Търсене във форума

От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ на числата Размишление. Тема за следния пѫть: „Защо хората носятъ пари въ джобоветѣ си?“ Въпросътъ, защо хората носятъ пари въ джобоветѣ си, е много обикновенъ и простъ. Много подобни въпроси могатъ да се задаватъ. Запримѣръ, защо човѣкъ носи книга въ рѫката си? Защо косата на човѣка побѣлява? Защо хората отопляватъ кѫщитѣ си? На обикновенитѣ и прости въпроси могатъ да се дадатъ разумни отговори, но могатъ да се дадатъ и неразумни. Какъвъ отговоръ ще дадете на въпроса, защо хората отопляватъ стаитѣ си? Ще кажете, че външнитѣ условия сѫ лоши, затова хората се отопляватъ. Ако външнитѣ условия бѣха добри, хората нѣмаше да се отопляватъ. При това, всички хора не се отопляватъ еднакво. Докато хората се отопляватъ, всѣкога ще има противоречия. Докато се различаватъ въ основнитѣ си идеи, всѣкога ще има противоречия. Добре е да има различие между идеитѣ на хората но има основни идеи, които трѣбва да бѫдатъ общи за всички хора. Различието се заключава само въ формитѣ, въ които влиза идеята. Запримѣръ, всички хора могатъ да черпятъ вода отъ високия планински изворъ но въ различни сѫдове по форма и по цвѣтъ. Нѣкой може да налива вода въ шише, другъ — въ стомна и т. н. Ще каже нѣкой, че не-говата идея е по голѣма отъ тази на съседа му. Идеята му не е по-голѣма, но сѫдътъ, въ който е поставена, е по-голѣмъ. По качество тя е еднаква за всички хора. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е по-добродетеленъ отъ другъ. Отде знаете? — Ядохъ отъ неговия хлѣбъ. — Това още не опредѣля доброто на човѣка. Доброто се измѣрва съ енергията, която сте приели отъ него и можете да я вложите като градивенъ материалъ въ своя организъмъ. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за доброто. Като не разбиратъ сѫщината на доброто, хората ставатъ обикновени въ проявитѣ си и считат за добро всичко, което излиза отъ сърдцето имъ. Щомъ дадатъ нѣщо отъ сърдце, тѣ мислятъ, че правятъ добро. Нѣма по-лошо нѣщо за човѣка отъ това, да стане обикновенъ. Красотата на живота се заключава въ разнообразието на мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Нѣкой мисли, че като миналъ презъ нѣколко страдания, всичко опиталъ. Той е едва вѣ началото на своитѣ страдания – нищо още не е разбралъ. – Много нѣща видѣха очитѣ ми. – Виждането на нѣщата още не е животъ Видѣлъ си много звезди на небето, но ученъ не си станалъ. Видѣлъ си много хора, но не си ги позналъ. Математицитѣ работятъ съ числата, но не сѫ проникнали въ сѫщината имъ. Сега ще напиша числото 123. Знаете ли, какво означава това число? Какво означаватъ числата 456 и 789? Всѣко число представя известна идея. Следователно, ако не можете да превръщате идеитѣ си въ числа и числата въ идеи, вие не можете да разберете смисъла на живота. Когато произнасяте думата „любовь“, безъ да я разбирате, вие се свързвате съ известни свѣтове, както и съ известни числа. Запримѣръ, звукътъ „Л“ е мекъ. Като изговаряте този звукъ, горната часть на езика — творческата, се докосва до зѫбитѣ. При изговаряне на звуковетѣ ,Л“ и „Ю“, вие сте въ Божествения свѣтъ. Щомъ дойдете до звука „Б“, вие докосвате устнитѣ си, т. е. слизате на физическия свѣтъ. При изговаряне на сричката „лю“, хората се милватъ, обичатъ се. Щомъ произнесатъ сричката „бо“, тѣ се стрѣскатъ, плашатъ се. Дето е страхътъ, тамъ любовьта отсѫтствува. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. Правата мисъль изпѫжда страха навънъ. Да чувствува човѣкъ, това още не е мисъль. Да се безпокои, и това не е мисъль. Мисъльта подразбира растене. Като мисли, човѣкъ минава презъ процеситѣ, презъ които минава семето. Само онзи човѣкъ мисли, който има нѣкакъвъ идеалъ. Безъ идеалъ нѣма мисъль. Ако идеалътъ на човѣка е да учи, той ще мисли право, ще вади прави заключения за явленията въ живота и природата. Той не разглежда математическитѣ действия като статически процеси но ги разглежда като динамически процеси, въ самия животъ. Ако не мисли, ученикътъ изучава числата само като количествени величини и казва, че нулата нищо не означава. Отдѣлно взета нулата е нищо, но следъ числата, тя ги увеличава толкова пѫти по десеть, колкото пѫти се повтаря. Запримѣръ, нулата увеличава числото петь десеть пѫти. Ако се постави предъ петтѣ, тя го намалява десеть пѫти. Тогава, вмѣсто числото петь, имаме 05. Отъ гледището на живата математика, нулата представя условията. Следователно, ако човѣкъ знае, какъ да постѫпва съ условията и ги поставя следъ разумнитѣ сили, той непремѣнно ще има придобивки. Ако условията се поставятъ предъ разумнитѣ сили, тѣ се превръщатъ въ спънки. Запримѣръ, ако човѣкъ постоянно държи въ ума си една и сѫща мисъль за нѣкаква мѫчнотия, или за нѣкой свой недостатъкъ, непремѣнно ще се спъне. Като ученици, вие трѣбва да изучавате числата, както отъ гледището на официалната наука, така и отъ гледището на живата математика. Числата биватъ четни и нечетни. Нѣкои отъ нечетнитѣ наричаме първи помежду си, или взаимно прости. Тѣзи числа се дѣлятъ на единица и сами на себе си. Такива числа сѫ 1, 3, 5, 7, 11, 13 и т. н. Обаче, ако съберемъ тия числа, ще получимъ четни числа, които сѫ дѣлими, освенъ на единица и сами на себе си, и на други числа. Ако съберемъ 1+3, получавиме 4; 3+5=8; 5+7=12; 7+11=18; 11+13=24 Това се отнася до числата въ официалната математика. Обаче ако въ математиката на живота съберемъ двама души съ различни характери и интереси, като съдружници въ едно предприятие, нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Ако единиятъ събира и пести, а другиятъ разпилява, тѣ не могатъ да дадатъ сумата две. Тѣ не се събиратъ. Тукъ не можемъ да кажемъ, че едно и едно даватъ две. Оттукъ вадимъ заключението, че действията съ статичнитѣ числа се различаватъ коренно отъ действията съ динамичнитѣ числа. Да се върнемъ къмъ значението на числото 123. Единицата представя ума, двойката – сърдцето, тройката — волята. Ако има сърдце и силна воля, а умъ нѣма, човѣкъ нищо не може да направи. Числото 123 трѣбва да бѫде девизътъ на човѣшкия животъ. Безъ това число човѣкъ не може да работи. Следователно, дойдете ли до нѣкакво противоречие, обезсърдчаване, обезсмисляне на живота, изговорете въ себе си числото 123. Единицата подразбира разумния принципъ въ живота; двойката — любовьта която гради; тройката — истината, отъ която произлиза волята. Следователно, когато кажете, че трѣбва да изпълнявате волята Божия, изговорете въ себе си числото 123, въ което е скрита идеята: Богъ е Любовь, Мѫдрость и Истина. Съ тѣзи три принципа вие можете да изпълнявате волята Божия. Докато човѣкъ има свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ тѣлото си, той всѣкога може да има успѣхъ въ работитѣ си. Човѣкъ не може да приложи любовьта, мѫдростьта и истината въ тѣхната пълнота, но може да приложи тѣхнитѣ проявления като свѣтлина, която е вложена въ неговия умъ, като топлина въ сърдцето му и като сила въ волята му. Числото 123 може да претърпи видоизмѣнение, да се превърне въ 231 и 321. Въ тѣзи числа сѫдътъ е по-голѣмъ, но качествено съдържанието е сѫщото. Числата, съ които си служите при обикновенитѣ математически действия, иматъ приложение и въ астрологията. Много астролози си служатъ съ малкитѣ числа добре, тѣ сѫ силни въ подробноститѣ на нѣщата. Дойдатъ ли до голѣмитѣ величини, тамъ не сѫ точни. Ако предскажатъ нѣщо голѣмо то не се сбѫдва. Що се отнася до малкитѣ роботи, предсказанията имъ сѫ точни. Обаче, законътъ за малкитѣ числа не е вѣренъ и за голѣмитѣ. А законътъ за голѣмитѣ числа обхваща и малкитѣ. Запримѣръ, казвате за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Защо е добъръ? Защото ви далъ 500 лв. на заемъ. Ако му поискате 500,000 лв., не дава. – Защо не дава? — По две причини: или нѣма толкова пари, или нѣма довѣрие въ васъ. Обаче онзи, който ви дава 500,000 лв., всѣкога може да ви даде 500 лв. На кикво може да се уподоби онзи, който дава 5, 50 или 500 лв. на заемъ, и на какво онзи, който дава 500,000 лв.? Първиятъ е човѣкъ, който критикува хората, а себе си не критикува. Вториятъ пъкъ критикува и изправя себе си, а съ хората не се занимава. Глупавъ човѣкъ ли е той? Който може да даде 500,000 лв., той е богатъ, щедъръ, уменъ човѣкъ. Даването не е механически процесъ. Изворътъ дава изобилно, безъ да осиромашава. Тъй щото, този, който може да даде 500,000 лв., не е нищо друго, освенъ изворъ. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се правятъ нѣщата. За разумния човѣкъ и говоренето е лесно, и правенето е лесно. Защо да не е лесно да промѣнишъ думитѣ нѣмамъ въ имамъ, не зная въ зная? Вмѣсто да кажешъ „не зная“, тури запетая следъ частицата „не“ и ще стане: не, зная. Защо трѣбва да казвашъ „Богъ не сѫществува“? Размѣни думитѣ и кажи: Не. Богъ сѫществува. Когато нѣкой отрича сѫществуването на Бога, това значи, че той е влѣзълъ въ онази страна на земята, която не е огрѣта отъ слънцето. На този човѣкъ казвамъ: Не се произнасяй толкова бързо. Почакай още 24 часа. Земята се върти. Щомъ обърне тъмната си часть къмъ слънцето ти ще станешь вѣрващъ. Следъ 24 часа вѣрващиятъ пакъ ще стане безвѣрникъ. За да не изпада въ положението на вѣрващъ и безвѣрникъ човѣкъ трѣбва да знае, че между промѣнитѣ, които ставатъ въ природата и тия, които ставатъ въ него има известна връзка. Не разбира ли тия нѣща, той ще бѫде въ положението на стъклото, което днесъ може да се превърне въ огледало, а на другия день пакъ става стъкло. Като намажете стъклото съ калаена амалгама, то става огледало; като махнете амалгамата, пакъ става обикновено стъкло. Ще кажете, че вѣрата ви е непоколебима. Непоколебима е вѣрата на човѣка, само когато работи съ числото 123. И тъй, числото 123 представя Божествения свѣтъ, 456 — духовния, а 789 физическия свѣтъ. Това сѫ формули, съ които човѣкъ може да работи и въ тритѣ свѣта. Да разрешите една отъ тѣзи формули правилно, това значи, да получите единъ чекъ на ваше име, подписанъ отъ нѣкой голѣмъ банкеръ. Съ сумата, която съдържа чекътъ, вие се осигурявате за цѣлъ животъ. Ако разрешаването на една отъ тия формули ви осигурява за цѣлъ животъ, каква осигуровка крие въ себе си разрешаването на тритѣ формули? Който разреши тѣзи формули, той се ползува отъ богатството на цѣлия свѣтъ. Докато не ги разреши, той ще живѣе въ мѫчнотии, ще разполага съ оскѫдни срѣдства, колкото да преживѣе. За да дойде до разрешаването на тия формули, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си съзнателно и съ любовь, за да заслужи довѣрието на разумния свѣтъ. Не можете да повѣрите голѣми суми на човѣкъ безъ високъ моралъ. Сега, като съберемъ цифритѣ на числата 123, 456 и 789 и въ тритѣ случая получаваме шесторки: 1+2+3=6; 4+5+6=15, 1+5=6; 7+8+9=24, 2+4=6. И въ Писанието се говори за число, съставено отъ три шесторки — 666. Като съберемъ тритѣ шесторки, получаваме числото 18; 1+8=9. Деветорката показва известни опитности, които човѣкъ е придобилъ като резултатъ на страданията. Като страда, човѣкъ се учи. Щомъ се заговори за страдания хората особено религиознитѣ, се питатъ, защо сѫ допуснати страданията за вѣрващия. Вѣрата не е щитъ противъ страданията. И вѣрващиятъ страда, но той носи страданията разумно и лесно се справя съ тѣхъ. Богъ твори всѣки моментъ. Следователно, истински вѣрващиятъ трѣбва да върви неуморно следъ Бо-жията мисъль, да не изпада въ противоречия. Не следва ли Божията мисъль, той остава назадъ и се спъва. Когато остане назадъ, човѣкъ пропуща нѣщата. Щомъ ги пропусне, той не може да разбира сѫщината на въпроситѣ. Ето защо, на вѣрващия се препоржчва да следва Божията мисъль, да не пропусне нищо отъ това, което Богъ твори. Това значи, да живѣе човѣкъ въ свѣтлина, въ справедливость и чистота. Числото 123 има отношение къмъ Божествения свѣтъ. Който влѣзе въ този свѣтъ, трѣбва да бѫде справедливъ. Числото 456 се отнася къмъ духовния свѣтъ, който е свѣтъ на чистота. Числото 789 е свързано съ физическия свѣтъ. За да се справи съ мѫчнотиитѣ, противоречията и страданията на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има вѣра. Справедливость, чистота и вѣра сѫ условия, съ които човѣкъ може да работи, да придобие повече свѣтлина — необходимо условие за разрешаване задачитѣ на неговия животъ. Мнозина се запитватъ, какво ще правятъ, като постигнатъ всичкитѣ си желания и придобиятъ много знания. Колкото знания и да придобиете, все ще има, какво да учите и да придобивате. Учението е вѣченъ процесъ. Човѣкъ ще минава отъ вселена въ вселена и пакъ неученъ ще остане. Ще кажете, че вѣрата ви е още слаба. Като работите съзнателно, тя ще се увеличи. Съ вѣра човѣкъ придобива повече, отколкото съ мечти и фантазии. Това, че въ бѫдеще ще станешъ богатъ, ученъ, силенъ, нищо не те ползува. — Ама вѣрвамъ въ това! — Вѣрвашъ, но не работишъ. Вѣра безъ работа и приложение нищо не допринася. За предпочитане е едно малко благо въ настоящия моментъ. отколкото хиляди блага въ бѫдещето. Числата 123, 456 и 789 сѫ формули, които още днесъ могатъ да се реализиратъ. Щомъ могатъ да се реализиратъ, тѣ сѫ реални. Изгубите ли възможностьта за реализирането имъ и започнете да се ровите въ миналото си, какъвъ сте били нѣкога, вие губите реалностьта на живота. Ако нѣкой иска да знае, какъвъ е билъ въ миналото, може да му се каже, но той трѣбва да бѫде готовъ да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Нѣма ли тази готовность, нѣма защо да се интересува отъ миналото си. Миналото на човѣка крие хубави работи, но въ него има и лоши нѣща. Ако човѣкъ знае миналото си и не изправи погрѣшкитѣ си, ще го сполети голѣмо нещастие. И тъй, помнете: като работите съ числото 123, вие се свързвате съ мисъльта на сѫществата отъ възвишения свѣтъ; като работите съ числото 456, свързвате се съ чувствата на благороднитѣ сѫщества отъ духовния свѣтъ; като работите съ числото 789, свързвате се съ добритѣ и работни хора на земята. Защо ви се говори за числата, не питайте, но разберете тѣхния смисълъ и ги приложете. Като работите съ числото 123, ще познаете боговетѣ, т. е. сѫществата на възвишената мисъль; като работите съ числото 456, ще познаете ангелитѣ; като работите съ числото 789, ще познаете хората. Какво по-голѣмо богатство може да искате отъ това, да познавате Бога, ангелитѣ и хората? Като съберете числата 123, 456 и 789, получавате числото 1368. Сборътъ отъ цифритѣ на числото е 18; 1+3+6+ +8=18; 1+8=9. Осморката работи на физи-ческия свѣтъ, деветорката — въ духовния, а тройката — въ Божествения. Числото 18 е отрицателно и безплодно. За да роди това число и да се смекчи, трѣбва да му се прибави на края деветка. Числото ще стане 189. Проце-ситѣ въ това число ставатъ правилно. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ всички добри предприятия, защото не работятъ съ математика и геометрия. Да смѣташъ, да работишъ съ математиката, това значи, да мислишъ; да чъртаешъ, т. е. да работишъ съ геометрията, това значи, да чувствувашъ. Като мисли и чувствува, човѣкъ разрешава правилно две трети отъ задачитѣ си. Щомъ мисли и чувствува, той може вече и да работи. Работете съ ума, съ сърдцето и съ волята си, за да имате добри резултати. Работете съ надеждата, вѣрата и любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Като работите по този начинъ, вие ще срѣщате мечки на пѫтя си безъ да се страхувате отъ тѣхъ. Досега сте се въорѫжавали, но отсега нататъкъ и безъ орѫжие ще излизате срещу мечката. Препашете се съ любовьта, мѫдростьта и истината вмѣсто металическо орѫжие, което хваща ръжда. Нека свѣтлината, топлината и силата бѫдатъ вашитѣ защитници. Т. м. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 18. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Реалности и сѣнки Размишление. Чете се темата: „Причини за сиромашията.“ Сиромашия и бедность сѫ две различни нѣща. Да си беденъ, това значи, да ставашъ рано сутринь. Значи, бедниятъ става рано и отива на работа, или на училище. Децата сѫ бедни, защото ставатъ рано и отиватъ на училище, да придобиятъ знания. Сиромахътъ пъкъ е натоваренъ съ нѣщо. Той носи нѣщо на гърба си, отъ което не е доволенъ. За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуща вънъ. Ако не е дошло още до училищната възрасть, то прекарва въ кѫщи, около майка си. Думата „сиромахъ“ е съставена отъ сричкитѣ „сир“ и „махъ“ или „магъ.“ Значи, сиромахътъ е голѣмъ мѫдрецъ. Чрезъ сиромашията той има условия да придобие мѫдростьта, но не знае какъ, вследствие на което е недоволенъ отъ условията на своя животъ. Следователно, като не знае, че носи най-голѣмото богатство въ себе си — условия за придобиване на мѫдростьта, сиромахътъ пъшка подъ тежестьта на незнайното богатство и яде сухъ хлѣбъ. Днесъ никой човѣкъ не желае да бѫде сиромахъ. Единъ день, когато хората разбератъ смисъла на сиромашията, ще видятъ, че е голѣма привилегия да бѫдатъ сиромаси. Царството Божие е за сиромаситѣ, т. е. за мѫдрецитѣ, а не за глупавитѣ и прости хора. Мнозина се представятъ за сиромаси, безъ да сѫ такива. Това е голотия, нѣмотия, а не сиромашия. — Кога е голъ човѣкъ? – Когато съблѣче изцапанитѣ си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е голъ. Като се измие и облѣче съ чисти дрехи, човѣкъ се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се къмъ нея съ внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи въ себе си. Тази философия е била известна на хората, но понеже дълго време сѫ яли и пили, тѣ сѫ я забравили. Днесъ трѣбва отново да я изучаватъ. Сега ще прочета 4. гл. отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ. Вие сами ще си направите преводъ на тази глава. Като пише Посланието, Павелъ иска да обърне внимание на по-раншния си животъ, когато ялъ и пилъ, а за Господа не мислилъ. Следъ това трѣбваше да го вържатъ, да го заставятъ насила да напусне гуляитѣ. Много отъ сегашнитѣ хора продължаватъ да гуляятъ, не мислятъ да се откажатъ отъ този животъ. „Прочее, това казвамъ и свидетелствувамъ въ Господа, да не ходите вече, както ходятъ и другитѣ езичници, въ суетата на ума си.“ (—17 ст.). — Това се иска не отъ проститѣ хора, даже не и отъ вѣрващитѣ, а отъ светиитѣ. Прочетената глава крие голѣма философия въ себе си. Тя посочва на човѣка правия пѫть, показва му, какъ да живѣе. Той трѣбва да знае, че всѣка дума, всѣко чувство, всѣка мисъль съдържатъ положителни или отрицателни сили, които му въздействуватъ. Какво действие произвежда горчивата дума, отровниятъ хапъ, или развалената храна върху организма, човѣкъ знае това. Дойде ли до своитѣ мисли и чувства, забравя, че и тѣ указватъ добро или лошо влияние върху него, въ зависимость отъ тѣхното съдържание. Чувате да се говори, че трѣбва да бѫдемъ мѫдри. Лесно се говори, но мѫчно се прилага. Мѫдростьта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освенъ сѣнка на нѣщо. Може ли да сѫществува сѣнка безъ предметъ, който да хвърля тази сѣнка? Земята, месечината, слънцето, като тѣла, иматъ сѣнки. — Коя е сѣнката на слънцето? — Свѣтлината, която излиза отъ него. Това показва, че има свѣтли и тъмни сѣнки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия умъ. Ако не е за вашия умъ, нѣма да я приемете. Но какъ ще се оправдаете, когато нѣкои идеи сѫ нагодени за вашия умъ, а не ги приемате? Съвременнитѣ християни говорятъ за максимитѣ на християнството, но не ги прилагатъ. Тѣ ги разбиратъ, тълкуватъ ги, проповѣдватъ, а не ги изпълняватъ. Какво показва това? Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Христа. Достатъчно ли е това? Вѣрата трѣбва да се обуславя отъ нѣщо. Запримѣръ, ти вѣрвашъ въ богатия човѣкъ, защото има какво да вземешъ отъ него. Ти можешъ да вземешъ часть отъ богатството му. Вѣрвашъ въ мѫдреца, защото можешъ да се поучишъ отъ неговитѣ опитности. Вѣрвашъ въ учения, защото можешъ да придобиешъ нѣщо отъ неговото знание. Вѣрвашъ въ светията, защото имашъ нужда отъ неговата светость. Дето влѣзе, светията носи свѣтлина и здраве. Учениятъ развързва хората. Лесно е да вържешъ човѣка, но мѫчно е да го развържешъ. Знание е нуждно. Нѣкои хора лесно се подаватъ на внушение. Запримѣръ, минавате край единъ познатъ и му казвате: Защо сѫ пожълтѣли очитѣ ти? Да не си боленъ? — Не съмъ боленъ. Той казва, че не е боленъ, но не се минаватъ два деня, и заболява. Сега трѣбва да изправите погрѣшката си. Идете при сѫщия човѣкъ и му кажете, че е по-добре, че очитѣ му сѫ чисти, свѣтли. Щомъ чуе тия ободрителни думи, той ще стане отъ леглото си и следъ два-три деня ще отиде на работа. Абсолютно здравъ човѣкъ е този, който не се подава на никакво внушение. Внушението е подобно на морскитѣ вълни. За да не претърпи катастрофа, параходътъ трѣбва да е здравъ, да не допуща морскитѣ вълни да проникватъ въ него. Ако има малка пукнатина нѣкѫде, вълнитѣ проникватъ вѫтре и причиняватъ па-кости. Мисъльта е море, по което пѫтува човѣшкиятъ корабъ. Морето може да бѫде тихо или развълнувано, но корабътъ трѣбва да бѫде здравъ, да познава естеството на вълнитѣ, за да стигне благополучно на опредѣленото пристанище. Достатъчно е да минете само единъ пѫть презъ развълнувано море или океанъ, за да опитате силата на вълнитѣ. Развълнуваното море или развълнуваниятъ океанъ е стихия. Попаднешъ ли въ тази стихия, трѣбва да се държишъ здраво за парахода. Достатъчно е само нѣколко часа да те полюлѣятъ вълнитѣ, за да изгубишъ основа подъ краката си. Щомъ напуснешъ парахода, веднага се съвземашъ. Морето не се интересува отъ общественото положение на човѣка. Дали си философъ, ученъ, музикантъ или министъръ, то не иска да знае. Щомъ си попадналъ подъ ударитѣ на вълнитѣ, ще те търкалятъ на общо основание. Щомъ утихне морето, ти мислишъ, че всичко е свършено. Свършено е за нѣколко часа, или най-много за день-два. Новъ вѣтъръ ще духне и ще вдигне вълнитѣ на голѣма височина. Интересно е да наблюдава човѣкъ, какво става съ пѫтницитѣ, които пѫтуватъ въ развълнувано море. На пристанището ги изпращатъ близкитѣ имъ, поднасятъ имъ букети, махатъ имъ съ рѫце, съ кърпички. Пѫтницитѣ се радватъ, че ще пѫтуватъ. Щомъ се качатъ на парахода, вълнитѣ започватъ да се проявяватъ. Докато трае люлѣенето, единъ следъ другъ пѫтницитѣ започватъ да се превиватъ, да пъшкатъ. Нѣкои отъ тѣхъ се натъркалятъ на земята. Единъ яде лимонъ, другъ пие вода — търсятъ начинъ да си помогнатъ. Като стѫпи кракътъ имъ на суша, тѣ се усѣщатъ обновени, освежени, доволни отъ живота. Клатушкането въ морето е физическо състояние, съ което човѣкъ лесно се справя. Страшно е, обаче, когато човѣкъ попадне подъ вълнитѣ на нѣкоя умствена и сърдечна буря. Съ тѣзи бури човѣкъ мѫчно се справя. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава основнитѣ закони на живота, да се справя лесно съ житейскитѣ бури. Кои са основнитѣ закони на живота? Ще кажете, че вѣрата, надеждата и любовьта са основни закони. За коя вѣра, надежда и любовь говорите вие? Ако имате предъ видъ обикновената вѣра, при която човѣкъ всѣки моментъ може да се разколебае, това не е истинска вѣра, но сѣнка на вѣрата. Каква надежда е тази, при която човѣкъ се обезнадежва? Това е сѣнка на надеждата. Каква любовь е тази, която може да се превърне въ безлюбие? Това е сѣнка на любовьта. Смѣшно и жалко е положението на човѣка, когато изпадне въ сѣнкитѣ на реалностьта. Ще кажете, че вѣрата, надеждата и любовьта иматъ и свѣтли сѣнки. Дали сѣнкитѣ сѫ тъмни или свѣтли, не е важно, все сѫ сѣнки. Важно е, да се домогне човѣкъ до реалностьта. Всички хора, всички живи сѫщества приематъ слънчевата свѣтлина и се ползуватъ отъ нея. Хората мислятъ, че разбиратъ, какво нѣщо е свѣтлината. Наистина, тѣ познаватъ свѣтлината на слънцето, която се трансформира при минаването си презъ земята. Какво нѣщо е свѣтлината, която излиза направо отъ слънцето, тѣ не знаятъ. Свѣтлината, която достига до очитѣ ни, е сѣнка на онази свѣтлина, която излиза отъ слънцето, преди да дойде до насъ. Захарьта, разтворена въ водата, се различава отъ твърдата, кристална захарь. Разтворената захарь съдържа примѣсь отъ известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вѣрата премѣства планини отъ едно мѣсто на друго. Ако съ вашата вѣра не можете да премѣствате гори и планини, т. е. да правите чудеса, това значи, че вѣрата ви е разтворена въ вода, не е въ естественото си състояние. Вие често се оплаквате отъ болки въ главата, въ сърдцето, въ корема, но не можете да приложите вѣрата си и търсите лѣкари. Щомъ имате вѣра, надежда и любовь, защо не се лѣкувате съ тѣхъ? Болестьта, отъ която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лѣкарь да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лѣкарьтъ дохожда, върти се натукъ-натамъ, но детенцето не иде. И безъ да родите нѣщо, плащате на лѣкаря. Какво означава думата „раждане“? Да родишъ нѣщо, значи, да придобиешъ известна опитность. Много пѫти ще ражда човѣкъ, но всѣкога по различенъ начинъ. Съ други думи казано: Човѣкъ придобива много опитности, но тѣ никога не се повтарятъ. Невъзможно е, човѣкъ да има една и сѫща опитность два пѫти. Невъзможно е, отъ една и сѫща пѫпка да излѣзатъ два клона. Отъ една пѫпка излиза само единъ клонъ. Какъ може човѣкъ да се справи съ своя ревматизъмъ, запримѣръ? Преди да пристѫпи къмъ лѣкуване, той трѣбва да разбере, отъ какъвъ произходъ е неговиятъ ревматизъмъ: растителенъ, животински, човѣшки, или дяволски. Ако ревматизъмътъ му е отъ растителенъ произходъ, той трѣбва да го клъцне съ брадва, както сѣче дърва; ако е отъ животински произходъ, трѣбва да го подмами по нѣкакъвъ начинъ съ млѣко. Ревматизъмътъ, като змията, обича млѣко. Той ще се отправи къмъ млѣкото и ще освободи човѣка. Ако ревматизъмътъ е отъ човѣшки произходъ, въпросътъ лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мѫчно се лѣкува ревматизъмътъ отъ дяволски произходъ. Тукъ нищо не помага — нито брадва, нито млѣко, нито внушение. Единствената сила, която може да изпѫди дяволския ревматизъмъ отъ човѣка, е вѣрата. Тукъ иде на помощь вѣрата, за която Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премѣсти, ще се премѣсти“. Тукъ, именно, се познава, доколко вѣрата на човѣка е силна. Казано е въ Писанието: „Ако говоря съ человѣчески и съ ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. Следователно, ако човѣкъ говори на Бога, а любовь нѣма, Богъ не му отговаря. — Защо? — Любовьта е езикътъ на Бога. Значи, този човѣкъ е забравилъ езика, който Богъ нѣкога му е предавалъ. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си езикъ. Богъ може да ви разбере, ако говорите на Неговия езикъ — езикътъ на любовьта. Какъ познавате, че Богъ ви е разбралъ и отговорилъ на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, подъ лъжичката си ще усѣтите малка топлина и свѣтлина. Нѣма да се мине много време, и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали въ Божиитѣ рѫце, Той да ви лѣкува. И въ рѫцетѣ на лѣкарь да ви предаде, пакъ се намирате подъ прѣкото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощь, трѣбва да приложите вѣрата си. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, и кимвалъ, що дрънка.“ Интересно е, че и въ миналото, както и въ настоящето, хората сѫ били влюбвани, влюбватъ се, но все пакъ имъ проповѣдватъ за любовьта. — Защо? — Защото влюбването е сѣнка на любовьта, т. е. външна страна на любовьта. Днесъ си влюбенъ въ нѣщо, следвашъ обекта на своето влюбване, а на другия день всичко изчезва. Пишешъ любовни писма, които следъ време отричашъ. Не е лошо да пише човѣкъ любовни писма, но всичко трѣбва да става на време. Каквото прави човѣкъ — мисли, чувствува, скърби, радва се, или обича, всичко трѣбва да става на време. Всѣко нѣщо има сила, когато е направено на време. Като казвамъ, че ревматизъмътъ може да се лѣкува по четири начина — Съ брадва, съ млѣко, съ внушение и съ вѣра, това сѫ четири различни формули, които иматъ приложение въ четиритѣ свѣта. Брадвата, като формула, има приложение въ физическия свѣтъ, млѣкото — въ астралния, внушението — въ умствения, а вѣрата — въ причинния. Лесно може да се лѣкува човѣкъ, ако между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му има единство. Докато рѫката е свързана съ цѣлото тѣло, по което тече чиста, артериална кръвь, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че рѫката е въ единство съ цѣлото тѣло. Обаче, ако притиснете нѣкѫде рѫката си така, че кръвьта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва. Както притиска рѫката си и спира правилното кръвообръщение въ организма си, така човѣкъ може да притисне нѣкѫде мисъльта и чувствата си, да спре тѣхния правиленъ ходъ. Апостолъ Павелъ казва: „Не внасяйте никакво гнило слово въ ума си.“ Следователно, ако искате да бѫдете здрави, освободете ума и сърдцето си отъ непотрѣбни мисли и чувства, които следъ време загниватъ и правятъ кръвьта нечиста. Ако пъкъ кръвьта ви е нечиста вече, внесете любовьта въ живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовьта води човѣка отъ незнайното къмъ знайното, отъ хикса къмъ десетката, т. е. къмъ известното. Дървото е незнайното, а плодътъ — знайното. За да познаете дървото, трѣбва да опитате плода му. Знайно е онова, чрезъ което незнайното става разбрано. Всички незнайни нѣща иматъ свои плодове. Следователно, когато искаме да разберемъ незнайното, трѣбва да опитаме неговия плодъ. Искаме ли да познаемъ реалностьта, трѣбва да опитаме нейнитѣ плодове. Ние говоримъ за любовьта като нѣщо незнайно, отъ което произлиза нѣщо знайно. — Кое е знайното, което произлиза отъ любовьта? — Животътъ. Тъй както днесъ се проявява, животътъ е външенъ изразъ на любовьта. Въ сѫщность, какво нѣщо е любовьта? Казано е, че Богъ е Любовь. Това, което подкрепва цѣлото Битие, мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ на всички разумни сѫщества, наричаме любовь. Това, което свързва умоветѣ и сърдцата на всички хора и прониква въ цѣлия козмосъ, наричаме любовь. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате нѣкой да казва, че известенъ човѣкъ го привлича. Съ какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърдце. Не е само това. Много хора иматъ благородни сърдца, но всички не го привличатъ. При това, той вижда благородното му сърдце, а други не то виждатъ. Следователно, когато обичате нѣкого, това показва, че сте видѣли незнайното въ него, т. е. реалностьта. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ ясна представа за реалностьта на нѣщата, за да знаятъ, какъ да постѫпватъ съ себе си и съ ближнитѣ си. Въ това се заключава щастието на човѣка; въ това се заключава и неговото здраве. Като знае, какъ да постѫпва съ ближнитѣ си, ако е боленъ, човѣкъ лесно може да се лѣкува. Нѣкои болести не сѫ нищо друго, освенъ резултатъ на заклинания отъ миналото. За всѣка пакость, злина или неправда, направена на нѣкого, човѣкъ възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония въ организма му и предразположение къмъ заболяване. Каквито пожелания отправятъ хората къмъ подобнитѣ си, добри или лоши, въ края на краищата, сѫ ги постигнали. Мощна сила е човѣшката мисъль. Тя може да се използува и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човѣкъ трѣбва да просвѣщава ума си, да облагородява сърдцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своитѣ ближни. Хората сѫ влѣзли въ свѣтъ на противо-речия, създадени отъ самитѣ тѣхъ. Тѣ не сѫ господари на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си. — Кой може да бѫде господарь на себе си? — Сиромахътъ. Първата сричка „сир“ въ думата „сиромахъ“ на английски езикъ „сиръ – сѫръ“ означава господарь, господинъ, мѫдрецъ, т. е. човѣкъ, който е разбралъ Божиитѣ пѫтища. Само смирениятъ човѣкъ познава Божиитѣ пѫтища, независимо това, дали е богатъ, или сиромахъ. Смирениятъ знае, кога да вдигне рѫката си и кога да я свали, т. е. той знае, какъ да постѫпва. Единъ день Мойсей вдигна рѫката си не на време и на мѣсто и уби египтянина, заради което не влѣзе въ Обетованата земя. Всѣки, който вдига и сваля рѫката си не на време, нѣма да влѣзе въ Обетованата земя. — Кога може човѣкъ да влѣзе въ Обетованата земя? — Когато стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, и когато завладѣе седемтѣ си тѣла. Въ невидимия свѣтъ човѣкъ трѣбва да влѣзе съ седемтѣ си тѣла, а не само съ едно. Съ едно тѣло човѣкъ влиза въ физическия свѣтъ, съ две — въ астралния, съ три — въ умствения, съ четири — въ причинния, съ петь — въ будическия, т. е. въ Нирвана — свѣтъ на блаженство. Седмото тѣло е на любовьта. Когато се облѣче въ тѣлото на любовьта, най-красивото и съвършено тѣло, човѣкъ може да се яви при Бога. Дрехата на любовьта включва въ себе си дрехитѣ на мѫдростьта и на истината. Който се е облѣкълъ съ трицвѣтната дреха на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е опиталъ топлината на любовьта, свѣтлината на знанието и на мѫдростьта, както и силата и свободата на истината. Да облѣче човѣкъ дрехата на великата любовь, мѫдрость и истина, това значи, да е придобилъ вѣчния животъ, т. е. животътъ на без-смъртието, който познавали старитѣ алхимици. Сега мога да ви дамъ нѣколко формули, но опасно е, не сте готови още. Вмѣсто полза, вие ще си причините вреда. Българитѣ вѣрватъ, че срещу Иордановъ день, въ 12 ч. по полунощь, небето се отваря. Каквото човѣкъ поиска отъ Бога въ този моментъ, молбата му се чува. Единъ българинъ пъхналъ главата си презъ една малка дупка на прозореца и чакалъ да се отвори небето, да поиска нѣщо. Като видѣлъ, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вмѣсто да иска крина, пълна съ злато, той набързо извикалъ: Господи, дай ми глава, голѣма като крина. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могълъ да я извади отъ малката дупка на прозореца. Трѣбвало да пожелае крина, пълна съ жито, а той пожелалъ крина, пълна съ злато. Но въ бързината си и това не могълъ да изкаже, объркалъ се и пожелалъ голѣма глава. Жито и знание сѫ нуждни на човѣка, а не пари. Мнозина искатъ да бждатъ голѣми, велики: всички да ги познаватъ и да имъ се кланятъ, но тѣ се объркватъ и вмѣсто голѣми знания и богатство, тѣ пожелаватъ външно голѣма глава. Опасно е да има човѣкъ голѣма глава. Като влѣзе въ нѣкоя малка дупка, ще се заклещи вѫтре и не може да се върне назадъ. Като се намѣри въ мѫчнотии и затруднения, човѣкъ търси причината вънъ отъ себе си — въ майка си, въ баща си, въ дѣди и прадѣди. Въ сѫщность, причината за човѣшкитѣ несгоди, мѫчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритость и невежество. Желая, всички да се облѣчете съ дрехата на любовьта. Каква е тази дреха и по какъвъ начинъ ще се облѣчете, оставямъ на васъ, вие да я намѣрите и сами да се облѣчете. Много нѣща знаете, но това още не сте научили. И азъ много съмъ ви говорилъ за тъмнитѣ и свѣтли сѣнки на любовьта, но за самата любовь още не съмъ говорилъ. Мощна сила е любовьта, но не сте готови още за нея. Да чуете нѣщо за любовьта, това значи, да настане за васъ нова епоха на животъ. Засега благодарете, че ви се говори за свѣтлитѣ сѣнки на любовьта, които внасятъ радость въ човѣшката душа. Единъ день, когато станете съвършени, ще се облѣчете съ дрехата на любовьта. Т. м. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 11. мартъ, 1931 г. София. – Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Послушание Т. м. Тема за следния пѫть: „Причини за сиромашията“. Ще прочета 75. Псаломъ. Като се вглеждате въ миналия и въ настоящия животъ на хората, виждате, че тѣ сѫ имали смущения и въ миналото, и въ настоящето. И Псалмопѣвецътъ се смущавалъ, че въпрѣки вѣрата му въ Бога, въпрѣки молитвитѣ си, работитѣ му не вървятъ добре. Сѫщото се отнася и за съвременния човѣкъ. И досега хората не разбиратъ законитѣ на живота. Много учители сѫ дохождали въ свѣта, да проповѣдватъ на хората, какво нѣщо е животътъ и какъ трѣбва да се живѣе, но ние виждаме, че животътъ е изопаченъ. Кѫде се крие причината за това? Въ самитѣ ученици. Учителитѣ предавали добре науката за живота, но ученицитѣ не я възприели правилно, вследствие на което я изопачили. Затова казваме, че учителитѣ сѫ пострадали отъ ония свои ученици, които не могли правилно да възприематъ и предаватъ учението имъ. Така стана и съ Христовото учение. Първитѣ ученици на Христа донѣкѫде възприеха и предадоха учението на Учителя си правилно, обаче, последващитѣ го изопачаваха все повече и повече, вследствие на което днесъ е останало малко отъ това, което Христосъ проповѣдвалъ. Наблюдавайте да видите, какво правятъ децата отъ първо отдѣление, когато се учатъ да четатъ. Тѣ взематъ букваря си въ рѫка и на всѣки редъ отъ четивото прекарватъ пръста си отгоре. Като прочетатъ четивото нѣколко пѫти, нѣкои думи се изтъркватъ отъ пръста имъ. Който се опитва да чете отъ такъвъ букварь, вижда, че нѣкои букви липсватъ, не могатъ да се четатъ. Сѫщото е станало и съ Свещенитѣ книги. Отъ хиляди години насамъ хората четатъ тия книги и прекарватъ пръста си отгоре, вследствие на което много букви сѫ изтъркани. Който чете Свещенитѣ книги, като види, че нѣкои букви липсватъ, туря други на мѣстото на първитѣ. Че тия букви не се съвпадатъ съ първообраза, това нищо не значи. И тѣ продължаватъ да ги четатъ, но вече въ изопаченъ видъ, който не се съгласява съ оригинала. Следователно, искате ли да разгледате живота, разглеждайте го отъ положението, както нѣкога е билъ даденъ, а не както днесъ сѫ го изопачили. Азъ наричамъ това положение „ново разглеждане на живота“. Въ изопачения животъ на хората има неестествени прояви, които ние наричаме „вметнати“. Запримѣръ, приятно е понѣкога на човѣка да пие вино, обаче, това е вметнато, неестествено човѣшко желание. Природата не е предвидила виното. Тя е създала водата като първа и необходима течность за човѣка. Всѣка друга течность е второстепенна, ненужна. Виното, запримѣръ, не съдържа онѣзи елементи, които сѫ необходими за човѣка, но водата ги съдържа. Освенъ виното, като вметната течность въ живота, сѫществуватъ нѣкои философски и религиозни системи, които временно доставятъ известна приятность и удоволствие на човѣка. Занимава ли се съ тѣхъ повече, отколкото трѣбва, човѣкъ протрива езика си и започва да страда. Какво представя животътъ? Животътъ тече като водата, но не е вода. Въ живота има страдания, но той самъ не е страдание. Страданията сѫ вметнати въ живота и се дължатъ на причини, които нѣматъ нищо общо съ него. Една отъ причинитѣ за страданията е недоимъкътъ. За да се избѣгне недоимъкътъ, любовьта трѣбва да заеме първо мѣсто въ живота. Тя носи външно и вѫтрешно изобилие. Човѣкъ може да има много нѣща, но ако му липсва само едно нѣщо, той не живѣе въ любовьта. Запримѣръ, човѣкъ може да е богатъ, да разполага съ слуги, съ богати трапези, но ако стомахътъ му е разстроенъ, той не се ползува отъ това изобилие. Ако краката и рѫцетѣ му сѫ слаби, той не може самъ да се движи, има нужда отъ чужда помощь. Ако очитѣ му сѫ слаби и не вижда, той пакъ има нужда отъ чужда помощь. Каква полза, че богатиятъ живѣе въ външно изобилие, а вѫтрешно е лишенъ отъ нѣщо? Следователно, любовьта посещава човѣка, ако той живѣе въ пълна хармония съ себе си и съ своитѣ ближни. Най-малката дисхармония въ човѣшкия животъ произвежда страдания. Страданието се явява, когато човѣкъ сравнява две различни нѣща. Запримѣръ, когато грѣши, човѣкъ погрознява. Той започва да се вглежда въ хората и, като види нѣкой красивъ човѣкъ, започва да страда, защо този човѣкъ е красивъ, а той е толкова грозенъ. Той не търси причината за погрозняването въ себе си, а е готовъ да обвини Бога. Следъ всичко това той се нарича чедо Божие. Възможно ли е единъ и сѫщъ баща да роди единъ красивъ и единъ грозенъ синъ? Коя майка би желала да роди грозна и хилава дъщеря? Следователно, искате ли да се освободите отъ страданията и да осмислите живота си, приложете любовьта въ отношенията си къмъ хората, къмъ себе си и къмъ Бога. Приложите ли любовьта въ всичкитѣ си отношения, Богъ ще живѣе въ васъ, и вие — въ Него. Мнозина искатъ да бѫдатъ свободни, да живѣятъ, както намиратъ за добре, но въ края на краищата плащатъ за всички злоупотрѣбления. Тѣ казватъ, че докато живѣятъ на земята, иматъ право да си хапнатъ и пийнатъ до насита. Тѣ иматъ право да живѣятъ, както искатъ, но не могатъ да избѣгнатъ последствията на своя животъ. Разумниятъ човѣкъ знае това и казва: Малко ще ямъ и малко ще пия. Съвременнитѣ хора разглеждатъ въпроса, каква храна трѣбва да употрѣбява човѣкъ — месна или растителна. Едни отъ тѣхъ подържатъ, че човѣкъ трѣбва да се храни съ месо, защото месото съдържа повече хранителни елементи, които съграждатъ човѣшкия организъмъ и продължаватъ живота. Така ли е въ сѫщность? Днесъ, при най-голѣмата употрѣба на месо, човѣкъ живѣе срѣдно до 60 годишна възрасть. Други подържатъ точно обратния възгледъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се храни съ растителна храна. И тѣ даватъ сѫщитѣ заключения за растителната храна. Ние казваме: Човѣкъ трѣбва да употрѣбява такава храна, която доставя необходимитѣ елементи за организма, която продължава живота и го прави приятенъ и която помага за развитието на неговитѣ добродетели. Като употрѣбява месна храна, човѣкъ приема отъ животнитѣ такива неестествени енергии и елементи въ своя организъмъ, за освобождаването отъ които се изискватъ стотици и хиляди години чистъ животъ. Чистотата на живота седи въ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Продължителностьта на живота е въ зависимость отъ интенсивностьта на човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото по-свѣтли и възвишени мисли и чувства има човѣкъ, толкова тѣ сѫ по-интенсивни. Ще възразите, че възвишенитѣ мисли и чувства нищо не допринасятъ на човѣка. Опитайте ги и после говорете. Всѣко нѣщо, за което човѣкъ говори, трѣбва предварително да го е опиталъ, и то не наполовина, а въ неговата пълнота. Хората говорятъ за живота, безъ да сѫ го опитали, безъ да сѫ познали любовьта. Коя е причината за израстването и отглеждането на малкото дете? Майката. Съ какво го отглежда тя? Съ своето млѣко. То е наречено въ Писанието Словесно млѣко. Казано е тамъ, че за да бѫде човѣкъ здравъ, силенъ, красивъ, трѣбва да се храни съ Словесното млѣко, т. е. съ разумния принципъ въ свѣта. Религиознитѣ мислятъ, че разбиратъ Словото, че се хранятъ съ Словесното млѣко. Защо мислятъ така? Защото намиратъ, че Словото било проста работа, никаква наука нѣмало въ него. Тѣ се заблуждаватъ. Понѣкога елементарнитѣ работи криятъ въ себе си по-голѣма наука отъ сложнитѣ. Понѣкога тѣ сѫ по-мѫчни за разбиране и приложение отъ по-сложнитѣ. Какво ще кажете за разбирането на нѣкой човѣкъ, който отъ една лоша дума изгубва своя вѫтрешенъ миръ и любовьта си къмъ Бога? Какво е неговото разбиране? Трѣбва ли една дума да наруши правилното течение на силитѣ въ неговия организъмъ? Всѣка лоша дума е бентъ. Следователно, ако съ една лоша дума човѣкъ би могълъ да наруши твоя миръ и да те подпуши, това показва, че течението на силитѣ въ твоя организъмъ е слабо. Ти си далъ възможность да се подпуши течението на Божественитѣ сили въ твоя организъмъ. Трѣбва ли за една лоша дума, която се отнася до всички хора, да изгубишъ това, което си придобивалъ съ вѣкове? — Ама защо да ми каже, че съмъ невежа? Въ израза „ти си невежа“ влизатъ всички хора. Кой човѣкъ не е невежа по отношение на великото знание? Кой умиращъ не е невежа? Кой фалиралъ търговецъ не е невежа? Който страда, който мрази, който лъже, който убива е невежа. И тъй, сѫщественото въ живота на човѣка е любовьта. Който иска да се домогне до любовьта, трѣбва да приложи Божественото учение въ живота си въ всичката пълнота. Казвате, че свѣтътъ трѣбва да стане добъръ. Свѣтътъ сте вие. Всѣки човѣкъ представя свѣта въ миниатюръ. Ако ти приложишъ Божественото учение, свѣтътъ ще се изправи. Отъ човѣка зависи изправянето на свѣта. Всѣки човѣкъ е свързанъ съ хиляди хора. Тъй щото, отъ изправянето на едного зависи изправянето на всички, които сѫ свързани съ него. Като знаете това, помнете, че носите отговорность, освенъ за себе си, още и за всички ония, съ които сте свързани. Какво се разбира подъ думата „свѣтъ“? Подъ думата „свѣтъ“ разбираме проявитѣ на първия човѣкъ. Той се разкаялъ вече за своята погрѣшка. Първиятъ човѣкъ е изкупилъ прегрѣшението си, но време е вече сегашнитѣ хора да се замислятъ за изправяне на своитѣ погрѣшки. Стариятъ Адамъ е отживѣлъ времето си. Сега е думата за новия Адамъ и за новата Ева, представители на новата култура. Новата култура подразбира раждане отъ вода и духъ, което Христосъ е изказалъ съ стиха: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Защо първитѣ хора сгрѣшиха и изгубиха добритѣ условия на живота? Защото бѣха направени отъ неорганизирана материя. Адамъ бѣше направенъ отъ пръсть, а Ева — отъ неговото ребро, т. е. отъ кость. Какво може да се очаква отъ хора, направени отъ каль и отъ кости? Обаче, новитѣ хора — новиятъ Адамъ и новата Ева, които ще бѫдатъ създадени отъ вода и отъ духъ, ще внесатъ новото въ свѣта. Време е вече хората да приематъ новото въ неговата вѫтрешна пълнота. За тази цель, любовьта трѣбва да влѣзе като елементъ въ живота и да го преобрази. Ще кажете, че познавате любовьта. Зависи каква любовь сте познали. Както слънчевитѣ енергии презъ различнитѣ дни и месеци на годината сѫ различни, така сѫщо и любовьта презъ различнитѣ епохи и времена е различна. Не е все едно, дали човѣкъ се грѣе на слънце презъ зимата или на края на пролѣтьта. Презъ различнитѣ времена слънчевата енергия е различна. За да разбере живота въ неговата пълнота, човѣкъ трѣбва да се качи въ горнитѣ сфери на любовьта, дето срѣдата е чиста и прозрачна. Като гледа отвисоко къмъ земята, човѣкъ вижда, каква е нейната атмосфера. Земята е обвита съ тъмна, мрачна атмосфера, която възвишенитѣ сѫщества постоянно филтриратъ. Ако атмосферата не се пречиства, хората биха се задушили. Сега, да се върнемъ къмъ любовьта, която трѣбва да обхване човѣшкото сърдце. Когато любовьта се проявява въ човѣшкото сърдце, човѣкъ е доволенъ отъ всичко. Всѣкакво смущение, недоволство, недовѣрие изчезватъ. Човѣкъ се чувствува богатъ, разположенъ, готовъ да уреди отношенията си съ всички свои неприятели или кредитори. Когато придобие любовьта, човѣкъ влиза въ своята добра сѫдба или „дихарма“. Щомъ изгуби любовьта си, той отново се връща въ кармата си — законъ за причини и последствие. При това положение човѣкъ се натъква на неприятелитѣ си, на болести и нещастия. Той се вижда заобиколенъ отъ всички страни съ мѫчнотии и неприятности, съ които самъ мѫчно може да се справи. Въ тѣзи трудни моменти на неговия животъ идатъ приятелитѣ, за да му помогнатъ. Тукъ се проявява законътъ: който обича, никога не може да измѣни на любовьта. Който ви разлюбва, никога не ви обичалъ. Следователно, той никога не може да ви възлюби. Това е аксиома, която всички сѫ опитали. Възъ основа на тази аксиома казваме: Веднъжъ Богъ възлюбилъ човѣка, никога не може да го разлюби. Ако го разлюби, това значи, да измѣни на своето естество. Невъзможно е Богъ да измѣни на естеството си. Богъ е Любовь, вследствие на което никога не се измѣня. Кажете ли, че Богъ се измѣнилъ къмъ васъ, причината е въ самитѣ васъ, които сте турили бентъ на Божията Любовь. Махнете бента, за да се прояви любовьта. Безъ любовь никакви постижения не можете да имате. Ще каже нѣкой, че не е дозрѣлъ още за любовьта. Това е другъ въпросъ. Важно е, човѣкъ да се зачене. Важно е, отъ каква майка и отъ какъвъ баща е заченатъ. „Ако се не родите отново отъ вода и отъ духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, Духътъ трѣбва да вземе участие въ зачеването и раждането на човѣка. Който е заченатъ по този начинъ, той е придобилъ любовьта. Той носи запалена свѣщь въ рѫката си, отъ която всички хора могатъ да запалятъ своитѣ свѣщи. Свѣщитѣ на сегашнитѣ хора горятъ, но едно имъ липсва — не сѫ достатъчно ярки. Тѣ горятъ, но силно кадятъ. За да пречисти любовьта си, да усили нейната свѣтлина, човѣкъ трѣбва да следва Божиитѣ пѫтища и да помага на ближнитѣ си. Това значи, да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества. Като изучава фактитѣ, законитѣ и принципитѣ, човѣкъ се свръзва съ разумностьта. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете доволни отъ живота. Да бѫдешъ доволенъ, това не значи, да не работишъ и да чакашъ, каквото ти се случи. Изкуство е човѣкъ да бѫде доволенъ въ недоволството си. Каквото и да му се случи, приятно или неприятно, той трѣбва да каже: Такава е волята Божия. И обикновениятъ човѣкъ, и адептътъ трѣбва да се рѫководятъ отъ волята Божия, безъ да прилагатъ насилие. Истински магъ е онзи, който прилага силата си разумно. Ако магътъ не прилага силата си на мѣсто, резултатитѣ на неговитѣ постѫпки ще бѫдатъ неуспѣшни. Единъ магъ отишълъ съ единъ отъ ученицитѣ си въ гостилница, да се нахранятъ. За да покаже предъ ученика си, съ какви сили работи, адептътъ казалъ: Сега ще се нахранимъ добре и съ мисъльта си ще внуша на гостилничаря да не иска пари отъ насъ, даромъ да минемъ. Ученикътъ се нахранилъ добре и следѣлъ съ интересъ, да види резултата на опита. Адептътъ внушилъ нѣколко пѫти на гостилничаря да не дохожда за пари, но последниятъ се явилъ съ смѣтка за обѣда. Като видѣлъ, че опитътъ излѣзълъ несполучливъ, ученикътъ извадилъ кесията си, пълна съ звонкови монети, заплатилъ на гостилничаря. Следъ това се обърналъ къмъ учителя си съ следнитѣ думи: Моята философия въ живота е да работя и да получавамъ възнаграждение за работата си. Така постѫпвамъ съ всички хора. Мнозина вървятъ още по пѫтя на старитѣ маги. Тѣ правятъ опити въ различни направления, но работитѣ имъ не се нареждатъ. Какво трѣбва да направятъ, за да иматъ успѣхъ въ живота? Нищо друго не имъ остава, освенъ да извадятъ златнитѣ монети отъ кесията си и да платятъ за това, което сѫ получили. Златнитѣ монети представятъ знанието, съ което човѣкъ може да разполага въ всички моменти на живота си. Гостилничарьтъ не се подава на вашитѣ опити. Той иска да му се плати — нищо повече. Като слушатъ да се говори за любовьта, нѣкои намиратъ, че най-мѫчното нѣщо е приложението на любовьта. Споредъ мене, най-лесното нѣщо е приложението ѝ. Искате ли да се домогнете до нея, дръжте се за принципа: давай, безъ да очаквашъ. Предпочитай да давашъ, отколкото да вземашъ. Каквото любовьта ти заповѣда да направишъ, изпълни го. Любовьта се придобива само съ послушание. Истинското послушание се основава на любовьта, а не на страха и насилието. Като любишъ, ще бѫдешъ готовъ на всѣкакви услуги и за брата, и за сестрата. Тогава ще разберешъ, какво значи братство и сестринство. Защо е нужно да прилага човѣкъ Божията Любовь въ живота си? За да бѫде здравъ, за да придобие безсмъртие. Ангелитѣ сѫ безсмъртни, а човѣкъ е смъртенъ. Защо? Защото ангелитѣ изпълняватъ волята Божия, както Богъ изисква, а човѣкъ изпълнява волята Божия, както той намира за добре, както диктуватъ неговитѣ интереси. За да дойде до съзнанието на ангелитѣ, човѣкъ трѣбва да се новороди, да се откаже отъ старото въ себе си. И вие, като Никодима, ще кажете, че старъ човѣкъ не може да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди. Сегашнитѣ хора сѫ преждевременно остарѣли. Това значи, че тѣ сѫ дегизирани като стари хора, безъ да сѫ придобили качествата на мѫдрия човѣкъ. Само мѫдрецътъ е старъ човѣкъ. Всички обикновени старци сѫ дегизирани. Тѣ искатъ да играятъ ролята на мѫдреци, но още не сѫ такива. За да стане мѫдрецъ, човѣкъ трѣбва много пѫти да се новоражда. Новораждането е многократенъ процесъ, както слънцето всѣки день изгрѣва и залѣзва, т. е. сутринь се подмладява, вечерь остарява. Казано е въ Писанието: „Стариятъ човѣкъ трѣбва да умре, да се замѣсти съ новъ“. Новиятъ човѣкъ е човѣкъ на любовьта. Той е щастливъ, понеже е свързанъ съ Бога. Човѣкъ не може да придобие любовьта изведнъжъ, но постепенно, както настѫпва зазоряването. Любовьта се проявява първоначално въ малъкъ размѣръ, като се увеличава постепенно, издига се нагоре до зенита, до най-високата си точка, и тамъ спира. Въ всѣки моментъ на проявлението си тя носи нѣщо ново за човѣшката душа. Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ разрешението на трудни социални въпроси, но не знаятъ, какъ да ги разрешатъ. Само любовьта е въ състояние да разреши всички социални въпроси. Следователно, за да разреши въпроситѣ на живота, човѣкъ трѣбва да се свърже съ любовьта въ нейната цѣлокупность, т.е. съ Бога. Сега ще ви дамъ едно упражнение за разрешаване на мѫчнотиитѣ въ живота. Като се намѣрите въ известна мѫчнотия, хванете съ лѣвата рѫка палеца на дѣсната си рѫка и го погладете. Палецътъ е свързанъ съ Божествения свѣтъ. Той е антена, по която тече Божията Любовь, Палецътъ е съставенъ отъ три фаланги: долната, месеста часть, е наречена Венеринъ хълмъ; срѣдната часть е свързана съ разсѫдъка на човѣка, а най-горната — съ волята. Значи, за да се свърже съ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да хармонизира въ себе си силитѣ на волята, на ума и на любовьта. Ако искате да внесете тази хармония въ себе си, нѣжно гладете палеца си и пожелайте да се свържете съ Божията Любовь. Основната мисъль въ днешната лекция е послушанието. Ако иска да бѫде благоугоденъ на Бога, човѣкъ трѣбва да постигне вѫтрешно послушание, всѣки моментъ да е готовъ да изпълни волята Божия. Ще кажете, че като се моли, човѣкъ постига всичко. Вѣрно е, че молитвата е великъ актъ, но за да се моли, човѣкъ пакъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Бога. Молитвата е актъ на велико общение съ Първата Причина на нѣщата. Какъ трѣбва човѣкъ да държи рѫцетѣ си въ време на молитва, това е въпросъ на вѫтрешно разбиране. Като ученици, вие трѣбва да проявите послушанието си. Безъ послушание нѣма освобождение. Казано е, че за да се освободи, човѣкъ трѣбва да се съблѣче отъ старото въ себе си. Какъ става това събличане? Да съблѣче човѣкъ старитѣ си дрехи и да се облѣче въ нови, това значи, да бѫде разуменъ и любещъ. Безъ разумность и любовь човѣкъ не може да реформира вѫтрешния си животъ. И обратно: като се реформира вѫтрешно, той се обновява и външно, т. е. физически. Упражнението, за палеца, което ви дадохъ, нѣма да освѣти цѣлата мѣстность, по която се движите, но ще ви даде поне права посока на движение. Колкото малка свѣтлина да хвърли въ съзнанието ви, то ще бѫде свѣтълъ лѫчъ въ тъмна нощь. То все ще допринесе нѣщо къмъ вашитѣ добродетели. Вие сте добри, но трѣбва да проявите добротата си. Състоянието на доброто у васъ е подобно на ледъ, който трѣбва да се разтопи, да се превърне въ вода. Доброто у васъ е още въ потенциално състояние, но трѣбва да стане кинетическо. Въ времето на единъ отъ древнитѣ царе за пръвъ пѫть валѣло снѣгъ и то само въ една мѣстность. Понеже снѣгътъ билъ ново нѣщо за всички, царьтъ заповѣдалъ да го пазятъ войници, никой да не смѣе да го бутне. Презъ това време той събралъ всички учени отъ царството си, да се произнесатъ, какъ се е образувалъ снѣгътъ. Докато получи отговоръ на зададения въпросъ, царьтъ забелязалъ, че снѣгътъ изчезналъ, превърналъ се въ вода и потъналъ дълбоко въ земята. Като снѣгъ, неговата енергия била потенциална; като се превърналъ въ вода, енергията му станала кинетическа. Следователно, добъръ човѣкъ наричаме онзи, въ когото енергията на доброто минава отъ потенциална въ кинетическа, за да може да се прояви като работа. Преди две хиляди години при Христа дошълъ единъ богатъ човѣкъ да иска методъ, чрезъ който да придобие вѣченъ животъ. Христосъ му отговорилъ: „Едно ти недостига“. Кое е това, което му недостигало? Различни отговори се даватъ на този въпросъ. Ние казваме: Човѣкъ се нуждае отъ послушание. Само разумниятъ, добриятъ и любещиятъ човѣкъ може да бѫде послушенъ. Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ“. Ако Христосъ прояви послушание къмъ Бога, какво остава за обикновения човѣкъ? За да прояви послушание, човѣкъ трѣбва да познава Христа, както Христосъ познаваше Бога. За да изпълни волята на своя Отецъ, Христосъ вѣрваше въ Него и Го обичаше. Така Той устоя на всички изпитания. Ако вѣрвате и обичате Бога и Христа, и вие ще издържите на всички изпитания и страдания. Какво представятъ страданията за съвременния човѣкъ? Изпитанията и страданията сѫ условия за проява на любовьта, която човѣкъ крие въ душата си. Ако страданията не доведатъ човѣка до любовьта, тѣ оставатъ безпредметни. Страдания, които водятъ къмъ безлюбие, не сѫ на мѣстото си. Тѣ сѫ ненужни страдания. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще изпълните моитѣ заповѣди“. Съ други думи казано: „Ако любите Бога, ще проявите послушанието си къмъ Него. Нѣкои се запитватъ, какъ могатъ да любятъ Бога, като не сѫ Го видѣли? Ние пъкъ казваме: Само слѣпиятъ не е видѣлъ Бога. Всички хора, които иматъ очи, и се ползуватъ отъ благата на живота, сѫ видѣли Бога. Когато отрича това, човѣкъ се подава на различни философски разсѫждения. Дълбоко въ себе си, той знае, че нѣма човѣкъ на земята, който не е позналъ любовьта. Нѣма по-великъ моментъ въ живота на човѣка отъ този, да почувствува присѫтствието на Бога въ своя животъ. Мойсей дигна жезъла си и раздѣли Червеното море. Не направи ли това Божията рѫка? Мойсей удари канарата съ жезъла си, и вода потече отъ нея. Не направи ли това Божията рѫка? Всѣки човѣкъ е изпиталъ присѫтствието на тази мощна рѫка въ себе си. Какво се иска отъ човѣка днесъ? Да вѣрва въ това, което е опиталъ. И тъй, дайте пѫть на разумностьта въ себе си, да се прояви навънъ, да познаете любовьта въ всички нейни прояви. Щомъ познаете любовьта, вие ще се освободите отъ всички противоречия. Казано е въ Писанието: „Съвършената любовь изпѫжда страха навънъ.“ Съвършената любовь дава възможность на човѣка да изпълнява волята Божия — смисъла на цѣлокупния животъ. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 4. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Причини за несполуки Т. м. Тема за следния пѫть: „Причини за несполукитѣ въ живота“. Често хората се ровятъ въ миналото, да намѣрятъ причинитѣ на своитѣ страдания и неуспѣхи въ живота. Колкото и да се ровятъ въ миналото, нищо нѣма да разрешатъ. Не само че нѣма да откриятъ причинитѣ на страданията си, но повече ще се спъватъ. Отъ осемь хиляди години насамъ хората търсятъ причинитѣ за грѣхопадането, на което се дължатъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота имъ, но и до днесъ още не сѫ ги намѣрили. Тѣ казватъ: Ако Адамъ и Ева не бѣха сгрѣшили, животътъ ни щѣше да бѫде по-лекъ и поносимъ, и досега щѣхме да бѫдемъ въ рая. Чудна е философията на сегашнитѣ хора. Адамъ и Ева сгрѣшили единъ пѫть, а хората правятъ сѫщата погрѣшка и до днесъ. Щомъ иматъ тѣхната опитность, защо продължаватъ още да ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво? Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, Богъ ги изпѫди отъ рая. Обаче, когато вашиятъ Адамъ и вашата Ева грѣшатъ, вие не ги пѫдите отъ рая, но казвате: Деца сѫ, какво да ги правимъ? Докато и вие не изпѫдите Адамъ и Ева отъ вашия рай, работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Тъй щото, когато се запитвате, защо страдате, казвамъ: Хората страдатъ, защото не изпѫдиха Адамъ и Ева отъ своя рай. Защо добруватъ хората? Защото изпѫдиха Адамъ и Ева отъ своя рай. Представете си, че въ двора ви е попаднало едно умрѣло животно — куче или котка. Вие минавате покрай него, погледнете спокойно и си казвате: Какъ не се намѣри човѣкъ, да хвърли това животно навънъ? На другия день пакъ минавате край него, очаквате да дойде нѣкой отвънъ да го изхвърли. Колкото повече време остане мършата въ двора ви, толкова повече се увеличава гниенето, миризмата става непоносима и, въ края на краищата, вие започвате да боледувате. Какво трѣбва да направите, за да не страдате? Ще вземете едно вѫже, ще вържете мършата и по нѣкакъвъ начинъ ще я изнесете далечъ отъ двора си. Какво представя мършата? Мършата не е нищо друго, освенъ нѣкое умрѣло желание, нѣкоя умрѣла мисъль въ човѣка. Въ това отношение всѣки човѣкъ има по едно умрѣло животно въ двора си. Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да прави болниятъ, за да оздравѣе? Ако зададете този въпросъ на здравия, той казва, че лесно се придобива здраве, но какъ става това, не знае. За да възстанови здравето си, човѣкъ трѣбва по нѣколко пѫти на день да тегли пръститѣ си. Първо ще хване голѣмия си пръстъ. Ако не оздравѣе, ще хване втория. Ако болестьта му е сериозна, той трѣбва да изреди всичкитѣ си пръсти, на рѫцетѣ и на краката. Като тегли пръститѣ си по нѣколко пѫти на день, въ десетина дни ще оздравѣе напълно, или поне ще подобри състоянието си. Ще кажете: Кой ще се занимава съ теглене на пръститѣ си? По-добре да дойде нѣкой лѣкарь, да ми даде нѣкакво лѣкарство, или да ми направи нѣколко инжекции, че изведнъжъ да оздравѣя. Всѣка работа, която става изведнъжъ, е механическа и нетрайна. Великитѣ и свѣтли идеи влизатъ въ ума на човѣка въ единъ моментъ, но той е работилъ много време, за да се домогне до тѣхъ. Ние виждаме природата около себе си, радваме се на всичко, което е създала, но за това тя е употрѣбила хиляди и милиони години. Следъ голѣми усилия и работа, човѣкъ е дошълъ до известна степень на развитие въ съзнанието си, но въпрѣки това, пакъ се колебае за много нѣща. Да се колебае човѣкъ, това значи, да се упражнява. Не е лошо човѣкъ да се колебае, но той не трѣбва да разчита на колебанието. То е материалъ, съ който човѣкъ може да направи нѣщо, но въ никой случай не може да съгради здание за живѣене. Колебанието трѣбва да бѫде кратковременно, докато човѣкъ се опредѣли въ нѣщо. Запримѣръ, човѣкъ се колебае, кой пѫть да хване. Обикновено човѣкъ се колебае предъ две нѣща, докато реши, кое отъ тѣхъ да избере. Щомъ избере едното, колебанието изчезва. Човѣкъ се колебае, да влѣзе, или да не влѣзе въ единъ дълбокъ кладенецъ, докато намѣри дълго вѫже, съ което или самъ да се спусне, или кофата да пусне да извади вода. Обаче, ако вѫжето е съ 15—20 см. по-кѫсо, отколкото трѣбва, кофата на може да опре до дъното на кладенеца. Вѫжето трѣбва да бѫде съ 15 — 20 см. по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне въ кладенеца и да извади отъ него вода. Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода отъ кладенеца. Обърнете ли я настрана, тя свободно нагребва вода, колкото трѣбва. Следователно, както изваждането на вода отъ кладенеца съ кофа е въ зависимость отъ дължината на вѫжето, така и реализирането на идеитѣ е въ зависимость отъ дължината на вѫжето, съ което сѫ вързани. Какъ става това? Разрешението на този въпросъ ще намѣрите въ буквата „К“. Написана въ геометрически видъ, буквата „К“ представя действие на противоположни сили. Като си противодействуватъ, тѣ образуватъ остри ѫгли, Когато остритѣ ѫгли станатъ прави, човѣкъ дохожда до разрешение на въпроситѣ. Правиятъ ѫгълъ е мѣсто на разрешаване, т. е. вземане на нова посока, ново направление. Когато въ ума на човѣка се явяватъ нови идеи, той е въ областьта на правия ѫгълъ. Ако не е готовъ да възприеме нито една нова идея, човѣкъ е въ областьта на остритѣ ѫгли. Ако изпусне момента да влѣзе въ областьта на правия ѫгълъ, човѣкъ изпуща условията за работа. Условията на правия ѫгълъ сѫ условия на пролѣтьта. Изпуснете ли пролѣтьта — благоприятното време за сѣене, вие трѣбва да чакате деветь месеца, да направи земята цѣло обръщане, да се върне отново въ пролѣтьта на живота. Когато изгубва добритѣ условия на живота, човѣкъ се извинява, че е направилъ погрѣшка и казва: Не може ли да се прости погрѣшката ми? Погрѣшката се извинява, но последствията не се заличаватъ. Ако синътъ сгрѣши по отношение на своя добъръ и любещъ баща, последниятъ ще го прости, но последствията на погрѣшката му не се заличаватъ. Погрѣшката засѣга не само сина ви, но и окрѫжаващитѣ. Въ сърдцето на бащата се скѫсва една нишка. Следователно, последствията на погрѣшкитѣ се заключаватъ въ това, че става скѫсване по една нишка на вѫжето, за което човѣкъ е свързанъ. При всѣка погрѣшка се кѫса по една тънка нишка. Ако отъ вѫжето ви се скѫса само една нишка, това не е много. Обаче, колкото повече грѣши човѣкъ, толкова повече нишки се кѫсатъ отъ вѫжето му. Ще дойде день, когато отъ вѫжето ще се скѫсатъ много нишки, и човѣкъ ще увисне въ въздуха, безъ никаква опора. Всѣка нишка, съ която природата е свързала човѣка, е проводникъ на сили. Ще каже нѣкой, че и съ по-малко нишки може да живѣе. Наистина, човѣкъ може и съ по-малко нишки, т. е. той може да живѣе и съ четири пръста, но ще бѫде сѫщество съ четири пръста, нѣма да бѫде човѣкъ. Кокошката има четири пръста, три отпредъ и единъ отзадъ, но все кокошка си остава. Тя не може да има интелигентностьта на човѣка. Сега ще ви задамъ единъ въпросъ, който нѣма нищо общо съ току-що разгледания. Запримѣръ, защо лицата на животнитѣ сѫ покрити съ косми, а не като на хората, гладки и открити? Ако нѣкой учитель зададе този въпросъ на ученицитѣ си, какъвъ отговоръ ще му дадатъ? Ще се намѣри нѣкое дете да отговори на въпроса, но какъвто и да е отговорътъ, ще кажете, че е детински. Понеже детето знае, че човѣкъ покрива лицето си, когато се засрами, то ще отговори: Лицата на животнитѣ сѫ покрити, защото се засрамили. Това е детински отговоръ, наистина, но какво ще кажете за обясненията на ученитѣ и философитѣ за слънцето, за създаването на земята и т. н.? Вѣрни ли сѫ тѣхнитѣ обяснения? Нѣкои отъ обясненията имъ сѫ вѣрни, а други невѣрни. Като разсѫждаваме по този начинъ, ние отиваме по-далечъ. Казваме, че въ Писанието Богъ е представенъ за огънь, който изяжда, т.е. изгаря всичко. Вѣрно ли е това? Ако е вѣрно, има ли нѣщо лошо въ това, че огъньтъ изяжда всичко? Ето и Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако вземете този стихъ въ букваленъ смисълъ, какво се ползува Христосъ отъ това, че нѣкой го изялъ? Гладниятъ се ползува, хапналъ си е малко месо, но Христосъ не се ползува. Въ този стихъ се крие една Божествена идея. Христосъ е огънь, който чисти. Следователно, когато човѣкъ яде плътьта на Христа и пие кръвьта Му, той Го приема въ себе си като вѫтрешенъ огънь, който чисти. Огъньтъ изгаря нечистотиитѣ въ човѣка и го обновява. Когато златарьтъ иска да пречисти златото, прекарва го презъ огънь. Сѫщо така и човѣкъ минава презъ огъня на страданията и се пречиства. Щомъ се пречисти, той придобива животъ въ себе си. Дето има огънь, всѣкога участвуватъ две страни. Запримѣръ, за да се прояви силата на огъня, нуженъ е мѣхъ. Когато мѣхътъ раздухва огъня, чукътъ и наковалнята започватъ своята работа. Мѣхътъ може да бѫде материаленъ, може да бѫде и мораленъ. Проповѣдникътъ, моралистътъ сѫ морални мѣхове, които раздухватъ огъня въ човѣшкитѣ сърдца. И мѣхътъ, и огъньтъ сѫ на мѣсто, когато се готви нѣщо. Не поставите ли нѣщо на огъня, той е безпредметенъ. И природата си служи съ мѣхове — вѣтроветѣ. Сега, каква връзка можете да направите между буквата „К“ отъ думата „какъ“ и огъня? Буквата „К“— К, написана хоризонтално, представя два остри ѫгли, противоположни единъ на другъ. Докато човѣшкиятъ умъ се намира въ ограничителни условия, т. е. въ противоположни посоки, човѣкъ не може да работи правилно. Като извадите буквата „К“ отъ думата „как“, остава „ак“, което на турски означава „бѣло“. Значи, тукъ има съвпадение между бѣлия цвѣтъ и огъня, за който говоримъ. Огъньтъ прави нѣщата бѣли. Мисъльта символизира огъня. Следователно, за да направи нѣщата бѣли, чисти, човѣкъ трѣбва да ги прекара презъ мисъльта си. Човѣкъ не може да мисли безъ присѫтствието на бѣлия цвѣтъ. Въ физическия свѣтъ бѣлиятъ цвѣтъ е безплоденъ, но въ духовния и въ умствения той е силно продуктивенъ. Тамъ всѣка работа започва съ бѣлия цвѣтъ. Той се счита начало на нѣщата. Бѣлиятъ цвѣтъ символизира мира. Въ Писанието се говори за миръ Божи. Който е придобилъ този миръ въ себе си, той се радва на успѣхъ въ работитѣ си въ всички свои предприятия. Като ученици, вие трѣбва да се учите и да прилагате изученото въ живота. Това значи: колкото книжни пари имате, да ги осребрите. Следъ това да ги оземлите, да ги превърнете въ нѣщо устойчиво. Земедѣлецътъ купува земя, която разорава, за да използува добритѣ природни условия. Който не разбира условията на живота, очаква всичко наготово. Той казва: Богъ ще уреди работитѣ. Не, ти самъ ще уредишъ работитѣ си, съобразно волята Божия. Хората не успѣватъ въ живота си, понеже искатъ да бѫдатъ фактори, да замѣстятъ Бога. Това никога не е било и нѣма да бѫде. Възможно ли е стрелецътъ да тръгне следъ куршума, който излиза отъ пушката му? Ако мислите, че Онзи, Който ви е изхвърлилъ отъ дулото на своето орѫдие, ще дойде при васъ, вие сте на кривъ пѫть. Вие ще отидете при Него, а не той при васъ. Въ Божествения свѣтъ всѣко нѣщо е на мѣстото си. Тъй щото, ако работитѣ ви не вървятъ добре, знайте, че живѣете въ свѣтъ на безпорядъкъ. Искате ли да оправите работитѣ си, влѣзте въ Божествения свѣтъ, дето всѣко семе, хвърлено на почвата, израства и дава плодъ. Като влѣзете въ този свѣтъ, ще видите, че не сте далечъ отъ Божественитѣ мисли и чувства. Ако търсите свѣтлитѣ мисли на Бога, ще ги намѣрите въ своя умъ. Отъ тия мисли, именно, човѣкъ черпи храна за своя мозъкъ. Като не знаятъ това, нѣкои учени търсятъ Бога извънъ себе си. Човѣкъ не може да намѣри Бога, докато не познава законитѣ на своя умъ. За да имате успѣхъ въ живота си, не пренебрегвайте малкитѣ нѣща. Най-малкото добро, направено отъ любовь, свръзва човѣка съ доброто на ангелитѣ, на светиитѣ, на Бога. И чрезъ малкото добро вие имате възможность да се хванете за колелото на живота, но като не го цените, вие пропущате момента и търсите голѣмото добро. И голѣмото добро ще дойде, но въ видъ на силна вода, силно течение, което ще ви отнесе. Разумниятъ човѣкъ и съ малкото добро може да постигне толкова, колкото и съ голѣмото. Отъ човѣка зависи, какъ да използува силитѣ на доброто. Като не познава този законъ, човѣкъ се блъска въ преходнитѣ нѣща, които приема за Божествени. Въ края на краищата той се разочарова: жената се разочарова отъ мѫжа, мѫжътъ — отъ жената, слугата — отъ господаря си, ученикътъ — отъ учителя си и т. н. Съвременнитѣ хора разглеждатъ въпроситѣ философски, като се спиратъ върху важнитѣ, голѣми въпроси. Като стигнатъ до нѣкой дребенъ въпросъ, тѣ го отминаватъ, не му обръщатъ внимание. Човѣкъ трѣбва да се спира и върху капката вода. Колкото и да е малка, и тя допринася нѣщо на човѣка. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание, колкото да сѫ малки, все допринасятъ нѣщо въ живота на човѣка. Тѣ сѫ подобни на капкитѣ вода, които, колкото повече се увеличаватъ на брой, толкова по-голѣма полза принасятъ. Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ малкитѣ величини и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Що се отнася до резултатитѣ отъ работата ви, не очаквайте изведнъжъ голѣми резултати. Какви ще бѫдатъ тѣ, това зависи отъ самия човѣкъ. Отъ момата и отъ момъка, които се женятъ, зависи, добре ли ще живѣятъ помежду си, или не. Ако сѫ разумни, ще живѣятъ добре; ако не сѫ разумни, ще живѣятъ зле. Отъ писателя зависи, дали книгата му ще бѫде добре написана. Ако умѣе да пише и разбира правилата на писането, книгата му ще бѫде добре написана. Ако жената е разумна, може да превърне семейното огнище въ рай; ако не е разумна, тя ще разкѫса всичкитѣ връзки. Ще кажете, че щастието въ семейството зависи отъ онзи, който управлява, билъ той мѫжъ или жена. Въ единъ и сѫщъ моментъ двамата не могатъ да управляватъ. Въ единъ моментъ ще управлява мѫжътъ, а въ другъ — жената. Който управлява, трѣбва да бѫде разуменъ. Казвате: Защо двама души не могатъ едновременно да управляватъ? Това е законъ, който сѫществува въ природата. Две сѫщества едновременно нито почиватъ, нито работятъ: ако едното почива, другото работи. Този законъ се отнася и до частитѣ на човѣшкото тѣло. Запримѣръ, ако дѣсната рѫка работи, лѣвата почива; ако дѣсниятъ кракъ ходи, лѣвиятъ почива; когато дѣсното око гледа, лѣвото почива. Следъ това става смѣна. Който не разбира законитѣ на гледането, казва, че човѣкъ трѣбва да гледа едновременно презъ дветѣ очи. Не, нѣкога човѣкъ трѣбва да гледа презъ дѣсното, нѣкога — презъ лѣвото, а при известни случаи — и презъ дветѣ очи. Човѣкъ гледа и съ едното, и съ другото око. Важно е, обаче, като гледа ту съ едното око, ту съ другото, обмѣната да става правилно. За да разберете законитѣ, по които природата действува, вие трѣбва специално да ги изучавате. Сѫщевременно изучавайте линиитѣ на нейнитѣ действия. Като знаете правилнитѣ линии, по които природата постѫпва, вие ще ги познавате и въ хората. Защо? Защото всѣка проява има своя специфична линия. Запримѣръ, доброто, милосърдието, справедливостьта, както и другитѣ прояви, иматъ свои линии. Когато видите една неправилна линия на човѣшкото лице, вие трѣбва да знаете, че тя се дължи на изопаченитѣ прояви на човѣка. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ себе си, да се изправяте. Справедливостьта, запримѣръ, изисква еднакви отношения къмъ младата мома и къмъ старата баба, къмъ младия момъкъ и къмъ стария дѣдо. Справедливото отнасяне на човѣка къмъ всички души чъртае на лицето му правилни и красиви линии. Да се върнемъ къмъ въпроса за мършата. Всѣки трѣбва да изнесе мършата си отъ своя дворъ и да я зарови въ земята. За земята тя е необходима като торъ, но да остане на открито, да се разнасятъ отровнитѣ газове въ въздуха, това е вредно и опасно за човѣка. Всѣка мърша трѣбва да се зарови въ земята. Всѣка умрѣла мисъль, всѣко умрѣло желание трѣбва да се заровятъ въ земята. Земята ще използува соковетѣ и газоветѣ, които се отдѣлятъ отъ мършата. Въ природата сѫществува следниятъ законъ: Това, което е вредно за едного, е полезно за другиго. Възъ основа на този законъ природата видоизмѣня материята, като я превръща отъ едно състояние въ друго, отъ едно вещество въ друго. Тази е причината, поради която, една мисъль въ единъ случай става вредна, въ другъ — безвредна. Като знаете това, не пипайте ония вещества, които всѣки моментъ могатъ да избухнатъ. Ако нѣкое взривно вещество избухне въ рѫцетѣ ви, то ще причини голѣма пакость и нещастие. Ако избухне подъ нѣкоя канара, то ще бѫде на мѣсто. Тази канара трѣбва да се разруши, да отвори пѫть на минувачитѣ. Подъ нея ще се прокопае тунелъ. Сега, като слушатъ да говоря така, нѣкои мислятъ, че искамъ да ги изложа, да имъ покажа, че нищо не знаятъ. Въпросътъ не седи въ това, но много още има да се учи. Колкото да показва, че много знае, въ края на краищата човѣкъ самъ се издава. Никой не може да се представи повече отъ това, което знае или не знае. Какъ ще докаже цигуларьтъ, че знае да свири добре? Той ще вземе цигулката си и ще започне да свири. Ако не задоволи отъ една страна себе си, а отъ друга — публиката, той ще се убеди, че се е лъгалъ въ свиренето си. Другъ ще разпространява една нова идея, която самъ не е приложилъ. Трети ще учи хората, какъ да се молятъ правилно, а той самъ не знае да се моли. Човѣкъ не може да се моли, докато не свърже своя умъ съ ума на Бога. Щомъ свърже ума си, ще свърже и сърдцето си. Първо трѣбва да се прояви деятелностьта на ума като по-организиранъ. Щомъ се прояви умътъ, ще се прояви и сърдцето, което не е добре организирано. Причината за това се крие въ материята, отъ която е създадено сърдцето. Затова е казано въ Писанието: „Ще отнема каменното имъ сърдце и ще имъ дамъ ново, направено отъ плъть“. Подъ думата „каменно сърдце“ разбираме сърдце, което не ражда. Наистина, сегашнитѣ сърдца на хората сѫ каменни, защото нищо не раждатъ. Следователно, каже ли ти нѣкой, че трѣбва да се молишъ, това значи, че твоето каменно сърдце трѣбва да се стопи, да стане плътско. Само молитвата е въ състояние да стопи каменното човѣшко сърдце. Да се моли човѣкъ, това значи, да се свърже съ Бога, да възприеме Неговитѣ мисли и чувства. Една отъ основнитѣ мисли на днешната лекция е да не отхвърляте знанието и опитноститѣ, които сте придобили досега. Не отхвърляйте даже и погрѣшкитѣ си. Казано е въ Писанието: „Богъ поема грѣховетѣ на човѣчеството“. Значи, Богъ ще вземе погрѣшкитѣ на хората за себе си. Тѣ сѫ Му потрѣбни. Той ще ги обработи и ще изкара отъ тѣхъ нѣщо ценно. Хората страдатъ, понеже не искатъ да се откажатъ отъ погрѣшкитѣ си, не искатъ да ги дадатъ на Бога. Защо не иска човѣкъ да се откаже отъ погрѣшкитѣ си? Въ погрѣшкитѣ има нѣщо приятно, отъ което човѣкъ не иска да се откаже. Младиятъ казва: Не искамъ още да се откажа отъ живота си. Искамъ да си поживѣя малко. Вѣрно е, че младиятъ не трѣбва да се отказва отъ младостьта си, отъ своя животъ. За каква младость става въпросъ? Младиятъ не трѣбва да се отказва отъ онази младость, която го повдига и обновява, а отъ онази младость, която отнема силитѣ му. Важно е човѣкъ, като младъ или като старъ, да запази силитѣ си, да запази своето естество. Въ този смисълъ казвамъ: Ако си вода, ще течешъ; ако си въздухъ, ще духашъ; ако си огънь, ще изгаряшъ; ако си разумно слово, ще говоришъ; ако си умъ, право ще мислишъ. Изобщо, каквото има въ човѣка, трѣбва да се впрегне на работа. Въ това седи философията на живота. Новата философия на живота изисква нови и млади хора. Затова азъ съмъ решилъ, колкото стари има между васъ, да ги подмладя. Ще изтърся старитѣ чували и отново ще ги напълня. Като изтърсвамъ чувалитѣ, все ще се дигне прахъ, но ще се изчистятъ отъ старото. Прахътъ представя кривата човѣшка мисъль, отъ която човѣкъ трѣбва да се освободи. Кога ще стане това? Още сега. Не чакайте брашното да се вгорчи, че тогава да го мѣсите. Използувайте брашното още днесъ, докато е прѣсно. Вгорчи ли се, турете го настрана отъ прѣсното. Не смѣсвайте новото брашно съ старото и вгорчено. Горчивото брашно е отрова, която ще развали и прѣсното. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се подмлади. Какъ става подмладяването? Като приеме новитѣ идеи, човѣкъ се подмладява. Свържете ума си съ Божия умъ и знайте, че има нѣщо въ васъ, което е произлѣзло отъ Бога. То е Божественото начало въ човѣка. Не е нужно отвънъ да ви доказватъ сѫществува ли Богъ или не. Щомъ умътъ на човѣка е свързанъ съ ума на Бога, не е нужно да му се доказва сѫществуването на Бога. Той самъ трѣбва да е убеденъ въ това и да гледа на своето убеждение като на практическо, положително знание, съ което може да разполага на всѣко време. Сега азъ искамъ да бѫдете свободни, да се проявите такива, каквито Богъ ви е създалъ, а не такива, каквито сте днесъ. За тази цель, вие трѣбва да проявите ума, сърдцето и волята си, които Богъ е вложилъ въ васъ, безъ никакви примѣси и чужди влияния. Ще си поставите за задача да очистите сърдцето си, да възстановите свѣтлината на ума си и силата на своята воля. — Можемъ ли да постигнемъ това? — Можете. Ако не можете да реализирате тия нѣща още сега, животътъ ви ще остане такъвъ, какъвто е сега, и вие ще казвате, че нѣма смисълъ да се живѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ изворъ, който постоянно да блика и радва всѣки, който минава край него. Който ви види, нека пожелае да бѫде като васъ, да раздавате на всички своята вода, безъ да очаквате да получите нѣщо отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да знаете, какво нѣщо е майка, какво нѣщо е баща, какво нѣщо сѫ братъ и сестра. Като дойдете до правото разбиране на тия идеи, да можете съзнателно да ги прилагате. Единъ и сѫщъ човѣкъ може да бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра — това зависи отъ случая. Когато носи въ себе си майката и бащата, братътъ и сестрата, човѣкъ е придобилъ вече любовьта и знае, какъ да я прилага. Това е младенецъ, който скача, играе и се весели. Това означаватъ думитѣ на Псалмопѣвеца, който казва: „Когато видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва“. Който носи майката въ себе си, като чуе думата майка, сърдцето му трепва съ свещения трепетъ на любовьта. Който носи бащата въ себе си и чуе думата баща, сърдцето му трепва съ свещения трепетъ на мѫдростьта. Който носи брата и сестрата въ себе си, достатъчно е да чуе думата братъ или сестра, за да трепне сърдцето му съ свещения трепетъ на истината. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 25. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Зенитътъ на живота Чете се темата: „Разлика между вѣра и безвѣрие“. Представете си, че се намирате въ едно общество, между съвършени хора. Какво ще говорятъ тѣзи хора? Щомъ сѫ съвършени, тѣ иматъ знания, добродетели, каквито обикновенитѣ хора нѣматъ. Тъй щото, нѣма въпросъ, който тѣ да не познаватъ. И ако вие се намѣрите между такива хора, нищо не можете да придобиете. Тѣ ще седатъ въ мълчание, безъ никакъвъ интересъ. Какво ще говорятъ, запримѣръ, за дишането, като физиологически процесъ, щомъ той имъ е познатъ? Да разискватъ по този въпросъ, това значи, да повтарятъ едни и сѫщи работи. Такова повторение нищо не допринася. Знания безъ приложение нищо не допринасятъ. Какво ще придобие воденичарьтъ отъ своя занаятъ, ако знае, какъ работи воденицата му, какво устройство има, а е лишенъ отъ жито, което ще мели? За воденичаря е важно да има клиенти, воденицата му да мели брашно. Следователно, стремете се да придобивате знания, които да прилагате. Не мислете, че можете да станете съвършени и да престанете да се развивате. Съвършенството е вѣченъ процесъ. Каквото да се говори на сегашнитѣ хора, тѣ искатъ доказателства за нѣщата. Казвате имъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Тѣ веднага запитватъ: Какъ е създаденъ свѣтътъ? Тѣ искатъ научни доказателства за създаването на свѣта. И това може да стане, но важно е, какво ще се ползува човѣкъ, ако знае, какъ е създаденъ свѣтътъ. Виждате, че отъ една кѫща излизатъ и влизатъ хора. Знаете, че тѣ живѣятъ въ тази кѫща, но искате да разберете, какъ е направена кѫщата. Ще дойде нѣкой да ви доказва, че кѫщата е направена отъ дървета, отъ камъни и тухли, замазани съ варь и т. н. Какво придобивате съ това знание? За васъ е важно да влѣзете въ връзка съ хората, които живѣятъ въ кѫщата, да видите, какъ тѣ мислятъ и чувствуватъ. После, ако се интересувате, можете да научите нѣщо и за направата на кѫщата. Тъй щото, ако знаете, какъ е създаденъ свѣтътъ, това е механическо знание. Важно е да се свържете съ разумнитѣ сѫщества, които Богъ е създалъ, и отъ тѣхъ да възприемете Божиитѣ мисли и чувства. Въ желанието си да проникне въ незнайното, човѣкъ прави голѣми усилия. Човѣшкиятъ умъ се стреми, именно, къмъ непостижими нѣща. Запримѣръ, отъ години насамъ математицитѣ работятъ върху въпроса за опредѣляне квадратурата на крѫга, но още не сѫ го разрешили. Тъкмо дойдатъ до известно положение, изведнъжъ се натъкнатъ на нѣщо неразрешимо. Споредъ насъ, квадратурата на крѫга е съизмѣримо число, но споредъ математицитѣ — несъизмѣримо. За да се изчисли квадратурата на крѫга, трѣбва да се взематъ предъ видъ всички радиуси. За това сѫ нужни голѣми математически познания. Като изучаватъ геометрическитѣ форми, ученитѣ трѣбва да проникнатъ въ тѣхното вѫтрешно предназначение. Всѣка форма играе важна роля въ природата. Запримѣръ, квадратътъ има голѣмо значение въ науката. Обаче, не е безразлично, кѫде ще бѫде поставенъ той. Ако го поставите на човѣшката глава, ще имате квадратна форма на главата. Които се занимаватъ съ френология, знаятъ, какво значи човѣкъ съ квадратна глава. Главата на човѣка трѣбва да бѫде заоблена въ горната си часть, въ видъ на кубе. Това заобляне на главата трѣбва да бѫде въ областьта на моралнитѣ чувства. Най-високиятъ връхъ на човѣшката глава, въ областьта на моралнитѣ чувства, представя зенита на неговия животъ. Въ тази най-висока точка на човѣшката глава се намира чувството „любовь къмъ Бога“. Следователно, търсите ли Бога въ човѣка, ще Го намѣрите въ зенита на неговата глава, дето слънцето на живота му най-силно грѣе. Търсите ли любовьта, вие можете да я намѣрите само въ зенита на своята глава. Тя се проявява само веднъжъ въ живота на човѣка, за да запали свещения огънь въ душата му. Запали ли се веднъжъ този огънь, той постоянно гори. За да се запали свещениятъ огънь въ човѣка, или, за да се проникне отъ любовьта, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога. Само Богъ е въ състояние да запали свещения огънь въ човѣка. Има и други огньове въ човѣка, но тѣ нѣматъ нищо общо съ свещения огънь на любовьта. Ако се запали човѣшката глава отъ изтокъ, дето слънцето изгрѣва, човѣкъ започва да се развива духовно. Ако се запали главата му отъ западъ, въ него се развива материализъмътъ. И тъй, зенитътъ представя най-високата точка на човѣшката глава, въ областьта на моралнитѣ чувства, дето се намира запалката на свещения огънь на Божията Любовь. Щомъ се запали този огънь въ човѣка, той отправя любовьта си къмъ Бога. У нѣкои хора чувството „любовь къмъ Бога“ е силно развито, вследствие на което тѣ не се нуждаятъ отъ доказателство, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е любовьта. На човѣка, който има отворени очи и вижда ясно, нѣма защо да му доказвате, какво нѣщо е свѣтлината. Благодарение на свѣтлината той вижда свѣта, вижда всичко, което го обикаля, и се радва на всичко. Каквито обяснения да давате на човѣка за свѣтлината, последната сѫществува и безъ тѣхъ. Добре е човѣкъ да знае, какво представя свѣтлината, но по-добре е, ако може да се ползува отъ нея. Сѫщото можемъ да кажемъ и за любовьта. Добре е човѣкъ да знае, какво представя любовьта, но още по-добре е, ако може да я приложи. Добре е да има човѣкъ знания, но тия знания трѣбва да се приложатъ, да направятъ живота му приятенъ и смисленъ. Безъ приложение на знанията, животътъ нищо не придобива. Да има знания човѣкъ, това значи, да живѣе правилно. Следователно, истинско знание е онова, съ помощьта на което всѣко нѣщо се поставя на мѣстото си. Въ този смисълъ, добъръ цигуларь е онзи, който знае да държи цигулката си правилно, да поставя лѫка на мѣсто. Не може ли да направи това и да свири, той не може да задоволи слушателитѣ си. Истински човѣкъ е онзи, който знае правилно да диша, да пие вода, да яде, да мисли, да чувствува и да постѫпва. Ако жадниятъ не знае правилно да пие вода, той ще си напакости. Той трѣбва да пие водата на глътки, да я държи известно време въ устата си. Ако отиде при нѣкой студенъ изворъ и надигне изведнъжъ чашата до устата си да пие вода, той може да си причини голѣмо нещастие. Ако пие вода правилно, човѣкъ утолява жаждата си и изпитва въ себе си импулсъ къмъ работа. Не знае ли, какъ да пие вода, той ще си напакости, или ще изпадне въ сънно състояние. Какво ще кажете за съня: нормално или анормално състояние е той? За онзи, който знае, кога да спи, колко време да спи и какъ да спи, съньтъ е благословение. Не може ли да спазва известни правила при спането, човѣкъ спи, безъ да се ползува отъ съня. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ такъвъ сънь. Затова е казано въ Писанието „Гледайте да не заспите“. Когато спи неправилно, човѣкъ прекѫсва съзнанието си. Следъ това трѣбва да мине много време, за да възстанови нормалното състояние на съзнанието си. Причината за съня, за сънното състояние на човѣка се дължи на състоянието на пирамидалнитѣ клетки въ мозъка. Докато тѣ не сѫ уморени, докато тѣхнитѣ крачка сѫ въ движение, човѣкъ е активенъ, може да работи, да мисли, да се моли. Щомъ пирамидалнитѣ клетки се уморятъ, тѣ свиватъ крачката си, и човѣкъ се усѣща изморенъ, неспособенъ да работи, да мисли. Въ него се явява разположение къмъ сънь, къмъ почивка. Ако може да се концентрира, човѣкъ влиза въ съзнателна връзка съ пирамидалнитѣ клетки на своя мозъкъ и може да ги управлява. Чрезъ мисъльта си и чрезъ своята разумна воля човѣкъ може да стане господарь на клеткитѣ на своя организъмъ. Той ще имъ заповѣдва, а тѣ ще изпълняватъ волята му. Запримѣръ, ако човѣкъ пожелае да направи нѣкакво добро дѣло, той отправя мисъльта си къмъ предната часть на мозъка си да събуди мисъль. Следъ това мисъльта се предава на моторнитѣ клетки, които повдигатъ рѫката му. Щомъ рѫката започне да се движи, човѣкъ е готовъ да направи добро. Ако пъкъ иска да каже на нѣкого една добра дума, човѣкъ отправя мисъльта си първо къмъ предната часть на мозъка, къмъ челото, оттамъ — къмъ двигателнитѣ или моторни клетки въ езика, и той започва да се движи. Съвременнитѣ хора сѫ изгубили способностьта си да бѫдатъ господари на своя мозъкъ, вследствие на което се явили редъ аномалии въ тѣхния животъ. Тѣ страдатъ, боледуватъ, мѫчатъ се, не сѫ господари на себе си. Тѣ пренебрегватъ развитието на сърдцето си за смѣтка на ума. Съвременниятъ човѣкъ е развилъ критична и научна мисъль, която повече го изсушава и го излага на голѣми страдания. Слушате го постоянно да разисква върху въпроса, какво представя Богъ, какъ е създалъ свѣта и т. н. Дойде ли до мисъльта за Бога, човѣкъ трѣбва да се отнася съ свещенъ трепетъ къмъ Него. Нѣма защо да се рови въ въпроси, които не сѫ за неговия умъ. Богъ не е материално сѫщество, следователно, не може да се домогнете до сѫщината Му по материаленъ начинъ. Искате ли да познаете Бога, вдълбочете се въ себе си, потърсете Го тамъ. По вѫтрешенъ пѫть вие можете да видите лицето Му, да влѣзете въ общение съ Него. Отъ редъ поколѣния насамъ, хората сѫ имали детински схващания за Бога, отъ които и до днесъ не могатъ да се освободятъ. За да си съставятъ истинско понятие за Първата Причина на нѣщата, хората трѣбва да излѣзатъ отъ своитѣ стари разбирания, да се освободятъ отъ наслояванията на миналото. Въ далечното минало човѣкъ е познавалъ Бога, но следъ грѣхопадането той е изгубилъ ключа, тайната на това познаване. И до днесъ той търси ключа на това познаване, но не може да го намѣри. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ положението на единъ отъ адептитѣ на миналото, който написалъ три куплета, въ които буквитѣ и думитѣ били така наредени, че ако измѣни само една буква или една дума отъ куплета, новъ стихъ се образувалъ. По този начинъ той открилъ тайната на живота. Съ промѣна на една буква само, той знаелъ, какво трѣбва да направи и какъ да го направи. Съ една дума, той намѣрилъ ключа на живота. Като дошълъ до това велико откритие, адептътъ далъ по една дума отъ тия куплети на децата, които често го посещавали, съ надежда, че тѣ скоро ще ги върнатъ. Едно следъ друго децата започнали да правятъ корекции на написаното: нѣкои започнали да запълватъ празнинитѣ на буквитѣ, други — да ги съединяватъ съ различни кукички и чъртички, но и до днесъ още тия думи се намиратъ у тѣхъ. Дълго време адептътъ чакалъ да му ги донесатъ, и днесъ още чака, но буквитѣ и думитѣ на тия куплети сѫ пръснати по цѣлия свѣтъ и не могатъ да се намѣрятъ. Хората и до днесъ търсятъ ключа, който адептътъ изгубилъ. Тѣ и до днесъ търсятъ онази книга, отъ която поетътъ извадилъ тритѣ куплета на своята поезия. Какъ може да се намѣри тази книга? Като се запали свещениятъ огънь на любовьта. За тази цель, човѣкъ трѣбва да отвори главата си, да даде възможность на Бога да бутне запалката на неговия зенитъ и да се разгори свещениятъ огънь. Какво представятъ малкитѣ деца, на които адептътъ давалъ по една буква или дума отъ своитѣ куплети? Тѣ сѫ ония разумни, възвишени души, които дали добъръ урокъ на адепта. Съ разпръсване на тия думи по свѣта, тѣ искали да кажатъ на адепта, че той преждевременно е решилъ да даде на хората ключа на живота. Не е дошло времето, да се ползуватъ хората отъ този ключъ. Тия деца, именно, сѫ разбъркали умоветѣ на хората. И до днесъ още тѣ не могатъ да оправятъ умоветѣ си. Която философска или религиозна система да разглеждате, навсѣкѫде ще видите едно объркване. Всички хора разсѫждаватъ върху различни отвлѣчени въпроси, но все още не могатъ да дойдатъ до положително заключение. Като се намѣрятъ предъ въпроси, които не могатъ да разрешатъ, хората казватъ: Чудно нѣщо, ние имаме вѣра, религиозни сме, а защо нѣмаме успѣхъ въ живота си? Много естествено. Не е въпросъ само да вѣрва човѣкъ, но като вѣрва, да види, какви процеси ставатъ въ него. Той трѣбва самъ да се наблюдава, какъ расте, какъ цъвти и какви плодове дава. За житното зърно не е нужно да вѣрва, че ще го посадятъ въ земята, но то трѣбва да знае, въ каква почва ще го посадятъ, какъ ще израсне, какъ ще цъвне и какъвъ плодъ ще даде. Вѣрата подразбира знание, което се посажда въ земята. Следователно, всѣко знание, посадено въ земята, трѣбва да израсте, да цъвне и плодъ да даде. Затова е казано въ Писанието: „По плодоветѣ ще ги познаете“. Отъ плодоветѣ на знанието се познава, какво е придобилъ човѣкъ и какво е приложилъ. Наистина, всѣко дърво се познава отъ плода си. Отъ плодоветѣ на вашитѣ религиозни и научни схващания ще разберете, каква е вашата религия и наука. Първиятъ плодъ на дървото на живота е любовьта. Това дърво било въ райската градина. То раждало 12 плода презъ годината. Който е могълъ да вкуси отъ тѣзи плодове, той е придобилъ вѣчния животъ. Не може да се храни човѣкъ съ плодоветѣ на любовьта и да умира. Следователно, ако умирате, ще знаете, че не се храните съ плодоветѣ на любовьта. Въ храната на сегашнитѣ хора има нѣщо добро, нѣщо сладко, но тази храна още не е истинска, не е храната на Божията Любовь. Тя е нѣкаква привидна, външна любовь, но е далечъ отъ истинската любовь. Доброто е външната страна на плода, а любовьта — неговото съдържание. Достатъчно е човѣкъ да се докосне до този плодъ, за да се запали въ него свещениятъ огънъ на любовьта. Това значи, да живѣе човѣкъ въ зенита на своето слънце. При това положение само той може да каже, като слѣпия, на когото Христосъ отвори очитѣ: „Слѣпъ бѣхъ, но сега прогледахъ. Мъртавъ бѣхъ. но сега оживѣхъ“. Какво разбирате подъ думата оживяване? Да оживѣе човѣкъ, това значи, да възкръсне. Възкресението пъкъ подразбира пробуждане на човѣшкото съзнание. Щомъ се пробуди съзнанието на човѣка, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нѣщо близко до сърдцето си. Дали е на небето или на земята, въ ада, или въ рая, за него е безразлично. Той вижда навсѣкѫде Божието лице и се радва. Сега, като се говори често по известни религиозни и научни въпроси, човѣкъ се намира предъ опасностьта да не затѫпѣе, или да не му се втръсне. Когато човѣкъ се храни дълго време само съ сладка храна, вкусътъ му затѫпява. За да се освободи отъ затѫпяването, той трѣбва да смѣни храната си. Всѣко нѣщо, колкото и хубаво да е, ако се употрѣбява постоянно, най-после предизвиква въ човѣка втръсване. Приятно е да слушате хората да говорятъ, че трѣбва да иматъ вѣра, да се обичатъ, но всичко това е до известно време. Най-после дохожда моментъ, когато човѣкъ не иска да му говорятъ, но иска приложение. Следъ като вѣрвате на думитѣ на нѣкой ученъ, философъ или учитель, вие искате да провѣрите тѣзи думи. Докато ги слушате, у васъ се запалва свещениятъ огънь на любовьта. Щомъ се запали този огънь, нищо друго не ви остава, освенъ да тръгнете съ запалената свѣщь по свѣта, да провѣрите нѣщата. И това не е достатъчно. Ако ви казватъ, че въ една градина има доброкачествени плодове, вие първо ще искате да видите тия дървета. Като ги видите, ще искате и да ги опитате. Веднъжъ сте дошли на земята, вашата задача е да излѣзете отъ обикновенитѣ условия на живота и да влѣзете въ Божествената градина, да опитате плодоветѣ на Божественото дърво. Ще кажете, че сте опитали плодоветѣ на това дърво. Ако, наистина, сте опитали, вие щѣхте да бѫдете нови хора, обновени и подмладени. Така ли е въ сѫщность? Ще дойде день, когато човѣкъ ще се обнови и подмлади, но времето не е дошло още. Той не е готовъ за новъ животъ. За да влѣзе въ новия животъ, човѣкъ трѣбва да съблѣче старата, окѫсана дреха, съ която се е срасналъ. Единъ царь, като правѣлъ разходки изъ царството си, срещналъ едно малко циганче, босо, голо, окѫсано. Вгледалъ се въ лицето му и го харесалъ. Той веднага заповѣдалъ да заведатъ циганчето въ двореца му и тамъ да го окѫпятъ, изчистятъ добре и облѣкатъ съ нови, хубави дрехи. Слугитѣ изпълнили заповѣдьта на царя и, като измили и облѣкли циганчето въ нови дрехи, представили го на царя. Като го видѣлъ въ новата премѣна, царьтъ едва го позналъ. Детето свѣтѣло отъ чистота и радость. Какво представя циганчето? То е грѣшното състояние, въ което всѣки човѣкъ изпада. Обаче, като се измие и очисти отъ това състояние, човѣкъ влиза въ нова фаза на живота си, въ която се изпълва отъ чистота и радость. Стремежътъ на човѣшката душа къмъ великото въ живота, желанието му да реализира своитѣ благородни и възвишени чувства, сѫ въ състояние да го обновятъ и подмладятъ. Сега ще питате, какъ може да се постигне това? Има единъ простъ начинъ. Той е следниятъ: съ дѣсната рѫка изтеглете последователно всички пръсти на лѣвата рѫка, като започнете отъ палеца и свършите съ малкия пръстъ. Следъ това, съ лѣвата рѫка изтеглете последователно всички пръсти на дѣсната рѫка. Външно погледнато, това е механически процесъ. Какво може да получи човѣкъ отъ тегленето на пръститѣ, това зависи отъ него. Човѣкъ може да изтегли всички пръсти на рѫцетѣ си и нищо да не получи, а може да ги изтегли и да получи нѣщо. Представете си, че беденъ човѣкъ се приближава къмъ единъ богатъ и съ дѣсната си рѫка хваща палеца на дѣсната рѫка на богатия. Ако богатиятъ отвори сърдцето си къмъ бедния, ще му каже: Вземи пръстена отъ рѫката ми. Следъ това ще му подаде другата си рѫка и ще му каже: Извади и този пръстенъ отъ рѫката ми. Какво ще бѫде положението на бедния? Като получи двата пръстена, той е придобилъ много нѣщо. Ако всѣки пръстенъ струва по сто хиляди златни лева, нѣма ли смисълъ да потеглите пръститѣ на човѣка? Такова благо може да получи човѣкъ и отъ своитѣ пръсти, но ако знае, какъ да ги потегли. Ако другъ нѣкой се опита да отиде при богатия, да извади пръстенитѣ отъ рѫцетѣ му, той нищо нѣма да придобие. Само единъ човѣкъ има право да изтегли пръстенитѣ отъ рѫцетѣ на богатия. Кой ще бѫде този човѣкъ? Той е онзи, за когото се е отворило сърдцето на богатия. Той пъкъ ще отвори сърдцето си за другъ нѣкой, и така пръстенитѣ ще минаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ, докато се върнатъ при онзи, чиято собственость сѫ били. Щомъ се върнатъ при него, той знае, че тѣ сѫ завършили единъ крѫгъ. Крѫгътъ показва, че между хората е станало пълно общение. Моментътъ на общение между хората показва, че въпросътъ за квадратурата на крѫга е вече разрешенъ. Съ други думи казано: когато любовьта обиколи всички хора и направи връзка между сърдцата имъ, квадратурата на крѫга е разрешена. Още хиляди години ученитѣ ще разрешаватъ този въпросъ, но докато пръстенитѣ не обиколятъ свѣта, не свържатъ сърдцата на всички хора, квадратурата на крѫга ще остане неразрешенъ въпросъ. Сега ще ви предупредя, да не изпадате въ погрѣшка. Дойдатъ ли пръстенитѣ до вашитѣ рѫце, дръжте ги, докато срещнете човѣка, на когото трѣбва да ги предадете. Обаче, нѣмате право да ги продавате. Като дойде човѣкътъ, на когото ще ги предадете, ще кажете: Вземи тѣзи пръстени на рѫцетѣ си и нека Богъ да те благослови, както благослови и мене. Ще кажете, че това е празна работа. Празна работа е, докато пръстенитѣ не сѫ на рѫцетѣ ви, докато любовьта не е обиколила свѣта. Когато любовьта влѣзе въ сърдцето ви, тогава и вие ще кажете като Павла: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Сега, напишете съ красивъ почеркъ на тетрадкитѣ си следнитѣ изречения: Азъ, който бѣхъ; азъ, който съмъ; азъ, който ще бѫда. Азъ, която бѣхъ; азъ, която съмъ; азъ, която ще бѫда. Азъ, което бѣхъ; азъ, което съмъ; азъ, което ще бѫда. Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за тритѣ рода — мѫжки, женски и срѣденъ, но употрѣбена въ три различни времена: минало, настояще и бѫдеще. Когато стане въпросъ за миналото, човѣкъ започва да философствува. Той не знае, какво е било въ далечното и близко минало. Когато стане въпросъ за настоящето, човѣкъ отчасти знае нѣщата, понеже ги живѣе и е свидетель на тия времена. Когато стане въпросъ за бѫдещето, човѣкъ не знае, какво му предстои, но всѣки предстоящъ день разкрива бѫдещето му. Има хора, които по рѫката, лицето и главата на човѣка могатъ да четатъ неговото минало. Тѣ знаятъ, какви сѫ били неговитѣ дѣди и прадѣди, при какви условия е живѣлъ той. Отъ настоящия му животъ тѣ опредѣлятъ неговото бѫдеще. Всичко е написано на човѣка. Изследванията, които астролозитѣ, физиогномиститѣ и френолозитѣ правятъ, се свеждатъ къмъ опредѣляне на такава точка въ човѣшката глава, около която всички останали положения иматъ отношение. Тази точка трѣбва да бѫде неизмѣнна. Понеже не сѫ намѣрили тази неизмѣнна точка, затова изследванията имъ още не сѫ абсолютно точни. Следователно, както зенитътъ е най-високата точка на хоризонта, така и въ човѣка сѫществува една най-висока, неизмѣнна точка. Кѫде е тази точка, какъ може да се намѣри, не се знае, но всѣки се стреми къмъ нея. Тази точка се нарича свещено мѣсто въ човѣка, а споредъ нѣкои — зенитъ на човѣшкото съзнание. И астролозитѣ търсятъ тази точка, но не сѫ я намѣрили още. Тя е на главата нѣкѫде, въ областьта на моралнитѣ чувства, но малцина знаятъ точното ѝ мѣсто. Който знае това мѣсто и го бутне, човѣкъ се преобразява: отъ старъ става младъ. Въ него се събужда възвишенъ животъ. Той се преобразява, както младата мома, която за пръвъ пѫть люби. Да събуди човѣкъ Божественото въ себе си, това значи, да намѣри възлюбения на своята душа. Обаче, човѣкъ трѣбва да се събуди на време, а не преждевременно. Бутнете ли мѣстото на неговия зенитъ преждевременно, когато той не е готовъ за този моментъ, това значи, да му причините най-голѣмото нещастие. Щомъ не е готовъ, оставете го да спи. Преждевременното събуждане на човѣка е опасно, защото възлюбениятъ му още не е дошълъ. Той ще търси, ще се надѣва, ще вѣрва, но всичкитѣ му лутания ще бѫдатъ напразно. Вѣрата, надеждата иматъ смисълъ, докато човѣкъ още не се е пробудилъ за Божественото въ себе си. Събуди ли се Божественото въ него, той нѣма защо да вѣрва и да се надѣва, понеже възлюбениятъ му е вече около него. Всички хора очакватъ тържествения моментъ, когато Божественото съзнание въ тѣхъ се пробуди, когато слънцето бѫде на зенита на тѣхния хоризонтъ, когато пѫтьтъ имъ се напълно освѣти. И днесъ тѣ не сѫ въ абсолютенъ мракъ. Всѣки си носи по една малка запалена свѣщь, за която трѣбва да благодари. Въпрѣки това, човѣкъ се стреми къмъ по-голѣма свѣтлина. Това ще стане, когато види свѣтлото лице на любовьта. За този моментъ и Псалмопѣвецътъ говори. Той казва: „Когато видя лицето Ти, Господи, душата ми ще се зарадва“. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателна работа, всѣки день да прибавяте по малко къмъ вашето растене. Колкото малко да растете, това е единъ плюсъ къмъ общото растене. Растенето е колективенъ процесъ. Никой човѣкъ, никое живо сѫщество не расте самò. Съ него заедно растатъ още милиони сѫщества. Това е великъ тласъкъ въ цѣлото Битие. Като знаете това, не давайте мѣсто на леностьта въ себе си. Щомъ се намѣрите предъ нея, спомнете си, че къмъ васъ, къмъ вашето растене и повдигане гледатъ милиони сѫщества. Хората сѫ свързани помежду си като души, вследствие на което успѣхътъ и благото на едного сѫ общи за всички. Казвате: Може ли човѣкъ, такава малка величина въ вселената, да опредѣля благото на всички хора? Вѣрно е, че отъ единъ човѣкъ не зависи успѣха на цѣлото, но като часть отъ цѣлото, и той не е безъ значение. Следователно, дръжте въ ума си мисъльта, че голѣмото въ свѣта не може да бѫде по-голѣмо отъ най-голѣмото. И малкото не може да бѫде по-малко отъ най-малкото. Значи, най-малкото и най-голѣмото сѫ две величини, два велики принципа, къмъ които човѣшката душа се стреми. Дали човѣкъ се стреми къмъ най-малкото, или къмъ най-голѣмото въ свѣта, резултатитѣ ще бѫдатъ едни и сѫщи. Казвате: Кое е най-голѣмото и най-малкото въ свѣта? Оставете този въпросъ настрана. И философитѣ не сѫ го разрешили още. Това не значи, че този въпросъ не е разрешимъ, но, преди да го разреши, човѣкъ трѣбва да си постави другъ обектъ въ живота. Преди да пристѫпите къмъ разрешаване на велики въпроси, откажете се отъ дребнавоститѣ на живота. Представете си, че стотина души ви дължатъ една сума отъ сто хиляди лева. Вие сте написали имената на вашитѣ длъжници и, когото отъ тѣхъ срещнете, спирате го на пѫтя и го запитвате: Кога ще изплатишъ дълга си? Тѣзи хора сѫ обременени, не могатъ да изплатятъ задълженията си къмъ васъ. Въ това време, обаче, вие получавате съобщение отъ Америка, че вашиятъ чичо умрѣлъ и ви оставилъ десеть милиона наследство. Вие веднага се зарадвате, че ставате наследникъ на такова богатство. Обаче, отъ време на време пакъ поглеждате къмъ списъка на вашитѣ длъжници. Ако сте човѣкъ, който е решилъ да не се занимава съ дребнавоститѣ на живота, вие ще се откажете отъ паритѣ, които вашитѣ длъжници трѣбва да ви заплатятъ. Вие ще кажете: При това положение, въ което се намирамъ, азъ съмъ готовъ да простя дълговетѣ на моитѣ длъжници. Какво представя сумата сто хиляди лева предъ десеттѣ милиона, на които ставамъ наследникъ? Това е дреболия, съ която не искамъ да се занимавамъ. Ето защо, и вие трѣбва да се откажете отъ дреболиитѣ на живота, да простите задълженията на вашитѣ длъжници. Ако Богъ ви поканва да отидете при Него да получите своето голѣмо наследство, трѣбва ли да гледате назадъ, къмъ своитѣ длъжници, и да очаквате отъ тѣхъ пари? Не, откажете се отъ тѣхнитѣ пари. Ще кажете, че още не сте получили Божественото богатство. Ще го получите, но съ едно условие: да дадете мѣсто на любовьта въ себе си. Щомъ се запали свещениятъ огънь на любовьта въ васъ, веднага ще дойде пратеникъ отъ Божествената банка съ покана, да получите наследството си. И тъй, знайте, че нѣма по-великъ моментъ за човѣшката душа отъ този, да даде мѣсто въ себе си на любовьта къмъ Бога. Това значи, да дойде човѣкъ до най-високата точка въ своя животъ — до зенита на своята душа. Дойде ли до тази точка, човѣкъ осмисля живота си. Не може ли да се издигне до зенита на своята душа, каквото и да говори човѣкъ, къмъ каквото и да се стреми, всичко е безпредметно. Желая ви да се запали свещениятъ огънь въ васъ, да дойде Божествената свѣтлина въ съзнанието ви. Щомъ свещениятъ огънь се запали въ душата ви, вземете свѣщьта въ рѫката си и тръгнете съ нея между всички ония, които живѣятъ въ тъмнина. Щомъ освѣтите пѫтя на ония, които живѣятъ въ мракъ, и на васъ ще помогнатъ. Само по този начинъ ще реализирате желанията си, ще постигнете идеала на своята душа. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 18. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изразъ на Божественитѣ идеи Размишление. Тема за следния пѫть: „Разлика между вѣра и безвѣрие“. Какво разбирате подъ думитѣ „вѣра и безвѣрие“? Всѣки човѣкъ вѣрва въ нѣщо. Нѣма абсолютни безвѣрници въ свѣта. Когато казватъ за нѣкого, че е безвѣрникъ, подразбиратъ, че той не вѣрва въ нѣща, въ които болшинството вѣрватъ. Обаче, той все вѣрва въ нѣщо. Ако не въ друго, безвѣрникътъ вѣрва въ своето мнение, въ това, което той твърди. Четоха се темитѣ: „Разлика между добро и зло“ и „Кое е по-добро. Да обичашъ, или да те обичатъ?“ Всички хора говорятъ за доброто и за злото, но конкретно малцина знаятъ, какво представятъ доброто и злото. Лесно е да се каже, че това е добро, а онова — зло. Какъвъ е цвѣтътъ на доброто и на злото, никой не може да опредѣли. Всѣка форма, която нѣма цвѣтъ, т. е. външенъ изразъ, остава неопредѣлена. Ето защо, хората ще третиратъ въпроса за злото и доброто много години още, докато дойдатъ до тѣхното истинско познание. Съвременнитѣ хора боравятъ съ понятия, на които не знаятъ формата и цвѣта. Запримѣръ, тѣ говорятъ за вселената, безъ да знаятъ, каква е формата ѝ. Ученитѣ допущатъ, че вселената има крѫгла форма, както земята и слънцето. Защо допущатъ, че вселената е произлѣзла отъ яйце? И пилето е излѣзло отъ яйце, но валчесто ли е? И човѣкъ е излѣзълъ отъ яйце но не е валчестъ. Главата му е валчеста донѣкѫде, но самиятъ човѣкъ има елипсовидна форма. Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да иматъ ясна представа за него. Споредъ нѣкои, онзи свѣтъ е подобенъ на райска градина, пълна се ароматни цвѣтя и сладки, доброкачествени плодове. Въ тази градина се разхождатъ ангели съ свѣтли лица и съ криле. Ако влѣзе нѣкой отъ васъ въ онзи свѣтъ, ще го посрещнатъ съ музики и съ пѣсни, съ финикови вейки въ рѫце. Жителитѣ на онзи свѣтъ сѫ добре облѣчени. Питамъ: Отде дойде въ ума ви тази представа за онзи свѣтъ? Какъ можете да опишете рая или онзи свѣтъ, ако не сте ходили тамъ? Нѣкой човѣкъ описва Америка, защото е ходилъ тамъ, видѣлъ е нѣщо. Тогава какъ можете да опишете онзи свѣтъ, ако не сте ходили тамъ? Щомъ го описвате по нѣкакъвъ начинъ, това показва, че имате идея за него. Каквато идея и да има човѣкъ, тя е дошла отнѣкѫде и е влѣзла въ неговия умъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, отде идатъ идеитѣ, какъвъ цвѣтъ иматъ и т. н. Ако поставите подъ една квачка 10 — 20 яйца, въ първо време вие не ги различавате едно отъ друго. Всички яйца си приличатъ. Повечето сѫ бѣли, а нѣкои отъ тѣхъ сѫ жълтеникави. Като се излупятъ пиленцата, тѣ лесно се различаватъ, защото сѫ различни по цвѣтъ. Всѣко яйце представя идея, на която цвѣтътъ става видимъ, когато се измѫти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за онзи свѣтъ. Какъвъ е билъ онзи свѣтъ едно време, когато не е билъ измѫтенъ, е едно нѣщо. Какъвъ е онзи свѣтъ днесъ, когато е измѫтенъ вече, това е другъ въпросъ. Сегашниятъ онзи свѣтъ е неузнаваемъ. Той е измѣненъ толкова много, че едва ли ще можете да го познаете. Религиознитѣ говорятъ за видимъ и невидимъ свѣтъ, както ученитѣ говорятъ за сила и материя. Ние можемъ да преведемъ думата материя съ вода, а силата — съ огънь. Силата и материята представятъ два велики принципа на Битието. На какво се дължи насилието въ свѣта: на силата, или на материята? — На силата. Дето силата се проявява, тамъ има насилие. Подъ влиянието на силата човѣкъ може да върши престѫпления, но може да върши и добри дѣла. Вината не е въ силата, но въ волята, която я направлява. Разумната воля използува силата за добро, а неразумната — за зло. Силата и материята сѫ неразривно свързани. Както силата безъ материя не може да се прояви, така и материята безъ сила не може да се прояви. Защо е така, не може да се отговори. Какъвъ отговоръ ще дадете на въпроситѣ: Защо човѣкъ се движи, защо яде, защо диша, защо мисли и чувствува, защо спи? Като дойде до любовьта, човѣкъ се пита, защо еди-кой си го обича. Отъ друга страна, човѣкъ се пита, обичатъ ли го хората, или не. Защо си задава човѣкъ този въпросъ? Много естествено. Отъ любовьта на хората къмъ васъ зависи вашиятъ успѣхъ. Ако учительтъ обича ученика си, успѣхътъ му ще бѫде по добъръ; ако не го обича, успѣхътъ му ще бѫде по-слабъ. Колкото повече хора ви обичатъ, толкова по-добре за васъ. Защо нѣкой ви обича, а другъ не ви обича? Който има сродство къмъ васъ, обича ви; ако нѣма сродство къмъ васъ, не ви обича. Какво означава сродството? Въ химията сродството подразбира стремежъ на атомитѣ единъ къмъ другъ, съ цель да се наситятъ. Когато се наситятъ, сродството имъ изчезва. Следователно, докато е гладенъ, човѣкъ обича. Щомъ се нахрани, обичьта му се намалява. Кого обича човѣкъ? Онзи, отъ когото може да вземе нѣщо, да задоволи своя гладъ. Казва се въ Писанието за Бога, че е възлюбилъ истината въ човѣка. Значи, Богъ е възлюбилъ човѣка, защото той е изразъ на Божествената идея. Богъ обича човѣка дотолкова, доколкото той е изразитель на Неговата идея. Колкото по-добре изразява човѣкъ идеята, толкова повече Богъ го обича. Ще кажете, че въ любовьта трѣбва да има равенство. Представете си, че двама души отиватъ при единъ изворъ. Единиятъ отъ тѣхъ носи голѣмъ сѫдъ, а другиятъ — шише, съ вмѣстимость сто грама. Изворътъ пълни и голѣмия сѫдъ, и малкото шише съ вода, но притежательтъ на шишето ще остане недоволенъ и ще обвини извора въ несправедливость. Кой е виновенъ за това? Вината е въ онзи, който е отишълъ съ малко шише при извора. Ако бѣше отишълъ съ голѣмъ сѫдъ, щѣше да получи повече вода. Като не съзнава погрѣшката си, той мисли, че Богъ е несправедливъ, не гледа еднакво на всички. Това е криво разбиране, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Човѣкъ се ползува отъ благата на живота дотолкова, доколкото е отворилъ ума, сърдцето и душата си да възприема. Отъ кокошето яйце не може да излѣзе орелъ, както отъ яйцето на орела не може да излѣзе кокошка. Орелътъ и кокошката се различаватъ: кокошката обича да рови, а орелътъ никога не рови. Орелътъ отдалечъ вижда жертвата си и се спуща къмъ нея; кокошката търси храната си по земята и постоянно рови. Когато господарьтъ ѝ хвърля жито или царевица, кокошката се приближава къмъ нея и започва да рови, мисли, че сама е намѣрила храната си. И човѣкъ обича да рови. Като вземе крината въ рѫката си, той рови въ нея, да види, дали житото е навсѣкѫде еднакво. Като изучавате живота и проявитѣ на животнитѣ, както и на хората, виждате различието, което сѫществува между тѣхъ. Ако сравните живота на свѣтския и на духовния човѣкъ, намирате голѣма разлика между тѣхъ. Свѣтскиятъ човѣкъ се облича добре, има красиви маниери и движения; духовниятъ се облича скромно, не иска да обръща внимание на хората. Въ сѫщность, и двамата обръщатъ внимание на хората. Обаче, това внимание е временно. Човѣкъ обръща внимание съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъ и съ какви дрехи да се облича. Ако свѣтскиятъ човѣкъ облѣче скѫсани и прости дрехи, дето отиде, всички ще го пѫдятъ. И обратно: ако духовниятъ човѣкъ облѣче една роба отъ кадифе, всички ще го върнатъ назадъ. Ако светията носи своитѣ стари, изтъркани дрехи, тѣ ставатъ лѣковити. Който се докосне до тия дрехи, здравъ става. Когато светията влѣзе съ старитѣ дрехи въ нѣкой домъ, съ него заедно влиза и благословението. Когато грѣшникъ влѣзе въ нѣкой домъ съ новитѣ си дрехи, вие трѣбва да се радвате. Следователно, ако въ дома ви дойде човѣкъ, който не върви въ правия пѫть, той трѣбва да бѫде облѣченъ съ своитѣ нови, официални дрехи, за да ви разправя онова, което е научилъ. Ако праведниятъ дойде въ дома ви, може да бѫде облѣченъ съ всѣкидневнитѣ си дрехи, защото има какво да ви предаде. Той ще ви разказва своитѣ опитности, ще чете отъ своята книга. Съ една дума казано: който върви въ правия пѫть, е богатъ вѫтрешно, затова може външно да не е облѣченъ съ нови дрехи. Който не върви въ правия пѫть, е вѫтрешно беденъ. Дойде ли въ дома ви такъвъ човѣкъ, той трѣбва да бѫде поне външно добре облѣченъ, да ви остави нѣщо добро. Ако вѫтрешно е беденъ, а външно окѫсанъ, той ще ви разправя за своитѣ погрѣшки и престѫпления, които нищо нѣма да ви ползуватъ. И тъй, ако прави добро, човѣкъ има какво да говори; ако не прави добро, по-добре да мълчи. Ако грѣшникътъ иска да говори, нека се облѣче съ нови дрехи, т. е. да разкаже, какъ се разкаялъ, какъ изправилъ погрѣшкитѣ си. Това значи, да се облѣче човѣкъ въ нова дреха. Когато праведниятъ облѣче скѫсаната си дреха, той вече се е изправилъ. Човѣкъ се движи между контрасти: или ще бѫде добре облѣченъ, или ще бѫде окѫсанъ; или ще обича, или ще мрази. Като престане да обича нѣкого, той го намразва. Като престане да го мрази, той го обиква. Има едно срѣдно положение въ живота, което наричаме индиферентность. Това значи, да изгуби човѣкъ силата, която стимулира живота му. Човѣкъ трѣбва да си отговори, коя е онази сила въ него, която го заставя да мрази, или да обича. Когато човѣкъ разбере подбудителнитѣ причини въ себе си, които го заставятъ да постѫпва по единъ или другъ начинъ, той е въ състояние самъ да изправи живота си. Не може ли да намѣри подбудителнитѣ причини въ себе си, той оставя всичко на Бога. Той очаква другитѣ да изправятъ и нареждатъ живота му. Човѣкъ трѣбва да се домогне до правилното разбиране на живота. Това значи, да изправи отношенията си къмъ Първата Причина. Пазете се отъ криви, изопачени, архаически идеи, останали отъ вашитѣ дѣди и прадѣди. Старитѣ идеи и разбирания, лишени отъ свѣтлина, спъватъ човѣка. Запримѣръ, нѣкой казва, че Богъ е несправедливъ. Защо е несправедливъ? Защото работитѣ му не вървѣли добре. Ако жена му и децата му сѫ здрави, ако материалното положение е добро, тогава Богъ е справедливъ. Това е криво разбиране на живота и на законитѣ на любовьта. Щомъ за едно и сѫщо нѣщо имате две мнения, това показва, че въ васъ има нѣщо криво. Невъзможно е Богъ да бѫде и справедливъ, и несправедливъ. Възможно е, обаче, ти, който се произнасяшъ за нѣща, които не познавашъ, да бѫдешъ справедливъ и несправедливъ. Твоето криво гледане на нѣщата създава противоречия въ твоя личенъ животъ. Сега се явява въпросътъ: на какво се дължатъ противоречията въ свѣта? Това е второстепененъ въпросъ. Човѣкъ трѣбва да се запита, на какво се дължатъ противоречията въ неговия животъ. Що се отнася до външния свѣтъ, това не е негова работа. Ще кажете, че свѣтътъ е лошъ, че не върви добре, не се развива правилно. Това е ваше лично разбиране. Свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Какъ е възможно тогава, единъ свѣтъ, създаденъ отъ разумно сѫщество, да не се развива правилно? Щомъ отричате едното, трѣбва да отречете и другото. Цѣлата вселена е създадена отъ Бога. Следователно, тя разполага съ всички условия и възможности за развитието си. Това може да се докаже, но се изисква подготовка за разбиране отъ ония, които слушатъ. Злото всѣкога не е зло, но това трѣбва да се разбира. Понѣкога злото е необходимо, заради което се допуща. Ако видите, какъ колятъ крави, волове, агнета, кокошки, за да се подържа живота на хората, ще се възмутите. Право е, че не трѣбва да се колятъ животнитѣ, но само тогава, когато хората сѫ пригодени за единъ по-високъ животъ. Обаче, ако външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия и възможности на нѣкои хора не позволяватъ такъвъ животъ, тѣ ще прибѣгватъ къмъ месото. Тогава казваме: За предпочитане е низшитѣ животни да станатъ жертва за висшитѣ, отколкото последнитѣ да бѫдатъ изложени на смърть. Това подразбира поговорката: „Ела зло, че безъ тебе по-зло“. Като казваме, че низшето трѣбва да се жертвува за висшето, това не значи, че човѣкъ е дошълъ на земята да благува. Той трѣбва да работи, да се развива, да черпи знания отъ напредналитѣ сѫщества. Той трѣбва да се свърже съ тѣхъ. Не може ли да направи съзнателна връзка съ тѣхъ, никакво развитие не го очаква. Възвишенитѣ и напреднали сѫщества носятъ истинската култура въ свѣта. Разумнитѣ сѫщества разполагатъ съ знания, съ добродетели, съ капитали. Тѣ идатъ постоянно на земята и раздаватъ отъ богатствата си на ония, които искрено се интересуватъ. Коренитѣ приготвятъ материали за растене и развиване на дървото, но цвѣтоветѣ и плодоветѣ на дървото сѫ въ клонетѣ, т. е. въ горния свѣтъ. На сѫщото основание казваме: Човѣкъ работи, приготвя материалъ за сѫществата, които живѣятъ въ горния свѣтъ. Ако правилно е свързанъ съ тѣхъ, и той ще се ползува отъ плодоветѣ на тѣхния животъ като съ свои. Животътъ на низшето е неразривно свързанъ съ живота на висшето. Смисъльтъ, красотата на живота е въ разумностьта. Това не значи, че човѣкъ нищо на може да придобие, но за да придобие това, което душата му желае, безъ да го изгуби, той трѣбва да бѫде свързанъ съ разумния свѣтъ. И въ коренитѣ има разумность, но тѣ сами не могатъ да вирѣятъ. Ако искатъ да развиятъ потенциалнитѣ сили на дървото, коренитѣ трѣбва да изпращатъ материалитѣ си нагоре, къмъ възвишения свѣтъ, дето се намиратъ листата, пѫпкитѣ, цвѣтоветѣ и плодоветѣ. Следователно, когато сте недоволни отъ себе си и казвате, че нѣщо лошо, твърдо, горчиво има въ васъ, ще знаете, че то се дължи на онова сѫщество въ човѣка, което не може да проникне въ по-високъ свѣтъ. Това естество всѣкога ще си остане едно и сѫщо. По-лошо може да стане, но не и по добро. Коренътъ на дървото всѣкога си остава коренъ. Той не може да излѣзе отъ условията на гѫстата материя. Излѣзе ли въ по-рѣдка срѣда, той е осѫденъ на смърть, а съ него заедно и клонетѣ. Каквато е разликата между небето и земята, между рая и ада, такава е разликата и между коренитѣ и клонетѣ на дървото. Адътъ никога не може да стане рай, и раятъ никога не може да стане адъ. Лошото е въ коренитѣ на живота, но на лошото отговаря нѣщо добро. Какъ примирявате лошото съ доброто? Отъ една страна проповѣдвате любовь между хората, а вие сами мразите нѣкого. Отъ една страна говорите, че човѣкъ трѣбва да прави добро, а отъ друга страна пакостите на нѣкого, че ви причинилъ нѣкаква малка неприятность. Човѣкъ слуша устата си да говори едно, а сърдцето му да излива друго. Като се натъква на това противоречие, той се чуди, какъ да излѣзе отъ него, какъ да го примири. Казвамъ: Това е единъ отъ кардиналнитѣ въпроси на живота, който е неразрешимъ. Той е неразрешимъ за човѣка на земята, но не и за възвишенитѣ сѫщества. Разумниятъ не се опитва да разрешава този въпросъ. Той знае, че причинитѣ за това противоречие се криятъ нѣкѫде дълбоко въ Битието, дето неговиятъ умъ не може да проникне. Защо е така, това не е важно. За човѣка е важно да бѫде изразитель на Божествената идея. Какъ и въ каква форма ще я изрази, това не е важно. Вѫтрешната страна опредѣля нѣщата, а не външната. Когато земедѣлецътъ вади житото отъ хамбара и го посѣва въ земята, изложено на студъ вѣтъръ, снѣгъ, добре ли е постѫпилъ? Отвънъ погледнато, той не е постѫпилъ добре: извадилъ житото отъ добритѣ условия извадилъ го отъ сухото и топло мѣсто и го подхвърлилъ на сурови условия. Обаче, вѫтрешно погледнато, той е изразилъ една Божествена идея. Той дава на житото условия за животъ. Житото ще страда, ще се мѫчи, ще плаче и ще охка, но ще израсте, ще цъвне и плодъ ще даде. Хиляди сѫщества ще се ползуватъ отъ плода на житото и ще му благодарятъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората мислятъ, че всѣка лоша постѫпка е лоша и външно, и вѫтрешно. Последствията на постѫпкитѣ оправдаватъ или обвиняватъ самитѣ постѫпки. Отъ последствията, т. е. отъ плода на постѫпката се познава, Божествена ли е тя, или човѣшка. Ако постѫпката даде добъръ плодъ, и да не е външно добра, тя е Божествена. Ако външно е направена по всички правила на етикециитѣ, а плодътъ ѝ е лошъ, постѫпката не е Божествена. Човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Преди да е направилъ нѣщо, да знае, какви плодове може да има отъ това, което е намислилъ да прави. Въ ума на всѣки човѣкъ трѣбва да седи идеята, може ли да бѫде изразитель на Божественото въ себе си. Ако си отговори, че може, нека започне да работи. Ако си отговори, че не може, той пакъ не трѣбва да седи въ бездействие, но да знае поне, че върши човѣшки работи. Важно е човѣкъ да не се самоизлъгва. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да нареди живота си. Това е старъ моралъ, който е сѫществувалъ отъ памти-вѣка. Той сѫществува и днесъ. Къмъ това се стремятъ и животнитѣ. И вълкътъ, и лисицата, и мечката се стремятъ къмъ добъръ животъ. И тѣ искатъ да се хранятъ добре, да се осигурятъ, но по-далечъ отъ този идеалъ не отиватъ. Днесъ всѣки човѣкъ има условия за такъвъ животъ — да се нахрани, облѣче и почине, но въ ума и въ сърдцето му трѣбва да живѣе другъ идеалъ — да бѫде изразитель на Божествената идея, която е вложена въ него. Може ли да изрази тази идея, човѣкъ може вече да гради. Тази идея работи въ ума, въ сърдцето, въ духа и въ душата му, и той съгражда своето свѣтло бѫдеще. Тъй щото, ако въ стремежа на човѣка да живѣе добре, се подразбира желанието му да бѫде изразитель на Божественитѣ идеи въ свѣта, той е на правъ пѫть. Отъ този човѣкъ ще излѣзе нѣщо. Мисли ли ограничено, да осигури себе си, отъ него нищо не може да излѣзе. Той ще живѣе нѣколко години на земята и ще замине, безъ да остави спомени за своя животъ. На земята имало велики реформатори, велики учени и философи, но въ невидимия свѣтъ не сѫ познати като такива. Докато били на земята, тѣ се радвали на временното щастие да бѫдатъ велики. Обаче, следъ като заминали за онзи свѣтъ, славата и величието имъ останали на земята. Но, има положения въ живота на човѣка, които вѣчно го следватъ. Дето е той, тамъ сѫ и тѣ. Тѣ се отбелязватъ въ видимия и невидимия свѣтъ, т. е. и на земята, и на небето. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа, накѫде се движите, каква деятелность проявявате. Ако деятелностьта ви излиза вънъ отъ крѫга на вашитѣ възможности, вие ще имате единъ резултатъ; ако деятелностьта ви не се простира вънъ отъ този крѫгъ, но даже го стѣснява, вие ще имате другъ резултатъ. Ако сиромахътъ разшири крѫга на своята деятелность, а богатиятъ стѣсни своя крѫгъ, вие ще се натъкнете на два диаметрално различни резултата. Защо е така, това е другъ въпросъ. За насъ е важно да се ползуваме отъ разумната деятелность на своя ближенъ и да се предпазваме отъ неразумната му деятелность. Ако богатиятъ съзнателно разширява крѫга на своята деятелность, окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ отъ нея. Ако крадецътъ и разбойникътъ съзнателно разширяватъ крѫга на своята деятелность, нито тѣ ще се ползуватъ отъ нея, нито окрѫжаващитѣ. Временно тѣ могатъ да придобиятъ нѣщо, но както го придобиятъ, така ще го изгубятъ. Мнозина искатъ да разширятъ своята деятелность, но не знаятъ, какъ да постѫпятъ. Питамъ: Какъ искате да разширите своята деятелность — като тази на крадеца, или като на богатия? При днешнитѣ условия на живота, при днешнитѣ разбирания на хората, за предпочитане е, тѣ да стѣснятъ крѫга на своята дѣятелность, отколкото да я разширятъ. Запримѣръ, днесъ навсѣкѫде се проповѣдва идеята за братство и равенство. Въ желанието на хората да се подобри живота имъ, тази идея е взела широки размѣри. Всѣки проповѣдва на другитѣ, че човѣкъ за човѣка трѣбва да бѫде братъ, но въпрѣки това, не се постига нѣщо реално. Защо? Защото се проповѣдва само, а не се живѣе. Добриятъ човѣкъ разбира тази идея и я прилага. Да проповѣдвашъ идеята за братство, преди всичко ти трѣбва да съзнавашъ, че всички хора произлизатъ отъ единъ и сѫщъ коренъ. И тогава, колкото право имашъ ти да благувашъ, толкова право има и твоятъ ближенъ. Обаче, ако въ душата си разбирашъ и съзнавашъ идеята за братство, а въ ума и въ сърдцето си не я допущашъ, ти нищо не допринасяшъ. Всѣка идея трѣбва да се изявява и външно, и вѫтрешно. Щомъ проповѣдвашъ една идея, ти непремѣнно трѣбва да я прилагашъ. Ако само говоришъ, безъ да прилагашъ, ти ще внесешъ нѣщо криво въ умоветѣ на хората. Братство и равенство сѫществува само между разумни хора. Глупавиятъ и лошъ човѣкъ не разбира тази идея. Въ Притчата за самарянина Христосъ показва, кой може да бѫде ближенъ на човѣка. Разумниятъ и добъръ човѣкъ е вашиятъ ближенъ. Който ви прави добро, той е вашъ ближенъ. Не можете ли да направите добро на нѣкой човѣкъ, вие не сте неговъ ближенъ. Ближниятъ помага на слабитѣ, на страдащитѣ, на онеправданитѣ. Ближниятъ се познава въ нужда. Ближниятъ е сѫщевременно и вашъ приятель. Следователно, като говорите за своя ближенъ, трѣбва да знаете, кой е той. Вие можете да наречете ваши ближни само добритѣ, праведнитѣ, светитѣ хора, които иматъ предъ видъ благото на цѣлия свѣтъ. Крадецътъ, разбойникътъ, лошиятъ човѣкъ не сѫ ваши ближни. Единъ день, когато се обърнатъ къмъ Бога, когато бѫдатъ готови на всички жертви, и тѣ могатъ да бѫдатъ ваши ближни, но днесъ трѣбва да стоите далечъ отъ тѣхъ. Тѣ живѣятъ изключително за себе си и се движатъ въ рамкитѣ на крайния егоизъмъ. Егоистътъ свършва живота си съ смърть, алтруистътъ — съ възкресение. Това сѫ две течения въ живота, които се разминаватъ, понеже се движатъ въ две противоположни посоки. Тѣ сѫ наречени съ имената животъ и смърть, връщане къмъ центъра на живота — къмъ Бога, и излизане, отдалечаване отъ този центъръ. Това сѫ две течения, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Той се движи къмъ този центъръ, т. е. връща се къмъ Бога, за да провѣри мислитѣ и чувствата си, да види, какъ е живѣлъ. Следъ това отново слиза на земята, да изправи погрѣшкитѣ си. Слизането на човѣка на земята не е нищо друго, освенъ животъ, въ който трѣбва да изправи погрѣшкитѣ си. Връщането му къмъ Бога е даване отчетъ за това, което е изправилъ, и новото, което е извършилъ. Излизането на човѣка отъ центъра на живота, и връщането му къмъ този центъръ не подразбира цѣлъ животъ. Това може да стане и въ единъ день: сутринь ще излѣзешъ и вечерь ще се върнешъ да прегледашъ смѣткитѣ си. Коя е основната идея на лекцията? Основната идея на днешната лекция е да се освободите отъ своитѣ стари, изтъркани идеи. — Ама азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Оставете тази мисъль настрана. Грѣшенъ ли сте или не, това не е ваша работа. Вие сами не можете да си дадете преценка, доколко сте грѣшенъ. Ако пъкъ, наистина, сте се огрѣшили, това показва, че сте живѣли неразумно. Щомъ съзнавате това, започнете да живѣете разумно. Съзнанието на човѣка за добъръ или лошъ животъ, продължава единъ моментъ. И цигуларьтъ е щастливъ само въ момента, когато свири. Щомъ престане да свири, да радва публиката, той живѣе въ отражението на своето щастие. Едно добро дѣло, направено по всички правила, може да храни човѣка цѣлъ животъ. При каквито мѫчнотии да се намѣри, щомъ си спомни за това добро, той се въодушевява и придобива сила, да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Ще кажете, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Кога не може да излѣзе нѣщо добро отъ човѣка? Когато не развива дарбитѣ и способноститѣ си, които сѫ вложени въ него. Всѣки човѣкъ има известни дарби, но не работи върху тѣхъ, вследствие на което не може да ги развие. Майката дава едно вѫже на детето си, да свърши нѣкаква работа съ него. Детето забравя, за какво му е дадено вѫжето, и започва да го увива около себе си. Въ скоро време то се омотава толкова много, че не може да мръдне отъ мѣстото си. Понеже е забравило, отде е започнало да се увива, то не може да се освободи и плаче. Ако не му се притече нѣкой на помощь, то започва да вика и казва, че отъ него нищо не може да излѣзе. Въ случая детето представя възрастния човѣкъ, който съзнава безпомощното си положение. Кой ти каза, че отъ тебе човѣкъ не може да излѣзе? Ти самъ си въздействувашъ отрицателно. Както си омоталъ вѫжето около краката си, така ще го размотаешъ. Седна на едно мѣсто и започна спокойно да мислишъ. Щомъ намѣришъ края на вѫжето, самъ ще се размотаешъ. — Какъ ще стане това? — Ако по старъ начинъ не можешъ, ще потърсишъ новъ. Има нови начини, които даватъ добри и мирни резултати. — Не може ли да се намѣри по-лесенъ пѫтъ? — Лесниятъ пѫтъ е пѫть на лотария, къмъ който мнозина прибѣгватъ. Въ лотарията печели милиона само единъ билетъ. Останалитѣ билети даватъ малки печалби, а повечето не даватъ никакви печалби. Какво ще кажете за този пѫть на печалба? За предпочитане е човѣкъ да работи съ постоянство и любовь, и всѣки день да придобива по нѣщо, отколкото да очаква на голѣми печалби, но нищо да не получи. Като говоря по този начинъ, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате. Това, което ви говоря, има отношение къмъ човѣшката лотария. Въ човѣшката лотария има пълни и празни билети. Въ Божествената лотария всички билети сѫ пълни. Тамъ всѣки билетъ дава единъ милионъ лева печалба. Като знаете това, мислете право, чувствувайте право и постѫпвайте разумно. Не постѫпвате ли разумно, не мислите и не чувствувате ли право, билетитѣ ви ще бѫдатъ празни. Това показва, че не сте приложили Божиитѣ закони. За да приложите Божиитѣ закони, вие трѣбва да имате знание. Щомъ имате знание, всичко можете да постигнете. Ще каже нѣкой, че вѣрва въ Бога. Това не е достатъчно. Той трѣбва да е опиталъ силата на своята вѣра. Ако не е приложилъ и опиталъ вѣрата си, той ще мине презъ голѣми разочарования. И тъй, основната идея въ живота ви е да бѫдете носители и изразители на Божествената идея. Стане ли човѣкъ изразителъ на една Божествена идея, той всичко може да постигне. Това подразбира стихътъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Има ли една Божествена идея въ себе си, човѣкъ е силенъ да приложи всички свои желания, да реализира своитѣ добри мисли и чувства. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 28. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свѣтлиятъ образъ Размишление. Чете се темата: „Произходъ на човѣшкия мозъкъ“. Тема за следния пѫть: „Разлика между доброто и злото“. Какво се разбира подъ думата „принципъ или начало“? Казваме, запримѣръ, че Богъ е начало. Обаче, Богъ има ли начало? Често говоримъ за начало и край на нѣщата. Можемъ ли да отдѣляме началото отъ края или края отъ началото? Началото и краятъ сѫ неразривно свързани, както главата, трупътъ и краищата на човѣка. Въпрѣки това, човѣшкото тѣло дѣлятъ на три главни части: глава, трупъ и краища. Въ сѫщность, може ли главата да се отдѣли отъ тѣлото? Когато отдѣляме една часть отъ друга, ние имаме предъ видъ лесното изучаване на даденъ предметъ или на дадено тѣло. Следователно, въ процеса на изучаване на нѣщата, човѣкъ прилага главно два метода: индуктивенъ и дедуктивенъ. Нѣкой пѫть човѣкъ излиза отъ необикновенитѣ процеси и върви къмъ обикновенитѣ, а нѣкой пѫть — обратно: той излиза отъ обикновенитѣ процеси къмъ необикновенитѣ. По-добре е човѣкъ да започне отъ обикновенитѣ процеси и постепенно да върви къмъ необикновените, отколкото обратно. Дали ще се учи да чете, да пише, да смѣта, да говори, човѣкъ трѣбва да започне отъ елементарните или прости процеси, и да върви къмъ сложните и необикновени. Като изучава нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да ги поставя. Всѣко нѣщо има специфично предназначение, когато е поставено на мѣстото си. Не поставяте ли нѣщата на мѣстата имъ, тѣ губятъ своето предназначение. Запримѣръ, като кажете две очи, две уши, две рѫце, два крака, вие знаете точно мѣстата имъ и тѣхното предназначение. Не ги ли поставите на мѣстата имъ, тѣ губятъ своето предназначение. Като се намѣри въ голѣми затруднения и не може да реши задачитѣ си, човѣкъ казва: Дотегна ми земния животъ, искамъ да отида горе, на небето, да си почина малко. Кѫде е небето? Човѣшкото небе е надъ главата му. Главата е свързана съ центъра на слънцето. Щомъ е така, човѣкъ никога не мисли за центъра на земята. Когото и да срещнете, всѣки се стреми нагоре, къмъ центъра на слънцето. Мнозина отричатъ сѫществуването на небето, но постоянно гледатъ нагоре. Тѣ съзнаватъ, че има нѣщо горе, но небе ли е, рай ли е, не знаятъ. Ние казваме, че небето е мѣсто или посока, къмъ която се отправя човѣшката мисъль. Като не могатъ да намѣрятъ небето, хората отправятъ погледа си къмъ слънцето. Тѣ знаятъ на всѣко време, кѫде се намира слънцето и съзнателно отправятъ погледа си къмъ съответната посока. Като чуятъ да се говори за изгрѣването на слънцето, тѣ отправятъ погледа си къмъ изтокъ; като чуятъ да се говори за пладне, тѣ повдигатъ очитѣ си нагоре, къмъ най-високата точка на слънцето; чуятъ ли думата вечерь, тѣ поглеждатъ къмъ западъ, дето слънцето залѣзва. Като ученици, отъ васъ се иска вѫтрешно, конкретно разбиране на нѣщата. Дойдете ли до мисъльта си, тя трѣбва да бѫде концентрирана, да нѣма нищо разхвърляно въ нея. Най-малката разхвърляность води къмъ безпорядъкъ въ живота. Подъ думитѣ „порядъкъ и безпорядъкъ“ ние не разбираме човѣшкия и обикновенъ порядъкъ и безпорядъкъ, но Божествения. Отъ Божествено гледище човѣшкиятъ порядъкъ минава за безпорядъкъ. И обратно: човѣшкиятъ безпорядъкъ е Божественъ порядъкъ. Какъ разбира човѣкъ, кога се намира въ порядъка или въ безпорядъка на живота? Когато животътъ на човѣка се подобри, когато придобие вѫтрешенъ миръ и спокойствие, човѣкъ е влѣзълъ въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Правата мисъль опредѣля порядъка въ живота. Идете въ дома на човѣкъ, който мисли право, да видите, какъвъ редъ и порядъкъ има въ живота му. Той разбира нѣщата и въ физическия, и въ духовния свѣтъ и правилно ги съпоставя. Ако разглежда живота само отъ физическата му страна, човѣкъ разбира само външнитѣ прояви на хората. Обаче, ако го разглежда и отъ духовната му страна, той познава и вѫтрешнитѣ прояви на хората. Въ този смисълъ ние казваме: Човѣкъ познава външната страна на живота; ангелътъ познава вѫтрешната страна на живота. Искате ли да разбирате живота външно и вѫтрешно, съединете въ себе си човѣка и ангела, да имате пълно знание. Това не се постига лесно. Това е задача на вѣковетѣ, но тази задача е постижима. Понеже сегашниятъ човѣкъ не е дошълъ още до истинското знание, ние виждаме, че ако е повече духовенъ, отколкото свѣтски, той е опитенъ въ духовния животъ, а неопитенъ въ материалния. Ако нѣкой човѣкъ е повече свѣтски, той е опитенъ на физическия свѣтъ. Накарайте духовния човѣкъ да стане търговецъ, да видите, какво ще излѣзе отъ неговата търговия. Всѣко нѣщо дава добри резултати, ако се постави на мѣстото си. Една отъ главнитѣ задачи на живота се свежда къмъ освобождаване на човѣка отъ обикновенитѣ мисли, които пълнятъ главата му и го спъватъ. Когато мислите за даденъ човѣкъ, че е добъръ или лошъ, това е обикновена мисъль. По естество човѣкъ е създаденъ добъръ. Той е ценность, която не е още обработена. Ще дойде день, когато той ще се обработи и ще се прояви такъвъ, какъвто Богъ го е създалъ. Какъвъ е днесъ, това сѫ временни прояви. Ще каже нѣкой, че се е огрѣшилъ въ живота. Ако, като е грѣшилъ, човѣкъ е написалъ нѣщо ценно върху книгата на своя животъ, той е придобилъ нѣщо, което повдига цената му. Ако е грѣшилъ и цапалъ книгата си, безъ да може самъ да чете отъ нея, той трѣбва да съжалява за погрѣшкитѣ си и да се стреми да ги изправи. Въ този смисълъ ние казваме: Ценна е онази книга, върху която е написано или напечатано нѣщо, отъ което може да се ползува, както самиятъ човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Докато книгата е бѣла, ненаписана или непечатана, цената й е малка. Вие знаете, колко е цененъ рѫкописътъ на нѣкой философъ, ученъ, мѫдрецъ или светия. Който намѣри такъвъ рѫкописъ, веднага започва да го чете. Не е достатъчно само книгата да е написана или напечатана, но въ написаното или напечатаното трѣбва да има такива идеи, които да повдигатъ духа на човѣка, да му даватъ импулсъ да расте и да се развива. Въ идеитѣ, които човѣкъ прокарва, трѣбва да има известно съотношение, известна връзка. Като ученици, вие трѣбва да разбирате правилното отношение между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Тѣ представятъ музикални тонове, които трѣбва да се прилагатъ правилно. Не е достатъчно да напишете ключа sol и да наредите на петолинието красиво написани ноти. Важно е да има хармония между тоноветѣ, а сѫщевременно да ги изпълнявате правилно. За тази цель вие се нуждаете отъ камертонъ, съ който да провѣрявате чистотата на тоноветѣ. Но и камертонътъ понѣкога излъгва човѣка. Защо? Защото е направенъ отъ металъ, а всички метали се промѣнятъ отъ външнитѣ условия. Тѣ се разширяватъ отъ топлината и се свиватъ отъ студа. Сѫщото става и съ гласнитѣ струни на пѣвеца, както и съ струнитѣ на цигулката и на всички струнни инструменти. Струнитѣ на цигулката, запримѣръ, се свиватъ и разпущатъ не само подъ влиянието на външнитѣ промѣни, но и подъ влиянието на психическото състояние на цигуларя. Отъ психическото състояние на цигуларя зависи, ще излѣзе ли концертътъ му добре или нищо нѣма да излѣзе. Още като пипне цигулката си, той знае, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Това показва, че въ човѣка има едно вѣрно чувство, което никога не лъже. Какво представя това чувство? То е вѫтрешното чувство въ човѣка, което наричаме интуиция или Божествено чувство. Чрезъ него човѣкъ провѣрява нѣщата. Следователно, цигуларьтъ познава интуитивно, ще има ли успѣхъ въ работата си или нѣма да има. Достатъчно е да се докосне до струнитѣ на цигулката си, за да знае, какъвъ ще бѫде успѣхътъ му. Отъ всѣка струна се излива известно течение и ако цигуларьтъ е чувствителенъ, може да познае хармонични ли сѫ теченията на четиритѣ струни или не сѫ. Ако сѫ хармонични, той ще има успѣхъ; ако не сѫ хармонични, успѣхътъ му е проблематиченъ, т.е. зависи отъ изкуството на цигуларя, самъ да ги хармонизира. Сѫщото се отнася и до васъ. Човѣкъ е инструментъ, който може да бѫде въ хармония съ силитѣ си, а може да бѫде и въ дисхармония. Отъ човѣка зависи, кѫде и какъ да се пипне, за да запази или наруши хармонията въ себе си. Като става сутринь отъ сънь, човѣкъ трѣбва да знае, кой пръстъ на рѫката си да хване, какъ и кѫде да се почеше, за да вървятъ работитѣ му добре. Знанието или незнанието на тия нѣща показва, че човѣкъ трѣбва да изпадне въ суевѣрие. Той трѣбва да се отнася съзнателно къмъ силитѣ на своя организъмъ, за да може да ги хармонизира. Казвате: Ако бихме знаели, какъ да се справяме съ силитѣ си, щѣхме да ги използуваме разумно. Вие щѣхте да ги използувате толкова, колкото бедниятъ използува бѫдещето си богатство. Докато е беденъ, човѣкъ казва: ако забогатѣя, ще помагамъ на сиромаси, ще направя църква, училище и т.н. Като забогатѣе, всичко забравя: и сиромаси, и църква, и училище. Ако насила не го заставятъ да направи нѣщо, той самъ изяжда паритѣ си. Защо бедниятъ човѣкъ е толкова щедъръ, а богатиятъ — такъвъ голѣмъ скѫперникъ? Защото бедниятъ е щедъръ само на обещания. Като забогатѣе, и неговата щедрость изчезва. Богатиятъ мисли повече за себе си, затова не му се дава отъ богатството. За да се реши да даде нѣщо отъ себе си, той трѣбва да се намѣри предъ голѣмо нещастие: нѣкаква болесть или смърть на нѣкой отъ близкитѣ му. Като изучавате човѣка, виждате, че и бедниятъ, и богатиятъ отлагатъ да изпълнятъ обещанията си. Слушате нѣкой да казва: Азъ съмъ готовъ да служа на Бога, но младъ съмъ още. Следъ като си поживѣя малко, тогава ще се предамъ на служене на Бога. Това е интересенъ фактъ за психологическо изучаване. Кое дава поводъ на човѣка да мисли, че въ бѫдеще ще има условия да направи това, което днесъ не иска да направи? Отлагането на нѣщата показва, че човѣкъ е склоненъ да се подава на влиянието на своитѣ дѣди и прадѣди. И тѣ сѫ имали добри и правилни разбирания, и тѣ сѫ имали добри желания, но не сѫ ги изпълнили. И тѣ сѫ отлагали изпълнението на добритѣ си желания за благоприятни времена. Благоприятнитѣ условия сѫ дошли, но тѣ изгубили своитѣ вѫтрешни благоприятни условия, вследствие на което не постигнали желанията си. Съвременнитѣ хора се подаватъ на привличане на течения отъ миналото, поради което губятъ добритѣ условия. Тѣ не подозиратъ, че съ това сами се ограничаватъ. Дето има привличане, тамъ има и ограничававане. Когато момъкътъ се привлича отъ нѣкоя мома, той се ограничава. Сѫщото се отнася и до момата. Хората наричатъ привличането любовь, обичь, но въ сѫщность това не е истинска любовь. Като яде, човѣкъ пакъ се подава на сѫщия законъ на привличането. Иска или не иска, нѣщо го привлича, и той започва да яде. Не е въпросъ, човѣкъ да се противопоставя на този законъ. Напротивъ, той трѣбва да го спазва и да яде точно на времето, когато законътъ действува. Яде ли преждевременно или закъснѣе, резултатитѣ не сѫ добри. Човѣкъ трѣбва да яде точно на време, не въ опредѣленъ часъ, но когато силитѣ въ неговия организъмъ се проявяватъ, т.е. когато усѣща вѫтрешенъ гладъ. Нѣкои хора ядатъ много, но безъ време, вследствие на което нѣматъ резултати. Други ядатъ малко и на време, когато организъмътъ е разположенъ, затова иматъ добри резултати. За такива хора казватъ, че ядатъ малко, но яденето имъ се хваща. Днесъ малко хора ядатъ на време и съзнателно. Каква е първата мисъль, която дохожда въ ума ви при първата хапка? Каква е мисъльта ви, съ която завършвате яденето си? Повечето хора взиматъ вилицата или лъжицата си, безъ да следятъ, каква е първата мисъль, която влиза въ ума имъ. Като свършатъ яденето си, тѣ оставятъ лъжицата и вилицата си настрана, сгъватъ кърпата за ядене и ставатъ. Каква е последната имъ мисъль при завършване на яденето, не се интересуватъ. Сега, като говоря за закона на привличането, имамъ предъ видъ живитѣ сѫщества. Всички живи сѫщества — растения, животни и хора, се намиратъ подъ влиянието на този законъ. Дето има привличане, тамъ има любовь, тамъ има и обичь. Ако обича да яде, да учи, да услужва на хората, човѣкъ върши това отъ обичь. Мнозина се запитватъ: Кое е по-добро, да обичашъ, или да те обичатъ? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Затова пишете върху темата: „Кое е по-добро за човѣка, да обича, или да го обичатъ“? Като пишете тази тема, не се спирайте върху това, кой какво казалъ по въпроса, но ползувайте се отъ своитѣ опитности. Ще кажете, че като обича, човѣкъ трепти. Добре е да трепти. Като трепти, той издава тонъ. Когато струната трепти и тя издава тонъ. Ако не трепти, никакъвъ тонъ не издава. Човѣкъ живѣе, докато трепти. Той вижда, че свѣтътъ е красивъ и се радва на всичко, което го обикаля. Престане ли да трепти, човѣкъ престава и да живѣе. Той яде, движи се, но нѣма животъ въ себе си — животътъ му се обезсмислилъ. Какво е станало съ този човѣкъ? Системата, въ която се движилъ, претърпѣла нѣкаква катастрофа. Кой не е изпитвалъ красиви трепети въ живота си? И кой не е изгубвалъ смисъла на живота си, когато преставалъ да трепти? Страшно е, когато любовьта напусне човѣка! Страшно е, когато човѣкъ сгрѣши по отношение на любовьта. Като говоря за закона на привличането, имамъ предъ видъ човѣшкия животъ. Срѣщате единъ ученъ, сериозенъ човѣкъ, който респектира окрѫжаващитѣ, но виждате, че и той се привлѣкълъ отъ една система, върти се около нея. И той се чуди, какво става съ него, но и момата се чуди. Тя си казва: Какъ е възможно този ученъ човѣкъ да има разположение къмъ мене, а къмъ окрѫжаващитѣ да е толкова строгъ? Момата, която привлича учения къмъ себе си, не е сама. Тя е колективно същество. Задъ нея седатъ десетки, стотици и хиляди съзнания, които действуватъ въ унисонъ и привличатъ учения. Не само задъ момата, но задъ всѣки човѣкъ седатъ много съзнания, които съставятъ една система. Има ли нѣщо престъпно въ това, че нѣкой човѣкъ се е привлѣкълъ отъ една система? Престъпленията се криятъ въ неестественитѣ желания на човѣка, а не въ привличането му отъ една или отъ друга система. Мнозина казватъ, че първото престъпление, което е свързано съ грѣхопадането, е направено отъ първитѣ хора. Нѣкои приписватъ причината за грѣхопадането на Ева, други — на Адама, трети— на змията. Споредъ мене, причината за грѣхопадането се криеше въ Адама. Преди да бѣше се явила Ева, Адамъ ходѣше изъ райската градина, разглеждаше дърветата и често се спираше предъ забраненото дърво. Той искаше да знае, какви сили се криятъ въ това дърво и защо е забранено да се ядатъ неговитѣ плодове. Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама, да задоволятъ любопитството му. Змията изкуси Ева, а тя — Адама. Змията представя ума на тъмнината, който крие въ себе си голѣма сила на привличане. Като се уви около забраненото дърво, змията придоби свѣтлина и започна да говори на Ева, че дървото за познаване на доброто и злото съдържа знания и сили, които могатъ да направятъ човѣка силенъ, подобенъ на Бога. Това търсѣше Ева. Тя се изкуси, яде отъ плода на забраненото дърво, а следъ това даде отъ него и на Адама. И двамата попаднаха подъ закона на привличането и сгрѣшиха. Като ученици, вие трѣбва да се пазите отъ закона на привличането. Въ този законъ нѣма свобода. Това е страшното въ привличането. Има смисълъ да се привлѣче човѣкъ отъ нѣщо, но ако запази свободата си. Не може ли да запази свободата си, той се ограничава. Иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да живѣе въ закона на любовьта. Само Божията Любовь дава свобода на човѣка. Всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, въпрѣки това тѣ се намиратъ подъ влиянието на родители, на приятели, на учители, на близкитѣ си. Вървите съ нѣкой свой приятель и взимате лѣвата му страна. Вървите съ другъ приятель, заставате отъ дѣсната му страна. Защо става така? Първиятъ приятель ви привлича съ лѣвата си страна, а вториятъ — съ дѣсната. Отивате на гости и домакинътъ ви кани да седнете отъ дѣсната му страна. Защо ви кани да седнете отдѣсно на него, а не отлѣво, това не е произволно. Съзнателно или несъзнателно, хората се подаватъ на влиянието на известни сили. Въ Писанието е казано, че въ сѫдния день Богъ ще постави едни хора отъ дѣсната си страна, а други — отлѣво. Съ други думи казано: Богъ ще раздѣли хората на две категории: едни отъ тѣхъ ще отидатъ въ рая, надѣсно, а други въ ада — налѣво. Следователно, ако момата тури момъка отъ лѣвата си страна, тя иска да каже, че любовьта му излиза отъ ада. Ако го постави на дѣсната си страна, любовьта му иде отъ рая. Ако хванете лѣвата рѫка на човѣка, вие го сваляте въ ада; ако хванете дѣсната му рѫка, вие го повдигате, завеждате го въ рая. Ако въ единъ домъ мѫжътъ хваща жена си за лѣвата рѫка, ще я заведе въ ада; ако тя го хване за дѣсната рѫка, ще го заведе въ рая. Какъвъ ще бѫде резултатътъ, ако жената тегли къмъ рая, а мѫжътъ — къмъ ада? Въ този домъ ще има споръ, недоразумения, разногласия и др. Нѣкѫде мѫжътъ води жената въ ада, а нѣкѫде жената води мѫжа въ ада. За да има любовь, миръ и хармония въ домоветѣ, и мѫжетѣ, и женитѣ трѣбва да се стремятъ къмъ рая. Сега, като говоря за мѫжа и за жената, азъ имамъ предъ видъ тѣхнитѣ прояви на земята. Мѫжъ и жена сѫществуватъ на земята. На небето има само души. Тамъ жената се нарича дева. Значи, жената е на земята, а девата — на небето; мѫжътъ е на земята, а ангелътъ — на небето. Докато е на земята, човѣкъ може да бѫде въ формата на мѫжъ или на жена. Отиде ли на небето, тамъ живѣе като душа. Като слѣзе на земята, човѣкъ пакъ приема форма на мѫжъ или на жена. Обаче, отиде ли на небето съ сѫщото съзнание, нѣма да го приематъ. Душата е Божествена идея. Като се облѣкла въ плъть и слѣзла на земята, душата, която била изразъ на Божествена идея, се изопачила и се представила като мѫжъ или жена. Въ този смисълъ, понятието мѫжъ или жена не е нищо друго, освенъ изопачено понятие на Божествената идея „душа“. Като забравилъ своя Божественъ произходъ като душа, човѣкъ се изявилъ като мѫжъ или жена, вследствие на което изгубилъ правилното разбиране за живота. Слушате нѣкой да казва: Азь мѫжъ ли съмъ въ този домъ? Какво разбира той подъ понятието „мѫжъ“? Той иска да каже: Господарь ли съмъ азъ въ този домъ или не съмъ? Той иска да се чува само неговиятъ гласъ и да се слуша думата му. Той иска да заповѣдва на жена си, да го признае за господарь. Кой може да заповѣдва на любовьта? Любовьта ражда живота. Отъ любовьта излиза вѣчниятъ огънь. Кой може да заповѣдва на това, отъ което произлиза огънь, който изгаря всичко? Нѣма сила въ свѣта, която може да ограничи любовьта. Нѣма сила въ свѣта, която може да си играе съ любовьта. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Сѫщо така е казано: „Богъ е огънь всепояждащъ“. Значи, любовьта е огънь всепояждащъ. Който се опиталъ да я обсеби, ограничи или да се подиграе съ нея, той разбралъ силата й. Който не е опиталъ силата на любовьта, мисли, че може да постѫпва съ нея, както разбира. Обаче, опита ли силата й, той вижда, че нѣма по-велика, по-мощна сила отъ любовьта. Външно тя изглежда слаба, малка, немощна, но докоснешъ ли се до нея, тя върши такива чудеса, каквито никой ученъ или философъ не може да направи. Любовьта е въ сила да преобрази свѣта. Любовьта има две страни: разгледана отъ една страна, тя е толкова малка, че и съ микроскопъ не можете да я видите; разгледана отъ друга страна, тя е толкова велика, че обхваща силитѣ и възможноститѣ на цѣлия свѣтъ. Искате ли да представите любовьта графически, ще я представите въ видъ на две величини: безкрайно малка и безкрайно голѣма. Когато говорятъ за любовьта, хората разбиратъ обикновенитѣ човѣшки чувства. Отъ това гледище, нѣкои казватъ, че момата или момъкътъ припаднали отъ любовь. Започне ли човѣкъ да припада отъ любовь, причината е двояка: или преждевременно е влѣзълъ въ огъня на любовьта, който изгорилъ всичкитѣ му връзки; или е попадналъ въ нѣкакъвъ човѣшки огънь, който изгаря и руши. Който не разбира любовьта, попада само въ едното й лице. Той вижда тъмната, страшната страна на любовьта. Който разбира любовьта, той вижда свѣтлата й страна. Той познава Бога и се свързва съ Него. Нѣма по-красиво и по-свѣтло лице отъ лицето на Бога. Нѣма по-красиво и по-свѣтло лице въ свѣта отъ лицето на любовьта. Привилегия е за човѣка да види лицето на любовьта. Стремежътъ на човѣка, който излѣзълъ отъ рая, както и на всички култури досега, се заключава въ това, да видятъ лицето на любовьта, да познаятъ Бога. Това е стремежъ не само на човѣка, но на всички живи сѫщества по лицето на земята. Не само земнитѣ сѫщества искатъ да видятъ лицето на любовьта, но и всички останали сѫщества, които живѣятъ по различнитѣ планети и свѣтове въ Всемира. Който е видѣлъ само за моментъ свѣтлото лице на Бога, той може да понася страданията и мѫчнотиитѣ си съ радость. Той има цель въ живота си и знае, защо живѣе. И въ ада да слѣзе, той е готовъ да носи всичко съ радость. Достатъчно е човѣкъ да помисли за свѣтлото лице на любовьта, за да разгони всички мрачни мисли въ ума си, да разсѣе всички облаци въ съзнанието си. И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за лицето на любовьта — за Бога. Търсете Бога като любовь. Търсете свѣтлото лице на Бога и никога не се отказвайте отъ Него. Каквото да правятъ съ васъ, на каквито мѫчнотии и изпитания да ви подлагатъ за Неговото име, не се отказвайте. Бѫдете готови да понасяте страданията като мѫченици. Единствениятъ, за Когото можете да се жертвувате въ всички случаи на живота си, е Богъ. Дръжте идеята за Бога, за любовьта въ ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте отъ нищо. Всички хора, млади и стари, богати и бедни, учени и прости, търсятъ лицето на любовьта. Докато човѣкъ е младъ, едва слѣзълъ отъ небето, той носи въ себе си свѣтлия образъ на любовьта. Тази е причината, поради която младиятъ се усѣща силенъ, готовъ за работа, любвеобиленъ. Той казва: Обичамъ свѣта, обичамъ хората, имамъ криле, готовъ съмъ да прелетя цѣлия свѣтъ. Изгуби ли спомена за свѣтлия образъ на любовьта, човѣкъ започва постепенно да остарява. Той губи силитѣ си, губи здравето си и започва да мисли за онзи свѣтъ. Казватъ, че стариятъ човѣкъ мисли само за смъртьта. Не, стариятъ мисли само за свѣтлия образъ на любовьта. Той казва: Едно време, когато бѣхъ младъ, срещнахъ една мома, която ме погледна така, че и до днесъ не мога да я забравя. Този свѣтълъ образъ търся азъ. Като не разбиратъ смисъла на живота, хората наричатъ безумие търсенето на любовьта. Споредъ мене, най-великиятъ моментъ за човѣшката душа е виждането на Бога. Зърне ли лицето Му, ако е старъ, той става младъ; ако е боленъ, оздравява; ако е умрѣлъ, възкръсва. Не струва ли, следъ всичко това, презъ цѣлия си животъ, човѣкъ да търси любовьта, да се стреми къмъ нея? Сега казвамъ на всички хора, на млади и на стари, да търсятъ свѣтлия образъ на любовьта. Старитѣ ще кажатъ, че това не се отнася до тѣхъ, че е грѣхъ и срамъ, старъ човѣкъ да се занимава съ любовьта. Да се мисли така, това е заблуждение, това е криво разбиране на живота и на любовьта. Човѣкъ живѣе, докато люби и докато мисли за любовьта. Престане ли да люби и да мисли за любовьта, той умира. Животъ безъ любовь е смърть; животъ безъ любовь е робство, ограничение; животъ безъ любовь е нощь. Стремете се къмъ любовьта, за да възкръснете, да се освободите и да прогледате. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете вѫтрешно свободни, да разбирате любовьта. Отъ правилното разбиране на любовьта зависи вашето бѫдеще. Страданията на хората се дължатъ, именно, на неразбиране на любовьта. Противоречията въ човѣшкия животъ се дължатъ пакъ на неразбиране на любовьта. Нѣкои цитиратъ, какво е казалъ Христосъ за любовьта. Много нѣща е казалъ Христосъ, но основната идея на учението е: „Както Отецъ ме възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Христосъ видѣ свѣтлото лице на Бога и задържа този образъ въ себе си. За този образъ Го разпнаха, но Той не се отказа отъ Него. Христосъ казваше, че е готовъ на всички жертви за свѣтлия образъ на любовьта. Въ това седи силата и величието на Христовия характеръ. Да страда човѣкъ за нѣкаква свещена идея, това оправдава страданията. Обаче, да страда за нѣщо преходно и промѣнливо, страданията не се оправдаватъ. Да страдашъ за Великото, това значи, да осмислишъ живота си. Велико и славно е да страдашъ за любовьта. Защо? Защото любовьта повдига човѣка. И грѣшникътъ се повдига отъ любовьта. Колкото грѣшници срещне на пѫтя си, любовьта ги взима въ торбата си, туря ги на огъня и ги стопява. Следъ половинъ часъ отъ казана излизатъ чисти, свѣтли хора, свободни отъ грѣхове и престѫпления. Който е попадналъ въ рѫцетѣ на любовьта, той е разбралъ смисъла на страданията и противоречията. Христосъ казва: „Сега скръбь имате, но скръбьта ви ще се превърне на радость“. Кога ще стане това? Когато видите свѣтлото лице на любовьта. И тъй, стремете се къмъ правилно разбиране на любовьта. Като разбере любовьта, човѣкъ може да хармонизира живота си, да координира мислитѣ и чувствата си. Докато дойде до това положение, човѣкъ минава презъ живота на праведния и на грѣшния. Докато е на земята, той ще грѣши и ще се изправя, ще пада и ще става. Ще дойде день, когато ще организира силитѣ си и ще върви напредъ. За такъвъ човѣкъ се казва, че има правилни отношения къмъ Първата Причина на живота, къмъ любовьта. Дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да има свещенъ трепетъ къмъ нея. Ако двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да иматъ свещени отношения помежду си. Нѣматъ ли такива отношения помежду си, тѣ не познаватъ любовьта. Любовьта е великъ двигателъ въ живота и въ козмоса. Любовьта движи свѣта. Тя не търпи никакви ограничения, никакви противоречия. Опитате ли се да я ограничите, тя ще пръсне котела. Искате ли да имате хармония въ живота си, дайте пълна свобода на любовьта на Бога въ себе си. Хората се страхуватъ отъ катастофи въ любовьта, затова я ограничаватъ и подпушватъ. Истинската любовь не произвежда катастрофи. Дето е любовьта, тамъ е разумностьта. Дето е разумностьта, тамъ катастрофи не ставатъ. Едно отъ качествата на любовьта е разумното даване. Като дава, тя има предъ видъ повдигането на човѣка. Следователно всѣки, който ви обича, той има желание да ви повдигне. Казваме, че Богъ обича хората, защото работи за тѣхното повдигане. Следователно всѣки, който работи за повдигането на човѣка въ умствено и въ духовно отношение, е проводникъ на Божията Любовь. Можете ли следъ това да кажете, че любовьта не сѫществува въ свѣта? Любовьта сѫществува въ цѣлия козмосъ, въ всички свѣтове. Ако на земята не я намѣрите, на небето още по-мѫчно ще я намѣрите. Познаването и придобиването на любовьта е вѫтрешенъ процесъ. Нѣкой казва: Изгорѣ ми сърдцето отъ любовь. Другъ казва: Гори ми сърдцето отъ любовь. Питамъ: Кое сърдце не гори? Нѣма живо сѫщество на земята, на което сърдцето да не гори. Не е страшно, че сърдцето гори, но важно е, какъ гори. Всички хора мислятъ и чувствуватъ; важно е, какъ мислятъ и чувствуватъ. Права мисъль е тази, която внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Прави чувства сѫ тия, които внасятъ топлина въ човѣшкото сърдце. Прави постѫпки сѫ тия, които внасятъ сила въ човѣшкото тѣло. Човѣкъ не може да расте и да се развива безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила. Това сѫ три важни и необходими елемента за човѣшкия животъ. Това значи, да придобие човѣкъ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ придобие тия добродетели. той разбира вече смисъла на живота и работи съзнателно, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Желая ви да придобиете свещения огънь въ себе си, да видите свѣтлия образъ на любовьта. Видите ли свѣтлия образъ, вие познавате вече Бога, познавате проявитѣ Му. Нѣкои казватъ, че Богь се гнѣви и се страхуватъ отъ Него. Който познава любовьта, той знае, че Богъ се гнѣви само въ единъ случай. Кога? Когато хората не се обичатъ. Когато се обичатъ, Богъ прощава погрѣшкитѣ имъ и ги заличава. Двама млади, отъ единъ градъ на североамериканскитѣ Съединени Щати, се обичали и решили да се оженятъ. Бащата на момата не билъ съгласенъ за женитбата имъ, защото момъкътъ билъ беденъ. Тѣ решили да избѣгатъ заедно, да се оженятъ и после да се върнатъ въ дома на момата. Отишли въ едно съседно село, съ велосипеди, дето се вѣнчали. Бащата тръгналъ съ автомобилъ да ги гони, но не успѣлъ да ги стигне. Нѣколко дни следъ вѣнчаването си, тѣ се върнали при бащата, който ги приелъ съ отворено сърдце. Защо ги приелъ съ разположение? Защото видѣлъ свѣтлия образъ на любовьта, отразенъ на лицата имъ. Тѣ се намирали подъ покровителството на любовьта. Щомъ любовьта покровителствува човѣка, той се отваря широко за всички хора, но и тѣ се отварятъ за него. Като говоримъ за Божията Любовь, мнозина съжаляватъ, че не сѫ я познали на младини, вследствие на което сѫ закъснѣли въ развитието си. Тѣ се самоизлъгватъ. Никой не е закъснѣлъ. Божественото иде на време. Ако пъкъ мислите, че сте стари, вие сте на кривъ пѫть. Може ли да се нарече старъ онзи, който е на 60, 70 или 80 години? Ако сравните своитѣ години съ слънчевитѣ, вие ще бѫдете пеленачета. Вашитѣ години, по отношение на една слънчева година, се равняватъ на нѣколко месеца. Какво може да постигне едно шестмесечно дете? Земята се завъртѣла 60 пѫти около себе си, и човѣкъ мисли, че е старъ, 60 годишенъ. Чудно нѣщо! Земята се върти около своята ось а хората казватъ, че сѫ остарѣли. Това е неразбиране на живота или по-право, неразбиране на благата, които Богъ е внесълъ въ живота. Тази е причината, задето човѣкъ остарява преждевременно. Човѣкъ остарява, когато стане недоволенъ. Защо е недоволенъ човѣкъ? Какво му недостига? Нѣкой е недоволенъ отъ живота си, иска да бѫде богатъ. Другъ иска да бѫде ученъ. Трети иска да бѫде добъръ. Богъ задоволява нуждитѣ на човѣка, но иска отъ него съзнателна работа. Човѣкъ трѣбва да учи, да се познава, да разбира себе си. Като се познае, той вижда, че въ него живѣятъ не едно, а много сѫщества, чиито интереси нѣкога се съгласуватъ, а нѣкога се раздѣлятъ. За да се справи съ тия същества, той трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си и да ги застави да му се подчиняватъ. Това значи, да постави човѣкъ въ единство своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако не внесе единство и съгласие въ своя вѫтрешенъ животъ, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ. Основната мисъль на лекцията е да внесете въ ума си идеята за свѣтлия образъ на любовьта. Дето ходите, каквото правите, мислете за свѣтлия образъ на любовьта. Намѣрите ли този образъ, вие сте познали любовьта. Щомъ познаете любовьта, животътъ ви се осмисля. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 24 Лекция отъ Учителя, държана на 3 февруарий 1931 г., София — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прояви на човѣшкото съзнание Т.м Като ученици на великата школа на живота, вие трѣбва да се интересувате отъ всичко. Каква култура е тази, която изключва всѣкакво знание? Истински културниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко: отъ музика, пѣние, рисуване, наука. Той изучава всички науки и изкуства съ единствената цель, да познае Бога и себе си. Не е културенъ онзи, който не познава нито Бога, нито себе си. Не е културенъ онзи, който не е изучилъ това, което Богъ е създалъ. Нѣкой човѣкъ се хвали съ голѣми знания. Той има знания, които не може да приложи. Такива знания могатъ да се уподобятъ на морската пѣна. Както пѣната се пръска и нищо не остава отъ нея, така и знание, безъ приложение, се явява временно, следъ което изчезва. Въ свѣта сѫществува положителна наука, която никога не се промѣня. Тя трѣбва да се изучава отъ всички хора. Тя е тъй наречената, Божествена наука. Земната наука е преводъ на Божествената. Когато човѣкъ изучава нѣщата, добре е първо да познава тѣхния оригиналъ, а после преводитѣ имъ. Освенъ земния животъ сѫществува и Божественъ, отъ който сѫ направени много преводи. Земниятъ животъ, запримѣръ, е преводъ на Божествения. Нѣкои хора изучаватъ първо оригинала, а после превода. Други започватъ точно обратно: отъ превода отиватъ къмъ оригинала. Още съ слизането си на земята, човѣкъ е попадналъ между две течения: животъ на личния егоизъмъ, който произлиза отъ злото и животъ на алтруизъмъ, който произлиза отъ доброто. Каквото и да прави, човѣкъ никога не може да се освободи отъ егоизма. И ангелитѣ даже не можаха да се освободятъ отъ него._ Злото и доброто сѫ принципи, които следватъ човѣка на всѣка стѫпка. Тѣ вървятъ подиръ него като сѣнки. Тъй щото, не е въпросъ човѣкъ да се освободи отъ злото, но да го разбере и да знае, какъ да се справя съ него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и въ себе си. Като изучава себе си, човѣкъ се натъква на своитѣ лични чувства и вижда, че тѣ ставатъ причина за проява на злото. Честолюбието, запримѣръ, води следъ себе си много отрицателни чувства. Честолюбие, тщеславие, гордость сѫ лични чувства, съ които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя. Нѣкой казва за себе си, че не е честолюбивъ. Той не е честолюбивъ въ даденъ моментъ, когато е загасналъ огъньтъ въ него. Обаче, разгори ли се огъньтъ, честолюбието се проявява. И болниятъ е кротъкъ, докато е на леглото си. Щомъ оздравѣе, кротостьта му изчезва. Зимно време и змията е кротка. Щомъ изгрѣе слънцето, змията се съживява и проявява естеството си. Гладниятъ, изтощенъ вълкъ е кротъкъ. Като го нахранишъ, ще видишъ неговото естество. И тъй, като се изучава, човѣкъ се натъква на своитѣ лични чувства, които раждатъ злото. Личнитѣ чувства сѫ свѣтъ на удоволствия. Дето сѫ удоволствията, тамъ е злото. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човѣкъ, но той не трѣбва да се увлича въ ядене и пиене, да губи съзнание. Всѣко неестествено желание води къмъ зло. Всѣко неестествено удоволствие сѫщо води къмъ зло. Значи, егоизъмътъ на личния животъ е баща на личностьта, а различнитѣ видове удоволствия, произлѣзли отъ неестественитѣ желания на човѣка, сѫ негови деца. Който иска да се удоволствува, той е дете на личностьта, той мисли само за ядене и пиене. Животътъ на удоволствията е присѫщъ и на животнитѣ. Цѣлъ день животното мисли, какъ и кѫде да намѣри повече храна, да задоволи нуждитѣ си. Щомъ намѣри достатъчно храна, то се наяжда добре, лѣга да спи и забравя всичко. Като контрастъ на личния животъ на човѣка иде животътъ на душата, на доброто въ свѣта. Дето се проявява доброто, тамъ е душата на човѣка. Животътъ на душата и на личностьта сѫ диаметрално противоположни единъ на другъ. Силитѣ на душата сѫ 1/3, а тия на личностьта — 2/3, обаче, тѣ се взаимно уравновесяватъ. Това показва, че силитѣ, които работятъ въ възвишения свѣтъ, сѫ по-интенсивни отъ ония, които работятъ въ грубия, материаленъ свѣтъ. Значи, силитѣ на възвишения свѣтъ сѫ по-малко, но по-интенсивни, а тия на материалния свѣтъ сѫ повече, но по-слаби. Разумниятъ човѣкъ знае, какъ да регулира силитѣ на злото и на доброто въ себе си, да ги уравновесява. Като не взематъ предъ видъ законитѣ на злото, мнозина мислятъ, че са се справили съ него. Да мисли човѣкъ, че се е справилъ съ злото, това значи, да не го познава. Едва Христосъ можа да се справи съ злото, та обикновениятъ човѣкъ ще се справи. — Ама азъ съмъ християнинъ. — Това нищо не значи. Колко християни се намиратъ подъ ударитѣ на злото! Адамъ бѣше изкушаванъ отъ злото, но не издържа. Сѫщиятъ изкуситель се яви и при Христа. На Адама каза, че ако яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, ще стане като Бога. На Христа каза да превърне камънитѣ въ хлѣбъ. Ако може да направи това, всички хора ще Го уважаватъ, ще Му се поклонятъ и ще Го признаятъ за Синъ Божи. Христосъ му отговори: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога“. Това значи: Азъ не искамъ да се храня съ хлѣбъ, направенъ отъ камъни. Съ това Христосъ искаше да каже на изкусителя си, че живѣе въ голѣмо изобилие, което иде отгоре, чрезъ Словото Божие. И до днесъ още хората се запитватъ, защо Христосъ не превърна камънитѣ въ хлѣбъ, да докаже на свѣта, че има сила да прави чудеса. Обаче, Христосъ не искаше да върви противъ законитѣ на природата. Камънитѣ съдържатъ отрова въ себе си, която трѣбва да се трансформира. За да обработи тази отрова и да я превърне въ безвредна материя, отъ която може да изкара хлѣбъ, природата употрѣбява хиляди години. Защо трѣбва Христосъ да пренебрегва работата на природата и да прави чудеса, които нѣма да обърнатъ хората къмъ Бога? Не направи ли Христосъ чудеса? Обърна ли се свѣтътъ къмъ Бога отъ тия чудеса? Да правите хлѣбъ отъ камъни, безъ да ги преработите предварително, това значи, да отровите свѣта. Христосъ не искаше да направи такова чудо. Ако Адамъ и Ева оголѣха отъ изяждането на единъ плодъ, можете да си представите, какво би станало съ свѣта, ако ядатъ хлѣбъ, който съдържа отрови въ себе си. Какво разбирате подъ думата „оголяване“? Казва се, че Адамъ и Ева оголѣли, но това оголяване не е станало външно. Тѣ сѫ оголѣли вѫтрешно, понеже изгубили знанието и свѣтлината, които имъ били дадени. Българитѣ казватъ за нѣкой човѣкъ, че е босъ. Тукъ думата „босъ“ е употрѣбена въ преносенъ смисълъ. Този човѣкъ е босъ въ умствено отношение, не разполага съ знания — нѣщо му недостига. Българинътъ си служи съ символи, защото разбира смисъла имъ. Въ това отношение простиятъ българинъ надминава нѣкои учени. Той разбира смисъла на символитѣ и ги прилага въ езика си. Съвременнитѣ християни мислятъ, че сѫ разрешили въпроситѣ на живота, че обичатъ Бога и Христа и сѫ готови на всѣкакви жертви. Обаче, натъкнатъ ли се на най-малкото изпитание, тѣ сж готови да бѣгатъ. Момата обича нѣкой момъкъ, готова е на всички жертви за него, но щомъ срещне другъ по-богатъ, по-ученъ и по-красивъ, тя напуща първия и бѣга съ втория. Сѫщото прави и момъкътъ. И съвременнитѣ християни казватъ, че обичатъ Христа, че сѫ готови да Го следватъ, но щомъ се намѣрятъ на тѣсно, всичко напущатъ и бѣгатъ. Не направи ли сѫщото и Петъръ, единъ отъ ученицитѣ на Христа? Христосъ му каза, че докато пѣтелътъ пропѣе, той три пѫти ще се откаже отъ Него. Петъръ отговори: Всички да се откажатъ отъ Тебе, азъ ще остана вѣренъ. Скоро следъ това изпитътъ дойде и Петъръ видѣ своята неустойчивость. Като съзна погрѣшката си, той се разкая и горко плака. Петъръ не се познаваше, затова се излъга, но Христосъ познаваше себе си, познаваше и Петра. За да не изпаднатъ ученицитѣ Му въ изкушение, Христосъ се молѣше и за тѣхъ. Трудно бѣше положението на Христа. Той се намираше между два свѣта, съ силитѣ на които трѣбваше да се справя: отъ едната страна бѣше свѣтътъ на злото и на тъмнината, а отъ друга — свѣтътъ на доброто и на свѣтлината. Като се намѣрятъ въ затруднения, хората очакватъ помощь отъ Бога. Богъ помага, но човѣкъ трѣбва да се моли. Христосъ прекарваше въ молитва по цѣли часове. Той виждаше, че задачата Му е тежка и се обръщаше къмъ Бога, да Му помогне. Днесъ повечето хора се излежаватъ въ леглата си сутринь и вечерь и говорятъ за идеи и убеждения. Щомъ дойдатъ изпитанията, тѣ закачатъ убежденията си на гвоздея и бѣгатъ. Това не става по зла воля, нито умишлено. Казвате, че нѣкой човѣкъ се огъналъ. Защо се огъналъ? Защото не може да издържа. Ако на една права линия турите единъ килограмъ тежесть, тя издържа, т.е. не се огъва. Туряте два, три, десеть килограма — пакъ не се огъва. Като турите сто килограма тежесть, правата линия се огъва, не може повече да издържа. Кой е виновенъ за това? Никой не е виновенъ. Следователно, когато човѣкъ се огъне, това показва, че тежестьта е голѣма, не може да я издържа. Щомъ натоварите човѣка, иска или не иска, той непремѣнно ще се огъне. Това не значи, че не трѣбва да се огъвате, но казвамъ, да не се оставяте да ви товарятъ повече, отколкото можете да носите. Искате ли да бѫдете разумни, не позволявайте да турятъ на гърба ви сто килограма тежесть. Подавате ли се на желания, които идатъ отъ два свѣта, вие се товарите повече, отколкото трѣбва, вследствие на което непремѣнно ще се огънете. Докато се намира въ личния животъ, човѣкъ постоянно се товари. Когато товарътъ му стане голѣмъ, той започва да се огъва. Не е лесно да излѣзе човѣкъ отъ личния животъ и да влѣзе въ дуxовния. Като говоримъ за личния животъ, ние имаме предъ видъ материалния свѣтъ, който е създаденъ отъ тъмнината. Една трета отъ човѣшкото естество е материално. Следователно, когато се казва, че Богъ създаде свѣта отъ нищо, ние имаме предъ видъ тъмнината. Божествениятъ Духъ се носѣше надъ бездната, т.е. надъ тъмнината и създаде отъ нея свѣта, който обви въ своята виделина. Казано е въ Писанието: „И виделината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Значи, дето е виделината, тамъ е реалносгьта. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере свѣтлината. Тъмнината и свѣтлината сѫ два разумни свѣта, но тъмнината не може да обхване мѫдростьта и знанието, които сѫществуватъ въ свѣта на свѣтлината. Тъмнината има нужда отъ свѣтлината и всѣкога я следва като сѣнка. Дето се яви свѣтлината, веднага иде и тъмнината. Съ това свѣтлината се проявява по-силно. Тъмнината служи като фонъ на свѣтлината. Когато казвате, че нѣкой човѣкъ е тъменъ, това означава, че неговата разумность е ограничена отъ личния му животъ. Когато се говори за ада и за рая, разбираме, именно, принципитѣ на свѣтлината и на тъмнината. Който не може да намѣри пѫтя къмъ свѣтлината, той изпада въ тъмнината, отъ която е създаденъ. Като се намѣри въ свѣта на тъмнината, човѣкъ казва: Христосъ ще ме избави. Христосъ ще те избави, ако имашъ любовь. Любовьта е връзка между човѣшката душа и Бога. Само любовьта е въ състояние да извади човѣка отъ свѣта на тъмнината и да го въведе въ свѣта на виделината. Любовьта е пѫть, който води човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ: отъ свѣта на мѫчението въ свѣта на радостьта, отъ свѣта на ограничението въ свѣта на свободата, отъ свѣта на тъмнината въ свѣта на виделината. Влѣзе ли човѣкъ въ свѣта на радостьта, на свободата и на виделината, той се разбира съ всички сѫщества, които живѣятъ тамъ. Между тѣхъ не се явява никакъвъ споръ, никакво недоразумение. Щомъ влѣзе въ свѣта на любовьта, човѣкъ не пита, какво нѣщо представя Богъ, но се изпълва съ желание да върши волята Божия. Ако не върши волята Божия, човѣкъ не може да бѫде въ съприкосновение съ любовьта на Бога. Ако не е въ съприкосновение съ любовьта Божия, човѣкъ не може да се ползува отъ живота. При това положение той живѣе въ свѣта на мѫчението и безъ да иска, проявява своята твърдость и горчевина. Като слушатъ да се говори за адъ и за рай, за положителни и отрицателни прояви на човѣка, мнозина отричатъ тия нѣща и казватъ, че адъ не сѫществува, зло — сѫщо. Вѣрно е, че по естество човѣкъ е добъръ, но по прояви той бива горчивъ, киселъ, твърдъ, понеже се подава на отрицателни сили въ природата. Когато се вкисва, гнѣви, лъже, човѣкъ е проводникъ на отрицателни сили въ природата. Въ който моментъ се откаже отъ лъжата, отъ гнѣва, отъ злото, човѣкъ става добъръ. Значи, човѣкъ не се ражда нито ангелъ, нито дяволъ, но въ даденъ моментъ, споредъ силитѣ, съ които е свързанъ, може да се прояви като ангелъ или като дяволъ. Човѣкъ се движи между проявитѣ на ангела и на дявола. Докато е въ равновесие, той е ангелъ; щомъ изгуби равновесието си, той става дяволъ. Докато се стреми нагоре, човѣкъ е ангелъ; щомъ почне да слиза надолу, той става дяволъ. Сѫщиятъ законъ е изразенъ и въ човѣшкото око: горниятъ клепачъ е животъ на ангела, долниятъ — животъ на дявола. Окото пъкъ е самиятъ човѣкъ, който се движи между двата клепача. И тъй, човѣшкото око се отваря и затваря подъ влиянието на положителнитѣ и отрицателни сили въ природата. Когато не иска да се съблазни отъ нѣщо, човѣкъ затваря очитѣ си. Ако е слабъ и отваря очитѣ си предъ изкушенията, той непремѣнно ще се подхлъзне. Човѣшкитѣ очи трѣбва да бѫдатъ отправени къмъ доброто и свѣтлината. Въпреки това, презъ тѣхъ минаватъ и отрицателнитѣ сили на злото и на тъмнината. Като минаватъ презъ дветѣ очи, тѣ се движатъ по пѫтя на осморката и се превръщатъ отъ горчиви и кисели въ сладки. Доброто владѣе тайната да превръща горчевината въ сладчина. Свѣтлината има сѫщото изкуство — превръща силитѣ на тъмнината въ виделина и създава отъ нея нови свѣтове. Казано е въ Писанието: „Богъ ще заличи грѣховетѣ имъ“. Това значи: Богъ ще превърне горчевинитѣ въ сладчини. Той ще превърне горчивото и киселото въ захарь. И лъжата ще претърпи видоизмѣнение. Който лъже, минава за ученъ, за философъ, за психологъ, докато постигне цельта си. Ще дойде день, когато той ще впрегне това изкуство на полезна работа и ще създаде нѣщо добро. Като минава отъ лъжата къмъ истината, човѣкъ придобива голѣми знания. Не се ли стреми къмъ истината, каквито знания и да има, той ще ги изгуби. За да не изгуби знанията си и всѣки день да придобива нови, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ истината, която може да го направи свободенъ въ всѣко отношение. „Истината ще ви направи свободни“. Значи, думата „истина“ се превежда съ думата „свобода“. Като ученици, вие трѣбва да правите преводи на думитѣ, да прониквате въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Запримѣръ, думата „гнѣвъ“ може да се преведе съ думата „огънь“, умразата — съ замразяване, злото — съ огънь и студъ. Когато казваме, че нѣкѫде има висока температура, около 50° — 60°, разбираме огънь, на който съответствува студъ отъ 50° — 60°. Който познава метереологията, знае вѫтрешнитѣ отношения на нѣщата. Той знае кои есенни и зимни месеци отговарятъ на всѣки месецъ отъ пролѣтьта и лѣтото. Той знае коя мѣстность отъ противоположния край на земята отговаря на известна мѣстность. Истинскиятъ метереологъ познава закона на външното и вѫтрешно съответствие между явленията и мѣстата, дето ставатъ тия явления. Това е наученъ въпросъ, за който се изискватъ много наблюдения. Има овчари, които, чрезъ наблюдение, сѫ дошли до познаване на времето, вследствие на което могатъ нѣколко месеци напредъ да предсказватъ, какво ще се случи еди-кой си день и часъ отъ годината. Каквото предскажатъ, това се сбѫдва. Които не могатъ да предсказватъ, намиратъ, че това е Божия работа, нѣма защо човѣкъ да се бърка въ Неговия планъ. Единъ турски бей отишълъ на гости на свещеника въ едно българско село. Той останалъ при него два-три деня и се готвѣлъ да прекара още нѣколко дни. Като разбралъ това, свещеникътъ му казалъ: Я слушай, ефенди, вземи багажа си и се върни въ селото си. — Защо? — Защото следъ два деня тукъ ще стане голѣма, небивала буря, която ще помете всичко, каквото срещне на пѫтя си. — Отде знаешъ това? — Отъ свинята си. Когато времето ще се развали, свинята ми взима една прѫчица и започва да се върти съ нея, като че танцува. Тя предсказва времето най-малко за два деня. Това се видѣло особено странно и невъзможно на бея, но той си казалъ: Щомъ свещеникътъ ми казва тази работа, ще вѣрвамъ. Беятъ взелъ тоягата си и се отправилъ на пѫть. Като се върналъ въ селото си, следъ два деня се явила голѣма виелица и буря, която изкоренила десетки дървета. Беятъ посетилъ селския ходжа и му казалъ: Ходжа ефенди, кажи ми, какво ще бѫде времето следъ четири-петь деня. — Не зная, това е Божия работа. — Чудно нѣщо, свинята на свещеника въ съседното село знае това, а ти не знаешъ! Въ сѫщность свещеникътъ знае това нѣщо, а не свинята. Като забелязвалъ, че отъ време на време свинята се върти, той намѣрилъ известно съотношение между въртенето й и бурята, която предстояла да дойде. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ въ себе си поне по една свиня, която да предсказва времето. Ако нѣмате по една свиня въ себе си, вие не сте ученъ човѣкъ, не сте развили своя Божественъ инструментъ. Свинята е Божественъ инструментъ, по който всѣки трѣбва да чете онова, което предстои да стане. По ровенето на свинята и по фигуритѣ, които се образуватъ, може да познаете, какъвъ човѣкъ ще дойде въ дома ви, добъръ или лошъ. Свинята не рови всѣкога по единъ и сѫщъ начинъ. Това е фактъ, който може да се използува така, както ученитѣ използуватъ термометъра за опредѣляне на различнитѣ температури и барометъра — за опредѣляне на атмосферното налѣгане. Който може да чете по проявитѣ на животнитѣ, ще види, че тѣ сѫ добри термометри и барометри. За материалиститѣ това сѫ глупави работи. Защо? Защото не сѫ научно доказани и разбрани. Всѣко нѣщо, което е доказано научно, е възможно и разбрано за всички. Всѣко нѣщо, което не е доказано научно, остава неразбрано и минава за глупаво. Учениятъ си служи съ спектроскопа, за да познае, какъвъ е съставътъ на слънцето, какво е разстоянието на една или друга звезда отъ земята и т.н. За неучения това е невъзможно. Той нищо не разбира отъ науката и му се вижда глупава работа, да стои съ часове предъ нѣкакъвъ уредъ и да наблюдава. Той не се интересува отъ това, че нѣкоя звезда се приближава или отдалечава отъ земята. Сега, да дойдемъ до въпроса, който е важень за васъ. Питамъ: Кѫде е вашиятъ спектроскопъ, по който познавате, дали Богъ се отдалечава или приближава къмъ васъ, и дали вие се приближавате или отдалечавате отъ Него? Не е достатъчно да кажете, че се приближавате къмъ Бога. Вие трѣбва да имате инструментъ, по който да познавате това. Ако сърдцето ви се разширява и вь него растатъ най-добритѣ плодове, вие се приближавате къмъ Бога. Ако дъждътъ пада на време въ градината ви и следъ това небето ви се изчиства, слънцето започва да грѣе ясно, вие се приближавате къмъ Бога. Ако небето ви е мрачно, но не пада никакъвъ дъждъ, всички храни и плодове изсъхватъ отъ сушата и навсѣкѫде се явяватъ болести, безпаричие, умраза, зависть и др., вие се отдалечавате отъ Бога. Всички болести, нещастия, катастрофи, които ставатъ въ съвременния свѣтъ, показватъ, че хората се отдалечаватъ отъ Бога. Начинътъ, по който се прилага религията и науката, показва, че хората се отдалечаватъ отъ Бога, вследствие на което и свѣтлината имъ се намалява. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтлина, която наричаме свѣтлина на тъмнината, т.е. свѣтлина на нощьта. Егоизъмътъ има своя специфична свѣтлина, умразата — сѫщо. Тази свѣтлина не помага за растене на духовнитѣ плодове въ човѣка. Тъй щото, когато хората се оплакватъ, че нѣматъ достатъчно свѣтлина, това показва, че се отдалечили отъ Бога. Ще дойде день, когато отново ще се приближатъ къмъ Бога и ще придобиятъ нужната свѣтлина. Сега, ние говоримъ за закона на периодичностьта, въ който човѣкъ неизбѣжно ще попадне. Както планетитѣ се отдалечаватъ и приближаватъ къмъ слънцето, така и човѣкъ се отдалечава и приближава къмъ Бога. Този законъ е неизбѣженъ, но човѣкъ трѣбва да се отнася съзнателно къмъ него, да го използува. Отдалечаването отъ Бога подразбира обличане на човѣшката душа въ плъть; приближаването пъкъ подразбира събличане на душата отъ плътьта. Като се облича и съблича отъ плътьта, човѣкъ придобива ценни опитности въ живота. За да подчъртаятъ връзкитѣ си съ Бога, мнозина казватъ, че Го обичатъ, че не могатъ безъ Него. Така пише и младата мома на своя възлюбенъ. Така пише и младиятъ момъкъ на своята възлюбена. Като четете едно отъ тия писма, виждате, че тѣ говорятъ за вѣрность и любовь единъ къмъ другъ до гроба. Любовь, която продължава само до гроба, подразбира невѣрность. Такава е вѣрностьта на мѫжетѣ къмъ женитѣ, на женитѣ къмъ мѫжетѣ, на слугитѣ къмъ господаритѣ, на ученицитѣ къмъ учителитѣ и т.н. Истинската любовь подразбира вѣрность и следъ гроба. Защо? Защото любовьта е вѣчна и безгранична. Съвременнитѣ хора сѫ свързани помежду си по неестественъ начинъ. Така сѫ свързани и съ Бога. Като се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, които сами си създаватъ, тѣ казватъ, че това е волята Божия. Това е тѣхната воля, а не Божията. Коя воля е впрегнала вола на работа? — Човѣшката. Волята Божия е да бѫде волътъ свободенъ, да живѣе въ гората. Изобщо, човѣшката воля ограничава, а Божията воля освобождава. Когато волътъ се освободи отъ юларя, първата му работа е да отиде въ гората, на свобода. Тогава ще разберете, какво значи човѣшка воля и какво — Божия. И на васъ казвамъ: Не се впрѣгайте, не туряйте врата си подъ юларя на човѣка. Затова е казано въ Писанието: „Не се свързвайте съ грѣшницитѣ.“ Това се отнася до всички хора, напреднали и ненапреднали. Всички хора, безъ изключение, трѣбва да изпълняватъ волята Божия. Ако изпълняватъ волята Божия, тѣ ще станатъ учени, поети, философи. Не я ли изпълняватъ, всѣки день ще губятъ по малко отъ това, Което имъ е дадено. Щомъ губятъ свѣтлината на живота, тѣ постоянно ще грѣшатъ, ще се подхлъзватъ, докато дойдатъ до пропастьта на живота. За да не дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да изучава животнитѣ, тѣхния характеръ и прояви, за да познава животинското въ себе си и да го възпитава. Животнитѣ сѫ пособия, книги, по които човѣкъ трѣбва да чете и да се поучава. Като изучавате минералитѣ, растенията и животнитѣ, вие ще се домогнете до книгата на природата, която Богъ самъ е писалъ. По този начинъ ще разберете езика на природата. Всѣки минералъ, всѣко растение и животно сѫ символи, т.е. формули, които трѣбва да се тълкуватъ. Котката, запримѣръ, е символъ на външна чистота, кучето — на вѣрность и приятелство, змията — на разумность и хитрость, паякътъ — на работа и прилежание. Да изучава човѣкъ природата, това е задача, както на свѣтския, така и на религиозния човѣкъ. Не е християнинъ онзи, който не познава природата и законитѣ, които действуватъ въ нея. Като познавате добре физическия свѣтъ, лесно ще разберете духовния и Божествения. Божествениятъ свѣтъ е оригиналътъ, а духовниятъ и физическиятъ сѫ копия на този оригиналъ. Следователно, искате ли да проникнете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да се откажете отъ старитѣ си разбирания и методи, които не водятъ къмъ никакво разрешение. Търсите ли доброто, ще го намѣрите въ реалния, т.е. въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ възприема доброто само съ душата си. Не може ли да възприеме доброто, това показва, че той не е поставилъ антената си — своята душа като връзка между Божествения и физическия свѣтъ — Имамъ ли душа? — Не се съмнявай въ това. Когато се намѣрите въ затруднение, обърнете се къмъ душата си. Тя е въ състояние да ви помогне. Да се свърже човѣкъ сь душата си, това значи, да придобие любовьта. Който е далъ ходъ на любовьта въ себе си, той е придобилъ устои въ чувствата си. Чувствата сѫ сѣнка на любовьта, но тѣ опредѣлятъ човѣка. Човѣкъ изчезва и се забравя, но чувствата му, като сѣнки, като клишета на неговия вѫтрешенъ животъ, оставатъ за вѣчни времена. Ако по нѣкакъвъ начинъ можете да възпроизведете клишета отъ времето на Христа, вие ще видите Неговия истински образъ, живота Му, както и този на Неговитѣ ученици. Ще дойде день, когато човѣкъ ще може да произведе клишетата на миналото и да се учи отъ тѣхъ. Днесъ Христосъ се е измѣнилъ, но въ клишетата е запазенъ първиятъ Му образъ. Сегашнитѣ хора живеятъ отъ любовьта на сѫществата, които сѫ живѣли преди тѣхъ. Тѣ сѫ изчезнали отъ земята, но сѣнкитѣ на любовьта имъ сѫ останали. И отъ тѣзи сѣнки хората и до днесъ още се ползуватъ. Какво разбрахте отъ тази мисъль? Ако мислите, че сте разбрали нѣщо, ще ви кажа, че нищо не сте разбрали. И да сте разбрали нѣщо, и да не сте разбрали, считамъ, че нищо не сте разбрали. Въ това отношение мязамъ на единъ гимназиаленъ учитель, който билъ много строгъ и къмъ знаещитѣ, и къмъ незнаещитѣ ученици. Знае или не знае ученикътъ, той всѣкога го стресвалъ. Единъ день извикалъ единъ отъ най- способнитѣ си ученици и го попиталъ: Знаешъ ли урока си? Ученикътъ помислилъ известно време и отговорилъ: Поназнайвамъ, господинъ учителю. Ученикътъ си казалъ: Ако кажа, че не зная, ще ме наругае; ако кажа, че зная, пакъ ще ме наругае. Тогава казалъ: Поназнайвамъ малко. Сега желая ви нито много да знаете, нито да не знаете, но да кажете: Поназнайвамъ малко. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. 23 Лекция отъ Учителя, държана на 28 януарий 1931 г., София — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дишането на човѣкаи на животнитѣ Размишление. Ще прочета шести Псаломъ на Давида. Когато е писалъ Псалмитѣ, Давидъ ималъ възгледи, съвършено различни отъ сегашнитѣ. Той живѣлъ преди Христа. „Изцѣли ме, Господи, защото се смутиха коститѣ ми“ (— 2 ст.). — Коститѣ на човѣка не се смущаватъ, но за да изкаже болката си, Давидъ си е послужилъ съ символиченъ изразъ. „Уморихъ се отъ стенанието си; всѣка нощь обливамъ леглото си; съ сълзитѣ си измокрямъ постелката си“ (— 6 ст.). — Защо Давидъ е проливалъ такива сълзи? Беденъ ли е билъ? Въ този Псаломъ се вижда голѣмата вѫтрешна борба, презъ която Давидъ е миналъ. И съвременнитѣ хора, като Давида, минаватъ презъ борби. Повечето хора минаватъ презъ външни борби, искатъ да подобрятъ външнитѣ условия на живота си. Малцина минаватъ презъ вѫтрешни борби. Малко хора сѫ дошли до вѫтрешната страна на живота. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората се смущаватъ и се запитватъ: Какво да правимъ, за да се освободимъ отъ страданията? Чудно нѣщо! Всички хора вѣрватъ въ Бога, като любовь, вѣрватъ и въ Христа, а въпрѣки това се смущаватъ отъ страданията, Какъ се обяснява това състояние? Това е едно отъ противоречията на живота. Другаде пъкъ срѣщате добри и почтени родители: майката е добра и разумна жена, бащата — сѫщо, децата — послушни, но едно отъ тѣхъ е недоволно, цѣлъ день плаче. Всички му угаждатъ, искатъ да го задоволятъ, но то остава непримирено. Ще кажете: Дете е, и то не знае, какво иска. Така ще кажете за детето, но какво ще кажете за възрастния? Срѣщате единъ възрастенъ човѣкъ, външно задоволенъ отъ всичко, но постоянно е недоволенъ, сърдитъ. Каквото му кажатъ, както да го пипнатъ, все му е криво. Слънцето грѣе хубаво, небето е ясно, птичкитѣ около него пѣятъ, цѣлата природа се е разцъвтѣла, но пакъ му е криво. Какъ ще си обясните тия противоречия? Като се натъкватъ на противоречия въ живота, различнитѣ учени даватъ различни обяснения. Хиромантикътъ ще каже, че така е писано на рѫката му. Това не е обяснение. Писаното на рѫката е дошло впоследствие. Материалистътъ ще каже, че този човѣкъ има задължения, направилъ е голѣми дългове. Защо е правилъ дългове? Ще кажете, че е задлъжнѣлъ, понеже билъ беденъ. И богатитѣ хора правятъ голѣми дългове. И това не е обяснение. Трети пъкъ ще кажатъ, че сѫдбата на човѣка е лоша, затова е изложенъ на страдания. И това не е обяснение. Човѣкъ самъ създава сѫдбата си. Отъ него зависи да има добра или лоша сѫдба. Представете си, че нѣкой ви даде една металическа топка и пожелае да кажете мнението си за нея. Топката може да бѫде отъ калай, отъ мѣдь, отъ сребро, или отъ злато. Какво печели топката, ако е отъ мѣдь или отъ калай, а вие кажете, че е отъ сребро? Въ сѫщность тя измѣня ли естеството си? Тя си остава пакъ калаена или мѣдна. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Всѣки човѣкъ по естество може да се уподоби на нѣкой отъ благороднитѣ или неблагородни метали. Какво печели той, ако представя неблагороденъ металъ, а вие му предавате качества на благороденъ? Не само че нищо не печели, но губи. Нѣщата трѣбва да се наричатъ съ собственитѣ си имена. Всѣко нѣщо трѣбва да се представи въ такъвъ видъ, който да отговаря на действителностьта. Задачата на всички религии и науки се свежда къмъ това, да представятъ нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Всѣко нѣщо трѣбва да отговаря на реалностьта. Ако единъ предметъ е позлатенъ, трѣбва да знаете, че е позлатенъ. Външно наподобява злато, но не е златенъ. Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата въ тѣхната дълбочина, а не по форма. Не се лъжете като мишката, която всѣки моментъ може да попадне въ устата на котката. Котката се спира предъ дупката на мишката съ затаенъ дъхъ, съ затворени очи, като че нищо не я интересува. Отъ време на време само помръдва съ мустацитѣ си. Въ сѫщность, всичкото й внимание, външно и вѫтрешно, е насочено къмъ мишката. Тя затваря очитѣ си, за да не я плаши. Мишката се страхува отъ очитѣ на котката. Обаче, като види, че нѣщо неподвижно стои предъ дупката й, тя започва да се интересува отъ него и се приближава къмъ котката, съ цель да я изследва. Любопитна и интелигентна е мишката. Тя обича да прави научни изследвания. Обаче, научнитѣ й изследвания, по отношение на котката, ставатъ причина да падне въ нейнитѣ обятия. Кое показва, че мишката е интелигентна? Острата й муцуна. Котката не е толкова интелигентна, понеже муцуната й е доста тѫпа. Между лъва и котката има голѣма прилика. Тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ класъ. Отличителната имъ чърта е тщеславието. Тѣ мислятъ само за себе си. Отъ сутринь до вечерь котката мисли, кѫде да си намѣри храна. Когото види, тя е готова да се омилква — голѣма дипломатка е. Сѫщевременно тя е много чиста, но външно само. Щомъ се нахрани, веднага започва да се глади и чисти. Като улови мишка, тя забравя всичко и се проявява такава, каквато е въ действителность. Тя изяжда мишката съ козината и съ цѣлата й вѫтрешность. Въ това отношение тя е много нечиста. Има морски животни, като тюленътъ, запримѣръ, които се отличаватъ съ голѣма чистота. Като улови нѣкоя риба, той я разпаря, очиства я, изхвърля вѫтрешноститѣ й навънъ и тогава я изяжда. Направете опитъ да нарисувате котка, мишка, куче и орелъ, да видите, доколко сполучливо можете да предадете формитѣ имъ. Хората си служатъ съ котката за сравнение. Когато искатъ да изнесатъ нѣкаква отрицателна чърта въ характера на човѣка, казватъ: Този човѣкъ е котка. Въ какво отношение котката е станала пословична? Какви сравнения правятъ хората между котката и човѣка, не е важно; важно е, че природата си служи съ котката като символъ на нѣщо. Изобщо, всички животни сѫ символи въ природата. Чрезъ тѣхъ тя говори на разумнитѣ сѫщества. Това показва, че първоначално котката е имала велико предназначение. Човѣкъ сѫщо ималъ велико предназначение. Съ грѣхопадането човѣкъ се отклонилъ отъ своето предназначение. Съ човѣка заедно се отклонили всички животни. Животнитѣ, които били създадени преди човѣка, представяли фабрики за произвеждане на такива сили въ природата, отъ които трѣбвало да се създаде човѣкътъ. Това е твърдение, което се нуждае отъ научно доказателство. Какъ доказвате истинностьта на едно твърдение? Не е достатъчно да кажете, че единъ човѣкъ е лошъ или добъръ. Какво доказателство ще дадете за това? Днесъ хората се произнасятъ за известенъ човѣкъ, че е добъръ или лошъ, споредъ своитѣ лични възгледи. Ако нѣкой човѣкъ ви е засегналъ съ нѣщо, вие казвате, че е лошъ; ако всѣкога е билъ добъръ къмъ васъ, казвате, че е добъръ. Това е пристрастно мнение; въ него има нѣщо лично. И въ дветѣ твърдения има нѣкаква заинтересованость. Следователно, и дветѣ твърдения не сѫ вѣрни. Ако нѣкой човѣкъ има да ви дава десеть хиляди лева и не ги върне навреме, казвате за него, че е лошъ човѣкъ. Ако сѫщиятъ човѣкъ ви даде пари на заемъ, безъ лихва и безсрочно, казвате, че е добъръ. Значи, вие се произнасяте за човѣка, че е добъръ или лошъ, споредъ неговитѣ лични отношения къмъ васъ. Въ сѫщность, какъвъ е той по естество, не знаете. Хората правятъ погрѣшки, не само когато се произнасятъ за своитѣ ближни, но даже, когато се произнасятъ за себе си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ казва за себе си, че е лошъ; другъ пъкъ казва, че е добъръ. Кой е този, който се произнася? Самъ за себе си нито лошиятъ човѣкъ може да каже, че е лошъ, нито добриятъ може да каже, че е добъръ. За себе си човѣкъ не може да даде мнение. Щомъ се произнася за себе си, това показва, че въ него има още единъ, който дава мнението си. Представете си, че човѣкъ е съвършено самъ въ живота. На кого ще направи зло? На себе си той не може да причини никакво зло, а на близкитѣ си—още повече, понеже е самъ. Той нѣма близки хора около себе си. Тогава, какъ се е явило въ човѣка съзнанието за добро и за зло? Ако една топка остава всѣкога бѣла, вие я наричате добра; ако я боядисате черна, казвате, че топката е лоша. Обаче, като измиете черната боя, топката става пакъ бѣла. Значи, отъ лоша тя се превърна въ добра. Колкото пѫти боядисвате топката съ черна или съ бѣла боя, толкова пѫти тя става ту лоша, ту добра. Вината не е въ топката, но въ онзи, който я боядисва. Значи, единъ прави грѣхъ, а другъ обвиняватъ; единъ прави доброто, а на другъ го приписватъ. Изобщо, който дава мнението си за топката, той я боядисва бѣла или черна. Той казва: Този човѣкъ е добъръ, защото така го боядисахъ; еди-кой си е лошъ, защото така го боядисахъ. Единъ боядисва, а другъ страда. Въ този смисълъ, човѣкъ е отгласъ на чуждо мнение. Нѣкой боядисалъ топката съ черна боя и казва, че топката е черна. Като чуете мнението му, вие държите за него и възпроивеждате думитѣ му. После той казва, че топката е бѣла, и вие повтаряте сѫщитѣ думи. Като си давате отчетъ за нѣщата, можете ли да кажете, че вашитѣ възгледи сѫ вѣрни? Не сѫ вѣрни възгледитѣ ви. По естество топката не е нито бѣла, нито черна. Въ сѫщность, топката е златна. Понеже топката е боядисана съ бѣла или съ черна боя, вие се произнасяте за нея споредъ това, което виждате, а не споредъ нейното истинско естество. Вие не подозирате, че топката е златна. И тъй, когато се произнасяте за човѣшкия характеръ, не дръжте исо на думитѣ на този, или на онзи, но сами изучавайте нѣщата, за да бѫдатъ твърденията ви вѣрни. Ако сте хиромантъ, физиономистъ или астрологъ, трѣбва да правите вѣрни заключения, както за малкитѣ прояви на човѣка, така и за голѣмитѣ. Нѣкои правятъ вѣрни заключения за малкитѣ прояви, но дойдатъ ли до голѣмитѣ, непремѣнно ще сгрѣшатъ. Това не е още истинска наука. Това не сѫ абсолютни знания. Който знае вѣрно нѣщата, той трѣбва да предсказва еднакво и малкитѣ, и голѣмитѣ нѣща. Запримѣръ, доказано е, че дългиятъ носъ е признакъ на уменъ и на интелигентенъ човѣкъ. Оттукъ вадите заключение, че умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Вѣрно е, че умниятъ трѣбва да бѫде добъръ и добриятъ трѣбва да бѫде уменъ, но и лошиятъ трѣбва да бѫде уменъ. Следователно, интелигентностьта е необходимъ елементъ и за добрия, и за лошия човѣкъ. Има случаи, когато лошиятъ човѣкъ е по-уменъ отъ добрия. Обаче и обратното се случва: добриятъ човѣкъ е по-уменъ отъ лошия. Ако умътъ е въ услуга и на добрия, и на лошия човѣкъ, измѣня ли се неговото естество? Представете си, че съ златна лъжица давате пелинъ на едно дете. Какво ще кажете за лъжицата: измѣнила ли е свойствата си или не? Пелинътъ е горчивъ, детето гърчи лицето си отъ горчивина, но лъжицата не измѣня свойствата си. Сѫщата лъжица може да даде на детето нѣкакъвъ сладъкъ сиропъ, безъ да измѣни свойствата си. Възъ основа на тия примѣри, казвамъ: Умътъ е сѫдъ, въ който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, безъ той да измѣни своето първично естество. Лошото или доброто е въ съдържанието на лъжицата, а не въ самата лъжица. Въ дадения случай умътъ, който служи и на добрия, и на лошия човѣкъ, става толкова лошъ или добъръ, колкото златната лъжица, съ която даватъ на детето горчивъ пелинъ и сладъкъ сиропъ. Ако човѣкъ мисли, че естеството му може да се промѣни отъ условията, ще излѣзе, че свѣтътъ не е устойчивъ. Въ сѫщность не е така. Хора, общества, народи изчезватъ, отново се явяватъ, промѣнятъ се, но въпрѣки това въ свѣта остава нѣщо неизмѣнно и абсолютно устойчиво. Има нѣщо въ свѣта, което служи на доброто и на злото, безъ да е добро и безъ да е зло. Щомъ не е нито добро, нито зло, какво е въ сѫщность? Като слушатъ да се говори по тия въпроси, мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ тѣхъ. Споредъ мене, всички хора трѣбва да се интересуватъ отъ тия въпроси, защото отъ тѣхъ зависи разрешаването на една отъ великитѣ задачи на живота. Ако не познава себе си, своето първично естество, човѣкъ никога не би се освободилъ отъ страданията. Като познава естеството си, човѣкъ разбира, че въ даденъ случай той може да прояви нѣщо добро или лошо въ зависимость отъ това, съ каква боя е боядисанъ. Ако е боядисанъ съ черна боя, ще минава за лошъ; ако е боядисанъ съ бѣла боя, ще минава за добъръ. Обаче, тази добрина и лошавина сѫ прояви на неговото външно естество, а не на неговото вѫтрешно, неизмѣнно естество. Отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Влизате въ кантората му, покланяте се дълбоко, усмихвате се, казвате молбата си и спирате въ очакване, да чуете неговия отговоръ. Банкерътъ става отъ мѣстото си съ тежесть, поглежда къмъ пълната си каса и започва да ви изследва отъ главата до краката, да разбере, къмъ кои хора спадате — къмъ благонадежнитѣ или не. Следъ известно психологическо изследване, той ви отговаря, сѫщо така вежливо: Господине, готовъ съмъ да ви услужа. Почтенъ човѣкъ ми се виждате, но азъ имамъ установенъ редъ, не давамъ пари на заемъ безъ порѫчители. Намѣрете двама или трима богати хора да порѫчителствуватъ за васъ. Следъ това ще ви дамъ исканата сума. Какво излиза отъ това? Почтенъ човѣкъ сте, но, за да се потвърди вашата почтеность, нужни сѫ трима богати, честни хора. Ние подържаме естественитѣ положения въ живота. Ако нѣкой е честенъ и почтенъ, той самъ трѣбва да засвидетелствува това. Каква честность и почтеность е тази, която се нуждае отъ подписа на трима богати и честни хора? Кой за кого ще се подписва? Ами за богатия кой ще даде подписа си? Върви нѣкой човѣкъ по улицата, но изведнъжъ идатъ стражари при него и го хващатъ. Кѫде ще го водятъ? Въ полицията. Защо? Билъ подозрителенъ човѣкъ. Кой го направи подозрителенъ? За да освободятъ този човѣкъ отъ затвора, трѣбва да дойде нѣкой богатъ, почтенъ банкеръ, търговецъ или виденъ общественикъ, да стане порѫчитель за него. Не става ли сѫщото и въ васъ? Дойде нѣкоя лоша мисъль въ ума ви, туря ви въ своя затворъ и ви държи известно време при тѣзи условия. Вие се въртите натукъ-натамъ, търсите нѣкой да ви освободи. Кой ще ви освободи? Добрата, свѣтла и възвишена мисъль освобождава човѣка отъ ограничителнитѣ условия на неговитѣ мрачни, отрицателни и лоши мисли. Тъй щото, когато човѣкъ казва за себе си, че е лошъ, той се намира подъ влиянието на нѣкоя лоша мисъль; когато казва, че е добъръ, той се намира подъ порѫчителството на нѣкоя добра мисъль. Като знаете това, не казвайте за себе си, че имате добро или лошо сърдце. Само по себе си сърдцето не може да бѫде нито лошо, нито добро. Презъ него минава чиста и нечиста кръвь, но само по себе си сърдцето не е нито чисто, нито нечисто. Другъ е виновникъ за нечистотата на кръвьта, за боледуването на човѣка отъ нечиста кръвь. Ако храната, която човѣкъ приема отвънъ, е нечиста, и ако стомахътъ не може да я смели добре, непремѣнно ще стане отравяне на кръвьта, а оттамъ и заболяване на човѣка. Махнатъ ли се тия условия, кръвьта се пречиства и човѣкъ оздравява, и става добъръ. Следователно, каквито мисли приема умътъ ви, такава работа ще свърши; каквато кръвь отива къмъ сърдцето, такава ще отиде и по цѣлия организъмъ. Задачата на сърдцето е да приема и изпраща кръвь, т.е. течности. Значи, сърдцето е специалистъ по хидрология. Стомахътъ се занимава съ приемане на твърди и течни вещества, главно съ твърди. Той разполага съ инструменти, чукове, длета, а сѫщо и съ работници-майстори. Първитѣ работници сѫ зѫбитѣ — 32 каменари, които раздробяватъ материалитѣ. Инспекторътъ — езикътъ, следи, какъ може този материалъ да се предаде на вѫтрешнитѣ работници, да го смелятъ още по-ситно. Щомъ инспекторътъ даде позволение, материалътъ слиза надолу — въ стомаха, а оттамъ въ червата, дето се превръща въ кашица. Кашицата е последниятъ градивенъ материалъ, който се изпраща въ сърдцето, да храни цѣлия организъмъ. Дойдемъ ли до ума, до мозъка, материалитѣ, съ които той си служи, сѫ отъ висша, фина материя. Мозъкътъ работи съ възвишени сили и енергии. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неуреденитѣ си работи и не знаятъ, какъ да ги оправятъ. За да оправятъ обърканитѣ си работи, преди всичко, тѣ трѣбва да знаятъ, отъ какво иматъ нужда. За да познава нуждитѣ си, човѣкъ трѣбва да разбира живота. Като не разбира живота, човѣкъ лесно се произнася за нѣщата. Наистина, слушате нѣкой да казва за себе си, че е грѣшенъ или праведенъ, вѣрващъ или безбожникъ и т.н. Каквито качества да припишете на човѣка, това сѫ фирми, които лесно се смѣнятъ. Да бѫде човѣкъ религиозенъ, това е фирма; да бѫде богатъ или беденъ, земедѣлецъ или търговецъ, това сѫ все фирми. Тѣ не представятъ човѣка. Истинскиятъ човѣкъ е извънъ положението на фирмата. Религиозниятъ казва, че се моли на Бога и вѣрва въ Него. Молитвата и вѣрата му въ Бога не го правятъ религиозенъ. Важно е, какво е отношението му къмъ Бога. Ако нѣма правилно отношение и връзка съ Бога, човѣкъ не може да се нарече религиозенъ. Изобщо, човѣкъ трѣбва да има правилно отношение къмъ всичко, което върши. Като диша правилно, човѣкъ има съзнателно отношение къмъ въздуха. Не диша ли правилно, никакво отношение нѣма къмъ въздуха. Колко вдишки прави човѣкъ въ минута? Малцина знаятъ това. Човѣкъ прави 20 вдишки въ минута. Който се интересува, може да изчисли, колко вдишки прави човѣкъ за единъ часъ, за 24 часа, а после и за 365 деня. Следъ това, ако умножите полученото число по единъ левъ, ще видите, колко разходи се правятъ за васъ. Най-после направете изчисление, да видите, колко свѣтлинна енергия изразходвате. Като изучавате дишането на човѣка и на животнитѣ, ще видите, че тѣ се различаватъ по темпа на дишането. Човѣкъ диша съ единъ темпъ, а животнитѣ — съ другъ. Ако човѣкь изгуби темпа на своето дишане и попадне въ темпа на животинското дишане, той придобива нѣщо животинско. Ако диша като животнитѣ, човѣкъ никога не може да има свѣтла, възвишена мисъль. Ти никога не можешъ да мислишъ като човѣкъ, ако дишашъ като животно. Човѣкъ диша по съвършено различенъ начинъ отъ този на животнитѣ. Вие не можете да измѣните мисъльта си, ако не измѣните дишането си. И обратното е вѣрно: вие не можете да измѣните дишането си, ако не измѣните мисъльта си. Ако изгуби темпа на дишането си, човѣкъ изгубва и своята права мисъль. За да изучите темпа на човѣшкото дишане, вие трѣбва да наблюдавате дишането на обикновения човѣкъ, на талантливия, на гениалния и на светията. Добриятъ човѣкъ диша по специфиченъ начинъ, различенъ отъ дишането на лошия. Вие трѣбва да знаете различнитѣ начини, по които хората дишатъ. Следователно, ако искате да бѫдете добри, вие трѣбва да дишате като добри хора. Добротата заставя човѣка да диша като добъръ човѣкъ. Тя създава условия за правилно дишане. Преди да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да диша като добъръ. Дишането е първото условие, което предава на човѣка известни добродетели. Като се научи да диша правилно, човѣкъ трѣбва да пристѫпи къмъ правилното хранене. Като наблюдавате, какъ се храни човѣкъ и какъ — животнитѣ, виждате разликата, която ги отдѣля едни отъ други. Човѣкъ яде и дъвче храната си по единъ начинъ, а животното — по другъ. Благодарение на различния начинъ на хранене на човѣка и животното, произлиза и различниятъ начинъ на мислене. Човѣшката мисъль се различава коренно отъ животинската. Обаче, не можете да говорите за правилно хранене, ако не сте приложили правилното дишане. Дишането е мѣрка за опредѣляне степеньта на човѣшкото развитие. Който диша правилно, той може да измѣни състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бѫде господарь на низшитѣ сили въ себе си. Ако не може да управлява стомаха си, човѣкъ не би могълъ да регулира силитѣ, които сѫ въ връзка съ него. Вѣрата на човѣка зависи отъ неговия стомахъ. За да има устойчива вѣра, човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ. За да има здравъ стомахъ, той трѣбва да диша правилно. Правилното дишане и храносмилане сѫ причина за чистата кръвь. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа“. Значи, Богъ вкара душата на човѣка презъ носа му и направи отъ него жива душа. Въ преносенъ смисълъ, душата на човѣка е въ гърдитѣ му, въ неговата дихателна система. Наистина, красивото на съвременния човѣкъ не е въ главата, но въ гърдитѣ му. Затова казваме, че слънчевиятъ вѫзелъ е седалище на душата. И тъй, дишането трѣбва да бѫде съзнателно, защото е въ връзка съ мисъльта. Животнитѣ дишатъ несъзнателно. Тѣ не знаятъ, какво представя дишането и защо дишатъ. Следователно, ако не знае, защо диша, човѣкъ минава за животно. Правилното дишане зависи отъ количеството на приетия въздухъ и отъ времето на задържането му. Колкото повече време човѣкъ задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова е по-силенъ. Ако човѣкъ иска да знае, колко е силата му, нека проследи по часовникъ продължителностьта на задържането на въздуха въ дробоветѣ си. Отъ това зависи и успѣхътъ на неговитѣ предприятия. Нѣкои адепти сѫ дошли до положение да задържатъ въздуха въ дробоветѣ си до половинъ или единъ часъ. Който иска да се разходи до луната, трѣбва да задържа въздуха въ дробоветѣ си до половинъ часъ, а до слънцето — около 24 часа. Има ли между васъ кандидати за луната или за слънцето? Между васъ нѣма нито единъ кандидатъ за разходка до луната или до слънцето, защото никой не може да задържа въздуха въ дробоветѣ си половинъ часъ. Ако не можете да задържате въздуха половинъ часъ, още повече не можете да го задържате цѣли 24 часа. Значи, колкото по- дълго време задържате въздуха въ дробоветѣ си, толкова по-далечъ можете да отидете на разходка извънъ земята. Ще дойде день, когато човѣкъ ще диша не само чрезъ дробоветѣ си, но и чрезъ цѣлото тѣло. Всички клетки на тѣлото ще приематъ въздуха отвънъ ще задържатъ нечистотиитѣ въ себе си и ще отправятъ къмъ дробоветѣ съвършено чистъ въздухъ. Знаете ли, какви постижения ще има човѣкъ, когато въ дробоветѣ му прониква съвършено чистъ въздухъ? Още по-голѣми ще бѫдатъ постиженията му, ако той може да задържа въздуха въ дробоветѣ си поне половинъ часъ. Каквото пожелае, ще го постигне. Това значи мисъль безъ тревога и безпокойства. Каквото и да се случи около него и съ него, той не се смущава. Никой не е въ състояние да му попрѣчи въ нѣщо. Никаква външна сила не може да го унищожи: ако го бесятъ, вѫжето ще се скѫса; ако го стрелятъ съ пушка, тя ще се стопи. Той отъ нищо не се страхува. Защо? Силна и права е мисъльта му. Като се намѣри въ нѣкакво затруднение, той концентрира мисъльта си и всичко стопява. Силната мисъль кѫса вѫжета, стопява орѫжия, разкѫсва окови и вериги. И тъй, какъвъ човѣкъ сте вие, ако мисъльта ви не може да разкѫса вѫжетата, съ които сте вързани, или не може да разтопи веригитѣ, съ които сте оковани? Следъ всичко това казвате, че сте Синъ Божи. Смѣшно е да се наричате Синъ Божи, а да не можете да се освободите отъ вѫжетата и веригитѣ на неприятеля си. Смѣшно е нѣкой да се мисли за виденъ професоръ, а да не може да реши най-простата задача. Това сѫ заблуждения. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, ще ви помогне. Че е милостивъ Богъ, това се вижда отъ факта, че ви е допусналъ въ училището да се учите. Веднъжъ ви е допусналъ да се учите, останалото се изисква отъ васъ. Богъ нѣма да учи заради васъ. Професорътъ не може да бѫде милостивъ къмъ вашето невежество. Да ви допусне въ аудиторията си, да слушате лекцията му, това е достатъчно. Повече не искайте. Не желайте Богъ да прояви милостьта си тамъ, дето не трѣбва. Каква по-голѣма милость искате отъ тази, да ви допусне Богъ въ свѣта да учите? Обаче, не очаквайте милость къмъ вашата леность, Щомъ сте дошли на земята, ще учите — нищо повече. Като ученици, вие се нуждаете отъ нова мисъль, отъ ново разбиране за живота. Нѣкои се оплакватъ, че се усѣщатъ ту празни, ту пълни. Много естествено. За да възприеме новото, човѣкъ трѣбва постоянно да се празни. Отъ една страна ще се празни, а отъ друга — ще се пълни. Който не иска да се празни, той не може да се пълни, т.е. не може да възприема нищо ново. Той ще остане съ старото, което е причина за остаряването му. Старото е причина и за болеститѣ. Иска ли да се подмлади, да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да приеме новото, което иде въ свѣта. Макаръ и малко, но той всѣки день ще прави крачка напредъ. Всички хора, млади и стари, трѣбва да се стремятъ къмъ новото, за да се подмладятъ. Не приематъ ли новитѣ идеи, младитѣ хора ще остарѣятъ, а старитѣ ще оглупѣятъ. Съ новото въ свѣта младитѣ растатъ и се развиватъ, а старитѣ се подмладяватъ. Съвременнитѣ християни казватъ, че Христосъ е дошълъ на земята да учи хората. Ние добавяме: Христосъ дойде на земята, не само да учи хората, но и да ги освободи отъ веригитѣ на робството, отъ всички криви възгледи и разбирания за живота. Отъ рождение още човѣкъ носи въ себе си криви, изопачени възгледи за живота. Хората искатъ да бѫдатъ добри, макаръ и външно само. Затова, когато се яви нѣкой да ги намаже отгоре съ бѣло, тѣ сѫ доволни на това и казватъ: Добри хора сме. Добри сте, но външно само. Като проникнете вѫтре въ себе си, ще видите, че не сте навсѣкѫде бѣли. Сѫщото се отнася и за лошия човѣкъ: външно е черенъ, боядисанъ съ черна боя, но вѫтре е бѣлъ. Всички нѣща, които се мѣнятъ, сѫ относително реални. Следователно, мисли и чувства, които постоянно се мѣнятъ, сѫщо сѫ относително реални. Обаче, има мисли и чувства, които никога не се мѣнятъ. Тѣ сѫ абсолютно реални. Съ такива мисли човѣкъ може да прави чудеса. Тѣ сѫ силни мисли и могатъ да въздействуватъ не само върху даденъ човѣкъ, но и върху окрѫжаващата срѣда. За да дойде до постояннитѣ мисли и чувства, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога. При това положение той може да постигне всичко, каквото желае. За това именно, Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Вѣрата е онази магическа прѫчица, съ която човѣкъ върши чудеса: ако е боленъ, веднага може да оздравѣе; ако е на смъртно легло, веднага може да възкръсне. Всички хора търсятъ тази магическа прѫчица, но затова се изискватъ нови възгледи и разбирания, нова любовь. Новата любовь се постига само чрезъ връзка съ Бога. Това подразбира познаване на Бога. Безъ връзка съ Бога, не може да се говори за познаване на любовьта, на истината и на свѣтлината. Въ широкъ смисълъ на думата, познаването разбира дълбоко чувствуване на Божията Любовь, както въ самия себе си, така и въ своя ближенъ. Това значи, да отвори човѣкъ душата си за любовьта. Отворената душа за Бога е щедра и готова да дава. Ако не дава, човѣкъ не може да люби. Даването е качество, присѫщо на човѣшката душа. Слѣзете ли долу, между животнитѣ, тамъ никакво даване не сѫществува. Животното мисли само за себе си. Кое животно мисли да приготви храна за друго, или да му донесе нѣщо, съ което да му помогне въ нѣкой труденъ моментъ? Човѣкъ може да направи това, но животното — никога. Много чърти отличаватъ човѣка отъ животнитѣ. Запримѣръ, човѣкъ може да диша правилно и съзнателно, а животното не може. Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човѣкъ. Ако човѣкъ не може да приложи дишането правилно, другитѣ процеси оставатъ безпредметни. Тѣ се прилагатъ още по-мѫчно. Какво може да постигне човѣкъ безъ дишане? Той е подобенъ на ожаднѣлъ пѫтникъ, който се е спрѣлъ предъ студенъ, чистъ, планински изворъ, но нѣма сѫдъ, съ който да си гребне малко отъ водата му. Този човѣкъ се намира въ положението на пѫтникъ, за когото се казва: „Вода гази, жаденъ ходи; хлѣбъ си носи, гладенъ ходи“. За да се домогне до правилно дишане и мислене, до правилно хранене, човѣкъ трѣбва да приеме новото разбиране. Върви ли още по стария пѫть, той нищо не може да постигне. Ако срещна хора, които могатъ да задържатъ въздуха въ дробоветѣ си до половинъ часъ, азъ съмъ готовъ да ги заведа на луната. Досега не съмъ срещналъ подобни хора. Нѣкои иматъ малки постижения въ това направление. Тѣ задържатъ въздуха едва до три минути, оставатъ имъ още 27 минути. Всички явления и прояви на живота представятъ колелото на живота, което се движи по опредѣленъ пѫть. Който разбира законитѣ на живота и ги прилага, той може да върти колелото на живота. Който не разбира законитѣ на живота, не може да върти колелото на живота. Който може да върти колелото на живота, той е господарь на положението си. Той самъ отваря и затваря вратитѣ си, той е свободенъ. Не може ли да върти колелото на живота, човѣкъ е робъ на условията. Той е затворникъ и чака други да отварятъ и затварятъ вратитѣ на затвора. Колко хора днесъ сами си отварятъ и затварятъ вратитѣ? Казвате: Толкова лоши хора ли сме ние? Не е въпросъ, дали сте боядисани съ бѣла или съ черна боя, това не ме интересува. Понеже съмъ реалистъ, за мене е важно да зная, колко хора могатъ днесъ сами да си отварятъ и затварятъ вратитѣ. Нека всѣки си зададе въпроса: Самъ ли си отварямъ и затварямъ вратитѣ или слугитѣ ми вършатъ тази работа? Човѣкъ трѣбва самъ да си отваря и затваря вратитѣ. Главното нѣщо, което Христосъ придоби на земята е това, че взе ключоветѣ на ада въ рѫцетѣ си. Той самъ отваряше и затваряше вратитѣ на ада. Съ това Христосъ стана господарь на положението. Следователно, докато човѣкъ не може самъ да отключва и заключва вратитѣ на своя животъ, всѣкога ще бѫде робъ на условията. Докато ключътъ не е въ неговитѣ рѫце, той ще живѣе въ свѣта на промѣнитѣ: ще остарява и ще се подмладява; ще умира и ще оживява. Като умре, човѣкъ минава презъ областьта на мѫчението, да научи великата тайна на живота. Като не разбиратъ живота, хората очакватъ да дойде огнена колесница отъ небето и да се възнесатъ нагоре, както е станало нѣкога съ пророкъ Илия. Знаятъ ли тѣ, презъ какъвъ пѫть е миналъ пророкъ Илия, докато е дошълъ до положение да се възнесе на небето съ огнена колесница? Нѣкои искатъ да бѫдатъ като Христа. Знаятъ ли тѣ, презъ какъвъ пѫть на страдания е миналъ Христосъ, докато дойде до възкресението? Даже и Христосъ, най-голѣмиятъ герой въ свѣта, като се намѣри предъ непоносими страдания, каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ На друго мѣсто Той казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. Като се примири съ противоречията и предаде Духа си на Бога, Христосъ разреши главния въпросъ — въпросътъ за смъртьта — и възкръсна. Всѣки, който следва Христа, ще разреши въпроса за смъртьта и ще стане едно съ Него. Не следва ли Христа, човѣкъ не може да бѫде едно съ Него. Невъзможно е смъртниятъ да живѣе при безсмъртния, невъзкръсналиятъ — при възкръсналия. Следователно, за да живѣе при Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде безсмъртенъ. Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията. Тя е следната: човѣкъ диша по единъ начинъ, животното — по другъ. Грамадна е разликата между дишането на човѣка и това на животното. При това, правилното дишане обуславя правата мисъль на човѣка. Като мисли право, човѣкъ се издига надъ животното и започва да живѣе не само за себе си, но и за своитѣ ближни. По това именно, се отличава човѣкъ отъ животното, което мисли само за себе си. Въ това отношение животното е символъ на краенъ егоизъмъ. Апостолъ Павелъ казва: „Ние не живѣемъ за себе си и не умираме за себе си“. Ако човѣкъ изпадне въ положение да мисли само за себе си, той е далъ пѫть на животинското въ своя животъ. Човѣкъ трѣбва да живѣе за Бога и да умира за Бога. Дойде ли до това съзнание, той е придобилъ изкуството да диша правилно, да задържа въздуха въ дробоветѣ си дълго време — най-малко половинъ часъ. Този човѣкъ е господарь на тѣлото си. Той влиза и излиза свободно отъ него и се разхожда изъ пространството. Ще дойде день, когато човѣкъ ще може да се разхожда по цѣлата слънчева система, да придобива знания за живота на другитѣ планети. — Възможно ли е това? — За вѣрващия всичко е възможно; за невѣрващия нищо не е възможно. Съвременнитѣ лѣкари мѫчно лѣкуватъ парализирани хора. Има паралитици, които лежатъ на едно мѣсто съ години и мислятъ само за болестьта си. Ако нѣкой лѣкарь-психологъ успѣе да ангажира мисъльта на паралитика съ нѣкой важенъ въпросъ, болниятъ може да забрави болестьта си. Ако въ това време лѣкарьтъ заповѣда на болния да стане отъ леглото си и да тръгне, той ще изпълни заповѣдьта му и ще забрави, че е боленъ. Тъй щото, не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половинъ часъ и повече. Това е невъзможно да стане изведнъжъ, но е възможно постепенно. Човѣкъ трѣбва да започне да задържа въздуха въ дробоветѣ си отъ 20 секунди и всѣки день да увеличава по нѣколко секунди. Постигне ли това, човѣкъ лесно ще се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще се стопятъ като ледъ. Който може да задържа въздуха въ дробоветѣ си половинъ часъ, той е богатъ човѣкъ. Богатството само иде при него. Този човѣкъ е господарь на условията. Той самъ отваря и затваря вратитѣ на своя животъ. Каквото пожелае, може да направи. Достатъчно е да изпрати мисъльта си къмъ нѣкой банкеръ, за да получи отъ него такава сума, каквато му трѣбва. За такъвъ човѣкъ се казва, че каквото хване въ рѫката си, всичко се превръща въ злато. Като ученици, вие се нуждаете отъ нова, абсолютна вѣра, която превъзмогва всички мѫчнотии. Приложете вѣрата си, работете съзнателно върху себе си и не чакайте наготово. Нѣкои очакватъ Богъ да имъ даде наготово всичко, отъ което се нуждаятъ. Богъ дава само потикъ на човѣка, а работата и усилието сѫ отъ него. Чуете ли гласа на Бога да казва: Стани! — стани и започни да работишъ. Не чакай повторно да те събуждатъ. — Ама защо трѣбва да стана? — Стани и не питай. Дали си скръбенъ или радостенъ, не питай, защо е дошла скръбьта или радостьта. Въ този моментъ, съ тебе заедно се радватъ и скърбятъ стотици хиляди и милиони хора. Приеми скръбьта и радостьта като благословение, изпратено отъ Бога, и благодари за него. Като благодаришъ, ти ще придобиешъ нѣкакво благо. Доволниятъ всѣкога се възнаграждава. Отъ тебе се иска едно: да застанешъ на такова мѣсто, че да попаднешъ на благословението, което иде отъ Бога. Ако очаквате първитѣ слънчеви лѫчи, качете се на нѣкой планински връхъ и бѫдете готови да ги посрещнете. Не се крийте въ низинитѣ, да чакате оттамъ да ви вадятъ. Искате ли да получите Божието благословение, застанете на мѣстото, дето то минава и чакайте. Какво разбрахте отъ всичко казано досега? Ако нищо не сте разбрали, мълчете и чакайте времето, когато ще разберете; ако сте разбрали нѣщо, приложете го. Като приложите разбраното, ще направите една отъ най-близкитѣ разходки въ пространството — до луната. Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 22 Лекция отъ Учителя, държана на 21 януарий 1931 г., София — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Гредитѣ на живота Размишление. Чете се темата: „Произходъ на човѣшкия мозъкъ“. Като изучаватъ известни въпроси, нѣкои се оплакватъ, че срѣщатъ неразбрани нѣща. За да ги разбератъ, тѣ търсятъ компетентно лице, да имъ даде малки обяснения. Споредъ мене, неразбранитѣ нѣща сѫ разбрани, а разбранитѣ сѫ неразбрани. Какво означава тази мисъль? Когато казвамъ, че неразбранитѣ нѣща сѫ разбрани, имамъ предъ видъ следното: тѣ сѫ неразбрани отвънъ, а разбрани отвѫтре. Разбранитѣ нѣща пъкъ сѫ разбрани отвънъ, а неразбрани отвѫтре. Кое отъ дветѣ нѣща е за предпочитане: да разбирашъ отвѫтре или отвънъ? Най-добре е човѣкъ да разбира отвънъ и отвѫтре, но това е достѫпно само за съвършенитѣ хора. Обикновенитѣ хора разбиратъ или отвънъ, или отвѫтре. Следователно, както и да разбиратъ, все ще остане нѣщо неразбрано. Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ малкитѣ величини и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Представете си, че ви сѫ дадени две греди, едната е широка петь сантиметра, а другата — два. Можете ли да опредѣлите, каква тежесть издържа всѣка греда? Ще кажете, че този въпросъ не ви интересува. Ако трѣбва да минете нѣкоя рѣка презъ мостъ отъ греда, дебела петь сантиметра, нѣма ли да се интересувате отъ нея? Ще се интересувате, разбира се, защото отъ дебелината и издържливостьта на гредата зависи вашето благополучно минаване на рѣката. Интересътъ ви ще бѫде още по-голѣмъ, ако трѣбва да минете рѣката съ кола. Ако въпросътъ за гредитѣ не ви интересува, какво ви интересува тогава? Ще кажете, че за васъ е важенъ въпросътъ за вѣрата. Казвате, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Какво разбирате конкретно подъ думитѣ „вѣра въ Бога“? Да вѣрва човѣкъ въ Бога, това значи, да не се съмнява никога. Истинската вѣра изключва всѣкакво съмнение. Ако бащата обещае на детето си, че ще му донесе орѣхи, детето ще вѣрва 101% въ думитѣ на баща си. Обаче, ако бащата не донесе орѣхи и каже, че не сѫ за тази вечерь, детето ще остане въ недоумение. То не може да разбере, коя е тази вечерь, когато бащата ще донесе орѣхи. Ако може да си отговори, коя вечерь е опредѣлена за ядене на орѣхи, то би могло да я дочака. Не може ли да си отговори, въ него ще се яви съмнение. Орѣхитѣ ще постигнатъ цельта си, ако детето не се усъмни. Щомъ се усъмни, тѣ сѫ вече безпредметни. Както бащата обещава да донесе орѣхи на детето си, така и на васъ обещаватъ и сѫ обещавали да ви донесатъ орѣхи, но не сѫ изпълнили обещанието си. Защо? Защото сте ги очаквали още сѫщия день, а тѣ сѫ опредѣлили друго време. Казвате: Не получихъ днесъ обещанитѣ орѣхи. Думата „днесъ“ е относителна. Единъ день се състои отъ 24 часа, отъ една седмица, отъ единъ месецъ, отъ единъ вѣкъ и т.н. Когато Господъ обещае днесъ да ви даде нѣщо, вие го очаквате още първата вечерь. Вие трѣбва да намѣрите, коя вечерь, именно, е опредѣлилъ Богъ. Тя може да се съвпадне съ вашата вечерь, а може да е последна вечерь отъ годината. Ще кажете тогава, че всичко е загубено. Нищо не е загубено — законътъ на вѣрата е такъвъ. Ако нѣмате вѣра, която да устоява на всички мѫчнотии, вие нищо не можете да постигнете. Какво можете да направите съ вѣра, която има издържливостьта на греда, дебела два, три до петь сантиметра? По такава тънка греда могатъ да минаватъ мишки, плъхове, агънца, но човѣкъ съ голѣма тежесть едва би могълъ да мине. Гредата лесно ще се огъне и счупи. Какво ще стане съ васъ, ако минете презъ тази тънка греда, която се огъва и счупва подъ тежестьта ви? Вие ще кажете, че гредата ви е излъгала. Гредата не ви е лъгала съзнателно, но като гледала, че по нея минаватъ мишки, плъхове, кокошки, агънца, тя мислила, че е здрава и може да издържа голѣми тежести. Понѣкога и човѣкъ, като гредата, се мисли по-голѣмъ и по-силенъ, отколкото е въ действителность, но вижда, че се е лъгалъ. Ако рече да се сравнява съ слона, въ физическо отношение слонътъ е по силенъ отъ него. Обаче, въ умствено отношение човѣкъ стои по-горе отъ слона. Както нѣма ясна представа за физическитѣ си сили, сѫщо така човѣкъ нѣма ясна представа за невидимия свѣтъ. Затова, именно, той мисли, че каквото пожелае отъ невидимия свѣтъ, ще му се даде. И това може да бѫде, но при известни условия. Казано е въ Писанието, че ако всичко, каквото човѣкъ желае, е съгласно съ волята Божия, ще стане. Обаче, ако желанията му не сѫ съгласни съ волята Божия, нѣма да се реализиратъ. Тъй щото, ако желанията ви се реализиратъ, това показва, че вашата воля е едно съ Божията; не се ли реализиратъ, вашата воля не е въ съгласие съ Божията. Има нѣща, които не се даватъ изведнъжъ. Колкото да се молите, нѣма да ви се дадатъ. Нѣкой иска изведнъжъ да стане ясновидецъ, да вижда всичко, което става въ невидимия свѣтъ. Това е невъзможно. И напреднали души даже нѣматъ възможность да виждатъ всичко, което става въ невидимия свѣтъ. Даже и Христосъ, Който имаше голѣмо послушание къмъ Бога, не можа да разбере всички нѣща изведнъжъ, но постепенно. Затова Той се молѣше на Господа, да му даде повече свѣтлина, да вижда нѣщата ясно. Той казваше: „За този часъ съмъ дошълъ“. На каквито изпитания да се натъкваше, Христосъ ги разреши правилно. Той знаеше, че е дошълъ за този часъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора, като се натъкватъ на изпитания? Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия или препятствие въ живота си, мнозина се връщатъ назадъ, не искатъ да правятъ усилия, да преодоляватъ. Тѣ мязатъ на онзи клиентъ, който отива на бакалницата да си купи нѣщо, но чете надписъ: „Днесъ съ пари, утре безъ пари“. Поглежда паритѣ си и намира, че нѣма да му стигнатъ. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да се върне назадъ, да вземе още пари. Съ това мѫчнотията се премахва. Обаче, като не иска да се върне у дома си, той стои предъ дюкяна и разисква: Какъвъ е този бакалинъ? Защо е турилъ този надписъ? Колкото и да разисквашъ, бакалинътъ нѣма да махне надписа си. Ти трѣбва да се върнешъ назадъ и да вземешъ още пари. Ще дойде день, когато сѫщиятъ бакалинъ ще тури надписъ: Половинъ часъ давамъ безъ пари. Кой каквото иска, може свободно да си вземе, но ако попадне въ точно опредѣления часъ. Тъй щото, не питайте, какъвъ е този бакалинъ, но бѫдете готови да се съобразите съ неговитѣ закони. Бакалинътъ е природата, която спазва строго своитѣ закони. Постави ли единъ законъ въ действие, тя за никого не го измѣня. Когато иска да платишъ, ще плащашъ безъ никакви разсѫждения. Когато дава даромъ, нѣма да питашъ, зашо постѫпва така, но ще вземешъ торбата си и ще заемешъ мѣстото си, ще чакашъ редъ, да получишъ нѣщо отъ благата на природата. Като дойде твоя редъ, можешъ да вземешъ, колкото искашъ. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за гредитѣ. Като изучавамъ живота на хората, казвамъ: Гредитѣ на вашитѣ кѫщи сѫ много тънки. Нѣма да мине много време, кѫщитѣ ви ще се съборятъ и ще ви затрупатъ. Какво трѣбва да направите, за да избѣгнете това нещастие? Трѣбва да смѣните гредитѣ на кѫщитѣ си. Ако гредитѣ сѫ дебели два-три сантиметра, трѣбва да ги смѣните съ по-дебели. Всѣки човѣкъ е поставенъ на външни и вѫтрешни изпитания, за издържането на които се изисква здрава, солидна кѫща. Какви трѣбва да бѫдатъ гредитѣ на кѫщата на единъ светия, който минава презъ голѣми изпитания? Дебели трѣбва да бѫдатъ гредитѣ на кѫщата му. Нѣкои запитватъ, защо трѣбва човѣкъ да минава презъ изпитания? Не може ли безъ изпитания и страдания? Изпитанията иматъ свой вѫтрешенъ смисълъ. Въ изпитанията има нѣщо разумно, което показва, че безъ тѣхъ не може. Какъ и отъ какво правятъ хората хлѣбъ? Отъ брашно, квасъ и вода. Тѣ взиматъ тѣзи материали, разбъркватъ ги, омѣсватъ тѣстото, правятъ отъ него хлѣбове, които най-после пекатъ на фурната. Не е лесно да омѣси човѣкъ единъ хлѣбъ. Докато го омѣси и опече, той минава презъ известни мѫчнотии. Не е ли по-добре тогава, да вземе малко брашно, да го изсипе въ устата си и да задоволи глада си? Защо трѣбва да се мѫчи? Кое е за предпочитане: да яде добре омѣсенъ и опеченъ хлѣбъ, или да сипе малко брашно въ устата си и да се задоволи? За да си ушие дреха, човѣкъ отива на пазара да избере платъ, после го крои, шие, докато единъ день каже, че дрехата му е готова. Докато облѣче новата си дреха, той е миналъ презъ известни мѫчнотии и изпитания. Не е ли по-лесно да вземе плата си, да се увие въ него и да тръгне по работа? Въ началото е по-лесно да се увие въ плата, но на края ще срещне по-голѣми изпитания. Кое е за предпочитане: да се облѣче съ дреха, скроена и ушита по мѣркитѣ на тѣлото му или да се огъне въ единъ платъ? Следователно, който се справя разумно съ изпитанията и мѫчнотиитѣ си, той се мѫчи въ началото, накрая благува. Който иска да избѣгне изпитанията, въ началото благува, накрая се мѫчи. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Когато злото дойде въ свѣта, всички казватъ: „Ела зло, че безъ тебе по-зло“. За изяснение на тази поговорка, ще приведа единъ анекдотъ отъ турския животъ. Въ времето на единъ отъ турскитѣ паши, турцитѣ имали обичай да носятъ чалми на главата си, дълги петь-шесть метра. Дълго време мислилъ пашата, какъ да ги застави да не увиватъ главата си толкова много. Той намиралъ, че тия чалми нито сѫ хигиенични, нито икономични. Знаете ли, какво нѣщо е да увиешъ около главата си петь-шесть метра платъ? Най-после пашата дошълъ до едно решение. Той издалъ заповѣдь, да хващатъ българитѣ, наречени гяури и да ги връзватъ. Всѣки турчинъ ималъ право, като срещне гяуръ, да го хване и върже, безъ никаква предварителна присѫда. Ако нѣма на разположение вѫже, да отрѣже отъ чалмата си едно парче и съ него да го върже. Същевременно пашата говорилъ лоши работи по адресъ на българитѣ, за да създаде настроение противъ тѣхъ. Като изпълнявали ревностно заповѣдьта на пашата, турцитѣ останали съ чалми, дълги около единъ метъръ. Въ първо време тѣ протестирали противъ заповѣдьта на пашата, защото изрѣзали чалмитѣ си, но като опитали практичностьта на кѫситѣ чалми, останали доволни. Българитѣ, отъ своя страна, носѣли въ домоветѣ си парчета отъ турскитѣ чалми. Въ всѣки български домъ се развѣвали турски чалми. Днесъ всички хора, мѫже и жени, носятъ на главитѣ си чалми, по десеть метра дълги. Като срещне нѣкой човѣкъ съ такава чалма, природата намира причина, за която го заставя да отрѣже деветь метра отъ чалмата си и казва: Скоро отрѣжи деветь метра отъ чалмата си. Достатъчно ти е единъ метъръ дълга чалма. Чалма, дълга десеть метра, представя неестественитѣ човѣшки желания. Какво ще ви допринесе едно неестествено желание? Какво ще ви допринесе една турска чалма? Всѣко нѣщо, което човѣкъ употрѣбява, всѣко негово желание трѣбва да има практическо приложение. Какъвъ смисълъ има отъ голѣма чалма, а малъкъ умъ? За предпочитане е човѣкъ да има голѣмъ умъ, а малка чалма, отколкото голѣма чалма, а малъкъ умъ. За предпочитане е човѣкъ да има малко желания, които може да реализира, отколкото много желания, които не могатъ да се реализиратъ. Запримѣръ, добро е желанието на човѣка да стане силенъ, но той трѣбва да знае, какъ и кѫде да приложи силата си. Ако нѣкой е развилъ голѣма сила, той ще тръгне по свѣта да се бори съ голѣми борци. Ако може да надвие всички голѣми борци и нѣма повече съ кого да се бори, защо му е тази сила? Мнозина иматъ желание да влѣзатъ въ невидимия свѣтъ, да придобиятъ знания. Готови ли сѫ за тѣзи знания? Тѣ мислятъ, че знанията се придобиватъ лесно. Ако ученикътъ влѣзе въ първи класъ и не може да разбира уроцитѣ, които учителитѣ преподаватъ, трѣбва да се върне въ по-доленъ класъ. Въ това отношение природата е крайно взискателна. Тя иска отъ ученика да знае всички уроци, които му се преподаватъ. Не знае ли уроцитѣ си, тя ще го връща оть единъ класъ въ другъ, докато дойде до този класъ, въ който може успѣшно да работи. Много години може да седи въ единъ класъ, но докато не научи уроцитѣ си отлично, тя не го пуща въ по-горенъ класъ. Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да прекаратъ живота си на земята и безъ разрешени задачи. Тѣ се лъжатъ. Много пѫти човѣкъ ще дохожда на земята и ще си заминава, докато научи всички земни уроци. Като живѣе на земята, той трѣбва да знае, защо е дошълъ, какъ е създаденъ и т.н. Ако не може да отговори на тия въпроси, човѣкъ казва: Богъ е създалъ свѣта. Както намѣрилъ за добре, така го е създалъ. Това не е моя работа. Пъкъ и мене е създалъ такъвъ, какъвто съмъ днесъ. Много се лъжешъ. Богъ не те е създалъ такъвъ, какъвто си днесъ. Така, както сега разсѫждавашъ, това не е Божествено разсъждение. Така, както разсѫждавашъ, това е суевѣрие. Ти си ученъ човѣкъ, трѣбва да дадешъ доказателства за всичко, което те обикаля. Учениятъ човѣкъ доказва нѣщата. Като види една тънка греда, върху която искатъ да поставятъ голѣма тежесть, той казва: Тази греда е слаба, нѣма да издържи. — Отде знаешъ? — Правилъ съмъ опитъ. Турялъ съмъ върху нея различни тежести и зная силата й. Безъ да мисли много, човѣкъ казва, че Богъ го е създалъ такъвъ. Кѫде е документътъ, съ който може да докаже това? Кѫде е марката му, белегътъ, който показва, че е създаденъ отъ Бога? Всѣки фабриченъ артикулъ носи марката, или фирмата на фабриката, въ която е правенъ. — Ама азъ имамъ умъ, сърдце, воля, съ които мога да работя. — Добре, щомъ имашъ умъ, радвамъ се, че съмъ срещналъ човѣкъ, който може да хвърли свѣтлина върху решаването на една трудна задача. Задачата е следната: Може ли слугата да бѫде свободенъ, а господарьтъ — робъ? По кой начинъ ще познаешъ, има ли господарьтъ здравъ гръбнакъ, да издържи на всички изпитания? Какъ ще познаешъ, кой е истински слуга? Сега и на васъ задавамъ сѫщата задача. Споредъ мене, истинскиятъ господарь се познава, когато слѣзе отъ положението, въ което се намира и стане слуга. Ако, като слуга, запазва свободата си и изпълнява службата си съ любовь, той е разуменъ господарь и може да издържи на всички изпитания. Той слиза до положението на слугата, безъ да съжалява за господарството си. Ако не се решава да напусне господарството си и се страхува да не осиромашее, той е робъ на положението си. Господарьтъ трѣбва да има свѣтълъ умъ, благородно сърдце, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ. Истинскиятъ слуга пъкъ ще познаете, като го поставите въ положението на господарь. Ако при това положение той не се измѣни и запази сѫщитѣ отношения къмъ хората, каквито ималъ като слуга, той е уменъ и благороденъ човѣкъ. Той може да бѫде господарь. Следователно, искате ли да познаете господаря, поставете го на мѣстото на слугата; искате ли да познаете слугата, поставете го на местото на господаря. По този начинъ и природата изпитва хората. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, защото работитѣ имъ не се нареждатъ, както тѣ мислятъ. Момъкътъ се хвали, че е намѣрилъ добра и умна мома, иска да се ожени за нея и ме пита, какво е моето мнение по този въпросъ. Азъ му казвамъ: Ако си готовъ презъ цѣлия си животъ да слугувашъ на тази мома, да изпълнявашъ всичкитѣ й заповѣди, ожени се. — Азъ искамъ да бѫда свободенъ, азъ искамъ да бѫда господарь.— Щомъ искашъ да бѫдешъ свободенъ, да господарувашъ на жената, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Момата ми казва, че е намѣрила добъръ момъкъ, съ когото иска да се свърже. И на момата казвамъ сѫщото. Ако е готова цѣлъ животъ да служи на този момъкъ, да изпълнява желанията му съ любовь и съзнание за това, което върши, нека се омѫжи за него. — Ама азъ искамъ да се осигуря, да бѫда независима, да бѫда господарка. — Щомъ имашъ такива желания, знай, че ще бѫдешъ нещастна. Такива сѫ законитѣ на физическия свѣтъ. Каквито сѫ законитѣ на физическия свѣтъ, такива сѫ и на духовния. За да може човѣкъ да приложи физическитѣ закони въ духовния свѣтъ, той трѣбва да знае, какъ да ги превръща. Както учениятъ превръща твърдата материя въ течна, течната — въ въздухообразна и въздухообразната — въ свѣтлинна, така и духовниятъ човѣкъ трѣбва да превръща физическитѣ закони въ духовни и да си служи съ тѣхъ. Днесъ повечето хора се оплакватъ отъ семейния си животъ, отъ своето нещастие. Защо сѫ нещастни? Защото не разбиратъ основнитѣ закони на живота и не знаятъ, какъ да ги приложатъ. Любовьта признава единъ законъ: който обича, трѣбва да е готовъ да слугува. Ако обичашъ и очаквашъ да ти слугуватъ, ти си на кривъ пѫть. Който обича, той е силенъ и може да слугува. Когото обичатъ, на него слугуватъ. Той е слабъ и затова взема положението на господарь. Ние виждаме този законъ и въ семействата. Кой е най-голѣмиятъ господарь въ семейството? Детето. По-голѣмъ господарь отъ детето нѣма. Достатъчно е да ревне само, за да накара и майката, и бащата да тичатъ около него. Каже ли една дума, издаде ли една заповѣдь, всички тичатъ, всички сѫ готови да я изпълнятъ. Магическа сила крие детето въ себе си, но временно — година, две-три години най-много. Следъ това магическата сила на детето изчезва. Родителитѣ закачатъ единъ законъ на стената — сѫщата магическа прѫчица, съ която детето си е служило и като не слуша, законътъ започва да играе по гърба му. Както родителитѣ постѫпватъ съ децата си, така и природата постѫпва съ всички хора. Като се роди човѣкъ, природата е крайно внимателна къмъ него. Тя го слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Щомъ види, че той започва да злоупотрѣбява съ правата, които му сѫ дадени, тя взема прѫчицата и започва да го налага, като му казва: Понеже не си разбралъ Божия законъ, азъ ще ти дамъ първитѣ уроци. Прѫчицата представя страданията. Защо идатъ страданията върху човѣка? Защото не е изпълнилъ Божия законъ. Време е вече хората да се освободятъ отъ старитѣ си разбирания и да минатъ къмъ новитѣ схващания. Сега хората се критикуватъ едни други, правятъ си бележки. Всѣки изисква отъ своя ближенъ добри отношения, но трѣбва да знае, че и отъ него се изискватъ такива. Щомъ знаешъ, какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ и ти трѣбва да постѫпвашъ по сѫщия начинъ. Въ това отношение природата е много строга. Ако си взелъ отъ нѣкого пари на заемъ и си опредѣлилъ деня, и часа на връщането имъ, трѣбва точно да изпълнишъ обещанието си. Въ противенъ случай, природата ще те държи отговоренъ. Тя ще тропне на вратата ти и ще каже: Стани! Иди да изплатишъ дълга си. Нѣкои хора взиматъ пари на заемъ, обещаватъ, че ще ги изплатятъ на време, но не изпълняватъ обещанията си и мислятъ, че нѣматъ никаква отговорность. Тѣ искатъ да заематъ високи длъжности въ свѣта, а за отговорности не мислятъ. Слушате нѣкой да казва, че иска да стане министъръ, професоръ, свещеникъ, владика, майка или баща, а какво се иска отъ него за тия служби, не мисли. Знаете ли, какво значи, да бѫдешъ свещеникъ, владика, майка или баща? Това сѫ най-високитѣ служби, които човѣкъ може да заеме. Като заематъ тия служби и не ги изпълнятъ, както трѣбва, хората казватъ: Не струва човѣкъ да бѫде свещеникъ, владика, майка или баща. Защо не струва да вземешъ една отъ тия служби? Днесъ всички хора сѫ заели едни отъ най-свещенитѣ длъжности и сѫ недоволни. Майката е недоволна отъ положението си, бащата — сѫщо. Учениятъ е недоволенъ, че не е първокласенъ ученъ. Девицата е недоволна отъ положението си — не е много красива. Мислите ли, че Аристотель, Платонъ и много отъ старитѣ учени днесъ ще минатъ за първокласни учени? Ако Аристотель и Платонъ се явятъ днесъ, съ своитѣ теории и възгледи за материалния, и духовния свѣтъ, ще издържатъ ли? Нѣкои отъ тѣхнитѣ теории и възгледи ще пропаднатъ. Съ това не искамъ да кажа, че тѣ не сѫ били учени и философи, че тѣхнитѣ научни възгледи нищо не струватъ. Не искамъ да кажа, че днесъ нѣма учени хора въ свѣта, но искамъ да обърна вниманието ви на факта, че ние живѣемъ въ прогресивенъ свѣтъ, въ който нѣщата постоянно се измѣнятъ и вървятъ напредъ. Две течения действуватъ въ свѣта: едното течение иде отъ центъра на слънцето къмъ земята, а другото — отъ центъра на земята къмъ центъра на слънцето. Човѣкъ се движи между тѣзи две течения, вследствие на което съзнанието му се мѣни. Това, което въ даденъ моментъ носи въ съзнанието си, следниятъ моментъ е претърпѣло нѣкаква промѣна. Затова казваме, че всичко въ свѣта е подложено на промѣни. Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да прилагате своитѣ добри мисли въ живота си, да се ползуватъ и другитѣ хора отъ тѣхъ. Представете си, че презъ ума ви мине една отрицателна мисъль. Какво трѣбва да правите съ нея? Ако сте неразумни, ще започнете да се сърдите, защо е дошла при васъ и ще се чудите, какъ да я изпъдите. Тази мисъль не е дошла само до васъ. Тя е минала презъ много умове, но се е спрѣла въ дадения моментъ при васъ. Защо? Иска нѣкакво разрешение. Щомъ е така, вие трѣбва да я приемете като задача и да започнете да я решавате. Най-първо ще видите, отде е дошла, какво носи съ себе си, защо е станала отрицателна и т.н. Като си отговорите на тия въпроси, вие ще я превърнете въ положителна и ще я изпратите въ пространството. Тя ще мине презъ много умове и отново ще се върне при васъ. Всѣка положителна мисъль е плодъ, отъ който пръвъ се ползува онзи, на чието дърво е узрѣлъ. Като работите по този начинъ, вие взаимно си помагате и работитѣ ви вървятъ успѣшно. Така трѣбва да работи всѣки човѣкъ, за да съдействува за повдигането на цѣлото човѣчество. Нѣкои хора се оплакватъ, че нѣматъ успѣхъ въ живота си. Защо нѣматъ успѣхъ? Защото очакватъ всичко наготово, както птицитѣ очакватъ зимно време да имъ подхвърлятъ трошици. Да очаквате на другитѣ, това нищо не допринася. Човѣкъ трѣбва да учи. Ако учи уроцитѣ си добре и правилно решава задачитѣ си, ученикътъ се ползува отъ уважението и обичьта на своитѣ учители и съученици. Който не иска да учи, казва: Дошълъ съмъ вече на земята, нѣма какво да се прави. Както и да е, ще изкарамъ единъ животъ и ще си замина тамъ, отдето съмъ дошълъ. Ще си хапна и пийна — никой нищо не иска отъ мене. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Животътъ не е гостилница. Гостилницата е прибавка къмъ живота. Животътъ не е забавление. Забавлението е сѫщо прибавка къмъ живота. Кое е сѫщественото въ живота? Сѫщественото въ живота е да се учимъ и да изпълняваме волята Божия. Какво разбирате подъ думитѣ „изпълнение на волята Божия?“ Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи, да даде ходъ на разумното въ себе си. Дойде ли въ ума му отрицателна мисъль, той трѣбва да я превърне въ положителна и да я изпрати въ свѣта, да мине презъ умоветѣ на хората, да даде плодъ и отново да се върне при този, който я е проектиралъ въ пространството. Съ обработването на отрицателнитѣ мисли и превръщането имъ въ положителни, вие подобрявате, както своя животъ, така и живота на своитѣ ближни. Ако всички хора работятъ по този начинъ, тѣ ще създадатъ около себе си една магнетична срѣда. Животътъ трѣбва да се превърне въ музика и поезия, а не въ проза. Отрицателнитѣ мисли, чувства, постѫпки на хората съставятъ прозата на живота. Прочетете ли нѣщо отъ тази проза, започнете да го превръщате въ поезия. Това е задачата на всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята. За да изпълните задачитѣ, които ви сѫ дадени, трѣбва да учите. Вие се нуждаете отъ положителна наука, отъ познаване на себе си. Въ познаването на себе си човѣкъ изучава цѣлия козмосъ. Нѣкой поглежда рѫката си, върти я на една и на друга страна, но нищо не разбира. Рѫката крие много нѣща въ себе си. Тя е архивъ, както на миналото, така и на настоящето. Много хора сѫ работили върху рѫката, затова ние я считаме колективно дѣло. Който може да чете по рѫката, познава презъ какви фази сѫ минали дѣдитѣ и прадѣдитѣ на даденъ човѣкъ. По рѫката той познава онова, което става и ще става въ козмоса: ще има ли петна на слънцето, кога ще стане земетресение и т.н. Това не се разбира изведнъжъ. За да чете по рѫката, човѣкъ трѣбва да бѫде голѣмъ математикъ. Той трѣбва да прави изчисления, корекции и тогава да се произнася за онова, което предстои да става. Преди да дойде до тѣзи знания, човѣкъ трѣбва да се научи да благодари за всичко, което му е дадено. Ако не знаете нѣщо, благодарете, че сте невежи по този въпросъ; ако страдате, благодарете, че сте удостоени съ страдания. Има разумни и неразумни страдания. Привилегия е за човѣка да има разумни страдания. За тѣзи страдания, именно, е казано въ Писанието: „Радвайте се, когато страдате“. Докато страда, човѣкъ е въ правия пѫть. Нѣма ли страдания, той още не е влѣзълъ въ пѫтя. Като страда човѣкъ, това показва, че той е заелъ висока служба, която още не може да изпълнява правилно. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора. За да дойде това време, хората трѣбва да се откажатъ отъ старото. Мѫчно е преминаването отъ старото къмъ новото, но за да се справи съ мѫчнотиитѣ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да приложи новото. Когато Давидъ излѣзе на борба съ Голиата, той взе съ себе си тоягата и прашката си. Обаче, Саулъ му даде орѫжие, шлемъ, да се бие по-изкусно. Като тури новото орѫжие на себе си, Давидъ видѣ, че не може да си послужи съ него и каза: Ако излѣза съ това орѫжие срещу неприятеля, непремѣнно ще бѫда битъ. Той хвърли новото си орѫжие, взе старата си тояга и прашка и победи неприятеля си. Сега и на васъ казвамъ: Ако приемете новото въ свѣта, а не знаете, какъ да го приложите, ще ви биятъ. Въ този смисълъ, ново е това, което може да се приложи. Всѣко нѣщо, което не може да се приложи, е старо. Отъ това гледище, ние казваме: Младъ човѣкъ е този, който може да служи; старъ е този, който не може да служи. Смисълътъ и красотата на живота седатъ въ служенето. Христосъ казва: „Не дойдохъ, да ми послужатъ, но да послужа“. Който не е опиталъ резултатитѣ на служенето, обижда се и казва: За слуга ли съмъ дошълъ на земята? Ако можешъ да слугувашъ, всѣкога ще бѫдешъ младъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ слугуването. Да знаешъ да слугувашъ, това значи, да туряшъ винтоветѣ на машинитѣ на мѣсто. Нѣкой художникъ нарисува една картина, но не му харесва нѣщо, намира нѣкакъвъ дефектъ. Тукъ бутне, не се изправя дефектътъ; тамъ бутне, пакъ не се изправя. Най-после захвърля четкитѣ, отказва се да изправя дефекта. Като минатъ два-три деня, той пакъ отива при картината си. Бутне на едно, на второ мѣсто и изведнъжъ дефектътъ изчезва. Защо? На мѣсто е бутналъ. Следователно, отъ човѣка се иска да бутне на мѣсто. Щомъ бутне на мѣсто, всички работи се изправятъ. Често хората изпадатъ въ положението на художника, виждатъ своитѣ погрѣшки, но не могатъ да ги изправять. Защо? Не знаятъ, кѫде да бутнатъ. Дълго време ще побутватъ тукъ-тамъ, докато единъ день бутнатъ точно на мѣсто, и картината придобие естествения си видъ и красота. Животътъ на всѣки човѣкъ е картина, която има малки погрѣшки. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ намира погрѣшкитѣ на картината си и ги изправя. Следъ това той изнася картината си на изложение. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ му ще бѫде изложенъ предъ цѣлия свѣтъ. Тогава той ще разбере стиха, въ който Христосъ е казалъ, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. И тъй, когато разумнитѣ и напреднали сѫщества видятъ картината ви, ще ви запитатъ: Отде идете? — Отъ земята. — Какво научихте на земята? — Едно разбрахме на земята: нѣма друга планета въ вселената съ по-тежки условия за животъ отъ тия на земята, но нѣма и по-интересна планета отъ земята. Голѣми противоречия, мѫчнотии и нещастия има на земята, но и много интересни нѣща ставатъ на нея. Заслужава да живѣе човѣкъ на земята! Тъй щото, каже ли човѣкъ за себе си, че има голѣми противоречия и мѫчнотии, сѫщевременно трѣбва да знае, че е интересенъ човѣкъ. Лошиятъ човѣкъ е интересенъ. И обратното е вѣрно: интересниятъ човѣкъ е лошъ. Задъ всѣко противоречие се крие нѣщо интересно. Като знаете това, благодарете на Бога, че живѣете на земята, която отъ една страна е пълна съ противоречия и мѫчнотии, а отъ друга — интересна. Това, което научите на земята, никѫде другаде не бихте могли да научите. На нашата земя, именно, е вѣренъ законътъ: „За онѣзи, които любятъ Бога, всичко се превръща на добро“. Хората се оплакватъ отъ условията на земята, въпрѣки това, когато я напущатъ, плачатъ. Защо? Защото подсъзнателно тѣ разбиратъ, че животътъ на земята е интересенъ не само за хората, но и за ангелитѣ, и за възвишенитѣ сѫщества. Тѣ отдалечъ наблюдаватъ и изучаватъ живота на хората. Нѣкои отъ тѣхъ слизатъ даже на земята, да имъ помагатъ. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — за гредитѣ. Гредитѣ представятъ основата, върху която е съграденъ физическиятъ и духовниятъ животъ на човѣка. Колкото по-правилни сѫ разбиранията и възгледитѣ на човѣка за живота, толкова по-здрави сѫ гредитѣ му. Отъ тия греди може да се направи мостъ, по който да прекарватъ голѣми тежести. Какъвъ смисълъ има да правите мостове, презъ които могатъ да минаватъ само кокошки и агънца? Ако правите мостъ, направете го сигуренъ, здравъ, отъ нищо да не се раздвижва. Често слушате да казватъ: Ако си добъръ, бѫди най-добриятъ човѣкъ въ свѣта. Ако си лошъ, бѫди най-лошиятъ. Казвате: Трѣбва ли човѣкъ да бѫде лошъ? Ние разбираме думата „лошъ“ въ другъ смисълъ, а не както хората я разбиратъ. Да бѫдешъ най-лошъ човѣкъ, това значи, да издържашъ на лошавината на всички хора. Да бѫдешъ най-добъръ, това значи, да издържашъ на добринитѣ на всички хора. Не е лесно човѣкъ да издържа на добринитѣ и на лошавинитѣ на хората. Нѣкой човѣкъ вижда другъ по-ученъ, по-красивъ, по-добъръ, по-силенъ отъ себе си и веднага сърдцето му се свива. Защо? Не може да търпи хора, които го превъзхождатъ въ нѣщо. Когато видите голѣмата красота и голѣмата грозота заедно, това значи, че между хората е станало примирение. Ако грозната мома може да търпи при себе си красивата, безъ да се смути сърдцето й, тя е изразъ на доброта. И ако красивата мома търпи при себе си грозната, безъ да се възгордѣе или безъ да я унижи и тя е изразъ на доброта. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. * 21 Лекция отъ Учителя, държана на 14 януарий, 1931 г., София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новата епоха Размишление. Тема за следния пѫть: „Произходъ на човѣшкия мозъкъ“. Когато развива нѣкаква тема, човѣкъ трѣбва да мисли право. За да развие темата добре, той трѣбва да се спре първо върху основнитѣ и отличителни чърти на предмета, върху който ще пише или говори. Запримѣръ, водата има много свойства, но едно отъ тѣхъ е отличително. Когато говоримъ за водата, ние имаме предъ видъ нейното състояние и чистота. Тя е течна и бистра. Ако има примѣси, тя измѣня свойствата си. Кое е главното свойство на свѣтлината? Като говоримъ за свойствата на водата и на свѣтлината, ние имаме предъ видъ живота. Отличителнитѣ белези на живота сѫ чистота и свѣтлина. Значи, чистиятъ животъ носи свѣтлина въ себе си. За да разбере живота въ неговата цѣлокупность, човѣкъ трѣбва да върви отъ физическото къмъ духовното, т.е. отъ външната къмъ вѫтрешната му страна. Духовното, изобщо, не заема никакво време и пространство. Какъ се разбира това? Каквото е отношението между духа и плътьта, такова е отношението между външната и вѫтрешна страна на живота. Тѣ сѫ две противоположни нѣща, които не си хармониратъ и се намиратъ въ постоянна вѫтрешна борба. Слушате нѣкой да казва, че му е тежко на душата. Другъ казва, че му е тежко на сърдцето и тъмно въ ума. Кѫде е душата му и той не знае. Кѫде се намиратъ ума и сърдцето му, човѣкъ знае, но кой умъ и кое сърдце чувствуватъ тѫга и тъмнина? Тѣ не сѫ физическиятъ умъ и физическото сърдце на човѣка. Друго сърдце и другъ умъ има човѣкъ, и съ тѣхъ възприема явления и чувствувания отъ духовния свѣтъ. Това сѫ отвлѣчени нѣща, за които може да се говори само на човѣкъ, който е миналъ презъ тѣхъ. За да дойде до отвлѣченитѣ работи въ живота, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото и постепенно да отива къмъ невидимото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате първо законитѣ на физическия свѣтъ, а после законитѣ на духовния и на Божествения свѣтъ. Това значи отиване отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ. Запримѣръ, ако човѣкъ не знае свойствата на водата, никога не би могълъ да се домогне до отличителнитѣ чърти на живота. Една отъ характернитѣ чърти на водата е нейното разположение да тече надолу, по наклонъ, и да се качва нагоре, въ пространството. Когато я пуснатъ да тече, тя намира най-малкия наклонъ и се спуща надолу. Щомъ я поставятъ при условия да се изпари, тя отива нагоре, високо въ пространството. Като пара, водата се качва нагоре; като течность, тя слиза надолу, по наклонъ, а като твърдо тѣло, въ видъ на снѣгъ и на ледъ, тя остава на едно мѣсто. Какво прави водата като пара, като течность и като ледъ? И въ тритѣ си състояния водата играе важна роля въ природата и живота. Ако не вижда и не разбира значението на водата въ природата, човѣкъ казва, че колкото да мисли, нищо не се постига. Мисъльта е вода, която тече. Тогава човѣкъ трѣбва да се запита, какво допринася водата въ природата. Споредъ мене, течащата вода допринася много нѣща. Следователно и мисъльта допринася много нѣща. Ние нѣмаме предъ видъ обикновената човѣшка мисъль, която се отнася до дребнавоститѣ на живота. Ние говоримъ за възвишената, творческа мисъль. Освенъ възвишена мисъль има и такава мисъль, която се налага на човѣка, въпрѣки неговото високо съзнание. Запримѣръ, за какво мисли гладниятъ? За хлѣбъ. За какво мисли жадниятъ? За вода. За какво мисли болниятъ? За здраве. При тѣзи състояния човѣкъ не може да мисли за възвишени работи. Той се интересува само отъ въпроса, какъ да се справи съ глада, съ жаждата, съ болката си. Кое е най-важното нѣщо въ живота? Въ живота на всѣки човѣкъ има нѣщо важно, което той самъ трѣбва да съзнава. Всѣки день носи съ себе си единъ важенъ моментъ. Кой е този моментъ, човѣкъ самъ трѣбва да го намѣри. Не намѣри ли този моментъ, животътъ му става еднообразенъ и безсмисленъ. Нѣкой казва, че най-важното нѣщо въ живота му е да бѫде добъръ, уменъ, мораленъ. Това сѫ дадени величини, които се отнасятъ до всѣки човѣкъ безъ изключение. За това не трѣбва да се говори. Има ли смисълъ водата да казва, че трѣбва да бѫде течна, или свѣтлината да казва, че трѣбва да бѫде свѣтла? Това се разбира само по себе си. Земята не е земя, ако не е твърда; водата не е вода, ако не е течна; свѣтлината не е свѣтлина, ако не е свѣтла. На сѫщото основание казваме: Човѣкъ не е истински човѣкъ, ако не е добъръ, уменъ и справедливъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има твърдъ характеръ. Какво разбирате подъ думата „твърдъ характеръ“? Характерътъ не може да бѫде твърдъ. Думата „твърдъ“ подразбира нѣщо, което не се огъва. Щомъ не се огъва, то се чупи. Значи, човѣкъ трѣбва да има устойчивъ характеръ, а не твърдъ. Който има устойчивъ характеръ, той издържа на всички мѫчнотии и изпитания. Каквито бури и вѣтрове да го брулятъ, той ще се огъва на една и на друга страна, но никога нѣма да се счупи. Ще се огъне малко и пакъ ще се върне въ първото си положение. Ако намисли да направи нѣкакво добро, каквито мѫчнотии да срещне, той ще го направи. Не изпълни ли добритѣ си желания, откаже ли се да помогне на нѣкого, човѣкъ е неустойчивъ по характеръ. Той ще се отклони отъ желанието си да направи добро на нѣкого, а после ще съжалява. Представете си, че този човѣкъ, на когото сте искали да направите добро, следъ единъ месецъ заеме висока служба. Какво ще бѫде положението ви? Ще съжалявате, че не сте му направили добро. Като човѣкъ, който заема висока служба, той има възможность да ви се отблагодари, но вие се лишавате вече отъ тези благодарности. Ние отиваме по-далечъ и казваме: правете добро за самото добро, а не за това, какъ ще ви се отплатятъ. Следователно, всѣко добро, което човѣкъ прави, има за резултатъ нѣкаква вѫтрешна придобивка. Нѣма добро, което да не носи своитѣ добри последствия. Безъ да очаква човѣкъ нѣщо отъ доброто, което е направилъ, само по себе си то има добри резултати. Когато говоримъ за доброто, трѣбва да знаемъ, че само любещиятъ човѣкъ прави добро. Щомъ се заговори за любовьта, хората или се страхуватъ, или се въодушевяватъ. Които разбиратъ любовьта, въодушевяватъ се отъ нея и я наричатъ слънце на живота. Наистина, изгрѣвътъ на човѣшкия животъ наричаме животъ на любовьта. Казано е въ Писанието: „Старото слънце ще залѣзе, ново слънце ще изгрѣе“. Съ други думи казано: старата любовь ще залѣзе, нова ще изгрѣе. Когато новото слънце на живота изгрѣе, всички хора ще възкръснатъ. Казано е още, че слънцето, луната и звездитѣ ще потъмнѣятъ. Защо? За да дадатъ мѣсто на ново слънце, на нова луна и на нови звезди. Ако разглеждате тази мисъль буквално, ще извадите едно заключение. Обаче, въ преносенъ смъсълъ тя означава, че старитѣ идеи ще изчезнатъ, както тревитѣ и цвѣтята растатъ, изсъхватъ и се замѣстватъ съ нови. Идеитѣ растатъ и се развиватъ, както растенията, животнитѣ и хората. Човѣкъ казва, че не може да расте и да се развива безъ свѣтлина, безъ въздухъ, безъ топлина, безъ вода и безъ храна. Вѣрно е, че безъ тия елементи човѣкъ не може да се развива, но тѣ сѫ външни условия само. Има още елементи, безъ които човѣкъ не може да се развива. Тѣ сѫ вѫтрешни, или духовни условия. За да използува правилно външнитѣ условия, човѣкъ трѣбва да разбира, какво представятъ тѣ въ духовно отношение. Не е достатъчно човѣкъ само да пие вода, но трѣбва да знае, какъ да я пие, да използува нейната физическа и духовна сила; не е достатъчно човѣкъ само да приема въздухъ въ дробоветѣ си, но той трѣбва да знае, какъ да диша. Индуситѣ иматъ специални методи за дишане, които европейцитѣ не могатъ да прилагатъ. Ако поставите европееца на режимъ, на който индуситѣ се подлагатъ, той едва би издържалъ. Не е лесно човѣкъ да живѣе по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на нѣкакъвъ режимъ, той трѣбва да го спазва редовно, както акробатътъ спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известенъ режимъ, човѣкъ все трѣбва да работи нѣщо. Не иска ли да прилага известенъ режимъ, той ще създаде въ физическото, или въ духовното си тѣло нѣкакви натрупвания, които се отразяватъ вредно върху психическото му състояние. Нѣкога човѣкъ има разположение на духа си, иска да направи едно добро дѣло, но изведнъжъ го налѣга мѫка, скръбь, нѣкаква тежесть, и той се отказва отъ доброто, което е намислилъ да прави. Той си казва: Азъ ли се намѣрихъ да мисля за доброто на другитѣ хора? Всички хора трѣбва да мислятъ, както за своето добро, така и за доброто на своитѣ ближни, безъ да се смущаватъ, кога ще го реализиратъ. За добритѣ желания човѣкъ не трѣбва да поставя никакъвъ срокъ. Да прави човѣкъ добро е отлична идея, но тя не е излѣзла отъ ума на единъ човѣкъ само. Много хора мислятъ върху тази идея. Тя излиза първо отъ Бога и минава презъ много човѣшки умове. Следователно, дойде ли нѣкаква идея въ ума ви, първо провѣрете, отде иде тя, и тогава я приемайте. Като я приемете, намѣрете съответно мѣсто за нея и започнете да я поливате, да я храните, докато закрепне. Представете си, че въ ума ви дойде идеята за любовьта и пожелаете да я видите реализирана. Вие започвате да си рисувате нѣкакъвъ образъ, съ особени качества, и тръгвате да го търсите между хората. Ако не можете да го намѣрите на физическия свѣтъ, ще го намѣрите въ духовния, или въ Божествения. Невъзможно е човѣкъ да има образъ за нѣщо, което не съществува. По отношение на Битието всѣко нѣщо е реално. Ние казваме, че това или онова е илюзия, но по отношение на Битието никакви илюзии не сѫществуватъ. Илюзии сѫществуватъ само тогава, когато отношенията между нѣщата не се разбиратъ. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че е обичанъ отъ нѣкого, той може да се лъже само по отношение на любовьта на този човѣкъ, но не изобщо по отношение на любовьта. Този човѣкъ обича, но не него. Той е готовъ да каже, че обектътъ на неговата любовь е другъ нѣкой. Казвате: Нали Христосъ е училъ да се обичаме едни-други? Христосъ е проповѣдвалъ, че хората трѣбва да се обичатъ, но тази идея трѣбва да се разбира малко по-особено. Ако нѣкой купувачъ отиде на пазара да си избере едно гърне, той нѣма да вземе първото, което види. Всички гърнета сѫ правени отъ единъ майсторъ, но купувачътъ ще избере едно отъ тѣхъ и то тъкмо това, което му подхожда. Отъ многото гърнета той ще хареса едно и него ще купи. Купувачътъ търси такова гърне, което да отговаря на идеята му. Може да има по-хубави, по-голѣми отъ това, което той е избралъ, но тѣ не отговарятъ нито на вкуса, нито на идеята му. И тъй, ако между грънцитѣ на грънчаря сѫществува разнообразие, колко повече между хората. Ако къмъ грънцитѣ на грънчаря има специфично харесване и специфична обичь, колко повече къмъ хората. Въпрѣки това хората казватъ, че трѣбва да се обичатъ. Това е общо казано. Трѣбва да живѣемъ. И това е общо казано. Да обичаме е едно нѣщо; обичамъ е друго нѣщо. Да живѣемъ е едно нѣщо; живѣя е друго нѣщо. Да сме здрави е едно нѣщо; здравъ съмъ, това е друго нѣщо. — Какъ трѣбва да обичаме? За любовьта нѣма правила. Ако говоримъ за любовьта на сегашнитѣ хора, ние ще се заразимъ отъ нея. Въ любовьта на съвременнитѣ хора има нѣщо болезнено. Тѣ сѫ внесли въ нея нѣкакъвъ елементъ, който я е опетнилъ. Благодарение на този елементъ, хората сѫ изгубили довѣрие единъ къмъ другъ. Ако проявишъ любовьта си къмъ нѣкой здравъ човѣкъ, той ще си помисли, че искашъ да го използувашъ въ нѣщо — ще се усъмни въ любовьта. Ако проявишъ любовьта си къмь болния, ти ще го вдигашъ, слагашъ, ще му услужвашъ. Както да го пипашъ, все ще му причинишъ нѣкаква болка. Въ края на краищата и той ще се усъмни въ любовьта ти, ще помисли, че искашъ да му отмъстишъ за нѣщо. За да изправишъ погрѣшката си, ти ще му донесешъ млѣко, нѣкаква чорба, да си хапне малко. После ще го бутнешъ, да го настанишъ удобно — пакъ ще му причинишъ болка. Той започва да мисли, че не го обичашъ. Както да проявявате любовьта си къмъ хората, вие не можете да ги задоволите, все ще се породи известна дисхармония между васъ. Кой разваля хармонията: здравиятъ, който услужва, или болниятъ, на когото услужватъ? За да се прояви любовьта въ нейното естество и за да я познаятъ хората, преди всичко тѣ не трѣбва да иматъ никакъвъ дефектъ: физически или психически. Тѣ трѣбва да бѫдатъ крайно внимателни едни къмъ други, да не накърняватъ чувствата си. Като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ Божията Любовь, а не човѣшката, проявена на земята. За любовьта се говори, въпрѣки това хората си задаватъ въпроса, обича ли ги Богъ или не. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да не разбиратъ, какво нѣщо е Божията Любовь. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Може ли да се питате, обича ли ви Богъ? Веднъжъ знаете, че Богъ е Любовь, това показва, че всѣка Негова проява, малка или голѣма, е любовь. Трѣбва ли да питате водата, готова ли е да утоли жаждата ви? Нѣма смисълъ да се задава такъвъ въпросъ. Водата има свойството, като влѣзе въ устата на човѣка, а оттамъ — въ стомаха, въ корема му, да утоли жаждата му. Въпросътъ не седи въ това, готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но въ това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влѣзе тя вѫтре. Обаче, ако очаквате водата да дойде при васъ и да влѣзе направо въ устата ви, безъ да се приспособите къмъ нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край васъ, безъ да уталожи жаждата ви. Къмъ горделивитѣ и тя е горделива; къмъ смиренитѣ е крайно внимателна и услужлива. Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, съвременнитѣ хора се проявяватъ като аристократи. Тѣ седатъ на едно мѣсто и чакатъ любовьта да имъ дойде на крака. Любовьта не се подчинява на неразумнитѣ и невежи хора. Тя е готова да служи на всѣки, който я познава и разбира. Ако сте жадни, какво трѣбва да правите? Ще потърсите нѣкой изворъ да уталожите жаждата си. Щомъ намѣрите извора, ще колѣничите предъ него и ще пиете отъ водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно, вие трѣбва да отидете при извора, а не той при васъ. Любовьта е великиятъ изворъ на живота, при който всѣки самъ трѣбва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постѫпи ли така, той ще се натъкне на голѣми разочарования и противоречия. Какво виждате днесъ? Всички хора бѣгатъ отъ любовьта, разочаровани сѫ отъ нея. Майката, бащата, децата, учителитѣ, държавницитѣ сѫ разочаровани отъ любовьта. Кѫде бѣгатъ? Въ гората. Като отидатъ въ гората и прекаратъ тамъ известно време, отново ще ожаднѣятъ и ще кажатъ: Нѣма какво да се прави, ще отидемъ на извора да се напиемъ съ вода. Колкото да бѣгате отъ любовьта, пакъ ще отидете на извора съ стомната си, да налѣете отъ нейната вода. Който пие отъ водата на любовьта, той се радва на здраве и дълъгъ животъ. Като пие отъ водата на любовьта, човѣкъ има възможность да полива и отхранва въ себе си нейнитѣ семенца, за да може единъ день да се храни отъ сладкитѣ й плодове. Не само човѣшкиятъ животъ, но и животътъ на всички живи сѫщества се подържа огъ плодоветѣ на любовьта. Когато хората се обичатъ, взаимно си помагатъ, и животътъ имъ става лекъ. Въпрѣки разочарованията на хората отъ любовьта, тѣ пакъ се стремятъ къмъ нея. — Защо? — Тѣ съзнаватъ, че разочарованията имъ се дължатъ на нѣщо неправилно въ любовьта, което е вмъкнато отъ самитѣ тѣхъ. Въ сѫщность истинската любовь не води къмъ никакви разочарования и противоречия. Една отъ причинитѣ за разочарованията на хората е тѣхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовьта и да се ползува отъ нея. Иначе, той ще слуша да му се говори за любовьта, но ще я разбере толкова, колкото немузикалниятъ човѣкъ разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напрѣга се да я разбере, но въ края на краищата, ако е българинъ, казва: По добре да бѣха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснакъ, ще каже: По-добре да бѣха ми изсвирили единъ казачокъ, да си поиграя малко. Турчинътъ ще иска да чуе нѣкакво маане. Съ една дума казано: само онзи може да придобие любовьта, който я разбира, който е готовъ да я приложи. Като изучавате проявитѣ на човѣка, виждате, че той се движи постоянно между скърби и радости. Видите ли, че нѣкой е много радостенъ, играе, скача, ще знаете, че следъ кратко време, следъ нѣколко часа или нѣколко деня, състоянието му ще се превърне въ скръбь. Понеже природата обича вълнообразнитѣ движения, човѣкъ не остава дълго време въ скръбьта си. Отъ скръбь той минава въ радостно състояние, отдето следъ време се натъква на нова скръбь. Тѫжнитѣ чувства се предаватъ по дълги вълни, а радостнитѣ — по кѫси. Изобщо, има чувства, които могатъ да се предаватъ само чрезъ бързъ темпъ, а други — чрезъ бавенъ. Човѣкъ минава презъ скърби и радости, за да разбере живота въ неговата цѣлокупность. Ако не мине презъ смъртьта, той не може да разбере живота; и ако не мине презъ живота, той не може да разбере смъртьта. Който разбира вѫтрешния смисълъ на живота, той вижда вѫтрешната връзка между всички явления, между всички хора, вследствие на което не изпада въ заблуждения и противоречия. Той знае, че ако единъ човѣкъ придобие известно благо, и другитѣ хора могатъ да го придобиятъ. Въ стремлението си да постигнатъ своитѣ желания, една категория хора мислятъ, че сами, независимо отъ другитѣ, могатъ да реализиратъ желанията си. Втората категория хора мислятъ, че човѣкъ самъ не може да постигне желанията си. Тѣ казватъ: Ако ближниятъ ми се спаси, и азъ ще се спася. Тѣ уповаватъ на Христа, Защо? Защото иматъ отношение къмъ Него. Христосъ може да помага само на онзи, който има правилни отношения къмъ Него. Ако приятельтъ ви е богатъ човѣкъ, той непремѣнно ще ви помага. За да ви помага, вие трѣбва да имате правилни отношения къмъ него. Иначе, ще минавате и заминавате край кѫщата му, безъ да имате достѫпъ до него. Въ първия случай богатиятъ човѣкъ представя доброто, въ втория — злото. Добритѣ отношения водятъ човѣка въ рая, а лошитѣ — въ ада. Мнозина се страхуватъ отъ ада, не искатъ да помислятъ за тамъ. Чудно нѣщо! Христосъ влѣзе въ ада, а тѣ не искатъ да влѣзатъ. Адътъ е мѣсто, презъ което всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Какво представя адътъ? Споредъ нѣкои, адътъ се намира въ центъра на земята. Споредъ други, адътъ не е материаленъ. Той не е нито на земята, нито на луната. Много описания сѫ дадени за ада, но тѣ не отговарятъ на действителностьта. Много предположения се правятъ за живота въ ада, но тѣ почти не отговарятъ на това, което адътъ представя. Въ ада живѣятъ напреднали и ненапреднали сѫщества. Какво нѣщо е адътъ, какви сѫщества живѣятъ тамъ, това не ви интересува. Обаче, защо ви говоря за ада? Все имамъ нѣкаква цель. Ако въ дома ви дойде нѣкоя ваша стара приятелка и започне да ви запитва за сина и за дъщеря ви, тя непремѣнно има нѣкакъвъ интересъ. Какъвъ интересъ може да има? Тя е намислила да ожени дъщеря ви или сина ви за нѣкоя своя внучка, или за нѣкой свой внукъ. Тя иска да разбере, иматъ ли намѣрение синътъ и дъщерята да се женятъ. Щомъ разбере намѣрението имъ, тя пристѫпва свободно къмъ въпроса. Когато става въпросъ за женитба, повечето хора казватъ, че женитбата е естественъ процесъ, и всѣки трѣбва да мине презъ нея. Ако това е абсолютно вѣрно и се отнася до всички хора, какъ ще си обясните стиха отъ Евангелието, дето Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ духа Христовъ, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Сегашниятъ животъ на хората се отличава по това, че е времененъ. За това, именно, тѣ се стремятъ къмъ вѣчния животъ. Временнитѣ, преходни нѣща сами по себе си изчезватъ. Тѣ сѫ случайни нѣща. Човѣкъ не се е родилъ съ сабя и пушка въ рѫка, нито съ раница на гърба, нито съ играчки и кукли. Тия нѣща сѫ създадени като резултатъ на временния човѣшки животъ. Единъ день съ него заедно и тѣ ще изчезнатъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ второстепеннитѣ нѣща въ живота си и да остане само съ сѫщественитѣ. Чрезъ сѫщественото само човѣкъ може да се домогне до Великата истина въ живота. Несѫщественитѣ нѣща сѫ украшения, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Може ли да се моли на Бога онзи, който се е облѣкълъ въ царска мантия, съ корона на глава, съ златни пръстени на рѫцетѣ си? И да иска, той не може да се моли усърдно. Мисъльта му ще бѫде заета само съ украшенията и съ неговото високо положение. За да се моли усърдно и молитвата му да бѫде приета отъ Бога, той трѣбва да се откаже отъ своето високо положение, да забрави своя царски санъ, да покрие главата си съ вретище, както е казано въ Библията. Смирение се иска отъ човѣка. Следователно, за да се облѣче съ дрехата на смирението, преди всичко човѣкъ трѣбва да отиде на баня да се окѫпе добре. Смирението подразбира външна и вѫтрешна чистота. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се облича и съблича. Човѣкъ трѣбва да знае, какво да прави съ своитѣ новородени идеи и желания. Мнозина минаватъ за бременни, но често помѣтатъ своитѣ идеи. Ония, които не помѣтатъ идеитѣ си, дохождатъ до раждането имъ, но после не знаятъ какъ да ги отрѣжатъ, вследствие на което ги влачатъ съ себе. Лишени отъ условията на утробата, лишени отъ условията на почва, дето могатъ да се развиватъ, идеитѣ, сами по себе си, умиратъ. Всѣка идея трѣбва да се посади въ земята, да може самостоятелно да расте и да се развива. Между идеитѣ и човѣка, който ги е родилъ, има известно отношение, но това не значи, че той трѣбва да ги държи постоянно въ себе си. Щомъ ги е родилъ, той трѣбва да ги храни, да ги полива, да получи плодъ отъ тѣхъ. Нѣкои хора раждатъ идеи, които оставатъ безплодни. Защо? По две причини: или не ги посаждатъ въ почва, благоприятна за тѣхното развитие или ги предаватъ на други хора, тѣ да ги отглеждатъ. Често хората не мислятъ дълбоко и говорятъ, както имъ дойде на устата. Тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, уменъ, честенъ и т.н. Ние казваме, че по естество човѣкъ е добъръ, но трѣбва да намѣри нѣкой, съ когото да си хармонира. Когато двама души, които си хармониратъ, се събератъ на едно мѣсто, тѣ увеличаватъ силата си. Следъ това тѣ трѣбва да намѣрятъ още двама души, съ които да си хармониратъ. Четиритѣ души трѣбва да намѣрятъ още четири, съ които сѫщо така да бѫдатъ въ хармония. Осемтѣ трѣбва да намѣрятъ още осемь и т.н. Като се събератъ нѣколко души, които си хармониратъ, тѣ образуватъ едно хармонично общество отъ съзнателни, разумни единици. Дето е разумностьта, тамъ е и добротата. Ако хората не си хармониратъ, тѣ не могатъ да се свръзватъ, не могатъ да се познаятъ като души. Истинското познанство подразбира връзка между души. Какво представя Духътъ? Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь, Богъ е Духъ“. Като цитиратъ този стихъ, религиознитѣ мислятъ, че познаватъ Бога като Любовь и като Духъ. За да Го познаятъ, тѣ трѣбва да Го обичатъ. Какво трѣбва да правятъ, ако наистина Го обичатъ? Какво прави човѣкъ съ хлѣба? Той казва, че обича хлѣба и го яде. Следователно, ако обича Бога, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Му. Изпълнението има отношение къмъ обичьта. Сѫщо така има отношение и между яденето и обичьта. Какво разбирате подъ думитѣ „изпълнение на волята Божия“? Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи, да обича всички живи сѫщества, които Богъ е създалъ: птици, млѣкопитаещи, хора, богове и т.н. Въ съзнанието на Бога всички птици сѫществуватъ като една птица, всички животни — като едно животно, всички хора — като единъ човѣкъ, всички богове — като единъ Богъ. Когато говоримъ за боговетѣ, ние не разбираме сѫщества, създадени отъ човѣшката фантазия, но ония свѣтли и възвишени души, дошли на земята, между хората, да ги научатъ нѣща, които тѣ не знаятъ. Следъ грѣхопадането боговетѣ напуснали земята и оставили царетѣ вмѣсто тѣхъ. Днесъ царетѣ управляватъ хората. Ще дойде день, когато царетѣ ще се оттеглятъ и отново ще дойдатъ боговетѣ. Това значи, че се е завъртѣло колелото на живота. Казано е въ Писанието, че когато земната трѫба започне да трѫби, всичкитѣ земни царства ще станатъ царства на Господа Бога нашего. Това е епохата, която предстои да дойде. Тогава всички хора ще влѣзатъ въ съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Това значи, да дойдатъ благоприятни условия за човѣчеството. Условията, при които Христосъ дойде на земята, бѣха неблагоприятни, защото Сатурнъ царуваше тогава. Сатурнъ не можа да запази Христа, не благоприятствуваше и за учението Му. Обаче, отъ времето на Христа досега условията сѫ измѣнени вече. Сега настава нова епоха на земята — най-красивата епоха, която се състои отъ малки и голѣми периоди. Тя е епохата на Слънцето — зодията на Слънцето. Тя е творческа епоха и носи съ себе си благоприятни условия за постижения. Който разбира законитѣ на Слънцето, всичко може да постигне. Всички хора се обръщатъ къмъ Слънцето съ думитѣ: Слънце на моята душа! Значи, между външното, физическо Слънце и Слънцето на душата има известно съотношение. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Запримѣръ, като говорите, трѣбва да знаете смисъла на всѣка дума и да я употрѣбявате на мѣстото й. Каква е разликата между думитѣ „обичь и любовь“? Вие можете да обичате боленъ човѣкъ, а да любите — здравъ. Думата „обичь“ означава състрадание, милосърдие къмъ нѣкого. Любовьта пъкъ означава стремежъ на човѣка къмъ Бога, къмъ центъра на Битието, затова думата „любовь“ започва съ буквата „Л“, която се пише въ форма на планински връхъ. Като се стреми къмъ върха, човѣкъ проявява всички красиви качества и добродетели на своята душа — милосърдие, състрадание и др. Обаче, въ любовьта има поляризиране, слизане надолу. Слизането е необходимъ процесъ, защото върхътъ е тѣсенъ, и човѣкъ не може да се задържи за дълго време тамъ. Между човѣшката и ангелската любовь има нѣщо общо, затова ние представяме любовьта въ видъ на два върха, две букви „Л“ свързани заедно. На двата върха се намиратъ човѣкътъ и ангелътъ. За да влѣзатъ въ общение, тѣ трѣбва да слѣзатъ долу, понеже отъ единия до другия връхъ нѣма никакво съобщително срѣдство. Да се качвашъ въ любовьта е едно нѣщо, а да слизашъ, това е друго нѣщо. Като люби, човѣкъ непремѣнно трѣбва да се качва и да слиза. При качването си той изразява своя стремежъ, а при слизането си той реализира нѣщата. Когато работи, за да реализира своитѣ желания, човѣкъ непремѣнно ще изпита мѫчнотии и страдания. Следователно, който е на върховетѣ, той всѣкога е щастливъ; който е слѣзълъ долу, той е нещастенъ. Когато двама души се обичатъ, всѣкога ще има нѣкой нещастенъ. Този законъ се потвърждава навсѣкѫде въ живота. Запримѣръ, когато мѫжътъ и жената въ семейството се обичатъ, слугата имъ непремѣнно ще страда. Тѣ стоятъ на върховетѣ, а слугата е долу и работи. Следователно, ако казвате, че хората сѫ нещастни, ще знаете, че причина за тѣхното нещастие сѫ боговетѣ. Тѣ се качиха по върховетѣ, а хората останаха долу, да имъ работятъ. И тъй, да люби човѣкъ, това значи да има стремежъ нагоре, къмъ върха, но сѫщевременно той трѣбва да знае, какъ да реализира своя стремежъ. Не е достатъчно човѣкъ да се стреми да яде, но той трѣбва да знае, какъ да яде. Ако яде много и неправилно, той върши престъпление; ако остава гладенъ и не си дояжда, той пакъ върши престъпление. На човѣка се препоръчва нито да преяжда, нито да си недояжда. Същиятъ законъ има отношение и къмъ любовьта: ако изисквашъ отъ нѣкой човѣкъ повече, отколкото той може да ти даде, ти вършишъ престъпление; ако си индиферентенъ и изисквашъ по-малко, отколкото той може да ти даде, пакъ вършишъ престъпление. Всѣки човѣкъ е длъженъ да има отношения къмъ своитѣ ближни, но тѣзи отношения да произтичатъ доброволно, отъ любовь. Всѣка свѣщь може да даде опредѣлено количество свѣтлина. Не изисквайте отъ свѣщьта повече свѣтлина, отколкото тя може да ви даде. Като ученици, вие трѣбва да живѣете правилно и разумно. За това се изисква вътрешна норма, вътрешна мѣрка, чрезъ която да мѣрите постъпкитѣ си и да ги опредѣляте, като правилни или неправилни. Вие не можете изведнъжъ да изправите отношенията си. За да бъдатъ отношенията и постъпкитѣ ви такива, каквито съ днесъ, това е резултатъ на работа отъ хиляди години насамъ. Днесъ, колкото да плачете и да се молите, дъщеритѣ и синоветѣ ви ще бъдатъ това, което сте създали. Тѣ могатъ да се изправятъ, само ако сами пожелаятъ и започнатъ самостоятелно да работятъ. Желанието имъ да работятъ самостоятелно се опредѣля отъ съзнанието имъ. Ако въ човѣка не се яви желание да се свърже съ Първата Причина, съ разумния свѣтъ и не работи съзнателно върху себе си, той ще остане такъвъ, какъвто е сега. Ние виждаме примѣри въ живота, както на отдѣлнитѣ личности, така и въ цѣли народи. Онзи, който е работилъ надъ себе си, е изпреварилъ другитѣ. Християнството, въ едно отношение, е направило много нѣщо, но въ друго е останало назадъ. Едно време хората сѫ били по-жестоки, днесъ сѫ по-милосърдни. Обаче, едно време, когато воюваха, тѣ си служеха съ естествени срѣдства и по-малко хора се избиваха. Днесъ, когато науката изнамѣри много срѣдства за избиване на хората, милиони хора се убиватъ. И следъ това ще кажатъ, че съвременнитѣ народи сѫ културни. Това не е истинска култура. Какво направи християнството въ това отношение? Вината не е въ принципитѣ на християнството, но въ самия човѣкъ, който използува енергиитѣ на християнството вмѣсто за добро за зло. Христосъ дойде на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Той отвори вратата на ада и пусна всички затворници от тамъ, като имъ показа новъ начинъ за живѣене. Вмѣсто да използуватъ този начинъ за добро, тѣ го използуваха за зло. Тѣ приложиха на земята учението на ада. Въ свѣта сѫществуватъ условия за изправяне на човѣчеството. Дветѣ страни на буквата „Л“ показватъ, че въ човѣка става раздвояване. Въпрѣки това въ него пакъ сѫществува стремежъ къмъ върха — общиятъ интересъ на странитѣ на буквата „Л“ —центъръ на сливането. От тукъ вадимъ заключението: ако духътъ и мисъльта не се слѣятъ въ върха, човѣкъ не мисли правилно. Не става ли сливане на духа и на ума отъ една страна, и на душата и на сърдцето отъ друга, човѣкъ изпитва особени ограничения въ мисъльта и въ чувствата си, които му причиняватъ страдания. Той страда, мѫчи се, безъ да знае защо. Искашъ да се освободишъ отъ тия страдания, но не можешъ. За да не страдате излишно, казвамъ: Не взимайте пари на заемъ отъ богати хора, които нѣматъ вѫтрешно разположение да даватъ. Не приемайте въ дома си хора, на които не можете да услужите. Тѣзи хора се нуждаятъ отъ пари, а вие ще имъ говорите за Бога. Тѣ ще търсятъ начинъ да ви използуватъ. И въ единия, и въ другия случай ще се създаде известна дисхармония въ васъ, безъ да можете да си помогнете. Едно трѣбва да знаете: паритѣ раздѣлятъ хората, но не ги обединяватъ. Дето се яви споръ за пари, тамъ непремѣнно произлизатъ недоразумения. Дойде ли нѣкой да ви иска пари на заемъ, между васъ непремѣнно ще произлѣзе нѣкаква неприятность. Ако искате да услужите на нѣкой човѣкъ, изпратете му по нѣкакъвъ начинъ известна сума, безъ той да знае, отде сѫ дошли паритѣ. Знае ли, че вие сте ги изпратили, той ще дойде и втори, и трети пѫть да иска пари и съ това ще стане причина да изгубите търпението си и да нарушите вѫтрешния си миръ. Ако богатиятъ е изворъ, въпросътъ е поставенъ другояче. Хиляди души да отидатъ при него за пари, той може да задоволи всички, безъ да наруши мира си. Въ човѣшкитѣ работи има прекѫсване и недоимъкъ, а въ Божественитѣ — непреривность и вѣчно изобилие. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други. Затова казвамъ, че отношенията на хората трѣбва да бѫдатъ разумни. Когато срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да внимавате, какъ ще го погледнете, какъ ще се рѫкувате, какво ще му кажете. Отъ обходата ви къмъ него зависи и неговото разположение или неразположение къмъ васъ. Ако нѣкой човѣкъ ви е приятенъ, срещнете се и поговорете съ него; ако ви е неприятенъ, не се мѫчете да покажете, че сте разположени къмъ него. Това е лицемѣрие. По-добре е да избѣгнете срѣщата си съ този човѣкъ, отколкото да лицемѣрите предъ него. Ако мѣховетѣ ви сѫ стари, не туряйте ново вино въ тѣхъ. Старото вино въ стари мѣхове, а новото въ нови мѣхове. Съ други думи казано: съ новитѣ, сватбарски дрехи можете да отидете на сватба само, а съ старитѣ, работнически дрехи — на работа. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на небето, ще ги посрещнатъ съ музика и пѣсни, ще турятъ вѣнци на главитѣ имъ и ще прекаратъ единъ животъ на пълно блаженство. И това може да бѫде, но временно, като на сватба. Можешъ да бѫдешъ сватбарь единъ день, два, три, най-много седмица. Следъ това ще съблѣчешъ сватбарската си премѣна и ще се впрегнешъ на работа. И на небето можешъ да прекарашъ нѣколко години, най-много 50, следъ което ще те изпратятъ на земята да приложишъ всичко, което си научилъ. Какво е научилъ човѣкъ на небето, се вижда отъ това, което прилага на земята. Много нѣща е научилъ човѣкъ, но още много има да учи. Днешното знание важи само за днесъ; утрешниятъ день изисква друго знание. Днешната любовь е важна за днесъ; утрешниятъ день се нуждае отъ друга любовь. Днешното слънце топли само днесъ; утрешниятъ день се нуждае отъ друга топлина. Всѣки день се нуждае отъ специфична топлина на слънцето. Това не трѣбва да ви смущава, но да знаете, какво се иска отъ васъ. Ако търсите известно знание, трѣбва да знаете, защо го търсите. Днесъ всички хора търсятъ Христа по свой начинъ. Всѣки иска нѣщо отъ Него. Проповѣдникътъ търси Христа, за да придобие отъ Него свѣтлина, да разбира по-добре Словото, да го предаде съ красноречие, да привлѣче повече слушатели. Лѣкарьтъ търси Христа, да придобие повече сила отъ Него, да стане виденъ лѣкарь. Майката търси Христа, да може съ Неговата сила да отгледа красиви и здрави деца, да се очудватъ хората, че е могла да роди такива деца. Не сѫ лоши тия нѣща, но въ основата на това търсене на Христа лежи користолюбието. Користолюбието не осмисля живота. Какво е постигнала майката съ своето користолюбие, ако дойде единъ младъ момъкъ и отнеме нейната здрава и красива дъщеря? Той ще я задържи за себе си. Има смисълъ майката да търси Христа, да отгледа добри синове и дъщери, които да образуватъ съ своитѣ възлюбени два върха, на милосърдие и състрадание. Следователно, който иска да използува разумно силитѣ на Христа, нека се откаже отъ стария животъ, който е внесълъ раздори, недоразумения, нещастия въ свѣта. Новъ животъ, нова любовь е нужна на човѣка. Новата любовь носи изобилие въ свѣта. Дето има изобилие, тамъ отсѫтствуватъ всѣкакви раздори, недоразумения, нещастия, болести и др. Новата любовь носи хармония между хората. Хармонията подразбира допълване. Следователно, хората трѣбва да се допълватъ така, както цигуларьтъ — съ своята цигулка, писательтъ — съ своето перо, мозъкътъ — съ мислитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ, сърдцето — съ чувствата, които идатъ отъ духовния свѣтъ. Мозъкътъ, сърдцето, дробоветѣ, стомахътъ, рѫцетѣ, краката на човѣка изпълняватъ своята служба дотолкова, доколкото сѫ въ зависимость отъ възвишения свѣтъ. Всѣко нѣщо въ свѣта има смисълъ дотолкова, доколкото крие въ себе си нѣщо Божествено. Често хората цѣлуватъ рѫка на старитѣ. на децата. Какво означава цѣлувката? Има ли смисълъ да цѣлувате рѫка на нѣкого и кога трѣбва да я цѣлувате? Устата, съ дветѣ устни — горна и долна, представятъ входъ, презъ който минаватъ енергиитѣ на природата. Когато между ума и сърдцето на човѣка има хармония, целувката е на мѣсто. Обаче, ако между ума и сърдцето на човѣка въ даденъ моментъ сѫществува нѣкаква дисхармония, човѣкъ не трѣбва да цѣлува. Тази цѣлувка, не само че не допринася нѣщо хубаво, но предизвиква пакости и неприятности. Казано е въ Писанието: „Цѣлунете се съ свето цѣлование“. Света, благословена цѣлувка е тази, която иде отъ човѣкъ, въ когото всичко е въ хармония. Когато говоря за цѣлувката, имамъ предъ видъ законитѣ, които действуватъ на земята. Когато ангелътъ слиза на земята, той цѣлува само светията. Трѣбва ли да цѣлуне нѣкой грѣшникъ, той предварително поставя своя огненъ мечъ на мѣстото, дето ще го цѣлуне. Като изчисти добре мѣстото, тогава го цѣлува. Цѣлувката на ангела внася въ човѣшката душа нѣщо ново, свѣтло, възвишено. Човѣкъ се усѣща обновенъ и пречистенъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божественото, да даде ходъ на Божественитѣ енергии въ себе си. Какво ще каже свѣтътъ за васъ, това не е важно. Това не значи, че трѣбва да мразите и пренебрегвате свѣта, но не трѣбва да се свръзвате съ него. Стремете се да угождавате на Бога, а не на хората. Ако можете да угодите на Бога, и на хората ще угодите. Не угодите ли на Бога, на хората никога не можете да угодите. Като угаждате на Бога, вие ще бѫдете силни, здрави, разумни. И свѣтътъ се нуждае отъ такива хора. Като види, че сте здрави, силни и разумни, ще ви даде съответно мѣсто. Намѣри ли нѣщо дисхармонично и болезнено у васъ, веднага ще ви изпрати въ болници и затвори. Като се намѣрите въ нѣкой затворъ, между четири стени, дълго време трѣбва да се молите, да дойде ангелъ Господенъ, да ви освободи отъ оковитѣ и да ви пусне на свобода. Днесъ, за Рождество Христово, искамъ да ви дамъ едно правило, което трѣбва да прилагате. Това правило е следното: Бѫди доволенъ въ недоволството си! Че дошли противоположни мисли въ ума ти, това да не те смущава. Да бѫдешъ доволенъ въ недоволството, това е вѫтрешенъ процесъ. Външно кроткиятъ човѣкъ не е още доволенъ. Човѣкъ може да говори тихо, едва да се чува, безъ да е кротъкъ. Другъ нѣкой говори високо, а въ сѫщность е кротъкъ човѣкъ. Щомъ е далечъ отъ тебе, разбира се, че ще говори високо. Ти трѣбва да чуешъ, какво говори този човѣкъ. Човѣкъ може да говори по различенъ начинъ: съ устата, съ очитѣ, съ главата, съ различни движения. Както и да се разговаряте съ човѣка, важно е, въ всѣки погледъ, въ всѣко движение да виждате Божественото. Ако и вие изявявате Божественото въ себе си, разговорътъ е правиленъ. Тъй щото, когато двама души се разговарятъ, трѣбва да знаятъ, човѣшкото ли се проявява въ тѣхъ, или Божественото. Безъ да съзнава и разбира нѣщата, понѣкога човѣкъ прави такива движения, които го поставятъ въ разногласие съ силитѣ на природата. Запримѣръ, нѣкой колѣничи и така се моли на Бога. Той не знае, че като колѣничи, влиза въ съгласие съ земята, а въ разногласие съ небето. Другъ повдига рѫцетѣ си нагоре, моли се. Така поставени рѫцетѣ, това показва, че този човѣкъ не знае, какво да прави. Това не е молитва. Движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични. Това се постига само тогава, когато човѣкъ е свързанъ съ възвишения, разуменъ свѣтъ. Следователно, когато иска да се предаде на размишление, човѣкъ трѣбва да застане правъ, съ спуснати рѫце отстрани на тѣлото, дѣсниятъ кракъ малко напредъ. Това положение показва, че той е въ връзка съ възвишения свѣтъ, отдето слизатъ разумни сѫщества да му помагатъ. Човѣкъ трѣбва да прави движения, да се упражнява, да направи удоветѣ си активни. Това не е достатъчно. Той трѣбва да прави такива упражнения, които да му предаватъ нѣщо. Ако се движи, безъ да печели, движенията му сѫ безпредметни. Турцитѣ казватъ: „Който не печели, губи“. Много естествено. Движения, които не придаватъ нѣщо на човѣка, водятъ къмъ загуба. Вмѣсто да прибави нѣщо къмъ енергията си, той я изразходва. Ето защо на човѣка се препорѫчва чистъ, хар мониченъ животъ, който се придружава съ ритмични и правилни движения. Като ученици, вие трѣбва да спазвате известни правила. Сутринь, като ставате отъ сънь, първата ви работа е да се свържете съ Бога, отдето идатъ свѣтли и възвишени мисли и благородни чувства. Щомъ мисъльта и чувствата ви сѫ възвишени, и движенията ви ще бѫдатъ хармонични. Не се занимавайте съ обикновенитѣ, човѣшки мисли, които сѫ подобни на чукъ, който постоянно удря и руши. Чукъ, който постоянно удря и ножъ, който постоянно рѣже, въ края на краищата ще се изхабятъ. Не се подавайте на такива чукове и ножове. Ако употрѣбявате енергията си безразборно, въ една вѫтрешна борба, животътъ ви ще се обезсмисли. Истинскиятъ животъ не седи въ изразходване на енергия, но въ градежъ и придобивки. Истинскиятъ животъ се основава на любовьта. Дето любовьта царува, тамъ има възвишена мисъль, тамъ има свобода. Свърже ли се веднъжъ съ любовьта, човѣкъ трѣбва да пази тази връзка, да не я прекѫсва. Връзката съ любовьта е едно отъ най-благоприятнитѣ течения въ природата. Тя е вълна, която повдига и облагородява човѣка. Когато се говори за любовьта, хората разбиратъ земната любовь. Не се занимавайте съ земната любовь. И да не искате, тя все ще се прояви, но поне съзнателно не я предизвиквайте. Ако водата има утайки, тѣ сами ще се утаятъ на дъното. Отъ васъ се иска разумность, да не размѫтвате водата. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да се чистите. Да се чисти човѣкъ, това значи, да придобива онова здравословно състояние на организма си, при което всички мрачни мисли, отрицателни чувства се утаяватъ на дъното и се изхвърлятъ навънъ. Само при това състояние, човѣкъ може да работи добре и плодотворно. Да се чисти човѣкъ, това не значи, да разглежда своитѣ отрицателни прояви и да се самоосѫжда. Това е паталогия, болезнена страна на човѣшкия животъ. Паталогията е наука за силни хора. Тя е наука за далечни времена. Вие трѣбва да се занимавате съ положителната страна на живота, която се отразява благоприятно върху човѣшкия организъмъ. Здравиятъ проявява любовьта и вѣрата си правилно. Ако е християнинъ, той разбира любовьта, както Христосъ я е проповѣдвалъ и прилагалъ. Христовата любовь изключва всѣкакво съмнение. Обичашъ ли приятеля си, ще му вѣрвашъ абсолютно. Щомъ ти му вѣрвашъ и той ще ти вѣрва. Като се заговори за Христовото учение, мнозина намиратъ, че то е неприложимо. Ако Христосъ дойде преди две хиляди години на земята и проповѣдваше учението за любовьта, защо следъ две хиляди години то да е неприложимо? Още днесъ човѣкъ може да бѫде добъръ и любещъ — отъ него зависи. Доброто, истината, любовьта сѫ вложени въ човѣка отъ времето на неговото създаване. Нѣма защо днесъ да става добъръ или любещъ. Днесъ той трѣбва само да прояви това, което е вложено въ него. Богатството и благата сѫ въ самия човѣкъ, а той ги търси вънъ отъ себе си. Защо? Защото не се е вглъбилъ въ своята душа, въ ума и сърдцето си, тамъ да ги намѣри. Докато е на земята, той очаква да намѣри това, коего търси на небето нѣкѫде. Като отиде на небето, вижда, че и тамъ го нѣма. Той се чуди, кѫде е богатството му: на земята го нѣма, на небето — сѫщо. Кѫде е то? Въ самия него. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да изучава нѣщата на своето време, да не пропуща моментитѣ. Ако изгубишъ цѣлъ животъ само въ търсене, ти нищо не си придобилъ. Ще дойде день, когато ще съжалявашъ, че си изгубилъ добритѣ условия на живота. Отъ една страна търси, а отъ друга учй и прилагай. Не чакай да постигнешъ съвършенство, че тогава да се проявишъ. Обичай хората, колкото можешъ днесъ; утре, като увеличишъ любовьта си, ще ги обичашъ повече. Ако обичашъ единъ човѣкъ, не е достатъчно само да го цѣлунешъ, но ще видишъ, отъ какво има нужда, за да го задоволишъ. Ако обичашъ нѣкое бедно дете, можешъ да го помилвашъ и цѣлунешъ, но веднага следъ това ще го нахранишъ и ще му доставишъ книги, по които да учи уроцитѣ си. Като зарадвашъ душата на това дете и ти ще се зарадвашъ. Щомъ ти се радвашъ и Богъ ще се радва. Желая ви сега Христосъ да се роди въ васъ. Това наричамъ Рождество Христово. Вие живѣете въ много важна епоха. Надали нѣкога сте живѣли въ по-важна епоха отъ сегашната. Отъ две хиляди години насамъ, вие не сте имали по-благоприятни условия отъ сегашнитѣ. Сегашната епоха носи благоприятни условия за постижения и за придобиване на блага. И тъй, помнете следнитѣ нѣща: песимизъмътъ се е родилъ въ свѣта преди Христа, въ времето, когато е царувалъ Сатурнъ. Когато Марсъ ималъ влияние на земята, хората се научили да се биятъ и да воюватъ помежду си. Когато Юпитеръ ималъ влияние на земята, хората се занимавали съ създаване на различни религиозни системи, съ теории за личнитѣ чувства и достойнства на човѣка. Когато Венера имала надмощие на земята, хората приложили любовьта между мѫже и жени. Луната научи хората да фантазиратъ. Меркурий ги научи на особенъ редъ и порядъкъ въ смѣткитѣ, въ търговскитѣ имъ отношения. Днесъ Слънцето указва силно влияние върху земята. То учи хората на правилно живѣене. То имъ показва начинъ за изпълнение на волята Божия на земята. Всички планети иматъ две страни на въздействие: добра и лоша. Обаче, въ слънцето всичко е добро. Като ученици, вие трѣбва да следвате пѫтя на слънцето. Превърнете всичко лошо и отрицателно въ себе си въ добро. За да постигнете това, използувайте слънчевата енергия. Каквото лошо носите съ себе си отъ миналото, изнесете го на слънчевитѣ лѫчи, да се превърне въ добро. Не се обезсърдчавайте. Знайте, че условията, които имате днесъ на земята, сѫ много благоприятни. Ако не ги използувате, и на небето да отидете, нищо нѣма да постигнете. Вие ще се намѣрите въ единъ съвършено чуждъ свѣтъ, въ който не можете да се ориентирате. Колкото време и да ви остава на земята, използувайте го така, че да се свържете съ енергиитѣ на слънцето, да направите връзка между сегашния и бѫдещия си животъ. Направите ли тази връзка, като отидете на небето, ще бѫдете готови и за тамошнитѣ условия. Като се приготвите за разумния свѣтъ, вие ще напуснете земята съ свѣтла, огнена каляска, придружена отъ два ангела. Тамъ ще ви приематъ съ пѣсни и музика, ще ви разведатъ изъ цѣлата вселена, да видите, какво Богъ е сътворилъ. Докато дойде новата епоха, вие ще живѣете на земята, дето управлява арахангелъ Михаилъ, съ своя огненъ мечъ. Дълго време още мечътъ на арахангелъ Михаилъ ще играе важна роля на земята. Дето се докосне този мечъ, все ще чисти. Въ личния, въ семейния, въ обществения, въ народния животъ става голѣмъ превратъ, какъвто никога не е ставалъ, но всичко ще бѫде за добро. Защо? Защото условията на сегашната епоха сѫ много благоприятни. Това ще опитате и вие, ще се увѣрите въ истинностьта на думитѣ ми. Като ставате сутринь отъ сънь, кажете си: Сега Богъ царува на земята и управлява свѣта. Сега Христосъ царува. Сега и арахангелъ Михаилъ царува и чисти свѣта съ своя огненъ мечъ. Нѣма да мине много време, когато всички земни царства ще станатъ царства на Господа. Иде време и сега е, когато на земята ще има едно стадо и единъ пастиръ. Т. м. Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. * 20 Лекция отъ Учителя, държана на 7 януарий, 1931 г., София — Изгрѣвъ. (Бележка: В книгата е дадена дата:7 януарий, 1930 г., която е печатна грешка. Това е първата беседа от ООК, изнесена през 1931 г. Следващата е на 14 януарий, 1931 г.)

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Условия и възможности Размишление. Ще прочета 135 Псаломъ. Когато четете Псалмитѣ, трѣбва да ги превеждате, понеже условията, при които сѫ писани, се различаватъ отъ днешнитѣ. „Идолитѣ на езичницитѣ сѫ сребро и злато, дѣло на человѣчески рѫце“. (— 15 ст.) — Днесъ идолопоклонство, въ формитѣ на миналото, не сѫществува, но златото, като идолъ и досега не е изгубило значението си. И до днесъ още се кланятъ на златото. „Които се боите отъ Господа, благословете Господа“. (— 20 ст.). — Ако се преведе този стихъ на съвремененъ езикъ, трѣбва да се каже: „Благославяйте Господа всички, които Го обичате“. Не се страхувайте отъ Господа, но обичайте Го. Страхътъ се явилъ следъ непослушанието на Адамъ и Ева. Който се страхува, не е свободенъ човѣкъ. Ще прочета 17 глава отъ Иова. Въ тази глава се описва състоянието, презъ което е миналъ единъ великъ, праведенъ човѣкъ. Голѣма драма е преживѣлъ той. Иовъ се чуди, какъ е възможно, човѣкъ, който служи на Бога, да мине презъ такива изпитания. Въ всѣко отношение той билъ изправенъ, считалъ себе си за образецъ на послушание и благочестие. Следъ всичко това трѣбрало да мине презъ такива страшни страдания. Изоставенъ отъ Бога, отъ приятелитѣ си, отъ близкитѣ си, Иовъ се чуди, защо трѣбва да бѫде така. Като изреждалъ изпитанията си, той дълго време размишлявалъ, търсилъ причината за това, но не могълъ да я намѣри. Не е лесно за човѣка да мине презъ такива изпитания. Всѣки, който изпадне въ положението на Иова, като него ще плаче, ще се моли, ще запитва за причината на своитѣ нещастия. Ще прочета часть отъ 12 глава на Евангелието отъ Йоана, отъ 1—12 ст. Като четете тази глава, виждате дветѣ страни на живота: външна и вѫтрешна. Човѣкъ може да разбере живота, когато го изучава сравнително, т.е. когато го изучава външно и вѫтрешно. Човѣкъ познава себе си, когато се сравнява съ хората. Ако учениятъ не се сравнява съ по-учени отъ себе си, никога нѣма да има ясна представа за своята ученость; ако силниятъ не се сравнява съ по-силни отъ себе си, всѣкога ще мисли, че по-голѣмъ юнакъ отъ него нѣма. Когато учениятъ и силниятъ срещнатъ по-учени и по-силни отъ себе си, въ първо време тѣ се обезсърдчаватъ, какъ е възможно да има по-учени и по-силни, но после се заражда въ тѣхъ вѫтрешенъ импулсъ да работятъ, да достигнатъ ония, които сѫ излѣзли напредъ. Ще кажете, че не трѣбва да бѫде така. Други ще питатъ, защо се натъква човѣкъ на такива състояния. Оставете този въпросъ настрана. Трѣбва ли да питате, защо тече водата, защо вѣе вѣтърътъ, защо грѣе слънцето? Това сѫ въпроси, върху които човѣкъ може да мисли, но колкото да мисли, не може да ги разреши. Каквито теории и да се създадатъ по тѣзи въпроси, тѣ ще си останатъ теории — нищо повече. Може ли свѣщьта да ви каже защо свѣти. Тя знае, че нейната длъжность е да свѣти, а онзи, който я е запалилъ, той знае, защо свѣти. Това не е работа на свѣщьта. Нѣкой се задълбочи, хване главата си между ржцетѣ си и мисли. Какво мисли? Мисли за студа, за хлѣба, за вѫглищата. Той вижда, че е студено, а нѣма вѫглища, нѣма хлѣбъ и се страхува, че ще умре гладенъ. Защо мисли по тѣзи въпроси? Това е негова работа. Но ако само мисли безъ да работи, той нищо нѣма да разреши. Колкото да казва, че не се търпи студа, глада, нѣма какво да прави — ще търпи. Онзи, който слуша отвънъ, ще каже: Какво отъ това, че този човѣкъ е гладенъ, че седи въ студена стая, че страда? И двамата говорятъ на различни езици и не се разбиратъ. Единиятъ се оплаква отъ сиромашията, а другиятъ намира, че не е лошо нѣкога човѣкъ да изпита сиромашията. Има случаи, когато човѣкъ иска да бѫде богатъ, а при други случаи — да бѫде сиромахъ; при известни случаи човѣкъ търси свѣтлина, а при други — тъмнина. Свѣтлината не действува всѣкога благоприятно за развитието на човѣка. Сѫщото може да се каже и за богатството. Ето защо и сиромашията, и тъмнината понѣкога сѫ необходими условия за развитието на човѣка. Богатство и сиромашия, свѣтлина и тъмнина сѫ състояния, условия, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Като казваме, че хората се нуждаятъ отъ права мисъль, имаме предъ видъ тѣхното правилно развитие. Това е желанието на всѣка душа. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да си дава отчетъ, право ли мисли или не. Слушате нѣкой младъ човѣкъ да казва, че иска да расте, да възмѫжѣе, да има сила да се бори въ живота. Всѣки човѣкъ е расълъ, възмѫжавалъ, борилъ се, но какво е постигналъ? Другъ нѣкой казва, че му е дотегнало да се бори, не му се живѣе вече. Защо не му се живѣе? Раницата му е тежка. Щомъ раницата му е тежка, нека се опита да я свали отъ гърба си. Той се оплаква отъ тежката си раница, а се страхува да я свали, да не я вземе нѣкой. Това е неразбиране на живота. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ своитѣ опитности и отъ опитноститѣ на другитѣ хора, да дойде до вѫтрешно разбиране на живота. Ако имате една опитность въ живота, стремете се да не я повторите два пѫти. Нѣкой се оженилъ, не могълъ да живѣе съ жена си добре, напусналъ я и тръгналъ да търси втора. Защо му е жена? Ако се ожени втори пѫть, ще направи нови погрѣшки. Защо иска жена? Да му слугува. Той ще бѫде господарь, а тя — слугиня. Когато жената реши да се омѫжи, тя иска да бѫде господарка, а мѫжътъ — слуга. За предпочитане е жената да стане мѫжъ, да слугува, отколкото да стане господарка и да се омѫжи. Сѫщото се отнася и до мѫжа. За предпочитане е мѫжътъ да стане жена, да слугува, отколкото да стане господарь на жена си. По-добре е човѣкъ да слугува, отколкото да господарува. Ако човѣкъ предпочете да слугува, все ще научи нѣщо; ако иска другитѣ хора да му слугуватъ, а той да господарува, ще произведе известна дисхармония между близкитѣ си, които ще бѫдатъ недоволни отъ него. Докато хората сѫ заставени да слугуватъ, всѣкога ще бѫдатъ недоволни. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ слугува доброволно, отъ любовь. Задачата на великитѣ Учители въ свѣта се свежда, именно къмъ това, да научатъ хората да живѣятъ правилно. Правилното живѣене се обуславя отъ служенето на Бога съ любовь, а не съ насилие. Богъ не иска отъ хората насилствено служене. Като великъ и благъ, Богъ иска да даде на човѣка това, което Той има. Богъ иска да му даде своята Любовь, своитѣ блага. Той иска да му даде вѣченъ животъ, за да се освободи отъ смъртьта, отъ страданията и отъ нещастията. Богъ не си служи съ насилие, но казва на хората, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не води къмъ вѣчния животъ, нито къмъ безсмъртието. Хората искатъ да се съединятъ, да станатъ силни, затова мѫжътъ се стреми къмъ жената, жената — къмъ мѫжа, да улеснятъ живота си. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Дето става съединение, тамъ има експлозии. Хората трѣбва да се съчетаватъ, а не да се съединяватъ. Държавата и поданицитѣ й, църквата и нейнитѣ членове, мѫжътъ и жената трѣбва да се съчетаватъ, а не да се съединяватъ. Между държавата и църквата сѫщо трѣбва да има съчетание, а не съединение. Дето има съчетание, тамъ елементитѣ оставатъ свободни. Дето е свободата, тамъ е любовьта. Всѣка външна връзка е спънка въ човѣшкия животъ. Връзката подразбира вѫтрешенъ процесъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществува никакво съединение и разединение. Тамъ отношенията сѫ свободни и трайни. На земята хората се съединяватъ и разединяватъ, женятъ се, раждатъ деца, умиратъ, но всичко това води къмъ страдания. Чрезъ страданията тѣ се учатъ. Влѣзатъ ли въ духовния и въ Божествения свѣтъ, тамъ сѫществуватъ други отношения. Мнозина мислятъ, че и на небето ще живѣятъ, както сѫ живѣли на земята. Тамъ не се позволяватъ никакви връзки. Тамъ женитби и разводи не ставатъ. Божествениятъ свѣтъ подразбира отношения на разумни, възвишени сѫщества. Тѣ живѣятъ по любовь и служатъ на Бога безъ никакви външни обреди, безъ кадене съ тамянъ. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ минали презъ огъня на любовьта, тѣ сѫ толкова пречистени, че отдалечъ още издаватъ своето благоухание. Това благоухание е по-приятно отъ благоуханието на тамяна. Съ това благоухание трѣбва човѣкъ да се приближи къмъ Бога, да Му се поклони, въ знакъ на готовность за служене. Ако човѣкъ мисли, че съ тамянъ и кадилница може да се яви предъ Божия олтаръ, той се самозаблуждава. Служенето на Бога изключва всички външни благоухания, всички външни обреди. Нѣкой свещеници сѫ казвали, че имъ дотегнала вече миризмата на тамянъ, кадилницата, ръсенето съ китка, чернитѣ раси и калимавки. Защо имъ дотегнали тия нѣща? Защото сѫ стари форми, безъ съдържание. Сега азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ нѣщата. Не е въпросъ да търсите противоречие въ думитѣ. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь и съ съзнание, има вѫтрешно съдържание и смисълъ. Изгубите ли любовьта и съзнателното отнасяне къмъ нѣщата, всичко се обезсмисля за васъ. Не е въпросъ въ отричане на нѣщата, но въ тѣхното осмисляне. Ние не отричаме нѣщата, но ги осмисляме. Всѣко нѣщо, което е осмислено, е на мѣстото си. Човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата вѫтрешно, да не изпада въ противоречия. Нѣкой следва Божия пѫть, но въпрѣки това го сполетяватъ голѣми нещастия и изпитания. Той се чуди, защо става това. Той се запитва, защо Богъ не го пази, а го излага на такива опасности и нещастия. Каквито противоречиви мисли да минаватъ презъ главата му, той трѣбва да мълчи и да изучава, както своя животъ, така и цѣлокупния. Той ще разбере, че изпитанията сѫ необходими въ живота му, както вѣтърътъ — за дърветата. Не се смущавайте, че отъ вашитѣ изпитания, като на вѣрващи, нѣкой ще се съблазнятъ. Ако вѣрватъ или се съблазняватъ, това е заради тѣхъ. Кѫде ще отиде човѣкъ, ако се съблазни въ Бога и се отдалечи отъ Него? И да се натъква на нѣщо криво, на злото въ свѣта, човѣкъ трѣбва да има търпение, да види неговия край. Злото има начало и край, а доброто е безъ начало и безъ край. Като говоримъ за църквата и за свещеницитѣ, ние ги разглеждаме като процеси, които ставатъ въ самия човѣкъ. Колко пѫти човѣкъ, съ кадилница въ рѫка, обикаля своя храмъ и казва, че не може да постигне желанията си и ще си замине съ отворени очи. Какво ще кажатъ ония, които сѫ реализирали желанията си? Какво сѫ придобили тѣ? Ние не сме противъ желанията на човѣка. Той трѣбва да има желания, да се стреми да ги реализира, но кои желания трѣбва да реализира? Има преходни желания, има и вѣчни желания. Вѣчнитѣ желания водятъ къмъ вѣчния животъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми да придобие любовь, мѫдрость, истина, кротость, въздържание, милосърдие, търпение и др. Придобие ли тия добродетели, човѣкъ се свързва направо съ Бога. Той изпитва вѫтрешно разположение и миръ. Каквото получава, той го получава направо отъ Бога, безъ никакви посрѣдници. Не е все едно да получишъ любовьта направо отъ източника й, или отъ странични извори. Колкото повече отклонения прави любовьта, презъ колкото повече мозъци минава, толкова по-нечиста е. Тя трѣбва да се филтрира, да мине презъ нѣколкократно чистене, докато придобие естествената си чистота. И животътъ на хората не иде направо отъ своя първоизточникъ, затова тѣ умиратъ преждевременно. И сѫдоветѣ, въ които се налива животътъ, не сѫ чисти. Като влѣзе въ тия сѫдове, животътъ започва да се разлага. Отъ една страна сѫдоветѣ се разлагатъ, отъ друга — животътъ, и въ скоро време той изтича навънъ. „Ново вино въ нови мѣхове“ е казалъ Христосъ. Чистъ животъ въ чисти сѫдове, казвамъ азъ. Какво ще стане съ васъ, като изтече животътъ ви навънъ? Ще кажете, че ще отидете на онзи свѣтъ, между ангелитѣ. Какъ ще отидете тамъ? Вие знаете, че за физическия свѣтъ е нужно физическо тѣло, а за духовния — духовно. Приготвили ли сте духовното си тѣло? Ако мислите, че на онзи свѣтъ можете да отидете съ своитѣ стари разбирания, съ старитѣ си желания и навици, вие сте на кривъ пѫть. Онзи свѣтъ, който наричаме духовенъ, е свѣтъ на вѣчна хармония, на абсолютна чистота, на пъленъ редъ и порядъкъ. Следователно, иска ли човѣкъ да влѣзе въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да отговаря на известни условия: да бѫде абсолютно чистъ и здравъ, да носи свѣтли мисли и благородни чувства, да има ново разбиране за цѣлокупния животъ. Тамъ не се допуща нищо отрицателно. Животътъ на пчелитѣ дава слаба представа за Божествения свѣтъ, Пчелитѣ се отличаватъ съ голѣма чистота. Тѣ не допущатъ въ кошера си нищо нечисто и дисхармонично. Ако нѣкоя пчела се разболѣе, веднага я изхвърлятъ навънъ. Въ Божествения свѣтъ не се търпи никакво петно. Не е лесно човѣкъ да влѣзе въ този свѣтъ. И тъй, животътъ има две страни: външна или физическа и вѫтрешна или духовна. Докато гледа на живота отъ физическата му страна, човѣкъ го познава отчасти. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Докато разглеждате човѣка външно, вие го познавате отчасти. Казвате за този човѣкъ, че има красиво лице, хубави очи, правиленъ носъ, красиви уши и уста, но нѣмате никакво отношение къмъ него. Обаче, ако се свържете съ неговитѣ мисли и чувства, вие изпитвате особено разположение къмъ него. Щомъ го срещнете, вие сте готови да сподѣлите съ него своитѣ радости и скърби. Сега вече го наричате свой приятель. Кой човѣкъ наричате приятель? Истински приятель е онзи, въ присѫтствието на когото сълзитѣ пресъхватъ, а скърбитѣ и страданията изчезватъ. Приятельтъ е въ състояние да подобри условията на вашия животъ. Казано е за Аврама, че считалъ Бога за свой приятель. Ако Богъ е вашъ приятель, ще се оплаквате ли отъ болести, отъ сиромашия, отъ невежество? Никога! Понеже Богъ бѣше приятель на Аврама, Аврамъ бѣше богатъ, ученъ човѣкъ. Едно нѣщо му липсваше — бездетенъ бѣше. Това не отчайваше Аврама. Той бѣше предоставилъ този въпросъ въ рѫцетѣ на Бога. И не се излъга. Единъ день Богъ изпрати при Аврама три ангела да му кажатъ, че жена му Сара ще роди. Аврамъ повѣрва на думитѣ Божии, но Сара помисли, че Богъ иска да утеши приятеля си, да се пошегува съ него и се засмѣ. Когато единъ отъ ангелитѣ я запита, защо се смѣе, тя отказа, че се е смѣла. Интересенъ е фактътъ, защо Сара се засмѣ. Насъ ни интересува още и въпроса, защо този, който е писалъ историята на Аврама, е отбелязалъ, именно, засмиването на Сара. Нейниятъ смѣхъ се явява като контрастъ между думитѣ на Бога и невъзможностьта имъ да бѫдатъ реализирани. Това показва, че Сара е била жена съ положителенъ характеръ. Тя гледала реално на живота. Тя си казала: Бѣше време, когато можехъ да се залъгвамъ, да вѣрвамъ на обещания. Днесъ, когато се ползувамъ отъ опитноститѣ си, не мога да допусна, че жена на моята възрасть ще роди дете. Значи, нейниятъ смѣхъ бѣше предизвиканъ отъ контраста, който се явява отъ думитѣ на ангелитѣ и нейната напреднала възрасть. Какъвъ по-голѣмъ контрастъ може да сѫществува днесъ отъ този, възрастна жена да роди дете? Сега, като говоримъ за контрасти, вие ги виждате навсѣкѫде въ живота. Срѣщате двама млади, които се обичатъ. Единъ день тѣ решаватъ да се оженятъ. Щомъ се оженятъ, започватъ да се съмняватъ въ любовьта си. Мѫжътъ пита жена си, обича ли го; жената пита мѫжа си, обича ли я. Това е единъ отъ контраститѣ въ живота. Защо трѣбва да си задаватъ този въпросъ? Нали се обичатъ? Ако единиятъ пита другия, обича ли го, значи, любовьта имъ е изчезнала. Каква е тази любовь, която се явява и изчезва? На земята любовьта се явява и изчезва. Обаче, въ Божествения свѣтъ любовьта е непреривна. Можете ли да питате Бога, обича ли ви или не? На човѣка може да се задава такъвъ въпросъ, но не и на Бога. Човѣшкото сърдце само по себе си е каменно, студено, като на неразгорѣлъ вѫгленъ. За да свѣтне и да се стопли, презъ него трѣбва да мине електрически токъ. Токътъ, който стопля човѣшкото сърдце, наричаме любовь. Значи, влѣзе ли любовьта въ сърдцето на човѣка, тя го стопля. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не прекѫсва тока на любовьта. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи къмь Божествения свѣтъ. Въ това отношение земята е опитно училище. Човѣкъ трѣбва да мине презъ това училище, да научи великитѣ уроци на живота. Той не е готовъ за небето. Тукъ той ще пада и става, но ще расте, ще се развива. Физическиятъ свѣтъ представя голѣма сцена, на която всички хора играятъ различни роли. Въ живота си хората сѫ актьори. Тѣ играятъ роля на царь, на ученъ, на философъ, на крадецъ, но въ сѫщность нито сѫ царе, нито учени, нито философи, нито крадци. Нѣкой минава за ученъ, безъ да е такъвъ; другъ минава за царь, безъ да е царь; трети минава за крадецъ, безъ да е крадецъ. Щомъ слѣзе отъ сцената, той престава да играе ролята си. Когато казваме, че хората не се познаватъ, причината е, че тѣ играятъ чужди роли. Малцина живѣятъ свой собственъ животъ. Искате ли да познаете човѣка, трѣбва да го видите вънъ отъ сцената. Докато е на сцената, той непремѣнно играе нѣкаква чужда роля. Защо играе чужда роль? Учи се. Като знаете това, не се обиждайте, че нѣкой ви казалъ една обидна дума. Той е на сцената, вие — сѫщо, и оттамъ се разговаряте. Не се обиждайте, но вгледайте се въ характера си, дали имате нѣкаква слабость. Ако приятельтъ ви казва, че не сте искренъ човѣкъ, потърсете тази слабость въ себе си и вижте, ако я имате, можете ли да я изправите. Вглъбете се въ себе си и намѣрете корена на тази слабость. Тя може да води началото си отъ нѣкой вашъ дѣдо. Като намѣрите корена й, вие можете да се освободите отъ нея. Тъй щото, когато нѣкой ви покаже една ваша слабость, не се сърдете, но благодарете, че имате възможность да я видите. Ще ви каже нѣкой, че сте гордъ. Ако това е истина, благодарете, че имате възможность да се видите и да се изправите. По какво познавате гордия човѣкъ? Той ходи изправенъ, поглежда на хората отвисоко. Той не се огъва лесно. За да се огъне, трѣбва да е видѣлъ нѣщо особено. Той казва: Азъ мога да се наведа само тогава, когато срещна нѣщо, което заслужва навеждането ми. Не е въпросъ до навеждането на човѣка, но до вѫтрешния импулсъ въ него. Срѣщате хора, които се кланятъ на лѣво — на дѣсно, а други не обичатъ да се кланятъ. Това не показва, че първитѣ не сѫ горделиви, а вторитѣ сѫ горделиви. Когато се произнася за нѣщо, човѣкъ трѣбва да има право разбиране. Следователно, новиятъ животъ изисква ново разбиране. Старитѣ разбирания сѫ детински, съ тѣхъ не можете да влѣзете въ новия животъ. Който е влѣзълъ въ новия животъ, не се връща къмъ миналото. Мнозина говорятъ за новото, за нови идеи, но въпрѣки това казватъ: Голѣма бѣше нашата любовь въ миналото. Какво стана, че я изгубихме? Ако губите любовьта си, това показва, че пѫтьтъ, по който вървите, не е правъ. Не съжалявайте, че сте изгубили любовьта си. Това, което се губи, не е ваше. Ако сте изгубили богатството си, не съжалявайте. За васъ е важно да бѫдете здрави. Какво се ползувате, ако имате богатство, но сте боленъ? Въ болницата ще ви обикалятъ милосърдни братя и сестри, ще ви мѣстятъ отъ едно легло на друго, но това нищо не ползува. За предпочитане е човѣкъ да ходи пешъ по планинитѣ, но да бѫде здравъ, отколкото да е боленъ и да се ползува отъ уважението на лѣкаритѣ и милосърднитѣ сестри. За предпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, но здравъ и доволенъ отъ живота, отколкото богатъ и боленъ. Животътъ на здравия човѣкъ е животъ на вѫтрешно доволство, на придобиване на знания и добродетели. Животътъ на богатия и неразуменъ човѣкъ е животъ на удоволствия, които рушатъ организма и внасятъ недоволство и разочарования въ човѣка. Ето защо, човѣкъ трѣбва да прави разлика между живота на богатия и на бедния, на здравия и на болния. Като наблюдавате хората въ свѣта, вие намирате, че иматъ голѣми знания, че сѫ учени, благородни, добри. Вѣрно е, че има учени, добри и благородни хора, но вие трѣбва да ги различавате отъ ония, които още не сѫ нито учени, нито добри, нито благородни. Тѣ се представятъ такива, но въ действителность не сѫ. Това не е за упрѣкъ, но казвамъ, че много отъ хората, които представятъ нѣщата, както не сѫ, още не сѫ излѣзли отъ болницата. Тѣ сѫ болни хора, които иматъ нужда отъ милосърдни братя и сестри и отъ патерици. Всички се грижатъ за тѣхъ. Искате ли и вие, да се грижи Богъ за васъ като за боленъ? Кога майката указва специални грижи за детето си? Когато е болно. Тя страда, че детето й е болно и полага всички грижи да облекчи положението му. Когато детето й е здраво, тя се радва. Следователно, когато скърбитѣ и страданията въ свѣта се увеличатъ чрезмѣрно това показва, че хората боледуватъ. Грѣхътъ не е нищо друго, освенъ болесть. Може ли при това положение Богъ да се радва? Не само че не може да се радва, но Той страда, като вижда, какъ хората сами се измѫчватъ, какъ едни други си причиняватъ страдания. Той взима всички мѣрки да имъ помогне. Той изпраща лѣкари, милосердни сестри, да помагатъ на болнитѣ хора въ свѣта. На кого се радва Богъ: на болния или на здравия? Богъ се радва на здравия човѣкъ, който има права мисъль, благородни чувства и постѫпки. Здравиятъ и разуменъ човѣкъ е щастливъ, защото знае, какъ да използува условията и възможноститѣ, които му сѫ дадени. Условията подразбиратъ външната страна на живота, а възможноститѣ — вѫтрешната. Когато човѣкъ не успѣва въ работата си, причината за това се крие или въ условията, или въ възможноститѣ. Той има условия, а нѣма възможности. Значи, дадени му сѫ външни благоприятни условия, а нѣма възможности въ себе си да ги използува. Въ другъ случай човѣкъ има възможности, а нѣма условия. Щастливъ човѣкъ наричаме онзи, който едновременно има и условия, и възможности. Когато условията и възможноститѣ действуватъ едновременно, човѣкъ се развива правилно. Често хората се оправдаватъ за неуспѣхитѣ си съ това, че нѣматъ условия и възможности за развитие. Тѣ не сѫ прави. Условията и възможноститѣ не създаватъ човѣка. Човѣкъ е господарь на условията и на възможноститѣ. Ако не работи съзнателно, той ще изгуби условията и възможноститѣ. Отъ човѣка зависи да използува, или да изгуби условията и възможноститѣ, които му сѫ дадени. Като направилъ първия човѣкъ, Богъ му далъ условия и възможности да работи. Като сгрѣши, Адамъ изгуби условията и възможноститѣ, които му бѣха дадени. Защо сгрѣши? Само за единъ плодъ. Чудното е, че Адамъ и Ева бѣха заобиколени отъ много дървета, отрупани съ сладки и вкусни плодове, за които тѣ не бѣха дигнали мотика да ги разкопаятъ, но въпрѣки това се полакомиха за единъ плодъ, който имъ бѣше забраненъ. Докато бѣха въ рая, тѣ не знаяха, какво е мѫчение и трудъ, всичко получаваха наготово. Въ рая не сѫществуваха мотики, лопати, белове. Житото въ райската градина бѣше едро почти като кокоше яйце. Не мислете, че това е фигура. Нѣкои хора иматъ споменъ за времето, когато житото е било едро като кокоше яйце. Като слушате тия нѣща, струва ви се, че има нѣкакво преувеличаване. Не, когато се говори истината, никакво преувеличение нѣма. Истината си служи съ опредѣлени, абсолютни мѣрки. Обаче, когато иска да представи предмета по-ясенъ, тя го туря подъ лупа или микроскопъ. Следъ това тя го представя въ естествената му голѣмина. И обратно: когато иска да не плаши хората, тя поставя предметитѣ далечъ отъ тѣхъ. Като ги приготви да издържатъ, тя приближава предметитѣ близо до очитѣ имъ, да ги видятъ въ естествената имъ голѣмина и да се поучаватъ отъ тѣхъ. Истината открива нѣщата на човѣка и ги показва въ този видъ, въ какъвто сѫществуватъ въ природата. Но за да дойде до тази цель, тя си служи съ различни методи: методъ на увеличаване и методъ на намаляване. Истината се рѫководи отъ крайната цель, да направи човѣка свободенъ. Въ постигане на своята цель, тя има право да си служи съ различни методи. Като се натъкватъ на страдания, съ които не могатъ да се справятъ, хората казватъ: Господъ не вижда ли страданията ни? Защо не ни избави отъ тѣхъ? Коя е интимната мисъль, която кара човѣка да задава такъвъ въпросъ? Богъ вижда и знае, че страдате, но като разбира причинитѣ за страданията ви, оставя ги, да научите нѣкакъвъ урокъ отъ тѣхъ. Вие страдате, но не знаете, какъвъ смисълъ иматъ вашитѣ страдания. Какво отъ това, че нѣкой отъ вашитѣ близки заминалъ за онзи свѣтъ? Докато билъ на земята, вашиятъ близъкъ заемалъ долна служба, но като отишълъ на другия свѣтъ, назначаватъ го за губернаторъ на голѣма область. Чрезъ тази висока служба той може да оправи свѣта. При това положение, има ли нѣщо лошо, че близкиятъ ви заминалъ за онзи свѣтъ? Отъ онзи свѣтъ той ще работи по-добре, отколкото ако остане на земята. И Христосъ казваше на ученицитѣ си: „Ще отида при Отца си и ще изпратя Духа върху васъ“. Ако Христосъ не бѣше напусналъ земята, Духътъ нѣмаше да слѣзе върху хората. Христосъ даде разпореждането си отъ невидимия свѣтъ, да слѣзе Духътъ на земята и да научи хората, какво да правятъ. Следъ възкресението си Христосъ казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Властьта на Христа има значение главно за Него, а за насъ тя е отъ значение дотолкова, доколкото сме свързани съ любовьта Христова и изпълняваме волята Божия. Следователно, като люби Христа, човѣкъ отправя любовьта си къмъ всички останали сѫщества. Въ отношенията си къмъ хората той има желание да имъ помага, както Богъ на него помага, а не да ги използува. Този човѣкъ е готовъ да прояви любовьта си и къмъ мравката. Ако човѣкъ не постѫпва къмъ по-малкитѣ сѫщества отъ себе си, както Богъ постѫпва, той нарушава единъ отъ Неговитѣ закони. Щомъ наруши единъ отъ Божиитѣ закони, човѣкъ изгубва своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие. На мнозина ще се види чудно, защо трѣбва да се помага на мравката. Тѣ казватъ, че хиляди мравки да изчезнатъ, това нищо не значи. Така е за онзи, който не разбира Божиитѣ закони, но за онзи, който разбира тия закони, при всѣко нарушаване на единъ отъ тѣхъ, той изпитва гризене на съвѣстьта. Днесъ малко хора мислятъ за мравката. Тѣ казватъ: Сега, хората се убиватъ едни други като мухи, че за мравкитѣ ще мислимъ. Хората се убиватъ именно за това, че не мислятъ за по-слабитѣ сѫщества отъ себе си. Като говоримъ за любовьта, нѣкои задаватъ въпроса, какъ да се обичатъ и кой човѣкъ може да обича. Ще обичате така, както Богъ обича. Що се отнася до въпроса, кой може да обича, казвамъ: Всѣки, който е почувствувалъ Божията Любовь, може да обича. Който не е почувствувалъ любовьта на Бога върху себе си, той не може да обича. Ще кажете, че всѣки човѣкъ има вѫглища въ огнището си. Каква полза, че има вѫглища, които не горятъ? Свещенъ огънь трѣбва да гори въ всѣки човѣкъ. Не само това, но този огънь трѣбва да бѫде непреривенъ. Какво виждаме днесъ между хората? Тѣ ту се засилватъ и тръгватъ напредъ, ту се спиратъ, оставатъ назадъ. Защо? Свещениятъ огънь въ тѣхъ не гори непрекѫснато: ту се засилва, ту изгасва. Сегашнитѣ хора сѫ въ положението на войници, които ту побеждаватъ, ту ги побеждаватъ. Когато неприятельтъ е слабъ, тѣ вървятъ гордо, съ дигнати нагоре глави. Щомъ неприятельтъ се засили, тѣ се скриватъ въ дупкитѣ си. Какво могатъ да постигнатъ тия войници? Какви придобивки носятъ отъ бойното поле? Ще кажете, че тѣ умиратъ за отечеството си. При това, като се биятъ, ставали смѣли и решителни. Така ли е въ сѫщность? Азъ виждамъ на бойното поле смѣли войници, които геройски се хвърлятъ въ боя, а щомъ влѣзатъ въ живота, смѣлостьта имъ изчезва. Каква смѣлость е тази, която се проявява само при известенъ случай? Има смисълъ човѣкъ да бѫде смѣлъ и да проявява геройството си, когато се застѫпва за Божията държава, когато устоява срещу всичко, само да запази името Божие въ чистота и светость. Ака воюва човѣкъ, нека воюва съ цель да запази чисто и свето името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Като воюва за великитѣ добродетели въ свѣта, човѣкъ знае, какъ трѣбва да се сражава. Тъй щото, ние не сме противъ воюването, но човѣкъ трѣбва да знае, за какво воюва и какъ воюва. Всѣки трѣбва да извади меча си и да воюва. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ и миролюбивъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ и миролюбивъ, когато Богъ царува въ свѣта. Щомъ Богъ не царува, всѣки самъ трѣбва да се защищава — ще извади меча си и ще воюва. Ако не разчита на своитѣ сили, той трѣбва да се свърже съ Бога, Богъ да му изпрати Арахангелъ Михаилъ, да го защищава съ своя мечъ. Като не могатъ да разрешатъ задачитѣ на живота си, нѣкои казватъ: Ще преживѣемъ живота си, както и да е, нѣма защо много да се безпокоимъ. Единъ животъ е това, нѣма какво да мислимъ. Не, това е стара философия. Това не е никакво разбиране. Щомъ си дошълъ на земята, ще воювашъ по всички правила. Щомъ говоришъ за любовьта, ще я приложишъ въ живота си така, че всички тъмни мѣста да се освѣтятъ и да кажешъ: Съ любовьта всичко мога да направя. Ако си боленъ и произнесешъ името на любовьта, ще станешъ отъ леглото си и ще се почувствувашъ здравъ; ако си умрѣлъ и ти пѣятъ последното „Упокой Господи“, произнеси името на любовьта и скочи отъ гроба. Когато човѣкъ дойде до положение да напусне болницата, преди да е изписанъ, нека скочи отъ леглото си. Когато всички мислятъ, че не може да оздравѣе, нека стане отъ леглото. Само онзи може да разбере вѫтрешния смисълъ на живота, който е придобилъ любовьта. А тъй, днесъ да се въодушевява човѣкъ, а на другия день да изгуби въодушевението си, да изгуби любовьта си и да каже, че всичко е било суета, това показва, че той не е разбралъ живота. Любовьта не се губи. Истинската любовь прави човѣка силенъ, добъръ, уменъ. Ако е старъ, съ любовьта той може да се превърне въ младъ момъкъ. Ако невежиятъ помисли за любовьта, веднага придобива знания. Любовьта прави чудеса. Сега ние се намираме въ надвечерието на една Божествена година, на която началото и краятъ се връзватъ и развръзватъ, и всѣкога оставатъ въ едно и сѫщо положение. Старата година никога не си заминава, а новата всѣкога иде. Тъй щото, вие постоянно изпращате една стара година и постоянно посрѣщате една нова. Въ това именно, седи красотата на живота, старата година се готви да си отиде, а не си отива; новата година се кани да дойде, а не иде. Това се вижда невъзможно, но то е много естествено. Трѣбва ли да скърбите, че старата година никога не си отива, въпрѣки това, че я изпращате? Трѣбва ли да скърбите, че новата година никога не иде, макаръ че постоянно я посрѣщате? Нѣма по-идеално положение въ живота на човѣка отъ това, старата година да не си отива, а новата да закъснѣе съ пристигането си. И вие очаквате да придобиете нѣщо ново, но то все не идва. Очаквате го една, две, три и повече години и най-после се обезсърдчавате. Не се обезсърдчавайте, не бързайте да реализирате вашитѣ желания. Колкото по-високи и благородни сѫ желанията ви, толкова по-бавно могатъ да се реализиратъ. Красиво е да очаквашъ нѣщо хубаво и да не го получишъ. Ако реализирате желанията си преждевременно, вие ще се натъкнете на нѣкакво нещастие. Не бързайте да се освободите отъ старитѣ си дрехи. Не раздавайте старите си дрехи на хората. Дръжте ги за себе си. Защо? Все ще ви потрѣбватъ нѣкога. Отъ тѣхъ ще направите дрешки за своитѣ внучета. Въ природата сѫществува законъ за економия, който има приложение и въ частния животъ на човѣка. Това, което е непотрѣбно за тебе, е потрѣбно за другъ нѣкой. Запази го, не го хвърляй вънъ. Казвате: Разумно ли е да даваме старитѣ си дрехи на своитѣ близки? Доволни ли ще бѫдатъ тѣ? Какво представя разумниятъ и какво — неразумниятъ животъ? Какво нѣщо е доволството и какво — недоволството? Представете си, че имате едно дърво, което започва да се разлиства. Листата се люлѣятъ тихо отъ вѣтъра и се разговарятъ помежду си. Тѣ сѫ доволни отъ положението си, защото сѫ на дървото, не се грижатъ за нищо, никой не ги подритва. Откѫсне ли се единъ листъ отъ дървото и падне на земята, вѣтърътъ го подхвърля на една и на друга страна, всички го тъпчатъ. Отначало е зеленъ, но скоро загнива и започва да се разлага, или изсъхва — зависи отъ условията. Този листъ е недоволенъ отъ положението си. Следъ това дървото започва да цъвти, цвѣтоветѣ завръзватъ плодъ, плодоветѣ зрѣятъ и весело се гледатъ едни други, доволни сѫ отъ положението си. Ако единъ отъ плодоветѣ падне на земята и започне да гние, той става недоволенъ. Каква е разликата между зеления листъ на дървото и сухия, падналъ на земята? Сухиятъ листъ изгубва цвѣта си, т.е. своя животъ. Той не може да даде нищо отъ себе си и минава за голѣмъ скѫперникъ. Той се оплаква отъ сиромашията, безъ да подозира, че сиромашията се дължи на отдѣлянето му отъ дървото на живота. Лошото не е въ сиромашията, но въ това, че сиромахътъ изгубва основната идея за живота си. Докато живѣе отъ день за день и мисли само за храната си, човѣкъ е въ положението на падналъ листъ. Всѣки падналъ листъ трѣбва да се възприеме отново отъ дървото и да придобие своята зеленина и сочность — условия за растене и развитие. Кой може да расте и да се развива? Само онзи, който има животъ въ себе си, той е доволенъ отъ него. Падналитѣ листа, които гниятъ и съхнатъ, нѣматъ животъ въ себе си, но създаватъ условия за образуване на почвата. Сега, като дойдемъ до човѣка, казваме: Само онзи човѣкъ има условия да се развива, който се повдига отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ не повдигатъ човѣка, той е подобенъ на изсъхналъ листъ, вѣчно недоволенъ отъ положението си. За да не изпадате въ това състояние, пазете се отъ противоречията на живота. Какво произвеждатъ противоречията въ човѣка? Тѣ изсушаватъ източницитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, и човѣкъ се превръща въ сухъ листъ, безъ никакъвъ животъ, безъ никакво растене. Има нѣкаква надежда и за сухитѣ листа, но за това се изисква дълго време. Трѣбва да минаватъ презъ раждания и прераждания, презъ въплотявания, докато единъ день отново се върнатъ на дървото на живота, като листа, клончета и плодове, и започватъ новъ животъ — оттамъ, дето сѫ спрѣли. Като ме слушате, вие си казвате: Дано дойде Царството Божие на земята. Вие очаквате идването на Царството Божие на земята, но нѣмате ясна представа за него. Колкото да го очаквате, каквото да правите, Царството Божие не може да дойде въ тѣзи времена на земята. Защо? Умоветѣ и сърдцата на хората не сѫ подготвени. За да дойде Царството Божие на земята, хората трѣбва да иматъ просвѣтени умове и възвишени сърдца. Какво можете да очаквате днесъ отъ хората, когато всѣки иска да стане господарь? Слугата иска да стане господарь, а господарьтъ не иска да слѣзе отъ положението си. Бждещитѣ граждани, т.е. гражданитѣ на Царството Божие трѣбва да бѫдатъ слуги — служители на Бога. Редътъ и порядъкътъ въ това царство е точно обратенъ на този, който владѣе въ сегашнитѣ царства. Когато Царството Божие се възстанови на земята, всички противоречия ще изчезнатъ. Много естествено. Тогава всички хора ще бѫдатъ слуги. Всѣки ще търси случай да помогне на нѣкого. Като срещне нѣкоя бедна вдовица, той ще отиде съ нея въ дома й, да й услужи, съ каквото може. Ако е ученъ, ще занимава децата й безплатно. Като свърши работата си съ тѣхъ, ще отиде въ другъ домъ да помага. Ако е свещеникъ, нѣма да го търсите въ църква, но той самъ ще ходи по домоветѣ, между страдащитѣ — да ги утешава. Той ще имъ проповѣдва Словото Божие. Като свърши работата си въ една кѫща, ще отиде въ друга. Бѫдещата църква ще бѫде служене, а не учреждение, както сега. Когато дойде Царството Божие на земята, всѣки ще съзнава задълженията си и ще ги изпълнява. Като грѣши, той самъ ще съзнае погрѣшката си и ще я изправи. Той ще съзнава не само погрѣшкитѣ на настоящето, но и миналитѣ, и ще знае отде произлизатъ тѣ. Единъ съзнателенъ баща ималъ синъ въ училище, отъ когото учителитѣ се оплаквали много. Тѣ наказвали често ученика, но като видѣли, че и наказанията не помагатъ, викнали баща му, да се оплачатъ отъ сина. Следъ това той имъ казалъ: Господа учители, моятъ синъ носи лоши наследствени чърти отъ мене и отъ майка си. Ние сме виновни за това. Колкото и да го наказвате, мѫчно ще се изправи. Ето защо, колкото пѫти презъ седмицата синътъ ми се провини въ нѣщо, отбелязвайте го въ нѣкое тевтерче. Въ края на всѣка седмица азъ ще дохождамъ да получа наказанието вмѣсто него. Първо трѣбва да се възпитамъ азъ, а после синъ ми. Ако азъ бѣхъ добъръ и безъ грѣшки, и синътъ ми щѣше да прилича на мене. Днесъ, както и да го наказвате, той може да се дресира, но нѣма да се възпита. Съвременнитѣ хора се намиратъ повече подъ влиянието на чужди заповѣди и команди. Мѫжътъ заповѣдва на жената, какво да прави, кѫде да ходи, какъ да живѣе. Жената сѫщо заповѣдва на мѫжа, какво да прави. Съ заповѣди не се живѣе. Колкото повече заповѣдватъ на човѣка, толкова по-малка е готовностьта му да изпълнява тия заповѣди. Ако единъ човѣкъ само му заповѣдва, както и да е, но какво ще прави, ако много души му заповѣдватъ? Единъ ще му заповѣда, да го посети въ дома му; другъ ще му заповѣда да му услужи нѣщо. Ако човѣка, на когото заповѣдватъ, е разуменъ и да иска да изпълни тия запвѣди, не може. Защо? Защото преди всичко той трѣбва да изпълни волята Божия. Ако не изпълни волята Божия, той минава за господарь, а не за слуга. Днесъ ще му заповѣдватъ, но утре и той ще заповѣдва. Като изпълнява волята Божия, човѣкъ ще дойде до Царството Божие и ще види, че всичко, което Богъ е създалъ, е красиво и добро. Да мисли и да живѣе човѣкъ по този начинъ, това значи, да е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Кой човѣкъ е въ Божествения свѣтъ и кой — не е, ще го познаете по дѣлата му. Той живѣе въ абсолютна свобода, никого не иска да насили да направи нѣщо. Каже ли, че хората трѣбва да мислятъ като него, той е на кривъ пѫть. Какъ можете да наложите мисъльта си на нѣкого? Какъ можете да замѣстите мисъльта на човѣка съ чужда мисъль? Природата не позволява никакво замѣстване, нито даване на нѣщата подъ наемъ. Човѣкъ не може да даде на заемъ нито главата си, нито сърдцето си, нито дробоветѣ си, нито стомаха си. Това сѫ нѣща, дадени на човѣка, съ цель да се ползува той самъ съ тѣхъ. Да се ползуватъ отъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка е позволено, но да го обсебите, да служи само на васъ, това не се позволява. Виждате ли, че единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за Бога, да прави услуги на хората, да имъ помага, поощрете го. Не му казвайте, че не прави добре, не го спъвайте въ живота му. Наложишъ ли се на човѣка, ти ще носишъ отговорность за неговитѣ погрѣшки. Станешъ ли порѫчитель за нѣкого, ще плащашъ на общо основание. И Христосъ стана порѫчитель на първия човѣкъ. Той пожела да направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое, заради което и на времето си плащалъ, но и досега още плаща. На сѫщото основание, ще дойде день, когато всички хора ще плащатъ за своето порѫчителство. Лесно е днесъ да кажете, че сте християни, но вие трѣбва да изпълните Христовия законъ. Иначе, порѫчителството на Христа за васъ ще остане безпредметно. Самъ Христосъ е казалъ: „Който не изпълни Божиитѣ закони, не се отрече отъ себе си и не тръгне следъ мене, не е мой ученикъ.“ Днесъ вече нѣма да търсятъ Христа отговоренъ за вашитѣ дѣла, но ще търсятъ самитѣ васъ. Вие казвате, че сте християни. Щомъ сте християни, трѣбва да изпълнявате учението Му. Не го ли изпълнявате, вие сами се осѫждате. Азъ съмъ първиятъ прокуроръ, който ще заведа дѣло противъ всѣки, който минава за християнинъ, а не изпълнява учението Му. Ще кажете че не можете, да го изпълните, че не е приложимо. Други пъкъ казватъ, че не сѫ привърженици на новото. Щомъ не сѫ привърженици на новото, т.е. на Христовото учение, защо не изпълнятъ учението на Мойсея? Тъй щото, сега ще се заведатъ две дѣла: едното дѣло ще бѫде противъ онѣзи, които не изпълняватъ учението на Христа. Второто дѣло ще бѫде противъ онѣзи, които не изпълняватъ учението на Мойсея. Едно трѣбва да знаете: или Христовото учение ще изпълните или Мой- сеевото. Ако не изпълните нито едното, нито другото, вие ще изпълните учението на свѣта. Другъ пѫть не сѫществува. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ задълженията си. Страшно е обаче, когато се връща назадъ. Колкото по-назадъ се връща, толкова по-лошо за него. Най-лекиятъ законъ за изпълнението е Христовиятъ. Като ученици, за васъ е важно да знаете, какво можете да приложите. Не е въпросъ да заемете положението на светия, но да застанене въ положението на способенъ ученикъ, да учите съ разбиране и съ любовь. Способниятъ ученикъ се стреми да разбира, а не да учи наизустъ. Има смисълъ ученикътъ да учи наизустъ, но само такива предмети, които изискватъ паметь, а не разбиране. Дойдете ли до математика, геометрия, тамъ е нужно разбиране. Ако изучавате музика, тамъ не се изисква философия и разсѫждение. Тамъ сѫ нужни упражнения. Ще свирите по четири - петь часа на день, докато научите урока си добре. Когато изучавате Божията Любовь, тамъ е нужно приложение, а не говорене. Ще вземете цигулката и лѫка си и ще изсвирите едно отъ парчетата на любовьта. Много сѫ парчетата на любовьта, но вие ща изсвирите едно отъ тѣхъ, по всички правила на изкуството. Ще кажете, че правите усилия, но нищо не излиза. Защо нищо не излиза отъ вашата работа? Защото повечето работятъ съ желание да се харесатъ на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, съ желание да задоволи първо себе си, а после другитѣ. Щомъ задоволи себе си, той ще задоволи и другитѣ. Въ каквато посока и да се проявите, като говоритель, музикантъ, ученъ, първо гледайте, доволни ли сте вие отъ себе си. Ако сте доволни отъ себе си, и другитѣ ще бѫдатъ доволни отъ васъ. Днесъ е последниятъ день отъ старата година. Азъ ви хванахъ здраво въ рѫцетѣ си, както майката хванала детето си, което безъ нейно позволение, редовно бъркало въ гърнето съ сладко и яло. За да хване крадеца, единъ день майката премѣстила гърнето съ сладко другаде нѣкѫде, а на негово мѣсто турила друго гърне, сѫщо като първото, и го напълнила съ живи раци. По старъ обичай, детето отишло къмъ гърнето и посегнало да си извади малко сладко. Въ този моментъ обаче, то надало силенъ викъ. Майката се притекла на вика и видѣла детето си уплашено, понеже рацитѣ захапали рѫката му. По този начинъ тя открила крадеца на сладкото. Днесъ и азъ ви уловихъ предъ гърнето, съ изплашени лица отъ рацитѣ. Рацитѣ представятъ старитѣ връзки, отъ които още не сте се освободили. Откажете се отъ своитѣ стари възгледи и вмѣсто тѣхъ, турете нови. Откажете се отъ възгледитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди, отъ възгледитѣ на своитѣ баби и прабаби и турете на тѣхнитѣ мѣста нѣщо ново. Свържете се съ вѣчния Изворъ на живота, дето енергията постоянно приижда. Вие трѣбва да се обновите, да влѣзете въ новия животъ. Като се свържете съ Извора на вѣчния животъ, въ дома на всѣки ще потече жива, благодатна вода. Който има такава вода въ дома си, той трѣбва да си направи бѣла, мраморна чешма, презъ която водата да тече и да утолява жаждата на всички страдащи пѫтници. Който пие отъ тази вода, той е свободенъ отъ противоречията на живота. Ще кажете, че безъ противоречия не може. Вѣрно е, че безъ противоречия не може, но отъ човѣка зависи, какъ ще се справи съ тѣхъ. И Христосъ ималъ противоречия, но разбиралъ тѣхния смисълъ и лесно ги понасялъ. Какво по-голѣмо противоречие може да сѫществува за Него отъ това, че като Синъ Божи, дошълъ на земята да проповѣдва словото Божие, вмѣсто да Го приематъ, хората Го разпнаха? Христосъ носѣше свобода на хората, а не насилие. Нито Богъ може да си служи съ насилие. Човѣкъ трѣбва доброволно да приема нѣщата, а не чрезъ насилие. Дойде ли до Божественото въ живота, той трѣбва доброволно да го приема и доброволно да му се подчинява. Божественото е изворъ на живота. Като приеме благата на Божественото въ себе си, човѣкъ трѣбва да е готовъ да ги предаде и на другитѣ. Въ това отношение той трѣбва да бѫде проводникъ на благата въ живота. Отъ друга страна, човѣкъ трѣбва да бѫде запалка. Дето мине, да пали. Какво ще пали? Свещения огънь. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за свещения огънь, но самъ не може да го запали. Трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, да бутне запалката му. Щомъ бутне запалката, свещениятъ огънь пламва и започва да гори. Може ли безъ позволение да палите свещения огънь на човѣка? Можете. Единственото нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ позволение, е да запали свещениятъ огънь на своя ближенъ. Виждате, че той се загледалъ нѣкѫде. Не питайте, можете ли да запалите огъня му или не. Драснете клечка кибритъ и нищо повече. Като види, че огъньтъ му гори, нека се чуди, кой го е запалилъ. Той ще се върне дома си съ запаленъ огънь. Ще се сърдите ли, ако приятельтъ ви запали печката въ ваше отсѫтствие? Той знае, че ви нѣма въ стаята, вижда, че е студено и безъ позволение, влиза вѫтре и пали огъня ви. Не само, че нѣма да се сърдите, но ще благодарите за голѣмата услуга, която ви е направилъ. Другъ е въпросътъ, ако приятельтъ ви влѣзе лѣтно време въ стаята ви и запали огъня. Ето защо, искате ли да направите услуга на приятеля си, запалете огъня му зимно време, когато е студено, а не лѣтно време. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да прави нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде направено на своето време и мѣсто. Въ това седи философията на живота. Желая ви да бѫдете запалени свѣщи. При това, всѣки трѣбва да бѫде готовъ да предаде свѣтлината отъ своята свѣщь на ближния си. Когато свѣтлината се предава отъ човѣкъ на човѣкъ, тя се усилва. Казано е въ Писанието, че който предава Божиитѣ блага отъ единъ човѣкъ на другъ, той се свръзва съ душитѣ имъ и остава съ тѣхъ. Презъ тази година всички трѣбва да използувате условията. Условията сѫ вашитѣ уреди, съ които трѣбва да разкопаете, разорете и посѣете. Нивата на човѣка пъкъ е неговото сърдце. Твърда, каменна е почвата на сърдцето, затова тя трѣбва да се разкопае, да се разоре и посѣе съ най-добри семена. Това значи: при каквито условия да се намира човѣкъ, той трѣбва да ги използува. Различнитѣ чувства и желания на човѣка сѫ семената, съ които той ще насади своята нива. Отъ неговитѣ чувства и желания зависи, какви плодове ще се родятъ. Умътъ на човѣка разполага съ възможности за реализиране на желанията му. Ако умътъ не е трезвъ, човѣкъ не може да използува условията на сърдцето. Глупавиятъ човѣкъ не може да се ползува отъ условията на сърдцето. Той не разбира любовьта и не може да я приложи. Разумниятъ обаче, се ползува отъ условията на сърдцето си и вижда тѣхната красота и смисълъ. Затова е казано, че човѣкъ се нуждае отъ свѣтълъ умъ. Като ученици, вие трѣбва да се запознаете съ условията на сърдцето си и съ възможноститѣ на своя умъ. Натъкнете ли се на кисели и горчиви чувства въ сърдцето си, намѣрете тѣхния произходъ и ги поставете вънъ отъ себе си, като чужди вещества. Натъкнете ли се на съмнения и противоречия въ ума си, изхвърлете ги навънъ. Затова първо трѣбва да намѣрите тѣхния произходъ. Да ги изхвърлите навънъ, това значи да ги впрегнете на работа. Тѣ представятъ особенъ родъ енергия, която непремѣнно трѣбва да се приложи нѣкѫде. Когато единъ човѣкъ се гнѣви, съ него заедно се гнѣвятъ хиляди и милиони хора въ свѣта. За да се освободите отъ гнѣва, намѣрете този, който го е предизвикалъ. Щомъ го хванете, вие лесно ще се освободите отъ излишната енергия на гнѣва. Не можете ли да хванете първоизточника на гнѣва, вие ще изгубите много време, докато се справите съ гнѣва въ себе си. Много майки се оплакватъ отъ децата си, че се гнѣвятъ и не знаятъ, какъ да се справятъ съ тѣхъ. Казвамъ: Турете едно огледало предъ разгнѣвеното дете, да се огледа. Като се види въ огледалото, детето веднага ще се засмѣе. То ще намѣри контраста между едно спокойно, тихо, красиво лице и разплаканото, сърдито лице на разгнѣвения човѣкъ. Гнѣвътъ прави човѣка грозенъ. Скъперничеството — сѫщо. Изобщо, всички отрицателни състояния правятъ човѣка грозенъ. Ако можете въ момента, когато преживява тия състояния, да му дадете огледало, да се огледа, той ще се освободи отъ своитѣ слабости и отрицателни чувства. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия на живота, отъ положителна наука, отъ истинска религия. Презъ каквато наука, философия или религия да сѫ минали, тѣ сѫ били необходими за тѣхъ, като школа за възпитание и развитие. Днесъ обаче и вие се нуждаете отъ нова религия, отъ нова наука и философия. Ако мислите, че сте останали назадъ отъ времето си, вземете единъ бързъ тренъ, за да придобиете изгубеното. Да бързате, това не значи, че трѣбва да прилагате методитѣ на днешнитѣ църкви. Всички църкви искатъ да печелятъ членове, да обърнатъ свѣта къмъ Бога. Съ бързане работа не става. Това е механически процесъ. Тѣ препорѫчватъ на хората вѣра, като методъ за спасение. Така не се спасява човѣкъ. Спасението подразбира вѫтрешенъ процесъ. Човѣкъ не се измѣня лесно. Не можете да направите човѣка вѣрващъ, ако вѣрата не е вложена въ него. Ако външно приеме известни идеи и вѣрвания, човѣкъ по-скоро може да ги използува за зло, отколкото за добро. Каквито знания придобива, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ тѣхъ. Истинско знание е онова, което почива на опити. Богъ постави Адамъ и Ева въ рая, именно за това, да правятъ опити, да се ползуватъ отъ растенията, да изучаватъ елементитѣ, отъ които свѣтътъ е създаденъ. Всички дървета и растения въ райската градина бѣха носители на животъ, съ изключение на „дървото за познаване на доброто и на злото“. Всѣко докосване до това дърво внася смущение въ човѣшкото сърдце. Вкуси ли човѣкъ отъ него, той се натъква на смъртьта. И тъй, запомнете основната мисъль отъ лекцията: условията сѫ за сърдцето, а възможноститѣ — за ума. Молете се да ви се дадатъ условия да посадите въ почвата на своето сърдце всички благородни и възвишени чувства. Следъ това обърнете се къмъ ума си, да реализирате чувствата и желанията на сърдцето. Вие се нуждаете отъ вѣра въ Божественото. Тя ще ви направи силни за физическитѣ условия на живота. Щомъ сте силни на физическия свѣтъ, вие ще бѫдете силни и въ духовния. Дето отидете, вие ще бѫдете запалена свѣщь, отъ която хората ще се ползуватъ. Какво по-голѣмо благо отъ това, да носите свѣтлина на окрѫжаващитѣ? Добритѣ дѣла правятъ човѣка красивъ. Тѣ изразяватъ неговия вѫтрешенъ животъ. Мнозина се смущаватъ отъ своя личенъ животъ, намиратъ, че сѫ направили много погрѣшки, че сѫ окаляни. Нѣма защо да се смущаватъ. Каль има навсѣкѫде: и въ личния, и въ семейния, и въ религиозния, и въ обществения животъ на хората. Тази каль не е създадена днесъ. Тя сѫществува отъ памтивѣка. Който се чувствува окалянъ, нищо не му остава, освенъ да отиде при нѣкой чистъ, планински изворъ и да се измие нѣколко пѫти. Чиститѣ извори ще намѣрите въ новия животъ, който изтича отъ Бога. Идете при Бога и Го помолете да ви измие. Единственото нѣщо, което може да преустрои и обнови човѣшкия животъ, това е Божията Любовь. При каквито мѫчнотии да се намира човѣкъ, само Божията Любовь е въ състояние да ги премахне. Ако господарьтъ ви е лошъ, грубъ човѣкъ, свържете се съ любовьта и ще видите, че сърдцето на господаря ви ще се смекчи. Щомъ сърдцето на господаря ви се смекчи, това показва, че отношенията ви къмъ Бога сѫ правилни. Сегашнитѣ религиозни искатъ да обърнатъ хората къмъ Бога. Всѣки вѣрващъ тегли къмъ своето вѣрую. Трѣбва да знаете, че всички хора не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ. При каквито положения да се намирате, най-много 50% отъ хората ще подържатъ вашето вѣрую; 25% ще бѫдатъ неопредѣлени, а останалитѣ 25% ще бѫдатъ противъ васъ. Понеже всички сте вече предъ новата година, стремете се да използувате само онѣзи условия, които носятъ нѣщо благоприятно за васъ. Не мислете, че всички условия ще бѫдатъ благоприятни. Ако мислите така, вие ще бѫдете като младата мома, която вѣрва, че възлюбениятъ й ще я направи щастлива. Впоследствие тя вижда, че се е лъгала. Ако ученикътъ мисли, че учительтъ му ще го направи щастливъ, той живѣе въ заблуждение. Учительтъ дава на ученика само условия, а възможноститѣ сѫ въ самия него. Ако ученикътъ учи добре, учительтъ може да го направи щастливъ; ако не учи, никакво щастие не го очаква. И Духътъ Божи работи въ всички хора безъ изключение, но всѣки ще се ползува отъ Него, споредъ степеньта на своето развитие. Отворете ума и сърдцето си за Духа и не се страхувайте. Мнозина се безпокоятъ, какво ще стане Съ старитѣ идеи, ако приематъ новитѣ. Тѣ не трѣбва да се страхуватъ, защото въ човѣка има мѣсто и за старитѣ идеи, и за новитѣ. Нова вода е онази, която току-що изтича отъ извора. Всѣка вода, която е изтекла вече отъ извора и продължава да тече въ низинитѣ, е стара, но и за нея има мѣсто. Колко стари идеи има въ вашия животъ! Това не трѣбва да ви смущава. Турете новия животъ на една страна, стария — на друга и не се безпокойте. Важно е да не смѣсвате двата живота въ себе си. Нека всѣки животъ си тече по Свой пѫть. Това е въ реда на нѣщата. Служете на Бога и не мислете за стария животъ. Новитѣ идеи сами ще се справятъ. Като намѣрятъ мѣсто въ ума и въ сърдцето ви, тѣ постепенно ще избутатъ старитѣ. Ще дойде день, когато вие ще се видите цѣлъ обновенъ. Щомъ сте свързани съ Бога, всичкитѣ ви работи ще вървятъ добре. Когато човѣкъ дава пѫть на Божественото начало въ себе си, животътъ му се осмисля и работитѣ му се нареждатъ добре. Като се видятъ въ невъзможность да реализиратъ своитѣ желания, нѣкой се утешаватъ съ бѫдещето. Тѣ казватъ: Ако сега не успѣемъ да постигнемъ своитѣ идеали, ще ги постигнемъ въ бѫдеще. За едни хора има бѫдеще, а за други — нѣма. Ако вие отлагате настоящитѣ работи за бѫдеще, много време ще чакате, докато дойде това бѫдеще. Пролѣтьта и лѣтото идатъ само единъ пѫть презъ годината и продължаватъ три месеца. И благоприятнитѣ условия идатъ само единъ пѫть презъ годината. Богъ говори на човѣка само три пѫти презъ годината. Въ първия месецъ на годината Богъ ти казва да не правишъ това или онова, но ти не слушашъ; на втория месецъ пакъ ти казва сѫщото, но ти не слушашъ; на третия месецъ пакъ ти казва сѫщото. Не Го ли послушашъ, Богъ престава да говори, цѣли деветь месеца мълчи. Следъ това се изреждатъ страдания и нещастия въ живота ти. Ако периодътъ, презъ който Богъ говори на човѣка, е 12 години, тогава Той говори презъ първитѣ три години, а презъ останалитѣ деветь години мълчи. Ако периодътъ е отъ 120 години, на всѣки десеть години Богъ ще ти проговори по единъ пѫть. Като ти проговори три пѫти и не Го послушашъ, останалитѣ 90 години нищо не говори. Дългитѣ периоди не се отнасятъ за васъ. За васъ сѫ отъ значение кѫситѣ периоди. Благодарете, че вие работите съ една година отъ 12 месеца. Първитѣ три месеца отъ годината сѫ Божествени, а останалитѣ — човѣшки. Кои сѫ тия месеци, вие сами ще ги намѣрите. Тѣ не вървятъ последователно, затова трѣбва да бѫдете внимателни, да се вслушвате въ Божествения гласъ, който ще ви каже: Стани! Чуете ли този гласъ, и на смъртно легло да сте, ще оживѣете. И боленъ да сте, ще оздравѣете. Когато Богъ слиза на земята, тогава се уреждатъ работитѣ на хората. Когато учениятъ, добриятъ, способниятъ човѣкъ дойде на земята, тогава се уреждатъ работитѣ на всички. Когато разберете, че Богъ слиза на земята, вие трѣбва да бѫдете абсолютно свободни, да Го приемете безъ никакво съмнение, съ чисти сърдца и свѣтли умове. Най-малкото съмнение по отношение на Него ще стане причина Той да ви напусне. Сега ние говоримъ за онѣзи отъ васъ, които сѫ напѫпили и се готвятъ да цъвнатъ. Когато за пръвъ пѫть чуе гласа на Бога, човѣкъ напѫпва; втория пѫть се разцъвтява и завръзва плодъ, а третия пѫть узрѣва. Човѣкъ разбира смисъла на живота, само когато мине презъ процеситѣ напѫпване, разцъвтяване, завръзване и узрѣване. Тѣзи процеси ставатъ въ Божествения свѣтъ, а не на земята. Докато е на земята, човѣкъ живѣе въ колиба или въ царски палатъ, но като влѣзе въ Божествения свѣтъ, той живѣе въ пълна свобода. Тамъ никакви ограничения не сѫществуватъ. Запримѣръ, когато бѣше въ затворъ, апостолъ Петъръ се намираше въ голѣми ограничения: краката му бѣха въ окови. Той не вѣрваше, че ще излѣзе отъ затвора. Обаче, една вечерь дойде при него ангелъ Господенъ и му каза: Стани! Петъръ отговори: Не мога, Господи, окованъ съмъ. Ангелътъ се приближи къмъ него, бутна го, и оковитѣ паднаха отъ краката му. Петъръ стана, облѣче се и излѣзе вънъ, отъ никого незабелязанъ. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ лесно. Тамъ и невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни. Като ученици, вие трѣбва да имате вѫтрешна връзка съ Бога, да се съобщавате съ сѫщества отъ възвишения свѣтъ. Днесъ правятъ опити да свържатъ Америка съ най-отдалеченитѣ краища иа свѣта. Ако това е възможно за земята, още по-възможно е за духовния свѣтъ, дето съобщенията сѫ по-съвършени. Нѣма да се мине много време, и това съобщение ще стане възможно. Достатъчно е да се завърти единъ ключъ, за да свържатъ небето съ земята, и цѣлата земя да се изпълни съ знание за Господа. Сърдцата и умоветѣ на хората ще се отворятъ, и тѣ ще бѫдатъ готови за Царството Божие. Днесъ, обаче, тѣ още не сѫ готови да станатъ жители на Царството Божие. Всички хора трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото, което иде въ живота. Нѣма защо да мислятъ, че чрезъ смъртьта ще влѣзатъ въ Царството Божие. Докато е на земята още, човѣкъ може да влѣзе въ Царството Божие, да придобие Вѣчния животъ. Напусне ли земята, човѣкъ отива тамъ, дето се е приготвилъ: грѣшникътъ отива въ ада, а праведниятъ — въ рая. Близкитѣ на заминалия плачатъ за него, искатъ да го върнатъ на земята. Оставете грѣшника да си живѣе въ ада, да не прави пакости на земята. Оставете и праведния въ рая, оттамъ да ви помага. Следователно, когато грѣшникътъ остане въ ада, а праведниятъ — въ рая, вие ще бѫдете свободни. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 19 Лекция отъ Учителя, държана на 31 декемврий 1930 г., София — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единица време Размишление. Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да използува всѣки моментъ въ живота си разумно. Какво се разбира подъ думата „моментъ на живота?“ Подъ „моментъ на живота“ разбираме единица време, единица мѣрка, съ която човѣшкото съзнание измѣрва известни величини, събития и др. Безъ прилагането на тази мѣрка, и да не иска, човѣкъ преувеличава или намалява нѣщата. Изобщо, хората иматъ разположение повече къмъ преувеличаване, отколкото къмъ намаляване. Днесъ рѣдко ще срещнете човѣкъ, който да предава нѣщата така, както сѫ въ действителность. Запримѣръ, ако изнесете една своя идея предъ едно общество, малцина ще я възприематъ, както я предавате. Повечето ще внесатъ нѣкакви преувеличения въ това, което сте говорили. Нѣкои пъкъ нѣма даже да чуятъ, какво сте говорили. Защо? Мисъльта имъ била заета съ нѣщо по-важно. Запримѣръ, какъ ще разбере вашата идея онзи, който страда отъ зѫбъ? Презъ всичкото време той ще мисли за болката си. Той казва: Въ дадения моментъ на живота ми е важенъ моятъ зѫбъ. Значи, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ обхваща съзнанието на човѣка, е най- важно. Като ученици, вие трѣбва да имате единица мѣрка отъ времето, съ която да измѣрвате нѣщата. Ето защо, като разглеждате своитѣ възгледи, не питайте дали сѫ прави, но задайте си въпроса: На моя страна ли е правото, и право ли мисля? Ако човѣкъ разглежда нѣщата споредъ своето лично право, това е едно нѣщо; ако ги разглежда споредъ общото, Божествено право, това е друго нѣщо. Божествено право е това, което има предъ видъ славата Божия, доброто на всѣки човѣкъ и на себе си. Божественото право трѣбва да бѫде право за всички хора, безъ изключение. Докато се рѫководи отъ това право, човѣкъ може да се развива. Престане ли да го прилага, и развитието му спира. Съвременнитѣ хора искатъ първо да уредятъ работитѣ си и тогава да мислятъ за Бога. Ако досега тѣ не сѫ наредили работитѣ си, никога нѣма да ги наредятъ. Ако човѣкъ е дошълъ на земята съ неуредени работи, нищо не може да постигне. Ще кажете, че сте объркали концитѣ. Това е другъ въпросъ. Пияницата обърква концитѣ, скѫперникътъ — сѫщо, сиромахътъ — сѫщо. Щомъ сѫ объркали концитѣ, нищо друго не имъ остава, освенъ да ги оправятъ. Човѣкъ не се е родилъ пияница, нито скѫперникъ, нито сиромахъ. Той е станалъ такъвъ впоследствие. Щомъ е решилъ да оправя концитѣ, той трѣбва да се върне въ естествения пѫть на живота, къмъ своето първично състояние, както е излѣзълъ отъ Бога. Лошиятъ животъ, лошитѣ навици сѫ вметнати нѣща въ живота, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Ще каже нѣкой, че така се родилъ. Не, той е взелъ нѣщо чуждо отвънъ и го вмъкналъ въ живота си като примѣсъ. Той казва: Азъ не мога да живѣя безъ своята каса, безъ своитѣ книги и т.н. Ако си силенъ, ще докажешъ, можешъ ли да живѣешъ безъ тия нѣща, или не можешъ. Докато живѣешъ още, можешъ да носишъ касата съ себе си, но като дойде смъртьта, всичко оставяшъ настрана: жена, деца, домъ, пари, книги. Ако си силенъ, опитай се да се противопоставишъ на смъртьта. И най-голѣмиятъ юнакъ отстѫпва предъ смъртьта и вижда, че това, безъ което нѣкога не е могълъ да живѣе, сега го оставя настрана, не се интересува отъ него. Въ турско време българскитѣ чорбаджии мислѣха, че не могатъ безъ наргеле, но като дойдоха тежки времена, видѣха, че и безъ него могатъ. Какво представя наргелето? Споредъ мене, наргелето може да се уподоби на недоволството въ човѣка. То е психическо, духовно наргеле въ човѣка. Още като стане отъ сънь, човѣкъ търси наргелето си — нѣкакъвъ старъ навикъ, който го прави недоволенъ. Както се отказалъ отъ физическото наргеле, така човѣкъ трѣбва да се откаже и отъ психическото, т.е. отъ лошитѣ навици. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ слабоститѣ си и отъ своитѣ лоши навици, за да влѣзе въ истинския животъ. На всѣки човѣкъ е дадена една важна задача, която трѣбва да свърши навреме и добре. Тази задача не седи въ ядене и пиене, въ обличане и забогатяване. Това сѫ второстепенни нѣща. За да реши задачата си правилно, първото нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае, е здравето. Щомъ е здравъ, той ще има на разположение и пари, и дрехи, и кѫща; ако е боленъ, каквото има, ще го изгуби. Докато е уменъ, човѣкъ има на разположение всичко: и пари, и дрехи, и кѫща. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ, пази това, което Богъ ти е далъ. Пази свѣтлината на своя умъ, както и топлината на своето сърдце. Това е сѫщественото, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Казвате: Защо Богъ ме е създалъ така? Изхвърли тази мисъль отъ главата си. Ако настоявашъ да ти се отговори на този въпросъ, единъ день ще получишъ отговоръ, но горчиво ще съжалявашъ. Днесъ казвашъ, че не можешъ да живѣешъ безъ това или онова, но единъ день ще те поставятъ на изпитъ, да ти докажатъ, че можешъ безъ всичко това. Въ каквото положение да се намѣри въ даденъ моментъ, човѣкъ трѣбва да приложи своята единица мѣрка отъ време, да бѫде доволенъ отъ всичко. Доволството е сила. Не е въпросъ човѣкъ да бѫде презъ цѣлия си животъ доволенъ отъ едно и сѫщо положение, но той трѣбва да бѫде доволенъ отъ най-малкото, което въ даденъ моментъ получава. Като се нахранишъ, благодари за яденето, което ти е дадено. Нѣкой яде днесъ, а за утре мисли, дали ще има, какво да яде. Ако си доволенъ отъ малкото, което днесъ ти се дава, и на другия день ще ти дадатъ. Не си ли доволенъ на днешното, на другия день още по-малко ще ти дадатъ. Който се е погрижилъ за днешния день, той ще се погрижи и за утрешния. Ако мислишъ, че утре ще дойде нѣщо по-лошо, ти се заблуждавашъ; ако мислишъ, че утре ще дойде нѣщо по-добро, ти пакъ се заблуждавашъ. Утрешниятъ день ще бѫде точно такъвъ, какъвто е билъ вчерашниятъ. Сега, като говоримъ за единица мѣрка, имаме предъ видъ живата единица. Тя може да се вземе отъ времето, отъ живота, отъ човѣка. Затова казваме, че единицата е обширна величина. За човѣка, за ангела казваме, че сѫ единици, но и за Бога казваме, че е единица. Той е единица, която не може да се сравни съ нищо. Затова казваме, че Богъ е единствениятъ въ свѣта, на Когото думата е мощна. Той никога не грѣши. Дойде ли до интереситѣ на живитѣ сѫщества, Той всѣкога ги има предъ видъ и нарежда работитѣ имъ, както намира за добре. Ако човѣкъ, като малка единица, застане до Бога — голѣмата единица, получава се числото 11. Като съберемъ дветѣ единици, получаваме двойката — число на противоречие. Наистина, ако дадете една ябълка на две деца, веднага се явява споръ, кое отъ тѣхъ да вземе по-голѣма часть. Кое отъ дветѣ деца има право да притежава по-голѣмата часть отъ ябълката? Понеже и дветѣ деца сѫ на еднаква възрасть, мѫчно можете да опредѣлите, кое отъ тѣхъ има право да владѣе по-голѣмата часть. Обаче, ако ябълката се даде на двама братя, единиятъ на 21 години, а дру- гиятъ на — 10, какъ ще раздѣлятъ ябълката? Ако голѣмиятъ братъ обича братчето си, ще му даде по-голѣмата часть отъ ябълката; ако не го обича много, ще му даде по-малката часть. Значи, доброто, което правимъ, както и разположението, което имаме къмъ хората, се опредѣля отъ чувството ни къмъ тѣхъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се рѫководи отъ своитѣ чувства. Когато обичате нѣкого като себе си, вие сте готови да му дадете всичко, отъ което той се нуждае. Ако има нужда отъ пари, вие бръквате въ джоба си и вадите щедро, не поглеждате, какво давате. Когато не обичате нѣкого, обръщате парата, гледате да не дадете повече, отколкото трѣбва. Когато се рѫководи само отъ чувствата си, да даде повече или по-малко, човѣкъ не е на правата страна. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Той трѣбва да има една мѣрка, споредъ която да постѫпва. Безъ тази мѣрка той не знае, кѫде колко да дава. Ако дава повече, той казва, че обича; ако дава по-малко, казва, че не обича. Защо нѣкого обича повече, а нѣкого по-малко, той самъ не знае. Не е въпросъ да обичате всички хора еднакво, но да прилагате къмъ тѣхъ една и сѫща мѣрка. Човѣкъ трѣбва да мѣри нѣщата съ една мѣрка, а не съ две. Не казвамъ, че човѣкъ всѣкога прилага дветѣ мѣрки, но когато не обича нѣкого, по старъ навикъ, той изважда втората мѣрка и започва съ нея да мѣри. Тази е причината, поради която, като не обича нѣкого, човѣкъ е готовъ да вижда лошото въ него. Той е готовъ да преувеличи и най-малкия му недостатъкъ. Какво печели човѣкъ, ако преувеличи недостатъка на онзи, когото не обича, или преувеличи добродетелитѣ на онзи, когото обича? Нищо не печели. Следователно, прилагайте единицата мѣрка къмъ вашитѣ постѫпки и не преувеличавайте нито доброто, нито злото въ хората. Кажете ли за нѣкого, че е много добъръ, или много лошъ, питамъ: Какь измѣрихте количеството на доброто и злото въ този човѣкъ? Въ даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде много добъръ или много лошъ — това зависи отъ външния стимулъ на живота, както и отъ вѫтрешното разбиране на човѣка. Споредъ отношенията си къмъ даденъ човѣкъ, вие можете да го заставите да се прояви като добъръ или като лошъ. Ако отнемете ябълката отъ рѫката на детето, то започва да плаче, да се сърди — става лошо. Дайте му следъ това две хубави ябълки, то ще се засмѣе, ще се зарадва и ще стане добро. Видите ли, че нѣкое дете се стимулира изключително отъ своитѣ желания, ще знаете, че то нѣма единица мѣрка въ живота си. Отъ това дете не може да се очаква много. Когато иска да постигне известно желание, и възрастниятъ човѣкъ постѫпва като детето. Той казва: Това желание е Божествено, и азъ трѣбва да го постигна. Въ сѫщность, желанието му не е Божествено. Този човѣкъ изопачава Божественото. Не изопачавайте Божественитѣ идеи! Не предизвиквайте Бога! Дойдете ли до името Божие, пазете Го чисто и свето въ душата си. Не Го ли пазите съ нужната чистота и светость, нищо не можете да постигнете. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ това, доколко той държи името Божие чисто и свето въ сърдцето и въ душата си. Името Божие е единица мѣрка, единица време. Съ това име човѣкъ може да си служи при всички мѫчнотии и изпитания въ живота. Ако си боленъ и помислишъ за това име, болестьта ти ще се махне; ако имашъ изпити, като ученикъ или студентъ, достатъчно е да помислишъ за това име, за да можешъ спокойно да се явишъ на изпитъ. Ако имашъ да давашъ, пакъ помисли за Божието име. Така ще смекчишъ сърдцето на кредитора си. Какво представя Богъ, не мисли. За името Му, обаче, можешъ да мислишъ, колкото искашъ. Всѣкога носи името Божие въ съзнанието си като единица мѣрка и единица време. Единъ моментъ мисли, но мисли за това име като за нѣщо, което включва всички условия и възможности на Битието. Нѣма живо сѫщество, което мисли лошо за името Божие. И най-лошитѣ сѫщества мислятъ добре за Него, защото сѫ опитали Неговата сила и мощь, Неговата доброта и благость. И тѣ се подчиняватъ на това име. Следователно, искате ли да се развивате правилно, дръжте името Божие въ ума, въ сърдцето, въ душата си чисто и свето. Ще кажете, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, да ходите на черква, да изпълнявате известни обреди. Това е външната страна на въпроса. Съ вѣра само или съ външно поклонение работата не върви. Колко хора сѫ пропаднали, като сѫ живѣли само съ вѣра! Единъ селянинъ, отъ шопскитѣ села, отишълъ единъ петъченъ день на пазара, да продаде маслото си, да си купи нѣкои нѣща за дома си. Той турилъ маслото въ една голѣма делва. Всички хора, които минавали край него, поглеждали къмъ маслото, намирали го доброкачествено и прѣсно. Двама млади апаши се спрѣли предъ селянина, пазарили маслото и казали: Ние ще купимъ маслото за единъ свещеникъ, при когото ти ще отидешъ да вземешъ паритѣ. Ето адреса му. Иди при него, той ще ти плати. Селянинътъ повѣрвалъ на младитѣ хора, далъ имъ делвата съ маслото, а отъ тѣхъ взелъ бележката, на която билъ написанъ адресътъ на свещеника. Въ това време двамата апаши отишли при свещеника и му казали: Отче, вземи тѣзи 20 лева за молитва на единъ селянинъ, който е побърканъ малко. Той ще дойде следъ насъ. Каквото да ти говори, ще знаешъ, че не е съ всичкия си умъ. Ти му прочети нѣколко молитви, да му олекне. Свещеникътъ повѣрвалъ на младитѣ хора. Като дошълъ селянинътъ, свещеникътъ извадилъ молитвеника си, турилъ епитрахила си върху главата на набедения боленъ и започналъ да му чете молитви. Прочелъ нѣколко молитви, но селянинътъ не се интересувалъ отъ тѣхъ. Той искалъ паритѣ за маслото си. Свещеникътъ се чудилъ, за какви пари и за какво масло му говори селянинъть, но продължавалъ да му чете молитви. Най-после селянинътъ казалъ: Отче, тази работа съ четене на молитви не става. Трѣбва да платишъ маслото! Свещеникътъ се увѣрилъ, че наистина селянинътъ е побърканъ. И селянинътъ се чуди, защо свещеникътъ не плаща за маслото, а се прави на лудъ и чете молитви. И двамата били изиграни отъ младитѣ апаши. Смѣшно е положението и на двамата, но кой човѣкъ не е билъ изиграванъ? На кого не сѫ туряли епитрахилъ на главата и не сѫ чели молитви? Селянинътъ иска пари, а свещеникътъ му чете молитви. За да не изпадатъ въ смѣшни положения, хората се нуждаятъ отъ правилно разбиране. Човѣкъ придобива това разбиране отъ опитноститѣ, презъ които минава, както и отъ опитноститѣ на великитѣ и свети хора, които сѫ живѣли преди него. Библията, Новиятъ заветъ съдържатъ опитноститѣ на светии, пророци, апостоли, които сѫ живѣли нѣколко хиляди години преди васъ, но сѫ разполагали съ голѣми знания. Ако нѣкой отъ тѣхъ дойде днесъ между васъ, ще видите, че наистина тѣ сѫ били учени хора. Сегашнитѣ хора минаватъ за учени, но работитѣ имъ не вървятъ добре. Тѣ казватъ, че любовьта ще спаси свѣта, но въпрѣки това свѣтътъ и досега не е спасенъ. Защо? Любовьта на хората не е още Божествена. Само Божията Любовь може да спаси свѣта, а не човѣшката. По какво се отличава Божията Любовь отъ човѣшката? Божията Любовь внася примирение въ човѣка, и той е готовъ да служи на цѣлия свѣтъ. Да служишъ на Бога, на ближния си и на себе си, това значи, да си придобилъ любовьта, да си свързанъ съ Бога. Който е готовъ да служи, той е силенъ човѣкъ. Не е ли готовъ да служи, той е слабъ човѣкъ. Който люби, безъ да очаква да го обичатъ, той е силенъ човѣкъ. Любовьта прави човѣка силенъ, макаръ по сила тя да се равнява на кибритена клечка. Любовьта не може да запали цѣлия свѣтъ, както и слънцето не може изведнъжъ да огрѣе цѣлата земя, но тя внася потикъ въ всички живи сѫщества. Потикътъ те прави силенъ. Днесъ се иска отъ всички хора да мислятъ право, да прилагатъ единицата мѣрка въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не е нужно всички хора да мислятъ еднакво, необходимо е обаче, право да мислятъ. Красотата на живота седи въ разнообразието на нѣщата. Приятно е да гледате различни модели на дрехи, но всѣки моделъ трѣбва да бѫде по мѣрка ушитъ. Не сѫ ли спазени мѣркитѣ, този моделъ не се харесва. Копчетата сѫщо трѣбва да бѫдатъ на мѣсто. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Ако това има значение въ физическия свѣтъ, колко повече има значение въ духовния и въ умствения свѣтъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, трѣбва да бѫдатъ на своето мѣсто. Кой кого обичалъ, кой обичалъ повече и кой — по-малко, кого обичатъ и кого не обичатъ, това не е ваша работа. Това значи, да се занимавате съ мисли, които сѫ извънъ своето мѣсто. Занимавате ли се съ такива мисли, вие внасяте дисхармония, както въ вашия така и въ цѣлокупния животъ. Като спирате вниманието си върху извънредни мисли, т.е. върху мисли, които не сѫ на мѣстото си, съ това показвате своето невежество. Казвате, запримѣръ, че нѣкой човѣкъ е много обичанъ отъ хората, а въпрѣки това чувате, че той умрѣлъ. Възможно ли е това? Любовьта прави човѣка безсмъртенъ. Може да обичате само онзи човѣкъ, въ когото любовьта живѣе. Ако майката бие детето си често и казва, че го обича, тя не разбира любовьта. Не можете да биете детето си, ако го обичате. Това дете не дава поводъ за биене. Ако родителитѣ обичатъ детето си, това показва, че любовьта е въ него. То само става обично. Дето е любовьта, тамъ е животътъ. Човѣкъ обича хлѣба по сѫщата причина — животъ носи той. Първата хапка е най- сладка, защото получавате отъ нея най-много енергия. Нѣкои приематъ тази енергия и се ползуватъ отъ нея, а други не могатъ да я приематъ. Това зависи отъ съзнанието имъ, какъ гледатъ на този въпросъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Ако човѣкъ има съзнателно отношение къмъ дадена мисъль, той се ползува отъ нея. Нѣма ли съзнателно отношение къмъ нѣкоя мисъль, тя минава и заминава край него, безъ да му предаде нѣщо. Всѣка мисъль, съзнателно приета отъ човѣка, внася въ него здраве, богатство и безсмъртие. Не може ли мисъльта да внесе въ човѣка тия качества, това показва, че той е слушалъ и възприемалъ външно само, а не и вѫтрешно. Мисъльта минава покрай него, безъ да го засегне дълбоко. Следователно, каже ли нѣкой, че ви обича, вижте първо, дали той обича Бога. Ако обича Бога, и васъ ще обича; не обича ли Бога, и васъ не обича. После ще каже, че вѣрва въ Бога. Ако не обича Бога, той не може да вѣрва въ Него. Вѣрата се обуславя отъ любовьта. Колкото повече обичашъ нѣкого, толкова повече вѣрвашъ въ него; колкото по-малко го обичашъ, толкова по-малко му вѣрвашъ. Какво виждаме въ отношенията на хората? Колкото по-малко се познаватъ, толкова повече си вѣрватъ и толкова повече се уважаватъ. Щомъ се опознаятъ повече, тѣ губятъ вѣрата и уважението си единъ къмъ другъ. Защо? Нарушили сѫ единицата време, единицата мѣрка помежду си. За да не губятъ тази мѣрка, тѣ трѣбва да бѫдатъ като числата, да се увеличаватъ и намаляватъ. Разумниятъ човѣкъ знае, кога трѣбва да се увеличава и кога да се намалява. Той е като житното зърно, което на пролѣть посаждатъ въ земята, да се увеличи. Който сѣе, правилно разрешава въпроситѣ. Който мисли, правилно разрешава въпроситѣ. Ако не мисли, човѣкъ е подобенъ на пѣтелъ, който предпочита житното зърно предъ диаманта. Като намѣри парче диамантъ, той го подхвърля и казва: Искамъ нѣщо, което мога да хапна, а не това, което лъщи. Сега и вие искате да ви се каже нѣщо специално, да намѣрите веднага правия пѫть. Правиятъ пѫть е пѫтьтъ на любовьта. Приложете любовьта и не се смущавайте. — Какъ да я приложимъ? — Тамъ е въпросътъ. Искате ли да приложите любовьта, освободете се отъ всѣкакво съмнение въ Първата Причина. Най-малкото съмнение препятствува на любовьта. Дойдете ли до любовьта, до Бога, тамъ не се позволява никаква нечистота, никакво съмнение. За да се свърже съ Божественото съзнание, човѣкъ трѣбва да очисти своето съзнание отъ съмнението. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е хармониченъ. Виждате ли нѣкаква дисхармония, тя се дължи на други съзнания, които сѫ внесли известно отклоняване, както въ човѣшкия животъ, така и въ цѣлата природа. Неестествениятъ животъ на хората е причина за неестественитѣ прояви на животнитѣ. Заякътъ, запримѣръ, станалъ страхливъ, благодарение на неблагоприятнитѣ условия, при които живѣе. Преследванъ отъ животни и хора, той трепва и отъ най-малкия шумъ. Следователно, когато срещнете нѣкой страхливъ човѣкъ, ще знаете, че той е живѣлъ при неблагоприятни условия. Като ученици, отъ васъ се иска разумна, съзнателна работа. Не работите ли съзнателно, вие ще се натъкнете на нежелателни положения. Не желае ли да работи, човѣкъ се намира предъ изненади въ живота. Той се храни добре, но въпрѣки това боледува и умира. Защо? Защото въ храната влиза единъ елементъ, който внася смъртьта. Човѣкъ се стреми къмъ любовьта, въпрѣки това се натъква на умразата. Защо? Защото въ неговата любовь влиза елемента на умразата, отъ който самъ трѣбва да се освободи. Човѣкъ говори за права, за положителна мисъль, въпрѣки това се натъква на съмнението. За да се освободи отъ смъртьта, умразата и съмнението, човѣкъ трѣбва да внесе въ живота, въ любовьта и въ мисъльта си онзи елементъ, който наричаме „единица време“. За да изправи кривитѣ страни на своя животъ, човѣкъ се нуждае отъ нѣщо малко. Една малка поправка е въ състояние да постави живота въ нормално положение. Понякога една тухла само е въ състояние да запуши дупката на кѫщата и да я запази отъ външни неблагоприятни условия. Малкитѣ нѣща въ живота развалятъ работитѣ. Малкитѣ удари носятъ голѣми последствия. Понѣкога единъ кривъ, лошъ погледъ разваля добритѣ отношения. Срѣщате нѣкой, който е неразположенъ и ви поглежда криво. Не се сърдете на този човѣкъ. Той се намира въ тъмна нощь, когато никой не може да му помогне. Ако носите свѣщь въ рѫката си, не питайте, защо този човѣкъ не ви погледналъ любезно, но запалете свѣщьта си и свѣтнете му да намѣри пѫтя си. Всѣки се нуждае отъ едно топло чувство, отъ одобрението на хората. Когато цигуларьтъ дава концертъ, той не мисли само за пари, но иска да сподѣли изкуството си съ хората, да чуе тѣхното одобрение. Учительтъ работи усърдно, съ любовь, и той има желание да получи одобрението на своитѣ ученици. Майката сѫщо има желание да получи одобрението на децата си. Питамъ: Като работите вие, чие одобрение очаквате? Работете съзнателно и съ любовь, да получите одобрението на Бога. Да работи човѣкъ съ любовь, това значи, да се свърже съ Божественото съзнание и да изпълнява волята Божия на време. Сега, като говоримъ за любовьта, за вѣрата, ние нѣмаме предъ видъ любовьта и вѣрата на обикновенитѣ хора. Ние не се нуждаемъ отъ религията на обикновенитѣ хора, нито отъ тѣхнитѣ молитви. Ние се интересуваме отъ първичния животъ, съ своята чистота. Запазите ли чистотата на този животъ, запазвате и неговата цѣлокупность. Този животъ е капиталъ, даденъ на човѣка отъ Бога, да работи и всѣки день да прилага къмъ него по нѣщо ново. Бѫдещиятъ животъ на човѣка зависи отъ настоящия. Следователно, работата на днешния день опредѣля бѫдещитѣ придобивки. Ако работи съ любовь, човѣкъ ще запази талантитѣ, които Богъ му е далъ. Не работи ли съзнателно, той ще изгуби талантитѣ си, както е постѫпилъ господаря съ слугата, на когото е далъ единъ талантъ. Сега, ако питате, какво се иска отъ ученика, ще ви кажа: Ученикътъ трѣбва да има здрава и чиста мисъль. Чистата мисъль подразбира чистота въ желанията и въ чувствата. Като работи, той все ще се оцапа, но трѣбва постоянно да се чисти. Никаква нечистота не се допуща въ сърдцето и въ ума му. За да разбере, дали мисъльта му е права и чиста, човѣкъ трѣбва да си послужи съ единица мѣрка отъ време. Щомъ пази тази мѣрка, той никога нѣма да се заблуждава. Който мисли право, той знае, обича ли нѣкого, или не. Той има ясна представа за любовьта. Щомъ разбира любовьта, той знае, че въ любовьта на единъ човѣкъ може да се намѣри любовьта на мнозинството. И тогава, ако единъ човѣкъ обича нѣкого, той не търси любовьта на другитѣ хора. Като казваме, че човѣкъ трѣбва да се задоволява отъ любовьта на единъ човѣкъ само, имаме предъ видъ истинската любовь. Когато любовьта между двама души не се проявява правилно, тѣ непремѣнно ще търсятъ любовьта на другъ нѣкой. Защо? Защото между тѣхната любовь нѣма равновесие. Любовьта на двама души образува права линия само, но силитѣ имъ не сѫ уравновесени. Ако двамата се движатъ непрекъснато въ права линия и въ една посока само, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. За да придобиятъ нѣщо съществено и ценно, тѣ трѣбва да промѣнятъ посоката на своето движение, да се отправятъ въ посока на висшето съзнание. При това, двамата заедно трѣбва да се повдигнатъ. За да свършите една работа добре, нужно е участието на две ръце, на два крака, на две очи, на две уши. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателна работа върху себе си. Ще работите върху себе си, безъ да се спирате върху това, какво мислятъ хората за васъ. Спирате ли се върху мнението на хората, вие не можете да се развивате. Силата на ученика седи въ това, да преодолява мѫчнотиитѣ и препятствията. Вървете напредъ безъ страхъ, безъ съмнения, безъ колебания. Мнозина се съмняватъ въ това, дали сѫ въ правия пѫть. Докато служи на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си духъ и съ всичката си сила, той е на правъ пѫть. Влѣзе ли най-малкото съмнение въ ума на човѣка, той се отклонява отъ пѫтя си. Щомъ се отклони отъ правия пѫть, човѣкъ започва да губи това, което е придобилъ. За да се върне къмъ изгубеното, понѣкога човѣкъ прибѣгва къмъ лъжата. Той мисли, че съ лъжата ще получи повече отъ това, което ще получи съ истината. За да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да прилага истината. Ще кажете, че истината носи страдания. И да страда съ истината, за предпочитане е човѣкъ да живѣе съ нея, отколкото съ лъжата. Каквото страдание и да ви сполети, щомъ живѣете добре и изпълнявате волята Божия, скръбьта ви ще се превърне въ радость. Задъ всѣко разумно страдание се крие великата Божия мисъль. Когато Христосъ бѣше въ Гетсиманската градина, Той се молѣше да се отмѣни по нѣкакъвъ начинъ чашата на страданието, но веднага дойде висшето Му съзнание на помощь, и Той каза: Господи, да бѫде Твоята воля! Следъ това Христосъ разбра, че чашата, която Богъ Му бѣше опредѣлилъ да изпие, криеше въ себе си велико благо. Христосъ изпи горчивата чаша, следъ което получи великото Божие благословение — възкресението. Веднъжъ се дава на човѣка да пие горчива чаша. Изпие ли я веднъжъ, втори пѫть не му се дава сѫщата опитность. Въ единъ европейски градъ осѫдили единъ престѫпникъ на смъртно наказание. Сѫдътъ му предложилъ три наказания — обесване, застрелване и отравяне — самъ да си избере едно отъ наказанията. Престѫпникътъ избралъ третото наказание — да изпие нѣкаква отрова. Дали му една отъ най-силнитѣ отрови, но каква била изненадата имъ, като видѣли, че престѫпникътъ не умрѣлъ. Правителството решило да освободи престѫпника, като се рѫководѣло отъ принципа: невъзможно е да се наложи на човѣка два пѫти едно и сѫщо наказание. Щомъ мине човѣкъ презъ известно страдание, втори пѫть не може да мине презъ сѫщото. Този престѫпникъ билъ силенъ човѣкъ. Той казва: Ще изпия най-силната отрова, но пакъ нѣма да умра. Той направилъ единъ опитъ, съ който доказалъ своята сила. Тъй щото, ако сте силни и вие трѣбва да изнесете своитѣ опити предъ свѣта, да покажете, че имате единъ принципъ, една мѣрка — единица отъ време. И тъй, една отъ отличителнитѣ чърти на ученика е чистотата. Ученикътъ трѣбва да бѫде чистъ. Щомъ има нужната чистота, външна и вѫтрешна, той може да мисли право. Днешниятъ дълбокъ снѣгъ и вѣтъръ подчъртаватъ именно това. Снѣгътъ говори за чистотата на човѣка, а вѣтърътъ показва, че човѣкъ трѣбва да мисли право. Като знаете това, вие трѣбва да работите съзнателно, да придобиете чистота и права мисъль. Днесъ хората умиратъ преждевременно, защото не работятъ съзнателно. Тѣ не знаятъ, какъ да работятъ и за кого да работятъ, за да продължатъ живота си. Ако тѣ искрено пожелаятъ да служатъ на Бога, да изпълняватъ волята Му, животътъ имъ ще се продължи. Човѣкъ не трѣбва да заминава за онзи свѣтъ, преди да е свършилъ работата си. Ако не свърши работата си, той заминава преждевременно. Въ този смисълъ повечето хора заминаватъ преждевременно. Като ученици, отъ васъ се иска права, свѣтла мисъль и чисти чувства, които да уравновесятъ силитѣ на вашия организъмъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде образецъ въ всичко: въ обхода, въ мисъльта си, въ обличане, въ движения, въ походка. Той трѣбва да има високъ идеалъ. Каквато работа започне, трѣбва да я върши по правилата на високия идеалъ. Не се ли рѫководи отъ тия правила, не може да се разчита на него. Каквато работа започнете, работете я съ цель да осветите името Божие. Започвайте работата си съ Бога и свършвайте я съ Бога. Не се безпокойте, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Щомъ сте свързани съ Бога, всичко се нарежда добре. Единъ изворъ сѫществува въ свѣта, отъ който изтича животътъ. Той е изворътъ на абсолютната чистота. Каквото става въ свѣта, все за Него става. Той е източникъ на онзи животъ, който ражда великата Любовь. За тази Любовь сѫществува всичко: за нея слънцето грѣе, за нея звездитѣ свѣтятъ, за нея водитѣ бликатъ, за нея цвѣтята цъвтятъ, за нея птичкитѣ пѣятъ, за нея хората мислятъ и живѣятъ. Искате ли водитѣ на този изворъ да потекатъ въ васъ, отворете широко сърдцата и умоветѣ си и започнете да давате. Затворите ли се, водитѣ на този изворъ ще замръзнатъ за васъ и вие нищо нѣма да получите. Тази е причината, поради която човѣкъ не може да реализира своитѣ добри желания. Дойде ли една свѣтла идея въ ума ви и едно благородно чувство въ сърдцето ви, не казвайте, че не може да се реализира, но отворете широко ума и сърдцето си, впрегнете волята си на работа и ще видите, какъ всичко ще ви се притече на помощь. Уповавайте на Бога въ себе си и не се страхувайте. Щомъ сте свързани съ Него, вие имате сила да преодолявате всички спънки. Човѣкъ трѣбва да отвори кесията си, да раздава. Той трѣбва да бѫде щедъръ. Ако не е щедъръ, колкото и да проповѣдва, думитѣ му нѣма да иматъ резултатъ. Ученикътъ на новото учение трѣбва да прилага това, което говори. Той отива въ единъ домъ да проповѣдва, а не може да помогне на болния въ дома. Истински проповѣдникъ е този, който прилага всичко, което говори: болни лѣкува, страдащи утешава, мъртви възкресява. Вѣра и любовь сѫ нужни на човѣка, за да приложи това, което има въ себе си. Приложете най-малкото, което имате, защото, казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ голѣмото. Малкото се благославя.“ — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. * 18 Лекция отъ Учителя, държана на 25 декемврий 1930 г., София — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Умствени прояви Размишление Чете се резюме на темата: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“. Често хората говорятъ за права и задължения. Кое е право и кое — задължение? Когато човѣкъ влѣзе въ една гостилница да се нахрани, какво трѣбва да направи? Той трѣбва да плати. Какво трѣбва да прави ученикътъ въ училището? Той трѣбва да учи. Следователно, всѣки човѣкъ има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикътъ има право да учи, но има задължение къмъ учителя си, да слуша и да прилага съветитѣ му. Значи, задължението произлиза отъ правото. Съ други думи казано: Правото е майка на задължението. За да стане майка, човѣкъ трѣбва непремѣнно да роди нѣщо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всѣки човѣкъ може да стане майка. Ако на физическия свѣтъ не може да роди, човѣкъ не може да се нарече майка; ако въ духовния свѣтъ, т.е. въ свѣта на чувствата, не роди нѣщо, човѣкъ не може да се нарече майка; ако въ умствения свѣтъ, т.е. въ свѣта на идеитѣ, не роди нѣщо, човѣкъ не може да се нарече майка. Умрѣлиятъ може ли да се роди? Раждането на умрѣлия наричаме оживяване. Като чуятъ думата „животъ“, хората се радватъ. Като чуятъ нѣщо за смъртьта, тѣ се страхуватъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се страхува отъ смъртьта. Всички живи сѫщества изпитватъ ужасъ отъ смъртьта. Защо смъртьта произвежда страхъ? Защото лишава човѣка, както и всички живи сѫщества, отъ тѣлото имъ, чрезъ което тѣ сѫ свързани съ физическия свѣтъ. Значи, смъртьта ограничава сѫществата. Въпрѣки страхътъ на човѣка отъ смъртьта, тя непрекѫснато го дебне. Ако на една позиция той успѣе да я избѣгне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва отъ позиция на позиция, докато единъ день чуете, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ, и казвате: Богъ да го прости! Ние пъкъ казваме: Този човѣкъ умрѣ за физическия свѣтъ, а оживѣ за духовния. Не е въпросъ човѣкъ да говори за смъртьта и за живота, но той трѣбва да ги разбира. Ако разбира смъртьта, той нѣма да се страхува отъ нея. Ако разбира живота, той ще знае, че смърть не сѫществува. Какъвъ смисълъ има да говори човѣкъ за нѣща, които не разбира и не може да използува? Какъвъ смисълъ има да препорѫчвате гостилницата на вашитѣ близки, ако тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ яденето? Какъвъ смисълъ има да каните приятеля си да посети концерта на нѣкой виденъ музикантъ, ако нѣма билетъ за него? Следователно, има смисълъ да говорите за живота, но ако имате плочитѣ на живота, да ги турите на грамофона и да слушате, какво се говори или пѣе. Има смисълъ да говорите за рая, за небето, ако имате плочи от тамъ. Значи, има нѣща невъзможни. Кога сѫ невъзможни нѣщата? Когато нѣма условия за тѣхното проявяване. Запримѣръ, това, което за човѣка е възможно, за животнитѣ е невъзможно. Човѣкъ може да свири на цигулка или на другъ нѣкакъвъ инструментъ, но коньтъ не може. Това пъкъ, което е възможно за ангела, не е възможно за човѣка. Запримѣръ, за ангела е възможно да живѣе вѣчно, а за човѣка е невъзможно. Ангелътъ е безсмъртенъ, а човѣкъ — смъртенъ. Ангелътъ не умира, защото има голѣми знания. Той разполага съ знания, които го правятъ безсмъртенъ. Ако и човѣкъ се намира при благоприятни условия, обиколенъ съ приятели, които го потикватъ къмъ работа и постоянно му даватъ импулсъ, въ скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигналъ. Обаче, ако приятелитѣ му сѫ невежи, неразумни хора, вмѣсто да го потикнатъ къмъ нѣщо велико, тѣ го спъватъ. Въ този смисълъ, подъ благоприятни условия разбираме добритѣ сѫщества, които ни помагатъ. Лошитѣ условия сѫ пакъ сѫщества, които спъватъ човѣка въ развитието му. Подъ влиянието на тия сѫщества, човѣкъ постоянно промѣня състоянията си: сутринь има едно състояние, на обѣдъ — друго, а вечерь — трето. Приятелитѣ действуватъ добре върху човѣка, а неприятелитѣ му го спъватъ. И светиитѣ, и апостолитѣ, и обикновенитѣ хора сѫ опитали доброто и лошото влияние на своитѣ приятели и неприятели отъ невидимия свѣтъ. И Христосъ, този великъ човѣкъ, Синъ Божи, сѫщо бѣше поставенъ на изпитания отъ сѫщества, които искаха да Го спънатъ. Апостолъ Павелъ сѫщо се оплакваше отъ тия сѫщества. За едно отъ тия сѫщества той казва, че е влѣзло въ плътьта му като трънъ. Неприятелски разположенитѣ сѫщества къмъ човѣка влизатъ въ него като кираджии и му действуватъ по различенъ начинъ: едни отъ тѣхъ събуждатъ въ него чувства на умраза, на съмнение, на скѫперничество и т.н. Следъ всичко това човѣкъ се чуди, какъ е далъ ходъ на тия чувства въ себе си. Задачата на човѣка се заключава, именно въ това, да се освободи отъ влиянието на неразумнитѣ, низши сѫщества въ себе си, и отъ свои господари, да ги направи слуги, които да му се подчиняватъ. Това може да постигне човѣкъ само при единственото условие — да служи на Бога. Нѣма по-велика наука за човѣка отъ тази да знае, какъ да се освободи отъ старитѣ си господари. Това не става съ сила, но съ знание, разумность и любовь. За да се справи съ низшитѣ и отрицателни състояния въ себе си, човѣкъ трѣбва да има знания и да цени нѣщата. Когато се намѣри въ висши състояния, той трѣбва да ги цени, да не ги изгуби. Не ги ли оценява, човѣкъ ще изпадне въ положението на пѣтела, който ровилъ въ бунището да намѣри нѣкое зрънце, да си хапне, но вмѣсто зрънце, изровилъ единъ диамантъ. Той клъвналъ диаманта, но като видѣлъ, че не е за ядене, подхвърлилъ го настрана и казалъ: Защо ми е този камъкъ? Какъ не намѣрихъ нѣкое зрънце да си клъвна? Пѣтелътъ не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, съ които могатъ да се нахранятъ много пѣтли и кокошки. Ако диамантътъ попадне въ рѫката на човѣкъ, последниятъ ще се зарадва, но пѣтелътъ не може да го оцени. Пѣтелътъ не разбира смисъла и цената на нѣщата, както човѣкъ ги разбира. Като слушате баснята „Пѣтелъ и диамантъ“, вие се смѣете на пѣтела, че не разбира нѣщата и не може да ги използува. Какво ще кажете за онѣзи хора, които не разбиратъ геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Тѣ гледатъ човѣка, възхищаватъ се отъ очитѣ, отъ ушитѣ, отъ носа, отъ устата му, безъ да го разбиратъ. Ако разбираха физиогномията, по носа тѣ щѣха да познаятъ човѣка, щѣха да избѣгватъ много страдания, на които днесъ се натъкватъ. Като видятъ формата и линиитѣ на носа, щѣха да знаятъ, има ли смисълъ да правятъ връзка съ нѣкой човѣкъ. Ако отидатъ при нѣкой банкеръ да искатъ пари на заемъ, по носа му тѣ щѣха да познаятъ, готовъ ли е да имъ услужи той или не. Като разбере, че банкерътъ е готовъ да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерътъ не е готовъ за услуга, човѣкъ нѣма да излага достойнството си. Човѣкъ е отворена книга, по която може да се чете. Всѣки удъ на лицето му, всѣка линия е буква отъ азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората, виждаме, че иматъ много знания, но не могатъ да ги приложатъ. Защо? Не знаятъ отде да започнатъ. Тѣ предприематъ една работа, но успѣхъ нѣматъ. Въ края на краищата, тѣ се обезсърдчаватъ. Религиозниятъ казва: Не зная вече, какво да правя. Отъ 20 години насамъ се моля усърдно, но разбрахъ, че молитвата е празна работа. Свѣтскиятъ казва: Отъ 20 години насамъ уча, изучавамъ наукитѣ една следъ друга, но видѣхъ, че и съ наука нищо не се постига. Тѣ се намиратъ въ положението на Соломона и казватъ като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И религиозниятъ, и свѣтскиятъ не разбиратъ живота. Соломонъ дошълъ до едно неизвестно, което не могълъ да разреши. Най- после той казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И това е нѣкакво разрешение, но отрицателно. Той е дошълъ до отричане на науката, на живота. Въ желанието си да намѣри равновесието на живота, Соломонъ го търсилъ въ яденето, въ пиенето, въ науката, докато най-после дошълъ до жената и казва, че по-високо сѫщество отъ жената нѣма. Понеже е направена отъ реброто на човѣка, той казва, че жената е отъ високъ произходъ. Въ всички свои търсения и лутания, Соломонъ все повече се отдалечавалъ отъ Бога. Като се видѣлъ обиколенъ отъ много жени, Соломонъ се отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Той се намиралъ подъ влияние на женитѣ, едни отъ които подържали една философия, други — друга. Въ края на краищата тѣ внесоха езичеството всрѣдъ еврейския народъ, а заедно съ това — и разврата. Мѫдъръ бѣше Соломонъ, но се влияеше. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се влияе. Не е добре човѣкъ да се подава на влияние, но въпрѣки това влиянието е неизбѣжно. Влиянието може да бѫде механическо или несъзнателно и съзнателно. Освенъ това, и предметътъ може да се подава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите единъ камъкъ на известно разстояние, тукъ има механическо възприемане на влиянието. Камъкътъ се влияе отъ силата, съ която човѣкъ го хвърлилъ, и се движи до известно мѣсто самъ. Щомъ силата, която е излѣзла отъ човѣка, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава отъ влияние. Обаче, отъ силата, съ която човѣкъ хвърля камъка и отъ разстоянието, до което той е стигналъ, азъ сѫдя за характера на човѣка. Ако наблюдавате, какъ децата хвърлятъ камъни, ще видите, че нѣкое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто — на 20 метра разстояние, третото — на 30 метра, четвъртото — на 40 метра, петото — на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десеть метра разстояние казвате, че по характеръ е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човѣкъ мѣри нѣщата отблизо. Ако е религиозенъ, той казва, че не трѣбва много служене на Бога. Ако е свѣтски, ще каже, че човѣкъ не се нуждае отъ много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете, дали ще успѣете въ една работа, направете следния опитъ: хвърлете единъ камъкъ и гледайте, на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десеть метра, ще знаете, че работата ви нѣма да даде добри резултати, нѣма да имате успѣхъ. Какво трѣбва да правите, за да имате успѣхъ? Започнете да се упражнявате въ хвърляне на камъни. Хвърляйте единъ, втори, трети камъкъ, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра. Можете ли да хвърлите единъ камъкъ на сто метра разстояние, разчитайте на успѣхъ въ работата си. Упражнението въ хвърляне на камъни служи като методъ при самовъзпитанието на човѣка. И ученитѣ си служатъ съ този методъ. Като предприематъ изследването на нѣкой наученъ въпросъ, тѣ работятъ усилено, все повече и повече, т.е. хвърлятъ камъка все по-далечъ и по-далечъ. Ще каже нѣкой, че отъ учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човѣка не се пръска отъ учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне отъ учене. Ако е въпросъ за шише, има опасность отъ пръсване, но за главата нѣма такава опасность. Горко на учения, ако идеитѣ му не се пукатъ. Колкото повече снаряди се пукатъ, толкова по-добре. Ако идеитѣ на човѣка не се пукатъ, какво можемъ да кажемъ за тѣхъ? Ще излѣзе, че тѣзи идеи сѫ размѫтени яйца и не могатъ да се пукнатъ, не може да излѣзе пиле отъ тѣхъ. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде светъ. Какво разбирате подъ думата „светъ“ човѣкъ? Кой човѣкъ е светъ? Светъ човѣкъ е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Светъ човѣкъ е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свѣти и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духътъ му е силенъ. Ако постоянствувате да го гасите, най-после той временно ще загасне. Презъ това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибритъ, за да се запали отново, съ още по-голѣма сила. Като изучаваме хората и тѣхнитѣ прояви, виждаме, какъ се провалятъ. Една малка спънка събаря великани. И следъ това тѣ се считатъ за герои. Споредъ мене, герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трѣбва веднага да продължи пѫтя си. Не може ли да продължи пѫтя си, никакъвъ герой не е той. Отъ човѣка се иска да върви напредъ, безъ да се спира върху погрѣшкитѣ и добродетелитѣ си. Ще каже нѣкой, че сгрѣшилъ нѣщо. Отде знае това? Пипалъ ли е погрѣшката си? Другъ нѣкой ще каже, че е добъръ, защото направилъ нѣкакво добро. Ние не вѣрваме въ погрѣшки и добрини, които не могатъ да се пипатъ. Въ какво седатъ добринитѣ на човѣка? Ще кажете, че сте давали жито на беднитѣ хора, че сте се молили за страдащитѣ и т.н. Това е работа съ чужди капитали. Преди всичко, житото не е негово. То е дадено отъ Бога. Да се молите, това не е качество на човѣка. Молитвеното състояние е присѫщо на Божественото въ човѣка. Че е така, виждаме по това, че човѣкъ се моли, само когато се намира въ мѫчнотия. Значи, молитвата за човѣка е насилственъ актъ, а не доброволень. Ако обичате нѣкого, пакъ има нѣкакво чуждо влияние, нѣкакъвъ външенъ импулсъ. Вѣрвате въ Бога. Защо? И вѣрата ви е продиктувана отъ нѣкакъвъ личенъ интересъ. Това сѫ все чужди състояния, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Той трѣбва да дойде до различаване на сѫщественото отъ несѫщественото въ себе си. Като се натъква на своитѣ успѣхи и неуспѣхи, човѣкъ дохожда до голѣми морални сътресения, въ които чисти съзнанието си. Въ първо време той се е мислилъ за светия, но като види, че колкото пѫти го палятъ, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излѣзе десеть пѫти на борба съ нѣкой силенъ юнакъ и все го повалят на земята, най-после той се обезсърдчава и казва: Имало и по-силни хора отъ мене. Ако постоянствува да се упражнява, той се засилва, излиза на открита борба съ неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питатъ, какъ стана толкова силенъ юнакъ, той казва: Който много пѫти е падалъ и ставалъ, не може най-после да не се изяви като юнакъ. Щомъ сѫ го поваляли на земята, той е научилъ изкуството да поваля другитѣ. Като ученици, вие трѣбва да имате силна воля, да преодолявате мѫчнотиитѣ. Колкото пѫти да паднете, вие трѣбва да сте готови да станете и да продължите пѫтя си. Въ човѣка има нѣщо непобедимо. То е Божественото начало вь него. Човѣкъ знае, че ще дойде день, когато не могатъ да си играятъ съ него. Ще дойде день, когато той ще бѫде непобедимъ. Заради Божественото въ себе си човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мѫчнотии и страдания да го налѣгатъ, той трѣбва да знае, че има нѣщо въ него, което е надъ всичко. И въ ада да влѣзе, той лесно ще се справи съ условията и ще излѣзе надъ тѣхъ. Докато се държи за Божественото и да умре, човѣкъ пакъ ще възкръсне; и да изгасне, пакъ ще се запали; и да остарѣе, пакъ ще се подмлади. Въ Божественото начало на човѣка живѣе Богъ. Държи ли се за това мѣсто, човѣкъ лесно може да изплува отъ вълнитѣ на живота, но за това се иска учене. Какво учене се препорѫчва на ученика? Много просто. Ако ученикътъ е въ първо отдѣление, ще изучава букварь. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мѫчна наука ще изучава. Като влѣзе въ живота, ученикътъ ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближенъ и себе си. Не е лесно да познае човѣкъ себе си. Той се оглежда въ огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тѣхъ. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човѣка въ Божествения свѣтъ, носътъ показва състоянието му въ духовния свѣтъ, а брадата — състоянието му на физическия свѣтъ. Носътъ показва, какви възможности се криятъ въ човѣка въ даденъ моментъ. Носътъ изпълнява нѣколко служби. Като органъ на обонянието, той възприема миризмитѣ въ физическия свѣтъ, които указватъ приятно или неприятно чувство върху човѣка. Тѣзи чувствувания указватъ влияние върху психическия животъ на човѣка. Не е достатъчно само да знаете, че носътъ е органъ на обонянието, но трѣбва да изучавате формата, линиитѣ на носа, да изучавате неговото значение като удъ, свързанъ съ умствения животъ на човѣка. Като изучавате човѣшкия носъ, виждате, какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човѣка споредъ степеньта на интелигентностьта. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалитѣ органи въ човѣшкото тѣло и ще видите, че всѣки органъ има освенъ физиологическо, още и психологическо значение. Запримѣръ, мозъкътъ опредѣля мисъльта на човѣка, дробоветѣ — чувствата, стомахътъ — желанията му. Слѣзете ли по-долу, въ дебелитѣ черва, тамъ е адътъ на човѣка — неговитѣ низши желания и стремежи. Тамъ сѫ последствията на низшия човѣшки животъ. Въ дебелитѣ черва се събиратъ остатъцитѣ, непотрѣбнитѣ нѣща, които се изхвърлятъ навънъ. Като изучавате физиологическитѣ функции на човѣшкия организъмъ, въ връзка съ психическия му животъ, виждате, колко сложно нѣщо е човѣкъ. Само при това положение може да си обясните промѣнитѣ, които ставатъ съ него. Днесъ срѣщате единъ човѣкъ, който ви говори за моралъ, за идеали, за нѣкакво вѣрую, а на другия день се отказва отъ всичко. Кѫде е човѣкътъ, на когото можете да разчитате? Другъ нѣкой пъкъ издържа на своитѣ идеи и убеждения. Той живѣе въ това, което говори. Въ този човѣкъ има душа. За този човѣкъ казваме, че душата му присѫствува въ него. Често слушате да казватъ за нѣкого: Душа има този човѣкъ. За другъ нѣкой казватъ: Този човѣкъ е безъ душа. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ възвишенъ животъ. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху себе си. Човѣкъ трѣбва да развива своитѣ дарби и способности, които природата е вложила въ него. Ако на човѣка е даденъ единъ талантъ за разработване, той трѣбва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползува човѣкъ, ако изгуби своитѣ дарби, способности и добродетели? Нѣкой се бори съ себе си, съ окрѫжаващитѣ, иска да мине за герой. Какъвъ герой е този, който е изгубилъ любовьта, вѣрата, кротостьта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде день, когато ще снематъ медалитѣ на всички фиктивни герои. Богъ помага на истинскитѣ герои, а не на фиктивнитѣ и на страхливитѣ. Ако иска да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ, да уповава на Божественото въ себе си. Единъ младъ човѣкъ заболѣлъ отъ нѣкаква болесть, която се отразила на крака му. Той отишълъ при единъ лѣкарь, да му даде нѣкакъвъ съветъ за лѣкуване. Лѣкарьтъ му казалъ, че трѣбва да отиде въ нѣкоя болница, тамъ да го лѣкуватъ. Като прекаралъ десетина деня въ болницата, лѣкаритѣ му казали, че кракътъ е гангранясълъ и трѣбва да се отрѣже. Болниятъ билъ смѣлъ човѣкъ, но не се съгласилъ съ предложението на лѣкаря. Той се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Господинъ докторе, азъ не давамъ крака си. Ако е дошълъ часътъ на заминаването ми, ако трѣбва да дамъ нѣкаква жертва за Бога, предпочитамъ цѣлъ да се пожертвувамъ, отколкото да дамъ единия си кракъ. Богъ не се нуждае отъ моя кракъ. Следъ това болниятъ се облѣкълъ и напусналъ болницата. Следъ шесть месеца той се върналъ въ болницата и се представилъ на лѣкаритѣ съ здравъ кракъ. Какъ се излѣкувалъ? Това не е важно. Важно е, че се излѣкувалъ. Когато е смѣлъ и решителенъ, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Следователно, знайте, че всичко, което се случва въ живота на човѣка, е за негово добро. Това се отнася за разумнитѣ, за онѣзи, които любятъ Бога. Даже и смъртьта, отъ която всички се страхуватъ, е освобождение за човѣшката душа. Който не разбира, какво нѣщо е смъртьта, той мисли, че завинаги се раздѣля отъ своитѣ близки. Вѣрно е, че не може да вижда близкитѣ си, когато пожелае, но все пакъ нѣкога може да ги види. Ако вашиятъ ближенъ е въ затворъ, вие можете единъ пѫть въ седмицата да се виждате съ него. Има единъ опредѣленъ день, когато близкитѣ на затворницитѣ могатъ да посетятъ затвора и да се видятъ съ тѣхъ. На сѫщото основание, казвамъ: Има единъ опредѣленъ день въ седмицата, когато можете да се срещнете съ своитѣ близки, заминали за онзи свѣтъ. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за човѣшкия носъ, като проява на човѣшката мисъль. Колкото по-правиленъ е носътъ и колкото по-красиви сѫ линиитѣ му, толкова по-правилна е мисъльта на човѣка. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Като се обезсърдчи, той трѣбва да си зададе въпроса, защо се обезсърдчилъ, и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трѣбва правилно да си отговори, защо не иска да работи. Ако боледува, човѣкъ трѣбва да се запита, защо боледува, отде иде болестьта, коя е причината за нея и т.н. Една отъ причинитѣ за болеститѣ е мързелътъ. Обаче, мързеливиятъ е пасивенъ по отношение на работата. Дойде ли до яденето, той е много активенъ. Той яде повече, отколкото трѣбва. Престъпление е човѣкъ да преяжда. Като преяжда, той осакатява тѣлото си. Човѣкъ преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено въ себе си, човѣкъ се осакатява. Когато изразходва докрай мислитѣ си, той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие. Природата не позволява на човѣка да се осакатява. Ето защо, когато изучавате човѣшкия носъ, вие трѣбва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителнитѣ чърти на човѣшкия характеръ, а не върху отрицателнитѣ. Има такива носове, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Види ли такъвъ носъ, той трѣбва да се огради, да не се подава на влиянието му. Като се спре върху нѣкой лошъ носъ, безъ да иска, човѣкъ се свързва съ отрицателнитѣ чърти на човѣшкия характеръ и дълго време се намира подъ тѣхното влияние. За да изучава характера на лошитѣ хора, човѣкъ трѣбва да се облѣче въ броня, за да се запази отъ тѣхнитѣ влияния. Невежиятъ не трѣбва да се занимава съ злото. Дойде ли до него, той не трѣбва да го бута. За да не си създава страдания, той трѣбва да стои далечъ отъ злото, да не го пипа. Светията може да се занимава съ злото, защото е силенъ. Злото е киселина, която разлага и руши. Само учениятъ и светията могатъ да работятъ съ тази киселина. Тѣ знаятъ, кѫде да я турятъ, да свърши нѣкаква добра работа. Както химикътъ познава свойствата на киселинитѣ и знае действието имъ върху различнитѣ метали, така всѣки човѣкъ трѣбва да познава проявитѣ на злото и да може разумно да се справя съ тѣхъ. Както желѣзото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желѣзо, което се намира въ кръвьта на човѣка. Когато органическото желѣзо въ човѣка ръждяса, той заболява, или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желѣзо, човѣкъ трѣбва да подържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желѣзото непремѣнно ще ръждяса. Ние знаемъ, че причината за ръждясване на желѣзото сѫ влагата и кислородътъ. Ако едно отъ тия условия отсѫствува, желѣзото не ръждясва. За да подържа нормалната топлина на тѣлото си, човѣкъ трѣбва да има нормални чувства. Ако чувствата на човѣка сѫ неправилни, вѫтрешната му топлина или се увеличава, или намалява. И въ единия, и въ другия случай той губи разположението си. Докато е здравъ, добре разположенъ, човѣкъ се намира въ положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото. Тя играе, върти се и поглежда къмъ този или онзи момъкъ, дано хареса нѣкого, да се ожени за него. Много момци ще й се усмихватъ, докато спре вниманието си на единъ отъ тѣхъ. Въ първо време всичко върви добре. И момата, и момъкътъ сѫ млади, красиви, но щомъ се оженятъ, полицитѣ започватъ да се нижатъ една следъ друга. Тѣ се чудятъ, отде дойдоха тѣзи полици. Много естествено. Тѣ не се женятъ за едно лице, но за цѣла компания, която е фалирала въ смѣткитѣ си и търси нѣкой да й плати дълговетѣ. Безъ да подозиратъ, тѣ се нагърбватъ съ тия полици и цѣлъ животъ страдатъ, не могатъ да ги изплатятъ. Въ такъвъ случай, само онзи има право да се жени, който е ликвидиралъ съ дълговетѣ си, който се е развързалъ отъ своитѣ съдружници. Когато е здравъ, добре разположенъ, човѣкъ казва, че вѣрва въ Бога, въ Христа. Обаче, щомъ се натъкне на нѣкакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вѣра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато сѫществува злото, човѣкъ все ще се съмнява. Това зависи отъ човѣка. Ако знае, какъ да гледа на нѣщата, човѣкъ никога нѣма да се съмнява. Срещнете ли нѣкого, потърсете въ него една положителна, добра чърта и тамъ спрете вниманието си. Доброто, положителното въ човѣка е Божественото, което никога не се измѣня. Защо не спрете погледа си върху Божественото въ човѣка, а трѣбва да се занимавате съ временното и преходното? Само гениалниятъ, светията могатъ да се занимаватъ съ злото, съ цель да го изучаватъ. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, трѣбва да се занимава съ доброто и положителното въ свѣта. Занимавате ли се съ отрицателнитѣ прояви на човѣка, вие непремѣнно ще паднете въ кашата на живота. Затова турцитѣ казватъ: „Не се подигравай на съседа си, защото самъ ще изпаднешъ въ неговото положение“. На каквото се присмѣете, това ще дойде до главата ви. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася животъ въ човѣка, злото отнема живота. Доброто е добъръ проводникъ на живота, а злото — лошъ проводникъ. Ето защо, докато живѣе, човѣкъ трѣбва да се занимава съ доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човѣка, а злото преждевременно го води къмъ старость. Ако не се научи да живѣе правилно, да прилага доброто, човѣкъ заминава преждевременно за онзи свѣтъ, дето го чакатъ реторти. Неговиятъ рѫководитель ще го прекара презъ нѣколко реторти, да се пречисти. Като мине презъ огънь, той ще го изпрати отново на земята, да продължи учението си. Много пѫти ще минава човѣкъ презъ огънь, ще слиза на земята и ще се качва въ невидимия свѣтъ, докато научи уроцитѣ си добре. Следъ това, пречистенъ и подмладенъ, той ще влѣзе въ новото царство, дето не сѫществуватъ противоречия и недоразумения. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ царството на противоречията и въпрѣки това, очакватъ щастливъ животъ. Това е невъзможно. Щастието зависи отъ доброто. Ако живѣе добре и прилага доброто, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Не прилага ли доброто, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, нито на този, нито на онзи свѣтъ. Добродетелниятъ човѣкъ носи щастието въ себе си. И тъй, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ въ свѣтли мисли, съ красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи, да се облѣче човѣкъ въ Христа. Не се ли облѣче въ тѣзи дрехи, човѣкъ минава за последенъ беднякъ. Той ще бѫде листъ, разнасянъ отъ вѣтъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вѣрвате въ Христа и да очаквате следъ това Той да ви обича. Кога учительтъ обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарьтъ обича готвача си? Когато готви добре. Кога Богъ обича човѣка? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човѣкъ трѣбва да има трезвъ умъ и здраво сърдце. Щомъ умътъ на човѣка е трезвъ и сърдцето — здраво, каквото налѣете въ него, ще се задържи. Когато нѣкой се мисли за старъ, това показва, че стомната му е пукната. Стариятъ е човѣкъ на произволи, а младиятъ, който се учи — човѣкъ на положителната, Божествена наука. Стариятъ се училъ отъ своитѣ опитности, а младиятъ се учи отъ опитноститѣ на другитѣ. Ева направи погрѣшката на стария човѣкъ. Когато змията я изкушаваше, тя трѣбваше да каже: Ако, наистина, като яде отъ плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човѣкъ може да стане подобенъ на Бога, яжъ първо ти отъ него, а после ще ямъ и азъ. Обаче, безъ да мисли много, Ева първа вкуси отъ този плодъ, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: Какво да правимъ сега? Нѣма какво да правите вече. Щомъ си отишълъ на бойното поле, ще се биешъ; като си започналъ нѣкаква търговия, ще търгувашъ; като си отишълъ на нивата, ще копаешъ; като си станалъ слуга, ще слугувашъ; ако си мѫжъ, ще вършишъ работата на мѫжа; ако си жена, ще вършишъ работата на жената; ако си ученикъ, ще учишъ. Бѫди доволенъ отъ положението, въ което се намирашъ и не питай, защо Богъ ти е далъ тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трѣбва да я изпълните. Какво представятъ мѫжътъ и жената? Мѫжътъ и жената не сѫ това, което днесъ познаваме. Подъ понятието „жена“ ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката — почвата, отъ която израстватъ нѣщата, а жената е формата, която пречупва лѫчитѣ на свѣтлината. Значи, въ понятието „жена“, въ широкъ смисълъ, имаме форма — жената, съдържание — майката и смисълъ — девата. Следователно, за пречупванията на лѫчитѣ и за възможноститѣ въ живота търсете жената; за резултатитѣ на живота търсете майката, а за резултатитѣ на чистотата търсете девата. Понятието „мѫжъ“ е сѫщо трояко: мѫжъ, баща и съпругъ. Искате ли да изучавате тѣзи понятия, ще ги сравнявате съ първитѣ три: мѫжътъ — съ девата, бащата — съ майката, а съпругътъ — съ жената. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ живота, колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълватъ. Следователно, за да разбира тия форми, срѣди и възможности, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Влѣзете ли въ съгласие съ Божествения свѣтъ, вие се освобождавате отъ всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човѣкъ сърдцето си отъ смущения, ума си отъ съмнения, това значи, да се е домогналъ до новитѣ схващания. Не освободи ли сърдцето и ума си, човѣкъ самъ поставя препятствия на пѫтя си и се лишава отъ Божиитѣ блага. Тази е причината, поради която човѣкъ очаква нѣкакво благо, а не го получава. Той не подозира, че самъ е виновенъ за това. Смущенията и съмненията сѫ бентове, които човѣкъ самъ поставя на пѫтя, отдето идатъ Божиитѣ блага. Дали си ученъ, философъ, музикантъ или писатель, щомъ си поставилъ бентъ на пѫтя си, ти самъ се лишавашъ отъ благата на живота. Ученъ или простъ, човѣкъ трѣбва да се домогне до истинския животъ, нареченъ Божественъ. За този животъ Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. И тъй, като на ученици, давамъ ви задачата, да се заемете съ изучаване на човѣшкия носъ: формата, голѣмината, широчината, линиитѣ му, а следъ това и голѣмината на неговитѣ пори. Сравнявайте носоветѣ на хората, изучавайте проявитѣ имъ и вадете правилни, научни заключения. Носътъ на човѣка опредѣля неговата мисъль и интелигентность. Като правите научни изводи, вие ще се домогнете до вѫтрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота, виждате въ него главно три категории прояви: прояви на обикновенитѣ хора, които сѫ впрегнали животнитѣ на работа. Което животно и да погледнете, ще видите, че тѣлото му е надупчено отъ остена на неговия господарь. Втората категория прояви сѫ тия на талантливитѣ. Тѣхниятъ животъ представя съвокупность отъ прояви и задължения. Кой човѣкъ нѣма задъжения? Дето и да се обърнете днесъ, всѣки се оплаква отъ полици и задължения. Макаръ и пъленъ съ изпитания, вие трѣбва да започнете съ този животъ, именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате съ кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалнитѣ, на свободнитѣ души, за които Богъ изпрати сина си въ жертва, да ги спаси. За тѣхъ, именно, се отнася стихътъ: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото изпрати Сина си въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ. * 17 Лекция отъ Учителя, държана на 17 декемврий, 1930 г., София — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумни отношения Размишление. Чете се темата: „Най-силната мисъль, която ви е направила впечатление“. Какво по-силно изречение може да сѫществува за гладния, който чува да му се казва: Вземи този хлѣбъ и яжъ. Какво по-силно изречение за жадния отъ това, да чуе, че нѣкой му казва: Иди на близкия изворъ. Какво по-силно изречение може да чуе детето отъ устата на майка си, която му казва: Ида, мама, какво искашъ? Сегашнитѣ хора се дѣлятъ на богати и сиромаси. Ако богатиятъ постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее. Кога осиромашава богатиятъ? Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослѣпява; езикъ, който не се упражнява да говори, онѣмява. Когато има инструментъ, човѣкъ трѣбва да се упражнява, да го разработва. Нѣкой се страхуватъ да се упражняватъ, да правять опити, за да не грѣшатъ. За предпочитане е човѣкъ да прави погрѣшки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човѣкъ да работи и да грѣши, отколкото да бездействува. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да работи, всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ онова, което е постигналъ. Ако човѣкъ разчита на капитала, който му е даденъ, въ скоро време ще го изяде. Той трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ дадения му капиталъ, да го увеличава. Уповавайте на онова, което всѣки день придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече. Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето. Между миналото и настоящето има известно отношение, както между родителитѣ и децата, но човѣкъ не трѣбва да се спира върху миналото, както и върху родителитѣ си, да чака само на това, което е получилъ отъ тѣхъ въ наследство. Задачата на човѣка е да се ползува отъ капитала, който родителитѣ сѫ му оставили, но всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ основния капиталъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣха въ живота си, понеже не работятъ за развиване на онова, което сѫ наследили. Тѣ се стремятъ къмъ изкуствени придобивки, за които се изискватъ голѣми усилия и срѣдства. Първата задача на човѣка е да работи за онова, което е вложено въ него. Ако следъ това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното въ васъ за да изучите чрезъ него физическия — видимия свѣтъ, който ще ви заведе къмъ духовния, т.е. невидимия. Формитѣ и линиитѣ на физическия животъ водятъ къмъ красотата, която е необходимъ елементъ въ духовния свѣтъ. Свѣтскитѣ хора естествено се стремятъ къмъ красота, а религиознитѣ казватъ, че външната красота не е важна. Тѣ се стремятъ къмъ вѫтрешна красота, а външната пренебрегватъ. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. Човѣкъ не може да бѫде вѫтрешно красивъ, ако външно не е красивъ. Съвършениятъ човѣкъ е и външно, и вѫтрешно красивъ. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ съвършенство. За да се усъвършенствува, той трѣбва всѣки день да прави по едно добро, съ което да прилага по нѣщо къмъ основния капиталъ, който му е даденъ. Ако има една семка, той трѣбва да я посѣе; ако е посѣлъ семката, той трѣбва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава къмъ капитала си, деньтъ минава и заминава, безъ да отбележи нѣщо въ живота на човѣка. Като се види въ това положение, човѣкъ казва: Богъ да ме благослови. Богъ благославя човѣка, но ако и той самъ работи. Религиознитѣ очакватъ на Духа, Той да се всели въ тѣхъ, да имъ помогне. Духътъ подобрява условията, но какво представятъ добрите условия, ако земедѣлецътъ не копае, не оре, не сѣе и не жъне? Духътъ внася повече свѣтлина въ човѣшкия умъ, но не измѣня характера му. Какъвто е билъ по-рано по характеръ, такъвъ си остава: ако е билъ нервенъ, нервенъ си остава. Въ това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Нервенъ ли ще срещнете, или флегматиченъ, радвайте се и на двамата. Съ нервния ще пѫтувате добре, а при флегматичния ще почивате. Разликата между физическия и духовния свѣтъ седи въ следното: физическиятъ свѣтъ се отличава съ външно разнообразие, а вѫтрешно еднообразие; духовниятъ свѣтъ обратно: той се отличава съ външно еднообразие, а вѫтрешно разнообразие. И двата закона — и еднообразието, и разнообразието се срѣщатъ въ природата. Тѣ се допълватъ единъ другъ. И природата се стреми къмъ уравновесяване на силитѣ си. Това се вижда въ всички нейни прояви, запримѣръ, въ любовьта, като козмическа сила. На български езикъ думата „любовь“ е съставена отъ шесть букви: буквата „Л“ означава, който се стреми нагоре, къмъ върха на планината; буквата „Ю“ представя майката, а буквата „Б“ — сина; буквата „О“ е играчката на детето, съ която майката и бащата го залъгватъ; буквата „В“ е количката, съ която разхождатъ детето; мекиятъ знакъ на края на думата — „Ь“ означава станцията, на която се спиратъ. Значи, любовьта подразбира сила, въ която участвуватъ бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; следъ това иде почивката. Онзи, който е далъ знаковетѣ за думата любовь, разбиралъ, че любовьта не може да се прояви безъ баща, безъ майка, безъ деца, безъ условия за растене и развиване и безъ почивка. Търсите ли любовь, търсете я тамъ, дето едновременно присѫствуватъ бащата, майката и децата; търсите ли любовь търсете я тамъ, дето има условия за развитие и растене. Следъ всичко това любовьта дава и почивка. Ако махнете буквитѣ „Л“ и „Ю“ отъ думата „любовь“, т.е. ако махнете бащата и майката, нищо не остава отъ любовьта. Като проследите различнитѣ езици, ще видите, че думата любовь въ всѣки езикъ се пише различно. Запримѣръ, въ английски езикъ думата „любовь“ означава 1оvе. Англичанинътъ обърналъ българското „л“ малко надолу, съ което иска да каже, че любовьта не е само за небето, но и за земята. После, вмѣсто буквата „б“, той турилъ „V“, съ което иска да каже, че на земята любовьта трѣбва да бѫде малко по-материална, отколкото на небето. Славянинътъ има нѣщо общо съ французина. Когато си купуватъ дреха, тѣ гледатъ да бѫде красива. Англичанинътъ постѫпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена. И тъй, когато изговаряте една дума, вие трѣбва да я произнесете така, че да отговаря на елементитѣ, които съдържа. Искате ли да произнесете името на нѣкой човѣкъ правилно, вие трѣбва да го обичате. Нѣкой казва, че иска да се запознае съ учението на Христа. За да се запознае съ Христовото учение, преди всичко човѣкъ трѣбва да обича Христа. Иначе, колкото да е ученъ, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Какъ приеха ученицитѣ на Христа учението Му? Обичаха ли Го тѣ? Бѣха ли толкова учени, колкото съвременнитѣ хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не сѫ били толкова учени, като сегашнитѣ, но затова пъкъ Христосъ е знаялъ такива нѣща, които съвременнитѣ хора не подозиратъ. И обратното е вѣрно: сегашнитѣ хора знаятъ такива нѣща, които Христосъ не е знаялъ. Що се отнася до знанието, казвамъ: Има нѣща, които хората трѣбва да знаятъ, но има нѣща, които не трѣбва да знаятъ. Запримѣръ, какво се ползувашъ, ако знаешъ, какъ се увеличава и намалява сѣнката на едно дърво? Какво се ползува човѣкъ, ако знае, кой го обича и кой го мрази? Най-важното нѣщо, къмъ което трѣбва да се стреми човѣкъ, е да знае, увеличава ли любовьта си, или я намалява. Ако всѣки день прибавя по нѣщо къмъ любовьта си, той има условия да се развива. Престане ли да се увеличава любовьта му, съ нея заедно се спира и развитието му. Следователно, остаряването на човѣка, противоречията и неуспѣхитѣ въ неговия животъ се дължатъ единствено на изгубване на любовьта му, или лишаването му отъ условия за проява на неговата любовь. Когато обича Бога, човѣкъ е младъ. Защо? Защото въ Бога се криятъ всички условия за развитието на човѣка. Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежътъ му къмъ Бога, човѣкъ започва да остарява. Щомъ започне да мисли, че любовьта му къмъ Него е невъзможна, неосѫществима, далечна и отвлѣчена, той търси по-близъкъ обекть на любовьта си. Тази е причината, поради която човѣкъ остарява. Колкото и да е близъкъ обектътъ на неговата любовь, той не може да получи това, което очаква. Той ще изразходва капитала си, безъ да получи нѣщо срещу него. Тежко е положението на търговеца, който е напълнилъ магазина си съ стока, която не може да пласира. Истинската любовь изисква разумна обмѣна между душитѣ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да се обмѣнишъ правилно съ него. Когато обмѣната между двама души, които се обичатъ, е правилна, тѣ сѫ радостни, доволни, готови на всички жертви единъ за другъ, готови на услуги къмъ всички хора. Ако обмѣната между тѣхъ не е правилна, тѣ се натъкватъ на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намѣрите сѫщество, което обичате и ви обича, това значи, да сте намѣрили учителя си. Отъ една страна той ще ви учи, а отъ друга — вие ще го учите. Истинската любовь е моделъ, отъ който хората взаимно се поучаватъ. Безъ образецъ на любовьта човѣкъ не може да обича. Когато казваме, че Богъ е Любовь, ние имаме предъ видъ Божията Любовь като образецъ, отъ който всички хора могатъ да се учатъ. Когато нѣкой не знае, какво да прави, казвамъ: Ти трѣбва да любишъ. Затова си дошълъ на земята. — Какъ да любя? — Ще се учишъ. — Отде ще уча? — Отъ Бога. Какво трѣбва да прави овчарьтъ, ако му дадатъ патерица въ рѫка? Трѣбва ли да пита, какво да прави съ патерицата? Овчарьтъ ще вземе патерицата въ рѫка, ще я тури на рамото си и ще тръгне съ нея следъ стадото, ще ходи нагоре-надолу, да го пасе. Какво ще прави владиката съ тази патерица? И той ще я вземе въ рѫка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата въ рѫката на капелмайстора, той ще започне да маха съ нея изъ въздуха, да дирижира музикантитѣ. Военниятъ ще вземе патерицата, ще я превърне въ ножъ и ще тръгне съ нея на бой. Писарьтъ ще превърне патерицата на писалка, съ която ще пише. Днесъ патерицата се предава отъ една рѫка въ друга, да върши нѣкаква работа. Какво означава думата „патерица“? Тя е произлѣзла отъ думата „раter“ — баща. Значи, за да се справи съ противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да извика на помощь бащата, т.е. своя умъ. Не може ли да мисли право, да разрешава мѫчнотиитѣ и противоречията си, човѣкъ не може нито владика да стане, нито воененъ, нито капелмайсторъ, нито поетъ или писатель. Само онзи може да стане владика, въ пълния смисълъ на думата, който е въ сила да владѣе, т.е. да управлява свѣта. Кой може да владѣе и да управлява свѣта? Силниятъ може да владѣе и да управлява. Силенъ е само Богъ. Значи, само единъ владика, т.е. само единъ Богъ сѫществува въ свѣта. Като ученици, вие трѣбва да се учите, да правите правилни преводи на думитѣ. Всѣка дума има свой антиподъ, който трѣбва да използувате. Каже ли нѣкой, че ви мрази, не се смущавайте. Антиподътъ на умразата е любовьта. Проявете вие любовьта си и турете умразата на гърба й. Любовьта е въ състояние да носи хиляди умрази на гърба си. Истината е въ състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мѫдростьта е въ състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведниятъ може да носи на гърба си хиляда души, които го мразятъ; обаче, хиляда души, които мразятъ, не могатъ да носятъ праведния на гърба си. Много естествено. Могатъ ли сто лоши хора да се справятъ съ една красива мома? Тѣ ще се сбиятъ помежду си и въ края на краищата, или всички трѣбва да умратъ, или да стане нѣкакъвъ преломъ помежду имъ, да се примирятъ. Но красивата мома, съ своята разумность, може да се справи съ стотѣ лоши хора. Сегашнитѣ хора, безъ да сѫ дали нѣщо отъ себе си, очакватъ да бѫдатъ обичани. Това е невъзможно. Такъвъ законъ не сѫществува. Хората обичатъ Бога, защото, следъ като създалъ свѣта, Той вложилъ любовьта си въ него. Тъй щото, ако Богъ иска отъ хората любовь, това е напълно основателно. Той имъ е далъ блага, условия, вложилъ е въ тѣхъ възможности, далъ имъ Любовьта си, и днесъ иска своето си. Той не иска нѣщо чуждо. Богъ изисква отъ човѣка готовность да Му даде часть отъ това, което е получилъ. Богъ иска любовь отъ човѣка, за да да го научи да дава. И човѣкъ трѣбва да постѫпва по сѫщия начинъ. Ако иска да получи нѣщо, и той трѣбва да дава отъ своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любовь, безъ да даде нѣщо, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Следователно, съ ставането си отъ сънь още, човѣкъ трѣбва да си каже: Какво мога да внеса днесъ въ своя личенъ животъ, въ живота на своя ближенъ и въ цѣлото човѣчество? Щомъ си зададе този въпросъ, той трѣбва да си отговори: Днесъ ще кажа една блага дума на нѣкого, ще проявя милосърдието си къмъ нѣкого и ще направя едно малко добро на нѣкого. За мнозина това сѫ глупави работи, но тѣ не знаятъ, че ако не направятъ тия глупости, ще се натъкнатъ на по-голѣми отъ тѣхъ. Не, разумни нѣща сѫ тѣзи. Ако всѣка сутринь, въ продължение на две-три години, човѣкъ отправя по една блага дума къмъ нѣкого, или прави по едно малко добро, въ скоро време ще има голѣми резултати. Всѣко нѣщо, което човѣкъ искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още въ този моментъ нѣкой люби. Нѣма желание въ свѣта, което да не е реализирано. Това е въпросъ само на време. Хората сѫ свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагатъ. Нѣкой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае, кого да люби. Докато намѣри обекта на своята любовь, другъ нѣкой вече люби. Нѣкой иска да стане богатъ, но не знае какъ; сѫщевременно, той не знае, какъ да се справи съ богатството, което ще придобие. Въ това време нѣкой вече е забогатѣлъ. Понеже хората сѫ свързани помежду си, богатиятъ ще отдѣли часть отъ паритѣ си и ще ги занесе на онзи, който пръвъ е пожелалъ това богатство. Хората сѫ скачени сѫдове. Коя е връзката помежду имъ? Любовьта свързва хората. Както каналитѣ свързватъ едно езеро съ друго, или едно море съ друго, така и любовьта свързва хората единъ съ другъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да обича, за да придобие нѣщо. Ако обичашъ, ще ти дадатъ нѣщо; ако не обичашь, нищо нѣма да получишъ. Често хората говорятъ за взимане и даване, като противоположни процеси, и се питатъ, кой отъ двата процеса е за предпочитане. Даването е за предпочитане, защото въ него има растене. Запримѣръ, за предпочитане е човѣкъ да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката, той ще изпита кратковременна приятность, а като я посади, дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва съ всички плодове и ги обиква. Значи, всѣка идея, която расте, е посѣтъ плодъ. Каже ли нѣкой, че едно време ималъ любовь, а сега нѣма, това показва, че той е изялъ ябълката. Каже ли, че обича хората, той е посадилъ ябълката. Който изяжда ябълката, а после очаква отъ хората, да му дадатъ втора и трета ябълка, той е отъ мързеливитѣ хора. Ако иска да яде, той трѣбва да работи, да копае, да оре и да сѣе. Природата дава материалитѣ, а човѣкъ трѣбва да работи. Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Богъ дава условията на човѣка, а той трѣбва да работи. Работата опредѣля любовьта му. Каквото е отношението на човѣка къмъ любовьта, мѫдростьта и истината, такова ще бѫде отношението му къмъ работата, която е свършилъ. Отношението на човѣка къмъ любовьта, мѫдростьта и истината показватъ, какъвъ е капиталътъ и съдържанието на този капиталъ, както и силата, която е дадена за работа. Съ други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бѫде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бѫде развързано и на небето“. Следователно, задачата на човѣка е да регулира отношенията си къмъ тритѣ свѣта, т.е. да има правилни отношения къмъ физическия, къмъ духовния и къмъ Божествения свѣтъ. Това значи: човѣкъ трѣбва да има правилни отношения къмъ себе си и къмъ своя ближенъ, къмъ ангелитѣ и къмъ Бога. Само при това положение човѣкъ може правилно да се развива. Въ пѫтя на своето развитие човѣкъ всѣки день придобива по нѣщо. Той самъ вижда, че вчерашното му знание се отличава отъ днешното. Защо? Защото всичко вѫтре въ човѣка и вънъ отъ него е подложено на постоянни промѣни. Свѣтлината, която ни прониква, се отличава всѣка предшествуваща секунда отъ последващата. За една секунда свѣтлината изминава 300,000 километра пѫть. На втората секунда тя се намира на друго мѣсто. Макаръ и по-бавно, но и земята се движи постоянно, вследствие на което всѣка секунда тя носи нѣщо ново. Земята се движи съ бързина 19 клм. въ секунда. Числото 19 спасява човѣчеството отъ голѣмитѣ катастрофи, които би могло да преживѣе на земята. Всички неуравновесени сѫщества слизатъ на земята да се уравновесятъ, да придобиятъ нейния темпъ на движение. Като придобиятъ нужното равновесие, изпращатъ ги на други планети, тамъ да се учатъ. Думата „уравновесяване“ е взета въ смисълъ на тониране. Значи, човѣкъ, както и всички останали сѫщества, слизатъ на земята да се тониратъ, да уравновесятъ силитѣ си, да намѣрятъ своята равнодействуваща. Слизането на човѣка на земята подразбира правилно взимане на основния тонъ. Докато не вземе правилно основния тонъ на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнатъ да свирятъ и пѣятъ, музикантитѣ и пѣвцитѣ взиматъ основенъ тонъ. Взематъ ли го правилно, свиренето и пѣнието излизатъ добре. Не го ли взематъ правилно, капелмайсторътъ остава недоволенъ отъ тѣхъ и ги заставя да започнатъ отново. Следователно, много пѫти човѣкъ ще слиза на земята, докато вземе правилно основния тонъ на живота. На която планета и да се намира, той трѣбва да слиза на земята, докато се научи правилно да пѣе и да свири. Сега, да се върнемъ къмъ процеса на растенето. Нѣкой е недоволенъ, че не е могълъ да реализира своята идея. Кѫде е причината за това? Причината е въ самия него. Вмѣсто да посади идеята въ земята, дето има условия за растене, той я изялъ, погълналъ я въ себе си. Каква е била идеята му? Той искалъ да стане ученъ човѣкъ. Кой човѣкъ е ученъ? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиватъ знания и ги прилагатъ. Втората категория придобиватъ знания, товарятъ ума си съ научни факти и теории, но не могатъ да ги приложатъ. Това знание е товаръ за тѣхния умъ. Тѣ доказватъ нѣщата, но само на теория. Тѣ казватъ: Да допуснемъ, че четири е равно на петь. Оттукъ го доказватъ, оттамъ го доказватъ, докато се убедятъ, че, наистина, четири е равно на петь. Обаче, ако този ученъ има да взима отъ васъ пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той нѣма да ви повѣрва. Никакви доказателства отъ ваша страна нѣма да го убедятъ, че е получилъ паритѣ си. Защо учениятъ не допусне, че длъжникътъ му се е изплатилъ по нѣкакъвъ начинъ? Ако длъжникътъ му не е далъ паритѣ въ наличность, може да го е кредитиралъ въ нѣкоя гостилница, при нѣкой дрехарь или обущарь. Какво по-хубаво отъ това? Дето отиде, навсѣкѫде има кредитъ. Природата кредитира човѣка по сѫщия начинъ. Тя му дава на разположение блага, съ които той може да разполага цѣлъ животъ, да живѣе като царь. Въпрѣки това, човѣкъ не е доволенъ отъ положението си и се стреми да заеме по-високо мѣсто въ живота. Той иска да стане царь, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човѣкъ, ако стане царь? Той се товари съ голѣмъ багажъ: съ грижи, безпокойства, погрѣшки. Въ края на краищата, вмѣсто да му благодарятъ, поданицитѣ му го ругаятъ, сѫдятъ го за дѣлата му, докато най-после го детрониратъ. Той носи отговорностьта за всѣка смъртна присѫда, която е подписалъ. Природата никога не забравя и не прощава. Тя държи отговоренъ всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество за дѣлата му. За да се освободи отъ отговорность, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новъ животъ, къмъ приложение на любовьта, въ която нѣма грѣхове и престѫпления. Като ученици на новото учение, вие трѣбва да приложите въ живота си закона на любовьта. Така ще се развържете отъ стария животъ. Да се освободите отъ старото, това значи, да турите любовьта за основа на своя животъ. Любовьта ще научи човѣка, какъ трѣбва да живѣе и защо не трѣбва да грѣши. Като познава закона на възмездието, човѣкъ не се решава да грѣши. Той знае, че за всѣко убийство, за всѣко престѫпление трѣбва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие нѣкого, въ бѫдеще той ще го роди. Ще го направятъ майка, да носи детето деветь месеца въ утробата си, да го роди съ мѫка, да го отгледа и изучи. Следъ като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синътъ ще си размѣнятъ полицитѣ. Синътъ ще даде на баща си полицата, която последниятъ е вече изплатилъ. Бащата ще даде на сина си полицата, съ която се е задължилъ да се изплати и ако, и дветѣ полици се уравновесятъ, бащата ще се развърже отъ задължението си. Като изплати тази тежка полица, втори пѫть ще мисли много, трѣбва ли да грѣши и да върши престѫпления и убийства, или не трѣбва. Следователно, докато човѣкъ не се освободи отъ своитѣ неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостьта и веселието, до Божественото въ свѣта. Неестественитѣ мисли и чувства убиватъ, както самия човѣкъ, така и неговитѣ близки. Безъ да иска, той става престѫпникъ Ето защо, за да се освободи отъ неестественитѣ и анормални мисли и чувства въ себе си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Свърже ли се съ Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя съ тѣхъ. Той има помощьта на възвишенитѣ и разумни същества. При това положение, и да губи човѣкъ, загубеното се връща. Отъ една страна идатъ страдания, които отнематъ нѣщо отъ човѣка, а отъ друга — идатъ радости, които му предаватъ нѣщо. Ако страданието отнема едно, радостьта, която възвишенитѣ сѫщества създаватъ на човѣка, носи десетократно. Първо трѣбва да дойде страданието, за да отвори мѣсто на радостьта. Първо трѣбва да обератъ човѣка, да отнематъ отъ него всичко непотрѣбно, за да се отвори мѣсто за Божественото благословение. Следъ всѣко страдание иде радость, и следъ всѣка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостьта сѫществува известно отношение. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че каквото правите, ще носите последствията си. Каквото мислите, ще стане. Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъжъ да не се реализира желанието ви, но нѣкога, въ далечното или близко бѫдеще, ще се реализира. Да станешъ светия, това значи, да придобиешъ свободата си, да разполагашъ съ знание и чистота, да помагашъ на своитѣ ближни. Светията трѣбва да свѣти, да разнася свѣтлина между хората. Той е господарь на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава грѣха. Докато не е дошълъ до светийството, човѣкъ ще пада и става, ще прави погрѣшки, ще се съмнява и разколебава — съ една дума, ще спъва развитието на душата си. Щомъ стане светия, той ще премахне всички препятствия отъ пѫтя си. Като казвамъ, че всѣки човѣкъ трѣбва да стане светия, имамъ предъ видъ неговия идеалъ къмъ усъвършенствуване. Въ желанието си да се усъвършенствува, човѣкъ иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате въ детето, което постоянно поглежда къмъ дѣдо си и казва, че иска да стане като него. То разсѫждава правилно. Като вижда, че дѣдо му знае много нѣща, то се стреми къмъ неговитѣ знания. Обаче, дѣдото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмѣна. Ако обмѣната е правилна, дѣдото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този законъ, дѣдото казва: Синко, ще остарѣешъ като мене, и нищо нѣма да придобиешь. Ако човѣкъ остарява и нищо не придобива, той не е разбралъ живота. Това не е никаква старость. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Човѣкъ трѣбва да се подмлади, да стане като детето. Дѣдото трѣбва да се подмлади, а детето — да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледътъ на детето е обърнатъ къмъ дѣдото. Въ стиха „Ако не станете като децата“, глаголътъ е приложенъ въ еднократенъ видъ. Азъ бихъ казалъ „Ако не ставате като децата“ — многократенъ видъ на глагола. Като поглежда къмъ дѣдо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда къмъ детето, дѣдото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дѣдо си, че всичко иде отгоре. Дѣдото пъкъ иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, отъ земята. Наистина, семката изниква отъ земята. Тя расте и се развива въ земята, но отъ друго мѣсто иде. Импулсътъ на младия иде отъ небето, а старостьта е състояние, което иде отъ земята. Радостьта и веселието сѫ процеси, които идатъ отъ небето, а страданието и обезсърдчението — отъ земята. Обезсърдчишъ ли се, дѣдото е въ тебе. Какво трѣбва да правишъ? Гледай нагоре, както детето гледа. Щомъ гледашъ нагоре, ще се насърдчишъ. Когато започне да гледа къмъ детето, дѣдото се смирява. Когато отправя погледа си къмъ детето, дѣдото се стреми къмъ нѣщо високо. Следователно, детето трѣбва да има стремежъ, а дѣдото — смирение. Като се смирява, човѣкъ се подмладява. Докато не се е смирилъ още, той се оплаква отъ болести, отъ страдания и т.н. Защо? Защото живѣе на земята. Обаче, детето, което току-що се ражда, не страда отъ никакви болести. Въ него се проявява Божественото, въ което нѣма болести, нѣма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъль въ ума си и работите съ нея, вие ще се освободите отъ всички несгоди и мѫчнотии въ живота си. Човѣкъ трѣбва да живѣе споредъ законитѣ на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. Запримѣръ, природата е опредѣлила, колко упражнения трѣбва да прави всѣки човѣкъ. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати нѣкаква болесть, ще го застави съ часове да се върти въ леглото си и по този начинъ пакъ ще направи нужното число движения. Всѣко упражнение е свързано съ известни сили въ природата. Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човѣкъ прави упражнения и се свързва съ силитѣ на природата. Цельта на новото, което иде въ свѣта, е да научи човѣка да разбира живота съ всички противоречия. Този животъ можемъ да си го представимъ като буквата X, въ обърнато положение — ꭛. За да се справи съ противоречията, човѣкъ трѣбва да прекара въ срѣдата имъ перпендикуляръ. Перпендикулярътъ, който примирява противоречията въ живота, е Божественото начало въ човѣка. Щомъ приложи Божественото начало въ живота си, човѣкъ се справя съ всички мѫчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любовь разрешава всички противоречия въ свѣта. Тя е алхимията въ живота, тя е окултизъмътъ, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърътъ, отъ който произлизатъ всички нѣща, тя е основната мисъль, която движи човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Божията Любовь е онази равнодействуваща сила въ човѣшкия животъ, на която се подчиняватъ всички негови мисли, чувства и постѫпки. Който е намѣрилъ своята основна мисъль, на която се подчиняватъ всички негови мисли, чувства и постѫпки, той е разбралъ троеличието на Бога. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 16 Лекция отъ Учителя, държана на 10 декемврий 1930 г., София — Изгрѣвъ.

От томчето "Просвѣтено съзнание" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Просвѣтено съзнание Размишление. Чете се темата: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“. Тема за следния пѫть: „Най-силната мисъль, която нѣкога ви е направила впечатление“. Като ученици на просвѣтна школа, ако искате да напредвате, вие трѣбва да се стремите къмъ вѫтрешна връзка на мислитѣ си. Да имате връзка въ мислитѣ си, това подразбира последователность, непреривность въ тѣхъ. Мислитѣ ви трѣбва да произлизатъ една отъ друга, както зидарьтъ туря тухла следъ тухла, споява ги и образува отъ тѣхъ нѣщо цѣло. Представете си, че имате единъ стъкленъ сѫдъ, раздѣленъ на четири части и въ всѣка една отъ тѣхъ се правятъ различни опити: въ първото, най-долно отдѣление на сѫда, превръщатъ водата въ ледъ; въ второто отдѣление превръщатъ леда въ вода; въ третото отдѣление превръщатъ водата въ пари, а въ четвъртото отдѣление превръщатъ водната енергия въ електрическа. Ако проникне само въ едно отъ тия отдѣления, човѣкъ ще има едностранчиво, повръхностно понятие за свѣта. Пипне ли леда, той ще каже, че свѣтътъ е твърдъ и студенъ. Това е една страна на материята. За да има ясна представа за физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на четиритѣ вида материя: твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна. Каква представа има за физическото тѣло на човѣка онзи, който познава само костната система? Той казва, че човѣкъ е твърдъ, коравъ, неогъваемъ. Това ли е човѣкътъ въ сѫщность? Твърдата материя представя часть отъ реалностьта, но не и цѣлата реалность. Ще кажете, че виждате и пипате нѣщата. Обаче, само съ виждане и пипане нѣщата не се познаватъ. Истинско познаване на нѣщата се постига чрезъ приложение на всички външни сѣтива и вътрешни чувства и способности. Всѣки може да пипа, но съ пипане не се постига знание. Всѣки може да чувствува, но и чувствуването само не е достатъчно за придобиване на знание. Всѣки човѣкъ чувствува, че има сърдце, но кой е видѣлъ собственото си сърдце? Кой е проследилъ неговата деятелность? Всѣки се е докосвалъ до кожата си, но кой може отъ докосването само да вади заключение за предназначението на кожата си? Чрезъ кожата човѣкъ възприема впечатления отъ външния свѣтъ. Ако нѣкой предметъ се докосне до тѣлото ни, ние веднага се произнасяме за него. Казваме, че предметътъ е твърдъ, или мекъ, топълъ, или студенъ и т. н. Съвременната наука дѣли материята на твърда, течна и въздухообразна. Тя счита твърда материя тази, която има опредѣлена форма и голѣмо сцепление между молекулитѣ си. При висока температура твърдата материя минава въ течна, а после въ въздухообразна. Кѫде остана твърдата материя? Твърда материя е тази, която при никакви условия не се мѣни. Тя всѣкога си остава твърда. Следователно, когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е твърдъ въ убежденията си, разбираме, че при каквито условия да се намира, той не се измѣня. Малко хора сѫ твърди въ убежденията си. Тѣ издържатъ на убежденията си, докато сѫ въ крепостьта. Щомъ неприятельтъ пробие крепостьта и влѣзе вѫтре, тѣ се предаватъ. Кѫде отидоха убежденията имъ? Докато сѫ били въ крепостьта си, тѣ минавали за господари, ползували се съ автономно управление. Щомъ неприятельтъ ги нападне, тѣ капитулиратъ — нищо не остава отъ тѣхнитѣ убеждения. Тѣ ставатъ зависими отъ своитѣ победители и се задължаватъ да имъ плащатъ данъкъ. Като изучавамъ органическия животъ на човѣка, виждамъ, че неговото съзнание е въ зависимость отъ друго нѣкое съзнание, на което той се задължава да плаща данъкъ. Като се види въ това положение, човѣкъ казва: Какво да правя, като имамъ слабости? Какво представя слабостьта? Слабостьта е особенъ родъ данъкъ, който човѣкъ се е ангажиралъ да плаща на нѣкого. Въ този смисълъ, погрѣшката, кражбата, лъжата, престъплението, страстьта съ все данъци, които човѣкъ се е задължилъ да плаща на нѣкого. Защо човѣкъ грѣши и върши престъпления? Отъ страхъ. Той си казва: Ако азъ не убивамъ, мене ще убиятъ. За да не го убиятъ, той убива. При сегашнитѣ условия на живота човѣкъ прави добро пакъ отъ страхъ. Той казва : Ако не правя добро, ще ме сполети нѣкакво зло. Значи и доброто е особенъ родъ данъкъ, който човѣкъ плаща на нѣкого. Ето защо, доброто, което хората правятъ, добриятъ животъ който водятъ, съ относителни. Тѣ не представятъ онова абсолютно, истинско добро, което прави превратъ въ човѣка. Съвременнитѣ религиозни, били тѣ християни, или отъ друго нѣкакво вѣрую, водятъ благочестивъ животъ отъ страхъ. Тѣ се страхуватъ отъ ада, отъ нѣкакво наказание. Затова правятъ усилия да живѣятъ добре. Побудителната причина къмъ добро, къмъ добъръ животъ е външна, т.е. механическа. Който върши доброто механически, той не познава истинското добро. Той прилича на ученъ, който знае свойствата на материята, но не може да превръща твърдата материя въ течна, течната — въ въздухообразна, въздухообразната — въ свѣтлинна. Той не знае още и да впрѣга различнитѣ видове материя на работа. Истински ученъ, истински духовенъ човѣкъ е онзи, който има не само теоретически, но и практически знания. Той може да трансформира енергиитѣ си и да ги впрѣга на работа. Каквато философия да има човѣкъ за живота, каквито теории да знае за създаването на свѣта, не може ли да се справя съ своитѣ енергии, да регулира своитѣ мисли и чувства, той нищо не може да постигне. Днесъ повечето хора придобиватъ знания, които нищо не допринасятъ къмъ еволюцията имъ. Тѣзи хора, именно, се нуждаятъ отъ Учители, които да ги поставятъ въ правия пѫть, отъ който са се отклонили. Задачата на Великитѣ Учители, които слизатъ на земята, се свежда къмъ това именно, да поставятъ човѣчеството въ правия пѫть, да му помогнатъ въ пѫтя на неговата еволюция. Въ пѫтя на човѣшкото развитие главна роля играятъ два процеса: инволюционенъ и еволюционенъ. Като слиза на земята, човѣкъ минава презъ инволюционния процесъ. Щомъ слѣзе на земята, той започва постепенно да възлиза нагоре, къмъ върха. Това е еволюционниятъ процесъ. И като възлиза нагоре, отъ време на време човѣкъ пакъ слиза надолу, т.е. минава презъ инволюционния процесъ. Като види, че слиза надолу, той се плаши и губи разположението си. Това показва, че той не разбира процеситѣ. Невъзможно е да се качишъ на високъ планински връхъ, докато не слѣзешъ нѣколко пѫти: ще слѣзешъ и ще се качишъ, докато стигнешъ върха. Страхътъ, на който човѣкъ се подава, иде отвънъ, отъ друго съзнание. Запримѣръ, нѣкой става порѫчитель на свой приятель за нѣколко стотици хиляди лева. Той мисли, че приятельтъ му е въ състояние да плати дълга си. Обаче, въ скоро време узнава, че приятельтъ му е пропадналъ, изгубилъ всичкото си богатство и се намира въ невъзможность да плати дълга си. Порѫчительтъ се страхува и губи вѫтрешния си миръ, всичкото си разположение. Отде иде този страхъ въ него? Той се страхува отъ закона, който ще го хване и застави да плаща вмѣсто приятеля му. Законътъ е строгъ, не иска да знае, кой изялъ паритѣ. За него е важно да си получи сумата, която е далъ, а кой се е възползувалъ отъ паритѣ, това не го интересува. Като не разбиратъ противоречията на живота, мнозина се запитватъ: Защо е създаденъ така свѣтътъ? Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ, че трѣбва да страдамъ толкова много? Така не се разсъждава. Така мислятъ болнитѣ хора. Не питайте, защо страдате, защо свѣтътъ е създаденъ така, но се запитайте, защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здравъ, човѣкъ намира, че свѣтътъ е създаденъ добре. Щомъ се разболѣе, той вижда лошото и кривото въ свѣта. Ако въ нервната система на човѣка стане нѣкаква промѣна, това не значи, че и въ природата е станала промѣна. Щомъ се разболѣе човѣкъ, въ неговия организъмъ става промѣна, т.е. въ неговия свѣтъ, но не и въ външния свѣтъ. Трѣбва ли човѣкъ отъ своя субективенъ свѣтъ да прави заключения за обективния или за външния свѣтъ? Ако прави такива заключения, той е на кривъ пѫть. Съ такава философия нищо не се постига. Виждате единъ човѣкъ, който работи съзнателно върху себе си, стреми се къмъ духовенъ животъ. Следъ време той се натъква на нѣкаква мѫчнотия, на едно трудно мѣсто и се отказва отъ работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Споредъ неговитѣ разсѫждения излиза, че ако продължава да работи, нищо нѣма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човѣкъ да преодолява мѫчнотиитѣ, отколкото да отстѫпва отъ тѣхъ. Като прави усилия, все ще постигне нѣщо. Щомъ се върне назадъ, нищо нѣма да постигне. Ако за свършването на една добра работа сѫ нужни десетки години — това нищо не значи. Започналъ ли си една работа, свърши я. Пѫтьтъ, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате къмъ върха, никой нѣма да ви пита, отъ какъвъ родъ произлизате, какво обществено положение заемате, какъ сте облѣчени. Всѣки ще ви пита, здрави ли сѫ краката ви, можете ли да ходите. Въ първо време, докато пѫтьтъ е равенъ, можете да пѫтувате съ кола, съ файтонъ или съ автомобилъ. Колкото по-нагоре отивате, пѫтьтъ става по-стръменъ. Тамъ никакви съобщителни срѣдства не помагатъ. При възкачването сѫ нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бѫде възможно и т.н. Какъвто е процесътъ за растенето на детето, такъвъ е и за възрастния, и за стария човѣкъ. И тъй, ще знаете, че нѣма невъзможни нѣща въ свѣта. Каже ли нѣкой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира въ процеса на ограничението. Нѣма невъзможни нѣща въ свѣта, но за постигането имъ трѣбва да се спазватъ съответно време и специфични условия. Запримѣръ, невъзможно е да отидешъ на Витоша или на друга нѣкоя висока планина, зимно време, когато има виелица, буря, дълбокъ снѣгъ. Обаче, когато снѣгътъ се стопи и буритѣ утихнатъ, всѣки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислѣха, че не могатъ да стигнатъ до върха Евересъ, но днесъ вече сѫ близо до него. Мѫчно се стига този връхъ, но все пакъ е възможно. Ония, които отиватъ къмъ върха, се движатъ бавно, почти незабелязано, но все пакъ напредватъ. Височината на върха не е много голѣма — 9000 м. само, но препятствията сѫ голѣми. Върхътъ е обвитъ съ интенсивната мисъль на разумни сѫщества, съ която обикновеното човѣшко съзнание мѫчно може да се справи. Разумнитѣ същества не позволяватъ на човѣка да стигне до върха, докато не се екипира добре. Тѣ му казватъ: Можешъ да се качишъ на върха, но не сега. Днесъ не си готовъ още. Върни се у дома си, екипирай се добре и тогава ела. Тъй щото, когато искате да постигнете нѣщо високо въ живота си, а не можете знайте, че на пѫтя ви заставатъ разумни сѫщества, които за да не ви обезсърдчатъ, връщатъ ви назадъ, да се екипирате по-добре. Не е нужно човѣкъ само да се качи на върха, да постигне своето желание и веднага да слѣзе на земята, да се хвали предъ хората, че пръвъ е стигналъ. Като се качи на известенъ връхъ, човѣкъ трѣбва да остане тамъ за известно време, да проучи условията и обстановката му. Мнозина искатъ да видятъ Бога, да видятъ Христа и следъ това да се върнатъ на земята, да разправятъ на хората, какво сѫ видѣли, да напишатъ нѣкаква книга за това, което сѫ научили, и да печелятъ пари отъ нея. Разумната природа не позволява да се вършатъ такива нѣща. Който е видѣлъ Христа, той е претърпѣлъ голѣмо преобразование: ако е билъ твърдо тѣло, превърналъ се е въ течно; ако е билъ течно тѣло, превърналъ се е въ въздухообразно; ако е билъ въздухообразно, превърналъ се е въ електричество; ако е билъ електричество, превърналъ се е въ мисъль. Това показва, че човѣкъ се видоизмѣня дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си, да разбере, че е истински човѣкъ, който не се промѣня отъ условията. Само при това положение човѣкъ може да разбере вѫтрешния смисълъ на живота. Докато дойде до това съзнание, човѣкъ живѣе въ свѣта на промѣнитѣ: днесъ е радостенъ, на другия день — скръбенъ; днесъ печели, на другия день губи. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣта на промѣнитѣ и се чудятъ, защо по-рано сѫ били жизнерадостни, весели и каквато работа започвали, всѣкога успѣвали. Тѣ не подозиратъ, че тѣхниятъ успѣхъ, тѣхната жизнерадостность се дължатъ на разумни и възвишени сѫщества, които сѫ работили вмѣсто тѣхъ. Тѣ сѫ имъ давали сила, потикъ, вдъхновение. Днесъ тѣ се оттеглили отъ тѣхъ, оставили ги сами, на собственитѣ имъ сили, да се учатъ и развиватъ. Добре е човѣкъ да има на разположение слуги, които да му помагатъ. Но щомъ слугитѣ му го напуснатъ, той трѣбва да бѫде готовъ да продължи работата си самъ. И съ слуги, и безъ слуги, човѣкъ трѣбва да следва неотклонно идеала си. Повечето отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ чуждъ капиталъ. Тѣ разчитатъ на това, което е останало отъ баща имъ и майка имъ, и минаватъ за добри и честни хора. Добри и честни хора сѫ тѣхнитѣ дѣди и баби, тѣхнитѣ бащи и майки, които сѫ работили за тѣхъ и сѫ имъ оставили голѣмо наследство. Време е сега тѣ сами да се проявятъ, да покажатъ своята доброта и честность. Какво ще правите, когато се видите сами въ свѣта? Колкото по-нагоре се качвате, толкова повече сита ви очакватъ. Ще дойдете до едно сито, дето ще пресѣятъ дѣдо ви, после — баба ви, и най-после — майка ви и баща ви. Вие ще останете сами, отъ никого непоследвани. Страшно е положението на човѣка, когато се види самъ, безъ жива душа около себе си. Докато е бременна, майката носи детето въ утробата си; като го роди, тя го носи на ръце, докато израсте; щомъ израсте, тя го сваля на земята, само да ходи; стане ли десетгодишно, майката го оставя само въ къщи, а тя отива да върши работата си. Като остане само, безъ майка си и безъ слуги, детето се принуждава да работи, да свърши работата, която му е дадена за деня. Въ същото положение се намира и възрастниятъ човѣкъ. Понѣкога разумнитѣ същества изпращатъ слуги да му свършатъ работата; понѣкога, обаче, тѣ го оставятъ самъ да свърши работата си. Следователно, не се отказвайте отъ работата, която Провидението ви опредѣля. Съществата, които ръководятъ вашата съдба, ви изпращатъ на земята, да напълните стомната си съ вода отъ Великия изворъ на живота и да се върнете съ пълна стомна. Каквото да ви коствува, вие трѣбва да отидете на извора и да напълните стомната си съ вода. Кажете ли, че е невъзможно отиването ви до Великия изворъ на живота, това показва, че друго съзнание, по-низко отъ вашето, ви влияе. Когато човѣкъ минава презъ гора, въ която има различни животни — тигри, мечки, вълци, той не се решава да влѣзе вътре въ гората. Щомъ дойде до известно мѣсто, той казва: Страхъ ме е да вървя напредъ. Защо се страхува? Този човѣкъ се намира подъ влиянието на звѣроветѣ въ гората и се страхува да не го изядатъ. Човѣкъ изпада не само подъ влияние на животнитѣ, но и на хора, които се намиратъ на низко стѫпало на развитие, вследствие на което изпитва страхъ, раздвояване на съзнанието, обърканость въ мислитѣ и т.н. Низшето човѣшко съзнание наричаме животинско съзнание. Вънъ отъ себе си, то не признава никакъвъ законъ, никакво ограничение. И тъй, когато говоримъ за възможни и невъзможни нѣща, имаме предъ видъ влиянието на висшето и низшето съзнание върху човѣка. Каже ли човѣкъ, че известна работа е невъзможна, това показва, че той се намира подъ влиянието на нѣкое низше съзнание. Ако каже, че известна работа е възможна, той се намира подъ влиянието на съзнание по-високо отъ своето. Разумното, висшето, т.е. Божественото съзнание прави нѣщата възможни. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи, какво да правите“. Подъ думата „Духъ Божи“ се разбира Разумното, Божественото Начало въ човѣка, което го потиква къмъ доброто и му дава сила да се справя съ мѫчнотиитѣ и страданията. Когато човѣкъ изпадне въ униние и скръбь, Божественото въ него му казва: Стани и върви напредъ. Така стана и съ апостолъ Павелъ. Когато се обяви за гонитель на Христа и на Христовитѣ последователи, Христосъ го свали отъ коня му, и той ослѣпѣ. Тогава Христосъ го запита: Савле, защо ме гонишъ? Савелъ отговори: Господи, азъ мислѣхъ, че си противъ Мойсея, въ когото ние вѣрваме. Христосъ му каза: „Азъ и Мойсей едно сме“. Отъ този моментъ Павелъ стана ревностенъ последователь на Христа. Ако апостолъ Павелъ падна отъ коня си, колко повече е осѫденъ всѣки човѣкъ на подобно падане. Апостолъ Павелъ падна само веднъжъ отъ коня си и прогледа, а обикновениятъ човѣкъ много пѫти ще пада и става, докато най-после прогледа и приеме Христа въ себе си. Следъ това той изобличаваше всички вѣрващи, които не бѣха последователни въ живота си. Тъй щото, натъквате ли се на нѣкакви умствени противоречия, ще знаете, че това е апостолъ Павелъ въ васъ, който ви изобличава. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ предъ себе си, да не се представя такъвъ, какъвто не е. Колкото по-искренъ е човѣкъ, толкова по-правилно може да разреши противоречията си. При това, колкото по-високо се издига той, противоречията му измѣнятъ характера си. Ако живѣе въ личния си животъ, противоречията му иматъ личенъ характеръ. Какъвто и да е характерътъ на противоречията, човѣкъ трѣбва да се справя разумно съ тѣхъ. Нѣкои отъ противоречията се дължатъ на непознаване на себе си. Запримѣръ, мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Христа, че сѫ готови на всички жертви за Него, но ако Той ги накара да направятъ нѣкаква жертва, едва ли ще Го послушатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на мома или на момъкъ, които казватъ, че за любовьта сѫ готови на всѣкакви жертви. Обаче, поставятъ ли ги на изпитъ, не издържатъ. Една мома обичала единъ момъкъ и му казвала, че е готова на всички жертви за него. За да изпита любовьта й, той я накаралъ да се хвърли отъ една висока канара. Момата тръгнала къмъ канарата, но поглеждала назадъ, къмъ възлюбения си, дано й каже да се върне. Като видѣлъ, че не е готова за тази жертва, той й казалъ да не се качва на канарата. Какво ще кажете за любовьта на тази мома? Ще кажете, че не го обичала силно, че не е готова да се жертвува за него. Какво би постигнала момата, ако, наистина, се хвърли отъ канарата? Какво се ползува момъкътъ отъ такава жертва? Ако момъкътъ остави момата да се хвърли отъ канарата и да се убие, това показва, че по съзнание той не се е повдигналъ още. Ако пъкъ момата изпълни желанието му, това показва, че тя се намира подъ влиянието на едно съзнание, по-низко отъ нейното. Момата трѣбваше да каже на възлюбения си: Азъ мога да направя за тебе всичко онова, което и ти можешъ да направишъ за Бога. Ако ти не можешъ да направишъ всичко за Бога, и азъ не мога да се хвърля отъ канарата за тебе. Наистина, какъвъ смисълъ има човѣкъ да доказва любовьта си по такъвъ начинъ? Невъзможно е Божественото съзнание да иска такава жертва отъ човѣка. Когато се натъкне на злото, човѣкъ иска да знае причината, отде иде злото и защо сѫществува. Каквито обяснения да се дадатъ за злото, това нѣма да ви ползува. Защо? Хо¬рата не сѫ готови още да се справятъ съ този въпросъ и вмѣсто полза, ще си причинятъ пакости. Задачата на съвременния човѣкъ не е въ разрешаване въпроса за злото, но въ изучаването му. Нѣкой баща не обича сина си. Защо не го обича, това не е ваша работа. За васъ е важно да изучите проявитѣ на този баща и на сина му, а защо не се обичатъ, това е въпросъ на бѫдещето. Нѣкоя дъщеря не обича майка си. Защо не я обича? Много просто. Дъщерята се влюбила въ единъ момъкъ, иска да се ожени за него, а майката не е съгласна и се противопоставя на тази връзка. Това е една отъ външнитѣ причини за умразата на дъщерята къмъ майката. Дълбоката причина се крие другаде нѣкѫде. Дъщерята ще обикне майка си отново, ако не срещне никаква съпротива отъ нейна страна въ реализиране на желанието и. Изобщо, когато хората не си противодействуватъ въ желанията, тѣ се обичатъ. Щомъ си противодействуватъ, тѣ не се обичатъ. Невъзможно е всички хора да сподѣлятъ едни и сѫщи възгледи, да иматъ едни и сѫщи желания, да вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Пѫтьтъ на праведния е единъ, на грѣшния — другъ; пѫтьтъ на талантливия е единъ, на гениалния — другъ; пѫтьтъ на светията е единь, на Учителя — другъ. Обаче, не само единъ човѣкъ върви въ тия пѫтища. Много сѫ праведнитѣ, които вървятъ въ единъ и сѫщи пѫть. Много сѫ талантливитѣ, гениалнитѣ, светиитѣ, които вървятъ въ единъ и сѫщи пѫть. Пѫтьтъ, по който даденъ човѣкъ се движи, се отличава по нѣщо отъ този, по който другъ човѣкъ се движи. Запримѣръ, пѫтьтъ на праведния се различава коренно отъ пѫтя на грѣшния. Праведниятъ се движи по възходещи енергии, а грѣшникътъ — по низходещи. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на промѣни, поради което човѣкъ ту отслабва, ту се засилва. Много отъ сѫществата, които живѣятъ на физическия свѣтъ, се намиратъ на низка степень на развитие, вследствие на което черпятъ сила отъ ония сѫщества, които стоятъ на по-високо стѫпало отъ тѣхъ. Попаднете ли на пѫтя имъ, тѣ непременно ще черпятъ отъ васъ, и вие ще се чувствувате обезсилени. За да си набавите изразходваната сила, вие трѣбва да се свързвате съ възвишения свѣтъ, оттамъ да черпите енергия. Каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ влиянието на низшия свѣтъ. Спасението ви отъ това влияние седи въ връзката ви съ разумния, възвишенъ свѣтъ. Следователно, отъ едно мѣсто ще черпятъ отъ васъ, отъ друго мѣсто пъкъ вие ще черпите. Съ други думи казано: докато е свързанъ съ земята, човѣкъ постоянно губи енергиитѣ си. Свърже ли се съ слънцето, той черпи отъ неговитѣ енергии и се възобновява. Както между земята и човѣка има известно отношение, така и между слънцето и човѣка сѫществува известно отношение. Чрезъ връзката си съ земята и слънцето, човѣкъ изучава свѣта и силитѣ, които действуватъ въ него. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да познае себе си. Щомъ познае себе си, той ще познае и своя ближенъ. Познаването на висшето азъ е свързано съ познаването на Бога. Затова е казано въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Какъ можемъ да познаемъ Бога? Бога можемъ да познаемъ чрезъ външния свѣтъ — камънитѣ, растенията, животнитѣ, хората. Дойдемъ ли до човѣка, ние виждаме, че неговиятъ животъ е най-богатъ. Човѣкъ минава презъ радости и скърби, презъ мѫчнотии и страдания, въ които вижда мощната Божия рѫка. Въпрѣки това, хората искатъ да се освободятъ отъ страданията. И това е възможно, но заедно съ страданията ще изчезнатъ и радоститѣ. Какво представя свѣтъ безъ радости и страдания? Нѣкои хора не могатъ да търпятъ вѣтъра, облацитѣ, влагата. Тѣ искатъ топло, приятно време, слънцето да не се засѣнчва. И това е възможно, но при туй положение земята скоро ще изсъхне, нѣма да ражда жито, зеленчуци, плодове, ще се превърне въ пустиня. Като имате предъвидъ това, оценявайте всичко, което Богъ е далъ. И вѣтърътъ, и облацитѣ, и огъньтъ сѫ на мѣстото си. Радоститѣ и страданията сѫщо сѫ на мѣстото си. Безъ радости и страдания животътъ нѣма смисълъ. Обича ли или мрази, човѣкъ е изложенъ на страдания. Майката, която обича детето си, страда при всички негови неуспѣхи. Ако детето сгрѣши нѣкѫде, майката пакъ страда. Страданията сѫ неизбѣжни, но човѣкъ знае, че следъ всѣко страдание иде радость. И обратно: следъ всѣка радость иде страдание. Такъвъ е законътъ. Благодарение на този законъ, човѣкъ живѣе въ постоянни промѣни. Сегашната епоха е епоха на учение и работа. Днесь не се позволяватъ развлѣчения. Който мисли за развлѣчения, той скѫпо ще плаща. Почивка се дава на хората, по петьдесеть минути, както въ училищата, но развлѣчения не се позволяватъ. Звънецътъ е ударилъ вече, професорътъ е влѣзълъ въ класъ, преподава лекциитѣ си и отъ васъ се иска само едно: да учите и да прилагате наученото. Свѣтътъ, въ който сега живѣете, е подложенъ на голѣми промѣни. Както бубата се превръща въ пашкулъ и оттамъ — въ пеперуда, така и вие сте изложени на промѣни. Още малко време остава на човѣка, докато се завие въ пашкулъ. Дойде ли този часъ, никакви гѫсеници не могатъ да останатъ. Всички трѣбва да се превърнатъ въ пашкули и да чакатъ деня на освобождаването си, когато ще излѣзатъ отъ пашкула. Съ други думи казано: стариятъ редъ ще се смѣни съ новъ — ново небе и нова земя ще се създадатъ. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Съ всѣки човѣкъ ще стане нѣкаква промѣна, колкото малка и да е тя. Пияницата ще се откаже отъ своята слабость, ще престане да пие; убиецътъ ще престане да убива; скѫперникътъ ще отвори сърдцето си за бедни и страдащи. Кой кѫдето се е отклонилъ, ще се върне въ правия пѫть на живота. Човѣкъ придобива вѫтрешенъ миръ и спокойствие. И да наруши мира си, той има вече съзнание за Божественото и се стреми къмъ него. Влѣзе ли съзнателно въ еволюционния пѫть на живота, човѣкъ не се отклонява вече отъ пѫтя къмъ Божественото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате свойствата на материята, специално на твърдата материя. Ученикътъ трѣбва да знае, кѫде да прилага различнитѣ видове материя. Запримѣръ, твърдата материя има приложение въ убежденията. Сѫщевременно и любовьта трѣбва да влиза като сѫщественъ елементъ въ убежденията. Истинско убеждение е това, въ което любовьта, мѫдросгьта и истината влизатъ като необходими елементи. Следователно, ако човѣкъ се намира подъ влиянието на три високи съзнания — съзнанието на любовьта, на мѫдростьта и на истината, никога не може да се отклони отъ своитѣ убеждения. Изпадне ли човѣкъ подъ влиянието на съзнания, по-низки отъ своето, непремѣнно ще се отклони отъ убежденията си. Запримѣръ, ако човѣкъ се намира подъ влиянието на невежеството, на лъжата, на умразата, по никой начинъ не може да устои на своето убеждение. При това положение той трѣбва да се обърне за помощь къмъ Бога, къмъ Божественото съзнание. Щомъ дойде Божественото съзнание въ помощь на човѣка, съ него заедно идатъ тритѣ елемента — любовь, мѫдрость и истина. Тѣ се противопоставятъ на отрицателнитѣ елементи — умраза, невежество и лъжа и ги подчиняватъ на себе си. На човѣка не остава нищо друго, освенъ да се присъедини къмъ силата, т.е. къмъ Божественото съзнание и да се освободи. Той ще почувствува свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и свобода въ действията си. Това значи, да попадне човѣкъ подъ влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което нѣкога не е разбиралъ, днесъ го разбира; онова, което нѣкога не е могълъ да направи, днесъ може да го направи; онѣзи хора, които нѣкога не е обичалъ, днесъ ги обича. Много естествено! Умътъ му е просвѣтналъ, сърдцето му се е стоплило, и волята му се е освободила отъ ограничителнитѣ условия на живота. Като знаете това, правете връзки съ Божественото съзнание, което просвѣщава и освобождава човѣка. За да се справи съ противоречията си, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Докато не се научи да прощава, човѣкъ не може да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. Христосъ даде примѣръ, какъ да се прощава. Той разказва единъ случай за единъ слуга, който дължалъ на господаря си голѣма сума. Като дошълъ срокътъ за изплащането на дълга, слугата отишълъ при господаря си, падналъ на колѣне предъ него и почналъ да го моли, да му прости. Господарьтъ се отнесълъ великодушно съ слугата си: простилъ всичкия му дългъ и го пусналъ на свобода. На излизане отъ дома на господаря си, слугата срещналъ единъ свой длъжникъ, който му дължалъ само сто пенязи. Той го хваналъ за врата и започналъ да го души. Длъжникътъ му падналъ на колѣне и започналъ да се моли, да го прости, но той останалъ неумолимъ: хваналъ длъжника си и го предалъ въ затворъ. Като видѣли това съслужителитѣ му, съобщили на господаря си, какъ постѫпилъ тѣхиятъ другарь съ своя длъжникъ. Господарьтъ му го повикалъ при себе си и му далъ добъръ урокъ. Питамъ: ако Богъ всѣки моментъ прощава прегрѣшенията ви и ги заличава отъ вашата книга, не трѣбва ли и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ съ вашия ближенъ? Не постѫпвате ли като Бога, Той ще ви повика отново при себе си и ще ви даде добъръ урокъ. Защо Богъ трѣбва да прощава, а вие да не прощавате? Когато Богъ прощава, и вие ще прощавате. Когато Богъ обича и вие ще обичате. Когато Богъ мисли и вие ще мислите. Сега, като се казва, че човѣкъ трѣбва да мисли, това не значи, че трѣбва да мисли догматично. Широка, свѣтла мисъль е нужна на човѣка. Мнозина казватъ, че трѣбва да бѫдать добри. Да бѫде човѣкъ добъръ и да е добъръ, това сѫ две различни нѣща. Добъръ човѣкъ е онзи, който разработва капитала, който му е даденъ отъ природата. Доброто е капиталъ, вложенъ въ човѣшката душа. Който разработва доброто въ себе си, той е добъръ човѣкъ. Не разработва ли доброто въ себе си, човѣкъ е подобенъ на онзи слуга, на когото господарьтъ далъ единъ талантъ, но вмѣсто да го обработи, гой го заровилъ въ земята. Обаче, когато господарьтъ се върналъ, извикалъ слугата си, взелъ отъ него таланта, който му далъ и го предалъ на първия слуга, на когото оставилѣ петь таланта. Тъй щото, всѣки, който не разработва доброто, вложено въ него, ще бѫде повикань въ сѫдния день да отговаря за дѣлата си. Като заминете отъ този свѣтъ, вие ще се явите предъ вашитѣ предци, да кажете, какво сте направили съ вашитѣ таланти. Ако любовьта ви е била правилна, вие ще имате придатъкъ. Не си правете илюзии, да мислите, че като сте писали любовни писма, имали сте любовь. Любовнитѣ писма не опредѣлятъ любовьта на човѣка. Желанието ви да правите добро не значи, че сте добъръ. Добро е това, което води къмъ доброто. Добро е това, което можете да направите въ дадения моментъ. Силата на човѣка седи въ настоящия моментъ, а не ви бѫдещия. Като не разчитатъ на силитѣ и способноститѣ си, хората казватъ, че каквото и да правятъ, не могатъ да бѫдатъ като Христа. Въ какво не могатъ да бѫдатъ като Христа? Въ послушанието ли или въ страданията не могатъ да бѫдатъ като Него? Споредъ мене, всѣки човѣкъ може да бѫде като Христа и въ послушанието си, и въ страданията. Щомъ е подобенъ на Него въ тия две положения, той ще има и славата на Христа. Не е въпросъ по сила да е като Христа, но по готовность и изпълнение. На всѣки човѣкъ е дадено да носи споредъ силата си, но да носи съ търпение и любовь. Ние не говоримъ за количеството на добродетелитѣ, но за тѣхното качество. Запримѣръ, едно житно зърно има качествата на всички житни зърна, но не и тѣхната сила. Обаче, ако всичкото жито въ свѣта изчезне, това житно зърно може да го възстанови. Следователно, когато казваме, че човѣкъ може да бѫде като Христа, разбираме по качество, вѫтрешно, а не по количество. Който е работилъ съзнателно върху себе си, въ бѫдеще ще го изпратятъ на земята съ мисия, да спасява човѣчеството. Какъ ще постѫпи той, това ще узнае отъ Божествената книга. Той ще отвори тази книга и ще започне да чете, че нѣкога, въ далечното минало, е живѣлъ единъ Великъ Учитель на земята, дошълъ съ единствената цель да помага на човѣчеството и да го спаси, но вмѣсто благодарность, Той се намѣри на кръста, подиграванъ отъ римскитѣ войници. Следъ възкресението Му мнозина Го последваха и днесъ има около 500 милиона последователи. Едни отъ тѣхъ вѣрватъ въ Него, други се съмняватъ още, вследствие на което сѫ създали голѣма каша отъ коментарии и философски заключения. Като проследи пѫтя на Христа, той ще разбере, какво го очаква. Който иска славата и придобивкитѣ на Христа, трѣбва да мине презъ Неговитѣ опитности, презъ Неговия животъ. И тъй, да познаете Христа, това значи, да минете презъ Неговитѣ страдания. Щомъ минете презъ страданията на Христа, безъ да се помрачи съзнанието ви, това значи, че сте познали Бога. Единствениятъ пѫть за познаване на Бога и на Христа е пѫтьтъ на страданието. Да приемешъ страданието съ радость, съ будно съзнание и търпение, това значи, че е дошълъ моментътъ на твоето пробуждане. Пробуждането на човѣшкото съзнание подразбира връзка на човѣка съ Бога. Само тогава човѣкъ може да каже: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Коя е основната мисъль въ днешната лекция? Основната мисъль е, че човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ въ убежденията си, при никакви условия да не се промѣня. Въ това отношение той трѣбва да бѫде като златото. Какво означава думата „злато“? Въ български езикъ думата „злато“ се пише съ петь букви. Значи, то е съставено отъ петь елемента: буквата „з“ означава законъ за растене, за размножаване; буквата „л“ означава стремежи кѫмъ Бога; буквата „а“ — бременность сѫ идеи; буквата „т“ означава преодоляване на мѫчнотиитѣ въ живота; буквата „о“ — оформяване на човѣшката глава. На английски езикъ злато се пише съ четири букви — gold. Буквата "g" съ опашката надолу, означава пущане корени дълбоко въ земята. Буквата „о“ показва, че човѣкъ трѣбва да има добре оформена глава, за да може да се справи съ условията на живота и да мисли право. Буквата „l“ е кука, съ която човѣкъ може да тегли нѣщата отдолу нагоре. Буквата „d“ е подобна на „а“. Тя показва, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, ученъ, да разполага съ идеи, за да задържи богатството си въ касата. Знанието, което днесъ придобивате, не трѣбва да бѫде въ противоречие съ сегашния ви животъ. Що се отнася до ония чужди желания, които внасятъ смущения и безпокойства у васъ, тѣ непремѣнно ще се разколебаятъ предъ новото знание. Обаче, това не трѣбва да ви обезсърдчава. По този начинъ вие ще различавате неестественитѣ желания отъ естественитѣ и ще се освободите отъ тѣхъ. Противоречията, които разумниятъ свѣтъ внася въ човѣка, оправятъ пѫтя му, но не го объркватъ. Не се безпокойте, дали сте въ правия пѫть. Следвате ли Христа, вие сте въ правия пѫть. Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Какъ ще познаете, че сте въ пѫтя, който Христосъ сочи на човѣка? Като обичате Христа, вие ще Го познаете. Щомъ познавате Христа, ще познаете и пѫтя, по който ви води. За да познаете нѣкого, вие трѣбва да го обичате. Какъ познавате хубавата вода? Като я опитате. Какъ познавате слънцето? Като го опитате. Какъ познавате Бога? Като Го опитате. Казано е въ Писанието: „Опитайте ме и ще познаете, че съмъ благъ“. По кой начинъ можете да опитате Бога? Много начини има, по които можете да Го опитате и то не само веднъжъ, но много пѫти. Вие ще Го опитате, но и Той ще ви опита. Като казвамъ, че и вие ще бѫдете изпитани, имамъ предъ видъ страданията. Чрезъ страданията човѣкъ се изпитва и калява. Ако използува разумно страданията, човѣкъ се повдига и облагородява. Не ги ли използува разумно, той се понижава и въ края на краищата, изгубва живота си. Изгуби ли живота си, човѣкъ спира своето развитие и отъ него остава само едно голо съзнание, че нѣкога е сѫществувалъ, живѣлъ, радвалъ се и страдалъ, но нищо не е придобилъ. Той съзнава нѣщо за себе си, но се чувствува самъ въ пространството, безъ свѣтлина и почва подъ краката си. Страшно е да изпадне човѣкъ въ това положение! Нѣкои философи считатъ това положение за нѣщо високо, но тѣ се лъжатъ. Едно нѣщо е, ако човѣкъ е надрасълъ обикновенитѣ условия на живота и се е освободилъ отъ всичко преходно, а съвсемъ друго е преждевременно да се лиши отъ тѣлото си, отъ всички възможности и условия за развитие. Това положение е подобно на семка, лишена отъ почва, отъ свѣтлина, отъ вода и отъ въздухъ. Казано е въ Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Това се отнася за онѣзи, на които очитѣ и ушитѣ сѫ отворени, да виждатъ и да чуватъ това, което обикновенитѣ хора не виждатъ и не чуватъ. Защо обикновениятъ човѣкъ, който има очи и уши, не вижда и не чува? Защото не е развилъ духовното въ себе си. Следователно, докато не разбере материалния животъ, човѣкъ не може да разбере духовния. Като развие духовния елементъ въ себе си, очитѣ и ушитѣ му ще се отворятъ, и той ще разбере едновременно и физическия, и духовния свѣтъ. За да ни се изяви, Богъ трѣбва да слѣзе въ материалния свѣтъ. Значи, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото и постепенно да отива къмъ невидимото. Ето защо, за да се развивате правилно, не се оплаквайте отъ страданията, отъ мѫчнотиитѣ си, но радвайте се, че имате привилегията да страдате заедно съ Бога. Макаръ и великъ, и Богъ страда, не като човѣка, но по свой начинъ. Голѣмо е страданието на Бога, като гледа, какъ нѣкой човѣкъ губи всички условия и възможности за развитието си. Той може да го ограничи по нѣкакъвъ начинъ, да не грѣши, да не изразходва дадения му капиталъ, но това е насилие. Богъ иска, човѣкъ да се обърне съзнателно къмъ Него и да изпълнява волята Му. Това е въ интереса на самия човѣкъ. Ако не изпълнява волята Божия, човѣкъ изпълнява волята на сѫщества, които иматъ желание да го изчерпятъ напълно, да отнематъ живота му. Казано е въ Писанието: „Пазете се отъ ония, които отниматъ и живота, и душата на човѣка“. Да се жертвува човѣкъ за Бога е едно, да се жертвува за грѣшника е друго; да угажда на хората е едно, да угажда на Бога е друго. Като ученици, отъ васъ се иска характеръ, да проявите търпение, да понасяте мѫчнотиитѣ и страданията съ радость. Това не значи, да правите неестествени усилия. Свободни и естествени трѣбва да бѫдете въ проявитѣ си. Дойдете ли до свободата, трѣбва да бѫдете разумни, да пазите, както своята свобода, така и свободата на своя ближенъ. Ако отидешъ при приятеля си, който живѣе въ стаичка отъ петь - шесть квадратни метра вмѣстимость, не влизай вѫтре, но спри се предъ отворения прозорецъ на стаичката му и оттамъ се разговаряйте. Влѣзешъ ли въ стаичката му, той ще изгуби свободата си. Ако има хлѣбъ едва за себе си, не искай отъ него да те нахрани. Като види, че не може да задоволи глада ти, той ще се притѣсни, ще изгуби свободата си. Често хората сами си създаватъ страдания. Защо? Защото не разбиратъ законитѣ на свободата. Който разбира тия закони, предпочита той самъ да страда, отколкото близкитѣ му. Това е пѫтьтъ на ученика. Ако иска да бѫде ученикъ, човѣкъ трѣбва да спазва законитѣ на свободата, да не причинява ненужни страдания нито на себе си, нито на ближнитѣ си. Ако нѣкой е много общителенъ и словоохотливъ, трѣбва да пази свободата на другитѣ хора. Той има желание да говори много, но хората около него сѫ чиновници, бързатъ за работа. Като знае това, той трѣбва да ги задържи само петь минути, да бѫде доволенъ на малкото. Каквото каже въ петтѣ минути, да благодари и за това. Ето и азъ мога съ нѣколко мисли да изкажа всичко, което говорихъ въ единъ часъ. Ще кажа: Човѣкъ трѣбва да има просвѣтено съзнание, въ което да влизатъ три важни елемента — любовь, мждрость и истина. Човѣкъ трѣбва да има характеръ. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдатъ ли страданията въ живота му, да ги носи съ търпение и любовь. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 3. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Точка на равновесие Размишление. Чете се темата: „Най-силното чувство въ физическия и въ духовния животъ". Тема за следния пѫть: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“. Съвременнитѣ хора говорятъ за страдания, за добри и лоши хора, за болни и здрави, безъ да си отговорятъ положително, защо страда човѣкъ, защо се проявява като добъръ и лошъ, защо бива ту здравъ, ту боленъ. Ако си оттоворятъ на тия въпроси, то непремѣнно по нѣкакъвъ механически начинъ. Кое е отличителното качество на здравия и на болния? Много отличителни качества можете да изброите, но кое е сѫщественото? Нѣкой казва, че здравиятъ е красивъ. Другъ казва, че здравиятъ се храни добре. Трети казва, че здравиятъ ходи. Това не сѫ качества само на здравия човѣкъ. Кое е отличителното качество на религиозния човѣкъ? Ще кажете, че религиозниятъ се моли. Другъ нѣкой казва, че религиозниятъ е любещъ човѣкъ. Много въпроси има, на които човѣкъ трѣбва да си даде отговоръ. Ако си отговори положително, това показва, че той е живѣлъ съзнателно и разумно. Като се вглежда въ живота и го изучава въ всички негови прояви, най-после човѣкъ дохожда до реалностьта на нѣщата. Така той може да си отговори на единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота — за страданието и за радостьта. Колкото по-съзнателно понася човѣкъ страданията, толкова по-лесно може да уравновеси силитѣ на своя организъмъ. Какво значи, да има човѣкъ равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия въ живота си, човѣкъ не се усъмни и разколебае, не изгуби вѣрата и любовьта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошълъ до онази точка на равновесие, отъ която никоя сила въ свѣта не може да го измѣсти. Всѣка добродетель въ човѣка има своя точка на равновесие. Кѫде е точката на равновесието на любовьта? Кѫде е точката на равновесието въ квадрата, запримѣръ? Какво представя квадратътъ? Всѣка страна на квадрата представя силова линия. Ако разглеждате квадрата като физическа форма, отношението между силовитѣ линии въ него е различно отъ отношението на силовитѣ линии въ квадрата, разгледанъ органически. Отъ геометрическа гледна точка квадратътъ представя празно пространство, заградено съ четири равни страни. Въ живота квадратътъ огражда нивитѣ и двороветѣ на хората, т. е. на тѣхната собственость. Кѫде се намира центъра на собственостьта на човѣшката глава? То е особено чувство, което у нѣкой хора е по-силно развито, а у други — по-слабо, споредъ стремежа на човѣка къмъ завладяване на известни блага. Това чувство има мѣстото си и на лицето, и на главата. Ако нѣкой френологъ или физиономистъ погледне главата на човѣка, веднага ще познае, какви стремежи има той. По свиването и разпущането на мускулитѣ на лицето, около очитѣ и устата, може да се познае, какви чувства и мисли го вълнуватъ въ даденъ моментъ. По линиитѣ на човѣшкото лице можемъ да четемъ промѣнитѣ, които ставатъ въ неговия вѫтрешенъ животъ. Ако махнемъ четиритѣ страни на квадрата, мѣстото остава разградено. Като погледнете къмъ това мѣсто, виждате, че сѫ останали само белези отъ оградата. Ако мине повече време, белезитѣ ще изчезнатъ съвсемъ. Коя е причината за премахване на оградата? Две причини могатъ да се допуснатъ: или мѣстото е напуснато и, кой какъ миналъ край него, взелъ дъска, колче, или собственикътъ на мѣстото самъ е извадилъ оградата, съ намѣрение да разшири границитѣ си. Следователно, линиитѣ на човѣшкото лице представятъ граници на известна собственость. Махнатъ ли се линиитѣ, изчезва и собственостьта. Не е лошо да бѫде човѣкъ собственикъ, но той не трѣбва да се спира върху собственостьта, понеже тя не представя крайната цель на човѣшкия животъ. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ идеята за частната собственость. Въ цѣлокупния животъ не сѫществува никаква собственость. Въ частичния животъ, обаче, частна собственость сѫществува. Тѣлото е първата частна собственость на всѣко живо сѫщество, но силата на човѣка, както на всички сѫщества, не седи въ тѣхната собственость. Дето има собственость, тамъ е изключено всѣкакво растене и развитие. Запримѣръ, ако човѣкъ се държи здраво за своята форма, като негова частна собственость, той никога не би могълъ да мине въ по-висока форма. Благодарение на вѫтрешния стремежъ на човѣка да расте и да се развива, той лесно може да се откаже отъ своята частна собственость и да се издигне едно стѫпало по-високо. Като примѣръ на частна собственость е представено желанието на Заведеевитѣ синове — ученици на Христа.Тѣ се почувствуваха достойни Негови ученици, затова изпратиха майка си при Христа да ги препоржча и да имъ издействува две важни мѣста. Като мислѣха, че Христосъ ще основе ново царство на земята, тѣ пожелаха да ги назначи първи министри въ Царството Си: единиятъ да бъде министъръ на външнитѣ работи, а другиятъ — на вѫтрешнитѣ. Това значи, единиятъ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Христосъ ги запита: Можете ли да пиете отъ чашата, отъ която азъ пия? — Това е лесна работа. Много пѫти сме дигали чаши за наздравица. — Можете ли да приемете кръщението, което азъ приехъ? — И това е лесна работа. Колко пѫти сме се кръщавали! Колко пѫти сме се кѫпали като деца въ рѣката! Тогава Христосъ имъ отговори: „Чашата, която азъ пия, и вие можете да пиете. Кръщението, съ което съмъ се кръстилъ, и вие можете да се кръстите, но да седнете отлѣво или отдѣсно на Отца, това не можете. Само небето може да гласува за онѣзи, които могатъ да седнатъ отлѣво, или отдѣсно на Отца. Ако отъ небето не гласуватъ за васъ, никой не може да ви постави на мѣстата, които вие желаете“. Успѣхътъ въ живота на човѣка се дължи на това, че други сѫ гласували за него. Дали ще стане богатъ, ученъ, силенъ, дали ще заеме добра служба, всичко това показва, че добри приятели сѫ гласували за него. Всѣко постижение на човѣка се дължи на гласуването на неговитѣ приятели. Ако никой не е гласувалъ за него, той нѣма да има никакви постижения. Нѣкой се оплаква, че се моли на Бога, но никакъвъ отговоръ не получава на молитвата си. Отде знае, че молитвата му не е приета? Молитвата му може да е приета, но чакатъ време за ново гласоподаване, за нови избори. Вие знаете, че въ съвременнитѣ държави правятъ избори презъ известенъ срокъ. Щомъ изтече срокътъ на едни депутати, правятъ избори за нови. Тъй щото, когато дойде време за ново гласуване, вие ще получите благоприятенъ или неблагоприятенъ отговоръ на молитвата си. Отъ броя на гласоветѣ, дадени въ ваша полза, зависи благоприятниятъ отговоръ на молитвата ви. Сега, да се върнемъ къмъ сѫществения въпросъ. Коя е точката, върху която човѣкъ трѣбва да постави своя животъ? Човѣкъ трѣбва да постави живота си върху точката на равновесието, т. е. върху правилнитѣ отношения между всички души. За да сѫществуватъ правилни отношения между душитѣ, трѣбва да се спазва закона на свободата. Всѣка душа иска да бѫде свободна. Следователно, правилнитѣ отношения подразбиратъ отношения на свобода. Представете си, че двама души искатъ да купятъ едно и сѫщо планинско мѣсто, да си построятъ вила. Кой отъ двамата ще успѣе? И двамата сѫ богати. За да не се яви споръ помежду имъ, и двамата трѣбва да бѫдатъ разумни. Правилно е по-умниятъ, по-добриятъ отъ тѣхъ да купи мѣстото, защото може по-добре да го използува. Между хората спороветѣ се разрешаватъ чрезъ разумностьта, а между животнитѣ — чрезъ закона на силата. По-силното животно заема първо мѣсто, а по-слабото — последно. Въ природата сѫществуватъ два главни закона: законъ на силния и законъ на слабия. Това сѫ двата полюса, между които животътъ се проявява. Споредъ тия закони, когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде или силенъ, за да заеме първо мѣсто, или слабъ — да заеме последно мѣсто. Първото и последно мѣсто разрешаватъ въпроситѣ на живота. Тѣзи мѣста не създаватъ никакви противоречия. Който съзнателно и справедливо е заелъ първото или последно мѣсто, той правилно е разрешилъ противоречията на живота. Затова, именно, слушате нѣкой да казва: Азъ искамъ или светия да стана, или обикновен човѣкъ. Споредъ него светията заема първо мѣсто, а обикновениятъ човѣкъ — последно. Другъ нѣкой казва, че не иска да стане светия. Защо не иска да стане светия? Споредъ него светията е измѫченъ човѣкъ, слабъ, жълтъ, съ хлътнали очи и постоянно гладенъ. Той мисли, че човѣкъ става светия чрезъ постъ и молитва, чрезъ голѣмъ аскетизъмъ. Това е мнението за светията на мнозина. Обаче, ако отидете въ нѣкоя църква, тамъ образътъ на светията не е такъвъ. На иконитѣ светиитѣ сѫ свѣтли образи, богато и разкошно облѣчени, потънали въ злато и сребро. Това е образъ на светия за богатитѣ хора. Обаче, нито първиятъ образъ на светията, нито вториятъ отговарятъ на реалностьта. Какъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ светия? Външно погледнато, светията има добре устроено тѣло: главата, рѫцетѣ, цѣлото му тѣло сѫ хармонични, правилно развити. Както да го разглеждате, той нѣма никакъвъ физически недостатъкъ. Съ каквито дрехи да е облѣченъ, прости или богати, красотата и съвършенството на тѣлото му веднага се забелязватъ. По характеръ той е смѣлъ, решителенъ, отъ нищо не се страхува. На смъртьта той гледа съ спокойствие. Той не се страхува отъ природнитѣ стихии, отъ лошитѣ хора, отъ звѣрове. Той е господари на условията. Външно е строгъ и взискателенъ, вѫтрешно е мекъ. Като види нѣкаква неправда, той не отминава, докато не даде урокъ на онзи, който върши неправдата. Ако види, че нѣкой изнасилва нѣкого, той ще се спре, ще хване насилника съ здравата си и мощна рѫка, ще го разтърси добре и ще му каже: Нѣмашъ право да изнасилвашъ брата си. Богъ е създалъ човѣка. Той има право да го сѫди и наказва. Ако се мѣсишъ въ Божиитѣ работи, азъ ще се намѣся въ твоитѣ. Следъ Господа ида азъ. Ако не слушашъ Господа, знай, че мене ще срещнешъ на пѫтя си. Мнозина си представятъ светията кротъкъ, нѣженъ, мълчаливъ, не смѣе да каже истината, да не огорчи нѣкого. Съ тази представа за светията тѣ искатъ да изразятъ неговата доброта. Доброто само по себе си е добро. То не се се нуждае отъ външенъ изразъ. Силата на светията не седи въ външния изразъ. Външно може да не познавате светията, но той се познава отъ доброто, което проявява къмъ всички живи сѫщества. Ако влѣзе въ двора ви, веднага ще се познае, че е миналъ нѣкой добъръ, светъ човѣкъ. Ако мине презъ двора на нѣкой сиромахъ, сиромашията ще излѣзе навѣнъ. Ако мине презъ двора на нѣкой боленъ, болестьта ще го напусне. Съ една дума, дето влѣзе светията, непремѣнно ще внесе нѣкакво благословение. Подъ думата „дворъ“ разбирамъ частната собственость на човѣка. Дето мине, светията произвежда нѣкаква промѣна въ човѣка: въ неговия организъмъ, въ неговитѣ мисли, чувства, разбирания, т. е. въ неговата частна собственость. Скѫперникътъ ще каже: Отъ днесъ нататъкъ отварямъ касата си и я пущамъ да тече. Не искамъ вече да държа крановетѣ на моята чешма затворени. Какво представятъ затворениѣ и ръждясали кранове въ живота? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ мѫчнотиитѣ, отъ които всички се оплакватъ. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ мѫчнотиитѣ си? Вземете малко дървено или машинно масло, намажете ръждясалитѣ си кранове, и всичко ще тръгне добре. Малки препятствия и скърби можете да имате, но тѣ не сѫ отъ характеръ да ви спъватъ. Какви страдания може да има онзи, който люби безкористно и чисто? Какви страдания може да има онзи, който всѣка сутринь отива на небето и се връща на земята да работи? Небето е свѣтътъ на истината и свѣтлината. Може ли да страда човѣкъ, който живѣе въ свѣтлина? Страда само онзи, който е въ затворъ и на тъмно. Такова е положението на всѣки човѣкъ на земята. Всѣки човѣкъ, който живѣе на земята, е затворникъ. Като стане сутринь отъ сънь, той иска да погледне нагоре, да види простора на небето, но главата му веднага се удря въ желѣза — затворникъ е. Цѣлъ день седи въ келията си, живъ човѣкъ не вижда. Само единъ пѫть презъ деньтъ ще дойде надзирательтъ, ще му подхвърли нѣщо за ядене и ще си отиде. Не е лесно да се справишъ съ условията на затвора. Като ученици, вие не трѣбва да роптаете противъ условията, при които живѣете, но да разбирате Божиитѣ пѫтища. Защо и за какво страдате, не питайте, но изучавайте смисъла на страданията. Ако сте синъ на нѣкое семейство, не питайте, защо сѫ ви пратили тамъ, но подържайте красиви синовни отношения къмъ майка си и баща си; подържайте красиви отношения къмъ братята и сестритѣ си. Само така ще научите и разберете мисията си въ този домъ и ще я изпълните правилно. Отъ добритѣ отношения къмъ домашнитѣ си вие ще излѣзете навънъ, да развиете и проявите своитѣ чувства къмъ обществото, къмъ народа си и къмъ цѣлото човѣчество. Така ще намѣрите своя центъръ, своята точка на равновесие въ живота си. За да се домогнете то тази точка, преди всичко вие трѣбва да бѫдете здрави. Следователно, за да се учи добре, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, физически и психически, да нѣма никакво неразположение на духа. Най-малкото неразположение на ученика се явява като препятствие въ учението му. Затова се препоржчва на всѣки ученикъ, обикновенъ или окултенъ, да бѫде здравъ. Коя е причината за неразположението на човѣка? Неразположението зависи отъ характера на човѣка. Ако човѣкъ е песимистъ по характеръ, условията за неразположение сѫ повече. Изобщо, песимистътъ бива по-неразположенъ отъ оптимиста. Онзи, който има по- силно въображение, има по-голѣми радости, но и по-голѣми страдания. Колкото по-слабо е въображението на човѣка, толкова по-малко страдания има, но и по-малко радости. Значи, радоститѣ и страданията на човѣка се компенсиратъ правилно, но не могатъ да се избѣгнатъ. Тѣ сѫ необходими условия въ развитието на човѣка. Понѣкога човѣкъ скърби и се радва за неизвестни нѣща. Макаръ и неизвестни за него, тѣ сѫ по-реални отъ ония, които сѫ известни. Затова казваме, че човѣкъ има реални и нереални радости и скърби. Каквито и да сѫ скърбитѣ и радоститѣ, важно е човѣкъ да се учи отъ тѣхь, да преодолява, да калява волята си, да облагородява сърдцето си и да усилва своя умъ. Като ученици, вие не трѣбва да се смущавате отъ промѣнитѣ, които ставатъ въ живота ви. Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи, да придобива знания и опитности. Като пѫтува, той минява презъ различни мѣста, презъ долини и планини, вследствие на което и състоянията му се мѣнятъ. Единъ день е радостенъ, на другия день — скръбенъ; единъ день се надѣва, вѣрва въ постиженията си, на другия день се обезсърдчава. Той ту слиза, ту се качва, но трѣбва да върви напредъ. Истинскиятъ животъ се заключава между полюси. Който разбира живота, той не се смущава отъ промѣнитѣ. Въ промѣнитѣ човѣшката душа се обогатява. Безъ промѣни животътъ нѣма смисълъ. Еднообразниятъ животъ води къмъ отъпкания пѫть. Чрезъ промѣнитѣ човѣкъ се изпитва и изгражда своя бѫдещъ животъ. Когато изпитва ученика си, учительтъ познава, какво е научилъ и докѫде е достигналъ. Ако решава задачитѣ си добре, ученикътъ може да мине въ по-горенъ класъ, дето му се даватъ по-мѫчни упражнения. Какъвъ е смисълътъ на изпитанията? Чрезъ изпитанията човѣкъ познава себе си. Така се изпитватъ убежденията, вѣрата, любовьта му. Запримѣръ, нѣкой минава за религиозенъ, но като срещне единъ безвѣрникъ, съ силно отрицателна мисъль, той започва да се колебае. Безвѣрникътъ отрича сѫществуването на Бога, аргументира го съ различни доказателства, и религиозниятъ постепенно се разколебава въ вѣрата и убежденията си. Вѣра, която се разклаща отъ най-малкия вѣтрецъ, не е истинска. Любовь, която отстѫпва при най-малкитѣ мѫчнотии, не е истинска. Значи, изпитанията сѫ бури и вѣтрове, чрезъ които човѣкъ се изпитва. Ако не мине презъ изпитания, той не може да се познае. Казано е: „Познай себе си“. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да се освободи отъ всички заблуждения, отъ всички чужди елементи, вмъкнати въ неговия личенъ животъ. Докато не очисти съзнанието си отъ всички примѣси и заблуждения на миналото, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Каквито усилия и да прави, той не може да измѣни живота. Водата тече и носи своитѣ утайки, но човѣкъ трѣбва да се чисти отъ тѣхъ. Вѣтърътъ вѣе, люлѣе и разклаща дърветата, но човѣкъ трѣбва да се огради, да не се подава на влиянието му. Водата и въздухътъ едновременно причиняватъ пакости и добрини. Въ стомаха водата е на мѣстото си; влѣзе ли въ кривото гърло, тя може да задуши човѣка. Сѫщото можемъ да кажемъ и за въздуха: ако влѣзе въ дробоветѣ, той е на мѣстото си. Влѣзе ли въ стомаха, предизвиква разстройство. Следователно, всѣко нѣщо, което отива на мѣстотото си, причинява радость; не отива ли на мѣстото си, причинява скръбь. Всички трѣбва да работите върху себе си, да станете силни. Ако не можете изведнъжъ да станете силни, бѫдете слаби, но и въ единия, и въ другия случай работете. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде или най-силенъ, или най-слабъ. Ако е силенъ, той трѣбва да употрѣби силата си въ услуга на слабия; ако е слабъ той трѣбва да работи, да стане силенъ. Представете си, че имате кѫща, но въ двора си нѣмате вода. Какво трѣбва да направите? Близо до кѫщата ви има езеро, отъ което можете да се ползувате. За тази цель вие трѣбва да копаете, да прекарате канализация, за да се ползувате отъ водата на езерото. Силниятъ самъ може да прекара водата на езерото въ кѫщата си; слабиятъ трѣбва да потърси помощьта на силния, за което ще плаща. Следователно, силниятъ работи самъ и не плаща; слабиятъ се ползува отъ помощьта на силния, но плаща за услугитѣ му. Силниятъ е свободенъ, слабиятъ — ограниченъ. Оттукъ правимъ следнитѣ изводи: всѣко вѣрую, което се ограничава отъ хората, не е истинско, не е ваше вѣрую; всѣко вѣрую, което не се ограничава отъ никого, е истинско. Всѣка истина, всѣка наука, която се нуждае отъ провѣрка и отъ доказателства, е чужда, придобита отвънъ; всѣка истина, всѣка наука, която не се нуждае отъ провѣрка, е ваша собствена, придобита по вѫтрешенъ пѫть. Истинско вѣрую, истинска наука сѫ ония, които при всички условия оставатъ едни и сѫщи. При каквито условия и да се намира, човѣкъ се нуждае отъ тѣхъ. Тѣ сѫ подобни на хлѣбъ. И въ пустинята, и въ плодороднитѣ полета хлѣбътъ е необходимъ. Сѫщото не можемъ да кажемъ за паритѣ. Въ пустинята паритѣ нищо не струватъ, но хлѣбътъ и водата сѫ отъ първа необходимость. Задачата на човѣка е да се домогне до положителнитѣ нѣща въ живота. Кои нѣща сѫ положителни? Здравето, силата, вѣрата, любовьта, знанието сѫ положителни нѣща, а болестьта, безсилието, безвѣрието, умразата, невежеството — отрицателни. Кое живо сѫщество не се стреми къмъ здраве? Кой човѣкъ не иска да бѫде здравъ? Какво правите, когато се разболѣете? Нѣкой търсятъ лѣкари, а други сами се лѣкуватъ. Първото условие за лѣкуване е вѣрата. Безъ вѣра човѣкъ мѫчно се лѣкува. Когато заболѣете отъ нѣщо, запримѣръ, отъ главоболие, коремоболие, или ревматизъмъ на крака, на рѫката, приложете следния методъ: Поставете дланитѣ на рѫцетѣ си на болното мѣсто и кажете: Азъ живѣя въ Бога. Въ Бога не сѫществуватъ никакви болести. Ако вѣрата ви въ Бога е силна, нѣма да се мине половинъ часъ, и болката ви ще изчезне.Колкото по-слаба е вѣрата ви, толкова по-мѫчно ще се махне болката. Обаче, вие трѣбва да постоянствувате, докато окончателно оздравѣете. Ще знаете, че безъ вѣра нищо не се постига. Вѣра и постоянство въ работата сѫ две необходими условия за постижение и реализиране на вашитѣ желания. И светията и обикновениятъ човѣкъ се нуждаятъ отъ вѣра и постоянство. За да се повдигнатъ на по-високо стѫпало, и обикновениятъ човѣкъ, и светията трѣбва да работятъ. Понеже светията е дошълъ до известенъ резултатъ чрезъ съзнателна и упорита работа, той изисква сѫщото отъ всѣки човѣкъ. Дето и да отиде човѣкъ, между свѣтски или религиозни хора, навсѣкѫде му предстои работа. Той не трѣбва да мисли, че е царски или княжески синъ и да не работи. Царскитѣ друмища сѫ най-опасни. Презъ тѣхъ минаватъ много автомобили, файтони, трамваи, които могатъ да ви прегазятъ. Не стойте на пѫтя имъ. Ще кажете, че кѫщитѣ ви сѫ построени вече на царския пѫть. Ако искате да не пострадате, махнете кѫщитѣ си оттамъ и ги поставете на друго мѣсто. Свѣтътъ е хала, която завлича всичко. Тази хала ще мине край кѫщитѣ ви, ще ги отнесе и ще ви застави да работите. Казано е въ Писанието, че не трѣбва да любите свѣта. Това значи: живѣйте въ свѣта, работете, но не се свързвайте съ него. Свържете ли се съ свѣта, вие се ограничавате. Свѣтътъ има свои интереси, които на всѣка цена иска да реализира. Колкото и да работите за свѣта, той никога нѣма да ви възнагради, както трѣбва, нито паметникъ ще ви направи. Тукъ- таме виждате паметници на заслужили хора, но тѣ сѫ само за залъгване. Заслужилитѣ хора сѫ много, а на единици отъ тѣхъ сѫ поставили паметници. Колко заслужили хора има въ свѣта, които минаватъ - заминаватъ незабелязани! Това е все едно, да си купите билетъ за лотария. Мнозина купуватъ лотарийни билети, но малцина печелятъ. Едно се иска отъ човѣка — безкористие. Дето и да се намира — на земята, или на небето, човѣкъ трѣбва да работи безкористно и съ любовь. Животътъ изисква работа, а не почивка. Ако искате да станете музикантъ, ще свирите най-малко по четири-петь часа на день; ако сте пѣвецъ, ще пѣете по четири-петь часа; ако сте проповѣдникъ, ще говорите на хората и ще ги поучавате. Ще работите въ всички направления, безъ да се отегчавате. Каквото правите, правете го съ съзнание. Човѣкъ трѣбва да има идея, която да му дава импулсъ за работа. Дето е любовьта, тамъ има потикъ за работа. Затова казваме, че нѣкой нѣща ставатъ съ любовь, а нѣкой — безъ любовь. Всѣка работа, извършена съ любовь, е разумна. Дето има любовь и разумность, тамъ Богъ присѫтствува. Дето любовьта и разумностьта не присѫтствувать, тамъ Богъ отсътствува. Какво ще кажемъ за престѫпленията въ свѣта? Защо се вършатъ престѫпления? Защото Богъ отсътствува. Той никога не пита хората, защо вършатъ престѫпления. Това показва, че Богъ е богатъ и всѣкога може да изплати направенитѣ щети и загуби. Когато човѣкъ пита, защо е допуснато злото въ свѣта, това говори за неговата сиромашия. Като не може да изплати вредитѣ и загубитѣ отъ злото и престѫпленията, той пита, защо сѫ допуснати. Колкото и да е беденъ, човѣкъ трѣбва да знае, че нищо не се прощава. Щомъ прави дългове, той трѣбва да плаща. Щомъ се явява на изпитъ, той трѣбва да е училъ. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ края на една епоха и трѣбва да държатъ изпитъ за завършено образование. Днитѣ до този изпитъ съ изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия. Едни ще държатъ изпитъ за прогимназия, други — за гимназия, трети — за университетъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не мине презъ рѫцетѣ на изпитната комисия. Строга и крайно взискателна е тази комисия. Много ученици ще бѫдатъ скъсани на изпита си. Като се явите на изпита, вие трѣбва да имате вѣра въ професоритѣ си. Тѣ нѣма да ви кѫсатъ несправедливо. Тѣ сѫ добри, любещи и справедливи. Щомъ издържите изпита си веднага ще ви дадатъ дипломъ. Всички знаете, какви дипломи се даватъ на земята, но какви дипломи се даватъ въ духовния свѣть, не знаете. Тамъ се дава ново тѣло на човѣка, изтъкано отъ фина, съвършена материя, съ добре развити органи и сѣтива. Какъвъ по-добъръ дипломъ можете да очаквате? Който не издържи изпита си, той не може да получи ново тѣло. Това значи: той не може да се радва на умъ и на сьрдце съ нови разбирания, съ нови мисли и чувства. И тъй, не се страхувайте отъ изпита, който предстои да минете. Всѣки изпитъ крие нѣщо добро въ себе си. Желая ви да се приготвите добре, да издържите изпита си съ успѣхъ. Щомъ издържите изпита си добре, вие ще се повдигнете на подобаваща висота въ Божествения свѣтъ. Не си правете илюзии, да мислете, че можете да минете, както и да е. Не, вие трѣбва да научите добре всичкия материалъ, отъ единия до другия край, да не остане единъ урокъ ненаученъ. Вие трѣбва да знаете всички уроци отлично. Който не е готовъ да държи матурата си, може да я отложи, но временно само. Обаче, кога и да е, той трѣбва да държи матура. Какъ познавате, кой човѣкъ е издържалъ изпита си? По начина на обличането, вие познавате, дали даденъ ученикъ е издържалъ изпита си. Ако нѣкой човѣкъ е добре облѣченъ, външно и вѫтрешно, той е издържалъ изпита си добре. Ако не е облѣченъ въ нови дрехи, той не е издържалъ изпита си. И отъ това правило има изключения. За всѣки човѣкъ е важно да свърши изпита си благополучно. Да издържи изпита си благополучно и да се облѣче въ нови дрехи, въ това седи смисълътъ на човѣшкия животъ. Обличането съ нови дрехи е вѫтрешенъ, а не външенъ процесъ.Лесно е външното обличане, но мѫчно е вѫтрешно да се облѣче човѣкъ. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, тѣ се почувствуваха вѫтрешно голи, а не външно. Защо сгрѣшиха Адамъ и Ева? Защото не учиха добре. Тѣ пропаднаха на матура. Тѣ се занимаваха съ работи, които не влизатъ въ изпита имъ, и не можаха да учатъ, както трѣбва. За да учи, човѣкъ трѣбва да подържа свещения огънь въ себе си, да разбира хората и да имъ помага. Не е въпросъ да бѫдешъ нагорещено желѣзо, което лесно истива, но огънь, който вѣчно гори. Дето гори свещениятъ огънь, тамъ е и любовьта. Който люби, той помага на близкитѣ си, влиза въ положението имъ и ги облекчава. Той живѣе едновременно на земята и на небето. Какво представя небето? Хората иматъ особено понятие за небето. Най-красивото мѣсто въ свѣта е небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, любовь, ще ги намѣрите на небето. Мѣстото на небето е въ самия човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който поне за малко време да не е билъ на небето. Когато люби, човѣкъ е на небето, между свѣтли и разумни сѫщества. Изгуби ли любовьта си, той слиза на земята, между обикновенитѣ хора.Ако живѣе дълго време на небето, човѣкъ става силенъ и може лесно да се справя съ голѣмитѣ мъчнотии и страдания. Преди години, единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Шлятъръ, билъ осѫденъ да лежи известно време въ затворъ. Той не могълъ да излежи опредѣления срокъ. Защо? Защото въ продължение на нѣколко месеца само той обърналъ много отъ прислужницитѣ и затворницитѣ къмъ Бога. Като видѣлъ това, директорътъ на затвора заповѣдалъ да пуснатъ проповѣдника на свобода. Той казалъ: Мѣстото на този човѣкъ не е тукъ. Казвамъ: Човѣкъ, който живѣе, или е живѣлъ на небето, има велика, мощна душа. И при най-голѣмитѣ страдания той е тихъ и спокоенъ. Той отправя мисъльта си къмъ Бога и благодари за всичко, което му е дадено. Той познава Бога и не се съмнява въ Него. Докато Иовъ роптаеше противъ Бога и се запитваше, защо му идатъ страданията, кѫде е сгрѣшилъ, страданията непрестанно се сипѣха върху него. Когато съзнанието му се пробуди, той каза: Господи, познахъ Те. Разбрахъ, че всичко, което си опредѣлилъ да стане, е добро. Отсега нататъкъ ще живѣя, както искашъ, ще изпълня волята Ти. Отъ този моментъ страданията го напуснаха, и той отново придоби всичко, което бѣше изгубилъ. Следователно, човѣкъ не може да разбере живота, докато се страхува отъ страдания, отъ сиромашия, отъ невежество, отъ злото въ свѣта. Изчезне ли страхътъ отъ него, той разбира вече живота. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие“. Който е позналъ Бога, той живѣе безъ страхъ и понася страданията леко. Ако изгуби нѣкого отъ своитѣ близки, той казва: Господъ далъ, Господъ взелъ. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пакъ казва: Господъ далъ, Господъ взелъ. Той се разговаря съ страданието като съ приятель: разхожда се съ него, гощава го. Щомъ доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне. Страданията не сѫ механически сили, но съзнателни, разумни сѫщества, които сѫ изостанали въ развитието си. Тѣ влизатъ въ човѣка и черпятъ сила отъ него. Колкото по-несъзнателно се отнася човѣкъ къмъ страданията, толкова повече тѣ го измѫчватъ, докато съвършено го изчерпятъ. Като изгуби и последнитѣ си сили, човѣкъ заминава за онзи свѣтъ, да си приготви условия за новъ животъ, за ново тѣло. Като не разбиратъ този законъ, хората питатъ, защо е допуснато злото и страданието въ свѣта. Много естествено. Човѣкъ трѣбва да разбере смисъла на страданието и съзнателно да се справи съ него. Не може ли да го разбере, то всѣкога ще го мѫчи. Защо сѫществуватъ комаритѣ? И комарътъ има нѣкакво предназначение. Като ученици, вие трѣбва да се справите съ страданието, да не мърморите, но да се разговаряте разумно съ него. Всѣко роптание, всѣко недоволство опетнява човѣшката душа. Казвате: Защо трѣбва да страдамъ? — Все трѣбва нѣкой да страда. Кой отъ васъ ще страда, не е важно. Днесъ страда единъ, утре — другъ. Страданието посещава всички живи сѫщества. И волътъ, който оре на нивата, страда; кокошката, която колите, сѫщо страда. Ще кажете, че сте вегетарианци и не колите животни. Наистина, вегетарианцитѣ не колятъ животни, но ядатъ зеленчуци, плодове, жито. При сегашнитѣ условия на живота, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е причинйлъ, или да не причинява на нѣкого страдания. Това е много естествено. Ядешъ плодъ, ще го разкѫсашъ съ зѫбитѣ си. Важно е, обаче, да не унищожишъ живота му. Животътъ на плода е въ семката. Изяжъ плода, благодари му, че си се нахранилъ съ него, и посади семката му въ земята. Външната форма на плода представя дреха, въ която е облѣчена една велика идея. Изяжъ плода, приеми идеята, която той крие въ себе си, и благодари, че си ималъ възможности да се насладишъ. Както идеитѣ се обличатъ въ красиви премѣни, така и човѣшката душа е облѣчена въ свѣтла, красива дреха. Колкото по-праведенъ и добъръ е човѣкъ, толкова по-красива е дрехата на неговата душа. Срещнете ли човѣкъ, на когото дрехата на душата е скѫсана, парцалива. ще знаете, че той самъ е опетнилъ живота си. Самъ той е внесълъ грѣха въ своята душа. Ако нѣкой се осмѣли да отиде на небето съ своята скѫсана дреха, веднага го изпращатъ на земята. Следователно, да бѫдешъ добре облѣченъ, това значи, да си добродетеленъ човѣкъ. Красива е дрехата на добродетелния, но всѣки не може да я види. Тази дреха е скрита вѫтре въ човѣка. Тя е дреха на душата. Често хората се обличатъ съ нови и красиви дрехи, съ което искатъ да се представятъ за добродетелни. Ако външно сѫ добре облѣчени, а вѫтрешно не сѫ, тѣ внасятъ лъжата въ своя животъ; ако вѫтрешно сѫ добре облѣчени, а външно не сѫ, безъ да искатъ, тѣ пакъ внасятъ лъжата въ свѣта. Добродетелниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ и външно, и вѫтрешно. Красотата на облѣклото не седи въ модата, но въ чистотата. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ външно и вѫтрешно. Той трѣбва да се вслушва въ гласа на душата си, т. е. на Божественото въ себе си и никога да не се колебае. Бѫдете вѣрни на Божественото начало въ себе си. Каквото ви казва то, всичко изпълнявайте. Въ това седи изпълнението на волята Божия.Този процесъ е непреривенъ, както животътъ тече непреривно. Човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия всѣки моментъ. Каквато добра мисъль ви дойде въ ума, изпълнете я. Човѣкъ не може да се оплаче, че нѣма условия за изпълнение на волята Божия. Колко вдовици, сирачета, бедни ученици, се нуждаятъ отъ нашата помощь! Колко животни очакватъ на помощьта ни! Всѣки има въ дома си поне една котка и едно куче, които очакватъ на него. Дойде ли котката при васъ, каквато работа и да имате, напуснете работата, дайте й парченце хлѣбъ. После можете да я изпждите навънъ, да продължите спокойно работата си. Котката не се сърди, когато я пждите вънъ. На другия день, като види, че вратата на стаята, ви е отворена, тя пакъ ще влѣзе. Правете сѫщото и вие. Стремете се къмъ Царството Божие. Десеть пѫти да ви изпждятъ навънъ, не се обиждайте. Постоянствувайте въ стремежа на душата си. Щомъ видиге, че вратата на Царството Божие е отворена, влѣзте вѫтре. Това значи: работете съзнателно и съ любовь, за да влѣзете като граждани въ Царството Божие. Признаятъ ли ви веднъжъ за граждани, вие ще останете завинаги тамъ. Желая ви да станете граждани на Царството Божие. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 26. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Основа на живота — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. Чете се темата: „Какъ да се обичаме?“ Тема за следния пѫть: „Най-силното чувство на физическия животъ и най-силното чувство въ духовния животъ“. Често хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде младъ, да не губи младостьта си и да я оценява. Това е вѣрно само за човѣка, но не и за всички нѣща. Ако питате цигуларя, каква цигулка иска, той ще ви каже, че иска стара цигулка. Колкото по-стара е цигулката, толкова по-добра е тя. За човѣка е добре да бѫде младъ, за цигулката е добре да бѫде стара. За каква младость говори човѣкъ? Да бѫде толкова младъ, че да лежи въ люлката си, да плаче и да заповѣдва съ своя плачъ на майка си? Въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Да бѫде човѣкъ младъ, както Христосъ разбира, има смисълъ. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И азъ казвамъ: Станете разумни деца, за да влѣзете въ Царството Божие. Като говоримъ за младостьта, ние имаме предъ видъ физическата младость, защото сѫществува и духовна младость. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде физически младъ и чистъ, като детето, а духовно — старъ, т. е. разуменъ. Да станешъ като дете, това не значи, да се вдетенишъ, но да запазишъ своята чистота и стремежъ къмъ придобиване на знания. Детето задава въпроси, интересува се отъ всичко, което го обикаля; и стариятъ задава въпроси, но въпроситѣ имъ се различаватъ. Детето задава въпроси, защото иска да придобива знания и опитности. Стариятъ, следъ като е живѣлъ и опиталъ нѣщата, задава въпроситѣ: Защо сѫществуватъ злото и доброто? Защо сѫществуватъ мѫчнотиитѣ и страданията? Ако детето задава такива въпроси, тѣ сѫ на мѣсто. Стариятъ, обаче, не трѣбва да задава такива въпроси. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки.Това значи, да бѫде господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Да бѫдешъ господарь на себе си, това не значи, че трѣбва да си заповѣдвашъ, но да се самовъзпитавашъ. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения. Майката и бащата заповѣдватъ на детето, но съ това тѣ допринасятъ нѣщо ценно за самото дете. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ господарь на своитѣ мисли и чувства, ти трѣбва да имашъ къмъ тѣхъ майчински отношения. Нѣмашъ ли такива отношения, ти ще осакатишъ ума и сърдцето си. Като не могатъ да управляватъ мислитѣ и чувствата си, хората сами се осакатяватъ. Когото срещнете днесъ, непремѣнно ще видите въ него поне една осакатена мисъль, или едно осакатено чувство. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се е осакатилъ въ известно направление. По осакатенитѣ мисли и чувства на човѣка се сѫди за неговата интелигентности и доброта. Ако човѣкъ е осакатилъ своитѣ мисли и чувства, които сѫ толкова близо до него, можете да си представите, какви ще бѫдатъ отношенията му къмъ другитѣ хора. Отношението на човѣка къмъ неговитѣ мисли и чувства опредѣля неговия моралъ. Какъ можете да наречете мораленъ човѣкь онзи, който е осакатилъ мислитѣ и чувствата си? Човѣкъ се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи. Запримѣръ, какво ще стане съ стомаха на човѣка, ако въ продължение на два часа му даде два богати, пищни обѣда? Като се нахрани единъ пѫть, човѣкъ трѣбва да даде на стомаха си поне три - четири часа почивка и следъ това да пристѫпи къмъ второ ядене. Яде ли много и често, стомахътъ му ще се разстрои и ще се откаже да работи. Стомахътъ е слуга на човѣка, но той трѣбва да се отнася къмъ него майчински, съ любовь. Не постѫпва ли така, стомахътъ престава да работи. Значи, една отъ причинитѣ за осакатяването на човѣка е пресищането. Този законъ е валиденъ не само за физическия, но и за умствения и сърдечния животъ на човѣка. Човѣшкиятъ мозъкъ е органъ за възприемане на мисъльта. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да възприема само такива мисли, които хранятъ мозъка му. Само чиститѣ и свѣтли мисли хранятъ мозъка. Низшитѣ и отрицателни мисли тровятъ мозъка. Тъй щото, когато нѣкой казва, че може да мисли, както иска, той се самоизлъгва. Човѣкъ не може да мисли, както иска. Той не трѣбва да храни мозъка си съ безразборни мисли, както не може да храни стомаха си съ несъответна за него храна. Давате ли на стомаха си несъответна храна, той ще я изхвърли навънъ. За да подържа хармонията на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да храни мозъка си съ свѣтли мисли, сърдцето си — съ чисти чувства, дробоветѣ си — съ чистъ въздухъ и стомахътъ си — съ чиста, здравословна храна. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да иматъ успѣхъ въ живота си. За да постигнатъ това, тѣ трѣбва коренно да се преобразятъ. Не могатъ ли да измѣнятъ живота си, тѣ не могатъ да направятъ връзка съ Първата Причина, отъ която зависи тѣхниятъ успѣхъ и щастие. Да бѫде човѣкъ добъръ, това зависи отъ него. Да има успѣхъ въ живота си, това зависи отъ Бога. Като не разбиратъ тѣзи отношения, хората се силятъ да постигнатъ желанията си, като не знаятъ, че успѣхътъ имъ зависи отъ Бога. Щомъ не успѣватъ въ своитѣ работи, тѣ се разочароватъ, обезсърдчаватъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Запримѣръ, нѣкой иска да стане министъръ. Отъ него ли зависи това, или отъ хората? За да успѣе въ желанието си, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, уменъ, да има предъ видъ интереситѣ на своитѣ избиратели. Отговаря ли на тия условия, избирателитѣ ще го приематъ за министъръ. Ако не отговаря на тия условия, тѣ нѣма да го избератъ. Както виждате, успѣхътъ на човѣка въ известно направление не е въ негови рѫце. Обаче, да бѫде човѣкъ добъръ, това зависи отъ него. Хората сѫ размѣстили нѣщата въ живота си, вследствие на което и животътъ имъ е обърканъ. Тѣ очакватъ на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успѣха въ живота имъ, тѣ мислятъ, че това зависи отъ тѣхъ. Тъкмо обратното е вѣрно. Горко на онзи, който очаква добротата отвънъ. Добротата е въ самия човѣкъ. Отъ него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Безъ доброто човѣкъ не може да бѫде интелигентенъ, не може да бѫде и мораленъ. Доброто е мѣрка на нѣщата. Доброто прави човѣка свободенъ въ отношенията си съ хората, а сѫщевременно му дава разположение за работа. Да направишъ едно добро, това не значи, да притежавашъ доброто. Защо? Защото днесъ можешъ да направишъ добро, а на другия день — зло. Въ сѫщность, доброто е нѣщо неизмѣнно. Който е поставилъ доброто за основа на своя животъ, той не може да се мѣни: единъ день да прави добро, а на другия день — зло.Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че нѣкаква външна сила е действувала върху нея и вложила въ проявитѣ й нѣщо чуждо. Обаче, по естество ябълката си остава неизмѣнна. Като не разбиратъ причината за сладкия и киселъ вкусъ на ябълката, хората дѣлятъ нѣщата на добри и лоши, вследствие на което сами попадатъ въ областьта на злото. Какво ще кажатъ житнитѣ зърна, които се намиратъ въ хамбара? Ако иматъ съзнание, тѣ ще започнатъ да се оплакватъ едни отъ други. Долнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ горнитѣ, че ги натискатъ. Горнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ студа и т. н. За да не прониква влагата между вѫтрешнитѣ зърна, господарьтъ взима единъ прѫтъ и ги разбърква: долнитѣ зрънца ще заематъ мѣстата на горнитѣ, а горнитѣ — мѣстата на долнитѣ. Въ този случай горнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ долнитѣ и ще се оплакватъ, че имъ е тѣсно. Еднитѣ ще казватъ за другитѣ, че сѫ лоши. Въ сѫщность, и еднитѣ сѫ толкова добри и лоши, колкото и другитѣ. Външнитѣ условия ги заставятъ да бѫдатъ добри или лоши. По естество, обаче, тѣ сѫ добри. Такова е отношението и на хората едни къмъ други. Като не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ поставятъ злото тамъ, дето не сѫществува, и сами се натъкватъ на противоречия. Следователно, за да се справите съ злото, вие трѣбва да поставите доброто като основа на вашия животъ. Не е въпросъ да бѫдете добри, но да проявите доброто, което е вложено въ васъ. По естество човѣкъ е добъръ. Не гледайте на доброто като на нѣщо механическо, но като на качество, вложено отъ самата природа. Запримѣръ, златото е благороденъ металъ. То се характеризира съ свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено отъ самата природа, и никаква сила не е въ състояние да го измѣни. Значи, и доброто въ човѣка не се измѣня. То е Божествено свойство, вложено отъ разумната природа. Съзнае ли това качество въ себе си, човѣкъ може да каже, че е произлѣзълъ отъ Бога. Каже ли за себе си, че е лошъ, а същевременно подържа идеята, че е излѣзълъ отъ Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човѣкъ да е лошъ и да произлиза отъ Бога. Добриятъ човѣкъ е здрава стомна, а лошиятъ — пукната. Добриятъ е доволенъ отъ живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава. Каквото се налѣе въ стомната му, не изтича навънъ. Лошиятъ, обаче, боледува, обезсърдчава се, защото нищо не може да задържи въ стомната си. Слушате този човѣкъ да се оплаква, че каквото хапне, нищо не задържа въ стомаха си. Защо? Пукната е стомната му. Колко хлѣбъ е нужно на културния човѣкъ за единъ обѣдъ? Най-много четвъртъ килограмъ. Ако нѣкой изяжда на едно ядене половинъ килограмъ, това показва, че двама души живѣятъ въ него; ако изяжда три четвърти отъ килограма, трима души живѣятъ въ него; ако изяжда цѣлъ килограмъ, четири души живѣятъ въ него. Тъй щото, една отъ причинитѣ да не може човѣкъ да задържа въ себе си това, което природата влага въ него, е или пукнатата му стомна, или присѫтствието на неканени гости въ него. Когато получава Божественитѣ блага, човѣкъ трѣбва да бѫде самъ, а като ги възприеме и обработи въ себе си, той трѣбва да бѫде готовъ да дава и на другитѣ, но доброволно. И тъй, помнете: Щомъ живѣе въ Бога, човѣкъ е добъръ. Щомъ е добъръ, той знае, че свѣтътъ, въ който е дошълъ да се учи, е разуменъ. Когато човѣкъ е добъръ и съзнава, че свѣтътъ е разуменъ, той се радва на успѣхи въ живота си? Когато човѣкъ проявява доброто, Богъ осигурява неговия успѣхъ; когато човѣкъ прави усилия да успѣва, тогава Богъ се занимава съ неговото добро. Човѣкъ трѣбва да прави голѣми усилия, за да успѣва въ работитѣ си, а за да бѫде добъръ, не се изисква отъ него много енергия. И децата могатъ да бѫдатъ добри. Нѣма сѫщество на земята, което не може да бѫде добро. Обаче, дойдете ли до успѣха, въпросътъ седи другояче. И боговетѣ, и възвишенитѣ сѫщества не могатъ лесно да осигурятъ своя успѣхъ. Мѫчно нѣщо е човѣкъ да има успѣхъ въ живота си. И гениалнитѣ хора не могатъ да се похвалятъ съ успѣхъ въ работитѣ си. Защо? Защото успѣхътъ е въ рѫцетѣ на Бога, а доброто — въ човѣшки рѫце. Най-лесната работа е да бѫде човѣкъ добъръ. Да станешъ милионеръ, това не значи, че си успѣлъ въ живота си. Защо? Защото днесъ си милионеръ, а утре изгубвашъ милионитѣ си. Истинскиятъ успѣхъ подразбира такава придобивка, която никога да не се губи. Човѣкъ я занася съ себе си и на онзи свѣтъ. Сѫщото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо, това, което Богъ е вложилъ въ човѣка, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора. Ако проповѣдвате на хората, не имъ казвайте, че трѣбва да бѫдатъ добри, но казвайте имъ, да проявятъ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Въ нѣкои окултни школи се проповѣдва на ученика да усилва волята си. Тѣ мислятъ, че волята прави човѣка силенъ. Това е механическо разбиране на нѣщата. Силната воля не прави човѣка силенъ.Не е силенъ онзи, който разполага съ машини и съ различни инструменти. Сила, която иде отвънъ, не е трайна. Ако силата на човѣка не иде отвѫтре, отъ Божественото въ него, тя лесно се губи. Колкото и да е голѣма силата на човѣка, той трѣбва да знае, че тя е колективна, т. е. резултатъ на много сѫщества. Доброто, интелигентностьта, силата на човѣка сѫ колективни. Хиляди и милиони сѫщества сѫ работили преди него въ това направление. Дойде ли деньтъ на разплата, тогава ще видите, каква часть отъ силата, интелигентностьта, добротата сѫ ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За васъ ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили. Като знаете това, не се хвалете съ чуждъ трудъ и съ чужди придобивки. Дали сте философъ, ученъ, музикантъ или художникъ, знайте, че голѣма часть отъ вашия умственъ и духовенъ капиталъ, съ който днесъ работите, принадлежи на хиляди работници преди васъ. Ако вие държите въ съзнанието си тази мисъль и работите съ смирение, тѣ нѣма да оттеглятъ капитала си отъ вашата банка. Нѣмате ли съзнание за тѣхната работа и се гордѣете съ това, което днесъ представяте, тѣ могатъ да оттеглятъ капитала си отъ васъ и ще ви оставятъ само съ вашето. Тогава ще разберете, какво представя човѣкъ, изоставенъ отъ всички свои близки и познати. Ето,човѣкъ има петь пръста на рѫката си, но не е собственикъ на никой отъ тѣхъ. Запримѣръ, Юпитеръ е създалъ показалеца, Сатурнъ — срѣдния пръстъ, Слънцето - безименния, Меркурий — малкия. Палецътъ пъкъ е създаденъ отъ Юпитеръ и Венера. Създаването на пръститѣ представя единъ митъ, задъ който се крие велика истина. Ще кажете, че между Юпитеръ и Венера сѫществуватъ любовни отношения. За каква любовь говорите вие, не зная; ако говорите за Божествената любовь, въ нея нѣма нищо опасно. Обаче, човѣшката любовь носи страдания и разочарования за човѣка. Като ученици, стремете се къмъ Божествени нѣща, а не къмъ човѣшки. Божественитѣ нѣща не се развалятъ, а човѣшкитѣ се развалятъ. Въ човѣшкия животъ има влюбване и разлюбване, а въ Божествения има трайни, вѣчни отношения. Въ Божията Любовь нѣма никаква промѣна. Следователно, ако нѣкой човѣкъ ви разлюби, радвайте се, че сте научили истината. Разлюбването показва, че той е вложилъ капитала си въ вашата банка. Щомъ забогатѣе, той изважда капитала си заедно съ лихвитѣ, които е придобилъ. Значи, въ неговата любовь е имало нѣщо користно. Той искалъ да спечели нѣщо. Който дава пари подъ лихва, иска да спечели нѣщо. Но и онзи, който взима паритѣ, сѫщо иска да печели. Нищо лошо нѣма въ желанието на човѣка да печели, но той трѣбва да знае това и да не се самоизлъгва. Разумниятъ се ползува отъ своя капиталъ, както и отъ капитала на своя ближенъ. Неразумниятъ изяжда, освенъ своя капиталъ, още и капитала на своитѣ ближни. Който влага капитала си въ банката на неразумния, всѣкога страда. Човѣкъ е банка, въ която близкитѣ му внасятъ своитѣ капитали, но и той внася своя капиталъ въ банкитѣ на своитѣ близки. Това е естествено отношение между хората. Страшно е, обаче, когато човѣкъ дава ключоветѣ отъ своята банка на слугитѣ си, тѣ да разполагатъ, както разбиратъ. Какво става съ такава банка? Въ скоро време смѣткитѣ се объркватъ, и банката пропада. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не пропадне неговата банка? Всѣки день той трѣбва да преглежда състоянието на своя капиталъ, да знае, съ какво разполага. Всѣка нова мисъль, всѣко ново чувство, които влизатъ въ ума и въ сърдцето на човѣка, представятъ капиталъ, на който той може да разчита. Всѣко добро чувство, всѣка свѣтла мисъль носятъ радость и благословение за човѣка. Изгуби ли ги, човѣкъ започва да страда. Добриятъ приятель е благословение за човѣка. Изгуби ли приятеля си, той скърби за него. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ такива мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Радость, която се явява и изчезва, не е истинска. Сѫщото се отнася и до скръбьта. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положително знание, отъ положителна философия за живота, съ които могатъ да работятъ. Религиозниятъ ще каже, че Богъ е Любовь, и Той всѣкога ще му помага. Всѣки учитель и професоръ се интересува отъ ученика си дотолкова, доколкото той е работливъ и способенъ. Учительтъ не може да работи за неспособния и мързеливъ ученикъ. За добрия и способенъ човѣкъ Богъ отваря вратата си, приема го при себе си и започва да му открива всички тайни, които го интересуватъ. Богъ му предава уроцитѣ на живота, за да бѫде готовъ нѣкога и той да помага на по-малкитѣ си братя. Като помага на добритѣ хора, Богъ ги прави работници и слуги на по-слабитѣ отъ тѣхъ, но никога не имъ дава високи и завидни служби. Ако нѣкой желае да стане царь, и това му се дава, но го оставятъ да носи последствията на своето царуване. Всички грѣшки, които направи презъ време на царуването си, ще се стоварятъ върху гърба му. Хиляди години трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си, докато се освободи отъ тѣхъ. Не е лесно да бѫде човѣкъ царь. Нѣкой мислятъ, че Богъ е силенъ, любещъ и ще изправи погрѣшкитѣ имъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Кой каквото е нарушилъ, самъ ще го изправи. Всѣки самъ ще изправи погрѣшкитѣ си. Всѣки самъ ще оправи обърканитѣ си смѣтки. Богъ е съвършенъ, никога не грѣши и не обърква работитѣ. Понеже е казано въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, като Отца си, следователно, той самъ трѣбва да изправи живота си, да придобие първоначалната си чистота. Ако искате да знаете, какво значи чистъ животъ, какво значи права мисъль и какво — възвишено и благородно чувство, идете при Бога. Той ще ви научи на това. Той ще ви научи, какъ да творите и да съграждате живота си. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже мислятъ по новъ начинъ, а чувствуватъ и действуватъ по старъ начинъ. Или, чувствуватъ по новъ начинъ, а мислятъ и действуватъ по старъ начинъ. Значи, между ума, сърдцето и волята имъ нѣма хармония. Благодарение на разногласието въ тѣхния вѫтрешенъ животъ, тѣ се пресищатъ. Страшно е, когато човѣкъ дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човѣкъ все ще се натъкне на нѣкакъвъ конфликтъ въ себе си. Пресищането внася осакатяване въ известни области на човѣшкия организъмъ. За да не попадне въ закона на пресищането, човѣкъ не трѣбва да желае повече нѣща отъ тѣзи, които има. Той трѣбва да бѫде благодаренъ на това, което има, поне за даденъ моментъ. Ако го сполети нѣкакво зло, той трѣбва да благодари, че не е по-голѣмо. Сѫщиятъ законъ важи и за доброто. Дойде ли ти нѣкакво добро, не пожелавай да бѫде по-голѣмо. Бѫди еднакво благодаренъ и на доброто, и на злото, които въ даденъ моментъ сѫ те посетили. Радвай се, че не сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва. Човѣкъ еднакво може да носи и голѣмата скръбь, и голѣмата радость. Когато слънцето изгрѣва, свѣтлината му постепенно се увеличава; когато ученикътъ започва да учи музика, той постепенно се развива и проявява. Следователно, не пожелавайте изведнъжъ да се проявите въ известна область; не желайте изведнъжъ да станете музикантъ, ученъ, светия. Не желайте да придобиете доброто и радостьта въ тѣхната пълнота. Започнете отъ малкото и постоянно прибавяйте къмъ него нѣщо ново. За човѣка е важно да постоянствува, да расте безъ прекѫсване, а кога ще стане великъ, това не е важно. Всѣки день, всѣки животъ прибавяйте по малко къмъ основния капиталъ на своята банка. Животътъ е вѣченъ и непреривенъ. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъжъ, но желайте всѣко нѣщо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо сѫ нужни още хиляда години, радвайте се и на това. Какъвъ смисълъ има въ това, да придобиете известно благо преждевременно? Всѣко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости. Както сте го придобили, така ще го изгубите. Казвате: Какво да правимъ, докато дойде благото, къмъ което се стремимъ? Много просто. Ако сте въ болница и очаквате новъ животъ, пъленъ съ здраве и сили, вие трѣбва да се откажете отъ болничния си халатъ, отъ приборитѣ, съ които сте си служили, отъ прислугата, която е гледала на васъ, като на болни хора, и да излѣзете вънъ, на свобода, на чистъ въздухъ, на свѣтлина и просторъ. Не съжалявайте за старитѣ дрехи, нито за болничнитѣ прибори. Турете всичко настрана, далечъ отъ себе си, и влѣзте въ новия животъ, при новитѣ условия, дето ви очакватъ нови блага и постижения. Днесъ повечето хора сѫ болни, физически или морално. Дето погледнете, навсѣкѫде виждате аномалии. Срещне ли ви нѣкой боленъ, веднага ще ви запита, какъ да се лѣкува. Право е желанието на болния да се лѣкува. Какво трѣбва да прави здравиятъ? Здравиятъ трѣбва да работи. Той трѣбва да вземе мотиката си и да отиде на лозето, или на нивата, да работи. Още съ изгрѣването на слънцето той трѣбва да е готовъ за работа. На здравитѣ казвамъ: Работете и благодарете на Бога, че сте здрави. Ако здравиятъ не приеме новитѣ идеи и не ги приложи въ живота си, никакво благо не го очаква. Безъ новитѣ идеи човѣкъ не може да разбере Божествения животъ. Болниятъ пъкъ трѣбва да прави усилия да се освободи отъ болестьта си и да посвети живота си въ служене на новото и на великото. И здравиятъ, и болниятъ могатъ да се освободятъ отъ противоречията си само чрезъ служене на Бога. Религиознитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а свѣтскитѣ — съ знанието си. Каква вѣра и какво знание е това, при които човѣкъ живѣе въ недоволство, страхъ, въ съмнение и подозрение? Това не е никаква вѣра, никакво знание. Истинската вѣра и истинското знание изключватъ всичко отрицателно отъ човѣка. Срѣщате единъ вѣрващъ човѣкъ и го слушате да говори за нѣкого, че не го харесва. Какво не харесва на този човѣкъ? За да има право да не харесва нѣщо въ другитѣ хора, преди всичко човѣкъ трѣбва да се вгледа въ себе си, да види, добро ли е всичко въ него. Както ти не харесвашъ себе си и се търпишъ, така трѣбва да търпишъ и другитѣ хора. Затова, още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да се запита: здравъ ли съмъ, или боленъ? Ако си здравъ, благодари на Бога за здравето и започни да работишъ. Ако си боленъ, потърси начинъ да си помогнешъ. Ако пъкъ си билъ боленъ и си оздравѣлъ, тури далечъ отъ себе си всички дрехи и сѫдове, съ които си услужвалъ, и вземи чисти и нови. Болестьта е старото въ живота, за което Христосъ е казалъ: „Не туряйте ново вино въ стари мѣхове“. Основната мисъль на тази лекция е доброто, като основа на живота. Доброто е вложено въ всѣки човѣкъ, но той трѣбва да го прояви. Дръжте въ ума си мисъльта, че по естество човѣкъ е добъръ. Ако проявява лошото въ себе си, причината се крие или въ недоимъка, или въ изобилието.Изпадне ли въ едно отъ тия състояния, човѣкъ се натъква на горчиви чувства въ себе си и става лошъ. Ако на една богата трапеза сѫ поканени десеть души, тѣ трѣбва да бѫдатъ доволни отъ обѣда. Доволни ли сѫ въ сѫщность? При голѣмото изобилие, въ което се намиратъ, тѣ пакъ оставатъ недоволни. Защо? Защото всѣки иска да бѫде на първо мѣсто, най-близо до домакина. Щомъ не сѫ близо до домакина, тѣ се чувствуватъ огорчени. Тѣ считатъ, че домакинътъ не имъ е отдалъ нужното уважение. Ако поставите човѣка физически близо до васъ, това не значи, че го уважавате. Физическата близость не опредѣля достойнството на човѣка. Сегашнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Като сѫ изопачили мисъльта си, тѣ сѫ вложили въ живота си такива разбирания, отъ които сами се спъватъ. Следъ като сѫ пренебрегнали доброто въ себе си, хората започнали да се стремятъ къмъ богатство, сила, знание, съ единствената цель да спечелятъ уважението на окрѫжаващитѣ. Това е неразбиране на нѣщата. Външното богатство, сила и знание не могатъ да замѣстятъ доброто. Външнитѣ нѣща внасятъ натрупване въ човѣка, но всѣка материя, която се трупа върху човѣка, по-скоро е тежесть, отколкото нѣкакво благо. Ако човѣкъ е само външно богатъ, а не и вѫтрешно, той не може да се нарече добъръ. Добротата подразбира вѫтрешно богатство. Добриятъ човѣкъ може да бѫде богатъ, но богатиятъ не може всѣкога да бѫде добъръ. Добриятъ човѣкъ има условия да бѫде и ученъ, и силенъ, и богатъ, но богатиятъ не може да разчита на тия условия. Има случаи, когато богатиятъ, силниятъ, учениятъ човѣкъ може да бѫде и добъръ, но това сѫ щастливи съвпадения. Обаче, добриятъ човѣкъ всѣкога има условия да придобие и богатство, и сила, и знание. Отъ него зависи да постигне всичко, което желае. Следователно, доброто разрешава всички въпроси. Кога? Когато го поставите за основа на живота си. Противоречията въ живота показватъ, че хората живѣятъ още съ своята крива философия. Щомъ измѣнятъ разбиранията си, и противоречията ще изчезнатъ. Слушате нѣкой да казва, че като забогатѣе, тогава ще служи на Бога. Това е криво разбиране. Богъ не се нуждае отъ вашето богатство. Той самъ е богатъ, всичко въ свѣта е Негово. Той не се нуждае нито отъ силни, нито отъ учени хора, защото силата, знанието сѫ въ Него. Той се нуждае отъ добри хора. Кѫдето и да види доброто, Богъ го познава, понеже е Негово качество. Доброто е излѣзло отъ Бога. По доброто Богъ познава своитѣ чада. Той има довѣрие само на добритѣ хора. Щомъ съзнава своята доброта, човѣкъ дава пѫть на Бога въ себе си. Той знае, че Богъ живѣе въ него. Дето Богъ присѫтствува, тамъ е и знанието, и силата, и успѣхътъ. Като знаете това, проявете доброто въ себе си, за да влѣзе Богъ въ васъ. Дръжте тази мисъль въ ума си и стремете се всѣкога да проявявате доброто, което е вложено въ васъ. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно. Даже и стомната не се пълни изведнъжъ съ вода. Ако вземете малка стомна, съ вмѣстимость отъ три литри, и започнете да я пълните отъ нѣкое слабо изворче, ще ви отидатъ най-малко три минути. Три минути правятъ 180 секунди. Вие знаете, че въ една секунда свѣтлината изминава разстояние 300 хиляди километра. Какво разстояние ще измине свѣтлината за 180 секунди? Значи, докато напълните вашата малка стомна съ вода, свѣтлината ще бѫде на грамадно разстояние отъ васъ. Стомната, въ която човѣкъ налива вода, трѣбва да бѫде здрава, да издържа на външното налѣгане и на вѫтрешното напрежение. Стомната представя човѣшкия организъмъ, а водата — животътъ, който се втича въ човѣка. Налѣгането и напрежението представятъ външнитѣ и вѫтрешни страдания, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Ако житното зърно иска да се прояви, да израсте и плодъ да даде, трѣбва да се посади на нивата, да мине презъ страдания. Ако не иска да мине презъ страдания, житното зърно ще остане на сухо, въ хамбара, но нѣма да израсте. Страданията сѫ необходими. Безъ страдания нѣма растене, нѣма развитие. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова и растенето е по-голѣмо. Привилегия е за човѣка да страда. Само добриятъ човѣкъ страда, но не и лошиятъ. Лошиятъ човѣкъ се мѫчи, но не страда. Страданието е нѣщо възвишено и благородно. Ако човѣкъ страда и се ожесточава, той не е разбралъ смисъла на страданието. Истинското страдание повдига и облагородява човѣка. Въ срѣдата на това страдание се крие доброто, като ядка, отъ която излиза дървото на новия животъ. Само истинскитѣ страдания иматъ смисълъ. Като говоря за страданията, казвамъ: Горко на онзи, който не страда. Блаженъ е онзи, който страда. Отъ страданията, презъ които е миналъ човѣкъ, опредѣляме пѫтя, по който е вървѣлъ, и мѣстото, додето е стигналъ. Колкото повече човѣкъ издържа на страдания и колкото повече ги разбира, толкова по-високо се е издигналъ въ пѫтя си. Срещнете ли човѣкъ, който се оплаква отъ страданията, ще знаете, че той не е разбралъ смисъла и красотата имъ. Страданията правятъ човѣка добродетеленъ. Когато човѣкъ мине презъ най-голѣмитѣ страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмѣното Божие лице и ще благодари за всичко, презъ което е миналъ. Само онзи може да види Божието лице, който е миналъ по пѫтя на страданията. И Христосъ не можа да види Божието лице, докато не мина презъ най-голѣмитѣ страдания. Следъ възкресението си, Христосъ се яви на ученицитѣ си и каза: „Не се приближавайте до мене, защото още не съмъ възлѣзълъ при Отца си“. Това показва, че Христосъ трѣбваше да мине презъ страданията на кръста, за да възлѣзе при Отца си. Значи, само онзи, който е страдалъ, може да отиде при Отца си. Привилегия е за човѣка да страда, за да види лицето на Бога. Ако не страда, вратата къмъ Царството Божие ще бѫде затворена за него.д Започне ли човѣкъ да страда, ключътъ на вратата къмъ Царството Божие се завъртва и предъ него се открива широкъ, красивъ свѣтъ. И тъй, страданието е мѣрка, по която се сѫди за степеньта на човѣшкото развитие. Това не значи, че човѣкъ трѣбва самъ да се натъква на страдания. Това не значи още, че човѣкъ трѣбва съзнателно да се мѫчи. Ние не говоримъ за ненужнитѣ страдания, но за ония, които разумниятъ свѣтъ изпраща на човѣка. Срещнете ли човѣкъ, който може да страда, подайте му рѫката си. На този човѣкъ може всѣкога да се разчита. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, които могатъ да страдатъ. Това сѫ новитѣ хора — хората на любовьта. Свѣтътъ не се интересува отъ старитѣ хора, отъ стария Адамъ. Какъ е билъ създаденъ Адамъ преди осемь хиляди години, това не е важно. За насъ е интересенъ новиятъ Адамъ, който ще бѫде направенъ отъ по-фина и чиста материя, а не като тази, отъ която бѣше направенъ стариятъ Адамъ. Казано е въ Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, ако не се родите като нови хора, нови типове, не можете да влѣзете въ Царството на Любовьта. Ще кажете: Какви бѣхме едно време! Какви сте били? Като вашитѣ баби и прабаби, като вашитѣ дѣди и прадѣди. Ще се простите съ вашитѣ стари баби и дѣдовци и ще се стремите къмъ новия типъ — типа на Христа. Какъвто е Христосъ, такива трѣбва да бѫдете и вие. Желая ви сега да проявите доброто, да отворите кесиитѣ си, отъ които да започне златото да тече навънъ. Отъ хиляди години насамъ кесиитѣ ви сѫ затворени. Време е вече да ги отворите, да пуснете капитала си въ обръщение. Отворете и крановетѣ на вашитѣ чешми да потече отъ тѣхъ водата, която отъ хиляди години е спрѣна. Кесията на човѣка представя неговото сърдце, а чешмата — неговиятъ умъ. Отворете сърдцата и умоветѣ си за новото, което иде отвънъ. Отворете сърдцата и умоветѣ си за Бога, Той да живѣе въ васъ. Вие ще проявите доброто си, за да дойде Богъ въ васъ. Чрезъ доброто вие ще създадете вашето бѫдеще. Това значи, да подобри човѣкъ сѫдбата си. Това значи, да даде човѣкъ възможность на Бога да живѣе въ него. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 19 ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно отношение къмъ числата Размишление Чете се темата: „Специфичното въ добрия и въ лошия животъ“. Тема за следния пѫть: „Произходъ на злото“. Има смисълъ да се говори за произходъ на злото, защото, само по себе си, злото е ограничено, има начало и край. Следователно, злото е произлѣзло отъ нѣщо. Като контрастъ на злото се явява доброто, което нѣма начало и край, т. е. не е ограничено. Ето защо, можемъ да говоримъ само за произходъ на злото, но не и на доброто. Такъвъ контрастъ съществува между обикновения човѣшки животъ, въ който и злото, и доброто се проявяватъ, и Божествения животъ, въ който само доброто се проявява. Мнозина искатъ да бѫдатъ щастливи, силни, учени и, каквото кажатъ, да стане. Възможно ли е, сегашниятъ човѣкъ, съ своя организъмъ, съ сегашнитѣ си разбирания за живота и природата, да има такива качества? Може ли върбата да притежава здравината и издържливостьта на дъба? Въ какво седи силата на човѣка? Ако разглеждаме човѣка като физическо сѫщество, силата му седи въ неговитѣ мускули. Ако разглеждаме човѣка въ умствено отношение, силата му седи въ неговия умъ. И най-после, ако го разглеждаме въ духовно отношение, силата му седи въ неговия духъ — най-възвишената проява на човѣка. Следователно, първо човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ по тѣло, после — по умъ и най-после — по духъ. Какво придобива човѣкъ, ако е силенъ? Който е силенъ по тѣло, по умъ и по духъ, той е богатъ човѣкъ. Богатиятъ тежи повече отъ бедния, понеже притежава повече ценности. Слабиятъ по тѣло, по умъ и по духъ е беденъ човѣкъ. Бедниятъ тежи малко. Той е лишенъ отъ ония ценности, които правятъ човѣка стабиленъ. Той нѣма основа, на която да се крепи. Човѣкъ може да бѫде силенъ, добъръ и уменъ и като богатъ, и като беденъ. Това показва, че тия качества сѫ вѫтрешни, а не външни. Вжтрешното богатство и сиромашия правятъ човѣка богатъ или сиромахъ, а не външното. Силата, разумностьта и добротата на човѣка сѫ тѣсно свързани. Който не е добъръ, той не може да бѫде разуменъ. Когато разумниятъ срещне препятствия въ живота си, съ ума си той преценява, колко сѫ голѣми, за да знае, какъ да ги премахне. Следъ това ще си послужи и съ физическата сила. Запримѣръ, болестьта е препятствие, съ което човѣкъ трѣбва правилно да се справи. Разумниятъ ще намѣри начинъ лесно да се справи съ болестьта, а неразумниятъ ще каже, че Богъ е опредѣлилъ той да боледува. Отде знае това? Билъ ли е при Бога, да види, какъ Богъ нарежда нѣщата? Ще възразите, че никой не е присѫтствувалъ при създаването на свѣта. Въпрѣки това хората четатъ, какво е писалъ Мойсей по този въпросъ и вѣрватъ на думитѣ му. И Мойсей не е присѫтствувалъ при създаването на свѣта, но той черпилъ сведения отъ египетскитѣ библиотеки, ималъ известно откровение по този въпросъ и следъ това е писалъ. Всѣки човѣкъ има нѣкакво откровение, малко или голѣмо, въ зависимость отъ голѣмината на прозореца, презъ който влиза свѣтлината. Презъ малъкъ прозорецъ влиза малко свѣтлина. Следователно, и откровението е ограничено. Какво откровение е това, което влиза презъ прозорецъ, който има по 30 сантиметра широчина и височина? Другъ е въпросътъ, ако откровението, което човѣкъ получава, минава презъ прозорецъ, който има два- три метра широчина и височина. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се издига все по-високо, вследствие на което виждаме различието между сегашния човѣкъ и онзи, който е живѣлъ въ времето на Христа. Ако отидемъ още по-далечъ, преди Христа, разликата е по-голѣма. Въ умствено и въ духовно отношение съвременниятъ човѣкъ се е издигналъ високо надъ своитѣ предци, но и той има още много да работи. Обаче, преди хиляди години е съществувала една човѣшка раса на земята, която по култура е надминавала всички досегашни култури. По това време земята е била рай. Като споменъ отъ тази култура имаме само високитѣ планински върхове, голѣмитѣ морета и океани. Нищо друго не е останало отъ това време. Хората отъ миналитѣ култури сѫ били деца на ония отъ високата култура, но не могли да устоятъ на нейнитѣ изисквания, вследствие на което паднали. Едва сега тѣ започватъ отново да се повдигатъ. Тѣзи високо напреднали хора сѫ живѣли въ времето, когато свѣтътъ се е създавалъ и сѫ взели участие въ създаването му. Коя е причината за падането на човѣчеството? Нѣкой казватъ, че злото е причина за падането на човѣчеството. Като дойдатъ до тази причина, тѣ казватъ, че злото трѣбва да се премахне, и започватъ да се борятъ съ него. Въ края на краищата тѣ излизатъ победени. Никой човѣкъ досега, никое възвишено сѫщество не е победило въ борбата си съ злото. Като знаятъ това, възвишенитѣ същества, даже и боговетѣ, не правятъ опитъ да се борятъ съ злото. Тѣ знаятъ, че ако се борятъ съ злото, ще се натъкнатъ на Бога и ще счупятъ главитѣ си. Невъзможно е да се бори човѣкъ съ злото и да излѣзе отъ тази борба здравъ. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Не противи се на злото“. Натъкнешъ ли се на злото, дай пѫть на доброто въ себе си. Само силитѣ на доброто сѫ въ състояние да се справятъ съ злото. Следователно, не се борете съ злото, но изучавайте го, вижте, какъвъ е неговиятъ произходъ. Какъ ще си обясните, защо двама приятели се скарватъ? Ако единиятъ отъ тѣхъ каже една обидна дума на другия, последниятъ веднага се отдалечава отъ него. Преди да е чулъ тази дума, той е държалъ приятеля си въ ума, въ съзнанието си, постоянно е мислилъ за него. Щомъ чулъ тази дума, той го изхвърлилъ отъ съзнанието си и престаналъ да мисли за него. Между тия приятели е станало нѣкакво вѫтрешно стълкновение, вследствие на което и двамата почватъ да си противодействуватъ. Стълконовението, което създава противодействие въ тѣхъ, наричаме зло. Значи, злото се явява тамъ, дето се образува нѣкакво стълкновение. Като ученици, вие трѣбва да мислите правилно, да разсѫждавате, да не правите бързи заключения за нѣщата. Това, което става между двама приятели, става между човѣка и Бога. Нѣкой човѣкъ вѣрва въ Бога, обича Го, но щомъ обърка работитѣ си, щомъ изгуби нѣщо ценно въ живота си, той се опълчва противъ Господа, държи Го отговоренъ за неуспѣха си. Нѣкой ученикъ пропадналъ на изпита си — държи Бога отговоренъ за неуспѣха си. Момата се оженила, недоволна е отъ живота си — търси вината въ Господа. Когото срещнете, всички роптаятъ противъ Господа, защо е допусналъ злото въ свѣта. Тѣ сѫ прави въ едно отношение, а именно: Богъ е допусналъ злото, като сила въ свѣта. Обаче, пита се: Защо е допуснато злото? Злото си върви по свой опредѣленъ пѫть. Богъ е опредѣлилъ на човѣка да върви въ пѫтя на доброто. Кой го тури въ пѫтя на злото? Човѣкъ самъ се е отклонилъ отъ своя пѫть и тръгналъ въ пѫтя на злото. При най-малкото отклоняване Богъ предупреждава човѣка да бѫде внимателенъ, да не се залавя за работи, които ще го отклонятъ, но той не слуша. Както въ далечното минало, така и днесъ, поради непослушанието си, човѣкъ се отклонява отъ пѫтя на доброто и отива въ пѫтя на злото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е предупреденъ за нещастието, което ще му се случи. Всѣки човѣкъ е дошълъ на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се отъ своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбѣжно ще се натъкне на злото._ Следователно, човѣкъ е изпратенъ на земята първо да върши волята Божия, а следъ това идатъ останалитѣ нѣща: да става търговецъ, да става богатъ, силенъ, ученъ, да се жени и т. н. Ще възразите: Не трѣбва ли човѣкъ да се жени? Ако на първо мѣсто има предъ видъ волята Божия, човѣкъ може всичко да върши. Той може да стане търговецъ, ученъ, музикантъ, да се жени и т. н. Нѣма ли предъ видъ първо волята Божия, той ще претърпи крахъ въ всичкитѣ си предприятия. Какво щастие може да очаква болната мома отъ женитбата? Преди да се оженятъ, момата и момъкътъ трѣбва да сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Само здравиятъ човѣкъ има право да се жени. Подъ думата „здравъ човѣкъ“ ние разбираме онзи, който мисли, чувствува и постѫпва право. Какво става днесъ? Днесъ се женятъ повече болни хора и очакватъ да родятъ добри, здрави деца. Това е невъзможно. Момата иска да се ожени, да стане майка, да ражда деца. Момъкътъ иска сѫщо да се ожени, да стане баща, да има деца. Отде е дошла тази идея въ човѣка? Преди всичко, раждането е качество на Бога. Само Богъ ражда. Сегашнитѣ хора страдатъ, понеже сѫ изопачили естествения редъ на нѣщата. Тѣ сѫ изопачили Божественото, вследствие на което страданията неизбѣжно ги следватъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да живѣе правилно, а не да мисли за женене, за раждане на деца. Първата задача на човѣка е да уреди отношенията си съ Бога, а после да уреди и своитѣ работи. Като опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина, човѣкъ знае вече, да се жени ли, и за коя мома или за кой момькъ да се ожени. Богъ има грижа за всички хора. Той знае, какъ да ги съчетае, кои хора си подхождатъ и т. н. Ако сегашнитѣ хора страдатъ въ женитбитѣ си, причината се крие въ тѣхното непослушание. Тѣ се женятъ безъ съгласието на Бога. Ще кажете, че хората трѣбва да се обичатъ. Това е другъ въпросъ. Страшното е, че сегашнитѣ женитби не сѫ основани на любовьта. Въ желанието си да се ожени, човѣкъ е вложилъ нѣкакви изопачени идеи. Въ сегашнитѣ женитби ще намѣрите всичко, но не и любовь. Има женитби въ свѣта, които се крепятъ на любовьта, но тѣ сѫ рѣдко. Нѣкой мислятъ, че, като се оженятъ, ще иматъ условия да се развиватъ. Това е заблуждение. Тѣ забравятъ, че развитието на човѣка, напредването му е предвидено въ Божествения планъ. Тъй щото, жененъ ли е човѣкъ, или не, условията за неговото развитие сѫ предвидени. Можете ли да наречете благоприятни условия за развитие тия, при които хората се намиратъ въ постоянни борби? Тъкмо това виждаме днесъ въ повечето семейства. Влѣзете ли въ нѣкое съвременно семейство, ще видите, че майката и бащата сѫ въ постоянна борба, а оттамъ и децата. Мѫжътъ и жената не се разбиратъ, децата — сѫщо. Другаде ще видите, че синътъ се е опълчилъ срещу баща си, дъщерята — срещу майка си. Казано е въ Писанието: „Всѣки домъ, раздѣленъ противъ себе си, не може да устои“. Такова е положението на съвременното семейство. Евреитѣ запитаха Христа, трѣбва ли мѫжътъ да даде разводно писмо на жена си, когато я хване въ прелюбодеяние? Христосъ имъ отговори: Мойсей нареди мѫжътъ да дава разводно писмо на жена си, но той направи това заради тѣхното жестокосърдечие. Обаче, отначало не бѣше така. Първоначално мѫжътъ и жената трѣбвало да бѫдатъ свързани въ единъ умъ, въ едно сърдце, въ една душа и въ единъ духъ. Това е било изказано въ стиха: „Човѣкъ ще напусне майка си и баща си, ще се прилепи къмъ жена си и ще образуватъ едно цѣло“. Не се ли спазва този законъ, отношенията между мѫжа и жената всѣкога ще бѫдатъ дисхармонични. Тази дисхармония въ отношенията на всички хора показва тѣхното отклоняване отъ правия пѫть. Цѣлото човѣчество се е отклонило отъ правия пѫть на живота и търси изходъ отъ трудното положение, въ което се намира. Изходенъ пѫть отъ това положение намираме въ методитѣ на различнитѣ религии. Отъ хиляди години насамъ хората се молятъ на Бога, плачатъ, борятъ се въ себе си, търсятъ начинъ да излѣзатъ отъ кашата на своя животъ, но и досега още не сѫ излѣзли. Мнозина казватъ, че човѣкъ не може да живѣе самъ, но трѣбва да си намѣри другарь или другарка, съ които да се разбира. Кой човѣкъ е самъ въ живота? Още съ слизането си на земята, човѣкъ е дошълъ заедно съ много души, съ които е тѣсно свързанъ. Макаръ и въ различни краища на земята, тия души си взаимно помагатъ. Освенъ това, всѣки човѣкъ се намира подъ специалнитѣ грижи на възвишенитѣ сѫщества, които не го оставятъ самъ. Въ труднитѣ моменти на живота тѣ му се притичатъ на помощь. Въпрѣки грижитѣ на разумния свѣтъ, хората страдатъ, мѫчатъ се, защото забравиха Божиитѣ пѫтища. Тѣ пожелаха да бѫдатъ като Бога, да се ползуватъ съ абсолютна свобода. Богъ е абсолютно свободенъ, защото има знания, сила, богатства, каквито човѣкъ не притежава. Никой човѣкъ не може да направи това, което Богъ прави. Защо? Не му е позволено. Опита ли се да направи това, което Богъ може да направи, той ще внесе злото въ своя животъ. Момъкъ се оженва за една мома и веднага я ограничава. Защо? Защото била негова собственость. И момата започва да го ограничава, защото билъ неинъ мѫжъ. Тѣ си позволяватъ нѣща, на които нѣматъ право. Преди всичко мѫжътъ и жената сѫ души, излѣзли отъ Бога. Тѣ принадлежатъ на Бога, и никой нѣма право да ги задържа за себе си. Мѫжътъ забранява на жена си да гледа чужди мѫже, да не се разговаря съ тѣхъ. И жената ограничава мѫжа си по сѫщия начинъ. Ако това е право, тогава и жената, и мѫжътъ трѣбваше да бѫдатъ слѣпи, глухи, нѣми. Така ли е въ сѫщность? Богъ е далъ възможности на човѣка да гледа красотата и величието на природата, да възприема нѣжнитѣ пѣсни на изворитѣ, на птицитѣ, сладкия говоръ на хората и т. н. Човѣкъ има очи, уши, носъ, уста, езикъ, за да влиза въ общение съ цѣлата природа. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ изворъ, който да раздава щедро отъ своето благо. За това е създаденъ той. Кой е виновенъ, че, вмѣсто чистъ изворъ, той се е превърналъ въ каналъ, отъ който тече нечиста и мжтна вода? Човѣкъ самъ е причина за своя нечистъ животъ. Съ отклоняването си отъ правия пѫть, той е изгубилъ своята първоначална чистота. Нечистата материя, която прониква тѣлата на хората, не е нищо друго, освенъ грѣхътъ. Казано е за Христа, че чрезъ кръвьта си е измилъ човѣчеството отъ грѣха. И до днесъ още Христосъ продължава да го мие.(Това показва, че въ цѣлото човѣчество е влѣзло нѣщо нечисто, отъ което трѣбва да се освободи и очисти. Сега, като говоря за мѫже и жени, азъ разглеждамъ тѣхнитѣ търговски отношения. Като се женятъ, тѣ правятъ една търговска сдѣлка помежду си: мѫжътъ се нуждае отъ човѣкъ, който да му прислужва, да чисти кѫщата му, да готви, да отглежда деца. Жената приема тѣзи условия, но срещу това тя иска да бѫде осигурена. Наистина, ако се случи да замине по-рано отъ нея, мѫжътъ я осигурява — приписва й голѣма часть отъ богатството си. Ако не изпълни обещанието си, приживе или следъ смъртьта си, жената остава недоволна и започва да съжалява, че се е продала евтино. Другъ е въпросътъ, ако отношенията на мѫжа и на жената сѫ отношения между души. И тъй, искате ли да запазите чистотата на ума и на сърдцето, не допущайте въ себе си лоши мисли нито за мѫжа, нито за жената. Когато жената допуща лоши мисли за мѫжа си, тя сама се понижава. И когато мѫжътъ допуща лоши мисли за жена си, и той се понижава. За да не се понижаватъ и да запазятъ достойнството си като души, мѫжътъ и жената трѣбва да се държатъ на такава висота, каквато имъ е дадена отъ Бога. Щомъ не вѣрватъ въ себе си, тѣ не вѣрватъ и въ Бога. Слушате нѣкой да казва, че и Богъ не знае, защо го е създалъ. Мисли ли по този начинъ, човѣкъ хвърля петно върху истината. Щомъ не познава истината, той се е раздвоилъ въ себе си. Той не вижда единството въ живота, вследствие на което за него всичко се е обезсмислило. Знайте, че Богъ съзнателно е създалъ свѣта и съзнателно е вложилъ доброто въ човѣка. Нѣма сила въ свѣта, която може да отнеме доброто отъ човѣка. Временно човѣкъ изгубва живота си, като благо, дадено отъ Бога, но пакъ го придобива. Щомъ изправи отношенията си къмъ Бога, животътъ му се дава отново, за да го реализира. Да реализира човѣкъ живота си, това значи, да прецени благата, които му сѫ дадени, и да ги използува. Не приписвайте своитѣ криви прояви и погрѣшки на Бога. Човѣкъ грѣши, защото дава пѫть на желанието си да бѫде господарь, да владѣе свѣта. Всѣки има желание да владѣе нѣщо. Мѫжътъ иска да заповѣдва на жената; жената — на мѫжа; учительтъ — на ученицитѣ си; господарьтъ на слугата си; свещеникътъ — на своитѣ пасоми; майката и бащата — на децата си и т. н. Желанието на човѣка да заповѣдва на нѣкого, показва, че въ него се крие нѣкакво користолюбие. Малцина признаватъ тази чърта въ себе си, и затова не могатъ да се освободятъ отъ нея. Какво придобива човѣкъ, ако може да заповѣдва на хората? За предпочитане е да имате отношение съ хора, които сѫ разумни, досѣтливи, любещи, които сѫ готови на услуга преди да сте имь заповѣдали, отколкото да срещнете такива, на които трѣбва да заповѣдвате на всѣка стѫпка. Само глупавиятъ човѣкъ работи по заповѣди. Разумниятъ избѣгва заповѣдитѣ. Той не обича нито на него да заповѣдватъ, нито той самъ да заповѣдва. Божественото въ човѣка нито заповѣдва, нито търпи заповѣди. Божественото отговаря само на Божественото. Сѫщевременно то отговаря само по Божественъ начинъ. Запримѣръ, ако при васъ дойде нѣкой беденъ човѣкъ и пожелае, да му помогнете, както можете и колкото искате, той не постѫпва по Божественъ начинъ. Въ неговия умъ се крие нѣщо нечисто. Като казва, че иска да му дадете, колкото обичате, съ това той външно се представя за скроменъ, а вѫтре въ себе си очаква да получи повече. Това не е Божествена постѫпка. На този начинъ на искане Божественото въ човѣка отговаря по свой начинъ. И да може да даде повече, човѣкъ се въздържа, дава по-малко. Ако този човѣкъ е твой приятель и се нуждае отъ десеть хиляди лева, гой трѣбва да каже: Имамъ нужда отъ десеть хиляди лева. Можешъ ли да ми услужишъ, да ми дадешъ тази сума? Каже ли така, ако имашъ въ себе си такава сума, веднага ще му услужишъ. Представи ли се скроменъ и те помоли да му дадешъ, колкото искашъ, ще му дадешъ само хиляда лева. Той ще си каже: Не разбра ли този човѣкъ, че азъ се нуждая отъ десеть хиляди лева?Твоятъ приятель не е длъженъ да ти даде цѣлата сума, отъ която се нуждаешъ, още повече, когато му давашъ свобода, да ти помогне, съ колкото той намира за добре. Казвамъ: Въ никой законъ на Свещенитѣ книги не е писано, че трѣбва да имашъ много деца и за издръжката имъ да искашъ отъ чуждитѣ хора. Никѫде не е писано, че ти трѣбва да станешъ министъръ или царь и, за да постигнешъ своитѣ желания, да изнудвашъ съвѣстьта на близкитѣ ти, да ти помагатъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ отношения между царе и поданици, между министри и негови подведомствени, между сѫдии и обвиняеми и т. н. Въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ само едни отношения — между братя и сестри. Тамъ всички сѫщества сѫ първо братя и сестри, а следъ това идатъ служебнитѣ имъ отношения. Следователно, докато човѣкъ не разбере своитѣ първи отношения къмъ Бога, къмъ разумния свѣтъ, той никога нѣма да разбере отношенията си къмъ хората. Кой човѣкъ е разбралъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ неговитѣ ближни? Коя жена и кой мѫжъ сѫ разбрали, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ себе си и къмъ тѣхнитѣ ближни? Жената казва: Азъ трѣбва да бѫда майка. Въ какво седи майчинството? Да бѫдешъ майка, това още не значи, да раждашъ деца. Като родишъ, ти трѣбва да вложишъ такъвъ животъ въ детето си, който да събуди Божественото въ него. Само така роденото дете е въ състояние да се жертвува за майка си и за баща си. Дете, което не е родено по този начинъ, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителитѣ си. Като дойде време за женене, оженва се, напуща родителитѣ си, безъ да мисли за тѣхъ. Ако имъ потрѣбватъ за нѣщо, тогава ще ги поканятъ у дома си. Обикновено дъщерята и синътъ викатъ майка си въ тѣхния домъ, да гледа внучето. Това не е за упрекъ. Азъ не сѫдя вашия животъ, но разглеждамъ човѣшкия животъ, който е пъленъ съ мѫчнотии и противоречия. И вие трѣбва да се спрете върху тия прояви на живота и да потърсите причината имъ. Коя е причината за недоразуменията въ семействата? Причината не е само въ мѫжа или въ жената, но въ кривото и изопачено разбиране на хората за живота. На всички хора липсва нѣщо сѫществено, благодарение на което тѣ не могатъ да изпълнятъ своето предназначение, както трѣбва. Момата се оженва, става майка, не защото има високо съзнание за майчинството, но тя крие друго нѣкакво желание въ себе си. И момъкътъ се оженва, става баща, безъ да съзнава отговорностьта, която поема. Друго нѣкакво желание го заставя да стане баща. Учениятъ е станалъ ученъ, не отъ високо съзнание да помага на човѣчеството, но отъ друго нѣкакво желание въ себе си. Колко астролози, хиромантици, френолози днесъ ставатъ такива, само за прехраната си! Колко хора се стремятъ къмъ науката, съ единствената цель да се прославятъ! Съвременнитѣ астролози и физиономисти, като видятъ нѣкой човѣкъ, започватъ да измѣрватъ носа, ушитѣ, лицето му и т. н. Като измѣрятъ нѣкой нось, казватъ, че билъ дълъгъ петь сантиметра. Обаче, какво е значението на числото петь, отде е взето, тѣ нищо не казватъ. Всѣко число е взето отъ земния меридианъ, който е дълъгъ 40 милиона метра.Следователно, астрологътъ трѣбва да знае, какво е отношението между числото петь и 40 милиона, какво е значението на петтѣ въ органическия свѣть. При това, трѣбва да се знае, защо дължината на носа на даденъ човѣкъ е петь, а не шесть сантиметра. Числото 40 милиона е образувано отъ единицата, която е минала презъ различни фази, презъ голѣмо развитие. Истинскиятъ астрологъ познава тия фази. Той разглежда това число отъ единицата до последното ѝ развитие — 40 милиона. Така гледа той и на петтѣ сантиметра на човѣшкия носъ. Той знае рода на това число, мѫжко ли е или женско. Петтѣ е женско число, т. е. пасивно. Като женско число, то съдържа качествата на жената: мекота, отзивчивость, силно въображение. Същевременно жената е сѫщество, което никога не може да се задоволи. Много естествено. Жената е родена отъ мѫжа, който самъ по себе си е недоволенъ. Значи, недоволниятъ е родилъ недоволната. И тъй, видите ли човѣкъ, на когото носътъ е дълъгъ петь сантиметра, ще знаете, че той е повече жена, която играе на вжже. Ако е адвокатъ, който защищава вашето дѣло, вържете коня си здраво. Ако имате парични сдѣлки съ него, вземете всички мѣрки предъ видъ, да не ви излъже. Той нѣма желание съзнателно да лъже, но естеството му е подобно на водата. Щомъ вземете мѣрки, вие можете да прекарате водата си презъ тръби, да я впрегнете на работа. Оставите ли я свободна, тя ще почне да тече по низкитѣ мѣста и да се разлива. Значи, оставите ли човѣка самъ на себе си, въ неговото естествено положение, той започва да слиза надолу, по наклонъ. Защо? Това е най-лесниятъ пѫть. По естество всѣки човѣкъ търси лесното въ живота. Че това не е въ неговъ личенъ интересъ, то е другъ въпросъ. Че този пъть ще го доведе до лоши последствия, не е важно. Низшето човѣшко съзнание търси лесенъ пъть — това е важно за него. Като говоря за числото петь, вие ще започнете да мѣрите носа си и, ако излѣзе петь сантиметра, ще се уплашите. Когато мѣри носа си, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да мѣри. Въ тѣзи числа играять голѣма роля и дробнитѣ части. Не е все едно, дали вашиятъ носъ е дьлъгъ петь сантиметра или петь сантиметра и единъ, два, или повече милиметра. Природата работи съ цѣли и дробни числа. Цѣлитѣ числа сѫ разумни. Физическиятъ свѣтъ е съграденъ отъ разумни числа. Който не разбира смисъла на цѣлитѣ числа, той не може да работи съ тѣхъ Дробнитѣ числа пькъ водягъ човѣка къмъ по широкъ свѣть. Ако не разбирате дробитѣ, вие се натъквате на голѣми усложнения въ живота. Ако видите човѣкъ, на когото челото е шесть сантиметра, носътъ — петь, а брадата — четири, този човѣкъ ще мисли много, но малко ще реализира. Защо? Защото шесть е число на илюзия. Той живѣе въ илюзоренъ свѣть. Понеже носътъ му е петь сантиметра дълъгъ, той има женски умъ. Числото четири пъкъ е мѫжко число, но всѣкога е недоволно. Като съберете 6+5+4, ще получите 15 — число на катастрофи. Човѣкъ, на когото челото е шесть сантиметра, носътъ — петь, а брадата — четири, въ края на живота си ще фалира. Ако е билъ богатъ, всичко ще изгуби, ще остане последенъ сиромахъ. Когато числото 15 играе роля въ живота на отдѣлния човѣкъ, или на цѣло общество, или народъ, то разклаща основитѣ на всичко криво и старо. То разклаща старитѣ и криви разбирания, вѣрвания и убеждения на човѣка. То разклаща основитѣ на всички стари кѫщи и ги събаря. Кжщитѣ, разбиранията, вѣрванията се разклащатъ и падатъ, но земята и Божественото въ свѣта си оставатъ непоколебими. Човѣшкото се измѣня и колебае, но не и Божественото. Ако къмъ числата четири, петь и шесть има малъкъ придатъкъ, въ милиметри, сборътъ имъ не е 15, но 15 и нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ, който измѣня вече значението на числото 15. Ето защо, когато гадае, човѣкъ трѣбва да си служи съ абсолютни мѣрки. Най-малката грѣшка въ числата води къмъ погрѣшни тълкувания. Като ученици, вие трѣбва да изучавате кабалата не само на теория, но и на практика — приложението ѝ въ живота. Всѣки човѣкъ е опредѣлено число. Не само това, но и мѫжътъ, и жената представятъ строго опредѣлени, неизмѣнни числа. Истинската жена представя числото две. Намѣрите ли това число, ще знаете, че по-добра жена не можете да срещнете. Рѣдко се срѣща това число цѣло, все има нѣкакъвъ придатъкъ къмъ него, или нѣкакъвъ недоимъкъ. Щомъ числото две не е цѣло, жената не е само жена, все има нѣкакви силно проявени мѫжки чърти. Ако днесъ мѫжътъ и жената не живѣятъ добре, причината на това се крие въ факта, че мѫжътъ се жени за жена, която е повече мѫжъ, отколкото жена; и жената се жени за мѫжъ, който е повече жена, отколкото мѫжъ. Това е едно отъ голѣмитѣ нещастия на съвременното човѣчество. Докато хората не разбиратъ числата и тѣхното значение, човѣчеството ще бѫде изложено на голѣми страдания. Ще дойде день, когато хората ще разбератъ, че цѣлиятъ свѣтъ е построенъ на числа, които не могатъ да се измѣнятъ. Като не разбиратъ това, тѣ мислятъ, че могатъ да измѣнятъ сегашния свѣтъ и да построятъ новъ, който да отговаря на тѣхнитѣ разбирания. Това е невъзможно. Тѣ не харесватъ свѣта, който Богъ е създалъ, че ще харесатъ своя. Единственото нѣщо, което е предоставено на хората, е да градятъ върху свѣта, създаденъ отъ Бога, но не и да го измѣнятъ. Като знаете това, изучавайте цѣлитѣ числа, като проява на мисли и на чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които представятъ цѣли числа, внасятъ миръ и спокойствие въ човѣка. Щомъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ смущаватъ самия човѣкъ, въ тѣхъ непремѣнно има нѣкакъвъ придатъкъ.Тѣ не сѫ цѣли числа. Цѣлитѣ числа внасятъ миръ въ човѣка. Като е създавалъ свѣта, за всѣки день Богъ се е произнесълъ, че това, което е създалъ този день, е добро. Само за втория день не се е произнесълъ. Тъй щото, и вие не трѣбва да се произнасяте за числото две. Единственото нѣщо, за което не трѣбва да давате мнението си, това е числото две. Искате ли да ви е мирна главата, не се произнасяйте за числото две. Понеже числото две представя жената, ще знаете, че нѣмате право да се произнасяте за характера на жената. Речете ли да се произнасяте за жената, непремѣнно ще ви сполети нѣкакво нещастие. За да ви е мирна главата, каквото мнение да имате за жената, не се изказвайте. Подъ думата „жена“ ние не разбираме формата на жената, но разглеждаме жената като принципъ. Следователно, дойдете ли до числото две, поклонете се, погледнете къмъ Бога и кажете: Господи, само Ти знаешъ тази работа. Ако Ти не казвашъ мнението си, азъ още повече нѣмамъ право да се произнасямъ. Когато Богъ не казва мнението си за нѣщо, и ти не казвай своето. Кажешъ ли мнението си, непремѣнно ще се натъкнешъ на нѣкакво противоречие. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо сѫществуватъ противоречията въ свѣта. Противоречията въ живота се дължатъ на факта, че всички хора бързатъ да кажатъ мнението си за числото две. Нѣкой пита: Защо съмъ нещастенъ? — Произнесълъ си се за числото две. — Защо работитѣ ми не се нареждатъ добре? — Произнесълъ си се за числото две. — Какво трѣбва да правя, за да се освободя отъ противоречията и нещастията въ живота? Щомъ искашъ да се освободишъ отъ противоречията въ живота, като се намѣришъ предъ числото две, не давай мнението си, но кажи: Божия работа е това. Съвременнитѣ хора се заели съ решаването на една задача, която и боговетѣ не можаха да разрешатъ. Боговетѣ не можаха да я решатъ, че хората ще я решатъ. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си“. Той не казва, колко да ги любите. Защо трѣбва да люби човѣкъ врага си? Ако не го възлюби, врагътъ ще му стане господарь. Този стихъ може да се изкаже и по другъ начинъ: Любете числото две и не се произнасяйте за него. За числото две не казвайте нито добро, нито лошо, както Богъ е премълчалъ. На това число даватъ различни имена, но нито едно отъ тѣхъ не е истинското име. Нѣкои го наричатъ зло, други — мая, трети — съдба. Каквото име да му дадатъ, все е неправилно. Важно е, че за него не трѣбва да се говори.Ако това число представя сѫдбата на човѣка, какво ще говори за нея? Ще кажете, че сте лошъ човѣкъ. Кажешъ ли, че си лошъ, ще те осѫдятъ. Дойдешъ ли до сѫдбата си, нищо нѣма да говоришъ — нито добро, нито зло. Ще повдигнешъ мисъльта си нагоре и ще кажешъ: Господи, да бѫде Твоята воля! За сѫдбата не се говори нито добро, нито зло. Произнесете ли се за нея, ще се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, съ което не можете да се справите. Ако кажете за себе си, че не сте добъръ, другъ нѣкой пъкъ ще каже, че сте добъръ. Кое отъ дветѣ положения е по-право? Човѣкъ не трѣбва да се осѫжда, но не трѣбва и да си приписва качества, каквито нѣма. Когато бащата и майката казватъ, че тѣхното дете е гениално, това показва, че тѣ виждатъ далечното бѫдеще на детето. Днесъ тѣхното дете е обикновено, никаква гениалность нѣма въ него, но въ това, което Богъ е опредѣлилъ за далечното бѫдеще, се крие нѣщо гениално. За да не изпадатъ въ заблуждения, хората трѣбва да виждатъ нѣщата такива, каквито сѫ днесъ. Ще каже нѣкой, че като неговитѣ мисли, чувства и желания нѣма други. Това е вѣрно, но не за днесъ. Въ далечното бѫдеще човѣкъ ще има такива мисли и желания, каквито днесъ малцина иматъ. Всѣки трѣбва да започне съ числото две, като творческо число, съ което и Богъ е започналъ създаването на свѣта. Въ това число се крие първичната душа, за която никой нѣма право да се произнася. Когато душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте. Пазете следното правило: никога не се произнасяйте за незавършени работи. Никога не се произнасяйте за живота си. Не казвайте, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Дръжте въ ума си мисъльта, че животътъ, самъ по себе си, е недѣлимъ; и доброто, което е вложено въ живота, никой не може да го отнеме. Следователно, животътъ на цѣлото човѣчество е вашъ животъ, и доброто на цѣлото човѣчество е ваше добро. Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на голѣми страдания и ще кажете, че свѣтътъ не е добре създаденъ, че животътъ нѣма смисълъ и т. н. Това значи, да слѣзе човѣкъ въ ада. Който живѣе за себе си, той е въ ада на живота; който живѣе за Бога, той е въ рая. Отъ човѣка зависи, да живѣе въ ада, или въ рая. Богъ е облѣкълъ човѣка въ плъть, въ която е вложилъ умъ и сърдце, да мисли, да чувствува, да работи, а той е недоволенъ отъ положението си, иска нѣщо повече. Когато ангелитѣ гледатъ човѣка, тѣ пожелаватъ да дойдатъ на земята, да учатъ тия уроци, на които той е поставенъ. Ще страда, или ще се радва, ангелътъ ще бѫде доволенъ, че има възможность да познае Бога. Сиромахъ ли ще бѫде, или богатъ, той се радва, че може да изучава хората. Какво по-голѣмо благо искате отъ това, да бѫдете слуга на единъ богатъ човѣкъ? Вие ще научите, какво нѣщо е богатството, какъ действува то върху човѣка, за какво го използува и т. н. Привилегия е за човѣка да има богатство, съ което да помага на бедни и страдащи, да не го задържа за себе си. Като ученици на Великата Школа на живота, вие ще бѫдете заставени да учите. За тази цель ще ви изпратятъ при нѣкой лошъ баща, при нѣкоя лоша майка или при лоши учители, да придобиете нѣкаква опитность. Не придобиете ли опитности, не научите ли нѣкакви уроци, земниятъ животъ е безпредметенъ. Богъ ще ви изпраща като слуги при лоши и добри господари, докато се научите да изпълнявате волята Божия. Щомъ изпълнявате волята Божия, и господарьтъ ви ще бѫде доволенъ. Той ще ви осинови и ще ви направи наследници на богатството си. Вие сами не можете да станете богати, но ще намѣрите нѣкой богатъ господарь, при когото да се условите като слуга. Ако господарьтъ ви бѫде доволенъ отъ васъ, ще ви осинови и ще ви направи свой наследникъ. Следователно, ако богатиятъ господарь ви направи свой наследникъ, това показва, че вие сте изпълнили волята Божия. Благодарете на Бога, че сте могли да изпълните Неговата воля. Задачата на човѣка е да изпълни волята Божия на земята, и Богъ да го признае за свой синъ. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость,само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 12 ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четиритѣ полета Размишление. Чете се резюме на темата: „Ползата отъ скърбитѣ и страданията“. Тема за следния пѫть: „Специфичното на добрия и на лошия животъ“. Често слушате да се говори, че животътъ билъ лошъ, че хората били лоши и т. н. Колкото и да е лошъ човѣкъ, все има нѣщо хубаво и добро въ него, което може да еволюира. За да се развива доброто въ човѣка, той трѣбва да бѫде искренъ въ себе си. Ако се натъкне на странични работи и се увлѣче въ тѣхъ, човѣкъ се отклонява отъ правия пѫть на живота. Страничнитѣ работи, които отклоняватъ човѣка отъ правата мисъль или отъ правия пѫть, могатъ да бѫдатъ изъ областьта на науката, на религията, на изкуството и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се увлѣче въ въпроса за еволюцията и постоянно мисли върху него. Каквото явление види въ живота или въ природата, той се мѫчи да го обясни съ еволюцията, вследствие на което дохожда до криви заключения. Като се спира върху въпроса за еволюцията, човѣкъ трѣбва да го разглежда научно, по сѫщество, безъ да се сили да го отрича или потвърждава. Ако единъ фактъ е действителенъ, нѣма защо да се отрича. Трѣбва да се намѣри мѣстото на този фактъ. Кога се отрича единъ фактъ? Когато не може да се намѣри неговото мѣсто. Какво значи, да намѣрите мѣстото на единъ фактъ? Представете си, че сте разглобили часовника си, да го чистите. Виждате, че има доста винтове, които трѣбва да се поставятъ на мѣстата имъ. Като започнете да сглобявате часовника, вие поставяте всѣки винтъ на мѣстото му, но единъ отъ винтоветѣ остава навънъ, не знаете, отде сте го извадили. Като опитвате тукъ-тамъ, най-после решавате, че този винтъ не е отъ часовника ви, и го туряте настрана. Завеждате часовника, но оставате изненадани — не работи. Чудите се, коя е причината, че часовникътъ ви не работи. Пакъ правите опити, да настаните нѣкѫде винта. Тукъ го туряте, тамъ го туряте, докато най-после го поставяте на мѣстото му. Щомъ настаните винта на неговото мѣсто, часовникътъ започва да работи. Ако не знаете, кѫде е мѣстото на винта, ще кажете, че и безъ него може. — Не може безъ този винтъ. Нѣкой казва: Безъ знание може. — Не може безъ знание. Само тогава човѣкъ може да каже, че и безъ знание ще живѣе, когато не разбира, кѫде да постави знанието. Знанието е толкова необходимо въ живота, колкото винтътъ въ часовника. Ако знаете, кѫде да поставите винта, часовникътъ ви ще върви. Какво представя винтътъ въ човѣшкия животъ? Винтътъ може да се уподоби на човѣшкитѣ мисли и чувства. Човѣкъ трѣбва да знае, кѫде е мѣстото на всѣка негова мисъль и на всѣко негово чувство и да ги постави на опредѣленитѣ имъ мѣста. Щомъ ги тури на мѣстата имъ, работитѣ му ще вървятъ добре. Когато изучавате живота, вие казвате, че нѣкои нѣща не сѫ на мѣсто. Такива заключения се правятъ най-много въ любовьта. Срѣщате една възрастна жена и единъ младъ момъкъ и забелязвате, че възрастната жена обича момъка. Вие се чудите на тази любовь, намирате, че не е на мѣсто, че има нѣщо неестествено. Кое е неестественото въ любовьта имъ? Споредъ васъ неестественото седи въ това, че тя е възрастна, а той младъ. Какво лошо има въ тази любовь? Въ любовьта всичко е чисто. Свещено нѣщо е любовьта. Който се мѣси въ любовьта на двама души, той противодействува на Божия Духъ. Ако двама души се обичатъ, Богъ е между тѣхъ. Тѣ сѫ две рѣки, които се сливатъ въ една и продължаватъ да текатъ заедно. Любовьта не зависи отъ човѣшката воля. Каже ли нѣкой, че иска да обича, или да го обичатъ, нѣма да постигне желанието си. Любовьта иде независимо волята на човѣка. Има случаи, когато, безъ да иска човѣкъ, любовьта му се налага. Той не обича нѣкого, но му се налага да го обича. Ако две рѣки извиратъ отъ две различни мѣста и се вливатъ въ една и сѫща долина, отъ тѣхъ ли зависи това? Тѣ се втичатъ на едно мѣсто по нѣкаква природна необходимость. Ако при сливането си дветѣ рѣки образуватъ една по-голѣма рѣка, съ по-силно течение, има ли нѣщо лошо въ това? Като тече, голѣмата рѣка влачи голѣми и малки камъни, изчиства пѫтя, прави нѣкакво преобразование. Въ този смисълъ, любовьта на дветѣ рѣки върши добра работа. Като говоримъ за любовьта, ние се спираме върху най-чистата любовь — майчината. Тя служи като филтъръ. Сѫщо така чиста любовь е и бащината И тя служи като филтъръ. Чиста любовь е още любовьта на брата и на сестрата. И тѣхната любовь служи като филтъръ. Майката, бащата, братътъ и сестрата представятъ полета, презъ които минава любовьта. Обаче, това, което майката предава съ своята любовь, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава съ своята любовь, майката не може да го предаде. Това, което братътъ предава съ своята любовь, сестрата не може да го предаде; това пъкъ, което сестрата предава съ своята любовь, братътъ не може да го предаде. Значи, въ любовьта на майката има нѣщо специфично, което липсва въ любовьта на бащата, на брата и на сестрата. За да се яви въ своята пълнота, любовьта трѣбва да мине презъ четири различни полета. Презъ всѣка срѣда тя предава нѣщо специфично. Ако не бѣше така, тогава сестрата и братътъ, запримѣръ, щѣха да бѫдатъ безпредметни. Ако бащата може да предаде това което братътъ дава съ своята любовь, последниятъ щѣше да бѫде безъ значение. И ако майката можеше да предаде това, което сестрата дава, последната нѣмаше да има никакво значение. Въ сѫщность, и майката, и бащата, и братътъ, и сестрата иматъ своето специфично значение за любовьта. Следователно, за да разберете любовьта, вие трѣбва да сте я получили отъ четиритѣ различни срѣди: отъ майката, отъ бащата, отъ брата и отъ сестрата. Съ други думи казано: вие не можете да разберете любовьта вънъ отъ майката, отъ бащата, отъ брата и отъ сестрата. Може да има още много полета, презъ които любовьта се проявява, но за васъ сѫ важни тия четири. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да изучите четиритѣ вида любовь, въ всичкитѣ ѝ подробности, и да ги различавате една отъ друга. Каквото различие да сѫществува между любовьта на една майка и на друга, все пакъ има нѣщо общо, което я опредѣля като майчина любовь. Сѫщото се отнася и за останалитѣ три вида любовь. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ ви обича? Отличително качество на любовьта е даването. Въ който свѣтъ и да се проявява, любовьта всѣкога дава. На физическия свѣтъ любовьта се изявява съ материално даване. Който ви обича, той е готовъ да раздѣли хапката си съ васъ. Като дойде до проява на своитѣ чувства, т. е. до проява на любовьта въ астралния свѣтъ, онзи, който ви обича, ще раздѣли съ васъ дрехитѣ си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на васъ. Натъкнете ли се на любовьта му въ умствения свѣтъ, той е готовъ да сподѣли съ васъ своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърдцето си за своя възлюбенъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ се отварятъ единъ за другъ, както цвѣтята за слънчевитѣ лѫчи. Вечерь, когато слънцето залѣзва, цвѣтята се затварятъ. Така се затварятъ хората, когато не се обичатъ. Нѣкой казва, че еди-кои се обичатъ. Какъ познавате това? Любовьта материална ли е? Може ли да видите любовьта на двама души? Щомъ казвате, че се обичатъ, вие виждате нѣщо особено въ тѣхъ. Отъ особеното, което виждате, вие си правите заключения. Когато люби, човѣкъ се промѣня. Дали е старъ или младъ, щомъ люби, човѣкъ се преобразява. И бабата, като се влюби, хвърля тояжката, престава да пъшка и току се оглежда въ огледалото, намира, че не е толкова стара. Не е смѣшно, че бабата и дѣдото могатъ да се влюбятъ. Като се влюбятъ, тѣ постоянно говорятъ за любовьта. Нѣма по-интересенъ и смисленъ въпросъ отъ любовьта. Тя обединява всички хора; тя осмисля живота. Вънъ отъ любовьта животътъ не може да се прояви. Тя внася потикъ, импулсъ въ човѣка въ всѣко направление. Щомъ човѣкъ има нѣкакъвъ потикъ, нѣкакъвъ вѫтрешенъ стремежъ къмъ нѣщо, той се намира подъ влиянието на любовьта. Дали съзнава това, не е важно. За човѣка е важно да се грѣе на лѫчитѣ на любовьта, да разширява сърдцето си, да се импулсира къмъ нѣщо. Човѣкъ трѣбва широко да отвори сърдцето си за любовьта, за да осмисли живота си. Безъ любовь животътъ се превръща въ пустиня. Всички хора търсятъ любовьта, говорятъ за нея, въпрѣки това не я разбиратъ и се питатъ: Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е онази велика, мощна сила, която повдига всички тежести на човѣка. Тя го освобождава отъ всѣкакво робство. Тя го спасява отъ всички мѫчнотии и нещастия. Наредъ съ любовьта работятъ и други мощни сили, които взаимно се допълватъ. Но първата задача на човѣка е да научи и приложи онѣзи естествени отношения, които любовьта изисква. Любовьта внася свѣтлина въ ума на човѣка и разширява сърдцето. Това сѫ необходими условия за работа. Безъ свѣтлина на ума и безъ широта на сърдцето, човѣкъ нищо не може да постигне. Любовьта лѣкува, премахва причинитѣ на болеститѣ. Обаче, ако силитѣ на любовьта се изопачатъ, вмѣсто да се разширява, вмѣсто да се повдига, човѣкъ изпитва известни вѫтрешни ограничения, които впоследствие ставатъ причина за болести, за психически разстройства. Ние говоримъ за правилнитѣ прояви на любовьта, а не за изопачената човѣшка любовь. Въ изопачената любовь има ревность, страхъ да не се изгуби обекта на любовьта. При истинската любовь човѣкъ придобива, но не губи. Любовьта изключва всѣкакви противоречия. Въ човѣшката любовь, обаче, има голѣми противоречия. Като се натъкватъ на противоречията на своята любовь, хората се обезсърдчаватъ, разочароватъ и се отказватъ отъ любовьта. Едни се разочароватъ въ любовьта, други — въ морала и казватъ, че нѣма моралъ въ свѣта. При сегашнитѣ условия на живота моралътъ е относителенъ. За вегетарианеца е неморално да коли овце и да яде месото имъ. За вълка това е морално. Той мисли, че овцетѣ сѫ създадени за него. И месоядецътъ казва, че отъ Бога е наредено да се колятъ говедата за храна на човѣка. Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Който разглежда този стихъ въ букваленъ смисълъ, ще оправдае месоядството. За да разберете Христовитѣ думи, вие трѣбва да проникнете въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. За това се иска вѫтрешно прозрение. Който е дошълъ до вѫтрешно разбиране на нѣщата, той не пита, трѣбва ли да яде човѣкъ месо, или не трѣбва. На този въпросъ може да се отговори по следния начинъ: ако си отъ вълча порода, ще ядешъ месо; ако си отъ овча порода, ще пасешъ трева. Ако произхождашъ отъ овца, ще бѫдешъ вегетарианецъ. Който е отъ вълча порода, той може при известни условия да се храни съ месо, а при други — съ растителна храна. Овцата, обаче, никога не може да яде месо. При каквито условия и да се намѣри, тя всѣкога ще се храни съ трева. При сегашнитѣ условия на живота за предпочитане е човѣкъ да бѫде вегетарианецъ. Месната храна внася въ организма на човѣка отрицателни елементи, съ които той мѫчно се справя. Тѣ се отразяватъ вредно върху физическия и психическия му животъ. За низшитѣ животни месната храна е необходима, но за единъ по-високъ животъ, какъвто е човѣшкиятъ, месната храна е вредна. Тя спъва човѣка въ процеса на неговата еволюция. Съ каквато храна се храни човѣкъ, такива елементи внася въ кръвьта си. Нечисто е месото на сегашнитѣ млѣкопитаещи, съ които човѣкъ се храни. Като знае това, той трѣбва да пази чистотата на своята кръвь, защото отъ нея зависи здравето, отъ нея зависи и психическото му състояние. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да разрешите първо въпроса съ физическата храна, а после и съ духовната. Физическата храна трѣбва да бѫде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човѣкъ въ развитието си, толкова по-чиста храна трѣбва да употрѣбява. Сѫщо така човѣкъ трѣбва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява въ неговитѣ мисли, чувства, желания и вѣрвания. Ако продължава да се храни съ старитѣ вѣрвания на дѣди и прадѣди, човѣкъ не може да прогресира. Трѣбва ли да се връща назадъ въ развитието си? Съвременниятъ човѣкъ има високи идеали. Днесъ всѣки човѣкъ се стреми къмъ освобождение. Той иска да бѫде физически, органически и психически свободенъ. За да се домогне до тази свобода, човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Разумность, чистота и светость се иска отъ всички хора, за да се освободятъ отъ външнитѣ и вѫтрешни ограничения, отъ външното и вѫтрешно робство. Сегашнитѣ хора отдаватъ неуспѣха си на външнитѣ условия. Мнозина мислятъ, че ако сѫ богати, ще постигнатъ много нѣща. Въ сѫщность, богатитѣ хора постигнали ли сѫ всичко? Външниятъ имъ животъ донѣкѫде е уреденъ, но вѫтрешниитъ не е. Вжтрешнитѣ възможности не зависятъ отъ външнитѣ условия. И бедниятъ, и богатиятъ човѣкъ иматъ своитѣ положителни и отрицателни чърти. Богатството и сиромашията сѫ преходни състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Когато влиза въ по-висока область на живота, човѣкъ трѣбва да мине презъ сиромашията, да се откаже отъ своитѣ стари навици и разбирания. Като осиромашее напълно, той влиза въ по-висока область на духовния животъ. Щомъ влѣзе въ новия животъ, човѣкъ започва да забогатява. Забогатяването показва, че той е миналъ отъ неблагоприятни въ благоприятни условия на живота. Забогатяването показва, че на човѣка сѫ дадени добри условия да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Щомъ придобие нѣщо ново, пакъ ще го поставятъ при условия да осиромашее, да се откаже отъ нѣкои стари навици. Следъ това пакъ ще забогатѣе. По този начинъ човѣкъ ще минава отъ едно състояние въ друго и постепенно ще се издига. Който иска да се развива правилно, да върви въ Божествения пѫть, непременно ще минава презъ сиромашията, докато се откаже отъ всичко старо. И Христосъ говори за самоотричането. Той съветва хората да внасятъ съкровищата си тамъ, дето не се губятъ. Какво ще стане съ вашия капиталъ, ако го вложите въ нѣкоя несигурна банка? Банката може да фалира, и паритѣ ще изчезнатъ. Най-сигурната банка е Божествената. Какъ ще занесете паритѣ си въ тази банка? Чрезъ нѣкой беденъ, но добъръ човѣкъ. Ако имате хиляда лева на разположение, дайте ги на нѣкой беденъ, който се нуждае отъ тѣхъ. Той ще вземе паритѣ, ще си услужи съ тѣхъ, ще благодари на Бога, ще благодари и на васъ. По този начинъ той изпраща тия пари въ Божествената банка, дето нито молецъ, нито крадецъ влиза. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — за любовьта. Който люби, той всичко може да постигне. Каже ли нѣкой, че не може да направи това или онова, той е боленъ. Само болниятъ не може да работи и се нуждае отъ чужда помощь. Здравиятъ, обаче, самъ си услужва, а същевременно помага и на ближния си. Който люби, той е здравъ човѣкъ; който не люби, той е боленъ. Следователно, който люби, всѣкога е готовъ да услужва и на себе си, и на близкитѣ си. Който не люби, той се нуждае отъ прислужници. Като знаете това, трѣбва ли да осъждате онзи, който люби? Щомъ люби, той е здравъ човѣкъ. Той има сила, енергия въ себе си, да помага на близкитѣ си — на всички дава по нѣщо. Болниятъ, обаче, само заповѣдва. Кое е за предпочитане: да обича човѣкъ, или да не обича? За предпочитане е любовьта предъ безлюбието. Въпрѣки това, често слушате майката да съветва дъщеря си да се пази отъ любовьта. Тя предпазва дъщеря си отъ неразбраната любовь. Съ съвета си тя иска да ѝ каже, да не влага всичкия си капиталъ въ банка, на която основитѣ съ разколебани. И на васъ казвамъ: Не влагайте всичката си любовь, всичкото си сърдце въ човѣкъ, който всѣки день се мѣни. Утре този човѣкъ ще измѣни на любовьта ви, и вие ще страдате. Ако искате да вложите нѣщо въ банката на нѣкой човѣкъ, вложете само излишното, т е. часть отъ изобилието си, а не всичкия си капиталъ. Вложите ли цѣлия си капиталъ, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете цѣлия си капиталъ. т. е. ума, сърдцето, волята, душата и духа си, въ Божествената банка. Вложете капитала си въ Бога т. е. въ любовьта. Въ живота съществуватъ три важни закона: законъ за цѣлото, законъ за множеството и законъ за частитѣ. Първиятъ законъ наричаме законъ на Бога, вториятъ — законъ за ближния, а третиятъ — законъ за самия себе. Първиятъ законъ включва всичко въ себе си. Следователно, ако имате любовь къмъ Бога, вие ще имате любовь и къмъ ближния и къмъ себе си, защото и двата закона се включватъ въ първия. Нѣмате ли любовь къмъ Бога, не можете да имате любовь и къмъ ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си. Надъ всичко стои любовьта къмъ Бога. После идатъ любовьта къмъ мнозинството и къмъ частитѣ. Човѣкъ трѣбва да работи съ законитѣ на любовьта, за да разбере вѫтрешния смисълъ на живота. Днесъ хората се срамуватъ отъ любовьта, вследствие на което не разбиратъ живота. Когато запитватъ нѣкого, обича ли, или не, той отказва, че обича, срамъ го е да се признае. Той не говори истината. Като го питатъ, дали люби нѣкого, той трѣбва да каже: Съжалявамъ, че още не обичамъ, както трѣбва. Бихъ желалъ да обичамъ повече, отколкото сега обичамъ. Не се срамувайте отъ любовьта. Когато нѣкой крие любовьта си, той прави това по две съображения: или любовьта му не е правилна, или се крие отъ хората, да не му попрѣчатъ нѣщо. Дойдете ли до любовьта, не се страхувайте отъ нея, нито се срамувайте. Ние говоримъ за онази любовь, която е необходимость за човѣшката душа и за човѣшкото сърдце. Ние не говоримъ за изопачената любовь на младитѣ. Следователно, разбирайте любовьта въ нейната чистота и светость. Не хвърляйте петна върху Божествената любовь. Обичайте съ сърдцето на ангелитѣ. Ако единъ ангелъ дойде на земята, той ще обича на всѣко време. За любовьта нѣма време, нѣма и възрасть. Любовьта изключва всѣкакъвъ грѣхъ и престъпление. Велико нѣщо е човѣкъ да обича! Да любишъ, това е най великата работа, която човѣкъ може да свърши на земята. Не се отказвайте отъ любовьта, на каквато възрасть и да ви посети. Не е важно възрастьта, важно е да предадете Божественото въ всичката му чистота. Ако можете да предадете Божественото на нѣкого, той цѣлъ животъ ще го помни. Божественото никога не се забравя. Презъ каквито изпитания да минава, човѣкъ всѣкога ще помни, че е получилъ нѣщо Божествено, че е позналъ любовьта, позналъ е Бога въ човѣка. Христосъ казва: „Любете се единъ другъ!“ Ако човѣкъ се отказва отъ любовьта, не се ли намира въ положението на Петра, който три пѫти се отрече отъ Христа? Откажете ли се отъ любовьта, вие разпъвате Бога въ себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: Както Богъ люби, така и азъ ще любя. Когато говорятъ за любовьта, хората се затварятъ въ себе си, не я приематъ. Защо? Подъ думата „любовь“ тѣ разбиратъ влюбването, настроенията, временнитѣ чувства, които водятъ къмъ разочарования. Това не е любовь. И до днесъ още хората не сѫ разбрали любовьта. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на любовьта. Това може да се постигне, когато всѣки прояви любовьта така, както е въ него поставена. Не е въпросъ, какво другитѣ хора казватъ, какво говорятъ ученитѣ и философитѣ. За мене е важно, какъ азъ разбирамъ любовьта, дълбоко въ себе си, споредъ както Богъ е опредѣлилъ. Какъ трѣбва да се обичаме? Изявлението на любовьта не седи въ даване на материални блага: пари, храна, кѫщи и др. Отъ тия блага, именно, хората умиратъ. Много хора сѫ умрѣли отъ преяждане; много хора сѫ умрѣли отъ голѣми богатства; много хора сѫ умрѣли отъ затваряне въ кѫщи. Затворницитѣ живѣятъ въ кѫщи, но отъ любовь къмъ тѣхъ ли сѫ направени тѣзи кѫщи? Искате ли да имате правилни отношения къмъ хората, спазвайте следнитѣ правила: Давайте на човѣка това, безъ което той не може да живѣе! Взимайте отъ човѣка това, безъ което ти не можешъ да живѣешъ! Видишъ ли, че нѣкой се дави, влѣзъ въ водата и го извади навънъ. Въ дадения моментъ той се нуждае отъ въздухъ. Извади го на въздуха и не философствувай повече. Той не може да живѣе безъ въздухъ. Въ случая ти си въ състояние да му дадешъ това, безъ което той не може. После пъкъ ти ще вземешъ отъ него това, безъ което не можешъ. Защо трѣбва човѣкъ да отива при Бога? За да получи отъ Него това, безъ което не може. Не отиде ли при Бога да вземе онова, което му е нужно, той е загубенъ. Като отиде при Бога, Богъ простира рѫката си къмъ него и го благославя. Следователно, простри рѫката си къмъ давещия, да му дадешъ това, отъ което той се нуждае, за да простре и Богъ рѫката си къмъ тебе, да вземешъ отъ Него това, отъ което се нуждаешъ. Каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ ближния му, такива ще бѫдатъ отношенията на Бога къмъ човѣка. Прострешъ ли рѫката си къмъ давещия, ще видишъ простряната дѣсница на Бога къмъ тебе. Благослови ближния си, за да бѫдешъ и ти благословенъ. Не прострешъ ли рѫката си къмъ ближния си, и Божията рѫжа нѣма да се простре къмъ тебе. Това е Божиятъ законъ, въ който нѣма никакво лицеприятие. Христосъ е изказалъ този законъ съ думитѣ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Този законъ е еднакъвъ и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си животъ, приложете този законъ въ отношенията си къмъ хората. Никой не може да бѫде обичанъ, ако той не обича Бога. Ако подозирате хората, вие нѣмате отношения къмъ Бога. Ако хората ви подозиратъ, тѣ нѣматъ отношения кьмъ Бога. И въ единия, и въ другия случаи, човѣкъ трѣбва да възстанови отношенията си къмъ Бога. Изправете отношенията си къмъ Първата Причина, за да видите красотата и величието на свѣта, да видите красотата и доброто, което е скрито въ вашия ближенъ. Като говоря за правилни отношения къмъ Първата Причина, азъ имамъ желание да вървите напредъ, да не се колебаете и съмнявате. Всички хора се намиратъ на границата на единъ преходенъ свѣтъ. За да минатъ тази граница и да видятъ простряна Божията рѫка върху себе си, тѣ трѣбва да оставатъ настрана раницитѣ си, пълни съ стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнатъ напредъ, безъ товаръ, като малки, разумни деца. Ще кажете, че Богъ не гледа къмь васъ благосклонно. Отъ васъ зависи да гледа благосклонно. Ако сте смѣли и решителни и прострете рѫката си къмъ вашия ближенъ, и Богъ ще простре рѫката си къмъ васъ. Ако оттеглите рѫката си отъ вашия ближенъ, и Богъ ще оттегли рѫката си отъ васъ. Ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ въ единство, и Божиятъ Духъ ще бѫде въ единство съ васъ. Азъ виждамъ желанието на всички хора да минатъ границата, но виждамъ и спънкитѣ, които ги спиратъ. Щомъ се намѣрятъ предъ нѣкаква спънка, тѣ спиратъ движението си и се готвятъ да се върнатъ назадъ. Не, никакво връщане назадъ. Бѫдете смѣли да вървите напредъ. Ако сгрѣшите, ще се изправите и пакъ ще продължите напредъ. Ще грѣшите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпроситѣ. Така постѫпватъ и възвишенитѣ сѫщества. Не се смущавайте, ако видите, че нѣкой нѣща не сѫ направени, както трѣбва. Единъ день тѣ ще се изправятъ, ще бѫдатъ приятни за гледане. Какво лошо има въ цѣлувката на нѣкой човѣкъ, който въ миналото ви е мушкалъ съ ножъ? За предпочитане е цѣлувката му, макаръ и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, съ който може да отнеме живота ви. Ще дойде день, когато цѣлувката му ще се превърне въ благородно и велико дѣло. Той ще дойде при васъ въ такъвъ моментъ, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговецъ, който се намира предъ фалиментъ, той ще извади отъ кесията си една голѣма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и цѣлувката му и ще благодарите, че е спасилъ честьта и живота ви. Бубата не остава всѣкога буба. Отъ буба тя се превръща въ пашкулъ, отъ който следъ време изхвръква навънъ, като пеперудка, и каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира сладкия нектаръ на цвѣтята. Не губете вѣра въ новото, което е вече предъ нозетѣ ви. Приемете го съ отворени умове, сърдца и души, защото само то е въ състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свѣтъ. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 5. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно разрешаване Размишление. Ще прочета 3. глава отъ II. Послание къмъ Тимотея. Въ тази глава апостолъ Павелъ описва бѫдещитѣ времена. Тѣ отговарятъ на сегашната епоха. Той говори за тия времена като болезнени състояния, които ще настѫпятъ въ духовния животъ на хората. Всѣко болезнено състояние е резултатъ на вѫтрешна дисхармония въ човѣка. Всѣки човѣкъ може да заболѣе, физически и психически. Това зависи отъ неговия неправиленъ животъ. Следователно, за да се справятъ съ аномалиитѣ на своя личенъ животъ, хората се нуждаятъ отъ дълбоко разбиране, отъ вѫтрешна философия на цѣлокупния животъ. Който има това разбиране, той е отговоренъ за своитѣ дѣла; който нѣма това разбиране, той е свободенъ временно отъ отговорность. Една отъ причинитѣ за аномалиитѣ въ човѣшкия животъ се дължи на факта, че, при разрешаване на всички въпроси, човѣкъ внася своето лично разбиране. Личниятъ елементъ е причина за всички разногласия въ живота. Личниятъ елементъ не може да разреши въпроситѣ на цѣлокупния животъ. Той дава само временни настроения въ човѣка. Запримѣръ, за известенъ моментъ човѣкъ мисли, че знае много нѣща; на следния моментъ той вижда, че нищо не знае, И дветѣ положения сѫ невѣрни. За известенъ моментъ човѣкъ мисли, че е богатъ; на другия день мисли, че е беденъ. Тѣзи промѣни сѫ резултатъ на настроения, които не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Съвременнитѣ хора, съ своитѣ настроения, могатъ да се сравнятъ съ чешма, която днесъ тече обилно, а на другия день пресъхва. Като видите, че чешмата тече, вие се приближавате къмъ нея, пиете отъ водата ѝ, радвате се заедно съ нея. Тя пѣе и се радва разказва ви за своята любовь. Като минете на другия день презъ сѫщата чешма, вие оставате изненадани. Защо? Чешмата е пресъхнала, не тече. Вие пакъ се спирате предъ нея и слушате тжгата ѝ. Тя се оплаква, че възлюбениятъ й я напусналъ. Като знаете свойствата на водата, т. е. на нейния възлюбенъ, вие намирате, че тя не може да направи това. Водата е постоянна въ чувствата си. Тя не знае, какво нѣщо е умраза. Вие започвате да търсите причината за нещастието, което е сполетѣло чешмата. Какво виждате? Една отъ тржбитѣ на канализацията се е пукнала, и водата изтича навънъ. Щомъ вземете мѣрки да изправите канализацията, водата тръгва по своя опредѣленъ пѫть. На другия день виждате сѫщата чешма да пѣе своята игрива и радостна пѣсень. Тя е доволна, че възлюбениятъ се върналъ при нея. Човѣкътъ, разумното сѫщество, дойде при чешмата, взе участие въ скръбьта ѝ, поправи инсталацията, и чешмата отново потече. Тъй щото, налегнатъ ли ви скърби и нещастия, обърнете се къмъ Божествения Духъ и Му разкажете всичкитѣ си мѫчнотии. Не казвайте, че любовьта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духътъ ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че въ инсталацията нѣкѫде се е пукналъ единъ кюнецъ. Щомъ смѣни пукнатия кюнецъ съ здравъ, нещастието ще ви напусне, и вие ще влѣзете въ нормалния пѫть на живота. Като не разбиратъ причинитѣ за своитѣ нещастия, хората ги търсятъ вънъ отъ себе си и казватъ, че животътъ е лошъ. Едно трѣбва да знаете: животътъ не може да бѫде нито лошъ, нито добъръ. Да мислите, че животътъ е добъръ или лошъ, това сѫ ваши лични схващания. Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човѣкъ може да бѫде лошъ или добъръ, но не и животътъ. За да бѫде човѣкъ лошъ, това показва, че нѣкакъвъ чуждъ елементъ се е вмъкналъ въ неговото естество. Две причини има, които раждатъ злото и доброто. Тѣ сѫ: голѣмото изобилие и го- лѣмиятъ недоимъкъ. Значи, при известни случаи голѣмиятъ недоимъкъ ражда злото, а при други — ражда доброто; сѫщото може да се каже и за голѣмото изобилие: понѣкога ражда злото, а понѣкога — доброто. Като слушатъ, че изобилието и недоимъкътъ могатъ да произведатъ и добро, и зло, за мнозина това се вижда невѣроятно. За да приемете, че това е възможно, ще ви дамъ следния примѣръ. Две приятелки, на еднаква възрасть, се обичатъ, разбиратъ се, заедно четатъ и учатъ. По едно време между тѣхъ влиза единъ младъ, красивъ момъкъ. Тримата започватъ да дружатъ. Въ първо време дружбата имъ е чиста, красива. Обаче, и дветѣ се влюбватъ въ момъка, и всѣка иска да го задържи за себе си. Това чувство раздѣля приятелкитѣ. Между тѣхъ се явява нѣщо лошо. Тѣ се ненавиждатъ една друга, не могатъ да се търпятъ, вследствие на което сѫ въ постоянна борба. Тѣзи моми не разбиратъ сѫщината на нѣщата. Ако разбираха живота, тѣ щѣха да знаятъ, че е невъзможно да обсебятъ човѣка, да го задържатъ за себе си. Коя е причината за лошитѣ отношения между дветѣ приятелки? Недоимъкътъ. Ако имаше два момъка между тѣхъ, приятелскитѣ отношения щѣха да се запазятъ. Вториятъ момъкъ щѣше да спаси положението. Безъ него първиятъ момъкъ ще стане жертва на дветѣ воюващи страни. Когато двама души се състезаватъ за единъ и сѫщъ обектъ, причината за това се крие, или въ самия обектъ, или въ воюващитѣ страни. Обаче, и въ единия, и въ другия случай въ човѣка се проявява низшето „азъ“. Примѣрътъ съ дветѣ приятелки се срѣща навсѣкѫде въ живота, въ различни форми. Двама бедняци могатъ да се влюбятъ въ кесията на единъ богаташъ и да започнатъ да се състезаватъ помежду си. Както момъкътъ събужда проявитѣ на низшето „азъ“ въ момата, така и кесията събужда алчностьта за пари въ двамата бедняци. И двамата дебнатъ богатия, всѣки иска да го обере, да задържи кесията му за себе си. Ако двамата бедняци бѣха солидарни помежду си, тѣ щѣха по-лесно да го обератъ и да си раздѣлятъ паритѣ. Но това не става, защото всѣки иска самъ да го обере, да не дѣли богатството съ приятеля си. Благодарение на повърхностното разбиране на живота, тази драма се разиграва въ всички прояви на човѣшкия животъ. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ вѫтрешното състезание между сѫществата въ себе си. Той иска да сподѣли нѣкаква работа съ своя приятель, но нѣщо отвѫтре му казва: Мълчи, нищо не говори още! Ако намисли да отиде нѣкѫде, нѣщо отвѫтре му казва: Иди! Друго нѣщо му казва: Не отивай! Като слуша двата различни гласа, човѣкъ не знае, какво да направи и започва да се колебае. Единъ турски бей отишълъ съ хрътката си на ловъ за зайци. Хрътката му видѣла единъ заякъ и хукнала да го гони. За да я окуражи, беятъ викалъ следъ нея гальовно и ласкаво. Хрътката се извивала на една и на друга страна следъ заяка, но го изпуснала отъ погледа си. Заякътъ ударилъ на бѣгъ и се скрилъ нѣкѫде изъ шубръкитѣ. Недоволенъ отъ хрътката си, беятъ започналъ да я ругае, да я нарича съ лоши имена. Въ първия случай хрътката чуваше нѣжни и ласкави думи отъ господаря си, а въ втория — груби думи и хокания. Защо се сърди беятъ на хрътката? Тя ли е виновна, че заякътъ избѣгалъ? Нито хрътката е виновна, нито заякътъ. Заякътъ бѣга и си мисли: Ако не избѣгамъ, ще задоволя човѣка, ще си хапне отъ моето вкусно месце. Ако избѣгамъ, ще спася живота, който Богъ ми е далъ. Беятъ не може ли да мине безъ заешко месо? Може да се живѣе и безъ заешко месо. Но защо не е успѣлъ този день? Много естествено. Има дни, часове и минути въ живота на човѣка, когато той се натъква на отрицателни числа въ себе си. Попадне ли на едно отъ тия числа, каквото и да започне човѣкъ, непремѣнно ще го сполети нѣкакво зло. Коя е причината за това? Причината за нещастията въ живота се дължи на пѫтищата, по които човѣкъ се движи. Нѣкѫде пѫтищата сѫ гладки, равни, а нѣкѫде иматъ голѣми трапове. Нѣкой тръгва на пѫть съ своята слаба кола. Като го видятъ, близкитѣ му казватъ: Не тръгвай на пѫть съ тази кола! — Зашо? — Пѫтьтъ, презъ който ще минешъ, не е равенъ, ще паднешъ въ нѣкой трапъ. — Не отлагамъ пѫтуването си. Както и да е, ще мина. Той тръгва, но още въ началото срѣща съпротивление. Колата се спъва отъ неравния пѫть и пада въ единъ трапъ. Какво трѣбва да прави сега? Ще чака известно време въ трапа, докато мине нѣкой по сѫщия пѫть и му помогне да извади коня и колата си. Какво трѣбва да прави коларьтъ, чиято кола е слаба? Той трѣбва да чака, докато пѫтьтъ се оправи. Докато се оправи този пѫть, могатъ да минатъ дни, седмици, месеци и години. За предпочитане е човѣкъ да чака десеть години, докато се оправи пѫтя, отколкото да тръгне съ своята слаба кола по неравния пѫть. Щомъ пѫтьтъ се оправи, той ще стигне по-скоро, отколкото, ако би тръгналъ съ слабата си кола по неравния пѫть. На всѣка стѫпка той ще се спъва, ще чака помощь, ще се връща, пакъ ще тръгва и т. н. Чакайте, докато колата ви се усили, докато пѫтьтъ се изглади, и тогава тръгвайте. Това се отнася до физическия животъ, но сѫщото може да се каже и за духовния животъ на човѣка. Двама души следватъ духовния пѫть: единиятъ е тръгналъ преди десеть години, а вториятъ тръгва днесъ. Нѣма да се мине много време, вториятъ ще настигне първия и ще го замине. Защо? Защото първиятъ се движи съ бързината на биволска кола, а вториятъ — съ бързината на свѣтлината. Значи, бързината разрешава въпроситѣ на живота. Въ какво се заключава бързината? Въ здравия умъ, въ благородното сърдце и въ правилното разбиране на живота и на отношенията между хората. Който притежава тия нѣща, и между лоши хора да влѣзе, запазва спокойствието си. За него зло не сѫществува. Ще кажете, че еди-кой си обралъ единъ богатъ човѣкъ. Право е, че човѣкъ не трѣбва да краде, да обира хората, но нѣма сѫщество на земята, което да не е обрало нѣкого. Скѫпоценниятъ камъкъ е красивъ, но за тази красота той е взелъ нѣщо отъ земята. Дървото дава сладки и добри плодове, но колко елементи е обрало то отъ земята и отъ въздуха! Човѣкъ е богатъ, добре изхраненъ, здравъ, но знаете ли, колко житни класове и колко кокошки и агнета е изялъ и обралъ, за да стане такъвъ? Следъ всичко това човѣкъ ще започне да критикува този-онзи, да ги счита виновници за злото въ свѣта. Всѣки е виновникъ за нѣщо. Кѫде е благородството на човѣка? Нѣкой ще каже за себе си, че е лошъ човѣкъ. Това не е никаква философия. Другъ казва за себе си, че е добъръ. Добъръ е, наистина, но при условия. Когато водата тече, всички хора сѫ добри, всички се радватъ и веселятъ. Щомъ водата престане да тече, всички ставатъ лоши и започватъ да скърбятъ. Накарайте жадния да пѣе и вижте, ще задоволи ли желанието ви. Той ще каже: Ще ме извините, не мога да пѣя, гърлото ми е засъхнало, три деня не съмъ пилъ вода. Какво трѣбва да се направи, за да не се разваля приятелството между две другарки? Ако момъкътъ, който влиза между тѣхъ, представя жаденъ пѫтникъ, тѣ трѣбва да го напоятъ. И дветѣ едновременно трѣбва да задоволятъ жаждата му. Въ случая тѣ даватъ нѣщо отъ себе си, безъ да искатъ да го обератъ. Яви ли се желание въ всѣка една отъ тѣхъ да вземе нѣщо отъ момъка, безъ да даде нѣщо отъ себе си, тѣ непремѣнно ще се скаратъ. Значи, разрешаването на спорнитѣ въпроси седи въ даването. Щомъ давате безъ мѣрка, доброто иде; щомъ взимате безъ мѣрка, злото иде. Следователно, каже ли нѣкой, че дава безъ мѣрка, това показва, че той е добъръ човѣкъ. Ако взима безъ мѣрка, той е лошъ човѣкъ. Само онзи дава безъ мѣрка, който не туря никакво ограничение на Божественото въ себе си. Той дава пѫть на водата, да тече свободно, да разнася Божието благословение навсѣкѫде. Ако задържи водата за себе си, тя ще завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си и ще причини редъ пакости. Дойде ли до положението да взима безъ мѣрка, човѣкъ спира движението на Божественото, затваря го въ себе си и самъ си причинява зло. Новото възпитание се основава върху даване свободенъ пѫть на Божественото. Затворите ли Божественото за себе си, злото ще дойде. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за себе си. Какъ трѣбва да мисли за себе си? Той има право да задържа за себе си само онова, което е опредѣлено за него. Останалото трѣбва да го пусне свободно да тече, да напоява всички мѣста, презъ които ще мине. Като ограничава Божественото, човѣкъ се натъква на страдания. И страданията иматъ своя добра страна. Чрезъ страданията хората започватъ да търсятъ Бога. Безъ изпитания, мѫчнотии и страдания, тѣ не могатъ да се възпитаватъ. Защо? Дебела е още главата имъ. За българина се казва, че ималъ дебела глава. Това отчасти е вѣрно. Наистина, има една категория българи, които иматъ дебела глава, но има и такива българи, които сѫ престанали вече да иматъ български глави. За да изтънѣе главата на човѣка, нужни сѫ стотици и хиляди години. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ желанието да свежда нѣщата къмъ себе си. Всѣко нѣщо трѣбва да запази своитѣ характерни чърти. Искате ли да приемете една нова идея, или едно ново учение, приемете го такова, каквото се е родило, не прибавяйте и не отнимайте нищо отъ него. Всѣко нѣщо трѣбва да запази своята първична чистота, своя вѫтрешенъ смисълъ. Искате ли да проявите Божественото въ себе си, проявете го въ този видъ, какъвто му е даденъ. Приложите ли Божественото въ своя първиченъ произходъ, всичко останало се развива правилно. Следователно, ако не приложите Божественото въ своя първиченъ произходъ, нищо не можете да постигнете. Здравиятъ може да постигне всичко, каквото желае. Болниятъ, обаче, нищо не може да постигне. Той се нуждае отъ услугитѣ на здравитѣ. Докато е въ болницата, човѣкъ се нуждае отъ помощьта на милосърдни братя и сестри. Излѣзе ли отъ болницата, той самъ ще си услужва, а сѫщевременно ще услужва и на ближнитѣ си. Той ще вземе кривата съ житото и ще отиде на нивата да сѣе. Той самъ ще се радва на плодоветѣ на своята работа. Очаквате ли на помощьта на хората, вие сте болни. Това е извънъ естествения редъ на нѣщата. Наистина, човѣкъ не може самъ да реши всички задачи на живота си, но никога не трѣбва да се осланя на чужда помощь. Той трѣбва да прави усилия, самъ да решава задачитѣ си, и, следъ като е опиталъ всички методи, тогава може да потърси помощьта на другитѣ. Човѣкъ не може да бѫде като Бога, но може да стане разуменъ, да знае, какъ да постѫпва, какъ да решава задачитѣ си. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да мине границата на разумностьта и да се превърне въ ангелъ, или да падне по-долу отъ положението, въ което се е намиралъ. Това зависи отъ самия него. Ако преждевременно, съ неестествено усилие, е преминалъ границата на разумностьта, той непремѣнно ще падне. Ако това е постигналъ естествено, той ще се издигне още по-високо, до възможноститѣ на ангела. Каквото и да прави, човѣкъ все трѣбва да се издигне надъ себе си, надъ своитѣ разбирания и моралъ. Старитѣ разбирания, стариятъ моралъ сѫ за децата. Възрастнитѣ се нуждаятъ отъ нѣщо ново, което да имъ даде новъ потикъ въ живота Не мислете, че ако станете учени, ще разрешите всички въпроси. Ако можете да приложите учението си, има смисълъ да бѫдете учени Обаче, ако не можете да го приложите първо въ своя животъ, а после за другитѣ, вие ще приличате на чешма, отъ която тече изобилно вода. Водата минава презъ чешмата, но чешмата не се ползува отъ нея. Тогава нищо друго не ви остава, освенъ да се радвате на благото, което минава презъ васъ. Това не значи, че трѣбва да задържате благото за себе си, като свое собствено. Въ свѣта, въ природата нѣма собствени нѣща. Ако съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, това се дължи на факта, че тѣ задържатъ благата, които великата природа обилно раздава, и ги патентоватъ като собствени изобретения. Нѣкой написалъ една научна книга, или открилъ нѣкакъвъ законъ, създалъ нѣкава теория и т. н. каква собственость е тази? Законитѣ сѫ притежание на природата. Тѣ сѫществуватъ въ самата нея, а човѣкъ дохожда и патентова нейнитѣ закони. Ще кажете, че нѣкой изработилъ една машина и я счита свое изобретение. Машината е негово изобретение, а законитѣ, възъ основа на които е построена тя, сѫ природни. Чия е машината? На кого принадлежи тя: на човѣка, или на природата? Когато учи законитѣ на живота и на природата, човѣкъ коренно измѣня своя езикъ. Ако види, че една ябълка пада отъ дървото, той знае, преждевременно ли е паднала, или на време? Ако е паднала преждевременно, той знае, по силата на какъвъ законъ е паднала. Той знае, защо е станало това. Той казва, че ябълката е узрѣла вече, затова е паднала. Тя е пожелала да отиде въ свѣта, да се посади въ земята и отново да израсте. Ако пъкъ вѣтърътъ я откѫсналъ отъ дървото, това показва, че червей имало въ нея. Защо ябълката допуснала червея въ себе си, да развали плода й? Когато плодътъ узрѣе, господарьтъ иде съ кошница въ рѫка и го сваля отъ дървото, съ всички почести и уважения. И човѣкъ представя плодъ, който зрѣе на дървото на живота. Ако върви въ правия пѫть, Богъ, Който го обича, ще дойде при дървото и ще го снеме оттамъ, съ всички почести и уважения. Той нѣма да пада на земята, но когато узрѣе, самъ ще слѣзе, или ще отиде въ рѫката на своя Създатель и господарь. Като ученици, вие трѣбва да разбирате живота въ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Повърхностнитѣ разбирания не опредѣлятъ нѣщата. Не е достатъчно да каже човѣкъ за себе си, че е добъръ, силенъ, уменъ. Силата на човѣка се опредѣля отъ два момента: отъ голѣмата скръби и отъ голѣмата радости. Ако не може да издържи тия два момента въ живота си, човѣкъ е слабъ. Ако бѣгате отъ красивата мома, отъ пълната кесия, вие сте слабъ човѣкъ. Срещнете ли красива мома, спрете се, поговорете съ нея, услужете ѝ, ако има нужда отъ вашата услуга, и си заминете. Намѣрите ли кесия, пълна съ злато, наведете се да я вземете и потърсете нейния притежатель. Дайте му кесията, поговорете съ него, да спечелите довѣрието му, и си заминете. Приятно е да имате довѣрието на хората, да ви се радватъ, да разчитатъ на вашата дума. Приятно е да срещнешъ човѣкъ, на когото всѣкога си говорилъ истината, но и той никога да не те е лъгалъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да говоришъ истината на човѣка. Да говоришъ всѣкога истината, да имашъ правилни отноше ния къмъ всички хора, това значи, да имашъ правилни отношения къмъ Бога. Какво иска Богъ отъ човѣка? Да изпълнява волята Му. Като изпълнява волята Божия съ чистота и светость, човѣкъ придобива сила да се справя съ всички външни и вѫтрешни мѫчнотии и изкушения. Като живѣе, човѣкъ неизбѣжно се натъква на противоречия и изкушения, на неразположения и съмнения, но той трѣбва да ги държи далечъ отъ себе си, да не имъ се подава. Какво се ползува човѣкъ, ако допусне едно съмнение или изкушение въ себе си? Освенъ, че нищо нѣма да придобие, но ще се разруши. Богъ никога не се измѣня. Свѣтътъ може да се обърне съ главата надолу, цѣлата вселена може да се разруши, но Богъ остава неизмѣненъ. Като знаете това, не питайте, защо свѣтътъ е създаденъ такъвъ, защо идатъ страданията, но кажете: Господи, дай ми повече свѣтлина да разбирамъ свѣта, да разбирамъ смисъла на страданията и да ги понасямъ спокойно. Вѣрващиятъ разбира смисъла на страданията и се учи отъ тѣхъ. Той знае, че радоститѣ му се опредѣлятъ отъ страданията. Ако нѣма страдания, и радости нѣма да има. Нѣма същество въ свѣта, което може да се радва, безъ да е страдало. И обратното е вѣрно: нѣма страдания безъ радости. Когато нѣкой страда, това показва, че по-рано се е радвалъ. Изобщо, силата на радостьта се опредѣля отъ силата на страданието. Христосъ, Синъ Божи, дойде на земята и понесе най-голѣмитѣ страдания. Заради тия страдания днесъ 500 милиона хора се молятъ, радватъ и живѣятъ въ Негово име. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа, да ги почитатъ и славятъ, но не искатъ да минатъ презъ Неговитѣ страдания. Това е невъзможно. Искашъ ли да бѫдешъ като Христа, ще приемешъ Неговия кръстъ. Били ли сте въ положението на Христа, разпнати на кръстъ, а отдолу римскитѣ войници да се гаврятъ съ васъ? Опитвали ли сте римския камшикъ, трънения вѣнецъ, пробождането съ копие? Никой още не е опитвалъ страданията на Христа, а иска да бъде като Него. Знаете ли, какво значи, да те изостави Богъ и да се обърнешъ къмъ Него съ думитѣ: „Отче, защо си ме оставилъ?“ Велико бѣше търпението на Христа. Той издържа всички страдания, безъ да се усъмни и поколебае въ Господа, заради което на третия день възкръсна. Който иска да следва Христа, трѣбва да мине презъ Неговия пѫть. А тъй, да седне отлѣво, или отдѣсно на Христа, както пожелаха Заведеевитѣ синове, това е невъзможно. Богъ опредѣля мѣстото на човѣка. Следователно, който иска да се радва, трѣбва да приеме страданията, които му се даватъ. Страданието представя грозна мома, а радостьта — красива. Ако търсите слугиня, която да ви работи добре, вземете нѣкоя грозна. Тя ще работи и ще ви задоволи. Вземете ли красива слугиня, скоро ще я загубите. За да се научи да работи, човѣкъ трѣбва да мине презъ грозотата. Щомъ се научи да работи, той ще стане красивъ. Каквото е отношението на грозната мома къмъ господаря й, такова е отношението на всѣки човѣкъ къмь Бога. Окото на красивата мома гледа навънъ, къмъ свѣта, затова работитѣ й не вървятъ добре. Окото на грозната мома гледа навѫтре, къмъ Бога, затова тя е работна, и работитѣ й се нареждатъ добре. На какво се дължи неуспѣха на човѣка? Неуспѣхътъ на човѣка се дължи на това, че той очаква отъ живота повече, отколкото може да му се даде. Каквито усилия и да прави човѣкъ, царь не може да стане, гений — сѫщо, богатъ или сиромахъ — сѫщо. Едно може да стане човѣкъ — наследникъ на истината. Тъй щото, каквито усилия и да правите, вие се приготвяте само за едно положение — да станете наследници на истината. Придобиете ли истината, вие ще живѣеге въ свѣтлината й, както се ползувате отъ слънчевата свѣтлина. Кой не е опиталъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи? Каквото неразположение и да имате, като изложите гърба си на слънце, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни енергии, изложете гърба си на югъ, а лицето на северъ; ако енергиитѣ, които сѫ произвели неразположението ви, сѫ положителни, обърнете се съ лице къмъ югъ, а съ гръбъ къмъ северъ. Нѣма да мине много време, и неразположението ще изчезне. Ако сте хремави, или простудени, изложете гърба си на югъ, къмъ слънчевитѣ лѫчи. Тѣ лѣкуватъ всички болести. Съвременната медицина познава болезненитѣ състояния на човѣка по окото. Като погледне окото, лѣкарьтъ познава състоянието на болния. Това не е правилно. Окото е създадено за добродетелитѣ на човѣка, а не за болеститѣ. Споредъ мене, здраво око е това, въ което се виждатъ добродетелитѣ на човѣка. Не се ли виждатъ никакви добродетели, окото е болно. Ще кажете, че сѫществува наука за окото, споредъ която се познава, какви болести има човѣкъ въ даденъ моментъ и какви го очакватъ въ бѫдеще. Изобщо, окултнитѣ науки иматъ съвсемъ друго предназначение отъ това, което днесъ имъ даватъ. Физиогномията, запримѣръ има предъ видъ нормалнитѣ прояви на човѣка, а не анормалнитѣ. Дойдете ли до сърдцето, не търсете болести въ него, но провѣрете, какви чувства се изявявать чрезъ него. Спрете вниманието си върху благороднитѣ и възвишени чувства въ човѣка и вижте, какъ се отразяватъ тѣ върху пулса на сърдцето. Сегашнитѣ времена изискватъ положителни мисли и чувства. Не се допущатъ вече отрицателни мисли и чувства. Каже ли нѣкой, че е грѣшникъ, ще го изпратятъ на баня да се окѫпе. — Слабъ човѣкъ съмъ. — Щомъ си слабъ, ще отидешъ на нивата да работишъ, да се калишъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да се учи, да мисли и да чувствува правилно. На човѣка сѫ дадени дарби, които той не е обработилъ. Богатството е въ него, а той ходи да се оплаква отъ сиромашията. Това не се позволява. Човѣкъ трѣбва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използува дарбитѣ, които му сѫ дадени. Достойнството на човѣка седи въ любовьта му къмъ самата любовь, къмъ мѫдростьта и къмъ истината. Като изяви любовьта си къмъ тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човѣкъ е изпълнилъ своето предназначение на земята. Ако пъкъ може да ги предаде на човѣчеството, той минава вече за Учитель. Богъ се проявява чрезъ Учителя така, както чрезъ никой другъ човѣкъ. Защо? Защото Учительтъ живѣе въ Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява въ Бога. Затова и Христосъ казва, че ако се поколебае само за моментъ въ вѣрата и любовьта си къмъ Бога, и Той ще бѫде подобенъ на обикновенитѣ хора. Докато живѣе въ низшето си съзнание, човѣкъ спада къмъ ония величини, които се изваждатъ и дѣлятъ. Той минава презъ процеса на смаляването, както цѣлитѣ числа се дѣлятъ на малки, дробни единици. Въ Божественото съзнание, обаче, нѣщата се увеличаватъ и разширяватъ. Като дойдемъ до висшата математика, тамъ единицата се дѣли и увеличава до безконечность. Този законъ се прилага въ живота на хората. Запримѣръ, за да изправи една своя погрѣшка, човѣкъ трѣбва да я дѣли до безконечность, докато най-после тя сама се откаже отъ него. За да се прояви доброто, процесътъ е точно обратенъ. Човѣкъ трѣбва да събира. Като започне да събира и натрупа много нѣща, човѣкъ изпитва желание да раздава. Така се събужда въ него разположение къмъ даване, и той става щедъръ. Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума си отрицателната мисъль, че нищо нѣма. Напротивъ, той всѣкога трѣбва да мисли, че е богатъ и може да раздава отъ своето богатство на другитѣ. Като изнасямъ тия нѣща, азъ нѣмамъ предъ видъ да ви сѫдя. Има кой да ви сѫди. Страданията, мѫчнотиитѣ, неуспѣхитѣ въ живота ви сѫ вашата сѫдба. Злото, на което се натъквате, е сѫщо вашата сѫдба. То е подобно на ония кираджии, които влизатъ въ кѫщата ви, живѣятъ нѣколко години наредъ, безъ да плащатъ наемъ. Вмѣсто да плащате дълга си отъ наема на кѫщата, вие още повече обърквате смѣткитѣ си и се измѫчвате. Ето защо, прилагайте правилото: никога не пущайте въ кѫщата си кираджии, които не плащатъ. Видите ли, че много обещаватъ, че сѫ готови да плащатъ голѣми наеми, дръжте ги далечъ отъ себе си. Като окултни ученици, вие трѣбва да знаете, че съдържате въ себе си семената на всички добри плодове. Ако днесъ не сте още окултни ученици, въ пълния смисълъ на думата, нѣкога ще станете. Ако днесъ не сте светии, нѣкога ще станете. Вие носите въ себе си всички възможности за доброто въ зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семкитѣ на добритѣ заложби въ себе си и да чакате времето на тѣхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човѣкъ да стане светия. Споредъ мене най-красивиятъ и великъ животъ е животътъ на светията. Той се придобива най-лесно. По-мѫчно е да станешъ гений, още по-мѫчно да станешъ талантливъ или обикновенъ човѣкъ. Слѣзешъ ли до положението на грѣшникъ, това е най-мѫчно. Хората мислятъ, че лесно е да станешъ грѣшникъ. Не, това е най мѫчната наука и изкуство. Колкото е мѫчно да стане човѣкъ грѣшникъ, толкова е лесно да стане светия. Понѣкога слушате да се говори лошо за жената, че тя е внесла грѣха въ свѣта. Други пъкъ нападатъ мѫжа. Като изучавамъ този въпросъ, азъ намирамъ, че нѣма по-лошо сѫщество въ свѣта отъ жената и отъ мѫжа, но сѫщевременно нѣма по-добро сѫщество отъ жената и отъ мѫжа. Отъ човѣка зависи, коя страна ще прояви — добрата или лошата. Днесъ нито мѫжътъ може да бѫде идеалъ за жената, нито жената за мѫжа. Идеалъ на човешката душа може да бѫде онзи първиченъ човѣшки образъ, за който се казва въ Битието, че билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. За да постигне своя идеалъ, човѣкъ е правилъ и продължава да прави усилия. Презъ какви положения не е минавалъ той въ своитѣ животи, какви ли препятствия не е срѣщалъ, но стремежътъ му, да се върне къмъ своя първиченъ образъ, не е изгасналъ. Като царь и владика, като ученъ и простъ, съзнателно или несъзнателно, човѣкъ неотклонно следва пѫтя на своята душа. Човѣкъ се стреми да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Съ това той е разрешилъ единъ отъ важнитѣ въпроси на живота. Отъ добритѣ отношения на човѣка зависи неговиятъ сегашенъ и бѫдещъ успѣхъ. Една отъ основнитѣ мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всѣкога доволенъ. Вие не можете да видите на лицето му бръчка отъ недоволство. И въ ада, и въ рая да го изпратите, той всѣкога е доволенъ. Защо? Защото отъ всичко се учи. За Божественото той е готовъ на всички жертви. Той очаква да бѫде изпратенъ всѣки моментъ на работа, да помага на своитѣ малки братя. Както очаквате деня на пролѣтното равноденствие — 22 мартъ, така очаквайте събуждането на Божественото съзнание, придобиването на новъ животъ. Днесъ всѣки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъвтяване на съзнанието. Сегашнитѣ хора знаятъ, какво значи разцъвтяване на съзнанието. Тѣ сѫ го изпитали върху себе си но не могатъ да го задържатъ — скоро заспиватъ. И съзнанието имъ ту се пробужда, ту заспива. Щомъ се прояви Божествениятъ животъ въ човѣка, той минава въ категорията на светиитѣ. Азъ не говоря за онѣзи светии, които се раждатъ и умиратъ. Азъ говоря за светии, за които може да се каже, че сѫ родени отъ Духъ и вода. За тѣхъ пъкъ Писанието казва: „Ако не се роди човѣкъ изново, нѣма да влѣзе въ Царството Божие.“ За да дойде до новораждането, човѣкъ трѣбва да изучава новия животъ, т.е. живота, който Богъ е вложилъ въ него. Що се отнася до живота на миналото, тамъ нѣма какво да се учи. Миналиятъ животъ е пъленъ съ отрицателни прояви, а сегашниятъ води човѣка къмъ положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате въ него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналиятъ животъ се проявява, детето изглежда като старецъ. Щомъ се прояви настоящиятъ животъ лицето на детето става свѣтло и красиво. Божественото е въ настоящето. Миналиятъ и сегашниятъ животъ въ човѣка сѫ въ постоянна борба. Слушате нѣкой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия день го виждате съ потъмнѣло лице, недоволенъ отъ себе си и казва: Тази работа не е за мене. Той ту пада, ту става, докато единъ день се освободи отъ старото и влѣзе въ новия животъ. Борбата, която става въ човѣка, е неизбѣжна. Не се смущавайте отъ тази борба. Както сте създали миналото, така трѣбва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи въ това, да станете господари на миналото. Какво значи, да стане човѣкъ господари на своето минало? Това значи, да преодолѣе всички спънки, всички мѫчнотии, които той самъ е създалъ. Мѫчнотиитѣ, спънкитѣ и слабоститѣ на човѣка сѫ остатъци отъ неговия миналъ животъ. Отъ желанието и съзнанието на човѣка зависи справянето му съ мѫчнотиитѣ на неговия животъ. Единъ човѣкъ пилъ цѣли 20 години, презъ което време пропилъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Най-после дошълъ деньтъ на пробуждането на съзнанието му. Той отишълъ въ една кръчма и заповѣдалъ да му донесатъ една чаша вино и една чаша вода. Турилъ и дветѣ чаши предъ себе си, погледналъ първо къмъ чашата съ виното и казалъ: Досега ти ми бѣше господарь. Докато ходѣхъ по твоя умъ, всичко изпихъ. Той турилъ настрана чашата съ виното и казалъ: Отсега нататъкъ азъ ще ти бѫда господарь! Следъ това дигналъ чашата съ водата и я изпилъ. На излизане отъ кръчмата, той заплатилъ виното на кръчмаря и вече не стѫпилъ въ никоя кръчма. Той се увѣрилъ, че може да бѫде господарь на своитѣ слабости. Следователно, разрешението на задачитѣ седи въ това, да стане човѣкъ господарь на низшето съзнание въ себе си. Човѣкъ не може да нарушава ония закони, които Богъ е поставилъ въ живота. Човѣкъ не може да измѣня Божествения планъ. Като знаете това, всички трѣбва да работите за реализиране на този планъ. Докато работите въ съгласие съ Бога, вие ще се ползувате отъ всичко, което Той е създалъ. Поставете на първо мѣсто въ живота си изпълнението на волята Божия, а после своята. Тогава и вие можете да кажете като Христа: „Който изпълнява волята Божия, той ми е майка, братъ, сестра и приятель“. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 29. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единъ и сѫщъ Размишление. Всички хора търсятъ пѫтя къмъ щастието, безъ да подозиратъ, че пѫтьтъ къмъ щастието и нещастието е единъ и сѫщъ. Това е твърдение, което трѣбва да се докаже. Рѫката, която милва и която бие, е една и сѫща. Нѣма една рѫка за милване, а друга за биене. Когато бие или милва детето си, майката не прави разлика, съ коя рѫка върши това: нѣкога го милва съ дѣсната рѫка, а бие съ лѣвата; нѣкога го милва съ лѣвата, а бие съ дѣсната. Тъй щото, когато питате, кой е пѫтьтъ къмъ щастието, казвамъ: Пѫтьтъ къмъ щастието и къмъ нещастието е единъ и сѫщъ. Разликата седи само въ вниманието и въ будностьта на съзнанието, съ които човѣкъ се движи. Ако съзнанието на човѣка е будно и внимава, кѫде стѫпва, той ще намѣри щастието; ако съзнанието му не е будно и не внимава, кѫде стѫпва, той ще намѣри нещастието. Който има будно съзнание, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което не се отклонява отъ правия пѫть. Онзи, на когото съзнанието не е будно, постепенно се отклонява отъ правия пѫть и, вмѣсто да намѣри щастието, намира нещастието. Пѫтьтъ къмъ високия връхъ е пѫть къмъ щастието. Като върви внимателно, човѣкъ стига благополучно до върха и пожелава втори пѫть да го посети. Ако не върви внимателно, той може да падне, да счупи крака си и да не пожелае втори пѫть да се качи на върха. Въ сѫщото положение изпадатъ и ония, които търсятъ Бога. Нѣкой търси Бога, стреми се къмъ Него, съ цель да намѣри щастието, но намира нещастието. Другъ се стреми къмъ Бога, съ цель да Го познае, да изпълни волята Му и намира щастието. Вѫтрешнитѣ желания и стремежи водятъ човѣка къмъ щастието или къмъ нещастието. Следователно, за да намѣри правия пѫть на живота — пѫтьтъ къмъ щастието, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ криви разбирания, отъ учителитѣ на миналото, които сѫ го учили криво. Ако начъртая една права линия и я раздѣля на шесть равни части, вие поглеждате къмъ нея, но веднага се отдалечавате, защото нѣмате никакъвъ интересъ. Какво представя правата линия за единъ пѫтникъ, който отива на планината? Като права линия само, тя не представя никакъвъ интересъ за него; като отражение, като сѣнка на нѣкаква реалность, тя може вече да го интересува. Човѣшкото лице, като форма, не е особено интересно, но като отражение на известна деятелность на ума, на сърдцето и на волята, то представя голѣмъ наученъ интересъ. Следователно, ако правата линия представя единъ килограмъ хлѣбъ, тя става интересна, особено за гладния пѫтникъ. Той веднага се спира предъ нея и започва да я разглежда, да гадае по нея. Той се чуди, защо е раздѣлена на шесть равни части. Като мисли известно време, пѫтникътъ разбира, че въ планината има още петь души, сѫщо така гладни, на които ще се даде по едно парче хлѣбъ. Сега се явява другъ въпросъ за разрешаване: кое парче ще се падне на него. Който гадае, непремѣнно ще задържи нѣщо и за себе си. Той е като кафеджията. Като прави кафе на клиентитѣ си, кафеджията прави и за себе си. Истинскиятъ кафеджия задържа за себе си първото кафе, най-доброто. Простиятъ кафеджия задържа за себе си последното, което е останало на дъното. Така правятъ и децата. Когато родителитѣ имъ пиятъ кафе, тѣ облизватъ дъното на чашитѣ. Защо? Защото не имъ е позволено да пиятъ кафе. Съвременнитѣ хора, въ религиозно, научно и философско отношение, се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото се намиратъ децата. Нѣкой философъ обралъ каймака на кафето, а следъ него идатъ обикновенитѣ хора, да пиятъ това, което е останало на дъното на чашата му. Нѣкой ученъ обралъ каймака на кафето, а следъ него идатъ обикновенитѣ хора, дигатъ чашата му и обиратъ остатъка отъ кафето. Това сѫ символи, които трѣбва да се превеждатъ. Когато детето обира остатъка отъ кафето на чашата, отъ която майката или бащата сѫ пили, то казва: Опитахъ вкуса на кафето, което баща ми е пилъ, и видѣхъ, че е сладко. Знанието има смисълъ, когато се при- ложи въ живота. Значи, истинското знание се познава по своитѣ резултати. Каже ли нѣкой, че знае нѣщо, той трѣбва да го приложи. Ако религиозниятъ казва, че знае да се моли, той трѣбва да покаже това на опитъ. Нека отиде при нѣкой боленъ да се помоли. Ако положението на болния се подобри, можемъ да признаемъ, че този човѣкъ знае да се моли. Всѣки день човѣкъ се моли по различенъ начинъ. Който иска да се приближи къмъ Бога, трѣбва да знае, че това не става по единъ и сѫщъ начинъ за всички хора. Всѣки се отправя къмъ Бога по свой специфиченъ начинъ. Въ това, именно, седи красотата и тайната на живота. Всѣки моментъ нѣщата се промѣнятъ и по този начинъ се внася новото въ живота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото, а старото да оставя следъ себе си, като капиталъ, необходимъ за сѫществата, които идатъ следъ него. Следователно, когато гори, свѣщьта нищо не печели. Отъ горящата свѣщь се ползува само онзи, който чете на нейната свѣтлина. Въ този смисълъ, запалената свѣщь не е нищо друго, освенъ опитностьта на разумния човѣкъ. Той гори, изпраща свѣтлината си за онѣзи, които искатъ да четатъ и да се учатъ отъ неговата опитность. Нѣкои искатъ да скриятъ свѣтлината си за себе си. Това е невъзможно. Христосъ казва, че е невъзможно запалена свѣщь да се скрие подъ шиникъ. Днесъ много хора четатъ Евангелието, но малцина го разбиратъ. Защо? Защото тѣ сѫ запалени свѣщи, турени подъ шиникъ. Това не трѣбва да бѫде. Щомъ запали свѣщьта си, човѣкъ непремѣнно трѣбви да я извади на открито. Само користолюбивиятъ иска да задържи свѣтлината за себе си, но каквито опити и да прави, не може да постигне желанието си. Никой не може да обсеби свѣтлината и да я задържи за себе си. Оставете свѣщьта си на открито, да се ползуватъ окрѫжаващитѣ отъ свѣтлината й. Колкото повече хора се ползуватъ отъ свѣтлината ви, толкова повече се повдига и вашата цена. Колкото повече се повдига цената на човѣка, толкова по-голѣма е радостьта му. Ако човѣкъ губи свѣтлината си, съ нея заедно губи и цената си. Който иска да живѣе съ радость, трѣбва да бѫде запалена свѣщь. Човѣкъ не се радва, защото гори, но защото придобива ценни опитности. Щомъ придобива опитности, човѣкъ помага и на ближнитѣ си. Тѣ се ползуватъ отъ неговата свѣтлина и благодарятъ за доброто, което имъ е направилъ. Човѣкъ се храни отъ благодарностьта на ония, които сѫ получили нѣщо отъ него. Затова е казано, че човѣкъ не живѣе и не умира за себе си. Когато казваме, че човѣкъ умира, ние подразбираме друго нѣщо. Думата „умира“ означава отиване въ свѣта — „умира“ — да научи нѣщо, да придобие знания. Въ смъртьта човѣкъ изучава единъ отъ великитѣ закони на живота — даването. Като умре, човѣкъ дава всичко, което е придобилъ на земята. Смъртьта подразбира законъ на даване. Като дава, човѣкъ става щедъръ. Презъ цѣлия си животъ той е събиралъ, мислилъ само за себе си. Смъртьта му налага да мисли за другитѣ — да раздава. Около него се събиратъ по-малкитѣ му братчета и си устройватъ пиршество. Ще кажете, че даването е доброволенъ актъ, а въ смъртьта човѣкъ дава принудено. Истинската любовь подразбира доброволно даване — доброволна жертва отъ страна на двамата. Докато се оженятъ, момата и момъкътъ сѫ готови на всѣкакви жертви единъ за другъ. Щомъ се оженятъ, тѣ измѣнятъ отношенията си, никой не е готовъ за жертва. Момъкътъ казва на момата: Готовъ съмъ да умра за тебе. Като се ожени за нея, той се отказва отъ всѣкаква жертва. Който не е готовъ да умре, той не може и да оживѣе. И тъй, да умирашъ и да живѣешъ, това сѫ два велики процеса въ живота, между които сѫществува тѣсна връзка. Който не разбира тия два процеса, той не може да се жертвува. Дето нѣма жертва, и животъ нѣма. Като говоримъ за жертвата, за смъртьта, ние нѣмаме предъ видъ външната страна на този процесъ. Умирането е процесъ, при който пасивнитѣ енергии минаватъ въ активни. Срѣшате единъ богатъ, здравъ, силенъ човѣкъ, който яде по три-четири пѫти на день, има здрави, добри деца, но не се радва на живота си, отъ всичко е недоволенъ. Този човѣкъ е въ пасивно състояние. За да го заставятъ да бѫде активенъ, изпращатъ му една болесть, която го туря на легло. Ако и при това положение не осмисли живота си, задигатъ го на онзи свѣтъ. Близкитѣ му плачатъ, скърбятъ за него, считатъ, че сѫ го изгубили, а въ сѫщность той продължава живота си, става по-активенъ. Той влиза ту въ жена си, ту въ децата си и започва да разбира живота. Ето защо, ако искате да живѣете на земята и да се учите, използувайте условията, при които се намирате, да разберете смисъла на всички блага, които ви сѫ дадени. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да се учите, да развивате тия дарби и способности, тия качества, които сѫ вложени, въ васъ още при създаването ви. Не работите ли върху себе си, вие не можете да ги развиете. Въпрѣки това, хората казватъ, че сѫ създадени по образъ и подобие Божие, че сѫ чада Божии. Какъ е възможно да бѫдатъ чада Божии, а да не проявяватъ качествата на Бога? Може ли синътъ да не прилича на баща си, и дъщерята — на майка си? Ако синътъ не прилича на баща си, а дъщерята на майка си, тѣ, или не сѫ отъ тѣхния родъ, или не сѫ се още проявили. Значи, има една реалность въ свѣта, на която човѣкъ всѣкога може да разчита. Следователно, всѣко нѣщо за васъ е дотолкова важно, доколкото въ него има нѣкакво съдържание и смисълъ. Като знаете това, вие не трѣбва да корегирате Божиитѣ пѫтища, но да се учите отъ тѣхъ. Какво значи, да корегира човѣкъ Божиитѣ пѫтища? Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ положението си и роптае, безъ да съзнава, корегира Божественото въ свѣта. Той е недоволенъ отъ това, което му е дадено. Защо е недоволенъ? Защото мисли, че е пренебрегнатъ, изоставенъ, онеправданъ и т. н. Защо не се запита човѣкъ, кой го е подържалъ толкова години на земята? И като се е ползувалъ отъ всички блага, които природата дава, какво особено е направилъ? Като учи, като работи, като се моли, за кого прави човѣкъ това? Все за себе си. Докато учи, той се моли на Бога да му помогне да свърши училището, че тогава да Му служи. Като свърши учението си, моли се да се нареди на добра служба, да се ожени, да има дечица. Като се ожени, той се грижи изключително за жена си и за децата си, не му остава време да направи една малка жертва за Господа. Човѣкъ постоянно се ползува отъ благата, които Богъ изпраща на земята, въпрѣки това, той пакъ е недоволенъ. Религиознитѣ хора казватъ. че вѣрватъ въ Бога, молятъ се, правятъ добро и т. н. Право е това, но нека всѣки се запита, защо се моли, защо прави добро. Ако въ молитвата и въ доброто на религиозния нѣма никакво користолюбие, тѣ сѫ на мѣсто. Обаче, ако има нѣщо користолюбиво, нито молитвата, нито доброто допринасятъ нѣкаква полза. Свѣтскитѣ хора пъкъ искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни, пакъ съ користолюбива цель. Като богати, силни и учени, тѣ искатъ да се налагатъ на слабитѣ, да управляватъ, да оправятъ свѣта. И това е добро, но тѣ не знаятъ, че, вмѣсто да придобиятъ нѣщо реално, бързо сс изтощаватъ и разрушаватъ. Силниятъ се изтощава скоро, вследствие на което съкращава живота си. Често слабитѣ хора живѣятъ повече отъ силнитѣ. Ако има власть, силниятъ ще осѫди този—онзи за нѣкакви престѫпления и съ това ще си навлѣче неприятели. Господарьтъ сѫди слугата си, че кралъ пари отъ него и пиянствувалъ. Който разбира законитѣ на разумния животъ, ще сѫди слугата не за това, че е пилъ вино, но че не е пилъ вода. Не се позволява на човѣка да пие вино, докато не се е научилъ да пие вода. Не се позволява на човѣка да прави зло, докато не се е научилъ да прави добро. Не се позволява на човѣка да изразходва времето си напразно, докато не се е научилъ да го цени. Днесъ всички хора се осѫждатъ едни други, че този не живѣлъ, както трѣбва, онзи не постѫпвалъ право и т. н. Кой човѣкъ досега е живѣлъ, както мисли и разбира? Малко хора ще срещнете, които живѣятъ споредъ своя вѫтрешенъ моралъ. Ако гледате човѣка външно, той прилича на светия. Жената е цѣла светица, мѫжътъ — светия. Защо? Защото стражарь ги следи. Жената стои като стражари при мѫжа си, гледа, какво прави, накѫде се движатъ очитѣ му. Мѫжътъ сѫщо следи жена си като стражарь. Не се спирайте върху външнитѣ прояви. Тѣ не опредѣлятъ човѣка. Когато видите, че нѣкой се стреми къмъ Бога, че иска да живѣе чистъ животъ, понѣкога и това желание не е истинско. Този човѣкъ има нѣкакъвъ вждрешенъ страхъ. Той се страхува отъ нѣщо, затова иска да живѣе добре. Когато изучава живота и прави своитѣ заключения, човѣкъ трѣбва да разбира сѫщината на нѣщата. Ако прави добро, човѣкъ трѣбва да го прави заради самото добро, като сѫщина, като вѫтрешна необходимость на живота. Много отъ сегашнитѣ хора не разбиратъ сѫщината на нѣщата, вследствие на което се разочароватъ. Нѣкой обича нѣкого, мисли само за него, но изисква сѫщото и за себе си. Ако не му отговори по сѫщия начинъ, той се разочарова. Не е лошо, че мислите за единъ човѣкъ, но не е правилно да изисквате отъ него сѫщото. Всѣки има право да мисли за нѣкого, но да не го туря много близо до очитѣ си. Тури ли го близо до очитѣ си, той самъ се лишава отъ възможностьта да вижда и разбира правилнитѣ отношения. Той престава да разбира реалностьта на живота. Когато отива при нѣкой изворъ, човѣкъ гребва малко вода съ рѫцетѣ си и задоволява жаждата си. Може ли да изпие всичката вода на извора? Ако ти не можешъ да изпиешъ всичката вода на извора, трѣбва ли да изисквашъ отъ него да мисли само за тебе и да дава само на тебе? Ти имашъ право само на онази вода, която си погълналъ. И тази вода не може да остане много време въ тебе. Щомъ свърши работата си, тя ще излѣзе навънъ. Ако сѫществува такъвъ законъ, трѣбва ли човѣкъ да изисква да мислятъ само за него? Даже Богъ, Който е създалъ свѣта и всички живи същества, отъ никого не изисква да мислятъ само за Него. На човѣка е дадена следната заповѣдь: „Любете Бога, любете ближния си, любете и врага си“. Любовьта къмь Бога подразбира Божествения свѣтъ. Любовьта къмъ ближния подразбира духовния свѣтъ, а любовьта къмъ врага — физическия свѣтъ. Казано е още: „Бъдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Съвършенството подразбира любовьта на човѣка къмъ самия себе. Значи, известни съ четири прояви на любовьта: къмъ Бога, къмъ ангелитѣ, къмъ ближния и къмъ врага. Думата „ближенъ“ включва всички хора, както и самия човѣкъ. Любовьта къмъ Бога опредѣля отношенията на човѣка къмъ Божествения свѣтъ. Любовьта къмъ ангелитѣ опредѣля отношенията му къмъ духовния свѣтъ. Любовьта къмъ ближния, къмъ самия себе и къмъ врага опредѣля отношенията му къмъ физическия свѣтъ. Като прилага любовьта въ всички свѣтове, човѣкъ регулира своитѣ мисли, чувства и постѫпки, хармонизира ги и придобива вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Този е пѫтьтъ, който Богъ е начърталъ за всички ония, които искатъ да изправятъ живота си. Следователно, искате ли да успѣвате, приложете закона на любовьта въ живота си и не очаквайте отъ човѣка повече отъ това, което той въ даденъ моментъ може да ви даде. Всѣки човѣкъ е запалена свѣщь, която може да даде само толкова, колкото е свѣтлината й. Приемете това, което той ви дава, и благодарете. Защо на еди-кого си далъ повече, защо съ нѣкого се разговарялъ повече, това е негова работа. Що се отнася до любовьта на човѣка къмъ този или онзи, това не зависи отъ него. Богъ е Любовь. Като знаете това, ще благодарите за онова, което въ даденъ моментъ се излива отъ Бога. Приемете съ благодарности това, което ви се дава, и го приложете въ живота си. Човѣкъ има право да изучава себе си, да се вглежда въ своитѣ прояви, да се критикува и удобрява, но що се отнася за живота на другитѣ хора, това не е негова работа. И тъй, задачата на човѣка е да придобие живота, да опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина и да приложи любовьта си. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е придобилъ животъ? Животътъ се познава по уханието, което излиза отъ него. Всѣки човѣкъ, който носи животъ въ себе си, е подобенъ на цвѣтъ, който току що се е разцъвтѣлъ и разнася надалечъ своето благоухание. Той отваря цвѣта си къмъ слънцето на живота и благодари за благата, които му сѫ дадени. Това наричаме ние правилни отношения на човѣшката душа къмъ Бога. Щомъ благодари на своя Създатели, човѣкъ се връща между подобнитѣ си, да раздава отъ любовьта, отъ благото, което е получилъ. Кой не обича цвѣте, което благоухае? Тъй щото, искате ли да ви обичатъ, вие трѣбва да имате нѣкакво съдържание въ себе си. Интересна и любима книга е тази, въ която е написано нѣщо хубаво. Не те ли обичатъ хората, това показва, че въ тебе не е написано нищо хубаво. Щомъ съзнаешъ това, иди веднага при Бога, или при свѣтлитѣ и възвишени Сѫщества, и помоли да напишатъ нѣщо хубаво въ тебе. Въ краенъ случай, ти самъ напиши нѣщо хубаво въ себе си. Всѣка сутринь, когато слънцето изгрѣва, човѣкъ трѣбва да вземе перото си — своя умъ, да го натопи въ мастилото на сърдцето си и да напише нѣщо хубаво въ книгата на своя животъ. Не пише ли всѣки день нѣщо ново въ своята книга, човѣкъ ще се обезсърдчи и ще каже: Нищо не съмъ постигналъ. Това значи: нищо не съмъ писалъ. Щомъ съзнавашъ, че нищо не си писалъ, вземи перото и пиши. — Ама не мога. — Щомъ не можешъ, ти трѣбва да умрешъ, отново да оживѣешъ и да влѣзешъ въ новия животъ. Желая ви, щомъ станете отъ сънь, да цъвнете. Ако не цъвтите, вие не живѣете. Щомъ цъвнете, нѣкое разумно сѫщество ще дойде при васъ, ще вземе нѣщо отъ това, което сте изработили, и ще го занесе на небето. За васъ ще остане радостьта отъ това велико посещение. Човѣкъ трѣбва да цъвти непрекъснато. Цъвтенето е процесъ, който има отношение къмъ душата, затова е вѣченъ и непреривенъ. Като не разбира този законъ, човѣкъ казва: Азъ цъвнахъ вече, повече не мога да цъвтя. Като държи тази мисъль въ ума си, той съзнателно се подава на остаряване. Не, дръжте въ ума си мисъльта за вѣчното цъвтене, за вѣчното подмладяване. Ако вчера сте сгрѣшили, турете погрѣшката настрана, т. е. изправете я и гледайте на настоящия моментъ. Настоящиятъ моментъ е важенъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота, въ неговата външна и вътрешна страна. Външно разгледанъ, животътъ може да се уподоби на представление, дето всѣки човѣкъ играе нѣкаква роля. Всѣки човѣкъ е актьоръ и, като такъвъ, той трѣбва да знае добре ролята си. Ако не знае да играе, не го приематъ на сцената. Тогава той остава да гледа, какъ другитѣ хора играятъ. Да гледате на живота като на театъръ, това не значи, че той нѣма смисълъ. Щомъ проникнете въ вътрешната страна на живота, ще видите, какви разумни закони го управляватъ. Като изучавате живота, вие трѣбва да си отговорите, реаленъ ли е вашиятъ животъ, или сте актьори само. Докато се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, съ безвѣрието, съ съмнението и подозрението, съ страданията, вие сте актьори, не живѣете свой собственъ животъ; докато се занимавате съ въпроситѣ, кой е създалъ свѣта, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, кое вѣрую е най-право, вие сте актьори. Вие трѣбва да слѣзете отъ сцената, да влѣзете въ реалния животъ, дето ще намѣрите доброто, любовьта, истината, мѫдростьта, свободата, които сѫ. общи за всички хора. Животътъ се заключава въ общитѣ положения, а не въ специфичнитѣ. Специфичнитѣ сѫ временни. Животътъ, въ своята сѫщина, не може да се занимава съ специфични нѣща. Като не могатъ да разбератъ живота, хората дохождатъ до заключението, че сѫ нужни правилни отношения между тѣхъ, че трѣбва да се обичатъ и т. н. Кои отношения сѫ правилни? Можете ли съ думи да опредѣлите правилнитѣ отношения? Можете ли съ думи да кажете, какъ трѣбва хората да се обичатъ? Любовьта съ думи не се опредѣля. За да се обичатъ, хората трѣбва да сѫ готови да си услужватъ. Ти не можешъ да обичашъ единъ човѣкъ, ако не си му направилъ никаква услуга, никакво добро. Услугата, доброто, което правите на човѣка, става причина за образуване на връзка между него и васъ. Видите ли, че нѣкой се дави, идете да му помогнете. Щомъ му помогнете, този човѣкъ ще ви обикне. Разумниятъ свѣтъ е предвидилъ този случай въ живота ви съ цель да се създаде връзка между васъ и него. Използувайте този случай за създаване на красива връзка съ вашия ближенъ. Не може ли да използува случаитѣ, които Богъ е наредилъ въ живота, човѣкъ разваля това, именно, което влиза въ Божия планъ. Като знаете това, трѣбва да бѫдете будни, да не разваляте естествения редъ на нѣщата. Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, да оправятъ свѣта. Какъ ще го оправятъ? Съ говорене ли? Истинско говорене е това, при което умрѣлиятъ може да оживѣе. Не оживѣе ли умрѣлиятъ, говоренето нищо не е допринесло. Единъ ученикъ отишълъ при единъ индуски учитель и го помолилъ да му каже, какво трѣбва да направи, за да стане проповѣдникъ. Учительтъ му казалъ: За да станешъ проповѣдникъ, ти трѣбва да се научишъ първо да говоришъ на умрѣлитѣ. Иди сега на гробищата и започни да говоришъ на умрѣлитѣ. Ако можешъ съ говора си да събудишъ поне единъ умрѣлъ и да го доведешъ при мене, азъ ще ти открия тайната, какъ можешъ да станешъ проповѣдникъ. Ученикътъ отишълъ на гробищата и започналъ да обикаля гробоветѣ, да говори на умрѣлитѣ. Колкото и да имъ говорилъ, нито единъ отъ тѣхъ не се събудилъ и не го последвалъ. Отъ гробъ на гробъ той викалъ да се събудятъ, да чуятъ, какво имъ говори, но никой не се събудилъ. Ученикътъ се върналъ при учителя си и казалъ, че умрѣлитѣ не сѫ въ гробоветѣ си. Сега и на васъ казвамъ: Докато и вие не доведете при мене поне единъ умрѣлъ, не можете да разберете тайната на вѫтрешния животъ, нито любовьта може да ви се изяви. Съ други думи казано: Докато вие не дойдете при мене поне съ единъ умрѣлъ, т. е. съ едно дѣло на жертвата, никаква тайна не може да ви се открие. Всѣки човѣкъ трѣбва да принесе нѣкаква жертва предъ олтаря на Бога. Даже висши духове слизатъ на земята, за да принесатъ своята жертва предъ великия жертвеникъ на живота. Тѣ приематъ Божието благословение само следъ като се въплътятъ на земята и принесатъ своята жертва. Този законъ се отнася, както къмъ Цѣлото, така и къмъ частитѣ. Ще кажете, че вие сте направили тази жертва. Ако сте направили жертвата, а страдате и сте недоволни отъ живота, вие се самоизлъгвате — никаква жертва не сте направили. Който е пожертвувалъ всичко, всичко е получилъ. Той е получилъ нова свѣтлина, нова сила, новъ подемъ въ живота. Първата работа на човѣка е, като стане сутринь, да се запита: Какво мога да пожертвувамъ днесъ? Който нищо не жертвува, той се самоосѫжда на смърть. Въ този смисълъ, смъртьта е насилие на закона на жертвата. Всѣки день ще жертувашъ нѣщо отъ себе си и ще го прилагашъ къмъ великия олтаръ, както писательтъ пише и прилага по нѣщо ново къмъ своята книга. Съ перото си той ниже огърлицата на своя животъ, която украсява съ скѫпоценни камъни и диаманти. Тури ли фалшиви камъни на своята огърлица, тя губи вече своята цена. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде писатель, самъ да пише своя животъ, въ който да влага душата си като скѫпоцененъ камъкъ. Само онзи животъ е цененъ, въ който човѣкъ е вложилъ душата си. Основната мисъль въ днешната лекция е, че пѫтьтъ къмъ щастието и къмъ нещастието е единъ и сѫщъ. Нѣкои ще кажатъ, че знаятъ тия нѣща. Отъ знание до знание има разлика. Всѣки може да говори, да пѣе, но малцина сѫ ония, които съ говора и съ пѣнието си могатъ да трогнатъ човѣшката душа, да направятъ превратъ въ човѣка. Като ученикъ на великия животъ, човѣкъ трѣбва да се стреми, каквото придобие, да бѫде въ съвършенство. Ако иска да бѫде красивъ, той трѣбва да се стреми къмъ красотата на ангелитѣ. Ако иска да бѫде богатъ, той трѣбва да се стреми къмъ такова богатство, което никой не може да го отнеме. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно богатъ. Вжтрешното богатство подразбира богатство на добродетели. Сега, като съпоставямъ нѣщата, нѣмамъ намѣрение да критикувамъ. Азъ съмъ противъ критиката, но подържамъ истината. Като говоря, азъ имамъ предъ видъ да разбулвамъ нѣщата първо за себе си, а после за васъ. Щомъ запаля свѣщьта, нѣщата ставатъ ясни. Това не е моя заслуга; това е заслуга на свѣтлината. Качество на свѣтлината е да разкрива нѣщата. Обаче, който пали свѣщьта, той трѣбва да знае, какъ да я употрѣбява. Искашъ ли да освѣтишъ пѫтя на хората съ своята свѣщь, дръжъ я на известно разстояние отъ тѣхъ, да не ги изгори. На никого не позволявай да се грѣе на свѣщьта ти. Запали свѣщьта си, тури я нависоко и на такова разстояние отъ хората, да могатъ свободно да четатъ на свѣтлината й, безъ да се изгарятъ. Нека се ползуватъ отъ свѣтлината ти, безъ да се горятъ. Не се мѫчи да проникнешъ съ свѣтлината си вѫтре въ тѣхъ, да видишъ, какво се крие въ гънкитѣ на душата имъ. Това е тѣхна задача, а не твоя. Достатъчно е, че ти имъ давашъ отъ своята свѣтлина, да четатъ и да се учатъ на нея. Казвамъ, че пѫтьтъ къмъ щастието и къмъ нещастието е единъ и сѫщъ. Кой е този пѫть? Това е пѫтьтъ, който води къмъ Бога. Ако разбирашъ законитѣ на този пѫть и правилно ги прилагашъ, ти си намѣрилъ щастието; ако не разбирашъ тия закони, макаръ че си въ сѫщия пѫть, ти си влѣзълъ въ областьта на нещастието. Вие сте дошли на земята — великото училище на живота, да се учите, но не трѣбва да бѫдете нито критици, нито бирници. Бирникътъ събира, и вие събирате, но като съберете достатъчно вода, трѣбва да отворите крановетѣ и да раздавате. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да дава. Ако излѣете водата отъ стомната си на земята, нищо не сте постигнали. Но ако съ нея полѣете едно изсъхнало цвѣте, или задоволите жаждата на човѣкъ, който три деня е жадувалъ, постѫпката ви е добра. Ако отправите една добра мисъль къмъ нѣкой боленъ или страдащъ и му помогнете, вие сте постъпили разумно. Разумность се иска отъ васъ. Разумностьта води къмъ щастието, а неразумностьта — къмъ нещастието. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость,само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 22. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опредѣлено време и мѣсто Размишление. Чете се темата: „При какви условия се явяватъ скърбитѣ и страданията“? Тема за следната лекция: „Пѫть за добиване на истинско щастие“. Ако вземете, запримѣръ, една дюля въ рѫката си, какви мисли ще ви дойдатъ? Първата мисъль, която дойде въ главата ви, ще бѫде, че можете да изядете тази дюля, или да я сготвите, да направите отъ нея нѣкакво ядене. Като разглеждате внимателно дюлята, ще видите, че тя не е еднакво гладка навсѣкѫде. Който може да чете по линиитѣ, ще види, че една дюля, отъ редъ поколѣния, е расла при неблагоприятни физически условия, а друга се е развивала при благоприятни условия. Всички благоприятни и неблагоприятни физически условия се отразяватъ не само върху развитието на човѣка, но и върху развитието на растенията и животнитѣ. Най-малката аномалия въ условията хвърля отпечатъкъ върху индивида. Тѣзи отпечатъци могатъ да се изправятъ. Като изучавате човѣшката глава, виждате, че и тя е подобна на плодъ по който можете да четете неговия миналъ животъ. Въ процеса на своето оформяване, този плодъ създава семето — сѫщината, чрезъ която животътъ се проявява. Растенето и развиването на човѣка сѫ велики, Божествени процеси безъ които животътъ нѣма смисълъ. Ето защо, въ всѣки човѣкъ е важенъ онзи моментъ, който осмисля неговия животъ. Онова, което осмисля живота, не се крие въ нѣщо грандиозно. То не е въ голѣмото богатство, нито въ голѣмото знание, нито въ голѣмата сила. Това, което осмисля живота, се крие въ микроскопическитѣ, едва видими и уловими нѣща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освень връзката на човѣка съ Бога, съ Първата Причина, съ Великия създатель на вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външенъ видъ, затова хората философствуватъ, разискватъ върху нея, търсятъ я, дано я намѣрятъ. Ако не успѣятъ да я постигнатъ, причината седи въ това, че тѣ я търсятъ по външенъ пѫть. Какво значи, да направите връзка съ Бога? Какъ можете да направите тази връзка? Представете си, че вие искате да се свържете съ единъ ученъ човѣкъ, но сте отъ княжески родъ, не знаете, какъ да пристѫпите. Ако отидете при учения съ всичкото си величие и съзнание за своя високъ произходъ, той ще ви приеме, ще ви разгледа като плодъ, който носи линиитѣ на своя миналъ и сегашенъ животъ и ще ви тури далечъ отъ съзнанието си. При това положение вие не сте направили връзка съ него. Ако искате да направите съзнателна връзка съ учения човѣкъ, вие трѣбва да отидете при него съ всичкото си смирение, да забравите своя високъ произходъ и да се заинтересувате отъ това, което учениятъ изследва. И това не е достатъчно. Трѣбва да започнете да изучавате неговия предметъ, да го разпространявате между ония, които се интересуватъ. Като го разпространявате, сѫщевременно трѣбва самъ да допълвате онова, което на другитѣ не е ясно. Следователно, вие можете да направите връзка съ Бога, само когато се интересувате отъ Неговитѣ мисли, чувства, постъпки и се заемете да ги изучавате, прилагате и обяснявате на ония, които се интересуватъ отъ тѣхъ.Когато Божествената любовь, Божественото знание и Божествената истина станать идеалъ въ живота на човѣка, тогава той ще разбере, какво значи връзка съ Бога. Слушате нѣкой да казва: Азъ търся истината, обичамъ я, искамъ да я приложа. Защо този човѣкъ обича истината? Защото той е разбралъ, че безъ истина нѣма растене; безъ истина животътъ не може да се прояви; безъ истина душата не може да живѣе. Само онзи търси истината, който иска да се прояви, да даде изразъ на онова, което е вътре въ него. Да се прояви човѣкъ, това значи, да стане видимъ.Въ този смисълъ, истински старъ човѣкъ наричаме онзи, който се е проявилъ вече, а младъ — онзи, който едва е започналъ да се проявява. Ако начъртаете една крива линия полуокрѫжность (фиг. 1) и съедините крайнитѣ точки А и В съ права линия, тя ще бѫде диаметъръ. Тѣзи две линии съдържатъ въ себе си известенъ родъ сили, които човѣкъ трѣбва да познава. Кривата линия представя стария човѣкъ, а диаметърътъ — младия. Ако стариятъ и младиятъ не познаватъ силитѣ които носятъ въ себе си, тѣ нѣматъ отношение нито къмъ старостьта, нито къмъ младостьта. Тогава човѣкъ минава презъ младостьта и старостьта, безъ да е научилъ нѣщо отъ тѣхъ. Всѣко нѣщо има смисълъ за човѣка дотолкова, доколкото той има отношение къмъ него. Истината се интересува отъ човѣка дотолкова, доколкото той има отношение къмъ нея. И човѣкъ се интересува отъ истината дотолкова, доколкото тя има отношение къмъ него. Сѫщото се отнася и за отношенията на човѣка къмъ Бога и на Бога къмъ човѣка. Казвате: Какъ е възможно Богъ да не се интересува отъ насъ, щомъ ни е създалъ? Ако разглеждате създаването на човѣка като механически процесъ, вие сте на кривъ пѫть. Така всѣки човѣкъ си създава кѫща, създава си удобства за живѣене. Обаче, той се интересува отъ кѫщата си дотолкова, доколкото тя отговаря на неговитѣ нужди. Престане ли да задоволява неговитѣ нужди, и човѣкъ престава да се интересува отъ нея. Сѫщото отношение виждаме между Бога и човѣка. Човѣкъ е кѫща, направена отъ Бога, съ цель Той да живѣе въ нея и да се проявява. Не изпълни ли човѣкъ предназначението си, Богъ не се интересува отъ него. Този човѣкъ представя стара, бракувана кѫща, за която и собственикътъ й не се интересува. Всѣки собственикъ се интересува отъ своята красива, удобна и здрава кѫща. Представете си, че искате да видите нѣщо по кривата линия (фиг. 1). Каквито усилия и да правите, не можете да го видите. Обаче, ако гледате този предметъ по правата АВ, т. е. отъ коя и да е точка на правата линия, той ще стане видимъ за васъ. Ако отъ срѣдата на правата АВ издигнете перпендикуляръ до точка С, въ най-високата точка, наречена зенитъ, ще видите предмета, който ви интересува. Значи, подъ думата „зенитъ“ разбираме тази точка, въ която известенъ предметъ се вижда най-ясно. Кривата линия пъкъ представя пѫтя на човѣшкото развитие. Който не разбира правата линия, той не може да разбере и кривата; който не разбира правата постѫпка, не може да разбере и кривата. Кривитѣ постѫпки сѫ свързани съ много усложнения. Кога се изкривява човѣкъ? Когато приема голѣми задължения, когато се нагърбва съ голѣми богатства, съ голѣми тежести. Ако има малки задължения, малки тежести, малко богатство, човѣкъ не може да се изкриви. Ако на пода на вашата стая турите единъ килограмъ хлѣбъ, подътъ нѣма да усѣти никаква тежесть. Турите ли, обаче, хиляда килограма хлѣбъ, подътъ ще се изкриви малко. Коя е причината за изкривяванета на пода? Голѣмата тежесть. Има ли нѣщо лошо въ огъването, или въ изкривяването на човѣка? Щомъ натоварятъ човѣка повече, отколкото може да носи, естествено е той да се огъне. Съ огъването той си помага. Като пренесе тежестьта отъ едно мѣсто на друго, той пакъ ще се изправи. Когато види, че го замѣрватъ съ камъни, човѣкъ пакъ се огъва. Защо се огъва? За да намали силата на удара. Отъ тежестьта на товара подътъ се огъва, но не може вече да се върне въ първото си положение. Отъ тежестьта на известенъ товаръ, торбата и чувалътъ се скѫсватъ. Часть отъ товара пада на земята, и тѣ се облекчаватъ. Продънването на пода, както и скѫсването на чувала сѫ механически начини за освобождаване отъ тежеститѣ на живота. Разумнитѣ сѫщества, обаче, не трѣбва да разрешаватъ този въпросъ механически. Колкото по-разумно е едно сѫщество, толкова по-разумно разрешава мѫчнотиитѣ въ живота. Мѫчнотиитѣ не сѫ нищо друго, освенъ тежести, съ които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя. Дойде ли ти нѣкаква голѣма тежесть, огъни се, безъ да се пречупишъ. Щомъ мине тежестьта, веднага се изправи и продължи пѫтя си. Ще кажете, че не е морално да се огъва човѣкъ. Кое е за предпочитане: да се огъне човѣкъ и да запази живота си, или да не се огъне, да изгуби живота си, а да запази доброто мнение на хората? Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Огъването означава промѣна въ състоянията. Става ли въпросъ за промѣнитѣ въ живота или въ природата, знайте, че тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Това, именно, трѣбва да интересува човѣка. Не питайте, защо сѫществуватъ промѣнитѣ, но ги изучавайте. Като видите, че нѣкѫде се извършва нѣкаква промѣна, задайте си първо въпроса: разумна ли е тази промѣна, или неразумна? После се запитайте, въ кой свѣтъ става промѣната: въ физическия, духовния или Божествения? Нѣкой човѣкъ става отъ сънь, но се чувствува крайно неразположенъ, готовъ е да се кара съ всички хора. Защо е неразположенъ? Станала е нѣкаква промѣна въ него. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ неразположението си? Нищо друго не му остава, освенъ да се съсрѣдоточи въ себе си, да потърси причината за неразположението, т. е. за промѣната, която е станала въ него, и да види, разумна ли е, или не. После, той трѣбва да види, въ кой свѣтъ е станала промѣната, и да я изправи. Единъ день виждамъ, че единъ познатъ носи голѣма тиква, съ голѣма дупка въ срѣдата. Поглеждамъ въ дупката, една мишка се скрила вѫтре и не може да излѣзе. Познатиятъ разправя, че въ дупката имало седемь мишки, шесттѣ изкочили навънъ, а седмата се объркала, не може да излѣзе. Мишкитѣ обичатъ тиквено семе, затова прегризали кората на тиквата и влѣзли вѫтре. Чуди се познатиятъ, какво да прави съ тиквата, какъ да застави мишката да излѣзе навънъ и да я накаже, задето влѣзла вѫтре безъ позволение. Вината на мишката седи само въ това, че не е искала позволение да влѣзе. Иначе, тиквата и безъ това е осѫдена на разрушение: човѣкъ ще я счупи, ще я свари, или опече, и ще я изяде. Мишката пъкъ ще я прегризе и ще си хапне отъ нея. Най-после ударихме тиквата въ земята, тя се разчупи, а мишката успѣ да се провре между краката ми и избѣга. Между краката ми тя намѣри спасителенъ ѫгълъ. Значи, при всички изпитания въ живота си, човѣкъ все ще намѣри единъ спасителенъ ѫгълъ, да се провре и да излѣзе благополучно отъ изпитанието. Този ѫгълъ се крие нѣкѫде въ човѣшкитѣ добродетели. Всѣка добродетель спасява човѣка. Минешъ ли презъ ѫгъла на известна добродетель, дето и да се намира тя, ти непремѣнно ще бѫдешъ спасенъ. Направи ли нѣкаква погрѣшка, човѣкъ трѣбва да мине презъ ѫгъла на доброто, за да бѫде спасенъ. Съ други думи казано: За да се освободи отъ нѣкое нещастие, човѣкъ трѣбва да мине презъ ѫгъла на доброто, т. е. презъ благоприятнитѣ условия на живота. Да се върнемъ къмъ чъртежа. Правата линия АВ представя разумностьта. Когато нѣщата се извършватъ по права линия, тѣ сѫ разумни. Следователно, ако искашъ да видишъ, дали дадена постѫпка е права, проследи какъвъ пѫть на движение образува тя. Ако при движението й се образува крива линия, по-стѫпката не е права. Въ нея има известно отклоняване, по-голѣмо или по-малко. Правитѣ и кривитѣ линии показватъ, че човѣкъ върви и въ правъ, и въ кривъ пѫть. Той се учи и отъ едното, и отъ другото положение; обаче, като се отклонява отъ правата линия, той си създава свой собственъ центъръ на движение. За да следва пѫтя на правата линия въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да пази между тѣхъ известно математическо отношение. Това значи, че между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да сѫществува не само числена, но и геометрическа връзка. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ставатъ реални, когато приематъ известна геометрическа форма. Запримѣръ, тѣлото на човѣка е съвокупность отъ идеи. То става реално, когато приеме нѣкакъвъ геометрически образъ, или геометрическа форма. Който разбира езика на формитѣ, по тѣхъ може да чете идеитѣ, които сѫ вложени въ него. Следователно, видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човѣка къмъ Божествения свѣтъ. Счупената линия, съставена отъ нѣколко прави, представя отношението на човѣка къмъ органическия свѣтъ, т. е. къмъ свѣта на външнитѣ промѣни, къмъ свѣта на голѣмото външно разнообразие. Ѫгълътъ пъкъ представя законъ на възприемане. Колкото по-голѣмъ е ѫгълътъ, толкова по-голѣмо е възприемането. И обратно: колкото по-малъкъ е ѫгълътъ, толкова по-слаба е възприемателната способность на човѣка. Човѣкъ възприема чрезъ окото и устата. Ако възприема много впечатления, но не ги използува разумно, човѣкъ става лошъ и глупавъ. Значи, възприемането има две страни: добра и лоша. Когато човѣкъ възприема чрезъ устата си, ние дохождаме до закона на храненето. Ако е гладенъ, човѣкъ може да се спаси само чрезъ устата. Каквото и колкото да философствувате предъ него, той знае само едно нѣщо - гладенъ е. Той казва: Хлѣбъ искамъ! — Можешъ ли да почакашъ малко? — Ще чакамъ, но съ условие, че ще получа хлѣбъ. Въ дадения случай устата разрешава единъ важенъ економически въпросъ. Тя е пѫтьтъ, презъ който хлѣбътъ ще мине и ще помогне за разрешаване на единъ отъ важнитѣ економически въпроси. Отъ по-голѣмото или по-малко разтваряне на ѫгъла се опредѣля правилното или неправилно разрешение на въпроса. Когато заеме статическо положение, ѫгълътъ нито се увеличава, нито се намалява. Това показва, че имаме очаквателенъ процесъ. Нѣкой хора държатъ устата си повече отворена. Ще кажете, че тѣ сѫ глупави. Не сѫ глупави, но тѣ очакватъ да получатъ нѣщо, отъ което зависи цѣлиятъ имъ животъ. — Какво очакватъ? — Хлѣбъ! Наистина, отъ хлѣба зависи бѫдещето на човѣка, а отъ очитѣ и устата — неговата възприемателна способность. Следователно, човѣкъ трѣбва да използува своитѣ удове за възприемане — да учи, да придобива знания. Той трѣбва да възприема не само чрезъ очитѣ и устата си, но и чрезъ челото и чрезъ носа си. Лицето му трѣбва да бѫде живо, пластично и възприемчиво. Видите ли човѣкъ, на когото челото е низко, ще знаете, че деятелностьта на неговия животъ е съсрѣдоточена повече въ личнитѣ му чувства. Ако устнитѣ му сѫ свити подъ известенъ ѫгълъ надолу, това показва, че той е недоволенъ отъ живота. Той е недоволенъ, че не е могълъ да постигне своитѣ желания. Ако му се даде повечко ядене, той веднага ще се задоволи. Изобщо, щомъ задоволите желанията на човѣка, той става доволенъ. Дадете ли на човѣка онова, отъ което се нуждае, той става доволенъ. Има нѣщо специфично, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Религиозниятъ се моли за едно, свѣтскиятъ — за друго, но ако това, за което и двамата се молятъ, не е сѫществено, молитвата имъ нѣма да се чуе. Религиозниятъ иска да служи на Бога, а същевременно се моли за кѫща, за дрехи, за обуща, за шапка и т. н. Това сѫ несѫществени нѣща. И свѣтскиятъ човѣкъ се моли за същото. Човѣкъ има право да се моли само за хлѣбъ. Така е казано и въ Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ“. Естествено е да се моли човѣкъ за хлѣбъ, защото, ако е работникъ, безъ хлѣбъ не може да свърши работата си; ако е ученикъ, не може да научи уроцитѣ си. При това положение работникътъ ще развали отношенията си съ своя господарь, ученикътъ — съ своя учитель. Като ученици, вие трѣбва да различавате сѫщественото отъ несѫщественото. Не мислете, че сѫщественитѣ нѣща съ великитѣ, а несъщественитѣ — малкитѣ. Животътъ се проявява и въ малкото, и въ голѣмото. Всѣко нѣщо, въ което има животъ, е сѫществено. Така трѣбва да гледате на нѣщата, за да имате ясна представа и за самия животъ. Цѣлокупниятъ животъ представя вѫтрешна непреривность. Въ този смисълъ, ако човѣкъ се свърже съ единъ слънчевъ лъчъ, той се свързва едновременно съ всички лъчи; ако се свърже съ единъ звукъ, той се свързва съ всички звуци. Какъвъ трѣбва да бъде звукътъ, който произвеждате: слабъ, или силенъ? Това зависи отъ хората, които сѫ предъ васъ. На разумнитѣ и разбрани хора се говори тихо и спокойно; на неразумнитѣ се говори силно, натъртено, да разбератъ какво искате да имъ кажете. Тогава, какъ трѣбва да се молите на Бога? Трѣбва ли да викате, да плачете, да се вайкате? Христосъ е далъ една молитва на ученицитѣ си, съ която трѣбвало да се молятъ. Тя е тъй наречената „Господня молитва". Като четете тази молитва, вие трѣбва да бѫдете напълно съсрѣдоточени и свързани съ Бога. Само при това положение молитвата ви ще се осмисли. Какъ започвате молитвата? Казвате: "Отче нашъ, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде Царството Ти, да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Това значи: Отче нашъ, Който си горе въ моя умъ, да дойде Твоята свѣтлина въ ума ми, за да я възприема. Да бѫде волята Ти въ всѣка моя работа: въ мисъльта ми, въ чувствуването, въ всичкитѣ ми постѫпки. Нека Твоята воля присѫтствува въ дишането, въ кръвообръщението ми, да изпращамъ кръвьта по цѣлото си тѣло, да се храни, за да Ти служа съ радость и любовь. „Хлѣбътъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ“. — Всѣки трѣбва да се моли за хлѣбъ, като едно отъ сѫщественитѣ нѣща, съ които да подържа живота си и да бѫде годенъ за работа. Казано е въ Писанието, че ако не станете, като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Сега и на васъ казвамъ: Станете малки, но разумни деца, да трансформирате състоянията си, да не се спъвате отъ външнитѣ условия. Неразумниятъ се спъва отъ всичко. Ако е религиозенъ, той не знае, какъ да се моли. Той постоянно пита, какъ да държи рѫцетѣ си въ време на молитва: нагоре, надолу, или скръстени? Ще се молишъ по различенъ начинъ. Ако те биятъ и прострятъ на земята, ще се молишъ въ това положение; ако те бесятъ, ще се молишъ и съ увиснали крака. Ще се молишъ по всички начини, но разумно. Може ли човѣкъ да се моли, когато го биятъ? Човѣкъ може да се моли при всички условия. Защо биятъ човѣка? Да му предадатъ нѣщо. Както съ биенето или разсичането на земята посаждатъ нѣщо добро въ нея, така и съ биенето на човѣка внасятъ нѣщо добро въ съзнанието му. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко. Колко пѫти биха апостолъ Павла? Апостолъ Павелъ получи три пѫти по 39 тояги. Мнозина се питатъ, правилно ли е да се бие човѣкъ? Трѣбва ли боятъ да се допуща? По този въпросъ има различни мнения. Нѣкой пъкъ разглеждатъ постѫпкитѣ на своитѣ ближни и казватъ, че еди-кой си не е постѫпилъ добре. Само онзи може да се произнася за постѫпкитѣ на хората, който стои по-високо отъ тѣхъ, и всѣки моментъ е готовъ да направи това, което тѣ не могатъ да направятъ. Кажешъ ли на нѣкого, че не е постѫпилъ добре, още въ момента трѣбва да му посочишъ, какъ да постѫпи. Осѫдишъ ли нѣкого, че не е готовъ да направи добро, ти бѫди готовъ да направишъ доброто вмѣсто него. Бѫдете готови всѣки моментъ да правите добро и услуги на ближнитѣ си, за да ви отговорятъ единъ день и тѣ съ сѫщото. Мнозина гледатъ на доброто като на механически процесъ. Не, доброто е съзнателенъ, разуменъ процесъ. Доброто е въ Бога. Следователно, само онзи може да прави добро, който е свързанъ съ Бога. Всѣка разумна услуга, която човѣкъ прави, носи въ себе си доброто. Тъй щото, вие не се интересувате толкова отъ услугата, колкото отъ доброто, което се крие въ нея.Пощаджията носи писма, прави услуга на хората. Ако той мине край дома ви, каже ви нѣколко думи, безъ да ви остави писмо, вие не сте доволни отъ него. Вие имате отношение повече къмъ писмата, които той носи, отколкото къмъ самия него. Ако не носи писмо въ рѫката си, вие нѣмате време да се спирате и разговаряте съ него. Щомъ ви носи писмо, вие ще намѣрите време да се разговаряте съ него. Въ този смисълъ, писмото, въ рѫката на пощаджията, представя доброто въ сърдцето на всѣки човѣкъ. Следователно, за доброто човѣкъ трѣбва всѣкога да има време. Значи, времето е дадено за доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човѣкъ взима отъ времето на доброто. Това е престѫпление. Когато сѫдятъ човѣка, че е направили нѣкакво зло, не го сѫдятъ за злото, но за кражбата, която е направилъ. Безъ разрешение на нѣкого, той е отнелъ часть отъ времето, опредѣлено изключително за доброто. За злото не е предвидено нито време, нито мѣсто. Като знаете това, не измѣняйте Божествения редъ на нѣщата. Дойдете ли до злото, кажете си: Нѣмамъ на разположение нито време, нито мѣсто, за да му дамъ ходъ. Не искамъ да правя чрезмѣрни усилия да търся мѣсто и време, да правя зло. Предпочитамъ да направя добро, което е по-лесно и приятно, защото отъ самото Провидение му е дадено и мѣсто, и време. Който прави добро, той осмисля живота си и си отваря пѫть къмъ щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря пѫть къмъ нещастието. За предпочитане е човѣкъ да върви въ пѫтя на щастието, отколкото въ пѫтя на нещастието. И тъй, за да се освободите отъ злото, дайте пѫть на доброто въ себе си. Не чакайте да получите нѣкакво откровение, както сѫ получили на времето си Исаия, Иеремия, апостолъ Павелъ и др. Това не може да стане днесъ, защото нѣщата никога не се повтарятъ. На всѣки човѣкъ се дава нѣщо специфично съвършено различно отъ това, което е дадено на другитѣ преди него. Ако апостолъ Павелъ дойде днесъ на земята, Богъ може пакъ да му се открие, но по другъ начинъ, а не както въ миналото. Значи, възможно е Богъ да се открие на всѣки човѣкъ, но по различенъ начинъ. Следователно, не се обезсърдчавайте. Знайте, че кога и да е, Богъ все ще ви се открие по нѣкакъвъ начинъ. Той може да ви се открие, както на пророкъ Йона, на тритѣ момци въ огнената пещь, или на Данаила въ рова между лъвоветѣ. Богъ може да се открие на човѣка като гласъ отъ небето. Какъ ще ви се открие Богъ, не е важно; важно е да Го познаете. Колкото по-смиренъ е човѣкъ, толкова повече нѣща може да научи. Ако си въобразява, че много знае, той лесно ще се обезсърдчи. Достатъчно е да се намѣрите предъ нѣкой великъ ученъ, музикантъ или художникъ, за да разберете, че вашето знание е едва въ началото си. Колкото по-слабъ сте въ науката и изкуствата, толкова по-голѣми възможности имате. Слабиятъ има повече възможности отъ силния. Силниятъ човѣкъ е завършенъ процесъ. Той носи въ себе си богатства, които трѣбва да раздава на слабитѣ и нуждаещитѣ се. Силниятъ дава, а слабиятъ получава. Положението, въ което сегашнитѣ хора се намиратъ, може да се уподоби на богатъ земедѣлецъ, който е напълнилъ хамбаритѣ си съ жито, обора си — съ добитъкъ, склада си — съ рала. Той има всичко на разположение, но чака онзи моментъ, когато ще приложи силитѣ си на работа. Дойде ли този день, той изважда житото отъ хамбара, впрѣга воловетѣ на работа, взима ралото на колата и тръгва на нивата. Пропусне ли този моментъ и очаква да придобие още жито, работата му ще пропадне. Щомъ имашъ пъленъ хамбаръ жито, повече не очаквай. Впрегни воловетѣ, иди на нивата и сѣй. Какво ще излѣзе отъ твоята работа, не питай. Като ходишъ често на нивата, ще видишъ, какво ще излѣзе. Каквото си посѣлъ, това ще пожънешъ. Ако можешъ да се разговаряшъ съ житото, щастливъ ще бѫдешъ;ако не можешъ да се разговаряшъ, нещастенъ ще бѫдешъ. Следователно, отъ човѣка зависи, да бѫде щастливъ, или нещастенъ. За да бѫде отчасти щастливъ, той трѣбва да гледа разумно на живота, да е доволенъ отъ всички условия, въ които се намира. За да бъде доволенъ поне въ даденъ моментъ, човѣкъ трѣбва да вижда въ страданията нѣкакво благо. Той знае, че страданието прави човѣка силенъ, заставя го да мисли право. Като страда, човѣкъ помага на своитѣ близки, а сѫщевременно и на себе си: на своя духъ, на своята душа, на своя умъ и на своето сърдце. Затова и Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ страданията си, защото страданията се превръщатъ въ радость. Не може ли човѣкъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости, той остава въ положението на обикновенитѣ хора. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да прояви поне една отъ своитѣ добродетели, която да го издигне надъ уровена на обикновенитѣ хора. Какъ познавате, че известенъ човѣкъ е добродетеленъ? Каквато добродетель и да има човѣкъ, тя е написана на лицето му. Въ това отношение лицето е изразъ на Божествения животъ на човѣка. Като изучавате ѫглитѣ на човѣшкото лице, вие виждате, доколко всѣки човѣкъ е осмислилъ живота си. Всѣки удъ на човѣшкото лице, въ едно отношение може да спъне човѣка, а въ друго — да го спаси. Носътъ, отъ една страна, спъва човѣка, а отъ друга го спасява. Сѫщото може да се каже за челото, за устата, за брадата, за ушитѣ му и т. н. За да се спаси отъ нѣкое нещастие, нѣкога човѣкъ може да намѣри спасение въ челото си, нѣкога — въ носа, нѣкога — въ устата, въ веждитѣ и т. н. Човѣкъ трѣбва да знае, за всѣки даденъ случай, кѫде да търси спасение. Всѣки удъ отъ човѣшкото лице представя область, въ която разумнитѣ сѫщества сѫ вложили по една своя идея. За да си помогне при известна мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да знае, коя область отъ лицето си да бутне и подъ какъвъ ѫгълъ.Не знае ли точно ѫгъла, подъ който една идея се проявява, човѣкъ не може да се ползува отъ енергията и свѣтлината на тази идея. Днешниятъ день е облаченъ. Облацитѣ показватъ, че на физическия свѣтъ имате препятствия. За да се справите съ препятствията, вие трѣбва да се качите въ Божествения свѣтъ, надъ облацитѣ, да стане провѣтряване въ умоветѣ ви. Само онзи може да живѣе въ Божествения свѣтъ, който държи въ ума си мисъльта, че Богъ е неизмѣненъ, че въ Него всичко е добро и красиво. Въ Божествения свѣтъ не сѫществува никакво зло. Това, което хората наричатъ зло, е нѣщо относително. То се опредѣля като зло споредъ тѣхнитѣ разбирания. Злото е влѣзло въ човѣшкия животъ заедно съ ограничението. Значи, човѣкъ е внесълъ злото въ свѣта чрезъ ограничението. Когато Богъ ограничава, доброто се явява въ свѣта. Ето защо, който иска да се освободи отъ човѣшкото ограничение, трѣбва да влѣзе въ Божественото. Иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Божественото ограничение. Значи, човѣшкото ограничение заробва човѣка, а Божественото го освобождава. Ако не минешъ отъ човѣшкото ограничение въ Божественото, ти никога не можешъ да бѫдешъ свободенъ. Дойдешь ли до Божественото ограничение, знай, че се намирашъ предъ прага на освобождението си. Щомъ се намѣришъ предъ прага на освобождението, ти си разбралъ вѫтрешния смисълъ на живота. И тъй, дръжте въ ума си основната мисъль на лекцията, че за злото нѣма време, нито мѣсто, нито условия. Изхвърлете злото отъ ума си и съсрѣдоточете се къмъ доброто, за което сѫ дадени време, мѣсто и условия. За доброто е дадено всичко. Отъ човѣка се иска желание само, да прави добро. Желанието е отъ човѣка, а времето, условията и мѣстото сѫ дадени отъ Бога. Като живѣе съ доброто и го прилага, човѣкъ може да се справи съ съдбата си, т. е. да подобри лошитѣ условия на своя животъ. Отъ всички се изисква разумность и будно съзнание, да не отнимате времето и мѣстото, опредѣлено за доброто, съ цель да направите нѣкакво зло. Това е методъ за придобиване на добри условия. Пазете свещенно мѣстото и времето, които Богъ е опредѣлилъ на човѣка за правене на добро. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 15. октомврий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѫтрешни прояви Размишление. Чете се темата: „Ползата отъ скърбитѣ и страданията“. Тема за следния пѫть: „При какви условия се явяватъ скърбитѣ и страданията?“, Като пишете темитѣ си, всѣки ще пише това, което самъ е опиталъ и преживѣлъ, а не това, което другитѣ сѫ казали. Щомъ се вглеждате въ своитѣ опитности, вие изучавате живота, не обективно, а субективно. Мѫчно е да се каже, какво представя животътъ обективно. Можете ли да си представите живота въ картини? Казвате за нѣкого, че е жизнерадостенъ, че е пъленъ съ животъ. Какво разбирате подъ думитѣ „жизнерадостенъ, пъленъ съ животъ“? Ако нѣкой човѣкъ се смѣе и се радва на живота, това още не е самиятъ животъ. Смѣхътъ, радостьта сѫ вѫтрешни прояви на живота, но не сѫ самиятъ животъ. И мисъльта е проява на живота, но животътъ не е мисъль. И добротата е проява на живота, но не е животъ. Тъй щото, каквито качества да изреждате въ човѣка, тѣ още не представятъ самия човѣкъ. Мѫчно можете да си обясните, защо известенъ човѣкъ ви се харесва, а другъ — не. Срѣщате единъ човѣкъ и веднага казвате, че ви е приятенъ. Защо ви е приятенъ, и вие не знаете. Срѣщате другъ и казвате, че ви е неприятенъ. Защо ви е неприятенъ, не знаете. Кое е специфичното, което въ единъ човѣкъ ви харесва, а въ другъ не ви харесва? Казвате, че даденъ човѣкъ е добъръ, а другъ — лошъ. Коя е причината, първиятъ да бѫде добъръ, а вториятъ — лошъ? При това, забелязали сте, че и най-добриятъ човѣкъ при известни условия не постѫпва добре. И обратно: и най-лошиятъ човѣкъ понѣкога постѫпва добре. Вълкътъ, който минава за жестокъ спрѣмо овцетѣ, къмъ малкитѣ си е нѣженъ и добъръ. Защото лошитѣ прояви на човѣка не представятъ самия човѣкъ. Нито лошото, нито доброто даватъ представа за човѣка. По сѫщина човѣкъ е нѣщо особено, вънъ отъ неговитѣ прояви. Започнете ли да мислите, какво въ сѫщность е човѣкътъ, вие ще заспите. Сѫщо така не може да се мисли за реалностьта. Хората искатъ да си обяснятъ реалностьта съ своитѣ обикновени мѣрки и разбирания. Това е невъзможно. Това, което нѣкой човѣкъ чувствува, преживѣва и мисли, е специфично негово състояние, то не е мѣродавно за всички. Това, което е дадено на едного, не се отнася до всички. Нѣкой мисли, че като напише едно стихотворение, или една книга, цѣлиятъ свѣтъ ще се интересува отъ неговата работа. Другъ мисли, че като се обезсърдчи той, всички хора сѫ обезсърдчени. Да се мисли така, това е заблуждение. Това, което единъ човѣкъ преживѣва, се отнася само до него. Безъ да подозиратъ, съвременнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на несъзнателенъ хипнозъ. Тѣ гледатъ повече съ окото на отрицателния човѣкъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ болка въ крака и казва: Нѣма да оздравѣе моятъ кракъ. — Отде знаешъ това? Кой професоръ ти каза? — Никой не ми е казалъ, но азъ чувствувамъ положенията си. — Това чувствуване, именно, е дошло въ тебе по отрицателенъ пѫть, по пѫтя на несъзнателната хипноза. Другъ нѣкой казва, че чувствува наближаващата смърть. И това е специфично чувствуване. Да умре човѣкъ, това още не значи, да свърши съ живота си. Може нѣкое негово състояние да умре, може нѣкое желание да умре. Когато чувствува нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, дали това, което чувствува, е въ съгласие съ чувствуванията на разумнитѣ сѫщества, които сѫ нагласени въ сѫщата гама съ него. Разумниятъ човѣкъ съпоставя нѣщата. Съвременниятъ човѣкъ е потопенъ въ свѣтлината на живота, вследствие на което много нѣща избѣгватъ отъ неговия погледъ, не ги вижда. Защо? Защото бързо се движи.Когато се движи бързо, човѣкъ не вижда дребнитѣ нѣща около себе си. Ако пъкъ се движи съ бързината на свѣтлината, той нѣма да вижда и едритѣ предмети. Високитѣ планини, даже и земята, ще минатъ и заминатъ предъ него, безъ да ги забележи. Той ще вижда само най-голѣмитѣ предмети Колкото по-голѣма е бързината, съ която човѣкъ се движи, толкова по-малко вижда предметитѣ. За неговия погледъ сѫ достѫпни само най-едритѣ и голѣми предмети. Колкото по-бавно се движи, по-малкитѣ и дребни предмети ставатъ достѫпни за неговия погледъ. Ако си шофьоръ на нѣкой земенъ автомобилъ, ще се движишъ съ умѣрена бързина, да виждашъ и най-дребнитѣ предмети, за да не предизвикашъ нѣкаква катастрофа. Ако си шофьоръ на нѣкой автомобилъ отъ свѣта на свѣтлината, ще се движишъ съ шеметна бързина. Докато е облѣченъ въ плъть, човѣкъ си налага известни ограничения. При сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ не може да се движи съ тѣлото си съ голѣма бързина. Обаче, съ мисъльта си той може да се движи бързо. Значи, съ тѣлото си човѣкъ се движи съ бързината на биволска кола, съ чувствата си — съ бързината на автомобилъ, а съ мисъльта си — съ бързината на свѣтлината. Това е само за сравнение. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ добъръ, хармониченъ животъ, къмъ красиви отношения помежду си. За това се изисква велика наука. За да се създадатъ хармонични отношения между двама души, преди всичко тѣ трѣбва да се освободятъ отъ всички ония вещества въ себе си, които причиняватъ дисхармония и противоречия въ самия човѣкъ. Тази материя, тѣзи вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободилъ отъ тази материя, човѣкъ не може да очаква никаква хармония въ себе си. Щомъ той не е въ хармония съ себе си, по никой начинъ не може да бѫде въ хармония и съ окрѫжаващитѣ. Тази е причината, поради която, едва се срещнатъ двама души и следъ половинъ часъ се скарватъ. Защо се скарватъ? Черната материя действува между тѣхъ. Обаче, за да се прояви тази материя, непремѣнно трѣбва да има нѣкаква външна причина. Докато не се яви нѣкакъвъ външенъ поводъ, двамата души могатъ да се разговарятъ приятелски. Щомъ се яви външниятъ поводъ, тѣ се скарватъ. Външенъ поводъ може да бѫде богатството, нѣкаква служба и т. н. Запримѣръ, тѣ виждатъ на пѫтя си гърне съ злато. И двамата се спущатъ къмъ гърнето, като месоядни животни къмъ своята жертва, и се скарватъ. Защо? Черната материя въ тѣхъ се проявява. И единиятъ и другиятъ искатъ да притежаватъ гърнето. Всѣки мисли само за себе си. При такива чувства не може да сѫществува никаква хармония. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да наблюдавате промѣнитѣ, които ставатъ на лицето ви. За тази цель добре е да имате по едно малко огледалце, да се оглеждате. Когато човѣкъ е добре разположенъ, лицето му е свѣтло, линиитѣ му сѫ спокойни. Дойде ли нѣкакво неразположение, чъртитѣ на лицето му се изопватъ, цвѣтътъ потъмнява. Като се погледне въ огледалото, и той самъ не се харесва. Изобщо, всѣко вѫтрешно състояние на човѣка се отразява върху лицето му. Доброто и лошото разположение се отразяватъ не само върху лицето, но и на цѣлия организъмъ. Когато е добре разположенъ, човѣкъ пѣе добре. Изгуби ли разположението си, той не може да пѣе. Това се отразява върху рѫката на човѣка, поради което, когато е разположенъ, той пише по единъ начинъ; когато е неразположенъ, пише по другъ начинъ. Графологътъ познава по почерка на човѣка, дали е билъ разположенъ, или неразположенъ, когато е писалъ. Като изучавате графологията, по почерка ще познаете не само характера на даденъ човѣкъ, но и нацията, къмъ която той принадлежи. Запримѣръ, когато пише буквата "Д", българинътъ започва тънко, постепенно надебелява и свършва пакъ тънко. Това показва неговиятъ характеръ. Той започва работитѣ си добре,съ мекота, после става малко грубъ и на края пакъ омеква. Защо постѫпва така, за това има редъ причини. Сега ние нѣма да се спираме върху причинитѣ за проявитѣ на хората, но ще спремъ вниманието си върху промѣнитѣ въ състоянията на човѣка. Като наблюдавате движенията на човѣка при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете, има ли самообладание той, или нѣма. Да се самообладава човѣкъ, това не значи, да има само външно самообладание. Истинското самообладание подразбира едновременно и външно, и вѫтрешно владѣене на силитѣ въ организъма.Представете си, че поставите рѫката си между две жици, въ които тече силенъ електрически токъ. За да не ви засегне тока, вие трѣбва да държите рѫката си абсолютно спокойна, безъ никакво движение. Най-малкото помръдване и докосване на рѫката до жицитѣ, ще ви причини силна болка. Ако запазите това положение на рѫката, въ абсолютенъ покой, вие сте придобили външно самообладание. Ако мръднете рѫката си и усѣтите силата на тока, безъ да трепне единъ мускулъ на лицето ви, вие имате и вѫтрешно самообладание. Такъвъ човѣкъ проявява самообладание и въ живота си, въ изпитанията и страданията, които му се даватъ. Ако се постави между иглитѣ на умразата, той пакъ ще запази самообладание. Умразата е гѫста, черна материя, която се отразява вредно върху човѣка. Тя го души, ограничава и измѫчва. Който е придобилъ самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организъма си. Не може ли да я трансформира, човѣкъ се отдава на нейното вредно действие. Сѫщото можемъ да кажемъ и за голѣмитѣ радости и скърби, презъ които минава човѣкъ. Тѣ представятъ гѫста материя, която предизвиква голѣмо налѣгане върху човѣка. За да не изгуби съзнанието си, той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ.Щомъ изгуби съзнанието си, човѣкъ се лишава отъ опорната точка въ живота си по отношение на самата реалность. И тъй, като ученици, вие трѣбва да изучавате всички състояния, презъ които минавате. Не ги ли изучавате, вие ще обезсмислите живота си. И тогава, това, което днесъ ви радва, на другия день ще изгуби цената си. Ако радостьта ви е била Божествена, тя никога нѣма да изгуби цената си. Ако не е била Божествена, сама по себе си тя пада. За такава радость вие не трѣбва да скърбите. Физическиятъ животъ е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно съ Божественото, човѣкъ ще изгуби смисъла на своя животъ и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измѣни своя естественъ ходъ на движение. Ако човѣкъ мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на кривъ пѫтъ. Ако пъкъ мисли, че може да измѣни естествения редъ на нѣщата, той пакъ се заблуждава. Каквото прави и мисли, човѣкъ трѣбва да го поставя съ огледъ на разумнитѣ сѫщества. Ако между неговитѣ действия и действията на разумнитѣ сѫщества има известно съотношение, той е на правъ пѫть. Ако си студентъ по химия или физика и влѣзешъ въ лабораторията на своя професоръ, когато прави опити, ти нѣма да го питашъ, защо постѫпва така или иначе, но зорко ще следишъ неговитѣ движения, ще внимавашъ въ това, което прави, и ще гледашъ, кѫде можешъ да му бѫдешъ полезенъ. Презъ време на опита ти можешъ да съгласувашъ действията си съ неговитѣ, безъ никакъвъ разговоръ. Щомъ свърши опита си, професорътъ може да ти даде подробни обяснения, защо е постѫпилъ по единъ или другъ начинъ, какво е получилъ, каква реакция е станала и т. н. Една отъ причинитѣ за неуспѣха на съвременнитѣ хора се дължи на това, че тѣ искатъ да разбератъ всички тайни на природата и се бъркатъ въ работи, които нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. Ще каже нѣкой, че всичко разбира. Не, той разбира нѣщата отчасти. Запримѣръ, той знае, че свѣтлината се движи съ бързина 300 хиляди километра въ секунда, но самъ провѣрилъ ли е това? Ще каже, че ученитѣ сѫ го доказали. Вѣрно е, че ученитѣ сѫ го доказали, но той самъ проучилъ ли е методитѣ, съ които науката е дошла до тия данни? Това не значи, че ние отричаме постиженията, до които науката е дошла, но искаме да кажемъ, че когато нѣкой мисли, че всичко знае и разбира, той трѣбва да признае, че неговитѣ знания сѫ относителни, а не абсолютни. И науката още не е дошла до своята абсолютность. Тя всѣки день прибавя по нѣщо къмъ онова, което е придобила, и постепенно отива къмъ абсолютната истина. Това сѫ разсѫждения, които въ дадения моментъ нѣматъ нищо общо къмъ нашата задача. Съ каква бързина се движи свѣтлината, това не е важно за насъ. За насъ е важно, че всѣки свѣтлиненъ лъчъ се разпространява въ пространството, както куршумътъ на пушката се отправя къмъ мѣстото, дето човѣкъ го направлява. Както задъ куршума стои разумна сила, която го направлява, така и задъ всѣки свѣтлиненъ лъчъ се крие висше, разумно съзнание. Човѣкъ не мисли за сѫществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които сѫществуватъ между видимия и невидимия свѣтъ. Когато пише, човѣкъ не си дава отчетъ, защо туря една чъртичка горе, а друга — долу, защо нѣкѫде пише тънко, а нѣкѫде — надебелява. Обаче, когато графологътъ разглежда този почеркъ, той прави редъ заключения за характера на човѣка. Нѣкои отъ заключенията му сѫ относително вѣрни, други — по-близки до истината, но и въ двата случая има нѣщо вѣрно. Каквото и да каже графологътъ, както френологътъ и физиономистътъ, всѣкога ще задържатъ нѣщо за себе си. Тѣ оставатъ нѣщо недоизказано. Когато работитѣ на човѣка вървятъ добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работитѣ му не вървятъ добре, когато му е тѣсно на душата, той пише съ дребни букви и натѣсно. Щедриятъ пише нашироко, а скъперникътъ — сгѫстено, Той прави економия на хартията. Съ други думи казано: който е расълъ при неблагоприятни условия, той пише стѣгнато, сгѫстено; който е расълъ при благоприятни условия, той се разширява. Когато си служимъ съ аналогии, не забравяйте, че тѣ сѫ валидни само при известни случаи. Запримѣръ, отивате при единъ знаменитъ професоръ, голѣмъ аристократъ, и носите една интересна книга, която му е необходима. Колкото гордъ и мълчаливъ да е, като види книгата въ рѫката ви, той веднага става любезенъ къмъ васъ, разговаря се, запитва ви по различни въпроси. Щомъ вземе книгата въ рѫката си, той бързо се отдалечава въ кабинета си и забравя за вашето присѫтствие. Значи, неговата любезность къмъ васъ е била само за случая. И момъкътъ или момата се интересуватъ единъ отъ другъ, докато взематъ това, което единиятъ или другиятъ носи въ рѫката си. Ако момата носи въ рѫката си интересна книга за четене, момъкътъ е любезенъ и внимателенъ къмъ нея, докато вземе книгата. Щомъ вземе книгата въ рѫката си, той веднага отива въ своя кабинетъ и започва да чете. Момата стои отвънъ, огорчена и обидена, че момъкътъ не е внимателенъ къмъ нея. Момата трѣбва да знае, че тя не е обектътъ, отъ който момъкътъ се интересува. Главниятъ обектъ за него е книгата. Щомъ вземе книгата, момата нѣма работа при него. Ако започне да се оплаква отъ момъка, че не я обича, момата не разбира нѣщата. Нейната мисия се е състояла въ предаване на книгата. Щомъ предаде книгата на момъка, тя трѣбва да се отдалечи отъ него и да бѫде доволна, че е свършила мисията си. Въ дадения случай момъкътъ е професорътъ, а момата — студентътъ. Студентътъ занася книгата на професора си и се отдалечава. Той е свършилъ своята мисия. Професорътъ взима книгата и презъ всичкото време мисли за образа на студента, т. е. на момата, която му я донесла. Той мисли за нея, изучава я, вади си бележки, прави си свои заключения. Този примѣръ се отнася къмъ всѣки човѣкъ. Вникнете въ неговата красива страна. Човѣкъ се цени дотолкова, доколкото има възможности да внася всѣки день по нѣщо ново въ съзнанието си. Новото, това е книгата, която той носи въ рѫката си; всѣки може да я вземе отъ него и да чете отъ нея. Който може всѣки день да внася по нѣщо ново въ съзнанието си, той е истински човѣкъ. Той е доволенъ отъ себе си и се радва на своитѣ придобивки. Щомъ е доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него. Този човѣкъ уважава себе си, но и другитѣ го уважаватъ. За такъвъ човѣкъ се казва, че въ него се е пробудило висшето съзнание, висшето „азъ“. Той е установилъ правилни отношения между висшето и низшето си съзнание. Когато намисли да прави нѣщо, той не бърза: първо се спира въ низшето си съзнание, после се качва въ висшето и оттамъ започва да се разговаря съ дветѣ съзнания. Като дойде до известно споразумение, той вече пристѫпва къмъ реализиране на това, което е намислилъ, Ако го наблюдавате, въ първо време виждате известно вълнение по лицето му, отъ очитѣ му излиза особена свѣтлина, и той, ту отваря, ту затваря очитѣ си. Щомъ реши въпроса, лицето му става тихо, спокойно, съ една приятна усмивка. Ако презъ времето, докато е решавалъ въпроса, е направилъ нѣкаква погрѣшка, той веднага я изправя. Ще кажете: Може ли такъвъ човѣкъ да прави погрѣшки? Ако нѣкой ученъ работи съ числата отъ едно до десеть, до сто или до хиляда, изключена е възможностьта да прави погрѣшки. Обаче, започне ли да работи отъ едно до милиони, билиони, той все ще направи нѣкакви погрѣшки. Ако нѣкой тури на гърба ви единъ товаръ отъ единъ до десеть килограма, вие можете да го носите. Обаче, ако товарътъ стигне хиляда килограма, невъзможно е вече да го носите на гърба си. Намѣрите ли се подъ тежестьта на този товаръ, вие непремѣнно ще направите погрѣшки. Като видите товара, вие ще започнете да роптаете, да се сърдите, да обвинявате сѫдбата си и т. н. Както физическитѣ тѣла предизвикватъ налѣгане и тежесть върху човѣка, така и мислитѣ произвеждатъ известна тежесть върху съзнанието на човѣка. Въ този смисълъ, по тегло, мислитѣ биватъ леки и тежки. Нѣкой мисли сѫ много тежки, даже непоносими за човѣка. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се кали, да започне първо съ лекитѣ мисли и постепенно да отива къмъ тежкитѣ. Започне ли изведнъжъ съ тежкитѣ мисли, той не може да понесе тежестьта имъ, вследствие на което ще се обезличи. Една отъ тежкитѣ мисли е мисъльта за сѫществуването на Бога. Преди да сѫ разрешили нѣкои леки въпроси, мнозина се заематъ съ разрешаване на мисъльта, сѫществува ли Богъ, или не. Тази мисъль не е достъпна даже за възвишенитѣ и разумни сѫщества, за ангелитѣ, а още повече за обикновенитѣ хора. Който се е опиталъ да разреши този въпросъ, той се е обезличилъ,както се обезличава онзи, който се намира подъ тежестьта на товаръ отъ хиляда килограма. Ако остане живъ отъ тази тежесть на гърба си, дълго време следъ това трѣбва да се лѣкува, докато дойде въ първото си положение. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате съ разрешаване на въпроси, които сѫ близки до васъ, а не съ отвлѣченитѣ и недостѫпни за вашия умъ. Ако си пѣвецъ и влизашъ въ единъ хоръ, ти не трѣбва да се интересувашъ отъ това, дали ще ти опредѣлятъ първо мѣсто между пѣвцитѣ. Първиятъ въпросъ, който може да те интересува, е да опредѣлятъ гласа ти. Следъ това е важно да знаешъ опредѣлено, ако си сопранъ, какъвъ сопранъ, именно: лирически, колоратуренъ, или драматически и т. н. Най-после, следъ като пѣешъ известно време между пѣвцитѣ, ще опредѣлятъ, обикновенъ пѣвецъ ли ще останешъ, или си се отличилъ съ нѣщо особено. Въ всѣка партия отъ гласове има най-малко по десетина души. За да излѣзешъ пръвъ между десеттѣ, ти трѣбва да имашъ особени качества. Влѣзе ли въ разумната природа, човѣкъ трѣбва да има още повече качества. Тамъ съществува голѣмо разнообразие. Следователно, мъчно е да се опредѣли мѣстото на човѣка въ природата. Много сопрани има въ природата, но всички не могатъ да задоволятъ изискванията на изтънченото ухо. Има пѣвци, които, като чуешъ веднъжъ, втори пѫть нѣмашъ желание да ги слушашъ. И обратното се случва: като слушашъ нѣкакъвъ пѣвецъ, и втори пѫть пожелавашъ да го чуешъ. Животътъ, въ своитѣ естествени прояви, не е нищо друго, освенъ пѣсень. Да живѣешъ добре, това значи, да пѣешъ добре. Да мислишъ, да чувствувашъ и да действувашъ правилно, това значи, да пѣешъ красиви пѣсни. Отъ френологическо гледище, ученитѣ казватъ, че въ главата на човѣка сѫществуватъ около сто центъра; обаче, досега съ известни само 40. Всѣки добре развитъ центъръ представя една красива пѣсень. Ако всички центрове въ човѣка съ добре развити и се проявяватъ на време, животътъ на човѣка е добъръ. Нѣма ли хармония между тия центрове, и животътъ на човѣка не е хармониченъ. Изобщо, животътъ на човѣка се обуславя отъ дарбитѣ и способноститѣ, които съ проявени въ него. Видите ли, че нѣкой човѣкъ живѣе добре, ще знаете, че той е организиралъ своитѣ дарби и способности и ги проявява правилно. Дарбитѣ и способноститѣ му представятъ добре организирано общество. Този човѣкъ представя центъръ, около който всички хора се групиратъ. Тѣ сѫ доволни отъ него, обичатъ го и всѣкога сѫ готови да му услужватъ. Ако дарбитѣ и способноститѣ на човѣка не сѫ организирани, и животътъ му не е организиранъ. Всичко въ него е разсѣяно, безсистемно, и той се чуди, защо хората не го разбиратъ. Задачата на човѣка е първо той самъ да се разбере. Ако той се разбере, и другитѣ ще го разбератъ; ако той разбере себе си, ще разбира и другитѣ. Безъ да разбиратъ себе си, съвременнитѣ хора казватъ, че сѫ разбрали близкитѣ си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаешъ ближния си. При единъ свещеникъ дошълъ единъ апашъ да се изповѣда. Докато свещеникътъ се разговарялъ съ апаша, последниятъ бръкналъ въ джоба му и извадилъ кесията. Свещеникътъ забелязалъ това, но продължавалъ да се разговаря съ апаша, като че нищо не е станало Той му казалъ: Синко, както живѣешъ, ти не можешъ да се спасишъ. Апашътъ му отговорилъ: Отче, спасението, за което ми говоришъ, не е въ мой интересъ. Свещеникътъ и апашътъ се разговаряли приятелски, следъ което се раздѣлили. Това е единъ отъ рѣдкитѣ примѣри. Да дойде въ дома ти апашъ, да извади кесията ти отъ джоба, ти да видишъ това и да се разговаряшъ, като че нищо не е станало. И следъ това да пуснешъ апаша на свобода. Този примѣръ е интересенъ, именно, като единъ отъ рѣдкитѣ примѣри въ живота. Мнозина очакватъ спасението си при нѣкакъвъ особенъ случай. Тѣ се надѣватъ, самъ Господъ да слѣзе на земята да ги спаси. И това е възможно, но трѣбва да чакатъ или 365 милиони години, или сто милиони години, или 1500 години. Богъ слиза на земята презъ едно отъ тия три числа. Тъй щото, който иска по такъвъ начинъ да се спаси, трѣбва да чака много време. Богъ не слиза често на земята. Най-малкиятъ срокъ за слизането Му на земята е около 1500 години. Ако искате, чакайте още 1500 години, за да се спасите. Съ други думи казано: Спасението на човѣка зависи отъ неговото съзнание. Ако съзнанието му е пробудено, спасението само по себе си ще дойде. Какъ ще познаете идването на Господа? Слизането на Господа на земята произвежда два обратни процеса: голѣми страдания и голѣми радости. За да приемете единъ великъ гостъ въ дома си, първата ви работа е да пречистите кѫщата си външно и вѫтрешно: да я закърпите, да я измажете, да я измиете, да я наредите добре. За това сѫ необходими срѣдства, трудъ, усилия, страдания и мѫчения. Щомъ поставите всичко въ редъ и порядъкъ, вие сте доволни, радостни и весели, очаквате великия гостъ. Дойде ли великиятъ гостъ въ дома ви, вие влизате вече въ радостьта на живота. Отъ това посещение зависи вашето бѫдеще. Ако великиятъ гостъ остане доволенъ отъ васъ, радостьта ви ще бѫде голѣма. Вие се намирате въ положението на мома, която се е приготвила да посрещне княжеския синъ. Щомъ влѣзе въ дома й и я хареса, тя се изпълва съ радости, защото всичкиятъ й трудъ, всичкитѣ й усилия се оправдаватъ. Сега ние не говоримъ само за външнитѣ прояви на живота, но и за вѫтрешнитѣ. Който не разбира живота отвѫтре, той не може да го разбере и отвънъ. Човѣкъ разбира външния животъ дотолкова, доколкото го е разбралъ вѫтрешно. И обратното е вѣрно: ако човѣкъ разбира живота външно, ще го разбере и отвѫтре. Видите ли, че лампата дава ясна, чиста свѣтлина, безъ никакъвъ димъ и пушекъ, вие веднага разбирате, че горението е пълно. Най-слабото мъжделѣние на лампата показва, че има нѣщо, което още не е напълно изгорѣло. Приятно е да гледате свѣщь или лампа, въ която става пълно горение. Често слушате религиозни хора да се отказватъ отъ молитвата. Защо се отказватъ? Защото не получавали отговоръ на молитвитѣ си. Много естествено. Кога учительтъ пише шесторка на ученика? Учительтъ пише шесторка на ученика, само следъ като го изпита нѣколко пѫти. Като се убеди, че ученикътъ учи уроцитѣ си редовно и добре, учительтъ се решава вече да му пише шесть. Може ли ученикътъ да очаква шесторки, ако учи нередовно, повърхностно и само за бележка? Има ученици, които не се интересуватъ отъ знанието, но отъ бележкитѣ. Тѣ казватъ: И тройка да е, само да мина въ по-горенъ класъ. Когато учи, ученикътъ трѣбва да има предъ видъ придобиване на знание, а не високи бележки. Следователно, ако и религиозниятъ се моли само по форма, безъ да влага нѣщо въ молитвата, мисли ли, че на такава молитва може да се отговори? Когато изучава живота, човѣкъ трѣбва да свързва настоящето съ миналото и съ бѫдещето. Това значи истинско, положително знание. За да се домогне до това знание, човѣкъ трѣбва да познава ключоветѣ, съ които си служи, да знае, кой ключъ, въ коя ключалка влиза. Ако намѣри съответния ключь, а не може да го завърти и да си отключи, той трѣбва да си послужи съ нѣкакво масло. Ще вземи малко дървено масло, ще намаже ключа и следъ това ще го пъхне въ ключалката. Следователно, натъкнете ли се на нѣкаква мѫчнотия въ живота си, вземете малко масло и я намажете. Мѫчнотиитѣ на хората се дължатъ на факта, че не знаятъ, каква мисъль и какво чувство да приложатъ за всѣки даденъ случай. Следъ всичко това, хората ще говорятъ за любовь къмъ Бога. За да обича Бога, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е почувствувалъ Неговата любовь. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако той не те обича. Да приемешъ любовьта на Бога направо е едно нѣщо, а да я приемешъ, следъ като е минала презъ съзнанието на много сѫщества, това е друго нѣщо. Да те обикне нѣкой по свое разположение е едно нѣщо, а да те обикне за това, че хората те хвалятъ, е друго нѣщо. Въ първия случай любовьта е постоянна, а въ втория — измѣнчива. Ако хората измѣнятъ мнението си за тебе, и той ще измѣни чувствата си. Това не е любовь. Ако любовьта на нѣкого е минала през четири-петь съзнания, тя скоро ще изчезне. Който знае, презъ какви съзнания е минала любовьта на нѣкой човѣкъ, той може чрезъ точни изчисления да опредѣли следъ колко време тази любовь ще се изпари. Силата и трайностьта на любовьта се опредѣлятъ отъ степеньта на развитието, до което сѫ достигнали дадени съзнания. Любовьта, която човѣкъ е получилъ не направо отъ Бога, а чрезъ съзнанията на други сѫщества, не е негова собствена. Той е слуга на любовьта на тия съзнания, вследствие на което всѣкога може да й изневѣри. Единъ момъкъ се влюбва въ нѣкоя мома, и тя, безъ да подозира, че той е слуга на други сѫщества, го обиква. Не се минава много време, момъкътъ изневѣрява на момата, и тя започва да страда. Преди години, въ единъ градъ на България, единъ гимназиаленъ учитель се влюбилъ въ една учителка, но не се решавалъ самъ да й каже това. Той си послужилъ съ единъ отъ своитѣ ученици отъ най-горния класъ, да уреди работата му. Той го изпратилъ при учителката, да й каже, че еди-кой си учитель я обича. Ученикътъ ходилъ нѣколко пѫти въ дома на учителката, но тя все мълчала, не давала никакъвъ отговоръ. Той все продължавалъ да я посещава, да чуе нѣщо отъ нея, докато единъ день тя му казала: Защо не кажешъ нѣщо за себе си? Съ това тя искала да му каже, че го обича и е готова да се ожени за него. Наистина, не се минало много време, тѣ се оженили. Смѣшенъ е този примѣръ, но почти всички хора изпадатъ въ подобни положения. Нѣкой отива да свърши нѣкаква работа на своя ближенъ, а въ сѫщность своята работа нарежда. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ обичани, но обичьта е резултатъ на нѣщо. Всѣки резултатъ, всѣки плодъ съответствува на една вѫтрешна реалность. Ако тази реалность не сѫществува, и плодътъ не може да издържи. Попаднете ли на единъ плодъ, вие се свързвате съ всички плодове отъ сѫщия видъ. Запримѣръ, ако ядете круша, вие се свързвате съ всички круши отъ сѫщия видъ. И ако ядете крушата правилно, съ благодарность, всички круши сѫ доволни отъ васъ. Следователно, ако обичате нѣкой човѣкъ, или ако той ви обича, безъ да оцените тази обичь, вие огорчавате всички души, които сѫ свързани съ него. Ако цвѣтята и плодоветѣ страдатъ, когато човѣкъ не ги оценява, колко повече страдатъ хората, когато не могатъ да оценятъ любовьта имъ. Ако нѣкой би могълъ да опише скръбьта на цвѣтята и плодоветѣ би написалъ хубави разкази, които щѣха да надминатъ разказитѣ на велики писатели. Всѣки плодъ прилича на хубава, съдържателна книга, върху която сѫ работили стотина професори. Ако професоритѣ видятъ, че ти захвърлишъ книгата и се отнесешъ небрежно къмъ нея, и тѣ ще ти обърнатъ гръбъ. Не е позволено на човѣка да се отнася съ пренебрежение къмъ плодоветѣ. Плодътъ е фабрика, въ която сѫ работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете, какъ да се отнесете съ плода, вие влизате въ разрѣзъ съ всички тия съзнания. Нѣма да се мине много време, вие ще изпитате последствията на вашето невнимателно отнасяне къмъ плода. Като знаете това, вие не трѣбва да се страхувате. За да живѣете разумно, да имате правилни отношения къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества, вие трѣбва да изучавате Божиитѣ закони и да ги прилагате. Това е идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми. Слънцето изгрѣва всѣки день, но човѣкъ се ползува отъ него дотолкова, доколкото може да възприема лѫчитѣ му и тѣхната енергия. Каква идея има човѣкъ за слънцето, това е другъ въпросъ. Дали е ходилъ на слънцето, това не е важно. За човѣка е важно да има отношение къмъ слънцето, да се ползува отъ неговата енергия. На сѫщото основание казвамъ: Не е нужно човѣкъ да е ходилъ при Бога, но той трѣбва да има отношение къмъ Него, да се ползува отъ Неговитѣ свѣтли и възвишени мисли и чувства, които носятъ сила и животъ за него. И тъй, дръжте се за положителното въ свѣта. Не се спирайте на отрицателнитѣ си състояния, които могатъ да ви спънатъ. Дойде ли ви нѣкоя скръбь или нѣкое страдание, не бѣгайте отъ тѣхъ, но разговаряйте се като съ приятели. Тѣ носятъ нѣкакво благо въ себе си. Външно скръбьта и страданието сѫ облѣчени въ скѫсани, парцаливи дрехи, но вѫтре тѣ сѫ като царски дъщери, облѣчени въ скѫпи и красиви дрехи. Така е за онѣзи, които разбиратъ смисъла на скърбитѣ и страданията. Които не разбиратъ смисъла имъ, тѣ гледатъ на тѣхъ като на препятствия въ живота си. Разбере ли ги човѣкъ, тѣ ще се превърнатъ въ радость. Задачата на всѣки човѣкъ е да се справи разумно съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си, да ги превърне въ радость. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 8 октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Права мисъль Т. м. Тема за следния пѫть: „Ползата отъ скърбитѣ и страданията“. Нѣма по-велико изкуство въ живота на човѣка отъ това, да се научи да мисли. Откакъ животътъ сѫществува, въ него е вложена главната задача, да научи човѣка да мисли правилно. Всичко друго е второстепенно нѣщо. Ще кажете, че задачата на човѣка е да живѣе добре. Какъ ще живѣе добре, ако не мисли правилно? Добриятъ животъ е резултатъ на правата мисъль. Животътъ е външенъ изразъ на мисъльта. Първо се проявява мисъльта, после — чувството и най-после — действието. Значи, мисъльта, чувствата и действията сѫ процеси, чрезъ които човѣкъ се изявява. Като ученици на новото учение, вие искате да разберете живота. Какъ ще разберете живота, ако не сте се научили да мислите право? На огнището имате дърва, вѫглища, но не можете да запалите огъня. Защо? Кибритъ нѣмате. Както дървата не горятъ безъ огънь, така и животътъ остава неразбранъ безъ мисъльта. Чиста, права трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка, за да разбере той живота въ всички негови прояви. Коя мисъль е права? Права мисъль е тази, която е абсолютно свободна, която не се ограничава, която не се влияе отъ нищо. Всѣка мисъль, която се огъва на една или на друга посока, която се ограничава отъ нѣкакви желания, влиза въ областьта на обикновенитѣ мисли. Каква мисъль е тази, която се влияе? Докато е младъ, човѣкъ вѣрва въ сѫществуването на едно Разумно начало, а като остарѣе, той го отрича. Защо въ младини вѣрвалъ въ Бога, а въ старини Го отрича? Защото по-рано билъ зеленъ, мисъльта му не била зрѣла. Мисъль, която се измѣня, не е права. Който мисли право, и като младъ, и като старъ подържа една и сѫща мисъль. Ако начъртаете единъ остъръ ѫгълъ, вие си представяте човѣшкия носъ. Разликата между носа на човѣшкото лице и този, който е нарисуванъ на дъската, се заключава въ това, че носътъ на човѣка е въ постоянно движение, а онзи, на черната дъска, представя едно фиксирано положение. Ето защо, когато изучавате човѣка, изучавайте го въ естественото му състояние, като живъ, а не отъ рисунки или портрети. Грамадна е разликата между живото човѣшко око и рисуваното. Въ живото око ще видите движение, мисъль, чувство. Движението на окото зависи отъ волята на човѣка, топлината му — отъ неговитѣ чувства, а свѣтлината — отъ мисъльта. Свѣтлината, която излиза отъ човѣшкото око може да се разложи на седемь цвѣта. Следователно, отъ цвѣта, който излиза отъ окото на човѣка, опредѣляме неговата мисъль. Ако мисъльта е Божествена, цвѣтътъ на свѣтлинния лѫчъ се различава отъ този на обикновената мисъль. Този човѣкъ е красивъ, отъ очитѣ му излиза мека, приятна свѣтлина. Ако мисъльта не е правилна, отъ очитѣ на човѣка излиза груба свѣтлина, и той губи красотата си. Погледне ли се въ огледалото, той самъ е недоволенъ отъ себе си. Въ лицето му има нѣщо грубо, сурово. Като види лицето си, човѣкъ започва да търси причината вънъ отъ себе си: въ жена си, въ децата си, въ сиромашията, въ неразположението си и т. н. Не, причината е въ самия човѣкъ. Въ него има нѣщо дисхармонично, което се отразява въ очитѣ му, а оттамъ и на цѣлото лице. Следователно, причината за вѫтрешната хармония или дисхармония въ човѣка се дължи на неговата мисъль. Ако мисъльта е права, човѣкъ се радва на вѫтрешна хармония въ себе си. Правата мисъль свързва човѣка съ причинния или реалния свѣтъ, или по-право казано — съ Бога. Който има права мисъль, той е въ хармония съ всички Божии прояви. Той държи името Божие въ чистота и светость. Нѣма ли права мисъль, човѣкъ изпада въ противоречия и е готовъ да припише всички неуспѣхи и нещастия на Бога. Ако жена му не е добра, ако децата му сѫ непослушни, ако работата му не върви добре, той държи Бога отговоренъ за всичко. Той казва: Не съмъ виновенъ азъ. Виновенъ е Онзи, Който е създалъ свѣта. Едно трѣбва да знаете: Богъ е създалъ положителнитѣ, красивитѣ и великитѣ нѣща. Вънъ отъ тѣхъ всичко останало е човѣшко изобретение. Правата мисъль е излѣзла отъ Бога, а кривата — отъ изопаченото въ човѣка. Правата мисъль и на небето, и въ ада е една и сѫща. Всѣка мисъль, която е красива на небето, а грозна въ ада, е човѣшка. Съ тази мисъль нищо не се постига. Има мисли, които човѣкъ придобива само на небето, или само на земята; има мисли, които може да придобие само въ ада. Подъ думата „адъ“ ние разбираме нѣщо съвършено различно отъ това, което хората разбиратъ. Адътъ е състояние. Влѣзе ли въ ада, човѣкъ влиза въ областьта на скърбитѣ и страданията — първото стѫпало на ада. После той влиза още по-навътре — на второто стѫпало, въ областьта на мъчението. Има и трето стѫпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На тритѣ стѫпала въ ада отговарятъ три стѫпала и на небето. Като изучавате тритѣ възходящи състояния, вие сами ще опредѣлите, кои състояния отъ ада отговарятъ на тритѣ състояния на небето. Сега, нека всѣки отговори въ себе си, има ли права мисъль, или не. Ще кажете, че вие още се съмнявате въ сѫществуването на Великата Разумность въ свѣта. Не се занимавайте съ този въпросъ, но започнете да изучавате ония мисли, които нищо не е въ състояние да огъне. Който има права мисъль, той е по-добенъ на листъ отъ дърво, който никога не пада. Знаемъ, че растенията дишатъ чрезъ листата. Въ този случай, правата мисъль е условие за правилно дишане, т. е. за Божествено дишане. Който нѣма права мисъль, той се намира въ фиксирано, или установено състояние. Той живѣе, безъ да съзнава смисъла и предназначението на живота. За такъвъ човѣкъ се казва, че нито печели, нито губи. Сегашнитѣ хора търсятъ начинъ да се освободятъ отъ страданията. Добро е желанието имъ, но като се освободятъ отъ страданията, ще се освободятъ и отъ радоститѣ. Радоститѣ иматъ смисълъ при страданията. Изчезнатъ ли страданията, ще изчезнатъ и радоститѣ. Животътъ пъкъ има смисълъ при страданията и при радоститѣ. Като страда и като се радва, човѣкъ изработва своята права мисъль. Затова, именно, той е дошълъ на земята. Ако още не е придобилъ правата мисъль, човѣкъ не трѣбва да се самоосѫжда. Въ сѫщность, самъ ли се сѫди човѣкъ, или другъ нѣкой го сѫди? Човѣкъ самъ не се сѫди, другъ нѣкой въ него го сѫди. Това показва, че въ човѣка има касационенъ, апелативенъ, мирови сѫдии, предъ който се донасятъ погрѣшкитѣ и престѫпленията на човѣка за разглеждане. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ правата мисъль. Какво става отвънъ, това да не ви смущава. Това, което сѫди човѣка, е специфично състояние. То не е естествена проява на човѣка. Домътъ не е създаденъ върху основитѣ на сѫдбата. Домътъ е създаденъ върху основитѣ на любовьта. Обаче, ако синътъ и дъщерята грѣшатъ, все ще дойде отнѣкѫде председательтъ на сѫда и ще ги осѫди. Това е неизбѣженъ процесъ. Следъ това иде приложението на сѫдебното решение. Майката или бащата, единъ отъ тѣхъ, ще вземе тоягата и ще наложи сина или дъщерята на общо основание. Нѣкога по-голѣмиятъ братъ, или по-голѣмата сестра, изпълнява сѫдебното решение върху по-малкитѣ братчета или сестричета. Нѣма човѣкъ, който, като дете да не е налаганъ отъ родителитѣ си. Нѣкои сѫ били затваряни въ избитѣ, въ килеритѣ, докато съзнаятъ грѣшката си. Нѣкои помнятъ тия наказания, а други сѫ ги забравили. Следъ това отиватъ при майка си и при баща си да искатъ извинение. Като се извинятъ, пущатъ ги на свобода. Това, което става съ детето, става и съ възрастния човѣкъ. Колко пѫти човѣкъ е билъ затварянъ въ килера на своето сърдце и на своя умъ! Колко време е трѣбвало да плаче, да търси погрѣшката си, докато го освободятъ! Нѣкой виденъ професоръ отива въ университета, излиза предъ студентптѣ си, преподава лекцията си, но усѣща, че мисъльта му не върви гладко. Той прави усилия, напрѣга се, но мисъльта все не върви. Защо? Затворенъ е въ килера на своята мисъль. Това състояние нѣкога продължава малко време, а нѣкога — съ дни и недѣли. Той ходи, движи се натукъ-натамъ, почесва се по главата, докато най-после му просвѣтне. Какво е станало съ него? Освободили го отъ килера, и го пуснали на свобода. Такова затваряне на човѣка става и въ килера на неговото сърдце. Той изпитва едно стѣгане въ сърдцето си, не може да се отпусне, да се зарадва на нѣщо. Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато го затворятъ въ килера на неговия умъ и на неговото сърдце? Той трѣбва да отиде при майка си и при баща си, да иска извинение. Щомъ го простятъ, умътъ и сърдцето му се освобождаватъ, и той започва да мисли ясно и да чувствува разположение къмъ окрѫжаващитѣ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че сѫ израснали вече, че се различаватъ отъ децата. Не, и до днесъ още хората се намиратъ въ положението на деца. Ние виждаме, че каквото положение и да заема човѣкъ, отъ време на време го затварятъ въ килера на живота, даватъ му нѣкакъвъ урокъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да научи и да приложи смирението. Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нѣщо по-особено отъ другитѣ. Всички ще бѫдете затваряни въ килера, дето ще ви налагатъ на общо основание. Като се намѣри въ затвора, човѣкъ обикаля отъ едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворятъ. После търси ключа, самъ да си отвори, но ключътъ е скритъ, не може да го намѣри. Така минаватъ два-три деня. Той ходи съ наведена глава, неразположенъ, не дава да го пипне нѣкой, да му каже дума. Най-после, като огладнѣе, той поглежда презъ ключалката, да види, не минава ли нѣкой предъ вратата му. Щомъ чуе стѫпки, веднага започва да се моли, да иска извинение за погрѣшката си. Той казва: Моля ви се, освободете ме, съзнахъ вече погрѣшката си, ще се изправя. Като чуятъ, че се моли, че иска извинение, веднага дохожда нѣкой да го освободи. Това сѫ реални състояния, презъ които минава всѣки човѣкъ. Тѣ се дължатъ на неговитѣ мисли и чувства. Следъ всичко това човѣкъ иска да бѫде щастливъ. Това е невъзможно. Щастието се обуславя отъ знание. Ако знае да превръща минуситѣ въ плюсове, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Нѣма ли положителни, истински знания за живота, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Това не значи, че щастието е непостижимо. Като учи, като работи съзнателно върху себе си, като прилага, единъ день човѣкъ ще придобие щастието, но днесъ, докато не го е придобилъ, цельта и задачата въ живота му трѣбва да бѫде учението и придобиване на знание, а не придобиване на щастие. Щомъ е придобилъ знание, щастието само по себе си ще дойде. Първата задача на човѣка е да придобие права мисъль, после — прави чувства и най-после — прави постѫпки. Има ли това, той непремѣнно ще бѫде щастливъ. Нѣкой ще възрази, че има вѣра въ Бога. Добре е, че вѣрвашъ, но твоята вѣра трѣбва да се основава на правата мисъль. Постоянна, неизмѣнна ли е твоята вѣра? Докато работитѣ ти вървятъ добре, ти вѣрвашъ въ Бога. Щомъ се объркашъ нѣщо, ти вече не вѣрвашъ и започвашъ да обвинявашъ Бога въ несправедливости. Вѣра, която се мѣни споредъ условията на живота, не е истинска. Положителна, абсолютна вѣра е тази, която и при лошитѣ условия на живота остава една и сѫща. При всички условия на живота си ти трѣбва да държишъ името на Бога въ ума и въ сърдцето си чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляшъ върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на ада. Щомъ изправишъ мисъльта си и поставишъ името на Бога на най-високото и чисто мѣсто въ себе си, ти излизашъ вече отъ дъното на ада и придобивашъ всичко, каквото желаешъ. И тъй, за да реализира желанията си, да придобие благата на живота, човѣкъ трѣбва свещенно да пази въ ума си името на Бога. Може ли да пази свещенно това име, той владѣе магията на живота. Подъ думата „магия“ разбираме изкуството да придобива човѣкъ всичко, каквото желае. Не пази ли името Божие въ себе си съ светость и чистота, човѣкъ ще изгуби всичко, което е придобилъ. Това не значи, че трѣбва да се страхувате. Има смисълъ човѣкъ да се страхува, но не отъ хората, а отъ Бога. Кога се страхува човѣкъ отъ Бога? Когато изгуби връзката си съ Него, когато опорочи името Му. Що се отнася до обикновения страхъ, той нѣма смисълъ. Този страхъ е въ състояние да отдалечи човѣка отъ неговия идеалъ. Какъвъ е идеалътъ на човѣка? Идеалътъ на всѣки човѣкъ е да придобие правата мисъль. Придобие ли правата мисъль, той е намѣрилъ ключа на живота. Който е намѣрилъ ключа на живота, той е запалилъ вече огъня на своето огнище, на което може да се топли всѣки измръзналъ, отчаянъ, обезсърдченъ. Нѣмате ли огънь на огнището си, всѣки ще мине и замине покрай васъ, безъ да се спре. Ще кажете: Достатъчно е човѣкъ да си въобрази, че има огънь въ огнището и ще се стопли. Не, съ въображение само нѣщата не ставатъ. Свѣтътъ е пъленъ съ въображаеми нѣща. На всѣка стѫпка срѣщате въображаеми поети, писатели, музиканти, художници, учени, философи, християни. Ще дойде нѣкой да ви пита, вѣрвате ли, че той е християнинъ, или не вѣрвате. Нѣма защо да отговаряте на този въпросъ. Достатъчно е да видите, гори ли свѣщьта на този човѣкъ и каква свѣтлина издава. Свѣтлината подразбира знание. Който знае нѣщата, той има свѣтлина, той мисли право. Щомъ мисли право, той вѣрва въ всичко, което Богъ е направилъ и продължава да прави. Какво може човѣкъ да направи, какво знае и какви възможности крие въ себе си, това всѣки знае. Щомъ го знае, той вѣрва. Не, това още не е истинска вѣра. Истинската вѣра се проявява въ областьта на безграничното, незнайното. Следователно, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ може да се ограничи, е знание; това, което не може да се ограничи, което се отнася къмъ незнайното, наричаме вѣра. Знанието обхваща настоящето, а вѣрата — бъдещето. Знанието предшествува вѣрата. Вѣрващъ е онзи, който знае нѣщата, който ги е опиталъ. Вѣрващиятъ носи вътрешни опитности въ себе си. Тази е причината, поради която вѣрващиятъ е готовъ на всички жертви за Бога. Той е опиталъ Неговата любовь и вѣрва въ всички нейни възможности. Нѣкой иска да има опитноститѣ на пророцитѣ, на апостолитѣ, даже и на Христа. Иска ли опитноститѣ и знанията на великитѣ хора, човѣкъ трѣбва да мине презъ тѣхния пъть. Трънливъ и труденъ е пътьтъ на великитѣ хора. Човѣкъ може да достигне този пъть, но чрезъ голѣми страдания и изпитания. Мисли ли, че безъ страдания може, той се самозаблуждава. Съ заблуждения никой не може да отиде при Бога. Тримата момци въ огнената пещь минаха презъ голѣми страдания и следъ това възлѣзоха нагоре. Апостолитѣ станаха мъченици и следъ това получиха благодатьта Христова. За да получи откровение, да възлѣзе на седмото небе, апостолъ Павелъ бѣще битъ 39 пъти. Затова той каза на своитѣ събратя - „Братя, съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие“. Нѣкой човѣкъ мисли, че безъ страдания, безъ сълзи, безъ бой ще влѣзе въ Царството Божие. Като се натъкне на най-малкото страдание, той казва: Дотегнаха ми вече тѣзи страдания. — Че ти още не си страдалъ, ти никога не си билъ битъ. За да се справи съ страданието си, човѣкъ трѣбва да мисли право. Красиво нѣщо е правата мисъль. Когато мисли право, човѣкъ разбира, че страданията, които му сѫ. дадени, съдържатъ въ себе си нѣкакво благо. Страданието е признакъ, че отъ разумния свѣтъ обръщатъ внимание на човѣка. При радостьта човѣкъ не мисли много, но като дойдатъ страданията, той започва да мисли. Той казва: Бѣхъ богатъ, но осиромашахъ. Коя е причината за това? Бѣхъ силенъ, здравъ, отъ всички почитанъ. Днесъ съмъ слабъ, никой не ме почита. Коя е причината за това? Щомъ търси причината на нѣщата, човѣкъ мисли вече. Страданието учи човѣка. Мнозина пренебрегватъ страданието, като учитель на живота, и започватъ едни други да се учатъ. И това не е лошо, но трѣбва да имате предъ видъ, че учитель може да бѫде само онзи, който има положителни, опитани знания. Който има такива знания, той не говори много. Каже ли нѣщо, той веднага го прави. Трѣбва ли музикантътъ да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири. Това е знание. Отивате при единъ художникъ. Той ви предаде нѣколко теоретически познания и следъ това взима четката и рисува. Отивате при нѣкой шивачъ. Той ви предаде нѣкои теоретически познания и следъ това започва да шие: взима игла, напръстникъ, ножици и ви показва, какъ се шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и практика. То изключва всѣкакъвъ споръ. Трѣбва ли да спорите, какъ се свири, какъ се рисува, какъ се шие? Едно време се е свирѣло, рисувало, шиело по единъ начинъ, а сега — по другъ. Наистина, всѣко време изисква своето, но и при това положение теорията трѣбва да съотвествува на практиката. Религиознитѣ и научни възгледи на хората се мѣнятъ постоянно, докато дойдатъ до абсолютнитѣ възгледи за нѣщата, въ които нѣма никаква промѣна. Сѫщо така и отношенията на хората се мѣнятъ. Първоначално отношенията на хората сѫ били груби, сурови. Тѣ сѫ се били, нагрубявали, хапѣли, като животни. Съ развитието на културата, и отношенията на хората ставатъ по-меки и нѣжни. Мекитѣ и нѣжни отношения не подразбиратъ прегръдки и цѣлувки. Тѣ не ги изключватъ, но не сѫ необходими. Защо? Защото и въ цѣлувкитѣ има користолюбие. Безкористна цѣлувка е тази, която дава, безъ да взима нѣщо. Децата чувствуватъ чистотата на цѣлувката. Тази е причината, поради която нѣкои деца не обичатъ да ги цѣлуватъ. Други деца позволяватъ на нѣкои хора да ги цѣлуватъ, а на нѣкои се противопоставятъ. Често децата избѣгватъ да иматъ отношения съ нѣкои хора. Като се натъкне на такъвъ човѣкъ, детето го погледне изпитателно, съ което го запитва: Ти ли ще ми дадешъ нѣщо, или отъ мене искашъ да вземешъ? Съвременнитѣ хора говорятъ за любовь, за обичь, безъ да подозиратъ, какво се крие въ тѣхната любовь. Нѣкой казва, че обича нѣкого. Защо го обича? За кесията му. Значи, има любовь, която взима; има любовь, която дава. Ще кажете, че сте готови да умрете отъ любовь за нѣкого. Любовь, която свършва съ смърть, не е истинска. Когато двама души се обичатъ разумно, никой отъ тѣхъ не трѣбва да умира. И двамата сѫ слуги на Господа. Тѣ иматъ работа, която трѣбва да свършатъ на време. Пожелае ли единъ отъ тѣхъ да умре, това показва, че той е решилъ да се откаже отъ работата, която Богъ му е опредѣлилъ да свърши. Има смисълъ човѣкъ да умре, но следъ като свърши работата си на земята. Ако умре, преди да е свършилъ работата си. въ тази смърть има нѣкакво насилие, външно или вѫтрешно. И Христосъ замина преждевременно, за това се моли, ако е възможно, да Го отмине тази чаша. Евреитѣ искаха, Христосъ да умре. Тѣ казваха: Да изгасимъ тази свѣщь! За евреитѣ Христосъ бѣше голѣма, запалена свѣщь, която освѣтяваше дѣлата имъ. Като не искаха да знаятъ хората, какво правятъ, тѣ хванаха Христа и Го предадоха на смърть, за да изгасне запалената свѣщь, която Той носѣше. Наистина, докато има единъ човѣкъ, който е буденъ, престъпления не се вършатъ. Дето има поне една запалена свѣщь, тамъ апаши не влизатъ. Единъ евангелистъ разправялъ една своя опитность: Откакъ станахъ евангелистъ и се свързахъ съ Евангелието, каквото замисляхъ да правя, все се измъчвахъ. Искахъ свободно да си поиграя на хорото, да се хвана до нѣкоя мома, но Евангелието ме измъчваше. Искамъ да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше. Казвамъ: Този човѣкъ не е разбралъ Евангелието. Има нѣщо криво въ неговитѣ разбирания. Като челъ Евангелието, той изпадналъ подъ закона на страха — Мойсеевиятъ законъ. Каквото замислялъ да прави, той все се страхувалъ да не сгрѣши. Мойсеевиятъ законъ ограничава хората, предпазва ги отъ грѣха, а Христовиятъ законъ ги примирява и освобождава. Защо се страхувалъ евангелистътъ отъ хорото? Защото хорото не става по свободна воля, но по законъ. Тукъ чужда воля диктува. Той чувствувалъ вътрешно, че нѣма смисълъ да се хваща на хоро, на което Христосъ не присътствува. Казано е въ Писанието: „Заигра душата ми“. Тази игра не е обикновена. Душата играе и се весели предъ Господа. Какво означава думата „игра“? Тя крие нѣщо хубаво въ себе си. Буквата „и“ означава начало на нѣщата, „г“ — основа, „р“ — задържане на нѣщо, „а“ — бременность. Значи, само онзи може да играе, който познава началото на нѣщата, който има основа, който държи нѣкаква идея въ душата си и който е бремененъ съ нѣщо велико въ себе си. Религиознитѣ игри включватъ тия четири нѣща въ себе си: начало, основа, задържане и бременность. Обикновенитѣ хора, обаче, представятъ обмѣна на духове. Тамъ духоветѣ се проявяватъ. Тѣ иматъ за цель да свържатъ хората. Като направятъ връзка между двама млади, тѣ считатъ, че сѫ свършили нѣкаква работа и се оттеглятъ. Сега не е въпросъ за играта. Всички по-знавате играта. Вие сте играли като деца, като млади моми и момци, като младоженци, но не сте мислили право. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ права мисъль. Правата мисъль отъ нищо не се огъва. Тя прави човѣка смѣлъ, мѫжественъ, свободенъ. Тя е проводникъ на истината, на знанието и на любовьта. Ако двама души, които иматъ права мисъль, се събератъ на едно мѣсто, тѣ иматъ красиви, правилни отношения. Между тѣхъ не се пораждатъ никакви противоречия. Когато изгуби правата мисъль, човѣкъ опорочава живота си. Той губи своята чистота и простота въ отношенията и въ разбиранията си. Като се натъкватъ на противоречия и изпитания, хората търсятъ новъ животъ, нови условия, които да ги освободятъ отъ затрудненията. Животътъ самъ по себе си е единъ, не може да бѫде новъ или старъ. Когато казваме, че търсимъ „новъ животъ“, ние подразбираме чистъ и светъ животъ. Подъ думитѣ „старъ животъ“ разбираме кривитѣ и изопачени човѣшки възгледи. И мисъльта е една. Тя не може да бѫде стара и нова. Стара мисъль е онази, която е изгубила чистотата си. Нова мисъль е чистата, девствена мисъль. Докато човѣкъ държи въ ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той минава за девственъ. Щомъ идеята му за Бога изгуби своята чистота и светость, и той изгубва своята девственость. Изгуби ли вѣрата си въ Бога, човѣкъ изгубва основата на своя животъ. Щомъ изгуби основата на живота си, той пада подъ уровена на обикновения човѣкъ. Докато се държи за своята вѣра, за правата мисъль, човѣкъ е свързанъ съ Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя животъ. Изгуби ли вѣрата и правата си мисъль, човѣкъ всичко изгубва. Човѣкъ трѣбва да съзнае, че не е той факторъ на своя животъ. Той е само изразитель на Онзи, Който работи въ него. Божиятъ Духъ работи въ човѣка и съгражда неговия животъ. Затова е казано: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани“. Следователно, задачата на човѣка, като ученикъ на живота, е да се учи и да прилага придобитото знание. Като ви дойде нѣкакво страдание, не роптайте противъ Духа, да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание да познаете Бога, да видите Неговата мѫдрость. Когато страдате, знайте, че Богъ е задна стража и ви помага. Така постѫпи Той и съ евреитѣ, когато Мойсей ги изведе отъ Египетъ. Тѣ вървѣха напредъ, а Богъ остана задъ тѣхъ. Той изпрати силенъ вѣтъръ, който изсуши морето и направи пѫть, свободно да минатъ презъ него. И тъй, презъ каквито страдания и да минавате, помнете, че тѣ сѫ благо за васъ. Привилегия е за човѣка да страда. Чрезъ страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли презъ страдания, човѣкъ не може да стане гражданинъ на Царството Божие. Само чрезъ страданията той познава силата, знанието, благостьта и милосърдието на Бога. Каже ли нѣкой, че Богъ е милостивъ и благъ, той Го е позналъ. Той е миналъ презъ голѣми страдания. Този човѣкъ е готовъ за духовния свѣтъ. Не е ли миналъ презъ науката на страданията, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на духовния свѣтъ. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще придобиятъ голѣми знания. Ако не сѫ минали презъ страдания и не сѫ научили уроцитѣ си, тѣ и на онзи свѣтъ ще останатъ невежи. За такива хора казваме, че сѫ заминали преждевременно за онзи свѣтъ. Тѣ ще стоятъ тамъ съ години, ще чакатъ времето, отново да дойдатъ на земята. За тѣхъ даже нѣма опредѣлени мѣста, да се спратъ нѣкѫде, като на станция, и да почиватъ. Нѣкой мисли, че, като се разговаря съ духове, вече е въ духовния свѣтъ. Зависи, съ какви духове се разговаря. Има духове отъ низкитѣ свѣтове, които повече заблуждаватъ, отколкото да учатъ човѣка. Човѣкъ се учи и отъ заблужденията си, но по отрицателенъ пѫть. Правилно е човѣкъ да се развива по пѫтя на положителното знание. Ако направи нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да е готовъ да я изправи. Какво отъ това, че си турилъ нѣкой знакъ не на мѣсто? Ще го премѣстишъ отъ едно мѣсто на друго, докато решишъ задачата си правилно. — Ама еди-кой си ме оцапа. — Ако нѣкой се оплаче отъ своя ближенъ, азъ не търся виновника, не търся причината за оцапването, но взимамъ чиста вода, сапунъ и измивамъ петното. Щомь изчистя петното му, изпращамъ го спокоенъ, като му казвамъ да бѫде внимателенъ, да не се натъква на хора, които цапатъ. Следователно, изчисти ли ви Богъ отъ вашитѣ пороци, или отъ петната, които други сѫ хвърлили върху васъ, благодарете Му и затворете този листъ на книгата, не го споменавайте вече. Не си спомняйте за стари грѣхове, които Богъ е заличилъ отъ съзнанието ви. Като ученици, вие трѣбва да имате будно съзнание. Знайте, че следъ всѣка лекция ви се даватъ изпитания отвънъ, да видятъ, какъ прилагате знанието, което ви е дадено. Запримѣръ, ще ви срещне нѣкой и ще ви каже, че нѣмате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче, ако помислите малко, ще си кажете: Азъ съмъ ученикъ и трѣбва да мисля право. Какво означаватъ думитѣ „ти нѣмашъ никакво разбиране“? Направете преводъ на тия думи. Този човѣкъ иска да ви каже, че не разбирате нѣщата, както той ги разбира. Това е вѣрно, но и той не разбира нѣщата като тебе. Следователно, ще кажешъ на този човѣкъ: Правъ си. Колкото си мѫдъръ ти, толкова съмъ мѫдъръ и азъ; колкото си глупавъ ти, толкова съмъ глупавъ и азъ. Въ единъ случай човѣкъ може да бѫде мѫдъръ, а въ другъ — глупавъ. Коя е причината, човѣкъ да бѫде нѣкога мѫдъръ, а нѣкога — глупавъ? Когато попадне въ рѫцетѣ на дявола, човѣкъ става глупавъ. Когато попадне въ рѫцетѣ на Бога, той става мѫдъръ. Цельта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне нѣкой човѣкъ, дяволътъ му казва: Ти си невежа, отъ тебе нищо нѣма да излѣзе, твоята работа е свършена и т. н. Той повѣрва въ думитѣ на дявола и се отчайва отъ живота. Какъ ще познаете, че тѣзи думи сѫ на дявола? Щомъ се отчаете, или обезсърдчите, ще знаете, че тия думи идатъ отъ човѣкъ, който става проводникъ на отрицателни сили въ природата. Не се минава много време, срѣщате другъ, който ви казва, че сте даровитъ човѣкъ, че ви чака свѣтло бѫдеще, че отъ васъ ще излѣзе нѣщо хубаво и т. н. Това сѫ думи, които ангелитѣ говорятъ. Слушайте тия думи, защото тѣ подигатъ човѣшкия духъ. За предпочитане е, ако сте жаденъ, да срещнете човѣкъ, който може да ви даде вода, отколкото да срещнете такъвъ, който не е готовъ да ви даде капка вода. И тъй, работете съ положителнитѣ сили въ живота и природата. Работете съ настоящия моментъ. Какво е било въ миналото, какъ сте мислили нѣкога, това не е важно. Какво ще бѫде следъ време, въ близкото или далечно бѫдеще, и това не е важно. И за мене, и за васъ е важенъ настоящиятъ моментъ. Азъ се интересувамъ отъ този моментъ. Миналото представя бушуването на вълнитѣ. Човѣкь е въ парахода вѫтре, въ безопасность. Той чува блъскането на вълнитѣ, но тѣ не го засѣгатъ. Бѫдещето представя далечния животъ на звездитѣ, но днесъ тѣ сѫ недостѫпни за човѣка. Бѫдещиятъ животъ не може да се реализира още. Като погледне къмъ звездитѣ, човѣкъ се радва, че има условия за работа, но за него е важенъ настояшиятъ моментъ, който може да се реализира. Миналото е вече реализирано, настоящето сега се реализира, а бѫдещето открива предъ очитѣ на човѣка широкъ крѫгозоръ на дейность и на постижения. Миналото е опредѣлило настоящето; настоящето опредѣля бѫдещето. Следователно, ако човѣкъ още днесъ не свърши работата, която му е дадена, той никога не може да отиде на звездитѣ. Човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисъльта, всѣки день да придобива по нѣщо ново въ своитѣ възгледи за живота, за природата и за Бога. Колкото по-свѣтли мисли държи въ ума си, толкова по-свѣтло става неговото лице. Ако лицето на човѣка всѣки день не става по-свѣтло и красиво, той не е придобилъ правата мисъль. Всѣки день трѣбва да увеличавате чистотата на своето сърдце. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Всѣки день прибавяйте по нѣщо ново къмъ своитѣ религиозни и научни възгледи, безъ да остарявате. Новото всѣкога подмладява. Вложете правата мисъль въ себе си, за да можете всѣки день да прибавяте по нѣщо ново къмъ сградата на своя животъ. Правата мисъль показва пѫтя на човѣка. Всѣки день мислете върху пѫтя, който правата мисъль ви чъртае. Мислете за нея, за да се свържете съ силитѣ, които тя съдържа. Отъ човѣка зависи да мисли право и да прилага правата мисъль въ живота си. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 1. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.