Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗСЛУШВАНЕТО Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Отличителнитѣ черти на силата и материята.” Тема за следния пѫть: “Най-силниятъ слогъ.” Като ви давамъ тази тема, искамъ само да помислите върху нея - нищо повече. Не мислете, че въпросътъ трѣбва да се разрѣши. Колкото и да мислите, той все пакъ ще остане неразрѣшенъ, той е споренъ въпросъ. Какви сѫ качествата на слога? Отъ колко елементи, т. е. отъ колко букви се състои единъ слогъ? Какъ опрѣдѣлятъ граматицитѣ, слогъ и гласна едно и сѫщо нѣщо ли е? - Гласната е елементъ на слога. Интересно е, че ние понѣкой пѫть се занимаваме съ философски въпроси, разрѣшаваме истинитѣ на природата, а не знаемъ най-елементарнитѣ работи. Запримѣръ, нѣкои питатъ: “Какъвъ е произходътъ на човѣшката душа, или какво нѣщо е човѣшкиятъ умъ?” Какъ ще опрѣдѣлите? Човѣшкиятъ умъ не е нѣщо, което можемъ да хванемъ и да го подложимъ на анализъ. Отъ проявитѣ на човѣка може да сѫдимъ за човѣшкия умъ, но какво е човѣшкиятъ умъ по сѫщина, не можемъ да си съставимъ едно ясно понятие. Или, запримѣръ, ние говоримъ за духа, за душата. Какви ли не философски мнѣния иматъ хората за душата и за духа. Онѣзи, които сѫ създали езика, които разбиратъ глаголитѣ и дълбокия смисълъ на всѣка дума, тѣ въ живота, подъ думата “душа”, разбиратъ една опрѣдѣлена идея. Въ тѣхъ сѫщо тъй е точно опрѣдѣленъ смисълътъ на думата “умъ”, но при прѣдаване на тѣзи идеи въ слѣдующитѣ поколѣния, тѣ сѫ изгубили и своя вѫтрѣшенъ смисълъ. Ние отдѣляме душата отъ себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По сѫщия начинъ разглеждаме духа като нѣщо отдѣлно. Значи, щомъ можемъ да разглеждаме душата и духътъ като нѣщо отдѣлно отъ себе си, тѣ сѫ материални нѣща. Щомъ разгледаме ума, като нѣщо отдѣлно отъ себе си, значи и той е нѣщо материално. Тогава, какво нѣщо е човѣкътъ? Какво нѣщо е Любовьта? Ние говоримъ за Любовьта и я разглеждаме извънъ себе си, затова и тя е нѣщо материално. Говоримъ за Истината извънъ насъ, за това и тя е нѣщо материално. Говоримъ за Мѫдростьта извънъ насъ и тя е нѣщо материално. Кое тогава е духовното? - Туй, за което не можемъ да мислимъ, е духовно. Щомъ можемъ да мислимъ за нѣщо, то е материално. Това сѫ антиподи, противоположности. Трѣбва да има нѣщо въ насъ, съ което ние да раглеждаме сѫщината на проявения животъ. Значи, въ този смисълъ ние подъ думата “истина” не разбираме самата Истина. Подъ думата “мѫдрость” не разбираме самата Мѫдрость. Под думата “душа” не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсѣмъ други нѣща. Сега запримѣръ, съ коя буква започватъ новороденитѣ дѣца. Съ каква буква изразявате вашата скърбь? Като кажете “ухъ” и “охъ”, тия двѣ възклицания иматъ ли едно и сѫщо значение? Всѣки ученикъ трѣбва да има едно основно качество надъ другитѣ му качества. Запримѣръ, нито единъ отъ васъ не може да търпи да му разправятъ за това, което той знае. Прѣдставете си, че нѣкой започва да ти разправя това, което ти знаешъ. Какво правишъ? - Не можешъ да търпишъ, не можешъ да се съберешъ въ кожата си. Защо не можешъ да търпишъ? Защото въ този човѣкъ нѣма психологически тактъ, той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаешъ. Той казва: “Чакай да ти разправя тази работа!” И започва да ти разправя това, което ти си направилъ, като че ти не знаешъ, какво си направилъ. И той маже като тебе, нѣма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той маже по особенъ начинъ? Нѣкои хора пъкъ обичатъ като говорятъ да се впущатъ въ подробности. Тъй постѫпватъ не само малкитѣ хора, но и голѣмитѣ. Напримѣръ Толстой е единъ отъ тѣхъ, обича подробноститѣ, анализата, а нѣкои не обичатъ подробноститѣ, пристѫпватъ направо къмъ прѣдмета. Коя е причината? - Това може да се обясни отъ чисто хиромантическо гледище. Въ тия нѣща има съвпадение. Запримѣръ, забѣлѣзано е, че на онѣзи хора, които обичатъ подробноститѣ, рѫцѣтѣ и пръститѣ на рѫцѣтѣ имъ сѫ дълги. Каква връзка има между дългитѣ пръсти и подробноститѣ? Какъ се явило туй съвпадение? Хора, на които пръститѣ сѫ кѫси, обичатъ обобщенията, тѣ не влизатъ въ подробности. Разбира се, това не сѫ строго научни данни, има извѣстно съвпадение. Послѣ, среща се и друго едно съвпадение. Казват, че благородниятъ човѣкъ има красиво лице. Нѣкои считатъ, че красотата е качество на благородство. Пластичностьта на лицето е една необходимость за красивото лице. Пластичностьта на лицето е изразъ на душата. Лицето трѣбва да изразява душата. По какво се познава единъ красивъ погледъ? Нѣкой пѫть хората казватъ: “Красивъ е този човѣкъ.” Азъ ще си послужа съ слѣдната аналогия: единъ човѣкъ е отличенъ краснописецъ, напише едно отлично по красота на почерка писмо, но безсъдържателно, безъ смисълъ. Другъ нѣкой пише лошо, разкривено, но написалъ философско писмо, смисълъ има въ него. Питамъ: кое писмо е по-хубаво, красивото ли или изразителното? Пъкъ, ако съ красотата се съвпада и изразителностьта, то е другъ въпросъ. Нѣкои се впущатъ въ подробности. Не сѫ подробноститѣ, които оправятъ човѣка. Подробноститѣ нѣкой пѫть причиняватъ голѣма врѣда. Нѣкой казва: “Чакай да ти кажа нѣщо!” И започва да развива края на най-малкитѣ погрѣшки, търси най-малкитѣ имъ коренчета. Питамъ, като извадишъ туй коренче налице, какво можешъ да докажешъ? Трѣбва да имаме една опрѣдѣлена норма за погрѣшкитѣ на хората. Туй, което считаме, че е грѣшка, въ природата не сѫществува като погрѣшка. Това, което хората наричатъ погрѣшки, тѣ сѫ въображаеми нѣща, тѣхни измислици. Въ природата нѣма нищо подобно. Нѣкой пѫть мислишъ, че си направилъ голѣми погрѣшки, но природата не е хроникирала никакви погрѣшки, а нѣкой пѫть мислишъ, че животътъ ти е изправенъ, мислишъ, че си светия, когато въ сѫщность природата е зарегистрирала редъ твои погрѣшки. Има единъ законъ, споредъ който капкитѣ, които падатъ отъ низко, дупки не пробиватъ, а онѣзи, които падатъ отъ високо, дупки пробиватъ. Значи, просветениятъ човѣкъ, светията може да направи много голѣми грѣшки, когато грѣшникътъ не може да направи голѣми грѣшки, природата не му е позволила да прави такива. Вие, като ученици трѣбва да се пазите, защото можете да направите много голѣми грѣшки. Често вие мислите, че сте изправни. Не е така. Не е важно, какво мислите единъ за другъ, но важно е какво е хроникирано въ книгата на природата. Какво мислите единъ за другъ това е ваше мнѣние, то нѣма нищо общо съ самия животъ. Понѣкой пѫть вие се безпокоите, мислите, че сте много грѣшни, но ако разгледате аналиитѣ на природата, ще видите, че тамъ нѣма нищо отбѣлѣзано. Вие може да сте пролѣли много сълзи, но тя, като погледне, казва: “Нѣмашъ никаква погрѣшка, нищо не искамъ отъ тебе.” За днесъ бѣхъ ви задалъ темата: “Отличителнитѣ черти на силата и материята.” Щомъ можемъ да разглеждаме разлика между сила и материя, можемъ ли да разгледаме по какво се различаватъ обективно? Нѣкои казватъ, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличаватъ инертностьта на материята и потенциалностьта на силата? Това е единъ дълбокъ философски въпросъ. Ние ще оставимъ настрана въпроса за силата и материята. Тогава, каква е разликата между сила и енергия? Нека нѣкой отъ васъ има добрината да прочете нѣщо върху тия термини, да прѣгледа, какъ ги дефиниратъ французкитѣ или английскитѣ учени. Говорилъ съмъ ви и другъ пѫть, че еднообразието въ живота трѣбва да се избѣгва. Въ една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяватъ въ човѣка отъ еднообразието. Ако човѣкъ се разглежда като сѫщество, като индивидъ, който сега се проявява, и ако при това допуснемъ, че той се е проявявалъ много пѫти, питамъ какви сѫ отношенията между всички негови проявления? Вие, може би, сте идвали на земята по 400 - 500 пѫти. Тогава, по какво се отличаватъ всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се отличаватъ всички тия ваши сѫществувания. Мислите ли, че въ всички ваши сѫществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пѫти сте били носители на чужди идеи и убѣждения! Значи, когато разглеждаме вашия животъ, трѣбва да го разглеждаме въ връзка съ всички ваши минали и бѫдещи сѫществувания. Само тогава вие може да бѫдете съвършени. Затуй, каквото и да ви се случи въ живота, каквото отклонение и да направите, въ една или въ друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните отъ вашия пѫть; да се отклоните отъ своя пѫть, значи да изчезнете отъ пространството. Както планетитѣ, както Слънцето не могатъ да се отклонятъ отъ своята орбита, така и вие не може да се отклоните отъ вашия пѫть. Даже и кометитѣ, за които вие мислите, че скитатъ изъ пространството, иматъ своя опрѣдѣлена мисия. Ето защо, човѣкъ не се отклонява отъ прѣдначертания му отъ Бога пѫть, но пѫтува изъ пространството, минава прѣзъ разни области, вслѣдствие на което понѣкой пѫть той става и добъръ и лошъ, както ние мислимъ, но тази лошевина и добрина зависи отъ съвсѣмъ други причини. Всѣки отъ васъ трѣбва да схване сѫщностьта на нѣщата и да разбере, по какво именно се отличава той отъ другитѣ хора. Трѣбва да намѣрите въ себе си едно качество, по което да се отличавате отъ другитѣ хора. Като намѣрите туй качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бѫде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голѣма радость, защото всички други нѣща сѫ общи. Ако сте ученъ човѣкъ, има и други учени като васъ. Ако сте красивъ човѣкъ, има и други красиви като васъ. Ако сте силенъ човѣкъ, има и други силни като васъ. Всички тия нѣща сѫ общи, но има нѣщо, по което човѣкъ се отличава отъ другитѣ хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е въ душата. Тогава, по какво се отличава една душа отъ друга, ако всички души иматъ едни и сѫщи качества? Понѣкой пѫть вие ставате еднообразни, а понѣкой пѫть се натъквате на извѣстни мѫчнотии, ставате чрѣзмѣрно дѣятелни, активни, което се дължи на натрупване излишна умствена енергия, вслѣдствие на което се зараждатъ въ васъ редъ отрицателни чувства. Какви сѫ тия отрицателни чувства? - Чувства, които не носятъ радость на човѣка, но тѫга, скръбь, безмислие въ живота, индиферентность. Мислите, че и вие, както и всички хора въ цѣлия свѣтъ, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавитѣ нѣща за едни хора сѫ разумни. Запримѣръ, хвърлете на единъ пѣтелъ царевица на мраморна плоча, той пакъ ще рови, както ако хвърлите на земята. Вие ще се смѣете, че не му идва на умъ да не рови. Азъ ще ви отговоря заради пѣтела. Той казва: “Азъ зная, че това е мраморъ, но пакъ ровя, за да не изгубя навика си, обичамъ да си спомнямъ това, което зная, понеже единъ день ще трѣбва да си изравямъ храната изъ земята. Хората нѣма да ми дават, храната все на мраморъ.” Дали това нѣщо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме нѣкои нѣща, които може да ни се видятъ безмислени, това правимъ, за да не изгубимъ нѣкой навикъ, ако разбира се навицитѣ трѣбва да се поддържатъ. Та, първото нѣщо: когато нѣкой човѣкъ започва да ти разправя нѣщо, което ти знаешъ, ако си философъ, въ туй разправяне ще намѣришъ една малка разлика отъ това, което ти знаешъ. Азъ чета Посланието на Апостолъ Павла, дѣто се казва: “Вѣрата е отъ слушането.” Нѣкой, който повѣрвалъ въ Писанието, но не го разбралъ, казва: “Вѣрването, а не вѣрата е отъ слушането.” Криво разбралъ той тѣзи нѣща. Вѣрване и вѣра не е едно и сѫщо нѣщо. Щомъ слушамъ нѣкого, азъ ще започна да вѣрвамъ, ще кажа: Това е така. Прѣди това азъ имахъ вѣра въ себе си, а не вѣрване. По какво се отличава вѣрата? - Вѣрата е качество на Любовьта. Ти вѣрвашъ въ този, когото любишъ, неговата дума е законъ. Кажешъ ли, че не е така, не може така и т. н., това е любовьта, която вие имате - обикновената любовь. На онзи, когото обичашъ, на онзи, комуто вѣрвашъ, ти не можешъ да припишешъ никаква слабость. Имашъ ли, обаче, върване въ този човѣкъ, ти веднага можешъ да му припишешъ нѣкаква слабость. Тъй че, между вѣрване и вѣра има едно вѫтрѣшно различие. Често хората повтарятъ изречението, което Сократъ бѣ казалъ нѣкога: “Познай себе си!” Кое е по-хубаво да познаваме себе си или Бога? Ако азъ бихъ критикувалъ гърцитѣ, бихъ казалъ: Дотолкозъ е достигналъ гръцкиятъ умъ. Еврейскиятъ умъ пъкъ е достигналъ до приложението да казва: “Начало на мѫдростьта е страхътъ.” Идва Христосъ и казва: “Познай Бога!” Питамъ сега: кое е по-силно, да познавашъ себе си, да се страхувашъ ли или да познавашъ Бога? - Разбира се, това сѫ били системи, школи, прѣзъ които човѣчеството е минало. Когато гърцитѣ сѫ проповѣдвали да познавашъ себе си, тѣ сѫ минали прѣзъ извѣстна школа, прѣзъ извѣстно учение. Какъ трѣбва да познава човѣкъ себе си! Какво трѣбва да познава въ себе си? - Да познае въ себе си Божественото и всички възможности, които се криятъ въ него. Щомъ въ Божественото има толкозъ възможности, кажете ми една отъ тѣхъ, главно основната възможность. Все трѣбва да има една основна възможность. Коя е тя? Понѣкой пѫть ние взимаме едно общо твърдение и казваме: “Повѣрвай!” Въ какво? - Въ Божията Любовь. “Повѣрвай въ Божията Мѫдрость!” Много добрѣ, но кое именно да повѣрвамъ? Отдѣ ще започне тази Любовь? Започни отъ нейното практическо приложение. Нѣкой казва: “Азъ вѣрвамъ въ Бога.” Той често произнася това изречение, но то не дѣйствува върху него. Като кажешъ: “Повѣрвай въ Бога”, “Люби Бога”, сърцето ти трѣбва да затрепти, да заиграе въ тебе. Щомъ не заиграе, значи това сѫ само думи. Когато говоримъ по сѫщия философски начинъ “азъ трѣбва”, “азъ съмъ длъженъ да направя това-онова”, а нищо не вършимъ, работитѣ си оставатъ на едно и сѫщо мѣсто, непомръднати. Сега, вземете запримѣръ двѣтѣ отличителни вѫтрѣшни черти на човѣка, който се проявява въ женска форма и на човѣка, който се проявява въ мѫжка форма. По какво се отличаватъ тия двѣ форми? Ние казваме, че въ едната форма прѣобладава умътъ, а въ другата форма прѣобладава сърцето. Това сѫ общи твърдения. Учителитѣ на окултната наука подържатъ слѣднитѣ възрения: Мѫжътъ не може да стане жена и жената не може да стане мѫжъ. Жената нѣкой пѫть може да вземе мѫжка форма, но тя си остава и мѫжътъ може да вземе женска форма, но той все мѫжъ си остава. По сѫщина мѫжкиятъ и женскиятъ принципъ въ природата не могатъ да се измѣнятъ, тѣ вѣчно ще си останатъ едни и сѫщи. Вие често казвате: “Азъ, като стана единъ день жена, или като стана мѫжъ”, и веднага разрѣшавате въпроситѣ. Какво ще направишъ, като станешъ жена? Или, какво ще направишъ, като станешъ мѫжъ? При сегашнитѣ условия, като станешъ жена, ще вършишъ една работа, а като станешъ мѫжъ, ще вършишъ друга работа. Сега виждате ли дѣ е противорѣчието? Женитѣ казватъ: “За насъ нѣма шансъ да станемъ мѫже, значи, вратата ни е затворена.” Мѫжетѣ пъкъ казватъ: “Много добрѣ, че ние нѣма да станемъ жени.” Други окултисти казватъ, че мѫжкиятъ принципъ родилъ злото, а женскиятъ принципъ родилъ доброто. Какви заключения бихте извадили отъ тия твърдения? Вѣрно ли е това? Не, положителната форма на жената и положителната форма на мѫжа раждатъ злото. Отрицателната форма на мѫжа и отрицателната форма на жената раждатъ злото. Положителната форма на мѫжа и отрицателната форма на жената раждатъ доброто. Положителната страна на женския принципъ и отрицателната страна на мѫжкия принципъ раждатъ доброто. Но тия добрини се отличаватъ. Слѣдователно, когато говоримъ за злото въ свѣта, ние трѣбва да разбираме чисто физическия животъ, защото злото сѫществува въ физическия свѣтъ, въ формитѣ на нѣщата. Въ сѫщината на живота злото не сѫществува. Значи, злото се проявава въ материалния животъ. И тъй, всѣки отъ васъ може да измѣни своето състояние. Ако е лошъ, нека си тури единъ минусъ, или да прояви качествата на противоположния принципъ. Единиятъ принципъ наричамъ “принципъ на живота”, а другиятъ - “принципъ на ума”. Това сѫ двата принципа, които работятъ въ живота. Умътъ и животътъ съединени заедно, раждатъ противорѣчията. Ако не приложите тази философия въ живота си, тя остава само за природата. Ако пъкъ искате да се ползувате отъ нея като сѫщества, които сте дошли на земята да се учите, вие трѣбва да разбирате законитѣ на живата природа. Всѣкога трѣбва да правите малки опити. Запримѣръ, вие имате единъ приятель и мислите, че той ви обича. Приятельтъ ви сѫщо мисли, че вие го обичате. Но вие трѣбва да се спрете въ тази любовь върху нѣщо сѫществено, а именно да провѣрите, дали тази любовь почива на една здрава основа и то не за година, двѣ, десеть, но дори да може да прѣмине отъ този животъ въ другъ. Това е любовь за подражание, тя може само да ви ползува. Но любовь, която не може да мине отъ животъ въ животъ, отъ едно сѫществуване въ друго и да образува връзка, тази любовь е чисто физическа. Не говоря, че физическата любовь е лошо нещо, но казвамъ, че тя не може да образува здрава връзка. И тогава идвате до друга крайность, казвате: “Въ свѣта нѣма любовь.” Не правете такива твърдения! Щомъ човѣкъ направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казвашъ: “Всички българи сѫ лъжливи, всички българи сѫ груби.” Отъ това заключение логически слѣдва: “Щомъ всички българи сѫ такива, азъ съмъ българинъ, слѣдователно и азъ съмъ грубъ.” Какво се ползувашъ ти, ако всички българи сѫ груби? Ако извадишъ такова заключение, какво се ползувашъ? Или пък вие понѣкога казвате: “Богъ ме е създалъ такъвъ.” Вие бѣхте ли тамъ, когато Господь ви е създавалъ? Знаешъ ли, че Господь така ви е създалъ? Прѣдставете си, че азъ направя една отлична стомна за нѣкой князъ или за нѣкой царь, но по една случайность тази стомна попадне въ рѫцетѣ на нѣкой простакъ, той започне да налива въ нея такава течность, за каквато тя не е опрѣдѣлена. Този простакъ, като не разбралъ цѣната на стомната, далъ й една проста служба, а не такава, за каквато е била прѣдназначена. Кой е кривъ сега: азъ ли, който създадохъ стомната, или онзи, който я употрѣбява? - Онзи, който я употрѣбява. Сега, мнозина отъ васъ иматъ отличенъ умъ, но го впрѣгатъ въ работа, каквато имъ попадне, като този простакъ. Съ какво се занимавате? - Съ дреболиитѣ на живота, съ речено- казано, съ новинитѣ по вѣстницитѣ, че Одринъ се прѣвзе, че българската валута спада, че 20 кѫщи въ града Ню-Йоркъ изгорѣли, че толкозъ параходи потънали и т. н. Всѣки день се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професоръ опровергалъ нѣкоя теория и създалъ нова. Тъй пълните ума си съ такива отрицателни нѣща. Питамъ ви сега: за всичката каша, която туряте въ прекрасната стомна, кой е кривъ? Господь ли или вие? Щомъ дойдешъ до тѣзи въпроси, че еди колко кѫщи изгорѣли, че еди-кой си параходъ потъналъ, не чети. Оставете свѣтътъ да чете за потъналитѣ параходи. Азъ бихъ челъ слѣднитѣ нѣща, напримѣръ: “Англия направила десеть парахода; еди-кога си десеть парахода тръгнали за Америка” и т. н. А това, колко души фалирали, колко хора сѫ осѫдени и редъ други въпроси, на тѣхъ не обръщамъ внимание. Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художникъ започналъ една картина и не я довършилъ - турете този въпросъ настрана; че еди-кой си свещеникъ умрѣлъ - турете този въпросъ настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно врѣме сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: “Сега се съгражда у менъ единъ новъ параходъ.” Или пъкъ си сънувалъ нѣкакъвъ лошъ сънь, че си падналъ отъ една голѣма скала - забрави този сънь. Нѣкой сънувалъ, че го гонѣло черно куче. Забрави този сънь, съ кучета не се занимавай! Другъ нѣкой билъ въ една кѫща, която се запалила, и безъ малко щѣлъ да изгори. Не стой въ кѫщи, които горятъ! Ние търсимъ смисъла на нѣщата. Може би, този сънь да нѣма нищо общо съ твоя животъ. Нѣкой казва: “Снощи на сънь имахъ крила, хвъркахъ като ангелъ. Какво означава това?” - Радвай се, че си хвъркалъ! -“Ама какво може да ми се случи?” - Щомъ си хвърчалъ, ще те турятъ на хубава служба, ще те назначатъ директоръ на нѣкоя банка или прѣдставитель нѣкѫдѣ. Това означаватъ крилата. Тия нѣща сѫ съвпадения, които отвличатъ вниманието ви. Тѣ сѫ хубави, но има нѣща, съ които абсолютно не трѣбва да се занимавате. Та първото нѣщо: Всички трѣбва да се учите да дисциплинирате ума си. Докато не дисциплинирате ума си, да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължатъ страданията ви. Дръжте положителното въ живота! Понѣкой пѫть въ васъ има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървѣли съ отрицателната философия, но необходимо е положителното въ живота. Казахъ ви, че хората може нѣкой пѫть да ви набѣдятъ, но що отъ това? Тѣ могатъ да ви прѣзиратъ, да кажатъ нѣщо лошо за васъ, но що отъ това? Ще си минете, безъ да се спрете. Българскитѣ пословици казватъ: “Дума дупка не прави”, “Въ море дупка се не прави”. Ако нѣкой мисли, че слѣдъ като ви оцапа, ще може да пробие дупка въ морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божествениятъ принципъ въ човѣка по никой начинъ не може да се изцапа. Тѣлото може да се оцапа, дрехитѣ могатъ да се оцапатъ, но Божествениятъ принципъ, сѫщественото въ човѣка никой не може да го засегне. -“Ами защо трѣбва да излагамъ честьта си?” Ако моята честь може всѣки да цапа, това е безчестие. Но, ако никой не може да засегне честьта ми, това е истинската честь. Ще знаете, че има нѣщо въ васъ, което никой не може да засегне. Това сѫ максими. Знаете ли това, ще бѫдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урокъ отъ свѣта. Азъ отъ редъ години слѣдя и виждамъ, че даже и най-религиознитѣ хора въ България, както и въ Америка, и въ Англия - навсѣкѫдѣ, иматъ една слабость - криятъ своето тщестлавие и своята гордость. Свѣтскитѣ хора изявяватъ тщестлавието си, не се криятъ. Нѣкой свѣтски човѣкъ, когато ти даде своята книга, радва се като дѣте. Религиозниятъ човѣкъ пъкъ, ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роль, като че е индиферентенъ. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се скроменъ. Не, той не говори Истината, въ себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а въ сѫщность мисли, че много струва. Само смѣй да кажешъ, че нищо не струва, прѣзъ цѣлия си животъ той нѣма да забрави това нѣщо. Въ религиозния животъ има една голѣма опасность, а именно: тщестлавието и гордостьта се скриватъ вѫтрѣ въ човѣка и той трѣбва внимателно да ги различава. Не е лошо, че се е появило тщестлавието, но трѣбва да се молишъ. Нѣма нищо лошо, че е дошло тщестлавието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навънъ. Гордостьта дошла. И нея посрещни, нагости и послѣ изпрати навънъ. По-хубаво е човѣкъ да бѫде искренъ. Азъ харесвамъ понѣкой пѫть свѣтскитѣ хора. Тѣ иматъ дѣтински черти. Човѣкъ трѣбва да бѫде като дѣте. Казвате: “Азъ написахъ нѣщо.” Не смѣете по-нататъкъ да се изкажете. Не, кажи си: “Азъ написахъ едно стихотворение, което самъ си харесвамъ. Когато го прочета, азъ се въодушевявамъ, не зная, дали и вие ще се въодушевите.” Ако говоря Истината, тъй ще я кажа, пъкъ ако не искамъ да я казвамъ, по-добрѣ ще мълча. Ще си кажа, че съмъ написалъ едно съдържателно стихотворение, пълно съ идея. Нѣма какво да се срамувамъ. Ако една идея се е родила въ насъ и сме й дали форма, нѣма какво да се стѣсняваме. Ще изнесемъ тази идея тъй както е и ще кажемъ: “Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е и най-красиво.” Да кажемъ, че нѣкой чете много хубави работи. Ние нѣма да кажемъ, че той не разсѫждава философски, защото въ сѫщность той разсѫждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсѫждаватъ философски, но не могатъ да се изкажатъ философски. Човѣкътъ мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намѣри подходяща дума, затова казва: “Вие не можахте да ме разберете.” Въ такъвъ случай казваме: Когато хората повече мислятъ, по-добрѣ разбиратъ нѣщата, но щомъ рѣкатъ да се изкажатъ, има една спънка, не могатъ да се изкажатъ добрѣ. Сега, какво е общото заключение? Заключение не трѣбва да има. Общото заключение подразбира общия знаменатель. Кой е общиятъ знаменатель? Великъ, способенъ е онзи ученикъ, който може да изслушва другитѣ ученици. Този ученикъ, който говори, трѣбва да бѫде досѣтливъ. Щомъ го изслушватъ, той не трѣбва да прѣкалява. Ще ви приведа за примѣръ една ученичка, тя нѣма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вънъ земята покрита съ снѣгъ и тя пада, става - хлъзгаво е. Тя не може да върви добрѣ и споредъ нея и другитѣ се спиратъ. Тя не иска да пада и съ това да прѣчи и на другитѣ, но обущата й сѫ гладки. Тя трѣбваше да прѣдвиди това нѣщо. Единъ братъ иска да й помогне, но и той пада с нея; ту тя падне, ту той падне, търкалятъ се. Казвамъ, нови сѫ обущата й. Въ новитѣ идеи, особено въ снѣжно врѣме, всѣкога има такова подхлъзване. Нѣма нищо лошо въ това подхлъзване. Ще се подхлъзнешъ, ще седнешъ и ще си помислишъ, защо си падналъ. Ако паднешъ назадъ, помисли хубаво, защо си падналъ така. Ако паднешъ напрѣдъ, помисли хубаво, защо си падналъ напрѣдъ. Ако паднешъ налѣво, помисли защо си падналъ налѣво. Ако паднешъ надѣсно, помисли, защо си падналъ надѣсно. Философски мисли! Като си купите нови обуща, направете слѣдния опитъ: обуйте за пръвъ пѫть обущата си, излѣзте съ тѣхъ изъ града и започнете да мислите за нѣкой много отрицателенъ човѣкъ, когото познавате. Започнете да разсѫждавате, защо този човѣкъ ходи изъ широкия пѫть, защо води такъвъ лошъ животъ и т. н., ще видите, че нѣма да се мине дълго врѣме и вие ще паднете на гърба си. Значи, този човѣкъ нѣма гръбнакъ, съ който да издържа въ живота и затова е взелъ такова направление. Причинитѣ, поради които този човѣкъ се отдѣлилъ отъ правия пѫть, сѫ любовни. Той се влюбилъ, не могълъ да постигне цѣльта си и падналъ на гърба си. Послѣ вземете другъ нѣкой типъ и направете още единъ опитъ. Това сѫ мои прѣдположения, мои изводи, вие сами трѣбва да правите опити, да видите, какъ ще падате. По този начинъ ще провѣрявате, отъ дѣ произлизатъ слабоститѣ на другитѣ хора. Само така ще намѣрите, кои сѫ причинитѣ за отклонението на хората отъ пѫтя имъ. Вървите по пѫтя и виждате, че нѣкой човѣкъ падналъ. Казвате си: “Защо ли падна този човѣкъ?” Не се минава много врѣме и току вижъ и вие падате на лицето си. Значи, причинитѣ за падането на този човѣкъ сѫ чисто материални. Искате да знаете, защо този човѣкъ се подхлъзналъ. Питамъ: ами вие защо не пазите равновѣсие? Казвате: “Защо този човѣкъ не върви по пѫтя си?” Ами защо вие паднахте на гърба си? - “Прѣпънахъ се.” Че и той се прѣпъна. А защо падате на другитѣ двѣ страни, налѣво и надѣсно, вие сами ще разгадавате. Сега, ще правите опити, ще наблюдавате, какъ ще падате и по този начинъ ще провѣрите, дали туй, което ви говоря е вѣрно. Ще правите опита на мѣста, дѣто нѣма много камъни. Нѣкой пѫть камънитѣ сѫ много опасни. Слѣдователно, изводътъ е слѣдниятъ: Когато тръгвате на разходка по високи планински мѣста, абсолютно трѣбва да изхвърлите отъ ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави нѣща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелитѣ. Тогава нѣма да има никакво падане. Ще хвърчите нагорѣ съ крилата на птица. Когато ходишъ на разходка, никаква отрицателна мисъль! Всичко заключи у дома си и кажи: другъ пѫть, когато бѫда въ кѫщи и седна на столъ, тогава ще мисля за отрицателни нѣща, защото тогава нѣма опасность да падна. Нѣкои отъ васъ ученицитѣ трѣбва да образуватъ малки крѫжоци за опити. Вие очаквате да дойде нѣщо велико въ свѣта. Вие искате да придобиете просвѣтление наготово, да ви дойде изведнъжъ отнѣкѫдѣ. Знаете ли прѣзъ какви ужасни страдания сѫ минали онѣзи хора, които сѫ добили просвѣтление? Онѣзи, които не сѫ запознати съ законитѣ на окултната школа, мислятъ, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просвѣтление изисква голѣмо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино, всѣки може да се опие отъ него. Щомъ се пие повече отъ това вино, хората започватъ да играятъ. Нѣкѫдѣ изъ Варненско една туркиня отива въ кѫщата на единъ свещеникъ. Попадията имала хубаво, силно вино хардалия.* Наточила отъ него и поканила туркинята да пиятъ. Туркинята, като пила 2 - 3 чашки отъ това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията сѫщо тъй заиграла. Какъ стана тази работа? -Хардалията вино направи това нѣщо. Естеството на тия двѣ жени не се е измѣнило, но хардалията вино, като влѣзе въ тѣхъ, развеселява ги, накарва ги да играятъ. Често хората въ живота си попадатъ подъ влиянието на това вино - хардалия и тогава и въ кѫщи и извънъ кѫщи се проявяватъ такива, каквито не сѫ. Казвате: “Какъ стана тази работа? - Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голѣмъ ефектъ само върху една мисъль или върху една дума. Послѣ се дохожда въ нормално състояние. Казватъ: “Прѣдлагатъ ли ти хардалия нѣкѫдѣ, ще го опиташъ, далие сладко, или не. Ако е сладко и не рѣже, пий; ако рѣже, не пий!” Не е виновенъ онзи, който дава, но ти ще пиешъ малко. Мнозина отъ васъ казватъ: “Ние като ученици трѣбва да направимъ това, трѣбва да направимъ онова. Но нѣщата оставатъ ненаправени. И като погледнемъ върху историята на човѣшкото развитие, цѣлата е съставена отъ такива чудни проекти. Има една архива, цѣлъ складъ въ природата отъ проектитѣ на всички минали култури. Не зная, какво ще стане съ тѣзи неизпълнени проекти, но природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашитѣ проекти ще идатъ въ тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за васъ. “Това мисля да направя, онова мисля да направя” - всичко това ще влѣзе въ тази архива. Тамъ ще отбѣлѣжатъ: “Въ 1925 година личностьта А, родена въ София, имаше такъвъ и такъвъ проектъ, който не можа да приложи. Този проектъ остава въ архивата на природата. Затова, сега вие трѣбва да намѣритѣ най-малкия проектъ и да го приложите. Като казвамъ това, не разбирамъ, че нищо не сте приложили, но отъ васъ се изисква повече приложение. Ще кажете: “Учителю, ние приложихме нѣкои нѣща.” Азъ разбирамъ въпроса логически, правилно. Ще ви прѣдамъ това на вашъ езикъ. Вие започвате да плетете чорапъ. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувате отъ тѣхъ едно колелце. Питамъ ви: свършихте ли чорапа? - Не, не е свършенъ. Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петата. Направите ли петата, довършете цѣлиятъ чорапъ. Този чорапъ трѣбва да се оплете! Казвамъ, вие още не сте дошли до петата, ще плетете нагорѣ още повече. Казвате: “Ама азъ оставихъ чорапа, започнахъ да пиша едно съчинение.” Не, ще довършишъ чорапа, че послѣ ще пишешъ съчинението си. Ти си написалъ само въведението. “Да, азъ написахъ вече първата глава.” Чакай, много отъ останалитѣ глави сѫ много трудни. Докато ги напишешъ, ще отидатъ не по-малко отъ 10, 20 и повече години. Ти не знаешъ, какво може да ти се случи презъ това врѣме. Нѣкоя глава можешъ да напишешъ за единъ день, нѣкоя за една година, а нѣкоя за 10 години - не знаешъ колко врѣме ще употрѣбишъ. Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа. Като ви говоря, азъ не разбирамъ вашия индивидуаленъ животъ. Вие казвате: “Кого ли подразбира Учительтъ?” Кого ли има прѣдъ видъ? Не, работа трѣбва да се върши. Азъ нѣмамъ прѣдъ видъ едного, а говоря общо. Когато работитѣ ни въ една школа или въ едно общество вървятъ добрѣ, ние усѣщаме единъ трепетъ, една радость, а пъкъ когато не вървятъ добрѣ, нѣщо ни стѣга отвѫтрѣ, тѫжно ни е, скръбно ни е. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: “Да, азъ чувствувамъ тази тѫга.” Не трѣбва външно да я чувствувате, външно може да я разберете обективно. Вътрѣшно трѣбва да се възприематъ нѣщата. Всѣко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините съ него, ще разберете до каква степень на развитие е достигнало то. Не трѣбва да гледате на нѣщата съ прѣдубеждение. Вие можете да провѣрите и изпитате степеньта на развитието на всѣко общество. Не се заблуждавайте! Щомъ изпитате единъ приятенъ трепетъ подъ лъжичката, ще знаете, че тия хора сѫ добри, съ благородни стремежи. Като ученици въ този окултенъ класъ, вие трѣбва постоянно да работите, като се индивидуализирате трѣбва да знаете, че имате общи отношения къмъ всички ученици отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които работятъ заради васъ, очакватъ и вие да работите заради тѣхъ. Вие сте коренитѣ, тѣ сѫ клончетата. Между вашия и тѣхния животъ има съотношение. Не мислете, че вие можете да бѫдете абсолютно самостоятелни! Има извѣстни ограничения, които ние трѣбва сами да си наложимъ, сами да се ограничимъ. Азъ наричамъ ограничение това, когато самъ се ограничишъ. Тогава можешъ да правишъ каквото искашъ. Когато обаче други те ограничаватъ, ти не си свободенъ - има материални прѣгради. Нашето ограничение има чисто духовенъ характеръ. По-добрѣ да си наложимъ духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложимъ духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдатъ редъ мѫчнотии върху васъ. И тъй, кой е най-силния слогъ? Всѣки човѣкъ си има по единъ силенъ слогъ. Всѣки човѣкъ си има по едно любимо име, въ което е вмъкналъ този слогъ. Неговата сила е въ неговото име. Въ силата на този слогъ е скрито човѣшкото богатство. Забѣлѣзали ли сте, когато нѣкой започне да пише писмо, приятельтъ му седи до него и му казва: “Напиши ми едно писмо!” Всѣки приятель иска да има писмо отъ приятеля си, казва му: “Искамъ да имамъ отъ тебе едно писмо.” И приятельтъ му, само като започне, едва напише първата буква “Л”, онзи подскача отъ радость. Какво има да му пише неговиятъ приятель? Той разбира, какво иска да му пише. Написва буквата П. Онзи пакъ подскача, пакъ се зарадва. Слѣдъ това написва точка, послѣ буквата Г. Онзи пакъ се зарадва, пакъ подскача. Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га, лу, пу, гу, ло, по, го…Какво разбрахте сега? Приятельтъ разбра нѣщо. Първоначално буквитѣ, съ които вие си служите, сѫ били символически йероглифи, а сега сѫ графически. Първоначалната буква “Л” е изразявала цѣла идея. Буквата “Л” е идея, тя показва стремежъ нагорѣ. Буквата “П” сѫщо тъй е символическа, идея има въ нея. Въ буквата “Г” сѫщо има идея. Тия букви сѫ се опростотворили отпослѣ и сега се употрѣбяватъ само като елементи на думитѣ, като елементи на слоговетѣ. Ние трѣбва да разбираме малкитѣ работи въ себе си. Не търсете великитѣ работи въ свѣта! Малкиятъ трепетъ може да даде най-силенъ тласъкъ на вашия умъ, най-силенъ тласъкъ на вашето сърце. Нѣкой приятель се намира въ затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихътъ: “Духътъ свети ще ви научи.” Сега вие си мислите, какъ ли ще ви научи Духътъ. Ще ви научи, като се учите. Азъ мога да разбера усилието на Божия Духъ, онова, на което Той ме учи, като уча и азъ самъ. Начинитѣ, по които туй учение може да ви се прѣдаде, сѫ всевъзможни. Въ всинца ви трѣбва да има желание да се учите. Отъ малкитѣ работи ще се учите. Научили сте много нѣща, много примѣри имате, но както виждате, чорапътъ ви е до петата. Сега, общиятъ законъ е слѣдующиятъ: Всичкитѣ състояния, които може да прѣкарате прѣзъ деня, сѫ въ сѫщность само двѣ: Положително състояние на радость и отрицателно състояние на скръбь. Скръбьта ви може да бѫде интенсивна и радостьта ви ще бѫде интенсивна; скръбьта ви може да бѫде срѣдна и радостьта ви ще бѫде срѣдна. Каквато е скръбьта, такава е и радостьта; каквато е радостьта, такава е скръбьта. Това е законъ, нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вѣрно и другото е вѣрно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи. Упражнение: Рѫцѣтѣ напрѣдъ, дѣсната рѫка надъ лѣвата. Въртете киткитѣ, рѫцѣтѣ една около друга. Лѣвата рѫка предъ гѫрдитѣ, дѣсната напрѣдъ, послѣ и лѣвата напрѣдъ. Трептение киткитѣ и на двѣтѣ рѫцѣ. Дѣсната рѫка прѣдъ гѫрдитѣ, лѣвата напрѣдъ, послѣ и дѣсната напредъ и трептение киткитѣ и на двѣтѣ рѫце, съ постепенно усилване и постепенно отслабване. Рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ съ допрѣни пръсти. Въртене киткитѣ на рѫцѣтѣ една около друга. Рѫцѣтѣ настрана и трептение на киткитѣ. Рѫцѣтѣ настрана и крѫгообразни движения. Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 15-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 15.I.1925г. София
  2. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СЪСТОЯНИЯ НА ЖИВОТА Размишлeние Прочете се резюме върху темата: “Отличителнитѣ качества на човѣшката и на Божията любовь”. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Отличителнитѣ черти на ума, сърцето и волята”. За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ черти на силата и материята”. Който може да пише върху този въпросъ, нека пише, а който не може, нека си помисли малко. Ще ви запитамъ сега: Какво се подразбира подъ думата “проекция”? Тя не е българска дума. Въ тази дума се среща сричката “екъ”, “еко”, което означава отзвукъ, откликъ на нѣщо. Проектирамъ значи отправямъ се към нѣщо. Англичанинътъ употрѣбява думата “сей”*, която значи: “кажи на мене”. Въ български езикъ пъкъ имаме думата “сѣе”. Значи българинътъ се отправя къмъ земята. И въ единия и въ другия случай това изразява активност, действие. Да сѣе нѣщо, или да каже нѣкому нѣщо, е почти едно и сѫщо, само че въ единия случай се говори на земята, а въ другия случай се говори на човѣка. Първоначалниятъ езикъ е включвалъ всичко въ себе си. Сегашниятъ езикъ включва формитѣ, той е изгубилъ двѣ свои качества, а именно: съдържанието и смисъла. Всички трѣбва да се стрѣмимъ да се повърнемъ къмъ първоначалния езикъ, който наричамъ Божественъ езикъ, или езикъ на ангелитѣ. Какво се разбира подъ думата “проекция” (- Тя е латинска пума и бухвално означава “хвърлямъ”.) Какво е човѣка на земята? Проекция ли е? Щомъ е проекция, тогава дѣ е неговата точка, отъ която се проектира? Единъ математикъ трѣбва да знае за себе си, отдѣ се проектира. За примѣръ, ученитѣ трѣбва да знаятъ отъ коя точка се проектира слънцето, което изпраща своята свѣтлина. Ако всѣки човѣкъ е проекция, дѣ е тогава неговата реалность, отъ която се проектира? (-Човѣкъ е сечение, а отдѣлнитѣ му части прѣдставлявать проекция.) Разбрано ли е това? -Не е разбрано. Не мислете, че човѣкъ не може да разбере неразбранитѣ нѣща. Неразбранитѣ нѣща сѫ въ сѫщность разбрани, само че тѣ не могатъ да се изкажатъ. Запримѣръ, вие закусвате хлѣбъ съ медъ. Не го ли разбирате? - Рабирате го, но не може да го обясните, не знаете съставнитѣ му части. Неговитѣ отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие. Слѣдователно какво нѣщо е медътъ, вие знаете, безъ да знаете състава му и други нѣща за него. Значи, безъ да знаете подробноститѣ на нѣщата, вие знаете тѣхната сѫщина. Вие, като седите сега, правите извѣстна проекция. Какви проекции имате. Всѣки отъ васъ си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще прѣдставлява това общество? - Сборъ отъ проекции. Всички тия хора говорятъ за хармония. Думата “хармония” означава още и съзвучие. Запримѣръ, въ колко плоскости, въ колко свѣта функциониратъ сѣдемьтѣ музикални тонове? - Въ единъ свѣтъ, нали? Въ какво седи съзвучието на двата тона? (-Въ съотношението на вибрациитѣ.) Когато два тона се допълнятъ, образуватъ съзвучие; когато два тона не могатъ да се допълнятъ, ражда се дисонансъ. Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: “Трѣбва да бѫдемъ добри, трѣбва да бѫдемъ истинолюбиви, трѣбва да живѣемъ въ хармония.” Вие казвате, че трѣбва да бѫдете добри, но не можете да проявите тази доброта. Не, че я нѣмате въ себе си, но не можете да я проявите. Имате желание да рисувате, имате разбирания въ това направление, но не можете да рисувате. Обичате музика, но не можете да свирите. Какво показва това? - Че човѣкъ има извѣстни дарби, но не може да ги прояви. Изисква се извѣстно усилие, за да прояви тези дарби. Отъ какво произтича противорѣчието? Вземете, запримѣръ, една елипса, която да прѣдставлява едно живо сѫщество. Едната страна на това сѫщество може да стане положителна, другата - отрицателна. Ако при това живо сѫщество дойде друго нѣкое и се докосне съ своята положителна страна до положителната страна на първото, непрѣменно между тѣхъ ще се роди дисхармония, тѣ ще се отблъснатъ. Ако, обаче второто сѫщество се докосне съ своята положителна страна до отрицателната страна на първото сѫщество, тѣ ще се привлѣкатъ. Това сѫ прости физически сили, които действуватъ помежду си. Всѣки човѣкъ прѣдставлява отъ себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисъльта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазинъ, близо до единъ богатъ търговецъ, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате съ сѫщитѣ стоки, каквито продава и вашиятъ съседъ. Какво става? - Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволенъ отъ твоето съседство. Но ако този богатъ търговецъ има синъ, а вие сте ученъ човѣкъ, или художникъ и пожелаете да учите сина му, той непремѣнно ще бѫде доволенъ отъ тебъ, и тогава ще се разговаряте приятелски. Той ще ви каже: “Азъ искамъ вие да ме посѣщавате често.” Ще кажете: “Да, той има интересъ отъ мене.” Не, въ дадения случай вашитѣ интереси се съвпадатъ. Какъ? - Ще ви опрѣдѣля това по слѣдния начинъ: Вие, като ученъ живѣете въ единъ по-високъ свѣтъ. Въ този свѣтъ се образуватъ другъ родъ мисли, чувства и действия, които попадатъ, отразяватъ се добре върху този търговецъ. Когато човѣкъ се развива физически, около него нѣкой пѫть се образува единъ тъменъ крѫгъ, или единъ полукрѫгъ отъ влиянието на отрицателнитѣ мисли и чувства въ него. Такъвъ човѣкъ остава нещастенъ и каквато работа да започне, не му върви. Ако влѣзе въ училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише нѣкоя книга, скоро я оставя на половина. Започне нѣкоя търговия, всичко изгубва въ нея. Не му върви. И най-послѣ този човѣкъ казва: “Прѣследва ме нѣщо.” Защо? Защото той не постѫпва съобразно този великъ законъ на природата. Разбира се тази идея е отвлечена. Кои идеи сѫ отвлечени? - Които не се виждатъ. Ако вие не сте страхливи, то, като се наблюдавате, има единъ начинъ, по който можете да наблюдавате най-напредъ едната часть на вашето тѣло, а после и другата часть, ще можете да забележите тия тъмни крѫгове, които се образуватъ отъ вѫтрѣ и отвънъ васъ. Когато въ човѣкъ сѫществува една Божествена идея, тя всѣкога му дава сила и възможность да прѣодолѣе мѫчнотиитѣ, въ които живѣе, тъй както въ кораба се намира вѫтрѣшна сила, която прѣодолява вълнитѣ на морето. Така и всѣки човѣкъ, запасенъ съ Божествена енергия, прѣодолѣва мѫчнотиитѣ. И ние, както корабътъ, по сѫщия начинъ пѫтуваме въ единъ свѣтъ, въ който има мѫчнотии. Този свѣтъ е воденъ, слѣдователно въ него ставатъ пертурбации. Неорганизиранъ е този свѣтъ. Сега ние минаваме прѣзъ една велика фаза на своя животъ, ние се намираме въ морето, но не можемъ да живѣемъ тамъ, трѣбва да излѣземъ на суша. Докато излѣземъ на сушата, още дълго врѣме има да пѫтуваме въ този корабъ, на който веднъжъ сме се качили. Мѫчнотиитѣ, които срещаме въ живота си сѫ естествени, затова не питайте защо идватъ мѫчнотиитѣ. Всѣка идея има свой отгласъ въ свѣта. Питамъ тогава, заслужава ли да сѫществуватъ тѣзи идеи, които ние срѣщаме въ свѣта? - Не заслужаватъ, понеже тѣ сѫ проекции. При това въ свѣта има много неправилни проекции. Когато единъ учитель започне да учи малкитѣ дѣца да пѣятъ, каква е тѣхната пѣсень, каква е тѣхната музика? Тѣ взиматъ невѣрно тоноветѣ. Учительтъ трѣбва дълго врѣме да настоява, докато тия дѣца усвоятъ пѣсеньта и да започнатъ да взиматъ вѣрно тоноветѣ. Питамъ, ако вие възпроизвеждате това дѣтско пѣние на фонографската плоча, какво ще излѣзе? - Ще имате пѣнието на едно дѣте, което прави усилия да пѣе добрѣ. Какъвъ смисълъ ще намѣрите въ тия невѣрни тонове? - Ще имате единъ начинъ, единъ пѫть на усилие, по който е минало това дѣте. Питамъ, единъ день, когато това дѣте завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща къмъ невѣрнитѣ тонове, които нѣкога е взимало? - Не му е нужно. Сѫщото е и съ насъ, нѣма защо да се връщаме назадъ, да гледаме на нашитѣ погрѣшки. Погрѣшката си е погрѣшка. -”Ама защо е направена?” Защо, за какво, както и да се обяснява, тя е направена. Единственото нѣщо е, че погрѣшката трѣбва да се поправи. Значи, туй, което е потрѣбно за насъ на първо мѣсто е, че всички трѣбва да бѫдемъ умни. На второ мѣсто: всички трѣбва да бѫдемъ разумни. Да бѫдемъ умни, подразбирамъ, да имаме въ ума си вложени всички способности, чувства и сили, съ които можемъ да работимъ. Да бѫдемъ разумни, значи да знаемъ какъ да употрѣбимъ въ даденъ случай тия способности, чувства и сили. На трето мѣсто трѣбва да имаме мораленъ или духовенъ устой на живота. Цѣлата сегашна наука почива върху тия принципи. Онѣзи учени хора, които правятъ открития, сѫ високо надарени. Тѣ не сѫ прости хора. Тѣ разбиратъ духовната наука. Нѣкои отъ тѣхъ отдавна сѫ минали тази школа, която вие сега минавате. Затова тѣ могатъ да правятъ такива открития. Казвате: “Проста работа е това!” Питам ви, вие виждали ли сте, какви сѫ сложни тия математически задачи, съ които работи нѣкой математикъ? Нѣкои религиозни хора мислятъ, че лесно е да се разбератъ съ ангелитѣ. По какво се отличава единъ ангелъ? Единъ ангелъ се отличава по това, че той може да разрѣши най-сложнитѣ математически задачи. Ако му дадешъ една задача напримѣръ, колко атома има въ вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да рѣши друга нѣкоя задача, напримѣръ, да изчисли животътъ на нѣкой човѣкъ въ най-голѣми подробности - кога се е родилъ, кога ще умре, какво и кога ще прѣживѣе - всичко това той ще може да изчисли въ най-голѣми подробности, за всѣки часъ, за всѣка минута и за всѣка секунда. Има извѣстни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче, дадете ли такава задача на нѣкой съврѣмененъ ученъ математикъ, той нѣма да я рѣши. Има адепти, учени хора, не отъ най-виднитѣ математици, които сѫ писали учебници, работили сѫ, но не сѫ въ състояние да разрѣшатъ една такава задача. Но дайте такава задача на единъ отъ онѣзи учени, които учебници не сѫ писали, на които името не е извѣстно на земята, тѣ ще я разрѣшатъ. Азъ бихъ казалъ, че ученъ човѣкъ е този, който знае какво ще му се случи въ живота, за да го използува. Напримѣръ, когато бѣше Иосифъ въ Египетъ, той знаеше всичко каквото щѣше да му се случи. Египетскиятъ царь сънува единъ сънь, но никой отъ неговитѣ умни и учени хора не можаха да го изтълкуватъ. Иосифъ го изтълкува. Туй, което каза, така и стана. Той не само че можа да го изтълкува, но сѫщеврѣменно даде проектъ, планъ, по който може да се спаси Египетъ. Умътъ и разумътъ на човѣка сѫ необходими, за да може да си помага въ мѫчнитѣ минути на живота. Сега, въпросътъ бѣше за Любовьта. Като казвамъ, че Любовьта не трѣбва да има обектъ, вие ще кажете: “Тогава на човѣка нищо не му трѣбва.” Да нѣмашъ обектъ въ Любовьта си, разбирамъ да не правишъ материалнитѣ образи цѣль въ живота си. Материалниятъ образъ трѣбва да сѫществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно… десетостепенно условие на живота ти, нищо повече, трѣбва да знаешъ, че неговата цена е врѣменна, той е само едно условие. Прѣди милиони години ти си ималъ форма на животно, ималъ си рога, копита и опашка - въ такава кѫща си живѣлъ. Ако сега ти се каже, че нѣкога си живѣлъ въ такава форма, въ такъвъ образъ, казвашъ: “Нима, азъ съмъ ималъ опашка?” - Да, този образъ е билъ само условие за твоя животъ. Тогава си ималъ нужда отъ опашка, рога, копита, но сега се намирашъ въ новъ образъ, съ рѫцѣ и крака, съ по петь пръста на тѣхъ, съ мозъкъ, много хубаво устроенъ и т. н. Туй е едно друго условие за тебе. Може би слѣдъ 2 - 3 милиона години пъкъ ще се намѣришъ въ друга нѣкаква форма. Тогава ти ще бѫдешъ пакъ сѫщия човѣкъ съ нѣкакъвъ плюсъ отгорѣ, както при сегашнитѣ условия си човѣкъ, безъ по-раншнитѣ си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвънъ, а влѣзоха вѫтрѣ. И сега човѣкъ носи рогата си отвѫтрѣ и не ги показва постоянно, а само когато има нужда отъ тѣхъ. Казватъ за нѣкой човѣкъ: “Показа си рогата.” Значи, у човѣка има нѣкѫдѣ скрити рога и само при извѣстни случаи ги показва. Буквално ли да вземемъ тѣзи думи: “показа си рогата”. Не, разбира се. Силата на рогата не сѣди въ това, че ги носи нѣкой на главата си, но силата имъ се показва въ това, доколко могатъ да прободатъ. Рогата сѫ едно условие, чрѣзъ което може да се покаже силата. Тъй е и съ тѣлото. И то е едно условие. Умътъ и сърцето въ съврѣменния човѣкъ сѫ сѫщо тъй условия. Човѣкъ не трѣбва да ги прави цель въ живота си - тия нѣща още утрѣ може да се измѣнятъ. За въ бѫдеще умътъ на човѣка ще се увеличи. Грамадна разлика сѫществува между ума на единъ човѣкъ и ума на единъ ангелъ. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на единъ човѣкъ и на една жаба. Тогава, какъвъ смисълъ има да се хвалишъ, че имашъ умъ? Да, можешъ да се хвалишъ, колкото искашъ между жабитѣ и между хората даже, но дойдешъ ли да се сравнявашъ съ ума на ангелитѣ, ще туришъ всичкото смирение, което можешъ да намѣришъ въ себе си. Дълго врѣме ще чакашъ, докато твоятъ умъ стане като тѣхния. Отдѣ произтича човѣшката гордость? - Човѣшката гордость произтича отъ това, дѣто човѣкъ мисли, че знае много, че той не е като другитѣ хора, че неговиятъ умъ е много положителенъ, че знае всичко и т. н. При това, задайте му единъ отъ въпроситѣ, какво нѣщо е Сириусъ или какво нѣщо представлява съзвездието Орионъ, или какво нѣщо е Сѣверната мечка, Голѣмата мечка, Малката мечка и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има тамъ? Не, човѣкъ трѣбва да каже на себе си: “Чакай да видя, какво зная азъ?” Като си задавате тия въпроси, у васъ ще се родятъ потици за правилна мисъль. Смирението всѣкога дава на човѣка благодатъ, да мисли отвѫтрѣ. Смирението е условие за развиване на ума въ човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия умъ и неговото сърце. Ще ви задамъ единъ въпросъ: Какво искате да постигнете сега на земята? - Това е единъ интименъ въпросъ, но задайте си го вие сами на себе си. Какво иска да постигне онзи, който отива на училище? Нѣкой напуща училището прѣждеврѣменно. Казватъ за него: “Той излѣзе отъ училището, не го харесва.” Кой губи въ този случай: този, който напуща училището, или самото училище? Ако нѣкой напусне училището, губи ли нѣщо? Ако другъ учи въ училището, печели ли нѣщо? - Който учи, той печели въ сѫщность. Професоритѣ, учителитѣ, които сѫ въ туй училище, печелятъ ли нѣщо? - Тѣ може да иматъ материална печалба, но ученицитѣ свършватъ, тѣ ще благодарятъ, че сѫ свършили, че учителитѣ сѫ ги учили. Тѣзи, които не сѫ свършили, казватъ: “Учихме въ училището, но не можахме да свършимъ.” Трѣбва понѣкой пѫть да се връщате въ училището, което сте свършили! Слѣдъ като свършишъ, назначатъ те професоръ нѣкѫдѣ или учитель. Въ училището можешъ да бѫдешъ въ положението на човѣкъ, когото учать или въ положението на човѣкъ, който учи другитѣ - двѣ фази има значи. И тъй, земята е училище. Като свършите това училище, нѣкои ще го напуснатъ, а нѣкои ще останатъ въ него като професори, съ доста съблазнителна заплата. Тогава вие ще учите тѣзи, които ще идватъ въ училището. Питамъ, ами онѣзи, които нѣма да станатъ професори, кѫдѣ ще отидатъ? Въ школата нѣма да бѫдете повече, защото нѣма да има мѣсто за васъ. Тогава кѫдѣ ще отидете? Това сѫ упражнения на ума, които често трѣбва да правите. Ще седнешъ нѣкой пѫть на едно мѣсто и ще се запиташъ: “Като свърша училището на земята, кѫдѣ ще отида? Ако стана професоръ осигуренъ съмъ на земята, но нѣмамъ това щастие. Подадохъ заявление, не ме приеха. Кѫдѣ ще отида сега?” Вие сега ще си кажете: “Тогава ще отидемъ на небето.” Въ английски езикъ думата “небе” означава още и пристанище. Съчетанието на тия двѣ думи случайно ли е, или има за това нѣкаква причина? Азъ бихъ желалъ нѣкои отъ васъ да проучватъ филология, да знаятъ произхода на думитѣ. Често, слѣдъ като говоришъ на българина много чудни работи, той цъка. Отдѣ е произлѣзълъ този звукъ? Това цъкане произлиза отъ вземането на въздуха вѫтрѣ въ устата. Интересни сѫ условията, при които се образувалъ този звукъ. Той все таки ще е произлѣзълъ отъ нѣкое плѣме на далечното минало. Тѣ се намирали при особени условия на живота и българитѣ, които сѫ живѣли при тѣхъ сѫ възприели този слогъ. Сега той минава въ рѣчьта като междуметие, като възклицание, като изразъ на учудване. Когато влизате въ единъ класъ, като вашия тукъ, има една опасность, която седи въ това, че обобщенията, които се правятъ, сѫ много силни. Знанието се прѣдава повече чрѣзъ обобщения. Мнозина отъ васъ ще си съставятъ понятие, че знаятъ много и ще дойдатъ до положението да казватъ: “Туй, което се говори тази вечерь, азъ го зная.” Не, това е една обща идея, обща разработка на въпроса, а вие трѣбва да го проучите и приложите. Ще изясня мисълта си. Да допуснемъ, че вие имате единъ приятель, когото срѣщате като обикновенъ човѣкъ, въ едно незавидно положение, въ една проста форма. Вие не проявявате почти никакъвъ интересъ къмъ него и казвате: “Обикновенъ човѣкъ е този мой приятель, говори обикновени работи, азъ го зная, познавамъ го добрѣ.” Вие не се занимавате съ този човѣкъ, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: “Умътъ на моя приятель не е много развитъ.” Слѣдъ десеть години, обаче, този човѣкъ става ученъ, виденъ професоръ, знаменитъ лѣкарь. Въ това врѣме заболява дъщеря ви и вие отивате при този простъ човѣкъ, викате го да лѣкува вашитѣ близки. Вашитѣ отношения сега ще бѫдатъ ли сѫщитѣ, каквито при първата ви срѣща? - Нѣма да бѫдатъ сѫщите. Защо? - Той вече е другъ. Питамъ, това, което той сега проявява, въ него ли бѣше или послѣ го е придобилъ? Ето, тукъ се изискватъ правилни разбирания, тънка мисъль. Има нѣща, които ние придобиваме, но има нѣща, които сѫ въ насъ, придобити сѫ, но трѣбва да се разработятъ. Изкуството на единъ художникъ въ боитѣ ли е? - Изкуството на единъ художникъ седи въ съчетанието на боитѣ, а не въ самитѣ бои. Боитѣ сѫ купени отъ тукъ - отъ тамъ, но съчетанието, което той прави, е негово. То е субективно, но въ него се крие гениалностьта. То е невидимо, но въ невидимото е великото. Музикантътъ е великъ не съ своя инструментъ, който издава тоноветѣ, но по съчетанието на тоноветѣ, което той прави. Тоноветѣ не сѫ негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Слѣдователно, така и вие трѣбва да правите разлика между това, което е ваше и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъль и едно ваше желание. Защото, доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могатъ да направятъ едно и сѫщо добро, но за даденъ случай азъ съмъ единствениятъ човѣкъ, който мога да направя това добро - никой другъ не може да направи сѫщото добро при сѫщитѣ условия. Моята гениалность седи въ това, че азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който има такъвъ прозорливъ умъ, та да бѫда точно на това мѣсто, дѣто нѣкой човѣкъ се нуждае отъ моята помощь. Ако азъ отида втори, следъ като други е направилъ доброто, въ това нѣма никаква гениалность. Това всѣки може да направи. Като казвамъ да направишъ туй, което никой не може да направи, подразбирамъ ти да си толкозъ прозорливъ, че да си пръвъ на мѣстото, дѣто трѣбва да направишъ това добро. Въ това именно седи твоятъ прогресъ, въ това седи твоето подвигане. Това значи да не изгубишъ нито единъ случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенствуване или за проявяване на твоята душа. Въ бесѣдата, която държахъ въ недѣля казахъ, че съврѣменното художество не е нищо друго освенъ едно цапало. Колко трѣбва човѣкъ да бѫде внимателенъ въ езика си, за да не се тълкуватъ нѣщата криво. Които сѫ отъ васъ художници, като чуятъ това нѣщо, ще си кажатъ: “Учительтъ има предъ видъ насъ, нашето художество, иска малко да ни позасегне.” Не, азъ говоря принципиално, искамъ да обърна внимание на това, че художеството не седи въ боитѣ, които се турятъ на платното. Боитѣ сѫ едно цапане само, а истинското художество е въ съчетанието на тия бои. Цѣната на една книга не седи въ чернитѣ букви, напечатани върху нея, но въ съчетанието на тия букви. Тѣ сѫ символи. Тия думи сѫ черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е въ боитѣ. Всѣки художникъ трѣбва да влага въ своитѣ картини нѣщо духовно. Само духовниятъ човѣкъ може да влага духовно. Духовното е невидимо. Който не може да чете както трѣбва, той не може и да разбира. И въ изкуството има четене. За да разберешъ изкуството, трѣбва да знаешъ азбуката на изкуството. Щомъ схванешъ идеята на художника, ще разберешъ и картината му. Слѣдователно, там дѣто може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало. И тъй, задъ материалната, видимата страна на картината се крие идеята. Сѫщото се отнася и до човѣка. Материалната страна на човѣка не е самиятъ човѣкъ. Ако мислите, че човѣкътъ е това, което виждате, лъжете се. Въ човѣка вѫтрѣ има друго нѣщо скрито. Ако може да прочете въ скритото лице, въ скрититѣ очи, въ скрития му носъ, въ скритото чело, тамъ ще видите скритъ истинскиятъ човѣкъ. Невидимото въ свѣта е хубавото, красивото. И благодарение, че този човѣкъ е неуловимъ, той не може да бѫде робъ на условията, понеже е нематериаленъ. Той всѣкога може да се изплъзне. Ти можешъ да го държишъ въ робство, докато е свързанъ съ дадени условия, но излѣзе ли извънъ условията, той е свободенъ. Така трѣбва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими отъ материалнитѣ условия, изведнажъ ще се почувствате свободни. Запримѣръ, азъ мога да живѣя съ една хапка хлѣбъ на день. Кога? - Когато зная какъ да използвамъ скритата сила, ако зная какъ да развия тази възможна сила въ тази хапка хлѣбъ, но ако не мога, тогава ще ми трѣбва цѣлъ килограмъ хлѣбъ, както и на всички други хора. Значи “мога”, но само при знание. Малкото, при знание, е възможно и е много, а многото, при незнание, е невъзможно и малко. Тъй щото, когато човѣкъ иска много, той е невѣжъ, а когато иска малко той е ученъ човѣкъ. На духовниятъ човѣкъ трѣбва малко, но той изважда много нѣщо отъ това малко. Дѣ ще се намѣри човѣкътъ въ малкото нѣжно чувство? Споредъ менъ, човѣкътъ седи въ малкото, въ деликатното нѣжно чувство, а не въ голѣмия потокъ на чувства. Човѣкътъ не е нѣщо грамадно, то е нѣщо много малко, което се движи съ такава грамадна бързина, че едноврѣменно може да бѫде навсѣкѫдѣ - може да проникне прѣзъ всички свѣтове. Затова нѣкой пѫть туй чувство се изгубва. Нѣкой пѫть почувствуваме въ себе си нѣщо като свѣткавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали въ това врѣме вниманието си къмъ материалния свѣтъ, заети сме съ нѣкои много груби работи, мислимъ, че тѣ сѫ необходими за насъ. Не, материалнитѣ нѣща сѫ само условия за насъ. Ти като човѣкъ трѣбва да познаваш себе си. Въ тебе е малкото чувство. Теософитѣ казватъ, че човѣкъ билъ нѣкаква голѣма аура. Не е така. Аурата на човѣка прѣдставлява такава илюзия, каквато и тѣлото му. Добрѣ, ако взема една запалена клечка кибритъ и я въртя бързо, тя ще образува около себе си единъ огненъ крѫгъ. Питамъ: цѣлиятъ крѫгъ огненъ ли е? Клечката въ този крѫгъ ли седи? - Не. Движението на тази клечка въ крѫгъ прѣдставлява възможности на движение на клечката и показва бързината на нейното движение. Сега, ако ви кажа, че земята не е толкова голѣма, колкото си я прѣдставляваме, какво ще разберете? Земята е много малка, но се показва голѣма, вслѣдствие на бързината, съ която се движи. Земята е толкозъ малка, че и едно дѣте може да я вдигне съ пръста си. Какъ ще ме разберете? - Това не може да се разбере. Ето какъ се разбира тази идея: Голѣма е силата на земята, а не количеството на материята. Да, силата на земята е голѣма, но силата на слънцето е още по-голѣма. Вие ще кажете: “Сега разбрахме това нѣщо.” Това обаче, сѫ математически вѣроятности, които трѣбва да се докажать, за да се разбере, каква идея криятъ въ себе си. Какво се подразбира подъ думата “движение”? Като ви зададохъ темата: “Сила и материя”, подразбрахъ да опрѣдѣлите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата нѣма форма. Тогава, какъ може, силата, която е нематериална, да има допирни точки съ туй, което е материално? Съ този въпросъ отъ хиляди години насамъ сѫ се занимавали най-виднитѣ философи въ Индия, въ Египетъ, въ Сирия, въ Вавилонъ, въ Палестиня, па и съврѣменнитѣ учени се занимаватъ, но той още не е разрѣшенъ. И слѣдъ хиляди години още ще остане неразрѣшенъ. Дори и слѣдъ като завършатъ хората своето развитие на земята, пакъ ще остане неразрѣшенъ. По човѣшки този въпросъ може да се разрѣши, но не и отъ всички гледища. До извѣстна степень ще се разрѣши, но не и всестранно, все ще остане една часть отъ него неразрѣшена. Когато се рѣшава една задача, всѣкога остава въ нея единъ елементъ неразрѣшенъ. Въ неразрѣшеното седи бѫдащето. То значи, че за въ бѫдаще ще го разрѣшимъ. И тъй, вие трѣбва да мислите, да бѫдете смѣли и рѣшителни, да не ви е страхъ отъ нищо. Единъ ученикъ, като се разговаряше съ мене, каза ми: “Учителю, менъ не ме е страхъ отъ тебе.” Че азъ не съмъ мечка, да те е страхъ! Азъ не искамъ да ви плаша. Каква радость ще ми причини това, че се страхува отъ мене? Дали се страхува, или не се страхува, за менъ е безразлично, за него не е добрѣ, ако се страхува, другъ е въпросътъ, ако той по симпатия може да ми подействува съ своя страхъ или съ своето безстрашие. Страхътъ произтича всѣкога отъ материални обекти, нищо повече. Вие трѣбва да имате правилни схващания за Бога. Богъ обича хора, които мислятъ. Той казва: “Елате да разсѫждаваме!” Вие казвате: “Не ни трѣбватъ разсѫждения.” Турцитѣ казватъ: “Не му търси края!” То значи: “Седемъ ката нагорѣ, седемь ката надолу, не трѣбва да се мисли повече.” Не, ще мислимъ и то разумно ще мислимъ, но нѣма да разрѣшаваме задачитѣ. Казвамъ, започвайте, но не свършвайте! Ще кажете: “Това е едно противорѣчие. Какъ да не свършваме?” Като казвамъ да започвате, но никога да не свършвате, подразбирамъ въ васъ да остане единъ вѣченъ импулсъ къмъ знание, което всѣки день да се разширява, да не дойдешъ до най-високото положение и да кажешъ, че нѣма какво повече да се учи. Нѣкой отъ васъ мислятъ, че нѣма повече добродѣтели, че не могатъ да станатъ по-добри. Че ти не знаешъ още, какво нѣщо е доброто. Ти си добъръ като човѣкъ, но като ангелъ още не си добъръ. Пъкъ, ако си добъръ като ангелъ, не си добъръ като арахангелъ. Пъкъ, ако си добъръ като арахангелъ, има други сѫщества, надъ тѣхъ, чиято доброта още не си достигналъ. Пъкъ, не си тъй добъръ като херувимъ и най-послѣ не си добъръ като Бога. Това сѫ степени на доброта, които трѣбва да ти даватъ потикъ. Затуй въ всинца ви трѣбва да има търпѣние, всинца да бѫдете млади. У васъ постоянно трѣбва да има единъ ламтежъ за знание, за доброта. Упражненията, които правите, сѫ необходими, понеже въ половината часть на тѣлото ви се набира повече негативна енергия, а въ другата половина положителна. При тия упражнения различнитѣ енергии въ тѣлото ви се балансиратъ. Когато човѣкъ е здравъ, когато чувствува и мисли правилно, енергиитѣ сами по себе си се балансиратъ. Но когато човѣкъ не е здравъ, природата сама прѣдизвиква балансиране на тия енергии, тя създава извѣстна болесть и съ това предизвиква разни движения. Човѣкъ, като боледува, започва да се гърчи, да се движи, става лѣга, а съ това енергиитѣ се регулиратъ. Ако се уреголиратъ правилно, човѣкъ оздравѣва, ако не се урегулиратъ правилно, човѣкъ заминава. Сѫщиятъ законъ за балансиране на енергиитѣ се отнася и при мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато човѣкъ мисли, енергията прѣминава отъ едното полушарие въ другото. Когато човѣкъ чувствува, чувствата му служатъ сѫщеврѣменно да движатъ кръвьта. Когато чувствата сѫ радостни, тѣ движатъ артериалната кръвъ и прѣдизвикватъ положителни мисли въ човѣка. Когато пъкъ човѣкъ е скръбенъ, когато тѫжи, кръвьта става венозна и се прѣдизвикватъ отрицателни мисли въ човѣка. Чувствата служатъ при кръвообръщението на човѣка. Всички духовни процеси, които ставатъ въ човѣка, иматъ физически прояви въ организма му. Между духовнитѣ и физическитѣ прояви има пълна хармония. Нѣкой казва: “Защо трѣбва да правя упражнения?” Разумно трѣбва да ги правишъ! Това е законъ на природата. Ако искашъ да живѣешъ нормално, трѣбва да правишъ редъ упражнения. Искашъ, не искашъ, ще правишъ упражнения, не зависи отъ тебъ. Ако доброволно не правите движения, природата ще ви застави на сила. Сега, всички работи трѣбва да ставатъ разумно! Онова, което ние вършимъ, искаме да бѫде разумно, обосновано, да нѣма въ него противорѣчия. Човѣкъ може да живѣе по много начини, но разумно трѣбва да живѣе. Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 14-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 14.I.1925 г. София ----------------------------- *say - ( англ.) казвамъ
  3. Ани

    1925_01_07 ПРОЕКЦИИ

    "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОЕКЦИИ Размишление Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Отличителнитѣ черти на човѣшката и Божията любовь.” За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ черти на волята, сърцето и ума”. Казватъ нѣкои, че за да бѫде мисъльта понятна, човѣкъ трѣбва да говори разумно. Човѣкъ трѣбва да мисли добрѣ, за да бѫде рѣчьта му понятна. Колкото мисъльта е по-ясна, толкозъ и рѣчьта ще бѫде по-ясна. Всѣка идея трѣбва да изразява нѣщо. Всѣки конкретенъ прѣдметъ трѣбва да е ясенъ въ ума, за да може да си го прѣдставимъ. Запримѣръ, сега ние говоримъ за Любовьта, нали? Каква идея, каква прѣдстава имате за Любовьта? Каква форма имате за Любовьта, запримѣръ, ако речете да си я представите? Извънъ човѣка можете ли да си я представите? Тъй щото, извѣстна идея намъ се вижда много ясна, но постарайте се само да си я представите, ще видите, че е трудно да се обясни. Затова най-първо ви трѣбва учение. Вие още не сте се научили на онзи великъ методъ, да знаете какъ да се учите. Сегашнитѣ хора, слѣдъ като прѣкаратъ 13, 14, 15 години въ училище, мислятъ, че сѫ научили нѣщо. Това е само приготовление за учение. Следъ този подготвителенъ периодъ ще дойде врѣмето за учение. Единъ ученъ човѣкъ, който е посвѣтилъ цѣли 20-30 години за изучаване нѣкоя область отъ науката, неговитѣ открития, макаръ и микроскопически, все таки сѫ допринесли нѣщо. Да допуснемъ сега, че всички сте учили аритметика. Тукъ съмъ написалъ числата едно, десеть и сто. Вие ще кажете: “Ние знаемъ, какво нѣщо е числото едно.” Да, знаете, че една круша означава числото едно. Знаете, че числото 10 означава 10 круши, числото 100 - 100 круши и т. н. Но това не е истинската аритметика, това е външната страна на аритметиката. Какво означава единицата? Единицата, като символъ означава едно нѣщо, а иначе представлява жива сила. Да кажемъ, че имаме една жива точка въ пространството, но извънъ физическия свѣтъ. Какъ бихте си представили геометрически проекцията на тази точка въ физическия свѣтъ? Ако точката трѣбва да се проектира въ извѣстно поле, какъ ще я изобразите? За да се изобрази, тя трѣбва да приеме извѣстна форма въ това поле. И тогава геометрицитѣ казватъ, че като се съединятъ нѣколко такива форми, образуватъ извѣстни величини. Слѣдователно, единицата изразява точката горѣ въ пространството, а десетьтѣ показватъ, че точката е вече проектирана. Нулата показва плоскостьта, върху която тази точка се проектира, т. е. възможностьта, при която тази точка може да развие своитѣ сили. Значи, числото 10 показва живата точка и възможноститѣ й, при които тя може да се развие. Какво показва тогава числото 100? - Ако точката най-първо се проектира въ една права линия, имаме числото 10; ако тази точка се проектира въ плоскость, тогава имаме числото 100. Въ този случай, стотѣ показва, че точката е проектирана въ плоскость, значи движи се въ двѣ посоки, има двѣ възможности. За да разберете тия нѣща, вие трѣбва да учите. Сега, да ви обясня мисъльта си. Да допуснемъ, че вие имате извѣстна енергия въ себе си, но ви затварятъ въ затворъ. Да орете, не можете; да сѣете, не можете; да работите каква да е работа, не можете. При тези условия можете да направите само едно нѣщо: да ви дадатъ книги да учите. Слѣдователно тукъ вие имате само една възможность, да се учите. Затова ще насочите вашите енергии къмь ума си, въ вашата мисъль. Слѣдъ врѣме, когато излѣзете отъ затвора, тази енергия ще се превърне, тя ще има друга проекция върху физическия свѣтъ. Вие може да сте сѣдели въ затвора 3-4 години и тамъ сте придобили една нова идея, оформили сте възгледитѣ си за живота, разбрали сте, какъ трѣбва да се живѣе. И сега вие ще се постараете да проектирате тия нови възгледи на физическия свѣтъ. Сега мнозина като васъ изучаватъ религията или духовнитѣ науки, както имъ попадне, вследствие на което въ тѣхъ става една цѣла галиматия. Това не е наука! Науката опредѣля нѣщата извънъ. Ние трѣбва да опредѣлимъ нашитѣ отношения извънъ себе си, извънъ своята личность. Това, което виждаме въ свѣта, не сѫ правилни отношения. Ако двама затворници затворятъ на едно мѣсто, или ако едно агне и единъ вълкъ затворятъ на едно мѣсто, това не е правилно съчетание, това не е единъ Божественъ актъ. Въ този случай вълкътъ може да не изяде агнето, но то ще бѫде не защото вълкътъ е правовѣренъ, но отъ страхъ. Той не го изяда отъ страхъ, а не отъ нѣкакво убѣждение. Неговата постъпка ще противорѣчи на природата му. Въ духовния свѣтъ противорѣчия не съществуватъ. Това, което ние считаме за противорѣчия, то е отъ неразбиране на онѣзи основни математически принципи, върху които животътъ е поставенъ. Когато не разбираме живата математика и геометрия въ живота, главата ни ще побѣлѣе отъ страдания и противорѣчия, нищо повече. Ако нѣкой ме пита, защо сѫ страданията въ живота, ще му отговоря: Страданията идватъ отъ неразбирането на Божествената математика и Божествената геометрия. Страданията идватъ, защото ти се проектирашъ тамъ, дѣто другитѣ сѫ се проектирали по-напрѣдъ. Свѣтътъ е толкова голѣмъ, има мѣсто за всички, затова ти трѣбва да се проектирашъ тамъ, дѣто никой не се е проектиралъ. Нѣкой запитва: “Какво приложение има геометрията въ живота?” Отговарямъ: Приложението на геометрията е това, да правишъ проекции тамъ, дѣто никой не е правилъ; ще се подвизавашъ тамъ, дѣто никой не се е подвизавалъ; ще вършишъ това, което никой не е вършилъ. Ще бѫде глупаво, слѣдъ като е излѣзълъ на сцената единъ великъ цигуларь, майсторъ на цигулката, да излезешъ да покажешъ своето изкуство и ти, който си свирилъ едва 3-4 години. Ти ще мълчишъ, нѣма да се явявашъ, ще слушашъ само! Мнозина отъ васъ имате такова желание, именно слѣдъ единъ великъ цигуларь да излѣзете и вие, да покажете своето изкуство. Слѣдъ туй какво става? Понеже вие се проектирате тамъ, дѣто не трѣбва, окръжаващата ви срѣда казва: “Този кой го е викалъ? Такъвъ цигуларь не искаме!” - Ама азъ искамъ да се проявя! “Ти можешъ да се проявишъ тамъ, дѣто те викатъ, но не и на тази сцена, при този великъ майсторъ. Ние не искаме да те слушаме” -Ама вие трѣбва да имате человѣколюбие! - “Человѣколюбието се проявява при други случаи, на сцената ние обичаме изкуството.” Тъй разсѫждава свѣтътъ. Азъ не говоря отъ гледището на религиознитѣ хора, но казвамъ какъ гледатъ умнитѣ хора въ свѣта. Та въ живота си, когато дойдемъ до науката, ние ще бѫдемъ строги, ще имаме една Божествена мѣрка, съ която ще мѣримъ своитѣ чувства, своитѣ мисли и своитѣ дѣйствия. По сѫщия законъ ще постѫпваме и спрѣмо себе си, нѣма да си правимъ илюзии. Защото, слѣдъ като нѣкой човѣкъ е свирилъ хубаво, а запитва другитѣ хора, дали е свирилъ добрѣ, това показва, че той не е майсторъ, не може да свири хубаво. На такъвъ човѣкъ азъ мога да кажа: Като тебе всѣки може да свири. Слѣдъ като си свирилъ на сцената, ще излѣзешъ навънъ, никакъвъ букетъ нѣма да чакашъ. Ще свиря на хората тъй, както разбирамъ и бързо ще излѣза навънъ. Пъкъ тѣ сѫ свободни слѣдъ мене да си изкажатъ мнѣнието, както искатъ - то е тѣхна работа. Казвамъ: въ обикновенитѣ прояви на живота, както и въ живота на религиознитѣ хора сѫществуватъ най-голѣми противорѣчия, най-голѣми каприции и своенравия, а сѫщо тъй и най-голѣмо лицемѣрие. Единъ религиозенъ човѣкъ съ нищо не можешъ да го задоволишъ. Когато е добъръ лесно се справяшъ съ него, но когато се изопачи, по-лошъ отъ него нѣма. Защо е така? Религиозностьта е само едно проявление на човѣка, проявление само на едно чувство въ него - религиозното чувство, но съ това не се изчерпва цѣлия човѣкъ. Въ човѣка има много чувства, а не само едно религиозно чувство. Той има много отношения, много чувства и много способности още, които трѣбва да развива. Истински религиозенъ човѣкъ е този, у когото има пълна хармония между чувствата, мислитѣ и дѣйствията. Сега, мнозина отъ васъ, щомъ чуятъ да се говори нѣщо научно, казватъ: “Това не се отнася до мене, азъ не съмъ ученъ човѣкъ.” Какъ, не се отнася до васъ ли? Че кой сте вие? - “Азъ съмъ Иванъ Стояновъ.” Ти, Иванъ Стояновъ, самъ ли тури името си, или други хора ти го туриха? - “Азъ пъкъ съмъ Петъръ Стояновъ.” Ти, сѫщо тъй, самъ ли тури името си, я ми кажи? Ами дѣ бѣше ти прѣди хиляда години? - “Азъ съмъ човѣкъ.” - Човѣкъ ли, отдѣ знаешъ, че си човѣкъ? - “Ама азъ мисля тъй.” - Мислишъ ли, отдѣ знаешъ това? Какъ мислишъ, я ми кажи какъ става процесътъ на мисленето? Сега всинца казваме, че мислимъ. Ако ние, съврѣменнитѣ хора мислѣхме, ако съврѣменнитѣ ученици на окултната школа мислѣха, животътъ ни щѣше да се изрази въ друга форма, а не въ такава, каквато я срѣщаме днесъ. Нѣкой пѫть, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сѫ много учени, че знаятъ много. Не, трѣбва да отидете въ университета, тамъ да видите, колко знаете. Казвате: “Съврѣменнитѣ учени хора сѫ прости, ние, религиознитѣ хора, много знаемъ.” Нѣкой пѫть трѣбва да слушате нѣкой професоръ отъ университета по геометрия и математика, да видите какво нѣщо е мислене, какъ развива той своята мисъль, какъ нанася той своитѣ проекции. Слѣдъ като поседите малко и чуете тази строга математическа мисъль, вие ще излѣзете отъ тамъ сгушени и ще си кажете: “Азъ не зная нищо.” За много работи вие мислите по сѫщия начинъ. Седите сега и мислите за Бога, за ангелитѣ, но дѣ е Богъ, дѣ сѫ ангелитѣ - не знаете. Кой отъ васъ знае дѣ сѫ ангелитѣ? - “Ама азъ мисля за тѣхъ.” Че кой не мисли за ангелитѣ? Това, че мислишъ за ангелитѣ, не прѣдставлява нѣкаква строга, научна мисъль. Единъ ангелъ, за да бѫде реаленъ, отъ чисто научно гледище, трѣбва да има нѣкаква проекция на земята. Защото и всички ония точки въ пространството, ако не могатъ да проявятъ извѣстна проекция въ физическия свѣтъ, тѣ не сѫ реални за насъ и не могатъ да сѫществуватъ. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че ималъ разговоръ съ нѣкой ангелъ безъ да има нѣкаква реална придобивка, той се самоизлъгва. Азъ зная, че ангелитѣ сѫ много учени, тѣ разбиратъ висшата геометрия и математика тъй добрѣ, че могатъ да ви освѣтлятъ върху нѣкоя трудна задача за васъ и ще ви помогнатъ да я рѣшите. Стане ли това нѣщо съ васъ, разрѣшите ли нѣкоя трудна задача, която самъ не сте могли, тогава ще ви кажа, че наистина при васъ е идвалъ нѣкой ангелъ. Какъ може да дойде единъ ангелъ тукъ на земята? - Той може да дойде въ формата на нѣкой живъ човѣкъ, ангелътъ е вѫтрѣ въ него. Той може да дойде въ сънно състояние при васъ и вие сами да го видите. Или пъкъ най-послѣ може да възприемете една силна, свѣтлина въ ума си, която да ви помогне да разрѣшите задачата. Значи ангелътъ може да ви въздѣйствува по три начина. Казвамъ сега: Всѣкога трѣбва да имате една проекция въ физическия свѣтъ. Само тогава духовнитѣ нѣща сѫ реални, само тогава тѣ оставятъ въ насъ неизлечими черти. Запримѣръ, вземете търпѣнието. На какво е проекция търпѣнието? Вие ще ми дадете сега разни мнения. Азъ не искамъ да давате мнѣния, ще ви кажа защо. Вие ще кажете нѣщо, но мнѣнието ви може да не бѫде право и тогава ще си кажете: “Що ми трѣбваше да говоря!” Мълчете сега, това е наука. Ученицитѣ да мълчатъ! Търпѣнието е извѣстна разумна сила, която дѣйствува въ природата. Тя е най-първо качество на ума. За да се постигне извѣстна идея, за да се приложи тя въ физическия свѣтъ, има извѣстни прѣпятствия за нейното приложение. Слѣдователно, търпѣнието е една сила, която ще донесе устой, една вълна на постоянство въ физическия свѣтъ. Само така може дадена идея да се реализира. Можемъ да кажемъ, че ангелътъ е търпеливъ. Ако вие се намирате между свети хора, които живѣятъ въ любовь, ще има ли нужда отъ търпѣние? Имашъ нужда отъ търпѣние, когато си между дѣца, между ученици. Напримѣръ, единъ учитель разправя урокъ на своитѣ ученици, но тѣ не могатъ изведнъжъ да го разбератъ, да запомнятъ. Какво трѣбва да прави той? - Трѣбва да има търпѣние, докато ученицитѣ му запомнятъ урока. Не сѫ виновни ученицитѣ, тѣхнитѣ умствени центрове още не сѫ развити. При сегашнитѣ условия, всѣки човѣкъ има извѣстни прѣпятствия при развитието си. Търпѣнието е черта, необходима за всички. То се подкрѣпя отъ закона на Любовьта. Любовьта, въ проявлението си въ духовния свѣтъ, е малка топлинка, която дава директива на търпѣнието. Когато човѣкъ обича, може да търпи. Нѣкой казва, че само отъ любовь човѣкъ може да търпи. Не, и безъ любовь може да се търпи. Я, прѣдстави си, че нѣкой те прѣслѣдва. Покрай тебе минаватъ много твои приятели, всички викатъ наоколо ти, пѣятъ, но ти мислишъ и търпишъ. Защо? Защото ако речешъ да извикашъ, неприятельтъ това и чака, той те дебне. Значи, отъ страхъ търпишъ. Може да търпишъ отъ страхъ, може да търпишъ и отъ любовь. Истинско търпѣние въ свѣта, обаче е само онова, което се диктува отъ Любовьта, то съгражда характеръ въ човѣка. Такъвъ човѣкъ, ако е търпѣливъ, той ще е търпеливъ при всички условия на живота. Каквото и да му дойде, той ще каже: “Азъ съмъ човѣкъ, трѣбва да търпя всички условия!” Той ще оправдае постѫпкитѣ на всѣки едного и ще каже: “Този човѣкъ толкозъ разбира, затова постѫпва така.” Този ученикъ толкова разбира. Търпѣнието е необходимо заради насъ, за да не харчимъ напразно своитѣ сили. Тия разсѫждения ви сѫ потрѣбни. И тъй, въ числото 100 вие имате проекция на плоскость. Числото 10 пъкъ изразява индивидуаленъ животъ. Десетьтѣ показва всѣкога двама души. Вие нали сте изучавали квадратурата на крѫга? Казватъ нѣкои: въ крѫга има много точки. Но да имашъ работа съ много точки, това е трудна работа. Слѣдователно, математицитѣ подвеждатъ крѫговитѣ движения въ четири точки, както въ квадрата, и квадратътъ има само четири опорни точки. Математицитѣ опрѣдѣлятъ тия точки, но тѣ не могатъ да се опрѣдѣлятъ точно, защото крѫгътъ е неизмѣримъ, все таки се приближаватъ до истината. Тѣ искатъ да приведатъ крѫговитѣ движения въ квадратъ, защото могатъ по-лесно да се справятъ съ силитѣ, които дѣйствуватъ въ квадрата. Квадратътъ това е дома. Бащата има да се справя съ квадрата. Той най-първо се разправя съ жена си, двамата се спогаждатъ, какъ да живѣятъ. Жената е съдружникъ на мѫжа, азъ ще я нарека съдружника В. Двамата съдружници А - мѫжътъ и В - жената разпрѣдѣлятъ длъжноститѣ си. Тия двама съдружници повикватъ послѣ още двама въ съдружието си. Вие ще кажете: “Не може ли да повикатъ още 4 - 5 съдружници?” - Не, само двама трѣбва да повикатъ, повече отъ двама не може. Ако ви напиша на четири мѣста по едно 1,1,1,1, какво представлява това? - То сѫ четири разни величини. Колко прави четири пѫти по едно? - Четири. Мислите ли, че вие имате четири единици? - Не може да имате четири единици. Единицата сама по себе си е единица. Двѣ единици не може да имаме. Единицата е само единица. Тя не може да се дѣли. Единицата сама по себе си е недѣлима въ своето проявление. Тя може само да произведе резултати, които сѫ дѣлими. Затова, всѣка часть отъ единицата е дробь вече. Сега, забѣлѣжете, колко мѫчни сѫ тия разсѫждения, за да ги прѣведете единицата или другитѣ числа въ живи сили. Какво е единицата като жива сила? Ами че вие, вашата душа е единицата. Никога вашата душа не може да се превърне въ друго нѣщо. Ще кажете: “Какъ, нали единъ день ще стана ангелъ?” - Ангелътъ означава само служене. - “Ама като ангелъ нали свѣтълъ ще бѫда?” Свѣтлината е само начинъ, по който ще се служи на хората. Прѣдставете си сега, че този ангелъ прѣди години е билъ като нула, т. е. той е прѣдставлявалъ една свѣщь, затворена въ единъ крѫгъ, въ нулата. Тогава той е свѣтилъ, безъ да се проявява навънъ. Слѣдъ врѣме капакътъ, който затулялъ свѣщьта, се вдига и свѣтлината на ангела, която бѣше затворена, сега се проявява навънъ. Ангелътъ, който сега се прояви, и първиятъ, който бѣше затворенъ, не е ли единъ и сѫщъ? - Единъ и сѫщъ е. Ние наричаме първия ангелъ, ангелъ на възможности, а вториятъ - ангелъ на проявитѣ. Нали и вие нѣкой пѫть чувствувате, че имате въ себе си нѣкаква възможность, нѣщо благородно, възвишено, нѣкакъвъ идеаленъ стремежъ, нѣкаква възвишена идея, но не може да се проявите, затворена сте въ себе си. Четете съчинение на нѣкой ученъ човѣкъ, разбирате го и си казвате: “И азъ мисля като него.” Но речете ли да се проявите, не можете. Като него мислите, но не можете да се проявите, нѣмате условия. Вие сега не можете да напишете една геометрия. Каква геометрия бихте написали? Не казвамъ да напишете една геометрия за първи или за втори класъ, но да напишете една геометрия за българския университетъ. Или, можете ли да напишете едно съчинение по висшата математика, като рѫководство? Вънъ отъ това, онѣзи, които сѫ законници, които сѫ свършили по правото, можете ли да напишете нѣщо по законитѣ на природата, въ връзка съ законитѣ на живота, да внесете новитѣ закони, които да оправятъ човѣчеството? Вие имате обикновени закони въ свѣта, но това не сѫ закони още на природата. Въ окултната школа ние имаме за цѣль да преведемъ законитѣ на живата природа тъй, че да започнемъ да дѣйствуваме споредъ тѣхъ, а не съобразно обикновенитѣ закони. Послѣднитѣ ние имаме вече на рѫка. Ние искаме да намѣримъ формитѣ на природнитѣ закони, т. е. да ги направимъ проекции на своя животъ. Всѣка мѫчнотия това е една проекция. Да допуснемъ, че вие искате да построите една кѫща. Това е вече проекция. Най-първо, каква е проекцията? Купувате дворъ отъ 400 кв. метра, туряте основитѣ на кѫщата, започвате да градите, но пари нѣмате. Ето първата мѫчнотия! Хващате се за главата. Защо имате мѫчнотии? Защото вашата проекция се е проектирала вече на физическия свѣтъ. Тогава нѣкои ще кажатъ, че този човѣкъ не е трѣбвало да строи кѫща. То е другъ въпросъ. Въпросътъ сега е, какъ може да се съгради тази кѫща при тия условия. Този човѣкъ като се мѫчи, това показва, че има извѣстни прѣпятствия, които трѣбва да прѣодолѣе. Вие казвате, че на този човѣкъ не трѣбва кѫща. Тъй като разсѫждаватъ хората, подразбирамъ, че искатъ да кажатъ: “На този човѣкъ не му трѣбва добъръ животъ.” Каква разлика има между тия двѣ разсѫждения? Значи, на този човѣкъ не му трѣбва кѫща - едното разсѫждение; на този човѣкъ не му трѣбва добъръ животъ - другото разсѫждение. Не, започнешъ ли веднажъ да градишъ кѫща, криво лѣво, съ борчове, ще я довършишъ. И като я довършишъ, самъ ще си кажешъ: “Не трѣбваше да градя кѫща.” Ще направишъ сега друга проекция. Вие какво правите въ такъвъ случай? Отивате при нѣкой вашъ братъ, казвате му: “Братко, можешъ ли да ми помогнешъ? Градя кѫща, пъкъ ми трѣбватъ малко пари.” Не му казвайте това, защото той ще ви каже: “Като нѣмашъ пари, защо си се наелъ да градишъ кѫща.” Отидешъ при другъ нѣкой братъ, помолишъ го да ти услужи и той казва: “Що ти трѣбваше да градишъ кѫща?” - Това не сѫ разсѫждения. Ето какво бихъ му казалъ азъ: “Братко, твоята кѫща е една опрѣделена величина, тя се намира на хубаво мѣсто, ще я ипотекирашъ въ банката.” Пъкъ ако мога да му услужа, ще услужа, безъ да го питамъ, защо се наелъ да гради и тѣмъ подобни. Като ипотекира кѫщата си, той ще се намѣри прѣдъ три неизвѣстни: х, у, z. Ще започне съ х, което показва, че кѫщата не е изплатена. Като вземе паритѣ, ако разбира отъ търговия, ще види, отъ какво най-много се нуждаятъ хората на пазаря, ще вложи паритѣ въ такава стока и отъ спечеленото ще изплати кѫщата си. Ако пъкъ не разбира отъ търговия и се наеме съ такава работа, ще забатачи още повече и ще се намѣри прѣдъ двѣ неизвестни. Кѫщата въ този случай съвсѣмъ ще пропадне. Тогава казвамъ, като влѣзете въ религиозния животъ, и вие забатачвате по сѫщия начинъ, като този, който гради кѫща. Започвате единъ новъ животъ и слѣдъ това, като дойдете до извѣстно мѣсто, спирате се. Добриятъ животъ се счита градежъ. Вие се въодушевлявате, започвате да градите и сте почти на привършване, остава ви само да измажете кѫщата и да й поставите врати и прозорци, но вие изведнажъ я напущате, прекратявате строежа. Понѣкой пѫть това става и съ ученика. Вие сте започнали нѣкакъвъ градежъ въ Божествения свѣтъ, съградили сте нѣщо, но изведнажъ изгубите вдъхновението си, казвате: “Азъ не мисля вече, както мислихъ едно врѣме.” Онзи пъкъ, който е съградилъ кѫщата, но не е поставилъ врати и прозорци казва: “Нека остане кѫщата безъ врати и прозорци, да поизсъхне малко, защото тази кѫща е нѣщо нехигиенична за живѣене. Слѣдъ 2-3 години ще я довърша и тогава ще влѣза да живѣя въ нея.” Правъ е човѣкътъ, слѣдъ 2-3 години той ще може да се прѣмѣсти отъ едно мѣсто на друго, отъ старата въ новата кѫща, както това често правятъ нѣкои овчари. Тѣ оставятъ своитѣ колиби и отиватъ въ нови. Такова нѣщо забѣлѣзваме и въ нѣкои религиозни учения. Вие започвате съ една идея. Влѣзете въ едно общество, започвате да градите, но оставяте градежа на половина и отивате на друго мѣсто. Не ще довършите работата си до край! Ако ти самъ не разбирашъ математика, никой не може да ти помогне. Най-първо ти самъ трѣбва да имашъ способности, да разбирашъ математика, тогава и помощьта ще дойде отвънъ. Туй трѣбва всѣки отъ васъ да схване. Способностьта трѣбва да бѫде въ васъ, а помощьта ще дойде отвънъ. Сега вие градите живота си, нали? До дѣ сте дошли? Азъ уподобявамъ човѣшкия животъ на кѫща. Дѣ ще турите търпѣнието? На какво го уподобявате? Ами Любовьта на какво я уподобявате? Дѣ ще я турите въ тази кѫща? Ами на Мѫдростьта, на Истината каква форма давате? На кое мѣсто въ кѫщата ги поставяте? Това сѫ въпроси, върху които може да разсѫждавате. Азъ не искамъ да ги разрѣшите още тази вечерь. Не мислете, че когато нѣкой професоръ разправя на студентитѣ за проекции, за плоскости, та тѣ всичко разбиратъ! Професорътъ прави сѣчения въ една или друга страна, туря букви на чертежа, гръцки, латински, прави изчисления, съставя уравнения и т. н. Студентътъ гледа, мисли, не разбира тази работа. Отиде си въ кѫщи, рѣшава, изчислява докато най-послѣ казва: “Сложна е тази работа!” Дълго врѣме се минава, докато студентътъ започне да разбира това, което професорътъ му преподалъ прѣди 3-4 години. Не се разбира лесно висшата математика. Студентътъ трѣбва да развива висшитѣ си способности и чувства, съ които да разбира тази материя. Та ние сега се стрѣмимъ да развиемъ у васъ висшитѣ ви духовни сили. Тѣ изискватъ врѣме и пространство, за да могатъ да се проектиратъ и да придобиятъ единъ реаленъ изразъ за насъ. Азъ считамъ реалностьта само тогава за реалность, когато може да се проектира въ нашия животъ, да стане ясна, достѫпна за насъ. Щомъ стане ясна, ние можемъ съ нея да манипулираме, да работимъ. Сега, да кажемъ, че между двама отъ васъ, като ученици, има нѣкакъвъ споръ за пари. Единиятъ има да дава, другиятъ да взима. Този, който има да дава, има пари въ себе си, може да ги върне на онзи, който има да взима, но прави си съображенията, че ако му ги върне, нѣма да му остане въ кесията нищо. Затова, казва на другия: “Имамъ пари, но не мога да върна твоитѣ сега.” - “Не, ще ми ги дадешъ!” Двамата започватъ да спорятъ. Защо се ражда споръ! Защото и двамата искатъ да задържатъ тия пари. Единиятъ отъ двамата трѣбва да отстѫпи. Но има другъ случай, дѣто нѣма задържане на пари и пакъ се явява споръ. Да кажемъ, че имашъ единъ приятель, съ когото си живѣялъ много добрѣ. Но ти кажешъ на този твой приятель една обидна дума и той става положителенъ. Веднага се яви споръ, той казва: “Защо ми каза така?” Първиятъ споръ лесно може да се изравни, ще му върнешъ паритѣ, но какъ ще се изравни вториятъ споръ? Казвате: “Ще искаме извинение.” Добрѣ, нѣкой пѫть искате извинение, но спорътъ пакъ не се изравнява. Вземете примѣръ отъ свѣтскитѣ хора, вижте, колко сѫ умни тѣ, какъ изравняватъ спороветѣ си. Въ първия случай тѣ разрѣшаватъ въпроса съ лихва. Ти вземашъ отъ нѣкѫдѣ 10 000 лева по 10 % лихва. За една година тѣ ставатъ 11 000 лева, затова слѣдъ изтичане на този срокъ, трѣбва да върнешъ 11 000 лева. По сѫщия начинъ ще разрѣшите и втория споръ. Когато обидишъ единъ свой приятель нѣма само да му искашъ извинение, то значи да му върнешъ само паритѣ, които си взелъ отъ него. Не, ще му върнешъ и лихвитѣ. Тогава, какъ ще постѫпите при възпитанието на вашитѣ дѣца? Какъ ще ги възпитате? Мислите ли, че като ви говоря да бѫдете добри, да обичате Бога, това ще упражни голѣмо влияние върху васъ? Туй сѫ идеи, които трѣбва да се приложатъ, за да иматъ сила. Азъ трѣбва да разбирамъ онзи основенъ законъ, споредъ който, когато говоря на нѣкой човѣкъ, най-първо трѣбва да си го прѣдставя въ физическия свѣтъ, да си прѣдставя неговата форма, за да схвана, по какъвъ начинъ мога да проектирамъ върху него невидимата енергия. Такъвъ е законътъ. Или, казано на съвършенно практически езикъ, трѣбва да зная, каква нужда има този човѣкъ, въ даденъ случай. Сега, да вземемъ другъ случай. Вие имате единъ добъръ приятель, съ когото сте учили заедно въ отдѣленията, въ гимназията и въ университета. Вие сте били добри приятели, прѣкарвали сте много добрѣ, имали сте отношения повече отъ братски. Единъ день вие забѣлѣзвате, че вашия приятель не е сѫщиятъ спрѣмо васъ, промѣнилъ се е нѣщо въ чувствата си спрѣмо васъ. Какъ ще си обясните, отъ какво е произлѣзла тази промѣна? Има нѣщо, което липсва въ чувствата ви, има единъ минусъ. Ще кажете, че вашиятъ приятель е нѣщо боленъ, или неразположенъ. Да, ако тази промѣна е врѣменна, но ако тя е постоянна, какъ ще си я обясните? Защо обича той другъ нѣкой повече? Какъ е възможно, този, съ когото сте били заедно въ отдѣленията, въ гимназията и въ университета, да се измѣни, да влѣзе другъ нѣкой като клинъ помежду ви и да превърне този малъкъ знакъ плюсъ на минусъ? Защо обикна другия повече? Сега вие ще ми кажете: “Да оставимъ на страна тия нѣща!” Нѣкой день вие имате голѣмъ стремежъ къмъ Бога, казвате: “Готовъ съмъ за Бога всичко да жертвувамъ.” Но на другата сутринь ставате и казвате: “Дали съмъ на правия пѫть?” Вашиятъ стремежъ къмъ Бога вече не е сѫщиятъ, вие не сте готовъ да жертвувате за Него всичко. Защо? - Станала е нѣкаква промена въ васъ. Вие сте били бѣдѣнъ, всѣки день сте се молили на Бога, Той да ви помогне да излѣзете отъ това трудно положение. Богъ ви помогне да излѣзете отъ сиромашията и вие успѣвате да станете пръвъ министъръ въ България. Прѣди да станете министъръ всѣки день ходѣхте въ църква, свѣщи палехте, но сега, като министъръ, вече не ходите въ църква, свѣщи не палите, Бога забравихте и за свое оправдание казвате: “Много работа имамъ, и то важна работа!” По-важна работа отъ тази, да се помолишъ на Бога нѣма, но ти си забравилъ Господа. Ти мислишъ, че си се осигурилъ вече, затова не се молишъ на Господа. Защо ставатъ тия работи? Вие ще кажете: “Това е въ реда на нѣщата, такава е човѣшката натура. Това е пѫтьтъ на неговата еволюция.” Не, това сѫ несмислени приказки. Висшата математика и геометрия не търпятъ такива предположения. Това сѫ вѣроятности, които трѣбва да докажете. Кое е вѣрното, обаче, кои сѫ причинитѣ за това? - Този човѣкъ, който постѫпва така, никога не е ималъ любовь къмъ Бога. Той е единъ лицемѣръ, нищо повече! Човѣкъ, който въ врѣме на сиромашия, е религиозенъ, а въ врѣме на богатство се измѣня, азъ считамъ, че той нѣма любовь. Но когато единъ човѣкъ при най-голѣмото си богатство е религиозенъ, а когато е сиромахъ, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, азъ считамъ, че у този човѣкъ има истинска любовь къмъ Бога. Такива хора сѫ истински религиозни. Ако се молишъ на Бога, когато си въ сиромашия, всѣки може да каже, че сиромашията те кара да се молишъ. Сиромашията е единъ остенъ. Ако се молишъ на Бога, когато си богатъ, това показва, че любовьта ти къмъ Бога те кара да правишъ това. Ние казваме, че свѣтътъ ще се оправи не отъ сиромаситѣ, не отъ проститѣ хора, но отъ богатитѣ, отъ ученитѣ хора. Сега, мнозина ми казватъ за нѣкоя мисъль: “Учителю, тази мисъль, която ни каза, не ни е ясна.” Азъ съмъ ви казалъ много мисли, които ви сѫ много ясни, но тѣ нѣматъ проекция. Ако взема да нахвъря картини върху платното на кинематографа, мислитѣ ли, че тѣ сѫ ясни проекции? Най-първо нѣщата въ кинематографа сѫ лъжливи, поне 10% отъ туй, което кинематографа дава за вѣрно. Прѣди всичко образитѣ на хората тамъ сѫ черни, не сѫ въ естествената си форма, а вие гледате картинитѣ и казвате: “Колко е хубава тази картина!” Второто положение е, че работитѣ на кинематографа не вървятъ по единъ естественъ пѫть. Тамъ всички събития се развиватъ извънредно бързо. Понѣкой пѫть и ние въртимъ колелото на живота тъй бързо. Обаче нѣщата въ живата природа не се случватъ така. Всички Божествени работи, трѣбва да ставатъ тихо, спокойно, безъ никакъвъ шумъ. Има ли шумъ въ една работа, тя е човѣшка. Въ Божественитѣ работи нѣма абсолютно никакъвъ шумъ. Щомъ вие скърцате много съ себе си, щомъ вдигате много шумъ, тази работа е човѣшка. Дойде нѣкой, казва: “Замѫти ми се главата!” - По човѣшки мислишъ. Дойде другъ, казва: “Менъ отъ нищо не ме е страхъ.” - По човѣшки разсѫждавашъ. Трѣбва да знаешъ, че начало на Мѫдростьта е страхътъ Господень. Страхътъ е една сила, необходима за развитието на всѣки човѣкъ, само че друга една сила има въ свѣта, която може да замести страха. Тя е Любовьта. Ако човѣкъ нѣма любовь и нѣма страхъ, всичкитѣ нещастия ще дойдатъ въ дома му. Ако е страхливъ, може да се прѣдпази, да не дойде нещастието дома му. Казватъ: “Страхътъ е една производна величина отъ други нѣкои сили, а именно отъ прѣдпазливость, отъ голѣмо внимание да се спазватъ Божественитѣ закони въ свѣта.” Страхътъ не е нищо друго, освѣнъ внимание на човѣка къмъ своитѣ постѫпки. Като ученици, азъ искамъ отъ васъ да разсѫждавате трѣзво. Въ всички съврѣменни окултни школи има една опасность, тя е слѣдната: всички бързатъ за свършватъ по-скоро. И въ свѣта дѣйствува сѫщиятъ законъ. Не, това не е право. Като влѣзете въ свѣта, вие трѣбва да имате положителна наука, като инженерътъ, който прилага своето знание. Сега, съ едно малко усилие върху себе си, вие можете да добиете това, което ви липсва. Липсата, недоимъкътъ всѣкога показва посоката, къмъ която се стремимъ. Човъкъ всѣкога се стреми къмъ това, което нѣма, а не къмъ това, което има. Това, което има, той го оставя настрана, то му е като тилъ, а това, което нѣма, прѣдставлява за него обектътъ, къмъ който се стреми. Богатиятъ оставя богатството си настрана, казва: “То ми е на рѫка, но друго ми трѣбва менъ.” Това, което нѣма, къмъ него се стреми той. Слѣдователно, всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да добие слѣднитѣ качества: да разсѫждава правилно, да мисли правилно, да пѣе правилно и то музикално, да говори образно, да знае реда и порядъка на нѣщата, които сѫществуватъ въ природата, да има голѣма досѣтливость, да разбира човѣшкото естество, да бѫде милосерденъ, да знае да се моли, да обича Бога, да има вѣра, надежда, да бѫде справедливъ - редъ качества трѣбва да придобие той. Това е човѣкъ. За сега човѣкъ е кѫща, която се гради и дълго врѣме още ще се гради. Вѣкове ще минатъ, докато се съгради тъй, както трѣбва, че да влѣземъ да живѣемъ въ нея. Докато се съгради тази кѫща, ние ще живѣемъ на земята, ще доставяме материалъ за нейното съграждане. Всѣки отъ васъ, който работи, ще доставя градиво за своята кѫща. Туй е положението за този, който иска да бѫде ученикъ, а онзи, който иска да живѣе споредъ своитѣ чувства и настроения, то е другъ въпросъ. На ученика се позволява да играе само слѣдъ като знае уроцитѣ си, на ученика се позволява да напусне училището само слѣдъ като е завършилъ своята наука. Само тогава неговитѣ учители ще му помагатъ, да се прояви въ своята опрѣдѣлена работа. Ако той напуща училище, безъ да е свършилъ, той не е отъ добритѣ ученици. Той трѣбва да свърши! Ученикътъ, като започне една школа, трѣбва да я завърши. Въ университетъ ли слѣдва, по логика напримеръ, да свърши! По естѣственитѣ науки ли слѣдва, да свърши! По математика ли слѣдва, да свърши! Каквато наука и да слѣдва, дѣто и да слѣдва, каквато и да захване, да се стреми да я завърши. Не е въпросътъ, че въ тази работа ще придобие много нещо, но това сѫ стѫпала, това е съграждане на неговия характеръ, придобиване стабилность въ живота. Днесъ нѣкой му каже едно и той тръгне подирѣ му. Утрѣ другъ му каже друго нѣщо, и той тръгне подирѣ му. Не, ученикътъ трѣбва да има и свой възгледъ. Той не трѣбва да проявява своя възгледъ въ школата, а вънъ отъ школата. И слѣдъ като придобие това знание, ще приложи всичко, което е научилъ. Какво е приложението на живата геометрия въ живота? Ако нѣкой отъ васъ е малко нетърпеливъ, нервенъ, сприхавъ, добрѣ е да се занимава съ геометрията, да размишлява поне по единъ часъ на день върху нѣкои геометрически истини, да рѣшава задачи, да прави чертежи и изчисления. Вземете 2-3 правила отъ математиката, работете върху тѣхъ и ще видите, че въ кратко врѣме ще придобиете малко търпѣние. Математиката, изобщо, прѣдставлява добъръ методъ за придобиване спокойствие на духа. Онѣзи, които иматъ голѣмо спокойствие, тѣ може да се занимаватъ съ музика. Ако музиката не се вземе заедно съ геометрията и математиката, развива излишни чувства и човѣкъ започва да се афектира. Слушалъ съмъ нѣкои пианисти, у които има изобилно чувства, но тѣ не свирятъ правилно. Защо? Тѣ, като свирятъ, толкова много се въодушевляватъ, че започватъ да си представляватъ голѣма аудитория, много слушатели, голѣмъ успѣхъ и т. н. Не, азъ ако свиря като музикантъ, ще изпѫдя всички слушатели отъ ума си и ще остана само азъ, ще свиря само за себе си - никого нѣма да пропусна до себе си. Това е музикантъ. Отвънъ може нѣкой да ме слуша, но въ моята аудитория ще свиря само за себе си. Това е истински музикантъ. Самъ съ себе си ще останешъ. Учишъ ли за хората, свиришъ ли за хората, подвизавашъ ли се за хората, свършва се твоята работа. Та казвамъ, за себе си всѣки ще работи! Като останешъ самъ въ себе си и произведешъ ефектътъ на музиката върху душата си, ти разбирашъ вече малко отъ музика. Като си служите съ музиката и математиката въ живота, вие ще проучавате себе си и ще можете да си въздействувате. Като се намеришъ нѣкой пѫть въ трудно положение, ще си кажешъ: “Чакай да видя, дѣ се е проектирала тази точка отъ пространството!” Да кажемъ, че нѣкоя точка се е проектирала върху вашитѣ лични чувства. Вие ще разберете, каква е силата на тази проекция и ще можете да си въздействувате. Друга се е проектирала въ чувствата на стомаха ви. Тия сѫ двѣтѣ главни проекции, но има и трета проекция, която може да се проектира върху друга нѣкоя точка, напримеръ въ областьта на надеждата, когато очакваме нѣщо. Това сѫ все проекции. Какво се образува между тѣзи сѣчения? Щомъ започнемъ да мислимъ за плоскоститѣ, които сѫществуватъ въ геометрията - езикътъ на ангелския свѣтъ, все ще мине нѣкой ангелъ покрай насъ и ще ни даде извѣстно изяснение, ще добиемъ една вѫтрѣшна стабилность, ще ни даде една вѫтрѣшна утѣха. Важнитѣ въпроси, които имате да разрешавате, по този начинъ ще се разрѣшатъ по-лесно, отколкото, ако се не занимавате. Упражнение: Рѫцѣтѣ отпрѣдъ на гѫрдитѣ. Туй е едно естествено положение. При това положение на рѫцѣтѣ, изговорете: “Искамъ да се прояви онова, което е вложено въ моята духовна натура!” Разтворете сега рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално. Тъй поставени рѫцѣтѣ настрани, това е едно неестествено положение. То означава: “Какво искате вие, да ме мѫчитѣ ли?” Щомъ това положение не е естествено, какво положение трѣбва да заеме човѣкъ? Турнете сега лѣвата си рѫка на гърдитѣ, а дѣсната рѫка напрѣдъ, съ събрани пръсти. Туй е спасително движение, то разрѣшава въпроса. Това сѫ сѫщеврѣменно проекции въ висшата геометрия. Тъй поставени двѣтѣ рѫцѣ, това сѫ двѣ проекции. Движенията, които правите, зависятъ отъ вашата разумность, отъ вашата воля. Всѣко движение се опрѣдѣля съобразно силитѣ, които дѣйствуватъ въ човѣка. Когато нѣкой човѣкъ не е правилъ упражнения, може да се атрофира. Тогава той заболѣва, започва да си гърчи рѫцѣтѣ, да гърчи краката си, врата си и по този начинъ той ще направи толкова движения, колкото сѫ необходими за събуждане на енергиитѣ въ неговия организъмъ. И слѣдъ като направи опредѣленото количество движения, природата казва: “Стига му вече на това дѣте, освободете го.” Освободяватъ го и той оздравява. Рѫцѣтѣ отпрѣдъ на гърдитѣ. Изговорете слѣдната формула “Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.” Поставете рѫцѣтѣ си хоризонтално, настрани! Подъ думитѣ: “Всичко, което моето сърце може да направи”, се подразбира всичко онова, което Богъ е вложилъ въ сърцето ми. Значи повторете сега формулата: “Ще направя всичко, което Богъ е вложилъ въ моето сърце.” Коя формула е по-добра? - Втората. Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 13-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 07.I.1925 г. София
  4. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКАТА РАДОСТЬ Размишление Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. Изпѣхме упражненията “Духътъ Божи” и “Богъ е Любовь”. За идущия пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ качества на Божията и човѣшката любовь.” Ако посѣтите днесъ кой и да е европейски градъ, разбирамъ тия голѣмитѣ градове, ще намѣрите едно противоречие, т. е. въздухътъ тамъ не е чистъ, кѫщитѣ сѫ почернѣли, като негри сѫ черни. Ако ви попитатъ, кои сѫ причинитѣ за почернѣването, вие ще кажете: “Фабрикитѣ и кѫщитѣ, отъ които постоянно излиза димъ, сѫ причина за това нѣщо.” Питамъ, безъ кадежъ не може ли? Засега това е най-практично. Съврѣменната наша култура и съврѣменниятъ ни животъ носятъ отпечатъкъ на този кадежъ. Кѫдѣто и да влѣзете, въ която кѫща и да влѣзете, все ще намѣрите остатъкъ отъ чернило. Огъньтъ и кѫщата не сѫ тъй чисто нѣщо. Казватъ, външнитѣ условия налагатъ тѣзи нѣща, безъ фабрики не може. Може, но за сега не може. Днесъ тѣ сѫществуватъ като фактори въ живота на хората. Може да питате: “Безъ огънь не може ли?” - При сегашнитѣ условия не може. Сега ние прѣнасяме алегорично - огъньтъ - къмъ сѫщностьта на живота, понеже той е потрѣбенъ за нашето тѣло, а не за нашата душа. Фабрикитѣ сѫщо тъй сѫ потрѣбни за нашитѣ тѣла, за да се обличаме; тѣ не сѫ потрѣбни за душитѣ ни. Отъ тукъ изваждамъ заключението: когато служимъ за нашето тѣло, все ще има чернило, все ще има огънь. Този огънь нѣкой пѫть ще бѫде приятенъ, нѣкой пѫть нѣма да бѫде приятенъ, зависи въ какво положение ще се намѣришъ. Сега мнозина отъ ученитѣ, вие още не сте отъ ученитѣ, понѣкой пѫть обичатъ да критикуватъ. Обаче, не всѣки е роденъ да критикува. Критиката трѣбва да оставите за мѫдрецитѣ, за адептитѣ, за най-ученитѣ хора, а ученикътъ - ни дума за критика. Започне ли ученикътъ да критикува, отъ него нищо нѣма да излѣзе, защото ще се ангажира само въ една посока. Критиката не донася никакво благо за човѣка, особено за ученика. Да допуснемъ, че ученикътъ се съмнѣва, често има такива примѣри, и казва: “Нали имамъ право да се съмнѣвамъ?” Не, понеже животътъ ни на земята е кѫсъ, ние нѣмаме врѣме да разискваме, да разсѫждаваме съ години, съ вѣкове, да се съмнѣваме, дали нѣкой въпросъ е правъ, или кривъ. Единъ въпросъ може да се разреши въ 2-3-5 минути, дали е правъ или кривъ. Ще ви дамъ единъ примѣръ: прѣдставете си, че вие вървите по пѫтя, носите една чанта съ скѫпоцѣнности, отъ които зависи материалния ви животъ и се страхувате за нея. По едно врѣме виждате единъ познатъ човѣкъ отъ вашата народность и се зарадвате, че идва да ви помогне. Но той не ви вдъхва довѣрие - гледате чантата, гледате него, започвате да се съмнѣвате, казвате: “Ами, ако ме обере, като се научи какво нося?” Вие се съмнѣвате, дали този човѣкъ ще ви обере, или нѣма да ви обере. Този въпросъ може да разрѣшите въ двѣ минути. Какъ? - Щомъ се съмнѣвате, дайте му чантата да я носи! Ако избѣга съ нея, правъ сте, значи вие сте намѣрили истината. Ако пъкъ, слѣдъ като ви вземе чантата и послѣ ви я даде, вие ще познаете вашата погрѣшка, ще видите, че вие сте кривъ. Този въпросъ може да се разрѣши въ двѣ до петь минути: ако не донесе чантата правъ сте; ако я донесе, кривъ сте, нѣма защо да седите, да разрѣшавате този въпросъ философски. Такова душевно състояние, на съмнѣние, имаме когато теоритизираме само, дали нѣщо е право или не. Човѣкъ лесно може да се опита, правъ ли е или не. Въ такъвъ случай ще му дадете чантата, за да го изпитате. Казвате: “Еди-кой си говори лошо за тебе.” Щомъ говори лошо, задигналъ е чантата; щомъ говори добро за тебе, донесълъ ти е чантата. Тогава мисли за него, че е добъръ човѣкъ. Въ всички положения се радвайте! Ако говори лошо, ще знаете истината; ако говори добро, пакъ ще знаете истината. Не трѣбва да съжаляваме за нищо. Защо трѣбва да съжаляваме? Защо се радваме за хубавитѣ работи, а скърбимъ за лошитѣ, за онѣзи работи, които мислимъ, че намъ сѫ неблагоприятни? Ние не знаемъ крайната цель на онова Божествено проявление въ свѣта; ние не знаемъ, каква е крайната цель на живота. Има догадки, които философитѣ правятъ, но има нѣща, които не знаемъ. Всички твърдятъ, че въ доброто, което изживѣваме, седи човѣшкото блаженство. Туй можемъ да прѣдполагаме. Има съврѣменни религиозни хора, които казватъ, че човѣкъ се спасява чрѣзъ благодать. Спасение чрѣзъ благодатъ не е учение, то е методъ. То е учението на апостолъ Павла - чрѣзъ благодатъ се спасява човѣкъ. Той взима за основа въ живота вѣрата. Благодатьта е второстепенъ методъ. Що наричаме благодать? Ето какво подразбирамъ подъ благодать. Слѣдъ като насадя 200-300 ябълчни дървета, череши, сливи и ги оградя наоколо, това означава, че сѫ подъ моя грижа, въ благодать сѫ тѣ. Обаче, каква е сѫщностьта на въпроса? Туй е материалната страна. Слѣдъ това ти питашъ: “Ама по кой начинъ сега да се спася?” Веднъжъ ти си спасенъ, като си ограденъ, какво има сега да кажешъ за благодатьта? Какво остава слѣдъ благодатьта? Кое иде слѣдъ нея? - Нѣщо по-дъблоко иде слѣдъ благодатьта. Тя е външенъ изразъ. Вие казвате: “Ние сме прѣдъ прага на новата година.” Въ свѣта има само една нова година и една стара година. Ние ще започнемъ новата година, както сме започнали и старата година. Началото и на двѣтѣ знаемъ. Края не знаемъ. Старата година край нѣма и новата година край нѣма. Ние познаваме само началото, посрѣщаме само началото на всѣка година. Тази година може да бѫде нова година на радость, а може да бѫде и нова година на скръбь; тя може да бѫде нова година на подигане, а може да бѫде и нова година на падение. Всичко може да се случи. Отъ какво зависи падението на човѣка? То зависи отъ самия него. Когато видимъ хубавитѣ, красивитѣ нѣща въ свѣта, ние трѣбва да имъ се радваме, но не и да искаме да ги обсебимъ. Не е позволено да пипаме красивитѣ нѣща, а трѣбва да се учимъ отъ тѣхъ. Отъ свѣтлината на красивото, на хубавото ще се учимъ. А ако вие дойдете при мене, ето какъ бихъ постѫпилъ. Идвате да ме питате нѣщо върху нѣкой философски въпросъ. Ако азъ ви кажа туй или онуй, каквото и да ви говоря, ще се роди нѣкакво съмнѣние въ васъ и вие ще кажете: “Това е негова философия, той си мисли така, пъкъ и азъ съмъ свободенъ да мисля, както искамъ.” За да се избегне туй противорѣчие, казвамъ, ти имашъ свещена книга, ела да четешъ на моята свѣщь, да прочетешъ еди-коя си глава на моята свѣтлина и като я прочетешъ, ще видишъ, че има нѣщо ново. Слѣдъ това иди и мисли върху туй новото, което прочете отъ твоята книга. Туй е Божественото. Всѣки день Богъ отваря листата на твоята книга. Мисли върху великото, което Богъ е вложилъ въ душата ти, нова глава си прочелъ. Прочети я и нека тази малка радость да се всели въ душата ти Сега казвате: “Да ни нагостятъ нѣкѫдѣ!” Любовьта не седи въ нагостяване; любовьта не седи въ сладки думи; любовьта не седи въ правене кѫщи. Любовьта седи въ нѣщо много малко: като видя нѣкого на пѫтя, да се зарадвамъ заради него, безъ да се разговарямъ съ него, менъ да ми е приятно, че съмъ видѣлъ единъ свой братъ. Туй е Любовь! За този, за когото се радвамъ, безъ да му говоря, всичко мога да направя за него. Туй е Божественото! Когато получа едно малко благо, отъ Бога или когато нѣкой ми направи нѣкое добро, азъ се радвамъ. Или пъкъ азъ се радвамъ, щомъ видя, че нѣкой прави добро. Казвамъ: “Колко се радвамъ, че видѣхъ туй добро!” Наскоро дойде при мене единъ младежъ, който ми разправи една своя опитность, отъ която неговото сърце трепнало, зарадвало се. “Азъ, казва той, отъ дълго врѣме бѣхъ изгубилъ впечатление за Бога, сърцето ми бѣше закоравѣло, изпълняше се отъ недовѣрие, съмнѣние. Четохъ всички по-видни философи, но никѫдѣ не можахъ да намѣря разрешение на въпроситѣ, които ме вълнуваха. Една вечерь се връщамъ отъ работа, сега наскоро бѣше това, гледамъ едно куче на трамвайната линия, сгушило се, трепери. Азъ се спрѣхъ, казахъ си: Горкото куче, и то страда като мене, азъ страдамъ като човѣкъ, то страда като куче и нѣма кой да се погрижи заради него. Отъ толкова врѣме не бѣше се смѣкчавало сърцето ми! Изведнажъ ми потекоха сълзи. Взехъ кучето, занесохъ го въ кѫщи и една малка радость изпълни сърцето ми. Като направихъ тази услуга на това куче, то се зарадва и азъ се зарадвахъ.” Казвамъ ви, внимавайте на малкитѣ работи! Ние търсимъ великитѣ работи, а прѣнебрегваме малкитѣ. Дойдемъ нѣкой пѫть до третото небе, търсимъ ангели, светии, а не знаемъ, може би, чрезъ най-малкото куче Божиятъ духъ ще ни проговори. Той, като работи въ насъ, ще даде единъ потикъ на душата ни, тя ще затрепти, ще се зарадва и нашето сърце, ще се зарадва и туй малко сѫщество, чрѣзъ което се проявилъ духътъ Божий. За въ бѫдаще, отъ тази нова година нататъкъ, отдавайте внимание на слабитѣ, не ставайте съблазънъ никому! Да съблазнишъ е лесно. Не съблазнѣвайте никого, бѫдете тъй искренни въ душата си, да носите Божията видѣлина! Отвънъ може да имате съмнѣния, но въ душата си трѣбва да бѫдете крайно искрени. Туй е великото! Когато Богъ види, че ние вършимъ волята Му, за Него нѣма двѣ мнѣния, Той всѣкога е готовъ да ни благослови и даде онази вѫтрѣшна радость, която е въ Него. Сега всички страдате. Понѣкой пѫть страдате отъ човѣшки работи. Общи сѫ тѣ. Като ви наблюдавамъ, вие страдате отъ сажди, но неизбежни сѫ тѣ, но все таки, имате практически начинъ за чистене на саждитѣ. Приложете този начинъ за новата година въ вашия животъ! И прѣзъ тази нова година, когато отворите този новъ листъ, четете новата глава, въ която пише, че Богъ се намира и въ малкитѣ нѣща. Ние не оцѣняваме Любовьта, която иде чрѣзъ малкитѣ нѣща, напримѣръ чрѣзъ единь портокалъ. Като видишъ този портокалъ, трѣбва да се зарадвашъ, да ти стане приятно. Вие казвате: “На голѣми нѣща може да се радваме, но не и на малки.” Който се радва на портокала, на всичко ще може да се радва, който не се радва на портокала, на нищо не може да се радва. И тъй, обръщамъ ви внимание, като ученици, да се радвате на малкитѣ работи. Като видите единъ вашъ приятель, да трепне сърцето ви. Нѣкой пѫть не можешъ да го видишъ, чувашъ гласа му само, но пакъ да се зарадвашъ, че си чулъ гласъ. Ами тази малката мандаринка какъ е дошла? По каква причина е дошла на нашата маса? Ами тази ябълка изкуствена ли е? Тази круша, тази мандаринка, туй малкото орѣхче, тѣзи сливи сѫ минали прѣзъ пещьта, животъ има въ тѣхъ. И на тѣхъ трѣбва да се радвате. И въ тази малката смокиня сѫщо тъй има животъ. Тя се радва и казва: “Какво ли ще правятъ тия братя и сестри тукъ?” Казвамъ, ще се помолимъ на Бога, и ти, както и всички други плодове, ще се помолите съ насъ. Послѣ ще ви приемемъ на гости у себе си, ще ви дадемъ приемъ, ще ви покажемъ каква любовь имаме. Радватъ се тѣ, казватъ: “Ние сме готови на всичко онова, което вие ще направите; у насъ нѣмаме двѣ мнѣния, едно мнѣние имаме, затова сме дошли на земята, да изпълнимъ благата Воля Божия.” Ние сме пратени на земята да се учимъ. И нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да се учимъ. Учишъ ли се, ще дойде Любовьта да те подкрѣпи. Като дойде любовьта, ще дойде Истината и ще ти донесе свободата. Откажешъ ли да се учишъ, нѣма да дойде Любовьта. Не дойде ли Любовьта, нѣма да дойде Истината и нѣма да има радость. Нѣкои казватъ: “И въ апостолскитѣ врѣмена имаше три течения: Павель бѣше човѣкъ на Мѫдростьта, Иоанъ бѣше човѣкъ на Любовьта, а Яковъ - човѣкъ на волята, на Истината. Той искаше да докаже, че не трѣбва само вѣра, но и воля. Тия три течения сѫ три мнѣния за живота. Въ тѣхъ нѣма противоречия. За всинца ви има три мнѣния. Нѣкои отъ васъ сте Иоановци, нѣкои сте като апостолъ Павла, а нѣкои сте Яковци. Послѣднитѣ казватъ: “Само любовь не струва, и работа трѣбва! Работа на ума трѣбва!” И Павелъ е на мѣстото си, и Иоанъ е на мѣстото си, и Яковъ е на мѣстото си. Пъкъ и ние сме на мѣсто. Ще кажатъ нѣкои, че Господь говорилъ на хората прѣди хиляди години. Този Господь говори и сега. Казватъ нѣкои: “Внимавайте, защото въ последнитѣ дни ще се яви антихристъ и лъжепророци.” Когато Христосъ бѣше на земята, казаха, че тия сѫ последнитѣ дни на века. И въ Негово врѣме бѣха последнитѣ дни, и въ наше врѣме сѫ послѣднитѣ дни, все сѫ послѣднитѣ дни. Кой е послѣденъ день? Послѣденъ день е този, въ която можемъ да извършимъ волята Божия. Слѣдователно, ние сме въ последнитѣ дни, когато можемъ да извършимъ волята Божия. Та казвамъ, ще си създадете единъ потикъ. Нѣкои отъ васъ много бързатъ. Тѣ сѫ седѣли, седѣли, а сега се надпрѣпускватъ. Знаете ли тази приказка за заяка и костенурката, които се хванали на басъ, кой по-скоро ще стигне мѣстоназначението. Заякътъ хукналъ да бѣга, но се уморилъ скоро и останалъ да почива, да спи, а костенурката все пѫтувала, бавно, но сигурно. Успѣхътъ не седи въ многото работа, не и въ многото припкане, но въ постоянството, въ непрѣривностьта на работата. Нашиятъ умъ трѣбва постоянно да бѫде свързанъ съ онзи висшъ, съзнателенъ свѣтъ надъ насъ. Каквото и да работимъ, каквото и занятие да имаме, въ каквито условия на земята и да сме, всѣкога трѣбва да бѫдемъ свързани съ онзи разуменъ невидимъ свѣтъ, който съдържа Духьтъ въ себе си. Ние трѣбва да бѫдемъ свързани съ Божията Любовь, съ Божията Истина, съ Божията Мѫдрость, каквото и да правимъ: ядемъ ли, работимъ ли, спимъ ли, копаемъ ли, пишемъ - всѣкога и въ всичко да влагаме Божественото. Вложимъ ли Го, ще имаме Божието благоволение. Не го ли вложимъ, може да изпълнимъ и най-хубавитѣ работи, пакъ нѣма да имаме Божието благоволение. Богъ гледа на това, кой какъ изпълнява работата. Сега, азъ вѣрвамъ, че сестритѣ замазаха добрѣ кухнитѣ си. Азъ се радвамъ на това. Отгорѣ погледнаха благосклонно, пъкъ и врѣмето бѣше чудесно. Невидимиятъ свѣтъ отгорѣ казва: “Ако така си мажете и стаитѣ отвѫтрѣ, всѣкога свѣтло ще ви бѫде. Небето ще бѫде свѣтло, чисто, слънцето ще грѣе. Любовьта ще дойде, Истината ще дойде и свобода ще дойде.” Тъй казватъ отъ невидимия свѣтъ. Тѣ се зарадваха, и вие се зарадвахте. Много отъ братята казаха: “Много добрѣ направи Учительтъ, дѣто застави женитѣ да изчистятъ кухнитѣ ни. Много благодаримъ на Учителя.” Това е тѣхно съображение, но азъ по друго съображение го направихъ. Всичко, което вършимъ за Бога, е хубаво. Когато измажете вашитѣ кухни отвѫтрѣ, все ще изпитате едно приятно настроение, не само настроение, но ще изживѣете едно вѫтрѣшно вдъхновение. Сега, прѣдъ васъ седи една отъ малкитѣ работи: вложете въ себе си тази година като принципъ, всички да бѫдете абсолютно послушни! Нѣма нищо по-хубаво отъ това, човѣкъ да бѫде послушенъ! Можемъ да бѫдемъ послушни само по отношение на великата, Божествената Мѫдрость. Понѣкой пѫть слушаме себе си много хубаво, но има едно послушание, което носи знание, мѫдрость - азъ употрѣбявамъ думата “мѫдрость” като практически методъ, чрѣзъ който животътъ може да стане по-сносенъ. Подъ “знание” разбирамъ силата, която може да даде мѣдрость. Та, като ученици на тази Божествена школа, гледайте да я използувате. Не казвамъ, че не използувате, но бѫдете по-ревностни, още по-ревностни въ себе си. Ще видимъ, като се съберемъ идущата година, какво ще кажете. Тѣзи ябълки, всички тия плодове сѫ свидѣтели на нашия животъ, че всички ние сме дошли на земята, като ученици, да оправдаемъ онова благоволение, което Богъ ни дава. Понеже Богъ ни е далъ живота и Той се радва, когато види, че Неговитѣ дѣца живѣятъ съобразно Неговата воля. И въ Господа има единъ видъ вѫтрѣшно веселие. Писанието казва: “Да се весели Господь въ дѣлата си!” Понѣкой пѫть Онзи, Който ни е пратилъ на земята, оставя работата си да понадникне, да види какво правятъ Неговитѣ дѣца, какъ се учатъ. И Той се весели, когато се учите. Въ Бога има едно качество: въ Него нѣма противоположности, въ Него има само единъ принципъ - каквото и да види, Той всѣкога се весели. Богъ вижда само добрата страна. Когато хората се биятъ, Той не вижда това, пакъ се радва. Щомъ утихнатъ хората, плачътъ, недоволството прѣмине, тѣ започватъ да се молятъ, казватъ: “Ние ще се учимъ.” Тогава Господь казва: “Много хубаво, сега азъ ще ви дамъ всичко каквото искате.” Той, като погледне на тия хора скѫсанитѣ дрѣхи, казва на слугитѣ си: “Дайте на тѣзи дѣца нови дрѣхи, да се облѣкатъ! Хайде сега на разходка, да си поотпочинете малко, да се повеселите, да се порадвате.” Щомъ взематъ обратното положение, Той пакъ се оттегля, не мисли за хората никакъ, само слуша, докато дойде този зовъ на човѣшката душа. Това е едно отъ великитѣ качества на Бога. Нѣкой пѫть казвате: “Защо Господь не ни слуша?” Богъ чува само когато Го потърсимъ съ всичкото сърце и кажемъ: “Господи, азъ ще извърша Твоята воля!” И тъй, по-добро учение отъ това, никѫдѣ не може да намѣрите. Ние сме на земята. Нашитѣ кѫщи не сѫ, които даватъ животъ; не сѫ и хората, които създаватъ условията. Условията се прояваватъ чрѣзъ хората, благото се проявява чрѣзъ хората, но не сѫ хората причина за благото у насъ. Нѣкой пѫть чрѣзъ хората се проявяватъ нѣкои неприятности, страдания, но тѣ не сѫ причина. Причината седи по-далече, ние само си правимъ криви заключения. Когато онзи желѣзарь вземе желѣзото, тури го въ огъня, започва да духа съ своя мѣхъ, нагорещава го, какъ мислите, какво ще бѫде положението на това желѣзо? Ако то отначало е било спокойно, а сега, като го нажежатъ, казва: “Какво зло съмъ направилъ, защо ме биешъ?” - Коватъ те, не те биятъ. Турятъ ли те на тази Божествена наковалня, пекатъ те, ти ще се стопишъ. Турятъ ли те въ наковалнята, чукане има. Ако този методъ не ти е приятенъ, Господь ще те тури въ другъ калъпъ, ако и на този методъ не си доволенъ, ще те прѣвърне на течность, слѣдъ това - въ парообразно състояние, а послѣ обратното. Има хиляди методи, прѣзъ които Господь може да те прѣкара. Ако нѣкой мисли, че може да се освободи отъ Божествената реторта, той е на кривъ пѫть. Азъ не съмъ намѣрилъ досега нито едно сѫщество, което да е избѣгало отъ тази Божествена реторта. Всички ще минете прѣзъ нея. Като минете, ще кажете: “Господи, първата реторта е отлична!” При първата реторта какво има? - Гладъ. Ще се молите. Гладниятъ човѣкъ по-лесно се моли. Азъ съмъ виждалъ гладни хора, които казватъ: “Господи, хлѣбъ!” Усърдно се молятъ тѣ! Онзи, който се е нахранилъ, той спи, а състоянието на гладния е за прѣдпочитане, понеже може да се моли. Въ живота си ние се молимъ само при страдания. Когато сме радостни, даже не ни идва на умъ да се молимъ. Не ви упрѣквамъ съ това, но казвамъ, че щомъ сте скръбни, затваряте се въ стаята си, обърнете ключа, молите се на Господа. Докато се оправи работата, все се молите, казвате: “Послуша ни Господь.” Тази опитность ще имате всички, а мнозина я имате вече. Тогава, ако едно страдание те свързва съ невидимия свѣтъ, ако едно страдание внася толкова хубави желания въ тебъ, трѣбва да скърбишъ. Сега, азъ не насърдчавамъ страданията, та да кажете: “Ако е така, чакай да мушна тази сестра, да й причиня едно страдание!” Ако трѣбва да ви мушкатъ, отвънъ има майстори въ свѣта за това нѣщо. Господь има приготвени такива духове, нѣма защо вие единъ другъ да се мушкате. Когато дойдатъ да те изпитватъ, ще пратятъ майсторъ, най-първо вие не сте майстори. И като те изпитатъ, тия духове, като се върнатъ при Господа, казватъ: “Изпитахме го, Господи!” - “Е, какъ е?” - “Много коравъ е, издържа.” Сега, желая всички да бѫдете твърди, да бѫдете постоянни, да не сте като вѣтропоказатели - който вѣтъръ ви духне, натамъ да се отправяте, ту на сѣверъ, ту на югъ, но да имате опрѣдѣлена идея. Ще имъ кажете: “Ние сме пратени на земята да служимъ на Бога.” Всѣки, който ви даде нѣщо хубаво, всѣки, който ви потикне къмъ Бога, приемете го! Всѣки, който ви задържа, кѫсайте и напрѣдъ вървете! Всѣки, който ви потиква нагорѣ - “добрѣ-дошелъ”, но всѣки, който ви задържа - не се свързвайте съ него, защото той нито на себе си прави добро, нито на васъ. Ще кажете: “Ела ти съ насъ въ пѫтя, въ който вървимъ. Това ще бѫде добро и за тебе, както и за насъ.” Азъ искамъ да се зарадва сърдцето ви, да трепне малко и да забравите всички тѫги и страдания! Много работи човѣкъ трѣбва да забрави. Писанието казва, че и Богъ забравя. “Ще хвърля грѣховетѣ ви задъ гърба си, ще ги залича и нѣма да ги помѣнавамъ.” И ние, както Господа, ще хвърлимъ всичко задъ гърбоветѣ и ще заличимъ всичко, а ще туримъ въ умоветѣ си хубавото, великото, ще гледаме нагорѣ, докато Богъ въ насъ извърши всичко. Защото Богъ е, който извършва спасението. Спасението не става отъ насъ, то става отъ Божествения Духъ. Учението, което учимъ, трѣбва да го придобиемъ отъ нѣкого, все трѣбва нѣкой да ни го прѣдаде. Божествениятъ Духъ може да ни води по тѣзи стѫпки. И тъй, ако учите, трѣбва да учите правилно. Само така ще станете силни, вѣра ще придобивате, Любовьта ще придобивате. Любовьта пъкъ ще усили вашата надежда, а надеждата ще стане като основа, въ която ще придобиете онази свобода, отъ която всички се нуждаете. Вие ще кажете, че това ви пожелавамъ. Не, азъ ви пожелавамъ да се учите! Усърдно всички да учите и каквото и да ви се случи, всичко използувайте за добро! Имайте вѣра! Така ще опитате, че въ Бога нѣма промѣна, както у насъ. Той е всѣкога вѣренъ на своитѣ обѣщания и въ края на краищата туй, отъ което се нуждаете, Той ще ви даде. Не, че не ви е далъ, но ще ви даде начинъ да използувате Неговото благословение. Това е необходимо за вашето растене. Учите ли се, Богъ самъ ще вземе участие въ вашето растене. Изпѣйте упражнението “Вдъхновение”. Добрата молитва Отче нашъ 12-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 31.XII.1924 г. София
  5. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКТО ПРИРОДАТА ПИШЕ Размишление Изпѣйте “Махаръ Бену Аба”, “Изгрѣва Слънцето”, “Ходи, ходи”, “Тѫги, скърби”, “Сладко медено”. За да бѫде извѣстенъ прѣдметъ полезенъ, колко качества му сѫ необходими? Колко качества сѫ необходими на човѣка, за да бѫде човѣкъ? Не питамъ колко сили му сѫ потрѣбни, но колко качества. Вие ще кажете: “Умъ.” Умътъ качество ли е? - Той е сила. Послѣ ще кажете: “Сърдце.” Сърдцето качество ли е на човѣка? Най-послѣ ще кажете: “Воля.” Волята качество ли е на човѣка? Не се стѣснявайте отъ това, дали можете да разрѣшите въпроса, или не. Великитѣ въпроси въ свѣта никога не се разрѣшаватъ. Не мислѣте, че въпроситѣ се разрѣшаватъ. Въпроситѣ всѣкога се усложняватъ. Ще каже нѣкой: “Свѣтътъ е много простъ, съ прости числа се занимава.” Да, но простотията е страшна, сиромашията е страшна, а не богатството. Защото, само сиромахътъ мисли, а богатиятъ никакъ не мисли. Сиромахътъ човѣкъ какво ли не мисли! Той прѣкарва всичко прѣзъ ума си. Въ сѫщность, сиромаситѣ хора сѫ богати, а богатитѣ хора сѫ сиромаси. Богатитѣ сѫ богати физически, а сиромахътъ е богатъ вѫтрѣшно, той е богатъ съ въображение. Той казва: “Азъ, ако имамъ пари, ще направя толкова църкви, толкова училища, толкова бѣдни ще нахраня, толкова сираци ще прѣгледамъ”, хиляди планове има той. Прѣдставете си, че вие имате единъ приятель и искате да му напишете едно най-съдържателно, най-кратко писмо. Какво трѣбва да му пишете? Ще му пишете тъй, както природата пише. Напримѣръ тя написала ли е нѣкѫдѣ, че Богъ обича, че Богъ люби? Има ли нѣкѫдѣ написано нѣщо съ нашата азбука? Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ по канаритѣ или по небето написано нѣщо съ нашата азбука? Най-простото и най-съдържателното писмо, което можете да напишете нѣкому, е да напишете два концентрични крѫга. Това писмо е много съдържателно, но трѣбва да се знае какъ да се изтълкува и какво да се отговори. Азъ бихъ отговорилъ на това писмо, като напиша сѫщитѣ тия крѫгове и прѣкарамъ въ тѣхъ радиуса, общъ и за двата крѫга. Така е направено вашето око. Така пишатъ ония хора, които иматъ знание. Нали и вие знаете, че само онѣзи хора пишатъ, които иматъ знания? Това сѫ двѣ отлични писма, въ които всичко върви по медъ и масло. Колелото се търкаля тъй, като че ли никакви спѫнки въ живота нѣма. Сега, отъ гледището на живата геометрия, какво означава крѫгътъ? - Крѫгътъ означава жива сила, която може да работи. Крѫгътъ опрѣдѣля границитѣ, до които една сила може да дѣйствува, или границитѣ, до които едно владение може да се простира, или възможноститѣ, които сѫ заключени въ крѫга. Какъ сѫ построени двата клѣпача у човѣка? - Образуватъ една елипса. Клѣпачътъ не е крѫгъ. Тогава, парабола ли е той или хипербола? Въ клѣпачитѣ има прѣсичане на двѣ хиперболи, при което прѣсичане се образува елипса. Значи, единиятъ клѣпачъ прѣдставлява Божествената възможность, която твори, която сѫществува въ битието. Вториятъ клѣпачъ показва възприятието. Значи, долниятъ и горниятъ клѣпачи показватъ възможноститѣ, които сѫ вложени у човѣка. Дали окото е по-отворено или по-затворено и дали тази елипса е по-протегната, това има значение. Колкото повече тя се приближава до крѫга, има едно значение; колкото повече крѫгътъ се разтѣга и се приближава къмъ елипсата, има друго значение. Изобщо, очитѣ на гениалнитѣ хора не сѫ отворени, понеже тѣхниятъ умъ е концентриранъ навѫтрѣ, тѣ не се занимаватъ съ външния, съ физическия свѣтъ, затова очитѣ имъ сѫ малко отворени. Онѣзи хора, които гледатъ само на физическото, тѣхнитѣ очи сѫ отворени и валчести. Когато кажатъ за нѣкого, че е”ачигьозъ”, разбираме човѣкъ съ отворени очи за този свѣтъ. Такива хора, дѣто и да влѣзатъ, дѣто и да сѫ, всѣкога сѫ съ отворени очи. Каквото и да учатъ тѣ, каквито хора и да станатъ, дали набожни ще станатъ, дали учени хора ще станатъ, дали писатели ще станатъ, очитѣ имъ сѫ всѣкога отворени. Слѣдователно, ние чертаемъ нашия пѫть по своитѣ очи. Тѣ сѫ символи, емблеми, които трѣбва да четемъ, за да изправимъ живота си. Лицето е една написана карта, по която ние трѣбва да прослѣдимъ тоя дълъгъ пѫть на нашето битие. Не мислѣте, че слѣдъ единъ животъ ще отидете въ небето. Не, вие имате да минавате великъ океанъ. Като го минавате, ще учите. Вие ще се спрете на единъ малъкъ островъ и пакъ ще продължавате пѫтя си. Но, докато прѣминете този голѣмъ океанъ, трѣбва да имате карта, да знаете пѫтищата, прѣзъ които ще прѣминавате. Чудни сѫ нѣкои хора, като мислятъ, че ангелитѣ ще дойдатъ и ще ги взематъ на небето съ параходъ. То е много хубаво, но когато човѣкъ започналъ да слиза въ материята, духътъ е миналъ по инволюционенъ пѫть и послѣ е взелъ да се възкачва, да върви по еволюционенъ пѫть. Горната часть на окото показва инволюцията, слизането на духа въ материята. Той е образуванъ тогава именно. Долната хипербола, т. е. долниятъ клѣпачъ на окото показва еволюцията, изкачването на духа. По долния клѣпачъ се опрѣдѣля пѫтя, по който има да минемъ. Инволюцията и еволюцията правятъ едно прѣсичане, при което образуватъ човѣка. Човѣкъ се намира между слизането и възлизането на духа. Лицето на човѣка е една карта, по която той трѣбва да наблюдава колебанията въ своето пѫтуване. Така трѣбва да гледа ученикътъ. Въ школата той трѣбва да ходи разумно. Не е необходимо той да знае всичко, но за всѣки день той трѣбва да разбира пѫтя, който е извървѣлъ. Това, което той е изучилъ, трѣбва да може да го прилага. Запримѣръ, каква добродѣтель научихте днесъ? Каква добродѣтель ви се падна за днесъ? Слушайте сега моитѣ разсѫждения. Ще ви дамъ една програма за работа презъ цѣлата седмица. Въ понедѣлникъ, като день на мѣсечината, ще очистите кѫщите си, ще измажете стаитѣ, ще измиете дъскитѣ, ще разтрѣбите всички разхвърлени работи. Въ вторникъ ще идете да копаете, ще сѣчете дърва - той е день на Марса, день за активна работа. Отъ когото имате да вземате пари, ще ги вземете, а комуто имате да давате, ще ги дадете. Въ срѣда ще учите. Въ четвъртъкъ ще се позанимаете малко съ своя характеръ, какъ да го облагородите; прѣзъ този день ще обиколите и своитѣ приятели. Въ петъкъ ще се занимавате малко съ Любовьта. Въ сѫбота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсѫждавате за Божествени работи. И най-послѣ, какво трѣбва да прави човѣкъ въ недѣля? Всѣки день, обаче, трѣбва да има опрѣдѣлени часове за работа. И всичкитѣ ви нещастия въ живота произтичатъ отъ това именно, че сте размѣнили днитѣ и часоветѣ за работа. Всѣкога, когато се прѣдприеме една работа ненаврѣме, има загуби. Всички работи, въ каквото отношение и да сѫ - въ наука, въ търговия, навсѣкѫдѣ, трѣбва да ставатъ въ точно опрѣдѣленото за тѣхъ врѣме. Ако едно дѣте се роди наврѣме, ще живѣе дълъгъ животь; ако не се роди наврѣме, ще живѣе 4-5-10 години и ще умрѣ. Защо умира? Защото не се е родило наврѣме. Щомъ не се роди наврѣме, връщатъ го назадъ. И втори пѫть, ако не дойде наврѣме, пакъ ще го върнатъ. Дотогава ще го връщатъ, докато се научи, че не трѣбва да прѣскача, а да идва точно на врѣме. Понѣкой пѫть, въ свѣта се проповѣдва едно учение на насърдчение. Хубаво, отлично нѣщо е да насърдчаваме човѣка, но има една изгнила греда, но която може да издържи една котка. Да насърдчаваме обаче нѣкой човѣкъ, да мине по тази греда, умно ли е това? Ще му кажа: “Не, приятелю, ако минешъ по тази греда, ще паднешъ.” - “Ама защо не ме насърдчавашъ да мина по нея?” - “Не мога да те насърдчавамъ, тази греда е толкозъ гнила, че една котка може да мине по нея.” Сега, обратния процесъ, ако тази греда е толкозъ здрава, че единъ слонъ може да мине по нея, а азъ ти казвамъ да не минавашъ и те обезсърдчавамъ, тогава азъ върша прѣстѫпление. Слѣдователно, азъ трѣбва да насърдча приятеля си по следния начинъ: “Не бой се, не само ти можешъ да минешъ прѣзъ тази греда, но и цѣла кола.” Ако при този случай те възпирамъ, това не е насърдчение. Ако въ първия случай те насърдчавамъ да минешъ по гнилата греда, това насърдчение не е на мѣсто. Нѣкои казватъ: “Ти мини, не се бой, Господь ще те пази!” Не изкушавайте Господа! Господь ви е далъ умъ и трѣбва да постѫпвате споредъ него. Ако имашъ крила, като у птицата, мини, но ако си човѣкъ безъ крила, не минавай по тази гнила греда! Докато не туримъ здрава греда, не бързай, съ бързане работа не става. Когато човѣкъ има много отворени очи, ще мине по гнилата греда, ще падне въ водата и нищо повече! Много сѫ отворени очитѣ на този човѣкъ, но затова влиза въ водата. Или казано на простъ езикъ: Този човѣкъ не разсѫждава за причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Казватъ: “Господь не може ли да прѣдотврати това падане?” На ученицитѣ казвамъ слѣдното нѣщо: Никога не се занимавайте съ това, какво Господь може и какво не може! Какво Господь е направилъ, това е Негова работа. Какво Той е наредилъ за насъ, то е важно. Каквото Господь е наредилъ да се прави, наредилъ го е безъ никаква погрѣшка. Но какво азъ трѣбва да направя, съ какво трѣбва азъ да се занимавамъ въ дадения случай - това е важно. Понеже Богъ е съвършенъ, въ Неговия умъ не влиза никакво съмнение. Азъ, като вървя по законитѣ, които Богъ е оставилъ, Той ще ми помогне - не може да има никакво изключение. Но ако азъ не спазвамъ правилата Му, тогава може да се родятъ много изключения. Всички изключения произтичатъ отъ нашитѣ прѣстѫпления. Колкото повече прѣстѫпления вършимъ спрѣмо Божия законъ, толкозъ повече изключения има. Изключенията се раждатъ отъ нашитѣ прѣстѫпления, а не отъ това, че въ Божия законъ има изключения. Ние създаваме изключенията. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който веднажъ е влѣзълъ въ школата, искамъ да работи надъ себе си. Като дойде понедѣлникъ, да каже: “Какво трѣбва да работя днесъ? - Ще очистя кѫщата си.” Нѣкой отъ васъ ще каже: “Дотѣгна ми все да чистя.” - Ако кѫщата ти е чиста, тогава влѣзъ въ сърдцето си, тамъ има работа. Ако сърдцето ти е чисто, влѣзъ въ ума и тамъ има мѣсто за чистене. Най-послѣ, има мѣста за чистене и въ тѣлото ви вѫтрѣ. Въ кой день вие правите прѣчистването на кѫщитѣ си? (-Въ сѫбота). Затова не ви върви. Сѫботата е день за Господа. Вие изопачихте нѣщата, Господниятъ день взѣхте за васъ. Българинътъ казва тъй: “Понедѣлникъ повседѣлникъ, вторникъ - потопорникъ, срѣда - не се сѣда, четвъртъкъ - несвъртъкъ, петъкъ - разпѣтие, сѫбота - ще ида на баня и въ недѣля, ако работятъ хората, и азъ ще работя.” Не, понедѣлникъ е день за прѣчистване. Когато искашъ да побѣдишъ нѣкой порокъ, ще изберешъ вторникъ - той е день на Марса. Ще видишъ и кои часове благоприятствуватъ за тази работа. Когато искашъ да изправишъ нѣкоя погрѣшка, ще изберешъ вторника, като марсовъ день и марсовъ часъ. Като я атакувашъ да се справишъ съ нея. Щомъ дойде срѣда, ще учишъ, ще разрѣшавашъ нѣкой наученъ въпросъ. Срѣда е добъръ день. Четвъртъкъ е день за реалигиозно повдигане на човѣка, ще разрѣшавате религиозни въпроси. Четвъртъкъ е отличенъ день за облагородяване на сърдцето. Петъкъ е отличенъ день за служене на Любовьта. На Любовьта трѣбва да се служи разумно. Сѫбота е день за служене на Бога. Щомъ живѣемъ разумно, този свѣтъ абсолютно нѣма да ни интересува, като че го нѣма. Ние живѣемъ на друго мѣсто. Като дойде недѣлята, тогава ще започнемъ новия день на живота. Недѣлята е день на Слънцето, день на науката. Който иска да се занимава съ изобрѣтения, нека употрѣби недѣлята. Когато искашъ да изобрѣтишъ нѣщо принципално, нѣкоя добродѣтель, избери недѣлята. Тя е день за прогресъ. Хубавитѣ часове, веселитѣ часове сѫ въ недѣлята. Който иска да избере веселъ день, да избере недѣлята - тя е день за веселие. Сега, вие ще ми кажете: “Кой да ни научи на всичко това?” Азъ не искамъ да ви уча. Защото, като казахъ да си миете главата съ хума, една сестра не могла да измие главата си, както трѣбва и дохожда да ми се оплаква: “Учителю, виждашъ ли твоето учение на какъвъ редъ ми докара косата?” Азъ й казахъ: “Двѣ нѣща трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ: или хумата не е била хубава, или ти не си знаяла, какъ да я употрѣбишъ.” Тя казва: “Още веднажъ не си мия главата съ хума.” Когато се дава нѣкое наставление, азъ искамъ да го правите по добра воля. Това сѫ опити, които вие ще правите доброволно. Ако е на сила, нѣма никакъвъ смисълъ. Който ви изпраща хумата, трѣбва да е вашъ приятель. Когато ви казахъ да си миете главата съ хума, имахъ предъ видъ, че сапунътъ, съ който се миете, може да е практиченъ, но не е чистъ, когато ученикътъ иска да постигне извѣстенъ резултатъ, той трѣбва да се съобразява съ живитѣ закони на природата. Ако човѣкъ не ги знае, може да си създаде много неприятности. Та сега, ще направимъ единъ опитъ съ сестритѣ. Всички сестри съгласни ли сѫ, три понедѣлника наредъ да чистятъ кѫщитѣ си? Като дойде понедѣлникъ, всичко, каквото има да мажете, ще го измажете, ще го изчистите и измиете. Идущиятъ понедѣлникъ всички ще измажите кѫщитѣ си. Да се разберемъ! Ако имате кухня, която се маже съ варъ, ще я измажете. Други пъкъ, ще изчистятъ стаитѣ си. Ще направитѣ този опитъ! На васъ братята ще дамъ друго едно упражнение. Отъ слѣдющия петъкъ, три петъка наредъ отъ 7 - 8 ч. в[ечерта] ще се събирате въ салона да разисквате върху Любовьта. Ще засегнете Любовьта въ всички нейни прояви. Онѣзи отъ васъ, на които дойдатъ нѣкои свѣтли идеи, ще ги кажете. Ще посѣдите единъ часъ да се поразговорите. Ще съсрѣдоточите ума си, ще се помолите и слѣдъ туй ще се поразговорите всички заедно и млади, и стари братя. Тия събрания въ класа, които ставатъ всѣка срѣда, влияятъ само върху извѣстни способности, други събрания ще влияятъ върху други нѣкои способности. Цѣльта на всички събрания е да се засѣгне цѣлото естество на човѣка, всичкитѣ му способности, да се събудятъ много идеи и висши, и нисши, да се засѣгне и висшия, и нисшия умъ на човѣка. Всичко въ човѣка трѣбва да се засѣгне, всичко трѣбва да заработи, да не остава никаква излишна енергия. Човѣкъ трѣбва да работи въ всички направления, цѣлото му естество трѣбва да работи. Работите ли така, ще се избѣгнатъ всички дисхармонични състояния въ васъ. При сегашнитѣ условия при еднообразнитѣ работи често се събира въ васъ излишна енергия, която създава натѣгнати състояния, криви разбирания. Всѣки има излишна енергия, която иска да похарчи нѣкѫдѣ. Сега мнозина отъ васъ страдатъ отъ отлагане на нѣщата. Тѣ казватъ: “Не може ли това нѣщо да се отложи? Не може ли това да стане така?” - Нѣщата могатъ да станатъ по много начини, но щомъ започнешъ да отлагашъ едно нѣщо, никакъвъ резултатъ не можешъ да имашъ. Когато дойде една Божествена мисъль, трѣбва да стане тъй, както е дошла. Тя трѣбва да се приложи въ нейната простота. Само тогава има резултатъ. Отложишъ ли я, или туришъ ли й нѣкакво украшение, цѣльта, която си поставилъ, не може да се постигне. Та първото нѣщо: Щомъ дойдете до Божественото, отъ васъ се изисква да имате единъ необикновенъ идеалъ, не такъвъ, както на другитѣ хора. Вие трѣбва да имате единъ високъ идеалъ, да изпълните волята Божия въ всичката нейна простота. Подъ думата “простота”, разбирамъ чистота безъ никакво изопачаване. Защото Божиитѣ идеи, които идатъ въ насъ, сѫ отъ такъвъ характеръ, че всѣки отъ васъ може да ги изпѫлни. Нѣкой казва: “Азъ съмъ чиновникъ.” Божествената идея не иска да жертвувашъ голѣма часть отъ врѣмето си. Кѫдѣто и да си, ти можешъ да я изпѫлнишъ. Не може да се каже, че тукъ има условия, а тамъ нѣмаме условия. Казва се въ Писанието: “Човѣкъ трѣбва постоянно да се моли!” Нѣкой възразява на тия думи: “Нѣмамъ врѣме, азъ съмъ чиновникъ.” Чудни сте! Вие като чиновници, като учители, не се ли почесвате често по главата, не посѣдате ли малко въ почивка? Това не е ли врѣме? Въ това врѣме не можете ли да се съсрѣдоточите, да се помолите на Бога? Колко врѣме се изисква да се помолите? Даже една минута не се изисква, за да отправишъ ума си къмъ Бога. При това, когато ние спѫваме нашитѣ идеи, ние спѫваме себе си. Всѣка идея, която рѣшимъ да изпѫлнимъ въ себе си, ще се изпѫлни. Щомъ обаче кажемъ, че нѣмаме врѣме, ние спѫваме себе си, спѫваме и другитѣ. Ще кажешъ: “Имамъ врѣме.” Врѣмето принадлежи на Бога, не е наше. Слѣдователно, щомъ Богъ казва, ти разполагашъ съ врѣмето. Всички вие, които сте чиновници, кой ви назначи за такива? Хората ли ви назначиха? Сами ли се назначихте? - Не, Богъ ви назначи, после тази идея, да станете чиновници, отдѣ дойде? Вие пожелахте това и желанието ви се изпѫлни. Богъ дава всички възможности. Животътъ, който имате, е Божий. Вие принадлежите на Бога, умътъ, сърдцето ви не сѫ ваши. Тѣ сѫ взети подъ наемъ. И волята ви сѫщо не е ваша. Единственото нѣщо, което имате, е една гола душа. Вие сте безъ умъ, безъ сърдце, безъ воля, имате само една душа. Духътъ сѫщо тъй не е вашъ. Човѣкъ е само душа. Богъ е украсилъ тази душа, турилъ е една велика сила въ нея - умътъ; турилъ е и друга велика сила - сърдцето; турилъ е и трета велика сила - волята. Така е украсилъ Той душата! За тия украшения на душата си, вие трѣбва да бѫдете признателни да извършите нѣщо. Казвамъ, туй, което огрубѣва хората, то е това, че тѣ мислятъ постоянно само за себе си, само за себе си уреждатъ работитѣ. Не помагашъ ли на другитѣ, ще те задигнатъ. Вие не знаете, кой часъ може да ви повикатъ горѣ. Казвате: “Не говори така!” - “Ще те повикатъ!” - “Дано не е сега!” Ако не днесъ - утрѣ, все ще дойде единъ день, когато ще те повикатъ. Може би това да е слѣдъ сто дни, слѣдъ хиляда дни, слѣдъ петь хиляди, но ще те повикатъ и то точно наврѣме. Като дойде това врѣме, да бѫдешъ готовъ, та като те повикатъ въ другия свѣтъ, да започнешъ работа, да ти е приятно, че влизашъ. Азъ искамъ така да свикнете съ идеята за другия животъ, та като ви кажа, че утрѣ трѣбва да направите една разходка, викатъ ви горѣ, вие да се засмѣете, да кажете: “Азъ заминавамъ горѣ.” А сега, ако кажа нѣкому, че утрѣ ще замине, ще му протекатъ четири реда сълзи. Ще дойде жена му, дѣцата му да се молятъ, да казватъ: “Не може ли да се отложи?” Въ васъ не е проникнала още идеята, че другиятъ животъ е красивъ. Казватъ: “Нѣма вече виждане!”- Не е така! Да се върнемъ на въпроса. Искамъ всички вие да се стремите къмъ една правилна философия, къмъ приложение на Божественото, въ което Богъ се проявява въ настоящето, въ което Богъ се е проявилъ въ миналото и въ което ще се прояви за въ бѫдаще. Защо? Понеже ние ще бѫдемъ образци на бѫдащето поколѣние. Ние трѣбва да оставимъ нѣщо на свѣта! Както онѣзи, които сѫ заминали прѣди насъ, сѫ оставили нѣщо за насъ, така и ние, по сѫщия законъ, трѣбва да оставимъ нѣщо за другитѣ слѣдъ насъ. Като влизаме така въ другия свѣтъ, тамъ ще ни посрѣщнатъ много добрѣ, много добъръ приемъ ще ни дадатъ. Не мислѣте, че тамъ ще бѫдемъ неканени гости. Азъ зная добрѣ, че въ онзи свѣтъ приематъ много добрѣ, не сѫ като тукашнитѣ хора, по-културни сѫ. И тъй, сестритѣ разбраха ли задачата си - три понедѣлника наредъ чистене на стаитѣ. Ако нѣкоя сестра нѣма какво да замаже, ще помогне на друга своя сестра, която има 3 - 4 стаи за чистене и мазане. Прането спада къмъ друга категория. Азъ искамъ сега да направите опита съ мазането. Послѣ ще разправите резултатитѣ, които ще имате отъ този опитъ. Ако нѣкоя сестра е учителка или чиновничка, ще свърши тази задача прѣзъ свободното си врѣме. Ще стане рано, въ 4 часа и въ 7ч. ще отиде на работа. Вечерьта като се върне, ще продължи работата си от 6-10 ч. Значи ще употрѣбите само три часа за мазане, нѣма да мажете цѣлия день. Вие ще си разпрѣдѣлите добрѣ врѣмето. Това е най-малката задача, която ви давамъ. (Направихме едно упражнение за трансформиране на енергиитѣ.) Често въ лѣвата или въ дѣсната часть на тѣлото се събира повече енергия. Това, което изтича отъ лѣвата и дѣсната рѫка, сѫ особенъ родъ токове. Едната страна е отрицателна, другата е положителна. Ако нѣкой пѫть сте разтревожени, това зависи отъ напрѣжението на силитѣ, които работятъ у васъ. Въ всички школи на Изтокъ и на Западъ, сега и въ древностьта, ученицитѣ не сѫ размишлявали само, но сѫ правили и редъ упражнения. Напримѣръ, когато нѣкой искалъ да се концентрира, той си затварялъ очитѣ. Това значи, че той се изолирвалъ отъ външния свѣтъ. Когато искалъ да наблюдава, той си отварялъ очитѣ. Тогава, щомъ Богъ е създалъ тѣлото на човѣка, какво е прѣдназначението на това тѣло? - Всичко у човѣка има своето прѣдназначение. Рѫцѣтѣ иматъ свое прѣдназначение, устата, носътъ, очитѣ, ушитѣ, мозъкътъ, кръвьта, стомахътъ - всички удове иматъ свое прѣдназначение. Всѣко нѣщо трѣбва да се употрѣби за цѣльта, за която е прѣдназначено. Ние трѣбва да упражняваме всѣки органъ за неговото прѣдназначение. Изпѣйте упражненията “Вечерь - сутринь” и “Вдъхновение”. Музиката е единъ методъ за изясняване нѣкои окултни истини. Цѣлиятъ човѣкъ не е въплотенъ въ тѣлото си, голѣма часть отъ него е извънъ тѣлото му. Слѣдователно, човѣкътъ на земята трѣбва да черпи вдъхновение отъ този още непроявенъ човѣкъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми къмъ Бога. Божествената енергия улѣснява този процесъ. Вземѣте кой и да е цигуларь, двойникътъ му прѣминава въ цигулката и той се вдъхновява. Ако двойникътъ на единъ цигуларь не може да мине въ цигулката, той е обикновенъ цигуларь. В него тоноветѣ сѫ груби, сухи. Влѣзе ли двойникътъ въ цигулката, тази цигулка оживѣва, тонътъ се мѣни и той се вдъхновява. Нѣкои казватъ: “Не можемъ ли ние сами да мислимъ?” Тия хора мислятъ, че всичко е въ тѣхъ. Ако всичко бѣше въ насъ, въпросътъ би билъ свършенъ. Ние постоянно черпимъ отъ великия складъ на живата природа. Този складъ постоянно трѣбва да влага и да прѣработва. Ако ние всѣки день не прилагаме по нѣщо отъ Божественото, да растемъ и да се облагородяваме, ако днесъ сме такива, каквито сме били вчера, животътъ нѣмаше да има смисълъ. Днесъ трѣбва да бѫдемъ нѣщо повече, съвсѣмъ малко да е, но все таки да сме приложили нѣщо ново. Въ нашия животъ, въ нашитѣ чувства и въ нашитѣ мисли всѣки день трѣбва да се влага по нѣщо ново, колкото и да е малко то. Сега, може би у мнозина отъ васъ се заражда срамъ. Срамътъ е хубаво нѣщо, но кой срамъ? Нѣкой пѫть срамътъ е на мѣсто, нѣкой пѫть срамътъ не е на мѣсто. Да го е срамъ човѣкъ да прави зло, този срамъ е на мѣсто; да го е срамъ да не прави зло, този срамъ не е на мѣсто. Да го е срамъ човѣкъ да прави добро, този срамъ не е на мѣсто; да го е срамъ да прави зло, този срамъ е на мѣсто. Тъй щото, страхътъ, срамътъ е на мѣсто, когато е за зло, не е на мѣсто, когато искашъ да правишъ добро и се спѫвашъ. Слѣдователно, ние трѣбва въ даденъ случай да употрѣбяваме всички сили, дарби и качества на тѣхното мѣсто. Сега, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: “Ние сме слушали видни цигулари.” Хубаво, като сте ги слушали, какво сте придобили? -“Ама, хубаво свири.” Дѣ е хубостьта на неговото свирене? -“Той свири отлично Бетховенъ.” Какво отъ това? Запомни ли нѣщо? - “Не съмъ запомнилъ нищо”. Такива възхищения нѣматъ никакво основание. Та ще трѣбва да дойдете до реалнитѣ нѣща. Тѣ сѣдятъ въ малки придобивки, които внасятъ нѣщо ново въ живота ви. Тази вечерь, запримѣръ, имахте много хубави условия да пѣете. Врѣмето отвънъ е хубаво, невидимиятъ свѣтъ е добрѣ разположенъ и вие можете да пѣете добрѣ. Ако нѣкой отъ васъ не може да пѣе, това показва, че той не е разположенъ. Казвате: “Защо трѣбва да пѣемъ?” - Ще докарате двойника въ гърлото си и ще придобиете вдъхновение. И тогава, като пѣете, като говорите, гласътъ ви ще бѫде мекъ, благороденъ, нѣма да е рѣзъкъ. Всички ученици, въ една школа трѣбва да иматъ мекъ, приятенъ гласъ. Нѣкои казватъ, че упражнението “Сутринь вечерь” е въ народенъ мотивъ. Дѣ е народниятъ мотивъ? Всички български пѣсни въ далечното минало сѫ били религиозни мотиви, но сега сѫ изопачени. Изопачени сѫ, понеже българитѣ сѫ снели тия пѣсни отъ невидимия свѣтъ, само за постигане извѣстни врѣменни цѣли на земята, вслѣдствие на което, пѣнието е изгубило своя първоначаленъ смисълъ. Българитѣ най-първо сѫ били високо-духовни. Тѣ пѣятъ, играятъ, докато сѫ млади, докато се оженятъ. Послѣ пѣятъ, само когато се напиятъ. Трѣзви ли сѫ, казватъ: “Азъ не пѣя. Казвамъ, азъ мога да накарамъ всѣки едного отъ васъ да пѣе. Какъ? - Ще обѣщая 10 000 лева награда на този, който излѣзе да пѣе тази вечерь. Ако обещая 20 000 лева, ще пѣете и то какъ! Въ свѣта цигуларьтъ свири хубаво, защото има пари. Я, накарайте онзи свирачъ да свири безъ пари, ще видите има ли стимулъ. При сегашното състояние паритѣ сѫ единъ стимулъ. Вие сега за какво ще пѣете? Все трѣбва да имате единъ стимулъ - или пари, или нѣкакъвъ идеалъ. Все трѣбва да имате нѣщо, за което да пѣете, не може иначе. Казвате: “Животътъ не е само пѣние, той е и работа.” Каква работа? Ако азъ прѣкарамъ цѣлия си животъ да копая на лозето съ мотиката, какво съмъ направилъ? Казвамъ: трѣбва да се работи, да се прѣде. Хубаво, цѣлъ животъ прѣкаранъ въ прѣдене или тъкане, какво ще ви придаде? Нѣкой казва: “Трѣбва да говоримъ.” - Хубаво, ако говоришъ цѣль животъ, какво си придобилъ? - Все се добива нѣщо. Но това сѫ крайности. Всѣкога извѣстна енергия трѣбва да се употрѣби за единъ по-високъ смисълъ. Казвамъ, бихъ желалъ сега въ класа да се зароди желание да пѣете, защото пѣнието подмладява човѣка. При това, всички ония вѫтрѣшни окислявания на живота, трѣбва поне врѣменно да ги прѣмахвате. Тогава човѣкъ е по-разположенъ да мисли. Той може да не пѣе, но като взима участие съ своята мисъль, съ своето сърдце, той пакъ е полѣзенъ. И прѣзъ врѣме на пѣнието не трѣбва да пѣете пѣснитѣ еднообразно, безъ никакви модулации, тъй равно, гладко, както запримѣръ, пѣете песеньта “Вечерь сутринь”. Каква идея трѣбва да дадемъ на “вечерьта”? Думата вечерь е слаба по изражение “Вечерь дойде” - това, което иде, трѣбва да донесе благо. Сутриньта е физически по-силна, но тя отнася нѣщо. Сутриньта, като дойде, послѣ си отива. Слѣдователно, благото, което имаме сутриньта, като заминава, причинява ни една малка тѫга. Вечерь слънцето като заминава, причинява скръбь. Въ вечерьта имаме духовна придобивка. Тогава, можемъ да кажемъ, че скръбьта идва вечерно врѣме. Като дойде скръбьта, Духътъ Божий иде да ни утѣши. Той донася вѣрата, повръща ни смисъла на живота. Изпѣйте сега “Вечерь сутринь”! Изпѣйте още “Блага дума”! Човѣкъ като пѣе, трѣбва да бѫде естественъ. Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 11-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 24.XII.1924 г. София
  6. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ХАРМОНИЧНА ДѢЯТЕЛНОСТЬ Размишление Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Най-важната мисъль за мене отъ 9-та лекция на общия класъ.” Изпѣйте упражнението: “Въ начало бѣ Словото”. Ще ви задамъ два въпроса, да видимъ какъ ще отговорите. Тия въпроси мога да ви приведа въ алгебрическа форма, но това ще остане на по-послѣ. Нѣкой си богатъ човѣкъ “А” обича да си попийва, затова често отива при господинъ “К”, който е кръчмарь, има хубаво винце. Всѣки день той изпива за сто лева винце. Другъ нѣкой си господинъ е много набоженъ човѣкъ. Той всѣки день отива въ църква при свещеника “Д” и тамъ похарчва по сто лева, купува свѣщи, това - онова. Слѣдъ 20-та година и двамата осиромашаватъ: единиятъ изхарчва всичкитѣ си пари за пиене, а другиятъ - за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единиятъ давалъ, и другиятъ давалъ - единиятъ на кръчмаря, другиятъ на църквата. По какво се отличаватъ? - По едно нѣщо, а именно: единиятъ ще развали здравето си, а другиятъ ще бѫде здравъ. Онзи, който е ходилъ въ кръчмата, ще разсипе тѣлото си, а онзи, който е ходилъ въ църква, ще има здраво тѣло - нищо повече. Тогава питамъ: каква е придобивката на онѣзи, които служатъ на Бога? - Ще иматъ здраве. Онѣзи пъкъ, които служатъ на дявола, ще изгубятъ здравето си. Какъ ще прѣведете тия величини въ алгебрата. Сега нѣкой ти казва, че нищо не струвашъ, т. е. че ти си нула. Ами и нищото е пакъ нѣщо. Нищото е тъй голѣмо за себе си, както и другитѣ числа. Казвашъ: “Нулата не струва нищо.” Прѣдставете си, че имате 10 000 лева мѣсеченъ приходъ, но харчите 5 000 лева мѣсечно. Колко ще ви останатъ? - Ще ви останатъ 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пакъ 10 000 лева, колко ще ви останатъ? - Нищо. Ако, обаче, имате 10 000 лева приходъ, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останатъ? Това вече е по-лошо отъ нула, отъ нищо, защото ще имате минусъ 10 000 лв., значи ще имате дългъ. И тъй, въ висшата, въ Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалнитѣ числа сѫ излезли отъ въображаемитѣ. Наричатъ ги имагинерни числа. Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число. Сега, да вземемъ другъ факторъ. Да кажемъ, че имате единъ топломѣръ и единъ барометъръ, който показва температура 10 градуса надъ нулата. Тия 10 градуса показватъ, че въ атмосферата имаме 10 кубически метра влага. Слѣдъ врѣме живакътъ въ барометъра спада на 10 градуса подъ нулата. Значи въ атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата въ единия и въ другия случай? Едното число е отрицателно, а другото - положително число. При първото число имаме 10 градуса влага, а при второто липсва 10 градуса влага. Обаче, отношението между тия числа е едно и сѫщо: 100 нагорѣ, 100 надолу. Този законъ, по който се прѣдѣля атмосферното налѣгане, а отъ тамъ и промѣнитѣ въ врѣмето, има извѣстно приложение и въ науката. Какво приложение обаче, има той въ живота? Какъ го прилагате тамъ? Може ли при спадане на вашия барометъръ да не се измѣни и вашето състояние? - Не може. Имайте прѣдъ видъ, че нѣкой пѫть присѫствието на влагата въ въздуха е по-полезно, отъ колкото отсѫствието. Нѣкой пѫть е обратно: присѫствието на влагата въ въздуха е врѣдно, а отсѫствието е полезно. Прѣди да ви обясня единъ въпросъ, ще ви попитамъ слѣдното нѣщо. Да кажемъ, че 10 килограма ледъ, водата вѫтрѣ въ леда ли е? Не, ледътъ се състои отъ вода. Какъ? - Чрѣзъ сцепление частицитѣ на водата замръзватъ въ ледъ. Водата и безъ леда може да сѫществува, но ледътъ никога не може да сѫществува безъ вода. Ледътъ е едно случайно явление. Водата въ леда никога не се намалява. Омразата е ледътъ въ живота. Тя е нѣщо случайно. Животътъ не излиза отъ омразата. Тогава, какъ е произлѣзалъ този ледъ! Допуснете сега, че отъ Слънцето падатъ лѫчи на земята. Ако всичкитѣ части на земята се огрѣватъ еднакво отъ слънцето, какъ ще се образува ледътъ? Колкото едно тѣло е по-далечъ отъ Слънцето, толкозъ по-малко топлина ще има и толкозъ по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога тѣлата замръзватъ? - Когато се отдалечатъ отъ Слънцето. Кога хората изгубватъ любовьта си? - Когато изгубватъ паритѣ си, или когато изгубватъ живота си? Когато се отдалечаватъ отъ Бога. Това е най-вѣрната философия. Господь не те е турилъ да живѣешъ на северния полюсъ, то е по твой капризъ. Ще се върнешъ отъ тамъ и ще си изберешъ мѣсто, дѣто слънчевитѣ лѫчи могатъ да те топлятъ. Вие може да изпратите на северния полюсъ всичката знаменита английска флота, но нищо да не остане отъ нея, тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане тамъ. Този ледъ е по-силенъ отъ англичанитѣ, по-силенъ е и отъ германцитѣ. Ако пратите дори и флотата на цѣлия свѣтъ да бомбандира този ледъ, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога? - Докато дойде лѣтото. Тази флота не трѣбва да ходи на северния полюсъ, защото ще остане още на пѫтя. Слѣдователно, ѫгълътъ, който се образува отъ лѫча на падането, опрѣдѣля степеньта на замръзването. Въ съврѣменната наука вие трѣбва да се стремите да прѣвеждате нѣщата отъ видимия свѣтъ къмъ появяването на вашия вѫтрѣшенъ животъ. Вие седите сега и си казвате: Господь не може ли направи самъ всичко това? - Господь всичко е направилъ, няма какво да прави. Той всичко направи толкозъ хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Богъ е направилъ свѣта толкова хубаво, че животътъ въ него си върви като часовникъ, но понеже въ нашия свѣтъ има нѣщо дисхармонично, та мислимъ, че и цѣлиятъ свѣтъ е тъй нехармонично устроенъ. Вие казвате тогава: “Защо Господь е създалъ така свѣта?” Това е илюзия въ нашия умъ. Запитвате, защо хората се биятъ? Колко души се биятъ! Това, че се биятъ нѣколко милиона хора на земята, не е нищо. Що сѫ тия нѣколко милиона хора прѣдъ онова грамадно множество сѫщества, които живѣятъ на други слънца, на други планети и прѣкарватъ единъ тихъ, миренъ, въ чисто братски отношения животъ? - Слѣдователно, хората на земята сѫ малко анормални, живѣятъ единъ анормаленъ животъ, за което си има причини, по-далечъ сѫ тѣ отъ Слънцето. Хората сѫ далечъ отъ Слънцето, затова се биятъ. Кога се биятъ тѣ? - Биятъ се хората само при известни условия. Пролѣтно врѣме, когато слънцето започне да грѣе по-силно, ледоветѣ захващатъ да се пропукватъ тукъ-тамѣ, раздробяватъ се на по-малки и на по-голѣми парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува единъ вѫтрѣшенъ шумъ, единъ вѫтрѣшенъ пукотъ. Слѣдъ туй, тия едри парчета се надробяватъ на по-дребни, които започватъ да се мушкатъ помежду си. Раздробяватъ се, мушкатъ се, докога? Докато се стопятъ. Щомъ се стопятъ, протичатъ обилно води - животътъ се явява. Питамъ, като се стопятъ всички парчета, какво ще изгуби свѣтътъ? Ще изгуби ли нѣщо? - Нищо. Я, ми кажете, ако изгубимъ всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губимъ въ сѫщность? - Това не е загуба, то ще бѫде една печалба. Нѣкой пѫть загубата на нѣкои нѣща сѫ истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: “Духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ много умни.” А днесъ какво виждаме въ свѣта? Съврѣменниятъ свѣтъ страда отъ учители, които не сѫ приготвени да учатъ. Единъ гимназистъ отъ Варна отишълъ прѣзъ едно лѣто да прѣкара ваканцията въ нѣкое отъ близкитѣ варненски села. Влѣзалъ да живѣе въ кѫщата на единъ отъ тамошнитѣ селяни. Единъ день селянинътъ го запитва: ”Ти, като си ученъ, ще можешъ ли да ме острижешъ?” - “Ще мога, какъ не!” Обаче този ученикъ никога не билъ стригалъ. Той взелъ ножицитѣ и вмѣсто да остриже косата на селянина, просто я накълцалъ, направилъ я само на стѫпала. Запитватъ го другаритѣ му: “Кой ти накълца така косата?” - “Е, онзи седмокласникътъ, ученикътъ отъ гимназията.” Има хора въ свѣта, които по сѫщия начинъ накълцватъ мислитѣ на другитѣ. Трѣбва да знаемъ, обаче, че отъ нашитѣ криви понятия Божиитѣ пѫтища нѣма да се измѣнятъ. Ще ви прочета нѣколко стиха отъ Посланието на Павла къмъ Ефесянитѣ, четвърта глава. То се отнася до светиитѣ въ Ефесъ и вѣрнитѣ въ Христа Исуса. Често вие мислите, че светиитѣ седятъ много високо, но ето какво пише апостолъ Павелъ: “И тъй, азъ узникъ въ Господа, моля ви да ходите достойно на званието, въ което бидохте призвани съ всѣко смиреномѫдрие и кротость; съ дълготърпѣние да си прѣтърпѣвате единъ другъ съ любовь, като се стараете да увардите единството на Духа въ свръзката на мира: едно тѣло и единъ Духъ, както се и призвахте съ една надежда на званието ваше: единъ Господь, една вѣра, едно кръщение, единъ Богъ и Отецъ на вситѣ, Който е надъ всички, чрѣзъ всички и въ всички насъ. А всѣкиму отъ насъ се даде благодать по мѣрката на Христовото даруване. Затова казва: “Като възлѣзе на високо, плѣни плѣнъ и даде давания на човѣцитѣ. А това “възлѣзе”, що е друго, освѣнъ че е и слѣзълъ по-напрѣдъ въ най-долнитѣ страни на земята? Този, който е слѣзълъ, Той е и Който възлѣзе по-горѣ отъ всичкитѣ небеса да изпълни всичко” отъ 1 до 10 стихъ. Разбира се, Той изпълни не материални нѣща, а нѣща небесни, а то е вѫтрѣшния животъ. “И Той даде едни да сѫ апостоли, други пророци, други пъкъ благовѣстители, а други пастири и учители, за усъвършенствуването на светиитѣ въ дѣлото на служенето, въ назиданието на тѣлото Христово” - ст. 11, 12. Значи, светиитѣ трѣбва да се усъвършенствуватъ. Той далъ едни да сѫ апостоли. Какво подразбира апостолъ Павелъ по думата “апостолъ”? - Апостоли сѫ били всички ония, които сѫ имали прѣмо съобщение съ Христа. Апостолитѣ сѫ имали видимо съприкосновение съ Христа на земята, а пророцитѣ сѫ имали духовно съприкосновение. Тѣ виждатъ по духовенъ начинъ, духовно се съобщаватъ съ невидимия свѣтъ. “Други сѫ благовѣстители” - благовѣститель е този, който има откровения отъ Духа и дѣйствуватъ по духовенъ начинъ. “Други пастири” - тѣ ходятъ, наставляватъ. Нали знаете каква е цѣльта на пастира, който гледа стадото? “И учители за усъвършенствуване на светиитѣ”. Значи, светиитѣ, като сѫ дошли на земята, трѣбва да се учатъ. Сега мнозина мислятъ, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаятъ много малко. Тѣ сѫ свети хора, но се нуждаятъ отъ познание. Съврѣменниятъ християнски свѣтъ страда отъ едно голѣмо заблуждение: тѣ мислятъ, че като се обърнатъ къмъ Бога, като имъ се простятъ грѣховетѣ, не имъ трѣбва нищо друго. Не е така. Въ врѣмето на апостолъ Павла имало сѫщия споръ. Не, всички хора трѣбва да се усъвършенствуватъ, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човѣкъ трѣбва да постигне. Процесътъ, който твори, който построява, постоянно трѣбва да се увеличава. Творческиятъ духъ у човѣка трѣбва непрѣкѫснато да се проявява. Този духъ е сѫщеврѣменно и духътъ на природата. И въ такъвъ случай, разликата между едно човѣшко проявление и едно природно е тази, че при първия процесъ нѣщата постоянно се смаляватъ и изгарятъ, а при втория - нѣщата постоянно се увеличаватъ и разширяватъ. Въ Божественото значи всѣкога има увеличение и разширение. Тамъ, дѣто нѣма увеличение, тамъ, дѣто нѣма разширение, този процесъ не е Божественъ. Всички трѣбва да си съставите за себе си, за своето поведение едно правилно понятие, защото отъ това ще зависи вашия вѫтрѣшенъ растежъ. И до толкозъ вие ще успѣете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нѣщо, съ което човѣкъ трѣбва да започне, това е Словото. Второто нѣщо, това е Истината. Третото нѣщо, това е Божествениятъ Духъ. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духътъ слиза въ Истината; Истината слиза въ Словото, а Словото засега е главата. Апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто въ Писанието, че главата на църквата е Христосъ. Въ сѫщность Христосъ е Словото, а глава на Христа е Богъ. На много мѣста въ Писанието думата Господь е замѣнена съ думата Богъ. Въ тази книга на евреитѣ само на четири мѣста е употрѣбена думата “Богъ”, а въ българския прѣводъ думата “Господь” е заместена съ думата “Богъ”. На друго мѣсто апостолъ Павелъ казва:“Съблѣчете се оть вехтия човѣкъ и облѣчете се въ новия.” Това е една фигура на рѣчьта. Какъ може човѣкъ да се съблѣче отъ вехтия човѣкъ и какъ да се облѣче въ новия? Ако тия думи не се отнасятъ до мисъльта на човѣка, какъ ще се разбератъ? Значи, човѣкъ трѣбва да изостави всички стари, вехти мисли и да се облѣче съ нови, съ Божественитѣ мисли, които идатъ само отъ Бога. Мисъльта на човѣка е единственото нѣщо, което го опрѣдѣля какъвъ е. Сега, ще дойда до главната, основната идея, върху която щѣхъ да ви говоря. Нека излѣзе нѣкой отъ васъ да нарисува на дъската една лодка съ двѣ лопати! може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите, какво ще излѣзе отъ лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужимъ съ тази лодка, за да изяснимъ единъ законъ. Прѣдставете си, че въ тази лодка се намиратъ двама души, мѫжъ и жена, които искатъ да се разходятъ съ нея по море. Седятъ тѣ единъ до другъ, мѫжътъ хваналъ една лопата, жената хванала другата, разхождатъ се по морето. По едно врѣме, като се разговарятъ, мѫжътъ казва на жената: “Азъ и безъ тебе мога.” - “Хубаво като можешъ, толкова по-добрѣ.” Вдига тя лопатата си, прѣстава да гребе. Мѫжътъ гребе самъ, но какво става съ лодката? - Започва да се върти отдѣсно на лѣво, не върви напрѣдъ. Защо? Това показва, че мѫжътъ безъ жената не може. Послѣ пъкъ жената казва: “И азъ мога безъ тебе.” Мѫжътъ сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? - Лодката се върти отлѣво надѣсно, не върви напрѣдъ. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мѫжътъ, като работи самъ, лодката се върти - никакъвъ прогресъ нѣма. Но ако тия двама души се впрегнатъ заедно да каратъ лодката, да гребатъ едновремѣменно, тогава движението е правилно и цѣльта се постига. Сега, изходътъ от тази лодка е слѣдниятъ: нѣкои хора даватъ прѣимущество на ума, като прѣнебрегватъ сърцето, а други - обратно, но уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. За движението на тази лодка има нужда отъ двѣ лопати. Ако я оставимъ само съ една лопата, човѣкъ ще се върти въ водата като гѫска, т. е. този, много умниятъ човѣкъ, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали съ сърцето си и казва, че има много любовь, а прѣнебрегва ума и той се върти на друга страна въ водата, безъ да върви напрѣдъ. Нито онзи, който работи само съ ума си, нито онзи, който работи само съ сърцето си, постигатъ нѣщо. Тѣ образуватъ само едно крѫгообразно движение около себе си, създаватъ си едно хаотическо състояние. Слѣдователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли живота на човѣка, непрѣменно умътъ и сърцето трѣбва едноврѣменно да хванатъ тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, въ което може да се постигне цѣльта. И тъй, вие ще поставите на мѣсто вашия умъ и вашето сърце. Въ този свѣтъ ще работите и съ ума си и съ сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само съ ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само съ сърцето си, вие пакъ до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трѣбва да бѫде пълно съ мислитѣ на ума, и умътъ трѣбва да бѫде пъленъ съ желанията на сърцето. Ние говоримъ за “сърце и умъ” не въ тази смисъль, както ги разбиратъ днесъ. Подъ “сърце и умъ” разбирамъ тия два принципа, които Богъ поставилъ като разумни сили въ насъ. Човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа трѣбва едноврѣменно да се слушатъ и да си помагатъ. Затова ние казваме: Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява. Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умътъ, или сърцето спира своята дѣятелность. И тукъ именно е всичката съврѣменна опасность за човѣчесвото. Нѣкой човѣкъ казва: “Счупено ми е сърцето, не искамъ да работя. Трѣбва да работя само съ ума си, трѣбва само да мисля.” Той мисли, мисли, не може да измисли нищо, все на едно мѣсто се върти, докато най-послѣ реши да впрегне на работа и сърцето си. Сърцето като работи, ще се излѣкува. Той си казва: “Само съ мисъль тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа!” Много мисли изтощаватъ човѣка. Други нѣкой, като чувствува много, и той се върти само на една страна. Какво трѣбва да направи той? - Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божествениятъ пѫть. И всѣки от васъ, който работи така, ще бѫде успѣшенъ въ школата. Единъ отъ великитѣ закони на развитието е слѣдниятъ: Божествениятъ Духъ слиза да работи въ насъ само тогава, когато сърцето и умътъ работятъ правилно. Щомъ единиятъ принципъ се откаже да работи, Духътъ не слиза. Тогава ти само ще се въртишъ на едно мѣсто. Щомъ имашъ нѣкаква горчивина въ сърцето си, пакъ си взелъ само една лопата. Туй трѣбва да знаете! Често нѣкои ме питатъ, защо не прогресиратъ. Защото работите съ една лопата. Като работите съ двѣтѣ лопати, работата върви напрѣдъ. Казвате: “Ама трудя се!” Трудишъ се, но само съ една лопата. Двѣ лопати трѣбватъ. Никакво съмнѣние въ ума, никаква горчивина въ сърцето! Нѣма какво да спорите, кой има прѣимущество. Нѣкой казва: “Азъ не съмъ ли уменъ човѣкъ?” Другъ казва: “Безъ сърце ли съмъ?” Щомъ имашъ отличенъ умъ и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си, подкарай съ тѣхъ своята лодка, че като стигнешъ на брѣга, ще можешъ да помагашъ и на другитѣ. При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга Библията по единъ новъ начинъ. Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единиятъ начинъ е материалистически, другиятъ е духовенъ, а третиятъ е Божественъ. Тъй щото, нѣкой може да чете Библията по първия начинъ и ще каже, че тя е обикновена книга; нѣкой може да я чете по втория начинъ и ще каже, че въ нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начинъ и да се вдъхнови отъ тази книга. Слѣдователно, третиятъ начинъ е най-полезенъ. При изучаването на свещенитѣ книги, всички трѣбва да минете и прѣзъ първия, и прѣзъ втория, и прѣзъ третия начинъ. Изучаването на тия книги е необходимо, понеже тѣ съдържатъ въ себе си опитноститѣ на ония хора, които сѫ минали прѣди насъ и сѫ завършили своето развитие. Тѣ сѫ работили и съ ума, и съ сърцето си. И тъй, ако нѣкой пѫть се спрете въ пѫтя на живота си, трѣбва да знаете, че причината за това се намира или въ ума ви, или въ сърцето ви. Затуй именно всѣки ученикъ трѣбва да си служи и съ двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ и ви каже, че не сте на правия пѫть. Вие трѣбва ли да го повѣрвате и да се разколебаете? Мнозина сѫ идвали да ми казватъ, че азъ не съмъ въ правия пѫть. Казвамъ: “Ти, който ми казвашъ това, ходилъ ли си на небето?” - “Не съмъ.” -“На тебе лично Богъ говорилъ ли ти е?” - “Не ми е говорилъ, но азъ съмъ челъ Библията.” Ако е въпросъ за четене, и азъ съмъ я челъ. Такова четене е като четене на вѣстницитѣ. То е вѣстникарска работа. Ако искашъ да ми разправяшъ ония новини, които се пишатъ по вѣстницитѣ, това не е наука. Вземешъ нѣщо отъ тукъ, нѣщо отъ тамъ, скърпишъ го, но това не е наука, това е компилация. Всѣки може да направи една компилация. Не, всички трѣбва да бѫдете разумни. Защо? Защото само разумнитѣ хора могатъ да служатъ на Бога. Трѣбва да знаете, че за да служите на Бога, трѣбва да се подчинявате на единъ основенъ принципъ. Въ всички школи по свѣта, отъ каквото вѣрване и да сѫ, има само единъ основенъ, Божественъ принципъ, който трѣбва да се спазва. Този основенъ принципъ включва три начина, т. е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методитѣ, а въ сѫщность основния принципъ е единъ. По какъвто пѫть и да ходимъ, както и да вѣрваме, ние ще дойдемъ до този принципъ. Всички трѣбва да изпълнимъ туй, което Богъ е опрѣдѣлилъ въ края на краищата. Въ това именно седи дълбоката наука. Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: “То е лесна работа!” Не, тази лодка трѣбва да я прѣвърнете, да оживѣе въ васъ. Ами утрѣ ще се намѣрите въ бурното море, тогава? Нѣма да се минатъ и 5 - 6 дена и ще ви турятъ въ морето. Какво ще правите тамъ съ една лопата? - Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: “Чакай, ще взема и двѣтѣ лопати!” Да, напрѣдъ и нищо повече! Щомъ нѣкой отъ васъ каже: “Чакай да видя, само какво ще каже еди-кой си авторъ и тогава да утвърдя вѣрата си.” Кажешъ ли така, ти си човѣкъ съ една лопата. Имашъ ли побуждение да направишъ нѣщо добро, изпълни го! Искашъ да приложишъ Божията Любовь, но казвашъ: “Чакай да видя, какво е писалъ един-кой си авторъ върху Божията Любовь!” Кажешъ ли така, ти си вече човѣкъ съ една лопата, сърцето ти седи на едно мѣсто, а умътъ ти отива да провѣрява нѣщата. Сърцето ти е на едно мѣсто, а умътъ - на друго. Въпросътъ е много простъ. Усъмнишъ ли се въ нѣщо, вземи и двѣтѣ лопати, тури ги въ водата и греби напрѣдъ! Каква друга философия се изисква? Ако трѣбва да потегля лопатата надѣсно, трѣбва ли да питамъ нѣкой виденъ философъ, какъ да направя това? Или, ако трѣбва да греба съ лопатата налѣво, нужно ли е да питамъ нѣкой виденъ моралистъ, какъ да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня нѣкакъ? Не, не се смущавай, ще плѣскашъ съ лопатитѣ по водата, както знаешъ, докато се научи[ш]. Грѣхътъ не е въ това, че плѣскашъ по водата, но грѣхъ е, ако бездѣйствувашъ, грѣшка ще е, ако пуснешъ една отъ лопатитѣ. Казва нѣкой: “Ама да се не вдига много шумъ.” Стига да върви лодката напрѣдъ, та нека се вдига шумъ. Ние сега казваме: “Полекичка, тихо ще карашъ лодката!” Да, така е за онзи, който е майсторъ да пѫтува по море, но за онзи, който се учи, не е прѣстѫпление, че плѣска съ лопатитѣ. Единъ день и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напрѣдъ. Та казвамъ, всички вие трѣбва да имате широки разбирания за нѣщата, една твърда и непоколебима вѣра въ Бога, защото въ Писанието се казва: “Богъ толкозъ възлюби свѣта, че даде Своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.” И въ замѣна на тази Любовь, Богъ не иска да Го възлюбите. Като изпраща Любовьта на земята, Богъ не изисква отъ васъ любовь, а първото нѣщо, което иска отъ васъ, е да се учите. Вѣрата е законъ на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само единъ ученъ човѣкъ, само единъ уменъ човѣкъ може да служи на Бога разумно. Когато Божествената Любовь започне да дѣйствува, да работи въ сърцата ни, когато живата вѣра въ Бога събуди нашия умъ, нашата душа и нашия духъ, само тогава умътъ и сърцето ще могатъ равномѣрно да теглятъ тази лодка по вълнитѣ на морето и ние ще се движимъ напрѣдъ. Тъй щото, не се стремете най-първо да събудите въ себе си любовьта. Вие имате Любовьта. Щомъ Богъ ви е възлюбилъ, противоположното на туй, което Богъ обича, е да имате беззавѣтна вѣра въ Божията Любовь. Ще имате вѣра въ Божията Любовь, че тя ще ви изведе на добъръ пѫть. Нѣма да се съмнѣвате въ нищо! Туй подразбира законътъ на вѣрата: да се не съмнѣвашъ въ тази велика Божия Любовь, която ти е дала животъ. Тогава какво ти остава друго? - Да влѣзешъ въ тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учишъ. Вие трѣбва да учите, защото като отидете въ нѣкоя школа на невидимия свѣтъ, тамъ ще ви изпитватъ. И тамъ иматъ голѣми черни дъски, ще ви изкаратъ на дъската и ще ви накаратъ да сметате. Вие всички тукъ минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излѣзе нѣкой отъ васъ на дъската да рѣши нѣкоя задача, нѣма да може, а другитѣ ще му се смѣятъ. На какво е равно, споредъ васъ а+аi? Първото “а” е реално число, а второто “аi” е едно имагинерно число. Знаете ли на какво мяза “а”? Ще ви дамъ по моему едно изяснение. Буквата “а” прѣдставлява единъ търговецъ, който седи дома си и си казва: “Азъ ще вложа въ търговия единъ капиталъ отъ 500 000 лева и въ скоро врѣме ще спечеля отъ този капиталъ по 10%, значи ще имамъ печалба отъ 50 000 лева”, това е “аi”. Той нѣма нито петь пари въ джеба си, а работи съ въображаеми, съ имагинерни числа - 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да замяза човѣкъ и на онзи циганинъ, който носилъ на главата си едно гърне съ млѣко и си мечтаелъ: “Ще продамъ това млѣко и съ паритѣ отъ него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, отъ които ще се излюпятъ малки пиленца. Тѣ ще ми израстнатъ, ще ги продамъ и отъ паритѣ имъ ще си купя едно агне. То ще порастне, ще се размножи, ще имамъ цѣло стадо овци. Ще ги продамъ и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножатъ и тѣ, че ще забогатѣя много. Като стана богатъ, виденъ човѣкъ, ще отида при царската дъщеря, тя ще се ожени за мене, ще си имаме едно хубаво дѣтенце и т. н.” Зарадвалъ се, подскочилъ, но гърнето пада отъ главата му и се строшава, млѣкото се разлива, а съ това и всичкитѣ мечти се разпръсватъ. Питамъ: това, въ каквото е вѣрвалъ този циганинъ, реално ли е? - Не е реално. Така и вие често правите въ ума си събирания, получавате голѣми печалби, по 50%, но въ резултатъ нѣма никаква печалба. Въ този процесъ на мислене вие изхарчвате извѣстна енергия, но какво придобивате? Буквата “а” означава енергията, която е излѣзла отъ ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число - 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питамъ ви сега: това нѣщо може ли да се реализира въ дѣйствителния животъ? Човѣкъ, като си мисли само, че е праведенъ, може ли да стане праведенъ? - Не може, човѣкъ и когато чувствува, че е праведенъ, пакъ не може да стане праведенъ. Той трѣбва да живѣе праведенъ животъ, нищо повече. Човѣкъ, който счита, или чрѣзъ чувствуване може да стане праведенъ, той се занимава съ въображаеми величини. Правдата у човѣка произтича отъ живота му. Казвате: “Да бѫдемъ добри!” Животътъ е, който ражда доброто. Животътъ носи доброто въ себе си. Ние казваме: “Всички трѣбва да придобиемъ живота, за да бѫдемъ добри.” Всѣки животъ е великъ, добъръ, защото излиза отъ Бога. Животътъ носи доброто, защото излиза отъ Любовьта. Ако животътъ се яви, следъ като станемъ добри, ние ще мязаме на онзи, който мисли, че водата се образува отъ леда. Колкото е възможно да направишъ водата отъ леда, толкозъ е възможно да направишъ живота отъ доброто. Затова апостолъ Павелъ казва, че не чрѣзъ доброто се спасява човѣкъ, философски той е правъ. Не чрѣзъ добро се спасява човѣкъ, но чрѣзъ Божествения животъ. Въ дадения случай доброто ще бѫде едно послѣдствие отъ великия Божественъ животъ. Азъ ви казвамъ тия нѣща, понеже вие се намирате въ свѣта, дѣто ще срещнете много учители, та да ги разберете отъ кои сѫ. Ще гледате да не се оплитате. Казва се въ Писанието: “Всичко изпитвайте и доброто дръжте!” Азъ бихъ казалъ тъй: “Всичко изпитвайте и Божествения животъ възприемайте въ себе си!” Има нѣщо пропуснато въ този стихъ. Тогава доброто само по себе си има смисълъ. Приемете ли Божествения животъ и доброто само по себе си ще дойде. Тѣзи правила ви давамъ, за да се пазите. Всѣки отъ васъ има неприятели, видими и невидими. Ако бѣхте учени хора, и да разбирате астрология, щѣхте да знаете въ кой мѣсецъ, въ коя седмица въ кой день и часъ тия духове ще ви нападнатъ и ще можете да се пазите отъ тѣхъ, но понеже не знаете пазете кѫщитѣ си всѣкога! Казва Христосъ: “Ако стопанинътъ би знаялъ кога ще дойде крадеца, буденъ би стоялъ.” Нѣкой пѫть заспите, дойде този видимиятъ крадецъ и ви обере. Невидимитѣ крадци сѫ интелигентни. Нѣкой пѫть могатъ тъй майсторски да ви оплетатъ, да ви подкопаятъ кѫщата, да ви обератъ и да си заминатъ, като ви оставятъ наново да събирате. Като дойде при васъ нѣкой духъ, ще го запитате: “Кога си въ нѣкоя лодка всредъ морето, съ двѣтѣ гребла ли гребешъ или само съ едното?” Ще го запиташъ това, но ще криешъ мисъльта си. Ако той ти каже, че можешъ и съ едно гребло, че може да ти покаже единъ по-лесенъ методъ, като издигнешъ нагорѣ въ лодката си една върлина, обтегнешъ на нея платното, ти не оставяй лопатитѣ си. Дръжъ се за тѣхъ! Да, може би и безъ лопати да отидешъ на другия брѣгъ, но когато има вѣтъръ. Ами когато нѣма вѣтъръ. Има гемиджии, които съ такива платна пѫтуватъ по три, четири деня по морето, когато съ лопати щѣха да стигнатъ на сѫщото мѣсто по-скоро. За всѣки случай, когато пѫтувате, по вѣтъръ или безъ вѣтъръ, трѣбватъ ви двѣ гребла. Разумниятъ човѣкъ е параходъ, който съдържа въ себе си динамическа сила, която може да използува разумно на всѣко врѣме и мѣсто. Такъвъ параходъ всѣкога върви. Той не чака вѣтъръ. Дали ще духа вѣтъръ или не, за него е безразлично. Умниятъ човѣкъ нѣма да търси платно, което да обтѣга на кораба си. Той ще употрѣби лопатитѣ. Лопатитѣ работятъ много хубаво. Затуй вие дръжте лопатитѣ. Снемете вашитѣ платна! По нѣкой пѫть може да имате и по една върлина за всѣки случай, но знайте, че на онѣзи, които работятъ съ платна, лодката лесно се обръща въ водата. Сега, какво разбрахте отъ тази лекция? Азъ нѣма да ви кажа като нѣкой си, който питалъ нѣкого какво разбра отъ еди какво си? - “Нищо не разбрахъ.” Той му отговорилъ: “Че ти ли ще разберешъ нѣщо?” Има наистина, нѣща неразбрани, но вие дръжте основнитѣ нѣща, основнитѣ принципи! Пъкъ що се отнася до методитѣ, до приложението, всѣки отъ васъ постепенно ще ги изработи въ живота си. Изпѣйте “Кажи ми ти Истината” и упражнението “Вечерь, сутринь”. Вие трѣбва да се упражнѣвате въ пѣнието. Пѣйте за себе си! Вие не се упражнявате да пѣете за себе си, да си давате мислено концерти. Пѣнието има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пѣнието неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да прѣмахнете тѫгитѣ и скѫрбитѣ въ себе си, пѣйте. То е единъ методъ. Защото често човѣкъ се заобикаля отъ такива мисли, които могатъ да го смажатъ. Ако не гласно, то поне мислено въ душата си човѣкъ трѣбва да пѣе. “Пѣйте и възпѣйте Господа” - казва псалмопѣвецътъ. Изпѣйте “Въ начало бѣ Словото” и упражнението “Вдъхновение”. Тайна молитва “Любовьта ражда доброто”. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 10-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 17.XII.1924 г. София
  7. Ани

    1924_12_10 НЕРАЗБРАНОТО

    "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕРАЗБРАНОТО Размишление Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Разлика между умножение и дѣление”. Сега ще ви дамъ нѣколко правила. Едно отъ тѣхъ е слѣдното: Не всичко, което се говори, трѣбва да разбирате. Щомъ не разбирате нѣщо, това показва, че то не е за васъ. Когато излизате на пазарь въ града, съ цѣль да купите нѣщо, всичко ли ще купите? - Ще купите само туй, което ви трѣбва. Всичко, което е изнесено на пазаря не е за васъ. Това е практическото положение. И въ науката не е всичко за васъ. Въ дадения случай, така трѣбва да гледате на въпроса. Нѣкой казва: “Азъ не разбирамъ това нѣщо.” Кое можешъ да разберешъ? Азъ ще ви дамъ една формула: (cosQ + i.sinQ)n = cos(n.Q) + i.sin(n.Q). Какво разбрахте? Това е една теорема отъ единъ французинъ, азъ ще ви напиша името му, пъкъ вие ще го прочетете: De Moivre. Питамъ, ако вие знаете сега тази теорема, какво ще сполучите? Разбира се, въ математиката тази теорема има своя цѣнность, но за васъ каква цѣнность има? Онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ математика, ще кажатъ: “Ние не разбираме математика.” Не, всѣки отъ васъ разбира нѣщо отъ математиката, но по своему. И животнитѣ разбиратъ по своему. Тѣ не разбиратъ математическитѣ формули, но има извѣстни математически проблеми, които тѣ разбиратъ и рѣшаватъ много добрѣ. Понѣкой пѫть тѣ правятъ много точни изчисления. Напримѣръ, една котка изчислява, съ каква сила да подскочи на разстояние отъ 20 крачки, за да попадне на жертвата си. Това сѫ математически изчисления, да знае какво направление да даде на енергията. Защото, ако надскочи, ще прѣскочи жертвата - може да попадне прѣдъ нея или задъ нея. А да попадне точно на гърба на жертвата, това не е ли математическо изчисление? Това е математика, но интуитивна. У животнитѣ изобщо работи най-разумната математика. Сега да ви задамъ друга задача: 1 х 1 х 1 х 1. Какво разбрахте отъ тази задача? Тукъ имате единица, умножена четири пѫти сама на себе си. Това обаче “i” е единица, това е буквата “i”, която означава въображаемитѣ, имагинернитѣ числа. Да умножимъ една въображаема единица четири пѫти, за да даде една реална единица. Това значи, отъ нищо да направишъ нѣщо. Това нѣщо има ли нѣкакво приложение въ живота? - Има разбира се. То значи: безъ брашно да направишъ една погача. Тази задача прѣдставя положението на онази домакиня, която безъ брашно може да направи погача. Сега, това положение може да се вземе и въ обратенъ смисълъ. Когато извѣстно положение се тълкува буквално, може да се изпадне въ смѣшни положения. Всѣко положение има разумно обяснение на нѣщата. Азъ имамъ една величина отъ 500 лева: + 500 + + 500 + 500 - 500 Тази величина, въ дадения случай, за тебе може да е отрицателна, а въ другъ случай, за другъ някой, тя става положителна. Едно малко изяснение: прѣдставете си, че азъ имамъ да давамъ нѣкому 500 лева. Азъ имамъ тия 500 лева въ джоба си, но тѣ сѫ съ знакъ минусъ (- 500 лв.) Онзи, който взима тия 500 лева, той има тази величина съ знакъ плюсъ, туря ги въ кесията си. Значи, моятъ минусъ става неговъ плюсъ. Тогава, плюсъ и минусъ какво даватъ? Тъй че, въ единиятъ случай положителната величина за едного, става отрицателна за другиго. И обратно: отрицателната величина за едного, става положителна за другиго. Има величини, обаче, които сѫ положителни за всички и отрицателни за всички. Природата има много методи, чрезъ които говори на хората, но главнитѣ, основнитѣ методи сѫ два. Всѣкога, когато природата говори на човѣка, ние разбираме, че Богъ чрѣзъ нея говори. Единиятъ методъ е, когато природата говори на сърцето на човѣка, а вториятъ методъ е когато говори на неговия умъ. Слѣдователно, когато говори на сърцето, учи го да бѫде духовенъ, религиозенъ; когато говори на ума му, учи го да бѫде ученикъ, да придобива знания. Ние често казваме: “Човѣкъ трѣбва да бѫде религиозенъ.” Като че, ако човѣкъ стане религиозенъ, всичко ще придобие. Не е така. Религиозниятъ човѣкъ понѣкога може да бѫде толкова голѣмъ фанатикъ и толкозъ ограниченъ, да мяза на нѣкоя крава. Той може да си състави за Бога такава смѣшна идея, такова обикновено вѣрую, че иди следъ туй да му кажешъ, че не е така. Сега всичкитѣ идеи, които срѣщаме въ живота, сѫ излѣзли все изъ човѣшкия умъ. Казватъ нѣкои: “Исаия казалъ тъй.” Да, но Исаия нали бѣше единъ човѣкъ? Казвате: “Ама той билъ вдъхновенъ отъ Бога.” Вѣрвамъ да е билъ вдъхновенъ, но що отъ това? Казвате: “Ами нали сѫ дохождали редъ пророци, нали дойде и Христосъ, Синъ Божий?” Да, дохождали сѫ и пророци, дойде и Христосъ, но слѣдъ Христа нито пророци има, нито синове Божии има. Тогава дѣ е логиката? Какъ ще докажете, че въ Исаия дѣйствувалъ Духътъ Божий? Ти тамъ ли бѣше? - “Така сѫ писали.” Че и азъ мога да пиша. Кои сѫ основитѣ на туй вдъхновение? Значи, този, който е билъ вдъхновенъ, у когото Духътъ Божи е работилъ, той всѣкога е живъ. Значи, Исаия, който живѣлъ прѣди хиляди години, и днесъ е живъ. Христосъ, Който живѣлъ прѣди 2000 години, и той е живъ. Нѣщата сѫ видими въ тѣхното проявление. Ако имаме една свѣщь, която слѣдъ една минута изгасне, реална ли е нейната свѣтлина? Не е реална. Тя ще бѫде реална, само ако отново се запали. Казвате: “Прѣди нѣколко хиляди години еди-кой си пророкъ, или еди-кой си ученъ писалъ нѣщо.” Каква полза имаме отъ това? - Ползата ще бѫде, ако тази свѣтлина и днесъ свѣти. И тия учени, пророци, светии и днесъ свѣтятъ, затова и свѣтлината имъ е реална. Свѣщьта, която прѣди 2000 години е свѣтила, и сега трѣбва да се запали. Защо? Ако ви дамъ една свѣщь, която днесъ не може да гори, реалность ли е? - Не е, вие не можете да учите на нея. Но ако ви дамъ една свѣщь, която можете да запалите и да учите на нея, тя е реалность. И днесъ има пророци, както и едно врѣме, само че днесъ пророцитѣ иматъ други костюми, другъ фасонъ. Едно врѣме било на мода, като се яви нѣкой пророкъ, да бѫде съ боси крака, съ голи рѫцѣ, разчорленъ, гологлавъ, брадясалъ, страшенъ на видъ. Днешния пророкъ ще видишъ съ подрѣзана брада, хубаво облѣченъ и пакъ е пророкъ. Защо? Ще кажете: “Щомъ той си рѣже брадата, не е пророкъ.” Възможно е. Ами ако е жена пророчица и нѣма никаква брада? Чудни сѫ хората! Пророкътъ трѣбвало непрѣменно да бѫде съ брада! Не е брадата, която го прави пророкъ. Брадата е нѣщо случайно. И безъ брада може. Ето по този начинъ ние правимъ второстепеннитѣ и третостепенитѣ нѣща въ живота си за най-важни. Не, въ живота ни има такива маловажни инциденти, за които не трѣбва ни най-малко да се спираме. Нѣкой казва: “Азъ не съмъ ученъ.” Щомъ не си ученъ, можешъ да станешъ ученъ. Учи! -“Ама азъ не съмъ силенъ.” - Можешъ да станешъ и силенъ. Работи! -“Ама азъ не съмъ богатъ.” - Можешъ да станешъ богатъ. Труди се! -“Азъ не съмъ красивъ.” - Можешъ да станешъ красивъ. -“Менъ хората не ме почитатъ.” - Може да те почитатъ. Туй сѫ нѣща, които може да придобиешъ. Знание, красота, власть, почить, всичко туй може да придобиешъ. Какъ? - Отъ тебъ се изисква да учишъ, да се изпотишъ от учене. Нѣма да спишъ по 10 часа, но по 3 - 4 часа. Ще четешъ, ще мислишъ, ще прилагашъ. Не само да помнишъ нѣщата и да мислишъ, че това е наука. Това, което е запомнено, всѣки може да ти го вземе. Знаете ли на какво мяза заученото на паметь? Като написано нѣщо на пѣсъка край морето. Дойдатъ вълнитѣ, всичко заличать. Казвате: “Какво бѣше, дѣ остана знанието ми?” - Не трѣбваше да го пишешъ на пѣсъка край морето. Нѣкой си извади едно тефтерче, запише нѣщо, мисли, че го знае. Като вземете тефтерчето и търсите записаното, тогава ще мязате на онзи проповѣдникъ, който мѫчно намиралъ отдѣлнитѣ мѣста въ Евангелието, та, за да ги намира лесно, когато му потрѣбватъ, турялъ на тия мѣста по единъ празъ лукъ. Жена му, като не знаяла, защо е този празъ вѫтрѣ въ Евангелието, извадила го. Дохожда попътъ, търси мѣстото, което означилъ съ праза, не може да го намѣри, нито празътъ е на мѣсто. Това сѫ анекдоти, които често се случватъ въ живота ви. Не основавай твоето знание на този празъ, не ти трѣбва такова знание. Ти трѣбва да имашъ нѣщо положително въ главата си, което никой не може да ти го вземе, то е Божественото знание. Не казвамъ, че не трѣбва да записвашъ нѣкои нѣща, но тѣ сѫ второстепенни. Има нѣща, които трѣбва да знаешъ, които трѣбва да сѫ написани вѫтрѣ въ сърцето ти. Казвамъ, всички ще учите! Не е необходимо всички да сте философи, но трѣбва да учите. Желателно е да сте всички философи, пророци, но като не сте, и то не е лошо. Всѣки отъ васъ трѣбва да придобие толкова знание, колкото му е необходимо за сега, пъкъ въ великото бѫдаще ще има условия да придобива още много знания. Сега, кое е най-важното за васъ? ( - Какъ да се въдвори Царството Божие на земята.) Да, нека направимъ единъ малъкъ опитъ, да въдворимъ Царството Божие между насъ! Казватъ, че като дойде Христосъ, ще нареди закони, споредъ които всички хора на земята ще живѣятъ братски. То е външно положение на нѣщата. Защо ще чакате това врѣме? Христосъ и днесъ е на земята. Царството Божие може да се приложи още днесъ между трима, може да се приложи между петима, между 10, 20, 100, 1000 и повече души. Какво ви прѣпятствува да приложите Царството Божие въ себе си? Вие чакате да дойде Царството Божие слѣдъ нѣколко хиляди години. Царството Божие отдавна е дошло, но вие сте закъснѣли. Слънцето на Царството Божие е изгрѣло вече. Нѣкои още спятъ и се запитватъ дали е изгрѣло слънцето. - Не е изгрѣло още. Казвамъ, кепенцитѣ на тия хора сѫ затворени. Тѣ гледатъ навънъ, но нѣма свѣтлина. Отворете прозорцитѣ, слънцето е изгрѣло вече. Станете, измийте очитѣ си и хайде на работа! Каква е тази работа? Ще ви прѣдставя друго едно положение. Въ физиката се говори за скаченитѣ сѫдове. Азъ нѣма да ви прѣдставя тия скачени сѫдове, както въ физиката, да се намиратъ на еднаква височина, но ще ви прѣдставя два скачени сѫда, единиятъ С по-горѣ, а другиятъ - Д, по-долу поставенъ. Значи, тѣ сѫ на различни височини. Азъ ви поставямъ положението на тия скачени сѫдове въ малко по друга форма. Да допуснемъ сега, че вие напълвате сѫда С съ вода. Щомъ този сѫдъ е скаченъ съ сѫда Д, тогава дѣ ще отиде водата? - Водата ще се прѣлѣе въ сѫда Д, а сѫдътъ С ще се изпразни. Да кажемъ, че С и Д не сѫ сѫдове, а двѣ съзнания. Тогава, какво ще каже съзнанието С на Д? То ще каже: “Защо ми взе водата?” Вѣрно ли е, че съзнанието Д взе водата на С? Туй сѫ скачени сѫдове и по силата на този законъ става прѣливане на водата отъ единия сѫдъ въ другия. Има ли право съзнанието С да каже, че туй, което ми е дадено, то ми принадлежи и никой нѣма право да ми го вземе? Тази вода слиза въ Д по закона за скаченитѣ сѫдове. Ако този сѫдъ е запушенъ отдолу, а въ сѫда С постоянно се налива вода, какво ще стане най-послѣ? - Слѣдъ като се напълни сѫдътъ Д и сѫдътъ С ще се напълни, нѣма кѫдѣ вече да се излива. Щомъ сѫдътъ С се напълни и нѣма накѫдѣ повече да се изтича, водата отъ него ще започне да прѣлива, ще настане едно повръщане. Затуй казва Писанието: “Онуй, което дойде на врѣме, ще влѣзи, ще се употрѣби въ работа и ще излѣзе. Послѣ отново ще дойде и пакъ ще излѣзе.” Трѣбва да има непрѣкѫснато движение. Каквато и колкото енергия си изразходвалъ, такава и толкова ще ти се върне. Въ природата има крѫгъ на движение. Каквато енергия е изпратила твоята мисъль въ свѣта, тази енергия на твоята мисъль, като обиколи, като направи единъ крѫгъ на движение, пакъ ще се върне при тебе. Слѣдователно, ние често се безпокоимъ, мислимъ, че губимъ. Не, този, който приема водата въ сѫда С, трѣбва да бѫде свободенъ, да не се безпокои отъ нищо. Той трѣбва само да възприема и да дава. Има извѣстни положения въ живота, при които ние само възприемаме и даваме, само се изпразваме. Тогава ние имаме свойствата на мѣсечината. Какво е свойството на мѣсечината? - Да се пълни и изпразва. Тя е паница, която трѣбва да възприема и да дава. Всинца сте по една мѣсечина. Но мѣсечината има двѣ свойства: тя възприема и дава. Слѣдователно, този процесъ сѫществува и въ природата. Не мислете, че всѣкога може да ви даватъ. Не, и вие ще давате. Сега нѣма да обяснявамъ този въпросъ повече, понеже ще настѫпимъ въ една область, за която не сте уравновѣсени и ще направите криви заключения. Щомъ ти даватъ, непрѣменно трѣбва да давашъ. Ако не давашъ, ще има подпушване, а подпушването е най-голѣмото нещастие, което може да сполети човѣка. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това да се подпушишъ. Знаете ли на какво мяза подпушването? Единъ отъ турскитѣ султани билъ много уменъ и пожелалъ да намѣри начинъ, чрѣзъ който да излѣкува ония цариградски дембели отъ тѣхния недѫгъ. Дохожда му на умъ слѣднята идея. Въ стаята, дѣто седѣли дембелитѣ, пущали толкова много вода, че да ги застраши съ удавяне. Сѫщеврѣменно оставятъ въ тази стая лопати, кофи за гребане и изливане на водата, та по този начинъ да заставятъ дембелитѣ да работятъ. Пущатъ водата и стаята се изпълва съ вода до колѣнѣ, но тѣ още лежатъ, не се дигатъ. Най-послѣ, когато водата вземе още по-голѣми размѣри, стигне до пѫпа имъ, започва да се изкачва и по-нагорѣ, въ тѣхъ вече се събужда енергия за животъ, тѣ сграбчватъ кофи, лопати и започватъ да изхвърлятъ водата навънъ. И ние сме отъ тѣзи дембели, но като ни турятъ въ тази стая, взимаме тази рѫчка и започваме да работимъ. Казва нѣкой: “Азъ работя.” - Ще работишъ и оттатъкъ ще минешъ. Ние сме заставени на сила да работимъ. Нѣкой казва: “Азъ съмъ много работенъ човѣкъ.” Азъ виждамъ, колко си работенъ. Хваналъ тази рѫчка, билъ много работенъ. Работишъ, защото имашъ зоръ. Ние не сме дошли до онова свободно положение да работимъ отъ любовь. То е бѫдащата ни работа. Сега, вие трѣбва да се съвземете, да учите. Учението е една необходимость, една потрѣба за ума ви. Трѣбва да разсѫждавате, като учите, а не само да запомняте. Човѣкъ трѣбва да помни нѣкои нѣща, а други да забравя. Често вие казвате: “Човѣкъ трѣбва да събира.” Хубаво, но какво трѣбва да събира? - Хубавитѣ работи трѣбва да събира. И въ знанието - сѫщо. Потрѣбното знание трѣбва да събирате! Вие трѣбва да се стремите къмъ онова класическо знание. Вие сега идвате да се учите, но започвате съ една наука на съмнѣнение. Гледате, дали еди-кой си е праведенъ или не е праведенъ, дали той върви по Христовия пѫть или не върви. Вие не може да знаете, дали единъ човѣкъ върви по Христовия пѫть или не. Това сѫ ваши външни предположения. Вие не може да видите, какво е разположението на неговото сърце и на неговия умъ. Послѣ, вие не можете да се произнесете, дали нѣкой човѣкъ е праведенъ или не. То не е достѫпно за мнозина отъ васъ. Не казвамъ, че не може да се знае, кой човѣкъ е праведенъ. Въ дадения случай, това може да се знае, но онзи човѣкъ който иска да се произнесе, дали нѣкой е праведенъ или не, той трѣбва да разбира висшата Божествена математика. Може да се знае за единъ човѣкъ, дали е добъръ, или не въ даденъ случай, т. е. не сега дали е добъръ, но дали е живѣлъ добрѣ въ миналото, [...] но има у тѣхъ признаци, които показватъ, че тѣ сега започватъ да живѣятъ добрѣ. Мнозина отъ васъ не сте живѣли добрѣ въ миналото. Нѣкой отъ васъ сега не живѣете добрѣ, казвате: “То толкозъ тънко не може да се кара, ами да му пуснемъ края малко.” Природата не обича да пущашъ края на нѣщата. Ти, ако живѣешъ за Бога, трѣбва да живѣешъ по всичкитѣ правила на Неговитѣ закони. Тѣ сѫ разумни закони. И цѣлиятъ нашъ животъ е основанъ отъ тия правила, които Богъ е положилъ. Всички трѣбва да мислитѣ, да разсѫждавате, да учите, да усвоите тия правила. Нѣкои казва: “Търпѣхъ, търпѣхъ, но съ търпѣние работа не става.” Вие не сте научили още, какво нѣщо е търпѣнието. Търпѣнието е най-красивото нѣщо, което човѣкъ може да придобие на земята. Ние считаме търпѣнието за една отлична черта. Да може човѣкъ разумно да търпи, това е една отлична черта! Виждашъ, че нѣкой човѣкъ плаче. Нека плаче! Ама защо трѣбва да плаче? Защото Господь иска да плаче. Нѣкой ходи босъ. Казвате: “Горкиятъ човѣкъ, босъ ходи!” Казвамъ, Господь иска той да ходи босъ. Ще се радвашъ, че е босъ. Ако мнозина отъ васъ бихте ходили лѣтно врѣме боси, сега щѣхте да бѫдете здрави. Да не мислите, че нашите обувки сѫ полезни. Не, лѣтно врѣме те ни лишаватъ отъ едно благо. Затова лѣтно време ние трѣбва да се събуваме боси, за да можемъ да възприемаме енергия отъ земята. Вие срещнете нѣкое босо дѣтенце и казвате: “Горкото дѣтенце, останало е безъ баща и майка, да му купимъ едни обуща!” Не, милостьта не седи въ туй, нека си е босо! Казвате: “Ама, голичко е!” Злото не е въ това, че е голичко туй дѣте. Чудни сѫ хората въ разсѫжденията си! Ако е зимно врѣме, разбирамъ, но лѣтно врѣме, ако рѫцѣтѣ и краката на това дѣте сѫ голи, то е благословение заради него. Послѣ казвате: “Този човѣкъ е загазилъ въ сиромашия до колѣнѣ.” Каква сиромашия? Той си има кѫща отъ двѣ стаи и кухня, които му даватъ приходъ 500-600 лева месечно. И послѣ казвате: “Сиромахъ човѣкъ е.” Питамъ, дѣ му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на единъ човѣкъ? Въ България кого считатъ богатъ човѣкъ? Коя е нормата за това? Въ Америка за да бѫде човѣкъ богатъ, трѣбва да има нѣколко милиона долари. Тамъ работятъ съ голѣми цифри. Ако имашъ 100 000 долари или 200 000 долари, ти минавашъ за обикновенъ човѣкъ; ако имашъ единъ милионъ долари, ти си богатичъкъ, а отъ петь милиона долари нагорѣ, ти се считашъ за богатъ. Каква е българската норма за опрѣдѣляне кой е богатъ човъкъ? (- Нѣма такава мѣрка.) Не, богатството на хората се опрѣдѣля отъ тѣхната кръвь. Дали човѣкъ може да бѫде богатъ, това е точно математически опрѣдѣлено. Елементитѣ на кръвьта показватъ, дали нѣкой човѣкъ ще бѫде богатъ или не. Като разложите кръвьта, ще видите, какви елементи се съдържатъ въ нея. Нѣкой вѣщъ химикъ, по състава на кръвьта въ нѣкой човѣкъ може да опрѣдѣли, доколко е богатъ този човѣкъ. Елементитѣ на кръвьта показватъ, какво е богатството му. Когато кръвьта ти е бѣдна и цѣлъ свѣтъ да ти дава пари, ти пакъ сиромахъ ще си останешъ. Онова, което човѣкъ може да изяда, и да се ползува разумно отъ него, онова, отъ което човѣкъ се радва, като го възприеме, то е неговото богатство. Другото азъ наричамъ товаръ. И така, въ физическия свѣтъ истинското богатство на човѣка е въ кръвьта. Въ духовния свѣтъ богатството му е въ живота, а въ Божествения свѣтъ, богатството му въ духа. Слѣдователно, кръвьта, животътъ и духътъ съдържатъ всичкото богатство на човѣка. Ако искашъ да бѫдешъ богатъ на земята, богата кръвь трѣбва да имашъ; ако искашъ да бѫдешъ богатъ въ духовния свѣтъ, животъ трѣбва да имашъ; ако искашъ да бѫдешъ богатъ въ Божествения свѣтъ, духъ трѣбва да имашъ. Нѣкой казва: “Духъ трѣбва да имашъ.” Духътъ е богатството на Божествения свѣтъ. “Животъ трѣбва да имашъ.” Животътъ е богатството на духовния свѣтъ. “Кръвь трѣбва да имашъ.” Кръвьта е богатството на физическия свѣтъ. Сега нѣкой ще каже: “Ами ако моята кръвь е бѣдна?” - Тогава ще се молишъ, ще знаешъ, че си бѣденъ. Тъй ти е опрѣдѣлено, да живѣешъ въ бѣднотия. И тази бѣднотия ти трѣбва да я възлюбишъ! Като възлюбишъ бѣднотията, за въ бѫдаще, въ друго сѫществувание Господь ще ти даде по-богата кръвь. Пъкъ и сега има нѣщо хубаво вложено въ кръвьта ти. Значи, животътъ е тѣсно свързанъ съ кръвьта. Духътъ пъкъ е тѣсно свързанъ съ живота. Така вървятъ тия положения. Не мислете, че вие можете да станете отвънъ, механически богати. Всѣки носи въ себе си и духътъ, и животътъ, и кръвьта. Отъ тия три фактора зависи богатството на човѣка, а не отъ насъ. Тѣ не сѫ механически нѣща, не сѫ опрѣдѣлени по единъ фаталенъ законъ, но тѣ сѫ опрѣдѣлени отъ единъ разуменъ законъ. Какъвто животъ сме живѣли въ редъ сѫществувания и както днесъ живѣемъ, съобразно съ това и Богъ постѫпва. Той ни знае отъ дѣца. Ти на едно твое разумно дѣте давашъ повече. Защо? Защото то е разумно, добро. И Богъ е опиталъ всѣки отъ насъ, знае, че нѣкои сѫ умни, разумно сѫ живѣли, работили и затова имъ дава повече. Има нѣщо добро, вложено въ тѣхъ още отъ миналото. Нѣкой отъ насъ сѫ карали много на широко. Богъ ги познава, знае какво има да се случи съ тѣхъ. Сега всѣки, който иска да обогати своята кръвь, ще започне чрѣзъ живота си. Животътъ е, който обогатява кръвьта. Който иска да обогати своя животъ, той започва съ духа. Това сѫ процеси, които трѣбва да знаете. Вие започвате и казвате: “Азъ имамъ знания, виждамъ всичко.” -Че като виждашъ, какво ще направишъ? Само ти ли виждашъ? -“Азъ имамъ знания, чувамъ”. -Че като чувашъ, какво ще направишъ? Само ти ли чувашъ? Ти може да виждашъ всички тия хора въ свѣта, но всички не виждатъ ли? Колко отъ тия, които виждатъ, ставатъ учени? Колко отъ тия, които слушатъ, ставатъ музиканти? Ние слушаме единъ концертъ, но не можемъ да го запомнимъ, а другъ като слуша, запомня цѣла пѣсень. Значи, плюсъ слушането има нещо друго. Ти минешъ покрай нѣкое мѣсто, но другъ види и запомни. Ти си миналъ и веднажъ и дважъ прѣзъ сѫщото мѣсто, но като минешъ, казвашъ: “Дали това мѣсто е сѫщото или не е?” Защо? Има нѣщо, което липсва въ този човѣкъ. Та сега вие казвате, че не сте съвсѣмъ запознати съ Господа. Азъ ще ви направя едно възражение. Това е все едно, че казвате: “Азъ искамъ да се запозная съ Слънцето.” Та нима всички хора не сѫ запознати съ Слънцето? Всичката енергия е заета отъ Слънцето. Всички хора сѫ запознати съ Слънцето. То грѣе всичкитѣ. Ама нѣкои сѫ хилави. Че какъ тъй? Нѣкой се грѣе на Слънцето и става здравъ, а другъ се грѣе на Слънцето и нѣма здраве. Защо е това? Значи, има нѣщо, което липсва на този човѣкъ. Главното, което се изисква отъ всички, е да изпълнимъ волята Божия! Ние трѣбва да възприемемъ туй Божествено благо, Слънцето, въ което се крие този Божественъ животъ, и да го използуване разумно. Само този животъ е въ състояние да ни повдигне. За това нѣщо е потрѣбно знание. Въ школата ние искаме да апелираме на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата воля, всички заедно да работятъ. Най-много се апелира къмъ вашия умъ, да работи, да мисли. Въ неделнитѣ бесѣди пъкъ се засѣга главно вашето сърце: ще чувствувате и прилагате. Умътъ ще разбира и учи, а сърцето ще чувствува и прилага. Необходимо е всѣко нѣщо да се разбира. Ако ви покажа една малка линийка, какво означава тя? - Тя може да прѣдставлява една прѫчица. Малкитѣ дѣца знаятъ прѫчката. Добрѣ. Сѫщеврѣменно на тази прѫчка може да туримъ една малка сиджимчица, една малка връвчица. Такава прѫчица дѣцата я взиматъ и съ сиджимчицата удрятъ. Съ тази прѫчица майка имъ ги удряше, тя ги учеше на първия урокъ въ живота - на послушанието. Дѣтето, като обича тази прѫчица, взема я и започва да размахва съ нея изъ въздуха и накѫдѣто мине, всичко засѣга. Но защо дѣтето туря една малка сиджимчица на тази връвь? Отдѣ му дойде тази идея? Тази връвь показва, че отъ нея излиза пластична енергия. Ако срещнете единъ магъ, ще видите, че и той има такава една пръчица, само че отъ леска. Още отъ старо врѣме магитѣ сѫ държали своитѣ прѫчици въ широкитѣ си рѫкави, които носили, каквито свещеницитѣ носятъ днесъ. Нѣкой магъ, като извади тояжката си, отъ нея излиза огнена енергия и той воюва. Дѣтето, като не може да изпрати такава огнена енергия, чрѣзъ тояжката си, казва: “Азъ съмъ магъ!” И като мине покрай кокошкитѣ и размаха прѫчицата, тѣ познаватъ, че то е магъ. Като дойде до воловетѣ и този волъ нашари, онзи волъ нашари, всички волове трепватъ. Отъ онзи истински магъ е излѣзло нѣщо невидимо и дѣтето, като изважда малката си пръчица, въ неговия умъ се заражда идеята за магъ, за мощность, затова то реализира тази идея и казва: “Азъ съмъ магъ!” Ето защо, дѣтето, като си направи такова камшиче, играе на магъ. Всички, които махатъ камшикъ, сѫ все магьосници. Нѣкой пѫть ние разглеждаме малко отвлѣчени въпроси. Казвате: “Сега животътъ ни налага нѣкои по-реални нѣща, не е врѣме до тия отвлѣчени въпроси.” Добрѣ, кажете ми, кои сѫ реалнитѣ нѣща, които сегашниятъ животъ налага? Въ какво се заключава тази реалность? - Сегашниятъ животъ се отличава по своята голѣма интенсивность. Въ пѫтуването на железницитѣ има по-голѣма интенсивность. Отъ тази голѣма интенсивность сѫ произлѣзли всички съврѣменни нервни болѣсти. Голѣмата интенсивность на живота разклаща нашитѣ нерви. Понеже не разбираме законитѣ, тази интенсивность, тази голѣма възбуденость дава обратни резултати, става подпушване, което се отразява въ ума и въ сърцето. Човѣкъ, който иска бързо да прѣживѣе, който иска да израстне изведнажъ, който иска много нѣща, той бързо остарѣва. Който бързо расте, бързо и остарѣва; който бързо остарѣва, бързо и осиромашава. Такъвъ е законътъ въ природата. Наблюдавайте явленията въ природата, ще видите, колко е послѣдователна. Колко врѣме е живѣла онази тиква, която въ продължение само на шесть мѣсеца е пуснала десеть метра стъбло? - Малко е живѣла тя. Но защо? - Понеже въ нея има голѣмо желание въ едно кратко врѣме да израстне. Скоро израства, но и скоро умира. Дѫбътъ, който расте полека, дълго врѣме живѣе. Сто години трѣбватъ на дѫба, за да израстне. Значи процеситѣ, които ставатъ въ насъ, не трѣбва да бѫдатъ бързи, но медлени, послѣдователни, методични, за да могатъ да произведатъ въ насъ онази необходима стабилность. Не се радвайте на вашата избухливость, на вашата експансивность! Казвате: “Азъ съмъ много радостенъ.” Тия чувства въ човѣка сѫ прѣходни. Тѣ моментално изникватъ въ човѣка и скоро прѣминаватъ. Тѣ сѫ резултатъ на едно разширение, на единъ приливъ въ човѣка. Тази енергия трѣбва разумно да се използува. Това показва, че твоитѣ снѣгове, ледове започватъ да се топятъ. Използувайте тѣхната енергия, тя не е постоянна. Бързитѣ радости носятъ и бързи скърби. Сѫщото нѣщо е и въ любовьта. Който скоро се влюбва, комуто скоро се запалва сърцето, скоро и угасва. Любовьта трѣбва да дойде по единъ послѣдователенъ, бавенъ начинъ, тъй както бавно медлено идва и свѣтлината: най-напрѣдъ се зазорява слабо и постепенно слънцето се издига до обѣдъ на най-високата си точка. Такъвъ е и процесътъ на Любовьта. За да се прояви Любовьта, трѣбва да се изрази поне четвъртъ отъ крѫга. Не съдържа ли тази четвъртъ, това не е любовь. Тя не е любовь, ако нейниятъ ѫгълъ е 10, или 100, или 200. Не, тя трѣбва да образува ѫгълъ най-малко отъ 900, за да се счита Любовь. Любовьта въ духовния свѣтъ не залѣзва никога. Тамъ тя прѣдставлява единъ непрѣкѫснатъ процесъ, никога не спира. Когато твоята любовь на земята достигне до своя зенитъ, тогава духовната любовь ще започне своето зазоряване. Значи, ти ще се покачишъ на едно по-високо поле въ вѣчностьта. Слѣдователно, ти ще проявишъ една по-голѣма стабилность, едно по-голѣмо разширение. Нашата любовь на земята загасва, но истинската любовь никога не загасва. Това трѣбва да знаете. Ако разбирате обикновения процесъ на загасване, това сѫ обикновени разбирания, това сѫ обикновени, прѣходни проявления на любовьта. Сега, тия идеи, които прокарвамъ тукъ, сѫ потрѣбни за васъ, за да придобиете една стабилность въ живота си. Вие се борите съ едно противорѣчие, което възниква отъ сблъскването на старитѣ съ новитѣ идеи и казвате: “Новитѣ идеи сѫ неприложими въ живота.” Защо да сѫ неприложими? Има правила, които могатъ да се приложатъ още днесъ. Едно е вѣрно, че новитѣ идеи не могатъ да се приложатъ изведнажъ, въ своята пълнота, но Любовьта напримѣръ, всѣки може да приложи въ себе си. Нѣкой казва: “Азъ не виждамъ любовьта между менъ и васъ.” Дали ти виждашъ тази любовь, това важи за тебе. Ти не трѣбва да я виждашъ, а да я чувствувашъ въ себе си. За мене е важно, какво азъ чувствувамъ въ даденъ случай. Любовьта важи само заради васъ. Всѣки отъ васъ самъ за себе си трѣбва да чувствува тази любовь. Ще бѫде смѣшно, ако вие ме питате, дали азъ имамъ любовь. Щомъ питамъ, дали имамъ любовь, това показва, че ти нѣмашъ никаква любовь. Всѣки отъ васъ си знае дали има любовь, или не. Любовьта се чувствува, не се говори за нея. Тя е единъ въпросъ, върху който, колкото по-малко се говори, толкозъ по-добрѣ. За любовьта не трѣбва да говоримъ. Тя още не предстои на научно изучаване. Речешъ ли да я изучишъ, тя си заминава и те оставя, Тя е единъ отъ ангелитѣ. Тя заминава и ти оставашъ да изучавашъ сѣнката й. Нѣма да буташъ Любовьта, ще я пазишъ свещенно. Заради нея нѣма и да говоришъ. Като я виждашъ, ще се радвашъ на нейното присѫствие. Тя, като дойде въ дома ти, ще ти донесе слѣдното: сиромашията ще изчезне, страданията ще изчезнатъ, мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ и ще внесе миръ, радость, спокойствие, потикъ, инициатива. По това се познава Божията Любовь. Сега, нѣма да туряме въ контрастъ свѣтската любовь и Божествената Любовь. Не правете такова сравнение! Има ли нужда да сравнявате единъ малъкъ чучуръ, който едва цицерика, който едва капе съ единъ голѣмъ изворъ? Не ги сравнявайте! Божията Любовь е онзи голѣмъ, обиленъ изворъ, отъ който ти ще си вземешъ толкозъ, колкото ти трѣбва. Понѣкой пѫть вие сте лакоми, искате да вземете двоенъ дѣлъ. Не ви трѣбва много. Взимайте отъ Любовьта по малко, ако искате дълго врѣме да ходите на извора. Ще вземате отначало по-малко и постепенно ще увеличавате, докато се приспособите на тази Божествена сила, която действува въ васъ. Това сѫ научни методи, съ които вие трѣбва да се справите. Прѣстанете да се съмнѣвате! Казвате: “Ама това е невъзможно!” Оставете настрана, кое е възможно и кое невъзможно. Възможно и невъзможно, това сѫ нѣща относителни, нереални. Невъзможни сѫ, докато не ги знаемъ, докато не изпълняваме волята Божия, но когато изпълнимъ волята Божия, Богъ ще има всичкото благоволение къмъ насъ. Когато изпълнимъ волята Божия, кредитъ имаме, а когато не я изпълнимъ, нѣмаме кредитъ. Такъвъ е законътъ. Това, че нѣкои отъ васъ сѫ по-умни, а нѣкои не сѫ тъй умни, то зависи отъ васъ. Всички можете да учите. Нѣкои ги е срамъ да попитатъ, когато не знаятъ или не разбиратъ нѣщо. Казватъ: “Какъ тъй, азъ 45-годишенъ човѣкъ ще отида при това дѣте, да го питамъ нѣщо. При това, имамъ такова обществено положение. Какъ ще му кажа, да ми разправи нѣщо?” Азъ глѣдахъ единъ дѣдо, казва на внучето си: “Я, дѣдовото, ми кажи, каква бѣше тази буква?” - Ето единъ благодаренъ човѣкъ! Дѣтето е малко момченце, но дѣдото го пита, каква е тази буква и то пише. -“Ха, дѣдовото, утрѣ пакъ ще ми покажешъ нѣкоя буква.” Днесъ, дѣдовото, една буква, утрѣ, дѣдовото, друга буква и току погледнешъ, слѣдъ двѣ години дѣдото чете и пише. А нѣкой голѣмъ, горделивъ човѣкъ казва: “Този малкиятъ ли ще ме учи?” Какво има въ това, стига да добиешъ знание, нека те учатъ и дѣцата. Смирение ви трѣбва! Туй малко дѣте на земята е единъ голѣмъ ангелъ въ малка форма, то е по-старо отъ дѣдото. Казвамъ, малко дѣте! Въпросъ е, кой е по-старъ: дѣдото или дѣтето? Казвамъ, туй дѣте е по-старо отъ дѣдото, затова има право да го учи, а ти ще кажешъ: “Ела дѣдовото, покажи ми тази буква!” Смирение трѣбва на ученика! На всинца ви трѣбва смирение, за да се учите. По този начинъ само ще добиете знание. Нѣма да помислите, че сте остарѣли - ще учите! Затуй казва Христосъ: “Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.” Това е по отношение на науката, по отношение на Мѫдростьта. Царството Божие е мѣсто за наука. Туй, което вие знаете, турете като основа на туй, което сега трѣбва да учите. Тукъ има нови нѣща, които трѣбва да 160 учите. Ако е въпроса да прѣповтаряме миналитѣ работи, ние можемъ да ги намѣримъ въ коя и да е библиотека. Ние трѣбва да приложимъ нѣкои отъ новитѣ положения. Азъ желая сега, да внесете Царството Божие между васъ! Всѣки отъ васъ най-първо да внесе Царството Божие въ себе си. Внесе ли го въ себе си, ще го внесе и въ околнитѣ. Ще кажете: “Възможно ли е?” - Опитайте! Азъ имамъ единъ методъ, който винаги прилагамъ въ живота си. Той седи въ слѣдното: никога не отричамъ нѣщата. Защо? Ще ви обясня. Да кажемъ, че прѣдъ мене се намира тиня. Какво правя? Азъ не взимамъ лопата да изхвърлямъ тази тиня навънъ, но гледамъ, дали може отъ тази калъ да стане нѣкое гърне, или дали може да се употрѣби като торъ за нивата. И най-послѣ, като се увѣря, че за нищо не може да се употрѣби, взема маркуча, пусна изобилно вода върху нея и така я измета навънъ. Пуснете вашия маркучъ съ вода вѫтрѣ въ васъ! Нека тече въ васъ новиятъ животъ, той ще изчисти лошото, нечистото въ васъ. Не се борете съ лошото! “Не противи се злому”, е казано въ Писанието. Не се борете съ злото, пуснете доброто да тече въ васъ, то ще уравни всичкитѣ нѣща въ живота. Азъ ще ви попитамъ: кой е най-важниятъ въпросъ въ живота? Вие не можете да отговорите, защото единъ мисли, че едно е важно, другъ мисли, че друго е важно. Въ това отношение не сте едномишленици. Или ще кажете: “Най-важниятъ въпросъ е да вѣрваме въ Бога, да слѣдваме Христа.” Всички тия нѣща сѫ важни, но кой е най-важниятъ въпросъ въ тозъ моментъ за васъ? Ако те бѣсятъ, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да те освободятъ отъ въжето. Ако се давишъ, кой е най-важниятъ въпросъ - да те извадятъ отъ водата. Ако те биятъ, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да прѣстанатъ да те биятъ. Ако нѣмашъ пари, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да имашъ. Тъй щото, най-важниятъ въпросъ, той е въпросътъ на необходимостьта, отъ какво имашъ нужда въ дадения моментъ. Всѣки човѣкъ има нѣщо най-важно въ дадения случай. Ако нѣкой мисли, че една мисъль е най-важната, тя е тази, която е потрѣбна за него. Ако тази мисъль ни съединява прѣмо съ Бога, тя е най-важната, защото ни съединява съ първия източникъ на живота, като изглажда всичкитѣ ни отношения. Тази е най-важната ни мисъль, която ще послужи за основа при разрѣшението на другитѣ мѫчни въпроси въ живота ни. Не искайте да разрѣшите всичкитѣ въпроси! Азъ не искамъ да разрѣшите всичкитѣ въпроси. Ако разрѣшите единъ въпросъ, десеть ще се повдигнатъ, ще останатъ въ ума ви неразрѣшени. Така е въ Божествения свѣтъ. Вие мислите, че ако разрѣшите всичкитѣ въпроси въ духовния свѣтъ, то е другъ въпросъ, но на земята не е така. Ако на земята разрѣшите единъ важенъ въпросъ на деня, може той да е микроскопически, радвайте се, то е достатъчно. Като сте разрѣшили този въпросъ, на другия день ще разрѣшите другъ. Разрѣшаването на всѣки въпросъ ще внесе една малка радость въ душата ви. Радвайте се, че можете да разрѣшите малкия въпросъ! И тъй, ще учите! Пъкъ всичко, което се учи въ училище, не трѣбва да го разбирате, не се стремете да разберете всичко! Какво заключение ще извадите? Азъ зная, какви ли не противорѣчиви възгледи ще има. Нѣкой ще каже: “Учительтъ ни учи, че всички въпроси не трѣбва да се разрѣшаватъ.” Другъ ще каже: “Учительтъ каза, че ние не трѣбва да бѫдемъ богати.” Ама стига ви на умъ да просите пари. Хубаво, защо просишъ? Иди работи! Като каже човѣкъ, че не иска да бѫде богатъ, трѣбва да бѫде послѣдователенъ, пари никога не трѣбва да проси. Ще отиде нѣкѫдѣ и ще каже: “Имате ли работа?” Той трѣбва да си каже: “Ако мога да изработя нѣщо съ рѫцѣтѣ си, ще ямъ; ако ли не, нѣма да ямъ.” Ти ще изкарашъ съ поть на чело прѣхраната си. Нѣма да постишъ, но ще работишъ. А сега нѣкой ще каже: “Азъ пари не приемамъ, не искамъ да се опетнявамъ.” Хубаво, онзи твой приятель може да се опетни, той може като копае земята да се окаля, а ти не можешъ. Ти можешъ послѣ да му кажешъ: “Азъ не работя, защото не искамъ да се петня съ паритѣ, но дай ми ти 100 лева отъ тия оцапанитѣ!” Затова умътъ ти стига, много си майсторъ! Каква философия е тази? Не, труди се и ти като него! Колко изкушения е миналъ този твой приятель, докато спечели тия пари! Не искашъ да вземешъ неговия товаръ, а искашъ да участвувашъ въ благата. Не, трѣбва да бѫдемъ справедливи! И между васъ нѣкой пѫть съ тия разсъждения ставате нахални. За нѣкой по-богатъ братъ казвате: “Този братъ е богатъ, той трѣбва да дава, не ги е спечелилъ съ трудъ, той все е пооткрадналъ нѣщо.” Не говорете така! Да мълчите! Че кой не е кралъ? Ако приложимъ принципа тъй, както трѣбва, кой е билъ послѣдователенъ? Кой отъ насъ е живѣлъ тъй, както трѣбва? Не говорете така! Радвайте се на този богатъ братъ, мислете, че е добъръ, не мислете за богатството му! Оставете богатството настрана! Така трѣбва да мислите, другояче не може да се разрешатъ въпроситѣ. Господь ще сѫди работитѣ. Богатиятъ е кесия на Бога. Пари ли туря Богъ, вода ли туря, то не е наша работа. Има ли право външната публика да сѫди онзи касиеръ, когото господарьтъ на банката сѫди? Нали въ банката има инспекторъ, той ще прегледа касата, ще види, дали касиерътъ е злоупотрѣбилъ, или не. Казватъ за нѣкого: “Ама той обича да бърка въ касата.” Инспекторътъ дойде, провѣри, нѣма никаква кражба. Като говоримъ за богатитѣ хора, ние ги взимаме принципиално, разбираме богатъ човѣкъ въ всѣко отношение: богата кръвь, богатъ животъ, богатъ духъ. Три вида богатство различаваме: или богата кръвь, или богатъ животъ, или богатъ духъ. Кое ще изберете? - Богатъ духъ, нали? Нѣкой отъ васъ сте богати духомъ. Тогава защо взимате пари? Противорѣчия изпъкватъ навсѣкѫдѣ въ свѣта. Гледайте най-първо да се справите съ противорѣчията. Има едно математическо положение, че въ свѣта сѫществува единъ разуменъ законъ: Всичкитѣ енергии, които сѫществуватъ въ съзнанието ни, сѫ съизмѣрими и разумно опрѣдѣлени. Азъ говоря за съзнанието. Всичкитѣ разумни енергии, които обитаватъ въ нашето съзнание, тѣ сѫ, които ни правятъ богати. Слѣдователно, не отричай разумностьта, която Богъ ти е далъ! Отричашъ ли я, ставашъ бѣденъ. Не ставай богатъ набързо! Ти признай и разработи онова, което Богъ е вложилъ въ ума ти, и богатството ще дойде. Затова човѣкъ трѣбва да има едно благородно сърце. Въ дадения случай вие трѣбва да бѫдете благодарни на туй, което имате, на тозъ животъ и на всички блага около него, които Богъ е вложилъ въ васъ. Благодарни ли сте, за въ бѫдаще ще дойде по-добро положение. Туй е философия, която ще приложите като ученици въ всичкитѣ области на живота си и ще опитате резултатитѣ й. Защото човѣкъ не може да бѫде добъръ, докато не е уменъ. Първо се започва съ ума. Коя е най-важната мисъль, която ви остана отъ всичко казано досега? (- Да въдворимъ Царството Божие въ себе си.) Какъ ще дойде това Царство Божие? Вие искате да въдворите Царството Божие на земята чрѣзъ кръвьта - то е невъзможно. Вие искате да въдворите Царството Божие чрезъ живота - и то е невъзможно. Ще започнете отъ духа, послѣ ще слѣзете въ живота и отъ тамъ ще прѣминетe въ кръвьта. Отъ Духа излиза Любовьта, а отъ Любовьта излизатъ послѣдователно всички други блага. И когато не успѣваме, то е защото започваме за Царството Божие отъ кръвьта. Царството Божие трѣбва да започне отъ духа. Този духъ, който понѣкой пѫть ни говори, туй не е Духътъ Божий, но то е Словото. Значи, туй, което ни говори, то е словото, а глава на Словото е Истината. Глава на Истината пъкъ е Духътъ Божий. Разбрахте ли сега? Тъй че първо ти ще дойдешъ до Божественото въ тебе и отъ това Божествено начало ще слѣзешъ въ разумното начало на твоя умъ. Вие искате да постигнете всичко изведнъжъ, тъй както въ 1001 нощь, съ единъ замахъ, магически. За идущата срѣда ще напишете коя мисъль е най-важна за всѣки едного отъ васъ отъ тази бесѣда. Сега, изпѣйте тоновете: “до, ми, соль, до”! Силата, смисълътъ на единъ тонъ зависи отъ туй, да внесемъ въ този тонъ нѣщо разумно. Щомъ внесемъ разумното въ единъ музикаленъ тонъ, добива се едно малко трептение, една мекота въ гласа. Да изпѣемъ упражнението: “Вечерь, сутринь отиде дойде.” Изпѣйте сега упражнението “Вдъхновение”! Тѣзи упражнения ще употрѣбимъ за тониране. Ние трѣбва да употрѣбимъ музиката като срѣдство за тониране, за възобновяване на организма. Когато обновимъ организма си, ние вече не ще можемъ да взимаме обикновенитѣ тонове. Защото трептенията на обикновенитѣ и тия на окултнитѣ тонове сѫ различни. Има малки класически парчета, които, слѣдъ като се свирятъ, образуватъ съответни цвѣтове на тоноветѣ. Силата на пѣсеньта зависи отъ цвѣта, който се произвежда отъ нея. Дѣйствително, при сегашнитѣ условия, при които живѣемъ, човѣкъ трѣбва често да се тонира. Въ нѣкои случаи, у нѣкои хора се заражда духовенъ мързелъ; други нѣкои ставатъ индеферентни, песимисти, искатъ да умратъ, да заминатъ за другия свѣтъ. Това, че искатъ да умратъ, подразбирамъ, че искатъ да смѣнятъ едно състояние съ друго. Той е недоволенъ отъ това състояние, въ което се намира, и иска да го видоизмѣни въ едно по-хармонично. Туй подразбирамъ подъ думата “смърть”, която човѣкъ желае - да прѣмине въ по-хармонично състояние, да забрави своитѣ тѫги и скърби. И нѣкой пѫть хората дѣйствително умиратъ, при което ставатъ такива промѣни съ тѣхъ. Но при бързитѣ промѣни, които ставатъ съ човѣка, не идва благословение. Всѣки отъ васъ ще си избере по една дума отъ Писанието и ще я произнася. Ще изучавате Писанието. Тия думи въ Писанието сѫ магически. Като намѣришъ нѣкоя дума, която е приятна за тебъ, ще я произнесешъ веднажъ, дважъ, ще видишъ какво влияние оказва върху тебе. Като се изучава единъ стихъ, положението е сѫщото, както когато човѣкъ изпитва изворитѣ въ природата, докато намѣри нѣкой изворъ съ хубава, чиста вода. Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 9-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ учителя на 10.XII.1924 г. София
  8. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАКОНЪ НА РАВЕНСТВО Размишление Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Разлика между събиране и изваждане.” За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между дѣлене и умножение.” Когато имаме между двама души два процеса, при които единиятъ събира, взима, а другиятъ дава, какъ ще можемъ да примиримъ тия двама души? Заемодавецътъ, който взима пари отъ тебе - събира. Нали? Ти, който давашъ - изваждашъ отъ кесията си. Слѣдователно, между онзи, който събира, и онзи, който изважда, се ражда едно чувство на неразположение, едно неприязнено чувство. Какъ ще примиримъ този вѫтрѣшенъ резултатъ? При обикновеното събиране на числата, резултатътъ върви много добрѣ, но при живото събиране, резултатътъ е другъ. За изразяване на дѣйствието събиране азъ ще употрѣбя другъ знакъ, не плюсътъ, т. е. кръстътъ, съ който си служимъ, а слѣдниятъ знакъ: Ще обърна този знакъ нагорѣ, и тогава, като искам да събера 2000 лв., съ 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Какъ ще примиримъ сега тия двама души, отъ които единиятъ има да дава, а другиятъ да взима? Въ математиката сѫществува единъ законъ, споредъ който ще съберемъ тия числа, ще ги раздѣлимъ на двѣ и по този начинъ тия хора ще се примирятъ. Значи 3000:2 = 1500 лв. Учительтъ пита ученицитѣ: “Можете ли да съберете една овца и една крава, или единъ волъ и една овца?” -“Не, Господинъ учителю.” -“Ами една свиня и една крава?” - “Пакъ не може. Господинъ учителю, въ нашето село събиратъ водата и млѣкото.” -“Какъ?” -“Като събератъ едно кило млѣко и едно кило вода, ставатъ двѣ кила млѣко.” Значи, водата може да се събере съ млѣкото. Въ природата, обаче, законътъ за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото въ обикновения животъ. Сега, вие сами ще намѣрите, какво отношение иматъ дѣлението и умножението къмъ първитѣ двѣ дѣйствия. За да боравите въ даденъ случай съ себе си, съ своето естество, трѣбва да имате извѣстни правила извънъ врѣмето и пространството. Всички вие трѣбва да се научите да дѣйствувате извънъ врѣмето и пространството и докато не научите този законъ не можете да изправите вашия характеръ. Защо? Защото характерът на човѣка не се изправя въ врѣме и пространство. Нѣкой казва: “Утрѣ ще бѫда добъръ.” Не, кажешъ ли веднажъ, че ще бѫдешъ добъръ, то е казано и свършено. Вие трѣбва да дѣйствате извънъ врѣмето и пространството, а въ врѣмето и пространството ще се проявятъ само резултатитѣ. Изявяването на твоя характеръ ще стане въ врѣмето и пространството, а изправянето му става извънъ врѣмето и пространството. То е резултатъ отъ духовния свѣтъ. Запримѣръ вие не можете да опишете, не може да прѣдадете едно ваше чувствувание на земята по никакъвъ начинъ съ никакви знаци. Какъ ще ми предадете за примѣръ, една ваша скръбь? По сълзитѣ ли? Може би да е духалъ вѣтъръ и да сѫ ти потекли сълзи. Сълзитѣ не сѫ всѣкога признакъ на скръбь. Нѣкой пѫть може да сѫ признакъ, но нѣкой пѫть не сѫ признакъ. Когато духа вѣтъръ, текатъ сълзи, когато имашъ хрема, пакъ текатъ сълзи, но всичко това още не показва, че имашъ нѣкаква скръбь. Има скръбь, която съ сълзи не може да се изрази, обаче има извѣстни черти на лицето, които показватъ скръбьта. При скръбьта мускулитѣ всѣкога се съкратяватъ, свиване става. Човѣкъ, който скърби, сърцето му се свива. При радостьта има едно малко разширение на сърцето. Слѣдователно, човѣкъ, за да разбере тия два процеса - радостьта и скръбьта, трѣбва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко и да е свиването на сърцето, въ духовния свѣтъ все ще произведе извѣстна дисхармония, която ще се отрази въ една или друга скръбь. Всѣко разширение на сърцето, както и всѣко разширение на съзнанието, е резултатъ на радостьта. Сега, защо, като означавахъ събирането и изваждането, азъ не употрѣбихъ обикновенитѣ за тия дѣйствия знаци? Знакътъ плюсъ пишемъ, като теглимъ отгорѣ надолу една отвѣсна права, послѣ друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране. Знакътъ плюсъ, т. е. кръстътъ при всички случаи произвежда противодѣйствие. Затова вие всѣкога не пишете кръстъ! Кога се пише кръстъ? Казватъ за нѣкого: “Тури му кръста!” Кръстъ турятъ на умрѣлитѣ. И когато човѣкъ дойде до кръста, той трѣбва да се спре, да концентрира ума си, трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Защото, като се напише кръста, иде ангелътъ съ меча. Щомъ си туришъ кръста, ти викашъ този ангелъ. Той идва и ти казва: “Какво искашъ отъ менъ.” Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говоришъ нѣщо лошо за нѣкой човѣкъ, ти му туряшъ кръстъ. Ти прѣдизвиквашъ двѣ противоположни сили, въ които можешъ самъ да се вплетешъ. Ако си силенъ, можешъ да избѣгнешъ това, но ако си слабъ, не прѣдизвиквай върху себе си изкуствено силитѣ въ природата. Това, което ви говоря, е за васъ, но не и за хората извънъ училището. Вие нѣма да имъ казвате нищо, тия хора, които още нищо не знаятъ, могатъ да си играятъ съ кръста, този кръстъ е за тѣхъ. Но когато нѣкой отъ васъ, на когото съзнанието е просвѣтено, напише знака кръстъ, този знакъ вече има смисълъ за него, той указва извѣстно влияние върху него. Щомъ нѣщо прониква въ съзнанието ти, щомъ го разбирашъ, ти не можешъ вече да си играешъ съ него. Когато произнасяшъ нѣкоя свещена дума, например думата “любовь”, ти нѣма да я изкажешъ набързо, но ще се спрешъ въ себе си, ще се концентрирашъ и тогава ще я изговоришъ. Тя трѣбва да означава нѣщо. Когато изговаряшъ думата “истина” пакъ ще се спрешъ, ще се концентрирашъ въ съзнанието си, свещена дума е тя. Има извѣстни думи, които като изговаряме, ще трѣбва постоянно да се спираме въ себе си, защото само така тѣ ще ни прѣдадатъ своята сила. Казваме: “любовь”, “истина”, “вѣра”. Какво нѣщо е вѣрата? И при изговаряне на думата “вѣра” пакъ ще се спрешъ. Думата “вѣра” въ български езикъ е силна дума, а думата “любовь” не е толкозъ силна. Думата “вѣра” започва съ буквата “В” - първиятъ принципъ - Богъ. Тя изразява символъ на Бога. Тази буква “В” е образувана отъ една права линия и два полукрѫга. Тия два полукрѫга, обърнати нагорѣ, означаватъ малкото сѣменце, което, посадено въ земята, се разпуква, развива и започва да расте. Отъ него излизатъ клончета и листа. Така сѫ се образували растенията въ материалния свѣтъ. Този знакъ прѣдставлява буквата “вав” въ еврейски езикъ. Отъ тази буква е излѣзла българската буква “Т” [m], гръцката буква ε - епсилонъ, българската буква “З” и цифрата “3”. Значи, нѣколко букви сѫ произлѣзли отъ тази еврейска буква. Всѣка буква изобщо прѣдставлява извѣстни течения въ природата. Тѣзи течения постоянно се мѣнятъ. Въ буквата “w” (вав) теченията отиватъ нагорѣ, въ “Т” теченията отиватъ надолу, защото тази буква изразява коренитѣ на живота, които се загнѣздватъ въ Божественото. Затова именно около буквата Т се прѣплита знака на безкрайното или вѣчното. Змията, въ този случай, не е нищо друго, освѣнъ единъ разтворенъ крѫгъ. Всѣки крѫгъ, който се разтваря, става змия. Всѣки човѣкъ, въ който става пропукване, става на змия. Слѣдователно, щомъ змията отново захапе опашката си, става пакъ човѣкъ. Значи, човѣкъ може по 10 пѫти на день да става змия, само че, безъ да има нейната външна форма. Ако човѣкъ не върви правилно въ живота си, може да става змия, само че безъ да има нейната външна форма. Ако човѣкъ не върви правилно въ живота си, може да става змия. Въ змията липсватъ крака и рѫцѣ, т. е. въ нея нѣма воля, нѣма и характеръ, но умъ има. При това, въ змията нѣма добродѣтели, крака нѣма. Защо дяволътъ влѣзе въ змията? Защото той има умъ, но воля нѣма. Слѣдователно, въ дявола нѣма разумность, затова може да кажемъ, че въ него нѣма глава, т. е. нѣма Божественъ принципъ. И въ това отношение, ако дяволътъ ти вземе рѫцѣтѣ, силенъ става, ако ти вземе краката, силенъ става. Не му ли дадешъ обаче, нито рѫцѣтѣ си, нито краката си, той е слабъ. Ако змията се обвие около тебе, може тъй да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трѣбва да оставишъ живота си да се разпукне. Не трѣбва да пропуквашъ този Божественъ крѫгъ около себе си, затова ще държишъ съзнанието си постояннно будно. Всѣки грѣхъ, всѣка лоша мисъль е пропукване. Колкото този крѫгъ се повече пропуква, толкова повече той се прѣвръща въ зѫбчесто колело. Ще кажете: “Какво отъ това, че се образува такова зѫбчесто колело?” Трѣбва да знаете тогава, че това колело нѣма да мине по гърба на другитѣ, но по вашия гръбъ и вие ще почувствувате всичката острота на неговитѣ зѫбци. Та въ окултната наука, като застѫпваме нѣщата разумно, показва ни се, защо не трѣбва да пропукваме живота си, ние сами ще страдаме. Не сѫ важни външнитѣ отношения, на живота, а именно: какъ съмъ облѣченъ, доколко съмъ ученъ, какъ говоря, какъ се проявявамъ външно и т. н. Всички тия нѣща сѫ повърхностни, а важното за менъ лежи скрито въ дълбочината на моята душа. Този, скритиятъ човѣкъ вѫтрѣ, човѣкътъ, който не се мѣни, това съмъ азъ. Този човѣкъ може да контролира благата, които Богъ му е далъ. Не е лошо когато става извѣстно пропукване въ живота на човѣка, но веднага трѣбва да се съедини този крѫгъ. И тъй, като дѣйствувате по този начинъ, като се насърчавате, вие ще направите вашия животъ по-сносенъ. Ние постоянно се оплакваме отъ страданията, оплакваме се, че имаме недоразумения, но трѣбва да знаете, че всичко това не е нищо друго, освѣнъ пропукани крѫгове. Всѣки отъ васъ може да поправи своя крѫгъ. Какъ? - Ще помислишъ за Бога и ще се съединишъ съ великия Божественъ крѫгъ. Обикни Бога и въпросътъ лесно ще се разрѣши. Туй пропукване ще се съедини и ще дойде разширение въ съзнанието ви. И въ растенията ние виждаме този крѫгъ. Най-напрѣдъ прѣдставлява едно малко крѫгче, което постепенно се разширява, безъ пропукване. Отъ него послѣ се образуватъ нѣколко концентрични крѫгове. Такива крѣгове се образуватъ и около съзнанието на човѣка. Тия крѣгове постепенно се разширяватъ и всѣко разширение носи живи, разумни сили въ свѣта. Вие казвате, че може да живѣете, както искате. Не можете да живѣете както искате. Въ този крѫгъ влизатъ крѫговетѣ на хиляди други сѫщества, тъй щото вашиятъ крѫгъ е прѣплетенъ съ тѣхъ. Казвате: “Азъ намислихъ нѣщо.” Нищо не сте намислили. Може да си намислилъ да вземешъ отъ мене двѣ хиляди лева. Но съ това ти ми ставашъ учитель и утрѣ азъ ще ти взема 10 000 лева. Слѣдъ това ти ми вземешъ 20 000 лева. Послѣ пъкъ азъ ти взема 30 000 лева и т. н. Какъвъ ще бѫде резултатътъ въ края на краищата? Надхитряването въ лъжа не е наука. То може да ти развие ума, но не и да те подигне като човѣкъ. Единъ отъ турскитѣ султани казва на единъ отъ своите везири да му доведе най-голѣмия лъжецъ отъ Цариградъ. Той му довежда единъ такъвъ лъжецъ и султанътъ му казва: “Искамъ да ми кажешъ една голѣма лъжа.” - “Азъ прѣстанахъ вече да лъжа, но за да се каже една такава лъжа, каквато ти искашъ, трѣбва да се купятъ алати.” -“Колко ти трѣбватъ?” -“Трѣбватъ ми 500 лири.” Султанътъ му дава 500 лири и праща съ него единъ от своитѣ слуги. Лъжецътъ започва да ходи отъ дюканъ въ дюканъ, докато най-послѣ мръкнало. Султанътъ го чакалъ да се върне, но той му пише едно писмо: “Тази е послѣдната лъжа, която ти казахъ.” Алати му трѣбвали! Какви алати му трѣбватъ? Алатитѣ за лъжата сѫ у него. Често вие казвате: “Азъ ще направя добро, но ми трѣбватъ пари.” Вие не сте ли този лъжецъ, който търси алати за лъжа? Той иска да направи добро, но му трѣбватъ алати, трѣбватъ му пари. Че доброто съ пари ли се прави? Ще знаете, че доброто нито съ знание става, нито съ пари става. Знанията ни трѣбва да сѫ за съвсѣмъ други работи. Паритѣ ни трѣбва да сѫ за съвсѣмъ други работи. Понѣкой пѫть вие си правите илюзии, че доброто може да се направи съ голѣмъ умъ. Ако това е вѣрно, тогава гениалнитѣ хора трѣбваше да бѫдатъ най-добритѣ. Доброто седи надъ всѣка гениалность. Нѣма по-голѣма гениалность отъ тази, щото човѣкъ да бѫде добъръ. За да бѫде човѣкъ добъръ, трѣбва да бѫде уменъ. Да дадешъ пари нѣкому, това не е добро. Това е само единъ разуменъ актъ, само едно приятно хармонично дѣйствие на ума, или една благородна постѫпка на сърцето. Да дадешъ пари нѣкому, това не е добро, то е повече знание, отколкото добро. Какво е доброто само по себе си? - Доброто, това е едно цѣлокупно проявление на Любовьта въ даденъ случай. Въ правенето на добро ти трѣбва да дадешъ всичко. Вие сега мислите, че за да бѫдете добри, трѣбва да бѫдете умни. Казвате, че нѣкой човѣкъ е зълъ, защото е глупавъ. И то не е вѣрно. Глупостьта не ражда злинитѣ. Най-често умнитѣ хора сѫ зли. Глупавият човѣкъ не може да бѫде зълъ. Злото не се е родило отъ глупавитѣ хора, но отъ най-умнитѣ, отъ гениалнитѣ, отъ ангелитѣ. Злото, грѣхътъ се родиха между тѣзи хора. Отдѣ е произлѣзло злото, нѣма да го закачаме, но трѣбва да знаете, че отъ тамъ се е родило. Дѣ се роди доброто? - Въ онзи актъ на Любовьта, когато Словото излѣзе отъ Бога. Доброто е излѣзло отъ Бога заедно съ Любовьта. Казвамъ: умътъ на човѣка трѣбва да бѫде слуга на доброто; паритѣ трѣбва да бѫдатъ слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши съ пари. Всичко външно въ свѣта може само да спомогне на доброто, което вие трѣбва да изнесете, но въ сѫщность, всичко ще извършатъ вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля. Паритѣ ви, знанието ви, това сѫ само спомагателни срѣдства. Ако мислите тъй, вие ще може да се самовъзпитате. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ много учени, ще мислятъ, че тѣ не могатъ да вършатъ добро. Да допуснемъ, че имате въ математиката слѣднитѣ изрази: а+в =с и а-в=с. Може ли а-в да е равно на с? Въ дадения случай а-в не може да бѫде равно на с. Защо тогава ученицитѣ пишатъ а-в=с? Да, вѣрно е, че а-в=с, но при извѣстни условия. Ето защо, всѣки учитель по математика провѣрява погрѣшкитѣ, които ученицитѣ му правятъ. И въ живота сѫщо така ние правимъ хиляди такива съчетания, като доказваме, че а-в=с. Казватъ нѣкои: “Не струва да правимъ добро.” Защо така? Защото нѣкой правилъ добро, та не му вървѣло, че казва: “Не струва да се прави добро, зло трѣбва да се прави, та да ти тръгне напрѣдъ.” Че каква наука е тази? Други пъкъ казватъ тъй: “Не струва всѣкога да говоришъ истината, и лъжа трѣбва.” Значи, животътъ съ истина не се подтиква напрѣдъ, ами трѣбва малко лъжа, като масълце, тя да го понамаже, че да тръгне. Това е едно неправилно математическо уравнение. Какъ мислите, съ туй математическо уравнение, може ли да тръгне животътъ напрѣдъ? Хората мислятъ, че чрѣзъ лъжа ще уредятъ живота си. Има хора, които отричатъ лъжата, но щомъ дойдатъ на тѣсно, пакъ поставятъ своитѣ математически отношения и съ тѣхъ се оправдаватъ. Нѣкои отъ тия хора не виждатъ тия отношения, не виждатъ дѣ е грѣшката въ тѣхъ, защото въ математиката има редъ такива сложни отношения, въ които всѣки може да се обърка. У нѣкои хора умътъ не е тънъкъ, за да може да схване отношенията, които сѫществуватъ въ математиката и да ги използува разумно. Сега математицитѣ казватъ, че могатъ да се събиратъ само еднородни величини. Величинитѣ а+в могатъ да прѣдставляватъ два коня, два вола, двѣ ниви и т.н., но същеврѣменно могатъ да прѣдставляватъ двѣ сили, на които резултатътъ да е равенъ на с. Да кажемъ, че двама души теглятъ едно вѫже. Може ли да се опрѣдѣли на какво е равна тѣхната сила? - Може, въ физиката има извѣстни закони за това. Каква тяжесть могатъ да изтеглятъ? Да кажемъ, че единиятъ може да изтегли 50 килограма, а другиятъ може да изтегли 10 килограма. Тогава казваме: като теглятъ двамата, работата имъ се равнява на 60 килограма. Значи, тѣ могатъ да повдигнатъ заедно 60 килограма тяжесть. Така може да се опрѣдѣли силата имъ. Ако азъ изтегля 25 килограма вода и другъ изтегли 50 килограма вода, каква ще бѫде разликата между силитѣ ни? Ние казваме, че човѣкъ трѣбва да бѣде силенъ. Каква сила е тази? - Физическа. Да вземемъ другъ примѣръ: двама души иматъ градини, но тази на втория е по-малка. Градината на първия е два декара, а на втория - единъ декаръ, затова вториятъ изтегля 25 килограма вода, а първиятъ - 50 килограма. Какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ обработването на тия градини? Ще има ли вѫтрѣшенъ духовенъ резултатъ? - Ще има физическа разлика. Но, ако тия градини прѣдставляваха тѣхния характеръ, щѣше да има една сѫществена разлика въ обработването имъ, както и въ тѣхнитѣ резултати. Слѣдователно, отъ това ние изваждаме слѣдния законъ: Материалнитѣ блага не могатъ да направятъ човѣка добъръ. Тѣ сѫ условия за него. Тия условия можешъ да използувашъ за добро, но тѣ не могатъ да направятъ човѣка добъръ. Друго твърдение: Материалнитѣ лишения не могатъ да направятъ човѣка зълъ. Богатството не може да направи човѣка добъръ, сиромашията не може да направи човѣка зълъ. Тѣ сѫ двѣ положения, които се изключватъ. Ние, съвременнитѣ хора, вѣрваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда злото. Не е вѣрно. Въ сиромашията се раждатъ злини отъ единъ родъ, въ слабитѣ натури обаче, и въ богатството се раждатъ други злини. И богатството има своите добрини, и сиромашията има своитѣ добрини; и богатството има своитѣ злини, и сиромашията има своитѣ злини. Слѣдователно, нѣма да влагате въ ума си слѣдната мисъль: Азъ съмъ богатъ, значи, мога да бѫда добъръ. Ти можешъ да бѫдешъ добъръ, но не уповавай на богатството. Пъкъ сиромашията ти да не бѫде една спънка, да кажешъ: азъ съмъ сиромахъ, какво може да стане отъ мене? Не, ти въ сиромашията ще си държишъ главата високо, ще мислишъ ясно, както когато си богатъ. Когато си сиромахъ, трѣбва да мислишъ тъй, както когато кесията ти е пълна. Това е истинския човѣкъ. Ако азъ мога да уповавамъ на Бога, ако имамъ благоволението Му, то и сиромахъ да съмъ на земята, пакъ ще имамъ всичкото богатство, т. е. вѫтрѣшно въ себе си ще се чувствувамъ богатъ. Какво по-голѣмо богатство отъ това, да мога да се изложа на слънцето и да се ползувамъ отъ неговитѣ лѫчи? Това не е ли богатство? Кой е богатъ човѣкъ? Може ли да се нарече богатъ този, който има пари, но е хилавъ, парализиранъ, та трѣбва други да го изваждатъ на слънце? Какво му струватъ пълнитѣ съ пари кесии? Какво му струватъ тогава пълнитѣ съ жито житници? Богатъ ли е този човѣкъ? Не, сиромахъ е той. Кое е за предпочитане въ този случай: да си бѣденъ, но здравъ, или богатъ и боленъ? И сиромахътъ може да бѫде парализиранъ, хилавъ и да каже: “Господь ме направи сиромахъ.” Не вѣрвайте въ това! Богъ не прави хората нито сиромаси, нито богати. Ние сами ставаме богати и сиромаси. Това сѫ положения само на земята. Туй, което Богъ прави съ насъ е, че Той ни изпълва съ своята Любовь и иска да живѣемъ, да бѫдемъ Нему подобни. Любовьта Му се внася въ насъ като единъ великъ законъ и ражда доброто. Слѣдъ това, като слѣземъ ние на земята, доброто става условие, основа, за да се прояви човѣшката интелигентность, човѣшкия умъ. При тази интелигентность по-нататъкъ можемъ да използуваме благата, които сѫществуватъ на земята. И тъй, нѣма да ставате богати, нѣма да ставате сиромаси, тѣ сѫ относителни положения, съ които вие трѣбва да се примирите. Отъ васъ зависи да бѫдете богати или сиромаси. Ако нѣкой отъ васъ е сиромахъ, той самъ е рѣшилъ да бѫде сиромахъ; ако нѣкой отъ васъ е богатъ, той самъ е рѣшилъ да бѫде богатъ. Всѣки трѣбва да е доволенъ от своето положение. Ако нѣкой е рѣшилъ да бѫде ученъ, той ще бѫде ученъ. Ако нѣкой е решилъ за себе си да има малко знания, малко и ще знае. Всѣки човѣкъ има туй, което си е пожелалъ. За въ бѫдаще може да промѣните положението си. Всѣки отъ васъ може да стане ученъ. Ала кога? - Не сега, слѣдъ врѣме. Туй може да ви се вижда противорѣчиво, но е фактъ. Да допуснемъ, че вие имате баща, който разполага съ сто декара земя. Вие сте петима братя и петь сестри. По колко ще ви се падне отъ тази земя? - По 10 декара. Ако ти искашъ да бѫдешъ богатъ, ще трѣбва да оберешъ братята си, иначе други външни условия нѣма. Тогава какво ще правишъ! (-Не трѣбва да се дѣлятъ.) Да, не трѣбва да се дѣлите, а да се съберете всички заедно и така, като работятъ 10 души задружно, работата ще върви. Тогава законътъ е слѣдния: Човѣкъ, понеже има десеть пръсти на двѣтѣ си рѫцѣ, всички ще се подчиняватъ на главата и така той ще бѫде богатъ. Понѣкой пѫть вие се докачате, че нѣкой билъ на по-голѣмо почитание отъ васъ. По-голѣмо почитание отъ това, съ което се ползува голѣмия пръстъ, има ли? Палецътъ подкрѣпя всичкитѣ пръсти, но има нѣщо, по което всички си приличатъ, въ което всички сѫ равни - то е, че всички еднакво страдатъ. Дѣто и да заболѣятъ, голѣмиятъ или малкиятъ пръстъ, въ болестьта имъ нѣма разлика. Като те заболи малкиятъ пръстъ, тъй го пазишъ, както ако би тѣ заболѣлъ и голѣмиятъ пръстъ. Само въ страданията си пръститѣ сѫ равни. Слѣдователно, ние си мязаме въ свѣта само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трѣбва да страдаме. Щомъ страдаме, всинца сме равни. Господь, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания и тогава се приравняваме като страдаме, спомняме си и за своитѣ братя. Голѣмиятъ пръстъ, като заболѣе, казва на другитѣ пръсти: “Мълчете вие тамъ, не говорете!” Щомъ заболѣе малкиятъ пръстъ, показалецътъ не се показва, той се свива. Кѫдѣто и да ходите, вие показвате все малкия си пръстъ, него сочите навсѣкѫдѣ, значи, малкиятъ пръстъ заповѣдва, всички му се подчиняватъ, и голѣмиятъ, и показалецътъ, всички му се подчиняватъ. Значи, въ свѣта има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щомъ дойдатъ страданията въ свѣта, въпросътъ е разрѣшенъ. Всѣко страдание въ насъ трѣбва да внесе въ душата ни една велика Божествена мисъль. Пръстъ те боли - разрѣши единъ основенъ законъ, да прѣмахнешъ всички прѣгрешения, които си сторилъ и които стоятъ като тъмни петна въ съзнанието ти. Като видя, че нѣкой прѣвързалъ пръста си, азъ казвамъ: Добрѣ, че му е дошло това страдание, защото всички хора и богати, и сиромаси сѫ равни при страданията си. Затуй трѣбва да благодаримъ на Бога за страданията, които ни праща. Въ този случай, какво означава знака на равенството? На какво може да се уподоби знака равенство? - На страданието. Значи а+в = с, т. е. “а” и “в” страдатъ, при което сѫ равни на “с”. Когато пъкъ имаме а-в, което не е равно на “с”, това изразява голѣмия пръстъ, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнатъ нагорѣ. Тази величина отвънъ е отрицателна, но вѫтрѣ въ живота е положителна величина. Слѣдователно, при събирането хората сѫ равни, а при изваждането не сѫ равни. Да извадишъ нѣщо, значи да го покажешъ навънъ. Изваждането не е взимане. Ти изваждашъ нѣщо, за да го покажешъ, но то пакъ си остава въ тебъ. Изваждашъ нѣкой недѫгъ или извѣстна добродѣтель, но не я давашъ - изваждашъ я и пакъ я държишъ за себе си. Изваждаме една английска лира и пакъ я туряме въ кесията си. Изваждането още не показва, че нещата сѫ отишли вънъ отъ насъ. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдания въ себе си, тогава кога ще се роди недоволството, когато събирашъ или когато изваждашъ? - Когато изваждашъ, т. е. по-право, когато ти взематъ нѣщо. Когато ти даватъ нѣщо, ти не се дразнишъ, но когато ти взематъ нѣщо, ти се дразнишъ. Ако ти взематъ дрехи, пари или изобщо когато насила изваждатъ нѣщо отъ тебе, тогава се раждатъ всички неприятности въ живота ти. При събирането, въ правия смисълъ на думата, всички ние сме равни. Вие можете да опитате този методъ, безъ да го вземете като абсолютна истина. Това е математическа вѣроятность, която трѣбва да опитате. На земята ние ще си служимъ съ математически вѣроятности, съ абсолютни истини не можемъ да си служимъ. Когато нѣкой пѫть повдигаме такива въпроси, трѣбва да ги разглеждаме като математически вѣроятности, като допустими. Това е процесъ, който трѣбва да стане и въ ума ви, и въ сърцето ви, да се научите да разсѫждавате правилно. Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намѣрите въ природата. Тѣ сѫ символи. Буквата “Т” напримѣръ, може да я намѣрите изразена въ човѣшкия носъ. Вѣждитѣ, това сѫ противоположни сили, които постоянно се поляризиратъ. Истинскиятъ човѣкъ, това е носътъ му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силитѣ, които се проявяватъ въ веждитѣ, ставатъ понѣкога противодѣйствуващи сили, които постоянно се измѣнятъ. Ето защо разумното, Божественото трѣбва да пази равновѣсие между тѣзи сили, защото тѣзи вѣзни може да се наклонятъ въ една или друга посока, но не могатъ да се завъртятъ. Тѣ могатъ да се завъртятъ само въ такъвъ случай, ако носътъ изчезне, т. е. ако разумностьта у човѣка може да се прѣмахне. Само тогава може да се образува единъ крѫгъ на движение. Значи носътъ показва, че дотогава, докато ние мислимъ, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване въ живота ни. Тогава ние ще имаме едно равновѣсие. Слѣдователно, ще имате прѣдъ видъ слѣдното правило: Когато сте развълнувани, сутринь или вечерь, концентрирате ума си или къмъ края на носа, или къмъ центъра на вѣждитѣ. Защо? Въ вѣждитѣ вѫтрѣ, между космитѣ има празнина, наречена: “Празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения умъ”. Ще се концентрирашъ, ще държишъ ума си буденъ, докато ти дойде една свѣтла мисъль, едно просвѣтление. Да кажемъ, че ти рѣшавашъ единъ важенъ въпросъ. Спри ума си върху него и следъ малко ще проблесне една малка свѣтлина, ще ти дойде една свѣтла мисъль, която ще тѣ напѫти къмъ този пѫть, въ който трѣбва да тръгнешъ. Понѣкой пѫть, когато на хората имъ дойдатъ голѣми страдания, свиватъ вѣждитѣ си. Когато човѣкъ свие вѣждитѣ си, той несъзнателно концентрира ума си къмъ центъра на вѣждитѣ. Щомъ концентрирате ума си нагорѣ, вие го проектирате отъ центъра на главата си къмъ слънцето, т. е. къмъ централното слънце на духовния свѣтъ. Ние опрѣдѣляме, че Богъ е надъ главата ни. Не мислете кѫдѣ е Богъ. Щомъ проектирате ума си къмъ вѣждитѣ, нагорѣ, непрѣменно твоята мисъль ще донесе нѣкакво благо въ живота ти. Да не мислитѣ, че ще рѣшите нѣкакви важни въпроси. Не, това сѫ малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че съ този методъ нѣма да имате нужда отъ нищо. Не, това сѫ малки опити. Сега, разбрахте какъ седи работата. Сега, нѣма да завършваме въпроситѣ. Вие си мислитѣ, какъвъ ли ще бѫде краятъ. Тази работа нѣма край. Ние сме все въ началото. Не чакайте края. Въ пѣнието, което прилагаме тукъ, моето желание не е да ви направя пѣвци, да ви прѣподавамъ музика, защото, ако искате да станете пѣвци, трѣбва да влѣзете въ музикално училище. Тия елементарни работи трѣбва да ги знаете. Ний засѣгаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлѣчение. Като нѣма какво да правимъ, ще пѣемъ малко. Ние нѣма да пѣемъ много правилно. Азъ не искамъ правилно пѣние, защото споредъ менъ, правилното пѣние е въ училищата. Тамъ има правилно пѣние. Запримѣръ, плачътъ е неправилно пѣние. Нѣкой плаче, за да произведе ефектъ; нѣкой пѣе, за да произведе ефектъ, но такова пѣние сѫщо тъй е неправилно. Такъвъ пѣвецъ не пѣе за себе си, не пѣе за самото изкуство, затова именно не пѣе правилно. Азъ искамъ всички вие да пѣете за себе си. Пѣнието въ този случай е единъ видъ тониране. Сега, можете ли да изпѣете упражнението “Кажи ми ти Истината” на друга нѣкоя мелодия? Мислите ли, че този начинъ, по който я изпѣхме, е най-правилниятъ? Коя дума е по-хубава, животъ или свобода? (Учительтъ пѣе “Ще ходя въ Твоя пѫть на Истината и живота, Господи, Боже мой!” Всички ще се стремите да освободитѣ душата си. И щомъ се освободи душата ви, вашитѣ гласове сами ще се развиятъ. “Ще ходя”, какъ? - Ще ходя съ онази Божествена Любовь, която е вложена въ нашитѣ души. Само при този случай може да се каже на човѣкъ Истината. Това е отговорътъ на “кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа” или “кажи ми ти Истината, която носи животъ за моята душа”. Отъ тия двѣ думи, коя бихте избрали? Животъ или свобода? - Животъ, защото слѣдъ него ще дойде свободата. Ако искате да употрѣбите музиката като средство за възпитание, ще употрѣбите низкитѣ тонове за подкрѣпа, за засилване на характера си. Тѣ даватъ стабилность на душата. А пъкъ високитѣ тонове даватъ интенсивность, движение. Когато искашъ да мислишъ бързо, да се движишъ бързо, високо пѣй, но когато искашъ да дадешъ стабилность на характера си, да издържашъ страданията, употрѣбявай низкитѣ тонове. Пѣйте вѫтрѣшно, но така, че като пѣете, самъ да се харесвате. Всѣки отъ васъ самъ трѣбва да бѫде и пѣвецъ и слушатель. Най-първо пѣйте тихо, умствено, на себе си. Който пѣе така, следъ мѣсецъ, най-много слѣдъ 2-3 мѣсеца туй пѣние ще слѣзе въ сърцето, отъ сърцето въ гърлото и гласътъ постепенно ще се подобрѣва. Вие трѣбва да пѣете! А сега, ставате сутринь, не пѣете, а си казвате: “Тежъкъ е животътъ!” Кѫдѣ му е тежестьта? Колко тежи животътъ? - Никаква тяжесть нѣма животътъ. Той е само едно благо. Тежесть е когато нѣмашъ животъ. Затуй започни да пѣешъ. Първото нѣщо е това. Казва се, че ангелитѣ винаги пѣятъ. Първото нѣщо у тѣхъ е, че като се събудятъ, започватъ да пѣятъ. Събиратъ се заедно около 50, 100, 200, 500 хиляди ангели и всички започватъ изведнажъ сутринната си молитва. Тѣ оправятъ своята тиха утринна пѣсень нагорѣ къмъ Бога. Тѣ, макаръ и да живѣятъ на небето, отправятъ се пакъ нагорѣ, защото и надъ тѣхъ има небе. Надъ тѣхното небе пакъ има друго небе и т. н. Пѣете ли и вие, ще забравите свѣта, ще забравите и материалнитѣ работи. Само по този начинъ душата ви ще се разшири и ще кажете: “Струва си да се живѣе между тия ангели, които така хубаво пѣятъ.” Като свършатъ пѣнието си, пакъ съ пѣние тръгватъ на работа. Тѣ пѣятъ толкозъ тихо, че никой не ги чува. Трѣбва да имашъ ухото на единъ ангелъ, за да ги чуешъ. И ние, като се събираме, трѣбва да пѣемъ, за да изразимъ душитѣ си въ трептението на пѣсеньта. Нѣкои отъ васъ казватъ: “Пѣнието е за младитѣ, за глупавитѣ хора, но ние старитѣ, не трѣбва да пѣемъ.” Не, старитѣ трѣбва да пѣятъ повече отъ младитѣ. Младитѣ и безъ това пѣятъ, човѣкъ, който пѣе, не остарява скоро. Стани сутринь, изпѣй една малка, хубава пѣсень! Пѣй тихо, безъ да безпокоишъ другитѣ. Въ това отношение бихъ желалъ да приличате на ангелитѣ. Вие какво правите? Слушате какво казватъ песимиститѣ. Слушамъ нѣкой казва: “Сериозна работа, страшна работа, какво да се прави?” Какво ще правишъ? - Изпѣй една пѣсень и всичко ще се разреши. Знаете ли какъ ще се избавите? Ако те срещне на пѫтя нѣкоя мечка, спри се, започни да пѣешъ. Като пѣешъ дълго време и мечката слуша. Най-послѣ тя се оттегля, отбива се. Успѣешъ ли да направишъ това, ти си отъ онѣзи пѣснопѣйци, които и мечката разбира. Ще кажете: “Какъ ще ми дойде на умъ да пѣя?” Страданието, това е мечката. Седни отгорѣ на страданието, попѣй му, отправи ума си къмъ Бога нагорѣ и тази мечка току изведнажъ ще се отбие и ти ще се освободишъ. Ето дѣ е смисълътъ на живота. Приложи пѣнието като благо въ сѣмейния животъ. А изкуството да пѣешъ, то е привилегия само за малцина, да бѫдешъ пѣвецъ, да излѣзешъ на сцената, всички нѣматъ тази дарба. Такъвъ пѣвецъ можешъ да станешъ въ друго нѣкое прѣраждане. За себе си, обаче, можешъ да пѣешъ. Сутринь излѣзъ на сцената, пѣй колкото искашъ, но за външния свѣтъ кредитъ трѣбва. Има пѣснопойци родени, изпратени специално за свѣта. Тѣхното мѣсто е опрѣдѣлено. Такъвъ пѣвецъ нека взема пари, стига да пѣе хубаво - това нищо не значи. И цигуларьтъ сѫщо нѣка взема пари, стига да свири хубаво. Той все ще внесе нѣщо хубаво и благородно въ хората. Хубавитѣ нѣща съ пари не се купуватъ. Че сме дали 50, 100 или 1000 лева, нищо не значи. Едно хубаво свирене струва повече отъ хиляда лева. Едно хубаво свирене съ нищо не се заплаща. Казвамъ, пѣйте по новия начинъ! Нѣкой пѫть вие се смущавате. Не, ще се борите, вие можете да пѣете добрѣ. Ще се молите на ангелитѣ, ще кажете: “Моля ви се елате, научете ни да пѣемъ тъй, както вие пѣете!” Тѣ все ще ви дадатъ малко отъ своето изкуство, поне отъ трошицитѣ ще ви дадатъ малко. И тъй, пѣнието е необходимо за васъ, за да бѫдете добри и весели. Като пѣешъ можешъ да вземешъ метлата и да метешъ. Като дойде пѣсеньта работата навсѣкѫдѣ е лесна. Днесъ напримеръ, имашъ работа съ много хора, работата ти върви трудно. Какво трѣбва да направишъ? - Пѣй! Щомъ пѣешъ, като се върнешъ, ще кажешъ: “Слава Богу, днесъ прѣкарахъ много добрѣ.” Плюсътъ и минусътъ по този начинъ се уравняватъ. Хората ще сѫ равни и въ плюса и въ минуса. Размишление. Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 8-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 3.XII.1924 г. София
  9. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЕЛЕНИТѢ НА ЖИВОТА - РАДОСТИ И СКЪРБИ Размишление За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между събиране и изваждане.” Има едно живо събиране и едно живо изваждане. Нѣкой пѫть изваждането е приятно. Напримѣръ, приятно е когато изваждашъ картошки изъ земята. Понѣкой пѫть, като наблюдавамъ хората, намирамъ особени състояния въ тѣхъ, които се дължатъ на неразбиране на ония основни положения, които сѫществуватъ въ живота. Така и вие всинца, имате особени възгледи за живота. Всѣки отъ васъ има особени възгледи и иска споредъ неговитѣ възгледи да се нареди и самия животъ. Вие искате нѣщата въ природата да вървятъ тъй, както вие мислите. Допуснете, че вие сте въ Индия, една тропическа область и тръгвате отъ тамъ леко облѣченъ, както сѫ облѣчени индуситѣ - само съ една тънка дълга дреха и съ една чалма. Тъй облѣченъ, тръгвате за Хималаитѣ, тия високи планини. Какъ мислите, докѫдѣ ще стигнете? Съ такива дрѣшки, прѣзъ които се виждатъ рѫцѣтѣ, каквито дамитѣ често носятъ, докѫдѣ ще достигнете? Такива тънки дрѣхи за единъ топълъ климатъ, разбирамъ, но трѣбва да знаете, че всички области въ живота не сѫ топли, има и студени области; не всички области сѫ тихи, има и бурни области. Слѣдователно, вие трѣбва да бѫдете разумни, да знаете, че въ пѫтя на живота ще срещнете най-разнообразни промѣни и когато ги срещнете, трѣбва да кажете: “Това е въ реда на нѣщата - вѣтърътъ може да бѫде по-силенъ или по-слабъ, студътъ може да бѫде по-силенъ или по-слабъ и топлината може да бѫде по-голѣма или по-малка.” Вие казвате: “Ние знаемъ тия работи!” Между знание и прилагане на това знание има разлика. Отъ неразбиране на нѣщата, понѣкой пѫть въ васъ се заражда една индеферентность, изгубва се интересътъ. Защо? - Вие сте еднообразни. Ако излѣзете сега на Витоша или пѫтувате прѣзъ нѣкоя планинска область цѣла покрита съ снѣгъ и не пазите съзнанието си будно, щомъ не сте добрѣ облѣчени, краката ви започватъ да истиватъ и у васъ се заражда желание да си починете. Седнешъ да си починешъ и току погледнешъ, заспалъ си и тъй останешъ. Значи снѣгътъ хипнотизирва съ своето еднообразие, но трѣбва да знаете, че щомъ заспите ще пострадате. Слѣдователно, за да не заспиваме на земята, идватъ редъ промѣни въ състоянията ни: страдания и радости. Това сѫ промѣни, които ставатъ и въ самата природа. Ако на земята всичко бѣше радость, или ако всичко бѣше страдание и въ двата случая бихте заспали. При радоститѣ вие щѣхте да се стопите, а при скърбитѣ щѣхте да замръзнете - нищо повече. Сега вие искате радости, но не разбирате законитѣ на природата. Ако пъкъ искате скърбитѣ, резултатътъ ще бѫде сѫщиятъ. Но когато съедините скърбьта и радостьта, ражда се великото въ свѣта, ражда се животътъ. Радоститѣ и скърбитѣ, това сѫ пеленитѣ, които обвиватъ човѣшкия животъ. Това сѫ двѣ различни състояния. Азъ не говоря за страданията, както вие ги схващате. Това сѫ отживѣли схващания. Страданията, тъй както ние ги знаемъ, тъй както сѫществуватъ, това сѫ обвивка на самия животъ, тѣ сѫ една необходимость, една неизбѣжность. И да ги разбирате, и да не ги разбирате, ще страдате. Като казвамъ и да ги разбирате, и да не ги разбирате, въ философската смисъль на думата подразбирам: и да ги искате, и да не ги искате, тѣ пакъ ще дойдатъ. Всички сѫщества, които сѫ минали прѣди насъ, все сѫ страдали. Ние искаме да минемъ прѣзъ сѫщия пѫть, но като царски синове, безъ страдания. За никого не се прави изключение. Азъ искамъ да срѣщна нѣкого, комуто се е направило изключение. Привидно може да се показва, че нѣкой не страда, но въ сѫщность не е така. Всѣки ще си плати данъка. Кой какъ дойде на земята, ще страда. Има извѣстни правила, на които всѣки трѣбва да се подчини. Неизбѣжно е това! Тия двѣ положения въ живота - радость и скръбь, ще помните, за да не се ражда индеферентность у васъ. Нѣкой казва: “Животътъ не ме интересува.” Казвамъ, настанало е еднообразие въ васъ. Голѣмата скръбь е родила еднообразието. Какво трѣбва на този човѣкъ? - Малко радость. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ нѣма нито петь пари. Дайте му 100 - 200 лева, веднага ще внесете въ него една малка топлинка и той ще каже: “Животътъ сега има малко смисъль.” Ако му дадете още 400 - 500 лева, сърцето му ще тупа още повече. Ако му дадете 2 - 3 - 5 - 10 - 100 - 300 000 лева, той ще каже: “Сега вече съмъ напълно осигуренъ”, и ще започне да си урежда живота. Вземете ли му паритѣ, по обратния пѫть ще дойде въ него сѫщото състояние. Ние, хората на земята, сме забавление за по-висшитѣ сѫщества на небето. И азъ мога да ви кажа, че тѣ правятъ опити съ васъ, опитватъ вѫтрѣшния животъ, който се развива въ васъ. Тѣзи думи, които ви казвамъ, сѫ вметнати. Тѣ сѫ само едно положение, което трѣбва да имате всѣкога прѣдъ видъ въ ума си, за да се радвате вѫтрѣшно въ себе си и при най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания. Сега напримѣръ азъ, турямъ си едната рѫка на масата, а съ другата държа верижката на часовника си. Защо? Вие казвате, че тия движения сѫ несъзнателни. Ако сѫ несъзнателни, питамъ ви: защо именно въ този случай едната си рѫка турямъ на масата, а съ другата държа тази верижка? Азъ нѣма да обяснявамъ причината на това нѣщо, тя е скрита, вѫтрѣшна, но само ви нахвърлямъ тази мисъль, да размишлявате върху нея. Ще ви прѣдставя другъ единъ примѣръ: Допуснете, че имате три ябълки: едната отъ тѣхъ расте въ топлия поясъ; втората - въ умѣрения, а третата - въ студения поясъ. Тия ябълки се срѣщатъ и се разговарятъ. Какви ще бѫдатъ тѣхнитѣ отношения? - Различни. Защо? Коя отъ тѣзи ябълки е най-красива? - Която е отъ топлитѣ страни. Какви особености ще има тая ябълка, която расте въ умѣрения поясъ, както и тази, която расте въ студения поясъ? Тази ябълка, която расте въ студения поясъ, има по-малки условия за развитие отъ другитѣ двѣ ябълки. Съ ябълкитѣ е така, но съ хората е обратно. Хората, които живѣятъ въ тропическитѣ мѣста, споредъ този законъ би трѣбвало да сѫ най-интелигентни, да иматъ най-висока умствена култура, а тия хора, които живѣятъ въ умѣрения и студения поясъ, би трѣбвало да иматъ по-слаба култура. Обаче ние виждаме, че по-висока култура иматъ хората въ умѣрения поясъ, отколкото тия въ топлия поясъ. Туй, което е вѣрно за растенията въ дадения случай, не е вѣрно и за хората. Общото заключение е слѣдното: Туй, което въ дадена епоха е вѣрно за животнитѣ, не е вѣрно за човѣка; и туй, което е вѣрно за човѣка, не е вѣрно за животнитѣ, има едно вѫтрѣшно различие. Туй показва, че растенията, животнитѣ и човѣкътъ се намиратъ въ разни области на битието, дѣто животътъ циркулира по разни начини. Всичкитѣ нѣматъ еднакви условия, не могатъ да се развиватъ по единъ и сѫщи начинъ. Запримѣръ, ако на земята има благоприятни условия за развитие, въ астралния свѣтъ е обратното. То значи: когато имате приливъ на живота въ физическия свѣтъ, въ астралниятъ свѣтъ имате отливъ. И когато имате въ астралния свѣтъ приливъ, материалния свѣтъ и въ умствения свѣтъ имате отливъ. Тия състояния на живота се редуватъ непрѣкѫснато. Слѣдователно, възвишенитѣ души, които разбиратъ този законъ, избѣгватъ страданията. Щомъ изгубятъ условията на единъ свѣтъ, отиватъ въ другъ. Тѣ постоянно се качватъ и се връщатъ. Тѣ отиватъ тамъ, дѣто има условия. Това сѫ богати хора. Вие всички трѣбва да станете умни! Само по този начинъ ще може да регулирате радоститѣ и страданията. Когато настане периода на страданията, на мѫчнотиитѣ на земята, трѣбва да знаете начинъ, какъ да се прѣселявате въ нѣкой другъ свѣтъ, за да започнете новъ животъ. Сега, да се повърнемъ къмъ главната мисъль. Въпросътъ се отнася до сегашния животъ, а не до бѫдещия. Взимайте урокъ от природата! Ако вземете да дъвчите хлѣбъ, но нѣмате плюнка, можете ли да го сдъвчите? Ако нѣмате плюнка, какво ще правите? - Ще го сдъвчите, но ако речете да го глътнете, плюнка ви трѣбва. Ако нѣмате никакъ плюнка, ще ви трѣбва поне малко водица. По аналогия на какво ще уподобите тази плюнка? Растенията, за да израснатъ, трѣбва имъ вода. Значи, за живота на растенията водата е плюнка, която улеснява условията имъ. Общото заключение, отъ което трѣбва да се ползувате въ живота си, е слѣдното: Не се стремете да корегирате природата въ нейните дѣйствия! Това е едно отъ правилата, които трѣбва да спазвате. Всѣки, който се е опиталъ да корегира природата, си е създалъ една отъ най-голѣмитѣ злини. Щомъ помислишъ, че въ природата има извѣстни дефекти, ти си създавашъ една отъ най-голѣмитѣ дисхармонии въ живота. Азъ говоря за Божествената природа. Нѣкой пѫть ние считаме нашитѣ прояви за природни, но трѣбва да знаемъ, че въ Божественитѣ прояви всичко е въ хармония или най-малко въ съгласие. По възможность ще си мислите, че вашиятъ животъ е поставенъ въ хармонични условия и ако има извѣстна дисхармония, тя се дължи на нѣкакви ваши състояния. Туй ще пазите като правило въ живота си. Въ свръзка съ това, ще ви прочета 12 глава отъ Посланието Евреемъ Апостолъ Павелъ се обръща съ тази глава къмъ онѣзи окултни ученици, които сѫ разбирали законитѣ. “Слѣдователно и ние, като сме обиколени отъ такъвъ облакъ отъ свидѣтели, да отхвърлимъ всѣка тегота и грѣха, който ни лесно сплита.” Грѣхътъ, външнитѣ погрѣшки често ни спъватъ. Ние се спъваме отъ това - отъ онова. Допуснете, че вие минавате покрай гората и питате, защо това дърво е паднало на една страна, защо друго дърво е паднало на друга страна? Мислите ли, че ако философствувате така, ще стигнете въ скоро врѣме вашето прѣдназначение? “И съ търпение да тичаме на прѣдлежащето намъ поприще, като гледаме на Исуса, началникътъ и съвършительтъ на вѣрата, който заради прѣдлежащата Нему радость, прѣтърпѣ кръстъ като прѣзрѣ срама и седна отдѣсно на прѣстола Божий.” Сега мнозина християни си представляватъ този прѣстолъ нѣкакъ особено, а той означава онова любовно отношение, което трѣбва да имаме къмъ Бога. Той означава поглъщане или хармонизиране съ първия принципъ. “Отъ дѣсно на Бога” подразбира мѣсто въ Любовьта Божия. “Защото мислете за Тогозъ, Който прѣтърпѣ на себе си таквозъ противорѣчие отъ грѣшнитѣ, за да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.” Често, студенти, които следватъ въ университета, като видятъ нѣкой ученъ професоръ, искатъ да бѫдатъ учени като него, безъ да взематъ подъ внимание, колко страдания е прѣтърпѣлъ този ученъ, докато стане такъвъ - мислятъ, че тази работа е много лесна. И вие можете да бѫдете учени, но ще имате прѣдъ видъ усилията на този ученъ човѣкъ. “Не сте се съпротивили още до кръвь, като се борите срѣщу грѣха. И забравили сте увѣщанието, което ви говори като на синове и казва: Сине мой, не прѣзирай наказанието Господне, нито да ослабѣвашъ, когато те изобличава.” Вие сте много весели, когато бащитѣ ви даватъ дрешки, но като ви турятъ на работа, като ви дойдатъ лишения, тогава около васъ не се минава вече. Неразположени сте духомъ, веднага добивате песимистично настроение и казвате: “Животътъ нѣма смисълъ, трѣбва да си замина за небето.” Не, човѣкъ лесно излиза отъ небето но мѫчно се връща. Щомъ иска да се върне въ небето, трѣбва да има приготвено мѣсто за него. Небето не приема човѣкъ, за който нѣма отредено мѣсто. Щомъ му опрѣдѣлять мѣсто, той може вече да отиде на небето. Дохождатъ пратеници отъ тамъ и го задигатъ. Като нѣма опрѣдѣлено мѣсто за тебе, може съ години да плачешъ, но ще седишъ и ще чакашъ врѣмето си. Казватъ ти: “Нѣма още мѣсто за тебе, тукъ ще седишъ.” Щомъ ти приготвятъ мѣсто, ще те повикатъ. “Защото, когото Господь обича, наказва го.” Защо го бие? Ще кажете: “Само за бой да не става дума!”Ами по-голѣмъ бой отъ смъртьта има ли? Кой светия не е битъ? Светиитѣ сѫ били бити така, че всичкитѣ имъ кости сѫ били строшени на парчета, не е оставалъ здравъ ни мускулъ, ни нервъ. Разбирате ли какъвъ бой е билъ този? Чудни сѫ хората днесъ, когато все за любовь говорятъ. Не, трѣбва да знаете, че такъвъ прѫтъ сѫ яли светиитѣ, какъвто не можете да си прѣдставите. И вие ще ядете такъвъ прѫтъ. Какво мислите? Прѫтъ има, ще играе той и по краката, и по рѫцѣтѣ, хубаво шибане ще има и слѣдъ като минете туй шибане, тогава у васъ ще остане истинскиятъ животъ и вие ще възкръснете. Така ще се освободите отъ стария човѣкъ и ще остане новия. Това е фигура на рѣчьта. Страданията ще дойдатъ, това да знаете! И ако нѣкой мисли, че ще мине въ другия свѣтъ безъ бой, той се лъже. Единъ древенъ царь ималъ единъ тронъ, на който поставилъ единъ остъръ ножъ, който се свивалъ и изваждалъ навънъ съ помощьта на нѣкаква пружина. Никой не знаялъ за този ножъ, обаче, кой какъ дохождалъ, като сядалъ на трона, ножътъ го бодвалъ и той веднага подскачалъ. Всички придворни опитали този тронъ и затова той седѣлъ празенъ. Хапливъ билъ този тронъ. Такива столове има и въ свѣта, затова на тѣхъ не се сѣда. Има положения въ свѣта, които не се заематъ. Тѣ сѫ хапливи. Такива условия има въ живота и човѣкъ не трѣбва да ги желае. Та казвамъ, смъртьта е една отъ голѣмитѣ прѣгради. Тя е само за силнитѣ натури. Казва се въ Писанието: “Който побѣди смъртьта, ще влѣзе въ Вѣчния животъ, въ Царството Божие.” Но, за да се побѣди смъртьта, изискватъ се юнаци. Ето какво казва Писанието: “Ако търпите наказанието, Богъ се докарва съ васъ като съ синове, защото кой синъ е този, когото не наказва баща му? Ако ли сте безъ наказание, на което всички участвуваха, то сте прѣлюбодѣйчица, а не синове.” Ако Господь не ви наказва, вие не сте синове; ако не сте бити, отъ васъ нищо не става. Сега вие можете да философствувате, да казвате, че животътъ трѣбва да бѫде другояче устроенъ. Вие, идете при нѣкой грънчарь и вижте, коя пръсть става за грънци! Не е ли най-пригодна онази хубава пръсть, която е добрѣ омѣсена, добрѣ отъпкана, която грънчарьтъ хубаво набилъ, направилъ на тѣсто и тогава едва използувалъ за различни грънци? За да излѣзе хубаво гърне, пръстьта трѣбва да бѫде добрѣ омѣсена. Ако искате да стане нѣщо отъ васъ, трѣбва да минете прѣзъ този процесъ. Вие искате като синове Божии да ви взематъ на рѫцѣ отъ земята, да ви поносятъ малко и хайде, право на небето. Вие искате да ви поносятъ малко на рѫцѣ, тъй както ораторитѣ ги носятъ, тъй както ученицитѣ носятъ своитѣ учители. Не, нѣма такава леснина. “Освѣнъ това, бащитѣ си по плъть имахме наказатели и почитаме ги. Не щемъ ли се повече покори Отцу на духоветѣ и да живѣемъ?” Щомъ човѣкъ не приеме туй наказание на радо сърце, щомъ той е недоволенъ, прѣставатъ да го наказватъ. Ако слѣдъ като сѫ го били, той е доволенъ и казва: “Азъ съмъ на вашето разположение.” Той е разбралъ вѫтрѣшния смисълъ на страданията и на наказанията. Азъ мисля, че вие трѣбва да бѫдете умни, поне колкото онзи българинъ, който искалъ да даде писмо на единъ въстаникъ, но не знаялъ какъ. Каратъ го двама заптиета. Този българинъ се приближава до тѣхъ, пита ги: “Какъвъ е този, когото водите? - “Комита.” - “Комита ли?” Започва да го мушка тукъ, да го мушка тамъ, удря му плѣсница, докато най-послѣ мушналъ и писмото му въ джеба. Заптиета виждатъ това, казватъ на този българинъ: “Браво!” Въ този свѣтъ, за да турятъ нѣщо въ джеба, трѣбва да ви биятъ, защото заптиета има слѣдъ васъ. Тѣ сѫ неизбежни нѣща. Ще кажете: “Ама тѣзи нѣща могатъ да се избѣгнатъ, за насъ има такива изключения въ свѣта.” “Защото тѣ за малко врѣме сѫ ни наказвали, споредъ каквото имъ е било угодно, а то е за наша полза, да станемъ съучастници на Неговата святость. И всѣко наказание по настоящемъ не се вижда да е на радость, но на скръбь, а послѣ принося миренъ плодъ отъ Правда на тѣзи, които сѫ обучени чрѣзъ Него. Затова стегнете ослабналитѣ рѫцѣ и разслабенитѣ колѣнѣ и направете на нозѣтѣ прави пѫтища, за да не се изкриви хромото, но повече да изцѣлѣе. Търсете миръ съ всички и светость, безъ която никой нѣма да види Господа.” И тъй, скърбитѣ, страданията въ живота сѫ едно разнообразие, за да бѫдете всѣкога въ будно състояние, та да можете да разберете Божиитѣ пѫтища. Упражнение: Лѣвата рѫка напрѣдъ, неподвижна. Съ дѣсната рѫка правимъ крѫгообразни движения надъ лѣвата рѫка, най-напрѣдъ бавно, послѣ постепенно усилване и пакъ забавяме бързината. Сѫщото движение, но само че въ лѣва посока - обратна на първата. Какво усещате? Това упражнение е споредъ относителната теория на Айнщайна? Ако продължаваме туй движение около 10 часа, този салонъ ще се подвижи отъ мѣстото си, затова въ ума си всѣкога трѣбва да държите едно възходящо движение, т. е. едно хармонично движение, за да намалите силния ефектъ на това упражнение. Какво произвежда вѫтрѣ това упражнение? Какво забѣлѣзахте? Направете сѫщото движение, само че много бавно. Когато правите крѫговетѣ, единъ пѫть ще минава дѣсната рѫка надъ лѣвата, а вториятъ пѫть обратно. Сега, въртете рѫцѣтѣ си една около друга, най-първо навънъ, съ постепенно усилване и послѣ постепенно отслабване. Слѣдъ това, движете рѫцѣтѣ навѫтрѣ къмъ тѣлото си, пакъ съ постепенно усилване и постепенно отслабване. Всички движения, които правите, трѣбва да бѫдатъ разнообразни. Отъ 1 - 2 минути размишление. Музиката има несъизмѣрими тонове и прѣливане въ тактоветѣ. Несъизмѣримостьта не може да се обясни напълно. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Когато занесатъ вълна на нѣкой даракчия, тази вълна въ музикално състояние ли е? Всички влакна на вълната първоначално сѫ разхвърляни, но като прѣмина тя прѣзъ дарака, той постепенно ще изправи всичкитѣ й влакна - всѣко отъ тѣхъ ще дойде на своето мѣсто. Вие я оставете на разположението на дарака, той ще се справи съ нея. Сѫщото е и съ васъ. Както и да сѫ разхвърляни вашитѣ мисли и чувства, прѣдайте ги на дарака на природата, тя ще ви ги върне изправени. Прѣдоставете се на природата, тя ще оправи обърканитѣ ви работи! По нѣкой пѫть не е необходимо да пѣемъ правилно. И отъ неправилното пѣние природата създава нѣщо хубаво. Не се смущавайте отъ безпорядъка, който сѫществува въ живота! Да изпѣемъ упражнението: “Въ начало бѣ Словото”. При сегашното схващане на музиката, въ какво седи силата на пѣнието? Една пѣсень или едно упражнение може да се изпѣе по различни начини. Въ музиката има само единъ правиленъ начинъ, той е идейниятъ образъ, когато музикантътъ се усѣща щастливъ, че е схваналъ този първообразъ при пѣнието или свиренето изобщо. Запримѣръ, вземете слѣдното упражнение: “Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!” Това е едно просто изречение. Какъ бихте го изпѣли? - По различни начини. Всѣки отъ васъ би го изпѣлъ по особенъ начинъ. Отъ кой тонъ бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение, вие ще страдате. Азъ ви давамъ това упражнение, като образецъ на несъизмѣримо упражнение. Защо обичате това изречение? Защото то изразява едно състояние на душата. Дѣ е отговорътъ на пѣсеньта? Кой ще е отговорътъ, какъ мислите? Отговорътъ е настроението, което вие ще получите. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, за да възприема нѣщата чрѣзъ слушане. Може да ти се каже нѣщо, което трѣбва или да го направишъ, или да го напишешъ, или отъ Писанието да го научишъ, или най-послѣ да го изразишъ чрѣзъ живота си. Това сѫ нѣколко различни положения. Слѣдователно, ако ти се каже да напишешъ Истината или да я научишъ, или да я изразишъ чрѣзъ живота си, въ всички случаи ще имашъ разни положения. Коя е най-силната дума въ туй изречение? Истината и свободата вървятъ заедно. За кого? - За душата. Сега, ако тия думи се изкажѣха само, ще иматъ едно влияние; ако се изпѣятъ, друго влияние, различни чувства ще прѣживѣете. Щомъ се изпѣе, другъ ритмусъ се внася. Значи, всички силни, всички свещени думи трѣбва да се произнасятъ музикално. В говора човѣкъ сѫщо не трѣбва да бърза. Говорътъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Ако всички говорѣхме музикално, по-малко дисхармония щѣше да има. Отмѣренитѣ тактове не допринасятъ много за музикалностьта. Напримѣръ, тази пѣсничка може да се направи съ строго отмѣрени тактове, но ще изгуби половината отъ своя изразъ. Въ най-хубавитѣ пѣсни не трѣбва да има никакво прѣкѫсване. Прѣкѫсването влияе върху изразителностьта. Прѣдставете си, че единъ пѣвецъ изпѣе една пѣсень безъ прѣкѫсване, безъ паузи, знаете ли какъвъ ефектъ ще произведе? Ако една пѣвица изпѣе единъ куплетъ на една вдишка, тя ще мине за силна пѣвица. Изпѣйте упражнението ”Кажи ми Истината”. Всѣки отъ васъ може да нареди едно изречение въ музика, да направи едно малко упражнение. Не искамъ да съчинявате, но пѣсни да съчините по едно упражнение, да изкажете музикално нѣкоя дума. Размишление Любовьта ражда доброто. Доброто носи за нашитѣ души животъ, свѣтлина и свобода. 7-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 26.XI.1924 г. София
  10. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕСЪИЗМѢРИМИТѢ НѢЩА Размишление Когато ще проучвате бесѣдитѣ, нѣма да цитирате нѣщата, но съ свой езикъ, вкратцѣ ще изнесете основнитѣ мисли. Цитирането не е изразяване на основнитѣ мисли. Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Основнитѣ мисли отъ първата лекция на третата година: Високия идеалъ.” Нашата цѣль е да има разнообразие въ работата ви, умътъ ви, да се привикне да работи, а не да копира. Всѣки отъ васъ може да извади отъ лекцията една основна мисъль и върху нея да съгради нѣщо. Отъ много цитати нѣма нужда. Като пишете нѣкое съчинение, тамъ може да доказвате, колкото искате, но на менъ нѣма нужда да ми цитирате, нѣма какво да ми доказвате. Азъ искамъ да зная, какво схваща всѣки отъ васъ подъ думитѣ “високъ идеалъ”. Човѣкъ не може да има два идеала. Само единъ идеалъ може да има. И тъй, споредъ васъ, въ какво седи високиятъ идеалъ? ( -Да любимъ Бога.) Какъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ на онзи, който се жени? Ами какъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ на онзи, който става попъ? Ами на онзи, който става търговецъ, или на онзи, който става естественикъ, какъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ? Всѣки човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ! Какво подразбирате подъ думата Богъ? Тази дума “Богъ” е толкозъ опрѣдѣлена, че почти нѣма смисълъ. Високиятъ идеалъ за живота е любовьта, понеже животътъ произтича отъ Любовьта. Кой е високия идеалъ за свѣтлината? - Животътъ. Защо? Защото свѣтлината произтича отъ живота. Кой е високия идеалъ за свободата? - Свѣтлината. Защо? Понеже свободата произтича отъ Свѣтлината. Тъй щото, високиятъ идеалъ за свободата е свѣтлината; за свѣтлината - животътъ, а за живота - Любовьта. Вие не можете да кажете, че Богъ е високиятъ идеалъ за свѣтлината. Защо? Свободата не може да разбере Бога. Тя най-първо трѣбва да разбере свѣтлината. Свѣтлината после ще ви заведе до живота, а животътъ ще ви заведе до Бога. Последователность, йерархия трѣбва, не може изведнъжъ. Нѣкой може да каже: “И азъ мога да ида еди-кѫдѣ си.” Не, не можешъ да отидешъ кѫдѣто искашъ. Единъ авиаторъ може да се качи съ аеропланъ на осемь километра височина въ въздуха, но ти безъ аеропланъ можешъ ли? Ще се помолишъ на авиатора, той ще те вземе съ своя аеропланъ и само така ще можешъ да се качишъ на височина осемъ километра въ въздуха. -“Ама азъ мисля, че мога да се кача на осемь километра височина.” Да помислишъ за осемь километра и да се качишъ на осемь километра, това сѫ двѣ различни понятия. Това сѫ само разсѫждения. Казвате: “Трѣбва да се вѣрва въ Бога.” Богъ е и въ живота, и въ любовьта, и въ свѣтлината, и въ свободата, навсѣкѫдѣ е Богъ. Сега, за втория пѫть разбрахте ли какъ ще стане работата? Нека всѣки си извади кратко, хубаво резюме. Прѣдставете си, че всѣки ученикъ би направилъ такова резюме, за прочитането на което би трѣбвало половинъ часъ. Значи, въ единъ часъ ще може да се прочетатъ темитѣ едва на двама души, а пъкъ смисъльтъ е въ съкращението, да се извади само ядката. Когато вие сте много гладни, че ви тупа сърцето, като отидете нѣкѫдѣ, за високъ идеалъ ли ще мислитѣ? Не, ще кажете: “Моля малко хлѣбъ!” Нѣма да кажешъ: “Господине, ще ме послушате да ви разправя туй-онуй.” Не, ще кажешъ: “Хлѣбецъ!” Високиятъ идеалъ въ този случай е хлѣбътъ. Той се намира само при голѣма нужда на човѣка. А кога иде разговорътъ? Най-напрѣдъ ти ще бѫдешъ съ високъ идеалъ и слѣдъ като се понаядешъ, слѣдъ като си пийнешъ винце, тогазъ ще разправишъ кѫдѣ си ходилъ. Най-първо ще изкажешъ високиятъ идеалъ и той, като влѣзе въ стомаха ти, ще се разширишъ, ще пратишъ навънъ своята свѣтлина и ще започнешъ да разказвашъ живота си - откѫдѣ идешъ и накѫдѣ отивашъ. Природата не обича да се доизказва. Тя показва пѫтя на човѣка, рѫководи го, но не изказва своитѣ цѣли, своитѣ крайни заключения. Това е единъ Божественъ методъ. Така и всѣки човѣкъ, който е дошелъ въ свѣта, не трѣбва да доизказва всичко. Всѣкога човѣкъ трѣбва да изказва само основнитѣ нѣща. Представете си, че имаме един крѫгъ А, който прѣдставлява човѣшкиятъ животъ. Азъ уподобявамъ човѣшкиятъ животъ на разливаща се вода. Щомъ водата се разлива, този крѫгъ прѣдставлява едно поле, което постепенно се разширява все повече и повече и отъ първоначалния крѫгъ ще се образуватъ вторъ, трети, четвърти концентрични крѫгове. Значи силата или материята, която дѣйствува въ живота, е водна. Може да се образуватъ три крѫга А, В и С. Тия крѫгове показватъ разширението на водата, какво пространство е заела тя. Ако крѫгътъ А означава човѣшкия животъ, той ще се разшири ли по сѫщия начинъ? До извѣстно врѣме този крѫгъ ще се разширява по сѫщия пѫть, както и водата. Онѣзи, които сѫ изучавали биология или развиването на човѣка въ неговото първоначално състояние, знаятъ, че той се развива крѫгообразно само до извѣстна степень, но слѣдъ това този крѫгъ изгубва своята форма, прѣвръща се въ елипса. Значи, крѫгътъ А1 се превръща въ елипса В1. Сега, ние можемъ да си прѣдставимъ човѣка въ центъра на този крѫгъ, а теченията на живота да го обвиватъ наоколо въ видъ на елипса. Тия течения го обикалятъ, но и проникватъ вѫтрѣ въ него. Има течения въ човѣшкия организъмъ, които минаватъ прѣзъ центъра, но има течения, които минаватъ и по периферията. Или казано другояче: има течения централни, има течения и перефериални. Всѣкога въ живота си, когато искаме да изкажемъ една мисъль въ нейната пълнота, ние ще усѣтимъ една празнота въ себе си. Нѣкои запитватъ: “Какво трѣбва да правимъ тогава?” - Ще пазите извора, който извира, нѣма да изхвърляте всичката си вода изведнажъ, но ще изтичате равномѣрно. Щомъ ти мислишъ да изкажешъ всичко наведнажъ, ти не си изворъ. Онзи, който иска да изкаже всичкитѣ си идеи на единъ пѫть, той не е идеен човѣкъ, той е едно напълнено шише съ вода отъ единъ, два, петь или десеть килограма, или пъкъ една каца пълна съ вода. Едно механически напълнено съ вода буре, като го отворишъ да тече, то изказва всичкитѣ си идеи и не остава вече нищо въ него. Безидейниятъ човѣкъ може да бѫде най-много единъ голѣмъ джобуръ, но човѣкъ трѣбва да се стрѣми къмъ възвишени идеи. Значи, има единъ съизмѣримъ и единъ несъизмѣримъ животъ. Съизмѣримиятъ животъ е въ канитѣ, въ буретата и въ всѣки джобуръ, а несъизмѣримиятъ животъ е Божествениятъ животъ. Той е животъ, който не може да се измѣри. Идея, която не може да се измѣри, е истинска идея. Мисъль, която не може да се измѣри, е истинска мисъль. Чувство, което не може да се измѣри, е истинско чувство. Воля, която не може да се измѣри, е истинска воля. Сила, която не може да се измѣри, е истинска сила. Но тази сила, която се е събрала въ една малка машина и която може да пръсне машината, тя е сила само докато е затворена вѫтрѣ на тѣсно, но като я пуснете навънъ изгубва силата си, нѣма вече тази активность. При живата мисъль, обаче, при несъизмѣримата мисъль, въ каквото условие и да поставишъ човѣка, той си остава всѣкога единъ и сѫщъ. Затуй именно въ духовния свѣтъ всички ние трѣбва да се стрѣмимъ къмъ несъизмѣримата мисъль. Мнозина отъ васъ ставате песимисти. Защо? То зависи отъ това, дали вашето подсъзнание, или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свърхсъзнанието, опрѣдѣлятъ вашия животъ. Отъ това се ражда единъ вѫтрѣшенъ песимизъмъ. На всички философи песимисти, като Шопенхауера, мислитѣ сѫ били съизмѣрими. Тѣ казватъ, че въ свѣта сѫществува една голѣма скръбь. Отъ малката скръбь, която Шопенхауеръ опиталъ, прави заключение за голѣмата скръбь, но голѣмата скръбь той не я опиталъ. Нима като ударятъ нѣкому 25 тояги, а азъ чувамъ само ударитѣ, разбирамъ болката? Ако ударятъ поне петь тояги и върху менъ, тогава ще разбера, колко е страдалъ той. Всѣки човѣкъ знае нѣщата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казватъ, че иматъ скръбь. Какво нѣщо е скръбьта сама по себе си? - Тя е загуба на нѣщо, или недоимъкъ отъ нѣщо, или спънка къмъ извѣстна цѣль, къмъ която се стрѣмишъ. Ти можешъ да скърбишъ за изгубената си сила, за изгубенъ живъ прѣдметъ. Значи, ние скърбимъ само за живитѣ прѣдмети, за прѣдмети, които сѫ свързани съ жива сила. Тогава, ако азъ скърбя за единъ свой приятель, който е заминалъ, какво показва тази скръбь. Колко нѣща може да показва скръбьта въ даденъ случай? Може ли въ даденъ случай да се опрѣдѣли голѣмината на скръбьта? Законитѣ на природата сѫ слѣднитѣ: За единъ и сѫщъ случай нѣкои хора скърбятъ, а за други се радватъ. Запримѣръ нѣкоя майка скърби, че дъщеря й се оженила, че напуснала дома й, а въ сѫщото врѣме други хора се радватъ за нея, че отишла при тѣхъ. Слѣдователно, ние имаме двѣ равнодѣйствуващи сили. Скръбьта на майката се прѣвръща на радость на друго мѣсто. Тогава, каква скръбь е тази? Понѣкога обаче, радостьта на извѣстни хора се прѣвръща на скръбь у други. Вие сте майка, давате дъщеря си нѣкому и скърбите. Въ слѣдующия животъ обаче, този, който днесъ е възлюбенъ на дъщеря ви, става нейнъ баща или нейна майка, а ти се явявашъ като нейнъ възлюбенъ и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радвашъ, а тѣ скърбятъ. Питамъ: колко голѣма е тази скръбь? Нѣкой казва: “Моята скръбь е толкова голѣма, че ме направи серсеминъ.” Това, че ти си станалъ серсеминъ, може ли да опрѣдѣли голѣмината на скръбьта? Ако скръбьта на нѣкого прѣдизвиква въ него изгубване на ума му, намаление силата на неговия умъ, тогава причината за това седи малко по-далечъ, другадѣ се крие причината. Това не е скръбь, това е нарушение на извѣстенъ Божественъ законъ. Има скърби въ свѣта, които не сѫ истински скърби, но страдания, прѣдизвикани отъ нарушението на извѣстни Божествени закони. Слѣдователно, подъ думата “скръбь” ние прикриваме своитѣ погрѣшки. Въ такъвъ случай казвамъ: Ти не трѣбва да скърбишъ, трѣбва да изправишъ живота си. Ще ви приведа единъ анекдотъ за дъщерята на единъ български свещеникъ. Тя направила следната погрѣшка: изяла сладкото на баща си. Баща й рѣшилъ да я бие, но майката, за да освободи дѫщеря си отъ боя, турила я въ леглото да мине за болна. Баща й приготвилъ тояжката си и като дошълъ, вижда дъщеря си на легло, запитва: “Какво има?” - “Трескава е”, отговаря майката. - “Щомъ я тресе, нѣмамъ право да я бия, нека остане тази пръчица за другъ пѫть.” Ние, като тази майка, която спасила дъщеря си подъ булото на треската, се обличаме съ името на скръбьта и все скърбимъ. Дъщерята е болна и бащата казва: “Да оставимъ пръчицата за другъ пѫть.” Да, но сладкото е изядено. Треската не поправя работитѣ. Тия философски разсѫждения не поправятъ работитѣ. Ние казваме: “Всички нѣща трѣбва да бѫдатъ съизмѣрими.” Въ нѣкои случаи трѣбва да бѫдатъ съизмѣрими, но въ нѣкои случаи не трѣбва. Азъ бихъ попиталъ кой да е отъ васъ, може ли да опрѣдѣли, какъвъ ще бѫде неговиятъ растежъ слѣдъ хиляда години? Споредъ сегашнитѣ данни, което има за себе си, може ли да изчисли, какъвъ ще бѫде неговиятъ ръстъ, неговото лице, очи, вѣжди, голѣмината на пръститѣ си, колко напримѣръ ще бѫде дълъгъ палецътъ му, колко дълги ще бѫдатъ рѫцѣтѣ, краката му, каква форма ще иматъ и т. н. Нека даде данни за тия нѣща, а не да казва съ общи думи: “Великанъ, герой ще бѫда.” Какво означава думата “герой”? И тъй, когато дойдемъ до несъизмѣримитѣ и съизмѣримитѣ нѣща, трѣбва да знаемъ, че тѣ сѫ двѣ идеи въ живота, които се напълно различаватъ. Всичко онова, което радва човѣка, което го подмладява, то е несъизмѣримо, а всичко онова, което отчайва човѣка, което го кара да се чувствува старъ, то е съизмѣримо. Такъвъ човѣкъ казва: “Остарѣхъ вече.” Той дойде най-много до числото петь или шесть и свършва, по нагорѣ вече не може да се качва. Нѣкой професоръ училъ, училъ редъ години и най-послѣ казва: “Всичко завършихъ, по-нататъкъ не мога.” Нѣкой писатель, нѣкой музикантъ работятъ извѣстно врѣме и послѣ казватъ: “До тукъ бѣше, по-нататъкъ не може.” Значи, идеята имъ станала измѣрима, затова се спиратъ. Слѣдователно, съизмѣримитѣ идеи сѫ идеи на замръзването. Тѣ достигатъ до най-високата точка на триѫгълника и отъ тамъ започватъ обратенъ процесъ. Въ всѣки обратенъ процесъ въ природата седи и обратно движение. Първото движение е въ възходяща степень, а второто - въ низходяща степень. Като се дойде до втората възходяща и низходяща степень, какви ще бѫдатъ тѣ, по-високи и по-низки ли отъ първитѣ? Слѣдователно, въ този смисълъ всички процеси въ природата, като говоримъ за Божествената природа, сѫ безконечни, не може да имъ се тури никакъвъ прѣдѣлъ. Човѣчеството ще се увеличава безконечно. Увеличаването нѣма да седи въ голѣмината. По какъвъ начинъ ще се увеличава? Какво ще стане съ васъ? Допуснете, че Богъ направи единъ козмосъ, въ който има десеть милиарда души. Този козмосъ, слѣдъ като прѣмине единъ периодъ отъ милиарди, милиарди години, ще завърши цикъла си и ще се създаде въ него една нова душа, значи ще има въ него десеть милиарда и една душа. Слѣдъ това Богъ ще създаде другъ единъ козмосъ, който съ милиарди години сѫщо ще се върти около себе си, докато се придобие още една душа. Така се придобива въ вѣчностьта една душа. Тъй щото, въ края на краищата, отъ сегашния животъ ще се яви само една душа, само единъ човѣкъ. Цѣлото небе очаква да види, какъвъ ще е този човѣкъ, който ще излѣзе отъ сегашния козмосъ. Цѣлото небе, всички ангели работятъ за този човѣкъ, но не се знае, каква ще бѫде формата му, какво ще бѫде лицето му, нищо не се знае. Всички ангели очакватъ съ нетърпѣние да видятъ, какъвъ ще бѫде този човѣкъ. Като се създаде този новъ човѣкъ и слѣдъ като живѣе милиони, милиони години, този новъ човѣкъ ще каже: “Нека направимъ сега другъ свѣтъ, да дойде новъ човѣкъ!” Вториятъ ще бѫде още по-красивъ, отколкото сегашния. Това сѫ несъизмѣрими нѣща. Това сѫ прѣдположения, хипотези, възможни нѣща, близо до ума, за които турцитѣ казватъ: “Тия нѣща могатъ да станатъ, пъкъ могатъ и да не станатъ.” Казвамъ, това, което въ твоя умъ не може да стане, въ моя умъ става. Нѣкой казва: “Това нѣщо не става въ моя умъ.” Казвамъ: Да, но въ моя умъ става, а ти трѣбва да се потрудишъ, да разберешъ тази работа, че и въ твоя умъ да стане. Всички ще се стремите да обхващате нѣщата. Дойде ли една скръбь, вие имате една несъизмѣрима величина; дойде ли една радость, вие имате една съизмѣрима величина. Любовьта е една несъизмѣрима сила. Мѫдростьта, Истината, всички добродѣтели сѫ несъизмѣрими величини. Всичко онова, къмъ което се стремите, трѣбва да бѫде несъизмѣримо, защото щомъ го придобиете, вие изгубвате вашия идеалъ. Казвате: “Това ли е било всичкото?” Не, има нѣща извънъ видимия свѣтъ, въ който живѣете. Извънъ вашитѣ тѣла, извънъ вашитѣ умове има нѣща, по-далечни, по-идеални, нѣща непроявени, по-високи отъ това, което човѣкъ може да схване. Така трѣбва да гледате на вашия животъ! Не трѣбва да мислите, че сте остарѣли. Тѣ сѫ съизмѣрими идеи. Привидно човѣкъ може да остарѣе, привидно човѣкъ може младъ да стане, но и едното, и другото сѫ измѣрими величини. Младиятъ човѣкъ се отличава съ малъкъ рѫсть, стариятъ човѣкъ се отличава съ голѣмъ ръстъ. Значи, два противо-положни процеса ставатъ: младиятъ човѣкъ се увеличава, голѣмъ става, а стариятъ човѣкъ се смалява, малъкъ става. Единиятъ постепенно расте, другиятъ се смалява. Единиятъ се приближава къмъ насъ, другиятъ се отдалечава. Това е оптическа идея. Младиятъ е много далечъ, стариятъ е близо. Стариятъ се отдалечава отъ менъ, затова изглежда малъкъ, а младиятъ, понеже иде къмъ менъ, той изглежда голѣмъ. Тъй щото, въ сѫщность и младиятъ, и стариятъ сѫ еднакво голѣми. Какъ ще докажете това? Вие ще кажете: “Ти ли ще ни убѣждавашъ въ това? Ние не виждаме ли, че това дѣте е малко?” Вие виждате дѣтето малко, пъкъ азъ го виждамъ голѣмо. То е оптическа измама. Любовьта, за да обикне едно сѫщество, смалява го. Не можешъ да обичашъ голѣмитѣ нѣща. Любовьта обича само малкитѣ работи. Затова Любовьта, за да обикне единъ герой, или единъ ангелъ, ще го направи като малко дѣте. Майката ще тъкми това малко ангелче, ще го наглежда и ще си казва: “Моето ангелче!” Това ангелче послѣ ще стане голѣмо, т. е. не е станало голѣмо, но тя, като го обича, разширила го и го вижда голѣмо. То, като хитро, смалява се, но когато трѣбва, започва да се разширява, да става голѣмо. То е като онази голѣма топка, въ която влиза друга по-малка, въ нея влиза още по-малка и т. н. Тъй се събиратъ редъ топки една въ друга. Ние наричаме, този процесъ растежъ, т. е. свойство на човѣшкия духъ да се развива и да се навива вѫтрѣ въ себе си или тъй нареченъ уголѣмяване и смаляване на самия човѣкъ, на неговата външна форма. Това сѫ опити, които прави човѣшкия духъ да се смалява и уголѣмява. Туй смаляване може да бѫде вънъ отъ неговото съзнание. За сега това е процесъ, който се управлява отъ други сѫщества. Голѣмината на едно парче захарь зависи отъ шекерджиятъ, а не отъ самата захарь. Колко голѣма ще бѫде една кукла, не зависи отъ нея, а отъ онзи майсторъ, който я прави. Обаче, всички онѣзи процеси, които сѫ съзнателни, тѣ сѫ несъизмѣрими, тѣ сѫ подъ нашата власть, ние боравимъ съ тѣхъ. Та не се изказвайте напълно! Азъ съмъ противъ всѣко изказване докрай. Кажи само началото, а края - никога. Когато нѣкой ме пита за края на нѣщата, азъ бихъ казалъ: “Азъ мога да казвамъ само началото, но краятъ не зная, не съмъ го намѣрилъ и не искамъ да зная кѫде е.” Когато ние се обезсърчаваме, то е, понеже знаемъ края. Нѣкой ученикъ държалъ изпитъ и пропадналъ. Какво ще го радва? Той знае края. Може ли да го радва такъвъ край? Тукъ имало единъ гимназистъ, който свършилъ училището съ отличие, получилъ първокласенъ дипломъ, но слѣдъ това нигдѣ не могълъ да намѣри работа. Като не могълъ да намѣри никаква работа, купилъ си едно точило за ножове, турилъ дипломата си върху камъка на точилото, съ което искалъ да покаже, че не е глупавъ. Този ученикъ, който се радвалъ, че свършва съ отличие, какъ мислите, радва ли се като носи точилото на гърба си? Благодарение на неговата силна воля, той точи ножове. Точи ножоветѣ и си казва: “Бѣхъ пръвъ въ училището, а тукъ съмъ послѣденъ, точа ножове.” Като нѣма какво да прави, ще точи ножове. Какъвъ ще бѫде краятъ? Нѣкой казва: какъвъ ще бѫде краятъ на моя животъ? Казвамъ, не питай за края, мисли за началото. Този животъ има начало, но край нѣма. Ако искашъ, ти можешъ да туришъ край на живота си, но това е твой край. Господь ти опрѣдѣлилъ да живѣешъ 120 години. Ти може да туришъ края на живота си, когато искашъ - още на първата, на втората, на петата, на 10-тата, на 50-тата, на 60-тата година, отъ тебе зависи. Богъ създава началото, а ние създаваме края. Вие ще цитирате нѣкои стихове отъ Откровението, напримѣръ стиха: “Азъ съмъ алфа и омега.” Защо се взима буквата омега? Колко букви има гръцката азбука? - 24. Послѣдната буква, омега ли е? Краятъ ли е тя на гръцката азбука? Азъ мога да направя буквата омега началото на азбуката. Чудни сѫ хората! Думитѣ “начало и край” сѫ привидни положения. То е само по отношение врѣмето и пространството. Единъ човѣкъ се проектира по врѣме и пространство. Само тогава има начало и край. Но прѣдставете си едно сѫщество, което сѫществува извънъ врѣмето и пространството, ще има ли край и начало? - Никакъвъ край, никакво начало. Какво ще има тогава? Той ще усѣща, че влада всичко, че е едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Когато ние говоримъ за край и за начало, подразбираме, че можемъ да бѫдемъ и въ края, и въ началото. То значи, че когато съмъ билъ въ началото, билъ съмъ и въ края. Един день, когато ще живѣя извънъ врѣмето и пространството, мога да бѫда въ цѣлия крѫгъ на дѣйствие и да прониквамъ нѣщата. Та сега, трѣбва да схванете добрѣ мисъльта. Казва нѣкой: “Дали ще ида въ онзи свѣтъ? Какъвъ ще бѫде краятъ на живота ми?” За края на живота не мислете. Мислете за небето, като начало на новия животъ; мислете за Любовьта като начало на живота. Мислете за Бога, за Мѫдростьта, за Истината, за всички тия нѣща, като начало. Какъвъ ще бѫде краятъ на Любовьта затова не мислете. Поставите ли си този въпросъ, ще дойде песимизъмътъ у васъ. Като повикали Паганини да свири, запитали го: “Можешъ ли да свиришъ на четири струни?” - “Мога.” Явява се на концертъ. “Можешъ ли да свиришъ на три струни?” - “Мога.” Явява се и въ този случай да свири. Послѣ му казватъ: “Можешъ ли да свиришъ на двѣ струни?” - “Мога.” Явява се пакъ. Казватъ му, най-послѣ: “Ами можешъ ли да свиришъ на една струна?” Паганини повече не се явилъ. Щомъ остане само една струна на цигулката, онзи, който свири на нея, нѣма вече да се яви. Така е и съ всички хора, които искатъ да знаятъ, каква ще бѫде крайната цель на тѣхния животъ. Вие не трѣбва да знаете това нѣщо. Хубавото, красивото нека остане като една загадка въ живота ви. Нека има нѣщо въ цѣлата вѣчность, което да не знаете за себе си. Сега вие ще ми цитирате старитѣ гръцки философи, които сѫ казвали: “Познай себе си!” Съгласенъ съмъ съ това, но да познаешъ себе си, значи да познавашъ, че въ тебе има нѣщо несъизмѣримо, че има нѣща въ тебе, които ще останатъ непознати. Въ непознаваемото ще дойде всичкото щастие, всичката радость за прѣзъ всичкитѣ вѣкове на вѣчностьта. Какво подразбираме подъ знание? Ние казваме: “Този човѣкъ е ученъ, а онзи невѣжа.” Човѣкъ може да бѫде невѣжа само по онази материя, която не е прѣдадена. И ученикътъ може да знае онова, което му е прѣдадено. Ако ученикътъ не научи онзи урокъ, който му е прѣдаденъ, остава невѣжа. Слѣдователно, ние можемъ да бѫдемъ невѣжи само по онова, което не ни е прѣдадено, а за онѣзи нѣща, които ни сѫ прѣдадени, тѣхъ можемъ да знаемъ. За онѣзи нѣща, които не сѫ ни прѣдадени, за тѣхъ не сме отговорни. Тогава, никой нѣма право да казва, че азъ съмъ невѣжа, че не зная. Нѣкой ме запитва: “Знаешъ ли колко атома има въ слънцето?” - “Не зная.” -“Ами ти, който ме питашъ, знаешъ ли?” - “И азъ не зная.” Слѣдователно, човѣкъ може да пита, безъ да знае. Можемъ ли да отговоримъ на всѣки въпросъ, който си задаваме? Често хората питатъ: “Кой е създалъ Бога?” Казвамъ, създаде Го единъ по-голѣмъ Господь. “Ами Него кой го създаде?” - “По-голѣмъ Господь.” -“Aми Него?” - Най-голѣмиятъ Господь, Когото никой другъ не можеше да създаде. Той е послѣдниятъ Господь. Този човѣкъ казва: “Щомъ всичко това е станало така, докажи го! Нали си философъ.” Казвамъ, добрѣ, щомъ не е тъй, докажи ти! Какъ ще докажешъ? И той може да ми докаже това нѣщо толкозъ, колкото и азъ мога да му го докажа. Ти знаешъ толкозъ, колкото и азъ зная. Ти ще започнешъ да отричашъ моето знание, азъ пъкъ твоето. И какво ще придобиемъ? Хубаво, азъ казвамъ, че въ тази кесия има четири монети. Първата монета е турена отъ Драганъ Стойчевъ, втората отъ Михалчо еди-кой си, третата отъ Петканчо, нѣкой си, а четвъртата отъ Стоянчо. Този господинъ, на когото е кесията, иска да ми докаже, че четиритѣ монети не сѫ въ кесията, затова, изважда ги отъ тамъ и казва: “Празна е кесията ми.” Какво ще докаже като извади четиритѣ монети изъ кесията? - Кесията е празна, но той е пъленъ. Четиритѣ монети, като излѣзатъ изъ кесията, все ще идатъ у нѣкого. “Ама, докажи ми, че не сѫ въ кесията!” -Трѣбва да доказвамъ, че ти извади четиритѣ монети отъ кесията и ги тури въ джоба си. “Докажи, че тази кесия е празна!” Това не сѫ никакви доказателства за нѣщата. Ако ние изпразваме и пълнимъ, азъ турямъ, той изпразва, кой е на правата страна: който туря, или който изпразва? Питамъ, защо този господинъ не иска да ми докаже, че въ тази кесия не сѫ четири монети? Защо има туй желание, азъ да му доказвамъ? Нѣкои хора казватъ: “Животътъ нѣма смисълъ, нѣма Богъ въ свѣта, нѣма Любовь, нѣма Истина, всичко е празна работа.” Този човѣкъ не мѣза ли на онзи, който изпразва кесията? Защо животътъ нѣма смисълъ? Той самъ изпразва кесията, а послѣ казва, че животътъ нѣма смисълъ. Казвамъ, едно врѣме ти имаше четири монети. Той казва: “Докажи!” Когато вашиятъ животъ е билъ смисленъ, пъленъ и послѣ се е обезмислилъ, това не е ли едно доказателство, че въ вашия животъ е имало нѣкакво щастие, което се е изгубило? Казватъ: “Щастието е празна работа.” Питамъ, туй щастие, което бѣше въ васъ, изгуби ли се нѣкѫдѣ? Загубата на едно малко щастие, което човѣкъ ималъ, е отъ привидната благодарность, която ималъ за това щастие. Слѣдователно, онзи, който не е благодаренъ на малкото щастие, той изгубва и голѣмото. Ние въ свѣта ставаме нещастни, понеже търсимъ по-голѣмо щастие. Имашъ малко, търсишъ по-голѣмо. Съ скръбьта всѣкога се провѣрява закона, че ние не сме доволни на онова, което Богъ ни е далъ, и вслѣдствие на това страдаме, скърбимъ. Имаме единъ приятель, намѣримъ въ него единъ недостатъкъ, туряме го настрана и намираме другъ. Въ този новъ приятель намѣримъ двѣ погрѣшки - турямъ и него настрана и намираме трети. Въ него има три погрѣшки. Първиятъ приятель имаше само една погрѣшка, той бѣше най-добъръ. И колкото повече оставяме старитѣ приятели и ги замѣняваме съ нови, толкозъ повече грѣшки намираме въ тѣхъ. Ето какъ се явява нашата скръбь! По такъвъ начинъ се загубва нѣщо. Слѣдователно, ако азъ съмъ поетъ, ще пиша поезия само за себе си, за свѣта нѣма да пиша. Най-първо ще кажа: “Азъ пиша поезия за себе си, азъ ще я чета.” Защо? Защото не мога да намѣря по-добро лице, отъ менъ, което да пише за мене. Само азъ мога да пиша за себе си, само азъ мога да чета и да оцѣня своята поезия. Ако други дойдатъ да четатъ туй, което съмъ писалъ, на радо сърце ще слушамъ. Ако азъ чета нѣщо на свѣта и той ме оцѣнява, непрѣменно ще имамъ малка скръбь, все ще кажатъ нещо лошо за менъ. Ако се намѣрятъ нѣколко души да кажатъ, че поезията ти е отлична, ще се намѣрятъ други, които ще я разкритикуватъ по всички правила на критиката, ще те насолятъ. Едни ще те изкаратъ отличенъ поетъ, други ще те изкаратъ, че нѣмашъ понятие отъ поезия. Тъй че, всичката скръбь въ свѣта иде отъ това, че ние не уповаваме на себе си, на онова Божествено начало, което е вложено въ насъ. Божественото въ всинца ни е едно и сѫщо. Ние уповаваме на онова, което се мѣни и промѣня, и вслѣдствие на това усилваме своитѣ страдания. Каквито изпити и да ни дойдатъ, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да понесе всички скърби, да извади опитность отъ тѣхъ и на края да придобие една малка радость. Защо не? Имашъ малко скръбь, зарадвай се; имашъ загуба, зарадвай се! Не си само ти, който губишъ, който страдашъ. Едноврѣменно съ тебе страдатъ и много други. Туй е велика философия. На всинца ви трѣбва философия, разбиране на онзи вѫтрѣшенъ, идеенъ живот. Всички трѣбва да се стремите къмъ това, което е несъизмѣримо. Въ стремлението си къмъ Бога, само тамъ ще видимъ тази идея за несъизмѣримото. Богъ ни се открива, но понеже ние имаме желанието да Го обхванемъ, изгубваме възможностьта да Го познаемъ. Въ Бога има едно качество: Той показва само лицето Си, но не и гърба Си. Какъ се откри Богъ на Мойсея? Намѣрете туй мѣсто въ Писанието и го прочетете! И тъй, всички наши идеи трѣбва да сѫ несъизмѣрими! Да започнемъ съ великото начало, което носи живота! И ще знаете, че край има само тамъ, дѣто има дисхармония. Дисхармонията въ кое и да е сѫщество, образува едно пресичане, затова се явява и краятъ. Такива прѣсичания ставатъ у всички сѫщества. Само у Бога има една непрѣривность, а у всички други сѫщества, има едно изкривяване, съзнанието не е будно и тогава настѫпва умирането, смъртьта, която наричаме край. Казваме: “Отиде този човѣкъ.” Да, този човѣкъ прѣстава да живѣе тукъ, но въ другия свѣтъ живѣе, тамъ се разговаря весело. Тукъ е старъ дѣдо, съ бѣла брада, съ тояжката си въ рѫка, ходи прегърбенъ, а въ онзи свѣтъ го виждаме младъ, на 33 години, веселъ, засмѣнъ човѣкъ. Тукъ плачатъ за този старъ дѣдо, а като попитаме въ онзи свѣтъ за този дѣдо, казватъ ни: “Тукъ нѣма дѣдовци.” Въ онзи свѣтъ нѣма нито баби, нито дѣдовци. Като идешъ въ онзи свѣтъ, вмѣсто баба си или дѣдо си ще видишъ единъ възвишенъ духъ, или нѣкой ангелъ, който е дошелъ на земята, като твой дѣдо или като твоя баба, облѣчени въ тази материя, дошли тукъ, за да свършатъ нѣкоя работа. Тогава ще паднатъ люспитѣ отъ очитѣ ти, като на апостолъ Павелъ и ще видишъ, че въ невидимия свѣтъ нѣма дѣдовци и баби, а чисти и възвишени духове, които идатъ на земята да се пожертвуватъ за благото на другитѣ. Тази идея сѫществува навсѣкѫдѣ. Хубавата музика сѫщо така трѣбва да бѫде несъизмѣрима. Вие не можете още да пѣете безъ тактове. Знаете ли какво значи да пѣете безъ тактъ? Да кажемъ, че вземете тона ДО, четвъртъ тонъ, или половинъ, или цѣлъ. Мислите ли, че слѣдъ като изпѣете този тонъ споредъ неговата трайность, прѣстава да звучи? Не, има извѣстни тонове въ природата, които постоянно звучатъ. Има планети, които сѫ настроени специално въ тона ДО. Има слънца, които издаватъ тона СОЛЬ. Тази музика постоянно се възпроизвежда въ природата. Нѣкой пѫть ние вземемъ единъ тонъ и слѣдъ това го прѣкъснемъ. Прѣстава ли той да звучи? Не, онази планета, на която принадлежи този тонъ, напримѣръ тона ДО, непрѣкѫснато се качва и слиза по тия крѫгове отъ горно ДО до долно ДО. Обаче въ този тонъ ДО има голѣмо разнообразие. Кои сѫ най-хубавитѣ пѣсни въ музиката? Онѣзи пѣвци, които изучаватъ музиката, първоначално започватъ да възпроизвеждатъ тоноветѣ механически, но когато навлѣзатъ въ окултната музика, трѣбва да гледатъ на всѣки тонъ като на живъ и да знаятъ, че слѣдъ като прѣкъснатъ пѣнието, всѣки тонъ продължава да звучи. Слѣдъ като сте слушали нѣкой музикантъ, нѣкой виденъ цигуларь, като се върнете дома си, вие още ще продължавате да слушате неговото свирене. На сцената свиренето е прѣстанало, но ти вечерь, сутринь - цѣла седмица наредъ - си възпроизвеждашъ. Значи, тия гласове се прѣповтарятъ непрѣривно, докато се изгубятъ нѣкѫдѣ. Тъй щото, въ окултната музика тоноветѣ трѣбва да продължаватъ. И всѣки отъ васъ трѣбва да пѣе вѫтрѣшно. Докато не се научите да пѣете вѫтрѣшно, въ душитѣ си, вие не можете да се научите да пѣете. Слѣдователно, нѣкой отъ васъ сѫ по-добри музиканти, повече сѫ учили въ миналото, затова по-лесно се проявяватъ, а други не сѫ се учили, сега трѣбва да се учатъ. Музиката е потрѣбна за единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Тя е почивка. Само чрѣзъ музика може да си дадете почивка на душата. Сега, да изпѣемъ: “Въ начало бѣ Словото”. Отначало ще започнете тихо: “Въ начало бѣ Словото”. “И Словото бѣ у Бога” - ще го изпѣете тихо, за себе си, а не за свѣта. “То въ началото бѣ у Бога” - значи, туй Слово, което бѣ въ начало, което е въ мене, у Него бѣше. Щомъ дойдемъ до стиха: “Всичко чрѣзъ Него стана” - трѣбва да се пѣе силно, творчески актъ е то. Сега, да кажемъ, че бихъ ви задалъ да разработите слѣднитѣ нѣколко изречения въ пѣсень, какъ бихте ги изпѣли? “Синътъ Божи, роденъ бѣ отъ Господа. Той бѣше истинната видѣлина, която освѣтлява всѣкиго человѣка, който иде въ свѣта. Въ свѣта бѣ и свѣтътъ чрѣзъ Него стана, и свѣтътъ Го не позна. При своитѣ си дойде, и своитѣ Му Го не приеха, защото Го не познаха.” Какъ ще изпѣете това? (Учительтъ го изпѣ нѣколко пѫти.) Какъ ще прѣведете сега тази мелодия? Тя спада къмъ несъизмѣримитѣ величини. Ако тя би се изпѣла другояче, на тактове, щѣше да излѣзе друго нѣщо отъ нея. Не, че въ окултнитѣ пѣсни нѣма тактове, но всѣкога, когато вие искате да дадете изразъ на една окултна пѣсень, непрѣменно трѣбва да вложите въ нея несъизмѣримитѣ тактове, т. е. такива тактове, които да не сѫ точно опрѣдѣлени въ ума ви. Въ тази пѣсничка нѣма да гледаме тактоветѣ, а смисъла. Когато тактоветѣ въ една пѣсень взематъ надмощие, пѣснята изгубва своя смисълъ. Тактътъ трѣбва да бѫде вѫтрѣ. Той е една несъизмѣрима мѣрка. Размишление Любовьта ражда доброто. Доброто носи за нашитѣ души животъ, свѣтлина и свобода! 6-а школна лекция на Общия Окултенъ Класъ държана отъ Учителя на 19.ХII.1924 г. София
  11. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАБРАВЕНИТѢ НѢЩА Размишление За слѣдния пѫть като тема (№ 4) ще извадитѣ основнитѣ мисли отъ първата школна лекция на III-та годишнина. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Съзнание у насѣкомитѣ.” Тази вечерь ще ви говоря върху забравенитѣ нѣща. Помнете слѣдното правило: Единъ окултенъ класъ, отъ какъвто характеръ и да е, не е мѣсто за забавление, не е мѣсто и за игра. Понеже вие искате да съградите разумно вашия животъ, понеже искате да създадете нѣщо благородно въ характера си, питамъ ви: отдѣ ще вземете този материалъ? Когато хората искатъ да съградятъ една кѫща, все трѣбва да взематъ отнѣкѫдѣ материалъ: ако е отъ камъни - камъни трѣбва да намѣрятъ; ако е отъ тухли - тухли, ако е отъ пръсть или отъ дървета, или просто отъ каль, все трѣбва да взематъ този материалъ отнѣкѫдѣ. Каква ще бѫде тази кѫща, ще се опрѣдѣли отъ материала, който се взима, както и отъ това, какви майстори я правятъ. Сега вие, запримѣръ, понѣкой пѫть мислите, че можете да дойдете въ класъ и можете да не дойдете, като се извинявате, че нѣмате врѣме. Че нѣмате врѣме, това не е вѣрно. Това е една квадратна лъжа - нищо повече! За да направи човѣкъ едно добро, може да има спънки, но тия спънки ни най-малко не показватъ, че той не може да направи доброто. И извиненията, че обстоятелствата, че условията били такива - онакива, че врѣмето било студено или дъждовно, че жената нѣкому се разболѣла, че коремътъ го боли, че дрехи нѣмалъ, че обуща нѣмалъ и редъ други причини, това не сѫ извинения. Азъ ще ви докажа това. Прѣдставете си, че твоитѣ панталони сѫ скѫсани и ти седишъ въ кѫщи, но по едно врѣме дойде неприятельтъ ти въ кѫщи, какво ще правишъ? Нѣма ли да бѣгашъ? - Веднага ще избѣгашъ вънъ. Или ако баща ти е умрѣлъ, а въ това врѣме неприятельтъ ти дойде въ кѫщи, ти нѣма ли да оставишъ баща си и да офейкашъ? - Ще го оставишъ разбира се. Значи, въ врѣме на мѫчнотия можешъ да оставишъ всичко, само и само да спасишъ живота си. Въ такъвъ случай, можешъ ли да се извинишъ съ нѣщо, че не си дошълъ въ класъ? Имайте прѣдъ видъ, че ония велики сѫщества, които държатъ смѣтка за този окултенъ класъ, си иматъ каталогъ, въ който сѫ записани имената ви и слѣдятъ за всѣко ваше отсѫствие, отбѣлѣзватъ тамъ. Тѣ отбѣлѣзватъ сѫщо, писали ли сте темитѣ, които ви давамъ или не сте ги писали. Вие често казвате: “Азъ не разбирамъ тази тема, нѣма да пиша нищо по нея.” Дали разбирашъ или не, то е другъ въпросъ, но ти трѣбва да мислишъ върху тази тема, защото тия разумни сѫщества ще те питатъ: “Ти помисли ли върху темата?” Дали ще я разрѣшишъ, то е другъ въпросъ, но ще мислишъ върху нея. То е важното. Като излѣзешъ сутринь и погледнешъ на слънцето, ти нѣма да мислишъ върху това, ученитѣ хора какъ разрѣшаватъ въпроса за слънцето, но само ще го погледнешъ и ще се замислишъ малко. Това мислене е необходимо за живота ти. То ще ти внесе нѣкоя хубава мисъль. Нѣкоя вечерь може да погледнешъ небето, звѣздитѣ, но съ това нѣма да разрѣшишъ великия въпросъ за звѣздитѣ, обаче важното въ дадения случай за тебе е, че ще възприемешъ нѣкоя свещена мисъль. Ти трѣбва да подигнешъ очитѣ си нагорѣ къмъ небето! Не само това, но окултниятъ ученикъ като излѣзе вънъ, ако небето е ясно и той не погледне нагорѣ, държатъ му смѣтка. Това вече е отбѣлѣзано за него. Отгорѣ ви наблюдаватъ, слѣдятъ, какво ви интересува въ живота и какво не. Вие, запримѣръ, като излѣзете вънъ, не гледате нагорѣ. Когато врѣмето е хубаво, това не ви прави впечатление. Но когато трѣбва да дойдете въ класъ; тогава обръщате внимание, дали врѣмето е лошо или хубаво и казвате: “Днесъ врѣмето е кално, ще се изкалямъ, не съмъ разположенъ, нѣма да отида въ класъ.” Не, човѣкъ трѣбва да образува една черта на постоянство въ характера си. Вие трѣбва да си създадете една свещена мисъль. Никога не трѣбва да има прѣкѫсване на вашитѣ мисли, на вашитѣ желания. Една Божествена мисъль или желание не търпи прекѫсване, тѣ трѣбва да бѫдатъ непрѣривни. Може да се явятъ спънки отъ различенъ характеръ, но желанието трѣбва да си продължава. Спънкитѣ въ живота иматъ съвсѣмъ другъ характеръ, съвсѣмъ друго прѣдназначение, а вашето желание да се учите има другъ характеръ. Сега вие искате да идете на небето, да бѫдете служители тамъ, но небето е мѣсто само за добри хора, азъ взимамъ доброто въ неговата сѫществена черта. Единственото нѣщо, което отличава човѣка като човѣкъ, е доброто, което живѣе въ него. Ние казваме: “Любовьта ражда доброто.” Отъ това добро пъкъ, отъ благото на Любовьта се подкрѣпя животътъ. Само доброто може да подкрѣпи живота. Когато доброто изчезне отъ свѣта, смъртьта иде на негово мѣсто и тогава земята се покрива само съ кости. Като ви говоря за забравенитѣ нѣща, едно отъ тѣхъ е слѣдното: Вие искате да създадете доброто въ себе си сега, а сте забравили, че доброто не се създава, но се ражда. Когато въ вашата душа се зароди великото желание да служите на Бога, тогава се явяватъ и условията за доброто. За да може да служите на Бога, трѣбва да имате разумно знание. За да дойде туй знание, трѣбва да дойде разумниятъ животъ. Знанието трѣбва да се прѣдшествува отъ живота, защото само ония сѫщества могатъ да иматъ стремежъ къмъ знание, които живѣятъ съзнателенъ животъ. Като говорите за съзнание въ насѣкомитѣ, азъ опрѣдѣлямъ: насѣкомитѣ иматъ прѣдметно съзнание. Човѣкъ има образно съзнание, а ангелитѣ иматъ идейно съзнание. И тритѣ думи за васъ сѫ почти неразбрани. Прѣдметно съзнание значи, да имашъ едно огледало, въ което да се оглеждашъ. Какво ще гледашъ? Какъ наричате това оглеждане? Ако поставите едно огледало прѣдъ една маймуна да се оглежда, какво ще разбере тя? - Ще се опита да хване тази маймуна вѫтрѣ въ огледалото, защото ще мисли, че друга нѣкоя маймуна се е скрила задъ огледалото. Значи, туй, което маймуната вижда въ огледалото, счита го за реално. Това показва, че и маймуната има прѣдметно съзнание. Когато вие се оглеждате въ нѣкое огледало, знаете, че това е отражение на самитѣ васъ; маймуната, обаче, мисли, че въ огледалото вѫтрѣ има друга маймуна и се чуди какъ тази маймуна се е вмъкнала тамъ. Тя ще се огледа веднъжъ, дважъ и ще напусне огледалото, ще избѣга. Ние сме дошли до тамъ, че съзнаваме, какво онова, което виждаме въ огледалото, е наше отражение, нашъ образъ. Съзнанието на ангелитѣ е идейно, понеже тѣ нѣматъ този навикъ да се оглеждатъ, тѣ нѣматъ нужда да се оглеждатъ, понеже и безъ огледало се виждатъ. Единъ ангелъ може да се огледа самъ въ себе си, а вие не можете сами да видите лицето си, маймуната пъкъ съвсѣмъ не познава своя образъ. Човѣкъ чрѣзъ отражение познава, че образътъ е неговъ, а ангелътъ идейно може да се види много хубаво и безъ огледало. Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е високо, тѣ ще започнатъ да усѣщатъ съзнанието на ангелитѣ. Има нѣкои хора, които виждатъ вѫтрѣшно своя образъ. И когато се появи този духовенъ образъ на човѣка, тогава се поставятъ два образа единъ срѣщу другъ, като че двѣ лица се гледатъ, но тия сѫщества не сѫ като въ огледалото, тѣ сѫ живи сѫщества. Тѣ прѣдставляватъ вѫтрѣшния, идейния животъ на човѣка. В тази почва, между тия двѣ сѫщества въ идейния свѣтъ, се ражда доброто. Тази мисъль е толкова отвлѣчена, че за разбирането й трѣбва свѣтлина въ душата ви. Това показва, че самата тази идея принадлежи къмъ Божествения свѣтъ. Голѣма свѣтлина се изисква, за да може човѣкъ да разбере този вѫтрѣшенъ духовенъ животъ. Не е лесна работа да разберете дълбочината на тази идея. Не само вие, но има и ангели, които не разбиратъ тази идея. Ангелитѣ сѫ раздѣлени на двѣ царства: ангели, които принадлежатъ къмъ сѫщинския Божественъ свѣтъ, тъй наречения небесенъ свѣтъ и ангели, които принадлежатъ къмъ духовния свѣтъ, тѣ сѫ отъ една по-нисша йерархия. Разликата между тѣхъ е, че еднитѣ възприематъ своето знание вѫтрѣшно, по интуиция, тѣ сѫ въ пъленъ контактъ съ Бога. Предъ тѣхния духъ, прѣдъ тѣхния зовъ Божественото съзнание веднага имъ разкрива всички нѣща въ тѣхната пълнота. Прѣдъ тѣхъ разкрива всичкото си сѫщество. А другитѣ, по-нисшитѣ ангели въ това духовно царство, черпятъ своята духовна сила външно, чрѣзъ първитѣ. Еднитѣ черпятъ своитѣ знания отъ центъра, а другитѣ черпятъ своитѣ знания отъ периферията. Пъкъ, като дойдете въ човѣшкото царство, понеже то е трето по редъ, човѣцитѣ трѣбва да взиматъ своето знание отъ горнитѣ два разряда. Каквото знание е минало прѣзъ ума на ангелитѣ, то слиза и при човѣцитѣ, дѣто за трети пѫть се прѣчупва. И тъй, имате единъ божественъ лѫчъ, който е прѣтърпѣлъ три прѣчупвания. Той е лѫчътъ С, който прониква съзнанието на първитѣ ангели - Д. Тукъ този лѫчъ се пречупва и преминава къмъ съзнанието на по-нисшите ангели въ точка n. И най-послѣ имаме трето прѣдаване на този лѫчъ къмъ човѣшкия свѣтъ. Значи, този лѫчъ се прѣчупва и мисъльта се приема отъ съзнанието на човѣка “m”. Тъй щото всички ваши идеи, които имате, не сѫ излѣзли отъ васъ. Даже нѣкои отъ тѣхъ не сѫ много сѫществени за васъ. Че не сѫ толкова сѫществени, това ни показва опита на живота. Напримѣръ, нѣкои нѣща лесно захвърляте. А туй, което е сѫществено, което е идейно, никога не напуща човѣшкото съзнание, защото идейнитѣ образи сѫ живи. Ти не можешъ да напуснешъ единъ идеенъ образъ. Той е живъ, той не е отражение само. И тъй, животътъ е само единъ филтъръ. Той филтрира вашитѣ мисли чрѣзъ радоститѣ и страданията, които прѣтърпѣвате. Вие сега носите само радости и разочарования въ живота си. Отъ какво? Отъ вашитѣ идеи. Да кажемъ, че обичате нѣкого, но слѣдъ една или двѣ години вие се разочаровате въ неговата любовь и казвате: “Азъ мислихъ, че този човѣкъ има любовь, но той нѣмалъ никаква любовь.” Питамъ, защо си мислилъ прѣди двѣ години, че той има любовь, а сега мислишъ, че нѣма любовь? Значи, ако твоятъ умъ, съ който тогава си мислилъ, не е билъ Божественъ, то и умътъ, съ който сега мислишъ, пакъ не е Божественъ. Божествениятъ умъ не прави два скока, двѣ отрицания. Нито първото ти заключение било вѣрно, нито послѣдното е вѣрно. Ти трѣбва да съзнаешъ, че разсѫжденията ти и въ двата случая не сѫ Божествени. Твоятъ умъ, като на човѣкъ, откакъ се родишъ, докато умрешъ, постоянно ще се мѣни. И турцитѣ казватъ: “Хайванъ дошелъ, теле си отишълъ.” А българитѣ казватъ: “Крава дошелъ, волъ си отишелъ.” Въ Божественитѣ нѣща нѣма никаква промѣна. Като говоря за интуицията, трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ има интуиция, повече или по-малко развита. Всѣки единъ отъ васъ може да знае това нѣщо за себе си. Вие, запримѣръ, какво знаете за себе си? Азъ ще оставя въпроса, какво мислите за другитѣ, но какво мислите за себе си. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте много добъръ, съзнавате туй, нали? Но слѣдъ 5-6 години вие казвате: “Не съмъ добъръ.” Съзнавате, че не сте добъръ. Питамъ, какъ тъй, прѣди 5 години мислихте, че сте добъръ, а сега безъ никакво основание, мислите, че не сте добъръ? Вие ще кажете: “Азъ сгрѣшихъ, изопачихъ живота си.” Какъ тъй? - “Ама външнитѣ условия на живота ме заставиха.” Това е само едно математическо прѣдположение, това е една вѣроятность, азъ го опрѣдѣлямъ съ минусъ “а” (-а). То прѣдставлява едно сѫщество, което се движи отъ центъра къмъ периферията и срѣща по-голѣмо съпротивление, по-гѫста срѣда, вслѣдствие на което туй сѫщество постоянно губи отъ своята сила. Минусъ “а” подразбира единъ човѣкъ който се раздѣля, постоянно придобива знания, но нѣма сили, затова остарѣва. Този човѣкъ е придобилъ много, всичко знае, но всичко въ него е изтощено, мозъкътъ му е изтощенъ, стомахътъ му е изтощенъ, затова не може да се ползува отъ знанията, отъ придобивкитѣ си. Значи, “-а” е движение отъ центъра къмъ периферията. Тогава имате и “+а”, което показва движение отъ периферията къмъ центъра. Туй слабо сѫщество (-а), като се движи къмъ центъра, постоянно придобива, не срѣща никакво съпротивление, понеже срѣдата, къмъ която отива става все по-рѣдка и по-рѣдка, докато най-послѣ, като влѣзе въ центъра, туй тѣло е придобило всичката своя пълнота. Слѣдователно вие, които сте се родили на земята, сте “-а”, изгубили сте нѣщо. А всички, които заминаватъ за другия свѣтъ, сѫ “+а”, сирѣчъ могатъ да придобиятъ нѣщо. Сега вие вѣрвате ли въ туй мое твърдение? То трѣбва да се докаже. Питамъ, по кой начинъ можемъ да докажемъ, че “-а” е движение отъ центъра къмъ перферията? Съврѣменнитѣ астрономи иматъ единъ уредъ, нареченъ спектроскопъ, съ който опрѣдѣлятъ къмъ кои звѣзди се приближаваме и отъ кои звѣзди се отдалечаваме. Той е основанъ на единъ простъ законъ: свѣтлината, която иде отъ звѣздитѣ, къмъ които се приближаваме, обхваща по-широко мѣсто. Туй по-широко свѣтло поле показва, че се приближаваме. Всѣка звѣзда дава една отъ свѣтлинитѣ на спектъра. А когато свѣтлитѣ линии на спектъра се стѣсняватъ и ставатъ по-малки, туй показва, че ние се отдалечеваме отъ тия звѣзди. Сѫщиятъ законъ се отнася и до физическия свѣтъ: ако всичкитѣ прѣдмети, къмъ които се движимъ, се увеличаватъ прѣдъ насъ, ние сме “-а”, защото множеството е въ периферията. Когато единъ човѣкъ обича живота, обича природата, когато се интересува отъ всичко външно, той е “-а”, той се приближава към физическия свѣтъ. И тъй трѣбва да бѫде. Щомъ дойде до периферията и направи единъ крѫгъ, щомъ изучи всичко и нѣма какво повече да го интересува, въ неговото съзнание се образува обратно движение. Тогава всичкитѣ прѣдмети въ духовния свѣтъ, отъ които по-рано не се интересувалъ, всички тия образи сега изпѫкватъ въ неговото съзнание и той става духовенъ човѣкъ, става “+а” и започва да се движи отъ периферията къмъ центъра. Или на простъ езикъ ще кажемъ: онзи човѣкъ, който се интересува отъ духовнитѣ работи, не само тъй привидно, но отъ сърце, той е “+а”. Този човѣкъ, като стане сутринь рано, вземе Библията, чете по 2-3 часа, усърдно размишлява и прилага. Онзи човѣкъ пъкъ, който взема Библията, поразгърне на 2-3 мѣста и каже: “И тѣ сѫ били хора фанатизирани, не ме интересува това, тази книга не е за сегашнитѣ врѣмена.” Той е човѣкътъ “-а”. Посокитѣ “+а” и “-а” показватъ само посока на движение. Тъй щото, за сега знанието на всички хора се опрѣдѣля отъ посоката на тѣхното движение. Запримѣръ, ние употрѣбяваме думитѣ “височина и дълбочина”, за да опрѣдѣлимъ посоката на движението. Има и други опрѣдѣления, но азъ се спирамъ на тия двѣ. Височината, това е движение къмъ центъра, движение навѫтрѣ. Нагорѣ или навѫтрѣ, е едно и сѫщо нѣщо; надолу или навънъ и то е едно и сѫщо. Надолу да се движимъ и навънъ да се движимъ, понятията сѫ едни и сѫщи. Щомъ се движишъ отъ центъра къмъ периферията, твоята памѣть непрѣменно ще отслабне. А щомъ се движишъ отъ периферията къмъ центъра, твоята паметь ще се усили. Щомъ се движишъ отъ центъра къмъ периферията, твоето съзнание непрѣменно ще потъмнѣе, ще изгубишъ свѣтлината си, щомъ се движишъ отъ периферията къмъ центъра, ще дойде свѣтлина въ съзнанието ти. Слѣдователно ние сами хвърляме тъмнина въ съзнанието си, зависи отъ нашето движение. Запримѣръ ти можешъ да кажешъ: “Азъ съмъ лошъ човѣкъ.” Не е достатъчно да кажешъ, че си лошъ човѣкъ, но защо си лошъ, какъ се обяснява твоята лошевина. Ти имашъ братъ, баща ви оставилъ и на двамата наслѣдство, но ти взимашъ всичкото наслѣдство, а изпѫждашъ брата си. Или, имашъ и сестра, вземашъ и нейния дѣлъ и я изпѫждашъ. Най-послѣ изпѫдишъ и майка си, останешъ самъ, ядешъ и пиешъ. Сега вече има извѣстно потъмнѣване въ твоето съзнание. Защо? - Братъ ти, сестра ти, майка ти, баща ти, това сѫ все тъмни тѣла, които се движатъ около твоето съзнание и хвърлятъ сѣнка. Казвашъ: “Какво трѣбва да правя, за да се избавя?” Ще повикашъ брата си, ще отворишъ сърцето си и ще дадешъ неговото наслѣдство. Тогава братъ ти ще свѣтне въ тебе, въ твоето съзнание като една свѣтла запалена свѣщь. Ще повикашъ сестра си, ще върнешъ нейното богатство, ще възвърнешъ любовьта си къмъ нея и тя ще светне въ твоето съзнание, като една запалена свѣщь. Ще повикашъ най-послѣ и майка си, ще я приемешъ въ дома си и тя ще свѣтне прѣдъ тебъ, въ душата ти, като една запалена свѣщь. Като свършишъ всичко това, ще повикашъ и баща си вѫтрѣ въ тебе. Тогава той ще се зарадва и всички ще се наредятъ около тебе. Ти ще чувствувашъ една голѣма свѣтлина въ твоето съзнание. Всѣкаква тъмнина около тебъ ще изчезне. Сега, мнозина отъ васъ не разсѫждаватъ така. Тѣ все търсятъ лесниятъ пѫть, като евреитѣ. Като направятъ едно прѣгрѣшение, ще заколятъ едно агънце, една гургулица и ще ги прѣнесатъ въ жертва на Господа. Съ едно агънце или съ една гургулица работата освѣнъ, че не се оправя, но още повече се забърква. Всички вие се занимавате съ една философия, която нѣма никаква основа. Запримѣръ, отъ нѣколко години азъ правя единъ опитъ и то следния: посадихъ една отлична градина, съ хубави овощни дървета. Тия дървета израстнаха, дадоха много хубави плодове. Азъ ги дадохъ на едни отъ ученицитѣ си, да разполагатъ съ тѣхъ и съ градината въобще. Но тѣ, слѣдъ като ядоха, наядоха се, прѣситиха се и почнаха да правятъ вино отъ тия ябълки. Тогава окрѫжаващитѣ хора ги видѣха, че ученицитѣ пиятъ и се напиватъ и взеха да казватъ: “Какъ тъй! Учительтъ не знае ли, не вижда ли това, защо не имъ забрани, ами имъ позволява да правятъ вино отъ ябълкитѣ и да се напиватъ?” На другитѣ ученици дадохъ едно хилаво мѣсто, незаградено, което нищо не ражда и ги оставихъ безъ всѣкакви срѣдства. Поставихъ ги при най-лоши условия, да нѣматъ съ какво да работятъ. При това, оставихъ ги сами да работятъ. Казватъ: “Учителю, дайте ни сѣменца!” Казвамъ: “Нѣма сѣмена.” Слушамъ отъ тѣхъ недоволство, казватъ: “На онѣзи дава, н[а] насъ нищо не дава.” Питамъ тогава: дѣ сѫ резултатитѣ? На които дадохъ, пиянствуватъ, пиятъ, пъкъ на които не дадохъ, тѣ се оплакватъ, казватъ: “Жестоко е това!” Кое е по-хубаво сега, да ядатъ ябълки и да пиянствуватъ или да стоятъ гладни и да просятъ? Азъ бихъ прѣвелъ по-ясно това сравнение, но сега ви го давамъ само като една гатанка, искамъ вие да разсѫждавате. Азъ ви казвамъ, че всѣки отъ васъ може да попадне въ такива двѣ противорѣчия. Богъ може да те постави въ най-хубавитѣ условия въ живота и да не ги използувашъ; пъкъ може да те постави и въ най-лошитѣ условия и тѣхъ да не използувашъ. Нѣкой пѫть става и обратното. Защо? Защото ти можешъ да използувашъ добритѣ условия по единъ начинъ, пъкъ и лошитѣ условия въ живота съдържатъ друго благо, което можешъ да използувашъ по другъ начинъ. Тукъ именно е дълбоката философия. Вие казвате: “Господь е несправедливъ.” Това не е философско разрѣшение на въпроса. Ти още не си влѣзалъ въ небето, не си видѣлъ още дълбокитѣ Божествени замисли, не знаешъ защо Богъ те поставя при тия условия. Богъ може да те постави при най-лошитѣ условия, че да кажешъ: “Косата ми настръхна!” Защо ти настръхва косата? Защото не разбирашъ. Разбира се, ако ходите вечерно врѣме по мѣста, които не познавате, косата ви ще настръхне; ако ходите денемъ, нищо нѣма да ви стане. Вечерно врѣме всичко ще ви се вижда като страшилища и ще мязате на онзи турчинъ съ кобуритѣ си, съ ножоветѣ си, върви вечерно врѣме съ коня си прѣзъ нѣкоя гора, вижда единъ голѣмъ дънеръ, стресва се, казва: “Хей, гяуръ, махни се отъ пѫтя ми, юнакъ арнаутинъ да мине!” Не се маха той. “Тебе казвамъ, махни се отъ тамъ!” Най-послѣ казва: “Ако ти не се махнешъ оттамъ, арнаутинътъ знае и другъ пѫть.” Та и вие сега, вървите съ кобуритѣ си и казвате: “Ние знаемъ и другъ пѫть.” Значи, като се изпрѣчи сиромашията прѣдъ васъ, като единъ голѣмъ дънеръ, ще минешъ покрай нея, ще я заминешъ. Пъкъ ти мислишъ, че тя е жива, че е нѣкое голѣмо страшилище и казвашъ: “Ще мина по другъ пѫть!” Кой е другиятъ пѫть? Държавнитѣ мѫже въ България знаятъ кой е другиятъ пѫть. Тѣ, като дойдатъ на власть, въ първо врѣме сѫ много благородни, чувалитѣ имъ сѫ празни, напълнятъ ги и послѣ, хайде отъ другия пѫть. Този пѫть е лесниятъ пѫть, той е спасение по благодать. Единъ евангелистъ говори за Христа и започва да плаче, да скърби, че Христосъ умрѣлъ на кръста. Но, като дойде нѣкой неговъ братъ да му иска пари на заемъ, казва: “Ще ти дамъ пари, но ще дадешъ 25% лихва, другитѣ, както знаешъ, взиматъ 50%, но азъ, като вѣрвамъ въ кръвьта Христова, взимамъ само 25%.” И вие, окултнитѣ ученици, нѣкои отъ васъ, взимате по 25% лихва. Слушайте, отъ всинца ви се изисква една права мисъль. Разбирате ли какво значи права мисъль. Въ школата всички ученици трѣбва да бѫдете абсолютно изправни въ своята мисъль! Безпощадни ще бѫдете въ това отношение къмъ себе си. Всѣка погрѣшка, която имате, ще я извадите прѣдъ себе си и ще кажете: “Ще я изправя!” Нѣкой ще ти каже, че си такъвъ, онакъвъ. Нищо да те не безпокои, ще си кажешъ: “Ще се изправя”, нищо повече! Това се казва герой човѣкъ. Въ свѣта има два вида герои: едни, които правятъ добро, не грѣшатъ, тѣ сѫ герои ученици и други, които изправятъ своитѣ погрѣшки. И послѣднитѣ въ моитѣ очи сѫ герои, защото тукъ даже се изисква по-голѣмо усилие. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ на нашето съзнание. Само така невидимиятъ свѣтъ ще ви се усмихне. Вие ще правите добро и ще изправяте вашитѣ погрѣшки, а нѣма да правите само на половина добро. Защото, половинъ добро е на половинъ зло, а цѣлото добро въ свѣта, е законъ за намиране Божията Любовь. Като намѣришъ Любовьта, тя осмисля живота, а като осмисли човѣкъ живота си, ще придобие онова, за което неговата душа копнѣе. Сега, нѣкои отъ васъ ще запитатъ: “За кого ли говори Учительтъ тази вечерь?” - Специално за никого. За мене, въ свѣта сѫществуватъ само ония души, у които има добродѣтели, а ония души, въ които нѣма никакви добродѣтели, това сѫ души мъртви, а ние за мъртви души не говоримъ. Ученикъ, който се учи, подразбира една жива, будна душа. И най-малкото нѣщо, което трѣбва да има въ този ученикъ, то е да има една отъ най-малкитѣ добродѣтели, заради която добродѣтель ще го пуснатъ въ училището. Сега вие искате да ви пуснатъ да влѣзете въ тази школа. Но знаете ли, че за всичко у васъ държатъ смѣтка горѣ? Нѣкои отъ васъ дошли тукъ, седятъ нѣколко години и слушамъ ги, послѣ казватъ: “И тукъ нѣма нищо.” Смѣшно е вашето положение! Знаете ли защо? Ако вие дадете на една маймуна ноти, тя ще ги разбере ли? Ако вие дадете на една маймуна да чете Библията и Евангелието, тя ще ги разбере ли? - Нищо нѣма да разбере. Тогава, питамъ ви, вие разбирате ли дълбочината на окултната наука? Какво съдържа тя въ себе си? Отсега нататъкъ ще се яви въ васъ желание да изучавате окултизма. Нѣкои казватъ: “Тази наука е за младитѣ, не е като за насъ стари хора.” Чудни сте вие, кои сѫ младитѣ хора? Младитѣ пъкъ казватъ: “Туй учение е за старитѣ хора, тѣ иматъ знания и мѫдрость, то не е за насъ.” Кои сѫ старитѣ хора? Споредъ тази теория азъ наричамъ младъ човѣкъ този, който изучава закона на самопожертвуването. Непроявеното сѣме, което се посажда въ почвата, това е младиятъ човѣкъ. Обърнатиятъ триѫгълникъ съ върха надолу, това е младиятъ човѣкъ. Той показва сѣмето, което трѣбва да се посѣе въ почвата, да се пожертвува, да страда. Слѣдъ тия страдания младиятъ човѣкъ се прѣвръща на старъ, т.е. израства, при което върхътъ на триѫгълника се изправя нагорѣ. Младиятъ човѣкъ прѣдставлява едно движение отъ центъра къмъ периферията, а стариятъ човѣкъ едно движение отъ периферията къмъ центъра. Значи, стариятъ човѣкъ прѣдставлява растенето нагорѣ отъ почвата. Слѣдователно, младиятъ и стариятъ човѣкъ живѣятъ едноврѣменно въ съзнанието на човѣка. Тъй че, всѣки лѫчъ на съзнанието, който излиза отъ центъра къмъ периферията, това е младиятъ човѣкъ, а всѣки лѫчъ, който се повръща като отражение отъ периферията къмъ центъра, това е стариятъ, проявениятъ човѣкъ, който расте нагорѣ. Той прѣдставлява триѫгълникътъ, обърнатъ нагорѣ съ върха. Слѣдователно, младиятъ човѣкъ, това е слизане на духа въ материята, а стариятъ човѣкъ, това е излизане на духа отъ материалния свѣтъ или обладаване на материята. Млади и стари, това сѫ двѣ състояния на съзнанието на мислящия, на духовния и на Божествения човѣкъ. Ето защо, едноврѣменно въ всѣки мигъ ти ще бѫдешъ и младъ и старъ. Имашъ извѣстна идея, която трѣбва да реализирашъ - ти си младъ; почнешъ ли да я реализирашъ, ти си старъ. Въ слѣдующия моментъ иде нова идея, ти си младъ, започвашъ да я реализирашъ, ти си старъ. Младъ - старъ, младъ - старъ, това е единъ вѣченъ процесъ въ развитието на човѣка, който постоянно се повтаря. Ако вие имате тази мисъль въ ума си, нѣма да се раждатъ въ васъ разни противорѣчия и нѣма да казвате: азъ остарѣхъ вече, отъ мене човѣкъ нѣма да стане. Ще разбирате, че старостьта е само единъ мигъ. Не, въ васъ има извѣстна хитрина, която вие съзнателно прикривате. Ще ви разправя единъ анекдотъ, който ми разправи една ученичка, чела го нѣкѫдѣ. Отива единъ много ученъ философъ на небето при Бога и иска да Го надхитри. Казва Му: “Господи, какъ схващашъ цѣлата вѣчность?” - “Вѣчностьта прѣдъ мене е една секунда”, му отговорилъ Богъ. -“А какво е за тебе единъ милиардъ?” - “Единъ милиардъ за мене е петь стотинки”, казва Господь. “Тогава, Господи, дай ми петь стотинки!” - “Почакай ме една секунда”, му казалъ Господь. Не мислете, че ние можемъ да бѫдемъ по-умни отъ този великъ законъ въ свѣта. Не мислете, че можемъ да надхитримъ Бога. “Почакай ме една секунда”, въ това има скрита една велика Истина. Една секунда, това е цѣлата вечность, въ която ти трѣбва да работишъ и да се развивашъ. А що означава вѣчностьта? Това е онуй интенсивно вѫтрѣшно желание, съ което ще могатъ да се реализиратъ ония свѣтли идеали, ония свѣтли мисли на живота. Че какъ мислите вие? Въ васъ трѣбва да има едно непрѣодолимо желание, което нищо въ свѣта да не е въ състояние да му попрѣчи. Вашето желание трѣбва да е толкова интенсивно, толкова непрѣривно, че и на малки парченца да ви нарѣжатъ, туй желание да си остане пакъ живо въ васъ. Та казвамъ, за васъ е важна основната добродѣтель на вашия характеръ. Всички вие, като ученици, трѣбва да бѫдете изправни прѣдъ този великъ Божественъ законъ. Ако вървите така, само по този начинъ може да развиете дарбитѣ, които сѫ заложени въ вашата душа. Ние не можемъ да престѫпимъ законитѣ, които живата природа е поставила въ живота. Трѣбва да знаете, че развитието ви върви по единъ правиленъ начинъ. За да се изпълнятъ копнежитѣ, които имате сега, може само тогава, ако спазвате тия закони. И всичко това, което желаете, ще придобиете, но трѣбва да бѫдете абсолютно изправни. Досега азъ съмъ говорилъ много пѫти върху закона на Любовьта, който сѫществува въ живота и се прилага къмъ идеитѣ, къмъ живитѣ сѫщества, къмъ Бога. Въ тази Любовь влизатъ всички ония сѫщества, които сѫ свършили своето развитие и образуватъ едно цѣло съ Бога. Тѣ образуватъ тъй да се каже главата на цѣлото битие. Тази Любовь трѣбва да бѫде съсрѣдоточена къмъ този вѫтрѣшенъ центъръ на всички наши мисли и желания. И тогава ще се появи едно движение на Любовьта отъ Бога къмъ насъ. Тъй че, ако имаме тази непрѣривна Любовь къмъ Бога, тогава отъ Него ще излѣзе единъ лѫчъ, който ще се отправи къмъ нашето сърце, и ще изпълни живота ни. Такъвъ е законътъ. За да познаешъ дали обичашъ Бога. Щомъ отправишъ Любовьта си къмъ Него, ще почувствувашъ тази вѫтрѣшна свѣтлина, но не въ ума си, а въ сърдцето си, при което ще се образува едно вѫтрѣшно разширение, едно вѫтрѣшно задоволство. Тогава и най-малкитѣ нѣща въ живота ти ще се осмислятъ и нѣма да прѣдставляватъ дреболии за тебе. Въ всѣка дреболия въ живота си ще виждашъ една Божествена мисъль. Всички вериги, които те спъватъ, ще паднатъ, ти ще се почувствувашъ свободенъ като пеперуда, която излиза отъ пашкула си и свободно хвърква съ крилцата си въ безграничното пространство. Казвамъ, сега всички трѣбва да изпратите вашата мисъль нагорѣ. Вие ще кажете: “Азъ я изпращамъ.” Хубаво, но по-интенсивна трѣбва да стане вашата мисъль! Отъ день на день вашата мисъль трѣбва да става по-интенсивна. Стремлението ви къмъ Бога отъ день на день сѫщо трѣбва да става все по-интенсивно и по-интенсивно, докато обратното движение на Божията Любовь проникне въ вашето сърце. Тогава важниятъ въпросъ за живота - Любовьта къмъ Бога - ще се разрѣши въ душитѣ ви и вие ще придобиете свободата, която търсите. А тази свобода носи блаженство и всички добри възможности на живота. Само при Свободата вие можете да развиете вашитѣ мисли, чувства и вашата воля; да облагородите сърцето си, да разширите ума си, да укрепите духа си и да освободите душата си. Туй е цѣла наука! Това именно е задачата на окултната наука. Тъй щото, ще знаете, че всички сте на категории. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че като присѫствуватъ въ школата, не сте на категории и степени. Не е така. Нѣкои отъ васъ разбиратъ повече, други разбиратъ по-малко; нѣкои прилагатъ повече, други по-малко, но всички трѣбва да се стрѣмите споредъ възможноститѣ на душата си. Можешъ да прилагашъ малко, приложи го! Можешъ да прилагашъ повече, приложи го. Всѣки день прави по едно малко добро. Нѣкой пѫть вие рѣшите да направите нѣкое малко добро, но послѣ казвате: “Хайде днесъ не мога ще го отложа.” Не трѣбва така. Колкото и малко да е доброто, направи го, не го отлагай! Запримѣръ, у нѣкой ученикъ се роди силно желание да иде и да каже една много хубава дума на майка си, но като дойде до вратата, спре се, казва си: “Дали ще ме разбере майка ми?” Поколебае се и отложи да изпълни мисъльта си. Другъ случай: рѣшите да станете сутриньта рано, въ 4 часа на молитва. Обаче, въ 4 часа сутриньта, когато трѣбва да станете, казвате си: “Нима като стана сега, ще свърша нѣщо? Хайде да си поспа още малко!” Или, рѣшилъ си друго нѣщо: “Ще стана рано сутриньта, ще си напиша единъ хубавъ стихъ.” Но послѣ казвате: “Е, сега ли ще пиша?” Всички тия противорѣчия въ живота сѫ ви докарали до това изопачаване въ разбиранията. Ние сме хора на изопаченитѣ идеи. Всѣко възвишено и благородно дѣло, въ какъвто и да е смисълъ, прилагайте го, не се срамувайте! Колкото и да е малко, прилагайте го! Ако не прилагате, отдолу ще дойде затъмнѣвание на съзнанието и единъ день вие ще се намѣрите подъ земята, тъй както едноврѣмешнитѣ пирамиди сѫ днесъ дълбоко заровени въ земята. Всѣки день трѣбва да прилагате, постоянно трѣбва да прилагате. Тъпанътъ трѣбва постоянно да се бие, защото иначе ще се опраши, а като се бие постоянно, прахъ не остава по него! Оралото, което оре земята, не рѫждясва, то лъщи, свѣтло е. Сѫщо така и човѣшкиятъ умъ, който постоянно мисли е свѣтълъ, не затѫпѣва, човѣшкото сърце, което работи, постоянно отхранва възвишенни и благородни чувства, облагородява се и човѣшката воля, като се тури въ дѣйствие укрѣпва. Това сѫ елементарни правила. Казвате: “Тия работи ние ги знаемъ.” Какъ ги знаете? Знаете ли какво нѣщо е да мисли човѣкъ? Слушайте сега! Въ човѣшкото съзнание има една малка лампичка, която не е запалена. При тази лампа има само една Божествена клечица. За запалването й има правила, които опрѣдѣлятъ, колко пѫти трѣбва да драснешъ тази клечица, за да се запали. Щомъ запалишъ тази лампичка, ти веднага ще почнешъ да мислишъ. Нѣкои отъ васъ обичатъ само да пипатъ лампичката и не могатъ да мислятъ. Разбира се, безъ свѣтлина не може да се мисли. Свѣтлината е едно отъ необходимитѣ качества за мислене. Свѣтлитѣ духове и отвънъ и отвѫтрѣ иматъ свѣтлина, а ненапрѣдналитѣ духове, които живѣятъ въ ада, нѣматъ отвънъ свѣтлина, но иматъ само отвѫтрѣ. Тѣ държатъ тази свѣтлина само за себе си. Тѣхната лампичка още не е изгаснала, тѣ не сѫ изгубили още тази способность да я палятъ. Та казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да запали тази лампичка и само тогава ще има правилно мислене. Това мислене е непрѣривно. Щомъ веднъжъ се запали тази лампичка, тя е непрѣривна въ нея не може да става прѣкѫсване, затова при тази свѣтлина мисъльта се разширява и човѣкъ не остарѣва. Той всѣки день е и младъ, и старъ. Тъй седи въпросътъ. Азъ бихъ желалъ тази лампичка въ ума на всѣки едного отъ васъ да бѫде запалена по всички правила. Това се отнася за този, който не я е запалилъ, а който я запалилъ вече, нека върви по слѣдитѣ на тази лампичка, защото тя се движи, не седи на едно мѣсто. Всѣки ще върви напрѣдъ, по нейнитѣ стѫпки. Туй наричатъ “рѫководна звѣзда” въ живота. Всѣки човѣкъ си има такава рѫководна звѣзда въ живота. Наполеонъ казвалъ, че си ималъ своя рѫководна звѣзда, която никога не потъмнявала. И наистина, докато неговата звѣзда мъжделѣеше, въ всичко му вървѣше, въ всичко имаше сполука. Тя е живата звѣзда или тъй наречената “малката свѣщица” въ съзнанието на човѣка. И тъй, като сте дошли на земята, забравили сте много нѣща отъ това, което сте знаели, и сега трѣбва да си ги спомняте. И вие чакате да си ги спомните. Тъй като чакате, знаете ли на какво мязате? Единъ старъ български чорбаджия въ село ималъ жена, която била много голѣма аристократка, та все слугитѣ й служѣли; дърва й носили, сѣчѣли ги и т.н. Обаче, случва се, че мѫжътъ й умира и всички слуги я напущатъ. Като останала безъ дърва, отишла при сѫсѣда си и го помолила: “Можешъ ли да ми донесешъ малко дърва?” - “Ами, защо ти не си донесешъ?” - “Не съмъ научена.” - “Ще се научишъ. Ще вземешъ едно двойно вѫженце, ще отидешъ въ гората, ще натуряшъ дърва въ него, ще ги завържешъ хубаво, ще си направишъ единъ товаръ и туй то.” - “Ама кой ще ми го вдигне?” - “Ще викашъ въ гората, ще почакашъ малко. Тамъ има една жена, горската богиня, ще дойде да ти помогне.” - “Е, дано Господь я прати да ме научи.” - “Като викашъ, тя ще те научи.” Отишла въ гората, събрала си дърва и взела да вика. Викала, викала, но никой не се явилъ. Най-послѣ си казала: “То се е видѣло, че нѣма да дойде горската богиня, ами азъ сама да си вдигна товара.” Така и вие ще викате: “Богиньо, богиньо, Господи, Господи…” и най-послѣ ще си вдигнете дръвцата на гърба и хайде вкѫщи. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ, да вика: “Господи, Господи” - и най-послѣ да си вдигне дръвцата на гърба. Богинята, обаче, е дошла. Жената е разбрала вѫтрѣшния смисълъ на викането. По сѫщия начинъ и вие ще разберете великата Истина въ живота. Сега да изпѣемъ упражнението “Въ начало бѣ Словото.” Въ изречението “Въ начало бѣ Словото”, коя дума е силна? ( - Словото.) Какъ ще ми докажете да разбера това? Какъ ще се произнесе думата “слово”? Дѣ ще турите ударението? Има силни думи, които, като се изговарятъ, за да се подчертае силата имъ, турятъ на специални мѣста ударенията. Вземете думата “разумъ”, “разумъ”. Тя е сложна дума и не е отъ славянско произхождение. Коренътъ “омъ” или “умъ” е една свещенна дума. На английски езикъ се пише “eum” (еум), а се произнася “омъ”. Значи умътъ е, който съдържа въ себе си всички Божествени качества. А какво означава частицата “раз”? Руситѣ казват “раз”, което значи единъ пѫть, веднъжъ, едно, първо. То подразбира първоначалното, Божественото, което е било у човѣка и което съдържа всичко въ себе си. Човѣкъ трѣбва да се стрѣми да разбира нѣщата. Отъ разума, отъ първоначалното, отъ Божественото е излѣзло Словото, разумното, т.е. обвивката на нѣщата, която е приела първия образъ, за да направи Словото видимо и чуто. Защото Словото въ невидимия миръ и се вижда, и се слуша. Като кажемъ “Въ начало бѣ Словото”, веднага въ нашия умъ трѣбва да изпъкне великата идея за онова живо сѫщество - Словото, което е излѣзло отъ Бога. И вие, като пѣете това упражнение, трѣбва да се прѣнесете, а не да сте тукъ на земята. И музиката, както и математиката, има свои математически правила, но тѣ не мязатъ на сегашните правила въ музиката. Тия правила съставляватъ тъй наречената “математика на музиката”. Тамъ, дѣто човѣкъ не може да вземе тоноветѣ на душата, високитѣ тонове, които спадатъ къмъ Божествения свѣтъ, съврѣменнитѣ музиканти поставятъ паузи, а дѣто могатъ да ги взиматъ поставятъ тонове. Въ окултната музика нѣма мълчание, пѣнието тамъ е непрѣривно, никакви прѣкѫсвания нѣма. Тамъ, дѣто има паузи, пакъ се чува звукъ, само че по-финъ, по-високъ. Ако азъ бихъ композиралъ една пѣсень за хоръ, не бихъ турилъ никакви паузи. Всички гласове трѣбва да пѣятъ. Басоветѣ ще започватъ отдолу, а сопранитѣ ще идатъ отгорѣ, т. е. ще отиватъ нагорѣ, високо ще пѣятъ, но тихо, едва да се чуватъ. Гласоветѣ трѣбва да се допълнятъ единъ другъ. Алтътъ трѣбва да придружава, басоветѣ ще подкрѣпятъ отдолу, пъкъ сопранитѣ и теноритѣ ще се посрѣщатъ горѣ. Тъй трѣбва, гласоветѣ да си пѣятъ единъ на другъ. А сега музикантитѣ казватъ: “Сопранитѣ ще мълчатъ, а другитѣ гласове ще пѣятъ.” Значи, ти мълчи, пъкъ азъ ще говоря. Не, и двама ще пѣемъ и двама ще говоримъ. Ще се стремите къмъ окултно пѣние. Езикътъ, на който е прѣведенъ този стихъ, не е образенъ, но е идеенъ езикъ, затова се изисква и дълбочина въ пѣнието. Този стихъ е най-дълбокиятъ стихъ отъ Евангелието, но езикътъ, на който е прѣведенъ, не е образенъ, затова, като чуешъ или като прочетешъ този стихъ, ти не можешъ да се забравишъ, не можешъ да се прѣнесешъ отъ този свѣтъ, за да може великото въ свѣта да оживѣе прѣдъ тебе. Като произнесешъ стиха: “Въ начало бѣ словото, и словото бѣ у Бога”, тъй трѣбва да го произнесешъ, че да прѣживѣешъ това начало. Послѣ: “всичко чрѣзъ Него стана, и което е станало, нищо безъ Него не стана”. Произнесешъ ли тѣзи думи, трѣбва да видишъ цѣлия този процесъ, да прѣживѣешъ това, че всичко чрѣзъ Него е станало. Като изговоришъ думитѣ: “въ Него бѣ животътъ, и животътъ бѣ видѣлина на человѣцитѣ”, този животъ и тази видѣлина трѣбва да ги изпиташъ. Като изговоришъ стиха: “И видѣлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе”, всичко това трѣбва да го видишъ, да разберешъ тази борба между видѣлината и тъмнината. Ако вие пѣехте по този начинъ, гласътъ ви би треперилъ, щѣше да бѫде мекъ и звънливъ, па и душитѣ ви щѣха да трептятъ. А сега, гласътъ ви е тѫпъ, защото нѣмате въодушевление отвѫтрѣ, не прѣживѣвате думитѣ. Старайте се, като пѣете у дома си, да се вдълбочавате въ думитѣ, въ идеитѣ, които тѣ изразяватъ, за да можете да пѣете окултно. Като пѣете упражнението, “Въ началото бѣ Словото”, изпѣйте го веднъжъ, два, три, четири, петь пѫти, докато вие сами го харесате, докато почувствувате, че пѣете съ животъ, сила и вѫтрѣшно разбиране. Днесъ врѣмето е малко влажно, но то не е извинение за пѣнието, не е извинение и за цигулката. Наистина, когато врѣмето е влажно, влагата запълня поритѣ на цигулката, но има едно срѣдство противъ влагата. Ти можешъ да запоишъ поритѣ на цигулката, като вложишъ нѣщо отъ душата си въ нея. Тя ще изгони влагата навънъ. Това можемъ да направимъ всѣкога, когато искаме, пъкъ когато не искаме и душата нѣма да вземе участие въ свиренето. Сѫщо така и при пѣнието, душата ви може да вложи нѣщо въ гортана.* Душата ви може да влиза и да излиза свободно въ васъ. Ще се помолишъ на душата си и ще й кажешъ: “Моля ти се, влѣзъ въ гърлото ми, да чуя твоя сладъкъ гласъ, че да се науча и азъ да пѣя.” Двама ще пѣете тогава: ти и душата ти и ще видишъ какъвъ гласъ ще излѣзе отъ тебе, какъвъ пѣвецъ ще станешъ! Въ това седи силата на пѣвеца. И азъ желая, всички ученици на окултната школа, като пѣете, да се отличавате, да зная, че сте пѣвци. Гласътъ ви да нѣма меденъ тонъ, а да се отличава съ голѣма мекота и изразителность. Ще пѣете отъ сърце, безъ правила, не че нѣма да има правила, но тѣ не мязатъ на сегашнитѣ. Ще спазвате тѣзи бѣлѣжки. Азъ зададохъ на младитѣ ученици въпроса: Защо българитѣ турятъ въ рѣчьта си глагола отпрѣдъ, а германцитѣ на края на изречението? Защо начинътъ на говора у германцитѣ е единъ, а у българитѣ другъ? И еднитѣ сѫ хора, и другитѣ сѫ хора, защо иматъ различна граматика? Тѣ ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германцитѣ, като си свършатъ 100 работата, тогава я съобщаватъ, затова глаголътъ у тѣхъ е накрая, а българитѣ най-първо ще кажатъ, какво ще правятъ, а послѣ започватъ да работятъ, затова турятъ глаголътъ въ началото на изреченията. Послѣ, вземете англичанитѣ, тѣ постоянно скѫсяватъ думитѣ, когато германцитѣ ги разширяватъ. Защо? - Има си причини. Та и вие въ вашата граматика, нѣкога поставяте глагола отпредъ, а другъ пѫть отзадъ. Кой е правилниятъ начинъ за пѣнието? “Въ начало бѣ Словото” - вижъ много добрѣ започва пѣсеньта. “Въ” е съюзъ. Това сѫ първитѣ чувства, съ които човѣкъ започва, които не може да изрази. Съюзитѣ, това сѫ първитѣ думи, съ които човѣчеството е започнало. Най-послѣ идатъ сѫществителнитѣ. Те иматъ най-новъ произходъ. Сега, да изяснимъ значението на думитѣ “Вѣ начало бѣ Словото”. Тѣ означаватъ, че въ най-голѣмата красота и хубость, въ това Божествено начало на нѣщата е излѣзло Словото. Божественото начало подразбира най-благоприятнитѣ условия за създаване. Въ живота, за създаването на всички Божествени нѣща, има опрѣдѣлено врѣме. Ако вие дадете на единъ астрологъ невѣрна дата на рождението си, той ще ви каже, че споредъ колкото ви познава, вие не може да се родите въ това врѣме. Въ астрологията не може да има безразборность въ ражданията; има опрѣдѣлени закони за възможноститѣ на ражданията. Този астрологъ ще ви каже: “Въ този день и въ този часъ вие не сте родени, понеже този моментъ, тъй както е съчетанието на планетитѣ, изключва вашето раждане.” Значи и Словото, за което пѣемъ, е излѣзло въ едно опрѣдѣлено Божествено начало. Ще кажете: “Отдѣ да знаемъ кога е било това начало?” Че вие бѣхте вѫтрѣ въ това начало. Какъ сте забравили една такава велика Истина? Вие бѣхте въ сѫщия тренъ. Ще кажете: “То бѣше отдавна, прѣди толкова години, забравили сме.” Ще си спомните. Защо ви говоря азъ сега за забравенитѣ нѣща. “Въ Начало бѣ Словото; и Словото бѣ у Бога.” Този стихъ е много важенъ. Като станете сутринь, ще го прочетете, ще го изпѣете и ще мислите върху него. Докато въ ума ви се хвърли една свѣтлина и вие възприемете тази велика идея. Тогава вашето сърце ще се прѣобрази, ще стане по-меко, умътъ ви сѫщо ще се прѣобрази, ще почне да мисли по-другояче и ще можемъ, като влѣземъ въ този салонъ, да се занимаваме и безъ лампи. Като дойдемъ тукъ, безъ лампи да се разнася свѣтлина отвсѣкѫдѣ. Като концентрирате мисъльта си върху този стихъ, ще имате по-хубава, по-приятна и по-мека свѣтлина. И азъ, като влѣза въ салона, ще кажа: “Ето ученици, съ които може да се разискватъ Божествени нѣща!” А сега, когато свѣтлината иде само отвънъ, отъ лампитѣ, какъ могатъ да се разискватъ такива въпроси? Отвѫтрѣ трѣбва да дойде тази свѣтлина! Тя е свѣтлината на Духа. Тайна молитва Любовьта ражда доброто! Доброто носи животъ, свобода и свѣтлина за нашитѣ души. 5-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 12.XI.1924 г. София ------------------------------------------ *гортана - книж.остар. (рус.) гърло
  12. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЪЗКИ ВЪ ГЕОМЕТРИЧЕСКИТѢ ФОРМИ Размишление Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Най-силното чувство вѣ човѣшката душа.” Тема за слѣдния пѫть: “Съзнанието въ насѣкомитѣ.” Често нѣкои въпроси, които се задаватъ, сами по себе си, се виждатъ безъ връзка и безъ смисълъ. Нѣкои нѣща отдалече се виждатъ, че иматъ връзка, други нѣща отблизо се виждатъ, че иматъ връзка. Тъй щото, двѣ противополож-ности има въ природата. Запримѣръ, ако гледате на мѣсечината съ просто око, вижда се единъ образъ, една жена, която гледа къмъ земята. Но ако вие погледнете мѣсечината съ далекогледъ, този образъ се изгубва. Съ просто око тази жена е прѣкрасна, изглежда на англичанка, седи горда, непристѫпна. Слѣдователно, има връзки, които ние виждаме отдалече, има връзки, които ние виждаме отблизо. Прѣдставете си една пружина, каквато е тази на часовника, но навита милиони пѫти около своя центъръ и способна да се развъртва и завъртва. Каква идея може да ни даде тя? Тя изразява пѫтьтъ, по който човѣкътъ е вървѣлъ - неговиятъ произходъ. Значи, човѣкъ започва своя животъ отвѫтрѣ, като постепенно се развъртва навънъ. Туй развъртване наричатъ еволюция. Ако пъкъ си прѣдставите единъ остъръ ѫгълъ, съ върха нагорѣ, на какво ще го уподобите? - На човѣшкия носъ. Така, само съ нѣколко линии вие може да нарисувате и човѣшкото око, и човѣшката уста. Помислете, какво отношение сѫществува между окото и носа. Устата е първоначалното проявление на човѣшкото сѫщество. Окото е необходимо на човѣка, за да ходи правилно, да вижда дѣ ходи. Носътъ е необходимъ на човѣка, за да може въ природата, въ която живѣе, да намира приятнитѣ и полезнитѣ за себе си храни. Той ги познава по миризмата. Въ устата се намира езикътъ, съ който човѣкъ вкусва. Задъ окото, задъ носа, задъ езика, въ човѣка седи нѣщо още по-високо. Окото прави човѣка свободенъ. То е емблемъ на свобода. Който има очи, той е свободенъ. Човѣкъ, у когото обонянието е развито, показва, че и умътъ му е развитъ. Той е свободенъ човѣкъ въ умствения свѣтъ. Щомъ човѣкътъ е започналъ да обонява, започналъ е да мисли, започналъ е да прави разлика между единъ прѣдметъ и другъ. На човѣшката глава има начертана още една крива линия, която изразява човѣшкото ухо. Отъ човѣшкото ухо е образувана българската буква “З”. Питамъ тогава, отъ какво произтича злото въ свѣта? - Злото произтича всѣкога отъ човѣкъ, който не знае да слуша. Вървишъ нѣкѫдѣ, но не слушашъ, не чувашъ, не обонявашъ, не виждашъ - всѣкога ще направишъ зло. Слѣдователно човѣкъ, който иска да върви правилно, трѣбва да вижда правилно, да обонява правилно, да вкусва правилно, да чува правилно. Отъ тукъ може да извадимъ едно правило, едно естествено или едно Божествено мѣрило за живота, споредъ което трѣбва винаги да мѣримъ своитѣ постѫпки. Тъй както днесъ животътъ се развива, ние се намираме на прѣдставление. Животътъ ни е много изкуственъ, той е животъ на сцената. Виждате на сцената мѫжъ и жена се каратъ. Жената напада мѫжа, казва му обидни думи. Неговото честолюбие се накърнява, той казва: Азъ съмъ силно обиденъ, не мога да живѣя повече - взима ножъ и го забива въ сърцето си. Подъ дрехата си има мѣхуръ пъленъ съ червена вода. Потича тази вода въ видъ на кръвь и той пада на сцената. Казвате: “Този актьоръ играе много добрѣ ролята си.” Тия хора, обаче, прѣдставляватъ на сцената. Утрѣ ще видите този човѣкъ пакъ живъ. Той се убива на сцената, а въ дѣйствителность е живъ. И сто пѫти да се мушне съ ножа, виждате го пакъ здравъ и живъ. Виждате и двамата примирени. Сегашниятъ нашъ животъ е подобие на такова едно прѣдставление. Виждате нѣкой човѣкъ тѫженъ, казва: “Много съмъ скърбенъ.” Този човѣкъ, отъ когото днесъ текоха четири реда сълзи, утрѣ го виждате веселъ. Какъ е възможно, човѣкъ, който до вчера е билъ така неутѣшимъ, сега да е веселъ. Казвамъ, той е билъ на сцената, подъ дрехата си ималъ мѣхуръ, пъленъ съ червена вода. Удари мѣхура съ ножъ, но той остане здравъ и читавъ и казва на жена си: “Хайде, жена да си пийнемъ малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна отъ насъ. Хайде да си пийнемъ по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.” Този моралъ задъ сцената е прѣкрасенъ, понеже е взетъ отъ реалния животъ на сцената, но сегашниятъ ни животъ е взетъ отъ единъ по-висшъ животъ. Животътъ, който ние сега живѣемъ, тъй както сега се проявява, въ него влизатъ елементи отъ единъ по-висшъ животъ и ние искаме да прѣдставимъ този животъ именно. Нѣкои казватъ: “Нѣма моралъ въ свѣта.” Не, моралъ има! За онзи, който има очи, свѣтлината сѫществува, т. е. проявява се. Онзи, у когото тия органи липсватъ, това ни най-малко не показва, че свѣтлина нѣма. Въпрѣки, че той не вижда свѣтлината има понятие за нея. Нѣкой човѣкъ може да не чува звука, обаче той има понятие за него. Въ този човѣкъ има силенъ копнежъ да чува. У нѣкой човѣкъ може да не е развито обонянието, но той има понятие за него. Тия нѣща сѫществуватъ за него като копнежъ и единъ день тѣ ще се проявятъ. И тъй, всички вие трѣбва да се стремите къмъ онова Божествено начало въ васъ, чрѣзъ което да схващате реалнитѣ нѣща въ живота. Прѣдставете си, че вие влизате въ една зала и отвънъ още чувате, че нѣкой вика до Бога. Защо? - Не знаете още. Като влѣзете въ залата, виждате вѫтрѣ двама души. Единиятъ отъ тѣхъ хваналъ рѫцѣтѣ на другия и вика, колкото гласътъ му държи, а той му вади зѫбъ. Ако не знаете какво става, какво ще кажете? Ще си кажете: “Колко грубъ е този човѣкъ, какъ грубо вади зѫби!” Прѣдставете си, че този човѣкъ е единъ виденъ лѣкарь, а другиятъ е боледувалъ 3 - 4 седмици отъ зѫбъ, инфектиралъ се зѫбътъ му и лѣкарьтъ казва, че ако зѫбътъ не се извади, този човѣкъ ще пострада. Какво зло има въ това! Кой е виновенъ, лѣкарьтъ ли или този човѣкъ, който не е пазилъ добрѣ зѫбитѣ си? (-“Болниятъ.”) Не е виновенъ само болниятъ, виновни сѫ още баща му и майка му, които сѫ му дали такова хилаво тѣло. На майка му и на баща му зѫбитѣ бѣха развалени, затова и неговитѣ сѫ развалени. Тогава държатъ като отговорни лица баща му и майка му. Майката казва: “И на моята майка бѣха развалени зѫбитѣ.” Бащата казва: “И на дѣдо ми бѣха развалени зѫбитѣ.” Кога се развалиха зѫбитѣ на тия хора? Значи, причината на тия нѣща се крие още въ далечното минало. Нѣкой пѫть ще ви задамъ да пишете върху темата: “Кога се развалиха човѣшкитѣ зѫби?” Или: “Кога хората започнаха да боледуватъ отъ зѫби? Кога се появи зѫбната болесть?” Тъй ще дойдемъ до ония естествени правила въ живота. Божествениятъ животъ самъ по себе си е красивъ. Сега, разбира се, ако азъ река да ви обясня всичко онова, което става въ свѣта, ще се яви друга опасность за васъ: вие ще извадите най-криви заключения за живота. Питамъ: ако нѣкой отвори прѣдъ васъ едно шише съ отровенъ газъ и азъ се затека да го затворя, зло ли ви правя? Прѣдставете си, че въ туй шише има съзнание и като види, че го затварямъ, ще бѫде недоволно и ще ми каже: “Защо не ми отворишъ да дишамъ чистъ въздухъ? Защо си толкова жестокъ?” Жестокъ съмъ за шишето, но за другитѣ не съмъ жестокъ. Казвамъ, по-добрѣ ти да страдашъ а другитѣ да благуватъ, отколкото ти да благувашъ, а другитѣ да страдатъ. Слѣдователно, ние казваме, че въ този свѣтъ сѫществува единъ моралъ, общъ за всички и единъ частиченъ моралъ, само за нѣкои. Въ свѣта сѫществува още физическо право и право на душата. Законътъ е слѣдниятъ: Когато тѣлото страда, то е за благото на душата. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: Не жертвувайте никога благото на душата за благото на тѣлото! Защото душата сама по себе си е толкова благородна, тя знае какъ да се грижи за тѣлото. Но остане ли тѣлото да се грижи за душата, работата е злѣ. Тази вечерь ще ви прѣдамъ едно ново музикално упражнение, съ единъ новъ ритъмъ, да видимъ, какъ ще го схванете. Текстътъ е взетъ от Евангелието на Иоана, 1 гл., Стихове 1 - 5: Въ начало бѣ Словото: И Словото бѣ у Бога, И Словото бѣ Богъ. То въ начало бѣ у Бога. Всичко чрѣзъ Него стана. И което е станало Нищо безъ Него не стана. Въ Него бѣ животъ И животътъ бѣ видѣлина на человѣцитѣ, И видѣлината свѣти въ тъмнината, И тъмнината я не обзе. Първитѣ два стиха отъ главата изразяватъ дѣйствие на Духа. Третиятъ стихъ изразява дѣйствие на ума. Четвъртиятъ стихъ изразява дѣйствие на сърцето, а петиятъ стихъ изразява материалния свѣтъ. Тъмнинаната прѣдставлява материалния животъ и прѣзъ нея прониква свѣтлината. Това упражнение е снето отгорѣ. Значи, първиятъ актъ, дѣйствието на духа има разширение; вториятъ е на ума, третиятъ на сърцето и най-послѣ иде заключението, то е актъ на физическия животъ, тъй както сега живѣемъ. Като учите упражнението сега, ще спазвате ритъма и такта, които много се измѣнятъ. Сега, да направимъ едно упражнение: Рѫцѣтѣ се движатъ напрѣдъ въ полукрѫгове навънъ и се приближаватъ високо надъ главата, при което едноврѣменно се изговарятъ думитѣ: “Въ силата на Божията Любовь”, обратно движение надолу, като се произнасятъ думитѣ: “Въ силата на Божията Мѫдрость”. Първото движение на рѫцѣтѣ: “Въ силата на Божията Истина”, движение рѫцѣтѣ надолу въ крѫгове: “Да се освѣти името Божие”, движение на рѫцѣтѣ нагорѣ въ крѫгове: “Да дойде Царството Божие”; рѫцѣтѣ се движатъ надолу въ крѫгове: “Да бѫде волята Божия!” Въ живата природа сѫществува единъ методъ извѣстенъ почти на всинца ви; може би мнозина отъ васъ сѫ го наблюдавали: природата изобщо започва съ много слаби действия. Нѣкой пѫть виждате слабо едва забѣлѣжимо полюлѣване на листата и слѣдъ туй постепенно усилване, докато нѣкога се изрази въ видъ на буря. Малкитѣ пиленца, когато започнатъ да хвъркать, най-напредъ се повдигатъ на краката си, послѣ си поразперятъ крилцата и отново се връщатъ въ гнѣздото. На втория день пакъ подскочатъ, подхвръкнатъ наблизо нѣкѫдѣ съ крилцата си, послѣ малко по-далечъ, докато ги видишъ най-послѣ изхвръкнали отъ гнѣздото си, добили самоувѣреность. Всѣки, който не спазва този законъ на природата, пада долу и прѣзъ цѣлия си животъ съжалява за това. Въ тази школа вие ще правите всѣко упражнение, което ви се задава. Казвате: какво ще ни ползуватъ тѣ? Азъ ще ви запитамъ: ако тия упражнения не ви ползуватъ, защо пиленцата постепенно упражнѣватъ крилцата си? Отъ упражнението на крилцата зависи всичкото бѫдаще на една птица. Отъ тѣзи упражнения ще се развиятъ мускулитѣ, с които ще лети, да си набавя храна, да се избавя отъ своитѣ неприятели. Всѣко движение, което правимъ, се отразява благотворно върху ума ни. Има хармонични дѣйствия, които се отразяватъ благотворно върху органитѣ на ума. Въ старо врѣме, когато искали да накажатъ нѣкой упоритъ, своенравенъ човѣкъ, отрѣзвали му палеца и съ това парализирвали волята му. Вие често казвате, че волята ви е слаба. За да усилите волята си всѣка сутринь като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Туй упражнение ще подѣйствува върху волята ви тъй, както дѣйствуватъ упражненията за заякване крилцата на малкото пиленце. Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение день, два, недѣля, мѣсецъ, ще забѣлѣжите едно разположение, едно малко засилване на волята. Палецътъ трѣбва да се движи хармонично. Забѣлѣзано е, че у онѣзи хора, които се умопобъркватъ, палецътъ не се движи, остава изправенъ. Нѣкой казва: “Ще се умопобъркамъ!” Казвамъ, докато движишъ палеца си, нѣма да се побъркашъ, но започнешъ ли да го държишъ неподвиженъ, има опасность. Можешъ ли да движишъ палеца си нагорѣ-надолу, никой не може да изкара ума отъ главата ти, освѣнъ ти самъ. Нѣкой казва: “Ти ме подлуди.” Не, Богъ е турилъ ума ти на мѣсто и никой не може да ти го изкара, освѣнъ ти самъ. Ако нѣкой го изкара, ти си виноватъ. Умътъ е твой, ти ще се разправяшъ съ него, никой не може да го изкара отъ главата ти. Палецътъ прѣдставлява Божествения свѣтъ и той указва благотворно влияние върху човѣшкия умъ. Чрѣзъ палеца се проявява Божествения, висшия свѣтъ и умътъ трѣбва да черпи вдъхновение отъ него. Като се движи палецътъ, образува едно крѫгообразно движение. Всичко въ свѣта е крѫгообразно. То е едно непрѣривно движение. Нѣкои нѣща намъ се виждатъ прѣкѫснати, но тия прѣкѫснати мѣста сѫ отъ единъ по-висшъ свѣтъ. Запримѣръ, носътъ е проекция на единъ много по-съвършенъ образъ, отколкото той прѣдставлява. Човѣшкото око е проекция на друго едно око, още по-съвършенно отъ това, което виждаме. Бога винаги изразяватъ съ едно око. Защо не Го изразяватъ съ двѣ очи? Значи, Божественото око, като се проектирало въ физическия свѣтъ, се раздѣлило на двѣ. Туй, което ние виждаме въ нашия организъмъ: лѣвата рѫка, дѣсната рѫка, това сѫ проекции отъ духовния свѣтъ, проекции на сили, които работятъ и се изявяватъ на физическия свѣтъ въ една или въ друга форма. Моята рѫка, напримѣръ, е сгѫстена сила. Вашата рѫка, вашата глава, вашето тѣло, като се разложатъ, ще се върнатъ въ Божествения свѣтъ като сили, а не като материя. Какъвъ изгледъ ще имате тогава? Вие ще бѫдете турени въ центъра на единъ голѣмъ крѫгъ. Отъ тамъ вие ще виждате навсѣкѫдѣ и всичко, което става, ще бѫдете всевидещъ. Сега, понеже сте навънъ, по периферията на тази окрѫжность, вие се мѫчите да виждате малкитѣ работи. Вие сте засега ученици. Това е единъ периодъ, който трѣбва да минете. Казвамъ, великото благо въ свѣта седи въ изучаване малкитѣ нѣща, затуй трѣбва да се поправятъ малкитѣ погрѣшки. Малкитѣ погрѣшки произлизатъ отъ слѣдното: щомъ не усвоимъ една малка, микроскопическа добродѣтель, ражда се една малка погрѣшка. Азъ ще ви прѣдставя следния примѣръ отъ чисто морално гледище. Прѣдставете си, че вие сте три сестри, родени отъ една майка и отъ единъ баща. Баща ви е чистокръвенъ и майка ви е чистокръвна. Подъ “чистокръвенъ” разбирамъ, че не сѫ смѣсъ. Баща ви и майка ви се обичатъ и вие тритѣ сестри сѫщо се обичате. Единъ день, по едно съвпадение, двѣтѣ сестри се скарватъ, казватъ си по една обидна дума, тъй както между дипломатитѣ. Едната сестра поглежда сестра си невнимателно, накриво, а другата се разплаква. Третата сестра трѣбва ли да каже на разплаканата си сестра, че поведението на нашата сестра не е хубаво или трѣбва да й каже: “Сестро, не плачи, сестра ни не те е обидила, ти криво си я разбрала.” Ами какъ ще докаже, че сестра й я погледнала накриво? Знаете ли, какво нѣщо е криво поглеждане? То е една проекция. Ако нѣкой пѫть небето се заоблачи и слънцето се скрие, настане тъмнина, това значи ли, че природата измѣня спрѣмо менъ своето разположение? Ще кажете ли, че природата се разгнѣви заради тебъ? Не, тя си прави нѣкакви маневри. Азъ ще се скрия въ нѣкоя пещера или подъ нѣкое дърво и ще наблюдавамъ проявитѣ й, ще се уча като дѣцата. Който не знае тия нѣща, мисли, че всѣки гърмежъ, всѣка буря е за него. Ще си каже: - “Отидохъ вече!” Слѣдъ туй небето ще се разведри, слънцето отново ще изгрѣе и той ще каже: - “Врѣмето е много хубаво, отлично!” Слѣдъ онзи проливенъ дъждъ, слѣдъ гръмотевицата въздухътъ е освѣженъ, чистъ. Когато слънчевитѣ лѫчи падатъ върху насъ или върху кое и да е по-низше сѫщество отъ насъ, тѣ се отразяватъ благотворно, но ако сѫщитѣ тия лѫчи биха паднали върху нѣкой ангелъ или върху нѣкой възвишенъ духъ, биха имъ причинили нѣкаква врѣда. Те за тѣхъ сѫ силни, неприятни удари. Значи, Божествениятъ свѣтъ трѣбва да има специални начини за изявление по отношение различнитѣ сѫщества. И наистина, онази свѣтлина, въ която ангелитѣ живѣятъ е толкова деликатна, че вие даже не бихте я почувствували. Слѣдователно, приятнитѣ нѣща за насъ, сѫ неприятни за други сѫщества, по-висши отъ насъ и приятнитѣ нѣща за тѣхъ, сѫ неприятни за насъ. Ако ние влѣземъ въ ангелския свѣтъ, свѣтлината, при която тѣ живѣятъ, е толкозъ възвишена, че ние ще се намѣримъ въ тъменъ свѣтъ. Този свѣтъ ще ни бѫде безпрѣдметенъ, не ще можемъ да работимъ въ него. Затова, въ дадения случай, тъй както сме поставени въ този крѫгъ, свѣтлината, която иде отъ слънцето е много приятна за насъ. По-приятна сила от слънчевата нѣма за нас. По-приятна свѣтлина отъ слънчевата за насъ нѣма, особенно сутринната, когато слънцето изгрѣва. Тогава въ въздуха нѣма много влага, но се чувствува мека, приятна атмосфера. Тази мека слънчева свѣтлина, като че масажира, като че прониква чрѣзъ нея нѣкакъвъ животъ въ тѣлото. Едно е важно за васъ: Пазете съзнанието си всѣкога будно! Както и да се проявите отвънъ, вѫтрѣ въ съзнанието си пазете единство, вѫтрѣ да нѣма раздвояване. Съзнанието ви никога не трѣбва да бѫде разнородно. Не пропущайте прѣзъ съзнанието си абсолютно никаква покварена мисъль, никакво лошо чувство! Душата си сѫщо пазете чиста, свята! Христосъ казва: “Само чистиятъ ще види Бога.” Въ външния свѣтъ, въ материалния свѣтъ ние сме поставени неизбѣжно да минемъ прѣзъ една кална срѣда. Не сме птици да прѣхвръкнемъ, но ще гледаме, по възможность по-малко да се окаляме. Ще стѫпваме внимателно, ще избираме мѣста, дѣто по-малко ще затънемъ. Слѣдъ като минемъ това мѣсто, ще си изчистимъ краката отъ кальта. Тѣзи работи ставатъ постоянно въ този свѣтъ. Тѣ не трѣбва да ви смущаватъ. Вие, като ученици, въ съзнанието си трѣбва да бѫдете еднородни. Това е Божественъ законъ за всички. Никакво раздвоение! Силата, красотата, хубостьта на човѣка зависи отъ единството, отъ еднородностьта въ съзнанието му. Щомъ имате туй единство, щомъ съзнанието ви е еднородно, вие сте едно съ Бога, а щомъ сте едно съ Бога, Той вече ви помага. Не мислете, че ние сме силнитѣ на свѣта. Щомъ сме чисти, Богъ има възможность да дѣйствува чрѣзъ насъ. Той е всесиленъ, Той само може да ни пази. Но и у насъ трѣбва да има туй съзнание, тази мисъль да бѫдемъ чисти. Ако вие сте чисти, само тогава Богъ ще работи чрѣзъ васъ. Слѣдователно, когато Богъ се проявява въ всинца ни, ще дойде и тази Божествена хармония, това единство. Само така Богъ ще се прояви въ менъ и въ васъ. Въ всинца ни Богъ нѣма да се прояви по единъ и сѫщъ начинъ, ще има разнообразие. Въ еднообразието има разнообразие. Красотата седи въ разнообразието. Сега, виждаме да ставатъ нѣкои малки пертурбации, но тѣ сѫ въ физическия свѣтъ. Всички трѣбва да се стремимъ къмъ чистотата. Ние можемъ да бѫдемъ чисти! Всички ще се стремите къмъ чистота. Тази вечерь вие бѣхте писали върху темата: “Най-силното чувство на душата.” Кое е това чувство? - Най-силното чувство е това, което още не е проявено. Всѣко чувство, което е проявено, е слабо. Това, което е проявилъ човѣкъ, ние знаемъ какво е. Дѣ сѫ нашитѣ силни чувства? Можете ли да извадите изъ историята нѣкои хора съ силни чувства? Колко хора знаете, които сѫ устояли въ своитѣ чувства? Ако въ едно отношение сѫ устояли, въ друго не сѫ устояли. Влизали ли сте въ потънкоститѣ на човѣшкия животъ? Казватъ за нѣкого: - “Той е много устойчивъ човѣкъ.” Да, въ едно отношение е устойчивъ, но въ друго е неустойчивъ. Нѣкой човѣкъ е любезенъ спрѣмо васъ, но ще го видите, колко е грубъ спрѣмо други. Какъ ще си обясните тия нѣща? Спрѣмо нѣкои хора трѣбва да бѫдешъ грубъ, не можешъ да бѫдешъ мекъ, любезенъ. Когато вашата кѫща гори, спрѣмо огъня може ли да бѫдете деликатни? Ще вземете толумбата, ще го загасите. Огъньтъ казва: “Защо не ми дадете възможность да се проявя?” Ще му кажешъ: “Моята кѫща не е мѣстото, дѣто трѣбва да проявявашъ силата си. Щомъ искашъ да проявишъ силата си, ще те туря вънъ. Азъ съмъ работилъ върху моята кѫща толкозъ години, затова ти нѣмашъ право да я смъкнешъ!” Този огънь, който гори и изгаря, ние ще го изгасимъ, а този, който гори, безъ да изгаря, ние ще го духаме, постоянно ще го поддържаме. Азъ искамъ да извадите отъ огъня хубавото, красивото. Всички ще се стремите къмъ хубавото, къмъ възвишенитѣ образи, които Богъ е създалъ. Трѣбва да се пазите отъ свѣта! Слѣдили ли сте всѣки день за себе си да бѫдете безпристрастни? Всѣка вечерь ще туряте на теглилкитѣ свойте постѫпки и ще ги измѣрвате точно. Тѣ сѫ чувствителни вѣзни, вѣрно теглятъ. Ще теглитѣ погрѣшкитѣ си на тия вѣзни и ще отбѣлѣзвате, дѣ е мѣстото на рѣзката. Точно ще мѣрите! По отношение себе си ще бѫдете по-строгъ, отколкото къмъ другитѣ хора. И като ученъ човѣкъ, ще туришъ книгата прѣдъ себе си и ще отбѣлѣзвашъ, колко тежи всѣка погрѣшка. Научни данни сѫ това! Като направишъ такъвъ прѣгледъ на постѫпкитѣ си прѣзъ този день, ще изпратишъ тази статистика въ небето, въ архивата на твоите учители, да знаятъ какъ си прѣкаралъ деня. Тѣ ще гледатъ какъ си мѣрилъ, ще провѣрятъ всичко това и ще видятъ, доколко е развито въ тебе съзнанието на онази вѫтрѣшна справедливость. Всѣка вечерь ще рапортирашъ. Вие пращали ли сте рапортъ? Вечерь ще изпращате рапорта си, а сутринь ще чакате отговоръ, ще получите едно писмо. Ако сте дали вѣрни данни, ще погледнете писмото, ще се позарадвате и прѣзъ цѣлия день ще бѫдете радостни и весели. Това не е илюзия, въ това седи красотата на живота. И тъй, вечерь ще пращате вашето писмо горѣ, сутринь ще дойде отговорътъ. Ще прочетете писмото и ще започнете новия животъ. Това е Божественото, което трѣбва да се приложи за въ бѫдеще въ живота ви. Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 4-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 5.XI.1924 г. София
  13. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТЕМПЕРАМЕНТИТѢ Размишление Прочетоха се нѣколко работи върху темата: “Отличителнитѣ черти на физическия и духовенъ животъ.” Тема за слѣдния пѫть: “Най-силното чувство въ човѣшката душа.” Тази вечерь ще ви говоря върху темпераментитѣ на човѣка. Човѣкъ трѣбва да се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние. Ние не знаемъ, какво нѣщо е билъ човѣкътъ първоначално; ние не знаемъ, какво ще е за въ бѫдеще. Това сѫ нѣща, които можемъ да прѣдполагаме, но ние трѣбва да проучаваме човѣка тъй, както го виждаме, както го знаемъ днесъ, а знае се човѣкъ, понеже всѣки отъ васъ е човѣкъ и знае нѣщата по себе си. Нѣкои хора сѫ бързи, вървятъ по пѫтя бързо, лесно се движатъ. Други нѣкои сѫ бавни, едва се движатъ, клатятъ се като гемии. Защо е това различие? Нали и единиятъ и другиятъ сѫ човѣци? Това сѫ малки прояви, но ние ще обърнемъ внимание на малкитѣ прояви. На какво се дължатъ тѣзи прояви? Защо нѣкой човѣкъ върви бързо, а другъ полека? Още отъ старо врѣме, щомъ нѣкой стане чорбаджия въ селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? - Работитѣ му сѫ уредени вече. Онзи човѣкъ пъкъ, на когото работитѣ не сѫ уредени, той върви бързо, стреми се. И единиятъ и другиятъ не съзнаватъ кои сѫ подбудителнитѣ причини. Ако попиташъ единия, защо върви полека, той ще ти каже: “Всички отъ нашия родъ вървятъ така. Дѣдо ми, прадѣдо ми вървѣха така и азъ не мога да се отклоня отъ своя пѫть. Това е въ моето естество, въ моето разположение, азъ не обичамъ бързия ходъ.” Ако попиташъ другия, защо върви бързо, той ще ти каже: “Азъ не обичамъ да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.” И единиятъ е правъ, и другиятъ е правъ. Още отъ старо врѣме, старитѣ окулисти-алхимици сѫ опрѣдѣлили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояния. Отъ тѣзи четири състояния тѣ сѫ извадили четири темперамента на човѣка. Въ сегашната наука, като основни, най-важни елементи за живота опрѣдѣлять четири отъ тѣхъ, а именно: вѫглеродътъ, водородътъ, азотътъ и кислородътъ. Тѣ не сѫ единственитѣ важни елементи, но тѣ се намиратъ въ по-голѣмо количество въ природата. Тѣзи четири елемента донѣкѫдѣ съотвѣтствуватъ на четиритѣ състояния на материята, които старитѣ алхимици опрѣдѣлятъ, както и на четиритѣ темперамента въ човѣка. Тѣ сѫ казвали, че въ човѣшката наука се срѣщатъ слѣднитѣ четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически - нѣкои го наричатъ меланхолически и нервенъ или умственъ темпераментъ. Така сѫ класифицирали старитѣ алхимици темпераментитѣ въ човѣка, но тѣ не сѫ обосновани на строго научни начала. Въ по-новитѣ врѣмена, ученитѣ хора на западъ намиратъ, че въ човѣка сѫществуватъ само три темперамента, които почиватъ на три основни системи, сѫществуващи въ човѣшкия организъмъ. Първата система е тъй наречената “жизнена система”, въ която влизатъ кръвоносната система, дробоветѣ, стомаха и жлѣзитѣ. Отъ тази жизнена система тѣ сѫ извадили жизнения темпераментъ или тъй наречения “видивния” темпераментъ, отъ латинската дума “vitea”, която значи “животъ”. Слѣдъ това иде костната система, съ мускулитѣ и лигаментитѣ, тя е динамическата система. Отъ тази система се образува двигателниятъ или мотивниятъ темпераментъ. И най-послѣ, имаме третия темпераментъ, нареченъ умственъ или нервенъ, съ прѣобладаваще влияние на мозъка и нервната система. Тъй че, когато въ тѣлото прѣобладаватъ силитѣ на ума, на мозъка, прѣобладава и нервната система. Тогава имаме хора съ умственъ темпераментъ, които се занимаватъ съ умственъ трудъ. Тѣ се интересуватъ отъ умствения свѣтъ. Всички онѣзи, у които прѣобладаватъ силитѣ на стомаха, гърдитѣ и кръвоноснитѣ сѫдове, сѫ хора повече на живота, на удоволствията, на свѣта, тѣ не обичатъ тежката работа. Повече отъ тѣхъ сѫ търговци, дипломати, актьори, а нѣкои художници. Хората съ мотивния темпераментъ сѫ най-дѣятелни. Отъ тѣхъ излизатъ военоначалници, генерали, водители на партии и др. Отъ тия три темперамента сѫ произлѣзли още четири. Първиятъ темпераментъ е родилъ други два. Отъ бѣлитѣ дробове се е създалъ сангвиническиятъ, а отъ стомаха и жлѣзитѣ - флегматическиятъ темпераментъ. Отъ мотивния темпераментъ, въ връзка съ жлъчния темпераментъ се е създалъ холерическиятъ. Въ него прѣобладаваще влияние иматъ коститѣ, а донѣкѫдѣ нервната система, черниятъ дробъ и жлъчката. Отъ умствения темпераментъ е произлѣзълъ нервния или меланхоличния темпераментъ. Тъй щото, има три основни темперамента и четири производни. Въ най-ново врѣме, обаче, науката приема седемь темперамента въ човѣка, които отговарятъ на седемьтѣ системи въ него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна. Въ всѣки темпераментъ прѣобладаватъ извѣстни качества отъ материята. Споменахъ, че материята въ физическия свѣтъ се срѣща въ четири състояния, които понѣкога се проявяватъ въ човѣшкитѣ темпераменти. Първиятъ темпераментъ, сангвиническиятъ е нареченъ още въздухообразенъ. Нека химицитѣ кажатъ, кои сѫ важнитѣ свойства на въздуха (-“Той е въздухообразна смѣсь, която се състои главно отъ азотъ и кислородъ.”) Въ него влизатъ всички онѣзи вещества, на които е свойствено разширението. Вслѣдствие на това, онѣзи хора, които иматъ сангвинически темпераментъ, иматъ свойството да се разширяватъ силно. Въ тѣхнитѣ мисли, чувства и дѣйствия има силно разширение. Тѣ сѫ експанзивни, всѣкога прѣувеличаватъ нѣщата. Най-малката радость въ тѣхъ се силно изживѣва. Тѣ скачатъ, радватъ се като дѣца. Не минава половинъ часъ слѣдъ това, въ тѣхъ става смѣна. Тѣ сѫ хора, подобни на врѣмето. Ще ги видишъ радостни, скръбни, слѣдъ това гръмотевици, прахъ, всичко се смѣня бързо. Вториятъ темпераментъ, тъй нареченъ флегматическиятъ, прѣобладаваще влияние въ него има водата. Понеже водата не е тъй подвижна, както въздуха, хората съ такъвъ темпераментъ сѫщо така не сѫ много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклонъ. Тѣзи хора се отличаватъ съ студенина и мудностъ, въ тѣхъ прѣобладава водното състояние. Изобщо тѣ обичатъ жидкитѣ, течнитѣ вещества. Хора съ такъвъ темпераментъ сѫ хладнокръвни, самообладанието е силно развито въ тѣхъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ много мързеливи. За такива хора турцитѣ казватъ: “И свѣтътъ да изгори, тѣ не искатъ да знаятъ.” Турцитѣ иматъ много анекдоти за тѣхъ. В Цариградъ имало много такива хора, съ този темпераментъ наречени “тембели”, които били на разноски на Султана, той се грижилъ за прѣхраната имъ. Обаче, въ скоро врѣме се наплодили толкова много тембели, че султанътъ се видѣлъ въ чудо. Извиква своя везирь и го пита: “Какъ да се освободимъ отъ тѣзи хора, които не сѫ толкова умни, а съставляватъ товаръ на хазната?” Везирътъ отговорилъ: “Ще запалимъ тембелхането да гори и колкото души отъ тѣхъ останатъ въ това врѣме, когато гори, тѣ сѫ истинскитѣ тембели, за тѣхъ ще оставимъ извѣстенъ приходъ. Тия отъ тѣхъ, които избѣгатъ, ще пратимъ на работа.” И дѣйствително, запалили тембелхането. Всички се разбѣгали, съ изключение на двама. Единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: “Хайде да бѣгаме, тембелхането гори!” Другия му отговаря: “Какъ не те мързи да говоришъ!” Отъ една страна това хладнокръвие е добро нѣщо. Така постѫпвайте и вие. Като ви дойде нѣкоя беля, кажете на този, който ви говори: “Какъ не те мързи да говоришъ!” Иначе, онзи, който иска да урегулира своя темпераментъ, трѣбва да научи свойствата на водата. Главнитѣ съставни елементи на водата сѫ водородъ и кислородъ. Третиятъ темпераментъ е холерическиятъ, дѣто прѣобладаваще влияние има жлъчката, черниятъ дробъ, нервната система и коститѣ. Хора съ такъвъ темпераментъ понѣкой пѫть сѫ високи, съ черни коси, много енергични, изобщо динамически. Въ тѣхъ прѣобладава вѫглеродътъ. Значи, има натрупване на вѫглеродни вещества, които като се запалятъ, прѣдизвикватъ пожаръ. Човѣкъ трѣбва да пази да не се запалятъ тия вещества. Тѣзи горителни материали сѫ като сухи клечки. Запалятъ ли се, трѣбва да стоишъ далечъ. Най-после иде меланхоличниятъ темпераментъ съ прѣобладаваще влияние на нервната система. Въ този темпераментъ има огънь. Хора съ такъвъ темпераментъ сѫ въ постоянни вѫтрѣшни безпокойствия. Вѫтрѣшнитѣ процеси не ставатъ правилно въ тѣхъ, вслѣдствие на което се образува повече топлина. Въ този темпераментъ нѣма достатъчно азотъ, който да регулира горенето. Нѣкои казватъ, че азотътъ спира живота. Не, азотътъ регулира горенето. Той не дава възможность да се прояви животътъ изведнъжъ. Ако животътъ се прояви изведнъжъ, човѣкъ бързо ще се изтощи, затова животътъ трѣбва да се проявява постепенно. Да допуснемъ, че въ вашето естество се набератъ повече динамически сили, какво става? - Явява се, значи, повече кислородъ, който усилва дѣятелностьта, усилва живота и човѣкъ става активенъ въ своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Той скача, радва се, но тази радость е прѣходна. Тази радость е както когато нѣкой човѣкъ пийне малко винце, или спечели пари. Тукъ азотътъ е необходимъ като регулаторъ. Меланхолията се явява у хора, които иматъ чрѣзмѣрни желания. Крайно меланхоличнитѣ хора сѫ крайно амбициозни. Тѣ сѫ меланхолични, защото желанията имъ не могатъ да се осѫществяватъ. Напримѣръ, у нѣкои хора се явява желание да станатъ светии. Това не е желание на душата имъ, а желание да блѣснатъ прѣдъ хората. Това не е онзи вѫтрѣшенъ огънь на душата, не е онзи Божественъ огънь, който произлиза отъ дълбочината на съзнанието, отъ нѣкакво убѣждение. Азъ различавамъ въ свѣта два вида огънь. Като се запалишъ отъ единия огънь, горишъ и изгаряшъ, а като се запалишъ отъ другия, горишъ и не изгаряшъ. Напримѣръ, тази вѫтрешна топлина, която е у насъ, отъ която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36° - 37°, която придава една приятность. Докато сме въ здравословно състояние, тази топлина е приятна, но щомъ се набератъ въ насъ ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започватъ химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40° - 41°, става триене между клѣткитѣ и нервната система се разтройва, т. е. онѣзи сѫдове, които служатъ въ организма като проводници на живота, се блокирватъ, задушаватъ и ние казваме, че тия хора умиратъ отъ задушаване. При това задушаване, става едно напрѣжение въ нервната система и човѣкъ умира. Затова, най-първо се изисква човѣкъ да се изпоти, за да се отворятъ тия сѫдове и така да се спаси. Само чрѣзъ изпотяване тѣлото ще дойде въ своето естествено състояние. Сега, мнозина отъ васъ искатъ да урегулиратъ живота си и казватъ: -“Господь ще уреди всичко.” Не само, че Господь ще уреди всичко, но Той е уредилъ всичко. Господь нѣма да ходи по нашитѣ умове. Какво мислимъ ние е едно нѣщо, а какво мисли Господь, това е друго нѣщо. Ние, които сме дошли на земята като ученици да ходимъ по ума на Бога, ще изпълняваме неговитѣ закони. Тѣзи закони нѣма да се измѣнятъ заради насъ. Ние мислимъ, че тѣзи закони могатъ да се измѣняватъ заради насъ, но не е така, и затова виждаме, че понѣкога тѣ носятъ за насъ нѣщо добро, а по нѣкога зло. Когато сме въ хармония съ тѣхъ, носятъ нѣщо добро; когато сме въ разрѣзъ съ тѣхъ, носятъ нѣщо лошо за насъ. Слѣдователно, всѣки ще има въ организма си толкова кислородъ, колкото е необходимо за горенето; толкова азотъ, колкото е необходимо за урегулирване на живота; толкова вѫглеродъ, колкото е необходимо за гориво на организма и толкова водородъ, колкото е необходимо за влага на организма. Значи, нѣма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито. Така е за онѣзи, които разбиратъ живота. Ние говоримъ сега за ученика, който разбира живота, защото всѣка една идея, всѣка една мисъль въ духовния свѣтъ има своя тяжесть и може да се прѣтегли. Всѣка ваша мисъль, за която вие мислите, че [е] безъ тяжесть, при ония чувствителни вѣзни тя може да се прѣтегли, има своя специфична тяжесть. Ако имате една любовна мисъль и тя си има своя тяжесть, защото и силитѣ могатъ да се теглятъ, могатъ да се опредѣлятъ и качествата на силитѣ, които действуватъ въ мислитѣ. Та каквото чувство, каквато мисъль и да имате, тѣ се опрѣдѣлятъ споредъ действуващитѣ въ тѣхъ сили. Казвате: мисъльта е нищо. Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тяжесть, има извѣстно съотношение. Мисъльта може да действува равномѣрно, безъ да става каква и да е експлозия. Има мисли, които могатъ да предизвикатъ експлозия. Ако въ нѣкоя ваша мисъль се изгуби азотътъ, тя става взривна. Азотътъ е, който урегулирва силитѣ на мисъльта, на живота. Това не е споредъ сегашната химия, но споредъ старитѣ алхимици, които считатъ азота за единъ отъ най-старитѣ елементи, отъ най-уравновѣсенитѣ, затова въ него нѣма тѣзи прѣходни състояния, както въ другитѣ елементи. Той е много консервативенъ. Въ него нѣщата ставатъ систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа въ азота, е свързана съ нервната система и съ мозъка. Ето защо, щомъ почне да се намалява или да се губи азотътъ, въ ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че нѣкои хора полудѣватъ, или получаватъ апоплексически удари, се дължи на липсата на азотъ, липса на неговитѣ сили въ мозъчното вещество, вслѣдствие на което се изгубва равновѣсието на организма. Щомъ се изгуби равновѣсието, кръвообръщението вече не става правилно въ мозъка, явява се приливъ на повече кръвь въ главата, която кръвь, като не може да се оттегли назадъ, блокирва извѣстни центрове на мозъка, предизвиква ударъ и тия блокирани органи се парализирватъ. Та, първото важно нѣщо за насъ: ще знаете, че силата на вашия животъ зависи отъ състоянието на вашия мозъкъ. Не е важно, какво е състоянието на външния свѣтъ, важно е състоянието на вашия мозъкъ - отъ него зависи вашето бѫдаще. Вие ще ми възразите: “Не, отъ моя духъ зависи моятъ животъ.” Добрѣ, но твоятъ духъ може да се прояви само чрѣзъ твоитѣ здрави рѫцѣ и крака. Ако се отрѣжатъ рѫцѣтѣ и краката ти, какво ще остане? Първиятъ органъ, чрѣзъ който може да се прояви човѣшкиятъ духъ, това е мозъкътъ. Слѣдователно, вие ще пазите този единственъ органъ, чрезъ който може да се проявявате, нѣма да излизате отъ него, нѣма да го залагате на никѫдѣ, нѣма да разрушавате туй красивото въ мозъка си. Запримѣръ, имате едно гнѣвно състояние. Казвате: “Какво отъ това, че съмъ гневѣнъ?” Да, но задъ ушитѣ, въ васъ става силно прииждане на кръвь, вие се силно зачервявате. Щомъ придойде толкова много кръвь въ мозъка, събуждатъ се извѣстни разрушителни сили и тогава виждаме много хора въ такова гнѣвно състояние чупять прозорци, блъскатъ врати и като изразходватъ тази енергия, казватъ: “Азъ съмъ малко нервенъ, малко съмъ възбуденъ.” Не, ти си допусналъ да се прояви въ тебе единъ разрушителенъ центъръ. Така е и въ врѣме на война. Като се възбуди единъ разрушителенъ центъръ, става търкане между въглероднитѣ частици и тѣ се запалватъ. Така се образува въ организма това неестествено горене. Затуй, когато човѣкъ се разгнѣви, усѣща нѣкакъвъ огънь на сърцето си. Не мислете, че съ тѣзи разгнѣвявания, викания вие ще оправите живота. Вие имате единъ слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но единъ день и той ще стане уменъ като васъ и ще ви набие. Бащата може да бие дѣтото си и то да плаче, но единъ день то ще стане голѣмъ момъкъ и нѣма да плаче вече. Азъ виждамъ - нѣкое малко дѣте пораснало, станало момъкъ на 25 години, хване баща си, поразтърси го малко и му казва: -“Татко, я седни тукъ!” Бащата сѣда. Синътъ му казва: “Свѣтътъ не се управлява съ сила, но съ умъ. Азъ не съмъ говедо да ме биешъ. Кажи ми съ думи, ще те разбера, а не да ме налагашъ съ тояга. Ще ме извинишъ, но ти трѣбва да измѣнишъ правилата, законитѣ на своята държава, на своята камара. Ти ще прѣкарашъ малко по-миролюбиви закони.” Синътъ си извоюва правата, а мѫжътъ казва на жена си: “Бабо, нашиятъ синъ не се покорява, както по-рано. Нѣма да бѫде по старому вече. Днесъ ме хвана, разтърси ме малко.” Разтърсили го! Писанието казва: “Когото Богъ обича, наказва го.” Наказанието има смисъль. Богъ наказва само разумнитѣ хора, безумнитѣ никога не наказва. Безумнитѣ хора ги тѫпчатъ само - нищо повече. Може да се наказва само умниятъ човѣкъ. Казвамъ, въ тия състояния вие трѣбва да опрѣдѣлите, какъвъ темпераментъ сте, какви вещества прѣобладаватъ у васъ. Ако прѣобладава вѫглерода, вие ще имате ламтежъ къмъ материалния свѣтъ, вие ще имате чрѣзмѣрни желания и много материя натрупана, но трѣбва да знаете, че това е едно неестествено състояние. Ако не се пазите, нѣма да се мине дълго врѣме и знаете ли какво ще стане съ васъ? - Благоутробието ви ще изкочи, гърдитѣ ви ще изпѫкнатъ, навсѣкѫдѣ ще имате натрупване, отлагане на материя и ще бѫдете като нѣкое прасе. Всички ще мислятъ за васъ, че сте много разположени, но това не е нищо друго освѣнъ натрупване на излишни материали. Но виждашъ, дойде слѣдъ врѣме нѣкоя болесть, смъкнала този човѣкъ. Пълнитѣ хора изобщо не могатъ да издържатъ. Слабитѣ хора издържатъ повече. Пълнитѣ хора не могатъ да издържатъ и въ духовно отношение, защото духовниятъ животъ, в който сте влѣзли, изисква единъ уравновѣсенъ организъмъ, съ единъ мозъкъ отъ най-фина, еластична, пъргава материя, издържливъ на всички напори въ живота. Сѫщеврѣменно се изисква една отлична дихателна система, единъ стомахъ, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използува правилно. И най-послѣ, коститѣ и мускулитѣ му да бѫдатъ така подвижни, че да свършватъ всѣка работа съ най-малко разноски. Ние, съврѣменнитѣ хора, които не разбираме този законъ, работимъ много. Нѣкой казва: “Азъ днесъ работихъ 12 часа.” Да се работи 12 часа, това е заблуждение. Тази работа за 12 часа всѫщность е работа само за 3 часа. Но като работишъ при неразположение на духа, разбира се, че ще работишъ много. Онзи кроячъ шие нѣщо, развалилъ го. Шие разпаря, шие - разпаря и най-послѣ казва: “Тѣзи дрехи работихъ цѣли три дни, скѫпо ми струватъ тия три дни.” Да, при неразположение на духа работитѣ се усложняватъ. Това е при писане поезия и при свирене, при всички работи изобщо не се успѣва. Ние сега сме направили живота си нехармониченъ, вслѣдствие на тази дисхармония, която сѫществува вѫтрѣ въ насъ. Дойде нѣкой, казва: азъ съмъ хладнокръвенъ човѣкъ. Какво подразбира той подъ хладнокръвие? Хладнокръвниятъ човѣкъ е синонимъ на разумния човѣкъ. Въ какъвъ смисълъ? - Разумниятъ човѣкъ не може да се изненада отъ нищо. Той е прѣдвидливъ въ всички случаи. Разумниятъ човѣкъ, ако е земедѣлецъ, нѣма да остави житото си неотѫпкано, неожънено. Сега ще направя едно малко сравнение, да видите, какъ разнитѣ хора правятъ погрѣшки. Нѣкой запитва: “Ами не трѣбва ли да имаме едно малко удоволствие въ живота си?” Азъ обяснявамъ това нѣщо по следния начинъ. Прѣдставете си двама слуги, които живѣятъ при единъ много добъръ господарь, който има пълно довѣрие въ тѣхъ. Тѣ се много обичатъ. Праща ги господарьтъ имъ на нивата да оратъ, но цѣлиятъ день тѣ си говорятъ за любовь и не оратъ, нивата остава неразорана. Връщатъ се дома си, господарьтъ ги пита: “Изорахте ли нивата?” - “Изорахме я.” Господарьтъ не провѣрява, вѣрва ги. На другия день той ги праща да посѣятъ нивата. Отиватъ тѣ, но цѣлиятъ день пакъ си говорятъ за любовь. Връщатъ се. “Посѣхте ли нивата?” - “Посѣхме я.” Нищо не сѫ посѣли, цѣлъ день се разговаряли. Послѣ ги праща да я оплѣвятъ, слѣдъ врѣме да я пожънатъ, но тѣ си приказвали пакъ за любовь, нищо не работили. “Ожънахте ли житото?” - “Ожънахме го.” Не, нищо не сѫ направили тѣ. Най-послѣ нѣкой казватъ: “Насъ не ни трѣбватъ тия работи, ние и безъ хлѣбъ можемъ.” Добрѣ, дайте ми примѣръ, дѣто нѣкой духовни хора могатъ да живѣятъ 80 дни безъ хлѣбъ. Вие казвате: “Христосъ е прѣкаралъ 40 дни постъ.” Оставете Христа, покажете ми нѣкои духовни хора, които сѫ гладували толкова врѣме и да не отслабнатъ, да останатъ пакъ така здрави, съ червени лица, каквито сѫ били по-рано. Значи Богъ е създалъ човѣка така, че трѣбва да яде, защото яденето има смисълъ. Яденето е любовь. Когато човѣкъ яде, безъ да разбира смисъла на яденето, той върши прѣстѫпление. Нѣкои казватъ: “Трѣбва да се яде много.” Колко трѣбва да яде? Единъ чувалъ ли? Единъ слонъ изяжда петь крини оризъ. Смѣтали ли сте, какво е отношението по тежина между слона и човѣка? Кажете ми тогава, какво е отношението между храната на слона и на човѣка, като имате прѣдъ видъ тѣхната тяжесть? Нѣкои подържатъ, че ние трѣбва да ядемъ много. Хубаво, колко хиляди мухи могатъ да се нахранятъ съ единъ човѣшки обѣдъ? Аз мисля, че съ този обѣдъ ще се нахранятъ повече отъ 200 000 мухи и пакъ ще остане нѣщо отъ яденето. Питамъ тогава: коя е нормата, която опрѣдѣля, кой колко трѣбва да яде? Ако се събератъ слона, човѣка, мухата и пчелата, по колко трѣбва да яде всѣки отъ тѣхъ? Опрѣдѣлено е, колко трѣбва да яде единъ човѣкъ. Сегашнитѣ учени хора сѫ опрѣдѣлили, каква храна и по колко храна трѣбва да се яде отъ тази или отъ онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако туй е вѣрно, добрѣ е тогава. Питамъ: онѣзи млѣкопитающи, които пасатъ само трѣва и онѣзи животни, които живѣятъ на северъ и се хранятъ пакъ само съ трѣва, дѣ намиратъ различнитѣ елементи, необходими за организма си? Значи, въ трѣвата се намиратъ всички необходими елементи за подържане на организма. Ако ние знаехме какъ да употрѣбяваме храната, нѣмаше да ни трѣбва абсолютно никаква друга храна, освѣнъ житото. Да знаешъ какъ да се хранишъ съ жито, трѣбва да знаешъ, какъ да измѣняшъ своитѣ състояния. Като се хранишъ всѣки день съ жито, нѣма да имашъ едно и сѫщо състояние. Като промѣняшъ своето състояние, ти ще привличашъ всички онѣзи елементи, които се съдържатъ въ житото. Да допуснемъ, че искашъ да извлѣчешъ елементи за ума си. Какво ще направишъ? - Ще впрегнешъ азотнитѣ вещества на работа, като мислишъ постоянно за духовния свѣтъ, за Бога на Любовьта. Само така ще извлѣчешъ тия необходими за тебъ елементи отъ житото, които слънцето е вложило въ него. Ако искашъ да извлѣчешъ енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнешъ кислорода на работа. Защо? Защото въ дробоветѣ, при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа въ себе си тѣзи благородни чувства, които могатъ да ви повдигнатъ. Ще мислите, че всичко въ свѣта е хармония, че всичко, което става е хармонично. И въ болести и въ страдания, и въ смърть, и въ землетресения, въ всичко ще виждате Божията Любовь. Като разглеждате нѣщата така, не може да не извлѣчете отъ житото всички онѣзи елементи, необходими за вашитѣ чувства. Онзи човѣкъ, който разсъждава, защо Господь създаде свѣта така, а не иначе, той е анормаленъ, нищо повече. Слѣдователно, ние нѣма да изучаваме свѣта въ неговата анормалность, а ще го изучаваме въ неговото естествено и Божествено състояние. Анормалното състояние е лакомията на човѣшкия животъ. Ние се стремимъ къмъ повече животъ, а сѫщеврѣменно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много животъ, изгубва и малкия си животъ. Азъ съмъ наблюдавалъ тия нѣща, слѣдилъ съмъ и тѣхната статистика. Колко случаи съмъ наблюдавалъ въ живота! Единъ господинъ отъ Шуменъ казваше: “Азъ ще живѣя 200 години.” Но този човѣкъ умрѣ слѣдъ двѣ години. Животътъ не седи въ лакомията. За да запазишъ живота си, трѣбва да си благодаренъ на малкия животъ, който имашъ. Животътъ седи въ първичния животъ на клѣткитѣ. Клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ не умиратъ. Той умира, а тѣ си отиватъ на своето мѣсто. Когато човѣкъ умре, клѣткитѣ отъ неговото тѣло започватъ да живѣятъ своя първиченъ животъ. Сѫщото е съ нашитѣ чувства. И теософитѣ прокарватъ една подобна теория, че човѣкътъ може да умре, т. е. неговото схващане за нѣщата, но неговитѣ чувства постоянно продължаватъ живота си, защото чувствата на човѣка съставляватъ неговия животъ. Докато човѣкъ контролира всички свои клѣтки, той живѣе, но когато загуби този контролъ, въ него се започва обратенъ процесъ. Та когато казваме, че трѣбва да живѣемъ единъ чистъ и святъ животъ, подразбираме онзи правиленъ животъ, онѣзи правилни мисли. Ако искате да живѣете въ духовния свѣтъ, темпераментитѣ си и тамъ ще носите. Не мислете, че тамъ нѣма темпераменти, че тамъ нѣма особени състояния, та ще може да се освободите отъ тѣхъ. Въ духовния свѣтъ ще има още по-фини състояния на човѣшкия духъ. Изобщо, много окулисти твърдятъ, че въ духовния свѣтъ има еднообразие. Не, тѣ не сѫ ходили въ духовния свѣтъ да видятъ, че тамъ има разнообразие хиляди пѫти по-голѣмо отъ това на земята. Ако единъ човѣкъ отъ този свѣтъ отиде въ онзи, той нѣма да види разнообразието, а еднообразието. Какъ си прѣдставлявате духовния свѣтъ? Азъ съмъ говорилъ съ много стари българи, питалъ съмъ ги, какъ си го прѣдставляватъ. Тѣ си го прѣдставляватъ, като свѣтъ на абсолюбно мълчание, дѣто всички хора, седятъ и мълчатъ и всѣка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила въ живота си, което е изпатила. Не е така, това сѫ анормални схващания на единъ физически животъ, схващания на единъ болезненъ свѣтъ. На сѫщото основание много религиозни, духовни хора, до извѣстно врѣме мислятъ, че всички хора сѫ добри, но щомъ заболѣятъ, мислятъ, че всички хора сѫ лоши. И едното и другото състояние не е вѣрно. Добри хора сѫ само разумнитѣ, а лоши хора сѫ само безумнитѣ. Това зависи отъ състоянието ти, какъ ще постѫпишъ. Ако азъ увредя интереса на своя ближенъ, азъ ще страдамъ, нѣма да страдатъ другитѣ. Ако дѣсната ми рѫка не може да познае, че има отношение къмъ лѣвата и вземе единъ ножъ и я мушне, нѣма ли и тя да почувствува болката? И лѣвата рѫка ще почувствува болка, и дѣсната рѫка ще почувства болка. Нѣкой казва за нѣкого: “Азъ ще му направя нѣщо лошо, ще му напакостя.” Добрѣ, слѣдъ като го мушнешъ, слѣдъ като му направишъ нѣкаква пакость и ти ще я почувствашъ, ще разберешъ, че си свързанъ съ него. Ти ще почувствашъ, че не трѣбва да нарушавашъ Божия законъ. И тъй, темпераментитѣ сѫ свързани съ по-важнитѣ елементи. Азотътъ напримѣръ е регулатора въ живота. Сангвиническиятъ темпераментъ ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия животъ. Витивниятъ темпераментъ е необходимъ за нарастване на коренитѣ, за тѣхното засилване, а холерическиятъ темпераментъ прѣдставлява онѣзи динамически сили - вѣтъръ, дъждъ, бури - необходими да разклащатъ растението, защото ако не са разклащатъ, соковетѣ не могатъ да текатъ правилно отдолу нагорѣ. Промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, способствуватъ за развитието на растенията, иматъ предъ видъ цѣлото растително царство. Слѣдователно, всички страдания сѫ необходими за разтърсването на вашия организъмъ. Нѣкой пита: “Защо ми дойде това разтръсвание?” - То е необходимо за разпращане на всички елементи изъ организма ви. И действително, слѣдъ като сте страдали морално, вие се усѣщате обновени. Даже и слѣдъ като сте боледували извѣстно врѣме физически, вие пакъ се усѣщате обновени. И тъй, физическитѣ болести и моралнитѣ страдания въ човѣка, това сѫ все упражнения на холерическия темпераментъ въ живота ви. Нѣкой пѫть, когато трѣбва да отслабнете, когато вашето благоутробие трѣбва да спадне, това показва, че водата въ вашия организъмъ трѣбва да отиде отъ едно мѣсто на друго, тази енергия да се трансформира. Слѣдователно, никакъвъ излишекъ отъ енергия не трѣбва да има въ вашия организъмъ. Трѣбва да има точно толкова енергия, колкото е потрѣбно. Излишната енергия трѣбва да се върне въ природата. Изобщо, природата не търпи абсолютно никакъвъ излишекъ въ организмитѣ. И всички страдания на съврѣменнитѣ хора се дължатъ все на тия излишеци, все на неразбирането на живота. Вие казвате: “Ами нали трѣбва да се погрижимъ за себе си!” - Трѣбва, но какъ? Какъ се грижатъ пчелитѣ за себе си? Пчелитѣ, слѣдъ като влѣзатъ въ единъ кошеръ, започватъ да си приготовляватъ медъ толкова, колкото имъ трѣбва за прѣзъ зимата. На 50 000 пчели, напримѣръ, колко медъ имъ трѣбва? - Най-много 30 килограма. Толкова си приготвятъ тѣ и на пролѣть, когато цвѣтята цъфтятъ, тѣ отново си събиратъ медъ. Добрѣ, ако това е вѣрно за пчелитѣ, то и ние, като въ единъ кошеръ, колко медъ, колко бюджетъ ни трѣбва за прѣзъ годината? И пчелитѣ знаятъ този законъ. Ако вие турите въ единъ кошеръ много рамки, тѣ ще напълнятъ само толкова, колкото годината позволява. Сѫщото е и за човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Слѣдователно, ако ти искашъ нѣщо повече, трѣбва да видимъ, колко позволява твоятъ бюджетъ, колко ти е опрѣдѣлилъ той. Нѣкой има 500 лева, другъ 1000 лева, трети 2000 лева, толкова е тѣхниятъ бюджетъ, а други иматъ 10 000 лева, 20 000 лева, 500 000 лева, но и първитѣ не живѣятъ ли? - Живѣятъ. Но българитѣ казватъ, че сиромахътъ живѣелъ кучешки животъ. Добрѣ, ами ако богатиятъ краде и живѣе съ кражби, този животъ не е ли кучешки? Казватъ: “Сиромахътъ се мѫчи.” Да, ако сиромахътъ се мѫчи, лошо е, но ако сиромахътъ живѣе по Бога, животътъ му е блаженъ. Ако пъкъ богатиятъ, при своето богатство, не живѣе по Бога, тогава и той се мѫчи и неговиятъ животъ е неестественъ. Слѣдователно, ние трѣбва да се стремимъ къмъ онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ, да знаемъ нормата на нѣщата. Въ насъ има една опрѣдѣлена норма, която регулира отношенията въ живота. Азъ съмъ правилъ различни опити, които сѫ ме убѣдили въ това. Отивамъ при нѣкой търговецъ да си купя нѣкакъвъ платъ. Питамъ го: “Колко струва този платъ?” - “Толкова.” Дамъ му колкото иска и не правя никакъвъ въпросъ повече. Отивамъ при втори търговецъ, купувамъ и отъ него платъ, като му плащамъ два пѫти повече отколкото струва плата. Азъ съмъ провѣрилъ, зная колко е истинската стойность на плата и ако струва 200 лева, давамъ на търговеца 400 лева. Той казва: “Господине, много ми давате, платътъ не струва толкова.” Взима точно колкото струва платътъ и ми връща останалитѣ пари. Вие казвате, ами този човѣкъ може да ви излъже. Не, всички хора не лъжатъ. Щомъ влѣза въ единъ дюканъ и искамъ да изхитря търговеца и почвамъ да се пазарявамъ съ него, той схваща мисъльта ми и казва: “Чакай и азъ ще те излъжа!” Ти трѣбва да влѣзешъ въ такъвъ дюканъ, дѣто търговецътъ има темпераментъ съотвѣтствуващъ на твоя. Ще кажете: “Какъ ще позная въ кой дюкянъ да влѣза?” Като вървишъ, нѣщо вѫтрѣ въ тебе ще ти каже: “Влѣзъ въ този дюкянъ!” Като влѣзешъ въ този дюкянъ, ще усѣтишъ едно приятно разположение. Влѣзъ въ този дюкянъ, който ти се посочва, глава нѣма да те боли! Излѣзешъ ли да си купувашъ платъ, но нѣмашъ вѫтрѣшно разположение, вслушай се въ себе си, ще чуешъ, че нѣщо вѫтрѣ въ тебе ти казва: “Върви си въ кѫщи, не купувай нищо сега!” Искашъ да си купишъ яйца, нѣщо ти казва: тѣзи яйца не сѫ за тебе, не ти трѣбвать сега. Чуешъ ли този гласъ, върни се. Другъ день имашъ разположение, купи тия яйца, за тебе сѫ. Всѣки день ти ще опитвашъ този Божественъ законъ. Ако хората го спазваха, добрѣ щѣше да имъ бѫде. За всѣки день има опрѣдѣлено меню, кой какво ще яде. Днесъ е опрѣдѣлено за тебе картофи, утрѣ баница, послѣ месо, слѣдъ това варено жито, яйца или какво и да е друго. А сега, ние сами си нареждаме менюто. Ти станешъ сутриньта и казвашъ на жена си: “Жена, ето какво ще наготвишъ днесъ” и започвашъ да изреждашъ. Не, ти ще кажешъ на жена си: - “Каквото меню ми е опрѣделено за днесъ отгорѣ, това ще сготвишъ.” Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: “Господи, кажи ми какво меню си опрѣдѣлилъ за днесъ!” Това е новата философия на живота. Дойдемъ ли до това положение, ние ще имаме общение съ много по-учени сѫщества отъ насъ, които сѫ прѣживѣли нашитѣ сѫстояния и сѫ дошли до едно по-високо разбиране на живота. Тѣ разбиратъ безсмъртието и ще ни въведатъ въ единъ правъ пѫть. Сегашнитѣ хора желаятъ това нѣщо, но като не разбиратъ езика на тия сѫщества, правятъ грѣшки, правятъ криви прѣводи и вслѣдствие на това страдатъ. Затова трѣбва нѣщата да се провѣряватъ. Ти четешъ едно съчинение, ще провѣришъ въ себе си, доколко сѫ истинни тия положения, които се прокарватъ въ него. Ти имашъ възможность да провѣришъ това нѣщо интуитивно. Интуицията провѣрява нѣщата моментално, а умътъ действува въ врѣме и пространство. Та азъ се спирамъ върху този въпросъ, именно, защото нѣкои казватъ, че това или е вѣрно, или не е вѣрно. Не, азъ казвамъ, че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е разуменъ, той не е двусмисленъ свѣтъ, нѣщата въ него сѫ точно опрѣдѣлени. Какво нѣщо е духовниятъ свѣтъ, по какво се различава отъ физическия, какви сѫщества има въ него, азъ ще ви кажа. Въ духовния свѣтъ има фонографи, заведени да свирятъ и тъкмо минавашъ покрай нѣкой фонографъ, чувашъ да ти пѣе: “Парице, парице, всесилна царице!” Ти мислишъ, че нѣкой поетъ пѣе. Вървишъ по-нататъкъ, виждашъ, че едно сѫщество се разхожда, замислено въ себе си и ти казвашъ: - “Видѣхъ едно духовно сѫщество.” Не, това не е никакво духовно сѫщество, това е само една мисъль, форма въ духовния свѣтъ. Ти прочетешъ нѣкѫдѣ една мисъль и си казвашъ: “Тъй казва този ангелъ.” Не, това не е никакъвъ ангелъ, това е само обявлението на нѣкоя мисъль. Най-послѣ ти ще влѣзешъ още по-навѫтрѣ въ духовния свѣтъ и дѣйствително ще видишъ нѣкое разумно сѫщество, което, ако запиташъ, какъ трѣбва да се живѣе, нѣма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прѣмо на въпроса и като се върнешъ отъ този свѣтъ въ физическия, ще видишъ, че всичко, което ти е казало това сѫщество излиза точно така, безъ никакво изключение. Ако ти си се прѣнесълъ и останалъ за по-дълго врѣме въ духовния свѣтъ, това сѫщество ще ти каже: “Ти трѣбва да се върнешъ вече въ твоя свѣтъ, защото около тѣлото ти сѫ събрани много хора и ако не се върнешъ, ще те погребатъ. Ти ще видишъ при леглото си майка си, баща си, брата си. Ти следъ една година ще постѫпишъ въ училище, ще свършишъ гимназия успѣшно. Послѣ ще постѫпишъ въ университетъ и него ще свършишъ успѣшно и най-послѣ ще станешъ писатель.” Туй сѫщество опрѣдѣля цѣлата програма на живота си. Ако всичко това се сбѫдне, питамъ: има ли въ какво да се съмнѣвашъ? Но ако туй сѫщество ти каже много работи и нищо отъ тѣхъ не се сбѫдне или се сбѫдне само 1/100 отъ всичко, ще трѣбва да се пазите. Мнозина отъ васъ иматъ такива шепнения и казватъ: “Духътъ ми говори отвѫтрѣ!” Че кому не говорятъ отвѫтрѣ? Всѣки апашъ може да ти каже: “Иди открадни това нѣщо!” Нѣкой казва: “Учительтъ ми каза да напиша това.” Че и нѣкой писатель може да каже: “Духътъ ми казва да напиша тази работа.” Много духове може да ви говорятъ, но кой е истинскиятъ Духъ, това е въпросътъ. Вие излагате името Божие на позоръ. Не излагайте името Божие, не излагайте Духа! Онзи, който говори съ духовния свѣтъ, трѣбва да познава поне едно интелигентно сѫщество, трѣбва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано прѣдъ тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Нѣкой те пита: “Ами ти видѣ ли го?” - “Не, гласътъ му чухъ.” Че кой не го чува? Вечерно врѣме спишъ и нѣкой те вика: “Иване, Иване!” Станешъ, никого не виждашъ, никого не чувашъ. И българинътъ казва: Не се обаждай на такъвъ гласъ. Това сѫ хора отъ улицата, които те викатъ. Та казвамъ, като ученици на окултната школа не трѣбва да бѫдете лековѣрни хора, не казвамъ безвѣрници, но искамъ да бѫдете любители на великата Божия Истина и да не допущате въ сърцата си никаква измама. Нѣкой пѫть една измама може да влѣзе несъзнателно - нищо отъ това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. Прѣзъ васъ може да прѣмине нѣкоя невѣрна мисъль, но докато не я провѣритѣ веднъжъ, дважъ, не й давайте ходъ! Ами че ако азъ ви дамъ двѣ съврѣменни бомби и ви кажа: “Занесете тия бомби въ еди-кои си кѫщи и ги запалете, ще видите, каква хубава миризма иматъ тѣ”, трѣбва ли да изпълните тази моя заповѣдъ безогледно? Влѣзете въ кѫщата на Драганъ Стояновъ, поставите нѣкѫдѣ тази бомба, запалите я и си излѣзете. Отидете на друго мѣсто, поставите втората бомба нѣкѫдѣ, запалите я и си излѣзете - изпълните заповѣдьта. Да, но слѣдъ 20 минути тѣзи бомби експлодирватъ. Питамъ: Какъ ще се оправдаете? Ще кажете: “Такава била волята Божия.” Не е била такава волята Божия. Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислимъ разумно, да чувствуваме разумно и да дѣйствуваме разумно. Първото нѣщо: ще се пазите отъ заблуждения! Искамъ всички да бѫдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Дѣйствувайте сами, но сѫщеврѣменно ще употрѣбявате вашия умъ, вашето сърце и вашата воля. Чрѣзъ тѣхъ ще урегулирате вашия темпераментъ, вашия стомахъ, вашата нервна система, вашето кръвообръщение, вашата костна система, за да бѫдете единъ здравъ човѣкъ, способенъ за животъ, а не човѣкъ истерикъ, който да се заблуждава отъ всичко мимолѣтно минало край него. Ако ви дойде нѣкоя болесть, нѣма да се плашите отъ нея. Защо нѣкои пострадватъ? Защото не изпълняватъ. На мнозина отъ васъ съмъ давалъ извѣстни съвѣти, какъ да се лѣкуватъ, казвамъ имъ: “Тъй и тъй ще постѫпите.” Тѣ, слѣдъ като взематъ моитѣ съвѣти, отиватъ още при десетина души да се съвѣтватъ, какъ да постѫпятъ. Положението им се влоши и като дойдатъ до умиране, викатъ ме, молятъ се: “Учителю, спаси ме, азъ и дома ми ще повѣрваме.” Не, това е единъ изпитъ за тебе, ти самъ ще опиташъ силата си. Между тебе и Бога нѣма да викашъ никого. Кажи си: “Между Бога и себе си не пущамъ никого! Ако е да умра, никого нѣма да викамъ, къмъ никакъвъ лѣкарь нѣма да се обръщамъ.” Щомъ е да умра и безъ лѣкарь ще умра. Ако Господь ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господъ ми каже да повикамъ еди кой си лѣкарь, то е другъ въпросъ. Но ако не ми каже, никакъвъ лѣкарь не ми е нуженъ. Нѣкои, едва се разболѣятъ, казватъ: “Викайте еди-кой си лѣкарь, еди-кой си свещеникъ, еди-кой си пророкъ.” Това може да е единъ изпитъ за тебе, затова ти ще се поставишъ така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка и ще кажешъ: “Господи нека Твоята воля да действува върху мене, азъ ще изпълня волята Ти.” Казвамъ, мнозина отъ васъ боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болесть - треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. Знайте, обаче, че ако се натрупа у васъ повече вѫглеродъ, напримеръ, отколкото отъ другитѣ елементи, у васъ ще се яви единъ видъ болесть. Ако се натрупа повече азотъ, ще се яви другъ видъ болесть. Отъ натрупването на извѣстни вредни вещества въ човѣшкия организъмъ се раждатъ хиляди болести. Слѣдователно, никакъвъ излишъкъ не трѣбва да остава въ вашия организъмъ. Всичко онова, което употрѣбѣвате, вие трѣбва да го провѣрявате. Избѣгвайте всѣкакви недоразумѣния, всѣкаква дисхармония между васъ! Защо? Защото ако кѫщата на сѫсѣда ми се запали и моята ще се запали, близо е. Вие сте двама души, живѣете заедно, имате еднакви темпераменти и щомъ се натрупатъ вѫглеродни вещества въ единия и той почне да боледува, нѣма да се мине дълго врѣме и другиятъ ще започне да боледува. Еднообразнитѣ вещества носятъ еднакви резултати. Тия неестествени състояния носятъ всички нещастия въ живота. Вие, като ученици, ще проверявате всичко. Вие искате да прогресирате, но какъ ще прогресирате съ тия знания, които имате? Вие трѣбва да направите крачка напрѣдъ. Азъ забѣлѣзвамъ въ васъ единъ критически духъ. За да критикувате когото и да е, трѣбва да знаете подбудителнитѣ причини въ свѣта. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а отъ чуждитѣ грѣшки се поучавайте. Азъ искамъ всички да учите. Само така ще се създадатъ правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква отъ васъ? - Да се запалите отъ желание да учите. Въ васъ трѣбва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остарѣете прѣждеврѣменно и животътъ ви ще се обезсмисли. Такъвъ човѣкъ, като премине 40 - 50 годишна възрасть, ще каже: “Азъ остарѣхъ вече, животътъ нѣма смисълъ за мене.” Не, за човѣка, за ученика, който учи, нѣма старость. Старостьта, това е една привилегия за човѣка, да използува своето знание; младостьта е друга привилегия за човѣка, да използува силата, която Богъ е вложилъ въ него. Защото сегашниятъ старъ човѣкъ, слѣдъ като се новороди, може да бѫде младъ и сегашниятъ младъ, като живѣе дълго врѣме и придобие знания, може да бѫде старъ. Това сѫ само смѣни на състояния. Та онѣзи отъ васъ, които ме разбирате, ако искате да бѫдете здрави, използувайте това, което ви казвамъ. Външнитѣ хора започватъ да ни сѫдятъ, казватъ: “Тѣзи хора взеха да боледуватъ много.” Да и между васъ ще има заболѣвания, но единъ на хилядата. Такъвъ е процентътъ въ окултната школа. Щомъ има двама, трима, петима, десеть, сто души на хилядата, това е единъ неестественъ процесъ. И тогава ако заболѣвашъ, ще се запиташъ: единъ отъ хилядата ли съмъ азъ? Ако си единъ отъ хилядата, това е благословение, но ако не си единия, а отъ мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледувашъ. И тъй, у всинца ви трѣбва да се зароди желаниято да бѫдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения законъ, само за обмѣна. Трѣбва да туримъ въ себе си мисъльта, всички да бѫдемъ здрави по умъ, по сърце, по воля и по тѣло. И когато нѣкои ме питатъ, трѣбва ли да викаме лѣкари, казвамъ: Този въпросъ е рѣшенъ вече. Ако вървите по законитѣ на старата култура, викайте лѣкари, но ако вървите по законитѣ на окултната школа, не викайте лѣкари. Лѣкаритѣ сѫ изпратени да лѣкуватъ свѣта, а за единъ окултенъ ученикъ болестьта не е нѣщо случайно, тя има свое прѣдназначение. Казвамъ за себе си, за своята душа всѣки ще търси своя вѫтрѣшенъ лѣкарь. За всички има единъ вѫтрѣшенъ лѣкарь. Той е лѣкарь надъ всички лѣкари. Като намѣрите този главенъ лѣкарь, него ще питате, кой асистентъ да викате. Тъй трѣбва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трѣбва да гледа на въпроса и всѣки лѣкарь окултистъ! Когато повикатъ единъ окултенъ лѣкарь при нѣкой боленъ, той трѣбва да се обърне към Бога и да Го запита: “Господи, да отида ли при този боленъ?” Има много съвѣстни лѣкари, които като ги повикатъ при нѣкои болни казватъ: “Азъ не съмъ разположенъ, нека дойде другъ лѣкарь.” Какъ се повдига авторитетътъ на единъ лѣкарь? Когато на 100 души болни лѣкарьтъ излѣкува 99, а само единъ не може, авторитетътъ му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а единъ излѣкува, авторитетътъ му се губи. Ако този лѣкарь иска да възстанови авторитета си, трѣбва да излѣкува на 100-тѣ най-малко 70, 80 души. Ако спазва законитѣ на темпераментитѣ, ще има отлични резултати. Сегашнитѣ болести, обаче, се дължатъ и на други причини, за които нѣкой пѫть ще се спра да ви поговоря. Сега, туй прѣсѣване между васъ е необходимо. Азъ ви казвамъ, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква отъ васъ едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но съ това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорностьта за васъ е по-голѣма. За всичко това, което съмъ ви говорилъ, невидимиятъ свѣтъ изисква поне 1/1000 часть от него приложение. И ако тази 1/1000 часть не се приложи, никакво извинение нѣма. Не искамъ 1/1000, но искамъ само 1/1000 часть приложение. Ако приложите само 1/1000 часть отъ всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото. Хване ви, напримѣръ хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете единъ малъкъ опитъ съ нея. Въ деня, въ който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човѣкъ когото намѣрите и ще видите, какво ще стане съ хремата. Хване ви главоболие, гърдоболие или каква и да е друга болесть, направете най-микроскопическото добро и болестьта ви ще изчезне. Направете този опитъ, да видите, вѣренъ ли е или не. Вие като заболѣете, казвате: “Идете кажете на Учителя да се помоли заради менъ.” Знаете ли на какво мязате вие въ този случай? Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Въ Америка имало единъ много духовитъ проповѣдникъ, който тъй проповѣдвалъ, че цѣлата публика се кѫсала отъ смѣхъ. Той разправялъ единъ случай отъ своя животъ, като проповѣдникъ. Викали го при единъ много богатъ човѣкъ, членъ на църквата, който сериозно заболѣлъ, искалъ да се помоли за него. Проповѣдникътъ отива при болния и му казва: “Не мога да се моля за тебе, ти не си направилъ никакво добро, азъ не мога да колѣнича прѣдъ Господа за тебе, нѣма какво да Му кажа”. -“Моля ти се, ще умра!” -“Не, докато не дадешъ нѣщо за Господа, ако не обѣщаешъ поне половината отъ имането си, азъ не мога да се моля за тебе. Не мога да колѣнича на голата земя. Ще дадешъ нѣщо и то много, за да ми бѫде меко, като вълна подъ колѣнетѣ. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човѣкъ даде нѣщо. Иначе, колкото и да се молишъ, ще умрешъ”. Казвамъ, отъ всинца ви се изисква такава вѣра, която и планина да прѣмѣства. И Христосъ не казва да имате вѣра голѣма като камилски яйца, но казва: “Ако имате вѣра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се прѣмѣсти, ще се прѣмѣсти.” Туй малкото зрънце, това е 1/1000 часть, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да прѣмѣствате. Не трѣбва да бѫдете лековѣрни, но да ходите вѣ живота си съ непоколебима, разумна вѣра. Тази вечерь ще ви дамъ едно правило, съ кои хора да дружите и отъ кои хора да се пазите. Обичайте ония хора, които сѫ много добри и ония които сѫ много лоши. Тѣ сѫ безопаснитѣ хора. Ония пъкъ, които сѫ малко добри и малко лоши, тѣ сѫ опасни хора, защото като се смѣси отъ доброто малко и отъ лошото малко, отъ тѣхъ става една каша, една амалгама. Лошиятъ човѣкъ поне си казва: “Да знаешъ, азъ съмъ лошъ, пази се отъ мене.” Онзи пъкъ, който се вие като змия, мѣси и доброто и лошото, пази се отъ него! Такива лѫжци не приемамъ въ кѫщата си. Такива ученици въ школата не обичамъ да има. Прямота трѣбва да имаме въ отношенията си! Два вида герои има въ свѣта. Ако единъ човѣкъ бѫде постояненъ въ Добродѣтельта, постоянно прави добро, но направи ли една погрѣшка, има доблестьта да я изповѣда, това е герой човѣкъ! Другъ човѣкъ, който грѣши много, но кае се, изповѣдва се прѣдъ Бога и се изправя и това е герой човѣкъ. Онзи човѣкъ, обаче, който служи и на дявола и на Бога, той е най-опасенъ човѣкъ. Та казвамъ, ще слушате когато Господь ви говори. Когато Господь говори, Той товори едноврѣмено и на ума, и на сърцето, и на волята ви. За всинца ви има опасность да не изпаднете въ едно вътрешно заблуждение. Казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде крѣпъкъ, силенъ. Азъ искамъ принципътъ на Любовьта да проникне въ васъ, да бѫдете достойни да носите това учение въ неговата пълнота. Тайна молитва Мото прѣзъ цѣлата седмица: “Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.” 3-та школна лекция на Общия Окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 29.Х.1924 г. София
  14. От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дoбpaтa постѫпка. 2-а школна лекция на общия окултенъ класъ (IV година) държана отъ Учителя на 22.Х.1924 г,- София. Размишление. Ще имате за слѣдния пѫть темата: „Отличителните черти на физическия и духовния човѣкъ“ Въ всички вѣкове, ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10,000, 100,000, 200,000, милиони милиарди левове, безъ, обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство. Ще ви дамъ друго сравнение. Представете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама оть това жито, да се нахрани съ него, или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате се изчислява на сто хамбара, и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви пол- зува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво, седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко жито въ хамбара ли, или въ сготѣ грама жито турени въ стомаха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието могатъ да бадатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани. Нѣкой казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде дъбъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате, нe е лошото въ слизането, не е доброто и въ качването. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ цѣль да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкой казватъ: да се качваме! Качването не е всѣкога добродѣтель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото, и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: той слѣзълъ. Туй още нищо не доказва, Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: защо се е качилъ? Нѣкой отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: Учительтъ казва да се качваме. За какво да се качвате?, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да фунционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота. И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо-набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ, и кой — добъръ. Само Богъ има право привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто, и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни разултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява, като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкаръть не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ. Ние, обаче, не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря, Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частности една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Нзъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този —- на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайната сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ. Ние пакъ употребяваме думитѣ ,може да бѫде /добъръ“ Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагоги- ята, или въ етиката?—Утилитарното схващане: доброто, това полезното или най-голѣмото благо за по-възможность най-голѣма часть хора. Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора, който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмь добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто, или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свътлина и свобода. Нѣма ли тия три качества, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ любовьта; свѣтлината иде чрезъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта. Както виждате не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ насъ. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото, азъ като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хра ще разбератъ това нѣщо, или не, за Божествения свѣтъ е безразлично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти прѣдизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ насъ въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по великъ акть отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да дъйствува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества взиматъ участие. И тъй, всѣка постъпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена. Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: сега имамъ по важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто. Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постъпка. (Да ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бждатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? — Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута която изживѣваме въ сегашния си животъ е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можите да си играете съ живота. Вие не можите да кажите: азъ сега си имамъ работа ще върша това — онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла. Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ същества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи. Вие ще ми кажете: това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра! Добрѣ, вие които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия, Какво ще правите? — Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете, и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ: защо не останете да си градите кѫ- щата. Нали имате друга философия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприятель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате ние сме сериозни хора! Кажете ми дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господъ не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? — Може. Както градите къщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре, ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо?— Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратила на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра не разбирамъ. Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайности, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи, и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта? Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ. Да се върна къмъ главната си мисѫль. Нзъ искамъ всички вие да се стреснете, т е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? — Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина. Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ, и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото, товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става; мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: дѣ е пѫтьтъ за Ситняково? Казва му: ще държишъ все лѣвата страна. Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: „Ситняково" ще е това, обаче то излѣзло Якуруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли: молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, слѣдъ четири-дневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: „Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има". Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не хедете сами въ този свѣтъ: трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия или Господъ, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрил пакъ на сѫщото мѣсто. Започналъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ, или действително съмъ на земята. И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якуруда. Въ Писанието се казва: „Въ доброто не трѣбва да има отлагане". Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Нe чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето когато имате най лошо разположение. Неразположенията въ насъ съ външни физически. Всички физически неразположения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2—3 дни като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ. И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ нѣща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: какъ да забравимъ? Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата „мразя". Качили сте умразата тъй високо и казвате: слушай, слѣзъ отъ тамъ! Вие и заповѣдвате, но тя слиза ли? — Не слиза. Умразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбв; да направите? — Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума „мразя. Воля трѣбва, рѫка трѣбва — нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата „мразя“, а послѣ съ думи казвате: искамъ да се махне тази дума отъ тамъ. Значи, вие и заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ вашата рѫка, и трѣбва да се изтрие пакъ, отъ вашата рѫка, не да и се казва съ думи: слѣзъ долу! Съ думитѣ не може да се махне, но съ рѫка — може. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща, отъ 7- 8 етажа, обаче забатачите съ 5 — 6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отива те въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, от тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: „Стоянчо, какъ върви тази кѫща? Забатачихъ. „Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхь". Питамъ: този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята умраза? — Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: „Заповѣдайте въ дома ми. Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи умразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постъпка въ свѣта, ние заличаваме умразaтa. Не е достатъчно само да кажете нѣкому „азъ тe обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра", но дѣла се изискватъ. Друго нѣщо, което правитѣ е слѣдното: написвате на дъската думата „любовь“. Казвате: гори ми сърцето за тебе. Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви - не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта. И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духь, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ, щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ, Слѣдователно Любовьта ангажира всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? — Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ „новораждане“. Това „новораждане“ не е обикновеното раждане. Новородилиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия. Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духь нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ, или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте, или въ формата на птичка, нѣкое животно, или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ — изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ дукове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ. Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други — въ формата на най-хубавото растение; трети — въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети — въ формата на нѣкой ангелъ — изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да действувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употребите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ. Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкой нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо, или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога". Та каз- вамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ дукове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣ- хнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? -Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдещо щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдователно, въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: и безъ добро може. Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате:. ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая. Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трябва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истински философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка; вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкой работи но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣватe въ моята искреность. Допуснете, обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣнѣ, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовността ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? — Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакать съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? — Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ, и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене доброто. Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхь не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: сърцето ми гори. Туй горене не е отъ Божественъ произходъ Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнят, лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатиль главата. Това е актиорство. Когато страдашъ трябва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте, колко сѫ смѣшни съврѣменнитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: „Съ този кръстъ всичко побѣждаваме“. — Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнece. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ на сетнѣ не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десетъ пѫти ще се изпотишъ, до като го изнесешъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдат, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ тѣ. Казватъ: ,,Турихь кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!" Чакай да видимъ силата ти де, дали кръста е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи! Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитатания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми, каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ. Та казвамъ; не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мъчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драгановъ казалъ на Петко Сгояновъ една обидна дума. Какво означава това? — Турилъ му едно малко кръстче, и той казва: знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ? Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество, и като се намѣришъ въ тази тъмна нощь, геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсемъ самъ кажи въ себе си: „Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се изменя. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ". Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко. Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволъть те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи, и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, не побѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобѣдими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да тe намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придобиемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣтели. Това е законъ. Сега, ако вие не усвоите този законъ каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било до сега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? — Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? — Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ за такива страдания ли съмъ роденъ? Не, азъ ви питамъ; кой отъ васъ е роденъ за страдания като христовитѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? — ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: „Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите“. Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой. Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпатания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти и страданията, но вие не можете да ги издържате, Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача, и вие току отивате да питате този, онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1 — 2 задачи нерешени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите. Вие казвате: ние сме хора отъ новото учение, Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкой казватъ: несъгласие има между насъ. Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣ- дизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто, прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть. Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възвишенитѣ духове се учатъ въ небето, и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра? Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раз- дѣляте това число на 2 и получавате 50.5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието. Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби въ едната нося праздно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захарь въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение? — И моето учение! Да, ще ти докажа Изваждамъ праздното шише и му казвамъ: това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него, Отваря той шишето, гледа, праздно шише. Казва ми: азъ празно шише ли съмъ? Питамъ го; ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ? — Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ? Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му; за втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Различна е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно а моето пълно, иначе и ти си човѣкь като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига. Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо, търси нѣкой да го обича — празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко! Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички. Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкой отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкой отъ васъ правятъ такива опити, и нека продължаватъ. Нѣкой сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше? Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: много хубаво бѣше и брашното, и дрѣшкитѣ, и обущата, всичко излѣзе много хубаво. Вие отивате при нѣкого и го запитвате: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ брашно. На тази дума на тази любовь сега ние трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата „брашно“ Ще го запиташъ пакъ: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ обуща. Пакъ написвате на дъската думата „обуща“. Казвате: азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ. Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете, всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бъде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ. А сега споредъ старото учение, ще се събератъ въ камаратa, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назначаватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцатa на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния. а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престъпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, за това казвамъ: вложете капиталътъ, който имате, вложете го въ Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина. Единъ день всички ние като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божествена свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовъ по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто тъй, както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимь, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро. Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозабпуждава да мисли, че е силень: Запримѣръ, военниятъ до като носи шашка е силень, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ до като кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ докато има перо е силенъ; съдията докато носи гертапа съ знака на правосъдието на врата си е силен и; пълководецътъ до като има войници задъ него е силень; но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно. Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното. Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ, важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Bcѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно; то е случайно въ вашия животъ. Туй което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате. Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хopa има и слѣдната мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и до сега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хopa не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ, и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ —като старъ. Доброто се отнася еднакво и за младия, и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? — Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се повдигатъ единъ предъ другъ. Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това, показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като и каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания, и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ? Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употребяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 — 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ упот- рѣбяватъ нѣкой възбудителни средства като опиумъ и др., но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба, хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ, или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почуствувалъ че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ. Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерята, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на друга- ритѣ си: „Оставете се, този човѣкъ оживѣ“. Американецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: „Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ“, Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главатарьтъ казва: „Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, Хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо“. Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не ще може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва; „Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.“ Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря; „Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно! Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на котела, дето живѣялъ. Какво било очудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: „Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ! “ Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опастности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще про- даватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: „Не плащамъ нищо за балсамиране“, И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкой казватъ: отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫтъ и нищо не придобихъ.“ И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите, и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа, какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ. Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? — Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Щората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдите едно самостоятелно клонче, да проявите вашата само- стоятелность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно Дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ, Това е приятното въ живота. Тази ло- ша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжелявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдростъ, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротостъ и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади, и между стари. Всичко друго което направите вънъ отъ туй, е отъ лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате да имъ ставате суфльори, и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме от горѣ, да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ от горѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу. Послѣ, им нѣкой отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ, и между старитѣ има такива. Да не могатъ да се молятъ? Ами че молитвата е първиятъ актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкой хopa, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздуха да влиза и да излиза гладко, тихо, като, че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте, грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите. Азъ бихъ се молилъ тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи, какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?“ Господъ казва: „Тукъ не става въпросъ за грѣхове“. За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква праздна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь, и то каква любовь? —- Любовь, която включва въ себе си всичко. Сега вие ще кажете: „Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫтъ ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга, Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли? Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ, и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе си. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: влѣзте вѫтрѣ, нищо повече. Сега теософитѣ казватъ: като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка. Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пустнатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младоженикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите единъ часъ, ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ живота, има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода. И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, постоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ. Мото прѣзъ седмицата: Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа. Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде. Размишление. Втора лекция на ООК ІV година 22 октомври 1924 г.
  15. От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Абсолютна справедливость 1-а школна лекция на общия окултенъ клас! (IV година), държана отъ Учителя на 15.X.1924 г. - София. Размишление. Да се изпѣе „Духьтъ Божий“. Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность. Да допустнемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣдѣля отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсъкѫдѣ? — Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси не е равномѣрна. Центъ- рътъ това е възможности на безграничното, на непроявеното. Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои — отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които ся съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиуси ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, a CN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условъя, има двойна дѣятелность. Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ. радиусътъ е резултатъ отъ човешката дѣятелность. И тогава ние казваме че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво представлява правата линия, сама по себе си, споредъ съвременната геометрия? — Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката. Добрѣ, какво представлява тогава плоскостьта въ съвременната геометрия? — Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта представлява съвокупность отъ всичките възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-после идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съвременната геометрия? — Кубътъ представлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ представлява съвокупность отъ възможностите на плоскостьта. Значи, възможностите на плоскостьта сѫ включени въ куба. Следователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, требва да разбирашъ законите на правата линия, Мнозина гиворятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великиятъ законъ на правата линия? Какво означава, това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така; проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се движи, образува куба. Слѣдователно, точката може да се разшири тя, сама по себе си, има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия — води къмъ Божествения животъ. Правата линия обра-зува плоскостта — води къмъ ангелския животъ. Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ вась искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Лнгелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тясната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание — да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Азъ бихъ желалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата „желание“ Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ на страна, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ, Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пжтя на отвлечената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животь мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че съ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва на дѣсно-налѣво, но като се събуди, сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: „Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ“. Тия борчове, дълговетѣ, това съ излишнитѣ работи, за които ние разсъждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си къща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господъ казва; „Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по важни работи, съ ко-ито трѣбва да се занимава. Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето което е постъпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постъпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви требва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишните страдания, непременно трѣбва да изучавате законите за продължаване своя радиусъ Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность. Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣятелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣятелность равна на CN. Отъ това именно се явява и различието между щората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣятелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Следователно всеки човекъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, Коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онези, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣятелность, иматъ опасность да правятъ повече погрешки, т. е. те сѫ свободни да излизатъ отъ центьра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДМ. Те се стремятъ да бѫдатъ тъй големи, както първия центъръ. Представете си, сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка 0, а послѣ и до точка N, а половината ще бждатъ въ нормално състояние. Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкой отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скжсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, по нѣкога се продължаватъ и нѣкой отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ щората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкой хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия. Слѣдователно, съотношението между ума и сърдцето не е еднакво. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкой хора духьтъ е силенъ; у други душата е силна; у трети — умътъ е силенъ; у четвърти — сърцето е силно; у пети — волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва; азъ имамъ правилно сърце. Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение ? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални. Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. АKO радиуса на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на кръга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бъдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиуса на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бъде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкой отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: азъ имамъ умъ, мога да мисля. Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото същество, за което азъ зная да мисли е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата Ангелитѣ иматъ съждения, а Богъ, отъ нашитѣ понятия и съждения, прави заключения, Той разсъждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е съждение? (Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е съждение). Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ същность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се скачашъ—значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея?—Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: празна работа било всичко! Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна? Туй което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на .земята, въ който всички участвуваме е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. (Ще помните ли когато умрете? — Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъм- мина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина, Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ — пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате че има другъ свѣтъ, но не го знае те. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? — Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо, Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра, да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки? — Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не ймъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ? — Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ! Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най послѣ го освобождаватъ, но казватъ: извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска, Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръсъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ? Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойноство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (Божественото). Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия — значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинскиятъ човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече „човѣкъ“, въ абсолютната смисълъ на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ. Казвте: искамъ да любя. Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ: защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: ама той е безпомощенъ. Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно същество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ същества червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа Любовьта е законъ, който носи всички блага за обѣднѣлитѣ същества, Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, „но къмъ обѣднелитѣ същества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора, Христосъ казва: „Комуто много се прощава,- много и люби“. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовъ къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: щомъ е тъй, да грѣшимъ! Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй същество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: азъ съмъ търговецъ“, или азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания“. Не, трѣбватъ ти знания,, и то знания на абсолютната справедливость! И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ същини* се състоятъ въ възможноститѣ. които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички същества. Той не прави разлика между съществата но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на щората, Богъ въ същность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе — Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у щората на земята, които вър- шатъ престъпления. Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ? — Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ. Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: Прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене, Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: Учительтъ се засмѣ. „Какво ли искаше да каже съ това: Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстъпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: сериозно ме погледна Учительтъ. Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ при- мѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богь казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? — Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкой могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: „И да видишъ, не вѣрвай!“ Защо се засмѣ Сара?, Тя казва: не се засмѣлъ. Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ; ние не сме направили това нѣщо. Колко ученички има, кои го биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н. Не, когато ще изнеса единъ фактъ, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта тъй, както си е — нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето „виеше азъ“, Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: това, което направихъ е една погрешка въ моя животъ която трѣбва да изправя. Има погрѣшки въ живота които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по- малко. не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени! „ Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! — Всѣка сѫдба въ него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта. Нѣкои хopa говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютнта справедливость, а не на осъждане. Щомъ азъ произнеса една присяда, това е човѣшко. „Като видя че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, Но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговите условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и въру менъ кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя. Защото, ако човѣкъ не е господаръ на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господари на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господари на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина ? Всѣки човѣкъ може да бѫде господари на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможности да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто. ще кажешъ: чакай, не е сега врѣме за това. На една твоя мисълъ ще дадешъ възможности- да се прояви, а на друга ще кажешъ; чакай! Ти не си господари на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможности да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. Нa кой животъ? Ha обикновения животъ. Нѣкой казва; да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля? Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ, Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие, Тази искра можешъ да запазишъ, за себе си, но да не и давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь. Законътъ който из-важдаме отъ този примѣръ е слѣдниятъ: не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казвзтъ: „Като питашъ, и (Цариградь ще намѣришъ“. Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫде въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ, Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: Ходихъ на Витоша. Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша ? Знание се изисква отъ васъ и то такова знание, че като тръгнешъ да намѣришъ тази игла. Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходитѣ по съврѣменната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣритѣ една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: „Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша? — Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи. Господъ казва: „Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго“. Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫвременнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ: философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣритѣ, ще разрѣшитѣ всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най- великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ. И тъй, обръщамъ вниманието ви къмъ най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката — иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не можи да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човѣкъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най- послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. „Ами тогава какво ще стане съ мене?“ Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Нзъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможностите на добродетелите, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: тия неща сѫ отвлечени работи. Насъ ни интересува въпроса, какъ требва да живеемъ сега. Много добре. Вие сте двама приятели, казвате: азъ не искамъ да зная него. И другиятъ казва сѫщото Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планините, дохождате до едно опасно место, презъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? — Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? — Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? — Ще те повлече на долу. Има нещо, което те засега. Азъ се смея на сегашната философия, за „д а д е н о т о“, съ което се занимаватъ философите. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото решава въпроса. И взетото решава въпроса. Всеко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Следователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичките въпроси диалектически, е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човѣкъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? — Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомана е. Нѣма хлѣбъ — взетъ е. Огладнѣя, търся взетото. Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: „Взели и сърцето“. Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе умътъ на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговиятъ духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окултиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ на страна тази отвлѣчена философия. Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка. И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бъдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бъдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Нe сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мъдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бъде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лъкатушите дълго врѣме въ живота. И тъй, първото нѣщо за васъ: абсолютна спра- недливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи: не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще даде ।е на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята същина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: „Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля“! Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимь волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вътрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постъпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бъдете абсолютно справедливи. Вие като вѣрвате че азъ съмъ абсолютно справедливъ вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бъде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че съ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: менъ не ми е ясно това. Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намѣрили. Като намерите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно, Като бутнете тази игла, ще се намерите прѣдъ такава светлина, каквато не сте сънували. Ще намерите лампата на Аладина. Сега, стремете се да намерите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣригѣ. Всичко друго може да е отвлечено. Като отидете на небето ще ви питатъ: говорила ли ви за иглата? — Да. Намерихте ли я? — Нe. Ще се върнете да я намерите. Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашите чувства, мисли, действия постоянно еволюиратъ. Вие требва да разбирате този законъ. Отъ него зивисятъ постоянните промени които ставатъ въ васъ. Некой пѫтъ сте неразположени, другъ пѫтъ сте разположени; Тия промени ставатъ, защото ние влизаме въ единъ орга- низъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ като говори на римляните, казва имъ; „Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ денъ ще се освободимъ“. Кога. — Като намерим иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза. И тъй, що е правата линия? —- Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнаниe може да се разширява въ права линия, въ плоскости, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ни, правата линия ще си представяте като една вѫможность за реализиране възможностите на Божествения животъ. Плоскостьта ще си представяте кат една възможностъ за реализиране на ангелския живот , а кубътъ за реализиране на човешкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможностите на моя духъ, това сѫ възможностите на мoятa душа това сѫ възможностите на моя умъ, това са възможностите на моята воля. Те сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човечеството. Размишление. Само Божията Любовь е Любовь. * Първа лекция на ООК ІV година 15 октомври 1924 г.
  16. Абсолютна справедливост (текстовете на беседите в стар правопис са взети от изданието на Жануа-98) "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 544 с. ISBN 954-9589-68-4. Книгата за теглене - PDF Абсолютна справедливость, 15 октомври 1924 г. Добрата постѫпка, 22 октомври 1924 г. Темпераментитѣ, 29 октомври 1924 г. Връзки въ геометрическитѣ форми, 5 ноември 1924 г. Забравенитѣ нѣща, 12 ноември 1924 г. Несъизмѣримитѣ нѣща, 19 ноември 1924 г. Пеленитѣ на живота - радости и скърби, 26 ноември 1924 г. Законъ на равенство, 3 декември 1924 г. Неразбраното, 10 декември 1924 г. Хармонична дѣятелностъ, 17 декември 1924 г. Както природата пише, 24 декември 1924 г. Малката радостъ, 31 декември 1924 г. Проекции, 7 януари 1925 г. Положителни и отрицателни състояния на живота, 14 януари 1925 г. Значение на изслушването, 21 януари 1925 г. Правилно пѣние, 28 януари 1925 г. Отворената и затворената чаша, 4 февруари 1925 г. Продължаване на живота, 11 февруари 1925 г. Причини за противорѣчия, 18 февруари 1925 г. Отличителнитѣ черти на човѣшката интелигентность, 25 февруари 1925 г. Истинско служене, 4 март 1925 г. Равностранниятъ триѫгълникъ, 11 март 1925 г. Фазитѣ на живота, 18 март 1925 г. Придатъцитѣ на разумния животъ, 25 март 1925 г. Изразъ, 1 април 1925 г. Отмеренитѣ прояви, 8 април 1925 г. Законъ на съотношения, 15 април 1925 г. Успореднитѣ линии, 17 юни 1925 г. Най-малкото чувство, 24 юни 1925 г. Земята се върти. Стремежъ на душата, 1 юли 1925 г. Теория и практика, 8 юли 1925 г. Силовитѣ линии на доброто и злото, 15 юли 1925 г. Несъвмѣстими отношения, 22 юли 1925 г. Съвмѣстими отношения, 29 юли 1925 г. Разумни наблюдения, 5 август 1925 г. Малкото добро и малкото зло, 12 август 1925 г. Книгата съдържа 36 беседи на Учителя Беинса Дуно, които представляват IV година на Общия окултен клас. Държани през 1924-1925г., беседите са второ издание. “Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрият живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само, че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.” "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 544 с. ISBN 954-9589-68-4. [Оригинал:] "Абсолютна справедливост". Общ окултен клас. Година IV (1924–1925). Русе, 1927. Бележки от книгата: Предпечатна подготовка: Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева. Уточненията на стенографката сѫ въ кръгли скоби и курсивъ. Добавенитѣ за яснота букви или думи сѫ поставени въ квадратни скоби. Допълнителни бележки: Изданието е със старите букви.
  17. Беседи от Учителя, държани в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство (1920), София 1920 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Кротостьта и смирението. 2. Електричеството и магнетизъмътъ. 3. Мѫчението.
  18. Della

    1920_02_05 МѪЧЕНИЕТО

    БЕСѢДИ отъ УЧИТЕЛЯ ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. 22. януарий и 5. февруарий 1920 г. четвъртъкъ. I. Кротостьта и смирението. II. Електричеството и магнетизъмътъ. III. Мѫчението. (стенографски бѢлѣжки) III. МѪЧЕНИЕТО. Нѣколко встѫпителни думи къмъ бесѣдата — за пояснение. Не мислете, че е лесно човѣкъ да бѫде ученикъ въ една окултна школа. Не е много мѫчно, но не е и много лесно. Второ нѣщо, всички онѣзи отъ васъ, които нѣматъ разположение къмъ другитѣ — които обичатъ да се гнѣвятъ и да одумватъ, да не идватъ тукъ, въ школата. Може да идвате, но не отговарямъ за послѣдствията. Азъ искамъ тукъ мѫже и жени, които иматъ самообладание. Може да ви блазни мисъль, да придобиете извѣстни зна­ния, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цѣль не да подобрите врѣменния си жи­вотъ, а да изпълните волята Божия разумно, въ широкъ смисълъ, да изпълните неговата воля въ всичкитѣ области на човѣшкия животъ. Религи­озни хора намъ не ни трѣбватъ, духовни хора сѫщо, нито набожни — религиознитѣ да отидатъ въ църквата, духовнитѣ въ обществото, а набоѫнитѣ на небето. Сега, виждате, че това е едно противорѣчие. Какъ ще изтълкувате — религи­ознитѣ въ църквата, духовнитѣ въ обществото и набожнитѣ на небето? Вие ще кажете: „Мѣстото ни не е тукъ". Дѣйствително, мѣстото ви не е тукъ. Ако вземете да учите грънчарството при нѣкой майсторъ, нали най-първо майсторътъ ще ви учи да разбирате качеството на пръстьта, коя подхожда, да я прѣвръщате въ каль, послѣ ще ви покаже метода какъ да употрѣбите тази каль, най-послѣ ще я турите на грънчарското колело отгорѣ и ще ви научи да дадете форма на тази каль. Като гледате отвънъ, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за май­стора, но не и за ученика. И вие сте чели книги както неопитнитѣ правятъ грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадатъ това колело, не зная дали отъ 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа — това е изкуство да знаемъ какъ да творимъ. Въ тази школа имаме три метода: първо, мѫчение, второ — трудъ и трето — работа. Отъ мѫчението излиза здравето, отъ труда — щастието, а отъ работата — блаженството. Сега ще кажете: „Много нѣщо научихме!"' Нищо не сте научили, защото това, което казахъ, е само една формула. Когато ви дойде едно мѫчение въ свѣта, вие ще трѣбва да го прѣвърнете въ здраве, защото само здравиятъ човѣкъ издържа мѫчение. Мѫчението се издържа чрѣзъ здравето, а трудътъ — чрѣзъ щастието. Онзи, който копае съ моти­ката, е щастливъ защото има цѣль — да прѣхранва жена си и дѣцата си. Извадете изъ ума му тази цѣль, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трѣбва никакъвъ трудъ!" Това е психологиченъ анализъ. За да разберете смисъла на мѫчението, азъ ще ви обясня извѣстни принципи отъ гле­дището на мѫчението. Искамъ вашитѣ умове да бѫдатъ приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя прѣпятствува на всѣки ученикъ да разбере нѣщата. Защо се мѫчать хората? Светиитѣ сѫ били мѫченици, за да станатъ здрави; мѫчението въ духовния свѣтъ об­разува здраве, образува бѫдещитѣ форми на хората, които ще се въплътятъ на земята. Вие, като се мѫчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване тѣлата на слѣдващитѣ поколѣния. Ако възприемете мѫчението въ това му значение, онѣзи, които ще дойдатъ да се въплътятъ, въ бѫдеще, ще съградятъ своитѣ тѣла отъ тѣзи елементи и ще уредятъ своя животъ правилно. Но, ако вие съ всѣко мѫчение внасяте хиляди проклятия, нищо нѣма да сполучите. Като направите своето бѫдеще гърне отъ такава материя, ще бѫдете нещастни. И така, мѫчението е необходимо за слѣдващия вашъ животъ на земята. Този слѣдващъ жи­вотъ може да бѫде слѣдъ 100, 1000, 2000, 5000 и 10000 години или пъкъ като единъ моментъ, който включва всичко, — законътъ е единъ и сѫщи. Сега, мнозина се стремятъ къмъ разбиране на окултнитѣ сили. Всички окултни сили, съ които искате да боравите, трѣбва да знаете, че сѫ чрѣзмѣрно подвижни и че въ тѣхъ нѣма никакъвъ човѣшки моралъ; тѣ може да ви причинятъ най-голѣмо добро, но и най-голѣмо зло. И вие, които ме слушате тукъ, давали ли сте си нѣкога отчетъ за слѣдния психически мо­ментъ, за вашето разположение? Обичате нѣкого, не се мине день-два, и вашитѣ чувства се промѣнятъ — колкото вашата обичь е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза сѫ силни. Питамъ, възможно ли е отъ единъ чистъ изворъ, изъ който до вчера извираше чиста вода, днесъ да извира мѫтна? Нѣма да обяснявамъ вѫтрѣшната страна на този психиченъ моментъ. Ще ви дамъ само едно пояснение картинно, което е вѣрно. Обичьта — това е като изворъ, бликащъ отдолу. Запуши ли се този из­воръ, той търси друго мѣсто да се прояви. На изсъхналото мѣсто, когато валятъ дъждове, съ­бира се нечиста вода и утайки, и въ тѣзи малки локви, въ които животътъ е застаналъ, се образуватъ миазми — злото, изразено въ умраза и злоба. И тамъ има движение, но движението не е вече къмъ центъра, а къмъ периферията. Тъй както огъньтъ тлѣе, и то продължава, докато тази материя се дематериялизира — изчезне въ пространството, безъ да принесе полза. Слѣдъ като сте обичали единъ човѣкъ 1—5 —10 години, какво сте придобили отъ тази обичь ? Любовьта Божия къмъ насъ се проявява въ това, че ни е създалъ, и всичко, което е въ свѣта, е израсло подъ неговата обичь. А отъ вашата любовь — ако я имате — какво е израсло? Нѣкой ще ка­же: „Четохъ еди-кой си авторъ“; чели сте нѣкоя книга и ви се е харесала; питамъ: отъ вашата обичь къмъ този авторъ какво е излѣло? Както видите, тази наука не прилича на вашитѣ съ­нища и видѣния. Всички ученици на окултната школа, които не сѫ готови да се мѫчатъ, да не прѣкрачватъ нейния прагъ, защото той е свещенъ. Това е първото правило. Ще се за­питате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мѫчения — елате. Инакъ, имате обикновени бесѣди въ недѣля, идвайте. Вие и въ четвъртъкъ можете да дойдете, но азъ ще затворя вратата на моята школа, и вие никога нѣма да стѫпите въ нея — хубаво да го знаете. Ангелъ, съ огненъ мечъ, ще стои прѣдъ вратата, и горко ономува, който пристѫпи ! Главата му ще се търколи на пода. Слѣдователно, ще си зададете първия въпросъ: готови ли сте да се мѫчите и да издържите мѫчението. Всичко благородно и възвишено въ свѣта се ражда само отъ мѫче­нието, не отъ труда. Мѫчението съставлява най- великата работа, трудътъ е втората стѫпка, която гради туй, което мѫчението е създало. Християн­ството се подигна благодарение на мѫченицитѣ, които положиха живота си за него. Не съмъ азъ, който изисквамъ мѫчението, то е единъ неумолимъ законъ на битието, който ще си остане въ сила завинаги. Защо се мѫчатъ хората — това е достояние само на онѣзи, които сѫ въ школата. Никакво друго обяснение повече нѣма да ви дамъ. Какво обяснение повече мога да ви дамъ, когато те вънъ отъ школата? А резултатътъ отъ мѫ­чението на физическото поле — това е здравето. Всѣки, който изтърпи мѫчението, той е здравъ. Това може всѣка майка да провѣри. Слаба жена, която зачене и не послуша лѣкаритѣ да по­метне дѣтето, тя ще бѫде силна да го роди; като роди ще бѫде десеть пѫти по-здрава, от­колкото по-напрѣдъ. Жена три пѫти пометне ли, свършено е съ нея — тя е изгубена. Може да роди послѣ и 10 дѣца, но не е жена. Сѫщиятъ законъ е и за ученика. Човѣкъ, който не може да издържи три мѫчения, не е ученикъ, той е свършилъ. Сега забѣлѣзвамъ, че въ вашитѣ умове се заражда мисъль: колко строгъ е този законъ! Тукъ нѣма мѣсто за кри­тика; то е една велика наука: готовъ ли си да се мѫчишъ — нищо повече. Азъ оставямъ въ васъ тази мисъль, да я възприемете или не. Констатирамъ единъ законъ за подмладяване: човѣкъ се помладява само чрѣзъ мѫчение; който не се мѫчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духоветѣ слизатъ на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искатъ да се подмладятъ, да се разшири тѣхното съзнание. Старъ човѣкъ е онзи, който е останалъ въ блаженството си и който не иска да слѣзе, да се помѫчи и да се подмлади, Човѣкъ да бѫде блаженъ и да оста­рява, това е едно голѣмо противорѣчие въ жи­вота — ще кажете; на това отговарямъ: ако това не бѣше единъ необходимъ законъ въ свѣта, Богъ не би създалъ свѣта. Онзи вèликъ законъ, който заставя Божеството да съ­здаде човѣка, има много по-дълбоки причини отколкото философитѣ мислятъ. Нѣкои питатъ защо Господь създаде свѣта? Туй сѫ онѣзи философи, които сѫ отвънъ — оглашенитѣ: питате защо — влѣзте вѫтрѣ въ живота, помѫчете се и ще видите защо. И тъй, имайте прѣдъ видъ, че мѫчението е една необходимость въ живота. Азъ говоря за мѫчения, които произтичатъ отъ самата природа, а не за мѫчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мѫ­чението. Ще се явятъ много противорѣчия. Като влѣзете въ тази школа, ще се повдигнатъ тол­кова противорѣчия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който е обранъ и остава голъ. Но законътъ е такъвъ, че, ако орѣхътъ, който падне, не съблѣче своята дреха въ земята, не може да се развива. Затуй Христосъ казва: „Ако житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плодъ — 30, 60, 100". Законътъ на мѫчението е свързанъ и съ закона на самопожертвуването. Вие не може да се самопожертвувате, докато не разберете закона на мѫчението. Сега, този въпросъ ще разисквате философ­ски и ще съберете факти за и противъ. Може да го разисквате отъ всички страни. Азъ не се плаша отъ противорѣчия — нека се повдигнатъ. Въ тази школа нѣма мѣсто за обикновената вѣра, нѣма мѣсто и за любовь. Да се разберемъ. Яко търсите любовь, идете въ обществото; ако търсите вѣра, идете въ църквата. Вие ще си от­говорите тукъ на какво мѣсто сте. То е мѣсто на мѫчение. И така, свѣтътъ е едно мѣсто на мѫчение. Този свѣтъ е едно отъ най великитѣ учи­лища на живия Господь; по-велико училище азъ не познавамъ; наричамъ го основа на всички други училища. Разберете го въ всички негови разкло­нения и прояви, разберете го въ всичкитѣ про­тиворѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта. Въ всѣка стадия, на която се възкачвате, вашиятъ животъ се улеснява и отива къмъ блаженство. Схващамъ една ваша мисъль: „Ама ние имаме мѫжъ, жена, дѣца и т. н.". Трѣбва да разбе­рете истината, безъ да се разочоровавате: кол­кото повече връзки имате въ свѣта, толкова по­вече мѫчения ще имате. Както виждате, азъ ви прѣпорѫчвамъ най-мѫчния животъ — животъ на мѫчение. Мѫчението вие никѫдѣ не може да го избѣгнете, то е една необходимость въ всѣко вѣрую, въ всѣки строй, въ всѣки животъ, въ всѣка мисъль; мѫчението е неизбѣжно и въ любовьта — най-голѣмото мѫчение именно тамъ се намира. Всички васъ, жени и мѫже, които знаете любовьта, ще ви попитамъ: Какъ позна­вате любовьта? Ако попитамъ васъ, които сте я опитали, какъ бихте я описали? Азъ да ви я опиша, да я материялизирамъ. Ще взема човѣшката форма—мома и момъкъ като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очитѣ ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава въ своитѣ дѣйствия, всѣки нейнъ погледъ като стрѣла насочва, тя е като ловецъ съ натегнатъ лѫкъ, дебнещъ своята жертва, като хвърли стрѣла, погледъ, отъ невидѣно на нѣкой момъкъ, нѣщо го припарва, той я заобиква: — „Охъ! Обичамъ я". Колкото повече тя стрѣли забива, толкова повече той я заобиква. Туй е първата фаза на любовьта. Втората фаза на тази любовь: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зѫбитѣ й се показватъ. Тя отправя своитѣ стрѣли, но не изъ засада, а открито излиза срѣщу му, хвърля своитѣ стрѣли, показва своя юмрукъ: „Познавашъ ли ме? Ще се подчинявашъ ли?" — „Ще се подчинявамъ“. Настава миръ. Сегашната любовь е отъ тази ка­тегория. Така, когато съврѣменнитѣ хора ми говорятъ за любовь, азъ тази любовь я познавамъ и затова си нося желѣзна броня, да се паза отъ нейнитѣ стрѣли. И религиознитѣ хора, като ми говорятъ за любовь, азъ си турямъ бронята и казвамъ: "Сега може да се разговаряме". Но въ тази школа, окултната, засада не се позво­лява. Ако нѣкой иска да забие стрѣлитѣ си върху менъ, азъ мога да му стана мишенка — забийте 4—5 стрѣли въ гърдитѣ ми, азъ съмъ готовъ да изтърпя това мѫчение. И жена, ко­гато мѫжътъ я стрѣля 1—2—3 пѫти, да се не намръщва. Мѫжътъ само като опне лѫка си или само като профучи край нея изъ лѫка стрѣлата, тя завиква. Ако вие разберете изку­ството на мѫчението, Царството Божие ще дойде въ васъ. Когато влѣзете въ извѣстна окултна школа, ще ви поставятъ до стѣната и ще ви пращатъ стрѣли — ще ви турятъ на мѫчение. Азъ бихъ ви попиталъ: защо именно онѣзи, които повѣрваха въ Христа, трѣбваше да бѫдатъ подложени на толкова мѫчения и позоръ въ римскитѣ арени? Тѣзи хора, като се обръщатъ къмъ Бога, той трѣбваше именно да ги защити. Нали и псалмопѣвецътъ казва: „Който живѣе подъ покрива на Всевишнаго, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогжщаго", и по-нататъкъ: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отъ дѣсно ти" — какъ ще примирите туй противорѣчие ? Кой е онзи, който живѣе подъ покрива на Всевишния ? Който е готовъ да го стрѣлятъ и да изтърпи всички мѫчения. Изтърпите ли всички мѫчения, Господь ще каже: „Ти може да бѫдешъ подъ моя покривь". Това значение има стихътъ въ псаломъ 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Азъ имамъ вѣра";не,не — опитность,опитность, опитностьта на великата Любовь! Мнозина ми казватъ: „Защо не ни разкриешъ нѣкои тайни?" Въ Европа има много школи, които могатъ да разкриятъ тайни, да казватъ начини за завладяване хора и за пече­лене пари — мога да ви дамъ и адреси — но въ великата Божествена школа законътъ е другъ. Ученикътъ въ тази школа трѣбва да схване ве­ликия принципъ на живота че въ първия моментъ на своето пробудено съзнание, слѣдъ като се пробуди отъ първия животъ на щастие, на блаженство, ще опита мѫчението въ живота — процеса на подмладяване. Тукъ нѣма никакво изключение. Въ този законъ на мѫчението — азъ ще ви дамъ единъ ребусъ да го разгадаете, като от­части самъ ще го разгадая. Защо природата е дала тѣзи вѣжди и тѣзи издадини отстрани на носа? Трѣбва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човѣкъ е направенъ само отъ цифри — че той е една величина. Това поло­жение на носа и вѣждитѣ показва числото 13. И нещастията на човѣка въ свѣта произтичатъ отъ гледане, отъ виждане: когато човѣкъ за­почне да вижда, той започва да страда. И азъ ще прѣведа българската буква В — виждане, страдание. Какви сѫ съставнитѣ части на буквата В? Отдѣлени съставятъ цифрата 13. Ако събе­рете цифритѣ едно и три, правятъ четири; ако вземете сбора отъ 1до4: 1 + 2+ 3 + 4 пра­вятъ 10 — десеть е абсолютна величина на бу­квата В. Като раздѣлите нулата, крѫга, на двѣ части и двѣтѣ половини долѣпите до 1, пакъ ще образувате буквата В Като съедините 3 съ 1, единицата — това, което е без­гранично — е Богъ; значи, да го слѣете съ Един­ния, а то е да му дадете всичко. това е пакъ разложено В, което вижда, което гледа и което е ненаситниятъ човѣкъ. Значи, буквата В, за да се образува, е минала прѣзъ три стадии на развитие. Азъ ще ви разложа друга една буква отъ българската азбука - буквата Отгорѣ имате два полукрѫга; това е човѣкътъ, който е възмѫжалъ. Тукъ, при вѣждитѣ, се раждатъ електрическитѣ течения и магнетизъмътъ, които спомагатъ за строежа на мускулитѣ. Всичкитѣ мускули на човѣшкото лице сѫ се образували отъ разнитѣ тѣхни течения въ различни посоки. Като срѣщнете хора, момъкъ или мома, ще гледате, дали Х-то е правилно написано върху лицето имъ. Носътъ е единица, основа на цифритѣ. И Х -то има сѫщо такава. Двата послѣдни полукрѫга отъ горѣ тѣ сѫ единъ крѫгъ, разложенъ на двѣ — показватъ, че едното течение върви надѣсно, а другото — на- лѣво. Но човѣкъ колко се е мѫчилъ, докато образува туй Х . Всички сѫщества, докато добиятъ туй положение, сѫ се мѫчили много въ низшитѣ царства — минали сѫ извѣстни изпити въ своята еволюция, докато дойдатъ до състоя­нието на човѣкъ. И човѣшкитѣ мисли, за да влѣзатъ въ шестата раса, ще минатъ тоя пѫть и ще образуватъ нови мускули въ човѣка. Но тѣ ще се образузатъ само съ новитѣ течения, които трѣбва да се възприематъ, да влѣзатъ въ мозъка. Яко не сте готови да се мѫчите, за да ги придобиете, ще останете назадъ въ културата. Животнитѣ, птицитѣ и рибитѣ сѫ остатъци отъ великата култура въ свѣта. Човѣшкото лице въ бѫдеще ще мине въ една геометрическа фаза. Сега то е отъ разни течения, но, ако вие сте готови да се мѫчите, тия течения ще отминатъ; инакъ, вие ще останете въ старата култура. Има разни култури: на чернитѣ, на червенитѣ, на жълтитѣ и сега на бѣлитѣ. Седите и сѫдите свѣта: „Ама този така, онзи така". Дохаждате да ми разправяте кой какво прави и искате азъ да ви оправямъ. Не съмъ пратенъ да оправямъ свѣта. И дори е светотатство да оправямъ свѣта: споредъ менъ, той е оправенъ; по-добъръ отъ него нѣма ; да оправямъ свѣта, то значи да богохулствувамъ. Злото е въ нашето неразбиране на свѣта и въ желанието свѣтътъ да се прояви по другъ начинъ. Не може да се прояви по другъ начинъ. И буритѣ ще се появяватъ по опрѣдѣления за тѣхъ редъ. Колкото и да му се молимъ, слънцето ще си грѣе се по сѫщия начинъ и ще праща своята енергия. Облацитѣ ще се движатъ по сѫщия начинъ. Природата нѣма да се измѣни нито на милионна часть. Тя не може да се измѣня по нашитѣ прищѣвки. Е, сега, кому отъ васъ е идвало на ума да намѣри значението на това „Х“ Нали сте ученици? Онзи, който нѣма на лицето си туй „Х“ е баба. И азъ ще попитамъ : „Разбрахте ли буквата В?" Вие ще отговорите: „Какъ да не сме разбрали буквата В?" И започвате: „В е съставено . . ." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава? Нѣма да ви обяснявамъ значението на В, какво то означава като глась, интонация. Защо ви прѣдставямъ тия двѣ букви ? Между тѣхъ нѣма никаква логическа връзка, но гео­метрическа има. Сега, ако вземете буквата В разложена, то е една котва вдигната горѣ, която показва закона на движението — котвата е вдигната, и корабътъ е тръгналъ — значи, човѣкътъ е тръгналъ. Тя показва слизане на духа отгорѣ, движение къмъ материялния свѣтъ — вдигналъ своята котва отъ небето, отъ почив­ката на блаженството си и тръгналъ въ миро­вото движение. И ако запитате: „Защо Господь е създалъ носа, очитѣ и вѣждитѣ на човѣка“ отговарямъ: за да покаже посоката на него­вото движение — човѣкътъ да се движи въ по­соката, която носътъ му посочва. А другата буква — Х ? Тя показва, че духътъ е слѣзълъ отгорѣ долѣ, до дъното на материята, забилъ е котва въ земята, въплътилъ се е и е почналъ да обра­ботва земята. Спусналъ котвата на дъното, и корабътъ седи, не мисли да се връща на небето. И той ще седи докога ? Вие ще отговорите. Всички сте забили котвитѣ си, и азъ ви поздравлявамъ, че сте долу съ своитѣ котви. Движе­нието, обаче, отгорѣ надолу не е още животъ; животътъ подразбира смисъла на туй движение. Да се повърнемъ. Какъ опрѣдѣля съврѣменната наука движението? Какъ опрѣдѣляме, че въ насъ, въ даденъ психологически моментъ, има движение? Движението у човѣка се обу­славя отъ недоволство: „Недоволенъ съмъ отъ живота !" — имашъ движение. Духътъ, като иде отъ горѣ, има всичкия потрѣбенъ запасъ въ себе си, но, като стигне земята, изхарчва запаса, заражда се недоволство, че е напусналъ първо­началното си състояние — спокойствието, и потърсва храна. Ако разберете недоволството като потикъ за мѫчение и трудъ, вие сте разрѣшили правилно задачата на живота; но, ако го разбе­рете, че сте поставени въ неблагоприятни усло­вия, че туй не трѣбвало, онуй не трѣбвало, енергията въ васъ ще се прѣвърне въ омраза и зависть — ще се роди злото. Когато наблѣгамъ на думата „мѫчение“, азъ подразбирамъ, че трѣбва да прѣвърнете недоволството въ васъ въ правилно божествено движение. Казахъ ви въ една бесѣда, че трѣбва да разберете всичко добрѣ. Човѣкъ, който влиза въ тази школа, трѣбва да е много ученъ човѣкъ, трѣбва да разбира много добрѣ математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи въ васъ веднага въ проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизатъ отгорѣ надолу въ разни, посоки и се кръстосватъ. И тъй, човѣкъ е слѣзълъ на земята, за да научи първия великъ законъ — мѫчението. И когато казватъ за Христа, че е слѣзълъ и пострадалъ за цѣлото човѣчество, разбирамъ, че той е дошълъ на земята да научи хората именно на този великъ законъ. Християнството още не е разбрало този законъ. Като не разбираме този законъ, искаме да възложимъ мѫчението на другиго. Ходимъ, търсимъ и не можемъ да намѣримъ човѣкъ, който да го понесе. Искаме да сложимъ мѫчението на гърба на нѣкого, и ко­гато успѣемъ да го сложимъ, речемъ: „Слава Богу, оттървахме се!" Мѫчението е като незаконнородено дѣте. Геройство азъ наричамъ, ко­гато една майка, която е извършила прѣстѫпление, каже: „Това дѣте е мое, азъ ще понеса хорското прѣзрѣние и всички мѫчения“. Това е то геройство. Само така можемъ да си сбяснимъ онова мѣсто въ Евангелието, дѣто се казва, че Христосъ е понесълъ беззаконията на свѣта. Той понесе именно незаконнороденото дѣте. Вие сте въ началото на една велика окултна школа за въздигане на човѣчеството и, ако не можете да разберете тазвечерния урокъ, малко ще разберете отсега нататъкъ. Ако, обаче, разберете този първи урокъ и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мѫчение. Домашнитѣ мѫчения азъ ги наричамъ самочесане, малка физическа краста. Нѣкой казалъ нѣкоя обидна дума и прѣдизвикалъ страдание — то не е мѫчение, то е чесане, физическа краста. Мѫчението е велика наука въ свѣта. Когато вие почнете да се мѫчите азъ ще ви обикна. Само който се мѫчи, мога да го обичамъ. Не мислете, че вънъ отъ мѫчението има обичь. Ако вие не се мѫчите, азъ нѣмамъ нищо общо съ васъ, чужди сте ми и знаете ли какъ чужци ? Но, ако се мѫчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя къмъ ученицитѣ. Мѫчите ли се като вели­кани, съ спокойствие и хладнокръвие, и не из­губвате равновѣсието на духа си, вие сте оби­чани. Всички съврѣменни романисти какъ обяс- няватъ и цѣнятъ думата „геройство" ? Ако нѣ­кой кавалеръ води вечерно врѣме мома, нападнатъ ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане въ паметьта й като герой, и тя ще му пали свѣщи; ако ли избѣга, тя ще плюе отгорѣ му и ще каже: „Не те познавамъ". Така сѫщо, ако у васъ дойде една божествена идея, погнатъ ви, и вие избягате отъ нея, сетнѣ, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавамъ". Като се мѫчите, Христосъ ще ви тури вѣнецъ на гла­вата. Кому поставятъ вѣнецъ ? Само на онзи, който е понесълъ най-голѣми мѫчения. Който не е понесълъ мѫчения, той е развѣнчанъ. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бѫдещата окултна школа, основа на бѫдещето общество. Само по такъвъ начинъ може да се съгради то на здрави основи — когато всички рѣшатъ да страдатъ, сир. не да страдатъ, а да се мѫчатъ. Мѫчението е основа на бѫдещата окултна школа. Вие може да си имате нѣкой идеалъ, да го наричате „любовь" и „смисълъ на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете въ Царството Божие безъ мѫчение: всичко може да стане, но да влѣзете въ него, да се домогнете до Божията любовь и мѫдрость безъ мѫчение — никога! Съ тази бесѣда азъ искамъ да се обновите и слѣдния пѫть да додете безъ раници. Вашитѣ светии, икони, идолопоклонство сѫ нетърпими въ окултната школа. Всичко изхвърлете. Въ тази школа не бива да носите въ себе си мисъльта за недоволство. Когато нѣкой ви направи нѣкое зло и сте недоволни отъ него, благодарете на Бога, задѣто ви е удостоилъ съ това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голѣмо благо, съ което си ме удостоилъ!“ Ако вие мислите да се освободите отъ всички страдания въ свѣта, да прѣкврате вашия животъ безъ мѫчения, лъжете се: „Нѣма другъ пѫть къмъ небето, освѣнъ мѫчението". Има още единъ пѫть, който може да прѣмине безъ страдание, но той не отива нагорѣ. Мѫчението води нагорѣ, а избѣгването отъ него — надолу. Мѫчението е необ­ходимо на васъ, като ученици — то е едно ка­чество на ученицитѣ. Имате ли туй първо ка­чество — имате здрава основа, нѣмате ли го — всичко е свършено: крачка напрѣдъ не може да пристѫпите. И какво ще стане съ насъ? Ще почнемъ да се отчуждаваме, понеже не можемъ да се разбираме. Защо ? Разбира се: защото хора, които пѫтуватъ въ противоположни по­соки, се отдалечаватъ. Та въ туй движение на „Х“ -то има едно разби­ране. Какво, прѣдполагате, прѣдставляватъ дол­ната и горната части на „Х“ -тo ? То сѫ двата принципа, които се спосрѣщатъ. Вие виждате, че тия крѫгове сѫ разкжсани, нали ? Яко по­теглите отъ очитѣ една права линия навънъ, кѫдѣ ще отиде? До ушитѣ — слѣдващиятъ центъръ; значи, знанието въ свѣта се придо­бива само чрѣзъ слушане. Както виждате, тукъ се спосрѣщатъ два велики принципа, които съврѣменната психология нарича: стремежъ на духа и стремежъ на душата, стремежъ на ума и стре­межъ на сърцето. Този стремежъ произтича само отъ слушане. А слушането може да дойде, ко­гато човѣкъ е вече издържалъ първия изпитъ — мѫчението. Ще го посѣти любовьта и, като дойде, ще извърши въ него новъ прѣвратъ и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите въ обществения животъ — момъкътъ и момата се вѣнчаватъ — безъ да знаете защо. То се дължи на онзи великъ стремежъ на човѣшката душа да се съедини съ Бога. Който не разбира зна­чението на този законъ за буквата В, иска да излѣзе извънъ себе си и да отиде на небето и тогава да разбере Бога; но човѣкъ трѣбва да го разбере тукъ на земята. Яко разбере най- първия и най-важенъ законъ тукъ на земята, той ще го разбере и горѣ на небето. Яко не го разбере тукъ на земята, нѣма да го разбере и на небето. Съврѣменното християнство, тъй както тълкува влизането въ Царството Божие, то го криво схваща, защото се поставя на фал­шива основа. Азъ не искамъ изведнъжъ да изхвърлите всичко отъ васъ; вие ще си държите вашитѣ стари възгледи. Най-първо вие трѣбва да рѣшите всички въпроси вѫтрѣ въ себе си: готови ли сте да се мѫчите ? Не искамъ страдания: ония, които страдатъ, споредъ менъ, сѫ стра­хливци. Страхливиятъ страда, а героятъ се мѫчи. Хванатъ го и го биятъ, и той страда — това не е мѫчение. Мжчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи съ спокойствие. Великъ законъ е мѫчението ! Който не може да издържи мѫчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши послѣдующи стѫпки въ живота ще иматъ смисълъ — ще имате правилно разбиране. Да се разберемъ: думата страдание азъ опрѣдѣлямъ законъ на движение въ свѣта; стра­дание и движение то е едно и сѫщо нѣщо. Но, за да се движите въ извѣстна посока, трѣбва да имате знание, умѣние въ посоката, къмъ която отивате, и да сте добрѣ освѣдомени, да знаете пѫтя, по който отивате, какъвъ е. „Не­приятно ми е — страдамъ!" Твоята неприятность не е страдание. Туй, че страдашъ, показва само, че ти отивашъ въ извѣстна посока въ този божественъ свѣтъ. Та, ще се спрете на думата мѫчение — тя е най сѫществената, най-важната въ свѣта и въ тази школа, въ която искате да бждете уче­ници. Ще спрѣгате тази дума въ всички лица и врѣмена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мѫчатъ, защото въ мѫчението е спасението. Ако не бѣ мѫчението, Христссъ би ли станалъ това което е? Кого наричатъ антихристъ? Онзи, който не се е мѫчилъ, а иска да заеме мѣстото на Христа. Който се е мѫчилъ и съ спокойствие е изтърпѣлъ мѫченията, той е Христосъ, а който не се е мѫчилъ и иска не прѣзъ прѣдната, но прѣзъ задната врата да влѣзе, той е антихристъ. Тъй говори тази окултна школа. Азъ засѣгамъ въпроса за мѫчението общо, въ всичкитѣ му разклонения. То е засѣгнало сегашното общество едва съ края на своя некътъ, само го е одраскало. Като сравнявамъ вашитѣ мѫчения съ дѣйствителнитѣ, едва-ли тѣ се равняватъ на една хилядна отъ истинскитѣ. И още казвате, че за Бога се мѫчите! Не. Прѣстанете да мислите, че сте се мѫчили. Може да сте се тревожили, да сте страдали, но не вѣрвамъ да сте се мѫчили. Азъ признавамъ за мѫченикъ истински само Христа. Мѫчили сѫ се ученицитѣ на тази школа, но съврѣменниятъ свѣтъ не се мѫчи. Сега настава великиятъ моментъ на мѫчението за сегашното общество, въ свѣта идва едно мѫчение — идва вече. То ще дойде и ще замине. И онѣзи, кои го го разбератъ, ще се повдигнатъ въ бѫдеще. Които не го разбератъ, ще се утаятъ. Искамъ всички вие да сте мѫченици. Слѣзте долу, въ дъното на мѫ­чението, и ще прѣстанатъ 'всички разногласия между васъ. Туй е съгласно съ Христовото уче­ние — нали Христосъ слѣзе въ ада, да изкупи нашитѣ грѣхове? Туй наричатъ въ окултната школа изучване на малкитѣ мистерии. И като изучите малкитѣ, вие ще отидете къмъ великитѣ мистерии. Центърътъ на земята е пѫтъ къмъ слънцето нѣма други пѫть. Не подразбирамъ туй слънце, което сега виждате, то е само една седма отъ дѣйствителното слънце. Дотукъ сега ще спремъ. Тази бесѣда засѣга само една дума — мѫчението, и бесѣдата ми може да се нарече бесѣда за мѫчението. Постарайте се да разберете тази дума въ всич­кия й дълбокъ смисълъ. Каква красива дума е тя, макаръ и облѣчена въ дрипи! Ако се облѣчете въ дрехата на мѫчението, азъ ще ви поздравя. Поне единъ отъ васъ е разбралъ това, което говорихъ, а то е за менъ достатъчно — отъ всинца ви единъ да разбере. Повече не искамъ. Положително зная, че единъ е разбралъ. Други дали сѫ разбрали, за менъ не важи. Слѣдователно, тази вечерь свършвамъ съ единица. Не казвамъ двама — само единъ тази вечерь има. Сега се питате кой е? Той самъ си знае. И когато ви попитатъ: „Какво се учи въ тази школа?" — Мѫчението — основа на Цар­ството Божие. Нищо повече — за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира — начало на великата Божия мѫдрость въ пълната нейна хармония и красота. (Бесѣда, държана на ученицитѣ и ученичкитѣ оть окулт­ната школа на Всемирното Бѣло Братство, на 5 февруарий 1920 г., четвъртъкъ).
  19. Правъ пѫть "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 406 с. ISBN 954-9590-02-X. Книгата за теглене - PDF Учение и служение - 5 февруари 1941 г. Правъ пѫть - 12 февруари 1941 г. Слушайте съвета - 19 февруари 1941 г. Тритѣ връзки - 26 февруари 1941 г. Музикални тактове - 12 март 1941 г. Божествени закони - 19 март 1941 г. Законътъ за Божествената хармония - 26 март 1941 г. Музика и здраве - 2 април 1941 г. Не разваляйте пакта - 9 април 1941 г. Добре ще бѫде - 16 април 1941 г. Самовъзпитание - 23 април 1941 г. Основенъ тонъ - 30 април 1941 г. Ще направимъ жилище - 7 май 1941 г. Приятно занимание -14 май 1941 г. Правата посока - 21 май 1941 г. Две състояния - 28 май 1941 г. Качване и слизане - 4 юни 1941 г. Най-разумнитѢ отношения - 11 юни 1941 г. Три основни тона - 18 юни 1941 г. Ново воюване - 25 юни 1941 г. Самообладание - 2 юли 1941 г. Невидимитѣ погрѣшки - 9 юли 1941 г. В книгата са представени 22 беседи от Учителя Беинса Дуно, които представляват том II от ХХ година на Общия окултен клас. Беседите са държани през 1941 година и се издават за първи път. “Правете връзка с добрите хора, умните и справедливите хора, за да стане една обмяна. Щом не правиш връзка с доброто - добър не можеш да станеш… Да мислим за Господа, тъй както се проявява в цялото битие. Всеки човек, в когото Бог се проявява - направи връзка с него. Това е един от най-добрите методи. С най-малките разходи става.” [Копирана:] Дѫновъ, Учительтъ Петъръ. Правъ пѫть. Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 406 с. ISBN 954-9590-02-X. Бележки от книгата: Правописъ и компютъренъ наборъ: Доброслава Гълѫбова Коректори: Любомиръ Гълѫбовъ, Доброслава Гълѫбова Графично оформление: Станиславъ Пухлевъ Издателскиятъ екипъ изказва благодарность на всички, които съ цената на лишения, граничещи съ героизъмъ, запазиха за поколѣнията безценното Слово на Учителя. Благодаримъ на стенографкитѣ Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемедчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалитѣ го презъ годинитѣ българи. Да бѫде благословенъ самоотвержениятъ имъ трудъ. Автентичностьта на стенографскитѣ записки е запазена Всѣко Божие Слово е опитано. То е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него. Не притуряй на неговитѣ думи, за да те не обличи и се покажешъ лъжецъ. (Прит. 30; 5, 6.) Бележки от книгата: Уважаемий читателю, Въ рѫцетѣ ти е първото издание на окултни лекции отъ ХХ година (1940–1941) на Общия Окултенъ класъ, томъ II, което е Словото на Всемировия Учитель Беинса Дуно – Учительтъ Петъръ Дѫновъ. Издаването на тази годишнина не е просто една необходимость, а дългъ и признателность къмъ Словото на Великиятъ Учитель, Което е Слово на Бога за шестата раса на идното човѣчество и за духовното въздигане на човѣшкитѣ души. Въ изпълнение и приложение на методитѣ, дадени отъ Учителя, въ които се посочва пѫтя какъ и по какъвъ начинъ да се издава Словото Му, Което е свещено и неприкосновено, ние го предоставяме на васъ така, както То е записано, разчетено и съхранено отъ стенографкитѣ. Съ настоящето първо издание на годишнината се прави и първи опитъ за издаване на Словото, съгласно официалниятъ правописъ на българския езикъ отъ 1925 г. до 1945 г. Това се налага не само отъ желанието ни да отпечатаме Словото въ пълната Му автентичность, но и отъ потрѣбностьта да възстановимъ въ печатаното Слово изхвърленитѣ отъ сегашния правописъ букви Ѣ и Ѫ. Учительтъ въ една отъ своитѣ беседи посочва, че буквата Ѣ е свалена отъ Константинъ отъ Невидимия свѣтъ и, че тази буква представлява единъ отъ кардиналнитѣ небесни знаци, която е знамето на славянската писменость и на славянството. Буквата Ѣ е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохилъ, който довежда двамата братя Кирилъ и Методий отъ края на Вселената, за да имъ даде славянската писменость. Учительтъ казва: „Кирилъ и Методий, Свѣтилата на Славянския родъ, ви измъкнаха отъ тъмнината и ви облѣкоха съ Свѣтлина. Кирилъ и Методий свързаха българския народъ съ Небето“. (Вж „Изгрѣвътъ“, т.IV, стр.14–20, изд.1995 г., София) Учительтъ казва: „Като изучавате български езикъ, дохождате до буквитѣ Ѣ и Ѫ, които искатъ да изхвърлятъ. Буквата Ѣ е хубава. Ако се изхвърли отъ употрѣба, българитѣ ще закѫсатъ. Буквата Ѫ казва, че преди да говори, човѣкъ трѣбва да мисли. Преди да тръгнешъ на пѫть, мисли. Буквата Ѫ сѫществува само въ български езикъ. Богатъ е българскиятъ езикъ, но българитѣ още не могатъ да си служатъ съ него. Въ буквата Ѣ сѫ свързани заедно Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ. Въ думата славянинъ, сричката „Ава“ означава Богъ, Баща. Значи, Богъ живѣе въ славянитѣ, въ ония, които Го славятъ. Бѫдещето е на славянитѣ. Бѫдещето е и на българитѣ. Тѣ ще оправятъ всички народи, понеже въ тѣхния езикъ е буквата Ѣ – кръстътъ, търпението. Тая буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото. Българинътъ казва: „Азъ зная да събирамъ доброто и злото, да ги примирявамъ“. Нѣкои пишатъ тая буква по два начина – Ѣ и IЪ. Както и да се пише, тя означава едно и сѫщо нѣщо. Знакътъ Ѣ е на сърдцето, а IЪ – на ума“. (Вж Младежки Окултенъ класъ, ХХIII година, 14 Лекция, стр.245–246, изд.1947 г., София) Другъ пѫть, Учительтъ казва: „Защо въ българския езикъ изхвърлиха Ѩ? И други букви изхвърлиха. Питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь?“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни трѣбватъ“. (Вж Общъ Окултенъ класъ, ХХ година, 6 Лекция, 1997 г., София) Учительтъ дойде въ България и предаде Словото Божие чрезъ Небесния знакъ и писа съ Небесния знакъ. Ето защо днесъ, повече отъ всѣкога, е потрѣбно Словото на Великия Учитель да бѫде предадено чрезъ Небеснитѣ знаци, за да дойде Божието благословение и Божията рѫка да закриля българския народъ. „Въ началото бѣ Словото. И Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ“. За Словото, Учительтъ казва: „Противоречията въ живота идатъ ту отъ новия граматически строежъ на нашата речь, ту отъ онѣзи логични възприемания на нашиятъ умъ, ту отъ онѣзи етични мѣрила, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогични правила, съ които си служимъ съ живота. Всички тия нѣща водятъ къмъ невѣрни изяснения. Помнете, че въ това, което ви говоря, всѣка дума има опредѣленъ смисълъ. Ако азъ употрѣбявамъ опредѣлена дума, то азъ търся нейнитѣ вибрации, защото думитѣ се опредѣлятъ, както се опредѣлятъ слънчевитѣ лѫчи. Вие не можете да произведете опредѣленъ цвѣтъ, ако не можете да произведете вибрациитѣ, които отговарятъ. Напримѣръ, ако говорите за една добродетель, то вие трѣбва да възпроизведете вибрациитѣ, които отговарятъ на тази добродетель, и тогава чакъ ще разберете смисъла на тази дума. Само така ще имате една обективна реална Истина, която се проявява въ живота. Великитѣ Истини ще бѫдатъ тогава достѫпни за човѣка, когато той ще изучи законитѣ на Свѣтлината и нейнитѣ влияния върху човѣшкия организъмъ, както влиянието на различнитѣ цвѣтове“. (Вж „Изгрѣвътъ“, т.II, стр.28, изд.1995 г., София) Вѣрваме и се надяваме, че ще ни подкрепите духовно въ начинанието ни да издаваме Словото споредъ официалния правописъ на българския езикъ до 1945 година. Необходимо е едно уточнение: въ лекциитѣ отъ настоящето издание сѫ използувани скобитѣ ( ), въ които коректоритѣ, безъ да измѣнятъ смисъла на изреченията или мисъльта, а само за изясняване сѫ допълвали съюзи, частици, членувания и пр., съ което да не се нарушава автентичностьта на Словото. Съ знакътъ * сѫ отбелязани рѣдки, остарѣли и чужди думи, които сѫ пояснени въ речникъ накрая на книгата. Забележка: Въ първи томъ на годишнината „Всѣки день по една добра мисъль“, навсѣкѫде думата „карамфилче“ да се чете „каламфирче“. Отъ издателитѣ
  20. От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Невидимитѣ погрѣшки Добрата молитва. Вениръ-Бениръ. Противоречията, които сѫществуватъ въ живота. Противоречията сѫществуватъ въ единъ добре организиранъ свѣтъ. Противоречия въ единъ неорганизиранъ свѣтъ не сѫществуватъ. Въ изкуството, въ художеството сѫществуватъ противоречия. За най-малката погрѣшка, която ще направишъ, веднага казватъ: „Главата не е направена добре или въ лицето има погрѣшка, или въ тѣлото, или въ очитѣ има погрѣшка или въ ушитѣ“. Погрѣшки сѫществуватъ и въ музиката, въ пѣенето. Въ обикновения шумъ нѣма погрѣшки. Всичкитѣ хора сѫ свикнали да живѣятъ въ единъ уреденъ животъ. Виждатъ погрѣшката, но кѫде е погрѣшката – не знатъ. Запримѣръ казвате, че нѣкой човѣкъ е слабъ. Какво подразбирате? Или казвате, че слаба му е паметьта. Въ какво седи слабата паметь? Какъ ще го обясните? Нѣкой казва: „Азъ много помнѣхъ, сега не помня“. Вие, които говорите, съ колко думи говорите? Всичкитѣ списатели не употрѣбяватъ еднакви думи. Шекспиръ е употрѣбилъ около 12 хиляди, Милтонъ – около 8 хиляди. Когато четете Шекспиръ, трѣбва много думи да търсите въ речника. Той употрѣбява нѣкои думи, на които вие не знаете значението. Да кажемъ вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината кѫде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича отъ нервната система на мозъка, може да произтича отъ симпатичната нервна система на тѣлото. Центърътъ на симпатичната нервна система се намира надъ пѫпа на човѣка отгоре. Той е стомашниятъ мозъкъ, който се занимава съ низшитѣ функции на храносмилането. Азъ го наричамъ това симпатиченъ центъръ. Тамъ се привличатъ нѣщата. Мозъчниятъ центъръ е динамиченъ. Сега казвате: „Симпатиченъ човѣкъ“. Какво значи „симпатия“? Симпатичниятъ човѣкъ винаги привлича. Когато симпатичната нервна система е слабо развита, той е сприхавъ. Когато тя не е развита, когато не е въ нормално състояние, човѣкъ постоянно се дразни за най-малкитѣ нѣща. Казва: „Не се дразня“. Влѣзе единъ трънъ въ крака, ти ще стѫпишъ, чувствувашъ болка, симпатичната нервна система ще чувствува, че болка имашъ. Казва: „Не му мисли“. – „Какъ да не мисля?“ Този трънъ трѣбва да извадишъ изъ крака си. Докато ти свикнешъ съ него, ще ти направи пакость. Сега направите една погрѣшка. Има погрѣшки, малки като циганскитѣ търне, има погрѣшки като тия голѣмитѣ търне глоговетѣ. Това е само изяснение. Казвамъ: Когато хората дойдатъ въ едно организирано общество, запримѣръ религиозниятъ животъ е високо организиранъ животъ не тъй, както се проявява на земята. Защото въ това отношение нѣма сѫщество на земята, което да нѣма религиозно чувство, макаръ сегашнитѣ хора да разглеждатъ религията само въ човѣка. Всичкитѣ сѫщества иматъ религиозно чувство. Ти имашъ баща и майка, ти имашъ религиозно чувство къмъ бащата и майката. Хората трѣбва да се обичатъ преди да сѫ дошли на земята. Какъ ще го обичате? Какъ трѣбва да се обичате? Вие започнете съ една неорганизирана работа. Щомъ дойде до обичьта, какво трѣбва да бѫде? Нѣма законъ въ свѣта, който да ти покаже какъ трѣбва да обичашъ. Вземете единъ музикантъ, казва: „Трѣбва да пѣешъ добре“. Какъ трѣбва да пѣе – ухото ще разправя. Учительтъ казва, че ясно трѣбва да бѫде. Ухото ще покаже ясното пѣене. Но меко трѣбва да бѫде. Пакъ ухото трѣбва да различи. Ако тази ципица не е правилно развита, много мѫчно може да се справите съ самия животъ. Вие били ли сте нѣкой пѫть въ положението да кажете, че не можете да търпите? Тукъ гледамъ – нѣкои кипватъ. Ако ти си войникъ, каквато дисциплина иматъ военнитѣ, ти можешъ ли да кипвашъ? Тамъ може да ти теглятъ куршума. Тукъ нѣма куршумъ. Ще кажете: „По любовь“. Че трѣбва да те обичатъ по любовь. Каква любовь е тази? Любовьта е най-висшиятъ организиранъ животъ. Тамъ ти самъ се сѫдишъ. Самъ си законъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ – азъ съмъ самъ законъ, самъ се сѫдя. Толкозъ справедливъ съмъ, че не позволявамъ нито най-малка погрѣшка. Сега, като говоримъ за погрѣшкитѣ въ живота, казвате: „Безъ погрѣшки не може ли?“ Може безъ погрѣшки. Не можешъ да бѫдешъ бояджия, докато не се оцапашъ съ боя. Даже художницитѣ, които седятъ съ своята мантия, съ четкитѣ, колкото и да сѫ внимателни – се ще се оцапатъ нѣкѫде, ще остане малко леке по дрехитѣ имъ. Нѣкои сѫ внимателни. На нѣкои постоянно виждашъ по дрехитѣ лекета. Други, безъ да сѫ художници, виждашъ дрехитѣ имъ оцапани. Нѣкои, като вървятъ, по гърба имъ има каль. Тази каль, която хората хвърлятъ, опредѣля характера имъ какъвъ е. Азъ съмъ срѣщалъ само единъ човѣкъ въ България, който въ кално време като ходи – каль да не падне по дрехитѣ му и обущата му. Въ Шуменъ бѣше, когато правѣхъ своитѣ изследвания, казватъ ми: „Този човѣкъ никога не се окалва, тъй внимателно ходи“. Но той като походи 4–5 крачки, извади си кърпата, очисти се. Тъй внимателно върви, стѫпя по камъчетата, нѣма никаква каль по обущата. Други не съмъ виждалъ като него. На 10–15 крачки ще извади кърпичката си да си очисти обущата. Въ живота е потрѣбна вѫтрешна хармония, която да имаме къмъ Бога. Имате едно понятие за Бога: Богъ е Любовь. Повече е. Думата „любовь“ е опакавка. Две сѫщества се обичатъ, започватъ да се извиняватъ. Като обичашъ нѣкого, каквато погрѣшка направишъ – ти я заличавашъ. Но туй заличаване не прави обикновеното сѫщество, любовьта ги заличава, но и погрѣшкитѣ започватъ да заличаватъ любовьта. Дойдете после до състояние, казвате: „Едно време го обичахъ, сега не го обичамъ“. Какво значи това? – „Едно време ясно четѣхъ, сега 50–60 години станахъ (и) недовиждамъ, турихъ очила“. Че едни очила, че двойни очила, пъкъ очитѣ отслабватъ и най-после и очилата не помагатъ. Когато очитѣ отслабнатъ, кои сѫ причинитѣ за отслабването на очитѣ? Сега азъ правя една аналогия, едно сравнение. За да знаемъ какъ да възпитаваме ума си, за да знаемъ какъ да възпитаваме сърдцето си, умътъ и сърдцето сѫ два голѣми източника, които зависятъ до известна степень отъ насъ. Има нѣща, които не зависятъ отъ насъ. Въ малкитѣ проявления ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни. Когато очитѣ не се употрѣбяватъ – тѣ отслабватъ. Ние, съвременнитѣ хора, си движимъ врата. Вратътъ е много уякналъ, очитѣ седятъ въ едно статично положение. 20–30 години като искашъ да видишъ нѣщо, не си обръщашъ очитѣ, но обръщашъ врата си. Очитѣ отслабватъ. Нѣкой дойде при мене и ми казва: „Отслабнаха очитѣ ми“. Казвамъ: Ти движишъ повече врата, отколкото очитѣ. На очитѣ ще дадешъ работа. Не обръщай врата, но обърни очитѣ си, за да видишъ настрани. Обърни очитѣ си безъ да обръщашъ врата си. Нѣкой ще каже: „Ишеретъ дава“. Безъ да движишъ очитѣ си, не давашъ ли ишеретъ? Ишеретътъ не е въ очитѣ, той е въ човѣшкия умъ. Когато мислишъ едно и вършишъ друго, това е ишеретъ. Ишеретътъ не е българска дума, но е съдържателна. После, щомъ отслабнатъ очитѣ – недовиждашъ, нѣкѫде ще се блъснешъ по пѫтя. Вечерно време недовиждашъ, днесъ се блъснешъ, утре се блъснешъ. Нѣкой пѫть може да създадешъ много голѣма злина на себе си. Синца, като станете сутринь, затворете си очитѣ безъ ишеретъ, безъ да знаете. Обърнете си очитѣ нагоре, да вземете единъ ѫгълъ. Окото трѣбва да се обърне нагоре, или да обърнешъ окото надолу, или като затворишъ окото – да го обърнешъ настрани. Съ затворени очи да се стараешъ, да можешъ да видишъ нѣщо нагоре или въ една, или въ друга страна. Вие може да направите единъ малъкъ опитъ. Нѣкои очи сѫ отслабнали. Правете малки упражнения, ще видите, че следъ единъ месецъ ще има едно малко подобрение. Защо на нѣкои очитѣ сѫ съвсемъ осакатени? Нѣкои трѣбва да правите упражнения. Сега това е физическа страна. Щомъ очитѣ ти отслабнатъ, съ този процесъ на отслабване на очитѣ, ти започвашъ да не довиждашъ. Направишъ една погрѣшка, не я поправишъ, започвашъ да осакатявашъ онзи центъръ. Наричатъ го Божествена справедливость, съвесть го наричатъ. Направишъ една погрѣшка, не я поправишъ, този центъръ отслабва. Направишъ втора, трета, четвърта – свиквашъ, започвашъ да недовиждашъ. Онѣзи, които иматъ хубави очи, справедливи, веднага ще видятъ погрѣшката си. Обичашъ нѣкого, ти го извинявашъ. Не го обичашъ, не го извинявашъ. Онзи, когото не обичашъ, погрѣшката е много голѣма. На какво основание? Онзи, когото обичашъ, погрѣшката е малка. Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Нѣкои хора има много справедливи. Единъ американски адвокатъ, на когото единъ неговъ приятель направилъ една погрѣшка, той трѣбвало да го сѫди. Осѫжда го за погрѣшката на една доста голѣма глоба, но понеже неговиятъ приятель нѣмалъ пари, той му плаща глобата. Ако го извини по закона, ще се мѫчи. Той като сѫдия го осѫжда, но сѫщевременно той му плаща глобата. Вие ще кажете: „Не е ли глупава тази работа?“ Той за себе си го прави, защото ако не го осѫди – ще се мѫчи, че направилъ лицеприятие. Като изпълнилъ закона – той е доволенъ. Сѫщевременно той плаща глобата. Казвамъ: Считамъ тази постпѫка за хубава. Ти приятеля си по законъ ще го осѫдишъ, сѫщевременно ще платишъ глобата. Да бѫде доволенъ и приятельтъ ти, и ти. Като осѫдишъ приятеля си, той ще бѫде малко недоволенъ отъ тебе, но като платишъ глобата, той ще види, че въ тебе има приятелство. Ако го осѫждашъ, казвашъ: „Мислѣхъ, че въ него има приятелство“. Всичкитѣ хора другояче разсѫждаватъ:„Пъкъ мене той ме осѫди по най-голѣмата глоба“. Има малки глоби, има и голѣми глоби. Казвамъ: Започнете да изправяте погрѣшкитѣ си. Не изправяйте погрѣшкитѣ, които хората виждатъ. Изправяйте погрѣшкитѣ, които хората не виждатъ. Ако ти изправишъ погрѣшкитѣ, които хората виждатъ, тамъ законътъ ще те хване, ще те теглятъ презъ сѫда. Направишъ една погрѣшка, която законътъ хваща – веднага въ затвора. Какво ще се изправяшъ? Като направишъ една погрѣшка по законъ, ти може би 3–4 години ще лежишъ въ затвора. Вие не се занимавайте съ тия погрѣшки. Вие изправяйте погрѣшкитѣ, които законътъ не хваща. Онѣзи погрѣшки, които законътъ хваща и хората виждатъ, ти, искашъ–не искашъ, ще се изправишъ. Казвамъ: Сега вие искате да угодите на Бога. Ако вие не изправите тия погрѣшки, които само вие виждате, вие не можете да угодите на Бога. Богъ е още по-строгъ. Отъ този, американския сѫдия, е още по-строгъ. Той прощава, но той ще ви наложи най-голѣмото наказание. За всѣка една погрѣшка ще ти наложи най-голѣмото наказание. Направишъ една погрѣшка, никой не знае, законътъ не те хваща. Отъ невидимия свѣтъ ще дойде нѣкой, ще каже. Ти въздъхнешъ, мѫчи те нѣщо. Поправи погрѣшката. Казвашъ: „Никой не знае“. Поправи погрѣшката, защото ако хората знаятъ, ще влѣзешъ въ затвора. Сега отъ любовь поправи погрѣшката. Поправи малката погрѣшка, докато е малка. Другояче ще дойде голѣмата. Като я поправишъ, веднага утихне съзнанието, ти чувствувашъ едно облекчение. Духовниятъ свѣтъ е добъръ въ това отношение, че като поправишъ една погрѣшка, въ невидимия свѣтъ има законъ. Всѣки, който поправя погрѣшката, има възнаграждение. Като поправя погрѣшката, тогава не го сѫдятъ. Не иска да поправи погрѣшката, искатъ да го пратятъ на земята, да го сѫдятъ. Въ другия свѣтъ погрѣшки нѣма. Пъкъ и тукъ нѣма законъ за доброто. Направишъ нѣкое добро, никой не обръща внимание. Направишъ една погрѣшка, има законъ. Ще кажешъ на кое основание ти си направилъ една погрѣшка. Въ невидимия свѣтъ има законъ за поправяне на погрѣшкитѣ. Щомъ поправишъ погрѣшката, веднага ще почувствувашъ една вѫтрешна радость. Та казвамъ: Каква е погрѣшката въ единъ хоръ, че нѣкой не взелъ фа-то, както трѣбва? Взелъ го половинъ тонъ по-надолу или половинъ тонъ по-нагоре. Намалилъ трептенията, раздвижилъ въздуха по особенъ начинъ и веднага капелмайсторътъ погледне го строго и каже: „Така не се взема фа“. Капелмайсторътъ или учитель по музика, или нѣкой диригентъ, колкото ухото е по-развито, толкова е по-строгъ. Пъкъ има нѣкои учители по музика, които взематъ толкозъ вѣрно, колкото и другитѣ. Та казвамъ: Вѫтрешнитѣ погрѣшки трѣбва да се изправятъ, за да може човѣшкиятъ умъ правилно да се развива и човѣшкото сърдце да се развива правилно. Всички ние си пакостимъ. Въ съвременнитѣ вестници постоянно само за престѫпления – това направилъ единъ престѫпникъ, онова направилъ, този открадналъ – все престѫпления. Накѫдето ходишъ, слушашъ само отрицателни работи. При това положение човѣкъ постоянно се енервира. Питате: „Какъ ще се оправи свѣтътъ?“ Никой не може да ви каже какъ ще се оправи свѣтътъ. Днесъ какво ще бѫде времето? Днесъ небето бѣше облачно, облаци има. Имаме ли власть да кажемъ: „Да се махнатъ тия облаци“? На червения цвѣтъ не можемъ да му кажемъ да се махне. Червениятъ цвѣтъ показва какъвъ ще бѫде вѣтърътъ. Ако червеното е много силно, вѣтърътъ ще бѫде силенъ. Ако червеното е по-слабо, вѣтърътъ ще бѫде слабъ. Казвашъ: „Какво ме интересува?“ Ами ти си пѫтникъ, искашъ да минешъ презъ планината. При червения цвѣтъ нѣма да можешъ да минешъ, понеже вѣтърътъ може да те отбие. Когато небето е червено много, нѣма да минешъ презъ планината. Когато небето е червено, ще минешъ презъ гората, тя ще те защищава. Кога вѣтърътъ ви духа? Когато направишъ погрѣшка, вѣтърътъ ви духа. Когато нѣмашъ погрѣшка, вѣтърътъ не те духа. Сега трѣбва да се научите защо трѣбва да ви духа вѣтърътъ. Знаете какво благо донася вѣтърътъ на растенията, на растителното царство. Тия растения сѫ много мързеливи, толкозъ мързеливи, че едно растение като го посѣешъ, за 100 години като се движи, едва изходва два метра мѣсто. Дървото въ сто години два метра ще изходи. Ако единъ човѣкъ въ сто години изминава два метра, какъ ще го видите? Той ще бѫде на едно мѣсто, нѣма да видите никакво движение. Питамъ: Какво преобразувание ти правишъ въ себе си? То е преобразуванието, както дърветата. Въ сто години колко погрѣшки ще поправишъ? Само две погрѣшки ще поправишъ, а тѣ сѫ сто погрѣшки. Сто години, като живѣешъ, и всѣка година като поправяшъ по една погрѣшка, ще можешъ да ги поправишъ. Ако не я поправишъ, тази погрѣшка си остава съ тебе и въ следното прераждане, като дойдешъ на земята – не можешъ да изправишъ погрѣшката. Имашъ да давашъ нѣкому, обещалъ си. Или обещалъ си нѣкакво морално задължение. Представете си, че вие сте направили нѣкакво престѫпление, убили сте нѣкого. Умирашъ, въ оня свѣтъ отивашъ. Казвате: „Ще го сѫдятъ“. Въ оня свѣтъ за престѫпления не сѫдятъ. Ако си добъръ човѣкъ, ще идешъ въ оня свѣтъ. Ако си лошъ, ще останешъ тукъ на земята. Та по нѣкой пѫть вие мислите за оня свѣтъ това, което не е. Когато една майка прати своя синъ Драганчо, Драганъ – каквото име и да взема, се може да засегна нѣкого – праща своя Драганчо въ странство. Майката много обичала своя синъ, че не могла да го прати. Бащата решилъ да го прати, да се учи. Свършилъ гимназия, за да следва университета го пращатъ. Тя плаче и казва: „Драганчо, майка, какъ ще се раздѣлимъ? Не мога, Драганчо“. И той обичалъ майка си, и нему не му се ходило въ странство. Бащата искалъ да го прати. Отиватъ на гарата, майката прегръща сина си, казва: „Кога ще се видимъ?“ Качва се на трена синътъ. Обаче Драганчо слиза отъ трена и преди майката да се върне въ кѫщи, той се връща. Като го вижда, майката казва: „Синко, свърши ли?“ А той никакъ не е ходилъ. Вижда го въ кѫщи, не иска да ходи да се учи въ странство. Ако правимъ погрѣшки, които не можемъ да ги поправимъ, какъ ще се оправимъ? Азъ говоря за невидимитѣ погрѣшки. За тия, видимитѣ, съ законъ ще ги оправимъ. Не говоря за погрѣшки, за които всѣки може да ти напомни. Азъ говоря за погрѣшки, за които никой не подозира. Тѣхъ като изправи човѣкъ, по-лесно ще изправи и другитѣ. Голѣмитѣ погрѣшки се дължатъ на малкитѣ. Като изправимъ малкитѣ погрѣшки, които никой не вижда, и голѣмитѣ лесно се изправятъ. Когато не можемъ да изправимъ невидимитѣ, дето никой не може да види, и другитѣ по-мѫчно ще изправимъ. На единъ светия му донасятъ малко хлѣбъ, една пита. Нѣкой пѫть на светиитѣ носятъ хлѣбъ. Дойде нѣкой и му иска хлѣбъ. Ако не иска да даде, то е погрѣшка. Не може да каже, че нѣма хлѣбъ – то е лъжа. Или пъкъ като дойде да му иска, той ще му даде изгорѣлото, черния хлѣбъ. Това го считатъ за престѫпление, мѫчи се, че не далъ хубавъ хлѣбъ. Може би цѣла седмица да нѣма миръ защо далъ изгорѣлото на човѣка. Той цѣла седмица не може да се освободи, че проявилъ егоизъмъ. Светията ще вземе най-хубавата страна на хлѣба и ще даде, а за себе си ще остави изгорѣлото, хубавото ще даде. Като даде хубавото, усѣща се доволенъ. Нѣкой пѫть цѣла пита може да даде. Та казвамъ: Едно голѣмо благо е човѣкъ да изправя малкитѣ си погрѣшки. Човѣкъ, който се занимава съ изправянето на малкитѣ си погрѣшки, става здравъ, очитѣ му сѫ здрави, ушитѣ му сѫ здрави, дишането му е здраво. Човѣкъ, който изправя всичкитѣ си погрѣшки, е здравъ. Болеститѣ се дължатъ на погрѣшкитѣ. Ако ти си деликатенъ човѣкъ, най-малкото полъхване на вѣтъра може да те простуди. Нѣкой пѫть азъ се чудя, като привеждамъ нѣкой примѣръ – засягатъ се нѣкои. Въ езика си ще употрѣбишъ една дума, отъ която хората се сърдятъ. Казвамъ: Дойде ти една дума на езика, като я кажешъ – угрубявашъ езика си. Кажешъ една дума хубава, пъкъ не е изразителна. Колко пѫти въ годината трѣбва да употрѣбишъ думата „смахнатъ“ или думата „недодѣланъ“? Колко пѫти трѣбва да я употрѣбишъ? Ако употрѣбишъ думата „недодѣланъ“ за единъ камъкъ – иди-дойди, но ако употрѣбишъ за едно дърво одѣлано – тогава вече кое е по-хубаво? Камъкътъ, като е одѣланъ, е по-хубавъ. Но дървото, като е одѣлано, не е хубаво. Дървото е за предпочитане да е неодѣлано. За насъ одѣланото дърво е на мѣсто, но за самото дърво като го одѣлатъ хората – не му е така добре. Казвамъ: Не се стремете да одѣлате хората. Въ съзнанието ви трѣбва да има това. Оставете всѣки човѣкъ самъ да се оправя. Много лошо е, когато нѣкой пѫть искаме да изправимъ погрѣшкитѣ на нѣкого. Азъ като обичамъ единъ човѣкъ, като направи една погрѣшка, не може да му помогна. Направи той една погрѣшка, може да го обичамъ, но моята обичь не може да премахне болката, която му се причинява въ дадения случай. Да кажемъ изкълченъ или счупенъ е кракътъ му. Може ли да му помогна? Може да му помогна, ако мога добре да му поправя кракътъ. Той направи една погрѣшка, нѣма законъ, който да го сѫди, но болката, която чувствува, не може да се освободи. Казва: „Не ме ли обичашъ?“ – „Обичамъ те, но не мога да премахна болката ти“. Нѣкои лѣкари се ухитряватъ, турятъ наркотични срѣдства, ще направи операцията. Онзи нѣма да чувствува болката. Следъ операцията болката се удвоява. Природата е толкозъ умна, че наказанието, което иска да ни наложи за изправление на една погрѣшка, не може да го избѣгнемъ, понеже съ туй наказание тя ни изправя. Когато азъ страдамъ, подразбирамъ, че въ нея има едно сѫщество вънъ отъ мене. Казва: „Поправи тази погрѣшка“. Ако ти не искашъ да я поправишъ, азъ ще я поправя. Казвамъ сега: Подчинявайте се на вѫтрешния законъ да поправяте не вашитѣ видими погрѣшки, но невидимитѣ погрѣшки. Онзи човѣкъ, който знае да поправя своитѣ невидими погрѣшки, той е силенъ човѣкъ. Преди нѣколко деня идатъ да ми разправятъ, че нѣкой направилъ нѣкаква погрѣшка. Казвамъ: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрѣшка. – „Защо?“ Направена е погрѣшката. Нѣкой ударилъ нѣкого. Защо да го удари? Не можешъ да го поправишъ. Онзи, който е ударенъ, чувствува болка. Че азъ може да не споделямъ това. Болката си е болка, тази погрѣшка не е добра, азъ нѣмамъ единъ законъ да сѫдя. Онзи, ударениятъ, и онзи, който е ударилъ, да се събератъ двамата, да се поправятъ. Питамъ: Ти защо го удари? – „Не съмъ“. Че азъ по нѣкой пѫть, като хвана една муха, правя погрѣшка. Хвана нѣкоя муха, не я обичамъ, изъ прозореца не я пущамъ, но като отворя прозореца я хвърлямъ навънъ. То е вече една вѫтрешна погрѣшка. Тя ще хвръкне, нѣма да падне, но въ самото хвърляне има нѣщо, което не е хубаво. После свия вежди. Като хвръкне тази муха, кажи ѝ: „Колко си хубава“. Разходи се навънъ. Тукъ, на рѫката, трѣбва да я туря, да я погладя, да ѝ кажа: „Хвърчи навънъ, да те видя какъ хвърчишъ“. По нѣкой пѫть я хващамъ, не я турямъ на рѫката, но я хвърлямъ навънъ. Никой не ме видѣлъ. То е една малка погрѣшка. Днесъ хвана една и я хвърля, утре друга, трета, четвърта. По нѣкой пѫть дрехата не е огладена, ти я теглишъ. То е погрѣшка. Или пъкъ дръпнешъ нервно. И то е погрѣшка, нѣмашъ търпение. Погледни на дрехата, считай, че е сѫщество, което те слуша. Може да ти причини нѣкаква болка, искамъ малко да те изтегля. Хванешъ рѫката, теглишъ го. Нѣма никаква погрѣшка. Тогава какво трѣбва да се прави? Малка погрѣшка, изтеглишъ дрехата, скѫсашъ дрехата, после започнешъ да сѫдишъ, че този дрехарь не е направилъ дрехата хубаво. Скѫсана е дрехата, не е хубаво ушита. Изгърбишъ се, нѣкоя дреха имашъ, носишъ 4–5 години, тогава си я правилъ, сега си се прегърбилъ. Причината не е въ дрехата, но въ тебе. Ами че забелязвамъ нѣкои отъ васъ много започнахте да се прегърбвате. Не се позволява духовниятъ човѣкъ да бѫде прегърбенъ. Нѣмашъ никакъвъ товаръ и си се прегърбилъ. Не се позволява. Казватъ: „Старостьта“. Не е старостьта, (а) немърливостьта. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Богъ е горе, Богъ е долу“. На земята като стѫпишъ, нѣма да казвашъ: „Господь е горе, Господь е долу“. Дето стѫпишъ, краката ти трѣбва да бѫдатъ чисти. Ако излѣзешъ отвънъ да ходишъ, ще си измиешъ краката. Гледамъ нѣкои отъ васъ не си миятъ краката. Споредъ този законъ трѣбва да си умиешъ краката и тогава да ходишъ по тревата. Вие изувате обущата си и съ нечисти крака ходите по тревата. Казвате: „Лечебно е“. Погрѣшка е това. Ще си измиешъ краката хубаво. Съ много студена вода, ако умиешъ краката си – пакъ е погрѣшка. Ако водата е много топла – пакъ е погрѣшка. Ще си умиешъ краката съ такава вода, че краката да сѫ доволни. Ще идешъ да се разходишъ по тревата съ чисти крака. Ти по тревата съ нечисти крака нѣма да ходишъ. Като ходишъ съ нечисти крака, гледашъ – тревата пожълтѣла. Сега нѣкои казватъ, че иматъ моралъ. Стѫпилъ съмъ на едно цвѣте. Погрѣшка е. Не съмъ внимателенъ. Туй цвѣте тамънъ излѣзло да се покаже нѣщо и азъ съмъ стѫпилъ. По нѣкой пѫть подигна го и казвамъ: Ще ме извинишъ. Стѫпя отгоре на цвѣтето, казвамъ: Много съмъ занятъ. Нѣма никаква философия въ това. Каква философия има? Кой е създалъ свѣта? Че каква философия има въ това, кой е създалъ свѣта? Да му мисли онзи, който го е създалъ. Азъ, което съмъ създалъ, за него ще мисля. Ако искамъ да зная, ще ида да го питамъ, той ще ми каже кой го е създалъ. Казвамъ: Когато започнете да изправяте малкитѣ, невидимитѣ погрѣшки, за които нѣма законъ, тогава никаква карма не се образува. Отъ тия погрѣшки се образува кармата. И да ги поправяшъ, и да не ги поправяшъ – никой не те сѫди. Този, който не поправя своитѣ невидими погрѣшки, пакъ го приематъ въ невидимия свѣтъ. Но като идете, онѣзи, които нѣматъ желание да поправятъ невидимитѣ погрѣшки, като те видятъ, ще се усмихнатъ. Като се усмихнатъ, ще знаешъ, че те казватъ: „Този не се е научилъ да поправя погрѣшкитѣ“. Тѣ не говорятъ навѫсено, но весело. Казвашъ: „Много весело ме приеха“. То е признакъ, че ти не искашъ да поправяшъ погрѣшкитѣ си. Затуй въ религията казватъ: „И прости, Господи, онова невидимото, което не го знае, и то е погрѣшка“. Стѫпилъ съмъ на единъ цвѣтъ, изулъ съмъ обущата си и съ нечисти крака ходя по тревата. После съмъ окалѣлъ краката си, пъкъ не съмъ измилъ краката си. Накаралъ съмъ другитѣ хора да ми миятъ краката. Разболѣлъ съмъ се и искамъ другитѣ хора да ме лѣкуватъ. Че си се разболѣлъ, то е погрѣшка и ти очаквашъ другитѣ да ти помагатъ. Сготвятъ ти хубаво ядене, разгнѣвишъ се, казвашъ: „Такова ядене!“ Най-първо, като се разгнѣвишъ, ще кажешъ: „Погрѣшката е моя“. Вие въ болестьта си, гледамъ, всички сте страхливи. Щомъ дойде болестьта – тичате при лѣкарь. Хубаво, нѣмамъ нищо противъ това, но ти ще идешъ при единъ лѣкарь, той не може да ти помогне. Ще викашъ втори, трети, четвърти, пети лѣкарь. Кой лѣкарь може да ти помогне? Азъ да ви дамъ правилото: Не отивай при лѣкарь, когото не обичашъ. Иди при нѣкой лѣкарь, когото обичашъ. Да, има нѣщо, което те привлича. Погледнешъ – имашъ довѣрие. Въ тебе да има една вѫтрешна връзка, симпатия. Този лѣкарь, безъ да ти даде лѣкарство, ще ти помогне. Ако нѣкой пѫть се лѣкувате, идете при нѣкой вашъ приятель, който ви обича и когото вие обичате, всѣкога може да ви помогне. Любовьта, въ туй отношение, е най-добриятъ лѣкарь. Идете между хора, които ви обичатъ. Дружете съ хора, които ви обичатъ и ще бѫдете здрави. Щомъ ходишъ между хора, които не обичашъ – ти губишъ. Като излизашъ – пакъ сѫщото правило. Минавай по пѫть, който обичашъ – ти си свободенъ. Като минавашъ по пѫть, който не обичашъ – правишъ пакость на себе си. Тръгни, избери най-хубавиятъ пѫть, по който да минешъ. Минавашъ изъ една местность, избери най-хубавата местность. Когато си вѫтрешно свободенъ. Когато е по команда – то е другъ въпросъ. Но когато си свободенъ, не минавай отдето и да е. Не чети книга, която не обичашъ. Не рисувай предметъ, който не обичашъ. Не пѣѝ пѣсень, която не обичашъ. Изучавай пѣсень, която обичашъ. Сѫщевременно рисувай нѣщо, което обичашъ. Никога не прави това, което не обичашъ. Щомъ имашъ малко неразположение – не прави това. Когато искашъ да миешъ паницата си, не цапай рѫката си. Не си осакащай рѫката си, не мий паницата си съ рѫка. Вие, когато се миете, вие сте много груби. То е престѫпление. Вие, като се миете, търкате очитѣ си. Тъй не се чисти. Дветѣ очи за тебе ще бѫдатъ първокласни светии, ще ги пипашъ внимателно. Ти ги търкашъ силно, то е престѫпление. Ти нѣкѫде се чешешъ. Не се прави така. Никакво почесване. Или ще вземешъ грубо да се решишъ – то не става така. Като си чешешъ косата, ще си кажешъ, че това сѫ антени на главата. Ти като се чешешъ, може да развалишъ свѣта. Изтеглишъ десеть–петнадесеть косъма, ти вече си направилъ престѫпление. Вие сега всички се стремите да изправите погрѣшкитѣ си, не, които законътъ ги хваща. Тия погрѣшки сѫ неизправими, тѣхъ законътъ изправя. Какъ ще си чешешъ косата? Нѣкой пѫть имате навикъ да турите пръста си въ ухото си и силно го тръскате. Сега азъ като го правя и ви показвамъ – правя погрѣшка. Ушитѣ ми казватъ: „Защо ни излагашъ? Какво сме ние виновати“. Какво съмъ виноватъ, че тѣ не слушатъ – правятъ погрѣшка. Като станешъ сутринь, ще отпуснешъ сърдцето си, ще обърнешъ ума си къмъ Бога, ще кажешъ: „За какво Ти ме създаде, Господи?“ Ще оставишъ ума си спокоенъ, ще оставишъ всичкитѣ противоречия, да се отпусне лицето ти, очитѣ ти, всички да приематъ Божието благословение. Цѣлото тѣло да бѫде свободно, че всичко въ тебе да почувствува, че има единъ господарь, който разбира Божия законъ. Сега усѣщашъ краката си натегнати, рѫцетѣ си натегнати, не знаешъ какъ да си помогнешъ. Ти си първиятъ лѣкарь. Въ себе си вѫтре ще дадешъ свобода на всичкитѣ органи, на очитѣ, на ушитѣ, 10–15 минути всичко да е на мѣсто. Като излѣзешъ – да се зарадвашъ, че си постѫпилъ добре. Ако река да пѣя на дебело – правя погрѣшка. Какво право имамъ да викамъ? Махнешъ съ рѫката си грубо – погрѣшка е. Свивашъ си веждитѣ – погрѣшка е. Спокойно да погледнешъ, нищо да те не смущава. Двама души се биятъ – стой настрана, гледай, не вземай участие. Двама силни хора какво ще примирявашъ? Ако си по-силенъ отъ двамата, хвани ги и двамата, раздѣли ги, кажи: „Не е хубаво да се биете“. Щомъ си слабъ, гледай какъ се биятъ силнитѣ хора. Вие искате методи за възпитание. При съвременнитѣ методи на възпитание свѣтътъ ще бѫде, както сега. Законъ има и трѣбва да има. И неволи ще има. Трѣбва да дойдемъ до погрѣшкитѣ, които никой не вижда. Само Господь ги вижда въ насъ. Да започнемъ да ги изправимъ. Да започнемъ добре, внимателно да се обхождаме съ косата си. Не че е грѣхъ, ако скубемъ косата си, никакъвъ грѣхъ не е. Като туришъ рѫцетѣ си отгоре на главата, нищо не се постига. Като четете Стария заветъ, ще видите какво пророцитѣ сѫ писали, ще видите тия погрѣшки. Иеремия казва: „Това Господь, онова Господь“, но като дойде – той самъ плака. Ако ние поправяме нашитѣ невидими погрѣшки, ако всичкитѣ хора така биха се възпитавали, ако всичкитѣ възпитатели, учители, ако всичкитѣ бащи и майки, и синове, и дъщери, слуги изправиха тия погрѣшки, които никой не вижда, то е именно онзи, съвършениятъ животъ, къмъ който ние се стремимъ. Тогава казвамъ: Сутринь, като станешъ, отправи ума си къмъ Бога, да направите връзка съ този, съвършения животъ. Тогава погледнете къмъ растителното царство, къмъ земята, къмъ всички тия тревици, които растятъ. Къмъ всичко туй Божественото съзнание е толкозъ внимателно, че Господь гледа всѣка тревица. Дето има, на всичко туй иска да се даде съответни условия. Неговото съзнание е така поставено, че Той постоянно поправя погрѣшкитѣ на хората. Тамъ, дето нѣкой е миналъ, стѫпилъ нѣкоя тревица, тази тревица страда – Той веднага поправя. Той всичко туй поправя и не търси престѫпника. Той не пита кой е миналъ, не търси виновника. Може да е миналъ нѣкой волъ – Той ще поправи погрѣшката. Нѣкоя птичка може да е кацнала, и тя е направила погрѣшка. Богъ е сѫществото, Който всѣкога, когато въ насъ имаме една тежесть, Той поправя. Ние искаме по механически начинъ да поправимъ. Нищо така не се поправя. Както Той поправя, така и ние трѣбва да поправяме. Да бѫдемъ герои на търпението. Ние не можемъ да носимъ най-малкитѣ страдания. Имайте си едно огледало и сутринь, като станете, оглеждайте се. Всички вие имате една идея за онзи свѣтъ. Казвате: „Да се освободя отъ тѣлото“. Ако това тѣло, което Богъ ти далъ, се отнасяшъ зле съ него, какво тѣло ще носишъ по-добре? Отнасяйте се добре къмъ вашия умъ и къмъ вашето сърдце, и къмъ всичко онова, което Богъ ви е далъ. Ако вие съ себе си не се отнасяте добре, какъ ще се отнасяте съ другитѣ хора? Човѣкъ дотолкозъ, доколкото познава себе си, дотолкозъ може да познае и другитѣ хора. Казвамъ: Да направимъ най-малкитѣ усилия въ този животъ. Не да поправимъ голѣмитѣ погрѣшки, но най-малкото усилие да поправимъ, тия невидимитѣ погрѣшки, които сѫдътъ не ги хваща, които не съдържатъ никакъвъ грѣхъ. Въ усилието, като искате да поправите малкитѣ погрѣшки, тамъ е силата на човѣка. Стѫпилъ си на цвѣтето, изправяшъ погрѣшката си, добивашъ сила. Поправи тази погрѣшка. Стѫпилъ си на нѣкаква трева, обърни се, поправи, съзнанието си спѫвашъ, ако не поправишъ. Върни се, поправи. Тъй проявявашъ вѫтрешната сила на характера си. Съзнанието започва да работи тъй, както въ Бога работи. Да желаемъ всички сѫщества около насъ да живѣятъ така, както ние живѣемъ. Господь желае всички да живѣятъ, както Той живѣе. Да бѫдете така внимателни, както е Той внимателенъ. Та казвамъ: Азъ не засѣгамъ другитѣ погрѣшки. Другитѣ погрѣшки другояче ще се поправятъ. Тѣхъ ги считамъ за непоправими. Навехналиятъ кракъ, какъ ще поправишъ? Болкитѣ, които ще търпишъ, ще поправишъ искашъ–не искашъ. Но преди да навехнешъ крака си, да избѣгнешъ ония условия, при които може да стане навехването. Ти можешъ да повредишъ окото си отъ взиране. Върви нѣкой, ти гледашъ. Не си туряшъ въ ума си да мислишъ какво движение да направишъ. Всѣки човѣкъ, като се движи, показва по какъвъ пѫть отива по движението. Че всѣка една стѫпка е музикална на човѣка. Онзи човѣкъ, който е направилъ едно престѫпление, ходътъ му не е музикаленъ. Движението на тѣлото е особено на онзи, който е направилъ престѫпление. Наблюдавайте единъ паякъ. Гледамъ паяцитѣ, нѣкой пѫть въ паяжината има една муха, има бръмчене. Той удвоява нишкитѣ, въ самиятъ начинъ на движение на тѣлото има нѣщо неестествено. Като наблюдавате, ще видите – очитѣ му сѫ ококорени. Като гледа – разбойнически гледа. Лакомия има въ очитѣ. Очаква най-малкото помръдване. Като дойде нѣкоя муха, много деликатно съ крака си я бута, само ще я ухапе. Казва: „Колко те обичамъ“. Като хване съ крачето, вече има много тънки нишки. Казва: „Азъ ще те пазя, да не би да паднешъ, да си не счупишъ нѣщо“. Закачи оттукъ-оттамъ, вие гледате и казвате: „Господь така направи свѣта“. Тия паяци по кой начинъ ядатъ мухитѣ? Господь не ги направилъ така. Тѣ сами се направиха. Вълкътъ какъ яде овцитѣ? Господь не го научи да яде овци. Вълкътъ най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци. Змията, която сега гълта жертвата си цѣла, по-напредъ не ги гълташе. Господь ѝ каза съ какво да се храни. „Съ пръстьта, ѝ каза, да се хранишъ“. Това сега е отъ нея. Да оставимъ да не правимъ ония погрѣшки, които ние сме създали. Казваме, че така сме създадени. Ние сме създадени по съвсемъ другъ начинъ. Ние сме създадени по единъ свѣтъ, който сме напуснали. Сега ходимъ въ единъ свѣтъ, който ние сме създали. Да се освободимъ отъ своето, което ние сме създали. Да влѣземъ въ свѣта, който Богъ е създалъ. Казвате: „Какъ да разберемъ това?“ Азъ казвамъ сега по новото учение: Ако азъ не обичамъ себе си – азъ не мога да обичамъ и другитѣ хора. Сега хората казватъ: „Той е егоистъ“. Бихъ желалъ всичкитѣ хора да бѫдатъ егоисти. Хората още себе си не обичатъ. Ако само въртишъ врата си и не обръщашъ очитѣ си, не упражнявашъ очитѣ си – ти не обичашъ очитѣ си. Ще дадешъ свобода на очитѣ си, тѣ да се движатъ навсѣкѫде. Ти, като чистишъ ухото си, вземешъ едно малко дръвче, туришъ памукъ и така чистишъ ухото си. Не се позволява и съ никакъвъ памукъ. По нѣкой пѫть като те заболи ухото, нищо нѣма да туряшъ. Ще идешъ при слънцето и ще кажешъ: „Моля ти се, помогни ми“. Свѣтлината, като влѣзе, лѣкува. Ти казвашъ: „Много ти благодаря“. Щомъ бъркашъ вѫтре, правишъ непоправимитѣ погрѣшки, отъ които следъ хиляди години ще се роди нѣщо много лошо, или пъкъ не можемъ да прогресираме. Казвамъ: Деликатни трѣбва да бѫдемъ въ обходата си съ себе си. Мене ме интересува азъ какъ се обхождамъ. Какъ се обхождатъ хората, това е тѣхна работа. Мене ме интересува азъ да бѫда внимателенъ, азъ да се обхождамъ тъй, както Богъ се обхожда. „Бѫдете съвършени, както е Той съвършенъ“. Трѣбва да започнете от туй, отъ вниманието. Тия погрѣшки сѫ въ тебе, въ хората. Хванешъ една муха, хвърлишъ я. То е добре заради нея, но азъ се огрубявамъ. Тури я на рѫката, поглади я. По нѣкой пѫть не искамъ да я хвана. По нѣкой пѫть натисна нѣкой комаръ, после гледамъ като го хвана – не може да хвърчи. Казвамъ: Натисналъ съмъ го повече. По нѣкой пѫть духна го и той си иде. Когато дойде нѣкой комаръ, нѣкой пѫть съ пръстъ го бутна. То е погрѣшка вече. По нѣкой пѫть само духна леко и той си иде. Казвамъ: Когато дойдатъ комари, духнете леко. Може и съ пръста си да ги бутнете. Щомъ убиешъ единъ комаръ, стане червено. То е бояджийство вече. Убийството – то е въ свѣта на престѫпленията. Тъй бихъ представилъ да бѫдешъ деликатенъ къмъ коситѣ си, къмъ веждитѣ си, къмъ очитѣ си, къмъ себе си. Като се изправишъ – цѣлото тѣло да бѫде свободно отъ каквото и да е напрежение. Десеть–петнадесеть минути така да остане свободно, то е здравословно състояние, което трѣбва да добиемъ. Като станете, изпѣйте така една пѣсень. /Учительтъ пѣе: „Ти, Господи, на Тебе азъ отправямъ своята молитва. Да се освободи моето тѣло отъ всичкитѣ неправди, които азъ самъ създадохъ. Господи, Господи, Господи, да бѫде Твоята милость къмъ мене, къмъ мене. Азъ, който не зная какъ да живѣя, Господи, Господи, Боже мой“/. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ. ХХ година 39. Лекция на Общия Окултенъ класъ 9 юлий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  21. Ани

    1941_07_02 Самообладание

    От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Самообладание Отче нашъ. Изгрѣва слънцето. Размишление. Всички трѣбва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“. Извади този товаръ отъ ума си. „И на тѣлото тежи нѣщо“. После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете. Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ. Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно. Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено. Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“. Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ. Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода. Трѣбва да имаме една мѣрка. Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ? Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“. Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“. Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка. Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия. Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата. Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“. Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ. Като видишъ – да излиза свѣтлина и топлина. Като пипнешъ тази рѫка – студена, защо ти е? Тя е мраморъ. Да е топла, да видишъ, че има движение. Рѫката предава нѣщо магнетично. По нѣкой пѫть азъ бихъ ви препорѫчалъ, като останете сами въ стаята, гледамъ тукъ – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблѣчешъ голъ въ стаята си и ако се харесашъ, тогава ще излѣзешъ така. Като се гледашъ, нищо да не те съблазнява. Като погледнешъ походката, ако има нѣщо да те съблазнява, не ходи да поставяшъ своята съблазънь вънъ, да ходишъ голъ. Гледамъ единъ, тръгналъ голъ и турилъ едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилѣгатъ по тѣлото. Като ходишъ отвънъ, не ходете съ обикновенитѣ си бѣли гащи. Направете си да прилѣгатъ или бѣли, или червени, или сини, (но) като ги туришъ – да прилѣгатъ. Отъ трико може да си направите. Тогава съ тѣхъ може да излѣзете. Единъ моралъ да има. Онова, което изявяваме, да има нѣщо хубаво, да го изнесемъ. Ако рѫката е хубава, изнеси тази рѫка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвамъ: Не трѣбва да даваме съблазънь единъ на другъ, да се критикуваме. Отъ всѣко нѣщо ти да си доволенъ и другитѣ да сѫ доволни. Въ новото възпитание трѣбва да се внесатъ нови мисли, нови чувства, нови постѫпки. Критиката ужасно действува, обезвѣрява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуватъ. То мяза на военщина. Може да се внесе единъ порядъкъ механически, но единъ механически порядъкъ зле се отразява. Пъкъ потрѣбно е нѣкой пѫть за порядъка на тѣлото (да) се изисква свобода. Но порядъкъ на сърдцето изисква още по-голѣма свобода. А за ума още по-голѣма свобода се изисква. Та казвамъ: Свобода трѣбва да внесемъ вѫтре въ живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърдце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича“. Ако не ви обича, намѣрете причината за тази необичь. Двама души не се обичатъ по единствената причина, че вървятъ въ различни посоки. Кои отъ тия се обичатъ? Тия двама се срѣщатъ. То е единъ пѫть. Това колело е отъ старъ окултенъ произходъ. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. A е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щомъ този крѫгъ се отвори, веднага змията става опасна. И въ електричеството имате сѫщото движение. Обичьта сега върви по права линия. То търси да разкѫса крѫга. Щомъ разкѫса крѫга, веднага туй разкѫсване произвежда поражение. Нѣкой пѫть вие въ себе си имате една мисъль, която ви поразява. Вие скѫсате този крѫгъ. Като излизатъ тия енергии изъ крѫга, този изворъ може да бѫде въ сърдцето, може да бѫде въ мозъка, въ крака ви, въ гръбнака, въ корема ви може да бѫде, въ гърдитѣ ви. Всѣкога отъ тия удари произтичатъ много болести. Казвамъ: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи нѣкой човѣкъ, напада ви. Вие нѣмате въздържание, не сте търпеливъ. Кой е търпеливъ? Търпеливъ може да бѫде силниятъ човѣкъ. Слабиятъ човѣкъ не може да бѫде търпеливъ. Богъ е търпеливъ да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи единъ конь, то не е търпеливо. Онзи всадникъ, който се качилъ на коня (и) държи коня – той е търпеливъ. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашиятъ умъ, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако въ вашитѣ чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако въ тѣлото, като вървите, вие не владате органитѣ си – слаби сте. Казвамъ: Най-първо трѣбва да станемъ силни. Силни органически, силни по сърдце и силни по умъ. Тази сила нѣма да дойде по наследство. Върху туй трѣбва да се работи дълго време. Нѣкой пѫть седишъ и вѫтре се дразнишъ. Свири нѣкой на пианото, дразни те. Говори нѣкой, виждашъ работитѣ не сѫ свързани, не сѫ логични. Религиознитѣ говорятъ нѣкои работи, заблуждения иматъ. Представятъ за онзи свѣтъ туй, което не е. Менъ, дето сѫ ми разправѣли за онзи свѣтъ какво сѫ виждали. Тия нѣща сѫ вѣрни, но туй не е онзи свѣтъ. То сѫ редъ картини, филми. Ходилъ нѣкой на нѣкой филмъ, вижда войната, но то е филмъ, то не е войната. Тя е една малка картина, взета отъ нѣкой сюжетъ отъ бойното поле. Трѣбва да се влѣзе сега въ Божествения свѣтъ, дето сѫ разумнитѣ сѫщества. Само тогава човѣкъ може да се облагороди. Стремете се по мисъль, по чувство да се свържете съ напредналитѣ сѫщества. Земята е пълна съ тѣхъ. Вие не може да ги намѣрите. Казвате: „Кѫде да ги намѣримъ тия сѫщества?“ Всичкитѣ ония сѫщества на земята какъ намиратъ слънцето? Я вижте онзи щурецъ, направилъ дупка и я турилъ оттамъ, отдето ще изгрѣе слънцето. Като изгрѣе слънцето, да може да хваща лѫчитѣ на това слънце. Казвамъ: Всичкитѣ ония добри хора въ свѣта, тѣ мязатъ на запалени факли. Вечерно време като пѫтувате, като се приближите къмъ тѣхъ, тѣ ще ви ориентиратъ въ пѫтя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вѣрно. Кое показва настоящото състояние? Ако десеть години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пѣете. Вие сте добъръ, но умътъ ви не е развитъ, пѣние нѣмате. Следъ десеть години вие се научавате да пѣете хубаво, да свирите хубаво, имате придаденъ единъ плюсъ. Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ. Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи. Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка. Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ. Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“. Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ. Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето. Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го. Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си. И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него. Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението. Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече. Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде. Вие не сте недоволни отъ него. Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите. Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето. Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести. Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е. Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи. Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ. Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ. Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено. Вземете „ДОБРО“ на български и на английски. Въ английски думата има други трептения. На английски има две условия, значи доброто има два зародиша . Азъ така го тълкувамъ на английски. Едното е на сърдцето, другото е на ума. Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло. Англичанинътъ е практиченъ. Българинътъ казва: „ДОБРО“. Добро е туй, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ. Следъ (туй) казва: „Туй добро, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ, трѣбва да му се дадатъ условия, да го използуваме хубаво“. Българинътъ казва: „Доброто, което вземешъ, трѣбва да даде нѣщо“. Българинътъ казва още: „Р-то, това показва, че като вземешъ доброто, да го не дадешъ само на единъ, но на всички“. Българинътъ е много практиченъ. Казва: „За всички трѣбва да оставишъ по малко“. Въ българитѣ майката за всичкитѣ ще остави по една лѫжица медъ. Въ птицитѣ не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичамъ“. (Тя) даде нему, пъкъ другитѣ църкатъ. Тя казва: „Нѣма за васъ“. После пакъ, и което пакъ си покаже устата, ѝ каже: „Мамо, колко те обичамъ“, тя на него даде. Децата на птицитѣ въ това отношение много се сърдятъ. Понеже бащата и майката иматъ пристрастие. Бащата обича нѣкои отъ малкитѣ повече и майката обича нѣкои отъ децата повече, като дойде да носи храна – азъ съмъ наблюдавалъ – въ гнѣздото има 4–5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури въ устата му. Другитѣ, горкитѣ, гледатъ. Казва: „Тукъ ще се учите на възпитание“. Не знаешъ тайната защо е. Има нѣщо между туй малкото сѫщество и между бащата, има по-голѣма привлѣкателна сила. Туй малкото сѫщество има по-голѣма привлѣкателность. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е далъ. Тя ще тури въ устата на онова, което нея привлича. Казвамъ: Не може въ васъ доброто да дойде, ако нѣма нѣкаква привлѣкателна сила. Ако вие нѣмате стремежъ къмъ Бога, Той нѣма да се привлѣче къмъ васъ. Значи, що е стремежъ? Душата ви трѣбва да бѫде отворена. Туй го забелязватъ учителитѣ. Нѣкой пѫть учители има, като дойде нѣкой ученикъ, може беденъ да е, но като го погледне, ученикътъ е отворенъ. Каквото казва учительтъ, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смѣта хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пъкъ другитѣ и тѣ внимаватъ, но този импулсъ нѣматъ вѫтре. Човѣкъ трѣбва да развива този Божественъ импулсъ. Та казвамъ: Сега ще напишете това писмо. Ще бѫдете свободни, всѣки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишатъ. Нѣма да бѫде много дълго, ни една чертичка повече. Отъ 30 реда, нито редъ повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десеть реда най-малко, не петь реда. Ако иска нѣкой десеть реда, ако иска 20, ако (иска) 30. Отъ едно до три, въ тия рамки. Азъ ви давамъ едно благородно число. Едното е Божествено. Дветѣ е да знаете какъ да се примирявате. 30-тѣ е какъ да постѫпвате. Първо – да знаешъ какъвъ е идеалътъ. Второто е да знаешъ противоречията въ живота какъ да ги примирявашъ. И три – да знаешъ какъ да се обхождашъ. Въ 10-тѣ ще впрѣгнешъ духа си, въ 20-тѣ ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири роденитѣ деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, голѣмиятъ братъ, колко е здравъ, а пъкъ мене си родила хилавъ“. Какво ще каже майката? Условията сѫ повлияли на нея, тя не е била господарь на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господарь на своя умъ, на своето сърдце, тя предала най-хубавото нѣщо. Ако ние не сме господари на ума си въ даденъ моментъ, не може да предадемъ на другитѣ хора. Ако не си господарь, не може да възприемешъ добре нѣщата. Две злини има: ако нѣмаме самообладание на ума и на сърдцето си – не може да предадемъ онова, което трѣбва да възприемемъ въ свѣта, както трѣбва. Ние страдаме отъ две нѣща: не може да предадемъ онова, което трѣбва да предадемъ и не може да възприемемъ онова, което трѣбва да възприемемъ. Тогава се заражда едно противоречие. После вие мислите, че Господь не ви обича. То е заблуждение на хората. Всѣки, който мисли, че Господь не го обича, тази идея е човѣшка. Една човѣшка идея вѫтре въ васъ ви пошепва. То е човѣшко пошепване на вашето радио. Богъ ви създалъ, Той иска туй, което вложилъ въ васъ, да се развие. Ако се грижи за едно семе, далъ му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради васъ. Вие седите и казвате: „Какво съмъ азъ?“ Слънцето изгрѣва заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, звездитѣ свѣтятъ заради тебе, всичкитѣ хора се движатъ заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислишъ?“ За тебе, за онова Божественото, което Богъ е вложилъ въ тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господь въ дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домътъ да бѫде чистъ. Не да дойде и да намѣри всичко нечисто въ кѫщи. Ако дойде и намѣри нѣкой да е ялъ пастърма, ако и дойде и намѣри у нѣкой повече пари, отколкото трѣбва. Колко пари ти трѣбватъ на день? Като дойде Господь, да не те намѣри богатъ съ пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намѣри беденъ и риза нѣмашъ на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредитъ въ Божественитѣ банки. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тукъ. Тя е друга сестра отвънъ. Тази сестра, за която говоря, е отвънъ. Казва: „Боли ме коремъ“. Казвамъ: „Ти си се влюбила, пъкъ на твоя възлюбленъ не му е времето да се жени. Ти искашъ преждевременно да се ожени, затова те боли коремъ“. – „Азъ никого нѣмамъ. Нѣмамъ сили въ тѣлото си“. Искашъ сега да ме лъжешъ. Нѣмашъ сила, но ако взема едно дърво, не можешъ ли да ходишъ? Тогава ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Разправяше единъ свещеникъ въ време на войната въ 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клѣкамъ. Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ. Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ. Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе. Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай. Днесъ ви харесвамъ. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго и Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ. ХХ година 38. Лекция на Общия Окултенъ класъ 2 юлий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  22. Ани

    1941_06_25 Ново воюване

    От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Ново воюване Отче нашъ. Изгрѣва слънцето. Каква бѣше темата? „Правиятъ пѫть“. Ако вие запитате гладниятъ – защо е гладенъ, ситиятъ – защо е ситъ, мислите, че е много лесна работа. Да кажемъ, че имате точката A, лесна работа е точката A. Имате правата линия . Лесна работа. Имате квадрата C. Казвате: „Лесна работа“. Но какво нѣщо е точката? Точката е безпространствена, никакво пространство не завзема. Какъ ще схванете? Тази точка, която е безпространствена, прави пространството, образува правата линия. Но всѣка права линия съ нищо не може да се опредѣли, само има дължина. Презъ нея може да се мине, не представя никаква преграда. Казвате: „Отворете вратата“. Що е врата? Врата е, което затваря. Щомъ вратата се затваря, не може да влѣзешъ и да излѣзешъ. Щомъ вратата се отваря, ти можешъ да излѣзешъ и да влѣзешъ. Нужни ли сѫ врати за духовния животъ? Но законитѣ и правилата за сегашния животъ сѫ нужни. За единъ музикантъ, за едно дете, което учи по музика, не се е измѣнило правилото. Но когато изучите всичката музика, тия правила не сѫ нужни. Музикално музикантътъ е надъ всичкитѣ правила. Има разни методи за свирене – че лѫкътъ какъ трѣбва да се държи. Има разни методи за пѣене – какъ трѣбва да се пѣе. Едни пишатъ така (1 на чертежа), други (2 на чертежа). Кое е правото? Едни пишатъ наклонено надѣсно, други пишатъ наклонено налѣво. Единиятъ е правъ и другиятъ е правъ. Отивашъ налѣво – правъ си. Отивашъ надѣсно – правъ си. Казва: „Влѣво отива“. Какво има? Може да отива надѣсно. Ако нѣма лѣво и дѣсно, тогава накѫде ще се движи? Сега има установени възгледи. Казва: „Има моралъ“. Запримѣръ: богатитѣ хора иматъ единъ моралъ, беднитѣ хора иматъ другъ моралъ. Богатиятъ мисли, че каквото има, ако нѣкой му го вземе – не е право. Бедниятъ мисли, че ако му платятъ повече, отколкото сѫ му казали, е право. Но ако му платятъ по-малко, отколкото му обещали, не е право. Богатиятъ, ако повече има, и бедниятъ, ако му платятъ повече, считатъ, че е право. Но ако на богатиятъ взематъ нѣщо или на бедниятъ платятъ по-малко, счита, че не е право. То сѫ относителни нѣща. Представете си, че вие сте богатъ човѣкъ и нѣма другъ на свѣта. Какъвъ законъ ще туришъ? Представи си, че ти си богатъ човѣкъ. Какъ законъ ще туришъ? Щомъ има подобни на тебе, ще туришъ законъ, но щомъ ти си самъ, какъвъ законъ ще туришъ? Казвамъ: Ти си последенъ, искашъ да ядешъ. Наядешъ се, искашъ да си почивашъ. Кое е хубавото – гладенъ ли да си или ситъ да си? Ситиятъ произлиза отъ гладния и гладниятъ произлиза отъ сития. Какъ ще го разберете? Или казано другояче: гладниятъ, като се наяде, става ситъ. Ситиятъ, следъ като мине дълго време, огладнява. Значи това не сѫ две статически положения. Гладътъ не е статическо положение и ситостьта не е статическо положение. Значи – промѣнчиво е то. Да опредѣля: ти се движишъ въ една посока, но ако се движишъ по земята, земята една равнина ли е, една плоскость ли е? Има голѣмо разнообразие. Ако се движишъ въ всѣко мѣсто, положението, въ което ти ще се изложишъ, ще се различава. Ако изучавате земята, ако вие се движите отъ южния полюсъ къмъ северния и ако се движите отъ северния къмъ южния полюсъ, вие ще видите голѣмо различие. Ако обикаляте земята около екватора, пакъ ще намѣрите голѣмо различие. Сега запримѣръ: тукъ всѣки день става день и нощь. Ако идешъ на северния или на южния полюсъ, тамъ има само единъ день. Като изгрѣе тукъ слънцето, издига се и залѣзва, заобикаля. Тамъ наоколо се върти слънцето. Северниятъ полюсъ става юженъ и южниятъ става северенъ. Слънцето се върти навсѣкѫде, върти се нагоре, излиза и пакъ слиза надолу и се изгубва. Ще кажете сега: „Кои сѫ причинитѣ?“ Ученитѣ хора обясняватъ, то е единъ дълъгъ и широкъ въпросъ. Но следъ като ти го обясни, пакъ остава непонятно. Единъ сѫботянинъ, като ми говори за сѫботата, искаше да ме убеди и азъ да празнувамъ сѫботата. Казвамъ му: Ако е за единъ свещенъ день, то е на северния полюсъ. Който иска хасълъ сѫботянинъ да бѫде, тамъ да иде. Като изгрѣе, само единъ день има. Тогава два вида сѫботяни има: едни – северняци и други – южняци. Тогава мѫжете-сѫботяни трѣбва да живѣятъ на северния полюсъ, а женитѣ – на южния. Само по единъ день ще има. По какво се отличава северниятъ полюсъ, по какво се различава земята? Запримѣръ: северниятъ полюсъ е нагоре, южниятъ е надолу по отношение на нейната орбита. Защото южната страна е по-тежка, остьта не е перпендикулярна, но е малко наклонена съ 23 градуса. Сега тия работи сѫ свързани съ нашия животъ. Казва: „Мене що ме интересува, че нашата земя е наклонена 23 градуса?“ Всѣки единъ човѣкъ не е наклоненъ и той се движи наклонено, както е наклонена земята. Така и всѣки човѣкъ е наклоненъ. Всичкото противоречие произтича отъ този наклонъ, отъ 23-тѣ градуса. 23 е число на раздора. Човѣкъ, който има 23, неговиятъ умъ, неговото сърдце – постоянна бъркотия има. Откѫде-накѫде? 2-тѣ постоянно обърква каша, а 3-тѣ примирява. Имаме постоянно примирение и размирение. Постоянно вие се смущавате, запримѣръ, за нищо и никакво. Нѣкой (е) боленъ и вие се опасявате, че ще умре. Сега казвашъ, че ти ще умрешъ. Единъ ми казва: „Ти ще умрешъ“. Казвамъ: Не съмъ умиралъ, но зная какво е умиране. Не съмъ умиралъ, нѣмамъ понятие за смъртьта. Казва: „Ще умрешъ“. Казвамъ: То е понятие само. Казвамъ: Ти умиралъ ли си? – „Не, предполагамъ“. Да предполагашъ нѣщо не е наука. Казвамъ: Сега зная, че живѣя, че ще умра – предполагамъ, че ще изчезна. Кѫде ще изчезнешъ? Когато ледътъ изчезне и се стопи, изчезналъ ли е? Когато водата изчезне и се превърне на пара, изчезнала ли е? Най-първо вие мислете за себе си. Всѣки единъ отъ васъ има понятие за себе си, че е нѣщо, но какво е – и той не знае. Запримѣръ: вие нѣмате ясна представа вие какво сте, вънъ отъ вашето тѣло. Вие сте сраснати, седите въ една кѫща, имате понятие за кѫщата, имате понятие, че каквато е кѫщата – това сте и вие. Не е вѣрно. Кѫщата ви седи на едно мѣсто, вие излизате и влизате въ кѫщата. Сега вие мислите, че тѣлото и вие се движите, но тѣлото ви не се движи, вие се движите, тѣлото ви седи на едно мѣсто. Представете си, че имате кѫща на две колела. Впрѣгнали сте единъ конь. Накѫде върви коньтъ – натамъ върви и колата. Питамъ: Кой се движи – кѫщата или вие? Кѫщата се движи съ васъ. Ако вие останете на едно мѣсто, и тя остава на едно мѣсто. Ако вие я движите, и тя ще се движи. Сега вие казвате, че материалниятъ животъ изисква нѣщо. Материалниятъ животъ не изисква нищо. Материалниятъ животъ е единъ резултатъ на онова, което ние сме направили. Азъ, човѣкътъ, се интересувамъ за доброто. Защо? Като основа, върху която може да съградя своята кѫща. Интересувамъ се отъ справедливостьта, понеже ми трѣбва материалъ, чрезъ който може да градя тази кѫща. Следователно: справедливостьта дава материалъ, съ който може да се гради. Доброто дава основа, разумното дава начинъ какъ да се движимъ. Казвамъ: Мене не ми трѣбва никаква основа, мене не ми трѣбва никакъвъ материалъ, мене не ми трѣбва никакъвъ начинъ за живѣене. Тогава питамъ: Какъвъ ще бѫде животътъ, какъ ще живѣешъ тогава, каква ще бѫде представата за живота? Казвамъ: Когато има единъ цигуларь, който има една хубава цигулка, той ме интересува самиятъ, но въ дадения случай ме интересува цигулката. Азъ ще го слушамъ, той ще ми свири – това е реално. Всички нѣща отвънъ не сѫ музикални. То сѫ само условия за музиката. Щомъ като свири, чрезъ въздуха той предава една своя идея, една истина и между мене и него се образува една вѫтрешна връзка. Че въздухътъ се движи – това не е музика. Въздухътъ е проводникъ на музиката. Презъ въздуха минава самата музика, тя става единъ хубавъ начинъ да се приеме животътъ. То е музиката, то сѫ музикалнитѣ тонове. Всѣки тонъ е проводникъ на Божественото, което хората не го знаятъ какво е. Нѣкой мисли сега, че той е музикаленъ. Може да има единъ хубавъ животъ. Добриятъ животъ съдържа въ себе си най-фината материя, добриятъ животъ съдържа (въ себе) най-фината топлина, добриятъ животъ съдържа въ себе си най-фината свѣтлина. А пъкъ тази топлина и тази свѣтлина сѫ пакъ проводници на това, което хората не го знаятъ. Свѣтлината е проводникъ. Като дойде свѣтлината, се проявява знанието. Свѣтлината е едно условие за знанието, което трѣбва да научимъ. Ако нѣмашъ свѣтлина, нѣма да имашъ знание за нѣщата. Често ние мислимъ, че изпълняваме Волята Божия. Какъ си представяме ние Господа? Азъ си Го представямъ като едно сѫщество, което никога нѣма да произведе смутъ въ ума ми, представямъ си Бога – едно сѫщество, което никога нѣма да произведе смутъ въ сърдцето ми, представямъ си Богъ – едно сѫщество, което никога нѣма да произведе смутъ въ тѣлото (ми). Следователно, туй, което смущава ума ми, туй, което смущава сърдцето ми и туй, което смущава тѣлото ми – не е Богъ. Туй, което смущава ума ми, сърдцето ми, тѣлото ми – то не е Богъ. То сме ние. Що съмъ азъ? Азъ съмъ, който може да смущавамъ ума си, азъ съмъ, който може да смущавамъ тѣлото си, азъ съмъ, който може да смущавамъ сърдцето си – нищо не съмъ азъ. Тогава вие, като се смущавате, сте обърнали работата, не разсѫждавате правилно. И вие, като смущавате сърдцето, умътъ и тѣлото си, казвате, че Господь смущава ума ви, сърдцето ви и тѣлото ви. Когато ти си спокоенъ, казвашъ: „Това съмъ азъ“. Замѣстили сте Господа. Господа сте турили на вашето мѣсто. Вие сте се поставили на мѣстото на Господа, та сте объркали свѣта. Казвашъ: „Господь живѣе въ мене“. Ако Господь живѣе въ тебе, Господь е много малъкъ. Има две нѣща важни въ свѣта – движението отъ безкрайно голѣмото къмъ безкрайно малкото и отъ безкрайно малкото къмъ голѣмото. Който разбира тия два полюса, веднага той ще нагоди живота си на земята и въ духовния свѣтъ, и въ Божествения, навсѣкѫде ще бѫде господарь на положението. Нѣма да умира, нѣма да боледува, нѣма да бѫде сиромахъ. Въ този свѣтъ ние нѣма да имаме тия противоречия, които сега имаме. Запримѣръ: свѣтътъ има голѣми смущения. Ние сме на единъ вулканъ. Всѣкога този вулканъ може да ни изхвърли нѣкѫде. Вземете единъ Лондонъ, преди години какво бѣше, пъкъ сега е развалини. Много градове сега се развалятъ. Защо се развалятъ? Идеитѣ на хората сѫ такива. Сега хората искатъ да обсебятъ земята, да станатъ господари. Има сега една борба между Бога и човѣка. Сега Господь се е запретналъ и казва: „Ти съ кого ще се боришъ, съ мене ли?“ Та сега тази война е война на духоветѣ. Чернитѣ духове сѫ хората. Свѣтлитѣ духове е Богъ въ тѣхъ. Сега една война има между Бога и човѣцитѣ. Казватъ: „Кой ще надвие?“ – Богъ. Де е Богъ сега? Свѣтли духове има между англичанитѣ, между германцитѣ, между руситѣ, между българитѣ. И отъ чернитѣ има между българитѣ, между англичанитѣ, между руситѣ, германцитѣ. Объркали сѫ се, че не може да ги познаете. Сега азъ да ги опредѣля, да имате една ясна представа. Чернитѣ човѣшки духове сѫ много красиви отвънъ, а отвѫтре сѫ много грозни. Като ги срещнешъ – отвънъ на светии мязатъ, но отвѫтре съ черни, като го погледнешъ – страшилище. Но той е скритъ въ маската. Ти го виждашъ, меко говори. На свѣтлитѣ духове маскитѣ сѫ отвънъ грозни, много страшни, но отвѫтре, като смъкнешъ маската, сѫ ангели. Сега вие се смущавате като срѣщате грознитѣ хора. Казвате: „Той е дяволъ“. Пъкъ той отвънъ е такъвъ, а отвѫтре е красивъ човѣкътъ. А пъкъ азъ казвамъ обратното: Дяволътъ е ангелъ отвънъ, ангелътъ е дяволъ отвънъ. Отвънъ грозното е Божественото, а красивото отвънъ е човѣшкото. Отвѫтре красивото е Божественото, а отвѫтре грозното е човѣшкото. Обратни сѫ процеситѣ. 1 е Божествено, 2 е човѣшко, 3 е Божествено, 4 е човѣшко. 1 и 3 е Божествено, 2 и 4 сѫ човѣшки. На васъ идеята не е ясна. Нѣма защо да става ясна. Трѣбва да мислите сто години още по цѣлъ день. Вие опредѣляте по половинъ часъ да мислите. Човѣкъ, ако разбира една идея, той трѣбва да измѣни живота си. Казвамъ: По кой начинъ се познава Божествения порядъкъ? Ако азъ съмъ гърбавъ, щомъ мисля по човѣшки – гърбицата ми остава. Щомъ мисля по човѣшки – краката ми се завръзватъ, рѫцетѣ ми се завръзватъ, очитѣ ми се завръзватъ, ушитѣ ми се завръзватъ. Щомъ мисли по човѣшки, човѣкъ остарява, космитѣ му ставатъ не само бѣли, но като свинска четина дебели ставатъ. По човѣшки щомъ мислишъ, главата почернява. Чернитѣ коси сѫ човѣшки. Сега какъ обичате вие – чернитѣ глави или бѣлитѣ? Бѣлитѣ глави сѫ на старитѣ, чернитѣ сѫ на младитѣ. Питамъ: Ако въ зимата не падне никакъвъ снѣгъ по земята, да побѣлѣе, ако зимно време земята не побѣлѣваше и ако лѣтно време дъждъ не падаше, тогава какво щѣше да бѫде състоянието на земята? Щѣше да бѫде една пустиня. Снѣгътъ, този материалъ, който пада като една покривка, но сѫщевременно е единъ материалъ, отъ който се изработва нѣщо. Между снѣга, между дъжда, между свѣтлината, топлината, има отношение – всички тѣ сѫ резултатъ на старитѣ хора. А пъкъ растенето, това, което расте и дава плодъ – то е на младитѣ. Отношение има. Но ако нѣма влага, ако нѣма топлина, ако нѣма свѣтлина – младиятъ не може да расте. Следователно онѣзи, които не разбиратъ дълбоко отношението, което сѫществува въ природата, казватъ: „Този човѣкъ е старъ“. Но стариятъ ще се превърне, той ще даде условия на младия да излѣзатъ сладкитѣ плодове. Та казвамъ: Ако вие въ васъ постоянно не се подмладявате и ако вие постоянно остарявате – вие сте човѣкъ. Човѣкъ е този, който постоянно се подмладява и постоянно остарява. Какъ остарява? Знае да придобива. Стариятъ човѣкъ, който има знание, не е старъ. Младиятъ човѣкъ, който не расте и не придобива сила, не е младъ. Младиятъ човѣкъ постоянно трѣбва да придобива сила, стариятъ трѣбва постоянно да придобива знание. Тогава знанието и силата, като се съединятъ, образуватъ живота, тогава животътъ въ свѣта се явява. Вие питате: „Вѣрвамъ ли въ Бога?“ Азъ Господа Го виждамъ въ една моя мисъль да коригира нѣщата. Въ една моя постѫпка Господа Го виждамъ, казва: „Тази постѫпка не е права“. Въ едно мое отношение къмъ нѣкои хора – къмъ едни съмъ разположенъ, къмъ други не съмъ разположенъ. Казва: „Разположенъ си, защо?“ Този човѣкъ е богатъ, не че не го обичамъ, но за парицитѣ. То е политика. Има знание. То е политика. Но политиката не е животъ. То е хубаво, не е лошо. То е хубава дреха. Та казвамъ сега: Трѣбва да се образуватъ ония, правитѣ отношения между хората. Сега двама силни хора се борятъ. Нали сега се бориха единъ ромънинъ и единъ българинъ. Вестницитѣ нищо не говорятъ, само едно малко антрефиле. Когато Данъ Коловъ се бори, много го разгласиха. Тогава политическата констатация бѣше друга, сега политическата констатация е друга. Борятъ се 47 минути и борбата свърши. 47 минути се хващатъ за рѫце, крака, глава, за туй-онуй, че най-после българинътъ хваща ромънина, дига го и го блъска въ земята. Свърши се работата. 47 минути хване го, той се изплъзне, хване го за врата, той се изплъзне. После онзи го хване, тури го отдолу, мачка го. Знаете ли защо го хваща за гърлото? Тамъ е дихателната система, като го стисне за гърлото – отслабне. Онзи мръдне съ главата, освободи си главата. Всички вие сте въ положението на Данъ Коловъ и на този Ферещановъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта се бори. Борба има. Борите се сами съ себе си. Дойдешъ нѣкѫде, искашъ да проявишъ нѣкой моралъ, борба има. Нѣкой пѫть съблазънь имашъ. Дойдешъ нѣкѫде, пари има или видишъ плодоветѣ. Ако идете въ Америка, хората минаватъ покрай градинитѣ и никой не кѫса плодове. Въ България, ако минете покрай пѫтя, всички плодове сѫ обрани, дори плодоветѣ паднали на земята не ги взематъ въ Америка. Българи, като минаватъ въ Америка, ще ги познаете. Като минатъ – откѫснатъ си. Българинътъ е много практиченъ, казва: „Защо да го оставя да гние на земята? Трѣбва да се яде“. Три понятия трѣбва да имате въ свѣта. За да добиешъ сила въ свѣта, трѣбва да имашъ едно здраво тѣло. Безъ здравото тѣло, силата не идва. За да бѫдешъ добъръ, трѣбва да имашъ сърдце, което да функционира добре. За да бѫдешъ уменъ, трѣбва да имашъ едно разбиране за свѣтлината. Че ако ти допуснешъ каква и да е дисхармония, ти нарушавашъ онзи законъ на вѣчната, Божествената хармония. Ти на земята не можешъ да се подигнешъ. Защото на земята, за да се подигнешъ, за да станешъ ученъ човѣкъ, трѣбва ти свѣтлина. За да бѫдешъ ученъ, трѣбва ти една хубава глава. За да бѫдешъ едно гениално сѫщество, трѣбва ти едно добро сърдце. За да можешъ да постигнешъ своя идеалъ въ мисъльта си, трѣбва ти едно здраво тѣло. Казвамъ: Здравината на на нашитѣ тѣла зависи отъ нашата мисъль и отъ нашитѣ чувства. Мисъльта внася свѣтлина. Тя е необходима. Безъ свѣтлина нищо не става въ свѣта. Безъ топлина нищо не става въ свѣта и безъ сила нищо не става въ свѣта. По нѣкой пѫть азъ за любовьта говоря, но любовь нѣма на земята. Не може да има любовь. На земята има отражение на любовьта. Запримѣръ: вие влѣзете въ единъ салонъ, дето има изложени картини на разни мѣстности, но тия картини нѣматъ никаква реалность. Имате нарисувани картини, но това не е реалностьта, това е отражение на нѣкаква реалность нарисувана. Колкото и да е гениална тази картина, ни най-малко не съответствува на онова, което е въ природата. Даже и при най-добрата фотография пакъ е така. Мене като сѫ ме фотографирали, гледамъ – много страшенъ ме фотографиратъ, азъ не се познавамъ, турятъ ми лоша маска. Фотографиратъ ме по сѫщия законъ, страшенъ ме рисуватъ. Турятъ ми отвънъ маска. Казвамъ: Отвѫтре съмъ добъръ, отвънъ съмъ страшенъ. Гледамъ нѣкого като го фотографиратъ – отвънъ го ретуширатъ, направятъ го красивъ. Казвамъ: Този е отъ чернитѣ. Сега това не трѣбва да го навиете на пръста си. Човѣкъ като носи една маска, той е свободенъ човѣкъ. Ти, като не носишъ маска, не си свободенъ. Всичкитѣ хора на земята носятъ маски, нѣма нито единъ безъ маска. Затова сѫ свободни. Утре, като замине отъ свѣта, кой ще го знае? Представете си сега нѣкой пѫть, ако азъ като изяснявамъ нѣщата, вие ще си извадите едно заключение съвсемъ странно. Представете си единъ барабанчикъ бие барабана, представете си тази кожа е одрана отъ нѣкое животно, (което) има съзнание. Като биятъ барабана, мисли, че нея биятъ. Какво е направила, като биятъ барабана? Голѣмото зло е направено, кожата е одрана отъ гърба на животното, турена е на единъ барабанъ. Барабанчикътъ я бие съ две тояжки. Казвамъ: Какво престѫпление прави барабанчикътъ? Какво наказание ще му турите, че той бие барабана? Какво наказание ще турите на единъ човѣкъ, който би ви казалъ: „Ти не си уменъ човѣкъ“ или ти каже: „Ти си лошъ човѣкъ“. Какво наказание ще турите сега? Най-първо туй, което казва, вѣрно ли е? Какво (се) подразбира, че е лошъ човѣкъ? Че съмъ енергиченъ човѣкъ. Казвамъ нѣкому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаешъ ли, като те блъсна… Кой е добриятъ човѣкъ? Блъснешъ го този човѣкъ, той казва: „Благодаря“. Ти го ударишъ, той казва: „Заповѣдайте“. Ти ударишъ две плѣсници. Щомъ ти ударишъ две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ. Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ. Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница. Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница. И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“. Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го. Показалъ му какъ се бие. Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница. Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ. Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Какъ е?“ Казва: „На военния ударихъ една плѣсница, пъкъ той ми удари две. Онзи, който се молѣше, ударихъ му една плѣсница, само му потрепераха рѫцетѣ, но не ме удари. А като ударихъ философа, той даже не обърна внимание“. „Кой, казва, обичаше най-много?“ – „Онзи, който хичъ не обърна внимание“. Сега вие идете въ свѣта. Азъ правя сравнение. Вие ударите на военния една плесница, (той) удари ви две. Кривъ ли е човѣкътъ, че ходишъ да го биешъ? Че той си върши своята длъжность. Чудни сѫ, когато казватъ, че това не е право. Че кажете имъ кой е правъ въ свѣта. Онзи, който отива да сѣче едно дърво, правъ ли е? Като сѣче дървото, правъ ли е? Онзи, който изѣде единъ конь или изѣде едно агне, правъ ли е? Казвамъ: Де е престѫплението въ свѣта? Има едно право. Азъ го опредѣлямъ така, казвамъ: Всѣко нѣщо въ свѣта, което става безъ любовь, е престѫпление. Всѣко нѣщо въ свѣта, което става съ любовь, то е Божие благословение. Всѣко нѣщо, което става по законъ, е Божия мѫдрость, то е благословение. Всѣко нѣщо, което става безъ мѫдрость, то е престѫпление. Та казвамъ: Тамъ, дето любовьта не взема участие и дето мѫдростьта и истината не взематъ участие, тия постѫпки сѫ престѫпление. А тамъ, дето любовьта взема участие, дето мѫдростьта и истината взематъ участие, то е Божие благословение въ свѣта. Заради менъ е така, то е моето правило. Да кажемъ тия двамата борци, дето се бориха, ако вие като българи искате българинътъ да победи, но ако българинътъ е силенъ – той ще победи. Ако онзи ромънецъ е силенъ, а българинътъ е слабъ, тогава? Ти ще се питашъ: „Защо да не победи българинътъ?“ Защото е слабъ. Така е споредъ мене. Българинъ е онзи, на който душата е пълна съ любовь. Българинъ е онзи, на който умътъ е пъленъ съ знание и мѫдрость. Българинъ е онзи, на който тѣлото е пълно съ истина, съ свобода. Той е българинъ. И англичанинътъ е сѫщиятъ, и германецътъ е сѫщиятъ, който и да е – всѣки човѣкъ, който има тия качества, той е човѣкъ, той е българинъ. Който ги нѣма, не е българинъ. Казвамъ: Тази трѣбва да бѫде вашата представа. Всѣки човѣкъ, който нѣма въ себе си любовьта, той не е никакъвъ, нѣма никакво бѫдеще. Само ония хора иматъ бѫдеще, които иматъ любовьта. Бѫдещиятъ свѣтъ е за хората на любовьта, не настоящата любовь. Заради насъ, хората, ни трѣбва спокойствие на ума. Сега се биятъ хората, биятъ се германци и руси. Защо? Не можеше ли безъ бой? Можеше. Щомъ не може безъ бой, тогава съ бой. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ: българитѣ, следъ като изтъчатъ плата, нали го валятъ. Представете си, че валѣнето това е бой, защото като турятъ плата – тамъ има две тупалки, тупатъ го, обръщатъ го и най-после платътъ уплътнява. Можеше ли безъ да се бие този платъ? Тъй, както е изтъкано, и безъ бой можеше. Но като е валѣно, е по-гѫсто, по топли. Хората, като се биятъ, по-топли ще станатъ. И безъ бой може. И съ бой може, и безъ бой може. То зависи споредъ разбиранията на хората. Помнете едно въ свѣта, че вие не сте фактори на нищо. Всичко въ свѣта, което става, е точно отмѣрено, разумно, то е единъ Божественъ планъ, който туря всичкитѣ народи да извършатъ Неговата воля. Нѣма народъ въ свѣта – тѣ не го знаятъ това – всички служатъ. Англичанитѣ мислятъ за себе си, руситѣ мислятъ за себе си, българитѣ мислятъ за себе си, но въ този смисълъ има единъ Божественъ планъ. Българитѣ ще служатъ на Господа и англичанитѣ, безъ да знаятъ, и тѣ всички служатъ на Господа. Казвамъ: Не се пристрастявайте, дръжте въ себе си Божественото, считайте всичкитѣ народи въ свѣта като синове Божии. Господь, като съгрѣши единъ синъ, хване го за ухото. Еврейскиятъ народъ, който бѣше избранъ народъ, имаше 36 хиляди обещания. Колко пердахъ яде и още яде. Сега мислите: „Объркана работа“. Върху една бѣла книга ще се пише. Вие искате да живѣете въ свѣта безъ страдание, но самиятъ животъ на земята изисква. Ако ние не страдаме, отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Сега казвате, че културата седѣла, че единъ килограмъ грубо желѣзо струва 10 лева. Ако това желѣзо го направите на тънки жици и се продаде, ще струва 25 хиляди лева. Следъ като изпредете това желѣзо на тънки жици, че го продадете за 25 хиляди лева, какво сте допринесли на желѣзото? Самото желѣзо какво е придобило? Каква е Волята Божия въ свѣта? Вие вземате участие въ войната, искате едни да победятъ отъ тѣзи, които се биятъ, искате едни да победятъ. Че то сѫ хиляди и милиони хора, които иматъ майки и бащи, плачатъ. Какво допринася това въ свѣта? Ние не можемъ да предотвратимъ нѣщата, не е въ нашата сила, не е въ нашата сила ние да спремъ хода на тия събития. Тогава какво трѣбва да се прави? Ще кажемъ: „Господи, да бѫде Твоята воля“. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае кой е на правата страна. Не да предполага само кой е на правата страна. Богъ е на страната на слабитѣ. Бащата на земята най-първо започва съ Христовия законъ. Като дойде детето, по Христовото учение Го приема, милва го по любовь. Като стане детето на 5–6 години, дойде законътъ, гледашъ детето започне да пѣе. Наложатъ това дете бащата и майката, казватъ му: „Ти ще се подчинявашъ на баща си и майка си“. Единъ день тия деца станатъ по-силни отъ бащата. Разправяше ми единъ баща, казва: „Хванаха ме двамата ми синове, държатъ ме и жена ми ме налага. Единъ ме държи за главата, другъ за краката, а жена ми ме налага. Ти, ако си, казва, на моето мѣсто, какво ще правишъ?“ Рекохъ: Ще търпя. – „И азъ съмъ отъ тия“. Пита ме нѣкой: „Ти защо не си жененъ?“ Защото не искамъ да ме биятъ. Той после ме пита: „Ти защо не се ожени?“ Не искамъ да ме биятъ. Онзи, който се жени, трѣбва да знае ще го биятъ или не, да е ясновидецъ. Ако синоветѣ, които ще дойдатъ, ще го биятъ – да се откаже. Ако нѣма да го биятъ, ако ще живѣятъ по любовь – тогава да се ожени. То е само единъ примѣръ. Азъ го вземамъ, но то е изключение. Не че всички били, само едного били. Толкозъ бащи има, които никакъ не сѫ бити. Тарасъ Булба, като пратилъ синоветѣ да се учатъ, като се върнали, искалъ да знае колко се подобрили. Най-първо по-младия синъ набилъ, дошълъ да голѣмия синъ, но той набилъ баща си. Казва бащата: „Ти си се научилъ“. Бащата удря, и синътъ удря. Той казва: „Така те искамъ, да удряшъ“. Въ свѣта трѣбва да се боримъ. Да удари човѣкъ съ любовь и да се търкули. Да удари човѣкъ съ знание и да се търкули. Търкуляне – значи човѣкъ да се движи. Азъ по нѣкой пѫть не харесвамъ. Азъ съмъ представѣлъ работитѣ и вие казвате: „Учительтъ говори за любовь“. За любовь говоря, но азъ правя наблюдение – никѫде нѣма любовь. Гледамъ въ тревата, две сѫщества се хванали, давятъ се. Гледамъ онзи паякъ хваналъ една муха, тя бръмчи, моли се. Той казва: „Така е предопредѣлено, ти трѣбва да се жертвувашъ“. Казвамъ на паяка: Защо я хвана? Той казва: „Моя работа“. Рекохъ: Не е право. Казва: „Не е право“. Законъ има, какво търси тукъ? Казвамъ: За мой хатъръ не можешъ ли да я пуснешъ? Казва: „Че кой си ти?“ Азъ съмъ по-силенъ отъ тебе. Ако ти не ме послушашъ, азъ ще ти покажа азъ кой съмъ. Казва: „Че ти по-голѣмъ ли си отъ паяцитѣ?“ Много по-голѣмъ. Ти ще ме слушашъ. Ако не – имамъ единъ законъ. Казва: „Говоришъ ли ти истината или се шегувашъ? Да не би ти да си голѣмъ паякъ?“ Азъ съмъ най-голѣмиятъ паякъ. – „Щомъ си най-голѣмиятъ паякъ…“, и той започна да кѫса мрежата и остави свободна мухата. Казва: „Бела да нѣмамъ“. Вие какво ще разберете сега? Вие по човѣшки, ако го разбирате. Но има единъ законъ. На паякътъ може да му предамъ това не съ думи. Азъ мисля и пращамъ известни вълни, казвамъ: Пусни мухата. Пращамъ известни вълни и произвеждамъ една дисхармония. Като пращамъ тия вълни, той започва да ги чувствува, спре се най-първо, най-първо искаше да я оплете. Като пратя мисъльта, той се спре. Дойде до едно мѣсто, че вече тия мои влияния не може да ги издържи или той бѣга отъ паяжината, или започва да кѫса тази паяжина. Щомъ се ослуша, азъ се спра да мисля. По нѣкой пѫть нищо не казвамъ и той изѣде мухата, наблюдавамъ го какъ я яде. Виждалъ съмъ паяци какъ я оплитатъ, тя бръмчи, той я оплете, дойде до врата ѝ, изпие сока. Следъ като я изѣде, нѣма нищо, откѫсне я, пакъ направи паяжината – да нѣма престѫпление. Сега да оставимъ паяцитѣ. Ние какъ трѣбва да живѣемъ? Тамъ седи философията. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да бѫде единъ добъръ проводникъ на Божественото. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на духовното. И всѣки единъ човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на човѣшкото. То сѫ три нѣща, за да се изпълни Волята Божия. Трѣбва да бѫдемъ проводници на Божествената енергия, на духовната енергия и на човѣшката енергия. На човѣшкото, значи на човѣшката мисъль. На Божествената любовь и на Божествената мѫдрость всички трѣбва да бѫдемъ проводници, за да видимъ каква е Волята Божия. Тогава ще поправимъ живота си и животътъ ни ще бѫде като днешния день ясенъ. /Вънъ е ясно и слънчево/. Ако има престѫпление, ще има облаци. Ако има по-голѣми престѫпления, ще се явятъ дъждове и бури. Ако живѣемъ както трѣбва, Той ще превърне всичко за добро. Помнете едно нѣщо: Ние се намираме въ една преходна епоха въ свѣта. Стариятъ свѣтъ си отива съ всички свои порядки. Нашата мисъль, като едно дете, е била малка, но щомъ като стане на 21 години казва: „Не съмъ младъ, но като възрастенъ човѣкъ ще живѣя“. Трѣбва да знаемъ, че всичкитѣ хора страдатъ. Не ние страдаме. Единственото сѫщество, което страда – това е Богъ. Ние се мѫчимъ, гнѣвимъ. Туй, което страда и съжалява въ насъ, казва: „Създадохъ тия хора, дадохъ имъ всички блага, тѣ не оценяватъ и изпитватъ моето търпение“. Той не е отъ слабитѣ, може да ги смаже, но Той търпи. Той страда и казва: „Станете умни, не ме предизвиквайте. Ако азъ излѣза вънъ отъ себе си, да стана като васъ, ще ви изпопердаша синца ви“. Седи Той и ние казваме: „Слабо сѫщество е онова, което страда“. То е силното въ свѣта. Това, което не страда, е слабо сѫщество. Онова, което страда, то е силното въ свѣта. Онова, което не страда, то е слабото. Дотогава, докато ние страдаме, ние сме силни. Дотогава, докато ние мислимъ, ние сме силни. Дотогава, докато ние работимъ, ние сме силни. Щомъ не работимъ, ние сме слаби. Щомъ не мислимъ, ние сме отъ слабитѣ. Щомъ не страдаме, ние сме отъ слабитѣ. Вие имате понятие, вие не трѣбва да бѫдете отъ старитѣ хора. Ние трѣбва да влѣземъ въ страданията, да станемъ съучастници на Неговитѣ страдания. Тази война, която става сега, е за добро. Не че самата война е добро, но туй зло, което сѫществува, не може да се изправи по другъ начинъ. На тия хора две хиляди години се проповѣдва, не разбиратъ. Иде сега войната. Казватъ: „Не може ли безъ война?“ Сега щомъ се биятъ – не може. Следъ като се биятъ, всичкитѣ набрани енергии като изчезнатъ, ще се спре войната. Хората се биятъ съ желѣзо. Ако нѣма този предметъ, войната ще престане. Единъ день като нѣматъ пушки, като нѣматъ барутъ, като нѣматъ взривни вещества, аероплани, като нѣматъ автомобили, танкове, съ какво ще се биятъ? Единъ день, ако Господь имъ вземе рѫцетѣ, ако имъ вземе краката, ако имъ вземе очитѣ, ако имъ вземе сърдцата, съ какво ще се биятъ? Днесъ се биятъ, защото иматъ умъ. Ако Богъ имъ вземе всички тия работи, съ какво ще се биятъ? Та казвамъ: Азъ не съмъ противъ войната. Има една война, която е по любовь. Всички воюватъ. Азъ съмъ противъ войната, която е безъ любовь. Една война, която ще произведе едно по-голѣмо благо, отколкото ако не се биятъ хората, азъ съмъ за тази война. Но една война, която ще произведе повече нещастие, отколкото ако хората не се биятъ, азъ съмъ противъ войната. Азъ съмъ противъ всѣка постѫпка, която произвежда повече страдание, а по-малко благо. Азъ съмъ противъ всѣка постѫпка, която ще произведе повече страдание, а по-малко блага. Азъ съмъ за всѣка постѫпка, която ще произведе повече благо, отколкото повече страдание. Казватъ: „Да се не биемъ“. Това много общо казано. Ако една война ще произведе по-голѣмо благо за една свобода за цѣлото човѣчество – да се биемъ. Азъ съмъ противъ тази война, която ни разваля. То е вече едно опредѣление. То е разумното въ свѣта. За пръвъ пѫть войната не сѫществува. Тя сѫществува и за напредналитѣ сѫщества, и за ангелитѣ. Ангелитѣ, и тѣ воюватъ сега, и хората воюватъ. Казвамъ: Всички трѣбва да воюваме съ любовь. Всички трѣбва да воюваме съ знание, съ мѫдрость. Всички трѣбва да воюваме съ истина и за свобода. Туй, което носи свобода, туй, което носи истина, туй, което носи мѫдрость, което носи знание, което носи животъ въ себе си – ние сме за това. Казвамъ: Сега не бѫдете пристрастни, не спорете кой трѣбва да победи. Ние сме за победата на любовьта въ свѣта. Ние сме за победата на мѫдростьта въ свѣта. Ние сме за победата на истината въ свѣта. Ние сме за победата на живота въ свѣта. Ние сме за победата на знанието въ свѣта. Ние сме за победа на свободата въ свѣта. Ние сме за доброто ядене, ние сме за доброто дишане и за доброто мислене. Максими трѣбва да имате. Всички трѣбва да ядемъ, всички трѣбва да дишаме, всички трѣбва да мислимъ. Благата, които Богъ ни далъ, ние ще ги оставимъ, единъ день ние ще напуснемъ земята, ще се явимъ при Господа. Какво ще Му занесемъ? Напуснете вашитѣ стари възгледи. Бѫдете вѣрни на любовьта, бѫдете вѣрни на мѫдростьта, бѫдете вѣрни на истината, вѣрни на знанието, вѣрни на свободата, вѣрни на живота, вѣрни на доброто ядене, вѣрни на доброто дишане, вѣрни на доброто мислене. Това е разрешението. Всѣки единъ трѣбва да го приложи, да направи нѣщо отъ себе си. Да бѫдемъ отъ тия, които ще оправятъ свѣта. После, не се произнасяйте за всички тия водачи на човѣчеството. Не мислете лошо. Гледайте онзи капитанъ, който рѫководи единъ параходъ, каквото знае – човѣкътъ ще направи. Безъ него е още по-лошо. Та казвамъ: Онѣзи, които рѫководятъ сѫдбинитѣ, които сѫ турени надъ сѫдбинитѣ, разбиратъ работата. Васъ, ако турятъ, какъ ще оправите България? Мислите ли, че е лесно да се оправи България? Да координира тия хора, тѣхнитѣ интереси? То е много трудна работа да ги организирашъ. Но трѣбва да внесемъ нѣщо. Вижъ азъ какво разбирамъ. Съвременното човѣчество е затворено въ единъ салонъ, нѣма въздухъ. Ние ще дойдемъ да разбиемъ тия прозорци, да влѣзе въздухъ. Всѣки трѣбва да стане проводникъ, да влѣзе една енергия на любовь въ човѣчеството, всѣки трѣбва да стане проводникъ, да влѣзе една енергия на Божията мѫдрость въ свѣта. Да станемъ проводници на енергиитѣ на Божията истина въ свѣта. Проводници се изискватъ. Казваме: „Господь ще дойде отгоре“. То е механическо схващане. Той ни направилъ по образъ и подобие на себе си, за да работимъ сега заедно. Де е Неговиятъ образъ сега? Гледамъ нѣкои тукъ сте се влюбили, всѣки си има по една възлюблена. Мѫжътъ, който хваналъ своята възлюблена подъ рѫка – хубаво е. Ако азъ се влюбя само въ единъ косъмъ, търся само него, какво щѣше да стане съ другитѣ? На главата си имамъ 25 хиляди, всички трѣбва да ги обичамъ. Казва: „Моята жена“. Жена ти, като замине, кѫде ще я намѣришъ? Жената кѫде ще намѣри своя възлюбленъ? Обичашъ тия пари. Като ги дадешъ на бакалина, кѫде ще ги намѣришъ? Чудни сѫ хората. Единственото реално нѣщо, което трѣбва да свършимъ, какво е? Единственото реално въ свѣта – това е само Богъ. Богъ въ любовьта, Богъ въ мѫдростьта, въ знанието, въ свѣтлината, Богъ въ свободата, въ истината, въ правото въ свѣта. Казвамъ: Всички сега трѣбва да бѫдете вѣрни на Господа. Единъ приятель иде при мене. Всички иматъ мнение. Азъ съмъ за всѣко хубаво мнение. Когато едно дете прави нѣщо хубаво, радвамъ се. Когато едно дърво дава хубавъ плодъ, радвамъ се и на него. Радвамъ се на всичко въ свѣта. Като тече рѣката, пакъ се радвамъ. Всичко въ свѣта е за добро. Всичко въ свѣта носи добро. Казвамъ: Да станемъ проводници на Божественото. Не по закона на насилието, защото насилието сѫществува въ свѣта. Ако поддържаме насилието, ние не носимъ нищо ново въ себе си. Турете закона. Отвънъ нека има насилие, отвѫтре въ васъ да нѣма никакво насилие. Да имаме единъ животъ безъ насилие. Искамъ отвѫтре да бѫдете силни. Казвамъ: Който обича, е силенъ. Който знае, е силенъ. Който е свободенъ, той е силенъ. Който е здравъ, той е свободенъ. Желая на синца ви отвѫтре да бѫдете свободни, а отвънъ да бѫдете ограничени. Отвънъ ние не можемъ да бѫдемъ свободни. На физическото поле никой не е свободенъ. Само въ Бога е свободата. Щомъ е Богъ вѫтре въ тебе, ти си свободенъ. Съ Бога сте свободни, безъ Бога не сте свободни. Свободата опредѣля. Никой човѣкъ, въ когото не прониква Божията любовь, Божията мѫдрость и истина, той е ограниченъ човѣкъ. Този, въ когото Богъ прониква, Богъ ще мисли дали той знае или не знае, ще започне неговата свобода. Той (е) силенъ човѣкъ. За да бѫдемъ силни, непремѣнно трѣбва да знаемъ. Да бѫдемъ проводници. Като се срѣщаме, всѣки да вижда въ другия проявлението на Бога. Дето го видимъ, да имаме всичкото уважение и почитание. Тамъ, дето е човѣшкото, може да си каже мнението. Азъ съмъ за критиката. Постѫпвашъ по човѣшки. Казва: „Азъ трѣбва да му платя“. Казва: „Защо го биешъ?“ – „Има да ми плаща. Ще го бия, понеже закѫснѣлъ да изплаща“. Казвамъ: Хубаво, но остави го, на – мене удари. Кой отъ васъ би направилъ това? Христосъ, Който дойде да спаси свѣта, защо остави гърба си да Го биятъ? Казва: „Нѣмамъ ли власть да поискамъ 12 милиона ангели да ме освободятъ?“ Но какъ ще се спаси свѣтътъ? Ангелитѣ не сѫ слаби сѫщества. Въ Стария заветъ имаме единъ ангелъ, който се явява една вечерь и поразява 15 хиляди. Колко ангели се изискватъ, за да очистятъ българитѣ? Нѣма по-страшно орѫжие отъ орѫжието на любовьта. Нѣма по-страшно орѫжие отъ орѫжието на знанието, на Божията мѫдрость. Нѣма по-страшно орѫжие отъ орѫжието на истината. Най-страшнитѣ орѫжия сѫ тѣ. Казвамъ: Въорѫжете се всички. Не да кажемъ сега: „Ще сѫдимъ, нѣма какво да правимъ“. Ще туримъ ума си на работа. Ще туримъ сърдцето си на работа. Това е, което Господь иска отъ насъ сега. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ. ХХ година 37. Лекция на Общия Окултенъ класъ 25 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  23. От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Три основни тона Отче нашъ. Духътъ Божи. Всички говорите за правия пѫть, ходите въ него. Бихъ желалъ всѣки единъ да пише за правия пѫть, тъй както той го вижда. Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия. Пѫть, който има препятствия – той не е правъ. Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ. Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ. Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи. Но въ какво седи справедливостьта? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка. Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“. Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ. Сега вие всички се плашите отъ сиромашията. Вие настръхвате отъ сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега?“ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли?“ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е. Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения. Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ. Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота. Какъвъ ще бѫде онзи животъ, въ който тѣ искатъ да влѣзатъ? Казватъ: „Другъ животъ, животъ на Давакана“. Питамъ: Кѫде е Давакана? Кѫде е правилниятъ тонъ? За да намѣря единъ правиленъ тонъ, на колко километра далече да го намѣря? Въ мене е тонътъ, въ мене е възможностьта да създамъ този тонъ. Правилниятъ, хубавъ, мекъ, силенъ тонъ – то е въ мене. Той е въ мене, въ главата ми, мѣстото съ милиметри не може да се мѣри. Изобщо мнозина отъ васъ не искате да пѣете. Но пѣенето е първиятъ потикъ. Човѣкъ, който не пѣе – той е далече отъ любовьта. Човѣкъ, който пѣе – той е близо до любовьта. Всички онѣзи, на които имъ се продължи живота, ставатъ весели, позапѣятъ. Когато човѣкъ престане да пѣе, то е болезнено състояние. Той е вдаденъ въ нѣкоя дълбока мисъль. Но и въ една дълбока мисъль има пѣене. Всѣка мисъль, която е вѣрна, произвожда състояние, въ което човѣкъ се радва. Когато човѣкъ разреши една мѫчна задача, въ него се образува една вѫтрешна радость, че неговото лице просиява. Сега, въ каквото и общество да сте, хората се чоплятъ постоянно едни-други. Искатъ да знаятъ кой е по-красивъ, кой е по-силенъ, по-уменъ. То сѫ външни състояния на човѣка. Кой е по-уменъ човѣкъ? Ако азъ изпѣя при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпѣя една пѣсень, тази плоча следъ 15–20 минути и тя пѣе като мене. Тази плоча, която се върти и пѣе, съзнава ли пѣенето? Ако ѝ кажа да изпѣе нѣкоя друга пѣсень, тя ще каже: „Азъ пѣя само това, което ми преподали. Днешната пѣсень, която ми преподадоха – нея пѣя. Друга пѣсень не пѣя“. Казвашъ: „Азъ ходя само по този пѫть“. Като ходишъ само по този пѫть, ти си въ положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този пѫть. Въ този пѫть, въ който ходишъ, има вече разнообразие. Днешниятъ пѫть, въ който ходя, втори пѫть нѣма да го мина. Той ще се различава. Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава. Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава. Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ. Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го? Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна. Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива. Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия? Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ. Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади. Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка. Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ. Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала. Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“. Азъ я погледна. Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль. Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища. Една пѣсень може да я пѣя по много начини. Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ?“ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ. Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ. Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга. Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа. Ние не вървимъ по правия пѫть. На зло отиваме ние. Нѣма хора“. Какъ нѣма хора? Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“. Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има? Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства. Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате. Лошото въ хлѣба, кѫде е? Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ. Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи. То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие. Въ какво седи щастието на човѣка? Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ?“ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ?“ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ. Стани, бе“. Пакъ лежи. – „Стани, бе, Иванчо“. Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“. Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“. Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ. Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката. Ти си добъръ човѣкъ – трѣбва да проявишъ доброто. Доброто дава основнитѣ тонове – до, ми, соль – доброта, справедливость и разумность. Това сѫ основнитѣ тонове. Въ соль нѣщата цъвтятъ, въ ми нѣщата взематъ посока. Единъ художникъ, за да нарисува една картина, трѣбва да разбира какво нѣщо е ми. За да може да рисува, трѣбва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морскиятъ брѣгъ, ако нарисува – ще дойдатъ вълнитѣ и ще го заличатъ. Трѣбва да има хубаво платно. Сега влизамъ въ положението, развивамъ една философия. Казвамъ: Пѣйте добре. Но комуто и да кажа отъ васъ, се стѣснява. Нѣкой пѫть азъ може да пѣя. Казвамъ си: Какво ще имъ пѣя? Тѣ не разбиратъ отъ тази музика. Казвамъ: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има въ единъ тонъ. Ако вземешъ вѣрно тона до, имашъ една болка, която те стѣснява. Изпѣешъ тона до и болката мине. Пѣѝ на крака си /Учительтъ пѣе: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака“/. Изкуство е това. Азъ пѣя, но мене кракътъ не ме боли. Ще търпишъ, ще пѣешъ и кракътъ ще престане (да те боли). Ще смѣнишъ своето състояние. Трептенията се смѣниха, влизашъ въ хармония. Болкитѣ на крака показватъ, че сме влѣзли въ дисхармония съ нѣкого отъ висшитѣ свѣтове. Казватъ: „Основата ти не е правилна“. Измѣни камертона. Ела въ съгласие съ Великия Законъ и ти ще пѣешъ. Сега изпѣйте ми вие. Трудна работа. Азъ пѣя тъй хубаво, защото не съмъ боленъ. Но ви казвамъ: Когато ви боли крака, какъ трѣбва да пѣете? Болестьта въ свѣта е едно условие. Най-първо създайте си въ ума една мисъль, че Богъ е приготвилъ неизчерпаеми условия за васъ. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане. Нѣма какво да се безпокоишъ. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ?“ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия?“ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна. Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ. ХХ година 36. Лекция на Общия Окултенъ класъ 18 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ – София
  24. От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Най-разумнитѢ отношения Отче нашъ. Духътъ Божи. Пишете една тема, която не знаете. Писали сте върху темата „Защо човѣкъ е младъ и защо остарява“. Вие не знаете. Трѣбваше да пишете: „Не знаемъ“. Сега какво казвате? Човѣкъ идва младъ на земята да се учи. Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието. Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него? Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира. Какво означава едно? Какво означава единъ мѫжъ, една жена? Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене? Нѣмашъ зѫби. Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо. Добре, ние искаме правото въ свѣта. Какъ ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ. Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта. Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината. Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме. Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мѣрката? Тази линия не е права. (Въ оригинала липсва чертежа). Тази е плоскостьта, по която се движи земята. Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права. Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени. Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални. Казвамъ: Вие сте въ живота. Какво разрешавате? Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ?“ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно. И тогава не се спогаждатъ. Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо. Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе? Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“? Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ?“ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи?“ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ. По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ. Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире. Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“. Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй?“ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се. Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ. Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава? Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме“. То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?“ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ?“ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“. Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено. Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори? Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи. Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ?“ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли. Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го. Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я. Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата. За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни. Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно. Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие. Ще бѫде Неговата Воля. Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ. Вие ще бѫдете свободни. Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи. Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига. Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ. ХХ година 35. Лекция на Общия Окултенъ класъ 11 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ – София.
  25. От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Качване и слизане Отче нашъ. Духътъ Божи. Пишете тогава върху: Защо човѣкъ се ражда младъ и защо става старъ? Но ако не знаете нищо, ще пишете: „Не зная“. Но ако ви дойде нѣкаква мисъль, ще кажете: „Зная защо човѣкъ се ражда младъ“. Ако ви дойде нѣкоя мисъль, пишете. Човѣкъ остарява отъ седене, подмладява се отъ работа. За подмладяването трѣбва работа. Имате посока на движение A и B. Стариятъ, като се качва нагоре, полека върви, стръмно е. Раницата му доста голѣма. Младиятъ, като се е качилъ – изѣлъ всичко, той се подмладява и слиза надолу, даже безъ да ходи слиза надолу, търкаля се. Отъ нѣкой планински връхъ търколете единъ камъкъ, кой и да е камъкъ – той ще слѣзе долу. Казвамъ: Трѣбва да разбирате отношението, да разбирате отношението горе и долу. Надолу лесно се слиза, нагоре мѫчно се качва. Ако ти на мѫчното не се качишъ, какъ ще слѣзешъ на лесното? Запримѣръ: Вие всички искате да имате единъ учитель да ви тури 6. Едно съчетание има. Ученикътъ трѣбва да бѫде много способенъ, трѣбва да има богатъ езикъ, да има изразъ, да се изкаже. Ако той се запъва като говори, ако се колебае тукъ-тамъ – учительтъ ще му тури 3–4, 6 слага на най-способнитѣ. Нѣкѫде тури единица, нѣкѫде тури двойка. Тамъ се създава вече неприятность. Всичкитѣ ученици, които иматъ единици и двойки, иматъ голѣмо неразположение, считатъ учителя виновенъ за това, казватъ, че той не е щедъръ. Представете си, че азъ турямъ тази работа малко по-практично да се изяви бележката. Ако на всѣко едно кило товаръ се плаща по единъ левъ, петь кила носишъ – петь лева ти плащатъ, десеть кила носишъ – десеть лева ти плащатъ, на 15 кила – 15 лева, 30, 40. Казвашъ: „Защо на мене плащатъ петь лева, а на него 30 лева?“ Много ясно. Какъ искате? Носи 30 кила, 30 лева ще му дадатъ. Ти искашъ петь кила, а искашъ да вземешъ 40 лева. Питамъ: Справедливо ли е? Сѫщевременно желанието не е право, понеже хората харчатъ много енергия, а много малко сѫ свършили. Много имъ се плаща. Добре, има и друго сравнение. Добре, ако единъ конь пренесе една кола скѫпоценни камъни, негови ли оставатъ камънитѣ? Колко плащатъ на коня, който пренесе скѫпоценнитѣ камъни? Малко сенце, малко слама и въ обора. Единъ конь, който носилъ царь на гърба си, де го турятъ? Въ обора го турятъ. Защо е сега така? Азъ не искамъ вие да отговаряте, но мислете. Вие по нѣкой пѫть мислите, че сте нѣщо хубаво, че сте нѣщо. Но какво сте, и вие не знаете. Запримѣръ вземете религиознитѣ хора. (Тѣ) казватъ, че за каквото се помолятъ, Господь ги слуша. То е много общо казано. Нѣкой пѫть има едно съвпадение. Стотина–двеста души сѫ се молили едновременно, а той мисли, че заради него Господь му дава. Пада му се едно на стотѣ, той мисли, че е заради него. Казва: „Азъ се помолихъ, Господь ме послуша“. Ако не бѣха сто души, Господь не щѣше да го послуша. Вие представяте работата както не е. Единъ човѣкъ не може да свърши работа на сто души за единъ день. Сто души може да свършатъ много. Единъ колко може да свърши? Тогава какво сте изработили? Да кажемъ – учили сте по пѣене, но да ви изпитатъ по пѣене, какво сте научили? Като бѣхте млади, пѣехте повече, по-хубаво. Като поостарѣхте, гласътъ започна да става дрезгавъ. Тукъ имаше една сестра, много даровита по гласъ, и сега даже запазила гласа си, но я нѣма тука. Тя мислеше, че като не пѣе – гласътъ се разваля. Човѣкъ постоянно трѣбва да се въодушевява. Сега представете си, че вие сте пѣвци, пъкъ ви прекарватъ презъ циганско търне съ модерни обуща. Обущата сѫ тънки, съ тънки чорапи, трънитѣ ви набодятъ, нареждате се на сцената, какъ ще пѣете? Ще усѣтите една болка въ краката. Да допуснемъ, че пѣете, но сте яли мѫчносмилаема храна. Мѫчите се на сцената. Какъ ще пѣете? Може да пѣете. Казвамъ: Какво трѣбва да прави човѣкъ, трѣбва ли да се наяде, като отива на концертъ? Малко трѣбва да яде, малко водица или по-добре хичъ да не яде. Трѣбва да работи. Всѣкога, който работи, безъ изключение, се благославя. Не какво мислятъ хората. Вѫтре въ себе си ще знаешъ работишъ или не. Ако съмъ художникъ, щомъ работя – ще излагамъ картинитѣ си. Правятъ хората забележки. Има карикатуристи. Той ще направи една линия. Ще направи едно лице. Колко ще му турите? Геометрически този човѣкъ не е уменъ. Толкозъ любопитенъ, мисли, (че) като снесе едно яйце – цѣлиятъ свѣтъ е оправенъ. Когато се изучава физиономията, има работи, които се изучаватъ, но има много работи, които не се казватъ. Не трѣбва да се знае всичко. Вие носите признацитѣ на хиляди поколѣния, носите добритѣ признаци и лошитѣ признаци. Тѣ се пазятъ въ тайна. Нѣкой твой прадѣдо ималъ лоша черта и дѣдо ти турилъ на тебе. Нѣкой пѫть виждашъ, че дойде, той ималъ гласъ – не го обичашъ. Дразни се човѣкъ за нищо и никакво. Нѣкой пѫть дали ли сте си отговоръ защо се дразнишъ? Върви нѣкой човѣкъ, дразни ме. Отъ лѣвата страна като върви – ме дразни, и отъ дѣсната страна като върви – пакъ ме дразни. Той обича отъ лѣвата ми страна да върви. Азъ искамъ да го туря отъ дѣсната. Знаете ли защо? Отлѣво кои турятъ? – Грѣшнитѣ. Отдѣсно турятъ праведнитѣ. По европейски щомъ вървите, отъ коя страна турятъ дамитѣ? Мѫжете, като се разхождатъ, вървятъ отлѣво, женитѣ отдѣсно. Защо? Защо туряте женитѣ отдѣсно? То сѫ порядки. Единъ порядъкъ минава отдѣсно или отлѣво. Когато се говори, въ речьта може да се наведатъ много примѣри. Запримѣръ: единъ ораторъ говори нѣкой пѫть, намиратъ, че речьта не съответствува, намиратъ, че не е съобразна съ порядъка на нѣщата. Иска да се наруши порядъка. Въ турско време само беднитѣ хора имаха право да ходятъ боси, които нѣматъ нищо, отъ нѣмай-кѫде. Казватъ, че е закѫсалъ. Или ходи гологлавъ. Ако нѣкой другъ тръгне гологлавъ, мислѣха, че е изфирясалъ. Сега всички ходятъ гологлави, безъ шапки. Ако се пренесемъ въ турско време, това не е въ реда на нѣщата, но сега намираме, че на гологлавитѣ хора умътъ имъ е на мѣсто. Тукъ има една сестра, която страда отъ кракъ. Азъ я убеждавамъ, казвамъ: Ти сега вървишъ по стария порядъкъ, трѣбва да вървишъ боса, ще хвърлишъ галошитѣ, боса ще ходишъ. – „Какъ? Какво ще кажатъ изгрѣвци?“ Сега по слънце ходятъ само по едни сандали, боси крака. – „Глупавитѣ ходятъ боси“. Сега започнаха да ходятъ безъ палта, само по жилетки. Въ турско време, като се напие, хвърли палтото, стане чакъркефлия. Казвамъ: Има нѣщо, съ което мѫчно ще се справите, но трѣбва да се справите. Казвамъ: Отъ чисто хигиенично гледище съ галоши не е хубаво, съ галоши. Галошитѣ сѫ лошъ проводникъ. Ако иска човѣкъ да боледува – да носи галоши. Всѣки ще дойде да препорѫча, че подметката е по-хубава отъ галошитѣ. Подметката е кожа и е по-добъръ проводникъ между земята и тѣлото на човѣка. По-добре е човѣкъ да носи добри проводници. Само въ крайни случаи. Казвамъ: Ако боса ходишъ, ще стане обмѣна между енергиитѣ на земята и тѣлото, по-скоро ще оздравѣе кракътъ ти. Казвамъ: Кракътъ ти бѣше подутъ, поспадна, още малко остана и то ще мине. Сега другото, болестьта като гледатъ, ще питатъ: „Какъ се поду кракътъ?“ Подулъ се. „Какъ се подулъ?“ Носила тѣсни обуща. Сега отъ подутъ кракъ кой не е страдалъ? Сега, щомъ те боли кракътъ, ще гледашъ да станешъ добродетеленъ, да мине кракътъ. Болятъ те краката – основата на твоитѣ добродетели е разклатена. Болятъ те рѫцетѣ – основата на твоята справедливость е разклатена. Боли те глава – не си много отъ умнитѣ. Казва: „Глава не ме боли“. Глава не те боли, кракътъ те боли. Кракъ не те боли, глава те боли. Глава не те боли, рѫце те болятъ. Когато престанатъ да те болятъ рѫцетѣ, краката, главата – вие сте въ нормално състояние. Туй е общо казано. Ще дойде нѣкой, заболѣлъ го кракътъ. Нѣкой пѫть кракътъ може да ви боли по симпатия. Ако обичашъ единъ човѣкъ, хармонирашъ се съ трептенията, ти ще приемешъ половината отъ неговата болка. Сега мнозина, които не знаятъ да лѣкуватъ, мислятъ, че е лесно, искатъ съ нѣкакви треви, като сварятъ и да мине. Ако съ треви се лѣкуваше, лѣкуването съ треви е баене. Бабата ще ти бае, но излиза нѣщо отъ нея, тя трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Ако не излѣзе нѣщо, баенето не хваща. Вие искате всички да станете учени, безъ да дадете нѣщо отъ себе си. Сега запримѣръ: има нѣкои увеличени нѣща. Приказватъ за оня свѣтъ. Оня свѣтъ е свѣтъ на голѣма интелигентность. Тамъ всѣки е заетъ съ сериозна работа. Тамъ не е свѣтъ на развлечение. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, който Господь направилъ за развлечение. И най-великитѣ сѫщества, които работятъ хиляди години, приятно имъ е да дойдатъ тукъ, на земята, да си починатъ. На земята на курортъ идватъ. Като кажатъ, че ще дойдатъ на земята, идватъ на курортъ. Вие сте дошли на земята и сте се опретнали на сериозна работа. Тамъ е вашата погрѣшка. Като дойдатъ хората тукъ, искатъ да направятъ единъ апартаментъ, учени да станатъ. Тукъ за учение не сте пратени, за курортъ сте пратени. Вие искате учени да станете, философи да станете, това да станете, онова да станете, че нищо не ставате. После всички, които идатъ на земята, искате да се опознаете. Тукъ на земята никога не може да се опознаете. И Христа не Го познаха. Въ другия свѣтъ, като влѣзете, тамъ ще се опознаете. Всѣки си има по една особена маска. Хубаво е да сте свободни. Нѣкой пѫть вие мислите, че ви познаватъ хората. Ако маската е сериозна, казватъ: „Сериозенъ е“. Ако маската не е сериозна, ако е смѣшкарска, казватъ, че е смѣшкарь. Вие нито сте сериозни, нито сте смѣшкари. Приятно е като ги гледашъ различни и ти имашъ муцуна. Приятно ти е, че не те познаватъ. Позволявашъ си всичко да говоришъ, преправяшъ си гласа, нѣма да говоришъ естествено. Казвате: „Трѣбва да говоримъ тъй, както трѣбва“. Когато искашъ ти да заповѣдвашъ, туришъ другъ тонъ. Когато искашъ да ти услужатъ, ти ставашъ мекичъкъ. Въ единия и въ другия случай има нѣщо неестествено. Въ единия случай си мекъ повече, отколкото трѣбва, въ другия случай си повече твърдъ. Казвашъ: „Азъ ти заповѣдвамъ“. То не е естествено. Какво ще заповѣдвашъ. Споредъ мене ти не можешъ да заповѣдвашъ, ако не заповѣдвашъ на себе си. Ти кажешъ нѣщо на себе си и го направишъ. Ти не може да заповѣдвашъ, ако не заповѣдвашъ на себе си. Ти като не можешъ да го направишъ, искашъ другитѣ да го направятъ. Това е невъзможно. Казвамъ: Трѣбва да има една подбудителна причина. Запримѣръ: вие имате една работа. Най-първо дишането е една благородна работа. Тази работа вие не свършвате, както трѣбва. Всичкитѣ неприятности въ живота произтичатъ отъ дишането. Вие имате най-културната работа – дишането, и вие не го свършвате, както трѣбва. Нѣкой пѫть дишате бързо, не се диша бързо. После по нѣкой пѫть поемате дълбоко въздухъ. Защо го приемате? Или нѣкой пѫть го приемате много плитко, не вземате достатъчно количество въздухъ. Кой плаща за въздуха? Нищо не плащате. Даромъ ви се дава. При това всѣки день половината отъ въздуха остава неупотрѣбенъ. Питате: „Защо дойдоха болеститѣ?“ Не сте взели достатъчно количество въздухъ. Не сте приели достатъчно количество топлина. Не сте приели достатъчно количество свѣтлина. Не сте приели достатъчно количество сила и въ следствие на това има единъ недоимъкъ въ тѣлото ви, свѣтлината ви е малка, затова се спъвате. Топлината ви е малка, затова движението ви е слабо, силата ви е малка, затова и работата, която свършвате, е малка. Силниятъ най-първо ще се качи, ще започне трудната работа да свърши. Онзи, който знае да пѣе, може да пѣе. На коя страница се намира „Въ начало бѣ Словото…“? – На 38. Сега може една пѣсень да се създаде по православному, може да я изпѣя сега на единъ гласъ, но какво ще разберете отъ този гласъ? Да кажемъ да се тури единъ новъ гласъ на пѣсеньта – то е единъ проводникъ. /Учительтъ пѣе по църковному „Въ началото бѣ Словото“/. Може да ви направя цѣла литургия съ туй пѣене, но съ туй еднообразно пѣене, какво се постига? Като не знаешъ нищо, да не пѣешъ. Защо така не се пѣе? /Пѣе по попски/. Казвамъ: Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е строго опредѣленъ. Азъ по нѣкой пѫть наблюдавамъ. Щомъ правя нѣкаква бележка, защото свѣтътъ не търпи никаква корекция. За да коригирамъ нѣкого, трѣбва да пѣя. Не трѣбва да му казвамъ, че той не знае да пѣе. Азъ ще покажа, пъкъ той, ако иска да се ползува. Азъ може да накарамъ всѣки отъ васъ да пѣе добре. Азъ съмъ добре разположенъ, ще пѣя хубаво. Щомъ бързамъ, зная, че не мога да пѣя. Нѣмамъ търпението да ви чакамъ. Много учители по пѣене има, като видятъ ученицитѣ, че не може да пѣятъ, учительтъ е неразположенъ, той иска способни ученици. Та казвамъ: Тъй както е написана пѣсеньта „Въ началото бѣ Словото“ – има разрешение. Отъ какво започва тази пѣсень? – Ла. Имате вече узрѣлия плодъ. Плодъ, който е прѣсенъ, този плодъ ще го опитате. Всѣкога, когато една пѣсень почва отъ ла, трѣбва да имате сѫщото разположение. Започва една пѣсень съ соль – вие трѣбва да знаете смисъла, красотата, какво нѣщо е красотата. Или започва отъ ми – вие трѣбва да знаете какво нѣщо е обхода. Отъ ре – посоката на пѣене трѣбва да знаете. Ако искате да предадете енергия въ себе си, трѣбва да започнете съ пѣсень, която ще даде потикъ за работа. Ако искате обхода, пѣйте пѣсни, които започватъ съ ми. Вие безъ музика искате да се изправите. Човѣкъ безъ музика не може да изправи характера си. То е единъ начинъ, за да нагласишъ мозъка си – се трѣбва да излѣзешъ изъ една пѣсень. Той трѣбва да е нагласенъ. Не се ражда една идея, едно чувство лесно въ мозъка на човѣка. Онѣзи, които сѫ били светии, тѣ сѫ прекарвали 30 години, работили сѫ много усилено тия хора при най-голѣмитѣ неудобства на живота, преодолѣли сѫ неудобствата и сѫ станали светии. Сега изпѣйте само думитѣ „Въ начало бѣ Словото“. Въ второто има нѣщо, което не е пълно. Изпѣйте „Въ начало бѣ Словото“ музикално, изпѣйте го, като че всичкото ви щастие ще дойде отъ него, като че всичко ще ви дойде оттамъ. Сега вие го пѣете, като че нищо нѣма да ви дойде. Представете си, че като го изпѣете, веднага сто хиляди ще дойдатъ, като го изпѣете, единъ апартаментъ ще дойде, яденето ще дойде. Боленъ си. Като го изпѣешъ, ще оздравѣешъ. Думитѣ трѣбва да се разбиратъ. /Учительтъ пѣе „Въ начало бѣ Словото и Словото бѣ у Бога“/. Сега може да вземемъ думитѣ „Само Тебъ Господи азъ обичамъ“, тогава ще дойдемъ до разрешението. „Само Тебъ Господи, Който всичко си създалъ, може да те обичамъ“. Има защо да Го обичамъ. Единъ лѣкарь, който излѣкувалъ хиляди хора – може да го обичатъ. Единъ лѣкарь, който изморилъ хиляди – не може да го обичатъ. Единъ учитель, който бие и постоянно осакаща своитѣ ученици – кой ще го обича? Но учитель, който повдига всичкитѣ – може да го обичатъ. Като дойдете до закона на любовьта, всички имате една погрѣшка. Вие искате да ви обичатъ. Вие сте обичани, нѣма какво да ви обичатъ. Вие търсите туй, което нѣма да дойде вече. Да ви обичатъ, не може отсега нататъкъ вече, отсега нататъкъ Богъ не може да ви обича. Остава вие сега да обичате. Че вие още не сте се научили да обичате. Вие мислите, че обичате, но това не е любовь. Вие очаквате да ви обичатъ. Че вие сте обичани. Туй тѣло, което имате, умътъ, който имате, сърдцето, което имате показватъ, че вие сте обичани. Вие какво чакате? Вие сте заровили вашия талантъ. Като дойде господарьтъ, ще ви каже: „Какво направихте?“ Сега нѣкои казватъ, че не обичатъ. Но казвамъ: Цѣлата нова раса, която иде, трѣбва да има любовьта. Тъй, както вие искате да ви обичатъ, обичайте вие. Досега Господь не се явилъ да ти каже: „Ти трѣбва да ме обичашъ“. Днесъ говоря върху този предметъ. Господь се е затулилъ и азъ съмъ отъ онѣзи, необичанитѣ – времето е облачно. Затуй е облачно. Онзи не казва: „Азъ, който съмъ направилъ толкозъ много нѣща – не ме обичатъ“. Защото, когато обичаме Господа, времето е ясно. Той тогава отъ нашата необичь превръща и помага на растенията. Когато ние не Го обичаме – работи между растенията, тѣхъ полива. Защото не може да ни изпраща повече. Ако отъ любовь нахранишъ едно дете, следъ половинъ часъ пакъ може ли да го хранишъ? Ако една майка на всѣки половинъ часъ храни детето, съвсемъ ще го развали. Трѣбва да се минатъ три–четири часа. Три пѫти като го храни – то сѫ деветь часа. Сега вие търсите любовьта. Най-първо имайте уважение единъ къмъ другъ. Ако е за критика, ако има единъ, който знае да критикува, то съмъ азъ. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ. Азъ зная защо хората правятъ погрѣшки. Вие искате винаги много да имате, вие искате да се осигурите на земята. Че ние сме осигурени. Съ въздуха азъ съмъ осигуренъ, какво ще го турямъ въ шишето. Може би като се качвамъ по високитѣ планини да ми трѣбва повече въздухъ. Но тъй, както съмъ, заради мене, като се качвамъ по планинитѣ, на високитѣ мѣста не ми трѣбва да нося въздухъ. Колкото се качвамъ нагоре, започвамъ обѣдитѣ да ги правя много рѣдки. Трѣбва да знае човѣкъ какъ да ги прави. Ще дишашъ полека и ще задържашъ въздуха. Ако се качишъ нагоре и започнешъ да дишашъ бързо – ти си слабъ човѣкъ. Седишъ въ ума си и се смущавашъ защо си беденъ. Беднотията е едно голѣмо благословение. Не го съзнавашъ това. Забогатѣешъ, радвашъ се. Богатството е голѣмо нещастие. Ти си измѣнилъ нѣщата. Въ нещастието ти си щастливъ и въ щастието ти си нещастенъ. Обърналъ си знацитѣ. Ще ги смѣнишъ – на щастието ще туришъ плюсъ и на нещастието ще туришъ минусъ. Сега нѣкои отъ васъ ще кажете, че здраве нѣмате. Ти не си здравъ по единствената причина, че не обичашъ. Всѣкога, когато човѣкъ престане да обича – боледува. Изопачената любовь носи всичкото нещастие въ свѣта и неразбирания. Ще обичашъ нѣкого, понеже е законъ. Ако искашъ да живѣешъ. Ако обичашъ баща си и майка си – животътъ ти ще се продължи. Ако не обичашъ баща си, майка си, брата си – ще се съкрати животътъ ти. Този законъ отъ памти-вѣка е констатиранъ. Казва: „Азъ не може да го обичамъ“. Сега какъвъ е аргументътъ, че не можешъ да го обичашъ. Има да ти дава – не можешъ да го обичашъ. Понеже не си платилъ. Искалъ си нѣщо да направи, нѣщо за тебе. Не го направилъ – не го обичашъ. Правъ е поводътъ. Но тогава ще му платишъ по следната причина. Отива единъ поетъ при единъ богаташъ. Богаташътъ казва: „Кажете му, че азъ не съмъ тукъ“. Поетътъ чува това. Слугата казва: „Не е господарьтъ тукъ“. Следъ време този богаташъ ималъ нужда отъ поета, поетътъ да направи нѣщо заради него. Той (поетътъ) му казва: „Нѣма го тукъ“. – „Какъ, казва (богаташътъ), чувамъ гласа му“. – „Азъ, казва, повѣрвахъ на твоя слуга, че не си въ кѫщи. Ти на мене не ми ли вѣрвашъ? Тукъ съмъ, но не съмъ заради тебе“. Обичь нѣматъ хората. Нѣма законъ, който трѣбва да опредѣли какъ трѣбва да се обичаме. Нѣмате правило. Какво правило има да обичашъ единъ човѣкъ? То е единствениятъ законъ, който произтича отъ първата причина. Никой не може да ви опредѣли колко трѣбва да обичате. То е новото положение. И когато ти се откажешъ отъ това подбуждение, усѣщашъ една скърбь. Ти изпълнишъ това вѫтрешно подбуждение, ти се радвашъ, ти си на добрата страна. Изпълнявашъ Волята Божия, имаме одобрение. Не изпълнявашъ Волята Божия, нѣмаме вѫтрешно одобрение. Кой каквото да ти казва, ако нѣмашъ вѫтрешно одобрение, ти ще констатирашъ работата. Сега азъ нося два плода. Опредѣлилъ съмъ по-хубавиятъ плодъ за себе си, другиятъ плодъ искамъ да го дамъ на другитѣ. Сега иде нѣкой при мене. Какъ ще направите вие? Знаешъ, колко мѫчно се дава хубавото на другитѣ. Азъ правя обратното – това, което съмъ опредѣлилъ на другитѣ, го давамъ на себе си и това, което съмъ опредѣлилъ на себе си, го давамъ на другитѣ. Пъкъ нѣкой пѫть оставамъ за себе си това, което съмъ опредѣлилъ за себе си. Казвамъ: Той не го заслужава. Тѣ сѫ философствувания. Всѣкога е хубаво ти, като дѣлишъ работитѣ, за себе си да оставишъ най-малкото, не оставяй най-голѣмото. Ако не искашъ да се изкушавашъ, като ти дадатъ кошница съ грозде – остави за себе си най-малкото, ако искашъ да бѫдешъ радостенъ. Ако оставишъ за себе си най-хубавия гроздъ и на другитѣ – малки, работата не е свършена. Хубаво е, ако ти си пѣвецъ, всички да пѣятъ и ти да останешъ най-после, като нѣма вече кой да пѣе. Всички сѫ изморени, тогава попѣѝ ти. Колкото да ти рѫкоплѣскатъ или не, ти да бѫдешъ доволенъ. Ти искашъ да излѣзешъ на първо мѣсто, да кажатъ, че като тебе пѣвець нѣма. Нѣкои хора сѫ по-одарени, работили сѫ въ миналото, иматъ хубавъ гласъ. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостьта и разумностьта. Ларингсътъ е правенъ нѣкѫде, не е проста ципа. /Учительтъ пѣе „саааму“/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана въ тебе, когато даде единъ импулсъ. Ти вземешъ, направишъ едно усилие и следъ туй импулсътъ зависи отъ първия. Когато ти пѣешъ, се усилва пѣенето, тия думи сѫ прави. Ако съ всѣко движение отслабва движението, проявата на мисъльта не е правилна. Вие казвате: „Какво ще се качвашъ горе?“ После вървишъ, вървишъ, казвашъ: „Днесъ е много топло“. Като тръгнешъ, да ти е приятно, че е топло. Като се качишъ горе на върха, какво ще придобиешъ? Ще придобиешъ нѣщо, което никѫде другаде не можешъ да придобиешъ. Като се качишъ, какво ще чуешъ? Ще чуешъ това: „Така всѣкога постѫпвай въ живота си, качи се на върха, на най-високо мѣсто“. Така постѫпвай винаги, качи се на възможно най-високото мѣсто. Станешъ сутринь, бѫди благодаренъ на положението, въ което си. Ако си слѣзалъ въ долината, че станешъ неразположенъ – зарадвай се, че си долу на работа. Поработи малко, пакъ се качи горе на върха. Не си доспалъ – нищо. Може да си починешъ. Та казвамъ:Въ мисъльта си намѣрете единъ човѣкъ, който да се е научилъ. Винаги правете връзка съ всички добри хора. Правете връзка съ умнитѣ хора. Правете връзка съ справедливитѣ хора. Постоянно трѣбва да се прави връзка съ добритѣ хора, умнитѣ и справедливитѣ хора, за да стане една обмѣна. Щомъ не правишъ връзка съ доброто – добъръ не можешъ да станешъ. Щомъ не правишъ връзка съ справедливостьта – справедливъ не можешъ да станешъ. Щомъ не правишъ връзка съ умнитѣ хора – уменъ не можешъ да станешъ. Да мислимъ за Господа тъй, както се проявява въ цѣлото битие. Всѣки човѣкъ, въ когото Богъ се проявява – направи връзка съ него. Това е единъ отъ най-добритѣ методи. Съ най-малкитѣ разходи става. Сега се заражда възражението: „Нѣмаме условия“. Въ свѣта условията ние сами си ги създаваме. Ако влѣза въ кладенеца и остана вѫтре, кой ме караше да влѣза въ кладенеца. Преди да влѣза, трѣбваше да опитамъ вѫжето. Ако се скѫса или ако оставя едно дете да ме тегли, детето не може да ме изтегли. Като влизамъ въ кладенеца, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и азъ ще хвана единия край. Като влѣза, самъ ще се изтегля. Ако искашъ да влѣзешъ въ кладенеца, свържи едното вѫже, прехвърли го презъ колелцето, то е най-сигурното, и самъ започни да се теглишъ. Ще излѣзешъ. Нѣма да уповавашъ на никого. Щомъ остане нѣкой да те тегли, тогава работата е проблематична. Самъ като се теглишъ, трѣбва да бѫдешъ здравъ. Казвамъ: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирамъ – уповавайте на Бога, Който е въ васъ. Той ви учи. Ако вие Него не разбирате, тогава какъ ще се разберемъ съ хората. Най-първо имайте почитание единъ къмъ другъ. Естествено да произтича. Богъ изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташъ еднакво зелената и узрѣлата череша, почитанието е на мѣсто. Ти почиташъ повече узрѣлата череша. Но и зелената върви по процеса на узрѣването. Следъ това ще дойде другъ процесъ. За всички нѣща въ Божествения свѣтъ трѣбва да имаме една и сѫща любовь. Въ любовьта не може да има различие. Ние се лъжемъ. Любовьта е неизмѣнна. Тя дава и си заминава. Любовьта не остава. Тя ти остави нѣщо и си замине. Нѣма да те пита: „Ти доволенъ ли си?“ Ако си доволенъ – доволенъ, но ако не си доволенъ – тя нѣма да те убеждава. Такова нѣщо нѣма въ Божествената любовь. Тя ти оставя точно онова, отъ което ти се нуждаешъ. Ако право го употрѣбишъ – добре, ако не – втори пѫть тя друго благо ти оставя. Тя остави трето, четвърто благо и най-после ние оставаме нещастни, понеже благата, които Богъ ни дава, ние не сме ги използували. Казвамъ: Сега трима души кандидати да се явятъ, да изпѣятъ втория пѫть „Сила жива“ или „Въ начало бѣ Словото“. Или може да вземете „Единъ си ти, мой Мусала“. Отъ де започва? Отъ до – напрежение. Какъ си представяте? Като идете въ оня свѣтъ, трѣбва да знаете езика на оня свѣтъ. Ангелскиятъ езикъ вие не сте го учили. На кой езикъ ще говорите, като идете тамъ? Точенъ езикъ е той. Като идете тамъ и ако говорите на български, трѣбва да намѣрите нѣкой преводчикъ. Докато намѣрите – ще чакате, докато ви разбератъ ангелитѣ. Като се научатъ, че сте българинъ, ще кажатъ: „Викайте нѣкой българинъ“. Тогава ще се осведомятъ. Ако сте французинъ, ще намѣрятъ нѣкой французинъ. Ако сте българинъ, да говорите съвършено български. Търпението е въ качването къмъ върха /чертежа/, слизането е лесно. Хората не вървятъ по единъ пѫть. Казватъ: „По първия кой върви?“ Оттамъ, отдето мѫжътъ се качва, жената слиза. Оттамъ, отдето женитѣ се качватъ, мѫжете слизатъ. По това се отличаватъ мѫжетѣ и женитѣ. Отдето мѫжетѣ слизатъ, женитѣ се качватъ. Затова не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ. Искатъ сега да бѫдатъ на единъ умъ. Не могатъ да бѫдатъ. Мѫжетѣ се качватъ, женитѣ слизатъ. На другата страна пакъ ще се размѣнятъ. Другото нѣщо, за което вие правите погрѣшка е, че вие искате сърдцето на нѣкой човѣкъ. То не се позволява нѣкой да има сърдцето. Не се позволява нѣкой да залага сърдцето. Сърдцето нѣма да залагате. То не се залага. Сърдцето ще бѫде изворъ – да извира. Него нѣма никѫде да залагате, нито да се оплаквате. Нѣма да туряте сърдцето на показъ, да го пипатъ хората. Сърдцето надалечъ трѣбва да бѫде отъ човѣшкитѣ рѫце. Сърдцето не трѣбва да се пипа. Щомъ започнатъ да пипатъ сърдцето, отиде и се не видѣ. Нѣма никой право да ме пита обичамъ ли го или не. Азъ зная самъ. Щомъ го обичамъ – ще придобия живота, щомъ не го обичамъ – ще загубя живота. Щомъ го обичамъ – ще придобия знание, щомъ не го обичамъ – ще загубя знанието. Щомъ го обичамъ – ще придобия сила, щомъ не го обичамъ – ще загубя силата. Казвамъ: Най-първо обичьта и необичьта засѣга мене. Та казвамъ: Вие, ако обичате или не обичате, сами ще се засегнете. Казвашъ: „Азъ не го обичамъ“. Ти ще страдашъ. Единъ човѣкъ, който не иска да го обичашъ, мине-замине, остави ябълката. Сега ние искаме да накараме нѣкой човѣкъ да ни обича, който не ни обича, ние искаме да му покажемъ, че го обичаме. Нѣма какво да му показваме. Нѣма какво да спираме Господа на мѣстото, нито да го извиняваме. По отношение на любовьта никога не коментирайте. Кой колко обича – този е единствениятъ въпросъ, на който не трѣбва да се спирате. Нѣкой искатъ да знаятъ колко ги обичамъ. Колко ме обичатъ хората – хичъ не мисля за това. Пъкъ и азъ колко обичамъ хората – и за това не мисля. Не е моя работа. Казва: „Колко ме обичашъ?“ Казвамъ: Не ви обичамъ. Какво ще разберете подъ думитѣ „не ви обичамъ“ или „обичамъ ви“? Какво разбирате, като казвате, че ви обича нѣкой човѣкъ? Човѣкъ, който ви обича, като мине и види ябълката – я остави. Който не ви обича – ще вземе ябълката и ще я изяде, ще замине. Мине, ябълката седи на мѣстото – той ви обича. Мине, ябълката изчезнала – той не ви обича. Който ви обича, ще ви остави ябълката. Който не ви обича, нѣма да ви остави ябълката. Пише ви писмо – обича ви, не ви пише писмо – не ви обича. Има три вида писма – на физическото поле, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-лесно се пишатъ Божественитѣ писма, духовнитѣ се пишатъ по-мѫчно, а физическитѣ – най-мѫчно. Единъ–два часа ще вземе, докато напишешъ едно любовно писмо. Понеже ще бѫдешъ критикуванъ. Въ любовьта знаешъ колко сѫ прецизни. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго и Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ. ХХ година 34. Лекция на Общия Окултенъ класъ 4 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...