Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Общъ окултенъ класъ - 1-ва година Окултни лекции "Окултни лекции", 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), по стенографски записки. Пѫрво издание София, 1922 г. Второ издание - 1993 г. Книгата за теглене на PDF (изд. 1922 г.) Съдържание на томчето: Тритѣ живота, 24 февруари 1922 г. Тритѣ методи на природата, 2 март 1922 г. Четиритѣ правила, 9 март 1922 г. Първото задължение на ученицитѣ, 16 март 1922 г. Три разряда ученици, 30 март 1922 г. Отрицателни и положителни чърти на ученика, 4 април 1922 г. Природни методи, 13 април 1922 г. Прѣдназначението на музиката, 20 април 1922 г. Окултни правила, 27 април 1922 г. Символически, окултни правила и мѣрки, 2 май 1922 г. Мѣстото на човѣка въ природата, 11 май 1922 г. Необятната любовь, 18 май 1922 г. По пѫтя, 26 май 1922 г. Изгрѣвъ и залѣзъ, 2 юни 1922 г. Окултна хигиена, 8 юни 1922 г. (няма линк в beinsa.bg) Мисъл и действие, 15 юни 1922 г. (не е намерено издание със стар правопис) Влияние на музиката, 22 юни 1922 г. (не е намерено издание със стар правопис) Мечешкиятъ капанъ, 29 юни 1922 г. (няма линк beinsa.bg) Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина, 7 юли 1922 г. Проститѣ и сложни движения въ природата, 13 юли 1922 г. (няма линк beinsa.bg) Живитѣ сили въ природата, 20 юли 1922 г. (няма линк beinsa.bg) Развитие на съзнанието, 27 юли 1922 г. (няма линк beinsa.bg) Прѣвръщане на енергиитѣ, 4 август 1922 г. (няма линк beinsa.bg) В „Окултни лекции: Дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло братство, I школна година“ – София, 1922 са включени лекциите от 1 до 14 включително. Лекциите от 15 до 23 са отпечатани в отделни брошури: Окултна хигиена Мечешкиятъ капанъ Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина Проститѣ и сложни движения въ природата Живитѣ сили въ природата Развитие на съзнанието Прѣвръщане на енергиитѣ
  2. Ани

    1924_06_11 Добро и зло

    От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добро и зло. Т.м. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „За кого грѣе слънцето”. Тема за слѣдния пѫть: „Кой е билъ първиятъ поетъ?” Ще мислите, кой е билъ първиятъ поетъ. Нѣма да си подсказвате, всѣки ще мисли за себе си. Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли. Да вземемъ линията АВ. Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия? Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия. Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД? Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д. Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ. Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ. И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ. Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ. Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ. Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила. Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата. Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н. Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо? Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си. Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него. Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме? — Една много проста истина. Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ. Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ. Въ какво седи твоята лошовина? Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто да расте. Що е доброто? По сѫщия законъ — щомъ давашъ възможность на всичко онова, което Богъ е посадилъ въ даденъ моментъ, да се прояви, ти си добѫръ човѣкъ. Всѣко нѣщо има свое опрѣдѣлено врѣме за проявление, следователно, доброто въ насъ може да се прояви вънъ отъ нашата воля, а нашата воля може да му съдѣйствува. Въ какво седи едно прѣстѫпление? Прѣстѫплението седи въ туй, че ти самъ, или нѣкои другъ, спъва растенето на каквато и да е добродетель въ душата ти. Всѣки, който постѫпи така, той върши прѣстѫпление или спрѣмо себе си, или спрѣмо другитѣ. Законътъ, който сѫществува въ природата е слѣдниятъ: щомъ извършишъ едно прѣстѫпление, дали съзнателно си го извършилъ, или не, дали ти си го извършилъ, или, може би, хиляди други хора, които сѫ въ сѫщото поле, всѣкога ти ще почуствувашъ скръбь въ душата си. Слѣдователно, всѣка скръбь, която сѫществува въ свѣта, е признакъ за извѣстно прѣстѫпление което е извършено. Всичкитѣ скърби, това сѫ гласъ въпиющъ, който показва, че прѣстѫпление се върши. Всѣка радость, по сѫщия законъ, показва, че Божественитѣ сѣмена растатъ нѣкѫдѣ. И тъй, вий питате: защо съмъ скърбенъ? — Да знаете, че прѣстѫпление се върши въ свѣта. Защо съмъ радостенъ? — Да знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ. Има ли смисълъ тази философия? — Има. Каква философия вие може да дадете на скръбьта, я ми кажете? Нѣкой казва: много ми е тежко, мѫчно днесъ — това е скръбь. Не, скръбно ли ви е, ще знаете, че нѣкѫдѣ въ тебе, или вънъ отъ тебе, по цѣлото земно кълбо, се върши нѣкое прѣстѫпление, и слѣдователно, Господъ ти казва да въздѣйствувашъ на това прѣстѫпление въ твоето съзнание, да се молишъ. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздѣйствувате, за да се махне прѣстѫплението. Сега вие какъ лѣкувате скръбьта си? Вие се лѣкувате като онѣзи хора, на които лѣкаритѣ пущатъ кръвь. Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. Скръбтьта на животнитѣ е микроскопическа. Азъ днесъ ще ви опрѣдѣля, каква и колко храна е нужна за човѣшката душа. За човѣшката душа на земята е нуждно само една десетмилионна часть отъ грама. А пъкъ туй, дѣто вие ядете този бобъ, леща, месце, плодове и редъ други храни, това е нужно за слугитѣ, които работятъ за васъ. За душата ви, както виждате е нужна микроскопическа часть храна. Нѣкой пѫть вие казвате: трѣбва да се погрижимъ за своя животъ. Питамъ ви: ако вие живѣете сто години и всѣки день употрѣбявате по една десетмилионна часть отъ грама, знаете ли колко храна ще ви трѣбва за тия сто години? — Прѣзъ цѣлия ви животъ едва ли ще се набере единъ грамъ. А колко много се смущавате вие за храната! Туй, което ви смущава, то е отъ съвсѣмъ друго естество. Христосъ казва: „Не се грижете, какво ще ядете и какво ще пиете”. И право е, не се грижете. Какво ще се грижите. Който и да е ангелъ, като ви даде нѣщо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дѣто и да сте, и най-малкото сѫщество, колкото и да е бѣдно, може да ви набрани. И то може да ви даде тази малка часть, безъ да почувствува, че сте му били на гости. Ще каже: този гостъ е добъръ, не яде много. Тъй, отъ всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение къмъ Божиитѣ закони. Ние казваме: всѣки човѣкъ, който влиза въ морето съ лодка, или съ параходъ, трѣбва да знае да плува На какъвто корабъ и да се качи, щомъ ще минава прѣзъ вода, той трѣбва да знае да плува. Който идва да живѣе въ този свѣтъ, той трѣбва да знае да плува, а не само да философствува. Философията не е знание. Философията е запримѣръ, като вземе да разправя, че като влѣзе въ водата, тъй ще си държи рѫцѣтѣ, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тѣлото. Да, но като влѣзе въ водата, тази философия не работи. Като влѣзешъ въ водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влѣзешъ въ водата, ще се научишъ да плувашъ и като излѣзешъ отъ водата наученъ, тогава ще дойде философията. Ние, съврѣменнитѣ хора, първо учимъ философията, послѣ плуването. Онѣзи, които сѫ влѣзли въ водата, сѫ много учени. Вие казвате: какво нѣщо е небето? Дѣ живѣятъ ангелитѣ? Какви сѫ ангелитѣ? Азъ искамъ да бѫда като тѣхъ. Чудни сте вие. Не се занимавайте съ философски въпроси! Така, като васъ, и нѣкой микробъ казва: азъ ще влѣза въ областьта на човека, въ неговата орбита, въ неговия университетъ, да послушамъ нѣщо. Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуозъ, като свири на пияно? Или, може ли да разбере най-знаменития професоръ? Ако попиташъ този микробъ: какъвъ е човѣшкиятъ свѣтъ? — Като нашия. Нѣкой казва: искамъ да бѫда при Бога, при ангелитѣ, при Христа. — За да бѫдешъ при ангелитѣ, трѣбва да имашъ ума на ангелитѣ. За да бѫдешъ при Бога, трѣбва да имашъ ума на Бога. За да бѫдешъ при Христа, трѣбва да имашъ ума на Христа, сърцето на Христа — нищо повече. Никаква друга философия. Имашъ ли ума, сърцето на Христа, ти ще разбирашъ тъй, както Той разбира, ще чувствувашъ тъй, както Той чувствува. Ами какъ чувствува Той? — Не е твоя работа. Първото нѣщо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа! Въ васъ може да се зароди мисъльта: може ли да имаме сърцето на Христа? — Можете. Може ли да имаме ума на Христа? — Можете. Кога! За въ бѫдеще? — Не, сега. Вие не тълкувайте това, въ смисълъ да имате ума на Христа въ цѣлокупностьта на неговото творение. Като казвамъ, че можете да живѣете, не подразбирайте, че вие ще опитате живота въ неговата цѣлокупность. Азъ подразбирамъ, че за всѣки даденъ моментъ, вие можете да опитате живота въ неговия най-малъкъ размѣръ, Тия послѣдователни моменти, които ни въвеждатъ къмъ изучаването на живота, съврѣменната наука нарича „развиване, еволюция, усъвършенствуване” — и какви ли не други имена. Сега, отъ всинца ви се изисква опитъ и приложение, Всѣки трѣбва да прави извѣстни опити и наблюдения за развиването на своята душа. Обмѣна трѣбва да има всѣкога! Т. м. Да произнесемъ слѣдната формула: Богъ е свѣтлина на живота. *** Текста е е преписан точно от печатното издание: Добро и зло, 33-а Школна Лекция На Общия Окултенъ Класъ (III Година) Държана отъ Учителя на 11.VI.1924 г. — София. Печатница Малджиевъ – Русе, ул. Сараоолу № 21
  3. От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Първо издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добритѣ и лошитѣ мисли. (Мълчание 20 минути). Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали. Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове. Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си. Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ? Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета? Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата. Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо? Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния? Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния. Това сѫ атавистични архиви. Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици. Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нѣщо на земята? — Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота. Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ. Отъ тамъ започва вашето възлизане. Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность. Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ?” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата. Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него. Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана! Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота. Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния. Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога. Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора. И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица. Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ. Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ. Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ. Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ. Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ. Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията. Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания. Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ. Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората. Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ. Туй е хубавото, красивото въ свѣта. Сега, всички вие трѣбва да бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ. Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви. И всѣка добра мисъль, която мине прѣзъ васъ, подпишете я! А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея! Отъ лошитѣ мисли ще се учите, на добритѣ ще се подписвате. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ но Богъ на живитѣ! *** Текста е преписан точно от печатното издание: Добритѣ и лошитѣ мисли. 23-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година) 26.III.1924 год. — София. Печатница Малджиевъ-Русе. ул. Сараоолу № 21. (препис 29 Май 2010)
  4. От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢРА И СЪМНѢНИЕ Кратко съзерцание. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Ползата отъ прѣдметното обучение“. Прочете се резюмето върху темата: „Отличителни чърти на младостьта и старостьта“. Тема за слѣдующия пѫть: „Разликата между добро и правда“. Ще опрѣдѣлите какво нѣщо е доброто, не само теоретически, но какво вие схващате подъ „добро“. Послѣ, ще опрѣдѣлите, какво нѣщо е правда, а не какво нѣщо е право, защото правото е излѣзло отъ правдата. Добро и правда, това сѫ два принципа, които докосватъ материалния и духовния свѣтъ. Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика въ всемирната „Бѣла школа“. Сега ще направя малки бѣлѣжки върху „вѣра и съмнѣние“. Вие всинца се спъвате отъ съмнѣния и отъ вѣра. Вѣра, която носи слѣдъ себе си съмнѣния, е прѣсилена вѣра. Запримѣръ, вие като дѣте, може да мислите, че вашиятъ баща е най-силниятъ, най умниятъ човѣкъ, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вѣра. Но, при единъ изпитъ вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъвъ, какъвто сте го мислили. Вашата вѣра прѣтърпява едно малко отклонение, и започвате да се съмнѣвате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Слѣдователно, всѣки ученикъ трѣбва да има вѣра, която да вижда съмнѣнието, но да не го ражда. Злото не е тамъ, че можемъ да се усъмнимъ въ Бога, въ нашитѣ близки, и въ приятелитѣ си, но въ това, че можемъ да се усъмнимъ въ себе си и да се спремъ въ развитието си. Ние мислимъ, че всичко можемъ да направимъ, но при единъ голѣмъ изпитъ, усъмнимъ се, падаме духомъ и веднага изгубваме половината отъ своята вѣра. Вие, като ученици, ще помните единъ фактъ: на земята нѣма силенъ човѣкъ. Човѣкъ, облѣченъ въ материално тѣло, е едно слабо сѫщество. Туй е първото нѣщо. Не по душа, но по тѣло човѣкъ е едно слабо сѫщество. Туй трѣбва да го знаете и винаги трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Силенъ може да бѫде човѣкъ само тогава, когато е свързанъ съ онѣзи вѣчни принципи на живота, когато е свързанъ съ Бога. Тогава неговиятъ духъ владѣе законитѣ на живата материя, защото ние сега сме въ мъртвата материя, а трѣбва да я одухотворимъ. Трептенията на тази мъртва материя сѫ много слаби. Като влѣземъ въ нея, нашиятъ духъ веднага се ограничава, губи, и ние изгубваме половината отъ своитѣ знания. Когато слѣземъ на земята, прѣдъ очитѣ на нашитѣ по-напрѣднали братя ние ставаме като малкитѣ дѣца. Нѣкой може да е билъ голѣмъ човѣкъ, да е писалъ голѣми книги, да е свършилъ 10 факултета, но послѣ, като слѣзе на земята, той е като малко дѣте и трѣбва наново да се пробужда. Майката го кѫпи, и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че той нѣкога си билъ старъ философъ!... Може да отворите аналитѣ на миналото, да видите какъ нѣкога е билъ царь, владика, философъ, какъ е бѣсилъ и заповѣдвалъ, какво не е правилъ. А сега, той е едно слабо дѣте. Защо? Щомъ единъ ученикъ прѣстѫпи духовнитѣ закони турятъ го въ закона на забравата. Това е наказанието му. Влѣзешъ ли въ закона на забравата, върху ти ще дойдатъ всички слабости на свѣта и ще изпиташъ всички несгоди на живота. Ще изпиташъ всички закони на необходимостьта върху си, за да се учишъ постепенно да служишъ на Бога. Често, у васъ има едно криво понятие. Схванали сте, че може да изнасилимъ нѣщата, че можемъ да направимъ това онова. Не, истинскитѣ нѣща въ свѣта ставатъ точно на своето врѣме. Запримѣръ, ако пробудя вашето съзнание прѣждеврѣменно, азъ ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които отъ обичь къмъ науката сѫ осакатени, тѣ сѫ прѣждеврѣменно събудени, и вслѣдствие на това сѫ осакатени. Човѣкъ трѣбва да се събуди точно на врѣме, когато сѫ най хубавитѣ условия. Слѣдователно, отъ невидимия свѣтъ, кѫдѣто познаватъ Божественитѣ закони, то когато дойде врѣме да се роди човѣкъ, всички йерархии, прѣзъ които той ще прѣмине, трѣбва да дадатъ съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия йерархии, всички тия сѫщества, които сѫ минали нашата еволюция и които направляватъ вселената, трѣбва да дадатъ съгласието си. Въ всички трѣбва да има съгласие, дали една душа да дойде да се въплоти на земята или не. Туй е най щастливото раждане. Туй астролозитѣ го наричатъ щастливо съвпадение на планетитѣ въ живота. Запримѣръ, ако въ вашия животъ има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте подъ щастливото рѫководство на Венера, или да сте подъ щастливото рѫководство на Юпитеръ, или да сте подъ щастливото рѫководство на Слънцето, или да сте подъ щастливото рѫководство на Меркури, или да сте по нѣкой пѫть подъ щастливото рѫководство на Сатурна, което е рѣдко изключение, то е голѣмо благословение. Особено голѣмо благоволение е нѣкой пѫть Сатурнъ да има довѣрие къмъ тебе. Той на много малко хора се довѣрява. Слѣдователно, да имашъ неговото довѣрие, това е едно изключение, тъй го наричатъ астролозитѣ. Затова астролозитѣ казватъ, че за да се смекчи неразположението влиянието, което Сатурнъ има къмъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да влияе върху него или Венера или Юпитеръ. Като ви говоря по този въпросъ, вие ще кажете, ние сме родени вече. Тъй, физически вие сте родени. Да допуснемъ, че досега вашиятъ животъ е билъ нещастенъ, отсега нататъкъ вие можете да го направите щастливъ. Какъ? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне съ едно щастливо благоволение на сѫществата отъ по висшитѣ иерархии. Туй е което Христосъ нарича „новораждане“ — може да се родите безъ да умрете и пакъ да живѣете въ тѣлото си. Цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни, всичкитѣ нещастия ще ви напуснатъ, и отгорѣ започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, подъ ръководството на тия висши иерархии, които да се заинтересуватъ отъ васъ, вие трѣбва да намѣрите вашия Учитель и да нѣмате абсолютно никакво съмнѣние въ Него. Въ небето, въ този висшия животъ съмнѣнието е изключено. Защо? Ученикътъ, като оглашенъ, има право да се съмнѣва, да мине този периодъ на съмнѣние. И като мине съмнѣнието, ще добие знанието. Какво има да се съмнѣвате? Съмнѣватъ се само онѣзи, които нѣматъ истински познания. Които иматъ познания, нѣма какво да се съмнѣватъ. Идете въ Америка, тамъ има двама трима видни френолози, тѣ могатъ съ завързани очи да ви опрѣдѣлятъ всичко. Искате да имате нѣкой приятель, или да вземете нѣкоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при нѣкой отъ тѣхъ, и той ще ви даде такива точни опрѣдѣления за вашия характеръ, че вие ще се очудите. Ще опише, каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище или не. Значи, всичко е написано вѫтрѣ въ човѣка, нѣма нищо скрито-покрито. Най първо всички вие трѣбва да се научите да изучавате себе си. Нѣма по хубаво нѣщо отъ това, да изучава човѣкъ себе си въ обективна смисъль. Въ всѣки единъ отъ васъ има заложени красиви чърти, но се изискватъ условия за развиване на тия дарби. Туй, което спъва сега ученицитѣ, азъ намирамъ, че е въ тѣхното люшкане и колебание. Питамъ: тъй, както сте поставени тази вечерь, има ли по-учени хора отъ васъ въ България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора отъ васъ има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но въ себе си всѣки мисли, че знае нѣщо. Тъй седи истината. Ако нѣкой, по нѣкаква слабость не признае вашето учение, вие веднага се доказвате. Какъ трѣбва да се прояви туй зачитане на вашето учение. Вие дойдете тукъ въ салона, поставили сте си единъ столъ на едно мѣсто, дойде другъ, прѣмести стола ви, вие се докачвате, казвате, азъ съмъ ученъ човѣкъ, не смей да отмѣствашъ стола ми, не смѣй да коригирашъ моите работи! На какво основание правишъ това? И веднага почвате да спорите. И дѣйствително, като дойдете въ окултната школа, споредъ законитѣ на висшата математика, всѣки единъ ученикъ, въ даденъ моментъ, не може да седи на кое и да е мѣсто въ този салонъ. Отъ невидимия свѣтъ отъ тия по-висши иерархии има опрѣдѣлени течения за всѣкиго едного, и всѣки единъ трѣбва да намѣри своитѣ течения. Когато отидете въ единъ салонъ и намѣритѣ тамъ своитѣ подходящи течения и седнете на това мѣсто, то като започнете да си мислите веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо мѣсто, веднага усѣщате като че нѣщо ви стиска и виждате, че не сте на мѣстото си. Този законъ, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хлѣбъ. Отъ всѣка фурна не можете да си купите хлѣбъ. Ако разбирате закона, трѣбва да знаете, че на всѣки единъ отъ васъ, като окултенъ ученикъ, е опрѣдѣлено отгдѣ може да си купува хлѣбъ. Защо? — Вибрациитѣ на този фурнаджия, който е мѣсилъ хлѣба, съответствуватъ на твоитѣ вибрации, и като купишъ хлѣба, ще усѣтишъ едно разположение, едно въодушевление. И сега, вие, като ученици, идвате въ салона, седнете кой кѫдѣто завари, послѣ купувате хлѣбъ отъ кѫдѣто и да е, и става една каша въ васъ, а послѣ казвате, нашитѣ работи не вървятъ добрѣ. Нѣкой ще кажатъ: а това не зависи отъ тия нѣща. Не, туй е сѫществено въ свѣта. Има и други важни нѣща. Запримѣръ, всѣки день ти е опрѣдѣлено, съ кои хора ще говоришъ, и съ кои не. Не можешъ да се срещнешъ съ когото искашъ, опрѣдѣлено ти е съ кого да се срещнешъ, и съ кого не. Ти можешъ да прѣстѫпишъ закона, да го измѣнишъ и можешъ да се срещнешъ съ когото трѣбва, и съ когото не трѣбва, но щомъ прѣстѫпишъ закона, веднага усѣщашъ една тѫга, една скрѫбь, че деньтъ не е миналъ тъй, както си желалъ. Сега, вие ще кажете: много тънки работи сѫ тия дѣйствително, много тънки сѫ, но сѫ много сѫществени работи, и вие трѣбва да ги проучите, за да може да се ползувате. Сега, азъ като ви говоря върху този прѣдметъ, искамъ да ви избавя отъ вашия старъ страхъ, да не се безпокоите, какъ ще прѣкарате деня. Вие ще учите онази велика наука, въ която нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени. За всѣки день е опрѣдѣлено какво трѣбва да направишъ, но е оставено на твое разположение, да възприемешъ и изпълнишъ или не. Този законъ е тъй, както въ училищата. Баща ти те праща въ училище. Въ училището има опрѣдѣлени прѣдмети, които ще учишъ днесъ: история, география, математика, старо-български езикъ и други нѣкои прѣдмети, но ти изклинчвашъ, не ходишъ на училище. Отидешъ си въ кѫщи, баща ти те пита. Ходили на училище? — Е, малко бѣхъ боленъ — излъгвашъ. Излъжете баща си една лъжа. Послѣ излъжете учителя си — втора лъжа. Двѣ лъжи казвате, и тогава всичко изгубвате. Въ живота ви ставатъ много такива пропущения и вслѣдствие на това нашиятъ сегашенъ животъ е съграденъ върху множество такива малки погрѣшки. Затова днесъ сме дошли до това състояние. Запримѣръ, на нѣкой отъ васъ челата сѫ много малки. Защо? — Причини има. Изклинчвали сте да учите въ Божественото училище и сте слѣзли надолу, челото ви е слѣзло надолу. У нѣкои религиозни хора главитѣ имъ горѣ не сѫ развити. Защо? — Не сте ходили въ миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на нѣкой човѣкъ е станала такава, каквато не е трѣбвало да бѫде. Като погледнешъ главата на нѣкой човѣкъ, виждашъ неговиятъ миналъ животъ напечатенъ върху нея. Ние трѣбва да се повърнемъ, да изправимъ живота си отъ всички тия недѫзи, и да се свържемъ съ сѫществата отъ тия висши и ерархии, защото иначе нѣма отъ гдѣ да черпимъ сили, а животътъ на земята е скаченъ съ тия иерархии. Ние не можемъ да прогресираме, безъ да спечелимъ благоволението на когото и да е отъ тѣхъ. Да не мислите, че можете въ свѣта да си пробиете пѫть друго яче. За да си пробиете пѫть въ свѣта, въ каквото и да е направление, непрѣменно трѣбва да имате едно горещо желание за това. Освѣнъ туй трѣбва да придобиете закона на пълното смирение, и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Нѣкой отъ васъ иматъ горещото желание да сѫ богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ добри и ставатъ добри; нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ чистосърдечни и ставатъ чистосърдечни. Не мислете, че добродѣтелитѣ, че учението може да се добие въ единъ животъ — нито въ единъ, нито въ два, нито въ десеть, нито въ двадесеть живота. Това е единъ дълъгъ процесъ. Туй знание, което сега добиете, то ще е за въ бѫдаще като основа на други едни знания, които ще се добиятъ. Та, казвамъ: при сегашното състояние, въ което сте, ще се явятъ много съмнѣния у васъ. Напримѣръ, тия съмнѣния често се зараждатъ и у теософитѣ, и у спиритиститѣ. Послѣднитѣ често извикватъ духоветѣ и се разговарятъ съ тѣхъ. Въ Англия, въ една теософска ложа, се явява единъ махатма, въ плъть, и казва на теософитѣ: „Тукъ, въ Англия, азъ бихъ ви открилъ много тайни, но условията не спомагатъ, затова вие трѣбва да си продадете имането и да отидете въ Мадагаскаръ, тамъ, ще ви открия голѣми работи. Това е единъ действителенъ случай. И наистина, около десетина души, видни теософисти, продаватъ имането си. „Яви се“, казватъ тѣ, „въ нашето общество единъ махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме въ Мадагаскаръ, а слѣдъ това ще реформираме Англия“. Отиватъ тамъ, хващатъ ги болести и единъ следъ другъ всички измиратъ, остава само единъ, и той се връща въ Англия. Сега и въ България може да се явятъ много махатми, които ще ви кажатъ: „При тия условия ние не можемъ да ви откриемъ великитѣ тайни но идете въ Америка, и въ Индия при индуситѣ които съ хиляди години сѫ развивали своитѣ способности, та дано ви разкриятъ много нѣща. Ще отидете тамъ да придобиете своето първо посвѣщение. Какво ще бѫде то? За да ви приематъ въ школата си, какво ще ви правятъ? Ще ви турятъ на единъ каменъ кръстъ да стоишъ свързанъ тамъ 5 — 6 деня, за да видишъ какво можешъ да научишъ отъ камъка. Нѣкои ще отидатъ, ще се върнатъ въ Европа така инициирани ще кажатъ: ние минахме прѣзъ кръста. Индусътъ може да види нѣщо на този камъкъ, но европеецътъ само ще се въодушеви, че стоялъ на него 5 — 6 деня, ще си мисли, че е посвѣтенъ, че е видѣлъ нѣщо, но на този камъкъ нѣма никакви знания. Тия посвѣщения, които могатъ така да се дадатъ, това сѫ външната страна. Туй посвѣщение на този камъкъ изисква да знаешъ свойствата на органическата, твърдата материя, за да можешъ да видоизмѣнишъ своитѣ кости. Първото посвѣщение се дава, за да можешъ да научишъ онѣзи закони, чрѣзъ които да видоизмѣнишъ своитѣ кости, и мозъка, който се намира въ коститѣ. Слѣдователно, при този новъ строежъ на твоя мозъкъ, въ тебе ще нахлуятъ нови енергии. Знанията ти ще се разширятъ, умътъ ти ще се опрѣсни. Туй състояние наричатъ „възраждане“ или, опрѣсняване на човѣка А така, можешъ да седишъ и 10 дни на кръста и нищо да не научишъ. Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, но слѣдъ като слѣзе отъ него, възкръсна и тогава научи нѣщо. Кога? — Като слѣзе въ ада. Тамъ Той научи една отъ великитѣ тайни на живота. И Христосъ не бѣше самъ, двама бѣха Този, Който Го учеше, Учительтъ Му, Го заведе тамъ долу въ ада, да научи първитѣ уроци. Христосъ, като слѣзе долу на земята, каза: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратилъ долу въ ада“. Той слѣзе долу, въ ада, и Неговиятъ Учитель Му прѣдаде първия урокъ. По какво? — Първиятъ урокъ на абсолютна забрава, а то значи да дадешъ живота си напълно въ рѫцѣтѣ на Бога, и да не се роди въ душата ти никакво съмнѣние. — Господъ да постѫпва съ тебе тъй, както иска. Ни капка съмнѣние! Ако Учительтъ ти, те заведе въ ада и ти се усъмнишъ, ти си затворенъ тамъ, и тамъ ще останешъ. Слѣдователно, въ душата си Христосъ бѣше чистъ, и тъй чистъ излѣзе отъ ада. Ако не си чистъ, не можешъ да излѣзешъ. Докато човѣкъ не слѣзе долу въ ада, той нѣма да се качи горѣ. За да се качимъ на небето, необходимо е да слѣземъ долу да оставимъ тамъ своитѣ съмнѣния. Мѣстото на съмнѣнията е адътъ, тамъ ще ги оставимъ. Слѣдователно, всички ние имаме съмнѣния. Азъ зная свойствата на съмнѣнието, то изпъква много естествено. Пѫтьтъ, по който вървите има толкова съвпадения, та, мнозина отъ васъ, като иматъ толкова прозорливъ умъ, нека видятъ, дали туй, въ което се съмнѣватъ почива на нѣкакъвъ вѣренъ законъ или не. Не трѣбва само да се съмнѣвате, но трѣбва да опрѣдѣлите причината на туй съмнѣние. Туй съмнѣние се явява като една спънка въ вашето развитие, а сѫщеврѣменно става спънка на общия вървежъ на развитие съ извѣстни души, съ които сте свързани. Съ вашето съмнѣние, по нѣкой пѫть вие косвено въздѣйствувате и на Христовото тѣло, понеже сте удове на това тѣло. И Павелъ казва на едно мѣсто тъй: „На мѫки съмъ азъ още, докато се образува у менъ Христосъ“. Какъ ще се образува Христосъ? — Докато Любовьта вземе надмощие, понеже Любовьта е първиятъ Божественъ образъ. Щомъ Любовьта вземе надмощие, тя остава като единъ господствуващъ законъ надъ васъ, и всѣко съмнѣние ще се изхвърли навънъ. Щомъ дойде Любовьта, идва и свѣтлината, и тогава ние познаваме нѣщата тъй, както сѫ. Като ученици на школата, ще знаете, че въ която школа и да влѣзете, принципитѣ сѫ едни и сѫщи. Въ черната школа, въ черното братство ако влѣзете, тамъ пакъ не търпятъ съмнѣние. Вие нѣма да се съмнѣвате въ вашата кауза. Въ черното братство искатъ, като правишъ зло, да мислишъ, че то е необходимо, че то е доброто въ дадения случай. Ти нѣма да се съмнѣвашъ върху принципитѣ. Тѣ казватъ: „Ти трѣбва да вѣрвашъ и да не се съмнѣвашъ“. Щомъ се усъмнишъ, тѣ веднага те хващатъ и ти налагатъ най голѣмото наказание, ще оковатъ ума и сърцето ти въ вериги, докато се примиришъ. Въ Бѣлото Братство като се усъмнишъ, нѣма да те изключатъ, но ще те извадятъ навънъ, да понесешъ послѣдствията на своитѣ съмнѣния. Въ всичкитѣ спиритически сеанси сѫ провѣрили този фактъ. Дойде на сеанситѣ една душа, която е излѣзла отъ черното братство и като каже нѣкоя истина, уплаши се и казва; „Идватъ, ще ме затворятъ сега“. Издала е нѣкоя истина. Слѣдователно, не мислете, че въ свѣта, въ който живѣете, можете да бѫдете свободни. Не! Този свѣтъ, дѣто живѣемъ е свѣтъ на борби, такива прѣплитания ставатъ, че вие не можете да бѫдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бѫдете самостоятелни въ вашата мисъль. Не, вие се лъжете. Борбата е отъ толкова векове, отъ толкова хиляди години, и вие можете да бѫдете подъ хиляди прѣплитания. За васъ е важно само да знаете, кои влияния да използувате. Тукъ е вашето спасение. Или казано на християнски езикъ, за васъ е важно да познаете въ дадения случай, една мисъль на вашия Учитель ли е или не, на Христа ли принадлежи или не. Тази сутринь азъ ви казахъ, че задъ всѣко явление седи една разумна сила. Ако искате да използувате каквато и да е сила въ природата, въ окултната наука на Бѣлото Братство, трѣбва да имате разрѣшение, дали да употрѣбите тази сила или не. Може да я употрѣбите, но непрѣменно трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разрѣшение. Сега, азъ ви говоря върху този въпросъ и той трѣбва да се разрѣши между васъ. Знаете ли защо? Ако въ школата се допусне една мисъль противна на другитѣ веднага отвънъ, отъ противоположния лагеръ ще дойде едно течение, на което мнозина отъ васъ ще станатъ жертва. Коя бѣше причината, че Христосъ стана жертва? — Юда, който внесе отвѫтрѣ отрицателни идеи. Отвѫтрѣ стана прѣдаването. Защо трѣбваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го прѣдаде той. Не можеше ли другъ нѣкой да прѣдаде Христа? Прѣдаването на Христа бѣше единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Крѣпостьта се прѣдаде отвѫтрѣ. Слѣдователно, въ школата, въ която ние живѣемъ, трѣбва да има единство въ принципитѣ. И тия принципи не сѫ наложени, азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти. Туй е по свобода. Знайте че ако вие злоупотрѣбите съ тази свобода, вие ще злоупотрѣбите спрѣмо вашата душа. Туй, за което ние сега работимъ е за Бога. То не е нито за менъ, нито за васъ, нито за България. Ние работимъ за една Божествена кауза. Ние имаме единъ планъ, за който сме дошли на земята и казваме: вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т. н. Дава ви се една задача, която, дали ще свършите или не, дали ще приемете или не, то е другъ въпросъ, но това е една зададена задача, за която, като се върнете назадъ ще ви питатъ: защо не изпълнихте задачата? Въ тази задача, азъ съмъ казвалъ, ще имаме всичкото съдѣйствие на невидимия свѣтъ, на видимия свѣтъ. Азъ сега желая между васъ да се създадътъ по меки отношения. Знаете ли по какъвъ начинъ? Запримѣръ, вие не можете да търпите нѣкой братъ, нали? Азъ ще ви дамъ единъ начинъ какъ да търпите този братъ. Азъ не ви сѫдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои сѫ причинитѣ за това. Стечение на обстоятелствата е че и двамата сте положителни и двамата сте съ излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намѣритѣ единъ братъ, когото той обича, и ще му кажете: Моля, запознай ме съ този братъ. Той ще ви запознае съ него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо съ него нѣма да имате съобщения. Направете опитъ. Нека тия братя и сестри, които иматъ антагонизъмъ помежду си си дадатъ тайно кандидатурата. Ще направимъ единъ опитъ, да видимъ до колко е сполучливъ. Ще туримъ една срѣда, втора срѣда, да видимъ тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодѣйствие трѣбва да се прѣкарватъ прѣзъ тия благотворни срѣди, за да се породи една вѫтрѣшна хармония. Има и другъ начинъ, той е духовенъ начинъ, за да можешъ да търпишъ брата си. Той е слѣдующиятъ: ще се обърнешъ къмъ Христа и ще кажешъ: Господи, заради тебе, застани сега между менъ и моятъ братъ, прѣвърни неговото и моето сърце, да се опознаемъ. Този е най-добриятъ методъ. Само така ще се обърнатъ сърцата ви, душитѣ ви ще просвѣтнатъ, става ви леко и вие се поляризирате. Единиятъ става положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Веднага почвате да се измѣняте, и между васъ се поражда почитъ и уважение. Въ какво седи почитьта? Ето, азъ ще ви моля едно нѣщо. То е слѣдующето: понеже желанието на всѣки ученикъ въ школата е, той да бѫде изслушванъ, когато говори, то щомъ двама измежду васъ водите разговоръ, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влѣзете въ думитѣ и да се разберете. Туй е едно отъ условията за почитъ. Изкаже ли се единиятъ и бѫде внимателно изслушанъ, то като говори вториятъ, първиятъ ще има желание да го слуша. Прѣкѫснешъ ли го и казвашь: чакай азъ — у него се явява едно подпушване. И той „чакай азъ“, и ти „чакай азъ“, чакай, чакай, излѣзе едно „пфиу“. Ще стане само на „чакай“. Трѣбва да бѫдете много внимателни помежду си! Говорите ли на нѣкой братъ, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срамъ да ви каже. Тогава у васъ пъкъ се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: братко, другъ пѫть ще продължимъ разговора, ще извините, че може би говорихъ повече, отколкото трѣбваше. Въ училището непрѣменно трѣбва да се отнасяте вѣжливо помежду си, ако искате да бѫдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на голѣми мѫчнотии, които ще ви наведатъ на голѣми неприятности въ живота. Азъ съмъ казалъ много пѫти на годишнитѣ събрания, че това ще направимъ, онова ще направимъ, но трѣбва да пристѫпимъ къмъ единъ опитъ. По нѣкой пѫть, като погледна лицата ви, хваща ме една тѫга. Знаете ли защо? Лицата ви сѫ тъй омърлушени, като че казватъ: то нашето се свърши, насъ нѣма да ни бѫде. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте подъ закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисъль да ви казва, че отъ васъ нищо нѣма да стане, при васъ седи другъ единъ великъ законъ, вие сте при единъ вѫзелъ на най-голѣмитѣ възможности, и отъ черната ложа искатъ да ви отнематъ възможностьта, да ви отвлѣкатъ вниманието. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ ми разказваше: „Идва ми една мисъль, зная, че не е моя, но ми подшушва: излѣзъ отъ това братство, не ти е тукъ мѣстото“. А, казвамъ, тѣ знаятъ, че тъкмо сега трѣбва да си тукъ, Тѣ ти казватъ да излѣзешъ, че като изгубишъ условията, пакъ да влѣзешъ. Не, не, ще седишъ вѫтрѣ и ще чакашъ, Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия Учитель въ живота? Сега, между по-младитѣ, и по-старитѣ ученици, азъ искамъ да се установятъ едни правилни отношения. Има философски работи, които азъ съмъ зачекналъ, нѣкои отъ младитѣ слѣдъ 4 — 5 години ще бѫдатъ въ състояние да ги разбератъ. Нѣкои отъ по-старитѣ ученици, като мислятъ, че знаятъ, че разбиратъ великия законъ, тѣ сѫ на друга опасность. Ще започнемъ отъ А, В, това да го знаете. Не считайте, туй за докачение. Всички отъ А, В! Въ Бѣлата школа е тъй, Нѣкой може да е свършилъ три факултета, нищо отъ това — ще почне отъ божественото А, В — и бързо ще прогресира. Ще започнете основно, и нѣма да пропущате нищо Всичко въ вашето съзнание ще бѫде тъй, че да не става никакво пропукване. Ще кажете: Учительтъ ни връща къмъ А, В. Не, не ви връщамъ, азъ ви тикамъ напрѣдъ. Знаете ли какво нѣщо е Божественото А, В? Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ тази, да придобиешъ съзнанието, че Богъ е съ тебе! Да знаешъ, че като седишъ на бойното поле, Той ти казва: „Стой, не бой се!“ Изпитва те Господъ. Господъ казва: „Стой!“ Гранатитѣ падатъ прѣдъ тебе 4 — 5 — 10 м. — ще стоишъ, нѣма да те поврѣдятъ. Около тебе навсѣкѫдѣ редъ гранати падатъ, но ти ще седишъ и ще чувашъ Божия гласъ: „Не бой се!“ Да не бѣгашъ! Слѣдъ туй ще ти каже: „Прѣмести се на 100 крачки!“ Веднага ще се прѣместишъ. Ще ти каже: „Стой тукъ!“ Веднага започва другото обстрѣлване. Пакъ ти казва: „Прѣмести се на още 100 крачки!“ Пакъ обстрѣлване, но отъ тебе нѣма да падне нито единъ косъмъ. Ще опиташъ единъ великъ законъ. Питамъ слѣдъ като те прѣкара Господъ прѣзъ бойното поле, минешъ презъ тия шрапнели и останешъ здравъ, въ тебе нѣма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можешъ да разчиташъ? — Ще се зароди туй съзнание. Втори опитъ. Ще прострятъ единъ тънъкъ конецъ отъ макара, който само отъ тяжестьта на ½ клгр. може да се скѫса, и ще ти кажа: „Мини прѣзъ този конецъ!“ Ти ще минешъ безъ да се скѫса той. Ще минешъ единъ пѫть, ще минешъ два пѫти, три пѫти, ще се хоскашъ на конеца, и той нѣма да се скѫса. Десеть пѫти ще минешъ прѣзъ конеца. Питамъ: слѣдъ като направишъ този опитъ, нѣма ли у тебе да се засили вѣрата, че има нѣщо въ свѣта, което въ най слабитѣ случаи въ живота ни подържа? Трети опитъ Господъ ще те прѣкара да минешъ прѣзъ всичкитѣ твои неприятели, всички те вардятъ съ пушка, всички се ококорили, и ти казватъ: „Не можешъ да минешъ отъ тукъ“. Ще минешъ единъ пѫть, два пѫти, и никой нѣма да те види. Питамъ: нѣма ли у тебе да се зароди вѣра, че има сила, която те пази? — Ще се зароди. Туй е положителна вѣра, положително знание. Нѣма да се съмнѣвашъ, ще минешъ, а като ти каже. „Спри!“ ще спрешъ и ще опиташъ че въ думитѣ Му нѣма никакво изключение. Ще знаешъ, че ти си свързанъ съ Онзи, Който рѫководи сѫдбинитѣ. И отъ главата ти нѣма да падне нито единъ косъмъ. Азъ бихъ желалъ, като ви каже: „Направете това“, и вие да го направите. А сега, често опитътъ излиза несполучливъ, защото, когато Господъ ти говори, ти не слушашъ, а послѣ се зароди желание да изпълнишъ волята Му, но Той казва: „Сега ще чакашъ“. Знаете ли какво е туй говорене? Азъ ще ви говоря нѣкой пѫть за него. Нѣкои казватъ: Духътъ ми говори Въ Цариградъ, на единъ осиромашелъ евангелистъ проговорилъ Духътъ и му казва: „Ще отидешъ при единъ отъ мисионеритѣ, ще му поискашъ 3,000 лв., и той ще ти даде“. Отива при единъ мисионеръ и му казва., Духътъ ми, каза, че ще ми дадешъ 3,000 лв.“ — Криво си дошълъ до мене, напразно ти е говорилъ, защото, ако ти беше казалъ така, азъ щѣхъ да имамъ 3,000 лв., а въ сѫщность нѣмамъ такива. Връща се той дома си, почесва се, поседѣлъ малко, отива при другъ мисионеръ и нему казва сѫщото, но той му отговаря: „Не, азъ нѣмамъ пари, ти не си разбралъ“. Най послѣ, като излиза отъ тамъ обезсърченъ, срѣща го единъ ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърдченъ?“ — Остави се, Духътъ ми говори да отида при единъ отъ мисионеритѣ да ми даде 3,000 лв., но не мога да разбера при кого да отида. „А, напразно си отишълъ при мисионеритѣ, азъ съмъ този човѣкъ, ела, азъ ще ти дамъ“ — изважда 3,000 лв. и му ги дава. Азъ съмъ човѣкътъ, за когото ти е казано, не сѫ тѣ. Ние мислимъ, че онзи, който трѣбва да ни помогне, трѣбва да е отъ нашето вѣрую. Туй не е право схващане. Единъ ходжа срѣщашъ и виждашъ, че той е човѣкътъ, който може да ти помогне. Та, ние, трѣбва да различаваме Божественото отъ човѣшкото. Има начини, на различаване Божественото не говори отъ горѣ, отъ главата ти. Нѣкой пѫть казвате, че Духътъ ви говори, а усѣщате едно стѣгане при слѣпитѣ очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на кривъ пѫть, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане“, но ти усѣщашъ едно стѣгане. Нищо нѣма да стане. Не вѣрвайте, вие сте на изкушение. Докторъ Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ Бургазъ ще ти разправяме голѣми работи“, щѣло да вали дъждъ отъ жаби. Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове. Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. Кажешъ ти „азъ искамъ пари“, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка“. Но като му говорятъ духоветѣ, широко отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ. „Да помогнешъ на това момче“. Викна го той въ кѫщи, цѣль мѣсецъ го храни прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче“. Този, на когото стана гарантъ изяде паритѣ. „Е, нѣма нищо“, казва: „духоветѣ тъй казаха, ще го търпимъ“. Дойде онзи книжарь, който му давалъ книги, казва му: „Или да платишъ, или да се закълнешъ“. Щомъ духоветѣ казватъ ще, платя, нѣма да се кълна. Азъ харесвахъ тази чърта у него, че има голѣма вѣра. „А“, казваше той, „духоветѣ не могатъ да лъжатъ, будала съмъ азъ, че не съмъ ги разбралъ право“. Той не казваше „тъй рекълъ Господъ“, Но — „тъй рекли духоветѣ“. Блажени вѣрующитѣ! Азъ бихъ желалъ всички да имате тази детинска вѣра. Той бѣше отличенъ човѣкъ, въ всѣко отношение, разсѫждаваше философски, но дойдеше ли до духоветѣ, казваше: „Тукъ разсъждения нѣма. На насъ говорятъ по висши сѫщества, азъ съмъ ученикъ и ще изпълня всичко“. Щомъ нѣма духове, той казваше: „Азъ съмъ лѣкарь“, и тогава самъ, по своитѣ медицински познания прѣдписваше лѣкове. Щомъ дойдатъ духоветѣ, пита ги: какво да се даде на болния? Намагнитисана вода. „Слушай“, казва на болния, „има една медицина по висока отъ нашата, тя е медицината на духоветѣ. Като пиешъ намагнитисана вода ще оздравѣешъ. И дѣйствително, той лѣкуваше добрѣ. Дойде нѣкой боленъ при него, даде му намагнитисана вода, и слѣдъ единъ мѣсецъ оздравѣва. Той казваше: „Трѣбва да знаете, че когато духоветѣ намагнитизиратъ водата, всичкитѣ болести се лѣкуватъ“. Той лѣкуваше по два начина. Всѣкога запитваше духоветѣ: какъ да лѣкувамъ, по научно медицински начинъ или чрѣзъ намагнитисване? Ако му се кажеше, че трѣбва да лѣкува по медицински начинъ, той даваше хапове, доста вещъ медикъ бѣше, но щомъ му казваха да лѣкува по начина на духоветѣ, веднага даваше магнитическа вода, безъ никакви хапове. И казваше: „Тази магнитическа вода е хиляди пѫти по-силна отъ нашитѣ лѣкарства“. Слѣдователно, съмнѣнието се заражда още отъ неразбиране на нѣщата. Съмнѣнието ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влѣзете въ примката му. „Всичко изпитвайте“ казва Писанието, „доброто дръжте“. Само така ще добиете сила за постигане на желанията си. Но, за успѣха въ науката е потрѣбно сила въ мозъка. За успѣха въ всѣко едно искуство, за успѣха въ каква и да е область на живота се изисква сѫщо сила. Вие, ученицитѣ въ тази школа, напразно харчите излишна енергия. Запримѣръ, ученицитѣ, съ речено — казано, харчатъ грамадна енергия. Туй е демагнитизиране. Щомъ одумвашъ единъ човѣкъ, ти му правишъ услуга. Ти се свързвашъ съ него и се демагнитизирвашъ. Защо? Защото когато говоришъ за него, законътъ те свързва. Когато обичашъ, и когато одумвашъ, законътъ те свързва. Та, като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате, колкото искате, то е за васъ, за мене е безразлично. Азъ зная, че нѣма да се откажете поне въ най минималната степень, то е пакъ полза. Да кажемъ, че днесъ можешъ да одумашъ десеть души постарай се утре да одумашъ само едного. И азъ забѣлѣзвамъ, често правя опити, отивамъ въ нѣкоя кѫща, и опитвамъ, дали тамъ хората одумватъ или не. Има единъ законъ на противодѣйствие. Едва седна, почне нѣщо да ме шишка да ми казва: Кажи де, кажи де. Първото нѣщо: ще се въздържашъ. Има нѣща, които трѣбва да казваме, но има нѣща, които не трѣбва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди въ слѣдующето: Направете опитъ! Седнете за ½ часъ тихо и спокойно и си кажете; Нѣма да мръдна. Веднага почва щипене отъ тукъ — отъ тамъ. Не правите ли никакво обѣщание, нищо нѣма да ви щипи. Дадете ли обѣщание да сте спокойни за ½ часъ или 20 минути и седнете на столъ, всичкитѣ щипения ще дойдатъ. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути врѣме ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате съ тѣхъ ще изброитѣ колко щипения сѫ били. Туй щипене е на физическото поле. Ако успѣете да не му се подадете, то ще влѣзе въ вашето астрално, тѣло, и ще ви подшушне: кажи, кажи онова, което ти казаха. Туй подшушване ще бѫде нито въ кленъ, нито въ рѫкавъ. При съмнѣнията се явява и нѣщо друго. Ние направимъ една погрѣшка и търсимъ причината извънъ себе си, казваме: азъ я направихъ, защото тъй и тъй бѣше. Не, ти просто ще констатирашъ една тоя погрѣшка и ще кажешъ: азъ, въ дадения случай, имахъ слаба воля, не устояхъ. Сърцето ми не устоя, умътъ ми не можа да схване нѣщата. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрѣшка, защото нѣма да се мине много врѣме, ще дойде и втора погрѣшка. За нея трѣбва да бѫдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пакъ се помолете. Молете се за всѣка една грѣшка. Цѣль день ще водишъ борба, 99 сражения ще имашъ и като направишъ 99 сражения ще кажешъ: победата е моя. Но, 99 пѫти трѣбва да се молишъ, да се свържешъ съ Бога. Знаете ли какво нѣщо е да се свържешъ съ Бога? За това нѣщо се изисква постоянство отъ ученика. Ученикътъ трѣбва да бѫде като ахтапода — ти пущашъ, той не пуща. Сега, нѣкои отъ васъ искатъ да влѣзатъ като ученици, но като прѣтърпите 10 несполуки вие сте готови да се усъмните. Даже и вънка въ свѣта да сте, вие ще имате сѫщитѣ изпити. Нима Стамболийски нѣмаше изпити? Нима неговитѣ рѫководители не му подшушнаха: напусни властьта! Колко пѫти му подшушнаха: но той не слушаше. Той се самозабрави въ властьта, мислеше, че е силенъ, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята сѫ слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате прѣдъ най голѣмата опасность, Туй да го имате като законъ. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голѣмото Божие благоволение. Затуй въ Писанието се казва: „Господъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи“. Провѣрявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървѣлъ по пѫтя на Христа, ако въ своето управление не би допусналъ нито една капка кръвь, нѣмаше да има никакво отклонение, и неговиятъ животъ нѣмаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвамъ, въ школата: допущатъ се тия нѣща, обаче не трѣбваше да го убиватъ, защото българитѣ се свързватъ съ него и за въ бѫдаще ще изплащатъ. Тѣ нѣмаха право да го сѫдятъ. Ако бѣха просвѣтени, трѣбваше да оставятъ да го сѫди невидимия свѣтъ, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне къмъ Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля“. А при това разрѣшение на въпроса, което дадоха българитѣ, отъ чисто окултно гледище, той влиза сега въ невидимия свѣтъ, и тамъ може да направи сума пакости, до като дойде въ съзнание. Сега, вие може да имате и други изкушения, такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всѣки може да попадне въ тѣхъ, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се въ Писанието: „Отмъщението е мое“, Вие ще живѣете безъ отмъщения! Свѣтътъ може да живѣе по свои закони, тѣ иматъ право да постѫпватъ тъй, но ние ще постѫпваме споредъ нашия законъ. Нашиятъ законъ е законътъ на Любовьта, ние трѣбва да вървимъ по този законъ и ще имаме Божието благословение. Ако вървимъ по Божия законъ, нито единъ косъмъ нѣма да падне отъ главата ни. Защо? — Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи въ свѣта седятъ въ рѫката на Господа. Той управлява всички хора сега. И тъй, до сега въ школата трѣбваше да воюваме съ редъ съмнѣния. Послѣ, друго нѣщо трѣбва да знаете и да го спазвате. Азъ не мога да говоря, когато вие искате, или когато азъ искамъ. Това е по човѣшки. Азъ искамъ да спазвамъ онзи Божественъ законъ, споредъ който мога да ви говоря въ най благоприятни случаи, тогава когато отъ Божествения свѣтъ искатъ да ви предамъ една Истина, която да ви ползува, защото, ако въ вашитѣ умове и сърца не е този Божественъ Духъ, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползува то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли свѣтлина, за да се ползувате, тогава говореното нѣма да има смисъль. Туй е Божествено. Щомъ нѣма този Божественъ Духъ да ви говори, сѣмето е паднало на лоша почва. Не само азъ, но и вие трѣбва да спазвате този законъ. По нѣкой пѫть вие ме виждате не такъвъ, какъвто искате да бѫда. Защо? Вие още не разбирате какво нѣщо е отговорность въ свѣта. Да кажемъ, имате отговорность за нѣща, които сѫ важни, и въ единъ даденъ моментъ се рѣшава една такава важна сѫдба въ свѣта, дѣто азъ трѣбва да внимавамъ, а вие се занимавате съ посторонни въпроси. Има врѣме за философскитѣ въпроси въ свѣта. Та и вие, като ученици въ школата, всѣки си има свои задължения. Казвамъ ви: втори пѫть когато влѣзете въ този салонъ, седнете тихо и спокойно на единъ столъ, споредъ това, гдѣто е влѣчението ви. Всѣки да седне тамъ, гдѣто теченията сѫ най-благоприятни за него. Нека се намѣсти всѣки кѫдѣто иска, за да видимъ какъ ще излѣзе работата. Е, тогава, стенографитѣ кѫдѣ ще бѫдатъ? — Стенографитѣ ще си прѣместятъ и мѣстата и маситѣ, кѫдѣто искатъ. И тѣ могатъ да се мѣстятъ. Азъ искамъ всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използувате закона. По този начинъ ще се избавяте отъ много неприятности. Тия 10 години, които сега минавате, ще трѣбва да се калите, да бѫдете силни, защото слѣдъ тия 10 години ще има единъ такъвъ великъ изпитъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Вие ще трѣбва да бѫдете герои. Този изпитъ ще бѫде не само за васъ, но и за цѣлия свѣтъ. Вие трѣбва да бѫдете герои, да посрещнете този моментъ. Ще има едно такова силно проявление на духовния свѣтъ, такова мощно сътресение по цѣлия свѣтъ, и вънъ и вѫтрѣ, че всички глави ще узрѣятъ. Даже и най-заспалитѣ хора ще се пробудятъ. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече въ края на тази епоха и всички ще минете прѣзъ 35 000,000° топлина. Разбирате ли? Този токъ ще прѣмине прѣзъ този свѣтъ, и той ще бѫде прѣчистенъ. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на свѣта. Ще мълчите, то е за васъ. На свѣта може да кажете: ние знаемъ нѣщо много хубаво, което ще се случи слѣдъ 10 години. Ами че хубаво е, какъ не! Свѣтлина ще дойде! Затуй именно сега ние въ школата искаме да ви калимъ, геройски да посрещнете нѣщата и да се ползувате отъ тѣхъ. Нѣма да казвате: ще умремъ. Не, ще минете отъ едно съзнание въ друго и пакъ ще се срещнемъ. И тукъ, и тамъ пакъ ще се срещнемъ. Не мислете, че втори пѫть като дойдете на земята, пакъ ще се трудите да ме намѣрите. Не, и тукъ на земята, и тамъ горѣ въ духовния свѣтъ, свѣтътъ е единъ. Горѣ и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: добрѣ издържахте изпита си, радвамъ се, туй е хубаво. Азъ желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпитъ. Ако не е така, азъ не бихъ си отворилъ устата да ви говоря и да ви казвамъ, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малкитѣ спънки, които ще дойдатъ, тѣ сѫ като тия щипения, не ги считайте за нѣщо голѣмо. А това, речено-казано, това сѫ малки закачки. Ще вървитѣ напрѣдъ. Въ тия 10 години вие трѣбва да научите нѣщо. Въ Бѣлото Братство не трѣбва да бѫдемъ слаби. Ние ще воюваме. Какъ? Ако вие бѣхте готови ученици, щѣхме да прѣкараме една електрическа вълна отъ нѣколко милиона волта и съ нея да нагорещимъ всички пушки и топове на неприятеля. Какво ще правятъ тѣ слѣдъ това, какъ ще воюватъ? Ще отстѫпятъ настрана, и ние ще бѫдемъ свободни. Ще нагорещимъ всички камъни по пѫтищата. Какъ ще минатъ? Ще нагорещимъ всички земни течения, че като минатъ, краката имъ ще се спънатъ. Кого ще гонятъ? никого нѣма да гонятъ. Тъй ще бѫде, като дойде Бѣлото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Бѣлитѣ Братя ще пуснатъ такава артилерия, каквато свѣтътъ не е виждалъ. Ще пуснатъ тия подземни токове, та всички хора да познаятъ, че има единъ Великъ Законъ, на който всички сѫщества трѣбва да се подчинятъ. Нѣма да остане човѣкъ, който да не каже: Господи, да бѫде твоята воля! Ние сме хора неразбрани, ние до сега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататъкъ трѣбва да бѫдемъ честни и справедливи. Такова желание трѣбва да се зароди у всички хора, у жени и мѫже, у млади и стари, у професори и всички на единъ гласъ така ще викатъ. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. На всѣкѫдѣ трѣбва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултнитѣ братства въ Индия, и въ Англия навсѣкѫдѣ сега се обединяватъ. Туй обединение става вече въ духовния свѣтъ, а за тази физическа връзка, тѣ ще почнатъ да пращатъ свои депутации да се опознаятъ. Опознаването сега ще става бързо. Дойде единъ братъ отъ Чехия и разказва, че тамъ се интересуватъ за окултнитѣ братя въ България. Запитватъ какво е нашето вѣрую. И отъ Америка вече се интересуватъ. Единъ нашъ братъ ми разправя, че намѣрилъ тамъ братя. Азъ му казвахъ: като отидешъ въ Америка и тамъ ще намеришъ братя, а той ми пише, че не ги е намѣрилъ още и ме пита кѫдѣ сѫ. Но сега ми пише вече, че ги намѣрилъ, какъ ги намѣрилъ, какво е тѣхното мото и т. н. Тѣ му казватъ тъй: „Ние държимъ запалени нашитѣ факли на пѫтя, по който ще минатъ нашитѣ братя, за да може да ни видятъ и дойдатъ при насъ“. Слѣдователно, Бѣли Братя има навсѣкѫдѣ, но ще ги търсите. Ще ги намѣрите, ще се запознаете съ тѣхъ, но трѣбва да бѫдете добри, примѣрни ученици, да изправите живота си, да провѣрите, да опитате всичко. Азъ искамъ да опитате всичко туй, което ви говоря и да кажете: всичко туй което нашиятъ Учитель говори е вѣрно. Искамъ да се увѣрите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се увѣрите въ истинностьта на думитѣ ми, да кажете: Учительтъ е билъ нѣщо по-хубаво, отколкото въ постскриптума. Сега разбираме вѫтрѣшния, скрития смисъль на живота и можемъ вече да започнемъ една нова работа. Само по този начинъ ще се осмисли вашия животъ. И въ душата на млади и стари нѣщо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите отъ изблика на сърцето си, ще бѫдете радостни и весели и ще кажете: минахме прѣзъ най-голѣмитѣ страдания, но най послѣ добихме това, което търсихме. Сега ще работимъ за Господа. Не само тогава, но и сега ще работимъ за Господа. Азъ ви казвамъ: ще дойдатъ съмнѣнията, но чрѣзъ вѣра трѣбва да побѣдимъ! Азъ трѣбва да ви запозная съ Бѣлото Братство. Вие още не го познавате. Искамъ всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Въ себе си тъй ще кажете: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава: И на другитѣ сѫщото ще казвате: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Бѫдете смѣли въ себе си, и ще видите дали ще пострадате или не. Пъкъ на външния свѣтъ може да казвате, че сте окултисти. Теософитѣ казватъ: „Ние сме ученици на Бѣлата Ложа“. Кое е по сѫществено, Бѣлата Ложа или Бѣлото Братство? „Бѣлото Братство“, това е първото име, но то има по свещено име, което сега не смѣя да го произнеса. Дръжте туй име въ себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасятъ. Кѫдѣ е туй Братство? Ще ви кажемъ кѫдѣ е. Църквата казва: „Вие сте еретици“. Не, ние сме членове на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Ако Христосъ е глава на църквата, и ние сме ученици на тази глава, значи имаме една глава, нѣма какво да ни злословитѣ, нѣма какво да ни гоните. Този, който е ваша глава, Той е и наша глава. — Слѣдователно, една обща глава имаме. Вие наричате Христа глава на църквата, а ние — глава на Всемирното Бѣло Братство. Кое е по ефикасна дума? Всемирното Бѣло Братство е по-ефикасна дума. Защото думата „братя“ означава живи сѫщества, а „църквата“ подразбира хора на съдържанието И едното и другото сѫ важни. Тогава ще имате прѣдъ видъ слѣдното въ Всемирното Бѣло Братство употрѣбяватъ три метода за работа. Единиятъ методъ е методътъ на Любовьта, по който методъ Христосъ сега работи. Вториятъ методъ е методътъ на Мѫдростьта, а третиятъ методъ е методътъ на Истината. Това сѫ три метода, три школи, които Бѣлото Братство употрѣбява едноврѣменно. Слѣдователно, ние боравимъ и съ Любовьта, и съ Мѫдростьта, и съ Истината едноврѣменно. Християнитѣ боравятъ само съ Любовьта, теософитѣ — съ Мѫдростьта, а йогитѣ употрѣбяватъ Истината за услуга на волята въ нейното физическо проявление. И тъй, въ Бѣлото Братство изучаването на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ методи за работа, за да се образуватъ онѣзи духовни връзки за служене на Бога. Казва Христосъ: „Търсете Царството Божие въ Неговото проявление, и всичко друго ще се приложи“. Тази е идеята. Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и азъ ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ. Бѣлитѣ Братя сѫ служители на Бога, тѣ сѫ ангелитѣ. Това е, което се подразбира въ стиха: И азъ ще се отрека отъ него не прѣдъ Бога, но прѣдъ тия братя. Вие трѣбва да казвате ние се готвимъ за ученици, да влѣземъ въ туй Всемирно Бѣло Братство, на което Христосъ е глава, и въ стремлението си нѣма да отстѫпимъ нито една крачка, нѣма да се отречемъ отъ принципитѣ Любовь, Мѫдрость и Истина. Само така ще станемъ Негови членове. Станемъ ли Негови членове, и ще започнемъ истинския животъ. Азъ ще се спра нѣкой пѫть да ви поговоря върху Бѣлото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете съ законитѣ на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъжъ. Ако бѣхте готови, трѣбваше да ви приведемъ между тия Бѣли Братя, да ги видите, но тѣ не пущатъ когото и да е. Разбирате ли? Та, сега нѣма да се обезсърчавате. Имате една велика задача, и не трѣбва да напуснете живота си. Азъ съмъ билъ толкова снизходителенъ, толкова внимателенъ, никога не съмъ изисквалъ да напуснете жена си и дѣцата си. Но, единъ день ще кажа нѣкому да напусне жена си, дѣцата си. Сега се приготовлявате. Но кога? Когато ми се каже отгорѣ. Каже се нѣкому да напусне жена си. „Какво ще правя?“ Ще идешъ да извършишъ такава и такава задача. Че щѣли да станатъ раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отдѣлишъ самъ и, ще отидешъ въ Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мѫжътъ и жената поотдѣлно, но, като дойде този моментъ, трѣбва да бѫдете готови да изпълните една заповѣдь. Ако дойде този важенъ моментъ и се даде тази заповѣдь, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже Поколебаете ли се, вие се спъвате. Запримѣръ, на нѣкой ученикъ азъ заповѣдвамъ да си извади единъ билетъ и да отиде въ Америка. Дава му се единъ затворенъ пликъ, и макаръ, че не знае езика, казва му се: „Ще отидешъ!“ Нѣма по велико нѣщо отъ това! Какъ, на Иоана, запримѣръ, Господъ каза: „Иди въ Ниневия да проповѣдвашъ!“ Можа ли да избѣга? Отиде въ Испания и послѣ се върна. Казваше: „Мѫчно е да риташъ срѣщу остенъ“. Послѣ отиде въ Ниневия и много врѣме проповѣдваше тамъ. На всѣки единъ ученикъ ще се даде една задача, и въ тази задача се рѣшава неговото иницииране, да мине отъ една степень въ друга, да мине отъ единъ класъ въ другъ. Будни трѣбва да бѫдете сега, та ще учите, И тия нѣща ще дойдатъ, за нѣкои ще дойдатъ по-рано, за нѣкои по-късно, но все-таки ще дойдатъ въ живота ви. И казвамъ: да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолитѣ, които живѣха прѣди 2000 години, казваха; „Близо е деньтъ Господенъ“, а това бѣше прѣди 2000 години. Какво търпѣние имаха тѣ. И пророцитѣ, и тѣ сѫщо. А сега ние казваме: „Деньтъ Господенъ е на нашия прагъ“. Братя, първиятъ звънецъ е ударилъ, оставатъ още два! И като ударятъ послѣднитѣ два звънци, всичкитѣ царства на земята ще бѫдатъ царства на Бѣлото Братство. И ще има само едно царство на земята, царство, а не република. Царство ще има! Всичкитѣ хора тогава ще бѫдатъ царе и свещеници на Бога Тия сѫ великитѣ мисли, великитѣ идеи, които бѫдещето носи въ себе си. За сега имаме още нѣкои мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолѣемъ. Азъ ще ви кажа какви мѫчнотии сѫ тѣ. Тѣ сѫ извѣстни задачи, които трѣбва да рѣшите. Другъ пѫть ще ви кажа, какви задачи има да рѣшавате и трѣбва да ги рѣшите правилно, разбира се, всѣки човѣкъ споредъ това, което има — нѣкой повече, нѣкой по-малко. Размишление! * 30 лекция на общия окултенъ класъ (II година) 17.VI.1923 г.
  5. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКОТО ДОБРО И МАЛКОТО ЗЛО Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата “Разлика между физическитѣ и духовнитѣ чувства.” Попитали едно дѣте: “Защо грѣе слънцето?” То отговори-ло “Слънцето грѣе, защото иска да грѣе.” Попитали друго дѣте: “Защо хората кладятъ огънь?” - “Защото имъ е студено.” Попитали трето дѣте: “Защо хората и животнитѣ пиятъ вода?” - “Защото сѫ жадни.” Какъ мислите, умни ли сѫ, т.е. правилни ли сѫ тия отговори? Тѣхнитѣ отговори сѫ толкова правилни, колкото и обясненията на мнозина хора върху въпроса за чувствата. Питамъ: човѣкъ, който не е търгувалъ, може ли да направи дългъ? Човѣкъ, който не се е родилъ, може ли да ожеднѣе или да огладнѣе? - Не може разбира се. Нѣкои казватъ, че физическитѣ чувства помрачавали ума на човѣка, не, това заключение не е правилно. Помрачаване се явява тогава, когато се нарушава хармонията между физическитѣ и духовнитѣ чувства на човѣка. Слѣдователно, когато нѣкой клонъ или нѣкой коренъ на дървото се поврѣди, настава помрачаване въ това дърво. Въ нѣкои случаи коренитѣ сѫ по-устойчиви, а въ нѣкои случаи - клонищата. Често нѣкои отъ ученицитѣ, които изучаватъ живота, гледатъ на тъмната му страна, безъ обаче, да сѫ песимисти. Тѣ гледатъ мрачно на живота, безъ да сѫ песимисти и уреждатъ смѣткитѣ си много добрѣ. Другитѣ ученици сѫ оптимисти, гледатъ оптимистически на живота, а въ сѫщность сѫ песимисти. Тѣ сѫ оптимисти докато всичко имъ върви наредъ; щомъ не имъ върви, ставатъ песимисти. Естествениятъ пѫть въ природата е, щото всѣки здравъ човѣкъ да бѫде оптимистъ, а всѣки боленъ човѣкъ да бѫде песимистъ. Песимизмътъ е болезнено състояние на човѣка, то е философия на болнитѣ хора, но не и на здравитѣ. Песимизмътъ изразява състояние на почивка. Когато човѣкъ нѣма какво да работи, той става песимистъ. Когато има какво да работи, той е оптимистъ. Когато ние разглеждаме живота, трѣбва да го разгле-ждаме въ неговата сѫщина, тъй както той се проявява. Ние можемъ да проповѣдваме щедростьта, безъ да сме щедри. Можемъ да говоримъ за икономия, безъ да сме пестеливи. Можемъ да говоримъ за пестеливость, безъ да сме скѫперници. Скѫперничеството и пестеливостьта сѫ двѣ различни нѣща. По какво се различава пестеливиятъ човѣкъ отъ икономиста? -Пестеливиятъ човѣкъ се ражда пестеливъ, а икономистътъ сега придобива това качество. Страданията въ живота налагатъ на човѣка да развие въ себе си чувството на икономия. Тогава той казва: “Икономия трѣбва!” Въ природата сѫществува пестеливость, а икономията сега се изучава. Тя се проявява въ физическия свѣтъ чрѣзъ редъ ограничения на човѣка въ неговата дѣятелность. Запримѣръ, вижте какво е положението на микробата. Нейното съзнание е много ограничено въ дѣятелностьта й. Тя се движи въ единъ малъкъ крѫгъ, намира се въ дъното на гѫстата материя. Съврѣменнитѣ учени хора разглеждатъ външнитѣ форми на всички живи сѫщества, изучаватъ тѣхното размножение, като го обясняватъ съ силния стремежъ да се освободятъ отъ това състояние на ограничение, въ което се намиратъ. Тѣ мислятъ, че чрѣзъ размножение ще подобрятъ своята еволюция. По-висшитѣ сили използуватъ тѣхното бързо размножаване. Духътъ въ човѣка, като по-висока форма, работи въ него съзнателно и съ това той придобива по-голѣма свобода. Питамъ: ограничението на микробата отъ природата ли е дадено? Свободата на човѣка отъ природата ли е дадена? Нѣкога човѣкътъ е билъ на това положение, дѣто се намира микробата сега. Нѣма защо да съжаляваме микробитѣ, които сега се намиратъ въ тия ограничителни условия. Тѣ работятъ и единъ день ще се намѣрятъ въ по-добри условия. Ако нѣкоя микроба пита, защо се намира въ такива условия, ще й се каже, че трѣбва да работи. Ако нѣкой човѣкъ пита защо микробата се намира въ това състояние, ще му се каже, че нѣкога и той е билъ въ нейното положение, сега е достатъчно само да си припомни това - нѣма какво да му се доказва. Ама той забравилъ всичко това. Нищо, ще си го припомни. Какъ? - Като поправи живота си, всичкото негово минало ще се възстанови. Грѣхопадането въ свѣта е допринесло именно това забравяне на хубавитѣ опитности, които сме имали отъ миналото. Знаете ли какво стана въ врѣмето на грѣхопадането? - Господь накара първия човѣкъ да направи една машина съ която да спусне внимателно хората на земята. Той направи тази машина, но вѫжето й бѣше много тънко, та като спущаше хората на земята, вѫжето се скѫса и всички паднаха вѫтрѣ. Сега ангелитѣ правятъ хубаво, здраво вѫже, съ което да извадятъ хората на повърхностьта на земята. Това бѣше първиятъ опитъ на човѣка. Подобенъ опитъ за втори пѫть не му се позволи да прави. Човѣкътъ не може да направи такова тънко вѫже, каквото Богъ може да направи. Той, като видѣлъ, че Господь направилъ тънко вѫже, помислилъ си, че може да го подражава. Направилъ и той тънко вѫже, като това на Бога, но неговото се скѫсало. Човѣкъ нѣма тия знания, които Богъ има. Сега вие казвате, че Любовьта привлича. Съ какво привлича Любовьта? Тя има ли вѫже? Казвате за нѣкого: “Той има привлѣкателни очи.” Какъ може очитѣ да привличатъ човѣка? Питамъ, въ сѫщность чернитѣ очи ли привличатъ или ти се привличашъ къмъ чернитѣ очи? Нѣкои казватъ, че малкото знание е за прѣдпочитане прѣдъ голѣмото. Азъ давамъ слѣдното правило: Малкото добро е за прѣдпочитане прѣдъ малкото зло. Голѣмото добро е за прѣдпочитане прѣдъ голѣмото зло. Ако дойде голѣмото зло, малкото зло е за прѣдпочитане, защото разноскитѣ му сѫ по-малки. Още повече за прѣдпочитане е малкото добро прѣдъ малкото зло, понеже нѣма никакви разноски. Мнозина отъ васъ казватъ: “Азъ прѣдпочитамъ малкото зло прѣдъ голѣмото зло.” Да прѣдпочиташъ малкото зло, това е крачка напрѣдъ. Мѣрилото на свѣта е да се прѣдпочитатъ малкото добро и малкото зло. При малкото добро въ човѣка се проявява нѣщо хубаво. То е положителната страна на неговия животъ. Голѣмото зло и малкото зло сѫ два обратни процеса, които се намиратъ подъ нулата на живота. Малкото добро и малкото зло сѫ надъ нулата. Питамъ: ако имате въ джоба си само седемь лева, но дължите нѣкому точно толкова лева, какво трѣбва да направите? - Ще бръкнете въ джоба си, ще извадите тия седемь лева и ще ги дадете на този, комуто дължите. Ако не направите това нѣщо сами, нѣкой вашъ приятель ще го направи. Вие казвате: “Обраха ме, паритѣ ми нѣма въ джоба.” Право ли е заключението ви? - Не. Азъ казвамъ: тозъ човѣкъ не ви обра, но вие си платихте дълга. Вие имахте да давате на този човѣкъ седемь лева. Казвате: “Съ такава глупава философия не се занимавамъ.” Но вашиятъ приятель направи това вмѣсто васъ. Слѣдъ това срѣщате този човѣкъ, комуто дължите. Той ви казва: “Господине, азъ ви благодаря, че си изплатихте дълга.” Казвате: “Друг човѣкъ извади паритѣ отъ джоба ми и изплати дълга ми съ мои пари.” Има ли нѣкакво прѣстѫпление въ това? Второто положение: срѣщате другъ господинъ, който ви дължи седемь лева. Тогава сѫщиятъ вашъ приятель взима тия пари отъ вашия длъжникъ и ги туря въ кесията ви. Седемьтѣ лева сѫ вѫтрѣ вече. Какво е отношението между изваденитѣ и внесенитѣ пари? Какво ще кажете сега? - “Паритѣ ми се върнаха.” Върнаха ли се паритѣ ви? Сѫщитѣ пари ли сѫ? - Не сѫ сѫщитѣ. Слѣдователно, когато ви се случи нѣкоя малка неприятность въ живота, ще знаете, че това сѫ изваденитѣ седемь лева от джеба ви, нѣкой вашъ приятель е изплатилъ дълга ви. Казвате: “Обраха ме, туй нѣщо не трѣбваше да се случи.” Не се безпокойте, нѣкой вашъ приятель е извадилъ паритѣ ви. Когато ви дойде нѣкоя малка радость ще знаете, че сѫщиятъ вашъ приятель е срещналъ онзи, който има да ви дължи тия седемь лева, извадилъ ги е отъ неговия джобъ и ги туря въ вашата кесия. Питамъ: този приятель, който едноврѣменно изважда и внася паритѣ въ кесията ви, единъ и сѫщъ ли е? - Да, единъ и сѫщъ е той. На добритѣ ще направи добро, а на злитѣ - зло. Защо въ единия случай, когато кесията ви е празна, вие се безпокоите, а въ другия случай, когато имате пари, вие се радвате? Въ единия случай имате минусъ, а въ другия случай - плюсъ. Като разсѫждавамъ така, вие казвате: тия работи сѫ лесни, знаемъ ги ние. Казвамъ, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ въ малкитѣ работи въ живота си. Красивиятъ животъ седи въ малкитѣ постѫпки. Когато азъ чуя, че нѣкой богаташъ далъ хиляда лева помощь нѣкому, вѣстницитѣ пишатъ за него или пъкъ видя, че другъ богаташъ се наведе и завърже връзкитѣ на обущата на нѣкоя стара баба, втората постѫпка, споредъ мене е по цѣнна. Този човѣкъ е вложилъ повече енергия, отколкото първия. Даването на хиляда лева ни най-малко не означава изразходване на часть отъ нашата енергия. Тия пари сѫ влѣзли въ кесията ви и сега излизатъ. Има американски богаташи, както и нѣкои български богаташи, които всѣки день трупатъ по 20 - 30 хиляди лева, нѣкои даже и по сто хиляди въ касата си, безъ да сѫ употрѣбили нѣкакъвъ трудъ за това. Тѣ спечелили ли сѫ тия пари? Вложили ли сѫ нѣкаква енергия за придобиването имъ? - Не. Ако единъ човѣкъ завърже връзкитѣ на обущата на нѣкой старецъ, той влага извѣстна енергия въ тази услуга. Слѣдователно, малкото добро направено отъ насъ, винаги съдържа въ себе си часть отъ нашата енергия. Това малко добро крие въ себе си извѣстно благословение. Въ какво седи малкото зло? Ще ви приведа единъ примѣръ. Казвате: “Този братъ, този ученикъ е отличенъ, много добрѣ се учи, но е малко дърдорко.” Казвамъ, защо е нужно туй вмѣтнато прѣдложение, че този ученикъ е малко дърдорко? Какво зло има въ това, че този братъ е малко дърдорко? Думата “дърдорко”, която употрѣбихте по адреса на вашия братъ е малкото зло. Да се каже за нѣкого, че е малко дърдорко, това не може да го обиди, но защо да не се каже за този човѣкъ, че е способенъ, че е отличенъ, че има много хубави чърти, че не е мълчаливъ, а говори хубаво и т. н.? Като кажете, че този човѣкъ е дърдорко, вие печелите ли нѣщо? Ще го поправите ли съ това? - Нѣма да го поправите, обаче, като кажете, че той говори хубаво, съ това вие внасяте добри мисли въ себе си, изпращате една хубава вълна къмъ него и той се ползува. Че е дърдорко, това показва извѣстна енергия, той иска да говори, да я изразходва. Единъ знаменитъ проповѣдникъ, нареченъ Муди, билъ голѣмъ дърдорко. Той говорилъ въ всѣко събрание. Казвали му да прѣстане да говори, да си седне на мѣстото, но той всѣкога говорилъ. Най-напрѣдъ говорилъ несвързано, ималъ развалена граматика, размѣствалъ мѣстата на глаголитѣ, на мѣстоименията, но въпрѣки това, понеже ималъ силенъ стремежъ да говори, дотолкова се упражнилъ въ говоренето, че станалъ единъ отъ краснорѣчивитѣ проповѣдници, всички го слушали съ удоволствие. Да говоришъ повечко отколкото трѣбва, това е малкото зло за човѣка. Казвате за нѣкой човѣкъ: “Той е отличенъ, но малко шантавъ.” Значи, липсва му нѣщо. И това е едно отъ малкитѣ злини за човѣка. Ще ви задамъ другъ въпросъ: защо хората иматъ сини, черни, зелени или кестеняви очи? Все трѣбва да има нѣкаква причина за това. Ако прозорцитѣ на вашата кѫща иматъ сини стъкла ще кажете, че това е защото обичате синия цвѣтъ. Хората съ синитѣ очи сѫ опасни, пъкъ и тия съ чернитѣ очи сѫ опасни, но и ония съ кестенявитѣ очи сѫщо сѫ опасни. Значи, всички очи сѫ опасни. Ще ви кажа какъвъ е моятъ аргументъ, защо твърдя, че всички очи сѫ опасни. Като влѣзешъ при нѣкой братъ, или при нѣкоя сестра, които иматъ сини очи, тѣ виждатъ всичко чрѣзъ синия цвѣть и казватъ: “Свѣтлината, която иде отъ слънцето, е синя.” Да, синя е разбира се. Излѣзатъ вънъ пакъ казватъ: “Свѣтлината е синя;” Влѣзатъ вѫтрѣ, казватъ: “Свѣтлината е синя.” Защо е така? - Тѣхнитѣ очи сѫ сини. Слѣдователно, хората съ синитѣ очи виждатъ по единъ начинъ. Тия съ кафявитѣ очи виждатъ по другъ начинъ. Всички хора виждатъ, знаятъ и говорятъ само една седма отъ Истината. Хората, които говорятъ цѣлата Истина, трѣбва да иматъ прозрачни очи, т. е. безцвѣтни, или такъвъ цвѣтъ, който да съдържа всички цвѣтове на слънчевия лѫчъ. Тѣ официално може да иматъ сини очи, да бѫдатъ зарегистрирани къмъ хората съ сини очи, или могатъ да иматъ кестеняви или отъ другитѣ видове очи, но въ духовно отношение тѣхнитѣ очи трѣбва да иматъ такъвъ цвѣтъ, който да изразява напълно Истината. Най-послѣ, човѣкъ може да има прозрачни очи. Кога? - Когато искате да узнаете Истината. Тогава ще си туритѣ прозрачни очи и ще кажете: “Такава е свѣтлината на слънцето.” Прѣзъ нашитѣ прозрачни очи свѣтлината на слънцето не се прѣчупва. Както влиза, така излиза прѣзъ тѣхъ. Съ това ние не искаме да кажемъ, че чернитѣ очи сѫ лоши, но тѣ се нуждаятъ отъ повече свѣтлина. Ако мислите, че въ природата сѫществува само тази свѣтлина, която минава прѣзъ чернитѣ очи, вие ще изпаднете въ една погрѣшка. Нѣкой казва: “Азъ обичамъ синитѣ очи.” Защо обичате синитѣ очи? Другъ казва: “Азъ обичамъ чернитѣ очи.” Защо обичате чернитѣ очи? Този въпросъ е доста философски, затова ще оставя вие да мислите върху него, да си отговорите, защо обичате синитѣ или чернитѣ очи? При разглеждане на кой и да е въпросъ, всички трѣбва да бѫдете свободни. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички прѣдубѣждения. Ако искашъ да кажешъ, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, спри се, не казвай това. Ако искашъ да кажешъ за нѣкого най-малкото зло, пакъ се спри, не го казвай. Кажи за него малкото добро. Ти се въздръжъ, не казвай лошото за човѣка. Когато ти се въздържишъ, все ще се намѣри нѣкой, който ще го каже вмѣсто тебе. И въ такъвъ случай, по-добрѣ е другъ да го каже, отколкото ти да го кажешъ. Ако вие не дойдете до това състояние, да си въздѣйствувате сами, да се научите да владате вашия умъ, вашето сърце, нѣма да имате никакви резултати. Завладѣйте вашитѣ мисли, вашитѣ чувства въ най-малкитѣ имъ проявления! Ако вие не можете да обуздавате коня си още когато е малъкъ, то като придобие голѣми сили, той ще ви повали. Ако сте слаби да обуздавате вашитѣ най-малки подтици, какъ ще обуздавате голѣмитѣ? Слѣдователно, човѣкъ се изпитва и провѣрява при най-малкото зло, а не при голѣмото. Можете ли да обуздаете най-малкото зло, ще можете да обуздаете и голѣмото, то отпослѣ ще дойде. Разумни трѣбва да бѫдете! Азъ не съмъ за абсолютното въздържание и то само отвънъ, но човѣкъ трѣбва да се въздържа отвѫтрѣ. Запримѣръ, простудите се, хване ви кашлица и вие се въздържате да не кашляте, стѣгате се. Смѣшно е това! Не е въпросътъ да се въздържате да не кашляте, но да се научите да не се простудявате. Значи, злото у насъ показва нездравословно състояние. Вие трѣбва да придобиете здравословното състояние на вашата душа. Придобиете ли го, тогава всички негативни качества, които проявявате днесъ ще станат нормални. Казвамъ, внеси изобилно любовь въ душата на човѣка и омразата ще изчезне. Внеси вѣрата въ човѣка и безвѣрието ще изчезне. Внеси надеждата и обезсърчението ще изчезне. Като се внесатъ положителнитѣ качества въ човѣка, отрицателнитѣ ще изчезнатъ. Онзи, който иска да изучава живота, трѣбва да се занимава съ висшитѣ свѣтове и то тъй, че като помисли за нѣкой свѣтъ, да може да възприеме съотвѣтствуващи сили. Сега, нѣкои отъ васъ се боятъ отъ извѣстни отражения. Да кажемъ, че единъ медиумъ седи прѣдъ своята маса и се разговаря съ духоветѣ. Около него седятъ много хора, които образуватъ верига съ своя опрѣдѣлена мисъль. Медиумътъ възприема мислитѣ на окрѫжаващитѣ и ги възпроизвежда. Другитѣ около него казватъ: “Духътъ говори.” - Не, това не е духътъ, но медиумътъ изразява мисъльта на окрѫжаващитѣ. За да бѫде този медиумъ, свободенъ отъ тѣхното влияние, всички въ веригата трѣбва да искатъ да имъ се каже нѣщо отгорѣ. Тѣ напротивъ, всѣки отъ тѣхъ иска медиумътъ да каже това, което той мисли. И медиумътъ съобщава това, което всѣки поотдѣлно мисли. Това ни най-малко не е съобщение отъ невидимия миръ. Нѣкой казва: “Като влѣзохъ въ нашето събрание, дойде ми вдъхновение.” Не, нѣкой братъ ималъ по-възвишени мисли, които ти си възприелъ. Той казва: “Възприехъ отгорѣ една възвишена мисъль.” Казвамъ, тази мисъль бѣше посадена нѣкѫдѣ прѣди хиляди години, а прѣди сто хиляди години е дошла на земята. Какво ще кажете отгорѣ на това? Това е правилната философия на живота. Всички трѣбва да знаете, дали дадена мисъль, която прониква въ ума ви, е дошла сега или сѫществува въ васъ отъ прѣди хиляди години и вие я носите съ себе си. Когато една мисъль проникне дълбоко въ душата ви, друга свѣтлина ще дойде. Има редъ правила, по които може да се провѣри всѣка Истина. Има закони, на които не знаемъ бѫдещето. За всѣки законъ има редъ правила, чрѣзъ които той може да се провѣри. Азъ при свободно врѣме бихъ се спрѣлъ да разглеждамъ Любовьта, защото тя може да се разгледа като отдѣленъ свѣтъ. Най-първо започнете съ Любовьта! Защо? Казвамъ, ако искате да оправите материалнитѣ си работи, започнете съ Любовьта. Казвате: “Съ Любовь не става.” Безъ Любовь пъкъ съвсѣмъ ще забатачите работитѣ си. Имате ли слуга, възлюбете го, направете му едно добро и той слѣдъ десеть години ще бѫде виденъ човѣкъ, или нѣкакъвъ богатъ търговецъ, който ще има най-малко сто милиона лева. Заради Любовьта, която нѣкога сте изказали къмъ него, той ще ви услужи да се въздигнете. Ако имате другъ слуга, който е простъ, но способенъ човѣкъ, пратете го въ училището и ще видите, че единъ день той ще стане знаменитъ инженеръ и ще ви се отплати съ знанието, което е придобилъ. Тъй щото, не говорете за Любовьта, но проявете Любовьта тамъ, дѣто трѣбва. Вие трѣбва да дадете, да пожертвувате нѣщо за Любовьта. Онзи, къмъ когото проявите Любовьта, той ще има крайна нужда отъ васъ, ще чувствува празнота, обезсърчение, отчаяние. Вложите ли Любовьта си въ този човѣкъ, той всѣкога ще ви бѫде признателенъ. Ако срещнете нѣкой човѣкъ, на когото душата е пълна съ любовь, какво ще му дадете? Търсете мѣста, дѣто можете да вложите вашата любовь. Това е Божествено. Какво търси Господъ въ свѣта? Свѣтлина ли търси Той? - Не, Богъ има свѣтлина. Той търси хора, които се нуждаятъ отъ Неговата свѣтлина. Защо дойде Христосъ на земята? - Да спаси грѣшнитѣ хора. Той дойде при онѣзи, които имаха нужда отъ Него. Той вложи Любовьта си въ тѣхъ и единъ день тѣ ще се повдигнатъ. Ето първиятъ методъ, по който можемъ да проявимъ Любовьта, а не само да говоримъ за нея. Често мнозина се оплакватъ, че не сѫ много добри хора. Защо не сѫ добри хора? За да бѫде човѣкъ добъръ, дълго врѣме трѣбва да го полироватъ. Всички хора по естество сѫ грапави. Материята, отъ която сѫ направени, е грапава, затова трѣбва да се разработва. Силитѣ, които дѣйствуватъ у човѣка, сѫщо тъй не сѫ добрѣ организирани. Всички силови линии у него трѣбва да се прѣорганизиратъ; тѣлото на човѣка анатомически трѣбва да се прѣустрои. Слѣдователно, търкането, триенето е необходимо, за да се полира човѣкъ. Като започнешъ да търкашъ нѣкой човѣкъ, той казва: “Остави, тази работа не става лесно.” Слѣдъ като го огладятъ хубаво, ще му турятъ нѣкакви изпѫкналости, нѣкакви релефи. Природата туря на тия шлифовани дѣца разумъ. Тѣ ще бѫдатъ статуитѣ, по които хората ще се учатъ. Първитѣ грапавини, изпѫкналости сѫ безсмислени, а вторитѣ, които оставатъ върху завършената статуя, ставатъ смислени. Ако човѣкъ е уменъ, самъ трѣбва да се търка, да се изглажда. Това е фигура на рѣчьта, а не буквално изражение. Азъ не разбирамъ, че трѣбва да вземете единъ камъкъ и да се търкате съ него. Дойде ли ви на ума да кажете за нѣкого, че е малко дърдорко, кажете си: “Той е отличенъ братъ.” Това значи, че сте взели единъ камъкъ, съ който се полировате. Прѣкарате ли го десеть пѫти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майсторъ, който прави хубава мраморна чешма. Като погледнете тази чешма, отдалечъ лъщи тя. Вие ще кажете: “Учителю, за всичко говорете, но за полировка недѣйте ни говори!” Наистина, лошо нѣщо е да те полироватъ другитѣ хора. Кажете ли нѣщо лошо за нѣкого, вие го полировате. Кажете ли добро за нѣкого, вие себе си полировате. И тъй, най-опасното нѣщо е да полировашъ другитѣ. Полировайте сами себе си! Приложите ли полироването надъ другитѣ, ще си създадете такава беля, че десятки години не ще можете да се освободите. Никога не се опитвайте да полировате другитѣ. Вие можете да шлифовате камънитѣ, но дойде ли до хората, оставете тази работа, тя е за ангелитѣ. Тѣ иматъ право да шлифоватъ. Това изкуство още не е за хората. Когато говоря, че не трѣбва да се шлифовате, азъ разбирамъ, че това нѣщо е изключено отъ новия животъ. Докато сте още въ материалния животъ, тамъ шлифоването се допуща. Вие знаете това изкуство и го прилагате на общо основание. Въ окултната наука ние изучаваме методитѣ и начинитѣ за новия животъ. За какво ще се говори тогава? За хубавото, за красивото. Вие ще бѫдете като онзи българинъ богаташъ, който заспалъ и се прѣнесълъ въ другия свѣтъ. Като се върналъ отъ тамъ, повикалъ сина си и му казалъ: “Синко, този животъ горѣ не е такъвъ, какъвто е земниятъ животъ. Азъ видѣхъ колко много длъжници имамъ. Не искамъ да остане нито единъ. Донесете ми тефтеритѣ!” Синътъ му донася тефтеритѣ и той наклажда огънь и ги изгаря. “Никой не ми дължи повече!” - казва богатиятъ търговецъ. Това изисква отъ насъ новиятъ животъ. Не ни трѣбватъ повече тефтери! Азъ искамъ да освободя душитѣ ви отъ всички заблужде-ния и ограничения. Щомъ влѣзете въ новия животъ, ще съберете старитѣ тефтери, ще ги турите въ огъня да изгорятъ. Достатъчно ви е онова, което имате въ хамбаря. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 36-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 12.VIII.1925 г. София (Последня школна лекция от IV-та година)
  6. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУМНИ НАБЛЮДЕНИЯ Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление За следния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между физическитѣ и духовнитѣ чувства”. Изпѣйте упражнението: “Въ начало бѣ Словото”. Ще ви запитамъ: каква е разликата, споредъ васъ, между свѣтския и духовния човѣкъ? Често вие казвате за нѣкого: “Този човѣкъ е свѣтски, а онзи - духовенъ.” Коя е отличителната чърта на духовния човѣкъ? (-Духовниятъ човѣкъ се стреми съзнателно къмъ Бога.) Коя е отличителната чърта на свѣтския човѣкъ? ( -Свѣтскиятъ човѣкъ се отдалечава отъ Бога.) Така е. Духовниятъ човѣкъ се стреми къмъ центъра, а свѣтскиятъ - къмъ периферията. Тѣ се движатъ въ двѣ различни посоки. Духовниятъ и свѣтскиятъ човѣкъ живѣятъ въ единъ и сѫщъ свѣтъ, но не въ една и сѫща срѣда. Напримѣръ, рибитѣ и птицитѣ живѣятъ въ физическиятъ свѣтъ, но не въ една и сѫща срѣда. По сѫщия начинъ можемъ да кажемъ, че срѣдата, въ която живѣе свѣтскиятъ човѣкъ, е по-гѫста, а срѣдата, въ която живѣе духовниятъ човѣкъ, е по-рѣдка. Въ такъвъ случай, духовниятъ човѣкъ има по-благоприятни условия за развитие. Вслѣдствие на това, когато искате да измѣните направлението на вашия животъ, трѣбва да измѣните срѣдата, въ която живѣете. Вие не може да бѫдете съвършени, докато не прѣминавате постоянно отъ по-гѫста въ по-рѣдка срѣда и да знаете положително дали сте измѣнили вашата срѣда. Питамъ: кои сѫ сѫщественитѣ доказателства, че рибата е измѣнила своята срѣда? - Хрилѣтѣ й сѫ прѣвърнати на дробове, прѣднитѣ й перки на криле, а заднитѣ - на крака. Освѣнъ това, тя се прѣвърнала отъ студенокръвно въ топлокръвно животно. Тия сѫ външнитѣ бѣлѣзи, по които сѫдимъ, че рибата е измѣнила своята срѣда. Питамъ: какъ ще докажете, че сте станали духовни хора? Казвате: “Духовнитѣ хора се познаватъ по това, че иматъ стремежъ къмъ Бога.” И свѣтскитѣ хора иматъ стремежъ. Кой нѣма стремежъ? Ако схващате Бога като топлина и рибитѣ се нуждаятъ отъ топлина. Ако схващате Бога като свѣтлина и рибитѣ се нуждаятъ отъ свѣтлина. И въ водата има свѣтлина. Ще ви задамъ другъ въпросъ: по какво се отличава земята отъ другитѣ планети, напримѣръ отъ Венера, отъ Меркурий, отъ Марсъ, отъ Юпитеръ, отъ Сатурнъ? - По своето разстояние отъ Слънцето. Колко голѣмо е това разстояние? Ученитѣ опрѣдѣлятъ разстоянието отъ Земята до Слънцето на около 92 - 93 милиона мили. Кои сѫ причинитѣ, поради които Земята се намира на такова разстояние отъ Слънцето? Вие казвате: “Господь е наредилъ така.” Казвамъ, тия възвишени сѫщества, които сѫ взели участие въ създаването на слънчевата система, въ своитѣ изчисления сѫ имали прѣдъ видъ колко голѣмо да бѫде разстоянието между Земята и Слънцето. Ако качите една мравя на нѣкой параходъ и й дадете обяснения за устройството му, какво понятие ще си състави тя за него? Тази мравя ще започне да изчислява, каква е голѣмината и широчината на този параходъ, какви приспособления има и т. н. Моята цель, обаче не е да покажете знанията си, като тази мравя, но да разсѫждавате правилно. Казвате, че Земята се намира на разстояние 92 - 93 милиона мили отъ Слънцето. Това разстояние не е случайно. Сѫществата, които сѫ устройвали слънчевата система, сѫ поставили Земята отъ Слънцето точно на такова разстояние, че слънчевата енергия да може да въздѣйствува върху човѣка. Отъ тия наблюдения окултната наука извлича следния законъ: По-далечно стоещитѣ планети до Слънцето приематъ количествено по-малко свѣтлина, но качествено по-интензивна; по-близкостоещитѣ планети до Слънцето приематъ количествено повече свѣтлина, но качествено по-слаба. Съ това се обяснява, защо хората, които живѣятъ въ студенитѣ пояси, иматъ по-голѣма култура и мисъльта имъ работи повече, отколкото мисъльта на хора, които живѣятъ въ по-горещитѣ страни. Тѣ сѫ по-горещи, но иматъ по-малка култура. Слънчевата енергия, обаче, не спира само на Земята, но минава прѣзъ нея и продължава по-нататъкъ пѫтя си. При това, трѣбва да знаете, че не само Земята, но и всички останали планети приематъ енергия отъ Слънцето. Вие мислите, че земята, като по-близко стояща до Слънцето, приема повече енергия отъ него. Това е твърдение, както е твърдение и обратното, че Слънцето изпраща по-интензивно своята енергия къмъ по-далечнитѣ планети. Обаче и двѣтѣ твърдения се нуждаятъ отъ доказателства. Ние провѣряваме този окултенъ законъ по слѣдния начинъ. Прѣдставете си, че вие сте слуга при нѣкой господарь, който е вашето слънце. Най-първо вие имате обикновени отношения къмъ него, нѣмате никакви вѫтрѣшни връзки съ господаря си. Вие изпълнявате длъжностьта си къмъ него, като едно товарно животно. И господарьтъ отъ своя страна ви счита единъ простъ слуга, нѣма къмъ васъ приятелски, разумни отношения. Той ви казва: “Стояне, направи това, онова, иди да изорешъ нивата и т. н.” При тия отношения, той ви дава малко енергия и то физическа. Питамъ: какво количество енергия изпраща господарьтъ ви? - Единица енергия, единица въ първа степень, т. е. толкова, колкото ви е потрѣбно да отидете на нивата и я изорете. Като я изорете, вие се връщате въ дома на господаря си, дѣто се нахранвате и почивате. Щомъ свършите работата си, отношенията на господаря ви къмъ васъ се измѣнятъ, ставатъ по-специални. Той има вече особено разположение къмъ васъ. Отношенията му сега сѫ въ втора степень - 22. Като дойде при васъ, той се спира по-дълго врѣме на разговоръ, разпитва ви, какъ прѣкарахте деня, какво е положението на нивата, какъ върви орането и т. н. Сега е мекъ, внимателенъ къмъ васъ и казва: “Не се прѣсилвайте много, като работите по 4 - 5 часа на день, достатъчно е.” Слѣдъ това той увеличава и заплатата ви. Питамъ: енергията, която ви дава господарьтъ, сега сѫщата ли е като първата. Той ви дава сега повече енергия, понеже вие работите заради него двойно повече. Сега ще работите не само когато ви наблюдава, но и безъ да ви наблюдава. Като чувствувате неговата любовь къмъ васъ, вие ще имате достатъчно физическа енергия, която ще изразходвате заради него. Вънъ отъ това, вие ще свършите и друга нѣкоя работа, пакъ за господаря си. Възъ основа на сѫщия законъ, било е врѣме, когато Слънцето е изпращало на Земята по-малко физическа енергия отколкото днесъ, затова тогава не е имало условия за проявяване на единъ разуменъ животъ. Обаче, Слънцето постепенно измѣняло своитѣ отношения къмъ Земята, вслѣдствие на което върху нея започнали да се появяватъ все по-висши и по-висши организми, т. е. започнали да се създаватъ благоприятни условия за проявление на разумния животъ. Писанието казва, че Земята по-рано е била неустроена и пуста. Защо е била неустроена? Нима Слънцето тогава не е изпращало своята енергия? - Изпращало е, но тази енергия не е била достатъчна, за да се сформиратъ ония условия на Земята, които сѫ необходими за сегашния разуменъ животъ. Тъй щото, Земята днесъ е нагодена точно за сегашния животъ. Било е врѣме, когато Земята е била по-далечъ отъ Слънцето. Било е врѣме, когато мѣсечината е била по-далечъ отъ Земята. Сега нашата Земя се приближава къмъ Слънцето. Туй приближение се очъртава отъ разположението на нашия мозъкъ. Мозъцитѣ на всички разумни сѫщества не сѫ еднакво устроени. Едно врѣме хората никакъ не сѫ гледали къмъ небето, тѣ сѫ гледали все надолу къмъ земята, а къмъ небето много рѣдко сѫ се обръщали. Обаче сега и най-простиятъ човѣкъ, като се намѣри въ затруднение, се обръща нагорѣ. И свѣтскиятъ човѣкъ, за когото казвате, че не се стреми къмъ Бога, когато се намѣри въ трудно положение, обръща погледа си къмъ небето. Всички сегашни хора иматъ стремежъ къмъ Бога, но той въ първо врѣме не е оформенъ. Въ първо врѣме, като се намѣрятъ въ трудно положение, тѣ казватъ: “Олеле мамо, олеле тате, олеле бате!” Но като видятъ, че отъ никѫдѣ не иде и помощь, тѣ казватъ: “Олеле Божичко!” И обърнатъ погледа си нагорѣ къмъ небето. Отдѣ се е появилъ този стремежъ у човѣка? Той е вѫтрѣшенъ стремежъ на душата. Значи, тия неблагоприятни условия за човѣка послужиха като потикъ, да се разчупи онази кора, която създава неговитѣ мѫчнотии. Като се разчупи тази кора, човѣкътъ казва: “Само при Бога е спасението.” Като минатъ мѫчнотиитѣ, пакъ дойде тази ледена кора, човѣкъ пакъ забравя Бога. Слѣдъ това отново дойдатъ страданията, човѣкъ пакъ се обръща къмъ Бога и намира смисъла само въ Него. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия на живота, страданията играятъ важна роль, всѣко страдание разчупва ледената кора, която обвива човѣка. Дойдатъ ли мѫчнотиитѣ, кажете: “Олеле, Божичко!” Кажете ли така, ледената кора се разчупва. Въ това обръщане къмъ Бога се ражда доброто. Слѣдъ това ще дойдатъ особенитѣ, красивитѣ, хубавитѣ, богатитѣ условия. Всички съврѣменни хора искатъ да бѫдатъ богати. Ако искате да създадете една ледена кора около себе си, искайте да бѫдете богати. Самата ледена кора кара човѣка да стане богатъ. Богатството е сила, благо, което може да се използува и за добро и за зло. Двѣ нѣща се изискватъ отъ богатия човѣкъ: да бѫде добъръ и уменъ. Щомъ искашъ да бѫдешъ, първо искай отъ Бога да бѫдешъ много добъръ и много уменъ. Казвате: “Насъ пари ни трѣбватъ!” Трѣбва да знаете, обаче, че богатството е резултатъ. Ако ти си много уменъ и добъръ човѣкъ, непрѣмѣнно ще бѫдешъ и богатъ. Такива примѣри имаме въ Стария Завѣтъ. Аврамъ бѣше много уменъ и много добъръ, затова бѣше и богатъ човѣкъ. Йовъ бѣше много добъръ и много уменъ, затова бѣше и богатъ човѣкъ. Той имаше голѣмо богатство, но какво правѣше? - Той почти всѣки день принасяше жертва за своитѣ синове и дъщери, да не съгрѣшатъ прѣдъ Бога. Той постоянно бдѣше надъ тѣхъ. Най-послѣ върху този добъръ и уменъ човѣкъ дойде едно изпитание - трѣбваше да види малката сиромашия. Значи Йовъ бѣше направилъ една малка погрѣшка, която, за да изкупи, трѣбваше да изгуби всичкото си богатство. Вмѣсто Господь да му казва да напусне дома си и да раздаде имането си, Той му изпрати единъ първокласенъ учитель, специалисть по възпитанието, като му каза: “Ти ще опиташъ по всички правила какво дава Божествената окултна наука.” И наистина, започватъ най-първо да му разграбватъ богатството. Дава на едного пари, той го изиграва. Дохождатъ разбойници, задигатъ воловетѣ, овцетѣ, камилитѣ му и най-послѣ дохожда вихрушка, която затрупва дѣцата му. Изпитанията му не се спиратъ дотукъ. За всичко дошло върху него, Йовъ казва: “Господь далъ, Господь взелъ.” Отнеха синоветѣ, дъщеритѣ му, Йовъ казва: Господь далъ, Господь взелъ.” Най-послѣ страданията и изпитанията дойдоха върху него самия, засегнаха тѣлото му. Тогава Йовъ проклѣ деня, въ който се е родилъ. Защо проклѣ този день? Какъ мислите вие? (-Не познаваше още Бога.) Защо Христосъ проклѣ смокинята? (-Защото не даваше плодъ.) Не, когато Христосъ отиде при смокинята, не й бѣше врѣмето да даде плодъ. Азъ нѣма да ви кажа, защо Йовъ проклѣ деня, въ който се родилъ, нито пъкъ ще ви кажа, защо Христосъ проклѣ смокинята. Ще оставя на васъ, вие да размишлявате върху това. Да прокълнешъ нѣкого, то е все едно, че се сърдите нѣкому, дѣто ви е обидилъ. Защо му се сърдите? Казвате: “Защото ме обиди.” Питамъ: достатъченъ поводъ ли е това, да се сърдите нѣкому, че ви обидилъ? Слѣдователно, вие може да кажете нѣкому много горчиви думи, безъ да го обидите, пъкъ може да мълчите като риба и пакъ да го обидите. Ние се натъкваме на една отъ голѣмитѣ мѫчнотии въ живота - на изкуството да се самовладаме. Вие разбирате живота само при неговитѣ красиви отношения. Докато всичко ви върви добрѣ, справяте се съ мѫчнотиитѣ, но щомъ ви постигне първото нещастие въ живота, веднага отношенията се измѣнятъ. Туй показва, че вие още не сте достигнали до тази разумность, която ви е потрѣбна за живота. Вземете напримѣръ парахода Титаникъ, който потъна въ океана. Защо стана това нещастие съ него? - Имаше нѣщо непрѣдвидено. Сегашнитѣ параходи сѫ прѣдвидили всичко, каквото би могло да имъ се случи, затова сѫ готови за всѣкаква авария. По сѫщия начинъ и вие, като се родите на земята, трѣбва да прѣдвидите всичко, каквото може да ви се случи. Казвате: “Господь ще нареди живота ни добрѣ.” Вѣрно е това. Онзи, който е направилъ парахода, е прѣдвидилъ всичко необходимо, но вие не знаете да го управлявате. Значи, вие сте единъ голѣмъ параходъ, направенъ по всички правила, съ всички приспособления, имате голѣми богатства, съ милиони левове, но като влѣзете въ него, не можете да го управлявате и казвате: “Какво стана, че не можемъ да го караме?” Питамъ, като влѣзете въ океана, какво ще кажете? Господь е направилъ много хубаво този параходъ, но какво ще правите вие, като не знаете да го управлявате? Казвате: “Господь ще уреди работитѣ.” Да, Господъ е уредилъ своитѣ работи, но вие какъ ще уредите вашитѣ работи въ океана? Като спре витлото на парахода, спира и той. Какво ще правите тогава? - Ще се молимъ. Хубаво, съгласенъ съмъ съ васъ. Това показва, че параходътъ, съ който пѫтувате, има безжиченъ телеграфъ и телефонъ и вие ще съобщите на тия инженери, които сѫ го правили, че витлото на вашия параходъ спрѣ. Обаче, вие трѣбва да знаете имената на инженеритѣ. Ще ги повикате по телефона и тѣ ще ви се отзоватъ. Вие ще слушате внимателно, какво ще ви говорятъ оттамъ. Тѣ ще ви кажатъ: “Винтъ еди-кой си номеръ е развъртенъ, затова ще вземете ключъ еди-кой си номеръ и ще го завъртите.” Вие ще кажете: “Духътъ говори.” Да, въплотениятъ Духъ на Бога говори на телефона и вие слѣдъ това ще бѫдете въ състояние да поправите парахода и той ще тръгне. По сѫщия начинъ и ученицитѣ отъ окултната Школа понѣкога спиратъ въ своя пѫть. Това значи, че тѣ се спрѣли, за да телефониратъ на тѣзи, които сѫ построили тѣхния параходъ въ духовния свѣтъ. Знаете ли имената на тѣзи инженери, които сѫ построили вашия параходъ? Вие казвате: “Тази работа не ни трѣбва.” Дали ви трѣбва или не, ще разберете, когато се намѣрите въ мѫчнотиитѣ на живота. Мнозина отъ васъ не искатъ да знаятъ, какъ е направено човѣшкото тѣло. Колцина отъ васъ знаятъ, колко пѫти въ минута бие сърцето? Колцина отъ васъ знаятъ, колко пѫти прѣзъ деня мигате? Казвате: “Малки работи сѫ тѣ.” Малцина знаете, колко пѫти на день обръщате дѣсната рѫка ту налѣво, ту надѣсно. Казвате: “Тия нѣща сѫ дрѣбни, маловажни.” Съгласенъ съмъ, че сѫ дребни, но движенията на рѫката налѣво, надѣсно иматъ смисълъ. Колко пѫти на день вие се навеждате напрѣдъ или назадъ? Всички тия движения иматъ значение. Кажете ми найнапрѣдъ по колко пѫти вие мигате на день, а не прѣзъ цѣлия си животъ. Изправете се прѣдъ огледалото и наблюдавайте, по колко пѫти мигате въ часъ и при това дали бавно или бързо. Отъ правилното мигане зависи много нѣщо въ живота ви. Когато мигате бързо, това означава едно нѣщо; когато мигате бавно, това означава друго нѣщо. Азъ нѣма да ви обяснявамъ, какво означава бързото и бавното мигане, защото, когато се обясняватъ въ окултната наука отрицателнитѣ нѣща, човѣкъ може да се зарази отъ тѣхъ. Ученикътъ може да контролира своето мигане. Защо мижи човѣкъ? Когато човѣкъ мига, той чисти очитѣ си. Нѣкой пѫть човѣкъ мига повече отколкото трѣбва. Очитѣ на човѣка трѣбва да се чистятъ и могатъ да се чистятъ, затова именно сълзятъ. Правили ли сте изчисления, по колко пѫти на день ви текатъ сълзи отъ очитѣ? Казвате за нѣкого: “Окото на този човѣкъ тече.” Казвамъ, сълзи могатъ да текатъ и отъ духането на вѣтъра. Колко отъ васъ сѫ правили наблюдения, да видятъ какво означава проиграването на вѣждата? Често казвате: “Проигра ми нѣщо вѣждата.” Броили ли сте, колко пѫти проиграва дѣсната или лѣвата ви вежда въ продължение на една година? Това сѫ редъ наблюдения и факти, които всѣки ученикъ трѣбва да проучава въ себе си. Той трѣбва да констатира, че еди-кой си день, въ еди-кой си часъ е проиграла дѣсната му вѣжда напримѣръ и това се продължи десеть минути. Той трѣбва да наблюдава, дали тия явления ставатъ периодически или не. Колцина отъ васъ сте наблюдавали още, когато излизате всрѣдъ природата, отъ дѣ духа вѣтърътъ? Слѣдъ това, броили ли сте колко пѫти вѣтърътъ е духалъ отъ изтокъ, колко пѫти - отъ западъ, колко пѫти - отъ сѣверъ и колко пѫти е духалъ отъ югъ? Мнозина отъ васъ ще кажатъ: “Съ такива прости работи ли ще се занимаваме?” - Не, не сѫ прости работи тѣ. Ако вие се занимавате съ вѣтроветѣ, тѣ ще внесатъ нѣщо ново въ васъ. Вие не искате да се занимавате съ вѣтроветѣ, а се занимавате съ дребнави нѣща. Вие имате една отличителна чърта, да се занимавате съ микроскопически работи, които по-скоро разсѣйватъ вниманието ви, отколкото да ви съсрѣдоточаватъ. Хубаво нѣщо е човѣкъ да бѫде наблюдателенъ, да схваща и най-малкитѣ нѣща, но да ги използува за своя поука, а не за критика. При наблюденията човѣкъ трѣбва да разширява съзнанието си. Ако не се постига това, наблюдението е само губене врѣме. Природата не търпи еднообразие. Човѣкъ, за да придобие единъ широкъ погледъ върху нѣщата, той трѣбва да простре своитѣ наблюдения въ по-широки области на живота. Сега, азъ искамъ отъ васъ да направите наблюдение въ разстояние на единъ мѣсецъ отъ днесъ, колко пѫти ще духа вѣтърътъ отъ изтокъ, колко пѫти отъ западъ, колко пѫти отъ сѣверъ и колко пѫти отъ югъ. Ето една задача за ученицитѣ, т. е. за сериознитѣ ученици. Слушателитѣ сѫ свободни отъ тази задача. Тия отъ васъ, които сѫ ученици, ще направятъ това наблюдение, безъ изключение. Всѣка сутринь, като ставате, ще отбѣлѣзвате посоката на вѣтъра, отдѣ вѣе и накѫдѣ отива. Ще наблюдавате накѫдѣ вървятъ облацитѣ. Това ще бѫде едно хубаво наблюдение. Наблюденията си ще правите само до обѣдъ. Слѣдъ единъ мѣсецъ ще видите, какво сте констатирали. По нататъкъ вие ще можете да си обяснявате значението на вѣтроветѣ. Тѣ иматъ психически произходъ, но засега ние ще се спремъ само върху тѣхното физическо проявление, тъй както тѣ се проявяватъ въ физическия свѣтъ. Пишете още и върху слѣдната тема: “Защо духатъ вѣтроветѣ?” Външнитѣ наблюдения въ живата природа сѫ необходими за възпитанието на нашия умъ и на нашето сърце. Когато ученикътъ се намира въ извѣстни мѫчнотии, това е прѣдвидено отъ невидимия свѣтъ. Вие сте поставени въ единъ свѣтъ, въ който мѫчнотиитѣ се явяватъ като естествено послѣдствие на нѣкакви прѣдшествуващи причини. За да може да ги прѣодолѣете, трѣбва да разбирате метода на възпитанието. Вие трѣбва да знаете, какъ да отклонявате вашитѣ мисли и чувства отъ едно направление въ друго. Има редъ умствени мѫчнотии, които може да се прѣодолѣятъ само съ наблюдения на вѣтроветѣ, или на цвѣтята, или на изворитѣ, или на планинскитѣ върхове, или на канаритѣ, или най-послѣ отъ наблюдение на добритѣ хора. Често трѣбва да правите диверсия въ своитѣ мисли и чувства. Не оставайте за дълго врѣме въ старитѣ си мисли, но поставете ума си въ активно положение, да се занимава съ изучаването на нѣкой интересенъ прѣдметъ. Може да се занимавате или съ музика, или съ изкуство, или съ оране, или съ какво и да е занятие. Каквото занятие и да изберете, то е въ състояние да отклони ума ви отъ онѣзи мисли, които спъватъ вашето развитие. Всички мѫчнотии у васъ произтичатъ отъ изобилната енергия, която нахлува въ организъма ви и не знаете, какъ да се справите съ нея, вслѣдствие на което тя ви подпушва. Всички скърби произтичатъ отъ чрѣзмѣрни желания. Запримѣръ, нѣкои страдатъ отъ това, че нѣма кой да ги обича. Когато нахлуе много енергия въ организъма ви, той не може да я приеме въ себе си и става блокиране на организма. Та, всички трѣбва да се стремите да се аклиматизирате на тѣзи енергии, които сега идватъ въ свѣта. Вие трѣбва да се аклиматизирате къмъ мѫчнотиитѣ, които ще срѣщате въ живота си. Когато казваме, че страданията сѫ необходими, ние подразбираме единъ великъ законъ. Страданията сѫ симптоми, признаци за ония велики енергии, които сега идватъ въ природата. Задъ всѣко страдание се крие Божествена енергия. То е ключъ. Страданията сѫ отъ разни категории, отъ различни видове. Нѣкой пѫть поводътъ за страданието е толкова дълбокъ, че не може да разберете, отъ дѣ иде. Ставашъ сутринь, неразположенъ си, тежко ти е нѣщо на душата, като че цѣлата земя е турена отгорѣ ти. Ти се намирашъ въ едно хипнотическо състояние, като че цѣлата вселена се руши подъ краката ти. Не си боленъ, жена ти, дѣцата ти сѫ добрѣ, а при това си много неразположенъ. Нѣкой пѫть се случва обратното: всичко около тебе е лошо, тежко, петь пари нѣмашъ въ джоба си, босъ си, гологлавъ, два дни си гладувалъ, а ти си бодъръ, веселъ, радостенъ. Коя е причината за това? Вие може да кажете, че такава е волята Божия. Вие може да кажете, че волята Божия е такава само тогава, когато сте завършили своето развитие. Какво прѣдставлява волята Божия? - Тя е резултатъ на нѣщо. При сегашнитѣ условия, въ които се намирате, вие трѣбва да изучавате страданията всѣки день. Щомъ ви дойде едно страдание трѣбва да знаете причинитѣ, защо е дошло и какъ е дошло. Дошла ви е нѣкоя скръбь, пакъ трѣбва да знаете причинитѣ за нейното дохождане. Азъ говоря това отъ наблюдения, които съмъ правилъ отъ редъ години. Ако си лѣгате вечерь съ главата на сѣверъ, ще опрѣдѣлите, какво чувствувате при това положение; ако промѣните положението въ леглото си, съ главата на югъ, ще видите, каква е разликата между тия двѣ посоки. Ако поставите главата си точно на сѣверъ, дѣто тече електричество и магнетизъмъ и слѣдъ това започнете да отклонявате главата си отъ този магнетически полюсъ, ще забѣлѣжите какви настроения може да се родятъ у васъ. Цѣла година трѣбва да наблюдавате, за да придобиете опрѣдѣлени, точни, научни данни. Значи, много отъ вашитѣ разположения могатъ да се измѣнятъ като измѣните положението си въ леглото. Азъ съмъ правилъ редъ такива наблюдения. Неразположенъ ли си, тури възглавницата си точно на сѣверъ и така легни. На другия день ще кажешъ: “Слава Богу, днесъ се усѣщамъ много добрѣ.” Разбира се, това сѫ малки наблюдения, които не трѣбва да се взиматъ като максими. Нѣкой пѫть може да измѣнишъ положението на възглавницата си, а при все това състоянието ти да не се измѣня. Това показва, че има нѣкакви дълбоки причини за вашето състояние. Ако туришъ главата си на сѣверъ и положението ти не се измѣня, казвамъ: ти си ялъ тази вечерь късно. Затова на другата вечерь ще туришъ възглавницата си пакъ на сѣверъ и ще ядешъ прѣди залѣзъ слънце. Това е физическата страна на въпроса. Вие туряте възглавницата си на сѣверъ, ядете прѣди залѣзъ слънце, но работата ви пакъ не се оправя. Тогава казвамъ: утрѣ вечерь ще турите възглавницата си на сѣверъ, ще ядете два часа прѣди залѣзването на слънцето и ще прочетете цѣлото Евангелие на Иоана. Това сѫ опити, които трѣбва да правите. Като прочетете Евангелието на Иоана, казвате: “Слава Богу, много добрѣ спахъ тази вечерь.” Значи, потрѣбно е да туришъ възглавницата си на сѣверъ, да ядешъ прѣди залѣзване на слънцето и да прочетешъ Евангелието на Иоана. Ако направишъ тия нѣща, скръбьта ти ще се промѣни, ще придобиешъ едно разположение. Нѣкоя скръбь продължава день, два, три, цѣла недѣля, мѣсецъ и повече, а нѣкоя скръбь може да те обхване като ахтаподъ и да продължи почти цѣла година. Тогава, лошото е това, че не можешъ да отмахнешъ тази скръбь отъ себе си - дѣто ходишъ и тя съ тебе върви. И тъй, първата задача, която ви давамъ за цѣлъ мѣсецъ е да наблюдавате посоката на вѣтъра. Второто нѣщо, което ще наблюдавате, е да слѣдите какви разположения изпитвате, като промѣняте положението си, когато спите въ леглото. Като наблюдавате вѣтроветѣ, сѫщеврѣменно ще наблюдавате, какво е вашето разположение, като духа източенъ, западенъ, сѣверенъ и юженъ вѣтъръ. Наблюденията, които правите, ще отбѣлѣзвате въ едно тефтерче. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 35-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 5.VIII.1925 г. София
  7. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪВМѢСТИМИ ОТНОШЕНИЯ Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление “Истината ще ви направи свободни”, казва Христосъ. Сега, слушайте и пишете! - Това, което ще ви кажа, ще бѫде толкова важно, че ще трѣбва да си го запишете. Думата “важно” има двояко значение: туй, което е важно за здравия, не е важно за болния; и туй, което е важно за болния, не е важно за здравия. Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла и важностьта на нѣщата. Вие знаете, кое е важно за здравия човѣкъ и кое е важно за болния. Това, което е важно за живитѣ хора, не е важно за умрѣлитѣ; това, което е важно за умрѣлитѣ, не е важно за живитѣ. Умрѣлитѣ, като отидатъ въ другия свѣтъ, мислятъ, какъ да си съградятъ тѣло. Живитѣ хора мислятъ, какъ да развиятъ своето тѣло. Нѣкои отъ васъ, като ученици, казвате: “Да умремъ!” Мислите ли, че смъртьта разрѣшава важнитѣ въпроси? Тъй, както вие схващате смъртьта, тя не разрѣшава нищо. Има друго важно положение въ живота. Всѣки човѣкъ, като дойде въ свѣта, трѣбва да се учи. Дали иска или не, дали ще стане ученикъ или не, това е другъ въпросъ, но той е длъженъ да учи. Той има всички възможности да бѫде ученикъ. Въ това отношение той може да има съдѣйствието на всички висши сѫщества, но никой не може да го застави насила да стане ученикъ. Подъ думата “ученикъ” ние разбираме човѣкъ, който учи съзнателно, придобива знание и го използува за благото на своята душа. Когато ученикътъ влѣзе въ свѣта, той настѫпва въ една область на изпитания. Често нѣкой човѣкъ казва: “Азъ имамъ изпитания.” Господь му далъ изпитания, а той дошълъ да ми разправя това, да ме изпитва. Изпитанието е за тебе. Ти самъ ще си рѣшишъ задачата, азъ нѣма да я рѣшавамъ заради тебе. Нѣкой казва: “Азъ имамъ да държа изпитъ.” Издръжъ изпита си и тогава ела да ми кажешъ, че си държалъ. -“Ама нѣкаква болка имамъ” - Издръжъ болката си и като оздравѣешъ, ела при мене. Ако разбирашъ болката, като изпитание, ако разбирашъ страданието, като изпитание, ако разбирашъ спънката въ живота си като изпитание, издръжъ ги! Пъкъ има и друго положение: ако разбирашъ мѫчнотията като връзка, ако разбирашъ болката, като връзка, ела при мене, азъ ще те приема на радо сърце. Тъй че страданията могатъ да бѫдатъ изпитания, могатъ да бѫдатъ и връзки. Слѣдователно, ако страданията на ученика сѫ дадени като изпитъ, той трѣбва да издържи изпита си и послѣ да дойде при мене да каже: “Днесъ имахъ изпитъ, издържахъ го.” Азъ ще се радвамъ, че той е издържалъ изпита си. Така се радватъ и ученицитѣ отъ гимназията, че сѫ издържали своитѣ изпити. Тѣ, като излѣзатъ отъ изпитната зала, скачатъ, радватъ се. И близкитѣ около тѣхъ се радватъ. Ако вие гледате на страданието като връзка, тогава какъ ще постѫпите? Какъ се образуватъ връзкитѣ. Понѣкой пѫть ви гледамъ, вие размѣствате тия величини. Когато е врѣме да държите изпита си, вие отивате да се запознавате съ нѣкого и отлагате вашия изпитъ. Когато имате страдание като връзка, съ цель да се запознаете съ нѣкого, тогава вие седите дома си и казвате: “Не искамъ да се запознавамъ съ никого, изпитъ имамъ, трѣбва да седя въ кѫщи да уча.” Тогава вие обръщате вашия свѣтъ съ главата надолу. Миналиятъ пѫть ви казахъ, че училището е изпитъ и вие трѣбва да държите изпита си. Като издържите изпита си, ще дойде онази вѫтрѣшна връзка на живота. За да се образува тази вѫтрешна връзка, трѣбва да знаете, какъ да помагате. Ако не можешъ да помогнешъ никому, ти никога не ще можешъ да образувашъ тази връзка съ него. Какъ се образува връзка между майката и дѣтето? - Чрѣзъ помощьта, която майката дава на дѣтето. Тя знае да помага. Какъ се образува връзка между господаря и слугата? - Господарьтъ знае, какъ да помага на своя слуга. Какъ се образува връзка между учителя и ученика? - Учительтъ трѣбва да знае, какъ да помага. Отъ друга страна, ученикътъ не трѣбва да подпушва Божественитѣ енергии въ себе си. Има три рода енергии въ човѣка, които могатъ да се подпушатъ. Първиятъ видъ енергии сѫ тия на мускулитѣ или енергиитѣ на физическото тѣло. Ето защо, ученикътъ не трѣбва да подпушва въ себе си този видъ енергии. Подпуши ли ги, става натрупване въ мускулитѣ, което наричаме надебеляване. Щомъ подпушишъ физическитѣ енергии въ себе си ще надебелѣешъ, ще станешъ като буре. Слѣдъ всѣко надебеляване започватъ да се зараждатъ редъ болезнени състояния, които сегашната наука и медицина обясняватъ по единъ или по другъ начинъ. Щомъ отпушишъ енергиитѣ на физическото тѣло, мускулната и костната системи дохаждатъ въ своето естествено състояние или съ други думи казано, тѣлото се намира въ здравословно състояние. Вториятъ видъ енергии, които не трѣбва да подпушвате, това сѫ енергиитѣ на вашитѣ чувства. Чувствата сѫ Божествени енергии, които минаватъ прѣзъ васъ. Тѣ сѫ причина, дѣто у васъ се зараждатъ желания да се изявите. Туй изявление може да бѫде или къмъ нѣкоя птичка, или къмъ нѣкое млѣкопитающе, или къмъ нѣкой човѣкъ. Едно е важно: въ дадения случай живата природа или Богъ ви е поставилъ въ положение да изявите своитѣ чувства. И вие трѣбва да ги изявите, безъ да философствувате. По кой начинъ ще ги изявите? За всѣки даденъ случай ви се опрѣдѣля и методъ, какъ да постѫпите. Щомъ изявите своитѣ чувства, не се спирайте при туй сѫщество да му казвате, че само вие можете да изявите тия чувства къмъ него. Ако азъ мога да извадя нѣкого съ вѫже вънъ отъ кладенеца, нима не могатъ да се намѣрятъ и други, които може да направятъ сѫщото? - Не само единъ, но много още такива хора могатъ да се намѣрятъ. Моята услуга се състои въ това, че азъ съмъ първиятъ, който съмъ направилъ тази услуга. Моментътъ въ който съмъ дошълъ азъ, той е важниятъ, а не самиятъ азъ. Това, че съмъ попадналъ въ най-важния моментъ, дава цѣна на моята услуга, а не че само азъ мога да я направя. Ще благодаря въ себе си, че съмъ ималъ туй щастие, тази привилегия азъ да направя тази услуга. Ако си въобразя, че само азъ притежавамъ силата да направя тази услуга, това е лъжливо схващане, лъжливо понятие. Третиятъ видъ енергии, които не трѣбва да подпушвате, това сѫ енергиитѣ на вашитѣ мисли. Сега, ако се обърнемъ къмъ музиката, ще видимъ, че тамъ има силни тонове, има и меки тонове. Всѣкога слѣдъ силния тонъ иде мекъ тонъ, сѫщото нѣщо е и въ природата. Ти не можешъ да прѣдизвикашъ силенъ тонъ, докато не прѣдизвикашъ мекъ тонъ; и не можешъ да прѣдизвикашъ мекъ тонъ, докато не прѣдизвикашъ силенъ тонъ. Силниятъ и мекиятъ тонъ вървятъ паралелно въ музиката. Великитѣ музиканти разбиратъ този двоякъ законъ. Слѣдъ силния тонъ трѣбва да прѣдизвикаме мекъ, за да може да използуваме енергията на силния тонъ. Вие сте въ Божествено училище. Запитвали ли сте се нѣкога, какво сте научили? Много нѣщо сте научили досега, но какво сте приложили? Подъ думата “приложение” разбирамъ да съзнавате, че сте работили. Ще изясня мисъльта си. Често вие казвате: “Трѣбва да бѫдемъ въ хармония съ външния свѣтъ.” Казвамъ, нѣма защо да се стремите да хармонирате съ външния свѣтъ. На птицата ще говорите като на птица, нѣма защо да я учите да ходи по земята. Тя ще си хвърчи въ въздуха. Нѣма да учите млѣкопитающето да хвърчи въ въздуха, него ще учите да ходи по земята правилно. Нѣма защо да се чудите, че волътъ е голѣмъ, пъкъ не може да хвърчи. Нѣма защо да учите змията да ходи по земята, нея ще учите да се влѣче по коремъ. Нѣма да учите рибата да ходи по земята, нея ще учите да плува въ водата. Така е наредила природата. Затова именно и вие трѣбва да се съобразявате въ постѫпкитѣ си споредъ естеството на всѣко сѫщество. Сѫщото нѣщо се отнася и до вашитѣ мисли. Понеже много отъ вашитѣ мисли спадатъ къмъ единъ или другъ видъ отъ тѣзи животни и вие трѣбва да знаете какъ да се отнасяте къмъ тѣхъ. Има мисли, които хвърчатъ; има мисли, които ходятъ по земята; има мисли, които се влѣчатъ; има мисли, които плуватъ. Въ даденъ моментъ вие се занимавате съ една мисъль, която плува. Кажете ми, какъ ще накарате тази мисъль да хвърчи? Това е велика алхимическа наука. Природата, която е много разумна, е изразходвала милиони години, докато накара рибитѣ да хвърчатъ въ въздуха. Вие, единъ ученикъ, който не е запознатъ съ дълбокитѣ закони на природата, който не познава нейнитѣ сили, си прави илюзии, че може да прѣвърне една плаваща мисъль въ хвърката. Не, хванете тази мисъль, извадете я вънъ отъ морето, изпечете я на огъня и направете отъ нея единъ хубавъ обѣдъ. Казвате: “Трѣбва ли да се яде риба?” - Много хубави сѫ тия риби, ядатъ се тѣ. Отъ тѣхъ може да си направите и майонезъ - това нищо не значи. По този начинъ вие ще прѣвърнете една плаваща мисъль въ хвърката. Значи, птицата трѣбва да хвърчи, млѣкопитающето трѣбва да ходи, змията трѣбва да се влече, рибата трѣбва да плува, човѣкътъ трѣбва да мисли право. Само ангелитѣ мислятъ. Онѣзи, които казватъ, че човѣкътъ билъ манасъ, не разбиратъ нѣщата. Съврѣменниятъ човѣкъ не е манасъ. Той трѣбва да учи закона на Любовьта, първо да се научи да чувствува правилно, послѣ да мисли правилно. Ако искате да знаете Истината, тя седи въ това, че всѣки човѣкъ, който не чувствува правилно, той не може и да мисли правилно. Понеже ангелитѣ мислятъ правилно, тѣ работятъ съ мисъльта, а сѫ оставили хората да работятъ съ чувствата. Значи ангелитѣ мислятъ, а хората чувствуватъ. Слѣдователно между мислитѣ на ангелитѣ и нашитѣ чувства става една вѫтрѣшна връзка. Когато кажемъ, че човѣкъ започва да мисли, ние подразбираме, че нѣкой ангелъ се е заселилъ въ тѣлото на тази душа на земята, която чувствува. Тогава именно, тази душа започва да чувствува и да мисли. Тя мисли съ ума на ангела, а чувствува съ сърцето на човѣка. Ангелътъ съзнава, че започва да чувствува, но вече съ душата на човѣка. Значи, между ангела и човѣка има взаимна връзка. Ангелътъ е силния тонъ, а човѣкътъ е мекия тонъ. Вие питате нѣкого: “Ти право ли мислишъ?” Защо питате него, питайте ангела. Ако е въпросъ за чувствуване, питайте човѣка дали чувствува право или не. Въ цѣлата свещена книга никѫдѣ не се говори за човѣшкия умъ, но за ума, за мисъльта на ангелитѣ, а за сърцето на човѣка. Само новитѣ писатели казватъ, че както човѣкъ мисли, такъвъ става; както човѣкъ чувствува, такъвъ е въ дѣйствителность. Човѣкъ възприема своята мисъль чрѣзъ сърцето си. Слѣдователно, за да разберешъ състоянието на кого и да е, трѣбва да чувствувашъ тъй, както той чувствува. Само така ще може да се разберете. Сега нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ тия нѣща на дълго. Азъ съмъ засегналъ всички тия въпроси, направилъ съмъ ги донѣкѫдѣ разбираеми, но вие, вмѣсто да извлѣчете полза отъ тѣхъ, мислите, че тази работа е много лесна. Не, всѣка мисъль трѣбва да мине прѣзъ вашето сърце. Тия мисли не сѫ мои, тѣ сѫ Божествени мисли, Божествени енергии, които минаватъ прѣзъ мене. Тия енергии трѣбва да минатъ и прѣзъ васъ. Азъ не искамъ да бѫдете като онѣзи рѣки, които текатъ само въ врѣме на дъждъ. Щомъ прѣстане дъждътъ и тия рѣки прѣсъхватъ. Рѣки, които прѣсъхватъ, сѫ дъждовни, мѫтни рѣки. Въ тѣхъ нѣма животъ, който постоянно да се влива. Всѣка рѣка трѣбва да има притоци; тя трѣбва постоянно да тече, да не прѣсъхва и при най-голѣмата топлина, и при най-голѣмата суша. Това наричамъ “жива рѣка”. И за това казвамъ, истински човѣкъ е онзи, чиято рѣка при най-лошитѣ условия на живота не прѣсъхва и маслото въ неговото кандило при най-лошитѣ условия не изгаря. Сега азъ не казвамъ, че нѣмате масло, т. е. че нѣмате мисли и чувства. Вие имате сърце, но не го употрѣбявате; вие имате умъ, но не го употрѣбявате. Понѣкога вие постѫпвате като младитѣ моми, които се обличатъ съ новитѣ си дрехи само въ празнични дни или когато посрѣщатъ този когото обичатъ, а въ обикновенитѣ дни сѫ съ скѫсани дрехи. Значи, за да се облѣчете съ хубави дрехи, изискватъ се особени условия. Човѣкъ трѣбва да бѫде и при обикновенитѣ условия на своя животъ много хубаво облеченъ. Допуснете, че вие сте богатъ търговецъ, баща на петь сина и петь дъщери, които ви обичатъ. Единъ день обаче, вие изгубвате 200 000 лева и почти пропадате материално. Връщате се дома и започвате да викате, да крѣщите на синоветѣ и на дъщеритѣ си. Питамъ: какво печелите въ дадения случай? Какво трѣбва да кажете на синоветѣ и на дъщеритѣ си? Какъ трѣбва да разрѣшите този въпросъ? Всичкото ви състояние отишло, а дъщеритѣ и синоветѣ ви сѫ вече доста израсли и вие нѣма какво да имъ оставите. Споредъ правилата на окултната наука, какво трѣбва да кажете на вашитѣ дъщери и синове, като влѣзете дома си? Азъ ще ви улесня, като ви приведа единъ примѣръ. Въ древностьта нѣкой си виденъ князъ заминалъ да странствува, съ цель да проучава свѣта, като оставилъ дома си жена си съ двѣ дѣца. Въ неговото отсѫствие дѣцата му умрѣли. Като се връща, неговата възлюбена го посрѣща много радостно и започва да му разправя една приказка: единъ приятель дойде у дома и ни остави два скѫпоценни камъни. Слѣдъ една година дойде да си вземе скѫпоцѣннитѣ камъни назадъ. Мѫжътъ й я запитва: “Ти даде ли му ги?” - “Да, той ги донесе, тѣ бѣха негови и той имаше право да си ги вземе.” Мѫжътъ се съгласява съ жена си, намира че е постѫпила добрѣ. Тогава тя му казва: “Тия скѫпоценни камъни сѫ нашитѣ дѣца, които дойдоха да взематъ и азъ ги пуснахъ.” Питамъ: ако вие изгубите едно ваше красиво чувство, не е ли сѫщото нѣщо? Ако нѣкой ви обиди, какво ще направите като ученици? Какво нѣщо е обидата? Щомъ нѣкой може да ви обиди, вие сте много малъкъ изворъ, който едва цицирика. Казвате: “Еди-кой си ме обиди, тежко ми стана на душата.” Казвамъ, много малъкъ изворъ си. Ако нѣкой човѣкъ хвърли нѣщо въ единъ грамаденъ изворъ, който постоянно блика, той ще се размѫти ли? Не, грамадния изворъ ще изхвърли всичко навънъ. Наскоро дохожда при мене единъ мой приятель и плачеше. Казвамъ му: ти си плачи, щомъ е дошло за плачъ, но ако искашъ да докажешъ съ този плачъ, че ме обичашъ, лъжешъ се. Плачътъ нищо не доказва. Азъ разбирамъ смисъла на сълзитѣ. Ето, прѣди една година ти плачеше, защото бѣше счупилъ крака си. Човѣкъ плаче за много работи. Какво означава плачътъ? - Той не е изразъ на приятелство. Всѣки трѣбва да анализира своитѣ постѫпки и състояния. Плачешъ ли, трѣбва да знаешъ защо плачешъ. Сълзитѣ показватъ промѣна на състоянията. Хората се лѣкуватъ съ плача. Ти плачешъ, защото си боленъ. Ти плачешъ, защото си скърбенъ. Ти плачешъ, защото си изгубилъ приятеля си. Казвате, че нѣкой човѣкъ плаче отъ радость. Когато хората плачатъ отъ радость, то е, защото тѣ се боятъ да не изгубятъ радостьта си. Тия хора изпадатъ едноврѣменно въ двѣ противоположни мисли и чувства: отъ една страна се радватъ, че скръбьта имъ се е прѣвърнала въ радость, а отъ друга страна се боятъ да не изгубятъ радостьта си. Ученикътъ трѣбва дълбоко да разбира всички прояви на Божествения Духъ. На чѣртежа имате успореднитѣ линии А и В, които сѫ равни помежду си. Тия линии прѣдставляватъ двѣ живи сѫщества. Ние казваме, че разумнитѣ сѫщества се движатъ по успоредни линии. Тогава питамъ: колко положения може да се образуватъ между тия двѣ сѫщества? - Тѣ могатъ да заематъ още положенията С и Д. Точкитѣ С и Д изразяватъ меки тонове, въ които се забѣлѣзва постепенна градация. Изобщо, въ отношенията между двама души ще се образуватъ или меки или силни тонове. При сегашнитѣ условия на живота нѣма другъ изходенъ пѫть. Въ силнитѣ тонове ставатъ най-голѣмитѣ провѣтрявания. Всички спорове, всички недоразумения въ живота на хората ставатъ на планинскитѣ върхове. Хората се давятъ въ низинитѣ, дѣто се образуватъ езера, понеже не знаятъ да плаватъ. Въ мекитѣ тонове човѣкъ може да се удави, а силнитѣ тонове могатъ да го отвѣятъ. Казвате: “Този човѣкъ е много мекъ.” Да, но ако не знаешъ какъ да постѫпвашъ, ти можешъ да се удавишъ въ него. Ти трѣбва да разбирашъ и мекия и силния човѣкъ защото въ мекия ще се удавишъ, а силниятъ ще те отвѣе, както вѣтърътъ отвѣва и ще те отнесе нѣкѫдѣ. При силния трѣбва да имашъ крила, а при мекия трѣбва да имашъ перки. Перкитѣ не сѫ за хвъркане и крилата не сѫ за плаване. Да хвърчите и да плавате, това сѫ два метода, които вие трѣбва да знаете. Птицата може нѣкой пѫть да използува крилата си да плава, но тя не може да плава, както рибата да слиза дълбоко въ водата. И рибата може нѣкой пѫть да излѣзе на повърхностьта на водата, но тя не може да излѣзе високо въ въздуха и да хвърчи, като птицата. Сега отъ васъ се изисква приложение. Защо човѣкъ трѣбва да бѫде ученикъ? Въ какво седи ученичеството? Знанието е потрѣбно на ученика, за да може да живѣе въ този свѣтъ. Защо цигуларьтъ се учи да свири? - За да може да живѣе добрѣ. Най-първо цигуларьтъ трѣбва да свири за себе си. Въ това той трѣбва да изпитва удоволствие. Дали си художникъ, писатель или какъвъ и да е, каквото учишъ или каквото вършишъ, най-първо трѣбва да има отношение къмъ самия тебе, а послѣ и къмъ другитѣ. Питамъ ви: всѣка сутринь, като ставате, задавали ли сте си въпроса, какво нѣщо е Богъ? Имате ли ясна прѣдстава за Бога? Вие нѣмате ясна прѣдстава за Бога, затова не знаете, какво нѣщо е страхъ Божий. Вие имате врѣмененъ страхъ. Като видите нѣкоя мечка или нѣкой паякъ, или нѣкоя змия, плашите се. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за Бога, говорятъ за страхъ Божий, но нито Бога познаватъ, нито страхъ отъ Него иматъ. Ако ученикътъ нѣма страхъ отъ Бога, това е неговото нещастие. Да имашъ страхъ отъ Бога е полезно нѣщо. За този страхъ се казва: “Начало на Мѫдростьта е страхъ Божий.” Нѣкои хора казватъ, че не трѣбва да се страхуваме. Вѣрно е, че не трѣбва да се страхуваме, но отъ какво? - Има единъ страхъ, който не е потрѣбенъ на човѣка, но има единъ страхъ, който прѣдставлява великъ законъ. Този законъ на страха всѣкога трѣбва да имате прѣдъ видъ. Всѣки химикъ трѣбва да знае качествата на елементитѣ, съ които работи. Не ги ли знае, това може да коствува живота му. Всѣки, който хвърчи въ въздуха съ аеропланъ, трѣбва да разбира законитѣ на хвърченето, иначе ще се намѣри на земята. Щомъ се намѣри на земята, нѣма да има първото величие, други ще го вдигатъ. Нѣкой казва: “Азъ ще стана ученъ човѣкъ.” Знаете ли, колко е опасно човѣкъ да стане ученъ? Велико благо е да бѫдешъ ученъ, но въ това има голѣми опасности, голѣми страдания. Простиятъ човѣкъ не може да страда, както учениятъ. При мене идватъ много хора и ми казватъ: “Ние научихме много нѣща отъ живота, но и много страдаме.” Казвамъ, вие сте отъ ученитѣ хора, които страдатъ много. Още много има да учите и да страдате. Когато човѣкъ добива знание, той трѣбва да се отнася къмъ него съ свещенъ трепетъ. Първитѣ хора изпѫдиха изъ рая, понеже искаха по лесенъ пѫть да придобиятъ знания. Змията каза на Ева: “Вие искате по лесенъ начинъ да придобивате знания. Това е лесна работа. Достатъчно е да вкусите отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото и очитѣ ви ще се отворятъ”. Ева вкусна отъ забранения плодъ и даде отъ него на Адама. Но видѣ тя послѣ, че тази работа не излѣзе така лесна. Очитѣ имъ се отвориха, тѣ видѣха страшни работи. Казвамъ, такава е сѫдбата на всѣки едного, който търси лесния пѫть. Когато първата жена послуша неочаквано явилия се професоръ въ рая, който й даде единъ урокъ по прѣдметно обучение, тя разбра лошитѣ послѣдствия отъ бързането. Раятъ бѣше окултна Школа. Господь каза на първитѣ ученици отъ тази школа да ядатъ отъ всички плодове, но не и отъ плодоветѣ на дървото “за познаване доброто и злото”. Но професорътъ, който се промъкна въ рая, даде първата лекция на единъ отъ двамата ученици, като имъ каза, че тѣ могатъ да прѣстѫпятъ Божия Законъ като ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Адамъ, като вкуси отъ тия плодове, каза си: “Наистина, азъ не съмъ ли свободенъ да постѫпвамъ, както разбирамъ? Азъ нѣмамъ ли умъ да мисля и сърце да чувствувамъ? Раятъ не е ли мой? Всичкитѣ животни не сѫ ли мои? Какво отъ това, че съмъ прѣстѫпилъ Божията заповѣдь? Какво ще каже Господъ?” Но, слѣдъ като хапна отъ забранения плодъ, той се скри отъ лицето на Господа. Богъ се яви въ рая, извика Адамъ и Ева и имъ каза: “Излѣзте да си кажете урока! Какво научихте днесъ?” Богъ ги извика веднъжъ, дважъ, три пѫти, но никой отъ тѣхъ не излѣзе. Най-послѣ Богъ разтърси рая. Това не се споменава никѫдѣ въ Писанието. Адамъ никога не бѣше изпитвалъ подобно разтърсване. Той веднага излѣзе прѣдъ Господа. Запита го Богъ: “Дѣ се криешъ?” - “Тукъ съмъ Господи, но ме е срамъ да излѣза.” - “Защо те е срамъ?” - “Голъ съмъ.” - “Кой ти каза че си голъ?” Както виждате Адамъ се боеше да излѣзе прѣдъ Господа. Значи, свещениятъ страхъ дойде у тѣхъ, но тѣ не го разбраха. И трѣбваше Господь дълго врѣме да ги изпитва, за да извади на лице Истината. Днесъ хората иматъ сѫщия навикъ да се криятъ отъ Господа и казватъ: “Голи сме.” - Защо сте голи? Коя е причината за тази ваша голота? Кой е виновникътъ за това, не можешъ да го уловишъ. Този разказъ прѣдставлява една алегория, ще го оставимъ сега настрана. Питамъ ви: какъ мислите, вие надвили ли сте този недѫгъ, който сѫществуваше у Адама? Не, Господь ще се яви и на васъ и ще започне да ви говори. Господь говори по три начина, т. е. Той може да говори по много начини, но три отъ тѣхъ сѫ сѫществени. Когато пророкъ Илия трѣбваше да научи, да разбере нѣщо, отиде въ планината. Тамъ първо се яви силна буря, но Богъ не бѣше въ бурята. Божествената Любовь не е въ бурята. Слѣдъ туй огънь дойде, но Богъ не бѣше и въ огъня. Най-послѣ се чу тихъ гласъ. Тогава Илия си закри лицето и разбра, че това бѣше Богъ. Първитѣ двѣ положения разклатиха ума и сърцето му. Бурята разклати въздуха, разклати и неговия умъ. Огъньтъ разклати неговото сърце. Отъ този моментъ Илия започна да мисли. Той бѣше отъ тѣзи хора, които рѣшаваха въпроситѣ на общо основание. Илия закла 450 Ваолови пророци. Господь му каза: “Азъ не те пратихъ да колишъ, но те пратихъ съ живото слово да учишъ хората.” Господь изпрати Илия на планината, да му покаже, колко е страхливъ. Илия, който бѣше такъвъ голѣмъ пророкъ, като чу заканванията на Иезавель, уплаши се и избѣга въ Пустинята. Тукъ той чу Слово Господне, Който му рече: “Що правишъ тукъ, Илия. Излѣзъ та застани на гората прѣдъ Господа!” На тази гора Богъ изпрати буря, която разклати неговия умъ и огънь, който разклати неговото сърце. Най-послѣ дойде тихиятъ гласъ, който му показа пѫтя. Но цѣли 40 дни трѣбваше да пости Илия, за да чуе този гласъ. Вие чели ли сте този разказъ? Знаете ли какъвъ бѣше разговора между Бога и Илия? Казва му Господь: “Ти си човѣкътъ на силнитѣ тонове. Азъ ще те взема на небето съ огнена колесница, за да познаешъ Любовьта. За твой замѣстникъ ще остане Елисей, който ще ти покаже, какъ трѣбваше да работишъ”. Елисей бѣше човѣкъ на мекитѣ тонове. Нѣкои отъ ученицитѣ въ Школата употрѣбяватъ методитѣ на Илия - излизатъ съ наточени ножове. И мѫже, и жени наточили ножоветѣ си, чакатъ само да ги бутне нѣкой и казватъ: “Ако говоришъ много, ще те мушна три-четири пѫти съ ножа си, ще познаешъ, че съмъ ученикъ на една окултна Школа.” Разбиране е това! Питамъ - правилно ли е двама ученици да се биятъ помежду си като пехливани? Казвате: “Какъ ще се разрѣши спора между тѣхъ?” Понеже тѣ не сѫ избрали другъ методъ, освенъ физическа саморазправа, ще се намѣри нѣкой по-силенъ отъ тѣхъ, ще повали единия на земята, а на втория ще даде другъ нѣкакъвъ урокъ. По-слабиятъ все ще остане съ нѣкаква слѣда отъ този бой, затова той ще получи другъ урокъ - ще легне за нѣколко дни въ легло. Прѣзъ това врѣме ще трѣбва да се моли на Бога, да поправи погрѣшката си. Когато двама ученици спорятъ за нѣщо, тѣ трѣбва да отидатъ при Учителя си, да имъ даде нѣкакъвъ съвѣтъ правилно да разрѣшатъ въпроса. Учительтъ ще имъ даде методъ да разрѣшатъ спора безъ бой. Не е позволено на ученици отъ окултната Школа да се биятъ. Ако тѣ се биятъ, останалитѣ ученици ще ги наблюдаватъ, ще коментиратъ случката и ще кажатъ: “Учительтъ взе страната на единия.” Да, единиятъ е поваленъ на земята, а другиятъ - на леглото. Слѣдъ боя двамата герои седятъ и си философствуватъ: “Защо Учительтъ допусна да се биемъ? Защо не прѣдотврати тази случка?” Казвамъ, прѣди всичко тѣ не се обърнаха къмъ Учителя си за съвѣтъ. Ако при това положение Учительтъ прибърза да прѣдотврати всѣкакъвъ споръ, значи той ще покаже слабость, страхъ. Защо ученицитѣ сами не предотвратиха тази случка? Тѣ нали сѫ учили разни методи, по които трѣбва да разрѣшаватъ вънъ отъ себе си и вѫтрѣ въ себе си всички спорове и недоразумения? И двамата знаеха методитѣ, и двамата бѣха прѣдупрѣдени, но се набиха на общо основание. Съ това дадоха на другитѣ ученици единъ урокъ по прѣдметно обучение. Питамъ: този ли е пѫтьтъ, по който вие трѣбва да разрѣшавате въпроситѣ? - Не, това е физическо разрѣшение. Освѣнъ физически бой, има още и бой на чувствата, както и бой на мислитѣ. Когато смутите сърцето или ума на нѣкого, вие му нанасяте бой въ една по-висша форма отъ физическия. Ако кажете на нѣкоя сестра или братъ, които вървятъ въ Божествения пѫть, че сѫ изкривили пѫтя си, че сѫ изпаднали въ нѣкакво заблуждение, вие смущавате тѣхнитѣ сърца и умове. Право ли е това, което вършитѣ по отношение тѣхъ? - Не е право. Така може да каже само онзи човѣкъ, който дѣйствително се намира въ правия пѫть. Тогава той има право да каже: “Сестра, тия чувства, които сега имашъ, не сѫ отъ този характеръ, каквито Богъ изисква.” Тия мисли, които сега имашъ, не сѫ отъ този характеръ, каквито Богъ изисква. Този човѣкъ ще бѫде единъ отъ тия, които продаватъ скѫпоцѣнни камъни. Той трѣбва да каже: “Сестра, ела при менъ, азъ ще ти дамъ единъ камъкъ, по-хубавъ отъ твоя.” Същото се отнася и за мислитѣ. Тъй трѣбва да се изясняватъ нѣщата. И тъй, азъ изисквамъ отъ васъ послушание. Не се позволява на окултния ученикъ да каже на брата си или на сестра си, че сѫ глупави, нито че не сѫ прави въ нѣщо. Азъ ви казахъ въ една отъ бесѣдитѣ си, че щомъ виждате погрѣшкитѣ на другитѣ, тия погрѣшки се отразяватъ и въ самитѣ васъ. Кажешъ ли нѣкому, че е заблуденъ, че не познава реалностьта на нѣщата, ти самъ се оглеждашъ въ огледалото и виждашъ, че онзи въ огледалото има нѣкакво черно петно. Ти му казвашъ: “Слушай, махни това черно петно.” Обаче, петното не се маха. Ти вземешъ вода, измиешъ петното и то се маха. Слѣдователно, петното, което си виждалъ въ огледалото, го нѣма повече тамъ. Ти нѣма да казвашъ, че си махналъ петното, но ще си мълчишъ. Обаче, ти трѣбва да го махнешъ, защото си ученикъ. Послѣ ще кажешъ: “Азъ му посочихъ, дѣ е петното, а той го изчисти.” Когато вие заживѣете въ реалностьта на нѣщата, тамъ нѣма да има вече никакви петна. Ти, като виждашъ доброто въ свѣта, като виждашъ Бога, нѣма да виждашъ никакви погрѣшки. Виждашъ ли погрѣшки, Любовь нѣмашъ. Какъ мислите, Богъ вижда ли вашитѣ погрѣшки? Ако живѣете въ Бога, нѣма да виждате никакви погрѣшки. Ако азъ виждамъ погрѣшкитѣ на другитѣ, ще видя и своитѣ погрѣшки. Като влизамъ при васъ, азъ искамъ да видя Божествения образъ въ васъ, искамъ да видя, какъ Богъ работи. Щомъ Богъ е въ васъ, азъ зная, че вие ще мислите правилно, ще чувствувате правилно и ще дѣйствувате правилно. Тогава животътъ ви ще има смисълъ. По този начинъ именно, ще може да се даде правилно направление на вашитѣ енергии. Какъ ще работите за въ бѫдаще? Работите ли споредъ методитѣ на разумната природа, вие ще дадете правилна насока на вашия умъ и на вашето сърце. Сега, азъ искамъ всѣки отъ васъ да се спре най-малко по единъ часъ на день върху нѣкого, когото не обича и да се постарае да намѣри у него поне една добра чърта. Това ще ви бѫде като задача. Изпълнете тази задача заради Господа! Потърсете мислено една добра чърта у този, когото не обичате. Ако можете да направите това заради Бога, значи у васъ има едно силно чувство, една силна мисъль. По сѫщия начинъ ще можете да влияете и на дѣцата си. Дѣцата ви сѫ вашитѣ ученици. Майката е първиятъ учитель на дѣцата си. Тя трѣбва да гледа на дъщеря си и на сина си като на окултни ученици. При възпитанието на вашитѣ дѣца ще употрѣбявате сѫщитѣ методи, каквито употрѣбяватъ къмъ окултнитѣ ученици. Ще опитате Божествената Мѫдрость, ще опитате Божествената Любовь, ще опитате най-послѣ и Божествената Истина върху онзи ученикъ, когото Богъ ви е далъ като ваше дѣте. Чрѣзъ него Богъ ви изпитва. Ако имашъ една добродѣтель, тя е ваше дѣте. И по отношение нея ще приложите сѫщия законъ. Вие сте събрани тукъ като ученици на тази Школа да опитате сѫщия законъ. Колцина отъ васъ, ако ви поставятъ на изпитъ да се самопожертвувате, сѫ готови да издържатъ този изпитъ? Много мѫчно се издържа изпита на самопожертвуване. Подбудителната причина на вашитѣ дѣйствия не трѣбва да бѫде страхътъ. Кога човѣкъ дѣйствува подъ страхъ? Когато не може да разбере Любовьта. Любовьта е мекия тонъ въ природата. Най-мекия тонъ въ музиката е Любовьта, а страхътъ е най-силния тонъ. Когато човѣкъ се уплаши, космитѣ му настръхватъ. Страхътъ е сила, която съдържа въ себе си електричество. Казватъ: “Краката на страхливия човѣкъ се продължаватъ, а космитѣ му настръхватъ.” Природата работи съ най-мекитѣ тонове. Съ тия тонове трѣбва да работите и вие. Казвате: “Защо да не работимъ съ силнитѣ тонове?” Силнитѣ тонове сѫ за Бога. На високитѣ мѣста могатъ да живѣятъ само боговетѣ и най-напрѣдналитѣ ангели. Хората трѣбва да живѣятъ въ долинитѣ, тамъ сѫ изворитѣ, тамъ сѫ плодоноснитѣ полета, тамъ сѫ дърветата. Планинскитѣ върхове сѫ голи, тѣ сѫ скалисти и покрити само съ ледове. Слѣдователно, силниятъ тонъ има сила само при мекия тонъ. Мекиятъ тонъ има двѣ качества: той съдържа въ себе си топлина и свѣтлина. За въ бѫдеще, когато се възпроизвеждатъ мекитѣ тонове, тѣ трѣбва да съдържатъ тия двѣ качества въ себе си - топлина и свѣтлина. Когато единъ пѣвецъ пѣе меки тонове съ чувство и съ мисъль, веднага той ще придаде извѣстно количество калории топлина на този тонъ. Тази топлина може да се чувствува. Никой пѣвецъ досега не е произвелъ съ своитѣ тонове свѣтлина. Тамъ седи нещастието на тия пѣвци. И мисъльта ни трѣбва да съдържа тия двѣ качества - топлина и свѣтлина. Мисъльта е велика енергия, която се изпраща въ свѣта. Като енергия тя трѣбва да произвежда топлина и свѣтлина у самитѣ насъ. Като говоримъ за физически бой, нѣкои отъ васъ ще питатъ: “Трѣбва ли да ставатъ такива нѣща между насъ?” Казвамъ, тия нѣща сѫ обикновени за свѣта, но за васъ тѣ сѫ изключения. Да се биятъ хората въ свѣта, това е нѣщо обикновено. Тѣ не само, че се биятъ, но съ милионни хора се избиватъ. Ставатъ ли такива нѣща между васъ, тѣ сѫ изключения, които не сѫ съвършено изключени. Слѣдователно, ще знаете, че всѣки отъ васъ може да попадне въ изключенията, затова трѣбва да изучавате този законъ. Като изучавате закона на изключенията, непрѣменно трѣбва да боравите съ мекитѣ тонове. Боравите ли съ мекитѣ тонове, всѣко жестокосърдечие, всѣко недоволство ще изчезне отъ васъ и вие ще разрѣшите всички въпроси правилно, тъй, както Богъ изисква. Кое е най-добро държание споредъ васъ: да давате ухо на всичко казано-речено или да не давате? Една турска поговорка казва: Не давай ухо на лошитѣ работи. Плаче ли нѣкой, не му обръщай внимание. Каратъ ли се нѣкои, не имъ обръщай внимание. Като дойде нѣкой при мене, ще го питамъ: “Торбата ти пълна ли е съ нѣщо добро?” Ако е пълна добрѣ дошълъ. Ако пъкъ е пълна съ непотрѣбни нѣща, ще ви дамъ пари да отидете нѣкѫдѣ, да ги изхвърлите. Слѣдъ като изпразните торбата си, ще я изперете хубаво и тогава ще дойдете при мене, азъ ще ви я напълня съ нѣщо хубаво. На свѣта трѣбва да се даде примѣръ отъ единъ великъ Божественъ моралъ. Азъ ви казвамъ, какъ трѣбва да постѫпвате и вие. Не обръщайте внимание на дребнавоститѣ въ живота. Хиляди страдания ще дойдатъ за васъ. Ще имате изпитания, изкушения не само външни, но вѫтрѣшни - не имъ обръщайте внимание. Ама, вънъ вѣтъръ имало. Ти ще седишъ въ кѫщи, ще се занимавашъ, ще си четешъ. Ама гръмотевица, дъждъ имало вънъ - не имъ обръщай внимание. Когато дойдатъ мекитѣ тонове, ще имъ обърнешъ внимание. Писанието казва: “Когато се обърнете къмъ мене съ всичкото си сърце, тогава ще ме познаете.” “Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, азъ ще ви се изявя и ще ви помогна” - това подразбира меки тонове. Казва се още въ Писанието: “Потърсете ме въ день скърбенъ и Азъ ще ви се изявя.” Тъй щото, вие трѣбва съ помощьта на мекитѣ тонове да разрѣшите всички мѫчнотии, всички изпитания и задачи. Казваме: “Богъ е Любовь.” Дѣ ще се прояви тази Любовь? Ако два ученика се каратъ, защо единиятъ отъ тѣхъ да не се обърне къмъ Бога и да каже: “Господи, Ти живѣешъ въ мене, нека Твоятъ мекъ гласъ, нека Твоята милость се изяви чрѣзъ мене.” Това е хубавото въ свѣта. Ако ние не можемъ да прѣдизвикаме Божията милость да се изяви чрѣзъ насъ, всички други енергии, които ще дойдатъ, ще слѣзатъ отъ върха на планината и ще се отразятъ много злѣ върху нашето развитие. За Бога е безразлично, дали ти страдашъ или се радвашъ. Ако Богъ те обича, ако Той дълго търпи, трѣбва да знаете, че тази обичь не е заради васъ. Вие още не сте изучавали закона, защо Богъ ви обича. Има други причини, които заставятъ Бога да ви обича. Понѣкога цѣлъ народъ трѣбва да изчезне отъ лицето на земята, но Богъ има право да направи това. Въ такъвъ случай, защо вие трѣбва да прѣдизвикате Бога, да изпраща такава енергия, съ която да ви погубва, да ви помете отъ свѣта? Не, работете само съ мекитѣ тонове, за да се ползувате съ благоволението на Бога. Вие, като знаете, че Богъ е благъ, мислите, че може да правите всичко, каквото искате. Не е така. Понеже ученикътъ живѣе съзнателенъ животъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ въ своитѣ прояви. Не мислете, че при такъвъ животъ той не може да постигне своитѣ желания. Напротивъ, при този съзнателенъ животъ отъ страна на ученика, Любовьта ще има истински образъ; Мѫдростьта ще има истински образъ; Истината ще има истински образъ. Онѣзи, които ви обичатъ, и така ще ви обичатъ. Много сѫщества отъ Слънцето ще ви обичатъ. Нѣкои мислятъ, че като живѣятъ Божественъ животъ, нѣма да иматъ Любовь. Не, хората сега нѣматъ Любовь. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ любовь не е любовь. Живѣятъ ли въ Бога, тѣ ще иматъ истинската любовь. Тогава, като обичашъ нѣкого, никой нѣма да те сѫди, никой нѣма да те дразни. При сегашната любовь всѣки може да те сѫди, да те дразни. При сегашнитѣ ви мисли всѣки може да ви подразни, дали умътъ ви е на мѣсто, или не, а при Божественитѣ мисли никой нѣма да ви закачи. Нека дадемъ образецъ прѣдъ свѣта отъ Божествени чувства и Божествени мисли. И ние можемъ да дадемъ образци. Питамъ ви: когато двѣ разумни сѫщества се разговарятъ, може ли да се съмнѣватъ едно въ друго? Двѣ разумни сѫщества се разговарятъ приятелски помежду си, тѣ не могатъ да се огорчаватъ. Огорчението е нѣщо относително, вѫтрѣшно нѣщо, а не външно. Когато се разговаряте съ нѣкого, вие обръщате внимание на звука, на гласа на този човѣкъ, а не на вѫтрѣшнитѣ качества на този гласъ, на думитѣ, дали въ тѣхъ се крие нѣкаква отрова или не. Този звукъ нѣкой пѫть може да е силенъ, а нѣкога мекъ, но въ него има нѣщо хубаво. Слѣдователно, вие трѣбва да видите, какво е съдържението на самия звукъ. Ако въ него има вѫтрѣшна отрова, той може да те огорчи. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между Учителя и ученицитѣ? Никой ученикъ не може да отиде при Учителя си безъ любовь. За да се установятъ между хората истинскитѣ отношения, които Богъ е поставилъ първоначално, се изисква доблесть. Често нѣкои хора казватъ: “Тайнствени работи сѫществуватъ въ свѣта.” Казвамъ, нѣма тайнствени работи. Кои нѣща сѫ тайнствени? Всѣко нѣщо, което човѣкъ не знае, е тайнствено. Можешъ ли да говоришъ за онова, което не знаешъ? Ние всѣкога говоримъ за нѣща, които знаемъ. Нѣкой казва: “Трѣбва да говоримъ за незнайни нѣща.” Никой не може да говори за нѣщо незнайно. Ние всѣкога говоримъ за това, което сме учили и разбрали добрѣ. Само него можемъ да прѣдадемъ и на другитѣ. Говорете само за знайни нѣща, а не за незнайни. Можемъ да говоримъ и за знайни нѣща, които сѫ забравени. Слѣдователно, ние ще направимъ добродѣтелитѣ знайни, а не незнайни. Ние знаемъ Истината, знаемъ Мѫдростьта, знаемъ и Любовьта. Защо? - Понеже можемъ да ги опитаме всѣки день. Туй, което не можемъ да опитаме, не можемъ и да изнесемъ. И тъй, вие трѣбва да бѫдете искрени спрѣмо себе си, искрени и къмъ Бога. Когато сте въ Школата, не мислете, че сте сами. Вие сте прѣдъ лицето на цѣлия невидимъ свѣтъ. Ако невидимиятъ свѣтъ се произнесе за васъ, дали можете да бѫдете ученикъ, или не, само тогава ще ви запишатъ въ Школата. Тамъ записванията ставатъ по особенъ начинъ, а не както въ тукашнитѣ училища. Ако имате любовь, може да бѫдете ученикъ. За да бѫдете ученикъ, трѣбва да отговаряте на нѣколко качества. Първото качество: Да обичате Учителя си. Второто качество: Да обичате Бога, т. е. Мѫдростьта. Третото качество: Да обичате Истината, т. е. Духътъ Божий, Който се влива у васъ. Когато дойде Духътъ у васъ, Той ще ви изясни нѣщата. Значи, Учительтъ ще ви запише, Богъ ще ви поучи, а Духътъ ще ви изясни нѣщата. Това сѫ три качества, които ученикътъ трѣбва да има, Вашата любовь не трѣбва да трае само единъ моментъ, но да бѫде непрѣривна и всѣки день да се усилва съ една микроскопическа величина. Нѣкои казватъ: “Едно врѣме имахъ много голѣма любовь, но сега любовьта ми отслабна.” Въ Писанието се казва: “Любовьта никога не отпада.” Любовь, която отслабва, не е любовь. Това сѫ лъжливи положения. Истинската любовь не само че не отслабва, но всѣки день се усилва. И тъй, ако искате да бѫдете ученици, отъ васъ се изисква да имате любовь къмъ Учителя си, любовь къмъ Бога и любовь къмъ Духа. Учительтъ ще ви въведе въ Училището. Богъ ще ви научи на великата Мѫдрость, а Духътъ ще ви даде вѫтрѣшна свѣтлина. Щомъ дойде вѫтрѣшната свѣтлина, всички тия качества ще ви свържатъ съ велики сили и вие ще станете самостоятелни. Нѣкои казватъ: “Духътъ ми говори.” - Духътъ говори на онзи, на когото Господь е говорилъ. Господь е говорилъ на онзи, на когото Учительтъ е говорилъ. Не ви ли е говорилъ Учительтъ и Господь нѣма да ви говори. Не ви ли е говорилъ Господь и Духътъ нѣма да ви говори. Ако Духътъ ви говори и Господь ви е говорилъ и Учительтъ ви е говорилъ. Говорятъ ли ви и тримата въ душата, вие сте вече ученикъ. Лишени ли сте поне отъ единъ отъ тия гласове, вие сте въ дисхармония съ себе си, не сте още ученикъ. На ученика трѣбва да говорятъ и тритѣ гласа: Учительтъ трѣбва да му говори, Богъ трѣбва да му говори и Духътъ трѣбва да му говори. Духътъ ще внесе въ него свѣтлина, Богъ ще внесе знание, а Учительтъ ще внесе мекота. Ако ти си ученикъ и вървишъ въ правия пѫть, Учительтъ ще ти каже: “Този е пѫтьтъ нагорѣ къмъ великата Мѫдрость, къмъ Духа.” Когато говоря, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ специално нѣкого. Помнете основнитѣ принципи, съ които трѣбва да работите. Изисква се отъ всинца ви разумно сърце. Нѣкои отъ васъ ще постѫпятъ съ първия законъ - съ любовь къмъ Учителя си. Като казвамъ любовь къмъ Учителя си, подразбирамъ да имате льбовь единъ къмъ другъ. Искамъ сега отъ васъ да направите единъ опитъ за двѣ седмици, да се отнасяте меко единъ къмъ другъ. Ако кажете нѣкои по-остри, по-силни думи къмъ нѣкого, ще се извините. Съзнателно трѣбва да приложите мекота къмъ всички. И тъй, при новото записване се изисква отъ всички ви да имате любовь къмъ Учителя си, любовь къмъ Бога и любовь къмъ Духа. Запишете ли се по този начинъ, никой не може да ви отпише. Тия нѣща ще бѫдатъ за васъ свещени и ще запишете въ сърцето си: любовь къмъ Учителя, любовь къмъ Бога и любовь къмъ Духа. Тогава, като се обърнете къмъ Духа, Той ще ви даде свѣтлина. Духътъ и вие, двамата заедно ще се обърнете къмъ Господа, Който ще ви даде знание. И послѣ, съ Господа заедно ще се обърнете къмъ Учителя, да дойде любовьта у васъ. Придобиете ли тия три нѣща, тогава ще започнете да работите. Господь ще ви постави прѣдъ великото, което ще бѫде вашия идеалъ въ живота. И при това положение вие ще имате мѫчнотии отъ различенъ характеръ, отъ материаленъ, отъ сърдеченъ, отъ умственъ, но ще можете да ги разрѣшите по единъ правиленъ начинъ. Тѣ ще бѫдатъ необходимо условие за вашето развитие. По този начинъ вие ще имате опитностьта на всички ония, които сѫ живѣли прѣди васъ. Азъ желая въ тази Школа да се образува вѫтрѣшна връзка помежду ви, да се интересувате едни други отъ живота си. Трѣбва да се стремите да намѣрите у всѣки едного по една добра чърта и така да се опознаете. Хората отъ свѣта често мислятъ за себе си, че като тѣхъ нѣма други. Трѣбва ли да мислите и вие така? Ако всѣки отъ васъ има добро мнѣние само за себе си, тогава кой е добъръ? Не, трѣбва да знаете, че у всѣки човѣкъ има нѣщо добро. У всѣки едного се проявява Божественото. Мислете за всѣки човѣкъ тъй, както за себе си! Господь ви е събралъ всички заедно и ви показва, че вие сте реалность, а не отражение. Ако виждате недѫзитѣ на нѣкого, вие виждате отражението; ако виждате доброто на нѣкого вие виждате реалностьта. Ето защо вие трѣбва да виждате доброто у хората. Ако искате да видите себе си, ще се видите въ огледалото, ще видите че всичко е приятно. Ако искате да видите Бога, ще го видите въ класа. Казвамъ, откакъ съмъ ви събралъ въ класа, по-добри хора отъ васъ не съмъ виждалъ. Защо? Всѣки човѣкъ, въ когото Богъ може да се прояви, е добъръ. Като казвамъ, че по-добри хора отъ васъ нѣма, подразбирамъ вашитѣ чувства и мисли, които сѫ Божествени. Като казвамъ, че сте добри, разбирамъ вѫтрѣшно добри, понеже душитѣ ви сѫ отъ Бога. Той имъ е далъ образъ. По-добро отъ туй, което Богъ е създалъ, не може да има. Вие изпитвате любовь къмъ Бога, макаръ и съ всички свои недѫзи и съ това вървите нагорѣ. Като казвамъ, че по-добри хора отъ васъ нѣма, това значи, че вървите напрѣдъ. Съ този стремежъ, който сега имате, вие давате подтикъ навънъ. Това е хубавото. Сега, желая, като дойда втори пѫть въ класа, да бѫдете още по-добри. Като дойда третия пѫть, да ви намѣря още по-добри. Тогава пакъ ще ви кажа: по-добри хора отъ васъ нѣма. Сега ще си поставите като задача, да се запишете въ Школата. Гледайте да не пропуснете срока за записването. Казахъ ви вече, по кой начинъ да се запишете. Можете ли да се запишете по новия начинъ, нѣма никаква опасность да ви отпише нѣкой от Школата. Размишление Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 34-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 29.VII.1925 г. София
  8. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕСЪВМѢСТИМИ ОТНОШЕНИЯ Размишление Прочетоха се стиховете “Диалогъ на злото и доброто.” Прочете се резюме отъ темата “Най-малката незнайна добродѣтель.” Изпѣйте упражнението: “Вдъхновение”. Ще ви прѣдставя нѣколко категории числа: Можете ли да примирите тия числа? - Това сѫ числа, отношения, които сѫществуватъ въ природата. Тѣ не сѫ произволни числа. Дѣ можете да намѣрите тия числа. Азъ нѣма да ви отговоря. Вие срѣщате тия числа най-малко по десеть пѫти на день. Когато единъ възвишенъ духъ или нѣкое напрѣднало сѫщество или нѣкой ангелъ иска да слѣзе на земята, той трѣбва да си създаде тѣло, въ което да живѣе, тъй както всѣки обикновенъ човѣкъ се стреми да си направи кѫща, въ която да живѣе. Тукъ отношенията сѫ едни и сѫщи. Питамъ: какво придобива този възвишенъ духъ, като слиза отъ невидимия миръ на земята да живѣе единъ ограниченъ животъ като обикновенъ човѣкъ? Азъ нѣма да ви отговоря и на този въпросъ, но питамъ: защо когато си строите кѫща, не се задоволявате съ една малка колибка, но искате да си направите голѣма, хубава кѫща? Защо прѣдпочитате хубавата кѫща прѣдъ колибата? Какви сѫ вашитѣ съображения за това? Ако прѣдпочитате хубавата кѫща прѣдъ колибата отъ хигиенична гледна точка, колибата, съ своитѣ тънки стѣни е много по-хигиенична отколкото дебелитѣ стѣни на солидната кѫща. Нашиятъ салонъ напримѣръ, не е толкова хигиениченъ. Свѣтлината трѣбва да иде отгорѣ. Добрѣ е, когато човѣкъ повдига очитѣ си нагорѣ. И тъй, питамъ ви: защо вие прѣдпочитате хубавата кѫща прѣдъ колибата? Защо прѣдпочитате богатия прѣдъ сиромаха? Защо прѣдпочитате учения прѣдъ невѣжия? Защо прѣдпочитате добрия прѣдъ злия? Вие казвате: “Ние прѣдпочитаме учения човѣкъ, защото може да ни бѫде полезенъ въ нѣщо.” Какви сѫ отношенията на Бога спрѣмо всички хора въ свѣта? Той има ли сѫщитѣ разположения къмъ хората каквито ние имаме едни къмъ други? Ако прѣдпочитанието, което вие отдавате на богатия, на учения, на добрия човѣкъ прѣдставляватъ истинскитѣ отношения, тогава и отношенията на Бога къмъ насъ трѣбва да бѫдатъ сѫщитѣ. Не е така, обаче. Казано е: “Богъ не гледа на лице, но на сърце.” Значи, отношенията на хората едни къмъ други не прѣдставляватъ една абсолютна норма, съ която могатъ да се опрѣдѣлятъ и отношенията на Бога къмъ всички сѫщества. Сега, онѣзи отъ васъ, които сте запознати съ математиката, нека кажатъ, може ли 3 = 9.5 и на 10.5? Каква е разликата между 9.5 и 10.5? - Единица. Когато кажемъ, че 3 = 10, разликата между 10.5 и 10 е равна на 0.5. Когато пъкъ кажемъ, че 3 = 7, разликата между 10 и 7 е три единици. Азъ нѣма да ви кажа, дѣ се намиратъ тия числа. Ако кажемъ, че 2 = 7-6, това показва намаление на човѣшката воля, т. е. условията, при които човѣшката воля се намалява органически. Ако пъкъ кажемъ, че 2 = 7-8, това показва голѣмо засилване на човѣшката воля. Ако въ първата категория число деветь се увеличава, това показва усилване егоистичнитѣ чувства у човѣка. Числото деветь може да се увеличи на 10.5, на 11 и т. н. Тогава ще имаме анормално развитие на личнитѣ чувства. Такъвъ човѣкъ иска да бѫде царь, господарь въ свѣта, неговата дума да се слуша навсѣкѫдѣ. Ако числото деветь се намалява на 8, или на 7, това показва, че личнитѣ чувства у човѣка се намаляватъ до минимумъ. Ако числото 10.5 отъ втората категория се увеличава до 12, това показва усилена дѣятелность на физическия умъ, на критическитѣ способности у човѣка. Такъвъ човѣкъ сѫщеврѣменно може да бѫде крайно справедливъ. Сега задава се въпросътъ, защо именно, когато се усилва умствената дѣятелность у човѣка, сѫщеврѣменно се усилва и мозъчната дѣятелность, при което нишкитѣ на мозъка се продължаватъ? Между умствената дѣятелность на човѣка и развитието на мозъка сѫществува извѣстно съотношение. Когато моралнитѣ чувства на човѣка се усилватъ, мозъчнитѣ нишки пакъ се продължаватъ. Значи природата отбѣлѣзва усилването на извѣстна умствена дѣятелность съ продължаване на мозъчнитѣ нишки, а намалението на тази дѣятелность съ скѫсяване на тия нишки. Тия нишки сѫ силови линии, чрѣзъ които природата дѣйствува, т. е. изявява своята дѣятелность навънъ. Когато въ третата категория числото 10 се увеличи на 10.5, тогава имаме човѣкъ съ чрѣзмѣрно развити морални чувства, който спада къмъ слънчевитѣ типове, той има широка душа, по характеръ е оптимистъ. И тъй, за да се прояви единъ законъ въ свѣта, за да можемъ да си въздѣйствуваме чрѣзъ него въ физическия свѣтъ, трѣбва да бѫдемъ въ състояние да увеличимъ съ каквато и да е малка величина нѣкои отъ мозъчнитѣ нишки. Сѫществува и другъ единъ икономически законъ въ природата, който опрѣдѣля работата на всѣко органическо сѫщество на земята. Всѣки човѣкъ, откакъ се е родилъ, откакъ е дошълъ на този свѣтъ, докато замине, има опрѣдѣлена часть отъ материята, която той трѣбва да развие, да обработи. За всѣки човѣкъ е точно опрѣдѣлено количеството отъ материята, която той трѣбва да обработи и рафинира. Ако той обработи и рафинира всичката материя, която му е дадена, считатъ че е живѣлъ отлично, че е водилъ единъ разуменъ, добъръ животъ. Ако той не рафинира, не обработи количеството материя, опрѣдѣлена за него, считатъ, че не е живѣлъ добрѣ, затова опитътъ му остава недовършенъ. Азъ забѣлязвамъ, че повечето отъ ученицитѣ, като четатъ Писанието, Библията, главно се спиратъ върху това, какво Господь е обѣщалъ и казватъ: “Нали Господь обѣща това и това?” Трѣбва да знаете, че въ Божиитѣ обѣщания нѣма отмѣна. Богъ никога не се разкайва, но всѣко обѣщание прѣдставлява единъ договоръ. Когато Богъ обѣщава нѣщо, между Него и насъ се свързва договоръ. Това показва, че и ние сме обѣщали нѣщо. Богъ дава, но и азъ трѣбва да свърша нѣкаква работа - нищо повече. Богъ дава условно. Значи, всѣки човѣкъ, който е дошълъ веднъжъ на земята, не е дошълъ като на курортъ, а да свърши нѣкаква работа. Помнете, че земята не е курортно мѣсто. Ако искате да знаете, дѣ сѫ курортитѣ, азъ ще ви кажа. Курортитѣ сѫ извънъ слънчевата система. Въ слънчевата система курорти нѣма. При това, всички вие искате да бѫдете на курортъ. Ако ви дамъ да изпредете сто килограма вълна, като се условимъ да ви плащамъ по сто лева на килограмъ, трѣбва да ви платя всичко десеть хиляди лева. Обаче, вие изпридате само петдесеть килограма отъ тази вълна, т. е. половината и искате да ви дамъ всичкитѣ пари? Имате ли право да искате всичкитѣ пари? - Нѣмате право. Казвамъ ви, изпредете и останалата вълна и ще получите всичкитѣ пари. Сѫщото нѣщо върши и природата. Помнете, въ природата сѫществува следниятъ законъ: тя дава всѣкиму точно толкова, колкото той е изработилъ. Тя никому не кредитира, никому не дава, ако той не е вложилъ нѣщо въ нейната банка. Нѣкои може да мислятъ, че природата дава винаги. Да, природата винаги дава, но ако вие сте вложили своя капиталъ въ нейната банка. И тогава, тя ще ви даде точно толкова, колкото ви трѣбва. Всѣкога ще остави поне единъ левъ въ банката си въ запасъ. Тя никога не дава извънъ кредита, който имашъ, все ще остави една малка часть отъ капитала ти въ своята банка. По-добрѣ е банката на природата да има да ти дава, отколкото ти да имашъ да й давашъ. Защо? - Понеже тя е честна, всѣкога ще дава, а когато хората иматъ да даватъ, тѣ излизатъ нечестни въ изплащането, тѣ въ края на краищата ще възкресятъ порока. Направете опитъ съ когото и да е и ще видите, колко е честенъ човѣкъ. Повикайте единъ бояджия да ви боядиса кѫщата и му платете прѣдварително, да видите, слѣдъ колко врѣме ще дойде да ви боядиса кѫщата. Повикайте дрехаря да ви ушие дрехи, платете му предварително и вижте, слѣдъ колко врѣме ще ви ги ушие. Повикайте нѣкой работникъ да копае на нивата ви, платете му прѣдварително и вижте слѣдъ колко врѣме ще ви изоре нивата. Слѣдъ това направете обратния опитъ: не плащайте нищо на работника, докато не е изоралъ нивата ви; не плащайте на дрехаря предварително, докато не ушие дрехата и вижте какъвъ резултатъ ще имате. Азъ имамъ прѣдъ видъ слѣдното правило: не считамъ добъръ работникъ този, който иска заплата прѣди да свърши работата си. Всѣки работникъ, който иска заплатата, слѣдъ като свърши работата си, е отличенъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, който иска кредитъ, прѣди да е свършилъ работата си, нѣма да му върви въ живота. Всички ние искаме само благодать отъ Господа. Всѣки, който иска благодать отъ Гопода, той не разбира основния Божественъ законъ. На всѣки човѣкъ е дадено толкова, колкото му е необходимо въ живота. Слѣдователно, ако ти изхарчишъ повече, отколкото ти е дадено, трѣбва да понесешъ недоимъка си и да направишъ малко икономия. Скръбьта и радостьта въ живота се обуславятъ върху този законъ. Нѣкой пѫть скърбишъ, понеже си похарчилъ повече. Нѣкой пѫть се радвашъ, защото си икономисалъ нѣщо или си изхарчилъ толкова, колкото трѣбва. Първото правило: За всинца ви е необходимо взаимно уважение и почитане. Азъ забѣлязвамъ, че между ученицитѣ липсва тъкмо това чувство. Срѣщалъ съмъ много малко религиозни хора, у които има чувството на уважение и почитание. Такива хора лесно изнасятъ най-свещенитѣ си нѣща на пазарь. Това се забѣлѣзва и между ученицитѣ. Нѣкои отъ тѣхъ иматъ слабость да изнасятъ невѣрни факти. Това е дефектъ у тѣхъ. Помнете едно нѣщо: всѣки ученикъ или кой и да е човѣкъ, който се е опитвалъ да изнася невѣрни факти не го е постигнало нѣкакво добро. Ние сме се събрали въ Школата не да си играемъ, нито да се занимаваме съ празни работи, но да учимъ. Ония, които се занимаватъ съ разни доносничества, сами съграждатъ своето нещастие, както върху себе си, така и върху дома си. Тѣ ще носятъ послѣдствията на тази своя слабость до четвъртия родъ. Вие, като ученици, не трѣбва да се занимавате съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Нѣкои отиватъ на екскурзия и се занимаватъ съ това, кой какъ се държалъ, какво говорилъ и т. н. Казвамъ, екскурзиитѣ иматъ съвсѣмъ друго прѣдназначение. Всѣка екскурзия прѣдвижда влизане въ контактъ съ силитѣ на живата природа и облагородяване на човѣка. Отидешъ ли на екскурзия, трѣбва да се върнешъ освѣженъ, обновенъ, съ едно ново чувство въ сърцето и съ една свѣтла мисъль въ ума. Тамъ трѣбва да забравишъ всички дребнавости на обикновения животъ. Качвашъ ли се на планина, това подразбира отиване къмъ единъ по-висшъ свѣтъ. Азъ ви казвамъ, има единъ законъ въ всички окултни Школи, споредъ който никой нѣма право да се взира въ постѫпкитѣ на другитѣ хора и да ги критикува. Прѣстѫпва ли този законъ, той ще носи послѣдствията му. Нѣма изключения за никого. Не спазвате ли този законъ, вие сами ще се спънете. Който наруши този законъ трѣбва да има доблестьта да признае вината си. Не я ли признае, той изпада въ други грѣшки, започва да лъже, иска да се скрие. Но трѣбва да знаете, че никой не може да се скрие отъ законитѣ на разумната природа. Тя прѣдставлява лицето на Бога, отъ което никой не може да избѣгне. Когато ви изтъквамъ този законъ, имамъ прѣдъ видъ слѣдното положение: Не критикувайте хората, защото никой не знае, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ причини, които подбуждатъ хората къмъ извѣстни дѣйствия. Щомъ ви се изнася тази Истина, Провидението иска да ви запази, като ви обръща внимание, да не се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, защото тѣ сѫ опасни, взривни вещества. Ученикътъ трѣбва да бѫде искренъ къмъ себе си. Наблюдавалъ съмъ държанието на религиознитѣ хора въ тѣхнитѣ събрания. Когато проповѣдникътъ е между тѣхъ, въ събранието има тишина. Щомъ излѣзе той, веднага настава голѣмъ шумъ. Казвамъ, такова е положението на войницитѣ прѣдъ своя генералъ. Докато генералътъ е при тѣхъ, тѣ седятъ тихо, мирно; щомъ генералътъ си излѣзе, настава шумъ, безредие. Та казвамъ: ако и вие се държите прѣдъ мене, като прѣдъ генералъ, това не е окултна Школа. Ако ученицитѣ ме считатъ за генералъ или полковникъ, азъ съжалявамъ, че сѫ дошли въ Школата. Ако ученицитѣ се държатъ морално, добрѣ само прѣдъ учителя си, тѣ трѣбва да знаятъ, че не могатъ да го излъжатъ. Ако тѣ мислятъ, че учительтъ имъ ще ги сѫди, лъжатъ се. Казвамъ и на васъ, азъ нѣма да ви сѫдя, други ще ви сѫдятъ. Когато ви сѫдятъ, азъ даже нѣма да се явя тамъ. Азъ зная, че тѣзи, които ще ви сѫдятъ, сѫ справедливи. Нѣма да се мине много врѣме и тѣ ще ви сѫдятъ тукъ на земята. Нѣкои отъ васъ скоро ще бѫдатъ сѫдени. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на учени-цитѣ? Вие, като ученици на окултната Школа, трѣбва да имате любовь. Когато нѣкой отъ васъ направи една погрѣшка, защо не отидете при него да го посъвѣтвате братски? Защо не му кажете нѣщо право въ очитѣ, безъ да ви чуе другъ нѣкой, а говорите задъ гърба му. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете доблестни въ отношенията си. Туй, което не можете да кажете нѣкому въ очитѣ, не го казвайте и задъ гърба му. При такива отношения, мислите ли, че можете да имате Божията Любовь? Нѣкой казва: “Нѣма нито единъ добъръ човѣкъ въ свѣта, всички сѫ лоши.” Този човѣкъ вижда всичко лошо. Защо? - Той се е изопачилъ нѣщо. Когато нѣкой е боленъ, кое какъ пипне, все го боли. Това показва, че той е въ едно болезнено състояние, този човѣкъ не е здравъ. Та казвамъ, когато трѣбва да изнесете дефектитѣ на единъ човѣкъ, правете намаление въ дефектитѣ му, а увеличение въ Божественото у него. Най-първо не сте вие, които трѣбва да сѫдите този човѣкъ. Само кога можете да изнесете дефектитѣ на нѣкой човѣкъ? Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть и сега пакъ ще ви кажа. Този човѣкъ, който има нѣкакъвъ дефектъ, все едно, че е далъ нѣкѫдѣ 500 лв. вмѣсто 1000 лв. Какво трѣбва да направите вие? - Веднага ще отидете слѣдъ него и ще платите останалитѣ 500 лева. Най-после, вие трѣбва да бѫдете носители на любовьта. Ще кажете: “За въ бѫдеще ще стане това.” Кога? Слѣдъ сто години ли? Слѣдъ сто години ще дойдатъ други хора. Ако вие сега не можете да бѫдете полезни, кога ще бѫдете? Кой отъ васъ се е заелъ да проповѣдва Истината? Вие се занимавате все съ дребни работи, но тѣ не могатъ да ви повдигнатъ. Това се отнася само до онѣзи, които не искатъ да бѫдатъ ученици. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, които искатъ да изпълнятъ волята Божия, трѣбва да бѫдатъ носители на Божията Любовь и то сега, нѣма отлагане вече. Ние трѣбва да осветимъ волята Божия! Първо имайте любовь къмъ Бога! Вие трѣбва да разбирате закона: Любовьта къмъ Едного е любовь къмъ всички; и любовьта къмъ всички е любовь къмъ Едного. Щомъ не може да любишъ единъ, ти не можешъ да любишъ никого. Въ Бога нѣма пристрастие. Или ще любишъ всички, тъй както Богъ иска, или никого нѣма да любишъ. Често казвате: “Еди-кой си човѣкъ е най-много обичанъ.” Вие мислите, че нѣкой човѣкъ е обичанъ повече отъ другитѣ, т. е. получава повече любовь. Казвамъ, всѣки прѣдметъ, който е по-близо до свѣтлината, ще се освѣтли повече, отколкото онзи, който е по-далечъ отъ свѣтлината. Коя е причината за това, свѣтлината ли, или прѣдметътъ? Ако вие сте по-далечъ отъ свѣтлината, по-малко ще се освѣтлявате. Кой е причината, азъ или вие? Кой е виновенъ за това? Вие седите единъ задъ другъ и си хвърляте сѣнка. Всички може да се наредите около Слънцето и никой никому да не пречи. Не забравяйте, че всѣки човѣкъ носи отговорность за дѣлата си. Колкото е по-напрѣдналъ, толкова и отговорностьта му е по-голѣма. Не мислете, че можете да правите каквото искате. На небето може да правите каквото искате, но на земята не можете. Давидъ, като царь правеше каквото искаше; свещеникътъ Илия имаше синове, които не възпита, както трѣбва; Ананий [и] Сапфира принесоха жертва на Бога, но скриха нѣщо отъ нея. И слѣдъ всичко това, вие знаете, какво постигна тия хора. Какъ мислите, трѣбва ли и вие, съврѣменнитѣ хора да вървите по тѣхния пѫть. Въ Школата не се позволява никаква лъжа. Прѣдъ Бога нѣма нищо скрито-покрито. Често вие се оплаквате, че Любовьта ви отпаднала. Казвамъ, Любовьта никога не отпада. Вие сами туряте препятствия на Любовьта въ живота си. Азъ говоря на онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено. Всички, които искатъ да бѫдатъ ученици, ще се заематъ да оправятъ живота си прѣдъ Бога. Той вижда всичко и отъ Него ще се пазите. Христосъ казва: “Ще ви кажа отъ кого да се боите.” Съврѣменнитѣ хора се боятъ едни отъ други, но не и отъ Бога. Казвамъ на всички ви: имайте свещенъ страхъ отъ Бога. И тъй, азъ ви прѣпорѫчвамъ чисть животъ, затова дайте мѣсто на всѣко благородно чувство, отъ какъвто характеръ и да е, което служи за повдигане на ума ви, за облагородяване на сърцето ви и за усилване на волята ви. Ето защо, яжте, безъ да прѣяждате! Любете, безъ да се прѣсилвате! Обичайте, както Богъ иска! Сега всички хора и млади, и стари иматъ изопачени разбирания за живота. Всички ще дойдатъ до една задънена улица, но трѣбва да направятъ послѣдно усилие да излѣзатъ отъ тази задънена улица. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 33-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 22.VII.1925 г. София
  9. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛОВИТѢ ЛИНИИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО Размишление Продължение четенето на нѣкои отъ работитѣ върху темата: Прѣдаване въ поетична форма думитѣ “любовь, свѣтлина, свобода за човѣшката душа”. Първоначално знанието е подразбирало прѣживѣване на една нова форма отъ Божествения Духъ. Обаче, този първиченъ смисълъ на знанието сега е изгубенъ и днесъ подъ думата знание ние подразбираме само външнитѣ отношения на нѣщата. Запримѣръ, ние знаемъ, че мѣсечината се върти около земята, но това не е знание, а познание само. Сега знанието се замѣства съ Истината. Днесъ хората сѫ раздвоили думата Истина, но въ сѫщность подъ Истина се подразбира сѫщината на живота по форма, съдържение и смисълъ. Истината подразбира еднакво зачитане формата, съдържанието и смисъла на нѣщата. Ако нѣкой човѣкъ каже на другъ, че не дава петь пари за неговото тѣло, той не разбира съдържанието на нѣщата. Ако каже, че не дава петь пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нѣщата. Когато казваме, че формата на нѣщата не ни интересува, това е само философски изразъ. Питамъ: може ли да се прояви съдържанието на нѣщо въ свѣта безъ нѣкаква форма? Това е невъзможно при сегашнитѣ условия. Може ли да се прояви смисъла на нѣщо безъ съдържанието му? Смисълътъ може да съществува вънъ отъ съдържанието и съдържанието може да сѫществува вънъ отъ формата, но тѣ сами не могатъ да се проявятъ. Слѣдователно, всѣка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа и да е, трѣбва да произведе радость въ душата ни. Запримѣръ, разумниятъ човѣкъ, като види единъ малъкъ кристалъ, какъвто и да е той, колкото нищоженъ да е, неговата форма веднага ще произведе въ душата му малка радость. Защо? - Понеже въ всѣка форма се крие едно разумно сѫщество, което работи въ нея. Всички форми сѫ създадени отъ разумни, гениални сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ. Но тѣзи форми днесъ сѫ изопачени, вслѣдствие на което хората иматъ криви понятия за формата на нѣщата. Въ една отъ миналитѣ лекции ви говорихъ, че формата трѣбва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трѣбва да отговаря на смисъла. Така трѣбва да гледа на този въпросъ ученикътъ, който изучава великата Божествена наука. Отъ формата на нѣщата трѣбва да се сѫди за съдържанието. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ френологията. Напримѣръ, отъ формата на пръста можемъ да знаемъ за съдържанието, което се крие въ главата. По показалеца и по срѣдния пръстъ сѫдимъ за интелигентностьта на човѣка. Рѫката, пръститѣ, както и цѣлото тѣло на човѣка сѫ построени възъ основа на редъ математически съотношения. Споредъ това, какъ се движи човѣшката интелигентность, така сѫ построени и пръститѣ на рѫката. Онѣзи хора, които сѫ философски настроени или които иматъ критически умъ, т. е. обичатъ да ровятъ навсѣкѫдѣ, иматъ вѫзли на прѣститѣ си. Хора, които иматъ такива философски разположения, обичатъ да подпушватъ нѣщата. Те често подпушватъ извѣстни течения, направятъ единъ бентъ, който наричатъ философия. Значи, всѣка философска система прѣдставлява единъ бентъ. Слѣдъ като се удавятъ въ тази рѣка десеть, двадесеть, сто, хиляда души, хората казватъ: “Този бентъ не е направенъ на мѣсто, другъ трѣбва да направимъ.” Създаватъ друга теория - направятъ другъ бентъ. Трѣбва да знаете, обаче, че въ природата бентове не сѫществуватъ. Въ природата трѣбва да има постоянни течения. Тия течения трѣбва да бѫдатъ дълбоки. Ето защо философътъ не трѣбва да прави бентове, да подпушва теченията въ природата. Той трѣбва да бѫде бистра, чиста рѣка. Ако иска да бѫде философъ, трѣбва да тече постоянно. Вода която постоянно тече, се обновява. Често вие се подпушвате, казвате: “Защо Господь създаде доброто и злото въ свѣта?” Щомъ кажете, защо Господь създаде доброто и злото, вие се подпушвате и ставате философъ. Казвате си: “Нали Господь е добъръ, всесиленъ, защо остави да сѫществуватъ доброто и злото едноврѣменно?” Вие не разсѫждавате правилно. За васъ има зло, но вашето зло, не е зло за Бога. За Бога зло не сѫществува. Ако нѣкой човѣкъ открадне паритѣ ви, това зло ли е за Бога? Питамъ ви: тия пари ваши ли сѫ? - “Азъ ги спечелихъ съ поть на челото си.” - Ами вие отъ дѣ взехте тази вода, която излиза отъ челото ви? Тази вода е взета на заемъ. Значи, слѣдъ като сте работили извѣстно врѣме, излишната вода излиза отъ васъ. Слѣдъ като си работилъ дълго врѣме, слънцето казва: “Ти имашъ много вода.” Слънцето изтегля водата на хората навънъ - то ви обира. Послѣ Слънцето казва: “Понеже азъ взехъ водата ви, вмѣсто нея ще ви дамъ друга. На еди-кое си мѣсто азъ създадохъ новъ изворъ. Понеже водата въ вашия организъмъ се опорочи, ще я издигна и слѣдъ като я прѣчистя, ще я върна отново въ видъ - хубавъ изворъ”. Вие казвате: “Неприятно е човѣкъ да се поти.” Човѣкъ може да се поти, а може и да не се поти. Болнитѣ хора не се потятъ, а здравитѣ хора се потятъ. Ако не искашъ да се потишъ, боленъ ще бѫдешъ. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, ще се потишъ. И сега, като ме питате, защо е злото въ свѣта, ще ви кажа, че злото е потене. Като дойде злото, ще се изпотишъ, а щомъ се изпотишъ, ще оздравѣешъ. Слѣдователно, доброто и злото сѫ отношения на двѣ точки. Ако започнешъ съ доброто, ще свършишъ съ злото. Това е първото неизбѣжно положение въ живота. То е слизане. Ако започнешъ съ злото, ще свършишъ съ доброто. Това е качване, възлизане нагорѣ. Да допуснемъ, че ти си юнакъ силенъ, мощенъ човѣкъ. Отивашъ нѣкѫдѣ на гости, но не те приематъ хубаво. Ти оставашъ недоволенъ отъ това и набивашъ хазяина на дома, като му казвашъ: “Защо не ме нагости добрѣ?” Това е злото, съ което ти започна. Хазяинътъ те нагости добрѣ, но ти не остана доволенъ. Ти очакваше този човѣкъ да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намѣри, ти остана недоволенъ и затова наби хазяина. Недоволството въ тебе бѣше причината да се прояви злото. Нѣма да се мине много врѣме, това зло ще се върне въ твоя домъ. Все ще се намѣри нѣкой човѣкъ, по-голѣмъ юнакъ отъ тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набиятъ, ще си кажешъ: “Не е добрѣ да се биятъ хората. Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ.” Слѣдователно, въ твоето съзнание, ще се яви идеята: За прѣдпочитане е човѣкъ да постѫпва добрѣ отколкото злѣ. Тъй че доброто и злото сѫ относителни величини въ живота. Тъй както ние ги разбираме, тѣ за насъ прѣдставляватъ двѣ абсолютно положителни величини. За васъ, обаче, доброто не е абсолютна величина. Запримѣръ, вие казвате: “Човѣкъ не струва да бѫде добъръ.” Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Ако е добъръ, той трѣбва да бѫде добъръ при всички условия. Щомъ при извѣстни условия съмъ добъръ, а при други съмъ зълъ, азъ не боравя съ една реална величина, а съ една относителна величина. По сѫщия начинъ казваме: “Човѣкъ не трѣбва да бѫде зълъ.” Значи, и злото не е абсолютна величина, но относителна. Злото и доброто сѫ двѣ необходими положения. Слѣдователно, за да се прояви добриятъ човѣкъ въ свѣта, въ своя творчески гений, злото непрѣменно трѣбва да се явява въ живота му като врѣмененъ факторъ. Като окултни ученици вие нe трѣбва да се спирате върху въпроса, защо Господь създаде злото. Доброто и злото сѫ двѣ велики сили, които дѣйствуватъ въ свѣта. Тѣ сѫ двѣ велики състояния на човѣшка душа. Двѣтѣ линии х и y на чѣртежа прѣдставляватъ условията на живота. Какъ мислите вие, въ коя линия животътъ е по-добъръ, въ x или въ y? Линията АС прѣдставлява една посока на живота, а линията ВД - друга посока на живота. Линията ВА пъкъ е равнодѣйствуваща на първитѣ двѣ линии. Посоката АС показва слизане въ живота, а посоката ВД - качване въ живота. Питамъ: кой животъ ще бѫде по-добъръ животъ от този, който върви въ направление на линията ВД. Да допуснемъ сега, че тази плоскость се движи. Тогава линиите АС и ВД ще заематъ друго приложение (чeрт. 2) Отъ движението на тази плоскость ще се образува единъ крѫгъ, което показва, че животътъ се движи въ крѫгъ. Слѣдъ врѣме, ако тази плоскость се обърне въ друго положение, доброто ще се прѣвърне на зло, а злото ще се прѣвърне на добро. Щомъ се измѣнятъ условията на живота, самиятъ животъ ще се измѣни. Тази вечерь нѣмамъ свободно врѣме да се занимавамъ съ дълбоката математика на тия два неизвѣстни за васъ живота. Животътъ въ точка y въ дадения случай е създаденъ отъ единъ по-нисшъ животъ, а животътъ x - отъ по-висшъ животъ. Следователно, сѫществата, които сѫ създали добрия животъ, иматъ по-малко енергия отъ онѣзи сѫщества, които създаватъ повидимому лошия животъ, слѣдъ врѣме лошиятъ животъ ще се прѣвърне въ добъръ и ще даде по-богата жетва. При сегашнитѣ условия ние сме излѣзли отъ А и сме достигнали до С, затова нашиятъ животъ е грѣшенъ. Питамъ ви: слѣдъ това въ каква посока ще се движите? - Отъ С къмъ С2 Тия чертежи за повечето отъ васъ не сѫ ясни. Малцина могатъ да ги разбератъ. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за васъ, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате въ разрѣшението на въпроса - що е добро и що е зло. Злото е единственото условие, да покажете своето добро - нищо повече. Доброто пъкъ е условие, да прѣвърнете енергиитѣ на злото за служене на доброто. Доброто и злото сѫ състояния. Всѣки отъ васъ може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото сѫ два различни метода, съ които си служи окултната наука. За въ бѫдеще вие ще изучавате тия методи, да прѣвръщате природнитѣ енергии отъ едно състояние въ друго. Туй трѣбва да знаете. Вие казвате: “Този човѣкъ е лошъ.” Спрете ли се върху това, вие се подпушвате. Вие не знаете, кой човѣкъ е добъръ и кой лошъ. Ако даденъ моментъ азъ съмъ добъръ къмъ васъ, слѣдния моментъ нѣма да бѫда тъй добъръ. Ако даденъ моментъ съмъ лошъ къмъ васъ, слѣдния моментъ нѣма да бѫда лошъ, добъръ ще бѫда. Тия положения се смѣнятъ. За да ви изясня тази идея, трѣбва да ви прѣдставя слѣдната картина. Допуснете сега, че въ едно общество има кръчми. Казвамъ: добро нѣщо е, когато въ нѣкое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмитѣ сѫ необходими? Прѣдставете си, че една отъ тѣзи кръчми се намира на нѣкой друмъ, дѣто минаватъ много пѫтници. Тукъ кръчмарьтъ е необходимъ, защото прѣзъ този друмъ минаватъ много разбойници, които ще се спратъ, ще се напиятъ и нѣма да избиватъ хората, нѣма да вършатъ зло. И тъй, кръчмитѣ обуздаватъ злото. Тѣ не сѫ за добритѣ хора, но за злитѣ. Ако кажемъ, че въ едно общество не трѣбва да има кръчми, подразбираме, че въ туй общество нѣма разбойници, слѣдователно нѣма кой да убива хората. Ако хората сѫ добри, трѣбва ли да има кръчми? Ако хората сѫ добри, кръчми не трѣбва да има; ако хората сѫ лоши, кръчми трѣбва да има. Тъй щото, при сѫществуване на разбойници, кръчмарьтъ е отличенъ човѣкъ. Защо? - Той спасява добритѣ хора, които пѫтуватъ по този пѫть. При едно добро общество, този кръчмарь ще направи зло, понеже добриятъ човѣкъ ще се спре въ кръчмата, ще се напие и нѣма да свърши работата си. Тъй щото, кръчмитѣ сѫ направени за лошитѣ хора. Само лошитѣ хора трѣбва да влизатъ въ кръчма. Добриятъ човѣкъ трѣбва да върви свободно по пѫтя си, понеже кръчмарьтъ задържа разбойницитѣ. Той казва на добритѣ хора: “Вие си вървете свободно по пѫтя.” Ние ще пуснемъ разбойницитѣ, когато се отдалечите отъ тѣхъ. И тѣ, като нѣма кого да убиватъ, ще се върнатъ по домовѣте си. Какво трѣбва да се подразбира, когато добритѣ хора започнатъ да влизатъ въ кръчми? - Че кръчмитѣ трѣбва да се прѣвърнатъ въ гостилници. Слѣдователно, виното трѣбва да преодолява между лошитѣ хора. Затова, именно, днесъ има толкова много вино въ свѣта. Знаете ли какво би станало въ свѣта безъ вино и безъ ракия? Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросътъ да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпросъ за въздържание, то трѣбва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблемъ на човѣшкия животъ и понеже човѣкътъ ферментира и лозата ферментира. Човѣкъ ферментира по причина на своя грѣхъ. Ако човѣкъ бѣше праведенъ, той щѣще да бѫде сладъкъ, вслѣдствие на което и гроздениятъ сокъ нѣмаше да ферментира. Значи, човѣкъ е причина за ферментиране на гроздовия сокъ. Сега ние искаме изкуствено да задържимъ сладостьта на гроздовия сокъ. Виното не може да остане сладко. Захарьта въ него се прѣвръща въ спиртъ, който упоява хората. Хората иматъ неестествени желания, които не сѫ съгласни съ Божията воля. Докато има вино въ свѣта, ще знаемъ, че човѣшкиятъ животъ трѣбва още много да се прѣчиства. Не трѣбва да се сърдимъ на кръчмаря. Ако трѣбва да се сърдите нѣкому, това сте вие - на себе си трѣбва да се сърдите. Ако имате единъ лошъ приятель, кой методъ ще приложите къмъ него? Методътъ на кръчмаря. Ако имате единъ добъръ приятель, къмъ него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: “Не може ли да се постѫпи по другъ начинъ?” При сегашнитѣ условия не може да се постѫпи по другъ начинъ. Тъй както сега се развива животътъ, възможности има много, но за да се приложи доброто въ живота идейно отъ васъ се изисква знание, за да се боритe съ всички атавистични чърти, вложени въ вашия характеръ. Често казвате: “Защо е злото въ свѣта?” Казвамъ: щомъ си такъвъ философъ, че разисквашъ по този въпросъ, запази хладнокръвие при всички условия на живота. Досега азъ съмъ срещналъ само единъ българинъ, който при единъ случай показа по-голѣмо хладнокръвие и отъ англичанина. Той беше лѣкарь, сега заминалъ за другия свѣтъ. Това, което ми обърна вниманието, бѣше слѣдното: единъ день той отвори да чете нѣкаква книга “философия на медицината”, но двѣтѣ му дѣца се качватъ на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му, обаче той продължаваше да чете, не имъ обръщаше внимание и си казваше: “Вие дѣца, ще поумнѣете единъ день, но като дойдете на моитѣ години.” Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питамъ: кой отъ васъ би изтърпѣлъ това? Туй е дѣйствителенъ фактъ, дѣцата му го закачаха цѣлъ часъ, слѣдъ това се отдалечиха отъ него, а той си чете, вдълбоченъ въ своята книга. Такъвъ трѣбва да бѫде християнинътъ! Ако двѣ злини се качатъ на гърба ти, остани правъ, обърни се на лѣво и на дѣсно, безъ да имъ обръщашъ внимание. Това е едно прѣкрасно състояние на човѣшкия духъ. Ако вие, ученицитѣ имате хладнокръвието на този български лѣкарь, знаете ли какво нѣщо щѣше да излѣзе отъ васъ? Вие казвате: “Този човѣкъ се е родилъ така, той има тази черта отъ миналото сѫществуване.” Да, така е роденъ, но той е работилъ върху себе си. Тази чърта на разумното търпѣние трѣбва да се изработи, тя не се създава въ единъ день. И тъй, казвамъ ви, не се спирайте върху мисъльта, защо Господь създаде злото въ свѣта? Вие не знаете, дали Господъ създаде злото. Задавайте си само въпроса, какво можете да научите отъ злото и какво отъ доброто? Ако ви дамъ да опишете въ поетична форма злото и доброто, какъ бихте ги описали? За слѣдния пѫть ще бѫдете тъй добри, нѣколцина отъ васъ, които могатъ да пишатъ поезия, да изразятъ въ три куплета най-много, въ форма на диалогъ единъ разговоръ между доброто и злото. Злото е непроявената любовь. Всѣко нѣщо, което не е проявено, е зло. Слѣдъ като се прояви това нѣщо, става добро. Това е вѣрно. И въ природата, за да се прояви нѣщо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение, обикновено уморява човѣка, а топлото му дава животъ. Студътъ до извѣстно число градуси причинява смърть, а послѣ и той дава животъ. Въ съврѣменната наука се казва, че най-низката температура е 273° подъ нулата, при която температура свѣтътъ се разрушава. Студътъ, като прѣмине още по-долу отъ 273°, той се прѣвръща въ топлина. Това е едно възражение на ученитѣ хора. Тѣ сѫ прави, като казватъ, че свѣтътъ ще се разруши подъ температура - 273°, защото студътъ вече се прѣвръща въ топлина. Значи, въ студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава животъ. Така е, но ако топлината се повиши надъ 100°, надъ 500° и повече и тя причинява смърть. Както виждате, положенията се измѣнятъ. Казвамъ, всѣко нѣщо, което не е проявено въ природата, ние наричаме зло. Запримѣръ, единъ човѣкъ може да има найдобритѣ намѣрения, но най-първо той трѣбва да направи едно зло, за да прояви своето добро. Казвате: “Свѣтътъ не е направенъ добрѣ.” Питамъ: по кой начинъ трѣбваше Господь да се прояви въ този свѣтъ? Дайте вие единъ по-добъръ планъ. Свѣтътъ е проявление на Бога. Щомъ сте недоволни отъ него, вие създайте по-добъръ свѣтъ отъ този. Дайте вашия планъ, какъ трѣбва да се създаде свѣтътъ. Вие не трѣбва да бѫдете отъ онѣзи глупави философи, които казватъ, че свѣтътъ е лошъ. Когато нѣкой човѣкъ казва, че свѣтътъ е лошъ, подразбирамъ, че този човѣкъ не знае смисъла на нѣщата, не знае какъ да мисли. Често прѣдъ нѣкой богатъ човѣкъ слагатъ вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? - Той е ялъ пищна, богата храна и вслѣдствие на това мѫчно се задоволява. Но ако този човѣкъ е прѣкаралъ въ бѣднотия, гладувалъ е по четири-петь деня, вижте, дали ще бѫде недоволенъ отъ яденето. Дайте му една постна картофена чорбица и малко черенъ хлѣбъ, ще видите, какъ ще яде и ще благодари. Това сѫ двѣ положения въ живота. Слѣдователно, всѣки недоволенъ човѣкъ е аристократъ, който е изгубилъ смисъла въ живота. Такова нѣщо прѣдстав-ляватъ всички съврѣменни хора. Господь, Който е толкова мѫдъръ, ще извади хората отъ тѣхния аристократизъмъ. Какъ? - Ще ги направи бѣдни. Слѣдъ това ще имъ даде отъ тази картофена чорбица, за която, като богати, казваха, че нищо не струва, но като бѣдни, ще намѣрятъ, че е отлична. По този начинъ Богъ ще измѣни вашитѣ състояния, вашитѣ мисли, вашитѣ чувства, за да бѫдете благодарни отъ малкото, което ви се дава въ свѣта. Сега хората искатъ много, вслѣдствие на което сѫществува злото. Нѣкои хора четатъ съчиненията на много философи, но каква полза отъ това? Не казвамъ, че не трѣбва да четатъ философитѣ, но питамъ: придобиха ли доволство въ живота. Намѣриха ли смисъла на доброто и злото? Първото, което ще ви направи впечатление въ тѣхнитѣ съчинения, е че тия философи едни други се опровергаватъ. Да опровергавашъ нѣща, да ги тълкувашъ, това не е философия, това е хирургия. Прѣди нѣколко дни азъ ви приведохъ единъ примѣръ за вълната и казахъ: не е достатъчно само да се изпере вълната, но слѣдъ това трѣбва да се изпреде. Слѣдъ като се изпреде, трѣбва да се изтѫче. Слѣдъ като се изтѫче, трѣбва да си направишъ отъ нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазишъ отъ молцитѣ. Ако, слѣдъ като си употребилъ толкова трудъ, дойдатъ молци и изядатъ дрехата ти, колко струва този голѣмъ трудъ? Ето защо, вие трѣбва да прѣцѣнявате труда си, добрѣ да пазите своята вълнена дреха отъ молци. Какво прѣдставляватъ молцитѣ въ нашия животъ? Молцитѣ, това сѫ пороцитѣ въ живота ни. Кои сѫ най-обикновенитѣ пороци? (-Съмнение, зависть, подозрѣние.) Напишете, колко духовни пороци има въ човѣка. Най-голѣмиятъ порокъ на ума е безвѣрието. Въ ума има много пороци, но безвѣрието изсушава ума, прѣсъхва течението на всички хубави, красиви мисли въ него. Или казано съ други думи: тъмнината въ съзнанието разрушава човѣка. Тя произтича отъ безвѣрието, затова и нея считатъ единъ отъ молцитѣ. Кой е най-голѣмиятъ молецъ за сърцето? (-Омразата.) Омразата е въ състояние да развали най-хубавитѣ и красиви чувства, изработени съ хиляди години. Тя прави дупки на красивата дреха на сърцето. Съ какъвъ нафталинъ трѣбва да посипете тази дреха, за да се запази отъ молци? - Най-добриятъ нафталинъ, който може да запази дрехата на сърцето отъ молци, е Любовьта. Въ духовния свѣтъ не се позволява да туряшъ дрехата си въ гардеробъ. Винаги ще носишъ своята дреха съ себе си. Питамъ: ако постоянно носишъ своята дреха на гърба си, молци ще я ядатъ ли? Споредъ този законъ, ако вашата дреха е изядена отъ молци, подразбирамъ, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работливъ, смѣлъ човѣкъ, той ходи навсѣкѫдѣ съ дрехата си. Разбирате ли тази философия? Ето защо, вие трѣбва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си. Щомъ носите тази дреха, тя ще се прѣчиства въ духовния свѣтъ тъй, както се чистятъ дрехитѣ на птицитѣ. Птицитѣ сѫ изучавали това изкуство, цвѣтоветѣ на перцата имъ не се развалятъ, а цвѣтоветѣ на нашитѣ дрехи отъ много носене се развалятъ и избѣляватъ. Като казвамъ, че злото и доброто сѫществуватъ въ свѣта като относителни величини, искамъ да ви обърна внимание на това, да не допущате злото въ мисъльта си, нито въ чувствата си, за да не се подпушвате. Когато видите, че единъ човѣкъ грѣши, не трѣбва да вадите крайни заключения, че този човѣкъ е лошъ. Когато кажемъ, че 2+4 = 6, какво подразбираме? Числото шесть е резултатъ. Числото двѣ е земята, богатата почва. Числото четири сѫ сѣменцата, посѣти въ тази почва. Резултатътъ пъкъ, т. е. числото шесть може да бѫде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т. н. Слѣдователно, като вадите крайни резултати, че този човѣкъ е лошъ, вие все едно, че правите събиране, казвате 2+4 = 6. Не правете прѣждеврѣменно своитѣ заключения! Защо? Ако минавате въ врѣме на дъждъ покрай нѣкое мѣсто, на което почвата е черноземъ, какво ще кажете? Лошо мѣсто е това, мочурлякъ, не се минава прѣзъ него. Питайте земледѣлеца, какво ще каже той за тази почва. Ако сѣе жито на тази почва, той ще каже: “Отлична е тази пръсть!” Въ сухо врѣме тази почва се обръща на прахъ, става на буци и вие казвате: “Да не ми дава Господь да минавамъ по тѣзи мѣста!” Земледѣлецътъ има друго мнѣние за тази почва и казва: “Дай Боже да имамъ жито да посадя въ тази почва!” Това сѫ двѣ различни положения въ живота, които вие трѣбва да разбирате. Добритѣ положения и лошитѣ положения сѫ само условия въ живота, които разумниятъ човѣкъ разбира, а глупавиятъ не разбира и казва: “Това е добро, онова е лошо.” Вие безъ да мислите много, казвате: 2+4 = 6. Какво означава това? - Два гроша и четири гроша, правятъ шесть гроша. Това и кокошката знае. И кокошкитѣ събиратъ по този начинъ: двѣ зрънца и четири зрънца, правятъ шестъ зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаятъ да събиратъ. И коткитѣ знаятъ да събиратъ. Всички животни знаятъ да събиратъ, при това тѣ събиратъ отлично. При събирането, обаче вие трѣбва да дойдете до положението, да разбирате резултатитѣ на това дѣйствие. И тъй, като ученици не се подпушвайте съ вашата философия. Не си отговаряйте на въпроситѣ защо сѫществува злото, защо еди-кой си мисли така, защо еди-кой си постѫпва така и т. н. При всѣки случай въ живота ви, когато вие разрѣшавате нѣкоя трудна задача, не се спирайте върху погрѣшкитѣ на хората. Вие си прѣдставете, че сте извънъ доброто и злото и можете да разрѣшите вашата трудна задача. Сега ще ви дамъ слѣдната задача за една седмица. Като ставате сутринь, ще кажете въ ума си: “Заради Любовьта, съ която Богъ ме е облѣкълъ, всичко, което ми се случи прѣзъ деня, ще го считамъ, че е хармонично създадено.” Всичко, каквото ви се случи прѣзъ деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажатъ - добро или зло - ще знаете, че всичко е за добро, нѣма да се съмнѣвате въ нищо. Прѣзъ тия седемь деня ще мислите, че всичко става за добро. И доброто и злото сѫ служители на Любовьта. Злото служи на Любовьта и доброто служи на Любовьта. Като ви се случи нѣщо, ще кажете: “Благодаря Ти Господи, че Си ме удостоилъ съ Твоята Любовь.” Нѣкой може да бръкне въ джоба ти и да те обере, нѣкой може да ти каже обидна дума, нищо отъ това. За всичко което ти се случи, ще кажешъ: “Благодаря Ти Господи, че Си ме удостоилъ съ Твоята Любовь. Както и да ми говоришъ, азъ Те познавамъ”. Вие видѣхте, напримѣръ, какви бѣха гърмежитѣ на Мусала. Въ тѣхъ имаше особена мекота. И свѣтлината бѣше мека. Значи, както и да говори Богъ, тихо или бурно, въ гласа Му винаги има мекота. Азъ зная, че всички ще бѫдете радостни прѣзъ тази седмица. Обиди нѣма да има вече. Отъ тази вечерь до другата срѣда ще живѣете въ Царството Божие. Всѣки трѣбва да намѣри най-хубавитѣ думи, които може да каже. Когато дойде нѣкой при васъ, вие ще бѫдете много внимателни къмъ него. Рѣчникътъ ви ще бѫде много подбранъ. Всѣки отъ васъ, който направи една погѣшка прѣзъ нѣкой день отъ тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако прѣзъ втората седмица направи друга погрѣшка, ще го потрети и т. н. Трѣбва да работите. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ говори високо. Казвате: “Защо този братъ говори така високо?” Не, кажете си: Този братъ говори отлично. Значи за цѣла седмица вие трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други. Сѫщо тъй ще бѫдете внимателни и съ външнитѣ хора. Съзнанието ви трѣбва да бѫде будно за цѣла седмица, за да видите, до дѣ сте достигнали въ вашето развитие и на какво сте способни. Това е една малка маневра. Сега, можете ли да изпѣете слѣдното упражнение: “Кажи ми ти, свѣтли Божи лѫчъ, благото на живота - свѣтлиятъ правъ пѫть на чиститѣ души, измити въ водитѣ на Любовьта!” Понѣкога вие се срамувате да пѣете за Любовьта, а търсите Любовьта. Вие трѣбва да заучите това упражнение добрѣ и да пѣете като пѣвци. Прѣдставете си, че вие сте осѫдени на смърть и сѫдията пише на вашата присѫда слѣдното: “Ако можете да изпѣете тази пѣсень хубаво, съ чувство, ще възвърнемъ живота ви, смъртната присѫда ще се отмѣни.” Какъ ще я пѣете? Ще пѣете, а гласътъ ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пѣете. Всѣки човѣкъ, който пѣе, трѣбва да знае, че рѣшава единъ много важенъ въпросъ. Въ пѣнието помага и цигулката. Тя не се влияе отъ хората. Човѣкъ може да се повлияе, но цигулката не се влияе. Въ цигулката има установено мнѣние за нѣщата, характеръ има тя. Изпѣйте упражненията: “Вдъхновение” и “Вехади”. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 32-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 15.VII.1925 г. София
  10. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Съставяне поезия отъ думитѣ: Любовь, свѣтлина и топлина за човѣшката душа.” Ще ви запитамъ: защо хората влизатъ въ стълкновение единъ съ другъ? Когато двѣ тѣла се движатъ съ една и сѫща бързина и въ една и сѫща посока, могатъ ли да влѣзатъ въ стълкновение? - Не могатъ. Обаче, ако двѣ тѣла се движатъ въ една и сѫща посока, но съ различни бързини, тѣ ще влѣзатъ въ стълкновение. Ще ви задамъ другъ въпросъ: по какво се отличава разумниятъ животъ? Човѣкъ самъ за себе си не може да познае, дали е разуменъ или не. Когато има двѣ лица, само тогава можемъ да говоримъ за разумность. Когато казваме, че Богъ е всемѫдъръ, то е, защото Неговата Мѫдрость се изявява спрѣмо насъ и ние я съзнаваме. Слѣдователно, контраститѣ въ свѣта сѫ необходими. Ето защо, когато имаме двама души, единиятъ разуменъ, а другиятъ неразуменъ, ние можемъ да говоримъ вече за разумность. Разумнитѣ хора вървятъ въ успоредни линии. Какво ни показва прѣсичането на двѣ линии? - Че единиятъ отъ двамата е неразуменъ. Теоретически всички знаете, че хората не трѣбва да идватъ въ стълкновение единъ съ другъ. Кога не се стълкновяватъ? - Когато любятъ. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да люби! Въ Любовьта нѣма никакъвъ аристократизъмъ; тя не прави никаква разлика между висшия и низшия животъ. Туй трѣбва да държите въ ума си. Ние обаче, правимъ разлика между човѣшкото и животинското съзнание. Напримѣръ, едно млѣкопитающе не може да бѫде въ хармония съ човѣка, защото низшето не може да разбере висшето. Единъ волъ или единъ конь не може да влѣзе въ положението на човѣка когато човѣкътъ влиза въ положението му и щомъ се разболѣе, той може да му помогне. По сѫщия начинъ и ние, като животнитѣ, не можемъ да влѣземъ въ положението на ангелитѣ, но тѣ обхващатъ нашето съзнание, разбиратъ ни и ни помагатъ. Сега забѣлѣжете, често вашитѣ чувства и мисли се мѣнятъ. Нѣкой говори за любовь, но не се минава много врѣме, той изгубва тази любовь. Той измѣня чувствата си. Изкуство е, като страдашъ, да отдѣлишъ твоитѣ чувства и мисли отъ страданието. Нѣкои казватъ: “Както човѣкъ мисли, такъвъ е или както човѣкъ чувства, такъвъ е.” Вѣрно е това, но мислитѣ и чувствата не сѫ самия човѣкъ. Когато ние казваме, че както човѣкъ мисли и чувствува, такъвъ е, то е по нѣмане подходящи думи въ езика ни. Затова, често ние си служимъ съ едни и сѫщи думи, за да изразимъ различни състояния. Подъ думитѣ “чувственъ свѣтъ” изразяваме цѣлъ свѣтъ, безъ да го разбираме какъвъ е. Въ никой езикъ нѣма съотвѣтни думи, съ които да се изразятъ тънкоститѣ, които сѫществуватъ въ чувствата, затова туряме всичко въ една и сѫща категория. Ние казваме, напримѣръ: “Болка чувствувамъ.” Дѣ е тази болка, въ сърцето ли? - Не, тя може да бѫде или въ крака или въ мозъка или въ сърцето и т. н. И слѣдъ това казваме, че Богъ е създалъ човѣка, за да страда. Питамъ: вие ходили ли сте при Господа, да се разговаряте по въпроса, защо Той е създалъ човѣка? Казалъ ли ви е Господь, че дѣйствително е създалъ човѣка, за да страда или за да боледува? Не, Богъ не е създалъ човѣка нито да страда, нито да се радва. Създаването подразбира единъ механически процесъ, който постоянно става въ природата. Когато Богъ създава свѣта, ние изпитваме радость. Радостьта показва, че ние сме въ съгласие съ Божиитѣ закони, но когато страдаме, ние сме въ разногласие съ Бога. Обаче, има нѣщо по-хубаво и отъ радостьта. Ако радостьта бѣше краятъ на нѣщата, защо я губимъ толкова скоро? Човѣшката радость мяза на сапуненъ мѣхуръ, който трае само нѣколко секунди и слѣдъ това се пука. Питамъ, каква издръжливость ще има тази радость, която трае колкото сапунения мѣхуръ? Да допуснемъ, че получавате голѣмо наслѣдство и се зарадвате. Какво ще направите съ това наслѣдство? Едва сте се зарадвали и на другия день взиматъ наслѣдството ви. Какво става съ васъ? - Започвате да скърбите. Отново ви даватъ наслѣдството, пакъ иде радостьта. Като ви даватъ и взиматъ наслѣдството, у васъ ставатъ правилни промѣни въ състоянията. Но наслѣдството нищо не донася на човѣка. Слѣдователно, вие трѣбва да схванете, коя е главната мисъль, която искамъ да изтъкна въ примѣра съ наслѣдството. Истинско наслѣдство е това, което не се губи и не се създава отново. Кое е това богатство у човѣка? - То сѫ неговия умъ и неговото сърце, които Богъ му е далъ. Тѣ сѫ богатство, капиталъ, който не се губи. Тѣ сѫ хиляди пѫти по-голѣмо богатство отъ това, което дѣдо ви и баба ви могатъ да ви дадатъ. Тѣ не сѫ материални богатства. Сърцето, което Богъ ти е далъ, струва повече, отколкото всѣко видно положение, което заемашъ въ обществото. Човѣкъ се оцѣнява по ума и по сърцето си. Ако имашъ прѣкрасенъ умъ, хората ще те цѣнятъ. Ако имашъ прѣкрасно сърце, хората ще те цѣнятъ. Нѣмашъ ли този умъ, нѣмашъ ли това сърце, твоята цѣна ще се намали. Нѣкой казва: “Мене никой не ме обича.” Не, нѣма законъ въ свѣта, който да ни показва, че всички хора мразятъ нѣкой човѣкъ. Ако сто или хиляда души те мразятъ, това не е признакъ, че всички хора те мразятъ. Цѣлиятъ свѣтъ не се състои само отъ толкова души. Въ свѣта има хора повече отъ единъ милиардъ и половина. Въ другия свѣтъ пъкъ има повече отъ 60 милиарда живи, разумни сѫщества, съ които човѣкъ се намира въ извѣстни връзки, въ извѣстни съотношения. Питамъ: възможно ли е тогава всички тия сѫщества, тукъ на земята и горѣ на небето да те мразятъ? Добриятъ, разумниятъ човѣкъ има съотношение и съ ангелитѣ. Щомъ е така, защо не схващате живота реално? Подъ думата “реаленъ свѣтъ” вие подразбирате само материалния свѣтъ, т.е. външния свѣтъ, външнитѣ отношения на хората. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да прогресиратъ, трѣбва да мислятъ правилно. Вие сте дошли до една точка, която наричамъ неутрална зона. Сега трѣбва да направите едно малко усилие, за да прѣминете тази неутрална зона. Като дойдатъ хората при тази зона, тѣ започватъ да критикуватъ всичко, отъ нищо не сѫ доволни. Влѣзатъ въ нѣкое религиозно общество, поседятъ малко тамъ и послѣ казватъ: “Тия хора не сѫ истински християни.” Добрѣ, тѣ не сѫ истински християни, но ти такъвъ ли си? По какво можешъ да опрѣдѣлишъ твоята стойность? Често вие казвате за нѣкой святъ човѣкъ: “Този човѣкъ минава за светецъ прѣдъ хората, но не живѣе както трѣбва. Ние сме виждали такива прѣхвалени светци.” Казвамъ, имате право да критикувате, но всѣки, който иска критиката му да бѫде вѣрна, нека се постави на изпитъ заедно съ този светецъ и да провѣри не само на теория нѣщата, но и на практика, въ прояви на живота. Нека сравни своята чистота, готовность на жертви, своята любовь, мѫдрость и знание съ тази на този святъ човѣкъ и послѣ да критикува. Има редъ опити, които могатъ да се направятъ. Когато говоришъ за нѣкого, когато го критикувашъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да покажешъ на опитъ, че седишъ по-високо отъ този, когото критикувашъ, не само на единъ градусъ, но най-малко на десеть градуса. Когато критикувашъ нѣкого въ музиката, ти самъ трѣбва да разбирашъ отъ музика. Казвашъ: “Този човѣкъ не свири хубаво.” - Добрѣ, ти покажи, какъ трѣбва да свири. Повикатъ го да свири и той започва. Какво излиза? - Онзи, когото той критикува, свири по-добрѣ. Критикътъ свири “Цвѣте мило, цвѣте красно”. - Питамъ: кой цигуларь не може да свири това? - Всѣки може да го свири, но въ това не седи изкуството на цигуларя. Музиката, пѣнието е сила само по себе си. Тъй както днесъ се употрѣбяватъ, тѣ сѫ вече срѣдства за прѣхрана, но не и изкуства. Щомъ тѣ се употрѣбяватъ като срѣдства за прѣпитание, тѣ сѫ единъ видъ търговия, а всички нѣща, които се употрѣбяватъ като търговия, тѣ изгубватъ своята цѣна. Често ви слушамъ като пѣете и си казвамъ: тия хора пѣятъ безъ душа. Нѣкой казва: “Азъ вече съмъ израсналъ, не трѣбва да пѣя. Азъ мога само да говоря, но не и да пѣя.” Музиката, пѣнието седятъ десеть градуса по горѣ отъ говоренето. Ти научи ли закона на говоренето, за да прѣкарашъ тия десеть градуса въ музиката? Ти още не си усвоилъ говоренето, а се отказвашъ отъ музиката. Всѣки човѣкъ, у когото музикалното чувство е слабо развито, има дрезгавъ гласъ. Рѣчьта на човѣка е музикална, ако той има силно развито музикално чувство. Затова именно, животнитѣ нѣматъ гласъ. Тѣ не могатъ да говорятъ. Кучето се опитва да говори, но лае. Волътъ се опитва да говори, но мучи. Материята, отъ която животнитѣ сѫ създадени, имъ прѣчи да говорятъ. Въ това отношение птицитѣ сѫ достигнали до една по-висока степень отъ животнитѣ. Папагалътъ напримѣръ се мѫчи да запомни нѣкои думи и да ги възпроизведе. Сега мнозина отъ васъ казватъ: “Работата е много лесна, всичко ще дойде изведнъжъ, по вдъхновение.” Вдъхновението прѣдставлява единъ великъ законъ. Вие знаете ли какво нѣщо е вдъхновението? То е най-великиятъ законъ, който сѫществува въ свѣта. За да дойде вдъхновението у васъ, вие трѣбва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вѣрата. Вдъхновение може да има само човѣкътъ на абсолютната вѣра. Онѣзи хора, които нѣматъ вѣра, не могатъ да иматъ вдъхновение. Тѣ могатъ да иматъ само въодушевление. Вие, като ученици сте на различни възрасти: нѣкои сте по-млади, а други - по-стари. Старитѣ иматъ нѣкакви прѣимущества прѣдъ младитѣ въ това именно, че тѣхнитѣ чувства сѫ по стабилизирани, когато чувствата на младитѣ не сѫ тъй стабилизирани. Чувствата на младитѣ се намиратъ въ въздухообразно състояние. Тѣ гледатъ идеално на свѣта, но тѣхниятъ идеализъмъ трае день и половина. Въ сѫщото положение изпадатъ и старитѣ хора. Щомъ човѣкъ прѣмине 60 години, той изгубва своя идеализъмъ и мѫчно може да завърже приятелство съ нѣкого. Той казва: “Азъ вече не вѣрвамъ никому.” Младиятъ вѣрва на всичко и на всички хора, но като остарѣе и той дохожда до сѫщото заключение. Питамъ: въ какво пъкъ седи прѣимуществото на младия прѣдъ стария? - Младиятъ има условия да работи. Слѣдователно, той трѣбва да изработи въ себе си толкова устойчиви чувства, че на каквато възрасть и да дойде да не изгуби вѣрата си, нито вдъхновението си. Често нѣкои отъ учениците се оплакватъ отъ нѣкой братъ или отъ нѣкоя сестра, като казватъ, че се отнасяли съ тѣхъ грубо. Питамъ: кой гласъ, споредъ васъ е мекъ, благороденъ? Мекъ, благороденъ гласъ има този човѣкъ, който, съ когото и да говори, винаги си прѣдставлява, че се намира прѣдъ нѣкое възвишено, съвършено сѫщество. Кой отъ васъ е достигналъ до това състояние? Вие имате желание, но още не сте го постигнали. Знаете ли, на какво мога да уподобя вашето положение? - На хора, които страдатъ отъ изкривяване на коститѣ. Такъвъ човѣкъ има съзнание за себе си, че ходи правилно. Питамъ го: “Можешъ ли да ходишъ правилно?” - “Мога.” Започва да ходи, но се изкривява. Такива хора сѫ ходили редъ поколѣния по този начинъ и сега вървятъ като нѣкоя гемия. Тѣ не съзнаватъ този свой недѫгъ въ ходенето. Съврѣменнитѣ хора, като ходятъ, вървятъ ту въ лѣво, ту въ дѣсно. Това не е правилно ходене. Наблюдавайте котката, тя ще ви покаже, какъ трѣбва да ходите. И коньтъ може да ви покаже, какъ трѣбва да ходите. Тѣ иматъ правиленъ вървежъ. Ще ви запитамъ: какво положение трѣбва да вземете, когато говорите? Забѣлѣзалъ съмъ нѣкои оратори, като говорятъ, не знаятъ дѣ да поставятъ рѫцѣтѣ си - ту ги спущатъ надолу, ту ги турятъ на гърдитѣ, но всички тия положения сѫ неестествени. Вижте котката, дѣ туря прѣднитѣ си крака, когато е разположена. Кое е най-естественото положение на рѫцѣтѣ? Дѣ трѣбва човѣкъ да постави рѫцѣтѣ си за да се чувствува добрѣ? Ако затворите рѫцѣтѣ си, нѣма да имате вдъхновение. Вие често затваряте рѫцѣтѣ си, а искате да имате вдъхновение. Който затваря рѫцѣтѣ си и свива краката си, мяза на една изолирана батерия. Вие сте се затворили и казвате: “Сега да ме посѣти Духътъ, да се вдъхновя.” Духътъ като дойде, вие ще мислите свободно и тогава енергиитѣ на живата природа ще проникнатъ въ васъ. Но, за да ви посѣти Духътъ, трѣбва да се отворите. Това значи, да разбирате вѫтрѣшнитѣ закони на живота и на природата. Ако не разбирате тия закони, дръжте рѫцѣтѣ си свободни и вдъхновението ще дойде. Ако пъкъ разбирате законитѣ, затворете рѫцѣтѣ си, концентрирайте мисъльта си, докато дойдете въ съприкосновение съ невидимия свѣтъ. Тогава въ ума ви не трѣбва да има никаква друга мисъль, освѣнъ една велика мисъль. По този начинъ вие ще имате връзка и общение съ невидимия свѣтъ и ще заемете едно естествено положение. И тогава, всѣка клѣтка въ организма ви ще се движи по една правилна линия. И тъй, ако придобиете естествено държане на тѣлото си и рѫцетѣ, всѣкога ще взиматъ правилно положение. Само по този начинъ вие ще можете да управлявате движенията на тѣлото си. Ако религиознитѣ хора не разбиратъ тия закони, отъ тѣхния животъ се изгубва всѣкакво благородство, всѣкаква топлина и влага. И въ такъвъ случай, лицата на тия религиозни хора огрубяватъ, приематъ мѫжки чърти и мускулитѣ се проточватъ; у други нѣкои пъкъ лицата затлъстѣватъ, ставатъ крѫгли като мѣсечина. Обаче, и двѣтѣ състояния сѫ анормални. Лицето на човѣка трѣбва да бѫде подвижно, по него да се чете като на книга, а не като на маска, на която нито една чърта не се измѣня. Отъ лицето на човѣка трѣбва да излиза свѣтлина. Когато постигнете това нѣщо, вие ще бѫдете въ хармония, както съ себе си, тъй и съ живата природа. Често казвате, че трѣбва да се изолирате отъ свѣта. Какво разбирате подъ думитѣ “изолирване отъ свѣта”? Това значи, да не сте въ стъклковение съ свѣта, да влѣзете въ своята орбита, въ своя крѫгъ на дѣятелность, дѣто никой нѣма прѣдъ видъ вашитѣ лични интереси. Свѣтътъ е единъ банкеръ, единъ лихваръ, който ви хваща за гушата и ви взима всичко. Наблюдавайте, какво става въ природата, която съврѣменнитѣ естественици изучаватъ. Тази природа прѣдставлява единъ свѣтъ на безпорядъкъ. Тамъ ще видите много паразитни растения, които се увиватъ около други нѣкои, и черпятъ отъ тѣхъ хранителни материали, вслѣдствие на което тия растения умиратъ. Сѫщиятъ този паразитизъмъ се забѣлѣзва и между насѣкомитѣ, както и между всички други сѫщества. Навсѣкѫдѣ въ природата виждаме една ужасна борба за сѫществувание. Това не е онази жива, разумна природа, за която ние говоримъ. Това е свѣтъ на дисхармония или свѣтъ на индивидуализиране. Въ този свѣтъ всѣко сѫщество иска да се индивидуализира, т. е. да намѣри своята орбита. Ние обаче, нѣма защо да се занимаваме съ свѣта на непрѣстанната борба. Нѣкои цитиратъ думитѣ на апостолъ Павла, който казвалъ, че нашата борба не е противъ плъть и кръвь, но противъ духоветѣ. Казвамъ, нѣма защо да се борите съ духоветѣ. Нѣкои хора казватъ: “Противи се на дявола, за да избѣга.” Вие трѣбва да разбирате, какъ да се противопоставяте на дявола. Ти не можешъ да се съпротивлявашъ на дявола тъй, както на единъ човѣкъ. Какъ ще се съпротивлявашъ на огъня? Прѣдставете си, че внеса прѣдъ васъ единъ вѫгленъ, тежъкъ двѣста килограма и нагрѣтъ до температура 2000°. Питамъ ви: какъ ще се справите съ него? Мислите ли, че ако вземете двѣ-три кофи вода, ще го изгасите? - Нищо нѣма да направите. Законъ е: Оставете духоветѣ да се борятъ сами, а вие само ги наблюдавайте - нищо повече! Когато апостолъ Павелъ казва да се съпротивлявате на дявола, той подразбира, че духътъ, който живѣе въ тебе, трѣбва да се бори съ него заради тебе, а ти наблюдавай само тази борба, за да добиешъ знание. Сега, гледамъ онзи съ плътьта извадилъ ножъ, ще се бори срѣщу дявола. Не, дяволътъ е голѣмъ пехливанинъ. Не мислете, че той е толкова слабъ и глупавъ. Щомъ не си добрѣ разположенъ къмъ него, щомъ искашъ да се боришъ съ него, той знае, какво да прави съ тебе. Хитъръ е дяволътъ! Той има прѣдъ видъ нѣкой твой богатъ дѣдо, милионеръ, комуто внушава слѣдното: “Ти ще оставишъ своето наслѣдство отъ десеть милиона лева на твоя плѣменикъ.” И настина, дѣдото наскоро умира и ти донасятъ завѣщанието. Ти си казвашъ: “Господи, азъ Ти благодаря за благото, което ми давашъ.” Дяволътъ те наблюдава и си мисли: “Чакай, ще видишъ сега Господа.” Какъ? Дяволътъ започва да работи усилено, като ти донася редъ интриги - съ този те бутне въ нѣкоя беля, съ онзи въ друга, а ти се чудишъ, какво става съ тебе. Ще те омотае, ще обърка работитѣ ти, докато се принудишъ да лъжешъ, да изнасилвашъ хората, да правишъ прѣстѫпления. Слѣдъ това дяволътъ те запитва: “Какъ си сега?” - Ти казвашъ: “Не зная какво става съ мене!” Само лъжата ще ми помогне, не може безъ нея. Дяволътъ те подслушва и ти пошепва: “Тъй е, откога ти говоря, че безъ лъжа не може въ този свѣтъ. Тази работа ще се оправи само съ лъжа.” Ти се отчаешъ, обезсърчишъ, изгубишъ вѣра въ Бога. Дяволътъ ти казва: “Не не безпокой и безъ вѣра може въ този свѣтъ.” Та казвамъ, вие, които се занимавате съ окултната наука, трѣбва да знаете, че тя не е толкова лека. Не е достатъчно само да имате дѣтинска вѣра. Трѣбва да имате поне въ слаба степень развито ясновидство, да знаете, какъ и отъ дѣ идатъ добритѣ и лошитѣ течения въ природата. Гледамъ, нѣкой ми говори, но виждамъ въ него се настанилъ единъ черенъ духъ и му диктува, какво да говори. Той ми говори нѣщо въ името на Христа, на св. Богородица, апелира къмъ моето благородство, къмъ моята щедрость и т. н. Казвамъ, всички лоши духове се познаватъ по това, че обичатъ да подкупватъ, да ласкаятъ човѣка. Дѣ кого видятъ, ласкаятъ го, че ималъ добри, цѣнни качества. А това, че нѣкой обича да полъгва, правятъ се, че нищо не виждатъ. Те го съвѣтватъ: “Ти гледай да спечелишъ повече пари, да раздавашъ на бѣдни и така Господь ще прости грѣховетѣ ти.” Свѣтлитѣ духове пъкъ се отличаватъ съ съвсѣмъ другъ характеръ, тѣ иматъ съвсѣмъ други постѫпки. Обикновено тѣ си служатъ съ контрасти. Като дойде такъвъ духъ при тебе, той нѣма да те изобличи, но ще те постави при единъ силенъ контрастъ. Ще те заведе при единъ човѣкъ, който върши прѣстѫпление и при другъ, който върши добро и ти казва: “Кое е по-хубаво? Кое отъ тия двѣ положения одобрявашъ?” - “Добритѣ, великитѣ и благородни дѣла.” - “Щомъ е тъй, винаги за доброто мисли и него прави, а злото избѣгвай!” Лошитѣ духове обѣщаватъ много нѣща, но нищо не изпълняватъ. Добритѣ, свѣтлитѣ духове не обѣщаватъ, но изпълняватъ. Когато единъ Божественъ, свѣтълъ духъ дойде въ тебе, той нѣма само да те наставлява тъй да правишъ, иначе да не правишъ, но ще те постави между хора, които ще съдѣйствуватъ за твоето добро. Той ще те постави въ благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако единъ духъ не може да ви създаде такава благоприятна атмосфера, той не е Божественъ духъ, но обикновенъ духъ, обикновена душа, като васъ. Той не е отъ онѣзи висши духове, които сѫ завършили своето развитие, за да могатъ да ви помагатъ. Тѣзи интелигентни души могатъ да измѣнятъ изцѣло насоката на вашето развитие. Тѣ сѫ носители на великата Божия мисъль, затова могатъ да ви помагатъ. Тѣ сѫ помощници на всички ученици въ Школата. Всѣки ученикъ, който влиза въ Школата, има вече тѣхното съдѣйствие. Най-първо, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да се освободите отъ всички субективни и обективни начини на дѣйствие. Запримѣръ, въ една окултна Школа трѣбва да се говори малко по-меко, но не и много тихо. Като се говори тихо, не се чува, слуховитѣ вълни не могатъ да се разпространяватъ много далечъ. Но и силното, високото говорене не е за прѣпорѫчване и то причинява врѣда на слушателитѣ. Изобщо, говорительтъ трѣбва да има тихъ, приятенъ гласъ, безъ да има мисъльта да влияе на слушателитѣ си по единъ или по другъ начинъ. Всѣки ораторъ трѣбва да има за цель, неговото говорене да апелира къмъ умоветѣ и сърцата на слушателитѣ. Само по този начинъ може да стане обмѣна между сърцата и умоветѣ на хората. Сега, като ви говоря, азъ забѣлѣзвамъ въ мнозина отъ васъ едно подпушване въ нервната ви система. Нѣкой пѫть това подпушване е въ мозъка, а нѣкога въ симпатичната нервна система. Тия подпушвания се дължатъ на нѣкои напрегнати състояния у васъ, вслѣдствие на което се раждатъ извѣстни дисонанси. Ето защо, първо ще се заемете съ изучаване закона на отпушването. Слѣдъ като чуете една моя бесѣда или лекция, трѣбва да помислите малко върху нея и да извадите всѣки за себе си поне двѣ важни мисли. Колцина отъ васъ, които слушате лекциитѣ и бесѣдитѣ, сте се спирали по 10 - 15 минути да размишлявате върху нѣкои по-важни мисли и да ги приложите въ живота си? Ако постѫпвате по този начинъ у васъ ще се създаде една положителна мисъль. Вие какво правите? Като се свърши лекцията или бесѣдата, разотивате се, като си мислите, че много знаете. Дѣйствително, вие знаете нѣщо, но това знание по-скоро ще стане причина да ви биятъ. Съ това знание вие ще мязате на онзи българинъ, който се хвалилъ, че знае добрѣ турски езикъ. Идва въ селото единъ виденъ турчинъ, викатъ този българинъ да прѣвежда, азъ ще го нарека Дончо, ако нѣкой отъ васъ се нарича Дончо нека ме извини, така ми попадна това име. Турчинътъ му говори по това - по онова, мисли, че Дончо знае турски. Питатъ го селянитѣ: “Дончо, какво иска този турчинъ?” - “Иска да яде риба.” Селянитѣ ду донесли цѣлъ сакъ съ риба и нѣколко хлѣба. “Какво е това?” - пита турчинътъ. Взима сака съ рибата и набива съ него българина по главата. Селянитѣ го питатъ: “Дончо, защо те би турчинътъ?” - “Защото го надговорихъ?” - Не, не е така. Турчинътъ го би за неговото нѣвежество. Та сега, като ученици ще имате прѣдъ видъ слѣдното нѣщо: Никога висшитѣ духове нѣма да слѣзатъ до вашия уровенъ, да се занимаватъ съ вашия езикъ! Всѣки ученикъ прѣзъ свободното си врѣме трѣбва да проучава символитѣ, които прѣдставляватъ езика на висшитѣ духове. Ние употрѣбяваме символитѣ, защото въ тѣхъ има окултни знаци. Азъ ви дадохъ думата “вехади”, като музикално упражнение. Тя е окултенъ изразъ. Въ музиката има окултни тонове, които вие трѣбва да изучавате, за да се подготвите, да разбирате този езикъ. Апостолъ Павелъ казва: “Ако говоря съ човѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Този, който е прѣвеждалъ това послание, е направилъ една погрѣшка. Човѣкъ, който може да говори на ангелски езикъ, той безъ любовь не може да бѫде. Едно отъ свойствата на ангелския езикъ е любовьта. Слѣдователно, апостолъ Павелъ въ този стихъ поставя единъ контрастъ. Съ това той иска да каже: на човѣшки езикъ може да се говори безъ любовь, но на ангелски езикъ безъ любовь не може да се говори. Или съ други думи на падналитѣ ангели може да се говори безъ любовь, но на небеснитѣ ангели не може да се говори безъ любовь. Апостолъ Павелъ е писалъ правилно, но онѣзи, които сѫ прѣвеждали Писанието не сѫ го прѣвели правилно. Тѣ сѫ изопачили смисъла му. И въ бесѣдитѣ на Христа се настоява, да се проучи именно този вѫтрѣшенъ езикъ. Подъ думата “научавамъ” ние разбираме стиха, въ който Христосъ казва: “Както ме е Отецъ научилъ, така говоря.” Духовниятъ езикъ се отличава съ слѣдното качество: Въ мислитѣ, въ чувствата и въ дѣйствията има съгласие. Ти не можешъ да мислишъ едно, да чувствувашъ друго и да правишъ трето нѣщо. Едноврѣменно ще мислишъ, ще чувствувашъ и ще дѣйствувашъ, т. е. ще мислишъ, ще чувствувашъ и ще дѣйствувашъ по единъ и сѫщъ начинъ. Често нѣкой отъ ученицитѣ дойде при мене и ми казва: “Учителю, моята душа отъ день на день се разцъфтѣва, азъ искамъ да се пожертвувамъ за човѣчеството, искамъ да спася свѣта. Азъ съмъ готовъ за това, отъ нищо не ме е страхъ.” Казвамъ, много хубаво, по-добро нѣщо отъ това нѣма. Щомъ си готовъ вече, започни. Не се минаватъ обаче двѣ, три седмици, той иде при мене и ми казва: “Учителю, много съмъ злѣ. Голѣми страдания ме нападнаха, притъмнѣ ми на очитѣ. Не мога да ги изнеса самъ, моля ти се, помогни ми!” Питамъ го: “Нали бѣше готовъ да се жертвувашъ? Какъ мислишъ, съ лаврови вѣнци ли да те посрѣщатъ?” Не, ти като влезешъ въ другия свѣтъ да помагашъ на падналитѣ души, ще срещнешъ най-голѣмитѣ хули и страдания. Готовъ трѣбва да бѫдешъ на всичко. За да работишъ за тия души, отъ тебъ се изисква Божествено знание и сила. Когато страдате и когато се радвате, трѣбва да знаете, че това сѫ състояния на тия души, които ви атакуватъ, отгорѣ и отдолу. Тия души могатъ да бѫдатъ далечни и близки на васъ, но често идватъ и ви навяватъ различни състояния. Вие, като окултни ученици трѣбва да различавате тия състояния, кои сѫ ваши и кои чужди. Често нѣкой човѣкъ запитва другъ: “Защо ме гледашъ така? Какво искашъ да кажешъ?” Казвамъ, тукъ духове се гледатъ, а не хора. Защо единъ човѣкъ ще гледа другъ? Духоветѣ говорятъ помежду си, тѣ се борятъ. Между тѣхъ има вѣчна борба и ако при тази борба ние не заемемъ своето мѣсто, ще бѫдемъ смачкани, като между двѣ колелета. И тъй, като окултни ученици, вие трѣбва да знаете тия закони и да се прѣдпазвате отъ тѣхъ. Много отъ младитѣ и отъ възрастнитѣ сестри и братя изпадатъ въ тежки състояния и не могатъ да си помогнатъ. Тѣ мислятъ, че тия състояния сѫ тѣхни и затова се измѫчватъ, не искатъ да живѣятъ, искатъ да се самоубиятъ и т. н. Днесъ дойде при мене едно външно лице, изпаднало въ голѣмо изкушение, не знае какво да прави. Питамъ го: “Дѣ остана твоето геройство?” Трѣбва да знаете, че истинскиятъ човѣкъ различава състоянията си и поставя всѣко отъ тѣхъ на своето мѣсто. Ако ти имашъ единъ разуменъ приятель, като ангелъ и те наскърби или огорчи нѣщо, ще знаешъ, че той цели нѣщо много добро за тебе, иска да те повдигне. Ти не трѣбва да имашъ никакво съмнѣние въ него, а само да потърсишъ причинитѣ въ себе си, защо приятельтъ ти постѫпва така, на какво иска да ти обърне внимание. Ако пъкъ единъ твой глупавъ приятель те наскърби нѣщо, пакъ ще потърсишъ причинитѣ за това, докато най-послѣ разберешъ, че той нѣмалъ никаква опрѣдѣлена цель въ своитѣ постѫпки. Той е единъ глупецъ, която не знае, какво прави. Това ще те освободи отъ едно вѫтрѣшно заблуждение. Вие трѣбва да знаете Истината! Казвамъ, никога не поставяйте глупавия човѣкъ на мѣстото на ангела и ангелътъ - на мѣстото на глупавия. Не се лъжете, поставете въ себе си всѣки на своето мѣсто. И тогава, имате ли приятель, ще го познаете, разуменъ човѣкъ ли е или глупавъ. Щомъ го познаете нѣма да се разочаровате въ него и да казвате: “Азъ не мислѣхъ, че той ще постѫпи така.” Азъ казвамъ, ако питате мене за вашия приятель, азъ знаехъ, че той ще постѫпи точно така. Вървя по улицитѣ, едно куче излѣзе отъ нѣкоя кѫща и ме залае. Азъ похвалявамъ това куче, то си изпълнява работата. Минавамъ покрай нѣкой разуменъ човѣкъ и той ме поздрави. Казвамъ, смѣлъ, благороденъ е този човѣкъ. Минавамъ покрай нѣкой глупавъ човѣкъ и той ще се прояви споредъ естеството си. И сега, като ученици на окултната Школа вие ще бѫдете подложени на изпити. Тѣ сѫ сѫществували за всички ученици на миналитѣ вѣкове, затова и за васъ нѣма да се направятъ изключения. Не мислете, че за васъ ще дойдатъ ангели отъ небето да ви взематъ съ огнена колесница, както взеха пророкъ Илия. Него взеха съ колесница, понеже той почти бѣше завършилъ своето развитие на земята. Доколкото зная, колесницата, съ която вдигнаха пророкъ Илия на небето, не бѣше бѣла, свѣтла, но червена. Това показва, че той ще дохожда още веднъжъ на земята, да прѣкара още нѣкакви изпитания. Та когато пратятъ отъ небето червена колесница да ви вземе, не се радвайте. Ако пратятъ свѣтла колесница, като свѣтлината, която озарява свѣта и носи животъ, радвайте се, вашата задача на земята е свършена. Вие трѣбва да разбирате вѫтрѣшния смисълъ на Писанието, да не изпадате въ самозаблуждение, въ самоизмама. Да се самоизмамватъ дѣцата - разбирамъ, но окултниятъ ученикъ не трѣбва да се самоизмамва, нито да се разочарова. Дойде ли разочарованието, ученикътъ трѣбва да го погледне право въ очитѣ и да каже: “Азъ се разочаровамъ въ себе си, въ човѣшкото, но въ Бога, въ Божественото никога нѣма да се разочаровамъ. Въ мене и около мене има нѣкаква тъмнина, но около другитѣ хора е свѣтло. Въ дадения случай, азъ човѣкътъ, който мисля, съмъ нѣщо неразположенъ и съмъ готовъ да поглеждамъ злѣ къмъ всичко около менъ. Точно въ този моментъ има хиляди други сѫщества, които сѫ разположени и постѫпватъ по обратенъ начинъ на менъ. Тѣ се намиратъ сега на противоположната страна въ живота.” Трѣбва да се научите при всички положения на живота си да извиквате контрастнитѣ състояния. Щомъ видите единъ недѫгъ въ себе си, не се затваряйте, но разгледайте, ваша ли е тази проява или чужда. По този начинъ невидимиятъ свѣтъ ви изпитва. Човѣкъ винаги се движи въ контраститѣ. Отъ лѣвата страна на човѣка седи една паднала душа, пълна съ омраза и мъстъ къмъ нѣкой човѣкъ на земята и му нашепва: “Ти готовъ ли си да ми услужишъ въ нѣщо. Азъ мразя еди-кой си човѣкъ, искамъ да го убия, но не мога, затова стори ти това заради мене.” Ако той се съгласи, тази душа ще създаде условия да се срещнатъ тия двама души да завържатъ извѣстни неприязнени отношения и този човѣкъ е готовъ вече да извърши прѣстѫплението. Отъ дѣсната страна на човѣка седи една свѣтла душа, която го пита: “Ти искашъ ли да ми помогнешъ въ нѣщо?” На земята има единъ човѣкъ, който нѣкога ми помогна въ живота и сега искамъ да му се отплатя, да му услужа чрѣзъ тебе. Така и на васъ говорятъ такива двѣ души: едната говори за отмѫщение, другата за любовь. И единиятъ, и другиятъ, обаче не сте вие. Питамъ ви: кого отъ двамата ще послушате? Колко на сто отъ тия случаи вие слушате добрия гласъ и колко на сто лошия гласъ? Та казвамъ, Божествениятъ Духъ, който работи у васъ, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождатъ страдания, да ги приемате съ радость, да имъ давате по едно угощение. Нека страданията станатъ за васъ естествени посѣтители и като дойде нѣкой отъ тѣхъ, да извикате приятелитѣ си и да кажете: днесъ имамъ единъ важенъ гостъ, едно голѣмо изпитание, радвамъ се, че е дошло, заповѣдайте да си похапнемъ. Питамъ: има ли нѣкой човѣкъ въ свѣта, който да е далъ угощение за нѣкое свое страдание? Досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, не само въ България, нито и въ Америка, който при едно свое голѣмо страдание, да е далъ угощение на своитѣ приятели. За радости много хора даватъ угощения, но за скърби само светиитѣ могатъ да даватъ угощения. Ще се държите здраво за законитѣ, които управляватъ Божествения свѣтъ, за да понесете мѫчнотиитѣ, които ще срѣщате въ физическия, въ материалния свѣтъ. Всички ще имате мѫчнотии - нѣкои по-малки, нѣкои по-голѣми. Запримѣръ, ако нѣкой окултенъ ученикъ е търговецъ, ще се излага на единъ видъ мѫчнотии; ако е чиновникъ - на другъ видъ мѫчнотии; ако е учитель - на трети видъ мѫчнотии; ако е свещеникъ - на четвърти видъ мѫчнотии и т. н. Каквото обществено положение заема даденъ ученикъ и съотвѣтни мѫчнотии ще има. За него е важно разумно да разрѣши всички тия мѫчнотии, защото въ тѣхъ се крие програмата на неговия животъ. Сестритѣ, които сѫ домакини въ кѫщи, трѣбва правилно да разрѣшатъ въпроса съ готвенето. Ученикътъ въ училището, слугата при своя господарь еднакво трѣбва да разрѣшаватъ правилно своитѣ мѫчнотии. Като окултни ученици, всички трѣбва да се стремите да разрѣшавате мѫчнотиитѣ си правилно, богоугодно. Всичко, което мислите, чувствувате и вършите, трѣбва да бѫде съгласно съ Божията воля. Само по този начинъ вие ще познаете себе си. Щомъ познаете себе си, ще познаете и окрѫжаващитѣ хора и тогава ще можете да имъ давате съвѣти, да ги упѫтвате. Гледамъ, много отъ ученицитѣ прибързано даватъ съвѣти на другитѣ и послѣ виждатъ, че сѫ сгрѣшили. Не трѣбва да отивате и въ другата крайность, да се страхувате да дадете и най-малкия съвѣтъ, но казвамъ: всички трѣбва да постѫпвате разумно! Когато давате нѣкому съвѣтъ, ползувайте се отъ вашата опитность и кажете: “Моето мнѣние е еди-какво си. Ако ви помогне, приложете го.” Не казвай, че е писано така, но че твоята опитность те довела до това положение. Разправяше ми единъ братъ, който сега е между заминалитѣ, една своя опитность. Казва той: “Отивамъ да проповѣдвамъ въ кѫщата на единъ свой братъ, търговецъ и между другото му казвамъ, че заради Бога човѣкъ трѣбва да се отрече отъ баща си, отъ майка си, отъ жена си, отъ дѣцата си, отъ дома си, отъ всичкото си богатство и най-послѣ отъ себе си и да тръгне по свѣта да проповѣдва. Този братъ, като търговецъ, замисли се малко и веднага се съгласи да напусне търговия, домъ, всичко и пожела още на другия день да тръгнемъ да проповѣдваме. Тури ме той въ небрано лозе. Казахъ му, че ще си помисля малко и ще му отговоря. Мислихъ цѣла недѣля и му отговорихъ, че ще тръгнемъ и двамата на проповѣдь. Не се надѣвахъ, че толкова скоро този братъ ще ме постави на изпитъ.” Казвамъ и на васъ: ако тръгнете да проповѣдвате, скоро и вие ще бѫдете поставени на изпитъ отъ Христа. Христосъ казва: “Който тръгва да проповѣдва Словото Божие, нито тържикъ на гърба ще вземе, нито тояга въ рѫка”. Това значи: готови ли сте да тръгнете безъ пари въ джоба и безъ хлѣбъ въ торба? Туряте ли въ смѣтката си три дни да гладувате? Като тръгнете да проповѣдвате, нѣма да се качвате на кола, нито на конь, пѣшъ ще вървите, на краката си ще уповавате. Освѣнъ това, нѣма да нощувате въ хотелъ, но ще излѣзете на нѣкое поле и тамъ, подъ открито небе и на зелената трѣва ще прѣкарате нощьта. Ако пъкъ се нареди друго нѣщо, естествено да дойде, то ще бѫде вече Божие благословение. Понѣкога Господь ще ви постави на различни изпитания. Вие тръгвате на пѫть без петь пари въ джоба си и веднага срѣщате единъ вашъ братъ, който ви казва: “Защо си тръгналъ пѣшъ, да кѫсашъ обущата си? Ето, вземи тѣзи три-четири хиляди лева и не се мѫчи.” Вие ще му кажете: “Не ми трѣбватъ тия хиляди, азъ въ този моментъ се нуждая само отъ петь лева за хлѣбъ, а другитѣ пари задръжъ за себе си.” На друго мѣсто ще ви дадатъ десеть хиляди лева, като казватъ, че тия пари сѫ отъ Господа. Не, това сѫ изпитания, изкушения, на които вие не трѣбва да се подавате. Дойде нѣкой при васъ, казва ви: “Излѣкувай ме, ще ти дамъ 25 000 лева.” Голѣма е отговорностьта при лѣкуване съ пари. Вие ще излѣкувате този човѣкъ, ще вземете паритѣ, но слѣдъ една година той ще умре. И какво ще стане слѣдъ това? - Той ще се всели въ васъ и вие ще носите неговата карма. Взимате ли пари, ще изхарчите отъ себе си повече отъ това, което сте получили. Ние знаемъ тия закони. Ето защо, лѣкувате ли нѣкого, безъ пари ще го лѣкувате. Казвамъ - рѫката на окултния ученикъ трѣбва да бѫде чиста; безкористна. Той трѣбва да има въ джоба си само единъ златенъ левъ - нищо повече. Гледамъ, нѣкой човѣкъ минава покрай единъ автомобилъ и си казва: “Да имамъ пари, бихъ се качилъ сега на автомобилъ!” Минава покрай нѣкоя гостилница, казва си: “Да имамъ пари, бихъ влѣзълъ вѫтрѣ да се нахраня!” Минава покрай нѣкой магазинъ за дрехи и си казва: “Да имамъ пари, бихъ си купилъ дрехи, да не ходя тъй окѫсанъ!” Това сѫ изкушения, това сѫ желания, отъ които ще се стремите да се освободите. У васъ трѣбва да се заражда чистъ, естественъ потикъ. Дойде ли у васъ подобно желание, ще си кажете: “Азъ мога и безъ това. Щомъ Богъ иска така, азъ съмъ готовъ на всичко.” Туй правило не може да се приложи за единъ обикновенъ търговецъ. Той купилъ стока, задлъжнѣлъ 50 000 лева, сега ще трѣбва да търси пари, да си услужи. Азъ говоря тия нѣща за окултния ученикъ, който се е самоотрекълъ и служи на Господа. Ако си окултенъ ученикъ, ще се водишъ по правилата на окултната Школа; ако си обикновенъ човѣкъ, ще се водишъ по обикновени правила. Ще разглеждате всички нѣща разумно. По този начинъ всички противорѣчия въ живота ви ще изчезнатъ. Сега, хората отъ външния свѣтъ казватъ, че окултнитѣ ученици въ България били много вдълбочени въ себе си, нѣмали любовь къмъ хората, били груби въ отношенията си. Това е мнѣнието не само на външния свѣтъ, но и вие сами така мислите едни за други. Всѣки отъ васъ има по единъ идеалъ и мисли, че другитѣ не зачитатъ този идеалъ. Ти, който казвашъ за другитѣ така, зачиташъ ли тѣхнитѣ идеали? Щомъ говорите за Истината, каквото припишете на другитѣ, попитайте се: “Ами азъ какъ постѫпвамъ? Всѣка моя постѫпка съгласна ли е съ Истината?” Казвате: “Еди-кой си братъ не е щедъръ”. Запитвайте се: Азъ щедъръ ли съмъ? - “Еди-кой си братъ не говори меко, много е грубъ въ отношенията си.” Запитайте се: Азъ мекъ ли съмъ? -“Еди-кой си братъ не ме прие любезно.” Запитайте се: Азъ, като окултенъ ученикъ, приехъ ли го добрѣ? Каквато мисъль възникне въ ума ви, поставете й една контрастна. Само така ще разберете Истината. Старайте се всички да бѫдете естествени. Азъ съмъ правилъ редъ опити съ себе си, правилъ съмъ опити и съ другитѣ хора, да намѣря за колко врѣме мога да трансформирамъ, както своитѣ, така и тѣхнитѣ състояния. Дойде нѣкой при мене, казва ми: “Голѣма е скръбьта ми.” Казвамъ му: “Скръбьта ти не е толкова голѣма, колкото си я прѣдставлявашъ.” - “Ти не ме разбирашъ, затова говоришъ така.” Казвамъ си: добрѣ, азъ ще взема скръбьта на този човѣкъ. Вземамъ скръбьта му и слѣдъ петь минути той вече е радостенъ, веселъ и ми казва: “Благодаря ти, олекна ми сега.” Неговата скръбь е въ мене вече и азъ правя опитъ, за колко врѣме ще мога да трансформирамъ тази скръбь. Колкото повече врѣме ми е потрѣбно за трансформиране на дадена скръбь, толкова тя е по-силна. Понѣкога скръбьта на нѣкои хора е толкова голѣма, че едва може да се изнесе. Ако напрѣжението, което тази скръбь прѣдизвиква въ човѣка, се увеличи съ още единъ градусъ, непрѣменно ще послѣдва нѣкакъвъ взривъ въ сърцето или въ ума на този човѣкъ. Затова именно, Писанието казва да се не изкушавате едни други. Като ученици, вие трѣбва да си помагате взаимно едни други. Дойде нѣкой при васъ тѫженъ, наскърбенъ, помолете се тайно въ душата си заради него. По този начинъ у него ще настане едно вѫтрѣшно облекчение. Тѣзи тѫжни мисли се дължатъ на хиляди нещастни сѫщества, които изпълватъ цѣлото пространство. Съ молитва и добри мисли къмъ тѣхъ, вие можете да имъ помагате. Изпѣйте упражненията “Вдъхновение” и “Fir-fur-fen”. Когато пѣете или свирите, съзнанието ви трѣбва да е будно и вие сами да сте доволни отъ това, което изпълнявате. Вие трѣбва да насърчавате из между васъ ония, които иматъ силно развитъ музикаленъ духъ, за да се създаде истинската музика. Прѣдставете си, че вашиятъ възлюбенъ спи и ви даватъ да композирате въ музикална мелодия думитѣ: “стани ти, който спишъ”. Какъ ще го изпѣете? Какъ говорите на онзи, когото обичате? Това е една задача за всички ви, въ която трѣбва да се упражнявате, докато бѫдете доволни отъ себе си. Когато пѣете на онзи, когото обичате, душата му трепти по особенъ начинъ. Когато говорите на онзи когото обичате, гласътъ ви е тихъ, мекъ. Любовьта има тихъ езикъ. Силнитѣ, грубитѣ тонове въ музиката сѫ материални тонове, тѣ не сѫ тоноветѣ на Любовьта. Новиятъ начинъ на пѣнието изисква да бѫдете доволни отъ това, което пѣете. Като пѣете, концентрирайте мисъльта си и вие ще се домогнете до единъ вѫтрѣшенъ методъ. Щомъ музикалнитѣ ви органи започнатъ да се развиватъ, помощьта ви ще дойде отвънъ. Като си лѣгате вечерно врѣме, постоянно си внушавайте мисъльта, че искате да пѣете хубаво. Материалниятъ животъ огрубѣва човѣка, а цельта на окултната наука е да осмисли този животъ въ всичкитѣ му положения. Ученикътъ трѣбва да знае законитѣ, чрѣзъ които да намали шума, който се вдига наоколо му. Човѣкъ може да познае, доколко е концентрирана неговата мисъль по слѣдното: като върви изъ шумнитѣ улици, да слѣдва спокойно мисъльта си, да продължава пѫтя си, безъ да чува шума наоколо си. Колкото по-малко го смущава външниятъ шумъ, толкова по-концентрирана мисъль има човѣкъ. Другъ случай. Влизате въ кѫщи и веднага нѣкаква неприятностъ се изпрѣчва прѣдъ васъ. Ако мисъльта ви е концентрирана, вие почти нѣма да я почувствувате. Каквито прѣпятствия или неприятности и да срѣщате въ живота си, тѣ прѣдставляватъ условия за вашето повдигане. За свѣта всички мѫчнотии и противорѣчия въ живота сѫ безсмислени, но за ученика тѣ иматъ смисълъ. Невидимиятъ свѣтъ нарочно ги създава за него. Тѣ сѫ задачи, които той трѣбва да рѣшава. Сега, запримѣръ, у васъ се явява мисъльта: “Врѣме е вече да свършимъ часа.” Азъ ви поставямъ сега на изпитъ, за да провѣрите единъ законъ. Нѣкой ораторъ говори много хубаво, но духоветѣ въ него го подтикватъ да продължи дълго врѣме рѣчьта си. Публиката, която го слуша, казва: “Много говори този човѣкъ, да спре вече!” Колкото тѣ се отегчаватъ, толкова у него се събужда по-голѣмо желание да говори. Нѣкога духоветѣ създаватъ друго положение. Тѣ казватъ на оратора да говори малко. Тогава пъкъ у публиката се създава желанието този човѣкъ да имъ поговори повече. Та, казвамъ и въ говоренето и въ пѣнието всичко трѣбва да става не по ония внушения отъ духоветѣ, а съобразно разумнитѣ закони на природата. Напримѣръ, като пѣете упражнението “Въ начало бѣ Словото”, душата ви трѣбва ва вземе участие въ пѣнието. Всичко, което пѣете, да си го прѣдставите въ картина за себе си. Само тогава пѣнието има смисълъ. При пѣнието има нѣща, които никакъвъ инструментъ не може да прѣдаде. Тѣ не се прѣдаватъ съ ноти, но само човѣшкиятъ гласъ може да ги изрази. Струнитѣ сѫ мъртво нѣщо, тѣ не могатъ да прѣдадатъ тия трептения. Ако цигуларьтъ успѣе да вложи своя двойникъ въ цигулката си, тя може да изрази всичко онова, което душата чувствува. Обаче, слѣдъ като свърши свиренето, цигуларьтъ трѣбва да извади двойника си. Опасно е да го забрави въ цигулката. Какво би направилъ, ако нѣкой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа въ пѣнието, въ мисъльта ви, въ чувствата ви, вашиятъ двойникъ трѣбва да взима участие въ всичко това. Прѣкарате ли двойника си прѣзъ ларинкса, ще пѣете хубаво. Прѣкарате ли двойника си въ прѣдната часть на мозъка, ще мислите хубаво. Прѣкарате ли двойника си въ чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства. Като си свършите работата, ще му кажете: “Моля ти се, върни се сега на мѣстото, което Богъ ти е опрѣдѣлилъ.” Двойникътъ е около цѣлото тѣло на човѣка и той се разпорежда съ енергиитѣ, които идватъ отвънъ и отвѫтрѣ и ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, у човѣка се зараждатъ редъ дисонанси, редъ дисхармонични състояния. Първото нѣщо: Въ окултната Школа трѣбва да има хармония въ двойницитѣ. Говоримъ за добродѣтелитѣ, двойникътъ трѣбва да слѣзе въ краката. Говоримъ за цѣлия човѣкъ, двойникътъ трѣбва да обхване цѣлия човѣкъ. Става ли така, можемъ вече да кажемъ, че човѣкъ влада своитѣ състояния. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 31-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана от Учителя на 08.VII.1925 г. София
  11. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ СТРЕМЕЖЪ НА ДУШАТА Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Най-малката незнайна добродѣтель”. Прочете се резюме отъ темата: “Най-великата незнайна добродѣтель.” За слѣдния пѫть ще напишете въ поетическа форма нѣщо върху думитѣ: “Любовь, свѣтлина, животъ и топлина за човѣшката душа”. Отъ тѣзи думи ще съставите едно стихотворение най-малко отъ единъ куплетъ, а най-много до дванадесетъ куплета. Ще ви обърна внимание на слѣдното нѣщо въ живота: човѣкъ мисли едно, а разбира друго; проповѣдва едно, а живѣе друго. Това сѫ несъобразности въ живота. Говоримъ за любовьта, а употрѣбяваме омразата; говоримъ за Истината, а употрѣбяваме лъжата. При сегашнитѣ условия, въ които се намираме, е така. Защо? Ние сме неискрени въ отношенията си: едно мислимъ, друго казваме. Отидешъ нѣкѫдѣ, не си разположенъ, но питатъ те: “Как си?” - “Много добрѣ съмъ.” Не е вѣрно, ти не си разположенъ. Студено ти е, викатъ те край огъня но ти казвашъ: “Нѣма защо да дохождамъ около огъня, топло ми е.” Или обратно, топло ти е, казватъ ти: “Свали си дрѣхата!” - “Нѣма защо, добрѣ ми е.” Не, като ти е топло, свали си дрѣхата - нищо повече! Ние не сме искрени въ отношенията си, не знаемъ, какво нѣщо е естественъ животъ. Нѣкои хора пъкъ отиватъ въ друга крайность: нарочно правятъ това, което е неприятно на другитѣ. Тѣзи тѣхни постѫпки отиватъ до нахалство. Това е неестествено. Ние говоримъ за свѣтлината, а обичаме мрака. Всѣки отъ васъ, като се облича, влиза въ стаята си, затваря се вѫтрѣ, спуща пердетата на прозорцитѣ и така се облича и съблича. Щомъ искате да се обличате на тъмно и никой да ви не вижда, идете въ някоя борова гора въ Родопитѣ, влѣзте 10-15 километра навѫтрѣ, за да избегнете отъ всички погледи. Иначе въ града всѣки ще ви види, тукъ има ясновидци. Или можете да влѣзете въ нѣкое дълбоко подземие отникѫдѣ да не прониква свѣтлина. Обстановката въ вашата стая не е удобна, навсѣкѫдѣ прониква свѣтлина. Какъ ще примирите тия противоречия въ вашия животъ? Обичате свѣтлината, а търсите тъмнината. Това показва, че човѣкътъ не обича още свѣтлината. Въ него има единъ органъ на скритность вложенъ въ неговитѣ творчески способности. Човѣкътъ не обича да казва туй, което мисли. Той има право. Хората не трѣбва да знаятъ, какво си мисли той. Нѣкой питатъ: “Ти какво мислишъ?” То е моя работа. Когато моята мисъль роди плодове, азъ ще ги изкарамъ на пазарь и вие ще видите, какво мисля. Значи, скритностьта на човѣка е необходима дотогава, докато неговитѣ плодове узрѣятъ. Нашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ прави, за което иде на помощь чувството, съвѣстьта. Чрѣзъ нѣго познаваме, дали мисъльта ни е права или не. При това мисъльта ни трѣбва да бѫде не само права, но и разумна. Отпредъ, на челото се намира центърътъ на разумностьта или на причинностьта, чрѣзъ който познаваме, коя мисъль е разумна и коя не. Мисъльта трѣбва да сѫдържа въ себе си и морална мекота, т. е. човѣкъ трѣбва да бѫде милосърденъ. Горѣ на главата се намира центърътъ на милосърдието. И най-послѣ всѣка мисъль трѣбва да съдържа аромата на Любовьта, затова трѣбва да имаме и любовь къмъ Бога. Оттукъ виждаме, че всѣка мисъль трѣбва да съдържа въ себе си редъ качества, за да може да устои на всички прѣпятствия и да се реализира. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ психолози лесно разрешаватъ тия въпроси, като казватъ: “Това е чувството, това е мисъль, това е воля.” И съ това свършватъ всичко. Попитайте нѣкой психологъ, дѣ седи волята, ще ви каже, че волята се намира въ главата. - На кое мѣсто въ главата? - Въ душата на човѣка. Дѣ е неговата душа? Ако волята би била въ душата на човѣка, тя все трѣбва да има едно опрѣдѣлено мѣсто, все трѣбва да има нѣкаква проява. Ако човѣкъ е разуменъ, дѣ се намира неговата разумность? Ако е чувствителенъ, дѣ се намира неговата чувствителность? Отъ това, че у нѣкои хора тия центрове сѫ по-силно развити, а у други по-слабо развити, това показва, че всички хора не сѫ еднакво чувствителни; всички хора не сѫ еднакво разумни; всички хора не сѫ еднакво съвѣстни и т. н. Хората се различаватъ много единъ отъ други. Но благодарение, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и редъ други науки, та можете донѣкѫдѣ да се търпите. Единъ день, когато човѣшката душа добие своята красива форма, когато всички сили, способности у васъ се развиятъ, вие ще разбирате Истината Понѣкога у човѣка се заражда желание да говори. У хората има едно естествено, разумно говорене, но понѣкога центърътъ на рѣчьта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрѣзмѣрно говорене. Такива хора и като спятъ говорятъ. Не, ти ще спишъ и ще мълчишъ! Воденицата не трѣбва да говори на всѣко врѣме. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорътъ е опасенъ, ще мълчишъ, докато житото дойде. Ако камънитѣ се въртять напразно, тѣ ще се изтриятъ. Послѣ човѣкъ трѣбва да мисли, когато е врѣме за мислене. Дойдатъ ли благородни мисли въ ума ти, мисли. Дошла омразата, нѣкои хора се разправятъ помежду си. Ти не напрѣгай ума си, не го хаби, за да примирявашъ два дявола. Два дявола не могатъ да седатъ на едно мѣсто. Човѣшкиятъ умъ не е създаденъ за тази работа. И тъй, въ живота има редъ несъобразности, които ученикътъ, който е тръгналъ въ пѫтя на Истината, трѣбва да ги вземе въ съображение и да се справи съ тѣхъ. Всѣки отъ васъ има слѣдната опитность: щомъ кажете нѣщо, което не е съобразно съ великия Божи законъ, изпитвате скръбь, като че сте изгубили нѣщо. Хората ви казватъ: “Ти не си постѫпилъ разумно; не си помислилъ разумно; не си говорилъ разумно.” - “Ами Истината говорихъ.” - Не, ти не си говорилъ Истината, както трѣбва. Ти си говорилъ по човѣшки, а не по Божествено. Нѣкой ти казва: “Братко, ти онзи день излъга бакалина.” - “Ти пъкъ излъга онзи басмаджия.” И двамата сѫ говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгалъ единъ бакалинъ, като не си му доплатилъ 10 - 15 лева не можешъ да говоришъ Истината. Но и другиятъ братъ не трѣбва да го изобличава, но трѣбва да отиде при бакалина и да му каже: “Онзи мой братъ нѣмаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснѣхъ малко. Ние сме съдружници съ моя братъ.” Това значи да говоришъ Истината. Ако вие мислите, че ще можете да влѣзете въ Царството Божие съ този моралъ, който имате днесъ, се лъжете. Съ този моралъ ще ви спратъ още на първата врата. Досега хората сѫ живѣли така, но отсега нататъкъ не може да се живѣе по сѫщия начинъ. Отъ васъ се изисква едно вътрѣшно побуждение къмъ великата Божия Любовь, да започнете работа надъ себе си. Това е единъ отъ най-малкитѣ подвизи, но сѫщеврѣменно и отъ най-великитѣ. Най-красивото нѣщо е човѣкъ да работи надъ себе си. Запитвали ли сте се, откакъ сте се родили и досега постѫпвали ли сте тъй, както Богъ изисква? Давали ли сте си за това отчетъ? Доволенъ ли е Богъ отъ васъ? Ще кажете: “Отъ петь години вече ние сме въ Школата, работимъ съзнателно върху себе си.” Оставете този въпросъ, но питамъ ви: откакъ сте се родили, изпълнили ли сте поне 1/100 часть отъ задълженията си, както трѣбва? Всѣки день, отъ единия край на свѣта до другия се чуватъ само роптания и роптания. Ако по-висшитѣ, по-напрѣдналитѣ сѫщества не подържаха хората, тѣ биха отишли като коня въ рѣката. Знаете ли какъ отива коньтъ въ рѣката? Конетѣ иматъ голѣмъ страхъ отъ буря. И като излѣзе нѣкоя голѣма буря, тѣ вървятъ назадъ. Ако се случи задъ тѣхъ голѣма рѣка, тѣ влизатъ въ нея и така се издавятъ. Въ голѣма буря всички коне нагазватъ въ водата, не могатъ да издържатъ бурята. Затова е останала въ обикновения животъ поговорката: “Отиде коньтъ въ реката.” Така вървятъ и хората, като конетѣ. Не вървятъ съ главата напрѣдъ, но вървятъ съ гърба напрѣдъ и пропадатъ. Не, влѣзе ли човѣкъ въ нѣкое сражение, т. е. дойдатъ ли страданията, той трѣбва по най-правиленъ начинъ да настѫпва или отстѫпва, споредъ случая, отъ позиция на позиция, безъ да го види неприятельтъ. Та сега, всѣки отъ васъ трѣбва да си зададе въпроса: Азъ изпълнихъ ли волята Божия тъй, както е било угодно на Бога? Богъ е най-разумното сѫщество въ свѣта, но въпрѣки това, Той не ни е осѫдилъ нито чрѣзъ Истината, нито чрѣзъ Своя умъ и Своето сърце. Богъ знае, че животътъ на хората не е поставенъ правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благъ, Той никога не нарушава своето равновѣсие. Вие казвате: “Нали Богъ знае всичко, защо не прѣдотврати нѣкои нѣща?” Той оставя хората свободно да изпитатъ и радостьта и скръбьта въ живота. Богъ глѣда еднакво и когато се радваме и когато страдаме. Той глѣда на всичко тихо и спокойно, отъ нищо не се възмущава. Това, че си спечелилъ 100 000 лева или пъкъ че си изгубилъ 100 000 лева, Богъ глѣда спокойно и еднакво. Че си съградилъ кѫща или пъкъ, че кѫщата ти изгорѣла и на това Богъ глѣда спокойно. Че ти се родило хубаво дѣте или че дѣтето ти умрѣло, за Бога е все едно. Господь всичко знае, всичко вижда - великъ е Той. Въ това отношение, ние трѣбва да се стремимъ да имаме онова велико разположение на духа, да прѣнасяме всичко съ търпение. Само по този начинъ у насъ ще се образува онази вѫтрѣшна връзка съ Бога, съ която животътъ ни на земята ще стане сносенъ и приятенъ. Животътъ на небето е приятенъ, но важно е за насъ животътъ на земята да стане сносенъ. Тази вечерь ще ви задамъ следния въпросъ: Може ли майката да стане учителка на дъщеря си? Може ли бащата да стане учитель на сина си? - Не може. Може ли братътъ да стане учителъ на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брата си? - Не може. Това не е въ реда на нѣщата. Учительтъ всѣкога трѣбва да бѫде чуждъ човѣкъ. Може ли нѣкой между васъ да ви стане учитель? - Не може. Учительтъ трѣбва да дойде отъ далечъ нѣкѫдѣ. Той не трѣбва да бѫде подобенъ на васъ. Такъвъ е законътъ. Може ли нѣкой отъ васъ да ви стане свѣщь? - Не може. Но единъ ангелъ може да ви стане свѣщь, съ която да си свѣтите. Ангелътъ може да бѫде за васъ и свѣтлина и топлина, но вие не можете да станете свѣтлина и топлина едни на други. Тия разсѫждения внасятъ въ васъ редъ мисли, вие си казвате: “Колко прости хора сме били!” Не е въпросътъ за вашата простота, въпросътъ е за неразбиране на нѣщата. Вие не сте прости, но не разбирате нѣщата правилно. Понеже имате старъ навикъ на разбиране - разбирате по своему. Запримѣръ, вие искате, като влѣзете въ едно общество, да ви уважаватъ всички, да бѫдете като прѣдставитель на това общество. Това е право чувство, но дѣ трѣбва да ви уважаватъ? Всѣки ученикъ, като излѣзе на дъската предъ своя учитель, нали иска да каже нѣщо разумно, да задоволи учителя си. Ако той излиза всѣки день на дъската и не знае нищо, какъвъ смисълъ има неговото учение? Той иска, като излѣзе на дъската, да рѣшава задачитѣ си, а учительтъ да му каже: “Много добрѣ!” Да кажешъ, да задоволишъ хората, това е естествено чувство у човѣка, но на първо мѣсто трѣбва да задоволишъ Бога. Питамъ ви: отдѣ произтичатъ заблужденията у васъ? Най-близкото заблуждение, което се явява у васъ, се дължи на обстоятелство[то], че човѣкъ не е доволенъ отъ мѣстото, което заема въ свѣта. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да изясня идеята си. Нѣкой си простъ актьоръ влѣзълъ въ една трупа и въ скоро врѣме се повдигналъ. Тамъ игралъ роля на царь. До това врѣме той билъ човѣкъ скроменъ, добъръ, но откакъ игралъ тази роля, забравилъ своето прѣдишно положение, извънъ сцѣната и като се връщалъ дома си, отнасялъ се съ жена си заповѣднически, властно. Казвалъ й “Знаешъ ли кой съмъ азъ? Не виждашъ ли, че съмъ царь?” Ходи изъ кѫщи, заповѣдва, сърди се, че не го слушатъ. Жена му го гледа, чуди се какво иска, счита го за лудъ. Докато играе на сцената, всички му рѫкоплѣскатъ, възхищаватъ се отъ него, но щомъ слѣзе отъ сцената, никой не го признава за царь. И вие се намирате въ сѫщото положение. Нѣкога въ живота си сте играли роля на царь. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички сѫ признавали вашето царско достойнство. Днесъ обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всѣки мисли, че нѣма другъ като него. Всѣки казва въ себе си: “Вие не ме глѣдайте, че съмъ толкова простъ външно. Това тъй изглѣжда само. Въ мене има скрито нѣщо царско, което вие не виждате.” Наистина се крие нѣщо царско въ тѣбе, скоро си игралъ царска роля на сцената. Азъ зная това, но питамъ: какво царско има скрито въ твоята душа? Това е важния въпросъ. Ако въ душата ти има скрито нѣщо хубаво, благородно, изнеси го за себе си, за своитѣ ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко, като кокиче, изнеси го. Като ученици, вие трѣбва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито въ душата си и да го разработите. Всички вие сега минавате прѣзъ двѣ състояния: едното е състояние на обезсърчаване, а другото е състояние на насърчаване. Дойде нѣкой при мене, оплаква ми се и казва: “Отъ менъ човѣкъ нѣма да стане.” Действително така е. Това е една фаза. Господь ви е турилъ въ нѣкоя реторта, новъ човѣкъ кове отъ васъ. Като излѣзете отъ ретортата, казвате: “Отъ мене човѣкъ ще стане.” И това е вѣрно. Какво значи това: “Отъ менъ човѣкъ нѣма да стане?” То значи: такъвъ, какъвто си днесъ, наистина отъ тѣбъ човѣкъ не може да стане, но слѣдъ тази реторта, отъ тебъ човѣкъ ще стане. Какво прѣдставлява ретортата? - Страданията. Като пострадашъ, ще придобиешъ по-голѣма опитность и отъ тѣбъ човѣкъ ще стане. Въ първо врѣме ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнатъ въ ума ти този-онзи отъ твои минали сѫществувания, този-онзи отъ сегашното ти сѫществувание, ще изкочатъ насрѣща ти неуредени смѣтки и т. н. Ти седишъ въ това положение день, два, три като халосанъ и току-изведнажъ съзнанието се прояснява и ти се подвигнешъ малко. Какъ ще си обясните това състояние? Това е много естествено състояние. Пари нѣмашъ, това е естествено състояние. Имашъ пари, това е естествено състояние. И съ пари и безъ пари, това сѫ естествени състояния за живота. Гладенъ си - това е естествено състояние; ситъ си - това е естествено състояние. Уменъ си - това е естествено състояние; глупавъ си - това е естествено състояние; гневенъ си - това е естествено състояние; миролюбивъ си - това е естествено състояние. Какво лошо има въ всичко това? Защо си гневенъ? - Защото не си миренъ. Защо си миренъ? -Защото не си гладенъ? Защо си гладенъ? -Защото не си ситъ. Защо си глупавъ? -Защото не си уменъ. Защо си уменъ? -Защото не си глупавъ. Вие ще кажете: “Така не се разсѫждава.” Какъ се разсѫждава? Казвате: 2х2=4. Числа[та] 2 и 4 сѫ равни величини. Но прѣдставете си, че имаме по двѣ кокошки, отъ които моитѣ снасятъ по 160 яйца прѣзъ годината, а твоитѣ снасятъ само по 10. Питамъ: можешъ ли да съберешъ тия кокошки? Ако вие вземете двѣтѣ ваши кокошки и азъ взема моитѣ двѣ, резултатътъ ще бѫде ли равенъ? - Не. Та, като казваме двѣ по двѣ, подразбираме, че само двѣ разумни сѫщества могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Единъ разуменъ човѣкъ и единъ глупавъ човѣкъ никога не могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Двама глупави хора пакъ не могатъ да се събератъ. Тѣ не могатъ и да се изваждатъ, глупавитѣ хора нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Лошитѣ хора по сѫщия законъ нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Обаче, лошитѣ хора се и събиратъ и изваждатъ и умножаватъ и дѣлятъ. Добриятъ човѣкъ се отличава по това, че той не умножава, а се умножава. Лошиятъ човѣкъ пъкъ умножава отвънъ, но не се умножава. Добриятъ човѣкъ умножава отвѫтрѣ. Това е изяснението на събирането. Нѣкои казватъ: “Ние се събираме.” Какъ? Както лошитѣ или като добритѣ хора? Други казватъ: “Ние можемъ да изваждаме.” Какъ? Както глупавитѣ или както умнитѣ хора? Както любещия или както човѣкътъ, който мрази? Това сѫ дълбоки разсѫждения. Трѣбва да разсѫждавате, за да разберете всички положения въ живота. Казвамъ, земята се върти. Какво отношение има земята спрѣмо нашия животъ? Значи, земята по отношение насъ прѣдставлява колело, което се върти. Когато колелата на каруцата се въртятъ, това показва, че ние вървимъ къмъ дадена цѣль, а когато не се въртятъ колелата на каруцата, това показва, че животътъ е прѣстаналъ. Слѣдователно, движението на земята около Слънцето и движението на земята около себе си, показва, че въ земята има два разнородни живота. Когато земята се движи около себе си, това показва, че тя живѣе за себе си. Около Слънцето това показва, че тя живѣе за Слънцето. Първото движение става за нея, но едноврѣменно тя живѣе и за насъ, понеже животътъ, който тя възприема, минава по нейната повърхнина, а ние, като живѣемъ въ нейната кожа, този животъ засѣга и насъ и нашия организъмъ. Слѣдователно, ние участвуваме въ живота на Земята. Земята, като се върти около Слънцето, приема животъ и отъ него. По този начинъ ние участвуваме и въ този животъ. Ако земята прѣстане да се върти около себе си и около слънцето, всичко ще се свърши, т. е. всѣко движение ще спре. Щомъ земята се върти, по сѫщия законъ и ние се въртимъ около себе си и около слънцето, т. е. около Бога. Съ други думи ние се стремимъ къмъ себе си, стремимъ се и къмъ Бога. Това е единъ философски изводъ. Щомъ прѣкараме движението въ втора степень, тогава, при въртенето на земята около себе си, образува стремежъ къмъ себе си, а при въртенето й около Слънцето се образува стремежъ къмъ Бога. Слѣдователно, щомъ кажемъ, че земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага въ насъ трѣбва да изникне истинската идея - да се стремимъ къмъ себе си и къмъ Бога. Понеже земята се върти, неизбѣжно е това въртение и за насъ. Такъвъ е законътъ на движението. Ако ти прѣстанешъ да се въртишъ, т. е. да се стремишъ къмъ себе си и къмъ Бога, ти ще се спрешъ, но това не може да бѫде, понеже земята се върти. Несъзнателно ти ще се стремишъ къмъ себе си и къмъ Бога, защото Земята се върти. Щомъ ние се стремимъ къмъ себе си, отъ нашия животъ ще започнатъ да се хранятъ нашитѣ мисли, нашитѣ желания, нашитѣ дѣйствия. Тѣ ще възрастватъ тъй, както всичко на Земята расте и възраства. Законъ е: Като се движи Земята около себе си и около Слънцето всички растения и животни се развиватъ върху нейната повърхность. Сѫщото се отнася и до насъ: като се стремимъ къмъ себе си и къмъ Бога, по сѫщия начинъ всичко въ насъ ще расте и ще се развива. Вие казвате: “Моята работа се свърши.” Какъ се свърши? Каква е тази ваша философия? Казвате: “Отъ менъ човѣкъ нѣма да стане.” Казвамъ, земята прѣстана ли да се върти около себе си и около слънцето. - Не. Ти живѣешъ ли на земята? - Да. Ти стремишъ ли се къмъ себе си? - Да. Ти стремишъ ли се къмъ Бога? - Да. Тогава нѣма никакво изключение и за тебъ. Сто ангели ще те взематъ на рѫцѣ и при Бога ще отидешъ по всичкитѣ правила. Тѣ ще ти кажатъ: Говори! И ти ще говоришъ. Казватъ нѣкои, че въ обществената безопастность имало единъ камшикъ, който казвалъ: “Азъ зная всичко, азъ мога всичко.” Вие се плашите отъ камишика на обществената безопасность, а не се плашите отъ въртението на земята. Този камшикъ на земята, който се върти около своята ось и около Слънцето, е милиони пѫти по-опасенъ, отколкото кой да е камшикъ на обществената безопасность. Той е законътъ на природата. Вие трѣбва да казвате: “Земята се върти около осьта си. Слѣдователно азъ трѣбва да имамъ стабилность. Земята се върти около слънцето. Моята вѣра трѣбва да се засили.” Кажете ли така, веднага всички духове наоколо ви ще се разпръснатъ като прахъ, вие ще видите, че слънцето грѣе и ще тръгнете къмъ Бога. Казвате: “Дѣ е Господь?” Всички ще Го видите. Така трѣбва да е поставенъ великиятъ законъ въ душитѣ ви. Такъвъ трѣбва да бѫде окултниятъ ученикъ. Ако ви попитатъ, защо се върти земята около себе си, ще кажете: “Така е наредилъ Господь.” Защо земята се върти около слѫнцето? - Така е направилъ Господь. Казвате: “Ние знаемъ много нѣща.” Какво знаете? - Че бобътъ се увива около пръчкитѣ. Вѣлика философия било това, да знаете, че бобътъ се увива около пръчкитѣ. Защо се увива бобътъ около пръчкитѣ? -Защото е бобъ и ние знаемъ още, че черешитѣ зрѣятъ прѣзъ мѣсецъ май. Защо не зрѣятъ прѣзъ септемврий или прѣзъ ноемврий? Казвате: “Така е наредила живата природа.” - Не, други причини има за това. Вие мислите, че природата нарежда своитѣ работи тъй, както една трупа може да нареди дадено прѣдставление, напримѣръ въ срѣда вечерь или друга нѣкоя вечерь. Писано е: “Въ срѣда вечерь ще се даде “Хамлетъ” от Шекспира и единъ знаменитъ актьоръ ще играе най-важна роля.” Хамлетъ държи мъртвата глава и се разговаря съ нея. Азъ говоря за живи глави, а вие говорите за мъртва глава. Разправяшъ нѣкому, че си изгубилъ паритѣ си. Значи ти говоришъ за мъртва глава. Обидили сѫ тѣ, говоришъ за мъртва глава. Лежишъ боленъ, говоришъ за мъртва глава. Питамъ: защо ви е тази мъртва глава? Ще кажете: “Господь е наредилъ така, хората да умиратъ.” Не, Господь не е наредилъ да умиратъ хората. Когато на нѣкоя пчела вземат меда и я изпъдятъ отъ кошера й, Господь ли е наредилъ така, или хората сѫ наредили? Хората сѫ наредили, разбира се. Господь е наредилъ пчелитѣ да събиратъ медъ и да си го ядатъ. Хората сѫ наредили, пчелитѣ да събиратъ медъ, а тѣ да имъ го ядатъ. Знаете ли кой човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие? Вие казвате: “Зная, че съврѣменния човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие.” Значи, споредъ васъ, човѣкъ, който събира меда на пчелитѣ да го яде, или човѣкътъ, който коли воловетѣ да прави пастърма отъ тѣхъ, или човѣкътъ, който коли кокошкитѣ, за да ги яде, е този, който е създаденъ по образъ и подобие Божие. Това ли е човѣкътъ? Не, това сѫ случайности, които се срѣщатъ въ сегашния животъ на човѣчеството. Тия случайности сѫ ни отклонили отъ правия пѫть, както и земята се е отклонила малко отъ своя пѫть. Такива случаи се срѣщатъ понѣкога въ природата, нѣкои планети се отдалечаватъ отъ своя центъръ. Това, че и ние се спираме по пѫтя си, е случайность, която трѣбва да поправимъ. Грѣхътъ, който сѫществува въ свѣта, е случайность, която отдалечава човѣка отъ неговия стремежъ къмъ Бога. Вие трѣбва да се освободите отъ всички тия заблуждения и може да се освободите. Сега у васъ се заражда мисъльта колко лоши хора сме били! Не е въпросътъ тамъ. Важно за васъ е да се стремите къмъ себе си и къмъ Бога, както земята се върти около себе си и около слънцето. Както всички точки на нейната повърхность се освѣтляватъ еднакво отъ слънцето, така и всѣка човѣшка мисъль, всѣко човѣшко желание, всѣко човѣшко дѣйствие трѣбва да се озарява, да се осветлява отъ Божествения Духъ. Всичко това трѣбва да възраства въ васъ. Туй трѣбва да вземете не само като аналогия, но като една необходимость, която сѫщеврѣменно внася силенъ подтикъ въ душитѣ ви. Само това ще ви отличи отъ другитѣ хора. Такива трѣбва да бѫдатъ вашитѣ разбирания. Това е правата философия на живота. Нѣкой казва: “Такива сѫ условията, такива сѫ обстоятелствата на живота.” Това е за негово оправдание. Какви сѫ условията? - Студено е сега на земята. Кой ви каза, че е студено? Има ли студъ въ свѣта? - Нѣма студъ. Съврѣменнитѣ учени хора казватъ, че при 270° подъ нулата не сѫществува никакъвъ животъ. Обаче, азъ зная, че и при 500° подъ нулата има животъ. Ученитѣ казватъ: “Ако допуснемъ, че температурата спадне подъ 270°, цѣлата вселена ще се разруши.” Тъй турцитѣ казватъ: “Възможно е.” Това сѫ твърдения, които нито единъ ученъ не е доказалъ. Това е една хипотеза, колкото и вѣрна да е, толкова и лъжлива. Ние имаме такива твърдения всѣки день. Съ всички тия твърдения, именно ние се спираме въ живота си. Вие казвате: “Има фази въ живота на човѣка, при които той се спира въ живота си и не може да отиде къмъ Бога.” Това може да стане само при следния случай: когато човѣкъ не се е родилъ. Родилъ ли се е човѣкъ веднъжъ, той непрѣменно ще се върти и около себе си, и около Бога. Понеже ние се стремимъ и къмъ себе си, и къмъ Бога. Това трѣбва да става съзнателно, за да се ползуваме отъ великитѣ блага на живота. Сега, тия мои твърдения могатъ да произведатъ у нѣкои отъ васъ обратенъ ефектъ. Вие дохождате до едно противорѣчие и казвате: “Ако е така, какво да правимъ съ сегашнитѣ си вѣрвания и разбирания?” Какво ще правите? Какви вѣрвания имате? Колко тежатъ вашитѣ вѣрвания? Колко грама тежатъ петь милиона вѣрвания? Каква е тѣжестьта на петь милиона скърби? Казвате: “Сломиха ме страданията!” Колко тежатъ вашитѣ страдания? Чудни сте вие! Не могатъ да ви сломятъ скърбитѣ и страданията. Страданията въ вашия животъ сѫ нѣщо като вметнатитѣ изречения въ граматиката. Напримѣръ, често между изреченията се вмъкватъ слѣднитѣ изрази: “Бѣга като стрѣла, лети като свѣткавица, като свѣтлина.” Може ли човѣкъ да върви като свѣткавица? - Не може. Така и вие казвате: “Сломиха ме страданията, разнебитенъ съмъ.” Питамъ: Братко, сломенъ ли си? - Да. Но като дамъ на този свой братъ една хубава баница да се нахрани, виждамъ, че не е сломенъ. Този човѣкъ яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно: на противодѣйствието, което нашата мисъль указва на Божията. Ние усѣщаме сломяване именно въ това отношение. Човѣкъ се сблъсква съ великата Божия мисъль. Казватъ нѣкои учени, че земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тѣла се въртятъ около нея. Ако това е така, питамъ тогава, всички хора въртятъ ли се около единъ човѣкъ? - Не се въртятъ. Ако е вѣрно, че земята седи на едно мѣсто, а всички други тѣла се въртятъ около нея, тогава трѣбва да има на земята поне единъ такъвъ примѣръ. Понеже такива примѣри нѣма, оттукъ слѣдва, че земята се върти около себе си и ние се стремимъ къмъ себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремимъ къмъ Бога. Този законъ сѫществува и въ свѣта, за да не би нѣкое сѫщество да измѣни реда на човѣшкия животъ или развитието на кое-да е друго сѫщество. Въ туй отношение всички сѫщества сѫ осигурени, за да бѫдатъ свободни. Никой не може да те спъне въ твоя пѫть. Ако ти самъ си внушишъ нѣщо, твоитѣ мисли могатъ да ти се противопоставятъ и тогава ще опиташъ резултатитѣ отъ нарушението на този законъ. Само при такива случаи могатъ да станатъ малки катаклизми въ живота ти. Главната мисъль, която искамъ да остане отъ тази лекция у васъ е слѣдната: Земята се върти около себе си и вие се стремите къмъ себе си, да станете благородни. Земята се върти около Слънцето и вие се стремите къмъ Бога. Слѣдователно, вие ще любите, ще обичате. Питамъ ви: при това положение ще имате ли голѣма скръбь? Единствената скръбь за разумния човѣкъ се прѣдизвиква отъ това, когато той разбере, че е нарушилъ една отъ малкитѣ добродѣтели. Той скърби, тѫжи, че е нарушилъ ония блага, които Господь му е далъ. Слѣдъ като съзнае това, той се стреми вече да поправи своитѣ грѣшки. По сѫщия начинъ вие трѣбва да се стремите постоянно да изправите живота. Сегашнитѣ астрономи казватъ, че единъ день, земята щѣла да остарѣе. Не, земята единъ день ще се подмлади. И планетитѣ се подмладяватъ. Когато земята се подмлади, всички хора ще се подмладятъ. Вие трѣбва да имате разуменъ стремежъ къмъ себе си и къмъ Бога. Не мислете, че не е отъ значение да се стремите къмъ себе си и къмъ Бога. Това сѫ двѣ необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа сѫ потребни за васъ. Всички трѣбва да имате постояненъ стремежъ къмъ Бога. Питамъ: когато земята се върти около осьта си, става ли търкане между нея и другитѣ небесни тѣла? - Не става. Ами когато земята обикаля около Слънцето, става ли нѣкакво стълкновение между нея и другитѣ небесни тѣла? - Не става. Когато вие се стремите къмъ Бога, започвате да разисквате, кой какъ вѣрва. Това не е истински стремежъ къмъ Бога. Да се стремишъ къмъ Бога значи да бѫдешъ свободенъ. Значи, ще се стремишъ къмъ себе си и къмъ Бога свободно, безъ да имашъ стълкновения съ кого и да е. Щомъ имашъ стълкновение съ нѣкого, ти не се стремишъ къмъ себе си. Щомъ си въ стълкновение съ своето вѣрую, ти не се стремишъ правилно къмъ Бога. Забѣлѣжишъ ли това, ще се корегирашъ. Каквото прави земята, това ще правимъ и ние. Една похвална чърта има земята: тя се стреми къмъ себе си и гледа работата си, послѣ се стреми около Слънцето и продължава да гледа своята работа. Като дойдете следния пѫть въ класъ, трѣбва да бѫдете готови, върху тази лекция - ще има такива разисквания каквито не сте слушали другъ пѫть. На всѣки едного и на млади и на стари ще задавамъ въпроси, а тѣ ще отговарятъ. Ще си приказваме по окултенъ начинъ. Вие трѣбва да забравите, че сте голѣми, ще се чувствувате като дѣца. Така ни учи и Господь. Колко пѫти Господь ни кара да умираме, за да прѣстанемъ да мислимъ, че сме стари. Дойдете до извѣстна възрасть и започвате да мислите, че сте стари. Не е така. И стариятъ и младиятъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ бодри и свѣжи. И тъй, земята се върти около своята ось и около Слънцето. Ученитѣ хора казватъ, че земята щѣла да спрѣ движението си, като мѣсечината. Мѣсечината не е въ абсолютенъ покой. Тя не се върти около своята ось, но се върти около земята и около Слънцето, тъй щото двѣтѣ й страни едноврѣменно се огрѣватъ отъ слънцето. Само че, мѣсечината крие едната си страна. Има прѣдание, че сегашнитѣ хора нѣкога сѫ живѣли на мѣсечината и когато я напуснали, за да дойдатъ да живѣятъ на земята, тя се разгнѣвила, че дошли на земята безъ нейно позволение. Отъ тогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда отъ нея, е бащата. Той казва: “Какво правятъ дѣцата?” Майка имъ не иска да ги види. Тя казва: “Азъ не искамъ да видя тия деца, които заминаватъ безъ мое позволение?” Вѣрно ли е туй прѣдание? Сега трѣбва да обяснимъ, защо мѣсечината се движи около земята. Изпѣйте упражнението “Вехади”! Сега ще направимъ едно упражнение - движение съ двѣтѣ рѫце, въ видъ на трептения. Азъ трѣбва да ви обясня това упражнение, защото невѣжеството е майка на много злини. Двѣтѣ рѫце прѣдставляватъ два проводника на енергия, които се развиватъ въ човѣшкото тѣло. Значи, въ тѣлото на човѣка има едно общо течение, което се образува отъ съединението на отрицателното течение въ дѣсната половина на тѣлото и положителното течение въ лѣвата половина на тѣлото. Понѣкога хората събиратъ двѣтѣ си рѫце, за да стане обмѣна между тѣхъ и енергиитѣ, които идватъ отъ слънцето и отъ земята. Често съ тия движения, съ тия трептения на рѫцетѣ, ние уравновѣсяваме тия двѣ течения. Както и да поставяте рѫцетѣ си, всѣкога става изтичане, но като ги съедините, енергиитѣ на природата се използуватъ по-разумно. Ако човѣкъ държи дълго врѣме рѫцѣтѣ си затворени, въ него става подпушване. Най-добрѣ е да става допиране на рѫцѣтѣ само съ върховетѣ на пръститѣ. Когато човѣкътъ заключва, т. е. затваря рѫцетѣ си, това показва, че той е подпушенъ, има нѣкакво смущение въ душата си. Когато двама души се хващатъ на кръстъ, съ двѣтѣ си рѫцѣ, образуватъ се единъ видъ кръстосани течения, съ които нищо не се разрѣшава. Това е губене на врѣме. Нѣкои хора пъкъ хващатъ съ дѣсната си рѫка лѣвата на нѣкого или обратно. Не, най-естествено рѫкуване е лекото допиране на дѣсна рѫка съ дѣсна. Тогава теченията ставатъ правилно. Когато спи човѣкъ, той знае дѣ да тури рѫцѣтѣ си. Тия части отъ организма, въ които теченията не сѫ правилни, заболѣватъ. Всичкитѣ болести въ извѣстни удове се дължатъ на това, че въ тѣхъ нѣма достатъчно жизнена енергия. Хората турятъ рѫката си върху болния органъ за да се обнови. Той може да се обнови само съ рѫката, но и чрѣзъ мисъльта, която минава презъ нервитѣ на този органъ. Мисъльта е енергия, която се изпраща до него. Човѣкъ трѣбва да разбира всички тия нѣща разумно, за да се ползува отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ: “Азъ нѣма да правя такива движения.” Природата заставя всѣки човѣкъ да се движи. Всѣки день човѣкъ трѣбва да направи извѣстно число движения. Ако не ги направи доброволно, той може да се подпуши. Ако не ги прави доброволно, ще дойде нѣкоя болесть. Като дойде болестьта, той ще направи толкова движения, колкото сѫ били необходими: ще рита, ще лѣга, ще става, ще се върти на гръбъ, на коремъ, ще се навежда и т. н. Ще извърши толкова движения, колкото природата е опрѣделила. Природата не обича движенията, но само разумнитѣ движения. Тя не търпи излишни движения. Въ нея умора нѣма и прѣсилване нѣма. Всѣко движение е на мѣсто. То се явява като прѣходенъ пунктъ на тия енергии, които идатъ отъ Слънцето. Ако вие разбирате тия движения, щѣхте да знаете да движите главата, рѫцѣтѣ, краката и цѣлото си тѣло хармонично. Движенията трѣбва да бѫдатъ ритмични, защото сѫ свързани съ нашата мисъль и съ нашитѣ чувства. Когато правитѣ тия движения, трѣбва да имате разположението на дѣтето, при това трѣбва да знаете, защо ги правите. Сега, вие знаете вече първия урокъ, защо се движи земята. Има учени хора, които не знаятъ това. Има обяснения и за движението на Слънцето около своя центъръ. Съ козмоса се обяснява смисъла на вѫтрѣшния животъ у човѣка. Изпѣйте упражненията: “Въ начало бѣ Словото” и “Вдъхновение”. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 30-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 1.VII.1925 г. София
  12. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЙ-МАЛКОТО ЧУВСТВО Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление Прочете се резюме отъ темитѣ: “Най-добритѣ качества на най-добрия ученикъ”. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Най-великата незнайна добродѣтель”. За следния пѫть ще пишете върху темата: “Най-малката незнайна добродѣтель”. Понеже никой отъ васъ не можа да намѣри най-великата незнайна добродѣтель, тя остава засега неизвѣстна, хиксъ. Най-малката незнайна добродѣтель остава да бѫде “у”. Значи “х” и “у” ще бѫдатъ двѣтѣ допирни точки въ трансценденталния свѣтъ, т. е. въ този свѣтъ, който човѣкъ може да схване и разбере извънъ своитѣ сѣтива. Кажете ми сега, какво значи човѣкъ да разсѫждава правилно? Сега, на мода въ свѣта е дамитѣ да носятъ кѫси рѫкави, да ходятъ съ голи рѫцѣ. Защо носятъ кѫси рѫкави? Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, трѣбва да има свои мотиви, свои причини. Когато нѣкоя дама ходи съ голи рѫце денемъ, на слънце, това разбирамъ, но да ходи съ голи рѫцѣ облачно врѣме, или когато седи въ нѣкоя стая, или отива на нѣкакво събрание, де е смисълътъ въ това? На какво слънце ще се пече тогава? Азъ искамъ да кажа, че всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, трѣбва да е разумно. Вие можете да се печете на слънцето, както искате и когато искате, безъ да е на мода ходенето съ голи рѫцѣ. Азъ поддържамъ това, хората да се печатъ на слънце и мѫже и жени. Нека всички сестри носятъ кѫси рѫкави вънъ отъ града, но влѣзатъ ли въ града, трѣбва да носятъ дълги рѫкави, защото отъ праха въ града, поритѣ на кожата ще се запушатъ и дишането имъ ще се затрудни. Слѣдователно, онзи, който създалъ модата, билъ уменъ. За умнитѣ жени той препоръчва да носятъ кѫси рѫкави извънъ града и да се пекатъ на слънце, а за глупавитѣ да носятъ кѫси рѫкави по улицитѣ, а дълги рѫкави на затворено. Умнитѣ жени ще носятъ дълги рѫкави у домътъ си, а кѫси всрѣдъ природата, глупавитѣ жени - обратно, кѫси рѫкави по улицитѣ, а дълги всрѣдъ природата, да не почернѣятъ. Умната жена е глупава у дома си, а умна на слънце, а глупавата обратно. Вънъ отъ това, като се движите между вашитѣ братя вънъ въ свѣта и тукъ между васъ съ кѫси рѫкави, нѣкой отъ тѣхъ може да се съблазняватъ. Не забравяйте, тѣ не сѫ хора светии, тѣ сѫ грешници още. Като се движите между хората, нека вашата свобода не причинява съблазънъ между тѣхъ. Казвамъ, хората се раждатъ голи, а не облечени. Защо днесъ ходятъ облечени? Защото сѫ грешници. Докато хората сѫ грѣшни, нека бѫдатъ внимателни едни къмъ други. Когато Адамъ и Ева бѣха въ рая, тѣ ходяха голи, но щомъ ги изпъдиха отъ рая, облѣкоха се въ кожи. Защо? - Студено имъ било. Докато били въ рая, слънце грѣяло, топло било и тѣ ходили голи. Въ свѣта сѫществува три вида голота: тѣлесна, умствена и сърдечна голота. Нѣкои религиозни хора, Христови послѣдователи сѫ благочестиви физически, но въ сърцето не сѫ благочестиви. Други пъкъ сѫ благочестиви въ сърцето, но не сѫ благочестиви въ ума. Ще видите, че нѣкои хора се стрѣмятъ дрехитѣ имъ да сѫ затворени, съ кѫси рѫкави, но отвѫтрѣ не сѫ благочестиви. Добрѣ е за въ бѫдеще, всички сестри да си направятъ бѣли ленени блузи. Която сестра иде въ школата облѣчена съ черни дрѣхи, нѣма да я приемеме. Вие нали искате мода? Ето ви мода. Тукъ нѣма да дохождате, както вие искате, но трѣбва да слушате, ако искате да ви се прѣподава. Туй трѣбва да знаете веднажъ за винаги! Дрѣхитѣ ви трѣбва да сѫ хигиенични. Сестритѣ да си направятъ дълги ленени, а не копринени блузи. И млади и стари сестри ще си направятъ такива блузи, както и тѣзи, които иматъ, и които нѣмать възможность. Богатитѣ сестри да отворятъ кесиитѣ си за бѣднитѣ. Блузитѣ ви ще бѫдатъ широки, съ широки рѫкави, долу съ едно ширитче за да не се вдигатъ нагорѣ. Казватъ: защо да закриваме рѫцетѣ, вратоветѣ си? Защото въ това нѣма нищо красиво. Ако е въпросътъ за красота, разбирамъ, но тукъ нѣма нищо красиво. Или вие искате да изнесете на показъ вашата грозота? Не, вие трѣбва да бѫдете или много грозни, или много красиви, или много добри, или много лоши. Два полюса има въ живота. Нѣкои отъ васъ може да останатъ на особено мнение. Свободни сте, но и на братята ще кажа да си направятъ по едно бѣло лѣнено палто и по една бѣла жилетка. Ще кажете, че нѣмате пари. Когато дойде въпросъ да направите нѣкоя копринена рокля на вашата жена или дъщеря, за тѣхъ ще намѣрите пари. Тогава кесията ви се отваря. Тѣзи бѣли палта ще се обличатъ когато влизате въ класъ. Първо, сестритѣ нека се облѣкатъ въ бѣло, а послѣ братята. Като идвате въ класа, всички трѣбва да сте облѣчени съ чисти дрехи, това е свещено нѣщо. Нали сте окултни ученици? Вие прѣзъ цѣлата седмица сте били облѣчени съ една дреха и прѣзъ това врѣме сте се карали съ дѣтето си или съ мѫжа си и съ тази дрѣха ще дойдете въ класъ. Не, ще съблѣчете дома си тази дреха, тя е пропита съ лоши мисли и настроения и се облѣчете съ чиста дреха. Нали вие идвате въ Школата да се учите на Мѫдрость? Казвате: “Всѣкакъ може.” Не е така. Ако идвате тукъ съ нечисти дрѣхи, съ нечисти тѣла, на какво ще замяза тази Школа? Прѣди да дойдете въ класа, всички трѣбва да си измивате краката, вратоветѣ, да сте чисти. Азъ ви питахъ, какво значи човѣкъ да мисли, да разсѫждава правилно? Ще ви кажа, въ какво седи правилното мислене. Въ човѣка има двѣ течения. Едното отъ тѣхъ е отъ пѫпа нагорѣ и се образува въ главата, а другото е отъ пѫпа надолу. Второто течение води къмъ центъра на земята, а първото - къмъ центъра на слънцето. Най-послѣ има и трѣто течение, което съединява първитѣ двѣ течения. Третото течение наричатъ аура на човѣка. Второто течение, т. е. това, което води къмъ центъра на земята, включва всички низши енергии на човѣка, които той добилъ въ своето животинско състояние. Като изучаваме строежа на човѣшкото тѣло, ще видимъ, че първитѣ двѣ течения включватъ въ себе си още двѣ течения. Всички тия течения сѫ съчетани едно въ друго. Тѣ се забѣлѣзватъ и въ мисъльта, и въ чувствата на човѣка. Да кажемъ, че вие размишлявате идеално върху единъ въпросъ, по мисъль живѣете между ангелитѣ, а сѫщеврѣмено сте облечени въ плъть и кръвь. Поради тази идея, въ вашето тѣло ще се пробудятъ и други сили, свързани съ живота на мисъльта. Тѣ сѫ низшитѣ сили у човѣка. Така е, животътъ на ангелитѣ и животнитѣ сѫ свързани въ единъ общъ животъ. Разумниятъ и неразумниятъ животъ вървятъ заедно въ човѣка. Чувствата и мислитѣ въ човѣка сѫ свързани. Божественото ги свързва. Въ това нѣма никакво зло, но потрѣбно е да се разбиратъ законитѣ, които управляватъ тия двѣ течения. За васъ е трудно още да ги разбирате, но трѣбва да ги знаете, защото тѣ ще ви послужатъ за сегашниятъ животъ, който трѣбва да съграждате. Ако вие не разберете тия закони, мѫчно може да запазите туй, което днесъ ви се дава. Вие всѣкога може да изгубите вашето равновѣсие, ако не въ школата, то отвънъ. Вечерно врѣме, като спите, дойде нѣкой и извика: “Пожаръ!” Вие скачате отъ леглото и хуквате навънъ. Не, ще станете полека, ще вземете чорапитѣ си и спокойно ще ги турите на краката си. Послѣ ще се разходите малко изъ стаята си и ще излѣзете навънъ. Това е философия! Вие какво правите? Щомъ се запали кѫщата, хуквате навънъ. Какво е това присѫствие на духа? Какъ ще може такъвъ човѣкъ да влияе на себе си и на другитѣ? Всѣки човѣкъ, който се стрѣска, губи почитанието на другитѣ хора. Тукъ всѣки може да ви изплаши. Какъ? - Ако нѣкой човѣкъ пусне една малка дѣтска бомбичка прѣзъ прозореца, всички ще наскачате. Не само вие, но всички хора губятъ равновесието си, губятъ присѫствието на духа. Дойде имъ една малка болесть, губятъ присѫствие на духа. Изгубятъ паритѣ си, губятъ присѫствие на духа. Нѣкой кираджия излѣзе отъ кѫщата имъ, губятъ присѫствие на духа. Пѫдятъ ги отъ кѫщи, губятъ присъствие на духа. Нѣкой каже нѣкоя лоша дума за тѣхъ, губятъ присѫствие на духа. Хиляди нѣща въ свѣта могатъ да ви изкаратъ отъ равновѣсие. И слѣдъ всичко това разисквате, какво сѫ казали Кантъ, Декартъ, апостолъ Петъръ, еди-кой си историкъ, еди-кой си математикъ и т. н. Питамъ ви: какво значи числото 2, числото 3, числото 4 и т. н.? Числото 2n показва, слѣдъ колко милиони години ще се създаде човѣкътъ отъ една клѣтка? Числото 3n показва слѣдъ колко милиони години едно момче ще се прѣвърне въ момиче, споредъ съчетанията, по които природата работи. Природата работи разумно. Когато измѣня формитѣ, тя си има причини за това. Нѣйнитѣ причини не сѫ като човѣшкитѣ, тѣ сѫ разумни, добрѣ обосновани. Запримѣръ, човѣкъ като погледне месцето на нѣкое говедо, въздиша. Защо? - Иска да си хапне отъ него. Като погледне ябълката, пакъ въздиша. Човѣкъ постоянно въздиша. Не, като бутнешъ месцето на кого и да е, било човѣкъ, животно или плодъ трѣбва да почувствувашъ, да съзнаешъ, че всичко това е направено отъ Бога. И като бутнете едно гърне, вие разбирате, че въ него може да поставите отлично розово масло или да го направите единъ простъ умивалникъ, да се миете въ него. Писанието казва: “Пазете се отъ грѣховетѣ”, да не бѫдете гърнета за миене въ тѣхъ, но чисти да останете. Слѣдъ колко години ще станете 1n? Нѣкой казва: “Духътъ ще ме научи на всичко.” Не, Духътъ говори въ n-та степень. Кой научи хората да говорятъ? Ти, който мълчишъ, кой те научи да говоришъ? Духътъ казва: “Онзи, който говори, говори отвънъ; а онзи, който мълчи, говори отвътрѣ.” Онзи, който говори, е прѣводчикъ на Господа. Всинца вие сте прѣводчици на Господа. Богъ ви пита: “Какво ви казва вашиятъ учитель?” - “Не можахме да разберемъ езика Му.” Тогава трѣбва да дойде нѣкой при васъ, да ви научи да разбирате езика на учителя си, а то е дълга и широка работа. За да осмислите живота си не само за една минута, а за вѣчни врѣмена, много нѣщо се изисква. Ако нѣкой каже, че е придобилъ радостьта само за една минута, това не е никаква придобивка. Истинската радость трѣбва да бѫде радость на цѣлата вѣчность. Щомъ не може да я задържите завинаги, това не е радость, това е само една проекция. Вие ще гледате тази радость да влиза постепенно въ вашитѣ сърца и умове. Влѣзе ли дълбоко въ васъ, тя никога нѣма да изгасне. Тогава морето може отвънъ да се бушува, може да имате скърби, страдания, недоразумения, но това нищо не значи. Нима онзи параходъ, който минава прѣзъ Атлантическия океанъ, е посрѣщнатъ отъ вълнитѣ съ финикови вѣйки? - Не, капитанътъ, моряцитѣ, пѫтницитѣ, всички се слагатъ, навеждатъ се къмъ земята. Прѣди да е тръгналь, всички пѫтници седятъ съ букети отъ рози, голѣми герои сѫ тѣ, но слѣдъ шесть деня не остава нито една роза отъ букета и вече не си говорятъ тъй благо, нѣжно. Всѣки отъ тѣхъ легналъ на корема си, говори нѣщо на дюшемето. Какъ мислите ще опитате ли всички тия работи въ свѣта? - Ще ги опитате. Но има страхливци, които не влизатъ въ парахода, тѣ стоятъ отвънъ на брѣга и наблюдаватъ само. Онзи, който влѣзе, въ парахода ще влѣзе и въ Царството Божие. Той трѣбва да бѫде първостепененъ герой, да нѣма подобенъ на нѣго. Тъй трѣбва да разбирате нѣщата. Вие трѣбва да бѫдете герои, да прѣодолявате мѫчнотиитѣ. Казвате: “Добъръ е Господь.” Азъ зная, че Господь е добъръ. Щомъ Господь е добъръ, вие трѣбва да бѫдете герои. Господь обича смѣли и безстрашливи дѣца, които не се страхуватъ. Ако единъ паякъ може да те уплаши и да бѣгашъ отъ него, дѣ е твоето геройство? Като те види нѣкой ангелъ, че бѣгашъ отъ паяка, ще се усмихне и ще каже: “Да бѣгашъ отъ единъ паякъ, това е добродѣтель, ти заслужавашъ шесть.” Вие казвате: “Какъ, нима отъ паякъ бѣгаме?” Да, вие и отъ мравя бѣгате, и отъ една малка микроба бѣгате. - “А, отъ микроба ще бѣгаме!” - Какъ не бѣгате ли отъ микробата на чумата? Ако тази микроба влѣзе въ кръвьта ви, какво ще направите вие, голѣмиятъ герой? И най-голѣмиятъ пехливанинъ да сте, нѣма да се минатъ и 24 часа, ще легне на гърба си. Всички бѣгатъ отъ тази микроба, тя е много силна. Вие ще й кажете: “Ще ти дамъ, колкото пари искашъ, 10 - 15, 000 лева, но моля ти се, иди на друго мѣсто. Азъ съмъ много слабъ, иди при нѣкой мазничъкъ.” Тази микроба, това е грѣхътъ въ човѣка. Грѣхътъ е една микроскопическа, нищожна мисъль, която бутнешъ ли малко, веднага те поваля на земята. Тя е повалила висши сѫщества и васъ ще повали. Затова казвамъ: отъ грѣха да ви е страхъ, да бѣгате като отъ чума. Сега, какво разбрахте отъ тази лекция? Ще кажете: “Учительтъ ни се кара.” Това не е караница. Това е изнасяне на извѣстни положения, които трѣбва да знаете. Безъ това знание сегашниятъ животъ е безсъдържателенъ. Нашият животъ може да бѫде съдържателенъ само при знанието на малкитѣ добродѣтели. Ако тази вечерь вие не придобиете една малка добродетель, която досега не сте знаяли, и я прибавите къмъ вашето знание, какъвъ смисълъ има всичко това, което чухте? Тази вечерь ще турите една малка тухличка въ зданието, което градите, та като се върнете дома си, да знаете, че е запушена една малка дупка. Направите ли това, ще знаете, че работата ви за цѣлия день е завършена. Като дойде единъ ангелъ да види, какъ работите, ще намѣри, че сте запушили една малка дупка въ вашето здание. И тъй, 1n означава единъ принципъ, който дѣйствува непрѣривно. Числата 2n, 3n, 4n, 5n, 6n и т.н., това сѫ сили, които сѫщо тъй работятъ непрѣривно въ природата. Въ живата математика тѣзи числа означавать сили, които работятъ непрѣривно. Тѣ прѣдставляватъ цѣль свѣтъ. Единицата може да се разложи на своитѣ съставни части. Двойката сѫщо може да се разложи на своитѣ съставни части и т. н. Та казвамъ, най-малката добродѣтель въ свѣта всѣкога образува хармония между всички хора. Тя нагласява хората. Като дойде между животнитѣ и въ тѣхъ внася радость. Всички овци и вълци се примиряватъ при нея. Тя внася хармония между учители и ученици, между свещеници и пасоми и т. н. И между васъ, като дойде, пакъ дѣйствува сѫщия законъ. Слѣдователно, щомъ нѣкога вие сте разтревожени, ще се помолите на Господа, да ви изпрати най-малката добродѣтель, да внесе миръ и хармония въ васъ. Така ли правите вие? - Не. Вие започвате да разказвате на Господа: “Господи, знаешъ ли, че азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ?” Господь казва: “Това азъ зная отдавна. Въ моята книга ти си написалъ това въ n-та степень. Нѣма нужда да ми го повтаряте още, но приемете въ себе си най-малката добродѣтель и я угостете.” Така трѣбва да постѫпите. Приемете ли въ себе си най-малката добродѣтель, азъ ще се радвамъ, като на свой най-добъръ приятель. Голѣмата добродѣтель не може да се побере въ васъ, но малката може. Тя е красива, при това не е взискателна, скромна е тя. Азъ искамъ, всички ученици да иматъ въ себе си най-малката добродѣтель. Тази вечерь мога да ви подложа на единъ изпитъ. Какъвъ може да бѫде този изпитъ? - Да изкарамъ нѣкой отъ васъ, който обича да говори много, да ви държи два часа, да го слушате. Кой отъ васъ ще седи спокойно, безъ да се обръща на една и на друга страна. Той да ви говори, а вие да го слушате, като че ви говори нѣща, които не знаете и да кажете послѣ, че сте слушали много умни нѣща. Вие обаче, какво ще кажете? - “Отдѣ се намѣри този братъ? Учительтъ него ли намѣри? Нѣмаше ли нѣкой по-уменъ да излѣзе да говори? Ние ще оглупѣемъ, ако речемъ да го слушаме.” Не, ще слушате. Докато житцето ви говори, докато царевицата ви говори, докато хлѣбътъ ви говори, докато пиперкитѣ ви говорятъ, вие ще можете да слушате. Какво значи да ти говори житното зърно? Когато житното зърно говори, най-първо ти ще му дадешъ мастило да пише. Нѣкой казва, че житното зърно не може да пише. Всички вие имате по едно перо - езикътъ, и мастило - слюнката. Житното зърно, като влѣзе прѣзъ устата ви, най-първо ще говори на стомаха; слѣдъ това ще влѣзе въ кръвьта и ще говори на сърцето; послѣ ще говори на ума и тогава ти ще вземешъ перото, ще туришъ рѫката на книгата: “тръсъ-тръсъ-тръсъ”, пишешъ нѣкакъвъ прѣводъ. Житното зърно е писало отвѫтрѣ на единъ физически езикъ. Послѣ писало на сърцето на механически езикъ. Слѣдъ това писало на ума, пакъ на физически езикъ. И най-послѣ вадите заключение, че житното зърно е написало едно отлично писмо. Първото нѣщо: на всинца ви трѣбва търпѣние! Онзи, който говори пръвъ, ще говори най-много два часа, вие трѣбва да го изтърпите. Слѣдъ него ще излѣзе другъ, който ще говори четири часа. Послѣ ще излѣзе трети, който ще говори шесть часа и ако не го изслушате съ търпѣние, ще дойде другъ да говори осемь часа, десеть часа, а дори и до 24 часа. Кажете ми, какво казва сега Духътъ? Въ каква степень ще имате число сега? Христосъ казва: “Ако вие не можете да разберете земнитѣ работи, какъ ще разберете небеснитѣ?” Това не значи, че небеснитѣ работи не могатъ да се разбиратъ, но за тѣхъ се изисква голѣмо съсредоточение, голѣмо концентриране, вниманието ви да не се отвлича. Когато разсѫждавашъ за небето, нищо не трѣбва да те смущава. Каквото и да стане, ти трѣбва да мислишъ, че нѣмашъ никакво задължение и като се вгълбишъ, да забравишъ всичко. Да се концентрира човѣкъ, това е едно благо, което той трѣбва да придобие. Придобие ли го, Духътъ ще може по-лесно да работи върху васъ, не само сега, но завинаги. Хиляди духове, които сѫ ви обичали, сѫ работили върху васъ. Тѣ сѫ ваши напрѣднали приятели, които и сега работятъ върху васъ, а освенъ тѣхъ и Богъ съ своята Любовь работи върху васъ. Когато върху васъ работятъ толкова много сѫщества, пъкъ и Богъ работи, трѣбва ли да бѫдете мързеливи и вие сами да не работите? Единъ день, при свободно врѣме, ще ви обясня произхода на мързела. Нѣкои казватъ, че не трѣбва да се работи; други казватъ, че трѣбва да се работи много, защото Христосъ е казалъ: “Отецъ ми работи, а азъ работя.” Нѣкои казватъ: “Азъ работя духовно, нека другитѣ работятъ физически.” Не, всичко въ свѣта е свързано. Когато азъ посѣя въ земята три царевични зърна, азъ нѣма да считамъ, че тѣ сѫ мъртви сѫщества, но ще ги разглеждамъ като свои малки братчета. Въ моя умъ тѣ сѫществувать като три ангела въ небето. Отивамъ при нѣкоя слива или ябълка, спирамъ се предъ тѣхъ, тѣ не сѫ мъртви сѫщества за менъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, които азъ ще помилвамъ и ще имъ кажа: “Доволни ли сте?” Вие казвате: “Учительтъ ни кара да копаемъ картошки.” Не, азъ ви изпитвамъ умоветѣ. Да копаете картофи, царевица, това е философия на живота. Ако вие, като окултни ученици не се научите да гледате по този начинь на нѣщата, нѣма да отидете много напрѣдъ. Ако азъ съ едната си рѫка само или даже съ най-малкия си пръстъ помогна на една царевица или на едно житно зърно, да ги посадя въ земята, да имъ направя една малка услуга, това показва, че азъ имамъ една положителна философия за живота. Ако не можешъ да говоришъ нѣкому, иди въ нѣкоя нива да копаешъ. Ако нѣмашъ своя, иди на нѣкоя чужда, разкопай наоколо пръстьта й. Разкопаешъ ли я, ти си направилъ една отлична работа. Направете единъ такъвъ опитъ. Този житенъ класъ, около който ще работишъ, е свързанъ съ нѣкоя философска глава въ София. Като си побутналъ това житно зърно, то има вече твоето влияние, ще проговори на стомаха на този човѣкъ и като ви срещне, той ще ви помоли: “Не можете ли да ми кажете нѣщо духовно?” Не бутнешъ ли това житно зърно, този човѣкъ нѣма да те погледне. Ще обясня тази мисъль на вашъ езикъ, да ме разберете по-добрѣ. Прѣдставете си, че азъ отивамъ нѣкѫдѣ, съ скѫсани дрехи и съ празни джебове. Като ме видятъ ще кажатъ: “Ние не искаме вашата философия, вървете си!” Но прѣдставете си, че азъ съмъ облѣченъ много хубаво, накиченъ съ скѫпоцѣности и влѣза въ нѣкой домъ. Щомъ ме видятъ, ще ме поканятъ на трапезата, ще ми се усмихнатъ и като имъ говоря ще ме слушатъ. Като отворя чантата си, всички ще ме слушатъ съ внимание. Каквото имъ кажа, ще го направятъ. Това значи да побутнешъ едно житно зърно. Понеже ти си богатъ, съ пълна чанта въ рѫка, облеченъ съ фракъ, имашъ мѫдрость, знание въ главата, като отидешъ при твоя приятель, той веднага ще ти отвори, ще те покани и ще ти каже: “Заповѣдай, азъ тѣ чакамъ отъ много години, радвамъ се, че дойде при менъ. Довечера ще те заведа на концертъ.” Прѣди години въ стаята ми дойде единъ човѣкъ и ми остави цѣлъ чувалъ бѣли паразити. Казва ми: “Ходихъ тукъ-тамѣ, но никѫдѣ не ме приеха.” Казвамъ, кажете му да събере тѣзи паразити и да ги продаде. Човѣкъ трѣбва да посрѣща хората съ отворено сърце, но и тѣ не трѣбва да злоупотрѣбяватъ съ тѣхната готовность. Естествено състояние е, когато дойде нѣкой човѣкъ, веднага сърцето ми да се отвори, да услужа на тозъ човѣкъ. Това е Божествено. Ако, за да се моля трѣбва да чета Библията, това считамъ за насилие върху себе си. Молитвата трѣбва да дойде естествено. Когато дойде нѣкой човѣкъ дома ми, азъ не трѣбва да питамъ Духа, дали да го приема или не. Азъ трѣбва да го приема, безъ да ми каже Духътъ. Ако Духътъ ми пошепне да го приема, това вече не е естествено състояние. Щомъ чакамъ Духътъ да ми каже да го приема или не, значи Той го приема въ сѫщность, а не азъ. Азъ трѣбва да го приема, а Духътъ да ми говори отвѫтрѣ. Естествено е, когато Духътъ го приема чрѣзъ мене. Всички трѣбва да бѫдемъ естествени, да оставимъ да се проявява, което Богъ е вложилъ въ насъ, да не бѫдемъ нервни, бързи, но да бѫдемъ внимателни. Азъ запримѣръ, забѣлязвамъ, ако кажешъ нѣкому нѣщо меко, полугласно, той казва: “Този говоръ не е естественъ.” Ако му кажа нѣщо натъртено, казва: “Много грубо е това.” Сега, малко ще се занимаемъ съ математика. Да вземемъ: 5n+6n = 11n. На колко се дѣли числото 5? - На себе си. Числото шесть се дѣли на 2, на 3 и на себе си. Числото шесть е синътъ, а числото петь е майката. Питамъ: какъ може! Майката, която се дѣли сама на себе си, да роди синъ, който се дѣли на 2 и на 3? Какъ мислите, отъ дѣ се родиха тия качества у сина? Значи 6-тѣ, т.е. синътъ, въ своята еволюция е роденъ отъ двама бащи. Това сѫ философски въпроси. Практическиятъ методъ, който може да се приложи при числото петь, не може да се приложи, не може да се извади отъ числото шесть. Това сѫ двѣ разумни числа, затова всѣки разуменъ човѣкъ изучава себе си, изучава и природата. Питамъ: коя е главната мисъль отъ лекцията? Азъ искамъ отъ васъ да остане въ душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, голѣмиятъ човѣкъ да бѫдете доволни отъ това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете въ душата си едно малко чувство, което нѣкога сте прѣнебрегнали и го изнесете на трапезата си. Тази вечерь, като се върнете дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение. И тъй, тази вечерь ви говорихъ за най-малкото чувство, на което вие не обръщате никакво внимание. Изпѣйте упражненията: “Грѣе, грѣе, свѣтлината грѣе”, “Вдъхновение” и “Вехади”. Трѣбва вече да прѣминете къмъ по-сложни упражнения съ цѣли тонове. Защо? Защото ако музиката е изражение на човѣшката душа, тя не се дължи само на проститѣ тонове, но и на сложнитѣ тонове. Въ пѣнието трѣбва да дадете ходъ на вашитѣ чувства. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 29-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 24.VI.1925 г. София
  13. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСПОРЕДНИТѢ ЛИНИИ Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Най-доброто качество на най-добрия ученикъ”. За следния пѫть ще пишете върху темата: “Най-великата добродѣтель отъ тѣзи, които не знаете”. Нѣма да пишете върху тѣзи добродѣтели, които знаете, но за тѣзи, които не знаете. Човѣкъ пише най-добрѣ върху това, което не знае. Най-великата добродѣтель у човѣка е тази, която той не знае. Ще измислите нѣщо съвсѣмъ ново, ще намѣрите нѣкоя добродѣтель, за която нищо не сте слушали. Можете ли да намѣрите такава добродѣтель? Коя ще бѫде за всѣки едного отъ васъ най-великата добродѣтель отъ незнайнитѣ? Прѣдставете си, че линиитѣ А и В сѫ живи и се движатъ въ двѣ противоположни посоки една на друга. Тѣ прѣдставлявать двѣ различни сили, които се движатъ въ различни посоки. Каква е разликата между първитѣ двѣ линии и тѣзи двѣ линии “m” и “n”. Въ първия случай имаме два процеса, при които единиятъ процесъ върви нагорѣ, другиятъ - надолу. Тия два процеса се извършватъ въ едно и сѫщо сѫщество. Слѣдователно, процесътъ А, като живъ процесъ, и процесътъ В сѫ свързани заедно въ едно тѣло. Другитѣ два процеса обаче “m” и “n” живѣятъ въ двѣ тѣла. Но тия двѣ сѫщества които се движатъ въ една посока, сѫ разумни, а тия двѣ сѫщества, които се движатъ въ двѣ противоположни посоки, не сѫ разумни. Тамъ, дѣто има противоположно движение, процесътъ не върви нагорѣ, а се движи крѫгообразно. Споредь този законъ, като изучавате електричеството, ще видите, че въ него се забѣлѣзватъ двѣ течения: едното нагорѣ, а другото - надолу. Отъ тия движения се образува единъ крѫгъ. Често въ вашия умъ основната идея се смѣсва съ други посторонни, второстепенни идеи, които сѫ противоположни на основната. Въ такъвъ случай вие мислите, че това сѫ други сѫщества. Не, заблуждавате се, това сте вие самиятъ. Прѣдставете си, че се движите въ нѣкоя гора, като се блъскате ту въ едно, ту въ друго дърво и казвате: “Слушайте, не ме блъскайте!” Втори пѫть се блъснете въ нѣкое дърво и пакъ казвате: “Не ме блъскай!” - Кой те блъска? Никой не те блъска, освѣнъ ти самичъкъ. По сѫщия начинъ мнозина отъ васъ се движатъ вечерно врѣме и казватъ, че нѣкой ги блъска. Това показва, каква е обстановката, какви сѫ условията, при които се движите. Условията ви сѫ неблагоприятни. Човѣкъ трѣбва да се спре въ такъвъ случай, трѣбва да намѣри отнѣкѫдѣ свѣтлина, за да прѣмине пѫтя си. Та въ ежедневния си животь вие се спъвате отъ редъ мѫчнотии. Всички хора минаватъ прѣзъ три фази въ живота си, споредъ което азъ ги раздѣлямъ на три категории: едни, които страдатъ; втори, които се изпитватъ и трети, които се учатъ. Тѣзи, които страдатъ сѫ оглашени. Тѣзи, които се изпитватъ, сѫ вѣрующи. Тѣзи, които се учатъ сѫ ученици. Щомъ кажешъ: “Голѣми сѫ страданията ми!” - Оглашенъ си. -“Голѣми изпитания имамъ!” -Вѣрующъ си. -“Трѣбва да уча, имамъ много да уча.” -Ученикъ си. Нѣкой казва: “Отъ толкозъ врѣме се уча и нищо не съмъ научилъ!” Не, ти не си училъ, ти си чукалъ солъ, а да чукашъ соль, това не е учение. Учението не се занимава съ материални работи. Страданията се занимаватъ съ материални работи. Изпитанията се занимаватъ съ духовни работи, а учението се занимава съ чисто Божествения животъ. Туй трѣбва да знаете всички! Нѣкой пѫть казвате: “Ние трѣбва да изпѣлнимъ волята Божия, а не човѣшката.” Какво нѣщо е изпълнението волята Божия? Кажете ми, кога ще изпълнимъ волята Божия и кога - човѣшката воля? Навѣрно ще кажете: ние изпълняваме волята Божия, като любимъ Бога. Сега нѣма да ви изпитвамъ, но другъ пѫть ще извиквамъ нѣкой отъ васъ, да ми даде ясно опрѣдѣление, въ какво седи изпълнението на волята Божия. Вие трѣбва да имате ясна прѣдстава, какво нѣщо е да се изпълни волята Божия. Имате индивида А, синъ на богати родители, боленъ отъ почти неизлѣчима болѣсть, животътъ му виси на косъмъ. Този човѣкъ надали ще оздравѣе, малка е надеждата на всички. Отъ една страна майката е богата, харчи много пари; отъ друга страна лѣкарь идва, дава различни цѣрове, но работата на злѣ отива. Майката изпълнява своя дългъ, лѣкарьть - сѫщо, добрѣ му плащатъ, но въпрѣки това състоянието на болния се усложнява и всички около него се произнасятъ, че слѣдъ 24 часа той ще напусне този свѣтъ. Такова е мнѣнието на майката, такова е мнѣнието на лѣкаря, такова е мнението на обществото около болния. Майката, лѣкарьтъ и обществото казватъ: “Ние направихме всичко, което знаехме, но не можахме нищо да помогнемъ.” Този човѣкъ умира вече. Питамъ: какъ можемъ ние да го излѣкуваме? - Ще отидемъ при болния и ще му кажемъ: “Има само единъ начинъ, по който ти можешъ да оздравѣешъ” -“Какъвъ е този начинъ?” - “Най-първо ще кажешъ на лѣкаря да не идва повече. Послѣ, ще кажешъ на майка си и тя да не идва, а ти ще се обърнешъ къмъ Бога и ще посвѣтишъ всичко на Него. На Бога ще посвѣтишъ и себе си и своя животъ и всичко, каквото имашъ. Ако обѣщаешъ всичко това, животътъ ти ще се повърне.” Това значи да изпълнишъ волята Божия. Ако този боленъ човѣкъ възприеме всичко, което му казваме и каже на лѣкаря, на майка си да не идватъ повече при него, а самъ той се обърне къмъ Господа и обещае, че ще изпълни волята Божия, че е готовъ да пожертвува всичко за Бога, въ него ще стане единъ вѫтрѣшенъ прѣвратъ и здравето му се възстановява. Това значи да покажешъ пѫтя на единъ човѣкъ. Това значи да му дадешъ начинъ, какъ да изпълни волята Божия. Ако той изпълни волята Божия, ще оздравѣе; ако се усъмни и не я изпълни, ще замине за другия свѣтъ. Нѣкой казва: “Въ какво седи изпълнението на Божията воля?” Да изпълнишъ волята Божия, значи да пожертвувашъ имането си, живота си и всичко, каквото имашъ на Бога. Казвате: “Нали живѣемъ въ общество, какъ ще пожертвуваме всичко за Бога?” Въ кое общество живѣете? И волътъ може да каже, че живѣе въ общество. И овцата може да каже, че живѣе въ общество. И коньтъ може да каже, че живѣе въ общество, но питамъ: колко струва едно овче общество или едно говеждо общество или едно конско общество? Най-послѣ, колко струва и едно човѣшко общество? - Една лула тютюнъ. Както тютюньтъ изгаря, така и човѣкътъ се ражда и умира. И той изгаря като една лула тютюнъ. Слѣдъ като изгори лулата тютюнъ, тя се е прѣвърнала въ димъ и пепель. И лулата мисли, разширява се, но какво е измислила въ края на краищата? Нѣкой казва: “Ама азъ съмъ грънчарь, имамъ изкуство, работя хубави гърнета отъ фаянсъ, знаете ли това?”- Зная, че си изработилъ десеть хиляди гърнета и си ги разпродалъ на хората. Тия гърнета благодарятъ ли ти, че си ги създалъ? Ако единъ день заболѣешъ, тѣ ще дойдатъ ли при тебе да ти помогнатъ? И най-послѣ, ти увѣренъ ли си, че тия гърнета единъ день ще заематъ високи длъжности? Ако вие се заемете съ една душа, направите й нѣкое добро, а именно, показвате й начинъ, какъ да повдигне мислитѣ си нагорѣ къмъ Бога; показвате й, какъ да облагороди сърцето си и какъ да усили волята си, всичко това не струва ли повече отъ десетьтѣ хиляди гърнета? - Това нѣщо струва повече даже отъ всички общества, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Въ свѣта има само едно общество. То е общество отъ такива хора, които иматъ стремежъ къмъ Бога. Само тѣ образуватъ “общество” въ пълния смисълъ на думата. Ако нѣкой мисли, че има нѣщо повече извънъ това общество, той се лъже. За всинца ви трѣбва да се създадатъ благоприятни условия. Това значи да се създаде общество, срѣда, въ която човѣкъ може да възроди своя животъ. И тъй, имате ли скръбь - оглашени сте. Имате ли изпитания - вѣрующи сте. Учите ли - ученици сте. Ако вие, като ученици, не можете да прѣодолѣете известни мѫчнотии, тогава дѣ е вашата сила? Въ какво вѣрвате. Трѣбва да дойдатъ ангели да ви носятъ на носилки, както въ Япония носятъ богатитѣ хора. Васъ, царскитѣ синове, гениалнитѣ хора, пълни съ добродѣтели, трѣбва на рѫцѣ да ви носятъ, да ви подтикватъ, за да вървите напрѣдъ. Ако ви занесатъ на небето, вие ще бѫдете на показъ, както излагатъ на показъ въ свѣта маймунитѣ. Това ви се вижда смѣшно. Не, туй е великата Истина. Защо? - Понеже вие мислите, че сте отъ Божествено произхождение, и всичкитѣ ви работи и тукъ на земята, и горѣ на нѣбето трѣбва да вървятъ безъ мѫчнотии, безъ страдания и изпитания. Вие сте смѣшни въ своитѣ твърдения, като поддържате, че сте отъ Божественъ произходъ, че сте излѣзли отъ Бога. Добрѣ, съгласенъ съмъ съ васъ, но казвамъ, покажете ми, дѣ се проявяватъ качествата на Божественото у васъ? Ще бѫде смѣшно да казваме, че сме Божествени безъ да проявимъ сами ние Божественото начало въ себе си. Не можете ли да го проявите, значи вие засега живѣете въ това, което не е Божествено. Врѣме е вече да проявите Божественото въ себе си. Засега то спи у васъ. Вие още не сте дошли до положителната вѣра. Днесъ, когато отъ васъ и да поставятъ на изпитъ, да му отнематъ всичкото богатство, да му отнематъ общественото положение, което заема, и да го поставятъ въ единъ чуждъ градъ, непознатъ отъ никого, той ще покаже, колко силна е била вѣрата му. Вѣрующия нѣма отъ какво да се плаши. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо е силната, чиста, дѣтинска вѣра. Не зная, доколко този примѣръ е дѣйствителенъ фактъ, но ще го привѣда тъй, както ми е прѣдаденъ. Това се е случило въ България, преди 50 - 60 години. Баща и майка, заедно съ своето момиченце, тръгватъ на пѫть за единъ градъ, но трѣбвало да прѣминатъ прѣзъ една планина. Прѣзъ планината ги нападатъ разбойници. Бащата и майката успѣли да се освободятъ отъ тѣхъ, избѣгали, но въ страха си не забѣлезали, че момиченцето имъ не е съ тѣхъ и го изгубили. То останало всрѣдъ планината, плакало, викало, търсило майка си, но не могло да я намѣри. По едно врѣме то вижда на пѫтя си мечка. Веднага се затичва къмъ нея, започва да я гали, да я милва по козината и да я пита: ”Кажи ми, дѣ е мама?” Мечката стои на едно мѣсто, поглежда го. Момиченцето се качва на гърба й и тя тръгва, започва да обикаля съ него изъ планината. Тъй го носила нѣколко часа и се радвала. Въ това врѣме майката търси своето дѣте. Изведнажъ мечката излиза насрѣща й. Вижда тя нейното момиченце на гърба на мечката. Това вижда и бащата. Уплашватъ се двамата и хукватъ да бѣгатъ. Виждатъ прѣдъ себе си една голѣма скала. Изкачватъ се на нея и оттамъ викатъ на момиченцето, да слѣзе отъ мечката и да отиде при тѣхъ. Но дѣтето не се плаши отъ мечката. Родителитѣ гледатъ отъ скалата, казватъ си: “Ще го разкѫса мечката!” Не, Господь казва на тази мечка: “Ти ще занесешъ това момиченце при майка му!” И мечката се радва, че изпълнява волята Божия. Момиченцето слиза отъ гърба на мечката и отива при майка си. Туй разбирамъ вѣра. Кой не е бѣгалъ отъ мечка? Момиченцето плаче, вика, търси майка си. Казвамъ, такива състояния трѣбва да има човѣкъ, когато дойде въ свѣта. Щомъ въ свѣта сѫществува разумность, както това се твърди, нашата опитность отъ живота трѣбва да бѫде положителна, да почива на дълбоко прѣживѣни и опитани нѣща. Ще дойдатъ страдания, ще дойдатъ неразрѣшени нѣща, ще дойдатъ мѫчнотии, но красотата на живота седи именно въ тия нѣща. Сега, нѣма да се прави въпросъ, кой какъвъ е, дали е оглашенъ, вѣрующъ или ученикъ. Който е оглашенъ, ще гледа да стане вѣрующъ. Който е вѣрующъ, ще гледа да стане ученикъ. Който е ученикъ пъкъ да се учи. На какво? - На незнайнитѣ добродѣтели. Когато апостолъ Павелъ отиде въ Атина, казваше на атинянитѣ: “Азъ не ви проповѣдвамъ за тѣзи богове, които вие знаете, но ви проповѣдвамъ за “незнайния Богъ”, чийто надписъ видѣхъ нѣкѫдѣ изъ града ви. Ще ви говоря за този Господь, Когото вие не знаете.” Казватъ му атинянитѣ тогава: “Говори ни за незнайния Богъ, да видимъ, кой е Той.” Така и ученикътъ ще говори за незнайнитѣ добродѣтели. Велико е това, което не се знае. Въ нашето съзнание има нѣщо, което не е проявено. Туй, което не знаете, то е доброто, къмъ което се стремите. То е Божественото. Затова ние усѣщаме единъ потикъ, едно вѫтрѣшно течение, което ни тласка къмъ Божественото. Тъй щото, въ това именно седи великия животъ за въ бѫдаще. Помислете сега, коя бѣше основната идея въ тази лекция. Сега, като ви слушамъ да пѣете, намирамъ, че сте отвикнали да пѣете. Питамъ ви: когато човѣкъ скърби, може ли да пѣе? Когато се изпитва, може ли да пѣе? Когато учи, може ли да пѣе? При ученето човѣкъ може да пѣе за развлѣчение, но само когато е свободенъ. При страданието може да пѣе, за да се утѣши. При изпитанието може да пѣе, за да се запази. Азъ говоря за музиката, като възпитателно срѣдство. Тя не трѣбва да се отдѣля отъ сѫщинския животъ. Нейнитѣ трептения влизатъ въ живота, влизатъ въ чувствата, влизатъ въ мислитѣ, а сѫщо така влизатъ и въ говоримата рѣчь. Музиката влиза навсѣкѫдѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ; мислитѣ му да бѫдатъ стройни, въ чувствата си да има висши трептения. Свещено нѣщо е музиката! Нѣкой отъ васъ могатъ да кажатъ, че музиката, пѣнието е необходимо за всички: други могатъ да кажатъ, че и безъ тѣхъ може. Не, при сегашното ви развитие, музиката ви е необходима. Ще дойде врѣме, когато музиката може да се изключи отъ живота, но това врѣме още не е дошло за васъ. Всѣки отъ васъ, като става сутринь, той трѣбва да пѣе, ако не гласно поне въ ума си. Ако нѣма гласъ, мислено поне да пѣе. Човѣкъ, който не може да влада своя ларинксъ, мѫчно може да създаде характеръ въ себе си. Туй трѣбва да знаете. Най-първо човѣкъ трѣбва да влада гърлото си. Не казвамъ, че трѣбва да му заповѣдва, но да го държи въ изправность. Това е най-голѣмото благословение, което Господь е далъ на човѣка. Този органъ е свързанъ съ мислитѣ, свързанъ е и съ чувствата на човѣка. Всѣки органъ има свой изразъ. Сега, напримѣръ, какво трѣбва да ви вдъхновява въ музиката? За какво трѣбва да пѣете и свирите? Най-първо вие трѣбва да пѣете и свирите за това, което имате въ себе си. Не пѣйте за другитѣ хора. Възпитателното влияние на музиката седи въ това, да пѣете за себе си. Слѣдъ туй ще пѣете за другитѣ. Най-послѣ ще пѣете за Бога. Като казвамъ, че най-послѣ ще пѣете за Бога, разбирамъ, че на Бога ще принесете плода. Първо ще пѣешъ на себе си, защото само ти можешъ да издържашъ да се учишъ. Послѣ ще пѣешъ на другитѣ. Когато се научишъ да пѣешъ хубаво, ще пѣешъ и на ангелитѣ и тѣ ще те слушатъ. Такъвъ е естествениятъ ходъ на нѣщата. Който не разбира работитѣ така, той не може да бѫде музикаленъ. Всѣки човѣкъ има музикално чувство, но то не е еднакво развито у всички. У нѣкои е много добрѣ застѫпено, у други - много слабо застѫпено. Ако искате да се учите, накарайте нѣкоя сестра, която има хубавъ гласъ, да ви попѣе, а вие слушайте. Тя нека пѣе, а вие слушайте. Този даръ да пѣе е Божественото нѣщо. Слѣдъ това намѣрете трета сестра, която пѣе още по-хубаво и двѣтѣ заедно я изслушайте! Та, първо ще пѣете на себе си. Като дойдете въ по-горна стадия, ще пѣете за другитѣ и тѣ ще ви слушатъ. Да се изслушвате единъ другъ съ внимание, това е единъ отъ добритѣ възпитателни методи, който трѣбва да прилагате въ живота си. Сега ще вземемъ чуждата дума “Вехади” и ще я изпѣемъ. Думата “вехади” значи започване на една работа. Всѣка работа трѣбва да започваме съ най-благородни подтици. Мотивътъ, на който пѣемъ тази дума е източенъ. Тоноветѣ сѫ смѣсени: мажорни и миньорни. Думата “Вехади” прѣдставлява много малъкъ пасажъ отъ една свещена пѣсень. Като пѣете, вие трѣбва да се стремите къмъ чистота на тоноветѣ. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 28-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 17.VI.1925 г. София
  14. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАКОНЪ НА СЪОТНОШЕНИЯ Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление Четене най-важнитѣ стихове отъ книгитѣ на Новия и Стария Завѣтъ. Изпѣйте упражнението: “Въ начало бѣ Словото”. Тема за следния пѫть: “Най-добритѣ качества на добрия ученикъ”. Прѣдставете си, че при васъ се явява единъ философъ и ви казва да заповѣдате на слънцето да не грѣе. Вие сте ученъ човѣкъ, изучавате философията, питамъ ви, какво ще му отговорите? Да кажете на слънцето да не грѣе, това е единъ символъ. Ако този философъ каже на мене това нѣщо, азъ ще изчисля, по кое врѣме слънцето залѣзва и ще му кажа: “Азъ ще заповѣдамъ на слънцето да не грѣе, затова ще дойдешъ въ 7 часа вечерьта.” И тогава ще го питамъ: “Грѣе ли слънцето?” - “Не грѣе.” Значи, слънцето не грѣе вечерно врѣме. Слѣдъ това този философъ казва: “Кажи на слънцето да грѣе.” Азъ изчислявамъ въ колко часа изгрѣва слънцето и му казвамъ: “Ще дойдешъ въ 51/2 часа сутриньта при мене и азъ ще кажа на слънцето да грѣе колкото искашъ.” Слѣдователно, има единъ законъ, споредъ който азъ мога да заповѣдвамъ на нѣщата да станатъ или да не станатъ. Когато нѣщата сѫ въ съгласие съ природата, тѣ всѣкога ставатъ. Когато кажа на слънцето да не грѣе, то нѣма да грѣе; когато му кажа да грѣе, то ще грѣе. Това нѣщо прѣведено на другъ езикъ значи: когато слънцето не грѣе, е вечерь, когато слънцето грѣе, день е. Такива промѣни могатъ да ставатъ и въ живота. Нѣкой казва, че си много лошъ човѣкъ. Ти ще му отговоришъ: “Видѣлъ си ме вечерно врѣме.” Послѣ ти казва: “Ти си много добъръ човѣкъ.” -Видѣлъ си ме при изгрѣването на моето слънце.” Това означаватъ думитѣ “много лошъ човѣкъ и много добъръ човѣкъ”. Тѣ сѫ символи. И дѣйствително, когато слънцето залезе у човѣка се заражда мракъ, студенина. Тази студенина въ чувствения животъ, въ духовния свѣтъ е едно зло. Когато се измѣня температурата, измѣня се и самия животъ. Ще се научите да прѣвеждате вашитѣ състояния споредъ езика на природата. Писанието казва: “Не се радвай, когато тѣ хвалятъ, но радвай се, когато рекатъ лоши работи противъ тѣбъ”. Въпрѣки философията на свещенитѣ книги, доколкото зная, доколкото съмъ провѣрявалъ, не съмъ намѣрилъ нито единъ ученикъ въ България, комуто като кажатъ, че е много лошъ човѣкъ, да се зарадва. Той казва: “Азъ вече не стѫпвамъ въ школата. Да ме обидятъ тъй зле.” Казвамъ, такива ученици сѫ прости като фасулъ. Фасулътъ е толкова простъ, че и свинетѣ не го ядатъ. Проститѣ, егоиститѣ хора сѫ такива, че и свинитѣ не ги ядатъ. Тѣ не ставатъ за нищо. Ти трѣбва да варишъ фасула най-малко въ двѣ води, за да извадишъ нѣщо отъ него. Първата вода на фасула трѣбва да се хвърля, защото е опасно. Тя е полезна за чистене на лекета. Като се намѣри такъвъ ученикъ, трѣбва като фасула да го варишъ въ двѣ води: съ първата вода ще очистишъ нѣкои блажни лекета, а въ втората вода ще нарѣжешъ малко лукъ и ще изкарашъ отъ него отлично ядене. И това е пакъ символъ. Положението, което заемате сега на земята и животътъ, който прѣкарвате, не е още животъ. Приложението, знанието, което имате, не е още истинско приложение, нито истинско знание. Тази любовь, която имате, не е още истинската Любовь. Мѫдростьта, истината, които имате, не сѫ още онази велика Мѫдрость и Истина. Ние още не сме дошли до онова, къмъ което се стремимъ. Азъ не отричамъ, че сте направили нѣщо, но казвамъ: ще дойде день, когато всички ще бѫдете въ съгласие, въ пълна хармония съ Бога, съ Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина. Затуй, необходимо е за онѣзи, които сѫ тръгнали въ този пѫть, не като вѣрующи, а като ученици да разрѣшаватъ задачитѣ си правилно. Най-първо ученикътъ трѣбва да знае, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ. Като ученикъ, той трѣбва да гледа на цѣлия свѣтъ като школа. За васъ свѣтътъ е една школа. Вие имате претенции за това-онова, но трѣбва да знаете, че сте въ една школа, отъ която нищо не може да ви освободи. Не само тукъ, но дѣто и да сте, вие сте ученици. Слѣдователно, трѣбва да знаете, че всѣки ви наблюдава, какъ разрешавате задачитѣ, които сѫ положени въ програмата на това училище. Нѣма да казвате: “Какь постѫпва еди-кой си.” Всѣки ще разрешава въпроситѣ поотдѣлно, за себе си. Важно е, какъ ти учишъ. Ти като учишъ за себе си ще бѫдешъ възнаграденъ, ще получишъ дипломъ. Всѣки учи за себе си, туй да знаете! Добродѣтелитѣ на другитѣ хора не могатъ да бѫдатъ ваши добродѣтели. Нѣкой, който знае повече отъ васъ, може да ви помогне, но вие като разбирате нѣщата, сами ще учите. Всички трѣбва да имате дълбоко желание да учите. Нѣма да казвате: “Азъ вѣрвамъ.” Вѣрванието извънъ училището нѣма никакъвъ смисълъ. Да живѣешъ по Бога, това е едно училище. Да кажемъ, че имате точка А. И сега, отъ точка А нагорѣ тегля една права линия до точка В. Какво означава това движение, отдолу нагорѣ? Какъ ще го прѣведете? Всѣка посока, всѣко движение има свой смисълъ. Тогава какъвъ смисълъ има въ това движение отгорѣ-надолу? Вие ще кажете, че се образувалъ единъ ѫгълъ. Не, ѫгълътъ още не е образуванъ, защото тукъ имаме едно непрѣривно движение. Слѣдъ това имаме движенията отъ точка В до точка С, отъ точка С до точка Д, отъ точка Д до точка Е и най-послѣ отъ точка Е до точка А. Интензивностьта между тия движения една и сѫща ли е? Допуснете, че едно разумно сѫщество, като васъ, да почне да се движи отъ точка А къмъ точка В. Знаете ли, какви промѣни ще прѣтърпи туй сѫщество, докато стигне до точка В? Какви ще бѫдатъ неговитѣ мисли? Знаете ли послѣ, какво ще стане съ туй сѫщество, като тръгне отъ точка В къмъ точка С? Тукъ се образува едно движение отъ лѣво по единъ наклонъ къмъ дѣсно. На какво ще уподобите движението АВ и ВС? На изгрѣвъ и залѣзъ на слънцето. Точката В е зенита на слънцето. Вие ще кажете, че слънцето изгрѣва само отъ изтокъ. Не, слънцето може да изгрѣва и отъ западъ. Засега то наистина изгрѣва отъ изтокъ, но може да изгрѣва и отъ западъ. Земята може да измѣня своето движение. Че днесъ се движи въ една посока, това още не е доказателство, че не може да се движи и по друга посока. Послѣ имаме друго движение, отъ С къмъ Д, въ лѣво; слѣдъ това имаме друго движение отъ Д къмъ Е надѣсно и най-послѣ движението отъ Е къмъ А, надолу. И тъй, както виждате, имаме единъ пентограмъ. Значи, всѣки човѣкъ, за да завърши своето развитие на земята, въ неговия животъ слънцето трѣбва да изгрѣе и да залѣзе петь пѫти. Имате първия изгрѣвъ и залѣзъ АВС, втори изгрѣвъ и залѣзъ ВСД, трети - СДЕ, четвърти ДЕА и пети изгревъ и залѣзъ - ЕАВ. Вие ще се объркате отъ цѣлата тази философия, затова вземете само първата часть - АВС. Понеже човѣкъ не живѣе само въ единъ свѣтъ, но едноврѣменно въ петь свѣта, затова и въ него изгрѣватъ петь слънца. Нѣкой пѫть, когато за даденъ човѣкъ изгрѣва слънцето на физическия свѣтъ, може би да сѫ залѣзли слънцата му въ духовния и астралния свѣтъ. Или пъкъ възможно е да е изгрѣло нѣговото слънце въ умствения свѣтъ, а да сѫ залѣзли всичкитѣ други слънца. Когато всичкитѣ слънца у единъ човѣкъ сѫ изгрѣли, той не може да бѫде щастливъ. Добриятъ човѣкъ не може да бѫде щастливъ на земята. Щастливитѣ хора азъ не считамъ, че сѫ и добри хора. Добри хора сѫ тия, които иматъ голѣми страдания и сѫщевременно прѣодолѣватъ тия страдания. Този е Божествениятъ пѫть на нѣщата. Отъ памтивѣка този е билъ законътъ за всички велики хора, за всички ученици. Сега азъ се чудя на ученицитѣ въ България. Всички искатъ да бѫдатъ щастливи, да ги не закачи нито единъ трънъ. Като дойдать страданията, казватъ: “Защо да страдаме?” - Страданието е единъ отъ прѣдметитѣ въ училището. Вие ще учите този предметъ, ако искате да бѫдете ученици. Казвате: “Еди-кой си учитель не мога да търпя.” - Учительтъ е туренъ въ гимназията, той е необходимъ за твоето развитие, ще го търпишъ! “Директора не мога да търпя”. - Ще го търпишъ! “Учителя по рисуване не мога да търпя.” - Ще го търпишъ! Послѣ пакъ не можешъ да търпишъ учителя си по математика, сприхавъ билъ. Ще го търпишъ! Ако не търпишъ учителитѣ си, учителскиятъ съвѣтъ ще ти покаже вратата на гимназията и ще тръгнешъ да търсишъ друга гимназия. Нали сѫщото е и въ университета? Вие, като влезете въ Божественото училище, искате всички учители да се съобразяватъ съ вашето високо произхождение. Вие искате да стане всичко, каквото кажете, всичко това говори лошо за васъ. Защо? - Най-първо, ученикътъ, като влѣзе въ училището трѣбва да има абсолютно смирение. Разбирате ли, какво значи смирение? Ученикътъ трѣбва да бѫде смиренъ не предъ ученицитѣ, но предъ учителитѣ си. Знаете ли какви учители има въ Божественото училище. Всички тия учители сами сѫ свършили Божественото училище и въ всѣка своя стѫпка сѫ пъплели като охлюви. Единъ день дойдете прѣдъ единъ отъ тия учители, изпъчите се, но те казватъ: “Едно врѣме и ние правѣхме като тебе, но сега се смирихме.” Пѫтьтъ на влизане е общъ пѫть, но все пакъ има и своитѣ различия, своето голѣмо разнообразие. Общностьта седи въ принципитѣ, вложени като основа въ школата. Вие не взимайте за важни нѣща тия, че нѣкой човѣкъ отъ улицата ви е казалъ една обидна дума. Това не трѣбва да влиза въ смѣтка. Ако една овца се провре прѣзъ нѣкоя дупка на кошарата и излѣзе навънъ, дѣто нѣкой вълкъ я нападне, кой е виновенъ за това, овчарьтъ, вълкътъ или овцата? Казвате, че тази овца била глупава овца. Не, глупави овци нѣма въ този свѣтъ. Въ овцата има достойнство. Понѣкой пѫть ще видите, че като дойде вълкътъ въ кошарата, срѣщу него излиза една овца и тропа съ кракъ, заповѣдва му. Вълкътъ не яде такива овци, които тропатъ съ кракъ. Има овци, които бѣгатъ отъ вълка. Тогава той ги застига и захапва. Отъ тукъ вадимъ слѣдното заключение: ако злото ви ухапе нѣкѫдѣ, значи не сте му тропнали. Туй е принципално разбиране. То се отнася до всичко. Така трѣбва да схващате нѣщата; схващате ли ги другояче, не може да има никакво развитие въ човѣшкия характеръ; каквото спечелите, ще го изгубите. Дѣйствително, много отъ великитѣ Учители въ свѣта, които сѫ минали прѣзъ тази школа, много пѫти сѫ изгубвали това, което сѫ придобивали. Достатъчно е човѣкъ да направи една погрѣшка, за да започне пакъ наново. Човѣкъ трѣбва да започне пакъ отново, защото Божествениятъ пѫть не може да се измѣни. Първото нѣщо: всинца вие трѣбва да се стремите да бѫдете доволни отъ себе си вѫтрѣшно, че имате възможность да прилагате принципитѣ на тази велика школа. Азъ говоря за вашето вѫтрѣшно разбиране. Не е важно какво мислятъ отвънъ за васъ, но трѣбва вие сами да сте доволни и сами да сѫдите себе си. Ученикътъ трѣбва самъ себе си да сѫди и при това право да сѫди, да знае, въ дадень моментъ дѣ е направилъ погрѣшка, да знае дѣ е правъ, дѣ е кривъ. Въ това седи благородството на ученика. Та казвамъ, линията АВ е изгрѣвъ. Когато слънцето изгрѣва, човѣкъ е веселъ; когато слънцето залѣзва, човѣкъ е скърбенъ. Нѣма нищо лошо въ това, че човѣкъ е скърбенъ както нѣма никаква придобивка отъ това, че той е радостенъ. Това сѫ двѣ еднакво важни състояния, които приготовляватъ пѫтя едно за друго. Радостьта приготвя пѫтя за страданието, а страданието приготвя пѫтя за радостьта. Ще ме запитате: “Какъ така?” Ами ако ти нарисувашь една картина, но нѣма кой да я оцени, можешъ ли да бѫдешъ щастливъ. Все трѣбва да има нѣкой, за когото да я рисувашъ. Или ако свиришъ, или напишешъ нѣщо, нали все трѣбва да има поне единъ външенъ човѣкъ, на когото да покажешъ своята работа или съ когото да я сподѣляшъ. И тъй, щомъ съмъ скърбенъ, това показва, че нѣма съ кого да сподѣля онова, което мисля и чувствувамъ. Щомъ съмъ радостенъ, това показва, че има съ кого да сподѣля онова, което мисля и чувствувамъ. Така седи външната страна на въпроса. Онзи, който се радва дълбоко, радостьта го засѣга отдълбоко. Това показва, че Господь благоволи къмъ него, понеже той е направилъ нѣщо добро, което хората не виждатъ, но Богъ вижда. Ние се радваме, че Богъ вижда въ насъ и най-малкото добро. Господь вижда малкитѣ, микроскопическитѣ добрини, а голѣмитѣ добрини ги виждатъ хората. Сега, като разглеждаме тази пентограма, азъ ще направя една анализа. Прѣдставете си, че ние взимаме за единица мѣрка секундата, т. е. човѣшкото съзнание, схваща секундата за единица мѣрка. Прѣдставете си сега, че единъ вашъ приятель минава и заминава прѣдъ васъ за една секунда. Казвате: “Не можахъ да го видя, той замина покрай менъ като свѣткавица.” Защо не го видѣ? - Понеже съзнанието ти не е будно. Ако срещнете едно сѫщество, което се движи съ бързина 300 000 километра въ секунда, какво струва бързината на вашето съзнание, което взима за единица секундата? - Нищо не струва. Тази единица не струва нищо за единъ ангелъ, който се движи съ голѣма бързина. Бързината на свѣтлината е бързината на биволска кола, въ сравнение съ бързината, съ която се движатъ ангелитѣ. Когато ангелитѣ се движатъ, тѣ впрѣгатъ своитѣ биволи и съ такава бързина се движатъ, а ние взимаме това движение за голѣма бързина. Ако кажешъ нѣкому да те почака една секунда, то значи единъ ангелъ да бѫде на разстояние отъ тебъ 300 000 километра. И тогава, ако вие раздѣлите тази секунда на 300 000 части, колко пѫти ще влѣзе диаметърътъ на земята въ това число? Ако вие имате 1/300 000 часть отъ секундата, между вашия приятель и васъ ще има единъ километъръ разстояние. Отъ тукъ вижте, какви сѫ нашитѣ понятия за врѣмето и какви сѫ понятията на ангелитѣ за врѣмето. Прѣдставете си, че въ тази секунда влизатъ нѣколко билиона вълни, а именно 2, 3, 15, 20, 100, 200 трилиона вълни, вие ще имате ли идея за тази бързина? - Нѣма да имате. Бързината на биволската кола на ангелитѣ е по-понятна за васъ. Азъ онзи день ви казахъ, че за васъ е достатъчно Господь да ви посети само за една секунда. Казвате: “Защо да не остане повече?” Законътъ е такъвъ. Когато Господь ви посѣти само за една секунда, Той ще ви даде всичко онова, което извърви само за една секунда. Но вие знаете, че Господь се движи съ много голѣма бързина. Слѣдователно, щомъ Богъ ви посѣти само за една секунда, Той ще ви даде да обработвате едно пространство отъ 300 000 километра. Питамъ ви: тогава ще бѫдете ли изгнаникъ въ свѣта? Значи, колко земи могатъ да се турятъ въ това пространство? - Като нашата земя могатъ да се помѣстятъ 25 други земи. Колко такива земи има въ слънчевата система? Колко пѫти Юпитеръ е по-голѣмъ отъ земята? Колко пѫти Сатурнъ е по-голѣмъ отъ земята? За следния пѫть искамъ отъ всинца ви да знаете отношението на планетитѣ една къмъ друга като започнете отъ Меркурий, Венера, Земята, Марсъ, Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ и Нептунъ. Искамъ да знаете по колко километра растояние има между тѣхъ, каква е голѣмината имъ и т. н. Това сѫ елементарни нѣща, които нѣкога сте учили, но сега трѣбва да си ги припомните. Съ това ние ще обосновемъ другъ единъ законъ, който опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ между планетитѣ. Тъй щото при сегашното състояние, като развиваме нашето съзнание ние разширяваме въ себе си идеята за врѣмето. Единъ окултенъ ученикъ непрѣмѣнно трѣбва да има разширено съзнание за врѣмето. Затуй казвамъ, че малкитѣ, микроскопическитѣ, невидимитѣ нѣща съ просто око сѫ най-важни. Ако единъ ученикъ може да схване идеята за врѣмето, да раздѣли секундата на 300 000 части и да обгърне това врѣме съ своето съзнание, той трѣбва да е достатъчно силенъ ученикъ, да има органи, съ които да вижда нѣщата, да прави опити, а не само да си въобразява. Сега, азъ мога да направя съ нѣкой отъ ученицитѣ си следния опитъ: точно въ 10 часа вечерьта ще му прѣдамъ една мисъль. Нагласяваме той и азъ часовницитѣ си, да бѫдатъ точни. Отъ този опитъ азъ ще позная, доколко неговото съзнание е будно. Ако съзнанието му е будно, той може да схване мисъльта ми още прѣди 10 часа. Ако съзнанието му не е будно, той ще схване мисъльта ми въ врѣмето отъ 10 - 12 ч., ако пъкъ съзнанието му е нормално, той ще възприеме мисъльта точно въ 10 часа. Но все ще има нѣкои, които ще позакъснѣят или ще подранятъ въ схващането на прѣдадената мисъль. Напримѣръ, често отъ невидимия свѣтъ се изпращатъ за насъ Божествени мисли и благословения, които не можемъ да възприемемъ веднага. Случва се, че още въ сѫщия животъ тѣ не достигатъ до насъ, а едва въ нѣкой втори животъ. Това показва доколко бавно ставатъ нѣщата въ съзнанието. Понѣкога това благословение закъснѣва да дойде до насъ съ година, две, три, десеть, двадесеть и повече, а нѣкога и едва на 80-годишната ни възрасть приемемъ това благословение. Казвате: “Защо едва сега дойде това благословение?” - Причината е у тебе. Съзнанието ти не е било будно. Търсили сѫ тѣ, но не сѫ могли да те намѣрятъ. Щомъ съзнанието ти е развито, веднага ще те намѣрятъ. Отъ васъ се изисква будно съзнание. Вие сте въ първия день на вашия животъ, казва се въ Писанието: “Въ първия день Богъ разлѫчи свѣтлината отъ тъмнината”. Слѣдователно, вие сте въ първия день на вашия животъ и разлѫчвате вашата свѣтлина отъ вашата тъмнина, доброто у васъ отъ злото, което се състои отъ всички ония елементи, които спъватъ живота. Злото се ражда въ тъмнината, а доброто въ свѣтлината. Мнозина отъ васъ се колебаете, дали сте на правия пѫть или не; дали новото учение е по право или старото учение. Казвамъ, ако разсъждавате така, вие сте много закъснѣли. Всѣки ученикъ, който не е могълъ да се ползува отъ това учение още отъ миналото, за какво ще се ползува отъ него сега? Кой може да ви каже Истината? Сега ще ви задамъ слѣдната тема: По какво ще познаете, че единъ човѣкъ ви говори Истината? - Има начинъ да се познае това. Нѣкой казва: “Говоря Истината.” Всѣки може да каже, че говори Истината, но дали е въ сѫщность така? Запримѣръ, какъ доказа Христосъ, че е пратенъ отъ небето? - Той направи много чудеса за невѣрующитѣ, за невѣжитѣ, за проститѣ. Какво трѣбваше да направи Христосъ за ученитѣ, за вѣрующитѣ? Той трѣбваше за тѣхъ да направи друго нѣщо. Напримѣръ, ако вие сте боленъ и азъ ви лѣкувамъ, ще видите моята способность, ще знаете, че съмъ виденъ лѣкарь. Но прѣдставете си, че вие сте здравъ човѣкъ и азъ дойда при васъ съ своитѣ лѣкарства да ви лѣкувамъ, какво ще разберете? Болниятъ ще ме счита за виденъ лѣкарь, а здравиятъ ще каже, че не съмъ съ ума си и ще каже: “Какъ тъй при менъ, здравъ човѣкъ, дошълъ този лѣкарь да ме лѣкува съ такива горчиви лѣкарства!” Тогава какво трѣбва да направя за здравитѣ? И тъй, грѣшниятъ свѣтъ разбира Христа по-добрѣ, отколкото праведния свѣтъ, азъ съмъ виждалъ ученици, които излизатъ отъ бѣдни сѣмейства, но се учатъ хубаво, свирятъ на цигулка добрѣ, уважаватъ учителитѣ си. Срѣщалъ съмъ синове на голѣми богаташи, които иматъ голѣмо понятие за себе си, мислятъ, че нѣматъ нужда да се учатъ и казватъ: “Баща ни е богатъ, нѣма защо да учимъ, нѣма защо да работимъ, ще ядемъ и ще пиемъ до насита.” Питамъ ви: кое е по-хубаво, да стържешъ на цигулка или да стържешъ баща си? По-добрѣ е да стържешъ на цигулка или казано съ други думи, да свиришъ на цигулка, отколкото да свиришъ на баща си. Азъ взимамъ бащата като цигулка. Като държишъ на баща си единъ такъвъ концертъ, той ще каже: “Синко, втори пѫть не свири на мене!” Ще кажете: “Защо да не свири?” Прѣдставете си, че вие имате 100 000 лева, вложени въ банката за стари години и синъ ви дойде, че изсвири всички тия парчета прѣдъ публиката. Питамъ: какво ще стане съ бащата? Той осиромашава и казва: “Нѣма какво, втори пѫть нѣма да оставя да се свири върху менъ.” Сега ще се научите, какъ трѣбва да ви говори Христосъ или какъ трѣбва да ви говорятъ разумнитѣ учители. Българинътъ е избранъ народъ, както и евреинътъ. Дѣцата брулятъ хубавата круша. И затова ще видите, че което дѣте мине покрай нея, все по клонищата се катери. Ето защо избраниятъ народъ отъ всички се брули. Има какво да се брули. Зелени, узрѣли плодове, всичко се брули. Първото нѣщо: На всинца ви трѣбва смирение, за да придобиете Мѫдростьта. Ако не придобиете Мѫдростьта, нищо не може да се постигне, нито въ този свѣтъ, нито въ онзи. И тогава азъ казвамъ: Любовьта, майка ви, ще ви изпрати при вашия Учитель - Мѫдростьта. Ако не учите, Мѫдростьта ще пише на майка ви, на Любовьта: “Вашето разглезено дѣте не учи”. И майка ви, Любовьта, ще ви стѣгне. И знаете ли какъ стѣга тя? Вие не знаете още, не сте я опитвали. Вие казвате: “Богъ е Любовь”, но не знаете какъ Любовьта стѣга. Тогава майка ви, Любовьта ще ви прати при Истината и ще й пише: “Вашето възлюбено дѣте и тукъ не се учи”. Връщатъ го назадъ и тогава Любовьта туря на своето дѣте рога и копита и го праща на земята да оре на нивитѣ. Това е велика Истина. Много философи на миналото сѫ опитали това. И всѣки на когото сѫ паднали рогата, казва: “Азъ втори пѫть нѣма да ора, но ще се уча!” Като направите нѣщо лошо, хората ви питатъ: “Изникнаха ли ти рога?” - Не, азъ вече ще се уча. Това е единъ митъ. Като изучавате източната митология, тази на гърцитѣ, на англосаксонцитѣ, на славянитѣ, ще видите, въ какво седи този митъ. Та всѣко движение има своя посока. Въ духовния свѣтъ изтокъ е горѣ, западъ - долу, надѣсно югъ, а налево - сѣверъ. Рѫцѣтѣ винаги дѣйствуватъ по тия течения, какво означава изтокъ и западъ? Кой свѣтъ означава лицето? - Лицето означава астралния свѣтъ, а главата - умствения свѣтъ. Значи, ако се обърнемъ къмъ астралния свѣтъ, физическиятъ свѣтъ се пада отзадъ. Обърнати нагорѣ съ главата, умътъ е изтокъ. Това сѫ символи, които означаватъ смѣна на енергии отъ единъ свѣтъ въ други. Нѣкой пѫть ще се спра отъ чисто окултно гледище, да обясня отношението на чувствата, мислитѣ и волевитѣ дѣйствия, да видите, каква тѣсна връзка има между тѣхъ. Така ще разберете, какъ ставатъ смѣнитѣ на енергиитѣ. Иначе, вие не ще можете да си обясните всичко това, което всѣки день изпитвате. Сега, да оставимъ този въпросъ за подиръ Великъ день, но за добрия Великъ-день. Ще пишете още и върху друга една тема: “Отношенията на планетитѣ”. Всички трѣбва да упражнявате волята си. Упражненията, които ви се даватъ, иматъ за цѣль да прѣвъзмогнете съ тѣхъ сегашнитѣ мѫчнотии. Азъ виждамъ, много мѫчнотии: сѣмейни всички имате, обществени, лични и отъ всѣкакъвъ другъ характеръ. Вие сте учитель, лѣкарь или какъвъ и да е, ще имате и съотвѣтни мѫчнотии. Всѣки трѣбва да прѣвъзмогне мѫчнотиитѣ на своята срѣда. Ето сега за Великъ-день запримѣръ имате много мѫчнотии: пари нѣмате, яйца нѣмате, козунаци нѣмате, а нѣкои отъ васъ може да нѣмате захарь или друго нѣщо. Все ще има да ви липсва нѣщо. Всичко това не е лошо, свѣтътъ е това. Човѣкъ трѣбва да прѣвъзмогне нѣщата. Тогава, като срещнете Великъ-день, нѣкой човѣкъ добрѣ облѣченъ като го поглѣднешъ, ще кажешъ: “Радвамъ се, че тия хора сѫ добрѣ облѣчени, но ходя просто облѣченъ, по свобода.” Туй е споредъ закона на Любовьта. Споредъ този законъ всички не трѣбва да бѫдемъ еднакво облечени. Ако всинца сме облѣчени въ скъсани дрехи, това не е смирение. Пъкъ, ако не сме облечени съ хубави дрѣхи, това още не е по закона на Любовьта. Ако сме боледували дълго врѣме въ нѣкоя дреха, тя е пропита съ лоши влияния. Тази дрѣха трѣбва да се хвърли, макаръ да коства и 5 000 лева. Ако съмъ боледувалъ и носилъ въ това врѣме едни обуща и тѣхъ ще хвърля, ще си купя нови. Всичко, което съмъ носилъ въ врѣме на болестьта си, ще го хвърля, ще се освободя напълно отъ него, ще кажете: ами ако боледувамъ десеть пѫти? - Десеть пѫти ще хвърлишъ дрехитѣ си. Ще кажете: “Отъ дѣ ще взема пари да купя нови?” - Това вече е другъ въпросъ. Ние казваме какъвъ е законътъ. Ако имамъ пари, ще го изпълня, безъ да се скѫпя. Ако ме попитатъ, защо не мога да търпя тази шапка на главата си, ще кажа, че искамъ да бѫда въ здравословно състояние. Знаете ли какво ще направя съ своята шапка? Ще отида съ нея на Витоша, ще накладя тамъ голѣмъ огънь и ще я изгоря. Ще изгоря всичко на общо основание. Азъ видѣхъ какъ единь попъ горѣше своитѣ килимявки. Той бѣше най-добриятъ свещеникъ. Като реши да ги изгори, взе брадвата, накълца ги и ги тури въ огнището да изгорятъ. Той казваше: “Нова шапка ще си купя!” Правъ е човѣкътъ. Азъ съмъ го виждалъ много пѫти да постѫпва по сѫщия начинъ - изпращаше той джубетата си на хаджилъкъ. Ние трѣбва да бѫдемъ готови да се простимъ съ всичко онова, което ни спъва, колкото и да е цѣнно то за насъ. Когато вършимъ волята Божия, трѣбва да бѫдемъ безпощадни, да се освободимъ отъ всички желания, каквито да сѫ тѣ и колкото да ни струватъ. Защото, намъ подобава да се учимъ на изпълнение волята Божия; намъ подобава да служимъ на Любовьта, да служимъ на Мѫдростьта, да служимъ на Истината. Това е великото въ живота, който е училище за насъ. Тогава сърцето ни ще бѫде свободно и ще можемъ да се разбираме. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 27-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 15.IV.1925 г. София
  15. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТМѢРЕНИТѢ ПРОЯВИ Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Размишление Изпѣйте упражненията: “Грѣе, грѣе свѣтлината” и “Малкиятъ изворъ”. Отъ слушане до слушане има разлика. Отъ гледане до глѣдане има разлика. Отъ разбиране до разбиране има разлика. Човѣкъ, който иска да се учи, трѣбва да прѣмахне всички прѣпятствия отъ своя умъ. Мнозина казватъ, че ние сме обремѣнени. Вѣрно е, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е обрѣмененъ. Покажете ми едно сѫщество отъ сегашната еволюция на земята, което да нѣма брѣме. Всички хора иматъ по едно малко брѣме поне. Тъй щото, природата е прѣдрешила този въпросъ. Защо е турила това брѣме, тя си има своето право. Какъ наричате това нѣщо въ правнитѣ науки, когато повѣреникътъ има нѣкакво право, а сѫдията не му го отдава? (-Оспоримо право.) Сѫдията не оспорва по форма правото на повѣреника. Защитникътъ му го защитава, обаче, отъ всички аргументи сѫдията изважда съвсѣмъ друго заключение. Понѣкой пѫть заключенията на сѫдията може да сѫ по вѫтрѣшно схващане, а нѣкога може да има външно влияние. Има три вида влияния върху човѣка. Обаче ние трѣбва да имаме правилни разбирания. Подъ “правилни разбирания” считамъ ония състояния на нашето съзнание, които Богъ ни е далъ. Сега ние сме недоволни отъ живота си. Невидимиятъ свѣтъ ви казва: “Дайте вие една програма за живота, да видимъ какъвъ трѣбва да бѫде той.” Каква програма ще дадете вие, не зная, но казвамъ ви, че вашиятъ животъ е въ съчетание съ законитѣ на Великата природа. Той прѣдставлява най-добритѣ условия, най-добритѣ възможности, при които Провидението или разумната природа ви е поставила. Това положение, въ което се намирате днесъ, не е вѣчно, то е кратковрѣменно, прѣходно, но и най-доброто положение за васъ. То може да трае една минута, или единъ часъ, или една седмица, или единъ месецъ, или една година, или най-много сто години. А сега, каквото състояние или каквото страдание да имате, то не трае повече отъ една минута. Вие ще кажете: “Какъ тъй, азъ съмъ страдалъ по нѣколко дни наредъ.” Не, вие си въображявате, че сте страдали по нѣколко дни. Ако нѣкой тури на крака ви, когато спите нѣкакъвъ горѣщъ прѣдметъ, вие веднага се стрѣскате и се събуждате. Щомъ се събудите, това усещане за горѣщо изчезва отъ вашето съзнание. Това усѣщане може да се прѣповтаря въ съзнанието ви цѣла седмица или цѣлъ мѣсецъ, но това вече не е реално прѣживѣване. Или пъкъ, може да сте минали прѣзъ нѣкаква голѣма опасность, която е траяла само минута, обаче споменътъ за нея може да остане въ съзнанието ви за по-дълго врѣме. Та когато нѣкои кажатъ, че страдатъ, азъ разбирамъ, че тѣ въртятъ картини на кинематограф и тѣ траятъ не повече отъ една минута. Казвамъ, престани да въртишъ колелото на кинематографа. Завърти го веднъжъ и спри! Или пъкъ можешъ да го завъртишъ най-много три пѫти. Нѣкой казва: “Побѣле ми главата отъ страдания.” Възможно е и това, но вие трѣбва да завъртате тия колела само по единъ пѫть, не повече. Страданието е минутно и радостьта е сѫщо минутна, значи вашитѣ страдания и радости сѫ малки, понеже Господь е опрѣдѣлилъ за човѣка хиляди и милиони страдания, прѣзъ които той трѣбва да мине и които трѣбва да изпира. Между едно и друго страдание има малки интервали, защото всички страдания, които Господь е опрѣдѣлилъ на човѣка, трѣбва да минатъ въ книгата на живота, да ги изпита. Нѣкой казва: “Азъ страдахъ цѣль месецъ.” Не, природата не е толкова глупава, да ви остави цѣлъ мѣсецъ подъ гнета на едно и сѫщо страдание. Тя презъ този мѣсецъ ще ви прѣкара подъ редъ разнообразни страдания, затова вие не мислете като обикновенитѣ хора. Знайте, че страданията, които Богъ е отредилъ за всѣки човѣкъ, сѫ красиви. Това е новъ начинъ на разбиране на нѣщата. Единъ стихъ отъ Писанието казва: “Който не люби, не е позналъ Бога.” Казва се още: “Когато Богъ не люби, не е позналъ Бога.” Кое е по-право отъ тия двѣ положения? Това е прѣводъ, който може да ни въведе въ извѣстно заблуждение. За да разберемъ, кое е правото, трѣбва да се върнемъ назадъ, къмъ свещената книга. Казватъ, че имало свещена книга, свещени истини въ свѣта. Свещени нѣща въ свѣта има, но има ли свещени истини? Какъ мислите по това? Тогава, кой е осветилъ Истината? Когато говорите за Истината, не употрѣбявайте израза “стара истина”. Това е фразеология, то е изтъркана фраза. Всѣко нѣщо, което днесъ е старо, нѣкога е било младо. Истината е всѣкога истина. Вие говорите за Истината въ смисълъ, че тя е неизвѣстна. Ако кажете, че само проявената Истина е стара, то е другъ въпросъ. Но ако мислитѣ, че въ старо врѣме Истината, която се е проявявала на хората, се е проявявала по-ясно отъ колкото сегашната, за този случай Писанието казва: “Не казвайте, че миналитѣ дни сѫ били по-добри отъ сегашнитѣ.” Мислите ли, че положението на Адама въ рая беше по-добро, отколкото сегашното наше положение? Ако положението му беше добро, защо излѣзе изъ рая? Най-първо Господь го създаде идеално, безъ жена. Господь предвиждаше, че на Адама не трѣбва жена, че тя ще му създаде беля. Но защо той беше недоволенъ да бѫде самъ въ рая? Най-послѣ, слѣдъ като Господь му даде другарка, защо пакъ беше недоволенъ отъ нея? Първо, той беше недоволенъ, че нѣма другарка, а слѣдъ като Господъ му даде другарка, пакъ беше недоволенъ. Сѫщото е и съ насъ. Най-първо ние сме недоволни, че нѣмаме знание - принципиално разглѣдано, но следъ като придобиемъ знанието, пакъ сме недоволни. Защо? Туй е общо положение у всички хора. Нѣкога казвате: “Да имамъ една кѫща, ще бѫда доволенъ.” Щомъ придобиешъ тази кѫща, не си доволенъ, започвашъ да виждашъ, че трѣбвало още една стая. Като направишъ и тази стая казвашъ: “Да бихъ ималъ още единъ етажъ, послѣ казвашъ, добрѣ ще е да имамъ три етажа.” Колкото да има човѣкъ, той е все недоволенъ, все му липсва нѣщо и не може да си обясни защо е недоволенъ, той мисли, че като има 3-4 стаи, ше бѫде доволенъ, но послѣ вижда, че и тази кѫща не е такава, каквато трѣбва да бѫде. И дѣйствително, за да бѫде една кѫща хигиенична и приятна, трѣбва да бѫде направена отъ най-фина материя - отъ диамантъ и отгорѣ и отъ долу. И тогава, като живѣе човѣкъ въ диамантена стая, вѣрвамъ, че ще бѫде малко доволенъ. Но, ако при сегашнитѣ условия въ които живѣете, имате една кѫща отъ диамантъ, бихте ли могли да я използувате разумно? Такава кѫща ще бѫде разграбена въ най-скоро врѣме. Нѣкой ще вземе една тухла, другъ - една керемида и въ скоро врѣме кѫщата ще стане само на дупки. Вие ще се запитвате: “Защо липсва тази тухла?” - Защото трѣбва нѣкому. -“Защо липсва тази керемида?” - Защото трѣбва нѣкому. Най-послѣ кѫщата ви ще бѫде цѣла надупчена, рѣшетчеста, защото хората сѫ я ограбили, за свое лично благо. Питамъ: когато ни сполетятъ въ този свѣтъ голѣми нещастия и по нашитѣ кѫщи, т. е. по нашитѣ тѣла започватъ да се явяватъ такива дупки, какъ ще ги обяснимъ? - Дошли сѫ нѣкои малки сѫщества у насъ и всѣко отъ тѣхъ си е взело кое тухла, кое керемида и ние усѣщаме, че ни липсва нѣщо. Тѣ взиматъ ту отъ стомаха ни, ту отъ дробовете ни, ту отъ мускулитѣ ни, ту отъ коститѣ ни, докато най-послѣ обератъ всичко у насъ. А ние се боримъ срѣщу тѣхъ, туряме стража, дано имъ надвиемъ. Не имъ ли надвиемъ, най-послѣ ние напущаме кѫщата. Защо? - Това остава неразрѣшенъ въпросъ отъ насъ. Сега разрешаватъ този въпросъ отъ материалистическо гледище. Казватъ: “Икономическитѣ условия на живота, производството ще разреши всичкитѣ въпроси.” Казвамъ, като имаме условия, като имаме живота, ние ще разрешимъ всички въпроси. Животътъ разрѣшава всичко. Слѣдователно, като туримъ на тия условия на живота Мѫдростьта за работа, Любовьта като материалъ за работа, а Истината като мѣрка въ живота, по този начинъ ще разрѣшимъ всички въпроси. Това трѣбва да бѫде идеалътъ на всички въ живота ви, да имате за основа Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Първо ние трѣбва да имаме любовь къмъ Бога, за да възприемемъ Любовьта Му. Щомъ имаме Неговата Любовь, ще възприемем живота, а животътъ съдържа всички условия. Слѣдъ туй ще ни трѣбва знание, за да можемъ да използваме живота. Най-послѣ тия условия изискватъ една мѣрка - Истината. И тъй, ние трѣбва да приложимъ всичко това въ себе си. Вие не можете да приложите единъ планъ, да го въплотите, ако не го преживѣете вѫтрѣшно. Сега нека разгледаме една отъ човѣшкитѣ чърти - търпението. Какво нѣщо е търпѣнието? Ако ви се зададе такава тема, какво ли не бихте казали за търпѣнието. Прѣдставете си сега слѣдното обяснение, отъ чисто материално гледище. Вие имате единъ приятель, който ви обѣщава срѣща слѣдъ една седмица, въ сѫбота вечерьта въ шесть часа, на която срѣща ще ви даде 10 000 лева. Да кажемъ, че тази срѣща ще стане на 25.IV.1925 год. въ 6 часа вечерьта. Щомъ наближи опрѣдѣленото врѣме, вие започвате малко да се притеснявате, не сте търпеливъ, нѣмате присѫствие на духа, да очаквате спокойно това врѣме. Прѣдставете си, че този господинъ не дойде на врѣме по простата причина, че пристига отъ Варна, но влакътъ излѣзълъ отъ релситѣ, той изкача отъ прозореца навънъ, контузва се силно, вслѣдствие на което го занасятъ въ нѣкоя болница, да го прѣвържатъ. Вие започвате да се безпокоите и казвате: “Защо не дойде този човѣкъ, защо не устоя на обѣщанието си?” Питамъ: търпеливъ човѣкъ ли сте вие, философъ човѣкъ ли сте, съзнателно ли разсѫждавате? Имате ли Мѫдростьта, Любовьта и Истината въ живота си? Не, вие трѣбва да бѫдете толкова спокоенъ, като че нищо не се е случило. Търпеливо, ще кажете: трѣбва да има нѣщо непрѣдвидено. Търпеливиятъ човѣкъ ще каже: “Такава е волята Божия!” Ти трѣбва да се заинтересувашъ, защо твоятъ приятель не е дошълъ и като се научишъ, че е въ болница да го посетишъ и да му услужишъ. Ще му кажешъ: “Много съжалявамъ, че ти пострада за мене.” Ако той не бѣше се качилъ въ този влакъ, да изпълни своето обѣщание, нѣмаше да бѫде изхвърленъ изъ прозореца. Питамъ: щомъ този човѣкъ изкочи изъ прозореца, когато искаше да ви помага, какъ мислите, вие добъръ човѣкъ ли сте? Азъ, който наблюдавамъ отъ страна, какво ще мисля за васъ? Казвамъ, всичко това се случи за да се опита и вашия и неговия характеръ. Ако той не е добъръ човѣкъ, ще каже: “Що ми трѣбваше да услужвамъ?” И по вашъ адресъ ще нахвърля много лоши работи. Пъкъ и вие ще кажете по неговъ адресъ лоши работи. Слѣдователно, отъ тази случка и двамата се опрѣдѣляте какви сте. Ако обаче, въ душата на този човѣкъ не се породи никакво друго съжаление, освѣнъ това, че закѫснѣлъ да дойде наврѣме, той е добъръ човѣкъ. Ако и вие извините вашия приятель и вие сте добъръ човѣкъ. Вие ще кажете: “Може да му се е случило нѣщо, той е точенъ човѣкъ.” Така трѣбва да се гледа на живота. Мнозина се спиратъ върху много въпроси и казватъ: “Така може да се разсѫждава само, но не и да се живѣе.” -Дѣйствително, така не се живѣе. Да кажемъ, че имате живата линия АВ, отъ която излизатъ линиитѣ ОС и ОД. Тѣзи линии живѣят и се продължаватъ върху линията АВ. Мислите ли, че тия двѣ линии ще живѣятъ, ако се извадятъ отъ линията АВ? - Не, тѣ не ще могатъ да сѫществуватъ отдѣлно. Тия двѣ линии сѫ вашитѣ рѫцѣ. Въ такъвъ случай вашитѣ рѫцѣ могатъ ли да сѫществуватъ отдѣлно отъ вашето тѣло. Извънъ тѣлото ви тѣ могатъ ли да иматъ цѣна? -Не могатъ да иматъ никаква цѣна. Слѣдователно, докато ние се чувствуваме свързани съ Божественото, съ живата природа чрѣзъ онази абсолютна, жива вѣра, дотогава само ние можемъ да растемъ и да се развиваме. Безпокойството започва всѣкога, когато човѣкъ се отдѣля отъ Божественото. Страданията сѫ признакъ на това, че ние се отдѣляме отъ Бога. Връзкитѣ ни съ Бога, съ живата природа не сѫ само физически, но и умствени и духовни. Когато единъ вашъ приятель се отдѣля отъ васъ, вие усѣщате болка, страдание. Когато изгубите нѣкой вашъ прѣдметъ, напримѣръ единъ волъ, конь или изгубите паритѣ, дрехитѣ си, вие усѣщате, като че нѣщо се отдѣля, кѫса отъ васъ. Затуй ние ще се стремимъ да бѫдемъ свързани съ Бога, като имаме по възможность най-малко нужди въ този свѣтъ - нищо повече. Голѣмитѣ нужди съставляватъ за насъ голѣми нещастия въ свѣта. Сега, ще ви начъртая четириѫгълника АВСД. Какво означава той. Този четириѫгълникъ прѣдставлява единъ фенеръ, което значи, че за да бѫде човѣкъ полезенъ въ свѣта, трѣбва да бѫде свѣтящъ фаръ. Всѣки човѣкъ трябва да бѫде затворенъ фенеръ въ себе си и да дава свѣтлина. И забѣлѣжете, ние ставаме недоволни, когато изгубимъ свѣтлината на живота. Сега, на всинца ви бихъ казалъ слѣдното: Когато нѣмате работа, правете фенери. Нѣкой казва: ”Нѣмамъ работа.” -Прави фенери! Наскоро ще задамъ една задача на тия отъ васъ, които иматъ нѣкакво нѣдоволство, затова трѣбва да се приготовлявате. Тя ще се състои въ слѣдното: онзи отъ васъ, който има голѣмо недоволство, ще вземе една свѣщь и ще отиде съ нея на Витоша. Тамъ ще я запали и ще я държи цѣла нощь запалена, безъ да изгасва. Ще намѣрите начинъ, какъ да не изгасва. Ще ви кажа, колко часа ще я държите запалена. Вие ще кажете, глупава работа е това, да отида на Витоша съ свѣщь и да я държа тамъ цѣла нощь запалена. Всѣки ще ми каже, че Михаля гоня. Ами, че азъ мога да ви покажа много ваши работи по-глупави отъ това, което вие считате глупаво и недостойно за васъ - да държите запалена свѣщь на Витоша. Да запалите свѣщь на Витоша, това е една свѣтла идея. Като запалите свѣщьта, азъ ще ви кажа какво да мислите. По този начинъ ще научите нѣщо хубаво. Най-първо ще пратя безстрашнитѣ, на които окото не трепва отъ нищо, а послѣ и страхливитѣ. Друго правило: като държите свѣщьта запалена, никому нѣма да разправяте, какво сте правили. Трѣбва да извършите тази задача така, че никой да ви не знае. Ще видимъ кои сѫ най-смѣлитѣ, които ще отидатъ първи на Витоша. Дали ще узнаете вие, кой е най-смелиятъ. Ще го повикамъ, ще му кажа да извърши задачата, безъ да го знае нѣкой. Тази задача може да се извърши и на Мусала. Едно ще знаете: за всички нѣща се изисква една вѫтрѣшна готовность. Животътъ е пъленъ съ такива трудни задачи. Цѣлиятъ животъ на земята е съвокупность отъ трудни задачи, които трѣбва правилно да се разрешатъ. И когато ги разрѣшимъ правилно, ще дойде свѣтлината. Понеже не разрѣшавате задачитѣ правилно, вие се намирате въ противоречие и казвате: “Това не трѣбва да бѫде така, онова не трѣбваше да бѫде така”, и постоянно корегирате. Обаче, вашитѣ изводи не сѫ прави всѣкога и затова не можете да използувате условията. Всѣка задача, която ти е дадена, е на мѣстото си. Сега ще се приготовлявате, тази свѣщь да оживѣе въ ума ви. Когато не очаквате, ще похлопамъ на вратата ви и ще кажа: “Да дойде еди-кой си!” Ще избера такъвъ день, какъвто не очаквате. За едного отъ васъ ще избера хубавъ день, за другъ дъждовенъ день, за трети - вѣтровитъ и т. н., но въ ума ви да не седи мисъльта за вѣтъръ и дъждъ. Нека въ ума ви остане мисъльта за запалената свѣщъ. Ще държите тази идея въ ума си безъ да изгасне. Които отъ васъ отиватъ до Витоша, ще гледатъ да запазятъ поне два сантиметра отъ свѣщьта за споменъ и ще я увиятъ въ една книжка. Това ще бѫде емблемъ на онази велика задача, която ни е дадена въ свѣта. Ние сме дошли въ свѣта, дѣто ни е дадена една велика задача да извършимъ. На земята има всички благоприятни условия за извършване на тази задача. Прѣдположенията ви, че свѣщьта може да изгасне, сѫществувать само въ умствения свѣтъ. Лошото врѣме, въ края на краищата, може да се прѣвърне въ добро. За лошото и доброто се сѫди само отъ резултатитѣ. И тъй, ще мислите за запалената свѣщь. Това ще бѫде една тема. Прѣдставлявайте си, че отивате нѣкоя тъмна нощь съ запалена свѣщь на Витоша или на нѣкое планинско мѣсто. Изпѣйте упражнението “Тѫги, скѫрби, вдигай слагай”. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 26-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 08.IV.1925 г., София
  16. Ани

    1925_04_01 ИЗРАЗЪ

    "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗРАЗЪ Размишление Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Изпѣйте упражненията “Сила жива изворна течуща” и “Изгрѣва слънцето”. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: “Най-важната мисъль въ една отъ книгитѣ на Библията”. Изпѣйте сега упражненията “Блага дума на устата” и “Мусала”. Ще се спра върху думитѣ “изразъ”, “изражение”, “изразявамъ се”, “изразява се”, “изразилъ се” и т. н. Какво се подразбира подъ тия думи? Питамъ: какъвъ изразъ напримѣръ, може да има лицето на човѣка? - Лицето на даденъ човѣкъ може да има сериозенъ изразъ или може да има усмихнатъ изразъ - двѣ крайни положения. И рѣчьта на човѣка сѫщо може да има изразъ. Тя може да бѫде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пъкъ тъй наречена може да нѣма почти никаква връзка. За послѣдната казваме, че тази рѣчь не е изразителна. Послѣ и въ мисловно отношение имаме сѫщото нѣщо, т. е. и мисъльта има изразъ. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т. н. Едно е важно обаче, въ изражението да има единство. Подъ думата “единство” разбираме, че всички състояния, всички промѣни на човѣшката душа трѣбва да слѣдватъ хармонично. Като казвамъ всички състояния, не подразбирайте, че човѣкъ на земята всѣкога трѣбва да бѫде въ едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които сѫ живѣли на земята, все сѫ били изложени на редъ промѣни: тѣ сѫ живѣли на небето, живѣли сѫ и въ ада. Така и вие и на небето ще живѣете и въ ада ще живѣете, пъкъ нѣкой пѫть ще живѣете и въ срѣдата, между ада и небето. Понѣкога вие влизате ту въ небето, ту въ ада. Всички вие имате една скроена философия, която не съотвѣтствува на законитѣ на природата, понеже изразътъ на природата къмъ насъ се отличава съ крайна чистота и искреность. Въ природата нѣма двояко излагане. За нея не може да се каже, че мисли по единъ начинъ, а се изразява другояче. Каквото е на сърцето на природата, такова е на устата й; каквото е на лицето й, такова е и на душата й, нищо повече. За мене даже най-гнѣвното лице на природата струва повече отъ най-хубавото лице на нѣкой светия. Азъ по нѣкой пѫть прѣдпочитамъ да видя лицето на природата гнѣвно, отколкото да видя единъ светия усмихнатъ. Разбирате ли какво значи това? То е идея. Питамъ, има ли въ това нѣщо послѣдователность? Всѣки отъ васъ би желалъ повече да види нѣкой светия усмихнатъ, отколкото да види лицето на природата, когато гърми, свѣтка. Тогава всички вие се разбѣгвате, сгушвате се и казвате: “Лоша е тази работа!” На какво основание мислите, че този изразъ на природата не е правиленъ? Има едно прѣдание, за което не зная доколко е вѣрно, но казва се, че крокодилътъ като намѣри нѣкоя жертва, дълго врѣме я оплаква, отъ главата до краката и слѣдъ туй започва да я гълта. Защо има такова състрадателно лице този крокодилъ? Мислите ли, че тѣзи сълзи сѫ изразъ на нѣкаква любовь или на нѣкакво състрадание? -Не, крокодилътъ съ тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хлѣба въ устата си, го намокряте съ слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила. Казвате: “Крокодилътъ плаче дълго врѣме върху жертвата си.” Това е гениалность. Азъ не съмъ виждалъ хора да плачатъ толкова много. Слѣдователно, изразътъ трѣбва да съотвѣтствува на самата дѣйствителность. Ще ви запитамъ, какъвъ е изразътъ на Любовьта? - И Любовьта си има свой изразъ. Мѫдростьта сѫщо тъй има свой изразъ. Истината има свой изразъ. Правдата има свой изразъ. Добродѣтельта има свой изразъ - всѣко нѣщо въ свѣта има свой изразъ. Вие нѣкой пѫть се усмихвате, тръгвате съ израза на Любовьта, като мислите, че хората ще ви считатъ човѣкъ на Любовьта и Мѫдростьта. Не, въ израза на Любовьта не трѣбва да има раздвояване или двойственость въ съзнанието. Какво подразбирамъ подъ думитѣ двойственость на съзнанието? Ако имате едно малко, мѫтно поточе, азъ го наричамъ слабодушно. Водата въ него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голѣма, дълбока рѣка, като Дунава, тя се размѫтва мѫчно. Тази рѣка не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъвъ голѣмъ изворъ на земята като Дунава? - Да, въ другитѣ планети има. Рѣка, която не се размѫтва, има изразъ въ себе си. Тя е силна и сама се чисти. Мѫтната вода нѣма изразь въ себе си. Това е само едно уподобление. Слѣдователно животътъ, който тече у насъ, трѣбва да бѫде изразъ на нѣщо. Какъвъ трѣбва да бѫде изразътъ? - Любовенъ. Кажете ми тогава, какъвъ трѣбва да бѫде изразътъ на Любовьта? Вие какъ изразявате Любовьта? Ще ми кажете, че изразътъ на Любовьта е нѣщо вѫтрѣшно. Да, но азъ мога да ви възразя на това. Какъ? Вие ще ми кажете, че сте гладни. Азъ ще ви възразя, че гладътъ е нѣщо вѫтрѣшно; слѣдователно, нѣма защо да ядете. Не, гладътъ има и външенъ изразъ. Какъ ще изразите глада? - Мускулитѣ започватъ да се свиватъ. Сега, прѣдставете си, че вие сте актьоръ, излизате на сцената. Какъ ще прѣдставите Любовьта? Всички вие говоритѣ все за Любовьта. Е, какъ ще я изразите? Ако разтворите рѫцѣтѣ си широко, това изразъ на Любовьта ли е? Та и малкитѣ дѣца, като искатъ да хванатъ нѣкого, разтварятъ си рѫцѣтѣ, но това любовь ли е? Азъ ви задавамъ този въпросъ като задача. Ще се изправите прѣдъ огледалото и най-първо ще направите единъ любовенъ изразъ, да видите, дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовенъ изразъ? Вие ще кажете, че този изразъ е само за младитѣ, не и за старитѣ хора. Българитѣ казватъ, че когато се запали старо бунище, мѫчно изгасва. Това не е за присмѣхъ, но е една велика истина. Защо е така? - Като се запали старо бунище, има какво да гори въ него, като се запали младъ човѣкъ, малко гори, нѣматъ много материалъ за горене. Затова онѣзи, които сѫ създали тази поговорка, казватъ: “Голѣмъ, старъ човѣкъ, като се запали, има изразъ.” И младиятъ има изразъ, само че първиятъ е постояненъ, дълго врѣме продължава да гори, а вториятъ гори по-малко. Та първото нѣщо: човѣкъ ще се стреми да дава изразъ въ себе си на всѣка своя мисъль. Той трѣбва да я подведе къмъ нея. Тя спада или къмъ Любовьта или къмъ Мѫдростьта, или къмъ Истината, или къмъ Правдата, или къмъ Добродѣтельта. Слѣдъ като я отнесе къмъ една отъ тия области, тогава трѣбва да разглежда мисъльта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трѣбва да имаме образа на своята мисъль, трѣбва да знаемъ, какъвъ е нейниятъ изразъ. Защото всѣка мисъль, сама по себе си е жива. Когато говоримъ, че ние създаваме мисъльта, това е право. Когато нѣкой художникъ нарисува една картина, той самъ я създава, но той създава тази картина отъ живи образи. Той рисува единъ образъ въ себе си и послѣ го възпроизвежда на хартия. Този образъ прѣдставлява една жива, а не мъртва идея. Слѣдователно, всички наши идеи сѫ заети отъ живитѣ идеи на природата. Та всички трѣбва да имате изразъ въ себе си! Искате ли да кажете нѣщо ще се спрете въ себе си и ще се попитате, имате ли изражението на Любовьта, не само по форма - външно, но и вѫтрѣшно - сърдечно. Хубаво е човѣкъ да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. Слѣдъ туй ще се спрете, да видите, имате ли израза на Мѫдростьта, не само лицето ви да има този изразъ, но и сърцето, и ума ви да изразяватъ Мѫдрость. Послѣ вижте, дали имате израза на Истината. Човѣкъ всѣкога трѣбва да се спира и наблюдава, има ли израза на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ себе си. Това е велика философия, върху която, ако работите, ще имате добри резултати. Каквото мисли човѣкъ, такъвъ става. Сега, съ думата “изразъ” азъ засѣгамъ петьтѣ области на Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта, понеже искамъ да се събуди у васъ будическото състояние или тъй нареченото Божествено съзнание. И когато азъ говоря, че човѣкъ е храмъ на Бога, т. е. Богъ живѣе въ него, азъ не подразбирамъ нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тѣло, но подразбирамъ будическото тѣло на човѣка, което е тѣло на духа. Въ това тѣло именно живѣе Богъ, Божествениятъ Духъ. То е направено отъ най-чиста есенция, отъ Божествена есенция. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, непрѣменно трѣбва да има изразъ: да мисли върху Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта. Това сѫ области, отъ които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тѣло. Причината, дѣто много хора сѫ нещастни, се дължи на това, че будическото тѣло у тѣхъ е въ спящо състояние. А, за да се събуди, човѣкъ трѣбва да има израза на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Добродѣтельта, за да прииждатъ тѣхнитѣ сокове. Това е необходимо за всѣки човѣкъ. Другъ пѫть нѣма. Безъ тѣхъ вие може да имате всичката философия на живота, но тя нѣма да ви помогне нищо. Всички велики Учители сѫ прѣпорѫчвали на човѣчеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвуване. Вие не можете да се самопожертвувате, докато нѣмате изразъ. Докато не се запознаете съ Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта, никаква жертва не може да направите. Ще бѫде смѣшно да дадете на онзи човѣкъ, който никакъ не се е училъ да рисува, да ви нарисува една отъ най-великитѣ картини. Най-първо той нѣма да знае, какъ да постави боитѣ. Или смѣшно ще бѫде, ако искате отъ нѣкой човѣкъ, невѣжъ въ скулптурата, да извае една статуя отъ староврѣменнитѣ богове. Това, което ви говоря, се отнася къмъ ония отъ васъ, млади и стари, които имате стремежъ. Не мислете, че тукъ се изискватъ кой знае какви усилия. Не се страхувайте! Великото въ свѣта започва съ най-малкитѣ усилия. Туй трѣбва да знаете! Когато нѣкой ви каже, че това нѣщо е мѫчно, той не е разбралъ Истината. Питамъ ви: когато ви дадатъ единъ голѣмъ самунъ какъ започвате, изведнъжъ ли го нагълтате? Не, отрѣзвате парче слѣдъ парче и така го изяждате. Пъкъ, като дойде до Истината, искате да я нагълтате изведнъжъ. Нѣма такъвъ законъ въ свѣта. Ще започнете да мѣрите съ най-малкитѣ вѣзни: ще сдъвчешъ една малка хапка, на втория день ще сдъвчишъ втора хапка, на третия день - трета хапка, послѣ четвърта, пета, шеста - всѣки день ще взимате по една малка нафора, както правятъ въ православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържатъ въ хапкитѣ. Подъ “нафора” разбирамъ онази свещена материя, която се съдържа въ петьтѣ добродѣтели. Онѣзи, които рѣжатъ нафората, не знаятъ какво рѣжатъ. Тѣ мислятъ, че рѣжатъ Христовото тѣло. Христосъ казва: “Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма да има животъ въ себе си.” Съврѣменнитѣ религиозни хора не разбиратъ този свещенъ символъ. Какво се подразбира подъ думитѣ ядене и пиене? Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието, че въ послѣднитѣ дни ще кажатъ: “Съ тебъ, Господи, ядохме и пихме.” Но каза Христосъ: “Не ви познавамъ”. Защо? - Яденето и пиенето не е само външенъ процесъ, то подразбира и нѣщо вѫтрѣшно. Сега нѣма да ви обясня какво прѣдставлява яденето и пиенето, защото въпросътъ е за израза. И тъй, ще се стремите къмъ най-малкото. Нѣма да се плашите, да мислите, че не е за васъ тази работа. Не, за васъ е, всѣки може да направи това. Дѣцата могатъ да направятъ това, а още повече старитѣ. По нѣкой пѫть по-възрастнитѣ казватъ: “Туй нѣщо нѣма смисълъ за насъ, ние остарѣхме вече.” Не, Истината е еднакво достѫпна за всички. Вашитѣ души не могатъ да бѫдатъ стари. И духътъ сѫщо тъй не може да бѫде старъ. Само тѣлото на човѣка може да бѫде старо, но душата и духътъ - никога! И тъй, ще се стремите да придавате чувство, изразъ на онова, което говорите. Запримѣръ, сега като ви говоря азъ, всички вие нѣма да ме слушате еднакво, защото думитѣ ми не ще бѫдатъ еднакво разбрани отъ васъ. Нѣкои отъ васъ ще имъ придадатъ по-голѣмъ смисълъ, а други - по-малъкъ смисълъ. Най-първо човѣкъ, за да познае и схване Истината, трѣбва да се постави въ едно тихо и спокойно състояние. Напримѣръ, ако ви кажа, че утрѣ въ петь часа ще изгрѣе слънцето, но то не изгрѣе, трѣбва ли да се безпокоите, ако не изгрѣе слънцето? Какъ ще изгрѣе, ако е облачно? Вие не трѣбва да се безпокоите за нищо. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде заетъ единствено съ мисъльта за изгрѣването на слънцето и въ петь часа сутриньта да бѫдете точно на опрѣдѣленото мѣсто. Постѫпите ли така, врѣмето нѣма да бѫде облачно и слънцето ще изгрѣе. Безпокоите ли се, обаче, ще се явятъ облаци на хоризонта и нѣма да видите изгрѣва на слънцето. Нѣкоя сутринь като излизате да посрѣщате слънцето, но се явятъ облаци, да знаете, че вие сте причина за това нѣщо. Слѣнцето казва: “Тази сутринь не искамъ да ви гледамъ.” И си туря було. “Моето лице е свещено и днесъ не мога да ви го покажа.” И вие тогава се връщате дома си, безъ да сте видѣли слънцето. Та, за да познаемъ Истината, трѣбва да пристѫпваме къмъ нея съ вѫтрѣшна чистота. Казано ми е: Въ петь часа ще изгрѣе слънцето. - Ще излѣза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съмъ знатенъ човѣкъ или не; може да съмъ красивъ или грозенъ, ще излѣза прѣдъ слънцето, какъвто и да съмъ, нѣма да се поправямъ. Ще излѣза прѣдъ слънцето и нищо нѣма да му говоря. То ще ми каже: “Не бой се отъ мене! Ако редовно се печешъ на моята свѣтлина, твоето лице ще се прѣобрази.” И дѣйствително, всички сѫщества, които сѫ се пекли на слънцето, тѣхнитѣ лица сѫ се прѣобразили; а онѣзи, които се отнасятъ къмъ него съ съмнение, сѫ останали въ сѫщата си форма. И най-послѣ, когато ние излизаме да посрѣщаме слънцето, трѣбва да разбираме онази велика Божествена идея, която Богъ е вложилъ въ него. Какво иска да ни каже слънцето? - Трѣбва да имате изразъ, както и азъ имамъ изразъ. Кой е изразътъ на слънцето? - Неговата свѣтлина и топлина. Слѣдователно, въ нашитѣ мисли трѣбва да има свѣтлина, трѣбва да има и топлина. Има ли въ мисъльта ни топлина и свѣтлина, това е мисъль съ изразъ. И въ нашитѣ чувства сѫщо тъй трѣбва да има едноврѣменно свѣтлина и топлина. Когато имаме изразъ въ нашитѣ мисли и чувства, Божественото у насъ ще се съживи и ние ще придобиемъ онази вѫтрѣшна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни отъ окрѫжаващата ни срѣда. Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъжъ най-щастливитѣ хора на земята. Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога - нищо повече. Човѣкъ, който има изразъ въ своитѣ мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имашъ благоволението на Бога, трѣбва да се освободишъ отъ всички външни спънки, защото ако си богатъ и мислишъ, че си давалъ милостиня на бѣднитѣ, Богъ нѣма да благоволи къмъ тебе. Ако пъкъ си много сиромахъ и мислишъ, че за Господа нищо не си направилъ, пакъ не можешъ да имашъ Божието благоволение. Ти ще забравишъ и своето богатство и своята сиромашия, ще идешъ при Бога като при изгрѣващото слънце, да видишъ Неговия изразъ. Богъ ще ти каже: “Ти си дошълъ да видишъ моя образъ. Щомъ е така, нѣма да мислишъ нищо за себе си.” Сега, азъ ще направя една аналогия, да видите, какъ постѫпвате. Когато отивате да намѣрите Истината, вие носите съ себе си едно огледало и като я намѣрите, гледате, дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало нѣма да вадите отъ джоба си! Истината не иде при васъ, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нѣщо и ще си замине. Слънцето изгрѣва на единия край на земята и залѣзва на другия. Вие не може да се влюбвате въ него и да му казвате: “Азъ ще вървя съ тебе при условие, ако и ти вървишъ съ мене.” Слънцето казва: “Ако можешъ да вървишъ съ мене, добрѣ, ще се разговаряме и азъ ще те слушамъ. Но ако не вървишъ съ менъ, азъ те оставямъ и продължавамъ пѫтя си.” Този е великия Божественъ законъ, който говори на избранитѣ, на ученицитѣ, които искатъ да намѣрятъ великата Истина, при обстановката, въ която сега се намиратъ. Защото, за онѣзи, които търсятъ Истината, не се подразбира, че тѣ трѣбва да напуснатъ сегашния си животъ. Орѣхътъ не трѣбва да напуща дървото, на което седи, докато не узрѣе. Като узрѣе, тогава всички нѣща ще дойдатъ сами по себе си. Нѣкои отъ васъ много бързатъ, искатъ скоро да слѣзатъ отъ този орѣхъ и казватъ: “Дотегна ми вече, азъ искамъ да слѣза вече отъ това дърво.” Какво ще слѣзешъ? Има още 5 - 6 мѣсеца да седишъ на дървото, докато узрѣешъ. Значи, потрѣбно е вѫтрѣшенъ изразъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце, на човѣшката душа. Изразъ трѣбва да имате! Имате ли изразъ, вие ще дойдете въ хармония съ себе си. Не обръщайте внимание на външния изразъ въ хората, но обръщайте внимание на вашия изразъ. Та, първото правило е слѣдното: Изразъ въ себе си. Слѣдъ като научите вашия изразъ, ще имате мѣрка и за другитѣ хора. Ако азъ не зная правилния изразъ на Любовьта, какъ ще мога да залюбя нѣкого! Ако азъ нѣмамъ понятие за израза на Мѫдростьта, какъ ще го позная у другитѣ хора? Казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ е много уменъ, умни работи говори.” По какво сѫдятъ? - Той прочелъ нѣкѫдѣ нѣкое стихотворение, запомнилъ го и вслѣдствие на това казватъ: “Много умна глава има този човѣкъ!” Каква ти умна глава? Тази глава е взета назаемъ. Тя е чуждъ конь, взетъ отъ нѣкой неговъ приятель. Този конь е много хубавъ, но не е неговъ. Всички вие, които ме слушате, казвате: “Азъ зная много нѣща.” Какво знаете? Едва ли има три думи, които вие знаете. Азъ съмъ толкова ученъ, зная положително само двѣ думи, толкова съмъ научилъ досега. Ще кажете: “Какъ тъй, ние знаемъ много думи!” Вие знаете много думи, но все назаемъ сте ги взели. Азъ мога да ви издекламирамъ едно голѣмо стихотворение на английски езикъ отъ Лонгфелоу, но какво ще разберете отъ него? То е чуждъ конь. Азъ трѣбва да влѣза въ положението на Лонгфелоу, когато е писалъ това стихотворение, да видя, какво е мислилъ той тогава. Или пъкъ мога да ви прочета пророкъ Исайя, но за да имамъ неговия изразъ, трѣбва да се прѣнеса въ неговото врѣме, да влѣза въ неговото положение, за да схвана нѣщата тъй, както той ги схващалъ. Азъ живѣя 2000 години слѣдъ Христа и мисля, че Исайя е разсѫждалъ, чувствувалъ като менъ. Прѣди всичко той не носѣше дрехи като моитѣ, не говорѣше на моя езикъ, обичаитѣ му бѣха съвсѣмъ други отъ моитѣ. Изобщо Исайя нѣмаше такива схващания за Христа, както имаме ние съврѣменнитѣ хора. Исайя бѣше човѣкъ на виденията. Азъ искамъ да схващате положителната страна на живота. Като ви казвамъ, че зная само двѣ думи, не мислете, че това е малко. Тия двѣ думи азъ мога да ги уподобя на два топа хубавъ плать, отъ който мога да си направя дрехи. Съ тия двѣ думи азъ мога да направя всичко. Имамъ двѣ думи, но тѣ съдържатъ такава сила въ себе си, че като ги произнеса, тѣ могать да извършатъ всичко. Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите съ тѣхъ. Често ви говоря за връзка съ добритѣ хора, съ напрѣд-налитѣ сѫщества. Вие може да направите връзка и съ едно дърво, да се разговаряте съ него тъй, както съ нѣкой човѣкъ. По кой начинъ и по кое врѣме ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговоръ съ нѣкое дърво, вие ще отидете при него прѣзъ врѣмето, когато плодоветѣ му зрѣятъ. Ще изберете единъ сѣверенъ клонъ на нѣкоя ябълка, напримѣръ, и ще кажешъ: “Искамъ отъ този клонъ да падне една хубава ябълка за менъ утрѣ въ 5 часа сутринта. Отивате на другия день, чакате, никаква ябълка не пада. Избирате слѣдъ това единъ юженъ клонъ и казвате: “Утрѣ въ 5 часа сутринта ще дойда пакъ и искамъ една хубава ябълка да падне за менъ.” Отивате на другия день, никаква ябълка не пада. Защо? - Между ябълката и васъ нѣма още връзка. Какво трѣбва да правите? - Ще вземете 2 - 3 стомни вода, ще полѣете тази ябълка. Нѣколко дни наредъ ще я разкопавате и поливате, докато между васъ се създаде връзка. Слѣдъ това казвате на тази ябълка: “Искамъ, като дойда утрѣ сутриньта при тебе, да падне прѣдъ менъ една отъ най-хубавитѣ ти ябълки.” Отивамъ сутриньта, една хубава ябълка пада прѣдъ менъ. Ще кажете: “Това е случайно, вѣтърътъ я съборилъ.” Добрѣ, може да е така. Какъ ще се увѣря? - Повтарямъ опита. Обръщамъ се къмъ единъ клонъ отъ западната страна и казвамъ: “Искамъ утрѣ сутриньта да падне за менъ еди-коя си ябълка.” Отивамъ на другия день, сѫщата ябълка пада прѣдъ менъ. Направя десетина такива опити и всички излизатъ сполучливи. Питамъ: това може ли да бѫде случайно? - Направете сами този опитъ. Той ще бѫде единъ хубавъ опитъ. Ще видите, че можете да влизате въ връзка съ всѣко дърво и да се разбирате. Значи, между вашето и неговото съзнание има извѣстна връзка. Та, ако едно дърво може да влѣзе въ връзка съ тебъ и да те слуша, то едно сѫщество, което седи хиляди пѫти по-високо отъ дървото, нѣма ли да те слуша, нѣма ли да ти изпрати своитѣ ябълки? - Ще ти ги изпрати, но ако имашъ връзка съ него. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и тукъ. Затова поливай растенията, които живѣятъ въ тебе, разкопавай ги, докато прѣдадешъ изразъ на твоитѣ двѣ думи. По този начинъ ще разберете, дали Господь ви слуша. Ще кажете: “Господи, много слабъ съмъ по математика, не мога да смѣтамъ, не мога да разсѫждавамъ, искамъ да ми дадешъ способностьта да разбирамъ и рѣшавамъ тия трудни за менъ задачи.” Помолите ли се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: “Дали, наистина, може да се пробуди тази способность въ менъ?” - Може, опитайте. Или пъкъ може да не ви се отдава пѣнието. Помолете се на Бога и ще видите, че даже слѣдъ една седмица вие започвате по малко да пѣете. Не можете да свирите. Пакъ се помолете на Бога. По този начинъ ще се събудятъ у васъ всички дарби. Това показва, че вие имате вече връзка съ едно живо сѫщество, съ една отвлѣчена идея, съ цѣлия невидимия свѣтъ. Свещената книга казва: ”Просете и ще получите!” Вие просите и не получавате, защото неправилно просите. Сега азъ ви говоря за вѫтрѣшния изразъ. Напримѣръ, какво прѣдставлява музиката сама по себе си? - Тя е изразъ, съкращение на рѣчьта. Въ една пѣсень отъ двѣ или три строфи, вие имате изразъ на нѣщо прѣживѣно. Авторътъ, за да прѣдаде състоянието на душата, трѣбва да напише единъ голѣмъ романъ, когато съ една пѣсенъ отъ 2 - 3 куплета той веднага прѣдава есенцията или ядката на самата мисъль. Вие ще кажете: “Въ пѣсеньта се прѣдава само скелета на една идея.” Това не е скелетъ, защото подъ скелетъ ние разбираме нѣщо мъртво, когато въ сѫщность, въ тази своя идея авторътъ е вложилъ ядката на нѣщата, основата, която дава изразъ. Слѣдователно, когато искаме да изразимъ нашитѣ идеи въ една стегната форма, употрѣбяваме за това музиката. Затова, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде кракътъ въ своята рѣчъ, той трѣбва да бѫде музикаленъ. Музикалностьта е едно отъ качествата на израза. За да може музиката да изразява, трѣбва въображение. Въ музиката трѣбва да има изражение, трѣбва да има идея въ врѣме и пространство. Тя трѣбва да изразява цѣлия животъ, а не само единъ моментъ отъ него. При говора, тъй както сега се разговаряме, влизатъ много ненужни нѣща, вслѣдствие на което ние не можемъ да се разбираме. Когато пѣемъ, по-добрѣ се разбираме, рѣчьта ни е изразителна. Затуй Писанието казва: “Човѣкъ всѣкога трѣбва да пѣе, да възпѣва Бога въ душата си”. Това вече не е нищо друго, освѣнъ музика. При окултната музика се изисква голѣмо разположение отъ страна на слушателитѣ. Тя е свещена музика. Ако сте разсѣяни, нѣкой пѫть тази музика може да произведе обратенъ ефектъ. Въ музиката изобщо се изискватъ двѣ съчетания. Вибрациитѣ или музикалнитѣ вълни сѫ отмѣрени, когато умоветѣ на окрѫжаващитѣ хора се съвпадатъ съ музикалнитѣ вълни. Не се ли съвпадатъ, получава се единъ вѫтрѣшенъ дисонансъ. Та между окрѫжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния законъ: пълна хармония между слушателитѣ и онзи, който свири или пѣе. Нѣма ли хармония, музиката не може да бѫде изразителна. Сега разбира се, това не може да се наложи. Казватъ, че великитѣ пѣвци или великитѣ музиканти могатъ да се наложатъ на слушателитѣ си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателитѣ биха могли да разположатъ музиканта. Туй говори въ полза на слушателитѣ. Когато пъкъ музикантътъ настройва слушателитѣ си, това говори и въ негова полза, а не въ тѣхна. И тъй, всѣки човѣкъ може да постигне хубавото и красивото въ свѣта. То е висшата идея, къмъ която всички хора се стремятъ. Всички усилия, които се правятъ въ това направление, това сѫ различни методи и начини. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 25-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 1.IV.1925 г. София
  17. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИДАТЪЦИТѢ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТЪ Размишление Сега ще ви дамъ една работа. Всѣки отъ васъ ще си избере една отъ книгитѣ на Стария или на Новия завѣтъ, отъ които да извади една отъ най-важнитѣ мисли. Може да вземете Битие, Изходъ, Левитъ, докато дойдете до Откровението. Но ще си изберете отъ всичкитѣ книги, не само отъ Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, споредъ вѫтрѣшното си разположение. Като казвамъ, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че по настроение. Трѣбва да знаете, че настроението е глупаво нѣщо. Всички работи, които ученикътъ върши, трѣбва да бѫдатъ разумно обосновани. Човѣкъ не трѣбва да върши никакво дѣйствие, никакъвъ актъ, който да нѣма смисълъ. Запримѣръ, вие седите и се почесвате тукъ - тамъ, безъ никакъвъ смисълъ. Това сѫ безсмислени движения, които носятъ прѣстѫпления. Това сѫ прѣстѫпни мисли и желания. Всички неволни движения сѫ подъ чужди влияния. А ние какво трѣбва да бѫдемъ, гайди ли или да служимъ на Бога? Нѣкой казва, че иска да бѫде свободенъ, не иска да слуша еди-кого си. Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша. Не искашъ да слѣдвашъ Новия Завѣтъ, но слѣдвашъ Стария Завѣтъ. Не искашъ да слѣдвашъ нито Новия, нито Стария Завѣтъ, но слѣдвашъ учението на свѣта. Човѣкъ може и трѣбва да покаже нѣщо оригинално. Всѣки ученикъ трѣбва да покаже една Божествена мисъль, а не да прѣповтаря ония нѣща, които и свѣтътъ повтаря. Запримѣръ, кой какъ дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти рѫцѣ отъ човѣшкитѣ нѣма. Когато услужвате нѣкому, най-първо трѣбва да измивате рѫцѣтѣ си. Не мислете, че сте чисти. Измивайте рѫцѣтѣ си веднъжъ, два, три пѫти и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тукъ-тамъ и тогава правите услуги на хората. По този начинъ, обаче, се прѣдаватъ болеститѣ. Свѣтскитѣ хора пъкъ постѫпватъ съ редъ етикеции. Нѣкоя свѣтска дама прѣди да ви услужи, ще си измие рѫцѣтѣ, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правилъ парфюма, го е покварилъ. Той е ходилъ въ излаза*. Ако единъ ангелъ попадне на този парфюмъ, ще види на него едно извержение. Ще кажете: тия работи не трѣбва да се говорятъ. Трѣбва да се говорятъ! Ако ще има чистота, трѣбва да има обща чистота; ако нѣма чистота, то е другъ въпросъ. Първото нѣщо, което ще искамъ отъ ученицитѣ, е да си миятъ рѫцѣтѣ често, по нѣколко пѫти на день. Ако не си миете рѫцѣтѣ, отъ никого нищо нѣма да взимамъ. Това ще знаете, за да не се обиждате. Когато правите услуга, било на менъ или на когото и да е, чай ли ще подавате, хлѣбъ ли ще мѣсите или ще рѣжете, прѣдварително ще си измивате рѫцѣтѣ. По сѫщия начинъ, когато нѣкой ти прави услуга и той ще се измива. “Чисти бѫдете”, казва Писанието. Вие казвате: “Тамъ се говори за духовна чистота.” Казвамъ, ако е въпросътъ за чистота, бѫдете абсолютно чисти и физически, и духовно. Отъ васъ се изисква чистота въ всѣко отношение, чистота и на плътьта, и на ума, и на сърцето. Нѣкои казватъ, че светиитѣ не сѫ били чистоплътни хора. Не, по-чисти хора отъ светиитѣ не е имало. Азъ зная светии, които сѫ мили рѫцѣтѣ си по сто пѫти на день. Не, вие не можете да си прѣдставите светиитѣ и ангелитѣ нечисти като васъ. Съврѣменнитѣ хора се чистятъ, миятъ, искатъ да минатъ за аристократи, за благородни и чисти хора. Трѣбва да знаете, че ангелитѣ и светиитѣ сѫ съвършени хора по чистота. Тѣ не мязатъ на васъ. Съ това азъ искамъ у васъ да се зароди идеята за съвършената чистота и да ви служи като единъ вѣченъ потикъ, вѣченъ стремежъ. Вие казвате, че имате великата идея да бѫдете чисти. Да, но трѣбва да знаете, че чистотата въ свѣта започва отъ земята. Казватъ, че свѣтътъ билъ нечистъ. Не е свѣтътъ нечистъ, но хората въ свѣта живѣятъ много нечисто. Тия хора, които се мажатъ съ гюлово масло, трѣбва да знаятъ, че това е нечистота. Гюловото масло не е чисто. Ходили ли сте да видите тия мѣста, дѣто приготовляватъ парфюма. По-нечисти мѣста отъ тѣхъ нѣма. Послѣ вие пипате паритѣ, а слѣдъ това ядете, хващате хлѣба. По-нечисто нѣщо отъ банкнотитѣ нѣма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а слѣдъ това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате съ лупа, по тѣхъ ще видите такива нечистотии, каквито свѣтътъ не е виждалъ, нито може да си прѣдстави. Като ви казвамъ това, не трѣбва да изпаднете въ педантизъмъ, но трѣбва да знаете, че има една чистота, която Божественото въ насъ изисква. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ! Човѣкъ трѣбва да употрѣби най-малко единъ часъ врѣме за своето чистене. Той трѣбва да се изчисти физически: ноктитѣ си, носа си, устата си, зѫбитѣ си, рѫцѣтѣ си и т. н. Щомъ искашъ да направишъ нѣкому нѣщо, измий се. Ако нѣмашъ врѣме, не му прави никаква услуга. Азъ ще ви обясня сега, кой е праведенъ човѣкъ. Казвамъ: праведниятъ човѣкъ яде само веднъжъ прѣзъ деня. Обикновениятъ човѣкъ яде два пѫти прѣзъ деня, а онѣзи хора, които мязатъ на животнитѣ, ядатъ постоянно. Казвате: “По колко пѫти на день трѣбва да се яде?” - По единъ пѫть. И тъй, като ви говоря, че рѫцѣтѣ трѣбва да се миятъ често, това е единъ свещенъ актъ за васъ. Че рѫцѣтѣ ви трѣбва да бѫдатъ чисти, това е една свещена мисъль за васъ. Като разберете тази външна чистота, ще дойдемъ до вѫтрѣшната чистота. Ако човѣкъ не може да се справи съ външната чистота, той не може да се справи и съ вѫтрѣшната чистота. Какъ се добива вѫтрѣшна чистота? Всѣко желание, всѣка мисъль на обсебване, които човѣкъ допуща въ себе си, това е нечистота. Изкуство е като минешъ покрай нѣкоя градина съ хубави сочни плодове, да погледнешъ на тѣхъ, да имъ се позарадвашъ и да не ги пожелаешъ за твои. Видишъ нѣкой хубавъ конь, не пожелавай да го възседнешъ. Бѫди благодаренъ на това което имашъ. Като тръгна на пѫть, азъ съмъ благодаренъ на моитѣ здрави крака, които Богъ ми е далъ, не мечтая нито за файтонъ, нито за желѣзница. Тѣзи нѣща сѫ случайни, а моето благо седи въ краката ми, на които азъ мога да заповѣдвамъ, да вървятъ, когато искамъ и то бързо или полека, както искамъ и т. н. Щомъ се кача на трена, азъ вече не съмъ свободенъ. Хората ще ми заповѣдватъ, да седна тукъ или тамъ. Когато пѫтувамъ съ своитѣ крака, азъ самъ съмъ и машинистъ и разпоредникъ, навсѣкѫдѣ азъ заповѣдвамъ. Пѫтувамъ когато искамъ, спирамъ дѣто искамъ. Пѫтувамъ безъ билетъ и съмъ свободенъ. Има ли по-хубаво положение отъ това? - Нѣма. Първото нѣщо, което трѣбва да остане въ ума ви, то е въпросътъ за чистотата. Азъ имамъ голѣмо отвращение отъ нечистотата. Ако нѣкой ми даде нѣщо съ нечисти рѫцѣ, азъ го взимамъ, но отъ нѣмай кѫдѣ. За въ бѫдеще отъ никого нѣма да взимамъ, ако е съ нечисти рѫцѣ, туй да знаете! Като кажа нѣщо, двѣ мнѣния въ мене нѣма. Азъ съмъ рѣшилъ това и ще го направя. Нѣма защо да изнасилвамъ Божественото въ себе си за угода на хората. Когато и при менъ дойде нѣкой и азъ нѣма да му услужвамъ, ако рѫцѣтѣ ми сѫ нечисти. Питамъ ви, какъ ще изпълните въ този свѣтъ волята Божия? Да допуснемъ, че вие написвате едно стихотворение. Защо го пишете? Или давате нѣкому хлѣбъ. Защо му давате? Чисти ли ви сѫ всѣкога намѣренията? Вие може да угощавате нѣкого, за да го подкупите, да имате единъ приятель, да го приближите къмъ себе си. Ако имате такива користни намѣрения, ще се намѣри другъ нѣкой, който ще го угости повече отъ васъ и съ това ще го приближи повече къмъ себе си. А този човѣкъ, който може да се приближи къмъ нѣкого само заради хлѣбь или ядене, той е единъ слуга или единъ конь, който отива тамъ, дѣто ще му се плати повече. Приятель е онзи, който иде въ дома ви, безъ да има за обектъ яденето. Приятелството трѣбва да изникне само по себе си. То е слѣдствие на нѣщо. Когато слънцето изгрѣва, свѣтлината е слѣдствие на слънцето. Щомъ слънцето изгрѣе, то не може да не изпрати своята свѣтлина. Когато единъ човѣкъ дойде въ кѫщата ви, той ще донесе своето благословение. Важното е той да изгрѣе. Ние не трѣбва да изискваме неговата жертва. Тя е едно слѣдствие. Сега, у нѣкои отъ васъ ще се зароди мисъльта: “Това учение е сериозно, какъ ще може да се постигне всичко това? Врѣмето нѣма да ни достигне.” За други работи имате врѣме. Да се занимавате съ Петко, съ Драгана, съ Стояна, имате врѣме, а да си измиете рѫцѣтѣ нѣмате врѣме. По 4-5 часа се занимавате съ одумване на този - онзи, а нѣмате единъ часъ врѣме да си измиете рѫцѣтѣ. Първото правило: Чистота на рѫцѣтѣ! За сега нѣма да обръщамъ внимание на лицата ви: сега искамъ рѫцѣтѣ ви да сѫ чисти до лактитѣ. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цѣлото тѣло, правете каквото искате. Сега искамъ рѫцѣтѣ ви да бѫдатъ чисти, безъ никакво изключение. Ако искате да ми дадете нѣщо, но видя нѣщо черно на ноктитѣ ви, нѣма да го взема. Рѫцѣтѣ ви трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Никаква каль не трѣбва да има по тѣхъ. Вие пъкъ ще гледате моитѣ рѫцѣ. Хубаво и благородно е когато си услужваме съ чисти рѫцѣ. Нѣкой пѫть, като погледнете рѫцѣтѣ си и ги видите нечисти, вие сте недоволни отъ себе си и казвате: “Повдига ми се.” Туй, което ви говорихъ за миене на рѫцѣтѣ, това е вметната мисъль, между скоби. Тя се отнася до външната хигиена, но казвамъ, желанието ви рѫцѣтѣ да бѫдатъ чисти, всѣкога носи въ себе си една положителна мисъль, която е и здравословна. Всѣкога, когато рѫцѣтѣ ви сѫ нечисти, тази нечистота носи въ себе си една отрицателна сила, която дѣйствува врѣдно и върху здравето. Трѣбва да знаете, че при изпотяването отровитѣ излизатъ навънъ. Съ това изпотяване по кожата се полѣпватъ редъ нечистотии, които запушватъ поритѣ и прѣчатъ на кожното дишане. Нѣкога и отъ въздуха полѣпватъ извѣстни нечистотии. София не е много чисто мѣсто. Тя прѣдставлява едно отъ най-нечиститѣ мѣста въ цѣла България. По-нечисто мѣсто отъ София не съмъ виждалъ. Който живѣе въ София, трѣбва да има кожа два пръста дебела. Затова често трѣбва да се миете, да отпушвате поритѣ си. Туй правило трѣбва да приложите за себе си. Послѣ ще трѣбва да спазвате нѣкои правила и въ яденето. Хлѣбътъ, който ядете, трѣбва да го издухвате отгорѣ. Знаете ли какъ се духа? Нали сте виждали какъ се отвѣва житото? - Духате го. По сѫщия начинъ ще духате и хлѣбътъ. Нѣщо повече: като купите хлѣба отъ фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите въ гореща вода и ще я прѣкарате отгорѣ върху двѣтѣ страни на хлѣба, да изчистите кората му. Купите си нѣкакъвъ плодъ, направете и съ него сѫщото. По този начинъ вие ще продължите живота си най-малко съ десетъ години. Ако не спазвате тѣзи правила, ще скѫсите живота си най-малко съ десеть години. Какъ ще стане това? - Когато кръвьта ви е нечиста, ще се случи да попадне нѣкоя отъ тѣзи микроби въ кръвьта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини нѣкаква болѣсть. Не ви трѣбватъ тия неканени гости! За всинца ви е потрѣбна външна хигиена. Мнозина отъ васъ, които кашлятъ, които иматъ главоболие, всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нѣщо е: Чистота на рѫцѣтѣ. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: “Тъй се говори, но тази работа става другояче.” Казвамъ ви, не спазвате ли тия правила, животътъ ви ще се съкрати съ десеть години. Ако изпълнявате това, което ви казвамъ, ще спечелите голѣма опитность. А да придобиете опитность на десеть години, това е едно неземно богатство. Пропущането опитностьта на десеть години е голѣма загуба. Ето вземете примѣръ отъ слѣдното: ние турихме правилото, че ученицитѣ да бѫдатъ редовни, но не го спазихте напълно. Вие взехте постепенно да изоставате, не сте точни, не идвате на врѣме. Вие трѣбва да бѫдете точни, като англичанитѣ. Българитѣ сѫ много точни въ началото, а къмъ края всички ставатъ като старитѣ български чорбаджии. Англичанинътъ обаче е точенъ като часовникъ. Ще гледате по възможностъ всѣки отъ васъ да придобие тази чърта. Има изключителни случаи въ живота, но човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ! Гледамъ, нѣкои отъ васъ се влияятъ отъ лошото врѣме. Ако дъждътъ може да ви спре да не дойдете въ школата, това показва, че вашиятъ характеръ или вашата воля е много гъвкава. Азъ признавамъ само едно извинение, само единъ случай, поради който ученикътъ може да бѫде извиненъ. Въ какъвъ случай именно? - Ако той е отишълъ да помогне нѣкѫдѣ, било на нѣкоя бѣдна вдовица, било на нѣкое сираче или на нѣкой боленъ. Отсѫствието на този ученикъ е дори похвално, но отсѫствие по какви и да е други причини, не е извинително. Онзи, който е отишълъ да служи на Бога се извинява, никакви други причини за отсѫствие не се приематъ. Който отсѫствува, ще го питамъ: “Защо не дойде въ класъ?” - “Ходихъ да послужа заради Бога.” - “Много добрѣ си направилъ.” За този случай ще имате похвална бѣлѣжка, шесть. Ще запитамъ другъ нѣкой: “Защо не дойдохте въ класъ?” - “Е, тъй.” - “Ще имате единица.” Трѣбва да се разберемъ. Това сѫ правила, които всички трѣбва да имате прѣдъ видъ и да ги спазвате. Разбира се азъ говоря за онѣзи, които сѫ този день въ София. Ако нѣкой е въ Варна, не подразбирамъ, че той трѣбва да дойде за този день въ София. Азъ говоря за възможноститѣ. Въ всѣки центъръ, въ всѣки крѫгъ има извѣстни възможности. Всички сѫщества въ духовния свѣтъ сѫ много точни. Ако ангелите правѣха такива изключения, каквито правите вие тукъ на земята, всичко щѣше да се обърне съ главата надолу. Знаете ли каква точность сѫществува въ свѣта на ангелитѣ? Ако прѣзъ хилядитѣ години на тѣхния животъ се роди нѣкѫдѣ едно малко изключение, то произвежда голѣмо сътресение на земята. Колкото човѣкъ се качва по-високо въ живота си, толкова по-точенъ трѣбва да бѫде! За дѣцата има нѣща извинителни, но не и за възрастнитѣ хора. Сега, ще поговоря на друга тема. Ще ви запитамъ: какво трѣбва да разбираме подъ двугранично, тригранично, четиригранично, петогранично и шестогранично пространство? - Подъ двугранично пространство се разбира правата линия. Тя се ограничава само отъ двѣтѣ си страни. Какво отношение има този въпросъ къмъ казаното до сега? Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено отъ двѣ страни, вие се намирате въ туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, ограничена съ изходнитѣ A B точки А и В, накѫдѣ ще се движите? Тази линия прѣдставлява единъ тунелъ, затворенъ на двата края. Какъ трѣбва да се прѣмахнатъ тия граници. Питамъ ви: възможно ли е и двѣтѣ дупки на тунела, въ който сте влѣзли, да бѫдатъ затворени. Казвате: “Щомъ влѣзохъ въ тунела двѣтѣ дупки се затвориха.” Ако вие сте затворени въ единъ тунелъ, какво показва това? Прѣдставете си, че освѣнъ този най-кѫсъ пѫть, прѣзъ който сте минали, има и друга една пѫтека, една крива линия, прѣзъ която сте могли да минете, безъ да се затворите. Щомъ не сте избрали този пѫть, а сте минали прѣзъ тунела и сте се затворили тамъ, това показва, че не сте уменъ човѣкъ. Трѣбвало е да минете по кривата линия. Та вие трѣбва да вървите по дългата линия, която е линия на живота. Коя линия показва дългия животъ, правата или кривата линия? Онѣзи хора, които търсять кѫсия пѫть въ свѣта, тѣ не сѫ въ правата посока на живота си. Онѣзи хора, които искатъ да придобиятъ знание изведнъжъ, въ нѣколко години, и тѣ не сѫ въ правата посока. Знанието не се придобива въ единъ день. Нѣкой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човѣкъ трѣбва да е работилъ най-малко 20 години усилено. И слѣдъ 20 годишенъ усиленъ трудъ може да дойде посвещението. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Мнозина мислятъ, че знанието може да дойде изведнъж, по благодатъ. Не, всѣки трѣбва да работи неприривно. За всички правилото е едно и сѫщо. И даровититѣ хора и недаровититѣ трѣбва да работятъ еднакво. Причината, дѣто даровититѣ хора сѫ успѣли повече е тази, че даровититѣ хора работятъ постоянно, а недаровититѣ, като не работятъ постоянно, закъснѣватъ. Въ пѫтя, по който вървите, трѣбва да работитѣ постоянно! Запримѣръ, нѣкои хора казватъ: “Днесъ нѣмамъ настроение да работя, не съмъ разположенъ.” Този човѣкъ се намира въ едно двугранично пространство, което е затворено отъ двѣ страни. Мислите ли, че онзи който е направилъ този тунелъ, не е взелъ въ внимание всички непрѣдвидени случаи? Ако този тунелъ е направенъ отъ нѣкой разуменъ човѣкъ, той е взелъ всички случайности прѣдъ видъ. Ако вие се затворите въ този тунелъ, трѣбва да знаете, че има единъ изходенъ пѫть. Едно двумерно пространство всѣкога е разумно пространство, то е пълно съ разумность въ себе си. Сега въ васъ се заражда желанието да ви се уясни мисъльта по-ясно. Да допуснемъ, че азъ ви разправямъ нѣщо много ясно, но васъ ви боли коремъ. Какъ мислите, ясно ли ще ви бѫде това, което ви обяснявамъ? Азъ ви разправямъ много ясно, но васъ ви боли глава. Питамъ ви: ясно ли ще ви бѫде това, което ви разправямъ? Има случаи изъ живота на ученика, когато нѣкой пѫть учительтъ говори много неясно, дори и той самъ не разбира какво говори, но въ главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което чуль, и отъ тази неяснота създава нѣщо и казва: “Това искаше да каже учительтъ.” При здрава, при бистра глава и най-неяснитѣ работи ставатъ ясни. Богъ, Който е всемѫдъръ, като ни говори най-умнитѣ работи, ние не Го разбираме и казваме: “Тази работа не върви.” Коя е причината за това? Дѣ се крие тя: въ нас или вънъ отъ насъ? Нашитѣ глави сѫ доста дебелички. Господь ни говори на толкова разбранъ езикъ, а при това ние казваме: “Не можахъ да разбера, защо дойдохъ на земята, защо се родихъ, защо бѣхъ младъ, защо се женихъ, че свѣтъль день не видяхъ, не можахъ да разбера смисъла на живота и т. н.” Нѣкой пѫть човѣкъ чувствува, като че е вѫтрѣшно ограниченъ и казва: “Хората ми влияятъ.” Мислите ли, че влиянието е нѣщо страшно? Какво подразбирате подъ думата “влияние”. Отъ дѣ произлиза коренътъ на тази дума? - Отъ думата “вливамъ”. Значи, за да влияешъ нѣкому, трѣбва да му влѣешъ нѣщо. Тогава, какво лошо има въ това, ако вливашъ? Ти можешъ да влѣешъ нѣкому своята мисъль. Слѣдъ това казвате: “Вие сте се повлияли.” Пролѣтно врѣме, когато снѣговетѣ се топятъ, придохожда повече вода, която се влива въ старата, и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нѣщо лошо ли е? Нѣкой пѫть тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голѣма вода, разваля го. Тамъ е голѣмата опасность. Значи, влиянието, внушението, това сѫ все човѣшки отношения. Отъ нѣкои влияния човѣкъ не може да се избави. Вие, като спите вечерно врѣме, безъ да съзнавате, си влияете. Изобщо отъ внушението не може да се избавите. Вие трѣбва или самъ да си внушавате, или другъ да ви внушава, но въ свѣта има само едно положение, на което човѣкъ трѣбва да се поддава, а именно вдъхновението. Нѣкой казва: “Азъ се вдъхновявамъ.” Не, ти си внушавашъ. Вдъхновението е качество на ангелския свѣтъ, на Бога. Само Богъ може да вдъхнови нѣкого. Човѣкъ самъ на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши. Внушението е припомняне на нѣщата. Слѣдователно, за да се избавите отъ двуизмѣрното пространство, трѣбва да изкривите правата линия. Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измѣните нейнитѣ радиуси или да разредите материята въ нейното първично състояние. Да допуснемъ, че вие имате една двуизмѣрна мисъль, въ която сте вързани и казвате: “Азъ не мога да направя тази работа.” Какво трѣбва да кажете? - “Азъ мога да свърша тази работа.” Прѣдставете си, че ви се даде като задача да прѣпишете Библията. Казвате: “Не мога да прѣпиша Библията.” Какъ да не можете? Можете да я прѣпишете. На нѣкой ангелъ се дава задачата да прѣнесе земята отъ едно мѣсто на друго. Тази задача е възможна за единъ ангелъ, но ако тя се даде на единъ човѣкъ, можете ли да изчислите, колко милиарда години трѣбва да работи този човѣкъ, за да прѣнесе всичката пръсть на земята отъ едно мѣсто на друго? Прѣдставете си, че Богъ наложи такова наказание на нѣкой човѣкъ, за да му се прости единъ голѣмъ грѣхъ. Господь му казва: “За да ти се прости този голѣмъ грѣхъ, ще прѣнесешъ всичката пръсть отъ земята на мѣсечината.” Колко милиарда години ще му трѣбватъ, за да я прѣнесе? Онѣзи отъ васъ, които сѫ математици, нека направятъ едно изчисление. Азъ ще задамъ тази задача на математицитѣ тукъ, да прѣсметнатъ, колко милиарда години ще трѣбватъ на единъ човѣкъ, за да прѣнесе земята на мѣсечината. Или, колко милиарда вѣкове ще му трѣбватъ? Най-първо изчислено е колко тежи земята, слѣдъ това извѣство ви е какво е пространството от месечината до земята и сега ви остава да намѣрите, за колко врѣме човѣкъ може да извърви туй пространство и въ продължение на колко години ще може да прѣнесе пръстьта на земята до мѣсечината. Нека само способнитѣ математици направятъ тия изчисления. Тази задача ще бѫде като едно забавление за тѣзи, които обичатъ да боравятъ съ математиката, а онѣзи, които не могатъ да боравятъ съ математиката, ще кажатъ: “Много трудна е тази задача.” Всѣки човѣкъ, който е затворенъ въ двумѣрно прост-ранство, или въ четиригранично пространоство, или въ шестогранично пространство, той трѣбва да развие въ себе си качество на проницаемость, да може да излиза вънъ отъ тия граници. Това нѣщо, казано на нашъ езикъ, значи: човѣкъ трѣбва да седи по-горѣ отъ условията, при които живѣе. Не казвайте, че условията на живота сѫ такива или онакива. Условията сѫ създадени отъ самия човѣкъ. Щомъ човѣкъ си направи корабъ и влѣзе съ него въ Великия океанъ, той вече е ограниченъ. Той самъ си е създалъ условията, които сѫ вложени въ този корабъ. Той самъ се е ограничилъ. Слѣдователно, по сѫщия законъ и ние, които сме слѣзли отъ невидимия свѣтъ въ физическия свѣтъ съ нашето тѣло, сме вече ограничени въ свѣта. Ето защо, по обратна посока ние сами трѣбва да прѣмахнемъ тия ограничения отъ себе си. Какви условия сѫ необходими, обаче за това? - Трѣбва да имаме достатъчно вѫглища, достатъчно разумность, да пестимъ енергия, за да можемъ съ този корабъ, въ който сме се ограничили, да излѣземъ на спасителния брѣгъ и да спремъ на пристанището, къмъ което сме се отправили. Топлината, която се развива отъ тия вѫглища, може да се трансформира. Тукъ се показва разумностьта. Всѣки отъ васъ, за да излѣзе съ кораба си на спасителния брѣгъ, трѣбва да бѫде разуменъ. Сега, у васъ ще се роди мисъльта: “Та нима, слѣдъ толкова годишно слѣдване въ това учение, не сме разумни хора?” Ние не говоримъ за обикновената разумность въ живота. Всички вие сте разумни, имате разумность за брѣга, но нѣмате онази разумность, която ви е необходима за океана вѫтрѣ. Докато сте на брѣга, вие сте много разумни. Наблюдавалъ съмъ мнозина отъ васъ, какъ отиватъ на Витоша. Тѣ отиватъ съ тънки дрехи, съ тънки чорапи, съ деликатни обуща, както си ходятъ въ София, или като че отиватъ на нѣкой парадъ или концертъ. Като се качи на Витоша гледамъ го, цѣлъ посинѣлъ. Казвамъ му: “Ти трѣваше да имашъ вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазишъ топлината на тѣлото си.” Щомъ тръгвате на пѫть, трѣбва да се приготвите съобразно условията на пѫтя, който ви прѣдстои.Слѣдователно, за живота се изисква една необикновена разумность. При обикновената разумность, има и една специална разумность, която постоянно се проявява. Тя е единъ придатъкъ. Всѣка мѫчнотия, въ която човѣкъ се намира, тази специална разумность или се придобива, или се изгубва. Та разумностьта постоянно ни учи. Нѣкои запитватъ: “Защо сѫ мѫчнотиитѣ въ живота?” - Мѫчнитѣ условия, трудноститѣ сѫ придатъкъ въ разумностьта. Нѣкои запитватъ: “Не може ли безъ мѫчнотии?” Азъ ще ви запитамъ тогава: Не може ли да имаме езеро, безъ да се вливатъ въ него други води или безъ да извира то? Какво ще стане съ това езеро? - Ако не се влива прѣсна вода въ него, то ще се прѣвърне въ локва, въ блато. Въ живота на разумния човѣкъ трѣбва да има изпитания, трѣбва да има мѫчнотии. Животътъ безъ мѫчнотии ще мяза на локва. Животъ, въ който има изпити, мѫчнотии, мяза на езеро, въ което има притоци. Това езеро е богато съ чиста вода. Всѣко изпитание въ разумния животъ внася единъ малъкъ притокъ къмъ тази разумность. По този начинъ човѣшката разумность се увеличава. То значи, че езерото на този човѣкъ се подновява. Тази мисъль е много мѫчна за разбиране. Казвате: “Ние не искаме мѫчнотии въ живота си.” Щомъ не искате мѫчнотии, вие ще се лишите отъ вашата разумность, защото слънцето на живота, като грѣе, ще изпари водата на вашитѣ езера и тѣ ще прѣсъхнатъ. Имате ли мѫчнотии, водата на вашитѣ езера постоянно ще се увеличава и опрѣснява, а съ това заедно ще се увеличава и вашата разумность. И тъй, искамъ да ви кажа, че за васъ не е нужно само едно двуизмѣрно и четиригранично пространство, каквото е квадратътъ, но необходимо ви е да се движите и въ едно шестогранично пространство, каквото е кубътъ или дори и въ едно осмогранично пространство, каквото е тесарактътъ. Кое нѣщо е безъ измѣрения и безъ граници? - Точката нѣма измѣрения и граници. Правата линия е двугранична, а едноизмѣрна; квадратътъ е четириграниченъ, а двуизмѣренъ; кубътъ е шестограниченъ, а триизмѣренъ; тесарактътъ е осмограниченъ, а четириизмѣренъ. Значи, въ ограниченията има извѣстно съвпадение. Осмогранично пространство и четириизмѣрно пространство е едно и сѫщо нѣщо. Едноизмѣрно пространство и двугранично пространство е пакъ едно и сѫщо нѣщо, но идеитѣ сѫ различни. Като кажемъ двугранично пространство, разбираме пространство, ограничено отъ двѣ страни, а като кажемъ едноизмѣрно, разбираме малкия мащабъ, съ който се мѣрятъ силитѣ. Слѣдователно, вие трѣбва да имате първия методъ на измѣрване. Послѣ трѣбва да знаете законитѣ, на които се подчиняватъ всички ограничения. За всѣко ограничение има закони, които сѫ вложени въ самия животъ. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Какъ и отдѣ идватъ придатъцитѣ на разумностьта? - Мѫчнотиитѣ въ живота се даватъ, за да се усили нашата разумность. Щомъ се усилва разумностьта, всѣка слѣдваща разумность постепенно ще прѣмахва мѫчнотиитѣ, защото разумниятъ животъ се проявява при най-малки съпротивления. Да се живѣе разумно, изисква се една идеална обстановка на нѣщата. Разумниятъ човѣкъ може да живѣе при една по-приятна обстановка. Често единъ ангелъ и единъ разуменъ човѣкъ могатъ да боравятъ съ своята разумность и извънъ живота. Запримѣръ, азъ мога да боравя съ една сонда надъ почвата, но ако съмъ въ самата почва, тамъ мѫчно ще боравя, защото съпротивлението въ нея е по-голѣмо. Най-първо ще се стараете всѣки день да придобивате по единъ придатъкъ къмъ вашата обикновена разумность. Слѣдъ туй ще започнете да се ползувате отъ разумния животъ. Разумностьта е едно нѣщо, разумниятъ животъ е друго нѣщо. Разумното живѣние изисква една идеална обстановка. Разуменъ животъ може да сѫществува само между разумни хора, не можешъ да живѣешъ разумно между говедата. Сега ще ви задамъ следния въпросъ: Може ли човѣкъ да обича неодушевени прѣдмети? - Може. Какъ, можете ли да обичате камънитѣ? Ще кажете: “Ако сѫ скѫпоцѣнни, можемъ да ги обичаме.” Можете ли да обичате металитѣ? - “Ако имаме злато, ще го обичаме.” Да, но това не е обичь. Ако вземете нѣщо, което ще употрѣбите за своя полза, това не е обичь. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обичь? - Не, това е използуване. Вие трѣбва да правите разлика между обичь и използуване. Щомъ кажете, че обичате нѣщо или че използувате нѣщо, това сѫ двѣ различни идеи. Има нѣща, които ние трѣбва да използуваме, но да знаемъ, че използуваме, а не че обичаме. Азъ мога да използувамъ гърба на своя голѣмъ братъ, да ме носи - нѣма нищо лошо въ това. Но да продамъ брата си въ робство, той да страда, а азъ да благувамъ отъ паритѣ, които взимамъ, това никога не се позволява. Казвамъ, вие можете да използувате една свещена идея, но да я пожертвувате, да я продадете и отъ нея да се ползувате, това е велико прѣстѫпление въ свѣта. Гледамъ, нѣкои отъ ученицитѣ сѫ станали много умни, взели сѫ да се съобразяватъ съ обществото. Да се качишъ на гърба на нѣкого, това е съображение. Азъ мога да съобразя нѣщо, да се кача на гърба на нѣкого, но да използувамъ този човѣкъ като свой робъ, това е прѣстѫпление. Човѣкъ трѣбва да схваща нѣщата морално. Той може да използува своитѣ идеи, но да ги жертвува, да ги продава и върху тѣхъ да гради своето щастие, това е едно отъ великитѣ прѣстѫпления въ свѣта. Сега виждамъ лицата ви сериозни. Вие казвате: “Ние мислимъ, че живѣемъ по Бога. За Него искаме да пожертвуваме живота си.” Вѣрвамъ, че е така, но въ пѫтя, въ който вървимъ, има възможности да направимъ поне една грѣшка. Когато азъ говоря, подразбирамъ растене въ живота. Когато единъ ученикъ се учи, той може да не прави никакви грѣшки въ своитѣ първоначални задачи, но колкото повече напрѣдва въ своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза въ по-сложни задачи, явяватъ се вече възможности да направи нѣкаква погрѣшка. Съ това, обаче, той ще се научи да бѫде по-внимателенъ. Колкото повече се усложнява животътъ, толкова по-голѣми възможности има за правене погрѣшки, които да ни причиняватъ страдания. Затуй, апостолъ Павелъ казва: “Онѣзи, които стоятъ, да се пазятъ да не паднатъ”. Ето защо, всѣки трѣбва да бѫде внимателенъ. Какво се подразбира подъ усложняване на живота? Значи, малкитѣ мѫчнотии носятъ придатъцитѣ въ разумния животъ. Ако ние мислимъ, че придатъкъ въ разумностьта може да дойде и безъ нѣкаква мѫчнотия и се стараемъ да я отблъснемъ, ще изгубимъ. Можемъ да отблъснемъ мѫчнотията, но и придатъка ще изгубимъ. Затова и неблагодарнитѣ хора въ свѣта всѣкога губятъ. Дадатъ имъ едно благо, но тѣ казватъ: “Повече искаме!” Дадатъ имъ още, пакъ казватъ: “Повече искаме!” Дѣ сѫ границитѣ на човѣшкитѣ желания? На единъ слонъ трѣбватъ 45 - 50 килограма оризъ, а за единъ човѣкъ трѣбва най-много половинъ килограмъ оризъ на день. Като слонъ вие сте яли по 40 - 50 килограма оризъ на день, а слѣдъ като сте станали човѣкъ, изяждате само по половинъ килограмъ оризъ и казвате: “Едно врѣме изяждахъ по 50 килограма оризъ, а сега до какво положение дойдохъ, едва половинъ килограм мога да изямъ.” Че това юначество ли го считате? Наистина, слонътъ много яде, но не слугува ли на хората? - Слугува. По-уменъ ли е отъ човѣка? - Не станалъ по-уменъ отъ него. И сега нѣкои казватъ: “Не зная какво не ми върви, нѣщо взехъ да ямъ по-малко, съвършено съмъ отслабналъ.” Това е философия на слоноветѣ. Тази идея не трѣбва да ви смущава. Вие може да ядете по 100 или по 50 грама на день - това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно и отъ 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонътъ вади отъ 50 килограма, а нѣкога отъ 50 килограма може да извадите толкова, колкото и отъ 50 грама. Това зависи отъ ума. Слонътъ работи много, малко печели - толкова му стига умътъ. Човѣкъ пъкъ обратно: малко работи, повече печели. Той е по-уменъ. Колкото повече човѣкъ развива разумностьта си, толкова повече пести врѣмето. Коя е основната мисъль сега? Правилото на разумния животъ е слѣдното: Количеството на храната не опрѣдѣля силата на живота, но качеството, разумното използуване на енергията. И тъй, когато вие имате чрѣзмѣрни желания, казвате: “Трѣбва ми всичко това!” - Не, много малко нѣща ти трѣбватъ. На разумния човѣкъ трѣбватъ малко нѣща. На разумния човѣкъ трѣбва врѣме и пространство, трѣбва му и широчина. Колкото се отнася до врѣмето и пространството, Господь е далъ много, затова всѣки отъ васъ може да бѫде богатъ. Ако е за врѣме, азъ мога да ви дамъ на разположение нѣколко милиона години, колкото искате. И тъй, ще използувате мѫчнотиитѣ въ живота, за да придобивате всѣки день по единъ малъкъ придатъкъ къмъ вашата разумность - всѣки день да богатѣете. Ще познавате, че вашата разумность става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава. Ако недоволството се увеличава, разумностьта ви се намалява. Туй трѣбва да знаете! Това показва, че между доволството и разумностьта има извѣстно съотношение. Писанието казва: “Бѫдете доволни отъ всичко!” Кога? - Въ даденъ моментъ, днесъ бѫди доволенъ отъ това, което имашъ! Какъ ще можете да изразите това съотношение, тази зависимость между доволството и разумностьта по химически начинъ? Има ли такава зависимость и между отдѣлнитѣ елементи въ химията? Нѣкои отъ васъ, които не сѫ учени, казватъ: “Тѣзи работи не ни трѣбватъ.” - Какво ви трѣбва тогава? Вчера ми разправяше единъ познатъ, че на нѣкой неговъ близъкъ приятель умрѣла баба му, която тукъ била съвсѣмъ неграмотна, не знаяла нито да чете, нито да пише. Като заминала за онзи свѣтъ, тамъ започнала да ходи на училище, да се учи. Тя се явила на сънъ на близкитѣ си и имъ казала: “Тукъ съмъ много доволна, добрѣ съмъ, благодарна съмъ, че и азъ започнахъ да се уча.” Всички вече трѣбва да се учите! Минаха врѣмената на невѣжеството. Като отидете на онзи свѣтъ, ще видите, че и тамъ не приематъ прости хора. Не трѣбватъ само знания, но учение се изисква отъ всинца ви. Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване отъ едно благородно качество. Запримѣръ, когато човѣкъ е недоволенъ, той е грубъ, нетърпеливъ. Дойдешъ при такъвъ човѣкъ, той ви казва: “Оставете ме, азъ съмъ недоволенъ нѣщо.” Послѣ, като дойде доволството, той е любезенъ. Не, когато си недоволенъ, ще си кажешъ: “Какво ми сѫ криви хората, че азъ съмъ недоволенъ!” Ще нося недоволството съ себе си, а ще се старая да бѫда съ хората учтивъ. Въ това се проявява истинскиятъ човѣкъ. Недоволенъ ли си, дръжъ своето недоволство въ себе си! Нека твоятъ котелъ кипи, нека ври, нека се бушува, нека върти колелото. Недоволството е парата въ твоя котелъ. Защо трѣбва да я пуснешъ навънъ да гори хората? Вие какво правите? Дойде нѣкой, пущате я навънъ. Нѣма защо да я пущате. Нека върши работа въ вашия котелъ! Изпѣйте упражненията: “Въ начало бѣ Словото” и “Тѫги, скърби, вдигай, слагай!”. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 24-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 25.III.1925 г. София ------------------------------------------- *излаза - (диал.) тоалетната
  18. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ФАЗИТѢ НА ЖИВОТА Размишление Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. Изпѣйте упражненията “Въ начало бѣ словото”, “Скръбьта си ти кажи” и “Богъ е Любовъ”. Човѣкътъ въ своето развитие минава цѣлъ единъ крѫгъ. Всѣка четвъртина отъ този крѫгъ прѣдставлява една отъ фазитѣ на неговия животъ. Първата четвъртина прѣдставлява слизане на духа въ материята - дѣтство; втората четвъртина прѣдставлява неговото възлизане - юношество; третата четвъртина прѣдставлява сѫщо тъй пѫть на възлизане - зрѣла възрасть; послѣдната четвъртина е пѫть на слизане - преклонна възрасть. Най-важна епоха прѣзъ човѣшкото развитие е минаването му въ третата четвъртина, когато човѣкъ едноврѣменно и съзнателно живѣе, както въ физическото, така и въ духовното си тѣло. Има ли по-голѣма философия отъ тази въ живота? - Нѣма. Тъй се обясняватъ нѣщата на физическия свѣтъ. Ако речемъ да обясняваме духовнитѣ работи на физическия свѣтъ, това значи всичко да стане на каша, т. е. да стопимъ леда. На какво ще се прѣвърне леда, като се стопи? - На вода. Както ледътъ при топенето си изгубва своята форма, така и духовнитѣ работи губятъ своята форма, ако нѣкой ученъ се заеме да ги обяснява на физическия свѣтъ. Духовнитѣ работи не могатъ да се обясняватъ по физически начинъ. Прѣдставете си, напримѣръ, че се намирате въ единъ двуизмѣренъ свѣтъ, който има само дължина и широчина и вие искате на едно отъ сѫществата въ този свѣтъ да разправяте за свѣта на тритѣ измѣрения. Какъ ще му прѣдставите този свѣтъ? Понеже това сѫщество живѣе въ плоскость, какъ ще прѣдставите куба? Това сѫщество, колкото и да си напрѣга ума, нѣма да ви разбере. И тъй, крѫгътъ прѣдставлява общото развитие на човѣка въ неговото повдигане. Защо човѣкътъ се е изправилъ на краката си? - За да пази равновѣсие. Въ първитѣ врѣмена на своето развитие центърътъ на тяжестьта у човѣка се намиралъ въ задната часть на главата, вслѣдствие на което, за да пази равновѣсие, той ходилъ на четири крака. Обаче, при постепенното еволюиране, центърътъ на тяжестьта се измѣстваль по-напрѣдъ въ главата, вслѣдствие на което, той започналъ да я вдига нагорѣ, докато най-послѣ се изправилъ на два крака. Това станало по неволя, а не доброволно, човѣкътъ трѣбвало да пази равновѣсие. Често нѣкой духовенъ човѣкъ се мисли много ученъ и казва: “Всичко въ свѣта е духовно, нѣма нищо материално.” Такива хора мислять, че знаятъ всичко. Не, тѣ само си въобразяватъ, че знаятъ много. Ако ги питате, какво нѣщо е умътъ, не знаятъ, какво нѣщо е душата - не знаятъ. Тѣ не знаятъ тия нѣща и редъ други, а казватъ, че материалнитѣ работи не прѣдставляватъ нищо, че не сѫществуватъ материални нѣща въ свѣта и т. н. Като наблюдавате разни типове хора, вие казвате: този човѣкъ е интелигентенъ, онзи е почти идиотъ, за другъ нѣкой казвате, че е егоистъ човѣкъ и т. н. Интелигентният човѣкъ е развилъ донѣкѫдѣ свойте способности и продължава да ги развива - има благоприятни условия въ себе си за това. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е идиотъ подразбираме, че той нѣма благоприятни условия за проявление на своитѣ способности. Въ егоистичния човѣкъ пъкъ личнитѣ чувства сѫ силно развити. Той се държи съ голѣмо достойноство и казва: “Баща ми, майка ми сѫ благородни хора, въ менъ тече благородна кръвь.” Да, но благородството на тази кръвь не е изслѣдвана. Той самъ не знае, дѣ се крие благородството на кръвьта му. Когато този човѣкъ умре и неговата кръвь се разлага по сѫщия начинъ, както и кръвьта на една овца или на единъ волъ. Земята не прави никаква разлика между неговата кръвь и тази на всички останали сѫщества, които умиратъ като него. Да имашъ благородна кръвь, това подразбира да живѣешъ единъ възвишенъ, чистъ и святъ животъ. Ето защо, първото нѣщо, което се изисква отъ религиознитѣ, отъ духовнитѣ хора, е да иматъ смирение, да признаятъ, че знаятъ много малко, че отъ сега нататъкъ иматъ много да учатъ. У тѣхъ трѣбва да има великъ стремежъ за учение. Често азъ наблюдавамъ психиката на кучетата и виждамъ, че и тѣ мислятъ понѣкога като човѣка. Нѣкое куче върви гордо, мисли си: “Кой е като мене? Азъ зная много работи.” То те погледне, измѣри те отъ главата до петитѣ като нѣкой философъ и казва: “Какво мислишъ, знаешъ ли колкото менъ?” Спрешъ ли се до него, то веднага се обръща и бѣга. Питамъ: не сѫществуватъ ли такива философи въ свѣта и между хората? - Сѫществуватъ. Тия хора сѫ много горди, но най-малкото нещастие въ живота имъ ги уплашва и тѣ бѣгатъ. Казвамъ, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива Божественото. Дѣ се крие Божественото, разумното у човѣка? - Въ прѣдната часть на неговия мозъкъ. Интелигентностьта на човѣка зависи отъ устройството на бѣлото вещество въ мозъка. То е въ видъ на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растатъ човѣшкитѣ идеи. По нишкитѣ на бѣлото вещество се опрѣдѣля характерътъ на човѣка. Ако тия нишки не сѫ еднакво дълги, ражда се дисхармония въ проявата на моралнитѣ чувства, както и въ домашнитѣ и общественитѣ чувства, а сѫщо тъй и въ мислитѣ. Понѣкога човѣкъ съ неразумното си живѣне осакатява тия нишки и тогава животътъ му не се проявява правилно: усеща главоболия, тяжесть, стѣснение и тъмнина въ мозъка. Когато тия нишки сѫ нормално развити, т. е. еднакво дълги, отъ тѣхъ излиза свѣтлина. Въ духовно отношение човѣкъ прѣдставлява сборъ отъ хиляди запалени лампички. Той прилича на единъ добрѣ освѣтенъ градъ. Всички лампички въ този градъ сѫ правилно наредени. Това се дължи все на тия бѣли нишки въ мозъка. Нѣкои отъ тия нишки сега се образуватъ. Колкото тия нишки сѫ по-дълги, толкова и човѣшкиятъ характеръ е по-силенъ, т. е. моралнитѣ чувства сѫ по-добрѣ развити. Тѣ се явяватъ вече като негово наслѣдство. Въ срѣдата на човѣшкия мозъкъ се намира тъй нареченото “летящо око на душата”, или “вѫтрѣшното слънце на човѣка”. Ако това слънце не грѣе въ човѣка, нищо не става отъ него. То играе роля на трансформаторъ въ човѣшкия организъмъ. Когато външната енергия прониква въ мозъка на човѣка, този вѫзелъ или окото на душата прѣпраща тази енергия по цѣлия мозъкъ. То има и други свойства, освѣнъ това да трансформира слънчевата енергия. Въ мозъка има и другъ трансформаторъ, който прѣпраща слънчевата енергия по цѣлото тѣло. Отъ правилното трансформиране на тия енергии зависи здравословното състояние, както на организъма, така и на чувствата. Значи, това око е трансформаторътъ на Божествената енергия въ човѣка и създава условия за неговото проявление. Слѣдователно, когато това слънце свѣти въ човѣка, въ него има радость и веселие. Той е вдъхновенъ, чувства се като съ криле. Заоблачи ли се това слънце въ човѣка настава мракъ, скръбь и страдание. Той се намира въ ада. Ето защо, човѣкъ трѣбва да пази това слънце, да не изгасва. Въ Битието се казва, че слънцето се е създало въ четвъртия день, слѣдъ голѣмата буря. Човѣшкиятъ мозъкъ, въ своето развитие има цѣла история. Неговитѣ прародители сѫ низшитѣ животни. Веществото, отъ което се образувалъ мозъкътъ, се събирало въ продължение на милиони години. Тия елементи, отъ които е образуванъ мозъкътъ, се събирали не само отъ слънцето, но и отъ цѣлата вселена. Понеже човъкътъ е създаденъ отъ материята на цѣлия космосъ, той се нарича микрокосмосъ. Оттамъ, доколкото човѣкъ се намира въ правилни отношения къмъ великитѣ закони на Бога, дотолкова може да се ползува отъ благата, които Той изпраща. Щомъ човѣкъ грѣши, тия правилни отношения се нарушаватъ и той започва да гладува. Какво означава гладуването? - Лишение отъ нѣщо. Затова именно се казва, че хората трѣбва да живѣятъ разумно. И тъй, всѣки актъ, всѣка мисъль въ свѣта е творческа. Вие трѣбва да знаете, че на физическия свѣтъ има два полюса. Това е единъ великъ законъ. Земята напримѣръ има два полюса: юженъ и сѣверенъ. Може ли да се прояви животъ на полюситѣ? - Не може. Съврѣменната наука казва, че всичко въ свѣта се движи - нищо не е въ застой. Питамъ тогава: дѣ е животътъ на двата полюса? Отъ сѣверния полюсъ има едно топло течение къмъ екватора. Отъ южния полюсъ пъкъ има друго топло течение къмъ екватора. Тия двѣ течения сѫ магнетични и разнородни, затова при срѣщането си образуватъ топлина. Животътъ отъ двата полюса се изразява въ екватора, по причина на което растителностьта тамъ е най-богата и разнообразна. И въ човѣка има два полюса: единиятъ полюсъ е главата, другиятъ - стомахътъ. Човѣшкото сърце пъкъ прѣдставлява екватора, затова се казва, че животътъ е въ сърцето. Въ ума си човѣкъ е студенъ, като сѣверния полюсъ; въ стомаха сѫщо е студенъ. Човѣкъ, като яде, не е ли студенъ? Щомъ му попадне нѣщо за ядене, приема го въ себе си и не иска да знае. Въ човѣшкото сърце, обаче, има нѣщо добро. На сѣверния полюсъ има животъ, но не може да се прояви, понеже сѫществата тамъ сѫ голѣми алтруисти, та всичко, каквото иматъ изпращатъ на екватора. Щомъ нѣма животъ на сѣверния полюсъ, тамъ не ставатъ прѣстѫпления. На екватора има животъ, има и прѣстѫпления. Ще ви запитамъ: на какво се дължи борбата, която става въ човѣка? - На стремлението му да се очисти отъ ненужния материалъ въ него. Какво прѣдставлява този ненуженъ материалъ? - Той е извѣстна материя въ козмоса, която се дължи на изостаналите сѫщества въ своето развитие. Тази материя полепва по струитѣ на живота и днесъ тя трѣбва да се филтрира, да се отдѣли отъ чистата материя. Ние, които сме дошли на земята, не трѣбва само да знаемъ, какъ да живѣемъ, но трѣбва да прѣчистимъ своя животъ, да прѣчистимъ ума и сърцето си, за да бѫдемъ здрави. Първото правило: за да бѫдете здрави, главата ви трѣбва да бѫде студена, да не приижда въ нея много кръвь, да се прѣдизвиква възпаление, краката ви, пъкъ трѣбва да бѫдатъ топли. Истинатъ ли краката ви, стоплете ги. Когато мисъльта е чиста, безъ примѣси, не се явява горещина въ нея и главата е студена. Въ мозъка трѣбва да има свѣтлина съ много малко топлина, безъ горещина. Топлината е символъ на Божия животъ. Значи на ума трѣбва свѣтлина, а на сърцето топлина. Свѣтлината на физическия свѣтъ има по-силни вибрации отъ топлината, а въ Божествения свѣтъ Любовьта има по-силни вибрации отъ свѣтлината. Слѣдователно, умътъ не е въ състояние да обича. Дойде ли до любовь, той се оплита, като муха въ паяжина. Вие можете да си прѣдставите съ ума различни форми, но не и да обичате. Съ ума можете да опрѣдѣляте красотата и цѣнитѣ на формитѣ, но не може да обичате. Вие трѣбва да работите върху сърцето си, да го поставите на своето мѣсто, защото днесъ умътъ е заелъ мѣстото на сърцето. То трѣбва да се повдигне на своята висота, да проявява чувствата си правилно, безъ да ги стѣга, безъ да ги парализира. Сега хората се учатъ да живѣятъ правилно, но въ това си стремление тѣ по-скоро се научаватъ да грѣшатъ, да лъжатъ. Дѣтето не знае какво нѣщо е лъжа, какво нѣщо е кражба, но често майка му казва: “Слушай мама, ти не трѣбва да лъжешъ, да крадешъ, да мразишъ и т. н.” Тя му говори за редъ отрицателни прояви въ живота и по този начинъ му открива всички тия слабости, а послѣ се мѫчи да го отвиква отъ тѣхъ. При новото възпитание на дѣцата ще се казва да говорятъ Истината, а за лъжата и дума да не става. Богъ каза на първитѣ хора въ рая: “Въ който день ядете отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото, ще умрете”. Какъ дойде съблазъньта, съмнѣнието въ тѣхъ? - Чрѣзъ дявола. Той ги запита: “Защо не ядете отъ това дърво?” Така се внесе първото съмнѣние въ тѣхъ. Той имъ каза: “Азъ зная, че Господь ви забрани това, защото ядете ли отъ това дърво, ще станете богове. Богъ не ви е казалъ Истината. Той не иска да станете като Него, затова ви забранява да ядете отъ това дърво”. Дяволътъ по този начинъ внесе първата лъжа въ тѣхъ. Той ги учеше по отрицателенъ пѫть. И тъй, вие трѣбва да започнете съ положителната страна. Не трѣбва да казвате, че нѣма да лъжете, че трѣбва да бѫдете търпеливи, да живѣете добрѣ и т. н. Вие желаете да бѫде всичко това, но то не става. Затова трѣбва да си кажете: “Богъ люби всички сѫщества еднакво.” Казвамъ: ако Богъ люби всички, за васъ въпросътъ е свършенъ, нѣма какво да говорите за себе си. Кажете ли си, че ще бѫдете като Бога, вие падате въ изкушение. Достатъчно е единъ да люби свѣта, а такъвъ има вече. Въ това седи философията на живота. Вие казвате: “Азъ не мога ли да любя?” - Можешъ, но знайте, че вашата любовь нѣма да помогне нищо на свѣта. Само Богъ люби, а ние хората изразяваме Божията Любовь. Кажете ли, че ще бѫдете умни, пакъ ще забатачите. Кажете: “Богъ е всемѫдъръ.” Кажете ли така, това подразбира, че тази велика Мѫдрость нѣма да ви ограничи съ нищо и вие сами по себе си ще бѫдете мѫдри, ще участвувате въ тази Мѫдрость. Всичко въ свѣта е на наше разположение. Ще си кажете: каквото е отношението на Бога спрѣмо ангелитѣ, такова е и спрѣмо мене. Богъ дава еднакво и на ангела и на мене, но азъ, като по-низше сѫщество отъ ангела не мога да използувамъ всичката енергия, която Той изпраща къмъ мене. Затова, отъ тази енергия се ползуватъ други по-низши сѫщества отъ менъ. Обаче единъ день тази енергия пакъ ще се върне къмъ менъ, защото нищо въ природата не се губи. Казвамъ, ще знаете вече двѣ важни формули. Първата формула: Богъ е Любовь. Той люби всички сѫщества. Втората формула: Богъ е Мѫдрость. Той е всемѫдъръ. Че Богъ е любовь, това е велика идея, отъ която трѣбва да се проникнете напълно. Като държите тази мисъль въ ума си, тя ще ви донесе много блага. Обаче, любовьта не се иззявява въ видима форма. Това, което обича, е невидимо за физическитѣ очи. И така трѣбва да бѫде. Щомъ имашъ видимъ обектъ на любовьта, ти ще се намѣришъ въ противорѣчие. Противорѣчието сѫществува въ формитѣ на нѣщата. Всѣка външна форма трѣбва да бѫде за васъ само като единъ фаръ. Външната форма на човѣка трѣбва да бѫде за васъ фаръ, къмъ който да се стремите. Този фаръ казва: “Азъ не искамъ да ме обичате; моята задача е да освѣтлявамъ пѫтя ви, да ви спасявамъ отъ нещастие. Безъ мене вие ще се изгубите въ бурното море, затова, ще ви посочвамъ пѫтя докато влезете въ пристанището.” Значи, всѣки вашъ приятель е фаръ, който ви показва пѫтя къмъ пристанището. Всѣки вашъ учитель ви показва идейното въ живота. Та казвамъ, този е начинътъ, по който трѣбва да мислите. Фаровете сѫ различно направени. Свѣтлината на едни отъ тѣхъ не е постоянна, тѣ се въртятъ ту на една, ту на друга страна и така обръщатъ вниманието на хората. Такива хора има въ свѣта. За тѣхъ казватъ: “Този човѣкъ не е еднакъвъ, ту светне, ту загасне.” Той нарочно е създаденъ такъвъ, за да обръща вниманието на хората. Всички наредби въ свѣта сѫ разумни, затова и ние трѣбва да използуваме живота разумно. Ние трѣбва да бѫдемъ благодарни за всичко онова, което Богъ е създалъ на земята. Колкото малко и да ви е далъ Богъ, за днесъ то ви е достатъчно. Бѫдащето ви носи хиляди други блага. Сегашнитѣ ви опитности и страдания ще узрѣятъ за въ бѫдеще и тогава ще гледате на тѣхъ като на голѣми придобивки. Ще казвате: “Добрѣ стана, че прѣживѣхъ толкова страдания въ живота си.” Слѣдъ врѣме всички ваши страдания ще се прѣвърнатъ въ скѫпоцѣнни камъни. Днесъ тѣ сѫ голѣми тръне, дѣто боднатъ, кръвь протича, но за въ бѫдаще отъ тѣхъ ще излѣзе нѣщо красиво. Засега вие не можете да примирите злото и доброто, не можете да примирите страданията, но нѣкога ще видите добрата имъ страна, ще разберете, защо животътъ ви се проявилъ така, а не по другъ начинъ. И тъй, вие ще имате търпѣние, докато Богъ реализира своя планъ на земята. Този планъ е далеченъ. Щомъ съзнавате, че Богъ е Любовь, че Богъ е всемѫдъръ, трѣбва да знаете, че всичко става за добро. Въ Писанието се казва: “Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Бога”. Азъ казвамъ: “Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които Господь люби.” Азъ взимамъ стиха въ този смисълъ именно, защото човѣшката любовь не е постоянна, а Божията е постоянна. Вие казвате: “Дали Господь ни люби?” Спомнете си първата формула: Богъ люби всички сѫщества еднакво. Слѣдователно, дѣто живѣе Божията любовь, злото ще се прѣвърне на добро, скръбьта ще се прѣвърне на радость. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 23-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 25.III.1925 г., София
  19. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНОСТРАННИЯТЪ ТРИѪГЪЛНИКЪ Размишление Прочете се резюме върху темата: “Отличителнитѣ чърти на лъжата и кражбата.” За следния пѫть всѣки единъ отъ васъ ще пише по едно писмо на единъ отъ ученицитѣ отъ провинцията. Нѣма да казвате: “Азъ съмъ неразположенъ, по този въпросъ съмъ на особено мнение.” Не, никакво особено мнѣние! Всички ще пишете - нищо повече. Наистина, ще извадите по два лева отъ джоба си. Всѣки отъ васъ ще си избере едного отъ провинцията, на когото да пише. Ще напишете нѣщо хубаво отъ себе си. Ако не пишете, ще кадите, ще пушите като соба. Тъй че, до всички градове изъ провинцията ще пишете, като имъ кажете, че имате зададена тема отъ Учителя, да пишете на братята и сестритѣ отъ провинцията по едно писмо. Ще имъ напишете нѣкаква ваша идея по свободенъ изборъ, каквото вдъхновение ви дойде. Азъ мисля, че ще ви дойде вдъхновение, отъ което ще останете доволни. Темитѣ ви трѣбва да сѫ изпратени до слѣднята срѣда. Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Послушанието не се отнася до менъ. То е великъ законъ въ свѣта, който трѣбва да се прилага безъ изключение. Всички велики хора сѫ били послушни. Само онзи музикантъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на музиката, е станалъ музикантъ; само онзи художникъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на художеството, е станалъ художникъ; всѣки поетъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на поезията, е станалъ поетъ. Послушанието е необходимо за всички хора. Не казвамъ, че трѣбва да имате послушание къмъ глупавитѣ работи, но се изисква послушание за умнитѣ работи. Ако зададатъ една тема на нѣкой музикантъ, той изведнъжъ ли ще я напише? Или, ако се зададе на единъ поетъ да напише нѣкое стихотворение, той изведнъжъ ли ще го напише? Той ще го излѣе въ една форма, въ втора, въ трета, въ четвърта, докато най-сетнѣ ще напише нѣщо, което самъ ще хареса. Ще каже нѣкой: “Какво ще стане отъ едно писмо?” Много нѣщо може да стане за вашитѣ работи, но не и за тия на свѣта. Разбира се, азъ нѣма да се спирамъ тази вечерь въ обяснение на тия работи, които сами по себе си трѣбва да се асимилиратъ. Нѣкои отъ млѣкопитающитѣ напримѣръ прѣживатъ храната си; кокошката пъкъ, като глътне зрънцата си, гълта и пѣсъкъ. Тогава въ нея вътрѣ става единъ процесъ на мелене, като въ воденица. Сѫщото е и въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. При всички страдания които хората изживѣватъ, става единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Когато се събератъ въ човѣка излишни мисли и чувства, идватъ и страданията. Тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ако разбирате този законъ, вие ще можете да избегнете страданията. Ударътъ на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите безъ да ви сломи; ако пъкъ не разбирате закона, този ударъ ще дойде отвесно, подъ правъ ѫгълъ, срѣщу васъ, а тогава той е най-силенъ. Сега нашата цель не е да отмахнемъ съврѣменнитѣ страдания. Врѣменнитѣ несполуки на земята не важатъ за насъ. Главната цель, къмъ която трѣбва да се стремимъ, е съвършениятъ животъ. Вашата сегашна форма трѣбва да се измѣни. Както воловетѣ очакватъ да паднатъ рогата имъ, копитата имъ, да се прѣвърнатъ на пръсти и да се изправятъ на два крака, така и вие трѣбва да се изправите морално. Нѣкои отъ васъ въ морално отношение сте дѣца и пълзите като тѣхъ. Нали знаете, какъ пълзятъ малкитѣ дѣца? За да ходите прави, трѣбва да разбирате закона, да имате великъ стремежъ въ своята душа. Човѣкъ не трѣбва да се спира въ пѫтя си отъ това, че се прѣпъналъ въ нѣкое малко камъче, че му се охлузилъ кракътъ или че му излѣзла нѣкаква малка пришка, или че сърцето го заболѣло, или че коремътъ го заболѣлъ и т.н. Това не сѫ важни работи, тѣ сѫ посторни нѣща. Туй, че те боли корема, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Защо те боли главата? - Отъ много знание. Човѣкъ, като мисли, че знае много, главата го заболѣва. Питамъ: на кой човѣкъ се охлузва гърба? На този, който много носи или на този, който малко носи? - Разбира се, че на този, който носи много. Азъ не съмъ срещналъ досега човѣкъ, който, като ходи безъ раница, да му е охлузенъ гърба? Обаче, онзи, който носи 3-4 раници на гърба си, винаги е съ охлузенъ гръбъ. Значи, такъвъ човѣкъ винаги е натоваренъ. Кои хора страдатъ повече: тия, които носятъ голѣмъ товаръ, или тия, които носятъ малъкъ товаръ? - Тия, които носятъ голѣмъ товаръ, страдатъ повече. “Голѣма глава, голѣма бѣла” - казватъ българитѣ. Нѣкои отъ ученицитѣ иматъ силно желание да се повдигнатъ скоро, бързо да разрѣшатъ въпроситѣ. Сега прѣдставете си отношението А:В. Какво означава това отношение? - Това сѫ мъртви букви. Имате друго отношение А:В = С:Д. Това отношение има нѣколко разрѣшения. Първото разрѣшение [е] чисто физическо. Какво означава величината А? Това е сѣмето. Значи, сѣмето, посадено въ земята, се отнася къмъ растението тъй, както самото растение се отнася къмъ цвѣта, а цвѣтътъ пъкъ се отнася къмъ плода. Това е единъ отъ начинитѣ за обяснение на нѣщата. Искашъ да пишешъ нѣкому едно лаконическо писмо. Ето едно такова писмо: “Азъ съмъ величината А, живѣя въ новитѣ условия на живота, влизамъ въ свѣта, дѣто свършихъ училище, свършихъ университета. Слѣдъ това азъ влизамъ въ обществото В, къмъ което имамъ извѣстни отношения. Значи, А свършихъ университета и сега като медикъ, имамъ отношения къмъ В, къмъ обществото. Така азъ имамъ отношения къмъ всички ония хора (С), които ще бѫдатъ излѣкувани отъ мене, а главно къмъ тия отъ тѣхъ (Д), които ще ми благодарятъ.” Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишешъ такова едно писмо, отъ тия отношения всѣки ще разбере, какво е положението ти. По този начинъ ще съкратишъ и врѣмето. Освѣнъ по този начинъ, вие можете да напишете вмѣсто едно дълго писмо само единъ равностраненъ триѫгълникъ на върховетѣ, на който ще поставимъ три букви. Какво означава този равностраненъ триѫгълникъ? - Той прѣдставлява единъ добъръ приятель, който се проявява съ единъ отличенъ умъ, съ едно прѣкрасно и благородно сърце и съ една устойчива воля. Такъвъ човѣкъ, каквото каже, изпълнява. Получите ли такова писмо отъ нѣкой вашъ приятель, имайте пълно довѣрие на него, азъ го прѣпорѫчвамъ. Това означава равностранниятъ триѫгълникъ. Вмѣсто да напишешъ едно голѣмо писмо, съ разни обръщения: “Любезни приятелю, многоуважаеми приятелю, както виждашъ, отдѣлихъ малко врѣме, макаръ да съмъ много заетъ, да ви прѣпоръчамъ този приятель и т. н.” Не, вмѣсто да увивашъ, да усуквашъ, ще се изкажешъ прѣмо, откровено. Какъ? - Ще напишешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Този триѫгълникъ вече говори, че имате човѣкъ съ отличенъ умъ, който мисли добрѣ, който има свѣтлина въ съзнанието си, той е човѣкъ и съ добро сърце, не е раздвоенъ въ чувствата си, а сѫщо така той има и положителна, устойчива воля. Да напишешъ единъ триѫгълникъ на приятеля си, значи да съкратишъ врѣмето. Ако вие изпратите единъ такъвъ триѫгълникъ въ небето, тамъ всички ангели веднага ще го прочетатъ и ще го разбератъ. Но ако имъ изпратите едно писмо на български езикъ написано, никой отъ тѣхъ нѣма да го разбере. Тѣ ще търсятъ нѣкой ученъ българинъ, специалистъ по езика, който ще може да имъ го прѣведе на тѣхенъ езикъ. Българскиятъ езикъ е разбранъ за насъ, но не и за тѣхъ. Вие си казвате: “Дали ангелитѣ се интересуватъ отъ нашия животъ?” - Не се интересуватъ. Кой отъ васъ напримѣръ, се интересува отъ мравкитѣ? - Само ученитѣ хора, а обикновенитѣ хора не се интересуватъ. Най-послѣ питамъ: мравитѣ занимаватъ ли се съ насъ? Ето, ние сме дори богове по отношение на мравкитѣ, но тѣ не искатъ да знаятъ за насъ. Често, като ходя по Витоша, нѣкоя мравя се качи отгорѣ ми, ходи по рѫцѣтѣ ми, безъ да подозира, че при нея седи божество. Качва се на главата ми, ходи натукъ-натамъ, обикаля, докато намѣри нѣкоя трошичка. Задига трошичката и си върви по работата, нищо не иска да знае. Защо? - Съзнанието й е такова. И дѣйствително, тя има право. Казва: “Ти си божество, богатъ, щедъръ човѣкъ си, ще ми дадешъ една малка трошица. И сто мравки още да дойдатъ, това нищо не прѣдставлява за тебе. Макаръ, че не съмъ толкова тежка, отъ тебе завися. Но ти ще бѫдешъ тъй благороденъ, нѣдей ме бута съ рѫката си, защото ще ме смажешъ.” Азъ й казвамъ: “Можешъ да се разхождашъ по мене, само нѣма да ме хапешъ, можешъ да правишъ своитѣ изслѣдвания, колкото искашъ, но ще бѫдешъ внимателна! Ухапешъ ли ме, ще те хвърля долу.” Тъй се разговарямъ по нѣкой пѫть съ мравкитѣ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ много благородни, а нѣкои - много заядливи. Казвамъ: “Азъ ти казахъ да бѫдешъ внимателна.” Щомъ не изпълнявашъ, ще се намѣришъ на земята. Така постѫпватъ и съ васъ отъ невидимия свѣтъ. Нѣкой пѫть вие се покачвате на сѫществата отъ невидимия свѣтъ, за тѣхъ не сте тежки, но щомъ започвате да човъркате, щомъ започвате да философствувате, хващатъ ви и ви хвърлятъ долу. Това сѫ положителни нѣща въ живота. Разбира се, тия разсѫждения ще останатъ като особена философия и то за тия отъ васъ, които разбиратъ. Често вие правите движения, но безсъзнателни. Запримѣръ туряте рѫцѣтѣ си съединени на масата и образувате по този начинъ единъ триѫгълникъ или пъкъ ги туряте подъ брадата си и се подпирате на лактитѣ и пакъ образувате триѫгълникъ. Значи, така вие разрѣшавате единъ важенъ въпросъ. Тъй че, вие образувате съ рѫцѣтѣ си разни фигури. Такива движения може да прави и едно дѣте. Това не е знание. Всѣко движение трѣбва да е изживѣно, въ него трѣбва да има смисъль. Ако ви напиша слѣднитѣ двѣ отношения, какво ще разберете отъ тѣхъ: А:Д = С:Д; А:С =Д:В. Тия отношения спадатъ къмъ пермутациитѣ. Ако тия букви сѫ установени, то като ги смѣнитe, ще иматъ ли едно и сѫщо значение? Ако ви кажа, запримѣръ: отношенията на майката къмъ дъщерята сѫ такива, каквито сѫ отношенията на бащата къмъ сина; или пъкъ отношенията на учителя къмъ ученика сѫ такива, каквито отношенията на лѣкаря къмъ болния. Тукъ имате два различни процеса, въ които, обаче, отношенията сѫ сѫщи. При отношенията на учителя къмъ ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лѣкаря къмъ болния имате съвсѣмъ другъ процесъ. Послѣ, имате отношения между онзи, който взима пари и онзи, който дава; отношения между сѫдията и подсѫдимия. Както виждате, това сѫ все отношения, но различни едни отъ други. Питамъ тогава: какви могатъ да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Бога? - Тѣ могатъ да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на сина къмъ бащата, или както отношенията на дъщерята къмъ майката, или както тия на ученика къмъ учителя, или както тия на болния къмъ лѣкаря. Кои отношения сѫ най-хубави отъ всички изброени? Сега нѣкой може да каже: азъ зная тия отношения. Да, вие ги знаете, но споредъ менъ това не е знание. Азъ наричамъ знание това, каквото вършишъ, да е проникнато отъ любовь къмъ Бога. Като се намѣришъ прѣдъ нѣкое изкушение, напримѣръ нѣкой човѣкъ ти открадне 10 000 лева или пъкъ ти направи нѣкаква голѣма пакость, да можешъ, като държишъ въ ума си мисъльта за Бога, да кажешъ: “Не, азъ нѣма да давамъ този човѣкъ подъ сѫдъ, нито пъкъ ще го търся за какво и да е. Господь далъ, Господь взелъ. Съ това ще направя една жертва, да опитамъ себе си. Отъ любовь къмъ Бога, заради моитѣ отношения къмъ Него, азъ ще опрѣдѣля отношенията си къмъ онзи, който ме е обралъ. Ако отношенията ми къмъ Бога сѫ прави, то и отношенията ми къмъ този, който е постѫпилъ къмъ менъ несправедливо, ще бѫдатъ пакъ прави. Слѣдователно, ако въ даденъ моментъ не мога да се въздържа отъ нѣщо, то е заради мене.” Ако речете да търсите този човѣкъ, който ви е ограбилъ, вие ще постѫпите като всички хора, които не разбиратъ закона. Ако този човѣкъ е дошълъ и взелъ отъ васъ 10 000 лева, какво лошо има въ това? Казвамъ, прѣдставете си, че вие двамата сте въ морето. Единиятъ е банкеръ, а другиятъ - апашъ. Банкерътъ държи на една връвь торба, пълна съ злато и тежи 20 килограма, но паритѣ потъватъ на дъното. Апашътъ може ли да обере банкера? - Не може. Морето е бурно. И двамата гледатъ да не потънатъ. Апашътъ може ли да извади отъ дъното на морето паритѣ? - Не може по никой начинъ. Въ водата не може да става никакъвъ обиръ. На сушата може да става обиръ, но слѣдъ като се излѣзе отъ водата. При вълнитѣ обаче, никой нѣма да мисли за обиръ. Тамъ всѣки ще мисли, какъ да се спаси, какъ да излѣзе на брѣга. Слѣдователно, има състояния на земята, когато никой апашъ не може да те обере. Прѣдставете си, че единь день всички поданици, които ще наслѣдятъ земята, ще бѫдатъ прѣпасани съ жици, по които ще минава силенъ електрически токъ, питамъ: апашътъ ще може ли да се доближи до тѣзи хора? Ти носишъ злато въ себе си, но апашътъ не може да те обере. Какъ ще те обере? Сѫщото е и днесъ. Сегашнитѣ разсѫждения на хората сѫ дѣтински. Никой никого не може да обере. Животътъ, който Богъ ти е далъ, никой не може да ти го вземе. Законътъ е такъвъ. Животътъ има отношение къмъ богатството, храната и условията. Щомъ Богъ ти дава животъ, този животъ има свои условия, които никой не може да ти ги вземе. Никой не може да те лиши отъ твоитѣ условия за животъ. Но съгрѣшишъ ли, нарушишъ ли веднъжъ законитѣ, които Богъ е поставилъ като основа на живота, ти самъ се изключвашъ и сега всичко могатъ да ти взематъ. Причината за всички страдания, нещастия и лишения въ живота си самъ ти. Затуй, най-първо ще установишъ нормални отношения къмъ великитѣ закони на живота и тогава ще бѫдешъ подъ тѣхно покровителство. Онѣзи, които грѣшатъ, всѣкога ще боледуватъ и лѣкарь всѣкога ще идва да ги лѣкува. И за лѣкуването си тѣ ще плащатъ, ще излиза нѣщо отъ джоба имъ. Такива хора всѣкога ще иматъ недоимъкъ. Сега нѣкои мислятъ, че това не се отнася до тѣхъ, че тѣ всѣкога ще иматъ. Не, днесъ всички сте въ морето, нѣкои отъ васъ сѫ по силни, други по-слаби, но всички трѣбва да издържите този изпитъ. Работата трѣбва да се доведе до край. Вие се състезавате помежду си, но не си правете илюзии! Азъ ще ви прѣдставя една картина, да видите, какви сѫ резултатитѣ на състезанието. Прѣдставете си, че има да се борите съ десеть души пехливани, но и вие минавате за борецъ въ свѣта. Започвате борбата. Вие успѣвате да свалите петима отъ тия юнаци. Вие се зарадвате и казвате: “Азъ побѣдихъ!” Не, докато не повалите всички десеть на земята, вие не сте завършили борбата. Ако повалите и деветьтѣ отъ тѣхъ на земята, пакъ не казвайте, че сте побѣдили. Може би десетиятъ ще дойде и ще ви повали. Докато не побѣдите всички противници, които имате насрѣща си, докато не побѣдите всички мѫчнотии, дръжте се въ резерва! Вие казвате: петь души повалихъ на земята. Да, петь души повалихте, но има още петь, които могатъ да ви повалятъ. Казвате: “Азъ съмъ уверенъ въ Бога, че и съ тѣхъ ще бѫде сѫщото.” Не, не изкушавай Бога! Всички, които се борятъ съ тебе, и тѣ иматъ вѣра, че ще те повалятъ на земята. Тогава, кой кого е повалилъ? Допуснете сега, че се борятъ двама души пехливани, съ еднакви сили. Единиятъ хваща другия за краката и го повдига въ въздуха. И вториятъ хваща първия за краката и го повдига въ въздуха. Двамата пехливани, които се вдигатъ за краката, сѫ съ равни сили. Единиятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” И вториятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” Щомъ и двамата сме силни, нѣма какво да си противодѣйствуваме. Равни сили не могатъ да се борятъ. Борятъ се само неравни сили. Затуй човѣкъ има двѣ рѫце, за да не могатъ да се борятъ. И двѣтѣ рѫцѣ сѫ съ еднакви сили. Слѣдователно, между рѫцѣтѣ не може да става борба. Каквото може да направи дѣсната рѫка, това може да направи и лѣвата рѫка. Това сѫ редъ разсѫждения, които може да приведете въ практическия животъ и тогава ще извадите извѣстни правила за живота. Тия разсѫждения сѫ цѣнни. Кои разсѫждения ще бѫдатъ по-цѣнни: да разрѣшавате социалния въпросъ или да разрѣшавате задачи, които животътъ ви прѣдставя днесъ въ вашитѣ ежеминутни отношения? Социалниятъ въпросъ може да се разрѣши математически. Слѣдъ колко хиляди години ще се разрѣши? Ние имаме данни, какъ ще се разрѣши този въпросъ. Сегашниятъ социаленъ въпросъ ще се разрѣши тъй, както ще се разрѣши въпросътъ на житното зърно. Какво става съ него, като го посѣете въ земята? - Израства. Сѫщото ще стане и съ съврѣменното човѣчество. Сега хората знаятъ, запримѣръ, като посѣятъ едно житно зърно, слѣдъ колко врѣме ще израстне. Тѣ знаятъ сѫщо слѣдъ колко врѣме отъ посѣването на орѣха, на бука, на дѫба, на сливата, на крушата, на прасковата ще израстатъ и ще се развиятъ тия сѣмки. Онѣзи, които се занимаватъ съ посаждането на сѣмкитѣ, знаятъ точно слѣдъ колко врѣме може да израсте тази сѣмка, слѣдъ колко врѣме ще върже и ще даде плодъ. За всичко има опрѣдѣленъ периодъ. Социалниятъ въпросъ сѫщо тъй спада къмъ тѣзи въпроси, за които всичко е точно опрѣдѣлено. Като се посѣе единъ човѣкъ, колко години се изискватъ за неговото израстване? Прѣдставете си, че правя слѣдното твърдение: За да се появи само първата клѣтка, изискватъ се 400 000 години. Послѣ, за да образува тази първоначална клѣтка своитѣ органи, изискватъ се още около 20 милиона години. Това сѫ вѣроятности само. Вие ще кажете: “Отъ дѣ можемъ да знаемъ ние това нѣщо?” - Написано е. Когато намѣрите единъ зѫбъ, нали четете по него? Вие четете по него отъ какво животно е този зѫбъ, прѣди колко години е живѣло и т. н. Върху кожата на жабата сѫщо тъй е написано, колко милиона години е живѣла тя и т. н. Всички подробности отъ нейния животъ сѫ написани върху кожата й. Ако се говори така на съврѣменнитѣ хора, ще те взематъ за лудъ или за смахнатъ, но ако взема костената жаба и разгледамъ всички геометрически форми, написани по нея, и научно обясня на хората цѣлия животъ и история на тази жаба, ще се съмнѣватъ ли? - Не, това е наука вече. Вие не сте се спирали върху тия фигури по кожата на жабата. Това сѫ геометрически проекции. Та въ природата, върху всички нѣща е написана историята на цѣлокупния животъ. Най-важното при сегашнитѣ условия за всинца ви е да приложите най-малката часть отъ това знание, което сте придобили. Само по този начинъ всѣки ще бѫде доволенъ, че е придобилъ едно благо въ живота си. Бѫдете доволни отъ малкото, което сте придобили, но да е хубаво. Нѣкой пѫть вие може да се съмнѣвате, да мислите, че не сте придобили нищо. Съмнѣнията ще дойдатъ, но това да не ви смущава. Не, вие ще си кажете: “Наистина, отъ толкова години съмъ въ това учение, но и много нѣща съмъ научилъ.” Азъ ще ви попитамъ: нима онзи търговецъ, който е прѣкаралъ цѣли 20 години въ дюкяна си да продава платове, е спечелилъ много? Ами какво е спечелилъ онзи хирургъ, който е направилъ 3-4 хиляди операции въ 20 години? Той ще си каже: “Азъ направихъ 3-4 хиляди операции въ своята 20 годишна практика.” Да, но всички тия хора сѫ измрѣли, а най-послѣ умира и лѣкарьтъ. Какво е направилъ? Неговитѣ операции важатъ толкова, колкото и вашето слѣдване въ школата. Ако вие само слушате безъ да учите и ако учите, безъ да прилагате, на какво основание трѣбва да ви се даде извѣстна привилегия? Ако азъ ви говоря, то е защото имамъ живи хора прѣдъ себе си, които могатъ да ме разбиратъ, но ако ми донесатъ измрѣли хора, заминали за онзи свѣтъ и искатъ да имъ държа лекции, азъ нѣма да имъ говоря. Който ме види, че говоря на такива хора, какво ще каже? Мога ли да говоря на мъртви хора? - Не мога. Та сега желая, да се оправятъ отношенията между всинца ви. У всички васъ има една чърта и добра и лоша. Тя е, че искате да бѫдете свободни, да не ви стѣсняватъ хората. Щомъ хората те притѣсняватъ, ти не можешъ да работишъ. Но случава се нѣкой пѫть, че трѣбва да се притѣснишъ, трѣбва да търпишъ, докато дойдатъ условията да излѣзешъ на широко. Това сѫ врѣменни състояния. Тъй както сте наредени сега, не е споредъ законитѣ на окултната наука. Ако бѣхте наредени по окултенъ начинъ, този салонъ трѣбваше да бѫде най-малко 4 - 5 пѫти по-голѣмъ, отколкото сега, за да има между всѣки отъ васъ поне половинъ метъръ растояние, да не ви засѣга никой. Още по-добрѣ щѣше да бѫде, ако имаше по единъ метъръ растояние помежду ви. А сега, седне нѣкой, близо до него седне другъ и безъ да искатъ се докосватъ единъ другъ. Единъ си вдигне рѫцѣтѣ, докосне другаря си, той се раздвижи, не може да мисли свободно. Но не е така, вие трѣбва да правите дома си, каквито щете упражнения и движения, а тукъ трѣбва да се концентрирате, да мислите правилно. Затова движенията ви трѣбва да бѫдатъ разумни. Ако азъ хвана носа си, какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да се чистите. Послѣ, ако изплѣзя езика си какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да владате езика си. Това обаче, не сѫ недѫзи на едного отъ васъ, това сѫ недѫзи на всички ви. Нѣкой може да ги нѣма на физическия свѣтъ, но ги има въ сърцето си. Въ всички области на невидимия свѣтъ се изисква изправность. То значи, че човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ въ всички свои отношения. Въ всѣка наша обхода трѣбва да има благородство. Ние не трѣбва да уронваме нито нашия прeстижъ, нито престижа на другитѣ. Азъ трѣбва да се лиша отъ своята свобода, за да не наруша свободата на другитѣ. Това е благородство, това е достойнство. Нѣкой пѫть човѣкъ прави едно малко самоотричане въ полза на другитѣ, а нѣкой пѫть става обратния процесъ. Умнитѣ хора трѣбва да се самоотричатъ, да търпятъ другитѣ. По този начинъ само могатъ да се изправятъ всички хора, иначе ще се създаде докачение, обида, а обидата не довежда на добъръ край. Човѣкъ често прави неволни движения. Запримѣръ, той си бърка въ ухото, почесва се по главата, но като ученици отъ тази школа, всѣко ваше движение трѣбва да бѫде съзнателно. Азъ трѣбва да зная, дали това, което върша всѣки моментъ, е угодно на Бога. Ако е угодно на Бога, ще го направя, ако не е, нѣма да го направя. Защо трѣбва да е така? Защото всѣко външно дѣйствие ще произведе една вѫтрѣшна реакция въ ума на човѣка. Всѣка мисъль, правилна или неправилна, се проектира въ невидимия свѣтъ. Това, което ви говоря се отнася до съзнателнитѣ ученици. То не е за обезсърчение, да кажете: “Толкова години работимъ вече, какво сме направили?” - Много работи сте направили, но и много още има да правите. Запримѣръ, вие нѣмате търпение, да понасяте обидитѣ. Ако имате търпѣние, щомъ нѣкой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържите да си помислите дори, какъ този човѣкъ смѣе да ви обижда. Вие ще почувствувате обидата, но нѣма да реагирате срѣщу нея. Тия нѣща ще дойдатъ за ученика, но той не трѣбва да кипва, а трѣбва да задържа силитѣ си. Ако дойде нѣкой при мене и ме обиди, азъ трѣбва да запитамъ Господа, да му отговоря ли или да не му отговоря. Ако Господь ми каже да му отговоря, ще му отговоря по всички правила, но ако ми каже да мълча, ще мълча пакъ по всички правила. Ако трѣбва да му говоря, ще кажа: “Приятелю, каквото има да кажешъ, добро или лошо, кажи го конкретно, но нека рѣчьта ти бѫде отривиста, защото не разполагамъ съ много врѣме. Каквото има да ми кажешъ, изкажи го въ половинъ часъ, безъ увъртане натукъ-натамъ.” Слѣдъ като се изкаже, азъ ще му отговоря: “Добрѣ, ще имамъ предъ видъ всичко това и азъ ще го изслѣдвамъ.” Туй, което е право, ще го приема, а туй, което не е право, ще ти го върна. Азъ съмъ търговецъ човѣкъ, взехъ стоката ти на довѣрие, но ще купя отъ нея само тази, която влиза въ работа. Онази пъкъ, която не харесвамъ, ще ти я върна. Търси другъ нѣкой търговецъ, комуто ще можешъ да продадешъ върнатата стока. Вие, като ученици трѣбва да се отличавате отъ другитѣ хора. Постѫпвате ли така, между васъ ще се създадатъ отношенията на бѫдещата култура. Ако ние постѫпваме като сегашнитѣ хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислимъ както сегашнитѣ хора, ние сме като тѣхъ. Ако ние мѣримъ нѣщата съ сѫщитѣ мѣрки, съ каквито си служатъ съврѣменнитѣ хора, по какво се отличаваме отъ тѣхъ? Ние трѣбва да живѣемъ особенъ животъ. Туй трѣбва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Нѣкои братя и сестри дохождатъ при менъ да ме питатъ, дали е вѣрно, че еди-коя си сестра или еди-кой си братъ били отъ шестата раса? Тъй казвали тѣ за себе си. Казвамъ имъ: Какви сѫ признацитѣ на хората отъ шестата раса? Човѣкътъ отъ шестата раса свети. И като дойде вечерно врѣме при мене, ще свети и ще може да чете отъ моята книга. Не свети ли вечерно врѣме, за да може да чете отъ моята книга, този човѣкъ не е отъ шестата раса. Азъ нѣкоя вечерь съмъ от шестата раса, нѣкоя вечерь съмъ отъ петата, т. е. отъ бѣлата раса. Мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ безпогрѣшни. Не, не е така. Вие нѣмате понятие, какво нѣщо е човѣкътъ. Смирение трѣбва да има човѣкъ! Христосъ съзнаваше това нѣщо. И когато единъ отъ ученицитѣ Го нарече “Учителю благи”, Той му отговори: “Не ми туряйте тази титла, защото само Богъ е благъ. Азъ, който съмъ ограниченъ, трѣбва да рѣша великата задача на живота”. Вие мислите, че като васъ други хора нѣма. Като мислите така, нѣма да се минатъ и два дни, ще ви турятъ на изпитъ. Тогава ще видите, че имате голѣми слабости. Като съзнавате това, не трѣбва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намѣрили една ваша слабость и ще работите върху нея. Напримѣръ, нѣкои отъ васъ, като пишатъ, бързатъ. Тѣ гледатъ да напишатъ писмото си, както и да е, безъ да обръщатъ внимание на буквитѣ. Но трѣбва да знаете, че отъ правилното писане зависи и вашиятъ характеръ. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде написано хубаво! Буквитѣ сѫ създадени върху математиката и геометрията. Нѣкои казватъ: “Учительтъ има особена математика.” Азъ пъкъ ви казвамъ: Съврѣменната математика и геометрия сѫ отлични, вие трѣбва да ги изучавате. Сега отъ всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикътъ трѣбва да внимава. Слѣдъ туй се изисква разумность и послушание. Само чрѣзъ тѣзи качества може да се добие знанието. Азъ ви припомнямъ тия нѣща, защото мнозина отъ васъ казватъ: “Отъ толкова години слѣдваме въ школата и още не сме прогледали.” Не, вие не говорите Истината. Кой отъ васъ не гледа? Какъ искате да гледате? Вие искате да видите нѣкой ангелъ. Че и тукъ между васъ има нѣколко ангели, облѣчени въ плъть и кръвь. Познавате ли кои сѫ? Тѣ сѫ въ класа, но вие не ги познавате. Ще кажете: “Кои ли отъ насъ сѫ ангели?” Апостолъ Павелъ казва: “Всѣки който е нахранилъ единъ гладенъ или напоилъ единъ жаденъ човѣкъ, той може да е ангель.” На земята има доста ангели, облѣчени въ плъть и кръвь, които можемъ да нагостимъ, затова именно гостоприемството е силно развито въ източнитѣ народи. Та вие трѣбва да бѫдете добри ученици. Ученикътъ не трѣбва да мисли, че е възрастенъ. Той не трѣбва да мѣри своето ученичество съ годинитѣ си. Годинитѣ не опрѣдѣлятъ ученичеството. Азъ ви казвамъ, че вие сте още малки дѣца въ сравнение съ слънчевата година; млади, нѣмате дори една слънчева година. При това, отъ какъ се е появило човѣчеството, има 18 милиона години. Слѣдователно, за да навърши цѣлото човѣчество само една слънчева година, нужни сѫ още два милиона години. Като ученици, всички трѣбва да бѫдете бодри и весели. Сега ще ви направя една забѣлѣжка по отношение на музиката. Тя прѣдставлява скоба. Между какво? - Между два свѣта. Значи, за да съедините два свѣта, трѣбва ви една скоба. Не мислете, че музиката може да създаде всичко у насъ. Не, тя създава само по-добри условия за работа на човѣшкия духъ. Ето защо, музиката е необходима и за васъ като ученици. Изпѣйте упражнението “Малкиятъ изворъ”. Когато човѣкъ пѣе, въ мисъльта му трѣбва да има непрѣривность. Ако мисъльта се прѣкѫсва и тоноветѣ се прѣкѫсвать. Щомъ тоноветѣ се прѣсичатъ, образува се и повече електрическа енергия. Щомъ искате да образувате състояние на мекота въ музиката, въ пѣнието главно трѣбва да има непрѣривность. Непрѣривностьта е спирално движение на музиката. Слѣдователно, когато двама души пѣятъ, единиятъ ще образува правиленъ крѫгъ, а другиятъ ще върви вълнообразно около него. Точкитѣ, въ които се прѣсичатъ двѣтѣ движения, сѫ окултни тонове. Разбира се, това е сложна музика. Обаче, всѣки отъ васъ може да пѣе, щомъ се вдъхнови. Вие ще кажете: “Пѣнието не е за насъ.” - Съгласенъ съмъ. “Ние не сме за работа.” - Съгласенъ съмъ. -“Ние не сме за ученици.” - Съгласенъ съмъ и на това. Питамъ ви: за какво сте тогава? -“За пѣвци не сме.” Не, човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. Това да бѫде правило за васъ. Останете ли самъ, пѣйте за себе си! Послѣ, трѣбва да бѫдете мислитель пакъ за себе си. Учите ли, учете пакъ за себе си. Щомъ можешъ да пѣешъ за себе си, ще можешъ да пѣешъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да мислишъ за себе си, ще можешъ да мислишъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да учишъ за себе си, ще можешъ да учишъ и за другитѣ. Законътъ е такъвъ. Въ този законъ е смисълътъ. Вие започвате съ обратния законъ. Вие пѣете за хората, а не за себе си. Пѣете ли така, вие никога нѣма да се научите да пѣете. Пѣнието е вѫтрѣшенъ законъ. Човѣкъ трѣбва да чувствува музиката въ душата си, за да може музиката да излѣзе отвѫтрѣ навънъ. Азъ виждамъ у мнозина отъ васъ много добрѣ развити центрове. Щомъ сте музикаленъ и гърлото ви ще може да се упражни. Българинътъ първоначално е билъ добъръ пѣвецъ, но отпослѣ условията на живота, войнитѣ, робството сѫ изхабили музиката въ него. Днесъ музиката е необходима за всички народи. Всѣки вѣликъ народъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Азъ слушахъ нѣколко виртуози пѣвци и музиканти, които свирятъ и пѣятъ много хубаво, но имаха лоши, нехармонични движения. Движенията у всѣки музикантъ и пѣвецъ трѣбва да бѫдатъ непрѣривни. Нѣкой отъ тѣзи музиканти, както свири, изведнъжъ наведе главата си надолу. Това показва, че енергията на този човѣкъ е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тази музика, която засѣга земния животъ, изразява и особенъ родъ чувства. Слѣдъ това този музикантъ вдигне главата си нагорѣ къмъ слънцето. Това показва, че у него се заражда нѣщо идейно. Той единъ моментъ е къмъ слънцето, а другъ моментъ къмъ земята. Дѣ ще го намѣрите тогава? Погледътъ на музиканта трѣбва да бѫде отправенъ все нагорѣ. Движенията на тѣлото му трѣбва да бѫдатъ медлени, въ тѣхъ да се отразяватъ тоноветѣ. Не мислете, че музикантътъ не трѣбва да се движи. Когато свиря и азъ се движа, но движенията въ менъ сѫ съобразно окултната музика. Тѣ сѫ тъй деликатни, че само едно остро око може да ги съгледа. Всѣки тонъ се отразява въ едно малко движение. Силнитѣ движения развалятъ тоноветѣ. При всѣко движение се изисква микроскопическа работа. Трѣбва да знаете, че ние не създаваме музиката, но се отразява съобразно законитѣ на невидимия свѣтъ. Музикантътъ трѣбва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантътъ свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човѣкъ не е произвела своето влияние. Ако, като свърши музикантътъ, публиката остане по мѣстата си около десеть минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздѣйствие. Започне ли се разговорътъ веднага, това не е музика. И въ пѣнието е сѫщиятъ законъ. Като пѣете, самъ трѣбва да останете доволенъ. Нѣкой пѫть у васъ се заражда желание да дойде Духътъ, да ви осѣни и тогава да пѣете. Други пъкъ казватъ: “Да бихъ имала гласа на еди-коя си сестра, бихъ пѣла.” Не философствувай! Щомъ дойде вдъхновението, пѣй! Мислено пѣй, докато най-послѣ тази мисъль се изрази въ пѣсень. По този законъ, като се научишъ да пѣешъ, ще се научишъ и да мислишь правилно. Като грѣшишъ въ едно нѣщо, грѣшишъ и въ друго. Та въ човѣка отъ шестата раса, въ идеалния човѣкъ всички движения, мисли, желания, дѣйствия ще бѫдатъ отмѣрени, а не механически. Въ всичко у него трѣбва да има животъ и красота. Ако вие свирите, но чуете нѣкой музикантъ, който свири по-добрѣ отъ васъ, вие казвате: “Той свири по-хубаво отъ мене.” Вие се обезсърчавате, но трѣбва да знаете, че това сѫ човѣшки разбирания. За да може единъ музикантъ да свири хубаво, изискватъ се редъ условия отъ него. Най-първо, като излѣзе на сцената музикантътъ трѣбва да е изпълненъ съ мисъльта, че въ свиренето си има идея, която той добрѣ разбира. Второто е, че въ него трѣбва да има силно желание да даде музикални образи въ свиренето си и най-послѣ да има изпълнение. Той трѣбва да влада рѫката си. Правилното движение на рѫката не се отнася само за музиканта. То има значение и за писателя и за артиста. Писательтъ трѣбва да влада перото си. Като правишъ нѣкакъвъ жестъ, нѣкакво движение, трѣбва да знаешъ, какъ да го правишъ. Това е цѣла наука, цѣло изкуство. И тъй, сега ме разбрахте, нали? Ако приложите поне една микроскопическа часть отъ това, което ви казахъ, ще се ползувате. Азъ считамъ, че това, което ви казахъ тази вечерь е на мѣсто казано. Ако посѣете една хилядна часть отъ тия сѣменца, всѣ-таки тѣ ще ви ползуватъ единъ день. Отъ тѣхъ ще израстнатъ голѣми дървета. Като мина нѣкой пѫть покрай васъ, ще видя, че сѫ израсли поне 3 - 4 дръвчета. Тия дръвчета могатъ да бѫдатъ различни: круши, ябълки, сливи, праскови, череши и т. н. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 22-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 11.III.1925 г. София
  20. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ИСТИНСКО СЛУЖЕНЕ Размишление “Доброта, Истина, красота, това е Любовьта” Прочетоха нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Разлика между кражба и лъжа”. Защо човѣкъ краде и лъже? Или, кога човѣкътъ е научилъ изкуството да краде и лъже? Отъ чисто френологическо гледище, кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи, откакъ въ човѣка се е зародила алчностьта да взима повече отколкото му трѣбва, той е започналъ да краде и лъже. Лъжата се проявява у човѣка, когато съвѣстьта му е слабо развита. Когато страхътъ е силно развитъ, а съвѣстьта слабо развита, лъжата пакъ изпѫква. Всѣки страхливъ човѣкъ лъже. Само страхливитѣ хора лъжатъ. Човѣкъ, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва кѫщата колкото искате, отличенъ бояджия може да стане, но да гради - никога! Тогава ще ви задамъ въпроса: Лъжата ли се е явила по-рано или кражбата? (- Кражбата.) Кога започватъ дѣцата да лъжатъ? - Когато се качватъ на крушата. Значи, първо се явила кражбата, а послѣ лъжата. Въ френологическитѣ музеи има образи отъ хора - крадци, лъжци и др. Чъртитѣ на всички тия хора се различаватъ. Миналия пѫть ви говорихъ за интелегентностьта на човѣка, за измѣрването на която има единъ ѫгълъ, нареченъ камперовъ. Той се образува отъ правата линия, теглена отъ отверстието на ухото до носа и отъ перпендикуляра, спуснатъ отъ челото до брадата. Този ѫгълъ въ бѣлата раса е голѣмъ около 80°. Това е обща мѣрка за човѣшката интелигентность. Човѣшката глава ще се счита нормална тогава, когато перпендикулярътъ, т. е. едното рамо въ ѫгъла е вдигнатъ къмъ темето. Той усилва, увеличава ѫгъла. Ако ѫгълътъ е голѣмъ, а перпендикулярътъ малъкъ, интелегентностьта губи отъ своята стойность. Тя зависи отъ височината на главата. Изобщо, въ всѣка часть на човѣшкото лице се изразява интелигентностьта му, както и неговитѣ морални, домашни и лични чувства. Сѫщо тъй на лицето му се изразяватъ всички способности и сили на неговия характеръ. Тъй щото, физиогномически, всѣка область отъ човѣшкото лице можемъ да раздѣлимъ на около 150кв.см. Всѣки квадратенъ сантиметъръ прѣдставлява една способность, която се проявява въ извѣстна область на лицето. Значи, лицето е построено отъ вѫтрѣшната енергия на мозъка. Всѣка добродѣтель има свое отражение въ лицето на човѣка. Всѣки интелектуаленъ потикъ или всѣка интелектуална сила сѫщо тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния животъ, човѣкъ трѣбва да има модели. Той трѣбва да има прѣдъ себе си такива образци отъ живи, напрѣднали съ своето развитие сѫщества, съ които да е свързанъ. Моралностьта не произтича отъ самия човѣкъ, тя се черпи отвънъ. Това нѣщо може да ви се вижда донѣкѫдѣ странно, но питамъ: когато насадите единъ малъкъ желѫдъ въ земята, той отъ само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича нѣкѫдѣ отвънъ? - Отвънъ ги вади, отъ земята и отъ въздуха. И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трѣбва да черпите силитѣ, съ които боравите, отъ живата природа. Сега, ще ви прѣдставя три категории хора: първата категория сѫ тия, които служатъ на човѣчеството; втората категория сѫ тия, които служатъ на природата и третата категория сѫ тия, които служатъ на Бога. Да служишъ на човѣчеството, значи да се занимавашъ съ физическата страна на живота. Да служишъ на природата, значи да се занимавашъ съ духовната, съ отвлѣчената, съ умствената страна на живота. И най-послѣ да служишъ на Бога, това подразбира дълбокия смисълъ на истинския животъ. Когато човѣкъ иска да развие своето тѣло, той трѣбва да служи на човѣчеството, отъ тамъ ще почерпи всичкитѣ енергии, но и човѣчеството едноврѣменно ще почерпи нѣщо отъ него. И сега нѣкои казватъ: “Човѣкъ 324 трѣбва да се отдѣли отъ свѣта, отъ хората.” Ако вие искате да развивате вашето тѣло, азъ взимамъ тази дума въ широкъ смисълъ, вие трѣбва да имате връзка не само съ народа си, но съ цѣлото човѣчество. Пъкъ ако искате да развивате силитѣ на вашия умъ, вие трѣбва да имате връзка съ живата природа. Ако искате най-послѣ да разбирате вѫтрѣшния смисълъ на живота, вие трѣбва да служите на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора издребняватъ толкова много, че се занимаватъ съ въпроси отъ съвършено страниченъ характеръ. При това положение, тия хора могатъ да прѣкаратъ и хиляда години въ едно училище, но нищо нѣма да научатъ. Какво значи човѣкъ да служи на човѣчеството? Ако ви зададатъ конкретно този въпросъ какво бихте отговорили? Щомъ нѣкой служи на човѣчеството, между послѣдното и него самия ще има обмена, която може да бѫде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човѣчеството, не е необходимо да го познавате цѣлото. Въ този случай, конкретно разглежданъ въпросътъ, цѣлото човѣчество се изразява само въ единъ човѣкъ - нищо повече. Цѣлото човѣчество на земята прѣдставлява множеството, което е включено въ козмическия човѣкъ. Той прѣдставлява физическата страна на човѣка. Често вие задавате въпроса: “Какво отношение има между човѣка и служенето му на човѣчеството?” Туй хората наричатъ идея - да се служи на човѣчеството, да бѫдемъ человѣколюбиви. Отъ памтивѣка хората все служатъ на човѣчеството, но въ това служене има нѣщо, което имъ липсва. Какво имъ липсва? Сега ще ви напиша на дъската една малка чъртичка. Какво прѣдставлява тази малка чърта? Какъ се пише арабската единица? Отъ дѣ сѫ взели тѣ тази единица? Тя сѫществува ли въ природата? - Сѫществува. Тя прѣдставлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всѣка единица? - Десеть. Значи, всѣка единица прѣдставлява единъ живъ организъмъ. Щомъ се посади, отъ нея ще излѣзатъ десеть разклонения, петь нагорѣ и петь надолу. Единицата е основа на нѣщата. Тя е канарата, върху която се градятъ всички нѣща. Всичко започва отъ нея. Числото двѣ пъкъ показва, какъ се извършва процесътъ на това градене въ природата. Тритѣ е законъ на равновѣсие. То прѣдставлява завършения плодъ. Числото четири означава слизане на плода, слѣдъ което той се оплодотворява наново. Слѣдователно, когато говоримъ за числата отъ 1-10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система. Вие мислите, че сте много учени. Не, и най-ученитѣ математици не знаятъ отношенията на числата отъ 1 - 10. Азъ не говоря за външната страна на числата, тъй както сега ги употрѣбяватъ. Като се изучава човѣшкия мозъкъ, забѣлѣзватъ въ него двѣ полушария. За сега лѣвото полушарие е активно, дѣсното пасивно. Слѣдователно, когато говоримъ за числото двѣ, ние го намираме даже и въ нашия мозъкъ. То е онзи човѣшки принципъ, който работи и съгражда нѣщата. Ако по нѣкакъвъ начинъ вие успѣете да измѣните енергиитѣ въ мозъка си, т. е. измѣните тѣхнитѣ течения тъй, че дѣсното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измѣните и живота си. Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трѣбва да проучвате службата на всѣка часть, на всѣка область въ вашия мозъкъ. Напримѣръ, трѣбва да знаете, положителна или отрицателна ли е енергията, която протича въ прѣдната часть на вашия мозъкъ. Ако нѣкой отъ васъ е чувствителенъ, нека опре края на пръститѣ си до единъ чистъ и святъ човѣкъ, у когото нѣма никаква лъжа, никаква измама и той веднага ще почувствува въ себе си просвѣтление, а въ мозъка му ще се яви свѣтлина. Тази бѣла, приятна свѣтлина ще се прѣдаде чрѣзъ пръститѣ му. Слѣдователно, тази енергия, тази свѣтлина всѣки отъ васъ може да я придобие. Какъ - съ чисть животъ. Запримѣръ, при възпитанието на дѣцата, необходимо е майката да бѫде абсолютно чиста. Майка, която нѣма чистота, не може да възпитава. За да можемъ да възприемаме енергия отъ Бога, трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти. Първото нѣщо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите въ себе си нѣкакъвъ скритъ грѣхъ или нѣкаква слабость, или нѣкакви глупави идеи и вѣрвания и мислите да се домогнете до тѣхъ чрѣзъ новото знание, бѫдете увѣрени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна, тя не налива ново вино въ стари мѣхове. Когато очистите ума си отъ всѣкакви заблуждения и сърцето си отъ всички пороци, само тогава новото ще може да влѣзе въ васъ. Туй трѣбва да знаете! Мнозина казватъ: “Отъ толкова врѣме слѣдваме, не сме направили никакъвъ успѣхъ.” Какъ ще направите успѣхъ? Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете къмъ себе си безпощадни! Вие трѣбва да се чистите всѣки день. Нѣма какво да се изповѣдвате отъ вънъ. Трѣбва да се чистите отвѫтрѣ! Всѣки моментъ трѣбва да се стремимъ къмъ чистота. Само така ще имате знания. Знанието нѣма да дойде изведнъжъ, но постепенно. Тогава ще се създаде у васъ мораленъ подемъ, ще се вдъхновите и животътъ ви ще се осмисли. Сега не е достатъчно за васъ само да познавате погрѣшкитѣ си и да плачете за тѣхъ, но трѣбва да ги изправяте. Вие можете всѣки день да плачете за погрѣшкитѣ си, но какво ще ви ползува този плачъ? Ако ме боли пръстъ и всѣки день плача отъ болка, но не го лѣкувамъ, какво ще ме ползува плачътъ? Този плачъ все ще ви донесе извѣстна опитность, ще ви научи, какъ да прѣнасяте страданията, но защо, като ви боли пръста, оставяте сълзитѣ да падатъ на земята, а не ги оставяте да капятъ върху раната? Отдѣ възприехте този навикъ? Гледамъ нѣкой плаче, а сълзитѣ му капятъ на земята. Казвамъ, ако вие искате да ме убѣдите, че вашитѣ сълзи сѫ святи, съберете ги въ едно малко шишенце. Щомъ вземете да плачете, турете шишенцето прѣдъ очитѣ си и събирайте сълзитѣ. Или пъкъ оставете ги да капятъ върху раната. Тази вода е лѣчебна. Плачете, но нека плачътъ ви бѫде смисленъ! Ако плачете, трѣбва да знаете защо плачете. Кажете ми, защо плачете вие? - (Да олекне на душата ни.) Природата не обича да изразходва напразно своитѣ енергии. Свещената вода, която изтича отъ вашитѣ извори, трѣбва ли да пада на земята? Ако свещеникътъ ви е налѣлъ малко вода или малко винце отъ причастието, напримѣръ, вие пазите да не се излѣе на земята, казвате: “Свето вино е това вино.” Добрѣ, виното е свето, а сълзитѣ, които излизатъ отъ нашитѣ очи, не сѫ ли свети? Азъ считамъ, че нашитѣ сълзи сѫ тъй свети, както виното, което ви е далъ свещеникътъ. То у васъ трѣбва да се създаде една мѣрка, съ която да мѣрите нѣщата. Азъ забѣлѣзвамъ отъ редъ години, че вие нѣмате една опрѣдѣлена норма въ живота си. Вие сѫдите, но още не разбирате кои нѣща сѫ морални и кои не сѫ морални. Запримѣръ, ако единъ ученикъ излѣзе на дъската и не може да рѣши задачата си, всички ще му се смѣете. Да допуснемъ, че той е направилъ извѣстна погрѣшка. Какво лошо има въ това. Защо ще му се смѣете? Какво означава смѣхътъ? Мислите ли, че онзи човѣкъ, който се смѣе, е много уменъ? Като ученици всички вие трѣбва да се научите на взаимно почитание. Имайте прѣдъ видъ всѣкога слѣдното правило: не унижавайте въ сърцето си никого! Когато се смѣемъ нѣкому, ние правимъ на себе си голѣма пакость. Сега ще дойдемъ до вѫтрѣшнитѣ морални закони. Да допуснемъ, че нѣкой има извѣстна слабость. Тази негова слабость може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждамъ единъ голѣмъ юнакъ извадилъ ножа и казва: “Азъ ще ви дамъ да разберете!” Но щомъ го гръмнатъ въ рѫката, силата му изчезва и рѫката му увисва. Питамъ: дѣ му е юначеството? Рѫката му увисва надолу и той вече не може да дига ножъ нагорѣ изъ въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша нѣкой човѣкъ или да му изпратя една добра мисъль, да му внуша, че пѫтьтъ, по който върви, не е добъръ. Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли какъ трѣбва да се внуши на единъ човѣкъ, че не трѣбва да прави извѣстни прѣстѫпления? Вие ще кажете: “Научете ни това изкуство!” Казвамъ, вие трѣбва да внушите на себе си, а не на другитѣ. Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другитѣ. Внуши на себе си! Ние искаме да приложимъ тази наука върху себе си. Имашъ нѣкаква слабость - не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но внуши си: “Нѣма да правя повѣче това нѣщо.” Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ има едно благородно чувство въ себе си, но не го проявява. Питамъ: защо ще го спъваме? Защо да не му дадемъ възможность да се прояви? Ако една мисъль е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставимъ да се прояви, по който и да е начинъ! Вие, ученицитѣ, ако искате да си помагате трѣбва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е правото [първото] правило? Сега вие ще се поусмихнете, никой не иска да се изложи, да каже, че не знае, кое е това правило. Азъ искамъ да ви улесня, да ви доведа до това правило. Да допуснемъ, че срещнете нѣкоя отъ сестритѣ тукъ, обиквате я и ставате добри приятелки. Питамъ ви: кое е това особеното въ нея, което привлѣче вашето внимание? Случава се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, нѣма и високо обществено положение, а въпрѣки това вие обичате нѣщо въ нея. Можете ли да опрѣдѣлите, какво обичате въ нея? Казвате: “Тя има благородна душа.” Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видѣли ли сте нѣщо конкретно въ нея? Казвате: “Тя има благороденъ жестъ.” Азъ бихъ желалъ да ми кажете, какъ се проявява това благородно движение, този благороденъ жестъ. Какъ ходи този благороденъ човѣкъ, какви сѫ неговитѣ стѫпки? Ако този човѣкъ се различава много отъ другитѣ, да го прѣдставимъ, да видимъ дѣ се крие особеното у него. Казвате: “Той има особени движения.” Какво разбирате отъ неговитѣ движения? Защо човѣкъ като се замисли, туря показалеца на челото си? Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя? Показалецътъ казва: “Ти си човѣкъ, който мислишъ. Богъ ти е далъ умъ да мислишъ правилно.” Слѣдъ това, човѣкъ понѣкога вдига двата си пръста: показалеца и срѣдния пръстъ. Тъй вдигатъ ученицитѣ рѫка. Това значи: “Ти, като човѣкъ, не си само уменъ, но си сѫщество, което има право да проявява своята свобода”. Защо носите пръстенитѣ си или на първия, или на втория, или на третия пръстъ? Да допуснемъ, че прѣдъ насъ се намира едно сѫщество безъ пръсти, съ по-низшъ животъ отъ нашия, питамъ тогава: ако въ него се роди желание да покаже, че мисли, какъ ще изрази това? Какъ ще насочи първия си пръстъ? Като разискваме въ класъ по разни въпроси, нѣкои отъ васъ мислятъ, че сѫ стари, че сѫ прѣминали вече 45 години. Вие трѣбва да забравите тия нѣща. Какво прѣдставляватъ вашитѣ 45 години? - Тѣ сѫ нищо прѣдъ живота въ другитѣ планети. Ако сравнявате вашитѣ 45 години съ годинитѣ на Юпитеръ, вие ще бѫдете малко дѣте, едва на четири години. Ако се прѣнесете на Сатурнъ, ще бѫдете дѣте на година и половина. Ако пъкъ се прѣнесете на слънцето, дето 20 милиона наши години образуватъ една слънчева година, можете да си прѣдставите, каква часть отъ врѣмето ще съставляватъ вашитѣ земни 45 години. (- Тѣ ще съставляватъ 1/500 000 часть отъ годината.) Тогава, има ли смисълъ да се считате за старъ човѣкъ? Споредъ слънчевитѣ години вие сте едва въ началото на вашия животъ. Вие сте едно малко дѣте, което нѣма даже единъ часъ. Въ такъвъ случай вие нѣмате право да казвате, че сте остарѣли. Та какво сте видѣли още? Остарѣването е една отживѣла вѣка си идея. Ние искаме да бѫдемъ стари като Бога, да покажемъ, че знаемъ много. Това е заблуждение! Господь е миналъ милиони, милиони вѣкове прѣди насъ. Той е създалъ цѣль козмосъ, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, азъ ви питамъ: щомъ сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари. Подъ думата “старъ човѣкъ” азъ подразбирамъ човѣкъ, който е направилъ нѣщо. Щомъ не е направилъ нищо, той не е старъ човѣкъ. Той е човѣкъ, който напразно изгубилъ своитѣ години. Такъвъ човѣкъ често си казва: “Азъ съмъ човѣкъ на 80 лазарника.” Казвамъ му: “Да, на 80 лазарника си, но нищо не си научилъ.” Като ученици вие ще гледате да се освободите отъ думата “старъ”. Нѣма да мислите, че сте старъ човѣкъ, но сте изпратени да се учите. Като ви питатъ на колко сте години, вие ще кажете: “Азъ съмъ на 33 години.” Тия, които не сѫ дошли до тази възрасть, ще задържатъ въ ума си 21-та си година, а тия, които сѫ минали тия години, ще задържатъ въ ума си 33-та година. “На колко години сте?” - “На 33 години.” “Какъ тъй?” - “Е, моитѣ години не се мѣнятъ.” Тогава питамъ: ако ти имашъ 33 слънчеви години, на колко наши години се равняватъ тѣ? - На 660 000 000 години. Така е, ние трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Ще покажемъ на хората, че сме отъ тия, които не остарѣватъ. За да изживѣемъ една слънчева година, изискватъ се 20 милиона наши години. Ние сме въ началото на 33-тата година или въ началото на 21-та си година. Идущата година ще бѫдемъ пакъ на 21 или на 33 години. Ще кажете: “Какъ така?” Ние трѣбва да мѣримъ нашия животъ съ живота на слънцето, а не съ живота на земята. Ние остаряваме прѣждеврѣменно, понеже сѫ ни отдѣлили отъ слънчевата енергия, а сѫ ни свързали съ енергията на земята. Човѣкъ, като дойде до 50-60 годишната си възрасть, казва: “Остарѣхъ вече, ще се мре.” Какво учение има въ това? Като се занимавате съ тия глупави работи, нищо не се добива. Вие сте кираджия въ една кѫща и господарьтъ разполага съ васъ. Когато ви каже да излѣзете отъ тази кѫща, ще знаете, че нѣма да умрете, но ще си намѣрите друга кѫща. Мнозина хора, като умратъ, ходятъ инкогнито между другитѣ, а вие питате за тѣхъ: “Дѣ отидоха нашитѣ близки?” Въ онзи свѣтъ ли сѫ? -Не, тѣ не сѫ отишли никѫдѣ, между другитѣ хора сѫ, но вие не ги виждате. Този умрѣлъ човѣкъ е взелъ друга кѫща подъ наемъ и вие можете да се разговаряте съ него, но не и съ господаря на кѫщата. Туй е едно отъ важнитѣ знания. Въ едно тѣло могатъ да живѣятъ единъ, двама, трима, петима, десеть и повече души. Разнообразноститѣ, които нѣкой пѫть се проявяватъ у васъ се дължатъ на тия многобройни наематели въ вашата кѫща. Нѣкой пѫть сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които сѫ взели нѣкоя часть отъ кѫщата ви подъ наемъ. При сегашнитѣ условия на живота, всѣки отъ васъ има кираджии и то не единъ, не двама, не трима, но най-малко десеть кираджии. (-Плащатъ ли тѣ?) -Въ духовния свѣтъ плащане нѣма. Трѣбва да бѫдете много внимателни съ тѣхъ. Вие мислите, че всички чувства, които минаватъ прѣзъ сърцето ви, всички мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, всички дѣйствия, които вършите, сѫ ваши. Не е така. Всѣки ученъ трѣбва да отдѣля и различава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия отъ тия на постороннитѣ личности, които сѫ вънъ отъ васъ, отъ вашето вѫтрѣшно естество. Когато започнете да отдѣляте вашата мисъль отъ чувствата, вие ще дойдете до вѫтрѣшното самовъзпитание. Азъ нѣма да се спирамъ да ви изяснявамъ признацитѣ, по които да различавате своето отъ чуждото, понеже сте много страхливи. Ако ви кажа признацитѣ, нѣкои отъ васъ не би могли да спятъ. Вие ще кажете: “Чудно е какъ тъй могатъ да ме обсебятъ духове?” Защо не? Ти си секретарь на една работа и прѣдседательтъ на тази работа всѣки день ти казва: “Я напиши този протоколъ.” Ти пишешъ и прѣписвашъ, това не те обижда, но когато прѣдседательтъ те накара да изхвърлишъ боклука, това те обижда. Но той ти заповѣдва и ти вършишъ всичко, каквото те накара. Ако единъ човѣкъ дойде отвънъ и те накара да направишъ нѣщо, ти го изпълнявашъ, а когато единъ духъ те накара да вдигнешъ една кофа, казвашъ: “Какъ смѣе той да ми заповѣда?” И той заповѣдва тъй, както живиятъ човѣкъ, когото виждашъ. Питамъ: колко отъ нашитѣ дѣйствия, мисли и чувства сѫ собствени, наши? Запримѣръ, често слушашъ да казватъ: “Всички хора сѫ лицемѣри.” Щомъ всички хора сѫ лицемѣри, тогава и ти си между тѣхъ и ти си лицемѣръ. Думата “всички” подразбира, че и ти си единъ отъ тѣхъ. Не, нѣма да кажешъ, че всички хора сѫ лицемѣри, но ще кажешъ, че лицемѣрието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трѣбва да казвате, че и всички хора сѫ лоши. -“Ама тъй казва Писанието.” Ако е така и ти си между тѣхъ, и ти си лошъ. Не, такъвъ стихъ въ Писанието нѣма. Давидъ е казалъ: “Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Кога е казалъ това? - Когато е направилъ едно прѣстѫпление. Писанието казва: “Святи бѫдете, праведни бѫдете, съвършени бѫдете!” Слѣдователно, щомъ се казва да бѫдете святи, значи има и святи хора. Щомъ се казва да бѫдете праведни, има и праведни хора. Щомъ се казва да бѫдете съвършени, има и съвършени хора. Тогава и ние можемъ да бѫдемъ и святи, и съвършени, и праведни. Ние не трѣбва да се спѣваме въ думитѣ святъ и съвършенъ. Тия думи сѫ употрѣбени въ този смисълъ, както се говори за Бога. Говори се за такова съвършенство, каквото човѣкъ може да има. Та казвамъ сега: всички трѣбва да имате единъ положителенъ езикъ за себе си, да не се лъжете, да не се самоизмамвате. Въ даденъ случай, като се запитате, дали сте чисти или не, да можете да си отговорите. Кой отъ васъ не знае, дали е чистъ или не? Ако нѣкой отъ васъ се запита, дали говори Истината или полъгва, не знае ли това? Кой отъ васъ не знае, обича ли да пооткрадва понѣкой пѫть или не обича? Нѣкой казва: “Кажи ми какъвъ съмъ!” Казването отвънъ нѣма да ви ползува. Ако ви кажа единъ вашъ недѫгъ, съ това ще направя пакость на себе си, безъ да ползува поне васъ. Ако, обаче съмъ пратенъ отъ страна на Бога да ви кажа единъ недѫгъ, то е друго нѣщо. Само Господь има право да изнася недѫзитѣ на хората, но ние нѣмаме право да си казваме недѫзитѣ единъ на другъ. За да изнесемъ недѫга на единъ човѣкъ, трѣбва да имашъ свѣтлина. Да допуснемъ, че вие питате нѣкого: “Какъ мислите за мене, какъ ме намирате, красивъ ли съмъ или не?” Нѣма защо да говоримъ за красотата, нея можемъ само да докажемъ. Какъ? - Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещь прѣдъ този човѣкъ и ще му кажа: “Гледай, самъ ще се познаешъ. Туй, което виждашъ, това си ти! Какъ се намирашъ? Какво понятие имашъ за себе си?” Послѣ ме питашъ: “Какво мислишъ за менъ, уменъ човѣкъ ли съмъ или не?” Ще ви отговоря по следния начинъ: Ще запаля свѣщьта си, ще отворя една отъ своитѣ книги и ще ти кажа да четешъ на десета страница отъ тази книга. Слѣдъ това ще те питамъ: “Разбирашъ ли това, което е писано на десета страница?” - “Разбирамъ.” Десетата страница ще ти покаже, какъвъ си. Та казвамъ, нашата задача въ свѣта не е да ви научимъ да служите на човѣка, нито да служите на природата, но да служите на Бога. Щомъ рѣшимъ да служимъ на Бога, ние ще можемъ да развиемъ другитѣ двѣ служения: служене на човѣчеството и служене на природата. Не се плашете отъ мисъльта, какъ трѣбва да се служи на Бога. Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начинъ ще станете силни, крѣпки и мощни по духъ. Така, постепенно ще придобиете необходимото за васъ знание и мораленъ стабилитетъ за създаването на вашия характеръ. Служенето на Бога трѣбва да бѫде за васъ свещена идея, която да ви причинява най-голѣмата радость въ живота. Като станете сутринь, започнете съ нея и послѣ вършете другитѣ си работи. Да допуснемъ, че нѣкой дойде при васъ, иска да ви прѣдизвика. Вие ще си кажете: “Азъ служа на Бога! Нѣмамъ врѣме да се карамъ съ никого.” Дошла ви нѣкаква мисъль на съмнѣние, ще си кажете: азъ служа на Бога, нѣма да се съмнѣвамъ! Казватъ ви нѣкои, че еди-кой си братъ открадналъ 20 000 лева. Вие може да кажете: “Азъ искамъ да изслѣдвамъ тази работа, да зная, дали е вѣрно това или не.” Не, кажете си: “Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си открадналъ тия пари? Ще изгубя мѣсецъ, два, три, докато изслѣдвамъ тази работа, затова нѣма да се разправямъ съ това нѣщо. Който е открадналъ паритѣ, той самъ ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.” Този братъ, който е открадналъ 20-тѣ хиляди лева, ще се намѣри въ трудно положение. Той самъ единъ день ще дойде при мене и ще каже: “Братко, ти служишъ на Бога, кажи ми, какво да правя?” Азъ ще му кажа: “И двамата ще служимъ на Бога.” Ще му покажа начинъ, какъ да служи на Бога. Щомъ започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се рѣши да служи на Бога, азъ ще му платя 20-тѣ хиляди лева. Сѫщото е и съ васъ: щомъ се роди желание у васъ да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство. Тази връзка може да се създаде само на тази основа: служене на Бога. И тъй, отъ сега нататъкъ поставете си като задача, слѣдното нѣщо: сутринь, като станете, на обѣдъ и на вечерь употрѣбете по петь минути да служите мислено на Бога по най-добрия начинъ. Сега вие ще кажете: “Петь минути сѫ нищо.” Вие правили ли сте изчисление, колко минути ще се събератъ въ годината поне? Единъ математикъ си поставя слѣдната задача: каква сума ще се получи отъ 25 стотинки, дадени съ сложна лихва отъ врѣмето на Христа до наши дни. Знаете ли каква сума се добива? - Добива се една толкова голѣма сума, която не би могла да се изплати и въ такъвъ случай, ако нашата земя бѣше цѣла отъ злато. Значи, нѣколко земи като нашата биха могли да изплатятъ тази сума. Та, ако употрѣбите за вашата задача само петь минути, но вложени на врѣме, слѣдъ години ще дадатъ единъ добъръ резултатъ. Споредъ законитѣ на природата, всѣка идея, вложена на врѣме, слѣдъ години ще принесе своята полза. Затова не се обезсърчавайте! Не мислете, че всѣко усилие, което направите, ще бѫде безъ послѣдствие. Всѣка благородна мисъль, дълбоко вложена въ душата ви, слѣдъ врѣме ще пренесе своя плодъ, отъ който вие ще се ползувате. Искамъ тази вечерь да задържите въ ума си сѫществената мисъль: служене на Бога! Азъ ще ви поговоря и другъ пѫть върху служенето на Бога. Мислете върху идеята “служене на Бога”. Четете Новия завѣтъ, Стария завѣтъ и другъ пѫть пакъ ще поговоримъ за сѫщото. Този въпросъ ще трѣбва още да разчепкваме, докато се домогнемъ до сѫществената идея, какво значи да служимъ на Бога. Ще видимъ, дали може да се приложи тази идея и слѣдъ като се приложи, какви резултати ще даде. Тайна молитва Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 21-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 03.III.1925 г. София
  21. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЪРТИ НА ЧОВѢШКАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТЬ Размишление Прочете се резюме отъ темитѣ: “Разлика между будизъмъ и християнство”. Прочетоха се три работи върху темата: “Отличител-нитѣ органически и морални качества на бѣлата и жълтата раса”. Съврѣменнитѣ учени хора употрѣбяватъ два начина за измѣрване на човѣшката интелигентность. Точка С въ фигурата прѣдставлява ухото. Линията АВ прѣдставлява човѣшкия носъ. Въ ѫгъла ВСА могатъ да се включатъ всички органически сѫщества, които иматъ гръбнакъ. Ако прѣкараме линии, успоредни на правата АВ, всички иматъ отношение помежду си. Колкото повече се увеличава интелигентностьта, толкова и носътъ става по-голѣмъ. Разликата може да е съ единъ милиметъръ само, но и тя е отъ значение. Тъй щото, голѣмиятъ носъ изобщо показва интелигентность. Интелигентностьта зависи не само отъ голѣмината на носа, но и отъ съотношението между носа и челото, а именно, дали челото е право или малко вглъбнато. Вториятъ начинъ за измѣрване на интелигентностьта е споредъ ѫгъла на Кампера. Този ѫгълъ ВСА е около 30°. Камперъ спуща единъ отвѣсъ отъ челото до брадата и друга една линия, която минава прѣзъ срѣдата на ухото до долната часть на носа. Този ѫгълъ, който се образува между тия двѣ линии въ хората на бѣлата раса е равенъ на 80°, а въ хората отъ жълтата раса е равенъ на 75°. Този ѫгълъ у малайцитѣ е равенъ на 63°. У по-интелигентнитѣ хора този ѫгълъ се увеличава. Разбира се тия величини не сѫ абсолютни, но относителни. Въ това отношение, отъ тия линии може да се извади една пропорция. Интелигентностьта на единъ човѣкъ се опрѣдѣля не само отъ голѣмината на перпендикуляра АВ, но сѫщеврѣменно и отъ дължината на линията АС. Тази линия опрѣдѣля интензивностьта на човѣшкия носъ. Ако линията АВ прѣдставлява голѣмината на носа и линията АС е по-кѫса, тогава интелигентностьта не е толкова интенсивна. Тъй че линиите АВ и АС опрѣдѣлятъ интелигентностьта на единъ човѣкъ. Разбира се, тия линии сѫ живи. Ние не говоримъ за мъртви линии. Когато говоримъ за ѫгли, съ които се измѣрва човѣшката интелигентность, имаме прѣдъ видъ тия ѫгли, които се увеличаватъ и слѣдователно тѣ всѣкога могатъ да се измѣрватъ. Ако измѣрвате постоянно вашата глава, ще видите, че главата ви ту се увеличава, ту се смалява. Тя не е постоянна. Това зависи отъ разположението на човѣка. Напримѣръ ако у васъ се зароди нѣкоя възвишена мисъль или разрѣшите нѣкой важенъ философски въпросъ, главата ви ще се разшири. Като я измѣрите, ще видите, че има едно разширение на главата ви най-малко съ 1/10 часть отъ милиметъра, а понѣкога дори съ 1/2 милиметъръ. Ако у васъ се зароди мисъльта, че не трѣбва да мислите, главата ви се смалява. Слѣдователно, ако мислитѣ на хората въ нѣколко поколѣния вървятъ въ низходяща степень, тѣ започватъ да се израждатъ. Израждането става отвѫтрѣ. При израждането се забѣлѣзва промѣна въ носа. Щомъ човѣкъ се отклони отъ правия пѫть, носътъ му се прѣчупва, той вече не е спуснатъ перпендикулярно надолу. Челюститѣ му започватъ да изпѫкватъ навънъ както у животнитѣ. Носътъ сѫщеврѣменно изгубва и своята дължина. Обаче не всѣкога дължината на носа опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка. Тя зависи още и отъ перпендикуляра, който е спуснать отъ челото до брадата. Слѣдователно, когато човѣкъ не живѣе нормално, челюститѣ му започватъ да се издаватъ напрѣдъ, брадата му се прѣчупва и скѫсява, докато най-послѣ съвсѣмъ се изгуби. Челото пъкъ лѣга назадъ, скулитѣ изпъкватъ и тогава човѣкъ започва да прилича на животно. Разликата между човѣка и животнитѣ е тази, че животнитѣ нѣматъ голѣмъ носъ, нѣматъ брада и чело. Челото имъ е слабо развито. У тѣхъ е силно развитъ обективния умъ. У тѣхъ има наблюдение, но нѣма философска мисъль. Тѣ не могатъ да разсѫждаватъ. Тѣ иматъ интуиция. Отъ дълга опитность тѣ сѫ извадили извѣстни изводи за нѣщата, но не могатъ да разсѫждаватъ. Ако турите прѣдъ нѣкое животно единъ триѫгълникъ, то никога не ще може да разбере какво отношение иматъ тритѣ страни една къмъ друга. Сега разбира се, ученитѣ антрополози сѫ се спрѣли само на външната страна на науката, но туй още не е цѣлата наука. Това сѫ само външни скици. При това ученитѣ дълго врѣме сѫ прѣтегляли мозъцитѣ на хората, дълго врѣме сѫ мислили върху това, че колкото мозъкътъ е по-тежъкъ, толкова и човѣкътъ е по-интелигентенъ. Обаче тѣ сѫ намѣрили хора съ голѣми мозъци, които не сѫ толкова интелигентни. Фрѣнолозитѣ пъкъ сѫ забѣлѣзали, че интелигентностьта не зависи отъ обема на мозъка, но отъ развитието на прѣдния мозъкъ въ главата. Колкото прѣдниятъ лобъ е по-голѣмъ, толкова и човѣкътъ е по-интелигентенъ. Тѣ сѫ установили още, че моралнитѣ чувства у човѣка сѫ поставени въ особена область на мозъка: интелектуалнитѣ способности пъкъ сѫ поставени въ друга область. Тъй щото мозъкътъ е разпрѣдѣленъ на особени области, при което въ всѣка область има особена способность. Тия учени сѫ доказали съ редъ наблюдения своята френология, която днесъ не е приета отъ официалната наука. Френолозитѣ сѫ изучили вѫтрѣшностьта на мозъка, развитието на сивото вѣщество и на бѣлитѣ нишки, но всѣ-таки липсва още нѣщо на френологията. Тѣ сѫ дошли до едно мѣсто и тамъ сѫ се спрѣли, не могатъ да идатъ по-далечъ. Единственият най-ученъ човѣкъ между тѣхъ е билъ Галъ. Слѣдъ Гала никой не е ималъ тази наблюдателность. Всички, които сѫ дошли слѣдъ него, не сѫ имали този обобщаващъ умъ. Ето защо френологията въ туй отношение се е спрѣла на една фаза. Американцитѣ и англичанитѣ сѫ развили френологията въ нейното практическо приложение и тамъ сѫ се спрѣли. За насъ е важно, че всѣка мисъль има извѣстно влияние върху прѣдната часть на челото, а всѣка морална мисъль упражнява влияние върху горната часть на главата. Сѣмейнитѣ чувства пъкъ упражняватъ влияние върху задната часть на черепа. По нѣкой пѫть, когато вие се разгнѣвите, тия самосъхранителни емоции упражняватъ влияние върху разширението на черепа къмъ ушитѣ. Слѣдователно, моралнитѣ чувства повдигатъ главата нагорѣ, умственитѣ способности развиватъ главата отпрѣдъ, домашнитѣ способности - отзадъ, самосъхранителнитѣ я развиватъ на широчина, а личнитѣ чувства образуватъ една малка кривина отзадъ. Ако по нѣкой пѫть се сърдите, гнѣвите, този гнѣвъ е потрѣбенъ като пиперътъ въ яденето, да даде активность или широчина на главата. Безъ тази широчина човѣкъ не може да има потикъ за дейность. Когато нѣкой отъ васъ се гнѣвятъ, да не мислятъ, че тази енергия е непотрѣбна. Вие трѣбва да владате, да пазите този гнѣвъ. Той е барутъ, който ще използувате, когато трѣбва, а не да го горите, когато не трѣбва. Вие се гнѣвите, когато не трѣбва. Азъ бихъ ви казалъ, кога да се гнѣвите. Когато видишъ една мечка, разгнѣви се! А вие се разгнѣвявате, когато видите една мравя и я стѫпквате. Тукъ гнѣвътъ нѣма мѣсто. Не, разгнѣвете се при мечката! Когато срещнете на пътя си нѣкой голѣмъ камъкъ, прѣхвърлете го настрана. Проявете своя гнѣвъ като единъ волевъ актъ. Слѣдователно, когато гнѣвътъ дойде у васъ, приемете го, не се стремете да го спрете. Или пъкъ, идете на Витоша и тамъ се заемете да прѣмѣствате камъни отъ едно мѣсто на друго. Втори пѫть като се разгнѣвите, идете при нѣкое голѣмо дърво и се опитайте, можете ли да го извадите отъ земята. Не казвамъ да хванете нѣкои малки клончета, защото тѣ изхабяватъ енергията ви, т. е. тия сили, които природата е вложила въ васъ. Значи, гнѣвътъ може да се използува въ много отношения. Разгнѣвите ли се, направете нѣкое добро, не обикновено добро, а такова, каквото никой не може да направи. Разбира се, тази енергия за самосъхранително чувство за сега ни е нужна. Личнитѣ чувства у човѣка трѣбва да се впрегнатъ на работа. Съврѣменната, бѣлата раса е подпушила у хората енергията около ушитѣ имъ. Тамъ е всичкото зло, че намѣсто да я тури на работа въ моралния свѣтъ, тя сега ще отваря войни, да се биятъ едни съ други, та по такъвъ начинъ да си създадатъ условия за правене добро. Запримѣръ, англичанитѣ, като хванатъ 10 000 души българи, ранени и болни, ще ги лѣкуватъ, за да образуватъ извѣстна връзка и да покажатъ, кой е по-добъръ. Англичанитѣ искатъ по този начинъ да се прославятъ. Тия българи, като се върнать въ отечеството си, ще разправятъ, че англичанитѣ постѫпиха съ тѣхъ много добрѣ, че сѫ високо хуманни и благородни хора. Така се създаватъ изкуствено отношения. Затуй се появяватъ войнитѣ. Тази енергия, натрупана въ бѣлата раса, трѣбваше ли да се изразходва въ една безполезна война? И въ религиозно отношение тѣ се подпушиха, не дадоха подемъ на своитѣ чувства. Казвамъ сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голѣмъ кранъ, ще дойде материалъ напрѣдъ-назадъ, въ широчина и въ дълбочина, за да може човѣкъ да се развива симетрично и правилно въ всички направления. Слѣдователно, въ този човѣкъ ще има стремежъ къмъ Бога или реализиране висшия идеалъ на неговия духъ. Самиятъ този изразъ - “висшиятъ идеалъ на човѣшкия духъ” е неразбранъ. Накѫдѣ е този висшъ идеалъ? Като кажемъ висшъ идеалъ, какво разбираме? Често казваме “високъ идеалъ”. Азъ съмъ употрѣбилъ думата “високъ идеалъ” като давамъ примѣръ за “високъ идеалъ”, че ако искашъ да си хапнешъ единъ плодъ, трѣбва да се качишъ на дървото и самъ да си откѫснешъ най-хубавия плодъ. Добрѣ, ако ти имашъ въ своята градина най-хубавитѣ плодове и дойдатъ въ тази градина дѣца съ високъ идеалъ и всѣко отъ тѣхъ реализира своя идеалъ отъ твоитѣ дървета, туй ще бѫде ли идеалъ и за тебе? - Не. Какъ ще погледнешъ на това? Човѣкътъ отъ бѣлата раса ще вземе една тояга и ще наложи тия идеалисти на общо основание. Той ще каже на тия философи още веднъжъ да се не качватъ. Човѣкътъ отъ шестата раса пъкъ ще похвали тия дѣца и ще имъ каже: “Елате и догодина въ моята градина. Тя е свободна, открита за васъ”. Той нѣма да имъ забрани. И тогава, ето какво ще бѫде прѣзъ врѣмето на шестата раса. За сега само нѣкои хора иматъ градина, а за въ бѫдаще цѣлата земя ще бѫде прѣвърната въ градини. Всѣки ще ходи свободно изъ тѣхъ и което дърво си хареса, отъ него ще си откѫсне. А сега, ако влѣзешъ въ градината на човѣкъ отъ петата раса, ще намѣришъ затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората отъ шестата и тѣзи отъ петата раса е тази, че [ако] човѣкътъ отъ шестата раса се качи на дървото, ще си откѫсне само единъ, най-хубавъ плодъ и ще слѣзе, а този отъ петата раса ще си напълни една торба съ плодове. Единственото нѣщо, което спъва сегашната раса, това е голѣмата лакомия въ всѣко отношение. Забѣлежете, всѣка есень се събира съ милиони тонове жито и го складиратъ. Защо имъ е този запасъ? Послѣ, събрали пари въ банкитѣ и ги пазятъ. Навсѣкѫдѣ всичко събиратъ на купове и го пазятъ. Приготвятъ консерви съ милиони тонове и ги пазятъ. Тѣ се развалятъ, най-послѣ и ги хвърлятъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ като мравите, постоянно събиратъ и трупатъ на едно мѣсто - да се осигурятъ. Това е бѣлата раса - хора интелигентни, но крайно лакоми. Колкото европеецътъ е активенъ, толкова китаецътъ е инертенъ. Той работи по необходимость. Казватъ, че китаецътъ е много трудолюбивъ. Какъ нѣма да бѫде трудолюбивъ? Природата знае неговото естество и го е турила при такива условия, при които ще може да се развива. Сега, въ шестата раса, която ще дойде, нѣма да има лакомство. Всѣки отъ васъ може да стане човѣкъ отъ шестата раса. Какъ именно? - Като прѣвърне лакомството въ една движуща се сила. Да допуснемъ, че нѣкои богати хора въ Америка, които иматъ въ банкитѣ си милиарди левове, търсятъ начинъ да се освободятъ отъ богатството си. Какво трѣбва да направятъ? Да раздадатъ паритѣ си? - Не, това ще прѣдизвика подпушване на извѣстна енергия. Това не е правилно разрѣшение на въпроса. Въ раздаването на паритѣ има една опасность. Съ тѣхъ се събужда лакомство и тия хора, на които сѫ раздадени паритѣ, се спъватъ. Въ такъвъ случай сиромашията е за прѣдпочитане. Ако сиромашията може да ни отвикне отъ лакомството, тя е за прѣдпочитане. Какво разбирате подъ думата “лакомство”? - Туряне въ стомаха повече, отколкото той може да асимилира; туряне на гърба повече, отколкото може да носи; заемане съ работи, които не сѫ по силитѣ ни. Напримѣръ въ училището изучаваме прѣдмѣти, които не сѫ по силитѣ ни; учимъ много прѣдмети, отъ които нѣмаме нужда и бързаме, не чакаме да дойде врѣмето, искаме да знаемъ много. Сѫществената разлика, значи между бѣлата и шестата раса е главно тази, че въ шестата раса нѣма да има лакомия. Земята нѣма да има никакви граници, никакви прѣгради, нѣма да има наказателни закони, нѣма да има затвори и т. н. Ако нѣкой се провини, направи нѣкаква погрѣшка, ще му дадатъ да яде само жито и царевица. Хубавото въ шестата раса ще бѫде още и това, че хората ще иматъ довѣрие едни къмъ други. Въ бѣлата раса хората нѣматъ помежду си довѣрие. Тѣ иматъ вѣрване, но довѣрие нѣматъ. Тѣ иматъ довѣрие само на думи. Въ шестата раса обаче, довѣрието ще бѫде една отъ благороднитѣ чърти - пълно довѣрие. Сега, въ която кѫща и да влѣзешъ, като излѣзешъ изъ стаята на нѣкого, той веднага ще отиде да провѣри, дали се е изгубило нѣщо. Или пъкъ, ако вървишъ съ жената на нѣкого, той ще прати подирѣ имъ да ги слѣдятъ, какви ще бѫдатъ тѣхнитѣ отношения. Въ шестата раса за тѣзи нѣща и въпросъ нѣма да става, тѣ ще иматъ вѣра. Тамъ всѣки самъ ще се пази. Нѣма да ходятъ детективи, да слѣдятъ хората отъ вънка, защото всѣки ще пази себе си отъ вѫтрѣ. Послѣ, въ шестата раса хората ще иматъ една характерна чърта, а именно: като срещнешъ единъ човѣкъ отъ тази раса, той ще внесе въ тебе едно разширение на сърцето, едно просвѣтление на ума и ще се вдъхновишъ отъ единъ великъ идеалъ. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновишъ отъ нѣщо възвишено и благородно. Само като го срѣщнешъ, той ще ти прѣдаде своята мисъль, безъ да ти говори нѣщо. И между хората отъ бѣлата раса понѣкой пѫть се случава това нѣщо, но по-рѣдко. Между бѣлитѣ всѣки се затваря въ себе си, всѣки се пази. Дѣйствително, човѣкъ трѣбва да се пази, но понѣже знанието, което той има въ себе си е нѣщо живо, нѣщо, което създава изобилие, то трѣбва да излѣзе навънъ. Затуй именно казваме, че въ шестата раса ще има едно разширение. Сега, напримѣръ между мѫжетѣ и женитѣ се повдига въпроса за права - женитѣ искатъ да извоюватъ своитѣ права чрѣзъ насилие. Казватъ: “Ако човѣкъ се слага, никога нѣма да добие нужното за себе си.” Не, подпушване не трѣбва да има. Не подпушвайте никого. Човѣкъ не трѣбва да подпушва и себе си. Законътъ е такъвъ. Щомъ мислишъ, че съсѣдътъ ти те подпушва, ти самъ си се подпушилъ. Щомъ мислишъ, че дѣтето те подпушва, ти си подпушенъ вече. Щомъ мислишъ, че жена ти или мѫжътъ ти те подпушватъ, това става. Защо? Защото ти самъ си се подпушилъ. Какво вѣрвашъ, така става. Подпушватъ се, обаче, само грубитѣ енергии; финитѣ, тънкитѣ енергии не могатъ да се подпушатъ, тѣ проникватъ прѣзъ всичко. Слѣдователно, ако ние имаме онзи великъ вѫтрѣшенъ стремежъ на духа, никой не може да ни подпуши. Допуснете сега, че нѣкой отъ васъ има туй изкуство да се прѣобразява или да прониква прѣзъ стѣнитѣ. Кой ще може да го ограничи? Ако една майка има туй качество, могатъ ли да я ограничатъ нейнитѣ дѣца? Да допуснемъ, че дѣцата й, като станатъ сутринь, започватъ да я хукатъ, но тя още прѣдъ тѣхъ веднага изчезва. Какво ще направятъ тѣ. - Нищо. Тя ще имъ даде такова страшно възпитание, каквото тѣ не сѫ виждали въ живота си. Туй изгубване не е нищо друго, освѣнъ разширение. Пъкъ всички вие тукъ, както и всички хора въ свѣта сѫ подпушени. И благодарение на тази подпушеность имаме такива груби тѣла. Така сме свързани ние съ материята, че не можемъ лесно да се развържемъ. Вие казвате: “Какво да се прави, човѣкъ трѣбва да се храни, трѣбва да се облича, да работи, туй да направи, онуй да направи.” Да, всичко това трѣбва да се направи, защото сте подпушени. Въ това отношение именно всѣка раса има свои вѣрвания, своя наука, своя религия, за да се освободи отъ ония връзки, създадени отъ миналото. Туй сѫ методи на възпитанието, съ което човѣкъ трѣбва да си въздействува. При сегашнитѣ условия не е тъй леко човѣкъ да се лѣкува. Той трѣбва да разбира този законъ на развързване. Не е лесно напримѣръ, да отхвърлимъ едно внушение, едно хипнотизиране, че слѣдъ десеть деня ще умра. Трѣбва да разбирашъ законитѣ какъ да се разхипнотизирашъ. Запримѣръ, у нѣкого ще се роди мисъльта, желанието да скара двама души. Защо? - Вижда, че двама приятели си живѣятъ добрѣ, работятъ заедно и у него се заражда зависть. Той имъ внушава мисъльта, че тѣ скоро ще се скаратъ. И наистина, единъ день виждашъ тия двамата приятели скарани, защото трети нѣкой имъ внушилъ да се скаратъ. Затуй въ скарването на двама души винаги има намѣсенъ единъ трети. Двама души сами по себе си не могатъ да се скаратъ. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ въ живота. Така стана и съ Адамъ и Ева. Третиятъ, който влѣзе между тѣхъ, ги скара, нищо повече. Сега ще знаете: Щомъ се яви у васъ желание да се скарате, ще обърнете внимание на това, че има нѣкой трети, който тласка къмъ скарване. Туй не го вършатъ духове, а вие, хората го вършите. Запримѣръ, двама се обичатъ, но дойде между тѣхъ трети, намѣси се и извади едного отъ тѣхъ. Туй го има между ученичкитѣ и ученицитѣ, между старитѣ и дѣцата, както и между приятелитѣ. Казватъ: “Клинъ, клина избива”. И тъй, ако искате да знаете, каква ще бѫде шестата раса, вие трѣбва да влѣзете въ нея вече. Отсега трѣбва да се приготовлявате, за да придобиете отъ нея тия по-висши качества. Ако не придобиете тия нови форми, нѣма да ви дадатъ дрехитѣ на шестата раса. Ще кажете: “Като хора отъ бѣлата раса пакъ ще можемъ да влѣземъ въ Царството Божие.” Да, и така ще можете да влѣзете, но за прѣдпочитане е човѣкъ да влѣзе въ Божия свѣтъ като сѫщество, което може да се ползува отъ висшитѣ Божии блага. Колцина отъ васъ, които ме слушате тази вечерь, можете да се ползувате отъ висшитѣ Божии блага? Вие вѣрвате, но въ сѫщность имате ли една жива опитность, за която, ако ви хванатъ тази вечерь, сте готови идейно да устоявате на всички мѫчнотии и изпитания? Ако ви хванатъ и ви запитатъ: “Вѣрвате ли въ своитѣ убеждения?” Вие ще започнете да се колебаете. Не казвамъ за всички, но за нѣкои само, защото нѣмате жива опитность. Ако единъ човѣкъ има опитность, той ще е готовъ да изтърпи всички страдания. Тъй щото, вие трѣбва да се стремите къмъ този възвишенъ идеалъ, да дойдете въ съприкосновение съ шестата раса. Тя сѫществува вече. Смѣшно е, когато нѣкои хора казватъ, че шестата раса щѣла да се зароди отъ бѣлата. Не, всички светии, които сѫ завършили своята еволюция, доброволно ще дойдатъ на земята, ще създадатъ свой типъ. Тази раса ще се нарече “раса на любовьта”. Бѣлата раса е “раса на интелекта”, а шестата - раса на Любовьта. Хората отъ шестата раса ще иматъ по-висша интелигентность, отколкото бѣлите. При това, тѣ ще иматъ и едно сърце, несравнено по-благородно, отколкото сърцето на единъ човѣкъ отъ бѣлата раса. Когато вашата душа се освободи отъ тази форма, въ която сега се намирате, ще може втори пѫть да влѣзе въ форма отъ шестата раса. Това сѫ живи форми. Сега основното положение, което трѣбва да запомните е, че всѣка мисъль упражнява извѣстно влияние върху мозъка на вашия черепъ. Ако мислите интенсивно, умътъ ще влияе върху челото, ако ставате духовенъ, това упражнява влияние върху коронната часть на главата, ако развивате вашитѣ сѣмейни чувства, развива се главата ви отзадъ, ако ставате активенъ, главата ви при ушитѣ става по-широка. Тъй щото, всичката енергия, която човѣкъ проявява, има своето опрѣдѣлено мѣсто у човѣка. При това развитието на мозъка се отразява върху тѣлото. Тѣлото се строи съобразно мозъчното развитие. Досега главата била създавана споредъ тѣлото. Въ шестата раса, тѣлото ще бѫде създадено съобразно мозъка. Мозъкътъ е най-устойчивото вещество, отъ неговата сѫщина се губи много малко. Слѣдователно, тѣлото ще бѫде създадено съобразно мозъка, ще има правилни математически отношения. Нѣма да има такива дефекти, каквито сега сѫществуватъ. Всички трѣбва да живѣете съ вѣра, че това е необходимо за васъ и да се приготовлявате за шестата раса. Вие ще попитате, дали ще доживѣемъ това врѣме? - Ще го доживѣете, ще го видите, разбира се, но не съ това съзнание, което имате сега, а съ друго, разширено съзнание. Едно врѣме бѣхте дѣца, нали? Сега сте възрастни. И въ човѣчеството има степени въ съзнанието. Човѣчеството по съзнание първо е било като дѣте, но послѣ се е развило. Значи и тукъ сѫществуватъ сѫщитѣ отношения. Съзнанието и въ човѣчеството расте, разширява се и се развива. Сега човѣкътъ е достигналъ до едно по-високо положение, но още не е пълновъзрастенъ. Цѣлото човѣчество днесъ е въ положението на единъ младежъ, около 15-16 години. Както виждате, още сте много млади. Въ миналото, когато се е създавалъ Мойсеевия законъ, хората сѫ били дѣца, затуй е трѣбвало малка пръчица, която да ги подканя. Сега вече хората сѫ на 15-16 годишна възрасть. Тъй щото, въ туй отношение, всинца сте младежи. До пълновръстието, до 21 годишна възрасть ви трѣбватъ още петь години. Човѣкъ ще се развие въ шестата раса, тамъ ще достигне до 21 година. Въ седмата раса ще бѫде на 33 години, тамъ ще свърши всичко, т. е. нѣма да свърши, но ще започне отново. Сега трѣбва да се радвате, че сте млади, на 15 - 16 годишна възрасть. Че сте млади, това е най-радостното за васъ, защото младиятъ има бѫдеще. Сега ще ви дамъ следния лозунгъ, слѣдното мото: Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 20-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 25. II. 1925 г София
  22. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИЧИНИ ЗА ПРОТИВОРѢЧИЯ Размишление Прочете се резюме отъ темата: “Продължаване на човѣшкия животъ”. Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Разлика между християнство и будизъмъ”. За следния пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ органически и морални качества на бѣлата и жълтата раса”. Ще потърсите нѣкакви обяснения върху тази тема въ енциклопедическия речникъ. Слѣдъ това ще направите единъ малъкъ изводъ. Върху тази тема нека пишатъ трима души отъ младитѣ. Кое е най-сѫщественото въ сегашния животъ, при сегашното му развитие? Подразбирамъ най-сѫщественото, безъ което човѣкъ не може. Туй, безъ което човѣкъ може въ дадения случай, то не е толкова сѫществено. Кое е сѫщественото за носа на човѣка? Кое е сѫщественото за устата? Нѣкой пѫть, като говоримъ, намъ се струва лесно да говоримъ върху това кое е сѫществено и кое не е. Питамъ обаче: Кои сѫ отличителнитѣ чърти, че сме казали за нѣщо сѫщественото? Може да си мислите, че казвате сѫщественото върху нѣкой въпросъ, напримѣръ или върху нѣкой прѣдметъ. Азъ ще ви улесня въ отговора. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на свѣщьта напримѣръ? Най-първо може да кажете, че най-сѫщественото за нея е устройството й, а послѣ отъ какво е направена. Несѫщественото за нея е това, че тя гори. Тогава, кое е сѫщественото на учението? Тѣзи въпроси може да ги отбѣлѣжите и ще мислите върху тѣхъ. Кое е сѫщественото въ учението? Кое е сѫщественото въ духовния животъ? Кое е сѫщественото въ класа. Сѫщественото въ класа е това, което е сѫществено и въ хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играятъ. Послѣ, хорото се разваля. Едни си отиватъ, други идватъ и хорото отново се залавя. Играта е сѫщественото нѣщо въ хорото. Какво ражда сѫщественото на хорото? И тъй, спирали ли сте се да мислите, кое е сѫщественото въ вашия животъ? Защо човѣкъ въ дѣтинството мисли по единъ начинъ, въ юношеството по другъ, на пълна възрасть по трети начинъ, а като дойде на зрѣла, т.е. на прѣклонна възрасть, неговитѣ възгледи коренно се различаватъ? Туй, което човѣкъ обича въ младинитѣ си, въ старини не обича. Не е ли сѫщия човѣкъ! Запримѣръ, човѣкъ въ младинитѣ си е по-способенъ да завързва приятелство, а въ стари години мѫчно завързва приятели. Въ младини той е щедъръ, не е злопаметенъ, а въ старини обратно. Защо е така? Защо въ началото на живота си не е злопаметенъ, а въ старини става злопаметенъ? Изобщо у всичкитѣ хора има едно желание да разрѣшатъ загадкитѣ на живота и то по най-лекия начинъ. Това се вижда въ историята на човѣчеството. Това стремление на човѣка да търси лесния пѫть го е отклонило отъ неговата правилна посока. Сега, ако ви попитамъ, кога е станала първата кражба въ свѣта, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена отъ първата жена. Като създаде Богъ Адамъ и Ева, забрани имъ да ядатъ отъ дървото, начерено “дърво за познание на доброто и злото”, но Ева, излъгана отъ змията, открадна плодове отъ това дърво. Нѣкои хора обличатъ тази кражба въ мека форма, казватъ, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намѣри знание, а имаше желание да си хапне - нищо повече. Този грѣхъ и сега става въ свѣта. Най-първо жената краде, а послѣ мѫжътъ. Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията бѣше пазителка на това дърво. Прѣдава се, че змията влѣзла въ жената и я изкусила. Чудно! - Тукъ има една несъобразность. Какъ е възможно да влѣзе змия въ рая, да се качи на дървото и пазителитѣ на рая да не знаятъ нищо? Чудно ми се вижда, какъ е възможно да влѣзе въ рая змия, безъ да знаятъ ангелитѣ за това и да оставятъ тази змия да си играе съ Ева! Змията бѣше пазителка на туй дърво - нищо повече. Ева се постара, като приказва да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влѣзе въ нея. Като се върна при Адама, той видѣ, че тя е припечелила нѣщо, затова пожела да взѣме отъ този плодъ. И той е като нея. Той пъкъ открадна отъ Ева. Какъ ще краде, когато тази жена е негова? Какъ ще я завлада? Така и двамата станаха крадци. Затуй, първото нѣщо: Нѣма да крадешъ, нѣма да лъжешъ. Първиятъ грѣхъ е кражбата, вториятъ грѣхъ е лъжата. Сега трѣбва да се ликвидира. Затова на първия грѣхъ се противопоставя любовьта къмъ Бога. Защото, човѣкъ, който люби Бога не може да краде. Не може да крадешъ отъ този, когото обичашъ. Отъ този, когото не обичашъ, можешъ да си позволишъ да поодкраднешъ нѣщичко, но отъ този, когото обичашъ, не можешъ да откраднешъ нищо. Тази кражба, която става отвънъ, не е толкова груба. Вѫтрѣшната лъжа е опасна. Когато човѣкъ се домогне до извѣстна идея, която не е за него или когато се домогне до една мисъль или до едно чувство, които не сѫ за него, той навлиза по-дълбоко въ кражбата. Има много нѣща, на които човѣкъ може да се радва, но тѣ не се даватъ прѣждеврѣмено, пазятъ се. И ако човѣкъ иска да ги придобие по единъ незаконенъ начинъ, той винаги ще си създаде неприятности, страдания. Сега запримѣръ ще ви дамъ за следния пѫть темата “Разлика между кражбата и лъжата”. Върху тази тема нека пишатъ най-силнитѣ, защото човѣкъ, като започне да мисли върху кражбата и лъжата, свързва се съ тия отрицателни сили. Опасенъ прѣдметъ е въпросътъ за лъжата и кражбата. И тъй знанието, което придобиваме, ще свържемъ съ настоящия животъ. Знанието трѣбва да се използува въ сегашния животъ. Този животъ има достатъчно енергии, които трѣбва да се трансформиратъ, за да се използуватъ правилно за бѫдещето ви развитие. Тъй щото, въ това отношение потрѣбно е онова истинско знание, за да се използуватъ всички сили на живота. Разуменъ човѣкъ е онзи, който използува силитѣ на живота за доброто на своето бѫдеще. Въ туй отношение всички велики учители въ свѣта сѫ давали редъ методи за саморазвитие, за самовъзпитание. Въ туй направление, всѣки отъ васъ трѣбва да се развива по онзи пѫть, който му е опрѣдѣленъ. Пазете се всички да не отбивате никого отъ неговия пѫть. Не се старайте да дадете на другитѣ хора тази окраска, която вие имате, защото, щомъ пожелаете това, вие сами ще се спънете. Една идея е цѣнна, когато е самородна. Докато е една, оригинална, тя има цѣна, но щомъ станатъ двѣ, тѣ се умаловажаватъ. Затова всѣки трѣбва да се ползува отъ живота на другитѣ хора дотолкова, доколкото тѣ могатъ да му дадатъ потикъ да се повдигне. Гледамъ, мнозина измежду васъ се разочароватъ. Като влѣзете въ една школа, искате да живѣете въ любовь, да се почитате, да се уважавате, търсите идеаленъ животъ, но като не намѣрите такъвъ, въ душата ви се ражда противорѣчие. Азъ гледамъ на това противорѣчие малко по-другояче. Да допуснемъ, че имате единъ малъкъ зародишъ или едно малко сѣменце, или единъ желѫдъ. Той прѣдставлява единъ класъ отъ ученици, отъ интелигентни сѫщества, които си живѣятъ като братя и сестри въ любовъ, безъ никакъвъ споръ помежду си. Обаче, единъ день нѣкой земледѣлецъ дойде, вземе тази малка сѣмка, туй общество и го посѣе въ почвата. Най-първо въ всички тия сѫщества ще се зароди потикъ, всички ще впрегнатъ силитѣ си нагорѣ и ще вървятъ единодушно въ хармония. Щомъ излѣзатъ отгорѣ надъ почвата, тѣ се раздѣлятъ на двѣ партии: еднитѣ отиватъ налѣво, другитѣ отиватъ надѣсно и се скарватъ. Това е законъ на живота. Законътъ на живота ги раздѣля, а не тѣ. Слѣдователно, тѣзи които сѫ били за лѣво отиватъ въ лѣво, а тѣзи, които сѫ били за дѣсно, отиватъ въ дѣсно. Обаче, има едни неутрални, които не сѫ нито въ лѣво, нито въ дѣсно и казватъ да не се занимаваме съ тѣхнитѣ глупости. Питамъ сега: кои сѫ най-разумнитѣ, тия въ лѣво, тия въ дѣсно или неутралнитѣ въ срѣдата? Тия, които сѫ родени неутрални, не могатъ да не бѫдатъ такива. Отъ това нѣщо вие трѣбва да извадите единъ законъ, който да опрѣдѣля растенето на човѣка. Щомъ дойдете до този Божественъ растежъ, нѣкой пѫть може да се родятъ голѣми противорѣчия. Това е въ реда на нѣщата. Но понѣже всички сили при туй растение сѫ заети съ вѫтрѣшна борба, тѣ ставатъ енергични. Като сѫ заети съ домашни спорове, забравятъ да си вършатъ работата отъ вънъ, да правятъ упражнения и ставатъ много крѣхки. По този начинъ за въ бѫдаще тѣ могатъ да си създадатъ голѣми нѣщастия. За да се избѣгнатъ тия нѣщастия, невидимиятъ свѣтъ имъ създава въздушни течения, за да ги поразмърдатъ, да ги поразтърсятъ, да не се каратъ отъ вѫтрѣ, да излѣзатъ навънъ, да знаятъ, че има и външенъ свѣтъ. Тѣ се каратъ помежду си, казватъ си единъ на другъ: “Азъ съмъ неутраленъ”, “азъ съмъ лѣвичарь”, “азъ съмъ дѣсничарь”. Но природата, като създаде тия вѣтрове, раздвижва и лѣвичари, и дѣсничари, и неутрални и тѣ напущатъ борбата. Тогава тѣ се спущатъ къмъ коренитѣ, започватъ да работятъ въ земята. Щомъ вѣтроветѣ изчезнатъ, напущатъ работата си, излизатъ отъ корѣнитѣ и сѫщиятъ споръ започва, а въ спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиватъ и бутатъ едни съ други, лѣвичаритѣ казватъ: “Полудѣхте ли?” Дѣсничаритѣ казватъ: “Полудѣхте ли?” И неутралнитѣ казватъ: “Какъвъ е този шумъ?” Питамъ: виновни ли сѫ всички тѣ? Но туй е философия. Вие казвате, че свѣтътъ е лошъ. Никаква лошавина нѣма въ свѣта, т. е. въ живота. Лошавината въ формитѣ произтича отъ факта, че единъ клонъ, като се отдѣли отъ дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината. Тъй щото, вие може да сте въ лѣво на дървото, но това нищо не значи; може да сте въ дѣсно на дървото, пакъ нищо не значи; може да сте отъ неутралнитѣ и то нищо не значи. Сѫществената идея отъ това е слѣдната: Каквото противорѣчие и да се яви въ ума ви въ даденъ моментъ, то е на мѣстото си, защото въ природата никога не се допущатъ нѣща, които не допринасятъ полза. Ние не знаемъ случай, дѣто да се е допуснало нѣщо, което да не е принесло своята полза. Всички нѣща, които се допущатъ въ свѣта, колкото и да сѫ отрицателни, дали ние можемъ да ги разберемъ или не, тѣ иматъ своята полза. Туй е единъ великъ въ природата законъ. Трѣбва да знаете, че туй, което става, независимо това дали то е приятно или не за васъ, то е въ реда на нѣщата. Човѣкъ се ражда, то е въ реда на нѣщата; умира, то е въ реда на нѣщата; боледува, то е въ реда на нѣщата; сиромахъ е, то е все въ реда на нѣщата; каквото и да става съ човѣка, то е все въ реда на нѣщата. Самиятъ животъ изисква всичко това. Вѫтрѣшнитѣ нѣща сѫ Божествени отношения. Казвамъ, само по този начинъ вие ще разрѣшите нѣкои мѫчни въпроси, които ще се появятъ въ васъ и ще засѣгнатъ чувствата ви. Не е лесно човѣкъ да се справи съ чувствата си. Казва нѣкой: -“Търпи!” -“Ще търпя, разбира се, но не мога да бѫда разположенъ.” -Защо не се засмѣешъ, защо не посвиришъ малко? -“Не мога. Докато кожата ми не заздравѣе, нито мога да свиря, нито мога да пѣя, само за раната си мисля.” Значи, моята мисъль е концентрирана къмъ болката. Защо сѫ болеститѣ? - За да се концентрираме. Природата иска ние да научимъ закона на концентрирането. Какъ ще ни научи? - Понеже ние се разсѣйваме навънъ, тя ни създава разни болести. И бѣднотията, и страданията, всичко това сѫ процеси за концентриране, т. е. влизане въ самитѣ насъ. И тогава ще знаете, че всѣка неприятность ви е дадена, за да се концентрирате. Използувайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсрѣдоточавате въ себе си. Противорѣчията, които се създаватъ въ чувствата, се регулиратъ отъ единъ великъ законъ: да дойде човѣкъ до положение да влада чувствата си, да бѫде разположенъ всѣкога. Това е най-великото въ живота. Да можешъ да трансформирашъ всѣко неразположение на чувствата си и да се повдигнешъ надъ вълнитѣ на живота, това е най-голѣмото изкуство. Значи, трѣбва да знаешъ да хвъркнешъ - нищо повече. Въ хвъркането седи великия смисълъ на живота; то ще може да те обхване и повдигне надъ врѣменнитѣ смущения на живота. Въ нашия животъ има много смущения. И тъй, въ дома си вие ще срѣщнете този споръ, който видѣхте и въ всѣко дърво. Като дойде нѣкое противорѣчие, начертайте си едно дърво. Ето единъ начинъ за самовъзпитание. Всички съврѣменни учения азъ ги наричамъ гимнастика на ума. Разнитѣ теории, хипотези, това сѫ гимнастика, размърдване на ума. Човѣкъ, като е заетъ съ себе си, ако нѣмаше тия противорѣчия, неговиятъ умъ, неговитѣ чувства биха се атрофирали. Противорѣчията въ ума, въ чувствата, въ волята на човѣка прѣдизвикватъ разтърсване и той расте, прогресира и уяква. Тъй щото, при всѣко противорѣчие на ума, човѣкъ придобива едно цѣнно качество. Той се обогатява съ една малка придобивка. Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание? Разбира се, у васъ ще се яви единъ противоположенъ методъ и ще кажете: “Какъ?” Значи, не сте напълно съгласни. Въ този случай, думата “какъ” показва, че човѣкъ страда. Защо? Защото има противорѣчие, не е въ съгласие съ природата. Ѫгълътъ АОД въ буквата показва едно отклонение около 45°. Този човѣкъ е въ противорѣчие съ законитѣ на природата. Тогава, за да се побѣди туй противорѣчие, имаме другъ , който прѣдставлява човѣка, обърнатъ съ противорѣчията си къмъ центъра на земята: главата му надолу, а краката нагорѣ. Този въпросъ “какъ” показва какъ да изправимъ човѣка на краката му и да го заставимъ да мисли. Кривата линия въ буквата “а” е знакътъ на безконечностьта. Той показва, че човѣкъ най-послѣ ще дойде въ съгласие съ силитѣ на природата. Значи, най-първо ще станешъ цвѣтъ и плодътъ, като завърже, ще се обърне надолу съ краката. Това значи да цъфнешъ, да завържешъ и да започнешъ да развивашъ Божествениятъ животъ въ себе си. Само така ще разрѣшишъ въпроса “какъ”. Сега разбира се, отъ тия геометрически букви може да извадимъ нѣколко уравнения, съ ѫглитѣ отъ 45° и да имаме редъ формули, а именно: слѣдъ колко години и при какви условия ще разрѣшимъ въпроса на противорѣчията. Ако начертаемъ единъ крѫгъ, ще видимъ напримѣръ, лицата А и В къмъ кои домове спадатъ астрологически; кои планети иматъ влияние върху тѣхъ и т. н. Но това сѫ сложни задачи. За васъ е важно да схванете само общата идея “какъ”. Значи, въ човѣка трѣбва да се яви едно противорѣчие. Противорѣчието всѣкога показва една нужда. Гладътъ е едно противорѣчие, една нужда въ човѣка. Той търси начинъ, какъ да се наяде. Всѣко противорѣчие е духовна, вътрѣшна нужда. Ако я удовлетворишъ, въпросътъ ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрѣшенъ. Той пакъ ще се повдигне, ти пакъ ще го разрѣшишъ, но той пакъ ще се повдигне и т. н. Тогава, може да се изчисли, колко пѫти трѣбва да яде една гѫсеница, докато стане пеперуда. И слѣдъ като разрѣшимъ живота на гѫсеницата, че тя не трѣбва повече да се храни съ тази твърда храна, ще дойде разрѣшението на другъ въпросъ. Гѫсеницата, като стане пеперуда, ще яде отъ соковете на цвѣтоветѣ. Този въпросъ е по-деликатенъ, но все пакъ й трѣбва храна. Ако нѣма цвѣтя, т. е. ако цвѣтята не цъфнатъ, пеперудата е пакъ изложена на извѣстни мѫчнотии. Казвате: “Лесна е нейната работа.” Не, ако нѣма цвѣтя или ако има много малко цвѣтя, тя пакъ ще има мѫчнотии. Вие можете да прѣведете всички тия нѣща въ живота си. Въ сегашния ви животъ тѣ прѣдставляватъ символи. Вие ще разрѣшите всички въпроси въ живота си, като вѣрвате въ Бога. Има само единъ начинъ, по който можемъ да заставимъ Бога да ни помага. Дали човѣкъ вѣрва въ Бога или не вѣрва, този законъ е общъ за цѣлото органическо царство, като почнете отъ най-малкитѣ сѫщества до най-голѣмитѣ. Като говорятъ по този начинъ, “азъ вѣрвамъ въ Бога”, Господь ги слуша. Всички, които употрѣбвяватъ този методъ, се хранятъ отъ общата трапеза на природата. Сега ще ви оставя,вие да търсите този методъ и всѣки да го приложи за себе си. Този методъ е само единъ. За всѣко сѫщество и за човѣка има само единъ начинъ, по който е свързана неговата нишка съ първичното въ битието. Изпѣйте упражнението “Малкиятъ изворъ”. Когато ви говоря тия нѣща, искамъ да ви заставя да мислите, да се справяте разумно съ всички спънки въ живота. Нѣкой пѫть срѣщаме голѣми прѣпятствия въ живота си. Напримѣръ, ако се качваме на нѣкой планински върхъ, направо не ще можемъ да се качимъ, трѣбва да го заобиколимъ. Въпросътъ не е въ врѣмето, а въ изпълнението. Нѣкои хора бързатъ да достигнатъ това-онова. Нѣма защо да се бърза. Животътъ трѣбва да се използува разумно. Има извѣстни задачи, които трѣбва да се осѫществятъ, та макаръ и по бавно. Колко врѣме ще живѣете, това не влиза въ смѣтка. Може да живѣете година, двѣ, десеть, сто, хиляда и повече години, но задачата, която ви е дадена, трѣбва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добрѣ. Запримѣръ, вие считате най-добро нѣщо за васъ да станете ученъ човѣкъ. Учението не е цель въ живота. То е срѣдство. Едно трѣбва да знаете: Човѣшкиятъ духъ, който е излѣзълъ отъ Бога, е ученъ, силенъ, но човѣкътъ е забравилъ това и трѣбва да му се напомни да придобие изгубеното. Ние трѣбва да му напомнимъ, че той е силенъ; послѣ трѣбва да му напомнимъ че той е чисть. Трѣбва да му напомнимъ още, че той може да живѣе много врѣме, съдържа вѣчния животъ въ себе си. Сега вие казвате: “Да станемъ учени!” Ако речете сега да станете учени, нищо нѣма да придобиете. Нѣкой човѣкъ направи една кѫща, не се минава много врѣме, изгубва я. Казватъ: “Този човѣкъ станалъ по-уменъ.” Съ какво поумнѣлъ? Казвате: “Втори пѫть нѣма да я изгуби.” Добрѣ, какво ще спечели, ако втория пѫть не изгуби кѫщата? - Въ това нѣма никаква философия. Да имашъ кѫща или да нѣмашъ кѫща, безразлично е. Ако имашъ кѫща и можешъ да рѣшишъ въ нея задачата, която ти е дадена, тази кѫща е благословена. Пъкъ ако нѣкой пѫть кѫщата ти те спъва, не ти трѣбва. За нѣкои хора не е прѣдвидено да иматъ кѫщи, а за нѣкои хора е опрѣдѣлено да иматъ кѫщи. Онѣзи хора, които трѣбва да живѣятъ въ своя кѫща, ще си направятъ такава, а които трѣбва да живѣятъ безъ кѫща, нѣма да си правятъ своя кѫща. Нѣкой казва: “Азъ трѣбва да си имамъ кѫща.” Казвамъ, не е опрѣдѣлено да имашъ кѫща. -“Ама азъ искамъ да бѫда ученъ” - Не е опрѣдѣлено да бѫдешъ ученъ. Казвамъ на другъ нѣкой: “На тебъ е опрѣдѣлено да бѫдешъ ученъ и ще бѫдешъ ученъ.” Като казвамъ нѣкому, че не му е опрѣдѣлено да бѫде ученъ напримѣръ, това е споредъ великото учение. За сега ти е опрѣдѣлено да живѣешъ единъ посрѣдственъ животъ, да събирашъ енергии, че за въ бѫдеще да станешъ ученъ човѣкъ. Казвашъ: “Сега искамъ!” Ако искаше да станешъ ученъ сега, защо спа прѣди нѣколко прѣраждания? Ти искашъ съ петь пари да обиколишъ цѣлия свѣтъ. Казвашъ: “Искамъ да бѫда ученъ!” - И можешъ да бѫдешъ, азъ не отричамъ това. -“Но кога?” - Слѣдъ двѣ прѣраждания. Нѣкои хора могатъ да бѫдатъ учени още сега. Това не трѣбва да ви обезсърчава. Цѣлиятъ животъ, цѣлата вѣчность, това сѫ възможности, въ които човѣшката душа може да се прояви. Вие искате още въ сегашния си животъ да съберете всичко. Не, знайте слѣдното нѣщо: И щастието да ви даватъ на земята, не го взимайте. За прѣдпочитане е, като живѣете на земята, да носите скърбитѣ отколкото щастието. Защото, ако вземете щастието, ще ви дойдатъ много голѣми нещастия. Тъй е било и ще бѫде прѣзъ всички врѣмена. Сега, да не се роди страхъ, да кажете: “Не искамъ щастие!” Не, само онзи се отказва отъ щастието, който се страхува. Трѣбва да знаете, че за всички нѣща сте отговорни. Нѣкой пѫть вие идвате до крайности въ живота и казвате: “Това не ни трѣбва, онова не ни трѣбва.” Вие трѣбва да знаете, какво да вършите. -“Ама, азъ мисля да отида на онзи свѣтъ.” - Ще отидешъ на онзи свѣтъ! Ти не можешъ да живѣешъ между хората на земята, че между ангелитѣ ще живѣешъ. Не те ли зная кой си? Ти напущашъ лозето на обѣдъ и мислишъ, че горѣ ще те приематъ съ вѣнецъ. Горѣ, ако отидешъ, ще питатъ: “Кой е този?” - Този е единъ човѣкъ, който напуща работата си на обѣдъ. - Я, тогава го пратете на нѣкое лозе, да довърши работата си! Нѣкои отъ васъ, както и отъ евангелиститѣ, казват: “О, мили Исусе, Ти ще ме посрещнешъ, ще ми туришъ вѣнецъ на главата.” Да, ще получишъ вѣнецъ, но половинъ вѣнецъ. Смѣшни работи сѫ тия! Господь изисква да свършимъ Неговата работа, нищо повѣче. Като отидешъ на лозето, сериозно ще копаешъ. И като се върнешъ, ще кажешъ: “Господи, направихъ тъй, както си казалъ.” Може да седишъ 10 - 20 деня на лозето, но ще го прѣкопаешъ. Тази година лозето ти може да не даде плодъ, нищо отъ това, но едната година туй лозе ще даде двойно количество плодъ. Лозаритѣ, които разбиратъ този законъ, рѣжатъ лозето до корена и казватъ: тъй ще уякне. Онзи, който е лакомъ и не иска да го рѣже, като дава двѣ години наредъ плодъ, на третята ще прѣстане да дава и пакъ ще трѣбва да се реже. Сега, не трѣбва да бързаме въ живота си. Искамъ да разбирате живота философски, да не казвате: “Азъ не искамъ да работя.” Ако не искашъ да работишъ физически, ще работишъ духовно, умствено, но все-таки ще работишъ. Нѣкой казва: “Азъ работя надъ хората.” Ти работишъ надъ хората, но надъ себе си не работишъ. Човѣкъ не може да работи надъ хората, той работи само надъ себе си. Този човѣкъ, който мисли, че работи надъ хората, мяза на онзи, който, като гледалъ, какъ единъ човѣкъ кашлялъ и се мѫчилъ да чука кафето, мислилъ, че той го чука и затова поискалъ кафе и за себе си. Споредъ мене, това не е наука. Вземи и ти да чукашъ своето кафе или като чука той и ти вземи участие въ чукането или най-послѣ върши нѣщо полезно. Азъ искамъ вие да бѫдете умни ученици. Казвамъ “умни”, но не въ обикновения смисълъ на думата. Щомъ сте умни за себе си, тогава тия противорѣчия, които се явяватъ въ единъ класъ, въ едно общество, въ единъ народъ, ще се разрѣшатъ правилно. Голѣмитѣ противорѣчия сѫ неизбѣжни, и тѣ ще дойдатъ, но вие трѣбва да бѫдете много умни, за да рѣшите задачитѣ си. Много хора трѣбва да се явятъ, за да поематъ една работа, докато се оправи. И при това, всички трѣбва да вложите ума си на работа. Има нѣща, които трѣбва да се разрѣшатъ умствено, тѣ не могатъ да се разрѣшатъ физически. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ дойде въ класа, без позволение. Това веднага ще ви смути. Почти всички се наежвате срѣщу него, искате да го изхвърлите навънъ. Едни го хващатъ за главата, други за краката, но той вика, вдига се цѣлъ скандалъ. Обаче, ние можемъ да проектираме мисъльта си, да създадемъ едно водно течение и то ще го подеме нагорѣ, ще го изхвърли навънъ. Той ще си излѣзе и ние ще бѫдемъ свободни. Тогава и неговиятъ умъ ще бѫде миренъ и нашиятъ умъ ще бѫде миренъ. Казвате: “Грѣшно е тъй да го изхвърлимъ.” Ами другото положение не е ли грѣшно, да го изхвърлите съ рѫцѣ навънъ. Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става съ по-малко разноски. Можемъ да му поговоримъ, да му кажемъ: “Моля ти се, приятелю, ще бѫдешъ тъй добъръ, да излѣзешъ вънъ, да не ни смущавашъ.” Той ще поседи малко и ще си каже: “Хайде да излѣза, да не смущавамъ тия хора тукъ”, и съ това въпросътъ ще се свърши. Когато влѣзе въ ума ви извѣстна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпѫдите. И тукъ се прилага сѫщия законъ. Започнете ли да й се противите, тя непрѣменно ще ви създаде една неприятность. Говорете вѫтрѣ въ себе си! Всѣка идея, която дойде въ васъ, не е нищо друго, освѣнъ едно разумно сѫщество, което ви е посѣтило. Затова, говорете му разумно веднъжъ, дважъ, докато ви разбере. Щомъ ви разбере, то ще си замине. Изпѣйте упражнението “Вечерь - сутринь отиде дойде”. Коя е най-силната дума въ това упражнение? Трѣбва ли всички думи да се пѣятъ еднакво? Може ли нѣкой отъ васъ да изпѣе упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата “вечерь” се пѣе тихо. Вечерно врѣме обикновено всичко утихва. Мнозина отъ васъ повече критикувате, отколкото пѣете. Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката. Дѣйствително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението. Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 19-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 19.II.1925 г. София
  23. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИВОТА Размишление Прочете се резюме отъ темитѣ: “Най-важниятъ слогъ”. Чете се върху темата: “Сила, материя и енергия”. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Продължаване на човѣшкия животъ”. За следния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между будизъма и християнството”. Като казваме “продължаване на живота”, трѣбва да обяснимъ, какъвъ смисълъ има дължината. Когато кажемъ, че пѫтьтъ е дълъгъ, краката ни се прѣкѫсватъ, а когато кажемъ, че животътъ е дълъгъ, краката ни се продължаватъ. Защо именно въ първия случай краката ни се прѣкѫсватъ, а въ втория случай краката ни се продължаватъ? Значи, една дума, употрѣбена въ два различни смисъла, дава и два различни резултата. Може ли едно сѫщество, което не е живо, да продължи своя пѫть? Може ли въ природата да сѫществува движение безъ животъ? Сега запримѣръ, всички може да четете нѣкой философъ и да кажете, какво мисли този философъ. Какво мисли нѣкой философъ, знаете, обаче рѣдко срѣщамъ ученици, които мислятъ. Даже срѣщамъ и философи, които не мислятъ. Единъ философъ челъ съчиненията на другъ нѣкой философъ и написва, какво казва този философъ. Значи, взима философията на другия философъ и съ малко перефразиране създава нѣкаква нова философия. Така и въ евангелския свѣтъ, между хилядитѣ проповѣдници много рѣдко ще намѣрите нѣкой, който мисли. Въ Америка има повече отъ 20 хиляди проповѣдници, но едва ли ще намѣрите 10 души отъ тѣхъ, които могатъ да мислятъ. Останалитѣ перефразиратъ, заемать единъ отъ другъ. Сега, всички вие взимате думата “живот”, но не сте мислили върху това, какъ се продължава човѣшкия животъ. Вие сте го взимали на заемъ, тъй както се взиматъ пари на заемъ, безъ да сте го печелили. Казваме: продължаване и съкращаване на живота. Има ли съкращаване на живота? Да вземемъ единъ човѣкъ, който живѣлъ 10 години и единъ шаранъ, който живѣлъ 400 години. Какъ мислите, въ какво седи разликата между този човѣкъ и шарана? Ако съберете опитностьта на човѣка и тази на шарана, който живѣлъ 400 години, кой отъ тѣхъ е живѣлъ повече врѣме. Нѣкой пѫть продължаването и съкращаването на живота зависи отъ бързината или отъ интенсивностьта на живеенето. Подъ дълъгъ животъ не разбираме натрупване на много години, напримѣръ 100 или 120 години, защото човѣкъ може да живѣе 1000 или 2000 години и пакъ да не е събралъ много опитности. Сега искамъ да разсѫждавате много просто, а не философски. Прѣдставете си, че вие копаете единъ кладенецъ. Колко врѣме може да копаете? Щомъ стигнете дъното му, т. е. колкото е опрѣдѣлено, ще копаете ли още? Ще бѫде смѣшно, слѣдъ като изкопаете кладенеца, да направите кѫща да живѣете въ него. Ако си по-мързеливъ, по-дълго врѣме ще копаешъ; ако си по работенъ, по-малко врѣме ще копаешъ. И тъй, под думитѣ “продължаване на живота” разбираме разумность. Животътъ не може да бѫде дълъгъ, безъ разумность. Ако животътъ на нѣкоя фамилия е кратъкъ, това зависи отъ неразумностьта на прѣдшествуващитѣ поколѣния. Значи, разумностьта е единъ отъ факторитѣ за продължаване на живота. Втория факторъ за продължение на живота е Любовьта. Вие не можете да продължите живота си безъ любовь. Това не значи само да говорите за любовь, но да имате разширение въ чувствата, да сте еднакво разположени спрѣмо всички хора. Освенъ това, толкова да сте прѣдвидливи, че да не влизате въ стълкновение съ никого. Виждашъ нѣкой човѣкъ нервенъ, сприхавъ. Стой надалечъ отъ него и бѫди много внимателенъ, нѣма защо да го изпитвашъ или да му посочвашъ дефектитѣ. Въ стария завѣтъ четете, че пророцитѣ сѫ казвали недостатъцитѣ на хората, но това тѣ правѣха по необходимость. Вие разглеждате криво тѣхнитѣ постѫпки. Тия философи нападаха хората, както нѣкой сврѣделъ пробива дупки. Кой е виновенъ за това? Не мислете, че пророцитѣ сѫ го правили това нѣщо случайно. Другъ нѣкой кара пророка да изобличава хората, да изтъква грѣшкитѣ имъ. Изобщо, езикътъ на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде мекъ. Ще ви дамъ слѣдното правило: Никого не нападайте, никого не критикувайте! Туй е правата философия, ако пъкъ си като нѣкое шило, дѣто минешъ да мушкашъ, нѣма какво да правишъ, ще гледашъ да мушкашъ по-малко. Ще казвашъ: “Не съмъ виноватъ, такова е естеството ми днесъ, ще ме извините.” Англичанитѣ въ такъвъ случай казватъ: “Подхлъзване на езика.” Понѣкой пѫть езикътъ на човѣка се подхлъзва и той казва нѣщо, което не желае. Често у всинца ви вѣрвамъ, езицитѣ да се подхлъзватъ, защото сѫ намазани съ масло. Ако дадемъ и на най-силния отъ васъ да държи едно вѫже намазано съ масло, не ще може да го удържи. Турскитѣ пехливани разбиратъ този законъ и затова, като се борятъ, намажатъ се съ масло. Борятъ се, но не могатъ да се хванатъ, изплъзватъ се, като шарани и никой не може да надвие. Азъ бихъ желалъ езицитѣ на всинца ви да сѫ намазани, защото ако на едни е намазанъ, а на други не е намазанъ, често ставатъ катастрофи. Като има масло, всичко се урежда добрѣ. Ако рѫцетѣ на едного сѫ намазани, а на другъ не сѫ намазани, вториятъ ще се изплъзне, а първиятъ ще бѫде уловенъ. Затова нѣкои хора претендиратъ: “Защо не намазаха и моя езикъ, та лесно да върви работата?” И сега, азъ прѣвеждамъ: Намѣсто езикътъ ви да е намазанъ съ дървено масло, нека е намазанъ съ друго нѣкое масло. Въ великата лаборатория на живата природа има други масла за намазване на езицитѣ. Тия масла, като намажешъ и най-коравия езикъ, той става мекичъкъ, като на ангелъ. Отлични масла сѫ маслата на природата, но сѫ и много скѫпи. Единъ грамъ отъ тѣхъ струва хиляда златни лева. За тия масла има прѣдвидени и специални четки. Когато намажешъ езика си съ такава една четка, напоена въ едно отъ природнитѣ масла, той става отличенъ инструментъ, така постѫпва и цигуларьтъ съ своя лѫкъ. И тъй, за да се продължи човѣшкиятъ животъ, въ чувствата на човѣка трѣбва да се създаде една вѫтрѣшна пластичность. Тъй щото отдѣто и да дойде ударътъ, човѣкъ нищо да не почувствува, гъвкавъ да бѫде той. Нѣкой пѫть вие си казвате: Този свѣтъ е много лошъ. Какъ ще се оправи? Нѣма защо да разрѣшавате такъвъ труденъ, философски въпросъ. Този въпросъ е за Господа, не е за васъ. Вие си гледайте вашата работа. Не се занимавайте съ това, кой човѣкъ е лошъ и кой добъръ. Ако ви попитамъ, кой човѣкъ е добъръ, вие не ще може да опрѣдѣлите това. Не само вие, но досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ който да е опрѣдѣлилъ, кой човѣкъ е добъръ, и кой е лошъ. Туй, което е лошо по врѣме и пространство, въ сѫщность не е лошо. Христовото учение, което бѣше въ противоречие съ юдеизма, днесъ е едно благо за християнскитѣ народи. И днешното ново учение, което се счита за несъобразно съ съврѣменнитѣ разбирания на хората, за въ бѫдеще ще имъ донесе едно благо. Не, днесъ не се знае кой животъ е добъръ и кой животъ е лошъ. Въ далечното бѫдеще, когато хората завършатъ своето развитие, само тогава отъ плодоветѣ имъ ще се види, кой човѣкъ на каква степень на развитие е дошелъ. Хората нѣма да бѫдатъ вече толкова лоши, нѣкои ще бѫдатъ отъ рода на дрѣнкитѣ, нѣкои - отъ рода на крушитѣ, други - отъ рода на ябълкитѣ, или гроздето, или черешитѣ, или смокинитѣ и други подобни плодове. Сега, като се продължава животътъ ви, не взимайте на гърба си товара на свѣта. Не мислете, какъ ще се поправи свѣтътъ. Свѣтътъ е оправенъ. Старайте се да не задържате никаква горчива мисъль въ ума си. Дрехата ви отвънъ може да е не чиста, но вѫтрѣ, въ душата, въ сърцето си и въ ума си, не оставяйте никакво петно. Щомъ се намирате въ физическия свѣтъ, вие трѣбва да взимате поука отъ тактиката на военнитѣ. Когато изучавате хората, всѣкога си поставяйте крѣпости, та като ви бомбандиратъ, да не могатъ да ви засегнатъ. Щомъ хората сѫ миролюбиви, крѣпости не ви трѣбватъ. На едно мѣсто въ посланията апостолъ Павелъ казва: “Когато искашъ да бранишъ живота си, тури си щитъ за прѣдпазване.” И тъй, за продължаването на човѣшкия животъ сѫ необходими двѣ нѣща: здрава и силна мисъль и широчина въ чувствата. За постигането на тия двѣ качества е необходимо търпѣние. Досега въ България съмъ срещналъ само единъ търпеливъ човѣкъ. Азъ съмъ ви привеждалъ този примѣръ. Този човѣкъ бѣше докторъ. Азъ наричамъ неговото търпение английско. Той имаше четири дѣца. Като вземеше нѣкоя книга да чете, едното дѣте му теглеше брадата, другото - косата, третото се качеше по гърба му, а четвъртото дърпаше краката му. Той ги погледне, погледне, пѣкъ имъ каже: “Е, дѣца, единъ день, когато пораснете, ще поумнѣете, ще разберете, че не трѣбва да правите така, но сега сте малки още.” Не съмъ срѣщалъ като този човѣкъ, бихъ ви го прѣпорѫчалъ като единъ похваленъ примѣръ. Вие не бихте изтърпѣли това нѣщо. Такъвъ човѣкъ може да продължи живота си. Сега, какво мислите, ако си прѣдставимъ, че линията АВ въ триѫгълника АВС е разумна, тя ще схване ли ясно в съзнанието си цѣлия крѫгъ, който може да се опише около него? Ако всички тия линии сѫ разумни, тогава линията АВ ще знае ли какво е състоянието на линиитѣ ВС и АС? Ако си прѣдставите, че линията АВ е една захарна пръчка и вие близнете само единия й край, ще знаете ли дали цѣлата пръчка е захарна? Философски погледнато, човѣкъ въ даденъ случай знае само една своя мисъль, само едно свое желание и само едно свое дѣйствие. - Нищо повече. Цѣлата наша философия седи въ една мисъль. Многото желания не сѫ ваши, тѣ сѫ чужди желания. Тамъ е заблуждението, когато нѣкой казва: “Азъ имамъ много желания.” Многото желания сѫ на вашитѣ клѣтки. Ще намѣритѣ онази основна мисъль и онова основно желание въ васъ, които принадлежатъ на онази основна централна монада, около която се групиратъ всички малки душички, всички клѣтки. Вие искате да бѫдете господари на всички ваши мисли и желания и затова казвате: “Да се контролиратъ всички наши мисли и желания!” То значи: вашата основна мисъль да има отношение къмъ всички други мисли, да се хармонизира. Човѣкъ не може да води война съ себе си. Пазете слѣдното правило: Всѣки човѣкъ, който води война съ себе си, и да побѣди, той винаги губи. Човѣкъ никога не трѣбва да воюва съ себе си! Казва Писанието: “Не противи се злому!” То значи: Не се борете съ злото! Всѣки, който се бори съ злото, му придава сила. Всичката философия въ окултната наука седи въ това, че когато искашъ да прѣмахнешъ една негативна мисъль, ще я усилишъ повече. -“Ами какво да правя?” - Прави добро, остави злото, не се мѣси въ неговата работа, не се стреми да го съборишъ! Всѣки, който се бори съ злото, усилва го. Правете добро постоянно! Нѣкой казва: “Азъ нѣма да правя зло.” Кажешъ ли така, ти усилвашъ злото въ себе си. “Азъ нѣма да лъжа”. Ти усилвашъ лъжата въ себе си. Ще кажешъ: “Ще говоря Истината, ще правя добро.” Казвашъ ли така, това има смисъль. Негативната философия донесе най-голѣмитѣ нещастия на човѣчеството. Мойсей е започналъ много добрѣ съ законитѣ си. Коя е първата заповѣдь на Мойсея? - “Азъ съмъ Господь Богъ твой, да нѣмашъ други богове освѣнъ мене!” Първитѣ четири заповѣди сѫ положителни. Евреитѣ се спрѣха на послѣднитѣ заповѣди, които бѣха негативни: “Не убий, не кради, не лъжесвидѣтелствувай, т. н.” Тия заповѣди бѣха само разяснение на първия законъ. Ако не искашъ да лъжешъ, ти ще прилагашъ първия законъ. Когато онзи младежъ запита Христа, какво трѣбва да прави, за да придобие вѣченъ животъ, Христосъ му отговори какво трѣбва да направи, младежътъ каза, че всичко това е сторилъ. Какво още не му достига? Наистина, този младежъ е спазилъ тия заповѣди, но въ тѣхния негативенъ смисълъ. Когато Христосъ му даде първия изпитъ, да раздаде имането си, оказа се, че той не разбира законитѣ. Той не схвана закона, наведе главата си и излѣзе натѫженъ навънъ. Слѣдователно, той не е разбралъ Мойсеевия законъ, не го е приложилъ. Не само въ времето на Христа, но и сегашнитѣ християни прилагатъ само шестьтѣ заповѣди и то въ тѣхния негативенъ смисълъ: Да се не мразимъ, да се не одумваме и т. н. Като дойде редъ да приложимъ заповѣдьта, да се обичаме, казвате: “Какъ ще обичашъ този човѣкъ, може ли да го обичашъ?” Какъ нѣма да го обичашъ? Когато кажа, че трѣбва да обичамъ нѣкого, тази идея въ моя умъ е строго математически опрѣделена. Подъ тази идея азъ подразбирамъ: Онзи, когото Богъ обича и азъ ще го обичамъ. Туй значи да обичаме ближния си. Да обичаме ближния си, подразбира да обичаме Бога. Когото пъкъ Богъ не обича и азъ нѣма да го обичамъ. За да обичашъ нѣкого, трѣбва Богъ да го обича. Ако Богъ е Любовь, ти нѣма да заставяшъ Бога, нѣма да му давашъ направление, какво трѣбва да прави Той. Ти трѣбва да бѫдешъ изразъ на Божията воля. Значи, ако Богъ обича нѣкого и ти ще го обичашъ. Това е волята Божия и ти трѣбва да я изпълнявашъ. Ако вие можете да приложите Христовия законъ, или Божия законъ по този начинъ, всичко ще ви върви лесно. Казва нѣкой: “Какъ тъй, не мога да обичамъ този човѣкъ!” Не, ще си кажешъ: “Обича ли го Богъ? - Обича го. Щомъ Богъ го обича, въпросътъ е свършенъ и азъ го обичамъ.” Сега въ васъ се явява другъ въпросъ: “Каква трѣбва да бѫде обичьта?” Щомъ започнете да философствувате върху обичьта, вие разваляте заповѣдьта. Ще ви приведа сега следния фактъ. Всѣки човѣкъ може да се роди при огнището на баща си, когато свети даже само една вощена свѣщь, но той не може да израстне отъ огъня на тази камина и отъ свѣтлината на тази свѣщь. За да израсте и да се възпита, той трѣбва да излѣзе вънъ, на слънцето. Та човѣшката любовь въ свѣта, това е огнище, това е свѣщь, при нея може да се констатира факта, че ти си роденъ еди-кога си и да се напише името ти, но ако искашъ да растешъ, да стане нѣщо отъ тебе, трѣбва слънцето да те грѣе отвънъ. Или, казано на другъ езикъ: Само когато Божията Любовь те проникне, отъ тебе може да излѣзе нѣщо. Слѣдователно, ние не можемъ да изпълнимъ Божиитѣ закони съ човѣшката любовь. Тя е несъстоятелна. Всички трѣбва да се откажете отъ тази мисъль. Човѣшката любовь не е изпълнила досега това и не може да го изпълни. Вие не можете да растете на човѣшкото огнище, нито да се учите на неговата вощена свѣщь. Ето защо, ако искате вашия животъ да се продължи, не трѣбва да останете въ стадията на човѣшката любовь и да се грѣете на неговото огнище, нито да четете на неговата свѣщь, но трѣбва да излѣзете вънъ на слънчевата свѣтлина и тамъ да растете, тамъ да се развивате и четете. Тия идеи трѣбва да бѫдатъ рѣзко опрѣдѣлени въ ума ви. Нѣкой пѫть, като четете Евангелието казвате: “Тъй писалъ еди-кой си апостолъ.” Азъ ви казвамъ, че много стихове отъ Евангелието сѫ криво прѣведени. Напримѣръ не е вѣрно прѣведенъ стихътъ: “Азъ ще се похваля съ кръста Христовъ.” Въ оригинала се казва: “Азъ ще се похваля съ страданията на Христа.” И като поставиха хората кръста на първо мѣсто въ живота, съ това развратиха Божия законъ. Страданията сѫ нѣщо смислено, но кръстове не ни трѣбватъ. Сега всички хора говорятъ за кръста Христовъ, но отъ него сѫ излѣзли всички съврѣменни ножове. Всички ножове на военнитѣ сѫ направени отъ кръстове. Войникътъ мушка съ дългата часть на кръста. За да може да мушка повече, той си служи съ тази пръчка, на която бѣха заковани рѫцѣтѣ на Христа. Слѣдователно, всѣки, който ти дава кръстъ, сѫщеврѣменно те мушка и като те мушне, дойдатъ други, които те занасятъ на болницата. И слѣдъ това ще кажатъ: “Това правимъ, за да се похвалимъ съ кръста Христовъ.” Въ това нѣма никакъвъ смисълъ. И ако вашитѣ мисли, вашитѣ желания сѫ кръстообразни, вие сте на края на пѫтя. Свещеникътъ носи кръста и ти казва: “Целуни го!” По сѫщия законъ и военниятъ носи кръста и съ дългата му часть те промушва. Най-първо ти казва: “Или ще се подчинишъ, или ще те мушна.” И тогава ти, ако искашъ да живѣешъ, ще му се подчинишъ, т. е. ще го цѣлунешъ. Военниятъ казва: “Ти ще се подчинишъ на моя кръсть, данъкътъ си ще платишъ. Ако не направишъ това, робъ ще станешъ” и хване орѫжието. Това е значението на кръста днесъ. Хората прѣдаватъ, че на свети Константинъ се явилъ кръстъ, кръстно знамение и му се казало: “Съ този кръстъ ще побѣдишъ.” Това е квадратна лъжа! И побѣди ли той? Ако това нѣщо бѣше истина, св. Константинъ Велики трѣбваше да побѣди свѣта. Побѣди ли го? - Не, той разврати свѣта. Тъй трѣбва да се произнесатъ бѫдещитѣ историци, защото така се произнася невидимиятъ свѣтъ. Казвамъ ви, отсега нататъкъ трѣбва да се освободите отъ вашитѣ кръстове и да ги замѣстите съ страдания. Страданието ще замѣстите съ нощь, почивка. Радостьта ще наречете день, а работата най-приятното занимание. Радость, день, занимание - тогава животътъ се осмисля. Между радостьта и страданието има правилни математически съотношения. Тия съотношения сѫ слѣднитѣ: Колкото радостьта ви е била по-голѣма, по-интенсивна, като се смѣни съ скръбь, толкова и скръбьта ви ще бѫде по-силна, по-интенсивна. Значи, колкото деньтъ е билъ по-свѣтълъ, толкова и нощьта ще бѫде по-тъмна, по-мрачна. Вамъ се струва, че сте изгубили нѣщо, но тъй ви се струва само. Това е, защото чувствителностьта на човѣка се увеличава и той чувствува и радостьта, и скръбьта по-силно. Слѣдъ голѣмата скръбь, като се появи отново радостьта, понеже чувствителностьта ви е голѣма и радостьта ви е по-голѣма, вие мислите, че сте спечелили това, което бѣхте изгубили. Тия двѣ състояния се смѣнятъ постоянно въ човѣка. Висшитѣ духове, висшитѣ сѫщества, които разбиратъ този законъ, смѣнятъ тия състояния у васъ по единъ правиленъ начинъ. Ако се въплоти на земята единъ ангелъ, или нѣкой архангелъ, или нѣкой херувимъ, или серафимъ и тѣ ще изпитатъ сѫщитѣ страдания, каквито и вие, не можете да ги избегнете. По сѫщия законъ и Христосъ ги изпита. И най-висшитѣ сѫщества като дойдатъ на земята, ще изпитатъ страдания. Ако тѣ искатъ да не бѫдатъ засегнати отъ страданията, ще стоятъ на земята докато има день - благоприятни условия за тѣхъ и като настане нощьта - неблагоприятнитѣ условия, заминаватъ за другъ свѣтъ. Слѣдователно, тѣхната радость е непреривна. Тѣ се движатъ отъ радость въ радость. Тъй правятъ разумнитѣ сѫщества, а глупавитѣ вървятъ по обратенъ пѫть: Когато се свършатъ благоприятнитѣ условия на живота и започнатъ неблагоприятнитѣ, тѣ тогава идватъ на земята. И вие понѣкога вървите по сѫщиятъ пѫть. Да допуснемъ, че линията АС отъ триѫгълника прѣдставлява физическия животъ. Тази линия прѣдставлява несъизмѣрима величина, защото въ несъизмѣримитѣ величини се създаватъ страданията. Може ли една несъизмѣрима величина да се прѣвърне въ съизмѣрима? Знаете ли начинъ да прѣвръщате несъизмѣримитѣ числа въ съизмѣрими? Несъизмѣримитѣ числа въ физическия свѣтъ сѫ съизмѣрими въ астралния свѣтъ; несъизмѣримитѣ числа въ астралния свѣтъ сѫ съизмѣрими въ умствения свѣтъ. Слѣдователно, туй, което е невъзможно за физическия свѣтъ, е възможно за духовния свѣтъ; туй, което е невъзможно за духовния свѣтъ, е възможно за умствения свѣтъ; туй, което е невъзможно за умствения свѣтъ, е възможно за причинния свѣтъ. Значи, всички противорѣчия, които произтичатъ отъ несъизмѣримостьта на числата, тѣхниятъ философски смисълъ се обяснява въ по-висшитѣ свѣтове. Тамъ несъизмѣримото става разумно, съизмѣримо. Слѣдователно, при всѣка мѫчнотия ще приложите закона на съизмѣримитѣ и несъизмѣримитѣ числа. Имате ли нѣкаква мѫчнотия на физическия свѣтъ, ще знаете, че по никой начинъ не можете да я разрѣшитѣ тука, но ще я разрѣшите въ астралния свѣтъ; ако и тамъ не можете да я разрѣшите, ще влѣзете въ умствения свѣтъ; ако и въ умствения свѣтъ не можете да я разрѣшите, най-послѣ ще се повдигнете много високо, въ причинния свѣтъ и веднага мѫчнотията ще бѫде разрѣшена. Така че, каквато мѫчнотия и да има единъ ученикъ, щомъ се подигне и влѣзе въ причинния свѣтъ, той ще може да я разрѣши. Разбира се, този законъ има широко приложение и къмъ човѣшкитѣ чувства и способности. Той е сложенъ законъ. Запримѣръ, какъ може да се развие извѣстна способность въ човѣка или да се усили извѣстно чувство? Това се крие пакъ въ приложението на този законъ. Нѣкой пѫть вие искате да проявите любовь, но не можете, усѣщате извѣстна коравина, едно неразположение у васъ. Забѣлежете, въ природата дѣйствува слѣдния законъ: Минавамъ покрай нѣкоя нива, която не е поливана отъ дъжда цѣли шесть мѣсеца. Почвата й е корава, само буци, нищо не можешъ да посѣешъ въ нея. Завали единъ малъкъ дъждецъ и вѣднага буцитѣ се поразцъфтятъ, омекватъ. Най-първо всѣка буца казва: ”Искамъ да живѣя индивидуаленъ животъ.” Дойде послѣ повече дъждъ, буцитѣ омекватъ още повече, раздробятъ се и казватъ: “Хайде, отъ насъ да мине!” Какво да мине отъ васъ? - “Хайде и ние да направимъ сѫщото, да услужимъ.” Дъждътъ услужи на насъ, ние пъкъ ще услужимъ на други. И наистина, мине ралото отгорѣ й разтеле пръстьта, послѣ посѣятъ жито и виждашъ, слѣдъ извѣстно врѣме, отъ тази пръсть се явяватъ зелени крѣпки стъбълца. Значи, дъждътъ изравни тия буци. И тъй, когато чувствата ви сѫ корави, дъждецъ трѣбва. Ще се молите да дойде дъждецъ. Дойде ли дъждецътъ, коравитѣ буци ще се размекнатъ, твоятъ плугъ ще мине отгорѣ имъ, сѣмето ще се посѣе; така всички буци ставатъ равни. Трѣбва да приложите тази философия въ живота си. Нали въ Писанието се казва, че всички високи планини ще се приравнятъ. Приложение трѣбва! Я ми кажете, дали единъ ангелъ може да плаче, да хълца като васъ? Каква полза отъ вашия плачъ? Единъ вашъ приятель се разболѣлъ и веднага сърцето ви трепне, уплашите се, че ще умре. Какво отъ това? Да допуснемъ, че повикатъ този вашъ приятель на онзи свѣтъ, при Господа. Какво лошо има въ това? Той не умира. Онзи свѣтъ е много красивъ. Какво лошо има, като отиде тамъ? Азъ даже бихъ казалъ на своя приятель: “Много се радвамъ, че те викатъ на онзи свѣтъ.” Той ще ми каже: “Братко, и азъ се радвамъ. Пратиха ми отгорѣ каляска, викатъ ме.” - “Хайде, на добъръ ти часъ тогава!” Тази мисъль трѣбва да стане много разбрана за васъ, да не казвате, че еди-кой си трѣбва да си замине, но щомъ го повикатъ, да не го задържате. Тъй, на добъръ часъ на всички! Други ще дойдатъ на тѣхно мѣсто. Най-послѣ и ние ще идемъ горѣ, нѣма да седимъ постоянно на земята. Ние ще се върнемъ въ онова хубаво мѣсто, отдѣто сме излѣзли нѣкога. Досега, кого какъ повикатъ отгорѣ, все казва, че още не е готовъ. Кога ще се приготви? Никой не е отишълъ съ готовность. Всички все казватъ: “Не съмъ готовъ, да поостана още 1 - 2 години.” Послѣ азъ забѣлѣзвамъ, вие не разсѫдавате правилно, всички трѣбва да имате права мисъль. Запримѣръ, мнозина отъ ученицитѣ ми намиратъ разлика въ моитѣ постѫпки. Чудни сте вие? Какво се бъркате въ моитѣ постѫпки? Най-послѣ азъ не съмъ отговоренъ прѣдъ васъ. Какво си дошълъ да ме критикувашъ? Туй, което азъ върша, то е по-извѣстенъ планъ, не е ваша работа. Азъ правя туй, което е въ плана ми. - “Ама, какво ще кажатъ хората?” Чудни сте вие! Има извѣстенъ Божественъ планъ, който не търпи никакво отклонение. Ти можешъ да се оклонишъ отъ този планъ, но Божественото всѣкога се нарежда споредъ опрѣдѣления отгорѣ планъ. Ти не можешъ да направишъ отъ Божественото нито йота отклонение. Нѣкой пѫть Господь може да мълчи, а ти мислишъ, че Той отстѫпва. Не, цѣлата вселена може да стане на каша, но отъ Божиитѣ закони нито една рѣзка, нито една дума нѣма да се измѣни. Тъй щото, всѣки отъ васъ ще си каже: “Това нѣщо, което трѣбва да направя, Божествено ли е или не? Ако е Божествено ще го направя. Каквото Господь е казалъ ще го направя. Туй е въ плана на Бога.” Та сега, когато нѣкой ме критикува, казвамъ му: Ти си погрѣшилъ, туй, което вършишъ е чуждъ планъ. Това е нѣкаква чужда мисъль, влѣзла въ главата ти. - “Това не съмъ азъ, нѣкой другъ е влѣзълъ въ главата ми.” Та, когато дойде нѣкой, да ме критикува, тъй гледамъ азъ на въпроса. Дошли двама братя при тебъ, единиятъ отъ лѣво, другиятъ отъ дѣсно, заобиколятъ те и ти казватъ: “Тъй ще кажешъ, иначе ще кажешъ”, даватъ му съвѣти. Казвамъ, азъ зная този фонографъ. Най-мѫчното въ свѣта, обаче е да виждашъ хубавото прѣзъ лошото. То е голѣмъ майсторлъкъ. И тогава, ние питаме, по какво се отличава добриятъ и по какво лошиятъ човѣкъ? Азъ нѣма да ви отговоря прѣмо, но ще ви дамъ едно сравнение. По какво се отличава една чиста стъкленица отъ една нечиста? - Чистото стъкло пропуща най-много лѫчи. Онова пъкъ, което пропуща по възможность най-малко лѫчи, то е лошо, нечисто. Слѣдователно, онзи човѣкъ, който пропуща най-много лѫчи на любовь, мѫдрость и истина, той е добъръ, а онзи човѣкъ, който пропуща най-малко лѫчи на любовь, мѫдрость и истина, той е лошъ. Съгласни ли сте на туй? Това е едно много хубаво опрѣдѣление. Лошиятъ и добриятъ човѣкъ сѫ два полюса на едно и сѫщо нѣщо и мѣжду тѣхъ има градация. Добритѣ хора се различаватъ отъ лошитѣ споредъ количеството на лѫчитѣ, които и еднитѣ, и другитѣ пропущатъ. И всѣки отъ васъ трѣбва не само да си прѣдполага, но и съ сигурность да знае, въ даденъ случай, колко лѫчи пропуща прѣзъ себе си. И знаете ли, каква наука има въ това! Всѣки день ще имате по единъ спектъръ. Има такива спектри. Като поставишъ своята призма въ себе си, ще става разлагане на твоята свѣтлина, на твоитѣ лѫчи и ти ще правишъ изчисления, да видишъ, колко свѣтлина пропущатъ. Защото, отъ невидимия свѣтъ и отъ слънчевата система за всѣки добъръ и разуменъ човѣкъ се прѣпраща специална свѣтлина. Когато вие сте съгласни съ Божествения свѣтъ, тази свѣтлина ви намира тъй както ви намира едно писмо, което е писано за васъ. Обаче, при най-малкото отклонение отъ правия пѫть и тази свѣтлина се отклонява. Тъй че, когато говоримъ за добрия животъ, това правимъ съ цель, да не се отклонява Божествената свѣтлина и топлина, която иде специално за васъ, и по този начинъ да не си причинявате врѣда. Тогава именно ще дойдете до висшата математика, до висшата Божествена геометрия, да видите, какви сѫ отношенията тамъ. Какво значи да бѫде единъ животъ добъръ? Азъ считамъ добрия човѣкъ за едно отлично построено здание, съ всички най-модерни и удобни приспособления, прѣзъ което здание Божественитѣ енергии влизатъ и излизатъ, като се разпръскватъ навънъ. Само така ще могатъ всички живущи въ него да се ползуватъ еднакво отъ благата му. Сега ще се спрете върху мисъльта: “Да пропущамъ повече свѣтлина!” Да изпѣемъ сега упражнението “Въ начало бѣ Словото”. Трѣбва да се стремите къмъ непрѣривность въ тоноветѣ. Не трѣбва да има прѣкѫсване въ тоноветѣ. Трѣбва да контролирате ларинкса си и да облагородявате гласа си. Когато не сте разположени, пѣйте! Най-мѫчно е човѣкъ да пѣе когато е неразположенъ. Когато е неразположенъ, той е отличенъ пѣвецъ. Пѣйте упражнения съ букви! Тъ сѫ добри за неразположени хора. За въ бѫдеще, ако искате да възпитавате малкитѣ дѣца правилно, можете да ги възпитавате прѣкрасно съ музика. Даже най-упорититѣ, най-своенравнитѣ дѣца може да възпитавате съ музика. Сега вие казвате: “Че ние сме голѣми хора, може ли да пѣемъ такива упражнения?” Та вие правите много пѫти по-лоши работи отъ тия упражнения. Тогава не мислите ли, че сте голѣми? Когато се разгневишъ и свиешъ юмрукъ, това похубаво ли е? По добрѣ да пѣемъ “ха-ха-ха”, отколкото да сочимъ юмрукъ. Въ пѣнието има разширение, а въ гнѣва свиване. Тъй щото, ще изучавате всички дѣйствия въ природата. Има дѣйствия, които прѣдизвикватъ разширение на гласа, на чувствата, на мисъльта и у човѣка се явява едно малко пробуждане, колкото и да е малко, то е хубаво. Всѣко движение, всѣки слогъ, който и да е, има двояко въздѣйствие: ограничава и разширява. Вие ще изберете тия слогове, които ограничаватъ, за най-доброто разположение на духа. Когато пъкъ имате едно неразположение на духа, ще употрѣбите слогове, които разширяватъ. Нѣкой пѫть въ живота ни ще дойдатъ некрасиви работи, но тѣ трѣбва да дойдатъ при най-доброто разположение на духа ни. Тѣ ще бѫдатъ като граница. Добриятъ човѣкъ и да направи погрѣшка, не се вижда. Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 18-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 11.II.1925 г., София
  24. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТВОРЕНАТА И ЗАТВОРЕНАТА ЧАША Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. Размишление Прочетоха се резюмета отъ темитѣ: “Отличителнитѣ черти на ума, сърцето и волята” и “Съзнанието у насѣкомитѣ”. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Най-силния слогъ”. Тема за следния пѫть: “Отъ какво зависи дължината на човѣшкия животь?” Какво се разбира подъ думата безкраенъ животъ? Кои нѣща иматъ край? Често хората казватъ: “Страданията нѣматъ ли край?” Думата “страдание” е двусмислена, двояка. Ако се направи прѣводъ на тази дума, тя означава промѣна отъ едно състояние въ друго. Все-таки ние казваме: “Моитѣ страдания нѣма ли да прѣстанатъ?” То е равносилно да се каже: “Нѣма ли да се смѣни състоянието ми?” Когато те биятъ, ти казвашъ: “Този бой нѣма ли край?” Или: “Този, който ме бие, нѣма ли да прѣстане?” -Има начинъ, по който може да се смѣни състоянието ти, отъ тебе зависи. Излѣзъ вънъ отъ кѫщата си, нека биятъ кѫщата ти, т. е. тѣлото, ти ще бѫдешъ свободенъ. Та когато казваме, че страданията нѣматъ край, разбираме, че причината е външна, независеща отъ насъ; когато пъкъ кажемъ, че страданието има край, то значи, че състоянието може да се смѣни, отъ насъ зависи. Нѣкой казва: “Мѫчи ме дяволътъ.” Значи, отвънъ го мѫчи нѣщо. Ти можешъ лесно да се освободишъ отъ този дяволъ. Вземете за примѣръ, състоянието на гнѣва. Какво прѣдставлява гнѣвътъ? - Гнѣвътъ е излишна набрана енергия въ извѣстно направление. Или всѣко непостигнато желание може да се обърне на скръбь или на гнѣвъ. Тогава отъ кого зависи този гнѣвъ да прѣстане? Да допуснемъ, че вие сте гневѣнъ, но изведнъжъ ви бутнатъ въ студена вода. Гнѣвътъ ви ще се запази ли, или ще се смѣни? Когото и да бутнатъ въ студена вода, веднага гнѣвътъ му ще изчезне. Енергията, която се набрала на повърхностьта на неговия мозъкъ, се промѣня и човѣкъ се освобождава отъ нея. Другото положение: Гнѣвътъ може да се смѣни въ едно приятно чувство. Запримѣръ, ти се разгнѣвенъ нѣщо, но нѣкой ти донесе единъ чекъ отъ десеть милиона лева, които получавашъ въ наслѣдство. Какво ще изпиташъ въ този моментъ? - Веднага гнѣвътъ ти ще се смѣни въ радость. Значи, десетьтѣ милиона лева прѣвърнаха гнѣва въ радость. Който не се занимава съ философията на живота и който не го проучва изъ дълбоко, за него страданията нѣма да прѣстанатъ, напротивъ, тѣ ще се усилятъ повече. Запримѣръ младиятъ момъкъ или младата мома искатъ да се оженятъ, да намѣрятъ щастие. Той търси другарка, тя търси другарь. Обаче и единиятъ, и другиятъ, вмѣсто да намѣрятъ щастие, ще намѣрятъ нещастие. Защо? Защото търсимъ щастието тамъ, дѣто го нѣма. Не трѣбва да търсимъ щастието на земята, понеже то не може да се постави въ такива крѣхки съсѫди, каквито имаме на земята. Тѣ могатъ лесно да се трошатъ и съдържанието имъ да изчезва. Най-послѣ, този твой другарь още утрѣ животътъ му може да изчезне и ти ще останешъ самъ. Затова, ние трѣбва да търсимъ на друго мѣсто основата на живота. Всички съврѣменни хора искатъ да направятъ щастието достояние на земята, но това нѣщо нѣма да се постигне никога. Земята никога не е била щастлива и нѣма да бѫде. Тази земя азъ наричамъ земя на нещастие - нищо повече. И всѣки, който се роди на нея, ще бѫде нещастенъ. Туй трѣбва да знаете! Ако нѣкой човѣкъ нѣма нещастия, ще му дойдатъ. Това положение мяза на положението, което заема всѣки гражданинъ въ държавата, въ която живѣе. Ако тази държава има дългове, то, като ги разхвърли тя между всичкитѣ граждани, ти и да нѣмашъ дългове, ще плащашъ. Държавата ще ти тури лихви по 10% и по този начинъ ще помагашъ на този народъ. Днесъ хората казватъ: “Да дойде Царството Божие, да се обичаме!” Какъ ще се обичате, когато вашата любовь е основана на чисто материална основа? Я, ми покажете една съвършена любовь! Дѣтето обича майка си, понеже тя го храни. Оттамъ започва неговата любовь. Слугата обича господаря си, понѣже му плаща нѣщо. Ученикътъ обича учителя си, понеже му дава нѣщо. Проповѣдникътъ обича паството си, понеже му плаща. Питамъ: дѣ е тогава духовната страна на любовьта? Като казвамъ, че любовьта ви е материална, това не значи, че трѣбва да се отчаете, да изпаднете въ песимизъмъ, но трѣбва да знаете, че на земята не може да има щастливъ животъ, а само животъ на страдания. Умниятъ човѣкъ само може да се огради отъ нещастията въ живота и да си създаде едно малко щастие. Мнозина казватъ: “Ние можемъ да бѫдемъ щастливи при по-благоприятни условия на живота.” Да, но влѣзете ли въ великия безграниченъ океанъ, ще видите, че вълнитѣ се срѣщатъ и сблъскватъ една въ друга. Тамъ щастие ще има ли? - Нѣма да има. Ако вълнитѣ се блъскатъ само въ брѣга, разбирамъ да се говори за щастие, защото, когато една вълна се удари въ брѣга, тя се разбива там и послѣ се връща назадъ отслабнала и безопасна. Прѣдставете си, обаче, че вълнитѣ се блъскатъ една въ друга, питамъ ви тогава: защо се блъскатъ тия вълни, какво ще придобиятъ отъ това блъскане въ океана? Ученитѣ хора казватъ, че по този начинъ ставало обмѣна на водата въ океана. Той се оживѣвалъ, придавало му се повече животъ. Ако не ставало такова раздвижване на водата, тя щѣла да се вмирише. Възможно е да е така. Слѣдователно, ако нѣмашъ никакво ограничение наоколо си, ако животътъ ти е тъй широкъ като океана, пакъ вълнитѣ на твоитѣ мисли, чувства и желания ще се блъскатъ една въ друга и пакъ ще има смущение въ тебе. Сега вие си прѣдставлявате, че като се качите на небето между ангелитѣ или ако отидете въ рая между най-щастливитѣ хора, ще бѫдете щастливи. Да, така е, но какво трѣбва да правите, като сте на земята? Можете ли да бѫдете щастливи при слѣдното положение? Представете си, че сте въ единъ чуждъ градъ и нѣмате нито петь пари въ джоба си. Какво ще правите? Ще си кажете: “Азъ не съмъ бѣденъ, имамъ сили въ себе си, мога да спечеля 2000 лева!” Всички трѣбва да се заемете за разрѣшението на най-мѫчната задача. Най-първо трѣбва да разберете живота отъ неговата лоша страна. Думата “лошъ” трѣбва да се изясни. Казватъ за нѣкого: “Той е лошъ човѣкъ.” Нѣкой пѫть вие казвате за себе си: “Азъ съмъ лошъ човѣкъ.” Какво означава това? Буквата “Л” означава слизане. Буквата “О” показва стремежъ нагорѣ къмъ Бога. Значи, въ лошия човѣкъ има условия за добъръ животъ, започва по Бога. Буквата “Ш” показва, че този човѣкъ свършва по-материално. Той започва добрѣ, а свѣршва злѣ, т. е. започва съ единъ милионенъ кредитъ, а накрая свършва съ фалитъ. За такъвъ човѣкъ казватъ: “Той изялъ, завлѣкълъ паритѣ на хората.” Въ сѫщность този човѣкъ не е изялъ паритѣ, но нищо не е спечелилъ. Той харчилъ, ялъ, пилъ, този обралъ - онзи обралъ, този закачилъ, онзи закачилъ, а самъ нищо не придобилъ. Ние казваме: “Лошъ човѣкъ е всѣки, който започва добрѣ и свършва злѣ, а добъръ човѣкъ е този, който започва добрѣ и свършва добрѣ.” Думата “добъръ” сама по себе си не означава добро. Буквата “Д” въ тази дума е съставена отъ единъ триѫгълникъ. Както виждате, геометрия има въ тази дума! Триѫгълникътъ означава равновесие на сили, т. е. богатство, единъ уравновѣсенъ характеръ. Човѣкъ съ такъвъ характеръ е разуменъ, добрѣ използува условията на живота. Това се вижда и отъ буквата “О”. И буквата “Б” сѫщо изразява стремежъ къмъ Бога. Буквата “Р” показва, че добриятъ човѣкъ е и разуменъ човѣкъ, той държи всичко въ рѫцѣтѣ си. Добриятъ човѣкъ не се влияе отъ мнѣнието на този или на онзи, нито отъ условията. Той не търси щастието на земята. Всѣки човѣкъ, който търси щастие и добро на земята, нѣма да ги намѣри. Къмъ коя категория ще се отнесатъ тѣзи хора, които започватъ злѣ и свършватъ добрѣ? Може ли човѣкъ да започне злѣ и да свърши добрѣ? - Това не може да бѫдѣ. Подъ думитѣ “злѣ започва” разбираме, че започва при много неблагоприятни условия, но съзнанието въ него е добрѣ развито. Той е честенъ човѣкъ, но има голѣми мѫчнотии въ живота си - отвѫтрѣ започва много добрѣ, но отвънъ има мѫчнотии. Съзнанието и въ лошия човѣкъ е добрѣ развито, но той употрѣбява добритѣ условия въ края на краищата за свои лични цѣли. Той казва: “Трѣбва да се живѣе въ свѣта малко по-нашироко.” Вие трѣбва да изучавате законитѣ на равновѣсието, както и всички останали закони на живата природа, за да могатъ всички тия истини да оживѣятъ въ васъ. Прѣдставете си единъ цилиндъръ, въ който влиза плътно едно бутало. Това бутало излиза отъ цилиндъра и влиза въ него, благодарение на различнитѣ видове енергии, положителни и отрицателни, които дѣйствуватъ върху му, въ този случай буталото прѣдставлява срѣда, прѣзъ която минаватъ тия енергии. Често вие запитвате: “Защо идватъ страданията, мѫчнотиитѣ въ живота?” - Страданието е положителна енергия, която иде отвънъ, натиска върху буталото, което сгъстява парата и я изпѫжда навънъ. Значи, тази енергия върши работа. Ако парата е съзнателно сѫщество, ще каже: “Каква е тази неправда, кой натиска върху мене?” Но въ това врѣме сѫщата външна енергия натиска върху буталото на другъ цилиндъръ, скаченъ съ първия, вслѣдствие на което въ първия цилиндъръ настава обратно движение: енергията на парата натиска сега върху буталото, то излиза постепено отъ цилиндъра, парата се разширява, радва се и казва: “Настана свѣтълъ день за мене.” Това състояние, обаче, е само врѣменно, защото има прѣдѣлъ, додѣто буталото може да излиза. Щомъ дойде този прѣдѣлъ радостьта се прѣкратява. Въ другия цилиндъръ настѫпва радость, а въ първия - скръбь. Така се движи колелото на машината, т. е. колелото на живота. Радоститѣ и скърбитѣ, т. е. положителнитѣ и отрицателнитѣ енергии равномѣрно се смѣнятъ и движатъ колелото. И тъй, ако ме питате, защо трѣбва да страдате, ще ви отговоря: За да се движите. Движение безъ страдания и радости въ живота нѣма. Ако страданието прѣстане, моментално ще прѣстане и животътъ ви. Като прѣстане радостьта ви, ще прѣстане и животътъ ви. Сега, въ васъ се заражда мисъльта: “Като отидемъ на небето, тамъ нѣма да има скръбь.” Да, тамъ движението въ цилиндъра нѣма да бѫде като това на земята, но ще бѫде обратно. Вие вече нѣма да мислите за вашитѣ страдания, но ще мислите за страданията на другитѣ хора на земята. Но да оставимъ този въпросъ, какво ще бѫде на небето, това е външенъ, постороненъ въпросъ. При сегашнитѣ условия на живота, страданията и радоститѣ сѫ двигателни сили, необходими за развитието и растението на човѣка. Тъй седи въпросътъ отъ окултно гледище. Тѣзи страдания, които имате отвънъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ, че нѣкому се скѫсали дрехитѣ, роклята или че нѣкой изгубилъ 5 - 10 хиляди лева или че му се счупило нѣщо и т. н. страданията сѫ вѫтрѣшни нѣща, отъ които не можете да се освободите. Нѣкой пѫть имате вѫтрѣшна радость, която остава дълбоко въ душата ви. Азъ говоря за вѫтрѣшнитѣ радости и скърби. Тѣ сѫ двигателни сили въ живота ви, които трѣбва разумно да използувате. Вие мислите философски върху нѣщата и искате да се махнатъ страданията отъ васъ. Не, вие не знаете, какво говорите. Да прѣмахне Господь страданията отъ васъ, това значи да отнеме живота ви. Не се молете да се махнатъ страданията отъ васъ, но се молете за знания и мѫдрость. Досега вие сте се молили само за това, да се махнатъ вашитѣ страдания, но освѣнъ че нѣма да се махнатъ, ще се увеличатъ още повече, защото онзи, който има навикъ да спира въ пѫтя си, ще го биятъ повече. Нѣкой пѫть вие имате характера на такива коне, които често спиратъ. Да вървите назадъ, не сте свободенъ, ще ви биятъ, защото трѣбва да заведете тази каруца на опрѣдѣленото мѣсто. Ако не можете самъ, ще доведатъ още единъ конь, ще ви заставятъ, по който и да е начинъ, да закарате каруцата. Ако и вие имате туй вѫтрѣшно схващане, всички съврѣменни социални мѫчнотии ще се разрѣшатъ по единъ правиленъ начинъ, а не тъй, както сега мислите. Отъ чисто окултно гледище, всички съврѣмени хора сѫ болни. Нѣма здравъ човѣкъ въ свѣта. Я ми кажете сега, какъ ще могатъ болнитѣ хора да оправятъ свѣта? Споредъ менъ, тщеславниятъ е боленъ човѣкъ. Тщеславието е една неизцѣрима болесть. Човѣкъ, който се гнѣви, това е друга болесть. Човѣкъ, който има зависть, сѫщо тъй е боленъ. Всички отрицателни чърти, които сѫществуватъ въ човѣка, сѫ отъ най-страненъ характеръ, тѣ сѫ неизлѣчими. Нѣкой се разгнѣвилъ, кипналъ. Нека каже: “Ще ме извините, азъ обичамъ да се поразгневявамъ малко.” Гнѣвътъ е признакъ на прѣстѫпность. Кои хора се гнѣвятъ? - Които бързатъ да извършатъ едно прѣстѫпление. Когато човѣкъ се гнѣви, то е защото не му даватъ условия да извърши извѣстно прѣстѫпление. Добриятъ човѣкъ никога не се гнѣви въ душата си. Въ душата си всички трѣбва да бѫдете тихи и спокойни и не трѣбва да се извинявате, че сте нервни. Това не е извинение. Ние не сме създадени да бѫдемъ нервни. Че имаме нерви, това е необходимо, но когато се гнѣвимъ, тукъ вече се привежда стихътъ: “Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!” Ако гнѣвътъ у човѣка създава енергия, която го подтиква да прѣмине отъ едно по низше въ по висше състояние, той е на мѣстото си, но когато човѣкъ се гнѣви, безъ нѣкакви видими причини и нѣма никакъвъ резултатъ отъ това гнѣвене, гнѣвътъ не е на мѣстото си. Подозрението, напримѣръ, сѫщо тъй е една болесть у човѣка. Съврѣменнитѣ хора сѫ много подозрителни. Че какво има да подозиратъ? Двѣ нѣща трѣбва да знаете. Искате напримѣръ, да знаете характера на нѣкой човѣкъ. Каква философия има въ това? - Този човѣкъ може да бѫде или добъръ, или лошъ. Вие ще го наблюдавате, ще го изучавате. Той е или добъръ, или лошъ - нищо повече. Каква тайна има? - Всѣки отъ васъ може да узнае всичкитѣ тайни на човѣка. Нѣма нищо скрито покрито на земята. Какво има да изучавате въ човѣка. Смѣшно е да се занимаваме, какъвъ е този или онзи човѣкъ. Ако единъ човѣкъ обича Бога, има какво да се занимаваме съ него, има какво да се изучава. Ако душата на нѣкой човѣкъ е заета съ Любовьта, има какво да се изучава. Ако душата на единъ човѣкъ е заета съ Мѫдростьта, има какво да се изучава, ако душата на единъ човѣкъ е заета съ Истината, има какво да се изучава. Но, ако единъ човѣкъ се занимава съ нѣщо материално, съ нѣщо земно, нѣма какво да се изучава, той не прѣдставлява абсолютно нищо важно. Запримѣръ, често хората изучаватъ характера на жабата, изучаватъ всичко, което се крие въ нея. Нѣкой пѫть кацне върху нея една муха, но тя седи като нѣкой философъ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устата й, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата й и тя скоро изчезва. Питамъ: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, то е равносилно на положението на нѣкой пияница, който, като падне въ трапа, казва: “Влѣзохъ въ трапа, за да го изуча.” Какво ще изучава въ трапа. Каква философия има въ това, да пуснете една кофа въ кладенеца и после да я извадите? Прѣдставете си, че изучавате скоростьта, съ която кофата се спуща и изважда отъ кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростьта, съ която нѣкой би могълъ да извърши прѣстѫплението? Тукъ нѣма никаква философия. Разбира се, ако кофата е пълна, ще пада по-бързо, ако е празна, ще пада по-бавно. Това зависи отъ съпротивлението. Въ сегашния животъ ние не трѣбва да се занимаваме съ посторнни въпроси: какъ ще се оправи свѣтътъ, кога ще дойде Царството Божие на земята и т. н. Царството Божие на земята сте вие. Царството Божие може да дойде у васъ, но на земята никога нѣма да дойде. Не само това, но окултната наука твърди, че Христосъ, въ Когото вѣрвате, днесъ е толкозъ повдигнатъ, че като дойде втори пѫть, кракътъ му едва ще достигне до астралния свѣтъ. Той тамъ ще стѫпи, а въ умствения свѣтъ ще се яви. Значи, въ физическия свѣтъ ще видятъ само сѣнката на Христа, на астралния свѣтъ ще стѫпи, а въ умствения ще се яви. Писанието казва, че хората ще видятъ Христа само въ облацитѣ. Той нѣма да дойде на земята, нѣма условия за това. Физическиятъ животъ не прѣдставлява нѣкаква важность. Сегашното ни тѣло не прѣдставлява нѣкаква цѣнность. Сегашнитѣ ни тѣла сѫ цигански дрипели, които хората слѣдъ врѣме ще съблѣкатъ и отъ тѣхъ ще направятъ каша за книга за писане. Хубави книги, хубавъ пергаментъ ще стане отъ тѣхъ. Вие мислите, че сте облѣчени много добрѣ. Казвате: “Това тѣло е живо”. Апостолъ Павелъ казва: “Има тѣло естествено, има тѣло духовно.” Онова тѣло, което е направено по образъ и подобие на Бога, то е бѫдещото тѣло. И когато влѣземъ въ туй тѣло, ще добиемъ онази свобода, която търсимъ. Туй тѣло, въ което днесъ живѣете, ще ви носи страдания, но вие ще имъ благодарите. Трѣбва да знаете, че страданията сѫ общи. Нѣма сѫщество, колкото малко и да е, което да не участвува въ страданията. Страданията и радоститѣ движатъ живота. Ние ще се опретнемъ на работа и при страданията и при радоститѣ ще работимъ еднакво. Това сѫ двѣ сили, които носятъ Божието благословение. Послѣ, забѣлѣжете друго нѣщо: колкото повече избѣгвате нѣкоя противоположность, толкозъ по-често се натъквате на нея. Туй, отъ което човѣкъ най-много избѣгва, то ще дойде до главата му. Това, което обичашъ и мразишъ, еднакво силно се привличатъ. Затуй, всѣки отъ васъ трѣбва да си състави истинско понятие, какво прѣдставлява той въ даденъ случай. Вземете, за примѣръ, всѣки отъ васъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ другитѣ. Питамъ: кое трѣбва да почитатъ у васъ? Всѣки иска да бѫде обичанъ. Кое да бѫде обичано? Дайте си ясна прѣдстава за това! Право е, да бѫдете почитани, уважавани, обичани, но кое у васъ трѣбва да се обича, почита и уважава? Вие казвате: “Азъ имамъ умъ.” - Много добрѣ, но кое е цѣнното въ вашия умъ? Ако съмнението въ твоя умъ господствува и направлява всичкитѣ ти мисли, има ли нѣщо цѣнно въ него? Каква държава е тази? Вземете, съ този умъ, който иматъ съврѣменнитѣ учени и въ Европа, и въ Америка, и въ Индия отъ нѣколко хиляди години насамъ не могатъ да разрѣшатъ и най-елементарнитѣ работи. Единъ вѫпросъ има за разрѣшение: вие не знаете, дали сте организирани или не; имате ли сили или нѣмате; можете ли да се повдигнете или не. Какво разбирате подъ думата организация? Нали има удове въ всѣки организъмъ? Тамъ тѣ сѫ организирани. Какъ сѫ се организирали тия удове? Онѣзи, които изучаватъ биологията, анатомията, физиологията, когато изучаватъ всички процеси на тѣлото, трѣбва да проучатъ първоначално какъ е станало организирането на материята. Организиране значи съотношение на нѣщата, а не допиране на нѣщата. Когато говоримъ за организиране, разбираме, че само висшия разуменъ животъ може да се организира. Дѣто има организиране, тамъ прониква разуменъ животъ. Не може да има организиране, докато нѣма разумность. Двама души, които сѫ разумни, могатъ да се организиратъ и да работятъ заедно. Единиятъ ще вземе да работи едно, другиятъ друго и тѣхната работа ще се допълня. Хора, които не сѫ организирани, тѣ привидно работятъ заедно, но въ края на краищата всичко се разсипва. Тѣ нѣматъ общъ идеалъ, общъ центъръ, къмъ който да се стремятъ. Всѣки въ себе си има нѣкаква скрита задна цѣль. Той говори за организиране, за идеалъ, за Бога, но задъ всичко това разбира себе си. Въ народното събрание ужъ всички сѫ организирани, но всѣки иска да стане прѣдседатель, подпрѣдседатель, министъръ, да заеме нѣкаква висока длъжность. Като се дойде до духовенството, до свещеничеството, същото нѣщо - и тукъ нѣма организиране. Цельта на тия хора не е да служатъ на Бога. Послѣ и вие, които сте дошли тукъ, не сте отъ хората, които могатъ да се организиратъ. Всѣки отъ васъ иска да вземе знание и като го вземе казва: “И тукъ не намѣрихъ Истината.” Дѣ ще я намѣрите? Истината ще намѣрите въ школата. Нѣкой вашъ приятель ви казва: “Азъ имамъ високо мнѣние за васъ.” Хубаво, щомъ този вашъ приятель има такова високо мнѣние заради васъ, вие ставате ли високъ човѣкъ? Тогава какъвъ смисълъ иматъ тия негови думи? Нѣкой ви казва: “Вие сте много благороденъ човѣкъ.” Ставате ли благороденъ съ това? - Не. Отъ васъ се изисква абсолютна честность. Когато говорите на единъ човѣкъ, трѣбва да се научите думитѣ ви да иматъ само едно значение. Като кажете нѣкому: “Вие сте добъръ човѣкъ”, какво подразбирате отъ тѣхъ? Допуснете, че азъ ви кажа: “Вие сте много добъръ човѣкъ”, какво искамъ да ви кажа съ това? Азъ съмъ дошълъ при васъ защото имамъ нужда отъ двѣ хилѣди лева и казвамъ: “Вие сте много добъръ човѣкъ.” Наричамъ ви “много добъръ”, а това значи: “Вашата добрина не ви позволява да ми откажете, трѣбва да ми дадете двѣ хиляди лева.” “Вие сте много ученъ, много добъръ професоръ, искамъ да постѫпя въ университета, вие нѣма да ми откажете.” Казвате на баща си: “Ти си много добъръ баща.” То значи: “Искамъ да ми направишъ нови дрешки, за Великъденъ. Искамъ да отида въ странство, трѣбватъ ми пари, ще ми дадешъ малко пари, ще отворишъ кесията си.” Всѣки, който ти казва, че си много добъръ човѣкъ, има нѣщо прѣдъ видъ. Защо трѣбва да ти казва, че си много добъръ? - Много естествено, искамъ да взѣма нѣщо. Азъ имамъ една цигулка, искамъ да я извадя отъ кутията, да я опитамъ какъ свири. Защо правя това нѣщо? Като свиря на нея, имамъ и друга користна цель, да си изкарамъ съ нея прѣхраната. Казвате за нѣкого: “Този човѣкъ свири за себе си.” Никой не свири за себе си. Има хора, които свирятъ за себе си, но тѣ сѫ много рѣдко. Сега всички хора свирятъ насила, по неоходимость. Какъ плачатъ хората днесъ? Кой плаче доброволно, я ми кажете? Кой се радва доброволно? И радостьта става чрѣзъ насилие. Ти плачешъ, азъ дойда при тебе и ти казвамъ: “Слушай билетътъ, който си взелъ отъ послѣдната лотария, печели 500 000 лева.” Изведнъжъ се зарадвашъ, казвашъ: “Ела да те почерпя!” Отидешъ да провѣришъ, нищо не печелишъ, пакъ дойдатъ сълзитѣ. Значи и радостьта, и скръбьта се дължатъ все на материални стимули. Докато материалнитѣ стимули сѫществуватъ въ свѣта, ние не можемъ да избегнемъ сегашното състояние. Сегашнитѣ ни радости и скърби се основаватъ на тѣхъ. Слѣдователно, ние трѣбва да се повдигнемъ надъ тѣхъ, но за сега тѣ сѫ естествени, ние не можемъ да ги избегнемъ. Ние живѣемъ въ материаленъ свѣтъ, не мога да ви кажа, че не трѣбва да ядете. Този животъ обаче, трѣбва да се свърже съ нѣщо по-висше. Питамъ ви: кой е най-силниятъ слогъ. Вие казвате, че най-силниятъ слогъ е Богъ. Думата Богъ, сама по себе си не е силенъ слогъ. Тази дума дори е много слабъ слогъ. Тя е толкозъ слабъ слогъ, че трѣбва да се аргументира, да се доказва съ часове. Хората казватъ: “Я, ми докажи този слогъ”, т. е. докажи ми, че сѫществува Богъ. Нѣкои слогове сѫ по-силни, а други - по-слаби. Слогътъ “ахъ” е силенъ слогъ. Като кажешъ “ахъ”, веднага те питатъ, какво ти е, какво те мѫчи. Дѣтето като каже “ахъ”, майката веднага тича, казва: “Какво ти е мама?” Кажешъ ли “Богъ” питат те: “Какво искашъ да кажешъ?” Значи, думата “Богъ” има скритъ смисълъ. Тази дума трѣбва да се замѣсти съ думата любовь. Любовьта трѣбва да се изясни чрѣзъ живота, а животътъ трѣбва да се изясни чрѣзъ други работи. Значи трѣбва да направимъ цѣла процедура отъ уравнения, за да докажемъ на хората, какво е отношението на Бога спрѣмо Любовьта, какво е отношението на Любовьта спрѣмо живота, какво е отношението на живота спрѣмо жертвата и т. н. Та не трѣбва да се откажемъ отъ живота, но трѣбва разбиране на живота. Вие още нѣмате животъ, затова най-първо трѣбва да придобиете Божествения, истинския животъ, че тогава да го разберете. Животътъ, който сега имате, не е животъ. Животътъ на днешния човѣкъ мяза на ония роби, които американцитѣ взеха отъ Африка и създадоха отъ тѣхъ “робството на чернитѣ”, като ги поставиха да обработватъ плантациитѣ имъ. Господаритѣ продаваха женитѣ, дѣцата, дъщеритѣ имъ, тѣ разполагаха съ живота имъ. Това животъ ли е! Докато съ насъ разполагатъ като съ животни, като съ говеда, това животъ ли е? Днесъ държавата разполага по този начинъ съ тебе, кара те да ходишъ да се биешъ, да вършишъ една велика глупость. Животътъ ни отъ единия край до другия е пъленъ съ глупости. Ще отидешъ на парадъ, ще бѫдешъ облѣченъ съ фракъ, съ цилиндъръ на глава, иначе не можешъ да се явишъ прѣдъ хората. Ако отидешъ на нѣкой концертъ, трѣбва да си вземешъ билетъ и то ще влѣзешъ или на първитѣ мѣста, или на послѣднитѣ. Веднага ще те посрещнатъ и ще ти покажатъ мѣстото. Значи, тамъ се опрѣдѣля дѣ ще седнешъ. Казвате: “Ние сме много културни хора.” Културни сѫ паритѣ. Щомъ има първокласенъ билетъ, ще седнешъ на първия редъ - ти си богатъ човѣкъ. Но щомъ си бѣденъ, ще седнешъ на опашката. Може да си философъ, може да си свършилъ три факултета, ще ти кажатъ: “Тукъ факултетитѣ не важатъ, паритѣ работятъ.” Послѣ, ако си свършилъ четири факултета, но имашъ нѣкакво откровение, иди разправи това на религиознитѣ хора, тѣ ще кажатъ, че си полудѣлъ. Когато Павелъ разказа на хората своята опитность, тѣ го взеха за лудъ. Той бѣше малко тщестлавенъ. Слѣдователно, хората ни вѣрватъ дотогава, докато нашата опитность съвпада съ тѣхната. Докато ние вървимъ въ обикновения животъ, всички хора ни вѣрватъ; щомъ минемъ отъ тази норма казват: “Вие сте на кривъ пѫть.” Ако влезете въ нѣкоя православна църква и не запалите свѣщъ, нито пъкъ се прѣкръстите, казватъ: “Какво търси този човѣкъ тукъ?” Ако влѣзете при евангелиститѣ и не колѣничите като тѣхъ, тѣ ще кажатъ: “Какво търси този човѣкъ между насъ?” Навсѣкѫдѣ има извѣстни установени форми и ако искашъ да не те взематъ за лудъ, трѣбва да вършишъ това, което другитѣ вършатъ. Или, ако не си облѣченъ модерно, казватъ: “Този човѣкъ е много изостаналъ назадъ, той не е културенъ, нѣма модно облѣкло, не оре съ модеренъ паренъ плугъ.” Азъ харесвамъ парния плугъ, че освобождава воловетѣ отъ страдания. Не, ние трѣбва постепенно да дойдемъ до истинския животъ, до Истината. Сега, нѣкой пѫть учительтъ може да каже на ученицитѣ си: “Вие трѣбва да знаете, че азъ ви просвѣтихъ, азъ ви упѫтихъ.” Правъ е той. Майката пъкъ казва на дъщеря си: “Азъ те отхранихъ.” Права е и тя. Но нейната майка ще каже: “Азъ тебе отхранихъ.” Ти си майка на твоята дъщеря, но си дъщеря на твоята майка. Питамъ: кой кого отхранилъ? Нѣкой казва на сина си: “Знаешъ ли, че ти си ялъ хлѣба ми?” - Кой хлѣбъ? - “Моятъ хлѣбъ.” - Ами ти отдѣ го взе? Ти ли се мѫчи да изкарашъ житото? Земѣдѣлецътъ направи това нѣщо. Ти само взе наготово брашното и замѣси отъ него хлѣбъ. Казвашъ на сина си: “Ти нѣмашъ признателность, не си благодаренъ на моя хлѣбъ.” Дѣ е Истината? Хората още не сѫ яли собственъ хлѣбъ. Често нѣкои казватъ: “Азъ нося на Учителя отъ нашия хлѣбъ.” Да, но азъ не съмъ ялъ вашъ хлѣбъ. Азъ бихъ билъ щастливъ, ако мога да ямъ вашъ хлѣбъ, но никѫдѣ нѣма такъвъ хлѣбъ. Знаете ли какво нѣщо е хлѣбътъ? Христосъ казва: “Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ.” Да, само Христосъ е живиятъ хлѣбъ. За всички хора мога да кажа: Съ чуждъ хлѣбъ поменъ не правете! Вие може ли да станете на хлѣбъ? Ако можете да станете на хлѣбъ, добрѣ дошли тогава! Не можете ли, чуждъ хлѣбъ не давайте! Казвате: “Азъ имамъ Божията Любовь къмъ тебе.” Казвамъ, ти самъ трѣбва да станешъ Божията Любовь. Нѣкой казва: “Азъ сега проявявамъ Божията Любовь.” Не, това сѫ неразбрани думи, това сѫ изтъркани фрази. Цѣлиятъ свѣтъ е покритъ само съ изтъркани фрази, методи, възпитателни срѣдства, вѣрвания и въпрѣки всички тия многобройни нѣща, хората седятъ на едно и сѫщо мѣсто. Въ Бога вѣрватъ, обичатъ се, морални правила иматъ и при това, всички страдатъ, всички сѫ недоволни отъ живота. Ние казваме: Нѣма какво да се стремите да оправяте външния свѣтъ. Пазете се отъ слѣдното нѣщо: вие не можете да реформирате кальта. Философия за кальта нѣма и не можете да я реформирате. И да я изхвърлите навънъ, друга ще донесатъ. Отъ 40 години насамъ все изхвърлятъ кальта отъ София, но друга иде на нейно мѣсто. Вие искате да изхвърлите вашитѣ лоши мисли, но ако ги изхвърлите, други ще дойдатъ на тѣхното мѣсто. Не, друго нѣщо ви трѣбва. Кое е това нѣщо? Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: Защо всички вие се съмнѣвате? Азъ ще ви задамъ другъ въпросъ, ще отида по-далечъ: Защо еврейскитѣ равини се усъмниха въ Христа? Защо и сегашнитѣ не му вѣрватъ? Еврейскиятъ народъ не вѣрваше и въ Мойсея. Мойсей казваше: “Господи, още малко и тѣ ще ме убиятъ.” Че на кой Учитель, на кой законодатель, които сѫ дошли на земята, сѫ имъ вѣрвали? На Буда не сѫ вѣрвали, на Конфуция не сѫ вѣрвали, на Мохамеда не сѫ вѣрвали. Ако сѫ имъ вѣрвали, дѣ сѫ послѣдователитѣ имъ? Всѣки човѣкъ въ свѣта има едно вѣрую. Кое е то? Едно нѣщо е вѣрно, че хората вѣрватъ само въ себе си. Да вѣрвашъ въ единъ великъ Учитель или въ Христа, това е само мода. Ще кажете: “Тежка е тази дума!” Ами, ако вие вѣрвахте, дѣ е вашиятъ животъ? Ако вие вѣрвате въ Христа, дѣ е вашата свѣтлина? Възможно ли е да бѫда въ единъ огънь отъ десеть хиляди градуса и да не свѣтя? Ако парче желѣзо, поставено при този огънь е още черно и не свѣти, питамъ: какъвъ е този огънь? - Този огънь не е истински. Значи, ние само прѣдполагаме, че вѣрваме въ Христа, че се молимъ, че го обичаме. Всѣки день се молимъ: “Дай ми Господи, това, дай ми Господи, онова!” Ние не сме дошли до състоянието да кажемъ: “Господи, да бѫде Твоята воля!” Сега, азъ засѣгамъ едно ваше прѣходно състояние и казвамъ: сегашниятъ ви животъ, въ сравнение съ единъ по-нисшъ животъ, не е оправенъ, но отъ гледището на Божествения животъ, той е оправенъ. Азъ засѣгамъ живота ви въ прѣходното състояние, въ което се намирате и казвамъ, че това състояние е необходимо условие за постигането на онзи висшъ, Божественъ животъ, къмъ който се стремите. Ако вие не прѣминете прѣзъ туй прѣходно състояние, вашиятъ сегашенъ животъ е почти на изчезване, слѣдъ 20-30-50 години той ще фалира. За да не фалира, трѣбва добрѣ да ликвидирате сега. Отъ васъ се изисква една положителна вѣра. Всѣки отъ васъ трѣбва да си даде отчетъ, вѣрва ли въ Бога, учи ли се и т. н. Не е достатъчно само да напишете една линия. Онѣзи, които сѫ учени, разбиратъ значението на правата линия. Неученитѣ казватъ: “Нѣма какво да се занимаваме съ правата линия, това е за дѣцата, нѣщо по-хубаво ни кажи!” Това е материалната страна на въпроса. Какво означава правата линия? Сама по себе си тя нищо не означава, но може да се осмисли. Има извѣстни величини, които могатъ да се осмислятъ. Напримѣръ, има ли смисълъ думата “давамъ”? Ако кажа, че ви давамъ 20 000 лева още тази вечерь, тази дума ще придобие ли смисълъ? - Да, изведнъжъ придобива смисълъ. Значи, думата “давамъ” може да стане динамическа. Така сѫщо правата линия сама по себе си нѣма смисълъ, но ако си я прѣдставите, че е отъ злато, златна тояжка, тя придобива вече смисълъ. Казвамъ ви: “Ето, азъ ви давамъ тази тояжка.” -“Давашъ ли?” Слогътъ вече стана много силенъ. Значи, правата линия е възможность въ живота, която може да се прѣведе, за да се усили значението й. Умътъ трѣбва да прѣведе нѣщата на чувствата; чувствата трѣбва да прѣведатъ нѣщата на волята. Слѣдъ това настѫпва обратниятъ процесъ: волята трѣбва да прѣведе нѣщата на чувствата, чувствата пъкъ на ума. Така процесътъ слѣдва постоянно. Ако вие не слѣдвате този процесъ, не може да имате права мисъль. За да бѫде мисъльта ви права, трѣбва да имате правилно слизане и правилно възлизане, да се образува единъ крѫгъ. И тъй, най-първо ще си зададете въпроса: вѣрвате ли въ Бога или не? Не е въпросътъ, че нѣмате вѣра, но запитайте се готови ли сте да не се усъмните? Готови ли сте, като ви поставятъ на най-големитѣ страдания, да издържите, безъ да се скѫса конецътъ ви? Туй наричамъ азъ вѣра, човѣкъ да издържи на всичко, да може да се пожертвува. Азъ наричамъ истинско чувство това, на което човѣкъ може да разчита въ всички случаи на живота си. По този начинъ само вие сами ще имате уважение предъ себе си. И тогава, като ви поставятъ на изпитъ, вие ще се намѣрите въ такова положение, че само ще се радвате. Сега вие казвате: “Ние имаме вѣра.” Питамъ ви: вашата вѣра може ли да издържи на всички изпити? Азъ не казвамъ, че нѣма да издържите, но важно е да знаете, че ще се изпита вѣрата на всѣки едного отъ васъ. За всички културни хора идатъ такива изпити, каквито никога не сѫ виждали. И вие трѣбва да се приготвите. Ако ме питате, какво ви чака, ще ви кажа: Чака ви единъ важенъ изпитъ, отъ който ще зависи цѣлия ви бѫдещъ животъ. Ако го издържите, ще минете въ едно ново състояние; ако не го издържите, ще се приготовлявате пакъ, отново да го издържите. Като ви казвамъ това, да не се страхувате и да кажете: “Ами ако не го издържимъ?” Въпросътъ седи въ слѣдното: даватъ ми една чаша, пълна съ най-хубавъ нектаръ и ми казватъ да я прѣдамъ нѣкому. Тази чаша прѣдставлява едно изпитание за менъ. Въ какво отношение? - У менъ може да се роди желание да вкуся малко отъ този нектаръ, понеже отъ него зависи продължаването на живота ми. Нося чашата, но ми се иска да близна поне малко отъ нектара. Обаче, тази магическа чаша има това свойство, че като приближите устата си до нея, тя веднага се затваря, а щомъ се затвори веднъжъ, повече не може да се отвори. Това показва, че вие не сте издържали изпита си и сте прѣстѫпили закона. Ако се явите прѣдъ Учителя си съ затворена чаша, това показва, че вие не сте издържали въ честностьта си. Ако вие отидете съ отворена чаша при онзи, при когото Богъ ви е изпратилъ, вие ще минете отъ едно състояние въ друго, ако чашата ви е затворена, ще бѫдете другъ човѣкъ. Ако чашата е отворена, това произвежда една мисъль, ако е затворена, това поражда друга мисъль. Сега, тия чаши сѫ дадени на всинца ви. Вие ги носите, важното е сега, какъ ще пристигнете, съ затворена или съ отворена чаша. Азъ зная, че всички ще пристигнете съ отворена чаша. Отъ васъ зависи това. Защо да не устоите да не близнете? Тъй щото, да не кажете единъ день, че не сте знаяли. Щомъ чашата е затворена, работата ви е свършена. И тъй, основната, сѫществената мисъль, която ще носите съ себе си е, да знаете, че ви е дадена чашата съ нектара и трѣбва да я занесете отворена. Тя е чашата на вашия животъ. Ще си зададете въпроса какъ ще занесете тази чаша, отворена или затворена? Ще си отговорите: “Ще занеса чашата отворена. Това е смисълътъ на живота.” Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 17-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 4.II.1925 г. София
  25. "Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВИЛНО ПѢНИЕ Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. Размишление Продиктува се пѣсеньта: “Малкиятъ изворъ”. Често запитвате: “Не може ли безъ противорѣчия въ живота?” - Вие не можете да се избавите отъ противорѣчията въ живота. Тѣ сѫ законъ въ природата. Туй трѣбва да го знаете! Противорѣчия сѫществуватъ навсѣкѫдѣ. На съврѣменния езикъ липсва много нѣщо. Този езикъ, на който днесъ говоримъ, единъ день даже и дѣцата нѣма да говорятъ. Днесъ той е хубавъ, красивъ за насъ, но единъ день, когато съзнанието на хората се пробуди, въ него ще се образуватъ нови форми. Сега ще говоримъ тъй, както езикътъ изисква. Ако кажемъ, че сегашниятъ езикъ не е хубавъ, хората ще се докачатъ. При сегашнитѣ условия на живота, този езикъ е най-хубавъ, защото съотвѣтствува на нашия органъ; засега другъ езикъ не можемъ да говоримъ. За примѣръ, защо въ английски, гръцки и славянски езици членътъ се поставя прѣдъ думата, а въ български езикъ членътъ се поставя на края на думитѣ? Причинитѣ за това могатъ да се обяснятъ филологически. Нѣкои ще кажатъ, че това е свойство на езика. Върху туй иматъ думата всичкитѣ филолози, езиковѣдци. Има закони, които регулиратъ езицитѣ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ езиковѣдци, иматъ способностьта да разбиратъ законитѣ, по които се развиватъ езицитѣ. Кабалиститѣ сѫ най-добритѣ езиковѣдци. Тѣ дѣлятъ и запетаята. Мѫчно е да се създаде единъ картиненъ езикъ. Пѣсеньта “Малкиятъ изворъ” е дѣтинско упражнение. Христосъ казва: “Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.” Щомъ сте дѣца, ще пѣете дѣтински пѣсни. Коя пѣсень е по-хубава: “Малкиятъ изворъ” или “Бой, бой искаме ний, да прогонимъ врага злий.” Идеята въ втората пѣсень е за свѣта. Нѣкои отъ васъ, които знаятъ пѣсеньта “Малкиятъ изворъ”, нека я изпѣятъ! Вашето пѣние е обикновено. Като пѣете, идеята трѣбва да изпѫкне. Има извѣстни състояния, които правятъ хората официални помежду си. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ говори приятелски, но щомъ се качи на амвона, той става официаленъ. Не, говори си тъй, както говоришъ на себе си! Щомъ накарашъ нѣкого да говори прѣдъ много хора, той вече се промѣня. Хубавото пѣние е да пѣешъ и на другитѣ тъй, както пѣешъ и на себе си. Защо ще пѣешъ на себе си по единъ начинъ, а на другитѣ по другъ начинъ? Пѣешъ ли на другитѣ, както и на себе си, тонътъ не се губи. Това е естествено пѣние. Първата спънка за васъ е тамъ, дѣто не сте естествени. Тази пѣсень, “Малкиятъ изворъ” не е идейна. Идейни пѣсни на земята нѣма. Идейнитѣ пѣсни сѫ при ангелитѣ. Макаръ и да не сѫ идейни пѣсни, тѣ служатъ поне за вашето повдигане. Сега, не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга пѣсень не е хубава, но този отъ васъ, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава пѣсень, ще я вземемъ за упражнение. Ако нѣкой напише една пѣсень, но не се одобри, нека не се докачва. Ако азъ напиша една пѣсень, ще я пѣя за себе си. Дали другитѣ ще я пѣятъ, това ще бѫде за мене безразлично. Ако другитѣ подематъ пѣсеньта, добрѣ; ако не я подематъ, тя си остава само за мене. Нѣкой пѫть може да научите дѣцата една малка пѣсень, която дѣйствува върху тѣхъ възпитателно. Изпѣйте “Махаръ бену аба!” Има единъ простъ основенъ законъ въ музиката, който всички трѣбва да знаете. Този законъ е слѣдния: Въ музиката се образува единъ крѫгъ, едно музикално течение, което никога не трѣбва да се прѣсича. Ето защо, когато пѣешъ, вниманието ти никога не трѣбва да се отвлича отъ никакъвъ предметъ. Този законъ е сѫщъ и при молитвата. Всички велики нѣща се даватъ по този законъ. Да се молишъ добрѣ, значи да не допущашъ нищо външно въ крѫга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата приета отъ Бога. Когато се молишъ за нищо друго не трѣбва да мислишъ. И въ музиката е така. Нѣкой като пѣе, обръща се на разни страни. Не, това не е пѣние. Ако пѣешъ, за себе си ще пѣешъ. Като изпѣешъ за себе си нѣкоя пѣсень, ще почувствувашъ едно разположение на духа. Всички вие можете да пѣете много хубаво, но се влияете отъ много нѣща. Нѣкои говорятъ за свѣтската музика. Ако е за музика, азъ разбирамъ отъ нея много добрѣ, повече и отъ музикантитѣ. Съврѣменнитѣ хора нека се занимаватъ съ тази музика! Хубаво е това, но има нѣщо, за което тѣ не сѫ готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можешъ да направишъ пѣнието професия, а животътъ - музика. Животътъ самъ по себе си е музика. Подразбирамъ добриятъ животъ. Докато човѣкъ не пѣе, той не може да живѣе добрѣ. Ако нѣкой мисли, че може да живѣе добрѣ безъ пѣние, той се лъже. Всички хора, които не сѫ музикални, сѫ лоши хора. Най-жестоки сѫ хората, които не сѫ музикални. Статистиката показва, че между музикантитѣ нѣма прѣстѫпници, нѣма убийци. Всички убийци нѣматъ музика. Тѣ не само, че нѣматъ духовна музика, но нѣматъ и обикновена музика. Въ музиката има три степени на проявление: Проявление въ физическия свѣтъ, проявление въ духовния свѣтъ и проявление въ Божествения свѣтъ. Ако нѣкой пѣе отъ душа, вие ще го слушате съ удоволствие. Ако изкараме нѣкого да пѣе, не ще може да пѣе добрѣ, защото ще си каже: “Какво ли ще каже тази публика за мене?” Какво ще каже? - Най-първо ще ви разкритикуватъ, дали имате или нѣмате изпълнение. Запѣе ли нѣкой човѣкъ, трѣбва да пѣе за себе си. Я нека нѣкой отъ васъ да има гласъ като на Аделина Пати, да вземе като нея три тона по-високо отъ цигулката, освѣнъ това да взема чисти, правилни тонове, да видимъ, дали нѣма да го слушатъ. Ще го слушатъ разбира се. Нѣкои отъ васъ иматъ доста хубави гласове. Ние започнахме лекциитѣ си съ музика, но гледамъ всички окултни упражнения постепенно се изглаждатъ, докато дойдатъ до обикновени упражнения, съ съвсемъ другъ характеръ отъ този на окултнитѣ. Нѣкой пѫть не ви се пѣе, но трѣбва да се заставите да пѣете. Ще си кажете: “Ще пѣя!” Чудни сте вие, защо трѣбва да си въздѣйствувате да не пѣете? Най-първо тази мисъль не е ваша. Всѣка негативна мисъль не е свойствена на човѣшкия духъ, тя е чужда мисъль. Само положителнитѣ мисли сѫ Божествени. Слѣдователно, само Божественитѣ мисли сѫ мисли и на вашия духъ. Често вие казвате: “Азъ нѣма да направя това, азъ нѣма да ида при еди-кого си.” Не, ще кажешъ: “Азъ ще направя това, ще ида при еди-кого си и т. н.”, ще обрѫщате всички отрицателни мисли въ положителни. Запримѣръ, въ нѣкой вестникъ пише, че кѫщата на Стойчо Драгановъ изгорѣла. Ти ще прѣведешъ: “Стойчо Драгановъ съборилъ старата си кѫща и си направилъ много хубава кѫща.” Ето една прѣведена мисъль. Послѣ, съобщаватъ, че нѣкой Славчевъ изгубилъ десеть хиляди лева. Ще прѣведешъ: “Славчевъ подарилъ 10 000 лева въ полза на бѣднитѣ.” Тѣ не сѫ изгубени пари. Ами този, който ги е намѣрилъ, какво прави? - Хвали Господа. Може би, ги е намѣрилъ нѣкой бѣденъ човѣкъ. Вие ще кажете въ себе си: “Откраднали паритѣ на този човѣкъ!” И слѣдъ всичко това ужъ по Бога ходитѣ. Въ насъ обиране нѣма, никой не може да ни обере. Изгубишъ ли пари, ще си кажешъ: “За Господа дадохъ тия пари.” Страдате ли, ще знаете, че това е прѣчистване въ кѫщата ви, единъ отличенъ ремонтъ, по всички правила. Положителни мисли ви трѣбватъ! Нѣкой казва: “Охтика ме хвана, надали ще мога да живѣя.” Надали ще живѣешъ! Ти още не си започналъ да живѣешъ, какво говоришъ за живота си? Ти ще живѣешъ, щомъ спазвашъ Божиитѣ закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползувате отъ тѣхъ. Слаби или силни, те ще ви уякчатъ. Въ живота си вие имате да се борите съ разни недѫзи. Това не е лесна работа. Кажешъ ли си, че си изгубилъ 10 000 лева, ще знаешъ, че такава е била волята Божия. Ти си казвашъ: “Можеше да не бѫде тъй.” Не, туй е волята Божия, нищо повече, Господь далъ, Господь взелъ. Ако земята е моя кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е въ земята е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моитѣ пари, дѣ ще ги тури? - Пакъ въ моята каса. Въ духовния свѣтъ обиране не може да има. Ако живѣя въ едно малко кѫтче на земята или въ нѣкоя колибка, всѣки може да ме обере, но когато цѣлата земя е моя, тогава ще бѫда сигуренъ, че всичко е наредено отъ Бога. Ще ми каже нѣкой: “Еди-кой си дошълъ и те обралъ.” Не, азъ зная, че той е мой почтенъ слуга, той прѣмества нѣщата отъ едно мѣсто на друго, не ме обира. Тъй трѣбва да мислите. Туй е правилното мислене. Свѣтътъ отъ вънъ нека мисли отрицателно, но ние ще мислимъ по Божествено и така ще се уякчимъ. Често, като се молишъ, казвашъ: “Обраха ме!” Господь казва: “Не сѫ те обрали, никакво обиране нѣма.” Послѣ нѣкой казва: “Обидиха ме.” Въ свѣта има обида, но въ Божествения свѣтъ, въ който ние живѣемъ, не може да има обида. Тъй щото, тия двѣ състояния - състоянието на тѣлото и състоянието на душата, трѣбва да ги отличавате, да се не смѣсватъ. Когато страдаме отвънъ, да знаемъ, че това сѫ прѣходни състояния. Ще ви наведа единъ фактъ отъ самата природа. Когато дойде нѣкоя голѣма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растатъ спокойно. Растенията изобщо сѫ много мързеливи. Тѣ не обичатъ да се движатъ. Като забиятъ веднъжъ главата си долу въ земята, растатъ само нагорѣ. Отъ този имъ мързелъ, въ тѣхъ става подпушване и ако нѣмаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимиятъ свѣтъ обаче, като разклаща по този начинъ растенията, магнетическитѣ токове потичатъ и въ тѣхъ става обновление. Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо отъ това, но дървото пише въ вѣстницитѣ: “Представете си, каква голѣма пакость ми направи тази буря. Счупи ми едно клонче.” Ами защо не пишешъ, какво благословение ти донесе? Слѣдователно пакостьта, която ти е причинена, при ползата е микроскопическа. Благото е сѫществено. И Павелъ казва, че сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава. Единъ день страданията ни ще бѫдатъ такива малки, каквито сѫ клончетата, откѫснати отъ дърветата и всички ние ще кажемъ: “Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за да познаемъ Божиитѣ пѫтища.” Азъ се чудя нѣкой пѫть на съврѣменнитѣ ученици и ученички, които, като дойдатъ въ училището, започватъ да четатъ моралъ на другитѣ. Казватъ имъ: “Не знаешъ ли, че трѣбва да се живѣе за Господа, че трѣбва да Го обичаме?” Не се минава и единъ день, Господь изпраща една буря на тази сестра, или на този братъ. Каква буря, напримѣръ? Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т. е. оцапа я, тя излиза оцапана оттамъ и казва: “Прѣдставете си, знаете ли, какъ ме нацапа моята другарка?” - Прѣдставлявамъ си, та що отъ това? Нали обичашъ Бога, прѣтърпи заради Него! - “Та ме цапа, та ми говори!” Не виждамъ никакво оцапване. То е вѣтъръ: фу-у - миналъ, заминалъ, едно духало. Нищо положително нѣма въ това цапане. То сѫ идеи въ васъ. Въ този случай какво трѣбва да кажешъ на тази сестра? Ще й кажешъ: “Духай, сестро, духай, нека се клати животътъ въ мене, та кръвообращението да става правилно. Господь те е пратилъ наврѣме.” Като излѣзешъ оттамъ, поблагодари й въ себе си. Нѣкой падналъ духомъ, казва: “Азъ съмъ изоставенъ отъ Господа, Той ме забравилъ.” Не, това сѫ дѣтински работи. Вие може да мислите така, туй е хубаво. Азъ не искамъ вие да станете възрастни прѣждеврѣменно. Докато сте дѣца, по-добрѣ е съ тия спънки, които сега имате, отколкото да остарѣете прѣждеврѣменно и да нѣмате никакви спорове и караници помежду си. Тѣзи бури сѫ необходими за вашето растене. Защото само между умрѣлитѣ хора нѣма караници. Между живитѣ хора и караници и ританици има, но и животъ има. Всичкитѣ умрѣли хора сѫ все изправни хора, кой какъ погледне на тѣхъ, светии ги намира. Въ гробищата всѣки мълчи, но и животъ нѣма. Питамъ: защо ни е такъвъ животътъ? Туй азъ не наричамъ благочестие. Споредъ мене, друго нѣщо трѣбва да се крие въ човѣшката душа. Азъ искамъ всички вие да бѫдете доблестни въ себе си. Ти ще мислишъ добрѣ, ще чувствувашъ добрѣ и ще действувашъ добрѣ. -“Ама не мога.” Не, можешъ. Ще мислишъ, че можешъ и само така ще постѫпвашъ. Само тогава ще можете и да пѣете. Нѣкой пѫть не си разположенъ, боли те гърло, кажешъ си: “Азъ не съмъ пѣвецъ.” Хубаво, можешъ да станешъ пѣвецъ. Казвашъ: “Азъ не мога да свиря.” - Ще се учишъ да свиришъ. “Азъ не мога да пиша.” -Ще се учишъ да пишешъ. “Ама не мога да чета”. - Ще се учишъ да четешъ. “Не мога да ходя” - Ще се учишъ да ходишъ. “Туй не мога, онуй не мога.” - Всичко, което не можешъ, трѣбва да го научишъ. Това е смисълътъ на живота. Всичко, което не можешъ, показва възможноститѣ, които се криятъ въ тебе. Невъзможнитѣ нѣща показватъ възможноститѣ, които могатъ да се проявятъ. Често вие сами трѣбва да се подлагате на изпитания, за да видите, до каква степень на развитие сте стигнали. Колкото характерътъ става по-благороденъ, по-изгладенъ, по-хубавъ, по-възвишенъ, толкозъ и гласътъ, и вибрациитѣ му иматъ съотвѣтствуващъ изразъ. Ние не можемъ да скриемъ живота си. Нито Божествениятъ животъ, нито човѣшкиятъ животъ може да се скрие. Запримѣръ котката скрива ноктитѣ си, много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванешъ за опашката и току-изведнъжъ си показва скрититѣ нокти. Тя казва: “Не ми бутай ноктитѣ!” Та сега и ние сме достигнали до тамъ. Азъ не осѫждамъ котката, че има нокти, тѣ й сѫ потрѣбни, тя трѣбва да си добие храна, но казвамъ: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктитѣ си. Ноктитѣ на котката сѫ на мѣсто и крилата на птицитѣ сѫ на мѣсто, всичко въ природата е на своето мѣсто. Азъ, ако бихъ критикувалъ природата, бихъ отговорилъ на нѣкои въпроси по следния начинъ. Ако се запитамъ, защо птицитѣ иматъ крила, ще си отговоря: Понеже тѣ сѫ страхливи, Богъ имъ даде крилца, да бдятъ наоколо си и лесно да избѣгватъ отъ неприятеля си. Тѣ сѫ изложени на голѣми опасности, което показва, че не сѫ употрѣбявали крилата си на мѣсто. Оттукъ азъ извличамъ една поука: Когато дойде злото, азъ трѣбва да употрѣбя крилата си, т. е. ума си. Виждате, че нѣкоя котка хванала една мишка или една птичка - извадете поука отъ това, то е заради васъ. Вие съжалявате птичката, но сѫщеврѣменно и вие имате единъ недѫгъ, който може да се излѣкува съ котката. Заради този недѫгъ можете да попаднете въ ноктитѣ на котката. Казвате: “Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постѫпи котката съ нея!” Котката и птичката въ дадения случай сте вий. И котката, и мишката, и птичката сѫ въ васъ и вие се измѫчвате. Когато се разгнѣвите, не сте ли една котка? Когато станете смирени и сте готови да отстѫпите, не сте ли онази птичка, която се жертвува? Ето едното ви естество, ето и другото ви естество! Естеството на човѣка, при сегашното му развитие, се проявява въ тия двѣ страни - положителна и отрицателна, но това още не е истинскиятъ човѣкъ, това не е проявата на неговата душа. И тъй ще пѣете хубаво! Много лесно е да се каже да пѣете хубаво, но само онзи може да пѣе хубаво, който има вложена тази музикална основа въ душата си. Щомъ обичашъ нѣщо, ще можешъ да пѣешъ. Вижъ българина, като му дойде кума на гости, какъ хубаво пѣятъ и двамата! Послѣ, вижте какъ хубаво пѣятъ момитѣ и момцитѣ на хорото! Все трѣбва да има нѣщо, което да стимулира човѣка. Пъкъ вие тукъ както сте, нѣмате обектъ. Казвате: “Защо ми трѣбва да пѣя, азъ се готвя за небето.” Другъ нѣкой казва: “Азъ трѣбва да пѣя, но на кого ще пѣя азъ съвършения човѣкъ? Трѣбва ли да излѣза на сцената да пѣя? Азъ ще съзерцавамъ.” Хубаво, много добрѣ, но да допуснемъ, че всички ние започнемъ да съзерцаваме. Какво ще излѣзе отъ това? Не, има врѣме за всичко. За всѣка дѣятелность въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме. Врѣмето за музика трѣбва да го отдѣлимъ за музика, то е опрѣделено врѣме. Врѣмето за мислене трѣбва да го отдѣлимъ за мислене. Врѣмето за работа трѣбва да го отдѣлимъ за работа и т. н. Има опрѣделено врѣме и за пѣние презъ деня и за всичко останало. Ама, баща ти умрѣлъ. Пѣй на умрѣлия си баща! Ама, майка ти умрѣла. Пѣй на умрѣлата си майка! Ако имъ пѣешъ, по-добрѣ ще й бѫде въ онзи свѣтъ. Ама дѣтето й заплакало. Пѣй му. Ако му пѣешъ, по-скоро ще го утѣшишъ. Ако е врѣме за мислене, мисли, не размѣсвай нѣщата. Всѣки отъ васъ трѣбва да разработва по единъ методъ за възпитанието си. Има методи общи за всинца ви, но има и специални методи за всѣки едного. Ученикътъ трѣбва да разработва специаленъ методъ за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите съ специаленъ методъ за вашето възпитание, вие не можете да бѫдете възпитани. Съ общия методъ ние искаме да ви помогнемъ да дойдете до специалния методъ, да възпитате вашия умъ, вашето сърце и вашата воля. Щомъ научите този специаленъ методъ, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате и на други. На първо мѣсто всѣки отъ васъ трѣбва да има ясна прѣдстава за себе си. Прѣдставете си, че азъ напълня единъ джобуръ отъ 10 000 килограма вмѣстимость съ вода, този джобуръ има грездей, отдѣто изтича водата. Азъ сравнявамъ джобура съ единъ човѣкъ. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? - Водата ще започне да шурти. Вие казвате: “Силенъ е този човѣкъ.” Въ какво седи силата му? Казвате: “Много тече.” Да, той тече докато има вода въ него. По едно врѣме водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става съ този човѣкъ? - Свършва се силата му. Значи, силата на този човѣкъ е въ водата на джобура. Но ако задъ този джобуръ седи цѣло море, тогава имате единъ пъленъ изворъ. Вие трѣбва да знаете, джобуръ ли сте или изворъ. Нѣкой казва: “Азъ зная много нѣща.” - Разбира се, че знаешъ, азъ виждамъ колко знаешъ. И азъ колко зная, пакъ виждамъ. Ние трѣбва да имаме ясна прѣдстава за нѣщата и да знаемъ, че силата на човѣка е въ Божественото, въ него е притокътъ. Скѫсате ли връзката съ Божественото, у васъ ще се явятъ всички слабости. Нѣма да можете да мислите, ще падате духомъ, животътъ ви ще се обезмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: “Видѣло се е вече, нашето се свърши!” Азъ пъкъ обичамъ животъ, който има само едно начало, а всѣко начало подразбира единъ край. Всѣки край пъкъ подразбира едно ново начало. Животътъ е само начало. Въ туй седи неговиятъ смисълъ. Но всѣко начало подразбира и единъ край. Вие ще кажете: “Много пѫти сме чели тия размишления.” Добре, тогава бихъ ви запиталъ, да ми кажете вашия проектъ, какъ би могълъ да се оправи свѣтътъ споредъ васъ. Азъ се радвамъ, че имамъ ученици, които знаятъ всичко, но питамъ тия ученици, какъвъ е тѣхниятъ проектъ за оправяне на свѣта. Ще кажете: “Господь ще оправи свѣта.” Не, мисълта ви не е права. Господь нѣма какво да оправя свѣта. Намъ прѣдстои да оправимъ своя свѣтъ. Господь е свършилъ работата си. Ако ти, като си дошелъ на земята, не искашъ да се оправишъ, твоитѣ братя и сестри, майка и баща горѣ въ нѣбето, затварятъ кредита ти. Докато тѣ ти отпущатъ кредитъ, какви ли не проекти имате. Казвате: “Азъ ще живея, както разбирамъ.” Щомъ затворятъ крана, всички проекти се прекратяватъ. Казвамъ сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Нѣкои казватъ: “Ние прѣстанахме да ядемъ точени баници.” Не, не сте прѣстанали. Други казватъ: “Ние ядемъ само баници съ сирене.” Баница става съ зеле и съ орѣхи, и съ бадеми, и съ много други нѣща. Азъ взимамъ думата “баница” въ широкъ смисълъ, опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: “Жената нека я направи.” Ами ти, не си ли жена? Я, се опретни, ти да наточишъ една баница! Хората мислятъ, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие, какъ ще готвите вашитѣ мисли? Не, ще се занимавате съ всичко. Жената пъкъ казва: “Азъ не се занимавамъ съ външни работи.” Не, и съ външни работи ще се занимавашъ. Ще има промѣна въ работата ти. Казвате: “Ще има разпрѣдѣление на труда.” Сега питамъ женитѣ, ако не искатъ да вършатъ външнитѣ работи, т. е. работитѣ на мѫжа, защо сѫ излѣзли вънъ отъ него? Тогава влѣзте въ неговото тѣло! Значи, женитѣ искатъ права, а не искатъ да работятъ като мѫжетѣ. Каква е тази философия? Мѫжътъ казва: “Азъ не искамъ да работя като жената.” Като не искашъ да работишъ като жената, защо си излѣзълъ вънъ отъ нея? Щомъ не искашъ да работишъ, влѣзъ въ жена си. Тя ще работи, пъкъ ти ще й давашъ съвѣти. Като си излѣзълъ вънъ отъ нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята. Жената, като влѣзе въ мѫжа, той ще се грижи заради нея. Тя ще принася, той ще готви, съ нищо нѣма да я закачи. Ако има страдания, мѫжътъ да му мисли. Като пъкъ мѫжътъ се скрие, жената да му мисли! Сега, както сте излѣзли навънъ, всѣки има специално тѣло, а претендира за женски или за мѫжки права. Не, законитѣ за тия нѣща сѫ други. И тъй, който не иска да си плати дълговетѣ трѣбва да умре. Ако искашъ да живѣешъ, ще плашащъ дълговетѣ си. Онѣзи, които иматъ да взематъ, казватъ за онѣзи, които имъ дължатъ: “Господь да ги поживи!” Щомъ искашъ твоитѣ длъжници да ти се изплатятъ, ще те сполети нѣкое зло. Какви ли клѣтви нѣма да ти пращатъ! Нѣкои хора ги постигатъ тия клѣтви. Вие ще бѫдете послѣдователни, когато дължите нѣкому, ще си изплатите дълговете; а когато на васъ дължатъ, ще забравите, че ви дължатъ. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, че въ свѣта трѣбва да се образува една силна вълна. Ще кажете: “Какво зависи отъ мене? Какво мога азъ да направя?” Една ваша мисъль може да направи много нѣщо. Ако вие имате една свѣтла идея, една свѣтла мисъль или едно прѣдложение и проектирате тази ваша мисъль въ пространството, напримѣръ нѣкѫдѣ въ Япония, Китай, Америка или въ България, може би най-малко 10-15 души ще схванатъ тази мисъль, ще я подематъ и ще я разпространятъ, ще напишатъ нѣщо. Ще кажете: “Защо да не мога азъ да напиша нѣщо, а трѣбва други да пишатъ?” Това не е важно. Нека други напишатъ нѣщо, може би въ това врѣме иматъ повече сили. Радвайте се, че други сѫ приели вашата мисъль! Сега ние трѣбва да проектираме нашата мисъль, да й дадемъ единъ силенъ тласъкъ, че да разтърси този свѣтъ. Тя може да го разтърси. Ние ще чакаме това време. Свѣтътъ ще се оправи. Мисъльта ни трѣбва да раздруса цѣлия въздухъ. Та, като спятъ хората, трѣбва да възприематъ всичкитѣ наши мисли. Азъ вложа въ ума си една свѣтла мисъль, а нѣкой богатъ човѣкъ я възприеме и казва: “Дойде ми една свѣтла мисъль, свѣтва ми нѣщо, азъ отсега нататъкъ искамъ да работя за бѣднитѣ хора, искамъ да работя за Бога.” Казватъ: “Този човѣкъ е полудѣлъ.” Не е полудѣлъ, но този човѣкъ е схваналъ една чужда мисъль. Такъвъ примѣръ имаме въ Америка съ Карнеги, който раздаде богатството си. Тази идея не излѣзе отъ него, но отъ единъ бѣденъ човѣкъ въ свѣта, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъль. Името на бѣдния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, съ която живѣеше, е реализирана. Тъй щото не казвай: “Азъ съмъ простъ, азъ нищо не зная.” Проектирай една свѣтла идея въ свѣта и я остави! Нека горѣ знаятъ, че е твоя, а тукъ, долу на земята нѣма нужда да знаятъ чия е тази идея. Азъ желая вие да бѫдете знатни горѣ на небето, а не тукъ на земята. Тази култура, която имате сега ще си замине. Еди-кой си написалъ името си съ златни букви на нѣкоя книга, но всички тия паметници ще изчезнатъ. Друго поколение ще дойде, нѣма да знае за това. Питамъ ви: когато изчезнатъ всички хора отъ лицето на земята, кой ще знае за твоята знатность? Но ако твоята философия е написана въ невидимия свѣтъ, тя никога нѣма да изчезне. Слѣдователно, новата философия ще бѫде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губятъ. Тия хора, които сѫ забравили Божественитѣ идеи, като се върнатъ на земята, пакъ ще започнатъ по новъ пѫть да ги възприематъ. Божественото никога не се губи. Въ това седи великото. Тъй трѣбва и вие да мислите. Това е сѫщественото въ живота ви. Вие трѣбва да излѣзете извънъ вашата индивидуалность, трѣбва да я разширите. Това се нарича работа за Бога. Нѣма да мислите за себе си, за вашитѣ дребни желания, за вашитѣ несгоди. Всички тия нѣща нека идватъ, но вие трѣбва да насочитѣ мислитѣ си къмъ великото, къмъ възвишеното въ свѣта. Изпѣйте упражненията “Малкиятъ изворъ” и “Вечерь-сутринь”. Въ българския езикъ липсватъ нѣкои слогове. Слѣдователно, музиката не може да се изрази въ нейната пълнота. Вземете, запримѣръ думата: “Хаушбънн….-зут”. Това показва начало и край на нѣщата. Но то не е алфа и омега. Самитѣ слогове показватъ работа, която е започната добрѣ и добрѣ може да се свърши. Въ български езикъ нѣма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултенъ тонъ. Тайна молитва Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души. 16-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 28.I.1925 г. София
×
×
  • Създай нов...