Търсене във форума

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСТОИ НА СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Чете се темата; „Разлика между дѣтско и старческо съзнание“. Прѣдставете си, че имате една жива единица, повдигната въ втора, въ трета, въ четвърта степень: 12, 13, 14. Какво ще стане съ тази единица? Въ каквато степень да се повдигне, единицата винаги си остава единида, не се увеличава. Ако съберете една единица съ още една, ще получите двѣ единици: 1+1=2. Питамъ: може ли единицата да се събере съ единица? Може ли цѣлото да се събира? Въ математиката събиратъ и цѣли числа, както и части отъ цѣлитѣ, обаче, въ природната математика цѣлото никога не се събира. Събиратъ се само части отъ цѣлото. Въ този смисълъ, човѣкъ, като цѣло, нито се събира, нито се изважда, нито се умножава, нито се дѣли. Това е твърдение, но дали вие сте съгласни съ него, то е другъ въпросъ. И тъй, четири велики закона има въ свѣта, отъ спазването на които зависи щастието на човѣка. Тѣ сѫ законитѣ за събиране, изваждане, умножение и дѣление. Ако човѣкъ не се събира, изважда, умножава и дѣли, винаги самъ остава, т. е. винаги ще бѫде свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ живѣе вънъ отъ противорѣчията на живота. Забѣлѣжете, когато двама души се събератъ на едно мѣсто, между тѣхъ непрѣменно ще се яви нѣкакво стълкновение. Докато кучето е само, не лае. Щомъ види друго куче, започва да лае. Ако поставите огледало прѣдъ нѣкое куче, то вижда образа си въ огледалото, но мисли, че друго куче има тамъ и започва да лае, да се хвърля върху него. Съ кого се бори това куче? — Съ себе си. По сѫщия начинъ и човѣкъ се запитва: Прѣди да съмъ дошъпъ на земята, сѫществувалъ ли съмъ? Казвамъ: човѣкъ е сѫществувалъ и прѣди да е дошълъ на земята. Въ това отношение той прѣдставя отражение на другъ нѣкакъкъ образъ, който е сѫществувалъ прѣди слизането му на земята. И днесъ човѣкъ се бори, но съ кого? — Съ себе си, съ своето отражение, което вижда въ огледалото. Като знае това, той не трѣбва да се бори съ себе си, но да се изучава, да се опознава. Какъвъ е смисълътъ, частитѣ да се борятъ съ цѣлото? Какъвъ смисълъ има човѣкъ да се бори съ Бога? Ако вие се борите съ себе си, това показва, че се борите съ Бога, но тази борба нѣма да ви изведе на правъ пѫть. Каквото и да правите, цѣлото ще си остане цѣло, и частитѣ ще си останатъ части. Съ други думи казано: единицата ще си остане единица, а множеството ще си остане множество. Нѣкой казва: Мирътъ ми се отне. — Кой отне мира ти? Никой не може да ти отнеме мира, освѣнъ ти самъ. Мжжътъ казва, че жената го истезавала; жената пъкъ казва, че мѫжътъ я истезавалъ. Казвамъ: мѫжътъ не сѫществува вънъ отъ жената; и жената не сѫществува вънъ отъ мѫжа. Тѣ сѫ части на цѣлото и, като части на цѣло, живѣятъ и се развиватъ въ него. Мѫжътъ и жената сѫ проекции на цѣлото, което се изявява въ пространството въ множество форми. Казвате, че трѣбва да обичате всички хора, всички живи сѫщества. Каквото и да говори човѣкъ, той обича само себе си. Че това е така, забѣлѣжете, когато човѣкъ е разположенъ, той обича всички хора; щомъ не е разположенъ, той никого не обича. Обаче, това не отрича любовьта. Казано е: Богъ е Любовь. Слѣдователно, душитѣ прѣдставятъ различни състояния, въ които Любовьта, т. е. Божественото съзнание се проявява въ врѣме и пространство. Всичко може да изчезне въ свѣта, но Божественото съзнание — никога. То вѣчно е сѫществувало, сѫществува и ще сѫществува въ врѣме и пространство, както и извънъ врѣмето и пространството, въ своитѣ микроскопически и грандиозни размѣри. Това е отвлѣчена философска мисъль, която отчасти само дава идея за Божественото съзнание. Значи, всички души заедно образуватъ Божественото съзнание. Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога. Щомъ е така, кой може да ни извади отъ Божественото съзнание? И слѣдъ всичко това, нѣкой се оплаква, че е нещастенъ, забравенъ, изоставенъ. Не, това е лъжливо учение, крива философия. Никой не може да извади човѣка отъ Божественото съзнание, никой не може да го направи нещастенъ. Докато човѣкъ вѣрва, че живѣе въ Бога и е свързанъ съ Неговото съзнание, работитѣ му вървятъ добрѣ, и той е доволенъ отъ живота си. Въ деня, въ който човѣкъ помисли, че е особено сѫщество и подобенъ на него нѣма, той самъ се отдѣля отъ Бога, и страданията, нещастията, противорѣчията тръгватъ слѣдъ него. Който иска да управлява другитѣ хора, да разполага съ тѣхъ, той самъ създава нещастията си. Не е лесно човѣкъ да управлява хората, да задоволява тѣхнитѣ нужди и изисквания. Да управлявашъ ближния си, това значи преждеврѣменно да остарѣешъ и побѣлѣешъ. И тъй, като цѣло, единицата не се събира. Богъ е единица. Съ кого ще Го съберешъ? Числата 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и т. н., до безконечность, прѣдставяватъ части отъ цѣлата единица. Слѣдователно, тѣ изразяватъ безкрайни състояния или възможности, които се включватъ въ Бога, въ единицата, въ вѣчностьта. Сега, азъ ще дамъ ново опрѣдѣление за вѣчностьта. Ако начъртаете една окрѫжность, вие казвате, че тази окрѫжность затваря единъ вѣченъ крѫгъ. Защо този крѫгъ е вѣченъ? — Защото окрѫжностьта никѫдѣ не е прѣкѫсната. Щомъ се прѣкѫсне нѣкѫдѣ, и крѫгътъ се прѣкѫсва или пропуква, и тогава казваме, че крѫгътъ е врѣмененъ. Тогава, отъ едната страна на крѫга тече положителна енергия, а отъ другата страна — отрицателна. Плюсътъ означава посоката, отдѣто минава Божествената енергия. Минусътъ означава мѣстото, дѣто Божествената енергия започва да изтича. Плюсътъ и минусътъ прѣдставятъ течения на сили въ двѣ успоредни посоки, които се срѣщатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта и образуватъ окрѫжность, затварятъ единъ крѫгъ. Слѣдователно, вѣчни нѣща сѫ тия, които нѣматъ нито начало, нито край. Който иска да стане знаменитъ човѣкъ, той трѣбва да опише около себе си една окрѫжность, да образува крѫгъ, който нѣма начало, нѣма и край. Ако знаменитиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ положението си, иска да се прослави, той разкѫсва нѣкѫдѣ окрѫжностьта, и въ нея вече се явява положителна и отрицателна енергия. Този човѣкъ иска да се прѣдстави прѣдъ хората, да имъ заповѣдва, но ще се намѣри въ положението на човѣкъ, който се огледва въ огледало. Каквото върши отвънъ, това ще види и вѫтрѣ въ огледалото. Ако отвънъ е сериозенъ, и вѫтрѣ ще бѫде сериозенъ; ако отвънъ е веселъ, и вѫтрѣ ще бѫде веселъ. Въ края на краищата този човѣкъ заповѣдва на себе си, прославя се пакъ прѣдъ себе си. Единъ день, когато съзнае това, той ще разбере комичното положение, въ което се е намиралъ. Съврѣменнитѣ хора понѣкога изпадатъ въ фалшиво положение въ живота. Тѣ се боятъ отъ сиромашията и казватъ: Какъ ще прѣживѣемъ старинитѣ си, когато не можемъ да работимъ, а сме бѣдни? Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ отъ сиромашията, защото слѣдъ нея ще дойде богатството. Богатството е плюсъ, а сиромашията е минусъ въ живота. Тѣ сж полюси, между които животътъ се движи. Който иска да бѫде богатъ, той трѣбва да се въорѫжи, да е готовъ да изхвърли всичкитѣ си снаряди и послѣ отново да ги спечели. Ако кесията не се празни, тя не може да се пълни. Сиромашията и богатството сѫ врѣменни състояния. Тѣ могатъ да траятъ моментъ, а могатъ да траятъ и години — отъ човѣка зависи. Човѣкъ трѣбва да мине и прѣзъ двѣтѣ състояния, да научи нѣщо отъ тѣхъ. Сиромашията дава едни уроци, богатството — други. Нѣкой казва: Трѣбва ли да бѫда богатъ? — Трѣбва да бѫдешъ богатъ. — Трѣбва ли да бѫда сиромахъ? — И сиромахъ трѣбва да бѫдешъ. — Трѣбва ли да бѫда ученъ? — Трѣбва да бѫдешъ ученъ. — Трѣбва ли да бѫда невѣжа? — И невѣжа трѣбва да бѫдешъ. Учението е богатство; невѣжеството е сиромашия. — Трѣбва ли да бѫда праведенъ, добъръ човѣкъ? — Трѣбва да бѫдешъ праведенъ. — Трѣбва ли да бѫда грѣшникъ? — Трѣбва да бѫдешъ грѣшникъ. Добротата е богатство, грѣховностьта, лошевината е сиромашия. Това е правата философия въ живота. Слѣдователно, права философия е тази, която създава силни, устойчиви хора, които разбиратъ всички прояви на живота и лесно се справятъ съ прогиворѣчията. Мнозина, които не разбиратъ живота, се обезсърдчаватъ, отчайватъ и казватъ: Нѣма щастие на земята. Днесъ и млади, и стари търсятъ щасгието и, като не го намѣрятъ, казвать: Щастието е непостижимо. Питамъ: на какво се дължи щастието, и на какво — нещастието? Всѣки иска да бѫде щастливъ. Ще ви дамъ една рецепта, да знаете, какь можете да придобиете щастието. Първото условие за щастиего е любовьта. Когато придобиете любовьта, и щастието ще дойде. Когато изгубите любовьта, и щастиего ще изгубите. Ако нѣкой казва, че нѣма щастие въ свѣта, подразбирамъ, че между хората нѣма любовь. Хората искатъ безъ любовь да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. Вие можете да имате знание, богатство, сила, но ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете щастливи. Мѫдростьта не прави човѣка щастливъ. Мѫдрецътъ може да бѫде доволенъ отъ знанието, отъ мѫдростьта си, но и той не е щастливъ, ако нѣма любовь. Въ щастието човѣкъ изпитва пълнота, разширение, благодарение на любовьта, която го е посѣтила. Щастливиятъ човѣкъ има връзка съ Бога, вслѣдствие на което той чувствува пулса на всички живи сѫщества. Нѣма по-голѣмо блаженство за човѣка отъ това, да чувствува този пулсъ! Само този човѣкъ живѣе съзнателно и разумно. И тъй, който придобие любовьта, той придобива и щастиего. Хванете ли щастиего въ рѫцѣтѣ си, всички ваши ближни — мѫжъ, жена, дѣца, приятели тръгвать слѣдь васъ. Изпуснете ли щастието, всички ви изоставятъ. Щастливиятъ човѣкъ не боледува, нито умира. Нѣкой казва, че еди-кой си умрѣлъ отъ любовь. Който люби, той не умира. Отъ безлюбие хората умиратъ, но отъ любозь — никога. Казватъ за нѣкого, че като видѣлъ майка си и баща си, коиго отдазна не виждалъ, не могълъ да издържи отъ радость, вслѣдствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбенъ видѣлъ възлюбената си и отъ любовь къмъ нея, сърцето му се пукнало. Това не е вѣрно. Хората умиратъ отъ безлюбие, но не отъ любовь. Любовьга не умъртвява, но възкръсява човѣка. Ако въ сърцето на умрѣлия може да се събуди любовь, той сгава силенъ, мощенъ и оживява. Хората мислятъ, че когато умре нѣкой, съ него всичко се свършва. Всичко се свършва само съ онзи човѣкъ, който е изгубилъ любовьта си. Докато човѣкь има любовь въ сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свѣтъ, както хората на земята заминаватъ отъ едно мѣсто на друго, но не умира. Когато нѣкой казва, че еди-кой си умрѣлъ, това значи, че той съблѣкълъ старитѣ си дрехи и облѣкълъ нови. Можете ли да кажете, че нѣкой умрѣлъ, само защото съблѣкълъ старитѣ, скѫсанитѣ си дрехи? Можете ли да кажете, че нѣкой умрѣлъ, само защото коститѣ му били разхвърляни по гробищата? Тѣлото на човѣка е дреха, отъ която нѣкога може да се откѫсне рѫкавъ, гръбъ, прѣдница или друга нѣкаква часть. Отдѣлнитѣ удове на тѣлото прѣдставятъ теркове отъ които може да се опрѣдѣли, каква е била формата на цѣлото тѣло. Рѫката е единъ теркъ, кракътъ — другъ, бѣлитѣ дробове — трети и т. н. Казватъ: Великолѣпно нѣщо е човѣшкото тѣло! Да, физическото тѣло е оригинална дреха. И ако съврѣменнитѣ учени изучаватъ тази дреха и я намиратъ толкова сложна, какво ще бѫде положението имъ, ако единъ день се заематъ съ изучаването на самия човвкъ? Засега ученитѣ изучаватъ колко влакна, колко клѣтки има въ дрехата на човѣка. Тия клѣтки прѣдставятъ тухлитѣ, отъ които е съградено човѣшкото тѣло. Душата на човѣка е вънъ отъ тѣзи клѣтки. Тя е свободна, и нищо не е въ сила да я ограничи. Тази вечерь ще ви дамъ слѣдното музикално упражнение: „Любовь ме озари, Душа ми разшири, Духътъ ми укрѣпи И благость въ менъ всели“. Сега, на тѣзи думи трѣбва да се даде нѣкаква мелодия. Тия думи сѫ положителни. Казано е: любовь ме озари. Значи, любовьта озарява човѣка. Нѣкой казва, че е скърбенъ, понеже изгубилъ онзи, когото люби. Невъзможно е да изгубишъ човѣка, когото любишъ. Запримѣръ, Богъ, Който ни люби, не може да ни изгуби. Той нито губи, нито печели. Да изгубимъ онзи, който ни люби и когото ние любимъ, подразбира да изгубимъ Бога. Логически това твърдение е невъзможно. Да изгубишъ Бога, значи да умрешъ. Отсѫтствието на Бога въ единъ домъ внася смърть. Слѣдователно, дисхармонията въ свѣта се дължи на кривата философия, която сѫществува между хората, че могатъ да изгубятъ Бога. Второто неправилно твърдение е, когато нѣкой казва, че никой не го обича. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, Богъ не може да измѣни на себе си. Ако приемемъ, че Богъ може да измѣни на себе си, тогава трѣбва да допуснемъ, че има сила вънъ отъ Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовьта е неизмѣнна, тя всѣкога ни озарява. Обаче, има случаи, когато човѣшката душа минава отъ едно състояние въ друго. При прѣминаване на тия състояния, въ съзнанието на човѣка врѣменно настава мракъ, тъмнина, докато той отново влѣзе въ Божественото съзнание, въ любовьта, въ която има свѣтлина и радость. Необходимо е човѣкъ да прѣмине прѣзъ тия промежутъчни състояния, като условия за неговото повдигане. И въ тия прѣходни състояния той пакъ се намира въ областьта на любовьта, но облацитѣ на неговото съзнание му прѣчатъ да вижда тази свѣтлина. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате отъ едно състояние на съзнанието въ друго. Това прѣминаване отъ човѣшкото съзнание въ Божественото винаги носи нѣщо ново. Когато ученикътъ се натъкне на тия състояния, той не трѣбва да се безпокои, но да мисли. Нѣкой казва: Голѣми страдания имамъ! Колкото по голѣми и продължителни сѫ страданията, толкова по-велики, по-мощни ще бѫдатъ състоянията на радость и на любовь, които ще дойдатъ като послѣдствия на първитѣ. Това всѣки може да провѣри. Това не е теория, то е наука. Ще кажете, че съврѣменната наука не разглежда тия въпроси. Това нищо не значи. Съврѣменната наука още не е завършена, тя не е дошла до своя краенъ развой. Но и ние нѣма да я кърпимъ съ нови ями, ще я оставимъ да върви и да се развива по естественъ пѫть. Ако й туримъ нови ями, нови кръпки, дупкитѣ й ще станатъ по-голѣми. Старитѣ дрехи ще кърпимъ съ стари ями, а отъ новитѣ дрехи ще съградимъ новата философия за живота. Ако речемъ да реформираме свѣта по стария начинъ, ние ще се натъкнемъ на още по-голѣми мѫчнотии. Ако религиозниятъ човѣкъ види, че нѣкой се оглежда въ огледало, той ще го счита за голѣмъ грѣшникъ, ще му наложи епитимия, въ постъ и молитва, въ разкаяние и т. н. Въ това огношение турцитѣ сѫ по-свободни. Тѣ казватъ: Благословение е да гледашъ красивото! И тъй, всѣко съзнание, като часть отъ Божественото, има условия да расте и да се развива. Щомъ знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мѫчнотии и противорѣчия. Понѣкога човѣкъ се отчайва, обесърдчава и казва: Дотегна ми да живѣя. Отъ мене нищо не може да стане, азъ ще се самоубия. Не, невъзможно е човѣкъ да се убие. Той е часть отъ цѣлото, часть отъ Божественото съзнание, на което по никой начинъ не може да посегне. Ако кѫщата на нѣкой човѣкъ се запали и изгори, мислите ли, че той не може да си направи нова? Ако дрехитѣ на нѣкой човѣкъ се скѫсатъ, мислите ли, че той не може да си направи нови? Слѣдователно, каквото и да направи човѣкъ съ себе си, той не може да докосне нито на йота своята душа. Тя е часть отъ Бога, а на Божественото никой не може да посегне. Човѣкъ може да изгори кѫщата си, или да скѫса дрехата си, но каква разумность има въ това? Ще изгоришъ кѫщата си, ще скѫсашъ дрехата си, но душата си не можешъ да докоснешъ. Тя е недостѫпна за тебе. Подъ „душа“ ние разбираме групировка или съвокупность отъ множество сѫщества, или съзнания, всѣко отъ които прѣдставя извѣстна степень на интелигентность, или извѣстно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзние. Въ този смисълъ, въ момента на своето проявление, всѣка душа не е нищо друго, освѣнъ изразъ на едно отъ състоянията на Божественото съзнание. Запримѣръ, искате да ядете — това е състояние; искате да четете, да учите, да свирите — това е състояние; искете да станете великъ човѣкъ — това е състояние. Всички тия състояния, събрани въ едно цѣло, прѣдставятъ стремежи на една душа. Стремежитѣ на всички души пъкъ се съединяватъ и се вливатъ въ крѫга на Божественото съзнание. Това е дълбока философия, за разбирането на която се изисква голѣмо умствено напрѣжение. Както мѣхурътъ може да се пръсне отъ надуване, така и нервната система на човѣка е въ състояние да се пропука отъ силитѣ на злото. По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да тонира своята нервна система и за Божественитѣ енергии, да ги възприеме правилно, да издържа на тѣхъ. Въ този смисълъ ученикътъ трѣбва да гледа на живота не като на нѣщо механическо, а като на съвокупность отъ разумни сили, които го рѫководятъ. Щомъ е така, той отъ нищо не трѣбва да се плаши. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и рѣшителенъ да върши волята Божия, като едно отъ състоянията на Божественото съзнание. Затова, именно, Богъ мисли за човѣка само добро. Като мисли доброто на човѣка, Той мисли доброто и за себе си. За Бога злото е абсолютно изключено. Значи, злото въ свѣта иде отъ неразбиране на условията, въ които се намираме. Сега ще помните слѣдното положение: никоя сила въ свѣта не е въ състояние да ви извади отъ Божественото сьзнание. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да ви направи пакость, да вземе щастието ви. Ако нѣмате щастие, трѣбва ли да плачете за него? Защо плачете за нѣщо, което не познавате? Кой отъ васъ е билъ щастливъ? Досега азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, който да е изгубилъ щастието си. Бихъ желалъ да срещна такъвъ човѣкъ. Говорятъ нѣкои, че сѫ изгубили щастието си. Да, това сѫ само философски или поетически изрази. Който има щастието въ себе си, той не може по никой начинъ да го изгуби, защото щастието произтича отъ любовьта. Който има любовь, той не може да я изгуби, защото, като душа, той е състояние на Божественото съзнание. Тази мисъль трѣбва да държите постоянно въ ума си, ако искате да запазите своя вѫтрѣшенъ миръ и добро разположение на духа. Мнозина отъ васъ сѫ добри пѣвци, добри музиканти. Опитайте се да съчините нѣкаква мелодия на четиритѣ стиха, които ви дадохъ. Нека това бѫде задача за всички, да видите, дали мажорна или миньорна гама ще подхожда повече. Ако се опитате да дадете нѣкаква мелодия, вие ще се натъкнете на мисъльта, какво ще кажатъ другитѣ, ще я удобрятъ, или не. Това е прѣходно състояние, прѣзъ което всички минаватъ. Не се смущавайте отъ това, кой какво ще каже. Всѣко нѣщо, което е направено съ любовь, не може да не се хареса. При това, вие трѣбва да знаете, че се намирате въ процесъ на развитие. Ето, и азъ ви дадохъ една незавършена работа, вие да я завършите. Красотата седи въ незавършенитѣ процеси. Ако искате, вие можете да измѣните текста, да размѣстите думитѣ така, че да съотвѣтствуватъ на мелодията, която ще дадете. Нервната система на съврѣменния човѣкъ не може да издържа абсолютна хармония въ тоноветѣ, въ звуковетѣ, вслѣдствие на което и въ рѣчьта, и въ музиката се допуща поне единъ дисонансъ. Всички поети и музиканти, които сѫ писали произведения, издържани въ хармонично отношение, млади сѫ умрѣли. Животътъ може да се продължи благодарение на дисонанситѣ. Въ този смисьлъ страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ дисонанси. При страдания, при дисонанси, животътъ е по-устойчивъ, а материята — по-издържлива. Абсолютната хармония създава голѣмо напрѣжение върху нервната система на човѣка, а дисонансътъ е почивка, той е необходимъ за смѣна на състоянията. Ако дисонанситѣ сѫ на брой много и на малки разстояния единъ отъ другъ, тѣ прѣдизвикватъ разпокѫсване въ нервната система. Обаче, ако сѫ бързи, т. е. кратки и на голѣмо разстояние единъ отъ другъ, тѣ сѫ необходими за смѣна на състоянията въ живота. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, че вие малко пѣете, вслѣдствие на което губите гласа си. Човѣкъ трѣбва да пѣе, за да се научи правилно да говори. Правилниятъ говоръ трѣбва да бѫде музикаленъ. Значи, пѣнието е музикаленъ говоръ, а говорътъ е пѣние. Човѣкъ не може да пѣе, докато не се научи да говори музикално. И обратно: той не може да говори, докато не се научи да пѣе. Но човѣкъ все трѣбва да има на кого да пѣе и да говори. На кого ще пѣе? — На висшето въ себе си. — За кого ще учи? — За висшето въ себе си. Човѣкъ може да бѫде обектъ самъ за себе си, но и другъ нѣкой може да му бѫде обектъ. Изобщо, обектътъ може да се мѣни. Когато човѣкъ даде ходъ на Божественото въ себе си, тогава обектътъ на неговитѣ стремежи е постояненъ. Тогава той разбира нѣщата моментално. Защо? — Понеже дохожда въ състояние на вѫтрѣшно прозрѣние или прѣдвкусване, и бързо се ориентира върху нѣщата. Божественото начало въ човѣка носи разширение за сърцето, свѣтлина за ума и разнообразие и красота за духа. При всичко това, пакъ има нѣщо неизмѣнно въ живота на човѣка. Божественото е неизмѣнна мѣрка, която физиономиститѣ търсятъ въ лицето на човѣка, но не могатъ да я намѣрятъ. Френолозитѣ я търсятъ въ главата, но не могатъ да я намѣрятъ. Хиромантицитѣ я търсятъ въ рѫката, но не могатъ да я намѣрятъ. Астролозитѣ я търсятъ нѣкѫдѣ въ съчетанието на планетитѣ, но и тамъ не могатъ да я намѣрятъ. Тази мѣрка се срѣща и на главата, и на лицето, и на рѫката на човѣка, но тя е неуловима. Всѣки я чувствува, но не може да опрѣдѣли мѣстото й. Срѣщате единъ човѣкъ, виждате, че лицето му е свѣтло, сияе. Другъ пѫть срѣщате сѫщия човѣкъ, но тази свѣтлина я нѣма на лицето му. Той е тъй обикновенъ, както всички хора. Слѣдователно, Божественото въ човѣка не се проявява всѣкога. Въ това седи красотата на живота. Туй не значи още, че когато човѣкъ е облѣченъ съ старитѣ си дрехи, е грозенъ. Наистина, новитѣ дрехи придаватъ на човѣка нѣщо хубаво, тържествено, но и съ старитѣ си дрехи той пакъ обръща внимание на околнитѣ: всички го търсятъ за работа, всѣки се нуждае отъ него. Ако сте облѣчени въ нови дрехи и срещнете на пѫтя си човѣкъ, който е гладувалъ нѣколко деня, вие ще поприказвате съ него, но не можете веднага да му услужите. Ако сте съ старитѣ си дрехи и срещнете този човѣкъ, веднага ще го заведете дома си, ще измиете краката му, ще го нагостите добрѣ и слѣдъ това ще го запознаете съ домашнитѣ си. Значи, не само вие ще направите връзка съ него, но цѣлиятъ ви домъ. Ако пъкъ Божественото ви покани дома си и ви нахрани, това ще бѫде още по-добрѣ за васъ. И Божественото има свой домъ, домашни, съ които може да ви запознае. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка отъ този, да бѫде поканенъ въ дома на Божественото, да се запознае съ домашнитѣ му и да направи връзка съ тѣхъ. Казвамъ: пазете връзката си съ Божественото! Ако Божественото дойде въ вашия домъ, вие трѣбва да го приемете като великъ гостъ, да му послужите съ свещенъ трепетъ. Този гостъ иде отъ далеченъ пѫть. Той ще ви разправи за своето пѫтешествие, за красивото, за великото въ живота, а вие само ще слушате и ще се учите. Като поседи малко при васъ, той ще ви остави благословението си и ще замине, като обѣщае, че отъ врѣме на врѣме ще ви пише по едно писмо. Питамъ: ако вие не сте готови да послужите на Божественото, за какво друго ще бѫдете готови? Това значи: дойдете ли до Бога, вие трѣбва да бѫдете готови на всѣкакви жертви, безъ никаква философия. Вънъ отъ Бога можете да философствувате, колкото искате. Въ философията вие търсите логика, разглеждате всички методи, правила, съ цѣль да извадите едно общо заключение. Дойдете ли до Бога, всѣкаква философия пада. Защо? — Защото тамъ всичко се схваща моментално: и поезия, и музика, и наука, и изкуство, и религия изведнъжъ ставатъ ясни. Въ човѣшката философия нѣщата се извършватъ въ врѣме и пространство, затова човѣкъ има нужда да доказва, да разсѫждава, да съпоставя. Въ Божественото всички нѣща се извършватъ извънъ врѣмето и пространството, слѣдователно, тѣ сѫ ясни, разбрани, не се нуждаятъ отъ никакви доказателства, отъ никакви разсѫждения върху тѣхъ. И тъй, не се безпокойте, че не можете изведнъжъ да постигнете желанията си. Бѫдете доволни отъ това, което днесъ имате. Да бѫдете доволни отъ това, което имате, не значи, че не трѣбва да се стремите. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ най-малкото, защото въ него се криятъ условия за голѣмото. Въ малкото се крие Божественото, което е носитель на красивото въ живота. Който се радва на малкитѣ придобивки, той ще дойде и до голѣмитѣ. И Богъ се радва на малкитѣ придобивки. Той има всичката сила и власть да застави хората да Му служать, както иска, но ги остава свободни, сами да дойдатъ до съзнание да Му служатъ. Той има търпѣние да чака съ вѣкове тѣхното пробуждане и да се радва на микроскопическитѣ усилия, които тѣ правятъ. Човѣкъ е оставенъ свободно да се развива, самъ да поеме правия пѫть, да разбере и прѣцѣни неговата красота. Когато човѣкъ влѣзе въ този пѫть, той започва да вижда навсѣкѫдѣ само красивото, възвишеното. Богъ вижда само хубавото, само доброто. Съ лошото, съ злото Той не се занимава. Когато стане въпросъ за изправяне на нѣкои криви страни въ човѣка, съ това се занимаватъ ангелитѣ и арахангелитѣ. Слѣдователно, страданията на хората се дължатъ на корекциитѣ, на ремонта, който ангелитѣ правятъ върху тѣхъ. Когато болката имъ се увеличи, тѣ викатъ: Господи, защо ни измѫчвашъ? Трѣбва ли комарьтъ, смачканъ, отъ човѣка, да пита Господа, защо му е отнелъ живота? Богъ ли отне живота на комаря? — Човѣкъ отне живота му. Когато комарьтъ се оплаква, че отнели живота му, Богъ казва: Направете му нова дрешка! Дойде нѣкой и се оплаква, че кѫщата му изгорѣла. Богъ казва: Съградете на този човѣкъ нова кѫща, по-хубава отъ старата! Нѣкой се оплаква, че го изпѫдили отъ служба. Богъ казва: Дайте нова служба на този човѣкъ, по-добра отъ старата! Слѣдователно, Богъ използува всѣко нещастие, всѣко страдание, на което хората се натъкватъ, за да имъ покаже правата посока въ живота. Сегашниятъ животъ е приготвяне за онова, което прѣдстои да дойде. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ухо не е чуло, нито око е видѣло онова, което Богъ е опрѣдѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ“, т. е. за онѣзи, които сѫ готови да възприематъ Неговата Любовь. Казвамъ: понеже много съмъ говорилъ за любовьта, ще ви дамъ задача, всѣки отъ васъ да опрѣдѣли поне по едно отличително качество на любовьта. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя не се съблазнява, нито се подкупва. Запримѣръ, когато младата мома намѣри своя възлюбенъ, тя отъ нищо не трѣбва да се съблазнява. И царскиятъ синъ да дойде при нея, да й обѣщава цѣлиятъ свѣтъ, тя да не се съблазни, да не се подкупи съ нищо. При това, всѣка жертва, която е направена отъ любовь, трѣбва да се оцѣни правилно. Любовьта не се колебае. Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, въ дущата на когото има любовь. Който има любовь, той е абсолютно неуязвимъ. И животнитѣ даже познаватъ любовьта. Тѣ изпитватъ прѣдъ нея свещенъ трепетъ, който ги кара да отстѫпватъ. Въ своитѣ прояви любовьта е вѣчна. Когато любовьта минава отъ единъ свѣтъ въ другъ, тя създава страдания на хората. Който не разбира този законъ, той може да прѣживѣе нѣкаква катастрофа. Който го разбира, той никога не се обезсърдчава. Ако чешмата въ двора на нѣкой човѣкъ дава малко вода, това не е за обезсърдчение. Утрѣ водата на тази чешма ще се увеличи и ще напоява по-изобилно цвѣтята и дърветата. Това сѫ фази, прѣзъ които любовьта минава. Човѣкъ трѣбва да разбира тѣзи фази и да не се смущава. Когато човѣкъ съблѣче старитѣ си дрехи, той трѣбва веднага да облѣче нови, да не остане голъ. Ако е лѣто, може да мине, както и да е; но когато зимата настѫпва, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ съ новитѣ си дрехи, веднага да ги облѣче. И тъй, когато ученикътъ иска да добие знанието, което любовьта носи, той трѣбва да хвърли старитѣ си дрехи, т. е. всички ненужни страдания, да се откаже отъ своя егоизъмъ. Егоизъмътъ е прѣпятствие на човѣка, да види свѣтлината на деня. Мнозина отъ васъ сте се индивидуализирали, мислите само за себе си, за своитѣ страдания. Такъвъ човѣкъ мяза на боленъ, който мисли само за болестьта си. Казвамъ на болния: ти приеми любовьта въ себе си, а за болестьта не мисли. Любовьта е сила, която е въ състояние да те излѣкува. Любовьта лѣкува всички болести. Тя повишава трептенията, вибрациитѣ на човѣшкия организъмъ и съ това го прави способенъ да издържа на външнитѣ влияния и на влиянията на микробитѣ. Когато човѣкъ се демагнетизира, той губи своята жизнена енергия и лесно заболѣва. При всѣко демагнетизиране става пропукване на извѣстни мѣста въ двойника, отдѣто изтича голѣма часть отъ жизнената енергия на човѣка. Когато това пропукване се запуши, човѣкъ оздравява. Всѣка дума, която излиза отъ любовьта, служи като мазилка, съ която се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Когато кръвоноснитѣ сѫдове въ човѣка губятъ своята пластичность, своята пъргавина, той заболява отъ артерио-склероза. Това се случава най-много съ старитѣ хора. Който иска да запази здравето си, да про дължи живота си, той трѣбва да запази по-движностьта на тѣлото си. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да не прѣяжда и да пие гореща вода, която помага за разтваряне на утайкитѣ, които се образуватъ при храненето. Отъ друга страна, горещата вода прѣдизвиква изпотяване, при което, чрѣзъ потьта се отдѣлятъ токсинитѣ отъ организъма. Тѣзи сѫ елементарни правила, които трѣбва да спазватъ, както здравитѣ, така и болнитѣ хора. И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ! Защо? — Това е необходимость на организъма. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ! Това е необходимо условие за неговото развитие. Човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ! Това е необходимость за ума. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Красотата е изразъ на Истината. Само свободниятъ човѣкъ може да бѫде красивъ. Само свободниятъ човѣкъ може да се домогне до истинското знание, до знанието на природата. Той чете направо отъ книгата на природата, защото знае нейната азбука. Като види човѣка, той гледа на него като на библиотека. Ще влѣзе въ тази библиотетека, ще отвори една книга — ушитѣ, ще отвори втора книга — носа, ще отвори трета книга — устата, четвърта книга — очитѣ и т. н. Той ще чете и ще прѣвежда. Човѣкъ е отворена книга, по която може да се чете за небето и за земята. Който не може да чете тази книга, той ще ходи да учи въ Англия, въ Франция, въ Германия, ще прѣкарва тамъ, но въ края на краищата, тази книга ще остане пакъ затворена за него. Нпостолъ Павелъ казва: „Вие сте написана книга.“ Велики и славни работи сѫ написани въ човѣшката душа, които за въ бѫдеще ще се четатъ и прѣпрочитатъ. Първо човѣкъ ще почне да чете написаното на ума, на сърцето, докато дойде най-послѣ до човѣшката душа, въ която се крие истинското Божествено знание. Въ душата е съсрѣдоточенъ реалниятъ свѣтъ, който нито се измѣня, нито се промѣня. Докато изминемъ този свѣтъ и дойдемъ до опрѣдѣленото мѣсто, ние ще се разговаряме едни съ други, ще учимъ, ще прилагаме и ще се радваме, че дълъгъ е пѫтътъ, който ни прѣдстои да минемъ. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 17 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОБРОТО СЪРЦЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди'“ Размишление. Четоха се нѣкои отъ темитѣ за цвѣтоветѣ на дѫгата. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Дѣтско и старческо съзнание.“ Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се научатъ да мислятъ, като природата. Тѣ мислятъ по изкуственъ начинъ, съвсѣмъ различенъ отъ този на природата. Когато хората се научатъ да мислятъ правилно, тогава тѣ ще разбиратъ значението на всѣко движение на човѣка, както и на всѣка написана отъ него буква. Ако разгледате почерка на нѣкой човѣкъ, виждате, че буквитѣ въ началото сѫ дебели, а на края ставатъ тънки. Защо пише така, вие не можете да си обясните. Ако дадете това писмо на нѣкой графологъ, той веднага ще го изтълкува, ще каже: При започване на своитѣ работи, този човѣкъ е твърдъ, смѣлъ и рѣшителенъ, но въ края губи тази твърдость и рѣшителность, на тънко свършва. Въ началото на работитѣ си той обѣщава, говори за хиляди левове, а на края свършва едва съ сто лева. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия носъ. Носътъ на нѣкой човѣкъ при основата си, подъ вѣждитѣ, е дебелъ, масивенъ, като колона, а надолу става тънъкъ. Какво означава такъвъ носъ? Архитектътъ, който го е постройвалъ, знаелъ, какво означава, но важно е вие да го разберете. Дебелината на носа горѣ означава голѣмо налѣгане. Значи, въ началото на живота си този човѣкъ е миналъ подъ голѣмо налѣгане. Когато колонитѣ на едно здание сѫ голѣми и дебели, какво показва това? Това показва, че върху тѣхъ лежи голѣма тежесть. Носътъ на другъ човѣкъ при основата си е тънъкъ, надолу върви като права линия, а на върха се завива, като човка. И това има значение. Казвамъ; вие трѣбва да изучавате формитѣ на човѣшкия носъ и да ги разбирате. Като ги изучавате, ще видите, че мисъльта на човѣка опрѣдѣля формата на неговия носъ. Както врѣмето влияе върху барометъра, и той се повдига и спада, така и мисъльта влияе върху носа, като го видоизмѣня. Въ това отношение човѣшкиятъ носъ е барометъръ за мисъльта. Значи, има извѣстно съотношение между мислитѣ на човѣка и линиитѣ на неговия носъ. Отъ формата на носа се сѫди за природния умъ на човѣка. Слѣдователно, колкото носътъ на нѣкой човѣкъ е по-масивенъ, а цвѣтътъ по тъменъ, толкова по-гѫста е срѣдата, прѣзъ която този човѣкъ е миналъ. Колкото срѣдата е по-рѣдка, толкова и цвѣтоветѣ, които минаватъ прѣзъ нея, сѫ по-ясни, по-свѣтли. Споредъ срѣдата, прѣзъ която цвѣтоветѣ минаватъ, се даватъ и тѣхнитѣ тълкувания. Запримѣръ, когато срѣдата е гѫста, черниятъ цвѣтъ подразбира животъ, изключително егоистиченъ. Сѫществата отъ тази срѣда казватъ на човѣка: Ти си роденъ за да живѣешъ, и то само за себе си. За червения цвѣтъ тѣ казватъ: Който ви се противи, трѣбва да му отмъстите. Щомъ дигнете червеното знаме, то означава война. За портокаления цвѣтъ казватъ: Човѣкъ трѣбва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добрѣ, на цѣлия свѣтъ ще бѫде добрѣ; ако на него е злѣ, на цѣлия свѣтъ ще бѫде злѣ. За зеления цвѣтъ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде материалистъ, да събира материални богатства, защото всичко е въ материята. Щомъ дойдатъ до жълтия цвѣтъ, тѣ казватъ: Човѣкъ има интелектъ, но трѣбва да го използува самс за себе си. Всѣкакъвъ моралъ, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другитѣ хора, за тѣхъ може да се даде друго нѣщо. За виолетовия цвѣтъ казватъ: Като човѣкъ, ти имашъ сила, но ще я държишъ само за себе си, нѣма да я изразходвашъ за другитѣ хора. Това е тълкуванието на цвѣтоветѣ, но само въ една отъ тѣхнитѣ гами. Цвѣтоветѣ на дѫгата въ физическия свѣть, въ астралния и въ менталния се различаватъ едни отъ други. Въ всичкитѣ свѣтоветѣ сѫ седемь, но се различаватъ по тоноветѣ си, както се различаватъ и музикалнитѣ гами. Човѣкъ трѣбва да започне отъ дѫгата на физическия свѣтъ и постепенно да върви къмъ по-горнитѣ гами, за да схване цвѣтоветѣ въ всички прояви. Дойде ли до причинния свѣтъ, тамъ цвѣтоветѣ иматъ най-нѣжни тонове и естествено, незабѣлѣзано, се прѣливатъ единъ въ другъ. По-напредналитѣ сѫщества пъкъ давать друго тълкувание на цвѣтоветѣ. Споредъ тѣхъ червениятъ цвѣтъ символизира живота, даденъ отъ Бога. Портокалениятъ цвѣтъ означава индивидуалностьта на човѣка, която трѣбва да се посвети за служене на Бога, за служене на цѣлото човѣчество. Зелениятъ цвѣтъ означава растене и развитие. Човѣкъ трѣбва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а сѫщеврѣменно да помага и на своитѣ ближни. Жълтиятъ цвѣтъ изразява човѣшката интелигентность, която трѣбва да се прѣдложи въ услуга на човѣчеството. Синиятъ цвѣтъ — служене на истината. Виолетовиятъ цвѣтъ опрѣдѣля силата на човѣка, употрѣбена за благото на всички хора. Тъй щото, голѣмо е значението на цвѣтоветѣ и тѣхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. Запримѣръ, много болести могатъ да се лѣкуватъ съ цвѣтоветѣ: една болесть може да се лѣкува съ червения цвѣтъ; друга — съ жълтия: трета — съ синия, съ протокаления, съ зеления, съ виолетовия и т. н. Когато нѣкой човѣкъ има идея, иска да живѣе за Бога, тогава червениятъ цвѣтъ указва добро влияние върху живота му. Божествениятъ животъ започва да се влива въ него. Докато човѣкъ е егоистъ, мисли и служи само на себе си, Божествениятъ животъ не може да мине прѣзъ него. Егоизъмътъ е прѣграда, прѣпятствие за този животъ. Нѣкой казва: Човѣкъ не трѣбва да бѫде егоисть. Да, човѣкъ не трѣбва да бѫде егоистъ, но трѣбва да има прѣдстава за своето висше азъ, за своята душа, да вижда, да схваща нѣщата добрѣ и правилно да ги прилага въ живота си. Какво е понятието на съврѣменния човѣкъ за неговото азъ, когато, едва прѣкаралъ 60 години на земята, го понесатъ съ тарга на далеченъ пѫть? Слѣдъ това поставятъ върху него паметникъ, на който пишатъ: Тукъ лежи и почива единъ „азъ“ отъ високо произхождение. Не, това не е азъ. Азъ-тъ не умира. Господъ казва за себе си: Азъ, Господъ. Значи, Той е Азъ-тъ, който не умира. Когато човѣкъ съзнава Божественото, т. е. висшето азъ въ себе си, той е ученикъ на новото учение, носитель на новитѣ идеи. И тъй, казахъ ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У васъ е точно обратно: малко мислите, много говорите, много се тревожите, и въ резултатъ на това работитѣ ви не вървятъ добрѣ. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Отдѣ знаете, може би нѣкои отъ васъ да станатъ велики оратори, да държатъ рѣчи прѣдъ народа? Има оратори, които издържатъ да говорятъ по петь-шесть часа безъ умора. Обаче, обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да говори повече отъ 15 минути. Когато нѣкой иска да прѣдаде идеитѣ си на другиго, той казва: Азъ ще говоря много, да напълня главата му. Да, ти ще напълнишъ чуждата глава, но твоята ще изпразнишъ. Ти не си изворъ, който непрѣстанно извирашъ; ти си стомна, която се пълни и изпразва. Ако съ водата на твоята стомна напълнишъ друга нѣкоя, ти ще останешъ съ празна стомна. На сѫщото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, безъ да приемате отнѣкѫдѣ ново знание, въ скоро врѣме ще се изчерпите. И най-виднитѣ професори, слѣдъ като прѣподаватъ лекциитѣ си, въ нѣколко години се изчерпватъ. И ако продължаватъ още да прѣподаватъ, тѣ могатъ да направятъ въ лекциитѣ си малки, едва забѣлѣжими корекции. Изкуство е да се говори добрѣ. Да говори човѣкъ, както трѣбва, подразбира всѣкога да дава нѣщо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нѣщата, това е лесна работа. Споредъ законитѣ на говора само онази мисъль е права, която задоволява, както говорителя, така и слушателитѣ: говорительтъ се ползува по единъ начинъ, а слушателитѣ — по другъ. Всѣка рѣчь, която не задоволява нито говорителя, нито слушателитѣ, е обикновена рѣчь. И тъй, вие трѣбва да имате положително знание за линиитѣ на тѣлото, на лицето, на рѫцѣтѣ си и да ги разбирате. Като знаете това, ще намѣрите, дѣ се криятъ вашитѣ дефекти и вашитѣ добри страни. По този начинъ ще можете да изправяте дефектитѣ и слабитѣ си страни. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ, мога да мисля, да чувствувамъ, да дѣйствувамъ, както искамъ. Не е така. Свободата се опрѣдѣля отъ силитѣ въ човѣка. Запримѣръ, ако носътъ на нѣкой човѣкъ е дълъгъ 4 см., той показва, какво е количеството на силитѣ, вложени въ мозъка му. Това количество сили пъкъ опрѣдѣля интелигентностьта на този човѣкъ. Мислите ли, че ако единъ човѣкъ има чело, високо 4 см , а другъ — 2 см., и двамата ще иматъ еднаква интелигентность? Тѣ нѣма да бѫдатъ еднакво интелигентни. Значи, дължината на линиитѣ на челото опрѣдѣля количеството енергия, вложена въ мозъчното вещество. Човѣкъ трѣбва да пази мозъчната си енергия, да не я прахосва. Тя се прахосва, намалява отъ страхъ, отъ умраза, отъ злоба, отъ отрицателни мисли и чувства, отъ разни пертурбации въ живота му. Слѣдователно, като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ своя мозъкъ. Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е Божията Любовь. Тя е първото условие за проява на интелигентностьта въ човѣка. Положителната, права мисъль се изявява само при влиянието на великата Божия Любовь. Когато тази любовь напусне човѣка, той става обективенъ, мисъльта му — прозаична, повърхностна, като тази на животнитѣ. Мислите ли, че богатиятъ човѣкъ, който яде по нѣколко ястия на день и се грижи само за ядене, седи по-високо отъ птицата, която кълве гроздето по лозята, или хваща пилцитѣ и ги изяжда? Ние се отвръщаваме отъ сокола, който граби кокошкитѣ отъ двороветѣ, а не се отвръщаваме отъ себе си, когато вадимъ ножъ и колимъ кокошки, агнета, волове, крави и др. Когато колимъ животнитѣ, ние намираме, че това е наше право. Защо? Считаме, че ние сме господари на всички сѫщества, които по интелигентность седатъ по-долу отъ насъ и, слѣдователно, можемъ да разполагаме съ тѣхния животъ. Казвамъ: много отъ погрѣшкитѣ на хората се дължатъ на извѣстни дефекти въ линиитѣ на тѣхното тѣло, лице, крака, рѫцѣ и т. н. Запримѣръ, физиономиститѣ сѫ намѣрили седемь линии въ човѣшкия носъ, които считатъ като дефекти, вслѣдствие на което тѣ казватъ, че на нѣкой носъ е изразена чърта на страхливость, на другъ — щестлавие, на трети — гордость, на четвърти — любопитство, на пети — търговски духъ и т. н. Ако човѣкъ разбира тази наука, той ще се оглежда често и, при съзнателна работа съ мисъльта си, ще изправя дефектитѣ си. Може ли да се нарече художникъ онзи, който не умѣе да корегира своята картина? Той турилъ нѣкѫдѣ по-силни, нѣкѫдѣ по-слаби сѣнки, или очитѣ не сѫ достатъчно изразителни и всичко това самъ трѣбва да корегира. Ако човѣкъ самъ не може да изправи дефектитѣ на своето лице и тѣло, има ли право да казва за себе си, че Богъ живѣе въ него? Казвате: Лицето на човѣка е изразъ на душата. Питамъ: може ли едно криво лице, или съ дефекти лице да прѣдставя душата? Може ли душата да живѣе въ неорганизирано тѣло? И слѣдъ това казвате, че като умре човѣкъ, всичко съ него се свършва. Какъ е възможно човѣкъ, въ когото душата живѣе, да умре? Невъзможно е да умре човѣкъ, въ когото душате живѣе! Апостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно.“ Тѣло, въ което душата е облѣчена, не може да умре. Това тѣло е дѣте на душата. Може ли тогава душата да има смъртно дѣте? Значи, ще излѣзе, че душата живѣе въ хижа, която всѣки моментъ може да се събори и изчезне. Това сѫ стари разбирания, отживѣли врѣмето си. Само грѣхътъ може да живѣе въ хижа. Отъ осемь хиляди години насамъ той си е направилъ една хижа, единъ затворъ, а иска да убѣди хората, че тукъ живѣе душата. Ясновидецътъ вижда тази хижа около човѣка, въ видъ на тъмна, черна обвивка, която нѣкога прониква дълбоко въ него и го стѣга, ограничава. Та усилията, борбитѣ на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ стремежъ на духа да се освободи отъ тази тъмна сѣнка, отъ това черно покривало. Това може да се постигне само чрѣзъ свѣтлина. Казвамъ: човѣкъ не трѣбва да търси само дефектитѣ си, но трѣбва да учи, да различава нормалнитѣ линии отъ анормалнитѣ и да знае, какъ да ги изправя. Значи, анормалность има въ очитѣ, ушитѣ, устата, носа, челото, вѣждитѣ на човѣка, и той трѣбва да работи съзнателно за своето изправяне. Много отъ съврѣменнитѣ физиономисти твърдятъ, че най-лесно ставатъ промѣни въ черепа на човѣка. Той може да прѣтърпи нѣкаква промѣна въ черепа си даже въ продължение на три мѣсеца. Това зависи отъ интенсивностьта на мисъльта. Колкото по-интенсивна е мисъльта на човѣка, толкова повече изтънява неговиятъ черепъ. Запримѣръ, ако вземете черепа на човѣкъ, заминалъ за онзи свѣтъ, у когото мисъльта е била много интенсивна, ще видите, че черепътъ на този човѣкъ на много мѣста е тънъкъ, и свѣтлината на свѣщьта лесно минава прѣзъ тия мѣста. Обаче, ако турите една свѣщь въ черепа на човѣкъ, който малко е мислилъ прѣзъ живота си, ще видите, че свѣтлината не прониква прѣзъ неговия черепъ. Слѣдователно, колкото по-разработенъ е билъ мозъкътъ на човѣка, толкова и костьта на черепа му ще бѫде по-тънка. Това показва, че мисъльта е динамическа сила, която заставя мозъка да работи, да се развива. Гърцитѣ наричатъ българитѣ „дебели глави.“ Това отчасти е вѣрно, както отчасти е вѣрно твърдението на нѣкои физиономисти, че моралнитѣ чувства у гърцитѣ сѫ недостатъчно развити. И тъй, колкото повече се развиватъ вѫтрѣшнитѣ чувства и способности на човѣка, голкова повече се развиватъ и неговитѣ морални чувства, вслѣдствие на това става повдигане на горната часть на черепа. Голѣма енергия, голѣма интенсивность се изисква отъ човѣка, за да може да придаде на черепа си горѣ красива крива линия. Голѣма е придобивката на човѣка, ако той, съ усилието на духа си, може да направи нѣкаква промѣна въ своитѣ удове. Ако линията на ухото, въ срѣдната часть, е издута, това показва активность въ чувствата. Ако тази линия е малко сплесната, този човѣкъ е външно пасивенъ, а вѫтрѣшно активенъ. Сѫщитѣ линии иматъ значение и за носа на човѣка. Когато носътъ е малко вирнатъ нагорѣ, това показва любопитство; ако е малко завитъ надолу, това показва търговски духъ. Човѣкъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да прѣдаде правилни линии на ухото, на носа, на челото си и т. н. Правилнитѣ линии на носа говорятъ за равновѣсие между човѣшкитѣ способности. За всѣка своя постѫпка човѣкъ трѣбва да мисли. Съврѣменната култура трѣбва да даде методи за работа, чрѣзъ които хората да постигнатъ пълно равновѣсие между силитѣ на своя организъмъ. Тѣзи методи сѫ сложни, но рационални. При тѣхъ може да се постигнатъ извѣстни резултати, които ще се отразятъ, както вѫтрѣшно, така и външно върху човѣка. Тази промѣна ще се отрази върху лицето, ушитѣ, очитѣ, носа, както и върху цѣлото тѣло на човѣка. Той трѣбва да изучава чъртитѣ на лицето си, да рабоги върху тѣхъ, да ги изправя. Ако срещнете човѣкъ съ правилни чърти на лицето, вие трѣбва да го изучавате, да се сравнявате съ него, за да знаете, какво ви липсва. И младиятъ, и стариятъ обичатъ да се оглеждатъ. Защо? Всѣки желае да бѫде красивъ. Въ красивото лице е изразено всичко, което Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Затова Богъ казва: „Огледай се и вижъ, какво съмъ вложилъ въ твоята душа. Ако има нѣщо, което си нарушилъ, работи върху него, докато го изправишъ.“ Нѣкой се оглежда и казва: Азъ нѣмамъ никакви дарби. — Това не е вѣрно. Който нѣма никакви дарби, той има чело едва 1— 2 сантиметра високо. Въ сѫщность така ли е? Твоето чело е високо петь сантиметра, а казвашъ, че нѣмашъ никакви дарби. Даже котката проявява извѣстна интелигентность, а колко повече човѣкъ! Красиво е човѣшкото лице! Като погледнете брадата на човѣка, въ нея има една красива чърта. Дѣто е добрѣ развита тази чърта, тя говори за голѣма устойчивость на човѣка. На хиляди парчета да разрѣжете този човѣкъ, той нѣма да се откаже отъ убѣжденията си. Който нѣма тази чърта на брадата си, още при първия ударъ е гоговъ да отстѫпи. Нѣкой казва: Азъ те обичамъ. — Добрѣ, съгласенъ съмъ съ тебе, но първо ще погледна на брадата ти. Ако имашъ тази специфична чърта на брадата си, тя доказва, че ти си правъ Това е написано въ книгата на твоята брада. Ако нѣмашъ тази чърта на брадата си, ти си неустойчивъ човѣкъ, и азъ не мога да се возя на твоята кола. Чувствата и мислитѣ на хората не сѫ еднакво устойчиви. Казвате: Богъ всичко може да направи. — Да, вѣрно е това. Богъ всичко може да направи за онѣзи, които Го слушатъ и обичатъ. Но, ако искаме Богъ да върви по нашия умъ и по нашето сърце, Той нищо нѣма да направи. Докато човѣкъ се излежава, Богъ нищо нѣма да направи за него; ако работи, той ще има помощьта и съдѣйствието на Бога и на всички разумни сѫщесгва. Който нищо не работи, а цѣлъ день заповѣдва на слугитѣ си, той въ единъ животъ само може да деформира лицето си, да изкриви носа, устата, очитѣ си, да атрофира вѫтрѣшнитѣ си органи и послѣ да се чуди, какъ и отдѣ му дошло нещастието. Мързелътъ, непослушанието сѫ причина за неговото нещастие. Когато човѣкъ повдигне ума си въ култъ и мисли, какъ повече знания да придобие, стомахътъ въ него ще пострада. Когато пъкъ той повдигне стомаха си въ култъ, главата му ще пострада. Слѣдователно, между стомаха и главата на човѣка има извѣстно съотношение. Когато стомахътъ грѣши, мозъкътъ се наказва когато мозъкътъ грѣши, стомахътъ се наказва. Тъй щото, стомахътъ се наказва, за да се изправи мозъка на човѣка; мозъкътъ се наказва, за да се изправи стомаха. Разумниятъ ученикъ всѣка сутринь трѣбва да се оглежда въ огледалото, да види, има ли нѣкаква най-малка промѣна въ чъртитѣ на лицето си и, ако има такава, дали тя е правилна, или не. Нѣкой казва: Остарѣхъ вече, лицето ми се набръчка. Казвамъ: ако по лицето се явяватъ бръчки, тѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣсто. Всѣка бръчка трѣбва да е резултатъ на нѣкаква придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчкитѣ по лицето на стария човѣкъ се подчиняватъ на единъ общъ законъ. Тия бръчки показватъ, какво е постигналъ стариятъ човѣкъ. Тѣ сѫ индивидуални и колективни бръчки. Ако бръчкитѣ по лицето на старитѣ хора сѫ наредени споредъ законитѣ на природата, тѣ сѫ нормални и на мѣсто. Ако не сѫ наредени по законитѣ на лриродата, тѣ сѫ анормални, не сѫ на мѣсто и сѫ резултатъ на извѣстни паталогически състояния. Сѫщото може да се каже и за линиитѣ на носа. Линиитѣ на носа трѣбва да бѫдатъ правилни. Изобщо, човѣкъ трѣбва да развива линиитѣ на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата си. Той трѣбва да развива и очитѣ си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Природата обича искреностьта. Когато човѣкъ погледне на носа, на ушитѣ, на вѣждитѣ, на очитѣ си и види нѣщо изкривено, деформирано въ себе си, той трѣбва да си каже: имамъ нѣщо деформирано въ себе си, но ще работя да го изправя. Смѣлость и рѣшителность се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ носятъ рѫкавици, пазятъ кожата си отъ слънце, отъ вѣтъръ, отъ природни влияния. Много хора, безъ да съзнаватъ, съ рѫкавицитѣ прикриватъ дефектитѣ на рѫката си. Питамъ: какво благо могатъ да донесатъ на човѣка рѫкавици отъ кучешка кожа, които той туря на рѫцѣтѣ си? Може ли да стане културенъ човѣкъ ескимосътъ, който се облича съ дреха отъ меча кожа? Могатъ ли да донесатъ нѣкакво благо за човѣка птичитѣ пера на шапката му, или лисичата кожа на врата му? Дрехитѣ на разумния човѣкъ трѣбва да бѫдатъ направени отъ растителни материали. Донѣкѫдѣ за прѣпорѫчване сѫ и вълненитѣ дрехи, направени отъ вълната на овцитѣ. Ако се облѣчете съ вълнена дреха и отидете при нѣкой кошеръ, пчелитѣ могатъ да ви нажилятъ добрѣ. Тѣ не обичатъ миризмата на овцата. Ако се облѣчете съ ленена дреха, пчелитѣ сѫ спокойни. Като знаеше този законъ, Мойсей забрани на левититѣ, Божиитѣ служители, да се обличатъ съ вълнени дрехи. Той имъ прѣпорѫчваше да се обличатъ съ ленени дрехи. Когато ученикътъ изучава природата, или когато размишлява върху въпроси отъ Божественъ характеръ, той трѣбва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничнитѣ движения. Тя обича разумнитѣ постѫпки. Тя ще научи човѣка по вѫтрѣшенъ пѫть, какъ и въ какви дрехи да се облича, какъ да лѣга и става, какъ да се храни, какъ да диша и т. н. Природата казва на човѣка, на коя страна да лѣга и какъ да става, но ако не слуша и легне, както намира за добрѣ, той цѣла нощь ще се върти въ леглото, безъ да спи. Правилно е човѣкъ да спи на дѣсната си страна, но може да спи и на лѣвата. Когато енергиитѣ на повърхностьта на земята сѫ положителни, човѣкъ трѣбва да лѣга на лѣвата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмѣна между силитѣ. Легне ли на дѣсната страна, цѣла нощь нѣма да спи. Когато силитѣ на повърхностьта на земята сѫ отрицателни, човѣкъ трѣбва да лѣга на дѣсната си страна. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае, дали енергиитѣ на повърхностьта на земята сѫ положителни или отрицателни. При това, енергията на земята не е еднаква навсѣкѫдѣ. Има мѣста, дѣто енергията е положителна, а въ сѫщото врѣме, на друго мѣсто на земята, енергията е отрицателна. Човѣкъ трѣбва да познава тия сили и да се съгласява съ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора често се обезсърдчаватъ, че не могатъ да постигнатъ копнежитѣ на своята душа. Питамъ: какви сѫ тѣхнитѣ копнежи? Нека всѣки конкретно да си отговори, какво иска да постигне. Като наблюдавамъ младитѣ, виждамъ, че нѣкой иска да стане виденъ писатель, да напише нѣкакъвъ романъ, съ който да внесе нѣщо ново за човѣчеството. Другъ иска да стане поетъ, да пише такива стихове, че всѣки четецъ да се забравя отъ тѣхъ. Трети иска да стане знаменитъ музикантъ или пѣвецъ и т. н. Всѣки иска съ нѣщо да обърне внимание на хората. Тия стремежи сѫ на мѣсто, но човѣкъ трѣбва да развива дарбитѣ си за слава Божия. Каквото направи, той трѣбва да има прѣдъ видъ славата Божия, а не своята. За да стане човѣкъ виденъ поетъ, писатель, философъ или музикантъ, той трѣбва да се е родилъ при специални условия. Първото условие за това е любовьта. Любовьта трѣбва да влѣзе като основа въ живота на човѣка. Двѣ раждания има въ свѣта. Едното е физическо раждане, по плъть, а другото — духовно, по духъ. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родишъ по духъ и да се слѣешъ съ физическия човѣкъ. Духовното тѣло прѣдставя доброто, разумното сърце на човѣка, което намира правия пѫть въ живота. Нѣкои го наричатъ интуиция. Който има доброто сърце въ себе си, той има особена, специфична чърта на лицето си. Тази чърта придава пластичность, подвижность на мускулитѣ на лицето. Отъ лицето на такъвъ човѣкъ излиза свѣтпина, и дѣто мине, той обръща внимание на хората, привлича ги. Всѣки може да има добро сърце. Да бѫде човѣкъ талантливъ, или гениаленъ, това е мѫчна работа, но да има добро сърце, това е лесно постижимо. Да бѫде човѣкъ ученъ, философъ, поетъ, музикантъ, това е непостижимо въ единъ животъ, но да има добро сърце, за това се изискватъ най-леки условия. Слѣдователно, започнете съ най-малкитѣ усилия, да проявите доброто сърце въ себе си. Проявите ли доброто сърце, всички останали дарби, сами по себе си, ще дойдатъ. Мнозина говорягъ за велики постижения, за велики добродѣтели, а при това не познаватъ себе си. Запримѣръ, кой отъ васъ е изучавалъ подробно лицето си, да знае, колко сантиметра сѫ дълги и широки неговитѣ чело, вѣжди, носъ, уста, уши и т. н.? Кой отъ васъ е изучавалъ формата на своитѣ очи, уши, носъ, брада, уста, да знае, какво означава всѣка форма? Вземете едно огледало, наблюдавайте, изучвайте удоветѣ на своего лице и слѣдъ това ги нарисувайте. Нека всѣки се заинтересува отъ себе си и се изучава, както естественикътъ изучава минералитѣ, растенията, животнитѣ до най-малкитѣ имъ подробности. Когато човѣкъ е боледувалъ извѣстно врѣме, той изгубва часть отъ своята жизнена енергия, и за да я възстанови, търси лѣкари, или различни медикаменти, съ които да си помогне. Ето какво може човѣкъ да направи въ този случай. Нека отъ врѣме на врѣме хваща съ два пръста долната, месестата часть на ухото си и леко да я опва надолу. Слѣдъ това да разтрива подутината задъ ухото и да слѣди за промѣнитѣ, които настѫпватъ въ неговия организъмъ. Правете и вие тия опити, не само, когато сте болни, но и при неразположение на духа. Когато учительтъ иска да застави ученика да мисли, той го хваща за ухото. Ученицитѣ винаги сѫ недоволни отъ учители, които дърпатъ ушитѣ имъ. Защо? — Защото тѣ не знаятъ, какъ да ги дърпатъ. Нѣкой учитель хване ученика за ухото и го дърпа до зачервяване. И майкитѣ не знаятъ, какъ да хващатъ ушитѣ на дѣцата си. Дърпането, опъването на ухото трѣбва да се прави съ любовь, а не съ гнѣвъ. Когато направишъ нѣкаква погрѣшка, хвани леко едното си ухо, послѣ другото и кажи: Ако искашъ да станешъ човѣкъ, ти трѣбва да слушашъ, какво Богъ ти говори. Казвате: Малко работа имаме, че ще се занимаваме съ ухото си. — Това е методъ за усилване на жизненостьта въ човѣка. Който иска да бѫде здравъ, да има добро разположение на духа, той трѣбва да приложи този методъ, да опита неговитѣ резултати. И животнитѣ прилагатъ този методъ. Когато се усѣщатъ слаби, тѣ нагаждатъ ухото си между клончетата на нѣкое низко дърво, или нѣкое колче и го търкатъ, докато възбудятъ своята жизнена енергия. Другояче тѣ не могатъ да си помогнатъ. Тѣ нѣматъ рѫцѣ, да си дръпнатъ ухото, затова си служатъ съ груби начини. И тъй, всички линии, всички движения въ природата иматъ своя стойность, свое опрѣдѣлено мѣсто. Дали дадена линия ще бѫде дълга или кѫса, права или крива, тя има дълбокъ смисълъ. Задъ всѣка линия се крие една разумна сила. Въ този смисълъ външниятъ човѣкъ още не е истинскиятъ човѣкъ. Той прѣдставя само една микроскопическа часть отъ неговия миналъ, настоящъ и бѫдещъ животъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да учи и прилага. Знание безъ приложение е суета, както е казалъ нѣкога Соломонъ. Той билъ мѫдъръ човѣкъ, ималъ много знания, но казалъ: Многото знание е товаръ за човѣка. Той подразбиралъ: много знание безъ любовь е тежесть; много знание съ любовь е бодрость. Соломонъ живѣлъ разкошно, ялъ и пилъ, но любовьта не седи въ ядене и пиене. Царството Божие не седи въ ядене и пиене. Знание безъ любовь е тежесть за човѣшкия духъ. Знание съ любовь е благословение. Казвамъ: дръжте въ ума си мисъльта, че всѣки трѣбва да работи за усъвършенствуването на своя душевенъ животъ, за хармонизиране на силитѣ въ своя организъмъ. Ако човѣкъ работи съзнателно, съ усилие на своя духъ, безъ смущения и безпокойствия, въ продължение на три мѣсеца даже той ще може да измѣни въ минимална степень живота си, да внесе микроскопическо подобрение въ линиитѣ на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вѣра. Мнозина отъ васъ имате пѫпки по лицето си — работете за прѣмахването имъ. Мнозина се оплаквате отъ ревматизъмъ и редъ други болести — всичко това трѣбва да изчезне отъ васъ. Всички болести, недѫзи сѫ резултатъ на чужди вещества, наслоени въ организъма ви. Тѣзи утайки трѣбва да се изхвърлятъ навънъ! Само Божествениятъ животъ е въ сила да освободи човѣка отъ тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добриятъ животъ е методъ, чрѣзъ който човѣшката мисъль може да се освободи отъ ненужния прахъ, натрупанъ отъ вѣковетѣ. Този прахъ е изопачилъ мисъльта на съврѣменния човѣкъ, вслѣдствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човѣка за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене сѫ станали на каша. Ако го питате, какво трѣбва да яде, и той не знае; какво трѣбва да пие — не знае; въ какво трѣбва да вѣрва — не знае; какво да учи — не знае. И при всички блага, които хората иматъ днесъ, тѣ не знаятъ, какво да правятъ, кой пѫть да поематъ и, въ края на краищата, вършатъ глупости. Единъ американски милионеръ пожелалъ да се качи на аеропланъ, да опита, какво нѣщо е да се качишъ на високо въ въздуха. Качилъ се най-послѣ на аеропланъ, но изпиталъ голѣмъ ужасъ и страхъ, струвало му се, че умира. Той си казалъ: Кой ме кара да се качвамъ на аеропланъ? Втори пѫть нѣма да помисля за аеропланъ. Казвамъ: който иска да се качва на аеропланъ, той трѣбва да знае, кое врѣме благоприятствува за качване. Човѣкъ не може всѣкога да се издига нагорѣ съ аеропланъ. За всѣко нѣщо има специално врѣме и мѣсто. Ще говоришъ, когато е врѣме за говорене; ще мислишъ, когато е врѣме за мислене; ще правишъ добро, когато е врѣме за правене добро; ще ядешъ и пиешъ, когато е врѣме за ядене и пиене. Правилниятъ животъ се заключава въ това, човѣкъ да прави всѣко нѣщо на своето врѣме. Нѣкой казва: Сега не ми се учи, не ми се ходи на работа, нѣмамъ разположение. Казвамъ; ако е врѣме за учене, или за работа, ти ще станешъ и ще свършишъ всичко, каквото е необходимо. Щомъ станешъ, разположението ще дойде. Ако не е врѣме за работа, или за учене, и да имашъ разположение, ще го изгубишъ. За изяснение на мисъльта си ще приведа слѣдния фактъ: единъ търговецъ отишълъ на борсата да печели. Въ 10 — 15 минути той спечелилъ 500,000 лв. Слѣдъ това продължилъ още да играе, но започналъ да губи, и въ половинъ часъ всичко изгубилъ. Защо въ първо врѣме печелилъ, а послѣ губилъ? — Защото нито на врѣме е започналъ, нито на врѣме е свършилъ. Споредъ мене, не е уменъ онзи, който въ началото губи, а на края печели. По-добрѣ е въ началото да губи, а на края да печели. Още по-добрѣ е, когато човѣкъ не взима участие въ борсата. Природата не обича борсата. Тя казва: Не влизай въ борсата, докато не ти кажа. Когато ти кажа да влѣзешъ, послушай ме. Ако ме послушашъ и влѣзешъ, богатъ ще излѣзешъ. Когато ти казвамъ да не влизашъ, не влизай. Ако не ме послушашъ и влѣзешъ, послѣденъ бѣднякъ ще излѣзешъ. Природата на никого не прави отстѫпки. Когото хване въ непослушание, на онзи свѣтъ го изпраща; който я слуша, тя го благославя. Това не значи, че трѣбва да станете страхливи. да не смѣете да прѣдприемете нѣщо. Смѣли бѫдете, но се вслушвайте въ своето добро сърце. Ако е дошълъ часътъ да мислишъ, мисли. Ако е дошълъ часътъ да правишъ добро, прави добро. Ако е дошълъ часътъ да се качишъ на аеропланъ, качи се! Обаче, не е ли дошълъ часътъ за всичко това, чакай, докато доброто сърце ти каже, какво да правишъ. Слѣдователно, ученицитѣ на новото учение трѣбва да се вслушватъ въ гласа на доброто сърце, въ гласа на Божественото начало въ себе си. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 10 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧОВѢШКИЯТЪ ДУХЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. За слѣдния пѫть пишете нѣщо за цвѣтоветѣ на дѫгата. Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо човѣкъ трѣбва да учи? Мнозина казватъ, че науката напѫтва човѣка въ живота. Право ли е това? Ако се качите на единъ автомобилъ, можете ли да кажете, че той ви напѫтва? Колкото автомобилътъ напѫтва човѣка, толкова и науката го напѫтва. Какво прѣдставя въ сѫщность науката? По този въпросъ има двѣ мнѣния: едното мнѣние е, че безъ наука не може; другото мнѣние е, че безъ наука може. Значи, и съ авто мобилъ може, и безъ автомобилъ може. Науката е произведение на човѣшкия духъ, а човѣшкиятъ духъ седи надъ всички науки. Отъ хиляди вѣкове насамъ човѣшкиятъ духъ е създавалъ и продължава да създава наукитѣ. Едни отъ тѣхъ сѫ. изчезнали, а други и досега продължаватъ да сѫществуватъ. И съврѣменната наука единъ день ще изчезне; отъ нея ще остане само най-цѣнното, а всичко друго, което е служило като забавление за малкитѣ дѣца, ще се забрави, ще се заличи. Мислите ли, че единъ ангелъ може да се занимава съ съврѣменната математика и съ съврѣменното счетоводство? Мислите ли, че единъ ангелъ може да се занимава съ законодателството, по което се управляватъ съвръменнитѣ общества и народи? Мислите ли, че въ бѫдещето съврѣменната физика и химия ще се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото днесъ? Сега, като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че азъ отричамъ науката, или че не признавамъ ученитѣ хора. Нито науката отричамъ, нито ученитѣ, но казвамъ, че всички учени хора сѫ черпили познания отъ източникъ, по-високъ отъ тѣхъ, и то всѣки се е домогвалъ до тѣзи знания споредъ степеньта на своето развитие. Въ този смисълъ, азъ не признавамъ учени, които черпятъ своята наука отъ земята. Кантъ бѣше ученъ, но отдѣ черпѣше знанията си? Пророцитѣ отдѣ черпѣха знанията си? Тъй че, когато нѣкой мисли, че знае много нѣща, това значи, че прѣди това той е билъ невѣжа. И прѣди да е свършилъ университетъ, човѣкъ все е знаелъ нѣщо. И слѣдъ като свърши, пакъ знае нѣщо. Важно е човѣкъ да не се заблуждава, да мисли, че като свърши университетъ, всичко знае. Колкото да учи, човѣкъ все остава невѣжа по отношение на това, което се разкрива прѣдъ него. Учениятъ знае, че земята се върти около своята ось, но какъ, именно, се върти, той не може да докаже. Учениятъ знае, че земята се е отклонила на 23° отъ осьта си, но какъ е станало това отклонение, не може да докаже. Слѣдователно, учениятъ трѣбва да бѫде като художника. Щомъ нарисува една картина, той самъ трѣбва да знае, вѣрна ли е картината му, има ли дефекти, добрѣ ли прѣдставя природата и т. н. Учениятъ трѣбва да бѫде първиятъ критикъ на себе си. Всѣко нѣщо, което знае, той трѣбва да докаже, да го обоснове. Това е знание. Когато музикантътъ свири, той трѣбва да изразява нѣщата, както сѫ. Ако свири нѣщо отъ Бетховена, той трѣбва да го изпълни, както самиятъ Бетховенъ. Всѣки трѣбва да прилича на себе си. Ако прѣдставяте Бетховена, така трѣбва да го изразите, че той самъ да се познае. Обаче, много хора, като приличатъ на себе си, искатъ и другитѣ да бѫдатъ като тѣхъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за хората отъ това, да мязатъ едни на други. Природата обича разнообразието. Докато всѣки човѣкъ прѣдставя особенъ екземпляръ, той е цѣненъ; щомъ се явятъ два еднакви екземпляра, цѣната имъ се намалява. Казвате, че въ свѣта има безброй учени хора. Не, въ свѣта има само единъ ученъ човѣкъ — козмическиятъ. Всички останали учени сѫ негови секретари, които ходятъ тукъ-тамъ, събиратъ материалъ, какво казалъ този или онзи ученъ и го разгласяватъ. Запримѣръ, може ли съврѣменната наука да обясни произхода на живота и да създаде човѣка? Знае ли тя онзи елементъ, който създава безсмъртието? Съврѣменната наука обяснява нѣщата все отъ гледището на физическитѣ закони. Вънъ отъ тѣхъ тя нищо не може да докаже. Питамъ: други закони, освѣнъ фи зическитѣ, не сѫществуватъ ли? Освѣнъ физическитѣ закони има и други, които ученитѣ не сѫ открили. Това, което ученитѣ наричатъ законъ, е проявяване само на истинския законъ. Въ абсолютния законъ нѣма никакви изключения. Законъ, въ който има изключения, не е истински законъ. Въ законитѣ на живата природа нѣма никакви изключения. Слѣдователно, кажете ли за нѣщо, че е законъ, въ този законъ не трѣбва да има изключения. Щомъ има изключения, той е правило. Казватъ, че логиката изучава законитѣ за правилното мислене. Ако въ мисъльта на човѣка има изключения, какви сѫ тѣзи закони? Какво ще се каже тогава за отрицателнитѣ мисли на хората, върху които се съгражда животъ само на страдания и разочарования? Какво ще кажете за любовьта на съврѣменнитѣ хора? На какви закони почива тя? Съ това не искамъ да разрушавамъ идеалитѣ ви, но искамъ да ви извадя отъ заблужденията въ живота. Запримѣръ, нѣкой седи прѣдъ една стѣна и казва: Задъ тази стѣна нѣма нищо. Не, задъ тази стѣна се криятъ много нѣща, които ти не виждашъ. Ако ти не виждашъ нищо, това още не значи, че наистина нищо друго не сѫществува. Слѣдователно, положението, до което е дошла съврѣменната наука е само въведение къмъ истинската наука. Съ това авторитетътъ на ученитѣ не се подцѣнява. Напротивъ, съврѣменнитѣ учени иматъ цѣна и то толкова по-голѣма, колкото по-близо седатъ до истината. Всѣка теория е цѣнна дотолкова, до колкото тя съдържа истината въ себе си. И музиката, и художеството трѣбва да съдър жатъ истината въ себе си. Всѣко нѣщо, върху което работимъ, трѣбва да съдържа истина. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да съдържа истината въ себе си. Истината е сѫщественото въ живота, къмъ което трѣбва да се стремите. Ако турите истината като основа на своя животъ, всички недоразумения между васъ ще изчезнатъ. Въ отношенията на хората липсватъ допирни точки. Защо? — Защото всѣки живѣе въ специаленъ центъръ на мозъка си и вънъ отъ него не излиза: единъ живѣе въ центъра на своитѣ лични чувства, другъ — въ своитѣ религиозни чувства, трети — въ общественитѣ чувства и т. н. Всѣки отъ васъ, запримѣръ, знае ли въ кой центъръ на главата си живѣе? Знаете ли, коя станция на мозъка ви е отворена? Слушате нѣкоя хубава сказка или бесѣда, но въ това врѣме ви занимаватъ други въпроси; други желания се събуждатъ у васъ. Нѣкой казва: Дано по-скоро свърши сказчикътъ, че да отида на концертъ. Другъ казва: Дано по-скоро се освободя, че ме чака важно търговско прѣдприятие Това показва, че интереситѣ на човѣшкия духъ сѫ различни. Какво се ползува духътъ отъ музиката, отъ религията или отъ науката въ всичкитѣ имъ области? Кой кого учи: духътъ се учи отъ музиката, или музиката се развива отъ духа? Цигулката ли учи цигуларя, или цигуларьтъ развива цигулката? Цигуларьтъ учи цигулката да свири, но не обратното. Слѣдователно, човѣшкиятъ духъ учи човѣка на всичко. Нѣкой извърши едно дѣло и послѣ казва: Азъ постѫпихъ споредъ природата си, другояче не мога да постѫпя. Другъ казва: Азъ трѣбва да лѣгамъ рано. Само по този начинъ мога да почивамъ. Питамъ: право ли е това? Истинската почивка не се постига съ много спане. Когато човѣкъ иска да почине, той трѣбва да освободи ума си отъ всички непотрѣбни мисли, сърцето си — отъ всички непотрѣбни, тягостни чувства и желания. Тѣ изчерпватъ енергията на човѣка, безъ да му дадатъ нѣщо. За да почине, художникътъ трѣбва врѣменно да изхвърли всички бои отъ ума си. За да почине, ученикътъ трѣбва врѣменно да изхвърли всички книги отъ ума си. Докато приеме необходимата енергия отъ природата, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде съвършено свободенъ отъ всички външни пособия. Щомъ приеме нужната енергия, той може вече да вземе пособията си и отново да започне работата си. Като знаете това правило, трѣбва да бѫдете внимателни, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ. Никога не се налагайте съ своето мнѣние върху приятелитѣ си, да не ги обрѣмените, нито се оставяйте други да ви обрѣменяватъ. Пазете се отъ прѣсищане. Човѣкъ може да се прѣсити отъ музика, отъ наука, отъ религия. Нѣма по-опасно нѣщо за човѣка отъ прѣсищането. Човѣкъ може да се прѣсити и отъ живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се прѣситите отъ живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете. Нѣкой казва: Азъ зная всичко. Онѣзи хора, които знаеха всичко, днесъ сѫ заровени въ земята. Ученитѣ слѣзоха долу, въ земята, а невѣжитѣ останаха горѣ, да учатъ. Ученитѣ създадоха свѣтоветѣ. Вѣрно ли е това? Туй е теория, която се нуждае отъ доказателства. И да се докаже, всѣки ще запита: Кой е присѫтствувалъ при създаването на свѣтоветѣ, че да знае, какъ е станало това? Казвамъ: истината не се нуждае отъ доказателства или отъ демонстрации. Нѣкой човѣкъ е тѫженъ, скърбенъ, отчаянъ. Какъ ще докажете това? Ако можете моментално да смѣните състоянието му, това е истинска наука. Едно е важно за човѣка: сърцето, умътъ, волята, душата и духътъ му да бѫдатъ съвършено свободни, т. е. да могатъ всѣки моментъ да се проявятъ. Правата мисъль може да се прояви само при свобода. Вънъ отъ свободата тя не се изявява. Когато умътъ, сърцето и волята на човѣка се проявяватъ правилно, той има цѣнни придобивки. Тия придобивки се складиратъ въ душата. Тя е съкровищница на човѣшкия духъ. Тя носи въ себе си всичко онова, което човѣшкиятъ духъ е придобилъ отъ незапомнени врѣмена до днесъ. Въ този смисълъ казваме, че нищо въ живота не се губи. Богатството, което човѣшкиятъ духъ е придобилъ, е скрито въ душата му, и единъ день, когато потрѣбва, то ще се даде като даръ, като наслѣдство на онзи, който го е изработилъ. Единъ день това знание, това богатство ще бѫде достояние на всички души. Ще дойде день, когато и невѣжитѣ, безъ да сѫ работили, ще иматъ на разположение науката на миналото. Не става ли това и днесъ? Вземете една плоча, турите я на грамофона, завъртите ключа и слушате рѣчьта на нѣкой ученъ. Той не сѫществува вече на земята, заминалъ е за онзи свѣтъ, но прѣподава, развива, обяснява своитѣ формули. Може ли, при това положение, да наречете плочата учена? Колкото плочата е учена, толкова ученъ може да бѫде и онзи автоматъ, който механически рѣшава най-труднитѣ задачи. Може ли да се нарече ученъ човѣкъ онзи, който отъ създаването на свѣта до днесъ е изчислилъ, колко хора сѫ се родили и колко сѫ умрѣли? Ученъ е той, но какво ще допринесе неговата ученость за човѣчеството? Слѣдъ него ще дойде другъ ученъ, ще изнесе причинитѣ за умиранията, ще доказва на хората, какъ трѣбва да се измѣнятъ условията, за да се намали смъртностьта. Добро е всичко това, но то е само теория. Кой отъ тия учени ще бѫде най-авторитетенъ? Ако тѣзи учени дойдатъ при васъ и чрѣзъ изчисления ви покажатъ, какви страдания ще минете прѣзъ живота си, при какви условия ще ви сполетятъ, какъ можете да ги избегнете, вие ще се замислите малко. Въ края на краищата ще кажете, че това е теория. Обаче, натъкнете ли се на страданията, вие започвате сериозно да мислите. Значи, истинскиятъ авторитетъ за васъ е животътъ. Казвате: Айнщайнъ е ученъ човѣкъ, Дарвинъ, Кантъ сѫщо така сѫ учени, понеже внесоха нѣщо ново въ свѣта. Айнщайнъ е нѣкѫдѣ въ Германия, Дарвинъ — въ Англия, Кантъ — въ Германия, обаче, всѣки човѣкъ включва въ себе си и Айнщайна, и Дарвина, и Канта. Всички хора живѣятъ въ васъ. Цѣлото човѣчество се съдържа въ единъ човѣкъ, и всѣки човѣкъ е въ цѣлото човѣчество. Като кажете ябълчна сѣмка, вие разбирате зародишитѣ на всички ябълки. Една ябълчна сѣмка съдържа въ себе си разнообразието на всички ябълки. За да се разбере тази идея, човѣкъ трѣбва да разглежда живота като нѣщо цѣло. За тази цѣль той трѣбва да се проникне отъ онази непрѣодолима вѫтрѣшна любовь къмъ знанието, къмъ истината. Духътъ подтиква човѣшката душа къмъ знание. Слушали сте да казватъ: Копнѣе ми душата. Духътъ подтиква ума къмъ пластичность, къмъ просвѣтление, а сърцето — къмъ облагородяване. Защо е нужна наука на човѣка? — Науката развива дарбитѣ и способноститѣ. Тя разработва, оформява главата на човѣка. Като погледнете челото, черепа на човѣка, ще познаете, съ кои области отъ науката най-много се е занимавалъ. Ако духътъ на нѣкой човѣкъ не намѣри условия да се прояви, главата му постепенно започва да се деформира, носътъ му се изкривява. Като наблюдавате хората, ще видите, че всѣки отъ тѣхъ все има нѣкакъвъ дефектъ: на едного очитѣ сѫ изкривени; на другиго — носътъ е кривъ, ноздритѣ сплеснати; на трети — вѣждитѣ сѫ неправилни; на четвърти — лицето е асиметрично. Добрѣ е отъ врѣме на врѣме да се оглеждате, да видите, какъвъ дефектъ имате на лицето, или на главата си и да работите за неговото изправяне. Ако човѣкъ не се огледа, да види дефектитѣ си, той ще мисли, че е безпогрѣшенъ, че е абсолютно добъръ. Добъръ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който нѣма никакъвъ дефектъ нито въ физическо, нито въ умствено, нито въ сърдечно отношение. Физически той трѣбва да бѫде здравъ, но не пъленъ, дебелъ. Пълнотата още не показва здраве. Кръстътъ или талията на човѣка по мѣрка трѣбва да бѫде два пѫти по-дебела отъ врата; вратътъ трѣбва да бѫде два пѫти по-дебелъ отъ рѫката. Ако мѣркитѣ на кръста и на врата на даденъ човѣкъ сѫ по-голѣми отъ опрѣдѣленитѣ, значи, има извѣстна анормалность въ него. Като говоря за положителната наука, азъ я сравнявамъ съ музиката. Математиката, физиката, химията сѫ музикални изрази. Механиката, напримѣръ, се занимава съ движението на тѣлата, съ силитѣ. Значи, тя се занимава съ живи тѣла. Само живитѣ тѣла се движатъ. Движението не е механически процесъ. Само разумнитѣ тѣла се движатъ; само разумнитѣ тѣла биватъ тъмни и свѣтли; само разумнитѣ тѣла биватъ твърди, течни и въздухообразни. Енергиитѣ, силитѣ пъкъ сѫ достояние на човѣшкия духъ. Когато човѣшкиятъ духъ иска да си направи сѣнка, да се освободи отъ вибрациитѣ на свѣтлината, той сгѫстява материята около себе си. Слѣдователно, той е въ сила да сгѫстява и разредява материята. Въ това отношение земята прѣдставя образецъ на твърда, гѫста материя, а слънцето — на рѣдка материя. Слънцето е свѣтещо тѣло, а земята — тъмно. Може би слѣдъ милиони години и земята ще свѣти като слънцето. Нѣкога и тя е била свѣтещо тѣло, но е изгубила свѣтлината си. Една българска поговорка казва: „Дѣто е текла вода, тамъ пакъ ще тече.“ И човѣкъ минава прѣзъ състояния на тъмнина и свѣтлина. Нѣкога той свѣти като слънцето, а нѣкога е тъменъ като земята. Това сѫ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава, за да научи нѣщо. Тъй щото, човѣкъ ще се качва въ рая, ще слиза и въ ада. Като слѣзе въ ада, той казва: Страшно нѣщо е адътъ! Казвамъ: страшно нѣщо е адътъ, когато човѣкъ не знае, отдѣ да излѣзе. Иначе, може ли да излѣзе самъ отъ ада, нищо страшно нѣма тамъ. Ако човѣкъ попадне между жителитѣ на слънцето, безъ да разбира езика и реда имъ, безъ да е готовъ за тѣхната култура, а при това не може да слѣзе на земята, той и тамъ ще бѫде нещастенъ. Мнозина мислятъ, че ако отидатъ въ рая, ще ги посрещнатъ съ музика и пѣсни, съ угощения. Да, ако сѫ готови за това, ако съзнанието имъ е пробудено, така ще бѫде. Ако съзнанието имъ не е будно, и въ рая, и въ ада да сѫ, все е страшно. Христосъ казва: „Голѣма е радостьта на небето за грѣшника, който се разкайва за грѣховетѣ си, който се обръща къмъ Бога и прила га Любовьта, Мѫдростьта и Истината.“ И тъй, ако искате да се ползувате отъ знанието, което сте придобили, трѣбва да го прилагате. Каквото знание придобиете, каквато книга прочетете, приложете поне най-малкото отъ нея. Ако прочетете една книга, безъ да приложите нѣщо отъ нея, по-добрѣ да не сте я чели. Сѫщото се отнася и до Библията. Малко четете отъ нея, но прилагайте. Казвате: Какъ можемъ да познаемъ, коя книга трѣбва да четемъ? Ще ви дамъ слѣдното правило: вземете книгата, която искате да четете, турете я прѣдъ челото си, отправете мисъльта си къмъ разумния свѣтъ и запитайте Божественото въ себе си, да я прочетете, или не. Слѣдъ това останете спокойни за една-двѣ минути и ще чуете единъ тихъ гласъ отвѫтрѣ ви отговаря, да четете книгата, или не. Слушайте този гласъ! Той никога не лъже. Човѣкъ трѣбва да знае, какво да чете. Това четиво, което е полезно за едного, не е полезно за другиго. Има смисълъ да се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човѣка. Когато човѣкъ чете по този начинъ и се съвѣтва съ своя вѫтрѣшенъ гласъ, той ще развие въ себе си интуицията, чрѣзъ която ще познава соковетѣ, които текатъ въ живота и оттамъ ще задържа за себе си полезнитѣ, а ще се прѣдпазва отъ отровнитѣ. Вие трѣбва да се прѣдпазвате отъ отровнитѣ сокове на книгитѣ. Четете нѣкоя философска книга, или нѣкой романъ, и цѣла нощь не можете да спите, казвате: Тази книга съвсѣмъ размѫтъ ума ми! Значи, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде буденъ. Чете нѣщо, или говори съ нѣкого, той всичко трѣбва да поставя на критика, на вѫтрѣшна анализа. Материалиститѣ казватъ: Всичко въ свѣта е материя. Слѣдователно, другъ свѣтъ, освѣнъ материалния, не сѫществува. Значи, и Богъ не сѫществува. И едното, и другото твърдение прѣдставятъ външната страна на живота. Като говорите за материалния свѣтъ, като единственъ свѣтъ, тогава и Богъ ще бѫде за васъ материаленъ. Всичко, което е извънъ васъ, е материално; всичко, което е вѫтрѣ въ васъ, е духовно. Слѣдователно, външното е отражение на вѫтрѣшното. Когато човѣкъ говори за душата си, а живѣе изключително въ врѣмето и пространството, това показва, че той още не се е въплътилъ напълно, все още му липсва нѣщо. Вслѣдствие на това, човѣкъ още не е господарь на положението си. Трѣбва да минатъ хиляди години още, докато душата на човѣка остане завинаги да живѣе въ неговото тѣло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човѣкъ става господарь на положението си, той става светия. Засега човѣкъ е въ положението на растение, не е пусналъ дълбоко корени въ окрѫжаващата срѣда, вслѣдствие на което нѣма условия за дълъгъ животъ. И при това положение хората казватъ: Ние имаме свободна воля, това ще направимъ, онова ще направимъ. Да, съврѣменнитѣ хора сѫ толкова силни, толкова умни, че още на 60 годишната си възрасть тѣ губятъ силитѣ си, губятъ знанията си и казватъ: Едно врѣме бѣхме даровити, способни, имахме знания, но старини ни налегнаха, и всичко изгубихме. Питамъ: какъ е възможно това? Значи, като остарѣе човѣкъ, мисъльта му изчезва. Ако започне да мисли, филмътъ му се измѣства, не може да се появи на платното. Казвамъ: ако човѣкъ иска да запази и на старини знанието, способноститѣ, богатството си, които е придобилъ на млади години, той трѣбва да е живѣлъ съвършено чистъ вѫтрѣшенъ животъ. Безъ чистота човѣшкиятъ духъ не може да се прояви въ силата си, не може да запази богатството, което е придобилъ на младини. Човѣкъ много пѫти ще изучава едни и сѫщи нѣща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-послѣ тѣ станатъ въ него втора природа. Истинско знание е това, което никога не се заличава отъ съзнанието на човѣка. Споредъ теорията на прѣраждането, вие сте дохождали много пѫти на земята и въ нѣкое отъ своитѣ прѣраждания може да сте били виденъ адептъ въ Индия, да сте имали послѣдователи, да сте учили хората на великото знание, а днесъ нищо не помните. Защо? — Отклонили сте се отъ правия пѫть, вслѣдствие на което всичко сте изгубили. Сега трѣбва отново да работите, да придобиете старото си знание. Нѣкои разправятъ, че Ледбитеръ, водитель на теософитѣ, въ нѣкогашното си минало, е билъ пророкъ Амосъ. Ледбитеръ самъ се чуди, какъ е забравилъ всичко отъ миналото си знание. Днесъ той е лишенъ отъ пророчеството на Амоса, който е билъ простъ говедарь: малко нѣщо знаелъ, но всичко това е знаелъ добрѣ и го е прилагалъ. Амосъ прѣдсказвалъ много нѣща, а Ледбитеръ едва запазилъ отъ миналото си разположението къмъ духовенъ животъ. Слѣдователно, ако човѣкъ не иска да регресира, а желае да запази знанието си, той трѣбва да живѣе абсолютно чистъ животъ. Само при такъвъ животъ човѣкъ може да запази знанието си, да даде просторъ на духа си и да работи въ съгласие съ законитѣ на живата природа. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че много знаятъ. Тѣ не трѣбва да забравятъ, че сѫ проводници на Божественото знание. Докато държатъ връзка съ Бога, тѣ могатъ да бѫдатъ носители на Неговитѣ мисли. Щомъ прѣкѫснатъ връзката си съ Него, и знанието имъ ще се прѣкрати. При това, каквото знание придобиятъ, тѣ трѣбва да го обработятъ въ себе си и часть отъ него да дадатъ на другитѣ. И тъй, нѣма по-красиво състояние за човѣка отъ това, да има добро разположение на духа си, да има онази дѣтска възприемчивость, да се ползува отъ всичко, което слуша. При това, той трѣбва да бѫде свободенъ да изказва мнѣнието си, като счита, че всички хора знаятъ поне колкото него. Сега, ще напиша числото 111, което е съставено отъ три единици, т. е. отъ три прави линии. Като разглеждате този профилъ, виждате, че и той е образуванъ отъ прави линии, на брой седемь: 1111111. Значи, имаме числото 1,111,111. Този профилъ струва ли единъ милионъ? Прѣдставете си, че тия единици сѫ силови линии, отъ които може да създадете цѣлъ образъ и да подвижите свѣта напрѣдъ. Обаче, за да поставите тия сили на мѣстото имъ, изисква се знание. Въ тѣзи линии се крие цѣла наука. Когато се говори за единицата, за двойката, за тройката и за другитѣ числа, трѣбва да се знае, дѣ се намира всѣко отъ тѣхъ по лицето и тѣлото на човѣка. Единицата, напримѣръ, е поставена на носа; тройката — на вѣжцитѣ, (1); петьтѣ — на пръститѣ Тройката е поставена още и на човѣшката уста, разгледана профилъ, (2). Устата прѣдставя халка, която ни свързва съ земята, посрѣдствомъ вѫже, което постоянно влиза и излиза, прѣнася храната, (3). Котвата пъкъ прѣдставя очитѣ, свързани съ но са и устата, като халка. Устата ни спасява отъ труднитѣ положения въ живота. Ако халката се скѫса, сама за себе си, котвата нищо не струва. Вѫжето прѣдставя вѣрата въ човѣка, че винаги ще има храна да подържа организъма си. Храната прѣдставя живитѣ сили, които влизатъ въ устата и послѣ излизатъ навънъ. Устата извършва нѣколко функции: първо въ нея влиза храна, която се сдъвква отъ зѫбитѣ; послѣ, прѣзъ нея влиза въздухъ за дробоветѣ. И най-послѣ устата говори, произнася се за всичко, което е опитала. Питамъ: коя е основната мисъль въ тази лекция? (— Човѣшкиятъ духъ, като авторъ на всички нѣща на земята). Щомъ човѣшкиятъ духъ е авторъ на всички нѣща, които виждате по лицето на земята, трѣбва ли да се кланяте на това, което той е създалъ? Затова и въ Писанието е казано: „Да не се кланяшъ на никакъвъ идолъ нито на земята, нито на небето.“ Като казвамъ, че човѣшкиятъ духъ е създалъ всичко, азъ го разглеждамъ въ неговата първоначална сила и чистота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ това състояние на духа си, да възстанови неговата сила и чистота, като постепенно се освобождава отъ заблужденията на своето минало. Щомъ човѣшкиятъ духъ, прѣзъ врѣмето на своя животъ, е създалъ и доброто, и злото, той може да ги използува, да бѫде господарь и на едното, и на другото. Казвате: Ами тогава, дѣ остава волята Божия? Казвамъ: духътъ на човѣка винаги изразява волята Божия. Той върши това, което отъ Бога е научилъ. Той е разумното начало въ живота на човѣка. Слѣдователно, да вършимъ волята Божия, това е проява на разумното въ насъ. Да се противимъ на волята Божия, това значи да изразимъ нашата воля. Когато човѣкъ се противопоставя на Божията воля, той се изявява негативно. Въ това отношение, хора, които минаватъ за волеви натури, сѫ изложени на повече страдания отъ онѣзи, които нѣматъ своя воля, а изпълняватъ Божията воля. Такива хора минаватъ за безволни. Споредъ мене пъкъ безволнитѣ хора, именно сѫ разумни. Казватъ за такъвъ човѣкъ: Голѣмъ глупецъ е този, ще го набия. Питамъ: кой учитель, като е билъ и наказвалъ ученицитѣ си, ималъ тѣхното уважение? Кой баща, като е теглилъ ушитѣ на дѣцата си, ималъ тѣхното уважение? И слѣдь всичко това, казватъ, че прѫчката е излѣзла отъ рая. За каква прѫчка се говори? Прѣди всичко прѫчки въ рая нѣмаше. Защо? — Защото тамъ всички прѫчки бѣха живи и не позволяваха да ги рѣжатъ, Тъй щото, като се говори за прѫчката въ рая, тя символизира Божията Правда. Значи, Правдата е излѣзла отъ рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактитѣ и явленията въ свѣта, той разполага съ тази прѫчка. Магическа прѫчка е тя! Казвамъ: стремете се всички да уредите своя вѫтрѣшенъ животъ. Говорете малко, мислете много! Тревожете се малко, работете много! Когато мисъльта се придружава съ тревоги, тя се осакатява. Както халкитѣ въ една верига вървятъ непрѣкѫснато една слѣдъ друга, така и мисъльта трѣбва да върви гладко, непрѣривно. Всѣка тревога внася прѣкѫсване на мисъльта. Ако се извади само една халка отъ веригата, послѣдната постепенно почва да се разпада. Слѣдователно, когато и отъ мисъльта се извади само една халка, тя губи своята непрѣривность и се прѣвръща въ механическо дѣйствие, или мислене по калъпъ. Правата мисъль винаги се придружава съ радость, и човѣкъ се чувствува господарь на положението си. Като мислятъ, много хора хващатъ главата си, разтърсватъ я, движатъ се, сѣдатъ, но това не е права мисъль. Нѣкой поетъ сѣда да пише, но не му върви. Хваща главата си, почесва се, става, сѣда, движи се, докато най-послѣ се обезсърдчи и каже: Поетъ отъ мене не може да стане! Щомъ каже така, Божественото въ него се събужда и му нашепва: Седни и пиши! Отъ тебе поетъ сега, именно, може да стане, защото призна въ себе си, че не си ти, който можешъ да направишъ нѣщо. Този поетъ веднага се вдъхновява и започва да пише. Значи, духътъ диктува на поета, какво да пише и послѣ му казва: Хайде, сега вече можешъ да се подпишешъ вмѣсто мене. Сѫщото става и съ ученитѣ хора. Нѣкой ученъ иска да пише по даденъ въпросъ, но не може. Става, сѣда, движи се, докато най-послѣ каже: Отъ мене ученъ човѣкъ не може да стане! Щомъ каже така, духътъ го подкрѣпва и казва: Седни да пишешъ! Ще пишешъ, каквото ти казвамъ, и ще видишъ, че ученъ човѣкъ ще станешъ. Хайде, подпиши се сега. За тѣзи случаи англичанитѣ иматъ слѣдното изречение: Погрѣшкитѣ и неуспѣхитѣ на хората сѫ благоприятни случаи за проява на Бога. Съ други думи казано: Тамъ, дѣто човѣкъ скѫсва, Богъ започва. Богъ никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човѣкъ до пълно обезсърдчение и отчаяние, Той му казва: Започни да работишъ! Азъ ще бѫда съ тебе и ще ти помагамъ. Ти ще се проявишъ, ще постигнешъ своитѣ копнежи. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че има духъ въ себе си, авторъ на всичко онова, което той счита невъзможно. Духътъ на хората е цѣненъ въ това отношение, че той ги свързва съ Бога. Той е авторъ на всички нѣща на земята, заради което хората трѣбва да го слушатъ. Щомъ слушатъ духа си, тѣ ще слушатъ и Бога, понеже духътъ е изпълнитель на волята Божия. Имайте високо мнѣние за духа си, като великъ авторъ, като авторитетъ, като тълкуватель и изпълнитель на волята Божия. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 3 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се нѣколко теми върху: „Произходътъ на златото.“ Изпѣйте пѣсеньта: „Въ зоритѣ на живота.“ За слѣдния пѫть, който може, нека напише въ поетическа форма три куплета върху „Най-хубавото въ живота.“ Питамъ: защо нѣкои пишатъ, че златото има отношение къмъ слънцето? Златото произлиза ли отъ слънцето? Има извѣстно отношение между златото и слънцето, но златото не е произлѣзло отъ слънцето. Като казвате, че златото е произлѣзло отъ слънцето, кажете тогава, отдѣ е произлѣзло слънцето? Това е въпросъ, върху който трѣбва да мислите години наредъ. Не е лесно съ единъ калемъ да се разрѣши този въпросъ. Какви свойства има златото? Златото не се окислява, вслѣдствие на което е извѣстно като благороденъ металъ. Сѫщото свойство има и платината. Въ това отношение златото минава за голѣмъ аристократъ, който не се влюбва лесно. То избира, съ кого да влѣзе въ отношение. Желѣзото, обратно на златото, се влюбва лесно, т. е. съединява се съ много елементи. Къмъ кислорода желѣзото има голѣмо разположение, лесно се влюбва въ него и, вслѣдствие на това леко, безогледно влюбване, ръждясва. Въпрѣки това, че златото мѫчно влиза въ съединения, все пакъ сѫ извѣстни редица златни съединения. Сега, вие трѣбва да изучавате прѣвръщането на материята. Трѣбва да изучавате различнитѣ теории за произхода на златото. Интересно е, защо златото, което минава за благороденъ елементъ, създава такива спорове между хората? Хората страдатъ, каратъ се, убиватъ се все за златото. Двама братя дѣлятъ наслѣдство, каратъ се, биятъ се, не могатъ да раздѣлятъ златото помежду си: единиятъ иска повече, и другиятъ иска повече. Много хора страдатъ отъ нѣмане злато въ организъма си; много болести се дължатъ сѫщо така на отсѫтствие на злато въ кръвьта имъ. Значи, необходимо е по алхимически начинъ да се внесе злато въ човѣшкия организъмъ. Изобщо, каквито елементи сѫществуватъ въ природата, и каквито реакции се извършватъ между тѣхъ, сѫщото става и въ човѣшкия организъмъ. Кажете една отъ основнитѣ мисли на миналата лекция. (— За любовьта). Казахъ ви, че който люби, той трѣбва да е готовъ да бѫде оплютъ за любовьта. Това е противорѣчие, но така е въ обикновения животъ. За да се обясни това противорѣчие, вие трѣбва да изучавате живота, като започнете отъ неговитѣ обикновени прояви и стигнете до цѣлокупния животъ, т. е. отъ проявеното къмъ непроявеното. Забѣлѣжете, момъкъ или мома се влюбватъ, но веднага родителитѣ се противопоставятъ на тѣхната любовь. Младитѣ настояватъ, родителитѣ прѣчатъ на любовьта имъ, и по този начинъ се създаватъ скандали, възникватъ недоразумения. Много хора страдатъ отъ любовьта и за любовьта. Днесъ любовьта е единъ отъ най-жизненитѣ въпроси въ живота. Питамъ: какъ е възможно, най-хубавото нѣщо въ живота — любовьта — да създава такива страдания на хората? Срѣщате нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена, на които сърцето е пълно съ любовь, готови на всички хора да даватъ. Въ този се влюби, въ онзи се влюби, но веднага слѣдъ това хората се опълчватъ срѣщу него, започватъ да го критикуватъ. Значи, има нѣщо криво въ любовьта на съврѣменнитѣ хора, което произвежда недоволство, споръ и недоразумения. Всички казватъ, че безъ любовь не може. Като дойде любовьта, намиратъ пъкъ, че не трѣбвало така да се прояви. Значи, безъ любовь — лошо, съ любовь — пакъ лошо. Какво да се прави тогава? Казватъ за нѣкого: Много далечъ отиде той. Питамъ: колко близо трѣбва да бѫде? Ако е много далечъ, не е добрѣ; ако е много близо, пакъ не е добрѣ. Този въпросъ е важенъ, и трѣбва да се разрѣши Съврѣменнитѣ хора оставятъ важнитѣ въпроси настрана, не се занимаватъ съ тѣхъ и казватъ: Тѣзи въпроси ще се разрѣшатъ сами. Не, тѣзи въпроси сѫ жизнени и трѣбва да се разрѣшатъ часъ по-скоро. И тъй, едно трѣбва да знаете за любовьта: тя образува най-устойчиви съединения. Нѣма сила въ свѣта, която може да разлѫчи, да разедини онѣзи два елемента, които любовьта е свързала. Тъй щото, това, което хората наричатъ любовь, не е любовь. Защо? Защото тѣзи два елемента, които тѣхната любовь е съединила, лесно се разлѫчватъ и лесно влизатъ въ нови съединения съ други елементи. Значи, има друга сила, която свързва два елемента, но не образува отъ тѣхъ устойчиво съединение. Тази сила хората погрѣшно наричатъ любовь. Дѣто любовьта свързва два елемента, тамъ разединение не сѫществува, понеже между тѣхъ Богъ присѫтствува. Всѣко съединение, образувано отъ два елемента, между които Богъ присѫтствува, е рззумно и устойчиво. Всѣко съединение, при образуването на което Богъ не присѫтствува, е неустойчиво, неразумно и носи слѣдъ себе си редъ страдания и мѫчнотии. Апостолъ Павелъ казва, че Христосъ, като се влюбва въ хората, страда. Защо? Понеже грѣхътъ влиза като клинъ между Него и хората, които не издържатъ на любовьта Му и, въ края на краищата, Го разпъватъ. Той говори за вѫтрѣшната връзка съ Христа. Външно Христосъ се е освободилъ отъ страданията, но духовно още не е свободенъ. И досега още сѫществува вѫтрѣшна борба между Бога и хората. Богъ иска да освободи душитѣ на хората, потънали въ гѫстата материя, но тѣ все още се съпротивяватъ. Засега добритѣ, напреднали братя, светиитѣ, ангелитѣ правятъ съединения съ хората, но полученитѣ съединения не сѫ много устойчиви. Ще дойде день, когато тѣзи съединения ще бѫдатъ устойчиви, и тогава човѣшкитѣ души ще излѣзатъ отъ гѫстата материя, ще се освободятъ отъ страданията и противорѣчията въ живота. Тѣзи устойчиви съединения ще се образуватъ първо горѣ, а послѣ ще се прѣнесатъ на земята. Влюбването на съврѣменнитѣ хора е повърхностно и нетрайно. Тѣ се влюбватъ въ формитѣ на нѣщата, но при това влюбване не се образуватъ устойчиви съединения. Едно отъ свойствата на това влюбване е желанието за владане. Това желание създава всички страдания. Обаче, при образуване на устойчиво съединение, двата елемента, т. е. двѣтѣ души образуватъ една по-голѣма душа съ двѣ съзнания. Тѣзи двѣ души, като срещнатъ други двѣ, съединяватъ се съ тѣхъ и образуватъ още по-голѣма душа. Тия четири души, като срещнатъ още четири, пакъ се съединяватъ съ тѣхъ и образуватъ още по-голѣма душа и т. н. Тъй щото, въ Божията Любовь всички души се съединяватъ въ едно цѣло, като образуватъ сложно тѣло, но толкова устойчиво, че никаква сила въ свѣта не е въ състояние да го разкѫса, да го разедини. Когато хората се обичатъ по форма, тѣ винаги се индивидуализиратъ. Обаче, когато се обичатъ по смисълъ, тѣ виждатъ себе си въ лицето на всѣки човѣкъ и се радватъ въ неговото присѫтствие. На окултенъ езикъ казано: ти трѣбва да живѣешъ въ душата на другитѣ, и тѣ да живѣятъ въ твоята душа, т. е. единството да се включва въ множеството, и множеството въ единството. Докато ученикътъ не живѣе съ това съзнание, той винаги ще страда въ любовьта си. Значи, любовьта трѣбва да свързва душитѣ, да образувг устойчиви съединения между тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за любовьта, но се съмняватъ въ нея. Това не е любовь. Досега нито единъ поетъ или писатель не е описалъ любовьта въ нейната сѫщносгь. Прѣди всичко едно отъ качествата на любовьта е, че тя никога не отпада. Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато човѣкъ се свързва съ любовьта, едноврѣменно съ това той се свързва и съ Бога. Той е силата, която свързва двѣ души въ едно цѣло. Когато двама души се съединятъ въ името на любовьта, Богъ е третиятъ, който присѫтствува между тѣхъ. Христосъ казва: „Дѣто сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Този стихъ, прѣведенъ, означава: Дѣто сѫ двама или трима, събрани въ моята любовь, тамъ съмъ и азъ. Думитѣ „мое име“ се замѣстватъ съ думитѣ „моята любовь.“ И двата израза сѫ вѣрни. Име има само въ любовьта. Безъ любовь нѣщата нѣматъ име, тѣ сѫ безименни. И безсмъртието се дължи на сѫщия законъ. Дѣто е любовьта, тамъ е и безсмъртието. Вие искате да влѣзете въ Царството Божие, да придобиете Вѣчния Животъ. Какъ ще го придобиете? — Чрѣзъ положително знание и абсолютна чистота. Който се е домогналъ до основния законъ на любовьта, той е придобилъ вече това знание и тази чистота. Казано е: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ.“ Това подразбира: нито умъ безъ сърце, нито сърце безъ умъ. Умътъ и сърцето сѫ два полюса на едно цѣло. Мнозина искатъ да знаятъ, какви ще бѫдатъ въ другото си прѣраждане, мѫже или жени. Казвамъ: ако ти днесъ, на физическия свѣтъ, си мѫжъ, на астралния свѣтъ си жена; ако въ умствения или менталния свѣтъ си мѫжъ, въ причинния свѣтъ си жена. И обратно: ако на физическия свѣтъ си жена, на астралния си мѫжъ; ако въ менталния свѣтъ си жена, въ причинния си мѫжъ. Слѣдователно, не е само външната форма, която опрѣдѣля човѣка като мѫжъ или жена. Това показва, че нѣма чисти типове мѫже или жени. Ако въ едно отношение сте мѫжъ, въ друго отношение сте жена. Четири допирни точки, четири свѣта указватъ влияние върху човѣка: физическия, астралния, умствения и причинния. Тъй щото, не е достатъчна само формата на човѣка на физическия свѣтъ, за да се опрѣдѣли той като мѫжъ или жена. Нѣкоя жена казва: Азъ искамъ да бѫда мѫжъ. — Ти си мѫжъ въ астралния свѣтъ. Какво искашъ повече? Мѫжътъ пъкъ казва: Азъ не искамъ да бѫда жена. — Искашъ или не, на астралния свѣтъ ти си жена. Значи, мѫжътъ и жената сѫ полюси, безъ които не може да се работи. Съврѣменнитѣ хора се заблуждаватъ отъ формитѣ на тия полюси на земята. Обаче, тия форми днесъ сѫ изродени, тѣ не сѫ нито истински мѫже. нито истински жени. Какъвъ образъ на мѫжъ или жена може да прѣдставя съврѣменниятъ човѣкъ, който отъ прѣди осемь хиляди години е прѣтърпѣлъ голѣмо падение и се е отдалечилъ отъ Бога? И полътъ на съврѣменнитѣ хора е изопаченъ. Какъвъ мѫжъ е този, който цѣлъ день се занимава съ своитѣ мустаци прѣдъ огледалото, за да го харесатъ женитѣ? Това не е мѫжъ. Мѫжътъ не се характеризира съ мустацитѣ и брадата си. Или, каква жена е онази, която цѣлъ день мисли за мѫжа, какъ да го увлѣче и задържи за себе си? Днесъ нито мѫжътъ е истински мѫжъ, нито жената е истинска жена. Ако е въпросъ за мѫжъ или жена, друго опрѣдѣление може да се даде за тѣхъ. Мѫжътъ прѣдставя мѫдростьта, а жената — любовьта. Но понеже съврѣменниятъ животъ на хората прѣдставя голѣма сцена, на която се играе една велика драма, то мѫжътъ и жената се явяватъ тамъ главнитѣ актьори. Тѣ играятъ роля на мѫжъ и на жена, но далечъ сѫ още отъ първообраза на мѫжа и на жената, каквито нѣкога Богъ ги е създалъ, по образъ и подобие свое. Днесъ всичкитѣ хора сѫ актьори, прѣдставятъ това, което не сѫ. Гледате нѣкой човѣкъ се изправилъ, взелъ благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглжбяване въ себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свѣтъ и за всичко, което става около васъ, трѣбва да бѫде така далечно, че и съ игла да ви боднатъ, да не усѣтите. Каква молитва е тази, когато всички виждатъ, че се молите. Когато търговецътъ се моли, той трѣбва да забрави търговията си, всички взимания — давания. Когато учительтъ се моли, той трѣбва да забрави своитѣ ученици, саоитѣ приятности и неприятносги въ службата. Когато домакинята се моли, тя трѣбва да забрави, че има мѫжъ, дѣца, задължения. Въ врѣме на молитва човѣкъ трѣбва да се чувствува самъ, безъ всѣкакви ангажименги и връзки, като че за пръвъ пѫть иде на този свѣтъ. Въ този моментъ никой не трѣбва да сѫществува за него, освѣнъ Богъ. Щомъ свърши молитвата си и се свърже съ Бога, той трѣбва да каже: Господи, сега ще слѣза на земята, ще туря на гърба си всѣкидневния хомотъ, който съмъ поелъ заради Тебе, да Те позная. Само тази молитва е въ състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържатъ на всички мѫчнотии и страдания. И тъй, молитвата е единъ отъ начинитѣ да познаете Бога, като Любовь. Само по този начинъ работата ви ще се осмисли. Само по този начинъ вие ще си създадете устойчивъ характеръ. Казватъ: Какъ можемъ да познаемъ Божията Любовь? Едно отъ свойствата на Божията Любовь е, че тя образува устойчиви съединения между душитѣ. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ люби нѣколко моми. Смѣшно е да се говори така. Ако този човѣкъ е свързанъ съ Бога, той люби не три моми или три момъка, а всички хора. Той трѣбва да каже: Азъ обичамъ Бога и заради Него обичамъ душитѣ на всички хора. Въ какво ще обвините този човѣкъ? Нѣкой пита: Обичашъ ли ме? На такъвъ човѣкъ азъ отговарямъ: тебе не обичамъ, но Бога обичамъ. Щомъ Бога обичамъ, азъ не мога да не обичамъ и тебе, защото всички души влизатъ въ Бога. Единствениятъ, който може да каже, дали обичамъ хората, това е Богъ. Ако азъ самъ трѣбва да доказвамъ това, вие ще се усъмните. Какъ мога да докажа на нѣкой човѣкъ, че го обичамъ? Ако му дамъ пари, или ако му направя една кѫща, или ако му дамъ добъръ приемъ въ дома си, това доказателство ли е за любовьта ми къмъ него? Не, това не сѫ прояви на истинската любовь. Това сѫ прояви на обикновената любовь въ живота. Защо? Днесъ давашъ пари на нѣкой човѣкъ, приемашъ го добрѣ въ кѫщата си, правишъ голѣми жертви за него, но утрѣ не искашъ да го знаешъ. Въ Божията Любовь, обаче, има нѣщо велико, което постоянно гради. Тя не руши нито дома, нито обществото, но непрѣкѫснато трансформира и съгражда. Който се домогне до любовьта, въ истинския смисълъ на думата, той забравя вече себе си, забравя свѣтовното и живѣе, споредъ както тя изисква. Когато хората започнатъ да живѣятъ споредъ законитѣ на Божията Любовь, всички противорѣчия въ живота изчезватъ. Казвамъ: противорѣчията въ живота се дължатъ на обстоятелството, че всѣки живѣе само за себе си, или за единъ малъкъ крѫгъ отъ хора. Обаче, докато човѣкъ живѣе самъ, той не е въ сила да извърши нѣщо. Каквото направи, то ще бѫде нетрайно, несигурно. Ако двама души се съединятъ въ името на любовьта, всѣко тѣхно начинание ще даде добъръ плодъ. Защо? Защото Богъ ще бѫде между тѣхъ. Каквото пожелае този човѣкъ, той всичко ще направи, защото въ неговото желание седи на първо мѣсто волята Божия. Такъвъ човѣкъ нито се заблуждава, нито се съблазнява. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за любовь, но се плашатъ отъ нея. Жената се бои, да не би мѫжътъ й да обикне друга нѣкоя. Мѫжътъ се бои, жена му да не се влюби въ другъ мѫжъ. Родителитѣ се страхуватъ за дъщеря си, или за сина си, да не се влюбятъ нѣкѫдѣ и да пострадатъ. Питамъ: каква е тази любовь, отъ която хората се плашать? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Какво страшно има въ това, когато човѣкъ се влюби? Подъ влюбване трѣбва да се разбира съединение на двѣ души въ името на Бога. При такова влюбване на хората се създаватъ хармонични отношения. Тѣ се въодушевяватъ, започватъ да учатъ, да пишатъ, ставать писатели, поети, учени хора. Трѣбва ли тогава да осѫждате тази любовь и да се плашите отъ нея? Тъй щото, вие трѣбва да различавате любовьта отъ чувствата на човѣка. Ако нѣкой младъ момъкъ идеализира една мома, радвайте се, това е една малка частица отъ великата любовь, която осмисля всичко. Тя прави хората разумни. Едно особено качество на любовьта е, че тя не приема чужди съвѣти. Тя върши всичко, както отвѫтрѣ й се диктува. Когато хората искатъ да посъвѣтватъ въ нѣщо любовьта, тя се затваря и нищо не дава. Ако не я съвѣтватъ, тя е готова много да даде. Коя майка, или кой баща досега сѫ могли да убѣдятъ сина или дъщеря си, какъ да постѫпватъ въ любовьта? Каквото сѫ имъ говорили, тѣ всичко сѫ вършили на своя глава. Всички синове и дъщери, на които родителитѣ сѫ правили опити да ги съвѣтватъ въ любовьта имъ, по-скоро сѫ се настроили срѣщу тѣхъ, отколкото да сѫ ги послушали. За прѣдпочитане е да се оставятъ младитѣ да пострадатъ малко въ любовьта си, отколкото да се подпуши въ тѣхъ този изворъ. Изворъ е любовьта, тя не може да се подпушва. Задачата на родителитѣ е само да направляватъ течението на този изворъ, но не и да го подпушватъ. Като говоря за любовьта, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ човѣшкитѣ чувства и страсти, но онова съзнателно чувство, което носи свѣтлина на ума и разширение на сърцето. Тъй щото, ако вашиятъ синъ или вашата дъщеря се влюбятъ по този начинъ, тѣ ще носятъ радость и за себе си, и за васъ. При това положение влюбениятъ мяза на царь, той става щедъръ, на всички дава. Всѣко влюбване, което не носи радость и свѣтлина, не е проява на истинска любовь. Въ Божествената Любовь човѣкъ е готовъ да жертвува всичко за Бога. За да дойде до тази любовь, той трѣбва да започне отъ малкото и постепенно да върви къмъ голѣмото. Който е силенъ, той може да започне по обратенъ пѫть; отгорѣ и постепенно да слиза надолу, т. е. отъ голѣмото къмъ малкото. Когато видите единъ човѣкъ на земята, той още не е това, което въ сѫщность прѣдставя. За да кажете, че нѣкой човѣкъ е идеаленъ, вие трѣбва да видите, какво прѣдставя въ причинния свѣтъ. Причинниятъ свѣтъ е жилище на душата. Ако видите единъ човѣкъ на физическия свѣтъ, вие ще намѣрите нѣкакъвъ дефектъ въ него; ако го видите въ астралния или въ умствения свѣтъ, и тамъ ще му намѣрите нѣкакъвъ дефектъ. Дойдете ли, обаче, до причинния свѣтъ, тамъ ще видите душата му, въ която нѣма никакъвъ дефектъ. И тъй, смисълътъ на живота седи въ съединението на душигѣ съ Бога. Отъ гова съединение произтича любовьта, която ражда живота. Когато любовьта посѣти човѣка, тя коренно го прѣобразява. И най-силниятъ, и най-учениятъ тя прѣвръща на дѣте. Той всичко забравя и остава само съ Божественото въ себе си. Любовьта разрѣшава всички противорѣчия въ живота. Тя е Божественото начало въ човѣка. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, но още не сѫ успѣли. Ще дойде день, когато тѣ ще разбератъ любовьта и ще влѣзатъ въ Царството Божие. Тогава ще разбератъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ.“ Сега, ще ви дамъ единъ методъ за приложение, чрѣзъ който лесно да се справяте и издържате, когато ви нападнатъ тежки чувства и неприятни мисли. Щомъ дойде въ сърцето ви нѣкое неприятно чувство, прѣдставете си, че живѣете въ първата епоха на християнството и ви измѫчватъ за убѣжденията ви: прѣслѣдватъ ви, изтезаватъ ви, докато най-послѣ ви турятъ на кладата, дѣто живъ ви изгарятъ. И всичко това вие понасяте съ твърдость. Кажете си тогава: Ако единъ християнинъ може да издържи на убѣжденията си даже и прѣдъ огъня, защо азъ да не мога да издържа на едно неприятно чувство? Бѫдете готови да понесете страданието търпеливо. Ако нѣкоя неприятна мисъль ви измѫчва, извадете я отъ ума си и разгледайте формата й. Вижте, какво иска тя отъ васъ и се поразговорете съ нея. Човѣкъ трѣбва да се упражнява, да наблюдава, какво се крие въ съзнанието и подсъзнанието му, да знае, какво става въ него. Нѣкой прави извѣстни движения съ рѫцѣтѣ, съ краката си и като го запитатъ, какво означаватъ тия движения, той дига рамѣнѣ и казва, че не знае и не разбира смисъла имъ. Всѣко движение, което човѣкъ прави, трѣбва да се осмисли. При това, движенията му трѣбва да бѫдатъ естествени. Когато човѣкъ е нервиранъ, той прави много движения, не може да се контролира, не може да се влада. Тѣзи движения сѫ неестествени, дисхармонични, затова той трѣбва да се съсрѣдоточава, да регулира силитѣ на своя организъмъ. Когато сте нервни, направете слѣдното упражнение: седнете на столъ прѣдъ масата изправете тѣлото си добрѣ и турете рѫцѣтѣ си на масата. Дръжте рѫцѣтѣ си въ това по-ложение около 10—15 м., като концентрирате мисъльта си първо къмъ палцитѣ, послѣ къмъ показалцитѣ, слѣдъ това къмъ срѣднитѣ, къмъ безименнитѣ и най-послѣ къмъ малкитѣ пръсти и на двѣтѣ рѫцѣ. Послѣ, турете дѣсната си рѫка върху лѣвата; слѣдъ това — лѣвата върху дѣсната и пакъ концентрирайте вниманието си върху пръститѣ. Като съсрѣдоточите вниманието си къмъ пръститѣ, свържете се въ съзнанието си съ всички добри, здрави хора, които иматъ чисти и благородни сърца, философски умове, съ дълбоко разбиране на живота. Щомъ се свържете съ тия хора, повдигнете мисъльта си къмъ Бога, и всички заедно се помолете. Който направи този опитъ, той ще има резултатъ, ще разбере силата на колективната молитва. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се свърже съ всички добри хора по лицето на земята и заедно съ тѣхъ да отправи молитвата си къмъ Бога? Тази молитва непрѣменно ще бѫде приета. Когато човѣкъ се моли по този начинъ, до него седи единъ ангелъ, който занася молитвата му до Бога. Само чиститѣ души прѣнасятъ молитвитѣ на кората. Тѣ служатъ като проводници, чрѣзъ които молитвитѣ отиватъ нагорѣ. Духътъ на човѣка е проводникъ, чрѣзъ който душата прѣдава своитѣ молитви. Казано е, че Богъ живѣе въ човѣка. Това подразбира, че Той живѣе въ причинното му тѣло. Обикновено душата на човѣка живѣе въ причинното тѣло, вслѣдствие на което на физическия свѣтъ той често се усѣща изпразненъ. Съ тѣлото си човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, а душата му отъ врѣме на врѣме само го посѣщава. Тогава той се усѣща пъленъ, богатъ, вдъхновенъ. Прѣзъ това врѣме душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва въ причинния свѣтъ, отдѣто го наблюдава, какво върши. Докато човѣкъ държи връзка съ душата си, той има сила и желания да работи; щомъ прѣкѫсне тази връзка, силитѣ му го напущатъ, животътъ му се обезсмисля, и страданията започватъ да се нижатъ едно слѣдъ друго. Сега, ще прѣдставя графически движението на човѣка въ живота посрѣдствомъ тъй нареченото въртещо колело. Вие се намирате въ центъра А на това колело, което е въ постоянно движение. Слѣдъ това вие излизате отъ центъра А и се движите по периферията на окрѫжностьта, като започвате отъ точка М, вървите по направлението на а1, докато стигнете до точка В. Тази точка е мѣстото на най-голѣмото разширение на съзнанието. Тя означава още рая, небето. Отъ точка В вие постепенно слизате къмъ N, като губите по малко радостьта си. Отъ N минавате въ а2 и пакъ се изкачввте къмъ В. Оттукъ слизате къмъ М и навлизате въ а3. Отъ а3 пакъ се изкачвате къмъ В, но скоро слѣдъ това слизате къмъ N, навлизате въ а4. По сѫщия начинъ вие постепенно слизате въ долната половина на колелото и се приближавате къмъ точка A2, която прѣдставя ада, най-ограниченото съ знание, дѣто изживявате голѣми страдания, обезсърдчения, противорѣчия, тъмнина. Вие дохождате до положението на самоубийство. Казвамъ: имайте търпѣние, не се обезсърдчавайте. Колелото на живота се движи, и вие много пѫти ще се качвате въ В и ще слизате въ A2, дѣто ще придобивате голѣми опитности. Въртящото колело на живота обяснява закона на поляризирането. Сега, вие трѣбва да изучавате законитѣ на живота, за да можете да се развивате правилно. Който се свързва съ материалния свѣтъ и го обикне, той неизбѣжно ще слѣзе въ ада. Когато придобие извѣстни опитности тамъ, човѣкъ излиза отъ гѫстата материя на ада и постепенно отива до границитѣ М, N и започва да се движи по друго въртещо колело на живота, въ посокитѣ а1, а2, а3, и а4 дѣто отново се връща въ В, въ рая. Посоката а1 прѣдставя физическия свѣтъ; а2 — астралния; а3 — менталния и а4 — причинния свѣтъ. Когато човѣкъ влѣзе въ причинния свѣтъ, той е абсолютно свободенъ отъ влиянията на ада. Да влѣзешъ въ причинния свѣтъ, това значи да се примиришъ съ Бога въ себе си. Колкото повече съзнанието на човѣка се разширява, толкова повече прѣдмети го занимаватъ, и той, безъ да иска, влиза въ свѣта на противорѣчията. Тогава, колективниятъ животъ на хората, тъй наречениятъ колективенъ монархизъмъ започва да го измѫчва. Значи, сѫществува колективенъ монархизъмъ, както и единиченъ монархизъмъ; сѫществува колективно съзнание на доброго и на злото, сѫществува и единично съзнание на доброто и на злото. На това основание, когато човѣкъ сподѣля еднакви идеи съ нѣкои хора, или съ нѣкоя партия, той се свързва въ съзнанието си съ тѣхъ. Затова той трѣбва да внимава, съ какви хора прави връзки. И въ Писанието е казано: „Не се свързвайте съ грѣшни хора!“ Слѣдователно, чистота и разумность се изискватъ отъ човѣка, когато прави връзки съ хората, защото всѣки човѣкъ има своя орбита на движение, която може да го завлѣче. Обаче, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното положение: никой не може да измѣсти душата отъ пѫтя, въ който Богъ я поставилъ. Дръжте тази мисъль въ ума си като аксиома. Пѫтьтъ на всѣка душа е строго очъртанъ, и никой не е въ сила да я измѣсти отъ него. Когато казваме, че хората взаимно си влияятъ, това се отнася до тѣхния физически пѫть, но не и до пѫтя на душата. Щомъ единъ човѣкъ се докосне до другъ, т. е. до неговия центъръ, той влиза въ извѣстно съприкосновение съ този центъръ на физическия свѣтъ и започва да се влияе отъ него. Едноврѣменно съ това и той указва влияние на този човѣкъ. Това влияние е врѣменно, понеже тия двама души се движатъ по орбититѣ на своитѣ души и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Невъзможно е една душа да отклони друга отъ нейния пѫть, защото Богъ бди надъ душитѣ. Той регулира тѣхния пѫть. Той зорко слѣди за всичко онова, което е създалъ. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, лежи въ Негови рѫцѣ, а не въ рѫцѣтѣ на ангелитѣ, или въ човѣшки рѫцѣ. Слѣдователно, ако става дума за поправяне на свѣта, само Богъ е въ сила да го изправи. Когато нѣкой казва, че сѫ го заробили, той не говори истината. Никой не е въ сила да го зароби, освѣнъ той самъ. И когато нѣкой казва, че хората не го обичатъ, той пакъ не говори истината. Питамъ: прѣди всичко, има ли нужда този човѣкъ отъ любовьта на хората? Той има любовьта на Бога и не е доволенъ отъ нея, а търси любовьта на хората, която не само, че нѣма да го задоволи, но и нещастенъ ще го направи. Всѣки човѣкъ, като душа, излѣзла отъ Бога, има своя специална орбита, по която се движи; той има умъ, сърце, воля, съ които работи на физическия свѣтъ и пакъ не е доволенъ. Който иска любовьта на хората, нека се съедини съ тѣхнитѣ души, да образува едно устойчиво съединение, и да влѣзе въ една слънчева система съ тѣхъ. Невъзможно е да се обичатъ двама души, докато всѣки отъ тѣхъ живѣе въ отдѣлна слънчева система. Мнозина подържатъ редъ отрицателни мисли въ ума си и казватъ: Животътъ нѣма смисълъ; азъ съмъ отчаянъ, отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Питамъ: защо си отчаянъ? — Обиденъ, излъганъ съмъ. — Какъ си излъганъ? — Азъ обичахъ еди-кого си, дадохъ му всичката си любовь, а той не ме обича, лъже ме. — Не, ти никаква любовь не си му далъ. Богъ е Любовь, а ти играешъ съ Неговата любовь. Вашитѣ чувствувания и настроения вие наричате любовь, безъ да сѫ изразъ на любовьта. Хората сами се заблуждаватъ, играятъ съ любовьта, вслѣдствие на което страдатъ. Магическа сила се крие въ думата любовь. Достатъчно е нѣкой да ти каже, че те обича, и ти веднага се отваряшъ. Не се минава много врѣме, ти виждашъ, че си се излъгалъ. Съ любовьта игра не бива. Единственото нѣщо, което не търпи никаква лъжа, това е любовьта. Единственото нѣщо, което не можешъ да нагрубишъ, да наранишъ, нито да подчинишъ, това е любовьта. Когато нѣкой казва, че сърцето му е наранено отъ любовь, той се самоизлъгва. Любовьта нито се наравява, нито другитѣ наранява. И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате нови разбирания за любовьта, за да не изпадате въ изкушения и съмнѣния. Само при такива разбирания вие можете да бѫдете силни. Нѣкой казва: Едно врѣме азъ вѣрвахъ, но сега вече не вѣрвамъ. Не, ти всѣкога трѣбва да вѣрвашъ. Ти ще вѣрвашъ въ любовьта, която Богъ е вложилъ въ твоя животъ. Щомъ вѣрвашъ въ тази любовь, ти ще вѣрвашъ и въ любовьта на хората. Ако нѣкой е отчаянъ отъ сиромашията, той трѣбва да отвори Свещената книга на живота, Библията, и да чете. Иначе, ако се прѣдаде на отчаянието си, той може, или да посегне по нѣкакъвъ начинъ на живота си, или да открадне извѣстна сума отъ нѣкой свой приятель. Ако рече да открадне хиляда лева, напримѣръ, ще бѫде неспокоенъ, съвѣстьта му ще го измѫчва. Какво трѣбва да направи тогава? Най-напрѣдъ трѣбва да се изповѣда прѣдъ Господа за направения грѣхъ. Богъ ще му проговори тихо: Не направи добрѣ, но щомъ съзнавашъ погрѣшката си, занеси паритѣ на приятеля си и помоли го да те прости. Докато не се изповѣда прѣдъ Господа, той всѣкога ще бѫде неспокоенъ и мѣсто нѣма да си намѣри. Щомъ се изповѣда, ще олекне на душата му, и той е готовъ да отиде при приятеля си, да признае погрѣшката си. Ще каже: Приятелю, изслушай ме. Азъ откраднахъ отъ тебе хиляда лева, но не можахъ да намѣря миръ въ душата си. Изповѣдахъ се прѣдъ Господа, прѣдъ лицето на Когото направихъ погрѣшката, а сега идвамъ и при тебе, да върна паритѣ ти и да кажа. какво съмъ направилъ. Моля те да ме простишъ. Приятельтъ ти ще ти прости, но и ти ще имашъ една опитность, за която скѫпо си платилъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ това, което е намислилъ да прави. По този начинъ той ще кали характера си. Запримѣръ, нѣкой пѫть казвате, че трѣбва ла станете точно въ 5 часа сутриньта. Като дойде този часъ, вие казвате: Кой ще става толкова рано? Мога и по-късно да стана. Обръщате се на другата страна въ леглото и заспивате. Другъ пѫть намислите да направите нѣкаква жертва, но като дойде момента да извършите тази жертва, казвате: Не може ли безъ жертва? Казвамъ: и безъ ранно ставане може, и безъ жертва може, но трѣбва да знаете, че постижението на великитѣ работи зависи отъ изпълнението на малкитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ малкитѣ обѣщания, които дава. Който не е точенъ въ малкитѣ обѣщания, той не може да бѫде точенъ и въ голѣмитѣ. Когато нѣкой човѣкъ се намѣри на тѣсно, той веднага рѣшава да излъже. Прѣди да излъже, нека хване срѣдния си пръстъ и да помисли малко. Ако му дойде мисъльта да не лъже, нека послуша този съвѣтъ, който иде отъ разумнитѣ сили въ този пръстъ. Казвате: Кога ще се освободимъ отъ страданията? — Страданията сѫ привилегия за хората. Питамъ: ако Богъ се открива на хората чрѣзъ страданията, не заслужава ли да се понасятъ съ радость? Всѣко страдание е отворена врата къмъ познаване на Бога. Безъ страдания хората не могатъ да се приближатъ до Бога. Такъвъ е пѫтьтъ на земята. Ангелитѣ се приближаватъ до Бога чрѣзъ радости, а хората — чрѣзъ страдания. Ако се радвашъ, ти не можешъ да се приближишъ до Бога, защото не си ангелъ. Ако скърбишъ, ти ще се приближишъ до Бога. Твоитѣ мѫчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия сѫ вратата, прѣзъ която ще отидешъ до Бога. Страданията сѫ пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да развие Божественото въ себе си. Изучавайте живота на светиитѣ, на великитѣ и добри хора и ще видите, че всички сѫ минали прѣзъ голѣми страдания. Много отъ ученицитѣ мислятъ, че като влѣзатъ въ Школата, ще ги посрещнатъ съ букети и цвѣтя. Не, това е невъзможно. Ако турятъ на нѣкого вѣнецъ на главата му, той ще бѫде не отъ цвѣтя, а отъ тръне. И съврѣменнитѣ булки носятъ вѣнци на главата си, но това сѫ залъгалки само. Едно отъ качествата на ученика е справедливостьта. Досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ ученикъ, който да прѣдава фактитѣ точно, както сѫ. Той, или ще ги прѣувеличи, или ще ги намали. Благородството на човѣка изисква той да бѫде справедливъ. Освѣнъ това, когато видите една грѣшка въ ближния си, не бързайте нито да я осѫждате, нито да я корегирате. Защо? Ако осѫждате, или корегирате погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, нѣма да мине много врѣме, и вие ще направите сѫщата погрѣшка. Утрѣ пъкъ васъ ще осѫждатъ. Тъй ще върви животътъ, безъ никакво постижение. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, не сѫдете. Считайте, че този, който е направилъ една погрѣшка, е боленъ. Вие сѫдите ли болния за слабостьта, въ която изпада? Болниятъ не може да се влада, и вие му помагате, кѫпете го, безъ да го сѫдите. Ако той оздравѣе и прави сѫщото, което е правилъ като боленъ, тогава го сѫдите. На болния всичко прощавате, а на здравия не прощавате. Слѣдователно, който несъзнателно грѣши, той е боленъ. Простете на този човѣкъ, безъ да го сѫдите. Ако го сѫдите, тази болесть ще дойде и при васъ. И вие, като него, сте войникъ на бойното поле, и васъ може да ви сполети нѣщо. Нѣкой казва: Мене не ме е страхъ. — Не говори така, картеченъ огънь има около тебе. Достатъчно е единъ куршумъ да те засегне, и да се търкулишъ на земята. Тогава трѣбва да дойдатъ санитаритѣ отъ тила, да те прѣнесатъ съ носилка, да ти прѣвържатъ раната и т. н. Земята е бойно поле, дѣто хората се биятъ съ ангелитѣ. Който взима участие въ тази война, той непрѣменно ще пострада. Ангелитѣ оставатъ незасегнати, но хората винаги пострадватъ. Не е било случай кавалерия да взима участие въ войната, и конетѣ да не сѫ пострадали. Въ този смисълъ конетѣ сѫ хората, а хората прѣдставятъ духоветѣ, които се биятъ. И като резултатъ на тази война, хората биватъ убити, а духоветѣ минаватъ незасегнати. Съврѣменнитѣ хора воюватъ за една велика кауза — за идването на любовьта. Дали тѣ съзнаватъ това, или не, то е другъ въпросъ. Щомъ се воюва за любовьта, трѣбва да се дадатъ жертви. Досега сѫ дадени много жертви, остава още малко да се дадатъ. Щомъ се даде и послѣдната жертва, Царството Божие ще дойде на земята. И сега, ние, съврѣменнитѣ хора, които сме вече прѣдъ вратата на Царството Божие, ще откажемъ ли да дадемъ послѣднитѣ жертви? Най-малкитѣ жертви се искатъ сега. Ще откажемъ ли да дадемъ тия най-малки жертви? И тъй, всички трѣбва да бѫдете готови за най-малкитѣ жертви. Затова трѣбва да се молите, да бѫдете силни, да издържите послѣцното сражение. Колективна, сърдечна молитва се изисква отъ всички хора, да прѣмахнатъ недоразуменията и стълковенията помежду си. Хората се хулятъ, каратъ помежду си, безъ да знаятъ, че неприятельтъ е отвънъ. Той е силенъ и чака само моментъ да ги нападне. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ, за да изцѣлѣете“. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ Божието благословение, отъ Божията подкрѣпа и Любовь, отъ Божията Мѫдрость и Истина. Казвамъ: Имайте търпѣние да понесете всичко, което може да ви сполети. Мнозина ще слѣзатъ въ ада, но нека разчитатъ на Онзи, който върти колелото. Той ще ги извади оттамъ. Давидъ казва: „И въ ада да слѣза, азъ зная, Господи, че и оттукъ Твоята дѣсница ще ме извади.“ Дѣто и да отиде човѣкъ, въ каквото положение да изпадне, той трѣбва да знае, че Богъ е навсѣкѫдѣ и, ако Го призове, Той ще му помогне. Ако слѣдвате Бога, ако уповавате на Него, Той ще ви избави отъ всички вѫтрѣшни противорѣчия, отъ всички неуспѣхи и страдания. Слѣдователно, свържете се съ Любовьта, направете съ нея едно устойчиво съединение, за да се освободите отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ противорѣчия на живота. Щомъ се съедините съ Любовьта, знайте, че Мѫдростьта и Истината сами по себе си ще дойдатъ. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 27 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЙ-ГОЛѢМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се нѣкои отъ свободнитѣ теми. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на златото.“ Сега, ще задамъ слѣдния въпросъ: Защо всички хора искатъ да бѫдатъ богати? Защо всички хора бѣгатъ отъ сиромашията? Ще кажете, че хората се стремятъ къмъ богатство, защото то имъ дава условия да се развиватъ, да се облагородяватъ, да станатъ щедри. Питамъ: всички богати хора развити ли сѫ? Всички богати хора благородни ли сѫ? Всички богати хора щедри ли сѫ? Най-послѣ всички богати хора безсмъртни ли сѫ? Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ нѣкаква висша философия, къмъ висша наука, съ която да разрѣшаватъ велики проблеми, напримѣръ: какъ е създадена вселената, какъ е произлѣзълъ свѣтътъ, а при това цѣлъ животъ мислятъ, какъ да станатъ богати, да натрупатъ повече пари. Мнозина даже казватъ: „Бѣли пари за черни дни.“ Тѣ поставятъ за идеалъ на своя животъ паритѣ. Достатъчно е да помислятъ само за сиромашията, за да настръхнатъ космитѣ имъ отъ ужасъ. Какво по-голѣмо противорѣчие отъ това, човѣкъ да се стреми къмъ разрѣшаване на велики проблеми, а едноврѣменно съ това да постави парата като идеалъ на своя животъ? Питамъ: какъ е възможно добра, благородна майка да роди едно капризно, упорито, лъжливо дѣте? При това, тази майка, като всички други, счита своето дѣте ангелче. Какъвъ процентъ, т. е. колко на сто отъ нейното твърдение е вѣрно? Ако майката мисли, че нейното дѣте е ангелче, съ това въпросътъ разрѣшава ли се? Какво означава думата „ангелъ“? Ангелътъ подразбира служитель на Бога. Едно отъ качествата на Божиитѣ служители е, че тѣ носятъ свѣтлина. Има ангели на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродѣтельта, на милосърдието, на кротостьта, на въздържанието, на братолюбието — цѣла градация отъ ангели има. Специфичнитѣ добродѣтели се прѣдставятъ отъ съотвѣтни ангели. Често хората се запитватъ, защо Богъ ги е поставилъ при толкова трудни за тѣхъ условия. Богъ е поставилъ всѣки човѣкъ точно при такива условия, които сѫ необходими да развие въ себе си извѣсгна добродѣтель. Питамъ: можете ли да сѣете оризъ на сухо бърдо? Не можете, разбира се. Оризътъ се сѣе тамъ, дѣто има много вода и то на равнище, на поле. Житою може ли да се сѣе при сѫщитѣ условия, при които и ориза? Това, което е добро за ориза, не е добро за житото. Слѣдователно, всѣка добродѣтель се развива при специфични за нея условия. Запримѣръ, една добродѣтель се развива при сиромашията, друга — при богатството и т. н. Който иска да придобие любовьта, да я научи, той трѣбва да заеме най-долното положение въ живота, да стане послѣденъ бѣднякъ. Ако заеме най-високото мѣсто, той нѣма да разбере любовьта. Турите ли любовьта при богати условия, отъ нея нищо нѣма да остане. Казвамъ: когато хората не разбиратъ законитѣ за развитието на добродѣтелитѣ, тѣ се опитватъ да даватъ съвѣти на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ, какъ да постѫпватъ съ тѣхъ. Нѣкой казва: Какъ смѣятъ мене, човѣкъ отъ високо произхождение, да ме поставятъ при такива трудни условия на животъ? За таково долно мѣсто ли съмъ дошълъ на земята? Казвамъ: защо се оплаквашъ? Нали искаше да родишъ оризъ? Щомъ плодътъ ти е оризъ, ще те турятъ на низко мѣсто, въ блатата. Другъ иска да роди жито — ще го турятъ малко по-високо отъ първия. Трети иска да роди тиква — ще го турятъ при специални условия, за шесть мѣсеца да израсте, да цъвне, да завърже плодъ и да узрѣе. Четвърти иска да бѫде дѫбъ, букъ или друго дърво — ще го турятъ въ гората. Който не разбира тѣзи нѣща, ще каже: Ето, тиквата я поставиха при благоприятни условия и въ нѣколко мѣсеца даде плодъ, а пъкъ азъ 20—25 години вече работя и нищо не съмъ направилъ. Кой е виновенъ за това положение? Ти самъ направи този изборъ. Ако бѣше избралъ да станешъ тиква, и ти щѣше да бѫдешъ при сѫщитѣ условия. Твоятъ изборъ е такъвъ. Кой е виновенъ: законитѣ на природата, или онзи, който прави избора? Кой за каквото е дошълъ, това ще даде. Нѣкои окултисти казватъ, че още при слизането на земята, човѣкъ самъ си нареждалъ програма на дѣйствие. Слѣдователно, за всѣки день човѣкъ има опрѣдѣлена програма, какво трѣбва да извърши. Ако работата, опрѣдѣлена за деня, е повече, отколкото може да свърши, той ще си избере, какво непрѣменно трѣбва да свърши и какво да отложи. Нѣкой човѣкъ става рано сутринь и казва: Днесъ искамъ да позная Божията Любовь. Отъ невидимия свѣтъ за този день тъкмѣли по нѣкакъвъ начинъ да му изпратятъ пари. Обаче, щомъ разбератъ, че този день той иска да познае Бога, като Любовь, тѣ задържатъ богатството, което мислили да му изпратятъ. Любовь и богатство сѫ несъвмѣстими нѣща. Обаче, сиромашия и любовь сѫ съвмѣстими, тѣ вървятъ заедно, като братъ и сестра. Богатство и грѣхъ сѫщо така вървятъ заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздоръ между тѣхъ, направете ги богати. Искате ли да се помирятъ, направете ги сиромаси. Като говоря по този начинъ за богатството и за сиромашията, много хора ще се настроятъ, както ученицитѣ се настройватъ срѣщу учителитѣ си. Учителитѣ съвѣтватъ ученицитѣ си да ги почитатъ, но така ли е въ сѫщность? Когато нѣкой учитель обича ученицитѣ си, работи усърдно съ тѣхъ, той получава тъкмо обратното. Кога става това? — Когато учительтъ иска да бѫде обичанъ отъ ученицитѣ си. Докато учительтъ изисква отъ ученицитѣ си любовь, той всѣкога ще бѫде оплютъ и подигранъ отъ тѣхъ. Защо? Защото той е избралъ кривъ пѫть; той мисли за себе си. Другъ е случаятъ, ако този учитель обича ученицитѣ си и нищо не иска отъ тѣхъ. Той казва: Азъ желая да работя върху умоветѣ на ученицитѣ си, да се просвѣтятъ, да придобиятъ знание и мѫдрость. До това врѣме учительтъ ще бѫде изложенъ на подигравки, на оплюване отъ ученицитѣ си, но единъ день тѣ ще съзнаятъ грѣшката си и ще я изправятъ. Като знае законитѣ, разумниятъ учитель винаги прощава на ученицитѣ си. Христосъ е казалъ: „Който много грѣши, много люби. Комуто много се прощава, много люби.“ Споредъ този стихъ, въ края на краищата, учительтъ ще получи любовьта на ученицитѣ си. Първо той се заема съ изкореняване на плѣвелитѣ, за което ще бѫде оплютъ отъ ученицитѣ си. Впослѣдствие, когато насади доброто сѣме на мѫдростьта на тѣхнитѣ ниви, той ще получи любовьта имъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ хората да ме обичатъ. Щомъ си направилъ този изборъ, ти ще срещнешъ голѣми противорѣчия въ живота си. Ученикъ, който отива на училище, и желае да бѫде обичанъ отъ учителитѣ и отъ другаритѣ си, ще срещне голѣми противорѣчия. Вмѣсто да бѫде обичанъ, той ще бѫде отъ всички подиграванъ, усмиванъ, вмѣсто да бѫде пръвъ ученикъ, той ще бѫде послѣденъ. Кой каквото направи, все върху главата му ще се стовари. Докато излѣзе отъ училище, главата му ще побѣлѣе. Значи, който влѣзе въ училището, той трѣбва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичатъ, или не, това не е негова работа. Да обичатъ нѣкого, значи да му даватъ нѣщо. Кому даватъ? Обикновено на просецитѣ се дава. Кой дава на просецитѣ? — Бѣднитѣ. Рѣдко ще видите богатъ човѣкъ да се спре прѣдъ нѣкой просекъ да му дава помощь. Единъ американецъ казвалъ, че всѣка минута му струвала десеть английски лири. При това положение, кой просекъ ще се осмѣли да спре такъвъ богатъ човѣкъ да му иска единъ шилингъ? Богатиятъ ще му каже: Ти имашъ ли умъ, да мислишъ, че за единъ шилингъ, който бихъ ти далъ, ще спра една минута при тебе да изгубя десеть английски лири? Освѣнъ това, богатиятъ може да каже на този просекъ нѣкоя обидна дума. Ако много просеци го безпокоятъ, най-послѣ той може и бастона си да дигне срѣщу тѣхъ. Ето защо, прѣди да поиска нѣщо отъ богатия, просекътъ много ще мисли. Съврѣменнитѣ хора се оплакватъ отъ несгоди, отъ противорѣчия въ живота. Питамъ: на какво се дължатъ противорѣчията? Причината за противорѣчията е тази, че хората търсятъ лесния пѫть въ живота. Материалиститѣ казватъ: Икономическитѣ условия сѫ причина за всички противорѣчия. Ако условията се подобрятъ, и животътъ ще стане по-лекъ. Религиознитѣ пъкъ казватъ: Господъ може да подобри живота. Той ще уреди всички работи. Питамъ: знаете ли, какъ Богъ урежда работитѣ? Вие взимате една изкривена ось и казвате: Майсторътъ ще изправи тази ось. Какъ ще я изправи? Първо той ще накладе огънь и слѣдъ това ще тури изкривената ось въ огъня, дѣто ще я държи до нагорещяване. Като се нажежи добрѣ, ще вземе чука и ще удря отгорѣ, докато се изправи. Майсторътъ пита ли осьта, колко е страдала? Той не иска да знае за нейнитѣ страдания. Задачата му е да я изправи, а колко ще страда, за това не се интересува. Тази е идеята, че Господъ ще оправи всички работи. Ако гръбнакътъ ти е изкривенъ, Богъ ще го оправи. Изкривениятъ гръбнакъ означава изкривения умъ на човѣка. Богъ ще вземе този изкривенъ умъ, ще го тури въ огъня, ще го обръща натукъ-натамъ, докато го изправи. Като го изправи, ще каже: Хайде сега на работа! Казвате: Нѣма ли другъ начинъ за оправяне на работитѣ? Има единъ начинъ, той се заключава въ слѣдното: Никога не оставяйге Богъ да оправя работитѣ ви. По-добрѣ е вие сами да оправите работитѣ си, отколкото да заставяте Бога, Той да ги оправя. Защо трѣбва да спираме Бога въ работата Му? Знаете ли, какво нѣщо е да спрете вниманието на Бога за единъ моментъ само върху нѣкоя ваша погрѣшка? Мнозина мислятъ, че Богъ трѣбва съ часове да се занимава само съ тѣхъ. Това сѫ дѣтински разбирания за Бога. Трезва мисъль се изисква отъ всинца ви — мисъльта на мѫдреца! Нѣкой казва: Защо Господъ не ми даде това, което ми е нужно? Той ти е далъ повече, отколкото можешъ да използувашъ. Не искайте повече отъ това, което можете да носите. Ти искашъ да те обичатъ хората. Щомъ искашъ любовьта на хората, ти трѣбва да имашъ гръбнакъ, да понесешъ тѣхното оплюване. Законътъ е такъвъ. Мома пристава на нѣкой момъкъ: тя го обича, и той я обича. Щомъ се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ готови на всички поругания отъ страна на майка, баща, близки и далечни познати. Момата и момъкътъ ще понесать голѣми страдания за любовьта. Какъ сѫ описани главнитѣ герои въ романитѣ? Като дойде до любовьта, авторътъ излага героитѣ си на голѣми страдания. Сега, азъ разглеждамъ тия нѣща мимоходомъ, но като се говори за любовьта, трѣбва да знаете, че тя е велика сила, която приижда въ нервната система на човѣка въ видъ на приливи. За да се приспособи организъмътъ къмъ нея, за да се кали, човѣкъ трѣбва да стане естественъ. Човѣкъ е проводникъ на любовьта, но тя не живѣе въ неговия организъмъ. Любовьта може да мине прѣзъ мозъка на човѣка и да се прѣдаде, да се разпрѣдѣли по цѣлия организъмъ. Нѣкой казва: Цѣлъ день сърцето ми бѣше топло отъ любовь. Не, това е невъзможно. Едва мѫдрецътъ може да издържи една минута на любовьта, а що се отнася до обикновения човѣкъ, даже една хилядна часть отъ секундата е много за него. Това, което хората наричатъ любовь. то сѫ послѣдствия на любовьта. Тя ги е засегнала съ некъта си само. Ако любовьта обхване човѣка изцѣло, животътъ му моментално ще се промѣни: той ще стане безсмъртенъ, всички страдания и нещастия ще го напуснатъ. Едно отъ качествата на любовьта е това, че тя никога не отпада. Човѣкътъ на любовьта не може да каже, че едно врѣме ималъ повече любовь, а сега по-малко. Когато нѣкой казва, че любовьта отпада, той трѣбва да има прѣдъ видъ онѣзи врѣменни настроения въ живота, които хората неправилно наричатъ любовь. Ап. Павелъ, който бѣше окултистъ, казваше: „Отъ всички добродѣтели най-велика е любовьта.“ Слѣдователно, ако любовьта отпада, на какво ще уповаваме въ живота? Казано е при това, че Богъ е Любовь. Когато търсимъ Божията Любовь, ние трѣбва да изучаваме нейнитѣ закони. Нѣкой казва: Слабъ човѣкъ съмъ азъ. — Само ти не си слабъ — цѣлиятъ свѣтъ е слабъ, понеже не е готовъ още да приеме любовьта въ себе си. Само любовьта прави човѣка силенъ. Когато се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи,“ Той каза: „Никой не е благъ, освѣнъ единъ Богъ.“ Значи, и Христосъ, великъ Учитель, не прие да Го наричатъ благъ. Когато влѣзе въ Ерусалимския храмъ, Той взе камшикъ и изгони всички търговци навънъ. Питамъ: любовьта съгласна ли е съ камшика? Любовьта не работи съ камшикъ. Вземете ли камшикъ въ рѫка, любовьта излиза навънъ. Нѣкой казва, че отъ любовь набилъ нѣкого, да го поучи въ нѣщо. Не, това е залъгване. Дѣто играе тоягата, тамъ дѣйствува правдата, но не любовьта. Законътъ на правдата казва: На пѫтя на силния не стой! Стоишъ ли на пѫтя на силния, той ще те прѣгази. Законътъ на любовьта се проявява по другъ начинъ. Когато слабиятъ стои на пѫтя на силния, на пѫтя на любовьта, тя заобикаля, да не го прѣгази. Нѣкой одумва приятеля си и казва: Азъ правя това отъ любовь къмъ него, да се изправи. Не, по този начинъ любовьта не постѫпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грѣхъ за нея не сѫществува. Когато хората виждатъ грѣшкитѣ на другитѣ, когато ги сѫдятъ, това става по закона на правдата. Когато обидите нѣкого, и това става по сѫщия законъ. Отъ хиляди години насамъ хората живѣятъ по закона на правдата, но свѣтътъ не се е поправилъ. По този начинъ свѣтътъ не само, че не се поправя, но земята се е покрила съ кости. Защо умиратъ хората? Защото Богъ не е съгласенъ съ тѣхния животъ, съ тѣхнитѣ вѣрвания. Ако искате да придобиете безсмъртието, да не страдате, живѣйте съгласно Божиитѣ закони. Нека Богъ бѫде идеалъ въ живота ви! Щомъ е вашъ идеалъ, Той ще спре вниманието си върху васъ и ще каже: Ето една велика душа! Тази душа се отличава съ красота; дѣто мине, тя пръска свѣтлина. Ако нѣкой богатъ князъ види една много красива мома, той ще пожелае да я вземе за другарка въ живота си. Но какво ще бѫде мнѣнието му за нея, ако я види у дома й, между близкитѣ си, да се кара съ майка си и баща си, да бие по-малкото си братче или сестриче? Той ще вземе шапката си и ще каже: До виждане! Мислите ли, че Богъ ще остане да живѣе въ вашето сърце, ако при влизането си въ него намѣри всичко въ безпорядъкъ? Въ сърцето ви владѣе пъленъ хаосъ: вие сте се скарали съ баща си, съ майка си, съ братята и сестритѣ си, съ приятелитѣ си и само чакате, нѣкой да ви каже нѣщо, да го нахокате. Като влѣзе въ сърцето ви, Богъ веднага ще излѣзе и ще напише: Да се секвестиратъ всички имущества на този човѣкъ, да се взематъ майка му, баща му, близкитѣ му, да остане самъ и слѣдъ това да се прати на заточение. Когато човѣкъ остане самъ, безъ майка, братя, сестри и приятели, тогава само той ще разбере, какво е направилъ. Днесъ болницитѣ сѫ пълни все съ такива самотни хора, изпратени на заточение. Това не става по желанието на невидимия свѣтъ, но по злата воля на човѣка, по неразбиране дълбокия смисълъ на Божиитѣ закони. Всѣки иска животътъ му да тече гладко, спокойно, обаче, това е невъзможно. Човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия да прѣодолѣе мѫчнотиитѣ и да постигне желанията на душата си. Мнозина сѫ ме питали, защо идатъ страданията въ живота? Тази вечерь ще отговоря на всички, които се интересуватъ отъ този въпросъ. Една отъ причинитѣ за страданията е неприложеното знание. Много отъ васъ не могатъ да използуватъ знанието, което получаватъ. Всѣко знание произвежда извѣстна реакция въ човѣка: той или губи, или печели. Прѣдставете си, че имате двѣ динамически тѣла, А и В, подобни на слънцето. Енергиитѣ, които излизатъ отъ тѣлото А въ видъ на лѫчи, минаватъ въ пространството и слѣдъ врѣме се връщатъ въ тѣлото В. Тѣлото А прѣдставя едната страна на слънцето, а тѣлото В — другата страна. Слѣдователно, лѫчитѣ на слънцето, които излизатъ отъ едната страна А, слѣдъ врѣме пакъ се връщатъ въ слънцето, но отъ другата страна — В. Значи, между еднитѣ и другитѣ сили има извѣстна връзка. Възъ основа на сѫщия законъ, всѣка сила, или всѣка мисъль, която излиза отъ човѣка, отива въ пространството и слѣдъ врѣме пакъ се връща въ него, но вече съ извѣстна придобивка, съ единъ малъкъ плюсъ. Като се знае това, може да се изчисли математически, слѣдъ колко врѣме дадена мисъль ще се върне обратно въ своя източникъ. Нѣкои мисли се връщатъ въ своя източникъ слѣдъ 10—15 минути; други — слѣдъ единъ часъ; трети — слѣдъ единъ или нѣколко деня; четвърти — слѣдъ мѣсеци или години. Изобщо, извѣстенъ е най-кѫсиятъ, както и най-дългиятъ периодъ, прѣзъ който една мисъль може да се върне, отдѣто е излѣзла. Излизането на мислитѣ отъ едно тѣло и връщането имъ пакъ въ това тѣло се подчинява на извѣстенъ законъ. Това не е произволно. Този законъ се отнася до цѣлия органически свѣтъ, а не само до човѣка. Мислитѣ биватъ единични и колективни, затова човѣкъ трѣбва да ги различава, да знае, съ какъвъ материалъ има да работи. Въ този смисълъ и човѣкъ е единично и колективно сѫщество. Слѣдователно, той борави съ капиталъ, който не е напълно неговъ. И тъй, талантитѣ, за които Христосъ говори въ една отъ своитѣ притчи, прѣдставятъ мислитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка за обработване. На това основание, когато една добра мисъль дойде въ ума ви, дайте й мѣсто, дайте й потикъ да се прояви. Щомъ й дадете възможность да се развие и прояви, и вие ще получите съотвѣтенъ дѣлъ отъ благото, което тя носи. Между енергията, която носи мисъльта отъ тѣлото А и тази, която се връща назадъ въ тѣлото В, има извѣстно отношение. Въ този смисълъ, както добритѣ, така и лошитѣ мисли, излѣзли отъ човѣка, слѣдъ извѣстенъ периодъ отъ врѣме пакъ се връщатъ къмъ него. Ако нѣкой човѣкъ изпрати нѣкѫдѣ въ пространството една прѣстѫпна мисъль, тази мисъль най-много слѣдъ четири поколѣния пакъ ще се върне къмъ него. Тѣзи четири поколѣния включватъ единъ периодъ отъ сто години. Значи, тази мисъль, излѣзла отъ А, слѣдъ сто години най-късно ще се върне въ В, дѣто ще се намирате по това врѣме. Това става по закона на прѣраждането. Вънъ отъ него има другъ законъ, който регулира промѣнитѣ, които постоянно се извършватъ въ нашето съзнание. Често хората се натъкватъ на голѣми страдания и, като не разбиратъ причинитѣ на тия страдания, дохождатъ въ състояние на заспиване. Тѣ чувствуватъ, като че нѣщо се руши въ тѣхъ, едва издържатъ този моментъ. Слѣдъ това иде пробуждане на съзнанието, и тѣ се обновяватъ. Страданията и противорѣчията изчезватъ, и тѣ се чувствуватъ като новородени. Слѣдъ това състояние на новъ животъ, на свѣтлина, хората навлизатъ въ друга тъмна зона, която продължава нѣколко деня. Тѣ пакъ се намиратъ въ противорѣчия, страдания, докато отново заспятъ. Слѣдъ това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, новораждане. Тѣзи промѣни въ съзнанието на човѣка сѫ необходими. Тѣ идатъ по единъ неизбѣженъ законъ, но човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ да устоява, да не се съмнява въ Бога. Вие трѣбва да разбирате този законъ, да не се плашите. Нѣкой казва: Дотегнаха ми тѣзи състояния. Искамъ да се освободя отъ тѣхъ, да отида на небето. Най-лесната работа е да отидете на небето. Достатъчно е човѣкъ да заспи съ тази мисъль, за да може за едно кратко врѣме да се прѣнесе тамъ. И като умре, той пакъ може да отиде на небето. Не е въпросътъ само да отиде човѣкъ на небето, но тамъ той трѣбва да научи нѣщо, да се върне богатъ съ опитности и знания. Ако се върнете отъ небето съ опитноститѣ на Настрадинъ Ходжа, все пакъ сте научили нѣщо. Обаче, върнете ли се безъ опитности, нищо не сте придобили, Единъ день жената на Настрадинъ Ходжа му казала: Хайде, иди въ гората да насѣчешъ малко дърва! — Срамота е, жена, ходжа съмъ, не ми прилича да сѣка дърва въ гората. — Не, ще отидешъ, нѣма какво. Най послѣ Настрадинъ Ходжа взелъ брадвата си и отишълъ въ гората, дѣто започналъ да избира, кое дърво да отсѣче. Избралъ едно дърво, качилъ се на единъ клонъ и започналъ да удря клона съ брадвата. По това врѣме минавалъ прѣзъ гората единъ селянинъ и му казалъ: Слушай, Настрадинъ Ходжа, тъй както сѣчешъ клона, на който си седналъ, ще го отсѣчешъ, но и ти, заедно съ него, ще се намѣришъ на земята. — Това не е твоя работа, рекълъ Настрадинъ Ходжа, и продължилъ да сѣче. Едва отсѣкълъ клона, и съ него заедно и той падналъ на земята. Позамислилъ се малко и казалъ: Уменъ бѣше този селянинъ. Щомъ знае това нѣщо, той ще знае и кога ще умра. Я чакай да го настигна, да видя, какво ще ми каже. Той оставилъ дървото въ гората и настигналъ селянина: Приятелю, като знаешъ толкова, кажи ми, кога ще умра. — Слѣдъ три деня. Тръгналъ Настрадинъ Ходжа за дома си, замисленъ, тѫженъ и казалъ на жена си; Срещна ме въ гората единъ ангелъ и ми каза, че слѣдъ три деня ще умра. Наскърбила се жена му, затѫжила се и заплакала. Той отишълъ да си изкопае гробъ подъ една круша, да влѣзе тамъ и да чака смъртьта си. Като изкопалъ гроба си, легналъ въ него и чакалъ да дойдатъ отъ онзи свѣтъ, да го взематъ. Отъ врѣме на врѣме круши падали отъ дървото, той си похапвалъ и чакалъ смъртьта. На третия день той чулъ отдалечъ нѣкакво дрънкане на звънци и си казалъ: Навѣрно идатъ вече съ колесница отъ онзи свѣтъ да ме взематъ. Той надигналъ малко главата си, да види, какво ще стане, но видѣлъ, че къмъ него иде стадо камили съ камиларигѣ си. Като го видѣли, камилитѣ се изплашили, хукнали да бѣгатъ и изпотрошили много грънци. Камиларитѣ го хванали, набили го и пуснали го да върви дома си. Като се върналъ при жена си, тя го попитала: Какво има на онзи свѣтъ? — Остави се, само главата си да подигнешъ, и боятъ е готовъ. Съ това той искалъ да каже: Всичко е хубаво на онзи свѣтъ, но ако подплашишъ камилитѣ, бой те чака. Казвамъ: по сѫщия начинъ много хора си създаватъ неразумни страдания, безъ които могатъ да минатъ. Значи, има страдания естествени, разумни; има страдания неестествени, неразумни. Когато човѣкъ иска да се освободи отъ неразумнитѣ страдания, той трѣбва да изучава законитѣ, които регулирать живота. Сега, ще ви дамъ нѣколко правила за приложение. Като ставате сутринь, успокойте се добрѣ и вижте, каква мисъль ще дойде въ ума ви. Първата добра мисъль, която дойде въ ума ви, приложете я. Не философствувайте, дали да я приложите, или не. Вслушвайте се въ интуицията си и ще бѫдете близо до истината. Когато разсѫждавате и философствувате много, по този начинъ вие можете да уредите само материалнитѣ си работи, но не и Божественитѣ. Божественитѣ работи се уреждатъ само чрѣзъ интуицията. Първо ще повикате Божествената интуиция, а послѣ разума, като слуга на Божественото. Интуицията ще урежда работитѣ въ Божествения свѣтъ, а за физическия свѣтъ тя ще събира свѣдѣния отъ разума, който ще играе служба на секретарь. Божественото показва новитѣ пѫтища, прѣзъ които човѣкъ трѣбва да мине. Великитѣ хора, на които работитѣ винаги сѫ вървѣли успѣшно, сѫ минали по вѫтрѣшния пѫть на интуицията. При страдания и мѫчнотии въ живота си, тѣ винаги сѫ се справяли съ интуицията си. Слѣдователно, когато се намѣрите прѣдъ нѣкакво страдание или нѣкаква болесть, не философствувайте много, защо и какъ е дошла болестьта, но отправете ума си къмъ Бога, къмъ своята интуиция и оттамъ ще получите съвѣтъ, какво да правите. Не бързайте да викате лѣкарь. По-добъръ лѣкарь отъ интуицията нѣма. Не се плашете отъ болестьта, или отъ страданието. Тѣ идватъ при васъ да ви научатъ нѣщо, да придобиете нѣкаква опитность, да се калите. Като прѣкарате болестьта, все ще имате нѣкаква придобивка — по-силни ще станете. Хората се плашатъ отъ болеститѣ и гледатъ на тѣхъ като на зло. Не, болеститѣ сѫ привилегия за човѣка; привилегия е, когато не можете да ядете и трѣбва да легнете гладни; привилегия е, когато сте бѣдни. И тъй, който търси закона на любовьта, въ всички противорѣчия той трѣбва да вижда доброто. Този погледъ на живота ще го направи свободенъ. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ. Чрѣзъ свободата той ще се прѣроди, ще влѣзе въ новия животъ. Това е необходимо за всѣки ученикъ, защото сега е краятъ на старата култура, и той трѣбва да държи своя послѣденъ изпитъ, матура. Безъ този изпитъ ученикътъ не може да влѣзе въ новата култура, която иде вече. Който издържи матурата си, той ще бѫде записанъ за ученикъ на новата култура. Като се запишатъ ученицитѣ, ще имъ дадатъ отпускъ за единъ-два мѣсеца, слѣдъ което ще започне приложението на новата наука. Съврѣменнитѣ хора се интересуватъ отъ новата култура, каква ще бѫде тя, какви ще бѫдатъ нейнитѣ хора, като прѣдставители на шестата раса. Всѣки иска да знае, ще бѫде ли приетъ въ шестата раса. Мнозина питатъ, какви ще бѫдатъ очитѣ на хората отъ шестата раса. Казвамъ: ако очитѣ имъ сѫ сини, тѣ ще бѫдатъ студени хора; ако очитѣ имъ сѫ черни, тѣ ще бѫдатъ горещи натури; ако очитѣ имъ сѫ кестеневи, тѣ ще бѫдатъ хора съ мекъ благъ характеръ; ако очитѣ имъ сѫ зеленикави, тѣ ще бѫдатъ хора съ научни възрѣния. Съврѣменнитѣ учени сѫ крайни материалисти, на тънко предатъ. Тѣ главно изреждатъ фактитѣ, констатиратъ ги, даватъ имъ научни обяснения, но тия факти сѫ размѣстени, не сѫ поставени въ строго опрѣдѣленъ редъ. Да се констатира, напримѣръ, че даденъ черепъ принадлежи на единъ, или другъ родъ животно, това още не е наука. Истинската наука се заключава въ това, да може по даденъ черепъ да опрѣдѣли точно степеньта на умственото развитие на единъ индивидъ, и по този начинъ да възкреси неговото първоначално състояние. Обективната наука трѣбва да си служи съ Божествената интуиция, като методъ за издирване и обяснение на фактитѣ. Ако науката не може да осмисли, да одухотвори материалния животъ, ако не може да мине отъ ограничения животъ въ вѣчния, каква наука е тя? Подъ думата вѣченъ животъ се разбира безграничнитѣ условия на любовьта, която носи живота на безсмъртието; на мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание и на истината, която носи свобода. Ако вие не успѣете да прѣвърнете вашия ограниченъ животъ въ безграниченъ, той за винаги ще остане обикновенъ материаленъ животъ. Когато човѣкъ влѣзе въ безграничния животъ, той ще бѫде обиколенъ отъ най-добритѣ си приятели. Този е Божествениятъ животъ, за който всички хора мечтаятъ. Докато дойде това врѣме, много усилия, много работа се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Сега, като разглеждате човѣка внимателно, ще забѣлѣжите, че двѣтѣ му очи не сѫ еднакви. Едното око е алчно, иска да владѣе цѣлия свѣтъ, а другото иска малко, вслѣдствие на което двѣтѣ очи не виждатъ еднакво. Човѣкъ самъ не знае, кое отъ двѣтѣ очи е алчното, обаче, когато поглежда къмъ нѣщо, незабѣлѣзано той затваря окото, което лесно се задоволява, скромното око, а гледа съ лакомото. У нѣкои хора пъкъ става обратното: тѣ гледатъ съ скромното си око, а затварятъ лакомото. Когато човѣкъ не може да постигне нѣкое свое желание, той плаче. Защо плачатъ хората? Често хората плачатъ, за да дадатъ ходъ на събралата се въ тѣхъ енергия, да излѣзе навънъ. Ако искате да знаете, какви сѫ сълзитѣ ви, на какво се дължатъ, събирайте ги въ едно шишенце и послѣ ги анализирайте. Отъ анализата на сълзитѣ си ще разберете, дали скръбьта ви е била приета, или не. Ако скръбьта ви е обърнала внимание на нѣкое разумно сѫщество, сълзитѣ ви ще бѫдатъ лѣковити. Какъ ще познаете, дали сълзитѣ ви сѫ лѣковити? Ще сипете нѣколко капки отъ сълзитѣ си на една чиста, тънка кърпичка и леко ще я поставите върху нѣкоя рана. Ако раната оздравѣе, сълзитѣ ви сѫ лѣковити; ако не оздравѣе, сълзитѣ ви не сѫ лѣковити. Тогава Господъ ще каже: Още трѣбва да пълнишъ шишенцето си, докато сълзитѣ ти станатъ лѣковити. Това е опитъ, който всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да направи, да знае, колко е страдалъ и какви сѫ страданияга му, дали тѣ сѫ излѣзли отъ дълбочината на душата, или сѫ повърхностни. Нѣкои хора страдатъ, но страданията имъ не сѫ засегнали дори и сърцето. Човѣкъ трѣбва да се изучава и въ това направление. Казвате: Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме съ такива дреболии, да събираме сълзитѣ си и да ги анализираме Казвамъ: ученикътъ трѣбва да започне отъ малкитѣ работи и постепенно да отива къмъ голѣмитѣ. Нѣма по-голѣмо щастие за ученика отъ това, да има едно шишенце, пълно съ лѣковити сълзи. Когато дойде деня, да събирате такива сълзи отъ очитѣ си, този день трѣбва да бѫде най-щастливиятъ въ живота ви. По-свещенъ день отъ този нѣма. Всѣка капка отъ сълзитѣ ви ще бѫде лѣкъ. Ако нѣкой ви пита, какво носите въ шишенцето, кажете: Азъ нося свещена амброзия, която Богъ ми даде. — Можете ли да дадете и на мене? — Ако имате нужда, ще ви дамъ, но ако днесъ не се нуждаете, ще ви покажа пѫтя, по койго съмъ миналъ, за да ги събера. Всѣки самъ трѣбва да събира сълзитѣ си, да ги изслѣдва, докато най-послѣ дойде до положение, всѣка сълза да бѫде свещенъ лѣкъ. Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени, и въ шишенцето си ще има винаги по десеть капки. Нѣкой казва: Азъ съмъ окултенъ ученикъ. Лесно е да се каже, че си окултенъ ученикъ, но имашъ ли качествата на този ученикъ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да има гръбнакъ, по-силенъ отъ този на слона, за да издържа, да понася трудноститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота. Издържливостьта е качество, което постоянно се развива. Ако искате да бѫдете ученици, да влѣзете въ Школата на Бѣлото Братство, трѣбва да ликвидирате съ стария животъ. Стариятъ животъ има редъ прояви, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ не мога да търпя еди-кого си. Едно трѣбва да знаете; докато не уредите правилно смѣткитѣ си съ това лице, вие никога нѣма да се освободите отъ него. И на онзи свѣтъ да отидете, то ще бѫде първиятъ човѣкъ, който ще ви срещне, ще ви попрѣчи да вървите напрѣдъ. Каквито неуредени смѣтки имате, изплатете ги още тукъ. Достатъчно е да имате само една неуредена смѣтка, за да не можете крачка нагорѣ да поемете. Това е изказано въ Писанието съ слѣдния стихъ: „Който не се отрече отъ себе си, той не може да бѫде мой ученикъ“. Самоотричането е велика наука. Щомъ бѫде готовъ човѣкъ да се отрече отъ себе си, той ще каже: Господи, отсега нататъкъ да бѫде Твоята воля! Себеотричането подразбира скѫсване на всички стари, неправилни връзки съ хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиватъ на законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. Казвате:Този човѣкъ ми изгори сърцето. — Какъ горите тукъ, не зная, но помирете се съ този човѣкъ, докато сте на земята, за да не горите на онзи свѣтъ. Страшенъ е огъньтъ на земята, но по-страшенъ е огъньтъ въ онзи свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Примири се съ неприятеля си, докато си на пѫть, за да не би той да те прѣдаде на сѫдника, а сѫдникътъ на слугата си, да те затвори, докато не дадешъ послѣдния си кондрантъ“. И въ рая да си, и въ затвора да си, неприятельтъ ти пръвъ ще те срещне. Слугата, на когото сѫдникътъ те прѣдаде, ще бѫде този, когото ти не обичашъ. Щомъ влѣзешъ въ рѫцѣтѣ му, той ще те измѫчва, както иска. Ако влѣзешъ въ рая, той и тамъ ще те намѣри и ще каже: Понеже си станалъ голѣмъ човѣкъ, азъ ще дойда да прислужвамъ. И тъй, вие трѣбва да се освободите отъ мисъльта, че и безъ да се примирите съ хората, можете да влѣзете въ Царството Божие. И затова казвате: Господъ не можа ли да създаде свѣта по другъ начинъ? — Господъ е създалъ свѣта много добрѣ, и ние трѣбва да изпълнимъ волята Му, както Той иска. За никого не се правятъ изключения, за никого нѣма привилегии. Ние трѣбва да изпълнимъ Божия законъ не по буквата на нѣщата, но по духъ. Строгъ е този законъ. Когато дойде слугата на сѫдника, вие трѣбва да бѫдете готови да се отречете отъ себе си, да приложите закона на любовьта. Казвате: Готовъ съмъ да дамъ всичкото си имане, само да се освободя отъ този слуга. Не, и това нѣма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си!“ Щомъ вьзлюбите врага си, Божията воля ще бѫде законъ за вась. Тогава ще придобиете ново просвѣтление, правилно да разбирате Божиитѣ пѫтища. Иначе, и по десеть пѫти на день да се молите, Богъ нѣма да измѣни закона си за своитѣ своенравни дѣца и учениии. Който изпълни и приложи Божия законъ, той ще получи голѣмо благословение, подобно на онова, което една бѣдна вдовица получила чрѣзъ пророкъ Елисея. Той отишълъ у дома й и казалъ: „Какво имашъ у дома си? — Нищо, освѣнъ една масленица съ елей. — Иди тогава у съсѣдитѣ си и вземи отъ тѣхъ на заемъ много празни сѫдове. Слѣдъ това налѣй отъ елея въ празнитѣ сѫдове и като се напълнятъ, туряй ги настрана. Като се напълниха сѫдоветѣ и нѣмаше други празни, елеятъ прѣстана да тече. Тогава Елисей й каза: „Иди, продай елея, та плати дълга си, и живѣй съ остатъка, ти и чадата ти.“ Мнозина искать още днесъ да бѫдатъ съвършени. Радвайте се, че още не сте съвършени. Съвършенството не е за васъ. Докато е на земята, човѣкъ може отчасти само да бѫде съвършенъ. На земята нѣма условия за пълно съвършенство. Съвършенъ е онзи, който прѣзъ цѣлия си животъ може да запази състояние на пъленъ вѫтрѣшенъ миръ и равновѣсие. Досега поне въ цѣлата история на човѣчеството не се е срещналъ подобенъ примѣръ. Казва се, че и боговетѣ се състезавали. Ако боговетѣ се състезаватъ, какво остава за обикновенитѣ хора? Слѣдователно, не се заемайте съ задачи, които не сѫ по силитѣ ви. Човѣкъ трѣбва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бѫдещето, дѣто се криятъ велики възможности. Стремежъ къмъ съвършенство се изисква отъ всички, безъ да мислятъ, кога ще го постигнатъ. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: всѣка минута човѣкъ може да направи едно добро, колкото малко да е то. Когато говоря така, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Който иска да постигне съвършенство, той трѣбва непрѣривно да носи въ ума си тази идея. Обаче, който седи на низко умствено стѫпало, той ще се откаже да работи за своето съвършенство и ще очаква на Бога, Той да извърши всичко заради него. И това е възможно, но този човѣкъ ще плати скѫпо за своето съвършенство. Възможно е да дойдатъ светии, напреднали братя, да го носятъ на рѫцѣ, но възможно е и на земята да го оставятъ. Възможно е тѣ да го окѫпятъ въ корито, изведнъжъ да го направятъ чистъ, но възможно е и да го набиятъ. Възможно е да го нахранятъ, но възможно е и гладенъ да го оставятъ. И едното, и другото е възможно. Който оставя другитѣ да работятъ за него, той трѣбва да счита и двѣтѣ положения за привилегия. Тѣзи възвишени сѫщества не вършатъ нищо отъ зла воля. Колкото късно и да ви дадатъ храна, пакъ трѣбва да благодарите. Ако останете послѣдни, ще имате по-голѣмъ апетитъ, и ще ядете по-сладко. Сега, като имате толкова знания, трѣбва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина отъ васъ сѫ постили по четири, петь и десеть деня, но какво сѫ разбрали отъ поста? Постътъ има за цѣль да освободи човѣка отъ страха, че ако не яде нѣколко деня, ще умре отъ гладъ. Отъ друга страна, чрѣзъ поста човѣкъ се прѣчиства и калява. Той прѣчиства тѣлото, мислигѣ и чувствата си. Постътъ трѣбва да трае дотогава, докато човѣкъ се усѣща бодъръ, крѣпъкъ. Ако отпадне много и силитѣ му съвършено го напуснатъ, този лостъ нѣма смисълъ. Казано е въ Писанието, че когато човѣкъ пости, никой не трѣбва да знае това. Разбира се, когато човѣкъ пости, все ще изгуби малко отъ теглото си, ще отслабне, но поне силитѣ си да запази. Какъвъ смисълъ има човѣкъ да пости, докато изгуби силитѣ си и започне да се влачи? При това положение той ще прѣдизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можешъ да постишъ така, че да бѫдешъ веселъ, съ бодъръ духъ и никой да не те познае, този постъ има смисълъ. Така може човѣкъ да пости и десеть, и повече дни. Който не може да пости по този начинъ, да не се заема за голѣмъ постъ, а да пости само единъ-два деня. Геройство е, наистина, човѣкъ да пости, нито хлѣбъ да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добрѣ е човѣкъ да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмѣятъ малко. Какво отъ това? Поне ще има нѣкаква опитность. Питамъ: на какво се дължи смѣхътъ? Ангелитѣ смѣятъ ли се? Смѣхътъ се дължи на силни контрасти, на голѣмо несъотвѣтствие между двѣ явления, или между двѣ мисли, чувства или постѫпки. Когато човѣкъ се посмѣе малко, става трансформиране на тежкото състояние, въ което се е намиралъ. Хора, у които центърътъ на веселието е силно развитъ, много се смѣятъ. При смѣха се изразходва енергия, но едноврѣменно съ това силитѣ въ човѣшкия организъмъ се уравновѣсяватъ. Тъй щото, здраво е, когато човѣкъ се смѣе. Добрѣ е понѣкога човѣкъ да се посмѣе и на себе си, че е страхливъ, че се съмнява и т. н. Нѣкой пѫть хората се плашатъ отъ това, че нѣма да постигнатъ желанията си. Казвамъ: всичко е постижимо за човѣка прѣзъ дългия периодъ на неговия животъ, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно и постижимо. И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията, както и върху поста, за които говорихъ въ тази лекция. Когато постите, трѣбва да имате поне най-малки резултати въ нѣколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, като внесете въ тѣхъ малко повече мекота и въ ума си да внесете повече свѣтлина. Който е придобилъ тѣзи нѣща, той е постилъ правилно; който нищо ие е придобилъ, той напразно е изразходвалъ енергия. Този човѣкъ мяза на търговецъ, който купува и продава, но никаква печалба нѣма. Който иска да отиде при Господа, той трѣбва да пости. Когато Мойсей се яви прѣдъ Господа, той пости цѣли 40 деня. Постътъ е сила, и затова Христосъ казва: ,,Този духъ не излиза, освѣнъ съ постъ и молитва“. Значи, за да се освободишъ отъ нѣкое лошо състояние въ себе си, ти трѣбва да постишъ и да се молишъ. Казвате: Не може ли безъ постъ и молитва да постигнемъ всичко онова, което желаемъ? Защо свѣтътъ е създаденъ така, че всичко да се постига съ голѣми усилия? Защо хората се мѫчатъ едни други? Азъ не се интересувамъ отъ този въпросъ. Защо? Защото другояче свѣтътъ не би могълъ да се създаде Това, което Богъ е създалъ, е най-доброто. Хората пъкъ постѫпватъ по единъ или другъ начинъ, защото другояче не могатъ да постѫпятъ. Що се отнася пъкъ до любовьта, тя не иде отъ хората, но отъ Бога. Ако нѣкой юнакъ ви хване съ пръститѣ си и ви стиска, пръститѣ ли сѫ виновни за това. Когато юнакътъ измѣни мнѣнието си за васъ, и пръститѣ му ще станатъ по-нѣжни, по-деликатни, нѣма да стискатъ. Пръститѣ на всѣки човѣкъ могатъ да стискатъ, но могатъ и да милватъ. Нѣкой казва: Огрѣшихме се въ този животъ. Едно трѣбва да знаете: при всички условия на живота човѣшката душа не се опетнява. Може ли водата да се окаля? Външно водата може да стане нечиста, кална, но достатъчно е да се прѣкара прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣчисти. По сѫщия начинъ и грѣхътъ може да проникне въ сѫщината на душата. Човѣкъ се цапа външно, но не и вѫтрѣшно. Душата на човѣка винаги остава чиста. Които не разбиратъ този законъ, казватъ: Нали се говори въ Писанието, че всѣка душа, която грѣши, умира? Да, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е. когато се докосне до грѣха, тя се освобождава отъ него и влиза въ друго, чисто тѣло. Ако и това тѣло стане нечисто, душата го напуща и отива въ трето тѣло. Слѣдователно, душата никога не се цапа. Понеже душата е чиста, тя може да очисти тѣлото, но никога нечистото тѣло не може да чисти душата. Сега, като знаете това, впрегнете душата си на работа, да изчисти мислитѣ и чувствата ви. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ чисти, и тѣлото му чисто ще бѫде. Сега, ще ви дамъ едно упражнение. Като ставате сутринь, не мислете нищо за себе ти. Станете съ мисъльта, че отивате да служите на Бога, да вършите Негова работа. Послѣ мислете за себе си. Тъй щото, мислитѣ ви трѣбва да бѫдатъ наредени въ естественъ редъ. Вие мислите за Бога, но мислитѣ ви сѫ толкова разхвърляни, че нищо не ви ползуватъ. Несвързанитѣ мисли мязатъ на разхвърляни халчици. които нѣкоя разумна сила трѣбва да съедини, да образува отъ тѣхъ една цѣла верижка. Мисъльта за Бога е разумната сила, която свързва тия халки въ едно цѣло. Днесъ всички хора сѫ недоволни, нещастни, защото на всѣки липсва нѣщо: нѣкой нѣма пари да си купи хлѣбъ; втори нѣма срѣдства да наеме стая, да слѣдва университетъ; трети нѣма дрехи за зимата, нѣма дърва, вѫглища и т. н. Всички очакватъ да имъ помогне нѣкой. Казвамъ: ако тия хора сѫ болни, немощни, всѣки ще имъ помогне, но ако сѫ здрави, силни хора, тѣ трѣбва да се впрегнатъ на работа. Щомъ работятъ, тѣ ще иматъ всичко, и недоволството ще ги напусне. Нѣкой се оплаква, че страдалъ. Погледна го, виждамъ, че е здравъ момъкъ, юнакъ, и му казвамъ: радвамъ се, че страдашъ. Страданието ще те повдигне. Казано е въ Евангелието: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отсича се.“ Слѣдователно, радвай се, че страдашъ, за да дадешъ плодъ. Скръбьта и радостьта сѫ два полюса на живота: когато единъ човѣкъ страда, другъ нѣкой се радва; когато нѣкой се радва, другъ страда. Това може да се докаже математически. Не всѣка радость е истинска радость; и не всѣка скръбь е истинска скръбь. Ако имаше истинска радость въ свѣта, тя би донесла най-голѣмото веселие. Веселието е по-високо отъ радостьта. Значи, хората се радватъ, а Богъ се весели. Какъ иде веселието? — По закона на мѫдростьта. Между тѣзи два закона има голѣмо съотвѣтствие. Когато Богъ погледне на противорѣчията, които сѫществуватъ въ цѣлия козмосъ, Той се развеселява, защото вижда доброто, като плодъ на всичко това. Хилядитѣ години за Бога сѫ като единъ день. Слѣдователно, радвайте се за противорѣчията, които имате и които не можете да разрѣшите! Оставете Богъ да се весели за тѣхъ. Когато вие най-много страдате, Господъ най-много се весели. Когато най-много се радвате, Господъ най-малко се весели. Когато радостьта ви е на върха, веселието на Господа едва започва. Когато скръбьта ви е на върха, тогава Господъ работи за васъ. Това означава стихътъ: „И скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Богъ ще прѣвърне страданията на хората въ скѫпоцѣнни камъни, които ще постави като вѣнецъ на главитѣ имъ. За въ бѫдеще страданията на човѣка ще красятъ неговата глава. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 20 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление Изпѣйте упражнението: „Въ зоритѣ на живота.“ Прочете се резюме отъ темата: „Защо Истината е глава на Словото?“ За слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Като се говори за свободна тема, трѣбва да се знае, че и свободнитѣ теми сѫ опрѣдѣлени. Запримѣръ, когато казваме, че човѣкъ може да ходи свободно, ние имаме прѣдъ видъ, че той може да ходи свободно само тамъ, дѣто има мѣсто. Слѣдователно, човѣкъ може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само въ водата. Птицата може да се движи свободно само въ въздуха. Ако човѣкътъ, рибата и птицата бѫдатъ заставени да се движатъ въ срѣда, чужда за тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ изложени на голѣми страдания. Значи, страданията на хората се дължатъ главно на физически причини. Когато човѣкъ приема несъотвѣтна храна за своя организъмъ, той страда. Когато приетата храна не се асимилира отъ организъма на човѣка, както трѣбва, той пакъ страда. Когато храната се задържа дълго врѣ ме въ стомаха, безъ да се смели, отъ нея се образуватъ отровни вещества, токсини, които се разнасятъ изъ цѣлия организъмъ и отравятъ кръвьта. Сѫщо така и въ сърцето на човѣка има натрупани непостигнати желания, които, вслѣдствие на това, че не могатъ да се асимилиратъ, създаватъ астрални токсини. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ задържа въ себе си мисли, които не може да реализира, тѣ оставатъ за дълго врѣме въ мозъка и понеже не могатъ да се асимилиратъ отъ него, образуватъ ментални токсини. Тъй щото съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупалитѣ се въ тѣхъ физически, астрални и ментални токсини. Тѣзи токсини въ организъма сѫ първото условие за развитие на микробитѣ, носители на различни болести. Казвамъ: такова е положението на човѣка, който не знае законитѣ. Какво трѣбва да бѫде положението на окултния ученикъ, който разбира и знае законитѣ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, какво му прѣдстои да разрѣши всѣки день. Както земледѣлецътъ знае, какво трѣбва да прави прѣзъ различнитѣ годишни врѣмена, така и окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, каква задача има да разрѣшава всѣки день. Да допуснемъ, че вие сте въ едно училище, дѣто имате четири двойки дѣца отъ различни степени: 21, 22, 23,24. Двойката въ първа степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ пролѣтьта. Двойката въ втора степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ лѣтото. Двойката въ трета степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ есеньта и двойката въ четвърта степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ зимата. Еднакво ли ще се развиватъ тия четири дѣца? Тѣ ще се развиватъ съвършено различно, понеже условията, при които се родили, сѫ съвършено различни. Запримѣръ, дѣтето, което се е родило прѣзъ лѣтото, ще го обличатъ въ тънки, леки пелени и дрешки, защото вънъ е топло. Обаче, дѣтето, което се е родило прѣзъ зимата, ще го обличатъ съ дебели, топли пелени и дрешки. Значи, има положения въ живота, които за едни хора сѫ добри, а за други — лоши, Знанието на окултния ученикъ се заключава въ това, именно, да разбира тия условия, тия положения въ живота и да знае, какво може да очаква отъ добритѣ и какво — отъ лошитѣ условия. Всѣки трѣбва да познава себе си, да познава и хората, съ които има отношения, за да не изпада въ грѣшки и въ заблуждения. Като изучавате себе си, като изучавате и другитѣ хора, ще забѣлѣжите, че всички се различаватъ въ разбиранията, въ морала си и т. н. Нѣкои хора сѫ много чувствителни, други иматъ силно развити лични чувства, трети сѫ много щестлавни, четвърти — горделиви, нѣкои пъкъ сѫ завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пъкъ сѫ добродѣтелни, т. е. въ тѣхъ сѫ развити добродѣтелитѣ. На какво се дължи гордостьта? Гордостьта е признакъ на излишъкъ отъ мозъчна енергия. Гордиятъ човѣкъ е отворилъ всички прозорци на умствения си животъ, вложилъ е въ ума си безброй непостижими идеи, които иска на всѣка цѣна да постигне, да стане пръвъ човѣкъ въ свѣта. Пръвъ човѣкъ е само козмическиятъ, който се е явилъ най-напрѣдъ. Всѣки другъ, който се е явилъ слѣдъ него, по никой начинъ не може да бѫде пръвъ. Ти, който си се родилъ на опашката, ще бѫдешъ доволенъ и на това мѣсто, на което те поставятъ. Който влѣзе пръвъ въ гостилницата, той ще яде отъ най-хубавото ядене и ще има най-голѣмъ изборъ. Който влѣзе послѣденъ въ гостилницата, той ще яде отъ това, което е останало. Трѣбва ли да се сърди за това на гостилничаря? Гостилничарьтъ ще каже: Ти нѣмашъ право да се сърдишъ, да си недоволенъ отъ храната. Азъ даже не подозирахъ, че ще дойдешъ толкова късно. Сега, бѫди благодаренъ и на това, което си заварилъ. Та и вие, като ученици, трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други; всѣки да бѫде доволенъ отъ положението, което заема. Всѣки иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ другитѣ. Това желание е на мѣсто, но постѫпва ли той спрѣмо другитѣ така, както иска да постѫпватъ спрѣмо него? Когато нѣкой отъ васъ излѣзе да каже нѣщо, другитѣ му се смѣятъ. Защо се смѣятъ? Защото той не разбиралъ това, върху което говори. Вѣрно е, че нѣкога човѣкъ говори нѣща, които не разбира, а нѣкога говори нѣща, които разбира, но които не може да изкаже, да прѣдаде точно съ думи. За да може човѣкъ да прѣдаде точно една идея, първо тя трѣбва да му е ясна на физическия свѣтъ. Щомъ идеята му е ясна на физическия свѣтъ, той ще може да я изкаже, да я прѣдаде и на другитѣ хора. Значи, нѣщата трѣбва да започватъ отъ физическия свѣтъ и да вървятъ нагорѣ, т. е. отъ простото, отъ видимото къмъ сложното, къмъ невидимото. За изяснение на мисъльта си, ще ви дамъ слѣдното правило. Когато ви дойде нѣкой гостъ, когото не сте виждали десетина години, първия день ще му дадете най-простото ядене: бобъ безъ масло, безъ никакви приправки, само съ солчица. Втория день ще му дадете по-хубаво ядене; третия день — още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато послѣдния день го угостите съ най-хубавото ядене. Обаче, вие постѫпвате точно обратно: първия день слагате на госта си най-хубавото ядене, втория день — по-просто ядене, и ако гостътъ ви прѣкара десетина деня у васъ, послѣдния день го гощавате съ бобъ. Слѣдователно, искате ли да изкажете нѣкоя мисъль, прѣдайте я най-напрѣдъ въ най-проста и ясна форма, а послѣ я украсявайте. Първо, вие искате да я прѣдадете въ най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а послѣ завършвате, като прѣдавате мисъльта си въ най-простъ видъ. Тази е причината, поради която хората не успѣватъ въ живота си. Учительтъ извиква на урокъ единъ отъ ученицитѣ си и го запитва: Минчо, кажи ми, какво е прѣдназначението на ученика? Ученикътъ отговаря: Когато Богъ създаде свѣта. Първо той направи небето и земята; послѣ — деня и нощьта; на третия день създаде трѣвата, цвѣтята и дърветата; на четвъртия день — небеснитѣ свѣтила; на петия день — животнитѣ; на шестия день Богъ създаде човѣка, да расте и да се развива, да учи. Другаритѣ на Минча слушатъ, не могатъ да разбератъ, какво иска да каже той съ тази дълга история. Минчо трѣбваше да отговори на зададения въпросъ кратко, ясно и просто: Прѣдназначението на ученика е да учи. Слѣдователно, за да напрѣдва ученикътъ, той трѣбва да прилага. Прѣзъ течение на годината ученикътъ минава достатъчно материалъ, но той трѣбва да приложи поне една десета отъ този материалъ. И вие, като ученици, сѫщо така трѣбва да прилагате; много материалъ имате, но часть отъ него трѣбва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товаръ ще ви създаде голѣми безпокойствия. Умътъ на ученика трѣбва да е спокоенъ, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има голѣмо разнообразие. Еднообразието носи смърть. Когато въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка има еднообразие, той става тягостенъ, както за себе си, така и за другитѣ. Дѣто има еднообразие, тамъ има повторение на нѣщата. Въ литературния езикъ повторението се нарича тавтология. Човѣкъ може да повтаря нѣкои истини, но винаги въ различни форми, въ различни облѣкла. Изнесете ли една истина нѣколкократно, въ една и сѫща форма, въ едно облѣкло, тя ще създаде неразположение, както за онзи, който я прѣдава, така и за онзи, който я слуша. Всѣко неразположение на духа пъкъ е носитель на различни болести. Мнозина отъ ученицитѣ боледуватъ. Питамъ: коя е причината за тия болести? Всѣки ученикъ трѣбва да знае произхода на своята болесть, дали тя има физически, умственъ или духовенъ характеръ. Щомъ се знае произходътъ на болестьта, ще се намѣри начинъ, по който тя може да се лѣкува. Ако болестьта има физически произходъ, ще се лѣкува по физически начинъ. Нѣкой боледува и казва: Не може ли Богъ да прѣмахне болестьта ми? Казвамъ: ти създаде болестьта, ти самъ трѣбва да я прѣмахнешъ. Въ Божествения свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: кой каквото е създалъ, добро или зло, той самъ трѣбва да носи послѣдствията. Запримѣръ, въ нѣкой класъ има единъ ученикъ много честолюбивъ, гордъ, съ всички свои съученици се кара, съ никого не живѣе, и въ края на краищата, намира, че съученицитѣ му сѫ лоши. Излиза, че единственъ той е добъръ въ класа, а всички други сѫ лоши. Възможно е неговитѣ съученици да сѫ прѣвишили правата си, но и той има нѣкаква вина. Питамъ: какво трѣбва да направи сега този ученикъ? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири, или самъ да отиде при съученицитѣ си, съ които се е скаралъ, и да се помири? Това е задача за този честолюбивъ ученикъ, той самъ трѣбва да намѣри начинъ, какъ най-правилно да я рѣши. Ако този ученикъ иска да се помири съ своитѣ съученици, той трѣбва да се смири, да излѣзе прѣдъ тѣхъ и да имъ каже: Азъ съмъ виновенъ, обидихъ, наскърбихъ всички, като искахъ да се прѣдставя нѣщо повече отъ това, което съмъ. Мислѣхъ, че зная много, а виждамъ, че нищо не съмъ знаелъ. По природа съмъ малко сприхавъ, не търпя чуждо мнѣние, чуждъ съвѣтъ, затова, моля ви, да ме извините. Щомъ се смири така, другаритѣ му веднага ще го простятъ. Обаче, рече ли да се хвали съ своята благородна кръвь, съ своето високо произхождение, че дѣдо му, прадѣдо му сѫ били поети, писатели, философи, никой нѣма да му обърне внимание. Другаритѣ му ще кажатъ: Какво значение има за насъ твоята благородна кръвь и твоето произхождение, когато ти се отнасяшъ съ насъ като най-простъ човѣкъ, безъ никакво възпитание и култура? Каква е била кръвьта на твоя дѣдо, това не ни интересува. Каква е твоята кръвь, това е важно за насъ. Каква е кръвьта на нашитѣ дѣди, и това не е важно за насъ. Ние искаме да знаемъ, каква е нашата кръвь, и какво ние можемъ да направимъ. Всичко останало е стара философия, отъ която ние не се интересуваме. Законъ е: добриятъ животъ прави кръвьта чиста. Момента, въ който човѣкъ внесе една нечиста мисъль въ ума си и едно нечисто чувство въ сърцето си, кръвьта му се покваря, т. е. губи чистотата си. Всѣка мисъль, всѣко чувство иматъ своето опрѣдѣлено мѣсто. Не се ли поставятъ на мѣстото си, тѣ изгубватъ прѣцназначението си. За изяснение на мисъльта си, ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставеге си, че вие сте бѣденъ човѣкъ и отивате съ десеть празни чувала при единъ богатъ земледѣлецъ да тури въ тѣхъ жито. Земледѣлецътъ туря жито въ единия, въ втория, въ третия чувалъ, докато напълни послѣдователно и десетьтѣ чувала. Вие виждате, че той е готовъ още да дава и подлагате рѫцѣтѣ си да сипва и въ тѣхъ. Питамъ: това жито ще ви ползува ли? Рѫцѣтѣ ви ще се напълнятъ съ жито; то ще прѣлѣе отъ тѣхъ и ще почне да се разсипва по земята. За васъ е цѣнно само това жито, което влиза въ чувалитѣ. Тамъ е неговото мѣсто. Вънъ отъ чувалитѣ житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква отъ всѣки, който мине по този пѫть. Слѣдователно, всѣка хапка, която не се придружава съ добра мисъль и съ добро чувство, носи за стомаха отрова, смърть. Сѫщиятъ законъ се прилага и при говоренето. Когато човѣкъ говори, въ всѣка негова дума трѣбва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхнозение носи благословение, както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щомъ вдъхновението се прѣкѫсне, прѣкѫсва се и благословението. Тогава човѣкъ трѣбва да прѣстане да говори. Това всѣки е опиталъ. Ако човѣкъ продължава да говори безъ вдъхновение, страданията неизбѣжно ще дойдатъ върху него. Защо? Защото той не е послушалъ своя вѫтрѣшенъ гласъ. Казвамъ: когато хората не се подчиняватъ на своя вѫтрѣшенъ гласъ, тѣ минаватъ за лоши; когато се подчиняватъ на вѫтрѣшния си гласъ, тѣ минаватъ за добри. Разумниятъ човѣкъ е всѣкога добъръ. Той зачита себе си, зачита и другитѣ хора. Неразумниятъ мисли само за себе си; той не иска да знае, какъ се отразява неговото поведение върху окрѫжаващитѣ. Запримѣръ, дъщерята се обиди нѣщо отъ майка си или отъ баща си и се затвори въ стаята си, седи день, два, три, никому не отваря. Какво ще разрѣши тя въ стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпроситѣ не се разрѣшаватъ въ затворени стаи. Който иска правилно да рѣши нѣкой въпросъ, нека излѣзе на чистъ въздухъ, подъ открито небе. Нѣкой човѣкъ заболява отъ извѣстна болесть и за да се лѣкува, занасятъ го въ болница. Седи той тамъ мѣсецъ, два, три, но болестьта не минава. Всички се чудятъ, какво да правятъ. Казвамъ; извадете този човѣкъ отъ болницата, оставете го да лежи на открито, подъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи. Тѣ ще бѫдатъ най-добрата завивка, най-добриятъ лѣкарь на болния. Нека болниятъ спи подъ открито небе, безъ никакъвъ покривъ. И дъждъ да завали, нѣма опасность за болния. Достатъчно е само да се покрие отгорѣ съ една каучукова мушама, да не прониква влагата въ тѣлото му. Въ този случай болниятъ ще оздравѣе по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завитъ съ дебели, топли дрехи. Слѣдователно, когато човѣкъ е тѫженъ, по сѫщия начинъ нека излѣзе вънъ, на чистъ въздухъ, подъ открито небе. А тъй, да се затвори въ нѣкоя стая и да седи тамъ съ дни, той нищо нѣма да разрѣши. Човѣкъ има право да се заключва въ стаята си, само когато се моли. Затворенитѣ стаи сѫ за молещитѣ се хора. Христосъ казва: „Когато се молишъ, влѣзъ въ тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда.“ Щомъ свърши молитвата си, човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ, на отворено, между хората. Нѣкой казва: Защо ще ходя между хората, когато тѣ ми причиняватъ толкова страдания? Казвамъ: ако си недоволенъ отъ нѣкои хора, всички не сѫ виновни за това. Посѣти нѣколко бѣдни сѣмейства, разговори се съ тѣхъ и ще видишъ, че скръбьта ти ще изчезне. Ако си студентъ и не ти върви въ уроцитѣ, иди при нѣколко твои другари, по-слаби отъ тебе и вижъ, какви голѣми усилия правятъ тѣ за да помнятъ, да заучаватъ уроцитѣ си. Ти ще се насърдчишъ, ще си кажешъ: Не съмъ билъ азъ най-послѣдниятъ; имало и отъ мене по-слаби студенти. Ако мислишъ, че си лошъ човѣкъ, намѣри десетина души по-лоши отъ тебе и ще се насърдчишъ. Когато човѣкъ види, че има хора, които седатъ по-долу отъ него, това му дава импулсъ за работа. Тъй щото, понѣкога и отрицателнитѣ положения въ живота сѫ въ сила да поощрятъ ученика, да го заставятъ да работи, да върви напрѣдъ. Обаче, когато работитѣ трѣбва да вървять напрѣдъ, тогава на първо мѣсто ще се поставятъ способнитѣ ученици. Истински способни ученици сѫ ония, които даже не съзнаватъ това, а не ония, които се мислятъ за способни. За способния ученикъ е толкова естествено да бѫде такъвъ, колкото естествено е за ябълката да бѫде сладка. Способниятъ ученикъ заема винаги послѣдното мѣсто. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и отъ другитѣ, но каквато задача му дадатъ, той веднага я рѣшава. Другаритѣ му излизатъ на сцената, пѣятъ, свирятъ, а той седи на послѣдното мѣсто. Ако го накаратъ да изсвири нѣщо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човѣкъ говори много за себе си, когато се хвали, безъ да оправдава думитѣ си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той само дрънка. Днесъ съ дрънкане работа не се върши. Това е методъ на старата култура. Новата култура, обаче, изисква нови методи. Казвамъ: новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задовслява само съ думи и теории. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който ви казва: Чудни сѫ моитѣ плодове! — Дѣ сѫ тѣ? — Ето дръвчетата. — Дѣ сѫ плодоветѣ имъ? — Ще вържатъ и тогава ще ги опитате, но казвамъ, че плодоветѣ имъ ще бѫдатъ много хубави. — Можешъ ли още сега да докажешъ това? — Не мога. — Щомъ не можешъ, не ги прѣпорѫчвай прѣдварително. Азъ ще повѣрвамъ на думитѣ ти, само когато опитамъ плодоветѣ. Когато ученикътъ прѣдаде своята теза и я защити, само тогава учительтъ ще се произнесе за нея. До това врѣме той ще се въздържа да даде мнѣнието си, колкото да му прѣпорѫчватъ този ученикъ. Нѣкой ученикъ се оплаква отъ учителя си, че отговорилъ за шесть, а учительтъ несправедливо му поставилъ тройка. Казвамъ: възможно е учительтъ да не е билъ справедливъ, но възможно е и ученикътъ да не е справедливъ и да не разбира уроцитѣ си. И двѣтѣ нѣща сѫ възможни. И двѣтѣ положения се срѣщатъ въ живота. И тъй, за всѣки даденъ случай е важно, какво е отношението на човѣка къмъ Първата Причина, къмъ ближнитѣ му и къмъ себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му къмъ Бога сѫ правилни, нека си отговори, приема ли Богъ молитвата му, изпълнява ли желанията му. Слѣдъ това, нека си даде отчетъ, какво е отношението на невидимия свѣтъ, т. е. на ближнитѣ му къмъ него. И най-послѣ, нека анализира отношенията си къмъ самия себе, да види, правилни ли сѫ тѣ, или не. Ако Богъ не отговаря на молитвитѣ му, ако ангелитѣ не го слушатъ и ако той се намира въ противорѣчие съ себе си, кой е виновенъ за това? Той ще каже, че всички сѫ го забравили. Не, съ такъвъ отговоръ въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Погрѣшката е въ самия човѣкъ. Може би неговиятъ телефонъ или радио — апаратъ е разваленъ нѣкѫдѣ и не може да възприема вълнитѣ, които идатъ отъ невидимия свѣтъ. Слѣдователно, причината за всѣки неуспѣхъ, за зсички страдания и мѫчнотии е самиятъ човѣкъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Знаете ли, какво се изисква отъ човѣка, за да бѫде обичанъ? Човѣкъ може да бѫде обичанъ, само ако дава нѣщо отъ себе си. Паритѣ се обичатъ за цѣнностьта имъ. Книгата се обича за съдържанието й. Силниятъ човѣкъ се обича за силата си. Чукътъ се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Нѣкой казва: Азъ съмъ слабъ, наистина, но хората трѣбва да ме обичатъ, защото съмъ Божие създание. Когато става въпросъ за Божии създания, човѣкъ трѣбва да знае, че родениятъ отъ Бога трѣбва да включва три важни качества въ себе си: първо, той трѣбва да обича; второ, той трѣбва да мисли и трето, той трѣбва да свѣти. Слѣдователно, всѣки човѣкъ ще бѫде обичанъ заради любовьта, която носи въ себе си, заради мисъльта и заради свѣтлината. Какъ и дѣ се проявява любовьта? Къмъ зцрави, къмъ силни хора тя не се проявява. Това не е ли противорѣчие? Питамъ: ситиятъ нуждае ли се отъ угощение? Богатиятъ нуждае ли се отъ пари? Учениятъ нуждае ли се отъ знание? На сѫщото основание и любовьта се изявява къмъ слабитѣ, къмъ нуждаещитѣ се, къмъ изоставенитѣ. Обаче, любовьта се изявява и къмъ подобнитѣ си. Тази форма любовь е наречена „любовь на подобие.“ Тя е любовь, която се изявява въ обмѣна между душитѣ. Тази любовь е въ възходещо състояние; тя носи здраве и сила за душитѣ. Въ тази любовь душитѣ растатъ и се развиватъ, съзнанието се разширява, умътъ се просвѣщава, а сърцето се облагородява. Любовь, която не се придружава съ тия проявления, не е истинска любовь. Тя е залъгалка въ живота на обикновения човѣкъ. Сега, ние се нуждаемъ отъ положителна наука, отъ положително знание, съ което да изправимъ сегашния си животъ, да се освободимъ отъ извѣстни недѫзи въ себе си. Ако човѣкъ се заеме да изправи недѫзитѣ си, той нищо не би направилъ безъ тази наука. Напротивъ, при това положение той би се спъналъ отъ своитѣ недѫзи, но по никой начинъ не би могълъ да се освободи отъ тѣхъ. Прѣди всичко, той не може да скрие недѫзитѣ си. Нѣма нишо скрито — покрито въ живота на човѣка. Всѣки недѫгъ остава свои чърти, бѣлѣзи върху човѣка, които съ нищо не могатъ да се прикриятъ. По сѫщия начинъ и добродѣтелитѣ оставятъ бѣлѣзи върху човѣка. Добро или лошо, всичко е написано на човѣшкото лице. Какво бихте казали, ако тия чърти могатъ да се фотографиратъ? Единъ день това ще се постигне. Човѣшкитѣ мисли ще могатъ да се фотографиратъ, както днесъ се сниматъ изображения на прѣдмети върху свѣточувствителни стъкла. Дойде ли този день, всички прѣстѫпни мисли, всички прѣстѫпления на хората ще се откриятъ. Това става на небето. Всичко, каквото тукъ се върши, се отпечатва на небето. Когато нѣкой човѣкъ се мисли за чистъ и светъ, Господъ казва: Изнесете прѣдъ този човѣкъ филма на неговия животъ, да види всичко, каквото е вършилъ. Вие четете въ нѣкой вѣстникъ: Днесъ се дава филма за живота на еди-кой си знаменитъ светия. Мнгелитѣ отиватъ да гледатъ този филмъ и оставатъ очудени отъ страшнитѣ работи, които се прѣдставятъ. Това ще бѫде не само съ светиитѣ, но и съ всѣки обикновенъ човѣкъ. Това не е за обезсърдчение, но фактъ, отъ който хората ще се учатъ. Значи, въ свѣта сѫществува висша справедливость, отъ която ще се разбере, че всѣко добро или лошо дѣло носи своитѣ послѣдствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, нѣма защо да се сърците, ако животътъ ви е лошъ. Лошиятъ и добриятъ животъ сѫ резултати на миналото. Небето слѣди всичко и отдава всѣкиму заслуженото. Въ небето има двѣ крайности: или съвсѣмъ изкоренява човѣка отъ лицето на земята, или го подига. Строгъ е законътъ на възмездието. Срѣдно положение въ него нѣма. На земята, обаче, има срѣдни положения, които наричатъ „обстоятелства, смекчаващи вината“. Тѣ сѫ резултатъ на любовьта. Само любовьта е въ сила да смекчи условията. Мнозина искатъ да обърнатъ вниманието на ангелитѣ, да се застѫпятъ за тѣхъ. Ангелитѣ сѫ крайно строги, взискателни и изпълнителни къмъ закона. Рекатъ ли да сѫдятъ хората, малцина ще бѫдатъ оправдани. Ако искате нѣщо отъ ангелитѣ, искайте тѣхното знание, тѣхната култура. Ако искате сѫдба, оставете Богъ да ви сѫди. Той отдава всѣкиму заслуженото, и всички оставатъ доволни. Тъй щото, отъ васъ се изисква само да учите Божиитѣ закони и да ги прилагате въ живота си, а кой ще ви сѫди, какъ ще ви сѫди, това не е ваша работа. Сега, ще дамъ още нѣкои обяснения на числото 2, взето отъ първа до четвърта степень. Числото 21 означава човѣкъ, роденъ прѣзъ пролѣтьта. Пролѣтьта е подъ влиянието на Венера, богиня на любовьта. Значи, този човѣкъ се намира при най-добри аспекти. Дѣто ходи, той все любовь ще развива. Той ще бѫде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби въ нея и ще я възпѣва. Ако родениятъ прѣзъ това врѣме е жена, сѫщо така ще бѫде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо, всички поети се намиратъ подъ влиянието на Венера. Не може да бѫде поетъ онзи, на когото Венера не влияе. Числото 24 прѣдставя човѣкъ, роденъ прѣзъ есеньта и се намира подъ влиянието на Сатурнъ Този човѣкъ е крайно подозрителенъ. Религиозенъ или свѣтски, ученъ или простъ той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: Тѣзи работи прѣдъ мене не минаватъ. Сатурновиятъ типъ не се убѣждава лесно. Обаче, обикне ли те веднъжъ, той издържа въ любовьта си, готовъ е на всички жертви. Когато сатурновиятъ типъ рѣши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има прѣдъ видъ най-малко сто моми, докато избере една отъ тѣхъ. Неговата избранница ще бѫде богиня, а останалитѣ 99 ще бѫдатъ обикновени моми. Често и вие изпадате въ голѣми съмнѣния, подозрѣния, което показва, че се намирате подъ влиянието на Сатурнъ. Нѣкой казва: Много добри хора сѫ моитѣ познати. Не се минава година-двѣ, той започва да се съмнява въ всички и казва: Лъгалъ съмъ се азъ, тия хора не сѫ толкова добри, както съмъ мислилъ. Питамъ: какъ така по-рано бѣха добри, а сега станаха лоши? — Заблуденъ съмъ билъ, затова съмъ ги виждалъ такива. Значи, да виждашъ хората добри, това било заблуждение; да ги виждашъ лоши, не било заблуждение. Има едно вѣрно положение въ живота, споредъ което трѣбва да виждашъ хората такива, каквито сѫ. Често хората се проявяватъ такива, каквито не сѫ, понеже изпадатъ въ трудни положения, отъ които не знаятъ, какъ да излѣзатъ. Запримѣръ, нѣкой добъръ човѣкъ, безъ да измѣри материалнитѣ си сили, прѣдприема направата на кѫща отъ три етажа. Кара до едно врѣме и слѣдъ това се затрудни, не може да продължи кѫщата си. Чуди се, какво да прави. Обърне се тукъ за услуга, обърне се тамъ, никой не му помага. Хората виждатъ, че той ще обърка смѣткитѣ си, та нито тѣхнитѣ, нито своитѣ пари ще може да спаси. Най-послѣ той си казва: Едно отъ двѣтѣ ми остава — или да фалирамъ, или да излъжа. По-добрѣ ще излъжа нѣкого, че скоро ще му върна паритѣ, отколкото да фалирамъ. Слѣдователно, когато човѣкъ се намѣри на тѣсно, той лъже. Ако има повече врѣме да обмисля, той нѣма да си послужи съ лъжата. Когато се намѣри на тѣсно, и най-силниятъ човѣкъ може да излъже. Прѣдставете си, че вие носите въ рѫцѣтѣ си една скѫпа ваза на нѣкой вашъ приятель и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване отъ страна на приятеля ви, кой счупилъ вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако слѣдъ счупване на вазата имате достатъчно врѣме, докато кажете на приятеля си, какво сте направили, вие ще му кажете истината. Богъ, като знае този законъ, никога не сѫди хората веднага слѣдъ като сгрѣшатъ. Господъ не обича лъжата. Когато хората грѣшатъ, Богъ не бърза да ги сѫди, но оставя свободно да помислятъ върху това, което сѫ направили, да се признаятъ прѣдъ себе си и слѣдъ това да бѫдатъ готови да признаятъ грѣшкитѣ и грѣховетѣ си и прѣдъ Него. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ лъжата. Тя се дължи на единъ психологически законъ, който се изявява въ всички проявления на живота. Този законъ внася извѣстно опорочаване въ живота. Когато лъжата влѣзе въ ума на учения човѣкъ, той губи часть отъ своята свѣтлина, а науката губи своята чистота. Слѣдователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трѣбва да освободи ума си отъ всички заблуждения. Тази наука не се придобива въ единъ — два деня, нито въ единъ животъ. Истинскиятъ животъ сѫщо така не се постига моментално. Ако човѣкъ знае всички свои слабости и грѣшки, пакъ не би могълъ изведнъжъ да се поправи. Врѣме и усилия се изискватъ, за да може човѣкъ да изправи погрѣшкитѣ си. Като знае това, Богъ е скрилъ грѣховетѣ на хората дълбоко въ тѣхното подсъзнание и единъ день, когато тѣ се натъкнатъ на своята карма, грѣховетѣ имъ постепенно ще изпѫкнатъ въ тѣхното съзнание. Нѣкой казва: Много ми е тежко! Слѣзълъ съмъ въ ада, между грѣшнитѣ сѫщества. Не, ти не си въ ада, но си попадналъ въ твоята карма. Въ съзнанието си човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ всички свои сѫществувания, да се види въ най-низкитѣ положения, когато е вършилъ такива прѣстѫпления, каквито съзнанието му днесъ не позволява да направи. Той трѣбва да изкупи тия прѣстѫпления, да ги изплати. Въ сегашния животъ вие ще се срещнете съ всички ония хора, на които въ миналото сте правили зло и добро. Ето защо, днесъ човѣкъ трѣбва да живѣе добрѣ, да изличи отъ съзнанието си всички грѣхове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съврѣменната наука, въ това отношение, дава редъ методи и познания на човѣка, какъ да се справи съ кармата си, т. е. какъ да ликвидира съ нея. Когато хората ликвидиратъ съ своята карма, тогава и науката ще мине въ нова фаза. Днесъ мнозина сѫ недоволни отъ науката, намиратъ, че тя не задоволява напълно тѣхния интересъ. Обаче, новата наука, която иде, ще внесе въ тѣхъ радость и веселие. Сега, като ученици, вие трѣбва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, вие можете вечерь, когато той спи, да изпращате къмъ неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравѣе, ще се поправи скоро. Ако нѣкой отъ васъ отпадне духомъ, или се съсипе материално, вие пакъ можете да му изпрашате насърдчителни мисли. Чрѣзъ закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бѣдни, на отчаяни хора. Великъ, мощенъ е законътъ на внушението. Достатъчно е, чрѣзъ този законъ, да внесете една добра мисъль въ своето подсъзнание или въ подсъзнанието на нѣкой вашъ ближенъ, за да се реализира тя. Ако успѣете пъкъ да внесете една добра мисъль въ свърхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Нѣма мисъль, която, вложена въ свърхсъзнанието на човѣка, да не се реализира чрѣзъ работата на свърхсъзнанието. Всички недѫзи могатъ абсолютно да се изправятъ, но при условие на абсолютна вѣра. Въ свърхсъзнанието човѣкъ може да проектира всичко, каквото пожелае, но безъ никакво съмнѣние. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ всички, е да храните помежду си взаимно довѣрие и уважение. Искате да се изкажете по нѣщо — не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете въ мисъльта си красива форма. Нека това бѫде една задача за васъ. Наистина, не е лесно човѣкъ да подържа въ ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начинъ той ще създаде здрава, трезва мисъль въ себе си. Човѣкътъ на новото трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ всичко, което е обѣщалъ да направи. Кажешъ нѣщо, изпълни го. Обѣщаешъ нѣщо, направи го въ такава форма, въ каквато си обѣщалъ. Обѣщалъ си прѣдъ Бога или прѣдъ душата си да отидешъ нѣкѫдѣ — иди, изпълни обѣщанието си, макаръ и на легло да си. Парализиранъ да си, пакъ иди. По силата на внушението, че си обѣщалъ прѣдъ Бога да направишъ нѣщо, ще можешъ да го изпълнишъ. Краката ти ще се развържатъ и ще проходишъ. Щомъ се освободишъ отъ ремъцитѣ, съ които дяволътъ те е завързалъ, ти ще кажешъ: Слава Богу, че се освободихъ! Съврѣменнитѣ хора сѫ вързани съ ремъцитѣ на дявола. Вечерь, прѣди да заспите, ще се развързвате чрѣзъ закона на внушението. Много ремъци има човѣкъ на рѫцѣтѣ и на краката си. Тѣзи ремъци сѫ подобни на тия, които пехливанитѣ турятъ на рѫцѣтѣ си, докато се борятъ. Въ врѣме на борбата тѣ сѫ необходими, но щомъ свършатъ, ремъцитѣ ставатъ вече излишни. Когато човѣкъ се обезсърдчи, той е въ положението на пехливанъ, който носи ремъци на рѫцѣтѣ си и е забравилъ да ги хвърли. Развържи ремъцитѣ отъ рѫцѣтѣ си, хвърли ги настрана и обезсърдчението ще изчезне. Сега, азъ говоря за новата култура, която изисква отъ хората великъ моралъ. Вие можете да живѣете и по стария моралъ, но ще знаете, че сте въ старата култура. Новиятъ моралъ се отнася къмъ съзнанието на хората. Тѣ трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че сѫ служители на Бога и всичко, което вършатъ, става прѣдъ Неговото лице, и Той удобрява или не удобрява тѣхнитѣ постѫпки. Когато мисъльта на човѣка е права, тя има Божието удобрение и тече безпрѣпятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е въ сила да спре течението на правата мисъль. Всѣка мисъль, която нѣма удобрението на Бога, се прѣкѫсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цѣль. Казвамъ: всички ние трѣбва да се стремимъ да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме въ себе си, да слушаме Неговия гласъ. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бѫдемъ здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравиятъ ученикъ може да учи. За да учи, той трѣбва да има срѣдства, да бѫде богатъ. Само умниятъ може да бѫде истински богатъ и уважаванъ отъ всички. Богатството е свързано съ разумностьта. Всички хора се стремятъ къмъ красотата; тѣ искатъ да бѫдатъ красиви. Човѣкъ може да бѫде и здравъ, и силенъ, и богатъ, и красивъ, но прѣди всичко той трѣбва да бѫде достоенъ, да заслужи тия качества. Казвате: Нали духовното се дава даромъ? — Даромъ се дава само на достойния. Всѣки трѣбва да се стреми да бѫде достоенъ за Божието благословение. Това достоинство е първото условие, заради което Богъ обръща внимание на човѣка и му дава условия да учи. Отъ своя страна пъкъ той трѣбва да бѫде признателенъ, да работи, да учи, за да отговори на това внимание. Една отъ важнитѣ мисли, която трѣбва да задържите въ ума си отъ тази лекция, е да запазите достоинството си, за да не изгубите Божието внимание. Щомъ сте пратени на земята, Богъ ви е удостоилъ съ своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачитѣ, които се даватъ въ Школата. Запримѣръ, една отъ задачитѣ, която трѣбва да имате прѣдъ видъ, е да работите върху музиката, да придобиете нѣщо ново, нѣщо повече отъ това, което съврѣменната музика е постигнала. Ако е въпросъ за наука, за музика, за изкуство, съ каквито съврѣменниятъ свѣтъ разполага, тогава нѣма защо да вървите по новитѣ пѫтища. Какво струва за насъ сегашната музика, ако не й придадемъ нѣщо ново? Отъ какво се вдъхновяватъ съврѣменнитѣ пѣвци и музиканти? Тѣ се вдъхновяватъ, или когато се харесатъ на публиката, или когато имъ се плаща добрѣ. Отъ какво трѣбва да се вдъхновява бѫдещиятъ музикантъ, или пѣвецъ? Той трѣбва да се вдъхновява отъ това, дали неговата музика е въ сила да направи прѣвратъ въ душата на падналия човѣкъ. Какво по-голѣмо възнаграждение може да има за музиканта отъ това, когато той свири въ една кръчма на пияници и половината отъ тѣхъ се откажатъ веднага отъ пиянството? Тѣ ще кажатъ: Богъ да те благослови, дѣто дойде между насъ да ни посвиришъ! Какво по-голѣмо морално удовлетворение може да очаква музиканта, ако съ своята музика той е успѣлъ да събуди импулсъ къмъ наука у този, който никога не е пожелавалъ да учи? Този човѣкъ започва да учи, свършва нѣколко факултета, става професоръ и казва: Благодарение на единъ музикантъ, азъ днесъ не съмъ простъ човѣкъ, а професоръ. На това основание, когато и ние изкажемъ една дума, тя трѣбва да произведе сѫщия ефектъ, какъвто музиката произвежда върху пияницата, или върху простия човѣкъ. Нека и този човѣкъ каже: Чухъ нѣкога една дума, която ме избави отъ голѣма беля и човѣкъ ме направи. Тѣзи сѫ едни отъ задачитѣ, които ви прѣдстоятъ, като на ученици. Правилното разрѣшаване и прилагане на тия задачи, ще опрѣдѣли положението ви като хора, носители на новото. Упражнение: двѣтѣ рѫцѣ се изнасятъ успоредно, напрѣдъ. Дѣсната рѫка се поставя прѣдъ устата, съ палеца къмъ нея, слѣдъ което се изнася настрана, но съ бавно хлъзгане по рамото. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Послѣ, и двѣтѣ рѫцѣ се поставятъ прѣдъ устата, съ палцитѣ къмъ нея и съ бавно хлъзгане по рамѣнѣтѣ. И двѣтѣ рѫцѣ се изнасятъ настрана и се спущатъ надолу. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 13 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВАТА ПОЛЮСА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочете се резюме на темата: „Най-мощното въ човѣка.“ Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?“ Сега, като се четоха темитѣ, въпросътъ остава пакъ неразрѣшенъ. Радвайте се, когато нѣкои въпроси оставатъ неразрѣшени. Красивото въ живота седи въ това, което не се разрѣшава. Като се четоха темитѣ за истината, естествено изникна и въпросътъ за лъжата. Една българска поговорка казва: „Краката на лъжата сѫ кѫси.“ Споредъ мене лъжата нѣма никакви крака. Защо хората лъжатъ? За да взематъ нѣщо. Когато нѣкой иска да вземе пари отъ банкера, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари отъ него. Шомъ вземе паритѣ, пакъ ще го лъже, дано нѣкакъ не ги върне. Лъжата сѫществува само въ материалния, въ физическия свѣтъ. Значи, за да лъже нѣкой, все трѣбва да има нѣкакъвъ материаленъ обектъ, като причина за лъжата. Въ духовния, въ Божествения свѣтъ лъжа не сѫществува. Докато човѣкъ се намира при добри, при благоприятни условия, каквито сѫ въ невидимия свѣтъ, той не се познава, не знае, дали обича да лъже, или не. Когато слѣзе въ материалния свѣтъ, при по-трудни условия на живота, тукъ той се проявява такъвъ, какъвто е. Характерътъ на човѣка се изпитва повече при неблагоприятиитѣ условия, отколкото при благоприятнитѣ. Днесъ считатъ благороденъ човѣкъ този, който проявява велики дѣла и качества. Въ новата кулгура сѫдятъ за благородството на човѣка по това, какъ се проявява въ най-малкитѣ нѣща. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за честь, за моралъ и казватъ, че мораленъ човѣкъ е онзи, който спазва правилото „не убий!“ Кого да не убива: човѣка ли? Питамъ: може ли тогава да се нарече мораленъ човѣкъ онзи, който коли кокошки, агнета, волове, или който убива мухи, сѣче гори и т. н.? Ако истинскиятъ моралъ се заключава въ спазване правилото „не убий“, този моралъ трѣбва да се прилага по отношение на всичко живо, отъ най-малкото до най-голѣмото. Не се ли прилага той въ цѣлокупния животъ, това не е моралъ. Много отъ днешнитѣ учени, писатели и философи казватъ, че моралътъ е нѣщо относително. Да, човѣшкиятъ моралъ е относителенъ, но Божествениятъ е абсолютенъ. Прѣдставете си, че имате единъ добъръ приятель, когото обичате, и той ви обича: приема ви дома си винаги добрѣ, разположенъ е къмъ васъ, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява, и вие се чувствувате щастливъ, доволенъ. Единъ день отношенията на приятеля ви се измѣнятъ къмъ васъ, по разни причини — материални, духовни, или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпитъ: ако сте мораленъ човѣкъ, ще останете вѣренъ на приятеля си, нѣма да се поколебаете въ отношенията си къмъ него. Ако нѣмате моралъ въ себе си, веднага ще се измѣните къмъ него, ще му дадете гърбъ. Вие трѣбва да знаете, че човѣкъ е колективно сѫщество, вслѣдствие на което често той не е отговоренъ за постѫпкитѣ си. Наистина, човѣкъ трѣбва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговоренъ за дѣлата си, или не, въ края на краищата, пакъ той страда. Когато турите дървото въ огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновенъ човѣкътъ, който туря дървото въ огъня, а послѣ е виновенъ огъньтъ, който има свойството да изгаря тѣлата. Когато вземете единъ остъръ ножъ и съ него мушнете нѣкой човѣкъ, ножътъ ли е виновенъ за това убийство? Слѣдователно, постѫпкитѣ, дѣйствията на човѣка биватъ колективни и индивидуални. Отъ постѫпкитѣ на човѣка се опрѣдѣля неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употрѣбява насилие върху другия, ако послѣдниятъ самъ не се подаде на това насилие. Тъй щото, когато човѣкъ не се подава на лошото влияние на нѣкоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия мораленъ устой. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ качествата на духовния и на Божествения животъ? Както Божествениятъ, така и духовниятъ животъ не се проявяватъ въ врѣме и пространство. Тѣ сѫ извънъ врѣмето и пространството. Физическиятъ живогъ, обаче, се проявява въ врѣме и пространство. Слѣдователно, докато човѣкъ е въ Божествения свѣтъ, той е въ приятно, добро разположение на духа. Слѣдващиятъ моментъ, когато слѣзе на физическия свѣтъ, той изгубва това добро разположение на духа и минава въ обикновения животъ. Въ Божествения свѣтъ хората всѣкога се намиратъ въ добро разположение на духа, а въ физическия животъ тѣ се намиратъ въ добро или въ лошо настроение. Хората на настроението всѣкога се движатъ между два полюса: когато на единия полюсъ е топло, на другия е студено. Такъвъ е законътъ на физическия свѣтъ. Когато двама приятели живѣятъ добрѣ помежду си и образуватъ едно цѣло, единиятъ отъ тѣхъ винаги ще се намира на единия полюсъ, а другиятъ — на про-тивоположния полюсъ. Ако единиятъ е въ лѣтото на живота, другиятъ ще бѫде въ зимата; ако единиятъ е въ пролѣтьта на живота, другиятъ ще бѫде въ есеньта. Обаче, сѫществата отъ духовния и Божествения свѣтъ, понеже знаятъ законитѣ, могатъ да смѣнятъ полюситѣ на живота, както искатъ. Тѣ иматъ най-малко четири полюса. Ако едно отъ тия сѫщества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това сѫщество ще се качи въ духовния свѣтъ. Когато и тамъ изгуби условията, това сѫщество ще се качи още по-нагорѣ. Така то ще се качва отъ една область въ друга по-висока, докато най-послѣ не срѣща никакви прѣпятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свѣтъ, като не познаватъ духовнитѣ закони, ще се раждатъ и умиратъ, ще минаватъ отъ единъ полюсъ въ другъ, докато най-послѣ научатъ тия закони и могатъ да ги прилагатъ въ живота си. Казвамъ: отъ хиляди години насамъ Божествениятъ свѣтъ работи върху хората, да ги научи на онѣзи методи, чрѣзъ които ще могатъ, по свое желание, да минаватъ отъ единъ полюсъ въ другъ. Пожелае ли човѣкъ да влѣзе въ Божествената Школа, като ученикъ, той непрѣменно трѣбва да изучава методитѣ за трансформиране на състоянията, за прѣминаване отъ единъ полюсъ въ другъ, за да може да се справи съ изпититѣ на тази Школа. Въ Божествената Школа изпититѣ сѫ по-трудни, отколкото въ обикновенитѣ. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ нѣкоя окултна школа, работитѣ имъ веднага ще се наредятъ, всичко ще имъ тръгне напрѣдъ. Тѣ мислятъ, че ще живѣятъ като галени дѣца: слугини ще ги обличатъ и събличать, ще ги водятъ по разходки, пѣсни ще имъ пѣятъ и т. н. И ако не излѣзе така, тѣ казватъ: Да знаехме, не бихме влѣзли въ тази школа. Питамъ: ако не влѣзете въ Школата и останете въ свѣта, тамъ по-добрѣ ли ще ви бѫде? Положението на хората въ свѣта е много по-лошо отъ това на ученицитѣ отъ нѣкоя окултна школа. Има редъ статистики, които показватъ, какво се върши въ свѣта. Тамъ хиляди хора умиратъ отъ различни болести; тамъ мѫже убиватъ женитѣ си, и жени убиватъ мѫжетѣ си; родители убиватъ дѣцата си, и дѣца убиватъ родителитѣ си. Страшенъ и тежъкъ е животътъ въ свѣта! Ако разгледате съврѣменната култура съ окото на ясновидеца, или на окултиста, ще видите, че тамъ е мѣсто само на прѣстѫпления. Тази култура ще загине по причина на тия прѣстѫпления. И ако много добри хора даже се гнѣвятъ, сърдятъ, искатъ да отмъстятъ на този, на онзи, искатъ да убиятъ нѣкого, или да се самоубиятъ, това се дължи, именно, на лошото влияние на тази култура, въ която тѣ сѫ потопени, и безъ да желаятъ, взиматъ участие въ нейния животъ. Но има много хора, които по мисли, чувства и животъ коренно се различаватъ отъ обикновенитѣ хора на съврѣменната култура. Кои сѫ тѣзи хора? Тѣ сѫ ония, които сѫ доволни отъ най-малкото благо, което имъ е дадено. Тѣ сѫ доволни, защото знаятъ, че това благо постоянно расте. Нищо въ природата не седи на едно и сѫщо мѣсто, на едно и сѫщо положение. Ако малкото благо, като житното зърно, съдържа въ себе си условия за растене, щомъ се посади въ земята, всѣки новъ моментъ то ще расте, ще се развива, докато даде плодъ, отъ който всички ще се ползуватъ. Който не е доволенъ отъ малкото благо, той нѣма да се погрижи да го посади въ земята, вслѣдствие на което ще го лиши отъ условия за растене и животъ. И тъй, въ природата малкитѣ нѣща растатъ, а голѣмитѣ се смаляватъ. Който иска да стане голѣмъ, той трѣбва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Нѣкои учени твърдятъ, че едно врѣме слънцето е било по-голѣмо, отколкото е днесъ. Тѣ казватъ, че слънцето още ще се смалява. Сѫщото се твърди и за нашата земя. Нѣкога тя е била много по-голѣма, отколкото днесъ. Слѣдователно, който търси велики работи въ свѣта, той трѣбва да знае, че непрѣменно ще се смали. Законътъ е такъвъ. Щомъ желаешъ велики работи, ще те смалятъ. Щомъ желаешъ малки работи, ще те възрастятъ. Това е изказано въ стиха: „Богъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи.“ Сега, като говоря по този начинъ, искамъ да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човѣкъ добрѣ да се обхожда. Той трѣбва да се отнася съ хората така, че и тѣ да останатъ доволни отъ него, и той да бѫде доволенъ отъ себе си. Нѣкой, като говори съ хората, вади кърпата си срѣщу тѣхъ, изтрива носа си, пръска слюнки отъ устата си и т. н. Щомъ говорите съ нѣкого, трѣбва да спазвате извѣстно разстояние между него и васъ и никога да не нарушавате това правило. Нѣкой казва: Дребни работи сѫ тия, нѣма какво да имъ се обръща внимание. Не, ако човѣкъ обръща внимание на малкитѣ работи, той ще бѫде внимателенъ и къмъ голѣмитѣ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много за това-онова, за каквото имъ дойде на ума, и послѣ казватъ: Ние разглеждаме въпроса обективно, а не субективно. Какво разбирате подъ думитѣ обективно и субективно? Ще кажете, че обективниятъ свѣтъ е външенъ, а субективниятъ — вѫтрѣшенъ. Обективниятъ свѣтъ е широкиятъ, голѣмиятъ свѣтъ, а субективниятъ е малкиятъ, ограничениятъ свѣтъ. Както и да разглеждате нѣщата, обективно или субективно, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да имате добра обхода. Обходата не се прѣдава, тя се придобива съ съзнателна работа. Има редъ методи за това, но тѣ не сѫ механически. Човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ най-голѣмитѣ изпитания, но сѫщеврѣменно трѣбва да мине и прѣзъ най-голѣмитѣ блага; той трѣбва да мине прѣзъ най-голѣмата сиромашия, а сѫщо така и прѣзъ най-голѣмото богатство. И като се движи между тия два полюса, той най-послѣ ще изработи начинъ на обхода, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ. И тъй, казано е отъ Псалмопѣвеца: „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Слѣдъ него много пѫти е повтаряна тази мисъль, но разбрали ли сѫ хората, каква идея ималъ въ главата си Псалмопѣвецътъ? За да се разбере идеята, кояго той ималъ, човѣкъ трѣбва да се постави на неговото мѣсто и да прѣживѣе неговата опитность. Когато човѣкъ разбира и прѣживява опитноститѣ, страданията и изпитанията на хората, той става по-мекъ, по-снизходителенъ и по-добъръ къмъ тѣхъ. Питамъ: защо човѣкъ не е мекъ, не е добъръ, не е снизходителенъ къмъ хората? Нѣкои хора не сѫ меки, понеже нѣматъ достатьчно пространство въ себе си, да се разширяватъ. Мекотата се развива при извѣстни условия. Какво е нужно на желѣзото, за да стане меко? Топлина му е нужна. Когато се приближавате къмъ меки хора, вие изпитвате извѣстна приятность. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата прѣдставя приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави мекитѣ хора имунитетни къмъ всѣкакви болести. Здравето на човѣка зависи отъ неговата мекота. Когато човѣкъ изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дѣто влѣзе той, каквото погледне, навсѣкѫдѣ вижда лошото. Недоволството е неговъ спѫтникъ. Той е недоволенъ отъ хората, недоволенъ е и отъ себе си. Недоволството е присѫщо качество на съврѣменната култура, която вече си отива. Въ тази култура човѣкъ е крайно индивидуализиранъ. И ние виждаме, какъ днесъ всѣки човѣкъ иска да подчини другитѣ, той да стане центъръ, около който тѣ да се движатъ. Вслѣдствие на това силно индивидуализиране, между хората започва една вѫтрѣшна борба за първенство. И въ заключение тази борба свършва съ катастрофа, обща за всички и лична за всѣки, който участвува въ нея. Това нѣщо става и въ държавитѣ. Днесъ избиратъ едного за царь, благославятъ го, коронясватъ го, но утрѣ се обяви нѣкаква война, която не даде очакванитѣ резултати, и този царь се вижда принуденъ да напусне прѣстола. Възцарява се другъ царь, събиратъ се около него други хора и започва пакъ сѫщата история. Коя държава, кой народъ и кой царь досега сѫ реализирали своитѣ идеали? Резултатитѣ на всички държави, на всички царствувания сѫ само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т. н. Казвамъ: когато хората се биятъ, това показва, че тѣ сѫ млади. Само младитѣ се биятъ. Старитѣ подтикватъ младитѣ да се биятъ, а тѣ сами седатъ настрана. Гледате нѣкой младъ момъкъ седи у дома си, работи нѣщо, но дойдатъ старитѣ, баща му, майка му и казватъ: Синко, какво си се затворилъ въ кѫщи? Я излѣзъ вънъ, иди на хорото да си поиграешъ съ момитѣ. Той седи, не иска да играе, не го привлича хорото. Днесъ му говорятъ така, утрѣ му говорятъ, докато най-послѣ му внушатъ, че трѣбва да излѣзе, да си избере нѣкоя мома, да се ожени за нея. Той си хареса нѣкоя мома, но другъ я обича, и гледашъ, че единъ день тия двама момци се сбили. Слѣдъ това старитѣ започватъ да ги критикуватъ: Гледай тия луди-млади, какви глупости вършатъ! Докато човѣкъ живѣе въ старата култура, той все глупости ще върши: войни ще отваря, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура, обаче, изисква нови форми, ново съдържание, новъ смисълъ на живота. Когато свързвашъ сѫдбата си съ нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да се изпиташъ не само външно, но и вѫтрѣшно, можешъ ли да живѣешъ съ този човѣкъ и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви. Това е задача на човѣка при всички случаи въ живота му. Откато се роди, докато замине за другия свѣтъ, човѣкъ непрѣстанно трѣбва да рѣшава въпроса за връзкитѣ и за отношенията си съ хората. Защо? Защото старата култура разрѣшава тия въпроси по единъ начинъ, а новата култура ще ги разрѣши по другъ начинъ. Сега, азъ искамъ да ви дамъ нѣколко нови правила, но който приеме тѣзи правила, трѣбва да ги приложи. Отъ всички се изисква приложение. Нѣкой седи и очаква, каквото Господъ даде. И това е добрѣ, но въ всичкитѣ си работи този човѣкъ напълно уповава ли на Бога? Отдѣ знае той, че каквото му се случи, все отъ Бога е дошло? Прѣди всичко, съврѣменниятъ свѣтъ отъ Бога ли е нареденъ? Има нѣкои нѣща създадени отъ Бога, но повечето отъ тѣхъ сѫ отъ хората. Всички отклонения въ този свѣтъ сѫ резултатъ на човѣшкитѣ мисли и чувства. Първоначално Богъ създаде свѣта и послѣ го даде подъ наемъ на хората. Единъ день Той ще дойде при тѣхъ и ще имъ иска смѣтка за всичко, което тѣ сѫ развалили. Цѣлата инсталация на този свѣтъ е развалена, вслѣдствие на което съврѣменниятъ свѣтъ може да се нарече свѣтъ на развалини. Като погледнете лицата на хората, тѣ сѫ асиметрично. Дѣдо ви е изкривилъ носа, баба ви — очитѣ, прадѣдо ви — устата, прабаба ви — вѣждитѣ, и въ края на краищата, като се погледнете въ огледалото, вие виждате, че ви липсва онази красота, онази хармония, онази съразмѣрность между частитѣ. Вашитѣ дѣди и прадѣди, благодарение на редица неправилни животи, развалили кѫщата, която имъ бѣ дадена на врѣмето, въ която днесъ и вие продължавате да живѣете, но плачете, не сте доволни отъ положението си. Защо плачатъ хората? Хората плачатъ по разни причини. Единъ плаче, че не се отнасяли хората добрѣ съ него. Когато хората се отнасятъ злѣ съ него, той плаче; когато пъкъ той се отнася злѣ съ тѣхъ, не плаче. Нѣкоя жена плаче, че мѫжътъ й я бие. Утрѣ пъкъ тя бие мѫжа си, той плаче. Казвамъ: докато хората живѣятъ въ старата култура и постѫпватъ по старитѣ методи, всѣкога ще има плачъ. Ако единиятъ бие, другиятъ трѣбва да отстѫпи, да покаже благородство на характера си. Ако единиятъ се гнѣви, сърди, нагрубява, нека другиятъ постѫпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че въ него има велика мисъль, която го движи къмъ по-високъ свѣтъ, дѣто нѣма полюси, дѣто нѣма противорѣчия и страдания. Сега, като ученици на окултната Школа, отъ васъ се изисква да развиете своята чувствителность. Чувствителность ви е необходима, за да влизате въ положението на хората, да разбирате тѣхнитѣ страдания. Наистина, когато човѣкъ е чувствителенъ, той е изложенъ на по-голѣми страдания, но като ученикъ, той ще разбира законитѣ и ще може по-лесно да се справя съ страданията си. Прѣдставете си, че вие живѣете въ единъ градъ и съ своята чувствителность долавяте, че слѣдъ нѣколко мѣсеци този градъ ще потъне, или ще се разруши отъ нѣкакво голѣмо земетресение. Какво ще бѫде вашето положение? Можете ли да бѫдете спокойни, като знаете, че тия хора, които днесъ сѫ радостни и весели, слѣдъ нѣколко мѣсеци само ще се намиратъ подъ развалинитѣ на този градъ, или подъ вълнитѣ на водата? Още по-тежко е положението на ясновидеца, който вижда, запримѣръ, че слѣдъ десеть години земята ще се сблъска съ нѣкоя планета въ пространството и ще се разрущи. Какво ще бѫде положението на хората, ако имъ се каже, запримѣръ, че земята ще прѣтърпи такава катастрофа? Мнозина ще повѣрватъ и ще се уплашатъ, ще живѣятъ съ страхъ, а нѣкои нѣма да повѣрватъ и ще бѫдатъ спокойни. Казвамъ: има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свѣтъ. Всѣки човѣкъ е опиталъ реалностьта на този свѣтъ, но въпрѣки това пакъ се съмнява въ него. Запримѣръ, при най-малкитѣ проявления на добродѣтели отъ страна на когото и да е, винаги присѫтствува нѣкой великъ духъ, който слѣди всичко, което се върши. Ако човѣкъ замисли нѣщо лошо, този духъ веднага му нашепва: Бѫди внимателенъ, мисли, какво правишъ. Ако те обиди нѣкой, ти искашъ да му отмъстишъ, но духътъ пакъ ти нашепва: Не бързай, не се тревожи. Азъ ще уредя тази работа. — Не, азъ ще му дамъ да разбере! Какъ смѣе той да ме обижда? Питамъ: кой на кого досега е далъ да се разбере? Колко хора избѣсиха, колко войни станаха, но това поправи ли свѣта? Всички тия срѣдства сѫ палеативни. Свѣтътъ така не се поправя. Хората трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, естествено да се смирятъ, а не чрѣзъ насилие. И тъй, ако човѣкъ иска да се самовъзпитава, той трѣбва да учи, да прилага ония методи, които истинската, положителната наука дава. Често паметьта на човѣка отслабва, благодарение на голѣми тревоги и безпокойствия. Много хора се безпокоятъ за нищо и никакво. Каквато неприятность имъ се случи, тѣ се ожесточаватъ, намиратъ, че Провидѣнието е несправедливо къмъ тѣхъ. Провидѣнието е абсолютно справедливо. Миналиятъ животъ на човѣка опрѣдѣля настоящия, а настоящиятъ животъ опрѣдѣля бѫдещия. Тъй щото, каквото днесъ прѣживяватъ хората, то е резултатъ на тѣхнитѣ минали дѣйствия. Страданията, несполукитѣ въ сегашния животъ на хората се дължатъ на утайки отъ миналия имъ животъ. Това индуситѣ наричатъ карма. Дълго врѣме човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да се изчисти отъ утайкитѣ на миналото. Често тия утайки така засипватъ хората, че става нужда невидимиятъ свѣтъ да се заеме да ги освободи отъ тѣхъ. Докато ги извади отъ това положение, тѣ минаватъ голѣми помрачения на съзнанието. Вслѣдствие на това помрачение на съзнанието, много хора губятъ вѣрата си, мѣнятъ убѣжденията си и казватъ: Не вѣрваме вече въ Бога. — Въ какво вѣрватъ тия хора? Това сѫ състояния, които личностьта прѣживява. Слѣдователно, всѣка обида, която човѣкъ прѣживява, показва, че въ него е засегната личностьта. Споредъ мене, само стариятъ човѣкъ се обижда. Стариятъ човѣкъ е крайно честолюбивъ. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. Когато наближи послѣдния му часъ, тогава той е готовъ да се помири съ всички, съ които е ималъ нѣкаква неприятность въ живота си. Тогава той ги извиква при себе си и казва: Азъ отивамъ вече при Господа, искамъ да се простя съ васъ, да не ви остана длъженъ. Много старци, и като умиратъ, пакъ не сѫ готови да простятъ, да се помирятъ съ ближнитѣ си. У дѣцата е точно обратно: ако днесъ се скаратъ съ нѣкого, утрѣ ще се помирятъ. Тѣ не задържатъ обидата за дълго врѣме въ сърцето си, вслѣдствие на което сѫ безгрижни. Затова е казалъ Христосъ: „Станете като дѣцата!“ И между религиознитѣ хора, и между ученицитѣ на Школата се срѣщатъ такива стари дѣдовци и баби, които се обиждатъ и никому не прощаватъ. Гледате нѣкой младъ човѣкъ, едва има 20 години, обидилъ се, надулъ се, нищо не иска да чуе, остава на особено мнѣние. Не, по този начинъ работитѣ не вървятъ. Достатъчно е Богъ да мръдне само палеца си, и всичко е свършено съ тѣзи стари хора, които иматъ голѣмо съзнание за себе си. Ако влѣзете въ небето съ тѣзи разбирания, съ това съзнание, тамъ ще ви освиркатъ така, че ще се чудите, какво да правите. Тогава ще кажете: Колко прости сме били! Какви дебели глави сме имали! Какъвъ по-голѣмъ шамаръ отъ това освиркване? Докато сте били на земята, вие сте мислили, че сте завършили своето развитие и сте създадени само да заповѣдвате. Щомъ влѣзете въ онзи свѣтъ, тамъ ви по-срѣщатъ съ смѣхъ, освирквания и подигравки. Едва тогава съзнавате, въ каква заблуда сте били и пожелавате часъ по-скоро да се върнете на земята, да се изправите, да работите върху себе си. Казвамъ: докато човѣкъ е на земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, петь-шесть часа за ума, за душата, за духа си и слѣдъ това ще помисли за ядене и пиене. Единъ день, когато човѣкъ съблѣче тѣлесната си дреха, когато се обезплъти, тогава той ще мине въ друга фаза на работа. Той нѣма да оре, да копае, да готви, защото нѣма да има вече рѫцѣ и крака. И като духъ той пакъ ще работи, пакъ ще оре и копае, но въ друга область, въ друго поле. Нѣкоя религиозна сестра казва: Азъ завършихъ вече своето развитие, нѣма повече да готвя. Богъ не ме е пратилъ за готвачка. Ето какво трѣбва да каже тази сестра: До днесъ азъ готвихъ само за дѣцата и за мѫжа си, само за тѣхъ се грижихъ. Обаче, съзнахъ, че трѣбва да поработя малко и за Бога. Затова, днесъ, като наготвя на своитѣ дѣца, ще отида въ дома на нѣкоя бѣдна вдовица, съ нѣколко малки дѣца, ще й наготвя, ще си поприказвамъ съ нея и ще си отида. На другия день ще посѣтя друга бѣдна кѫща, ще опера, ще ушия нѣщо. Така, день слѣдъ день ще обикалямъ бѣднитѣ кѫщи въ София, ще помогна, дѣто съ каквото мога. Това е работа за Бога. Нѣкой може да каже, че е глупава тази работа, да ходи отъ кѫща на кѫща, да помага на хората. Колкото е разумна работата за себе си, толкова е разумна работата и за другитѣ. И тъй, животътъ изисква взаимопомощь. Науката, която ще дойде, ще бѫде свързана съ живота. Днесъ хората сѫ готови само да се критикуватъ. Срещне ви нѣкой, изгледа ви отъ главата до петитѣ, измѣри ви съ своя аршинъ и казва: Като виждамъ, какъвъ талантъ се крие въ васъ, азъ мисля, че сте нѣкой великанъ. Какво излиза въ сѫщность? На ръстъ сте едва 1.60 м., гърдитѣ ви сѫ тѣсни, изобщо нѣмате внушителенъ видъ. Гледате другъ нѣкой, строенъ, добрѣ поставенъ, глава — правилно сформирувана, всичко е, както трѣбва, а въ сѫщность тази глава нищо не ражда. Значи, съврѣменнитѣ хора се лъжатъ въ своитѣ прѣцѣнки, понеже не познаватъ онѣзи абсолютни мѣрки, по които могатъ да опрѣдѣлятъ, кой човѣкъ е обикновенъ, кой е талантливъ и кой — гениаленъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на гениалния човѣкъ? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човѣкъ е гениаленъ. Трѣбва точно да се опрѣдѣли, кое въ човѣка е гениално — носътъ, очитѣ, ушитѣ, устата, брадата или челото. Истински гениаленъ човѣкъ е този, на когото всички удове на тѣлото сѫ гениални. Ако единъ отъ удоветѣ му не отговаря на изискванията на гениалностьта, този човѣкъ не може да бѫде гениаленъ. Погледътъ на гениалния човѣкъ е дълбокъ. Той е свързанъ съ цѣлото Битие. Когато се разговаряшъ съ нѣкой гениаленъ човѣкъ, той те изслушва внимателно, изучава те, безъ да те унижи. Той е толерантенъ къмъ всички. Казвамъ: като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да бѫдете толерантни едни къмъ други. Какво означава думата толерантенъ? На български тя означава търпеливъ, снизходителенъ човѣкъ. Ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ зазоряване на своята душа. Нѣма по-красивъ моментъ въ живота на човѣка отъ зазоряването. И при изгрѣва на слънцето нѣма по-красивъ моментъ отъ зазоряването. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, на ранина Те повикахъ!“ Дѣйствително, човѣкъ най-добрѣ размишлява сутринь, прѣди изгрѣвъ слънце. Щомъ слънцето изгрѣе, вниманието му се отвлича на разни страни. Отъ изгрѣвъ на слънцето до залѣзъ, това врѣме е опрѣдѣлено за развитие на дарби, способности, чувства и за проява на разни дѣйствия. Тъй щото, за всѣка работа има точно опрѣдѣленъ часъ отъ деня. Който иска да развие Божественото въ себе си, да стане гениаленъ, той всѣка сутринь трѣбва да излиза вънъ, да наблюдава зазоряването, да посрѣща изгрѣва на слънцето. Той трѣбва да се свързва съ тия мощни сили въ природата, да остави тѣ да работятъ върху него. Нѣкой спи късно сутринь и като стане, усѣща се неразположенъ, недоволенъ и започва да размишлява, защо Господъ е създалъ така свѣта. Казвамъ: стани рано, излѣзъ вънъ, прѣди изгрѣвъ на слънцето, и постарай се да видишъ поне часть отъ мантията или отъ гърба на Бога въ свѣтлината на хоризонта. Красиви нѣща се криятъ въ изгрѣващето слънце! Ако човѣкъ излиза редовно сутринь да наблюдава зазоряването и изгрѣва на слънцето, все ще му се открие нѣщо. Най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрѣзъ молитва. Той дълго врѣме се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка съ Бога, съ разумния принципъ въ свѣта. Това подразбира стиха: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи на всичко“. Когато се молите, или когато наблюдавате изгрѣва, вие не трѣбва да бѫдете педанти, всички да постѫпвате по единъ начинъ. Молитвата изисква вѫтрѣшна свобода. Тя трѣбва да става по духъ, по разположение. Дѣто има свобода, тамъ има разнообразие. Въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има разнообразие, но и при найтолѣмото разнообразие отъ всинца ви се изисква единство. Всички хора говорятъ за любовьта. Тѣ търсятъ любовьта, но трѣбва да знаятъ, че любовьта не може да се изяви въ животъ, дѣто хората умиратъ. Въ живота на съврѣменнитѣ хора любовьта се явява само за мигъ и веднага слѣдъ това изчезва. Вслѣдствие на това тѣ страдатъ, плачатъ, разочароватъ се. Всички хора страдатъ все за изгубената любовь. Обаче, това не е изгубване на любовьта, но лишаване отъ условията, при които тя може да се прояви. „Глава на Твоето Слово е Истината“. Питамъ: хората иматъ ли глава? Споредъ старата митология, нѣкои животни сѫ имали по седемь глави. Ако животнитѣ сѫ имали по нѣколко глави, може ли хората да нѣматъ поне една глава? При това, въ каква глава може да се вмѣсти Истината? Прѣзъ цѣлата година размишлявайте върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Каквото и да мислите, чувствувате и вършите, винаги се вслушвайте въ вашия вѫтрѣшенъ гласъ. Съпоставяйте външното съ вѫтрѣшното въ себе си, за да се доберете до онази истинска, положителна наука. Стремете се да се освободите отъ старитѣ навици, да съблѣчете смъртната си дреха и да остане въ васъ само цѣнното, Божественото. Каквото се яви на пѫтя ви, не се обезсърдчавайте. Условията, въ които се намирате сега, сѫ най-добри за васъ, като ученици. По-добри условия отъ сегашнитѣ никога не сте имали. Не се безпокойте, че нѣкои отъ васъ сте стари. Въ новото учение старитѣ моментално могатъ да се подмладятъ. Какъ? Като измѣнятъ стария начинъ на мислене и на чувствуване. Свѣтли мисли въ ума и възвишени чувства въ сърцето сѫ условия за подмладяване. Обаче, и младитѣ могатъ да остарѣятъ, когато изгубятъ своитѣ свѣтли мисли и благородни чувства. Който изгуби своята свещена идея, той веднага остарява. Свещената идея е свѣтлина въ ума на човѣка. Какво прѣдставя слънцето за човѣкъ, който нѣма зрѣние? Какво прѣдставя звукътъ, говорътъ за човѣкъ безъ слухъ? Какво прѣдставятъ чувствата за човѣкъ безъ сърце? Какъвъ е смисълътъ на движението, ако човѣкъ изгуби душата си? Такова нѣщо е свещената идея за човѣка. Изгуби ли тази идея, цѣлиятъ му животъ се обезсмисля Като говоря за умъ, сърце, душа и духъ, азъ имамъ прѣдъ видъ задачата на всѣки ученикъ, да се разбере и познае като умъ, сърце, духъ и душа. Мнозина се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че нищо не сѫ научили. Ако Мойсей, който минаваше за адептъ на врѣмето си, търсѣше помощьта на евреитѣ, за да спечели едно сражение, какво остава за васъ? Защо трѣбваше евреитѣ да се избиватъ едни други? Ако между тѣхъ е имало грѣшници, не можа ли Богъ да се справи съ тѣхъ, а трѣбваше сами да се избиватъ? Всичко това бѣще необходимо, да видятъ евреитѣ и доброто, и злото, което сѫществуваше въ самитѣ тѣхъ. Запримѣръ, всѣки човѣкъ е добъръ, докато никой не го засегне. Засегнатъ ли го малко, той веднага се обижда, сърди се, гнѣви се, готовъ е да се откаже отъ убѣжденията си, отъ Бога. Той казва: Азъ не вѣрвамъ вече въ нищо. Да се гнѣви човѣкъ на Бога, това нищо не допринася. Той само губи. Нѣкой се сърди, че хората не го обичали, не го уважавали и казва: Не искамъ вече да живѣя! Не искамъ да гледамъ слънцето, не искамъ да излизамъ. Ей тъй, ще седа въ кѫщи. Питамъ: какво е виновно слънцето? Едно трѣбва да знаете: досега никой никого не е обичалъ. Това, което хората наричатъ любовь, не е нищо друго, освѣнъ залъгалки. Едно отъ качествата на любовьта е постоянство, неизмѣнность. Който истински обича, той никога не се мѣни. Щомъ вие страдате отъ това, че хората не ви обичатъ вече, че сѫ измѣнили любовьта си къмъ васъ, тркбва да знаете, че тѣ никога не сѫ ви обичали. Господъ казва: „Записахъ ги на дланьта си“. Това значи: онѣзи, които Богъ обича, тѣ сѫ написани на дланьта Му, и Той никога нѣма да ги забрави. Христосъ казва: „Благъ е само Богъ“. Въ Божията Любовь нѣма никаква измѣна, нито промѣна. Когато човѣкъ се намѣри въ трудно положение, той мисли, че Богъ го е напусналъ, изоставилъ. И Христосъ, когато бѣше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставилъ“? Обаче, оставянето не поцразбира, че любовьта се оттегля. Когато майката отива на работа и оставя дѣтето си въ кѫщи само, това подразбира ли, че тя не го обича? Когато учительтъ бие непослушния ученикъ, това не показва, че той него обича. Когато майката затваря дѣтето си, което обича да взима яйца отъ полозитѣ, да краде ябълки, круши, сливи отъ дърветата на съсѣдитѣ, не го ли обича тя? Майката обича дѣтето си, но го възпитава, дава му уроци, да не ходи по чуждитѣ дворове, да прави пакости. Слѣдователно, дойдете ли до любовьта на Бога, трѣбва да сте напълно убѣдени, че Той е неизмѣненъ. Когато имате страдания, мѫчнотии, трудности, трѣбва да знаете, че Провидѣнието, Богъ ви възпитава, да не ходите безъ позволение по чуждитѣ дворове. Казвате: Не сѫществува ли любовь на земята? Любовьта има извѣстни прояви и на земята, но вие не сте доволни отъ нея. Вие търсите друго нѣщо, искате друга любовь. Ходите, хлопате тукъ, хлопате тамъ и се домогнете до нѣкакво благо. Радвате се на това благо, но радостьта ви скоро изчезва. Защо? Не е тази радость, която сте търсили. Туй, което търсите, на земята нѣма да го намѣрите. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Вие живѣете въ прѣходенъ свѣтъ, между смъртьта и живота, но единъ день, когато придобиете безсмъртието, любовьта ще се изяви въ своята пълнота. Тя чака този моментъ. Засега хората сѫ въ дълбокъ сънъ, тѣ още не сѫ се пробудили. Тѣ сънуватъ само за любовьта, но въ дѣйствителность още не сѫ я придобили. Казано е въ Писанието: „Когато мъртвитѣ се пробудятъ, тѣ ще излѣзатъ изъ гробоветѣ си.“ Казано е още: „Седна отдѣсно на Отца си и положи враговетѣ си подножие на нозѣтѣ Му.“ Значи, дѣсната страна е почетно мѣсто. Слѣдователно, ако срещнете нѣкой вашъ приятель, отъ коя страна трѣбва да върви той, отлѣво или отдѣсно на васъ? Щомъ знаете, че почетното мѣсто е дѣсната страна, ще го оставите да върви отъ дѣсната ви страна. Сега, ще ви дамъ слѣдното упражнение за една седмица: като си лѣгате вечерь, турете въ ума си мисъльта да станете точно въ 12 ч. прѣзъ нощьта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 ч., станете, помолете се тихо въ себе си и кажете: Господи, да дойде Твоето благословение върху мене“. Прѣчарайте нѣколко минути въ размишление и се запитайте, да си легнете, или не. Ако не можете да си отговорите, напишете си двѣ билетчета съ думитѣ „да“, „не“ и извадете едното отъ тѣхъ. То ще опрѣдѣли да си легнете, или не. Ако не трѣбва да си легнете веднага, останете около 15—20 м. въ размишление и си кажете: Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращашъ. Наистина, Божиитѣ благословения винаги сѫ били върху васъ, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тѣхъ. Слѣдъ това можете да си легнете пакъ. Който се е помолилъ добрѣ, той ще заспи леко и ще има нѣкакъвъ хубавъ сънъ. Когато хората сънуватъ страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата имъ не е приета. Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вѫтрѣшенъ миръ на човѣка. Като правите упражнението една седмица, слѣдете, какви резултати ще имате. Който не може самъ да става на врѣме, нѣкой отъ домашнитѣ му да го събужда. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 6 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СТРЕМЕЖЪ КЪМЪ СЪВЪРШЕНСТВО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бдѫи!“ Размишление. Изпѣйте упражнението: „Тѫги, скърби дигай, слагай!“ Четоха се работи върху темата: „Най-мощното въ човѣка.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Защо Истината е глава на Словото“? Всички съврѣменни хора живѣятъ въ 20 в. и говорятъ за културата на този вѣкъ, като за култура, която е стигнала най-високата точка на развитие. Сѫщеврѣменно се говори, че тази култура вече залѣзва. Слѣдователно, вие живѣете на границата между двѣ култури — една, която залѣзва и друга, която изгрѣва, която се развива. Вие живѣете въ деня на второто пришествие, когато едни се осѫждатъ и умиратъ, а други се оправдаватъ и възкръсватъ. Стариятъ се оправдава съ думитѣ: Какво да правя? И азъ искамъ, като младитѣ, да работя, но краката не ме държатъ. Питамъ: оправдание ли е това, че краката му не държатъ? Нека стариятъ си отговори, защо прѣди години краката го държаха, а сега не го държатъ? Той казва; Едно врѣме, като младъ, бѣхъ юнакъ, всичко работѣхъ, но сега остарѣхъ, краката ми вече не държатъ. Затова той казва на младия: Синко, едно врѣме азъ работѣхъ, а сега ти ще работишъ. Да се говори и мисли така, то е все едно да излѣзе нѣкой виденъ, но старъ професоръ прѣдъ студентитѣ си и да имъ каже: Господа студенти, едно врѣме азъ бѣхъ младъ, ученъ, пъленъ съ сили, но сега вече съмъ извѣтрялъ малко, ще ме извините! Какво ще кажатъ студентитѣ на този професоръ? Тѣ ще му кажатъ: Щомъ си извѣтрялъ, врѣме е вече да слѣзешъ отъ катедрата. Нека на твоето мѣсто дойде нѣкой младъ професоръ, готовъ за работа и трудъ. И тъй, всички хора казватъ, че иматъ желание да работятъ, но не могатъ да работятъ, както едно врѣме сѫ работили. Питамъ: защо не могатъ да работятъ? Какво ги спъва: краката на стария, или умътъ на извѣтрѣлия професоръ? Могатъ ли да се оправдаватъ съ това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава съ това, че водата отъ нея изтича, защото е пукната? Важно е, защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щомъ стомната се е пукнала веднъжъ, водата неизбѣжно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: Само на едно мѣсто съмъ пукната, отгорѣ съмъ съвсѣмъ здрава. Казвамъ: дали на едно, или на повече мѣста е пукната стомната, не е важно. Въпросътъ е, че водата отъ стомната изтича навънъ. Днесъ има много пукнати стомни, пукнати бъчви, отъ които водата и виното изтичатъ навънъ. Трѣбва ли и хората да се оправдаватъ, че не могатъ да направятъ това или онова, защото сѫ пукнати нѣкѫдѣ? Не, човѣкъ е въ състояние да направи всичко. Като казвамъ, че човѣкъ може да направи всичко, разбирамъ, че той може да направи всичко, което е разумно. Само разумниятъ човѣкъ може да направи нѣщо. Глупавиятъ нищо не може да направи. Ако нѣкой човѣкъ прѣнесе хиляда пѫти една сламка отъ едно мѣсто на друго, това работа ли е? Ако ученикътъ напише десеть хиляди пѫти подъ редъ една и сѫща буква, това работа ли е? Може ли това да се нарече наука? Този ученикъ може да каже, че има голѣмъ прогресъ въ него, слѣдъ като написалъ толкова пѫти буквата. Той може да каже, че е започналъ да пише тази буква много красиво. Казвамъ: каквото и да е постигналъ този ученикъ съ многото писане на буквата, това още нищо не значи. Тази буква е само начало на нѣщо. Тя е начало, напримѣръ, на една дума. Значи, както хората сѫ на различна степень на развитие, така и чувствата и мислитѣ на всѣки човѣкъ сѫ на различна степень на развитие. Мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка не сѫ на еднаква възрасть, вслѣдствие на което тѣ се различаватъ. Има мисли въ човѣка, които сѫ само на нѣколко мѣсеци; има мисли, които сѫ нѣколко годишни, а има и такива, които сѫ вече на 120 години, тѣ чакатъ своя край, своята смърть. Тъй щото, процеситѣ на раждане и смърть се извършватъ непрѣкѫснато въ човѣка. Често слушате нѣкой да казва: Азъ имахъ едно свещено чувство въ сърцето си и една свещена мисъль въ ума си, но изгаснаха вече. Съ тѣхъ заедно и моятъ животъ свършва. Питамъ: какъ е възможно твоятъ животъ да се свърши само отъ угасването на единъ лѫчъ или на една свещена мисъль? Ако имашъ само единъ свѣтълъ лѫчъ въ сърцето си и една свещена мисъль въ ума си, тогава ти си много жалко сѫщество. Безсмъртниятъ животъ се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне въ човѣка, прѣдставя отклонението му отъ правия пѫть, отъ Великия законъ, който рѫководи живота. Ако единъ отъ лѫчитѣ на твоя умъ или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгналъ по кривъ пѫть. Какво трѣбва да правишъ тогава? Обърни се точно въ обратната посока на твоето движение, отдѣто слънцето изгрѣва, и твоятъ изгасналъ лѫчъ отново ще светне. Това се отнася до окултния ученикъ, или до човѣка на трезвата мисъль, който иска да се добере до Божествения свѣтъ. Само окултниятъ ученикъ, или само човѣкътъ на правата мисъль се стреми къмъ правата посока въ живота. Питамъ: какъвъ е смисълътъ на живо та? Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ доброта. — Не. Къмъ правда? — Не. Къмъ истината? — Не. Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? — Къмъ съвършенство. Любовьта, мѫдростьта, правдата, истината, добротата сѫ качества, сили, способности, присѫщи на безсмъртния животъ. Докато човѣкъ живѣе въ смъртьта, докато тя го слѣдва, всички добродѣтели за него сѫ безъ смисълъ и съдържание. Слѣдователно, който е изгубилъ любовьта си, той се намира въ свѣтъ, дѣто всичко умира. Въ болния човѣкъ има ли здраве? Въ безумния човѣкъ има ли мѫдрость? Въ лъжата има ли истина? Въ човѣка на безправието има ли правда? Какъвъ е смисълътъ на животъ, лишенъ отъ добродѣтели? Трѣбва ли да се ровимъ въ този безсмисленъ животъ? Мнозина казватъ: Ние трѣбва първо да уредимъ земния си животъ, а послѣ ще мислимъ за духовния. Въ какво седи уреждането на земния животъ? Откакъ свѣтътъ сѫществува, хората все земния животъ сѫ уреждали, но дали сѫ го наредили? Хиляди и милиони ученици сѫ учили прѣди насъ въ земнитѣ училища, но какво особено сѫ научили? Който е научилъ нѣщо повече отъ другитѣ, той е миналъ въ нова область на живота — въ живота на безсмъртието. Който влѣзе въ безсмъртието, той се стреми вече къмъ съвършенство. Не е въпросътъ, дали може лесно да се постигне съвършенството. Важно е човѣкъ да се стреми къмъ съвършенство, а що се отнася до великитѣ добродѣтели на живота — любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта — тѣ постепенно ще дойдатъ и ще живѣятъ заедно съ него. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣки човѣкъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ да любя. Не, ти никога не можешъ да любишъ. Най-първо ти трѣбва да станешъ съвършенъ, а послѣ ще любишъ. Зато? Несъвършениятъ не може да люби. Второ: съвършениятъ не може да люби несъвършения. Каква музика може да се създаде отъ една дъска, на която сѫ опнати четири ненагласени струни? Може ли на тѣзи струни да се изсвири нѣкое парче отъ Бахъ или отъ Бетховенъ? Нищо не може да се изсвири. Съвършениятъ човѣкъ има само единъ идеалъ — къмъ Бога. Пѫтьтъ къмъ Бога се намира въ съвършенството. Стреми ли се човѣкъ къмъ съвършенство, всички добродѣтели ще му дойдатъ въ услуга. Тѣ ще бѫдатъ неговитѣ вѫтрѣшни потици. Безъ съвършенството Богъ остава непонятенъ за хората. И въ такъвъ случай, колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добрѣ. Който иска да разбере Бога, той трѣбва да мисли право. Правата мисъль е потикъ къмъ Божественото, потикъ къмъ постигане на съвършенството. Щомъ човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, той ще познае Бога като любовь. И тогава, щомъ Богъ е любовь, и човѣкъ ще люби. Може ли човѣкъ да люби, едноврѣменно съ това той ще придобие необходимата свобода. Въ свободата си човѣкъ ще влѣзе въ съприкосновение съ по-напреднали отъ него сѫщества, които ще му покажатъ пѫтя къмъ съвършенство. Тѣ ще го подкрѣпватъ въ неговия пѫть, ще му помагатъ, докато най-послѣ той постигне своя идеалъ. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на Бога къмъ васъ? Мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на земята, или ви направи ученъ, знатенъ човѣкъ или светия, та вие ще бѫдете щастливи? Не, и божество да ви направи Той, вие пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Били ли сте въ положението на нѣкое божество, да знаете, какви отговорности носи то и какъ се справя съ тѣхъ? Знаете ли, колко тежко е положението на учения, къмъ когото всички погледи сѫ насочени? Знаете ли, каква отговорность носи той за всѣка направена погрѣшка? Вие искате да заемете положениею на светия, но знаете ли, колко тежъкъ и отговоренъ е неговиятъ живогъ? Той трѣбва непрѣкѫснато день и нощь, да бѫде буденъ, да свѣти съ фенерчето си, та кой какъ мине покрай него да отвори книгата си, да прочете нѣщо отъ нея и да си замине. Отговоренъ постъ е този на светията. Той постоянно трѣбва да дава отъ своята енергия, безъ самъ да се ползува отъ другитѣ. Какво ще научи той отъ книгитѣ на обикновенитѣ минувачи? Нищо нѣма да научи, но дльженъ е да освѣтява пѫтя на всички, които минаватъ покрай него. Мине нѣкой младъ човѣкъ, получилъ писмо отъ майка си, отвори го на свѣтлината и чете: Синко, ние се намираме въ голѣма бѣднотия. Три деня вече, какъ не сме турили хапка хлѣбъ въ устата си. Ако имашъ пари, прати ни малко, защото рискуваме да умремъ отъ гладъ. Свѣщьта слуша това и мълчи. Мине единъ младъ студентъ, който слѣдва въ странство и чете: Синко, баща ти внезапно заболѣ и умрѣ. Ти знаешъ вече, въ какво положение се намираме. Не можемъ повече да ти изпращаме пари. Не остава друго, освѣнъ да напуснешъ университета и да се върнешъ при нась. Този студентъ затвори писмото си, тури го въ плика, просълзи се малко и продължи пѫтя си. Свѣщьта пакъ слуша и мълчи. Така всички хора се изреждатъ единъ слѣдъ другъ при свѣтлината на тази свѣщь да четатъ писмата си, а тя само слуша и мълчи. Писмата сѫ все такива, отъ нещастни по-нещастни. Какво ще се ползува светията отъ тия писма? Че бащата умрѣлъ, това е остатъкъ отъ старата култура. Баща, който умира, той не е истински баща. Професоръ, който извѣтрява, не може да се нарече професоръ; той не може да заема професорска катедра. Светия, свѣщьта на когото изгасва, не може да остане на земята, не може да освѣтява пѫтя на хората. Божество, което не може да понесе грѣховетѣ на свѣта, нека си върви! Хората не се нуждаятъ отъ такива божества. Ученикъ, който не може да учи, да си върви! Човѣкъ, който не може да търпи, да си върви! Дѣ трѣбва да вървятъ тия хора? Да вървятъ въ пѫтя на съвършенството, дѣто могатъ да научатъ търпѣнието, дѣто могатъ да научатъ, какво нѣщо е любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта и т. н. Тамъ ще намѣрятъ тѣ смисъла на живота. Въ този пѫть трѣбва да върви всѣки човѣкъ! Който търси музика, изкуство, да върви въ пѫтя къмъ съвършенство! Който иска да осмисли живота си, да върви въ пѫтя къмъ съвършенство! Мнозина искатъ животътъ имъ да тече тихо и спокойно безъ бури, безъ мѫчнотии и страдания. Казвамъ: идете при нѣкой старъ джбъ, който е живѣлъ нѣколко стотинъ години и го питайте, безъ бури ли е миналъ неговиятъ животъ? Вижте онази кротка овца, покрита съ хубава, бѣла вълна и я запитайте, какво е прѣживѣла, докато най-послѣ е създала този типъ, който днесъ стои прѣдъ васъ. Голѣми страдания и мѫчнотии е прѣкарала тази кротка овца, докато е дошла до днешното положение. Колко скѫпо е платила овцата за уроцитѣ си, докато е научила изкуството да създава такава хубава вълна и да се защищава отъ околната срѣда съ своитѣ рогчета! Какво ще кажете най-послѣ за културата, съ която съврѣменнитѣ хора се хвалятъ? Скѫпо костува тази култура! Тя е изградена отъ усилията и труда на миналитѣ поколѣния. Тя ще се досъгради съ усилията на сегашнитѣ и бѫдещитѣ поколѣния. Трѣбвало е всѣки да плати по нѣщо, и всѣки трѣбва да плаща по нѣщо, за да може да се ползува и радва на придобивкитѣ отъ своитѣ усилия и трудъ. Едно врѣме въ рая имаше една култура, на която Адамъ бѣше родоначалникъ. Дойде Ева, и тя донесе съ себе си друга култура. Културата на Адама замина, остана културата на Ева. Казватъ, че Адамъ билъ ученъ, че той турилъ имената на всички животни. Вѣрно е, че Адамъ е билъ ученъ, но питамъ: каква писменость остана отъ неговата култура? Отъ културата на Ева все е останало нѣщо, но и тя вече е на залѣзъ. Съврѣменната култура е продължение отъ културата на Ева, т. е. отъ културата на жената. Досега Божествениятъ чукъ е работилъ само върху жената. До днесъ само жената се е възпитавала. До днесъ навсѣкѫдѣ е изпѫквала майката. Бащата го нѣма още. Тукъ-тамѣ ще се яви мѫжътъ, като гостъ, и веднага слѣдъ това изчезва. Още съ явяването си на земята, жената е внесла въ свѣта елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива. По-славолюбиво сѫщество отъ жената нѣма. Тя е благородна, деликатна, фина, съ тънка психология. Казвамъ: не си играйте съ жената! Като говоря за жената, която е внесла славолюбието въ свѣта, азъ имамъ прѣдъ видъ прѣфинената жена, която прѣдъ нищо не се спира. Колко мѫже е продала тази жена! Колко войни сѫ станали за нея! Войнитѣ ставатъ само за женитѣ. Тѣ раждатъ повече, отколкото трѣбва, и като не могатъ да отхранятъ тия дѣца, казватъ: Трѣбва да стане една война, да се поизтрѣбятъ малко хората. Защо вълкътъ напада овцитѣ? — Да се храни, да подържа живота си. Сега, нека разсѫждаваме обективно. Вие казвате: Господъ създаде свѣта. Питамъ: когато грънчарьтъ направи десеть хиляди грънци и казва, че Богъ го е накаралъ да ги направи, говори ли той истината? Прѣди всичко грънчарьтъ не се нуждае отъ толкова хиляди гърнета. Десеть гърнета му сѫ достатъчни. Ако той бѣше направилъ само десеть гърнета, тѣ щѣха да бѫдатъ хубави, добрѣ опечени и всѣки щѣше да ги хареса. А между тѣзи десеть хиляди гърнета има счупени, изкривени, пукнати, и кой какъ дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На сѫщото основание и азъ казвамъ: Господъ, наистина, е създалъ свѣта, но само онова, което всѣки търси, отъ което всѣки е доволенъ, а именно — здравото, красивото — то е Негово създание. Всичко останало — изпочупено, изкривено и пукнато, е човѣшко изобрѣтение. Богъ ще ви държи отговорни за тия непотрѣбни нѣща, за изхабенитѣ материали, както ще държи отговоренъ и грънчаря за голѣмото количество глина, която е изразходвалъ напразно. Всѣко производство трѣбва да бѫде разумно. Днесъ всички хора сѫ производители и се стремятъ къмъ изобилие. Не, хората трѣбва да се върнатъ къмъ първоначалната култура, девизътъ на която е билъ: малко, но хубаво. Малко говори, но хубаво, мѣсто да хване. Малко направи, но хубаво, всѣки да остане доволенъ. И тъй, първото правило: малко, но хубаво. Понѣкога и азъ говоря много, защото живѣя въ вашата култура, дѣто правилото е точно обратно на първата култура. Днесъ всѣки се стреми къмъ възможность повече, по-много и т. н. Азъ говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали. Даже и при многото говорене, като свърша лекцията, пакъ ще дойде нѣкой при мене и ще ми каже, че не разбралъ това, не разбралъ онова, ще иска още обяснения. Много нѣща могатъ да се обяснятъ, но врѣме се изисква за тѣхното разбиране. Тъй както животътъ се изявява, той има своето математическо, своето геометрическо изяснение. Той крие въ себе си редъ възможности. И когато животътъ на нѣкой човѣкъ достигне своята най-висока точка на развитие, този човѣкъ трѣбва да напусне живота си; той трѣбва да се откаже отъ своята форма, въ която е билъ досега, и да мине въ нова срѣда, въ нова фаза и нова форма на животъ. На съврѣменнитѣ хора прѣдстои още дълго врѣме да се развиватъ. Когато нѣкой човѣкъ изгуби нѣщо въ живота си, той не трѣбва да съжалява. Това сѫ неговитѣ стари мисли, чувства и желания, съ които трѣбва да се прости, като съ нѣщо старо, отживѣло своето врѣме. Човѣкъ трѣбва да постави новото като основа на своя животъ. Затова казвамъ: поставете за основа въ живота си нови мисли, нови чувства и желания. Работете безъ да се оплаквате, безъ да мислите, че едно врѣме сте били по-добри, отколкото сега. Ако, наистина, по-рано сте били по-добри отъ сега, тогава защо сте дошли на земята? Задачата на човѣка е да се усъвършенствува, да става все по-добъръ. Затова е пратенъ той на земята. Това е задача, дадена на всички сѫщества безъ разлика. Въ Божествената програма е поставено на първо мѣсто стремежъ къмъ усъвършенствуване на всички сѫщества, като цѣль въ живота. Понеже всички сѫщества влизатъ въ великия животъ, то и великитѣ сили — любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель — служатъ като потикъ къмъ усъвършенствуване. Щомъ този стремежъ е вложенъ въ всѣко сѫщество, рано или късно то ще намѣри правата посока на своето движение — пѫтя къмъ съвършенство. Питамъ: какво прави житното зърно, когато го заровятъ въ земята? То започва да разсѫждава, да опрѣдѣля посоката на своето движение: нагорѣ ли да върви, или надолу. Веднага то се поляризира и тръгва въ двѣ посоки: надолу — за развитието на коренитѣ си, нагорѣ — за развитието на клонетѣ си. Слѣдъ това житното зърно пристжпва къмъ работа. То разрѣшава една трудна задача въ живота. Слѣдователно, когато и васъ поставятъ, като житното зърно, въ земята, първата ви задача е да опрѣдѣлите посоката на своето движение, посоката къмъ съвършенство, и слѣдъ това да започнете работата си. Намѣрите ли тази посока, вие всичко ще можете да постигнете. Отъ вашата съзнателна работа, къмъ съвършенство, зависятъ и вашитѣ постижения. Ако вървите правилно въ този пѫть, вие още сега можете да постигнете и богатство, и знание, и сила. Отъ васъ зависи вашето щастие. Не вървите ли, както трѣбва, не работите ли съзнателно, щастието ще се отдалечава отъ васъ. Вие ще го постигнете едва слѣдъ хиляди години. Колкото повече отлагате, толкова повече и щастието ви ще се отдалечава. Не мислете, че като хванете единия край на щастието, всичко сте придобили. Вие можете да хванете единия край на щастието и да го изпуснете. Работете постоянно, безъ отлагане, та като хванете единия край на щастието, да не го изпуснете. Хванете ли здраво щастието, вие ще влѣзете въ безсмъртния животъ. Влѣзете ли въ безсмъртния животъ, това не значи още, че всичко сте разбрали. Не, безсмъртниятъ животъ изисква още повече работа, усилия, отколкото врѣменниятъ животъ. Защо? — Защото, ако не работите, вие можете да го изгубите. И въ безсмъртния животъ нѣщата не се постигатъ моментално. И тамъ човѣкъ трѣбва да работи, да се развива, да учи. Той не може изведнъжъ да обхване този широкъ свѣтъ около себе си. Работа се изисква отъ всички. Нѣкой казва: Азъ не искамъ да се влияя отъ никого. Казвамъ: влиянието въ живота е неизбѣжно. Слънцето не влияе ли на земята? Луната не влияе ли на земята? Влиянието е законъ: ще влияешъ и ще ти влияятъ. Чрѣзъ влиянието става вливане отъ единъ човѣкъ на другъ. Благодарение на влиянието хората си помагатъ взаимно. Мнозина се плашатъ отъ влиянието, защото мислятъ, че ще изгубятъ свободата си. Не, това е криво разбиране. Истински свободенъ човѣкъ е онзи, който може разумно да използува влиянието на хората върху себе си. Питамъ: ако нѣкой не иска да се подава на влиянието на хората, защо той иска да имъ влияе? Който иска да не се намира подъ ничие влияние, нека се изолира, да живѣе отдѣлно отъ хората. Тогава нито тѣ ще му влияятъ, нито той ще имъ влияе. Иначе, докато човѣкъ живѣе между хората, той винаги ще се влияе отъ тѣхъ, пъкъ и той самъ ще имъ влияе. Само умрѣлиятъ човѣкъ отъ никого не се влияе и никому не влияе. Когато нѣкой ви казва да се пазите отъ неговото влияние, това подразбира, че той иска да ви влияе. Не се плашете отъ влиянието на хората. Защо? — Защото само Божественото въ човѣка е въ сила да влияе. Здравиятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да използува това влияние, а не да се пази отъ него. Нѣма по-страшно нѣщо за хората отъ това, да прѣстане Божественото да имъ влияе. Опасно е положението на дъщерята, когато майката прѣстане да й влияе; опасно е положението на сина, когато бащата прѣстане да му влияе; опасно е положението на всѣки човѣкъ, когато приятельтъ му прѣстане да му влияе. Радвайте се, докато сте подъ влиянието на моята свѣщь. Какво лошо има въ това, когато вие сте всрѣдъ гората, въ тъмна, мрачна нощь, и азъ ви светна съ моята свѣщь? Лошо ли е влиянието на моята свѣщь въ този моментъ? Какво ще бѫде вашето положение, ако въ тази тъмна нощь азъ изгася свѣщьта си, за да не ви влияе? Не, спасително нѣщо е влиянието на хората. Всѣко влияние прѣдставя запалена свѣщица. Вие трѣбва да схващате влиянието като разуменъ процесъ въ природата и правилно да го използувате. Знайте, че когато се намирате подъ влиянието на лоши мисли, едноврѣменно върху васъ ще дойде влиянието и на добритѣ мисли. Влиянието на добритѣ мисли винаги е по-силно отъ влиянието на лошитѣ мисли. Слѣдователно, винаги ще имате прѣдъ видъ сдѣдния законъ въ живота: дѣто е злото, тамъ е и доброто. И обратно: дѣто е доброто, тамъ е и злото. Ако не се пробуди злото въ човѣка, и доброто нѣма да се пробуди. Ако не се пробуди доброто, и злото нѣма да се пробуди. Тѣзи сѫ признацитѣ, по които се познава, че човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. Щомъ дойде злото, то ще влияе върху човѣка. Злото ще иска да вземе човѣка на своя страна, да го убѣди въ своитѣ методи. Обикновено крадцитѣ си служатъ съ методитѣ на злото. Когато крадецътъ се приближава къмъ нѣкой домъ съ намѣрение да обира, той пристѫпва тихо, безъ свѣтлина, да не го види никой. Щомъ се настани прѣдъ касата, отдѣто ще вземе пари, той запалва свѣщьта си. Когато свърши работата си, изгасва свѣщьта и излиза навънъ, сѫщо така тихо, безъ всѣкаква свѣтлина. Питамъ; защо крадецътъ влиза безъ свѣщь, а когато обира, запалва свѣщь? За изяснение на това положение ще приведа слѣдната аналогия. Прѣди да отиде да обира, крадецътъ е облѣченъ съ скѫсани дрехи, минава за послѣденъ бѣднякъ. Щомъ обере нѣкоя каса, той веднага си купува нови дрехи, шапка, обуща и никой не може да го познае. Между онзи бѣденъ човѣкъ съ скѫсани дрехи и облѣчения съ нови, хубави дрехи има голѣма разлика. Тази е причината, дѣто крадецътъ, прѣди да обира каситѣ, не запалва свѣщьта си, а котато я обира. запалва свѣщьта. да му свѣти, да вижда, какво прави. Той трѣбва да мине незабѣлѣзано за хората, да не го видятъ, да не го познаятъ. Можете ли да кажете, че крадецътъ съ скѫсанитѣ дрехи е скроменъ човѣкъ? Не, той ходи скѫсанъ, за да не обърне внимание на хората, да мине незабѣлѣзанъ. Сѫщото прави и лихварьтъ, който обира бѣднитѣ вдовици. Той ще отиде на черква хубаво облѣченъ, ще запали голѣма свѣщь, ще мине за благочестивъ човѣкъ. Каквото и да прави, той не може да излъже Бога. Богъ не се нуждае нито отъ неговата голѣма свѣщь, нито отъ хубавитѣ му дрехи. Този лихварь все пакъ ще си остане отвѫтрѣ нечистъ. По-добрѣ е човѣкъ да бѫде отвънъ нечистъ, а отвѫтрѣ чистъ, отколкото отвѫтрѣ нечистъ, а отвънъ чистъ. И тъй, като навлизате въ мѫчнотиитѣ на живота, за да ги прѣодолѣете, вие трѣбва да се стремите къмъ съвършенство. Каквото да правите, каквато философия и да имате, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Тѣ сѫ опрѣдѣлени за всѣки човѣкъ, билъ той простъ или ученъ, сиромахъ или богатъ. Ти може да си свършилъ и десеть факултета, но мѫчнотиитѣ и за тебе ще дойдатъ. Има опрѣдѣлени нѣща, които непрѣменно трѣбва да станатъ. Това, обаче, не е фатализъмъ. Законъ е: мѫчнотиитѣ, страданията сѫ неизбѣжни, понеже сѫ условия за развитие, за разрѣшаване на задачи. Нима Христосъ, който бѣше гениаленъ човѣкъ, не понесе редъ мѫчнотии и страдания? Той всичко прѣдвиждаше, знаеше, какво ще стане, но въпрѣки това се подчини на закона. Единъ отъ ученицитѣ Му Го посъвѣтва да приложи своята сила, да прати единъ легионъ войници да унищожи римската войска и да се избави отъ страданията. Христосъ можа да унищожи не само римската войска, но и цѣлата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бѣха опрѣдѣлени да мине. Христосъ носи до едно мѣсто дървения кръстъ, но послѣ го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората, разбирамъ, но да нося дървенъ кръстъ, не разбирамъ. Оттукъ нататъкъ вие го носете.“ Христосъ не искаше да носи дървения кръстъ и го свали на земята, а хората, въ Негово име, и днесъ още носятъ кръстове на врата си. Геройството на човѣка не се заключава въ носене кръстъ на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, безъ да ви знаятъ хората. Това е живиятъ кръстъ, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждатъ. Дойде ли страданието, прѣвърнете го въ добродѣтель. Христосъ издържа на поруганията на цѣлъ народъ, на множество войници. Той понесе всички страдания съ любовь, но дървения кръстъ хвърли на земята. Днесъ християнитѣ цѣлуватъ само дървени кръстове. И защо не вървятъ работитѣ имъ напрѣдъ? — Защото тѣ туриха на вратоветѣ, на главитѣ си, именно, този дървенъ кръстъ, прѣзрѣнъ отъ самия Христосъ. Врѣме е вече хората да се стремятъ къмъ съвършенство, къмъ истинско знание, къмъ любовь, мѫдрость, истина. Врѣме е да се откажатъ отъ дървенитѣ и металическитѣ кръстове. Прѣдставете си, че единъ светъ човѣкъ цѣлува единъ златенъ кръстъ, който веднага се разтопява отъ цѣлувката. Ще бѫдете ли доволни отъ тази цѣлувка? Когато Христосъ дойде на земята, Той ще цѣлуне всички кръстове. Отъ тѣзи кръстове нѣма да остане никаква слѣда. Тѣ ще се прѣвърнатъ на прахъ и пепелъ. Това, именно, подразбира стихътъ: „Ще обърша сълзитѣ имъ, ще хвърля прѣстѫпленията имъ настрана и никога повече нѣма да ги помена“. Единъ отъ апостолитѣ казва: „Ще се похваля съ кръста си.“ Това значи: ще се похваля съ страданията, които понесохъ за Господа. Ще се похваля съ страданията, чрѣзъ които Богъ ме изпита. Ако страдашъ и съ радость понасяшъ страданията си, имашъ любовь. Ако страдашъ безъ радость, нѣмашъ любовь Слѣдователно, страданията сѫ пробенъ камъкъ за изпитване на човѣшкия характеръ. Казвамъ: мислете право и не се натъквайте сами на противорѣчия. Не се плашете отъ влиянията. Ако влиянията на хората сѫ добри, приемете ги безъ страхъ. Ако влиянията на хората сѫ лоши, пакъ ги приемете безъ страхъ и размишлявайте. Понѣкога човѣкъ може да се ползува и отъ отрицателнитѣ влияния. Да се влияешъ отъ лошото, отъ отрицателното въ човѣка, значи, слѣдъ като видишъ погрѣшката, която той прави, да бѫдешъ внимателенъ, ти да не я направишъ. Като постѫпвате така, ще си създадете силни, велики характери. Ако не използувате нито добритѣ, нито лошитѣ влияния, вие ще се натъквате на противорѣчия. Когато човѣкъ се намѣри въ противорѣчие съ себе си, той постоянно губи. Да влиза човѣкъ въ противорѣчие съ себе си, това значи да пробива стѣна съ главата си. Може ли човѣкъ да пробие стѣна съ главата си? — Не може. Турятъ едного въ затворъ, и той казва: Какво да правя въ този затворъ? Какъ да излѣза оттука? Казвамъ: почакай малко, приложи търпѣнието. Все ще се намѣри отнѣкѫдѣ една желѣзна пила, съ която ще можешъ да пробиешъ стѣната. Твоятъ приятель ще се погрижи за тебе. Той ще ти опече единъ хубавъ хлѣбъ и въ него ще тури една желѣзна пила. Като разчупишъ хлѣба, ще намѣришъ пилата и ще си послужишъ съ нея. Защо трѣбва да се мѫчишъ съ главата си да пробивашъ стѣната? Вземи пилата и стържи. Тя прѣдставя единъ отъ начинитѣ за разрѣшаване на въпроситѣ. Питамъ: какъвъ начинъ знаете за разрѣшаване на проблемитѣ въ живота? Нѣкой казва: Единъ отъ начинитѣ за правилно разрѣшаване на всички трудни задачи е всѣкога да се говори истината. Добрѣ, ще ви дамъ единъ примѣръ, да видимъ, какъ бихте постѫпили: истината ли ще кажете, или ще излъжете. Неприятели или стражари гонятъ единъ отъ добритѣ ви приятели. Той се скрива въ дома ви. Стражаритѣ тичатъ по слѣдитѣ му и влизатъ въ вашия домъ, като ви запитватъ: Тука ли се скри единъ човѣкъ? Ако кажете истината, че приятельтъ ви е у васъ, вие ще станете неговъ прѣдатель, ще го прѣдадете въ рѫцѣтѣ на стражаритѣ. Ако кажете, че не е у васъ, ще излъжете. Какъ ще разрѣшите тази задача? Ако не кажете истината, ще спасите приятеля си; ако кажете истината, ще го прѣдадете на стражаритѣ. Това сѫ двата начина, по които може да постѫпи обикновениятъ човѣкъ. Но човѣкъ съ дарби, съ ясновидство, ще постѫпи по другъ начинъ. Прѣди още да сѫ дошли стражариттѣ да търсятъ приятеля му, най-малко единъ день по-рано, той ще напълни торбата на приятеля си съ хлѣбъ и ще му каже: Тръгни още сега за Рилската пустиня, скрий се на еди-кое си мѣсто, прѣкарай тамъ 24 часа. Слѣдъ това можешъ да се върнешъ пакъ при мене. И послѣ, когато стражаритѣ дойдатъ да търсятъ приятеля му, той свободно ще каже: Да, тука бѣше човѣкътъ, когото търсите, но той още вчера замина, може да е отишълъ нѣкѫдѣ изъ горитѣ. Този е начинътъ, по който едноврѣменно и приятельтъ си ще спасите, и истината ще кажете. Слѣдователно, наука се изисква, да знае човѣкъ, кога и кому да говори истината. Кому ще говорите истината? — Само на Бога. Кога ще Му говорите истината? — Всѣкога. На Бога всѣкога ще говорите истината. Истината може да се говори само на Бога. Когато говоря истината, азъ имамъ прѣдъ видъ Бога, а не хората. Да говоришъ истината на Бога, това е смисълътъ на живота. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всички. Дойде ли въпросъ до истината, ще се вдълбочите въ себе си, и Богъ ще ви научи, какъ и какво да говорите. Ако говорите истината на хората въ името на Бога, Той ще ви научи, какво да говорите. Ако не говорите истината на хората, Богъ нѣма да ви научи. Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте. Понѣкога вие искате да угодите на хората, да имъ кажете истината, безъ да сте запитали Бога въ себе си, трѣбва ли да имъ се каже, и ако трѣбва, какъ да имъ я кажете. Прѣдставете си, че този, на когото ще кажете истината, е стражарь или разбойникъ, който иска да хване приятеля ви. Трѣбва ли да му кажете истината? Казвате: Азъ да си кажа истината, а той, ако е правъ, нека се защити. Ами, ако тѣ го прѣбиятъ отъ бой, безъ да му позволятъ да каже дума за свое оправдание? Това истина ли е? Какво допринесохте на вашия приятель съ казването на истината? Прѣдадохте го, нищо повече. Прѣди да сте казали истината, трѣбваше да влѣзете въ тайната си стаичка и да се посъвѣтвате съ Бога, да ви каже, какво да направите. Този въпросъ лесно се рѣшава отъ човѣкъ, който слѣдва Божия пѫть. Какъ може да го рѣши? Той разполага съ магическа прѫчица. Като влѣзатъ стражаритѣ въ дома му, той ще махне съ прѫчицата си и ще имъ каже: Търсете, да видите, ще намѣрите ли човѣка, който ви трѣбва. Тѣ ще гледатъ натукъ, ще гледатъ натамъ, ще търсятъ, ще обикалятъ, но нищо нѣма да видятъ. Тѣ ще изпитатъ голѣмо вълнение, тъй щото и да видятъ човѣка, нѣма да посмѣятъ да кажатъ. И като ги питатъ, дали сѫ намѣрили онзи, когато търсятъ, тѣ ще кажатъ, че не сѫ го намѣрили. Казвате: Има ли право този човѣкъ да си служи съ магическа прѫчица? Питамъ: иматъ ли право стражаритѣ да прѣслѣдватъ човѣка? Кога стражарьтъ има право да арестува единъ човѣкъ? — Когато му е дадена за това заповѣдь отъ Бога. Това се потвърждава и отъ стиха: „Всѣка власть е отъ Бога дадена“. То значи: всѣка разумна власть е отъ Бога дадена. Сега, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да разглеждате законитѣ въ тѣхния дълбокъ смисълъ. И затова, когато ученикътъ сѫди нѣкого, той трѣбва да върши това не по свое желание, или по свой интересъ, а по заповѣдь, по власть, дадена му отъ Бога. Ако постѫпва по този начинъ, той винаги ще бѫде доволенъ отъ себе си. Само по този начинъ вашитѣ умъ, сърце и воля ще се развиватъ правилно. Слѣдователно, не влизайте въ противорѣчие съ Божественото въ себе си. Дойдете ли до Божественото, не отстѫпвайте отъ него. Ако искате мѫдрость, обърнете се къмъ Бога. Той ще изпрати най-виднитѣ професори да ви учатъ. Ако искате сила, обърнете се къмъ Бога, Той ще изпрати най-добритѣ учители, да ви покажатъ, какъ се придобива сила. Ако искате да разберете любовьта, истината, правдата, добродѣтельта, обърнете се къмъ Бога, Той ще ви изпрати съотвѣтни учители. Не единъ учитель ви е нуженъ прѣзъ деня, но хиляди, милиони учители ви сѫ нужни всѣки день. Въ това седи красотата на живота. Докато човѣкъ живѣе, той всѣкога ще се намира подъ закона на влиянието. Силнитѣ ще влияятъ на него, а той ще влияе на по-слабитѣ отъ себе си. Основната мисъль която трѣбва да остане въ ума ви отъ тази лекция, е мисъльта за съвършенството. Каквото и да правите, трѣбва да държите тази мисъль въ ума си, докато напълно узрѣе. Тя трѣбва да ви дава непрѣривенъ импулсъ, да осмисли живота ви. И слѣдъ това, като ви пита нѣкой, какво прѣдставя новото учение, ще отговорите: Новото учение води къмъ съвършенство. Казвате: Ние сме слушали отъ мнозина да говорятъ за съвършенството. Не е достатъчно само да се говори, но то трѣбва да се опита. Който е влѣзълъ въ пѫтя на съвършенството, въ него едноврѣменно ще потекатъ три струи: едната струя ще мине прѣзъ сърцето и ще създаде въ човѣка разширение на чувствата; втората струя ще мине прѣзъ ума и ще възбуди въ него безброй свѣтли мисли; третата струя ще проникне прѣзъ душата и ще подтикне човѣка къмъ свобода на неговитѣ дѣйствия. Слѣдователно, този човѣкъ ще се движи безпрѣпятствено въ три направления. Когато човѣкъ се домогне до пѫтя на съвършенството, Божественото се пробужда въ него. Съвършенството прѣдставя идеалъ, за постигането на който Богъ всѣкога е готовъ да ни помага. Когато ние се стремимъ къмъ обикновени работи, Богъ ни оставя сами да работимъ. За изяснение на тази мисъль ще при веда слѣдния случай изъ живота. Това било още въ първитѣ години слѣдъ освобождението на България. Единъ младъ българинъ, родомъ отъ Свищовъ, отишълъ въ Америка да слѣдва. Като свършилъ образованието си, той се върналъ въ България и се явилъ при князъ Александъръ Батембергъ да иска служба. По това врѣме нѣмало много учени българи, затова князътъ билъ готовъ да го назначи пръвъ министъръ въ България и го запиталъ: Искашъ ли да те назнача за министъръ на България? — Не, азъ искамъ да стана директоръ въ една отъ софийскитѣ гимназии. — Щомъ е така, ще отидешъ при министъра на просвѣщението. Той се грижи за тия работи. Азъ мога да ти дамъ по-високъ постъ. Такова е често положението, въ което изпадатъ много отъ съврѣменнитѣ хора. Богъ иска да ги назначи министри, а тѣ се отказватъ, искатъ да станатъ директори. Тогава Богъ имъ отговаря: Щомъ искате да станете директори, идете при министъра на просвѣщението, той се грижи за тия назначения. Като отидете при министра, той обѣщава, че ще ви назначи, но отъ день на день отлага, докато най-послѣ се убѣдите, че и директоръ не можете да станете. Тъй щото, докато князъ Батембергъ ви прѣдлага да станете министъръ, вие се отказвате, искате директорско мѣсто. Обѣщаватъ ви днесъ, утрѣ, че ще ви назначатъ директоръ, но въ края на краищата, и това мѣсто не получавате. Слѣдователно, търсите ли служба, намѣрете такава, която да води къмъ съвършенство, което е вашиятъ идеалъ. Казвате: Ние знаемъ, какво нѣщо е съвършенството. Вие знаете, какво нѣщо е съвършенството, говорите за него, но сѫщеврѣменно говорите за млади и за стари. Ако говорите за съвършенство, а едноврѣменно считате, че сте стари и не можете да учите, вие сте въ културата, която залѣзва. Тя е култура на западнитѣ народи. Ако сте славяни, влѣзте въ новата култура, която води къмъ съвършенство. Човѣкътъ на новото знае, че има смърть, но той знае, че има и възкресение. Човѣкъ може да легне въ гроба, но той знае, че пакъ ще стане. Той ще отиде при Господа, но пакъ ще се върне, съ лице по-свѣтло отъ това, съ което е отишълъ. Не става ли сѫщото и съ житното зърно? Когато посѣятъ житното зрънце въ земята, никой не знае за това. Когато то израсте, цъвне и даде плодъ, всички знаятъ за него и се радватъ. Желая на всички да бѫдете запалени свѣщи, отдалечъ да свѣтите и всички да ви се радватъ. Запазете въ себе си идеала къмъ съвършенство и къмъ него се стремете. Имате ли този идеалъ, вие всѣкога ще бѫдете добри, весели и силни. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 22 септември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТѢ ИСТИНИ КЪМЪ ЧОВЕКА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Изпѣйте пѣсеньта „Fir-fur-fen.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-мощното въ човѣка.“ Една отъ задачитѣ на човѣка е да разбира отношението на проститѣ истини въ живота. Не е въпросътъ за великитѣ истини, но за проститѣ истини и тѣхното взаимоотношение. Когато говоримъ за отношението на истинитѣ, ние подразбираме отношение на разумни сѫщества, споредъ степеньта на развитието имъ. Вселената е сборъ отъ разумни сѫщества, между които отношенията сѫ абсолютно хармонични. Тѣзи живи, разумни сѫщества даватъ цѣна на цѣлия козмосъ. Ако земята е цѣнна, това се дължи на живитѣ сѫщества, които я населяватъ. И ако човѣкъ е цѣненъ, това се дължи на духа и на душата въ него, които проникватъ въ организъма му, като живи сили, и му създаватъ импулсъ къмъ постоянно растене и развитие. Тъй щото, подъ живо нѣщо разбираме сѫщество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива. Живото сѫщество не можемъ да уподобимъ даже и на съзнанието, защото и съзнанието понѣкога се помрачава. Живото сѫщество, обаче, никога не се помрачава, защото животътъ е въ него. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Не се занимавайте съ въпроса, какъ ще прѣкарате старинитѣ си, или какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на живота ви. Съ този въпросъ се занимаватъ само фалиралитѣ търговци, или само западналитѣ чиновници. Който е закѫсалъ, само той мисли и се безпокои за края на живота си, но онзи, на когото работитѣ вървятъ добрѣ, той мисли за развиващия се животъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за Божественото въ себе си. Защо? — Защото въ човѣка едноврѣменно ставатъ два процеса: Богъ се проявява чрѣзъ него, и човѣкъ се проявява чрѣзъ Бога. Прѣдставете си два квадрата, страната на единия да е единъ метъръ, а страната на другия — два метра. Нека тѣзи квадрати прѣдставятъ прозорци на двѣ стаи. Единиятъ прозорецъ ще има страни, дълги по единъ метъръ, а другиятъ — по два метра. Коя отъ двѣтѣ стаи ще бѫде по-хигиенична ? По-хигиенична ще бѫде стаята, която има прозорецъ съ страни, дълги по два метра. Прѣзъ този прозорецъ ще влиза повече чистъ въздухъ, повече свѣтлина и топлина. Значи, въ ума ви трѣбва да залегне идеята, че колкото повече свѣтлина влиза въ съзнанието на човѣка, толкова по-добъръ ще бѫде и неговиятъ животъ. Като се говори за свѣтлина на съзнанието, азъ имамъ прѣдъ видъ онази свѣтлина, която всѣки день се увеличава. Тази свѣтлина носи животъ. Обаче, свѣтлината, съ която свѣтътъ си служи, не носи животъ. Тя разкрива само външно свѣта, очъртава неговитѣ външни форми, безъ да прониква въ дълбинитѣ на тѣзи форми. Дойде ли въпросъ до свѣтлина на съзнанието, ние разбираме онази свѣтлина, за която Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ видѣлината на живота.“ Колкото повече имаме отъ тази свѣтлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умътъ, сърцето и волята на човѣка се намиратъ при благоприятни условия за развитие. Това сѫ факти, които не се нуждаятъ отъ никакви научни доказателства. Който е опиталъ помрачение на съзнанието си, той разбира, какво нѣщо прѣдставя тази свѣтлина. Нѣкой казва: Докажи, ако искашъ да повѣрвамъ. Не, вѣрата прѣдшествува знанието. Безъ вѣра никакво знание не може да се придобие. Знанието прѣдставя опитани, провѣрени факти. Хиляди нѣща има въ живота, които вие не знаете, но тѣ указватъ извѣстно влияние върху васъ. Запримѣръ, срѣщате една мечка въ гората и веднага се уплашите. Отдѣ се яви този страхъ? Досега мечка не ви е нападала, но въпрѣки това вие се плашите отъ нея. Коя е причината за този страхъ? Казвате: Не зная, какво ми стана; не зная, защо се уплашихъ, но фактъ е, уплашихъ се отъ мечката. И животнитѣ се сграхуватъ като васъ. Казвамъ: когато вибрациитѣ на двѣ тѣла не сѫ еднакви, онова тѣло, чиито вибрации сѫ по-силни, указва влияние върху другото, на което вибрациитѣ сѫ по-слаби. Ако се срещнатъ двѣ тѣла съ еднакви вибрации, тѣ напълно си хармониратъ. Ако човѣкъ се отзове много близо до нѣкой голѣмъ водопадъ, той непрѣменно ще изпита страхъ. Защо? — Този човѣкъ разбира, че водопадътъ е въ сила да завлѣче всичко, което попадне на пѫтя му. Водопадътъ казва: Ако искате да ме гледате, да се възхищавате отъ мене, стойте надалечъ. Дойдете ли близо до мене, азъ ще се разправя съ васъ по всички правила на моето изкуство. Този законъ се срѣща и въ живота. Има мисли, чувства и желания у човѣка, които по сила сѫ подобни на водата въ водопадитѣ. Щомъ попадне човѣкъ прѣдъ такива мисли, чувства и желания, нека стои далечъ отъ тѣхъ, по никой начинъ да не влиза въ тѣхнитѣ течения. Слѣдователно, водопадътъ е символъ на мощни сили въ природата. Който попадне неподготвенъ въ течението на тия мощни сили, тѣ ще го завлѣкатъ, т. е. ще спратъ врѣменно неговото развитие. Това спиране на развитието пъкъ ще му причини страдания. Ако искате да причините страдания на малкото дѣте, което едва е тръгнало на училище, спрете го отъ училището, т. е. забранете му да ходи на училище. Отнемете ли на човѣка храната, необходима за подържане на живота му, вие веднага ще му причините страдания. Забраните ли търговията на човѣка, който изкарва прѣхраната си отъ нея, вие ще му причините страдания. Тъй щото, когато лишите човѣка отъ нѣкакво благо, вие му причинявате страдания. И когато давате на човѣка повече блага, отколкото му трѣбватъ, вие пакъ му причинявате страдания. Ето защо човѣкъ трѣбва да изучава висшата геометрия, да я прилага въ живота си, за да знае, въ какви размѣри да се ползува отъ величинитѣ и какъ да ги съпоставя. Прѣдставете си, че ви е даденъ единъ квадратъ, като основа на вашия животъ. Вие можете да вземете квадрата, като единица мѣрка, споредъ която да опрѣдѣлите вашитѣ отношения въ Битието. Прѣкарвате двата диагонала въ квадрата: АВ и СD, като двѣ равнодѣйствуващи сили. Диагоналътъ АВ прѣдставя отношението на положителнитѣ сили въ природата, или отношението на мѫжа къмъ Битието. Диагоналътъ СD прѣдставя отношението на отрицателнитѣ сили въ природата, или отношението на жената къмъ Битието. Щомъ знаете тѣзи отношения, вие ще намѣрите, какво могатъ да постигнатъ хората. Въ ума на човѣка сѫ вложени идеи, разположения, отъ които по никой начинъ той не може да се освободи. Запримѣръ, единъ мѫжъ бие другъ. Колкото и да ги възпиратъ отвънъ да не се биятъ, тѣ не обръщатъ внимание на никого, боятъ продължава. Обаче, яви ли се една жена между тѣхъ и дигне рѫка за помирение, боятъ веднага прѣстава. Тъй щото, мѫжъ на мѫжъ мѫчно може да въздѣйствува. Ако нѣкой мѫжъ иска да застави тия двама мѫже да не се биятъ, съ думи той не би могълъ да стори това. Би трѣбвало той да бѫде физически по-силенъ отъ тѣхъ, ако иска да ги примири. Жената би могла съ нѣколко думи само да ги примири. Питамъ: кое е мощното въ жената? Жената съдържа въ себе си примирителенъ елементъ, съ който въздѣйствува върху мѫжа. Жената разбира условията, при които мѫжътъ се укротява. Съ една дума само жената може да укроти мѫжа. И обратно: съ една дума само мѫжътъ може да укроти жената. Законътъ е такъвъ. Ако мѫжътъ и жената разбиратъ този законъ, отношенията между тѣхъ ще бѫдатъ правилни. Ако не разбиратъ този законъ, тѣ винаги ще се разправятъ по обикновенъ начинъ: съ грубости, насилие и бой Сега, като говоря за мѫжа и жената, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ тѣхнитѣ външни форми. Азъ разглеждамъ мѫжа и жената като принципи, които дѣйствуватъ въ човѣка. Диагоналътъ АВ прѣдставя още отношението между силитѣ на дѣсното полушарие на мозъка и цѣлата дѣсна страна на човѣшкия организъмъ Диагоналътъ СD прѣдставя отношението между силитѣ на лѣвото полушарие на мозъка и цѣлата лѣва страна на човѣшкия организъмъ. Силитѣ отъ дѣсната страна на човѣшкия организъмъ и тия отъ лѣвага страна трѣбва взаимно да се уравновѣсявать. Тия сили се проявяватъ, както чрѣзъ тѣлото на човѣка, така и чрѣзъ неговигѣ мисли и чувства. Това е цѣла наука, цѣла философия, върху която трѣбва да размишлявате. Въ първо врѣме, колкото и да размишлявате, въ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства, ще се образува една каша. Не се плашете отъ кашата, нищо лошо нѣма въ нея. Когато грънчарьтъ взима глина, какво прави съ нея? Прѣди да видимъ хубавитѣ грънци, ние виждаме кашата, отъ която грънчарьтъ вае своитѣ красиви форми. Какво прави домакинята съ брашното? Тя взима брашното, замѣсва го съ вода и образува отъ него каша. Послѣ туря въ тази каша малко квасъ, замѣсва го добрѣ, и кашата се прѣвръща въ тѣсто. Тя оставя тѣстото да втасва, слѣдъ което го раздѣля на нѣколко хлѣба, които носи на фурнята да се пекатъ. Щомъ хлѣбъть се опече, всички се нареждатъ около масата и започватъ да ядатъ. Ако домакинята не може да мѣси хлѣбъ, тя ще остави брашното настрана, и то ще се разпилѣе Който знае да мѣси, той ще прѣвърне брашното въ каша, отъ която послѣ ще опече хубавъ, топълъ хлѣбъ. Който не знае да мѣси, ще остави брашното да го разпилѣе вѣтърътъ. Та когато идеитѣ на човѣка се прѣвърнатъ на каша, той правилно се развива. Щомъ има каша, ще има и тѣсто. Щомъ има тѣсто, и хлѣбъ ще се пече. Въ такова положение се намира и ученикътъ въ училището. Влиза учительтъ въ класъ и започва да прѣдава урокъ. Урокътъ е мѫченъ. задачитѣ сѫ мѫчни и въ главата на ученика става цѣла каша. Връща се дома си и започва да учи; размишлява върху задачитѣ 10—15 минути и незабѣлѣзано умътъ му се прояснява, и той започва да разбира. Сега, да допуснемъ, че имате единъ ѫгълъ АСВ, на върха на който седите вие и чрѣзъ трѫбата Д наблюдавате въ пространството. По едно врѣме забѣлѣзвате, че едно микроскопическо тѣло се движи прѣдъ васъ и образува дѫгата АВ. Ако дѫгата на този ѫгълъ се увеличава, това показва, че тѣлото се приближава къмъ васъ. Ако пъкъ дѫгата се намалява, тѣлото се отгдалечава отъ васъ. Такива заключения може да прави само умниятъ човѣкъ. Обаче, невѣжиятъ не вади никакви заключения отъ това, че ѫгълътъ се увеличавалъ или намалявалъ. На сѫщото основание ние можемъ да правимъ заключения за отношенията на хората едни къмъ други, споредъ това, дали тѣ се приближаватъ, или отдалечаватъ. Какви сѫ отношенията на хората къмъ васъ, ако тѣ постоянно се отдалечаватъ? Когато едно тѣло се отдалечава отъ земяга, то е неприязнено настроено къмъ нея. И обратно: когато земята се отдалечава отъ едно тѣло, тя не е разположена къмъ него. Колкото повече тѣлата се приближаватъ едни къмъ други, толкова по-голѣмо е взаимното имъ разположение. Когато се говори за разположение на хората едни къмъ други, това не подразбира разположението на апаша, който има прѣдъ видъ да обере нѣкой човѣкъ. Да бѫде единъ човѣкъ разположенъ къмъ другъ, това значи да бѫде той въ хармония съ него; между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на тия двама души трѣбва да има съотвѣтствие и съгласие. Само такива хора могатъ да се приближаватъ единъ къмъ другъ. Всѣко приближаване между двама души прѣдставя приятно съзвучие между два тона. Когато гледате звѣздитѣ на небето, вие спирате погледа си на една или на друга звѣзда. Защо? — Понеже една отъ звѣздитѣ привлича вниманието ви повече отъ другитѣ. При това, една звѣзда привлича вниманието на единъ човѣкъ; втора звѣзда привлича вниманието на другъ човѣкъ и т. н. Какво показва това? Това показва, че между трептенията на една звѣзда, напримѣръ, и даденъ човѣкъ има извѣстно съотвѣтствие. Тази звѣзда е свързана съ дадения човѣкъ и взима участие въ неговия животъ, помага му. Казватъ за Наполеона, че той ималъ опрѣдѣлена звѣзда, която винаги му помагала. Казвамъ: всички живи, разумни сѫщества въ вселената, които съдѣйствуватъ за нашето подигане, за нашето усъвършенствуване, сѫ въ съгласие съ насъ. Щомъ знаемъ това, ние трѣбва да се пазимъ, да не разваляме отношенията си съ тѣхъ. Съ други думи казано: „Не разваляйте това, което Богъ е съчеталъ.“ Ето защо, цѣльта на Щколата е да помогне на ученицитѣ да разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на Божествения животъ. Това разбиране пъкъ ще разшири съзнанието имъ, а щомъ съзнанието имъ се разшири, Божествената свѣтлина ще проникне въ тѣхния животъ. Щомь животътъ имъ се освѣтли и осмисли, тѣ ще придобиятъ вѫтрѣшенъ миръ. Много учени и религиозни хора казватъ, че имали свѣтлина въ ума си, топлина въ сърцето си, миръ въ душата си, но тази свѣтлина и топлина, този миръ, за които тѣ говорятъ, сѫ обикновени състояния у тѣхъ. Тѣ днесъ иматъ свѣтлина въ ума си, утрѣ я изгубватъ; днесъ иматъ топлина въ сърцето си, утрѣ я изгубватъ; днесъ иматъ миръ въ душата си, утрѣ го изгубватъ. Когато Божествената свѣтлина и топлина дойдатъ въ ума и сърцето на човѣка, тѣ не го напущатъ, докато той самъ не затвори кепенцитѣ на своитѣ прозорци. Съврѣменната наука е само единъ методъ за човѣка, да му покаже, какъ да нареди живота си по-добрѣ, да му услужи, но не и да просвѣти съзнанието му. За разумния науката е благо, но за неразумния тя е нещастие. Всѣка наука указва извѣстно влияние върху мозъка и способноститѣ на човѣка. Всѣка наука упражнява извѣстно влияние и върху чувствата на човѣка. И тъй, когато се говори за наука въ широкъ смисълъ на думата, се разбиратъ методи, които навеждатъ човѣка къмъ права мисъль, къмъ правилни схващания за живота. Казвате: Какво да правятъ ония, които не сѫ учили, както и ония, които нѣматъ възможность да учатъ? Споредъ мене, всички хора учатъ, и всички хора иматъ възможность да бѫдатъ учени, само че нѣкои хора минаватъ прѣзъ официални училища и ускоряватъ учението си, а други минаватъ само прѣзъ практическата житейска школа. Майката, бащата, приятелитѣ, обществото сѫ учители за човѣка отъ най-ранната до най-късната му възрасть. Свѣтлината, топлината сѫщо така сѫ учители за човѣка. Когато малкото дѣте изгори пръста си на огъня, втори пѫть то не посѣга къмъ него. Отъ книга ли се е учило то? — Отъ опитъ. Вземете животнитѣ, напримѣръ, и тѣ правятъ дрехитѣ си съобразно, климатическитѣ условия. Кой ги е научилъ на това? Природата, самиятъ животъ ги учи, какво да правятъ, какъ да се прѣдпазватъ отъ лошитѣ условия. Птицитѣ, безъ да ги е училъ нѣкой, разбиратъ отъ астрономия, познаватъ, кога какви промѣни ще станатъ съ врѣмето. Пчелитѣ пъкъ, хиляди години прѣди човѣка, сѫ знаели изкуството да правятъ медъ, и днесъ дохождатъ съ готово изкуство въ себе си. Сега, като се наблюдава развитието на съврѣменния човѣкъ, вижда се, колко обикновенъ животъ той прѣкарва. Съврѣменниятъ човѣкъ се занимава съ обикновени работи: колко години ще живѣе, отдѣ да намѣри срѣдства за по-добъръ животъ, какъ ще прѣкара старинитѣ си, кога ще умре, какъ ще го погребатъ и т. н. Тѣзи въпроси развиватъ обикновени способности. Врѣме е вече човѣкъ да работи за събуждане на висшитѣ способности на своя мозъкъ. Иначе, да се живѣе съ обикновени разбирания за живота, това не е никаква философия. Когато хората мелятъ житнитѣ зърна, отъ Бога ли имъ е заповѣдано? Никѫдѣ не е писано, че житото трѣбва да се мели на брашно. Меленето на житото е човѣшко изобрѣтение. Въ бѫдещата култура воденици нѣма да има. Да се мели житото, това не прѣдставя нѣкаква наука. Когато житото се мели, голѣма часть отъ маслата, както и отъ хранителнитѣ имъ сокове, изчезватъ. Слѣдъ като смелятъ житото, турятъ брашното въ чували, дѣто стои по петь-шесть мѣсеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненость, всѣкакъвъ животъ отъ него изчезва. Ето защо най-добрѣ е житото да се не мели, да се яде сурово, но понеже съврѣменнитѣ хора нѣматъ здрави зѫби, житото трѣбва да се вари поне, и въ този видъ, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито отъ днесъ за утрѣ, то не трѣбва да се яде. Всѣки день трѣбва да се вари прѣсно жито. Казвате: Дѣ ще се намѣри толкова врѣме, всѣки день да се вари жито? Вѣрно е, че това е малко непрактично, но щомъ човѣкъ съзнае ползата отъ житото, той ще намѣри начинъ, какъ по-лесно и скоро да го вари. Умниятъ човѣкъ може да свари житото за десеть минути, а глупавиятъ ще го вари часове. Умниятъ човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ неблагоприятнитѣ условия, въ които животътъ го поставя. Глупавиятъ, обаче, не може да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Като се оплете въ тѣхъ, той прилича на пѣтелъ въ калчища, не може да се освободи. Понѣкога и съврѣменнитѣ учени мязатъ на пѣтли въ калчища. Тѣ влизатъ въ калчищата и съ години не могатъ да излѣзатъ навънъ. Казвамъ: не туряйте краката си въ калчища. Ако не сте научили нѣкой законъ, стойте вънъ отъ калчищата и предете. Ако влѣзете въ калчищата съ краката си да изслѣдвате, ще се оплетете въ тѣхъ. И тъй, нужно е повече свѣтлина за ума, повече топлина за сърцето и миръ за душата, за да може да се внесе по-голѣма широта въ живота, да може човѣкъ да работи правилно и хармонично. Тази година трѣбва да започнете съ разбирането, да имате дълбоко разбиране за истината. За тази цѣль трѣбва да се молите да придобиете повече свѣтлина въ съзнанието си. Казвате: Защо трѣбва да се молимъ? Богъ знае всичко. Той разбира нашитѣ нужди. Азъ взимамъ молитвата като условие за придобиване на нѣщо. Не може човѣкъ да придобие нѣщо, ако не се моли. Вървишъ по пѫтя, но си много уморенъ. Една кола те настига, и ти веднага се обръшашъ къмъ коларя съ думитѣ: Моля ти се, позволи ми да се кача на колата ти. Много съмъ уморенъ. Ще платя, колкото искашъ. Гладенъ си, отивашъ въ гостилница и казвашъ на гостилничаря: Моля, дай ми нѣщо отъ това, което си сготвилъ. Дѣто отиде човѣкъ, каквото пожелае, той все трѣбва да се моли. Молитвата е разговоръ, общение съ Бога. Отивашъ на училище, но не можешъ да разберешъ нѣкои работи, обръщашъ се къмъ Господа и казвашъ: Господи, моля Ти се, изпрати ми Духа си чрѣзъ нѣкои отъ моитѣ напреднали братя, да ми помогнатъ да разбера уроцитѣ, които се прѣподаватъ въ училището. Нѣкои ще кажатъ, че и безъ молитва може да се живѣе добрѣ, че и безъ молитва може човѣкъ да учи. Така е, и безъ молитва може. Молитвата не е задължителенъ актъ, тя е свободенъ актъ на човѣшката душа. Само свободниятъ, само разумниятъ човѣкъ може да се моли. Лудиятъ моли ли се? Лудиятъ не се моли. Той се отличава по това, че непрѣкѫснато повтаря една и сѫща история. Той не внася нищо ново въ съзнанието си. Какъ полудяватъ хората? Обератъ нѣкой човѣкъ, взематъ паритѣ му, и той започва да повтаря: Отидоха паритѣ ми! Нѣмамъ съ какво да живѣя, гладенъ ще умра, ще се съсипя и т. н. Като държи все тази идея въ ума си, най-послѣ той се умопобърква. Кажете на този човѣкъ, че ще му върнатъ паритѣ, че слѣдъ нѣколко мѣсеца ще има още една кѫща, и той ще се поправи. Значи, щомъ внесете една нова идея въ ума на побъркания човѣкъ, той дохожда на себе си. Богъ, който е всемѫдъръ, така е създалъ свѣта, че условията на живота постоянно да се промѣнятъ, да не остане съзнанието на човѣка занято само съ една идея, но постоянно да се обновява. Не съсрѣдоточавайте мисъльта си на едно мѣсто, но гледайте на всичкитѣ условия като на възможности за вашето развитие. Ако изгубите едно, ще спечелите десеть; ако изгубите десеть, ще спечелите сто; ако изгубите сто, ще спечелите хиляда и т. н. Такъвъ е законътъ въ разумния животъ. Сега, мнозина ще ви привеждатъ стихове, че еди-кой си пророкъ казалъ това, еди-кой си казалъ онова и т. н. Да, всѣки пророкъ е казалъ нѣщо, но това, което е казалъ, се отнасяло за специални случаи. Много отъ казаното прѣдставя врѣменни условия на живота. То не е нѣщо абсолютно, за вѣчни врѣмена. Има нѣща, казани отъ пророцитѣ, които се отнасятъ за вѣчностьта, но човѣкъ трѣбва да различава тия нѣща отъ врѣменнитѣ, прѣходнитѣ. Какъ ще изтълкувате думитѣ на майката къмъ дѣтето: Слушай, да не ходишъ на рѣката да се кѫпешъ; убивамъ те, ако се удавишъ! Питамъ: какъ може да се бие удавенъ човѣкъ? Съ това тя иска да каже, че ако то се удави, тогава отношенията между нейната и неговата душа ще се измѣнятъ. Тя не ще може вече да изпраща силитѣ на своя животъ въ неговия. Тя иска съ това да му каже: Не отивай на рѣката да не се удавишъ, защото ще прѣкѫснешъ условията на живота си. Прѣкѫснешъ ли тия условия, и връзката между моя и твоя животъ ще се прѣкѫсне. Тѣзи думи днесъ сѫ изопачени. Затова, всѣки трѣбва да си каже: Азъ не трѣбва да върша глупости, необмислени работи, съ които да прѣкѫсна връзката между разумния животъ и своя животъ. Между Бога и човѣка има връзка, която не трѣбва да се прѣкѫсва. Щомъ тази връзка се пази, между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на Бога и човѣка ще има постояненъ приливъ, постояненъ животъ. Животътъ трѣбва да тече непрѣкѫснато отъ Бога къмъ насъ и отъ насъ къмъ Бога. Казвамъ: вие трѣбва да бѫдете положителни, да можете правилно да давате и да възприемате. Щомъ сте положителни, вие ще можете правилно да възприемате знанията, които ви се даватъ. Щомъ ги възприемете правилно, ще можете разумно да ги приложите. Знанието идва и заминава. Който може да го възприеме и приложи правилно, само той ще се ползува. Вие можете да го използувате, имате всички условия за това. Обаче, молете се да дойде повече свѣтлина въ умоветѣ и сърцата ви. Работете усърдно да развивате ума и сърцето си. Гледайте тази година да се обезсърдчавате по-малко, отколкото миналата година. Изпѣйте сега „Махаръ-Бену-Аба“. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 22 септември, 1296 г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВО МИСЛИ! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Какво показва скърцането на нѣкоя кола? Ако влѣзете въ една държава, на която колата много скърца, сигурна ли е тази държава? Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили правилния начинъ на мислене. Най-трудното нѣщо е човѣкъ да мисли право. Обаче, една отъ важнитѣ задачи на съврѣменнитѣ хора е да се научатъ да мислятъ право. Да мислишъ право, това е изкуство, това е наука. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: какво е мѣстото, прѣзъ което рѣката, която тече, става по-широка и по-плитка? — Равнина. Какво е мѣстото, прѣзъ което рѣката, която тече, става по-дълбока и по-тѣсна? — Планинско. Въ такъвъ слуай, питамъ: ако вашиятъ животъ се стѣснява, какви сѫ неговитѣ условия? — Планински. Ако вашиятъ животъ се разширява, какви сѫ неговитѣ условия? — Полски, равнинни. Щомъ е така, вие трѣбва да проучавате условията, при които живѣятъ планинцитѣ, както и условията, при които живѣятъ хората по полетата, защото животътъ на еднитѣ се различава коренно отъ живота на другитѣ. Казвате: това сѫ обикновени работи, които не ни интересуватъ много. Да, но ако вие изучавате обикновенитѣ работи отъ гледището на вашия вѫтрѣшенъ животъ, тогава бихте разбрали смисъла, който се крие въ тѣхъ. Казвамъ: всѣки день носи съ себе си по една велика мисъль, по едно велико чувство и по едно велико дѣйствие, които трѣбва да се обработятъ. Въ това отношение всѣка велика мисъль, всѣко велико чувство и всѣко велико дѣйствие прѣдставляватъ камъни, върху, които, ако не друго, човѣкъ трѣбва да напише поне датата на тѣхното явяване на земята. Значи, всѣки день изисква отъ васъ да обработите въ себе си по една важна мисъль, по едно важно чувство и да извършите по едно важно дѣло, колкото и да сѫ микроскопически. Не изпълните ли това нѣщо, деньтъ е миналъ незабѣлѣзано, съ нищо не ознаменуванъ. За сега стремежитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ много общи. Тѣ искатъ изведнъжъ да израснатъ, да придобиятъ много нѣща, безъ усилия. Къмъ това се стремятъ и малкитѣ дѣца. Тѣ иматъ силно желание да станатъ голѣми, високи. На каква височина най-много може да израсне човѣкъ? Въ България, напримѣръ, срѣдната височина, до която човѣкъ може да достигне е 175 — 180 см. Питамъ: какво постига човѣкъ съ това, че е израсналъ на височина, напримѣръ, 175 или 180 см.? Ако височината прави хората велики и гениални, тогава, какво бихте казали за онѣзи вѣковни дървета, високи десетки метри? Ако височината е мѣрка за величието на нѣщата, тогава тия дървета трѣбва да бѫдатъ велики и гениални. Въ сѫщность така ли е? Мнозина казватъ: човѣкъ трѣбва да стане голѣмъ, да порасне на височина и широчина, при това да бѫде строенъ и деликатенъ. Споредъ васъ, кой е по-строенъ: стогодишниятъ дѫбъ, или нѣкой високъ, снаженъ човѣкъ? Вѣковнитѣ дървета се хвалятъ съ своята дебелина и устойчивость, а хората се хвалятъ съ пластичностьта на своето тѣло. Цѣлото тѣло на човѣка трѣбва да се отличава съ подвижность, съ пластичность на мускулитѣ. Напримѣръ, ако разгледате лицето на човѣка, всѣки мускулъ на лицето му трѣбва да изразява идеитѣ, които го вълнуватъ. Сѫщо така, въ движенията си човѣкъ трѣбва да бѫде изразитель на своитѣ идеи. Неговиятъ ходъ, неговиятъ вървежъ трѣбва да изразява напълно идеитѣ му. Ако наблюдавате хода на нѣкой човѣкъ и видите, че при движението си той прави криви, счупени линии, като лѫкатуши ту на една, ту на друга страна, вие ще познаете и характера на неговитѣ идеи. Послѣ, виждате, че нѣкой човѣкъ върви съ наведена глава, другъ — съ изправена, трети съ увиснала надолу устна, съ разчорлени вѣжди и казвате: и така може. Не, така не може. Това е дисхармония на линиитѣ, която по никой начинъ не може да се допусне въ небето. Какъ мислите, може ли да сѫществува такава дисхармония между ангелитѣ? Когато нѣкой човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, къмъ свѣтли идеи, линиитѣ на неговитѣ движения трѣбва да бѫдатъ хармонични, плавни и пластични. Азъ не говоря за тѣлото, като форма, но като изразъ на свѣтли и свещени Божествени мисли. Ако линиитѣ на движението въ човѣка не сѫ хармонични, той е осѫденъ на заболяване отъ различни болести. Изобщо, всички болести се дължатъ на изтощаване на нервната система у човѣка. Когато човѣкъ се грижи повече за придобиване на материални блага, отколкото за разработване на своитѣ мисли и чувства, той заболява отъ туберкулоза. Човѣкъ трѣбва да знае, че той не е длъженъ да носи свѣта на гърба си, нито пъкъ свѣтътъ е длъженъ да се грижи за него. Много отъ съврѣменнитѣ хора искатъ другитѣ да мислятъ за тѣхъ, да ги славятъ, да имъ даватъ букети и вѣнци за тѣхнитѣ придобивки. Казвамъ: тѣзи хора взиматъ само едната страна на това положение. Тѣ не знаятъ, на какво могатъ да се натъкн тъ отъ грижитѣ на хората къмъ тѣхъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, хората да мислятъ за него и да го славятъ. Прѣдставете си, че вие вървите по улицата и срѣщате хора, които се грижатъ за васъ и постоянно ви мислятъ. Какво трѣбва да направите? Вие трѣбва непрѣкѫснато да ги поздравлявате, вслѣдствие на което ще бѫдете постоянно съ наведена и въ движение глава. Ако пъкъ тия хора ви дойдатъ на гости, вие трѣбва да ги посрещнете добрѣ, да ги нагостите, да имъ поговорите малко. Лесно ли е да се справите съ хиляди хора? Тъй щото, като взимате облагитѣ отъ хората, трѣбва да имате прѣдъ видъ и задълженията къмъ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ взискателни къмъ правата си, а немарливи къмъ задълженията си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се моли на Бога за нѣкого, да му помогне Богъ, да го благослови. Щомъ получи благословението отъ Бога, този човѣкъ трѣбва да поеме извѣстни задължения къмъ онзи, за когото се е молилъ, или поне да му занесе Божието благословение. При това, той самъ трѣбва да занесе благословението на своя ближенъ, а не слугата. И тъй, като ученици, вие трѣбва да се спрете върху положителния животъ, върху хармоничното въ него. Въ това отношение вие можете да се учите и отъ свѣтскитѣ хора, които сѫщо така иматъ своя школа и свои учители. Нима търговецътъ не учи, какъ да търгува? Отъ невидимия свѣтъ изпращатъ учители за хората отъ всички професии и занаяти. Отъ способноститѣ на ученицитѣ зависи и правилното положение на една, или на друга професия въ живота. Сѫщото може да се каже и за религиознитѣ хора. И религиознитѣ хора иматъ свои учители, които ги учатъ, какъ и въ какво да вѣрватъ. Запримѣръ, отъ невидимия свѣтъ устройватъ нѣкакво видѣние на нѣкой религиозенъ човѣкъ; на другъ пъкъ внушаватъ нѣкаква възвишена идея, която той съ ставането си още трѣбва да приложи. Чрѣзъ своитѣ ангели Богъ работи върху всички добри хора, явява имъ се, подтиква ги къмъ дѣйность. Затова и въ Писанието е казано, че Богъ не живѣе само на небето, но и въ сърцата на всички добри и смирени хора. Тогава, какъ мислите, Богъ може ли да живѣе въ сърце, което постоянно плаче и протестира? Казано е: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Той живѣе само въ сърца, дѣто има любовь, вѣра и надежда, т. е. въ дѣтскитѣ сърца, въ които нѣма никаква скръбь, никакво отчаяние. Това се отнася до висшия, до съзнателния животъ на човѣка. И въ този животъ има скръбь, но такава, която повдига човѣшката душа. Страда ли човѣкъ съзнателно, той е близо до Бога. Казано е въ Писанието: „Призовете ме въ день скърбенъ!“ Страда ли човѣкъ, безъ да разбира смисъла на страданията, той вика, плаче, протестира, докато най-послѣ Богъ изпрати нѣкой отъ своитѣ служители да му помогне. Дойде ли Божиятъ служитель, той ще остане при васъ само за нѣколко моменти и ще ви напусне. Какво ще прави цѣлъ день при васъ? Има ли смисълъ той да слуша вашитѣ оплаквания, че този ви казалъ нѣщо обидно, или че не сте се нахранили, както трѣбва, или че нѣмате обуща, дрехи и т. н.? Духовниятъ човѣкъ е доволенъ отъ всичко. Великъ човѣкъ може да се нарече този, който, слѣдъ като прѣтърпи една загуба отъ сто хиляди лева, той се обърне къмъ Бога съ всичкото си смирение и каже: Господи, благодаря Ти за това, което спечелихъ чрѣзъ загубата на тия пари. Казвамъ: само такъвъ човѣкъ е въ състояние да се радва на петьтѣ лева, които би му далъ нѣкой. Материалнитѣ блага, къмъ които хората се стремятъ, иматъ значение за ненапрѣдналитѣ още души. И затова ще видите, че на такива хора Богъ дава кѫщи, ниви, богатства, пари, които имъ служатъ като срѣдства за забавление. На напрѣдналитѣ души Богъ казва: вие не се нуждаете отъ пари, отъ богатства, отъ ниви; вие трѣбва да обърнете погледа си нагорѣ, къмъ необятния небосклонъ, и тамъ да наблюдавате и проучавате звѣздитѣ, луната и слънцето. Нѣкой отъ ученицитѣ, който иска да работи за Бога, хваща едно отъ дѣцата въ свѣта, което още се забавлява, и го довежда въ школата, да го направи ученикъ, като му казва, че трѣбва да се откаже отъ всички свои кукли и забавления. Мислите ли, че това дѣте може да се задоволи съ работата въ школата? То скоро ще се отекчи и ще излѣзе вънъ, въ широкия свѣтъ. Това дѣте още не се е наиграло, нѣма защо да му отнимате игритѣ преждеврѣменно. Оттукъ азъ вадя слѣдното заключение: ученикъ, който страда за пари, за богатства, това показва, че той е още дѣте, което преждеврѣменно сѫ заставили да учи. Спорътъ между ученицитѣ днесъ се свежда, именно, къмъ това, да придобиятъ повече пари, да придобиятъ повече материални блага и кой отъ тѣхъ да вземе първо мѣсто. Дойдете ли до това положение, ще си признаете, че у васъ нѣма никакво смирение, никакъвъ копнежъ за ученичество. Смирението се придобива отвѫтрѣ, а не отвънъ. Сега, отъ всички се изисква чистота, искреность, да не се прѣдставяте такива, ка квито не сте. Може ли да се нарече духовенъ човѣкъ този, който се занимава изключително съ материални нѣща въ живота си? Съврѣменнитѣ хора минаватъ за християни, но търсятъ само материални блага. Тѣ минаватъ за християни, но искатъ отъ Бога здраве, което да използуватъ, както тѣ разбиратъ. Едно нѣщо трѣбва да помните: Христосъ дойде въ свѣта да научи хората да познаватъ Бога и да Му служатъ, а не да придобиватъ богатства и щастие. Какво виждаме въ сегашнитѣ хора? Щомъ не постигнатъ това, което желаятъ, започватъ да критикуватъ Бога, да се съмняватъ въ Него. Никой нѣма право да критикува Бога, нито да се съмнява въ Него. Рече ли да Го критикува, той ще получи добъръ урокъ за своитѣ постѫпки. Въ това отношение небето е безпощадно. Свещено трѣбва да пазите Божието име! Това е първото необходимо условие за запазване чистотата на душата. Освободите ли се отъ критиката, вие имате вече условия за създаване на вашия характеръ. Ако е въпросъ за критика, и азъ мога да ви кажа, че сте обикновени хора, направени отъ пръсть. Какво става съ вашитѣ синове и дъщери? Като поживѣятъ нѣколко години на земята, умиратъ. Тогава, какво може да се каже за хора, които умиратъ? Казвате: като умремъ, поне ще отидемъ на другия свѣтъ, който е по-добъръ отъ земния. Казвамъ: каквото е заслужилъ човѣкъ на земята, такова ще получи и въ другия свѣтъ. Нищо не се дава незаслужено. Казвате: култура трѣбва на съврѣменнитѣ хора! Какво означава думата култура? — Обработване. Прѣдставете си тогава, че нѣкой съврѣмененъ човѣкъ си направи една хубава кѫща съ градина, въ която посажда много цвѣтя, между които се развъждатъ голѣмъ брой червеи, мухи, бръмбари и др. Питамъ: ако цвѣтята се развалятъ, изсъхватъ отъ тия червеи, какво ще се ползува той отъ тази градина? При това, той развъжда кокошки, които цѣлъ день ровятъ цвѣтята, да търсятъ червейчета. Какво ще го ползува тази градина? Слѣдъ това този човѣкъ се облича съ хубави дрехи, модерно ушити и влиза — излиза отъ богата, скѫпо направена кѫща, която служи за съблазънь на хората. Питамъ: какъвъ смисълъ иматъ хубавитѣ дрехи и богатата кѫща? Може ли да се нарече това нѣщо култура? Хубавитѣ дрехи, богатитѣ кѫщи иматъ смисълъ само тогава, когато въ тѣхъ могатъ свободно да влизатъ нашитѣ братя, Божиитѣ посланници. Днесъ нѣкоя свѣтла мисъль слиза отъ Божествения свѣтъ и хлопа на вратата на една отъ тия хубави кѫщи: моля, отворете ми, азъ съмъ посланница отъ висшия свѣтъ, искамъ да погостувамъ у васъ. Пѫтница съмъ, отъ далеченъ край ида. — Не мога да те приема днесъ. Въ този моментъ азъ се обяснявамъ съ моя мѫжъ. Господъ ми е далъ лошъ мѫжъ, съ когото постоянно се караме. Никого не приемамъ, не съмъ разположена. Щомъ тази мисъль — Божията посланница, се връща назадъ, на другия день Богъ изпраща въ тоя домъ болестьта дивтеритъ. Той казва на болестьта: ще отидешъ въ еди-кой си домъ и ще хванешъ за гърлото дѣтето на тази жена, която вчера не те прие, и ще го задигнешъ въ онзи свѣтъ. Слѣдъ нѣколко дни Богъ изпраща друга мисъль — посланница въ този домъ, но вече при мѫжа. Посланницата хлопа на вратата и казва: моля, приемете ме въ вашия домъ. Азъ съмъ странница, ида отдалечъ, искамъ да погостувамъ малко при васъ. — Не мога да приема никого, не съмъ разположенъ, защото днесъ не можахъ да спечеля толкова, колкото трѣбваше за нуждитѣ на жена ми. Иди на друго мѣсто! Не се минава много врѣме, и въ работата на този господинъ настѫпва криза; той изведнъжъ изгубва една сума отъ 100,000 лева. Питамъ: разбирате ли сега на какво се дължатъ страданията и нещастията, които сполетяватъ съврѣменнитѣ хора? Тъй щото, всички страдания, изпитания на човѣчеството се дължатъ на факта, че хората не приематъ Божиитѣ посланници въ своя домъ, но ги пѫдятъ, връщатъ ги назадъ. Това значи да не приемате Божественото въ себе си. И тъй, дойдатъ ли страдания въ живота ви, ще знаете, че причината за това сте самитѣ вие. Кой отъ васъ не е хулилъ Божието име? Кой отъ васъ не е критикувалъ Бога? Кой отъ васъ не се е съмнявалъ въ Него? Ще кажете: ние не сме хулили Божието име. Казвамъ: да хулите Бога, това не подразбира направо да хулите Неговота име. Достатъчно е да хулите и да критикувате всѣки, който служи на Бога. Какви думи, какви измислици се носятъ по неговъ адресъ! Всичко това се върши задъ гърба му. Смѣлость трѣбва да имате! Ако искате да кажете за нѣкого нѣщо, излѣзте прѣдъ лицето му и кажете всичко, каквото искате. Нѣма по-грозно нѣщо отъ това да се говори задъ гърба на човѣка. И затова казвамъ: ако искате Богъ да ви благослови, да вървятъ работитѣ ви добрѣ, да учите хубаво, да имате добри дѣца, мислете добрѣ за всѣки човѣкъ, който върши волята Божия и Му служи. Когато ви казвамъ, че трѣбва да мислите добрѣ за такъвъ човѣкъ, това подразбира, че трѣбва да мислите добрѣ за Бога, Който живѣе въ него и Комуто той служи. Сѫщото се отнася и до мене. Азъ съмъ изпратенъ отъ Бога да покажа на хората пѫтя, по който трѣбва да вървятъ и да служатъ на Бога така, както никога до сега не сѫ служили. Щомъ се интересувате да знаете, кой съмъ азъ, това ще научите отъ Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете, кой съмъ азъ и защо съмъ дошълъ. Азъ не говоря за себе си, но казвамъ, че съмъ дошълъ на земята да покажа на хорате истинския пѫть, по който тѣ могатъ да служатъ на Бога. И затова, ако искате да знаете, кой съмъ, идете първо при Бога, а послѣ елате при менъ, да ви покажа пѫтя, по който трѣбва да вървите. Ако намѣрите другъ, който може да ви покаже пѫтя, идете при него. Нѣкой казва: Христосъ ще ни покаже пѫтя. — Радвамъ се, че можете да намѣрите Христа. Безразлично е, кой ще ви покаже пѫтя, дали Мойсей, Христосъ или Мохамедъ; все трѣбва нѣкой да ви покаже пѫтя. Единъ е този, който може да ви покаже пѫтя, не сѫ двама. Тъй е наредилъ Богъ. И когато казвамъ, че ще ви покажа пѫтя къмъ Бога, вие трѣбва да знаете, че азъ не съмъ самозваникъ. Самозваникътъ никога не може да покаже пѫтя на хората къмъ Бога. И затова казвамъ: първо научете се да любите Бога, ако искате да отидете при Него. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Днесъ кой може да каже, че люби Бога, Христа или своя Учитель по този начинъ? Какво сте пожертвували вие за Господа, за Христа или за своя Учитель? Истинската жертва не седи въ материалното, което можете да дадете нѣкому. Ако е въпросъ за материални облаги, Христосъ нито на врѣмето си е ималъ нужда отъ тѣхъ, нито днесъ се нуждае. Христосъ бѣше единъ отъ най-добритѣ лѣкари: Той отваряше очи на слѣпи, възкръсяваше мъртви, а освѣнъ това Той разполагаше съ наука, каквато днесъ никой не познава. Питамъ: може ли такъвъ човѣкъ да остане гладенъ и необлѣченъ? Затова, всѣки, който и днесъ работи съ Христа, съ Неговото име, той е въ сила да направи това, което и Христосъ правѣше. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Едно е важно за мене: ако азъ, слѣдъ толкова годишната си работа въ България, успѣя да науча българитѣ да любятъ Господа, както е казано въ Писанието, това ще бѫде първата свѣтла страница въ моя животъ. Тъй щото, азъ ще имамъ двѣ важни страници въ своя животъ: едната тъмна, черна страница, пълна съ хули и лоши думи кажа за мене, защото съмъ се осмѣлилъ да кажа Истината въ очитѣ на хората. Втората страница ще бѫде свѣтла, красива страница на моя животъ, защото съмъ научилъ хората да любятъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Казвамъ: на васъ, като ученици на видѣлината, прѣдстои задачата да различавате Божия Духъ отъ духоветѣ на онѣзи малки ненапрѣднали души, които могатъ само да спъватъ хората, но не и да ги напѫтватъ къмъ Бога. И затова, ако искате да напрѣдвате, като ученици, трѣбва да изхвърлите всѣка лоша мисъль отъ ума си и всѣко лошо чувство отъ сърцето си. И тогава, тьрсите ли Христа, ще ви покажатъ, дѣ е. Търсите ли Буда, Мохамеда, Кришна или Мойсея, ще ви покажатъ, дѣ се намиратъ. Ако търсите ангелитѣ, и тѣхъ ще намѣрите. Обаче, отидете ли да живѣете между тѣхъ, ще станете два пѫти по-нещастни, отколкото сте били. Защо? — Защото ангелитѣ сѫ красиви, тѣ живѣятъ абсолютно чистъ животъ, съ който вие не бихте могли да се справите. И затова тѣ скоро ще ви пратятъ на земята, тамъ да завършите своето развитие. Всѣкй ангелъ има опрѣдѣлена мисия въ козмоса, тъй щото, ако рече да дойде за малко при васъ, то е само да ви прѣдаде нѣкакво благословение отъ Бога. Щомъ свърши работата си, той веднага ще ви напусне. Рече ли да остане дълго врѣме при васъ, въ козмоса ще настане вѫтрѣшна промѣна, вѫтрѣшна дисхармония. Ангелитѣ идватъ при човѣка само да донесатъ нѣкаква Божествена мисъль, или едно Божествено чувство, което той трѣбва да разработи. И затова, ако вие искате да подобрите своето сърце, своя умъ и своята воля, едно ви е потрѣбно: да възлюбите Бога. Сега, важната мисъль, която ви оставямъ е: познайте Бога, любете Бога! До сега никому не съмъ казвалъ, че трѣбва да продаде имането си и да го раздаде на бѣдни. Това други сѫ ви проповѣдвали. Нито съмъ казвалъ, че не трѣбва да се жените. Който иска да се жени, свободенъ е, но който иска да познае Бога и да Му служи, той не е свободенъ да се жени. Рече ли такъвъ човѣкъ да се жени, още вечерьта неговата невѣста ще бѫде задигната. Той самъ е далъ обѣщание да служи на Бога, и трѣбва да изпълни обѣщанието си. Бѫдете свободни въ своитѣ дѣйствия, но въ всичко бѫдете честни, справедливи, добри и умни. Нѣкой иска да стане търговецъ. Свободенъ е да стане търговецъ, но като такъвъ, той трѣбва да бѫде честенъ, уменъ, справедливъ и добъръ. Другъ иска да стане адвокатъ. Нека стане адвокатъ, но да бѫде честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ. И затова, който иска да се жени, свободенъ е, но трѣбва да носи всичко съ благодарность. Когато мѫжътъ дойде неразположенъ, киселъ, жената трѣбва да благодари на Бога за това положение. Така ли правятъ днешнитѣ жени? И жената, и мѫжътъ, въ изпълнение на своята служба, трѣбва да бѫдатъ честни, добри, умни и справедливи. Постѫпватъ ли по този начинъ помежду си, ще дойде день, когато Богъ ще ги освободи отъ това положение, и тѣ ще се намѣрятъ въ по-висока фаза, като ангели, за които се казва, че тѣ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ. Тѣ сѫ сѫщества на възкресението. Що е женитбата? Женитбата е актъ, който Богъ е допусналъ първоначално още, за подобрение живота на падналитѣ души, да имъ се даде възможность да се върнатъ отново на земята, да продължатъ работата си и да достигнатъ своето усъвършенствуване. Животътъ на съврѣменнитѣ хора е животъ на страдания. Всѣки, който се е оженилъ, знае, какво нѣщо прѣдставлява брака. Да се ожени човѣкъ, това значи да мине прѣзъ най-гѫстата материя. За сега, обаче, това състояние е необходимо, то прѣдставлява прѣходна фаза въ живота на съврѣменния човѣкъ. Ще дойде день, когато отношенията между мѫже и жени ще бѫдатъ отношения между души. Тогава, ако мѫжътъ е на земята, жената ще бѫде на луната, или на слънцето; ако жената е на земята, мѫжътъ ще бѫде на луната, или на слънцето, и оттамъ ще си телеграфиратъ, ще влизатъ въ взаимни отношения и разбирания. Тѣ могатъ отъ врѣме на врѣме само да се срѣщатъ заедно или на земята, или на луната, или на слънцето и послѣ пакъ да се раздѣлятъ. Може ли да има по-хармониченъ животъ отъ този? Какво по-идеално съчетание между двѣ души отъ това? Ще има ли тогава горчиви думи и обиди между мѫжа и жената? Тѣ ще трептятъ, ще очакватъ момента да се срещнатъ и да си размѣнятъ нѣколко хубави мисли и чувства. Само при такива отношения може да сѫществува любовь между мѫжа и жената. Този видъ съчетание прѣдставлява идеалъ за всѣка душа. Ще дойде день, когато хората ще живѣятъ така, но сега тѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ гѫстата материя, да прѣодолѣятъ извѣстни трудности и мѫчнотии, и когато разрѣшатъ правилно своитѣ задачи, ще опитатъ истинската любовь, истинския животъ, къмъ който сега всички се стремятъ. Казвамъ: всички трѣбва да взѣзете въ новия животъ, да живѣете съ нови мисли, съ нови чувства, и всѣки актъ да бѫде осветенъ отъ Бога. Вършете всичко за слава Божия! Ако се жените, момата и момъкътъ прѣдварително трѣбва да отидатъ при Бога, да Го възлюбятъ, и ако получатъ Неговото благословение, да се женятъ. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина трѣбва да взиматъ участие въ всѣки актъ, който вършите на земята. Идея трѣбва да имате! Сега вие питате: какво нѣщо е Господъ? Азъ ще ви отговоря на този въпросъ. Това, безъ което не можемъ да живѣемъ, е Господъ. Ако за мигъ само Богъ прѣстане да мисли за насъ, нашиятъ животъ съвършено се прѣкѫсва, и ние се намираме въ положението на изсъхналъ цвѣтъ, лишенъ отъ вода, въздухъ и почва. Благодарение на това, че Божията мисъль е постоянно отправена къмъ насъ, ние живѣемъ, движимъ се, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме. Неговата мисъль не е нищо друго, освѣнъ Божественъ токъ, който тече прѣзъ нашия животъ. И затова казвамъ: изчистете ума си отъ всички нечисти и неправилни мисли; изчистете сърцето си отъ всички отрицателни и користолюбиви чувства, ако искате да потече прѣзъ васъ Божия животъ, Божиитѣ блага и благословения. Казано е, че Богъ ще заличи грѣховетѣ ни и никога нѣма да ги спомене. Кога ще стане това? — Когато ние изчистимъ умоветѣ и сърцата си. Казвате: възможно ли е Богъ да ни освободи отъ всички грѣхове? — За Бога нѣма невъзможни нѣща. Ако вашитѣ грѣхове сѫ тежки, като планина, Богъ ще ги дигне съ малкия си пръстъ, като перушинка, и ще ги разпръсне изъ пространството. Сърце смирено и духъ кротъкъ се изисква отъ васъ, за да имате Божиитѣ блага. Тогава всичко ще се прѣвърне за ваше добро. Сега, като говоря така, мнозина ще помислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, азъ говоря за всинца ви. Животътъ на всички трѣбва да се измѣни. Идеитѣ ви трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Чувствата ви сѫщо така трѣбва да бѫдатъ насочени къмъ една опрѣдѣлена посока, да възлюбите Бога. Този е пѫтьтъ на Истината, къмъ който трѣбва да вървите. И тъй, врѣме е вече да се внесатъ нови мисли въ умоветѣ ви, защото тѣ носятъ животъ и разнообразие. Еднообразнитѣ мисли раждатъ хипнотични, тягостни състояния въ човѣка. Разнообразието е основа на новия животъ. Влѣзете ли въ Божествения животъ, първото условие, което се иска отъ човѣка, е доволство, отъ всичко да е доволенъ и за всичко да благодари. Запримѣръ, като бѣхте това лѣто на Мусала, тамъ прѣкарахте много положения, чрѣзъ които невидимиятъ свѣтъ ви даде условия да развиете въ себе си доволството. Тамъ ви валѣ дъждъ, бруля ви вѣтъръ, и вие изнесохте това съ радость и доволство въ себе си. Изложени на открито, безъ палатки и особени приспособления, вие прѣкарахте нѣколко дни съ пѣсни и веселие. Благодарение на огъня, вие се сушихте ту отъ едната, ту отъ другата страна, макаръ че дъждътъ непрѣстанно валѣше. Това бѣше една отъ важнитѣ задачи, която, като ученици, трѣбваше да прѣкарате. За мнозина това положение служеше за съблазънь, защо Богъ да не послуша молитвата ви, дъждътъ да прѣстане, да се поизсушите и стоплите. Обаче, отъ невидимия свѣтъ ви поставиха на изпитъ, да понесете тѣзи условия, да се калите, да погледнете на нѣщата отъ дълбочина, да разберете, че всичко иде отъ Бога. Нали е въпросъ за разнообразие? Какво по-голѣмо разнообразие искате отъ това? Ту дъждъ, ту слънце, ту вѣтъръ. Тия прѣходни състояния въ врѣмето не сѫ нищо друго, освѣнъ условия за развитие на човѣшката мисъль и чувства. Често хората казватъ: ние трѣбва да живѣемъ добрѣ. Казвамъ: прѣстанете да говорите така и кажете, че всичко, което става въ живота ни, е добро, понеже иде отъ Бога. И тъй, красотата на живота седи въ разнообразието. Ядешъ или постишъ, благодари на Бога; страдашъ или се радвашъ, благодари на Бога; боледувашъ или си здравъ, пакъ благодари на Господа. Кажи си: добъръ е Господъ; всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Азъ не съмъ отъ много добритѣ хора, имамъ нужда малко отъ Божията корекция! Нека остане въ ума ви мисъльта, да бѫдете благодарни отъ всичко. Само по този начинъ вие ще създадете въ себе си новъ свѣтъ отъ идеи и чувства. Защо? — Защото идеитѣ, които се градятъ, почиватъ на извѣстни закони, които вие трѣбва да знаете. Сѫщото нѣщо се отнася и за физическия свѣтъ. Речете ли да построите една кѫща, вие можете да я построите по три начина: или по физически начинъ, като поставите основитѣ й на физическия, на материалния свѣтъ; или по духовенъ начинъ, или по Божественъ начинъ. И затова, като построите една кѫща на физическия свѣтъ, тя трѣбва да съдържа въ себе си и тритѣ елемента, физически, духовенъ и Божественъ, ако искате да имате Божието благословение. Като съградите кѫщата по този начинъ, непрѣменно ще се роди единъ добъръ човѣкъ. Иначе, не се ли спазятъ тия закони при съграждането на една кѫща, непрѣменно нѣкой човѣкъ ще умре. Тъй щото, всѣка кѫща трѣбва да бѫде съградена при такива правилни съотношения, че да се роди единъ добъръ човѣкъ. Тази кѫща трѣбва да бѫде изразъ на този добъръ човѣкъ. Казвамъ: отъ васъ, като ученици на Любовьта, се изисква устойчивость въ убѣжденията. При каквито изпитания и да ви подложатъ, вие трѣбва да издържате. Подавате ли се на съмнѣния, нѣма да издържите изпититѣ си. Трѣбва ли да се съмнявате въ Бога? Нѣкой казва: Богъ не ме обича, на еди-кого си е далъ повече благословения. Като говорите така, то е все едно нѣкоя долина да се оплаква, че слънцето не я огрѣва, както съсѣдната долина. Вѣрно е, че една долина може да дава повече плодове отъ друга, но затова нито долината, нито слънцето е виновно. За да може една долина да дава повече плодове отъ друга, причината на това се крие въ почвата, въ самитѣ плодове и т. н. Може ли планинскиятъ връхъ да страда отъ това, че не ражда плодове? Всѣка долина и всѣка планина приема толкова, колкото й трѣбва. Тъй щото, въ това отношение слънцето на живота дава всѣкиму толкова, колкото му е необходимо. Богъ обича всички еднакво, само че едни съзнаватъ това, а други не го съзнаватъ. Богъ обича и човѣка толкова, колкото и ангелитѣ, само че ангелитѣ съзнаватъ Божията Любовь и я приематъ, а хората всѣкога не я съзнаватъ. Запримѣръ, върху единъ камъкъ се излива толкова вода, колкото и върху околната растителность, обаче, камъкътъ не приема тази вода въ себе си, вслѣдствие на което може да каже, че Богъ не го обича. Водата минава и заминава по повърхностьта на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичатъ. Който има твърдостьта на камъка, той не може съзнателно да възприема Божията Любовь. Казвате: какво трѣбва да направимъ тогава? Станете меки, подвижни като водата. Второ важно положение е да създадете добри отношения помежду си. Дойде ли нѣкой братъ у дома ви, приемете го сърдечно, искрено, прѣдложете му да си измие краката, да си почине, а послѣ се разговаряйте съ него братски. Бѫдете свободни, искрени, безъ стѣснение помежду си. Въ това отношение много помагатъ екскурзиитѣ. Когато отиваме на Мусала, напримѣръ, азъ изпитвамъ удоволствие да се разговарямъ съ себе си, съ камънитѣ, съ околната природа и съ васъ. Като ви наблюдавамъ на това мѣсто, азъ ви изучавамъ такива, каквито сте. Всрѣдъ природата човѣкъ отваря сърцето си и за своитѣ ближни, и за околната обстановка, като приема повече или по-малко отъ Божието благословение. Животътъ всрѣдъ природата е единъ отъ методитѣ за подмладяване на човѣка. И тъй, ако искате да бѫдете ученици на Всемирното Братство, откажете се абсолютно отъ съмнѣнието и отъ подозрѣнието. Какъвъ смисълъ има да се съмнявате въ нѣкой човѣкъ? Ако този човѣкъ е свързанъ съ Бога, не се съмнявайте въ него. Той и безъ това е подъ зоркото око на Бога. Нѣма мисъль или чувство у него, въ които Божието око да не прониква. И тогава вѣрвайте, че този човѣкъ ще ви даде най-хубавото и красивото, което се крие въ неговата душа. Затова, дойде ли въ ума ви нѣкаква мисъль на съмнѣние, знайте, че тя не е ваша. Тя е неканена гостенка, дошла нѣкѫдѣ отвънъ. За това, именно, и Писанието казва: „Молете се единъ за другъ“. Азъ пъкъ казвамъ: мислете добрѣ и бѫдете така добри, както Богъ е добъръ, и както Той иска да бѫдете добри. Сега ще кажете: защо Богъ, който е толкова силенъ, допуща лоши мисли, лоши чувства и лоши постѫпки у насъ? Той не може ли да спре тия промишления? На тѣзи въпроси вие сами ще си отговорите. Нали и вие имате нѣкаква философия за живота? Отговорете споредъ нея. На сѫщото основание можете да запитате: защо Богъ допуща Учительтъ да изнася грѣшкитѣ ни и по този начинъ да ни обижда? Да се обижда човѣкъ, това подразбира, че той намира, какво всичко, което му се казва, не отговаря на дѣйствителностьта. Значи, на този човѣкъ се приписватъ качества и дѣяния, които той не притежава. Щомъ вие се обиждате и мислите така, казвамъ: криво мислите и криво чувствувате. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. И за това, на всички ви желая да имате топли сърца и свѣтли умове. При това, на всички ви желая свобода, която да ви прави искрени въ отношенията си. Знайте, че всичко, което става въ този свѣтъ, е за добро. Казвамъ: млади или стари, всички трѣбва да бѫдете скромни и смирени. Смирение се иска отъ всинца ви. Смирениятъ човѣкъ познава Бога, познава своя Учитель. Той не се съмнява, нито се колебае. Едно трѣбва да знаете: вие ще срещнете много учители, но за васъ е важно, кой е истинскиятъ Учитель. Много учители има въ свѣта, но единъ е Великиятъ Учитель. Много майки има въ свѣта, но една е Великата Майка. Много бащи има въ свѣта, но единъ е Великиятъ Баща. Всѣки може да бѫде учитель въ свѣта, но той не трѣбва да заеме мѣстото на Великия Учитель, мѣстото на Бога. Кой обикновенъ човѣкъ може да играе ролята на слънцето?И коя запалена свѣщь може да освѣтли цѣлата земя, както слънцето? Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажатъ: каква цѣль има Учительтъ да ни говори по този начинъ? Казвамъ: единствената цѣль, която имамъ, е да ви помогна, да станете достойни синове или членове на Всемирното Бѣло Братство. Нѣкой ще каже: тукъ се говори за членове на нѣкакво ново общество. Бѣлото Братство, за което ви говоря, не е ново общество; то е сѫществувало отъ памти вѣка, но продължава да сѫществува и до днесъ. За да се удостоите за това благо, вие трѣбва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне: всички бури и вѣтрове, всички вълнения на морето въ него да прѣстанатъ. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгрѣвътъ на вашето слънце, ще настане свѣтълъ день за вашето небе, безъ облаци и безъ сѣнки. Изгрѣе ли слънцето на вашия животъ, и сърцехо ви ще трепне, защото ще чуете гласа на Божия Духъ, на всички ангели, на всички напрѣднали братя. И тогава вие ще влѣзете въ Великия Градъ, между възвишени и разумни сѫщества. Постигнете ли това, вашата радость ще бѫде неописуема. За сега всички сте въ пустинята, дѣто дълго врѣме трѣбва да се молите, докато прѣодолѣете мѫчнотиитѣ, които се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Прѣодолѣете ли веднъжъ мѫчнотиитѣ, вие ще бѫдете бодри и весели. Защо? Защото задъ вашия гърбъ не е нито държавата, нито индивидуалниятъ животъ, нито сѣмейниятъ животъ, нито обществениятъ животъ. Задъ вашия гърбъ е Богъ. До сега вие сте живѣли за себеси, живѣли сте за дома си, живѣли сте за обществото, живѣли сте за народа си, живѣли сте и за човѣчеството, но казвамъ: отсега нататъкъ живѣйте вече само за Бога! Живѣете ли за Бога, вие ще придобиете свѣтлина, да разберете това учение, да се разбирате съ хората и съ своитѣ ближни. Живѣете ли за Бога, вие ще възкръснете. Живѣете ли зд Бога, ще има единство въ разбиранията и въ схващанията на всички хора. Казвамъ: знанието, което се прѣподава въ школата, не може да се повѣри на профани хора. Ако нѣмате чистъ умъ, чисто сърце и чиста воля, вие не можете да се доберете до това знание. То изисква хора абсолютно чисти и съ готовность въ себе си да пожертвуватъ всичко за Слава Божия. Нѣмате ли тази чистота, азъ ще занеса съ себе си новото знание, никому нѣма да го повѣря. Единъ день то ще се повѣри само на готовитѣ отъ васъ. Казвате: Христосъ даде много знания на ученицитѣ си. Наистина, Христосъ повѣри извѣстно знание на своитѣ ученици, но то бѣше малка часть отъ това, което Той носѣше съ себе си. Христосъ казва: „Още много знания могатъ да ви се дадатъ, но не сте готови за тѣхъ. За това, когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи и припомни всичко онова, което е било скрито въ мене“. Кога ще дойде Духътъ на Истината? — Когато бѫдете готови. Сѫщото мога да ви кажа и азъ, като ви прѣведа тѣзи думи и на наученъ, и на религиозенъ, и на философски езикъ, както и въ проза, и въ поезия. Изобщо, азъ мога да ги прѣведа на какъвто езикъ искате, било отъ модернитѣ, или отъ старитѣ езици. На кой езикъ искате да ви ги кажа, да ме разберете най-добрѣ? Навѣрно ще искате да ги прѣведа на български езикъ. Обаче, азъ съмъ рѣшилъ отсега нататъкъ да говоря на Божественъ езикъ, а вие сами да си прѣвеждате, всѣки споредъ своя близъкъ матеренъ езикъ. За сега азъ едва съмъ намѣрилъ съотвѣтни символи въ български езикъ, чрѣзъ които прѣвеждамъ Божествения езикъ. Ако хора отъ други народи искатъ да слушатъ Божието Слово, тѣ трѣбва да дойдатъ тукъ, и сами да си намѣрятъ символи, съ които да Го прѣвеждатъ. Западнитѣ народи ще приематъ Божието Слово отъ изтокѣ. Изобщо, мисъльта на западнитѣ народи е аналитична, когато тази на източнитѣ народи е повече символистична. Сега, въ тази лекция ви дадохъ много правила и методи, които трѣбва да спазвате, ако искате да бѫдете ученици на видѣлината. Нѣкой ще каже, че е жененъ и не може да се занимава; другъ ще каже, че е простъ; трети, че не е добъръ човѣкъ и т. н. Казвамъ: при каквото положение и да се намирате, нищо не ви прѣпятствува да бѫдете добри ученици и да изучавате, каквото ви се прѣподава въ школата. И като женени и неженени, и като прости и учени, и като бѣдни и богати, нищо не ви липсва да бѫдете ученици. Въ всички има вложенъ добъръ материалъ, който трѣбва само да се обработва. Не работите ли, той ще остане суровъ, и вие ще мязате на зелени плодове. Работите ли, вие ще узрѣете, отъ васъ ще излѣзатъ и учени, и философи — каквито пожелаете. Ще кажете: остарѣхме вече, не е врѣме за учение. Казвамъ: утрѣ вие пакъ ще се родите. Днесъ пригоговлявате условия за вашия бѫдещъ животъ. Ако днесъ не работите, утрѣ ще се родите като зелена, недозрѣла краставица. Тъй щото, не работите ли върху себе си, краставици, тикви, пѫпеши, дини ще станете, и то зелени. Казвате: каква е тази философия? Какъ така ще станемъ краставици, тикви и т. н.? Азъ ще ви обясня тѣзи символи. Какво означава краставицата? По форма краставицата е дълга и тѣсна. Тя е символъ. Слѣдователно, ако не работите, вашата глава ще стане тѣсна и дълга, като права линия. Тиквата пъкъ подразбира, че въ скоро врѣме ще станете голѣмъ, великъ, но слѣдъ шесть мѣсеца всичкото ви величие ще изчезне. Въ края на краищата, градинарьтъ ще продаде и тиквитѣ, и краставицитѣ, ще вземе пари отъ тѣхъ, ще яде и ще пие, а отъ васъ нищо нѣма да остане. Питамъ: какво остана сега въ ума ви отъ тази лекция? Важната мисъль е да намѣрите пѫтя къмъ Бога, да отидете при Него, и Той да ви разправи нѣщо за вашия Учитель. Като намѣрите Бога, ще Му служите съ всичката си любовь. Като казвамъ, че Богъ ще ви разправи, кой е вашиятъ Учитель, азъ разбирамъ думата Учитель въ широкъ и дълбокъ смисълъ. Когато бѫдете готови, може да ви се поговори нѣщо повече върху смисъла на тази дума. Като се говори за единство между Бога и Учителя, това единство се изразява съ думитѣ: „Единъ е вашиятъ Отецъ, единъ е вашиятъ Учитель“. Разберете ли тѣзи думи, вие ще разберете и мисъльта: „Дѣто е Духътъ Христовъ, тамъ съмъ и азъ“. Сега, една отъ задачитѣ, която ви е дадена, като на ученици, е да уравните всички смѣтки, всички спорове и недоразумения, които сѫществуватъ между васъ. Ще се молите, ще работите, ще рѣшавате задачитѣ си, докато най-послѣ се обърнете къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, трудна е задачата, която си ми далъ за разрѣшение, но ще направя всичко възможно да я разрѣша, да Ти покажа, че, съмъ Те възлюбилъ“. Богъ е вѫтрѣ въ васъ, Той ви слуша и ви помага. Бога съ никого не можете да сравните. Ще дойде моментъ въ вашия животъ, когато вие ще се изявите въ всичката си чистота; въ този моментъ вие ще бѫдете подобни на Бога. И когато се разгнѣвите, отъ гледището на Божествената Правда, вие ще мязате на Бога. Защо? — Защото въ Стария Завѣтъ е казано: „Богъ твори доброто и злото“. Тогава, какъ ще примирите това противорѣчие? Прѣди всичко вашето зло не е зло и за Господа; и вашето добро не е добро и за Господа. Запримѣръ, ако вие дадете 100,000 лева на нѣкое бѣдно, благочестиво сѣмейство, съ тия пари вие можете да го тикнете въ кривия пѫть. Значи, вашето добро не е добро и за Господа. Този бѣденъ, човѣкъ се разваля, развалятъ се и домашнитѣ му, отричатъ се отъ Бога и не искатъ повече да работятъ. И обратното може да стане: вие взимате тѣзи 100,000 лева отъ нѣкой богаташъ и ги давате на едно бѣдно сѣмейство, което отъ този часъ се повдига: дѣцата започватъ да работятъ, да учатъ; родителитѣ сѫщо така работятъ, прѣдприематъ нѣкаква работа, отъ която се ползуватъ още много бѣдни. Питамъ: злото, което причинихте на богаташа, като му взехте паритѣ, сега не е ли добро за бѣдния човѣкъ и за неговото сѣмейство? Тъй щото, първата ваша постѫпка бѣше добра за васъ, но за Бога — зла. Въ втория случай постѫпката бѣше зла за васъ, а за Бога — добра. Обаче, има постѫпки, главно отъ духовенъ, а не отъ материаленъ характеръ, които и прѣдъ Бога сѫ добри, и прѣдъ хората сѫ добри; има постѫпки, които и прѣдъ Бога сѫ зли, и прѣдъ хората сѫ зли. Сега, на всинца ви трѣбва свѣтла мисъль, чисто сърце и силна, свободна воля. Всички трѣбва да бѫдете бодри и весели. Всѣки трѣбва да се проявява разумно, по Божественъ начинъ. Това ще стане, когато придобиете свѣтли мисли и чисти чувства. Тогава ще можете да постѫпвате като ангелитѣ. Сега, отъ васъ искамъ Словото, което ви говорихъ, да не падне на пѣсъчлива почва, но да го приложите прѣзъ течение на годината. Трѣбва да бѫдете будни въ мисъльта си: всѣка вечерь, като си лѣгате, и всѣка сутринь, като ставате, дръжте въ ума си мисъльта да приложите това, което тази вечерь ви говорихъ. Изправете се прѣдъ Господа и кажете: Господи, заради Тебе искамъ да направя това, макаръ и сто пѫти да падна. Ще работя, ще прилагамъ, докато постигна идеала, който си вложилъ въ моята душа. Не казвайте, че не можете да направите това, което Богъ иска отъ васъ. Всичко, което Богъ иска да направите за себе си, е възможно. Всички можете да изпълните това, което тази вечерь ви говорихъ. Знанието трѣбва да се разработи и асимилира отъ васъ така, че да стане ваша плъть и кръвь. Изпаднете ли въ гнѣвно състояние, не се сърдете на Бога. Богъ не е виновенъ за трудноститѣ и ограниченията, въ които изпадате. Усилено трѣбва да работите, да се молите, докато изправите своитѣ погрѣшки. Вземете, напримѣръ, еврейския народъ! Богъ даде на еврейския народъ много обѣщания, но въпрѣки това, той пропадна. Защо пропадна този народъ? Защо разпна Христа? Вие ще започнете да философствувате, че така било писано въ книгитѣ на пророцитѣ. Прѣди всичко въ книгата на пророцитѣ е писано Христосъ да бѫде разпнатъ отъ римската империя. Обаче, евреитѣ, за които Христосъ дойде, тѣ Го разпнаха. Езичницитѣ пъкъ отидоха да проповѣдватъ Неговото Слово; тѣ станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилатъ трѣбваше да се произнесе за присѫдата на Христа, той изми рѫцѣтѣ си и каза: „Ние, езичницитѣ, не намираме никаква вина въ този праведникъ, вслѣдствие на което се отказваме да носимъ отговорностьта за Неговата смърть. Вие сами носете тази отговорность. Значи, римската империя застана на страната на Христа, а еврейскиятъ народъ каза: ние имаме законъ, споредъ който този човѣкъ трѣбва да се разпне. Обаче, Мойсей бѣше прѣдсказалъ на евреитѣ, че Богъ ще издигне пророкъ между тѣхъ, когото тѣ трѣбва да слушатъ и да Му се подчиняватъ. Който не Го слуша, ще бѫде заличенъ отъ лицето на земята. Евреитѣ не послушаха Мойсея и разпнаха Христа. Мнозина отъ васъ ще кажатъ, че така било писано въ книгитѣ на пророцитѣ. Така се оправдавата евреитѣ, така можете и вие да се оправдавате, да кажете, че е писано вашиятъ Христосъ да бѫде разпнатъ. Отъ кого? — Отъ самитѣ васъ. Казвамъ: за васъ е писано, въ вашия законъ, да станете ученици на Христа, Той да ви покаже пѫтя къмъ Бога. Затова, именно, Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Бога. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Истината. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Живота“. Това значи: всички трѣбва да минете прѣзъ Христа, да ви покаже пѫтя къмъ Бога. И като отидете при Бога, пакъ ще се върнете при Христа. Тогава азъ ще ви кажа, защо пакъ ще се върнете при Него. Богъ е вѣренъ и истиненъ. За Неговата Слава трѣбва да извършите всичко. Който е ходилъ при Бога и се е върналъ при своя Учитель, той вече е намѣрилъ Истината. Каквото сте научили и разбрали отъ Бога, ще го провѣрите на земята. И ако сте научили добрѣ уроцитѣ си, ще ви пратятъ между хората да проповѣдвате. Моята задача сега е да ви покажа пѫтя къмъ Бога, да Го възлюбите и да Му служите безкористно, даромъ. Има три начина, по които хората работятъ въ живота. Първиятъ начинъ е служене, работене за пари. Запримѣръ, имате единъ земледѣлецъ, който обработва нивата си, и колкото жито изкара, продава го и печели отъ него. Вториятъ начинъ: земледѣлецъ обработва нивата си, а житото раздава на сиромаситѣ даромъ. Третиятъ начинъ: земледѣлецъ обработва нивата си и освѣнъ, че раздава житото си на сиромаситѣ даромъ, но той отваря безплатни училища за тѣхъ и ги просвѣщава. За сега най-достѫпно служене за васъ е това на втория земледѣлецъ. Започнете съ него! Единъ день, когато напрѣднете повече, ще служите на Бога по третия начинъ, като третия земледѣлецъ. Ученицитѣ на Любовьта трѣбва да работятъ абсолютно безкористно и съ любовь. Дойде ли при мене нѣкой, който продава житото си съ пари, азъ зная, отъ коя категория е той. Дойде ли втори, който раздава житото си на сиромаситѣ даромъ, и него зная, отъ коя категория е. И най-послѣ, дойде ли трети, който постѫпва като послѣдния земледѣлецъ, раздава житото на сиромаситѣ и ги просвѣщава, той е истинскиятъ ученикъ. Когато ученикътъ дойде при своя Учитель, тѣ се разбиратъ напълно. Тогава и небето е готово да направи много нѣщо за ученика. И тъй, всички трѣбва да живѣете въ Миръ! Глава на вашия разуменъ животъ ще бѫде Истината. Глава на вашето разумно сърце ще бѫде Любовьта. Глава на вашата воля ще бѫде Мѫдростьта. Когато волята ви се рѫководи отъ Мѫдростьта, когато сърцето ви се рѫководи отъ Любовьта и когато умътъ ви се рѫководи отъ Истината, нѣма по-добъръ животъ отъ този. Казвамъ: всички трѣбва да бѫдете свободни, прѣзъ цѣлата година да работите за Царството Божие, за благата Божии и за реализиране волята Божия. Сѫщеврѣменно ще работите за идване Божията Любовь и Божия Миръ у васъ. Само така ще можете да придобиете знания въ всички отрасли на Божествения животъ. Сега ще ви дамъ слѣдното мото: „Милостьта Божия да прѣбѫдва въ насъ прѣзъ всичкитѣ дни на нашия животъ!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 14 юли, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СПЕЦИАЛНИЯТЪ ЗАКОНЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Отъ какво зависи успѣха на ученика въ този свѣтъ? Три отговора могатъ да се дадатъ на този въпросъ. Едни подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговия умъ; други подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговото сърце и трети подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговата воля. Значи, ако успѣхътъ на човѣка зависи отъ ума му, той има връзка съ умствения свѣтъ; ако успѣхътъ зависи отъ сърцето му, той има връзка съ чувствата, съ религията; и ако успѣхътъ зависи отъ волята му, той има връзка съ физическия, съ материалния свѣтъ. Изобщо, за да има човѣкъ успѣхъ въ живота си, той трѣбва да си създаде характеръ. Какво нѣщо е характерътъ на човѣка, вие знаете това, нѣма защо да се обяснява. Всѣки човѣкъ, всѣко животно има свои характерни чърти, по които се различава едно отъ друго. Въ това отношение характерътъ прѣдставлява външна придобивка, спечелена прѣзъ вѣковетѣ. Успѣхътъ на човѣка, колкото и малъкъ да е, той е свързанъ, както съ неговото минало, така и съ настоящето и бѫдещето му. При това, и минималниятъ успѣхъ на човѣка не е нѣщо единично, индвидуално, но прѣдставлява колективенъ резултатъ, т. е. резултатъ на множество сѫщества, които сѫ работили въ извѣстно направление. Въпросътъ за успѣха на човѣка е философски. Нѣкои може да се интересуватъ отъ този въпросъ, а нѣкои може да не се интересуватъ. Обаче, всички хора трѣбва да се интересуватъ отъ този въпросъ, защото тѣ искатъ да иматъ успѣхъ. Успѣхътъ подразбира вѫтрѣшно благо за човѣка. Сега, всички вие минавате за ученици. Споредъ васъ, кой е ученикъ? Кои сѫ характернитѣ чърти на ученика? Прѣди всичко, ученикътъ трѣбва да има връзка съ живата природа, да разбира нейнитѣ закони, да ги спазва правилно и да ги прилага въ живота си. Има два вида ученици: еднитѣ сѫ ученици на Всемирното Бѣло Братство, а другитѣ сѫ ученици на Всемирното черно братство. Между тѣзи двѣ категории има и трета категория, които не сѫ нито бѣли, нито черни, но примиряватъ и двѣтѣ категории. За третата категория ученици нѣма да говоря нищо, понеже тѣ спадатъ извънъ рамкитѣ на сегашния животъ. Ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, както и тия отъ Всемирното черно братство се различаватъ коренно по методитѣ на своитѣ дѣйствия. За да има успѣхъ ученикътъ, отъ която категория и да е, той непрѣменно трѣбва да има самообладание. Ако най-малката случка, най-малкото противодѣйствие или изненада може да наруши равновѣсието му, той не може да се надѣва на успѣхъ въ работата си. Запримѣръ, много хора се влияятъ отъ врѣмето, отъ условията на живота: ако врѣмето е облачно, и тѣ ставатъ мрачни; ако сѫ економически затруднени и нѣматъ петь пари въ джоба си, тѣ веднага се смущаватъ изгубватъ присѫтствието на духа. Дѣйствително, економическиятъ въпросъ е отъ голѣма важность за човѣка. Този въпросъ е голѣмъ изпитъ за ученика, докато той го разрѣши правилно. За правилното му разрѣшение се изисква необикновенъ умъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Когато човѣкъ не може лесно да се справи съ изѣстна мѫчнотия, той оставя всичко на Господа и казва: Господъ ще промисли за мене. — Това е само прѣдположение: Богъ може да промисли за тебъ, а може и да не промисли. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ ще научи законитѣ, по които се придобиватъ благата на живота. Има специаленъ законъ, споредъ който Богъ опрѣдѣля и раздава благата на всички хора. Питамъ: вие знаете ли, кой е вашиятъ специаленъ законъ? Ето едно нѣщо, което не знаете. За всѣки човѣкъ има специаленъ законъ, по който той получава благата на своя животъ. Отъ този законъ зависи неговото щастие, неговиятъ успѣхъ. По този законъ той може да се домогне и до тайнитѣ на природата. Този законъ прѣдставлява модерно наредена инсталация, съ ключоветѣ и съ всичкитѣ си приспособления. Знаете ли закона, вие ще можете да управлявате и инсталацията; не знаете ли закона, нищо не можете да направите съ вашата инсталация. Казвамъ: на всички ви е необходима свѣтлина, за да може всѣки отдѣлно да се добере до специалния законъ. Ученикътъ трѣбва да знае специалния законъ, който се отнася до самия него. Нѣкой казва: колко е щастливъ моятъ приятель! Всички блага се сипятъ около него: жена има, деца има, кѫща има, богатства има. За този човѣкъ казвамъ, че той само седи и като нѣкой свещеникъ чете редица заучени молитви и нищо не работи. Този човѣкъ трѣбва да потърси въ архивата на своя животъ специалния законъ, който е опрѣдѣленъ изключително за него и да го научи. Специалниятъ законъ гласи: въ всѣка работа, която прѣдприемашъ, пръвъ започвай и послѣденъ свършвай! Мнозина казватъ: нека първо другитѣ хора започнатъ работата, азъ ще започна послѣденъ. Значи, тѣ обръщатъ този законъ въ обратенъ смисълъ: послѣденъ започвай, а пръвъ свършвай! Мислите ли така, дѣйствувате ли така, вие никога нѣма да научите специалния законъ. Ако сте отъ хората, които започватъ всѣка работа първи, вие сте вече въ рамкитѣ на специалния законъ. Дойдете ли до прѣдвѣрието на този законъ, лесно можете да го придобиете и да се ползувате отъ него. Въ Писанието се казва, че за всѣки човѣкъ има опрѣдѣлено едно написано камъче, което той самъ трѣбва да намѣри. Такова нѣщо прѣдставлява и специалниятъ законъ. Специалниятъ законъ опрѣдѣля начина, по който Божията Любовь може да се прояви отдѣлно за всѣки човѣкъ. Всички хора проявяватъ любовьта си по различни начини. Нѣкой казва: азъ искамъ да обичамъ всички хора. За да обичашъ всички хора, ти трѣбва да си намѣрилъ специалния законъ. Като ученици, на васъ прѣдстои велика задача, да намѣрите прѣзъ тази година своя специаленъ законъ. Сега, ако се напише дробьта 1/2, какво прѣдставлява тя? Числата едно и двѣ, които сѫ числитель и знаменатель въ дробьта прѣдставляватъ въ дадения случай двѣ живи сѫщества. Единицата означава сина, а двойката — майката. Въ дробьта 2/3, двойката прѣдставлява майката, а тройката — сина; въ дробьта 3/4, тройката прѣдставлява дѣтето, а четворката — бащата; въ дробьта 4/5, четворката прѣдставлява бащата, а петорката — майката. Тъй щото, вие можете да започвате съ една отъ дробитѣ:1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. Ако прѣведете дробьта 4/5 въ реална форма, вие може да имате женска форма, каквато е майката, но съ мѫжки качества: гласътъ й силенъ, гърленъ; по лицето и брадата си има косми, като у мѫжа и т. н. Често има и обратни прояви на първото явление: срѣщате мѫжъ, съ мустаци и брада, но съ женски качества: говори нѣжно, по характеръ е чувствителенъ, мекушавъ; при всѣка мѫчнотия плаче, обезсърдчава се и т. н. Питамъ: коя е причината, че въ женската форма влѣзоха мѫжки качества, а въ мѫжката форма влѣзоха женски качества? Мѫжътъ прѣдставлява кварцова канара. И наистина, въ Битието е казано, че първиятъ човѣкъ, Адамъ, бѣше направенъ отъ пръсть. Значи, Адамъ бѣше мощенъ човѣкъ. Жената пъкъ, Ева, бѣше направена отъ плъть, вслѣдствие на което тя прѣдставлява меката, нѣжната страна въ естеството на Адама, т. е. на мѫжа. Питамъ: щомъ жената е направена отъ плъть, какъ е възможно въ това нѣжно сѫщество да влѣзатъ мѫжки качества? И щомъ мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, отъ твърда материя, какъ е възможно въ него да влѣзатъ женски качества? Прѣзъ 40—50-тѣ години на своя животъ, човѣкъ нѣколко пѫти измѣня характера си. Азъ познавахъ единъ ученикъ отъ варненската гимназия, който се отличаваше съ необикновена женственость. Той имаше лице нѣжно като на дѣвица. Послѣ той свърши за докторъ, и слѣдъ 20 години го видѣхъ въ София, но вече коренно измѣненъ: гласъ грубъ, мѫжки, лице загрубѣло, нѣма поменъ отъ оново нѣжно, приятно лице. Питамъ: дѣ отиде прѣдишната му нѣжность? Съ какво се замѣсти? Кое е неизмѣнното въ човѣка, което при никакви условия не се губи? Коя е постоянната единица, неизмѣнната величина въ човѣка? Кое го прави въ младини единъ, а въ старини другъ? Наистина, човѣкъ трѣбва да се измѣня, но има нѣщо въ него, което при всички условия трѣбва да остава едно и сѫщо. Иначе, безъ промѣни, нѣма прогресъ. Ако човѣкъ не се измѣня, той не би могълъ да се освободи отъ своитѣ грѣшни състояния, въ които днесъ се намира; ако човѣкъ не се измѣня, той не би могълъ да се възпитава. Всички промѣни, които ставатъ съ човѣка, се отнасятъ до неговото външно, т. е. физическо естество, при което се измѣня и състава на материята въ неговия организъмъ. Запримѣръ, ако въ кръвьта на нѣкого се натрупа желѣзо повече, отколкото трѣбва, той ще огрубѣе. Сѫщиятъ резултатъ ще се получи, ако човѣкъ подхранва въ себе си нѣкаква користолюбива мисъль, или ако чрѣзмѣрно развива центъра около слѣпитѣ си очи, задъ ушитѣ. Този центъръ се развива въ нѣкои хора повече, отколкото въ други, благодарение на това, че тамъ се изпраща повече енергия; затова, ако човѣкъ иска да се освободи отъ тази излишна енергия, той трѣбва да потърси начинъ, да я трансформира. Единъ отъ начинитѣ за трансформиране на тази енергия е физическата работа, напримѣръ, копане, рѣзане на дърва и т. н. Не успѣе ли човѣкъ да трансформира тази енергия въ себе си, той прѣзъ цѣлия день ще бѫде нервенъ, ще се сърди, ще се кара съ този, съ онзи и ще бѫде въ положението на човѣкъ, за когото казватъ, че е разпасалъ пояса си. Той се извинява прѣдъ хората, като казва: извинете ме, азъ съмъ малко нервенъ, не мога да търпя никого. Казвамъ: този човѣкъ не е нервенъ, но бентътъ му е слабъ. Той трѣбва да каже: ще ме извините, бентътъ ми е малко слабъ, и понеже нѣмамъ пари да го поправя, въ мене е станало наводнение, съ което не мога изведнъжъ да се справя. Нѣкой се извинява, че билъ нервенъ. Споредъ мене, азъ бихъ съжалявалъ този, който не е нервенъ. Защо? — Защото нѣма нерви. Щомъ не е нервенъ, той нѣма нерви. Да бѫде човѣкъ нервенъ, това е голѣмо благословение. Другъ казва: азъ съмъ много чувствителенъ, силно чувствувамъ. — Рацвамъ се, че си чувствителенъ, защото иначе ще приличашъ на камъкъ. Колкото повече се развива чувствителностьта и нервната система у човѣка, толкова той е по-благороденъ, добъръ и отзивчивъ. — Ама избухвамъ често. — Кой не избухва? И слънцето избухва, и земята избухва. Прѣдставете си, че имате дѣте, което никога не избухва, кротко е, не мърда, нищо не иска, никого не безпокои. Питамъ: ще ви радва ли това дѣте? Казватъ за нѣкого: той е буенъ човѣкъ. — Споредъ васъ, какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ? — Кротъкъ. — Какво разбирате подъ думата кротъкъ човѣкъ? Кротъкъ човѣкъ е този, който знае въ всѣки даденъ случай, какъ да постѫпва. Той е уменъ, досѣтливъ, услужливъ човѣкъ. Това, което обичаме въ хората, е тѣхната досѣтливость и услужливость. Какво обичате повече: изворитѣ, или щернитѣ? Всѣки обича изворитѣ повече отъ щернитѣ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да наблюдавате, какъ водата на нѣкой изворъ тече чиста, прѣсна и подвижна, като жива. Погледнете ли водата на нѣкоя щерна, вие веднага се отдръпвате, тя не ви прѣдразполага, защото е мѫтна, плѣсенясала. Когато човѣкъ прилича на добрѣ прѣчистенъ изворъ, всѣки има желание да пие отъ неговата вода. И тъй, говори ли се за кротъкъ човѣкъ, ние имаме прѣдъ видъ Христа, който казва: „Елате при мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце.“ Христосъ бѣше кротъкъ, наистина, но като влѣзе въ храма и видѣ, какъ търгуваха тамъ, Той взе единъ камшикъ и прогони всички търговци навънъ. Какъ мислите, ако Христось дойде днесъ на земята, нѣма ли да постѫпи по сѫщия начинъ, ако намѣри подобни нѣща? Нима и природата не постѫпва по сѫщия начинъ? Често ние виждаме, че небето става облачно, мрачно и слѣдъ извѣстно врѣме се явява буря, цѣлото небе трещи, гърми, свѣтка се — страхъ навѣва на човѣка. Не е ли хубаво това? Какъ би се прѣчистилъ въздухътъ, ако не ставатъ тѣзи естествени провѣтрявания? Ето защо, като срещнете нѣкой нервенъ, раздразнителенъ човѣкъ, не се смущавайте, но го изучавайте, да видите, че Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ неговитѣ прояви. Проучите ли характера на този човѣкъ, видите ли неговитѣ добри страни, вие никога нѣма да приложите върху него камшика. Нервниятъ, раздразнителниятъ човѣкъ е изворъ, който силно блика. Не подпушвайте този изворъ, но използувайте водата му, да кара воденици, или да полива градини. Той е дѣятеленъ човѣкъ, който може да извърши много полезна работа. Радвайте се на дѣятелнитѣ хора! Сега, като се говори за Божията Любовь и за Божията Мѫдрость, ние разбираме вода, която тече, а не застояла вода. Течащата вода прѣдставлява активенъ човѣкъ, а застоялата — пасивенъ човѣкъ. Обаче, тази вода е застояла врѣменно, нѣма да мине много, и тя отново ще потече. Значи, пасивниятъ човѣкъ добрѣ обмисля въпроситѣ, и слѣдъ това дѣйствува. Ако погледнете на живота, било отъ човѣшко, било отъ Божествено гледище, вие ще разберете, че сте дошли на земтга съзнателно да вършите волята Божия, а не, както много хора, я извършватъ механически. Вършите ли съзнателно волята Божия, въ каквото положение и да сте, било като търговецъ, чиновникъ или професоръ, вие ще имате достатъчно свѣтлина, за да можете правилно да изпълните своята служба. Казвате: грѣшно е за духовния човѣкъ да бѫде търговецъ. Питамъ: кой занаятъ считате, че не е грѣшенъ? Ако учительтъ прѣподава невѣрни нѣща на ученицитѣ си, нима това не е грѣшно? Отъ гледището на разумнитѣ закони въ природата, всѣка работа, която човѣкъ извършва, е на мѣсто, ако съ това той допринася нѣщо за общото благо, както и за свое благо. Въ това отношение всѣки човѣкъ е роденъ да извърши извѣстна работа. Споредъ френолозитѣ, напримѣръ, нѣкой човѣкъ е роденъ за учитель, другъ — за свещеникъ, трети — за лѣкарь, четвърти — за земледѣлецъ и т. н. Всѣки човѣкъ заема една или друга служба, споредъ наклонноститѣ и дарбитѣ, които природата е вложила въ него. Ако вие не сте роденъ за писателъ или за поетъ, нищо не можете да напишете. Вие можете да дращите съ перото си по цѣли дни, но никой нѣма да ви признае за поетъ. Ако не сте роденъ за музикантъ, можете цѣлъ день да стържете съ лѫка на цигулката, но никакъвъ музикантъ нѣма да излѣзе отъ васъ. Ако не сте роденъ за учитель, или за художникъ, колкото и да се силите въ това направление, никога нѣма да станете добъръ учитель, или добъръ художникъ. Питамъ: знаете ли за какво сте родени? Ще кажете, че сте родени да служите на Бога. — Като какъвъ искате да служите на Бога: като поетъ, като писатель или като учитель? Казвамъ: каквато служба и да изпълнявате въ живота си, тя още опрѣдѣля вашето служене на Бога. При всички служби вие можете да служите на Бога. Въпросътъ е, какъ изпълнявате службата си. Правилното изпълнение на службата включва въ себе си и служенето на Бога. Дългиятъ животъ, прѣзъ който човѣкъ минава, трѣбва да прѣдставлява сборъ отъ всички служби, отъ всички професии. Има служби, които той е извършилъ вече, но има нѣкои, по които той още не е работилъ, не се е специализиралъ, затова трѣбва да мине и прѣзъ тѣхъ. Мнозина не знаятъ нищо по философия. Напримѣръ, какво ще ми отговорите на въпроса: какъ може да се дойде отъ причината на нѣщата къмъ тѣхното слѣдствие? Или, какво ще ми отговорите на въпроса: какъ е създаденъ свѣтътъ, и дали въ дѣйствителность свѣтътъ сѫществува? Прѣдставете си при това, че азъ отричамъ сѫществуването на свѣта. Мнозина ще отговорятъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, и слѣдователно, той сѫществува. Обаче, за мене този отговоръ не е достатъченъ, азъ искамъ да ми се докаже. Тѣзи въпроси могатъ да се разрѣшатъ отъ философски глави, тѣ не сѫ за обикновени хора. Казвате: тѣзи въпроси не ни интересуватъ, нѣма защо да ги доказваме. — Възможно е тѣзи въпроси, именно, да не ви интересуватъ, но има въпроси, които сѫ общи за всички, и тѣ не могатъ да не интересуватъ всѣки човѣкъ. Кажете тогава, кой е общиятъ принципъ въ християнството, който обединява хората? Общиятъ християнски принципъ, който обединява хората, е Любовьта. И ако днесъ хората още не сѫ обединени, това показва, че на всички липсва тази Любовь. Значи, Христосъ е говорилъ за Любовьта, която ще обедини хората. Казвамъ: отъ всички хора днесъ се изисква работа, усилия, да намѣрятъ специалния законъ и начинъ за проявление на този законъ. Домогнатъ ли се до начина, по който може да се приложи специалния законъ, тѣ ще могатъ да прѣдизвикатъ въ себе си възвишени и благородни чувства. Изкуството е да може човѣкъ да прояви въ себе си тъкмо това красиво чувство, което храни къмъ нѣкого. Прѣдставете си, че вие обичате едного, но той иде въ дома ви въ момента, когато вие сте изгубили 20,000 лева. Тогава вие сте разтревоженъ, нищо не виждате прѣдъ себе си, и никакво любовно чувство не трепва у васъ. Обаче, ако въ дадения случай дойде човѣкътъ, който носи загубенитѣ 20,000 лева, вие веднага ще се зарадвате и ще му приготвите една хубава баница. Едно трѣбва да знаете: всѣки човѣкъ, който иде дома ви, той носи щастие. Нѣкога той може да дойде въ форма на чужденецъ, когото вие не познавате, но и въ тази форма той пакъ ви носи щастие. За да не изгубите щастието, което той ви носи, вие трѣбва да знаете, какъ да го посрещнете. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какви сѫ резултатитѣ на добритѣ отношения. Единъ младъ българинъ, свършилъ по музика въ Берлинъ, дохожда въ България да се назначи на служба. По едно врѣме го поканватъ като частенъ учитель по цигулка на сина и дъщерята на единъ богатъ чорбаджия. Той започналъ да имъ прѣподава добрѣ, но отъ врѣме на врѣме, като млади хора, тѣ си поигравали. Бащата останалъ недоволенъ отъ неговото поведение и го изпѫдилъ отъ дома си. Останалъ вънъ на пѫтя, безъ служба, той прѣкаралъ три деня въ гладъ и мизерия, прѣзъ което врѣме се намѣрилъ единъ свещеникъ, който го приелъ дома си, нахранилъ го и му далъ едно турско меджедие. Музикантътъ казалъ: много ти благодаря за тази услуга, Три деня прѣкарахъ безъ хлѣбъ, но ти ми дойде въ помощь. Нѣма да забравя твоята услуга. Слѣдъ врѣме този младъ човѣкъ се назначилъ за секретарь на турския валия въ Варна. Въ това врѣме валията му далъ да прѣгледа нѣкакви писма и обвинения срѣщу единъ свещеникъ, когото считали за комита. Като прѣгледалъ тия писма, той видѣлъ, че тѣ се отнасятъ, именно, до този свещеникъ, който въ онзи тежъкъ моментъ на неговия животъ му далъ турското меджедие. Той веднага прѣгледалъ писмата, които намѣрилъ за опасни, хвърлилъ ги въ печката да изгорятъ, като си казалъ: отче, твоето меджедие те спаси отъ вѫжето. Слѣдъ това той отишълъ при валията и му казалъ: прѣгледахъ всички писма, които ми дадохте и намѣрихъ, че този човѣкъ не е опасенъ, нѣма сериозни улики противъ него. Доколкото зная, той е добъръ, благороденъ човѣкъ. Сега, да прѣнесемъ този примѣръ и въ вашия духовенъ животъ. Запримѣръ, дойде ви една Божествена мисъль, но толкова скромна по външенъ видъ, че вие намирате, какво тя не заслужава да употрѣбите врѣме за нейното реализиране и казвате: не е врѣме сега за реализирането на тази мисъль. Казвамъ: ако вие се заемете съ реализиране на тия малки, скромни мисли, за въ бѫдеще тѣ ще създадатъ велики характери. Малкитѣ Божествени мисли създаватъ характера на човѣка, а не голѣмитѣ, грандиознитѣ. Затова, заемете се съ проучването на вашия характеръ, на вашето тѣло, лице, очи и т. н. Като изучавате лицето си, напримѣръ, ще видите, че то е несиметрично. Почти на всички съврѣменни хора лицата сѫ несиметрични. Нѣкой пѫть ще видите, че лицето ви напълнява, а нѣкога отслабва. Послѣ често и коремътъ ви надебелява, а нѣкога отслабва. Забѣлѣжите ли такова нѣщо въ себе си, веднага вземете мѣрки да стѣсните желанието, което иска да се разширява. Вие трѣбва да измѣрвате всички части на тѣлото си съ сантиметъръ, да знаете точно, съ колко сте се увеличили или намалили. Ако забѣлѣжите, че гърдитѣ ви се стѣсняватъ, започнете да правите дълбоки дишания, за да се разширятъ. Изобщо, горната часть на човѣка, гърдитѣ, именно, трѣбва да бѫдатъ широки, а кръстътъ и коремътъ трѣбва да бѫдатъ деликатни, тънки. Сутринь, прѣди да започнете работата си, изправете гръбначния си стълбъ, за да могатъ теченията на природата да циркулиратъ правилно; послѣ, отправете мисъльта си къмъ невидимия свѣтъ, свържете се съ Бога и тогава станете и започнете работата си. Вие не можете да имате успѣхъ въ работата си, докато не сте нагласили своята нервна система. Мнозина отъ васъ едва се пробуждатъ и започватъ да се обличатъ, да се чешатъ, да се нареждатъ. Така правятъ и свѣтскитѣ хора, но ученикътъ никога не трѣбва да бърза. Обличането, измиването ще оставите за послѣ. Първата ви работа е да прѣкарате 5—10 минути въ съзерцание, въ мисъль къмъ Бога, къмъ всички напрѣднали сѫщества, да ги призовете въ помощь, като кажете: Господи малко знания имамъ, просвѣти ума ми, да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начинъ да реализирамъ Твоитѣ желания, както Ти си опрѣдѣлилъ! Кажете ли така, нѣма да мине много врѣме, и вие ще получите отговоръ на вашата молитва. Ще почувствувате въ душата си едно затишие, една радость и ще започнете работата си. Постѫпвате ли така, вие ще имате хармония въ себе си и ще придобиете разположение, съ което ще можете да работите. Оставите ли се на свѣта и на неговитѣ влияния, той може да ви изкара отъ релситѣ на вашия животъ. Всички отрицателни състояния, които имате въ себе си, както и помежду си, се дължатъ на влияния на сѫщества отъ този прѣходенъ свѣтъ. Затова, попаднете ли подъ тѣхното влияние, кажете си: заповѣдвамъ ви въ името на Божията Любовь, въ името на Божията Мѫдрость и въ името на Божията Истина да мълчите! Може да кажете: дали и тѣзи изпитания не сѫ волята Божия? Ще знаете, че волята Божия е да служите безкористно на възвишената Любовь, ако искате да бѫдете мощни и силни, Сега, мнозина очакватъ да дойдатъ ангели при тѣхъ, да имъ помогнатъ. Ако дойде при васъ ангелъ, той ще ви дигне, като чукъ въ рѫката си, ще ви удари върху нѣкой прѣдметъ, и вие ще се пръснете. Това ли трѣбва да получите? Не, човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия отъ своя страна, безъ да очаква всичко наготово. Казвате: трѣбва ли ангелитѣ да постѫпватъ съ насъ по този начинъ? Вие запитвате по сѫщия начинъ, както съврѣменнитѣ хора се питатъ за постѫпкитѣ на Христа, на светиитѣ, или на истинскитѣ християни. Тѣ често казватъ: не можа ли Христосъ да постѫпи по другъ начинъ съ търговцитѣ въ храма, ами трѣбваше да ги бие съ камшикъ? Вие считате, че Христосъ трѣбва да бѫде мекушавъ човѣкъ. Казвамъ: нито Христосъ, нито светиитѣ, нито старитѣ християни сѫ били мекушави хора. Когато светията срещне нѣкой разбойникъ, той го хваща за краката, издига го въ въздуха и го разтърсва. Или, ако светията срещне човѣкъ, който иска да стрѣля, той махне съ рѫката си изъ въздуха, и орѫжието на стрѣлеца пада. Смѣли трѣбва да бѫдете! Не сте ли смѣли, разбойникътъ, апашътъ ще дойде при васъ и ще ви обере. Досега отъ нѣкои хора сѫ одрани по десеть кожи, отъ които сѫ направени хубави лачени обуща. И тъй, всички трѣбва да се стремите къмъ онази вѫтрѣшна велика наука, която дава самообладание на човѣка и създава неговия характеръ. Да се самовлада човѣкъ, това е волята Божия; да обича, това е волята Божия; да придобива знания, това е волята Божия; да бѫде свободенъ, това е волята Божия; да познава Любовьта, това е волята Божия; да познава Мѫдростьта, това е волята Божия; да познава Добродѣтельта, това е волята Божия. Всички вие можете да бѫдете такива. Това може да се постигне, ако не се критикувате. Критикувате ли се, че този билъ такъвъ, онзи билъ онакъвъ, нищо нѣма да постигнете. Видите ли, че нѣкой братъ, или сестра, споредъ васъ, не постѫпватъ правилно, отправете къмъ тѣхъ една добра мисъль, помолете се на Бога да просвѣти съзнанието имъ и ще видите, че тѣ полека лека ще се изправятъ. Срещнете ли слѣдъ врѣме този братъ, или тази сестра, тѣ ще иматъ къмъ васъ по-голѣмо разположение. Казвамъ: пѫтьтъ, по който вървите, като ученици, изисква много работа и чистене, докато се освободите отъ утайкитѣ на миналото. Въ това отношение вие имате помощьта на добритѣ хора, на светиитѣ, както и на Учителитѣ на човѣчеството. Тѣ работятъ, борятъ се съ недѫзитѣ на хората, и по този начинъ помагатъ на цѣли народи. Тъй щото, колкото повече се издигате, толкова повече работа се отваря и на васъ. Дойдатъ ли страдания въ живота ви, поставете срѣщу тѣхъ самообладанието. Страданията прѣдставляватъ почва, въ която плодоветѣ зрѣятъ. Като знаете това, молете се Богъ да благослови страданията. Щомъ дойдатъ радости въ живота ви, не искайте много радости, но кажете: нека моитѣ радости бѫдатъ за слава Божия, за името Божие. Кажете ли Богъ да благослови страданията ви, Божиятъ Духъ ще дойде и ще ги прѣвърне въ радость. Казано е въ Писанието: „Богъ всичко ще прѣвърне въ добро за онѣзи, които Го любятъ.“ Сега ние сме дошли на земята да вършимъ волята Божия, и то по начинъ най-добъръ, най-правиленъ. Дали ще се проявимъ въ науката, въ изкуствата, въ музиката, или въ каква и да е область на живота, ние трѣбва да помнимъ своята задача. За тази цѣль всѣки трѣбва да намѣри онзи специаленъ, живъ законъ, по който става неговото развитие. Станете ли сутринь, кажете си: азъ зная, че за мене има единъ специаленъ законъ, по който, ако вървя, ще бѫда познатъ въ небето. За всѣки човѣкъ има не само специаленъ законъ, но и специаленъ тонъ отъ Божествената гама. Той може да бѫде четвъртъ тонъ, половинъ тонъ, цѣлъ тонъ и т. н. Всѣки трѣбва да изучава своя специаленъ законъ и своя специаленъ тонъ, по които се различава отъ другитѣ хора. Казвамъ: освѣнъ специалния законъ за всѣки човѣкъ, има още и единъ общъ великъ законъ за всички хора, който изисква отъ тѣхъ да се приготвятъ да бѫдатъ носители на Великата Божия Любовь Велико нѣщо е Любов та, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я прояви. Той може да прояви Любовьта само въ единъ погледъ, но трѣбва да знае, какъ да погледне; нѣкога Любовьта може да се прояви само въ едно движение, но той трѣбва да знае, какъ да направи това движение; нѣкога Любовьта може да се прояви само въ една дума, но той трѣбва да знае, какъ да изговори тази дума; нѣкога Любовьта може да се прояви и въ мълчание, но той трѣбва да знае, какъ да мълчи. Любовьта може да се прояви по хиляди начини, но трѣбва да знаете, какъ да я проявите. Влѣзете ли въ нѣкое общество, вие трѣбва да знаете, какъ да постѫпите съ това общество. Запримѣръ, отъ невидимия свѣтъ могатъ да дадатъ на нѣкоя сестра задача да отиде въ едно общество отъ високопоставени личности. Тя трѣбва да знае най-първо, какъ да се облѣче, съ какъвъ цвѣтъ дрехи, а послѣ, какъ да си пробие пѫть въ обществото. Какъ ще си пробиете пѫть въ нѣкое общество? Мислите ли, че насила ще можете да наложите своитѣ възгледи на хората? Божественото учение може да се приложи само по специаленъ пѫть, опрѣдѣленъ отъ Бога. Вие не можете да го приложите на другитѣ хора, както искате и както вие разбирате. Говорите ли на хората нѣщо върху Божественото учение, тѣ сами трѣбва да признаятъ, че имъ говорите Истината. Божествената Истина може да се прѣдаде само по специаленъ начинъ. Ако е въпросъ да заставяте хората да вѣрватъ въ Бога, тогава и васъ могатъ да заставятъ да повѣрвате въ нѣщо. Когато желѣзарьтъ иска да стопи желѣзото, той прѣдварително наклажда огънь въ огнището, взима чукъ и духало и започва да го нагорещява, докато го смекчи, да може да се огъва и да се правятъ отъ него различни издѣлия. Та и вие, ако се намѣрите въ общество, твърдо като желѣзо, най-напрѣдъ ще накладете огънь на огнището си, ще турите желѣзото въ огъня, ще вземете мѣха да духате, а съ чука ще удряте върху смекченото вече желѣзо, докато образувате отъ него нѣщо ново. Слѣдъ това, като отидете въ това общество, ще видите, че въ него е станала нѣкаква промѣна. Затова, всѣки отъ васъ трѣбва да влада нѣкакво изкуство въ съвършенство, та като иска да помогне нѣкому, ще му помогне по единъ оть най-добритѣ методи на своето изкуство. Отидете ли въ единъ домъ, или въ едно общество, първо ще видите, има ли тамъ хора, които страдатъ отъ нѣкаква болесть; ако има такива, ще се заемете да имъ помогнете. Помогнете ли имъ, и тѣ ще бѫдатъ готови да ви приематъ. Какво правятъ нѣкои религиозни хора? Тѣ отиватъ тукъ-тамъ и казватъ: ние сме изпратени отъ небето, да ви донесемъ новото учение. Не, този методъ е старъ, днесъ той не може да има добри резултати. Ако искате да проповѣдвате новото учение, ето какъ трѣбва да постѫпвате. Ще отидете въ нѣкой домъ съ торба пълна съ злато. Вие нѣма да разправяте, че носите торба съ злато, но самата торба трѣбва да бѫде такава, че отъ дупкитѣ й да се вижда златото. Който види торбата, самъ трѣбва да се заинтересува отъ нея. Вие ще потропате на вратата на този домъ и ще кажете: моля, търся еди-коя си госпожа, нося й наслѣдството. Тѣ веднага ще ви приематъ, и вие ще започнете да разправяте за наслѣдството на госпожата. Всички наоколо ви въ единъ моментъ ще се заинтересуватъ. Както виждате, съ единъ килограмъ злато може да се заинтересуватъ много хора. Вие оставяте торбата съ златото и си отивате. Обаче, на другия день тази госпожа дохожда при васъ уплашена, разтревожена и ви казва: знаете ли, че нѣкой разбойникъ е дохождалъ снощи у дома и открадналъ торбата съ златото? — Така ли? Не се смущавайте, снощи азъ хванахъ този разбойникъ и взехъ отъ него торбата съ златото. Ето, заповѣдайте, вземете си торбата назадъ! По този начинъ вие успѣвате да привлѣчете вниманието на тази госпожа и на хората около нея. Значи, Божественото учение е торба съ злато, което е въ сила да заинтересува всѣки човѣкъ, безъ изключение, но зависи, какъ ще му прѣдставите това злато. Първото нѣщо: вие трѣбва да се научите да услужвате. Знаете ли да услужвате на себе си, вие ще можете да услужвате и на другитѣ. Човѣкъ не може да служи на другитѣ, докато не е служилъ на себе си. Отъ благата, които имате, вие ще носите и на другитѣ. Това значи да бѫдете носители на Божиитѣ блага. Затова и Христосъ казва: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ И вие, както и съврѣменнитѣ хора, често не успѣвате, понеже още си служите съ старитѣ методи. Нѣкой започва една работа, но другъ му казва: остави тази работа настрана, сега не е врѣме за нея. Значи, всѣка ваша работа срѣща извѣстно противодѣйствие. Оставете всѣки да се прояви, както той разбира, както той чувствува нѣщата. Като казвамъ, че всѣки трѣбва да се прояви, както той чувствува, подразбирамъ разумнитѣ чувствувания. Що се отнася до резултатитѣ, не ги критикувайте. За резултатитѣ Богъ мисли; Той се грижи за тѣхъ. Като ученици, вие не трѣбва да се спъвате едни други. Нека всѣки работи, както той може. Оставете всѣки да се лроявява свободно, както може. Ако нѣкой направи погрѣшка, кажете: наистина, ти направи една малка погрѣшка, но тя ще се прѣвърне въ добро. Вие еднакво трѣбва да се ползувате, както отъ положителнитѣ, така и отъ отрицателнитѣ си качества. И еднитѣ, както и другитѣ прѣдставляватъ страни на вашия характеръ. Остане ли отвънъ нѣкой да изправя характера ви, нищо нѣма да постигне. Никой никого не може да изправи. Само Божиятъ Духъ, който работи въ човѣка, споредъ Божия планъ, е въ сила да изправи и прѣработи човѣшкия характеръ. Духътъ не изправя характера на човѣка изведнъжъ, но Той работи постепенно, послѣдователно, като изправя неговитѣ мисли, неговитѣ чувства, а най-послѣ корегира и неговитѣ желания и дѣйствия на физическия свѣтъ. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да работите. Духътъ работи бавно, но сигурно. Не очаквайте бързи резултати. Достатъчно е човѣкъ да има добро желание да се изправи. Щомъ има това желание, той постепенно всичко ще постигне. Силното желание е вече крачка. напрѣдъ. И тъй, насърдчавайте всѣка добра мисъль, или всѣко добро желание, които се явяватъ у васъ, или у вашитѣ близки. Пожелае ли нѣкой да се прояви въ своитѣ добри мисли и чувства, насърдчавайте го. Ако нѣкой философствува, вие можете да се произнесете, дали неговото философствуване е право, или не, но рече ли той да се прояви, оставете го свободенъ. Ако спъвате добритѣ желания, вие ще мязате на онѣзи хора, които единъ английски художникъ изобразилъ въ една отъ своитѣ картини. Картината прѣдставлява високъ планински връхъ, къмъ който се стремятъ много хора. Въ стремежа си нагорѣ, всѣки прави опити да се качи на самия връхъ. Обаче, едва успѣе нѣкой да се качи малко по-високо отъ другитѣ, и всички започватъ да го теглятъ, да се върне назадъ. Послѣ виждате другъ нѣкой успѣлъ да се изкачи на една доста голѣма височина, когато всички около него започватъ да го теглятъ назадъ, да се върне при тѣхъ. При това положение, никой не може да стигне до върха на планината. Всички хора се блъскатъ, сбиватъ, кой пръвъ да излѣзе на върха; обаче, въ края на краищата, тѣ се намиратъ все въ подножието на планината. Сѫщитѣ чувства се срѣщатъ и между ученицитѣ въ школата. Всѣки тегли другия, да не излѣзе напрѣдъ, като му казва, че отъ него човѣкъ нѣма да стане. Казвамъ: яви ли се желание у нѣкого да върви напрѣдъ, оставете го, нека излѣзе напрѣдъ! Слѣдъ него ще излѣзе втори, послѣ трети и т. н. Ще дойде день, когато всички ще стигнатъ върха. Ако единъ се подигне нагорѣ и стигне върха, и останалитѣ ще вървятъ слѣдъ него; ако единъ отъ тѣхъ се върне назадъ, и останалитѣ ще се върнатъ. Такъвъ е законътъ. Смъртьта на едного е смърть за всички; животътъ на едного е животъ за всички. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява за смъртьта на грѣшницитѣ.“ Сега, като ученици, необходимо е първо да придобиете Божията Любовь, която ще изпълни душитѣ ви; послѣ ви е нужна Божията Мѫдрость, която ще просвѣти умоветѣ ви и най-послѣ всички се нуждаете отъ Божията Истина, която ще ви освободи отъ всѣкакви ограничения и заблуждения. За да постигнете това нѣщо, вие трѣбва да изучавате специалния законъ, по който можете да се проявите, а послѣ да разберете, защо сте дошли на земята и какъ трѣбва да работите. Ако имате нѣкакви спънки, ще се молите, ще работите, докато побѣдите. Дойде ли ви нѣкаква болесть, вие обѣщавате, че ще направите това — онова, само да се освободите отъ болестьта. Като се освободите, всичко забравяте. Не, дойде ли ви нѣкоя болесть, кажете: Господи, благодаря, че ми дойде тази болесть, да се изпитамъ, и Ти да ме изпиташъ. Помогни ми да се освободя отъ нея, за да изпълня Твоята воля. Не изпълня ли волята Ти, пакъ ми изпрати болестьта. Обѣщаете ли нѣщо, трѣбва да го изпълните. Кажете: Господи, сега съмъ боленъ, страдамъ, бѣденъ съмъ, нѣмамъ петь пари, но като оздравѣя, ще почна да работя и всичко, което спечеля, ще употрѣбя въ служене на Тебе. Азъ имамъ възможность да стана богатъ, да придобия знания, затова искамъ да ми дадешъ здраве. Ученикътъ не трѣбва да бѫде бѣденъ, нито безсиленъ. Той трѣбва да е богатъ, силенъ и здравъ, да работи и за себе си, и за другитѣ. Всички вие трѣбва да храните помежду си взаимно уважение и почить. Врѣме е вече двама души отъ васъ да дадатъ примѣръ, да потеглятъ къмъ върха. Азъ виждамъ вече двѣ сестри и двама братя, които сѫ готови да потеглятъ къмъ върха. Ще кажете: защо непрѣменно трѣбва да тръгнатъ два братя и двѣ сестри? — Защото свѣтътъ е създаденъ отъ двойката. Тъй щото, най-напрѣдъ ще започнатъ двама, послѣ четирма, осмина и т. н. Въ душата на всѣки човѣкъ е вложено разумното безстрашие. Той трѣбва да има страхъ отъ грѣха, а безстрашие при правене на добро. Нѣкои казватъ: ние сме се събрали тукъ разни чешити. Какво може да излѣзе отъ насъ? Казвамъ: радвайте се, че сте чешити. Въ разнообразието е красотата на живота. Кой търговецъ не се радва на чешити стока? Колкото повече чешити има, толкова повече хора ще го търсятъ, ще влизатъ и излизатъ отъ дюкяна му. Казвате: ние искаме да бѫдемъ учени, даровити хора. Между васъ има и учени, и философи, и музиканти, и художници — каквито желаете. Човѣкъ всичко може да постигне, но не трѣбва да се обезсърдчава. Той ще пада, ще става, ще побѣждава, ще го побѣждаватъ, докато разрѣши задачитѣ си. И Христосъ, който бѣще толкова силенъ, усѣти тежестьта на кръста, на страданията. Христосъ не изгуби присѫтствието на духа си, но Той каза: „Господи, ако може, нека ме отмине тази чаша. Ако не може, нека бѫде Твоята воля!“ Когато човѣкъ вика, плаче отъ страданията, които му сѫ дадени, това се дължи на второто негово естество. Значи, човѣкь има двѣ естества: едното естество е Божественото начало въ него, което понася всичко съ радость; другото естество е човѣшкото, което и най-малкото не може да носи. То вика, плаче, иска да умре. Когато човѣкъ иска да умре, това подразбира, че той иска да промѣни условията на своя животъ, да мине въ новия животъ. Лошото въ човѣка трѣбва да умре, да се прѣтопи, и да израсте новото въ него. Каквито изпитания и да ви дойдатъ, кажете: и сто пѫти да се обезсърдча, Богъ е вѣренъ, въ Него нѣма нито промѣна, нито измѣна. Това, което Той е опрѣдѣлилъ, ще стане. Казвамъ: първата работа на всички е да направите връзка съ Божията Любовь, послѣ съ Божията Мѫдрость и най-послѣ съ Божията Истина. Съ Божията Любовь ще свържете сърцето си, съ Божията Мѫдрость ще свържете ума си, а съ Божията Истина ще свържете волята си. Свържете ли сърцето си съ Божията Любовь, ще имате животъ; свържете ли ума си съ Божията Мѫдрость, ще придобиете свѣтлина и знание; свържете ли волята си съ Божията Истина, ще придобиете свобода, сила и мощь въ себе си. Всички трѣбва да любите, но тази любовь трѣбва да носи животъ, а този животъ да носи сила въ сърцата ви. Искате ли да успѣете въ това, приложете закона за самообладанието; молете се единъ за другъ и прѣстанете да се критикувате. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, когото не обичате, вие непрѣменно трѣбва да намѣрите една добра, специална чърта въ характера му, която никой другъ нѣма, и за тази чърта, именно, да го обикнете. Намѣрите ли тази чърта въ него, вие ще се свържете съ душата му. Свържете ли се по този начинъ, вие ще можете да си помагате. Днесъ хората на първо мѣсто виждатъ своитѣ лоши чърти, вслѣдствие на което тѣ се индивидуализиратъ и отдѣлятъ единъ отъ другъ. Вглеждайте се въ страданията си и си помагайте. Днесъ хората се оплакватъ, че никой никого не поглеждалъ, не влизали въ положението си и т. н. Срещнете ли нѣкой, който плаче, спрете се прѣдъ него и му кажете: ти си на правъ пѫть, благословенъ си отъ Бога, затова не плачи. Послѣ вземете едно малко мускалче и го дайте на този човѣкъ, да събере въ него сълзитѣ си, и да не оставя да падатъ на земята. Свещено нѣщо сѫ сълзитѣ на човѣка! Пъкъ и вие си вземете споменъ отъ сълзитѣ на този човѣкъ. Днесъ хората казватъ, че се разбиратъ, а оставятъ свещенитѣ си сълзи да падатъ на земята. Ако нѣмате малки шишенца, въ които да събирате сълзитѣ си, поне носете си по една чиста, копринена кърпичка, съ която да ги изтривате. Послѣ скрийте тази кърпичка нѣкѫдѣ, като споменъ отъ скръбнитѣ ви състояния. Всички мѫже и жени трѣбва да иматъ такава кърпичка. Свещено нѣщо сѫ сълзитѣ на човѣка. Който зачита свещеното въ себе си, той ще си създаде добъръ характеръ. Зачита ли свещеното въ себе си, ще зачита свещеното и у другитѣ хора. Като видимъ, че нѣкой плаче, ние казваме: този човѣкъ плаче. Кой плаче? — Който страда. И сега, като знаете това, видите ли нѣкой човѣкъ да плаче, обърнете се къмъ Бога и се помолете: Господи, дай свѣтлина, знание, любовь, животъ и свобода на този човѣкъ, споредъ както си опрѣдѣлилъ въ Своя планъ. Ако постѫпвате така, лицата ви ще издаватъ свѣтлина, и вие винаги ще бѫдете бодри, свѣжи, весели и засмѣни. Питамъ: какво искате да приложите прѣзъ тая година? Комисията отгорѣ се интересува да знае това нѣщо. Какво мислите да правите, напримѣръ, утрѣ сутриньта, слѣдъ като станете? Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ето какво ще направя. Ще стана рано сутриньта и ще си кажа: искамъ да възстановя онова, което Учительтъ вчера ни говори въ лекцията. Като се помоля, Духътъ ще ми помогне да си припомня, ако не всичко, то поне онази часть отъ лекцията, която азъ бихъ могълъ да разбера и приложа. Това, което се изнесе въ лекцията, прѣдставлява само една часть, но Духътъ, който работи у васъ, ще трансформира тѣзи мисли по специаленъ начинъ, по специаленъ законъ за всѣки едного. Това нѣщо нѣма да стане изведнъжъ: може да минатъ дни, седмици, а нѣкога мѣсеци или години, докато тѣзи мисли се прѣдадатъ по специалния законъ. Специалниятъ законъ на вашитѣ мисли, на вашитѣ чувства и на вашитѣ дѣйствия сѫ врати, прѣзъ които Духътъ работи. Той ще влѣзе прѣзъ една отъ многото врати и ще си свърши работата, както Богъ е прѣдвидилъ за всѣкиго специално. Значи, висшето начало работи върху васъ. То се изразява чрѣзъ по-напрѣднали ваши братя, чрѣзъ ангели, които работятъ за вашето усъвършенствуване. Слѣдователно, дойдатъ ли тия работници на вашата нива, вие трѣбва да бѫдете отзивчиви, да отговорите на тѣхния зовъ и да се солидаризирате съ тѣхната работа. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 7 юли, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СРѢДА И УСЛОВИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишлеьие. Прѣдставете си, че вие наблюдавате двѣ съвършено различни явления въ природата и слѣдите, какви състояния тѣ ще прѣдизвикатъ въ вашата душа. Първо вие наблюдавате посаждането на една ябълчна сѣмка въ земята и постепенното и развитие, докато стигне до дърво. Слѣдъ това наблюдавате постепенното изсъхване на това ябълчно дърво. Какъ мислите, еднакви състояния ли ще прѣживѣете, като наблюдавате тия два различни процеси? Не, вие ще изпитате съвършено различни състояния. Тѣзи двѣ явления ставатъ и въ духовния животъ на човѣка. Тѣ бързо се смѣнятъ едно съ друго. Запримѣръ, роди се у васъ нѣкакво хубаво желание, което вие грижливо подхранвате, и въ нѣколко часа то израсте, цъвне, завърже плодъ; вие се радвате на това свое желание. Не се минава много врѣме, и това ваше желание започва да изсъхва, да изчезва прѣдъ съзнанието ви, и вие започвате да скърбите. Освѣнъ тѣзи явления, забѣлѣзано е въ природата и друго явление: когато сте много жаденъ, вие пиете малко вода, и тя скоро уталожва жаждата ви. Обаче, ако човѣкъ по необходимость трѣбва да приеме въ по-голѣмо количество сѫщата тази вода, тя го удавя. Можете ли да обясните научно причината на това явление? Азъ ще я обясня по слѣдния начинъ. Докато водата се употрѣбява като условие за подържане живота на човѣка, тя е безврѣдна за него. И въ такъвъ случай, малко количество отъ нея, уталожва жаждата му. Обаче, прѣвърне ли се условието въ срѣда, то става вече врѣдно за човѣка. Значи, когато водата става срѣда за живѣене на човѣка, той умира въ тази срѣда. Тъй щото, ако човѣкъ се върне назадъ въ своето развитие и условието направи срѣда за живѣене, той непрѣменно ще умре. Оттукъ вадимъ слѣдния законѣ: когато срѣдата се измѣни въ условие, тя е цѣнность за човѣка. Слѣдователно, човѣкъ може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щомъ стане срѣда, той ще остави въ нея своитѣ нечистотии. Понеже водата е срѣда за рибата, тя не я цѣни; понеже водата е условие за насъ, ние я цѣнимъ. Или, на наученъ езикъ казано: всѣко нѣщо, което става срѣда, всѣкога се изцапва. И тъй, ако не приложите въ живота си знанието, което ви се прѣподава, то е безполезно за васъ. Въ това отношение вие трѣбва да правите малки опити, да прилагате. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: когато човѣкъ се връща къмъ стария си животъ, той всѣкога е нещастенъ; когато навлиза въ новъ животъ, той става радостенъ, щастливъ. Това показва, че стариятъ животъ, въ който той е живѣлъ прѣди години, днесъ става срѣда за него, а като срѣда, той носи вече своитѣ лоши послѣдствия. Връщате ли се къмъ стария животъ, съ това вие противодѣйствувате на ума си, а това противодѣйствие прѣдизвиква тъмнина въ съзнанието ви. Щомъ имате тъмнина въ съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсѫждавате. Щомъ забѣлѣжите тъмнина въ съзнанието си, вие сте се върнали къмъ животинския животъ. Затова, издигнете се крачка нагорѣ, да дойдете до човѣшкия животъ. Въ религиозенъ смисълъ казано: обърнете ума си нагорѣ къмъ Бога, и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се съ Бога, вие ще възприемете Неговата мисъль и Неговитѣ чувства. Ако не можете да се свържете направо съ Бога, свържете се поне съ единъ добъръ човѣкъ, или съ нѣкой ученъ, дѣто и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармониратъ. Мѫчнотиитѣ, които срѣщате на пѫтя си, се дължатъ на това, че въ прѣцѣнкитѣ на вашитѣ идеи вие нѣмате единъ и сѫщъ знаменатель. Запримѣръ, идеитѣ ви за Любовьта, за обичьта, за милосърдието, за търпѣнието и за всички останали добродѣтели се различаватъ. Хубаво нѣщо е разнообразието, но когато се говори за търпѣнието, напримѣръ, има идейно търпѣние, което въ основата си е едно и сѫщо за всички хора. Има и обикнзвено търпѣние. Мнозина считатъ за търпѣние неволята, необходимостьта. Нѣкой търпи по неволя, другъ — по необходимость, трети търпи идейно, когато той е така погьлнатъ въ мисъльта си за възвишеното и красивото, че нищо наоколо му не е въ състояние да го изкара отъ това търпѣние. Какво мислятъ хората за него, какъ се отнасятъ едни къмъ други, всичко това минава и заминава край него, безъ да наруши търпѣнието му. Този човѣкъ е на сушата, нѣма защо да се интересува отъ това, какво правятъ голѣмитѣ риби, като китове, сомове, тюлени и други. Ако той би билъ нѣкаква малка риба, то е другъ въпросъ. Този човѣкъ и да иска, не би могълъ да запази своето състояние на търпѣние. Въ това отношение ние можемъ да направимъ аналогия, че лошитѣ духове сѫ сѫщо такива голѣми сомове, акули, китове. Астралниятъ свѣтъ е воденъ, като водата, и затова, влѣзете ли въ него, нѣкой отъ духоветѣ тамъ може да ви погълне, както китътъ може да погълне човѣка. И тогава казваме, че вие сте направили този свѣтъ срѣда за живѣене. Речете ли да минете прѣзъ пищепровода на нѣкой отъ тия духове, умътъ ви се обърква. Единъ англичанинъ билъ погълнатъ отъ единъ кашалотъ. Първото, което усѣтилъ, било нѣкаква топлинка, но скоро слѣдъ това той изгубилъ съзнание. Слѣдъ като билъ изхвърленъ на брѣга, той вече нищо не помнилъ отъ това, което станало съ него. Питамъ: какво може да почувствува човѣкъ, когато влѣзе въ корема на нѣкой отъ тия астрални кашалоти? Казвамъ: и съврѣменниятъ свѣтъ има такива примамки, турени като вѫдици по нѣкои пунктове, да лови съ тѣхъ своитѣ жертви. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ ви дава 5,000 — 10,000 — 20,000 или до 100,000 лева на заемъ. Вие се увлѣчете отъ тѣзи пари, разпуснете се, но послѣ изпитвате послѣдствията на това богатство. Тѣзи пари сѫ вѫдицата, на която ви закачватъ. Хванете ли се веднъжъ на нея, веднага ви извличатъ изъ водата, като нѣкой сомъ, и ви турятъ на огъня, да ви пържатъ. Това не е за обезсърдчение, но човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, ученъ, да разбира, кое е реално, и кое не. Въ всички окултни школи, прѣзъ всички врѣмена и епохи, е забѣлѣзана една и сѫща мѫчнотия за ученицитѣ. Тя се дължи на двѣ противоположни състояния, които се зараждатъ въ тѣхъ. Първото състояние се дължи на личния, на индивидуалния животъ, който е силно развитъ въ човѣка. Ако нѣкой, силно индивидуализиралъ се човѣкъ, влѣзе въ едно общество, той се усѣща ограниченъ, стѣсненъ и започва да се обезличава. Първоначално той е билъ въ положението на лъвъ въ пустинята, който веднага се усѣща ограниченъ въ своята свобода и самостоятелность. Човѣкъ не трѣбва да се обезличава, но трѣбва да знае, какъ да се проявява. Въ обществото, именно, той ще научи начини и методи за правилни отношения, безъ да се обезличава. Другото състоянние, което изпитва човѣкъ е чувството на общественость. Запримѣръ, има войници, които сѫ привикнали да живѣятъ групово. Такива хора на бойното поле се проявяватъ смѣли, като най-добри юнаци, но оставите ли ги да живѣятъ сами, безъ общество, тѣ изпитватъ небивалъ страхъ. Тѣ не сѫ привикнали на самостоятеленъ животъ. Слѣдователно, груповиятъ човѣкъ иска да бѫде въ общение съ много хора, а индивидуалниятъ човѣкъ иска да живѣе самъ. На това основание понѣкога вие искате да бѫдете въ общество, да си помагате. Вие мислите, че когато се съберете много души на едно мѣсто, ще бѫдете по-силни. Право е, че когато много души се молятъ заедно, за едно и сѫщо нѣщо, молитвата имъ се приема, но когато праведниятъ се помоли самъ, и неговата молитва се приема. Ако много души иматъ единство на духа, молитвата имъ винаги се приема, но и на единъ човѣкъ, ако той има единство въ себе си, молитвата му се приема. Обаче, нѣкога се случва и обратното: ако сто милиона хора се събератъ на едно мѣсто и нѣматъ единство помежду си, тѣ едва могатъ да извършатъ работата на единъ човѣкъ, а нѣкога единъ човѣкъ, който има единство въ себе си, може да свърши работата на сто милиона хора. Питамъ: ако азъ, като човѣкъ, работя съзнателно цѣлъ день, и ако милиони мрави работятъ цѣлъ день, кой ще свърши повече работа? Мравитѣ ще могатъ ли да свършатъ работата, която човѣкъ би свършилъ за сѫщото врѣме? Правили ли сте изчисления, каква часть отъ грама може да повдигне една мравя? Вземете едни чувствителни вѣзни и прѣтеглете товара, който една мравя може да носи. Сега, първата фаза на развитие, прѣзъ която човѣкъ минава, е неговиятъ физически животъ и развитието на физическитѣ му сили. Врѣме е вече да влѣзе въ втората фаза на животъ — душевния животъ. Значи, съврѣменниятъ човѣкъ има задача да развие своя душевенъ животъ, както и силитѣ, които се криятъ въ него. Мнозина казватъ: Богъ ще ни помогне. Тѣ очакватъ помощьта да дойде отвънъ И това положение е възможно, но въ сѫщность Богъ работи отвѫтрѣ, и то само въ ония души, които иматъ вь себе си благородни пориви. Той ги подбужда къмъ работа, къмъ изпълнение на Неговата воля. Не изпълни ли човѣкъ волята Божия, ще дойдатъ и несполукитѣ въ свѣта. Богъ всѣкога работи отвѫтрѣ, а ние — отвънъ. Запримѣръ, нѣкой ученъ човѣкъ, свършилъ четири факултета, има нужда отъ пари, но не иска да работи, чака Богъ да му помогне отвънъ, по нѣкакъвъ особенъ начинъ, безъ той да се впрегне на работа. Моли се постоянно на Бога и чака. По едно врѣме идватъ при него нѣколко ученици и го молятъ да имъ прѣподава по нѣкои прѣдмети. Той имъ отказва веднага, като си мисли какъ е възможно, азъ, толкова ученъ човѣкъ, да се занимавамъ съ тѣзи малки дѣца, да ги уча? Казвамъ: този човѣкъ се нуждае отъ срѣдства за живѣене, отъ пари. Тогава, какъвъ по-добъръ случай отъ този, да се занимава съ тия ученици, които въ замѣна на неговия трудъ ще му заплатятъ нѣщо? Срѣщате нѣкой цигуларь, свършилъ въ странство, търси срѣдства за прѣхрана, но чака случай, да даде нѣкакъвъ концертъ. Казвамъ: докато му се прѣдстави случай да даде концертъ, нека отиде въ нѣкой локалъ, тамъ да свири. Той казва: какъ може, азъ, такъвъ виденъ цигуларъ, свършилъ въ странство, да отида въ нѣкой локалъ, да свиря на пияници? — Нищо отъ това, иди при тѣзи хора, посвири имъ малко, направи нѣкаква жертва отъ себе си, поне ще ги повдигнешъ малко. Ако дадешъ нѣкакъвъ голѣмъ концертъ, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но отъ това ти нищо нѣма да спечелишъ. Когато цигуларьть свири идейно, макаръ и прѣдъ пияни хора, той прилича на чистосърдеченъ, простъ, смиренъ човѣкъ, който възнася своята молитва прѣдъ Бога, и Богъ му отговаря. Когато, обаче, цигуларьтъ дава своя концертъ прѣдъ висшето общество, той мяза на владика, облѣченъ въ парадната си мантия, съ корона на глава, съ златенъ кръстъ на гърди, съ кадилница въ рѫка и ходи изъ църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета отъ Бога. Богъ не се лъже отъ никакви дрехи, отъ никакви блѣскави одежди. Всичко хубаво се заключава въ сърдечностьта и въ чистия умъ на човѣка: свѣтли мисли и чисти чувства сѫ въ състояние да се възнесатъ нагорѣ къмъ Бога и да получатъ своя отговоръ. Дрехитѣ прѣдставляватъ само методи, които отпослѣ сѫ дошли. Тѣ сѫ нѣщо случайно въ живота на човѣка, поради което не играятъ важна роль. Добрѣ е човѣкъ да бѫде хубаво облѣченъ. Хубавото облѣкло може да се съвпадне съ чиститѣ чувства и съ свѣтлитѣ мисли, но то не играе важна роль. Нѣкога казвате: не съмъ разположенъ, не мога да се моля. Ако чакашъ разположение, това значи, че ти искашъ да се облѣчешъ съ владишка одежда. Не чакашъ ли разположение, ти ще вземешъ цигулката си и ще отидешъ да свиришъ въ нѣкой локалъ. Да се молишъ на Бога, безъ да чакашъ разположение на духа, е за прѣдпочитане, отколкото да чакашъ разположение. Всѣки може да се моли при разположение, но изкуство е да се моли безъ разположение, съ отпадналъ духъ. На масата на единъ богатъ човѣкъ сложили печена гѫска. Той започналъ да яде и казалъ: Благодаря Ти, Господи, за дѣто си ми далъ този обѣдъ! На другия день нѣмало печена гѫска на масата му, и той не благодарилъ на Господа. На масата на единъ бѣденъ човѣкъ нѣмало нито гѫска, нито дори насѫщния хлѣбъ. Той седналъ прѣдъ масата, подигналъ очитѣ си къмъ Бога и казалъ: Благодаря Ти, Господи, за това, което си ми далъ! Питамъ: на кого молитвата е била приета — на този, който на масата си ималъ печена гѫска, или на този, който на масата си нѣмалъ парче хлѣбъ? И за това, казвате ли, че не сте разположени да се молите, това подразбира, че на масата ви не е сложена печена гѫска. Казвамъ: молете се и съ гѫска на масата, и безъ гѫска на масата. Това е истинското положение на ученика. Ще се молите и когато сте въ противорѣчия, и въ тъмнина на съзнанието, и когато сте потънали до гуша въ вода. Само така ще разберете силата на молитвата. Въ първия случай ще дойде свѣтлина на съзнанието ви, а въ втория случай ще се издигнете поне съ единъ пръстъ надъ водата. Всички ваши мѫчнотии и прѣпятствия не сѫ нищо друго, освѣнъ условия да ви се помага отъ невидимия свѣтъ. Нѣкой се дави въ водата, като нѣкоя малка мравка, вика, плаче, моли се за помощь. Въ това врѣме край него минава единъ въплотенъ възвишенъ духъ, който веднага му подава тояжката си. Давещиятъ се хваща за тояжката и се отправя къмъ брѣга. Този напрѣдналъ духъ му казва: не бой се, Богъ ще ти помогне, ще те спаси. Давещиятъ излиза на брѣга, прѣкръства се, ако е православенъ, или си спомня нѣкой стихъ отъ Евангелието, ако е евангелистъ, и казва: Слава Богу, че се освободихъ! Казвамъ: благодарете на великитѣ, на възвишенитѣ и разумни сѫщества, които слѣдятъ за васъ, като по-малки и слаби отъ тѣхъ, и постоянно ви помагатъ. И тъй, всѣко добро въ свѣта, е направено отъ разумни сѫщества. Никое добро не е направено случайно. Нѣма случайни добрини. Все ще се намѣри нѣкой, който да направи доброто. И при това, името на този добродѣтель е извѣстно. Мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ произволно, безъ участието на нѣкое лице, или на нѣкое име. И затова често слушате нѣкой да казва: кой ли ще ми помогне? — Има кой да ти помогне. Като ви се говори така, вие често си мислите, че нѣмате никакви добродѣтели. Не трѣбва да мислите така. Когато учительтъ отъ второ отдѣление започва да прѣподава на ученицитѣ новия материалъ, нима той отхвърля знанията имъ отъ първо отдѣление? Не, знанията, които ученицитѣ сѫ получили въ първо отдѣление, служатъ като база, върху която ще се градятъ новитѣ знания. Ако ученикътъ не е свършилъ първо отдѣление, той не може да слѣдва второ. Значи, върху знанието отъ първо отдѣление се поставя знанието отъ второ. Обаче, знанието отъ първо отдѣление вече не важи за ученика, който е постѫпилъ въ второ отдѣление. Какво ново ще придобие той, ако постоянно повтаря, че двѣ по двѣ правятъ четири? Какво ще получите, ако съберете на едно мѣсто една учена и една добродѣтелна жена? Или, какво ще получите, ако съберете на едно мѣсто единъ мѫдрецъ и единъ добродѣтеленъ мѫжъ? Какво ще направятъ тия двама души, като се събератъ на едно мѣсто? Тѣ могатъ да прѣобразятъ цѣлия свѣтъ. Какво могатъ да направятъ една крава и единъ пѣтелъ, ако се събератъ на едно мѣсто? Или, какво могатъ да направятъ едно глупаво сърце и единъ глупавъ умъ, ако се събератъ на едно мѣсто? Затова, когато казваме, че трѣбва да имаме благородно сърце и свѣтълъ умъ, ние разбираме Божественитѣ прояви въ свѣта. Слѣдния пѫть, като дойдете, ще имате половинъ часъ размишление върху търпѣнието; като свършите размишлението си, всѣки ще стане тихо и, безъ да смущава другитѣ, ще си отиде. При влизане, сѫщо така ще пазите нужната тишина. Който има подковани обуща, за да не дига шумъ, ще се събуе вънъ и така ще влѣзе въ класъ. Кой когато дойде, самъ за себе си ще започне размишлението, и точно слѣдъ половинъ часъ, безъ да чака другитѣ, ще си излѣзе. По този начинъ ние искаме да създадемъ у васъ свещени чувства, чрѣзъ които да се доближите до невидимия свѣтъ. Когато идвате въ класъ, желателно е всѣки да е чисто облѣченъ, съ чисти рѫцѣ и крака, свещено да пази чистотата на класа, както външно, така и вѫтрѣшно, въ себе си. Вземете, напримѣръ, съврѣменнитѣ лѣкари, когато ще правятъ нѣкоя операция, прѣдварително измиватъ рѫцѣтѣ си добрѣ, и тогава пристѫпватъ къмъ операцията. Сѫщото правятъ и химицитѣ, и физицитѣ, когато пристѫпватъ къмъ своитѣ опити. Казвамъ: колко повече ще трѣбва вие, като ученици на окултната школа, да спазвате абсолютно правилата на чистотата! Казвате: Богъ не гледа на външнитѣ нѣща, но на вѫтрѣшнитѣ. Човѣкъ трѣбва напълно да се освободи отъ ония влияния, които сѫ внесени въ неговитѣ обуща и дрехи. Напримѣръ, въ обущата, които носите, сѫ останали влияния на животнитѣ, отъ кожата на които сѫ направени тѣзи обуща. Освѣнъ това, шивачътъ често оставя своитѣ лоши разположения въ дрехитѣ, които шие. И тогава, вие, по незнание и по необходимость, купувате едни или други обуща и дрехи и се натъквате на тѣхнитѣ лоши влияния. Като ви говоря тия нѣща, пазете се да не изпаднете въ друга крайность, въ суевѣрие, да не смѣете нѣщо да си купите, или да носите всичко съ страхъ. Азъ само обръщамъ внимание върху тѣзи нѣща, за да ви покажа, че окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде взискателенъ, но никога суевѣренъ. Той трѣбва да си постави като задача въ живота, и външно, и вѫтрѣшно, да бѫде образецъ на Божественото. Стреми ли се непрѣкѫснато къмъ това, той най-послѣ ще може да се добере до добри резултати. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 30. Лекция отъ Учителя държана на 23 юни, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОГЛАШЕНЪ, ВѢРВАЩЪ И УЧЕНИКЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление Какви сѫ отличителнитѣ качества на оглашения? Какво е вашето мнѣние по този въпросъ? Какъ приематъ ученика въ прогимназията, въ гимназията или въ университета? Ученикътъ непрѣменно трѣбва да държи нѣкакъвъ изпитъ, за да влѣзе въ прогимназията, въ гимназията или въ университета. Има извѣстни прѣдмети, върху които той непрѣменно трѣбва да положи изпитъ. На сѫщото основание, какво трѣбва да знае оглашения, за да влѣзе въ окултната школа? Мнозина отъ васъ сѫ минали прѣзъ тази фаза, и тѣ трѣбва да знаятъ, какво се изисква отъ оглашения. Вие се стѣснявате да кажете. Често хората се стѣсняватъ отъ нѣща, които ни най-малко не трѣбва да ги смущаватъ, а сѫ свободни тамъ, дѣто трѣбва да се стѣсняватъ. Послѣ, вие трѣбва да знаете, кои сѫ отличителнитѣ качества на вѣрващия, както и тия на ученика. Ако не знаете тѣхнитѣ качества, още на първата врата ще ви спратъ, нѣма да ви пуснатъ да влѣзете въ школата. Не е достатъчно човѣкъ да мисли за себе си, че много знае, но той трѣбва да се е изпиталъ. Ако оглашениятъ иска да стане вѣрващъ, той трѣбва да бѫде най-малко десеть пѫти пѫденъ, и пакъ съ смирение да седи прѣдъ вратата, да чака момента, когато ще го приематъ въ школата. Нѣкой отъ васъ, като го изпѫдятъ единъ пѫть, вече не се връща. Нѣкой минава за ученикъ, а не може да понесе нито една обида. И въ старо, и въ ново врѣме, когато искатъ да изпитатъ оглашения, дали е готовъ да мине въ фазата на вѣрващъ, пѫдятъ го най-малко десеть пѫти отъ школата, и той пакъ чака прѣдъ вратата, да дойде часътъ на неговото приемане. Ако постѫпилитѣ за ученици въ школата сѫ готови да понесатъ всичко, въ школата ще има хармония и порядъкъ. Трѣбва да знаете, че истинско знание се повѣрява само на достойнитѣ. Достоенъ е онзи, който може разумно да използува своитѣ сили. Оглашениятъ трѣбва да знае, какво може да направи въ всѣки даденъ случай. Вѣрващиятъ трѣбва добрѣ да познава своитѣ добри и лоши страни; изобщо, той трѣбва напълно да познава своето естество. Ученикътъ пъкъ трѣбва да се ползува, както отъ погрѣшкитѣ, така и отъ добритѣ качества на оглашения и на вѣрващия и да работи усилено за развиване на своитѣ добродѣтели. Тази е задачата на ученика. Ученикътъ никога не трѣбва да мисли, че Господъ ще посади наготово всички добродѣтели въ него. Богъ е вложилъ всичко добро въ душата на човѣка, на когото прѣдстои да полива, да разработва и грижливо да отглежда посаденитѣ отъ Бога сѣменца. Прѣдставете си, че въ вашата градина има посадени двѣ круши: едната — стипчава, дребна, а другата — сладка, съ едри, хубави плодове. При коя отъ двѣтѣ круши вие бихте се спрѣли? Разбира се, че при хубавата круша. И затова казвамъ: ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, да придобива знания и добродѣтели, които да мязатъ на плодоветѣ на добрата круша. Ако вашето знание и вашитѣ добродѣтели приличатъ на плодоветѣ на киселата круша, кой ще се спре при васъ да ви слуша? Сега ще ви дамъ една задача, съ която вие сами да провѣрите своитѣ знания. Тукъ, на фигура 1 имате ѫглитѣ ВАС и В2А2С2. Ако тѣзи ѫгли се разширяватъ, и стѣсняватъ, коя е причината за това? Причината се крие въ туй, че странитѣ на тѣзи ѫгли се движатъ. Какво става съ тѣзи ѫгли, ако странитѣ имъ се движатъ въ рѣдка или въ гѫста срѣда? Ако ѫгълътъ ВАС се движи съ рамѣнѣтѣ си нагорѣ въ гѫста срѣда, той се разширява, става по-голѣмъ. Ако въ сѫщото положение на рамѣнѣтѣ ѫгълътъ се движи въ рѣдка срѣда, странитѣ се свиватъ, вслѣдствие на което ѫгълътъ става по-малъкъ; ако, ѫгълътъ В2А2С2 се движи съ върха нагорѣ въ рѣдка срѣда, той става по-голѣмъ. Оттукъ можемъ да извадимъ слѣдния законъ: когато сърцето и умътъ на човѣка се движатъ въ гѫста срѣда, чувствата огрубяватъ, а мислитѣ потъмняватъ. Значи, огрубѣятъ ли чувствата на човѣка и потъмнѣятъ ли мислитѣ му, той вече се движи въ гѫста срѣда, безъ разлика на това, дали съзнава своето движение, или не го съзнава. Какво трѣбва да направи този човѣкъ, ако иска да излѣзе отъ това положение? Той трѣбва да измѣни посоката на своето движение. Ако у човѣка се зароди желание да стане красивъ, това негово желание се отнася къмъ ума. Зароди ли се желание у него да има хубавъ обѣдъ, това желание е присѫщо на сърцето. Какво ще произведатъ тѣзи двѣ желания у човѣка: ще разширятъ ли, или ще намалятъ неговия ѫгълъ на движение? Ако сте красивъ, всѣки ще иска да вземе нѣщо отъ васъ. Красотата може да се краде, вслѣдствие на което красивиятъ човѣкъ трѣбва да се брани. Грозниятъ човѣкъ може навсѣкѫдѣ свободно да ходи, никой не го прѣслѣдва. Обаче, дайте въ рѫцѣтѣ на малкото дѣте единъ красивъ диамантъ, и вижте, какъ ще се върне дома си. То ще се върне съ празни рѫцѣ. Красотата и грозотата сѫ символи, които вие сами трѣбва да прѣведете. Красотата е сила, която дѣйствува на повърхностьта; тя лесно може да се отбие. Тя е външенъ стимулъ, който дѣйствува върху душата на човѣка. Първо се създава външната красота, а послѣ вѫтрѣшната. Външната красота се създава при инволюцията на човѣка, а вѫтрѣшната — при еволюцията. Тъй щото, ако човѣкъ при инволюцията си, т. е. при слизането си на земята, не е работилъ върху себе си, той ще бѫде външно грозенъ; ако пъкъ при еволюцията си, т. е. при качването си нагорѣ, не работи върху себе си, той ще бѫде вѫтрѣшно грозенъ. Често вие очаквате да дойде нѣкой ангелъ отъ небето, да вложи нѣщо у васъ. Ако сте външно грозни и вѫтрѣшно грозни, какъ ще може той да вложи нѣщо у васъ? Когато учительтъ прѣподава на ученика, той може ли да вложи въ главата му всичко изведнъжъ? Не, ученикътъ трѣбва постепенно да възприема и да асимилира прѣподаденото отъ учителя, който всѣки день му прѣподава по малко. На сѫщото основание, когато ангелътъ дойде при нѣкой човѣкъ, той ще му вложи нѣщо, което непрѣменно трѣбва да се прѣработи. Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете красиви, разбирамъ, че вие трѣбва да сте работили въ миналото, но и днесъ да продължавате работата върху себе си. Човѣкъ не може изведнъжъ да стане съвършенъ. Вземете, запримѣръ, когато Захарий служеше въ храма, при него дойде ангелъ Господенъ и му каза нѣщо, но Захарий не повѣрва и онѣмѣ. Значи, този ангелъ не само, че не му придаде нѣщо, но му отне нѣщо — говора. Както виждате, ангелитѣ сѫ много взискателни. Дойде ли нѣкой ангелъ при васъ, да ви каже нѣщо, и вие не повѣрвате, тогава или паметьта си може да изгубите, или разсѫдъкътъ си, или пъкъ може да получите ударъ въ сърцето си и т. н. Ангелътъ всѣкога носи съ себе си своята тояжка, съ която достатъчно е само да се допре до сърцето ви, за да остави бѣлѣгъ, че не сте го повѣрвали. Вие всѣки день прѣживявате тия нѣща. Нѣкога изпитвате мѫчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезмисляне на живота, искате да бѣгате далечъ отъ свѣта, да се самоубиете и т. н. Защо сте дошли до тѣзи състояния? — Защото не сте възприели това, което ангелътъ ви е прѣподалъ. Кога ученикътъ бѣга отъ училището? — Когато не разбира нѣкой прѣдметъ, а учительтъ му е много взискателенъ. Нѣкой ученикъ бѣга отъ музика, другъ — отъ математика, трети — отъ геометрия, четвърти — отъ естествена история — все има прѣдмети, които затрудняватъ ученицитѣ, и тѣ бѣгатъ отъ тѣхъ. Има ученици, които никога не бѣгатъ отъ училище. Тѣ сѫ добритѣ ученици въ класа. Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ добри! Добродѣтельта е една отъ великитѣ науки въ небето. Знаете ли, колко прѣдмета трѣбва да изучава добродѣтелниятъ човѣкъ? Добродѣтелниятъ човѣкъ трѣбва да разбира езика на минералитѣ, на растенията и на животнитѣ; той трѣбва да разбира езика на водата, на въздуха, на свѣтлината и на топлината; той трѣбва да разбира езика на добритѣ хора, на светиитѣ, на ангелитѣ и най-послѣ той трѣбва, да разбира езика на Бога. Въ такъвъ случай, покажете ми единъ добродѣтеленъ човѣкъ между васъ! Велика наука е добродѣтельта! Тя дава потикъ, импулсъ на човѣка да учи, да работи върху себе си. Отъ невидимия свѣтъ често изпращатъ ангели да се учатъ на земята и тукъ да държатъ изпититѣ си. Тия ангели, които сѫ живѣли милиони години на небето въ хармония и съгласие съ Божиитѣ закони, като дойдатъ на земята, веднага пропадатъ. Има милиони ангели на земята, които се държатъ още за материята, не могатъ да издържатъ изпититѣ си. Тѣ ставатъ слуги на този — на онзи, докато научатъ уроцитѣ си. Мислите ли тогава, че съ васъ ще постѫпятъ по другъ начинъ? Тъй щото, и вие, като тѣзи ангели, ще слугувате на добри и на лоши господари, ще ставате и ще падате, докато научите урока си. Казано е въ Писанието: „Онзи, който стои, да гледа да не падне; онзи, който падне, да стане.“ Азъ ви привеждамъ тѣзи примѣри, за да ви послужатъ, като стимулъ въ живота, да учите и да работите върху себе си. Често вие седите, като нѣкоя богата дъщеря, добрѣ, модно облѣчена, съ хубава шапка на глава, съ пръстени на рѫцѣтѣ си и чакате да дойде нѣкой да се ожените. Най-послѣ намѣри се нѣкой момъкъ, хареса момата и се ожени за нея. Той е добъръ, докато бащата на момата има пари. Умре ли бащата възлюбениятъ на момата започва по десеть пѫти на день да я полива съ студена вода. Възлюбениятъ прѣдставлява външнитѣ неблагоприятни условия. Тъй щото, седите ли и чакате, като тази мома, вашия възлюбенъ, той ще дойде единъ день, но ще се отнася съ васъ грубо, жестоко, докато най-послѣ ви изпѫди отъ бащиния ви домъ. Не взимайте думата възлюбенъ въ лошъ смисълъ. Възлюбенъ е всѣки човѣкъ, когото невидимиятъ свѣтъ ви изпраща, като учитель въ живота. Той нѣкога ще ви обича, нѣкога ще ви мрази. Казвате: Господъ е добъръ, милостивъ, Той ще ни избави отъ всѣкакво зло. Така е за грѣшницитѣ, но вие сте вѣрващи, вие сте ученици, това положение не се отнася за васъ. Вие трѣбва да работите, безъ да очаквате на Божията милость. Тъй щото, ако сте грѣшници, съгласенъ съмъ съ васъ, че Господъ е милостивъ и благоутробенъ; ако сте вѣрващи, Той е взискателенъ къмъ васъ; ако сте ученици, Той е строгъ къмъ васъ. На ученика Богъ казва: стани и свърши тази работа! Той ще му даде слѣдната задача: иди да занесешъ това писмо на еди-кой си бѣденъ, страдащъ човѣкъ! И ти ще трѣбва прѣзъ деветь гори и планини да минешъ, да намѣришъ колибата на бѣдния и да му прѣдадешъ писмото въ рѫка. Кажешъ ли, че тази работа може и другъ да я свърши, ти си пропадналъ въ изпита си. Нѣкой казва: моята задача, като ученикъ, е да обръщамъ души къмъ Господа. Какъ ще ги обръщате? Прѣди години имаше единъ вѣрващъ баптистъ, на име Трайко, който се занимаваше съ обръщане на души къмъ Господа. Какъ ги обръщаше той, не зная, но още на втората година всѣки обърнатъ къмъ Бога се обръщаше противъ самия Трайко. Той така ги обръщаше, като че ли чървата имъ вадѣше навънъ. Това не е обръщане. Да обърнешъ единъ човѣкъ къмъ Бога, като се стремишъ да го направишъ точно като себе си, това не е никакво обръщане. Да обърнешъ човѣка къмъ Бога, значи да събудишъ възвишеното, Божественото въ него и да го оставишъ по-нататъкъ свободно да се развива. Този човѣкъ непрѣменно трѣбва да се различава отъ тебе. Красотата на живота седи въ пълното разнообразие. У васъ разнообразието е само въ врѣме и въ пространство, а въ сѫщность то трѣбва да се заключава и въ най-дребнитѣ прояви на живота. Виждате ли навсѣкѫдѣ разнообразието, вие ще привикнете да виждате и красивата страна на човѣка. Кое е по-хубаво: да отидете въ нѣкое общество и да видите добрата страна на хората тамъ, или да видите само лошата имъ страна? — По-добрѣ е да виждате добрата страна на хората, отколкото лошата страна. Когато Богъ създаде свѣта, Той показа на хората доброто. Злото, лошото дойде отпослѣ. Питамъ: какъ разглеждате вие доброто и злото въ свѣта? Кое е добро и кое зло? Прѣдставете си, че имате около 4—5,000 яйца и ги поставите единъ день при добри условия, всички заедно да се измѫтятъ. Слѣдъ три недѣли тѣзи яйца ще се измѫтятъ, отъ тѣхъ пиленца ще излѣзатъ. Вие се радвате и отивате тукъ-тамъ да се хвалите, че имате вече 4—5,000 малки пиленца; не минава много врѣме, и вие започвате да се оглеждате на една, на друга страна, виждате, че храна нѣма за всички пиленца. Добро ли е това, което сте направили? Какво ще стане съ васъ, ако приложите този законъ и въ живота си? Вие трѣбва да мислите върху тази идея. Прѣди да се наемете съ извѣстна работа, вие трѣбва да я обмислите добрѣ. Запримѣръ, много хора измѫтватъ всѣки день по хиляди мисли и желания, за които нѣматъ храна. Тия хора изпадатъ въ положението на този яйчарь, който излупилъ нѣколко хиляди пилци, които църкатъ, пищатъ наоколо му, но той нѣма съ какво да ги храни. Тукъ, именно, се зараждатъ всички недоразумения, всички противорѣчия въ живота. Вие трѣбва да се заемете съ изучаването пѫтя, по който се разнасятъ вашитѣ енергии, както и начина за тѣхното трансформиране. Запримѣръ, какъ се движи енергията въ вашия мозъкъ, не знаете. Споредъ закона на еволюцията, енергията въ вашия мозъкъ се движи спиралообразно, отгорѣ надолу, и отдолу нагорѣ. Днесъ, при степеньта на развитието, въ което се намирате, центроветѣ, съ които вие можете да влѣзете въ връзка съ невидимия свѣтъ, още не сѫ развити у васъ. Слѣдователно, вие трѣбва да правите малки усилия, да развиете тѣзи центрове, за да влѣзете въ връзка съ по-високи свѣтове. Останете ли въ това положение, въ което се намирате сега, вие сте осѫдени на осакатяване. Затова, именно, всѣки день трѣбва да имате по една основна мисъль въ себе си, и то такава, която да не прилича на вчерашната. Ако не можете да развиете физическитѣ си сили на земята, на сѫщото основание вие не ще можете да развиете и висшитѣ си сили на небето. На земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулитѣ си; на небето ще се развивате духовно, а въ Божествения свѣтъ ще се развивате по Божественъ начинъ. Казвамъ: въ всѣка область на живота има съотвѣтни правила, по които човѣкъ може да се развива. Запримѣръ, четиритѣ струни на цигулката се настройватъ по специаленъ начинъ: едната трѣбва да издава по-низъкъ тонъ, другата по-високъ и т. н. Сѫщо така и всѣко движение на рѫката има опрѣдѣленъ смисълъ. Махате ли рѫката си напрѣдъ, това показва, че искате да отстраните нѣкой човѣкъ отъ себе си. Махате ли рѫката си къмъ васъ, това показва, че викате този човѣкъ при себе си. Всѣко движение съотвѣтствува на извѣстно течение въ природата. Първо човѣкъ трѣбва да разкопае почвата, послѣ да посѣе нѣщо въ нея и най-послѣ да очаква тя да му даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ първо трѣбва да прояви вѫтрѣшна дѣятелность, а послѣ да събира плодове отъ своята дѣятелность. Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се занимава съ физически упражнения, и вие се занимавате съ такива упражнения; обаче, като правите тѣзи упражнения, трѣбва да знаете, каква енергия излиза отъ всѣки удъ на вашето тѣло и къмъ кои центрове да я прѣпращате. Запримѣръ, вие трѣбва да знаете, каква енергия излиза отъ всѣки пръстъ на рѫката, както и отъ цѣлата рѫка; слѣдъ това трѣбва да знаете, къмъ кои центрове отива и какво направление взима енергията, която излиза отъ рѫката ви. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това, защото въ природата има закони на равновѣсие, които той непрѣменно трѣбва да спазва. Когато човѣкъ насочи рѫката си навънъ, съ това движение той дѣйствува вече върху природата, и тя му отговаря. Ако движението е неразумно, и природата отговаря по сѫщия начинъ. Ако вие се почесвате, трѣбва не трѣбва, и природата ще направи сѫщото движение. Знаете ли, какво значи природата да се почеше? Вие ще познаете, че природата ви е отговорила по сѫщия начинъ, по който сте я прѣдизвикали, по това, именно, че на мѣстото, дѣто сте се почесали, ще излѣзе лишей, а косата на това мѣсто ще започне да окапва. Ако ангелътъ ви говори нѣщо, а вие се правите, че не го разбирате и се почесвате, на мѣстото, дѣто сте се почесали, ще излѣзе нѣкаква бучка. Всѣки лишей, всѣка цирка, всѣка бучка или какво и да е друго нѣщо по тѣлото, показватъ, че животътъ на даденъ човѣкъ е ненормаленъ, не върви по законитѣ на разумната природа. Въ това отношение природата е взискателна: и светия, и ангелъ да сте, ако не вървите споредъ разумнитѣ й закони, тя ще ви бутне съ прѫчицата си, и вие ще усѣтите мѫка. Ако сте грѣшникъ, тя нѣма да ви обърне внимание, но ако сте ученикъ, или праведенъ човѣкъ, който съзнателно работи върху себе си, тя ще ви бутне съ прѫчицата си, за да отбѣлѣжи, че правите грѣшки. Сега вие чакате да дойдатъ благоприятни условия за васъ, и се намирате въ положението на майка и на баща, които иматъ голѣма мома, но всѣки день очакватъ да дойде нейния възлюбенъ. Щомъ момата навърши 21 година, родителитѣ й я оженватъ; скоро слѣдъ това тя става майка, но започва да боледува. Родителитѣ й, като се намѣрятъ въ безизходно положение, викатъ лѣкарь, който й направи операция, но съ това я изпраща на другия свѣтъ. Тръгватъ слѣдъ нея попове, родителитѣ, близкитѣ й приятели, и всички я оплакватъ, скърбятъ за нейната младость. Питамъ: що е женитба? Който разбира дълбокия смисълъ на женитбата, той намира, че тя прѣдставлява велика наука, едно отъ великитѣ таинства. За съзнателния ученикъ женитбата е посвѣщение. Всѣка душа трѣбва да мине прѣзъ редъ посвѣщения, ако иска да разбере великитѣ тайни на Битието. Ако окултниятъ ученикъ не разбира женитбата, като велика наука, като посвѣщение, той и въ рая да отиде, ще го хванатъ и ще го изхвърлятъ навънъ, до деветата сфера на ада. Казвате: ангелитѣ сѫ добри, тѣ ще ни помогнатъ. Казвамъ: отъ добрия човѣкъ, именно, трѣбва да се страхувате, не отъ лошия, или отъ невѣжия. Добриятъ човѣкъ ще ви каже едно и сѫщо нѣщо 99 пѫти, но ако не разберете и изпълните, каквото ви е казалъ, той ще ви хване за главата и ще ви изхвърли навънъ. Той никога не повтаря нѣщата сто пѫти. Това става само съ ученицитѣ, но не и съ грѣшницитѣ. Ако ученикътъ си позволява да светотатствува съ великитѣ и свещени работи, хващатъ го за главата и го сгромолясватъ отъ височината, на която се е намиралъ. Не си правете илюзии, да мислите, че всичко ще мине по лесенъ начинъ. Ученикътъ трѣбва да има свещени мисли и чувства. Сега азъ искамъ да се пробуди у васъ съзнанието, да разберете, че свѣтътъ, въ който живѣете, е пъленъ съ разумни, съ напрѣднали сѫщества, които слѣдятъ дѣйствията на всѣко живо сѫщество и му отдаватъ заслуженото. Ученикътъ трѣбва да има свещенъ трепетъ къмъ знанието, та като се приближи до вратата на школата, да изпита велики и благоговѣйни чувства. Той трѣбва да бѫде чистъ въ всички свои мисли и желания. Нѣма ли тази чистота, не съзнава ли положението си, той не може да носи отговорность. Има грѣхове, които сѫ скрити въ подсъзнанието на човѣка, за които той не носи никаква отговорность; обаче, има грѣхове, които той съзнава въ себе си и ги крие. За тия свои грѣхове той не може да се освободи отъ отговорность. И тъй, едно отъ необходимитѣ качества за ученика е чистотата. Казвате: ще дойде врѣме да се постигне тази чистота, ще чакаме съ търпѣние. Не е въпросътъ въ чакането, нито въ отлагането на нѣщата. Чакането и отлагането не разрѣшаватъ въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да постѫпва така, както Богъ е опрѣдѣлилъ. Отъ всички се иска да изучавате великата наука на живота. Тя се заключава въ придобиване на малки добродѣтели, които, като малки нишки, се сплитатъ въ едно цѣло. Малкитѣ добродѣтели трѣбва всѣки день да се прилагатъ къмъ живота, за да се образуватъ отъ тѣхъ великитѣ добродѣтели. Тѣ служатъ като малки потици въ вашия животъ. Прѣдставете си, че сте легнали да спите къмъ 11 часа вечерьта и току-що сте заспали, нѣкой ви събужда и тихо ви пошепва: на еди-коя си улица и еди-кой си номеръ живѣе единъ човѣкъ, който въ този моментъ прѣживява нѣкакво голѣмо разочарование и отчаяние. Иди при него и го утѣши. Вие ще кажете: какъ мога да излѣза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванатъ и ще ме затворятъ. При това, въ състояние ли съмъ азъ да помогна, на този човѣкъ? Мислите ли по този начинъ, наистина, стражарь ще ви хване и ще ви заведе въ затвора. Ако съзнанието ви е будно, и тукъ можете да извършите нѣкаква работа. Въ затвора има хора, които сѫ лежали цѣли десеть години, и въ това врѣме сѫ се молили на Бога, да имъ отвори по нѣкакъвъ начинъ очитѣ, да прогледатъ, да разбератъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Тъй щото, попаднете ли между тѣзи хора, проповѣдвайте! Казвамъ: заповѣдатъ ли ви отъ невидимия свѣтъ да станете, да излѣзете вънъ и да свършите нѣкаква работа, вие не трѣбва много да размишлявате и да се колебаете. Станете и идете тамъ, дѣто ви посочватъ! Дойде ли Божественото у васъ, вие трѣбва да му се подчините. Не се ли подчините на Божественото, човѣшкото ще ви подчини. Щомъ дойде Божественото, всички хора се противопоставятъ, като казватъ, че сѫ на особено мнѣние по този въпросъ; дойде ли човѣшкото, всички се съгласяватъ съ него. Истината създава най-голѣмитѣ противорѣчия въ свѣта, но затова пъкъ и освобождава човѣка отъ всички негови заблуждения; човѣшкото пъкъ само маже и глади отгорѣ сърцето и ума на човѣка, съ което все повече и повече го заробва. Когато Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, тамъ Го посрещнаха съ финикови вѣйки и викаха: „Благословенъ е този, който иде въ името Господне!“ Послѣ римскитѣ войници Го хванаха, биха Го, налагаха Го и слѣдъ това Го разпнаха. Сѫщиятъ този народъ, който викаше за Христа „Благословенъ, който иде въ името Господне“, послѣ викаше: „Разпни го!“ Питамъ: какъ ще примирите тѣзи противорѣчия? И какво ще кажете за свое оправдание, като се върнете на небето? Страданията на Христа — това е скритата страна на Христовия животъ, за която съврѣменнитѣ писатели нищо положително не могатъ да кажатъ. Слѣдъ всичко това хората плачатъ, скърбятъ, че Христосъ, който дойде да ни спаси, пострада отъ самитѣ насъ. Защо Христосъ дойде да спаси човѣчеството? Въ това се крие велика тайна, която хората ще узнаятъ едва слѣдъ хиляди години. Мнозина казватъ, че да спасишъ човѣка, това значи да го извадишъ отъ вода, или да го нахранишъ, да не умре отъ гладъ. Това е частично спасение. Питамъ: като ученици, отъ какво се нуждаете вие? — Отъ вѣра. Стремете се да не изгубите вѣрата си и знайте, че прѣзъ каквито изпитания и да минете, въ края на краищата, пакъ нѣма да пропаднете: и въ огънь да ви турятъ, и въ вода да ви хвърлятъ, и на бѣсилка да ви закачатъ, вие всичко можете да прѣодолѣете. И цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи противъ васъ, едно трѣбве да знаете: отъ васъ човѣкъ може да стане! Мислите ли обратно, вие вършите прѣстѫпление по отношение на вашата душа. Богъ ви е далъ условия и дарби да издържите на всички изпитания: на едно мѣсто ще ви гонятъ, на друго ще ви хокатъ, на трето ще ви прѣзиратъ, но вие трѣбва да имате вѣра и силна воля, за да прѣтърпите на всичко. Каквото и да ви се случи, кажете си: азъ зная, че това е великъ изпитъ, който непрѣменно трѣбва да издържа. Отъ изпитанията вие ще се учите, ще се калявате. Само така ще можете да изработите характеръ въ себе си. Като наблюдавамъ ученицитѣ, и млади, и стари, виждамъ, че тѣ вървятъ по единъ и сѫщъ теренъ. Често нѣкой казва: мене никой не ме зачита, никакво внимание не ми обръщатъ. Мисли ли ученикътъ така, той счита себе си за високопоставена личность, на която трѣбва специално да се обръща внимание. Той се счита за царски синъ. Ученикътъ, обаче, никога не трѣбва да забравя, че е дошълъ на земята да учи и отъ всичко, което му се случва, той трѣбва да вади поука за бѫдещия си животъ. Казвате: остарѣхме, побѣлѣхме; кога ще учимъ? Казвамъ: що се отнася до науката, до учението, нито старостьта, нито бѣлитѣ косми могатъ да бѫдатъ прѣчка. — Ама ние се отчаяхме, обезсърдчихме се. — И това нищо не значи. Остаряването и побѣляването се дължатъ на съвсѣмъ други причини. Защо остарява човѣкъ? — Защото не учи. Защо се подмладява човѣкъ? — Защото му даватъ условия да учи. Рече ли нѣкой, че е старъ, че е побѣлѣлъ, това показва, че той не иска да учи, вслѣдствие на което сѫ го изпѫдили отъ училището. Разкае ли се, пакъ го приематъ въ училището, дѣто отново се подмладява и започва да учи. Вънъ отъ Божието училище има старость, а въ Божието училище има младость. Ние говоримъ за старость, когато на човѣка не се учи, и животътъ му се обезсмисля, изгубва всѣкаква красота. Красота има само въ училището! Звѣздитѣ, напримѣръ, прѣдставляватъ единъ отъ прѣдметитѣ за изучаване въ Божественото училище. Кой отъ васъ знае имената на 19-тѣ първокласни звѣзди? Тъй както звѣздитѣ сѫ поставени на небето, тѣ иматъ вжншенъ, а сѫщо така и вѫтрѣшенъ смисълъ, който трѣбва да се проучава. Тѣ сѫ поставени на извѣстни пунктове, и всѣка отъ тѣхъ има извѣстно съдържание, споредъ свѣтлината си, както и споредъ положението, което заема въ съзвѣздието. Въ това отношение цѣлото небе съставлява великъ прѣдметъ за изучаване. Казвате: ние сега нѣма да ставаме астрономи. Единъ день, когато тръгнемъ за другия свѣтъ, тогава ще се занимаваме съ небеснитѣ свѣтила. Казвамъ: тогава вие ще се разправяте съ грѣховетѣ си, съ багажа, който носите, и нѣма да имате врѣме да изучавате тѣзи нѣща. Вие трѣбва да ликвидирате съ дълговетѣ си, ако искате да бѫдете свободни, да учите. За това се изисква дълго врѣме. Ученикътъ не трѣбва да мисли за смърть, но за учението. Който мисли за смъртьта, той не е ученикъ. Не е позволено на ученика да мисли за старость. Неговиятъ умъ трѣбва да е заетъ съ мисъльта да свърши училището успѣшно, за да прѣмине отъ по-низка въ по-висока степень. Щомъ мине прѣзъ човѣшкия животъ, той първо ще стане светия, послѣ ангелъ, прѣзъ което врѣме ще се подмладява, ще придобива истинска красота, различна отъ тази на хората. Сега, като ви говоря по този начинъ, не мислете, че тукъ, въ външната школа става приемането за оглашенъ, за вѣрващъ или за ученикъ. Този въпросъ се разрѣшава отгорѣ, тамъ става приемането, и то споредъ това, дали ще ви намѣрятъ подготвени, или не. Тъй щото, не е въпросътъ, за какви се мислите вие, но важно е, за какви ви считатъ отгорѣ. Доколкото зная, горѣ вие сте още оглашени. Всѣки отъ васъ трѣбва положително да знае, какъвъ е. И като се опрѣдѣли, той трѣбва да знае, какво се иска отъ него отъ положението, въ което се намира. Казвате: ние сме Синове Божии. И Синове Божии да сте, и царски синове да сте, пакъ трѣбва да седнете на училищната скамейка и да учите. Какъвто е законътъ на небето, такъвъ е и на земята; и обратно: какъвто е законътъ на земята, такъвъ е и на небето. Ако царскиятъ синъ не учи, той и овчарь не може да стане; ако пъкъ овчарьтъ учи, той и царски синъ може да стане. Питамъ: каква фигура се образува отъ съединението на двата ѫгла В2А2С2 и ВАС (фиг. 2)? — Паралелограмъ. Значи, тукъ се образуватъ двѣ течения: долно — инволюционно и горно — еволюционно. Този паралелограмъ показва изминатия пѫть на тѣзи двѣ течения, както въ природата, така и въ живота. Ѫгълътъ ВАС е пѫтъ на инволюция, а ѫгълътъ В2А2С2 е пѫть на еволюция. Слѣдователно, когато учениятъ види единъ квадратъ, той подразбира, че тукъ сѫ работили и двата закона: на инволюция, и на еволюция. Квадратътъ е поле на противоположнодѣйствуващи сили, едни отъ които слизатъ, а други се качватъ. Върховетѣ въ квадрата сѫ допирни точки на тия сили. Двата ѫгли въ квадрата сѫ ѫгли на доброто, а другитѣ два ѫгли сѫ на злото. Слѣдователно, когато човѣкъ се намѣри въ квадрата, у него се явяватъ желания на противодѣйствия. Обиди ли ви нѣкой, вие сте въ квадрата. Мрази ли ви нѣкой, вие пакъ сте въ квадрата. Попаднете ли въ тази сила на противодѣйствие, вие трѣбва да приложите търпѣнието си, и ако Божественото у васъ вземе надмощие, правилно ще разрѣшите задачата си. Не вземе ли Божественото надмощие въ човѣка, той ще се гнѣви, ще се съмнява, ще губи вѣрата си и ще каже: не искамъ вече да посѣщавамъ училището, не искамъ да посѣщавамъ тази църква, или това общество и т. н. Казвамъ: вие сте ученици, и каквото да ви се случи, трѣбва да се учите. Докато сте въ школата, вие никому не трѣбва да се сърдите, нито можете да мислите, каквото искате. Излѣзете ли отъ школата, свободни сте да мислите и да правите, каквото искате. Разумниятъ човѣкъ не мисли, каквото иска, но мисли това, което е право. Глупавиятъ човѣкъ мисли всичко, каквото му дойде на умъ. Каже ли нѣкой, че може да мисли, каквото иска, този човѣкъ е глупавъ — нищо повече. Когато човѣкъ иска да разрѣши единъ въпросъ правилно, или когато иска да разрѣши мѫчнотиитѣ си правилно, той трѣбва да избере и съотвѣтни методи за тѣхното разрѣшение. Ученикътъ трѣбва да знае всѣки день, какво е възможно той да постигне. Всѣки день има и свои възможности. За правилното разрѣшение на една задача има само една възможность, но въ тази възможность има много отклонения. Задачата на ученика е въ тия отклонения, именно, да намѣри правия пѫть къмъ дадената възможность. Нѣкой казва: условията на живота сѫ тежки, тѣ ни заставятъ да постѫпваме по единъ, или по другъ начинъ, макаръ и неправиленъ. Казвамъ: въ каквото положение и да е, каквато професия и да има ученикътъ, той е въ състояние да се домогне до тази възможность. Ако не би билъ въ състояние, не биха му я дали. Запримѣръ, нека вземемъ една отъ благороднитѣ професии на човѣка — учителството. Каква възможность има учительтъ? Единствената възможность, която му е вложена, е да всади въ ученицитѣ си свѣтлина, и то колкото може повече. Безъ свѣтлина знание нѣма. Първото нѣщо е човѣкъ да има свѣтлина върху тъмнитѣ точки, които го смущаватъ. Тъмнината трѣбва да се огради съ свѣтлина. Ако въ мислитѣ на човѣка се породятъ редъ противорѣчия, тѣ прѣдставляватъ нѣщо подобно на зародиши, които въ силата на необходимостьта ще се измѫтятъ, ще се развиятъ. Тѣ сѫ резултатъ на кармически връзки отъ миналото. Вие не можете да се освободите лесно отъ кармата, но за това трѣбва правилно да я разрѣшите. Прѣдставете си, че вие се срѣщате съ човѣкъ, който ви мрази. Тази умраза има произходъ отъ далечното минало. Отъ хиляди години насамъ този човѣкъ ви мрази и търси нѣкакъвъ начинъ да ви отмъсти. Тази умраза се дължи на това, че нѣкога въ миналото си, може би, вие сте го убили, и той сега иска да ви отмъсти. Обаче, така се нарежда, че той не може да ви срещне на земята: когато вие сте на земята, той е въ другия свѣтъ; послѣ той слиза на земята, вие сте въ невидимия свѣтъ. И така, съ хиляди години той ви търси, докато най-послѣ ви намира на земята, хваща ви за яката и казва: сега вече мога да си отмъстя! Той изважда ножа си и иска да ви убие. Вие веднага трѣбва да се смирите, да съзнаете погрѣшката си и да кажете: добрѣ, ти разполагашъ съ моя животъ. Ето, азъ съмъ готовъ цѣлъ животъ да ти слугувамъ, а ти да ми станешъ господарь. Кажете ли му така, той веднага скрива ножа въ ножницата си, а вие туряте прѣстилка, ставате неговъ слуга за цѣлъ животъ. Като послугувате на новия си господарь нѣколко години добросъвѣстно, честно, той започва да ви обиква, става доволенъ отъ васъ и ви прѣдлага да станете неговъ съдружникъ. Прѣзъ врѣмето, докато сте съдружникъ съ него, той дѣли богатството си съ васъ на половина, и слѣдъ врѣме се раздѣляте братски, приятелски. Този е единъ отъ примѣритѣ на лоши отношения, но има случаи, дѣто нѣкой човѣкъ съ хиляди години търси нѣкого, да му отблагодари за нѣкакво голѣмо добро, направено отъ него въ миналото. Запримѣръ, нѣкои човѣкъ е пожертвувалъ живота си за другъ и слѣдъ това се раздѣлятъ Обаче, този, на когото е направено това голѣмо добро, като дойде отново на земята, той иска да благодари на своя благодѣтель и започва да го търси. Хиляди години го търси и не може да го намѣри: когато той е на земята, благодѣтельтъ му е въ невидимия свѣтъ; послѣ той отива въ невидимия свѣтъ, а благодѣтельтъ му слиза на земята. Най-послѣ и двамата се срѣщатъ на земята. Този, на когото е направено доброто, хваща своя благодѣтель за яката и му казва: слушай, не зная защо, харесвамъ те, обичамъ те, искамъ да те направя свой наслѣдникъ, да те осиновя. Отъ толкова години търсѣхъ подходещо лице, и най-послѣ тебе намѣрихъ. — Добрѣ, нѣмамъ нищо противъ, ще ти стана синъ, а ти — мой баща. Като остарѣешъ, ще те гледамъ, като синъ. Какво подразбирате подъ думитѣ, че ще гледате нѣкой човѣкъ на старини? Това значи, че тѣзи двама души ще се разговарятъ. на Божественъ езикъ. Бащата ще говори за своитѣ опитности и добродѣтели, които е развилъ прѣзъ вѣковетѣ, а синътъ ще разправя за своята младость, за красивото и хубавото въ живота, за Божията Мѫдрость, Истина и Любовь. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, двама души да обмѣнятъ мисли за красивото; за възвишеното и за благородното въ свѣта. Сега, тия идеи трѣбва да залегнатъ въ ума ви, да станатъ живи, плъть и кръвь за васъ. Вие слушате и си казвате: дали тия нѣща сѫ вѣрни, или не? Оглашениятъ и вѣрващиятъ могатъ да се запитватъ, кое е вѣрно и кое не, но ученикътъ, като слуша, трѣбва да каже: всичко, което Учительтъ говори, е вѣрно. Оглашениятъ и вѣрващиятъ допущатъ нѣщата, тѣ изказватъ и съмнѣния, но ученикътъ не може да се съмнѣва. Докато човѣкъ се съмнѣва, той не може да учи. Ако ученикътъ допусне, че професорътъ говори невѣрни нѣща, той вече прѣстава да учи, прѣстава да е ученикъ. Той трѣбва абсолютно да вѣрва въ думитѣ на професора си. Даже и днесъ, като се прѣподава официалната наука на ученицитѣ, тѣ вѣрватъ въ думитѣ на своитѣ учители, и слѣдъ врѣме, когато се укаже, че извѣстни факти не сѫ вѣрни, тѣзи ученици дълго врѣме трѣбва да се убѣждаватъ, че има нѣкаква грѣшка въ тѣхнитѣ знания, докато най-послѣ се убѣдятъ, че е така. Тѣ казватъ: какъ е възможно този ученъ да е направилъ нѣкаква грѣшка? Това е математика, това е геометрия, може ли да се правятъ погрѣшки? Ако вѣрата е необхоцима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дѣто съмнѣнието е изключено сго на сто. Усъмни ли се човѣкъ, той се намира вече въ гѫстата материя, въ закона на инволюцията. Защо човѣкъ не трѣбва да се съмнява? — За да влѣзе въ закона на еволюцията. И тъй, съмнявате ли се, вие започвате постепенно да слизате, докато дойдете до дъното на гѫстата материя, и слѣдъ това трѣбва да минатъ хиляди години, за да започнете да се изкачвате. Не се ли съмнявате, вие се изкачвате нагорѣ къмъ Бога, и започвате да еволюирате. Тъй щото, когато се говори, че съмнѣнието трѣбва да се изхвърли навънъ, това твърдение има своя научна база. Нѣкой седи, мисли, очаква нѣщо особено и казва: този прѣдметъ, върху който сега се разисква, не е толкова важенъ. Да, прѣдметътъ не е толкова важенъ, но паралелограмътъ е много веженъ. Азъ мога да направя този паралелограмъ толкова интересенъ за васъ, че и денемъ, и нощемъ да говорите за него. Той може да оживѣе въ съзнанието ви. Прѣдставете си, че странитѣ на този паралелограмъ сѫ направени изключително отъ скѫпоцѣнни камъни, и на нѣкои отъ васъ дамъ по една отъ тия страни. Питамъ: нѣма ли да бѫдете благодарни отъ този паралелограмъ? Ще бѫдете благодарни, защото той ще ви осигури на цѣлъ животъ. Този паралелограмъ ще осигури живота даже на четирма души. Какво би било, ако съ написването на една отъ неговитѣ страни, вие имате вече линия, образувана само отъ диаманти? Вие ще бѫдете въ положението на магъ, който всичко може да направи. Магътъ се отличава отъ обикновенитѣ хора по това, че каквото каже, той може да го направи. Ако поиска плодове, плодове ще дойдатъ; ако поиска скѫпоцѣнни камъни, и тѣ ще дойдатъ. Само съ една дума той ще може да достави на когото и да е скѫпоцѣнни камъни. Ще му каже: отвори рѫката си! Той отваря рѫката си, и вижда въ нея единъ хубавъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Послѣ ще му каже: затвори рѫката си. Той затваря рѫката си, и камъкътъ изчезва. Магътъ е силенъ: каквото каже, всичко му се подчинява. Колкото вашата мисъль да не е силна, и вие можете да направите много нѣщо. Запримѣръ, често вие казвате: това нѣщо нѣма да стане. Кажете ли така, и камъкътъ изчезва отъ рѫката ви. Кажете ли: ще бѫде това нѣщо — и камъкътъ е въ рѫката ви. Нѣкой сънува, че е царь, че седи на тронъ, облѣченъ съ великолѣпна мантия и съ корона на глава, съ скѫпоцѣнни камъни, отъ двѣтѣ му страни стража, а той само заповѣдва. Събуди ли се сутриньта, всичко това изчезва, и той започва да се съмнява, дали, наистина, бѣше царь, или е сънувалъ. Щомъ се усъмни, всички нѣща прѣдъ него изчезватъ. Значи, той бѣше магъ на сънъ само, а сутриньта изгуби силата си. Ако вие, като ученици, бихте повѣрвали, че сте царь, сутриньта, като се събудите, наистина, ще бѫдете царь. Това зависи отъ силата на вашата мисъль. Казвамъ: Богъ прави нѣщата обективни, видими отвънъ, и вие трѣбва да имате сѫщата сила, макаръ въ микроскопически размѣръ, за да има, какво да работите. Имате ли тази сила, странитѣ на паралелограма могатъ да оживѣятъ, да станатъ само отъ скѫпоцѣнни камъни. Ако имате тази сила въ себе си, вие ще можете всѣки день да привличате по една хубава мисъль отъ невидимия свѣтъ, да я разработвате и задържате въ ума си. Ще си кажете: мисъльта, която днесъ възприехъ, ще я задържа въ себе и ще я поставя на специално мѣсто. Слѣдъ това, като отворите рѫката си, дѣйствително ще намѣрите тамъ скѫпоцѣнния камъкъ — мисъльта. Осъмните ли се, и скѫпоцѣнниятъ камъкъ — мисъльта — изчезва. Ученицитѣ на окултната школа, прѣзъ всички врѣмена и епохи, сѫ имали единъ и сѫщъ характеръ — тѣ сѫ хора на абсолютната вѣра, безъ никакви съмнѣния. Тѣ се познаватъ всички помежду си и се обичатъ. Не се ли обичатъ, тѣ не сѫ ученици — нищо повече. Сѫщото може да се каже и за васъ: щомъ се усъмните, вие не сте ученици; вие сте оглашени. Отношенията на Учителя къмъ ученика сѫ едни, къмъ вѣрващия сѫ други, а къмъ оглашения — трети. Отношенията на Учителя къмъ ученика сѫ Божествени. Ако ученикътъ обича Учителя си, и учительтъ го обича; ако ученикътъ не се съмнява въ Учителя си, и Учительтъ не се съмнява въ него. Това е Божественъ законъ. Когато Учительтъ обича ученика си, той дава нѣщо отъ себе си. Когато ученикътъ обича Учителя си, и той дава нѣщо отъ себе си. Господъ казва: Ще скрия лицето си отъ лѣнивитѣ ученици, и тѣ ще останатъ въ тъмнина. Всѣки човѣкъ има тази опитность: единъ день е въ свѣтлина, а на другия день е на дъното на ада, въ тъмнина. Тогава той започва да се запитва: азъ ли съмъ, или не съмъ? Цѣлъ день ходи натукъ-натамъ, мѫчи се, страда и казва: не вижда ли Господъ, какъ страдамъ? Господъ го пита: научи ли урока си? Сѫщото прави и ученикътъ: той плаче, пъшка и се чуди, какъ учительтъ му не вижда, колко много страда! Той казва: сърцето ми ще се пукне отъ мѫка! Съ пукане на сърцето урокъ не се учи. Сърцето трѣбва да бѫде здраво, да издържа, а ученикътъ трѣбва да научи урока си! Докато не научи урока си, учительтъ нѣма да го погледне. Така трѣбва да мисли ученикътъ и да не се подава на никакви настроения. Настроението е пустиня въ живота. Доброто желание е поле, обрасло съ трѣва, а идейниятъ животъ е планинско мѣсто, съ хубави градини и извори, дѣто птички пѣятъ, дѣца играятъ, хора се разхождатъ и приятелски се разговарятъ. Такъвъ трѣбва да бѫде и вашиятъ животъ! Въ ума ви всѣки день трѣбва да има нѣщо красиво, хубаво, за да прѣвръщате и най-лошитѣ условия въ добри. Само по този начинъ можете да напрѣдвате. Като дойдете другия пѫть въ класъ, ще направимъ слѣдния опитъ: ще излѣзе единъ отъ васъ, който е мрачно, песимистически настроенъ, билъ той отъ оглашенитѣ, отъ вѣрващитѣ или отъ ученицитѣ, а слѣдъ това ще накарамъ да излѣзе другъ нѣкой, който знае много, и ще го накарамъ да прѣкара рѫцѣтѣ си върху главата на отчаяния, да видимъ, ще може ли да измѣни настроението му. Сега, като ви наблюдавамъ, намирамъ, че всички се нуждаете отъ повече вѣра. Всички несъгласия, раздори, съмнѣния, подозрѣния, сиромашия и редъ още отрицателни състояния у човѣка се дължатъ все на слаба вѣра. Силната вѣра произвежда изобилие. Ако хората на нѣкое общество иматъ силна вѣра, между тѣхъ ще излѣзатъ много учени. Дѣто има вѣра, всичко расте; дѣто нѣма вѣра, всичко умира, съхне. Наблюдавали ли сте, запримѣръ, въ кой мѣсецъ у дѣтето се събужда вѣрата? Въ кой день ученикътъ добива вѣра въ учителя си? Започне ли учительтъ да прѣподава трудни задачи и да ги рѣшава, въ ученика се заражда мисъльта, че учительтъ знае много, и отъ тозъ моментъ той вѣрва на своя учитель. Яви ли се вѣра въ ученика по отношение на учителя, между учителя и ученика се създава връзка. Ученикътъ не може да разбере труднитѣ въпроси, докато между сърцето и душата му нѣма връзка. Ученикътъ не може да придобие възвишеното знание, докато между неговата душа и тази на нѣкое възвишено сѫщество отъ невидимия свѣтъ нѣма връзка. Слѣдователно, пробуждането на способноститѣ у човѣка зависятъ отъ вѫтрѣшнитѣ връзки, които той има съ възвишенитѣ сѫщества. Има ли такива вѫтрѣшни връзки, веднага силитѣ въ организма му се трансформиратъ, и ако този човѣкъ е билъ старъ, постепенно започва да се подмладява. Изгубятъ ли се вѫтрѣшнитѣ връзки съ разумнитѣ сѫщества, и съзнанието на човѣка започва да потъмнява. Тъй щото, при допирането на двѣ точки, всѣкога става поляризиране. Ученикътъ непрѣменно трѣбва да знае седемьтѣ принципа на живота. Дойде ли до разумния животъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не изгуби връзката си съ Бога. Много връзки има ученикътъ, но най-важна е връзката му съ Бога. Непрѣривна ли е тази връзка, той ще забѣлѣжи въ съзнанието си разширение и свѣтлина, вслѣдствие на което ще е способенъ да учи. Лесно е да се учи, когато човѣкъ има очи. Такъвъ ученикъ, въ каквото положение и да се намира, всѣкога ще има врѣме и условия да учи и да се интересува отъ всичко, което става около него. Нѣма ли тази връзка, или прѣкѫсва ли я често, той ще се отчае и ще каже: моята работа се свърши, ще отложа за другъ животъ. Казвамъ: нѣма по-добъръ животъ за васъ отъ сегашния. Отложите ли работитѣ си за другъ животъ, вие ще се намѣрите при по-трудни условия. Пропуснете ли условията сега, тѣ никога нѣма да се върнатъ. Не пропущайте сегашния животъ, ако искате да използувате разумно всички негови блага. Щомъ знаете този законъ, отъ васъ, като отъ ученици, се изисква будно съзнание, да не пропущате условията, които днесъ ви сѫ дадени. Казвате: защо нѣкои хора не сѫ внимателни къмъ насъ? — Защото и вие не сте внимателни къмъ висшитѣ сѫщества, къмъ Бога. Изправите ли отношенията си къмъ Бога, всички хора моментално ще измѣнятъ отношенията си къмъ васъ. Богъ живѣе въ сърцата на всички хора. Той разтваря, Той затваря сърца. Нѣкой казва: сърцето на приятеля ми е въ мои рѫцѣ. Не, сърцето на приятеля ти е въ рѫцѣтѣ на Господа. Затова, именно, сърцето на приятеля ти ще се изявява така, както Богъ диктува. Знаете ли това, нѣма отъ кого и на кого да се оплаквате. Господъ държи сърцата на всички живи сѫщества: на майки, на бащи, на дѣца, на приятели, на царе, на владици, на всички животни, свирепи и добри, на дявола, както хората наричатъ злото — всичко е въ Божии рѫцѣ. Когато Богъ държи сърцето на дявола въ рѫката си, и дяволътъ е мекъ къмъ васъ; отпусне ли Богъ сърцето му, той веднага ви сграбчва. Такъвъ е великиятъ законъ на вѣрата. Ученикътъ трѣбва да знае този законъ. Когато учительтъ извади ученика отъ тѣлото му и го прѣкара прѣзъ пожаръ, ако той знае законитѣ, нѣма да се плаши и нѣма да пострада. Не знае ли законитѣ, ученикътъ ще се върне сь опърлени крака, тукъ-тамъ ще има малки мѣхури. Ако ученикътъ е свързанъ съ Бога и не се съмнява въ Него, той ще мине прѣзъ огънь, безъ да пострада. Дойде ли съмнѣнието, веднага се явяватъ мѣхури по краката му. Има хора, които правятъ опити въ това направление, да играятъ въ огънь, да го прѣскачатъ, безъ да имъ дѣйствуватъ пламъцитѣ, но тѣ могатъ да издържатъ на тѣзи опити най-много два-три деня. Мѫчно се издържа това голѣмо нервно напрѣжение. Тѣзи опити се основаватъ на силна вѣра и на силна мисъль. Вие можете до правите редъ опити въ това направление. Запримѣръ, вържете нѣкой човѣкъ съ едно дебело гемиджийско вѫже и съ силата на мисъльта си опитайте да скѫсате това вѫже. Ако имате силна вѣра и концентрирана мисъль, само съ едно махане на рѫката си вие ще можете да скѫсате вѫжето. По сѫщия начинъ можете съ мисъльта си, безъ голѣми усилия, да дигнете нѣкакъвъ голѣмъ камъкъ и послѣ, като го ударите леко съ пръста си, да го счупите. Имате ли такава силна вѣра, съ едно махане на пръста си изъ пространството, вие ще можете да произведете гръмъ. Усъмните ли се, този гръмъ ще дойде отгорѣ ви. Силата на вѣрата и на мисъльта седи въ отсѫтствие на съмнѣнието. Нѣмате ли съмнѣние, всичко можете да направите. И тъй, съмнѣнието е законъ на инволюция; абсолютната вѣра е законъ на еволюция. Затова, искате ли да еволюирате, да подобрите живота си, работете върху засилване на вѣрата си. Казвате: не може безъ съмнѣние. Опитвали ли сте резултатитѣ на съмнѣнието? Кажете тогава, какво сте придобили отъ съмнѣнието? Българитѣ често употрѣбяватъ една поговорка: „Наша Стоянка три лакта изтъкала, петь разтъкала, а платното и до днесъ седи на стана.“ Какво се подразбира отъ тази поговорка? Възможно ли е прѣди всичко три лакта да изтъче, петь да разтъче? Отдѣ ще вземе двата, които трѣбва да разтъче? Или ще кажете, че отъ съсѣдитѣ ще вземе. Значи, такъвъ човѣкъ разтъкава, не само своето платно, но и това на съсѣда си. Какво ще кажете за него? Какво ще придобие той въ живота си? — Нищо. Казвамъ: такива сѫ резултатитѣ на всѣки, който живѣе съ съмнѣние и подозрѣние. Затова, хвърлете съмнѣнието вънъ отъ себе си и се въорѫжете ръ силна вѣра! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 16 юни, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСИЛВАНЕ НА ВѢРАТА. Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Сега ще ви дамъ слѣдното музикално упражнение: Мисли, право мисли; свещени мисли за живота ти крѣпи! Ще съзерцавате петь минути, прѣзъ което врѣме мислено ще пѣете горното упражнение. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какво ще прѣдпочетете, ако се намирате на брѣга на морето и ви прѣдложатъ да си изберете като подаръкъ — една дървена лодка за двама души, или единъ тонъ злато? Когато ви гонятъ, т. е. прѣслѣдватъ и трѣбва да се спасите, като прѣплавате морето, тогава вие ще прѣдпочетете лодката. Ако никой не ви гони, и сте сиромахъ, тогава ще прѣдпочетете златото. Тъй щото, често въ живота цѣннитѣ нѣща се обезцѣняватъ, а малоцѣннитѣ се повдигатъ. Когато ви гонятъ неприятели, лодката е по-цѣнна отъ златото. Вие трѣбва да прѣведете символитѣ, които се криятъ въ лодката и въ златото. Днесъ най-трудната наука е прѣвеждане на символитѣ на обикновенъ езикъ. Почти всички хора до извѣстна степень сѫ запознати съ символистиката въ сънния си животъ. Повечето сънища сѫ символистически. Вие сънувате едно, а се подразбира друго нѣщо. Малко сънища сѫ съ буквално значение. Вие сте запознати съ символистиката, но не знаете да тълкувате тѣзи символи. Запримѣръ, какво означава коньтъ на сънъ? Коньтъ означава природния умъ на човѣка. Ако коньтъ е червенъ, черенъ или бѣлъ, различнитѣ цвѣтове означаватъ различни качества на ума. За прѣдпочитане е да сънувате живъ конь прѣдъ умрѣлъ. Умрѣлъ конь означава слабъ умъ, т. е. човѣкъ, който има слабъ умъ, или почти нѣма умъ, както казватъ на обикновенъ езикъ. Когато нѣкой сънува, че езди конь, това показва, че въ умствения свѣтъ на човѣка ще стане нѣкаква промѣна, а не въ физическия. Въ физическия свѣтъ прѣзъ това врѣме пъкъ ще станатъ други промѣни. Запримѣръ, ако въ ума на човѣка стане нѣкаква промѣна въ възходеща степень, а въ душата му — нѣкакво разширение, тогава и на физическия свѣтъ ще стане малка промѣна — лицето на човѣка се измѣня. Рѣши ли човѣкъ да заживѣе Божественъ животъ, тогава и въ окрѫжаващата срѣда ще настане малка промѣна. Най-малкото, ако този човѣкъ е господарь, той ще бѫде изправенъ къмъ слугитѣ си и ще имъ плаща повече, отколкото трѣбва. Рѣши ли той да не живѣе Божественъ животъ, всички негови близки, всички негови слуги ще почувствуватъ това положение. Слугитѣ му ще бѫдатъ онеправдани, защото господарьтъ нѣма да имъ плаща дори и това, което имъ се пада. И тъй, когато говоримъ за вѣрата, ние разбираме онази реална сила на ума, чрѣзъ която нѣщата се постигатъ. Ако вие схващате понятието вѣра субективно, тя е безпрѣдметна. Изобщо, вѣра, която не включва Любовьта въ себе си, тя е безпрѣдметна. Любовь, която не влиза въ живота, тя е безпрѣдметна. Животъ, който не се изразява въ добродѣтели, и той е безпрѣдметенъ. Азъ много пѫти съмъ ви говорилъ за усилване на вѣрата, но сега ще ви дамъ едно обяснение, при какви условия се усилва вѣрата. Прѣдставете си, че вие сте паднали въ дълбокъ кладенецъ. Гледате нагорѣ, дано се намѣри нѣкой да ви помогне, да излѣзете оттамъ, но никой не дохожда. Опитвате се да излѣзете, не можете. Седите така отчаянъ и обезсърдченъ, когато по едно врѣме виждате да се спуща въ кладенеца едно дебело вѫже. Вие хващате вѫжето, опвате го добрѣ и започвате да се изкачвате по него. Какво се заражда въ душата ви при този случай? — Вѣра. Слѣдователно, когато дойде доброто въ свѣта, ние трѣбва да го опнемъ, да се хванемъ здраво за него, за да се образува връзка съ Бога. Доброто не се прави въ врѣме и пространство, то е извънъ врѣмето и пространството. Слѣдователно, въ съзнанието на човѣка трѣбва да има непрѣривенъ стремежъ къмъ правене добро. Този стремежъ ни свързва съ Бога, а щомъ ни свърже съ Бога, вѫжето се спуща отгорѣ, за да ни извади отъ дълбокия кладенецъ, въ който сме паднали. По този начинъ, именно, и нашата вѣра се усилва. Който иска да люби, той вече е започналъ отъ опашката на живота. Свържете ли се съ Бога, и животътъ се проявява; прояви ли се животътъ, и доброто ще се прояви; щомъ се прояви доброто, и вѣрата ще се прояви. И тъй, щомъ се прояви животътъ, проявява се и Любовьта. Значи, първо трѣбва да се роди животътъ, т. е. човѣкъ да се облѣче. И оттукъ, подъ думата роденъ човѣкъ разбираме този, който се е облѣкълъ въ материята. Щомъ е роденъ, т. е. облѣченъ въ материя, той ще прояви и любовьта. Човѣкъ на вѣрата може да се нарече този, който прави добро. Който не прави добро, той нѣма вѣра. Извънъ доброто вѣрата е празна дума, но съ доброто заедно, вѣрата е сила и реалность. Извънъ живота Любовьта е празна дума, но въ живота тя е Божествена сила, която спасява. Сега ще ви приведа часть отъ единъ разказъ. Въ древностьта единъ ученикъ отъ тогавашнитѣ школи, потърсилъ своя Учитель, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, защото се чувствувалъ много нещастенъ въ живота си. Той намѣрилъ Учителя си, явилъ се при него и му казалъ: Учителю, моля ти се, дай ми нѣкаква свещена идея, но да бѫде свързана съ прѣдметъ, чрѣзъ който да правя добри работи. Много съмъ нещастенъ въ живота си: дѣто и да отида, всички ме гонятъ; каквото стане, все върху мене налита, не зная, какъ да се освободя. Бѣлъ день не съмъ видѣлъ въ живота си. Дай ми нѣщо, на което да разчитамъ. Учительтъ му далъ една малка прѫчица и му казалъ: ето, вземи тази прѫчица, но помни добрѣ, че тя има два края. Ако хванешъ добрия край, ще те сполетятъ всички добрини; хванешъ ли обратния край, ще те сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Учительтъ му посочилъ, кой край да държи, като му казалъ да се пази много, да не хване противоположния, защото голѣмо зло го чака. Сѫщеврѣменно той му казалъ и двѣ думи, които никога не трѣбва да забравя. Какви сѫ били тия думи, нѣма да кажа. Ученикътъ казалъ на Учителя си: ти ми дай прѫчицата, азъ мога да я управлявамъ. Ученикътъ, обаче, не употрѣбилъ прѫчицата на мѣсто, вслѣдствие на което дошли до главата му голѣми изпитания. Питамъ: на какво е символъ тази прѫчица, която въ дадения случай трѣбвало да се държи само за добрия край? Всѣко благо, което се дава на човѣка, прѣдставя такава прѫчица съ два края. Ако имате знание, и то прѣдставлява такава прѫчица съ два края; ако имате добродѣтели, и тѣ прѣдставляватъ такава прѫчица съ два края. Въ такъвъ случай човѣкъ трѣбва да знае, кой край на прѫчицата да хване. Ако не хване края, съ който може да прави добро, той ще се натъкне на голѣми изпитания и страдания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде благодаренъ за всѣко благо, което му се дава, колкото малко да е то. Скръбьта и радостьта сѫщо така прѣдставляватъ двата края на прѫчицата. Когато сте скръбни, вие сте хванали опашката на благото, което ви е дадено. Хванете главата на това благо, за да дойде радостьта. Това е, което Христосъ е изразилъ въ стиха: „Сега скръбь имате, но скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Христосъ каза на ученицитѣ си: „Азъ ще отида при Отца си, но пакъ ще се върна, и тогава скръбьта ви ще се прѣвърне на радость.“ Ученицитѣ Христови си казаха: „Щомъ Христосъ замине, и нашата радость ще се свърши.“ Сѫщото казватъ и дѣцата слѣдъ смъртьта на майката. Когато майката умре, тѣ мислятъ, че и съ тѣхъ всичко се свършва. Обаче, ако тѣ повѣрватъ, че майка имъ пакъ ще се върне, скръбьта имъ ще се прѣвърне въ радость. Нѣщата могатъ да изчезватъ, но могатъ и да се явяватъ. Затова казвамъ: не се самоизлъгвайте отъ привидни реалности. Има една реалность въ свѣта, и тя принадлежи изключително на душата. Сега помнете слѣдната максима, която и другъ пѫть съмъ ви привеждалъ: хората обикновено започватъ добрѣ и свършватъ злѣ; ангелитѣ започватъ злѣ и свършватъ добрѣ, а Богъ винаги започва добрѣ и свършва добрѣ. Ето защо, между човѣшкия и между ангелския животъ трѣбва да се образува връзка. Ангелитѣ започватъ злѣ, а хората свършватъ злѣ; ангелитѣ свършватъ добрѣ, а хората свършватъ злѣ. Като се съединятъ тѣзи положения, ще се образува едно цѣло, което показва, че става обединение съ Бога. Щомъ знаете това, питамъ: какъ искате да живѣете вие, като ангелъ, или като човѣкъ? Когато дойде злото, вие искате да живѣете, като човѣци, а на края, като дойде доброто, искате да живѣете като ангели. И затова ще чуете много хора да казватъ: сега ще потеглимъ малко, но дано на старини бѫдемъ добрѣ. Не, вие трѣбва да живѣете по Божествено: и въ началото да започнете добрѣ, и на края да свършите добрѣ. Дойдатъ ли страдания въ живота ви, това е човѣшката страна. Обаче, въ страданията, т. е. прѣзъ човѣшкото прѣминава и Божественото. Когато вие се радвате, ангелитѣ скърбятъ, страдатъ. Какъ страдатъ ангелитѣ? Когато човѣкъ яде, пие, весели се и ликува въ живота си, тогава ангелътъ, който го рѫководи, страда и пъшка заради него. Обаче, дойдатъ ли болести, сиромашия и страдания за този човѣкъ, най-послѣ той се обръща къмъ Бога да му помогне; тогава пъкъ неговиятъ ангелъ се радва, че тази душа се спасява. Така седи Истината. Казвамъ: дойдатъ ли радости въ живота ви, повикайте и ангелитѣ си заедно съ васъ да ядатъ и пиятъ. Не дойдатъ ли тѣ на вашето угощение, откажете се и вие отъ него. За прѣдпочитане да се откажете отъ вашитѣ удоволствия и да страдате заедно съ ангелитѣ си, отколкото да останете сами въ своитѣ удоволствия, а ангелитѣ ви да страдатъ за васъ. Яде ли ангелътъ съ васъ, яжте и вие; не яде ли съ васъ, откажете се и вие отъ това ядене и останете заедно съ него. Дойдатъ ли радоститѣ въ живота ви, бѫдете заедно съ ангелитѣ си. Пожертвувайте вашитѣ врѣменни радости за вѣчнитѣ блага. И тъй, отъ едната страна имате плюсъ — радоститѣ въ живота; отъ другата страна имате минусъ — скърбитѣ въ живота. Плюсъ и минусъ взаимно се уравновѣсяватъ. Човѣшкиятъ животъ въ началото има плюсъ, ангелскиятъ въ началото има минусъ; човѣшкиятъ животъ въ началото има минусъ, ангелскиятъ — плюсъ. Какво даватъ два плюса и два минуса? При умножението два плюса даватъ плюсъ, и два минуса даватъ пакъ плюсъ. При събиране и при изваждане два плюса даватъ плюсъ, а два минуса даватъ минусъ. Прѣдставете си, че тази вечерь се иска отъ всички да подпишете по единъ чекъ съ нѣкаква сума, безъ да мислите много; интересно ще бѫде, да се опита всѣки, каква сума най-много може да даде, безъ да е мислилъ прѣдварително върху това. Ученикътъ трѣбва постоянно да маневрира въ себе си, да се изпитва, на какво е готовъ. Въ Писанието е казано: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трѣбва да сѫди нито хората, нито себе си за погрѣшкитѣ, но да знае, че задъ всѣка случайна погрѣшка се крие извѣстно благо. Щомъ знаете това, не сѫдете, но се ползувайте отъ чуждитѣ погрѣшки. Въ това отношение сѫществува слѣдния законъ: използувайте погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги сѫдите, ако не искате да изпаднете въ тѣхното положение. Животътъ е колело: едни се качватъ, други слизатъ. Искате ли да не попаднете подъ закона на кармата, взимайте поука отъ погрѣшкитѣ на хората. Само съвършениятъ човѣкъ може да сѫди, а несъвършениятъ, като вижда погрѣшкитѣ на своитѣ близки, той трѣбва да се помоли на Бога, да не изпадне въ тѣхното положение. Казвамъ: ако знаете дълбокитѣ причини за погрѣшкитѣ на хората, вие не бихте ги сѫдили. Нѣкои запитватъ: какъ трѣбва да се живѣе? Казвамъ: вие трѣбва да живѣете споредъ разумнитѣ закони на свѣта, въ който сте дошли. Понеже днесъ се намирате въ физическия свѣтъ, вие ще живѣете споредъ разумнитѣ закони на този свѣтъ. — Ама ние искаме да бѫдемъ силни. — Щомъ искате да бѫдете силни, трѣбва да се упражиявате, да придобиете тази сила. Какъ ще се упражнявате? Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ заболѣе отъ извѣстна болесть. Той трѣбва да съзнае въ себе си, че тази болесть му е дадена, като задача за разрѣшение, която на всѣка цѣна трѣбва правилно да разрѣши. Разрѣши ли задачата си, той ще прѣмахне отъ себе си и болестьта. Прѣмахне ли болестьта, и силата му вече е по-голѣма. Какво правите вие, като ви дойде нѣкаква болестъ? Уплашите се и бързате часъ по-скоро да отидете при лѣкарь. Ученикътъ не трѣбва да се страхува отъ нищо. Той трѣбва да прави маневри, да се излага съзнателно на нѣкои малки страдания, да привикне да понася, а сѫщеврѣменно да прави и научни изслѣдвания. Запримѣръ, азъ често ходя около кошери и оставямъ да ме ужили нѣкоя пчела. Ще кажете: защо се оставате да ви жилятъ пчелитѣ и послѣ да ви се подува ожиленото мѣсто? Интересувамъ се отъ културата на пчелитѣ. По ужилването, по забиването на жилото имъ, по-плитко или по-дълбоко, азъ сѫдя за тѣхната култура. По жилото на пчелата се сѫди и за жилото на човѣка. Азъ имамъ редъ математически изчисления, какъ сѫ жилили пчелитѣ прѣди хиляди години и правя изчисления, какъ жилятъ днесъ. Освѣнъ това, по надутото мѣсто сѫдя, каква е била по сила киселината, която едно врѣме сѫ изпущали и каква е киселината, която днесъ отдѣлятъ. Това се познава по количеството на възпаленитѣ клѣтки. Ако не ме интересуваше този въпросъ научно, азъ лесно щѣхъ да се прѣдпазя отъ пчелитѣ да не ме жилятъ. Какво правите вие, когато ви ужили нѣкоя пчела? Веднага взимате мѣрки за прѣмахване на отока. Вие не се интересувате научно отъ този въпросъ. Казвамъ: всичко, което се случва въ живота ни, става съ единствената цѣль да се калимъ, да привикнемъ къмъ изненадитѣ на живота. Ако се отнасяте съзнателно къмъ страданията, вие ще намѣрите голѣма философия въ тѣхъ. Който не е миналъ по пѫтя на страданията, той не е развилъ въ себе си никаква философия, никаква дълбочина. Ето защо, съврѣменниятъ човѣкъ не трѣбва да търси животъ безъ страдания. При тѣзи условия такъвъ животъ е невъзможенъ. За въ бѫдеще, когато човѣкъ навлѣзе въ Божествения животъ, той ще бѫде свободенъ отъ страдания, обаче, докато е въ тази епоха, той не може да се освободи отъ тѣхъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ редъ страдания, да разбере вѫтрѣшния смисълъ, който е скритъ въ тѣхъ. Сега азъ напълно разбирамъ вашитѣ изпитания, страдания и нещастия; разбирамъ и труднитѣ условия, при които живѣете. Безъ страдания е невъзможно, както е невъзможно да ви накара нѣкой да се качите на Мусала и въ това врѣме да пѣете непрѣкѫснато, безъ да се заморявате и запъхтявате. Искате ли да пѣете, трѣбва да се спрете, да не се качвате нагорѣ. Иначе, да се качвате нагорѣ и да пѣете, това сѫ двѣ несъвмѣстими нѣща. Затова, дойде ли ви нѣкаква мѫчнотия, спрете на извѣстна спирка за малко врѣме и започнете да пѣете. Продължите ли нагорѣ въ мѫчнотията, спрете пѣнието. Когато слизате надолу, пакъ можете да пѣете. При слизанете е по-лесно да се пѣе, отколкото при качване. За васъ е важно едно нѣщо: и при скърби, и при страдания да бѫдете внимателни, кой край на прѫчицата да хванете. И тъй, когато се намирате прѣдъ голѣма опасность, лодката е за прѣдпочитане прѣдъ торбата съ злато. Защо? — Защото животътъ е по-голѣмо благо отъ златото. Спасите ли живота си, като прѣплавате морето съ лодка, по-нататъкъ работата е лесна: злато можете да намѣрите навсѣкѫдѣ. Обаче, прѣслѣдватъ ли ви въ морето, вие ще гледате часъ по-скоро да излѣзете на брѣга съ лодката. Излѣзете ли веднъжъ на брѣга, тогава лодката не ви трѣбва, златото е нужно. Тъй щото, докато сте въ морето и бѣгате отъ неприятеля си, който ви прѣслѣдва, лодката е за прѣдпочитане; излѣзете ли на сушата, злато ви трѣбва. Питамъ: кой е най-важниятъ въпросъ прѣзъ тази, пета школна година? Не искамъ да отговаряте философски, но кажете ми единъ важенъ, практически въпросъ, който ви занимава тази година. (— Да правимъ добро). Да правите добро на хората, азъ разбирамъ, така да уредите тѣхното минало, че да изплатите всичкитѣ имъ дългове. Дълговетѣ на хората прѣдставляватъ тѣхното минало. Щомъ се уреди миналото имъ, настоящето влиза въ своето естествено положение. И тогава трѣбва да се покаже на хората истинскиятъ пѫть къмъ бѫдещето. Въ такъвъ случай всѣки човѣкъ първо трѣбва да намѣри вънъ отъ себе си нѣкакъвъ благодѣтель, или пъкъ вѫтрѣ въ себе си да чувствува сила и вѣра, че може да ликвидира съ своето минало. Щомъ той ликвидира съ миналото, ще може разумно да използува условията на настоящето, за да може да си съгради добро бѫдеще. Иначе, ако човѣкъ постоянно мисли само за това, какво ще яде и пие и какъ ще прѣкара старинитѣ си, той по нищо нѣма да се отличава отъ животнитѣ. И животнитѣ мислятъ за сѫщото. Още отъ ранна сутринь животното започва да се грижи, да мисли, отдѣ и по какъвъ начинъ да си набави храна. Съврѣменнитѣ хора си служатъ съ разни възпитателни методи за отгледване и възпитание на младото поколѣние. Най-естественото положение, което човѣкъ може да заеме при сегашното си развитие, е служенето на Бога. Тъй щото, ако искашъ да помогнешъ на нѣкой човѣкъ, свържи го съ Бога. Щомъ е свързанъ съ Бога, той ще бѫде нахраненъ. Не е ли свързанъ съ Бога, той нѣма да бѫде нахраненъ. Отдѣлите ли човѣка отъ Бога, нищо не може да стане отъ него. Каква е разликата между грижитѣ, които полагаме за единъ волъ, да го отхранимъ и угоимъ, и тѣзи, които господарьтъ полага за своя слуга? И въ единия, и въ другия случай се постига едно и сѫщо нѣщо: и волътъ, и слугата хранятъ, съ цѣль да ги използуватъ. Ако господарьтъ може, освѣнъ да храни слугата си, още и да го просвѣщава, неговитѣ грижи иматъ смисълъ. Нѣкой казва: да имаме повечко парички, да уредимъ живота си. Какво ще направите съ тѣзи парички? Ще си хапнете, ще си пийнете добрѣ и ще се поугоите, като говедата. Въ това, обаче, нѣма никаква философия. Такъвъ човѣкъ светия не може да стане. Той е пълничъкъ, червеничъкъ, само за удоволствия мисли. Червенината на неговитѣ страни показва, че Божественото не прѣобладава въ него. Той за всичко друго мисли, но не и за Бога, и казва: азъ съмъ благодѣтеленъ човѣкъ, грижа се за сиромаситѣ, за благото на другитѣ. Не, това е грижа пакъ за себе си. Като урежда работитѣ на другитѣ, той едноврѣменно урежда и своитѣ. Казвамъ: докато човѣкъ не се свърже съ Бога, той не може да уреди нито своитѣ работи, нито тия на другитѣ хора. Свърже ли се човѣкъ съ Бога, той ще знае вече не само врѣменно, но и постоянно да урежда своитѣ работи. Знае ли да урежда своитѣ работи, той ще може да уреди работитѣ и на своитѣ ближни. Нѣкой се заема да урежда работитѣ и на ближнитѣ си, както и своитѣ, защото се мисли много уменъ. Обаче, не се минава много врѣме, вижда, че всичкитѣ му усилия сѫ отишли напразно. Това нѣщо се забѣлѣзва и въ знанието, което съврѣменнитѣ хора придобиватъ. Виждате нѣкой младъ момъкъ, способенъ, паметливъ, много обѣщаващъ. Обаче, дойде ли на възрасть 45—50 години, паметьта му постепенно почва да отслабва, знанието му се губи, и като стане 60—70 годишенъ старецъ, той изгубва всичко и минава прѣдъ хората за извѣтрѣлъ. Правилно ли е това? Споредъ новото учение, колкото по-старъ е човѣкъ, толкова повече знания и мѫдрость трѣбва да притежава. Стариятъ трѣбва да бѫде по-силенъ, по-мѫдъръ и съ по-голѣми знания отъ младия. Сега, обаче, не е така. Защо? — Защото на съврѣменнитѣ хора липсва връзка съ Бога. И тъй, първото нѣщо, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да възстанови своята вѫтрѣшна връзка съ Бога. Той е ималъ нѣкога тази връзка, но впослѣдствие тя е отслабнала. Нѣкой ще каже: толкова усилия правя въ живота си, толкова работя и пакъ ли нѣмамъ връзка? Всички имате връзка, но слаба: най-малката мѫчнотия, най-малкото страдание и изпитание въ живота ви, е въ състояние да прѣкѫсне тази връзка. Какво се иска отъ васъ, за да усилите тази връзка? — Будность въ съзнанието. Трудно е да се обясни, какво значи будность на съзнанието, както и различието, което трѣбва да правите въ степеньта, до която съзнанието на човѣка е достигнало. Често става пропукване на съзнанието, което се отразява врѣдно върху човѣка. Прѣдставете си, че съзнанието на нѣкой човѣкъ по степень се равнява на единъ тънъкъ конецъ, съ който може да се дигне тежесть отъ единъ килограмъ. Това положение е добро дотогава, докато този човѣкъ има изпитания, прѣпятствия и страдания, които се равняватъ на тежесть единъ килограмъ. Обаче, този човѣкъ расте, развива се, вслѣдствие на което и неговитѣ страдания, изпитания и мѫчнотии се увеличаватъ. Какво трѣбва да стане съ неговото съзнание, за да издържи на силата и на тежестьта на тѣзи страдания? Той постепенно трѣбва да удвоява и утроява силата или степеньта на своето съзнание, за да издържи по-голѣма тежесть, равна на два, на три и на повече килограми. Не удвои ли степеньта на своето съзнание, непрѣменно въ него ще стане нѣкакво прѣкѫсване. Това, именно, подразбира усилване на съзнанието. Значи, съзнанието на човѣка постоянно трѣбва да се усилва. Или, казано на духовенъ езикъ: свѣтлината на съзнанието у човѣка постоянно трѣбва да се усилва. Каквото и да върши човѣкъ, навсѣкѫдѣ той трѣбва да вижда Божията интелигентность, сила, любовь, мѫдрость, знание. Мисъльта за Божественото въ човѣка трѣбва да тече у него непрѣкѫсното, като електрически токъ. Всички трѣбва да държите въ ума си мисъльта за връзка съ Бога, за да можете постепенно да усилвате и свѣтлината на вашето съзнание на два, на три, на четири, на петь и на повече килограми. Питамъ: знаете ли, колко струва единъ килограмъ материя отъ свѣтлината на съзнанието? Запримѣръ, материята, отъ която свѣтътъ е създаденъ, струва повече отъ цѣлата земя. Значи, първобитната материя, отъ която е направена вселената, струва почти, колкото цѣлата слънчева система, безъ слънцето. Тази материя е много скѫпа, понеже интенсивностьта на движението на частицитѣ й е много голѣма. Оттукъ можете да си прѣдставите, каква свѣтлина трѣбва да има съзнанието, за да издържа на интенсивностьта на тази материя. За да придобие човѣкъ тази свѣтлина на съзнанието, той трѣбва да мине прѣзъ страдания. Страданията, които хората прѣживѣватъ, прѣдставляватъ редъ алхимически процеси, а човѣшкиятъ духъ е алхимикътъ, който прави опити въ лабораторията на човѣшкитѣ мозъци. Нѣкой казва: не зная, какво става въ мозъка ми, но просто ще се пръсна. Нищо нѣма да се пръсне, но ти трѣбва да мълчишъ, да наблюдавашъ, какъ твоятъ професоръ, твоятъ учитель, твоятъ духъ прави опити въ мозъка ти. Ученикътъ трѣбва само да слуша, да наблюдава и да учи. Рече ли да прѣдизвика съ нѣщо учителя си, ще понесе послѣдствията на несполучливитѣ опити. — Ама не мога да търпя. Ако учительтъ ми постѫпва съ мене така, азъ нѣма да служа на Господа, ще се откажа. Когато ученикътъ се сърди на Господа, Богъ го изпѫжда навънъ. Нѣма по-глупаво и по-страшно положение за ученика отъ това, Учительтъ му да го изпѫди навънъ. Когато човѣкъ не иска да служи на Господа, това показва, че той има двѣ глави. Щомъ има двѣ глави, ще го изпратятъ въ ада. Такъвъ човѣкъ и въ ада не го приематъ. Тѣ го смѣтатъ за чудовище. Тѣ казватъ: този човѣкъ съ едната си глава служи на Бога, а съ другата — на себе си. Тогава ангелитѣ казватъ: ние ще задържимъ главата, съ която служи на Бога, а другата ще изпратимъ въ ада. Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ себе си, да се колебае, да служи ли на Бога, или не. Прѣди всичко хората още не служатъ на Бога. Богъ имъ е давалъ до сега и знание, и сила, и богатство, и животъ, но какво сѫ направили тѣ срѣщу всичко това? Тѣ казватъ: за въ бѫдеще, при по-добри условия на живота, ще направимъ нѣщо. Казвамъ: за да минете въ новата раса, за която сте прѣдназначени, за да се избѣлятъ дрехитѣ ви, които тукъ-тамъ иматъ петна, вие трѣбва да направите усилия още сега, при условията, при които днесъ се намирате. Въ Откровението се говори за 24 старци, облѣчени съ бѣли дрехи. Отдѣ дойдоха тѣзи старци? Тѣ прѣминаха прѣзъ голѣми страдания въ живота, чрѣзъ което се избѣлиха.Тѣ минаха прѣзъ земята, а съврѣменнитѣ хора още не сѫ прѣминали земята, затова и дрехитѣ имъ не сѫ бѣли. Когато и вие прѣминете прѣзъ Божествения огънь и отидете на небето, тамъ ще се видите съ бѣли дрехи и ще се познаете. Апостолъ Павелъ казва: „Сега не знаемъ, какво сме. Когато се яви Христосъ, тогава ще се познаемъ, ще бѫдемъ подобни на Него.“ Кога ще дойде това врѣме. Ще кажете: въ слѣдното прѣраждане. Питамъ: вие знаете ли, дѣйствително, кога и какъ ще се прѣродите? Направихте ли всичко, което трѣбваше, въ това прѣраждане? Ако вие сега не направите връзка съ Бога, знаете ли, какво ще бѫде другото ви прѣраждане? Въ бѫдещето ви прѣраждане ще имате съвсѣмъ нови задачи. При това, то може да бѫде или въ възходеща, или въ низходеща степень. Сегашното ви прѣраждане опрѣдѣля бѫдещето. Сегашниятъ ви животъ ще послужи като основа на бѫдещия, да реализирате стремежа на душата си, да се родите отъ вода и Духъ. Всѣки трѣбва да се роди отъ вода и Духъ, ако иска да бѫде сънаслѣдникъ и Синъ на Бога. Докато не дойде това състояние, човѣкъ не трѣбва да си прави никакви илюзии. Нѣкой казва: азъ съмъ Синъ на Бога. Че и циганчето може да каже, че е синъ на царя, но да казва, че е синъ на царя е едно нѣщо, а въ дѣйствителность да е синъ на царя, да тече царска кръвь въ него, е друго нѣщо. Тъй щото, да казвате, че сте Синове Божии е едно нѣщо, и въ дѣйствителность да сте такива, това сѫ двѣ абсолютно различни нѣща. Тече ли Божия животъ у васъ, вие ще имате мисли, чувства и дѣйствия подобни на Божиитѣ, ще бѫдете образъ и подобие Божие. Казвамъ: когато нѣкой мисли, че е Синъ Божий, той трѣбва да отговаря на това име. Когато нѣкой казва за себе си, че е добъръ ученикъ, той трѣбва правилно да отговаря на всички зададени въпроси и да рѣшава добрѣ задачитѣ си. Досега нито единъ отъ ученицитѣ на школата не е издържалъ изпититѣ си, както трѣбва. Дойде ли нѣкое изпитание, всѣки казва: все на мене ли трѣбва да се струпатъ тѣзи изпитания? Все азъ ли трѣбва да нося този товаръ? Все азъ ли съмъ длъженъ да страдамъ? Всѣки човѣкъ е длъженъ да живѣе по Божественъ начинъ. Не живѣе ли такъвъ животъ, той ще страда. Тъй щото, и азъ съмъ длъженъ, и вие сте длъжни да живѣете споредъ законитѣ на Бога. — Ама слабости имаме. — Нищо отъ това, ще правите усилия да живѣете чистъ и добъръ животъ. А при това, ако си вълкъ, хората ще одератъ кожата ти и ще си служатъ съ нея; ако си лисица, хората ще одератъ кожата и на вратоветѣ си ще я носятъ; ако си волъ, хората ще одератъ кожата ти и царвули ще правятъ отъ нея; ако си свиня, хората ще одератъ кожата ти и пастарма ще направятъ отъ нея; ако си охлювъ, въ тенджера ще те варятъ; ако си лукъ, ще те рѣжатъ, ще те кълцатъ и ще те ядатъ. Казвамъ: каквото положение да заема човѣкъ, той прѣди всичко трѣбва да служи на Бога. Като хора, вие казвате: нека уредимъ живота си, тогава ще служимъ на Бога. Нѣма какво да уреждате живота си. Сегашниятъ ви животъ е уреденъ. Сега трѣбва да служите на Бога — нищо повече. — Ама еди-кой си ученикъ не учи. — Това е безпрѣдметно за васъ; вие трѣбва да учите! Прѣди всичко, вие още не знаете, дали този ученикъ учи, или не. Вие не сте влѣзли въ неговото сърце, въ неговото съзнание, да го разберете. Азъ говоря само за външнитѣ прояви на съзнанието, а що се отнася до вѫтрѣшнитѣ прояви, до стремежитѣ на човѣшката душа, затова се изисква дълбоко, истинско познание. Въ душата се крие алхимическиятъ законъ за подмладяване; тамъ е силата за лѣкуване. Когато човѣкъ рѣши въ себе си да живѣе чистъ и светъ животъ, най-първо той ще се постави на редъ изпитания и изкушения, да се провѣри неговата сила и готовность да издържи всички изпитания въ живота. Тукъ ще се познае, какъ ще постѫпи, дали ще критикува, или ще приеме нѣщата съ чисто сърце, като такива, които сѫ допуснати отъ Бога. Ученикътъ нѣма право да критикува учителя си! И учительтъ нѣма право да критикува ученика си, но има право да констатира, че това, което ученикътъ върши, не е право, не носи добро и благо за самия него. Учительтъ може да каже на ученика си, че пѫтьтъ, по който той върви не е добъръ и ще му донесе лоши резултати. Учительть може да каже на ученика си: слушай, тамъ, дѣто си ялъ и пилъ, трѣбва да заплатишъ! — Нѣмамъ срѣдства. — Тогава да не си ялъ. — Ама ще страдамъ. — По-добрѣ да страдашъ ти, отколкото другъ. Остави на брѣга златото, което носишъ на гърба си и свободенъ влѣзъ въ лодката, а онзи, който остава на сушата, нека той вземе златото. Сега, дѣто и да се намирате, вие трѣбва разумно да служите на Бога. Богъ трѣбва да живѣе въ всички хора, като вѫтрѣшна свѣтлина, като вѫтрѣшно благо. Само по този начинъ човѣкъ ще може да прѣодолѣе всички свои мѫчнотии. Вънъ отъ това ще има падане и ставане, безъ никакви блага. Връзката съ Бога има значение и за земята, и за небето. Тази връзка се отнася едноврѣменно и къмъ материалния животъ на човѣка, и къмъ духовния, и къмъ Божествения му животъ. Тя прѣдставлява вливане, прииждане на Божествена свѣтлина и въ тритѣ свѣта. Щомъ човѣкъ прѣстѫпи Божия Законъ, това прииждане на енергия отъ Божествения свѣтъ спира. Вратитѣ за ангелския и за Божествения свѣтъ се затварятъ, и човѣкъ остава само съ едно голо съзнание, въ положението на животно. Дойде ли въ това състояние, той вече нищо не вѣрва. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да се пази, да не се затворятъ за него вратитѣ, отдѣто изтича Божествената свѣтлина. И тъй, вѣрата се усилва чрѣзъ правене на добро. Като ученици, азъ искамъ отъ васъ да бѫдете примѣрни въ всѣко отношение. Не мислете за себе си повече, нито по-малко отъ това, което сте. Ученикътъ всѣки моментъ трѣбва да знае, какво, именно, той прѣдставлява. Щомъ човѣкъ съзнае една своя слабость, той може вече да се корегира, и съ това да придаде малко свѣтлина на съзнанието си. Това ще го направи по-добъръ, отколкото е билъ по-рано. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка или постѫпи неправилно, той веднага изпитва мѫка въ душата си. Тази мѫка не е нищо друго, освѣнъ жилото на пчелата, което тя забива. Тъй щото, жилото на пчелата, за което често се говори, е вѫтрѣшна мѣрка, съ която човѣкъ точно може да опрѣдѣли, дали е постѫпилъ правилно, или не. И затова той трѣбва да бѫде искренъ по отношение на себе си. Щомъ усѣти въ сърцето си нѣкаква мѫка, той трѣбва внимателно да извади жилото на тази мѫка и да провѣри, колко дълбоко е забито. Слѣдъ това той трѣбва да намаже ожиленото мѣсто съ нѣщо, за да прѣмахне подутината, и най-послѣ трѣбва да вземе поука отъ това ожилване. Докато пчелитѣ хапятъ хората, това показва, че тѣ още не мислятъ добро. Прѣстанатъ ли да ги хапятъ, тѣ сѫ се подобрили и ставатъ приятели съ тѣхъ. Когато пчелата жили човѣка, съ това тя иска да му каже: ти трѣбва да ми донесешъ медъ. Искате ли да не ви жилятъ пчелитѣ, намажете се съ медъ, сладки да станете. Тогава и хората нѣма да ви хапятъ. Какъвъ начинъ знаете, за да не ви хапятъ хората? Казвамъ: това сѫ символи, които вие трѣбва да приведете и да внесете въ живота си. Ако вие не използувате благата, които Богъ ви е далъ, пчелата ще забие жилото си въ вашето съзнание. Често хората изгубватъ своята вѣра, надежда, любовь, обезсърдчаватъ се, съмняватъ се, паметьта имъ отслабва, прѣставатъ да мислятъ и разсѫждаватъ правилно и т. н. Всички тия отрицателни качества и прояви създаватъ въ тѣхъ голѣми пертурбации въ съзнанието имъ, и то за нищо и никакво. Ето защо, човѣкъ трѣбва да търси методи да се освободи отъ тия отрицателни състояния. Сега, важно за васъ, като ученици на окултна школа, като братя и сестри, е да се надпрѣварвате въ правене добро и услуги единъ къмъ другъ. Онѣзи пъкъ, на които правятъ добро и услуги, тѣ трѣбва да цѣнятъ това, което се прави за тѣхъ. И който дава, и който взима, трѣбва да бѫдатъ доволни. Това е култура, това е истинско смирение. Когато слушате нѣкой да ви разправя нѣщо, вие трѣбва да заемете положението на дѣте, което възприема и слѣдъ това да благодарите, че сте научили нѣщо. Само по този начинъ и стари, и млади ще се разбиратъ взаимно. Ако дѣтето не слуша, както трѣбва, и ако стариятъ не знае да прѣподаде правилно своето знание, тия души не сѫ се разбрали. Казвате: ние трѣбва да правимъ добро! Питамъ: какъ трѣбва да правите доброто? Прѣдставете си, че нѣкой идва при васъ и ви прѣдлага една хубава круша, но по грубъ начинъ. Вие взимате крушата, обаче, изпитвате едно неприятно чувство. Колкото и да сте издигнатъ, вие веднага чувствувате, че въ даването на крушата не е вложено добро чувство. Ако този човѣкъ ви даде крушата съ нѣжна, приятна усмивка, и вие ще изпитате приятность къмъ него. Другъ случай. Иде единъ човѣкъ при мене, носи ми едно писмо и ми казва: съ това писмо искамъ да те изпитамъ. — Тогава и азъ ще те изпитамъ. Още сега да си вървишъ! — Какъ е възможно духовенъ човѣкъ да ме пѫди? — Ами какъ е възможно човѣкъ да изкушава и да изпитва Господа? Ако Господъ ти е казалъ да ме изпиташъ, на мене пъкъ ми каза да те изпѫдя. — Защо трѣбва да ме пхдишъ? — Понеже не си разбралъ волята Божия. Щомъ имашъ нужда отъ мене, ти трѣбваше да ми прѣдадешъ писмото и да кажешъ: братко, имамъ нужда отъ твоята помощъ. Бѫди тъй добъръ да ми помогнешъ! Оставямъ ти това писмо, и слѣдъ като го прочетешъ, постѫпи, споредъ както ти диктува твоята добра воля. Смирение се иска отъ всички. Каквото знаете, не го изнасяйте навънъ. Нека хората не знаятъ, какво мислите, и какво прѣдприемате. Като видятъ дѣлата ви, отъ тѣхъ нека сѫдятъ. Покажете силата, знанието си, дѣто трѣбва. Дойде нѣкой боленъ при васъ, турете рѫцѣтѣ си на главата му и го излѣкувайте; дойде нѣкой страдащъ, кажете му нѣколко думи, помолете се за него и му помогнете; дойде нѣкой слѣпъ при васъ, отворете очитѣ му; дойде нѣкой невѣжа при васъ, отворете прѣдъ него една книга и започнете да го учите да чете и да разбира; дойде нѣкой младъ поетъ при васъ, не му казвайте, че трѣбва да пише по този, или по онзи начинъ, но напишете прѣдъ него нѣщо, прочетете му го, и той ще разбере, кой е правилниятъ начинъ за писане. Само така ще можете да покажете на хората правия пѫть. Работите ли така, и Духътъ ще дойде у васъ. И тъй, живѣете ли по Божиитѣ закони, ще имате нови поети, нови начини за правене добро и т. н. Да прави човѣкъ добро, не се изисква много нѣщо. Направите ли едно добро, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ, къмъ Бога и запитайте: Богъ доволенъ ли е отъ моята постѫпка? Небето доволно ли е отъ моята постѫпка? Ангелитѣ доволни ли сѫ отъ моята постѫпка? Ако никой не е доволенъ отъ васъ, започнете отново да работите. Като се корегирате по този начинъ, най-послѣ ще дойде день, когато Богъ ще се развесели, ще бѫде доволенъ, че има готови хора въ свѣта, да вършатъ Неговата воля. И между васъ трѣбва да има готови хора, които да вършатъ волята Божия. Сега, ако ви кажа, че сте много добри, това е единъ методъ за възпитание; ако ви кажа, че сте лоши, и отъ васъ нищо нѣма да стане, това е другъ методъ за възпитание, друга крайность. Има едно естествено положение, въ което всѣки човѣкъ, трѣбва да застане: да служи на Бога! Богъ трѣбва да се весели у васъ. Това можете да постигнете, като не внасяте никакви противорѣчия въ Божественото съзнание. Постигнете ли това, вие ще придобиете и сила, и знание, и богатство — всичко, каквото желаете. И тъй, вие трѣбва да възпитавате вашитѣ мисли, вашитѣ желания и вашитѣ постѫпки, понеже тѣ сѫ живи. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 28. Лекция оть Учителя, държана на 9 юни, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪ ЧИЯ ВОЛЯ? „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се „Свободнитѣ теми.“ Ако ви запитатъ сега, по чия воля дойдохте на земята, какво ще отговорите? Ако сте дошли по своя воля, можете ли да бѫдете безъ воля? Какво ви липсва сега? (— Това, че нашата воля не е въ съгласие съ Божията). Отдѣ знаете, че вашата воля не е въ съгласие съ Божията? Отъ какво страда човѣкъ: отъ безволие, или отъ много воля? (— Отъ своеволие). Значи, човѣкъ проявява воля повече, отколкото трѣбва. Питамъ: тъй както е изразенъ животътъ, отдѣ се раждатъ противорѣчията на земята? Прѣдставете си, че ще държите докторатъ и ще трѣбва да развиете, именно, тази теза, за противорѣчията въ живота. Какво ще правите? Вие ще четете редъ автори, които сѫ писали по въпроса, ще търсите тукъ-тамъ упѫтвания, но въ края на краищата трѣбва да дадете своето заключение. Щомъ е така, трѣбва да ви се дадатъ упѫтвания по този въпросъ, да работите върху тази тема. Казано е въ Писанието: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ни научи на всичко.“ На това основание много религиозни хора, както и нѣкои отъ окултнитѣ ученици казватъ: Духътъ на Истината ще ни научи на всичко. Права е тази идея, но тя трѣбва да се разбере въ нейния дълбокъ смисълъ. Когато наблюдавате направата на пианото, вие виждате, какъ неговиятъ майсторъ е турилъ всичко на мѣстото: клавишитѣ, струнитѣ, педалитѣ, цѣлиятъ му механизъмъ и т. н., но липсва нѣщо на това пиано. Какво му липсва? — Пианистътъ. Дойде ли великиятъ пианистъ и започне да свири, пианото вече говори подъ неговитѣ рѫцѣ. Добрѣ ли е направено пианото, хубаво ли свири пианистътъ, и ние вече имаме възможность да разбираме правилно. Ако великиятъ майсторъ-пианистъ е Духътъ, Той ще започне да пипа клавишитѣ ни, и ние ще чуемъ гласа си, ще разберемъ, какво прѣдставляваме. Докато Духътъ не свири на нашитѣ клавиши, ние сме въ положението на безгласна риба, която не знае, какво прѣдставлява, нито знае своята цѣна. Започне ли Духътъ да свири върху нашия инструментъ, ние познаваме, какво сме, опрѣдѣляме своята цѣна. Ако отъ вашия инструментъ излизатъ дисхармонични мисли, считате ли, че Духътъ свири на него? Ако дѣцата ви удрять по клавишитѣ, мислите ли, че Духътъ ви говори? Това сѫ разни духове, ваши близки, които въ старо врѣме минавали за богове. Днесъ, по старъ обичай, тѣ удрятъ по вашитѣ клавиши, но нищо не излиза. Тази е идеята, че Духътъ ще ни научи. Той ще ни научи на Истината, но само когато намѣри нашитѣ инструменти разработени и въ пълна изправность. Още отначало Божиятъ Духъ е вложилъ въ насъ редъ сили и способности, които ние трѣбва да разработваме. Прѣзъ цѣлия си животъ човѣкъ трѣбва да слуша, да разбира и да учи. Понѣкога и той самъ сѣда на пианото си да свири. Това сѫ отвлѣчени въпроси, отъ които нѣкои малко се интересуватъ. Тѣ, може би, се интересуватъ повече отъ това, какво ще бѫде утрѣ врѣмето, отколкото отъ въпроса за създаването на свѣта. Вие може да се интересувате повече отъ това, че нѣкой си направилъ кѫща, отколкото отъ окултни въпроси. Често окултнитѣ ученици иматъ въ себе си нѣкаква философска идея, която не е на мѣсто, но я държатъ здраво въ себе си. За такава идея казватъ, че тя е утвърдена въ човѣка. Когато кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е утвърденъ, разбиратъ, че неговитѣ мисли и убѣждения сѫ утвърдени, не могатъ да се помѣстятъ. Едно дѣте отива съ баща си въ една отъ американскитѣ църкви, да слушатъ проповѣдьта на пастора. Дѣтето казва: тате, колко хубаво говори проповѣдникътъ, и колко вдъхновено пѣятъ слушателитѣ! — Нека пѣятъ и свирятъ, врѣме имъ е. И азъ едно врѣме пѣхъ и свирихъ, но вече прѣстанахъ да пѣя, защото се установихъ, т. е. утвърдихъ се въ идеитѣ си. Повече нѣма какво да говоря и да пѣя. Дѣтето си казало: значи, баща ми седи по-високо отъ самия проповѣдникъ, както и отъ слушателитѣ му. Обаче, единъ день бащата се качва съ сина си на единъ кабриолетъ, да отидатъ нѣкѫдѣ на разходка. По едно врѣме коньтъ спира, не иска повече да върви. Дѣтето казва на баща си: татко, коньтъ има особени възгледи, и той се утвърдилъ. Съ спирането си отврѣме-наврѣме коньтъ иска да каже: едно врѣме и азъ ходѣхъ, носѣхъ товари, но повече не искамъ да се товаря. Казвамъ: това сѫ хипнотични състояния. Когото погледнешъ днесъ, всички сѫ хипнотизирани. Срещнешъ нѣкой религиозенъ човѣкъ, той казва: това нѣщо е доказано, въ него само трѣбва да се вѣрва. Срещнешъ нѣкой ученъ, и той казва: това е доказано, на него само може да се вѣрва. Отдѣляшъ доказанитѣ работи настрана, но гледашъ, че работата и съ тѣхъ не върви. Какво показва това? Че и на доказанитѣ работи липсва нѣщо. Сѫщо така и на установенитѣ хора липсва нѣщо. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да има свободна воля. Понятието „свободна воля“ подразбира съвсѣмъ друго нѣщо отъ това, което съврѣменнитѣ хора схващатъ. Свободната воля на човѣка трѣбва да се регулира. Той не трѣбва да изразходва всичката си енергия и да мисли, че това е изразъ на свободна воля. Рече ли човѣкъ да изразходва всичката си енергия изведнъжъ, раждатъ се противорѣчия въ живота. Въ физическия свѣтъ е невъзможно, въ дадено врѣме и пространство, човѣкъ да прояви изведнъжъ всичката си енергия. Това трѣбва да става послѣдователно: въ младинитѣ си той ще изразходва единъ родъ енергия, въ срѣдна възрасть — другъ родъ, а въ зрѣла възрасть — трети видъ енергия. Всѣко врѣме изисква специфични прояви. Сѫщиятъ законъ се забѣлѣзва и при растенето и развитието на плоднитѣ дървета. Запримѣръ, ако нѣкоя ябълка роди много плодове, дръжкитѣ на едни отъ тѣхъ ставатъ дебели, а на други тънки. Защо става така? Разумната природа регулира енергиитѣ на това дърво. Ябълката, като вижда, че е родила толкова много плодове, които не ще може да отгледа изведнъжъ, безъ ущърбъ на своя животъ, тя задържа часть отъ енергията за себе си, а другата часть изпраща само къмъ извѣстенъ брой плодове, които се развиватъ правилно. Тия отъ тѣхъ, къмъ които не изпраща енергия, започватъ постепенно да отслабватъ, прѣставатъ да се развиватъ и окапватъ. Слѣдователно, колкото по-малко плодове ражда едно дърво, толкова плодоветѣ сѫ по-устойчиви, по-сочни, по-едри; колкото повече сѫ плодоветѣ, толкова тѣ сѫ по-дребни, по-кисели и т. н. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: хората лесно се изтощаватъ отъ много и неразумни желания. Изразходва ли се енергията на човѣка, организмътъ се изтощава, и животътъ му се обезсмисля. Казвамъ: имайте малко желания, но добрѣ ги отхранвайте! Съврѣменнитѣ хора често разискватъ върху Любовьта, но тѣ я разглеждатъ въ общи чърти. Любовьта има специфични проявления. Запримѣръ, нѣкой може да опита Любовьта въ милосърдието, другъ — въ вѣрата, трети — въ надеждата, четвърти — въ справедливостьта, пети — въ разумностьта и т. н. Нѣкой казва: азъ съмъ разбралъ всички тия нѣща. Питамъ: какво е разбралъ този човѣкъ, когато не проявява нито милосърдие, нито вѣра, нито надежда, нито справедливость, нито разумность? Това не подразбира, че той нѣма тѣзи качества, но или не ги проявява, или ги проявява, както малкото дѣте, което иска да мине за художникъ и рисува различни драскулки. Много отъ идеитѣ на хората прѣдставляватъ такива драскулки, т. е. нѣщо незавършено. Казвамъ: споредъ законитѣ на живата природа, всички нѣща трѣбва да бѫдатъ завършени. Не сѫ ли завършени, тя ни държи отговорни, както електрическата компания ни държи отговорни, когато не си плащаме изразходваното електричество. Не плащаме ли, тя праща при насъ своитѣ хора, които ни казватъ платете за освѣтлението! — Ама тази свѣтлина Господъ я праща чрѣзъ слънцето. — То е другъ въпросъ. Докато я впрегнахме въ работа, ние употрѣбихме трудъ, врѣме, срѣдства, за които искаме да ни се заплати. Щомъ казвате, че свѣтлината иде отъ слънцето, тогава закачете жицитѣ си направо за слънцето. Обаче, иде ли чрѣзъ насъ, вие трѣбва да ни платите. Въ това отношение природата е много изправна и взискателна. Щомъ изхарчите извѣстно количество енергия, тя всѣкога праща свои инспектори при васъ, които ви казватъ: моля, платете си освѣтлението! Сега, като изнасямъ това положение, мнозина казватъ: нищо, и така може да мине. Не, не може да се мине така, човѣкъ да не изплаща дълговетѣ си. Защо? — Защото кармата ще дойде. Кармата не е нищо друго, освѣнъ неизплатени дългове. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ има тежка карма, това подразбира, че той никога не е изпълнявалъ задълженията си, било като учитель, като свещеникъ, като майка или баща, като братъ или сестра, като приятель, като разбойникъ и т. н. Ще кажете: може ли да се говори тукъ и за разбойника? Казвамъ: има честни и безчестни разбойници. Честенъ разбойникъ е този, който братски дѣли плячката си съ своитѣ другари. Безчестенъ разбойникъ е онзи, който освѣнъ чуждитѣ хора, обира и другаритѣ си, съ които заедно краде. Нѣкои ще кажатъ: ние минахме тѣза работи. — Радвамъ се, че сте ги минали, но въпросътъ тукъ не е личенъ. Личнитѣ въпроси вие сами трѣбва да си разрѣшите. Пазете се отъ личнитѣ въпроси. Нѣкой казва, че личното му достойнство се уронило. Въ какво седи това достойнство? Запримѣръ, вие дължите нѣкому десеть хиляци лева, но не ги изплащате на врѣме. Вашиятъ кредиторь ви нарича безчестенъ човѣкъ, но вие се възмущавате и казвате: какъ смѣете да уроните моето достойнство? Казвамъ: съ неизплащане на вашия дългъ вие сами уронвате своето достойнство. Не искате ли да уронвате достойнството си, не взимайте пари на заемъ, ако не можете да ги изплатите на врѣме; не обѣщавайте нѣща, които не можете да изпълните. Вие казвате, че нѣкой уронилъ вашето достойнство, понеже не ви повѣрвалъ въ нѣщо и не възприелъ вашитѣ възгледи. Питамъ: защо този човѣкъ трѣбва непрѣменно да ви повѣрва? — Ама такава била волята Божия. — Сигурни ли сте, че, наистина, това е волята Божия? Въ такъвъ случай, кой човѣкъ може да се нарече честенъ? — Честенъ е този, който изпълнява на врѣме своитѣ задължения. Щомъ е така, започнете отъ малкитѣ задължения. Често нѣкому се прѣдставя случай да изпълни едно голѣмо задължение, и за да го изпълни, той веднага прѣнебрегва малкото задължение. Има случаи пъкъ, когато хората прѣнебрѣгватъ голѣмитѣ си задължения за смѣтка на нѣкои по-малки. Запримѣръ, нѣкой чиновникъ получава нареждане отъ своя началникъ да отиде въ недѣля сутриньта на работа, да свърши нѣкаква прѣписка. Такава била заповѣдьта на министра. Обаче, този човѣкъ е религиозенъ, иска да отиде на църква, и при това положение изпада въ борба, какъ да разрѣши въпроса. Ако отиде на църква, ще получи мъмрене отъ началника си, а може да бѫде уволненъ отъ служба, и дѣцата му да останагъ гладни. Мисли си той: ако не отида на църква, невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ, нѣма да ми направи забѣлѣжка. Така разсѫждава този чиновникъ въ себе си и прѣнебрѣгва по-голѣмото си и първо задължение, къмъ Бога и къмъ своята душа, и отива въ канцеларията. Казвамъ: ако този чиновникъ искаше да не гладуватъ дѣцата му, той не трѣбваше да се жени. Щомъ се оженилъ веднъжъ, той трѣбва да отиде на работа, а единъ день, когато се освободи отъ това си задължение, ще може свободно да ходи на църква. Докато е на служба, той е подъ законъ. Щомъ се освободи отъ службата си, законътъ вече нѣма сила върху него. Като ви говоря така, понеже всички не сте на еднаква възрасть, ще кажете: не е морално да се говорятъ такива нѣща прѣдъ младитѣ. Кои въпроси вие считате за морални? Морално ли е това, когато майката съвѣтва дъщеря си да не разговаря съ млади господа, да не се смѣе много съ тѣхъ и т. н.? Въпрѣки съвѣтитѣ на майката, дъщерята се крие отъ нея и се срѣща съ своя възлюбенъ, пише му писма и получава отъ него. Дъщерята трѣбва да каже на майка си: мамо, може да не е морално това, което азъ правя, но обичьта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмѣя съ своя възлюбенъ, пъкъ да му напиша и писмо. За да не се изложи прѣдъ майка си, дъщерята прибѣгва до лъжа. Въ какво се заключава неморалната постѫпка на дъщерята? Неморалното е въ лъжата, а не въ това, че момата писала писмо на своя възлюбенъ. Ако чувството на момата къмъ момъка е Божествено, защо трѣбва тя да се срамува? Ако нѣкой дава пари на заемъ отъ любовь, съ разположение, трѣбва ли да се сърди и гнѣви, когато неговиятъ длъжникъ не може веднага да му ги върне? Щомъ той дава съ любовь, нека почака, длъжникътъ да му ги върне пакъ съ любовь. Който дава съ любовь, трѣбва да му се отговаря съ любовь. Видите ли, че нѣкой човѣкъ дава пари съ полици, съ разписки и съ заплашвания, че той дава своитѣ длъжници подъ сѫдъ, ако въ даденъ срокъ паритѣ му не се върнатъ, знайте, че този човѣкъ не дава съ любовь. Той трѣбва да каже: давамъ ти тия пари, безъ разписка, безъ срокъ, и когато искашъ, или когато имашъ възможность, ще ми ги върнешъ. Върнешъ ли ги, ще имашъ още по-голѣмъ кредитъ. Това значи любовни отношения. Сега, като ученици, пазете се отъ лошитѣ образи. Тѣ развалятъ човѣка. Запримѣръ, такива сѫ: мигането съ едното или съ другото око, стрѣлянето съ едната или съ двѣтѣ рѫцѣ и т. н. Когато стрѣляшъ нѣкого съ двѣтѣ си рѫцѣ, едната отъ които поставяшъ на носа, това показва, че ти нѣмашъ довѣрие въ него. Ти считашъ този човѣкъ двуличенъ, съ двѣ лица: едното гледа на изтокъ, а другото на западъ. Щомъ погледътъ му е къмъ изтокъ и къмъ западъ, той може да се обръща още къмъ сѣверъ и югъ. Казвате: не е прилично човѣкъ да стрѣля съ рѫцѣтѣ си. Не, този човѣкъ ти казва Истината. Каже ли ти нѣкой човѣкъ Истината по този начинъ, като отговоръ на тази Истина, трѣбва да приберешъ рѫцѣтѣ си на близо, съ дланитѣ една срѣщу друга, да се обърнешъ къмъ Господа и да кажешъ: Господи, отсега нататъкъ нѣма да грѣша, ще бѫда съ едно лице и ще се стремя да запазя цѣлостьта на лицето и на сърцето си. Нѣкои хора иматъ обичай да турятъ рѫцѣтѣ си въ джобоветѣ. Това показва, че материалната страна е силно застѫпена у тѣхъ. Всички тия и редъ още движения, които човѣкъ прави, сѫ символи, които трѣбва да се изучаватъ. Който ги разбира, той ще се ползува отъ тѣхъ. Ако нѣкой добъръ човѣкъ поставя рѫцѣтѣ си на носа и стрѣля нѣкого, той самъ се изопачава. Сѫщо така се изопачава и този, когото стрѣля. Ето защо, съзнанието и на двамата трѣбва да бѫде будно: този, който е привикналъ на това движение, той трѣбва да се въздържа, да не го прави. И когото стрѣля съ рѫцѣ, сѫщо тъй трѣбва да е буденъ, веднага да се протовопостави съ друго движение; да сближава рѫцѣтѣ си, съ дланитѣ една срѣщу друга. Човѣкъ трѣбва да се въздържа да осмива другитѣ хора, защото самъ той може да изпадне въ сѫщото положение. Какъ? Това става много лесно. Достатъчно е да се намали свѣтлината на съзнанието у човѣка, и той се намира вече прѣдъ възможностьта да грѣши. Всички погрѣшки ставатъ все въ тъмнина. Често хората не забѣлѣзватъ, какъ свѣтлината на съзнанието имъ се намалява, и тѣ правятъ грѣшки. Вие, като ученици, трѣбва да изучавате своя организъмъ, да знаете, какъ ви се отразяватъ различнитѣ храни. Незнаете ли това, нѣкои сѫщества, които искатъ да ви спънатъ, ще ви накаратъ да ядете несъотвѣтна храна за вашия организъмъ, която стомахътъ ви нѣма да смели добрѣ, вслѣдствие на което около нервната система ще се натрупатъ утайки отъ полуорганическа материя. Тѣзи утайки ще намалятъ умствената енергия, необходима за правилното мислене, а неправилното мислене намалява свѣтлината на съзнанието. Мнозина не забѣлѣзватъ този процесъ въ себе си. Обаче, забѣлѣжи ли нѣкой тази промѣна въ съзнанието си, той веднага трѣбва да възстанови нарушението въ своята инсталация. Като методъ за прѣчистване на нервната система служи постътъ. Нѣкои не обичатъ да постятъ. Казвамъ: който иска да прѣчисти своята нервна система, той трѣбва да пости поне четири пѫти въ мѣсеца. Да знаешъ, какъ да постишъ, колко врѣме да постишъ и кога да постишъ, това е цѣла наука. Прѣчистишъ ли нервната си система, ти придобивашъ въ съзнанието си повече свѣтлинна енергия. Не е грѣхъ, че се натрупали утайки върху нервната система, но работата на човѣка трѣбва да се свежда къмъ прѣчистването и, както златарьть промива златоносния пѣсъкъ, за да отдѣли отъ него златото. Златото прѣдставлява чистата фина материя, която хората трѣбва да добиятъ въ своя организъмъ. Като говоря за прѣчистване на съзнанието, мнозина казватъ: по всичко се вижда, че ние нѣма да станемъ хора. Какво подразбиратъ тия думи? Тѣ означаватъ: тъй както ние вървимъ, отъ насъ нищо нѣма да стане. Това е право. Докато човѣкъ се занимава само съ буквата „х“ (хиксъ), той нищо не може да постигне. Нѣкой казва: азъ искамъ да стана съвършенъ човѣкъ, да стана като Христа. Който иска да стане като Христа, той трѣбва да разбира закона на безсмъртието, да е придобилъ Вѣчния Животъ. Питамъ: защо понѣкога виждате двѣ дѫги на небето? Ще кажете, че втората е отражение на първата. Коя е причината за това отражение? Всѣка дѫга има форма на полукрѫгъ, но съедините ли двата полукрѫга, ще получите цѣлъ крѫгъ. Крайниятъ резултать на всѣко движение е крѫгътъ. Първо човѣкъ се проявява на земята въ половинъ дѫга, която послѣ се явява въ втора дѫга. Христо или Христосъ е човѣкътъ, който раздѣля живота на двѣ дѫги: „)(“. Той не може да се прояви изведнъжъ въ цѣлъ крѫгъ. За да се прояви въ цѣлъ крѫгъ въ своята цѣлокупность, изисква се вѣчность. Нѣкой казва: азъ познавамъ Христа. — Какво знаешъ за Него? Почувствувалъ съмъ Любовьта Христова. Питамъ: Христовата Любовь влѣзла ли е въ твоето сърце? Христовата свѣтлина влѣзла ли е въ твоя умъ? Можешъ ли вечерно врѣме да ходишъ безъ лампа? Истински християнинъ е този, който може вечерь да излиза безъ лампа и да не се спъва никѫдѣ. Има ли той нужда отъ лампа или отъ електрическо освѣтление, Христосъ въ него не е дошълъ до своята пълнота. Много адепти, които живѣятъ по високитѣ планински върхове, минаватъ безъ лампи. Отъ тѣхнитѣ мозъци излиза свѣтлина, която освѣтява пѫтя имъ. Щомъ напрегнатъ мисъльта си, отъ мозъка имъ веднага излиза свѣтлина; прѣстанатъ ли да мислятъ интенсивно, и лампата изгасва. Казвамъ: започнете да правите малки, микроскопически опити въ това направление. Запримѣръ, вземете два прѣдмета въ рѫцѣтѣ си и ги насочете единъ срѣщу другъ. Концентрирайте мисъльта си въ точката, дѣто тѣзи прѣдмети леко се допиратъ и слѣдъ врѣме ще видите, че отъ това мѣсто се явява малка искрица. Ако не успѣете отъ първия пѫть направете опита още два, три, десеть, до 99 пѫти и на стотния пѫть непрѣменно ще имате резултатъ. Колкото по-бързо произведете искрата, толкова мисъльта ви е по-силно концентрирана. Послѣ направете слѣдния опитъ: насочете двата си показалеца единъ срѣщу другъ, безъ да се допиратъ, и концентрирайте мисъльта си къмъ тѣхъ. Слѣдъ извѣстно врѣме ще видите, че отъ това мѣсто излиза свѣтлинка. Направете този опитъ вечерь, за да се забѣлѣжи свѣтлинката. Като видите тази свѣтлинка, не трѣбва да се плашите, нито пъкъ да се хвалите, че сте видѣли свѣтлина отъ пръститѣ си. Този малъкъ успѣхъ е малко цвѣтенце, което едва е напѫпило. Пазете го внимателно да цъвне, да завърже, да узрѣе, да даде своя плодъ, и при този завършенъ процесъ вече вие можете да извикате нѣкои отъ своитѣ приятели и да имъ покажете опита. Нѣкой казва: не зная, какво да правя. Имамъ много знания, главата ми е прѣпълнена отъ знания, отъ теории, отъ факти. Казвамъ: посѣйте вашето знание въ земята, да израсте отъ него нѣщо реално, което да внесе въ живота ви нова струя, новъ потикъ, нова свѣтлина. Обаче, като правите опититѣ, за нищо друго нѣма да мислите. Всичко ще забравите, само за опита ще мислите. За васъ е важно да видите свѣтлина отъ пръститѣ си, нищо повече не трѣбва да ви интересува. Като ви наблюдавамъ, забѣлѣзвамъ отъ главитѣ на нѣкои да излизатъ малки свѣтли точици. Нѣкой казва: главата ми се върти, свѣтъ ми се вие, а прѣдъ очитѣ ми се мѣркатъ свѣтли линии. Тѣзи свѣтли линии, неправилно разхвърляни, говорятъ за болезнено състояние на нервната система. То се явява като резултатъ на двѣ противоположни мисли, които се сблъскватъ у човѣка. Свѣтлината, която се явява, като резултатъ на прави мисли, тя е мека, приятна, бѣла на цвѣтъ. Тази свѣтлина прѣдизвиква разширение на съзнанието. Нѣкои отъ опититѣ, които правите, ставатъ въ физическия свѣтъ, а нѣкои се извършватъ въ по-горни свѣтове. Вие трѣбва да правите само такива опити за които сте готови. Запримѣръ, има адепти, които съзнателно могатъ да излизатъ и влизатъ въ тѣлото си. Рече ли нѣкой неопитенъ да се подложи на такъвъ опитъ, той ще се намѣри въ чудо: ще излѣзе отъ тѣлото си и нѣма да може да се върне. Изпадне ли неподготвенъ човѣкъ въ пространството, извънъ своето тѣло, той ще види около себе си безброй нишки, като паяжина, и отъ страхъ ще се отклони отъ посоката на своето движение. Въ желанието си да избегне отъ тѣзи нишки, той ще започне да се оплита въ тѣхъ все повече и повече. За да се освободи отъ това положение, непрѣменно трѣбва да му дойде помощь отвънъ, да го разплетатъ. Не получи ли отъ никого помощь, той се разстройва. Това нервно разстройство хората наричатъ лудость, полудяване. Питамъ: какво трѣбва да се прави при такива случаи? За да има човѣкъ всѣкога помощьта на Бога, Писанието изнася стиха, дѣто Богъ се обръща къмъ човѣка съ думитѣ: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Сърцето прѣдставлява духовното тѣло въ човѣка. Казва се въ Стария Завѣтъ, че това тѣло на човѣка още не е оформено. Ето защо, сърцето трѣбва да се повѣри въ рѫцѣтѣ на Бога, понеже отъ Него зависи правилното оформяване и развитие на човѣка, главно на неговото духовно тѣло. Добрѣ ли е развито духовното тѣло на човѣка, той ще успѣва въ всичкитѣ си опити, ще може правилно и съзнателно да излиза отъ тѣлото си и да се връща назадъ въ него. Рече ли човѣкъ да повѣри сърцето си другиму, а не на Бога, той ще излиза отъ тѣлото си и нѣма да може да се връща въ него. Това състояние наричатъ „вампиризъмъ“, отъ което много хора умиратъ. Напримѣръ, нѣкоя жена се омѫжи за такъвъ човѣкъ, но наскоро слѣдъ това тя умира. Той се ожени за втора, и тя умира. Другадѣ пъкъ жени уморяватъ мѫжетѣ си. Причината на това се дължи въ връзката на тѣзи мѫже или жени съ сѫщества отъ низка еволюция, отъ примкитѣ на които тѣ не могатъ да се освободятъ. Затова, когато човѣкъ се жени, той трѣбва да знае, за кого се жени, да познава добрѣ своя избранникъ или избранница. Вашиятъ избранникъ трѣбва постоянно да ви обновява. Ожените ли се за нѣкой човѣкъ и той ви умори, това показва, че вие сте изпаднали въ нѣкаква голѣма компания, която знае само да смучи. Влѣзе ли такъвъ човѣкъ въ дома ви, той ще умори или дѣтето ви, или жена ви, или другъ нѣкой членъ отъ сѣмейството. Влѣзе ли такъвъ човѣкъ въ нѣкоя школа, той внася интриги, раздори, критики между ученицитѣ. И тогава ученицитѣ започватъ да се запитватъ: кое учение, наистина, е право? И тѣ вече не знаятъ, кое е правото учение. Казвамъ: всѣко учение трѣбва да се приложи, за да се знае, дали е право, или не. Въ правото учение има правилно хармонично съчетание на величини, както въ математиката. То е толкова ясно, че и дѣцата могатъ да го разбератъ. Може ли да се нарече човѣкъ отъ правото учение онзи, който взима хапката отъ устата ти? Ако е отъ правото учение, той би трѣбвало да каже на брата си, когото вижда да яде: братко, радвамъ се, че ядешъ. Продължавай работата си! Или, ако този човѣкъ има само една череша, нека я даде на брата си, а той само да гледа отдалечъ и да му се радва. Честенъ и благороденъ човѣкъ е този, който се радва на чуждото благо, като на свое. Истинскиятъ моралъ се заключава въ жертвата. Не жертвувашъ ли отъ любовь, никакъвъ моралъ нѣмашъ въ себе си. За съзнателния човѣкъ не е извинение това, че прибързалъ да се наяде, защото билъ гладенъ. Ако едно малко дѣте може да ти даде половината отъ своето хлѣбче, като на човѣкъ свършилъ четири факултета, това дѣте има моралъ въ себе си. Речешъ ли ти, като по-голѣмъ и по-силенъ човѣкъ отъ него, да му ударишъ плѣсница и да му вземешъ хлѣбчето, това показва, че ти нѣмашъ моралъ. Често хората изопачаватъ Истината и по този начинъ съзнателно искатъ да се самозалъгватъ. Не, не изопачавайте Истината, ако искате да имате прави възгледи за нѣщата. Когато говоримъ за Истината, ние разбираме придобититѣ резултати отъ усилията на разумни сѫщества. Тѣзи разумни сѫщества днесъ сѫ завършили своето развитие. Запримѣръ, цвѣтята сѫ дѣца, произведения на ангелитѣ. Всѣко цвѣте е резултатъ на усилената дѣйность на нѣкой ангелъ. Като завърши своята работа, той посажда това цвѣте въ градината на нѣкой човѣкъ, съ което го изнася на изложение. Ние, хората, разглеждаме тѣзи цвѣтя, чудимъ се на красотата имъ. Затова казвамъ: не кѫсайте цвѣтята! Наблюдавайте ги само, да видите, какъ ангелитѣ работятъ върху тѣхъ. Единъ день, когато цвѣтоветѣ окапятъ, тѣ оставятъ своитѣ сгради за хората, за да могатъ слѣдната година пакъ да цъвнатъ и да продължатъ своето изложение. Значи, ангелитѣ взиматъ цвѣтоветѣ на цвѣтята, а за хората оставятъ сградитѣ, въ които е станало изложението. Тъй щото, Истината прѣдставлява изложение на плодоветѣ на разумнитѣ сѫщества. Всѣки цвѣтъ, всѣки плодъ, всѣка постѫпка е резултатъ отъ извѣстна работа на разумни сѫщества. Казвате: какво нѣщо е Истината? Прѣдставете си, че двама души вързватъ едного и му казватъ: който смѣе да те развърже, и той, и ти ще бѫдете убити. Ти седишъ въ това положение отчаянъ, измѫченъ, но въ това врѣме минава покрай тебе единъ човѣкъ, който веднага изважда ножчето си и разрѣзва вѫжето, съ което си завързанъ. Ти веднага ставашъ, зарадвашъ се и благодаришъ, но се страхувашъ, че ако двамата разбойници те видятъ, ще те убиятъ. Обаче, онзи, който те освободилъ, казва: не се плаши, азъ отговарямъ за своята постѫпка. Въ този случай човѣкътъ, който те освобождава, той е човѣкъ на Истината. Истината всѣкога носи свобода. Човѣкътъ на Истината винаги отговаря направо на въпроса. Вънъ отъ човѣка, Истината има и субективно проявление. Остане ли човѣкъ благодаренъ и признателенъ за доброто, което сѫ направили по отношение на него, това показва, че Истината е дала плодъ. Нѣкой човѣкъ, прѣди да му направятъ добро, прѣди да го освободятъ, е билъ жестокъ къмъ хората. Щомъ Истината дойде и го освободи отъ ограничението, въ което е билъ поставенъ, той се смекчава, започва да става внимателенъ къмъ всички хора, помага имъ, взима участие въ тѣхнитѣ скърби и радости и казва: Господи, благодаря Ти, че ми даде възможность да разбера Истината. Това показва, че Истината е проработила въ неговото сърце. Близкитѣ му ще кажатъ: добрѣ, че разбойницитѣ не те убиха. Човѣкътъ на Истината, обаче, ще му каже: наистина, ти бѣше лошъ човѣкъ, заслужаваше да бѫдешъ вързанъ, но понеже имаше желание да разберешъ Истината, азъ дойдохъ да те освободя. Сега, между съврѣменнитѣ учени има добри астролози, които могатъ да направятъ точенъ хороскопъ на всѣка държава, на всѣко общество или на всѣка отдѣлна личность, като й прѣдскажатъ всичко, което прѣдстои да й се случи. Сѫщеврѣменно тѣ, съ своята силна мисъль, могатъ да помогнатъ, да се прѣдотвратятъ нещастията, които има да станатъ. Не искатъ ли да помогнатъ, тѣ ще кажатъ: така е било писано! Нека всѣки носи товара си! Така може да се прѣдскаже бѫдещето на България, на Франция, на Англия, на Германия — на всички държави, изобщо. И когато астрологътъ каже нѣкому, че той самъ трѣбва да носи товара си, това подразбира, че на човѣка първо идейно трѣбва да му се даде помощь, а послѣ материално. Когато помагете на човѣка, дайте му само необходимото за живота. Ако той е гладенъ, нахранете го добрѣ, дайте му хубавъ обѣдъ, но излѣзе ли навънъ, нито петь пари не му давайте. Защо? Дадешъ ли му пари, той ще започне да вѣрва въ тѣхъ. Ще му кажешъ: приятелю, както дойде при менъ гладенъ и безъ пари, и азъ те нахранихъ, така ще вѣрвашъ, че утрѣ другъ ще те нахрани, макаръ да нѣмашъ пари. Когато хората сѫ помагали на бѣднитѣ съ пари, а не съ храна, тѣ всѣкога сѫ изопачавали Божествения законъ. Дойде ли при тебе нѣкой бѣденъ, дай му единъ хубавъ обѣдъ, нека се стопли малко и като тръгне на пѫть, дай му хлѣбъ за единъ день само. Дадешъ ли му храна за два или повече деня, съ това ти го поставяшъ въ положение да губи своята вѣра въ Господа. Осигуряването разваля хората. Това сѫ общи положения за окултния ученикъ, но не и за хората отъ свѣта. Ако ученикътъ не разбира законитѣ, той ще живѣе, като хората отъ свѣта: ще пълни хамбаритѣ си, ще пълни джобоветѣ си, но нѣма да бѫде щастливъ, нѣма да познае Бога; той ще се лиши отъ условията да усили своята вѣра въ Господа. Постѫпвате ли споредъ законитѣ на окултната наука, вие ще опитате учението, ще се доберете до практически резултати. Дойдете ли до опити, или до нѣкакви упражнения, вие трѣбва да ги извършвате доброволно, безъ насилие. Азъ не искамъ да насилвамъ никого. Въ такъвъ случай, когато ви давамъ нѣкакво упражнение, азъ трѣбва да ви кажа: който отъ васъ е абсолютно свободенъ, само той нека се заеме за упражнението. Коя жена и кой мѫжъ сѫ свободни? Само момъкътъ и момата сѫ свободни. Омѫжената жена и женениятъ мѫжъ не сѫ свободни, тѣ не могатъ втори пѫть да се женятъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и вѫтрѣшно до човѣка. Даде ли нѣкакво обѣщание, да направи нѣщо, той вече не е свободенъ. Има обѣщания, които сѫ дадени за една минута, други за единъ часъ, трети за единъ день, четвърти за единъ мѣсецъ, пети — за една година. Послѣ има обѣщания, които сѫ дадени за петь, десеть, сто и повече години. Докато не изтече това врѣме, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Нѣкой се кълне на своята любима въ любовь и казва: ще те обичамъ до животъ, до гроба. Туй подразбира, че слѣдъ това човѣкъ е вече свободенъ, нѣма никакво задължение къмъ хората. Слѣдъ смъртьта си той е свободенъ отъ своето обѣщание. Нѣкой казва: искамъ да ми обѣщаешъ нѣщо. — За колко врѣме: за една минута, за единъ часъ, за една седмица, за единъ день, или за една година? Азъ обѣщавамъ да ти помогна въ работата, но за тази цѣль ти давамъ само петь минути отъ врѣмето си. Изтекатъ ли тия петь минути, азъ съмъ свободенъ. Да ми вземешъ, обаче, една година врѣме, такова обѣщание не мога да ти дамъ. До сега азъ съмъ искалъ обѣщания отъ нѣкои хора най-много за една година; отъ други съмъ искалъ обѣщания за единъ мѣсецъ, но съмъ дошълъ вече до положението, да искамъ обѣщания отъ хората само за една минута. Сѫщо така и азъ давамъ обѣщания само за една минута. Дойде ли нѣкой да ми иска нѣщо, азъ изваждамъ часовника си, поглеждамъ, колко е часътъ и казвамъ: за една минута мога да ви обѣщая нѣщо, но за повече отъ минута не мога — дигамъ обѣщанието си и съмъ свободенъ. Има обѣщания, които траятъ само една минута; има частни, специални обѣщания, които траятъ само единъ часъ и най-послѣ има обѣщания, които сѫ извънредни, тѣ могатъ да траятъ единъ день — отъ изгрѣването на слънцето, до залѣзването. Стане ли най-малкото раздвояване въ съзнанието на човѣка, обѣщанието, дадено отъ него, нѣма вече смисълъ. Въ Стария Завѣтъ се казва, че Богъ е далъ 36 хиляди обѣщания на еврейския народъ, но тѣ и до сега още не сѫ изпълнени, понеже съзнанието на евреитѣ не е било всѣкога будно. Богъ прѣкѫсвалъ изпълнението на тия обѣщания, докато дойдатъ благоприятни врѣмена за тѣхъ, да използуватъ тия блага, които имъ сѫ обѣщани. И Христосъ даде много обѣщания на евреитѣ, но и тѣ не можаха да се изпълнятъ. И до днесъ евреитѣ нѣматъ свободата, която имъ бѣше обѣщана. Въ това отношение тѣ започватъ пакъ отначало, както слѣдъ излизането си отъ Египетъ. Не заслужи ли човѣкъ даденитѣ обѣщания, той много пѫти, като евреитѣ, ще излиза и ще се връща въ Египетъ, много пѫти ще дохожда Мойсей да го освобождава, слѣдъ което пакъ ще го заробватъ ту вавилонци, ту асирийци, ту перси, и пакъ нѣма да има нужната свобода. Кажете ми сега основната идея отъ тази лекция, която можете да приложите. Не искамъ да ми казвате общи работи, но какво сте рѣшили да приложите отъ тази лекция? Една отъ основнитѣ мисли, която може да се приложи, споредъ мене, е да се заемете съ прѣчистване на вашата нервна система и съ развиване на способноститѣ си. Втора мисъль за приложение: когато нѣкой ангель рѣши да направи изложение на нѣкои ваши чувства въ сърцето ви, не разваляйте неговата работа! Дойде ли нѣкой музикантъ и направи едно изложение въ вашия умъ, не разваляйте и неговата работа! Какъ разваляте? Вие започвате да скачате, да играете отъ радость, че ви е посѣтилъ нѣкой гениаленъ човѣкъ, но слѣдъ единъ мѣсецъ всичкото изложение изчезва. Дойде ли нѣкое гениално сѫщество у васъ, дръжте се за него, не го изпущайте. То все ще ви даде нѣщо. Оставете просяцитѣ настрана. Въ Божествения свѣтъ просяци нѣма. Просяцитѣ сѫ дѣца на забвението. Понеже тѣ нѣматъ никаква работа, пращатъ ги на земята да просятъ. Дойде ли нѣкой просякъ у васъ, ще го впрегнете на работа — нищо повече. Единъ българинъ жъналъ на нивата си. По едно врѣме къмъ него се отправили циганинъ и циганка, които поискали да имъ даде той нѣщо за ядене. — Добрѣ, ще ви нахраня хубаво — казалъ селянинътъ — при слѣдното условие: остава ми работа за още единъ часъ. Елате и вие да ми помогнете въ работата, и слѣдъ това всички заедно ще отидемъ у дома, да се нахранимъ. Циганинътъ и циганката се заловили за работа. Тѣ пожънали само половинъ часъ и слѣдъ това офейкали. Казвамъ: човѣкъ, който не може да жъне единъ часъ, той не е гладенъ. Това сѫ символи, които трѣбва да се приложатъ въ вашия духовенъ животъ. За да ги приложите, вие трѣбва да ги прѣведете. Въ материалния, въ физическия животъ тѣ сѫ положителни нѣща, но трѣбва да се приложатъ и въ по-високитѣ свѣтове. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, когато работите, вие ще му кажете: ще считаме за голѣма привилегия, ако вземете сърпа и окосите единъ снопъ заедно съ насъ. Този снопъ ще бѫде благословенъ. Дойде ли при васъ нѣкой напрѣдналъ духъ, ще кажете: ще ви считаме за нашъ приятель, ако благоволите да вземете участие въ нашата работа. Сега ще ви дамъ, като задача, за една седмица упражнението съ поставяне показалцитѣ единъ срѣщу другъ и концентриране на мисъльта си, докато получите малка свѣтлинка. При това, всѣки ще извърши упражнението доброволно, безъ никакво насилие. Сега нѣма да ви кажа, че който не направи упражнението, ще бѫде изключенъ отъ школата, или пъкъ който го направи, ще бѫде приетъ въ школата. Всѣки има вѫтрѣшна свобода, да направи или да не направи упражнението. Когато поставите показалцитѣ си единъ срѣщу другъ, отъ тѣхъ изтича два вида енергия. Тази, която изтича отъ дѣсния пръстъ, образува по-късъ пѫть въ движението си, а тази, която изтича отъ лѣвия пръстъ, образува по-дълъгъ пѫть. Вие трѣбва да знаете законитѣ, чрѣзъ които да примирите тѣзи енергии. Докато не ги примирите, вие не можете да произведете никаква свѣтлина. Какъ ще ги примирите? Като направите двата пѫтя еднакво дълги, или двата еднакво къси. Освѣнъ това, правете крѫгове съ двѣтѣ си рѫцѣ, като ги дигате отпрѣдъ нагорѣ и отпрѣдъ надолу, съ леко допиране пръститѣ на двѣтѣ рѫцѣ. Ако не можете да произведете електричество, вие не можете да получите никаква свѣтлина. Колелото на електрическата машина трѣбва да се върти, за да се произведе електричество. Въ това отношение въртенето рѫцѣтѣ на човѣка въ видъ на крѫгъ, прѣдставя колелото на неговата електрическа машина. Тъй щото, ако се концентрирате, вие ще произведете електричество, което ще излиза отъ очитѣ ви въ видъ на свѣтлина. Ако направите опита само единъ пѫть и видите тази свѣтлина, ще мислите, че сте се излъгали, но направите ли опита нѣколко пѫти, ще се увѣрите, че тукъ нѣма никаква илюзия, а се намирате прѣдъ една реалность. Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 2 юни, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПѪТЬТЪ НА ЖЕЛАНИЯТА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Какъ излѣзе опитътъ ви? Както виждамъ, той излѣзе несполучливъ. Сега ще ви дамъ още единъ опитъ. Той е слѣдниятъ. Понеже Библията има 66 книги, давамъ ви възможность да изваждате всѣки день най-много до 66 листчета, докато познаете, коя книга сте извадили. Най-напрѣдъ ще извадите едно листче и ще се произнесете, коя книга сте извадили. Ако не сполучите първия пѫть, ще извадите втори, трети, четвърти, пети пѫть, до 66 пѫти; ако и слѣдъ това не успѣете, ще знаете, че опитътъ ви е излѣзълъ несполучливъ. На другия день пакъ ще направите опита по сѫщия начинъ. Който не направи този опитъ, той не може да се счита за ученикъ. Невидимиятъ свѣтъ ще ви изключи отъ Школата, и Бѣлото Братство нѣма да ви съдѣйствува. Този опитъ е задължителенъ за всички. Ние не обичаме ученици, които седятъ на два стола. Ще правите опита въ продължение на цѣла седмица, и слѣдъ това ще бѫдете свободни. Единъ законъ има въ свѣта, на който всѣки трѣбва да се подчини. Не се ли подчините на този законъ, вие ще излѣзете отъ школата и ще отидете въ широкия свѣтъ, дѣто искате или не искате, пакъ ще научите този законъ. Тукъ ще го научите доброволно, тамъ насила ще ви го наложатъ. Въ свѣта вие ще опитвате много закони, докато най-послѣ, чрѣзъ редъ страдания, ще се домогнете до единствения законъ — законъ за послушание и изпълнение волята Божия. Ще кажете: ние знаемъ тѣзи нѣща. Какво знаете и доколко знаете, ще ви опитатъ. Какъ? Като ви даватъ мѫчни задачи, които трѣбва да рѣшите. Добриятъ ученикъ се познава по това, какъ рѣшава задачитѣ си. Когато Богъ ви задава задачи, вие трѣбва да ги рѣшавате. Съ Него не можете да си играете. Казвате: не може ли да бѫдемъ свободни? Кога е свободенъ човѣкъ: когато грѣши, или когато изпълнява волята Божия? Когато изпълнява волята Божия, той е свободенъ. Казвате: човѣкъ може да мисли, каквото иска; той може да дѣйствува, както иска. — Не е така. Човѣкъ може да мисли само нѣща, които сѫ възможни и приложими. Възможно ла е, напримѣръ, той да мисли, че на главата си има четири крака, съ които да ходи, или че на гърба си има десеть рѫцѣ, съ които да работи, или че на стомаха си има 4—5 рога, и при това положение пакъ да се храни? Философия ли е това? Слѣдъ дълги размишления волътъ намѣри, че рогитѣ могатъ да се поставятъ само на главата; слѣдъ дълги размишления коньтъ намѣри, че копитата, могатъ да се поставятъ само на краката; слѣдъ дълги размишления вълкътъ намѣри, че зѫбитѣ могатъ да се поставятъ само въ устата. Ако е въпросъ за роги, за копита, вие не можете да измислите нѣщо повече отъ вола и отъ коня. Когато българитѣ искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е лошъ, а при това дълго врѣме се е криелъ, показвалъ се е добъръ, тѣ казватъ: най-послѣ този човѣкъ си показа рогата. Какво разбирате отъ тѣзи думи? За какви рога се говори? Мнозина мислятъ, че въ новото учение нѣма наука, която може да се приложи. Тѣ считатъ, че това, което тукъ се прѣподава, не е реална наука. Казвамъ: покажете вашата наука! Дѣ е вашата наука, дѣ е вашата философия? Какви сѫ резултатитѣ отъ съврѣменното възпитание? Днесъ има много възпитателни методи и системи. Какви резултати дадоха тѣ? Вие ще възразите, че човѣчеството е имало велики философи, като Платонъ, Аристотель, Кантъ, Беконъ и пр. Питамъ: какво направиха тѣзи философи? Кантъ можа ли да прѣобрази Германия? Беконъ можа ли да прѣобрази Англия? При толкова много философски школи и системи, човѣчеството днесъ се намира въ положението на фалиралъ търговецъ. Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ философия, която има живо, практическо приложение въ живота. Иначе, вървятъ ли по стария пѫть, тѣ ще иматъ старитѣ резултати. Запримѣръ, нѣкоя жена казва: азъ трѣбва да бѫда майка! Ако това, че ти трѣбва да бѫдешъ майка, е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата сѫ майки. Обаче, какво рѣзрѣшиха тѣзи майки? Майката трѣбва да разрѣши въпроса на добродѣтелитѣ, че като роди едно дѣте, да прѣдаде и на него своитѣ добродѣтели. Значи, не е достатъчно жената само да бѫде майка, но тя трѣбва дълбоко да разбира своето положение и да го използува разумно. Нѣкои мислятъ, че знанието може да дойде отвънъ, да се присади по механически начинъ. Това е невъзможно. Всѣки ще се заеме усилено да учи. Не е въпросътъ да станете философи, но трѣбва да работите споредъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ у васъ, за да развиете всичко, което ви е дадено. Това се изисква отъ васъ, като ученици. Питамъ: защо сте дошли на земята? Да учите. Земята не е мѣсто за щастие, но за учение. Земята е велика школа на живота. Колко врѣме ще седите въ тази школа? Вие не сте изпратени на земята за вѣчни врѣмена: може да седите 5, 10, 50, 100, най-много 120 години, слѣдъ което врѣме ще напуснете тази школа и ще отидете въ нѣкоя по-висока школа, пакъ да учите. Ако имате силно желание да останете тукъ, вие можете да живѣете и надъ 120 години, но ще ви назначатъ разсилни. Станете ли много възрастни, и като разсилни нѣма да ви оставятъ. Ще кажете: докато бѣхъ младъ, държаха ме въ школата. Не, човѣкъ ходи на училище, докато учи, безъ разлика на каква възрасть е. Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса, на които да отговорите. Кажете ми, какъвъ е коефициентътъ на живота? Коя е най-щастливата зодия, прѣзъ която човѣкъ трѣбва да се роди? Както виждате, много нѣща има да се изучаватъ. Нѣкои отъ васъ не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражненията и опититѣ, които задавамъ. Човѣкъ трѣбва да учи, да прави опити, ако иска да се освободи отъ своитѣ стари възгледи. Ако ви запитатъ, въ какво се заключава новото учение, вие трѣбва да отговорите по слѣдния начинъ: новото учение се заключава въ това, да научимъ, че старото учение нищо не ползува, нищо не може да направи. Докато човѣкъ не съзнае дълбоко въ себе си, че нищо не знае, той не може да учи. Това подразбира: докато човѣкъ не изпразни пълната стомна, или пълното шише, той не може да сипе въ тѣхъ нищо ново. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на външния свѣтъ, на обикновения животъ, вслѣдствие на което не могатъ да се проникнатъ отъ новитѣ идеи. Запримѣръ, вие минавате покрай нѣкоя хубава кѫща и казвате: хубава е тази кѫща! Добрѣ е човѣкъ да има такава кѫща. Вървите по улицата и виждате единъ господинъ добрѣ облѣченъ и казвате: добрѣ е човѣкъ да бѫде така хубаво облѣченъ. Слѣдъ това срѣщате единъ министъръ въ автомобилъ и казвате: добрѣ е човѣкъ да бѫде министъръ, да се разхожда съ автомобилъ. Питамъ: министърътъ, който се разхожда съ автомобилъ, по-щастливъ ли отъ тебе? Онзи човѣкъ, който има хубави дрехи, по-щастливъ ли е отъ тебе? Онзи, който има хубава кѫща, по-щастливъ ли е отъ тебе? Кога сѫ хубави външнитѣ нѣща? Срѣщате нѣкой пъленъ човѣкъ и казвате: колко е оправенъ този човѣкъ! Истински оправенъ човѣкъ е този, който има мускули, а не излишъкъ отъ мазнини. Въ тѣлото му не трѣбва да има никакви наслоявания; лицето му не трѣбва да бѫде изпито, съ хлътнали очи. Клѣткитѣ на цѣлия му организъмъ трѣбва да бѫдатъ въ хармония помежду си. Разумната природа е създала човѣка красивъ. И, ако той е изгубилъ своята красота, причината за това не е природата, а той самъ. Ако вие видите вашия пръвъ образъ, пръвъ портретъ, който Богъ е създалъ, и го сравните съ днешния, който имате, ще се очудите, че почти нѣма прилика между тия два образа. Сега човѣкъ трѣбва да се заеме съ възпитанието на своята плъть, а не на своето тѣло. Тѣлото не се възпитава, то е по-умно отъ човѣка. Клѣткитѣ сѫщо сѫ по-умни отъ господаря си. Това, което хората наричатъ плъть, прѣдставлява безброй желания, които могатъ да се уподобятъ на обикновенитѣ сѣменца, попаднали въ нѣкоя почва. Желанията на плътьта нищо не ползуватъ човѣка, тѣ трѣбва само да се обуздаватъ. Щомъ знаете това, вие трѣбва да разчитате на тѣлото си, а не на плътьта си. Вие трѣбва да познавате своето тѣло, заедно съ всичко, което е вложено въ него; вие трѣбва да познавате вашитѣ мисли и чувства, безъ които не можете. Въ тѣлото обитава отъ врѣме на врѣме душата. Тя създава етерната обвивка на тѣлото. Когато се говори за мисли, за чувства и за дѣйствия, ние подразбираме, че между тѣхъ непрѣменно трѣбва да сѫществува вѫтрѣшна връзка, вѫтрѣшна хармония. Това е необходимо въ вашия животъ, ако искате да придобиете знания. Нѣмате ли вѫтрѣшна хармония въ себе си, колкото и каквито знания да придобивате, ще ги забравяте. Нѣкои отъ васъ сѫ свършили университетъ, други — гимназия, но помните ли всичко, което сте учили? Кажете, напримѣръ, кой е главниятъ градъ въ Патагония? Или, кажете, кой е най-високиятъ връхъ въ американскитѣ планини, въ сѣверна и южна Америка, или въ Африка, или въ Русия? Или, какво знаете отъ цѣлата история — стара, срѣдна и нова? Много нѣща сте учили, но и много нѣща сте забравили. Това не е за упрѣкъ, но ви обръщамъ внимание, да видите, колко много има да учите. Ако нѣкой отъ васъ се готви за изпитъ по история, напримѣръ, той е смѣлъ, защото сега учи, знае повече отъ другитѣ; който е държалъ вече изпита си, той казва: азъ знаехъ много нѣща, но ги забравихъ. Прѣдставете си сега, че при васъ дойде нѣкой външенъ човѣкъ и ви каже: моля ви се, понеже сте окултенъ ученикъ и знаете добрѣ законитѣ, кажете ми, какъвъ методъ за възпитаиие трѣбва да приложа къмъ своето дѣте, което е много своенравно, упорито? Вие ще му отговорите, че дѣтето трѣбва да се остави свободно. Обаче, законътъ на свободата работи само при формулата Вn. Тази формула е вѣрна прѣзъ всичкитѣ врѣмена на вѣчностьта. Това значи: прѣзъ цѣлата вѣчность човѣкъ има възможность да опита резултата на своитѣ желания, и единъ день, когато се увѣри въ тѣхното непостоянство, той ще започне да търси правия пѫть. За това, обаче, се изисква дълго врѣме. Ето защо човѣкъ, оставенъ свободно да се развива, самъ на себе си, той ще може да се добере до правия пѫть, но за това се изискватъ дълги лутания. Друго е, ако той знае законитѣ и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати врѣмето на своето развитие. Много отъ съврѣменнитѣ хора се учатъ отъ своитѣ опитности. Запримѣръ, тѣ знаятъ, че на лотария не може да се разчита, но това не имъ прѣчи цѣлъ животъ да очакватъ и разчитатъ на лотария. Тѣ съ години очакватъ да спечелятъ нѣщо отъ нѣкоя лотария, и така си заминаватъ отъ този свѣтъ, съ надеждата, че все ще спечелятъ нѣкой день. Дойдатъ ли отново на земята, тази идея въ тѣхъ пакъ оживѣва. Мощенъ е тѣхниятъ билетъ, все ще имъ донесе нѣкоя голѣма сума, и тѣ очакватъ. И тъй, като се говори за свободата, това подразбира: по отношение на духа ще работите съ закона на свободата; по отношение на плътьта ще приложите закона на вѫтрѣшното ограничение. Да се ограничава човѣкъ, не значи, че трѣбва па се измѫчва. Прѣдставете си, че днесъ не искате да ядете, имате желание да направите опитъ, да дадете своето ядене за този день на нѣкой бѣденъ човѣкъ. Другъ пѫть ще постите два деня и ще повикате двама души да ядатъ вмѣсто васъ. Това е малъкъ опитъ за съзнателно ограничаване желанията на плътьта. Обаче, отъ една страна да постишъ, отъ друга — да спестявашъ, това е прѣстѫпление, а не спестяване. Нѣкой казва: да спестя нѣкоя друга пара за черни дни, да се осигуря, да се спася отъ бѣдствия и нещастия. Спасението, осигуряването на човѣка не се заключава въ пестенето. Когато човѣкъ иждивява, харчи нѣщо, той нека свободно харчи, но разумно; и когато пести, пакъ разумно трѣбва да пести. Сега хората живѣятъ въ крайности: или много харчатъ, а малко пестять, или малко харчатъ, много пестятъ. Нѣкой казва: богатъ е моятъ баща, азъ мога да ямъ и да пия, колкото искамъ. Значи, щомъ баща ти е богатъ, ти трѣбва да прѣяждашъ и да, пиянствувашъ. Не, богатството на бащата не е дадено, за да го използува синътъ, дѣто трѣбва и не трѣбва. Бащата е богатъ, за да използува синътъ това богатство само тамъ, дѣто трѣбва. И тъй, кажете ми единъ методъ за приложение на Любовьта. До сега азъ съмъ ви говорилъ за Любовьта, а тази вечерь искамъ вие да ми говорите, да ми дадете единъ методъ за приложение на Любовьта. Приложете я само за една седмица и наблюдавайте, дали подъ нейното влияние ще можете да прѣобразите хората около васъ, да ги направите добри. Сега азъ ще бѫда вашъ ученикъ, ще ви слушамъ, а вие ще бѫдете учители, ще проповѣдвате за Любовьта. Дали ще цитирате нѣщо отъ нѣкой виденъ професоръ, или ученъ, това е ваша работа, но едно зная азъ: вие сами не вѣрвате въ Любовьта и методитѣ за приложение, които прѣпорѫчвате. Вѣрата ви въ това, което проповѣдвате, мяза на вѣрата на онзи много ревностенъ проповѣдникъ отъ Русе, който съ своитѣ проповѣди успѣлъ да обърне много баптисти къмъ Христа. Единъ день, както проповѣдвалъ на слушатателитѣ си за отварянето очитѣ на слѣпия отъ Христа, изведнъжъ той почувствувалъ присѫтствието на Духа Божий въ себе си, Който му казалъ: въ този моментъ вънъ седи единъ слѣпъ. Излѣзъ и му кажи въ мое име да прогледа! Проповѣдвикътъ, вдъхновенъ отъ това посѣщение, веднага слиза отъ амвона и смѣло се запѫтва къмъ вратата, да отиде при слѣпия и му каже: въ името на Господа Исуса Христа, казвамъ: прогледай! Обаче, изведнъжъ той изгубва смѣлостьта си, спира се прѣдъ вратата и си казва: ами, ако кажа, и той не прогледа? Тогава ще отложа опита за другъ пѫть. Слѣпиятъ човѣкъ и до сега още не е прогледалъ. Този проповѣдникъ не можа да приложи Христовото учение на опитъ. Слѣдъ този несполучливъ опитъ той отиде въ Русия и навѣрно е останалъ тамъ, при болшевицитѣ, но дали е приложилъ опита съ слѣпия, не се знае. Казвамъ: приложете опита, макаръ и да не успѣете. Ако слѣпиятъ не прогледа, кажете: братко, не успѣхъ самъ, но ще повикамъ нѣкой отъ моитѣ братя на помощь. Като дойде и той, двамата ще кажатъ: Въ името на Господа Исуса Христа прогледай! Не успѣятъ ли двама души, ще извикатъ трети, пети, десети, докато отворятъ очитѣ на слѣпия. Който служи на Бога, той не трѣбва да се страхува. Изобщо, страхътъ е спънка въ живота на всѣки човѣкъ. Единъ американецъ, милионеръ, билъ слѣпъ и, за да се освободи отъ своето нещастие той, обѣщавалъ единъ милионъ долари на този лѣкарь, който се наемалъ да го излѣкува. Имало единъ лѣкарь, който лѣкувалъ слѣпи, но ги подлагалъ на голѣми страдания: правилъ имъ особени инжекции, операции и т. н. Единъ бѣденъ работникъ, сѫщо така слѣпъ, като чулъ, че американецътъ трѣбва да се подложи на такива страдания, отишълъ при него и му прѣдложилъ слѣдното: ако искашъ, нека лѣкарьтъ направи опита върху мене, и ако излѣзе сполучливъ, тогава да го приложи и върху тебе. Нѣма защо ти да се подлагашъ на такива страдания. Милионерътъ веднага се съгласилъ на това прѣдложение, и бѣдниятъ работникъ билъ подложенъ на лѣкарския опитъ: правили му инжекции, операции, но нищо не помогнало. Една силно вѣрующа жена, която научила за постѫпката на работника, помолила се усърдно на Бога, и работникътъ прогледалъ. Обаче, въ сѫщия день богатиятъ американецъ умрѣлъ. Защо умрѣлъ този богаташъ? — Защото той искаше да придобие зрѣнието си на гърба на бѣдния човѣкъ — безъ страдания. И тъй, ние не трѣбва да бѫдемъ страхливи. Когато искаме да придобиемъ изѣстни блага, трѣбва да имаме доблесть, да понесемъ всички страдания. Когато искаме да намѣримъ Божественото знание, ще напуснемъ домоветѣ си, гори и планини ще прѣминемъ, само да Го придобиемъ. Непрѣодолима жажда трѣбва да изпитва човѣкъ, когато търси Божественото знание. Никаква спънка въ живота му не трѣбва да го обезсърдчи, никаква мѫчнотия не трѣбва да го спре въ пѫтя му. Какъ можете да се наречете окултни ученици, ако не постѫпвате по този начинъ? Питамъ: какво можете да направите, когато единъ день свършите школата? Ще кажете: ние да получимъ дипломъ, че сме завършили окултнитѣ науки, послѣ лесна работа, какво ще правимъ. Окултенъ ученикъ е онзи, който може да докаже на нѣкой виденъ професоръ, че сѫществуватъ душа и духъ въ човѣка. Какъ ще му докаже? Той нѣма да спори съ професора, но ще отиде при него и ще го запита: господине, какво е вашето мнѣние по въпроса за душата и духа? Сѫществуватъ ли душа и духъ, или не сѫществуватъ? Професорътъ ще отговори: отъ послѣднитѣ научни изслѣдвания за произхода и развитието на клѣтката, се вижда, че душа и духъ не сѫществуватъ. — Добрѣ, седнете на стола, азъ ще направя единъ опитъ, отъ който вие сами ще се убѣдите, сѫществуватъ ли душа и духъ. Той изважда душата отъ тѣлото му и го пита: сега има ли душа, или нѣма? Споредъ твоитѣ послѣдни научни изслѣдвания, обясни, кой е вториятъ човѣкъ, който сега седи на стола, и кой си ти, който го наблюдавашъ? Слѣдъ това пъкъ изважда духа отъ душата, и послѣдната се простира на леглото. Кажи сега, кой е третиятъ, който вижда едноврѣменно и първия, и втория? Слѣдъ това намѣства духа въ душата и душата въ тѣлото, и професорътъ дохожда въ първото си положеиие, като казва: видѣхъ и духъ, и душа и вѣрвамъ вече, че тѣ сѫществуватъ. Другъ примѣръ. Вие, като окултни ученици, отивате при единъ боленъ, който страда отъ туморъ въ дробоветѣ и за когото всички лѣкари казватъ, че нѣма да оздравѣе, понеже съврѣменната медицина не е намѣрила лѣкъ за неговото лѣкуване. Единъ казва, че този боленъ е така роденъ, другъ казва, че той ще живѣе само още единъ мѣсецъ, трети казва, че повече врѣме ще живѣе и т. н. Обаче, отивате вие при този боленъ, като окултенъ ученикъ, направите нѣколко паси, духнете единъ-два пѫти надъ него, и той оздравѣва. Питамъ: това магия ли е? Не, това е резултатъ на истинско практическо знание. Истински ученъ е онзи, койго може да възвърне ума на единъ извѣянъ човѣкъ. Ти духнешъ три пѫти надъ този човѣкъ, и умътъ му се възвръща, той започва да разсѫждава. Какво ще кажете на това? Туй е наука, която всички трѣбва да придобиятъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ще се похваля съ своята немощь.“ Какво е разбиралъ той подъ думитѣ „съ своята немощь?“ Това значи: азъ не се страхувамъ, но ще се подчиня, ще се подамъ на Бога, да направи опитъ съ мене. Въ този смисълъ Писанието казва: „Силитѣ на онѣзи, които чакатъ Господа, ще се възобновятъ.“ Нѣкой казва: велико нѣщо е окултната наука, тя не може да се приложи, не е за обикновени хора. Да се говори така, то е все едно да се казва, че слънцето е голѣмо нѣщо, не се отнася до всички хора, освѣнъ до велики, голѣми адепти. Не, както слънцето има значение и за най-малкитѣ сѫщества, така и окултната наука има приложение и въ най-малкитѣ прояви на живота. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е боленъ, не може да спи. Какво трѣбва да направи? Ако се лѣкува по медицински начинъ, ще вземе нѣкое наркотично срѣдство, и ще заспи безъ да си е починалъ, както трѣбва. Ако иска да постѫпи споредъ методитѣ на окултизма, ще си каже: ще си легна сега, ще заспя дълбоко и слѣдъ шесть часа здравъ, хубавъ сънъ, ще се събудя. Съврѣменната медицина прѣпорѫчва срѣщу треска хининъ, а окултизмътъ прѣпорѫчва да употрѣбишъ мисъльта си срѣщу микробитѣ на треската. Ще кажешъ на микробитѣ: заповѣдвамъ ви въ продъпжение на 25 минути да излѣзете вънъ отъ моя организъмъ, защото съмъ заетъ, отивамъ на работа. Другъ случай: имашъ да дължишъ нѣкому 20,000 лева. Ако не си окултенъ ученикъ, ще тръгнешъ при този, при онзи приятель да искашъ пари на заемъ, да си изплатишъ дълга. Тукъ те изпѫдятъ, тамъ те изпѫдятъ, докато най-послѣ нѣкѫдѣ ти услужатъ. Ако си окултенъ ученикъ, нѣма защо да се молишъ на този, на онзи, но ще вземешъ магическата тояжка и мотичката си и ще отидешъ да намѣришъ, дѣ има заровени пари. Ще разкопаешъ, ще вземешъ, колкото ти трѣбва и останалитѣ пакъ ще заровишъ. Това значи наука! Нѣкой казва: азъ не съмъ глупавъ, да тръгна съ една тояжка изъ гората, да търся, кѫдѣ има заровени пари. — Това е наука, именно! Азъ считамъ по-глупавъ човѣкъ онзи, който тръгне да търси пари отъ банкеръ на банкеръ, или да залага това-онова, отколкото да отиде въ гората и да изкопае заровенитѣ пари. Казвате: какво ще помислятъ за насъ, като ни видятъ да копаемъ въ гората? Вие трѣбва да отидете сами, никой да не ви види. Можете ли да опрѣдѣляте съ помощьта на лѣскова или на мѣдна прѫчица, дѣ има заровени пари? Не само това, но ако вие сте истински окултни ученици, като изпаднете въ нужда, всѣки ще ви помогне. Като вървите по улицата, нѣкой богатъ човѣкъ ще ви спре и ще каже: господине, отъ двѣ години насамъ съмъ опрѣдѣлилъ една сума отъ 40—50,000 лева за нѣкой честенъ, добъръ човѣкъ. Както виждамъ, вие сте единъ отъ тия хора, затова давамъ тази сума на васъ, да я употрѣбите, както иамирате за добрѣ. Колко такива хора има днесъ, на които може да се даде тази сума още при първото виждане? Казвамъ: тия сѫ едни отъ най-близкитѣ задачи, които ученикътъ трѣбва да разрѣши. Вънъ отъ тия задачи има и по-велики. Какво по-хубаво отъ това, да имаме довѣрието на невидимия свѣтъ, да ни даде възможность да разполагаме съ силитѣ на природата? Задача на ученика е да спечели довѣрието на невидимия свѣтъ, да му повѣрятъ извѣстни тайни, да му откриятъ извѣстни закони и формули, които, щомъ произнесе, да му се притекатъ на помощь. Обаче, при разрѣшението на тази задача, отъ ученика се изисква чистота. Той трѣбва да бѫде чистъ и цѣломѫдренъ. Докато човѣкъ не е чистъ и цѣломѫдренъ вѫтрѣ въ себе си, да не допуща въ съзнанието си никаква мисъль, която да го отклони отъ Бога, той не може да има велики постижения. Имате ли тази чистота и цѣломѫдрие, и цѣлиятъ свѣтъ да ви обѣщаватъ, да не се съблазнявате; вие трѣбва да знаете, че всичкото богатство за васъ е присѫтствието на Бога въ душата ви. Имате ли това богатство, всичко можете да постигнете. За да постигнете това богатство, отъ васъ се изисква учение, опити, усилена работа върху себе си. Много опити трѣбва да направите, докато постигнете това богатство; нѣкои отъ опититѣ ще бѫдатъ несполучливи, но това не трѣбва да ви обезсърдчава. Запримѣръ, мнѣнието на обществото, както и на вашитѣ близки върху окултизма често ви влияе, и вие постепенно започвате да отпадате духомъ и да се обезсърдчавате въ работата си. Мнозина външни хора казватъ: окултиститѣ сѫ извѣяни. Въ първо врѣме вие не се подавате на тѣхнитѣ думи, но полека-лека започвате да се вслушвате въ думитѣ имъ, да се съгласявате съ тѣхъ, докато започнете да вѣрвате, че тѣ иматъ право. Сега ще ви запитамъ слѣдното: кой е най-важниятъ и жизненъ въпросъ за васъ? Всички ще отговорите, че най-важниятъ въпросъ за васъ е изпълнението на волята Божия. Така отговарятъ всички религиозни хора. Прѣдставете си, че вие отивате въ Лондонъ и търсите нѣкой богатъ човѣкъ. Кое е най-важно за васъ въ този случай? За васъ е важно да знаете името на този човѣкъ, улицата и номера на кѫщата, въ която живѣе, както и посоката. Докато се доберете до тѣзи данни, знаете ли, колко врѣме е нужно? Не е лесно да се намѣри нѣкой човѣкъ въ такъвъ голѣмъ градъ, като Лондонъ. Питамъ: знаете ли, защо окултната школа се намира сега въ България? Знаете ли, кой е прѣдседательтъ, кой е секретарьтъ на школата, въ коя улица и номеръ живѣятъ тѣ? Вие не знаете, кой е прѣдседатель и кой секретарь на школата, а искате да знаете, кои сѫ членоветѣ й. Често говорите за Всемирното Бѣло Братство, но тази идея не ви е ясна. Нѣкои казватъ: дали, наистина, сѫществува нѣкакво Бѣло Братство, или е нѣщо фиктивно? Единъ нашъ познатъ въ Америка отъ нѣколко години насамъ иска да намѣри нѣкои отъ членоветѣ на Бѣлото Братство, но не може да ги намѣри. Защо не може да намѣри нито единъ отъ тѣхъ? — Защото тѣ не се откриватъ. Ако срещнете единъ членъ отъ Бѣлитѣ Братя, той никога нѣма да каже, че принадлежи къмъ Бѣлото Братство. Той нищо не говори за себе си, но дори минава за простъ, за обикновенъ човѣкъ. Съ това той изпитва вашата прозорливость, вашето знание. Той носи знака на Бѣлото Братство, но ако вие сте слѣпъ, нѣма да го видите. Ако имате вѫтрѣшна подготовка да схващате и разбирате, вие ще прогледате и ще видите знака, който Бѣлитѣ Братя носятъ. По този знакъ ще ги познавате. Ще кажете: защо не могатъ всички да прогледатъ? Питамъ: защо Христосъ не излѣкува всички слѣпи, а само единъ? Какъвъ бѣше този, на когото Христосъ отвори очитѣ? Той бѣше човѣкъ на вѣрата. Кои болни излѣкува Христосъ? Които имаха вѣра. И днесъ лѣкуването става възъ основа на сѫщия законъ. Безвѣрникътъ нищо не постига. Който има вѣра, всичко може да постигне. Ние не говорииъ за вѣрвания, но за вѣра, която произтича отъ душата и се изявява като непрѣодолимъ копнежъ у човѣка къмъ търсене на Истината. Като ви говоря по този начинъ, нѣкои казватъ: ние не сме отъ напрѣдналитѣ. Не, когато се сравнявате едни съ други, вие намирате, че сте по-напрѣднали отъ този, отъ онзи; когато се сравнявате по знание съ високо напрѣцналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, намирате, че нищо не знаете. Това, именно, трѣбва да ви дава потикъ, импулсъ да вървите напрѣдъ. Влѣзете ли въ класъ, всѣки трѣбва да седне на мѣстото си, да се концентрира и да почне да размишлява. По този начинъ вие едни други ще се поощрявате и ще създадете атмосфера на хармония, която ще ви благоприятствува въ работата. Човѣкъ трѣбва да възстанови хармония въ себе си отвѫтрѣ, а не отвънъ. Трѣбва ли да дойде учительтъ отвънъ, за да застави ученицитѣ да мълчатъ? Влѣзе ли ученикътъ въ класъ, той трѣбва да повдигне мисъльта си нагорѣ и да съзерцава. Той трѣбва да се абстрахира отъ всѣкакъвъ шумъ, нищо да не го смущава. Успѣе ли да се съсрѣдоточи при тази обстановка, това говори за силата на неговия характеръ. Всички трѣбва да се упражнявате въ това направление. Ако човѣкъ не придобие способностьта да концентрира своята мисъль, да се издигне надъ обикновенитѣ условия, той ще се чувствува изтощенъ, измѫченъ, при условията, въ които днесъ живѣе. Стане сутринь, главата го боли, цѣлото му тѣло е уморено, мозъкътъ уморенъ. Коя е причината за това състояние? Когато човѣкъ не възприеме достатъчно прана отъ въздуха, той всѣкога се усѣща слабъ, измѫченъ, безъ животъ и сили въ себе си. Кой е виновенъ за това? Той самъ. Отъ него зависи да възприеме повече прана, понеже въ природата я има изобилно. Всѣка болесть има свои причини. Виенето на свѣтъ, напримѣръ, крие причинитѣ си въ стомаха; сърдечнитѣ припадъци, болкитѣ въ слѣпитѣ очи сѫщо така иматъ свои причини. Окултниятъ ученикъ, обаче, трѣбва да си служи съ окултна медицина, да борави съ тайнитѣ сили на природата. Казвамъ: моето желание сега е всѣки отъ васъ да има довѣрие къмъ законитѣ на разумната природа и да знае, че щомъ постѫпва съобразно тѣхъ, ще има добри резултати; има ли добри резултати, ще има и подемъ на духа. Който нѣма подемъ на духа, той не може да учи. Вдъхновение е нужно на всички! Нѣкой седи съ наведена глава и казва: отидоха младинитѣ ми! Работата ми не върви. Казвамъ: този човѣкъ още не е започналъ работа, а се оплаква, че младинитѣ му отишли. Дойдете ли въ такова състояние, знайте, че вие сте въ фаза, отдѣто наново можете да започнете. Който се счита старъ, немощенъ, нека се обърне къмъ нѣколко свои братя или сестри, които се чувствуватъ бодри, вдъхновени, и ги помоли да му направятъ нѣколко паси. Щомъ му направятъ нѣколко паси и духнатъ три пѫти, нѣма да мине много врѣме, и ще видите, че този старъ човѣкъ се е подмладилъ и започналъ да работи. Човѣкъ лесно може да се прѣообрази, но знание се изисква за това! Питамъ: защо съврѣменниятъ човѣкъ остарява лесно? Защото той мисли, че много знае. Днесъ знае много, но утрѣ се намѣри прѣдъ нѣкаква мѫчнотия и се обезсърдчи. День слѣдъ день той се обезсърдчава, докато най-послѣ се отчае, отпусне рѫцѣ и замине за онзи свѣтъ. Дойде слѣдъ това свещеникътъ съ кадилницата и започва да чете: „Упокой, Господи, душу рабу Твоему!“ Господъ не може да го упокои. Той трѣбва да знае, какви и колко познания има, да не се самозаблуждава. Човѣкъ трѣбва да прави опити съ себе си, да знае, какво може и колко може. Станешъ сутринь, виждашъ лицето си набръчкано, остарѣло, направи си нѣколко паси и се погледни послѣ въ огледалото, да видишъ, какво си направилъ. Казвате: ще остарѣемъ, нѣма какво да се прави. Думата „старость“ подразбира мѫдрость. Кажете ли, че остарѣвате, разбирайте, че ставате мѫдри. Говорите ли за младость, за младостьта си, разбирайте, че трѣбва да обичате, да любите. Любовьта е присѫща на дѣцата. Стариятъ, мѫдриятъ човѣкъ знае много нѣща, разбира, а дѣтето обича. То не се срамува отъ любовьта. Дѣтето ще отиде при дѣдо си, ще го пригърне и цѣлуне. Любовьта дава, а не взима. Затова дѣцата сѫ гъвкави, пъргави. Да обичашъ нѣкого, значи да влѣзешъ въ него, да му дадешъ нѣщо и да се зарадвашъ, че си далъ. Това подразбира младъ човѣкъ. И тъй, младиятъ е като топлината; стариятъ — като свѣтлината; младиятъ топли, стариятъ свѣти. Младиятъ е изворъ, чешма, която постоянно дава; стариятъ е свѣщь, която седи на едно мѣсто, пръска свѣтлина на далечъ и освѣтява пѫтя на минувачитѣ. Стариятъ човѣкъ трѣбва да свѣти като светия. Влиза ли вечерь въ нѣкоя изба, той не трѣбва да си служи съ лампа. Не може ли да ходи вечерно врѣме безъ лампа, той не е светия. Светията изпуща свѣтлина отъ себе си, понеже неговата мисъль е интенсивна. Отъ мозъка на светията излиза свѣтлина, както отъ очитѣ на лисицата и на вълка. Вечерь очитѣ на лисицата и вълка светятъ като фенери. Когато нѣкоя лисица влѣзе нощемъ въ курника при кокошкитѣ, тя ги погледне, тѣ се уплашватъ отъ свѣтлината на очитѣ й и падатъ на земята. Тя се приближава къмъ тѣхъ, избира си по-тлъстичкитѣ и си заминава. Ако лисицата, съ свѣтлината на своитѣ очи, може да изплаши кокошкитѣ, колко повече окултниятъ ученикъ съ своята свѣтлина, трѣбва да изплаши лошитѣ духове! Въ Дѣянията на Апостолитѣ се разправя за единъ случай, дѣто десеть ученици на Христа били повикани нѣкѫдѣ да изпѫдятъ единъ лошъ духъ. Тѣ му казвали: „Въ името на Господа Исуса Христа ти заповѣдваме да излѣзешъ!“ Той не излизалъ. „Въ името на апостолъ Павла ти заповѣдваме да излѣзешъ!“ Той пакъ не излизалъ, но имъ казалъ: „И Христа познавамъ, и Павла познавамъ, но вие, които ме пѫдите, васъ не познавамъ“. На това отгорѣ този духъ набилъ десетьтѣ Христови ученици и пакъ не излѣзълъ навънъ. Питамъ: геройство ли е това да те набиятъ, да те изгонятъ и ти да не можешъ да прѣодолѣешъ и най-малката мѫчнотия? Да проповѣдвашъ е едно нѣщо, да бѫдешъ окултенъ ученикъ е друго нѣщо. Ученикътъ трѣбва да бѫде сигуренъ въ успѣха на това, което прѣдприема да направи. И най-малкото нѣщо, което върши, той трѣбва да го направи така, че никой да не може да му конкурира. Това малко дѣло ще му послужи като подкваса за неговото млѣко. Нѣма ли тази подкваса въ живота си, млѣкото му ще остане неподквасено. Това значи: не прилагате ли новитѣ идеи въ живота си, вие нѣма да имате подкрѣпата на невидимия свѣтъ. Новото, което иде въ свѣта, е въ сила да трансформира енергиитѣ на ума, сърцето и волята на човѣка по новъ начинъ, като му създаде и новъ мирогледъ за живота и за природата. Това носи новото учение. Казвате: какво донесе Христовото учение? То донесе Любовьта и Вѣчния Животъ. Христосъ казва: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Това е окултна формула, съ която може да се работи. Какво крие въ себе си думата „Богъ?“ Ако изтълкувате думата Богъ — Ешуа на еврейски езикъ, въ нея ще намѣрите методъ за развиване на вѣрата. Ако разгледате буквитѣ въ думата „Богъ“, буквата „Б—б“ означава растене, развитие на Божественото въ човѣка. Такъвъ човѣкъ може да се нарече добродѣтеленъ. Буквата „о“ показва условията, при които доброто може да расте. Буквата „г“ опрѣдѣля посоката, къмъ която трѣбва да расте доброто. Крайната буква „ъ“ е законъ за равновѣсие. Значи, Богъ е това, което расте и се развива въ човѣка въ дадена посока, въ резултатъ на което ще се получи плодъ. Да вѣрвашъ въ Бога, това подразбира да използувашъ разумно условията, да намѣришъ смисъла и цѣльта на живота и да знаешъ, че никой не може да ти вземе това, което си придобилъ. Онова непрѣривно съзнание, което постоянно ни подбужда къмъ дѣятелность, къмъ работа, това е Богъ. И като скърбимъ, и като се радваме, сме въ Бога. И като вѣрваме, и като не вѣрваме, пакъ сме въ Бога. При едно разбиране вие изпитвате скръбь, при друго — радость; при едно разбиране вие изпитвате умраза, при друго — любовь. Вие сами сте причина за контраститѣ въ живота. Това сѫ дълбоки философски въпроси, които ще ви подтикнатъ къмъ работа, къмъ занимание. Много отъ ученицитѣ въ школата сѫ се индивидуализирали, всѣки мисли само за себе си, за никого не се интересува, очаква само да дойде Царството Божие на земята. Така живѣятъ и животнитѣ. Гледате говедата на полето, всѣко отъ тѣхъ мисли за себе си. Обаче, нападне ли вълкътъ нѣкое отъ тѣхъ, всички тичатъ на помощь. Ако вълкътъ попадне въ аурата на говедата, тѣ ще го избодятъ; не попадне ли въ тази чърта, той ще избѣга. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да си помагате. Дойде ли вълкътъ и хване едного отъ васъ, останалитѣ трѣбва да му се притекатъ на помощь. Помагате ли си взаимно, и Богъ ще ви помага. Не си ли помагате, стоите ли настрана единъ отъ другъ, вълкътъ ще дойде и ще вземе единъ отъ васъ. За слѣдния пѫть ще дамъ на всѣки отъ васъ, като задача, да излѣкува единъ боленъ. Сѫщеврѣменно ще ви дамъ и нѣкои упѫтвания, да видимъ, колко отъ вашитѣ опити ще бѫдатъ сполучливи. Въпроситѣ за подмладяването и за магическата прѫчица сѫ трудни. Тѣ не се отнасятъ до всички. Малцина могатъ да правятъ опити съ тѣзи въпроси. Обаче, всички могатъ да правятъ опити за лѣкуване на хората и за възпитание на дѣцата. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.“ * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 26 май, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МЕТОДИ И ПѪТИЩА НА ИДЕЙНИЯ СВѢТЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочетоха се резюмета отъ темитѣ: „Защо трѣбва да учи човѣкъ“ и „Да се обичаме и защо трѣбва да се обичаме“? Какъ излѣзе опитътъ ви? Колко души отъ васъ познаха книгата отъ Библията, колко познаха главата отъ дадената книга и колко познаха стиха? Опитътъ на мнозина е излѣзѣлъ несполучливъ, защото иматъ неправилни схващания за нѣкои нѣща. Вие мислите, че сте ясновидци. Ще ви поставятъ на изпитъ, да видите вие сами. колко знаете. Човѣкъ трѣбва по алхимически начинъ да отдѣля своитѣ положителни знания отъ отрицателнитѣ. Какви теории сѫществуватъ по този въпросъ, то е друго нѣщо. Теорията сама не разрѣшава нѣщата. Слѣдъ като знаете теорията, вие трѣбва да имате и практика, приложение. Въ окултната наука има редъ хипотези и теории, но прѣди всичко има нѣкои сѫществени нѣща, които трѣбва да знаете. Нѣкой казва: азъ разбирамъ, азъ зная много нѣщо. Докато мислите, че много знаете и много разбирате, вие нищо не можете да постигнете. Рѣшавате ли въпроситѣ отъ гледището на личнитѣ чувства, не можете да имате голѣми резултати. И тъй, искате ли да развиете своята чувствителность, правете често опита съ Библията. Развиете ли това чувство, вие ще можете свободно да четете Библията и при затворени очи. Между васъ сега нѣма нито единъ, който може да чете Библията по този начинъ. Каже ли нѣкой, че може да чете така, ще го подложимъ на изпитъ: азъ ще отворя Библията прѣдъ себе си, а той ще чете отъ мѣстото си. Дойдете ли до положение да четете книги съ затворени очи, вие сте ясновидци. Отъ миналитѣ вѣкове още вниманието на всички хора е било насочено къмъ развиване на физическото имъ зрѣние. И днесъ, понеже това нѣщо се е постигнало, вниманието на хората трѣбва да се насочи къмъ постепенно развитие на вѫтрѣшното зрѣние. Този вѫтрѣшенъ органъ не може да се развие изведнъжъ, но трѣбва постепенно да се развива, като се изпраща къмъ него повече кръвь и хранителна енергия. Всѣки отъ васъ може да развие въ себе си интуицията, но той трѣбва да прави редъ опити въ това направление. Когато искате да познаете, на кое мѣсто отъ Библията, запримѣръ, сте отворили, пипнете този листъ съ рѫцѣтѣ си. Учете се да познавате нѣщата чрѣзъ пипане. По този начинъ вие ще се освободите отъ редъ ваши внушения. Нѣкой казва: Духътъ ми говори. Той ми каза да отида еди-кѫдѣ си. Духътъ казалъ на единъ да отиде на Горна-Баня, на другъ — на пазаръ, на трети — въ еди-кой си градъ и т. н. Това сѫ неопрѣдѣлени, двусмислени положения. Хората едни други си внушаватъ различни нѣща и послѣ се самозаблужцаватъ, че Духътъ имъ говорилъ. Казвамъ: първо вие трѣбва да се освободите отъ закона на човѣшкитѣ внушения и да дойдете до внушения, които идатъ отъ свѣтъ, по-високъ отъ вашия. Вие трѣбва да различавате, отъ кой свѣтъ идатъ внушенията. Научите ли това, вие ще можете да въздѣйствувате на тия, които могатъ да ви спънатъ, или да ви заведатъ въ кривъ пѫть. И ученитѣ хора си внушаватъ едни други, влияятъ си. Запримѣръ, ако нѣкой математикъ или астрономъ работи върху единъ наученъ въпросъ, едноврѣменно съ него, безъ той да знае, работятъ още 10—20 души по сѫщия въпросъ, обаче, отъ всички тѣхъ само единъ успѣва, а другитѣ играятъ роля на помагачи. Запримѣръ, когато Дарвинъ е работилъ своята теория, едноврѣменно съ него по сѫщия въпросъ е работилъ и другъ англичанинъ, обаче, Дарвинъ успѣ; той изнесе своята теория прѣдъ свѣта, а другиятъ остана като помагачъ въ тази работа. Сѫщото нѣщо е забѣлѣзано и въ музиката, и въ изкуството. Едно трѣбва да се знае: никога усилията на човѣка не оставатъ безплодни. И тъй, вие ще се стремите да регулирате чувствата си, да се поставите въ положението на дѣте, което иска да учи. Опитътъ, който ви дадохъ, може да се изпълни отъ три страни: първо — механичсски, съ пипане; понеже вие сте чели Библията много пѫти, ще можете горѣ-долу да познаете, на кое мѣсто сте отворили; второ — по чувство и трето — по вѫтрѣшна свѣтлина. Първиятъ начинъ се отнася къмъ физическия животъ; вториятъ начинъ — къмъ астралния и третиятъ — къмъ Божествения животъ, дѣто се проявява висшето съзнание на човѣка. Вие можете да прилагате тия методи, когато рѣшавате, да прѣдприемете ли нѣкаква работа, или не, както и когато искате да разберете, ще сполучите ли въ нѣкоя работа. Ако застанете тихо и спокойно въ себе си, свободни отъ всѣкакви външни влияния, вие повече ще успѣете, отколкото съ бързане. Бързането всѣкога притѣснява човѣка, поставя го въ крива посока. Когато нѣмате успѣхъ въ нѣкоя работа, не се обезсърдчавайте. Често несполуката въ живота стимулира човѣка повече, дава му по-голѣмъ импулсъ за работа. Сега ще ви дамъ още единъ опитъ. Той е слѣдниятъ: на отдѣлни листчета ще напишете всички книги отъ Библията и ще ги турите въ нѣкоя кутия, отдѣто по три пѫти на день ще вадите по едно листче, но вече съ отворени очи. Цѣльта на този опитъ е да развивате своята интуиция, да познаете, коя книга сте извадили. Когато пишете листчетата, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да нѣма никакво прѣкѫсване. Освѣнъ това, като ги пишете, ще гледате да оставите върху тѣхъ вашитѣ вибрации, че като пипнете една отъ тия книжки, да познаете, коя сте взели. Напримѣръ, като сте писали на едно отъ листчетата името на пророкъ Иеремия, при изваждане на това листче отъ кутията, да познаете, че сте извадили, именно, него. Щомъ познаете, какво е написано на листчето, вие ще изпитате голѣма радость. Пишете ли листчетата механически, нищо нѣма да познаете. Като дойдете слѣдния пѫть въ класъ, петь възрастни и петь млади братя, както и петь възрастни и петь млади сестри ще кажатъ своитѣ опитности. Като правите този опитъ, ще отбѣлѣзвате на тевтерче датата, часа и врѣмето, дали е ясно или облачно и т. н. По този начинъ вие ще привикнете къмъ точность. Въ духовния свѣтъ, и при най-малкитѣ опити, слѣдятъ точно за часа, за врѣмето. Започнете опита отъ утрѣ. Можете да го правите или сутринь, или по обѣдъ, или вечерь, по което врѣме искате, но непрѣменно ще отбѣлѣзвате часа и врѣмето, прѣзъ които го правите. Въ окултната школа на първо мѣсто се изисква дисциплина. Човѣкъ трѣбва самъ да се дисциплинира, да се самовлада. Запримѣръ, вие знаете нѣщо, но не искате да го изнесете прѣдъ други хора и мълчите. Обаче, вѫтрѣ нѣщо ви казва: кажи това нѣщо! Защо трѣбва да кажете? Изкуство е сега да се самовладате, да не го кажете. Има хора, които не могатъ да търпятъ да не кажатъ всичко, каквото знаятъ. Въ единъ анекдотъ се разправя за такъвъ човѣкъ, много разговорчивъ, който никога не мълчалъ. Той билъ слуга при единъ селски чорбаджия. Дѣто и съ когото се срѣщалъ, той веднага започвалъ да говори по разни въпроси и да ги разрѣшава по своему. Единъ день той направилъ нѣкаква голѣма погрѣшка, заради което се скрилъ въ единъ отъ селскитѣ плѣвници, да не го намѣри чорбаджията му, да го бие. Слѣдъ като го търсили на много мѣста и не могли да го намѣрятъ, чорбаджията му прибегналъ до хитрость: той казалъ на двама селяни да тръгнатъ по селото и да спорятъ високо по нѣкои въпроси. Тръгнали селянитѣ по селото и започнали високо да разговарятъ. Като минали покрай плѣвнята, дѣто билъ скритъ слугата, той чулъ тѣхния споръ, веднага изкочилъ отъ плѣвнята и извикалъ: чакайте, азъ ще разрѣша този въпросъ! Хитростьта на чорбаджията дала своитѣ резултати. Слугата не могълъ да тьрпи да спорятъ върху извѣстни въпроси, безъ той да бѫде пръвъ въ спора. Казвамъ: вие трѣбва да знаете слѣдното. Окултната наука казва, че човѣкъ трѣбва да говори на мѣсто и на врѣме. Не е ли врѣме да се говори, той трѣбва да мълчи. Нѣкой казва: може и на врѣме и безъ врѣме да се говори. Глупавиятъ може да говори и безъ врѣме, но умниятъ трѣбва да говори само на врѣме. Апостолъ Павелъ казва: „Проповѣдвайте и на врѣме и безъ врѣме!“ Това се отнася само за онѣзи, които не знаятъ, кога е врѣме да се пропозѣдва и говори. Затова тѣ трѣбва да проповѣдватъ и на врѣме и безъ врѣме, та дано отъ многото говорене да се хване поне малко. Казвамъ: да се самовлада човѣкъ, това е необходимо и за здравето, и за дисциплинирането на ума, и за развитие на неговитѣ способности, както и за разработване на сърцето. Въ рѫката на разумния човѣкъ самовладането прѣдставлява лостъ, мѣрка за впрѣгане на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, за да усилятъ дѣятелностьта на неговата душа. Нѣма ли човѣкъ самовладане, тѣзи енергии ще минатъ и заминатъ прѣзъ неговия мозъкъ, като прѣзъ пукната стомна. Това явление само ще се хроникира въ вѣстника, който послѣ ще се захвърли, безъ да остане слѣда отъ него. Обаче, такива нѣща не трѣбва да ставатъ. Това не подразбира, че вие, като ученици, нѣмате самовладане, но степеньта на вашето самовладане не е достатъчна. Самовладането бива отъ разни качества и разни степени. Сега ще се спра върху въпроса, какъ се реализиратъ идеитѣ. Прѣдставете си, че имате идеята „а“ въ умствения свѣтъ (фиг. 1), дѣто тя нѣма никаква реалность. Докато тази идея не слѣзе на физическия свѣтъ, тя не е реална. Сѫщото може да се каже и за чувствата. Докато едно чувство или желание остава само въ астралния свѣтъ, то не е реално. Слѣзе ли на физическия свѣтъ, то става реално. Слѣдователно, когато идеята „а“ слѣзе въ астралния свѣтъ „в“, тя прѣтърпява прѣчупване и се явява като отражение на нѣкой прѣдметъ въ огледалото. И тукъ идеята още не е реална. Отъ астралния свѣтъ и тя слиза въ физическия „с“, дѣто прѣтърпява още едно прѣчупване. Тукъ вече идеята е реална. Значи, всѣка идея, за да се реализира, трѣбва да слѣзе на физическия свѣтъ и да прѣтърпи двѣ прѣчупвания. При всѣко прѣчупване става извѣстно отклонение на свѣтлината. Да допуснемъ, че у васъ се заражда извѣстна идея. Речете ли да я реализирате на физическия свѣтъ, вие не можете да я реализирате, както искате. Казвате: трѣбва да обичаме всички хора еднакво! Така се е зародила идеята въ умствения свѣтъ, но щомъ пожелаете да я реализирате на физическия свѣтъ, вие виждате, че не можете да обичате всички хора еднакво. Правете опити въ това отношение, да провѣрявате вашитѣ идеи. Запримѣръ, като срещнете нѣкой чуждъ човѣкъ, когото не познавате, опитайте се да го обикнете, като свой братъ, и вижте, колко сполучливъ ще бѫде опитътъ ви. Послѣ, направете опита съ двама души, единиятъ отъ които ви е направилъ услуга, далъ вие 10,000 лева, а другиятъ е взелъ отъ васъ 10,000 лева. Дайте и на двамата по едно богато угощение и слѣдете, какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ единия и къмъ другия. Вие трѣбва да правите опити, а не само да говорите празни думи. Казвате: трѣбва да любимъ враговетѣ си! — Опитайте сърцето си, да видите, какво ще ви каже то. — Ама Господъ е казалъ така. — Какво е казалъ Господъ, е едно нѣщо, а какъ чувствувате, какъ обичате вие, това е друго нѣщо. За васъ е важно, въ състояние ли сте да приложите този законъ и да живѣете съобразно него. Великъ е законътъ, който Богъ е изрекълъ, но за мене е важно, какъ азъ го прилагамъ. Приложа ли този Божественъ законъ въ живота си, азъ ще мога да се развивамъ правилно; не го ли приложа, ще остана на сѫщото мѣсто. Нѣкой казва азъ правя усилия. Да правишъ усилия, това значи, при всѣко усилие да се повдигашъ една стѫпка нагорѣ. Не се ли повдигашъ, усилията ти оставатъ напразни. Който не знае да слиза правилно отъ умствения свѣтъ въ астралния и отъ астралния въ физическия, той не разбира великитѣ закони на живота. Не е достатъчно човѣкъ да знае да слиза, но той трѣбва да знае и да се качва. Щомъ става въпросъ за слизане, тамъ всички сѫ майстори, но за качването малцина се отзоваватъ. Запримѣръ, можете ли да изчислите, колко врѣме е необходимо на човѣка да слѣзе отъ невидимия свѣтъ на земята и послѣ да се качи пакъ обратно тамъ? Сега ще дамъ единъ опитъ само за единъ отъ възрастнитѣ и за единъ отъ младитѣ братя. Опитътъ се заключава въ слѣдното нека тѣзи двама братя си избератъ единъ хубавъ день отъ идната седмица, да отидатъ до Черния връхъ и да се върнатъ. При това, нека отбѣлѣжатъ точно, колко врѣме сѫ употрѣбили за качването до върха и за слизането отъ него. Братята, които ще се заематъ за опита, трѣбва да го направятъ отъ любовь. Ако не се намѣрятъ такива братя сега, ще отложимъ опита за другъ пѫть. Ако пъкъ нѣкои направятъ този опитъ, слѣдния пѫть тѣ ще ни кажатъ, какъ и за колко врѣме сѫ го направили. Могатъ ли да отидатъ и да се върнатъ за кратко врѣме и да ни съобщатъ резултата отъ своя опитъ, това ние наричаме истинско знание. Нѣкой казва: азъ ходихъ на небето. — За колко врѣме? — Не зная, но мисля, че мигновено. — Това не е знание. Туй, което той нарича мигъ, въ сѫщность е вѣкъ. Мигътъ за Бога е вѣкъ за хората. Казватъ: второто пришествие ще стане въ единъ мигъ. Този мигъ прѣдставлява вѣкове за земята. Споредъ Сведенборга и въ духовния свѣтъ има врѣме и пространство, както и въ физическия, но тамъ тѣ не сѫ като нашитѣ, тѣ сѫ отъ по-особено естество. Когато казваме, че въ духовния свѣтъ нѣма врѣме, подразбираме, че врѣмето тамъ не е като нашето, раздѣлено на часове, минути и секунди. И тамъ има пространство, но не като нашето. Азъ нѣма да ви обяснявамъ повече тѣзи въпроси, защото много отъ васъ сте учили математика и знаете, че да се живѣе въ плоскость и да се живѣе въ кубъ, това сѫ двѣ съвършено различни нѣща. Колко хора днесъ съзнаватъ, че живѣятъ въ кубъ? Или, колко хора съзнаватъ, че живѣятъ въ тесерактъ? Да живѣе човѣкъ въ тесеракта, това подразбира да вижда нѣщата отвѫтрѣ навънъ, или отвънъ навѫтрѣ, но въ единъ опрѣдѣленъ центъръ. Отъ този центъръ той може да вижда навсѣкѫдѣ, да се движи по радиуситѣ на дадена окрѫжносто. Той нѣма да вижда всичко, а само онѣзи прѣдмети, които ще попадатъ въ зоната на неговата свѣтлина. Човѣкъ не може да вижда всичко, като Бога, но той има възможность нѣкога да стигне до положение да вижда и това, което се върши задъ гърба му. Съврѣменнитѣ хора виждатъ, какво става прѣдъ тѣхъ, но какво става задъ гърба имъ, тѣ не виждатъ. Като седа прѣдъ васъ, азъ виждамъ, какво прави всѣки, който е задъ васъ. Защо? Понеже всѣки отъ васъ е огледало, въ което се оглеждатъ прѣдметитѣ, които въ този случай азъ виждамъ. Сѫщиятъ законъ е и въ природата: ние знаемъ тия нѣща, които минаватъ прѣдъ насъ, но онѣзи, които не сѫ се проявили, тѣ сѫ задъ насъ, и ние не ги знаемъ. Нѣщата идатъ отзадъ, чрѣзъ отражение въ огледала, а не отпрѣдъ. Обаче, намъ се вижда, че тѣ идатъ отпрѣдъ. Запримѣръ, ние не виждаме свѣтлината направо, но чрѣзъ отражение. Съврѣменната физика доказва, че свѣтлината на слънцето иде на земята за осемь минути. Мѣстото, на което виждаме слънцето, не е сѫщинското негово мѣсто. Въ дѣйствителность слънцето седи малко по-високо отъ мѣстото, на което днесъ го виждаме. Значи, ние не виждаме нѣщата на тѣхнитѣ истински мѣста. Въ такъвъ случай, трѣбва да имъ се направи корекция, да се знае точно дѣ се намиратъ тѣ. Нѣкой казва: азъ зная мѣстата на всички нѣща. Мѣстата, които ти знаешъ, не отговарятъ на тѣхнитѣ дѣйствителни мѣста. Да вземемъ, запримѣръ, нѣколко числа, подигнати въ десета степень, и да видимъ, какви величини прѣдставляватъ тѣ. Нека взе-мемъ числата: 110, 1010 и 10010. Числото 110 = 1, 1010 е равно на число съ 11 нули, 10010 — на число съ 12 нули. То прѣдставлява законъ за раздробяване на материята. Тогава частицитѣ сѫ много на брой, но дребни. Отъ сто нагорѣ всички нѣща произлизатъ отъ общъ центъръ и като отиватъ къмъ периферията, тѣ се раздробяватъ. Може да се опрѣдѣли математически, какви промѣни ставатъ съ даденъ прѣдметъ, когато той излиза отъ центъра и отива къмъ периферията. На основание на сѫщия законъ може да се опрѣдѣли, какви промѣни ставатъ съ човѣка отъ деня на раждането до деня на заминаването му. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ е роденъ прѣзъ мѣсецъ мартъ, извѣстенъ день и часъ, може точно да се опрѣдѣли, какви влияния ще укажатъ върху характера му разнитѣ планети. Планетитѣ опрѣдѣлятъ директивата на неговия животъ. Раждането на човѣка се обуславя отъ извѣстно планетно съчетание, което невидимиятъ свтѣтъ нарежда, а на човѣка прѣдстои задачата разумно да използува тия съчетания. Човѣкъ не е господарь на планетнитѣ влияния върху себе си, но е господарь на положението, да използува разумно това, което тѣ му носятъ. Когато Венера има влияние върху нѣкого, тя събужда въ него любовьта; тя може да събуди въ него възвишената любозь, а може да събуди и любовьта на противорѣчията, любовьта въ квадрата. Човѣкъ трѣбва да изучава геометрията, за да се справя съ силитѣ въ себе си. Що е квадратътъ ? Квадратътъ е бутилка, пълна и съ добро, и съ лошо съдържание. Човѣкъ трѣбва да знае алхимията, да може по алхимически начинъ да отдѣля доброто отъ злото. И въ този случай диагоналътъ АС (фиг. 2) раздѣля квадрата на два еднакви триѫгълника. Горниятъ триѫгълникъ АВС прѣдставлява доброто съдържание на квадрата, а долниятъ АСД — лошото съдържание. Който живѣе въ горното съдържание на квадрата, той а добъръ човѣкъ; който живѣе въ долното съдържание, той е лошъ човѣкъ. Думата лошъ има съвсѣмъ другъ смисълъ отъ този, който обикновенитѣ хора схващатъ. Дѣто е злото, тамъ пространството е празно. Слѣдователно, доброто може да се прояви въ злото, понеже тамъ ще срещне най-малко съпротивление. Отъ физиката знаете, че енергията отъ положителния полюсъ минава въ отрицателния. Знаете ли, прѣзъ какъвъ пѫть минава положителната енергия? Тя обикновено излиза отъ дѣсното полушарие на мозъка, върви по повърхностьта му, минава подъ лѣвото полушарие, послѣ извива надъ него и се връща подъ дѣсното полушарие. Тукъ, въ отрицателния полюсъ, се образува свѣтлина. Значи, мисъльта иде отъ дѣсното полушарие, минава прѣзъ лѣвото и като резултатъ на това се произвежда свѣтлина въ съзнанието. Вие трѣбва да изучавате законитѣ на мисъльта. Казвамъ: знаете ли законитѣ на мисъльта, вие ще можете правилно да трансформирате енергиитѣ на вашия мозъкъ. Дойде ли ви нѣкоя отрицателна мисъль, постарайте се да я изпѫдите по течението на мисъльта, която въ пѫтя на движението си образува осморка — (знакъ за безкрайностъ). Въ центьра и се проявява мисъльта. По сѫщия законъ на свѣтлината сѫ построени и очитѣ на човѣка. Дължината на свѣтлиннитѣ линии, които се приематъ отъ двѣтѣ очи, трѣбва да бѫде еднакво голѣма. По този начинъ се образува равнобедренъ триѫгълникъ. Обаче, понѣкога лѫчитѣ отъ лѣвото око сѫ по-дълги отъ тия на дѣсното, вслѣдствие на което се явява раздвояване въ образитѣ. Който влада своитѣ мозъчни енергии, той ще може да направлява посоката на очитѣ си. Когато мозъчната енергия изгуби своето правилно течение, очитѣ на човѣка ставатъ разногледи, късогледи, далекогледи и т. н. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да бѫде пъленъ господарь на своето тѣло. За сега вие сте въ положението на малкитѣ дѣца: дѣто минете, каквото видите, спирате се да гледате, безъ да си задавате въпроса, заслужава ли това нѣщо да му се обърне внимание, или не. Запримѣръ, нѣкой яде бонбонъ, увитъ въ книжка, и веднага проявява интересъ, какво е написано на тази книжка. Слѣдъ това сѫщиятъ човѣкъ минава покрай нѣкое цъвнало дърво или цвѣте, и не му обръща внимание. Цъвналото дърво е по-важно, отколкото написаното въ книжката. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава закона на еволюцията. Не е достатъчно да каже човѣкъ, че разбира и съзнава нѣщата вѫтрѣшно. Това съзнаване е подобно на разбирането, което човѣкъ е придобилъ отъ прочитането на нѣкоя научна книга. Да разбирашъ нѣщо, това не е истинско знание. Нѣкой казва: азъ разбирамъ малко математика. — Съ малко разбиране работа не става. Сега, като ви говоря, че вие трѣбва да учите, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: кога ще учимъ? Ние сме хора на 45, 50, 55 и повече години, нашето врѣме за учене мина вече. Прѣдставете си, че вие живѣете на слънцето, дѣто 25 милиона наши години образуватъ една слънчева година. Питамъ тогава: каква часть отъ годината, или отъ деня ще съставляватъ вашитѣ 45, 50 или 55 години? Нашитѣ 50 години на земята сѫ равни на една минута и три секунди отъ слънчевата година. И слѣдъ всичко това, можете ли да се считате стари хора? Да сте поне на една слънчева година, разбирамъ. Това значи човѣкъ съ познания. Какво бихте казали за човѣкъ, който е на възрасть 100 слънчеви години? Тъй щото, мащабътъ, съ който мѣримъ нѣщата на земята и на слънцето, не е единъ и сѫщъ. Напримѣръ, нашитѣ понятия за знания се различаватъ коренно отъ тия на по-напрѣдналитѣ сѫщества. Знанието, което ние придобиваме на земята, прѣдставлява уводъ, приготовление къмъ по-високо знание, което впослѣдствие ще получимъ. Ако вие не приготвите ума и сърцето си къмъ разбиране на възвишеното знание, то нѣма да ви се даде. Никой не трѣбва да се обезсърдчава, да мисли, че не е ученъ. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, всички ще бѫдете поставени подъ общъ знаменатель. И най-учениятъ човѣкъ отъ земята, поставенъ на изпитъ въ духовния свѣтъ, непрѣменно ще пропадне. И простиятъ, неучениятъ човѣкъ сѫщо така ще пропадне въ духовния свѣтъ. Ще кажете: учениятъ човѣкъ ще падне отъ по-високо мѣсто. — Това нищо не значи. Туй сѫ относителни положения. Обаче, вънъ отъ тѣзи знания има вѫтрѣшно, Божествено знание, което всѣки човѣкъ може да придобие. То дава истинско просвѣтление на човѣка. При тази свѣтлина всички нѣща ставатъ ясни. Малко хора сѫ дошли до това Божествено знание, до това просвѣтление на ума. Единъ английски авторъ, който пише върху козмическото съзнание, е намѣрилъ въ цѣлата история на човѣчеството само 19 души съ пробудено Божествено съзнание. За въ бѫдеще има условия да се пробуди Божественото, козмическото съзнание у повече хора. И тъй, иска ли човѣкъ да учи, да се развива, той трѣбва да има смирение. То дава импулсъ на човѣка да учи, да се радва и на малкото, което всѣки день придобива. Истински учениятъ се радва и на най-малкитѣ придобивки. Той работи цѣли години и се радва на малката придобивка, защото знае, че за въ бѫдеще тя ще му донесе грамадно богатство. Ето защо, прѣпорѫчвамъ ви да работите върху себе си съ съзнанието на учения човѣкъ. Размишление. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 19 май, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЦѢЛОМѪДРИЕ И ВЕЛИКОДУШИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се теми отъ зададената свободна тема. За слѣдния пѫть пишете пакъ върху нѣкаква свободна тема. Сега ще ви задамъ нѣколко въпроси: кое е най-важното качество на идеалния мжжъ и кое — на идеалната жена? Както виждате, не е лесно да се отговори на тѣзи въпроси. Нѣкои ще кажатъ, че едно отъ важнитѣ качества на жената е справедливостьта; други — нѣжностьта; трети — разумностьта и т. н. Справедливостьта, нѣжностьта, разумностьта сѫ общи качества, които не принадлежатъ само на жената. Любовьта сѫщо така е общъ принципъ, общо качество, което не принадлежи само на жената. Кажете поне едно специфично качество на жената, което я опрѣдѣля въ най-идеаленъ смисълъ като жена. Каква дума може да се употрѣби вмѣсто думата жена? Въ български езикъ думата жена е изопачена. Нѣкой ще каже, че тази дума може да се замѣсти съ по-добната ней „майка“. Казвамъ: всѣка жена не може да бѫде майка, и всѣка майка не може да бѫде жена, въ пълния смисълъ на тази дума. Ако подъ понятието жена разбираме противоположния полюсъ на човѣка, тогава, какъ трѣбва да наречемъ жената? Въ този смисълъ понятието жена можемъ да замѣстимъ съ думата дѣва, дѣвица. Отъ тази дума българинътъ е изкаралъ думата дивъ, обаче, думата дѣва въ първоначалния езикъ е означавала Божествена. Ако думитѣ жена, майка, дѣва се наредятъ въ възходещъ редъ, по степень, първо мѣсто отъ тѣхъ заема дѣвицата, послѣ майката и най-послѣ жената. И тъй, думата дѣва означава истинското понятие жена. Питамъ сега: кое качество на дѣвицата я опрѣдѣля като такава? (— Чистота, цѣломѫдрие). Цѣломѫдрието е качество, което опрѣдѣля дѣвицата. Когато дѣвицата изгуби своето цѣломѫдрие, въ ума и сърцето й на-става голѣма каша. Съ каква дума можете да замѣстите думата мѫжъ? (— Момъкъ). Тази дума въ идейно отношение не е много изразителна, но можемъ да се спремъ върху нея. Кое е отличителното качество на мѫжа? Нѣкой ще каже, че мѫжътъ трѣбва да отстоява правата си. Човѣкъ, който отстоява правата си, той всѣкога изпада въ безправие. Идеалниятъ човѣкъ е всесиленъ; той е надъ условията, вслѣдствие на което нѣма защо да се защищава, нито да търси правата си. Богъ никога не воюва за своитѣ права. Само слабитѣ хора воюватъ за правата си. Въ този смисълъ всѣки, който защищава правата си, той е слабъ. Въ свѣта само слабитѣ хора воюватъ. Хората, които свѣтътъ счита герои, сѫ повечето слаби натури. Нѣкои считатъ истински мѫжъ този, който се явява въ защита на жената. Това не е мѫжъ. Жена, която се нуждае отъ защитата на мѫжа, не може да се нарече цѣломѫдрена. Мѫжъ, който се нуждае отъ подкрѣпата на жена, не може да се нарече силенъ. Най-голѣмото нещастие за мѫжа и за жената се заключава въ това, че тѣ търсятъ помощь оттамъ, отдѣто я нѣма. Кое качество опрѣдѣля идеалния мѫжъ? — Великодушието. И тъй, турете въ ума си идеята, че мѫжътъ трѣбва да бѫде великодушенъ, а жената — цѣломѫдрена. Великодушенъ мѫжъ е онзи, въ ума на когото не влиза никакво съмнѣние по отношение на жената. Цѣломѫдрена жена, дѣвица е тази, която не допуща никаква нечиста мисъль, или никакво съмнѣние по отношение на мѫжа. Допусне ли нѣщо лошо въ ума си, тя прѣстава да е дѣвица. Казвамъ: ако вие, като ученици, не станете цѣломѫдрени и великодушни, нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Вие ще се раждате и умирате, както и обикновенитѣ хора. Вие ще говорите за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, но това нѣма да ви ползува. Прѣди всичко, всѣки трѣбва да бѫде цѣломѫдренъ и великодушенъ! Днесъ повечето хора се съмняватъ въ Бога, въ Провидѣнието, въ добрия редъ и порядъкъ въ свѣта, което показва, че тѣ не сѫ цѣломѫдрени и великодушни. Щомъ се съмняватъ и не вѣрватъ въ Бога, тѣ не могатъ и да Му благодарятъ за живота, както и за всички блага, които Той имъ е далъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота и благата, които иматъ, затова отъ сутринь до вечерь роптаятъ: това нѣмаме, онова нѣмаме, всички около насъ сѫ по-богати, всичко иматъ и т. н. Казвамъ - нека богатството на другитѣ хора да не ви смущава, но да ви поощрява, да работите върху себе си, за придобиване на онѣзи блага и условия, необходими за вашето развитие. И тъй, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ лоши навици, да не вижда погрѣшкитѣ на хората. Той трѣбва да разглежда нѣщата обективно, а не субективно. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, какъ гори огъньтъ, да изучава процеса на горенето. Когато запалите огънь, отначало той е слабъ, но постепенно се усилва и разгорява. Идейниятъ човѣкъ знае, че огъньтъ постепенно се засилва и разгорява, но за това се изисква врѣме. Слѣдователно, когато нѣкоя добродѣтель у човѣка е слабо проявена, това показва, че тя е още въ своето начало; тази добродѣтель ще се разгори и засили постепенно. Затова казвамъ: момцитѣ трѣбва да се стремятъ къмъ великодушие, а дѣвицитѣ — къмъ цѣломѫдрие. Обаче, човѣкъ трѣбва да бѫде едноврѣменно и великодушенъ, и цѣломѫдренъ. Запримѣръ, мнозина нѣматъ търпѣние да се изслушватъ едни други; всѣки търси своитѣ права, а за правата на другитѣ не мисли. Прѣди всичко правата на човѣка сѫ въ самия него, той нѣма защо да ги търси отвънъ, отъ другитѣ хора. Щомъ човѣкъ има зрѣние, кой може да му забрани да гледа? Когато нѣкой се качи на Витоша, може ли да му се забрани оттамъ да гледа на небето и на слънцето, което изгрѣва и залѣзва? Качилъ ли се е на високо, той може вече свободно да се разхожда тамъ и да гледа навсѣкѫдѣ. Другъ е въпросътъ, ако този човѣкъ влѣзе въ нѣкоя гѫста гора, и дърветата му прѣпятствуватъ да гледа свободно. Трѣбва ли той да се сърди на дърветата, че му прѣпятствуватъ? Ако ги пита, защо му прѣпятствуватъ, тѣ ще му отговорятъ: веднъжъ си влѣзълъ между насъ, ти имашъ нужда отъ нашата помощь. — Какъ тъй, вие трѣбва да ми направите пѫть, да ми дадете възможность свободно да гледамъ! Ако искате да се разберемъ, вие трѣбва да се разредите. — Не, ние нѣма да се разберемъ по този начинъ, както ти искашъ. Щомъ искашъ да гледашъ небето, ще се качишъ на нѣкое високо мѣсто, надъ насъ, и оттамъ гледай, колкото искашъ; и ние имаме сѫщото желание, каквото и ти, да вървимъ напрѣдъ и да гледаме нагорѣ. Ако пъкъ си толкова уменъ, избери най-високото дърво измежду насъ, качи се на върха му и оттамъ гледай! Искашъ ли да гледашъ небето отдолу, между насъ, ти нищо нѣма да видишъ. Сега много окултни ученици искатъ да видятъ небето, да се домогнатъ до нѣкои окултни закони, но въпрѣки това седятъ въ нѣкоя гѫста гора и оттамъ гледатъ. Какъ могатъ да се домогнатъ до окултнитѣ закони? — Чрѣзъ цѣломѫдрие и великодушие. Слѣдователно, цѣломѫдренъ мѫжъ е този, чийто рѫцѣ не изгарятъ въ огъня. Великодушенъ мѫжъ е този, който въ водата не се дави. Сжщото може да се каже и за жената: цѣломѫдрена жена е тази, която никога не изгаря; великодушна жена е тази, която никога не може да се удави. Нещастието на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че мѫжетѣ, хвърлени въ водата, се удавятъ, а женитѣ, хвърлени въ огъня, изгарятъ. Подъ думата вода, въ дадения случай, разбираме свѣта. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ става търговецъ, започва да лъже и въ скоро врѣме пропада. Нѣкога хората се лъжатъ за нѣколко гроша само, а съ това си причиняватъ голѣми пакости. Нѣкое малко дѣте, момченце, напипа джоба на баща си и, безъ негово знание, взима единъ левъ. Майката се радва, че нейниятъ Драганчо самъ взелъ отъ баща си единъ левъ. Малкиятъ Драганчо не трѣбва да пипа въ джоба на баща си. Напротивъ, ако намѣри единъ левъ, падналъ отъ джоба на баща му, той трѣбва да му го даде и да не се учи самъ да пипа. И слѣдъ това, ако бащата иска, може да даде на дѣтето си, колкото намѣри за добрѣ. Слѣдователно, вие трѣбва да знаете, че Богъ е безпощаденъ къмъ всѣки, който лъже, краде, убива, злослови. Нѣкои казватъ, че Богъ е милостивъ и всепрощаващъ. Той прощава, но никога не забравя. Богъ туря грѣховетѣ на хората задъ гърба си, но ги записва всѣкога въ специална книга. Единъ день, като види, че въ тази книга има само грѣхове и прѣстѫпления, които не се поправятъ, Той зачерква всичко изведнъжъ и се заема да създаде новъ свѣтъ, съ нови хора. Не мислете, че Богъ забравя грѣховетѣ на хората! Споредъ окултизма, всички слѣпи, всички сакати хора, които днесъ срѣщаме по земята, сѫ все ученици, които не сѫ издържали изпититѣ си, вслѣдствие на което сѫ напуснали Школата. И ако вие днесъ не издържите изпититѣ си, за въ бѫдеще ще имате нѣкакъвъ недѫгъ. Въ свѣта сѫществува вѫтрѣшна правда, правда на Любовьта. Цѣломѫдрието и великодушието трѣбва да бѫдатъ основа въ вашия животъ. Не мислете, че ако не можете да издържите изпититѣ си въ Школата, ще можете да прѣминете въ нѣкакво друго учение, било като теософъ, или евангелистъ, или православенъ и т. н. Дѣто и да отиде човѣкъ, той трѣбва да учи, да издържи изпититѣ си. Едно ще знаете: каквато каша дробите, таквазъ ще сърбате. Нѣмате ли цѣломѫдрие и великодушие, нищо не може да излѣзе отъ васъ, защото великитѣ принципи на живота работятъ само при тия условия. Най-страшното нѣщо, което измѫчва съврѣменнитѣ хора, е съмнѣнието. Сегашнитѣ хора сѫ хора на критиката. И въ Англия, и въ България, и въ Франция, и въ Германия всички хора критикуватъ, но английската критика, въ сравнение съ българската, е по-фина. Българската критика е по-груба отъ тази на европейскитѣ народи. Французинътъ, напримѣръ, когато критикува, той подхваща отдалечъ, деликатно, човѣкъ едва се досѣща, че го критикуватъ. Мѫчно може човѣкъ да избегне критиката. Тя се налага сама по себе си. По естество умътъ на човѣка е склоненъ къмъ критика. Безъ да иска той, лошитѣ работи на хората изпѫкватъ въ ума му. Влѣзе ли човѣкъ въ окултната школа, понеже свѣтлината е голѣма, той започва да вижда повече отъ това, което хората вънъ отъ школата виждатъ. Не знае ли ученикътъ да се пази, той изпада въ тежки положения и състояния. За да не се спъва въ своето развитие, на ученика е особено необходимо цѣломѫдрие и великодушие. Нѣкои казватъ: Любовьта заличава всички погрѣшки. Въ окултната наука сѫществува слѣдния законъ: Любовьта не вижда погрѣшкитѣ, тя е снизходителна, прощава, но не плаща всичкитѣ дългове. Тя може да плати само половината отъ дълговетѣ на хората, а другата половина тѣ сами трѣбва да си изплатятъ. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ има да плаща 10,000 лева, Любовьта счита за свой доброволенъ дългъ да му плати 5,000 отъ дълга, а останалитѣ 5,000 лева той самъ ще си плати. Тя ще работи, оттукъ-оттамъ ще спечели 5,000 лева да изплати дълга на този човѣкъ, но нищо не може да я застави да изплати и останалитѣ 5,000 лева. Ще кажете, че Христосъ изплати голѣма часть отъ дълговетѣ на човѣчеството. На врѣмето си Христосъ направи това, но отъ 2,000 години насамъ човѣчеството забърка такава каша, че Той вече се отказа да плаща за него. Всички съврѣменни християни толкова се отдалечиха отъ Христа, че дойдоха до положение да изпратятъ 25,000,000 хора на бойното поле. Казвате: защо Христосъ днесъ не плати поне половината дългове на съврѣменнитѣ хора, а ги излага на такива страшни страдания? Христосъ плати вече половината отъ грѣховетѣ на хората. Тѣ трѣбваше да бѫдатъ разумни да изплатятъ другата половина и да не правятъ нови дългове. Тѣ не запазиха това положение: и до днесъ не сѫ платили старитѣ дългове, а при това нови постоянно правятъ? Да мислите, че Христосъ е изплатилъ всички дългове на свѣта, то е все едно да си служите съ хиперболи и да казвате, както българинътъ, на примѣръ, често казва: на еди-кое си събрание присѫтствуваха толкова много хора, че нѣмаше кѫдѣ яйце да хвърлишъ. — Не, толкова много мѣста имаше, че сто яйца можеха да се хвърлятъ. Или пъкъ, когато искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е много бързъ, тѣ казватъ: „Бѣга, като куршумъ, или като стрѣла.“ Това сѫ фигуративни, образни изречения. По сѫщия начинъ хората казватъ за Христа, че е платилъ всички дългове на човѣчеството. Христосъ е платилъ само половината дългове на човѣчеството, а като се казва, че е платилъ всичкитѣ дългове, това подразбира, че Той е платилъ ония дългове, именно, които сѫ спирали човѣчеството по онова врѣме да върви въ правия пѫть, да се развива. Като говоря така, мнозина ще кажатъ: щомъ имаме толкова дългове още, какъ ще ги изплатимъ, какъ ще се спасимъ? Успѣхътъ на човѣка зависи отъ усилията, които той прави. Имайте прѣдъ видъ слѣдния стихъ отъ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има Животъ Вѣченъ.“ Ако разгледате този стихъ буквално, вие ще се намѣрите въ положението на онзи американски мисионеръ, който тръгналъ да проповѣдва на богатитѣ, че ако искатъ да се спасятъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ щедри, да раздадатъ богатството си на бѣднитѣ. Единъ отъ неговитѣ слушатели му възразилъ: какъ можа да се спаси разбойникътъ, който бѣше разпнатъ до Христа? Той нищо не даде, но повѣрва и се спаси. Проповѣдникътъ му отговорилъ: този човѣкъ бѣше закованъ и въ това положение нищо не можеше да даде. На него оставаше само да повѣрва, нищо друго не можеше да направи. Обаче, ти си свободенъ човѣкъ, съ свободни рѫцѣ и можешъ да дадешъ отъ своето богатство, ако искашъ да се спасишъ. Много отъ васъ казватъ, че сѫ окултни ученици. Щомъ мислите така, кажете, кое е сѫщественото качество на окултния ученикъ. Мѫчно е да опрѣдѣлите сѫщественото качество на ученика. Само този ще го опрѣдѣли, който може да се постави въ истинско положение на ученикъ, да познава добрѣ окултнитѣ закони и да ги прилага. Щомъ сте окултни ученици, кой отъ васъ може да се подигне една педя надъ земята? Ако между васъ нѣма нито единъ, който да направи опита, ще признаете, че още не сте ученици, но сега учите. Тъй щото да признаете, че сега учите, е едно нѣщо, а да мислите, че всичко знаете, е друго нѣщо. Когато критикувате хората, това показва, че вие знаете повече отъ тѣхъ. Ето защо ученикътъ трѣбва да се пази отъ критика. Когато ученикътъ критикува, ще го поставятъ въ положение той самъ да провѣри своитѣ знания: ще му завържатъ очитѣ, напримѣръ, и ще му покажатъ единъ прѣдметъ, да се произнесе, какъвъ е цвѣтътъ му. Слѣдъ това ще го накаратъ да обясни произхода на съмнѣнието. Какъ мислите отъ какво произхожда съмнѣнието? (— Отъ безвѣрие). — Ами безвѣрието отъ какво произлиза? (— Отъ безлюбие, отъ липса на чистота). Прѣдставете си, че прѣдъ васъ сложатъ трапеза съ вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Какъ ще си обясните това явление? Както и да го обяснявате, едно е важно: Въ своя животъ ученикътъ не трѣбва да се стреми само къмъ реализиране на физически блага. Въ окултната школа всѣки ученикъ трѣбва да работи за създаване на нѣкое специфично качество въ себе си, по което да се отличава отъ другитѣ. Не си правете илюзия, че всичко знаете, или че всичко можете, или че сте достигнали края на нѣщата. Съвършенството е вѣченъ процесъ. Който иска да знае, докѫдѣ е стигналъ, той трѣбва да прави всевъзможни опити, да провѣри своето знание. Запримѣръ, прѣвържете очитѣ си съ кърпа и съ затворени очи минете извѣстно разстояние, безъ никаква чужда помощь. Правили ли сте опитъ да ходите съ затворени очи, безъ да се спъвате? Добрѣ е да се направи този опитъ на поле, или въ мъгливо врѣме и да опрѣдѣлите посоката, накѫдѣ е изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ. Който е по-смѣлъ, той може да направи този опитъ до Витоша, но за всѣки случай да си носи и компасъ; като повърви извѣстно врѣме, нека направи опитъ, да опрѣдѣли посоката на своето движение. Опрѣдѣлите ли посоката, ще погледнете компаса, дали вѣрно сте я схванали. Прѣдставете си, че като ученикъ, вие изпаднете въ чуждъ градъ, нѣмате пари, нѣмате работа, нѣмате познати, ходите натукъ-натамъ, отъ никѫдѣ не можете да намѣрите хлѣбъ, да си хапнете. Така прѣкарвате три деня. Направете слѣдния опитъ: вдълбочете се въ себе си и ще почувствувате, още колко врѣме ще гладувате. Като се вдълбочите въ себе си, отвѫтрѣ ще ви се отговори, кога и по какъвъ начинъ ще получите хлѣбъ. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, нека съсрѣдоточи мисъльта си къмъ болестьта и да я изпѫди вънъ отъ себе си. Не може ли по този начинъ да се освободи той не трѣбва да лежи, да се подава на болестьта, но да прави разходки, движения. Каквото и да е врѣмето, снѣгъ, дъждъ, той не трѣбва да се плаши. Болестьта намира благоприятна почва у страхливитѣ хора. Дойде нѣкой да ми се оплаква, че страда отъ стомахъ, или отъ друга нѣкаква болесть. Казвамъ: прави разходки! — Ами като има снѣгъ навънъ? — Нищо отъ това, снѣгътъ нѣма да поврѣди. — Ама не мога да ходя. — Ще правите малки усилия. Казвамъ: отъ всички се изисква послушание. Ако ученикътъ нѣма послушание, той не може да успѣва. Той трѣбва да прѣстане съ критиката, съ съмнѣнието. Кой може да критикува разумния свѣтъ? Или, кой може да критикува Бога? Въ Бога нѣма абсолютно никакво користолюбие. Рече ли нѣкой да критикува Бога, той ще стане на каша. За да не изпаднете въ това положение, правете опити, провѣрявайте нѣщата, за да се утвърди вѣрата ви. Казва Христосъ: „Ще бѫде всѣкиму споредъ вѣрата.“ Ученикътъ трѣбва да учи, да чете, да съпоставя нѣщата и да прилага това, което е научилъ. Всѣкъкъвъ мързелъ трѣбва да се изхвърли навънъ! Като ученици, вие трѣбва да четете и да размишлявате, най-малко по два часа на день. Прѣзъ това врѣме за нищо друго не трѣбва да мислите. Работете и върху цѣломѫдрието и великодушието. Отъ тѣхъ зависи и силата на човѣка; отъ тѣхъ зависи и мира на неговата душа. Нѣмате ли вѫтрѣшенъ миръ, вие не можете и духовно да се развивате. Днесъ никой не може да живѣе за себе си. Всѣки трѣбва да бѫде въ връзка съ невидимия свѣтъ, за да има неговата помощь. Иначе, изоставенъ самъ на себе си, човѣкъ ще се намѣри подъ влиянието на души, изостанали въ своето развитие; и вмѣсто да успѣва, всѣки день ще пропада. България, както и цѣлиятъ свѣтъ, е пъленъ съ такива изостанали души — леморийци, които прѣчатъ на всички добри начинания на хората, на всичко положително. Казано е въ Писанието: „Нашата борба не е противъ плъть и кръвь, а противъ лъжливитѣ духове отъ поднебесния, които спъватъ хората въ тѣхното развитие.“ Тѣзи духове трѣбва да се уловятъ и затворятъ. Тѣ хвалятъ, ласкаятъ, лъжатъ, обѣщаватъ, но нищо не изпълняватъ. Пазете се отъ леморийцитѣ! Дѣто влѣзатъ, тѣ създаватъ каша. Дали ще влѣзатъ въ нѣкое общество, дали въ нѣкоя църква или нѣкой домъ, навсѣкѫдѣ тѣ създаватъ каши. Видите ли, че двама души спорятъ помежду си и не се разбиратъ, знайте, че между тѣхъ сѫ влѣзли леморийци. Попитайте нѣкой ясновидецъ, какво може да ви каже за леморийцитѣ, и той ще ги опише, както трѣбва. Тогава само ще разберете, какво прѣдставляватъ тѣ и каква опасность носятъ за човѣка. И тъй, отъ всички ученици се изисква цѣломѫдрие и великодушие. Нѣма другъ пѫть за придобиване на окултни сили. При условията, въ които днесъ живѣете, тѣзи качества сѫ необходими за васъ, ако искате да минете благополучно прѣзъ гѫстата материя, която неизбѣжно трѣбва да прѣгазите. Болести, сиромашия, зависть, умраза, невѣжество и редъ още отрицателни качества у човѣка се дължатъ, именно, на отсѫтствието въ него на цѣломѫдрие и великодушие. Затова, всѣки трѣбва да знае, има ли цѣломѫдрие въ сърцето си и великодушие въ ума си. Нѣма ли ги, той непрѣменно трѣбва да работи, за да ги придобие. Христосъ казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и на садукеитѣ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Сѫщото може да се каже сега и за васъ: познанията, разбиранията, които имате сега, трѣбва да се увеличаватъ всѣки день; къмъ всичко добро и хубаво у васъ трѣбва да се прибавя по единъ плюсъ. Въ природата сѫществува законъ, който опрѣдѣля, по колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да яде, за да подържа живота си. Обикновено по колко пѫти на день яде човѣкъ? По три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Питамъ: ако за подържане на физическия животъ употрѣбяваме толкова много часове и енергия, не трѣбва ли на сѫщото основание, за подържане на духовния си животъ да употрѣбимъ поне приблизително толкова врѣме? И тъй, за придобиване на духовния животъ се изисква силна вѣра. Направете опитъ, да придобиете въ себе си вѫтрѣшенъ миръ и свѣтла вѣра, да знаете, кога молитвата ви е приета, и кога мисъльта ви е въ права посока. Вие трѣбва да чувствувате това нѣщо въ себе си така, както чувствувате понѣкога дисхармоничнитѣ влияния на хората около васъ. Човѣкъ трѣбва да живѣе духовно, ако иска да бѫде хармониченъ въ себе си; има ли хармония въ себе си, той ще може да живѣе и между дяволитѣ въ ада, както и между ангелитѣ въ рая. Дяволътъ може да мѫчи човѣка. но не и да го изяде. Нѣкой казва: ако дяволътъ не може да ме изяде, поне мечка или вълкъ могатъ да ме изядатъ. Ако вълкътъ се приближи при нѣкой човѣкъ, когото почувствува като кобра, ще може ли да го изяде? Вълкътъ знае, какво нѣщо е кобрата. Отъ кои кобри трѣбва да бѫде човѣкъ? Отговорете сами на този въпросъ! Казвамъ: ако има слабость да краде, той ще може и да дава. Ако човѣкъ обича да разрушава, той ще може и да създава. И тъй, като ученици, вие трѣбва да правите опити. Нѣкои се отказватъ да правятъ опити, защото сѫ завършили своето развитие. Сега ще ви дамъ слѣдния опитъ: сутринь, като станете, завържете очитѣ си съ една дебела кърпа и отворете Библията. Важно е за васъ да познаете съ затворени очи, на кое мѣсто сте отворили Библията. Като отворите Библията, не бързайте веднага да се произнесете, на кое мѣсто сте отворили, но спрете се за малко, попипайте книгата на това мѣсто, вдълбочете се въ себе си и тогава кажете, на коя отъ книгитѣ сте отворили: дали на Битие, Изходъ, Книга на Царетѣ, Пророцитѣ, Евангелията и т. н. Слѣдъ това, опитайте се да познаете, на коя глава сте отворили. Най-послѣ, направете опитъ да познаете и стиха, който сте посочили. Узнаете ли и тритѣ нѣща вѣрно, опитътъ ви 100% е сполучливъ. Направете този опитъ въ продължение на седемь деня. За слѣдния пѫть ще искамъ десеть души отъ васъ да кажатъ своята опитность. Нѣкои отъ опититѣ могатъ да излѣзатъ сполучливи, а други — несполучливи, но това да не ви смущава. Този опитъ ще събуди у васъ импулсъ да развиете своята чувствителность. Ще направите опита при разположение на духа си, при вѫтрѣшенъ миръ. Слѣдъ като опрѣдѣлите книгата, главата и стиха, тогава ще развържете кърпата и ще видите, дали сте познали, т. е. дали опитътъ ви е сполучливъ, и ще си напишете резултата. За слѣдния пѫть ще имате още една свободна тема, както и зададеното сега упражнение. Опитътъ ще започне отъ утрѣ. Като си завържете очитѣ, ще се помолите, ще забравите всичко наоколо си и тогава отворите Библията. Слѣдъ това ще си запишете деня, датата и резултата отъ опита. Това е единъ хубавъ опитъ. Добрѣ е понѣкога човѣкъ да е слѣпъ за нѣкои нѣща. Вързването на очитѣ подразбира, че човѣкъ не иска да се смущава и увлича отъ външния свѣтъ. Това упражнение се отнася до онѣзи, които иматъ силно желание да го направятъ, но не и за онѣзи, които нѣматъ разположение къмъ опититѣ. Който се колеба, той не трѣбва да прави опита. Почне ли да мисли, дали подобава на такъвъ сериозенъ човѣкъ, като него, да си завързва очитѣ, азъ напълно го освобождавамъ отъ този опитъ. Азъ разчитамъ на десеть души отъ васъ да направите опита, а останалитѣ нека бѫдатъ абсолютно свободни. Ще кажете не може ли да затворимъ очитѣ си, безъ да ги вързваме съ кърпа? Ако затворите очитѣ си, безъ да ги завързвате, има опасность отъ изкушение; безъ да искате, ще отваряте малко очитѣ си. Отворите ли ги, опитътъ ви нѣма да излѣзе сполучливъ. Ако вържете очитѣ си, и да ги отворите подъ кърпата, това нѣма да поврѣди на опита. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 12 май, 1926 г. въ София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСЛОВИЯ ЗА ОБИКНОВЕНИЯ И ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВѢКЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Дко умножите 2х2, колко ще получите? — Четири. Какво ще получите, ако съберете на двѣ мѣста по двама души? Какво дѣйствие ще извършите, ако умножите двѣ ябълки по още двѣ? — Умножение. Тъй щото, 2х2 и 2+2 даватъ единъ и сѫщь резултатъ. Два камъка по още два, колко правятъ? — Четири камъка. Да смѣтате по този начинъ, това не е знание. Това е обикновена математика. Вие трѣбва да минете отъ обикновената къмъ живата математика, т. е. къмъ математиката на живитѣ числа. Да допуснемъ, че искаме да съберемъ двама души на едно мѣсто. Какво ще получимъ, ако съберемъ тѣзи двама души? Въ какво отношение двама души могатъ да се събератъ? Прѣдставете си, че двама учени отъ Америка и двама отъ България тръгватъ за нѣкаква научна експедиция. Въ сѫщность колко души имате? — Четири. Значи, числото четири е резултатъ. На какво е резултатъ числото четири? Какво могатъ да направятъ тия четирма учени хора? Ако тѣ сѫ астрономи, напримѣръ, каква работа могатъ да свършатъ? Тази мисъль е малко отвлѣчена, но може да се вземе въ конкретна форма, по-близка за разбиране. Да вземемъ, запримѣръ, на четири мѣста по единъ конецъ и да ги съберемъ: 1 + 1 + 1 + 1 = 4. Какво ще стане съ тѣзи четири конци, ако ги усучите заедно? Ще се получи единъ конецъ, съ сила четири пѫти по-голѣма отъ тази на единия. Какъ ще провѣрите това? Ако съ единия конецъ, напримѣръ, вдигнете тежесть отъ единъ килограмъ, тогава съ четири пѫти по-дебелия конецъ ще трѣбва да вдигнете тежесть отъ четири килограма. Опитътъ ще покаже, дали това е така. И тъй, когато говоримъ за разуменъ човѣкъ, разбираме здравъ човѣкъ, здравъ конецъ, който не се кѫса. Разумниятъ конецъ, като усѣти, че почва да отслабва, вслѣдствие на тежкия товаръ, веднага вика на помощь другъ разуменъ конецъ. Ако тия два конеца забѣлѣжатъ, че отслабватъ отъ тежестьта си и могатъ да се скѫсатъ, викатъ на помощь трети разуменъ конецъ. Ако тритѣ заедно поотслабнатъ, викатъ на помощь четвърти, пети и т. н. Обаче, разумнитѣ конци никога не се изненадватъ отъ външнитѣ условия, вслѣдствие на което не могатъ да се кѫсатъ. Слѣдователно, колкото повече мѫчнотиитѣ се увеличаватъ, толкова повече разумнитѣ конци се събиратъ заедно и ставатъ по-силни. Тогава, какво показватъ дебелитѣ вѫжета? Дебелитѣ вѫжета показватъ, че външнитѣ условия сѫ били неблагоприятни за тѣхъ. Тънкитѣ вѫжета показватъ, че външнитѣ условия сѫ били благоприятни за тѣхъ. Ако концитѣ въ нѣкоя държава сѫ дебели, като гемиджийски вѫжета, това показва, че хората въ тази държава не сѫ много културни. Тѣхната култура е култура на „дебелитѣ вѫжета.“ Мислите ли, че като влѣзете въ ангелския свѣтъ, ще намѣрите вѫжета, дебели като гемиджийскитѣ? Въ ангелския свѣтъ нѣма слѣда отъ вѫжета. Ангелитѣ шиятъ съ много малки игли. Тѣ не се нуждаятъ отъ вѫжета. Достатъчно е да бутнатъ нѣкое малко бутонче, за да дигнатъ съ него тежесть, каквато искатъ. Силитѣ, съ които тѣ дѣйствуватъ, сѫ. живи. Казвате: и ние искаме да живѣемъ между ангелитѣ, като тѣхъ. Който иска да живѣе между ангелитѣ, той трѣбва да се освободи отъ своитѣ слабости, като гордость, щестлавие и редъ други пороци. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ не мога да се примиря съ еди-кого си. Казвамъ: който не може да се примири съ хората, той не може да служи на Бога. Защо? — Защото хората сѫ излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, ако се опълчите срѣщу единъ човѣкъ, вие се опълчвате противъ Бога. Когато Богъ възстава противъ нѣкаква погрѣшка или нѣкакво прѣстѫпление, опълчете се и вие тогава. Писанието казва: „Когото Богъ люби, и вие трѣбва да го любите.“ Човѣкъ трѣбва да създаде въ себе си положителна философия, съ помощьта на която да съгради единъ устойчивъ характеръ. Който не може да се отрече отъ своя егоизъмъ, той нѣма достоинство. Човѣкъ трѣбва да побѣждава вжтрѣшнитѣ спънки и противодѣйствия. Питамъ: по колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да прощава? Въ Писанието е казано, че човѣкъ трѣбва да прощава на брата си 70 пѫти по седемь на день. Той трѣбва да търпи, да прощава, ако иска да не вкисва. Може ли да се нарече истински проповѣдникъ този, който вкисва? Може ли да се нарече ученикъ този, който вкисва? Вие, като ученици, трѣбва да имате правилна връзка помежду си. Външно вие може да спорите помежду си, но въ душата ви не трѣбва да сѫществува абсолютно никакво раздвояване. Изпитания, смущения могатъ да дойдатъ отвънъ, но съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде винаги будно. Когато нѣкой се вкисне, Богъ ще го изнесе на повърхностьта, вънъ да седи. Когато се разкае, Богъ ще каже: повикайте това дѣте вѫтрѣ! Той ще го повика при себе си и ще го запита:синко,разбра ли сега смисъла на живота? Ако можешъ да служишъ разумно, ще влѣзешъ въ Школата. И тъй, докато ученикътъ е въ училището, той има задължения. Щомъ свърши училището и влѣзе въ живота, той придобива вече права. Единственото право на ученика е да учи. Учи ли, има право; не учи ли, той нѣма никакво право. Единственото право на учителя въ училището е да прѣподава. Прѣподава ли лекциитѣ си, както трѣбва, разбира ли прѣдмета си, той има право. Не прѣподава ли прѣдмета си, както трѣбва, той е лишенъ отъ всички права. Ако учительтъ знае прѣдмета си, ученицитѣ му го прѣцѣняватъ добрѣ и казватъ: нашиятъ учитель прѣподава добрѣ прѣдмета си. Правото на учителя е да знае. Правото на ученика е да учи. Това е най-простото опрѣдѣление за правата на учителя и на ученика. Който мисли, че знае повече отъ учителя си, той трѣбва да излѣзе вънъ отъ училището, да придобие права. Нѣкой казва: толкова години вече уча, но какво особено научихъ? Прѣдставете си, че нѣкой придобие знание да носи земята на гърба си, или да копае злато отъ земята. Какво ще спечели отъ тѣзи свои знания? Той ще бѫде най-богатиятъ, но и най-нещастниягъ човѣкъ въ свѣта. Мозъкътъ на този човѣкъ не ще бѫде въ състояние да издържи на голѣмото външно и вѫтрѣшно напрѣжение, прѣдъ което ще се намѣри. Златото е живо. То ще погълне цѣлия животъ на човѣка, ще го подчини и ще го направи нещастенъ. Хората ще го почитатъ, ще го уважаватъ заради златото, но не и за самия него. Този човѣкъ ще се почувствува отдалеченъ отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ добритѣ хора, отъ цѣлото човѣчество и ще остане самъ въ свѣта, като сухъ клонъ отъ нѣкое дърво. Такова е положението на богатитѣ хора. Нѣкой казва: азъ да съмъ богатъ, че каквото ще да бѫде положението ми. Богатъ човѣкъ е само онзи, който има богата душа, богатъ умъ, богато сърце и силна воля. Има ли това вѫтрѣшно богатство въ себе си, той ще придобие и външно богатство, като благословение, като резултатъ на вѫтрѣшното. Нѣма ли богатъ умъ, богато сърце, богата душа и силна воля, външното богатство е нещастие за него. Тъй щото, искате ли да бѫдете богати, започнете отгорѣ, съ богатството на душата. Запитайте се, имате ли този капиталъ въ себе си. Ако го имате, търсете тогава външното богатство. Това е истинската философия на живота. Въ окултната школа е забранено да се говори за недѫзитѣ на ученицитѣ. Тамъ оставятъ всѣки да изпие чашата до дъното, самъ да се учи. Този е единъ отъ методитѣ въ школата. Когато учительтъ види, че нѣкой ученикъ прави погрѣшки, той го погледне само, поусмихне се и казва: вьрви напрѣдъ, не бой се, ще си научишъ урока! Щомъ ученикътъ изпие чашата до дъно, той се връща пакъ въ правия пѫть. Обаче, когато Учительтъ си служи съ закона на Любовьта, той обръща внимание но погрѣшкитѣ на своитѣ ученици, за да намали тѣхнитѣ страдания. Този методъ се прилага само по отношение на разумнитѣ ученици. Казвамъ: едно отъ важнитѣ правила за живота е да не се стремите да бѫдете добри, но да се стремите къмъ разуменъ животъ. Добродѣтельта е Божествено качество, тя ще дойде сама по себе си. Разумниятъ животъ съставлява база за проявление на доброто. Когато казваме, че трѣбва да се живѣе добрѣ, ние имаме прѣдъ видъ живота на миналитѣ поколѣния, който прѣдставлява материалъ за обработване. У човѣка се криятъ сили, които сѫ въ заспало състояние, и той трѣбва да работи за тѣхното пробуждане и правилно използуване. Когато човѣкъ се обърне къмъ Бога, у него се събуждатъ всички спящи сили и способности. Питамъ: какъ се познава, че нѣкой човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога? Единъ отъ признацитѣ, по който се познава, че човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога, е неговата готовность да пожертвува за Бога всичко, каквото има. Каже ли, че дава само 10,000 отъ цѣлото си богатство, този човѣкъ още не се е обърналъ къмъ Бога. Това показва, че този човѣкъ иска да влѣзе въ Царството Божие по лесния пѫть. По сѫщия начинъ и много отъ ученицитѣ искатъ да влѣзатъ въ школата по най-лесенъ начинъ. Едно трѣбва да знаете: който иска да влѣзе въ Царството Божие, той трѣбва да мине непрѣменно прѣзъ тѣсната врата. Дойде ли прѣдъ тази врата, той трѣбва да каже: Господи, всичко, каквото съмъ придобилъ отъ вѣковетѣ, полагамъ прѣдъ Твоитѣ нозѣ и съмъ готовъ да извърша Твоята воля. Този човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога. Каже ли той, че дава само половината отъ своето богатство за Бога, и Богъ толкова ще му даде. Значи, рече ли човѣкъ да пожертвува живота, богатството си и всичко, каквото е придобилъ, за Бога, той вече се е обърналъ къмъ Него, не на думи, но дълбоко въ себе си. Човѣкъ не трѣбва да убѣждава хората да вѣрватъ въ Бога, но себе си трѣбва да убѣди. Не убѣди ли себе си, той никога не може да убѣди хората. Когато нѣкой ви говори Истината, възвишеното „азъ“ казва: така е. То абсолютно се съгласява съ тази Истина. И тъй, ще знаете: не се влиза лесно въ Царството Божие. Христосъ е казалъ: „Ако не вдигнете кръста си и не тръгнете слѣдъ мене, не може да влѣзете въ Царството Божие.“ Какво нѣщо е кръстътъ? Да вдигнешъ кръста си, това подразбира да понесешъ всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди, все за името Божие, безъ да роптаешъ, безъ да съжалявашъ, че си тръгналъ по този пѫть. Какво по-голѣмо страдание отъ това, да правишъ добрини на хората, да служишъ на ближния си безкористно и съ любовь, и въ резултатъ на всичко това да те разпнатъ на кръсть! Какво по-голѣмо страдание отъ това, да бѫдешъ прѣнебрегнатъ отъ всички хора, да бѫдешъ изпѫденъ отъ дома на баща си и майка си и да нѣмашъ, дѣ глава да подслонишъ! Дойде ли човѣкъ до това положение, нѣма другъ пѫть за него, освѣнъ да се обърне къмъ Бога. Той ще каже: Господи, всички ме изпѫдиха, всички ме прѣнебрегнаха, но Ти ще ме приемешъ. Азъ възлюбихъ хората, но тѣ ме изпѫдиха. Всичко трѣбваше да изгубя, за да Те намѣря. И сега, когато съмъ прѣдъ Тебе, моля Те, приеми ме и ме благослови! Това е кръстъ. Нѣкой казва: голѣмъ е моятъ кръстъ. — Какъвъ е твоятъ кръстъ? — Цѣли 36 часа не съмъ ялъ. — Това е малко кръстче. Другъ нѣкой казва: снощи ядохъ само сухъ хлѣбъ. — И това е малко кръстче. — Нѣмамъ обуща, босъ ходя. — И това е малко кръстче. — Нѣмамъ нови дрехи. — Това е още по-малко кръстче. Ако се заемете да прѣтеглите тѣзи кръстчета знаете ли, колко малко ще тежатъ? За да се приготвятъ нашитѣ копринени дрехи, знаете ли, колко буби сѫ пострадали? За да се изтъкатъ нашитѣ памучни и вълнени дрехи, колко памукъ, колко вълна отъ овцитѣ се е употрѣбила? Обаче, когато хората живѣятъ правилно и служатъ на Бога, всички тия жертви сѫ оправдани. Тогава и бубитѣ, и памукътъ, и овцитѣ, всички се радватъ. Не живѣятъ ли разумно, не служатъ ли на Бога, всички жертви отиватъ напразно. Азъ ви говоря това, понеже искамъ да ви прѣдпазя отъ излишни страдания. Много отъ васъ сте добри, но достатъчно е да дойде нѣкаква малка причина отвънъ, и да развали доброто, хубавото у васъ. Казватъ, че мухитѣ развалятъ доброто миро. Една муха е въ състояние да развали мирото. Затова казвамъ: затваряйте херметически мирото си, за да не влѣзе въ него нѣкоя муха! Това подразбира: пазете душата си, да не влѣзе въ нея нѣкакво горчиво чувство. Кой е коренътъ на всички злини? Коренътъ на всички злини е сребролюбието; коренътъ на всички злини е щестлавието; коренътъ на всички злини е гордостьта; коренътъ на всички злини е гнѣвътъ; коренътъ на всички злини е съмнѣнието; коренътъ на всички злини е безвѣрието. Апостолъ Павелъ казва: „Коренътъ на всички злини е сребролюбието.“ Луната е свързана съ среброто. Много хора обичатъ да наблюдаватъ мѣсечината, но тя събужда злото въ душата на човѣка. Защо апостолъ Павелъ казва, че коренътъ на злото е сребролюбието, а не любовьта къмъ желѣзото, напримѣръ, или къмъ златото? Освѣнъ това той казва, че двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища. Въ това отношение луната е символъ на двоеумния човѣкъ. Луната е много непостоянна въ своитѣ проявления. Тя е причина за голѣми пертурбации въ природата. Много хора сѫ удавени отъ приливитѣ и отливитѣ, които ставатъ въ моретата. Тѣзи приливи и отливи се дължатъ на влиянието на луната. Тя влияе и върху много хора, наречени „лунатици“, нѣкои отъ които сѫ пострадали въ тѣзи особени състояния. При все това, мнозина казватъ: красива е луната! Тя е красива само за умнитѣ хора. И тъй, човѣкъ не трѣбва да бѫде като луната двуличенъ, двоеуменъ. Едно лице, единъ умъ трѣбва да има той! Бѫдете съ едно лице, като слънцето, което дава свѣтлина и топлина даромъ на всички. Луната постоянно се мѣни: ту се пълни, ту се празни. Като се напълни, тя прѣдставя нѣщо подобно на слънцето, но скоро слѣдъ това започва да се намалява, докато се изгуби съвършено и казва: сега нищо не давамъ. Не се минава много врѣме, и тя отново показва часть отъ своето лице, въ видъ на сърпъ. Ученитѣ хора се ползуватъ отъ промѣнитѣ на луната за опрѣдѣляне врѣмето, а врѣмето пъкъ опрѣдѣля течението на живота. Добриятъ животъ на човѣка се опрѣдѣля, отъ слънцето, а лошиятъ животъ — отъ луната. Въ невидимия свѣтъ има по една книга за всѣки човѣкъ, въ която се отбѣлѣзва положението на луната, когато човѣкъ грѣши и положението на слънцето, когато човѣкъ върши добро. По звѣздитѣ пъкъ се опрѣдѣля, какъ човѣкъ може да направи нѣкое изключително добро. Всѣка звѣзда служи като символъ на това специално добро, което човѣкъ може да направи въ своя животъ. Коренътъ на злинитѣ е сребролюбието, т. е. коренътъ на злинитѣ е двоеумниятъ човѣкъ, който е непостояненъ въ своитѣ пѫтища. Оттукъ казвамъ: който иска да прогресира, като ученикъ, и да придобие повече знания, той трѣбва абсолютно да се освободи отъ лъжата. Освободи ли се отъ лъжата, животътъ му ще се осмисли едноврѣменно и въ тритѣ свѣта: въ материалния, въ умствения и въ сърдечния, т. е. въ физическия, въ духовния и въ Божествения. За да дойде човѣкъ до това положение, той трѣбва да има характера на Аврама и неговата готовность за жертва. Богъ му каза да напусне бащиния си домъ и да отиде въ Ханаанската земя, и той послуша. Богъ му каза да отиде въ Египетъ, и той послуша. Най-послѣ Богъ му каза да принесе единствения си синъ Исака въ жертва, и той го принесе. Богъ не прие тази жертва, но само го подложи на изпитание, да провѣри неговата вѣрность. Голѣми изпитания мина Аврамъ, но изпълни волята Божия. Той бѣше богатъ човѣкъ, имаше много овце и говеда, но задъ неговото богатство се криеше свѣтълъ умъ, благородно сърце, мощенъ духъ и възвишена душа. Сара бѣше сериозна, умна и честолюбива жена. Когато ангелъ Господенъ дойде въ дома й, той й съобщи радостната вѣсть, че слѣдъ една година тя ще роди синъ. Понеже Сара бѣше на прѣклонна възрасть, тя не повѣрва думитѣ на Божиитѣ пратеници и се засмѣ. Тѣ я запитаха: защо се засмѣ? Сара отказа, че се е смѣла. Значи, тя си послужи съ лъжа. Тя не можа да повѣрва, че на такава възрасть може да роди. Божиитѣ пратеници й казаха: за да ти покажемъ, че ти се засмѣ, слѣдъ една година ще родишъ синъ, който ще се нарече Исакъ. Какво означава името Исакъ? — Смѣхъ. Значи, Богъ й даде синъ съ такова име, каквото тя направи. Сара се засмѣ, защото не повѣрва, че може да роди синъ. Сега азъ говоря само за онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които сѫ освободени отъ съмнѣние, отъ подозрѣние. Много хора се съмняватъ едни въ други, обиждатъ се, че едикой си не ги поздравилъ. Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ е дълбоко замисленъ, наскърбенъ, отишълъ далечъ нѣкѫдѣ въ мисъльта си, напусналъ тѣлото си, рѣшава нѣкаква задача. Азъ мина покрай него и не го поздравя. Питамъ: трѣбва ли той да се обижда отъ това? Азъ не го поздравихъ, защото този човѣкъ не бѣше въ кѫщата си. Има ли смисълъ тогава, като мина покрай вашата празна кѫща, да ви поздравлявамъ? Който не разбира своето състояние, ще каже: Учительтъ мина покрай менъ, не ме поздрави. Той трѣбва да е недоволенъ нѣщо отъ менъ. Ето, какъ човѣкъ изпада въ съмнѣния. Това се дължи единствено на неразбиране на нѣщата. При това, кой поздравъ вие считате за най-добъръ? Подавате ли се на съмнѣния и подозрѣния, вие постоянно ще изпитвате вѫтрѣшна скръбь, вѫтрѣшно недоволство: ще лѣгате и ще ставате, но нѣма да бѫдете доволни отъ себе си; ще учите, нѣма да бѫдете доволни отъ учението си. Първото правило въ живота -бѫдете доволни отъ най-малкитѣ нѣща, които Богъ ви дава. Искате ли да бѫдете богоугодни, този е пѫтьтъ. Казано е въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатани!“ Ученикътъ не трѣбва да огорчава Духа съ своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Всѣки ученикъ има физически, умствени и сърдечни задачи, които трѣбва правилно да рѣши. Да се разрушава е лесно, да се гради е мѫчно. Граденето е по-дълъгъ процесъ, отколкото разрушението. И двата процеса сѫществуватъ въ природата, но благодарение, че тѣзи, които градятъ, сѫ повече отъ ония, които разрушаватъ. Въ свѣта има напрѣдъкъ, има еволюция. Ученикътъ трѣбва да води съзнателенъ животъ. Натъкне ли се на нѣкакви сили, на нѣкакви течения, които сѫ непотрѣбни за него, той трѣбва да ги избѣгва, или да ги трансформира. Въ живота на ученика трѣбва да има правилно движение, което може да бѫде резултатъ само на сили, които го подмладяватъ, които внасятъ въ него жизненость и подемъ нагорѣ. Влѣзе ли въ класъ, ученикътъ трѣбва да се спре за малко въ себе си, да види, на кое мѣсто да седне. За тази цѣль той трѣбва да бѫде въ съзнателна непрѣривна връзка съ напрѣдналитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Този е пѫтьтъ къмъ самоусъвършенствуване. Изпаднете ли въ нѣкакво тежко състояние, веднага повдигнете мислитѣ си нагорѣ, свържете се съ Бога, и Той ще ви помогне да трансформирате вашитѣ енергии, да минете отъ по-низко на по-високо стѫпало. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 5 май, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема, по вѫтрѣшенъ изборъ. Като пишете темата, не се мѫчете да измисляте това-онова, но постѫпвайте, като естественика, който изучава минералитѣ, растенията и животнитѣ. Като пѫтува по планинскитѣ мѣста, той се вглежда въ камънитѣ и ги изучава. Щомъ намѣри нѣкой хубавъ, скѫпоцѣненъ камъкъ, той го взима, разглежда свойствата му и се произнася за него. Той вече може да говори за него, като за познатъ минералъ. По сѫщия начинъ и вие правете; не пишете върху даденъ въпросъ, докато въ съзнанието ви не се роди нѣкаква красива мисъль. Много хора обичатъ да си служатъ съ чужди мисли по извѣстни въпроси. Такива мисли има напластени въ ума на човѣка отъ неговото минало, които нѣкога сѫ били цѣнни, но днесъ не струватъ нищо. Има стари мисли, чувства и желания, много отъ които не струватъ нищо. Отъ тѣхъ, именно, се зараждатъ всички наслоявания, всички болезнени състояния въ организма на човѣка. Нѣкои отъ ученицитѣ въ школата мислятъ, че много знаятъ. Наистина, тѣ знаятъ много нѣща, но трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че ние още не сме засегнали най-важнитѣ и основни въпроси. Тѣзи въпроси се прѣдшествуватъ отъ опити. Питамъ: колцина отъ васъ иматъ търпѣнието на знаменития гръцки философъ, Епиктетъ, който билъ злѣ третиранъ отъ своя господарь? Господарьтъ му често се сърдилъ, каралъ му се, като при това го натискалъ силно по крака. Той особено се дразнѣлъ, когато виждалъ, какъ Епиктетъ понасялъ спокойно, съ пълно самообладание и търпѣние всички негови хули. Епиктетъ отврѣме наврѣме само му казвалъ: господарю, ти можешъ да се отнасяшъ съ мене, както искашъ, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи, и послѣ ти самъ ще съжалявашъ, че не ще мога да ти служа, както трѣбва. Обаче, господарьтъ му продължавалъ да се отнася съ него, както и по-рано. Единъ день, както билъ разгнѣвенъ, така силно натисналъ крака на Епиктета, че го счупилъ. Пакъ тъй спокойно, съ пълно самообладание, Епиктетъ му казалъ: нали те прѣдупрѣждавахъ, че ще ми счупишъ крака? За неговото голѣмо самообладание, господарьтъ му го освободилъ отъ служба. Оттамъ насетнѣ Епиктетъ се прочулъ като знаменитъ философъ. Казвамъ: сѫществата отъ невидимия свѣтъ постоянно ви наблюдаватъ. Тѣ иматъ хиляди и милиони очи, съ които слѣдятъ всички ваши дѣйствия. Ученитѣ казватъ, че нѣкои бръмбари имали по 25,000 очи. Има светии пъкъ съ 100 милиона очи. Можете ли да си прѣдставите, какво нѣщо сѫ тѣзи светии? Разбира се, това се отнася до сѫщества, съ висока напрѣднала култура. Съврѣменнитѣ хора, запримѣръ, иматъ само по двѣ очи. Ще кажете: не е възможно човѣкъ, билъ той даже светия, да има повече отъ двѣ очи. Това е символистиченъ изразъ на рѣчьта, но не и дѣйствителенъ. Питамъ: какъ е възможно тогава хиляди лѫчи да се събиратъ въ единъ фокусъ? Вие знаете, че има огледала, едни отъ които събиратъ лѫчитѣ — събирателни, и други, които ги разпръсватъ — разсѣйвателни. Вие изучавали ли сте въпроса, по какъвъ начинъ, именно, лещата може да събира лѫчитѣ, когато въ сѫщность тѣ вървятъ паралелно? Съврѣменнитѣ физици говорятъ само за способностьта на лещитѣ да събиратъ и да разпръсватъ лѫчитѣ, но какъ става това, тѣ нищо не обясняватъ. Да се казва, че човѣкъ може да събира лѫчитѣ съ рѫцѣ, това разбирамъ, той поне е живо сѫщество; обаче, да се казва, че леща може да събира и да разпръсва лѫчи, това не разбирамъ. Прѣди всичко странно е, какъ е възможно, мъртво тѣло, каквото е лещата, да събира и да разпръсва лѫчи? Много отъ съврѣменнитѣ учени искатъ да подчинятъ природата подъ себе си, да впрегнатъ силитѣ ѝ и да ѝ заповѣдватъ. Човѣкъ може да заповѣдва на природата само при три условия: най-първо самъ той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Любовьта; слѣдъ това той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Мѫдростьта и най-послѣ той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Истината. Подчинява ли се самъ той на тѣзи закони, ще може да заповѣдва и на природата, колкото и когато иска. Не се ли подчинява човѣкъ на тѣзи закони, тогава той ще бѫде подчиненъ отъ природата, и то по всички правила и методи, съ които тя разполага. Тя ще го хване съ щипцитѣ си, ще го свали до дъното на ада, дѣто ще го прѣкара прѣзъ всички свои гърнета. Природата има милиони гърнета и реторти, прѣзъ които прѣкарва всѣки човѣкъ, който иска да ѝ заповѣдва. Тамъ тя ще го държи съ милиони години, докато го възпита. Не мислете, че природата е слаба, мекушава майка. Ако тя прѣкарва ангелитѣ прѣзъ такива реторти, колко повече хората! Ония ангели, които не се подчиняватъ на нейнитѣ закони, тя по сѫщия начинъ, както и хората, прѣкарва прѣзъ своитѣ реторти, не да ги мѫчи, но да ги учи на умъ и разумъ. Тя ги учи, какъ да заповѣдватъ, и какъ да слугуватъ. Въ природата сѫществува пъленъ редъ и порядъкъ. Тя не търпи безредие, вслѣдствие на което, всѣки, който се опитва да наруши съ нѣщо реда ѝ, строго се наказва. Когато хората грѣшатъ, тѣ нарушаватъ законитѣ на природата и се криятъ, не искатъ хората да знаятъ, че сѫ сгрѣшили нѣщо. Казвамъ: правилно е Богъ да не знае, че вие грѣшите. Азъ бихъ желалъ Богъ да не знае, че вие грѣшите. Щомъ Богъ не знае вашитѣ грѣхове, това показва, че вие сте праведни хора. Ако хората живѣятъ чистъ и светъ животъ, Господъ нѣма да знае тѣхнитѣ грѣхове. Ученикътъ трѣбва да дойде до положението да не грѣши, а не да се крие отъ хората и отъ Бога. Ученичеството не седи само въ посѣщаване лекциитѣ на учителитѣ и развиване на теми. Ако е така, тогава това става и въ църквитѣ. Отивате въ една църква, тамъ нѣкой проповѣдва за отношенията между снаха и свекърва. Нѣма защо да се разисква върху този въпросъ. Вижте, какъ се разрѣшава този въпросъ въ практическия животъ. Ако снахата е по-силна, тя набива свекърва си, и въпросътъ се изчерпва. Отивате въ друга църква, тамъ се говори за пѫтя отъ небето до земята. Всички се интересуватъ да чуятъ нѣщо за този пѫть. Отивате въ трета църква, тамъ разглеждатъ стиха, върху който е говорилъ апостолъ Павелъ: защо мѫжетѣ носятъ кѫси, а женитѣ дълги коси? Той е казалъ: мѫжъ, който носи дълга коса, той е безчестенъ. Жена, която има кѫса коса, тя е безчестна. Мѫжътъ трѣбва да носи кѫса коса, а жената — дълга. Природата не обича еднообразието. Кѫситѣ коси съдържатъ електричество, а дългитѣ — магнетизъмъ. По този начинъ между мѫжа и жената ще става правилна обмѣна на силитѣ, които тѣ съдържатъ. Ако мѫжътъ и жената носятъ дълги коси, между тѣхъ не може да става правилна обмѣна. Затова, именно, Павелъ казва, че женитѣ трѣбва да носятъ дълги коси, а мѫжетѣ — кѫси. Този въпросъ се рѣшава отъ психофизиологически причини, а не отъ модата. Ако се разглежда този въпросъ буквално, защо рисуватъ Христа съ дълга коса? Пророцитѣ съ кѫси коси ли ходѣха? Светиитѣ съ кѫси коси ли бѣха? Много отъ тѣхъ не се подчиняваха на правилото, че мѫжетѣ трѣбва да носятъ кѫси коси. Мѫжътъ и жената сѫ принципи, тѣ не сѫ само форми. Щомъ е така, този въпросъ трѣбва да се разглежда принципално, а не по форма. Главниятъ въпросъ, обаче, седи въ слѣдното: кѫси коси ли трѣбва да носимъ, или дълги? Човѣкъ може да носи и дълги, и кѫси коси. Който иска да развива ума си, при извѣстни условия той може да носи кѫси коси. Има периоди въ живота на човѣка, когато той трѣбва да носи кѫса коса; има периоди въ живота му, когато той трѣбва да носи дълга коса. Това нѣщо особено много се спазва у българитѣ. Докато българинътъ е младъ, той бръсне мустацитѣ си, рѣже косата и брадата си. Щомъ дойде на възрасть отъ 40 години нагорѣ, той устройва угощение, поканва на него своитѣ роднини, и отъ този день си остава дълга брада и коса. Това е български обичай, който почива на разумни закони. Дългитѣ коси говорятъ за здравословно състояние на организма. Колкото кръвьта на човѣка е по-чиста, а организъмътъ по-здравъ, толкова и мисъльта се развива по-правилно. При болезнено състояние на организма, мисъльта не се развива правилно. Когато нѣкой човѣкъ става нетърпеливъ, въ кръвьта му се явяватъ чужди вещества. Най-първо трѣбва да се създаде психофизиологическа наука за здравословното състояние на човѣка, за да се знаятъ причинитѣ на всички негови прояви. По този начинъ ще се различаватъ здравословнитѣ отъ болезненитѣ състояние. Запримѣръ, здравословно състояние е желанието на човѣка да учи. Болезнено състояние у човѣка е мисъльта му, че всичко знае. Необходимо е човѣкъ да учи! При това, естествено е, когато научи нѣщо ново, да се радва. Болезнено състояние е, когато нѣкой, като напише нѣколко стихотворения, ходи тукъ-тамъ да ги чете, да иска хората да се произнесатъ за тѣхъ. Това положение е еднакво съ положението на онзи човѣкъ, който има цирей и ходи отъ лѣкарь на лѣкарь да показва цирея си, да иска съвѣтитѣ имъ. Здравиятъ човѣкъ не пита, какъ трѣбва да се живѣе. Само болниятъ пита, какъ трѣбва да се живѣе. Поетътъ пита: хубаво ли е моето стихотворение? Питамъ: ако ти самъ не знаешъ, че това, което си написалъ, е хубаво, кой другъ ще знае? Нѣкой писатель пише нѣщо и пита: вѣрно ли е това, което съмъ написалъ? Ако ти не знаешъ, дали това, което си писалъ, е вѣрно, кой другъ ще знае? И тъй, ще знаете, че Богъ е Богъ на мира, на вѣчната свѣтлина, на вѣчната радость и веселие. Когато нѣкой човѣкъ скърби, той мисли, че и небето е скръбно, като него. Той казва: Господъ не вижда ли, че азъ съмъ скърбенъ? Богъ не се занимава съ вашата скръбь. Като види нѣкой скърбенъ човѣкъ, Той го запитва: какво ти липсва? — Гладенъ съмъ. Господъ се обръща къмъ своитѣ помощници и имъ казва: дайте на този човѣкъ да яде! — Господи, нахранихъ се, но пакъ съмъ тѫженъ. — Какво още искашъ? — Трѣбватъ ми 50,000 лева, да си направя една малка кѫща. — Дайте му 50,000 лева! — Господи, сега съмъ още по-тѫженъ. — Защо? — Жена ми умрѣ. — Дайте му друга жена! — Много съмъ натѫженъ, дѣтето ми умрѣ. — Дайте му друго дѣте! — Господи, още едно нещастие ме сполетѣ. Бѣхъ професоръ, но ме уволниха. — Назначете го отново на сѫщата служба! Както виждате, щомъ ви задоволятъ въ това, което ви липсва, и скръбьта ви изчезва. Питамъ тогава: вашитѣ скърби сѫществени ли сѫ? Не сѫ сѫществени. Дойде нѣкой при мене и се оплаква, че го обидили, казали му, че не живѣе споредъ законитѣ на Божественото учение. Казвамъ му: както ти живѣешъ, нѣма подобенъ на тебе. Той се зарадва, казва: значи, това, което говорятъ другитѣ за мене, не е вѣрно. Казвамъ: ако този човѣкъ, не ти е казалъ истината, той трѣбва да се разкае, но ако ти, като се оплаквашъ, не говоришъ истината, ти трѣбва да се разкаешъ. — Ама защо трѣбва да казва така за мене? Казвамъ: ако ти намирашъ, че този човѣкъ, като те обижда, не постѫпва правилно, и ти не постѫпвай като него. Извлѣчете поука отъ неговата постѫпка и не правете като него. Ученикътъ трѣбва да се учи отъ всичко, което срѣща въ живота си. Това значи будно съзнание. Имате ли будно съзнание, вие ще дойдете до положението, когато ще ви повѣрятъ голѣми задачи и длъжности. Само по този начинъ ще добиете свободата, която днесъ очаквате и казвате: ние трѣбва да бѫдемъ свободни! Не е лесно човѣкъ да бѫде свободенъ. Даже и пророцитѣ въ миналото не сѫ били абсолютно свободни хора. Запримѣръ, за пророкъ Елисея се казва, че като го видѣли дѣцата, започнали да викатъ подиръ него: „плѣшивий, плѣшивий!“ За да се освободи отъ тѣхнитѣ подигравки, той измолилъ небето да изпрати нѣкакво наказание върху тия дѣца. Не е лесно да носишъ подигравкитѣ на хората. И светиитѣ на врѣмето си сѫ били подигравани. Не е благороденъ човѣкъ онзи, който обича да се подиграва. Затова подигравкитѣ трѣбва да се избѣгватъ. Турцитѣ по този случай иматъ една поговорка, смисълътъ на която е слѣдниятъ: „Не се смѣй на погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ ще дойдатъ и до твоята глава.“ Видишъ ли нѣкаква грѣшка нѣкѫдѣ, кажи: Богъ да ме пази отъ подобно нѣщо! Ако нѣкой мѫжъ и жена не живѣятъ добрѣ помежду си, кажи: Богъ да ме пази отъ подобно нѣщо! Не казвай, че тѣ сѫ глупави, не се смѣй на погрѣшкитѣ имъ, защото нѣма да мине дълго врѣме, и сѫщото нѣщо ще се стовари върху главата ти. Какъ ще отговорите на въпроса: защо човѣкъ се ражда, расте, развива, остарява и умира? Вие ще кажете, че слѣдъ като човѣкъ мине прѣзъ фазитѣ на растене, развитие и остаряване, най-послѣ той трѣбва да умре, защото е грѣшилъ въ своя животъ. Този отговоръ не е правилното разрѣшение на въпроса. Ако вашиятъ отговоръ е вѣренъ, тогава защо умиратъ малкитѣ дѣца? Ние виждаме, че еднакво умиратъ и младитѣ, и старитѣ хора. Питамъ тогава: защо се ражда човѣкъ? Човѣкъ се ражда, за да изучава великия законъ на самопожертвуването. Нѣкога човѣкъ е билъ щастливъ, гордъ, съ високо мнѣние за себе си, голѣмъ философъ, и затова Богъ го е изпратилъ на земята да учи закона на самопожертвуването, да се смири, да стане толкова малъкъ, че да се събере въ една микроскопическа клѣтка. Смири ли се човѣкъ веднъжъ, оттамъ насетнѣ той ще почне да учи и да прилага великитѣ уроци на живота. Днесъ много нѣща сѫ излишни за човѣка. Той трѣбва да се откаже отъ излишнитѣ, отъ ненужнитѣ работи. Ако Богъ поставя човѣка въ такава малка форма, каквато е клѣтката, и отъ това му положение изкарва великъ философъ, защо му сѫ нужни голѣмитѣ работи? Когато Богъ работи, отъ малкитѣ нѣща Той може да изкара велики работи. Когато човѣкъ работи, и отъ най-голѣмитѣ нѣща нищо не излиза. Запримѣръ, нѣкой голѣмъ, виденъ философъ може да напише сто тома, които нищо да не струватъ. Споредъ мене, истински философъ, писатель или поетъ е този, който самъ прѣдставлява написана книга. Не прѣдставлявате ли вие сами написана книга, отъ която хората, като четатъ, да се учатъ, всичко друго, което на хартия сте написали, слѣдъ вашето заминаване отъ този свѣтъ, ще остане на земята, дѣто слѣдъ години ще изчезне, ще се заличи. Това, което човѣкъ пише, трѣбва да бѫде написано вѫтрѣ въ него, че като отиде на онзи свѣтъ, ангелитѣ да дойдатъ при него, да отворятъ написаната книга и да четатъ отъ нея. Питамъ: колцина отъ васъ сте такава написана книга? Апостолъ Павелъ казва, че е написанъ свидѣтель. Че не сте написани книги, не е грѣхъ, но идеалътъ ви трѣбва да се свежда къмъ това, всѣки да бѫде написана книга. Въ тази книга трѣбва да сѫ писали най-великитѣ духове, ангели, светии, които сѫ минали прѣзъ васъ. Щомъ сте написана книга, отъ нея можете да правите, колкото искате съчетания. Въ нея ще намѣрите и проза, и поезия, и музика, и изкуство — всичко, каквото пожелаете. Така трѣбва да разбирате нѣщата — и млади, и стари. Въ това седи великата философия на живота. Врѣме е вече да се простите съ миналото. Не го забравяйте напълно, защото отъ него сте научили много нѣща, но оставете го настрана, и внесете въ живота си нѣщо ново. Прѣдставете си, че ви донесатъ пъленъ чувалъ съ сушени плодове: ябълки, круши, череши, вишни, сливи и др. Въ това врѣме излизатъ прѣснитѣ, нови плодове, току-що узрѣли. Отъ кои плодове прѣдпочитате да ядете: отъ сушенитѣ, или отъ току-що узрѣлитѣ? Разбира се, че ще прѣдпочетете прѣснитѣ плодове прѣдъ сушенитѣ. Сушенитѣ плодове иматъ смисълъ само тогава, когато нѣма прѣсни. Тогава дори тѣ сѫ благословение за човѣка, ако ги има. Излѣзатъ ли, обаче, прѣснитѣ плодове, тѣ сѫ за прѣдпочитане прѣдъ сушенитѣ. Ако разбирате нѣщата по този начинъ, вие сте разумни хора и ще живѣете въ разнообразието на живота. Не ги ли разбирате така, вие ще живѣете въ пълно еднообразие, дѣто прѣобладаваще влияние има положителното електричество. Вие знаете отъ физиката, че когато се срѣщатъ само положителни електричества, настава отблъсване. Въ това отношение, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че много отъ васъ сѫ станали еднообразни, вслѣдствие на което взаимно се отблъсвате, не можете да се търпите. Разнообразие е нужно на хората! Запримѣръ, разнообразие има въ слѣднитѣ постѫпки на хората. Прѣдставете си, че се събератъ трима поети, но единиятъ отъ тѣхъ знае да свири, а другиятъ знае да рисува. Първиятъ започва да чете нѣкой отъ своитѣ стихотворения. Другитѣ двама го слушатъ. Вториятъ поетъ нѣма да чете свои произведения, но ще вземе цигулката си и ще изсвири нѣщо хубаво. И третиятъ поетъ нѣма да чете свои работи, но понеже знае и да рисува, той ще вземе четката и ще нарисува набързо нѣкоя хубава картинка. Рекатъ ли и тримата да четатъ произведенията си, колкото хубави да сѫ тѣ, съ това ще създадатъ голѣмо еднообразие помежду си. Резултатътъ на това еднообразие ще бѫде отблъсване, отдалечаване. За всички хора въ свѣта има опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена работа, която всѣки трѣбва да извърши. Намѣрятъ ли хората своитѣ мѣста и своята работа, тѣ винаги ще живѣятъ въ пълно разнообразие. Да работите за себе си, т. е. да задоволите себе си, това е едно отъ здравословнитѣ състояния за човѣка. Да се стремите хората да задоволите, това е болезнено състояние. И тъй, като дойдете слѣдния пѫть въ класъ, отъ всинца ви искамъ да имате въ торбитѣ си прѣсни, узрѣли, току-що откѫснати плодове — ябълки, круши, грозде, сливи и др. Старитѣ торби съ сушени плодове оставете настрана. Тѣ вече не трѣбватъ. Ще кажете: изтълкувайте ни това нѣщо! Нѣма какво да го тълкувамъ. Прѣзъ цѣлата седмица мислете по този въпросъ, че като дойдете слѣдния пѫть въ школата, торбитѣ ви да бѫдатъ пълни съ прѣсни, узрѣли плодове, а не съ сушени. Никой да не дохожда съ празна торба! Който носи празна торба, той е опасенъ човѣкъ. Това значи: всѣки, на когото умътъ и сърцето сѫ празни, той е опасенъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, на когото умътъ е пъленъ съ свѣтли идеи, а сърцето — съ възвишени и благородни чувства, той е благороденъ, разуменъ. Може ли човѣкъ съ празна кесия да влѣзе въ нѣкакво търговско прѣдприятие или сдружение? — Не може, разбира се. Азъ мога да ви дамъ хиляди примѣри отъ живота, да видите, че навсѣкѫдѣ се изисква пълнота. Главата на човѣка трѣбва да е пълна съ възвишени и свѣтли идеи, че дѣто мине, всички да му се радватъ. Сега, като развивамъ този въпросъ прѣдъ васъ, не взимайте отрицателната му страна, да мислите, че вие нѣмате нищо въ себе си, че сте празни глави и сърца. Не, съ това азъ подразбирамъ слѣдното: ако имате чешма, прѣзъ която тече хубава вода, но чуете, че нѣйдѣ наблизо има още по-хубава вода, не щадете труда и срѣдствата си, прѣкарайте въ двора си още една чешма, отъ по-хубавата вода. Чуете ли, че има още по-хубава и отъ нея, опитайте я, и ако се увѣрите, че наистина е по-хубава, прѣкарайте въ двора си и трета чешма, отъ която да черпите още по-хубава вода. Ще кажете: какво да правимъ съ тѣзи три чешми въ двора си? Щомъ сѫ много за васъ, дайте първитѣ двѣ на съсѣдитѣ си, които нѣматъ нито една. Нека тѣ се ползуватъ отъ водата на тѣзи чешми. Сега вие имате една чешма въ двора си, останала отъ дѣдо ви и баба ви, и казвате: свещена е тази чешма! Не е свещена тя. Човѣшкитѣ работи не сѫ свещени. Свещени нѣща сѫ само тия, които излизатъ отъ Бога и въ които нѣма нито измѣна, нито промѣна. Свещени нѣща сѫ тѣзи, които Богъ сега създава. Старитѣ нѣща, които нѣкога сѫ били свети, а днесъ сѫ вече износени, развалени, не могатъ да бѫдатъ свети. Днесъ всички религиозни хора се хвалятъ съ Христовия кръстъ. Питамъ: този кръстъ спаси ли свѣта? И Апостолъ Павелъ е писалъ много велики, свещени нѣща, но дѣ сѫ тѣ днесъ? Нѣкои отъ тѣхъ изнесоха прѣдъ свѣта, а повечето скриха. Единъ день ние ще извадимъ всичко онова, което Христосъ, както и апостолъ Павелъ, сѫ писали. Много отъ апостолскитѣ Послания сѫ скрити, но нѣкога тѣ ще излѣзатъ на лице. Въ Бога всичко е записано, Той държи смѣтка за него. Тѣзи Послания, които сѫ скрити, ще се дадатъ нѣкога на разумнитѣ, на готовитѣ, ученици. Какъ ще имъ се дадатъ? — Въ врѣме на сънь. Нѣкоя вечерь ще имъ дадатъ да прочетатъ тѣзи Послания, и на сутриньта, като се събудятъ, тѣ ще си спомнятъ цѣли пасажи отъ прочетеното прѣзъ нощьта и ще го възпроизведатъ. Който е готовъ за тази работа, той ще може да чете и самитѣ Послания. Упражнение. Рѫцѣтѣ напрѣдъ, съ дланитѣ навѫтрѣ. Рѫцѣтѣ пакъ напрѣдъ, но съ дланитѣ навънъ. Рѫцѣтѣ настрана, нагорѣ и пакъ напрѣдъ. Когато изнасяте рѫцѣтѣ напрѣдъ, първо дланитѣ ще бѫдатъ навѫтрѣ, а послѣ навънъ. Когато поставяте рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ навънъ, това движение влияе върху лицето ви, става обмѣна между енергиитѣ на рѫцѣтѣ и тѣзи на лицето и главата. Дланьта на рѫката е отрицателна, а горната ѝ часть — положителна. Когато поставите рѫцѣтѣ на гърдитѣ си, съ дланитѣ на тѣхъ, става обмѣна между енергиитѣ на рѫцѣтѣ и тѣзи на гърдитѣ. По този начинъ се уравновѣсяватъ силитѣ въ организма. Когато човѣкъ заболѣе, той се пипа по главата, по лицето, по гърдитѣ. Защо прави това, и той самъ не знае, но изпитва извѣстно облекчение. Значи, по единъ несъзнателенъ начинъ, човѣкъ може самъ да си помага. Обаче, той трѣбва да знае методи и начини за лѣкуването си, за възстановяване здравословното състояние на своя организъмъ. Знае ли тѣзи методи за лѣкуване, той ще си служи съ тѣхъ, като приложи вѣра, но не вѣрвания и суевѣрия. Има начини, чрѣзъ които Божественитѣ закони могатъ да се турятъ въ дѣйствие. Рѫцѣтѣ, запримѣръ, прѣдставляватъ два полюса, прѣзъ които Божественитѣ енергии минаватъ. Споредъ васъ, коя отъ двѣтѣ рѫцѣ е катодъ, и коя — анодъ? Това сѫ въпроси за учени хора. Прѣзъ лѣвата рѫка на човѣка прѣминава свѣтлината. Каква енергия минава прѣзъ дѣсната рѫка, не се знае точно. Знае се само, че енергията на дѣсната рѫка се прѣлива въ лѣвата. Засега само лѣвата половина на мозъка е въ дѣйствие, а дѣсната половина е въ запасъ, въ почивка. Въ нея се събиратъ излишното количество електричество, магнетизъмъ и редъ още сили. Въ това отношение дѣсната страна на мозъка прѣдставлява само единъ трансформаторъ. Въ бѣлото вещество на човѣшкия мозъкъ се прѣкръстосватъ много сили, които работятъ за съграждането на човѣшкитѣ мисли и чувства. Изпѣйте упражнението: „Махаръ Бену-аба!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“. * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 28 априлъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТРИ ВИДА СЪЗНАНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Чете се темата: „Защо човѣкъ трѣбва да се учи?“ Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Да се обичаме, и защо трѣбва да се обичаме“? Питамъ: защо трѣбва да се върти колелото? (— За да кара колата). Въртенето на колелото не подразбира всѣкога и каране на кола. Когато точилото, което има форма на колело, се върти, какъвъ пѫтъ извървява? Точилото видимо не извървява никакъвъ пѫть. Значи, често ние говоримъ думи само, които нѣматъ съдържание. Та и когато казваме, че трѣбва да познаемъ Бога, да се приближимъ къмъ Него, да намѣримъ пѫтя, който ни води къмъ Него, и това сѫ думи само. Всѣки, който говори, че трѣбва да намѣри пѫтя, той не го е намѣрилъ; всѣки, който казва, „познай Бога“, той не Го е позналъ; всѣки, който казва, че трѣбва да се придобие свѣтлина, той не я е придобилъ; всѣки, който мисли, че има знание, въ сѫщность той нѣма знание. Ако ние сме придобили истинското знание, трѣбва да имаме вѫтрѣшенъ миръ. Какво е прѣдназначението на знанието? Ще ви задамъ още единъ въпросъ: защо бащата кара сина си да учи? Ако искате да отговорите на този въпросъ, най-първо ще прѣдположите нѣкаква физическа причина; слѣдъ това ще намѣрите духовната причина, а най-послѣ и Божествената. Като се намѣрятъ тѣзи три причини, заради които бащата изпраща сина си да учи, ще дойдете до редъ още обяснения. Казвамъ: колелетата се въртятъ, конетѣ вървятъ, а човѣкъ какво прави? — Човѣкъ кара конетѣ, а тѣ теглятъ колата. Питамъ тогава: колата спечелила ли е нѣщо? — Нищо не е спечелила; напротивъ, тя е изгубила нѣщо отъ себе си. Конетѣ спечелиха ли нѣщо? — Нищо не спечелиха. Тѣ даже изгубиха часть отъ своята сила. Човѣкътъ спечели ли нѣщо? — Въ цѣлата работа само той е спечелилъ нѣщо. У човѣка има двѣ нѣща: едно, което винаги губи и друго, което винаги печели Това, което печели, е Божественото. Това е законъ за трансформиране на енергиитѣ. Животътъ въ Божествения свѣтъ произтича само слѣдъ като се трансформиратъ енергиитѣ. Божественитѣ енергии трѣбва да се трансформиратъ, да се приспособятъ къмъ човѣшката душа, да може тя да живѣе въ физическия свѣтъ. Веднъжъ душата слѣзла на земята, тя не може вече да запази своята първоначална сила, нито своята Божествена чистота, ако не стане трансформиране на Божественитѣ енергии. Вземете, запримѣръ, рибата; щомъ рибата излѣзе отъ водата, тя веднага умира. Излѣзе ли човѣкъ отъ въздуха, и той не може да живѣе. Влѣзе ли човѣкъ въ срѣда, въ която ангелитѣ живѣятъ, и тамъ не може да живѣе. Това, което занимава ума на ангелитѣ, не може да занимава и ума на човѣка. Нѣкой казва: много нѣща ни се откриватъ. Азъ пъкъ виждамъ, че това, което ни се открива на земята, е почти нищо въ сравнение съ това, което трѣбва да ни се открие. Казвате: голѣмъ просторъ се откри прѣдъ очитѣ ни, и ние се качихме високо нѣкѫдѣ. Питамъ: на каква височина стигнахте, и какво видѣхте тамъ? — Видѣхме единъ ангелъ. — Запознахте ли се съ него, и какво говорихте? Нищо не говорихме. Казвамъ: има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всѣкога оставаме недоволни отъ него. Освѣнъ това съзнание, има и друго, което говори малко, по една-двѣ думи само, но тия думи всѣкога внасятъ въ човѣка вѫтрѣшенъ миръ. И най-послѣ, въ по-напрѣдналитѣ души има и трето съзнание, което, щомъ проговори на човѣка, той чувствува вѫтрѣшно разширение въ себе си и свобода. Такъвъ човѣкъ е освободенъ отъ гнѣта на материалнитѣ нужди и ограничения. Когато човѣкъ не е готовъ за това съзнание, успѣе ли по нѣкакъвъ начинъ да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човѣкъ, при развитието на неговата нервна система. Когато светиитѣ говорятъ за това състояние, тѣ казватъ: въ изстѫпление дойдохъ. Петъръ, Иоанъ и много други сѫ дохождали въ изстѫпление. Тъй щото, искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете въ изстѫпление. Днесъ, когато нѣкой дойде въ изстѫпление, казватъ за него, че е полудѣлъ. Окултниятъ ученикъ никога не трѣбва да гледа по този начинъ на въпроса. Той не трѣбва да прави прибързани заключения въ ума си, защото всѣко прибързано заключение ще му причини извѣстна пакость. Всѣки изопаченъ образъ, който човѣкъ внася въ ума си, причинява голѣми врѣди. Който мисли, чувствува и дѣйствува правилно, той самъ се ползува отъ тѣзи добри условия. Общо правило за всички е, че ние сме изразъ на Бога, т. е. Той има желание да се проявява чрѣзъ насъ. Щомъ е така, всѣки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духътъ въ него се раздвоява, при което висшето съзнание остава на небето, а низшето слиза на земята, съ което се създава ада въ живота. Тогава Богъ въ човѣка започва да живѣе ту на небето, т. е. въ рая, ту на земята — въ ада. Когато човѣкъ изпадне въ рая, той се радва, понеже познава Бога; влѣзе ли въ ада, той се мѫчи, понеже не познава Бога. Въ първия случай животътъ на Бога хармонира съ духа на човѣка, а въ втория случай — не хармонира. И тъй, вие трѣбва да знаете, че не сте господари на себе си. Първото положение е, че Богъ трѣбва да живѣе у васъ; второто положение е, че вие трѣбва да живѣете у Бога. Ако Богъ живѣе у васъ, и вие ще живѣете у Бога. Ако Богъ не живѣе у васъ, и вие не можете да живѣете у Бога. Отъ това, че едни хора искатъ да живѣятъ у Бога, а други не искатъ, се е създалъ раятъ и адътъ. Оттукъ, понеже много отъ човѣшкитѣ мисли и желания не искатъ да живѣятъ като васъ, вслѣдствие на това и у васъ се е създалъ рай и адъ. Отъ една страна вие сте добри, а отъ друга — лоши. Вие, като не разбирате този законъ, казвате: много лошъ човѣкъ съмъ станалъ. Лошевината ви се дължи на онѣзи чужди желания, които минаватъ прѣзъ васъ и не ви познаватъ. Желания, които ви познаватъ, сѫ щастливи; желания, които не ви познаватъ, сѫ нещастни. Слѣдователно, когато вие се чувствувате щастливи или нещастни, това се дължи на еднитѣ или на другитѣ желания, които минаватъ прѣзъ васъ. Този законъ е неизбѣженъ. Казвамъ: първо Богъ трѣбва да живѣе у човѣка, а послѣ човѣкъ у Бога. Даде ли човѣкъ достѫпъ на Бога да се прояви и да живѣе въ него, Божествениятъ законъ ще се наложи надъ човѣшкия, и животътъ на човѣка ще се реализира напълно. Щомъ нашиятъ животъ на земята се реализира, ще дойдемъ до висшия животъ, който включва живота на всички сѫщества. Велика наука е потрѣбна на хората, за да проучатъ живота — низшия и висшия, т. е. човѣшкия и Божествения. И когато човѣкъ се изучава и наблюдава, той не може да каже, че не знае тѣзи нѣща, а още по-малко може да се оправдава. Човѣкъ не може да знае всичко. Това, което въ даденъ случай знае, е достатъчно, за да постѫпва правилно. Силата на човѣка не седи въ многото знание, но въ приложението на това, което знае. Знанието на човѣка не седи въ това, което той е училъ прѣзъ течение на годината, но въ това, което той знае и прилага за всѣки даденъ моментъ. Въ продължение на цѣла година човѣкъ може да прѣнесе хиляда килограма жито отъ единъ хамбаръ въ другъ. Тукъ той иждивява силата си послѣдователно, въ продължение на цѣла година. Обаче, неговата реална сила зависи отъ това, колко килограма той може да вдигне въ даденъ моментъ. Човѣкъ може да разчита, именно, на тази сила въ себе си. Силата на човѣка седи и въ това, което той сега, още въ настоящия моментъ възприема, разбира и прилага. Когато пъкъ се говори за силата на човѣка за въ бѫдеще, подразбира, че той може да разработи добритѣ заложби, които се криятъ въ него. Знанието, запримѣръ, може да се разработи и увеличи. Ако Божествениятъ животъ се увеличава, и човѣшкиятъ ще се увеличава. Между тѣзи два вида животъ у човѣка има извѣстна съразмѣрность, извѣстно съотношение: колкото Божествениятъ животъ нараства, толкова нараства и човѣшкиятъ; колкото Божествениятъ животъ се намалява, толкова и човѣшкиятъ се намалява. Тъй щото първата ви работа е да видите, расте ли у васъ Божествениятъ животъ. Ако Божествениятъ животъ у васъ расте, тогава растенето на човѣшкия се явява като абсолютно естествено послѣдствие на първия животъ. Не расте ли Божествениятъ животъ у васъ, вие ще знаете, че и вашиятъ животъ — вашитѣ блага, идеали, нѣма да растатъ, нѣма да се постигнатъ. Вънъ отъ Бога щастие нѣма — нито на небето, нито на земята. Човѣкъ може да постигне своето щастие само въ Божествения животъ. Слѣдователно, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за тия два принципа — Божественото и човѣшкото — и да работите съ тѣхъ, докато постигнете вѫтрѣшни резултати. Въ това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човѣкъ себе си, той спъва и другитѣ. И обратно: спъва ли другитѣ, той спъва и себе си. Човѣкъ може да спъва само своитѣ най-близки, дѣцата си, но далечнитѣ той никога не може да спъва. Запримѣръ, ако майката и бащата сѫ даровити, тѣ прѣдаватъ дарбитѣ си на своитѣ дѣца. Това не показва, че дѣцата сами нѣматъ вложени дарби въ себе си, но освѣнъ своитѣ, тѣ придобиватъ извѣстни дарби и отъ родителитѣ си. Майката прѣдава нѣкоя своя дарба на дъщеря си, но и дъщерята, отъ своя страна, прѣдава нѣщо на майка си. Между майката и дъщерята, както и между бащата и сина винаги трѣбва да става правилна обмѣна. При другъ животъ ще стане обратното: дъщерята, която ще стане майка, ще прѣдаде нѣщо отъ себе си на своята дъщеря. Синътъ пъкъ, който въ този случай ще стане баща, ще прѣдаде нѣщо отъ себе си на своя синъ. Който нищо не прѣдава, той нищо не може да придобие. Нѣкой казва: веднъжъ да се освободя отъ веригитѣ на земния животъ и отида на небето, втори пѫть нѣма да помисля за връщане на земята. Питамъ: защо искате да се освободите отъ земния животъ? Господъ иска да живѣе на земята, а вие бѣгате отъ нея. Господъ работи на земята, а ти искашъ, като ангелъ, да отидешъ на небето и тамъ да благувашъ. Това е невъзможно! Щомъ Богъ работи на земята върху душитѣ на хората, и ти ще работишъ. Отидешъ ли на небето, и тамъ ще работишъ. Значи, и на земята да си, и на небето да отидешъ, все ще работишъ. Писанието казва. „Ние сме съработници на Бога въ великото дѣло“. Значи, тази идея не трѣбва да бѫде само теоретическо, философско размишление, но да има поне микроскопическо приложение. Това не може да се постигне изведнъжъ, но човѣкъ трѣбва да прилага всѣки день по-малко, докато при нѣкакъвъ благоприятенъ случай той почувствува присѫтствието на Божественото начало въ себе си. Божественото е необходимо за всички хора. Всѣки се стреми къмъ този животъ. Мнозина, които не разбиратъ Божествения законъ, казватъ: ние ще работимъ за Бога, ще бѫдемъ Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това. Благоприятнитѣ условия не сѫ нищо друго, освѣнъ Божествения животъ у насъ. Божественото у човѣка се проявява и безъ благоприятни условия. И да не иска човѣкъ, то пакъ ще се прояви. Колкото да рита човѣкъ, Богъ все ще се прояви и чрѣзъ него. Наблюдавали ли сте, какво правятъ съ упорититѣ коне? Нѣкой упоритъ конь рита, скача, дърпа се, не иска да го впрѣгатъ на работа. Обаче, господарьтъ му взима камшика, удря го и насила го закарва въ разорана нива, да се подвижи тамъ, докато се поумори, че тогава го използува за работа. Въ това отношение човѣшкото тѣло прѣдставлява единъ такъвъ конь, на когото трѣбва да изпратятъ нѣкаква болесть — сърцебиене, грѫдоболие, главоболие, разстройство въ стомаха или друга болесть, за да се укроти той и тръгне на работа. И тъй, основната задача на човѣка е да даде ходъ на Божественото въ себе си и да го разработи. Много отъ съврѣменнитѣ християни сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си, вслѣдствие на което живѣятъ добрѣ. Практически тѣ сѫ разрѣшили този въпросъ. Като ви се говори така, не считамъ, че нито единъ отъ васъ не живѣе по Божествено и не изпълнява волята Божия, но казвамъ, че ви трѣбва нѣщо повече отъ това, до което днесъ сте достигнали. Мислите ли, че това, което сте достигнали днесъ, е достатъчно, вие ще се спрете. Спрете ли на наклонна плоскость, на каквато се намирате сега, вие ще се търколите надолу. Всички хора се нуждаятъ отъ растене, отъ развитие, отъ разширение на душата и повдигане на духа. Човѣкъ не трѣбва да казва, че това, което има, е достатъчно. Ако нѣкой мисли, че това, което днесъ има, било богатство, сила или знание, е достатъчно, той не разбира правилно въпроса. Той трѣбва да се обърне къмъ Бога и да каже: Господи, Ти можешъ да ми дадешъ, каквото искашъ, но или много, или никакъ. И послѣ, слѣдъ като ми дадешъ това, което искамъ, и не го изпълня, да има поне за какво да ме биятъ и наказватъ. Щомъ дойдатъ наказанията, ти ще си кажешъ: наистина, страдамъ сега, но има защо. Богъ ми даде дарби, таланти, добри условия, но азъ не ги заслужихъ — нищо не разработихъ и не приложихъ въ живота си. И така е въ сѫщность: ако е въпросъ да придобия богатство, поне голѣмо да бѫде; ако е въпросъ за знание, поне истинско, положително знание да имамъ; ако е за сила, поне силата ми да е голѣма; ако е за сиромашия, поне голѣма да е, че да я запомня и разбера веднъжъ за винаги. Смисълътъ на живота не седи въ придобиване на много голѣми работи, но въ опрѣдѣлената мѣрка за нѣщата. Смисълътъ на живота не седи и въ придобиване на голѣми богатства. И това е невъзможно. Защо? — Защото владането на голѣми богатства зависи отъ науката. Колкото по-ученъ е човѣкъ, толкова по-богатъ е той. Питамъ: защо впрѣгатъ коня въ кола? — Да ни вози. Възъ основа на този законъ, и ние трѣбва доброволно и разумно да служимъ. Сега ще ви дамъ едно упражнение, но трѣбва да знаете, че при всѣко движение вие се свързвате съ теченията на природата. Щомъ обтегнете рѫката си и държите ума си концентриранъ, вие имате вече контактъ съ тѣзи течения. И тогава, при всѣки даденъ случай, вие можете да имате връзка или съ електричеството на земята, или съ електричеството на слънцето. При всѣко обтягане на рѫката вие можете да имате още контактъ или съ земния, или съ слънчевия магнетизъмъ. Магнетизъмътъ пъкъ изобщо е свързанъ съ праната, т. е. съ жизнената енергия на природата. Тъй щото при обтягане на рѫцѣтѣ и краката и при концентриране на ума, човѣкъ използува жизненитѣ енергии на природата, и той става здравъ и силенъ. При халтаво държане на рѫцѣтѣ, природнитѣ сили не могатъ да се използуватъ. Упражнение. Рѫцѣтѣ дигнати нагорѣ, добрѣ обтегнати и съ допрѣни краища на пръститѣ. Концентрирайте ума си и мислено насочете слънчевитѣ енергии да минатъ прѣзъ рѫцѣтѣ ви, да потекатъ по цѣлия ви организъмъ. Въ това положение на рѫцѣтѣ си, изговорете формулата: азъ съмъ въ хармония съ живата природа. Нека Божественото благословение потече прѣзъ мене! Рѫцѣтѣ спуснати надолу. Едно трѣбва да се знае: всѣко движение, което човѣкъ прави, трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлено и да съдържа въ себе си извѣстенъ смисълъ. Обаче, много хора правятъ безсмислени движения, които повече имъ прѣчатъ, отколкото да имъ помагатъ. Всѣко движение има смисълъ само когато е въ съгласие съ законитѣ на природата, които прѣдставляватъ нейния езикъ. Човѣкъ може да хване ухото си и да каже, че това негово движение означава нѣщо разумно. Обаче, това обяснение не е мѣродавно за самата природа. Дали ще хванемъ ухото си отгорѣ, или отдолу, това има смисълъ, но резултатитѣ сѫ различни. Изобщо, има разумни, има и неразумни движения. Разумнитѣ движения прѣдставляватъ наука, къмъ която нѣкога хората ще се върнатъ. Върнатъ ли се днесъ, когато още не разбиратъ нейнитѣ закони, тѣ ще изпаднатъ въ голѣми заблуждения и суевѣрия. Нѣкой казва, запримѣръ: играе ми лѣвото око, ще ми се случи нѣщо лошо. Другъ казва: играе ми дѣсното око, ще ми се случи нѣщо добро. Тѣзи обяснения не сѫ достатъчни. Когато лѣвото око на човѣка играе, то иска да му каже: ти трѣбва да облагородишъ сърцето си. Не го ли облагородишъ, въ него ще растатъ само трѣви и буренъ. Когато дѣсното око на човѣка играе, то иска да му каже: твоятъ умъ се нуждае отъ повече свѣтлина; ако не придобиешъ тази свѣтлина, мисъльта ти ще се изопачи. Въ подсъзнанието си вие носите науката за движенията, но външно още не сте я изразили. Въ движенията има разумность, тѣ не сѫ механически, както мнозина ги схващатъ. Казвате, че като играе лѣвото око, ще се случи нѣщо лошо. И така става. Като играе дѣсното око, ще се случи нѣщо добро. Така става. Като ви сърби дѣсната рѫка, казвате, че пари ще давате. Като ви сърби лѣвата рѫка, казвате, че ще получите пари. И така става. Значи, има разумность въ проявитѣ на живата природа. Азъ прѣвеждамъ: когато ви сърби дѣсната рѫка, това показва, че при васъ ще дойде нѣкой добъръ човѣкъ, на когото трѣбва да направите една услуга, чрѣзъ която ще изявите Божията Любовь. Когато ви сърби лѣвата рѫка, това показва, че нѣкой добъръ човѣкъ ще дойде при васъ, да ви помогне въ нѣщо, а вие ще трѣбва да му благодарите, защото Богъ го е изпратилъ при васъ. Като ви сърби дѣсната рѫка, вие казвате: отдѣ се намѣри този човѣкъ сега, да ми иска пари? Като ви сърби лѣвата рѫка и се надѣвате да получите пари, на сѫщото основание трѣбва да кажете: отдѣ се намѣри този човѣкъ сега, да ми дава пари? Казвамъ: колкото взимането е хубаво, толкова и даването е хубаво. Писанието казва: „По-добрѣ е да давашъ, отколкото да взимашъ.“ Такава е опитностьта на миналитѣ вѣкове. При съзнателното даване човѣкъ упражнява своята разумна воля. Обаче, съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали този стихъ и казватъ: по-добрѣ е да взимашъ, отколкото да давашъ. Това сѫ редъ правила, които трѣбва да спазвате, ако искате да постигнете съвършенство. Човѣкъ трѣбва да изработи отъ себе си моделъ, отъ който и другитѣ хора да се ползуватъ. Мнозина говорятъ за Царството Божие, но не работятъ за неговото идване. Каквото говорите, трѣбва да го оправдаете. Иначе, ще мязате на онзи турчинъ, който постоянно говорилъ за своитѣ подвизи въ Багдатъ. Той казвалъ: когато бѣхъ въ Багдатъ, прѣскачахъ дълбоки трапове, широки отъ 10 — 15 метра. Като го слушали да говори така, казвали му: и тукъ има такива дълбоки и широки трапове. Прѣскочи единъ отъ тѣхъ, да те видимъ, какъ прѣскачашъ. — Не, само въ Багдатъ мога да прѣскачамъ тѣзи трапове, никѫдѣ другадѣ. И вие често казвате: като дойде Царството Божие на земята, ще прѣскочимъ трапа. Не отлагайте работата за утрѣшния день! Днесъ прѣскочете трапа, а не утрѣ. Чуете ли Божия гласъ, още днесъ изпълнете Неговата воля. Не се съмнявайте, не се ожесточавайте, не отлагайте за утрѣ! Нѣкои казватъ: не е дошло още врѣмето за идване на Царството Божие на земята. Въ 1905 г. въ Англия се е образувало едно религиозно християнско общество, за задачитѣ на което писали въ нѣколко окултни вѣстници. Писано било за една опитность на една отъ членкитѣ въ това общество. Тя дълго врѣме се молила на Христа да ѝ се даде нѣкаква дарба, съ която да бѫде полезна на своитѣ ближни. Една вечерь Христосъ ѝ се явилъ и ѝ казалъ: „Ще отидешъ на еди-коя си улица, еди-кой си номеръ, при своята сестра, която назовалъ по име, и ще ѝ кажешъ, че тя се опрѣдѣля да свърши работата, за която ти се молишъ отъ нѣколко години насамъ.“ Тази християнка, членка на споменато общество, като чула думитѣ Христови, натѫжила се малко, но рано сутриньта отишла при своята сестра, споредъ посочения адресъ, и прѣдала възложената ѝ отъ Христа работа. Обаче, сестрата веднага отговорила: тази работа не е още за мене. Азъ не мога да я извърша. — Добрѣ, щомъ ти не можешъ да я извършишъ, азъ ще се заема съ изпълнението ѝ. Слѣдователно, всѣки отъ васъ може да бѫде извиканъ на опрѣдѣлена работа, която той трѣбва да извърши. Извърши ли тази работа, съ това той изпълнява волята Божия, за което ще получи и съотвѣтно благословение. Откаже ли се отъ възложената му работа, другъ нѣкой ще я извърши, но и благословението ще получи. Ние всѣкога трѣбва да изпълняваме волята Божия и да Го слушаме. Като ви наблюдавамъ, у всички виждамъ добри желания, стремежъ къмъ изпълнение волята Божия. Имате ли този стремежъ, каквито изпитания, колкото падания и ставания да прѣживѣете, вървете напрѣдъ! Често нѣщата не ставатъ, както ние желаемъ, не вървятъ по опрѣдѣления отъ насъ пѫть. Запримѣръ, нѣкой ученикъ е училъ урока си цѣла нощь, наизустъ го е научилъ, и си мисли, че сутриньта, като го изпита учительтъ, ще получи шесть. Обаче, като го дигне учительтъ, той се смути, и отговори едва за три. Другъ ученикъ е прочелъ урока си само веднъжъ, и сутриньта, като го вдигне учительтъ му на урокъ, получи шесть. Защо ставатъ тѣзи нѣща? Ние имаме сѫщото положение, когато нѣкой бѣденъ човѣкъ се моли по три пѫти на день, а получава храна само за обѣдъ. Другъ пъкъ се моли само веднъжъ на день, а получава много пари и живѣе богато. Първиятъ е получилъ едва тройка, а вториятъ е получилъ шесторка. Защо работитѣ на първия не се уреждатъ, а на втория се уреждатъ? И Псалмопѣвецътъ се озадачава отъ тѣзи факти въ живота и казва: „Онзи, който малко познава Бога, живѣе по-добрѣ отъ мене.“ Когато Псалмопѣвецътъ влѣзе въ светилището, дѣто животътъ му се развива добрѣ, той разбира вече първитѣ противорѣчия и казва: „Поставилъ ги е Господъ на хлъзгава почва.“ Тъй щото, когато ученикътъ е прочелъ урока си само веднъжъ, и учительтъ му е писалъ шесть, съ това той го е поставилъ на хлъзгава почва. Казвамъ: всички имате възможность да прѣодолѣете малкитѣ мѫчнотии и прѣпятствия, които ви се поставятъ на пѫтя. Тѣзи прѣпятствия сѫ необходими, за да видите, какъ Богъ дѣйствува въ свѣта. Като влѣзете въ свѣта, добриятъ учитель ще ви пише първо единица; втория мѣсецъ ще ви пише двойка; третия мѣсецъ — тройка; четвъртия мѣсецъ — четворка; петия мѣсецъ — петорна; шестия мѣсецъ — шесторка. Като съберете послѣдователно всички тия числа, ще получите числото 21. Като раздѣлите 21 на 6, ще получите 3½. Съ такава бѣлѣжка вие минавате въ по-горенъ класъ. Това се отнася само за първитѣ шесть мѣсеца. Вторитѣ шесть мѣсеца положението ще се подобри. Слѣдъ една година положението ще се подобри още повече. Колкото повече врѣме минава, и положението става все по-добро. Когато ученикътъ започне училището съ единица, съ това учительтъ иска да му обърне внимание на единицата, като на най-важна величина въ живота, чиито свойства той непрѣменно трѣбва да научи. Слѣдъ това двойката ще дойде, и ученикътъ ще започне да плаче. Двойката е хубаво нѣщо, защото тя показва, че само съ два вола може да се оре. Ако става въпросъ за коне, човѣкъ може да впрегне само единъ конь въ колата си, и по този начинъ да прѣживѣе. Оттукъ виждате, че единицата не е опасна величина. Когато учительтъ пише единица на нѣкой ученикъ, и той се обезсърдчи и каже, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, той не разбира закона на единицата. Казвамъ на този ученикъ: впрегни единицата, т. е. своя конь, въ колата и гледай си работата! Ако имашъ два мършави коня, какво ще правишъ съ тѣхъ? Пусни ги на паша и, слѣдъ като се изхранятъ и засилятъ, впрегни ги на работа, за да прѣживѣешъ заедно съ тѣхъ. И тъй, числата изразяватъ сили въ природата. Ако човѣкъ може да впрегне единицата, двойката и другитѣ числа на работа, той ще може да се ползува отъ тѣхъ. Числата сѫ още и символи, които съдържатъ извѣстни потици въ себе си. Живата природа дава тия символи и на млади, и на стари, за да си послужатъ съ тѣхъ при разрѣшение на елементарнитѣ житейски въпроси. Изобщо, природата започва съ най-простата, съ най-елементарната величина. Дойдемъ ли до духовния животъ, и най-учениятъ човѣкъ започва съ най-елементарнитѣ величини. Нѣкой професоръ може да е свършилъ четири факултета, но отъ дрехарство, отъ шивачество, напримѣръ, той нищо не разбира. Каквото майсторътъ каже, това ще бѫде мѣродавно за професора. Царьтъ управлява цѣлъ народъ, но като заболѣе, самъ не може да си помогне. Той веднага вика лѣкарь, и каквото лѣкарьтъ каже, това царьтъ върши. Лѣкарьтъ казва: ще лежите постоянно на легло, ще взимате всѣки часъ по една лъжица лѣкарство. И царьтъ изпълнява. Щомъ царьтъ стане отъ леглото си, той пакъ е господарь. Често въ живота си ние се натъкваме на изключителни случаи, които трѣбва да разрѣшимъ правилно. Затова отъ всички се изисква благоразумие. Тѣзи изключителни случаи се дължатъ на това, че Богъ, или живата природа ни подлагатъ на извѣстна дисциплина, на която безусловно трѣбва да се подчинимъ. Това положение трае кратко врѣме. Щомъ се подчинимъ на тази дисциплина и я приемемъ безъ протести, и свободата ни се връща. Това е наука, която ще ни покаже начинъ, какъ да живѣемъ правилно въ този сложенъ Божественъ животъ. На земята живѣятъ сѫщества отъ разни еволюции, съ разни стремежи, и ние трѣбва да се хармонизираме съ тѣзи сѫщества. Защо? — Защото ние сме свързани съ всички тия сѫщества, като проявления на Бога. Понѣкога хората, като не разбиратъ Божествения пѫть, влизатъ въ стълкновение съ Божията воля, и по този начинъ сами се спъватъ. И тъй, най-първо ще си кажете: Богъ трѣбва да живѣе въ мене. Послѣ азъ трѣбва да живѣя въ Бога. Щомъ Богъ живѣе, щомъ азъ живѣя, и моитѣ ближни ще живѣятъ. Съзнавате ли това, нѣма сила въ свѣта, която може да ви прѣпятствува. Това е, защото вие вървите по единъ законъ, на който нищо не може да прѣпятствува. Обърнете ли този законъ и кажете: първо моитѣ ближни живѣятъ, послѣ азъ живѣя и най-послѣ Господъ живѣе, законътъ вече нѣма никаква сила. Разумниятъ ученикъ трѣбва да прилага този законъ въ първия му смисълъ. Въ това седи волята Божия. Изпълните ли този законъ, и Божието благословение ще дойде върху васъ. Дойде ли Божественото у човѣка, той вече не мисли за дребни работи. Той мисли само за Божественото, което се развива въ хубость и великолѣпие. Слѣдъ това въ Божественото възниква и живота на отдѣлния човѣкъ, като оазисъ всрѣдъ безводната пустиня. Разбере ли и своя животъ, най-послѣ човѣкъ вижда и отношенията, които има къмъ своитѣ ближни. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 7 априлъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КРѪГЪ И ЕЛИПСА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Защо човѣкъ трѣбва да се учи?“ Чете се темата: „Произходъ на раситѣ“. По какво се отличава черната раса отъ другитѣ раси? — Устнитѣ имъ сѫ дебели, челюститѣ — издадени, брадата — малко полегата, челото недоразвито. Въ тази раса сѫ силно развити низшитѣ чувства и низшия интелектъ. Когато черната раса се е развивала, условията на земята не сѫ били благоприятни, вслѣдствие на което тя не е могла да си създаде такава форма, каквато е необходима за понятието „човѣкъ“, въ високъ смисълъ на думата. Въ черната раса е добрѣ развитъ черния дробъ. По какво се отличава жълтата раса отъ останалитѣ? Хората отъ жълтата раса сѫ повече флегматични, крайни консерватори. Лигментитѣ сѫ силно развити у тѣхъ. Тѣ работятъ повече съ своя низшъ интелектъ. Отъ висшето, отъ великото тѣ много не се интересуватъ. Китайцитѣ, които днесъ прѣдставляватъ жълтата раса, тѣ даже нѣматъ понятие за Бога; тѣ нѣматъ име за Бога. За тѣхъ Богъ е небето. Днесъ съзнанието въ човѣшкитѣ раси не е еднакво развито. Въ това отношение мисионеритѣ, които проповѣдватъ християнството между всички раси, срѣщатъ голѣми мѫчнотии. Дълго врѣме се изисква, за да се просвѣти съзнанието на хората. У българитѣ се прѣкръстосватъ много типове. Българинътъ не е чистъ типъ. Въ нѣкои типове има остатъци отъ атланската раса, а въ нѣкои прѣобладава влиянието на черната раса. Въ послѣднитѣ типове черниятъ дробъ има влияние. Когато черниятъ дробъ въ нѣкой човѣкъ е ненормаленъ, той се лѣкува мѫчно. Този човѣкъ пожълтява. Черниятъ дробъ въ човѣка е свързанъ съ малкия мозъкъ. Въ бѣлата раса е силно развитъ творческиятъ умъ, висшиятъ умъ. Бѣлата раса е създала поезията. Ако разгледате поезията у семититѣ, ще видите, че тя има силно користолюбивъ характеръ. Запримѣръ, псалмитѣ на Давида прѣдставляватъ повече оплаквания. Единствениятъ поетъ у семититѣ, който нѣма този користолюбивъ характеръ, е Исаия. Иеремия, Иезекиилъ пъкъ се отличаватъ съ песимистиченъ възгледъ за живота. Сега иде нова вълна въ свѣта — вълната на шестата раса, за която всѣки трѣбва да бѫде готовъ. Тя носи благоприятни условия за развитието на човѣчеството; обаче, такива вълни идватъ рѣдко въ свѣта. Съ идването си, шестата раса ще повдигне всички растения и животни на едно стѫпало по-високо отъ сегашното. Всѣки трѣбва да използува условията, въ които днесъ се намира. Щомъ влѣзете въ живота, вънъ и вѫтрѣ въ васъ, ще се повдигнатъ извѣстни бури и вѣтрове, като съмнѣния, безвѣрие, подозрѣние, обезсърдчаване и т. н. Тѣзи нѣща сѫ много естествени. Като влѣзете въ океана, вие не можете да очаквате само тихо врѣме. По сѫщия начинъ, живѣете ли между хората, вие ще имате и приятности, и неприятности. Хората не сѫ ангели. Ученицитѣ, които влизатъ въ окултната школа, изискватъ отъ хората повече, отколкото тѣ сами могатъ да дадатъ. Често вие виждате погрѣшкитѣ на другитѣ, а своитѣ не виждате. Не е лесно човѣкъ да постѫпва идеално, чисто въ своитѣ мисли и желания. Ако е въпросъ за погрѣшки, свѣтътъ е пъленъ съ такива. Земята, върху която живѣемъ, е покрита съ човѣшка кръвь. Човѣшкитѣ мисли и чувства сѫ наслоени върху почвата. Ученицитѣ на бѣлата раса се нуждаятъ отъ дисциплина. Индускитѣ ученици сѫ по-дисциплинирани отъ тѣхъ. Ако отидете въ Индия, тамъ вие ще видите, какво нѣщо е ученикъ. Изобщо окултнитѣ школи сѫ строги, защото, колкото по-нагорѣ се качва ученикътъ, толкова и силитѣ, които дѣйствуватъ тамъ, сѫ по-съвършени. И тогава, ученикътъ може да направи и много голѣми добрини, и много голѣми злини, както на себе си, така и на другитѣ. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работятъ съ малки величини; има ученици, които работятъ съ голѣми величини. Въ това отношение, когато ученикътъ изучава Евангелието, той трѣбва да го изучава и въ малкитѣ, и въ голѣмитѣ нѣща. Отъ окултно гледище всички стихове въ Евангелието нѣматъ еднакво значение. Когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ, че трѣбва да възлюбимъ Бога, това сѫ различни състояния, т. е. различни отношения, които човѣкъ трѣбва да има. Питамъ: споредъ васъ, какво значи да се отрече човѣкъ? Отъ какво трѣбва да се отрече той? Когато става дума за самоотричане, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната страна на въпроса. Разбираме ли така, ще се домогнемъ до нова свѣтлина на съзнанието. Самоотричането не е механически, външенъ процесъ, но вѫтрѣшенъ, съзнателенъ процесъ въ човѣка. Законътъ на самоотричането подразбира, че когато човѣкъ дойде до една фаза на своето развитие, дѣто почвата, върху която живѣе, нѣма сокове за неговото развитие, той трѣбва да напусне тази почва. Сега вие не се спирайте върху външнитѣ спънки. Тѣ сѫ необходими за вашето растене. За да прѣодолявате спънкитѣ въ живота, вие трѣбва да имате връзка съ Бога. За да имате връзка съ Бога, идеитѣ ви трѣбва да бѫдатъ възвишени, да повдигатъ духа ви. Когато мислите за Бога, или за висшитѣ сѫщества, вие се свързвате съ тѣхъ. Щомъ се свържете съ Бога, вие ще имате Неговитѣ мисли, Неговитѣ чувства, които ще ви повдигатъ. Често слушате нѣкой да се оплаква, че го обидили. Ако е въпросъ за обида, хората и безъ да имъ се каже нѣщо обидно, пакъ носятъ обидата въ себе си. Когато на нѣкого не му върви въ живота, това не е ли обида? Свършишъ университетъ, но нѣщо не ти върви. Молишъ се на Бога, и никакъвъ отговоръ не получавашъ. Тъкмо заемешъ една служба, но и отъ нея те подгонятъ. И ти изпитвашъ срамъ, позоръ, унижение, ходишъ отъ едно мѣсто на друго, дано нѣкѫдѣ се установишъ. И слѣдъ всичко това, чувашъ да се говори въ свѣта, че съ пълзене можешъ да си пробиешъ пѫть. Ако речешъ да пълзишъ, губишъ достойнството си. Питамъ: кой човѣкъ досега е успѣлъ да си пробие пѫть съ пълзене? Имайте прѣдъ видъ, че вие служите на Бога, а човѣкъ, който служи на Бога, трѣбва да постѫпва честно, съ достойнство. Думата „пълзене“ има двоякъ смисълъ. Изобщо, всички думи могатъ да се прѣвръщатъ, да имъ се придава различенъ смисълъ. Ето защо, когато човѣкъ говори, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да избира думитѣ, съ които ще си служи. Свѣтътъ, въ който днесъ живѣемъ, не е организиранъ. Ние не сме още въ царството Божие, но живѣемъ въ чистилището, въ ада. Понѣкога човѣкъ е толкова чувствителенъ, че само едно _махане на рѫката е въ състояние да му причини врѣда. Ако махането съ рѫка може да му причини врѣда, колко повече необмислено употрѣбенитѣ думи въ езика ни могатъ да го засегнатъ. Ако бѣхме запознати съ законитѣ на човѣшката чувствителность, ние щѣхме да бѫдемъ по-внимателни въ отношенията си едни къмъ други. Въ такъвъ случай, щомъ нѣкой човѣкъ е чрѣзмѣрно чувствителенъ, той не трѣбва да се явява между хората; ако се явява между тѣхъ, или трѣбва да се огражда, или трѣбва да търпи. За да търпи човѣкъ, той трѣбва да има воля. Нѣкои казватъ: когато човѣкъ влиза между хората, той трѣбва да се затваря въ себе си. Какво се разбира подъ думитѣ „да се затворишъ въ себе си“? Да се затворишъ въ себе си, значи да нѣмашъ ненужни желания. Желай за днесъ само най-сѫщественото! Имашъ ли днесъ едно малко благо, повече не желай за деня. За всѣки день пожелавай само по едно благо. Не се стреми да постигнешъ всичко изведнъжъ. Въ вѣчностьта се криятъ всички възможности за постигане идеалитѣ на човѣшката душа. Въ постигане на своитѣ идеали, човѣкъ ще се натъкне на редъ мѫчнотии и противорѣчия. Вземете, запримѣръ, Христа, Който минава за Синъ Божий. Какъ Го приеха хората на земята? Свѣтътъ трѣбваше да Го посрещне съ вѣнци и да приеме веднага учението Му, но така ли излѣзе? Казваме, че Богъ е всесиленъ, че всичко може да направи, а при това виждаме, че Неговиятъ Синъ на всѣка стѫпка бѣше прѣслѣдванъ отъ садукеитѣ и фарисеитѣ, които Му възразяваха, противодѣйствуваха и т. н. Питамъ: ако така постѫпиха съ Христа, какво остава за васъ? И слѣдъ всичко това, навсѣкѫдѣ се чуватъ оплаквания, недоволства, че не ви приели добрѣ, че не били внимателни къмъ васъ и т. н. Вие проповѣдвате новото учение, а живѣете по старому. Питамъ: кой отъ васъ е понесълъ това, което Христосъ понесе? Наистина, всѣки човѣкъ има кръстъ, но този кръстъ е отъ неговото минало. Той днесъ не страда за Бога, но страда за себе си. Казвамъ: всичко нехармонично, всичко лошо, което днесъ сѫществува въ свѣта, ще изчезне, и поменъ нѣма да остане отъ него. Всички злини и прѣстѫпления ще се забравятъ. Отъ съврѣменната култура ще остане само хубавото, красивото. Попитайте двама души, били тѣ мѫжъ и жена, или неприятели, които цѣлъ животъ сѫ прѣкарали въ спорове, въ караници и сѫ си причинявали пакости единъ на другъ, какво сѫ спечелили отъ тѣзи отношения? Цѣлъ животъ тѣ сѫ били подъ влиянието на тъмнитѣ сили, подъ влияние на злото. Злото въ свѣта е стариятъ животъ. Всички отрицателни положения, които сѫществуватъ въ живота, трѣбва да се прѣработятъ. Прѣди всичко, има ли нѣкакъвъ животъ въ безвѣрието, въ съмнѣнието, въ умразата? Прѣди нѣколко деня дойде при мене единъ младъ човѣкъ и ми каза: азъ искамъ да стана лошъ човѣкъ, не искамъ да бѫда мекъ. Казвамъ му: прѣди всичко ти никога не си билъ мекъ. Сега защо искашъ да станешъ лошъ? — Искамъ да придобия опитности, да се противопоставямъ на хората, да не ме мачкатъ. Казвамъ: никой не може да те мачка, освѣнъ ти самъ. Какво ще спечелишъ, ако станешъ лошъ? Да бѫдешъ добъръ при всички свои изпитания, въ това е твоята сила, като човѣкъ. Вие още не сте добри, не знаете, какво значи да бѫде човѣкъ добъръ. Пуснете доброто да тече прѣзъ васъ. То ще ви освободи отъ всички утайки и наслоявания на миналото, които днесъ ви измѫчватъ. Прѣдставете си, че ви е дадена задача, да изчистите по нѣкакъвъ начинъ тинята отъ една вада, дълга 5 — 6 клм. Сѫщеврѣменно ви даватъ една лопата, ако ви потрѣбва, да си послужите съ нея. Вие веднага взимате лопатата и започвате да гребете тинята и да я изхвърляте навънъ. Питамъ: колко врѣме ви трѣбва, докато изчистите вадата съ тази лопата? — Много врѣме ще ви е нужно. Като чистите така вадата, вие ще се уморите, ще се отекчите и ще напуснете работата си. Този е стариятъ начинъ на работа. Кой е новиятъ начинъ? Пуснете прѣзъ тази вада водата на нѣкой голѣмъ, буенъ изворъ и ще видите, че той, като минава отъ единия до другия край на вадата, ще завлѣче всичката тиня и ще я отнесе въ морето. Питамъ: какво по-хубаво отъ това, да пуснете Божествената Любовь да протече прѣзъ васъ, че да измие и отнесе всичката каль отъ вашето дъно? Водата на този изворъ прѣдставя идейния животъ, който протича прѣзъ насъ и отнася далечъ всичко нечисто. Само този животъ може да ни ползува. И затова казваме: ако имаме животъ, нека той бѫде изобиленъ, да тече въ видъ на голѣма струя, че да изчисти нашето дъно отъ тинята, да остави въ него само сребристия пѣсъкъ и хубавитѣ камъчета. Водата на нашия ограниченъ животъ може да се изчисти само отъ изобилието на цѣлокупния животъ. Изчисти ли се веднъжъ, пестърва вече може да живѣе въ тази вода. Едно нѣщо трѣбва да знаете: повдигането на българския народъ зависи изключително отъ васъ. Ако вие работите, и той ще се повдига; ако вие не работите, други ще свършатъ вашата работа, но затова вие колективно ще бѫдете отговорни прѣдъ невидимия свѣтъ за неизпълнение на вашата длъжность. Изпълните ли задачата си, както трѣбва, невидимиятъ свѣтъ ще ви съдѣйствува въ всѣко добро начинание. Не я ли изпълните вие, други ще дойдатъ. Вие знаете историята на Мардохей, който работѝ за избавянето на еврейския народъ отъ царската заповѣдь, споредъ която всички евреи бѣха осѫдени на избиване. Отъ този день той стана по-силенъ, отколкото бѣше прѣди това. А вие понѣкога сте готови да развалите хубавитѣ дѣла за нѣкакви лични работи. Какво ще спечелите отъ това? Кой е онзи, който, като се е борилъ съ Господа, да е придобилъ нѣщо? Яковъ се бори съ Господа, но окуцѣ. Богъ му каза: „Ти купи отъ брата си първородството за една чиния леща, и послѣ получи благословението на баща си, но това не бѣше Божествена постѫпка. Сега, ако съвършено изправишъ живота си, ще получишъ моето благословение.“ Послѣ, Богъ бутна Якова по бедрото, и той окуцѣ. По този начинъ Яковъ получи едно морално поучение. Всѣки отъ васъ може да има опитностьта на Якова, който цѣли 14 години страда при вуйча си Лавана. Но откакъ Богъ му говори и му показа пѫтя, по който трѣбваше да върви, той измѣни живота си, измѣни и своето име. Мнозина отъ васъ искатъ Богъ да бѫде благосклоненъ къмъ тѣхъ. И това може, но вие слушате ли Господа? Вие очаквате всичко да ви тръгне по медъ и масло, и ако не стане така, казвате: откакъ влѣзохме въ този пѫть, откакъ се обърнахме къмъ Бога, страданията ни отъ день на день се увеличаватъ. Ако искате да знаете, свѣтскитѣ хора страдатъ повече отъ духовнитѣ. Знаете ли, каква мизерия, какви страдания има въ свѣта? Въ Лондонъ, запримѣръ, има единъ кварталъ, въ който живѣятъ около 50,000 души, жени, мѫже и дѣца, послѣднитѣ отъ които не познаватъ бащитѣ си. Когато влѣзе нѣкой чужденецъ въ този кварталъ, той непрѣменно трѣбва да бѫде придружаванъ отъ стражарь. Несигуренъ е животътъ на чужденцитѣ въ този кварталъ. Тамъ е цѣлъ адъ. Обири, кражби, убийства ставатъ не само въ Лондонъ, но и въ Парижъ, и въ Берлинъ, даже и въ малката София. Питамъ: какво е вашето прѣдназначение въ свѣта? Вие сте дошли на земята да възприемете новото и да го приложите. Богъ иска да трансформира лошото въ добро. Това ще се постигне чрѣзъ Любовьта. Отъ наше гледище, злото никога не е взимало надмощие надъ доброто. Доброто е по-силно отъ злото. Любовьта е по-мощна отъ умразата. Днесъ всички хора, и млади и стари, има да разрѣшаватъ свои специфични въпроси. Всѣки може да разрѣши въпроситѣ си, при условие да запази вѫтрѣшната си връзка съ Бога. Това се изисква особено отъ ученицитѣ. Вие ще имате вѫтрѣшна борба — това е въ реда на нѣщата. Едно е важно при този случай: пазете връзката си съ Бога! Вие трѣбва да имате само една свещена идея, а не двѣ, и около тази идея да бѫдатъ групирани всички останали идеи. Велико нѣщо е човѣкъ да има само една свещена идея! Единъ Богъ ни трѣбва, а не двама. На двама богове не може да се служи. Служите ли на Единния Богъ, вие правилно ще разрѣшите задачитѣ, които ви сѫ дадени въ живота. Казва се въ Битието, че Богъ създаде първия човѣкъ по образъ и подобие свое. Това се отнася до Адама, който казва: Богъ мене създаде, а азъ — васъ. Адамъ може да каже, че Богъ му е вдъхналъ жива душа. Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Богъ ви вдъхна жива душа? Кой отъ васъ може да каже това? Който може да каже това, той е едно съ Адама. При това, сѫщиятъ човѣкъ, на когото Богъ вдъхна жива душа, бѣше изпѫденъ отъ рая. Защо? — Защото му липсваше нѣщо, вслѣдствие на което не можа да запази връзката си съ Бога. Когато Христосъ дойде на земята, Той носѣше една свещена идея — да служи на Бога въ духъ и истина. Той носѣше тази идея въ себе си и я приложи. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да приложите поне часть отъ идеитѣ си. Вие можете да ги приложите, имате условия за това. За да можете, като ученици, да имате успѣхъ въ живота си, едно е важно за васъ: или умно да говорите, или да мълчите. Когато говорите нѣщо, съзнанието ви трѣбва да е будно, да помните, че имате една свещена идея. Съзнавате ли това, говорете, правете всичко това, което идеята ви изисква. При това, каквато и да е вашата идея, вие ще работите за реализирането ѝ по различни методи: като младъ, ще работите по единъ начинъ; като човѣкъ отъ срѣдна възрасть — по другъ начинъ и най-послѣ, като старъ човѣкъ — по трети начинъ. По какъвто методъ и да работите, важно е погрѣшки да не правите. Всѣко учение има свои специфични методи за приложение. Слѣдъ като поговорите нѣкому извѣстно врѣме, помолете се на Бога. Кажете: Господи, нека Твоятъ свѣтълъ Духъ благослови всичко онова, което тази душа може да възприеме и обработи въ себе си. Често вие искате да накарате хората да вѣрватъ, като васъ. Вие въ какво вѣрвате? Нѣкога вѣрата ви е силна, но нѣкога не издържате. Защо? — Защото търпѣние ви липсва. Гледамъ, нѣкой ученикъ мълчи, всичко понася, но щомъ изгуби търпѣние, започва да се оплаква, да роптае, и става недоволенъ отъ живота. Когато нѣкой човѣкъ плаче, страда, причината на това е, че нѣкоя заминала душа страда и изразява скръбьта си, именно, чрѣзъ него. Щомъ знаете това, вие трѣбва да се пазите. Въ България, особено, има много изостанали души, които се привличатъ отъ вашата свѣтлина, както и отъ свѣтлината на всички духовни хора, изобщо. Вие трѣбва да възпитавате тѣзи души, а да не се оставяте тѣ да ви въздѣйствуватъ. Когато спите, нѣкой пѫть тѣ ще влѣзатъ въ тѣлото ви, и сутринь, когато станете, не ще можете да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, които ви се налагатъ, и вие, безъ да искате, прѣживявате тѣхното състояние и разположение. Вие трѣбва да знаете законитѣ, чрѣзъ които да се освобождавате отъ тѣхъ. Тъй щото никой въ свѣта не е свободенъ. Човѣкъ се намира подъ влиянието не само на видимитѣ сѫщества, но подъ влиянието и на невидимитѣ, на извънземнитѣ сѫщества, които дебнатъ човѣка и му казватъ: ще ми помогнешъ! Азъ имамъ нужда отъ помощь. И тъй, всички онѣзи, които се приготовляватъ за работници въ шестата раса, тѣ трѣбва да знаятъ, че едно отъ качествата на хората отъ тази раса е братолюбието. Слѣдователно, който иска да развие това качество, той трѣбва да създаде въ себе си благоприятни условия за неговото придобиване, а разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ ще му помагатъ да го придобие. За да постигне това качество, човѣкъ трѣбва да се справи съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Това не е трудна работа, но трѣбва да се знаятъ методи и начини за правилното разрѣшение на задачитѣ. Иначе, има ли смисълъ човѣкъ да разрѣши една мѫчнотия, а да се натъкне на по-голѣма отъ нея? Запримѣръ, даватъ на единъ човѣкъ 50,000 лева да си направи една малка кѫща. Той започва да строи кѫщата, но докато я свърши, задлъжнява съ още 100,000 лева. Какво спечели отъ първитѣ 50,000 лева? — Спечели си по-голѣмъ дългъ. При това ново положение той не може да изплаща дълга си, вслѣдствие на което кредиторитѣ му се принуждаватъ да продадатъ кѫщата. Въ края на краищата той остава безъ кѫща, безъ пари, а съ голѣмъ дългъ. Питамъ: какво излѣзе отъ това благодѣяние? Дадоха на този човѣкъ 50,000 лева да си услужи, а го оставиха съ 100,000 лева дългъ. Сега, като имаме прѣдъ видъ тѣзи положения, ние трѣбва да се учимъ, както отъ своята, така и отъ опитностьта на другитѣ хора. Има случаи, когато нѣкои хора сѫ вървѣли много добрѣ въ духовно отношение, и току изведнъжъ, по особено стечение на обстоятелствата, тѣ пропадатъ. Много ученици сѫ пропаднали, но и много ученици сѫ се повдигнали. Онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ спазили Божиитѣ закони, сѫ се повдигнали, а които не сѫ ги спазили, тѣ сѫ пропаднали. Като ученици, отъ всички се изисква да бѫдете търпеливи. Всичко, каквото зависи отъ васъ, изпълнете го; което не зависи, оставете на Бога. Невъзможнитѣ нѣща за васъ, оставете на Бога. Има нѣща, които Богъ ще уреди; има нѣща, които по-напрѣдналитѣ отъ васъ сѫщества ще свършатъ; и най-послѣ, има нѣща, които вие сами трѣбва да изпълните. Друго важно качество на хората отъ шестата раса е силниятъ стремежъ къмъ работа. Тѣ малко говорятъ, много вършатъ. По този начинъ тѣ ще донесатъ много блага въ свѣта. Искате ли да разрѣшите правилно мѫчнотиитѣ въ живота си, занимавайте се съ геометрията. Тя много ще ви помогне. На какво число, напримѣръ, може да се уподоби крѫга и на какво — елипсата? Крѫгътъ е числото едно, единицата, а елипсата — двойката. Когато се говори за човѣка, като единица, това подразбира, че всичката му дѣятелность се свежда къмъ единъ общъ центъръ, т. е. тя нито се намалява, нито се увеличава. Когато пъкъ се говори за човѣка, като число двѣ, това подразбира, че става прѣливане, прѣминаване на неговитѣ енергии отъ единъ центъръ къмъ другъ. Слѣдователно, числото двѣ може да расте, т. е. да се увеличава, когато единицата не може да се увеличава. Тъй щото, ако вие кажете, че ще живѣете само за себе си, че никого не искате да знаете и отъ никого не се нуждаете, тогава вие сте единица. Значи, вие сте богатъ въ себе си, считате се за божество. Това подразбира още, че вашиятъ вѫтрѣшенъ обемъ нито се увеличава, нито пъкъ може да се намалява. Кажемъ ли, че човѣкъ може да се развива, да расте, той е въ числото двѣ, въ Божественото и въ човѣшкото. Това, което може да расте и да се развива, е Божественото, което се прѣлива въ човѣшкото. Тукъ се съединяватъ два принципа: Божественото прѣминава въ човѣшкото, което подъ влияние на Божественото започва да се развива. Когато човѣкъ се развива, той започва да расте; щомъ расте, той се уголѣмява. И тогава ние казваме, че Божествената сила въ човѣка расте. Когато хората растатъ и се развиватъ, тѣ все повече и повече започватъ да познаватъ Бога. Това весели Бога, защото ние просвѣщаваме умоветѣ си, а съ това се домогваме до великитѣ закони на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Писанието казва: „Да се весели Богъ въ дѣлата си.“ Не разбираме ли великитѣ Божии закони, ние ги нарушаваме, а съ това и Божиятъ Духъ, Който живѣе у насъ, се огорчава. Като ученици, вие трѣбва да научите закона на различаването, да правите разлика, кои състояния сѫ ваши, и кои не. Сѫщеврѣменно може да ви посѣти една добра и една лоша мисъль. Това показва, че два принципа едноврѣменно дѣйствуватъ у васъ. Вашата задача е да наблюдавате тѣзи различни прояви, да ги анализирате и да ги използувате разумно. Това, което наблюдава и примирява и двата принципа, то е човѣкътъ. Той трѣбва да бѫде солидаренъ съ доброто въ себе си, защото само въ него може да намѣри благоприятна почва за своето развитие. Дойде ли злото въ човѣка, то всѣкога отнима нѣщо: понижава ума и сърцето, а отслабва волята и тѣлото. За да избегнете лошитѣ състояния, вие трѣбва да се самонаблюдавате, безъ да се плашите. Нѣкой казва: азъ не искамъ да бѫда лошъ човѣкъ. — Отъ васъ зависи. Вие всѣкога можете да бѫдете добъръ. Обаче, ако лошото дойде у васъ, това не показва, че вие сте лошъ човѣкъ. Опасно е, ако вие се хванете съ злото рѫка за рѫка и го направите господарь въ своя животъ. Злото прѣдставлява душа, изостанала въ своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровенъ. Тази душа нека направи едно малко усилие, тя да дойде при васъ, а не вие при нея. Вие можете да ѝ пуснете едно вѫженце, да ѝ покажете, по кой пѫть тя може да дойде при васъ. По сѫщия начинъ и хората се молятъ, Богъ да изпрати Духа си при тѣхъ. Духътъ по никой начинъ нѣма да дойде при васъ. Той може да ви покаже пѫтя, по който вие да отидете при Него. Отидете ли при Него, Той ще ви научи на всичко, ще ви научи на Великата Божия Любовь, Мѫдрость и Истина. Изобщо, всѣка душа може да отиде при Бога. Това не е изключение. При каквото положение и да се намирате, вие можете да вървите по пѫтя, който Богъ ви е прѣдначърталъ. Вървите ли въ Божествения пѫть, вие ще знаете, какъ да свършите работата, която ви е дадена. Запримѣръ, ако нѣкоя майка отиде при Бога, като се върне оттамъ, тя ще знае вече, какъ да възпитава дѣцата си. Писанието казва: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога.“ Докато не бѫдемъ научени отъ Бога, все ще вървимъ по човѣшкитѣ пѫтища, въ които има споръ, недоразумения, страдания, съмнѣния, подозрѣния и т. н. И затова, пазете се отъ съмнѣнието. Не давайте ухо на него, за да не ви измѫчва. Тѣлата, които Богъ ви е далъ, трѣбва да бѫдатъ въ изправность. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде здравъ, мускулестъ, нормално развитъ. Той трѣбва да бѫде работливъ, издържливъ. Не е въпросътъ за чрѣзмѣренъ трудъ, но ученикътъ работи съ любовь, безъ измѫчване, безъ напрѣжение на своята енергия. Той трѣбва да се отличава отъ свѣтскитѣ хора съ своето стройно, издъжрливо тѣло, съ хармонични и възвишени чувства, както и съ права и свѣтла мисъль. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да се отличава въ всичко, което върши: дали той ще се прояви въ изкуствата, въ поезията, въ музиката, въ готварството — въ всичко трѣбва да се отличава, да внесе нѣщо ново. Ако искате да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, накарайте го да сготви. Добриятъ човѣкъ готви вкусно, сладко. Който яде отъ неговото ядене, се усѣща бодъръ, разположенъ. Искате ли вие сами да разберете, доколко сте добри, омѣсете единъ хлѣбъ и вижте, какъвъ ще бѫде резултатътъ, слѣдъ като ядете отъ него. Нѣкой казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, тѣзи работи не сѫ за мене. Истински духовниятъ човѣкъ е готовъ на всѣкаква работа. Той не може да избира, да казва, че тази или онази работа е недостойна за него. Той нѣма да става нито хлѣбарь, нито готвачъ, но трѣбва да разбира отъ всички изкуства и занаяти, да научи и другитѣ хора, кой е най-правилниятъ начинъ за мѣсене, за готвене. Той трѣбва да внесе новото въ свѣта. Защото казано е: „Духътъ на Истината ще ви научи на всичко“. Ние говоримъ сега за хармоничния животъ, но прѣдвиждаме и мѫчнотиитѣ, които ще се явятъ. Великиятъ цигуларь свири добрѣ, но много зависи и отъ атмосферата. Ако атмосферата е влажна, струнитѣ на неговата цигулка ще се разстройватъ, и той нѣма да свири така хубаво, както би свирилъ при сухо врѣме. Великиятъ пианистъ ще свири съ вдъхновение, ако има едно ново, добрѣ разработено и здраво пиано, при добъръ, акустиченъ салонъ. Дайте му нѣкое старо, разглобено пиано, и той не може да свири хубаво. Когато домакинята има свѣтла, привѣтлива кухня, съ чисти, здрави, добрѣ калаисани сѫдове, тя готви съ радость и въодушевление. Оставете я въ нѣкоя мрачна, тѣсна кухничка, съ некалаисани сѫдове, съ пробити тенджери, съ изядени лъжици, тя или ще се откаже отъ изкуството си, или ще готви безъ разположение. Тъй щото, когато говоря и се произнасямъ за нѣщата, азъ всѣкога имамъ прѣдъ видъ мѫчнотиитѣ, които изпѫкватъ прѣдъ тѣхъ. Всѣки има мѫчнотии въ живота си, които той непрѣменно трѣбва да прѣодолѣе. Въ такъвъ случай, когато ще се произнасямъ за погрѣшкитѣ на хората, азъ спазвамъ слѣдния Божественъ законъ: на 100 погрѣшки азъ отбѣлѣзвамъ само една, а 99 прощавамъ. Давамъ ли докладъ за погрѣшкитѣ на хората, азъ изнасямъ само тѣзи, които съмъ отбѣлѣзалъ въ книгата. Когато се произнасямъ за добринитѣ на хората, азъ се рѫководя отъ другъ Божественъ законъ, обратенъ на първия: на 100 добрини азъ отбѣлѣзвамъ въ книгата 99 отъ тѣхъ, а само една пропущамъ. Пропуснатата добрина отива за смѣтка на неотбѣлѣзанитѣ 99 погрѣшки, да ги уравновѣси. Значи, една добрина компенсира 99 погрѣшки. И вие спазвайте тѣзи двѣ правила въ живота си, ако искате голѣма часть отъ мѫчнотиитѣ ви да се разрѣшатъ правилно. Само по този начинъ човѣкъ може да си създаде отличенъ характеръ, но той трѣбва да работи. Сега ние живѣемъ при най-благоприятнитѣ условия, които трѣбва да използуваме разумно. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 31 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МОЗЪЧНИ НАСЛОЯВАНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се резюмета отъ темитѣ: „Произходъ на синитѣ, на чернитѣ очи“ и „най-старото дърво въ свѣта.“ Чете се темата: „Мѣстото на синитѣ и на чернитѣ очи.“ Въпросътъ за синитѣ и за чернитѣ очи не е тъй повърхностенъ, както си го прѣдставяте. За да се пише по този въпросъ, човѣкъ трѣбва да се справи съ това, което физиогномиститѣ пишатъ. Вие казвате, че хора съ сини очи сѫ умни, а тѣзи съ черни очи сѫ горещи натури. Това не е всѣкога така. Въ България рѣдко се срѣщатъ хора съ сини очи. Трѣбва да се проучватъ цвѣтоветѣ на земята. Запримѣръ, кой цвѣтъ прѣодолява на земята? — Зелениятъ. Много отъ цвѣтоветѣ дѣйствуватъ психически, вѫтрѣшно върху човѣка, вслѣдствие на което едни хора обичатъ повече синия цвѣтъ, други — зеления, трети — червения и т. н. Турцитѣ особено обичатъ червения цвѣтъ. Ако турчинътъ не тури червенъ фесъ и червенъ поясъ, той не е турчинъ. Освѣнъ това, хората въ разнитѣ си възрасти обичатъ различни цвѣтове. Въ младини тѣ обичатъ едни цвѣтове, въ срѣдна възрасть — други, а въ старини — обикновено тъмни, черни цвѣтове. Често, въ разположението си къмъ цвѣтоветѣ, хората вървятъ по традиция, а не по убѣждение. Традициитѣ играятъ важна роля не само въ живота на отдѣлния човѣкъ, но и въ живота на народитѣ. Запримѣръ, у българитѣ сѫществува убѣждението, че младитѣ хора не трѣбва да си пущатъ бради. Когато човѣкъ стане възрастенъ, отъ 40 — 50 — 60 години нагорѣ, може вече да носи брада. И тогава, като видятъ човѣкъ съ брада, тѣ му отдаватъ почитъ и уважение, като на възрастенъ. Англичанитѣ и американцитѣ, напротивъ, не отдаватъ никакво почитание на хора съ бради и мустаци. Между тѣхъ ще срещнете човѣкъ на 70 години, дѣдо, но съ обръснати брада и мустаци. Тѣ се бръснатъ отъ хигиеническа гледна точка. Нѣкои хора пъкъ бръснатъ мустацитѣ си, а оставатъ брадата си. Други пъкъ си оставатъ бакембарди. И тъй, въпросътъ за произхода на синитѣ и на чернитѣ очи е особено важенъ. Цвѣтътъ на синитѣ очи не зависи отъ синия цвѣтъ, но интересенъ е неговиятъ произходъ. Какви ще бѫдатъ очитѣ на дѣтето, това въ голѣма степень зависи отъ майката. Тя е художникътъ, който туря цвѣтоветѣ на дѣтето си. Ако въ брѣменностьта си майката хареса нѣкои сини очи и постоянно мисли за тѣхъ, тя може да създаде такива сини очи на своето дѣте. Обаче, въ повечето случаи наслѣдственостьта прѣодолява. И затова, ще видите, че очитѣ на дѣтето по цвѣтъ сѫ или като тия на майката, или на бащата, или на бабата или на дѣдото. И тукъ традициитѣ играятъ важна роля. Чрѣзъ кръстосване на раситѣ могатъ да се създадатъ сини или черни очи. Дълбокитѣ причини за произхода на цвѣта на очитѣ не се знаятъ. Нѣкои казватъ, че хората на сѣверъ иматъ повече сини очи, а тѣзи на югъ — черни очи. Това обстоятелство още нищо не говори за произхода на цвѣта на очитѣ. Защо? — Защото има хора на югъ съ сини очи, както има хора на сѣверъ съ черни очи. Сега ще ви дамъ друга тема, малко философска: „Произходъ на раситѣ и на цвѣтоветѣ въ тѣхъ“. Значи, ще пишете върху въпроса, кога, какъ и при какви условия се появили раситѣ. По този въпросъ има писано много. Ще прочетете нѣщо отъ това, което хората сѫ писали, а послѣ ще кажете и своето мнѣние. Най-мѫчното нѣщо за съврѣменнитѣ хора е да се освободятъ отъ своитѣ стари, минали навици. Въ съзнанието на човѣка сѫ наслоени наслѣдствени навици, които отъ врѣме на врѣме се пробуждатъ. Запримѣръ, какъ ще си обясните слѣдния фактъ: срѣщате единъ човѣкъ, когото познавате обикновено за тихъ, кротъкъ, но виждате, че въ даденъ случай той проявява нѣщо особено въ характера си. Вие се чудите, какво е станало съ този човѣкъ. Казвамъ: особенитѣ прояви въ човѣка се дължатъ на извѣстни наслоявания въ неговото съзнание, които чакатъ само благоприятни условия, за да се проявятъ. Значи, тѣзи особености въ характера или въ темперамента на човѣка сѫществуватъ, но непроявени. Вземете, напримѣръ, съмнѣнието. То има далеченъ произходъ. Съмнѣнието е сѫществувало отъ най-старитѣ врѣмена въ низшитѣ растения и животни, но и до днесъ се срѣща въ всички растения и животни, както и въ човѣка. Съмнѣнието, страхътъ, гнѣвътъ, умразата и редъ отрицателни чувства носятъ началото си още отъ врѣмето, когато човѣкъ е билъ въ животинско състояние. Казвамъ: сега, като знаете произхода на отрицателнитѣ прояви въ човѣка, всички вие трѣбва да се самонаблюдавате, да анализирате своитѣ настроения и състояния, да не бѫдете слѣпи нито за погрѣшкитѣ, нито за добродѣтелитѣ си. Това значи: нито да се подцѣнявате, нито да се надцѣнявате. Погрѣшкитѣ, които човѣкъ прави, нито сѫ голѣми, нито сѫ малки, обаче, малкитѣ погрѣшки винаги раждатъ голѣмитѣ. Когато у човѣка се проявява извѣстно чувство на гнѣвъ, на съмнѣние, то не е само негово. Това чувство едноврѣменно се проявява и въ редъ други сѫщества, които сѫ тѣсно свързани съ него. Колкото повече човѣкъ се подава на това чувство, толкова повече той се свързва съ всички ония сѫщества, които въ това врѣме прѣживяватъ сѫщото чувство. При тѣзи условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размѣри. Въ това врѣме човѣкъ изгубва всѣкакъвъ разсѫдъкъ. Защо? — Защото воюва, бори се. Като се разрѣши тази война въ негова полза, той се опомня. Въ резултатъ на този процесъ човѣкъ се усѣща изморенъ, измѫченъ, като че е прѣминалъ нѣкакво поражение. Това сѫ бури въ живота на хората, които иматъ своитѣ добри и лоши послѣдствия. Слѣдъ всичко това човѣкъ трѣбва дълго врѣме да работи, за да възстанови равновѣсието на своя душевенъ животъ. Сегашнитѣ условия, при които живѣете всички, говорятъ, че вие се нуждаете отъ самообладание, не външно, но вѫтрѣшно самообладание, при което човѣкъ съ радость и спокойствие понася всички мѫчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и сѫщо нѣщо. При самообладанието човѣкъ се чувствува вѫтрѣшно радостенъ, което дава потикъ на всичко възвишено и благородно въ него. Тогава соковетѣ на всички отрицателни чувства, наслѣдени въ човѣка отъ миналото, се трансформиратъ въ добри, въ, положителни прояви. Сега гледайте да не изпадате въ друга крайность, да мислите, че човѣкъ съ самообладание не може да изживѣе никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада въ лоши настроения. Вие мислите, че при днешнитѣ условия човѣкъ може да се роди чистъ и светъ. Не, чистъ и светъ човѣкъ е онзи, който е миналъ прѣзъ закона на самовъзпитанието. Този човѣкъ се е възпиталъ и въ съзнанието си, и въ самосъзнанието си, и въ подсъзнанието си, и въ свърхсъзнанието си. Той е миналъ прѣзъ всички области на съзнанието, подвизавалъ се е усърдно въ духовния животъ, докато е научилъ великитѣ закони на битието. Такъвъ човѣкъ вече не се блазни отъ външнитѣ, отъ прѣходнитѣ прояви на живота. Той разграничава сѫщественото отъ несѫщественото. Човѣкъ не може да постигне това нѣщо въ единъ день, нито въ единъ мѣсецъ, нито въ една година, нито даже въ сто години. Това е плодъ на усилена, продължителна работа. Обаче, това нѣщо може да се постигне и моментално, зависи, дали човѣкъ е работилъ въ миналото и сега е готовъ да събира плодоветѣ на своитѣ усилия. За мнозина отъ васъ се изисква, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекатъ Божественитѣ сили, които дѣйствуватъ въ васъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до една фаза, дѣто всички трѣбва да работятъ за освобождение отъ своитѣ навици. Задачата на човѣка въ това отношение не седи въ измѣнение на тѣзи навици, но въ пълното освобождение отъ тѣхъ. Запримѣръ, всички имате опитностьта, едноврѣменно да ви занимаватъ двѣ чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче, нѣщо извънъ тѣзи двѣ чувства наблюдава всичко това и се произнася. Това сте вие, който наблюдавате, прѣцѣнявате и рѣшавате. Задъ всѣко едно отъ тѣзи двѣ състояния пъкъ седатъ разумни сѫщества, които работятъ върху васъ: едни отъ тѣхъ ви помагатъ да се освободите отъ отрицателнитѣ чувства, а други съзнателно ви задържатъ въ тѣхъ. И тъй, тѣзи отъ васъ, които сѫ влѣзли въ школата и работятъ съзнателно върху себе си, трѣбва отчасти, а не напълно, да се освободятъ отъ своитѣ лоши навици. Ако искатъ напълно да се освободятъ, това значи да се откажатъ отъ сегашния си животъ. Да се освободите отчасти отъ лошитѣ си навици, това прѣдставлява велика наука въ живота. Тази наука ще ви въведе къмъ изучаване миналото, настоящето и бѫдещето ви. Велико и красиво нѣщо е човѣкъ да има всѣкога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдатъ, той да не се подхлъзне, да не се подаде и чистъ да си остане! Паднешъ ли нѣколко пѫти въ живота, ти губишъ вече вѣра въ себе си, обезсърдчавашъ се и започвашъ да се плашишъ отъ новитѣ изпитания на живота. При това положение на душата, човѣкъ казва: азъ нищо не мога да направя. Кажешъ ли така, това показва, че ти се считашъ, като отдѣленъ индивидъ, а не като часть отъ цѣлото. Ако човѣкъ се убѣди, че е въ връзка съ Великото, съ съзнанието на Бога, тогава въ границитѣ, въ които той живѣе, много нѣща ще бѫдатъ възможни за него. При сегашното развитие на човѣка, както и при устройството на неговото тѣло, има извѣстни органи, които не сѫ развити, както трѣбва. Напримѣръ, ухото на човѣка не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща висшитѣ трептения. Наистина, има музиканти, които могатъ да схващатъ тонове, съ трептения отъ 50—70,000 въ секунда, но обикновенитѣ хора схващатъ тонове съ трептения най-много до 32,000. Висшитѣ трептения сѫ недостѫпни за тѣхното ухо. Какъвъ щѣше да бѫде вашиятъ животъ, ако ухото ви бѣше тъй усъвършенствувано, че можеше да схваща отъ 100,000 — 1,000,000 трептения? При такова развито ухо, вие непрѣменно щѣхте да бѫдете светия. Иначе, щѣхте да бѫдете най-нещастниятъ човѣкъ въ свѣта. Защо? — Защото такова ухо еднакво би схващало и най-хубавитѣ, и най-лошитѣ работи въ живота. Стремежътъ на съврѣменнитѣ хора е да развиятъ въ себе си голѣма чувствителность, за да възприематъ трептенията на висшия духовенъ свѣтъ. Обаче, като спънка за постигане на този стремежъ се явява тѣхния краенъ материализъмъ. Онѣзи отъ тѣхъ, които успѣватъ да развиятъ въ себе си голѣма чувствителность, се излагатъ на страдания, вслѣдствие на материализма. Когато у човѣка се развие голѣма чувствителность, двойникътъ му се разширява, често излиза вънъ отъ тѣлото. Ето защо на всички се прѣпорѫчва самообладание и будность на съзнанието, които да пазятъ двойника, да не излиза вънъ отъ тѣлото на човѣка. Не се ли пазите, отвънъ ще ви нанасятъ много рани, които ще ви създаватъ голѣми страдания. Запримѣръ, погледнете нѣкой човѣкъ накриво. Тѣзи вълни падатъ подъ ѫгълъ, който причинява болка върху двойника на този човѣкъ, и той става недоволенъ и казва: защо ме погледна толкова лошо? Когато се доближавате до човѣкъ на когото двойникътъ е излѣзълъ вънъ отъ тѣлото, вие трѣбва да бѫдете много внимателни съ него, за да не му причините нѣкаква врѣда. Споредъ съврѣменната наука всѣки день човѣкъ минава прѣзъ три състояния, които отговарятъ на тритѣ вида химически съединения. Напримѣръ, той може да бѫде въ съзнанието на висшитѣ сѫщества или като основа, или като киселина, или като соль. Слѣдователно, тия разумни сѫщества ще правятъ съ човѣка различни опити. Ако тѣ искатъ да знаятъ, какви сѫ свойствата ви, като елементи, ще ви подлагатъ на различни анализи. Тогава вие ще изпитвате душевни болки, мѫчения, страдания, но тѣзи сѫщества не искатъ да знаятъ за това. Тѣ си правятъ научни опити и наблюдения. Тѣ ви хващатъ съ своитѣ щипци, турятъ ви въ ретортата си, и слѣдъ като свършатъ опититѣ си, пущатъ ви на свобода. Азъ не говоря за адептитѣ на злото, но за адептитѣ на доброто, за адептитѣ на Бѣлото Братство. Понѣкога и ангелитѣ правятъ такива опити съ хората. Всѣки за себе си трѣбва да знае, като какво участвува въ опититѣ: дали като елементъ, като киселина, като основа, или като соль. Много отъ съврѣменнитѣ хора се считатъ господари на земята и говорятъ за свободата така, като че тѣхната личность е напълно неприкосновена. Вземете, запримѣръ, какъ постѫпватъ хората съ животнитѣ. Има ли закони за запазване живота на животнитѣ? Хората полагатъ ли нѣкакви грижи за тѣхъ? Виждате, че нѣкой убива една птичка, но минавате и заминавате покрай него, дума не казвате. Той убива птичката, захвърля я настрана и продължава пѫтя си, безъ да го държи нѣкой отговоренъ за това убийство. И тъй, когато искатъ да ви прѣдадатъ нѣкакви качества, каквито нѣмате, или пъкъ, когато искатъ да засилятъ нѣкои качества у васъ, ще ви прѣвърнатъ или въ киселина, или въ основа, или въ соль. Ако искатъ да ви прѣдадатъ по-голѣма активность, ще ви прѣвърнатъ въ киселина; ако искатъ да ви направятъ по-пасивни, ще ви прѣвърнатъ въ основа; ако искатъ да ви направятъ по-морални, по-устойчиви, ще ви прѣвърнатъ въ соль. Морални, въздържани, устойчиви хора сѫ тѣзи, въ които прѣодоляватъ солитѣ. И затова Христосъ казва: „Вие сте сольта на земята; и ако сольта обезсолѣе, тя се изхвърля навънъ“. Слѣдователно, всѣки елементъ, въ края на краищата, трѣбва да влѣзе въ състава на нѣкоя соль, да смекчи, или да видоизмѣни свойствата си. Докато човѣкъ е въ състояние на елементъ, той проявява само свои лични свойства. Въ това отношение всѣка душа прѣдставлява извѣстенъ елементъ на Божественото съзнание. Питамъ тогава: какъвъ елементъ прѣдставлява всѣки отъ васъ по отношение на Божественото съзнание? Вие това не знаете. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да знае, съ какви елементи и закони работи. Ако нѣкой човѣкъ отъ дѣтинство до зрѣла възрасть е работилъ съ закона на Любовьта, трѣбва ли той като остарѣе, да казва, че не сѫществува любовь въ свѣта, или че любовьта е празна работа? Казва ли така човѣкъ, това подразбира, че той нищо не е спечелилъ въ живота си. Трѣбва ли учениятъ човѣкъ, който е посвѣтилъ цѣлиятъ си животъ на науката, да казва, че науката е празна работа? Трѣбва ли общественикътъ, политикътъ, който е работилъ 20 — 30 години всрѣдъ обществото, да отрича ползата отъ своята работа? Въ какво седи тогава пълнотата на живота, ако Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ празни работи? Подъ Истина се разбира само това, което човѣкъ носи съ себе си и въ младини, и въ срѣдна възрасть, и въ старини, и въ този, и въ онзи свѣтъ, и въ тази, и въ онази епоха, безъ то да се промѣни, безъ да изгуби нѣщо отъ своя смисълъ. Човѣкътъ на Истината може да прѣтърпява външни промѣни само, но дълбоко въ душата си остава неизмѣненъ. Външнитѣ промѣни пъкъ все повече обогатяватъ душата му съ опитности и засилватъ духа му. Такъвъ човѣкъ е винаги младъ по душа, чистъ по сърце и крѣпъкъ по духъ. Сега всички трѣбва да се освободите отъ своитѣ стари навици, стари мисли и чувства. Старото оставя наслоявания въ мозъка, отъ които трѣбва да се освободите. Като говоря за тѣзи нѣща, мнозина се мислятъ възрастни, стари и казватъ: това не се отнася до насъ. Ние сме 50 — 60 годишни хора, нашето се свърши вече. Който се мисли за старъ, той не може да бѫде ученикъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ заблуждението, да се мисли старъ. Докато считате, че сте стари, че за нищо не ви бива, това сѫ мисли на вашитѣ дѣди и прадѣди. Подъ думата „старъ човѣкъ“ се разбира изтритъ човѣкъ. Щомъ е изтритъ, той не може да се нарече човѣкъ. Да считашъ, че една дреха е изтрита, това е възможно, но да считашъ човѣка изтритъ, това е крива идея, която трѣбва да расте и да се развива. Въ този смисълъ човѣкъ не може да бѫде старъ. Старъ, древенъ човѣкъ е този, който е разширилъ съзнанието си и придобилъ много знания и опитности. Младъ човѣкъ е този, съзнанието на когото е едва напѫпило. Това сѫ основни идеи, вложени отъ памти-вѣка още въ първоначалния езикъ. На земята човѣкъ напѫпва, но не може да узрѣе. За да узрѣе, той трѣбва да мине отвѫдъ гроба, въ духовния свѣтъ. Тукъ той навлиза въ висшия свѣтъ, въ будическото поле, дѣто подъ влиянието на Божествената свѣтлина завързва и узрѣва. Слѣдъ това ангелитѣ откѫсватъ плода, опитватъ го, а сѣмето хвърлятъ на земята, дѣто има условия за неговото покълване, растене, напѫпване и цъвтене. Това наричаме въплотяване на човѣшката душа на земята въ форма на човѣкъ. Значи, сладостьта на плода се опитва горѣ, а сѣмето на плода се посажда на земята. И тъй, човѣкъ ще обикаля този крѫгъ, ще слиза и ще се качва, докато разбере законитѣ така, както ангелитѣ ги разбиратъ. Само по този начинъ той може да се освободи отъ кармическия законъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ излиза вече отъ фазата на дърво, което въ единъ свѣтъ цъвти, въ другъ зрѣе, но ще бѫде свободна душа. Така трѣбва да разбирате нѣщата и да се освободите отъ всички заблуждения, които ви спъватъ. Мнозина мислятъ, че като заминатъ за онзи свѣтъ, ангели ще ги взематъ на рѫцѣ, и ще ги занесатъ на небето, дѣто ще имъ дадатъ най-голѣми почести и уважения. Тази идея е права само въ едно отношение, а именно: вие ще влѣзете като растение въ небето, и споредъ разбиранията и развитието си, ще мислите, че сте много ученъ, много интелигентенъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, като отъ ученици е да развивате съзнанието, да концентрирате мисъльта си, за да можете да владате всички свои прояви, всички свои мисли и чувства. Щомъ е така, пазете съзнанието си будно! Съзнанието на човѣка се локализира въ прѣдната часть на мозъка, около очитѣ. Физиолозитѣ и анатомиститѣ, които изучаватъ човѣшкия мозъкъ, забѣлѣзватъ въ прѣдната часть на мозъка тънки, едва уловими съ микроскопъ, бѣли нишки, като нерви, отъ особена материя, отъ особенъ родъ. Колкото по-тънки и по-многобройни сѫ тѣзи нишки, толкова и съзнанието на човѣка е по-силно развито. У всички хора отъ по-низъкъ уровенъ, както и у всички животни, има такива нишки, но тѣ сѫ по-малко наброй и по-тънки. Когато човѣкъ работи усилено върху себе си, той развива съзнанието си, а едноврѣменно съ това се развива и тази мрѣжа отъ нервни влакна, органъ на съзнанието. Веднъжъ човѣкъ е дошълъ на земята, той трѣбва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материалъ, необходимъ за съграждане на неговитѣ удове. Когато Христосъ казва: събирайте богатства на земята, Той подразбира усилията, които трѣбва да прави човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Този материалъ който духътъ, душата, умътъ и сърцето на човѣка сѫ събрали, се прѣпраща въ невидимия свѣтъ, дѣто сѫщества отъ висша иерархия го обработватъ. По този начинъ тѣ прѣустройватъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърце. Така, именно, ние разбираме работата на невидимия свѣтъ върху човѣшкия умъ и върху човѣшкото сърце. И оттукъ вадимъ заключението: колкото повече материалъ, годенъ за работа, изпраща човѣкъ въ невидимия свѣтъ, толкова повече разумнитѣ сѫщества ще строятъ въ неговия мозъкъ; колкото по-малко материалъ изпраща човѣкъ въ невидимия свѣтъ, толкова по-малко и разумнитѣ сѫщества ще строятъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ все трѣбва да складира малко отъ този материалъ. Нѣкой казва: 20 години вече какъ работя съзнателно. Какво по-хубаво отъ това? Обаче, ако ти работишъ за себе си, ще имашъ единъ резултатъ; ако работишъ за ближния си, ще имашъ другъ резултатъ и ако работишъ за Бога, ще имашъ трети резултатъ — зависи за кого работишъ. Отъ твоята работа на земята ще зависи, колко и какъвъ материалъ ще изпратишъ въ невидимия свѣтъ. При съзнателната работа, религиозното чувство на човѣка се развива и му служи като тилъ въ живота. Тогава се хармонизиратъ и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе, както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкавъ, по-пластиченъ. Тъй щото, една отъ задачитѣ на ученика е да развие Божественото въ себе си. Сега всички се оплакватъ едни отъ други, сърдятъ се, че еди-кой си не ги приелъ добрѣ. Кой може да приема добрѣ хората? — Само Божествениятъ човѣкъ. Божественото съзнание у човѣка е въ състояние да ви разбере, да ви приеме въ себе си и да ви помогне. Ако отидете въ дома на нѣкой човѣкъ, който е приготвилъ топълъ обѣдъ, той ще ви приеме добрѣ и ще ви нагости. Отидете ли въ дома на нѣкой човѣкъ, който нищо не е приготвилъ за обѣдъ, той ще повдигне рамѣнѣтѣ си и ще ви се извини, че нѣма ядене. Затова, у всинца ви трѣбва да дойде Божественото съзнание. Дойде ли Божественото у човѣка, той ще има вече правилни отношения съ хората. Божественото съзнание прѣдава мекота на сърцето и пластичность на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всѣки трѣбва да обича поне единъ човѣкъ. При това, никога не изнасяйте прѣдъ хората недѫзитѣ на този, когото обичате. Да се занимавате съ недѫзитѣ на другитѣ хора, това значи да прѣдизвикате редъ наслоявания въ вашия мозъкъ. Тѣзи наслоявания приличатъ на драскулкитѣ, които правятъ малкитѣ дѣца, прѣди да ходятъ на училище. Тѣ драскатъ върху хартия и питатъ майка си: мамо, хубаво ли е това, което написахъ? — Да, хубаво е, мяза на нѣкаква стара азбука. — Никаква стара азбука не е това. Туй е азбука на човѣшката глупость и на човѣшкото невѣрие. Казвамъ: всички прояви на човѣка трѣбва да бѫдатъ стройни, хармонични и строго опрѣдѣлени. Тѣ трѣбва да се диктуватъ отъ Божественото въ него, което прѣдизвиква дълбока вѫтрѣшна радость. Това, което обединява хората, е Божественото Начало въ тѣхъ. Нѣкой казва: азъ мога да уча и вънъ отъ школата, както и вънъ отъ дома си. Не, вънъ отъ школата ти нищо не можешъ да научишъ. — Тогава Господъ ще ме научи. — Не говори така. Веднъжъ ти си дошълъ на земята между хората, Богъ те учи чрѣзъ майка ти, чрѣзъ баща ти, чрѣзъ сестра ти, чрѣзъ брата ти, чрѣзъ обществото, чрѣзъ народа, чрѣзъ небето, чрѣзъ буритѣ и вѣтроветѣ и т. н. И най-послѣ, слѣдъ като научишъ уроцитѣ отъ всички тия учители, ти ще чуешъ и Божия гласъ. Това е Божественото, което ще заговори въ тебе. Чуешъ ли Божествения гласъ, въ тебе ще стане коренна промѣна. Ти ще се новородишъ. Това значи роденъ отъ Бога. Казано е: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Нѣкой казва: Богъ ми проговори. Питамъ: ако Богъ ти е проговорилъ, ти новороди ли се? — Не съмъ се новородилъ. — Тогава Богъ не ти е проговорилъ. Може да да сѫ проговорили нѣкоя възвишена душа, или нѣкой напрѣдналъ духъ, адептъ, или нѣкой малъкъ ангелъ, но не и Богъ. Азъ бихъ желалъ Богъ да проговори на всички, но ако не е станало нѣкакво коренно прѣобразование съ васъ, не се лъжете, Богъ не ви е проговорилъ. Казвате: еди-кой си човѣкъ не е Божественъ. — Ами ти Божественъ ли си? По този въпросъ може да се произнася само този, който има Божественото въ себе си. Нѣма ли Божественото въ себе си, каквото и да говори този човѣкъ, всичко това е прѣдположение. То е все едно да срещнешъ нѣкой човѣкъ въ тъмнината и да казвашъ, че очитѣ му сѫ сини, или че носътъ му е дълъгъ. Каквото и да кажешъ за този човѣкъ, всичко ще бѫде прѣдположения, гадания. Запалишъ ли свѣщьта, ти ще виждашъ ясно. Ако човѣкъ нѣма свѣтлина на съзнанието си, какъ може да разбира духовния свѣтъ? Сегашниятъ ви животъ е прѣдисловие на великъ, красивъ животъ. Ще дойде день, когато Божественото у човѣка ще се пробуди, и той ще се новороди. За този день всички трѣбва да се приготовлявате. Често се оплаквате, че хората говорятъ противъ васъ. Радвайте се, когато говорятъ противъ васъ. Всѣка неправедна дума, казана срѣщу васъ, е потикъ за развиване на Божественото. То седи задъ съзнанието на всички тия хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкръсение.“ И затова, докато майка ти и баща ти говорятъ, радвай се; докато братъ ти и сестра ти говорятъ, радвай се; докато приятелитѣ ти говорятъ, радвай се. Това е приготовление за идване на Божественото. Дойде ли Божественото въ тебе, чуешъ ли гласа му, пакъ ще се радвашъ, но вече радостьта ти ще бѫде вѣчна, постоянна, и всѣкакво обезсърдчение ще изчезне. По какво познавате човѣка, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложенъ на голѣми промѣни: ту се радва, ту скърби. Станешъ сутринь, скърбенъ си — радвай се; забѣлѣзвашъ въ себе си, че умътъ ти се взима — радвай се; речешъ да ходишъ, усѣщашъ краката си слаби, не те държатъ — радвай се. Искашъ да си купишъ нѣщо, пипашъ джоба си, петь пари нѣмашъ — пакъ се радвай. Радвай се на всички състояния, прѣзъ които минавашъ. Опитвай ги, поучавай се отъ тѣхъ. Тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ. Той разбира своитѣ състояния и правилно ги тълкува. Той знае, че всѣко нѣщо си има свои причини. Има случаи, когато човѣкъ не знае, защо идватъ радоститѣ и скърбитѣ. Запримѣръ, нѣкой отъ нашитѣ приятели дойде при насъ радостенъ, веселъ, и ние се настройваме радостно. Щомъ си отиде той, и радостьта съ него заедно излиза. Значи, този човѣкъ се явява само като врѣмененъ носитель на радостьта. Това положение може да се уподоби на слѣдното: вие сте бѣденъ човѣкъ, съ нѣколко дѣца. Дойде при васъ единъ богаташъ и казва: азъ ще подаря за дѣцата ви 100,000 лева, да ги изпратите въ странство да учатъ. Вие веднага се зарадвате. Слѣдъ 2 — 3 деня той пакъ иде при васъ и ви казва: ще ме извините, не мога да ви дамъ обѣщаната сума, работитѣ ми не вървятъ добрѣ. Вие веднага се наскърбявате. Защо трѣбва да скърбите? Прѣди всичко този човѣкъ никога не е могълъ да ви даде нѣщо. Ако нѣкой човѣкъ днесъ каже, че ви обича, а утрѣ ви измѣня, този човѣкъ никога не е обичалъ и не може да обича. Окултниятъ ученикъ трѣбва да име устой, да издържа на думата си. Казвамъ: ако искате да работите надъ себе си, вие трѣбва да имате положителни знания. До тѣзи знания ще се доберете, когато изучавате новата психология, физиология, анатомия и редъ още науки, които, обаче, при съзнанието, което имате днесъ, ще прѣдизвикатъ въ умоветѣ ви извѣстно стълкновение. Вие ще кажете: много отъ фактитѣ на новитѣ науки не сѫ доказани. Тѣ сѫ въпроси на въображението и фантазията. Колкото и да сѫ фантастични за васъ нѣкои факти, тѣ могатъ да се докажатъ, но доказването имъ подразбира излишно изразходване на енергия. Ето защо, ако искате да ви се докажатъ тия факти, вие трѣбва да дойдете въ съзнанието си на сѫщия уровенъ, на който се намира и този, който ще ги доказва. Въ Божествения свѣтъ сѫществува законъ за економия на енергиитѣ. Тамъ не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човѣка да си играе съ свещенитѣ си мисли и чувства. Всѣка свещена мисъль и всѣко свещено чувство трѣбва да бѫдатъ употрѣбени точно на своето мѣсто. Гледате нѣкой човѣкъ веселъ, радостенъ. Ако тази радость въ него е нѣкакво Божествено чувство, то трѣбва да отиде на мѣстото си. Отиде ли на своето мѣсто, този човѣкъ ще бѫде благословенъ. Писанието казва: „Словото нѣма да се върне на своето мѣсто, докато не принесе плодъ.“ Слѣдъ колко врѣме трѣбва да принесе своя плодъ, не е опрѣдѣлено. Казано е, обаче, да се пести енергията, а да се харчи врѣмето. Харчимъ ли Божествената енергия напразно, съ това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до врѣмето, може да се дава, колкото искаме: 100 — 200 — 300 и повече години нищо не сѫ за насъ; дойде ли до енергията, ние я теглимъ на вѣзни до една стохилядна часть отъ грама. Човѣкъ, който е изразходвалъ енергията си безъ смѣтка, той скоро остарява и казва: тежъкъ е животътъ, остарѣхъ вече! Ние знаемъ, какъ е остарѣлъ този човѣкъ. Той е изхарчилъ преждеврѣменно енергията си и когато трѣбва да живѣе, той се намира вече прѣдъ фалиментъ, и затова умира. Така умиратъ и стари, и млади. Не е въпросътъ човѣкъ да се самоизлъгва. Той трѣбва да знае, какъ да иждивява врѣме, а да пести енергия. Да пестишъ Божествената енергия, това не подразбира, че трѣбва да бѫдешъ скѫперникъ и да се страхувашъ, но да я изразходвашъ намѣсто, съ широта въ душата си и съ съзнание, че живѣешъ при Бога и Нему служишъ. Казвате: ние не разбираме тѣзи нѣща, не знаемъ, какъ да пестимъ енергия, и какъ да харчимъ врѣме. Когато съзнанието на човѣка не е будно, той не разбира нѣщата. Когато съзнанието му е будно, той всичко разбира. Прѣдставете си, че вие спите, и дойде нѣкой до ухото ви и ви пошепва: давамъ ви 100,000 лева, или подарявамъ ви една кѫща. Вие веднага скачате, зарадвате се и благодарите. Защо станахте веднага? — Защото разбирате смисъла на тѣзи думи. Когато съзнанието на човѣка не е будно за духовни, за възвишени нѣща, това показва, че бѣлитѣ нервни влакна въ прѣдната часть на мозъка му не сѫ достатъчно развити. Ето защо всички трѣбва да работите за пробуждане на съзнанието си. Сега, вие, като не разбирате този законъ, вадите неправилни заключения за хората и казвате: този човѣкъ е духовенъ, а онзи не е духовенъ. Има единъ особенъ цвѣтъ, по който се познава, кой човѣкъ е духовно развитъ, и кой не, т. е. у кого е развито Божественото съзнание, и у кого не е. Този цвѣтъ е важенъ признакъ за различаване на духовния отъ свѣтския човѣкъ. Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите, какъ много се мѣни. Често вие се оглеждате въ огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно, и вие виждате нѣща, които въ друго врѣме не виждате. Човѣкъ самъ за себе си трѣбва да бѫде обектъ за изучаване. Красиво е човѣкъ да се самоизучава, защото въ себе си той ще вижда отражението на козмоса. Отъ вѫтрѣшнитѣ промѣни, които ставатъ въ него, той ще изучава и промѣнитѣ въ външния свѣтъ. Въ това седи красотата на вѫтрѣшната наука. Само по този начинъ човѣкъ ще придобие вѫтрѣшно спокойствие и равновѣсие на духа, и ще знае, какъ Господъ работи и създава свѣтоветѣ, какъ работятъ и неговитѣ по-напрѣднали братя. Между съврѣменнитѣ хора, както и между ученицитѣ, се забѣлѣзва една чърта — да критикуватъ. Не е лошо нѣщо критиката, но когато критикувате, трѣбва да бѫдете справедливи. Да критикувашъ, значи да направишъ операция, абцесъ на човѣка. Въ такъвъ случай, отъ васъ се изисква да направите, колкото е възможно по-малъкъ абцесъ, и то намѣсто. Видите ли, че нѣкой човѣкъ има нѣкѫдѣ по тѣлото си цирей, боднете цирея съ игла, за да изтече отъ него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всѣки да прави. Обаче, не се позволява да оперирате здраво мѣсто. Тѣзи операции оставете за свѣта. Всѣки може да носи по една островърха игла, съ която да прави операции. Сега, като знаете, какво нѣщо прѣдставлява критиката, пазете се да критикувате не намѣсто. Ще кажете: какво трѣбва да правимъ, за да развиваме съзнанието си? Дръжте въ ума си красиви и възвишени образи и старайте се да имъ подражавате. Ако си музикантъ, дръжъ въ ума си образа на нѣкой великъ виртуозъ, като идеалъ, къмъ който да се стремишъ. Великиятъ музикантъ, великиятъ художникъ ще намѣрите въ самата природа. Всички художници и музиканти, които срѣщате въ живота, сѫ толкова по-велики, колкото по-вѣщо, по-майсторски копиратъ природата. Вънъ отъ нея никой нищо не може да създаде. Мнозина мислятъ, че музикантитѣ сами създаватъ своитѣ произведения. Не, тѣ сѫ добри възприематели. Това, което създаватъ, тѣ сѫ го чули или на сънъ, или нѣкѫдѣ въ природата. Разликата между музикантитѣ, художницитѣ и обикновенитѣ хора седи въ това, че музикантитѣ иматъ силно развито музикално чувство, съ което възприематъ това, което другитѣ не могатъ; художницитѣ пъкъ виждатъ такива краски, каквито обикновенитѣ хора не виждатъ. Художникътъ вижда не само цвѣтоветѣ ясно, но той различава добрѣ формитѣ, ѫглитѣ на единъ порокъ отъ ѫглитѣ на една добродѣтель. Обикновениятъ човѣкъ не вижда всичко това. Като дойдемъ до окото на светията и на ангела, тѣ дори виждатъ дефектитѣ въ духовното тѣло на човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме обекти за проучаване отъ разумнитѣ сѫщества, вслѣдствие на което не сме свободни. Каквото е положението на мравитѣ по отношение на насъ, такова е и нашето положение къмъ възвишенитѣ, напрѣднали сѫщества. Запримѣръ, ние наблюдаваме, какъ една мравка се бори да вземе трошицата хлѣбъ отъ друга мравка. Ние я бутнемъ настрана и взимаме трошицата хлѣбъ, за която се бори, даваме я на другата. Защо правимъ така? — Защото намираме, че първата мравка не постѫпва право. По сѫщия начинъ, когато и ние не постѫпваме добрѣ, сѫщества отъ разумния свѣтъ ни наблюдаватъ, бутнатъ ни, като ни казватъ: не е право това, което вършите. Ние се сепнемъ, погледнемъ наоколо, не виждаме никого и казваме: никой нѣма около насъ. Пакъ продължимъ работата си. Сѫществата отъ разумния свѣтъ пакъ ни бутнатъ. Ние се спремъ, замислимъ се, докато най-послѣ съзнаемъ, че това, което вършимъ, не е право. И тъй, всѣки трѣбва да създаде въ себе си високъ идеалъ, къмъ който да се стреми. Имате ли този идеалъ, нѣма да се запитвате, защо невидимиятъ свѣтъ постѫпва съ васъ по единъ, или по другъ начинъ. Когато човѣкъ прави нѣкакъвъ изборъ, всички разумни сѫщества се оттеглятъ настрана и оттамъ го наблюдаватъ. Тогава той е свободенъ, да направи избора си за доброто, или за злото. Ето защо човѣкъ всѣкога самъ носи послѣдствията за своя изборъ. Разумнитѣ сѫщества работятъ върху него, поучаватъ го, съвѣтватъ го, докато той още не е пристѫпилъ къмъ избора. Пристѫпи ли къмъ избора, тѣ го оставатъ свободенъ, самъ да рѣшава. Значи, при дѣйствията си за добро, или за зло, ние сме сами. Божествениятъ законъ прѣдоставя на човѣка да дѣйствува свободно и въ доброто, и въ злото. И за едното, и за другото той самъ носи послѣдствията си. Всѣка негова постѫпка се отразява върху съзнанието му. Лошитѣ постѫпки прѣдизвикватъ наслоявания върху мозъка, вслѣдствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметьта, намаляване на способноститѣ. За да бѫде изборътъ ви всѣкога правиленъ, вие трѣбва да работите върху съзнанието си, всѣки день да го разширявате по малко. Упражнение. Всички прави! Рѫцѣ дигнати нагорѣ, хубаво обтегнати, съ допрѣни краища на пръститѣ. Въ това положение на рѫцѣтѣ, бавно клякане и изправяне. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, прѣзъ което врѣме чрѣзъ волята силно ще владате мускулитѣ си. Ако не можете да владате мускулитѣ си, какъ ще владате по-тънкитѣ сили? Правете това упражнение безъ прѣсилване на мускулитѣ си. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 24 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РЕДЪТЪ НА ЧИСЛАТА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се темата: „Произходъ на синитѣ и на чернитѣ очи“. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Области, въ които живѣятъ хората съ синитѣ и съ чернитѣ очи.“ Сега ще напишемъ на черната дъска числата отъ 1 — 10, но така, че да образуватъ само едно число, а именно числото 1,234,567,890. Така наредени числата отъ 1 — 10, това прѣдставлява тѣхния естественъ редъ. Колко пермутации могатъ да се образуватъ отъ тѣзи числа? Р10 = 1.2.3.4.5.6.7.8.9.10. 3,628,800. Числото 3,628,800 показва възможноститѣ, които сѫществуватъ при пермутиране на числата отъ 1 — 10, написани въ тѣхния естественъ редъ. Ако промѣнимъ мѣстата на едно отъ тѣзи числа, ще получимъ числото 1,324,567,890. Естествено ли е това размѣстване, тритѣ да бѫде прѣдъ двѣтѣ? Ако вие имате да взимате тази сума, въ ваша полза е да поставите тройката прѣдъ двойката, но ако имате да давате, не е въ ваша полза. Тогава за прѣдпочитане е двойката да бѫде прѣдъ тройката. Съврѣменнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и съ това да намаляватъ своитѣ погрѣшки. И затова, ще видите, че нѣкой, като написалъ тройката прѣдъ двойката, пита: въ какво седи моята погрѣшка? Какво отъ това, че съмъ турилъ двойката прѣдъ тройката? Ако погрѣшката е само като число, написано на хартия, тя не е голѣма. Ще се заличи тройката и вмѣсто нея ще се пише двойка. Обаче, ако тази погрѣшка е въ живота, въ отношенията между хората, тя вече има своитѣ по-голѣми, или по-малки послѣдствия. Прѣдставете си, че бащата въ единъ домъ прѣдпочита сина си прѣдъ всички други и го туря веднага слѣдъ себе си; това ще произведе голѣмъ скандалъ, голѣма дисхармония въ цѣлия домъ. Такъвъ е резултатътъ отъ поставяне на тройката прѣдъ двойката. Ако пъкъ майката прѣдпочита дъщерята прѣдъ сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това прѣдпочитане на дъщерята пакъ ще произведе голѣма дисхармония въ дома. Такива пермутации на числата могатъ да ставатъ и въ духовнитѣ общества: да прѣдпочитатъ едного повече прѣдъ другиго, да го считатъ по-духовенъ отъ останалитѣ. Въ какво се заключава духовния животъ? Духовниятъ животъ се изразява въ изпълнение волята Божия. Питамъ тогава: въ какво седи изпълнението на волята Божия, ако вие всѣки день отстѫпвате отъ вашия идеалъ и, като малкитѣ дѣца, прѣдпочитате ту това, ту онова? Днесъ всички спорове между хората произтичатъ отъ това, че всѣки търси своето право. Въ какво седи вашето право? Въ какво седи правото, за което се застѫпвате? Нѣкой казва: еди-кой си не постѫпва право съ мене. Какъ опрѣдѣляте вие правата постѫпка? Права постѫпка е, запримѣръ, като пишешъ числата, да ги нареждашъ въ тѣхния естественъ редъ. Ако имашъ да взимашъ пари отъ нѣкого и туряшъ тройката прѣдъ двойката, ти не постѫпвашъ право; ако имашъ да давашъ и туряшъ двойката прѣдъ тройката, пакъ не постѫпвашъ право. Числата, както и идеитѣ въ свѣта, иматъ естественъ редъ, по който се развиватъ. Числата прѣдставляватъ живи единици, отношения между живи сѫщества. Какво означава, напримѣръ, единицата? Тя означава извѣстни сили, които дѣйствуватъ въ даденъ случай върху ума. Колкото по-интенсивна е енергията, която нашиятъ организъмъ съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интенсивна е енергията, толкова по-врѣдна е тя. Слѣдователно, когато въ човѣка се повдигатъ бури, смущения, съмнѣния, това показва, че въ неговия организъмъ има сили съ малка интенсивность. Понѣкога човѣкъ се настройва добрѣ. Настроението е богатство, което зависи отъ другитѣ хора. Когато се печемъ на слънце, разположението, което придобиваме, се дължи на слънцето, а не и на самитѣ насъ. Това разположение е дошло отвънъ. Щомъ прѣстанемъ да се грѣемъ на слънцето, и доброто разположение изчезва. Мнозина мислятъ, че иматъ зрѣли възгледи за живота и казватъ: ние имаме много опитности. Никой не отрича вашитѣ опитности, но питамъ: какво можете да направите съ вашитѣ опитности? Можете ли сами да си направите единъ хлѣбъ, като започнете отъ посѣването на житното зърно и свършите до готовия хлѣбъ? Можете ли, като пророкъ Елисей, отъ едно гърне съ елей да напълните още много гърнета? Ако можете отъ малкото да правите много, това значи опитность. Нѣкой казва: за каквото и да се помоля на Бога, Той винаги ме слуша. Добрѣ, вземи едно гърне, въ което има само 10 гр. масло и помоли се на Бога да ти помогне, да напълнишъ цѣлото гърне съ масло. Ако направишъ това, значи Богъ те е послушалъ. Питамъ: колко отъ васъ, които минаватъ за духовни хора, иматъ подобна опитность? По този начинъ вие можете да се провѣрите, додѣ сте стигнали. Засега, както ви наблюдавамъ, вие сте разнебитена команда. Днесъ никой никого не почита, освѣнъ себе си. Обаче, който не почита другитѣ хора, той не може да почита и себе си. И обратното е вѣрно: който не почита себе си, той не може да почита и другитѣ. Ние говоримъ за съзнателния животъ, за съзнателнитѣ хора, които искатъ да служатъ на Бога. За да служи човѣкъ правилно на Бога, той трѣбва, като математикъ, да изчислява, дали постѫпкитѣ му сѫ прави, или не. Когато човѣкъ дигне единия си пръстъ нагорѣ и казва нѣкому: азъ ти казвамъ! Ти трѣбва да ме слушашъ! Това показва, че този човѣкъ започва съ единицата, т. е. съ 100,000,000 атоми, които се намиратъ въ този пръстъ. Като дигне и двата си пръста нагорѣ, той ангажирва въ работа 200,000,000 атоми. Като дигне и тритѣ си пръста, той ангажирва 300,000,000 атоми; като дигне четиритѣ си пръста — 400,000,000 атоми. И най-послѣ, като дигне и петьтѣ си пръста, той впрѣга на работа 500,000,000 атоми и казва: знаете ли, какво мога да направя азъ? Ако този човѣкъ не вѣрва въ Бога и не изпълнява Неговата воля, той може съ дигането на двѣтѣ си рѫцѣ да направи 1,234,567,890 злини и глупости; ако вѣрва въ Бога и изпълнява волята Му, съ дигането на двѣтѣ си рѫцѣ, той може да направи 1,234,567,890 добрини. Дигнешъ ли единия си пръстъ, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, мога да направя това и това. Дигнешъ ли двата си пръста, ще кажешъ: азъ, който съмъ свързанъ съ Бога, не мога да изневѣря на себе си. Дигнешъ ли тритѣ пръста, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, нѣма да измѣня на себе си и на идеитѣ, които Богъ е вложилъ въ мене. Дигнешъ ли четиритѣ пръста, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, ще мисля и ще дѣйствувамъ, като Него. И най-послѣ, като дигнешъ и петьтѣ си пръста, ще кажешъ: азъ и всичко въ мене, съвокупностьта на всички атоми въ моя организъмъ, ще служимъ на Бога. Това значи да напише човѣкъ послѣдователно числата отъ 1 — 10. Да допуснемъ, че напишете първата пермутация: 987654321 0. Какво ще разберете отъ нея? Докато числата отъ 1 — 10 не оживѣятъ въ васъ, вие мѫчно ще схващате новитѣ идеи, които идатъ въ свѣта и проникватъ въ вашия умъ. — Защо? Защото всѣко число, като идея, има опрѣдѣлена форма, опрѣдѣлено съдържание и точно опрѣдѣленъ смисълъ. Запримѣръ, идеята Богъ има опрѣдѣлена форма. Тя сѫщеврѣменно прѣдставлява и опрѣдѣлено число. За слѣдния пѫть, споредъ буквитѣ, съ които се пише думата „Богъ“ на български езикъ, опрѣдѣлете числото, на което се равнява тази дума. Редътъ на буквитѣ въ думитѣ не е произволенъ. Цѣлиятъ козмосъ е създаденъ възъ основа на извѣстно съчетание отъ числа и идеи. Много години още ще минатъ, докато физиолозитѣ и анатомиститѣ се домогнатъ до идеята, какво нѣщо е човѣкътъ, какъ се движатъ енергиитѣ изъ цѣлия му организъмъ, какъ се зараждатъ идеитѣ въ него и т. н. Вслѣдствие на това незнание и на голѣмото невѣжество на много отъ съврѣменнитѣ учени хора, тѣ се осакатяватъ едни други. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има избликъ на чувства. Ако не знае, какъ да се справи съ тѣзи чувства, той може да се осакати. Казвате: и съ духовния човѣкъ ли става това нѣщо? Дали вие сте духовенъ, или свѣтски човѣкъ, безразлично е това; има периоди въ живота на човѣка, когато енергията въ него се пробужда. Разликата, обаче, седи въ това, че духовниятъ човѣкъ разполага съ метода за прѣвръщане на тази енергия отъ низша въ висша. За такива случай, именно, се казва въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“! Това значи: труднитѣ задачи въ живота си, които вие сами не можете да разрѣшите, оставете на Господа. Опитвате ли сами да ги рѣшите, вие_ ще се подпушите. Оставете спокойно да минаватъ енергиитѣ на природата чрѣзъ васъ. Не приприщвайте пѫтя имъ! Обърнете се къмъ Бога, Той да ви покаже пѫть за тѣхното канализиране. Щомъ се канализиратъ, вие ще можете разумно да ги използувате. Често нѣкой човѣкъ се усѣща изоставенъ отъ всички. Той страда, мѫчи се и казва: свърши се моятъ животъ! Това е едно низходещо състояние на енергиитѣ въ неговия мозъкъ. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Да се остави на Бога. Остави ли товара си на Бога, нѣма да мине много врѣме, и състоянието му ще се повдигне, връзката му съ Бога ще се възстанови. Въ свѣта сѫществува Божествена разумность, която бди надъ всички, които се обръщатъ къмъ нея и я призоваватъ на помощь. Ето защо, всичко въ свѣта е допуснато да става. И въ този смисълъ, за разумния човѣкъ, който ходи въ Божествения пѫть, грѣшни нѣща нѣма. Защо? — Защото теченията на енергиитѣ въ неговия животъ се смѣнятъ много правилно. Запримѣръ, енергията въ неговия мозъкъ се движи спиралообразно, като минава постепенно отъ едно въ друго полушарие. Ако този човѣкъ не е страхливъ, енергията протича спокойно отъ едното полушарие въ другото, безъ той да изпитва нѣкакви сътресения или неправилности. Когато човѣкъ има вѣра въ Бога, енергиитѣ въ него се трансформиратъ правилно. Нѣма ли вѣра въ Бога, а разчита само на себе си, въ него ще се явятъ извѣстни неправилности. Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у васъ, въ чиито рѫцѣ сѫ всички възможности. Дойдатъ ли човѣшкото и Божественото въ стълкновение, тогава се зараждатъ редъ страдания. Казвате: не може ли безъ страдания? Докато човѣкъ не изправи погрѣшкитѣ на своето минало, страданията сѫ неизбѣжни за него. Само чрѣзъ страданията той може да изправи своя животъ. Иначе, смисълътъ на живота не е въ страданията. Ние ще ви дадемъ методи, начини за издържане на страданията, за тѣхното правилно използуване. Днесъ повечето хора живѣятъ въ своето минало. Като прѣкаратъ този животъ, тѣ ще минатъ въ настоящето си. Но за това се изисква търпѣние. Казвамъ: щастието на човѣка е въ неговото настояще. Дойдете ли до настоящето, ще ви се покаже начинъ, какъ да бѫдете щастливи и да запазите това щастие. Тъй щото, говоримъ ли за миналото на човѣка, ние разбираме неговитѣ нещастия и страдания. Говоримъ ли за настоящето, разбираме неговитѣ радости и неговото щастие. Човѣкъ може да бѫде щастливъ сега, въ настоящия моментъ, а Богъ живѣе въ настоящето. Значи, въ Бога, въ Когото вѣрваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашитѣ души. Въ Него нѣма противорѣчия, нѣма и скърби. Слѣдователно, ако още този моментъ повѣрваме въ Бога и изпълнимъ волята Му, и душитѣ ни ще се облагородятъ, ще се изпълнятъ съ стремежъ къмъ възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика — всичко това ще бѫде достѫпно за насъ. Ние ще се чувствуваме мощни, ще разберемъ, че въ насъ има нѣщо велико, което разработва богатствата, които Богъ ни е далъ. По този начинъ ние ще разберемъ, че не работимъ за себе си и не живѣемъ само за себе си. Павелъ казва: азъ не живѣя самъ. Христосъ пъкъ, Който всичко можеше да направи, казваше: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ Да изпълнишъ волята на Оногози, Който те е проводилъ, прѣдставлява велика и свѣтла задача въ живота на човѣка. Изпълнението на тази задача носи само радости и подемъ; неизпълнението ѝ носи само страдания и неуспѣхи. Като ви наблюдавамъ днесъ, виждамъ, че повечето отъ васъ сте радостни. Другъ пѫть повечето биватъ скръбни. Изобщо, мнозина отъ васъ минаватъ за скръбни, за страдалчески души. Обаче, малко хора съмъ срѣщалъ, даже и въ цѣла България, които да страдатъ за нѣщо велико, за нѣщо благородно. Да страдашъ за великото, за красивото въ свѣта, това е тъй нареченото „морално страдание.“ Срѣщамъ нѣкой човѣкъ, който страда. Защо страда той? — Защото сѫ засегнати личнитѣ му чувства. Той се озлобилъ, ожесточилъ, мяза на казанъ, който се намира подъ голѣмо напрѣжение и иска да се пръсне. Този човѣкъ се оплаква, че страдалъ много. Казвамъ: ти мязашъ на яйце, което, ако не се тури подъ квачката, само ще се пукне. Азъ искамъ, всички, които ме слушатъ тази вечерь, да слушатъ и разбиратъ добрѣ. Запомнете само нѣколко мисли, но ги приложете. Вие трѣбва да се освободите отъ заблужденията, които ви спъватъ на всѣка крачка въ живота. Мнозина ще кажатъ: защо ли ни се говори така? Азъ ще прѣдставя мисъльта си въ конкретна форма. Да допуснемъ, че нѣкой прѣдприемачъ се наема да направи едно голѣмо здание, което ще струва около 35 милиона лева. Той иска да го направи по всички правила на техниката, но единъ отъ зидаритѣ, по невнимание, отпусналъ нѣкѫдѣ, далъ по-голѣмъ наклонъ на мрямора. Той поглежда къмъ работата си, вижда, че наклонътъ е съ единъ сантиметъръ по-голѣмъ, но казва: нѣма нищо, и така ще мине. За майстора може да мине и така, но за онзи, който плаща, работата не минава така. Щомъ види, че една отъ странитѣ на постройката не отговаря на условията, той веднага спира по-нататъшния градежъ и казва: тази страна трѣбва да се корегира; тя трѣбва да бѫде абсолютно отвѣсна. Наклони ли се малко, симетрията на цѣлото здание се разваля. Въ това отношение и вашиятъ организъмъ е такова здание, което Богъ самъ строи. Вие имате материала на разположение, а Богъ е прѣдприемачътъ на това здание. Това здание още не е окончателно завършено. Обаче, вие седите около него, викате, дигате шумъ, изявявате редъ изисквания, като казвате: знаете ли, кой съмъ азъ? Кой сте вие? Богъ ви е изпратилъ на земята, като ви е далъ на разположение материалъ и пари за работницитѣ — всичко 35 милиона лева. Вие трѣбва да надзиравате работницитѣ, да се срѣщате често съ инжинера, да измѣрвате линиитѣ въ вашето здание, да не би нѣкоя отъ тѣхъ да се наклони съ единъ сантиметъръ отъ отвѣсната линия. За да построите вашето здание правилно, вие трѣбва да бѫдете въ постоянна връзка съ главния прѣдприемачъ на постройката. Богъ е главниятъ прѣдприемачъ, отъ когото зависи успѣшното завършване на зданието. Коя е вертикалната линия въ човѣка? — Умътъ. Значи, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде правъ. Какво значи правъ умъ и право сърце? Вие ще кажете, че човѣкъ се движи по-крива линия. Наистина, човѣкъ се движи по крива линия, но той самъ не е кривъ. Това, че човѣкъ се движи по крива линия, не показва, че той трѣбва да бѫде кривъ. Когато кажатъ нѣкому, че е вълкъ, той става ли такъвъ? Когато на нѣкое куче турятъ благородно име, отъ това кучето става ли по-благородно, отколкото е въ дѣйствителность? Значи, думитѣ не измѣнятъ характера на нѣщата. Тогава, има ли смисълъ човѣкъ да си служи съ думи, които не указватъ влияние върху нѣщата? Ние подържаме правилото, че човѣкъ трѣбва да употрѣбява такива думи въ езика си, които да изразяватъ самата истина. Запримѣръ, когато кажемъ „злато“, ние подразбираме злато; когато кажемъ „киселина“, подразбираме киселина; когато кажемъ „соль“, подразбираме соль. Това показва, че всѣка дума съдържа точно опрѣдѣлена, конкретна идея въ себе си. Тогава, каква идея се крие задъ думата „добро“? Кое число е на доброто? И Писанието казва, че всички ние сме домостроители. Щомъ Богъ работи, и ние работимъ надъ великото Божествено здание. При съграждането на това здание нѣкой е турилъ злато, другъ — мѣдь, трети — олово, четвърти — дърва и т. н. Обаче, казано е, че работата на всѣки човѣкъ ще се изпита чрѣзъ огънь. Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ безъ работа, минавамъ покрай васъ, и виждамъ, че вие градите нѣщо. Питамъ ви: братко, какво ще направите, ако азъ разруша вашата материална сграда? Ще ми кажете: остави се, не се шегувай, тъкмо съмъ взелъ малко слама и калчица, да позакърпя кѫщата си. — Добрѣ, но знаете ли, че това мѣсто, на което сте съградили дома си, ще се изпита чрѣзъ огънь? Мине ли огънь прѣзъ това мѣсто, тогава и вие, и домътъ ви ще отидете. Казвамъ: взимайте думитѣ ми въ широкъ смисълъ. Азъ не говоря за сѫщностьта на вашитѣ добри желания, но понѣкога сте немарливи къмъ себе си. И тогава казвате: и безъ музика може, и безъ наука може, и безъ духовность може. Човѣкъ не трѣбва да бѫде много духовенъ. Питамъ: каква е температурата на духовния човѣкъ? Прѣди всичко вие още не сте дошли до градуситѣ на духовния човѣкъ, а казвате, че не трѣбва да бѫдете духовни. Имайте търпѣние да дойдете до градуситѣ на духовния човѣкъ, да изпитате благото на този човѣкъ, че тогава се произнасяйте, дали трѣбва да бѫдете духовни, или не. Дойдете ли до температурата на духовния човѣкъ, умътъ ви ще се разшири и ще почнете да мислите правилно. Духовниятъ животъ носи и радости, и скърби за човѣка, но въ тѣзи смѣни на състоянията се криятъ благата на живота. Който не може да издържи този животъ, казва: я да му ударимъ малко на широко; да поживѣемъ щастливъ животъ. Казвамъ: не е все едно да туришъ шесторката прѣдъ петорната, или тройката прѣдъ двойката. Това сѫ пермутации въ живота. Сѫщо така не е все едно да прѣживявашъ щастливъ животъ вмѣсто нещастенъ. И това сѫ пермутации. Като напишете числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ, ще имате различни отношения. Числото три, запримѣръ, означава законитѣ, на които се подчинява първичниятъ синъ, т. е. Божественото, или азъ-тъ въ човѣка. Числото шесть означава отношенията между духоветѣ. Числото деветь показва законитѣ, на които трѣбва да се подчинява човѣкътъ. Двойката прѣдставлява великия Божественъ Духъ, който създава. Петорката е майката на човѣка. Единицата е първиятъ Божественъ принципъ, който създава всичко въ свѣта. Четворката прѣдставлява отношения между ангелитѣ, а седморката — между хората. Значи, имате три категории числа: 3,6 и 9; 2,5 и 8; 1,4 и 7. По сѫщия начинъ идеитѣ и чувствата на хората трѣбва да прѣминатъ прѣзъ три степени, прѣзъ три категории. Имайте прѣдъ видъ слѣдния законъ: дойдете ли до Божественото въ себе си, всички противорѣчия въ вашия умъ и въ вашето сърце ще изчезнатъ. Уповавате ли на Божественото, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание ще се реализира; каквито прѣпятствия и да срѣщате по пѫтя си, ще ги прѣодолявате. Дойдете ли до числото четири, въ съзнанието ви ще се зародятъ двѣ идеи: за и противъ; щомъ дойдете до числото седемь, у васъ ще се яви вѫтрѣшна борба, защо сте дошли на земята въ тази гѫста материя. Вие ще правите усилия да излѣзете отъ тази материя, но вашата задача не е въ борбата, а въ устояването срѣщу тѣзи противорѣчия. И тъй, помнете правилото: за вашитѣ погрѣшки не считайте другитѣ хора виновни! На физическия свѣтъ всѣки човѣкъ е единица, едно съзнание. Той едноврѣменно е свързанъ съ още двѣ съзнания: едното съзнание е въ ангелския свѣтъ, а другото — въ Божествения свѣтъ. Тѣзи три съзнания сѫ свързани въ едно цѣло. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо опитайте възможноститѣ въ първия крѫгъ, въ физическото съзнание. Ако тукъ не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането ѝ въ втория крѫгъ — въ ангелското съзнание. Ако и тукъ не можете да успѣете, опитайте всички възможности въ третия крѫгъ — въ Божественото съзнание. Дойдете ли до послѣдното съзнание, всѣка работа се завършва правилно. Въ Божественото съзнание се разрѣшаватъ и най-труднитѣ задачи. Нѣкой казва: тази задача е много трудна, не мога да я разрѣша. Питамъ: прѣди да кажешъ, че не можешъ да я разрѣшишъ, опиталъ ли си възможноститѣ и на тритѣ крѫга? Питамъ: какъ могатъ да се възстановятъ между хората истински отношения? За да се създадатъ правилни отношения между хората, първото нѣщо е да има помежду имъ уважение и почитание. Срещнете ли единъ човѣкъ, гледайте съ голѣмо уважение и почитание къмъ всичко, което Богъ е вложилъ въ неговата душа. Само така ще може и той, и вие да се ползувате отъ хубавото, което е вложено въ него. Вие минавате покрай нѣкой човѣкъ, погледнете го и казвате: какво знае той? Другъ пъкъ казва за васъ: какво знае той? По този начинъ въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора, като влизатъ въ нѣкои религиозни общества, намѣсто да се сплотяватъ, тѣ се индивидуализиратъ. Не е лошо да се индивидуализира човѣкъ, но това индивидуализиране не трѣбва да стигне до своитѣ крайни прѣдѣли. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е силно индивидуализиранъ? Френологически такъвъ човѣкъ се отличава съ силно изпѫкнало чело и съ дебели вѣжди. За дявола казватъ, че ималъ толкова дебели вѣжди, та когато искалъ да види хората трѣбвало да повдига вѣждитѣ си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трѣбва да дадете ходъ на Божественото въ васъ. Казвате: какъ може да се постигне това нѣщо? — Чрѣзъ закона на жертвата. За Господа човѣкъ трѣбва да прави жертви. Той трѣбва да жертвува поне ⅓отъ своя животъ за Господа. Работи ли деветь часа на день, той трѣбва да пожертвува три часа за Господа, т. е. за Божествения свѣтъ, три часа за ангелитѣ — за ангелския свѣтъ и три часа за себе си — за физическия свѣтъ. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? — Тѣ работятъ само за себе си. Работи ли човѣкъ по този начинъ, той е изложенъ на хиляди нещастия и изпитания. Три часа работи за Господа, прѣзъ което врѣме ще посветишъ и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновенъ подемъ на душата и на духа си, а сърцето и умътъ му се облагородяватъ и просвѣтяватъ. За тѣзи три часа той свършва толкова работа, колкото никога другъ пѫть не е свършвалъ. Който работи за Бога, той изпитва вѫтрѣшно доволство въ себе си. Сега ще ви дамъ слѣдното упражнение. Напишете числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ и въ продължение на десеть деня, каквато погрѣшка, или каквото добро направите, поставете го на мѣстото на едно отъ десетьтѣ числа 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размѣствате тѣзи числа, ще имате различни резултати. Запримѣръ, ако вземете числата 1234,2134,3214 и 4321, еднаква стойность ли иматъ и четиритѣ? Ако тѣзи числа сѫ пари, кое отъ тѣхъ ще прѣдпочетете? Ако имате да давате, ще изберете най-малкото отъ тѣхъ; ако имате да взимате — най-голѣмото. Числата отъ 1 — 10 показватъ отношенията на Божественото къмъ насъ. Тъй щото, когато искате да разрѣшите нѣкакъвъ въпросъ, ще извикате на помощь числата отъ 1 — 10, написани въ тѣхния естественъ редъ. Това показва, че въ Бога има 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0 методи, по които могатъ да се разрѣшатъ мѫчнотиитѣ въ живота. За да изправите една погрѣшка въ себе си, или за да свършите нѣкоя работа, Духътъ ще види, кой отъ тѣзи методи ще съотвѣтствува най-много и него ще приложи. Казвате: Духътъ може да направи всичко. Подъ думата „Духъ“, ние разбираме Бога, т. е. Богъ може да направи всичко, но за това се изисква врѣме. Богъ се отличава отъ хората по това, че когато работи, Той пести енергия, харчи врѣме. Хората пъкъ пестятъ врѣме, харчатъ енергия. Ние харчимъ енергия, а пестимъ врѣме, защото нѣмаме търпѣние; ние искаме въ малко врѣме много работа да свършимъ. Обаче, това е невъзможно, защото, като хора, ние нѣмаме нито нужната интелигентность, нито необходимитѣ знания, съ каквито разполагатъ висшитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Вслѣдствие на тѣзи неправилни дѣйствия, между хората се раждатъ редъ противорѣчия, редъ болезнени състояния. Всичко това се дължи на вѫтрѣшната дисхармония, която сѫществува въ човѣка. Помнете слѣдното положение: Школата е мѣсто на редъ и порядъкъ. Мнозина сѫ влѣзли въ Школата съ цѣль да правятъ опити. Школата не е мѣсто на опити. Който иска да учи, той, трѣбва се отличава съ чистота, справедливость, интелигентность и доброта. Носи ли тѣзи качества въ запасъ, той още повече ще ги увеличи въ Школата. Ако се учи добрѣ, ученикътъ ще мине въ по-висока фаза на духовенъ, на Божественъ животъ. Постигнете ли това положение, всички спорове, всички недоразумения между васъ ще изчезнатъ, и ще се възстановятъ правилни отношения. Сега често се говори за идване на шестата раса на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора се приготовляватъ да влѣзатъ въ тази раса. Азъ бихъ желалъ и между васъ да се явятъ работници въ тази раса. Ако вие сега се мѫтите и се излупите наврѣме, добрѣ ще бѫде и за васъ, и за сѫществата отъ шестата раса, съ които заедно ще работите; обаче, ако сега се мѫтите но, по нѣкаква случайность, не спазите срока за излупването си и останете запартъци, какво ще се ползува шестата раса отъ васъ? Казватъ, че нѣкѫдѣ въ Америка имало вече типове отъ шестата раса. Какво по-хубаво за съврѣменния човѣкъ отъ това, да подържа въ себе си вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ постигане идеалитѣ на своята душа? Идеалътъ на човѣшката душа е да живѣе съ вѣчна радость, и отъ тази радость, като отъ вѣченъ изворъ, да черпи и да дава и на другитѣ хора. Тази е задачата на хората отъ шестата раса. Външно човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ, спокоенъ, а вѫтрѣшно — винаги радостенъ. Богъ, Който живѣе въ душата на човѣка, никога не скърби. Богъ допуща скръбьта, но за Него тя не сѫществува. Той живѣе надъ всички противорѣчия, надъ всички страдания. За Бога сѫществува вѣчна радость, вѣчно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи отъ противорѣчия, отъ страдания, отъ болести и смърть и да ги постави при условия, при каквито и Той живѣе. Този е стремежътъ и на Божественото въ човѣка. Казвамъ: за постигането на всичко това се изискватъ нови методи. Какви сѫ новитѣ методи, съ които трѣбва да си служите? Единъ отъ важнитѣ методи за работа е слѣдниятъ: когато се натъкнете на извѣстно противорѣчие, не търсете причината вънъ отъ себе си, но помислете, защо се явява това противорѣчие, и какво можете да научите отъ него. Запримѣръ, вървите по пѫтя и се спънете въ нѣкой камъкъ. Дѣ е противорѣчието: въ камъка, или у васъ? — У васъ, разбира се. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всрѣдъ пѫтя, да се наведете и да го прѣмѣстите малко настрана. Минавате прѣзъ нѣкоя дълбока рѣка и започвате да се давите. Дѣ е противорѣчието въ рѣката, или у васъ? — Пакъ у васъ. Вие трѣбваше да знаете закона за плаването на тѣлата, да станете по-леки и да прѣплавате рѣката безопасно. Гѫската може ли да се удави? — Не може. Гѫската е разрѣшила въпроса за плаването, а човѣкъ, съ всичкото си знание и съ голѣмата си интелигентность, като влѣзе въ водата, се удавя. Дойдете ли до нѣкоя дълбока рѣка, кажете: азъ искамъ да имамъ опитностьта и знанието на гѫската. Свържете ли се съ нея, вие ще прѣплавате рѣката, безъ да се удавите. И тъй, ползувайте се отъ опитноститѣ, отъ знанията и отъ благата на всички сѫщества, ако искате правилно да разрѣшите мѫчнотиитѣ на своя животъ. За изяснение на тази мисъль ще ви дамъ слѣдния примѣръ. На единъ овчарь умиратъ двѣ овци. Той не бърза да продаде кожитѣ имъ, да спечели нѣщо, но ги одира и отъ кожитѣ имъ направя два мѣха, които задържа за себе си. Дѣто ходи, и мѣховетѣ носи. Питатъ го: за какво ти сѫ нужни тѣзи мѣхове? Той мълчи, никому нищо не отговаря. Единъ день той се отзовава прѣдъ една дълбока рѣка. Гледа натукъ-натамъ, никѫдѣ не вижда мостъ. Тогава той туря мѣховетѣ подъ мишцитѣ си, и спокойно прѣплава рѣката. Значи, кожитѣ на двѣтѣ овци го спасиха. Питамъ: каква е вашата интелигентность, ако, като този овчарь, вие не можете да одерете кожитѣ на вашитѣ страдания, и съ тѣхъ да прѣплавате дълбоката рѣка, прѣдъ която се намирате? Нима вашата интелигентность седи по-низко отъ вашитѣ страдания? И тъй, когато се запитвате, защо идватъ страдания, ще знаете, че страданията на човѣка сѫ изпратени, за да го спасятъ отъ нѣкакво по-голѣмо зло. Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голѣмото. Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.“ Когато невидимиятъ свѣтъ иска да спаси човѣка отъ нѣкаква глупость, която ще костува живота му, той му изпраща нѣкакво страдание, за да се опомни. Обаче, смисълътъ на живота не е въ страданието. Смисълътъ на живота се заключава въ постигане на вѣчното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието, като идеалъ на човѣшката душа. Щомъ прѣстана да говоря за страданията, ще започна да говоря са вѫтрѣшния смисълъ на живота — за щастието. Истинската наука седи въ постигане на щастието. Врѣме е вече да пристѫпимъ къмъ разглеждане въпроса за щастието, да видимъ, какъ се придобива и запазва, какви сѫ неговитѣ основи, какъ трѣбва да расте и да се развива. Казвате: по кой начинъ може да се придобие щастието? Много начини има за постигане на щастието. Още отъ най-древнитѣ врѣмена сѫ казвали, че щастливъ човѣкъ може да бѫде този, който седи прѣдъ дверитѣ на Мѫдростьта. Христосъ пъкъ е казалъ: „Миръ ви давамъ, моятъ миръ ви оставамъ. Азъ ще ви давамъ, както свѣтътъ ви дава, но когато Духътъ на Истината дойде у васъ, Той ще ви научи на всичко, Той ще ви донесе щастието“. Докато не се научите, като овчаря, да одирате кожитѣ на страданията, и страданията да умратъ за васъ, както двѣтѣ овци на овчаря, вие не можете да влѣзете въ царството на щастието. Слѣдъ петдесетницата Христовитѣ ученици влѣзоха въ съборището да се помолятъ, но бѣха нападнати и бити. Обаче, тѣ се върнаха дома си весели и радостни. Това показва, че тѣ сѫ разбирали, въ какво седи истинското щастие. Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да влѣзете въ фазата на истинското щастие. Откажете се отъ това щастие, което се кѫса като паяжина. Никой не може да ви отнеме истинското щастие. Отдѣлите ли се отъ Божията Любовь, скръбьта ще дойде, и щастието ще изчезне. Свържете ли се съ Любовьта, ще дойде радостьта, която ще донесе щастието. Господъ казва: „Не бойте се, напрѣдъ вървете, азъ съмъ съ васъ!“ Казвате: възможно ли е Богъ всѣкога да бѫде съ насъ? — Възможно е. Псалмопѣвецътъ казва: „Тисеща ще падатъ отъ страната ти, и десеть тисеща отдѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближатъ“. Хиляди нещастия може да прѣминете, по трупове да вървите, но нѣма да ви се случи никакво зло. Богъ ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да ви носятъ, да не би да прѣпънете въ камъкъ ногата си. Кога ще бѫде това? — Когато изпълнявате волята Божия. И тъй, като ученици на Великата Божествена Школа, вие трѣбва да знаете, че сте изпълнители на една свещена воля. Въ свѣта сѫществува само една воля — Божията. Прѣзъ всички врѣмена и епохи, всички сѫщества, всички хора, малки и голѣми, които сѫ завършили своето развитие на земята, всѣкога сѫ служили на тази свещена воля. Рѣшите ли и вие да изпълнявате волята Божия, ще придобиете и знание, и богатство, и сила. Не изпълнявате ли волята Божия, ще изгубите и това, което имате. Често между ученицитѣ се забѣлѣзва голѣмо непослушание. Обаче, Божествениятъ Духъ изисква абсолютно послушание. Всѣки отъ васъ ще стане послушенъ, но важно е да стане такъвъ още сега, докато е на земята. Послушанието има смисълъ още сега. Дойде ли послѣ, когато заминете за другия свѣтъ, нѣма да ви ползува много. Отъ всички се изисква доброволно послушание. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: всичко, което ни се говори, е добро, но какъ да се справимъ съ условията на живота? — Условията на живота сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. — Какъ да разрѣшимъ мѫчнотиитѣ си? — Мѫчнотиитѣ сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. — Какво да правимъ съ лошитѣ хора? — И лошитѣ хора сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. Каквото и да се случава въ живота ви, всичко е въ рѫцѣтѣ на Бога. Чрѣзъ тѣзи нѣща Той ви изпитва и калява. Той всѣки день ви провѣрява, дали изпълнявате волята Му, или не. Всички тия нѣща сѫ привидни и прѣходни. Вие не трѣбва да се заблуждавате, както външнитѣ хора се заблуждаватъ, но трѣбва да знаете, че Богъ, тази висша интелигентность, царува навсѣкѫдѣ. И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. Казвате: кой ще промисли за насъ? Богъ е промислилъ за всички сѫщества и на земята, и на небето. Когото и да срещне, Той го поглежда усмихнато и му казва: „Не бой се, напрѣдъ върви!“ Кога се усмихва Богъ? — Когато зачитате Неговата воля. Не я ли зачитате, около васъ настава мракъ и тъмнина, бури и гърмотевици. Не зачитате ли волята Божия, всички сили въ природата ще се опълчатъ противъ васъ, и вие ще изпитате тежестьта на цѣлия адъ върху себе си. Онѣзи отъ ученицитѣ, които се мислятъ силни, ще кажатъ: ние искаме да направимъ връзка съ Бога, да Му служимъ. Казвамъ: силнитѣ трѣбва да носятъ слабитѣ. Ученитѣ трѣбва да носятъ невѣжитѣ. Богатитѣ трѣбва да носятъ бѣднитѣ. Нѣкои казватъ: искаме да ни се каже нѣщо ново. Да кажешъ нѣщо ново на хората, това значи да снемешъ старитѣ имъ дрехи и да ги облѣчешъ съ нови. Новитѣ дрехи правятъ ли хората по-добри, отколкото, когато сѫ били съ старитѣ? И съ нови дрехи да се облѣче човѣкъ, пакъ остарява. Това се отнася до физическия животъ на човѣка. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения животъ, тамъ той никога не остарява, но всѣкога е бодъръ и свѣжъ. Христосъ изказва тази идея съ слѣдния стихъ: „Азъ съмъ живата вода и живиятъ хлѣбъ.“ Въ това отношение Той нѣма нужда отъ обнова. Христосъ е изворъ, който постоянно извира. Сега, желая ви прѣзъ тази година, която иде, да изпълните волята Божия, при каквито условия и да се намирате. Приложете това, което ви се говори. Благодарете и за най-малката радость, както и за най голѣмата скръбь, които ви сполетяватъ. Знайте, че Богъ всичко ще прѣвърне за ваше добро. Обърнете се къмъ Бога съ чисто сърце и кажете: Господи, нека Твоятъ миръ и Твоята радость бѫдатъ винаги съ насъ, за да могатъ сърцата и умоветѣ ни да просветнатъ и да Ти служимъ съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това е великата задача, която всѣки отъ васъ трѣбва да рѣши. Рѣши ли задачата си правилно, той ще постигне здраве, сила, знание, мѫдрость, благородство, и животътъ му ще се осмисли. Помнете слѣдното: не измѣняйте естествения редъ на нѣщата! Когато наредите числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ и ги приложите въ живота си, вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота и отношенията между хората. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 17 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЖИВИТѢ ЗАКОНИ НА ДОБРОДѢТЕЛИТѢ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Сега, мислено ще направимъ едно пѫтешествие до слънцето и назадъ: петь минути отиване, и петь минути връщане назадъ. Ще дигнете и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ, малко отворени, съ дланитѣ една срѣщу друга. Дѣсната рѫка остава горѣ, а лѣвата сваляте долу. Тъй както сте, тръгвате отъ земята за слънцето. Като започнете да се връщате назадъ, промѣняте рѫцѣтѣ си: лѣвата дигате нагорѣ, а дѣсната сваляте долу. Като слѣзете на земята, сваляте и лѣвата рѫка при дѣсната; двѣтѣ рѫцѣ поставяте една срѣщу друга, за да се свържете съ магнетическото течение, което постоянно иде отъ слънцето къмъ земята. Въ врѣме на упражнението ще гледате да се освободите отъ всѣкакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до слънцето съ всички ваши смущения, вие ще се свържете съ извѣстни отрицателни течения, които ще ви въздѣйствуватъ дисхармонично. Значи, въ врѣме на цѣлото пѫтешествие, което ще трае всичко десеть минути, вие ще оставите багажа си на земята, и на връщане ще си го вземете. Четоха се темитѣ: „Най-старото дърво въ свѣта“, „колко клѣтки има въ човѣшкия мозъкъ“ и „най-силната дума въ български езикъ“. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на синитѣ и на чернитѣ очи“. Какво ще получите, ако повдигнете единицата и двойката въ квадратъ? Значи, колко ще се получи, ако имате (1+ 2)2? Единицата, повдигната въ квадратъ, дава единица. Числото двѣ, повдигнато въ квадратъ, дава четири. Какво ще получите, ако вземете сумата отъ слѣдния биномъ въ квадратъ: (2+4)2? Какъ ще прѣдставите геометрически 42? Когато се говори за окултна психология, трѣбва да знаете, че нейнитѣ възгледи и схващания за душевния животъ на човѣка, коренно се различаватъ отъ тия на обикновената психология. Допуснете, че вие имате едно приятно, меко състояние. На какво се дължи това меко състояние въ човѣка? При какви условия, напримѣръ, оловото може да стане меко? — При нагрѣване. При какви условия човѣкъ става мекъ? — Човѣкъ става мекъ при топлина, но при специфична топлина. Физическата топлина не само че не прѣдава на човѣка топлина която е характерна за живота, но тя обикновено изгаря, разрушава. Ако поставите рѫката си въ огъня, тя непрѣменно ще изгори; поставите ли я въ специфичната топлина на живота, градуситѣ на която сѫ по-интенсивни отъ тѣзи на обикновената топлина, тя по никой начинъ нѣма да изгори. Кой огънь е по-силенъ: този, който гори и изгаря, или този, който гори и не изгаря? Огънь, който гори и не изгаря е по-силенъ отъ този, който гори и изгаря. Ако вашитѣ чувства се запалватъ и изгарятъ, каква е тѣхната топлина? — Физическа. Всички съврѣменни християни, или изобщо всички хора искатъ да иматъ приятни настроения, но разумната природа, която е прѣдвидила всичко, тя е поставила чувствата въ зависимость отъ извѣстни закони. Запримѣръ, човѣкъ не може да бѫде милосърденъ, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бѫде търпеливъ, нито добродѣтеленъ, ако не разбира законитѣ на търпѣнието и на добродѣтельта. Слѣдователно, специфични закони опрѣдѣлятъ разнитѣ добродѣтели. Тѣзи закони не сѫ механически, но живи закони. Запримѣръ, човѣкъ може да бѫде милосърденъ, само ако разбира закона на милосърдието. Разбира ли този законъ, той ще има методъ, какъ да придобие милосърдието; щомъ има методъ, той ще знае елементитѣ, чрѣзъ които ще прояви милосърдието. Когато нѣкой човѣкъ плаче за страданията на другитѣ хора, милосърденъ ли е той? Не, този човѣкъ съ плача си само изказва съжаление къмъ другитѣ. Истински милосърдниятъ човѣкъ не плаче, но влиза въ положението на хората, разбира ги и имъ помага. Той има отзивчиво сърце къмъ нуждитѣ на хората. Дойде ли нѣкой при него, той е готовъ веднага да му помогне. Напримѣръ, дойде при васъ нѣкой ученикъ, който не може да рѣши задачитѣ си. Вие веднага отдѣляте часть отъ врѣмето си за него и му помагате въ рѣшението на задачитѣ. Разположението на сърцето къмъ услуга въ всѣки даденъ случай, говори за милосърдие въ човѣка. Ако, слѣдъ като направите услугата, започвате да разправяте, какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Споредъ този законъ, доброто, което правите, никога не се споменава. Защо? — Защото доброто, което сте направили нѣкому, е написано, както на вашия, така и на неговия гърбъ. Слѣдователно, всѣки, който знае да чете, самъ ще разбере, какво сте направили. Нека другитѣ четатъ доброто, което сте направили. Не е нужно вие сами да го разправяте. Казвамъ: всички нѣща трѣбва дълбоко да се проучаватъ, за да се разбере тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ чете свещеното Писание и казва: когато отида на небето, азъ ще познавамъ ангелитѣ, ще се разговарямъ съ тѣхъ. Това е обикновено разбиране на въпроситѣ. Да познавашъ ангелитѣ, не е достатъчно само да си прочелъ нѣщо за тѣхъ. Да познавашъ човѣка, не е достатъчно само да го срещнешъ. Да познавашъ мечката, не е достатъчно само да я видишъ на картина, или нѣкѫдѣ въ гората. Нѣщата се познаватъ и разбиратъ, когато се знае поне една отъ тѣхнитѣ основни чърти. Тогава, кажете една отъ основнитѣ чърти на ангела, на човѣка и на мечката. Казвате: една отъ основнитѣ чърти на човѣка е разумностьта. Обаче, разумностьта е голѣма единица, която може да се раздроби на множество разумни частици, всѣка отъ които има свое специфично качество. Значи, разумностьта е качество. Питамъ: какви сѫ качествата на живота? Да оставимъ този въпросъ неразрѣшенъ, защото често неразрѣшенитѣ задачи сѫ най-приятни за човѣка. Кажешъ ли, обаче, думата човѣкъ, ти разбирашъ положителна, абсолютна разумность, въ която това живо сѫщество, наречено човѣкъ, се движи и живѣе. Когато се говори за разумностьта, трѣбва да се разбира цѣлото, а не частитѣ му. Първо човѣкъ трѣбва да има понятие за цѣлото, а послѣ и за неговитѣ части. За Бога ще знаете, че Той, като цѣло, е недѣлима единица. Той създава свѣта, безъ да зависи отъ него. Богъ е извънъ всички нѣща и отъ нищо не зависи, отъ нищо и съ нищо не може да се опрѣдѣли. Нѣкои философи казватъ, че и Богъ страда, като хората. Не е така. Веднъжъ Богъ е създалъ свѣта, Той знае, че хората трѣбва да работятъ. И когато страдатъ, Той знае, че тѣ работятъ. Въ това отношение, колкото повече човѣкъ страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плодъ е дало неговото дърво. Богъ гледа еднакво и на страданията, и на радоститѣ, които хората прѣживяватъ. Хората, като малки частици отъ цѣлото, не разбиратъ нѣщата, като Бога, и затова тѣ ту се радватъ, ту скърбятъ. Тази, именно, е разликата между Бога и насъ. Ние скърбимъ и се радваме, а Богъ нито скърби, нито се радва. Той само се весели. И тъй, едно отъ качествата на Великото, на абсолютното Начало е благостьта. И когато Богъ иска да покаже своето доволство отъ хората, Той имъ изпраща повече благость, която се изразява въ повече скърби и радости. Казвате: защо Богъ ни изпраща толкова тежки страдания? Страданията, които вие наричате тежки, сѫ отъ васъ създадени. Тѣзи, които Богъ ви изпраща, сѫ леки. За тѣзи страдания Христосъ е казалъ: „Вземете моето иго, защото е леко и приятно“. Можете ли да кажете, че майката на нѣкое дѣте е измѣнила естеството си, ако метне на гърба си една меча кожа и така се яви прѣдъ своето дѣте? Дѣтето ще се уплаши отъ тази мечка, но това не е майка му. Тя е метнала отгорѣ си тази кожа, само да го изпита, дали и въ мечата кожа то ще я познае. Истински ли сѫ страданията на това дѣте, което при вида на тази мечка, започва да вика, да плаче? Тази мечка е неговата майка, която нито го е ухапала, нито одраскала. Тогава, защо дѣтето плаче? — Защото не познава майка си. Ако и ние, като това дѣте, не познаваме Божията благость, Божието присѫтствие, даже и подъ мечата кожа, това показва, че ние не познаваме Бога и Неговитѣ прояви. Какво ще получите, ако съберете числата 1+2? Щомъ казваме, че единицата не се увеличава, а само се дѣли, какъ ще я съберете тогава съ числото двѣ? Възможно ли е да я събирате съ разни числа? Вие измѣрвате единицата съ нѣкаква опрѣдѣлена мѣрка, напримѣръ, съ аршинъ, или съ метъръ. Ако имате единъ топъ платъ отъ хиляда метра и го измѣрвате съ метъра, отъ това измѣрване платътъ измѣня ли се? — Не се измѣня. Метърътъ измѣня ли се? — И той не се измѣня. Ами вие каква работа сте извършили? — Почти никаква. Ако, като търговецъ, вие цѣлъ день размѣрвате този платъ, духовниятъ свѣтъ ще ви пише за тази работа една черна линийка, съ каквато писателитѣ задраскватъ нѣкоя дума, която не сѫ употрѣбили намѣсто. Срѣщу такива дни невидимиятъ свѣтъ поставя черни линийки. Толкова е тѣхниятъ активъ. Хиляди такива дни срѣща човѣкъ въ своя животъ, резултатитѣ на които сѫ черни линийки. Колко дни отъ вашия животъ ще намѣрите незадраскани съ такива линийки? Мнозина се мислятъ за много важни, за учени, за силни хора. Това е тѣхно мнѣние, но не и мнѣние на небето. Невидимиятъ свѣтъ мисли съвсѣмъ другояче за нѣщата. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ духовния свѣтъ и се върне отново на земята, той коренно ще измѣни своитѣ възгледи за живота. Ако вие направите нѣкому добро и получите нѣкакво възнаграждение за това добро, невидимиятъ свѣтъ срѣщу него ще постави една черна линийка, а надъ нея ще пише: платено му е! Ако направите нѣкакво добро, безъ да очаквате нѣщо, срѣщу него пише: смѣтката е отворена, да му се плати! Слѣдователно, ако отъ деня на раждането, до деня на смъртьта си, вие сте прѣкарали само страдания и скърби, безъ да видите нѣкакво добро, срѣщу всѣки изминатъ день ще има написано нѣщо, безъ черни линийки. Като отидете на небето, вие ще се радвате на красивъ животъ. Ако на земята сте живѣли добрѣ, имали сте добра жена, добри дѣца, заемали сте високо обществено положението, като отидете на небето, тамъ ще имате животъ, пъленъ съ черни линийки. Това показва, че на земята за всичко ви е заплатено. Господъ казва: „Моитѣ мисли, моитѣ разбирания не сѫ като вашитѣ.“ Мнозина считатъ, че и Богъ мисли като тѣхъ. Това е едно отъ голѣмитѣ противорѣчия въ живота. Човѣкъ може да мисли като Бога, само когато живѣе чистъ, духовенъ животъ. Защо само тогава? — Защото тогава Божиятъ Духъ се проявява чрѣзъ него. Човѣкъ може да води духовенъ животъ, когато прилага законитѣ на добродѣтелитѣ. За да дойде до това положение, той трѣбва да изучава тия закони. Знаешъ ли закона на милосърдието, напримѣръ, ти лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Знаешъ ли закона на търпѣнието, пакъ лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Обаче, това не подразбира, че ти ще бѫдешъ свободенъ отъ страдания. Не, при сегашния животъ абсолютно невъзможно е да се избегнатъ страданията. Днесъ тѣ сѫ необходимость за човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ нѣкакво страдание, той трѣбва дълго врѣме да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му. Слѣдъ това страданието пакъ ще дойде. Послѣ той повторно ще се моли, да го посѣти Духътъ, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човѣкъ най-послѣ научи урока си. Ето защо молитвата е необходимость за него. И Христосъ, и светиитѣ сѫ се молили. Каква нужда имаше Христосъ да се моли? Каква нужда имаха светиитѣ, пророцитѣ и апостолитѣ да се молятъ? Всѣки човѣкъ, малъкъ и голѣмъ, светия и обикновенъ, трѣбва да се моли. Прѣдставете си, че имате да плащате полица отъ 25,000 лева, а нѣмате петь пари въ джоба си. Какво ще правите? Ще отидете при единъ свой приятель и ще му кажете: моля ти се, услужи ми, съ каквато сума можешъ, защото утрѣ имамъ полица отъ 25,000 лева. — Нѣмамъ повече, освѣнъ 1000 лв. — Добрѣ, ще благодаря и на тѣхъ. Взимашъ тѣзи 1000 лева, но ти оставатъ още 24,000 лева. Слѣдъ това отивашъ при вторъ приятель. Искашъ и отъ него толкова. Той казва: имамъ само 1000 лева, съ които мога да ти услужа. Взимашъ тѣзи пари и продължавашъ да ходишъ отъ приятель на приятель; всички ти даватъ по 1000 лева. Вечерьта, като се приберешъ дома си, прѣброявашъ паритѣ, въздъхвашъ си облекченъ и казвашъ: утрѣ ще мога да си изплатя полицата, но трѣбваше на 25 мѣста да тичамъ и да се моля, докато изкарамъ тия 25,000 лева. Питамъ: сѫщото не е ли и въ живота? Азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да изучавате законитѣ на добродѣтелитѣ. Ако нѣкой мисли, че има лесенъ пѫть за небето, той се самоизлъгва. За дѣцата има лесенъ пѫть, но не и за възрастнитѣ. Слугинитѣ возятъ дѣцата въ колички, но за възрастнитѣ нѣма нито колички, нито слугини. Тѣ сами трѣбва да стѫпватъ на краката си. Дѣцата и ангелитѣ носятъ на рѫцѣ. Обаче, мине ли дѣтинската възрасть за дѣцата, оставатъ ги да ходятъ съ краката си, по тѣхния опрѣдѣленъ пѫть. Стѫпка по стѫпка тѣ вървятъ по своя пѫть. Тази е научната страна на живота. Всѣки човѣкъ най-първо трѣбва да заработи за постигане на сѫщественото въ себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъжъ всичкитѣ добродѣтели. Достатъчно е всѣка година да придобивате по една добродѣтель. Ако работите съзнателно, въ 25 години вие ще придобиете много нѣщо. Запримѣръ, първата година работете за придобиване на търпѣние, втората година — за постоянство, третата година — за смѣлость, четвъртата година — за благоразумие, петата година — за справедливость, шестата година — за кротость и т. н. Ако всѣка година придобивате по една добродѣтель, въ 25 години ще придобиете 25 добродѣтели, а човѣкъ съ 25 добродѣтели е йога вече. Стане ли човѣкъ йога, достатъчно е само да дигне рѫката си, и живата природа ще му отговори. Тя го познава, и затова отговаря на всички негови желания. Питамъ: какво придобихте вие тази година? Почти нищо. Какво искате да придобиете прѣзъ 26-та година? Нѣкои казватъ, че прѣзъ 26-та година свѣтътъ щѣлъ да загине. Не се занимавайте съ такива въпроси. Свѣтътъ нѣма да се свърши нито въ 26-та нито въ 27-ма години; прѣзъ тѣзи години нѣма да има нито землетресения, нито градове ще изчезватъ. Свършването на свѣта се обуславя отъ грѣховетѣ на хората. Когато добритѣ хора въ единъ градъ надделяватъ надъ лошитѣ, тѣхнитѣ молитви могатъ да отмѣнятъ тежката карма на този градъ. Когато нѣкой пророкъ прѣдскаже нѣщо, което впослѣдствие не се сбѫдва, това показва, че тия хора, на които е прѣдсказано това нѣщо, сѫ се молили много и, като отговоръ на тѣхната молитва, Богъ е отмѣнилъ присѫдата. Казвате: ние искаме да знаемъ, какво ще стане прѣзъ 26-та година. Щомъ искате, можете да знаете. Прѣзъ 26-та година ще станатъ много чудеса: много хора ще се родятъ; много хора ще се оженятъ; много хора ще възкръснатъ; много студенти ще свършатъ университетъ; много уволнени чиновници отново ще бѫдатъ назначени на служба; много мѫже ще се примирятъ съ женитѣ си. За да бѫде човѣкъ пророкъ, той трѣбва да знае законитѣ, на които се подчиняватъ всички явления. Единъ день, обаче, ще станатъ землетресения, ще има голѣми бури, градове ще потънатъ и т. н. Кога ще стане всичко това? — Когато градоветѣ умратъ. Тѣ умиратъ така, както и хората. Истинскиятъ пророкъ трѣбва да прѣдсказва бѫдещето, но доброто, което иде. Той трѣбва да прѣдскаже, напримѣръ, че се създава новъ континентъ, въ който хората пакъ ще живѣятъ. Значи, тѣ нѣма да умратъ, но ще прѣминатъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Другъ пророкъ трѣбва да прѣдскаже, напримѣръ, че нѣкой параходъ ще потъне, ще прѣтърпи катастрофа, но всички пѫтници ще бѫдатъ спасени, другъ параходъ ще имъ дойде на помощь. Такива прѣдсказания иматъ ли смисълъ? — Иматъ смисълъ, разбира се, защото всички хора отъ потѫващия параходъ, които сѫ били спасени, или пъкъ всички хора, които сѫ се прѣселили въ новия континентъ, сѫ живи свидѣтели на пророчествата и ще кажатъ: така прѣдсказаха еди-кои си пророци, и така стана. Иначе, ако пророкътъ прѣдскаже, напримѣръ, че цѣла Европа ще загине, или че еди-кой си параходъ ще потъне, и неговото пророчество се сбѫдне, кой ще остане да свидѣтелствува, че думитѣ на пророка сѫ истински и вѣрни? Споредъ неговитѣ прѣдсказания нѣма да остане живъ човѣкъ на земята. Щомъ е така, и думитѣ му ще останатъ непровѣрени. Когато апостолъ Павелъ пѫтувалъ съ единъ корабъ по Срѣдиземно море, той прѣдсказалъ, че този параходъ ще се разбие и ще потъне, но всички пѫтници ще бѫдатъ спасени. И така излѣзло. Явила се буря, която разбила кораба, но пѫтницитѣ били спасени. Тази случка е писана въ Дѣянията на Апостолитѣ. Ако всички пѫтници въ този корабъ бѣха потънали, кой щѣше да разправя за пророчеството на апостолъ Павла? Сега и вие, като прѣдсказвате, пазете слѣдното правило: гледайте всички пѫтници отъ потѫващия корабъ да стѫпятъ благополучно на острова на спасението, за да разправятъ послѣ за вашето прѣдсказание. Много отъ окултнитѣ ученици сѫ лековѣрни, както и свѣтскитѣ хора. Тѣ четатъ писаното по вѣстницитѣ върху разни въпроси, слушатъ, какво се говори въ школата, и отъ всичко това образуватъ каша. Казвамъ: окултниятъ ученикъ трѣбва повече да мисли, по-малко да говори. Щомъ прочетете нѣкой вѣстникъ, задръжте новинитѣ въ себе си. Не бързайте да ги сподѣляте съ другитѣ, защото тѣ още не сѫ провѣрени. Днесъ четете едно, утрѣ го опровергаватъ. Дѣ е истината тогава? Защо, като четете новинитѣ отъ вѣстницитѣ, бързате да ги сподѣлите и съ другитѣ хора, а като прочетете нѣщо отъ Библията, не сподѣляте съ ближнитѣ и съ познатитѣ си? Ако сподѣляте нѣщо отъ Библията, ще ви нарекатъ глупавъ, назадничавъ човѣкъ. Пълните ли умоветѣ си съ разни сензации отъ вѣстницитѣ, вие нѣма да се домогнете до Истината, понеже платното на мозъка ви ще бѫде зацапано отъ безполезни и ненужни работи. Освободете мозъка си отъ ежедневнитѣ новини на вѣстницитѣ. Вѣстникарскитѣ съобщения оставяйте за хора, чийто мозъкъ не е занятъ съ по-високи интереси. Четете ли вѣстници, спирайте се върху хубавитѣ нѣща отъ тѣхъ, както пчелитѣ събиратъ сладкитѣ сокове отъ цвѣтята. Въ вѣстницитѣ има и хубави статии, които заслужаватъ да бѫдатъ четени. Всичко останало, било по вѣстницитѣ; било въ други книги, оставяйте вънъ отъ вашето внимание, защото тѣзи нѣща нарушаватъ мира и равновѣсието на човѣка, развалятъ общото му разположение, а понѣкога даже и отъ Бога го отдалечаватъ. И тъй, кое е основното за живота ви? Какво трѣбва да придобиете прѣзъ тази година? — Търпѣние. Желая на всинца ви да придобиете търпѣние, защото то прѣдставлява гръбнака въ човѣка. Както знаете, хората спадатъ къмъ гръбначнитѣ животни. Тази година, 26-та, трѣбва да се отбѣлѣжи съ придобиване на търпѣние, което да служи въ вѣчностьта, като стълбъ на живота. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Прѣзъ 27-та година трѣбва да придобиете милосърдие, а прѣзъ 28-та година — любовь къмъ Бога. Значи, днесъ ви давамъ програма за работа за три години. Прѣзъ тѣзи три години трѣбва да развиете търпѣние, милосърдие и любовь къмъ Бога. Влѣзатъ ли тия добродѣтели въ вашия домъ, животътъ ви коренно ще се измѣни. Придобиете ли тѣзи три добродѣтели, отъ 28-та година нататъкъ нѣма да имате голѣми мѫчнотии. Ако не ги придобиете, мѫчнотиитѣ ви ще се увеличатъ 27 пѫти повече, т. е. 33. Това не е произволно число. Значи, колкото повече мѫчнотии срѣща човѣкъ въ своя пѫть, това показва, че той навлиза въ по-гѫста материя. Щомъ навлѣзе въ по-гѫста материя, и страданията му се увеличаватъ. И тъй, готови ли сте за работа върху търпѣнието? То не може да се постигне изведнъжъ, но постепенно. Да бѫде човѣкъ търпеливъ, това е цѣла наука, цѣла философия. Човѣкъ трѣбва да работи върху търпѣнието съзнателно, безъ да чака хората да му напомнятъ, че трѣбва да бѫде търпеливъ. Който му напомня, той го сѫди. Всѣки трѣбва самъ да съзнава, че работи върху търпѣнието. Ако сѫдимъ нѣкого, че не е милосърденъ, и това не е Божествена постѫпка. Ако нѣкой не може изведнъжъ да бѫде търпеливъ и милосърденъ, това не значи, че той не работи. Напротивъ, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини, какъ да постигне тия добродѣтели. Щомъ е така, бѫдете внимателни къмъ своитѣ братя и сестри, да не накърните съ нѣщо душата имъ. Въ това седи благородството на човѣка. Какво се забѣлѣзва между ученицитѣ? Често нѣкои ученици се оплакватъ, че другитѣ ги нападали и, като не могатъ да понасятъ тѣхнитѣ нападки, тѣ започватъ да се нахвърлятъ върху тѣхъ, да ги наричатъ лицемѣри. Това сѫ празни думи, които не позволяватъ на ученика да употрѣбява. За всѣка празна дума той ще дава отговоръ прѣдъ Бога. Много отъ ученицитѣ си позволяватъ голѣма свобода, която граничи съ понятието „слободия“. Тѣ казватъ: ние сме рицари, доблестни хора, ще говоримъ истината право въ очитѣ. Не, докато си въ кѫщи, говори, каквото искашъ, но щомъ излѣзешъ вънъ, мълчи. Да изобличишъ брата си, това не е казване на истината. Ако искашъ да кажешъ на брата си истината, можешъ да му кажешъ: братко, ти имашъ голѣмъ запасъ отъ енергия, която можешъ да проявишъ и като любовь, и като милосърдие. Ти можешъ да бѫдешъ и търпеливъ — отъ тебе зависи. Ученикътъ трѣбва да има мекъ, сдържанъ, благороденъ езикъ. Той може да прѣвръща всички отрицателни мисли въ положителни. Обиди ли те нѣкой, кажи му: моля ти се, говори и на мене така, както говоришъ и на себе си. Азъ зная, че ти си добъръ човѣкъ и можешъ да говоришъ меко. Ако дойде нѣкой при мене и ми каже, че иска да му говоря, както говоря на себе си, ще кажа: азъ ще ти говоря, както искашъ, но и ти ще ми говоришъ, както говоришъ на себе си. Ако вие ми говорите, както на себе си, и ако азъ ви говоря, както на себе си, между насъ ще има пълна хармония и разбиране. Бѣлото Братство изисква отъ всинца да приложите тази задача въ дѣйствие. Казвамъ: Всемирното Бѣло Братство изисква отъ ученицитѣ на окултната школа въ България, въ продължение на три години да придобиятъ тритѣ велики добродѣтели — търпѣние, милосърдие и любовь къмъ Бога. Ако се заемете съ тази задача, навсѣкѫдѣ ще имате тѣхното съдѣйствие, тѣхната помощь. Работите ли върху тази задача, вие ще имате съдѣйствието и на вашия Учитель. Подъ думата „Учитель“ ние разбираме великата Божия Мѫдрость, която внася нови форми, нови идеи и чувстьа въ живота. Слѣдователно, три основни нѣща ще трѣбва да придобиете за три години. Едноврѣменно съ тѣхъ ще се научите, какъ да говорите. Ако говорите на другитѣ, както говорите на себе си, по сѫщия начинъ и на васъ ще отговарятъ. Това значи да говорите и да ви се отговаря съ езика на Мѫдростьта. Тогава всѣки отъ васъ ще прѣдставлява разумна душа, изпратена на земята да се учи. Щомъ сте разумни души, ще ви се проповѣдватъ Божествени идеи, ще ви се говори на Божественъ езикъ. Говори ли ви се на Божественъ езикъ, и вие ще говорите по сѫщия начинъ. Да бѫдешъ разумна душа, това подразбира да водишъ съзнателенъ, разуменъ животъ. На земята най-гениалниятъ изразъ на разумностьта е музиката. Разумностьта се обуславя отъ музиката. Когато човѣкъ стане разуменъ, въ пълния смисълъ на думата, всички негови прояви сѫ музикални. Музиката внася радость и веселие въ човѣшката душа. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 10 мартъ, 1926 г. въ г. София.