Търсене във форума

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОСНОВНИ МИСЛИ. „Богъ царува на небето. Богъ царувавъживота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Най-лесниятъ въпросъ“. Питамъ: кой е най-лесниятъ въпросъ? Най-лесниятъ въпросъ, който болниятъ може да зададе, е кой, какъ и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесниятъ въпросъ за ученика? — Ще свърши ли училището успѣшно? — Кой е най-лесниятъ въпросъ за гладния? — Въпросътъ за хлѣба. — Кой е най-лесниятъ въпросъ за бедния? — Въпросътъ за паритѣ. Значи, леснитѣ въпроси сѫ отъ различни категории. Ученикътъ лесно може да запита, ще свърши ли училището успѣшно, но той самъ не може да си отговори. Обикновено единъ запитва, другъ отговаря. Запитването и отговорътъ сѫ две различни нѣща. Който запитва, той не е длъженъ да отговаря. Освенъ това, ако нѣкой зададе въпросъ, това не значи, че веднага трѣбва да му се отговори. Тъй щото, както въпроситѣ биватъ различни, така и отговоритѣ могатъ да бѫдатъ различни. За следния пѫть пишете върху темата: „Категории на леснитѣ въпроси“. Както вижцате, мѫчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарнитѣ работи объркватъ човѣка. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да започне съ разбиране на елементарнитѣ нѣща. Ето, вижте въ музиката, напримѣръ: можете ли да размѣстите тоноветѣ безъ ущърбъ на хармонията? Можете ли въ нѣкоя гама да вземете тона do вмѣсто тона re? Не може. Значи, сѫществува единъ великъ законъ, който регулира всички нѣща. Ако единъ тонъ въ нѣкое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които сѫ свързани съ него, се измѣнятъ. За да не се измѣнятъ, и тѣ трѣбва да се повишатъ съ толкова, съ колкото се е повишилъ първиятъ тонъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до обществата. Когато хората въ едно общество сѫ наредени по известна гама, щомъ стане промѣна съ основния тонъ на тази гама, измѣнятъ се и всички останали тонове. Такъвъ е законътъ на хармонията. Нѣкой казва, че не се интересува отъ този законъ. Да каже нѣкой, че не се интересува отъ този законъ, това е равносилно тонътъ do, напримѣръ, да каже, че не се интересува отъ другитѣ тонове. Тонътъ do не може да не се интересува отъ останалитѣ, защото най-малката промѣна съ него нарушава цѣлата хармония. Важностьта на нѣкои тонове се опредѣля отъ други, отъ които тѣ се намиратъ въ зависимость. Съ единъ тонъ музика не става. Въ този случай българитѣ казватъ: „Съ единъ камъкъ кѫща не става“. Съ една мисъль човѣкъ ученъ не става. Съ едно добро желание човѣкъ добъръ не става. Следователно, когато говоримъ за основни мисли или желания, разбираме основнитѣ тонове, отъ които започватъ промѣнитѣ на всички останали тонове. Сега, като говоря за хармония въ музиката, имамъ предъ видъ сѫщия законъ и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. Въ първо време майката възпитава детето си, но дохожда моментъ въ неговия животъ, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва презъ такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния животъ. Следъ тази фаза идатъ другитѣ страни на духовния животъ. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човѣкъ, това е велика наука. Въ първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после го започва само да се облагородява. Ако майката и бащата сѫ внесли въ детето си елементъ на благородство, неговата работа е по-лека. То пакъ ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-голѣми резултати. Обаче, ако родителитѣ не сѫ внесли въ детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. На каквито мѫчнотии да се натъквате, съ усилие на волята си, съ разумна работа ще можете да ги преодолѣете. Когато благородството отсѫтствува отъ характера на човѣка, това показва, че неговитѣ дѣди и прадѣди не сѫ работили въ това направление, и днесъ на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството въ себе си. Когато математиката не се подава на нѣкого, причината затова е сѫщата: неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ работили съ всичко друго, но не и съ математика; всички центрове, всички способности сѫ развили въ себе си, но този центъръ специално не сѫ развили. Когато музикалното чувство въ нѣкого не е добре развито, това показва, че редъ поколѣния преди него не сѫ работили въ областьта на музиката. Всѣка способность, всѣко чувство, които човѣкъ има въ себе си, говорятъ за една предварителна работал Нищо не се цава на готово. Всичко се придобива съ работа, съ трудъ, съ усилие на волята. Чувството любовь къмъ Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата къмъ Бога. Когато се говори за любовь къмъ хората, това подразбира пакъ първото чувство на човѣка — любовь къмъ Бога. Има случаи, когато при първа срѣща съ човѣка, вие го обиквате, безъ да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва следъ дълга дружба съ нѣкой човѣкъ, вие го обиквате. И въ първия, и въ втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човѣка само тогава, когато въ ума ви никога не е прониквало съмнение или недовѣрие къмъ него, нито въ сърцето ви нѣкакво лошо чувство. Това значи идейна любовь. Такава е любовьта на Бога къмъ насъ. Каквото да правиме, Богъ никога не е допусналъ една лоша мисъль, или едно лошо чувство по отношение на насъ. Такава трѣбва да бѫде и вашата любовь. Ако не спазите този свещенъ законъ на Любовьта, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Човѣкъ може да избегне страданията, както и болеститѣ, само ако знае тѣхнитѣ причини. Ако рече да се самоосѫжда, това не разрешава въпроситѣ. — Ама азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Този човѣкъ не знае, че грѣхътъ може да не е неговъ. Много сѫ причинитѣ за грѣховнитѣ състояния на хората. Запримѣръ, нѣкой лѣга вечерь разположенъ, доволенъ, като че е на седмото небе, но сутриньта става убитъ духомъ, изгубилъ всѣкакво разположение, чувствува, като че въ ада е слѣзълъ. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото бѣше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия животъ се завъртѣло тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попадналъ въ единъ дисхармониченъ животъ. Той трѣбва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: нѣкой лѣга вечерь съ тежко, мрачно разположение, а става добре разположенъ, доволенъ, щастливъ. Това сѫ промѣни въ състоянията, които се отразяватъ и върху съзнанието на човѣка. Всички се стремятъ къмъ благодатьта — къмъ състоянията на благодатьта, които, обаче, иматъ две противоположни посоки. Напримѣръ, благодать е за човѣка да му се изтъкнатъ погрѣшкитѣ, съ цель да се поправи; благодать е за човѣка да му се каже нѣщо хубаво, да се изрази известно разположение къмъ него. Нима учительтъ не може да каже погрѣшкитѣ на своя ученикъ? Ако не каже погрѣшкитѣ му, той го излага на голѣма опасность. Учительтъ ще каже на ученика си приятелски, че тонътъ, съ който си служи, не е вѣренъ, че мислитѣ и постѫпкитѣ му не сѫ прави. Ученикътъ трѣбва да знае, че отъ учителя си, който го обича, може да получи най-добъръ съветъ. Любовьта никога не оскърбява. Любовьта рани никога не отваря. Мнозина казватъ, че любовьта отваряла рани. Това не е вѣрно. Онази сила, която отваря рани, не е любовьта. Споредъ мене, по мека рѫка отъ рѫката на любовьта не сѫществува. Който се оплаква отъ рѫката на любовьта, той нѣма нищо благородно въ себе си, той не е разбралъ живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щомъ искате да разберете този въпросъ, ще повикате всички хора, съ които сте свързани, и заедно съ тѣхъ ще разрешите въпроса. Самъ никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено отъ стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души трѣбва да се събератъ на едно мѣсто и заедно да решатъ въпроса, трѣбва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има законъ въ природата, който опредѣля отношенията между хората, и споредъ него, човѣкъ самъ нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си, т. е. за Божественото въ себе си, това подразбира, че той трѣбва да е миналъ вече фазата на самовъзпитанието и да е дошълъ до положение на жертвата. Отъ това, доколко човѣкъ е стигналъ въ самовъзпитанието, зависятъ и неговитѣ прояви като истински човѣкъ. Когато познава законитѣ и силитѣ, които работятъ въ разумната природа, човѣкъ може да се справи съ всички мѫчнотии въ живота. Ето, сега, напримѣръ, минава кола по улицата, дрънка, дига шумъ, прѣчи на вниманието ви. Какъ мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларьтъ знае ли, че ви смущава? Коларьтъ нищо не знае, но задъ него седятъ сѫщества отъ низка култура, съ низъкъ моралъ, които специално устройватъ тази работа. Тѣ иматъ за цель да внесатъ смутъ въ душитѣ ви, да прѣчатъ на вашата работа. Въ случая, колата е изкушение за васъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че изкушенията ви не се създаватъ сега. Тѣ сѫ предвидени отъ черната ложа отъ преди нѣколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датиратъ отъ вчера, отъ днесъ. Не, голѣмо изкуство, голѣма дипломация се крие въ начина, по който изкушенията ви се даватъ. Тѣ сѫ замислени отдалечъ, съ известенъ планъ, та като се натъквате на тѣхъ, да изглеждатъ тъй естествени, като че сѫ въ реда на нѣщата. Това, което днесъ вършите, е замислено отдавна, а днесъ само се реализира. И затова, когато казваме, че нѣкои нѣща сѫ неизбѣжни, това значи, че тѣ сѫ замислени преди хиляди години. Какъ ще спрете водата отъ планинския връхъ? Слънцето силно грѣе, снѣговетѣ се топятъ, и водата неизбѣжно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъвъ моралъ не може да й се чете, че тя нѣма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва: Азъ не искамъ да зная, че вие сте се разположили тукъ, и трѣбва да мина покрай васъ. Моятъ пѫть е оттукъ, даденъ ми е наклонъ и направление, което по никой начинъ не мога да измѣня. По-рано бѣхъ тиха, спокойна вода, седѣхъ на едно мѣсто, но днесъ искамъ да слѣза долу. Вие трѣбва да знаете, че нищо въ живота не е случайно. Това, че салонътъ ни е поставенъ на улицата, дето се вдига голѣмъ шумъ, е отдавна предвидено. Сѫщо така отдавна е предвидено нѣщо по-добро, и по-хубаво, което въ бѫдеще ще ви се даде. Прозорцитѣ на този салонъ сѫ обърнати на северъ — къмъ истината. Отгоре има единъ тавански прозорецъ, който показва, че имате врата и къмъ Божествения свѣтъ. На западъ и на югъ нѣма никакви прозорци. Югъ е свързанъ съ доброто, но и съ гѫстата материя. Който обича юга, той е мързеливъ човѣкъ; той обича широкия животъ, съ удобства. Който обича запада, той върши работитѣ си вечерь. Той взима, но не дава; говори, безъ да мисли много. Като каже нѣщо, следъ това вижда, че е сбъркалъ и казва: Не трѣбваше да казвамъ това нѣщо. Той самъ си пакости. Тръгне на пѫть и току вижъ, спъналъ се, падналъ нѣкѫде. Защо? Не вижда човѣкътъ, вечерь пѫтува. Велика наука е да познава човѣкъ силитѣ на своя организъмъ и да се справя съ тѣхъ. Въ това отношение, окултната наука иде да улесни човѣчеството въ неговия пѫть. Астрологията, напримѣръ, показва гамата, въ която човѣкъ се движи, както и нейниятъ основенъ тонъ. Това значи: астрологията изучава планетитѣ, които влияятъ върху човѣка Казано е въ Писанието, че Богъ създалъ слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощьта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалитѣ планети указватъ влияние върху човѣка. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действува. Тѣзи хора иматъ особени прояви. Такива хора се наричатъ лунатици. Въображението въ тѣхъ е силно развито, вследствие на което тѣ преувеличаватъ нѣщата. Турцитѣ обичатъ да преувеличаватъ. Тѣ казватъ, че султанътъ ималъ на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша нѣкой българинъ, той ги пита: Де ще се събере този народъ? Орѣхи да сѫ, земята не би могла да ги побере. Хора, хоито се намиратъ подъ влиянието на слънцето, сѫ жизнерадостни, весели, не отпадатъ духомъ. Животътъ въ тѣхъ тече като изворъ. Тѣ сѫ щедри, обичатъ музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеитѣ, тѣ въ нея зачеватъ и се развиватъ, докато единъ день се родятъ. Луната се е създала въ четвъртия день, когато на земята е сѫществувала вече известна култура. Ако слънцето не бѣше се създало, и луната нѣмаше да се създаде. И преди тѣхъ е сѫществувалъ животътъ, и прѣди тѣхъ е живѣлъ човѣкъ, но при много трудни условия. Докато човѣкъ не се е нуждаелъ отъ слънце и отъ луна, тѣ не сѫществували. Въ който моментъ, обаче, човѣкъ е почувствувалъ нужда отъ слънцето и отъ луната, Богъ ги е създалъ да бѫдатъ въ негова помощь. И наистина, когато културата, при даденитѣ за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Богъ веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. Въ бѫдеще слънцето нѣма да задоволява човѣчеството, и то ще изчезне. Тогава пъкъ самъ Богъ ще бѫде Слънцето на живота. Следователно, човѣкъ трѣбва да схваща правилно нѣщата, да знае, че всичко въ свѣта предстои на промѣна. Тъй както виждаме днесъ свѣта, той не е абсолютенъ, не е неизмѣненъ. Божествениятъ Духъ постоянно работи и пресъздава нѣщата. Това е неизбѣженъ законъ. И тъй, вие трѣбва да изучавате планетитѣ и тѣхнитѣ влияния върху човѣка. Това трѣбва да става отъ любовь. Човѣкъ трѣбва да обича слънцето, луната и звездитѣ, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечерь, когато спятъ. Затова тѣ затварятъ прозорцитѣ, пущатъ пердетата и така се запазватъ отъ нея. Луната изсмуква силитѣ на човѣка. Има племена въ Индия, които толкова се плашатъ отъ луната, че не смѣятъ да я гледатъ. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошитѣ, нечиститѣ влияния. Обаче, като изсмуква лошитѣ влияния, съ тѣхъ заедно изсмуква и добритѣ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Който е неразположенъ духомъ, добре е да се разхожда вечерь, на лунно освѣтление, но трѣбва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху васъ при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тѣзи опити сѫ необходими, за да се усили вѣрата ви, да видите, че наистина планетитѣ влияятъ върху човѣка. Правете сѫщитѣ опити и съ слънцето, да видите влиянието му върху човѣка. Има хора, които не могатъ да издържатъ силното слънце. Други пъкъ обичатъ изгрѣващото слънце. Всичко това говори за любовьта и разположението на човѣка къмъ слънцето. Като изучавате науката за небеснитѣ свѣтила, съ нея заедно ще изучавате и свещенитѣ книги, които представятъ бѫдещата култура на човѣчеството. Засега свещенитѣ книги сѫ затворени за хората. Нѣма да мине много време и, тайнитѣ, които тѣ криятъ въ себе си, ще излѣзатъ на яве, ще станатъ достѫпни, ако не за всички хора, поне за тѣзи, които искрено се стремятъ къмъ тѣхъ. За тази цель вие трѣбва да се приготвите, да разбирате тѣзи тайни. Ако не можете да се ползувате отъ знанията, които днесъ имате бѫдещитѣ знания ще представятъ нѣщо по-мѫчнодостѫпно за умоветѣ ви. Днесъ всички хора говорятъ за внушението, едни го препорѫчватъ, други го отричатъ. Това показва, че като сила, като законъ, хората още не го познаватъ и не могатъ разумно да си служатъ съ него. Прави сѫ хората, когато се боятъ отъ внушението. Тѣ сѫ забелязали неговото вредно действие върху човѣка, но не знаятъ, какъ да приложатъ този законъ. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човѣка. Гогава нито той трѣбва да внушава на другитѣ, нито другитѣ — на него. Въ такива моменти човѣкъ трѣбва да се огражда отъ внушението така, както военнитѣ, съ редъ крепости, се ограждатъ отъ своитѣ неприятели. Както виждате, законътъ на внушението е съвремененъ въпросъ, и въпрѣки това, хората не сѫ се научили още да си служатъ съ него. Питамъ: ако тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ днешното знание, какъ ще се ползуватъ отъ бѫдещето? Ако не се ползуватъ отъ днешното знание, тѣ ще изпадатъ въ илюзии, въ заблуждения, въ преувеличаване на нѣщата. Съвременнитѣ хора преувеличаватъ нѣщата, вследствие на което създаватъ помежду си голѣми неприятности и страдания. Като знаете това, бѫдете внимателни, първо провѣрявайте, каквого ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате нѣша, които не сте провѣрили. Съ бързане работа не става. Важнитѣ въпроси съ бързане не се решаватъ. Помнете следното нѣщо: каквото и да става въ живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представятъ въ живота ви, трѣбва да се радвате, защото въ тѣхъ се крие нѣщо дълбоко, нѣщо смислено. Това, именно, показва, че разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ се интересуватъ отъ васъ и се радватъ, когато вие правилно използувате случаитѣ, които ви се даватъ въ живота за работа. Тѣ се радватъ така, както вие се радвате, когато имате въ градината си нѣкоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нѣщо представяте и вие за разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. За тѣхъ вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидатъ, все за васъ разправятъ. Радвайте се, че има кой да се интересува за васъ. Никой не живѣе за себе си, никой не е самъ въ свѣта. Мнозина мислятъ, че сѫ изоставени, че никой не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, ако тѣ разбираха отношенията, които сѫществуватъ между всички живи сѫщества, въ душата имъ щѣше да цари пъленъ миръ и хармония. Отношенията, вѫтрешнитѣ връзки между сѫществата сѫ такива, че и за най-малкитѣ, и за най-ненапредналитѣ е дадена поне една малка благодать, която да ги тегли нагоре. Богъ никого не изоставя. И при най-лошитѣ условия на живота, за всѣко сѫщество Той е предвидилъ единъ планъ, който хората не знаятъ. Добре, че тѣ не знаятъ плана, който Богъ е опредѣлилъ за всички живи сѫщества. Тѣ трѣбва само едно нѣщо да знаятъ, а именно: Всичко, което Богъ е намислилъ, е добро. Какви сѫ Божиитѣ мисли, какъ ще се реализиратъ, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Богъ е предвидилъ условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпрѣки това е оставилъ единъ специфиченъ крѫгъ на деятелносгь, изключително за васъ, въ който Той никога не се намѣсва. Когато вие работите въ този крѫгъ, Той поглежда отдалечъ, какво правите, и веднага следъ това се отегля. Това е областьта, въ която човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. Вънъ отъ този крѫгъ, човѣкъ не е свободенъ. Щомъ излѣзе отъ този крѫгъ и влѣзе въ другъ нѣкой, той се усѣща вече ограниченъ. Дойде ли до крѫга на великия животъ, тамъ Богъ поставя граница и казва на човѣка: Оттукъ нататъкъ не можешъ да мръднешъ. Морето, това е великиятъ животъ, предъ който Богъ поставя граница на човѣка и казва: Само до брѣга можешъ да дойдешъ, по-нататъкъ не е позволено. Можешъ да философствувашъ, колкото искашъ; можешъ да плачешъ, да викашъ — всичко ще остане гласъ въ пустиня. Щомъ дойдешъ до брѣга, ще се върнешъ назадъ. Това, което днесъ ви е дадено въ живота, е достатъчно. За другъ животъ други работи ще се разкриятъ предъ васъ. Много нѣща предстоятъ за работа. Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ чужди работи, а своитѣ изоставятъ. Напримѣръ, върви пѫтникъ съ колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава срѣдъ пѫтя. Събиратъ се около него 10—15 души и започватъ да разискватъ върху въпроса, защо се е счупила колата на този човѣкъ, и какво трѣбва да се направи, за да се поправи. Говорятъ, окайватъ го, но нито колата поправятъ, нито своята работа вършатъ. Щомъ дойде нѣкой, който разбира отъ тази работа, веднага разпръсва събралитѣ се около колата хора и казва: Моля, нека останатъ тукъ само онѣзи, които могатъ да помогнатъ, а останалитѣ да се разотидатъ. Сѫщо така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, безъ да вършите работа. Обаче, когато майсторътъ дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиватъ, да седятъ около колата, макаръ и безъ работа. Не, свободнитѣ, които нѣматъ работа, нека вървятъ напредъ, и то на такова разстояние единъ отъ другъ, да не вдигатъ никакъвъ прахъ. Колкото разстоянието между единъ човѣкъ и другъ, както и между една кола и друга, е по голѣмо, толкова по-добре. Като ученици на окултна школа, вие сте минали и презъ други училища — отдѣления, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различнитѣ действия съ тѣхъ. Щомъ е така, вие познавате дробитѣ, знаете, какво нѣщо е числитель и какво — знаменатель. Напримѣръ, въ дробитѣ 1/2, 2/3, 3/4 ,4/5 и 5/6 ,числителитѣ показватъ, какъвъ е капиталътъ, съ който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 сѫ скачени сѫдове. Скаченитѣ сѫдове пъкъ представятъ пѫтя, по който идеитѣ вървятъ и се развиватъ. И наистина, шомъ една идея мине презъ ума на човѣка, следъ нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично цѣло. Хармоничнитѣ идеи иматъ единъ и сѫщъ знаменатель. Всѣка идея съдържа въ себе си сила, която дава потикъ на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любовь. Всѣко любовно чувство е признакъ, че любовьта иде, но самата любовь е далечъ нѣкѫде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате нѣкого, това още не е любовь. Колкото любовьта е по-далечь отъ формитѣ на нѣщата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Напримѣръ, имате приятель, когото обичате. Обаче, единъ день приятельтъ ви умира. Се га вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовьта къмъ приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговитѣ добри чърти — нѣщо, което по-рано не сте забелязвали. Вашиятъ приятель може да бѫде мѫжъ или жена — безразлично. Въ дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовьта. Тази любовь е идейна. Когато духовното въ човѣка преодолява, той и на земята може да обича идейно, безъ да опорочи съ нѣщо любовьта. Тамъ, додето съвременниятъ човѣкъ е достигналъ, любовьта не може за дълго време да се запази въ своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любовь въ самия него още не сѫществуватъ. Единъ день, когато тия условия се подобрятъ, и любовьта ще се прояви въ всичката си чистота. Днесъ всички хора плачатъ за изгубената си любовь. Питамъ: любовьта може ли да се изгуби? Любовьта никога не се губи, но токъгъ на любовьта, който минава презъ човѣка, може да се прекѫсне. Който разбира законитѣ на любовьта, той може да възстанови своитѣ първи отношения къмъ любовьта, и по този начинъ отново да я придобие. Който не разбира законитѣ на любовьта, той ще съжалява, че я изгубилъ, и ще казва: Едно време, като младъ, имахъ любовь, но сега остарѣхъ и изгубихъ любовьта си. Питамъ: когато Яковъ обикна сина си Иосифа, младъ ли бѣше? Защо го обичаше повече отъ другитѣ? Казва се, че Яковъ направилъ на Иосифа пъстра дрешка, съ която той и външно го отличилъ отъ братята му. Казватъ, че Яковъ ималъ слабость къмъ Иосифа. Споредъ мене, слабостьта на Якова не бѣше въ любовьта му къмъ Иосифа, но въ това, че изказа любовьта си къмъ него външно, предъ другитѣ. Яковъ не трѣбваше да прояви любовьта си къмъ Иосифа предъ братята му; тѣ не трѣбваше да знаятъ за неговата любовь. Въ това, именно, се заключаваше неговата грѣшка. Братята на Иосифа не можаха да разбератъ, защо баща имъ го обича повече отъ другитѣ си синове. Причината, задето Яковъ обичаше Иосифа повече отъ другитѣ си синове, се дължи на любовьта му къмъ Рахила. Той обичаше Рахила, и въ лицето на Иосифа виждаше нея. Яковъ обичаще Рахила, но Лаванъ му даде за жена първо Лия, по-голѣмата си дъщеря, а после Рахиль. Това показваше, че Иосифъ, когото Рахиль роди, ще преживѣе нѣщо особено. И тъй, отъ единия до другия край, животътъ на съвременнитѣ хора представя скачени сѫдове. Ето защо, тѣ трѣбва да изучаватъ законитѣ за скаченитѣ сѫдове, да знаятъ, какви трѣбва да бѫдатъ тѣхнитѣ отношения. Сегашниятъ животъ не трѣбва да се отрича, но къмъ него трѣбва да се приложи нѣщо ново, да се подобри, както земедѣлецътъ подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрезъ наторяване. Ще кажете: земедѣлецътъ лесно може да подобри нивата си: ще вземе торъ и ще го нахвърля отгоре. Но ние какъ можемъ да подобримъ живота си? И най-бедниятъ животъ може да се натори. Съ какво? Съ знания. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва, какъ да се справя съ всички условия на живота. Какво струва на човѣка да бѫде любезенъ, да има широко сърце? Нѣкой казва: днесъ не съмъ разположенъ, никой да не ме докосва. — Какво отъ това, че не си разположенъ? Твоето неразположение не е нищо друго, освенъ барометъръ, който показва, че времето се е развалило малко. Какво отъ това, че времето се е развалило? Трѣбва ли да считаме, че времето е виновно въ нѣщо, или че барометърътъ е виновенъ, задето показва лошо време? Нито времего, нито барометърътъ сѫ въ състояние да измѣнятъ естеството на човѣка. Утре времето ще се подобри, и барометърътъ ще се повдигне. Значи, при промѣна на времето, барометърътъ трѣбва да се повдига и спада, но човѣкъ трѣбва да знае, че при всички тия промѣни на неговия барометъръ, естеството му остава неизмѣнно. На неизмѣнното въ себе си, именно, той трѣбва да разчита. Ако барометърътъ на нѣкой човѣкъ показва само лошото време, той не е здравъ човѣкъ. Барометърътъ на здравия човѣкъ показва и добро, и лошо време. Ако барометърътъ ви показва само лошото време, вие мязате на часовникъ, който има единъ-два счупени зѫбии, вследствие на което цъка, но стрелкитѣ не се движатъ, не показватъ времето. Този часовникъ трѣбва да се поправи, да показва точно времето. Едно се изисква отъ васъ: да бѫдете толкова чувствителни, че да схващате и добритѣ, и лошитѣ влияния и промѣни, които ставатъ въ васъ. Вие нѣмате право да се оплаквате, че бѣлъ день не сте видѣли въ живота си. Ако сте видѣли черни дни, видѣли сте и бѣли дни. На човѣка сѫ опредѣлени толкова страдания, колкото и радости. Когато нѣкой казва, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, това показва, че той е билъ по-чувствителенъ, по-отзивчивъ къмъ скърбитѣ и страданията, вследствие на което радоститѣ сѫ минали незабелязано покрай него, безъ да ги използувалъ, както трѣбва. За тази цель, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радоститѣ, и скърбитѣ. Тъй щото, мрачнитѣ състояния на човѣка говорятъ за низходещитѣ промѣни на неговия барометъръ. При всѣко подобно положение, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде буденъ, да схваща и възходещитѣ състояния на своя баромегъръ. Който приема радоститѣ въ живота, той трѣбва да приема и скърбитѣ. Животътъ се движи между контрасти. Затова, онѣзи, които изучаватъ астрологията, виждатъ, какво голѣмо влияние указватъ слънцето, луната и другитѣ планети върху човѣшкитѣ темпераменти. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава своя темпераментъ, свойствата на своя организъмъ, а оттамъ и влиянието на планетитѣ върху себе си. Ако организъмътъ на нѣкой човѣкъ е доброкачественъ, слънцето ще му влияе по единъ начинъ. Ако организъмътъ е долнокачественъ, слънцето ще му влияе по другъ начинъ. Отъ качеството на организъма зависи и влиянието на планетитѣ върху него. Въ това отношение, задачата на човѣка е да си изтъче единъ доброкачественъ организъмъ. Това означаватъ думитѣ, че човѣкъ е творецъ на своята сѫдба. Отъ него зависи бѫдещето му. Бѫдещето на човѣка пъкъ зависи отъ това, какъвъ организъмъ той ще си изработи, и какво самиятъ организъмъ ще изработи. Днесъ всички хора говорятъ за подобряване на своя организъмъ, на своето тѣло. Прави сѫ тѣ, защото тѣлото не е нищо друго, освенъ организирана материя. Организирането на тази материя се постига съ редъ усилия, съ съзнателна и непреривна работа отъ страна на човѣка. Дпостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има тѣло духовно“. Естественото тѣло е не организираното, неоформеното още тѣло, въ което съзнанието не взима участие. Духовното тѣло е организираното тѣло, въ което съзнанието на човѣка взима участие и го прави буденъ за всичко онова, което го заобикаля. Такъвъ човѣкъ се радва и на радоститѣ, и на скърбитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, въ които е поставенъ. Изпѣйте упражнението „Изгрѣва слънцето“. Когато се говори за новата философия на живота, азъ имамъ предъ видъ онова съзнание, което показва на човѣка миналото и бѫдещето му. Той трѣбва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трѣбва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бѫдеще. Това нѣщо може да се познае по пръститѣ на човѣка. Нѣкои отъ пръститѣ показватъ миналото на човѣка; други показватъ настоящето, а трети — неговото бѫдеще. Тия нѣща не могатъ да се обясняватъ, защото ще уплашатъ човѣка. Понѣкога хората се плашатъ отъ голѣмитѣ благословения. На единъ турчинъ, отъ Цариградъ, му се падналъ на лотария единъ голѣмъ английски параходъ. Като го въвели въ парахода и му казали, че е неговъ, отъ радость той полудѣлъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да се ползува разумно отъ благата, които природата му е опредѣлила. Ако не е готовъ да се ползува отъ тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ тежесть за него. Затова, именно, много отъ своитѣ блага природата е скрила отъ ония, които не сѫ готови; за готовитѣ тя всѣки день разкрива своитѣ тайни. Въ природата лицеприятие нѣма. Готовъ ли си, тя вдига завесата предъ тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готовъ, тя всичко затваря предъ тебе съ деветь ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той трѣбва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ изпада въ еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човѣкъ мисли върху едно и сѫщо нѣщо по единъ и сѫщъ начинъ, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до нѣкой водопадъ и се вслушвате въ монотонното падане на воднитѣ капки, вие можете да заспите. Сѫщо така човѣкъ може да заспи и подъ монотонното удряне на нѣкой чукъ. Еднообразието обикновено докарва човѣка въ сънно състояние. Единъ баща често водилъ детето си на воденицата и забелѣзалъ, че подъ звуковетѣ и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщалъ у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсилъ причината за безсънието на детето, бащата разбралъ, че това се дължи на отсѫтствието на воденичния шумъ. Детето заспивало на воденицата лесно, подъ влиянието на монотоннитѣ звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щомъ чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномѣрнитѣ, еднообразни и монотонни звукове и движения успиватъ човѣка. Понѣкога тѣ сѫ потрѣбни, но щомъ дойде въпросъ до мисъль, до облагородяване, до работа върху себе си, тѣзи движения не сѫ потрѣбни. Напротивъ, тѣ сѫ опасни и трѣбва да се избѣгватъ. Тѣ сѫ потрѣбни, само когато човѣкъ трѣбва да заспи. Вънъ отъ това положение, тѣ сѫ вредни. Когато искате лесно да заспите, четете нѣкоя неинтересна книга. Само че въ това време около васъ трѣбва да се навърта нѣкой, да изгаси свѣщьта, да не стане нѣкаква пакость, нѣкакво нещастие. Индуситѣ иматъ разни методи за заспиване, но тѣзи методи на западъ сѫ неприложими. Достатъчно е човѣкъ да концентрира мисъльта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западниятъ човѣкъ по този начинъ не може да заспи. Хората на западъ иматъ съвсемъ други методи за заспиване отъ тѣзи на индуситѣ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 8 юний 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Най-лесниятъ въпросъ въ живота“. Изпѣйте упражненията: „Духътъ Божи“ и „Блага дума на устата“. Сега ще ви задамъ въпроса: Съ какво е по-важно да се занимава човѣкъ — съ себе си, или съ хората? Съ себе си. Нѣкои хора се занимаватъ само съ единия си пръстъ. Единиятъ пръстъ още не представя цѣлия човѣкъ. Други пъкъ се занимаватъ само съ ухото си, или съ окото си, или съ рѫката си, или съ врата си и т. н. Всичко това сѫ само части отъ цѣлото, но не и цѣлия човѣкъ. Да се занимавашъ съ себе си, азъ разбирамъ да се занимавашъ съ цѣлокупния човѣкъ. Като наблюдавате проявитѣ въ природата, виждате, че прави линии въ нея не сѫществуватъ. Въ природата сѫществуватъ главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представятъ правата линия, такава права линия въ природата не сѫществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и съ най-силенъ микроскопъ не може да се види Пѫтьтъ, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Нѣкои си го представятъ като малка, свѣтла, права линийка. Съвременната физика се занимава съ свѣтлината, съ топлината и съ редъ още отдѣли. Какъ се образува топлината? — Чрезъ триене на тѣлата. — Какъ се образува свѣтлината? — При горение на тѣлата. Ако за образуването на топлината е нужно две тѣла да се триятъ, или да се търкатъ, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свѣтъ се търкатъ въ отношенията си? Какво лошо има въ търкането? Когато два предмета се търкатъ и между тѣхъ се сбразува топлина, това показва, че между тѣхъ по-рано е сѫществувалъ студъ. Щомъ се образува топлина, всички се радватъ. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трѣбва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкатъ, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и свѣтлина. Всѣко търкане, което произвежда топлина и свѣтлина, е добро. Въ природата сѫществува постоянно търкане. Въ български езикъ е станало смѣшение между думитѣ търкане и триене. Търкането е процесъ, който не произвежда нито топлина, ниго свѣтлина. Въ този смисълъ, търкането е произволенъ процесъ. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и свѣтлина. И наистина, когото търкатъ, боледува; когото триятъ, оздравява. Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. Въ тази линия се съдържатъ условия за проява на вашето състояние. Отъ срѣдата на тази линия надолу слиза перпендикуляръ, който се опира въ точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известенъ напоръ, или налѣгане върху състоянието, изразено съ правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене? Когато напрежението е нагоре, както става въ природата, напримѣръ, при образуване на топлината, имаме процесъ на триене, т. е. на сближаване между две тѣла. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тѣзи частици се движатъ въ успоредни посоки, но въ две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засѣгатъ всички частици на движещитѣ се тѣла. Триенето между частицитѣ на тѣлата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че тѣлата, или едното отъ тѣхъ, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процесъ горение. Триене се извършва и между клеткитѣ на растенията. Тѣ трѣбва много пѫти да се триятъ, докато се образува между тѣхъ нужната топлина. Триенето трѣбва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правиленъ, съзнателенъ процесъ, който върви въ паралелъ съ растенето. Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трѣбва да ги различавате въ психическо отношение, споредъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. И думитѣ въ речьта се подчиняватъ на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна съ Божественитѣ закони, тя е въ състояние да наруши мира на човѣка, вследствие на което той изгубва своята топлина и свѣтлина. Всѣка дума, която не е съгласна съ Божественитѣ закони, произвежда мракъ, тъмнина въ съзнанието на човѣка. Сега, азъ говоря върху практически въпроси, които всѣки моментъ можете да опитате. Всички сте забелязали, напримѣръ, какви пресичания ставатъ въ мисъльта на човѣка. Започвате да говорите нѣщо, но безъ да мислите много, кажете нѣкоя дума не на мѣсто, и веднага мисъльта ви се прекѫсва. Защо? Станало е нѣкакво нарушаване въ Божествения свѣтъ. Когато съзнанието на човѣка е будно, той всѣкога ще нарежда своята мисъль, своята речь споредъ Божественитѣ закони. Тогава, нито мисъльта му ще се прекѫсва, нито говорътъ му ще бѫде дисхармониченъ. При това положение, човѣкъ може да изпадне въ друга крайность и да каже: Съ чужди мисли не искамъ да се занимавамъ, даже и да сѫ Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, т. е. да бѫде свободенъ? Но той трѣбва да знае, кои мисли сѫ чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждатъ търкане, сѫ чужди. Всички ония мисли, които произвеждатъ въ човѣка свѣтлина и топлина, сѫ Божествени, т. е. негови. Като казвамъ, че сѫ негови, имамъ предъ видъ Божественото въ човѣка. Топлината пъкъ трѣбва да се превърне въ свѣтлина. Свѣтлината трѣбва да се превърне въ чувство, а чувството — въ мисъль. Това показва, че триенето трѣбва постепенно да се усилва, за да се превръща въ все по-високи процеси: триенето произвежда топлина; топлината — свѣтлина; свѣтлината — чувствуване, а чувствуването — мислене. Следъ мисъльта има още по-високи прояви. Важно е, че процеситѣ трѣбва да бѫдатъ непреривни. Всѣки процесъ приготвя материали, съ които човѣкъ може да работи. И тъй, ще знаете, че топлината, свѣтлината, чувствата, мислитѣ сѫ условия, материали, съ които човѣкъ трѣбва да работи, както алхимикътъ работи въ своята лаборатория, а домакинята — въ своята кухня. Споредъ мене, и домакинята е ученичка. Въ това отношение, домътъ е научна лаборатория. Мѫжътъ и жената сѫ студенти, които следватъ висша наука въ домашната лаборатория, т. е. въ дома. Като стане отъ леглото си, първата работа на жената е да запали огъня въ камината и да тури на него тенджера съ вода, т. е. колба или реторта, въ която последователно ще прибавя елементитѣ, нужни за известна реакция. Елементитѣ, съ които извършва алхимическитѣ процеси сѫ: лукъ, чесънъ, соль, черенъ и червенъ пиперъ, бобъ, картофи, домати и т. н. Тя нарѣзва лука на дребно, туря го въ тенджерата, прибавя къмъ него една-две лъжици масло и започва да мѣри, да размѣрва, колко вода трѣбва, колко зеленчукъ и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. Следъ два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва: Приготвихъ обѣда! Като говоря по този начинъ, вие се смѣете. Нѣма нищо смѣшно въ това. Днесъ женитѣ готвятъ механически, не знаятъ, колко сериозна и важна работа е готвенето. Тѣ не сѫ изучили още свойствата на лука, не знаятъ, защо го турятъ въ яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лукъ въ яденето, тя ще каже, че го туря за вкусъ. Това не е наука. Лукътъ има съвсемъ друго предназначение; той е елементъ съ опредѣлени свойства, необходими за организъма. Маслото сѫщо така има своето предназначение въ готвенето, а не само затова, че яденето трѣбвало да бѫде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение въ готвенето, което всѣка домакиня трѣбва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лѣкувате съ нея всички болести. Има болести, които могатъ да се лѣкуватъ само съ една капка вода, други — съ две капки, трети — съ три или съ повече капки. Ако вземете десеть капки вода, тѣ произвеждатъ съвсемъ другъ резултатъ. Всичко това е строго опредѣлено въ природата, но човѣкъ трѣбва да познава тази наука. Водата, съ която ще се лѣкувате, трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Това може да се изпита съ езика. Значи, езикътъ на човѣка трѣбва да бѫде толкова чувствителенъ, че да различава качествата на водата. За тази цель, човѣкъ трѣбва да прави опити, да ходи по планинитѣ, да пие вода отъ чисти извори и после да сравнява различнитѣ води, да изработи тънъкъ усѣтъ на различаване. Човѣкъ не трѣбва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трѣбва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той грѣши противъ себе си. Ако днесъ, утре пие нечиста вода, нѣма да забележи, какъ ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква отъ човѣка. Той трѣбва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда презъ камъкъ, дали ще я пречиства съ стипца, или по другъ нѣкакъвъ начинъ, не е важно, но нечиста вода по никой начинъ не трѣбва да пие. Това значи уменъ човѣкъ. Казвате: Нали Богъ всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пакъ може да ни запази отъ болести. Казано е въ Писанието: „Не изкушавайте Господа!“ Защо трѣбва да пиете нечиста вода, когато Богъ е изпратилъ на земята чиста вода, като я прекаралъ презъ редъ дезинфектори? Водата, която иде отъ далечни мѣста на пространството, минава презъ свѣтлина, презъ топлина, презъ електричество, като сѫщевременно се озонира и магнетизира; следъ това тя минава презъ редъ земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човѣка. Следъ всичко това, трѣбва ли човѣкъ да пие нечиста вода? Не, той трѣбва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, съ свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намѣримъ такава вода? Ние нѣмаме време да търсимъ, нѣмаме благоприятни условия. — За окултния ученикъ всѣкога има време, всѣкога условията сѫ благоприятни. Щомъ тръгне за вода, той трѣбва да знае, де има вода и следъ колко време може да намѣри. Въ движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: нѣкога се управлява отъ електричеството, нѣкога — отъ магнетизъма. И ще видите, че на мѣста водага отива на голѣми дълбочини, а нѣкѫде тече на плитки мѣста. Съ мисъльта си, човѣкъ може да намѣри, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опитъ. Не, за другитѣ не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щомъ съмъ съ други, и жаденъ да съмъ, нося жаждата, но опитътъ не показвамъ. Защо? Всѣки самъ трѣбва да дойде до това положение. Ако нѣкой успѣе да ме види самъ, когато правя този опитъ, то е другъ въпросъ, той печели, но иначе, съзнателно никога нѣма да направя този опитъ предъ хората. Той е духовенъ опитъ, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказалъ, че обича това изкуство и е готовъ съ любовь и безкористие да му служи. Ако дойда при васъ да ме научите да готвя бобъ, вие трѣбва да предадете изкуството си, само следь като се увѣрите, че наистина азъ обичамъ боба. Готвачътъ може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантътъ има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникътъ рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е скрилъ отъ другитѣ нѣщо красиво въ себе си. И така трѣбва да бѫде! Въ красивото, което човѣкъ понѣкога крие и отъ себе си, се съдържатъ всички възможности за постижения. И тъй, когато казвате, че Богъ всичко може да направи, това е вѣрно. Въпросътъ е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Богъ всичко може да направи. — Това е щестлавие, съ което искате да покажете, че Богъ особено благоволи къмъ васъ и е готовъ специално да ви слугува. Не, въ мене този въпросъ е поставенъ другояче. Азъ си казвамъ: Слушай, приятелю, ти трѣбва да се впрегнешъ на работа и да служишь на Бога! Азъ зная, какво Богъ, моятъ Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитамъ самъ, да видя, какво азъ мога да направя за Господа. Богъ всичко ми е далъ даромъ, но важно е, какво азъ мога да направя за Него. И тъй, търкането трѣбва да се превърне въ триене. Въ какво трѣбва да се превърне топлината? Въ приягно, красиво чувство. Въ какво трѣбва да се превърне свѣтлината? Въ свѣтла, красива мисъль. Като знаете това, при всѣка срѣща съ човѣка, вие трѣбва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трѣбва да дадете на този човѣкъ, и какво той трѣбва да ви даде. Иначе, тази срѣща би била безпредметна. Всѣка срѣща съ човѣка предвижда известни допирни точки съ него, Представете си, че вие следвате въ странство, и по единъ специаленъ куриеръ получавате отъ баща си писмо. Този човѣкъ дохожда при васъ и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си Вие го посрѣщате любезно, разговаряте се съ него, и между васъ се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по сѫщия куриеръ. Чрезъ тѣзи писма, между сина и бащата, се образуватъ отношения на триене: дветѣ писма сѫ въ успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тѣзи отношения вървятъ по единъ вѫтрешенъ законъ на съзнанието. Ако човѣкъ знае, на кое мѣсто въ съзнанието е поставена всѣка негова мисъль, или всѣка негова проява, той се е домогнзлъ до известна философия. Напримѣръ, можете ли да кажете, на кое мѣсто въ съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нѣщо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добриятъ човѣкъ има единъ белегъ на устнитѣ си, по който се познава неговата добрина. Сѫщо такъвъ белегъ има и въ съзнанието си, но трѣбва да се знае мѣстото на този белегъ. У нѣкои хора този белегъ на устнитѣ отсѫтствува. Сега, ако продължавамъ да говоря по този въпросъ, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пъкъ представя физическата страна на въпроса. Докато живѣете по физически начинъ, постѫпкитѣ ви никога нѣма да бѫдатъ свързани. Сѫщо така и мислитѣ, и чувствата ви нѣма да бѫдатъ свързани. Въпрѣки това, вие се стремите къмъ съвършенство. Има хора, обаче, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на които има единство, тѣ сѫ свързани въ нѣщо цѣло, стройно и хармонично. Движенията имъ сѫщо така сѫ пластични, хармонични. Това говори за здравъ човѣкъ. Само здравиятъ се отличава съ такава пластичность и хармония въ движенията. Всички кости, всички мускули въ него сѫ въ движение. Въ това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрезъ движения. Който иска да бѫде външно красивъ, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вѫтрешни закони, а не по желанията на човѣка. Колкото и да желае да стане красивъ, ако не работи върху себе си, човѣкъ никоги нѣма да стане красивъ Колкото повече ма слите и се безпокоите за нѣкои нѣща, толкова по-лесно ще ги изгубите Напримѣръ, научите едно стихотворение наизустъ, но веднага ви мине мисъльта - ами, ако го забравя? Щомъ се усъмните въ паметьта си, ще забравите стихотворението. Вие не трѣбва да се съмнявате въ паметьта си, ако не искате да я губите. Паметливиятъ човѣкъ никога не се съмнява въ паметьта си. Напротивъ, той всѣкога уповава на нея. Отъ толкова години насамъ вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, коего ви се предава, трѣбва да се подложи на опитъ, ако искате да се ползувате отъ него. Иначе, ще слушате, безъ да разбирате. Да се утешава само човѣкъ, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравѣе, безъ да се забелѣзва нѣкакво подобрение, това сѫ празни думи само, които не помагатъ. Като отида при болния, нѣма да говоря нищо за болестьта му, но ще извадя отъ джоба си едно малко шишенце съ течность, ще взема отъ нея съ върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарамъ да глътне тази малка капчица отъ течностьта. На втория день ще топна два пѫти съ иглата въ сѫщата течность и ще я мазна на езика на болния. На третия день ще топна иглата три пѫти въ течностьта, и така ще правя въ продължение на десеть деня. На десетия день болниятъ ще стане отъ леглото си и ще бѫде напълно здравъ. До това време нѣма да го слушамъ да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лѣкува болниятъ по вѫтрешенъ пѫть, а не външно, като му се говори, или като се утешава. Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трѣбва да знаете, защо човѣкъ въ раменетѣ и въ бедрата, т. е. въ таза е по-широкъ, отколкото въ кръста? Отдавна е трѣбвало да си отговорите на този въпросъ. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснѣли. Ако речете да се справяте по този въпросъ съ сегашната анатомия, тя нѣма да ви задоволи. Тя е останала назадъ отъ новитѣ обяснения по този въпросъ. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трѣбва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъмъ. Ако искате да си отговорите положително на този въпросъ, ще наблюдавате хора съ различни рамене, ще изучавате характера имъ и, следъ дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения. Напримѣръ, първо ще изучавате характера на около сто души, които иматъ рамене, съ форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които иматъ рамене съ форма В и най-после — още на сто души, които иматъ рамене, съ форма С. Правете тѣзи наблюдения презъ свободното си време, когато нѣмате работа. Вмѣсто да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да е съ широки рамене. Широки рамене иматъ повече мѫжетѣ, отколкото женитѣ. Женитѣ иматъ крѫгли рамене. Мѫжътъ е широкъ въ раменетѣ, тѣсенъ въ бедрата, а жената — обратно, тѣсна въ раменетѣ, широка въ бедрата. Оттукъ вадимъ следния законъ: мѫжътъ е силенъ въ духовния свѣтъ, а жената — въ физическия. И наистина, ако дадете на мѫжа много работа въ духовния свѣтъ, той ще издържи; ако сѫщата работа дадете на жената, тя нѣма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свѣтъ, тя ще издържи; ако сѫщата работа дадете на мѫжа, той нѣма да издържи. Азъ вадя това заключение отъ формата на раменетѣ и бедрата на човѣка, безъ да взимамъ въ внимание, какво знаете по този въпросъ. Споредъ васъ е точно обратно: мѫжътъ е силенъ на физическия свѣтъ, а жената — въ духовния. Защо вашитѣ знания и моитѣ изводи не се съвпадатъ, върху това нѣма да се спирамъ. Представете си, че главата на единъ човѣкъ е дълга отъ 17 — 21 см., а мозъкътъ му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широкъ е мозъкътъ на човѣка, толкова по-голѣма е неговата издържливость на физическия свѣтъ. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата въ жената. Дължината на мозъка отговаря на раменетѣ въ мѫжа. Зчачи, мѫжетѣ сѫ дългоглави, а женитѣ — широкоглави. Хора съ широки рамене сѫ мѫже, безразлично дали сѫ въ женска, или въ мѫжка форма. Жена съ широки рамене е повече мѫжъ, отколкото жена. Мѫжъ съ широки бедра е повече жена, отколкото мѫжъ. Така седи въпросътъ, когато се произнасяме за него споредъ законитѣ на природата, а не споредъ формата на нѣщата. Това е наука. Природнитѣ закони ще ни служатъ за мѣрка на нѣщата, и всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тази мѣрка, е отклонение отъ нея. По степента на отклонението ще сѫдимъ и за причинитѣ на това отклонение отъ закона. Вие трѣбва да изучавате и носа си. Напримѣръ, нѣкои хора иматъ малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човѣкъ ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всѣка форма на носа, всѣко най-малко отклонение отъ нормата, указва влияние върху характера на човѣка, Носъ, който е малко увисналъ надолу, говори за човѣкъ съ песимистиченъ характеръ. Този човѣкъ не се интересува отъ онова, което става около него. Кой какво казалъ, какво направилъ, това той не чува и не вижда. Носъ, който е малко вирнатъ нагоре, говори за любопитенъ човѣкъ. Този човѣкъ иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговитѣ прозорци сѫ отворени, и той приема много впечатления отвънъ. Когато ноздритѣ на носа у нѣкой човѣкъ сѫ много отворени, той е особено чувствителенъ къмъ любовьта. Щомъ стане дума за любовь, ноздритѣ му започватъ да трептятъ. Когато ноздритѣ сѫ стѣснени, този човѣкъ не чува даже, че около него се говори за любовь. Всички хора наоколо му горятъ отъ любовь, а той не иска да знае даже. Когато носътъ при гърбавината е широкъ, такъвъ човѣкъ има хубави възприятия. Не е лошо човѣкъ да възприема отвънъ впечатления. Добре би било, ако всѣка частица отъ тѣлото на човѣка бѫде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления отъ небето, отъ земята, отъ растенията, отъ животнитѣ и т. н. Човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Божиитѣ блага, безразлично отде идатъ тѣ, дали отъ небето, или отъ земята. Каквото минава презъ пространството, трѣбва да се предава чрезъ човѣка. Той ще задържа зе себе си онова, което е нужно за него, и следъ като си услужи, ще го пусне пакъ да тече. Не може и не трѣбва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трѣбва да тече. Така става съ здравия човѣкъ. Здравъ човѣкъ е онзи, презъ когото Божественитѣ енергии текатъ правилно. Да се върнемъ къмъ въпроса за търкането и триенето. Търкането трѣбва да се превърне въ триене. За да се преустанови триенето, то трѣбва да се превърне въ топлина. Ако искате да получите свѣтлина, трѣбва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голѣма, че едно отъ тѣлата се запалва и почва да свѣти. Горението, свѣтлината създава разположение на духа. Ако тази свѣтлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горението е пълно, свѣтлината е приятна, и въ този родъ чувства нѣма димъ, нѣма пушекъ И най-после, приятнитѣ, красивитѣ чувства трѣбва да се превърнатъ въ мисъль. Щомъ мисъльта дойде, явява се истинскиятъ човѣкъ, който разполага съ условията на живота и може вече да гради. Този човѣкъ може да се нарече алхимикъ, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползува отъ него. Той знае, колко капки сѫ нужни на човѣка отъ този елексиръ, за да добие безсмъртието. Отъ Божествено гледище, каквото човѣкъ преживява въ съзнанието си, било колебания, съмнения, мракъ, всичко това сѫ уроци за него, предвидени отъ невидимия свѣтъ; всички изпитания и страдания, които човѣкъ минава, сѫщо така сѫ неизбѣжни уроци за него. Всѣка грѣшка, която човѣкъ прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията въ него сѫ правилни, щомъ се натъкне на нѣкакво отрицателно състояние, той веднага ще влѣзе въ своята лаборатория, ще капне нѣколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измѣни. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освенъ положение, въ което човѣкъ желае това-онова, и ако въ даденъ моментъ не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромахъ. Хората мислятъ, че нѣматъ условия да учатъ, да се развиватъ, че нѣматъ пари, че не сѫ здрави и т. н. Като мислятъ по този начинъ, тѣ започватъ да вѣрватъ, че е така, и казватъ, че сѫ сиромаси. Всички хора трѣбва да разбератъ, че причината за сиромашията се крие въ тѣхното съзнание. Елементитѣ, които имъ сѫ нужни въ дадения моментъ, отстжтствуватъ отъ тѣхното съзнание, т. е. отъ лабораторията на тѣхното съзнание. Какво трѣбва да направятъ тогава? Тѣ трѣбва да заематъ тѣзи елементи отъ лабораторията на друго съзнание и, като си свършатъ работата съ тѣхъ, да ги върнагъ назадъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че не е роденъ нито сиромахъ, нито богатъ. Човѣкъ се ражда съ всички възможности въ себе си да бѫде богатъ. Това не се отнася за обикновения човѣкъ. Обикновениятъ човѣкъ не се ражда съ всички възможности на гения, но той се ражда съ такива възможности, съ които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. Въ съзнанието на обикновения човѣкъ има редъ възможности и условия, при които той може да прогресира. Въ този смисълъ, питамъ: какво нѣщо е водата? — Условие. — За какво? — За разтварянето на твърдитѣ тѣла, и по този начинъ да ги прави годни за възприемане. — Какво нѣщо е въздухътъ? — Условие. — За какво? — За горението, за подържане на живота. Безъ въздухъ нито горението може да става, нито животътъ може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата отъ една страна, и между въздуха и мислитѣ на човѣка отъ друга страна, и по този начинъ да се домогнете до единъ алхимически начинъ на работа. Нѣкой заболява отъ ревматизъмъ и започва да търси лѣкари да го лѣкуватъ. И това е добре, но преди да се обърне къмъ лѣкаритѣ, нека се върне къмъ миналото на своя животъ и проследи причинитѣ на заболяването си. Той ще види, че когато дѣдо му билъ на 60 години, заболѣлъ отъ ревматизъмъ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболѣла отъ сѫщия ревматизъмъ. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболѣла отъ сѫщата болесть. И днесъ, споредъ линията, по която той върви, мѫжка или женска, на сѫщата възрасть наследява сѫщата болесть. Като намѣрите причината на вашия ревматизъмъ, по обратенъ пѫть ще се върнете къмъ онова време, когато баба ви, напримѣръ, е заболѣла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нѣкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне. Когато се лѣкуваге, вие трѣбва да употрѣбявате нѣкои магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. Напримѣръ, нѣкой страда отъ ставенъ ревматизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сѫдъ съ чиста изворна вода да туря всѣки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгрѣвъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Ако не мине веднага, ще прави този опитъ цѣли две седмици, докато луната се празни. Ако и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сѫщия опитъ при залѣзване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултатъ. Нѣкой може да употрѣби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; другъ може да употрѣби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човѣкъ да постоянствува, докато оздравѣе. Ще кажете, че това сѫ заблуждения, суевѣрия. Питамъ: когато лѣкарьтъ прегледа болния и му препорѫча да употрѣбява на всѣки два часа, напримѣръ, по петь капки отъ нѣкакво лѣкарство, това не е ли суевѣрие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лѣкарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препорѫчва единъ окултенъ методъ, това било заблуждение или суевѣрие. Не е заблуждение това, но този методъ е мѫченъ за приложение. Знаете ли, каква точность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ ссль? Вѣра, усилие се иска за това. Ако човѣкъ единъ пѫть закъснѣе съ една минута отъ опредѣленото време, опитътъ му пропада, и отново трѣбва да го започне. Сѫщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човѣка. Да живѣешъ добре, това е цѣла алхимия. Колко години трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да развие нѣкои добри качества! Богатство сѫ добритѣ качества, т. е. добродетелитѣ въ човѣка, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър-жанъ? Милостивиятъ човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. Въздържаниятъ човѣкъ не може да бѫде слабъ. Казватъ за нѣкого, че е нетърпеливъ човѣкъ. — Какъ познавате тър-пеливия и какъ — нетърпеливия човѣкъ? Ако нѣкой, като гледа, какъ убиватъ човѣка, може да издържа, търпение ли е това? Ако нѣкой гледа предъ очитѣ му да убиватъ човѣкъ, и той се застѫпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливиятъ човѣкъ се познава въ моменти, когато му взиматъ онова, което той обича, или за което се е приготвилъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ работилъ цѣлъ день, уморилъ се и, като се върналь дома си, навечерялъ се и легналъ да спи. Тъкмо заспива, дохожда единъ неговъ приятель, сѣда до леглото му и започва да му разправя нѣкаква дълга история. Ако може да го изслуша, безъ да се раздразни, този човѣкъ е търпеливъ. Или, представете си, че нѣкой е гладенъ и сѣда да яде; въ това време отвънъ дохожда единъ неговъ познатъ и започва да яде отъ яденето му. Ако първиятъ остане спокоенъ и отстѫпи яденето си на своя познатъ, той е търпеливъ човѣкъ. Само умниятъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. Той е надъ обикновенитѣ условия въ живота. Много сѫ случаитѣ въ ежедневния животъ, при които може да се изпита търпението на човѣка. Търпеливиятъ е предвидливъ. Когато иска да се освободи отъ слушането на нѣкаква дълга история, отъ казано-речено, отъ оплаквания, той излиза нѣколко минути по-рано отъ времето, когато гостътъ ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливиятъ човѣкъ е способенъ на жертви. При такъвъ човѣкъ се готви да дойде единъ неговъ познатъ, съ цель да го подкупи съ нѣщо. Първиятъ знае, че тази срѣща ще бѫде въ 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи срѣдства, да замине нѣкѫде, но да се освободи отъ предстоящата срѣща. Той си купува билетъ и заминава за странство. Оттукъ вадя заключение хора, които обичатъ да пѫтуватъ често, бѣгать отъ своитѣ познати, не искатъ да се срещнатъ съ тѣхъ, да не би да ги подкупятъ. Който не пѫтува често въ странство, той е свободенъ вече отъ тѣзи изкушения, нѣма защо да го подкупватъ. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи, да размишлява, да развива въ себе си ония качества, съ които да решава задачитѣ на своя животъ. Дойде му едно страдание — той трѣбва да мисли върху него день, два, три, докато се свърже съ невидимия свѣтъ и се справи съ това страдание. Иначе, той ще събира една следъ друга неразрешени задачи, и животътъ му ще свърши пакъ съ неразрешени задачи. Не, има задачи въ живота на ученика, които той непременно трѣбва да реши. — Ама не съмъ търпеливъ. — Ще решишъ задачата на търпението. — Не съмъ милосърденъ. — Ще развиешъ милосърдието си. — Нѣмамъ любовь — Ще работишъ, докато развиешъ любовьта въ себе си Това сѫ задачи, които ученикътъ непременно трѣбва да разреши. Щомъ ги разреши, той ще се домогне до онѣзи принципи, до онѣзи сили, които действуватъ въ духовния свѣтъ, както и въ човѣшкото съзнание. Като ученици, вие навлизате въ область, въ която мѫчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нѣщо, за да преодолѣете всички мѫчнотии. При това, всѣко желание е постижимо, ако се прилагатъ за него Божествени методи. Човѣкъ може да има много желания, не само едно, но тия желания сѫ свързани едно за друго, като халки на нѣкоя верига. Така сѫ свързани и удоветѣ въ човѣшкия организъмъ. Първата халка въ човѣшия организъмъ е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъль, човѣкъ трѣбва да прекара презъ ума, или презъ сърцето си всички мисли и желания, свързани съ главната мисъль, която предстои на реализиране. Всѣка мисъль представя крѫгъ отъ възможности. Тия крѫгове трѣбва да се свържатъ въ едно цѣло съ крѫга на главната мисъль. И когато между всички крѫгове има единство, тогава само главната мисъль ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъль, или на едно желание, представя отъ себе си дълъгъ процесъ на свързване. Какво се свързва при този процесъ? Крѫгове се свързватъ. И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете нѣкое свое желание. Могатъ да минатъ две, три, петь, десеть години, вие постоянствувайте. Нѣкога може да мине цѣлъ животъ, и пакъ да не реализирате желанието си. Едно трѣбва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализиратъ. Ако по единъ начинъ не успѣете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислитѣ, сѫществува следния законъ: въ десеть години дадена мисъль се реализира въ положителна степень, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. Презъ другитѣ десеть години тя се реализира въ отрицателна степень, т. е. дава плодъ. Следнитѣ десеть години отново се посажда, после пакъ дава плодъ и т. н. Ние казваме, че мисъльта се е реализирала. само следъ като видимъ нейния плодъ. Обаче, плодове даватъ само положителнитѣ мисли. Затова, именно, въ Писанието е казано, че човѣкъ трѣбва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарятъ на Божествения свѣтъ. Това значи Божествениятъ Духъ да работи въ човѣка, за да даде условия на „дървото на живота“ да расте и да се развива въ него, да даде своитѣ плодове. „Богъ царувв на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 1 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБЩИ УПѪТВАНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му.“ Размишление. Сега ще обърна вниманието ви на следного нѣщо: когато идвате въ класъ, умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ къмъ работата. Когато ви се преподаватъ лекции, никакви странични въпроси не трѣбва да ви занимаватъ. Ученикътъ трѣбва да избѣгва ексцентричнитѣ движения. Всички тия нѣща прѣчатъ на мисъльта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате отъ това, което ви се предава. Освенъ това, нѣкои дохождатъ тукъ и заспиватъ. Съ това още повече губятъ възможностьта да се ползуватъ отъ лекциитѣ. Съ тѣзи нѣколко бележки, ние не искаме да ви сѫдимъ, но казвамъ, че и вие нѣмате право да злоупотрѣбявате съ закона на любовьта, нито съ закона на свободата. Школата, въ която следвате, нито сѫди, нито изключва ученика, но трѣбва да знае, че при всѣка най-малка злоупотрѣба съ любовьта, той ще носи голѣма и тежка отговорность. Който грѣши противъ любовьта, той мѫчно може да създаде хармония въ себе си. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че имате желания, които искате да постигнеге. Щомъ не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трѣбва да се задоволятъ. Напримѣръ, ако единъ иска да яде, всички трѣбва да ядатъ; ако единъ иска да спи, всички трѣбва да спятъ и т. н. Освенъ тѣзи, има редъ още желания, които сѫ общи не само за хората, но и за всички живи сѫщества. Обаче, има специфични желания, които се отнасятъ за всѣки човѣкъ отдѣлно. Въ това отношение, всѣки трѣбва да работи, да задоволи онѣзи желания, които сѫ присѫщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, съ сухи клоне. Всѣки трѣбва усърдно да работи и да не се спира върху погрѣшкитѣ на другитѣ. Неразумната критика нищо не допринася. Предъ васъ седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Богъ ви е далъ. Когато влизате въ класъ, десеть минути преди започване, трѣбва да прекарате въ размишление. Малки или голѣми, прости или учени, всички трѣбва да пазите това правило. Голѣмитѣ, ученитѣ ще бѫдатъ образецъ; тѣ трѣбва да дадатъ примѣръ на малкитѣ. Сега ще ви дамъ една задача, която трѣбва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, сѫ представени два крѫга А и В, а между тѣхъ, крѫгътъ Д, който служи за основа на конуса С. Тѣзи три крѫга се движатъ въ три различни, т. е. въ три противоположни посоки. Тѣ представятъ три системи, съ различни посоки на движение. Такова нѣщо представятъ тритѣ свѣта: физически, духовенъ и Божественъ. Физическиятъ свѣтъ, въ който човѣкъ е поставенъ, е свѣтъ на промѣни. Затова, имен но, физическото съзнание на човѣка е кратковременно и интенсивно. Забелязано е, че желанията на физическия човѣкъ сѫ кратковременни, вследствие на което, щомъ се задоволятъ, и животътъ временно спира. Трѣбва да дойдатъ нови желания, за да го продължатъ. Когато нѣкой живѣе само съ физически желания, животътъ му издребнява, придобива само материаленъ характеръ. Съзнанието на този човѣкъ е прекѫснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули въ живота си, човѣкъ може да мисли, а оттамъ и да се развива. Следъ физическия животъ иде духовниятъ, или сърдечниятъ и интелектуалниятъ, въ който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно. Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, въ което влизатъ първитѣ две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква отъ външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човѣкъ една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По сѫщия начинъ реагиратъ и животнитѣ. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху васъ. Колкото е по-високо съзнанието на човѣка, толкова той е по-устойчивъ. Защо? Той знае и предвижда нѣщата. Този човѣкъ не се сьмнява въ нищо. Той е човѣкъ съ характеръ, издържа на всички изпитания и мѫчнотии въ живота. Фигура. 1 представя човѣшкото лице. Крѫговетѣ А и В — очитѣ; точка С — горната часть на носа; дветѣ страни на трижгълника показватъ разширението на носа при основата. Тази широчина пъкъ говори за желанията въ човѣка. Елипсата Д — представя човѣшката уста. Когато кажемъ, че устата на нѣкой човѣкъ е голѣма, това показва, че той е лакомъ, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне цѣлия свѣтъ. Голѣма уста има кита, акулата. Хора, които иматъ голѣма уста, говорятъ много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита речь. Когато нѣкой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Напримѣръ, нѣкой казва: Ние трѣбва да живѣемь по любовь Той говори за любовьта, а не живѣе споредъ нея. Каква полза отъ това? Другъ нѣкой говори за истината, а не живѣе споредъ нея. Въ такъвъ случай, колкото по малко се говори за любовьта, за истината, а се живѣе споредъ тѣхъ, толкова по-добре. Когато наблюдавате носа на човѣка, можете да извадите редъ научни заключения. Напримѣръ, ако носътъ горе се стѣснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стѣснява, има друго значение. Когато носътъ е нормаленъ, между широчината и дължината му има строго опредѣлено съотношение. Широкиятъ носъ говори за силно развити чувства въ човѣка. Този носъ е сѫщевременно наученъ. Защото, когато чувствува, въ сѫщото време човѣкъ учи. Страданията пъкъ сѫ въ връзка съ чувствата. Колкото повече страда човѣкъ, толкова повече чувствува, а щомъ чувствува, той се учи. Значи, страданията учатъ човѣка. Въ животнитѣ ноздритѣ сѫ широки, обаче, носътъ имъ нѣма дължина. Носътъ у тѣхъ е свързанъ съ горната челюстъ, затова само чувственостьта въ тѣхъ е силно развита, но не и интелигентностьта. Въ човѣка, обаче, носътъ е силно отдѣленъ, което е признакъ на съзнателенъ и интелектуаленъ животъ. Това показва, че съзнанието е въ зависимость отъ развиването на външнитѣ органи. Сѣтивнитѣ органи, които сѫ най-добре развити въ човѣка, служатъ като възприематели на силитѣ отъ външната природа, а именно, на свѣтлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тѣзи органи отсѫтствуватъ, тогава силитѣ мѫчно ще указватъ влияние на организмитѣ. Колкото по-добре се възприематъ и правилно използуватъ тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пъкъ помага за правилния животъ на хората. Защо трѣбва хората да живѣятъ правилно? Този животъ е за самитѣ тѣхъ. Ако живѣятъ добре, правилно, тѣ ще се ползуватъ отъ този животъ; ако живѣя добре, азъ ще се ползувамъ отъ този животъ. Добриятъ животъ подразбира правилни отношения съ външния свѣтъ, т. е. съ Божествения свѣтъ. Затова пъкъ се изисква добре развити органи, външни и вѫтрешни. Колкото е по-добре устроена рѫката на човѣка, по форма, по линии, толкова тя ще бѫде почувствителна къмъ външни възприятия. Тогава, достатъчно е човѣкь да постави рѫката си върху главата на нѣкого, за да познае, дали той е добъръ, или лошъ. Отъ потъта на хората ученитѣ познаватъ, кой човѣкъ е добъръ, и кой — лошъ, или кой човѣкъ е ученъ и кой — простъ. Потъта на различнитѣ хора съдържа въ състава си различни елементи, и по тѣхъ се сѫди за степеньта на тѣхната доброта, интелигентность и т. н. И по слюнката на човѣка може да се познае, дали той е добъръ, или лошъ. Днесъ хората сѫдятъ за своята доброта по думитѣ си: въ думитѣ на добрия човѣкъ се забелязва известна пълнота, а въ думитѣ на лошия човѣкъ тази пълнота отсѫтствува. Човѣкъ може да бѫде добъръ, само когато има правилни отношения къмъ Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората къмъ него ще бѫдатъ правилни. При това положение само човѣкъ може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание отъ Бога. Въ което училище да постѫпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бѫде знание отъ Бога. Всички учители, професори предаватъ наука, която сѫ възприели отъ други учени. Тѣ сами не сѫ я създали. Другитѣ учени сѫщо така сѫ възприели тази наука отъ свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременнитѣ учени преподаватъ, е взета отъ самия човѣкъ. Въ това отношение, човѣкъ съдържа въ себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Безъ сѫществуването на човѣка, никаква наука не би имало въ свѣта. Безъ човѣка, никаква наука „психология“ не би сѫществувала. Сама по себе си, душата сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на душата; умътъ сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на ума; речьта сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на речьта. Забележете, музиката се движи около седемь тона, съ тѣхнитѣ повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи съ седемь тона, математиката — съ десеть числа, а речьта — съ 22 букви най-малко. Кое отъ тритѣ изкуства е най-богато? Най-богата е речьта. Колкото повече пособия сѫ въ услуга на едно изкуство, толкова и то ще бѫде по-богато. Въ това отношение, музиката седи по-долу и отъ математиката. Още три тона сѫ нужни на музиката, за да се изравни съ математиката. Тия три тона сѫществуватъ, но хората не сѫ въ състояние още да ги възпроизведатъ. Единъ день, когато се развиятъ повече, тѣ ще си служатъ съ десеть тона. Ето, виждаме животни, които си служатъ само съ два тона. Затова и Апостолъ Павелъ е казалъ: „Докато сме младенци, ние отчасти знаемъ, отчасти разбираме, отчасти мѫдруваме.“ Както сме устроени днесъ, доколкото е развитъ нашиятъ организъмъ, толкова най-много можемъ да постигнемъ. Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намиратъ въ зародишно състояние въ васъ. Безъ тия нови органи, вие не можете да отидете напредъ. Тази задача е трудна, но безъ нея не може. Да развиете единъ отъ тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхностьта на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвънъ бушува, вълнитѣ на морето се повдигатъ и слагатъ, опитниятъ плувецъ лесно се справя съ тия вълни: щомъ дойде една вълна, той се гурне въ водата и после пакъ излезе. Обаче, неопитниятъ плувецъ се блъска отъ една вълна въ друга, докато изгуби силитѣ си. Какъвто е животътъ въ моретата и океанитѣ, такъвъ е животътъ и на сушата. Изобщо, животътъ не е равна повърхность; седишъ тихъ и спокоенъ, размишлявашъ върху нѣщо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справишъ съ нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всѣки день. Кой човѣкъ не е губилъ равновесието си? Нѣкой излиза отъ дома си добре разположенъ и, докато измине два-три километра пѫть, състоянието му се измѣня. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала въ нѣкоя канара. Човѣкъ всѣки день е изложенъ на ударитѣ на тия вълни. Дали сте въ класъ, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идатъ вълнитѣ въ класа? Защото не сте наредени споредъ законитѣ на хармонията. Вие сте насѣдали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освенъ това, разстоянието отъ единъ до другъ трѣбва да бѫде най малко половинъ метъръ. Казвате: Тѣзи нѣща не ни интересуватъ, тѣ сѫ обикновени работи. Наистина, въ обикновения животъ нѣма нищо интересно, обаче, човѣкъ трѣбва да знае, кое е обикновено и кое — не. Напримѣръ, нѣкой ученикъ страда, било душевно или физически. Дойде въ класъ, слуша лекцията и казва: Нищо интересно нѣма въ тази лекция. — Защо нѣма нѣщо интересно въ лекцията? — Защото тя не засѣга неговото страдание, не дава никакъвъ лѣкъ за него. А въ това време ученикътъ мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно нѣма въ тази лекция. Кога лекцията ще бѫде интересна за този ученикъ? Когато болката му премине. Следователно, ученицитѣ на окултната школа не трѣбва да боледуватъ, не трѣбва да иматъ никакви болки. Ученикътъ самъ трѣбва да си прави психологически превръзки. Ако единъ ученикъ обиди другъ, последниятъ не трѣбва да постѫпва като свѣтскитѣ хора, да се прави, че не е обиденъ, а сѫщевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидилъ. Не, обиди ли се единъ ученикъ, той трѣбва да каже на онзи, който го е обидилъ: Братко, ти ме обиди. Въ името на Бога, вземи думитѣ си назадъ, ако искашъ да възстановимъ хармонията помежду си. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ. Иначе, кракътъ му нѣма да стѫпи въ небето. Сега, като ученици, вие трѣбва да знаете, че ви предстоятъ редъ задачи за решаване, както и редъ упражнения. Каквото ви се дава, трѣбва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения сѫ дадени отъ много автори. Това е вѣрно, но има разлика между тѣхнитѣ упражнения и тѣзи, които сѫ копирани отъ живата природа, каквито ние правимъ. Еднитѣ и другитѣ упражнения се различаватъ по резултатитѣ си. Ако резултатитѣ, последствията не сѫ важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашитѣ упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира паритѣ, които нѣкой частенъ гражданинъ си е отпечаталъ. Какво ще направи държавата съ този фалшификаторъ? Ще го тури въ затвора. Вашитѣ упражнения сѫ за васъ само, но не и за всички хора. Вашитѣ лични разбирания за живота, за свѣта сѫ само за вашата глава, тѣ не могатъ да бѫдатъ общи за всички глави. Всѣки за себе си може да се занимава съ свои мисли, но дойде ли до окрѫжаващата срѣда, тамъ се изисква приложение на Божественитѣ мисли, защото тѣ сѫ общи за всички живи сѫщества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикътъ на единъ народъ е общъ за неговитѣ поданици. Ако нѣкой създаде свои думи, никой нѣма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достѫпно за всички хора, за всички живи сѫщества, за всички времена и епохи. И тъй, щомъ дойдете до вашитѣ лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трѣбва да си създадете нови възгледи, споредъ природата. Само тия възгледи правятъ човѣка вѫтрешно свободенъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ свободата. Затова всички трѣбва да работите, да придобиете свобода въ движенията, въ мислитѣ, въ чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени отъ миналото, съ него още не сте ликвидирали. Материята, отъ която сте направени, ви ограничава. Докато не бѣхте слѣзли въ материяга, вие бѣхте голѣми идеалисти, стремѣхте се къмъ любовьта, но щомъ слѣзохте на физическия свѣтъ и се облѣкохте въ материя, тя ви ограничи. Докато сте въ духовния свѣтъ, вие сте готови всичко да пожертвувате за Христа, но като слѣзете на физическия свѣтъ, започвате да казвате: Дали съмъ въ правия пѫть? Ами като раздамъ всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросътъ въ даването, нито въ многото говорене. И като давашъ много, нѣма да станешъ по-добъръ; и като говоря много, пакъ нѣма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Нѣкой пѫть, като говори повече, човѣкъ обижда слушателитѣ си, а нѣкога — не ги обижда. Значи, много внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ, като говори. Той трѣбва да избира думитѣ си, да бѫдатъ меки, безобидни. Сега, вие искате да бѫдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачитѣ си. Преди всичко, вие трѣбва да изучавате естеството си, да знаете, съ какъвъ материалъ и съ какви сили разполагате. Това нѣщо сами трѣбва да разберете. Ако азъ ви кажа нѣкои признаци, които се отнасятъ до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Напримѣръ, казано е, че който има малки очи, той е лошъ човѣкъ; който има голѣми очи, той е лакомъ човѣкъ. Обаче, въ абсолютенъ смисълъ на думата, нито едното е вѣрно, нито другото. Сѫщото нѣщо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нѣщата буквално, тѣ носятъ смърть; ако ги приемете по духъ, тѣ носятъ животъ. Има нѣща, обаче, които могатъ да се взематъ въ букваленъ смисълъ, но повечето трѣбва да се разбиратъ по духъ. Прочетете, напримѣръ, първа глава отъ Битието и размишлявайте върху нея, да видите, какво ще разберете. Въ първитѣ нѣколко стиха на тази глава е казано: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. и земята бѣше неустроена и пуста. И рече Богъ да бѫде виделина, и стана виделина. . . И нарече Богъ виделината день, и тъмнината нарече нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи“. Първиятъ день подразбира цѣла епоха, цѣла култура, работа на хиляди напреднали, разумни сѫщества, които изпълнили Божията дума — раздѣлили тъмнината отъ свѣтлината. Тъй щото, свѣтлината, отъ която ние днесъ се ползуваме, е резултатъ на работата, на усилията на безброй разумни сѫщества, които сѫ прилагали редъ методи, закони, докато я произведатъ. До това време свѣтлината е сѫществувала само въ духовния свѣтъ, но не и на физическия. За да се създаде свѣтлина и на физическия свѣтъ, трѣбвало да минатъ хиляди и милиони години. Като се говори за свѣтлината, наредъ съ нея изпжква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне въ свѣтлина. Има известна часть отъ материята, или известна область отъ живота, която по никой начинъ не може да възприеме свѣтлината, вследствие на което всѣкога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква нѣкаква бѫдеща еволюция. Всѣки животъ, който е произлѣзълъ отъ свѣтлината, има условия да се развива. Този животъ, който ние прекарваме на земята, е животъ на свѣтлината. Ако разумнитѣ, напредналитѣ сѫщества не бѣха създали свѣтлината, и ние нѣмаше да се радваме на сегашната култура, нѣмаше да разбираме, какво значи день, а още повече, какво означаватъ думитѣ „день първи на Битието“. Следователно, сѫщото може да се каже и за васъ: и вие, въ първия день на вашия животъ, създадохте свѣтлината. Първиятъ день на живота подразбира деня на свѣтлината, а той — възможности, условия за работа. Свѣтлината разрешава всички тъмни въпроси. Нѣкой изгубилъ богатството си и започва да чупи рѫцетѣ си, да скубе коситѣ си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освенъ да концентрира мисъльта си, по обратенъ пѫть да се върне въ съзнанието си, да си спомни, де и какъ е загубилъ паритѣ. Преди години, когато правихъ научни изследвания, трѣбваше да се кача на единъ плетъ, оттамъ да наблюдавамъ обстановката. Въ това време, като съмъ се навеждалъ, безъ да забележа, лупата паднала отъ джоба ми. Връщамъ се дома си, търся лупата — нѣма я. Пипамъ въ джобоветѣ — нѣма я. Да я открадналъ нѣкой — не е възможно. Да е паднала нѣкѫде въ кѫщи, щѣше да се намѣри, не е малъкъ предметъ. Най-после, като се върнахъ мислено въ съзнанието си, да видя какво съмъ правилъ този день, спомнихъ си за изследванията, които правихъ върху плета, и намѣрихъ, че лупата може да е паднала отъ джоба ми само при навеждане подъ известенъ жгълъ. Спомнихъ си, че трѣбваше да се наведа тамъ, и навѣрно тогава лупата е паднала. Отидохъ на мѣстото и намѣрихъ лупата. Интересувахъ се нѣщо отъ плета и изгубихъ лупата си. Значи, докато се интересуваме отъ плета, ще изгубимъ нѣкои ценни работи. Какво трѣбваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трѣбваше да зашия на джоба си секретно копче. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да постѫпвате: за да не изгубите нѣщо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трѣбва да каже нѣщо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трѣбва да бѫде свободна. Въ всички други случаи, устата трѣбва да бѫде затворена. Българската пословица казва: „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато“. Това не значи, че човѣкъ постоянно трѣбва да мълчи, но на мѣсто да мълчи, на мѣсто да говори. Когато азъ преподавамъ, вие трѣбва да разсѫждавате. А вие какво правите? Цѣла наука е, да може човѣкъ да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря азъ, или другъ нѣкой, това зависи отъ васъ. И тъй, първо човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другитѣ: ще прави наблюдения, сравнения, и отъ тѣхъ ще се поучава. Човѣкъ се учи и отъ книгитѣ, т. е. отъ това, което сѫ писали видни автори. Нѣкога хората ще четатъ това, което вие сте писали. Писаното може да бѫде на хартия, а може да бѫде и върху самитѣ васъ. Важно е човѣкъ да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си! Това сѫ казали още въ древностьта гръцкитѣ философи. Какво трѣбва да познае човѣкъ въ себе си? Той не трѣбва да се спира само върху своитѣ отрицателни чърти, но трѣбва да познава възможноститѣ, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човѣкъ ще дойде до методи, чрезъ които ще развива въ себе си слабитѣ страни на своето естество. Ако паметьта му е слаба, той трѣбва да намѣри начинъ за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трѣбва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробоветѣ му сѫ слаби, той трѣбва да работи върху тѣхь, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трѣбва да я обнови. Ако музикалното чувство въ него не е развито, той трѣбва да работи, да го развива Следователно, не е важно за васъ, защо тия нѣща не сѫ развити още, но важно е да намѣрите методи за развиването имъ. Всички не могатъ да станать поети, музиканти, философи, но отъ всѣки може да стане нѣщо. Какво може да стане отъ васъ? Отъ васъ могатъ да излѣзатъ учени, писатели, учтели, проповѣдници, търговци и т. н. Едно е важно: всѣки човѣкъ все влага въ себе си желание да излѣзе отъ него нѣщо. Сега, желая всички да бѫдете срѫчни, не само външно, както сте сега, но и вѫтрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъжъ, но отново трѣбва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате въ себе си нови качества. Старото, съ което сте живѣли досега, е добро, но то е било само за времето си; въ него е действувалъ законътъ, т. е. вие сте живѣли по законъ. Сега, като влизате въ Христовото учение, законътъ спира вече, тукъ той е невалиденъ. Христовото учение е учение на благодатьта, а не на законъ. Нови нѣща изисква Хрисговото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да живѣете помежду си въ пълна хармония. Това не значи, че трѣбва да бѫдете сплотени въ една маса, но между васъ да цари хармония. Най-малко по двама заедно трѣбва да работите. Не може да бѫде ученикъ онзи, който се чувствува чуждъ за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трѣбва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълватъ. Следъ това две двойки ще се съединять заедно, ще станатъ четирма. Къмъ тѣхъ ще дойдатъ още четирма, ще станатъ осемь души. После, къмъ тѣхъ ще се присъединятъ още осемь и така ще се образуватъ голѣми ядра, които вече сѫ хармонизирани помежду си. По тоя начинъ цѣлиятъ класъ ще бѫде въ хармония. Този законъ на групиране сѫществува и въ самата природа. Когато между ученицитѣ възникне нѣкой въпросъ на разглеждане, тѣ могатъ да разискватъ върху него, да го обясняватъ отъ разни страни, но спорътъ трѣбва да се избѣгва. Като разглеждате носа въ чъртежъ 1., какъ мислите, може ли да сѫществува толкова широкъ носъ? Ако носътъ е много широкъ, той е преувеличенъ, както има преувеличаване и въ речьта. Напримѣръ, когато искатъ да кажатъ, че нѣкѫде е имало много хора, българитѣ си служатъ съ фигуративния изразъ: „Яйце да хвърлишъ, нѣма де да падне“. Когато искатъ да покажатъ, че нѣкой човѣкъ се движи съ голѣма бързина, тѣ си служатъ съ израза: „Бѣга като куршумъ“. Възможно ли е човѣкъ да се движи съ бързината на куршума? Даже и най-силнитѣ, най-здравитѣ аероплани не могатъ да се движатъ съ бързината на куршума. Всѣки се стреми къмъ разнообразие, къмъ нѣщо ново, макаръ че новитѣ нѣща сѫ временни, както е временно дохождането на лѣстовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новитѣ нѣща. Новитѣ нѣща сѫ подобни на високитѣ тонове въ музиката. Докато дойде до високитѣ тонове, човѣкъ дълго време трѣбва да се упражнява. Числото петь, напримѣръ, представя самия човѣкъ. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човѣкъ представя пентограмъ, който, за самия него, трѣбва да оживѣе, да се одухотвори. Главата, рѫцетѣ и краката му представятъ странитѣ на този пентограмъ. Най-главната часть на този пентограмъ е главата. Човѣкъ трѣбва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратътъ. представя човѣкъ безъ глава, т. е. главата му е въ квадрата нѣкѫде; тукъ тя не управлява, както въ пентограма. Квадратътъ представя мѣрка за измѣрване на нѣщата. Като говориме за човѣка, можете ли да кажете, коя е най-важната чърта, която го опредѣля като човѣкъ? Какво мислятъ ученитѣ по този въпросъ? Какво е вашето лично мнение? Какво сѫ мислили по това старитѣ гръцки философи? Какво мислятъ новитѣ, модернитѣ философи? Нѣкои отъ философигѣ сѫ мислили, че една отъ възвишенитѣ добродетели въ човѣка е знанието. Обаче, всички не сѫ съгласни съ това. Значи, различни сѫ мненията по този вьпросъ. И наистина, ако ви се зададе този въпросъ, всѣки за себе си да каже една такава чърта, която да го отличава отъ другитѣ, вие ще се затрудните, макаръ често да казвате: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чъртата, която отличава едно „азъ“ отъ друго. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкой отъ васъ се усмихва така, както ннкой другъ. Значи, неговата отличителна чърта е въ усмивката. На другъ пъкъ очитѣ сѫ свѣтли, ясни, както на никой ученикъ въ класа. Трети пъкъ прави такива хубави движения съ рѫката си, каквито никой другъ не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита речь. Нѣкой пъкъ е строгъ, има сериозенъ изразъ на лицето, което показва, че той има философска мисъль. Нѣкой има нѣщо хубаво, поетично въ себе си. Изобщо, всѣки човѣкъ има по една особена, отличителна чърта, която изразява нѣщо хубаво въ неговия характеръ. За тази чърта, именно, той се ползува отъ обичьта на невидимия свѣтъ. Когато всички красиви, благородни чърти въ характера на хората се съединятъ въ едно, тѣ ще образуватъ едно хармонично цѣло. Това хармонично цѣло може да се уподоби на поема, съставена отъ сто различни думи, изговорени отъ сто малки цеца. При изговарянето на всѣка дума, стотѣ деца ще внесатъ нѣщо хубаво, красиво, специфично за всѣко дете. И въ човѣка има сто различни способности, които още не сѫ известни на ученитѣ. Тѣ познаватъ само нѣкои отъ тия способности, а останалитѣ ще ги изучаватъ въ бѫдеще. Тия сто способности въ човѣка могатъ да се уподобятъ на сто деца, съ различни характерни чърти. Когато човѣкъ говори, мисли или чувствува, всички тия способности се проявяватъ въ него, както се проявяватъ децата въ училището. Ако едно отъ децата сгрѣши, другитѣ ще го поправятъ. Дисциплината въ училищата изисква всѣко дете да знае мѣстото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно мѣсто, ще чака реда си, докато другитѣ се изкажатъ. Само при такава дисциплина, въ мозъчнитѣ центрове на човѣка, може да се установи дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Щомъ придобие този миръ, ученикътъ вече има съдействието на свѣтлитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. При това положение, ученикътъ ще бѫде посещаванъ вечерь отъ добри сѫщества, отъ свѣтли и възвишени духове, които ще го поучаватъ. По този начинъ, и съньтъ, и будното състояние на човѣка се осмислятъ. Човѣкъ заспива вечерь, за да престане временно да се занимава съ материални работи. Тогава, свѣтлитѣ и възвишенитѣ сѫщества ще го посещаватъ, ще го поучаватъ. Той се събужда сутринь, и презъ цѣлия день е буденъ, за да се срещне съ добри хора и да се разговаря съ тѣхъ. Следователно, вечерь човѣкъ слуша и възприема отъ свѣтлитѣ сѫщества, а денемъ се разговаря съ добритѣ хора на земята. Добритѣ хора сѫ само на земята, а свѣтлитѣ сѫщества — на небето. На небето добри хора не сѫществуватъ. Това показва, че Божиитѣ блага сѫ разпредѣлени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпрѣки това, между небето и земята има вѫтрешна връзка. Коренитѣ на дърветата и растенията иматъ едни преимущества, а клонетѣ — други преимущества, но и между коренитѣ и клонетѣ пакъ сѫществува вѫтрешна връзка. Сега, въ връзка съ тѣзи мисли, изпѣйте пѣсеньта: „Стани, Господъ ще те оживи !“ Казвате: Защо трѣбва да пѣе човѣкъ? Пѣнието е необходимо като срѣдство за трансформиране на енергиитѣ въ човѣка. Окултната наука препорѫчва пѣнието, като методъ за превръщане на отрицателнитѣ енергии въ положителни. Свѣтътъ е пъленъ съ отрицателни мисли и чувства, които непременно трѣбва да се трансформиратъ. Цѣлата съвременна култура се занимава повече съ отрицателното, отколкото съ положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишатъ повече за отрицателнитѣ прояви въ живота, отколкото за положителнитѣ. Питамъ: какво печели човѣкъ, ако се занимава съ отрицателнитѣ прояви на живота, или ако се занимава съ своитѣ недостатъци? Едно трѣбва да знаете: бѫдещиятъ животъ, бѫдещата култура зависи отъ мислитѣ, които се поставятъ за основа. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни: мислитѣ ви трѣбва да бѫдатъ свѣтли, възвишени. Тѣ ще послужатъ като материалъ за съграждане на бѫдещата култура. Като казвамъ, че хората не трѣбва да се занимаватъ нито съ своитѣ, нито съ чуждитѣ недостатъци, имамъ предъ видъ лошото въздействие, което тѣ указватъ върху човѣка. Само онзи има право да се спира върху недостатъцитѣ, който може да ги изправя. Този човѣкъ ще вземе четката си и като художникъ, тукъ ще драсне, тамъ ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на нѣкой художникъ, виждате недостатъцитѣ й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той самъ вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понѣкога дефектътъ на нѣкоя картина е много малъкъ, почти микроскопически. Ако знае, какъ да го изправи, човѣкъ ще тегли една линия, и цѣлата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, какъ да я изправи, цѣли седмици и месеци минаватъ, и картината остава недовършена. Нѣкой човѣкъ съзнава, че има нѣкаква погрѣшка въ себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрѣшка. Щомъ я намѣри, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на нѣкое специфично мѣсто, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грѣхове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Нѣкой казва: Много съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Не, картината ти е хубава. Имашъ само единъ малъкъ дефектъ, който трѣбва да знаешъ, какъ да изправишъ. Най-мѫчното нѣщо за художницитѣ е да представятъ лѫча на свѣтлината, който излиза отъ очитѣ. Нѣкой иска да бѫде мекъ, но не знае, какъ да постигне това. Той казва: Да съмъ металъ, лесна работа, ще влѣза въ огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвамъ му: дружи съ добри, съ меки хора. — И това не помага. Докато съмъ между меки, между добри хора, и азъ съмъ мекъ. Щомъ се отдѣля отъ тѣхъ, ставамъ пакъ такъвъ, какъвто съмъ биль по-рано. Казвамъ: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите съ мисъльта си. Като ставате, всѣка сутринь размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, безъ излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трѣбва да бѫде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостивъ, добъръ, любещъ? Или, какво ще Му разправяте за грѣховетѣ си? Кажете Му: Господи, имамъ единъ трънъ въ себе си, който разваля всичкитѣ ми работи. Каквото добро направя, щомъ дойда до този трънъ, развалямъ го. Тъкмо съмъ сварилъ, приготвилъ млѣкото, но щомъ дойда до този трънъ, ритна съ крака си, и млѣкото се разлива. Не искамъ да ритамъ, а все ритамъ. Отъ толкова години насамъ, все разливамъ млѣкото. А това е загуба! Вече 45 години наредъ, все решавамъ да не ритамъ, и все ритамъ. Колко млѣко съмъ разлѣлъ досега! Ако още 15 години отидатъ въ ритане и разливане на млѣкото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трѣбва да ритамъ, прати при мене нѣкой ангелъ да ме въздържа. Нека той бѫде спирачка въ моя животъ! Щомъ чуе молитвата ви, Богъ непременно ще ви изпрати единъ ангелъ на помощь. Когато дойдете до мѣстото, дето трѣбва да ритате, ангелътъ ще ви представи много хубави и красиви нѣща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасностьта, ангелътъ пакъ ще се върне на небето. Значи, молитвата на човѣка трѣбва да бѫде конкретна, да съдържа онова, отъ което той се нуждае. Виждате нѣкой справедливъ човѣкъ — зарадвайте се. После, обърнете се къмъ Бога и се помолете: Господи, помогни ми и азъ да стана справедливъ, да не ритамъ, да не разливамъ млѣкото си. Ако човѣкъ е искренъ спрѣмо себе си, и всѣки день се справя съ нѣкой свой малъкъ дефектъ, за смѣтка на който прилага нѣкоя добра чърта, той лесно ще се справи съ мѫчнотиитѣ и трудноститѣ на своя характеръ. Сега хората казватъ: Да ни пази Господъ отъ злото! — и съ това свършватъ молитвата си. Не, конкретно ще говорите съ Бога. Единъ български поетъ ми разправяше единъ день: Има нѣщо фатално въ моя животъ. Току що съмъ направилъ едно малко добро и съмъ се зарадвалъ, ще дойде дяволътъ, ще каже една незначителна дума, съ която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръжъ гърнето си всѣкога затворено, да не може дяволътъ да плюва въ него. Казвамъ: трудна работа е да се справи човѣкъ съ изкушението. Като наблюдавамъ съзнанията на хората, както и тѣхнитѣ мисли, виждамъ, че върху тѣхъ влияятъ редъ сѫщества, свѣтли и тъмни. Тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина, разбиране, за да се справятъ съ тия странични влияния. Едни имъ влияятъ отлѣво, други отдѣсно, и тѣ не знаятъ, кого да слушатъ, какъ да се справятъ. Едни отъ тия сѫщества сѫ красиви, други — грозни. Съ своитѣ добри или лоши влияния, тѣ хвърлятъ отражение и върху лицето на човѣка, което нѣкога е тъмно, а нѣкога свѣтло. Тия сѫщества се борятъ въ човѣка, защото всѣко отъ тѣхъ иска да има надмощие върху неговия мозъкъ. Онзи, който е чувствителенъ, той самъ различава влиянието на тия два вида сѫщества върху себе си: отлѣво той усѣща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне въ него и го безпокои; отдѣсно пъкъ забелязва нѣкаква приятна свѣтлина, която му създава радость. И наистина, ако има нѣкаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия сѫщества. Сега, като говоря за тия сѫщества, не искамъ да се плашите, но да различавате доброто отъ злото. Доброто и свѣтлината идатъ отгоре и отдѣсно, а злото и тъмнината идатъ отдолу и отлѣво. Нѣкои се оплакватъ, че сърцето имъ започнало да истива, или че мозъкътъ имъ започналъ да се помрачава. Казвамъ: когато сърцето ви, или пръститѣ на рѫцетѣ и краката ви започнатъ да истиватъ, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организъма ви. Когато умътъ ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената въ него свѣтлина. Най-малката загуба въ топлината на вашитѣ чувства и въ свѣтлината на вашитѣ мисли ви налага работа, безъ никакво отлагане. Окултниятъ ученикъ трѣбва да постоянствува. Той трѣбва да се моли, да размишлява, докато свѣтлитѣ духове му дойдатъ на помощь. Тогава той ще почувствува лекота, като че голѣмъ товаръ сѫ свалили отъ гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това сѫ били нѣкакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не сѫ това. Окултниятъ ученикъ непременно трѣбва да мине презъ тази область. Не само окултнитѣ ученици, но всички хора трѣбва да минатъ презъ тази область. Това е неизбѣженъ пѫть за всички хора на земята. Сега, да направимъ следното упражненение: рѫцетѣ се поставятъ на гърдитѣ, съ допряни пръсти (съ дланитѣ навѫтре), като пѣете тона do (долно); разтваряне рѫцетѣ настрана — пѣене тона re; рѫцетѣ горе, съ събрани пръсти при върха — пѣене тона mi; рѫцетѣ напредъ — fa; рѫцетѣ долу — sol; рѫцетѣ нагоре — la; рѫцетѣ — настрана — si; рѫцетѣ горе, съ допряни върхове на пръ-ститѣ — do (горно). „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 18 май, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧЕТИРИТѢ КРѪГА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Колкото високо да е минарето, ходжата все една и сѫща молитва чете. Сега, ще начъртая четири крѫга съ различни голѣмини. Защо тия четири крѫга: фиг.1 А, В, С и Д, или 1, 2, З и 4 сѫ различно голѣми, а при това постепенно се увеличаватъ? Тѣ растатъ и се увеличаватъ споредъ закона (липсва стр. 5 - временно текстът е добавен в нов правопис) на природата. Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно. Значи, за да разбираме нещата, трябва да знаем езика на природата. Често ние говорим за любовта и казваме, че всички неща имат любов. Например, водите, изворите, ветровете, въздухът, огънат, минералите, растенията, животните и хората имат любов помежду си. Два извора се обичат, както двама души се обичат; два скъпоценни камъка се обичат, както двама души се обичат. Някой казва, че разбира любовта. Щом разбира любовта, нека ми каже нещо за любовта на скъпоценните камъни. Вие казвате, че Бог е Любов, но тази любов е неразбрана за вас. И най-видните философи в света не разбират, какво нещо е Божията Любов. От осем хиляди години насам Любовта Божия е останала неразбрана и за адепти, и за светии, даже и за ангели. Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават; ако ги заболи пръст, стомах, или изгубят парите си, те веднага забравят всичко. Уволнят някого от служба, или заболее дъщеря му, той казва: Като ме назначат отново на служба, или като оздравее дъщеря ми, тогава ще мисля за Божията Любов. Сега нищо не ми е пред очите. - Който разбира Божията Любов, той болен не може да бъде, нито богатството си може да изгуби, нито от служба могат да го уволнят. Който разбира Бога, той няма да пита, какво нещо е Бог, дали ни обича, или не. Външно Бог не проявява любовта си към хората. Също така и външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума. Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзна телно я проявява. Когато красивата мома влѣзе въ кантората на банкера, още при влизането й, той застава правъ предъ нея, като войникъ предъ своя генералъ и казва : Заповѣдайте! Какво обичате? Може ли войникътъ да не изпълни волята на генерала си? Значи, въ случая, образованиятъ човѣкъ, съ висша наука, е посрѣдственъ човѣкъ, т. е. голѣмо шише, съ малко съдържание. Красивата мома е генералътъ, който има сила да издава заповѣди. Тя е малко шише, но пълно съ съдържание. Такова нѣщо представя човѣшката глава: голѣмо или малко шише, съ малко или съ много съдържание. Съвременнитѣ хора говорятъ за човѣшкия мозъкъ, за силата, която се крие въ него. Всички хора иматъ мозъци, но тия мозъци се различаватъ по динамическата сила въ тѣхъ, както и по количеството на мозъчното вещество. Биолозитѣ сѫ правили изследвания на мозъчнитѣ клетки на гениални и на обикновени хора и сѫ намѣрили голѣма разлика между еднитѣ и другитѣ. Сѫщо така има различие и въ погледа на хората, въ строежа на цѣлото имъ тѣло. Красивата мома, която може да застави банкера щедро да отвори касата си, има особенъ изразъ на очитѣ си, особенъ строежъ на цѣлото тѣло. Добритѣ хора сѫ необикновени и всѣки ги слуша. На обикновенитѣ хора никой не обръща внимание. Който е необикновенъ, той трѣбва да разполага съ необикновена сила. Обикновениятъ човѣкъ се моли на Бога, но самъ не вѣрва въ силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговоръ, да бѫде молитвата му чута. Съ това не искамъ да кажа, че сегашнитѣ хора нѣматъ вѣра; хората иматъ вѣра, но въ съзнанието имъ има малки пропуквания, отдето часть отъ енергията имъ изтича навънъ. Вследствие на това изтичане на енергията, човѣкъ се демагнетизира. Това показва, че силата на човѣка може да изтича така, както изтича водата отъ шишетата. Сега, ще се върна къмъ четиритѣ крѫга. Еднакви сили ли сѫ образували тия крѫгове? Силитѣ, които сѫ образували тия крѫгове, сѫ различни. Даже и при начъртаването на тия крѫгове е употрѣбено различно количество енергия. Не е лесно човѣкъ да начъртае единъ крѫгъ. Защо не е лесно? Защото, при начъртаването на крѫга, човѣкъ трѣбва да измѣни положението и състоянието си, да мине въ нова область, въ новъ свѣтъ. Крѫгътъ представя свѣтъ, съвършено различенъ отъ физическия. Значи, силата, която тече презъ рѫката на човѣка, за да начъртае крѫгъ, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човѣкъ трѣбва да се свърже съ съответни сили въ природата, и така да ги проектира навънъ. Когато поетътъ и писательтъ пишатъ хубави нѣща, това се дължи на енергията, която изтича отъ тѣхъ. Всѣки може да пише, но за да съчетае буквитѣ, слоговетѣ, думитѣ, мислитѣ така, че да изразяватъ нѣщо хубаво, нѣщо разумно, човѣкъ трѣбва да съгласи своята енергия съ тази на разумната природа. Само разумната природа е въ сила да потикне човѣка къмъ великото, къмъ възвишеното въ живота. Какво ще напише, или какво ще направи човѣкь, това зависи отъ количеството на енергията, която разумната природа дава всѣки день. Човѣкъ не се ражда разуменъ. Той има въ себе си условия да бѫде, или да не бѫде разуменъ, но природата всѣки день му дава известно количество разумна енергия, която той може да използува правилно, а може и да не я използува, както трѣбва. Отъ него зависи, какво ще направи съ тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползува тази енергия? Щомъ каже така, енергията се разпръсва. Така постжпва всѣки, който не разбира законитѣ. Той начъртава единъ крѫгъ, погледне го съ пренебрежение и казва: Какво има въ този крѫгъ? Който разбира силата на крѫга, той ще го използува за лѣкуване: напримѣръ, ще начъртае този крѫгъ около брадавицата на своя пръстъ, ще отдалечи рѫката си и следъ половинъ часъ най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начъртайте около цирея единъ крѫгъ и концентрирайте мисъльта си върху цирея. Силитѣ на крѫга ще започнатъ да действуватъ върху цирея, и следъ известно време циреятъ ще се пробие и изчезне. По този начинъ вие ще опитате силата на вашата мисъль, силата на вашата вѣра. Ако казвате, че имате вѣра, а не можете да лѣкувате най-малкитѣ болести, вѣрата ви не е силна. Тя е въ зародишъ само. Имате нѣкаква малка пжпчица на рѫката си. Направете опитъ да я махнете съ силата на вашата мисъль, съ силата на вашата воля. Направете единъ малъкъ крѫгъ около пжпчицата си и концентрирайте мисъльта си къмъ нея Ако пѫпчицата не се махне, направете втори, по-голѣмъ крѫгъ. Ако не успѣете, направете трети, четвърти крѫгове, по-голѣми отъ първитѣ. Ако и при това положение не успѣете, причината е или въ мислитѣ, или въ чувствата, или въ волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понѣкога причината може да се крие и въ окрѫщаващата срѣда. На другия день повторете опита. Докато не махнете пѫпчицата огъ рѫката си, не се отказвайте отъ този опить. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисъльта и вѣрата си. Нѣкой има затвърдяване на ставитѣ си. Нека направи сѫщия опитъ, да види силата си. Казвате: Кой ще си играе съ такива опити? Питамъ: ако лѣкарьтъ ви даде нѣкаква мась, да се мажете, това не е ли пакъ игра? За предпочитане е да направите единъ крѫгъ около болното мѣсто на организъма си, отколкото да се мажете съ различни масти. Правете опити и не се страхувайте. Ако носътъ ви боли и направите на болното мѣсто единъ крѫгъ, и се случи, че болката се усили, вмѣсто да се намали, това е добъръ признакъ. Продължавайте опита безъ страхъ. Съ това се изпитва и вѣрата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опита. Нѣкой започва да се лѣкува, и като дойде до четвъртия день, до четвъртия крѫгъ, уплашва се и спира. Не, щомъ е дошълъ до това мѣсто, нека продължава. На четвъртия день положението ще се подобри. Правете тѣзи упражнения, да се развивате. Добре е понѣкога да се лѣкувате едни други. Нѣкоя сестра ще се заеме да лъкува друга; братътъ пъкъ ще лѣкува другъ братъ. Така ще изпитвате силитѣ си и взаимно ще си помагате. Вѣрата не може да се реализира, докато човѣкъ не приложи съответна на нея сила. За това пъкъ се изискватъ опити. Мнозина мислятъ, че ако не могатъ сега да направятъ нѣщо, ще постигнатъ това въ другъ животъ, като се родятъ отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бѫдете и въ другъ животъ. Ако сега не работите, ако сега не правите усилия, и въ другия си животъ ще бѫдете сѫщитѣ. За хора, които не спазватъ Божиитѣ закони и не работятъ, и природата е еднообразна. Въ какво седи това еднообразие? Въ смъртьта. Еднообразието носи смърть, а разнообразието — животъ. Нѣкой се оплаква, че не може да събере двата края на нѣщата. Питамъ: какъ се събиратъ две нѣща на едно мѣсто? Какъвъ процесъ е събирането: колективенъ, или единиченъ? Събирането е колективенъ процесъ. На физическия свѣтъ, събирането е механически, несъзнателенъ процесъ. Събиратъ се само такива нѣща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовенъ процесъ. То е процесъ, въ който взиматъ участие сѫщества, съ пробудено съзнание. Следователно, неразумнитѣ нѣща се събиратъ, а разумнитѣ се умножаватъ. Изваждането е сѫщо така физически процесъ. Когато изучаваме биологически развитието на клеткитѣ, виждаме, че тѣ се размножаватъ чрезъ дѣление. Това дѣление е разуменъ, съзнателенъ процесъ. И сега, като знаете тия нѣща, вие можете да употрѣбявате събирането и изваждането за лѣкуване на единъ родъ болести, а умножението и дѣлението за лѣкуване на другъ родъ болести. Сѫщо така, известни сили въ нашия организъмъ могатъ да се събудятъ по законитѣ на събирането и изваждането, а други — по законитѣ на умножението и дѣлението. Сега, като говоря за събирането, имамъ предъ видъ приложението на това действие навсѣкѫде въ живота. Напримѣръ, то има приложение и въ физическото развитие на човѣка. За да се развие физически, човѣкъ прибѣгва до разни методи и системи. Нѣкои системи препорѫчватъ, всѣки день да се вдигатъ топки отъ различни тежести: започватъ отъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ, като достигатъ до 50 и повече килограма. И наистина, въ продължение на нѣколко месеца, човѣкъ може така да развие мускулитѣ си, че да вдига голѣми тежести. Значи, за да развива мускулитѣ си, човѣкъ трѣбва да прави упражнения, които да му указватъ известно съпротивление. Безъ съпротивление, мускулната система на човѣка не може да се развива. Безъ съпротивление, рѫцетѣ му винаги ще останатъ слаби, пасивни. Сѫщиятъ законъ се отнася и до развиването на човѣшката мисъль. Казвате: Защо сѫ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота? Безъ мѫчнотии и страдания, човѣкъ ще мяза на морска гѫба, или на морска медуза. Значи, мѫчнотиитѣ и страданията сѫ съпротивление, което развива човѣшкага мисъль. Безъ съпротивления мисъльта не може да се развива. Който иска да стане разуменъ, той трѣбва да има мѫчнотии, страдания. Методътъ на Д-ръ Мюлеръ, който препорѫчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулитѣ, има приложение и по отношение умственото развитие на човѣка. Днесъ ще дигнешъ умствено единъ килограмъ тежесть; утре — два килограма; на третия день — три, и така, постепенно ще увеличавашъ, докато дойдешъ до положение да дигашъ тежести по-голѣми и отъ физическитѣ. По сѫщия начинъ идатъ и мѫчнотиитѣ на човѣка: днесъ мѫчнотията му тежи единъ килограмъ, утре — два килограма, после — три килограма и т. н. Съ усилие, съ постоянство той ще дига мѫчнотиитѣ една следъ друга, докато единъ день се засили умствено и стане великъ човѣкъ. Великъ ще бѫде, защото ще може лесно да се справя съ своитѣ мѫчнотии и страдания. И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъль, разумната природа непременно ще ви постави нѣкакво препятствие, нѣкакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъль, само ако можете да преодолѣете препятствието, което е поставено на нейния пжть. Забележете, когато човѣкъ пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпрѣчатъ на пжтя му редъ препятствия. Ако е слабъ, той ще отстѫпи, ще се откаже отъ доброто, което е намислилъ и ще се оправдава, че се явили прѣчки, нещастия, които му отнели възможностьта да направи доброто. Въ това, именно, седи красотата на живота. Спънкитѣ, противодействията сѫ сили, които заставатъ на пѫтя на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания и го каратъ да се бори съ тѣхъ, да ги преодолява, а съ това заедно и да се развива. Който успѣе да преодолѣе тия спънки, той ще може да използува тѣхнитѣ сили за реализиране на мислитѣ, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всѣко противодействие е сила, която можете да използувате за вашето растене и повдигане. Ще ви приведа единъ примѣръ за изяснение ролята на отрицателнитѣ мисли, които понѣкога нападатъ човѣка. Въ топлитѣ страни, а сѫщо така и въ България, има особенъ родъ оси, които правятъ жилищата си отъ каль. Тѣ хващатъ 10—20 паяци, надупчватъ тѣлата имъ и ги поставятъ въ жилището си, дето сѫ тѣхнитѣ личинки. Следъ време, като се развиятъ личинкитѣ имъ и превърнатъ въ оси, тѣ намиратъ вече готова храна. Следователно, паяцитѣ, въ случая лошитѣ мисли, служатъ за храна на малкитѣ оси. Добритѣ мисли сѫ семенцата, зрънцата, които се посаждатъ въ земята. Лошитѣ, отрицателнитѣ мисли сѫ торъ, отъ който ще се ползуватъ добритѣ мисли. Като проследите този законъ, ще видите, че той е вѣренъ при всички случаи на живота. Добритѣ мисли се хранятъ отъ лошитѣ. Ако около една добра мисъль нѣма нѣколко лоши, които да й послужатъ за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория? Права е. За васъ може да е теория, но за мене е природенъ законъ. Щомъ е природенъ законъ, той е реалность. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи. Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тѣзи противоречия сѫ условия за вашето развитие. Колкото по-голѣми сѫ противоречията, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е въ Писанието: „Дето грѣхътъ се увеличава, тамъ и благодатьта расте“. Значи, грѣхътъ е условие да се увеличава благодатьта. Може ли човѣкъ да живѣе на земята, безъ да се оцапа? Щомъ е дошълъ на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиитѣ не могатъ да се задържатъ на тѣлото, но въ самия човѣкъ трѣбва да има желание всѣки моментъ да се чисти. Възгледитѣ на съвременнитѣ хора сѫ толкова ограничени, че отъ най-малката мѫчнотия, която иде за тѣхното развитие, тѣ се обезсърдчаватъ и казватъ: Не струва да се живѣе! Тогава, какво остава на човѣка? Отъ гениаленъ човѣкъ, какъвто е опредѣленъ да стане, ще слѣзе въ положението на обикновенъ човѣкъ, т. е. ще деградира. Такъвъ е законътъ въ природата. Който не използува добритѣ, благоприятнитѣ условия на живота за своето развитие, той ще слѣзе въ по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Богъ изисква отъ него, той пакъ ще го даде, но вече чрезъ насилие. Когато слѣзе въ положението на обикновенъ човѣкъ, той ще даде десеть пѫти повече, отколкото като гениаленъ. Въ този смисълъ, гениалниятъ дава по-малко, а обикновениятъ — повече. Казвате: Да живѣемъ добре! — Само разумниятъ човѣкъ, който разбира законитѣ на живота и на природата, може да живѣе добре. Но докато дойде до това положение, човѣкъ ще мине презъ различни състояния, презъ разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смѣе. Напримѣръ, следъ плача иде успокояването; следъ успокояването — смѣха, а следъ смѣха — заспиването. Сега, да се върнемъ пакъ къмъ крѫговетѣ. Защо крѫгътъ А е най-малъкъ? Случайно ли е начъртанъ най-малъкъ, или има нѣкаква причина за това? Този крѫгъ се срѣща и въ природата и символизира нѣщо. Той е форма, която изразява нѣщо живо. Сравнете, напримѣръ, крѫга около окото на бивола съ крѫга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голѣма разлика, не само по форма и голѣмина, но и по строежъ. Ако наблюдавате окото на нѣкое млѣкопитаеще и това на човѣка, пакъ ще намѣрите грамадна разлика и по форма, и по голѣмина, и по строежъ. Колкото е по-голѣма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е свѣтлината на неговото съзнание. Щомъ зеницата се намалява, свѣтлината на съзнанието се увеличава. Сѫщото може да се каже и за хората: колкото по-интелигентенъ е човѣкъ, толкова и зеницата му е по-малка. И обратно: колкото по-неинтелигентенъ е човѣкъ, толкова и зеницата му е по-голѣма. Тъй щото, намаляването на крѫга перспективно показва усилване, увеличаване на нѣщо. Щомъ знаете това, ще кажете, че за четвъртия крѫгъ е платено повече, въ смисълъ, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази голѣмина се отнася до зеницата на нѣкое око, този крѫгъ има по-малко цена. Ако окото на нѣкой човѣкъ по голѣмина отговаря на четвъртия крѫгъ, този човѣкъ е въ категорията на по-низкокултурнитѣ, по-низко интелигентнитѣ хора, защото нѣма достатъчно свѣтлина въ съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живѣе въ гѫста срѣда, вследствие на което нѣма условия да се проявява. Напримѣръ, нѣкой иска да бѫде уменъ, но условия нѣма за това. Ето, и животнитѣ сѫ въ сѫщата срѣда, въ която и хората живѣятъ, но нѣматъ условия да се проявятъ. Има редъ причини, които ограничаватъ тѣхната природа. Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато презъ ума ви мине нѣкаква малка мисъль, вие сте недоволни отъ нея и казвате: Защо ми е тази малка идея? Споредъ мене, малкитѣ мисли, малкитѣ идеи сѫ човѣшки, а голѣмитѣ мисли и идеи спадатъ къмъ животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човѣкъ, въ ангелскитѣ свѣтове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеитѣ. Тамъ идеитѣ сѫ по-малки отъ физическитѣ, отъ идеитѣ на хората. Ангелскитѣ идеи сѫ по-малки, но по-силни, по-интенсивни. Защо сѫ по-силни? Защото малкитѣ идеи проникватъ навсѣкѫде. Представете си, че единъ виденъ поетъ взима вашия албумъ и пише: Свѣтлината е всичко. Следъ това дсйде единъ милиардеръ, взима албума ви и пише: Подарявамъ два милиона долари на своя добъръ приятель. Коя мисъль е по-силна : на поета, или тази на милиадера? По голѣмината на крѫговетѣ вие ще познаете, кои идеи сѫ по-голѣми, и кои — по-силни. Физическитѣ, материалнитѣ идеи сѫ по-голѣми, но по-слаби. Ангелскитѣ, Божественитѣ идеи сѫ по-малки, но по-силни. Първитѣ идатъ отъ по-близъкъ до насъ свѣтъ, и затова изглеждатъ по голѣми, но нѣматъ голѣма сила въ себе си. Вторитѣ идеи, ангелскитѣ и Божественитѣ, сѫ по-малки, но по-силни. Физическитѣ идеи указватъ влияние върху брадата на човѣка; брадата му се разширява съ около два милиметра. Духовнитѣ и Божественитѣ идеи указватъ влияние върху врата на човѣка. Напримѣръ, ако нѣкоя майка изгуби детето си и после го намѣри, радостьта й се отразява върху врата. Вратътъ й се разширява съ единъ-два милиметра. Питамъ: какво показва това? Това показва, че за всѣка функция, за всѣка проява въ живота на човѣка има специаленъ органъ. Тия органи вѫтрешно сѫ малки, но изпълняватъ своитѣ служби. Като говоря за органи съ специални функции, дохождамъ и до гимнастиката, въ която взиматъ участие само известенъ родъ мускули, а другитѣ оставатъ неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, човѣкъ развива всички органи на тѣлото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептения на тѣлото сѫ хармонични. Такъвъ човѣкъ е въ пълно съгласие съ силитѣ на природата. Щомъ не е въ съгласие съ силитѣ на природата, човѣкъ се усѣща старъ, неразположенъ, безъ идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човѣкъ не трѣбва да се подава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владѣе силитѣ си. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който заема видно обществено положение, било като директоръ на банка, или министъръ, и гледате какъ върви. Взелъ бастона си, върти го надѣсно-налѣво, за нищо не мисли; утре го уволнятъ отъ служба, срѣщате го пакъ, но вече сгушенъ, свитъ, никого не смѣе да погледне. Защо и въ този случай не е сѫщо тъй изправенъ, гордъ? Така и въ скръбьта си човѣкъ се свива, а въ радостьта си се изправя, пъчи се, всички да го видятъ. Защо не прави обратното: при радостьта да се свива, а при скръбьта, при страданието да се разширява? Има хора, даже свѣтски, които се държатъ точно така: при радостьта се свиватъ, а при скръбьта се разширяватъ. Срѣщате такъвъ човѣкъ, съ букаи на рѫцетѣ и краката, дрънкатъ тия желѣза, но върви той, смѣло пристѫпва. Този човѣкъ е невѣрващъ, но има нѣкаква идея въ себе си и отъ никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбитѣ, или да се разширявате? Питамъ: Какво нѣщо сѫ страданията? Страданията сѫ тритѣ топки отъ различни тежести, коиго постепенно трѣбва да вдигате. Има страдания, които не сѫ по силитѣ на хората. Ако се опитатъ да ги дигатъ, ще стане разривъ на сърцето имъ, или пукане на кръвоносни сѫдове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се кали, за да може да носи страданията, безъ никакви катастрофи за неговия организъмъ. За тази цель, той трѣбва да страда разумно и да знае, че страданията сѫ неизбѣжни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могатъ да се избегнатъ. Тѣ водятъ въ единъ пѫть, отъ който нѣма връщане. Страданията сѫ живо нѣщо, а не мъртве. Тѣ седятъ на пѫтя, по който хората вървятъ, и ги чакатъ. Като минете покрай тѣхъ, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика имъ. Пѫтьтъ на страданията е пѫть, който води къмъ Бога. Въ този пѫтъ има страдания, но има и радости. Тѣ вървятъ паралелно. Нѣкой казва: Какъ се случи, че се срещнахъ съ този човѣкъ, да преживѣя толкова страдания? — Това не е нѣкаква случайность, това е въ реда на нѣщата. Хората се натъкватъ и на редъ органически противоречия въ своя животъ, отъ които сѫщо тъй страдатъ, както и отъ ония страдания, които естествено ги следватъ въ пѫтя имъ. И следъ всичко това, хората казватъ, че страданията сѫ необходими, за да стане примиряване между хората. Не, Господъ не се нуждае отъ никакво примиряване, отъ никакво оправдание. Праведниятъ нѣма какво да се оправдава. Той самъ за себе си е оправданъ. Кой се оправдава? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който нѣма вода, той никога не може да се опере. Нито пъкъ богатиятъ може да стане сиромахъ. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че човѣкъ може да стане богатъ, може да стане и сиромахъ, ние имаме предъ видъ физическия животъ. Само тамъ могатъ да ставатъ смѣни въ състоянията на човѣка. Турете на гърба на нѣкое магаре 80 клгр. злато, и то ще стане богато. Ако господарьтъ изгуби това магаре, всички ще го посрѣщатъ съ радость. Въ който домъ влѣзе, ще му отворятъ вратата, ще го настанятъ въ дама, ще го нахранятъ добре и после ще го пуснатъ да си отиде, облекчено отъ товара, който носѣше на гърба си. Богатство, което може да се сваля отъ гърба на човѣка и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говоримъ за такова богатство. Когато казваме, че богатиятъ не може да стане сиромахъ, и сиромахътъ не може да стане богатъ, имаме предъ видъ духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя сѫщностьта на нѣщата. Въ този смисълъ, добриятъ човѣкъ не може да стане лошъ, нито лошиятъ може да стане добъръ. Добриятъ може да слѣзе въ противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измѣни. Любовьта не може да се превърне въ умраза, нито умразата може да се превърне въ любовь. Злото въ добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне въ зло. Външно човѣкъ може да се излъже, но вѫтрешно нѣщата оставатъ такива, каквито сѫ били първоначално. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ день дяволътъ се преобразилъ на единъ тихъ, безпомощенъ старецъ и се явилъ при единъ светия, съ молба да се помоли за него предъ Бога, да му помогне, по-леко да прекара старинитѣ си. Светията го съжалилъ и се помолилъ на Бога за този старецъ, да улесни нѣкакъ живота му. Обаче, вмѣсто отговоръ на молитвата си, той чулъ отгоре следнитѣ думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молишъ за дявола. Затова, като дойде дяволътъ при тебе, ще му кажешъ, че ще изпълнишъ молбата му съ едно условие само, ако той се съгласи да се качи на нѣкоя планина и тамъ да се помоли на Господа да премахне грѣха отъ свѣта. Тогава старецътъ казалъ на светията: Това нѣщо по никой начинъ не мога да направя! Азъ, който заповѣдвамъ на грѣха, да се моля сега той да се махне отъ свѣта! Това е невъзможно! Тогава светията си казалъ: Старата злоба не може да бѫде нова добродетель. Следователно, когато казваме, че хората трѣбва да се примирятъ, ние имаме предъ видъ добритѣ, разумнитѣ хора, чадата Божии, които искатъ да служатъ на Бога, като на свой баща. Какъ можете да се примирите съ лошитѣ хора, съ враговетѣ си? За враговетѣ ви Христосъ е казалъ: „Любете враговетѣ си!“ Какво значи да любите враговетѣ си? Представете си, че нѣкой човѣкъ е обралъ паритѣ на другъ. По-следниятъ му става врагъ. Какъ може сега този човѣкъ да обикне онзи, когото е обралъ? За да го обикне, той трѣбва да му върне паритѣ и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, азъ те обрахъ. Ето, връщамъ ти сега паритѣ. — По този начинъ ти показвашъ, че си обикналъ врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумнитѣ, добритѣ хора могатъ да се обичатъ, да се примиряватъ. Що се отнася до отношенията ви къмъ лошитѣ хора, трѣбва да спазвате следнитѣ правила: Когато искашъ да буташъ огъня, вземи маша, дилафъ. Когато искашъ да черпишъ вода отъ кладенеца, не влизай самъ въ него, но пусни кофа съ вѫже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искашъ да забиешъ нѣкѫде гвоздей, не си служи съ рѫката, но вземи чукъ и съ него удряй главата на гвоздея. — Не е ли грѣшно да се забива гвоздея съ чукъ? — Ако е грѣшно, не си правете кѫщи. Гвоздеятъ трѣбва да се начука добре, докато вдѣзе въ гредата. В> това нѣма никакъвъ грѣхъ. По сѫщия начинъ ще постѫпвате и съ вашитѣ непотрѣбни мисли. Щомъ видите две или повече непотрѣбни, бдуждаещи мисли въ ума си, вземете чука и ги забийте вт> гредитѣ, нека върщатъ нѣкаква работа. Ако не ги забиете въ кѫщата си, да свършатъ нѣкакра работа, тѣ ще се набиятъ въ краката ви и ще ви създадатъ голѣми болки и неприятности. Сега, азъ не говоря за формитѣ на нѣщата, но за силитѣ, за енергиитѣ, които действуватъ въ тѣхъ и се отразяватъ върху съзнанието на човѣка. Като знае това нѣщо, когато изпадне въ неразположение на духа, въ гѫста материя, човѣкъ ще вземе мѣрки да се издигне надъ тази материя, да мине въ по-рѣдка срѣда, дето условията сѫ по-бдагоприятни. Това показва, че човѣкъ често минава отъ гѫста въ рѣдка срѣда. Гжстата срѣда създава противоречия въ живота му; рѣддата срѣда помага за разрешаване на тия противоречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може дз работи, да прилага разни методи за тѣхното разрешаване. И тъй, когато крѫгътъ на зеницата въ човѣщкото око се увеличава, това е лошъ призндкъ. Това показва, че този човѣкъ сд товари. Щомъ почне да се разтоваря, крѫгътъ на зеницдта му се намалява, а товд е добъръ признакъ. Да грѣшишъ, значи да се товарищъ. Да си праведенъ човѣкъ, товд значи да се разтоваряшъ. На това основание, казвамъ: невежиятъ се товари, учениятъ се разтоваря. Само разумниятъ човѣкъ може съзнателно да се товари и разтоваря. Човѣкъ трѣбва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си отъ непотрѣбния товаръ, Съ който се е нагърбилъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка иматъ своя опредѣлена тежесть, които се отразяватъ и върху съзнанието на човѣка. Следователно, колкото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ по-низки, толкова и тежестьта имъ е по-голѣма. Ако претеглите нѣкоя възвишена мисъль, ще видите, че тя е почти безъ тегло. Значи, има чувствителни везни, съ които мѣрятъ и най-възвишенитѣ и свѣтли мисли. Сега, какъвъ изводъ може да се направи отъ тази лекция? Едно важно нѣщо отъ тази лекция за приложение е въпросътъ за лошитѣ мисли. Ако не можете да премахнете лошитѣ мисли, да ги отстраните отъ себе си, тѣ ще ви осакатятъ. Вие се молите на Бога, казвате, че трѣбва да вѣрвате въ Него, че трѣбва да имате любовь къмъ Него, но всичко това сѫ обикновени методи, които не помагатъ. Който иска да се освободи отъ лошитѣ мисли, които минаватъ презъ ума му, нека се заеме съ четенето и изучаването на Библията отъ любовь, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква въ съзнанието му, и единъ день всички свѣтли и възвишени мисли изникнатъ отъ него, като хубави, доброкачествени семена. Напримѣръ, спрете се върху живота на Нврама, на Давида, на Дпостолитѣ, на Христа, да видите, какъвъ е билъ тѣхниятъ животъ, какво сѫ оставили за човѣчеството и т. н. Христосъ каза на болния отъ 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни.“ И вие можете да кажете сѫщитѣ думи на нѣкой боленъ, но той нѣма да стане. Защо? Казвате: Христосъ е билъ това, а ние не сме като Него. — Христосъ абсолютно е познавалъ и прилагалъ Божиитѣ закони, Божията воля, безъ никакво съмнение и колебание, било въ сърцето, било въ ума си. При това, Христосъ никога не се е заемалъ да лѣкува безвѣрници, или хора убийци и престѫпници. За такива хора изцѣрение нѣма. Много религиозни искатъ да лѣкуватъ болни, безъ разлика на това, вѣрватъ или не вѣрватъ въ Бога. Божието Слово не се отнася до хора грѣшни, безвѣрници, убийци. Докато любовьта не влѣзе въ човѣка, колкото и да му се говори, всички думи ще отидатъ напразно. Мнозина се чудятъ, защо нашитѣ хора, които сѫ толкова добри, не помагатъ на своитѣ ближни. Новото учение не е болница. Наистина, го включва въ себе си взаимопомощьта, като срѣдство за лѣкуване, но при този методъ любовьта по никой начинъ не трѣбва да се изопачава. Човѣкъ първо трѣбва да разбира любовьта, като принципъ, а после да се справя съ малкитѣ работи. Нѣкой казва, че ако не се помага на беднитѣ хора, не може да се говори за доброта. Азъ пъкъ казвамъ, че ако съ помагането на беднитѣ, можемъ да станемъ добри, заслужава тогава да имъ дадемъ всичкото си богатство. Обаче, съ раздаване на богатството си на сиромаситѣ, човѣкъ не само че не става по-добъръ, но става даже по-лошъ. Казвамъ: споредъ мене, този въпросъ седи малко по-другояче. Представете си, че азъ имамъ една крина жито, приготвено за посаждане на нивата. Въ това време дохожда при мене единъ разбойникъ и ме моли да му дамъ малко жито, или хлѣбъ, да се нахрани, че умира отъ гладъ. Ако му дамъ житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излѣзе на пѫтя, или ще отиде навѫтре въ гората, да пресрѣща пѫтници да ги обира. Ще срещне нѣкой праведенъ човѣкъ и ще го убие. Въ такъвъ случай, азъ нѣма да дамъ крината съ житото на този разбойникъ, но ще го оставя гладенъ, да не може да върши престѫпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плодъ. Казвате: Да дадемъ житото на този грѣшникъ, дано по този начинъ да се обърне къмъ Бога. Не, Богъ знае своята работа. Той е опредѣлилъ това жито за сѣене, а не за разбойника. Щомъ това жито е опредѣлено за сѣене, и десеть разбойника да излѣзатъ срещу мене, смѣло ще защищавамъ житото. Ама щѣли да ме заплашватъ съ убийство. При това положение, азъ не се страхувамъ отъ никакво убийство. Сега, по този въпросъ нѣма какво повече да се говори. Въ известни случаи, многото говорене не ползува човѣка. Които слушатъ и нищо не знаятъ, тѣ трѣбва да учатъ. Тѣ не трѣбва да изпадатъ въ положението на ония, които, едва свършили два-три класа, казватъ на тѣзи, които сѫ свършили университетъ, че нищо не знаятъ. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде скроменъ. Има нѣкои, които сѫ свърщили университетъ, но още не разбиратъ, какво нѣщо е координатна система. Подъ думата „координация или съгласуване“ се разбира физически или механически процесъ, който се извършва въ съзнанието на човѣка. Само въ съзнанието силитѣ могатъ да се координиратъ. Коордцнацията е законъ въ висшата математика и се разбира само отъ онѣзи, които могатъ да четатъ по него. Който иска да се запознае съ този законъ, той трѣбва да започне съ изучаването на небето: първо ще изучава планетитѣ Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ, Нептунъ, а после ще дойде до Слънцето. Оттамъ ще отиде къмъ Венера, Марсъ, Меркури, Земя и т. н. Следъ това ще премине и къмъ други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човѣкъ ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тѣла има пълна координация, пълно съотношение. Отъ координацията на небето, човѣкъ ще разбере и координацията, която сѫществува на земята. Ако нѣкой житель отъ земята отиде на небето, на Венера, напримѣръ, той трѣбва коренно да се измѣни. Най-малкото той ще забележи, че пулсътъ на неговото сърце се е измѣнилъ. Питамъ: колко пѫти въ минууата бие вашето сърце? Сърцето на човѣка бие 72 пѫти на минутата. Обаче, ако отидете на Венера, тамъ сърцето ви ще бие два пѫти по-бързо. Тамъ пулсътъ е по-ускоренъ. По пулса на човѣка, особено на младия, можете да разберете, какво е положението на неговото сърце, дали е влюбенъ, или не. Ако имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечерь, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пѫти въ минута, тя води редовенъ животъ; ако пулсътъ й е ускоренъ, бие отъ 72—85 пѫти въ минута, тя е влюбена въ нѣкой непорядъченъ момъкъ. При туй положение, мнозина ще мислятъ, че това се дължи на нѣкаква болесть и ще кажатъ, че тази мома има огънь, температура. Да, все нѣкакъвъ огънь е причинилъ усилване на пулса й, но този огънь е нареченъ „огънь на любовьта“. Когато човѣкъ изгуби любовьта си, пулсътъ му се намалява, и той слиза въ по-гѫста материя. Това сѫ елементарни работи, но за онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ представятъ цѣла наука. Напримѣръ, трѣбва да се знае още, че между мисъльта на човѣка и пулса на сърцето има известно съотношение. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, какви вълни се образуватъ при биенето на сърцето въ зависимость отъ неговитѣ мисли. Той трѣбва да наблюдава, какво въздействие указватъ върху сърцето свѣтлитѣ, възвишенитѣ мисли и какво — низшитѣ. Пулсътъ, изразенъ графически на фиг. 2 представя отклонение на мисъльта отъ правата й посока. Всѣко отклонение на мисъльта отъ правата й посока предизвиква известно отклонение и въ движението на сърцето. фиг.2 Когато мисъльта на човѣка срещне голѣмо противодействие, това противодействие се отразява и на сърцето: като че нѣкакъвъ ножъ прерѣзва сърцето, или като че нѣкаква оловена топка пада върху него, и този човѣкъ моментално припада. За да не ставатъ тия припадъци, съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, да е свързано съ разумния свѣтъ, съ Бога. Като работятъ хармонично, тия разумни сѫщества създаватъ около другитѣ хора животъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Това значи да живѣе човѣкъ въ пълна координация съ Бога. Като говоря за гѫстата материя, мога да ви дамъ признацитѣ на слизането въ гѫстата материя, но съмъ решилъ да не изнасямъ тия нѣща. Защо? Защото не можете още да манипулирате съ тѣзи знания и де кого срещнете, ще гледате, дали има такъвъ признакъ. Като срещнете човѣкъ съ такъвъ признакъ, ще кажете: Азъ зная, какъвъ признакъ имашъ ти. Когато имате предъ себе си знаковетѣ плюсъ или минусъ, това показва, че сѫщевременно вие имате напредъкъ. Понѣкога човѣкъ се усѣща толкова отпадналъ духомъ, че не знае, какъ да се повдигне. За да се повдигне духа на човѣка, изисква се малко усилие отъ негова страна. Това малко усилие е въ състояние да даде добри резултати. И тъй, като говоря тази вечерь, да не мислите, че искамъ да се примирите. Азъ изключвамъ примирението. Да се примирява човѣкъ, това значи да губи времето си. Свѣтътъ нека се примирява. — Да подобримъ отношенията си. — Нѣма какво да подобрявате отношенията си. — Да се учимъ тогава. — Никакво учение не ви трѣбва. Какво разбирате като казвамъ, че не ви трѣбва никаква наука? Защо не трѣбва да се говори за учение? Защото, желанието на човѣка да учи идва още съ раждането му. Трѣбва ли следъ това да казва, че иска да учи? Въ този смисъль, азъ изключвамъ отъ васъ идеята да учите. Тази идея трѣбва да се постави другояче въ васъ: днесъ вие трѣбва да търсите свѣтлина, която да ви покаже красивитѣ, хубавитѣ нѣща въ свѣта. Ще изясня мисъльта си съ следния примѣръ. Представете си, че вие сте ученъ човѣкъ, искате да издирите нови нѣща, да направите нѣкакви открития, но се намирате въ тъмна стая, безъ никаква свѣтлина. Азъ влизамъ въ стаята при васъ, запалвамъ свѣщьта си и започвамъ да ви развеждамъ: азъ вървя напредъ, вие — следъ мене. Въ случая, вие сте ученикъ, азъ — професоръ. Обикаляме цѣлата стая и ви показвамъ хубави книги, скжпоценни камъни и други забележителни нѣща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има въ стаята, излизаме вънъ. Вие сте доволни, и азъ съмъ доволенъ: вие сте доволни, че сте научили нѣщо; азъ съмъ доволенъ, че моята свѣщь е могла да услужи на единъ човѣкъ. Сега, тази вечерь азъ ви разхождамъ изъ стаята, свѣтя ви съ моята свѣщь и ви показвамъ ония нѣща, които могатъ да ви ползуватъ. Ако нѣмахъ свѣщь, съ която да освѣтя стаята, вие щѣхте да се лутате, да падате, да ставате, и въ края на краищата, единъ щѣше да излѣзе вънъ съ пукната глава, другъ — съ счупенъ кракъ, или съ счупена рѫка и т. н. Когато нѣкои искатъ да придобиятъ знания, казватъ: Искаме да напълните, да натъпчете главитѣ ни. — Азъ пъкъ на никого не искамъ да тъпча главата, нито да го уча. Азъ искамъ да растете. За тази цель, вие се нуждаете отъ почва, вода, въздухъ, свѣтлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а съ това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Въздухътъ е нуженъ, за да раздухва огъня. Огъньтъ пъкъ е необходимъ, за да даде свѣтлина и топлина на вашия животъ Питамъ: разбрахте ли значението на тѣзи крѫгове? Ако сте уменъ човѣкъ, лесно ще ги разберете; ако сте глупавъ, нищо нѣма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия човѣкъ? Умниятъ всѣкога се разтоваря, а глупавиятъ се товари. Единъ глупавъ човѣкъ пѫтува презъ пустинята и води следъ себе си камила, натоварена съ голѣмъ багажъ — всичкото богатство на глупавия човѣкъ. Той срѣща единъ мждрецъ, спира го и пита: Можешъ ли да ми кажешъ, колко години ще живѣе моята камила? — Ако я товаришъ малко, може да живѣе още 20 години. Обаче, тъй както си я натоварилъ, ако туришъ на гърба и още една малка тежесть, тя едва ли ще те изведе изъ пустинята. Глупавиятъ човѣкъ продължава пѫтя си и вижда на земята нѣкаква ценна вещь, паднала отъ нѣкоя друга камила. Той взима тази вешь, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви. Едва направила нѣколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питамъ: имаше ли нужда да туря тази вещь на гърба на камилата? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щомъ счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава въ пустинята. Това е една притча, а всички притчи сѫ ценни за човѣка, защото иматъ отношение до неговото съзнание. Не е въпросътъ, трѣбва ли да бѫде човѣкъ богатъ, или не трѣбва. Добриятъ човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. Учениятъ човѣкъ не може да бѫде невежа. Глупавиятъ човѣкъ е увеличилъ крѫговетѣ въ своя животъ до безконечность. Той има единъ милионъ лева и казва: Искамъ да имамъ два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, петь и повече милиона. Какво сѫ спечелили богаташитѣ въ свѣта? Когато нѣкой желае голѣми богатства, казвамъ: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиардеръ. Не е леко положението на тѣзи милиардери. Защо? Защото на тѣхъ не може да се помага. Никѫде въ Писанието не е казано да се помага на богатитѣ, на грѣшнитѣ хора. Обаче, казано е да се помага на сиромаситѣ, на праведнитѣ. Грѣшнитѣ, богатитѣ хора не сѫ за съжаление. Въ материално отношение тѣ сѫ умни хора, но вървятъ въ кривъ пѫть. Богатитѣ хора служатъ за изкушение на беднитѣ. Нѣкой беденъ човѣкъ поглежда къмъ богатия и си мисли: Чудно нѣщо, този човѣкъ въ Бога не вѣрва, никому добро не прави, а при това е богатъ! — Не правете сравнение помежду си. Щомъ намирате, че положението на богагия е завидно, станете като него. Колкото и да е слабъ, колкото и да нѣма мазнини, светията никога не би желалъ да смѣни положението си съ единъ угоенъ банкеръ. Затова и на васъ казвамъ: Не се сравнявайте съ другитѣ хора! Защо? Съ каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правимъ аналогии, сравнения, ние имаме предъ видъ нѣкакъвъ образъ, отъ който може да се извлѣче известна поука. И Христосъ си е служилъ съ аналогии, съ сравнения, за да изрази нѣкаква идея. Напримѣръ, Той казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Лозата подразбира възвишеното, благородното въ човѣка. Лозата символизира още законъ за самопожертвуване. Волътъ пъкъ символизира търпение. Търпението е качество на ангелитѣ. Тъй що-то, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една чърта на ангелъ, и затова се отнасяме съ благоговение къмъ това негово качество. Дойдемъ ли до отрицателнитѣ прояви на вола, напримѣръ, мушкането, ние имаме предъ видъ низшето проявление на вола. Сега, коя е основната мисъль въ лекцията? За следния пѫть направете резюме върху това, което говорихъ тази вечерь, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесохъ въ лекцията. Отъ това, което говорихъ, намирамъ, че сме стигнали до върха, повече не може да се пѫтува. Ако речемъ да насилимъ положението, да туримъ още една скжпоценность на камилата, гърбътъ й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилитѣ си, дайте имъ хубава храна, чиста вода, за да благодарятъ и да кажатъ: Слава Богу, че нашитѣ господари ни нахраниха и напоиха до бре. Казвамъ: дайте почивка на камилитѣ си, отъ дългия пѫть въ пустинята, поне за нѣколко деня, а следъ това пакъ ги натоварете. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 11 май, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДНА СТѪПКА. „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. Въ математиката се работи съ минуси и съ плюсове, т. е. съ събиране и съ изваждане, както и съ положителни и отрицателни числа. И въ живота се работи съ минуси и плюсове. Понѣкога минуситѣ сѫ по-приятни отъ плюсоветѣ. Запримѣръ, въ даденъ случай е по добре да давашъ, отколкото да взимашъ. Обаче, въ другъ случай пъкъ е по-добре да взимашъ, отколкото да давашъ. Казвате: Ние искаме да знаемъ абсолютната истина по този въпросъ. — Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременнитѣ хора истината е достѫпна въ най-малкитѣ си прояви. Красиво е, когато истината не може да се изкаже. Нѣкой пита: Добъръ човѣкъ ли съмъ азъ? — Нито си добъръ, нито си лошъ. Радвай се, че нито си отъ добритѣ, нито си отъ лошитѣ. Това подразбира: радвайте се, че не сте толкова лоши, като дявола, нито пъкъ толкова добри, като ангелитѣ. Първото положение ще ви насърдчи, да вървите напредъ; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеалъ въ свѣта, да дойдете до положението на ангелитѣ. Тъй щото, когато се го- вори за истината, ще знаете, че тя е нѣщо сгѫстено, което мѫчно се разбира. Когато се теоретизира върху истината, това, е едно положение. То е идеализиране на истината. Обаче, когато се прилага истината, това подразбира опити, живѣене споредъ истината. Когато опитва нѣщата, човѣкъ винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попадналъ на нѣщо, което не е очаквалъ, или че опитътъ му е излѣзълъ несполучливъ. Запримѣръ, давате нѣкому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволенъ е отъ нея и казва: Сладка е тази баница! Не се минава половинъ часъ, този човѣкъ започва да се превива отъ болки въ стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство въ стомаха му. И тъй, животътъ на съвременнитѣ хора, съ всички тѣхни възгледи и теории, на пръвъ погледъ е хубавъ, сладъкъ, но щомъ се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, отъ което сѫ направени тѣзи теории, е старо, горчиво, останало отъ преди хиляди години насамъ. Следователно, каквото и да мислите за сегашния животъ, теориитѣ и възгледитѣ за него сѫ вече остарѣли, вгорчени. Тази е причината, поради която днесъ всички хора сѫ недоволни отъ живота. Едно време бѣхте недоволни отъ рогитѣ си. Богъ махна рогитѣ ви, освободи ви отъ тѣхъ. Едно време бѣхте недоволни отъ голѣмитѣ си зѫби и нокти — и- отъ тѣхъ Богъ ви освободи. Едно време бѣхте недоволни отъ голѣмия хоботъ, намирахте го много непрактиченъ — и отъ него Богъ ви освободи. И отъ сегашното си положение сте недоволни — и отъ него Богъ ще ви освободи, ще ви даде нѣщо по-хубаво. И тогава ще има нѣщо, отъ което ще бѫдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбѣженъ съпѫтникъ въ човѣшката еволюция. Докато живѣе въ време и пространство, невъзможно е човѣкъ да се задоволи. Обаче, щомъ живѣе извънъ времето и пространството, той всѣкога ще бѫде доволенъ. При тѣзи условия, той разбира вече реда и порядъка на нѣщата, а това разбиране внася, въ душата му миръ и доволство. Значи, докато е на земята, при ограниченитѣ условия на живота, човѣкъ ще бѫде недоволенъ и винаги ще се стреми къмъ по-високи постижения, къмъ по-голѣми блага. Въ резултатъ на своитѣ усилия, на своя стремежъ, той все ще постигне нѣкакво благо, но скѫпо ще плати за него. Човѣкъ трѣбва да се приготви за всѣко благо, за всѣки вѣнецъ, който му предстои да получи. Ето, когато Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, навсѣкѫде Го посрѣщаха съ финикови вейки, съ пѣсни и викове: „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“ Обаче, не се минаха три деня следъ тази слава, и Христосъ седѣше вече съ рѫце вързани и съ тръненъ вѣнецъ на глава. Трагедия е това.! Какъ ще си обясните тази трагедия? Обаче, това е само първата часть на трагедията. Истинската трагедия има и втора часть. Втората часть съдържа въ себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава въ възкресението. Всѣко страдание има смисълъ само тогава, когато доведе човѣка до смърть и после го възкръси. Това е истинско страдание. Трагедия, въ която крайниятъ резултатъ не е възкресение, е пълна комедия. Човѣкъ ще разбере великия смисълъ въ живота, само следъ като умре и после възкръсне. Питамъ тогава: какъвъ смисълъ има да плачете за умрѣлия човѣкъ, ако съ плача си не можете да го възкръсите? Такъвъ плачъ не облекчава положението на умрѣлия. Ако можешъ да го възкръсишъ, плачи! Не можешъ ли да го възкръсишъ, не плачи! Въ такъвъ случай, по-добре плачи за себе си. Когато плакаха предъ гроба на Христа, Той се яви на плачещитѣ и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашиятъ плачъ не е въ сила да намали моитѣ страдания.“ Чудни сѫ хората, когато мислятъ, че Господъ жали, когато тѣ страдатъ. Какъ е възможно Богъ, Който е създалъ всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че нѣкой човѣкъ страда, увива се като змия. Какво отъ това ? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влѣзла - въ огъня, се увива отъ болки. Вие държите прѫчка въ рѫката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете рѫката си къмъ огъня и съ помощьта на прѫчката да избавите змията отъ страдания. Обаче, вие гледате, какъ тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: Жестокъ Човѣкъ! Не иска да дигне рѫка да ми помогне, но гледа и мълчи. Следователно, мѫчнотиитѣ и страданията на сегашнитѣ хора сѫ мѫчнотии и страдания на човѣка-животно въ тѣхъ, което се учи. Това сѫщество въ човѣка, именно, трѣбва да се учи. Божественото въ човѣка пъкъ се поучава отъ него. Тъй щото, невъзможно е Богъ да жали, да скърби, че нѣкой умрѣлъ. Човѣкъ трѣбва да страда! Безъ страдания той не е човѣкъ. Единственото нѣщо, което отличава човѣка отъ другитѣ животни, е че той страда морално. Животнитѣ страдатъ само физически, а хората — и физически, и морално. Страданията сѫ необходими за човѣка, като условие за пробуждане на тѣхното, съзнание. Сегашниятъ човѣкъ е повече отрицателенъ, отколкото положителенъ. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човѣкъ живѣе повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавитѣ дрехи, ще видите, какъ ще се зарадва, но радостьта му не е трайна. Следъ четири-петь деня то вече не е доволно отъ дрехитѣ си — нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостьта му е била физическа, и като такава —- временна. Въ страданията си, човѣкъ се е повдигналъ малко по-високо — той страда и морално. Обаче, тѣзи две величини — радость и скръбь, трѣбва да се приравнятъ. Какъ се приравняватъ величинитѣ? Човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ, методъ, какъ да приравни страданието съ скръбьта, а после — какъ да се примири съ страданието. Понеже хората познаватъ страданията по-дълбоко отъ радоститѣ, затова искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Въ това отношение, хората сѫ щедри въ страданията, лесно се отказватъ отъ тѣхъ. Обаче, като дойдатъ до радоститѣ, тамъ ставать скържави, не ги даватъ лесно. Въ това, именно, се крие нещастието на съвременнитѣ хора. Да се приравнятъ радоститѣ съ скърбитѣ, това подразбира, че хората сѫ дошли до положение да се отрекатъ и отъ радоститѣ си тъй, както и отъ скърбитѣ и страданията си. Ако отидете при нѣкой, който живѣе физически, и поискате да ви даде скръбьта си, той ще се поусмихне и ще каже: Заповѣдайте! Ако поискате радостьта му, той ще каже: Едва дойде една радость въ живота ми, и вие идвате да я вземете. Не давамъ радостьта си, — Това е неразбиране. Вие сте щедри къмъ страданията и скърбитѣ си, давате ги при първо поискване отъ страна на кого и да е, и това се дължи на неразбиране. Вие не знаете, какво хубаво нѣщо се крие въ скърбитѣ и страданата. Обаче, не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носятъ въ себе си. Като направите още една стѫпка въ страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие въ него, а едновременно съ това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постѫпиха Апостолитѣ, когато ги биха на Петдесетницата. Следъ като получи три пѫти по 39 удара, Апостолъ Павелъ каза: „Ако има нѣщо, съ което мога да се похваля, това сѫ моитѣ страдания, а не радоститѣ ми". Сега и на васъ остава да направите още една стѫпка въ страданията, да влѣзете по-навѫтре, да разрешите задачата на страданията. Щомъ разрешите тази задача, ще влѣзете въ нова фаза на живота, дето знаменателитѣ на скръбьта и на радостьта сѫ изравнени. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ особенъ родъ музика. Всичко въ природата е музика. Следователно, споредъ функциитѣ, които извършватъ органитѣ въ човѣшкото тѣло, и тѣ се опредѣлятъ като музикални тонове. Запримѣръ, сърцето представя тона до, дихателната система — ре, черниятъ дробъ —- ми, бъбрецитѣ — фа, далакътъ — солъ, жлъчката — ла, храносмилателната система — си. Когато дихателната система на човѣка действува музикално въ всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система, нейниятъ тонъ до се измѣня, минава въ другъ тонъ, а това вече създава известна дисхармония въ нѣкой отъ нейнитѣ органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболѣе нѣкой удъ отъ дихателната система, тя трѣбва да запази чистотата и броя на вибрациитѣ на своя тонъ. Човѣшкиятъ организъмъ има и свой специфиченъ ключъ, споредъ който се опредѣлятъ различнитѣ тонове. Този ключъ е въ съгласие съ общия темпъ на природата. Казвамъ: ако разбирате ключа и тоноветѣ на вашия организъмъ, вие ще можете да си въздействувате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциитѣ на вашитѣ удове въ пълна изправ- ность. Енергиитѣ отъ сърцето минаватъ къмъ черния дробъ. Това показва, че отъ сърцето къмъ черния дробъ има отворенъ пѫть, обаче, отъ черния дробъ къмъ сърцето — нѣма. Ето защо, като знаете това, вие не трѣбва да допущате въ сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дробъ. Който знае и разбира музиката на своя организъмъ, той ще може съ нея да лѣкува нѣкой заболѣли органи. Ако има нѣкаква повреда въ дихателната система, той ще пѣе или свири повече такива пѣсни, въ които често се повтаря тона до. Жлъчката се лѣкува съ тона ла. Питамъ: какъ бихте изпѣли упражнението: — Божествена Любовь ме озари. Божествена Любовь душа ми разшири и изпълни сърцето ми съ лѫчи. Изъ дълбоки глъбини, повдигна духа ми въ висини, на крилетѣ си благословени, Отъ Божия погледъ озарени; озарени, отъ Божия погледъ озарени. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да вложи въ пѣсеньта и душата си, и духа си. Душата и духътъ сѫ гами, които лѣкуватъ. Тѣ измѣнятъ трептенията, повищаватъ ги, а всѣко повишаване на Трептенията се отразява здравословно върху организъма. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 13 априлъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИНЦИПИ НА НѢЩАТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Мнозина казватъ, че не помнятъ принципа на нѣщата. Когато човѣкъ не помни принципа на нѣщата, това показва, че неговиятъ умъ е заетъ съ много работи. Сега, представете си, че върху дадена плоскость прекарате седемь прави, успоредни помежду си линии. А100_____________________________________В100 Въ обикновената геометрия това е проста работа, обаче, въ живата геометрия въпросътъ седи другояче. Тукъ плоскостьта АВ представя възможности, които се криятъ въ единъ животъ отъ сто години. Началната точка А100 представя първата възможность за постижение на нѣщо, а крайната точка В100 представя последната реализирана възможность. Правитѣ линии, които сѫ перпендикулярни къмъ плоскостьта А100 В100 пъкъ представятъ броя на възможноститѣ за постигане на известни стремежи въ даденъ животъ. Тѣзи линии сѫ сили, които действуватъ въ живота. Какъ мислите, еднакви ли ще бѫдатъ резултатитѣ на тия сили? Да допуснемъ, че тия линии, т. е. тия сили, на брой седемь, като седемь лѫча, излизать отъ различни точки. Понеже излизатъ отъ различни точки, тѣ ще се различаватъ помежду си. Всѣки лѫчъ ще има различно отношение къмъ съзнанието на човѣка. Тѣзи лѫчи могатъ да бѫдатъ мисли, чувства и желания. Ако сѫ мисли, всѣка мисъль първо трѣбва да се трансформира въ желание, а желанието — въ волевъ актъ, т. е. въ действие. И като действие вече, тя приема известна форма. Щомъ знаете това, вие трѣбва да се замислите върху въпроса за образуването на кристалитѣ, за създаването на растенията и животнитѣ. Всѣки трѣбва да помисли, какъ, кога и защо сѫ създадени кристалитѣ, растенията и животнитѣ. Дълга е историята на тѣхното образуване и създаване. Ако проследите историята за създаването на растенията, специално, ще видите, че тѣ сѫ свързани съ човѣка, въ смисълъ, че подържатъ неговия животъ. Обаче, първоначално растенията не сѫ били създадени за човѣка. Тѣ предшествуватъ човѣка, сѫществували сѫ по-рано от него. Въ такъвъ случай, интересно е да знаете, каква е била службата на растенията преди сѫществуването на човѣка. Този въпросъ може да се разбере само тогава, когато човѣкъ бѫде абсолютно свободенъ отъ дребнавоститѣ въ живота. Следователно, никой човѣкъ, билъ той ученъ, философъ, писатель, или какъвъ и да е другъ, не може да разбере дълбокия смисълъ на живота, докато се занимава съ дре- бнавости. Дребнавоститѣ въ живота могатъ да се уподобятъ на бодванията, които произвежда губерката върху рѫката на човѣка. Представете си, че нѣкой великъ музикантъ, или художникъ иска да изрази своя гений чрезъ музиката, или чрезъ художеството. Тъкмо дойде до най-важния моментъ, дето трѣбва да представи върха на своята сила, и нѣкой се доближи до него съ губерка въ рѫка и го бодне. Какво ще направи този майсторъ музикантъ, или художникъ ? Рѫката му непременно ще трепне, и важниятъ моментъ ще изгуби своята красота. Музикантътъ ще изсвири своето парче, или художникътъ ще нарисува картината си, но сѫщевременно ще отбележи и ефекта, предизвиканъ отъ бодването съ губерка. Който не разбира това нѣщо, той нѣма да забележи мръдването на ржката на музиканта, или на художника. Обаче, който разбира, той ще забележи и най-малкото отклонение на рѫката: той даже ще знае причината, защо и какъ е станало това бодване. Казвате: Това сѫ отвлѣчени въпроси, които не ни интерйсуватъ. — Тѣзи въпроси не ви интересуватъ, докато не сте се натъкнали на, тѣхъ. Обаче, щомъ се натъкнете, започвате да се запитвате, защо стана така, коя е причината за това, което ви сполетѣ и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е духовно добре рагзположенъ, намира се въ третото небе. Но дойде нѣкой при него, извади губерката си и го бодне. Изведнъжъ той изгубва разположението си и започва да се запитва: Отде дойде тази губерка? Какво съмъ направилъ, че трѣбваше така да ме нападнатъ? Нали бѣхъ при Бога? Докато разсѫждавашъ и търсишъ причината за бодването, ще получишъ още две-три губерки. Не усѣщашъ, какъ изгубвашъ разположението си и започвашъ да мислишъ, че доброто ти разположение е резултатъ на нѣкаква илюзия. И наистина, човѣкъ трѣбва да си отговори, защо, следъ като се е качилъ при Бога, губеркитѣ започватъ отлѣво-отдѣсно да го мушкатъ. Причината за това се дължи на факта, че докато стигнете до Бога, вие ще минете презъ известни области въ природата, дето силитѣ не сѫ още организирани, вследствие на което не се подчиняватъ на Великия Божи законъ. Колкото възвишени да сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, веднъжъ минава презъ тѣзи области, той неизбѣжно ще изпита острието на губерката. Представете си, че вие обличате новата си дреха, която сте шили за Великъдень, и при хубавъ слънчевъ день излизате на разходка. Обаче, внезапно небето се замъглява и започва да вали дъждъ. Мислите ли, че дъждовнитѣ капки ще се загрижатъ за вашитѣ нови дрехи? Ни най-малко. Дъждътъ ще намокри дрехитѣ ви на общо основание. Че ще бѫдете недоволни, че ще ви се каратъ въ кѫщи, дъждътъ не иска да знае за това. Той ще си вали и ще намокри всичко, каквото срещне на пѫтя си. Такова нѣщо представятъ неорганизиранитѣ сили въ природата; тѣ не искатъ да знаятъ, причиняватъ ли нѣкому пакости, или не. Следователно, има сѫщества въ природата, които ни най-малко не се интересуватъ за нашитѣ мисли и чувства, както и за нашитѣ идеали. Нѣкой ученъ е работилъ цѣли 20 години върху известна теория, но дойде едно отъ тия сѫщества, бодне го съ губерката си, причини му нѣкаква сериозна болка, и той забравя своята теория. Другъ ученъ открилъ нѣщо важно въ науката, но едно отъ тия сѫщества го спъне нѣкѫде, и той падне, удари силно главата си и забравя всичко, каквото е работилъ. Защо тѣзи учени забравятъ, какво сѫ работили? Защото онзи, който е създавалъ теорията, или онзи, който е откривалъ нѣщо, е напусналъ това тѣло. Какво показва това? Това показва, че много сѫщества влизатъ въ главитѣ на хората, диктуватъ имъ разни идеи, заставятъ ги да работите върху разни въпроси и въ края на краищата, си заминавате. Не е лошо това, но истински ученъ е онзи, който знае имената на тия, които сѫ го вдъхновявали да работи, които сѫ му диктували да пише върху различни научни въпроси. Казватъ за нѣкой ученъ, че е голѣмъ авторитетъ въ науката. За другъ казватъ, че не е авторитетъ въ науката. Съгласенъ съмъ съ васъ, но и вие трѣбва да бѫдете последователни. Запитайте вашия авторитетъ, знае ли, кой го заставя да пише? Познава ли кое сѫщество го вдъхновява въ работата му ? Ако нищо не знае по това, той не е никакъвъ авторитетъ. Сега, ще изясня тази идея съ единъ примѣръ отъ живота. Срѣщате единъ беденъ, нещастенъ човѣкъ, безъ авторитетъ, предъ хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде подъ сѫдъ, но нѣма срѣдства. Каже ви нѣкоя обидна дума, и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човѣкъ съ авторитетъ, съ пари въ джоба си, съзнавате, че сте направили грѣшка и казвате: Азъ трѣбва да дамъ на този човѣкъ поне хиляда лева, да му помогна; той е крайно беденъ. Давате му хиляда лева, и съ това изправяте погрѣшката си. Значи, за да покажете своя авторитетъ, въ случая богатството си, вие първо сте си послужили съ една груба мѣрка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, следъ дветѣ плесници, е станало активно, изразило се е навънъ. Казвате: Не може ли безъ плесници? Питамъ: какво разбирате подъ думата плесница? Освенъ това, всѣки трѣбва да си отговори, плесницата, която удря нѣкому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно? Вие сте наблюдавали, какъ малкитѣ деца нареждатъ картитѣ за игра и образуватъ отъ тѣхъ разни фигури. Понѣкога тѣ ги нареждатъ въ триѫгълна форма, понѣкога — въ четириъгълна, или въ друга нѣкаква форма, но достатъчно е да се вземе една отъ тѣхъ, за да паднать всичкитѣ. Какъ мислите, по свободна воля ли падатъ картитѣ? По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да си даде отчете, какъвъ процентъ отъ това, което мисли, чувствува и върши се дължи на неговото съзнание, какъвъ процентъ — на окръжаващата срѣда, какъвъ процентъ — на живата природа и какъвъ — на Великия Божи Духъ. Подъ думата „окръжаваща срѣда“ се разбиратъ растенията, животнитѣ, хората; отъ друга страна — въздухътъ, свѣтлината, топлината, водата и т. н. Изобщо, всѣко нѣщо, което обикаля човѣка и безъ което той не може, е окръжаваща срѣда. Тѣзи срѣди се различаватъ една отъ друга по степеньта на своето влияние, т. е. по степеньта на своето въздействие върху човѣка. И тъй, правата А 100 В 100, въ чъртежа, представя пътя, по който вървите, а успореднитѣ прави представятъ енергии, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Вие можете да изчислите, какво влияние упражнява всѣки лъчъ върху живота на човѣка за всѣки даденъ день. Всѣки день енергиитѣ на тѣзи лъчи минаватъ презъ ума, сърцето и волята на човѣка, и по този начинъ упражняватъ известно въздействие върху него. Всѣки новъ день тѣзи енергии минаватъ въ различни гами. Това съ задачи, които ученикътъ трѣбва да решава. Дойде ли до обикновения животъ, той спира тамъ. Въ обикновения животъ нѣма какво особено да се търси и да се очаква. Единъ младъ човѣкъ пише на приятеля си: Азъ те обичамъ, защото искамъ да обичамъ, безъ да настоявамъ за твоята любовь. Казвамъ: правъ е този младъ човѣкъ. Принципътъ се заключава въ това: да обичашъ и да не изисквашъ отъ другитѣ да те обичатъ. Обаче, защо трѣбва той да пише това писмо на приятеля си? Не може ли да обича, безъ да изисква отъ приятеля си отговоръ на своята любовь? Значи, този младъ човѣкъ се е намиралъ подъ влиянието на закона на необходимостьта. Да напише писмото, това не зависѣше отъ неговата съзнателна воля. Написването на писмото представя падане въ живота. Докато не бѣше написалъ писмото, той бѣше на покрива отгоре, и от него зависѣше, да се хвърли отъ покрива, или да не се хвърли. Писането вече е единъ несвободенъ актъ. Това значи, че писмото се пише безъ волята на човѣка. Който пише писмо съ такова съдържание, той пада. Това е научно обяснение. Щомъ падне, той ще се контузи нѣкѫде. Но следъ това пъкъ ще дойде подскачане. Ако на такова писмо не се отговори, знайте, че то не е хубаво написано отъ единия до другия край е фалшиво. Следъ това пъкъ ще съжалявате, че сте написали писмото. Ще съжалявате, разбира се, защото сте се хвърлили отъ високо. Ако не разбирате дълбокия смисълъ на това нѣщо, вие ще изпаднете въ друга крайность и ще кажете: Тогава не трѣбва да пишемъ никакви писма. — Не, искате или не искате да пишете, това не зависи отъ васъ. Щомъ напишете едно писмо, ще признаете въ себе си, че сте паднали не по своя воля. Защо? Защото едно сте писали, а друго излиза. Поетътъ се вдъхнови, напише нѣщо и казва: Азъ написахъ това стихотворение. Не, той не говори истината. Той е възприелъ една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава съ обикновено съзнание човѣкъ, това е въ реда на нѣщата, но ученикътъ, който търси пѫтя на Божествената Любовь, Мждрость и Истина, не трѣбва да се заблуждава. Той трѣбва да търси други методи за работа и приложение. Ученикътъ трѣбва да разбира своитѣ състояния, да бѫде господарь на своитѣ движения. Ако клати главата си нагоре-надолу, безъ да съзнава, защо прави това, той пада. Ако се съмнява, ако се обезсърдчава, ако е недоволенъ отъ живота си, той пада. Следователно, всѣки моментъ въ живота си, човѣкъ трѣбва да знае, де се намира и какво го очаква. Нѣкой казва: Не падамъ само азъ, всички хора падатъ. — За тебе е важно, като паднешъ, колко ще се контузишъ. Всѣко падане носи свои последствия. Вие знаете, че празни пространства въ природата не сѫществуватъ. Следователно, дето паднете, вие все ще предизвикате нѣкакво сътресение, заради което непременно ще ви държатъ отговорни. Кой би желалъ да хвърли нѣкой човѣкъ отъ кѫщата му, само затова, че се оплаквалъ отъ живота си? Всѣки знае, че за такава постѫпка ще носи голѣма отговорность. Тъй щото, както човѣкъ носи отговорность за своето физическо падане, така сѫщо той носи отговорность за своитѣ паднали мисли, чувства и желания. Споредъ окултиститѣ, този законъ е единъ и сѫщъ и за физическия, и за духовния свѣтъ. Сега, като говоря за падането на човѣка, имамъ предъ видъ мощнитѣ сили въ него, съ които може да работи, да се противопоставя на всѣко падане. Падащитѣ мисли вървятъ въ посока, въ която хората се движатъ, вследствие на което и тѣ падатъ, като сѫщевременно се контузватъ нѣкѫде. Отъ ѫгъла на падането на известна мисъль зависи и контузването, което тя произвежда върху човѣшкия мозъкъ. Ако се съмнявате въ тази идея, направете следния опитъ: вземете при себе си само за единъ месецъ нѣкой нервенъ човѣкъ и наблюдавайте влиянието, което той ще укаже върху васъ. Въ това отношение, вие не трѣбва да се заблуждавате, да мислите, че сте много устойчиви. И светии, и пророци сѫ изгубвали равновесието си. Пророкъ Илия изгуби равновесието си отъ една жена само. Той има сила да избие 400 пророци въ Израиль, а когато предъ него се яви една жена, той се уплаши и из- бѣга. Ако пророкъ Илия, известенъ съ своята смѣлость и решителность, се уплаши отъ една жена и изгуби ревновесието си, мислите ли, че вие ще бѫдете по-смѣли отъ него? Колко пѫти и вие, като пророкъ Илия, сте се отклонявали и се отклонявате отъ живота си! Съ тѣзи отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора сѫ наредени като атомитѣ и молекулитѣ, между тѣхъ винаги оставатъ празни пространства. Следователно, никой не може да напакости на душата на човѣка, но може да напакости на тѣлото му. Тази пакость се предизвиква отъ влиянието, което хората си указватъ единъ на другъ, чрезъ своитѣ мисли, чувства и чрезъ своята воля. Иначе, като души, тѣ сѫ абсолютно свободни, независими единъ отъ другъ. Въ това отношение, по напредналитѣ ученици трѣбва да даватъ примѣръ. Да живѣете като души помежду си, това е задача, която всѣки ученикъ трѣбва да разреши. Трудна задача е, но постижима. Питамъ: споредъ васъ, кой е правиятъ пѫть ? Ще кажете, може би, че възходещиятъ пѫть е правиятъ. Така е, но възходещитѣ линии претърпяватъ известно отклонение, а дето има отклонение, тамъ има и падане. За да се избегнатъ тѣзи отклонения, съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде абсолютно будно, да може предварително да разбере, какво носи всѣка мисъль въ себе си. Като знае това, той ще може да я отхвърли, или приеме, преди още да е достигнала до него. Отъ днешния моментъ, той може да опредѣли, какво ще го сполети следъ нѣколко седмици, месеци или години. Това всѣки може да постигне, но изисква се работа, усилия, трудъ. Една сутринь тръгвамъ на екскурзия съ нѣколко души. Вървимъ по пѫтя, и по едно време ги запитвамъ: какъ мислите, отишълъ ли е нѣкой преди насъ на планината? — Да, преди насъ сѫ минали двама души, отде Познахте ? — Виждаме две различни стѫпки. — Мѫже ли сѫ били, или жени? Едни казваха, че стѫпкитѣ сѫ мѫжки; други казваха, че стѫпкитѢ били женски. Обаче, положително никой не можа да опредѣли, какви сѫ стѫпкитѣ. Азъ мълча, нищо не казвамъ. Като се качихме на планината, никой нѣмаше тамъ. Значи, предположенията не излѣзоха прави. По стѫпкитѣ азъ познахъ, че преди насъ е миналъ единъ селянинъ, при- дружаванъ отъ кучето си. Премълчахъ, обаче, защото искахъ всѣки самъ да отговори на въпроса и после да провѣри, доколко вѣрно е позналъ. Казвамъ: както всѣка стѫпка на човѣка има своя форма, така и всѣка мисъль има свои качества. Колкото многобройни да сѫ мислитѣ, всѣка мисъль има свои специфични качества, по които се различава отъ другитѣ. Въ съзнанието на всѣки човѣкъ влизатъ съ- ответни мисли, отъ които зависи неговото бъдеще. Като знаете, че сега градите вашето бъдеще щастие, вие трѣбва да сте внимателни къмъ мислитѣ, които допущате да взиматъ участие въ градежа на съзнанието ви. Нѣкой е нещастенъ, боленъ по причина на това, че органитѣ, съ които си служи, не съ здрави. Ако силата на обонянието ви се увеличи нѣколко пъти повече, отколкото е сега, вие не бихте могли спокойно да се движите между хората. Лоша, неприятна миризма излиза отъ тѣлата на съвременнитѣ хора. Ако и зрението ви се увеличи нѣколко пъти повече, отколкото е било досега, ще забележите, че отъ очитѣ на всички хора излизате неприятни, тъмни лъчи, които съ въ състояние да напаностятъ на всѣки, къмъ когото сѫ насочени. Това сѫ червени пламъци, подобни на тѣзи на нѣкоя нагорещена пещь, въ която се пекатъ керемиди. Вие влизате въ Школата болни, искате да се лѣкувате. Не трѣбва да бѫде така. Вие трѣбва да влѣзете въ Школата здрави, да учите. Който иска да учи, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви влияния, отъ всѣкакви ограничения и спънки. Вие изживявате свѣта въ себе си, и затова не можете да бѫдете свободни. Казвате: отъ толкова години вече следваме този пѫть, нищо ли не сме научили? — Ако вървите както сега, и хиляда години да следвате въ Школата, ще останете съ това, което сега знаете. Разликата между сегашното и тогавашното ви знание ще се заключва само въ това, че ще промѣняте букваритѣ. Все буквари ще учите, но отъ различни автори, т. е. съ различни имена. Какво особено ще научите отъ тия буквари? Сто пѫти наредъ да четете букваря, все едно и сѫщо нѣщо ще срещнете въ него. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ училището, трѣбва да минава отъ отдѣление въ отдѣление, отъ класъ въ класъ, нѣма защо съ години да седи все въ първо отдѣление. Значи, ученикътъ трѣбва всѣки день да придобива по нѣщо ново. Срѣщате нѣкой вашъ приятель и казвате: Познавамъ приятеля си. — Колкото и да го познавате, все има нѣщо ново, и то нѣкоя добра чърта въ характера му, която днесъ трѣбва да откриете. Сѫщо така и той трѣбва всѣки день да открива по една добра чърта въ вашия характеръ. Само при това положение, и вие, и той сте придобили нѣщо въ живота си. Не можете ли да откриете нѣкоя добра чърта въ вашия братъ, или приятель, вие нищо не сте постигнали. По право, можемъ да кажемъ, че вие сте изгубили времето си. Станете ли сутринь, потърсете и въ себе си нѣкоя добра чърта, която до вчера не сте познавали. Какво правите вие? Щомъ станете, започвате да се оплаквате: Тази вечерь не спахъ добре, защото съседитѣ се караха, или защото бълхи ме хапаха. Нѣщо не съмъ разположенъ, не ми се работи, не ми се живѣе и т. н. Не, изпаднете ли въ неразположение на духа, започнете да размишлявате, защо бълхитѣ сѫ ви безпокоили. Като се вдълбочите въ себе си, ще видите, че причината на неразположението ви, както и причината за безпокойствието, което бълхитѣ сѫ ви създали, се дължи на факта, че е трѣбвало да се молите презъ нощьта, да прекарате повече въ размишление, а не въ сънь. Ще кажете, че трѣбва да се почива. Така е, и почивката е нужна, но въ Индия, въ Китай, въ Япония, въ Америка, въ Германия, въ Франция, па и въ цѣлия свѣтъ, има адепти, които прекарватъ, цѣлъ животъ почти безъ сънь. При това положение, тѣ сѫ по-бодри, отколкото хората, които спятъ по осемь часа на день. Съньтъ е изключително положение въ живота на човѣка. Когато нѣма какво да прави, човѣкъ спи. Вечерь, като започне да мисли, вижда, че не може да разреши задачитѣ на живота и неусѣтно заспива. Въ този смисълъ, съньтъ на съвременнитѣ хора не е нищо друго, освенъ прекѫсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човѣкъ заспива. Понеже съзнанието на ангелитѣ, на адептитѣ, на великитѣ духове е всѣкога будно, тѣ не спятъ, т. е. тѣхниятъ сънь не е като този на хората. И тъй, главната мисъль, която трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е всѣки день да откривате въ себе си по една нова чърта, която Богъ първоначално още е вложилъ въ душата ви. Не можете ли да откриете такава чърта въ себе си, вие се лишавате отъ благата на живота. Казвате: Добре е човѣкъ да чете различни книги, тамъ да намира силни характери. — Отъ мое гледище, това не е необходимо. Който пише романи, или нѣкакви драми, той се излага на редъ падения. Запримѣръ, въ романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго, главниятъ герой, Жанъ Вължанъ, представя самия авторъ. Лицето Жанъ Вължанъ не се срѣща въ живота. И Толстой, въ своитѣ романи „Война и миръ“ и „Възкресение“ сѫщо така описва себе си. Като четете тия романи, вие казвате: Тукъ се изнасятъ велики истини. Не, това още не сѫ велики истини. Безъ да искатъ, авторитѣ на тия романи сѫ скрили малко истината. Не е лесно да се изнесе истината. Пъкъ и всѣки не познава истината. Запримѣръ, нѣкой прави известни движения, безъ да разбира тѣхното значение. Всѣко движение е на мѣстото си само тогава, когато е въ съгласие съ законитѣ на природата. Единъ господинъ вика приятеля си съ пръстъ. Последният се обидилъ, защо го викатъ съ пръстъ. Наистина, първиятъ е трѣбвало да отиде при приятеля си и да му каже, каквото иска. Значи, да извикашъ приятеля си съ пръстъ, да дойде при тебе, днесъ се счита за обидно. Защо? Защото, като не знаятъ значението на показалеца, хората сѫ изопачили това движение. Благородни работи върши този пръстъ, но за онзи, който не знае неговата служба, той не трѣбва да се движи, да служи като знакъ за извикване на човѣка. Нагоре изправенъ, показалецътъ представя колъ, на който може да се набоде нѣщо. Надолу поставенъ, той изразява нѣщо приятно, благородно. Следователно, да викате човѣка съ единия си пръстъ само, това представя цѣла анархия. И съ петьтѣ пръста на рѫката си не можете да извикате човѣка. За да извикате нѣкой човѣкъ, да дойде при васъ, вие трѣбва да отворите и дветѣ си рѫце и да съсрѣдоточите къмъ тѣхъ ума, сърцето, душата и духа си. Това подразбира истинско отношение на приятели. Въ приятелскитѣ отношения, като актъ между души, цѣлиятъ човѣка, трѣбва да вземе участие, и по външна форма, и вѫтрешно, по умъ, сърце, душа и духъ. Това всѣки трѣбва да знае, защото всѣко движение, което човѣкъ прави, указва известно въздействие и върху самата природа. Най-малкото помръдване на показалеца, напримѣръ, се отразява въ цѣлата природа. Вълнитѣ, които изтичатъ отъ този пръстъ, ще направятъ едно крѫгосвѣтно движение и, въ края на крайщата, пакъ ще се върнатъ къмъ човѣка, отъ когото сѫ излѣзли, съ една придобивка, въ добъръ или въ лошъ смисълъ. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни въ своитѣ движения. Сега, пакъ ще се върнемъ къмъ въпроса за мислитѣ, които падатъ върху плоскостьта А100 В100 въ видъ на лѫчи. Чрезъ тѣзи мисли, разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ изпращатъ своитѣ добри желания къмъ хората, но ако не намѣрятъ добра почва за своето развитие, тѣ се отклоняватъ и се връщатъ пакъ тамъ, отдето сѫ излѣзли. Всѣка мисъль, която не може да намѣри съответна почва за развитието си, се връща обратно къмъ своя източникъ. Тази е причината, заради която, при голѣмото богатство, при голѣмото изобилие и благословение, което Богъ изпраща на земята, повечето хора сѫ бедни, отколкото богати. Апостолъ Павелъ, напримѣръ, казва, че е ходилъ на третото небе, видѣлъ свѣтли, необикновено красиви нѣща, разбралъ смисъла на живота, но въпрѣки това, къмъ края на своя животъ, той стане патриотъ, искаше да спаси еврейския народъ. Не, патриотизъмътъ не спасява хората. Той не е Божествена проява, но е човѣшко чувство. Какво разбирате подъ думитѣ „патриотизъмъ, отечество, бащинъ домъ ? Когато отиде при Бога, само тогава човѣкъ ще разбере истинското значение на тия думи. И следъ като ги разбере, тогава ще може да ги приложи въ живота си. Главната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви отъ тазвечерната лекция, е че трѣбва да имате любовь къмъ истината. Като ученици, любовьта ви къмъ истината е слаба. Дойде ли въпросъ до истината, тя не може да се разглежда двусмислено. Не може да кажете, че еди-кой си е по-истинолюбивъ отъ другъ. Истината е една, въ нея не може да има степени. Да обичате истината, това значи цѣлото ви сѫщество да е ангажирано съ нея. Който обича истината, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсѫтствието на любовьта въ тѣхъ, колкото на това, че нѣматъ любовь къмъ истината. Любовьта е снизходителна къмъ грѣшкитѣ, къмъ слабоститѣ, къмъ нечистотата на човѣка. Истината, обаче, е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавость, нечистота, и въ това, именно, седи нейната красота. Следователно, слабиятъ да отиде при любовьта; невежиятъ — при мѫдростьта; който търси справедливостьта — при правдата; който иска да бѫде съвършенъ — при истината. По този начинъ човѣкъ ще познае себе си, ще познае и силата на нѣщата. Често ние правимъ екскурзии, и като минаваме презъ селата, кучетата понѣкога ни лаятъ, понѣкога не ни лаятъ. Когато нѣкое куче ви лае, трѣбва да търсите причината, защо ви лае. Ако намѣрите причината въ себе си, кучето ще престане да ви лае. Ако не я намѣрите въ себе си, тогава, може би кучето се оплаква отъ положението си. Ако и това не е причина, Кучето може да ви лае, защото е гладно. Тогаѣа не остава друго, освенъ да му дадете хлѣбъ. Дадете ли му веднъжъ хлѣбъ, повече нѣма да ви лае. Отъ последния случай се вижда силата на хлѣба, силата на Словото Божие, което носи свѣтлина за съзнанието. Следователно, отъ всички се изисква любовь къмъ истината. Не е въпросътъ да се критикувате, да се самоосѫждате, но трѣбва да прилагате, за да се освободите отъ утайкитѣ, отъ наслояванията на миналото. Сега, за десеть седмици ще ви дамъ една задача. Желателно е всички да направите тази задача. Тя се състои въ следното: отъ месецъ май, до половината на месецъ юли, всѣки день, когато вали дъждъ, ще се излагате на дъжда, докато добре ви намокри. Които отъ васъ сѫ чиновници, тѣ ще използуватъ дъжда презъ онѣзи часове, когато не сѫ на работа. Щомъ завали дъждъ, тѣ могатъ да излѣзатъ на двора, или да отидатъ до нѣкой дюкянъ, подъ предлогъ, че трѣбва да свършатъ нѣкаква работа. Ще вървятъ полека, за да може дъждътъ да ги намокри добре. Следъ това ще се върнатъ дома си, ще изтриятъ тѣлото си съ чиста, суха кърпа, ще се преоблѣкатъ съ сухи дрехи, ще изпиятъ една-две чаши гореща вода и ще отидать на работа. Онѣзи пъкъ, които сѫ свободни, нека използуватъ дъжда на всѣко време, като правятъ тия бани така, че никой да не забележи ще отидатъ до нѣкой свой познатъ, или ще работятъ нѣщо въ градината си. Изобщо, всѣки трѣбва да изпълни задачата внимателно, безъ шумъ, безъ много говорене, за да види, какви резултати ще има. Когато опитате доброто въздействие на дъжда върху организъма си, можете да разправяте и на ближнитѣ си, да имъ препоръчвате дъжда като методъ за лѣкуване. При това, като се излагате на дъждъ, добре е вътрешно да пѣете. Въ този случай, пѣнието подмладява човѣка. Благословение е дъждътъ. Дъждовнитѣ бани, които ще направите въ продължение на десеть месеца, струватъ повече отъ всѣкакви минерални бани. Голѣма енергия се крие въ дъждовнитѣ капки. Тѣ се отразяватъ благотворно върху нервната система и върху много хронически болести въ човѣшкия организъмъ. Азъ наричамъ дъждовнитѣ бани „бани на ангелитѣ“. Като правите банитѣ си, ще се молите на Бога да ви очисти чрезъ тѣхъ и ще благодарите за благословението, което Той ви изпраща отъ небето. Както дъждовнитѣ капки измиватъ човѣка отвънъ, така Божието благословение изчиства сърцето и ума му, като внася въ него животъ, сила и здраве. Който умѣе правилно да възприема енергията на дъждовнитѣ капки, той се е домогналъ до онази първична материя, която алхимиците съ търсили. Като правите тия бани, ще видите, какъвъ здравъ сънь ще имате. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се свърже съ природата, разумно да използува нейнитѣ сили. По този начинъ Той ще дойде до вътрешното разбиране на днитѣ, месецитѣ и годинитѣ. Той ще започне да разбира, какво Богъ е вложилъ и влага въ всѣки новъ день и ще може да се ползува отъ него. Въ Библията е казано нѣщо за днитѣ, но то не е достатъчно. Първиятъ день, напримѣръ, недѣлята, деньтъ на слънцето, не е день на почивка, но е день на животъ, день на възкресение. Той е день на любовь къмъ истината. Следователно, започнете съ този день. И тъй, отъ първи май ще започнете упражнението и ще си запишете, кой день сте го започнали и въ колко часа. При всѣка последователна баня ще отбелязвате деня и часа. Ще седите на дъжда около 15—20 минути, а може и повече, споредъ силата на дъжда. Що се отнася до простуда, да нѣмате абсолютно никакъвъ страхъ. Невъзможно е човѣкъ да се простуди презъ май, юни и юли. Презъ тѣзи месеци природата е пълна съ животъ. Съ това упражнение ще се опита геройството ви, доколко можете да издържате. Който не иска да прави упражнението, той може да бѫде свободенъ, но ще остане хилавъ, слабъ. Дъждътъ ще внесе свежесть, прѣснота въ организъма. Изобщо, човѣкъ трѣбва да прави много упражнения, за да отвори поритѣ на тѣлото си и да диша не само чрезъ дробоветѣ си, но и чрезъ цѣлата кожа. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 4 май, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАБРАВЕНАТА ДУМА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“ Размишление. Сега ще обясня отношението, което сѫществува между силитѣ, законитѣ и принципитѣ въ живата- природа. Казвате за нѣщо: Сила е това! Да, но сила безъ законъ не може да се прояви. А законъ безъ разумность не може да се приложи. Разумностьта пъкъ има свой произходъ. Въ случая, подъ думата произходъ не се разбира начало на нѣщата. Тукъ ще представя графически отношението между сила, законъ и принципъ. Коя е причината, задето линията А въ началото на своето движение е вървѣла нагоре, а после се е изкривила налѣво и надѣсно, въ А1 и А2? Такъвѣ е пѫтьтъ на движението на енергиитѣ въ едно дърво. Първоначално енергиитѣ отъ коренитѣ на дървото вървятъ нагоре и държатъ клонищата въ сѫщото положение. Колкото повече дървото расте и се развива, толкова повече клонищата се измѣнятъ, докато най-после се навеждатъ надолу. Това се дължи на факта, че силитѣ т2 сѫ измѣнили движението си въ разумния свѣтъ, вследствие на което сѫ измѣнили и посоката на идеала си въ своя животъ. Може ли човѣкъ да има нѣкакъвъ идеалъ на земята извънъ разумностьта? Като се говори за идеали, трѣбва да се знае, че идеалитѣ на човѣка се раждатъ отпосле, а не заедно съ него. Може ли въ главата на детето да се роди нѣкакъвъ идеалъ, ако то нѣма майка и баща? Ако детето е безъ майка и баща, никакви идеи не могатъ да се родятъ въ главата му. Вие казвате, че идеитѣ сѫществуватъ въ свѣта, а при това отхвърляте майката и бащата, като първа причина за раждане на тия идеи. Следователно, никакъвъ въпросъ въ свѣта не може да се разреши безъ участието на тази причина. Въ този смисълъ, само онзи може да говори за идеи, който има баща и майка. Който нѣма баща и майка, той не може да говори за никакви идеи. И тъй, идеалътъ може да се изрази само при сѫществуването на известенъ законъ. За да се приложи даденъ законъ пъкъ, изисква се известна сила. Когато се прилагатъ въ физическия свѣтъ, силитѣ носятъ свои последствия. Тази е причината, задето при сегашнитѣ условия на земята хората живѣятъ въ свѣтъ на последствия. Сѫщо така и идеитѣ на земята се раждатъ по закона на последствията. Нашиятъ свѣтъ, свѣтътъ на промѣнитѣ, се топи така, както и ледътъ се топи. Достатъчно е да дойде една топла вълна, за да се стопи ледътъ. Хората наричатъ това „стопяване, смърть, остаряване,“ а то не е нищо друго, освенъ трансформиране на материята. Това показва, че човѣкъ е попадналъ въ топла зона, вследствие на което се топи. Въ сѫщность, остаряване въ природата нѣма. Силитѣ, които взиматъ участие при известенъ творчески актъ, при стопяване, се отеглятъ въ по-висока сфера, вследствие на което на земята нѣма условия за тѣхното проявяване. И тогава, ние казваме, че е настѫпилъ процесъ на остаряване. Условията за постижения сѫ вложени въ мозъка на човѣка, отъ който, именно, зависи бѫдещето му развитие. Следователно, за да бѫде човѣкъ здравъ, разуменъ, богатъ, щастливъ, това зависи отъ неговия мозѣкъ. Богатството на човѣка се крие въ неговия мозъкъ. Ако разумното начало въ човѣка знае, какъ да използува силитѣ и заложбитѣ на своя умъ, той ще бѫде въ хармония съ всички разумни, възвишени сѫщества. Представете си, че при васъ дойде единъ човѣкъ, съ нѣкаква молба, и вие го приемете любезно, усмихнато, съ любовь, този човѣкъ веднага ще се разположи къмъ васъ, ще иска да ви отплати. Съ тази ваша постѫпка вие печелите вече единъ приятель Обаче, ако се отнесете грубо, сурово, съ пренебрежение къмъ него, той веднага ще бѫде готовъ да ви се противопостави. Такова отношение къмъ хората влошава и вашия, и тѣхния животъ. Казвате: Коя е причината за нещастията въ свѣта? Нещастията на хората се дължатъ на тѣхнитѣ предвзети идеи, които никога не могатъ да се реализиратъ. Първо, човѣкъ трѣбва да знае, има ли сили въ себе си, съ които да реализира своитѣ идеи; после, той трѣбва да проучи законитѣ, при които тия сили могатъ да се проявятъ; най-после, той трѣбва да знае, съ каква разумность разполага при всѣки даденъ случай. Разумностьта е написана на лицето на човѣка. Онѣзи, които се занимавате съ изучаване на човѣшката физиономия, знаятъ, де точно се намира разумностьта на човѣшкото лице. По този въпросъ има редъ съчинения на френски, на нѣмски, на английски езици. Който се интересува отъ физиогномията, той може да изучава тия съчинения, да прави наблюдения, да вади свои заключения. На първо мѣсто човѣкъ трѣбва да изучава своето лице, да намѣри чъртата на разумностьта. Въ разумния човѣкъ погледътъ не е раздвоенъ. Раздвоениятъ погледъ говори за нѣкакво болезнено състояние въ човѣка. Ето защо, всѣки трѣбва да внимава, да не изпадне въ такова състояние. Раздвояването на погледа зависи отъ проникването на две противоположни мисли въ ума на човѣка. Казано е въ Писанието: „Двоеумниятъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища“. Всѣки трѣбва да се стреми да има строго опредѣлено, свещено убеждение. Той не трѣбва да мисли днесъ по единъ начинъ, утре — по другъ начинъ. За всѣко нѣщо човѣкъ може да мисли само по единъ разуменъ начинъ. Разумниятъ начинъ на мислене е принципаленъ начинъ. Принципътъ, по който може да се прояви живота, е единъ; обаче, законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ живота, сѫ много. За- примѣръ, като дойдете до въпроса, кой е създалъ живота, има само единъ отговоръ: Богъ е създалъ живота. Казано е: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Значи, има единъ принципъ, едно начало: Богъ е животъ. Зададе ли си въпроса, кой е създалъ Бога, човѣкъ вече се намира предъ пропасть, въ която неизбѣжно ще потъне. Който се е осмѣлилъ да борави съ този въпросъ, той е опиталъ дълбочината на тази пропасть. Свещено нѣщо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трѣбва да настане абсолютна тишина. Душитѣ и сърцата на всички хора трѣбва да се изпълнятъ съ благоговение и свещенъ трепетъ. Когато нѣкой каже за нѣщо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трѣбва да се разрешатъ. Всѣки трѣбва да подържа името Божие и волята Божия въ свѣта! Вънъ отъ тия две нѣща всичко друго е преходно. Нѣкой казва: Азъ имамъ особено мнение по този въпросъ. — Щомъ имашъ особено мнение, кажи, де ще бѫдешъ следъ десеть години, какво ще бѫде материалното ти положение, какви промѣни ще станатъ въ козмоса и т. н. Колкото и да искате да бѫдете самостоятелни, независими, не можете. Каквото и да правите, въ края на краищата, вие ще се убедите, че сте зависими отъ цѣлото, отъ което съставяте една малка часть. Въ този смисълъ, и трудътъ на учения е колек- тивенъ, а не единиченъ. Въ свѣта сѫществуватъ общества отъ учени хора. Това подразбира, че всѣки ученъ гради своя трудъ върху колективния трудъ на много учени, които сѫ работили хиляди години преди него върху сѫщия въпросъ. Много учени преди Нютона сѫ наблюдавали падането на тѣлата, обаче, трѣбваше да дойде Нютонъ, да открие закона за земното притегляне, съ който да обясни падането на тѣлата. Мислите ли, че преди Бетховена не е имало музиканти-композитори? Достатъчно е да се върнете къмъ предисторическитѣ времена, да видите, каква музика, какви композитори сѫ сѫществували и тогава. Ако чуете симфониитѣ на нѣкой отъ тия музиканти, ще видите, че тѣзи на Бетховена ще останатъ назадъ. Тѣхната музика е била изразъ на възвишенъ свѣтъ, къмъ който и до днесъ още хората се стремятъ. Изобщо, музиката е магическа сила. Тя има свои закони и принципи, съ които си служи. Сега, ако човѣкъ започне да се огъва надолу, както се огъватъ линиитѣ А1 и А2 въ чъртежа, това показва излишъкъ отъ непотрѣбна материя въ неговия организъмъ. Този човѣкъ се намира въ обременено, въ угнетено състояние на духа, което, споредъ Луи Куне, се дължи на излишно количество утайки въ организъма му. Въ научно отношение, причината за това огъване на човѣка се дължи на излишъкъ отъ млѣчна и пикочна киселини въ неговия организъмъ. Такъвъ човѣкъ е пъ- ленъ, дебелъ, едва се движи и казва: Не зная, какво да правя. — Ще постишъ петь деня, абсолютно нищо нѣма да ядешъ. — Ще отслабна. — Това, именно, е нужно за тебе. Товарътъ, който носишъ, е голѣмъ, трѣбва да оставишъ часть отъ него настрана. Излишъцитѣ, както и недоимъкътъ въ организъма, правятъ човѣка нервенъ, боленъ. Тази нервность го прави сприхавъ, докачливъ, лесно се обижда. Нѣма защо да се обиждате. Който е дошълъ на земята, той има само една задача — да изпълни волята Божия. При това, всѣки ще изпълни волята Божия тъй, както той я разбира, както е поставена въ самия него. Докато човѣкъ върши своята воля, той живѣе въ областьта на личнитѣ чувства (Л. Ч. — чъртежа). Щомъ пожелае да изпълни волята Божия, той се издига въ по-висока область, дето царува Божията Любовь (Б. Л.). Следователно, отъ човѣшкия животъ, отъ живота на личнитѣ чувства, човѣкъ постепенно отива къмъ Божественитѣ чувства, които сѫ на върха на неговия животъ, и оттамъ постепенно слиза къмъ разумния животъ, (Р. Ж.) дето започва да се изправя. Значи, личнитѣ чувства въ човѣка се балансиратъ съ разумностьта. Между личнитѣ чувства и разумностьта въ човѣка всѣкога трѣбва да става правилна обмѣна. Ако тази обмѣна не става правилно, въ психическия животъ на човѣка настѫпва дисхармония, въ резултатъ на която се явяватъ известни подпушвания въ неговия организъмъ. Тази обмѣна става навсѣкѫде въ живота. Когато двама души се обичате или мразятъ, въ първо време тѣ взиматъ единъ отъ другъ своитѣ положителни или добри чърти, а после — отрицателнитѣ или лошитѣ си чърти. Това е неизбѣженъ законъ. Дали обичате, или мразите нѣкого, вие ще започнете да приличате на него. Казвате: Какво трѣбва да правимъ, за да се избавимъ отъ този законъ? — Вие не можете да се избавите отъ този законъ, но можете да се повдигнете въ любовьта си, да обичате Бога, т. е. да обичате Бога въ всѣки човѣкъ. Вие виждате, че нѣкой човѣкъ е красивъ, добъръ, богатъ, щастливъ и го обичате. Защо? Въ този моментъ Богъ се проявява въ него. Следователно, обичайте Бога навсѣкѫде, дето се проявява, за да започнете да приличате на Него. Често съмъ наблюдавалъ отношенията между кучетата. Две кучета си играятъ приятелски ; обаче, ако на едното отъ тѣхъ се даде храна, то веднага се нахвърля върху другото и го прогонва далечъ отъ себе си. Не се минава половинъ часъ, дветѣ кучета отново си играятъ. Значи, скарването и примиряването между кучетата става лесно. Когато хората се карате и сърдятъ помежду си, тѣ мѫчно се примиряватъ. Нѣкога трѣбва да минатъ 10—20 години, за да се примирятъ. Кой постѫпва по-право : кучетата, или хората ? Хората говорятъ за Божията Любовь, но като дойде до приложението и, постѫпватъ по своему. Не, щомъ се скарате съ нѣкой човѣкъ, обърнете се съ молба къмъ, Бога, като Любовь, Той да оправи тази работа. Сега, като ученици, отъ васъ се изисква да произнасяте името Божие не съ страхъ, но съ благоговение, и всѣки моментъ да сте готови да изпълните волята Божия. Всѣки день правете опити, да видите, колко сте готови да служите на Бога. Ако нѣкой отъ васъ не сте въ добри отношения помежду си, направете опитъ, не механически, но съзнателенъ, да видите, каква е любовьта ви къмъ Бога, доколко сте готови въ Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено въ душата си и всѣкога си спомняйте за благата, които Богъ ви е далъ. И въ миналото, и въ настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любовь къмъ васъ и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие — Той всичко ви е далъ. На васъ остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И въ богатство и въ сиромашия, и въ здраве и въ болесть, и въ щастие и въ нещастие, Той всѣкога е бдѣлъ надъ васъ и ви е утешавалъ съ думитѣ: „Идете да работите, азъ съмъ съ васъ!“ Богъ не желае да погине нито едно отъ Неговитѣ чада. Обаче, който не изпълнява волята Му, той ще страда, не поради желанието на Бога, но понеже нарушава основния законъ на живота — законътъ на любовьта. Който изпълнява волята Божия, той ще реализира благороднитѣ желания и копнежи на душата си и ще се повдигне. Той ще представя желѣзо, нагорещено до хиляда градуса. Въ тази температура ще изгорятъ всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение, човѣкъ ще изпита дълбоко въ душата си вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Той ще разбира страданията на хората, ще имъ помага, ще имъ посочва пѫтя, който води къмъ необятния свѣтъ на Великата Божия Любовь. Сега, като наблюдавамъ живота на съвременнитѣ хора, намирамъ, че повечето отъ тѣхъ не сѫ здрави. Когото срещнете, все се оплаква. Нѣкой се оплаква отъ изкривяване на пръститѣ. Това се дължи на излишъци, утайки въ организъма, които предизвикватъ подпушване на артериитѣ и венитѣ. Това подпушване, или циментиране на артериитѣ и венитѣ наричатъ „артерио-склероза“, болесть, която постепенно свързва рѫцетѣ и краката на човѣка, докато му създаде по голѣми усложнения. Щомъ забележи това изкривяване на пръститѣ, човѣкъ трѣбва да съзнае въ себе си, че не е изпълнилъ волята Божия, не е разбралъ Неговитѣ закони. Тогава той трѣбва да пожелае да изправи живота си, да служи на Бога. Докато не живѣе споредъ Божиитѣ закони, човѣкъ ще страда не само отъ артерио-склероза, но ще се натъква на различни болести на сърцето, на черния дробъ, на стомаха, на гърдитѣ и т. н. Щомъ заболѣе нѣкой отъ васъ, нека се, обърне къмъ Бога, къмъ разумнитѣ сжщества отъ невидимия свѣтъ и се помоли да му помогнатъ въ изправяне на погрѣшкитѣ. Ще кажете, че не знаете, какви сѫ погрѣшкитѣ ви. Не, всѣки човѣкъ знае своитѣ погрѣшки, и трѣбва да се моли да му помогнатъ въ изправянето имъ. Съмнението, подозрението, невѣрието, както и редъ още отрицателни мисли и чувства сѫ причина за разстройство на черния дробъ въ човѣка. За да подобри положението на черния си дробъ, човѣкъ трѣбва да се моли усърдно, съ будно съзнание. Започне ли да се моли, свърже ли се съ Божието име, и землетресение да стане, кѫщитѣ да се събарятъ около него, той трѣбва да остане спокоенъ, да не прекѫсва връзката си съ Бога. Такава молитва е въ състояние да спаси човѣка отъ всички беди и напасти. Кѫщитѣ ще се събарятъ около него, на главата му ще остане неповредена, косъмъ нѣма да падне отъ нея. Магическа сила е молитвата! Когато изнасямъ погрѣшкитѣ на хората и на васъ, като на ученици, вие не трѣбва да правите сѫщото. Защо? Защото, това, което на учителя е позволено, на ученика не е позволено; това, което на богатия е позволено, на сиромаха не е позволено. Учительтъ знае законитѣ и ги изпълнява. За всѣка дума, за всѣка изнесена погрѣшка азъ плащамъ скѫпо. Само богатиятъ може да плаща. Следователно, учительтъ, като богатъ, има право да посочва грѣшкитѣ на ученицитѣ си, за да ги изправя. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“! Само Любовьта на учителя къмъ ученицитѣ е въ състояние да плати за всѣка изнесена грѣшка. Въпрѣки това, учительтъ трѣбва да се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, азъ изнесохъ погрѣшкитѣ на своитѣ ученици, но съ това познахъ Твоята доброта и милость. Човѣкъ всѣкога трѣбва да се моли на Бога, за да не Го застави да отегли лицето си отъ него. Страшно нѣщо е Богъ да скрие лицето си отъ човѣка. Тогава настава такъвъ мракъ, такава самота и студенина, каквато човѣкъ никога не е изпитвалъ въ живота си Той се моли, но около него се е образувалъ такъвъ връшникъ, че съ нищо не може да се пробие. Само молитвата е въ сила да пробие този връшникъ. Който се страхува, той ще остане подъ връшника, въ вѣченъ мракъ. Каквото и да е положението ви, молете се на Бога. Знайте, че Той е по-силенъ и отъ най-голѣмитѣ злини и престѫпления на хората. Казвамъ: страдате ли, радвате ли се дръжте връзка съ Бога, съ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Много отъ страданията на хората сѫ лични, но все пакъ сѫ въ сила да поставятъ човѣка въ единъ връшникъ, от дето само молитвата ще го освободи. Щомъ излѣзе отъ този връшникъ, въ ума му ще светне, ще нахлуе нова свѣтлина. Той ще бѫде доволенъ, че е придобилъ ново разбиране на нѣщата. Докато Богъ е съ васъ, вие не трѣбва да се съмнявате, не трѣбва да се страхувате. Той гледа благосклонно къмъ всички хора. Това не подразбира, че Toй удобрява тѣхния неправиленъ животъ, но не ги сѫди, оставя ги свободни да учатъ, да се развиватъ. Той има търпение да дочака онзи день, когато тѣ ще се пробудятъ и ще се обърнатъ къмъ Него. Ето защо, и вие, заради любовьта си къмъ Бога, трѣбва да бѫдете благосклонни къмъ всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате. Какво правятъ съвременнитѣ хора ? Когато нѣкой баща е недоволенъ отъ сина си, той се отказва отъ него и го изпѫжда отъ дома си. Когато свещеникътъ е недоволенъ отъ пасомитѣ си, той ги морализира. Мнозина даже заличава отъ списъка на църковницитѣ. Когато учителитѣ сѫ недоволни отъ нѣкой ученикъ, тѣ го изключватъ отъ училището. Обаче, хората не се поправятъ нито съ пѫдене отъ домоветѣ имъ, нито съ изключване отъ църквитѣ и училищата, нито пъкъ съ морализиране. Кой е истинскиятъ пѫть за изправяне на хората ? Като говоря така, азъ не засѣгамъ погрѣшкитѣ ви индивидуално, но принципално, като обръщамъ внимание на това, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. За да има човѣкъ правилни отношения къмъ Бога, религиозното чувство въ него трѣбва да бѫде добре развито. Въ българитѣ това чувство не е добре развито, затова тѣ трѣбва да работятъ върху себе си, да го развиятъ. Какъ се познава, дали религиозното чувство въ нѣкой човѣкъ е развито, или не? Ако хвърлите погледъ върху чъртежа, ще видите криви линии m2, които се срѣщатъ въ живота на човѣка, но тѣ трѣбва да се изправятъ. Това изкривяване мяза на пружина. То е свързано съ известни земни течения. Изкривяването на тия линии показва отслабване на желанията. Желанията, както и мислитѣ на човѣка биватъ два вида: постижими и непостижими. Следователно, за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да знае, кои желания сѫ постижими и кои — не; кои мисли сѫ постижими и кои — не. Той трѣбва да знае, съ кои сили може да работи и съ кои — не; съ кои закони може да оперира въ живота си и съ кои — не. Всѣки човѣкъ има желание да бѫде особенъ, да се отнасятъ хората съ него внимателно. Това е естествено желание и лесно постижимо Какво се изисква въ този случай? Да оградятъ човѣка добре и отъ време на време да го поливатъ съ малко водица. Въ това отношение, човѣкъ е подобенъ на малко, нѣжно цвѣте. Следователно, и той се нуждае отъ това, отъ което и цвѣтето. Обаче, съвременнитѣ хора сѫ внимателни главно къмъ тия, които сѫ се проявили въ нѣщо: били тѣ поети, писатели, музиканти, художници, философи, учени, велики майки и т. н. Тѣзи хора чувствуватъ това внимание и се повдигатъ. Въ този смисълъ, обществото може да повдигне човѣка, но може и да го понижи. Колективниятъ умъ на хората може да вдъхнови човѣка, а може и да го понижи. Това се забелязва особено съ вѣрващитѣ, съ хора, които сѫ се отдѣлили отъ общия пѫть на живота. И тогава, за да не бѫдатъ смачкани отъ колективната мисъль на хората, тѣ трѣбва да бѫдатъ свързани съ силитѣ и законитѣ на живата природа и съ тѣхъ да работятъ. Ако това не могатъ да направятъ, тѣ трѣбва да се свържатъ направо съ Божественото съзнание, да апелиратъ къмъ Бога, Той да ги подкрепи. Кое е по-добро за човѣка: да познава силитѣ и законитѣ на природата и да ги владѣе, или да познава Бога? Най-великото нѣщо за човѣка е да познава Бога. Мнозина запитватъ, какво нѣщо е любовьта. Всички хора знаятъ, какво е любовьта, но не могатъ да говорятъ за нея, нито да я обясняватъ, защото е свещено нѣщо. Богъ е Любовь. Тогава, какво можете да говорите за любовьта ? Нѣкой казва, че билъ влюбенъ, че сърцето му горѣло. Това не е любовь. Щомъ се каже нѣщо за Божията Любовь, щомъ се спомене името Божие, веднага въ човѣка се събужда мисъль, и всѣкакъвъ смѣхъ, всѣкакви шеги преставатъ. При това положение, той е готовъ на всѣкакви жертви. Всѣки има такава опитность. Когато въ дома ви дойде човѣкъ, когото обичате, вие го угощавате добре; ако е беденъ и нѣма дрехи, вие му давате отъ своитѣ, или му купувате нови. Каквото имате, вие сте готови да сподѣлите съ него. Обаче, дойде ли въ дома ви човѣкъ, когото не обичате, вие сте готови да затворите вратата си предъ лицето му и да не го приемате. Казвате: Ами, ако този, когото обичаме, злоупотрѣби съ нашата любовь? Въ Любовьта Божия злоупотрѣбления не ставатъ. Ако мислите, че онзи, когото обичате, е въ състояние да злоупотрѣби съ васъ, това не е любовь. Давате ли нѣщо отъ любовь, дайте и не мислете повече. Бащата кесия всѣкога ще бѫде пълна. Ако дадете нѣкому сто лева отъ любовь, въ кесията ви пакъ ще има сто лева. Отде ще дойдатъ тѣзи сто лева? Нѣкой вашъ приятель ще ви ги даде. Който изпълнява волята Божия и дава, по сѫщия законь и на него ще се даде. Велика наука е Божията Любовь! Когато любовьта започне да работи въ човѣка, тя произвежда следнитѣ промѣни: първо, тя лѣкува човѣка; второ, тя го подмладява. Значи, ако нѣкой човѣкъ е боленъ, любовьта ще го излѣкува; ако е старъ, любовьта ще го подмлади. Не може да умре онзи, когото обичате. Когато майката обича децата си, тѣ не умиратъ. Ако умиратъ децата, това показва, че майката, не ги обича. Този законъ е вѣренъ 100%, въ него нѣма никакви изключения. Ако нѣкой стане неврастеникъ, това показва, че има малко любовь; ако го боли коремъ — малко любовь има; ако го боли глава, стомахъ, гърди — малко любовь има. Любовьта не признава никакви болести. Сега, като говоря по този начинъ, това не значи, че трѣбва да се съмнявате въ любовьта си, или да мислите, че Богъ не се проявява и чрезъ вашитѣ сърца. И вие имате любовь, Богъ се проявява и чрезъ васъ, но трѣбва да различавате Божията отъ човѣшката любовь. При това, трѣбва да знаете условията, при които Богъ се проявява. Първото условие е абсолютна свобода. Грѣхътъ, престѫпленията се дължатъ на факта, че хората не даватъ свобода на Бога въ себе си да се прояви. Вие трѣбва да знаете, че сте органи, чрезъ които Богъ трѣбва да се проявява. Следователно, като органи на Бога, трѣбва ли вие да Му давате съветъ, какъ да постѫпва? Бѫдете на Негово разположение и каквото ви каже, това правете. Абсолютно послушание къмъ Бога. Ако Той каже да напълните торбата си съ хлѣбъ и да тръгнете съ нея отъ кѫща въ кѫща да раздавате, направете, както ви казва. После може да ви каже да върнете торбата си пълна — и това направете. Защо, за какво, не питайте. Каквито противоречия да минавате, не питайте, защо Богъ ви е поставилъ предъ тѣхъ. Никой нѣма право да критикува Божиитѣ заповѣди и нареждания. Така сѫ постѫпвали всички пророци на миналото, всички ученици на Божествената Школа. Щомъ дойдете до волята Божия, тамъ се изисква абсолютна вѣра и абсолютно послушание. Казвамъ: който живѣе споредъ закона на любовьта, той ще се домогне до истинската наука. Противоречията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ енергиитѣ, представени чрезъ линиитѣ m2, които хората не знаятъ, какъ да употрѣбятъ. Напримѣръ, много хора сѫ богати, но не знаятъ, какъ да употрѣбятъ богатството си; много хора сѫ учени, но не знаятъ, какъ да предадатъ знанието си; душитѣ на много хора сѫ пълни съ любовь, но не знаятъ, какъ да проявятъ любовьта си; много хора не знаятъ, какъ да се рѫкуватъ. Когато се рѫкувате съ човѣкъ, който има любовь въ душата си, вие презъ цѣлия си животъ нѣма да забравите това рѫкуване. Защо? Особено благоухание се отдѣля отъ рѫката на този човѣкъ. Който се рѫкува, той трѣбва да знае, колко време да задържи рѫката на човѣка. Когато пъкъ ви погледне човѣкъ, който има любовь въ душата си, вие ще изпитате пълно спокойствие и миръ. Погледътъ на любовьта не смущава човѣка. Погледъ, който смущава, е раздвоенъ и показва, че въ ума на човѣка сѫ влѣзли две противоположни мисли, или въ сърцето му две противоположни желания. Когато погледътъ на нѣкоя мома, или на нѣкой момъкъ е раздвоенъ тѣ не сѫ доволни отъ своята любовь, което показва, че въ тѣхното сърце сѫ влѣзли две противоположни желания. За да бѫде доволенъ отъ себе си, човѣкъ трѣбва вѫтрешно, предъ Бога, да се изповѣда, за да изправи своя погледъ. Момъкъ или мома, който отъ тѣхъ изпълни Божия законъ, той ще получи Неговото благословение. Не го ли изпълни, ще страда. И тъй, кривитѣ линии m2, въ форма на плодове, представятъ плодове на живота. Понѣкога тия плодове представятъ материални, физически сили, а понѣкога чрезъ тѣхъ се проявяватъ законитѣ, които управляватъ тия сили. Въ тѣзи плодове сѫ вложени възможноститѣ за познаване на Бога. Обаче, всичко това зависи отъ начина, по който ще се употрѣби този плодъ. Различното употрѣбление дава различни резултати. Напримѣръ, ако употрѣбявате плодоветѣ на знанието за ваша слава, ще имате едни резултати; ако ги употрѣбявате за Божията слава, ще имате други резултати. Отъ това ще зависи, какъвъ плодъ ще се създаде. Посоката на енергиитѣ, въз- ходеща или низходеща, опредѣля качеството на плода. Следователно, който работи за себе си и употрѣбява знанието за своя слава, той започва добре, свършва зле. Който работи за Божията слава, той започва съ малко спънки, но къмъ срѣдата тръгва добре, а въ края свършва още по-добре. Казано е въ Писанието, че силата на такъвъ човѣкъ нѣма да изнемогне. Той нѣма да знае, какво нѣщо е сиромашия, какво — болести, хули, гонения. Казвате: Христосъ защо страда ? — Христосъ бѣше гоненъ, преследванъ на земята само три години, а две хиляди години вече, какъ жъне плодоветѣ на своята работа. Днесъ хиляди църкви сѫ създадени въ Негово име; 500 милиона хора Го следватъ, и отъ всички краища на свѣта Му се изпращатъ най-хубави, най-свѣтли мисли и възвишени чувства. Днесъ Христосъ жъне плодоветѣ на своето послушание. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца си“. Сега, ако и вие имате Божия Духъ въ себе си, ще бѫдете едно съ Христа. И тогава, благото, което Той има, ще бѫде и ваше благо. Затова и въ Писанието е казано: „Който изпълнява волята Божия, той ще бѫде сънаследникъ въ Царството Божие“. Ако Христосъ се пожертвува отъ любовь къмъ Отца си, тогава и вие, които познавате Христа, ще постѫпите по сѫщия начинъ. Христосъ казва: „Както Отецъ ми ви е възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ.“ Значи, щомъ Богъ ни е възлюбилъ, и ние трѣбва да Го възлюбимъ. При това, казано е още: „Възлюбете се единъ другъ!“ Това не подразбира земната любовь. Немислимо е хората да се възлюбятъ споредъ законитѣ на земята. Любовьта е качество на Бога. Тя сѫществува само въ Божествения свѣтъ. Значи, хората могатъ да се възлюбятъ само като души. Когато обикнете нѣкой човѣкъ като душа, вие нѣма да обръщате никакво внимание на неговитѣ слабости и грѣшки, както майката не обръща внимание на грѣшкитѣ на своето дете. Ако успѣете да постигнете това нѣщо, вие сте разрешили една отъ важнитѣ задачи въ живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживѣли. Споредъ мене, вие ще живѣете истински само следъ като решите въ себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение, въ домоветѣ ви ще настане радость и веселие; децата ще ви обичатъ, анге- литѣ ще ви се радватъ. Само при това положение, вие ще бѫдете здрави, богати и щастливи, и каквото намислите да направите, ще успѣете. Да изпълнявате волята Божия — това е идеалътъ на всѣка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенецъ съ игла. Знаете ли, колко хиляди години се изискватъ, за да издълбаете единъ кладенецъ съ игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне единъ пѫть съ рѫка и да види предъ себе си издълбанъ кладенецъ. И тъй, любовь къмъ Бога и изпълнение на Неговата воля, това сѫ първитѣ нѣща, които човѣкъ трѣбва да има предъ видъ въ живота си. Който люби, само той може да вѣрва. Безъ любовь вѣрата е немислима. Следователно, може да се вѣрва само на онзи, който люби. Както вѣра безъ любовь не сѫще- ствува, така и любовь безъ вѣра не сѫществува. Щомъ имате вѣра, непременно ще имате и надежда. Любовьта, вѣрата и надеждата сѫ неразривно свързани помежду си. Не отдѣляйте вѣрата отъ любовьта, нито надеждата отъ вѣрата! Дето има надежда, тамъ има и вѣра; дето има вѣра, тамъ има и любовь. Дето има любовь, тамъ всичко има. Мнозина казватъ: Нѣма нищо ново въ свѣта. Навсѣкѫде чуваме да се говори все едно и сѫщо нѣщо. — Не е така. Всѣки день се правятъ нови открития, които хората досега не сѫ знаели. Напримѣръ, днесъ ученитѣ знаятъ, че обикновениятъ звукъ има най-много 35,000 трептения; обаче, въ последно време сѫ открити още около 200—300 хиляди звукови трептения, наречени „глухи“, понеже не могатъ да се схващатъ съ обикновено ухо. Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намѣри въ свѣтъ съвършено различенъ отъ физическия. Ако се спрете върху изговарянето на думата „любовь“ отъ всички народи, ще забележите, че коренътъ на тази дума въ всички езици е единъ и сѫщъ. Обаче, ако можете да схващате глухитѣ звукови вълни, ще видите, че всѣки народъ, както и всѣки човѣкъ по отдѣлно изговарятъ тази дума съвършено различно. Външно, т. е. слушана съ обикновено ухо, думата любовь изразява едно и сѫщо понятие въ различнитѣ раси, въ различнитѣ народи и хора, а дори и въ всички животни, растения и минерали. Вѫтрешно, обаче, любовьта произвежда различно въздействие върху различнитѣ хора. Ако нѣкоя млада мома, която не е развита нито въ умствено, нито въ сърдечно отношение, тури на рѫката си пръстенъ, съ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ, нѣма да мине много време, и този камъкъ ще започне да губи блѣсъка си, да се демагнетизира. И обратно: ако нѣкоя млада мома, пълна съ любовь, съ мѫдрость, тури на рѫката си този пръстенъ, скѫпоценниятъ камъкъ ще почне да възстановява цвѣта, блѣсъка си и ще придобие първоначалния си видъ. Тъй щото, който може да възстанови блѣсъка на нѣкой скѫпоцененъ камъкъ, той има право да го носи. Като знаятъ това, много бижутери въ странство даватъ нѣкои пръстени съ скѫпоценни камъни на млади моми, пълни съ любовь, да ги носятъ временно, докато възста- новятъ блѣсъка имъ. Това показва, че и камъкътъ разбира любовьта. Камъкътъ може да възстанови блѣсъка си само по закона на любовьта. Истинската дума, която опредѣля понятието любовь, днесъ е забравена. Всички хора търсятъ тази дума, искатъ да си я спомнятъ, да я намѣрятъ. Щомъ си я спомнятъ, щомъ я намѣрятъ, съ това заедно тѣ ще намѣрятъ ключа на живота. Всички кабалисти, на времето още, както и днесъ, търсятъ този ключъ. Защо? Защото само този ключъ е въ състояние да оправи обърканото кълбо. Животътъ на съвременнитѣ хора е това объркано кълбо. Достатъчно е единъ вѫзелъ отъ него да се развърже, за да почне по-нататъкъ да се оправятъ обърканитѣ конци. Този ключъ ще развърже първия вѫзелъ, който хората отъ хиляди години насамъ се мѫчатъ да развържатъ. Свещена е думата на любовьта! Тя не може да се произнася. Досега и азъ не съмъ произнесълъ тази дума. Даже Христосъ не си е позволилъ да я произнесе предъ хората. Когато е трѣбвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявалъ и заемалъ особено положение, особена поза. Единъ день, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че сѫществува такава свещена дума, която нѣкога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните. Турете си за задача да мислите върху тази дума, като свещена, велика дума, която болни оздравява, невежи просвещава, мъртви възкръсява. Магическа сила крие любовьта въ себе си! Тя е ключъ, съ който всичко затворено се отваря. Тя трансформира отрицателнитѣ сили въ положителни; тя повдига човѣка отъ земята къмъ небето; тя може всичко да направи. За любовьта всичко е възможно. Казано е въ Писанието: „Въ последния день ще чуя гласа ти.“ Този гласъ е гласътъ на Божията Любовь. Който чуе този гласъ, той ще оживѣе. Днесъ всички хора очакватъ този гласъ, тази свещена дума. Само тази дума е въ състояние да подмлади човѣка, да го вьзкръси, т. е. да го въведе отъ смърть въ животъ. И тъй, нека всѣки отъ васъ, доброволно, въ продължение на десеть деня, размишлява върху свещената дума на любовьта, която въ магията е наречена „изгубената дума на човѣчеството “ Още първиятъ човѣкъ е изгубилъ тази дума, съ което започва падането на човѣчеството. Като забрави тази дума, Адамъ се видѣ принуденъ да напусне рая, а съ това заедно изгуби ключа на живота, т. е. изгуби правия пѫть. Който иска да се върне отново въ рая, той трѣбва да си спомни забравената дума за любовьта. Усилията на съ- временнитѣ култури къмъ прогресъ, къмъ знание, къмъ свобода се свеждатъ все къмъ това, да се домогнатъ до свещената дума на любовьта, която крие всички тайни въ свѣта. Безъ тази дума свѣтътъ нѣма никакъвъ сми- сълъ. Безъ тази дума всичко е въ пълно разединение. Безъ тази дума никакво разбиране между хората не може да сѫществува. Казвате: Ние трѣбва да се обичаме! — Добре е това, но трѣбва да знаете, че любовьта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бѫдатъ изправни помежду си. Каква любовь е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости въ дома си, и на най-важния отъ тѣхъ ще дадете първо мѣсто: ще поставите предъ него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и ножъ; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му до горе и т. н. Щомъ дойде редъ до другитѣ, ще турите предъ тѣхъ прости чинии, прости лъжици и вилици; следъ това ще имъ сипете отъ дъното на тенджеритѣ, по-постно, по-малко, и следъ всичко това ще говорите за любовь. Всички хора въ едно общество трѣбва да бѫдатъ еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено въ изобилие и за малки, и за голѣми. Богъ никого не пренебрегва. Ако е въпросъ за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегватъ помежду си. Казвате: Не е дошло още времето за новото учение. — Не, времето за новото учение е дошло. Ако искате да знаете, вие сте закъснѣли даже. Нѣма време вече за отлагане. Като казвамъ, че нѣма време за отлагане, това подразбира, че иде нова епоха, която изисква готови хора. Бѫдете готови да ви изтръгнатъ, като главни отъ огъня, които, веднъжъ запалени, продължаватъ да горятъ и да свѣтятъ. Достатъчно е веднъжъ да стѫпи кракътъ ви въ новата епоха, за да се ползувате отъ благата, които тя носи. Ученикътъ на новото учение трѣбва да има положителни възгледи за живота. За него думата „любовь“ трѣбва да бѫде свещена. Що се отнася до Бога, до ближнитѣ му, до неговата душа, до дома, до държавата, той трѣбва да има точно опредѣлени възгледи. И като дойдатъ страдания въ неговия животъ, той трѣбва непрестанно да се моли; молитвата му не трѣбва да се заключава само въ изговаряне на думи, но да излиза дълбоко отъ душата му и да го свързва съ Бога. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията си. Нѣма защо да се оплаква. Нека благодари на Бога, че е сиромахъ. Другъ се оплаква, че нѣмалъ кѫща. Нѣма защо да съжалява затова. Ще дойде день, когато Богъ ще му даде по-хубава кѫща отъ тази, която той самъ може да си направи. Ще дойдатъ нѣкои да ви смущаватъ, че откакъ сте тръгнали по Божия пѫть, всичко сте изгубили. Не, който люби Бога, той нищо не е изгубилъ, но е спечелилъ. При това, той е спечелилъ такова богатство, което никога не се губи. Затова и Христосъ казва: „Не се радвайте, когато духоветѣ ви се подчиняватъ. Радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето! Радвайте се, че името ви е записано на небето. Това показва, че Богъ ви обича. Какво повече може да искате отъ това? Щомъ Богъ ви обича, благодарете въ душата си за тази любовь и така работете, че да изкажете своята благодарность къмъ Него. Казвамъ: отсега нататъкъ ще размишлявате върху забравената дума. Всѣки день ще си казвате: Искамъ да изгладя всички спорове, всички недоразумения, които сѫ възникнали между мене и Бога, както и между мене и ближнитѣ ми и да върша волята Божия. Ако нѣкой братъ или сестра ви обиди, кажете: отъ днесъ азъ съмъ решилъ да изпълнявамъ волята Божия. Не ме интересува, кой какво е казалъ. Тогава и братътъ или сестрата ще кажатъ: И азъ съмъ решилъ да върша волята Божия. Щомъ и дветѣ страни решатъ да вършатъ волята Божия, ангелитѣ ще започнатъ да работятъ между тѣхъ. По този начинъ и противоречията въ живота ще изчезнатъ. Това значи да влѣзе любовьта между хората. Дето Любовьта цари, тамъ има знание, тамъ има и свѣтлина. Дето любовьта живѣе, тамъ всичко е възможно. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да започне съ това свещено име. Нека се стреми да го познае, да го намѣри, да си го спомни. Хората наричатъ това име любовь, но въ сѫщность любовьта е само преводъ на тази дума. Скрита е тази дума, но трѣбва да се намѣри. Тя е ключъ, безъ който не може да се живѣе. Щомъ намѣрите този ключъ, и Богъ ще се прояви въ васъ. Готови ли сте да приемете Бога още тази вечерь? Ако тропне на сърцето ви, ще кажете: Господи, не сме готови да Те приемемъ. Защо не сте готови да Го приемете? Защото се страхувате да не умрете, Не, ако приемете Господа въ себе си, вие ще умрете за злото, а ще оживѣете за доброто. Чъртежътъ на стр. 161 представя минаване на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ, или трансформиране на енергиитѣ. Въ сѫщность, въ природата сѫществуватъ едни и сѫщи сили. Хората ги дѣлятъ на добри и лоши, на положителни и отрицателни, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разполага съ тѣхъ. Единъ Божественъ законъ може да се употрѣби и за добро, и за зло, обаче, принципътъ по никой начинъ не може да се употрѣби за зло. Законътъ и силата могатъ да се употрѣбятъ и за добро, и за зло, но принципъть може да се употрѣби само за добро — никога за зло Следователно, принципъть провѣрява и законитѣ, и силитѣ. И споредъ това, за какво и какъ сме употрѣбявали законитѣ и силитѣ, ще носимъ тѣхнитѣ последствия. Всѣки ще жъне такива плодове, каквито е сѣлъ. Първо човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любовь. Въ любовьта има една свещена воля, която всички хора трѣбва да изпълняватъ. Дойдатъ ли до тази воля, тамъ има мисъль, но нѣма никакво разсѫждение. Физическото разсъждение е пипане въ духовния свѣтъ. Обаче, въ духовния свѣтъ не може да се ходи съ пипане. Тамъ е нужно знание и свѣтлина, за да вижда човѣкъ, де ходи. Който се домогне до любовьта, той вижда вече нѣщата. Въ любовьта всѣко знание е провѣрено. Щомъ влѣзе въ свѣта на любовьта, човѣкъ изпитва благата, които тя крие въ себе си, и отъ изобилието на тия блага, той изпраща на ближнитѣ си. Само Божията Любовь носи изобилие въ живота. Що се отнася до любовьта на хората, тамъ всичко е опредѣлено да се роди и да умре. Въ нея нѣма вѣченъ животъ. Обаче, за Божията Любовь е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби Свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да наследи животъ вѣченъ.“ Нѣма сърце въ свѣта, което да не е изпитало Божията Любовь. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни отъ себе си, изпълнени сме съ радость и веселие; когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни отъ себе си и се натъкваме на редъ отрицателни мисли и чувства. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изпиталъ тия две състояния. Но като не знае причинитѣ, той имъ дава различни обяснения. Щомъ е така, всички хора трѣбва да се върнатъ къмъ Бога, не физически, но духовно, въ своето дълбоко вѫтрешно разбиране и приложение, въ своето правилно служене. Христосъ казва : „Жетвата е голѣма, но работницитѣ сѫ малко.“ Помолете господаря на жетвата да изпрати своитѣ работници, т. е. духа на любовьта, да свърши работата. Когато дойдатъ работницитѣ, всички ще бѫдатъ силни, да вършатъ волята Божия. Днесъ отъ всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата ? Понеже тѣ се намиратъ на границата на единъ несигуренъ свѣтъ, дето всѣки моментъ ставатъ промѣни въ реда и порядъка. Идатъ дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездитѣ и луната ще потъмнѣятъ. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вѣрвания ще изгубятъ смисъла си; свѣтската власть ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултнитѣ ученици трѣбва да работятъ върху себе си, да се облѣкатъ въ броня, въ шлемъ, да издържате на тази вълна на страдания и изпитания, презъ която ще мине цѣлото човѣчество. Тази броня не е нищо друго, освенъ любовьта. Когато хората минатъ презъ тази вълна, тѣ ще се оправятъ. Оправянето подразбира и за добро, и за зло, но принципътъ може да се употрѣби само за добро — никога за зло. Следователно, принципътъ провѣрява и законитѣ, и силитѣ. И споредъ това, за какво и какъ сме употрѣбявали законитѣ и силитѣ, ще носимъ тѣхнитѣ последствия. Всѣки ще жъне такива плодове, каквито е сѣлъ. Първо човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любовь. Въ любовьта има една свещена воля, която всички хора трѣбва да изпълняватъ. Дойдатъ ли до тази воля, тамъ има мисъль, но нѣма никакво разсѫждение. Физическото разсъждение е пипане въ духовния свѣтъ. Обаче, въ духовния свѣтъ не може да се ходи съ пипане. Тамъ е нужно знание и свѣтлина, за да вижда човѣкъ, де ходи. Който се домогне до любовьта, той вижда вече нѣщата. Въ любовьта всѣко знание е провѣрено. Щомъ влѣзе въ свѣта на любовьта, човѣкъ изпитва благата, които тя крие въ себе си, и отъ изобилието на тия блага, той изпраща на ближнитѣ си. Само Божията Любовь носи изобилие въ живота. Що се отнася до любовьта на хората, тамъ всичко е опредѣлено да се роди и да умре. Въ нея нѣма вѣченъ животъ. Обаче, за Божията Любовь е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби Свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да наследи животъ вѣченъ.“ Нѣма сърце въ свѣта, което да не е изпитало Божията Любовь. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни отъ себе си, изпълнени сме съ радость и веселие; когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни отъ себе си и се натъкваме на редъ отрицателни мисли и чувства. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изпиталъ тия две състояния. Но като не знае причинитѣ, той имъ дава различни обяснения. Щомъ е така, всички хора трѣбва да се върнатъ къмъ Бога, не физически, но духовно, въ своето дълбоко вѫтрешно разбиране и приложение, въ своето правилно служене. Христосъ казва : „Жетвата е голѣма, но работницитѣ сѫ малко.“ Помолете господаря на жетвата да изпрати своитѣ работници, т. е. духа на любовьта, да свърши работата. Когато дойдатъ работницитѣ, всички ще бѫдатъ силни, да вършатъ волята Божия. Днесъ отъ всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже тѣ се намиратъ на границата на единъ несигуренъ свѣтъ, дето всѣки моментъ ставатъ промѣни въ реда и порядъка. Идатъ дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездитѣ и луната ще потъмнѣятъ. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вѣрвания ще изгубятъ смисъла си; свѣтската власть ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултнитѣ ученици трѣбва да работятъ върху себе си, да се облѣкатъ въ броня, въ шлемъ, да издържатъ на тази вълна на страдания и изпитания, презъ която ще мине цѣлото човѣчество. Тази броня не е нищо друго, освенъ любовьта. Когато хората минатъ презъ тази вълна, тѣ ще се оправятъ. Оправянето подразбира събличане старитѣ дрехи на хората и обличането имъ въ нови, въ свѣтли дрехи — дрехи на законность на новъ редъ и порядъкъ, на новъ животъ, на нова свобода. Това подразбира настѫпване на нова епоха. Не се страхувайте отъ времената, които идатъ, но знайте, че само любовьта е въ сила да победи злото И тъй, който има новото разбиране на любовьта, той едновременно ще бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра. Значи, разбиранията на човѣка не зависятъ само отъ службитѣ, които той изпълнява по форма. Разбиранията му зависятъ отъ любовьта, на която той служи. Само при това положение той може да бѫде силенъ. За такъвъ човѣкъ нѣма нѣщо невъзможно. За човѣка на любовьта нѣма мѫчнотии, нѣма изпитания. Нѣкой казва : човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да търпи, да бѫде благъ, да заема последно мѣсто. — Хубаво е всичко това, но лесно не се постига. Не е лесно човѣкъ да трансформира едно свое състояние. Запримѣръ, обидятъ нѣкого. Казватъ му да прости, да забрави всичко. — Лесно е да се каже, но колко време трѣбва да мине, докато човѣкъ прости, докато забрави обидата. Вънъ, въ свѣта, хората могатъ да се обиждатъ, но тукъ, въ братството, никакви обиди не трѣбва да сѫществуватъ. Когато дойдете въ братството, вие трѣбва да се чувствувате, като че сте дошли на почивка, въ хубава плодна градина, или като въ домъ между братя и сестри. Засега между васъ азъ зная само две тройки, които живѣ- ятъ по закона на любовьта. Като се намѣри още една тройка, и останалитѣ ще заживѣятъ по този законъ. Имената на тия двойки нѣма да кажа, докато не откриете свещената дума на любовьта. Свещени работи има, за които не е време да се говори. Сега всички трѣбва да работите, да развивате въ себе си кротость, смирение, въздържание, любовь, вѣра, търпение и т. н. Казвате: Воля нѣмаме, за да постигнемъ тия добродетели. Не, всички имате воля, но трѣбва да проявите добрата, разумната си воля. Всѣко дете има воля. Достатъчно е да пожелае нѣщо, и веднага ще го постигне, но не трѣбва да имате такава воля. Вие не трѣбва да изисквате, да се налагате на Бога, но трѣбва да се молите, Той да направи онова, което намира за добре. Това подразбираме волята на любовьта, т. е изпълнение на волята Божия. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 27 априлъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСОКИ И ВЪЗМОЖНОСТИ. „Богъ царува на небето Бог царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“ Размишления. Прочете се резюме отъ свободнитѣ теми. Знанието, което човѣкъ придобива, трѣбва да го внесе въ съзнанието си, да не се натрупва, въ ума му като сухи факти. Истинското знание включва само ония нѣща, които иматъ своето мѣсто. Запримѣръ, само онзи камъкъ е цененъ, който намира мѣсто въ градежа на нѣкоя кѫща. Следователно, знание е само онова, което има приложение. Сѫщо така и всѣка опитность, всѣко преживяване трѣбва да бѫде разбрано. Преживяванията иматъ дае страни: приятна и неприятна. Разликата въ преживяванията седи въ това, че нѣкой пѫть преживяванията започватъ съ приятно състояние, а саършватъ съ неприятно; нѣкой пѫть обратно: започватъ съ неприятно, а свършватъ съ приятно. Питамъ: кой законъ регулира тия състояния? Коя е причината, за едно преживяване започва съ приятность и свършва и съ неприятность, а друго започва съ неприятность и свършва съ приятность? Сѫщитѣ смѣни въ състоянията се забелязватъ и въ разбирането. ; Нѣкой казва: Разбрахъ тази работа. Обаче, къмъ края дохожда до неразбиране. Другъ пъкъ започва една работа съ неразбиране, а свършва съ разбиране. И при преживяванията, и при разбиранията, човѣкъ казва: Излъгахъ се! Питамъ: какъ е възможно да разбира човѣкъ нѣщата и да се излъгва? Това показва, че и при разбирането, и при неразбирането човѣкъ прави грѣшки. Тѣзи грѣшки, именно, създаватъ приятнитѣ и неприятнитѣ състояния въ преживяванията. Но има и трети видъ преживявания, които започватъ тихо, спокойно и така свършватъ. По-право тѣ започватъ, безъ да свършватъ. Тѣзи преживявания се наричатъ безкрайни; тѣ иматъ начало, нѣматъ край. Приятнитѣ състояния се дължатъ на нѣкаква придобивка. И забележете, когато роди дете, майката cе радва. Защо? Придобила е нѣщо. Детето носи животъ въ себе си за слава Божия. Детето носи сила въ себе си за своето повдигане. Детето носи блага, радость за родителитѣ си и за своитѣ ближни. Когато майката роди дете, което не носи въ себе си животъ за слава Божия, нито сили за своето повдигане, нито радость за ближнитѣ си, всички скърбятъ. Защо? Това дете е бедно, и трѣбва много капитали да отидатъ следъ него напразно. Ако е духовна, майката ще вѣрва, че тия усилия и срѣдства, които се изразходвате за това дете, въ бѫдеще ще дадатъ резултати; ако не е духовна, ако не вѣрва въ Бога, и нейниятъ животъ, и този на детето, ще бѫде тежъкъ. Сега, отъ всички се изисква работа, да не чакате на готово, както мнозина правятъ. Може ли човѣкъ да жъне безъ да сѣе? Наистина, Христосъ казваше на своитѣ последователи, не преди тѣхъ други сѫ сѣли, други сѫ се мѫчили, а тѣ ще влѣзатъ на готово въ тѣхния трудъ, но това сѫ изключителни положения. Когато имате придобивки въ работата си, вие изпитвате приятность, която се отразява въ слънчевия вѫзелъ, или, както нѣкой наричатъ това мѣсто, „подъ лъжичката.“ Когато се вслушва въ този приятенъ трепетъ, човѣкъ може да опредѣли, дали дадена работа, която започва, ще се свърши съ успѣхъ, или не. Който се гнѣви пъкъ, и той изпитва нѣкакъвъ трепетъ, но не подъ лъжичката. Въ края на краищата, гнѣвътъ ще предизвика известно стомашно разстройство. На какво се дължи това разстройство? То се дължи на факта, че часть отъ енергията, която трѣбваше да се употрѣби за храносмилането, се изразходва при гнѣва. Вследствие на това, храната не може добре да се смила. Не само гнѣвътъ, но всѣко отрицателно чувство въ човѣка е въ състояние да предизвика стомашно разстройство. Уплахата, малодушието, неуспѣхътъ сѫщо създаватъ разстройство въ организъма. Запримѣръ, нѣкой иска да стане ученъ, но не успѣва. Другъ иска да стане великъ музикантъ, пакъ не успѣва. Защо? Защото тѣ искатъ да постигнатъ велики работи въ кѫсо време. Който скѫсява времето, той не разбира живота. Великитѣ прояви изискватъ голѣмъ периодъ отъ време. Когато поставите нѣкаква велика идея въ ума си, не мислете за времето. Когато преследвате нѣкакъвъ идеалъ, не туряйте опредѣленъ срокъ за постигането му. Ако поставите нѣкакъвъ срокъ, години, месеци или дни, за постигане на своитѣ идеали, вие и себе си ще спънете, и своитѣ ближни. За да не се спъвате, вложете идеята въ душата си и за времето не мислете. Времето нищо не опредѣля, то само хроникира нѣщата. Време сѫществува само за нѣща, които сѫ се сбѫднали. За нѣща, които още не сѫ станали, никакво време не сѫществува. Нѣкой се радва и казва: Ще гледамъ да задържа радостьта си цѣлъ месецъ. — Отде дойде това желание? Може да се продължи радостьта цѣлъ месецъ, но следъ това ще дойдатъ такива скърби и страдания, каквито въ живота си не сте изпитвали. Понѣкога радостьта трае само половинъ секунда, но отражението и продължава дълго време. Често въ живота на човѣка идватъ радости, преди той да е получилъ нѣщо. Такива, радости винаги свършватъ съ разочарование. Нѣкой получава отъ чичо си въ Америка писмо, че му изпраща десеть хиляди долари. Той се радва, пѣе, скача, очаква паритѣ. Минаватъ день, два, три, единъ месецъ, и той получава отъ чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари; затова не може да ги прати. Веднага радостьта се смѣня съ скръбь, и разочарованието иде. Човѣкъ трѣбва да се изпитва, да наблюдава желанията си, да ги проучава. Напримѣръ, нѣкой желания иматъ една посока на движение, а две възможности; други желания иматъ две посоки на движение, а четири възможности; трети желания иматъ три посоки на движение, а шесть възможности и т. н. Желанията въ човѣка и тѣхнитѣ възможности се опредѣлятъ отъ законитѣ на съзнанието. Тъй щото, задачата на ученика е да изучава своитѣ мисли, чувства и желания, за да види, каква е тѣхната посока на движение ; после, да изчисли, колко посоки на движение иматъ тѣ и колко възможности за тѣхното постигане. Представете си, че имате желанието А, съ една посока на движение, а съ две възможности. Посоката на движението е AБ, а дветѣ възможности сѫ БС и CД. Следователно, при всѣко свое желание, човѣкъ първо трѣбва да опредѣли посоката на неговото движение, а после — възможноститѣ за постигането му. Линиитѣ БС и CД сѫществуватъ въ съзнанието на човѣка като разумни сѫщества. Значи, състоянията, които преживявате, сѫ пѫтища, по които трѣбва да минете. Тѣзи пѫтища се чъртаятъ отъ разумни сѫщества, които сѫ отъ различни категории. И тогава, каквато посока и да вземете, вие не сте сами. Въ тази посока се движатъ хиляди сѫщества, които иматъ сѫщия стремежъ като вашия. Тѣзи сѫщества упражняватъ влияние върху съзнанието ви, както и вие върху тѣхното. Този законъ е вѣренъ и при физическитѣ, и при духовнитѣ желания на човѣка. Като знае това, ученикътъ трѣбва да опредѣли, каква часть отъ стремежа на мислитѣ, чувствата и желанията принадлежи на неговото съзнание и каква — на съзнанието на други сѫщества, които вървятъ заедно съ него въ пѫтя. Запримѣръ, ако музикалното чувство бѣше добре развито въ всинца ви, вие щѣхте да пѣете съ голѣмо вдъхновение. Понеже всички не сте еднакво музикални, безъ да искате, т. е. несъзнателно, се спъвате едни други. Защо ? Не можете да създадете музикална атмосфера помежду си. Сѫщиять законъ се отнася и до желанията. За да се постигне нѣкакво желание, необходима е благоприятна за него срѣда. Човѣкъ самъ може да бѫде и срѣда, и условие за своитѣ стремежи. Когато е срѣда за своитѣ желания, човѣкъ непременно ще бѫде тъпканъ, както се тъпче земята, която е срѣда за растенията. И наистина, растенията сѫ недоволни отъ земята ; тѣ черпятъ отъ нея, безъ да и благодарятъ. Обаче, когато отгоре дойде влагата и пои растенията, тѣ и благодарятъ. Влагата е условие за растенията. Тѣ не искатъ да знаятъ за земята, но очакватъ дъжда съ трепетъ, съ притаено дихание, и му благодарятъ. И хората постѫпватъ по сѫщия начинъ: къмъ срѣдата си тѣ се отнасятъ невнимателно и съ неблагодарность, а къмъ условията сѫ внимателни. Бащата и майката сѫ срѣда за децата си, но колкото и да сѫ добри, децата имъ сѫ невнимателни къмъ тѣхъ. Дойде ли въпросъ до нѣкое условие, до нѣкой тѣхенъ приятель, или приятелка, тѣ всѣкога ги приематъ съ трепетъ, очакватъ нѣщо отъ тѣхъ. Бащата харчи за сина си сто хиляди лева годишно, да следва въ странство, но синътъ не написва на баща си нито едно благодарително писмо. Обаче, нѣкой неговъ приятель му купилъ единъ билетъ отъ сто лева за театъръ, и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечерь, която прекарали заедно. Защо синътъ постѫпва по два различни начина ? Защото бащата е срѣда, а приятельтъ — условие. Ако приятельтъ ви започне да се грижи за васъ, като баща, т. е. отъ условие стане срѣда — вие ще престанете да му благодарите, да бѫдете внимателни къмъ него. Ето защо, пазете се да не правите нѣщата обикновени. Щомъ веднъжъ опитате едно желание, втори пѫть не го опитвайте. Пазете се да не стане това желание срѣда за васъ и да изгубите къмъ него вниманието си. Щомъ желанията губятъ своя свещенъ трепетъ, тѣ ставатъ срѣда за човѣка, въ която се раждатъ редъ неприятности. Сега, вѣрвамъ, че сте разбрали тази идея, но трѣбва да мислите върху нея. Нѣкои хора не могатъ да мислятъ, понеже мозъкътъ имъ е обвитъ съ единъ пластъ отъ утайки. Тѣ трѣбва усилено да мислятъ, да се създаде голѣмо налѣгане, голѣмо напрежение въ мозъка, което да пропука това наслояване. Това наслояване предизвиква стѣгане, неразположение въ главата, а оттамъ и тъмнина въ съзнанието. Ще мислите усилено, докато разработите мозъка си. Този пластъ прѣчи на човѣка да се моли, и той казва : Днесъ нѣмамъ вдъхновение за молитва. — Нѣма защо да чакате вдъхновение, но ще вземете чука и длетото, ще седнете предъ камъка и ще започнете да чукате: днесъ ще чукате, утре ще чукате, докато най-после разбиете този пластъ. Щомъ разбиете този пластъ, ще се отвори пѫть за външния свѣтъ. Ще вземете една трѫба, ще съедините мозъка си съ външния свѣтъ, отдето ще приемате свѣтлина. Отъ този свѣтъ ще нахлуе въ мозъка ви такава енергия, такава свѣтлина, която ще може да превърне желѣзото въ злато. Ученитѣ сѫ започнали вече да приематъ тази свѣтлина. Сега и на васъ предстои такава работа : да пробиете този пластъ, за да нахлуе външната свѣтлина въ него. Който веднъжъ само се е докосвалъ до този пластъ, той знае, какво нѣщо е нещастието, какво — недоволството. Въ Писанието е казано: „Който победи, той спасенъ ще бѫде.“ Тази победа подразбира пробиване на този пластъ въ мозъка. Ако не можете да го пробиете, и следъ смъртьта си пакъ ще се намѣрите въ сѫщата черупка. Ако не го пробиете, и въ живота, и въ смъртьта да сте, ще се задушите. Пробиете ли го, вие cтe извънъ смъртьта, извънъ ограничителнитѣ условия. Ако сами не пробиете този пластъ, ще дойдатъ нѣкои приятели да ви помогнатъ, но ще задържатъ енергията за себе си. Законътъ въ Божествения свѣтъ е такъвъ. Плаща се на онзи, който работи, а не на онзи, който не работи. И тъй, точка А представя желание съ една посока на движение, но съ две възможности. Има желания съ две посоки на движения, но съ четири възможности. Дотукъ ще спра. По-нататъкъ на васъ предстои да пробивате пласта, да направите дупка, да турите трѫба, която да води къмъ външния свѣтъ. Вие трѣбва да пробиете страната БС. Нѣкой казва; Азъ искамъ да живѣя, да стана ученъ, да намѣря Бога, да се свържа съ любовьта, мѫдростьта и истината. Това сѫ редъ желания съ нѣколко посоки на движение и съ нѣколко възможности. Напримѣръ, защо искате да се свържете съ мѫдростьта? Мждростьта носи свѣтлина, която създава въ физическия свѣтъ високитѣ и низкитѣ мѣста. Животътъ създава растенията въ низинитѣ, т. е. въ долинитѣ. Истината пъкъ дава насока, направление, въ което всички живи сѫщества трѣбва да се движатъ. Ученикътъ трѣбва да размишлява върху въпроса, по кой начинъ може да придобие известни възможности. Казвате: За да се реализира нѣщо, изисква се вѣра. Каква трѣбва да бѫде тази вѣра ? Единъ баптиски проповѣдникъ говорилъ на слушателитѣ си върху стиха, че съ вѣра и гори могатъ да се мѣстятъ. Той толкова се въодушевилъ отъ своята проповѣдь, че си помислилъ: Вънъ, предъ вратата, седи единъ слѣпъ човѣкъ. Като излѣза, ще му кажа: „Въ името на Господа Исуса Христа прогледай !“ Тъкмо се засилилъ къмъ него, но из- веднъжъ се усъмнилъ, спрѣлъ се и казалъ: Ами, ако кажа това и слѣпиятъ не прогледа ? Той проявилъ едно желание, далъ му една насока, и трѣбвало да очаква две възможности : слѣпиятъ или ще прогледа, или нѣма да прогледа. Неговата вѣра щѣше да реши положението, но понеже се усъмнилъ, той изгубилъ първата възможность. Значи, слѣпиятъ нѣмаше да прогледа. Това може да се сравни съ положението, когато нѣкой турчинъ си служи съ чакмаклия пушка. Той цъка, цъка съ тази пушка, но тя или хваща, или не хваща. Казвамъ: понѣкога желанията на човѣка сѫ подобни на такава чакмаклия пушка. Туришъ ги въ тази пушка, цъкашъ единъ, два, три и повече пѫти, но не хваща, не може да изгърми. Защо? Влажни сѫ тия желания, както барутътъ се овлажнява. Какво трѣбва да направишъ? Ще из- вадишъ рога си, ще туришъ въ него сухъ барутъ и ще го запалишъ. Въ модернитѣ пушки нѣма такива изненади. Рѣдко се случава нѣкой патронъ да не хване. Ако единъ патронъ не хване, въ пушката става обратно движение, което изтегля този патронъ настрана и на негово мѣсто дохожда другъ. Ако и вториятъ не хване, дохожда трети, докато най-после единъ патронъ хване. Обаче, това рѣдко се случава. Ако се случи да хване, смѣната на куршумитѣ става много бързо, та не се губи време, както бѣше съ турскитѣ пушки. Казвамъ: по-добре е човѣкъ да има една идея, изработена отъ самия него, отколкото да има много идеи, на готово дадени. Когато самъ изработи идеята си, той ще разбере процеса на нейното развитие. За желанията пъкъ човѣкъ трѣбва да знае пѫтя, посоката, по която тѣ се движатъ Ако се движатъ въ една посока, ще иматъ две възможности. А когато желанието има две възможности, то непременно може да се реализира. Споредъ васъ, какви могатъ да бѫдатъ тѣзи две възможности? Този въпросъ ще оставя на васъ, като задача, като ребусъ, вие сами да го разрешите. Щомъ се натъкнете на желание съ повече възможности, вие се намирате вече предъ изкушението. Тамъ трѣбва да бѫдете много внимателни. Една отъ задачитѣ на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види, какви промѣни ставатъ въ него. Наблюдавайте, каква е свѣтлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния, свѣтлината на съзнанието е различна, Запримѣръ, ако мислите за нѣкой добъръ човѣкъ и се свържете съ него, въ съзнанието и въ ума ви ще се яви свѣтлина, а въ сърцето — топлина. Ако мислите за нѣкой лошъ човѣкъ и се свържете съ него, свѣтлината въ ума и въ съзнанието ви започва постепенно да се намалява ; сѫщо така и въ сърцето настава известно охлаждане. Следователно, безъ да съзнавате, какви последствия ще иматъ връзкитѣ ви съ хората, вие се свързвате съ тѣхъ и, като резултатъ на това, въ съзнанието ви настава или мракъ, или свѣтлина. Обаче, дойдете ли до връзка съ Бога, въ съзнанието ви се явява непреривна свѣтлина, а въ душата ви — дълбокъ миръ. Дойдете ли до връзка съ ангелитѣ, пакъ ще се изпълните съ свѣтли мисли и възвишени чувства. Ако пъкъ се свържете съ хора отъ различни краища на свѣта, ще преживѣете съответни на тѣхъ мисли и чувства. И най-после, ако изпаднете въ свѣта на животнитѣ, и тѣ ще укажатъ известно влияние върху васъ. Вие трѣбва да изучавате всички тия състояния и промѣни въ съзнанието, независимо това, дали ги желаете, или не. Вие неизбѣжно ще минете презъ тѣзи крѫгове на съзнанието, които пъкъ криятъ за васъ известни възможности. Докато човѣкъ е на земята, и той ще влияе на другитѣ съзнания, но и тѣ ще му влияятъ. Той ще се намира подъ влиянието на срѣдата и на условията на животнитѣ, на растенията и на хората. Това, обаче, сѫ задачи, върху които той трѣбва да работи. За да реши тия задачи правилно, човѣкъ трѣбва да се моли. Въ това отношение, молитвата е работа на човѣка върху себе си. Молитвата подразбира вѫтрешна връзка съ Божествения свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Свързвайте се всѣкога съ възвишения свѣтъ!“ Това показва, че за когото мислишъ, съ него ще се свърѫешъ. Каквато мисъль, каквото чувство или желание подържате въ себе си, съ тѣхъ ще се свържете. Често нѣкоя мисъль или чувство може да направи човѣка робъ. Понеже човѣкъ е създалъ тази мисъль, той може да се освободи отъ нея. Мислитѣ, които хората създаватъ, сѫ живи форми, и вървятъ следъ тѣхъ, влияятъ имъ въ добъръ или въ лошъ смисълъ. Дето отиде човѣкъ, тия мисли навсѣкѫде го преследватъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „idee fixe“, които хората сами създаватъ, и сами трѣбва да се освободятъ отъ тѣхъ. Нѣкой казва: Хората не ме обичатъ. — Това е идея фиксъ. — Азъ съмъ нещастенъ човѣкъ. — Това е идея фиксъ. — Азъ не съмъ даровитъ. — Това е идея фиксъ. Даровитъ е онзи, който, като се впрегне на работа, по десеть пѫти на день се изпотява. Който иска да развие въ себе си нѣкоя дарба, или нѣкой талантъ, той трѣбва да работи. Дарбитѣ, талантитѣ се придобивате съ усилия, съ работа; тѣ не се давате на готово. Ако бѣше лесно хората да станатъ ангели, всички щѣха да имате ангелски крила. Не е лесно човѣкъ да стане ангелъ! Вие чели ли сте живота на Едисона, да видите, презъ какви мѫчнотии и страдания, презъ какви перипетии е миналъ, за да достигне копнежитѣ и идеалитѣ на своя умъ и на своята душа? Колко пѫти той е билъ изхвърлянъ отъ вагонитѣ навънъ! Въпрѣки всичко това, той е употрѣбидъ голѣмъ трудъ и постоянство, приложилъ е силна воля въ работата си, но е постигналъ нѣщо. Съ концентриране на мисъльта си, той е постигналъ онова, което е било стремежъ на неговия умъ. Въ концентрирането си Едисонъ е до- хождалъ до забрава. По този случай разправятъ единъ анекдотъ за него. Въ деня на сватбата си той се е заелъ съ решаването на една задача, и толкова се увлѣкълъ въ нея, та забравилъ, че се жени. Трѣбвало да дойдатъ хора, да го дигнатъ отъ стола, да му напомнятъ, че днесъ е деньтъ на неговата сватба. За Едисона тази задача е била по- интересна отъ женитбата му. И вие трѣбва да бѫдете така концентрирани, когато искате да постигнете нѣкаква велика идея. Дойдете ли до доброто, трѣбва да концентрирате мисъльта си къмъ него така, че да забравите всѣкаква женитба. Сега, изпѣйте упражнението : „Вѣра свѣтла, вѣра силна, тя крепи духа, що животътъ носи." Вие лесно запомнихте това упражнение, защото седи близо до васъ. Всѣко нѣщо, което лесно се възприема, лесно се запомня. Като пѣете, вие трѣбва да различавате тактъ отъ ритъмъ. Единъ ритъмъ се различава отъ другъ, вълнитѣ имъ сѫ различни. За да пѣе добре, човѣкъ трѣбва да има търпение. Търпението се култивира въ страданията. Страдашъ, че имашъ нѣкакъвъ дефектъ. Ще работишъ върху този дефектъ, докато го изправишъ. Въ изправянето на дефекта пъкъ, ще развивашъ търпение. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 20 априлъ, 1927 г. София

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЧЪРТАНИЯТЪ ПЛАНЪ. „Богъ царува на небето - Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено Името Му“ Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. Често съвременнитѣ хора се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така ? Питамъ: споредъ васъ, като ученици, какъ трѣбваше да се създаде свѣтътъ? Или, кажете поне, какъ трѣбваше да бѫде създаденъ вашиятъ свѣтъ? Когато хората казватъ, че свѣтътъ не е съз- даденъ, както трѣбва, това подразбира, че въ свѣта, въ който тѣ живѣятъ, има нѣщо дисхармонично, нѣщо, което тѣ не желаятъ. Запримѣръ, въ една приказка се разправя, какъ земедѣлцитѣ молили Бога да имъ изпрати дъждъ, а керемидчиитѣ молили за сухо време. Ако Богъ послуша земедѣлцитѣ, керемидчиитѣ ще бѫдатъ недоволни; ако послуша керемидчиитѣ, земедѣлцитѣ ще бѫдатъ недоволни. Тогава Господъ имъ казалъ: Влѣзте въ споразумение помежду си, и азъ ще ви изпратя такова време, каквото искате. Следователно, ако хората днесъ сѫ недоволни отъ външнитѣ условия на живота, това се дължи на самитѣ тѣхъ. Тѣ сѫ се раздѣлили помежду си, по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което въ живота имъ сѫществува голѣмо разнообразие. Всѣка мисъль, която прониква въ ума на човѣка, и всѣко чувство, което прониква въ сърцето му, представя специални занятия. Нѣкой иска да си поиграе малко. — Това е едно занятие. И акробатътъ играе по вѫже, скача, хвърля се отъ една паралелка на друга — занятие е това. Съ него той изкарва прехраната си. Тъй като, всѣка мисъл всѣко чувство представятъ известни форми, които указватъ такова влияние върху човѣка, както и неговото занятие. Ако се обърнете къмъ миналото на човѣка, да проучите образуването на формитѣ на мисъльта, ще видите, колко време се е иждивило, докато мислитѣ се оформятъ. Днесъ Провидението използува тия мисли, като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добритѣ гърнета запазва, а лошитѣ счупва и отново обработва, както грънчарътъ постъпва съ счупенитѣ и изкривени грънци. Много мисъль-форми не могатъ да влѣзатъ въ работа, но въпрѣки това се плаща данъкъ да тѣхъ. Искате да реализирате нѣкоя мисъль, но ме можете. Щомъ не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. Въ случая, мѫката ви се дължи не на мисъльта, а на данъка, който трѣбва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да извикате въ ума си всички добри, положителни мисли, които сѫ впрегнати на работа. Тия мисли иматъ приложение въ животa и даватъ приходъ. Лошитѣ, отрицателнитѣ мисли, като счупенитѣ гърнета, нѣматъ приложение въ живота, обаче, трупате данъци, които трѣбва да се плащатъ. Въпрѣки това, всички мисли, които минаватъ презъ ума на човѣка, били тѣ положителни, или отрицателни, сѫ на мѣстото си. До кога? Докато човѣкъ завърши своето развитие. Днесъ той е въ положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате нѣкой човѣкъ работи, учи, иска ученъ да стане. Въ миналото той е билъ ученъ, но всичко е забравилъ, и сега отново трѣбва да учи; да придобива знания. Казвате: Това е противоречие. — Едно трѣбва да знаете: красотата на живота седи въ противоречията. Тѣ подтикватъ ума къмъ мисъль. Противоречия сѫществуватъ и на небето. Иначе, какъ ще си обясните положението на Люцифера? Макаръ и на небето, и той се натъкна на нѣкакво противоречие, вследствие на което влѣзе въ стълкновение съ великия порядъкъ въ живота. Богословитѣ обясняватъ причината за това по единъ начинъ; окултиститѣ по другъ начинъ. Обаче, нито еднитѣ, нито другитѣ сѫ могли да се домогнатъ до истината. Причината за падането на Люциферъ за вѣчни врѣмена ще остане една отъ великитѣ тайни. Никой досега не е обяснилъ и нѣма да обясни, какъ и защо сѫ произлѣли злото и доброто. Хората могатъ да си съставятъ теории, колкото искате, но тѣзи теории още не представятъ истината. На всѣки щастливъ ангелъ въ небето отговаря по единъ нещастенъ ангелъ въ ада. Ако по нѣкакъвъ начинъ изчезне ангелътъ отъ ада моментално ще изчезне и този въ небето. И обратно: ако изчезне ангелътъ отъ небето; ще изчезне и този въ ада. Тѣ сѫ свързани единъ съ другъ. Възъ основа на този законъ, на всѣки добъръ човѣкъ отговаря единъ лошъ. И на всѣки лошъ човѣкъ отговаря единъ добъръ. Но да оставимъ този въпросъ настрана. Той е костеливъ орѣхъ, достѫпенъ само за умоветѣ на велики философи. Ако обикновениятъ човѣкъ се занимава съ този въпросъ, умътъ му ще се обърне. Но все пакъ, добре е понѣкога човѣкъ да се позанимава и съ отрицателната страна на живота. Когато нѣкой е много недоволенъ отъ живота, нека се спре върху отрицателната му страна. Нека види, какво пишатъ и говорятъ философитѣ по тѣзи въпроси. Това ще му послужи като методъ за лѣкуване. Мнозина се запитватъ за смисъла на живота. По този въпросъ сѫ дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно отъ тѣхъ не го разрешава. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота се заключава въ това, да живѣемъ. Да, до известна степень може да се приеме, че е така, но какъ ще си обясните, защо, като живѣете, остарявате, губите силитѣ си, губите паметьта си? Правилно е, като живѣете, да не губите силитѣ си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, крито до дълбока старость запазватъ всичко онова, което въ младицитѣ си носять. Обаче, повечето хора се обезвѣряватъ, отслабватъ, изгубватъ любовьта си и изпадатъ въ пълно разочарование. Докато сѫ млади, докато сѫ здрави, тѣ мислятъ, че обичатъ Бога, обаче, нѣкаква малка причина отвънъ е въ състояние да ги събори. Тѣ сѫ като малкитѣ деца. Щомъ паднатъ на пѫтя, тѣ започватъ да плачатъ, обезсърдчаватъ се, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да ги утеши. Ставате сутринь бодри, весели, доволни. Обаче, мине нѣкаква мисъль презъ ума ви, и до вечерьта вие сте въ друго разположение: отпадате духомъ, обезсърдчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъль е дяволскиятъ трънъ, който е влѣзълъ въ ума ви. Изхвърлете тѣзи мисъли навънъ — нищо повече. Сега, като говоримъ за доброто, подразбираме дѣлата на ангелитѣ, които живѣятъ за ближнитѣ си. Като говоримъ за злото, подразбираме сѫщества, които живѣятъ за себе ри. Когато говоримъ за боговетѣ на ада, подразбираме онѣзи сѫщества, които сѫ станали причина за идването на смъртьта. Когато говоримъ за Бога, подразбираме Онзи, Който е станалъ причина да се прояви живота. И наистина, когато Богъ каза на Адамъ и Ева да не ядатъ плодове отъ дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: ако служите на земнитѣ богове, на боговетѣ отъ ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живѣете. Който мисли, че може да служи на дявола и да живѣе, той е на кривъ пѫть. Той ще изпита всички нещастия и страдания въ живота, и въ края на краищата, ще умре. Дяволътъ ще вземе всичкитѣ му придобивки, всичкитѣ му добрини, а въ замѣна на това ще му остави злинитѣ си. Така постѫпва циганинътъ съ циганката. Той ще я изпрати да проси, и тя цѣлъ день ще ходи отъ кѫща въ кѫща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата, и каквото събере, ще го занесе дома си. Циганинътъ ще и вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие, и отгоре на това ще я прати пакъ да проси. На другия день циганката пакъ взима дисагитѣ на гърба си, една прѫчка въ рѫката си да се пази отъ кучетата, и тръгва да проси. Като и дотегне това положение, циганката казва: Не зная, какво да правя. — Нѣма какво да мислишъ. Хвърли дисагитѣ отъ гърба си, хвърли прѫчката отъ рѫката си и престани да просишъ. Започни да работишъ, да служишъ на Бога, за да живѣешъ. Дяволътъ е създалъ положението на циганитѣ, на раз- бойницитѣ, на крадцитѣ, на лъжцитѣ. Какъ. ги е направилъ такива ? Като ги е хранилъ съ съответна храна. Това, което Богъ е направилъ, коренно се различава отъ онова, което дяволътъ е направилъ. Ако сѫщата идея предадемъ въ научна форма, ще кажемъ: Великана еволюция на живота, съ ония потайни сили въ нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човѣка, коренно се различава отъ онѣзи субстанциални, есенциални сили, които работятъ въ низкитѣ области на материята. Казвате Това сѫ философски работи. — Философски работи сѫ, но сѫ хубави. Философитѣ сѫ умни хора. Тѣ, съзнателно скриватъ своята мисълъ въ научна форма, за да се разбере само отъ хора, които могатъ да се ползуватъ отъ нея. Много въпроси сѫ добре изяснени отъ философитѣ. Тѣ искатъ да покажатъ на хората, че трѣбва да се мисли. Безъ да мисли много, нѣкой казва: Човѣкъ е роденъ да страда. - Не е така. Другъ казва: Човѣкъ е роденъ да бѫде щастливъ. — И това не е така. Това сѫ вметнати изречения въ живота на човѣка. Споредъ мене, човѣкъ се е родилъ, за да живѣе. Че нѣкой билъ щастливъ въ живота си, а другъ — нещастенъ, това е другъ въпросъ. Има хиляди начини, по които задачитѣ на живота могатъ да се разрешатъ. Щастието не е единствениятъ начинъ, по който задачитѣ на живота могатъ да се разрешатъ. И животнитѣ могатъ да иматъ блага въ живота си; и тѣ могатъ да бѫдатъ щастливи, безъ, обаче, да разрешатъ задачитѣ на своя животъ. Следователно, нито щастието, нито блатата разрешаватъ мѫчнотиитѣ и задачитѣ въ живота. Запримѣръ, и пчелитѣ могатъ да си устроятъ концертъ, както хората си устройватъ. Влизали ли сте въ нѣкой кошеръ, да видите, какъ живѣятъ пчелитѣ? И пчелитѣ, като хората, се радватъ на живота. Единъ день гледамъ предъ единъ отъ нашитѣ кошери, въ едно гърне съ вода, удавени около 20—30 пчели. Взехъ една отъ тѣхъ, дух- нахъ и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взехъ втора, трета, съживихъ ги по сѫщия начинъ. Разглеждахъ ги подъ лупа и забелязахъ, че тия, които можаха да се съ- живятъ, не бѣха окончателно скѫсали съ живота. Имаше нѣкакъвъ бавенъ пулсъ въ тѣхъ. Само две-три пчели не можаха да се съживятъ. Въ онѣзи, които се съживиха, се забелязваше особена радость ; тѣ се радваха на живота. Ако не бѣхъ ги забелязалъ на време, тѣ щѣха да умратъ. Значи, и човѣкъ може по сѫщия начинъ да възкръсне — отъ насъ зависи. Затова, именно, Христосъ е казалъ на ученицитѣ: „И по-голѣми чудеса ще правите отъ тѣзи.“ Какъ ще възкръсите човѣка ? Ще го турите съ гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постѫпите по сѫщия начинъ: ще я турите на рѫката си, съ коремчето нагоре, и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата и сѫ били разперени, животътъ е изчезналъ отъ нея, тя не може да се съживи. Обаче, ако крилцата и сѫ близо до тѣлото, животътъ е още въ нея, и вие ще можете да я съживите. Щомъ започнете една работа, не се съмнявайте въ успѣха и. Ако имате вѣра, и мъртвиятъ ще възкръсите; ако се съмнявате, и живиятъ ще умъртвите. Казвамъ: всички се нуждаете отъ положителна вѣра. Правете малки опити и не се обезсърдчавайте. Една пчела всѣки може да възкръси. Който може да възкръси пчела, той ще може да възкръси и човѣкъ. Обаче, вѣра се изисква. Тази вѣра трѣбва да бѫде подкрепена чрезъ опити. Безъ опити, вие ще дойдете до механическо разбиране на нѣщата. Мнозина очакватъ да получатъ блага по механически, по външенъ начинъ. Като дойдатъ до себе си, тѣ сѫ снизходителни, но щомъ дойдатъ до другитѣ, веднага ставатъ взискателни и започватъ да изискватъ отъ тѣхъ повече, отколкото могатъ да имъ дадатъ. На другитѣ хора тѣ казватъ: вие трѣбва, да работите; вие трѣбва да покажете високъ моралъ. Значи, това, което тѣ сами нѣматъ, отъ другитѣ го изискватъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ и къмъ другитѣ поне толкова снизходителни, колкото къмъ себе си. Лесно е човѣкъ да съзнава, че трѣбва да бѫде съвършенъ, но мѫчно постига това съвършенство. Запримѣръ, нѣкой вижда единъ красивъ почеркъ, и той иска да пише така. Взима перото, пише, но почеркътъ не излиза красивъ. Защо? Желание има човѣкътъ, разбиране има, но практика нѣма. Дълго време трѣбва да пише той, да се упражнява, докато почеркътъ му стане красивъ, и докато животътъ му достигне съвършенство. И тъй, за да достигне съвършенство, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Божественото начало работи въ всички хора, и следъ време тѣ ще бѫдатъ въ състояние да Го проявятъ. Ето защо, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Като слушамъ темитѣ ви, намирамъ, че мнозина иматъ добри разбирания, правилно разсѫждаватъ, но приложение нѣматъ. Всѣки трѣбва да прилага дотолкова, доколкото може, но непременно да прилага. Ако искате да успѣвате, пазете следното правило: всѣкога въ ума си дръжте само една мисъль, но тя да бѫде главна, основна мисъль ; въ съзнанието си дръжте само единъ образъ, а не много; въ сърцето си — само една добродетель, и то най-силната, за да може тя да се храни, да расте и да се развива; въ волята си — само единъ недѫгъ или порокъ, за да можете да се освободите отъ него. Не търси своя порокъ въ другитѣ хора, за да не го засилвашъ. Мисли за добритѣ хора, безъ да разчиташъ на тѣхъ. Ако разчиташъ на тѣхъ, ще забравишъ себе си, ще забравишъ, че и самъ можешъ да си помогнешъ. Добриятъ човѣкъ може да помага дотолкова, доколкото може да прилага нѣщата въ живота си. Ангелътъ може да ти помогне дотолкова, колкото ти си способенъ да възприемашъ знанието, което той преподава. Всички трѣбва да спазвате тѣзи принципи, тѣзи правила въ живота си, ако искате да успѣвате. Другото положение, което трѣбва да имате предъ видъ, е че въ свѣта сѫществува една йерархия, споредъ която всѣки има опредѣлено мѣсто. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, на кое мѣсто се намира. Мѣстото на човѣка зависи отъ неговото развитие. Ако срещнете човѣкъ, по-ученъ отъ васъ, ще го почитате заради учението му. Съ това учение единъ день той ще може да ви помогне. Пѫтувате нѣкѫде, но дойдете до една, дълбока рѣка, която трѣбва да минете. Оглеждате се натукъ-натамъ и виждате единъ лодкарь. Обръщате се къмъ него съ почить и уважение, защото той има лодка и може да ви пренесе на другия брѣгъ на рѣката. Вие ще го почитате заради изкуството му да кара лодка. Той може да не взима пари, но все ще иска нѣкакъвъ пропускъ отъ васъ. Какъвъ пропускъ ще му дадете? Нека това бѫде тема за размишление, защото човѣкъ може да се натъкне на такива случаи въ живота си. Човѣшкото съзнание е представено въ Библията въ форма на жива рѣка, която прелива водитѣ си, вследствие на което въ него често ставатъ приливи и отливи. Следователно, приливитѣ и отливитѣ въ човѣка показватъ, че съзнанието му се движи, тече, изминава известенъ пѫть. Ученитѣ казвате, че приливитѣ и отливитѣ въ моретата се дължетъ на луната. Да, но задъ луната има друго разумно сѫщество, което рѫководи нейния животъ. Воденичниятъ камъкъ ли мели житото, или разумната рѫка, която го е поставила да се движи и да върши работа? Ще кажете, че безъ водата воденичарятъ самъ нищо не би направилъ. Да, сѫществуването на водата е признакъ за сѫществуването на разуменъ Животъ; сѫществуването на водата е признакъ за сѫществуването на свѣтлина и на любовь. Дето има разумность, тамъ има свѣтлина, тамъ има и любовь. Сѫществуването на доброто и на злото говорятъ за сѫществуването на разумность въ свѣта. За Бога доб- ро и зло не сѫществуватъ, защото Той е впрегналъ на работа и доброто, и злото. Доброто и злото сѫществуватъ само за хората. Обаче, съ дохождането си на земята, всѣки самъ е начърталъ своя пѫть: възходещъ или низхо- дещъ, свѣтълъ или тъменъ, положителенъ или отрицателен. Като казвамъ, че всѣки самъ е начърталъ пѫтя си, разбирамъ, че той е взелъ решение въ себе си, по кой пѫть да върви. Това значи още, че Богъ е начърталъ нашия пѫть, но ние трѣбва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме отъ него. Следователно, щомъ вземете въ рѫката си плана, който Богъ е начърталъ, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всѣки може точно да изпълни този планъ, при условие да има будно съзнание. Ако кажете на нѣкой религиозенъ човѣкъ, че вие сами сте начъртали плана на своя животъ, той ще каже, че не трѣбва да говорите така. Защо? Защото, споредъ него, само Богъ чъртае пѫтищата на хората. Така е, Богъ чъртае, а хората, при будно съзнание, подписватъ, даватъ своето съгласие. Значи, задачата на всички хора на земята е да изпълнятъ този планъ. Сега, щомъ имате даденъ планъ за работа, трѣбва да се заемете, съ будно съзнание, да реализирате този планъ на земята. Казвате: нима досега сме работили безъ планъ? — Азъ имамъ предъ видъ цѣлокупния планъ — планътъ на общия животъ. Тъй щото, като изпълнява частично своя планъ, всѣки трѣбва да се съобразява съ общия планъ на Битието. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣки човѣкъ. — Не сме ли прогресирали? — Прогресирали сте донѣкѫде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които живата природа да служи. Вие още не сте дошли до положение да владѣете живата природа, да се разговаряте съ нея. Подъ думата „жива природа“ се разбиратъ всички разумни, възвишени сѫщества, които, отъ незапомнени времена, сѫ завършили развитието си. Вие трѣбва да бѫдете въ връзка съ тия сѫщества, защото тѣ ще ви помагатъ въ реализирането на вашия планъ. Единъ день и вие ще станете тѣхни съработници. Единъ день, заедно съ тѣхъ, ще бѫдете съграждани въ Царството Божие. Изпѣйте сега упражнението „Давай, давай!“. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 6 априлъ, 1927 г. София

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪПРОТИВЛЕНИЕ, НАПОРЪ И СТРЕМЕЖЪ. „Богъ царува на небе то; Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се темитѣ „Защо съмъ недоволенъ“? За следния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Добре е темитѣ да бѫдатъ по-разнообразни. При това, нека всѣки пише върху тема, която разбира, която му е понятна. Представете си, че нѣкой ви каже думитѣ: съпротивление, напоръ и стремежъ. Щомъ чуете тѣзи думи, вие веднага ще започнете да мислите, въ какви случаи тѣ се употрѣбяватъ. Запримѣръ, когато поставите вода въ добре затворенъ котелъ и я нагрѣвате до възвиране, тя ще се превърне въ пара и ще се стреми да излѣзе навънъ, но веднага ще срещне съпротивление отъ здравитѣ етери на котела. Значи, котелътъ ще се, съпротивлява на воднитѣ пари. Воднитѣ пари ще укажатъ известенъ напоръ, известно напрежение върху котела, като сѫщевременно ще се стремятъ да намѣрятъ пѫть, да излѣзатъ навънъ. Стремежътъ на воднитѣ пари е да турятъ нѣщо въ движение, да извършатъ нѣкаква работа. Следователно, когато човѣкъ се намира въ трудно положение, това показва, че отвънъ нѣщо му указва известно съпротивление. Той е обвитъ въ нѣщо, което му се съпротивлява. Това нѣщо, вънъ отъ него, е собствената му обвивка. При това външно съпротивление, въ човѣка се явява вѫтрешно напрежение. Това не е нищо друго, освенъ животътъ, който иска да се прояви. Когато животътъ се прояви, съ него заедно иде и разумното начало въ човѣка, което създава стремежъ, потикъ за движение, за работа. Значи, водата, т. е. животътъ въ човѣка трѣбва да се нагорещи, да се превърне въ пара, да създаде въ него вѫтрешенъ напоръ. И тъй, животътъ на ученика трѣбва да мине презъ огънь, за да пречисти той мислитѣ си. Това пречистване е необходимо за всички ученици, де повече, де по-малко, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Всички не сте на еднаква степень на развитие. Въ това седи красотата на живота. Най-голѣмото нещастие за хората щѣше да бѫде, ако всички бѣха на еднаква степень на развитие. Въ свѣта, въ който живѣете, нѣщата се оценяватъ споредъ мѣстото, което заемате. Единъ листъ отъ нѣкое дърво е по-важенъ отъ единъ сухъ клонъ. Зелениять клонъ пъкъ е по-важенъ отъ хиляди сухи листа. Тъй щото, най- малкото, но здраво желание е по-важно отъ нѣкое голѣмо, но сухо желание. Нѣкой казва: Едно време имахъ силно желание, едно време имахъ силенъ стремежъ, но всичко това изчезна. Защо изчезна ? Де отиде ? Желание, стремежъ, който изчезва, е сухъ листъ, който неизбѣжно ще падне отъ клона на дървото. Когато желанията и стремежитѣ, на човѣка изсъхватъ, това показва, че той е билъ котелъ съ малко вода, която скоро се е изпарила. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Той се намира подъ влиянието на нѣкое разумно сѫщество, което постоянно подклажда неговия огънь и заставя водата изкуствено да ври. Този човѣкъ мисли, че животътъ е неговъ, но щомъ огъньтъ от вънъ изгасне, и животътъ му престава. Когато кипенето, вренето отвѫтре не престава, тогава човѣкъ мисли, че животътъ е неговъ, но щомъ огъньтъ отвънъ изгасне, и животътъ му престава. Когато кипенето, вренето отвѫтре не престава, тогава човѣкъ е свободенъ. Значи, докато животътъ престава, човѣкъ не е свободенъ; докато стремежитѣ и желанията му преставатъ, той не е свободенъ. Когато едно желание се изпълни на физическия свѣтъ, то вече престава да сѫществува. Въ Божествения свѣтъ, обаче, желанията трѣбва да се задоволяватъ само, но не и да се изпълняватъ. А всѣко задоволяване е времененъ процесъ. Човѣкъ временно задоволява глада си, но следъ това отново огладнява. Следователно, желайте нѣщата да имате начало, но да нѣматъ край. Не се стремете къмъ завършване на нѣщата. Не бързайте да изкажете последната си мисъль. Нѣкой проповѣдникъ раздѣлилъ беседата си на три части: първа, втора и трета, въ която Иска да стигне до върха, да каже последната, заключителната си дума. Какво ще постигне, ако каже последната си дума? Отъ памтивѣка хората все последната си дума сѫ казвали, но и съ това свѣтътъ не се е изправилъ. Кога ще кажете последната си дума ? Когато влѣзете въ Божествения свѣтъ. Последната дума въ човѣшкия животъ е първата дума въ Божествения животъ. Краятъ на човѣшкия животъ е начало на Божествения. Последната дума подразбира най-великата, най-високата дума въ човѣшкия животъ. Сега, ще напиша една пропорция, образувана отъ буквитѣ А, В, С, Д, които представятъ ума, сърцето, духа и душата на човѣка: А:В=С:Д. Тя е образувана отъ живи, а не отъ мъртви букви, защото въ духовния свѣтъ се работи съ живи единици. Всѣка единица представя отношение на едно разумно сѫщество къмъ друго. Запримѣръ, умътъ се отнася къмъ сърцето тъй, както духътъ се отнася къмъ душата. Оттукъ можемъ да съставимъ и друга пропорция: душата се отнася къмъ сърцето тъй, както духътъ се отнася къмъ ума: Д: В: = ==С: А. Който разбере тѣзи отношения, той ще се домогне и до начини за постигане на своитѣ желания. Нѣкой има желание да получи докторатъ по нѣкой отрасълъ на наукитѣ, или да стане членъ на Парижката академия на наукитѣ. Това желание е добро, но важно е, какъ може човѣкъ да го постигне, и какво ще придобие, като го постигне. Истинското постижение се заключава въ връзката, която човѣкъ прави съ всички ония благородни, възвишени сѫщества, които работятъ въ научнитѣ общества. Той непременно ще почерпи нѣщо отъ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е членъ на Всемирното Бѣло Братство, той трѣбва да си зададе въпроса, какво представя това Братство, и какво ще използува отъ него? Бѣлото Братство сѫществува отъ незапомнени времена. То сѫществува, откакъ вселената сѫществува. Бѣлото Братство е взело участие още при създаването на свѣта, на цѣлия козмосъ. Всѣки членъ отъ това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бѣлото Братство вие трѣбва да вървите по неговия пѫть, да следвате живота на Бѣлитѣ Братя. Изучавали ли сте тѣхния животъ, да знаете, какъ сѫ дошли до това знание, до тази любовь? Тѣ сѫ придобили всичко това чрезъ усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите, каква жертва сѫ дали тѣ на свѣта. Ако би се намѣрилъ нѣкой да опише живота имъ, като романъ, вие веднага бихте тръгнали въ тѣхния пѫть. Преди всичко, засега не може да се намѣри поетъ или писатель, който би могълъ да напише такъвъ романъ. Защо? Защото той не може да на- мѣри такива красиви образи нито въ ума, нито въ сърцето си. Когато дойде до положение да описва живота на младия момъкъ и на младата мома, първата му работа ще бѫде да ги постави въ условия да се влюбятъ единъ въ другъ и после да се оженятъ. И като се оженятъ, ще дойде смъртьта да ги покоси. Тѣзи млади ще заприличатъ на печени яйца, ще изгорятъ, и всичко съ тѣхъ ще се свърши. Такъвъ е животътъ на младия момъкъ и на младата мома въ свѣта, но не и на тия отъ Бѣлото Братство. Хората отъ свѣта казватъ: Едно време бѣхме млади, сега остарѣхме. — Де отиде вашата младость? — Едно време имахме любовь помежду си, но сега любовьта ни изчезна. — Де отиде любовьта? Така не се говори. Любовьта никога не изчезва, тя вѣчно сѫществува. Това, което вие наричате любовь, не е любовь. Това, което изчезва, което пресъхва, не е любовь. Казвамъ: това, което преживявате, сѫ изпитания, необходими, за васъ, за да развиете въ себе си известни добродетели, като търпение, кротость, смирение, въздържание и др. Невидимиятъ свѣтъ изпитва всѣки човѣкъ. Чрезъ тѣзи изпитания, между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, въ която тѣ ще отворятъ душитѣ си. Душата има хиляди прозорци, който днесъ сѫ затворени, но трѣбва да се отворятъ. Казвате за нѣкого: Този човѣкъ е затворена душа, или затворенъ умъ. Знаете ли, какво нѣщо е да, сѫ затворени душата или умътъ на човѣка ? Каквото и да говорите на този човѣкъ, той казва - Не разбирамъ това нѣщо. — Затворенъ е човѣкътъ, затова не разбира. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Великото, на Божественото въ свѣта, поне дотолкова, доколкото е готовъ. Отъ човѣка се изисква всѣки день да реализира поне най-малкото нѣщо, да задоволи най-малкия коп- нежъ на душата си, за да могатъ неговото сърце и неговия умъ да се развиваватъ правилно, да разбира проявитѣ на Божията Любовь. Ако днесъ се изяви тази Любовь между васъ, какъ ще я разберете? Съвременнитѣ хора разбиратъ Бога, само когато иматъ ядене, пиене, дрехи, кѫщи, имоти, като Аврама, и тогава казватъ: Слава Богу, добре сме, Богъ ни обича. Обаче, ако изгубятъ тѣзи блага, тѣ казватъ: Богъ не ни обича вече, Той не е разположенъ къмъ насъ. Въ Свещената книга се говори за единъ отъ Божиитѣ раби, когото Богъ изпита по единъ тежъкъ начинъ. Той му отне всичко, каквото имаше: имоти, кѫщи, говеда, деца, а най-после му изпрати и най-тежката болесть — проказа. Този човѣкъ бѣше Иовъ. Въ едно отъ събранията на боговетѣ, Господъ разправялъ за Иова, за неговата любовь, за неговата вѣра. Единъ отъ боговетѣ казалъ: Така е, наистина, Иовъ е праведенъ човѣкъ, съ вѣра и любовь къмъ Бога, но той още не е поставенъ на изпитания, да се провѣри всичко - това. Оставете на мене, азъ да го изпитамъ, да видимъ, доколко ще издържи. Този Богъ се наричалъ Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги, доколко тѣ сѫ убедени въ своето вѣрую, доколко могатъ да служатъ на Бога. Заелъ се той да изпита Иова, да провѣри думитѣ на Бога. Сатаната знае истината, но я заобикаля. Той казва, напримѣръ, че Богъ е създалъ свѣта, но и за себе си казва, че е взелъ участие въ това създаване. И за да докаже на хората, че знае много нѣща, той започва да прави чудеса предъ тѣхъ. Като види, че нѣкой човѣкъ е материално затрудненъ, той казва: Колко пари ти трѣбватъ? —- Толкова — Заповѣдай! Сатаната хлопне съ прѫчицата си, и всичко, каквото желаете, се явява пари, плодове, ядене, дрехи. Чудно ли е това? Имате примѣръ съ магьосницитѣ, които се състезаваха съ Мойсея. Тѣ направиха много чудеса, каквито и Мойсей направи, но дойдоха до едно мѣсто и спрѣха. Следователно, паритѣ и благата, които сатаната дава, коренно се различавате отъ тия, които Бѣлитѣ Братя даватъ. Паритѣ на сатаната съдържатъ отрова за човѣка. Ако ви дадатъ една златна монета, заради която е убитъ нѣкой човѣкъ, непременно ще ви сполети нѣкое нещастие. Въ този случай, вашиятъ рѫководитель ви предпазва, като ви нашепва: Не взимай тѣзи пари, тѣ не сѫ за тебе. Или, дай тѣзи пари на нѣкого, опасни сѫ за тебе, ще те отровятъ. Вредата, която тази монета ще ти донесе, ще бѫде десеть пѫти по-голѣма отъ придобивката. Обаче, ако получите една златна монета отъ чистъ, светъ човѣкъ, вие ще се благословите. Следователно, ако при получаване на известно благо, чувствувате нѣкакво вѫтрешно стѣгане, откажете се отъ него, то не е за васъ; дайте го на други. Нова философия, нова наука е нужна за живота обаче, при днешното възпитание на хората, тази наука мѫчно се прилага. Защо? Защото тѣ ще се натъкнетъ на известни противоречия, както болниятъ отъ ревмати- зъмъ Въ краката изпитва голѣми болки, когато ходи. Като седи на едно мѣсто, той не усѣща болка, но щомъ започне да върви, болката веднага го спира. Той започва да нагажда крака си, налѣво, надѣсно, докато най-после се окуражи и тръгне. Следъ това пакъ го заболи, пакъ спре. Така той пъшка, охка, не може да ходи много. Защо? Боли го кракътъ. Едно трѣбва да знаете: всички противоречия, всички трудни положения, въ които се намирате, не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които вие, като ученици, трѣбва да решите. Отъ решаването на тия задачи зависи вашето усъвършенствуване. Нѣкой отъ тия задачи сѫ належащи, още днесъ трѣбва да се решатъ; други търпятъ отлагане, но все пакъ трѣбва да се решатъ. Отъ ученика не се изисква да носи цѣлия свѣтъ на гърба си. Едно се иска отъ него: да мисли, да чувствува и да действува правилно. Казвате: Ние трѣбва да се обичаме. — Какъ ще се обичате ? Споредъ мене, любовьта къмъ хората трѣбва да се изявява тъй, както изворитѣ, които текатъ въ природата. Като отидете на нѣкое планинско мѣсто, наблюдавайте изворитѣ, да видите, какъ извиратъ. И любовьта на хората трѣбва да бѫде подобна на изворитѣ, да се разнася въ видъ на дълга, непреривна струя, и дето срещне сухо, кораво мѣсто, да го напои, да го смекчи. По този начинъ всѣки ще изпита влиянието на тази любовна струя. Изворътъ не може да напусне мѣстото си и да отиде да полива изсъхналитѣ цвѣтя и градини, но той ще се разлее въ видъ на дълги струи, които ще стигнатъ до мѣстоназначението си. Такова нѣщо представя и правата мисъль. Ученикътъ трѣбва да пусне своята права мисъль, да тече, навсѣкѫде, да полива, да оросява, да смекчава. Правата мисъль е непреривна. Всѣко прекѫсване въ нея създава противоречия. Такова нѣщо представятъ чувствата и желанията на човѣка. Освенъ това, всички желания на човѣка трѣбва да бѫдатъ еднакво ценни, да не се дава предимство на едно желание предъ друго. За даденъ случай всѣко желание е важно. За даденъ случай всѣка мисъль е ценна. Следователно, вие трѣбва да бѫдете справедливи къмъ вашитѣ мисли, чувства и желания. Когато паметьта на човѣка отслабва, мислитѣ му постепенно започватъ да се губятъ. Току що дойде нѣкоя мисъль въ yма, и веднага следъ това изчезва. Причината за това се дължи на натрупването на голѣмо количество млѣчна киселина въ мозъка. Млѣчната киселина действува върху пирамидалнитѣ клетки на мозъка, вследствие на което крачката имъ се свиватъ, и тѣ се упояватъ. За да възстановите паметьта си, вие трѣбва да освободите мозъка отъ натрупаната въ него млѣчна киселина. Какъ ще се освободите? Съ пречистване на мозъка; на кръвьта въ цѣлия организъмъ. Това пречистване се постига съ промѣна на храната, съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Ще станете философъ, нѣма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нѣщата философски. Влѣзълъ трънъ въ крака ви: ще седнете нѣкѫде да го извадите. Ще се посмѣете на себе си и ще си кажете: Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не ходя босъ между трънацитѣ.— Това искаше да ви каже трънътъ, затова влѣзе въ крака ви. Ако сте каменарь и дѣлате камъни, може да се случи нѣкое малко камъче да виѣзе въ окото ви. Какво; трѣбва да на- правите? За да не влизатъ камъчета въ очитѣ ви, трѣбва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазятъ и отъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Натъкнете ли се на човѣкъ, който има бодили, като таралежъ, какво трѣбва да правите? Ако той ви се обяснява въ любовь и пожелае да ви пригърне, вие трѣбва да му кажете: снемете първо дрехата съ бодилитѣ си и после ще говоримъ за любовь. Който обича да критикува, той има на дрехата си такива бодили. Той говори за любовь, но презъ всичкото време ви наблюдава и критикува въ себе си, вследствие на което вие не сте свободни въ негово присѫтствие. Той може да ви говори за нови идеи, за ново учение, за нова философия, но въ сѫщность, нищо не разбира. Той знае само да критикува. Само онзи човѣкъ познава новата философия на живота, който се е свързалъ съ Бѣлитѣ Братя и върви въ тѣхния пѫть. И тъй, като ученици, вие трѣбва да добиете истинско смирение. Затова казва Христосъ: „Ако не станете като децата; не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Да бѫдете деца, това не изключва възможностьта да имате знания, да се ползувате отъ вашитѣ опитности. Вие имате голѣми опитности отъ миналото, сега трѣбва да направите една важна стѫпка напредъ. Ако мислите, че въ този животъ трѣбва да придобиете всички добри качества на характера си, вашата работа е свършена. Невъзможно е въ единъ животъ да придобиете всичко. Вие сте въ положението на единъ модеренъ станъ, на който е поставена основата на платното, вѫтекътъ е при- готвенъ и очаквате само да дойде нѣкое разумно сѫщество, да влѣзе въ стана и да започне работата, да тече платното. Тъй щото, ако отсега нататъкъ трѣбва да предете, да Туряте основа, да приготвяте вѫтъкъ, да търсите мѣсто за стана си, вашата работа е съвсемъ изгубена. Сега станътъ ви е съвършено готовъ, и нищо друго не ви остава, освенъ вие, разумното сѫщество, да влѣзете въ стана и да продължите започнатата работа. Мнозина отъ васъ сѫ започнали вече и продължавате, да тъкатъ, но нѣкой скоро се насищате отъ тази работа, нарушатъ стана и казвате : Азъ не съмъ човѣкъ за тъкане ще намѣря нѣкой да ми свърши работата. Не, щомъ сте влѣзли въ духовния свѣтъ, вие сами ще свършите работата си. Никой не може да тече заради васъ. Да търсите човѣкъ да тече заради васъ, това значи да накарате нѣкой да мисли вмѣсто васъ. Това е невъзможно. Ако се намѣри такъвъ човѣкъ, той ще мисли за себе си. Всѣки трѣбва да се научи самъ да мисли. — Не зная, какъ да мисля. — Ще се научишъ. Главната цель на окултната школа е да приготви ученицитѣ си така, че като дойде Божието благословение, да бѫдатъ готови да го приемате. Небето ще изпраща благословението частично, но общо. Докато евреитѣ бѣха въ Египеть, Богъ не имъ даде манна. Обаче, като отидоха въ пустинята, тамъ имъ даде манната. Сѫщиять законъ се отнася и до знанието. Докато човѣкъ е самъ, той не може да учи. Когато много хора сѫ събрани на едно мѣсто, тѣ колективно си въздействуватъ, и тогава Богъ се изявява общо, чрезъ тѣхнитѣ умове и души. При тѣзи условия само знанието може да дойде. Въ такъвъ случай, ако и най-простиятъ човѣкъ дойде въ съприкосновение съ вашитѣ умове, той ще може да ви даде нѣщо. Той може да не знае книжно учение, но е готова душа, която, щомъ влѣзе въ съприкосновение съ вашитѣ умове, създава потикъ къмъ мисъль. Сѫщо така и учениятъ може да подбуди умоветѣ ви къмъ мисъль. Съ когото и да дойдете въ съприкосновение, благодарете за това. За васъ е важно, че имате възможность да работите, да се развивате. Вижте, напримѣръ, какво е положението на дивацитѣ, и оценете културата, която днесъ имате. Мнозина сѫ се натъквали на такава точка на културата, дето мисъльта имъ съвършено престава да функционира. Тази точка, този вѫзелъ се нарича мъртва зона. Той се срѣща навсѣкѫде. Тази мъртва зона се срѣща и въ България. Попадне ли, въ тази точка, човѣкъ не може да се моли, не може да чувствува, не може да мисли. Много хора живѣятъ въ тази мъртва зона на културата, вследствие на което по развитие сѫ останали назадъ. Ако влѣзете въ кѫщитѣ имъ, на пръвъ погледъ ще забележите, че нѣматъ прозорци. Въ срѣдата на кѫщата иматъ огнище, около което всички се събиратъ. Каква култура е тази, въ която кѫщитѣ сѫ безъ прозорци? Не мислете, че като сте излѣзли отъ тѣзи условия на живота, нѣма пакъ да се върнете. Като завършите учението си, ще ви дадатъ трудни задачи, които правилно трѣбва да разрешите. Напримѣръ, ще ви дадатъ задача, да поживѣете малко между дивитѣ хора и между напред- налитѣ; после, ще ви пратятъ между добритѣ и между лошитѣ животни и растения и ще наблюдаватъ, какъ ще лостѫпите съ тѣхъ, и какъ тѣ ще ви приематъ. Най после, ще ви дадатъ единъ скѫноцененъ и единъ прость камъкъ и ще видятъ, какво ще направите съ тѣхъ. Ако и добритѣ, и лошитѣ хора ви посрѣщатъ съ почить и уважение, и ако използувате добре и простия, и скѫпоценния камъкъ, Бѣлитѣ Братя ще ви приематъ за тѣхенъ членъ. Обаче, достатъчно е едно куче само да ви залае, за да ви върнатъ назадъ. Бѣлитѣ Братя са много взискателни къмъ всѣки едного, когото те приематъ за членъ, защото той ще разполага съ тѣхната сила. Приематъ ли го веднъж помежду си, тѣ всѣкога ще му помагатъ. Това показва, че велика перспектива, велико бѫдеще, велики постижения седятъ предъ васъ. Като говоря по този начинъ, вие се обезсърдчавате и казвате: Колко работа ни предстои, а де се намираме сега? — Не забравяйте, колко сѫщества се намиратъ задъ васъ! Достатъчно е да погледнете на стѫлбата, по която сѫществата се възкачватъ, да видите, колко, много сѫщества се намиратъ задъ васъ. По отношение на тѣхъ, вие сте много напреднали. А това трѣбва само да ви насърдчава, да ви дава потикъ да вървите напредъ. Едно е важно за ученика — да има той прави отношения къмъ Бога. От тукъ, отношението на човѣка къмъ ближния му трѣбва да бѫде такова, каквото е отношението на Бога къмъ Неговия Духъ. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова ни възлюби, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Богъ ни възлюби като грѣшници, а не като праведни. Следователно, и ние трѣбва да имаме помежду си такива отношения, да сме готови на жертва единъ за другъ. Казвате: Заслужава ли този човѣкъ да го обичамъ, да се жертвувамъ за него? — Като душа, излѣзла от Бога, всѣки човѣкъ заслужава да бѫде обичанъ. Изкуство е да обичате човѣка, преди той да ви е далъ нѣщо. Оше по-голѣмо изкуство е да обичате Бога, преди да сте получили Неговото благословение. Който обича Бога, той непременно ще получи Неговото- благословение, но първо трѣбва да Го обича. Благословението отпосле иде. Не дойде ли първо любовьта, нищо нѣма да разберете отъ благословението. Сега, ако ви поставятъ, на изпитъ, да видятъ, какво сте разбрали отъ тази лекция, колцина отъ васъ ще издържатъ изпита. Вие ще пропаднете при най-малкото изпитание. Представете си, че въ рамото, или въ рѫката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намѣрите нѣкой масажистъ, да ви разтрие; после ще търсите лѣкарь, да ви даде нѣкакви лѣкарства. Презъ това време ще викате, ще охкате, всички около васъ ще разберете, чет ви боли нѣщо. Това сѫ все стари методи. Ако сте разбрали новитѣ методи, вие трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ благодарность, че е изпратилъ този ревматизъмъ, да ви научи нѣщо. Пѣйте на ревматизъма и го благославяйте! Благославяйте, Бога, светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора по свѣта, и като се свържете съ тѣхъ, нѣма да забележите, какъ ревматизъмътъ ви ще изчезне. Могат да минатъ месецъ, два, три и повече — това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне. Съвременнитѣ хора търсятъ лесния пѫть. Лесенъ пѫть нѣма. Учение се изисква отъ всички! Нѣкой казва: Отъ много работа забравихъ Господа. — Всичко можете да правите, но сѫщественото трѣбва да помните. Какво по-сѫществено за васъ отъ Бога? Както помните, какво трѣбва за васъ, така помнете и за другитѣ. Хората помнятъ за себе си всичко, но щомъ дойде до другитѣ, забравятъ. Седналъ нѣкой да яде, а другъ стои при него и го гледа. Той не се сѣща да му предложи, заедно да хапнатъ. Молишъ се на Бога, искашъ да бѫдешъ постоянно въ Hеговия умъ. Щомъ искашъ това отъ Бога, и ти трѣбва да Го помнишъ. Ако Богъ не ни държи въ ума си, отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Божията мисъль е постоянно върху насъ и ни въздействува. Богъ има търпение съ хиляди години чака да се обърнемъ къмъ Него. Той всѣка сутринь ни поглежда, изпраща ни своя погледъ и ни оставя по нататъкъ да работимъ. Питамъ; поглеждате ли и вие своитѣ приятели така? Щомъ си спомните за нѣкой вашъ приятель, вие казвате: Вчера той ме погледна криво, каза ми една, лоша, обидна дума. Обидната дума е таралежътъ, отъ когото хората трѣбва да се пазятъ, да стоятъ далечъ отъ него. Недѫзитѣ въ хората сѫ също такива таралежи, отъ които трѣбва да се предпазвате. Ето защо, когато се натъква на своитѣ, или на чуждитѣ недѫзи и отрицателни мисли и чувства, човѣкъ самъ си създава голѣми нещастия. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отрова, която руши организъма му. Следователно, всичко отрицателно ще държите вънъ отъ себе си, вънъ отъ съзнанието си, вънъ отъ физическата си обвивка. Това значи, да има човѣкъ самообладание. Който има самообладание, той може да се противопостави на лошитѣ мисли, които хората отправят къмъ него. Какъ ? Като си помисли само, че Богъ е Любовь. Такъвъ човѣкъ е силенъ. Нѣкой казва: Мразятъ ме хората, не мога да се справя съ тѣхнитѣ лоши чувства къмъ мене. Казвамъ: всички хора не могатъ да ви мразятъ. Мразятъ само ония, които вървятъ въ съгласие съ черната ложа, но всички, които следватъ пѫтя на Бѣлитѣ Братя, не мразятъ. Невъзможно е човѣкъ, който люби Бога, да мрази хората. Нѣкой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи — това не произлиза отъ неговата зла, воля, Но отъ подхлъзване на езика. Изобщо, човѣкъ, трѣбва да се контролира, да влада езика си, да наблюдава движенията си, да не се подава на външни и чужди влияния. Яви ли се въ човѣка желание да яде много, той трѣбва да влада това желание, да не го за- доволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете тамъ. Човѣкъ всѣкога трѣбва да остава малко гладенъ; щомъ дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И въ чинията, отъ която е ялъ, винаги трѣбва да остава малко отъ яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, млѣко или чай, винаги трѣбва да оставяте една часть отъ него недоизпита. Когато отивате на пазаръ, да купувате нѣщо, винаги оставяйте нѣщо въ джоба си. Никога не изхарчвайте всичкитѣ си пари. Нека има нѣщо въ джоба ви. Законъ е: стремете се къмъ изобилие, а не къмъ недоимъкъ. Сгответе пълна тенджера ядене, макаръ и да остане една часть неупотрѣбено. Това, което остава въ тенджерата, е за други хора. Излѣзте на улицата и ги повикайте да си хапнатъ. Нека и тѣ получатъ нѣщо отъ вашето изобилие. Природата дава всичко въ изобилие. Ако понѣкога хората сѫ лишени отъ това изобилие, причината сѫ тѣ самитѣ. Когато плодоветѣ цъвтятъ, но не завързватъ, или когато завързватъ, но не узрѣватъ, и за това хората сѫ причина. Лошитѣ мисли и чувства покварятъ човѣка, а едновременно съ това покварятъ и всичко около него. Тѣ сѫ въ състояние да заразятъ цѣлата атмосфера. Веднъжъ атмосферата заразена, тя се отразява вредно върху растенията и животнитѣ. И тъй, ще мислите върху думитѣ: съпротивление, напоръ и стремежъ на кого ще указвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Напримѣръ, той ще ви накара да дадете нѣкѫде голѣма сума, за да запишатъ името ви, като почетенъ членъ. Съ това ще ви постави на голѣмо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви, и нѣма да усѣтите, какъ ще се спънете. Това добро не е направено на време. Вие не сте били готови за такова дѣло, но сте го направили по внушение. При това положение, вие ще замязате на онзи габровски богаташъ, който далъ една голѣма сума за построяване на читалището въ града, за да поставятъ бюста му тамъ, като човѣкъ, заслужилъ на родния си градъ. Колкото пѫти влизалъ въ читалището, поглеждалъ къмъ бюста си и казвалъ: Колко бобъ изяде, докато дойде на това мѣсто. Значи, човѣкъ трѣбва да прави само онова, което излиза отвѫтре, по свобода на духа, по вѫтрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начинъ той ще се чувствува душа, свободна отъ всѣкакви ограничения и външни влияния. Това значи да бѫде той малко, Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товаръ да носи, той всѣкога ще бѫде като дете, радостенъ и веселъ. Тогава и Божествената наука ще бѫде достѫпна за него, а не както днесъ, да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука. Сега, представете си, че ви даватъ задача, да направите добро на нѣкой човѣкъ, безъ той да узнае това нѣщо. После, даватъ ви задача, да направите добро на всички хора, които познавате. И най-после, да направите добро на цѣлия градъ, въ който живѣете. Какъ ще решите тѣзи задачи ? Който прави добро на хората, той непременно ще вземе часть отъ тѣхната нечистота, отъ тѣхния товаръ. Ето, напримѣръ, земедѣлецътъ впрѣга ралото и започва да оре земята. Той се поти, напрашава дрехитѣ си, нечиста става, но затова пъкъ ралото е чисто, лъщи. Ако земедѣлецътъ е чистъ, ралото му ще бѫде нечисто. Следователно, ралото препорѫчва земедѣлеца. Когато иглата на шивача е чиста, лъскава, безъ никаква ръжда върху нея, това показва, че той е работилъ много. Ако перото на писателя е изтрито, това показва, че той е писалъ, работилъ е съ него. Ако бѣлата хартия се изпише съ букви, съ думи, съ цѣли изречения, това показва, че тя съдържа известни идеи, които я осмисляте. Това сѫ на видъ противоречиви положения, които трѣбва да се осмисляте. Тѣ могатъ да се осмислятъ, когато всѣко отъ тѣхъ се постави на своето време и мѣсто. Значи, нѣщата иматъ смисълъ, когато се поставятъ на тѣхното мѣсто. Запримѣръ, вие ядете месо, а предъ васъ седи единъ тигъръ или лъвъ. Лъвътъ ще остане ли спокоенъ предъ месото ? Щомъ види месото, той ще почне да се движи, да се облизва — става неспокоенъ. Защо? И той иска да яде месо. Обаче, ако предъ васъ. стои овца, тя ще гледа, че ядете месо, но ще остане съвършено спокойна. Защо? Тя не яде месо. Обаче, ако овцата види хубава, прѣсна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде отъ нея. Когато младиятъ момъкъ срещне млада, здрава, жизнерадостна мома, той става неспокоенъ. Защо? Той иска да вземе малко отъ жизненостьта на момата. И ако момата, му отговори, той отбива всичката и вода въ своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: Изгубихъ сърцето си. Ако бѣше умна, момата трѣбваше да каже на момъка: Спри на разстояние половинъ, или единъ километъръ отъ мене, и тукъ азъ ще ти изпратя половината отъ своята вода. При това, по никой начинъ не позволявамъ да се качишъ надъ мѣстото, на което съмъ застанала. Долу ще седишъ, и тамъ ще получишъ една часть отъ моята вода. Сѫщото трѣбва да каже и момъкътъ на момата. Нѣкой казва: Азъ искамъ да се кача на високо мѣсто въ свѣта. — Щомъ се качишъ на високо, ще започнешъ да мърморишъ, затова, по-добре стой долу и чакай да ти пуснатъ половината вода. Богатството, което сега имате, представя половината вода, която се спуща отгоре, а тя е достатъчна за васъ. Тя ви ѣ дадена отъ нѣкой, който ви обича. Любовьта, която имате въ сърцата си, представя половината вода, дадена ви отъ Онзи, Който ви обича. Възъ основа на този законъ, всѣки има право да отбие само половината отъ водата на онзи, който го обича. Тази половина ще изиграе такава роля, каквато ще изиграе всичката вода. Сега, всѣки трѣбва да прегледа живота си, да си даде отчетъ, какво е направилъ. Не е въпросътъ да казвате, че не сте прогресирали, че нищо не сте направили, но требва да направите равносмѣтка, какво сте придобили и какво — изгубили. Казвате: Едно време чувствувахме нѣщата. — Не е достатъчно само да чувствувате. Ако чувствувате безъ да мислите, вие въ скоро време ще изгубите своята чувствителность. Има закони, които помагатъ за развиване на чув- ствителностьта въ човѣка, но ако тия закони се престѫпятъ, чувствителностьта се претѫпява. Запримѣръ, ако изядете една бучка захарь, ще изпитате приятность, сладчина въ устата си. Но ако изядете нѣколко бучки захарь, една следъ друга, сладчината и ще се намали, вследствие на затѫпяване чувствителностьта на нервната система. Следователно щомъ изядете една бучка захарь, почакайте известно време, и следъ това вземете втора, трета и т. н. Споредъ този законъ, много години трѣбва да минатъ, за да се реализирате нѣкои отъ вашитѣ желания. Ако преждевременно ги реализирате, тѣ ще цъвнатъ, но нѣма да завържатъ; ще завържатъ, но нѣма да узрѣятъ, и вие ще бѫдете нещастни. Въ разумния животъ всичко става точно на опредѣлено време и мѣсто. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде добъръ, свежъ, да се развива правилно, да прогресира, безъ да остарява. Има такива мѫже и жени, които на 70—80 годиш на възрасть сѫ свършвали университетъ. Мойсей бѣше 80 годишенъ, когато Богъ му даде задачата, да изведе еврейския народъ отъ Египетъ. Цѣли 40 години преди това той пасѣше овцетѣ, и цѣли 40 години води еврейския народъ въ пустинята. И най-после като стана на 120 години, умрѣ. Тази е край ната възрасть на сегашния човѣкъ. Пакъ повтарямъ: мислете върху думите — съпротивление, напоръ и стремежъ. Съпротивлението се отнася до физическия свѣтъ въ който човѣкъ борави главно съ твърдата материя. Напоръть, напрежението се отнася до астралния свѣтъ, въ който човѣкъ борави съ течната материя. Стремежътъ, посоката направлението, се отнася до разумния, до Божествения свѣтъ, въ който човѣкъ борави съ вѣздухообразната материя. Тѣзи три свѣта сѫ въплътени въ самия човѣкъ. Който не може да владѣе физическия свѣтъ, той не може да владѣе и астралния. Който не може да владѣе астралния, той не може да владѣе и Божествения свѣтъ. Тѣзи три свѣта сѫ неразривно свързани единъ съ другъ. „Богъ царува на небето Богъ царува въ живота. Да бѫде благоловено името Му!“ * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 30 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът е обработен за сайта от Ивайло) МАЛКИЯТЪ ПОВОДЪ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Защо съмъ недоволенъ?“ Нека всѣки развие темата, както той я разбира. Азъ взимамъ недоволството като контрастъ на доволството. Най-малкиятъ поводъ въ живота може да послужи като условие да се прояви недоволството. Причината за недоволството е толкова малка, че едва съ микроскопъ може да се види, когато доволството започва съ нѣщо велико. За да бѫде човѣкъ доволенъ, окрѫжаващата срѣда трѣбва да бѫде напълно хармонична: небето трѣбва да бѫде ясно и осѣяно съ безброй свѣтли звезди; цвѣтята трѣбва отдалечъ да разнасятъ своето благоухание ; дърветата трѣбва да сѫ увиснали отъ плодове; рѣкитѣ трѣбва да текатъ и т. н. Дойде ли въпросъ за недоволството, най-малкиятъ поводъ изкарва човѣка отъ равновесието му. Не смѣсвайте, обаче, недоволството съ скръбьта. Недоволството представя психически прахъ въ съзнанието на човѣка. Човѣкъ е недоволенъ, понеже не е развилъ въ себе си красивото, великото, Божественото, къмъ което се стреми. Човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свѣтъ. За тази цель той трѣбва да отвори въ съзнанието си голѣмъ прозорецъ, отдето да влиза повече свѣтлина. Тази свѣтлина ще внесе въ ума му прави разбирания, а въ сърцето му благородни чувства. Разумниятъ човѣкъ разполага съ свѣтълъ и силенъ умъ, съ добро и устойчиво сърце. Ако не е силенъ, човѣкъ не би задържалъ онова, което е придобилъ и разработилъ въ себе си. Ако не е силенъ, той ще изгуби онова, което е придобилъ. Когато нѣкой дава доброволно отъ своитѣ придобивки на другитѣ, това е едно положение, но ако насила ги взиматъ отъ него, това показва, че той е слабъ. И тъй, като се говори за добродетелитѣ — кротость, смирение, въздържание, тия добродетели иматъ отношение къмъ Бога, а не къмъ хората. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ къмъ Бога, а не къмъ свѣта. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има въ това, човѣкъ да бѫде смиренъ предъ мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение? Ако срещна мечка въ гората, азъ нѣма да се мѣря съ нея по сила, но ще и покажа своята разумность, ще и покажа, че по разумность азъ стоя по-високо отъ нея. Азъ съмъ въорѫженъ, но тя е по-силна отъ мене. Ако мине по пѫтя си безъ да ме предизвика съ нѣщо, азъ нѣма да посегна върху нея. Обаче, ако се хвърли върху мене, ще и покажа пушката си. Малцина могать да издържатъ мечка да ги срещне и да имъ проговори. Мечката е символъ на голѣми страдания, които видоизмѣнятъ направлението на човѣшката мисъль. Ти си философъ, учишъ хората, какъ да живѣятъ, какъ да постѫпватъ, възпитавашъ дѣцата, но щомъ се натъкнешъ на нѣкоя голѣма мечка, на голѣмо страдание, ти изгубвашъ присѫтствието на духа си, не можешъ да се справишъ съ страданието си. Тази мечка те е пленила вече, ти си нейнъ робъ, следствие на което цѣли три месеца боледувашъ отъ треска. Какво геройство е това? И следъ тази среща ти излизашъ вънъ, на чистъ въздухъ, но вече пожълтѣлъ, отпадналъ. И като те видятъ хората, казватъ: Много е страдалъ този човѣкъ. Казвамъ: мечка го е срещнала. Вие можете да се смѣете на този човѣкъ, но трѣбва да знаете, че голѣми мечки, голѣми страдания има въ свѣта. Сега, ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи мечка да те срещне. Представете си, че нѣкой богатъ човѣкъ има единъ вѣренъ, добъръ слуга, но сиромахъ. Господарьтъ не влиза въ положението на слугата си, и често последниятъ изпада въ голѣми затруднения. Случава се, че слугата се влюбва въ една млада, красива, но много взискателна мома. Тя му казва: Азъ ще те взема само, ако си богатъ, ако имашъ на разположение много пари, да задоволишъ всичкитѣ ми желания. Този младъ човѣкъ започва да мисли, отде и какъ да намѣри пари да задоволи своята възлюбена. Мисъльта му се спира върху неговия господарь, и той започва да мисли, какъ да го обере, или въ краенъ случай да го отправи съ специаленъ билетъ за онзи свѣтъ. Ето, слугата е срещналъ вече мечката въ гората. Пъкъ и господарьтъ му скоро ще срещне мечка. Питамъ: какъ е възможно тѣзи хубави, красиви чувства къмъ момата сѫщевременно да породят въ сърцето на вѣрния слуга желание да премахне господаря си отъ този свѣтъ? Ще кажете, че това е карма, че такива били условията на живота му, но тия обяснения още не сѫ научни. Вие гледате къмъ Черния връхъ, но сѫщевременно си мислите друго нѣщо. Следователно, ако нѣкой извади заключение, че вие наблюдавате Черния връхъ, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъль, а не за Черния връхъ. Слушате нѣкой виденъ ораторъ. Той започва: Господа, знаете ли, какво искамъ да ви кажа ? Ще разберете ли това, което ще говоря? Цѣлата публика остава изненадана отъ въведението на тази речь. Защо се изненадвал ? Защото всички сѫ учени хора, професори, а ораторътъ ги счита за прости, за невежи хора. Казвамъ: такава ще бѫде изненадата на всички хора отъ онова, което бѫдещето имъ готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши отъ възможностьта да използуватъ доброто, което се готви да дойде. Следователно, за да се ползува отъ условията на живота, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, което носи миръ на душата. Това значи истинско знание. Невежеството пъкъ изпълва човѣшкия животъ съ тревоги. Който разполага съ истинското знание, той предвижда нѣщата отдалечъ; на всѣко предприятие той знае края. Съ тази наука разполагатъ не само духовни, но и свѣтски хора. Единъ богатъ американецъ ималъ само една дъщеря, която се влюбила въ единъ търговецъ милионеръ, и решила да се ожени за него. Баща и, обаче, я посъветвалъ да покаже портрета на годеника си на нѣкой астрологъ или физиогномистъ, да чуе неговото мнение. Дъщерята се съгласила да чуе, какво ще каже френологътъ за нейния годеникъ. Той казалъ, че тя не трѣбва да се жени за него, защото най-много следъ две години ще я убие. Дъщерята повѣрвала на думитѣ ,на френолога и отказала на своя възлюбенъ да влѣзе въ бракъ съ него. Думитѣ на френолога се оправдали: богатиятъ търговецъ се оженили за друга мома, която следъ две години убилъ. Ще кажете: Какъ е могълъ този френологъ да предскаже това нѣщо? Наука има човѣкътъ. На лицето, на главата, на рѫцетѣ на човѣка има редъ белези, по които може да се чете. Всѣки трѣбва да изучава тѣзи науки, да познава себе си, да познава и окрѫжаващитѣ, съ които има отношения. Казвате: Духътъ ще ни открие истината. — Има нѣща, които Духътъ е написали на човѣшкото лице, и втори пѫть Той не ги открива. Той говори само за неоткрититѣ нѣща, а открититѣ трѣбва да се изучаватъ. Ето защо, хората трѣбва да изучаватъ законитѣ, Които управляватъ живота. Споредъ областьта, въ която действуватъ, тия закони биватъ три вида: физически, които се отнасятъ до материята; астрални, които се отнасятъ до сърцето, до свѣта на желанията и умствени, които се отнасятъ до ума. Тѣзи три вида закони се различаватъ по форма. На- примѣръ, чбвѣкътъ на ума обича изящнитѣ, красивитѣ нѣща; човѣкътъ на сърцето обича съдържанието на нѣщата; физическиятъ човѣкъ пъкъ разглежда нѣщата по обемъ, по външна форма, по голѣмина. Следователно, физическиятъ човѣкъ трупа знания; сърдечниятъ човѣкъ използува знанията, а умствениятъ човѣкъ ги подбира по смисълъ и вади заключения отъ тѣхъ за правиленъ и разуменъ животъ. Запримѣръ, правилно схващане е, че свѣтътъ постоянно прогресира. Въ този смисълъ, който прогресира, той влиза въ първата категория числа отъ 1—-10. Числата отъ 1—10 представятъ Божествения свѣтъ; отъ 1—100 — ангелския свѣтъ; отъ 1—1000 — човѣшкия свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ въ числото 5342, е двойката, това показва, че той е заелъ последното мѣсто на физическия свѣтъ, т. е. той е на опашката. Ако пъкъ имате числото 2435, вие сте въ началото на това число, на първо мѣсто. Първото мѣсто, главата представя Божествения свѣтъ. Щомъ сте въ Божествения свѣтъ, трѣбва да знаете, че въ този свѣтъ не се позволява никакво сърдене. Който Живѣе въ Божествения свѣтъ, той нѣма право да се сърди; който живѣе на физическия свѣтъ, той има право да се сърди, Да се гнѣви. Сърденето на физическия свѣтъ е масло, което се туря въ яденето. Докато живѣе на земята, човѣкъ не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на небето, тамъ по никой начинъ не трѣбва да се сърди. И най-великиятъ Учитель, Христосъ, като дойде на земята, разгнѣви се на търговцитѣ, които продаваха въ храма, взе камшикъ и ги изгони навънъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се е гнѣвилъ. Нѣма кротки хора на земята. Казвате нѣкому: Не се сърди ! — Не мога да не се сърдя. Ако съмъ въ Божествения свѣтъ, тамъ съмъ повече отъ светия; тамъ съмъ добъръ, кротъкъ човѣкъ. На земята и най-добриятъ човѣкъ се сърди. Гледате нѣкой се усмихва, дава видъ, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присѫствие на духа има този човѣкъ! — Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия животъ сърденето е необходимо. Ако човѣкъ не се сърди, главата му би се пръснала. Гнѣвътъ заобля главата на човѣка, придава и хубава форма. Ако човѣкъ не се гнѣви, главата му отстрана щѣше да бѫде сплесната. Гнѣвътъ е войникъ, който стои на поста си и казва: Главата си давамъ за моя господарь! Тъй щото, не е лошо, че се гнѣви човѣкъ, но гнѣвътъ трѣбва да бѫде на мѣсто. Гнѣвътъ е запалениятъ огънь въ огнището. Ако умѣете да запалите този огънь Добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисълъ. Но да духате този огънь и да не можете да го запалите, да напълните очитѣ си съ димъ и пелъ, този огънь не е на мѣстото си. Казвамъ: само умниятъ човѣкъ може да се гнѣви. Той духа на мѣсто и на време, следствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавиятъ човѣкъ не се гнѣви. Когато умниятъ, светиятъ се гнѣвятъ, тѣ разбиратъ, защо се гнѣвятъ. Съ гнѣва си тѣ помагатъ на по-слабитѣ отъ тѣхъ, предаватъ имъ енергия. Всички трѣбва да имате предъ видъ следното положение: всѣки човѣкъ , живѣе едновременно и въ тритѣ свѣта — на физическия, на астралния и на умствения. Питамъ: колко отъ хората, които живѣятъ на земята, трѣбва да се гнѣвятъ? Отъ десеть души само на единъ е позволено да се гнѣви. Ако ви накаратъ да изберете хора за земята, отъ кои ще вземете: отъ десетьтѣ, отъ стотѣ или отъ хилядата ? Ако изберете само отъ хилядата, тѣ ще бѫдатъ хора отъ физическия свѣтъ, които само ще се гнѣвятъ. Затова, трѣбва да изберете хора отъ тритѣ свѣта: единъ отъ Божествения свѣтъ, отъ десетьтѣ, които ще турите на главата; десеть ще вземете отъ ангелския свѣтъ, отъ стотѣ, които, ще турите въ сърцето; най-после ще вземете сто отъ хилядата, които ще поставите на физическия свѣтъ. Следъ това ще размѣсите тия хора, за да си укажете известно влияние. Това е законъ, който можете да приложите при възпитанието отъ една страна и за подмладяването — отъ друга. Ако не разбирате, този законъ, вие не можете да се подмладите не можете да усилите паметьта си. Защо отслабва паметьта на човѣка? Защото той изразходва физическитѣ си сили и нѣма отде да дойдать нови. Ако човѣкъ води война цѣли 10-15 години наредъ, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пѫти на день най-много човѣкъ трѣбва да се гнѣви? Питамъ: по кой начинъ умниятъ човѣкъ може да въздействува на гнѣва си? Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ходъ на тази енергия да се изразходва. Невидимиятъ свѣтъ, природата държи смѣтка за тази енергия. За тази цель има часовникъ, който опредѣля количеството на изразходваната енергия при гнѣва. Човѣкъ има право да изразходва само толкова енергия, колкото е опредѣлено. Ако изразходва повече отъ опредѣленото количество, ще го глобятъ. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се разгнѣви на себе си, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ. Гнѣвътъ събужда активностьта въ човѣка. Той представя вѫтрешенъ процесъ въ човѣка, който трѣбва да се изучава. И тъй, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ състояния, да прави редъ изчисления. Запримѣръ, дойде нѣкое радостно чувство въ човѣка. Той трѣбва да изчисли, колко време ще трае тази радость, какво ще произведе въ него и какъ ще се отнесатъ хората около него. Нѣкои хора ще критикуватъ, ще кажатъ: Защо се радва този човѣкъ? Трѣбва да изчислите количеството на хората, крито ще ви критикуватъ при гнѣва и тия — при радостьта. Трѣбва да следите, какво може да произведе радостьта, и какво — гнѣвътъ. Запримѣръ, радостенъ сте и влизате въ една бакалница да купите захарь, но нѣмате пари. Бакалинътъ ви поглежда и казва: Безъ пари не дава- мъ. Следъ васъ влиза другъ човѣкъ, сърдитъ, гнѣвенъ и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захарь, или ще те убия! Бакалинътъ веднага дава едно кило захарь. Въ този случай гнѣвътъ дава резултатъ. На другия день този човѣкъ отива при бакалина, извинява се и плаща захарьта. Бакалинътъ се чуди и казва: Добъръ човѣкъ билъ той. Обаче, едновременно съ това той съзнава грѣшката си къмъ първия, на когото не далъ захарь. Оттукъ вадимъ следния законъ. Човѣкъ трѣбва да работи въ живота първо съ низшитѣ сили, а после съ висшитѣ, а не обратно. Ако отивате при канаритѣ, нѣма да имъ говорите меко, благо, но ще вземете чукъ и Длето и ще удряте, да получите отъ тѣхъ нѣкакъвъ скѫпоцененъ камъкъ. Тѣ ще ви дадатъ нѣщо и ще кажатъ: Добре, че съ малко се освободихме. Сѫщиятъ законъ действува и въ живота. Когато дойде нѣкой при васъ да ви иска нѣщо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че съ малко се освободихте. Често вие говорите за любовьта, искате чрезъ нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трѣбва да знаете, де какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, Вие трѣбва да измѣните положението си, т. е. да не бѫдете на земята, но да се качите въ по-високъ свѣтъ. Божественото нe може да бѫде въ услуга на земнитѣ желания. Щомъ се отправяте къмъ Божествения свѣтъ, трѣбва да се откажете оть земнитѣ желания. Човѣкъ може да живѣе на земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начинъ той ще има резултатитѣ на Божествения свѣтъ. Казвате: Ние трѣбва да бѫдемъ духовни! Духовенъ е само онзи човѣкъ, който е развилъ своето причинно тѣло, съ което да разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Въ широкъ смисълъ на думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира онзи, който стои по-високо и отъ учения, и отъ разумния, и отъ гениалния. Обаче, въ тѣсенъ смисълъ на думата, духовенъ човѣкъ е всѣки религиозенъ. Този човѣкъ живѣе повече на физическия свѣтъ. Истински духовниятъ знае законитѣ за трансформиране на енергиитѣ. Когато работи умствено, или духовно, той знае, въ кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовниятъ човѣкъ никога не иждивява енергията си напразно. Каквато работа започне, той всѣкога ще я завърши успѣшно. И вие, като ученици, трѣбва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате въ живота си. За духовния човѣкъ всѣко движение, всѣко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбокъ смисълъ. Обикновениятъ човѣкъ прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. Запримѣръ, нѣкой държи пръститѣ на рѫцетѣ си сключени. Това показва, че работитѣ на този човѣкъ сѫ стегнати, затворени. Когато нѣкой тури показалеца на устата си, съ това иска да каже, че за да разбере нѣщата, за да ги разреши правилно, той трѣбва да говори сладко, съ любовь. Когато постави рѫката си на челото, на разсѫдъчнитѣ способности, това означава: Азъ трѣбва да мисля, да разсѫждавамъ правилно, за да разреша добре задачитѣ на живота си, или да се домогна до известна идея. Нѣкой се почесва отзадъ по главата. Това значи: Нѣма да стане тази работа! Или: ами ако не стане тази работа? Съ почесването човѣкъ изразява съмнение, колебание. Понѣкога човѣкъ поставя ту лѣвия кракъ върху дѣсния, ту дѣсния върху лѣвия, съ което мѣсти енергията по цѣлото си тѣло. Като знае, че всѣко движение има смисълъ, човѣкъ трѣбва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трѣбва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични! Нѣкой държатъ главата си налѣво, други — надѣсно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всѣко неправилно поставяне на главата, както и всѣко нехармонично движение, изобщо, създава редъ пакости на човѣка. Единъ младъ, способенъ човѣкъ отишълъ при единъ добъръ богатъ американецъ, да иска нѣкаква услуга. Като разказалъ положението си, богатиятъ човѣкъ билъ готовъ да му услужи, но се отказалъ отъ готовностьта си да му помогне по единствената причина, че младиятъ човѣкъ го опръскалъ съ слюнката си. Затова той му казалъ Извинете, господине, сега не мога да ви услужа другъ пѫть дойдете! Младиятъ момъкъ трѣбваше да бѫде внимателенъ: той трѣбваше да седи далечъ отъ американеца, или по-добре щѣше да бѫде да мълчи, писмено да подаде молбата си и да чака отговоръ. Мислите ли, че като говорите съ нѣкого и го опръскате съ слюнката си, че той ще ви услужи? Като ви изслуша, богатиятъ ще затвори вратата си и ще каже: Другъ пѫть дойдете! Другъ пъкъ като говори, себе си опръсква. И това не е добре. Да опръскашъ хората съ слюнката си, това подразбира да ги критикувашъ; да опръскашъ себе си, значи самъ да се критикуваш. Казвамъ: нито едното е за препорѫчване, нито другото. Да критикуваш хората, или да критикуваш себе си, това значи да критикуваш Божественото. Има едно начало въ човѣка, което никой нѣма право да критикува ! Доброто, Божественото начало въ човѣка никой нѣма право да засѣга! То е свещено начало, и всѣки трѣбва да го почита. Дали е въ тебе, или въ другъ нѣкой, не е важно — зачитай това начало. Ако направите нѣкаква погрѣшка, не считайте, че други сѫ виновни за това. Не петнете Бога и себе си, но кажете: Азъ съмъ причина за тази погрѣшка и ще я изправя. Когато Богъ види вашата готовность, благородството на вашето сърце, Той ще ви помогне да изправите погрѣшката си. Ако откажете да изправите погрѣшката си и очаквате на Бога, или на хората, тѣ да я изправятъ, нищо нѣма да постигнете. Считайте, че освенъ васъ, никой другъ човѣкъ не сѫществува. При това положение, не остава друго, освенъ сами да свършите работата си. Всѣка погрѣшка, направена отъ чрвѣка, е задача, която той самъ трѣбва да реши. Представете си следното положение, вие сте заети съ нѣкаква сериозна работа, увлѣкли сте се въ нея, нищо друго не ви интересува. Дойде нѣкой, бутне ви, каже ви нѣколко думи, които ви изкарватъ отъ равновесие, и вие се разгнѣвите, направите нѣщо, което не сте мислили. Де е грѣшката сега? Кой е причина за тази грѣшка: вие, или онзи, който дойде и ви предизвика? Вината е въ васъ. Веднъжъ за винаги вие трѣбва да ликвидирате съ всички ония лица въ вашата фирма, които, въ ваше име, създаватъ редъ неприятности и страдания. Какъ ще ликвидирате? Като не се подавате на тѣхъ, като не ги сѫдите. Не сѫдете нито себе си, нито другитѣ, но не допущайте нови грѣхове и грѣшки, които ще ви създа- датъ страдания. Ако не правите нови грѣшки, Богъ ще заличи старитѣ. Той ще ликвидира съ тѣхъ. Но ако правите нови погрѣшки, тогава ще ви остави сами да се разправяте и съ старитѣ, и съ новитѣ. Ако пъкъ направите нова погрѣшка, гледайте веднага да я изправите. Божественото въ васъ казва: Изправи погрѣшката си, и напредъ върви! — Ама знания нѣмамъ. — Ще придобиешъ. — Условия нѣмамъ. — Ще ти се дадатъ. — Старъ съмъ вече. — Ще се подмладишъ. — Боленъ съмъ. — Ще оздравѣешъ. Божественото въ човѣка работи въ всички положения. Колкото слабъ да е човѣкъ, на каквато степень на развитие да се намира Божественото се ще му даде нѣкакъвъ потикъ, нѣкаква утеха. Иначе, човѣкъ не би могълъ да съществува на земята. Въ този потикъ, въ този вѫтрешенъ стремежъ на човѣка се проявява Божественото начало, както и Божиятъ про- мисълъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава своитѣ прояви, своитѣ състояния, и всѣки моментъ да знае, де се намира. Ако става сутрини и е неразположенъ, гнѣвенъ, той трѣбва да знае, че е на физическия свѣтъ, на земята. Човѣкъ може да се гнѣви само на земята. Преди нѣколко години срещнахъ една млада българка, която, безъ да знае нѣкакви окултни закони и правила, е дошла до едно правилно заключение въ живота си. Тя казваше: „Когато срещна, нѣкой човѣкъ, мѫжъ или жена, богатъ или беденъ, простъ или ученъ, добъръ или лошъ, първата ми работа е да потърся въ него поне една добра чърта, която да задържа въ ума си. Като намѣря такава черта, азъ считамъ вече този човѣкъ за свой приятелъ. И наистина, този методъ е далъ добри резултати въ живота ми. Благодарение на него азъ имамъ добри приятели. На погрѣшкитѣ на хората не обръщамъ никакво внимание. Казвамъ: тази млада жена по естествени пѫть се е домогнала до едно окултно правило. Питамъ: кое въ човѣка търси хубавото, красивото ? Божественото начало въ човѣка търси навсѣкѫде великото, красивото. На кое мѣсто въ човѣка ще търсите хубавото? Въ сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умътъ обработва, а волята изявява тѣхнитѣ дѣла навънъ. Казвамъ: който иска да успѣва въ живота си, той трѣбва да избѣгва еднообразието. Еднообразието уморява човѣка. Ако нѣкой се занимава дълго време съ единъ и сѫщъ предметъ, той ще се умори; ако дълго време се моли, той пакъ ще се умори. Човѣкъ трѣбва да разнообразява деятелностьта на мозъчнитѣ си центрове. Той трѣбва да знае, колко време най-много може да се моли, колко време може да учи и т. н. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Думата „постоянно“ не разбира непреривно. Молете се постоянно, т. е. молете се разумно, на всѣко време, което отговаря за молитва. Молитвата има три важни момента : моментъ на хилядата, когато човѣкъ ,е на физическия свѣтъ; моментъ на стотѣ, когато е въ ангелския свѣтъ; моментъ на де- сетьтѣ, когато е въ Божествения свѣтъ. Следователно, постоянно може да се моли само онзи, който живѣе въ закона на Любовьта, т. е. въ Божествения свѣтъ. Този човѣкъ всѣкога има разположение за молитва. Каквото прави, и дето ходи, той всѣкога е въ молитва. Съ други думи казано: въ живота на любещия човѣкъ всичко е молитва. Сега, ще изтълкувамъ значението на думата молитва, както се пише на български. Буквата М означава законъ на жертва. Буквата О — условия, при които жертвата дава добри плодове. Л — означава стремежъ за молитва, т. е. за общение. И — общение съ Великото, съ Божественото. Т — победа на противоречията въ живота. В — единство съ Бога. А — придобиване на разуменъ животъ. Значи, молитвата представя: жертва, условия, стремежъ нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията въ живота, единство съ Бога, придобиване на разуменъ животъ. Който иска да придобие нѣщо ценно, той трѣбва да е победилъ змията въ себе си. Безъ тази победа, никакъвъ духовенъ напредъкъ не може да се очаква. Отъ това тълкувание можете да извадите заключение, че буквитѣ опредѣлятъ смисъла на думитѣ. Запримѣръ, споредъ значението на буквитѣ, думата Елена означава стремежъ къмъ размножаване, къмъ придобиване на много нѣща. Единиятъ кракъ на буквата Е е на земята, а другиятъ — въ астралния свѣтъ. Ако вземете думата Мария, буквата М показва, че единиятъ и кракъ е на сушата, а другиятъ — въ морето. Въ думата Слава, единиятъ кракъ е на земята, а другиятъ — на луната. Има хора, на които имената отговарятѣ точно на тѣхния характеръ, на това, което тѣ представятъ. Обаче, има слу- чай, когато името на човѣка не отговаря на характера му, и той не го харесва. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да промѣни името си. Нѣкой хора никакъ не харесватъ имената си, не могатъ спокойно даже да ги слушатъ. Изпѣйте упражненията „Давай, давай“ и „Киаметъ.“ Като пѣете, мнозина отъ васъ се смущавате не сте свободни. Защо? Много причини има за това, но една отъ причинитѣ се дължи на обстановката, на мѣстата, на които седите. Много отъ васъ седятъ между хора, съ които не си хармониратъ. Всѣки трѣбва да седне тамъ, дето той си хареса, до лица, съ които си хармонира. Хармонията зависи отъ мислитѣ и чувствата на хората. Въ това отношение, мозъкътъ на хората може да се разглежда като батерия, отъ която излизатъ или положителни, или отрицателни, или неутрални мисли. Затова, направете опитъ, всѣки да седне при когото иска. Първото условие въ едно общество е да сѫществува хармония между членоветѣ му. Казвамъ: като дохождате на лекции, гледайте да се поставите въ хармония, както съ себе си, така и съ околната срѣда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тукъ ще придобиете нѣкакви велики, истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадатъ великитѣ истини. Защо? Защото на земята нѣма такива условия. Запримѣръ, какъ ще обясните на хората, какво нѣщо сѫ душата и духътъ, или какво нѣщо сѫ сърцето и умътъ? Каквото и да имъ се говори, всѣки ще схване тия нѣща по особенъ начинъ. Това зависи, както отъ устройството на мозъка на всѣки човѣкъ, така и отъ състоянията на неговото сърце. Запримѣръ, радостниятъ ще схваща нѣщата по единъ начинъ, скръбниятъ — по другъ начинъ. За едно и също нѣщо единъ ще се радва, а другъ ще скърби. Това зависи отъ вътрешното разбиране на човѣка. Изобщо, на земята нѣма доволенъ човѣкъ. Ако нѣкой днесъ е доволенъ, утре ще бѫде недоволенъ. И тъй, стремете се отъ всѣка лекция да придобиете поне микроскопическо знание. Това е приложение на закона за малкитѣ величини. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото, къмъ великото. Запримѣръ, толкова години вече вие слушате за любовьта, но приложихте ли тази любовь въ най-малкитѣ и прояви ? Любовьта иска дѣла, а не думи. Можете ли да проявите нѣщо отъ любовь, въ което никой да не ви критикува ? Изобщо, всѣка постъпка, продиктувана отъ любовь, трѣбва да бѫде издържана. Запримѣръ, когато обичате нѣкого, вие гледате да не се докосвате до него, изпитвате свещенъ трепетъ въ негово присѫтствие. После, внимавате, какъ ще го погледнете, какво ще кажете и т. н. Всички сѣтива взиматъ участие при изявяване на една любовна постъпка. Като срещнете нѣкой човѣкъ, въ когото любовьта живѣе, вие тръгвате подиръ него. Той има особенъ ходъ, особени движения. Достатъчно е да мине покрай нѣкого, за да го застави да тръгне следъ него. Обаче, това може да направи само онзи, на когото съзнанието е будно. За онѣзи, на които съзнанието не е будно, любещиятъ минава за обикновенъ човѣкъ. Човѣкътъ на любовьта може да се уподоби на цъвналъ цвѣтъ, къмъ който се стремятъ пчелитѣ, пеперудитѣ и редъ още насѣкоми. Защо всички се стремять къмъ този цвѣтъ? Защото има какво да взематъ отъ него. Такова нѣщо представя любовьта ; такова нѣщо представя идейниятъ животь. Всѣка идея дава импулсъ, потикъ на човѣка, понеже тя представя живо сѫщество. Задъ всѣка идея се крие нѣкое разумно сѫщество. Следователно, човѣкъ може да обича само онова, за което има нѣкакъвъ свещенъ образъ. Този образъ е живъ, подвиженъ, не- уловимъ : ту се явява, ту изчезва. Той се явява въ всички разумни сѫщества. А кой не обича разумниятъ човѣкъ? Кой не обича добриятъ човѣкъ? Кой не обича истинскиятъ герой ? Човѣкътъ на любовьта първо мисли за другитѣ, а после за себе си. Като уреди работитѣ на другитѣ, той сѣда доволенъ и започва да мисли за себе си. Й тъй, кое е отличителното качество на любещия човѣкъ? — Той мисли първо за другитѣ, а после за себе си. Тази е неразбрана мисъль за васъ. Какво подразбира тя? Да мислишъ първо за другитѣ, това значи да мислишъ първо за Бога. И тази идея е неразбрана за васъ. Какъ ще мислите за Бога ? За Бога ще мислите като за нѣкакъвъ идеалъ, като за, най-красивото, най-великото нѣщо въ свѣта. Като мислите постоянно за Него, най- после Той ще ви се открие. Богъ разполага съ безброй начини, за всѣки човѣкъ специални, чрезъ който може да се изяви на всѣка душа и да я подтикне да върви напредъ. Достатъчно е да се прояви Божественото въ човѣка, за да има той потикъ, импулсъ да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този потикъ въ себе си. Всички имате тази опитность. Много пѫти сте били подтиквани отвѫтре да учите; да работите, но не сте постоянствували. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учене никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всѣкога има време; за онзи, който не иска да учи, нѣма време. По-хубаво и по-лошо време отъ сегашното нѣма. По-добри и по-лоши условия отъ сегашнитѣ нѣма. Вие живѣете при най-доброто и при най-лошото време. Що се отнася до таланти, до гениалностъ, всѣки може да бѫде талантливъ или гениаленъ — това е въпросъ на времето. Който иска, той може да стане гениаленъ най-много въ продължение на десетъ години. — Кога може да стане човѣкъ гениаленъ ? — Когато милиони хора съсрѣдоточатъ мисъльта, чувствата и желанията си къмъ него. Той ще бѫде центъръ, фокусъ, въ който всички добри мисли и чувства на тия хора се съсрѣдоточаватъ. По този начинъ той става изразъ на това общо желание. Гениятъ не живѣе за себе си, той е колективенъ духъ, т. е. изразъ на колективното желание на множество хора. Талантливиятъ е сѫщо така изразъ на колективенъ духъ. Ще дойде день, когато всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде такъвъ изразителъ! За тази цель той трѣбва да бѫде готовъ. Часътъ на всѣки ще удари, и той трѣбва съ готовностъ да посрещне този часъ. Срещнете ли нѣкой талантливъ, или гениаленъ човѣкъ, радвайте се! Следъ него ще дойдатъ още много; между тѣхъ ще бѫде и вашиятъ редъ. Видите ли, че едно цвѣте е цъвнало, радвайте се! Това цвѣте е предвестникъ на пролѣтьта. Много още цвѣтя ще цъвнатъ следъ него. Радвайте се, че пролѣтьта наближава. Не завиждайте, че това цвѣте е дошло първо. Следъ него иде вашиятъ редъ. И вие ще цъвнете, като него, но на своето време, на своя часъ. Въ живата природа нѣма първи и последни. И въ Божествения свѣтъ нѣма първи и последни. Тази идея има духовенъ, а не физически смисълъ. Ако я разглеждате физически, вие ще се обезсърдчите. Казано е: „Първитѣ ще бѫдатъ последни, а последнитѣ — първи“. Дали ще цъвнете въ началото, или въ края, не е важно. За васъ е важно пролѣтьта да дойде. Какво представя пролѣтьта? Пролѣтьта е Божествениятъ Духъ, Великото благо на живота, който лъха къмъ всички цвѣтя и ги кара да цъвнатъ. Казвамъ: когато просекътъ скърби и плаче, разбирамъ. Но когато царскиятъ синъ скърби и плаче — не разбирамъ. Какъ ще си обясните скръбьта на царския синъ и на царската дъщеря? Странно е, какъ могатъ тѣ да скърбятъ при приятели, при богатство, при удобства ! Когато царскитѣ синове сѫ недоволни, просецитѣ сѫ доволни; когато царскитѣ синове сѫ доволни, просецитѣ сѫ недоволни. Законътъ въ природата е такъвъ. Та и вие казвате, че сте Синове Божии, а при това скърбите и плачете, искате парички, искате богатства. Чудно нѣщо! Щомъ сте Синове Божии, всичко въ свѣта е на ваше разположение. Свободно можете да бъркате въ каситѣ, да взимате, колкото пари ви трѣбватъ. — Ама затворъ има. — Щомъ има затворъ, това показва, че сте на физическия свѣтъ. А на физическия свѣтъ никой не може да бѫде царски синъ. Царскиятъ синъ е числото десеть. Числото десеть представя Божествения свѣтъ. Следователно, който живѣе въ числото десеть, щомъ слѣзе на земята, той първо ще уреди работата на другитѣ хора, а после своята. Тъй щото, той нѣма време да скърби и плаче за себе си. Човѣкъ плаче за себе си, а не за другитѣ. Нѣкой плаче, защото пръстътъ го боли, причинява му болка. Щомъ този пръстъ се смѣни съ другъ, и плачътъ престава. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да изучава законитѣ на живата природа, да знае, какво да прави, какъ да разрешава задачитѣ си. И млади, и стари, не се стремете къмъ голѣмитѣ работи, но изпълнете малкитѣ задачи, които ви сѫ дадени. Силата на нѣщата седи въ приложението. Каквито правила сѫ дадени въ лекциитѣ, приложете ги. Ако християнитѣ биха приложили поне една часть отъ правилата, които Христосъ имъ е далъ, свѣтътъ щѣше да бѫде другъ, а не като сегашниятъ. Отъ всички се изисква приложение! И въ тази лекция ви дадохъ три правила: правилата на десетьтѣ, на стотѣ и на хилядата. Вие трѣбва да оживите, да приложите тия числа въ живота си. Числото десеть представя любовьта, т. е. главата на човѣка. Засега главата разполага съ седемь врати: две очи, две уши, две ноздри и една уста. Има още три врати, които нѣкога ще се отворятъ, но засега Господъ ги е затворилъ. Съвременнитѣ хора не могатъ да си служатъ, както трѣбва, съ седемьтѣ врати, а какво ще бѫде положението имъ, ако се отворятъ и последнитѣ три ? Ще дойде день, когато човѣкъ ще използува разумно и десетьтѣ врати на главата си. Това ще бжде, когато той живѣе въ числото десеть. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1927 г. София

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СПАСИТЕЛНИ ПОЛОЖЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Съвременнитѣ хора говорятъ за сила, за свобода на човѣшката воля. Питамъ: доде се простира силата и доде свободата на човѣшката воля? Ще кажете, че силата на волята се заключава въ това, да преодолява човѣкъ всички препятствия, за да постигне своитѣ желания. Питамъ: споредъ васъ, кои нѣща са постижими и кои — непостижими? Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ невъзможнитѣ и непостижимитѣ нѣща, а не вѣрватъ въ възможнитѣ и постижимитѣ. Представете си, че имате една кола съ четири колела и съ два коня. Азъ взимамъ тази кола като символъ. Питамъ: за колко години тази кола може да ви се подчинява? Ако я държите въ изправность, тази кола може да ви се подчинява 20—30 години; ако я употрѣбявате много, ако всѣки день носите съ нея пѣсъкъ, тухли, тя ще ви служи най-много една-две години. Защо? Защото оситѣ й ще се счупятъ, колелата и ще се развалятъ, конетѣ ще отслабнатъ и т. н. Като се развали колата, и като отслабнатъ конетѣ, на кого ще заповѣдвате? Сега, пренесете този законъ по отношение на вашето тѣло. Ако не държите тѣлото си въ изправность, за колко години ще могатъ краката ви сигурно да стѫпватъ, рѫцетѣ ви разумно да работятъ, ушитѣ ви добре да чуватъ, очитѣ ви ясно да виждатъ? Вие не се замисляте за това, но се занимавате съ небето, съ ангелитѣ, искате да знаете, какъ ще ви посрещнатъ на онзи свѣтъ. Знаете ли, какъ сѫ дошли ангелитѣ до положението, на което днесъ се намиратъ? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелитѣ. Срещате единъ банкеръ и си казвате : Да имамъ неговото богатство въ рѫцетѣ си, много нѣщо бихъ направилъ! — Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете нѣкакво нещастие — нищо повече. Ще започнете да се храните съ печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите, стомаха си въ продължение на нѣколко години. Днесъ Богъ ви е поставилъ въ положението на сиромахъ, да се научите да ядете. Той ви казва: Мазнини нѣма да ядете, защото тѣ сѫ причина на разни болести. Понеже въ миналото си не сте знаели, какъ да се справяте съ организъма си, не сте могли да го управлявате, днесъ сте дошли на земята като беденъ човѣкъ, да живѣете въ лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали въ Правия пѫть, намѣри се нѣкой вашъ дѣдо, който ви оставя два милиона лева наследство, но съ това разваля Божия планъ. Вашиятъ дѣдо не е постѫпилъ добре. Той трѣбваше първо да се обърне къмъ Бога, да попита, какво е Неговото мнение по този въпросъ, да ви остави ли наследство, или не. Мнозина идватъ при мене, искатъ да имъ кажа нѣщо, да знаятъ, какво да правятъ. Това, което искатъ тѣ, е равносилно на два милиона наследство. Тогава азъ запитвамъ Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Богъ ми казва: Този човѣкъ е прекаралъ нѣколко непорядъчни живота, той трѣбва да се спретне на работа. Да не разчита нито на баба и дѣдо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на сѫдбата му зависи изключително отъ него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побѣлѣе. Казвате: Тежки думи сѫ тия. По-добре да знае истината и да се стегне да работи день и нощь, отколкото да се заблуждава. Трѣбва ли на онзи затворникъ, когото сѫдътъ е осѫдилъ на смъртно наказание, да кажа, че ще го освободятъ, че ще го възнаградятъ съ Георгьовски кръстъ, че ще бѫде щастливъ човѣкъ? Бесилка чака този- човѣкъ, нѣма защо да го залъгвамъ. Ще му кажа: Братко, оставатъ ти само десеть часа да живѣешъ. Приготви се, прекарай тия часове въ молитва. Ти си извършилъ едно престъпление и трѣбваше на врѣмето да мислишъ. Сега не остава друго, освенъ да се молишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ: каквото говори, да изпълнява, да живѣе въ него. Щомъ говоря за Бога, азъ Му служа, не върша моята воля, но Неговата. Нѣма човѣкъ въ свѣта който, като е работилъ за себе си, да се е повдигналъ. Въ първо време този човѣкъ може да печели, но въ края всичко ще изгуби. И на васъ казвамъ: бѫдете внимателни, да не направите и вие сѫщата погрѣшка. Въ миналото сте живѣли и работили за себе си, гледайте и сега да не вървите по сѫщия пѫть. Новата култура иска хора, служители на Бога, които да работятъ разумно и съ любовь. Не е достатѫчно човѣкъ да бѫде добродетеленъ. Добро безъ любовь нищо не струва. Какво добро е това, ако дадете на нѣкой беденъ човѣкъ единъ левъ? Отъ всички добродетели любовьта е най-голѣма. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Азъ не говоря за любовьта на сегашнитѣ хора. Тя е остарѣла вече. Тъй както хората проявяватъ любовьта си, едни къмъ други, тѣхната любовь е изживѣла вече времето си. Всичко, което днесъ се проповѣдва, е старо учение. Хората сѫ знаели тия нѣща отъ преди хиляди години още. Знанията на съвременнитѣ хора сѫ ограничени. Тѣ се занимаватъ съ физическия, съ материалния свѣтъ. Това, обаче, е стара наука, презъ която сѫ минали и минералитѣ, и растенията, и животнитѣ. Растенията знаятъ химия, математика по-добре отъ много учени. Стомахътъ ви разбира математиката по-добре отъ васъ. Единственото ново нѣщо е това, което се говори въ Откровението: „Господъ твори ново небе и нова земя.“ Ново небе и нова земя — Подраз- бирамъ новитѣ възгледи въ живота, съ които ще се вдигне нова завеса и ще се открие новъ свѣтъ. Сега ще кажете, че еди-кой си професоръ, еди-кой си ученъ казалъ така. Казвамъ: добро е това, което ученитѣ сѫ казали, или открили, но това още не е истинска наука. Че еди-кой си ученъ създалъ нѣкаква теория, тази теория още не е абсолютна. Че еди-кой си професоръ направилъ нѣкакви изследвания, тѣзи изследвания още не сѫ последната дума на науката. Че еди-кой си лѣкарь направилъ нѣкаква операция, тази операция не е единствениятъ начинъ за лѣкуване на дадената болесть. Истински лѣкарь е онзи, който може да намѣри нѣкакво сигурно срѣдство противъ трудно лѣчимитѣ, или по-право неизлѣчимитѣ днесъ болести, туберкулоза, проказа и тѣмъ подобни. Истински лѣкарь е онзи, който може да намѣри сигурно срѣдство противъ всички нещастия. Достатъчно е този лѣкарь да бутне единъ ключъ въ организъма на болния, за да оздравѣе той моментално. Това значи лѣкарь, това разбирамъ истинска наука. Има два начина за лѣкуване: старъ и новъ начинъ. Съвременнитѣ хора обикновено се лѣкуватъ по стария начинъ, съ лѣкарства, съ бани и т. н. Този начинъ на лѣкуване е бавенъ и дава микроскопически резултати. И азъ лѣкувамъ по този начинъ. Като дойде нѣкой боленъ при мене, азъ му давамъ известни методи, известни съвети и му казвамъ, ако изпълнявашъ съветитѣ ми, следъ шесть месеца ще имашъ микроскопически резултати. Обаче, азъ не лѣкувамъ хората по новия начинъ. Защо? Защото тѣ още не сѫ готови. Новиятъ начинъ е духовно лѣкуване. Ако излѣкувамъ нѣкой човѣкъ по духовенъ начинъ, като не е готовъ да води чистъ жи- вотъ, той ще грѣши още повече, а съ това ще си създаде по-голѣми затруднения въ живота. За онзи, който е готовъ, духовното лѣкуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа часть отъ елексира на живота, за да оздравѣе моментално. Засега единъ отъ начинитѣ на лѣкуване на съвременнитѣ хора е да ядатъ малко, изобщо, да не преяждатъ. Какво казватъ ученитѣ по този въпросъ? Тѣ казватъ, че храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да съдържа, като главни елементи, водородъ, кислородъ, азотъ, вѫглеродъ и други нѣкой второстепенни. При това, тѣ опредѣлятъ, въ какво количество трѣбва да се взиматъ тия елементи. Вѣрно е, че организъмътъ се нуждае отъ всички тия елементи, но едно е важно да се знае: стомахътъ се нуждае отъ малко храна. И тъй, отъ начина на храненето и отъ живота, който човѣкъ води, може да се опредѣли, колко години неговата кола, т. е. неговото тѣло ще му се подчинява. Това зависи и отъ разумностьта на човѣка. Който не жи- вѣе разумно, той е осѫденъ на преждевременно остаряване; когато човѣкъ остарѣе, краката му отслабватъ и се отказватъ да му служатъ. Такъвъ човѣкъ се намира вече въ зависимость отъ другитѣ хора, и често става играчка въ тѣхнитѣ рѫце. Споредъ новото учение, на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години и до това време да си служи самъ, да не се нуждае отъ ничия помощь. Човѣкътъ на новото учение не трѣбва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свѣтъ, той пакъ трѣбва да бѫде здравъ, да не е боледувалъ. Заминаването на човѣка за онзи свѣтъ трѣбва да бѫде като заминаване то му отъ единъ градъ въ другъ, или отъ една държава въ друга. Днесъ нѣкой заминава за онзи свѣтъ следъ като е боледувалъ дълго време, следъ като сѫ изхарчени за него 20—30 хиляди лева и, въ края на краищата, продължава да смущава близкитѣ си и отъ онзи свѣтъ. Въ такъвъ случай, по-добре е било да не заминава, но да остане да живѣе още на земята. Следователно, на ония, които мислятъ да ни смущаватъ отъ онзи свѣтъ, казваме: По-добре останете на земята, да си поживѣете още, че тогава ще ви изпратимъ на онзи свѣтъ. На земята ще посещавате театри, концерти, балове — каквото пожелаете. Освенъ това, ще имате хубави кѫщи, хубави дрехи, отъ всичко ще бѫдете задоволени. Богъ е създалъ свѣта тъкмо за тия хора. Този свѣтъ не е създаденъ за праведнитѣ хора, но за грѣш- нитѣ, да не смущаватъ праведнитѣ, да не прѣчатъ на работата имъ. И наистина, на грѣшнитѣ хора сѫ дадени много блага, да ядатъ и да пиятъ, да не правятъ престѫпления. Въпрѣки това, на земята пакъ ставатъ престѫпления. Това се дължи на недоволството на грѣшнитѣ хора. Праведнитѣ, добритѣ хора на земята сѫ малко. Ако погледнете съ окото на ясновидеца, ще видите, каква малка часть отъ хората свѣтятъ, т. е. изпущатъ свѣтлина. По-голѣмата часть отъ хората на земята сѫ грѣшници. За да ги задоволи, Богъ имъ е далѣ безброй блага — ядене, пиене, кѫщи, ниви, богатства, само да не вършатъ престѫпления. Наистина, и това е култура, но култура на грѣшни хора, която е временна, а не вѣчна. Безъ тѣзи блага, безъ тѣзи удоволствия, животътъ на земята щѣше да бѫде още по-лошъ, съ повече нещастия. При това положение, тия хора не могатъ да се обърнатъ къмъ Бога. Тѣ трѣбва да минать презъ голѣми страдания, да се пробуди съзнанието имъ и тогава доброволно да потърсятъ Бога. Нека всѣки се опредѣли, къмъ кои спада — къмъ светиитѣ, или не. Нѣкой казва: Чудно нѣщо, снощи свѣщьта ми свѣтѣше, а тази вечерь загасна. Азъ питамъ: какъ е възможно, една хубава свѣщь, една вечерь да свѣти, а на другата вечерь да не свѣти? Оттукъ вадя следния законъ: когато тъчете платното си, т. е. своя животъ, трѣбва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трѣбва да бѫде много здрава и доброкачествена; вѫтъкътъ — сѫщо така здравъ; бърдото, станътъ сѫщо така трѣбва да бѫдатъ първока- чествени. Съ една дума, всичко трѣбва да бѫде здраво, Хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, единъ-двама могатъ да се излъжатъ да го купятъ, но трети нѣма да се яви. Съ това вие пакостите първо на себе си, а после и на другитѣ. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствувате, то първо ще се отрази върху васъ, а после и върху другитѣ хора. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ платно, което той трѣбва да употрѣби или за себе си, или за другитѣ. Човѣкъ не може да живѣе само за себе си. Защо? Защото животътъ е капиталъ, даденъ отъ Бога, часть отъ който ще се използува за самия човѣкъ, а останалото — за общо употрѣбление. Горко на онзи, който задържа този капиталъ само за себе си! Напълнете своя хамбаръ, а излишъкътъ дайте на другитѣ, и тѣ да се ползуватъ. Втори хамбаръ за себе си не градете! Единъ хамбаръ е достатъченъ на човѣка. Дайте отъ изобилието си на беднитѣ, на страдащитѣ! Излишъкътъ не е за васъ; той е предвиденъ за ония, които нѣматъ. Който мисли да прави вторъ хамбаръ, нека знае, че добро не го чака. Единъ хамбаръ е нуженъ на човѣка! Учението, което ви проповѣдвамъ, можете да турите въ хамбара си, но остане ли излишъкъ отъ него, раздайте то на сиромаситѣ, на нуждаещитѣ. Ако намѣря втори хамбаръ, азъ ще ви държа отговорни — да знаете това. Достатъчно ви е да имате единъ хамбаръ пъленъ — втори хамбаръ не е позволено да имате. Казвате: И ние сме съгласни съ това; и ние искаме да живѣемъ помежду си по любовь. — По любовь могатъ да живѣятъ само ония хора, които иматъ единъ хамбаръ, а не два. И тъй, първото нѣщо, необходимо за всѣки човѣкъ, е колата, т. е. тѣлото да се подчинява на духа му. Човѣшкиятъ животь се обуславя отъ законитѣ, въ които Богъ го е поставилъ. Мислите ли тогава, че можете да бѫдете свободни? Човѣкъ е свободенъ дотолкова, доколкото изпълнява тия закони, доколкото изпълнява волята Божия. Често хората мислятъ, че сѫ прави въ постѫпкитѣ си, когато се рѫководятъ отъ своитѣ вѫтрешни разбирания. Обаче, тукъ тѣ трѣбва да бѫдатъ много внимателни. Не всѣкога тѣхното вѫтрешно разбиране е съгласно съ Божиитѣ закони. Знаете ли, какво нѣщо е вѫтрешното разбиране? Човѣкъ може да възприеме нѣкаква мисъль отвънъ, по телепатически начинъ, и безъ да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство въ себе си. Безъ да мисли много, той казва: Богъ ми каза да направя това. Не, това е мисъль, приета нѣкѫде отвънъ, както по радио се предаватъ разни мисли. Човѣкъ трѣбва да се изпитва, да знае, отде идатъ мисли къмъ него. Той трѣбва да познава Проводницитѣ, да ги различава; иначе, ще изпадне въ грѣшки. Нѣкой възприелъ една мисъль отъ Парижъ или отъ Лондонъ и бърза да се похвали, че получилъ нѣкакво съобщение отъ невидимия свѣтъ. Другъ пъкъ Казва, че получилъ нѣкакво съобщение отъ жителитѣ на луната. Питамъ: какъ е получилъ това съобщение, когато днесъ нѣмаме радио-апаратъ до луната ? Или, какъ е получилъ съобщение отъ невидимия свѣтъ? Божественитѣ вълни се отличаватъ съ особени свойства; ако си боленъ и възприемешъ една такава вълна, моментално ще оздравѣешъ; ако умътъ ти е обърканъ, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си билъ скърбенъ, тѫженъ, моментално ще цъвнешъ, като цвѣтъ, ще станешъ бодъръ, веселъ, радостенъ. Това значи да си възприелъ Божествена мисъль. Ако направите нѣкакво добро по човѣшки, всѣки ще каже: Ималъ повече, далъ и на другитѣ. Ако направите едно добро по Божественъ начинъ, всѣки ще каже: Благодариме на този човѣкъ, че е изпълнилъ волята Божия. Да бѫде благословено името Божие! Отъ Божественото добро всички се радватъ; отъ човѣшкото — само единъ се радва, и то временно, за момента само. Нѣкой казва: Да дадемъ на този човѣкъ нѣщо, да му намажемъ колата. Питамъ: кой човѣкъ, като е мазалъ колата си съ катранъ, е останалъ здравъ? Съ мазане работа не се върши. Да замазвашъ нѣщата, това е стара култура. Нѣкой казва: Да кажемъ на този човѣкъ една сладка ду- ма, че да му мине. — Това е мазане на колата съ катранъ, Азъ не съмъ противъ катрана, но той има мѣсто само въ старата култура. Въ новата култура катранъ не се позволява. Катранътъ съдържа въ себе си вредни за организъма елементи. Въ старата култура кадене съ тамянъ се позволява, но въ новата — никакъвъ тамянъ не се позволява. Новата култура не позволява да се ваять никакви екстракти, никакви есенции отъ плодове. Всичко трѣбва да се употрѣбява въ естественъ видъ, както природата го е дала. Новата култура не позволява рѣзане на лозитѣ. Сегашниятъ животъ е несъвмѣстимъ съ бѫдещия. Не си правете илюзии, че можете да живѣете по старъ начинъ, да бѫдете носители на новитѣ идеи. Това, което днесъ научите и приложите, съставя основа на бѫдещето. Апостолъ Павелъ казва: .Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме. Когато дойде съвършеното, тогава ще познаемъ Бога, както сме и ние познати. Законъ е: краката ще ви се подчиняватъ дотогава, докато имате любовь къмъ Бога. Ако любовьта ви къмъ Бога престане, и краката ще се откажатъ да ви служатъ. Очитѣ ще ви се подчиняватъ дотолкова, доколкото любите Бога. Умътъ и сърцето ще ви се подчиняватъ дотолкова, доколкото любите Бога. Ако съберете любовьта на цѣлото човѣчество, на всички светии, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на небето, едва ли тѣхната любовь ще съставя микроскопическа часть отъ Любовьта на Бога. Човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Любовьта на Бога и да не се заблуждава отъ окрѫ- жаващата срѣда. Всѣки човѣкъ говори това, което той знае; той прави това, което може и разбира. Обаче, когато дойдемъ до Божественото, тамъ вече има друга мѣрка. Сега, като наблюдавамъ вашия животъ, виждамъ, колко мѫчно издържате изпититѣ си. Защо? Защото не се съобразявате съ условията. Нѣкой има да минава дълъгъ пѫть и тръгналъ съ натоварена кола. Срещатъ го пѫтници, казватъ му да свали часть отъ товара си. — Нѣма нищо, ще го изкарамъ, пѫтьтъ ми е лекъ. Наистина, той слиза по наклонъ, надолу, и колата лесно върви, но по-нататъкъ пѫтьтъ става по-труденъ. Той не предвижда това и си пѣе: „Горо ле зелена, водо ле студена“. По едно време пѫтьтъ става равенъ, и колата мѫчно върви. Още по-нататъкъ пѫтьтъ се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трѣбва да снеме три четвърти отъ товара си. — Де да оставя този товаръ? — Следъ тебе идатъ бедни хора, съ празни коли, тѣ ще го натоварятъ. — Какъ да оставя товара си, за който толкова трудъ съмъ употрѣбилъ, Докато го спечеля? — Ако не оставишъ товара си, колата ще оставишъ, а то е по-страшно. Снеми часть отъ товара си, и Богъ ще те благослови. Такова нѣщо представятъ буритѣ, Мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка. Казватъ положението на този човѣкъ е подобно на онова, въ което изпадналъ единъ селянинъ отъ Варненско. Единъ день този селянинъ отивалъ за Варна и каралъ пълна кола съ слама. Среща го единъ човѣкъ и го пита: Колко продавашъ тази слама ? — Сто лева. — Ето, вземи сто лева. Изсипи сламата на земята, и всѣки да си върви по работата. Селянинътъ изсипалъ сламата и седналъ предъ нея. Другиятъ го попиталъ: Какво чакашъ, нали ти дадохъ паритѣ? — Даде ми паритѣ; ами сламата? — Щомъ ти е платено за нея, нѣма какво повече да мислишъ, върви си по пътя! Седи този човѣкъ и мисли, какво ще стане съ сламата. Има кой да се грижи за нея. Ти продължавай пѫтя си. И съвременнитѣ хора сега седятъ и мислятъ, какво ще стане съ сламата. Нѣма какво да мислятъ; има хора, които се грижатъ за нея. На васъ не остава друго, освенъ да си гледате работата и да вървите напредъ. Като ученици, вие трѣбва да избѣгвате еднообразието, защото еднообразието убива, а разнообразието оживява човѣка. Азъ говоря за вѫтрешното разнообразие, а не за външното. Казвате: Тогава трѣбва да се отречемъ отъ старата култура. — Нѣма защо вие да се отричате, тя сама се е отрекла отъ себе си. Защо? Защото нейната кола е остарѣла вече. Нова кола се изисква. Животътъ на сегашнитѣ хора е толкова опороченъ, че невидимиятъ свѣтъ трѣбва да се заеме съвършено да го пречисти, да го филтрира. Тогава, утайкитѣ на този животъ ще останатъ на филтъра и ще се изхвърлятъ вънъ, а чистата вода ще влѣзе въ употрѣбление. Мислите ли, че следъ това филтруване на живота ще останатъ въ него жаби да крѣкатъ? Не, ще престанатъ вече жабешкитѣ пѣсни. Казвате: Хората трѣбва да се женятъ, да се развиватъ, да вървятъ напредъ. Чудни сѫ хората въ своитѣ разбирания! Представете си, че водата попие въ земята и навредъ настане суша. Какви женитби могатъ да ставатъ? На земята нѣма да има жито, нѣма да има царевица, гладъ ще настане. При това положение, кой ще се жени, кой ще ражда? Де ще останатъ тогава булкитѣ и младоженцитѣ ? Де ще бѫдатъ майкитѣ и бащитѣ? Хората могатъ да се женятъ, но когато има изобилие въ живота. Тогава тѣ ще скачатъ и ще пѣятъ, както жабитѣ въ водата. Щомъ пресъхне водата, ще наведатъ главитѣ си и ще се молятъ: Помени и насъ, Господи! — Де ? — Въ новия животъ. Всички ще се молите да ви помене Господъ въ новия животъ, дето водата изобилно тече и извира, дето хлѣбътъ вѣчно расте и зрѣе. Така трѣбва да гледате на живота, а не да се борите. Хората не сѫ създали свѣта, и нѣма защо тѣ да го оправятъ. Божиятъ свѣтъ е създаденъ за ония души, които отъ хиляди години насамъ сѫ търсили и търсятъ Бога и живѣятъ за Него. Божиятъ свѣтъ е създаденъ за ония души, които свѣтятъ. Ще дойде день да се запалятъ и онѣзи, които не свѣтятъ. Камъкътъ може ли да свѣти? — Не може. Защо? Защото не сѫ намѣрени онѣзи условия, при които той може да се запали и да свѣти. Ученитѣ разполагате съ срѣдства и днесъ още да запалятъ камъка, но това запалване ще костува много по-скѫпо, отколкото самиятъ камъкъ. Ще дойде день, когато тия срѣдства ще бѫдатъ по-евтини, тогава и камънитѣ ще свѣтятъ. Следователно, нѣма нужда тия камъни преждевременно да се запалятъ. Има хора, които като камънитѣ, днесъ не могатъ да свѣтятъ. Тѣ ще чакатъ своето време. Сега, като говоря за свѣта, азъ имамъ предъ видъ всички пробудени, съзнателни души. Подъ думата „съзнателни души“ не разбирамъ само хора, но и животни, и растения. Има растения, които вървятъ по пѫтя на праведнитѣ; има растения, които вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ. Сѫщото може да се каже и за животнитѣ: има животни, които вървятъ по пѫтя на праведнитѣ; има животни, които вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ. Единъ комаръ ще ухапе човѣка и нѣма да помисли, че му причинява болка. И той си има философия, съ която се оправдава. Той казва : Какво отъ това, че съмъ взелъ малко човѣшка кръвь? Човѣкътъ е богатъ, може да ми даде малко отъ своята кръвь. Казвате: Всѣки ще си получи своето. И човѣкътъ, и комарътъ, щомъ вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ, ще бѫдатъ наказани. Така е, но Духътъ казва на човѣка: „Не претоваряй колата си.“ Бѫди доволенъ отъ това, което Богъ ти е далъ, колкото малко да е то. Малкото богатство съ любовь е за предпочитане предъ голѣмото богатство безъ любовь. Малкото знание съ любовь е за предпочитане предъ голѣмото знание безъ любовь и безъ приложение. Каква полза отъ твоята хубава поезия, ако нѣма кой да я чете и слуша? Каква полза отъ това, че си виденъ цигуларь, когато твоитѣ слушатели сѫ глухи? Следователно, красотата на живота седи въ това, човѣкъ да бѫде въ съгласие съ по-напредналитѣ отъ него сѫщества: неговата мисъль да бѫде въ съгласие съ мисъльта на тия сѫщества. Това значи хармония, музика въ мисъльта. Каква по-хубава музика отъ тази, твоята мисъль да бѫде въ хармония съ мисъльта на хиляди напреднали сѫщества? Да мислишъ и да разбирашъ правилно, това е най-хубавата музика, която сѫществува на физическия свѣтъ. Музиката подразбира още проява на любовьта въ физическия свѣтъ. Когато хората сѫ нещастни, това показва, че тѣ не разбиратъ законитѣ на любовьта. Любовьта включва законитѣ за лѣкуване, за забогатяване на хората. Казвате: Богъ е Любовь. И обратното може да се каже: Любовьта е Богъ. Любовьта пъкъ носи животъ. Животътъ носи свѣтлина за човѣшката душа. Като ви говоря по този начинъ, думитѣ ми ще произведатъ различни резултати. На онѣзи отъ васъ, които сѫ на камениста почва, думитѣ ми ще образуватъ голѣмъ порой, и тѣ ще кажатъ: Много нѣща се казаха, но нищо не остана въ ума ни. — Защо нищо, не остана въ умоветѣ ви ? Защото вие представяте наклонъ, по който водата не може да се задържи. Онѣзи, които сѫ въ долина ще се удавятъ отъ моитѣ думи. Тѣ ще кажатъ: Отъ толкова говорене умоветѣ ни се замотаха, безъ малко щѣхме да се удавимъ. Да, дълбока вода, дълбоко знание е това. За онѣзи пъкъ, които представятъ добра почва, моитѣ думи сѫ семена, които ще се посадятъ, ще израстатъ, ще дадать добри плодове — ябълки, круши, сливи и др. Тѣ ще кажатъ: Разбрахме, каквото ни се говори. Азъ бихъ желалъ вие да бѫдете добрата почва, за да разберете всичко, каквото ви се говори и да го приложите. Разбирайте нѣщата вѫтрешно, за да не се подавате на лъжливи внушения. Въ старо време имало лъжливи пророци; и въ сегашно време има такива. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, да се пази отъ заблуждения. Тѣзи лъжливи пророци могатъ да говорятъ на човѣка отвънъ и отвѫтре, но той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се подава. Напримѣръ, нѣкой ви говори отвѫтре: Ти си много праведенъ човѣкъ. Рѫцетѣ ти сѫ позлатени отъ добрини. Не, този духъ ви заблуждава. Въ живота си човѣкъ може да направи само едно добро. Едно добро, направено съ любовь, струва повече отъ хиляди добрини, направени безъ любовь. Ако е въпросъ за добринитѣ на свѣта, нека свѣтътъ прави своитѣ добрини; обаче, когато се говори за доброто, което любовьта прави, ще знаете, че любовьта или много дава, или нищо не дава. Ако нѣкой мисли, че любовьта трѣбва само да дава, той не разбира закона. Може ли да се нарече безлюбие това, че майката и бащата отказватъ да купятъ на детето си нѣщо, което ще му причини редъ страдания? Детето иска отъ баша си да му купи единъ голѣмъ револверъ, да стреля. Разумниятъ баща отказва да купи на детето си револеверъ, защото знае, че то веднага ще започне да стреля, и който е близо до него, братя, сестри, всички ще пострадатъ. Бащата трѣбва да каже на детето си: Синко, всичко мога да ти купя, но не и револверъ. Детето може да плаче, да вика, но бащата не трѣбва да изпълни желанието му. Питамъ: може ли този отказъ да се нарече актъ на безлюбие? Ако нѣкой каже, че сърцето на този баща е кораво, той се лъже. Меко е сърцето на този баща, той предвижда страданията, които револверътъ въ детскитѣ ръце ще причини на близкитѣ нему братчета и сестричета. Ако сърцето на бащата бѣше жестоко, той щѣше да задоволи желанието на детето си, безъ да мисли за лошитѣ последствия. По същия начинъ много отъ васъ искатъ да имъ се даде по единъ револверъ. Казвамъ: вие имате револвери, нѣма какво още да ви се даватъ. Нашата задача е да събираме оръжията ви, а не да ви даваме нови. Какво ще направите, ако имате още единъ револверъ? Ще цъкате надѣсно-налѣво. Не, достатъчно сте цъкали. Не мислете, че е лесно да цъка човѣкъ. Ти ще цъкашъ, но и онзи, въ когото куршумътъ попадне, ще цъка. Следователно, когато любовьта дава, и когато не дава, резултатитѣ сѫ еднакво силни. Въ разумния Животъ даването и недаването сѫ два метода, съ които любовьта си служи. На васъ не остава друго, освенъ да благодарите и за едното, и за другото. Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е всички да имате едно свещено вѣрую, единъ великъ законъ, който да ви рѫководятъ. Това свещено вѣрую трѣбва да включва въ себе си потикъ къмъ първичната любовь, къмъ първичната мѫдрость и къмъ първичната истина Само при това положение, само при такова вѣрую, между хората може да сѫществува пълно единство. Иначе, ако всѣки мисли, чувствува и действува по своему, свѣтътъ нѣма да се оправи. Които не вѣрватъ въ това, тѣ ще го опитатъ. Тѣ ще видят че по тѣхния начинъ умрѣлитѣ нѣма да възкръснатъ, нито живитѣ ще придобиятъ безсмъртие. Възкресението ще дойде само за онзи благочестивъ, светъ човѣкъ, който цѣлъ животъ е работилъ и се е молилъ, но не и за онзи, който никога не се е молилъ, и само за себе си е работилъ. Който е внесълъ часть отъ капитала си въ Божествената банка, той има какво да получи, но онзи, който нищо не е внесълъ, нищо нѣма да получи. Въ небето никакви просеци не се приематъ. Ако нѣкой просекъ се осмѣли да влѣзе въ небето, веднага ще го изхвърлят вънъ. Тамъ просия не се позволява. Тамъ споръ, подозрение не се позволява. Тамъ никаква критика не се допуща. На земята тия нѣща могатъ да сѫществуватъ, но на небето — по никой начинъ. Сега, всички се нуждаете отъ прави разбирания за живота, прави разбирания за Бога и за служенето на Бога. Въ това служене ще разберете великата воля Божия, която иска да обедини всички добри, праведни хора въ изпълнението на една воля, една любовь, една мѫдрость, една истина. Само при такова съзнание, при такова прозрение човѣкъ ще види на земята безброй красиви, свѣтещи души и ще каже: Радвамъ се, че има такива души на земята, които работятъ, помагатъ на по-малкитѣ отъ тѣхъ. Грѣшнитѣ пъкъ сѫ пръснати по земята, като изгорѣли главини, отъ които днесъ нищо не може да стане. Обаче, не е въпросътъ за грѣшнитѣ. Важно е сега, какво вие трѣбва да правите. Ще кажете: Тогава, да се откажемъ отъ живота. — Отъ кой животъ? Ако е да се откажете отъ стария животъ, пъленъ съ грѣхове и заблуждения, прави сте. Но следъ като се откажете отъ стария, т. е. отъ грѣшния животъ, трѣбва да приемете новия животъ, който сега иде. Не е работата да се откажете на думи само, но да свършите веднъжъ за винаги съ него. Откажете се отъ стария животъ и приемете новия! Откажете се отъ скръбьта и приемете радостьта! Откажете се отъ сиромашията, за да приемете богатството. Откажете се отъ невежеството, за да приемете знанието! Откажете се отъ слабоститѣ, за да приемете Божията сила въ себе си! Откажете се отъ външното, отъ привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на любовьта и разумностьта. Това е новото, което сега иде въ свѣта. Казвате: Какво да правимъ съ настоящето? — Това, което днесъ преживявате, то сѫ утайки отъ миналото. Това е слама, която трѣбва да продадете на онзи, който се нуждае отъ нея, и повече не мислете. Нали платиха за сламата ви ? — Не сѫ ми платили. — На когото е платено за сламата, нека я свали отъ колата си и да продължи напредъ. На когото още не е платено, нека чака, докато дойде нѣкой да я купи, но той непременно трѣбва да я изнесе на пазаря. Щомъ се яви нѣкой да я купи, продайте я и повече не питайте за нея, но кажете: Да бѫде благословено името Божие! Връщамъ се въ село съ двойна печалба: и сламата продадохъ, и новото придобихъ Тогава, и онѣзи, който купиха сламата ви, както и вие, който я продадохте, тръгнете напредъ въ пѫтя. Въ кой пѫть? Въ правия пѫть. Докато дойдете до този пѫть, вие ще минете презъ редъ мѫчения, изпитания, скърби и страдания. Мнозина ще кажатъ: Слава Богу, продадохме сламата, освободихме се отъ нея. — Както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че още не сте продали сламата си. Имайте търпение, ще я продадете, но кажете, какво разбрахте отъ това, което ви говорихъ досега? Азъ зная, какво сте разбрали, но питамъ само, като онзи уменъ дѣдо, който решилъ да купи кѫщата на своя съседъ, но само за форма запиталъ синоветѣ си: Какъ мислите, да купимъ ли кѫщата на съседа? — Да я купимъ. — Добре, азъ уредихъ вече този въпросъ. И всички се радватъ, че дѣдото постѫпилъ разумно, като взелъ мнението на синоветѣ си. А дѣдото вече купилъ кѫщата. Казвате: Друго нѣщо е да се чуятъ повече гласове, повече мнения. — Споредъ мене, многото мнения не ползуватъ. Една българска пословица казва: „Много баби, хилаво дете“. Какво сѫ направили многото депутати въ камарата? Какво сѫ направили многото учени? Днесъ отъ много- учени свѣтътъ се е развалилъ. Защо? Защото всѣки ученъ иска да мине неговата теория, неговото изследване. Единъ ученъ създава една теория, другъ я опровергава. Въ края на краищата, нищо не излиза. — Ама моята теория е права. — Добре, нека твоята теория бѫде права, достатъчно е работата да тръгне напредъ. Едно е важно: колата да върви. Какви теории ще теглятъ колата, това не е важно за васъ. Старитѣ теории представятъ заднитѣ колела на колата; новитѣ теории — преднитѣ колела. Тогава, нека преднитѣ колела теглятъ колата, а заднитѣ да помагатъ. Обаче, какъ е въ сѫщность? Преднитѣ колела теглятъ напредъ, заднитѣ— назадъ, Значи, имате две равни сили, които действуватъ въ две противоположни посоки. Резултатътъ на това движение е спиране на колата. И сега, много учени създаватъ нѣкакви теории, и тамъ спиратъ. Защо? Чакатъ да дойдатъ нѣкой да признаятъ тѣхната ученость. Нѣма защо да чакатъ другитѣ да ги признаватъ. Тѣ трѣбва да работятъ и да вървятъ напредъ. — Ама не искамъ да мислятъ хората, че съмъ глупавъ човѣкъ. — Това съ мислене само не става. Пѫтьтъ, по който вървишъ, ще покаже на хората, какъвъ си. Отивате при единъ силенъ човѣкъ, искате да си кажете думата за него, дали е силенъ, или не. Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница. Вие казвате: Силенъ човѣкъ е този! Силниятъ лесно си пробива пѫть. Слабиятъ, обаче, оттукъ обиколи, оттамъ обиколи, този моли, онзи моли, да му отворятъ пѫтя. Божествениятъ човѣкъ е силенъ, той самъ отваря пѫтя си. Казвате: малко политика е нужна. — Никаква политика! Политиката е за слабохарактернитѣ хора. Силнитѣ хора отварятъ пѫтя си сами, като борци. Това е методи за духовния животъ. Щомъ при тебе дойде злото, т. е. дяволътъ, ти ще се боришъ съ него, като юнакъ, ще гледашъ да го повалишъ на земята. Ако той те повали, за тебе ще бѫде лошо — ще те тѫпче на общо основание. Борили ли сте съ дявола, да знаете, какъ се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогитѣ само на единъ дяволъ, за да внушите страхъ на всички дяволи. Тѣ ще кажатъ: Не закачайте този човѣкъ, той е силенъ, ще изкърти рогитѣ на всинца ни. Казвамъ: такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ! Той трѣбва да се отличава съ смѣлость и решителность, да устоява на вѫтрешната борба, която става въ него. Като дойде дяволътъ при него, той трѣбва да го хване за рогитѣ и да го повали на земята. Като види дявола, малодушниятъ ученикъ веднага капитулира и започва да се моли, но дяволътъ не отстѫпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щомъ дойде дяволътъ, ученикътъ трѣбва да го хване за рогата и да му каже: Слушай, ти трѣбва да знаешъ, че предъ тебе седи окултенъ ученикъ, който разбира законитѣ, като тебе. Ти ще се подчинишъ въ името на Бога, защото Той е по-силенъ отъ тебе. Следъ това ще му тури юларъ, ще го възседне и ще отиде съ нега на хаджилъкъ. Дето иска, тамъ ще го разкарва. Като се върне отъ разходката, ще му каже: Сега, бѫди свободенъ и знай, че окултниятъ ученикъ не се плаши отъ рогата ти. Ако ученикъть не се съобразява съ Божиитѣ закони, той ще бѫде тѫпканъ отъ дявола. Дяволътъ може да разтърси човѣка така, че съ години да помни това разтърсване. Следователно, смѣлость се изисква отъ ученика! Като дойдатъ страданията, той трѣбва да ги понесе съ упование и вѣра въ Бога. Само така може да имате успѣхъ въ живота, само така можете да се справите съ мѫчнотиитѣ. Богъ работи въ насъ, и ние трѣбва да бѫ- демъ съработници съ Него. Вие трѣбва да бѫдете победители въ борбата. Какъ и съ какво ще победите? Съ любовь. Богъ е Любовь, и Той побеждава съ Любовьта. Следователно, приложете въ живота си закона на Любовьта, ако искате да имате успѣхъ. Сега, да направимъ едно упражнение съ движение и пѣние на буквитѣ у, а, и. Лѣвата рѫка напредъ и малко наклонена, съ дланьта надолу. Дѣсната рѫка се движи по лѣвата; започвате отъ рамото и слизате до лакета, като пѣете упражнението съ буквата „у“. После рѫката слиза до китката, като пѣете упражнението съ буквата „а". Най-после рѫката се качва отъ китката до лакета и пѣете буквата „и“. Разстоянието на рѫката отъ рамото до лакета представя материалния, физическия свѣтъ, или стомаха. Мѣстото отъ лакета до китката представя духовния свѣтъ — сърцето, а китката — умствения свѣтъ — ума. После, поставете дѣсната рѫка напредъ, а лѣвата да се движи по нея. Правете това упражнение сутринь и вечерь по десеть пѫти, въ продължение на една седмица. По този начинъ ще подобрите положението на стомаха, на гърдитѣ и на мозъка си, ще се лѣкувате. Който пѣе, той е здравъ човѣкъ. Който иска да бѫде здравъ, той трѣбва да пѣе: и като тѫженъ, и като скърбенъ, и като неразположенъ. Казано е: „Пѣйте и възхвалявайте Господа въ душата си ! Въ това седи истинскиятъ животъ, който носи радость и веселие за човѣшката душа. Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му! * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 16 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛНИТЪ ТЕЧЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“! Размишление. Чете се темата върху задачата, колко думи сѫ изговорени въ продължение на три часа и колко отъ тѣхъ сѫ съществителни, прилагателни и глаголи. За следния пѫть ще изчислите, колко отъ изговоренитѣ думи се отнасятъ къмъ физическия, колко къмъ духовния и колко къмъ Божествения свѣтъ. Като говорите за сѫществителнитѣ имена, трѣбва да знаете, кога сѫ произлѣзли. Тѣ сѫ най-нови, т. е. тѣ сѫ произлѣзли най-после, затова се считатъ деца въ речьта. Най-стари думи сѫ съюзитѣ. Значи, съюзитѣ сѫ старцитѣ въ речьта. Следователно, вие ще започнете отъ сѫществителнитѣ и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзитѣ. Ще започнете отъ младото поколѣние и ще стигнете до старцитѣ. Като изброявате думитѣ, интересно е да знаете, колко отъ тѣхъ се отнасятъ къмъ материалния свѣтъ и сѫ свързани съ ядене и пиене. По този начинъ ще опредѣлите, какви течения преобладаватъ отъ 9—12 часа. Ще забележите, че въ това време можете да изпаднете въ нѣкакъвъ разговоръ, отъ който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промѣните разговора, пакъ не можете. Това, показва, че въ природата сѫществуватъ известни течения, които силно влияятъ върху човѣка. Обаче, за Човѣка е важна повече мисъльта, отколкото говорътъ. Важно е, каква мисъль го занимава. Който мълчи, това не показва, че той е кротъкъ. Кротостьта е вѫтрешно, а не външно качество. Когато котката дебне мишка, тя не издава никакъвъ звукъ, даже дишането си притаява и седи съ затворени очи, като светия, като че не се интересува отъ земни работи, но въ сѫщность тя не е кротка. Въ дадения случай умътъ на котката е толкова съсрѣдоточенъ къмъ мишката, че нищо друго не сѫществува за нея. Тя седи предъ дупката на мишката и съ мисъльта си я вика: Излѣзъ, излѣзъ навънъ. Най-после мишката излиза отъ дупката си, и котката я улавя. Ако 150 пѫти викате упорития човѣкъ да дойде при васъ, най-после той ще отстѫпи. Така че провѣрите, доколко човѣкъ може да издържа въ упоритостьта си. Това е законъ, които действува върху човѣка. Сега, като наблюдаваме свѣта, съ всички живи сѫщества въ него, виждаме, че той е построенъ върху известни разумни закони. И човѣшкиятъ организъмъ е построенъ върху сѫщитѣ закони. Който разбира тия закони и ги спазва, той е здравъ, като канара. Който не разбира тия закони и не ги спазва, той е нѣженъ, крехъкъ, като стъкло. Най-мал-киятъ вѣтрецъ го събаря. Кой е виновенъ за това положение? Майка дава на детето си хубава стъклена чаша да пие вода. Детето хваща чашата невнимателно и я изпуша на земята. То вижда чашата счупена и започва да плаче. Кой е виновенъ: майката или детето ? — Майката е виновна. Тя трѣбваше да даде на детето си чаша, която не се чупи лесно, или поне такава чаша, която не струва скѫпо. Ще кажете, може би, че детето е малко, а майката не е предвидила и ще ги оправдаете. — Лесно е да се извини човѣкъ, когато счупи една чаша, но какъ ще го извините, когато той повѣрява живота си на сѫщества, които седятъ по-низко отъ него? Какъ ще извините единъ човѣкъ, който употрѣбява живота си за глупави работи? Азъ се чудя на неразумностьта на съвременнитѣ хора. При това, много отъ тия хора сѫ съ виеше образование. Чудя, се какъ нѣматъ понятие отъ основнитѣ закони, които управляватъ живота! Въ това отношение, тѣхното знание остава неизползувано. Тѣ носятъ това знание на гърба си, като чуждъ товаръ, съ който не могатъ да разполагатъ. Но чуждото всѣкога остава чуждо. Ако имате една огърлица отъ скѫпоценни камѣни, може ли тя да допринесе нѣщо за вашия характеръ? Тази огърлица е външно пособие, което не може да повлияе нито върху характера, нито върху ума или сърцето на човѣка. Следователно, ако поставите въ ума си думи или мисли, дълбокия смисълъ на които не разбирате, тѣ ще бѫдатъ тежесть за васъ, но не и благо. Колкото велики да сѫ тия мисли, тѣ не сѫ ваши. На това основание, казвамъ: въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро, което не е още негово. То ще стане негово само тогава, когато го разработи и прояви навънъ, и той да се ползува отъ него, а сѫщо така и близкитѣ му. Това се дължи на обстоятелството, че донѣкога човѣкъ е заставенъ, въпрѣки своята воля, да върши това, което не желае. Запримѣръ, впрегнатиятъ въ колата конь ще вози и светията, и разбойника. Тъй щото, когато хората правятъ добро или зло, това не става по тѣхната воля, но подъ влиянието на камшика: когато вършатъ добро, нѣкои светия ги е впрегналъ и кара колата; когато вършатъ престѫпления, нѣкой разбойникъ ги е впрегналъ и удря съ камшика. Въ това отношение, вие нѣмате никаква отговорность, но носите последствията на злото и доброто, което правите. Ножътъ, съ който е извършено едно убийство, не е отговоренъ за убийството, но той ще носи неговитѣ лоши последствия: ръжда ще разяде този ножъ. Казвате: Защо сѫ толкова строги законитѣ? Законитѣ сѫ строги, защото съзнанието на съвременнитѣ хора не е будно, вследствие на което тѣ не могатъ да влѣзатъ въ връзка съ съзнанията на висши разумни сѫщества и отъ тѣхъ неправо да се поучаватъ. Тогава не остава друго, освенъ да изпитатъ строгостьта на законитѣ, за да се пробуди въ тѣхъ висшето съзнание. Онзи, въ когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумнитѣ закони. Той върви въ съгласие съ тѣхъ и ги прилага. Вие живѣете въ единъ несъзнателенъ свѣтъ и се чудите, защо този свѣтъ е създаденъ така. Питамъ: защо българитѣ сѫ недоволни отъ своитѣ закони ? Защо днесъ сте недоволни отъ тѣхъ ? Защо не създадохте такива закони, които да превърнатъ България въ цвѣтна градина ? Азъ говоря за човѣшкитѣ закони, а не за законитѣ на природата. Последнитѣ оставамъ настрана. Тѣ нѣматъ нищо общо съ човѣш- кото съзнание. Природата не се управлява отъ камари, подобни на човѣшкитѣ, нито по закони, създадени отъ хора. Запримѣръ, споредъ човѣшкитѣ закони, позволено е на ловджиитѣ да убиватъ дивечъ, на рибаритѣ — да ловятъ риба, освенъ презъ времето, когато тѣ се размножаватъ. Ако съзнанието, на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ бѣше по-високо, тѣ щѣха да забележатъ, че отъ време на време смъртностьта въ тѣхъ се увеличава. Тѣ нищо не виждатъ, нищо не разбиратъ, но едно следъ друго умиратъ, безъ да ги питатъ, искатъ ли, или не искатъ. Ловецътъ гръмне, заекътъ се търкули, а другитѣ зайци серазбѣгватъ, Тѣзи казватъ: гръмна нѣщо, нѣкоя птица отгоре падна, но какво гръмна, защо птицата падна, нищо не знаемъ. Тѣ не виждатъ даже, че заекъ нѣкѫде наблизо е падналъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до хората: гръмне нѣщо вънъ отъ тѣхъ, и току-вижъ, паднала нѣкоя дума отгоре имъ, и тѣ се тър- кулили. Има думи, които действуватъ върху човѣка убийствено. Една такава дума може да го търкули мъртавъ на земята, или най-малко може да го подлуди, Често хората се шегуватъ помежду си съвсемъ не на мѣсто. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ спи. Вие се приближавате тихо до него и на краката му поставяте една малка книжка, която после запалвате. Този човѣкъ моментално се събужда и извиква. Той може да полудѣе отъ тази изненада. Самообладание се изисква отъ хората! Казвамъ: условията, при които живѣете, изискватъ будно съзнание. Човѣкъ трѣбва да се тренира, да се самовъзпита. Той трѣбва да работи, да учи, да се домогне до законитѣ на кабалата, до законитѣ на висшата математика. Много хлѣбъ още трѣбва да ядете, за да дойдете до тѣзи закони, а при това ще ядете хлѣбъ не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хлѣбъ. Висшата математика изключва употрѣбата на лука, чесъна, праза, на различнитѣ пражени масла и т. н. Който иска да се занимава съ висшата математика и да стане математикъ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да се храни съ плодове, току що откѫснати отъ дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всѣкакъвъ математикъ може да стане, но не и математикъ на живата математика, която преобразява човѣка. Ще кажете: Де сѫ тия условия? Всѣки може да си създаде тѣзи условия. Наистина, въ единъ день той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, въ единъ животъ той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интенсивно, въ десеть години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цель необходимо е човѣкъ да живѣе съобразно законитѣ на живата природа, да развива скрититѣ сили и дарби въ себе си. Неусѣтно той ще развие и своето вѫтрешно зрение, да вижда нѣщата ясно и да разбира дълбокия смисълъ на живота. Много ясновидци виждатъ свѣтлина около себе си, около хората и разнитѣ предмети. Това още не е истинската свѣтлина. Тази свѣтлина е физическа, свѣтлина на астралния свѣтъ, отдето се вижда, че всѣки свѣтъ има, сѫщо както и земята, нѣколко подраз- дѣления. Тази свѣтлина се различава отъ духовната, която е жива свѣтлина, неизмѣнна и непреривна въ своитѣ трептения. Духовната свѣтлина нѣма сѣнки. Тя прониква цѣлото пространство и всичко освѣтява. Предъ нея нѣма нищо скрито-покрито. Сега, като ученици, отъ васъ се иска работа. За всѣки даденъ случай, вие трѣбва да направите нѣщо, колкото малко да е то. Всѣки ще работи споредъ силитѣ и възможноститѣ си, но трѣбва да направи нѣщо. Това не значи, че нищо не работите, но има разлика между разумна и неразумна постѫпка. Всѣка разумна постѫпка, всѣко знание носятъ известни придобивки. Какво ви ползува хубавата бележка, ако нѣмате знание? Или, защо трѣбва да ви обезсърдчава слабата бележка, ако имате знание? Представете си, че вие сте ученикъ въ гимназията, и учительтъ ви вдига на урокъ. Вие ставате отъ мѣстото си, отивате, при учителя си, но нищо не знаете, и започвате да плачете. Учительтъ ви погледне; съжали ви и ви пише добра бележка. Вие отивате на мѣстото си, нѣмате слаба бележка, но нищо не знаете, никакво знание не сте придобили. Може да се случи и обратното: знаете урока си, но учительтъ ви е нѣщо не- разположенъ, нѣма търпение да ви изслуша. Вие се смутите, и той веднага ви изпраща на мѣстото, като ви пише слаба бележка. Питамъ: тази слаба бележка показва ли, че вие не знаете урока си? Не, слабата бележка, въ дадения случай, говори за условията, при които ученикътъ е попадналъ. Въсѫщность, бележкитѣ служатъ само за поощрение на ученицитѣ. Човѣкъ трѣбва да прави разграничаване. Запримѣръ, имаме четири годишни времена, които сѫществено се различаватъ едно отъ друго. Тѣ представятъ състояния, или промѣни въ природата. Четиритѣ годишни времена могатъ да се сведатъ главно къмъ две промѣни: положителна и отрицателна, т. е. при- ливъ и отливъ. Презъ пролѣтьта се забелязва едно възходещо състояние — приливъ, който презъ лѣтото се усилва. Следъ това, презъ есеньта настъпва отливъ, който презъ зимата се усилва. Значи, пролѣтьта е начало на приливъ, а зимата — край на отливъ. Сѫщитѣ промѣни, сѫщитѣ състояния, на приливъ и отливъ, се забелязватъ й презъ денясутринь е пролѣть, на обѣдъ — лѣто, следъ нѣколко часа — есень, а надвечерь — зима. Следъ залѣзъ слънце, до зазоряване имате пакъ сжщитѣ промѣни: „докато е още свѣтло, настѫпва пролѣть на тъмнината; после — лѣто, есень, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настѫпва пролѣтьта, но пролѣтьта на свѣтлинта. Сѫщиятъ законъ действува и въ психическия животъ на човѣка. Когато сте радостни, вие сте въ пролѣтно състояние; ако радостьта ви се увеличи, влизате въ лѣтото. Щомъ започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте въ есеньта; и най-после ставате замислени, съсрѣдоточени, започвате да фи- лософсгвувате, вие сте въ зимата. Тъй щото, каквото става въ природата, става и въ човѣка. Сега, вие трѣбва да изучавате тѣзи състояния, да ги имате предъ видъ, ако искате да бѫдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тѣзи нѣща иматъ практическо приложение въ живота. Ако нѣматъ никакво приложение, какъвъ интересъ представя , за васъ знанието на четиритѣ годишни времена, или смѣнитѣ въ природата? Това знание Има смисълъ и значение за човѣка, когато се приложи въ живота му. Тогава той ще разбере и промѣнитѣ, които ставатъ въ четиритѣ свѣта, прѣзъ които минава. Тогава човѣкъ ще разбере, защо минава отъ единъ свѣтъ въ другъ. Когато въ причинния свѣтъ настѫпва зима, човѣкъ трѣбва да слѣзе на Земята, въ физическия свѣтъ, дето е лѣто. Когато въ дома на бащата настане зима, синътъ трѣбва да на пусне този домъ, защото тамъ нѣма какво да яде. Когато на земята настѫпи зима, той трѣбва, да се качи въ астралния свѣтъ, дето е пролѣть. Тамъ ще стане трансформиране на чувствата. За въ бѫдеще, когато на земята настане вѣчна зима, нейнитѣ енергии ще преминатъ въ духовния свѣтъ, който така ще се организира, че ще стане годенъ за живѣене на хората отъ физическия свѣтъ. Той ще бѫде по-красивъ отъ физическия, съ по-ефирна материя. Казвамъ: съвременниятъ човѣкъ още не е готовъ за духовния свѣтъ. Задачата ви, като ученици, се свежда, именно, къмъ това, да се приготвите за духовния свѣтъ. Животътъ на сегашнитѣ хора не е истински животъ; той представя животи на фалирали търговци. За да се увѣрите, че е така, поставете си като задача, да отбелязвате, колко дни въ месеца сте добре разположени. После, извършете тази задача за цѣла година, да видите, презъ какви състояния минавате. Вие не сте правили такива изчисления, не сте отбелязвали разположенията си. Само по този начинъ ще можете да си дадете отчетъ, какво представяте днесъ, доде сте дошли и какво сте постигнали. Представете си, че вие сте били нѣколко години въ Америка и се връщате въ България съ сто хиляди долари печалба. Пѫтувате и си мечтаете, какъ ще пристигнете въ България, какъ ще си купите кѫща, да си поживѣете богато и спокойно. Обаче, нападатъ ви крадци и взиматъ всичкото богатство, оставате безъ петь пари въ джоба си, съ празни мечти. Какво ще бѫде вашето положение сега? Ужасно е положението ви. Ще дойдать следъ това да ви говорятъ, че трѣбва да търпите, да понесете всичко съ миръ и спокойствие. Лесно се говори, но вие сте вложили въ тия пари трудъ, енергия, свързани сте съ тѣхъ, не ви е безразлично. Когато нѣкой казва, че безъ пари не може да се живѣе, това показва, че този човѣкъ е вложилъ половината си животъ въ паритѣ. Щомъ паритѣ ги нѣма, и половината му животъ отива съ тѣхъ. Единъ виденъ виолонистъ занесълъ цигулката си при майсторъ, да я поправи добре, защото била пукната нѣкѫде. Майсторътъ взелъ единъ ножъ и го прекаралъ по цѣлата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било очудването му, когато видѣлъ, че виолонистътъ припадналъ. Защо припадналъ? При свирене, виолонистътъ влагалъ своя двойникъ въ цигулката си, и когато майсторътъ миналъ съ ножъ по нея, виолонистътъ усѣтилъ болка въ двойника си, която му причинила припадъкъ. Затова, именно, и въ Писанието е казано: „Не се свързвайте !“ Съ какво? Не се свързвайте съ временнитѣ, съ преходнитѣ нѣща. Ако се свържете съ кѫщата си и я изгубите, и животътъ си ще изгубите. Не се свързвайте съ дрехитѣ, съ обущата, които носите. Ако се свържете съ тѣхъ и ги обикнете, нѣкой ще ги открадне, а следъ това вие ще страдате. Казвате: Това сѫ суевѣрия, ние не вѣрваме въ такива нѣща, На онзи, който не вѣрва, казвамъ: нека даде ризата си нѣкому и да види после, какъ ще се чувствува. Най-малко две-три нощи следъ това нѣма да спи: ще се върти ту на едната, ту на другата страна на леглото, докато се умори и заспи. Защо е така, нѣма да обяснявамъ, но всѣки може да направи този опитъ. Законъ е това всички разумни, напреднали сѫщества знайте този законъ и го прилагатъ. Като не знаете този законъ, вие търсите лекъ начинъ за постигане на вашитѣ идеали, и като не ги постигнете, казвате: Толкова години се моля, плача предъ Бога, но нищо не ми се дава. Защо? Работа, мисъль се иска. Нѣщата не ставатъ лесно. Когато се казва, че трѣбва да мислимъ добре, това значи да се свържемъ съ онзи вѣзвишенъ, чистъ свѣтъ, дето всички сѫщества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трѣбва да правимъ добро, нѣмамъ предъ видъ правене на добро, както всѣки човѣкъ го разбира, но както Богъ изисква. Всѣки трѣбва да прави доброто спо- редъ Божия законъ. Не е добро онова, което се прави предъ хората, тѣ да кажатъ, че този човѣкъ е добъръ. То е все едно съ чужда пита поменъ да правишъ. Всѣки трѣбва да изразява онова, което Богъ е вложилъ въ него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава, чрвѣкъ не прави доброто, но Богъ въ него. Който мисли другояче, той самъ ще се натъкне на известно противорѣчие въ себе си. Днесъ лѣкарьтъ отива при нѣкой боленъ, дава му нѣкакви лѣкарства и казва: плати сега ! Като оздравѣе болниятъ, лѣкарьтъ казва: Азъ излѣкувахъ този боленъ. Казвамъ: който вѣрва, че самъ лѣкува хората, той има право да взима пари. Обаче, който знае, че Богь лѣкува чрезъ него, той нѣма право да взима пари. И тъй, първото условие въ работата ви е самовладенето, самообладанието. Самовладенето не означава безчувственость. Ако самообладанието е свързано съ отсѫтствие на чувствителность въ човѣка, тогава парализираниятъ ще служи за образецъ. Не, изкуството седи въ това, при най-голѣмата чувствителность човѣкъ да се владѣе. Минава нѣкой човѣкъ презъ гората, почувствува, че нѣкаква засада има срещу него. Като чувствителенъ, той веднага взима другъ пѫть и избѣгва засадата. Говорятъ нѣщо лошо за този човѣкъ. Като чувствителенъ, той възприема тѣзи думи и се изкачва нѣкѫде високо въ съзнанието си, да го не засѣгатъ. И тогава, подъ ударитѣ на тия лоши думи, той остава само физическото си тѣло, като мешанка, на което отровнитѣ стрели нищо не могатъ да направятъ. Про- тивникътъ забива стрелитѣ и мисли, че ще успѣе нѣщо, а истинскиятъ човѣкъ седи горе нѣкѫде въ съзнанието си и се подсмива. Оттамъ лошитѣ думи не го засѣгатъ. Обаче, ако нѣкоя стрела попадне надъ мешанката, тогава положението става по-сериозно, засѣга човѣка. Сега, и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора не издържатъ изпититѣ си. На какъвто изпитъ и да ги поставятъ, тѣ пропадатъ. Невидимиятъ свѣтъ изпитва днесъ всички хора. Особено силно се подаватъ хората на одумничество. Достатъчно е да се събератъ две— три сестри на едно мѣсто, за да започнатѣ да говорятъ за другитѣ. Други пъкъ, като се събератъ на едно мѣсто, ще започнат да се сравняватъ помежду си, кои сѫ по- напреднали. Това сѫ детински работи. Нѣкой мисли, че е напредналъ, но утре го хване хрема, или друга нѣкаква болест, и той не може да си помогне. Събератъ се нѣколко сестри или братя около него, молятъ се, но не могатъ да му помогнатъ. Защо? Вѣра се изисква! Гледамъ нѣкоя майка, като се разболѣятъ децата и, тя се уплаши, изгубва всѣкаква надежда и съвършено отпада. Мѫжътъ и се разболѣе, пакъ сѫщото обезсърдчение я обхваща. Така човѣкъ се изпитва. Вие трѣбва да бѫдете като ясновидцитѣ, да виждате края на нѣщата. Бѫдете тихи и спокойни. Нѣщата, отвънъ и отвѫтре, могатъ да се мѣнятъ, но вие трѣбва да останете неизмѣмни. Казвате за нѣкого, че е добъръ. — Добъръ е той, защото работитѣ му вървятъ. Изкуство е да бѫде човѣкъ добъръ, когато работитѣ му не вървятъ. И свѣтскитѣ хора сѫ добри, когато сѫ богати, здрави, отъ никого не смущавани. Нѣкой се оплаквал, че откакъ тръгналъ въ правия пѫть, всичко се обърнало наопаки, работитѣ му останали на- задъ. Едно трѣбва да знаете: който влѣзе въ Божия пѫть, той първо ще започне да оправя забърканитѣ си работи. И следъ като оправи всичко, което е объркалъ, тогава, ако продължава да работи, ще види резултатъ. Тогава работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Какво правять хората ? Като заборчлѣятъ, като изгубятъ богатството си, отиватъ при Бога, при своя Баща, да се нахранятъ малко, да си взематъ нѣкоя-друга пара. Като забогатѣятъ, пакъ отиватъ въ свѣта, дето отново всичко изгубвать. Слѣдъ това отново се връщатъ при Господа. Тѣ ту отиватъ при Баща си, ту се отдалечаватъ отъ Него, докато единъ день съвършено обеднѣятъ и казватъ : Сиромаси сме, отникѫде нищо нѣмаме. — Не говорете така. Вие сте направили нѣкаква погрѣшка, затова сте изгубили богатството си. Сега ви е необходимо самообладание и работа, за да възстановите първоначалното си положение. Следователно, щомъ видите нѣкаква погрѣшка въ другитѣ, или въ себе си, ще знаете, че тя е задача, която трѣбва да решите. Казвамъ: учете се отъ всичко, което става въ свѣта, било то добро, или лошо. Хората въ свѣта нито сѫ добри, нито сѫ лоши. Има хора, били тѣ религиозни или свѣтски, които не могатъ да направятъ нито зло, нито добро. Мнозина говорятъ за свобода, искатъ да бѫдатъ свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе нѣкой една тенекия да удря на нея и да мине покрай прозорцитѣ на нѣкой боленъ? Болниятъ е чувствителенъ, той иска тишина, а ти удряшъ съ тенекия. — Не съмъ ли свободенъ да удрямъ тенекията ? — Ти си свободенъ да правишъ, каквото искашъ, но всѣка неразумна постѫпка не е вече свобода. Щомъ искашъ да удряшъ тенекията, иди на разстояние два километра отъ кѫщата на болния, да не го смущавашъ. Свободата подразбира служене на Бога. Свободенъ е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. Въ основата на това служене седи любовьта къмъ Бога, Само онзи може да служи на Бога, който има любовь къмъ Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите, — това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква отъ човѣка, за да дойде той до дълбоко, вѫтрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе, никакви молитви нѣма да помогнат. При това Положение, никой Учител въ свѣта не може да ви изкупи. Вие сами трѣбва да се изкупите, сами трѣбва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи отъ васъ. Понѣкога сърцето на човѣка се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква отъ човѣка — мекота, основа на която е любовьта. Мнозина употрѣбяватъ напразно името Божие. Две думи кажатъ и ще споменат това име. Не, Божието име е Свещено, и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко въ душата си, ако искате да се повдигнете. Следователно, търсите ли свобода, искате ли да се повдигнете, служете на Бога, Тогава ще бѫдете и млади, и силни, и способни ученици, Стариятъ казва: Какъвъ бѣхъ едно време! Каква любовь имахъ! Младиятъ пъкъ казва : Изгубихъ любовьта си, изгорѣ сърцето ми. — Любовь, която се губи, която гори сърцата на хората, не е истинска любовь. Тази любовь е свойствена на материята, а едно отъ състоянията на материята е твьрдость. Споредъ състоянията на материята, тази любовь може да доведе човѣка или до втвърдяване, или до разливане, или до изпаряване на чувствата му. Нѣкой се оплаква, че не може да се моли, понеже нѣмалъ разположение. Не, ще се молите и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Щомъ е въпросъ за молитва, нѣма да чакате добро разположение на духа. Да се откажете отъ молитвата, значи да се откажете отъ дишането. То е все едно болниятъ да каже, че не иска да диша. Той трѣбва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша. Болниятъ трѣбва да се откаже отъ нѣщо, но не отъ въздухъ, а отъ ядене; той трѣбва да яде по малко и да избира храната си. Болестьта му е дадена, именно, за възпитание на стомаха. Близкитѣ му се чудятъ, какво да му дадатъ да не умре отъ гладъ, да се засили, да се поправи по-скоро. По този начинъ тѣ ще претоварятъ стомаха му и ще влошатъ положението му. Дайте на болния една печена ябълка, нѣколко орѣха и едно малко парченце хлѣбѣ, припеченъ на огънь. На другия день, вмѣсто ябълка, дайте му една печена круша, Причината на всички болести, на всички недѫзи, на всички несрети въ живота на човѣка е духовна, а не физическа. Ако искате да бѫдете здрави, не допущайте въ ума и въ сърцето си нито една отрицателна мисъль, нито едно, отрицателно чувство. Отрицателнитѣ мисли и чувства сѫ мухи, паразити, които оставятъ своитѣ семена по главитѣ ви. Не допущайте тия мисли и чувства да кацатъ по главитѣ ви. Ако сѫ успѣли вече да нахвърлять семената си, вие трѣбва да вземете гребенъ и да ги изчистете. Ако оставите паразититѣ да се въдять по главитѣ ви, това е лошъ признакъ. Причината за много отъ болеститѣ се крие въ вашето подсъзнание. Тѣ сѫ остатъци отъ вашето минало, съ което днесъ трѣбва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите съ всички неправилности на вашето минало, И така да вървите напредъ. Единъ благочествивъ, добъръ свещеникъ ми разправяше една своя опитность, за силата на изкушението: „Бѣхъ си поставилъ за задача да водя редовенъ животъ, никога да не ямъ следъ залѣзъ слънце. Едни мои познати ми изпратиха една кошница грозде, но слънцето бѣше залѣзло. Поглеждамъ къмъ гроздето, не искамъ да ямъ, не искамъ да наруша задачата си. Легнахъ да спя, но кошницата съ гроздето се върти въ ума ми, не мога да спя. Станахъ отъ леглото си и започнахъ да чета „Отче нашъ“, „Вѣрую во Единнаго“, и се успокоихъ малко. Легнахъ отново да спя, но ужасъ и кошницата пакъ въ ума ми. Поглеждамъ къмъ часовника, часътъ е десеть. Обръщамъ се надѣсно, налѣво, не мога да заспя, не мога да се освободя отъ кошницата. Пакъ ставамъ: поглеждамъ, часътъ е 12. Приближихъ при кошницата, взехъ малко грозде и си легнахъ. Каква бѣше изненадата ми, когато кошницата отново изпѫкна въ ума ми. Най - после решихъ: ще стана, ще изямъ всичкото грозде, да се успокоя. Казано и свършено: изядохъ гроздето и си легнахъ, но на другия день вече бѣхъ боленъ. Седя после и размишлявамъ: Чудно нѣщо! — толкова годишенъ човѣкъ съмъ станалъ, на другитѣ да- вамъ умъ, а се изкусихъ отъ една кошница грозде. Опасна била тази кошница! Мисля си: опасна е, защото чрезъ нея дойде изкушението. Утре ще дойде друго изкушение, друго изпитание, което пакъ нѣма да издържа. Гледамъ кошницата, а нѣщо ми говори: Защо ставашъ толкова суевѣренъ? Тукъ сега е нощь, а на другата страна на земята е день, тамъ слънцето още не е залѣзло. Стани отъ леглото и си хапни малко грозде! То е благословено отъ Бога“. Казвамъ: самовъзпитание е нужно на човѣка! Ако иска да яде грозде, той може да яде и срѣдъ нощь, но трѣбва да се качи на своя аеропланъ, да вземе съ себе си кошницата съ грозде и да стигне слънцето. Щомъ го стигне, свободно може да яде. Правило е: човѣкъ трѣбва да яде следъ изгрѣвъ слънце и преди залѣзъ слънце. Прѣди изгрѣването на слънцето не е добре да се яде. При сегашнитѣ условия на живота, това правило не може всѣкога да се спази, но който иска да живѣе редовно, той трѣбва винаги да го има предъ видъ. Правете този опитъ въ продължение на една година, или на нѣколко месеца, да видите, какви резултати ще придобиете. Човѣкъ трѣбва да измѣни своя начинъ на живѣене, ако иска да създаде въ себе си характеръ. Какъ живѣятъ съвременнитѣ хора? Раждатъ се, натъкватъ се на противорѣчия, блъскатъ се натукъ-натамъ, създаватъ теории и хипотези, философствуватъ, и въ края на краищата, нищо не постигатъ. Дохождатъ до редъ разочарования, които обезсмислятъ живота имъ. Споредъ мене, една теория или една хипотеза не е нищо друго, освенъ една перспектива на даденъ предметъ, раз- гледанъ въ едно положение. Утре, обаче, за същия предметъ ще имате друго положение, друга перспектива. Значи, една теория е вѣрна за дадени условия, за дадено положение. Когато условията и положението се измѣнятъ, съ тѣхъ заедно се измѣня и теорията. Запри- мѣръ, виждамъ единъ равностраненъ триѫгълникъ, но следъ известно време, при нови условия, този триѫгълникъ не е равностраненъ, силитѣ въ него се измѣнятъ. Триѫгълникътъ не е тѣло, той е часть отъ дадено тѣло. Следователно, както тѣлото се измѣня, така и неговитѣ части се измѣнятъ. И състоянията на хората не сѫ нищо друго, освенъ части отъ състоянията на други същества, съ съзнания, различни отъ тѣхнитѣ. Всѣко настроение е часть, отсечка отъ нѣкое тѣло; то може да бѫде триѫгълникъ, четириѫгълникъ, петоѫгълникъ и т. н. Това сѫ символи. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и другитѣ фигури показватъ качества, положения на съзнанието. Това сѫ живи, а не мъртви картини, които показватъ, какъ нѣщата мѣнятъ своята форма, своето мѣсто, като минаватъ отъ физическия въ астралния, отъ астралния въ умствения, отъ умствения въ причинния свѣтъ. Само по този начинъ човѣкъ ще има ясна представа за развиването на съзнанието и за неговата роль въ живота на човѣка. Едно трѣбва да направите, като ученици: да се заемете съ изучаване на лекциитѣ отъ първата година още. Тамъ има известни правила, закони, формули, които трѣбва да заучите добре. По този начинъ вие ще развиете въ себе си известни центрове, които ще ви помогнатъ въ живота. Запримѣръ, вие можете да имате приятель, само когато сте развили въ себе си центъра на приятелството. Вие можете да влѣзете въ нѣкое общество и да живѣете съ, хората въ това общество, само ако сте развили центъра на общителностъта. Вие можете да обичате Бога, само ако сте обработили своето сърце. Въ Бога, като цѣло, като единица, се включватъ всички живи сѫщества. Ако обичате Бога, въ Него ще намѣрите и братята си, и сестритѣ си, и приятелитѣ си, и обществата. На всѣка наша проява; на всѣко наше състояние отговаря известенъ центъръ, който трѣбва да се развива. Това не сѫ илюзии. Илюзии има само тогава, когато нѣщата не се развиватъ правилно. Въ илюзията нѣщата се усилватъ, увеличаватъ се само, безъ да растатъ, безъ да се организирате. Запримѣръ, сѣнката може ли да расте ? Не, сѣнката се разтяга само, безъ да расте. Нѣкой казва: Слънцето изгрѣва. — Слънцето никога не изгрѣва. Защо? Защото никога не залѣзва. Ако се качите високо въ пространството, ще видите, че слънцето не се върти, както намъ се вижда, но се движи спиралообразно нагоре и после слиза надолу. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да се концентрира, да развива мисъльта си, но не по начина на йогитѣ. Има много начини, методи, съ които йогитѣ си служатъ, но ако човѣкъ не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тѣзи осакатени ученици сѫ вънъ отъ законитѣ на природата. Законитѣ на разумната природа сѫ строги. Азъ давамъ методи, които сѫ свързани съ най-малки рискове за човѣшкия умъ. Тѣ сѫ методитѣ на живота, методитѣ на разумната природа. Методитѣ на йогитѣ, обаче, сѫ свързани съ голѣми рискове. Йогитѣ мязатъ на англичанитѣ, които обичатъ да се качватъ по високитѣ върхове, даже съ рискъ за живота си. Всѣка година загиватъ по планинитѣ, или потъватъ въ моретата десетки англичани, но тѣ смѣло, вървятъ къмъ цельта, която искатъ да постигнатъ. Англичанинътъ е гордъ, не отстѫпва лесно. Той казва: И животътъ ми да костува, азъ ще постигна това, което желая. — Хубава чърта е тази. Българинътъ е като циганина, който казва: „И чергата изгарямъ, и чукътъ продавамъ, но не се подчи- нявамъ“. Той е упоритъ, но не е твърдъ. Твърдъ човѣкъ е онзи, който съ мисъльта си може да се издигне въ пространството, отдето никой не може да го снеме. Каква твърдость е тази, да се държишъ за земята? Утре земята ще се разклати, и ти ще изгубишъ твърдостьта си. Твърдостьта е висше качество. Твърдъ е онзи, който има пълно самообладание, който може да владѣе своитѣ мисли, чувства и който има въ себе си пълно равновесие. Той седи на нѣкое мѣсто, дето никой го не вижда; обаче, той всички вижда, всички наблюдава. Ученикътъ трѣбва да развива въ себе си такава, именно, твърдость, а не упоритость. Само така той ще разбира природата и ще се ползува отъ нея. Иначе, каквито богатства и да има, ще му се отнематъ. Кой отъ васъ не е опиталъ това ? Днесъ имате нѣкаква радость, но при най-малката погрѣшка отъ ваша страна, радостьта ви изчезва. Де отиде вашиятъ миръ? Фиктивни сѫ били вашата радость и вашиятъ миръ, а фиктивнитѣ нѣща сѫ материални. Материалната радость, материалнитѣ блага, изобщо, всѣки може да отнеме. Духовната радость, духовнитѣ блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелитѣ. Физическата любовь е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любовь е постоянна; тя непрекѫснато се увеличава, расте. Въ физическата любовь има разтягане, въ духовната има животъ, има растене. Сега, като говоря по този начинъ, вие ще кажете: на думи лесно се говори, но елате въ нашето положение, да го опитате. Азъ пъкъ ще кажа, вие да дойдете на моето положение. Билъ съмъ въ вашето положение, нѣма защо пакъ да се връщамъ. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трѣбва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, къмъ което трѣбва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдатъ — тѣ сѫ неизбѣжни. За да дойдете до разумния животъ, необходими сѫ страдания. Човѣкъ може да се разтревожи за нѣщо, но важно е да се не гнѣви. Не е въпросътъ да се разкайва, но той всѣкога трѣбва да държи съзнанието си будно. Това значи : когато устата иска да каже нѣщо, първо да пита съзнанието, да говори, или не; когато очитѣ искатъ да видятъ нѣщо, да попитатъ съзнанието, да гледатъ, или не; когато ушитѣ искатъ да чуятъ нѣщо, да попитатъ съзнанието, да слушатъ, или не; когато рѫката иска да се мръдне, да удари нѣкого, да попита съзнанието, да направи това, или не. Понеже човѣкътъ, т. е. съзнанието въ човѣка, е отговорно за всички прояви на своитѣ удове, то трѣбва да бѫде будно, да държи всички свои слуги въ респектъ. Казвамъ: турете това правило въ живота си и вижте, доколко ще го изпълните. Когато приложите нѣщата въ живота, тогава ще ги научите. Въ древностьта единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ Великитѣ Учители и го запиталъ: Учителю, кажи ми, какво нѣщо е любовь къмъ ближния. — Иди въ свѣта и следъ три години се върни при мене, да ти кажа, какво нѣщо е любовь къмъ ближния. Той отишълъ въ свѣта, споредъ както Учительтъ му го посъветвалъ. Но следъ три години се върналъ при Него и казалъ: Научихъ първия урокъ. Сега съмъ готовъ за втория. Учительтъ му казалъ: Сега почни оттамъ, дето си спрѣлъ. Сега, турете си за задача, въ продължение на единъ месецъ, да не сѫдите никого — нито себе си, нито ближнитѣ си. Дойдете ли до положението да сѫдите нѣкого, Кажете: Господи, на Тебе оставямъ да уредишъ тази работа и да се произнесешъ за нея. Казвате: Ние сме правили такъвъ опитъ. — Едно нѣщо трѣбва да научите: начинътъ, по който да възлагате товара си на Господа. Велика наука е да може човѣкъ да уповава на Бога и да знае, какъ да възлага товара си на Него! Значи, за единъ месецъ ще направите опитъ, въ всичкитѣ си изпитания да уповавате на Бога, Каквито изкушения, мѫчнотии или страдания ви дойдатъ, уповайте на Бога! Ако успѣете въ тази задача, работитѣ ви ще се оправятъ. Ако не успѣете, работитѣ ви още повече ще се объркатъ. Работете всички съ упование на Бога! Вие живѣете въ свѣтъ, въ който се изисква голѣмо внимание и съсрѣдоточеность. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 9 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪЗМОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“ Размишление. Съвременнитѣ хора си служатъ съ радиото, съ което правятъ опити да се съобщаватъ на далечни разстояния. Обаче, радиото често предава нѣкои дисхармонични вълни, които препятствуватъ на правилното възприемане. Единъ день хората ще се съобщавал не само съ далечни и близки мѣста на физическия, т. е. видимия свѣтъ, но и съ невидимия свѣтъ. И днесъ даже човѣкъ може дa има връзка, съобщение съ невидимия свѣтъ. Достатъчно е той да има будно съзнание въ време на молитва, за да бѫде въ връзка съ този свѣтъ. Когато нѣкой изпадне въ затруднение, казвамъ: моли се, за да влѣзешъ въ връзка съ разумни сѫщества, които могатъ да ти помогнатъ. — Да се моля, но не получавамъ никакъвъ отговоръ. — Причината, за дето човѣкъ не получава отговоръ на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. Въ това отношение, човѣшкото съзнание не е нищо друго, освенъ радиоапаратъ, който възприема и предава звуковитѣ вълни отъ пространството. Учените казватъ, че надъ земята има единъ дебелъ поясъ, който отклонява вълнитѣ и препятству- ва на изкачването имъ. Съ това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на нѣкои хора не може да се издигне по-високо отъ тѣхъ. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-голѣма е вѣроятностьта молитвата му да бѫде приета. Твърдението, че хората могатъ да се съобщаватъ съ другия свѣтъ, не е ново. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ се съобщавали съ невидимия свѣтъ. Какво се иска отъ човѣка, за да бѫде въ съобщение съ този свѣтъ? — Да има свое радио. Който има радио въ себе си, той може да се съобщава и съ този, и съ онзи свѣтъ: той може да влѣзе въ връзка съ сѫществата, които живѣятъ на Хималаитѣ; той може да влѣзе въ връзка и съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. И тъй, като отправяте молитвитѣ си нагоре, ще се пазите отъ вълчитѣ вълни, които се отразяватъ вредно върху духа на човѣка. Съмнението, невѣрието, безлюбието сѫ вълни отъ вълчи характеръ, които се образуватъ отъ омнибуситѣ на астралния свѣтъ. Въ астралния свѣтъ има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създаватъ редъ катастрофи. Който се е качилъ на единъ отъ тия трамваи, той вече се е осакатилъ. И наистина, много отъ съвременнитѣ хора носятъ остатъци отъ това осакатяване. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че той се бори или съ съмнението, или съ безвѣрието, или съ безлюбието, или най-често съ алчностьта си за забогатяване. Много хора днесъ искатъ да станатъ богати, да печелятъ. Казвамъ: не е нужно човѣкъ да се стреми къмъ печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човѣкъ да се стреми да създаде въ себе си радио, но той трѣбва да усъвършенствува своя говоръ, правилно да предава своитѣ мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашитѣ изопачени, криви мисли и чувства? Невидимиятъ свѣтъ е затворенъ за такова, радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковетѣ, които вашето радио предава, трѣбва да бѫдатъ чисти, отчетливи, ясни. Ако мислитѣ ви сѫ чисти, и трептенията, които тѣ произвеждатъ, ще бѫдатъ чисти, свободни отъ всѣкакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могатъ да имъ попрѣчатъ. Такава Мисъль непременно ще бѫде приета и въ невидимия свѣтъ. Сега, азъ говоря за герои, за хора, които съзнателно работятъ върху себе си и се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Мжчнотиитѣ не сѫ нищо друго, освенъ нападения на човѣка отъ тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълцитѣ, мечкитѣ, тигритѣ, змиитѣ указватъ влияние върху човѣка и го плашатъ, така и тия астрални вълни, съскания, указватъ влияние върху неговитѣ молитви, прѣчатъ да се повдигнатъ нагоре, и съ това смущаватъ духа му. Тия нехармонични вълни указватъ влияние не само върху молитвитѣ на човѣка, но и върху неговитѣ добри желания. Запримѣръ, нѣкой мисли да направи нѣкакво добро, но щомъ се натъкне на една отъ тия дисхармоничии вълни, той веднага се раздвоява въ себе си и казва: Защо ли пъкъ трѣбва да направя това добро? Или, дали, наистина, азъ съмъ въ правия пѫть? Другъ пъкъ казва: Моитѣ работи не вървятъ добре. Вие трѣбва да знаете, че законитѣ на физическия свѣтъ сѫ точно обратни на тия отъ духовния свѣтъ. Запримѣръ, ако на земята една кола не е намазана добре съ катранъ, съ масло, тя не може да се движи. Ако пъкъ въ духовния свѣтъ тази кола е добре намазана съ катранъ, или съ масло, не може да върви на- предъ. Тъй щото, не мислете, че като тръгнете въ духовния свѣтъ, работитѣ ви ще се оправятъ. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство нѣма да получите. До това време ще си служите съ стари капитали, съ стари богатства. Освенъ това, часть отъ капиталитѣ, съ които сега си служите, сѫ чужди, и трѣбва да ги върнете, отдето сте ги взели. Христосъ казва: „И ако въ чуждото се не показахте вѣрни, кой ще ви даде вашето? Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, изправенъ кѣмъ чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарятъ, да бѫде достоенъ за него, да се покаже и къмъ него добъръ господарь, добъръ стопанинъ. За тази цель отъ всички се изисква знание. Казвамъ: когато дойдете до процеса на чистенето, отъ всички се изисква присѫтствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трѣбва да знаете, какъ да направите това. Преди нѣколко деня забелязахъ, че на пода въ моята стая имаше едно петно. Запитахъ една отъ сестритѣ, какъ може да се изчисти това петно, и тя каза, че ще може да се изчисти съ гореща вода и сапунъ. — Скоро ли ще стане това? — Не може да се изчисти скоро, дъскитѣ трѣбва да се търкать съ четка. — Вижъ тогава, какво ще направя сега. Взехъ спиртъ и налѣхъ върху петното. После запалихъ единъ кибритъ и го приближихъ до спирта. Мазнината се бѣше вече разтворила въ спирта, който се запали, а съ него заедно изгорѣ и мазнината. Сестрата погледна къмъ мазното петно, което бѣше на пода, но то бѣше вече изчезнало по този начинъ петното се изчиства скоро, но изисква се присѫтствие на духа. Ако горението на спирта се продължава дълго време, има опасность подьтъ да се запали, но ако опитътъ се направи бързо и ловко, никаква опасность нѣма. Сега, кой отъ васъ ще каже, какъвъ е резултатътъ отъ зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте въ опредѣления за упражнението день? При това, кои букви преобладаваха ? Има ли нѣкой отъ насъ, който да е казалъ само една дума ? Човекъ може да изкаже, колкото иска думи, но той трѣбва да знае, че за всѣка празна дума ще дава ответъ предъ невидимия свѣтъ. Всѣка празна дума не е нищо друго, освенъ съскане, което нарушава хармоничнитѣ вълни въ пространството. Можете ли да си представите, какво съскане се произвежда отъ празнитѣ думи на хиляди и милиони хора? Голѣмата дисхармония въ свѣта се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизатъ отъ устата на хората. За следнитѣ три петъка ще ви дамъ друга задача. Тя ще бѫде подобна на първата, но малко по-лека, защото нѣма да бѫде за цѣлъ день, а само за три часа, отъ 9—12 ч. преди обѣдъ. Колкото и каквито думи изговорите презъ това време, ще отбелязвате. Следъ това ще преброите, колко думи сте изговорили презъ тритѣ часа, колко гласни и колко съгласни букви има въ тѣхъ, както и това, колко отъ тия думи сѫ сѫществителни, прилагателни и глаголи. Мнозина мислятъ, че задачитѣ, които се даватъ въ Школата, сѫ маловажни нѣща. Не е така. Безъ тия задачи ученикътъ не може да направи никаква връзка съ невидимия свѣтъ. Всѣка добре изпълнена задача представя нова връзка на ученика съ хармоничнитѣ вълни, които му даватъ потикъ, импулсъ за работа. Който отъ васъ изпълни тази задача, както трѣбва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цѣла година на- редъ. Една добре изпълнена задача ползува ученика повече, отколкото четенето произведенията на нѣкой поетъ. Какво е поезията? Поезията е сѣнка, подъ която хората си почиватъ. Поезията, музиката сѫ почивки въ живота на онзи, който е работилъ. Обаче, освенъ отъ почивки, ученикътъ се нуждае отъ сѫществена храна, която той трѣбва да сдъвче, да преработи въ себе си, за да получи отъ нея необходимата енергия за животъ, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трѣбва да я приеме не отъ страхъ, не съ насилие, но съзнателно, отъ любовь. Всѣка добре изпълнена задача може да събуди въ ученика нѣкаква малка дарба или способность, отъ която цѣлъ животъ да остане благодаренъ. Нищо лошо нѣма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щѣше да ви попѣе, да направи пологъ въ васъ, ще потърси друго мѣсто, дето ще занесе своето благословение. Когато влѣзете въ Школата, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблѣчете своята мантия и ще уповавате не на царската кръвь, но на своя умъ и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вѣрвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За васъ сѫ важни ума и сърцето ви. Тѣ сѫ капиталътъ, съ който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво вѣрую, това сѫ стари работи, които за времето си сѫ имали значение. Днесъ тия нѣща ще останатъ назадъ, като торъ, върху който ще израсте нова философия, ново вѣрую. За дадения случай сѫ важни вашиятъ умъ и вашето сърце. Кой ученъ какво е казалъ, това е стара работа. Какво казватъ новитѣ учени, това е важно за васъ. То не значи, че съвършено ще се откажете отъ старото. Ще държите и старото, но къмъ новото ще се стремите. Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, тѣ ще допринесатъ нѣщо за развитието ви. Мнозина ще се откажатъ отъ упражненията подъ предлогъ, че сѫ заети. Сестритѣ ще кажатъ, че иматъ да готвятъ; братята ще кажатъ, че сѫ чиновници, учители, не могатъ да изпълняватъ задачата. Питамъ: колко време се изисква за готвене ? Споредъ мене, за единъ часъ може да се сготви едно ядене. Сестритѣ се оплакватъ, че много време имъ трѣбвало за пране. Едно се изисква въ работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тѣзи две условия работата ви ще върви успѣшно. Съвременнитѣ хора работятъ много, придобиватъ малко; учатъ много, прилагатъ малко. Нѣкой казва, че прочелъ една голѣма книга. Не е важно, каква книга е прочелъ, но какво е останало въ главата му. Ако той прочете тази голѣма книга и не задържи нѣщо отъ нея, какво е придобилъ ? Ще каже той, че трѣбва да я прочете нѣколко пѫти, за да я запомни. Питамъ: колко време ще ви остане за другата работа, ако, за да запомните нѣколко мисли отъ тази голѣма книга, трѣбва да я прочетете нѣколко пѫти ? И тъй. Стремете се къмъ новия пѫть, къмъ новата насока въ живота. Ако нѣмате свободно време за тази работа, тогава използувайте поне онова време, което не знаете, какъ да употрѣбите. Обаче, единъ день ще разберете, че това време е най-добре използувано, защото ви е дало най-добри резултати. Единъ день ще разберете, че това, което сте придобили въ Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможности да сравните резултатитѣ на работата си извънъ Школата и тия Въ Школата. Каквото вършите, вие сами трѣбва да бѫдете доволни отъ него, да не кажете въ себе си, че това сѫ глупави работи. Споредъ мене, глупаво нѣщо е само онова, въ което сърцето и умътъ не взиматъ участие. При това положение, човѣкъ е принуденъ да върши онова, което другитѣ му налагатъ. Запримѣръ, поканватъ ви да отидете на представление ; вѫтрешно вие нѣмате желание, обаче, не искате да откажете на своитѣ познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволенъ, намирате, че сте направили нѣщо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свѣтъ за този день е била съвсемъ друга. Друго нѣщо се е изисквало отъ васъ. Времето, презъ което сте били въ театъра, се съвпаднало съ зададената ви задача отъ невидимия свѣтъ, и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено, невидимиятъ, духовниятъ свѣтъ работи вечерь, а на физическия свѣтъ се работи презъ деня. Добре е, ако човѣкъ може да работи едновременно и въ физическия, и въ духовния свѣтъ. Ако нѣкой отиде на концертъ, или на представление, и презъ това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За васъ е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте въ него духовенѣ елементъ, Споредъ мене, на първо мѣсто седи духовната работа, т. е. работата за Бога; а после човѣшката, т. е. работата за себе си. Така гледамъ азъ на работата, така трѣбва да гледате и вие. Сега, отъ упражнението, което ви дадохъ, трѣбва да извлѣчете мисъльта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но сѫщевременно трѣбва да следите, колко отъ изказанитѣ думи сѫ на мѣсто. Казано е, че за всѣка празна дума ще давате ответъ. Единъ день, като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще се намѣрите въ чудо. Тамъ ще ви дадатъ задача, да изброите, колко думи сте изговорили презъ цѣлия си животъ и колко букви има въ всѣка дума. И най-после ще ви заставятъ да проследите добритѣ и лошитѣ последствия на всѣка дума. Само по този начинъ ще пречистите живота си, ще отдѣлите потрѣбното отъ непотрѣбното. Като се пречистите, тогава ще ви приематъ въ духовния свѣтъ. Ако сте изговорили опредѣленото число думи въ живота си, ще останете въ духовния свѣтъ; ако не сте изговорили опредѣленото число думи, ще ви върнатъ на Земята, да свършите задачата си. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде свободенъ по духъ, за да създаде въ себе си вѫтрешна хармония. Свободниятъ човѣкъ е добъръ човѣкъ. Тази доброта ще му послужи като великъ потикъ въ живота, да работи за своето благо, както и за благото на своитѣ ближни. Ако всѣки човѣкъ работи по този начинъ, Царството Божие ще дойде на земята. Така трѣбва ученикътъ да разбира живота, дето и да се намира той, при каквито условия и да живѣе. Това подразбира освобождаване отъ старитѣ възгледи на живота. Човѣкъ трѣбва да се съблѣче отъ старото, както съблича старитѣ си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва новъ жи- вотъ — животъ на свобода, на истина и красота. Едно важно условие, което се изисква отъ ученика, е искреность. Искреностьта трѣбва да бѫде негова съпѫтница въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣко действие. Запримѣръ, когато изпълнявате задачата си, трѣбва да бѫдете тъй естествени, като че нѣмате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, безъ никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаятъ да говорятъ по-малко, да подбиратъ думитѣ си, но това вече не е естествено положение. Така правятъ мнозина, когато нѣкои графолози искатъ да изучаватъ тѣхния почеркъ. Като знаятъ това, тѣ написватъ нѣколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нѣщо лошо за тѣхъ. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Нѣкой казва: Понеже ще давамъ отчетъ за всѣка изговорена дума, днесъ ще говоря малко. Не, и днесъ ще говорите, както презъ другитѣ дни, съ една разлика само, че презъ тѣзи три часа съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото, тази задача има предъ видъ да ви постави въ положение да работите при всѣкакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бѫдете свободни и естествени. По този начинъ ще се създаде вѫтрешна идея въ васъ, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мѫчнотии въ живота. Когато ученикътъ разбере, че върви напредъ, здравето му се подобрява, умътъ просвѣтява, сърцето разширява и облагородява. Той вече върви въ Правия пѫть безъ съмнение, безъ колебание. Докато живѣете на земята, всички хора се нуждаятъ отъ задачи, отъ упражнения. Много пѫти човѣкъ ще се отклонява и отдалечава отъ правия пѫть — това е неизбѣжно и естествено. Такива сѫ земнитѣ пѫтища; тѣ криволичатъ, извиватъ, пакъ се изправятъ. Ученикътъ, обаче, не трѣбва да се плаши. Неговата задача седи въ това, да разбира, кога се отклонява, да познава, колко се е отклонилъ и да има силно желание да се върне въ правия пѫть. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. Съ тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Безъ умъ и безъ сърце ученикътъ не може да бѫде приетъ на небето. Докато човѣкъ е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелитѣ, тамъ е обратно: умътъ ще помага на сърцето. Тамъ умътъ е по-старъ отъ сърцето. И тъй, разбрахте Ли задачата? Ще я изпълните свободно, безъ никакъвъ страхъ. Интересно е да наблюдавате, какво ще ви се случи презъ тѣзи три часа. Щомъ невидимиятъ свѣтъ ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуватъ отъ нея и ще ви наблюдават, какъ ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първиять пѫть не я изпълните добре, вториятъ пѫть ще я изпълните. Ако и вториятъ пѫть не успѣете, третиятъ пѫть ще успѣете. Както и да е, вие нѣма да мислите за успѣхъ, но ще работите. Едно трѣбва да знаете: условията на човека се даватъ даромъ, а усилията зависятъ отъ самия него. Може ли да се нарече човѣкъ онзи, който не прави никакви усилия? Нѣкой ще възрази, че гениятъ постига нѣщата безъ усилие, че се е родилъ такъвъ. Не, така се само говори, но в сѫщность, никой не се ражда гений. За да се прояви нѣкой на земята, като гений, това подразбира усилена работа на човѣшкия духъ въ редица свои минали сѫществувания. Гениятъ е човѣкъ съ пробудено съзнание, който е работилъ и работи непрекѫснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква отъ човѣка, за да дойде той на земята като гений. При това, гениятъ трѣбва да се роди отъ добродетелна майка и отъ уменъ баща. Ако майката е мечка, и децата сѫ мечета. Прѣзъ каквато срѣда минава човѣкъ, такава ще бѫде неговата форма. Въ това отношение, майката и бащата сѫ живи срѣди за своитѣ деца. Не лесно човѣкъ да се справи съ влиянията на своитѣ родители: или той ще замяза на тѣхъ, или тѣ на него. Голѣма наука, велики знания се изискватъ при въплътяването на душата въ нѣкаква форма. Ако рече да проследи цѣлия пѫть на своето създаване, като душа, която се въплътила въ една или въ друга форма, човѣкъ ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човѣкъ, напримѣръ, помни своето детинство, отъ първия месецъ на раждането си? Нѣкои хора помнятъ своя животъ едва отъ третата си годишна възрасть, а други — отъ по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, какъ ще помните своитѣ минали съществувания? Какъ ще помните своето създаване като душа и живота и въ невидимия свѣтъ? Следователно, да бѫде човѣкъ гений, това подразбира да помни той поне десеть свои прераждания. Талантливиятъ пъкъ трѣбва да помни поне две-три свои прераждания. Гениятъ е построенъ възъ основа на строго опредѣлени математически данни. Всѣка чърта, всѣки удъ отъ неговия организъмъ е точно опредѣлена математическа величина. Майката и бащата на гения сѫщо така сѫ гениални хора. Ако срѣдата, почвата, отъ която гениятъ се ражда, и въ която расте и се развива, не е гениална, той не може да бѫде гений. Думата гений подразбира начало на нѣщата. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Ако началото е добро, и краятъ ще бѫде добъръ. Задачата на ученика е да се освободи отъ всички странични влияния въ своя животъ, насадени въ него било по наследство, било отъ въздействието на окрѫжаващата срѣда. Той трѣбва да се освободи отъ чуждото въ себе си и да остане само съ онова, което Първичната Причина е вложила въ него още при създаването му. Върху тази основа той трѣбва да гради своя по-нататъшенъ животъ, да разработи своитѣ заложби, та единъ день да бѫде господарь на положението си. Какво придобива малкото пате, като Живѣе на земята? То се излупва и веднага започва да плава и да се храни, като майка си. Придобило ли е нѣщо ново? Малкото птиченце излиза отъ гнѣздото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна, като майка си. Придобило ли е нѣщо ново? Животътъ на ученика, обаче, не трѣбва да бѫде такъвъ. Веднъжъ освободенъ отъ чуждото въ себе си, той трѣбва да развива своитѣ сили, своитѣ дарби и способности, да изработи въ себе си нѣщо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикътъ работи върху себе си съзнателно и отъ любовь, той непременно ще се натъкне на редъ противоречия и изкушения, но трѣбва да преодолява; крайниятъ резултатъ решава неговото положение. Той ще изпадне, напримѣръ, въ положението на човѣкъ, който иска да прави добро. Върви този човѣкъ по пѫтя и носи въ торбата си единъ килограмъ хлѣбъ. Среща го една бедна, гладна вдовица, която три деня не е яла. Тя се обръща къмъ него съ молба да и помогне, да й даде малко хлѣбъ, защото умира отъ гладъ. Той започва да мисли, какво да прави: ако цѣлиятъ хлѣбъ и даде, за него нѣма да остане, а му предстои пѫть. Ако нищо не и даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борятъ въ него. Ако не и даде хлѣбъ, ще сгрѣши; ако и даде, правилно ще постѫпи. Ученикътъ не е нито въ единия, нито въ другия гласъ, той е въ решението, което ще вземе. Когато нѣкой влѣзе въ Школата, веднага два гласа ще започнатъ да му говорятъ: единиятъ го съветва да излѣзе отъ Школата, да не се ограничава, да живѣе, както всички хора, защото тукъ ще се обезличи. Влѣзъ въ свѣта, като другитѣ хора, да разберещъ, защо живѣешъ. Това е подобно на съвета да не давашъ хлѣбъ на бедната вдовица. Другъ нѣкой му казва: Остани въ Школата да работишъ, да учишъ, да се молишъ. Само така отъ тебе човѣкъ ще излѣзе Това сѫ два различни съвета, но решението, което вземешъ, това си ти. Казвамъ: истинскиятъ човѣкъ може да се прояви само при една вѫтрешна борба. Тъй както днесъ е организиранъ, човѣкъ не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вѫтрешна борба въ себе си. Това е неиз- бѣженъ законъ. Ако животътъ ви е хармониченъ, вие ще бѫдете въ положението на непроявени житни зърна въ хамбара. Този животъ не може да се уподоби даже и на живота на кристалитѣ. Докато сѫ въ хамбаритѣ, житни- тѣ зърна сѫ мъртви, въ спещо състояние. Щомъ стане нѣкакво стълкновение между тия зърна, животътъ въ тѣхъ започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на животъ, Колкото малка да е вѫтрешната борба въ човѣка, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение отъ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е обърналъ внимание на васъ. Той изпраща малъкъ вѣтрецъ къмъ васъ, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви налѣво, надѣсно, да се по- борите малко. Такъвъ е законътъ на равновесието. Когато нѣкоя външна или вѫтрешна сила дойде върху човѣка, той излиза отъ своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надѣсно, ту налѣво. Обаче, цельта не е да вървишъ нито налѣво, нито надѣсно, но да запазишъ равновесието си и да вървишъ нагоре. Следователно, вѫтрешната борба въ човѣка е важенъ психологически законъ, необходимъ въ живота на човѣка, за урегулиране на силитѣ въ него, за запазване на равновесието. Всѣки човѣкъ има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нѣщо добро, веднага единъ гласъ ще му каже: Отложи това нѣщо за другъ пѫть! Днесъ условията не сѫ благоприятни, не му е времето сега. Азъ пъкъ казвамъ: Не отлагайте нито за единъ часъ и всѣкакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нѣщо, приложете го. И въ сѫдилищата често отлагатъ дѣлата. Какво се постига съ отлагането? Разноскитѣ се увеличаватъ, времето се губи, хората се разтакаватъ нагоре-надолу и, въ края на краищата, се изгубватъ благоприятнитѣ условия. Никакво отлагане! Когато човѣкъ отлага нѣщата, той мисли, че утрешниятъ день ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъганъ. Съвременнитѣ хора очакватъ голѣми резултати, голѣми придобивки въ живота, но оставатъ разочаровани. Тѣ не знаятъ законитѣ на живота и затова се обезсърдчаватъ. Законъ е малкитѣ работи, малкитѣ придобивки сѫ предшественици на голѣми, на велики резултати. Ако човѣкъ разбере и приложи този законъ въ живота си, той ще придобие вѫтрешно спокойствие, вѫтрешенъ миръ. Не е лесно да придобие човѣкъ този миръ въ себе си. За такъвъ човѣкъ може да се каже, че има характеръ. Нѣкой казва: азъ имамъ голѣмо въздържание. Въздържанието и вѫтрешното спокойствие сѫ две различни нѣща. Когато водата ври въ добре затворенъ котелъ, това е въздържание. Външно само човѣкъ е спокоенъ, но вѫтре има голѣмо брожение, голѣмъ напоръ. Добре, че обвивката на човѣка, т. е. неговиятъ котелъ е здравъ, та издържа на вѫтрешното налѣгане. Но при това положение, все трѣбва да се на- мѣри единъ отдушникъ, парата да излиза навънъ. Ако огъньтъ, на който водата въ котела ври, е много голѣмъ, човѣкъ трѣбва да остави отдушника отворенъ, да не се пръсне котелътъ. Умниятъ човѣкъ впрѣга парата на работа и подкарва трена. Глупавиятъ остава котела да се пръсне и се чуди, защо машината не върви. Вика веднага лѣкарь, който го преглежда внимателно и казва, че е станало нѣкакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. Съ глупавия всѣкога ставатъ усложнения. Когато колата се движи, оситѣ трѣбва да сѫ намазани съ масло. Щомъ не сѫ намазани, отъ движението, отъ търкането се образува топлина, и оситѣ се запалватъ. Тогава всички казватъ: Колата се зала ли, нѣкакво усложнение е станало. Никакво усложнение не е станало и нѣмаше да стане, ако вие бѣхте хора предвидливи, досѣтливи и съ самообладание. При тѣзи условия, човѣкъ има възможность да реализира повече нѣща въ живота си, да придобие повече знания, които днесъ му сѫ потрѣбни. Има знание, което днесъ, именно, е потрѣбно на човѣка. За тази цель необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне въ много случаи на живота. Когато интуицията въ човѣка е развита, той знае, кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т. н. У когото интуицията не е развита, той не знае, де какъвъ разговоръ да води. Дойде му нѣкой приятель на гости, и той започва да говори работи „ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ“ и, въ края на краищата, двамата оставатъ недоволни. Като си отиде приятельтъ му, той казва: Не трѣбваше да постѫпя така. И азъ не искахъ това, но така излѣзе. Да имашъ интуиция, това значи да разбирашъ, кому какво е нужно и да го задоволишъ по най-разуменъ начинъ. Ако срещнешъ нѣкой философъ, ще се разговарящъ на неговия езикъ. Необходимо е всѣки човѣкъ да развие въ себе си интуицията. Тя му е дадена отъ Бога, за да схваща той отъ далечъ събитията. Условията се даватъ даромъ, а резултатитѣ се придобиватъ. Това Значи: условията за развиване на интуицията сѫ дадени на човѣка даромъ, а той трѣбва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човѣкъ престава да се дразни, става тихъ и спокоенъ, придобива разположение на духа и вѫтрешна радость. Той не допуша вече въ съзнанието си нищо чуждо, а въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва отъ себе си всѣкакви одумвания, всичко речено-казано. Който се рѫководи отъ своята интуиция, той е затво- ренъ за шума на външния свѣтъ. Той влиза въ сърцето си, затваря се тамъ, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казалъ, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишатъ само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божиятъ пръстъ да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се Помолите, Богъ да изпрати работници да изоратъ тази нива. Красиви мѣста сѫ ония, на които човѣшки кракъ не е стѫпвалъ, нито човѣшкиятъ животъ е оралъ. Тѣзи мѣста сѫ девствени, и тѣ очакватъ Божиятъ кракъ да стѫпи върху тѣхъ. Сега, моята цель е да насоча вниманието ви къмъ тия мѣста, тѣхъ да търсите. Вие четете произведенията на нѣкой поетъ, но виждате, че много човѣшки крака сѫ стѫпвали на нивата, която той оралъ и сѣлъ. Преди тебе никой не трѣбва да е стѫпвалъ на мѣстото, Дето ще орешъ и ще сѣешъ. Това мѣсто е опредѣлено само за тебе. Нека всѣки стѫпи на ново, чисто мѣсто, опредѣлено само за него. Отъ това мѣсто той ще опредѣли посоката на своето движение. Отъ своето мѣсто той по-добре ще разбере и другитѣ хора, по-добре ще опредѣли и тѣхния пѫть. Всѣко нѣщо се цени и познава на своето мѣсто. Ако вземете единъ хубавъ хлѣбъ и отидете при единъ чистъ планински изворъ да си хапнете отъ хлѣба и пийнете отъ чистата вода, вие ще оцените хлѣба и ще благодарите за него. Ако вземете сѫщия хлѣбъ и отидете да орете на една нива, обрасла съ тръне и бодили, ще оцените ли хлѣба ? Отъ непосилния за васъ трудъ, и хлѣбътъ ви ще бѫде горчивъ. Следователно, за да оцените единъ поетъ, вие трѣбва да имате интуиция, да схващате мисъльта му, Вие четете едно стихотворение за кокичето, или за минзухара, и се чудите, отде този поетъ е измислилъ тия нѣща! Въ хубави образи той е описалъ страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нѣмате интуиция. Ако имате интуиция, щѣхте да разберете, защо поетътъ пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетътъ е турилъ тия думи въ устата на кокичето, съ цель да изрази друго нѣщо, което вижда въ живота. Поетътъ описва дей- ствителностьта въ разни образи, или я изказва чрезъ устата на различни живи сѫщества, били тѣ растения, животни или хора. И тъй, хората могатъ да се разбератъ помежду си, само когато се рѫководятъ отъ интуицията. Щомъ се разбератъ, тѣ ще могатъ да живѣятъ добре. Щомъ живѣятъ добре, тѣ ще бѫдатъ радостни и весели, и Царството Божие ще се въдвори на земята. Единъ нашъ познатъ събралъ нѣколко свои приятели на угощение и казалъ: Днесъ се въдворява Царството Божие на земята. Казвамъ: за него може да е така, но дали приятелитѣ му ще го разбератъ? Христосъ казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременнитѣ хора, обаче, се запитватъ: Ако преди две хиляди години бѣше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? Съ биволска цола да пѫтуваше, пакъ щѣше да дойде до днесъ. Вѣрни сѫ думитѣ на Христа, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, отдето иде. Днесъ Царството Божие е по-близо, отколкото въ времето на Христа. Изпѣйте сега, упражнението „Давай, давай“ съ движения. Когато между думитѣ и движенията има съответствие, мисъльта се усилва. Силнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ високи върхове. Когато припѣнието искаме да изразимъ дълбочина и устойчивость въ чувствата, служимъ си съ басовитѣ тонове. Високитѣ тонове не сѫ толкова устойчиви. Низкитѣ тонове представятъ дървета съ дебели клонища, които издържатъ при всѣкакви условия въ живота. Високитѣ тонове пъкъ сѫ нѣжни дървета, съ тънки, деликатни клончета, които не сѫ пригодени за действителния животъ. Изпѣйте сега упражнението „Любовъ ме чиста озари“. Първо я изпѣйте съ ниски тонове, както мѫжъ би я пѣлъ, а после — съ високи тонове, както жена би я пѣла. Защо човѣкъ не може да пѣе хубаво? Защото умътъ и сърцето му не сѫ свободни. Ако иска да пѣе хубаво, той трѣбва да бѫде съвършенъ. Когато умътъ и сърцето на човѣка не сѫ свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчитѣ вълни, които му препятствуватъ да пѣе хубаво. Пъкъ и другитѣ, като го слушатъ да пѣе, ще кажатъ: И той ли се намѣри сега да пѣе? Който иска да пѣе хубаво, той трѣбва да бѫде вѫтрешно свободенъ, да се радва, че пѣе. Ако видите нѣкоя стара сестра, или старъ братъ да пѣе, вие ще се смѣете. За пѣнието смѣхъ нѣма. Който се смѣе, който се радва, само той може да пѣе. Не е лесно човѣкъ да пѣе. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човѣкъ да пѣе. Колко години трѣбва да се упражнява човѣкъ, докато дойде до „положение да контролира гърлото си, да пѣе, както иска, да развие мекота, магнетична сила въ себе си! Който може да разбере и приложи законитѣ на пѣнието, той става отличенъ пѣвецъ; който не може да разбере тия закони, той остава обикновенъ пѣвецъ. Въ съвременнитѣ пѣсни нѣма съответствие между думитѣ и тоноветѣ, вследствие на което тѣ не могатъ да произведатъ нужния ефектъ. Но и при това положение, за предпочитане е човѣкъ да пѣе, отколкото да не пѣе. Изпѣйте упражнението „Киаметъ“ „Богъ царува на небето Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕЛИКАТА ЗАДАЧА НА ЧОВѢКА. Размишление. За тази година ще ви дамъ слѣдното мото: „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Хората живѣятъ и се развиватъ споредъ закона на еволюцията, който гласи: човѣкъ трѣбва да започне отъ най-малкитѣ идеи и величини, отъ най-близкитѣ до него прѣдмети и постепенно да отива къмъ по-голѣмитѣ величини, къмъ по-далечнитѣ прѣдмети. Само въ приложението на този законъ могатъ да се очакватъ постижения. Значи, въ еволюционния процесъ имаме отиване отъ малкитѣ къмъ голѣмитѣ нѣща, а въ инволюционния процесъ имаме точно обратното: отиване отъ голѣмото, отъ великото къмъ малкото. Въ еволюционния процесъ Духътъ изучава отношенията на малкото къмъ великото, а въ инволюционния процесъ Той изучава отношенията на великото къмъ малкото. Много хора правятъ погрѣшки въ живота си, понеже започватъ съ закона на еволюцията, а вървятъ по инволюционния пѫть, т. е. занимаватъ се съ велики идеи, съ голѣми величини. Тѣ искатъ изведнъжъ да станатъ съвършени. Ако съвършенството се постига въ единъ день, защо трѣбваше тогава Богъ, Който е съвършенъ, Който включва въ себе си всички блага, да създаде цѣлия козмосъ, да създаде безброй сѫщества, които да скърбятъ и страдатъ? Значи, Той е ималъ прѣдъ видъ великата задача на човѣка: да работи, да се учи, като започне отъ малкитѣ величини и върви къмъ голѣмитѣ. Хората не разбиратъ смисъла, който Богъ е вложилъ въ тѣхния животъ, но единъ день, когато съзнанието имъ се разшири, тѣ ще разбератъ този смисълъ, ще разбератъ задачата, която Богъ имъ е опрѣдѣлилъ. Днесъ тѣ сѫ въ положението на човѣкъ, който влиза въ гората и чува само шума на листата. Обаче, ако музикантътъ влѣзе въ гората, той нѣма да чува шумъ, но отъ движението на листата ще създаде цѣла музика. Нѣщата и явленията въ живота иматъ единъ или другъ изгледъ споредъ това, какъ гледа човѣкъ на тѣхъ. Запримѣръ, благообразието за едного е безобразие за другиго. Това, което съблазнява едного, окуражава другиго. Този законъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ природата: когато едни се качватъ, други слизатъ. И въ инволюционния процесъ едни се качватъ, други слизатъ. Ако качването се прѣустанови, и слизането ще спре. Въ такъвъ случай и качването, и слизането сѫ еднакво необходими. Кое е за прѣдпочитане: да се прояви Божията Любовь въ свѣта, или да не се прояви? Ако е по-добрѣ да се прояви Божията Любовь, отколкото да не се прояви, защо хората плачатъ, когато тази Любовь се изявява въ живота? Защо малкитѣ дѣца плачатъ, когато майкитѣ имъ ги оставятъ въ люлкитѣ? Майкитѣ оставятъ дѣцата си въ люлкитѣ си отъ любовь, да се не учатъ все на рѫцѣ да ги държатъ. Подъ думитѣ „малки дѣца“ разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Нѣкой влиза въ Божествения пѫть, но не е доволенъ. Той е малко дѣте, което вдига шумъ. Този човѣкъ може да е 60 годишенъ, но въ люлката си той вдига шумъ съ своя умъ и съ своето сърце. Физически малкото дѣте лесно се укротява: ще му пъхнете единъ биберонъ съ млѣко въ устата, и то млъква. Обаче, когато физически голѣмото дѣте плаче въ люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И слѣдъ всичко това тия физически голѣми дѣца задаватъ въпроса: Защо Господъ създаде свѣта? Казвамъ: Господъ създаде свѣта, за да крѣскате въ люлкитѣ си. Ако свѣтътъ не сѫществуваше, вие нѣмаше дѣ да викате. Сега, като крѣскате въ люлкитѣ си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пѣете. Да, пѣвци сте, но въ люлката. Питамъ ви: харесвате ли своя плачъ? Често малкитѣ дѣца плачатъ, вслѣдствие на това, че не сѫ ги задоволили въ нѣщо. Въ тѣхъ има скрита, потаена гордость. Нѣкой се моли на Бога, иска нѣщо, но като не го задоволятъ, той плаче. Казвамъ: прѣди всичко, този човѣкъ не се моли, както трѣбва. Той се моли за прѣдъ хората, а не за себе си. Щомъ всички го виждатъ, че се моли, това вече не е молитва, това е щестлавие. — Ама азъ така усърдно се молихъ, цѣлъ бѣхъ унесенъ въ молитвата си. — Кой не се унася? Азъ срѣщамъ по улицитѣ все унесени хора. Гледамъ нѣкой върви, спира се, пакъ тръгне, пакъ спре ту прѣдъ една, ту прѣдъ друга витрина — цѣлъ унесенъ въ изложенитѣ дрехи, обуща, шапки. Тъй унесенъ, върви, но минава покрай него автомобилъ, той не го забѣлѣзва и става жертва на автомобила. Щомъ пострада нѣкой отъ автомобилъ, това не говори въ негова полза. Когато човѣкъ се моли, никакъвъ автомобилъ не трѣбва да го засѣга. Когато се молите, никой не трѣбва да подозира това. Никой не трѣбва да знае, какъ и кога се молите. Човѣкъ може да бѫде замисленъ, но не унесенъ. Когато е скърбенъ, той може да мисли, да се съсрѣдоточава, но съзнанието му всѣкога трѣбва да е будно. Въ скръбьта, въ страданието човѣкъ трѣбва да учи. Слѣдователно, веднъжъ дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи сѫщества, колкото малки да сѫ, учатъ. Въ този смисълъ, всѣка наука е на мѣстото си. Когато ученикътъ отива на училище, пита ли учителя си, защо му прѣподава извѣстенъ урокъ? Не, ученикътъ слуша учителя си, и послѣ учи зададения урокъ. Защо учительтъ му е прѣподалъ този урокъ, той нищо не пита. Казано е въ единъ стихъ отъ Писанието: „Всички пѫтища, които водятъ къмъ Бога, сѫ добри.“ Че нѣкой ималъ едно вѣрую, втори — друго вѣрую, това не е важно. Важно е вашето вѣрую да води къмъ Бога. Щомъ води къмъ Бога, то е добро. Хората могатъ да иматъ хиляди стремежи; тѣ могатъ да мислятъ по различни начини, но едно е важно — стремежитѣ и мислитѣ имъ да водятъ къмъ Бога. Когато употрѣбявамъ думитѣ „къмъ Бога,“ азъ нѣмамъ прѣдъ видъ нѣкакъвъ външенъ, физически стремежъ, но разбирамъ най-възвишения стремежъ на човѣка. Който има този стремежъ въ себе си, той може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Докато този стремежъ сѫществува въ човѣка, дотогава той може да носи името човѣкъ. Заглъхне ли този стремежъ въ него, едноврѣменно съ това той се обезличава като човѣкъ. Щомъ човѣкъ има стремежъ къмъ Бога, Духътъ пъкъ има стремежъ къмъ човѣка. Това сѫ двѣ течения въ живата природа. Дойде ли човѣкъ до това дълбоко разбиране на нѣщата, вълнитѣ на неговото море трѣбва да утихнатъ и да се възстанови първоначалната хармония въ живота. Тази е задачата на всѣки човѣкъ. Нѣкой се моли на Бога и казва: Господи, внеси миръ въ душата ми! Този човѣкъ се обръща къмъ Бога като къмъ сжщество извънъ него. Прѣди всичко, той трѣбва да знае, че Богъ е въ него, Той живѣе въ душата му, дълбоко нѣкѫдѣ скритъ, и оттамъ се проявява, оттамъ дава импулсъ, потикъ за работа, за учене. Щомъ Богъ е въ човѣка вѫтрѣ, самъ по себе си той има миръ, нѣма защо отвънъ да търси миръ. Мирътъ е качество на Бога, но не и на хората. Слѣдователно, колкото повече даваме пѫть на Бога да се прояви въ насъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ за придобиване миръ. Прѣдставете си, че въ даденъ моментъ вие сте тихъ и спокоенъ въ себе си, но искате да знаете, дѣ е човѣкътъ въ васъ. Човѣшкото може да се изпита при разни случаи въ живота. Отивате въ гората, срещне ви мечка, и вие се уплашите. Останете безъ петь пари въ джоба си — вие се уплашите. Даватъ ви една трудна задача за разрѣшаване — вие пакъ се уплашите. Това, което прѣдизвиква страхъ, уплаха, е човѣшкото; това сѫ прояви на обикновения човѣкъ. Който иска да прѣодолѣе страха въ себе си, да надрасне своитѣ слабости и да даде прѣдимство на Божественото, той трѣбва да се рѫководи по вѫтрѣшния си гласъ, по вѫтрѣшнитѣ закони, които прѣдставятъ истински образецъ. Докато човѣкъ не се добере до законитѣ, написани въ неговата душа, той ще виси въ въздуха, нито на земята ще живѣе, нито на небето, между свѣтли и възвишени сѫщества. Тази е една отъ задачитѣ на човѣшкия животъ. Много задачи сѫ дадени на човѣка, които той постепенно трѣбва да разрѣшава. За да ги рѣши правилно, той трѣбва да учи. И наистина, ние виждаме съврѣменния човѣкъ да изучава всички отрасли на науката: математика, естествени науки, медицина, социални науки, богословие и редъ практически прѣдмети — изкуства, музика, художество и т. н. Казвате: Какво отношение иматъ тия науки и изкуства къмъ цѣлокупния животъ? Тѣ иматъ отношение къмъ частния животъ на човѣка, но понеже той съставя частица отъ цѣлокупния животъ, слѣдователно, и човѣшкиятъ животъ има отношение къмъ общия. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава медицината не само за другитѣ хора, но и за себе си. Всѣки трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си! За тази цѣль окултниятъ ученикъ трѣбва да има на разположение малка аптека, съ най-необходими медикаменти. Той трѣбва да бѫде и художникъ, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава прѣзъ различни мѣстности, да прави скици на тия мѣста, да знае, отдѣ е миналъ и съ какви забѣлѣжителности се отличаватъ. Запримѣръ, кой отъ васъ, като е наблюдавалъ небето вечерь, е направилъ поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономитѣ. Не, окултниятъ ученикъ трѣбва да има нѣкакви познания за небето, за звѣздитѣ, да може по тѣхъ да се ориентира, да чете. Нѣкой ще възрази, че той не се нуждае отъ познания за звѣздитѣ, но търси само спасението, т. е. пѫтя къмъ Бога. — Богъ не е вънъ отъ човѣка. Ако Той е вънъ отъ човѣка, какъ ще си обясните стиха, въ който се казва, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога? Щомъ този стихъ е вѣренъ, тогава дѣ ще търсите Бога? Сегашнитѣ религиозни и духовни хора, при голѣмото знание, съ което разполагатъ, често изпадатъ въ положение, свѣтътъ да имъ влияе, вмѣсто тѣ да влияятъ на него. Защо? Тѣ не сѫ калени; тѣ се влияятъ отъ врѣмето, отъ климатическитѣ условия. Щомъ барометърътъ спада, и тѣхното разположение се понижава; барометърътъ се повдига, и тѣхното разположение се повдига. Духовнитѣ хора иматъ мощни сили въ себе си, които трѣбва да приложатъ, за да изпитатъ своята сила. Ама въздухътъ билъ много влаженъ — това нищо не значи. Тази влага съдържа въ себе си много енергия, съ която вие трѣбва да се справите. Щомъ не можете да се справите съ тази влага, у васъ става извѣстно подпушване, което причинява тежесть въ организъма. Значи, часть отъ тази влага трѣбва да се отнеме. Какъ ще постигнете това? Ще пробиете каналитѣ, които сѫ запушени, и водата въ тѣхъ ще потече. Когато казвате, че искате да имате за приятель нѣкой духовенъ човѣкъ. това подразбира, че вие искате да влѣете часть отъ вашата излишна вода въ морето на своя приятель, и по този начинъ да постигнете уравновесяване на силитѣ въ своя организъмъ. Така, именно, става обмѣна между силитѣ на двамата приятели. Обмѣна на енергиитѣ става не само между двама души, но между всички хора. Ако разбирате живота по този начинъ, вие лесно ще разрѣшавате малкитѣ задачи, лесно ще се справяте съ малкитѣ мѫчнотии, на които се натъквате. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения свѣтъ, нѣма да иматъ никакви мѫчнотии, никакви страдания. Напротивъ, който влѣзе въ Божествения свѣтъ, той ще има по-голѣми мѫчнотии и страдания, отколкото е ималъ по рано. Какви мѫчнотии може да има мъртвиятъ? За какво мисли той? За хлѣбъ не мисли; за пари не мисли; за нация не мисли; за женитба, за дѣца не мисли. Тогава, отъ какво се интересува мъртвиятъ? Той се интересува само отъ едно положение, че е умрѣлъ и не знае, какво да прави. Живиятъ, обаче, се интересува отъ много нѣща. Кое е за прѣдпочитане отъ двѣтѣ положения: да бѫдешъ живъ, или — умрѣлъ? — Да бѫдешъ живъ е за прѣдпочитане. Хиляди страдания да прѣживѣе човѣкъ, но живъ да бѫде — това е важно за него. Противорѣчията неизбѣжно ще дойдатъ. Вие не можете да измѣните този законъ, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбѣжно ще минете прѣзъ страданията на Иова. Много религиозни хора въ врѣме на страдания сѫ се отчайвали, разочаровали, какво ли не сѫ прѣживѣли, но страданията не сѫ избегнали: много отъ тѣхъ сѫ горили, кѫсали Библията си, отказвали сѫ да се молятъ на Бога, но и това нищо не имъ помогнало. Въ врѣме на страдания много хора казватъ: Нѣма вече да се молимъ на Бога! И молитвитѣ не помагатъ. Ако врѣмето, което употрѣбихме за молитви, бѣхме употрѣбили за наука, поне учени хора щѣхме да станемъ. — Това е крива философия, кривъ начинъ на мислене. Човѣкъ може да се моли на Бога, и пакъ да учи. Истински духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде високо културенъ, високо ученъ и образованъ човѣкъ. Единъ евангелски проповѣдникъ казваше: Когато трѣбваше да стана човѣкъ, азъ пасѣхъ магарето на патриката. Като изгубихъ всичко, тогава се заехъ човѣкъ да ставамъ, но късно бѣше вече. И слѣдъ това този проповѣдникъ се самоуби. Значи, когато имаше вече възможность човѣкъ да стане, той се самоуби. Въ такъвъ случай, ако е въпросъ живота си да изгубишъ, по-добрѣ е да пасешъ магарето на патриката — все ще научишъ нѣщо. Чудна работа! Не могълъ човѣкъ да стане, защото пасълъ магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае отъ човѣкъ, който да го пасе. Магарето се нуждае отъ пастиръ дотолкова, доколкото хората се нуждаятъ отъ проповѣдници, които да ги учатъ да вѣрватъ въ Бога. Хората, сами по себе си, или вѣрватъ, или не вѣрватъ, нѣма защо отвънъ да ги учатъ да вѣрватъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се проповѣдва на хората да вѣрватъ въ Бога! Не, това е крива философия. Нѣма защо да учите хората на това, което тѣ сами могатъ да научатъ. Какво ще обръщате хората къмъ Бога? Да обърнешъ човѣка къмъ Неговия създатель, това подразбира желание да го заставишъ да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създалъ човѣка, Той е въ сила да го обърне къмъ себе си. Прѣди всичко, задачата на човѣка не седи въ обръшането на хората къмъ Бога, но въ работене върху себе си. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Великата задача на човѣшкия животъ.“ Казвате: Какво да правимъ съ противорѣчията въ живота? Противорѣчията сѫ врѣменни положения въ живота на човѣка. Тѣ сѫществуватъ поради неправилнитѣ възгледи върху важни въпроси въ живота. Щомъ тия въпроси се разрѣшатъ правилно, и противорѣчията ще изчезнатъ. Въ Божествения, въ великия свѣтъ нѣма противорѣчия. Всички пѫтища, които водятъ къмъ Бога, сѫ добри. При сегашнитѣ условия на живота и при разбиранията на съврѣменнитѣ хора, за да се излѣзе отъ противорѣчията, човѣкъ трѣбва да има широта на душата и просторъ, свобода на духа. Иначе, съ тѣсни, съ ограничени възгледи, той всѣки часъ ще се натъква отъ едно противорѣчие на друго. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ духовния свѣтъ, ще бѫдатъ посрещнати съ музика и пѣсни. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, вие ще се намѣрите прѣдъ сериозни задачи. Тамъ ще снематъ булото ви, ще ви покажатъ, доколко сте били несамостоятелни, доколко нѣщата сѫ били криво поставени въ васъ. Запримѣръ, вие ще се очудите, когато видите, че само отгорѣ сте били калаисани, а отвѫтрѣ сте направени отъ бакъръ, отъ мѣдь, която лесно се окислява и се прѣвръща въ отрова. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде чисто злато и отвънъ, и отвѫтрѣ, а не само позлатенъ отвънъ. Да прѣвърне неблагородното въ себе си въ благородно, въ чисто злато, това е задачата на човѣка. Докато не стане това, докато не разрѣши тази задача, той винаги ще се натъква на противорѣчия, а съ противорѣчия животътъ не може да се уреди. Казвамъ: много проповѣдници ще срещнете въ свѣта, които прѣпоржчватъ на хората да се отрекатъ отъ себе си, да раздадатъ имането си на бѣднитѣ и да служатъ на Бога. Отлична е тази идея, но какъ трѣбва да се приложи? Ако единъ милионеръ рече да изпълни този съвѣтъ и раздаде богатството си на бѣднитѣ, какво ще спечели? Слѣдъ това ще му кажатъ, че трѣбва да отиде въ нѣкоя гора, да се посвети на Бога и да прѣкара тамъ 10—20 години въ постъ и молитва, далечъ отъ съблазнитѣ и суетата на свѣта. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-послѣ въ свѣта да проповѣдва на хората, но вече остарѣлъ, окѫсанъ, безъ петь пари въ джоба си. Ще отиде тукъ-тамъ да проповѣдва, но като го видятъ така остарѣлъ, окѫсанъ, всички ще му кажатъ: Нѣма какво да проповѣдвашъ; тѣзи идеи сѫ за стари хора, като тебе, тѣ не сѫ за младитѣ. Младитѣ трѣбва да си поживѣятъ, докато имъ е врѣмето, та единъ день, като дойдатъ на твоето положение, останатъ сами, боси и окѫсани, тогава ще потърсятъ Бога. Този светия ще се полута година-двѣ срѣдъ тѣзи материалисти хора, докато единъ день каже: Напразно изгубихъ врѣмето си! И тъй, по този начинъ човѣкъ нищо не може да направи. Чрѣзъ раздаване паритѣ си на бѣднитѣ, и чрѣзъ отдѣляне отъ свѣта, той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човѣкъ външно изпълни тия нѣща, слѣдъ това той ще очаква отвънъ да получи нѣщо, и ако не получи, ще се разочарова отъ живота. Другъ е законътъ, който хората трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, когато се стремятъ къмъ Божествения свѣтъ. Щомъ влѣзе въ Божествения свѣтъ, човѣкъ първо придобива, а послѣ дава. Запримѣръ, когато здравето дойде въ човѣка, той дава отъ себе си, отъ своя организъмъ всичко излишно, всичко непотрѣбно. Слѣдователно, щомъ дойде хубавото, красивото въ човѣка, той е готовъ да даде отъ себе си всичко онова, което до този моментъ не е билъ готовъ да даде. Това нѣщо, въ сравнение съ великото, съ красивото, което е придобилъ, нищо не струва. Когато Богъ проговори на човѣка, когато му каже една дума само, тя струва повече отъ всичко, което е ималъ до този моментъ. Ако Богъ каже на човѣка да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човѣкъ не очаква вече отъ никого нищо. Ако слѣдъ тѣзи Божии думи той очаква отъ Бога още нѣщо да му каже, това показва, че не е разбралъ първитѣ Му думи. Значи, докато човѣкъ живѣе на земята, той трѣбва да различаза нѣщата, да знае, кой, какво му говори и да прави вѣрни прѣводи. Ученикътъ трѣбва да бѫде искренъ, добъръ, смѣлъ въ себе си, да е готовъ на всички жертви, на всички отстѫпки. Той трѣбва отъ една страна да бѫде мекъ, отстѫпчивъ, а отъ друга — твърдъ като камъкъ. И като давате, пакъ трѣбва да знаете, какъ да давате: нѣкѫдѣ ще давате всичко, нѣкѫдѣ нѣма да давате нищо. Опасни сѫ добритѣ хора! По-опасни отъ тѣхъ нѣма. Казвате: Какъ е възможно добритѣ хора да сѫ опасни? Запримѣръ, водата, която е благословение за хората, въ даденъ случай, тя може да имъ причини редъ нещастия. Ако тази вода е дълбока единъ метъръ, въ нея може да се удави вашето любимо дѣте. Ако тя е дълбока четири-петь метра, и вие можете да се удавите въ нея. Слѣдователно, докато не знаете, какъ да употрѣбявате нѣщата, и най-хубавитѣ отъ тѣхъ, могатъ да бѫдатъ опасни. Въ този смисълъ, по-безопасни хора отъ добритѣ нѣма, но и по-опасни отъ тѣхъ пакъ нѣма. Лошиятъ човѣкъ е плитка вода, добриятъ — дълбока вода. Когато отивате при добрия човѣкъ, трѣбва да имате на разположение лодка, която да бѫде съвършено здрава. Понѣкога, въ дълбокитѣ води на добрия човѣкъ ставатъ такива бури, и ако той не е внимателенъ, ако лодката му не е здрава, нито отъ лодката, нито отъ него ще остане нѣщо. Вземете примѣра съ Христа и Неговитѣ ученици, когато бѣха съ лодка въ морето. Докато Христосъ бѣше между тѣхъ, на земята, морето бѣше тихо. Щомъ заспа, т. е. щомъ се качи горѣ, веднага се яви буря въ морето, и вълнитѣ заливаха лодката. Ученицитѣ Христови се уплашиха да не потънатъ. Като се събуди Христосъ, т. е. слѣзе отгорѣ, морето отново се укроти. Не мислете, че добриятъ, светиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде „Божа кравица“, да не смѣе да каже дума на човѣка. Не е така. Запримѣръ, казано е, че Богъ е Любовь. Да, но когато Богъ говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригватъ, морета да се вълнуватъ, кѫщи да се събарятъ и т. н. Казвате: Дано Богъ ни проговори! — Богъ може да ви проговори, но ще знаете, че отъ вашата земя, отъ вашитѣ морета, отъ вашитѣ кѫщи поменъ нѣма да остане. — Тогава по-добрѣ да не ни проговаря. — Не, Богъ ще проговори на хората, и тѣ трѣбва да желаятъ това, но зависи, по какъвъ начинъ ще имъ проговори. Три начина има, по които Великиятъ може да проговори на хората: чрѣзъ природата, чрѣзъ добритѣ хора и най-послѣ чрѣзъ лошитѣ хора. Чрѣзъ природата Богъ говори съ землетресения, съ наводнения, съ бури, урагани, циклони и т. н. Отъ друга страна, Той говори и чрѣзъ мекитѣ сили въ природата. Чрѣзъ добритѣ хора Богъ се изявява въ видъ на водопади. Добритѣ хора дигатъ шумъ наоколо си. Тѣ иматъ голѣма сила въ себе си. Тѣ сѫ като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрѣзъ лошитѣ хора Богъ се проявява въ видъ на тиха, плитка вода, която много работа не върши: голѣми градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, отъ никого незабѣлѣзано, но виждашъ, че слѣдъ врѣме тукъ прокопала, тамъ прокопала, редъ пакости извършила. Та отъ всинца ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. Въ това отношение, вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко да имате свой мащабъ, своя мѣрка на дѣйствие, но въ края на краищата не трѣбва да забравяте, че и прирордата има своя мѣрка за нѣщата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мѣрка за нѣщата. Който влѣзе въ нейното училище, само той има право да се ползува отъ тия абсолютни мѣрки. Ако нѣкой се опита да злоупотрѣби съ тия мѣрки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всѣки ударъ, който природата слага върху човѣка, показва, че той все е нарушилъ нѣщо. Щомъ е така, той не трѣбва да се сърди, но да се запита: Дѣ съмъ сгрѣшилъ азъ?Какво да направя, за да корегирамъ погрѣшката си? Всѣки неправиленъ замахъ съ рѫката на невѣжия човѣкъ е въ сила да наруши нѣщо отъ хармонията на великата природа. Единъ день, когато очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види, какви пакости е извършилъ. Съ единъ свой неправиленъ замахъ, човѣкъ понѣкога става причина да изчезне единъ островъ отъ Великия океанъ, а понѣкога — да се яви единъ островъ. Всѣко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче, човѣкъ и тукъ може да изпадне въ крайность. Вие искате да бѫдете идеални хора, но въпрѣки това имате своеобразни разбирания, които често прѣчатъ на вашитѣ стремежи. Запримѣръ, българинътъ има свои разбирания за небето, за великитѣ и свети хора. Той си прѣдставя, че пророцитѣ на небето прѣкарватъ въ пълно мълчание. Прѣдъ тѣхъ се поставятъ всичкитѣ имъ добри дѣла, които вършили на земята, и тѣ сега само гледатъ, мълчатъ и нищо не правятъ. Горѣ-долу такава е прѣдставата на българина за рая — мѣсто за възмездие за добритѣ дѣла на хората, които сѫ живѣли на земята. Ако нѣкой пророкъ се осмѣли да проговори, ще го изпѫдятъ отъ рая. Защо мисли българинътъ така? Защото той счита, че който говори много, той не говори истината. Българинътъ не обича хора, които много говорятъ. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ село и поговори повечко, веднага казватъ за него: Какво се разкрѣкалъ този толкова много? Или, ще кажатъ: Брей, че обича да лъже този човѣкъ! Такова е разбирането на българитѣ за всѣки, който обича много да говори. Ако отидете между англичанитѣ, французитѣ, германцитѣ, китайцитѣ, или другитѣ народи, ще видите, че всѣки народъ има свои особени, психологически схващания за живота. Запримѣръ, китаецъ християнинъ и индусъ християнинъ не разбиратъ еднакво християнството, нито както европеецътъ го разбира. Даже и българинъ християнинъ, както и французинъ християнинъ напълно се различаватъ въ своитѣ възгледи по отношение принципитѣ на християнството. Защо? Редъ причини има за това. Като наблюцаваме живота на съврѣменнитѣ хора, виждаме, че никакво християнство не е останало въ тѣхъ. Чудно е, когато тѣ говорятъ за християнство. Съврѣменното християнство е примѣсено съ езичество. То още не се е проявило въ своята пълнота. Съврѣменнитѣ християни носятъ своитѣ идеи отвънъ, а отвѫтрѣ оставатъ съ старитѣ си вѣрвания и идеи, каквито сѫ имали прѣди християнството. Запримѣръ, българитѣ не казватъ „Рождество Христово,“ но „Коледа.“ Значи, тѣ чествуватъ своитѣ стари богове. Тѣ казватъ още: „Замѫчи се Божа майка отъ Игнаждень до Коледа.“ Това подразбира, че се е замѫчила майката на тѣхнитѣ стари богове. Когато празнуватъ Великъдень, това подразбира възкресението на нѣкой тѣхенъ богъ, който отговаря на Христа. По сѫщия начинъ и у васъ възкръсватъ нѣкои ваши стари вѣрвания. Като знаете това, вие трѣбва да прѣсѣвате вашитѣ стари вѣрвания, събрани отъ вѣковетѣ, и да останете само съ ония положителни възгледи и знания, които носите въ себе си, отъ създаването ви още. Това значи ликвидиране съ кармата. Сега настава епоха на ликвидация. Прѣзъ това врѣме всѣки трѣбва да прѣобрази себе си, като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за торъ, а новото — за основа на бѫдещата култура. Всичко старо трѣбва да се прѣчисти, прѣработи, и да остане само новото. Казвамъ: докато не стане прѣсѣване на чистото отъ нечистото, на здравото отъ болното, животътъ на хората всѣкога ще бѫде безсмисленъ. Като не разбиратъ закона на прѣсѣването, хората се обезсърдчаватъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Чудно нѣщо! Богъ намира, че животътъ има смисълъ, а човѣкъ казва, че животътъ нѣма смисълъ! Кой има право: Богъ, или човѣкъ? Когато нѣкой казва. че животътъ нѣма смисълъ, това говори за неговитѣ възгледи и за положението, въ което той се намира. Този човѣкъ е дошьлъ въ съприкосновение съ сѫщества, които, въ културно отношение, седатъ по-низко отъ него. Вслѣдствие на това, той има възгледитѣ на тия сѫщества. Психологически този законъ е вѣренъ. Когато нѣкой казва, че животътъ има смисълъ, това показва, че този човѣкъ е влѣзълъ въ съприкосновение съ сѫщества, които седатъ по-високо отъ него, и той се влияе отъ тѣхнитѣ възгледи. Докато човѣкъ е въ съприкосновение съ старитѣ богове, животътъ нѣма смисълъ за него. Докато е въ съприкосновение съ паритѣ, човѣкъ се намира подъ тѣхното магическо влияние. Щомъ изгуби паритѣ, едноврѣменно съ тѣхъ той губи и силата си. Докато държи ножа въ рѫката си, човѣкъ е силенъ; щомъ другъ вземе ножа му, той става слабъ. Питамъ: защо това, което ти държишъ, и това, което другитѣ държатъ, иматъ два различни резултата? Докато ти държишъ ножа въ рѫката си, чувствувашъ се силенъ; щомъ другъ вземе ножа ти въ своята рѫка, ти губишъ вече силата си. Значи, когато нѣкой вземе твоя ножъ въ рѫката си, и ти ставашъ слабъ, падашъ духомъ, това показва, че този човѣкъ има по-низка култура отъ твоята. Какво прѣдставя ножа? — Словото. Словото пъкъ е разумниятъ животъ въ човѣка, който му дава сила, мощь да се развива. Вие трѣбва да разсѫждавате върху тия нѣща, да се освободите отъ заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запримѣръ, азъ говоря за принципитѣ, които сѫществуватъ въ природата, които нѣматъ отношение къмъ вашия личенъ животъ, но вие разбирате съвсѣмъ други нѣща. Водата не е създадена само за една риба; въздухътъ не е създаденъ само за една птица; слънцето не е създадено само за едно сѫщество; животътъ не е създаденъ само за единъ човѣкъ. Ако азъ съмъ първиятъ, който посрѣщамъ изгрѣва на слънцето, мога да мисля, че то изгрѣва за мене, или че Богъ ме много обича и т. н. Другъ пъкъ може да мисли, че Богъ не го обича. Това сѫ човѣшки разбирания. Въ сѫщность, кое е правото? Обстоятел-ството, че съмъ дошълъ на земята, че имамъ животъ, това показва, че Богъ ме обича. Обаче, ако не съмъ доволенъ отъ живота, ако не искамъ да живѣя, при това положение мога да мисля, че Богъ не ме обича. По-вѣрно е, че който не обича живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Богъ е животъ. Докато човѣкъ има цѣль въ живота си и върши всичко съ разположение, той е обичанъ отъ Бога. Щомъ е недоволенъ отъ живота и не намира цѣль въ него, Богъ казва: „Изпѫдете това дѣте отъ училището! Върнете го въ дома му, азъ ще му дамъ друга работа“. Когато Богъ изпраща човѣка на земята. Той му дава всички възможности и условия да слѣдва училище, да свърши университетъ. Ако той не остане доволенъ отъ тази задача, вториятъ пѫть Богъ ще го изпраги на земята да оре нивата. Ако и отъ. това не е доволенъ, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-послѣ Богъ ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине прѣзъ всички форми, прѣзъ които нѣкога е минавалъ. И слѣдъ като странствува милиарди години изъ пространството, най-послѣ тази човѣшка глава ще вземе опитность отъ всички тия нѣща, ще узрѣе и ще каже: Искамъ вече да уча, да свърша университетъ. Прѣдъ програмата, която Богъ опрѣдѣля на човѣка, нѣма какво да се философствува. Той разбира душитѣ добрѣ, и на всѣка душа дава съотвѣтна работа. Обаче, като не познаватъ себе си, хората искатъ нѣща, които не сѫ за тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой обича да философствува, да говори на хората, да ги поучава, а тѣ да го слушатъ. Другъ обича да морализира хората, да ги корегира, да имъ казва, какъ трѣбва да постѫпватъ. — Добрѣ е човѣкъ да философствува, добрѣ е да учи другитѣ, но прѣди всичко той самъ трѣбва да е приложилъ своята философия, самъ трѣбва да е живѣлъ и постѫпвалъ добрѣ. Нѣкой отъ васъ е професоръ по химия и казва на студентитѣ си: Вземете тѣзи химически съединения, направете опитъ съ тѣхъ, а слѣдъ това азъ ще ви покажа, какъ трѣбва да се направи този опитъ. Не, професорътъ първо трѣбва да направи опита, да видятъ студентитѣ, какъ се прави, а слѣдъ него и тѣ ще го повторятъ. Казвате: Тогава, ние не трѣбва да говоримъ нищо. — Всичко можете да говорите, но трѣбва да спазвате законитѣ на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трѣбва да знаете, какъ да правите това. Има хора, които много се молятъ, много говорятъ, но не е въ многото говорене и молене. Единъ евангелски проповѣдникъ обичалъ много да се моли, да чете молитви, цѣли глави отъ Библията, отъ Евангелието, и съ това заставялъ слушателитѣ си дълго врѣме да седатъ на колѣнѣ. Единъ баща завелъ своето десетгодишно дѣте въ неговата църква на служба. Проповѣдникътъ започналъ да чете отъ Библията, а слушателитѣ му колѣничили. Колѣничило и дѣтето, и така прѣкарало цѣлъ часъ. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седимъ на колѣнѣ? — Още, синко, ще седимъ. Проповѣдникътъ едва е въ пустинята. Тамъ ще прѣкара цѣли 40 години. Много врѣме има, докато дойде до Новия Завѣтъ. — Втори пѫть ще си помисля, дали ще дойда въ тази църква — отговорило дѣтето. Казвате: философията на живота не седи въ многото. — Не е въ многото, но не е и въ малкото. Не е въ умразата, но не е и въ любовьта. Не е въ злото, но не е и въ доброто. Тогава, дѣ е философията на живота? За да се прояви любовьта въ ученика, той трѣбва да има послушание. Ще кажете, че любовьта се проявява чрѣзъ нѣкакъвъ актъ. — Все трѣбва нѣкой да направи нѣщо, или да каже нѣщо, което да събуди любовьта въ човѣка. Да любишъ, значи да слушашъ. Ти не можешъ да любишъ, докато не си чулъ нѣщо. Нѣкой ще възрази, че той е залюбилъ нѣкого, само като е видѣлъ лицето му, безъ да чуе дума отъ него. Да видишъ лицето на човѣка, да те погледне той, и ти да го погледнешъ, това е първата размѣнена дума между васъ. Очитѣ на човѣка говорятъ, както и устата му. Вие още не сте изучавали това изкуство, да разбирате човѣка и да се разговаряте съ него по очитѣ. Чрѣзъ очитѣ хората могатъ да се разговарятъ и да слушатъ. Това се отнася до проявитѣ на любовьта. Очитѣ сѫ езикъ на любовьта. Това не е иносказателно, но дѣйствителность. Слѣдователно, човѣкъ не може да люби, докато не се е научилъ да слуша. За да слуша, той трѣбва да е научилъ основния законъ на слушането. По този начинъ само човѣкъ ще дойде до идейната любовь, въ която нѣма абсолютно никакво прѣкѫсване, никакви противорѣчия. Тогава единъ живѣе въ всички, и всички — въ единъ. Докато не влѣзе въ любовьта и не живѣе въ нея, човѣкъ не може да разбере тази идея. Тя е нѣщо като математиката; каквато область прѣдставятъ безконечнитѣ числа въ математиката, такова нѣщо прѣдставя и любовьта въ живота. Какво ще разберете, запримѣръ, ако ви напиша едно число съ 90 нули? Може ли вашиятъ умъ да обхване това число? Никой философъ въ свѣта не може да го обхване. То седи извънъ гранипитѣ и възможноститѣ на човѣшкия умъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да дойде до малкитѣ, до основнитѣ величини на слушането. Ако си срѣдъ природата, ще слушашъ пѣнието на птичкитѣ, бръмченето на бръмбаритѣ, хвърченето на пеперудкитѣ и ще се радвашъ; послѣ ще гледашъ къмъ цвѣтята, които цъвтятъ, къмъ дърветата, които вързватъ плодъ и къмъ слънцето, което грѣе и ще се радвашъ. И най-послѣ, като влѣзешъ между хората и слушашъ, какъ говорятъ, пакъ ще се радвашъ. На всичко ще се радвашъ! Съврѣменната наука върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, различенъ отъ този, по който сѫ поставени наукитѣ въ природата. Послѣднитѣ вървятъ по спиралообразенъ пѫть. Ако съврѣменнитѣ учители нѣматъ успѣхъ въ работата си, това се дължи на обстоятелството, че тѣ не прѣподаватъ на ученицитѣ си по ония естествени пѫтища, по които върви човѣшкото развитие. Животътъ не започва съ музика. Когато дѣтето стане на седемь години, тогава иде музиката. Тя се явява въ втората фаза на човѣшкия животъ, отъ седмата годишна възрасть нагорѣ, когато започва развитието на чувствата. До седмата годишна възрасть дѣтето се занимава съ обективнитѣ, съ прѣдметнитѣ науки. Какъвто прѣдметъ попадне въ рѫцѣтѣ му прѣзъ това врѣме, то ще го отваря и затваря, ще го го вдига и слага, ще го развива и завива, ще го кѫса, ще го чупи — съ една дума, ще го изучава като естественикъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се говори на дѣтето за Бога! — Нѣма какво да му се говори за Бога; това само по себе си ще дойде. Питамъ: съ какво трѣбва да започне възпитанието на дѣтето? — Съ хлѣба. Хлѣбътъ е първата музика за дѣтето. Като започне да дъвче, да смуче хлѣба, то свири своитѣ първи пѣсни. Ако подложимъ на анализа възпитанието на сегашнитѣ дѣца, то не издържа критика. Ето защо, вие не трѣбва да се смущавате отъ кривитѣ възгледи на хората. Тия възгледи, сами по себе си, ще се изправятъ. Какъ? Прѣдставете си, че сте посадили една ябълчна сѣмка, отъ която израсва едно ябълчно дърво, което нѣкѫдѣ се е изкривило. Можете ли да изправите това дърво? Самото дърво не можете да изправите, но ще вземете отъ плода му, ще го посадите въ добра почва, и отъ него ще излѣзе нова ябълка, която грижливо ще отгледвате, да не се изкриви. Отъ васъ зависи да й дадете права насока. Ябълката съдържа въ себе си възможности за своето изправяне. Ако и вториятъ пѫть не се изправи, ще я посѣете трети пѫть. Всѣки самъ може да се изправи. Въ душата на човѣка се криятъ възможности за неговото изправяне. Това всѣки трѣбва да знае, да не мисли, че изправянето му ще дойде нѣкѫдѣ отвънъ, или Господъ трѣбва да се заеме да го изправи. Условията за изправянето на човѣка сѫ външни, а силата и възможноститѣ за това изправяне сѫ въ него самия. Защо? Защото Духътъ Божи работи отвѫтрѣнавънъ. Важно е веднъжъ Духътъ да заработи въ човѣка. Щомъ Духътъ почне да работи отвѫтрѣ, Той заставя вече и външнитѣ условия да бѫдатъ въ хармония съ вѫтрѣшнитѣ. Духътъ е господарь и на външни-тѣ, и на вѫтрѣшнитѣ условия въ живота. Първо човѣкъ започва да живѣе вън-шенъ животъ, а послѣ иде вѫтрѣшниятъ. То-зи е пѫтьтъ на всѣки човѣкъ. Христосъ каз-ва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Мнозина се страхуватъ, безпокоятъ се, какъ могатъ да слѣдватъ Христовия пѫть. — Нѣма нищо страшно въ този пѫть. Човѣкъ не трѣбва да се безпокои, но не трѣбва да бѫде и съвършено спокоенъ. Азъ не искамъ да отнема безпокойствието ви. Защо? Колата не трѣбва да бѫде много натоварена, но не трѣбва да бѫде и много празна. Всѣки корабъ, всѣки параходъ има извѣстна стойность дотогава, докато съдържа въ себе си опрѣдѣленъ баластъ. Ако съдържа повече баластъ, отколкото е нужно, има опасность да се прѣтовари и да потъне нѣкѫдѣ въ океана. Каз-вамъ: не товарете корабитѣ си повече, отколкото трѣбва! Мѣрката е опрѣдѣлена. Носете, колкото можете! Днесъ сѫществува лакомия навсѣкѫдѣ. Като пазите опрѣдѣлената мѣрка, вие ще се доберете до положителната философия на живота. Казвате: Какво ще стане съ свѣта? — Нѣма какво да разрѣшавате този въпросъ. Той отдавна е разрѣшенъ. Веднъжъ Богъ е направилъ този корабъ и го е пусналъ въ пространството. Той има вече грижа за него. Този корабъ има свой капитанъ, който го управлява, нѣма защо вие да се грижите за него. Капитанътъ има на разположение много матроси, които му помагатъ. Вие сте пѫтници, влѣзли сте въ кораба; на васъ не остава нищо друго, освѣнъ да се довѣрите на капитана. — Ама морето било бурно, голѣма буря пристигала. Капитанътъ казва: Не се безпокойте, бурята ще мине слѣдъ 48 часа. Сѫщо така се плашатъ и окулгнитѣ ученици, като се натъкватъ на нѣкои мѫчнотии. Нѣма защо да се плашатъ. Мѫчнотията ще мине-замине покрай тѣхъ, нѣма да ги засегне. Нѣкои хора бѣгатъ отъ мѫчнотиитѣ, прѣди тѣ да сѫ дошли до тѣхъ. Една госпожа, наша позната, пѫтувала въ кола съ свои близки. Изведнъжъ тя скочила отъ колата и хукнала да бѣга. Защо? — Видѣла отдалечъ единъ биволъ. Навѣрно въ миналото си нѣкога е била гонена отъ биволъ, та и днесъ още не може да го забрави. Голѣмъ страхъ има тя отъ биволъ. Казвахъ на тази госпожа: ако ти бѣше останала на колата, опасностьта отъ бивола щѣше да бѫде по-малка, а така, като си скочила на земята, по-голѣма вѣроятность има биволътъ да те гони. Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на тази госпожа. Тѣ седатъ въ колата, разсѫждаватъ, но щомъ видятъ отдалечъ още нѣкаква опасность, скачатъ на земята. — Нѣма защо да скачате отъ колата. Ако Богъ ви е поставилъ въ тѣлото, т. е. въ колата, а вие искате да напуснете тѣлото си, да отидете въ онзи свѣтъ, това не е ли бѣгство? Външнитѣ мѫчнотиии не сѫ нищо друго, освѣнъ бивола, отъ който бѣгате. Вие искате да бѣгате вънъ нѣкѫдѣ, но тамъ е по-страшно. Докато сте на колата, стойте тамъ, не се страхувайте. По този начинъ по-лесно ще разрѣшите мѫчнотиитѣ въ вашия животъ, отколкото, ако скачате отъ колата. Това сѫ проповѣдвали пророцитѣ, апостолитѣ, мѫченицитѣ, Великитѣ Учители, защото и тѣ сѫ имали тази опитность. Въ това седи великото учение на живота. Като не разбирате този законъ, вие искате Богъ да постѫпва по другъ начинъ, както на васъ е добрѣ. Не, Богъ никога нѣма да се подаде на вашитѣ умове. Всичко може да стане, но по дѣтински умове Богъ не върви. Казвате: Нима нѣма нѣкаква вѣроятность Богъ да ни послуша? — Вѣроятно е, но не е възможно. Има нѣща вѣроятни, но невъзможни. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ държахъ такава рѣчь на Витоша, че тя тръгна подиръ мене. — Вѣроятно е, но не е възможно. Или, нѣкой говорилъ нѣщо на рѣката, и тя се отбила отъ коритото си. — Вѣроятно е, но не е възможно. Ще дойде нѣкой при васъ и ще ви убѣждава, че Богъ може да отклони земята отъ нейния пѫть. — Това е вѣроятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Богъ, Който е начърталъ пѫтя на земята, да я отбива отъ този ѝ пѫть, само да ви убѣди въ вашето вѣрване. Смѣшно е, да дойде при васъ нѣкой човѣкъ, който е лишенъ отъ философски умъ и отъ поетически дарби, и да ви доказва, че може да стане философъ, или поетъ. Не, въ този животъ той нито философъ, нито поетъ може да стане. Въ другъ животъ възможно е да постигне това, но засега това е само вѣроятно, но не е възможно. — Ама това е обезсърдчително за насъ. — Нѣма защо да се обезсърдчавате. Трѣбва ли да се обесърдчавате отъ това, че работитѣ ви не ставатъ, както вие сте мислили? Красотата на живота седи въ това, че нѣщата не ставатъ, както ние ги нареждаме, но ставатъ споредъ волята Божия. Ако искате да бѫдете поетъ, пишете за себе си. Работете въ това направление, докато единъ день постигнете повече. Не е лесно човѣкъ да стане прочутъ поетъ, да получи Нобелевата премия. И тъй, не влизайте въ противорѣчие, въ разрѣзъ съ природата! Ако е въпросъ за постижения, дръжте се за възможнитѣ нѣща. Ако е въпросъ да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте въ ума си непостижимитѣ нѣща. Въ вѣчностьта, въ обширния свѣтъ всичко е възможно и постижимо. Въ физическия свѣтъ, обаче, всички нѣща сѫ вѣроятни, т. е. възможни и невъзможни. Въ този свѣтъ малко нѣща могатъ да бѫдатъ възможни, но условия се изискватъ за това. Запримѣръ, всички хора не могатъ да бѫдатъ царе. За малко хора е опрѣдѣлено това положение. Има статистика, споредъ която е точно опрѣдѣлено, колко души въ свѣта могатъ да бѫдатъ царе. колко могатъ да бѫдатъ държавници. Сѫщо така е опрѣдѣлено, колко души могатъ да бѫдатъ музиканти, поети, художници, учени, философи и т. н. Освѣнъ тия, които сѫ въ дѣйствие, опрѣдѣлено е още, кои и колко прѣдстоятъ да станатъ видни хора на земята. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. За въ бѫдеще, въ вѣчностьта всѣки може да стане виденъ човѣкъ.На всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено нѣкога да стане поетъ, и то отъ първокласнитѣ поети, да получи Нобелевата премия. Когато такъвъ поетъ дойде отново на земята, ще го посрещнатъ хиляди души, на които той е посочилъ пѫтя чрѣзъ своята поезия и ще кажатъ: Благодаримъ ти за стиховетѣ, които ни дадоха свѣтлина, чрѣзъ която намѣрихме пѫтя къмъ Бога и се отправихме къмъ Него. Тази е най-голѣмата награда на поета. Тя ще му послужи за стимулъ въ живота, да продължава работата си за повдигане на човѣчеството. Така даватъ награди за насърдчение на ученици, свършили съ отличие. Тази награда ще имъ служи като стимулъ за прѣминаване отъ едно училище въ друго. Обаче, това сѫ външни стимули, външни награди. Има и вѫтрѣшни награди, вѫтрѣшни стимули, дадени отъ природата на ония, които изпълняватъ нейнитѣ закони. Тя имъ дава добрѣ устроено, здраво тѣло; дава имъ редъ дарби и способности, които тѣ използуватъ, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. И тъй, ако можете да реализирате онова, което е опрѣдѣлено въ сегашния ви животъ, това е достатъчно. Цѣльта на живота е да реализира човѣкъ нѣщо безсмъртно на земята, което да остане за вѣчностьта. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ, всѣки народъ може да остави нѣщо безсмъртно. Кое е забѣлѣжителното въ еврейския народъ? Кои евреи минаватъ за видни, за знаменити хора? Това сѫ библейскитѣ пророци, както и нѣкои отъ ученицитѣ кабалисти. Въ сѫщность тѣ прѣдставятъ еврейския народъ. Вънъ отъ тѣхъ еврейскиятъ народъ нищо не прѣдставя. Който е готовъ да работи по този начинъ, той ще се насърдчи; който не е готовъ, който не разбира законитѣ, той ще се обезсърдчи. Нѣкой човѣкъ е закъснѣлъ, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казватъ му: Късно е вече, утрѣ елате. — Ама азъ искамъ днесъ, не мога да чакамъ, ще ми се развалятъ плановетѣ. — Нѣма нищо, ще дойдете утрѣ. Ако не успѣете да дойдете утрѣ, ще дойдете другъ день. Най-послѣ, банката е отворена прѣзъ цѣлата година, все ще можете единъ день да получите паритѣ си. Казвамъ: вие трѣбва да имате вѣра въ Божественото, което работи въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Нито ухо е чуло, нито око е видѣло, нито прѣзъ ума на човѣка е минало онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го слушатъ, които Го любятъ и вървятъ по Неговитѣ пѫтища.“ Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви къмъ постигане на своя високъ идеалъ. За този човѣкь земята е училище, дѣто ще срѣща и красиви, и весели, и комични уроци. „Богъ царува на Небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 16 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИРОДНИТѢ ЗВУКОВЕ. „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Великата задача на живота“. Можете ли да прѣдскажете, какво е пи-сано въ останалитѣ теми, които не можаха да се прочетатъ тази вечерь? Казано ли е въ тѣхъ нѣщо по-разумно, по-вѣрно отъ това въ прочетенитѣ до сега теми? Сега, ще ви задамъ въпроса: Защо ви е знанието? Ще кажете, че знанието е потрѣбно, за да живѣете по добрѣ. Безъ знание не можете ли да живѣете добрѣ? И математикътъ си служи съ числа, но питамъ: не може ли той да смѣта безъ числа? Много хора не знаятъ числата, не могатъ да ги пишатъ, но пакъ смѣтатъ. Тѣ взиматъ бобови зрънца, нареждатъ ги по едно, по двѣ, по три, по четири, по петь и смѣтатъ. Значи, човѣкъ може да смѣта и безъ да знае числата; той може да говори, безъ да брои, колко пѫти е произнесълъ всѣка буква. Запримѣръ, правили ли сте опитъ, да видите, колко пѫти сте произнесли буквата „а“, слѣдъ като сте говорили цѣлъ часъ? Велика наука е, слѣдъ като говорите цѣла година, да знаете, колко пѫти сте произнесли буквата „а“ прѣзъ това врѣме. Знаете ли, че отъ това, колко пѫти сте произнесли буквата „а“, зависи вашето щастие или нещастие? Отъ това пъкъ, колко пѫти въ годината ще произнесете буквата „б“, зависи вашето поумняване или оглупяване. Отъ произнасянето на буквата „в“ пъкъ зависи вашето благородство. Когато човѣкъ огрубява, той употрѣбява повече такива букви, които съдържатъ въ себе си твърдость, сухота, коравина. Слѣдователно, и буквитѣ се дѣлятъ на категории. Тъй щото, отъ това, колко пѫти ще произнесете едни или други букви, зависи благородството, знанието, успѣха и редъ още придобивки въ живота на човѣка. Тия нѣща сѫ маловажни на гледъ, но въ сѫщность тѣ сѫ отъ голѣмо значение. И тъй, понеже звуковетѣ указватъ голѣмо влияние върху човѣка, ще ви дамъ слѣдната задача. Сега, въ петъкъ, ще направите слѣдното упражнение. Като станете сутриньта, отъ изгрѣва на слънцето до залѣза, ще слѣдите внимателно всичко, каквото говорите, или пѣете и ще го записвате въ тетрадка. Какво ще говорите, дали ще се карате или ще водите приятенъ разговоръ, дали ще се молите или само ще произнасяте отдѣлни звукове, всичко ще записвате. Дали сте самъ, или се разговаряте съ нѣкого, всичко, което излѣзе отъ устата ви, ще записвате. Задачата не се заключава въ това, какви думи сте изговорили, но да се види, колко думи и колко букви сѫ произнесени прѣзъ това врѣме, както и това, кои букви най-много се повтарятъ. Тъй щото, при изпълнение на упражнението, трѣбва да бѫдете свободни и искрени спрѣмо себе си. Които не знаятъ да пишатъ, все трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ начинъ да изпълнятъ задачата. Вечерьта, прѣди да си легнете, направете смѣтка, колко думи и колко букви сте произнесли за даденото врѣме, и кои букви прѣобладаватъ. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да гледа на всѣка задача съ еднаква сериозность, да не ги дѣли на важни и маловажни. Колкото малка да е по външенъ видъ една задача, тя има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Опасно е за ученика, когато дойде до положение да омаловажава работитѣ. Съ това той самъ себе си разваля. Ако е права мисъльта, че нѣкои работи сѫ маловажни, какъ ще си обясните стиха отъ Евангелието, дѣто се казва, че космитѣ на главата ви сѫ прѣброени? Какво прѣдставя единъ косъмъ, та невидимиятъ свѣтъ да се заинтересува отъ космитѣ на човѣшката глава и да ги брои? Значи, колкото малъкъ да е косъмътъ, невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ него, както лѣсничеятъ се интересува отъ всѣко дърво въ гората, което става за работа. Той го отбѣлѣзва, туря му знакъ, има го прѣдъ видъ. Казвате: Като не разбираме тия работи, по-добрѣ да мълчимъ, или поне по-малко да говоримъ. Не, вие криво разбирате тази работа. Ще говорите, но разумно. Само умрѣлитѣ мълчатъ, само умрѣлитѣ не могатъ да говорятъ. Мълчанието още не е никакво разрѣшаване на въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да говори, но разумното, здравото слово. Въ живота на всѣки човѣкъ е математически опрѣдѣлено, колко думи трѣбва да произнесе всѣки день. Ако произнесе повече или по-малко, отколкото трѣбва, ще го глобятъ. Човѣкъ не може и не трѣбва да говори, каквото му дойде на ума. Това се отнася не само за възрастния, но и за малкото дѣте. За всѣка възрасть и за всѣки човѣкъ е точно опрѣдѣлено, колко думи на день трѣбва да изговори. Тъй щото, никой не може да говори, колкото иска и каквото му дойде на ума. Въ живата природа сѫществува математика на говоренето. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ да говоря, колкото и каквото искамъ. — Не си свободенъ. Защо? Защото, ако ти говоришъ, каквото искашъ, ако и невидимиятъ свѣтъ говори, каквото иска, главата ти ще се запали отъ четири страни. Ако ти вървишъ и мълчишъ по пѫтя си, никое куче нѣма да те лае. Обаче, ако вземешъ камъкъ и го хвърлишъ върху кучетата, всички ще те лаятъ. Кой дава поводъ на кучетата да лаятъ? Самиятъ човѣкъ. Отъ лаенето на кучетата ще познаете, какъвъ човѣкъ минава покрай тѣхъ. Ако минава добъръ човѣкъ, кучетата ще го полаятъ малко, ще го поздравятъ само и скоро ще млъкнатъ. Кучетата познаватъ, какъвъ е човѣкътъ, който минава покрай тѣхъ. Тѣ не хапятъ добритѣ хора. Въ това отношение, въ кучетата има такова кавалерство, каквото между хората не се срѣща. Ако добъръ човѣкъ влѣзе въ нѣкой дворъ, кучето ще залае, ще се доближи до него, ще завърти опашката си и ще каже: Ще ме извинишъ, азъ съмъ туренъ на служба да пазя, да съобщавамъ на господаря си, кой влиза, и кой излиза. Днесъ господарьтъ ми не е у дома, утрѣ ела! Ще се поразговори кучето и ще млъкне. Обаче, ако лошъ човѣкъ влѣзе въ двора, кучето ще го познае, веднага ще се хвърли върху него и ще го ухапе. Съврѣменнитѣ хора разискватъ върху въпроса, какво нѣщо е моралъ. — Истинскиятъ моралъ седи въ това, да изговори човѣкъ прѣзъ деня толкова думи, колкото сѫ опрѣдѣлени за него отъ невидимия свѣтъ. Когато дойде до този моралъ, той ще познае Бога. Великата задача въ живота на човѣка седи въ познаването на Бога. Трудна задача е тя, но красива. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Какво нѣщо е Вѣчниятъ Животъ? — Той прѣдставя свещенъ трепетъ на душата. Какъ се изразява този трепетъ? Ти си бѣденъ човѣкъ, нѣмашъ петь пари въ джоба си, нѣмашъ земя за обработване, нѣмашъ никакви срѣдства за животъ. Изведнъжъ получишъ 200,000 лв. наслѣдство. Отъ този моментъ сърцето ти започва да тре-пти, на всѣка крачка изпитвашъ трепетъ: седишъ въ кѫщи, безпокоишъ се да не те нападне нѣкой, да те обере; пѫтувашъ въ гората, страхувашъ се да не се натъкнешъ на нѣкаква засада. Дѣто мръднешъ, все не си спокоенъ. Защо? Боишъ се да не изгубишъ паритѣ си. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ придобие великата Истина въ душата си, той изпитва този свещенъ трепетъ, страхува се да не я изгуби. Може ли човѣкъ да изгуби богатството си, било то физическо, или духовно? Има единъ начинъ, по който човѣкъ никога не може да изгуби своето богатство. Кой е този начинъ? Когато той вложи своето богатство, своя капиталъ въ разумно обръщение. Ако получите 200,000 лв. наслѣдство отъ вашия чичо, така трѣбва да го вложите въ обръщение, че и вие, и вашитѣ ближни да се ползувате еднакво отъ това благо. Тъй употрѣбено това богатсгво, подразбира, че сте дали редъ угощения на ближнитѣ си. Значи, вашиятъ чичо, който живѣе на физическия свѣтъ, ви остава наслѣдство, а сѫщеврѣменно, отъ духовния свѣтъ опрѣдѣлятъ, колко сладки думи да кажете на всѣки вашъ ближенъ прѣзъ деня. Физическото даване се изразява по единъ начинъ, а духовното — по другъ начинъ. Мнозина се хвалятъ, че сѫ посрещнали своя гостъ добрѣ, нагостили сѫ го, както трѣбва. Питамъ: казахте ли на този гостъ това число сладки думи, които бѣха опрѣдѣлени за него отъ невидимия свѣтъ? Ако сте го нахранили добрѣ, а не сте му казали опрѣдѣленото число сладки думи, все едно, че не сте го посрещнали, както трѣбва. Да нагостишъ човѣка, и едноврѣменно съ това да му кажешъ нѣколко сладки думи, въ това седи новото въ живота. Тъй както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, това е старъ, изтърканъ, отживѣлъ врѣмето си животъ. Това е цигански животъ. Когато тръгва да проси, циганката започва и свършва по единъ и сѫщъ начинъ. Влиза въ една кѫща и започва да изрежда, какво иска: хлѣбъ, лукъ, соль и т. н. Оттамъ излиза, отива въ втора кѫща, послѣ въ трета, въ четвърта и т. н. Навсѣкѫдѣ се повтаря едно и сѫщо нѣщо. Въ живота на циганката, която проси, нѣма нищо ново. Тя придобива само единъ занаятъ — просия, но съ този занаятъ не се прогресира. Казвамъ: който иска да прогресира, той всѣки день трѣбва да внася нѣщо ново въ живота си, отъ което да се учи, да се облагородява. За смекчаване, за облагородяване на характера трѣбва да се изговарятъ специални звуци, специални думи. Всѣки звукъ, всѣка дума дѣйствуватъ по различенъ начинъ върху човѣшкия характеръ. Това всѣки възпитатель трѣбва да знае, за да може съзнателно да работи върху своитѣ възпитаници. Дървото само расте, но все трѣбва отъ врѣме на врѣме нѣкой да го полива. Човѣкъ иска да бѫде добъръ. За да бѫде добъръ, все трѣбва да се намѣри нѣкой да полѣе това негово желание. И той трѣбва да работи върху себе си, но и други трѣбва да му помагатъ. Ако човѣкъ не е дошълъ до положение да работи върху себе си вѫтрѣшно, духовно, той трѣбва да работи външно, по физически начинъ. За тази цѣль той трѣбва често да произнася извѣстни думи, по опрѣдѣлено число пѫти на день, докато тѣ проникнатъ въ съзнанието му и почнатъ да работятъ вѫтрѣшно. Запримѣръ, споредъ наредбитѣ на православната църква, за ония, които искатъ да се подвизаватъ духовно, опрѣдѣлено е, думитѣ „Господи помилуй“ да се произнасятъ 40 пѫти на день. Щомъ това произнасяне става бързо, по-скоро да се свърши, то се прѣвръща въ механически процесъ, и вмѣсто да принесе нѣкаква полза, донася съвсѣмъ обратни резултати. Въ невидимия свѣтъ не се позволява никакво бързане. Има опрѣдѣленъ ритъмъ, темпъ на говорене, на ходене, на дѣйствие. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да се подчинява на този законъ, на този ритъмъ, опрѣдѣленъ отъ самата природа. Рече ли човѣкъ да бърза, съ цѣль да произведе извѣстенъ ефектъ, той ще изгуби Божествената мисъль, и работата му ще приеме търговски характеръ. При търговията пъкъ, вие знаете, че този ще ви завлѣче, онзи ще ви завлѣче, докато останете съ празни рѫцѣ. Въ края на краищата, какво сте придобили отъ всичко това? Ето защо, при честото повтаряне на извѣстни думи, трѣбва да се пазятъ нѣкои правила: отчетливо да се произнасятъ, спокойно, тихо, съ вдълбочаване. Само по този начинъ ще имате резултатъ. Ако въ характера на нѣкой човѣкъ прѣобладава мѫжкия елементъ, грубостьта, той трѣбва да произнася меки слогове, меки звукове. Споредъ васъ, кои слогове, кои звукове сѫ меки? Всички срички, които окончаватъ на края съ „ь“, сѫ меки. Сега, ако започнете да изреждате, кои букви, или кои срички сѫ меки, ще дойдете до редъ мнѣния, но мнѣнията още не съдържатъ истината въ себе си. Едно трѣбва да знаете: всѣка буква означава извѣстенъ законъ. Запримѣръ, буквата В означава вѫтрѣшенъ стремежъ на зърното да цъвне — законъ на разцъвтяване. Въ тази буква се съдържатъ редъ сили, които трѣбва да намѣрятъ начинъ да излѣзатъ навънъ. И наистина, когато зърното се разпука, то се прѣвръща въ буквата З. Чрѣзъ разпукване на зърното е станало трансформиране на енергиитѣ, т.е. прѣминаването имъ отъ едно състояние въ друго. Лесно е човѣкъ да напише прѣвръщането на буквитѣ една въ друга, но мѫчно е, когато при нѣкое противорѣчие въ живота, той трѣбва да прѣвръща енергиитѣ споредъ разумнитѣ закони на природата. Който разбира смисъла на законитѣ, вложени въ буквитѣ, той ще може да прѣвръща и тѣхнитѣ енергии. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ мразя еди-кого си. — Какво трѣбва да направишъ? На думата мразя, т. е. на първата сричка „мра,“ трѣбва да се противопостави такава сричка, която да е въ състояние да измѣни ефекта на думата мразя. Коя сричка, или коя дума може да измѣни състоянието, което се прѣдизвиква отъ енергиитѣ на думата мразя? Мнозина ще кажатъ, че думата „любовь“ може да се противопостави на умразата. Не, само обичьта е въ сила да унищожи дѣйствието на умразата. Вие можеге много пѫти да изговорите думата любовь, но ако не обичате човѣка, никаква промѣна не може да стане въ неговото състояние. Съ думи само свѣтътъ не се оправя. Ако искате да измѣните състоянието на човѣка, непрѣменно трѣбва да му дадете нѣщо реално. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да знае, какво да даде, и какъ да постѫпва. Не е въпросътъ едно да се изправи, друго да се развали. Казвамъ: въ свѣта сѫществуватъ редъ школи, които едно изправятъ, друго развалятъ. Това сѫ школитѣ на черното братство. Обикновено тѣ си служатъ съ два различни метода, съ двѣ съвършено различни мѣрки за дѣйствие: добрата мѣрка прилагатъ къмъ себе си, а лошата — къмъ окрѫжаващитѣ. Тѣ знаятъ истината за всѣко нѣщо, но я задържатъ за себе си. Школитѣ на Бѣлото Братство иматъ точно обратни методи: строгата мѣрка прилагатъ къмъ себе си, а меката, добрата — къмъ своитѣ ближни. Това е изразилъ Христосъ въ стиха: „Който иска да ме послѣдва, той трѣбва да се отрече отъ себе си.“ Мойсей казва: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Христосъ казва: „Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата.“ Това сѫ редъ философии, но да се спремъ върху практическата страна на тия философии. Всѣка философия е отъ значение дотолкова, доколкото има поне микроскопическо приложение въ живота. Безъ приложение всѣка философия не е нищо друго, освѣнъ логически изводъ за нѣщата, гимнастика на ума. Нѣкой човѣкъ може да познава философиитѣ на редъ учени, и самъ той да минава за ученъ, но ако тия философии нѣматъ приложение въ живота, въ края на краищата, и той ще стане обикновенъ човѣкъ. Този човѣкъ минава за ученъ, но отъ най-малката мѫчнотия се плаши. Питамъ: кой е най голѣмиятъ страхливецъ въ свѣта? Ледътъ. Той е стегнатъ, свитъ, никой не може да го раздвижи; обаче, изгрѣе ли слънцето, първитѣ лѫчи още започватъ да топятъ леда. Казвате, че ледътъ е твърдъ. Твърдостьта на леда качество на водата ли е? Може ли водата да се прѣвърне въ твърдо състояние? Водата не може да се прѣвърне въ ледъ, т. е. въ твърдо състояние, нито въ пара, въ въздухообразно състояние. Противорѣчие е да мислите, че водата може да се прѣвръща въ твърдо и въ въздухообразно състояние. Ако сутринь сѣнката на тѣлата се увеличава, на обѣдъ се намалява и вечерь пакъ се увеличава, коя е причината за това? Слънцето е причината за увеличаване и намаляване на сѣнкитѣ. Сѣнката на нѣкое тѣло може да стане много голѣма, но това не показва, че самото тѣло е толкова голѣмо. Слѣдователно, когато водата замръзва, или се прѣвръща въ пара, става увеличаване или намаляване на сцѣплението между молекулитѣ й, но самитѣ молекули на водата не се измѣнятъ. Това могатъ да потвърдятъ и естественицитѣ. Ако въ сѫдъ съ вода поставимъ малко брашно, да се образува каша, това не значи, че между частицитѣ на водата е станало особено измѣнение. Тукъ влиза единъ чуждъ елементъ — брашното, което не придава свойствата си на водата. На сѫщото основание, когато водата замръзва, казваме, че въ нея влиза чуждъ елементъ, който не е присѫщъ на естеството й. Това нѣщо физицитѣ обясняватъ като особено състояние на молекулитѣ на водата. Значи, водата нито замръзва, нито се изпарява. Вода, която замръзва и се изпарява, не е вода. Че става изпаряване и замръзване на водата, това е фактъ, но въ него не се включва самата истина. Това може да сѫ противорѣчия за васъ, но вие сами трѣбва да ги примирите. Едно ще знаете: водата нито се изпарява, нито замръзва. И тъй, когато великата наука разглежда въпроситѣ, тѣ седатъ другояче. Докато ученитѣ приематъ, че водата се изпарява и замръзва, това показва, че тѣ не сѫ дошли още до положителната наука. Вѣренъ е фактътъ, че водата се изпарява и замръзва, но той не е правилно изясненъ. Казвате: Водата замръзва. Да, водата замръзва, но никога не измръзва. Какво нѣщо е изпаряването и замръзването на водата, ще се обясни въ бѫдеще отъ новата наука. Питамъ: каква е тази сила, която сгѫстява и разредява молекулитѣ на водата? Отдѣ иде тя? Значи, брашно има въ водата, което я прави гѫста. Щомъ брашното се махне, водата дохожда въ първото си положение. Че водата замръзва, това е фактъ, но обясненията за замръзването на водата не сѫ пълни. За онзи, който иска да изучаза явленията въ природата, тия обяснения не сѫ достатъчни. Запримѣръ, той вижда, какъ постѫпватъ въ индустрията, въ техниката, когато искатъ да получатъ нѣкои метали въ свободно състояние отъ тѣхнитѣ руди, но сѫщностьта на процеситѣ остава неизяснена. Взиматъ сребърната или златната руда, въ която среброто или златото е пръснато въ видъ на зрънца или жили, и я нагрѣватъ, за да могатъ всичкитѣ частици на метала да се стопятъ, и по този начинъ да се слѣятъ въ едно цѣло. Отъ гледище на техниката се задава въпроса: кога, именно, има смисълъ да се изразходватъ толкова срѣдства, да се топи рудата, за да се получи метала свободенъ? Отговарятъ: когато приходитѣ отъ метала надминаватъ разходитѣ, има смисълъ да се прѣдприема топене на рудитѣ. Обаче, отъ научно гледище се задава слѣдниятъ въпросъ: защо нѣкои метали, като злато, сребро и други, сѫ пръснати въ видъ на малки зрънца изъ рудитѣ, а не сѫ въ едно цѣло? Има случаи, когато златото е въ видъ на жили, но често се срѣща пръснато, въ видъ на малки люспи. Който искрено се интересува отъ науката, той ще се домогне до въпроса за произхода на златото и ще си обясни причината за неговото явяване въ видъ на люспи или зрънца. Слѣдователно, който иска да се занимава съ истинскитѣ процеси въ природата и въ живота, той трѣбва да намѣри една идея като златото. Обаче, за да дойде до такава идея, той трѣбва да разтопи цѣли тонове руди, и оттамъ да освободи онова вещество, подобно на златото, необходимо за създаването на неговата мисъль. Отдѣ ще дойде тази идея? Тя ще дойде отъ природата нѣкѫдѣ. Много идеи идатъ или се образуватъ при разни процеси въ природата. Запримѣръ, при храненето се създаватъ много идеи. Въ този смисълъ, храненето е важенъ процесъ въ цѣлата природа. Днесъ той се разглежда повече физиологически, но има и своя психическа, и морална страна. Нѣкоя идея дохожда въ ума на човѣка, когато се храни. Какво прѣдставя тази идея? Тя не е нищо друго, освѣнъ руда, въ която има нѣкой цѣненъ металъ. Какво трѣбва да направите съ тази руда? Ще турите рудата въ своята огнена пещь да се стопи. За да стопишъ рудата и да извадишъ отъ нея метала чистъ, въ свободно състояние, изискватъ се специални окултни методи. Ако не можешъ да направишъ това, металътъ, цѣнното въ рудата, ще остане неизползуванъ. И въ такъвъ случай, ако човѣкъ не може да обработи идеята, която е дошла въ неговия умъ, той ще прилича на празна воденица, която дига шумъ, но работа не върши, и казва: Ядохъ, пихъ цѣлъ животъ, но защо бѣше всичко това, не зная. Ето защо, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде буденъ, да може да възприеме и правилно да обработи всѣка дошла до него идея. Великитѣ, свѣтлитѣ идеи не идатъ всѣкога. Има опрѣдѣлени дни и часове прѣзъ годината, когато Божественитѣ идеи слизатъ отъ невидимия свѣтъ и посѣщаватъ хората. Обаче, по причина на това, че тѣхното съзнание не е всѣкога будно, много отъ тѣзи идеи минаватъ, заминаватъ и оставатъ неизползувани. Съврѣменнитѣ хора търсятъ красивитѣ нѣща отвънъ, вслѣдствие на което губятъ врѣмето си напразно. Не е така. Когато ученикътъ иска да изучава музиката, първо той трѣбва да има силно желание въ себе си да учи; той трѣбва да има идея за вѫтрѣшната музика, и слѣдъ това вече ще търси учитель отвънъ, който да го занимава. Само по този начинъ човѣкъ може да реализира своитѣ идеи. Умътъ му трѣбва да бѫде винаги занятъ, и то съ свѣтли, велики идеи. Сега, като свършите дадената вече задача, ще ви дамъ още една. Тя ще се състои въ слѣдното: за единъ день само прослѣдете, какви мисли минаватъ прѣзъ ума ви. Важно е, не какво говорите, но какво мислите. Всичко, каквото помислите този день, ще го запишете. При това, ще бѫдете искрени въ себе си, нѣма да скривате мислитѣ си. Нѣкой отъ васъ помислилъ нѣщо добро, бърза да го запише. Послѣ помислилъ нѣщо лошо за нѣкой братъ, или за нѣкоя сестра, но като не му харесва тази мисъль, въздържа се да я запише. Не, всичко ще записвате. Азъ ще стана този день ясновидецъ и ще видя, какво сте скрили. Другъ пъкъ мислено ще търси погрѣшкитѣ на хората, но като дойде да напише тази своя мисъль, въздържа се. Искрени трѣбва да бѫдете, първо къмъ себе си, а послѣ къмъ другитѣ. Питамъ: вие знаете ли, че това, което наричате погрѣшки на хората, сѫ истински погрѣшки? Единъ нашъ познатъ казваше: Нашитѣ погрѣшки сѫ добродѣтелитѣ на свѣта. А пъкъ нашитѣ добродѣтели сѫ погрѣшкитѣ на небето. Какво ще кажете на това? Какъ ще примирите това противорѣчие? Често вие употрѣбявате думитѣ: добро, правда, разумность. Питамъ: какво отношение има между тия три думи? Доброто е свързано съ материалния свѣтъ. То нѣма нищо общо съ личния животъ на човѣка. Доброто има отношение къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества. Когато човѣкъ се затрудни материално, той казва: Нѣма ли нѣкой добъръ човѣкъ въ свѣта, да даде нѣщо, да отвори хамбаря си? Разумностьта пъкъ има отношение до живота на хората. И затова, когато работитѣ на нѣкой човѣкъ се забъркатъ, той казва: Нѣма ли нѣкой разуменъ човѣкъ, да ни покаже начинъ, какъ да се оправимъ, да разплетемъ обърканитѣ си работи? Правдата пъкъ е свързана съ Божествения свѣтъ. Значи, правдата е свързана съ Божествения свѣтъ; разумностьта — съ живота на хората, а доброто — съ материалния животъ на нашитѣ ближни. Оттукъ се виждатъ двѣтѣ допирни точки, двата полюса на живота: едната допирна точка е съ Божествения свѣтъ, а другата — съ нашитѣ ближни. Правдата има само една допирна точка до насъ. Тя прѣдставя източницитѣ на вѣчното благо. Въ това отношение, никой не може да се добере до сѫщностьта на правдата. Това значи: никой не може да разкрие правдата. Много естествено! Кой може да разкрие източницитѣ на единъ изворъ? Източникътъ на кой и да е изворъ може да се уподоби на мѣстото, отдѣто извира разумностьта на човѣка. Доброто пъкъ е водата, която изтича отъ извора и се влива въ морето. Слѣдователно, доброто е водата въ рѣката; разумностьта е изворътъ, отъ който изтича тази вода, а правдата е онова неизвѣстно, скрито мѣсто, отдѣто иде енергията. И тъй, на първо мѣсто човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Нѣкой иска да бѫде добъръ. Не, човѣкъ първо трѣбва да бѫде разуменъ, а послѣ ще му се дадатъ условия да бѫде добъръ. Само на разумния човѣкъ Богъ дава блага, да се прояви като касиеръ, да раздава. Дойде ли въпросъ до правдата, човѣкъ не може да бѫде праведенъ. Само Богъ е праведенъ. Какво подразбира стиха: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ.“ Това означава, че правдата може да се прѣнесе въ живота само чрѣзъ вѣрата. Чрѣзъ коя вѣра? Чрѣзъ разумната вѣра. Като говоря за правда, за разумность, за добро, азъ не искамъ да се самокритикувате. Самокритиката не води къмъ добро. Тя е методъ за физическия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да уповава на своята разумность, да гледа да не я изгуби. Разумностьта е качество на човѣшкия умъ. дадено отъ Бога, и затова той трѣбва да започне живота си съ нея. Не започне ли съ разумностьта, той нищо не може да постигне. Който започва съ разумностьта, той може да постигне всички останали добродѣтели. Всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да бѫде разумно направена. Въ една отъ бесѣдитѣ си казахъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми да получи отъ Бога писмо съ обратна разписка, да знае, че, наистина, е получилъ. Само онзи човѣкъ може да получи такова писмо, който, откакъ се е родилъ, докато замине за онзи свѣтъ, не е казалъ никому лоша дума; прѣзъ сърцето му не е минало нито едно лошо чувство и прѣзъ ума му не е минала нито една лоша мисъль. Сърцето на този човѣкъ е подобно на изворъ, който постоянно блика и дава. Каже ли човѣкъ, че животътъ му нѣма смисълъ, че иска да се самоубие, той нито е изпратилъ писмо до Господа, нито е получилъ писмо отъ Него. И да пише на Господа, писмото му нѣма да отиде до своето мѣстоназначение. Още на първата станция ще прѣгледатъ това писмо и ще го върнатъ назадъ. На мнозина се вижда чудно, какъ е възможно, човѣкъ да живѣе цѣлъ животъ и нито прѣзъ сърцето му, нито прѣзъ ума му да е минало нѣщо нечисто. Който може да прѣкара единъ такъвъ животъ, той ще бѫде посѣтенъ отъ ангелъ Господенъ. Въ историята на човѣчеството досега има само единъ такъвъ примѣръ, човѣкъ да бѫде посѣтенъ отъ ангелъ. Това е станапо съ Мария, майката Христова, която живѣ чистъ, издържанъ животъ, за което ангелъ Господенъ дойде при нея съ поздравление. За да постигне своята цѣль, човѣкъ трѣбва да води абсолютно чистъ животъ, проникнатъ отъ велика идея, отъ музика, изкуство, поезия. Сега, да се върнемъ къмъ задачата. Ние се отвлѣкохме отъ нея, както се увлѣкълъ единъ бѣденъ американецъ въ мечтитѣ си. Както копалъ лозето на единъ богатъ човѣкъ, той се подпрѣлъ на мотиката си и започналъ да си мисли: Ако бихъ ималъ богатъ чичо, да ми даде единъ милионъ долари, азъ зная, какво щѣхъ да направя. Щѣхъ да си купя кѫща, ниви, лозя; щѣхъ да имамъ много слуги, които да ми работятъ, да оратъ и да копаятъ, азъ щѣхъ само да ги наглеждамъ. Казвамъ: и бѣдниятъ мислилъ така, и вие можете да мислите така, но какво ще правите, когато богатиятъ чичо го нѣма? Бѣднятъ отново взелъ мотиката си и започналъ да копае. Мнозина казватъ: Учительтъ ще ни даде нѣщо. Не, азъ не давамъ лесно. Всичко давамъ, но пари не давамъ. Вие ще орете нивата, ще копаете лозето, и като мина покрай васъ, ще ви питамъ: какво правите, какъ е кръстътъ ви, какъ сѫ рѫцѣтѣ ви? — Тежъкъ е животътъ ни. — Не, този е най-красивиятъ, най-приятниятъ животъ, който прѣкарвате сега на земята. Споредъ мене, тежъкъ е животътъ по баловетѣ, по локалитѣ, по бирариитѣ, по кръчмитѣ, а на лозето, при чистъ въздухъ, при изобилно свѣтлина, приятно се живѣе. Кой е най-хубавиятъ концертъ, най-красивиятъ изгледъ? Това е изгрѣвътъ на слънцето. По-велика хармония отъ изгрѣва на слънцето не сѫществува. Като видя чистия изгрѣвъ на слънцето, който обѣщава хубавъ, слънчевъ день, азъ се радвамъ. Не по-малко се радвамъ и на бурната, тъмна нощь, на свѣткавицитѣ, на гърмотевицитѣ. Въ всичко това азъ слушамъ великия концертъ на природата. Всѣка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава му зика, каквато и най-великиятъ музикантъ не може да изпълни. Вѣтърътъ пъкъ, съ своето бучене, е другъ родъ музика — Вагнеровска. Който иска да слуша великъ концертъ, нека отиде нѣкоя бурна нощь срѣдъ природата и застане близо до нѣкоя канара: тамъ ще слуша той ехото на всички гърмотевици, ще гледа, какъ молниитѣ разкѫсватъ небето, ще чува падането на дъждовнитѣ капки, придружено отъ бученето на вѣтъра. Въ всичко това той ще схване великата хармония на природата. Падането на дъждовнитѣ капки е говоръ. Обаче, това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутриньта ще се върне радостенъ, въ добро разположение на духа, и ще каже: Тази нощь присѫтствувахъ на единъ великъ концертъ въ природата! Който не разбира тази красота, той ще каже: Да ме пази Господъ втори пѫть да прѣживѣя подобно нѣщо! Какъвто дъждъ ме валѣ, какъвто вѣтъръ ме духа! Пъкъ онѣзи свѣткавици, онѣзи гърмотевици — ужасъ! Дано втори пѫть не прѣживѣя подобно нѣщо! Когато Мойсей се качи на Синайската гора, тамъ сѫщо така имаше дъждъ, вѣтъръ, бури, свѣткавици. Казвамъ: хубавитѣ дни въ живота сѫ за вашитѣ ближни, а бурнитѣ нощи, когато има вѣтъръ, дъждъ, гърмотевици, сѫ за васъ. Казвате: Скръбна ми е душата! Щомъ скърбите прѣзъ тия дни и нощи, това показва, че вие не разбирате още този великъ концертъ. Нѣма по-хубави часове въ живота на човѣка отъ тия, които той е прѣкаралъ въ тъмнитѣ, бурни нощи. Така трѣбва да гледате на живота. Казвате: какъ да разбираме това, въ букваленъ, или въ прѣносенъ смисълъ? За мене това е вѣрно и въ положителенъ, и въ символистиченъ смисълъ. Докато човѣкъ не чуе този великъ симфониченъ концертъ въ природата, той не може още да говори за музика. Ще каже нѣкой, че е ходилъ на Мусала, че го е валѣлъ силенъ дъждъ, придруженъ съ свѣткавици и гърмотевици, съ буря. И това още не може да ни убѣди, че той е слушалъ и разбралъ този концертъ. Да слушашъ и да разбирашъ тази велика симфония, това подразбира, да си съвършено самъ срѣдъ природата, кацналъ на нѣкоя канара, като птичка, и оттамъ да броишъ всѣка дъждовна капка и да я наричашъ съ нейното име, както музикантътъ нарича всѣка нота; да схващашъ пѣсеньта, която вѣтърътъ изпълнява и да пѣешъ слѣдъ него; да слѣдишъ гърмотевицата спокойно и да чувашъ въ нея повишавания и понижавания, каквито срѣщаме въ музиката. И най-послѣ, докато се изпълнява тази симфония, да можешъ да опрѣдѣлишъ нейния темпъ, дѣ върви пиано, дѣ алегро, дѣ адажио и т. н. Това значи разбиране! Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като се даватъ хубавитѣ, великитѣ концерти, тѣ бързатъ да се скриятъ въ кѫщи и отъ врѣме на врѣме поглеждатъ прѣзъ прозорцитѣ и казватъ: Дъждътъ прѣстана ли? Бурята утихна ли? Щомъ дойдатъ топлитѣ слънчеви дни, тѣ се радватъ и казватъ: Слава Богу, стопли се малко, можемъ да поизлѣземъ навънъ! Значи, тѣ сѫ се научили да се радватъ на благото на своитѣ ближни, а на своето благо още не могатъ да се радватъ. На онѣзи отъ васъ, които сѫ смѣли и рѣшителни, ще дамъ слѣдната задача: прѣзъ бурна, тъмна нощь ще ги изпратя на нѣкой планински връхъ, тамъ да прѣкаратъ цѣлата нощь. Сутриньта, като се върнатъ, ще ги питамъ: разговаряхте ли се съ дъждовнитѣ капки, съ вѣтъра, съ свѣткавицитѣ и гърмотевицитѣ? Чухте ли и разбрахте ли великия симфониченъ концертъ, който природата ви даде? Така сѫ правили всички ученици на окултнитѣ школи. Днесъ виждаме, какви голѣми усилия правятъ англичанитѣ, да се качатъ на Хималаитѣ. Може нѣкога да се качатъ, но не се прѣвзематъ лесно високитѣ върхове. Сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да направятъ упражнението съ написване на изговоренитѣ думи и букви, трѣбва да се опрѣдѣлятъ въ себе си, да има връзка помежду имъ. Които не искатъ да правятъ това упражнение, могатъ да бѫдатъ свободни. Слѣдната срѣда ще видимъ, какви сѫ резултатитѣ отъ упражнението. Отъ това, колко пѫти сте употрѣбили дадени звукове, ще извадимъ малки правила за самовъзпитанието на човѣка. Нѣкой ще каже: Нѣмамъ друга работа, ами да записвамъ, какво говоря. Не искамъ да губя деня въ подобни упражнения! Какво трѣбва да каже тогава домакинята, която е заставена цѣлъ день да гледа кѫщата? Какво трѣбва да каже онази жена, която цѣлъ день преде, тъче, или шие? Трѣбва ли да счита, че тази работа е еднообразна и губене на врѣме? Не, разумниятъ човѣкъ намира смисълъ въ всѣка работа, въ всѣко упражнение. — Какво щѣхте да кажете, ако нѣкой би ви заставилъ да правите това упражнение цѣла година? Щомъ е само за единъ день, лесно е; за единъ день съзнанието на човѣка може да бѫде будно, но мѫчно е тази будность да се подържа цѣла година. Не, когато се касае за благородното, за възвишеното, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертвува. Той трѣбва да има готовность, смѣлость поне колкото свѣтскитѣ хора. Срѣщате нѣкоя свѣтска дама, съ отрѣзани коси, модерно причесани, съ модна рокля, голи рѫцѣ, съ цигара въ уста, говори, смѣе се, не се стѣснява отъ нищо. Свободна е тази жена. Защо? Служи на нѣщо. Казвате: Мода е това. Не е важно, може и на модата да служи, но смѣла е тя, отъ никого не се смущава. И тъй, азъ искамъ да бѫдете свободни духомъ, да бѫдете искрени спрѣмо себе си. Тѣзи сѫ първитѣ необходими условия за човѣка, когато той започва нѣкаква работа. Като свърши работата си, той ще каже: Сега съмъ доволенъ, че свършихъ работата си, както трѣбва. Дали ще четете, или ще пишете нѣщо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете нѣкои принципални положения, вижте, какъ можете да ги приложите въ живота си и, въ края на краищага, ще изпитате едно доволство отъ себе си. Цѣльта на всѣка работа, която човѣкъ върши, е да го доведе до едно малко, вѫтрѣшно доволство Изпѣйте упражнението „Сила жива, изворна течуща.“ „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 23 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВО РАЗБИРАНЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Изпѣйте упражненията „Киаметъ“ и „Давай, давай,“ и обърнете внимание на контраста, който сѫществува между тѣхъ. Въ коя отъ двѣтѣ пѣсни има повече животъ? „Давай, давай“ трѣбва да се пѣе съ движения. Когато дойдете до паузитѣ въ една пѣсень, тѣ винаги изразяватъ едно засилване. Паузата засилва съдържанието на пѣсеньта. Пѣсеньта „давай, давай“ е силенъ мотивъ, който събужда въ съзнанието на човѣка редъ образи и картини. Вие можете да вземете тази пѣсень като задача въ живота си, да давате отъ себе си. Всѣки трѣбва да сѣе на нивата своето сѣме. Когато пѣете, вие не трѣбва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трѣбва да мислите за вѫтрѣшната публика, която е въ самитѣ васъ. Ще пѣете на себе си, докато сами бѫдете доволни. Ще накарамъ да я изпѣе нѣкой отъ васъ, който пѣе хубаво, и другъ, който пѣе слабо, който не минава за пѣвецъ, да видимъ, кой, какъ ще я изпѣе. Всѣки трѣбва да бѫде свободенъ да пѣе, макаръ и да му се смѣятъ. Музиката, пѣнието сѫ необходими за човѣка. Бждещиятъ говоръ ще бѫде музикаленъ, отмѣренъ. Сега, ако искате да изговорите думата „любовь“ музикално, вие не бихте могли, защото ударенията на тази дума прѣпятствуватъ на самия музикаленъ ритмусъ. Всѣка дума има извѣстенъ брой вибрации, извѣстно количество трептения. Ако не чувствува тия трептения, човѣкъ може да говори за любовьта, но ни най-малко нѣма да прѣдаде идеята за любовьта. На сѫщото основание човѣкъ може да говори за мждростьта, за истината, но ако не чувствува тѣхнитѣ вибрации, той нѣма да прѣдаде идеята, която тѣ съдържатъ въ себе си. Единъ тонъ може да се вземе правилно, а може да се вземе и неправилно, криво. Слѣдователно, ако искате да живѣете добрѣ, т. е. да взимате правилно тоноветѣ, вие трѣбва да се обичате, да живѣете въ миръ, езикътъ ви да бѫде музикаленъ, да се подчинява на правилата на новата музика. Запримѣръ, вие можете да извикате нѣкого съ високъ, грубъ гласъ, а можете да го извикате тихо, нѣжно. И въ двата случая изразявате двѣ различни нѣша. Вие трѣбва да знаете, че при изговарянето на всѣка дума, въ мозъка ставатъ извѣстни промѣни. Споредъ начина на произнасянето, думитѣ произвеждатъ или хармонични, или разрушителни форми. Сѫщо така и мислитѣ на човѣка или създаватъ нѣщо, или разрушаватъ. Ето защо, въ окултната наука на първо мѣсто се изучаватъ законитѣ на говоренето. Когато говори, човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Това сѫ качества, съ които се регулиратъ вѫтрѣшнитѣ сили на човѣшкото естество. Прочете се резюме отъ темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура.“ Напишете на дъската една точка. Сама по себе си тази точка е жива. Подъ понятието точка ние разбираме едно малко съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Тя говори само за едно отношение съ Божествения свѣтъ. За да има повече отношения, тя трѣбва да се прояви. Въ каква посока може да се движи точката? Коя е първата възможность за нейната проява? Точката трѣбва да намѣри свой полюсъ на движение. Щомъ се напише още една точка до първата, веднага ще се образува правата линия. Слѣдователно, правата линия прѣдставя двата полюса на една точка, която иска да се прояви. Затова ние казваме: Право ходи, право мисли! И когато говоримъ за правдата, ние винаги мѣримъ нѣщата по права линия. Въ този смисълъ правата линия подразбира отношения между двѣ разумни сѫщества. Тия двѣ разумни сѫщещества сѫ Богъ и ти самиятъ. Значи, правата линия означава отношения между Бога и човѣшката душа. Който не разбира законитѣ на правата линия, той не може да разбере своитѣ отношения къмъ Бога. Ако приемете, че въ правата линия има една точка повече или по-малко, отколкото трѣбва, вие нарушавате равновѣсието на тази права. Всѣка права линия се опрѣдѣля само отъ двѣ точки. Въ науката опрѣдѣлятъ правата линия като пѫть, като слѣда, образувана отъ движението на точката въ една посока. Обаче, щомъ точката остава извѣстни слѣди, това е вече пѫтьна движение, а не права линия. Слѣдователно, подъ права линия трѣбва да разбираме огношението между двѣ разумни сѫщества. Тѣзи отношения, тѣзи закони сѫ включени въ правата линия. Щомъ разберете законитѣ на правата линия, вие ще разберете законитѣ на тѣлата. Ако не разберете законитѣ на правата линия, и останалитѣ нѣма да разберете, тѣ сѫ по-сложни. И тъй, човѣкъ първо трѣбва да разрѣши, какви трѣбва да бѫдатъ неговитѣ отношения къмъ правата линия — къмъ Бога. Слѣдъ това той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ своитѣ ближни, да дойде до законитѣ на плоскостьта, до квадрата, дѣто има вече двѣ измѣрения — къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. И най-послѣ, човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ цѣлото, да дойде до законитѣ на тѣлата, до куба, който има три измѣрения. Единъ день, когато човѣкъ пожелае да се върне къмъ Бога, отдѣто е излѣзълъ, той трѣбва да изучава законитѣ на четвъртото измѣрение. Четвъртото измѣрение прѣдставя връщането на човѣка къмъ Бога, по обратния пѫть. Значи, човѣкъ е дошълъ нѣкѫдѣ отъ пространството, миналъ е прѣзъ свѣта на тритѣ измѣрения — физическия, сърдечния и умствения свѣтъ, и сега трѣбва да мине въ свѣта на четвъртото измѣрение, да се върне къмъ Бога — мѣстото, отдѣто нѣкога е излѣзълъ. Въ този свѣтъ човѣкъ ще вижда нѣщата отъ всички посоки. Той ще разглежда всички свои минали сѫществувания, ще види причинитѣ и послѣдствията на всичко, което е прѣживѣлъ. Той ще има фотография на всички свои сѫществувания и ще ги изучава. Знаете ли, каква е разликата между първото и четвъртото измѣрение? При първото измѣрение човѣкъ излиза отъ Бога, слиза надолу и се отдалечава отъ Него. При четвъртото измѣрение той се вглжбява въ себе си, но сѫщеврѣменно се качва нагорѣ, къмъ Бога. Значи, има слизане и качване. Първо човѣкъ трѣбва да дойде до правата линия, да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога. Мнозина запитватъ, какво нѣщо е Богъ? Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь.“ — Какво нѣщо е любовьта? Азъ взимамъ любовьта въ най-малката й проява. Да желаешъ благото на другитѣ, както го желаешъ за себе си, това е любовь. Ако разберете любовьта въ тази й проява, вие ще имате прави отношения, както къмъ себе си, така и къмъ ближнитѣ си. Ти и ближниятъ ти образувате базата, върху която може да се гради. Който не може да постави правилна база на живота си, той ще вземе кривъ пѫть. Нѣкой иска да стане великъ. Какъ ще стане великъ, ако не се движи по права линия? Правъ трѣбва да ходи човѣкъ! Колко хора днесъ ходятъ, мислятъ и чувствуватъ право? Повечето хора не ходятъ, не мислятъ и не чувствуватъ право, вслѣдствие на което образуватъ все криви линии и казватъ, че свѣтътъ се е изкривилъ. Разбира се, че ще се изкриви свѣтътъ, щомъ се изкривяватъ правитѣ линии. Когато се нарушаватъ законитѣ на правата линия, образуватъ се кривитѣ линии, а това не е нищо друго, освѣнъ лѫкатушене въ живота. Слѣдователно, когато човѣкъ наруши великия законъ на правата линия, Господъ го поставя въ единъ крѫгъ, дѣто той непрѣстанно се върти. Той е затворенъ въ този крѫгъ, както е затворено пилето въ яйцето, и живѣе тамъ безъ идеали, безъ разширение, безъ свобода. Защо е затворенъ човѣкъ? — Защото нѣма послушание. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ човѣкъ, мога да правя, каквото искамъ. Не, ти си затворенъ въ една малка черупка, въ твоя мозъкъ, и мислишъ, че си свободенъ, че много знаешъ. Ти знаешъ толкова, колкото разработени способности имашъ въ този единъ и половина килограмъ вещество, поставено въ твоята малка глава. Ти си правишъ илюзии, че всичко можешъ, че си въ положението на нѣкакъвъ царь, който знае само да заповѣдва. Съ единъ и половина килограмъ мозъкъ човѣкъ се мисли за много ученъ; той мисли, че може да оправи свѣта, да тури редъ и поредъкъ, да постави нови закони, какъ трѣбва хората да се женятъ, какъ трѣбва дѣцата да се възпитаватъ, какви църкви трѣбва да сѫществуватъ, какви здания да се правятъ и т. н. Въпрѣки това, ние виждаме, че отъ памти вѣка, всичко, което човѣкъ е създалъ, съградилъ, все се разрушава. Защо? — Защото въ човѣшкитѣ творения нѣма вѫтрѣшна архитектура, нѣма вѫтрѣшенъ устой. Достатъчно е единъ ангелъ да мине покрай нѣкое човѣшко здание и да го засегне слабо съ крака си, за да стане моментално на прахъ и пепель. Нека хората не се заблуждаватъ въ себе си; не сѫ тѣ, които ще създадатъ свѣта и формитѣ въ него. Правилнитѣ форми сѫ вече създадени. На хората не остава друго, освѣнъ да копиратъ създаденитѣ вече форми. Тѣ трѣбва да отидатъ въ духовния свѣтъ, тамъ да изучатъ строежа на тия форми, оттамъ да възприематъ новата култура, та като се върнатъ на земята, да приложатъ онова, което сѫ научили. Съврѣменнитѣ хора сѫ подложени на изпитъ, опитватъ ума, сърцето и волята имъ. Богъ е вързалъ хората единъ за другъ, да не бѣгатъ. Нѣкой седи въ центъра и мисли, че е свободенъ. Не, и той не е свободенъ, и другитѣ, които сѫ по периферията, не сѫ свободни. Защо не е свободенъ поне онзи, който е въ центъра? — Защото съ него сѫ свързани всички ония, които сѫ по периферията. На него не остава друго, освѣнъ да разглежда вѫжетата, съ които е вързанъ, и да търси начинъ, какъ да се развърже. За да се развърже отъ тия вѫжета, за да се освободи, човѣкъ трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога, т. е. да изправи линията на своя животъ, която самъ той е изкривилъ. Какъ ще се освободи? — Като рѣже вѫжетата. Днесъ ще отрѣже едно вѫже, утрѣ — друго вѫже, и по този начинъ ще се освободи отъ връзкитѣ на своя животъ, които го спъватъ. Ако единъ човѣкъ се освободи отъ връзкитѣ си, много още оставатъ неосвободени, но който веднъжъ се е освободилъ, той ще проповѣдва на другитѣ, какъ могатъ и тѣ да се освободятъ, ще имъ посочи начинъ, по който трѣбва да извоюватъ своята свобода. Нѣкой казва: Не рѣжи това вѫже! Не, ако е дошло врѣме за рѣзане, рѣжи вѫжето и не мисли. Въ този случай е по-добрѣ вѫжето да се отрѣже, отколкото да остане неотрѣзано. Сега невидимиятъ свѣтъ изисква отъ всички хора, на които съзнанието е пробудено, да изправятъ отношенията си къмъ Бога. Ако имате двѣ разумни сѫщества, А и В, какви отношения ще иматъ помежду си? Първо тѣ ще иматъ една и сѫща посока на движение, ще се движатъ нагорѣ. Нѣкои казватъ, че А ще бѫде равно на В. Значи, тѣ ги съединяватъ съ знака равенство. Обаче, съединени съ знака равенство, тѣ не могатъ да се движатъ. Дѣто има равенство, тамъ движение нагорѣ не може да сѫществува. Други пъкъ събиратъ тия сѫщества. Но и това е невъзможно. Двѣ живи сѫщества не могатъ да се събератъ на едно мѣсто и да се турятъ въ една крина. Знакътъ равенство подразбира движение, но движение на двѣ успоредни линии. Да съберешъ паритѣ въ една кесия и да не ги мърдашъ, това не е движение, това е смърть. По сѫщия начинъ, ако съберешъ двама души на едно мѣсто, и това е смърть. Когато казваме, че хората сѫ се събрали на едно мѣсто, ние имаме прѣдъ видъ, че тѣ сѫ се събрали да обмѣнятъ помежду си мисли, чувства. Въ мислитѣ, въ чувствата на хората има движение: тѣхнитѣ мисли не оставатъ на едно мѣсто, както паритѣ въ касата на скѫперника, но пѫтуватъ, движатъ се изъ проранството. Ако нѣкой иска да се събере съ даденъ човѣкъ и да остане на едно мѣсто съ него, и двамата ще умратъ. Въ това събиране нѣма никакво движение. Въ природата покой нѣма. Който иска да се успокои, той ще се натъкне на най-голѣмитѣ противорѣчия, и нещастията ще го слѣдватъ едно подиръ друго. И тъй, всички трѣбва да знаете, че нѣма покой въ свѣта. Всичко въ живота е въ вѣчно движение. Човѣкъ може да измѣни само посоката на движението си, но по никой начинъ той не може да спре това движение. Мнозина искатъ да въздѣйствуватъ на Бога, да имъ даде почивка, да не страдатъ вече. Това е неразбиране на закона. Значи, тѣзи. хора искатъ да се събератъ съ Бога, да. уредятъ работитѣ си. Човѣкъ може моментално да уреди работитѣ си. Какъ може да стане това? — Много лесно. Прѣдставете си, че вие сте бѣденъ човѣкъ, но имате сила, знание, съ които можете да произведете електрически токъ съ температура 500 хиляди градуса. При тази температура вие можете моментално да прѣвърнете вѫглена въ диамантъ. Даватъ ви парче вѫгленъ, тежко единъ килограмъ. Взимате вѫглена въ рѫката си, държите го само петь минути, и той, се прѣвръща въ диамантъ. При това положение ще бѫдете ли бѣденъ човѣкъ? Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ силни, да иматъ знания, но всичко това да дойде отвънъ, по нѣкакъвъ механически начинъ. Не, силата, знанието ще дойдатъ отвѫтрѣ, като резултатъ на усилие, на вѫтрѣшна дѣятелность въ човѣка. Силата, която иде отъ Бога, дѣйствува по права линия. Ето защо, когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да има връзка съ Бога, разбирамъ, че той трѣбва да върви по права линия. Който се свързва съ Бога по права линия, той може да разполага съ онова, което Богъ съдържа въ себе си. Който нѣма тази връзка, той ще бѫде обикновенъ човѣкъ: ще се ражда и умира, ще събира и изважда, въ всичко ще се прѣвръща, но отъ него нищо нѣма да излѣзе. Казвате: Толкова години вече откакъ живѣемъ на земята, нима нищо досега не сме свършили? Ако нѣкой пѫтникъ е изминалъ 500 хиляди километра, а прѣдъ него стоятъ още хиляди и милиони километри да изминава, трѣбва ли той да спре и да мисли, че е свършилъ нѣщо? Наистина, този пѫтникъ е изминалъ много километри пѫть, но много още го чакатъ. — Ами като измина и тѣхъ, какво ще постигна? — Ти извърви този пѫть, че тогава ще мислишъ. Като минавашъ този пѫть, ти ще придобиешъ нови опитности, чрѣзъ които ще разрѣшишъ поне една отъ най-малкитѣ задачи на козмоса. Най-малката задача ще се заключава въ това, да рѣшишъ, на какво е равно А + В. Като рѣшишъ тази задача, ще ти дадатъ по-сложна, да намѣришъ, на какво е равно (А2 + В2)2. Какво означаватъ скобитѣ? При първото дѣйствие нѣма скоби, а при второто — има. Скобитѣ показватъ, че едно вещество или дадена материя е турена въ твърда черупка, като яйцето, и това вещество трѣбва да рѣши задачата, какъ да излѣзе отъ твърдата черупка, какъ да излѣзе отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Прѣдставете си, че въ една пура сѫ затворени нѣкои вещества и хвърлятъ пурата отъ земята къмъ луната. Какво ще стане съ тия вещества, ако отворятъ пурата прѣди да е стигнала до луната? Има смисълъ да се отвори пурата, само когато тя стигне на луната. Това подразбира яйцето. Яйцето е изпълнило своето прѣдназначение, само когато се отвори черупката му при пристигането на луната. Въ този смисълъ яйцето не е нищо друго, освѣнъ пушкало, съ което разумнитѣ сѫщества отправятъ извѣстни клѣтки отъ слънцето къмъ земята. Сѫщо така отъ слънцето изпращатъ нѣкой философъ, който дълго врѣме е мислилъ по извѣстни въпроси. По-лесно е на нѣкои духове да слѣзатъ на Сириусъ, отколкото на земята, дѣто материята е много гѫста. Когато въ невидимия свѣтъ говорятъ за земята, на всички настръхватъ космитѣ. Казвате: Тогава ние сме голѣми герои, щомъ сме дошли да живѣемъ на земята. Не сте герои вие, но преждеврѣменно сте отворили вратата на вашето яйце. Оттукъ ще ви наведа на слѣдното положение, което всички трѣбва да знаете: съзнанието на човѣка е обвито въ една черупка, като въ яйце, въ която се крие неговата душа. Тази обвивка, тази врата трѣбва да се отвори точно на опрѣдѣлено врѣме. Пѫпката трѣбва да се отвори точно на своето врѣме, при благоприятни за нея условия. Слѣдователно, земята прѣтърпява извѣстна метаморфоза, вслѣдствие на благоприятнитѣ и неблагоприятнитѣ условия, на които се натъква. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо!“ Това подразбира: използувайте благоприятнитѣ условия, докато сѫ близо до васъ. Щомъ благоприятнитѣ условия се отдалечатъ отъ васъ, колкото да викате и да се молите, тѣ нѣма да се върнатъ вече. Когато се казва, че всѣки може да бѫде спасенъ, това е вѣрно въ смисълъ, че условията за това спасение се даватъ общо за всички, а отъ човѣка зависи, какъ ще ги използува. Специални условия въ свѣта не сѫществуватъ. Та когато казваме, че Богъ работи, трѣбва да имаме прѣдъ видъ, че Той работи едноврѣменно и за частитѣ, и за цѣлото. Богъ работи въ цѣлия козмосъ, и всѣко сѫщество трѣбва да се ползува отъ силитѣ, които се съдържатъ и въ частитѣ, и въ цѣлото. Ето защо, всѣка промѣна, която става въ цѣлото, едноврѣменно съ това тя се отразява и върху частитѣ. Чувствителниятъ човѣкъ всѣкога възприема промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Ако нѣкѫдѣ се разрушава една планета, това разрушение ще се почувствува отъ много хора на земята. Много отъ страданията и радоститѣ на хората се дължатъ, именно, на нѣкакви промѣни въ козмоса, или на страданията и радоститѣ, които други сѫщества прѣживяватъ, а тѣ ги възприематъ. Който не живѣе въ Божественото съзнание, той не може да разбере причинитѣ на тия страдания и радости и ги приема за свои. Единъ день, когато висшето съзнание се пробуди въ него, той ще разбере вѫтрѣшния смисълъ на Божествения животъ. Къмъ това се стремятъ всички хора. За това апостолъ Павелъ казва: „Сега знаемъ отчасти, а тогава ще виждаме лице съ лице.“ Сега, азъ взимамъ правата линия като законъ въ живота. Прѣдсгавете си, че вие сте скарани съ всички ваши приятели; искате да се примирите съ гѣхъ, но не знаете, какъ да постѫпите, не намирате изходенъ пѫть. Какъ ще се примирите? — По пѫтя на правата линия. При това, примирението трѣбва да стане вѫтрѣшно, а не външно. Споредъ законитѣ на правата линия, ти не можешъ да обичашъ кого и да е, ти не можешъ да се примиришъ съ даденъ човѣкъ, докато не почувствувашъ, че въ него живѣе Божественото. Щомъ почувствувашъ Божественото въ човѣка, ти ще се отворишъ за него, и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото въ човѣка, ти гледашъ на него, като на жива статуя; щомъ се прояви Божественото, между тебе и него веднага наставатъ извѣстни отношения. Тогава човѣкъ съзнава, че за Бога всички хора сѫ еднакво цѣнни. Ако всѣки човѣкъ гледа на ближния си като на сѫщество, въ което Божественото живѣе, между хората ще има пълно разбирателство. Споредъ мене, правилно е човѣкъ първо да уреди отношенията си къмъ Бога, а послѣ къмъ хората. Ако постѫпи по обратния пѫть, той ще изгуби много врѣме, безъ да постигне нѣкакви резултати. Ако отидете въ Америка, безъ да знаете английски, ще почувствувате, колко сте далечъ отъ хората; ще поискате да влѣзете въ връзка съ нѣкой американецъ, но като не знаете езика му, той ще махне съ рѫка и ще ви отмине. Обаче, ако Божественото съзнание е пробудено у васъ, този американецъ ще ви погледне, ще се спре прѣдъ васъ, ще ви проговори и ще пожелае да ви заведе дома си. Нѣма да мине дълго врѣме, и вие ще започнете да говорите английски езикъ. Законъ е: когато обичашъ нѣкого, ти можешъ да говоришъ на неговия езикъ; ако този човѣкъ те обича, и той ще говори на твоя езикъ. Докато любовьта не дойде между хората, тѣ ще говорятъ помежду си на чуждъ, непонятенъ за тѣхъ езикъ, вслѣдствие на което ще се нуждаятъ отъ рѣчници, да прѣвеждатъ. Запримѣръ, чувате да се говори: понятие, концепция, есенция, еквивалентъ, кубъ, плоскость, пентограмъ, шестожгълникъ — думи, все непонятни за хората. Какво нѣщо е шестожгълникътъ, това сѫ обяснявали още отъ най-стари врѣмена. Споредъ тѣзи обяснения, шестожгълникътъ прѣдставя двѣ по двѣ успоредни линии, които се движатъ въ противоположни посоки. Слѣдователно, когато шесть различни сѫщества се движатъ двѣ по двѣ въ двѣ различни посоки, тѣ образуватъ шестожгълникъ. Това наричатъ слизане и възлизане на Духа. Отъ философско гледище, безсмислено е да се говори, че Духътъ слиза и възлиза. Защо е безсмислено? — Защото Духътъ не заема никакво мѣсто и пространство. Тогава, какъ е възможно, това, което не заема никакво мѣсто и пространство, да слиза и възлиза? Значи, Духътъ работи едноврѣменно и въ гѫстата, и въ рѣдката материя. Гѫстата и рѣдката материя прѣдставятъ посоки на движение, два полюса на живота. Тѣзи двѣ посоки се наричатъ още положителна или потенциална и отрицателна или кинетическа енергия. Когато Духътъ минава отъ едната енергия въ другата, образуватъ се двѣ противоположни движения. Питамъ: какво става, когато кинетическата енергия минава въ положителна? Запримѣръ, внасяте единъ запаленъ вѫгленъ между незапалени вѫглища.. Какво става съ незапаленитѣ вѫглища? — Положителната енергия отъ незапаленитѣ вѫглища минава въ кинетическа или отрицателна, и по този начинъ неразгорѣлитѣ вѫглища се разгоряватъ. Значи, тукъ става смѣна на енергията отъ положителна въ отрицателна. Да бѫдешъ положителенъ, това подразбира да се пълнишъ; да бѫдешъ отрицателенъ, това подразбира трансформиране на енергията, т. е. изпразване, изливане на енергията навънъ. Кинетическата енергия е законъ на изпразване, а потенциалната е законъ на пълнене. Доброто е пълнене, злото е изпразване. Който се изпразва, той се освобождава отъ злото. Слѣдователно, когато човѣкъ се изпразва отъ злото, той нищо не губи отъ това, а печели. Като наблюдавамъ живота и разбиранията на съврѣменнитѣ хора, виждамъ, колко мѫчно е за тѣхъ, даже и за ученитѣ, да схванатъ и приложатъ новия моралъ въ живота си. Запримѣръ, споредъ законитѣ на самосъзнанието, когато хората придобиватъ, тѣ мислятъ, че сѫ изгубили нѣщо. Ако е въпросъ за загуба, истинска загуба е, когато човѣкъ не се пълни съ доброто; истинска печалба е, когато човѣкъ се празни отъ злото. Обаче, въ пълния смисълъ на думата, загуба въ свѣта не сѫществува. Запримѣръ, дали губишъ пари, или печелишъ пари, това не е загуба, нито печалба, защото тази загуба или печалба не измѣня твоя характеръ. Паритѣ, силата, учението не придаватъ никаква цѣна на човѣшкия характеръ. Богатството, силата, знанието не могатъ да увеличатъ, нито да намалятъ добротата на човѣка; тѣ прѣдставятъ само методи къмъ намиране и придобиване на доброто. Истинското богатство е добродѣтельта въ човѣка, т. е. пълнежъ съ кинетическа енергия. Доброто е общо, колективно притежание. Никой не може да каже, че доброто е негово притежание. вслѣдствие на което е недѣлимо. Както добротата, така и любовьта, мждростьта и истината сѫ колективни; тѣ сѫ общо притежание. Никой не може да каже: Тази любовь е моя, тази истина е моя, това знание е мое, или тази мисъль е моя. Мисъльта, която ти считашъ твоя, прѣди да дойде до тебе, е минала прѣзъ милиони глави. Много хора сѫ мислили като тебе, но никой още не е могълъ да разрѣши задачитѣ на своя животъ. Нѣкой казва: Азъ измислихъ нѣщо. — Нищо не си измислилъ. Ти само си хваналъ нѣкоя мисъль въ пространството и считашъ, че е твоя. Който разбира този законъ, той ще се радва, че е дошълъ въ такова състояние, да схване мислитѣ на нѣкои висши сѫщества. Значи, той е могълъ да влѣзе въ връзка съ сѫщества отъ по-високи свѣтове. И затова казвамъ: работете върху себе си, да развиете своето радио, съ което да влизате въ връзка съ мислитѣ на по-напреднали отъ васъ сѫщества. Само по този начинъ човѣкъ може да се добере до такива истини, които, иначе, не би могълъ да придобие. Казвате: Какъ се прѣдава мисъльта отъ едно по-напреднало сѫщество на друго по-ненапреднало? Първо мисъльта се прѣдава въ съзнанието на даденъ човѣкъ като импулсъ, да направи нѣщо Тогава той казва: Азъ искамъ да се проявя, да направя нѣщо. Той ходи натукъ-натамъ, ляга, става, има нѣкакъвъ импулсъ да извърши едно добро дѣло, иска да направи нѣщо, но не знае, какъ да постѫпи. Питамъ: какъ ще направите това добро? Импулсъ, сили, желание имате, но начинъ нѣмате. За тази цѣль вие трѣбва да влѣзете въ връзка съ това сѫщество, да научите езика му. Това ще постигнеге. като прѣмахнете отъ пѫтя си всички прѣпятствия. Грѣхътъ е най-голѣмото прѣпятствие, което прѣчи за връзка между хората и възвишенитѣ сѫщества. Когато нѣкое разумно сѫщество дойде при васъ, то ще ви запита: Можете ли да прѣмахнете всички прѣпятствия въ живота си, за да започнемъ една разумна работа? За да отговорите на това сѫщество, вие трѣбва да поставите ума и сърцето си въ положение на двѣ успоредни линии, т. е. въ пълна изправность. Щомъ умътъ и сърцето на човѣка сѫ въ пълна изправность, той има вече първото условие да влѣзе въ връзка съ напредналитѣ сѫщества и да се ползува отъ тѣхнитѣ мисли и чувства. Да бѫде човѣкъ изправенъ въ своитѣ мисли и чувства, това подразбира да върви по законитѣ на правата линия. Нѣкой човѣкъ е пръвъ министъръ въ България. Ходи, работи, мисли все за отечеството си. Единъ день висшето съзнание се пробужда въ него, и той вижда, че първото отношение, което има въ живота, е отношението му къмъ Бога. Веднъжъ съзналъ това, той веднага се отказва отъ министерския си постъ, като заявява, че не може да служи едноврѣменно на двама господари. Законъ е: човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде обичанъ отъ свѣта и отъ Бога. Ако свѣтътъ го обича, невидимиятъ свѣтъ нѣма да се интересува отъ него; ако невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ него, свѣтътъ ще го ненавижда. Защо невидимиятъ свѣтъ не се интересува отъ човѣка, когато свѣтътъ го обича? — Понеже свѣтътъ е богатство, невидимиятъ свѣтъ не иска да лиши човѣка отъ това богатство, не иска да раздвои съзнанието му. Да си свързанъ съ свѣта, това подразбира да станешъ членъ на една бахчеванджийска кооперация, да работишъ цѣла година усилено и на края на годината да видишъ, че всичко е очукано, избито отъ градъ, отнесено отъ наводнение. Погледнешъ натукъ, погледнешъ натамъ, нищо нѣма: ни зеле, ни лукъ, ни картофи, ни бобъ. Ти се чудишъ, какво да правишъ. Едва сега виждашъ, че всичко това, на което си разчиталъ, било илюзия. Казвамъ: такова нѣщо е бахчеванджелъкътъ. Въ него има трудъ, мѫчения, усилия, но главното нѣма — благословението. Не е достатъчно човѣкъ само да работи. Ако нѣкой свири, и свиренето му не се благославя, какво се ползува той? Ако мислитѣ и желанията на човѣка не се благославятъ, какво се ползува той отъ тѣхъ? Всѣко нѣщо въ живота има смисълъ, когато се благославя. Всѣка мисъль трѣбва да се придружава съ велика радость, да въодушеви човѣка, отъ когото е излѣзла. Нѣкой казва: за мене никой не се грижи. Не, това не е право мислене. Кажи въ себе си: Досега азъ никога не съмъ мислилъ за Господа; отсега нататъкъ ще почна да мисля. Дойде ли въ човѣка нѣкаква отрицателна мисъль, че е нещастенъ, изоставенъ отъ всички, нека обърне знака отъ отрицателенъ въ положителенъ и да каже: Азъ се отказахъ отъ Бога, затова съмъ нещастенъ. Обаче, отъ днесъ азъ се отказвамъ отъ всичко онова, което ме е спъвало въ живота, и се обръщамъ къмъ Бога, на Него да служа, на Него да се подчиня. Това е законъ за трансформиране, който трѣбва да се изучава и прилага въ живота, както на отдѣлния човѣкъ, така и въ живота на обществата и народитѣ. Въ всѣка окултна школа трѣбва да се изучаватъ законитѣ на живота. Запримѣръ, хората често казватъ единъ за другъ: Сѫдбата му е такава; или, той е човѣкъ безъ вдъхновение. Питамъ: какво нѣщо е сѫдба и какво — вдъхновение? Човѣкъ е вдъхновенъ тогава, когато има едно сѫщество, което го люби, което се интересува отъ него. Нѣма ли нѣкой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това сѫщество което ви обича, може да бѫде на физическия свѣтъ, може да бѫде въ духовния свѣтъ и най-послѣ може да бѫде и въ Божествения свѣтъ. Ако това сѫщество прѣстане да ви обича, вие ще изпитате въ душата си небивали страдания. Та когато невидимиятъ свѣтъ хлопа на сърцата на хората, той има прѣдъ видъ да събуди тѣхнитѣ сърца, за да започнатъ умоветѣ имъ да работятъ и волята имъ да се приложи въ живота. По този начинъ тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ онѣзи сѫщества, които ги любятъ. Човѣкъ срѣща въ живота си много противорѣчия, но тѣ идатъ въ услуга на неговото развитие. Чрѣзъ противорѣчията човѣкъ ще разбере себе си, ще разбере и другитѣ хора. Споредъ индуското учение, Господъ слиза на земята на всѣки триста милиона гоцини да освободи човѣчеството отъ неговата карма, отъ натрупалата се гѫста материя. Той трансформира тази гѫста материя, прѣработва я, и така освобождава хората отъ нея. Огтукъ виждаме, колко е велико Божието търпѣние! И сега, възъ осноза на този законъ, Богъ впрѣга хората на работа, като имъ дава часть отъ тази гѫста материя, тѣ сами да я прѣработятъ. На този дава едно кило отъ тази материя, на онзи — двѣ кила, на трети — десеть кила, на четвърти — сто кила — всѣкиму споредъ силитѣ. Богъ не оставя никого безъ работа. Той впрѣга на работа всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Който мисли, че може да прѣкара живота си безъ работа, той е на кривъ пѫть. Колкото малко да е нѣкое сѫщество, било то нѣкакъвъ пълнежъ на енергия, било нѣкой елементъ, било нѣкой микробъ, непрѣменно ще работи. Нищо въ свѣта не е въ покой. И свѣтлината всѣки моментъ върши нѣкаква работа. Мислите ли, че положението на свѣтлината е леко? Азъ съмъ виждалъ, какъ слънчевитѣ лѫчи плачатъ, сълзи ронятъ. Тѣ не плачатъ като хората, но по особенъ начинъ. Когато единъ слънчевъ лѫчъ изгуби своята първична енергия, т. е. когато дѣятелностьта му се намалява, той усѣща голѣмо безпокойствие въ себе си. Колкото и да сѫ ефирни слънчевитѣ лѫчи, въ тѣхъ влизатъ разумни сѫщества, пѫтуватъ като въ тренъ. Слънчевитѣ лѫчи се разговарятъ съ тѣхъ, носятъ ги въ пространството. Кой може да повѣрва, че въ единъ слънчевъ лѫчъ, наистина, има разумни сѫщества, които пѫтуватъ изъ цѣлата вселена? Мнозина ще кажатъ, че това е заблуждение. И азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че това е заблуждение. Какво означава думата заблуждение? Тя означава нѣщо забулено, закрито, неразрѣшено. Значи, всѣко неразрѣшено нѣщо е заблуждение. Та вие трѣбва да дойдете до трезвата мисъль въ живота. Не е въпросътъ до заблужденията, но съзнанието на човѣка трѣбва да се разтърси, той самъ да види, съ какво знание разполага. Вие трѣбва да се готвите, да работите върху себе си, защото единъ день ще ви поставятъ на тежъкъ изпитъ, и ако не сте готови, ще дойдете до отчаяние. Мнозина мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ, и затова казватъ: По-добрѣ да заминемъ за онзи свѣтъ, тукъ никой не се интересува за насъ. Да се мисли така, това е самоизлъгване. Какъ ще отидете на онзи свѣтъ безъ билетъ? Тамъ безъ билетъ не пущатъ, още на първата гара ще ви върнатъ назадъ. Всичко въ живота е разумно. Който иска да замине за онзи свѣтъ и да има отворенъ пѫть, той трѣбва да бѫде послушенъ. Вратата на онзи свѣтъ се отваря само за послушния ученикъ. Послушание, смирение, чистота, любовь трѣбватъ на ученика! Смѣлость трѣбва на ученика! Като дойде до страданията, той трѣбва да бѫде готовъ да страда. За какво трѣбва да страда ученикътъ? — За истината. Ама нѣмалъ пари. Още по-добрѣ; и безъ пари се живѣе. Стисни въ рѫката си единъ вѫгленъ и вижъ, въ какво ще се прѣвърне. Ако прѣвърнешъ вѫглена въ диамантъ, ти ще имашъ пари, колкото искашъ. Сега, прѣдставете си, че ви кажа да отидете на Витоша, дѣто ще намѣрите една златна англйска лира. Колцина отъ васъ ще повѣрватъ? Ще ви кажа така: идете на Витоша, и на еди-каква си височина ще видите единъ голѣмъ плосъкъ камъкъ. Спрете се прѣдъ този камъкъ и турете дѣсната си рѫка върху него, т. е. насочете ума си къмъ него, силно концентрирайте мисъльта си и пожелайте да намѣрите подъ рѫката си една златна монета. Слѣдъ това ще дойдете въ състояние на заспиване, и като се събудите, подъ рѫката си ще намѣрите една златна английска лира. Какъ ще си обясните това явление? Ще кажете: Вѣрно ли казва Учительтъ, че подъ камъка ще намѣримъ една златна монета? Прѣдставете си, че не намѣрите никаква монета, какво ще кажете тогава? Ще кажете: Учительтъ ме изпрати да гоня Михаля. Ако е въпросъ само за една златна монета, азъ можахъ да поискамъ отъ нѣкой приятель. Не, ако вие имате вѣра, безъ никакво съмнѣние, достатъчно е да турите рѫката си на този камъкъ, за да намѣрите златната монета. Щомъ нѣмате вѣра, никаква монета нѣма да намѣрите. Най-малкото раздвояване въ съзнанието прави опита несполучливъ. Ако нѣкой бѣденъ човѣкъ отиде при онзи, който живѣе въ Божественото съзнание, и му поиска помощь, той още при първото бъркане въ джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бѣдниятъ иска. Човѣкъ, у когото Божественото живѣе, той не носи пари въ джоба си, но когато му поискатъ, всѣкога има. Питамъ: ако живѣете въ Божествения свѣтъ, сиромашия може ли да сѫществува? Ще кажете: Не, ние не можемъ да се залъгваме съ такива работи. Ако бащитѣ ни сѫ богати, и ни оставятъ наслѣдство, разбираме. А, тъй да туримъ рѫката си на нѣкой камъкъ и да намѣримъ подъ него златна монета, не вѣрваме. По-възможно е за насъ да отидемъ въ нѣкоя банка и оттамъ да изтеглимъ извѣ стна сума. Казвамъ: и въ банка да отидете, пакъ трѣбва да турите рѫката си. Иначе, и тамъ не даватъ тъй лесно. Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да се създаде у васъ силна вѣра. Всичко въ живота е възможно и постижимо само при разумния животъ. Златото се ражда въ земята, то не се натрупва само по себе си. Слѣдователно, колкото по-добри и разумни ставатъ хората, толкова повече злато се ражда въ земята. Златото расте и зрѣе, както плодоветѣ. Колкото по-лоши и неразумни ставатъ хората, толкова повече се намаляватъ златото и скѫпоцѣннитѣ камъни въ земята. Тази е една отъ великитѣ истини на живота. Човѣкъ самъ трѣбва да внесе богатството въ душата си. Има ли първичнитѣ идеи въ ума си, той ще придобие вѫтрѣшно богатство на своята душа. И тъй, най-важното за васъ, като ученици, е да имате прави отношения, прави разбирания за невидимия свѣтъ. Слѣдователно, който иска да живѣе въ новото съзнание, да си създаде характеръ, той трѣбва да влѣзе въ връзка съ невидимия свѣтъ. Нѣкой казва: Азъ да си поживѣя, че послѣ лесна работа. Не, още сега трѣбва да направите тази връзка, а не като остарѣете. Когато остарѣете, когато изгубите всички жизнени сили и станете неспособни за работа, тогава нищо не можете да направите. На каквато възрасть и да сте, вие трѣбва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старость! Постоянно подмладяване! Този е законътъ на Вѣчния Животъ. Всѣки день трѣбва да работите за своето подмладяване. Тази идея ще внесе нѣщо ново въ вашия животъ. Който държи въ ума си идеята за подмладяване, той всѣки день ще получава по нѣщо ново отъ невидимия свѣтъ. Сега, за новата година желая помежду ви да се въдвори миръ! Желая всички да бѫдете кротки, не само външно, но и вѫтрѣшно — кротки по сърце. Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Елате при мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце.“ Ученикътъ трѣбва да бѫде кротъкъ и смиренъ, да разработва въ себе си вѣрата, надеждата, да ги усилва, за да бѫде готовъ на всички страдания. Той трѣбва да бѫде готовъ да го поставятъ въ реторта, да го трансформиратъ, да се прѣобрази. Той трѣбва да развива въ себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания, безъ никакви колебания. Ако вървите по пѫтя, по който съврѣменнитѣ хора вървятъ, нищо нѣма да постигнете. Хиляди години могатъ да минатъ, но нищо нѣма да придобиете. Казано е въ Писанието: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Това подразбира: на смиренитѣ, на разумнитѣ дѣца Богъ дава прави разбирания за живота. Слѣдователно, смиренитѣ се радватъ, а горделивитѣ се мѫчатъ и скърбятъ. Смиренитѣ мязатъ на онѣзи моми, които иматъ естественъ цвѣтъ на лицето безъ козметика, безъ външни червила; горделивитѣ мязатъ на моми, които се червятъ и пудрятъ, но винаги оставатъ недоволни. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ естествено красивъ, или да си служишъ съ разни козметически срѣдства, и всѣки день да губишъ тази красота? Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора иматъ неправилни разбирания за живота. Тѣ мислятъ, че ангели трѣбва да слѣзатъ отъ небето и да ги задигнатъ, като Илия, въ огнена колесница. Колкото и да чакатъ, съ тѣхъ не може да стане това. Илия бѣше миналъ прѣзъ редъ посвещения, заради което трѣбваше да го дигнатъ на небето съ огнена колесница. Обаче, когато повторно дойде на земята, той трѣбваше да мине прѣзъ още едно тежко изпитание: по желанието на Иродиада трѣбваше да отрѣжатъ главата му и да й я поднесатъ на блюдо. Като Илия, той мислише, че свѣтътъ може да се оправи съ насилие. На небето, обаче, той разбра грѣшката си и рѣши да се върне пакъ на земята, да изправи погрѣшката си и да научи хората да живѣятъ правилно. Той слѣзе на земята като Иоанъ Кръститель и опита закона: „Око за око...“ И наистина, Иоанъ плати съ главата си, за да изкупи сторената погрѣшка, която направи като Илия. Сега и Христосъ ще дойде на земята да покаже на хората, че съ плюене, съ поругавания, съ разпъване на кръстъ свѣтътъ не се поправя. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да се разговаря съ нея, като съ разумно сѫщество, докато я изправи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ задигналъ отъ брата си пари, повече отколкото може да носи и отколкото съврѣменниятъ моралъ позволява. Въ този случай, ето какъ трѣбва да постѫпите. Кажете му: Братко, товарътъ ти е много тежъкъ, не ще можешъ да го занесешъ до опрѣдѣленото мѣсто. Ако искашъ, дай другиму часть отъ товара си, да ти олекне. Ако нѣкой човѣкъ има на разположение цѣли тонове злато, а хората около него едва насмогватъ да задоволятъ нуждитѣ на своя животъ, той трѣбва да имъ каже: Братя, вземете торбитѣ си, извикайте своитѣ ближни и елате при мене, да раздѣлимъ богатството си. Който не познава този човѣкъ, той ще каже: Лакомъ човѣкъ е този, задигналъ е всичкото богатство за себе си. Питамъ: могатъ ли да се крадатъ паритѣ? Или, може ли да се краде Словото Божие? Кражба въ свѣта не сѫществува. И злото, въ този смисълъ, не седи въ открадването на нѣщата, нито въ укриване на нѣкои материални нѣща, но въ маскиране на истината. Злото седи въ това, когато проповѣдвашъ на нѣкой човѣкъ за Бога, обѣщавашъ, че ще му покажешъ пѫтя на свѣтлината, а ти го водишъ въ тъмнина. Злото седи въ това, когато изпразвашъ сърцето на човѣка, когато взимашъ най-цѣнното отъ него, а въ замѣна на това нищо не му давашъ. И тъй, ако искаме да имаме добри отношения съ ближнитѣ си, първо ние трѣбва да имаме прави отношения къмъ Бога. Тогава ще придобиемъ вѫтрѣшенъ миръ, вѫтрѣшна радость и веселие. Ако човѣкъ не се примири съ себе си, той не може да живѣе въ миръ съ ближнитѣ си. Слѣдователно, който иска да живѣе въ миръ съ ближнитѣ си, той трѣбва първо да живѣе въ миръ съ себе си. Животътъ и отношенията ви съ ближнитѣ сѫ основани на сѫщитѣ закони, на които почива вашиятъ животъ и отношенията ви къмъ самия себе. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 5 януари, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРѢДНАЗНАЧЕНИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Прѣдназначението на всѣка разумна душа, която живѣе въ свѣта.“ Всѣко нѣщо въ свѣта има извѣстно прѣдназначение. Математиката, запримѣръ, има прѣдназначение въ еволюцията на човѣшкия умъ. Изобщо, свѣтътъ е построенъ отъ редъ правила. И въ този смисълъ ние разбираме живота споредъ степеньта на нашето развитие и го опрѣдѣляме като положителни и отрицателни величини. Плюсътъ въ едно отношение е минусъ въ друго отношение, защото животътъ въ животъ се прѣлива. Запримѣръ, животътъ на бащата и на майката се прѣливатъ въ дѣцата; въ този случай дѣцата печелятъ, а родителитѣ губятъ, отслабватъ, смаляватъ се. Обаче, туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човѣкъ, той все трѣбва да изгуби часть отъ своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т. е. прѣвръщане на енергията отъ едно състояние въ друго. Казвамъ: истинскитѣ методи, чрѣзъ които вие можете да задържите равновѣсие въ живота си, сѫ добродѣтелитѣ. Велика наука е да може човѣкъ да задържи въ себе си толкова енергия, колкото му е потрѣбна. Между възприемането и харченето на енергията трѣбва да има пълно равновѣсие, да нѣма никакъвъ излишъкъ, нито недостигъ. Запримѣръ, умоветѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ прѣтоварени отъ научни, религиозни, сѣмейни и лични идеи и въпроси, които не могатъ да се разрѣшатъ днесъ, но не могатъ да се разрѣшатъ и слѣдъ хиляди години още. Това показва, че хората не се познаватъ. Тѣ не знаятъ, отдѣ идатъ, какво прѣдставятъ и какви възможности иматъ въ себе си. Всѣки може да бѫде ученъ, но истински ученъ е онзи, който може да създаде и нареди единъ свѣтъ. Който говори само за земята, за разнитѣ свѣтове, безъ да може да създаде единъ свѣтъ, той не е ученъ човѣкъ. Да създадешъ единъ свѣтъ, това подразбира да уредишъ себе си, своя вѫтрѣшенъ свѣтъ. Ти говоришъ за душата, за духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбирашъ законитѣ, които ги управляватъ, не можешъ да контролишъ своитѣ мисли и чувства. Питамъ: тогава дѣ седи силата на човѣка? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други сѫщества. Щомъ веднъжъ експлодира, втори пѫть не може да експлодира, губи силата си. Слѣдователно, въ всички неразумни работи има само единъ моментъ на дѣйствие, на проява. Слѣдъ този моментъ всичко се свършва. Въ разумнитѣ постѫпки на живота винаги има растене; въ тѣхъ има вѫтрѣшна послѣдователность. Ето защо, въ всѣки животъ, който не е съобразенъ съ Божиитѣ закони, между мислитѣ и чувствата нѣма никаква връзка. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който иска да стане богатъ; срѣщате другъ, който иска да стане пъленъ, да затлъстѣе. Ако питате богатия, защо иска да стане богатъ, той не може да каже причинитѣ. Ако питате другия, защо иска да напълнѣе, и той не може да обясни, защо желае това. И единиятъ, и другиятъ ще кажатъ, че така се живѣе добрѣ, но съ това животътъ имъ не се подобрява. Нито богатиятъ, нито тлъстиятъ, нито сухиятъ човѣкъ живѣятъ добрѣ. Значи, между мислитѣ и чувствата на тия хора нѣма връзка. Впрочемъ, мазнината е необходима за организма, както катранътъ е необходимъ за колелото, да върви по-добрѣ, но тази мазнина не трѣбва да бѫде въ излишъкъ. Когато готви, домакинята сипва вода въ яденето, да се свари добрѣ, но тази вода не трѣбва да бѫде въ излишъкъ. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за външния животъ. Тѣ казватъ: първо човѣкъ трѣбва да изучи външния животъ, а послѣ вѫтрѣшния Обаче, този животъ може да се разбере само тогава, когато човѣкъ влѣзе въ съгласие съ него и разбере законитѣ, които го управляватъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ Божественитѣ закони, ако иска да влѣзе въ връзка съ Божествения свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да различава Божественитѣ закони отъ тия на другитѣ свѣтове. Въ природата се забѣлѣзватъ прояви, които сѫ резултатъ на разумни сѫщества, но тѣ още не сѫ Божествени. Тѣ не изразяватъ нѣкакъвъ вѣченъ законъ. Запримѣръ, за българина важатъ законитѣ на България, но излѣзе ли той вънъ отъ прѣдѣлитѣ на Българското царство, тѣзи закони вече не важатъ за него. Значи, има закони, които въ едно отношение сѫ валидни, а въ друго отношение не сѫ валидни. Запримѣръ, ако отидете въ Индия, ще видите, че въ извѣстни школи се забранява на ученицитѣ да даватъ ходъ на желанията си. Тамъ сѫществува правилото: Убий въ себе си всѣко желание за животъ. Въ западнитѣ школи, обаче, се проповѣдва точно обратното. Какъ могатъ да се примирятъ тия двѣ учения? Който не разбира дълбокия смисълъ на това правило, той ще мисли, че трѣбва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиешъ въ себе си желанието за животъ, подразбира да убиешъ желанието за стария животъ, за живота на кривитѣ разбирания. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е живѣлъ много врѣме на земята, но е водилъ разпуснатъ животъ, заповѣдвалъ на този, на онзи, и съ това си създалъ тежка карма. Какво трѣбва да направи? Споредъ Божественитѣ закони, той трѣбва да се откаже отъ този животъ и да заеме положението на обикновенъ човѣкъ, безъ всѣкаква власть надъ другитѣ, но съ внасть надъ себе си. Царьтъ има власть отвънъ, и затова минава за богатъ, за силенъ човѣкъ. Обикновеяиятъ чоаѣкъ има власть отвѫтрѣ, затова минава за бѣденъ, за слабъ човѣкъ. Споредъ мене, слабиятъ човѣкъ е слабъ отвънъ, а силенъ отвѫтрѣ; силниятъ човѣкъ пъкъ е силенъ отвънъ, а слабъ отвѫтрѣ. Покажете единъ човѣкъ, който, като е билъ външно силенъ, да е билъ едноврѣменно и вѫтрѣшно силенъ! Мислите ли, че Исаия, или апостолъ Павелъ сѫ били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човѣка не седи въ голѣмината и развитието на физическото му тѣло. Силенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който въ даденъ моментъ може да увеличава и да намалява тѣлото си, т. е. да става толкова голѣмъ, че никой да не може да го измѣри и толкова малъкъ, че никой да го не вижда. Това сѫ двѣ величини: голѣмата, неизмѣримата, необятната величина наричатъ Богъ; другата величина, малката, невидимата наричатъ човѣкъ. Когато нѣкой казва, че не се познава, гова подразбира, че той не може да се измѣри, понеже е малка величина. Тъй щото, ако човѣкъ иска да има прѣдстава за малкото и за великото въ свѣта, той трѣбва да има мѣрка, съ която да ги сравнява. Ако нѣма такава мѣрка, той не може да разбере и да схване тѣзи двѣ величини. Сега, ще ви запитамъ: разбрахте ли тази работа, или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мѫчно е човѣкъ да разбере тия двѣ величини, но приятно е понѣкога да се говори за неразбрани нѣща. Приятно е, когато човѣкъ седне при една чешма, която тече безъ да изтича. Красивото седи въ нѣща, които постоян но текатъ, постоянно извиратъ. Каква красота може да има чешма, която прѣсъхва, или изворъ, който прѣстава да извира? Когато нѣкой каже, че не разбира нѣщо, това значи, че туй нѣщо е прѣстанало да тече. Красотата на живота седи въ постоянното течение. Ти нѣма да живѣешъ година, двѣ, или десеть години - цѣла вѣчность ще живѣешъ и велики работи ще учишъ. Мнозина отъ ученицитѣ се подлагатъ на разни изпитания, отъ които се учатъ. Едни отъ изпитанията сѫ тежки, вслѣдствие на което гърбътъ на нѣкои отъ ученицитѣ се огъва, а на други — се строшава. Какво ще помислите вие, ако на нѣкой отъ съврѣменнитѣ ученици се каже, както Богъ каза на Исаия, да се съблѣче голъ и да отиде да проповѣдва? Въ вашитѣ умове ще влѣзе съвсѣмъ друга идея и ще кажете: Възможно ли е човѣкъ да се съблѣче голъ и така да отиде да проповѣдва между хората? Думата „голъ“ има двѣ различни значения. Тя подразбира вѫтрѣшна и външна голота. Когато човѣкъ отива при Бога, той непрѣменно трѣбва да съблѣче дрехитѣ си. При Бога голъ ще отидешъ. Каквато дреха и да облѣкатъ на умрѣлия, той ще съблѣче тази дреха и ще се яви при Бога голъ, какъвто Той първоначално го е създалъ. Слѣдователно, при Бога ще отидемъ голи, съ своето нетленно тѣло. Щомъ ни видятъ голи, ангелитѣ ще дойдатъ при насъ, ще ни облѣкатъ въ тънка, хубава дреха, прѣпасана съ красивъ поясъ. Само така облѣчени, ние ще можемъ да влѣземъ въ новия животъ, да заживѣемъ по новия начинъ. Това е алегория, която вие трѣбва да прѣведете. Казвамъ: който иска да живѣе чистъ, безгрѣшенъ животъ, той не трѣбва да се съблазнява отъ външния видъ на нѣщата. Какъ постѫпватъ съ дѣцата? — Всички сладки нѣща се заключватъ отъ тѣхъ Понеже и вие сте дѣца, сладкитѣ нѣща трѣбва да се заключватъ отъ васъ, да не ви съблазняватъ. Обаче, не мислете, че всички сладки работи трѣбва вѣчно да се заключватъ. Засега има много тайни въ природата, които се държатъ подъ ключъ, защото дѣцата бъркатъ тамъ, искатъ да ги изядатъ. Кой човѣкъ, ако има власть и сила да говори, като се разгнѣви, не би говорилъ, каквото му дойде на устата? Ето защо, устата на съврѣменнитѣ хора е заключена. Малка сила е дадена на съврѣменния човѣкъ. Нѣкой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболѣе, не може да се лѣкува. Вика единъ, втори, трети лѣкарь, но никой не може да му помогне. Какво трѣбва да направи? - Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трѣбва да се прѣвърнатъ въ творчество. Да знаешъ и да можешъ нѣщо, подразбира да творишъ, да прѣвръщашъ. Който може да твори, да прѣвръща материята отъ едно състояние въ друго, той самъ ще може да се лѣкува. И забѣлѣжете, силата на човѣка седи въ самия организъмъ. Нѣкой човѣкъ заболѣе, но не минава много врѣме, и нѣкѫдѣ по тѣлото му се яви цирей, или нѣкаква пѫпка. Щомъ циреятъ излѣзе, и болестьта минава. Значи, болестьта се трансформира въ организма и излиза вънъ отъ него въ видъ на нечиста материя. На това основание, ако имате нѣкакво отрицателно състояние, или нѣкоя лоша мисъль, нѣкое лошо чувство въ себе си, сгѫстете ги по нѣкакъвъ начинъ и въ този видъ ги изхвърлете вънъ отъ организъма си. Въ това седи истинската наука. Питамъ: каква опитность имате въ това отношение? Какъ се освобождавате отъ лошитѣ мисли и чувства? Ще кажете, че лошитѣ мисяи и чувства трѣбва да се замѣстватъ съ добри. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ ви обиди, и вие го намразите. Какъ ще се освободите отъ тази умраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на нѣкоя мома обиди единъ младъ момъкъ. Кой може да прѣмахне умразата отъ сърцето на този момъкъ? — Дъщерята. Значи, този баща трѣбва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да прѣмахне умразата отъ сърцето на младия момъкъ. Заради тази дума момъкътъ ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесълъ. Въ дадения случай дъшерята прѣдставя човѣка, който люби и познава Бога. Щомъ те обиди нѣкой, ти трѣбва да знаешъ, че Богъ те разбира, взима участие въ твоето положение и въздава всѣкиму заслуженото. Слѣдователно, достатъчно е да си спомнишъ за Бога, за да простишъ на брата си за нанесената отъ него обида. Отъ създаването на свѣта досега Богъ е правилъ само добрини, безъ да обръща внимание на това, кой какъ постѫпва спрѣмо Него. Слѣдъ всичко това хората занимаватъ Бога съ свои лични разправии и обиди, като казватъ: Господи, не виждашъ ли, че този ме обиди, урони моето достоинство? Питамъ: може ли Богъ да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутриньта ще бѫдешъ спокоенъ. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която Богъ не може да уреди. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се занимава съ живитѣ идеи, ако иска да има ясна прѣдстава, както за невидимия свѣтъ, така и за физическия. Само по този начинъ той ще намѣри онази жива връзка, онази зависимость между тия два свѣта. Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че влизате въ една фабрика и виждате, че всички машини работятъ. Вие спирате прѣдъ една отъ тѣхъ и казвате на едно отъ колелата й да спре. Колкото и да заповѣдвате, това колело нѣма да спре. Обаче, ако знаете законитѣ, които управляватъ тази машина, достатъчно е да бутнете единъ отъ винтоветѣ й, и това колело ще спре. На сѫщото основание, ако говорите съ едно разумно сѫщество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите съ нѣкое неразумно сѫщество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия пѫть, да ви смачка. Такова нѣщо е свѣтътъ. Ако гледате на него като на живъ, разуменъ организъмъ, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно сѫщество, той ще ви смачка. Отъ вашето разбиране на свѣта зависи, какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ невидимия свѣтъ. И въ природата има области, направени отъ неразумна материя. И ако човѣкъ попадне въ тази область, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да разбира законитѣ на тази материя, за да я управлява. Иначе, тя ще го смачка. Когато разгнѣвите нѣкой човѣкъ, вие сте бутнали едно колело отъ неговата неразумна материя. Разумното никога не се гнѣви. Можете ли да обидите ецинъ виденъ музикантъ, ако му кажете, че не свири добрѣ? Въ тази область не можете да го обидите, защото той знае, че е майсторъ музикантъ. Какъ ще обидите нѣкой ученъ, че не разбира, че не знае, когато въ продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви прѣдложи отъ него единъ плодъ? Съ едно махане на рѫка той може да дигне отъ леглото единъ парализиранъ човѣкъ. Каквото и да му казвате, той нѣма да се обиди, защото знае, че разполага съ една велика наука. Идватъ при мене два ученика и ми казватъ: Учителю, научи ни азбуката на природата, да можемъ да четемъ по нея. Казвамъ: научете първо азбукитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта, че тогава ще учите азбуката на природата. Защо? — Защото всѣка буква отъ езика на природата е жива, интелигентна, и вие трѣбва да й говорите, за да се разберете съ нея. Казвате: Какъ е възможно буквитѣ на природата да сѫ живи? Да, живи сѫ буквитѣ на прироцата, което се вижда отъ стиха, който апостолъ Павелъ изказалъ: „Вие сте жива, написана книга.“ Всѣки човѣкъ е живо писмо. За да четете тия писма, вие трѣбва да бѫдете благородни, снизходителни къмъ себе си и къмъ окрѫжаващитѣ, да прощавате, както на себе си, така и на другитѣ. Не е лесно да постигнете това. То е голѣмо изкуство. Хиляди години наредъ човѣкъ трѣбва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своитѣ ближни. Хубаво е да има човѣкъ красива, добрѣ сформирана глава. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да има добрѣ развитъ мозъкъ, върху който да реагира природата, и добрѣ развити дробове и стомахъ, които да функциониратъ правилно. Освѣнъ това, дрехата на човѣка, съ която природата го е облѣкла, никога не трѣбва да остарява: отъ дѣтинство до най-зрѣла възрасть, тя все нова и чиста трѣбва да остане. Голѣмо изкуство е да запази човѣкъ чистотата на своята дреха! Той расте и се развива, и дрехата му ще расте, обаче, може да остане винаги чиста и нова. Такива сѫ дрехитѣ на ангелитѣ. Казвате: Тия нѣща сѫ фантастични, никаква реалность нѣма въ тѣхъ. Не, и фантастичнитѣ нѣща сѫ полезни. Какво лошо има въ това, човѣкъ да мисли, че може да стане ангелъ, съ голѣми крила, да се разхожда изъ пространството и на всички да свѣти? Какво лошо има въ това, човѣкъ да мисли, че е светия, или че е виденъ музикантъ, който може да въодушевява хората? Нека мисли човѣкъ за хубави, за красиви нѣща! Красивитѣ, хубавитѣ нѣща повдигатъ духа на човѣка, Отъ едно трѣбва да се пази той: да не се възгордѣе. Гордостьта е болезнено чувство. Горделивиятъ мисли, че като него другъ нѣма. Да, но всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, различието между хората седи само въ днитѣ и условията, при които сѫ излѣзли отъ Бога и дошли на земята да живѣятъ. Въ този смисълъ всѣки може да каже за себе си, че като него другъ нѣма. За Бога всички хора сѫ интересни, понеже прѣдставятъ нѣкаква материализирана идея. Всѣка душа е излѣзла отъ Бога въ моментъ, важенъ за цѣлия козмосъ. Тя е жива единица, въ живота на която могатъ да ставатъ редъ промѣни, необходими за нейното развитие. Богъ държи всички тия живи единици въ своя умъ, въ своето сърце и непрѣстанно се грижи за тѣхъ. И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че сѫ съработници съ Бога. Тѣхнитѣ мисли, чувства и желания трѣбва да се приложатъ къмъ съграждане на Царството Божие. Ако човѣкъ се стреми къмъ сила, величие, мощь, той ще намѣри това въ Царството Божие, а не въ земнитѣ царства. Кой е онзи, който въ потънкости може да разбира копнежитѣ на човѣшката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежитѣ на духа? Единъ Богъ е въ сила да проникневъ най-затаенитѣ кѫтове на човѣшката душа, да разбере мислитѣ и желанията, които вълнуватъ човѣка. Докато човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той се намира въ положението на пѫтникъ, изхвърленъ отъ морскитѣ вълни на нѣкой островъ, и тамъ, изолиранъ отъ всички хора, мѫчи се, търси начинъ да прѣживѣе. Такова е положението на съврѣменнитѣ хора, които искатъ да намѣрятъ истината, да си обяснятъ противорѣчията въ живота, но въ края на краищата, всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, въ което изпадналъ единъ български свещеникъ. Въ една отъ своитѣ проповѣди той разправялъ за страданията на Христа. Като наблюдавалъ слушателитѣ си, видѣлъ, че единъ отъ тѣхъ, овчарь, прѣзъ всичкото врѣме плакалъ. Свещеникътъ си казалъ: Този овчарь, най-простиятъ отъ слушателитѣ ми, най-добрѣ ме разбира. И затова, слѣдъ свършване на проповѣдьта си, той се? приближилъ къмъ него и го запиталъ: Синко, кое най-много те трогна отъ моята проповѣдь? Овчарьтъ отговорилъ: Дѣдо попе, имахъ. единъ козелъ, който прѣди нѣколко години умрѣ. Днесъ, като гледахъ брадата ти, тя ми напомни за моя козелъ, та ми дожалѣ за него и си поплакахъ. Казвамъ: най-естественото нѣщо засега е хората да останатъ неразбрани едни за други. Какво трѣбва да правятъ тогава? — Да приематъ нѣщата съ широко сърце. Изпѣйте упражненията „Киаметъ“ и „Давай, давай“! Добрѣ е човѣкъ да употрѣбява музиката, пѣнието, като срѣдство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморенъ, човѣкъ трѣбва да пѣе; когато е тѫженъ, сѫщо така той трѣбва да пѣе, да свири. Само по себе си пѣнието, свиренето подразбира движение. Ако човѣкъ пѣе и прави ритмични движения, той ще изпита въ себе си нѣщо приятно. Обаче, ако той прави движения и въ това врѣме гледа критически на тѣхъ, като намира, че е старъ човѣкъ, че не му подобаватъ тия движения, той самъ ще се спъне. Всичко въ природата е точно опрѣдѣлено. Запримѣръ, изчислено е, колко движения трѣбва да направи всѣки човѣкъ отъ деня на раждането до деня на смъртьта си. Който е направилъ повече движения, отколкото трѣбва, той ще бѫде глобенъ; който е направилъ по-малко движения, отколкото сѫ опрѣдѣлени, рано или късно, ще го заставятъ да направи това число движения. По какъвъ начинъ? — Или чрѣзъ нѣкаква болесть, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна въ леглото си, или чрѣзъ нѣкаква работа. Мнозина отъ васъ се срамуватъ да правятъ движения, гимнастика, считатъ, че сѫ стари. Не, смирение се изисква отъ всички. Човѣкъ трѣбва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трѣбва да има смирение, да бѫде въ положението на дѣте, което е готово всѣкога да учи. Нѣкой казва: Какъ тъй, азъ, духовенъ човѣкъ, да се занимавамъ съ такива дребни работи! Питамъ: кой човѣкъ е духовенъ? — Истински духовенъ е онзи, който обича. Дѣто има любовь, обичь, тамъ всѣкога има и движение. Само мъртвиятъ човѣкъ не се движи. Докато сте живи, вие неизбѣжно трѣбва да се движите. Когато се движимъ, когато мислимъ и чувствуваме, Богъ се радва; щомъ прѣстанемъ да се движимъ, да мислимъ и да чувствуваме, и Богъ прѣстава да ни се радва. Човѣкъ трѣбва да прави движения, но всѣкога обмислени, по извѣстни разумни закони. Изпѣйте сега пѣсеньта „Махаръ-Бену-аба.“ Ученикътъ трѣбва да отдѣля всѣки день по 15 — 20 минути за пѣние. Като изпѣе нѣколко пѣсни, слѣдъ това да пристѫпи къмъ дневната си работа. Нѣкой мисли, че не може да пѣе. Не, това е фиктивна идея. Всѣки може да пѣе, и трѣбва да пѣе, безъ да се обезсърдчава. Понѣкога врѣмето влияе върху гласа на човѣка — това нищо не значи. Дали вънъ е дъждовно, топло или студено, вие трѣбва да пѣете. При пѣнието голѣма роль играе вдъхновението. Който пѣе, той трѣбва да бѫде свободенъ, отъ никого да не се стѣснява. Дѣто има идейность, тамъ има и свобода. За да може човѣкъ да пѣе, той трѣбва ,да бѫде свободенъ. Развитието на дарбитѣ и способноститѣ на човѣка зависятъ отъ разположението му къмъ пѣние и свирене. Като говоря за музика и пѣние, азъ ги разглеждамъ въ широкъ смисълъ. Подъ музика и пѣние въ широкъ смисълъ на думата се разбира всѣка права мисъль, всѣко право чувство. Всѣка права мисъль и всѣко право чувство прѣдставятъ иравилно съчетание на тонове. Да бѫдешъ добъръ, да бѫдешъ ученъ човѣкъ, и това е музика. Изучавайте живота на философитѣ и ще видите, че тѣ сѫ били музикални хора. Всички явления, които се извършватъ между причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, сѫ тѣсно свързани, както сѫ свързани тоноветѣ единъ съ другъ. Когато нѣкой човѣкъ се прѣдава на музиката, съ това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления въ живота, Тя прониква въ живота на всѣки човѣкъ и го импулсира, подтиква го напрѣдъ. Докато човѣкъ има музика въ себе си, той може да мисли. Щомъ музиката изчезне, и мисъльта прѣстава. Музиката дѣйствува и върху храносмилането. Когато стомахътъ ви не дѣйствува правилно, пѣйте. По този начинъ ще забѣлѣжите, какво въздѣйствие указва музиката върху храносмилането. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да използува всички природни сили, ако иска да въздѣйствува, както за своето развитие, така и за своето здраве. На онѣзи отъ васъ, които минаватъ за неврастеници, прѣпоржчвамъ слѣдния методъ за лѣкуване: въ продължение на единъ мѣсецъ да употрѣбяватъ припеченъ хлѣбъ на добрѣ разгорѣли дървени вѫглища, Хлѣбътъ трѣбва да се припече хубаво, да не остане въ него никаква влага. Човѣкъ трѣбва да използува енергията на вѫглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаятъ отъ вѫглеродъ, отъ вѫглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивость въ характера на човѣка. Които искатъ могатъ да намажатъ припечения хлѣбъ съ малко масло, или съ медъ, съ мармаладъ, да го ядатъ съ потолѣмъ апетитъ. Освѣнъ това, при всѣко ядене умътъ ви трѣбва да взима участие. Като припечете хлѣба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човѣкъ яде припеченъ хлѣбъ, той придобива търпѣние. Тъй щото, страдате ли отъ неврастения, яжте припеченъ хлѣбъ. Правете този опитъ въ продължение на единъ мѣсецъ и ще видите, какви резултати ще имате. Резултатитѣ могатъ да бѫдатъ микроскопически, но все пакъ това е една придобивка въ лѣкуването. Който иска да развива въ себе си търпѣние, нека направи слѣдния опитъ: лѣтно врѣме, когато селянитѣ оратъ, нека отиде на нивата и тръгне слѣдъ воловетѣ. Въ това врѣме той трѣбва да размишлява върху това, което тѣ вършатъ на господаря си, върху тѣхния характеръ. Като се върне дома си, той ще има нѣкаква малка придобивка на търпѣние и ще благодари на Бога за всичко, каето му е далъ. Много нѣща има въ живота на човѣка, които трѣбва да се понасятъ. Затова се изисква търпѣние. Богъ не ви е далъ най голѣмитѣ изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите, колко голѣма е милостьта и благостьта на Бога къмъ васъ. Мнозина очакватъ всичко отъ Бога, отъ невидимия свѣтъ. Наистина, невидимиятъ свѣтъ разумно работи, но има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да направи. Човѣкъ не трѣбва да чака всичко наготово, като царски синъ. Той трѣбва да е готовъ самъ да отиде на работа. Казвамъ: когато човѣкъ се научи да работи, той навсѣкѫдѣ ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъль ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че ви даватъ една свещена книга, която съдържа въ себе си всичкото знание на свѣта. Ако болниятъ човѣкъ вземе въ рѫката си тази книга, той веднага ще оздравѣе. Защо? — Тази книга съдържа въ себе си енергия, която лѣкува. Ако гладниятъ вземе въ рѫката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъвъ начинъ? Щомъ този човѣкъ носи въ рѫката си тази свещена книга, все ще го срещне нѣкой, ще се заинтересува отъ тази книга и ще го помоли да му прочете нѣщо. Като му прочете само една страница, този човѣкъ ще остане доволенъ и ще му каже: Заповѣдай у дома, да те нагостя. Голѣма сила крие въ себе тази свещена книга! Който иска да придобие свѣтовното знание, той трѣбва да носи съ себе си тази свещена книга и да я отваря при всѣки даденъ случай. Този човѣкъ владѣе изкуството магия. Който отваря тази свещена книга, за да чете и да се учи отъ нея, той може да се нарече мѫдрецъ. Въ тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човѣкъ търси. Намѣри ли я веднъжъ, той трѣбва да я пази, да я прилага въ живота си и да благодари на Бога, че е могълъ да се домогне до нея. И тъй, искате ли да добиете тази книга, пазете слѣдното правило: като ставате сутринь, първо благодарете на Бога за живота, който ви е далъ; благодарете за милостьта, съ която ви е обсипвалъ; благодарете за хубавитѣ мисли и чувства, които ви дава. Щомъ се освободите отъ нѣкой недѫгъ, благодарете на Бога. Направите нѣкаква погрѣшка, пакъ благодарете. Защо трѣбва да благодарите за сторената погрѣшка? Защото по този начинъ вие ще видите своитѣ слабости. Благодарете на Бога, че очитѣ Му сѫ отворени, слѣди вашитѣ постѫпки и всѣки день ви корегира. Какво правятъ хората, когато грѣшатъ? Тѣ се окайватъ, плачатъ, срамуватъ се, че сѫ се изложили прѣдъ своитѣ. приятели, че сѫ уронили достоинството си. Казвамъ: толкова пѫти хората сѫ се излагали прѣдъ разумнитѣ сѫщества, прѣдъ ангелитѣ и светиитѣ, безъ да сѫ се срамували, а се срамуватъ отъ хората, които, сѫщо като тѣхъ, грѣшатъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ не за хората, но за себе си, безъ никакво користолюбие. Човѣкъ трѣбва да бѫде чешма, отъ която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички безъ да очаква нѣщо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да уталожи жаждата си. Всѣки трѣбва да чувствува, че животътъ тече и се прѣлива въ него, както водата на нѣкой изворъ. Казватъ за нѣкого: Той е добъръ човѣкъ. Добъръ, е защото Богъ, Който живѣе въ него, е добъръ. Добротата не е механическо нѣщо; тя е жива сила, която тече, иде отъ Божественитѣ извори и се влива въ душата на човѣка. Казватъ за нѣкого: Той има свѣтла мисъль. Да. Онзи, животътъ на когото протича прѣзъ него, внася тази свѣтла мисъль. Въ това отношение, задачата на човѣка се заключава въ възприемане на тѣзи мисли и приложението имъ въ живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашитѣ глави раждатъ, но само слѣдъ като възприематъ тѣзи мисли отъ Великия изворъ на живота. На васъ не остава нищо друго, освѣнъ да прилагате тия мисли въ живота си. Казвате: Писано е, че Богъ е Любовь. Какво нѣщо е любовьта? — Този въпросъ не е зададенъ на мѣсто. Вие не трѣбва да чоплите любовьта. Прѣди да разберете любовьта, трѣбва да разберете Божията милость. Ако искате първо да разберете Божията Любовь, вие ще изпаднете въ противорѣчия, въ съмнѣния и сами ще се спънете. Съмнѣнията, подозрѣнията пъкъ отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Ето защо, първо човѣкъ трѣбва да разбере другитѣ прояви на Бога и най-послѣ да дойде до Неговата Любовь. И тъй, слушайте Бога, ако искате работитѣ ви да вървятъ добрѣ. Тогава и любовьта ще дойде у васъ. Щомъ любовьта ви посѣти, очитѣ ви ще се отворятъ, и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разбератъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Сега отчасти знаемъ, но когато дойде Любовьта, тогава ще гледаме лице съ лице.“ Това значи: Който има любовьта въ себе си, той разполага съ всичкото знание на свѣта. Основната идея на тази лекция е слѣдната: всички можете да бѫдете свободни, да любите, да мислите, да работите. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 12 януари, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СТАРИ И НОВИ ВЪЗГЛЕДИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Прѣдназначението на разумната душа“. За слѣдния пѫть нека всѣки отъ васъ се опита да нарисува нѣщо: цвѣте, човѣкъ, животно — кой, каквото желае. Сега ще ви дамъ слѣдния съвѣтъ: каквото и да учите, колкото знания и да придобивате, гледайте да не изгубите дѣтската чърта въ характера си. Като свършатъ единъ или два факултета, съврѣменнитѣ хора мислятъ, че сѫ много учени, че сѫ придобили много знания. Наистина, за даденъ моментъ тѣ сѫ учени, но тѣхното знание, въ сравнение съ бѫдещето, е още въ своитѣ пелени. Тъй щото, каквото да придобивате, бѫдете като дѣцата; считайте, че за момента само сте учени, видни хора, на които утрѣшниятъ день носи нова наука, ново знание. Красивото въ живота на човѣка се заключава въ това, всѣки день да учи, да придобива нѣщо ново, като малкитѣ дѣца. Иначе, ако счита, че е възрастенъ, голѣмъ човѣкъ, съ велики идеи и знания, той ще изгуби всѣкакъвъ импулсъ за по-нататъшна работа. Казвамъ: като работите по този начинъ, вие ще дойдете до правилни разбирания за душата, за духа и ще видите, че въ душата и въ духа нѣма никакви противорѣчия. Противорѣчията сѫществуватъ само въ ума и въ сърцето на човѣка. Защо идватъ противорѣчията въ живота, нѣма да обяснявамъ, но трѣбва да знаете, че между двѣ противоположни идеи и двѣ противоположни чувства, винаги се ражда свобода. Въ този смисълъ, противорѣчията сѫ необходими въ живота, за да придобие човѣкъ свободата си. Противорѣчията, противоположноститѣ въ живота не се отнасятъ до васъ. Тѣ сѫществуватъ независимо васъ, но вие сами се натъквате на тѣхъ. Ако въ свѣта сѫществуватъ зло и добро, тѣ не се отнасятъ до васъ. Вие се натъквате на тѣхъ и изпитвате, какво тѣ съдържатъ въ себе си. Доброто съдѣйствува на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борятъ помежду си, и ако въ тази борба вие можете да запазите неутралитетъ, печалбата ще бѫде ваша. Злото казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде робъ! Доброто казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ! Щомъ видите, че доброто и злото се борятъ въ васъ, вие трѣбва да продължите пѫтя си, да не имъ обръщате внимание. Спрете ли прѣдъ тѣхъ за единъ моментъ само и вземете страна, ще изгубите свободата си. Вие искате да разрѣшите въпроса, защо сѫществува злото въ свѣта. Никой човѣкъ досега, билъ той ученъ, философъ или адептъ, не е разрѣшилъ този въпросъ. Той ще остане неразрѣшенъ. Щомъ е така, не разрѣшавайте онова, което не може да се разрѣши. Въ Писанието е казано: „Азъ съмъ, който творя и злото, и доброто“. Трѣбва ли тогава да се мѣсите въ Божиитѣ работи? Казано е още: „Не се противи на злото!“ Защо? — Ако се противишъ на злото, ще се намѣрятъ хора, по-лоши отъ тебе, които ще ти напакостятъ, ще ти въздадатъ. Тогава и Богъ ще се отегли отъ тебе. Какво става съ овцетѣ, когато овчарьтъ се отдалечи отъ тѣхъ? — Вълцитѣ ги нападатъ. Слѣдователно, и човѣкъ е такава овца, отъ която, отегли ли се Богъ веднъжъ, веднага ще се намѣрятъ вълци, които ще снематъ кожата му. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ великата цѣль на живота — да придобие свободата си, да стане свободенъ. Той трѣбва да знае, че доброто и злото работятъ, именно, за извоюване на неговата свобода. Вие ще чувствувате въ себе си и едното, и другото състояние, но ще бѫдете внимателни, нѣма да взимате участие въ тази борба. Ще падате, ще ставате; ще се каляте, ще се чистите, но отъ всичко това ще се учите. Ще минете прѣзъ огънь, както минаватъ прѣзъ огънь и хлѣбътъ, и яденето, които ядете. Този огънь отъ небето ли е слѣзълъ? За праведнитѣ ли е този огънь? Праведнитѣ не се нуждаятъ отъ огънь. Едно трѣбва да знаете: Богъ царува и на небето, и на земята. Той управлява и рая, и ада. Слѣдователно, Неговата воля абсолютно трѣбва да се изпълни! Мнозина казватъ, че срѣдъ обществото понѣкога се явява нѣкакъвъ голѣмъ тарторъ, когото наричатъ Люциферъ. Никакъвъ Люциферъ не сѫществува. Люциферъ, това сѫ лошитѣ гении на човѣчеството, които иматъ за цѣль да го спъватъ въ развитието му. Тѣ прѣдставятъ колективно общество отъ човѣшки души. И на небето да отидете, и тамъ ще видите човѣшки души. Тѣ се различаватъ само по посоката на своето движение. Първитѣ се движатъ отгорѣ надолу и си служатъ съ тъмнината. Вторитѣ се движатъ въ обратна посока — отдолу нагорѣ и си служатъ съ свѣтлината. Нѣкои отъ васъ не сѫ съгласни съ тѣзи обяснения, понеже тѣ знаятъ отъ църквата, че сѫществуватъ паднали ангели, които днесъ сѫ причина за злото въ свѣта. — Възможно е — „ола-билиръ.“ Едно врѣме султанътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да доведатъ нѣкой човѣкъ да му каже такава лъжа, на която той да повѣрва. Изредили се много, разправяли различни лъжи, и той все казвалъ „ола-билиръ“. Дошълъ единъ и казалъ, че нѣкога баща му изтеглилъ единъ косъмъ отъ брадата си и го поставилъ за мостъ на Дунава, прѣзъ който минавали турскитѣ войски.— Ола-билиръ! Дошълъ втори и казалъ, че майка му насадила двѣ яйца, но отъ едното излѣзла една камила. — Ола-билиръ! Най-послѣ дошълъ и трети, да каже една лъжа. Той водилъ съ себе си двама хамали, които мъкнѣли единъ голѣмъ кюпъ. Сложили кюпа прѣдъ султана, а човѣкътъ започналъ своята приказка: Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти води война съ московцитѣ и взе на заемъ отъ моя баща цѣлъ кюпъ съ злато. Сега азъ нося този кюпъ да го напълнишъ съ злато, да върнешъ паритѣ, които баща ти е взелъ на заемъ. — Това е невъзможно! — казалъ султанътъ. Ако султанътъ и въ този случай кажеше „ола-билиръ,“ трѣбваше да напълни кюпа съ злато. Питамъ: Защо хората, като този султанъ, дѣлятъ нѣщата на възможни и невъзможни, на добри и лоши? Защо тѣ приематъ сѫществуването на два Бога, единъ на небето, а другъ въ ада? Единъ Богъ само сѫществува. Той управлява и небето, и ада; и на небето има общества, и въ ада има общества; и еднитѣ, и другитѣ общества се подчиняватъ на Бога. Отъ човѣка зависи къмъ кое общество ще отиде. Единъ Богъ, една сила сѫществува въ свѣта. Тази сила, обаче, има двѣ страни, двѣ противоположни посоки. Когато хората не разбиратъ законитѣ, на които тия сили се подчиняватъ, тѣ влизатъ въ противорѣчие съ тѣхъ, вслѣдствие на което едната наричатъ зло, а другата — добро, т. е, сила, която имъ помага. Слѣдователно, злото се ражда въ самия човѣкъ, въ низшата му природа, а доброто изтича отъ Бога, т. е. отъ свѣтлата, отъ възходещата страна на човѣшкия животъ. Когато човѣкъ влѣзе въ съприкосновение съ низшето въ себе си, т. е, съ тъй нареченото „зло“, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: Искамъ да умра, да се освободя отъ този животъ. Не, човѣкъ не може да се освободи така лесно. И да умре, пакъ не е свободенъ. Той трѣбва да научи законитѣ, какъ да уравновѣсява силитѣ. Да се освободишъ отъ трудноститѣ на живота, това подразбира да служишъ на Бога. Ако на земята не можешъ да се освободишъ, и на онзи свѣтъ не ще можешъ; ако на земята се освободишъ, и на онзи свѣтъ ще бѫдешъ свободенъ. Свободенъ е само онзи човѣкъ, който служи на Бога и дава отъ себе си на другитѣ. Въ служенето на Бога прѣдстои велика работа за човѣка. И тъй, отрицателнитѣ мисли ще дойдатъ неизбѣжно въ живота на човѣка. Обезсърдченията идатъ по извѣстенъ законъ. Често хората се обезсърдчаватъ, когато не постигатъ нѣкои свои желания. И наистина, на младини човѣкъ мисли за нѣщата по единъ начинъ, въ зрѣла възрасть по другъ начинъ, а на старини разбиранията му съвършено се измѣнятъ. Който не разбира тия нѣща, той се обезсърдчава. Обаче, това става съ всѣки човѣкъ, защото всѣка възрасть има свои възвишения и слизания. Когато човѣкъ се качва на високи мѣста, той е вдъхновенъ, насърдчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърдчава. Това сѫ психологически състояния, прѣзъ които всѣки минава. Животътъ не може да върви въ плоскость. Слѣдователно, човѣкъ не може да върви само по равенъ, гладъкъ пѫть, нито пъкъ може да хвърчи въ въздуха, като птица, и да гледа на нѣщата отъ високо. Ето защо, като ученици, вие не трѣбва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вѫтрѣшната, духовната му страна. Право е желанието на човѣка да стане великъ, голѣмъ като планина, но той трѣбва да знае, че високитѣ дървета, голѣмитѣ планини, великитѣ хора не сѫ станали такива изведнъжъ; тѣ сѫ расли и то постепенно, по малко, съ течение на вѣковетѣ. Всичко въ свѣта расте. Когато се казва за нѣщо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалнитѣ нѣща растатъ, тѣ иматъ свое зачатие, дѣтство, зрѣла възрасть и най-послѣ старость. Запримѣръ, Витоша днесъ е на петь милиона години, наближава вече старостьта си. Слѣдъ два милиона години ще почне да се разпада. Нѣкога тя е била по-висока, а сега се е снишила съ хиляда метра. Днесъ всичко подлежи на промѣни. Слѣдъ хиляди години цѣлата земя, съ планини и долини по нея, ще бѫде коренно измѣнена, външно и вѫтрѣшно. Възъ основа на този законъ, и човѣкъ ще прѣтърпи голѣма промѣна; неговото тѣло ще бѫде прѣустроено. Отъ прѣорганизирането на човѣшкото тѣло зависи и културата на самия човѣкъ. Тѣлото е резултатъ на човѣшкия духъ. Човѣшкиятъ духъ е строитель. Отъ устройството на тѣлото се сѫди за духа на човѣка. Добрѣ устроеното тѣло говори за правилнитѣ усилия на човѣшкия духъ. Слѣдователно, отъ степеньта на развитието, до която сѫ достигнали човѣшкия умъ и човѣшкото сърце, се сѫди за работата и усилията на неговия духъ. Ще дойде день, когато духътъ ще създаде безсмъртно тѣло на човѣка. Въ този смисълъ,задачата на човѣка е да се освободи отъ врѣменното, отъ смъртното тѣло, да го прѣвърне въ безсмъртно. Не е въпросъ човѣкъ да остане въ положението на амеба, висшитѣ сѫщества да го наблюдаватъ подъ микроскопъ, да се чудятъ на неговота интелигентность. Той трѣбва да се развива, да минава въ по-високи фази на развитие. При днешното положение човѣкъ е достатъчно еволюиралъ, но има още да расте, да се развива. Ако се сравни съ животнитѣ, той е отишълъ много напрѣдъ, но ако се сравни съ ангелитѣ, много има още да работи. Съврѣменниятъ човѣкъ има отношение къмъ разумния свѣтъ, вслѣдствие на което трѣбва да влѣзе въ връзка, въ общение съ него и оттамъ да черпи. Казвамъ: щомъ знаете това, вие ще приложите волята си и ще работите. Ще впрегнете на работа всички обезсърдчения, неволи, нещастия, страдания, неразположения и т. н. Вие ще бѫдете господарь на положението, нѣма да се оставите на други сѫщества, по-низки отъ васъ, да ви заповѣдватъ. Вие искате да бѫдете поетъ, писатель, ученъ. Питамъ: какво ще напишете, какво ще говорите на хората, ако не можете да заповѣдвате на мозъка си? Оплаквате се, че страдате отъ главоболие, а при това, искате съ тази болна глава да пишете разни научни съчинения. Запримѣръ, нѣкой иска да пише нѣщо за Цезара, или за Александра Велики. Другъ иска да пише нѣщо отъ литературата за Шекспира, за Шилера или за другъ нѣкой писатель. Нѣкой ще каже: Какво отношение иматъ тия личности къмъ насъ? Какво ни интересува тѣхниятъ животъ, тѣхната дѣйность? Казвамъ: всички велики хора иматъ отношение къмъ насъ. Ние не трѣбва да ги разглеждаме като отдѣлни лица, като отдѣлни единици. Тѣ сѫ дошли на земята, работили сѫ, извършили сѫ нѣкаква мисия, показали сѫ на хората нѣкакъвъ новъ пѫть, новъ начинъ на работа. Задъ тия хора седатъ разумни души, които изпълняватъ една Висша воля, а не своята. Ако гледатена нѣщата така, ще видите, че всѣко историческо събитие има свой вѫтрѣшенъ, духовенъ смисълъ. Какъ се е изразило дадено събитие на физическия свѣтъ, това е другъ въпросъ. Ето защо, ако искате да имате правъ възгледъ за историята, напримѣръ, трѣбва да изучавате нейнитѣ събития като колективни прояви, а не като единични. Та когато въ ума на човѣка влѣзе мисъльта да умре, да се освободи, той е на кривъ пѫть. Този човѣкъ мисли, че като отиде на небето, тамъ ще го посрещнатъ съ вѣнци и съ музика. За да ви посрещнатъ по този начинъ, вие трѣбва да бѫдете високо културни, да разбирате отъ езика на ангелитѣ, на напредналитѣ сѫщества. За да бѫдете въ положение да разбирате ангелския езикъ, вие трѣбва да имате здрава, права мисъль, да се освободите отъ всички заблуждения, които ви спъватъ. Когато ви говоря, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ съврѣменната наука, нито съврѣменната религия. Всички религии на миналото, както и на настоящето, сѫ изиграли своята роля. Тѣ сѫ дали на човѣчеството всичко онова, което му е било необходимо; днесъ то се нуждае отъ нови положения, отъ нова наука. Нови пѫтища сѫ необходими и въ науката, и въ религията. Вземете, запримѣръ, вивисекцията, съ която си служатъ и досега естественитѣ науки и медицината. Този методъ е допринесълъ много за науката, но той е далъ и хиляди жертви. Казвамъ: добъръ е този методъ, но той не е единствениятъ. Има другъ начинъ, по който може да се изучава анатомията и физиологията, както на човѣка, така и на всички останали животни. Има възможность костьта на черепа да се направи прозрачна и прѣзъ нея да се наблюдаватъ всички процеси, които ставатъ въ главата. Истинската наука седи въ това, да се изучаватъ процеситѣ на организъма въ живи тѣла, въ момента на тѣхното извършване. Понеже съврѣменнитѣ учени не разполагатъ съ нови методи, съ нови инструменти и органи при изслѣдванията си, тѣ сѫ принудени да вървятъ по старитѣ пѫтища. Когато искатъ да проучатъ устройството и функциитѣ на човѣшкия мозъкъ, тѣ отварятъ черепа му и правятъ своитѣ наблюдения. Ако искатъ да проучатъ функциитѣ на сърцето, тѣ отварятъ грждния кошъ и наблюдаватъ. Обаче, има извѣстенъ родъ лѫчи, които, проектирани къмъ сърцето на човѣка, показватъ, какъ то пулсира, безъ да става нужда да рѣжатъ човѣка. Съ помощьта на този родъ лѫчи, могатъ да се наблюдаватъ всички функции на органитѣ въ живи организми. Хората отъ бѫдещата култура, отъ шестата раса ще разполагатъ съ тия срѣдства. Новитѣ хора ще иматъ красиви тѣла, добрѣ устроени. Цѣнни сѫ усилията на съврѣменнитѣ учени, но има нѣщо криво въ тѣхнитѣ методи. Нѣкой ученъ иска да се прочуе и ще започне да рѣже, да коли жаби, мишки, зайчета, да прави своитѣ научни изслѣдвания. Не, по този начинъ човѣкъ нито ученъ може да стане, нито прочутъ. Нѣкой богословъ иска да покаже на хората правия пѫть и ще започне оттукъ-оттамъ да събира материалъ, кой, какво казалъ. Какво сѫ казали тия богослови? Тѣ сѫ правили нѣкакви логически изводи, едни отъ тѣхъ вѣрни, други — невѣрни. Не, така не се показва правия пѫть на хората. Сега, ако отъ гледището на съврѣменната наука се запитате, защо човѣкъ има двѣ очи, двѣ уши, какво ще си отговорите? Защо е така, не знаете. При това, ученитѣ изучаватъ, по колко очи, уши иматъ разнитѣ видове животни и казватъ, че има насѣкоми, пеперуди, които иматъ повече очи отъ човѣка. Обаче, какво е прѣдназначението на този голѣмъ брой очи, и тѣ не зньятъ. Ако наблюдавате двѣтѣ очи на човѣка, ще намѣрите извѣстна разлика. Едното око е меко, спокойно, има изгледъ на красива, доволна мома. То прѣдставя мекия, женския принципъ въ човѣка. Другото око прѣдставя мѫжкия принципъ. Сѫщото различие се забѣлѣзва и въ ушитѣ на човѣка: едното ухо е мѫжко, а другото — женско. Едната страна на лицето е мѫжка, а другата — женска. Въ това отношение човѣкъ е двойно сѫщество. Понѣкога той слуша съ лѣвото ухо, което е ухо на любовьта; нѣкога слуша съ дѣсното ухо, което е на мѫдростьта. Нѣкога той слуша съ двѣтѣ уши. Наблюдавайте, кога човѣкъ слуша съ лѣвото си ухо, и кога — съ дѣсното. Забѣлѣзано е, когато човѣкъ говори съ жена, той слуша съ лѣвото си ухо, защото това ухо има вибрации, подобни на жената Когато говори съ мѫжъ, той слуша съ дѣсното си ухо, понеже вибрациитѣ на това ухо съотвѣтствуватъ на тия у мѫжа. Обаче, има изключения и отъ това правило. Като наблюдавате, не бързайте да вадите заключения. Като направите редъ опити и наблюдения, само тогава можете да извадите нѣкакво заключение. Едно трѣбва да знаете: въ всички правила, които се отнасятъ до земния животъ, все има малки изключения. Изключенията иматъ свои причини, но това не значи, че законътъ не е вѣренъ. Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да влѣзете въ стълкновение съ вашия обикновенъ животъ. Този животъ се дължи на низшия мозъкъ въ човѣка, който го кара да се сърди, да се дразни, да се съмнява, да осѫжда другитѣ и т. н. Азъ засѣгамъ нови области въ живота на човѣка, които се отнасятъ до функциитѣ на горната часть на неговия мозъкъ. Въ тази часть на мозъка се гради нѣщо ново. Нѣкой казва: Азъ ще влѣза въ новия животъ, затова свѣтътъ вече не ме интересува. Не, вие ще дадете на свѣта това, което му се пада. Христосъ казва: „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.“ Каквото сте взели отъ свѣта, ще го върнете, а на Бога ще отдадете Божието. За тази цѣль вие трѣбва да бѫдете много умни. Що се отнася до обичаитѣ на свѣта, вие можете да ги зачитате, безъ да имъ ставате роби. Що се отнася до научнитѣ възрѣния, можете да се ползувате отъ тѣхъ, безъ да имъ ставате роби. Обичаитѣ сѫ създадени за човѣка, а не човѣкъ за обичаитѣ; науката е създадена за човѣка, а не човѣкъ за науката. Новото учение трѣбва да внесе въ хората новъ погледъ за нѣщата. Когато нѣкой боледува, той трѣбва да знае, защо, именно, боледува. Прѣди всичко, той трѣбва да си каже: Богъ царува на небето. Богъ царува и въ мене. Щомъ царува въ мене, азъ не трѣбва да боледувамъ, защото, казано е, че Богъ е животъ. Ако и при това положение боледувамъ, значи, чрѣзъ болестьта, невидимиятъ свѣтъ иска да внесе въ мене повече мекота и нѣжность. Болеститѣ правятъ човѣка мекъ, нѣженъ, деликатенъ. Хора, които много сѫ боледували, развиватъ въ себе си благородство, деликатность, нѣжность. Които малко, или почти никакъ не сѫ боледували, тѣ сѫ груби, жестоки натури. Азъ не говоря за нервно болнитѣ. Тия болести сѫ отъ другъ характеръ, тѣ нѣматъ органически произходъ. Нервнитѣ болести не облагородяватъ човѣка. Напротивъ, тѣ го ожесточаватъ. Органическитѣ болести внасятъ мекота въ характера на човѣка. И онзи, който разбира закона, отъ всѣка болесть той може да извлѣче двойна полза. Много хора сѫ показали голѣмо геройство въ врѣме на боледуване. За Калвинъ, напримѣръ, се казва, че когато билъ на смъртно легло, при температура 40°, той все още продължавалъ да пише, да работи. Той не искалъ да знае за смъртьта. Това е вѣра! Богъ въ този човѣкъ казва: Ще знаешъ, че азъ царувамъ и на небето, и на земята. Азъ управлявамъ цѣлия свѣтъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае, че всички болести, всички противорѣчия, всѣко зло и добро, всички знания — всичко това работи за неговото развитие и повдигане. Ако човѣкъ иска доказателства за това нѣщо, туй подразбира, че той се мисли за по-голѣмъ отъ Бога. И слѣдъ това опрѣдѣля, какво нѣщо е Богъ. Който може да опрѣдѣли, какво нѣщо е Богъ, той трѣбва да бѫде по-голѣмъ отъ Него. Нѣма защо да опрѣдѣляте, какво нѣщо е Господъ. Достатъчно е да знаете въ себе си, че Богъ е благъ, милостивъ и прощава на всички хора. Достатъчно е човѣкъ да прѣстане да грѣши и да се обърне къмъ Бога, за да забрави Той всичкитѣ му прѣгрѣшения и да ги заличи. Той е благоутробенъ, всемилостивъ и благъ. Това, което спъва хората, е съприкосновението имъ съ нечисти, съ низши, тъмни духове. Щомъ влѣзе въ връзка съ тѣхъ, човѣкъ прѣстава да мисли правилно. Тѣзи низши сѫщества се проявяватъ чрѣзъ вашитѣ приятели, чрѣзъ вашитѣ домашни и започватъ да ви влияятъ. За да излѣзе отъ това положение, човѣкъ трѣбва да работи съ безкористната любовь. Дойде ли въ връзка съ тази любовь, той започва да мисли правилно. Мнозина се държатъ за науката слѣпо, крачка напрѣдъ не искатъ да направятъ самостоятелно, вслѣдствие на което къмъ всѣко ново нѣщо се отнасятъ критически. Добрѣ е, че подържатъ науката, както и ученитѣ, но тѣ трѣбва да познаватъ истинскитѣ учени, изворитѣ на науката, на изкуството, на музиката. Истински художникъ, истински ваятель е този, който може да направи отъ восъкъ човѣкъ и да му вдъхне жива душа. Ще кажете, че това е отъ приказкитѣ на „Хиляда и една нощь“. Ако това е невъзможно, защо въ Писанието е казано, че рѣкитѣ ще заплѣскатъ съ рѫцѣтѣ си? Дѣ сѫ рѫцѣтѣ на рѣкитѣ? Въ математиката пъкъ се казва, че успореднитѣ линии могатъ да се прѣсѣкатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта. Вѣрно ли е това? То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че камъкътъ може да се отвори само отъ една ваша дума. Ако, наистина, успореднитѣ линии могатъ да се прѣсѣкатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта, това показва, че тѣ не вървятъ въ една и сѫща плоскость. Казвамъ: когато дойдете до символитѣ, вие трѣбва да ги схващате по духъ, а не буквално. Щомь ги схващате по духъ, вие ще дойдете до новата мисъль, до новитѣ чувства и желания, които сѫ необходимъ материалъ за вѫтрѣшенъ градежъ. Всичко това е необходимо за подмладяването. Ние сме за подмладяването на човѣка. Ако той живѣе по стария начинъ, въ продължение на десеть години само може да остарѣе, да изгуби смисъла на живота. Дойде ли човѣкъ до обезсмисляне на живота, той умира. Нѣма по-глупаво нѣщо отъ това, човѣкъ да умре. Най-разумното нѣщо въ живота е раждането. Има случаи, когато за прѣдпочитане е човѣкъ да умре, отколкото да живѣе. Какви сѫ тѣзи случаи? — Когато нѣкой иска да направи едно прѣстѫпление, за прѣдпочитане е да умре, отколкото да живѣе. По-малкото зло е за прѣдпочитане прѣдъ по-голѣмото. По-добрѣ е човѣкъ да пожертвува тѣлото вмѣсто душата си. Съ това той продава старата си кѫща, а слѣдъ врѣме ще си направи нова. Привидно само той е излѣзълъ отъ кѫщата си, а хората мислятъ, че е умрѣлъ. Друго противорѣчие, на което хората се натъкватъ, е това, дѣто мислятъ, че сѫ спасени. Сѫщеврѣменно тѣ твърдятъ, че не се нуждаятъ отъ науката, понеже тя не могла да спаси хората. Вѣрно е, че науката не спасява. Спасението се отнася само до грѣха, а науката има смисълъ само за спасения човѣкъ. Само спасениятъ човѣкъ може да учи, да работи, да помага на ближнитѣ си. Богъ изпраща най-ученитѣ, най-напредналитѣ души да помагатъ на своитѣ ближни. Нѣкой ангелъ се занимава съ трудна, научна задача, прави своитѣ изчисления, но въ това врѣме Богъ го праща на земята да утѣши нѣкое малко дѣте на което майката е отишла на работа и го оставила само въ кѫщи. Този ангелъ трѣбва да остави всичката си работа, да слѣзе на земята, да утѣши дѣтето и да се върне обратно на небето. Ще кажете: Какъ е възможно ангелъ да се занимава съ едно малко дѣте? Вие виждате, че това дѣте е малко, обаче, въ него живѣе великъ духъ, който се е оплелъ въ материята и не може да се освободи. Трѣбва да дойде нѣкой да му помогне. Въ човѣка има една красива вѫтрѣшна страна, която трѣбва да се прѣдизвика, за да се прояви. Вие не сте виждали още вѫтрѣшната страна на човѣка. Двама или трима отъ ученицитѣ на Христа видѣха Неговото лице, т. е. вѫтрѣшната Му страна и Го познаха. Въ тази вѫтрѣшна, свѣтла страна тѣ познаха Христа. Когато Христосъ се качи на планината, ученицитѣ Му Го видѣха такъвъ, какъвто бѣше между ангелитѣ. Има случаи, макаръ и рѣдки, въ живота на човѣка, когато лицето му светне, и хората го виждатъ такъвъ, какъвто обикновено не е. Човѣкъ не може постоянно да свѣти. Той може да свѣти само тогава, когато се качва на високи планини, на каквато Христосъ се качи. При сегашнитѣ условия на живота, хората трѣбва да иматъ добро разположение на духа, да учатъ, да възприематъ новата наука, която сега иде. Затова се изисква отъ човѣка силна, непоколебима вѣра. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Основната мисъль е слѣдната: каквото и да ви се случи въ живота, да знаете, че Богъ царува на небето и на земята, и затова да бѫдете радостни и весели. Това не значи, че нѣма да имате скърби. Ще имате и скърби, и страдания, но ще знаете, че Богъ управлява навсѣкѫдѣ. Нѣкой взелъ отъ тебе хиляда, Господъ ще ти даде двѣ хиляди. Що се отнася до злото, до лошитѣ хора, вие не се тревожете, Богъ ще ги обуздае. Нѣма да мине дълго врѣме, и законитѣ въ живота ще се измѣнятъ. Тогава, който обича, той господарь ще стане; който мрази, слуга ще стане. Слѣдователно, ако искате да бѫдете господари, обичайте се. Богъ е господарь, защото обича. Искашъ ли да бѫдешъ господарь и да те признаятъ за такъвъ, ще обичашъ. Само разумнитѣ хора могатъ да обичатъ. Когото обичатъ, той пъкъ трѣбва да бѫде отзивчивъ къмъ тази любовь. Той трѣбва да се учи, а не да критикува и да чопли нѣщата. Така правятъ малкитѣ дѣца. Тѣ обичатъ да дращатъ, да чоплятъ, да изрѣзватъ съ ножче името си върху кората на дърветата. Това не се позволява. То е нѣщо подобно на татуирането, което първобитнитѣ хора сѫ правили. Да уповава човѣкъ на Бога, това значи да бѫде силенъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, когато човѣкъ се натъкне на изпитания, да остане тихъ и спокоенъ въ себе си, да дочака края на изпитанията съ търпѣние и да вѣрва, че всичко ще се нареди добрѣ. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ въ Бога; вѣрвамъ, че всичко ще се нареди добрѣ. Слѣдъ малко дойде изкушението, и той казва: Ами ако не се нареди, както се надѣвамъ? Отивате при нѣкой боленъ и му казвате: Не се безпокой, ти ще оздравѣешъ. Като излѣзете вънъ, казвате: Този човѣкъ нѣма да оздравѣе, той ще си. замине. Казвамъ: вие сами трѣбва да бѫдете увѣрени въ това, което говорите. Ако знаете положително, че този боленъ ще оздрзвѣе, кажете му това и не се съмнявайте. Затова се изисква знание. Туй не подразбира, че трѣбва да станете философи. Да бѫде човѣкъ философъ, поетъ, писатель, художникъ или музикантъ, това сѫ специфични дарби, които не се отнасятъ до всички хора. Достатъчно е на човѣка да бѫде отъ способнитѣ, да може да расте и да се развива. Всѣки не може да бѫде поетъ. Поетъ може да стане само онзи, който, като е билъ на небето, още тогава е пожелалъ да стане поетъ. Каквото си пожелалъ на небето, това ще реализирашъ на земята. Каквото горѣ сте обѣщали, това ще реализирате на земята. Слѣдователно, не можете да желаете на земята нѣща, които на небето не сте пожелали. Казвате: не може ли да се измѣнятъ нѣщата? — Не може! Нито на йота може да се измѣни програмата, която е начъртана вече горѣ. Радвайте се и при това положение, защото много още има да учите. Всичкото знание, отъ създаването на свѣта досега, може да се събере въ 90 книги като Библията. Ако можемъ да напечатаме това знание въ човѣшкия мозъкъ, тамъ ще остане мѣсто за напечатването на още 900 такива книги. Оттукъ виждате, какво велико бѫдеще седи прѣдъ васъ, какво знание прѣдстои да ви се открие. Тъй щото, нѣма защо да се обезсърдчавате. Въ мозъка ви има още много мѣсто за напечатване на великото знание по математика, физика, химия, астрономия, музика, художество. Слѣдователно, много още има да учите! Засега вие ще си служите съ онова, което сте написали въ главитѣ си. Като се намѣрите въ трудно положение и не можете да извадите нѣщо отъ написаното, ще учите; и каквото научите, ще го запишете. Казвамъ: при каквото положение да се намирате, вие трѣбва да знаете да плавате. — Защо? — Защото слѣдъ 20 години ще пѫтувате съ параходъ, който ще се разбие, ще прѣтърпи крушение, и вие ще се изложите на произвола на вълнитѣ. Ако не знаете да плавате, отъ васъ нищо нѣма да остане. Днесъ всички хора минаватъ Великия океанъ на живота, и трѣбва да го минатъ! Щомъ го прѣминатъ, тѣ ще стѫпятъ на Божествената земя — на Обѣтованата земя, т. е. ще се върнатъ у дома си. Засега всички пѫтуваме, водимъ голѣмо сражение. Като свършимъ сражението, като слѣземъ на Обѣтованата земя, ще седнемъ подъ смоковницата да си починемъ. Изпѣйте сега упражнението: „Давай, давай!“ Като пѣете, наблюдавамъ ви, че не сте свободни. Никой нѣма свобода, да излѣзе прѣдъ всички да изпѣе една пѣсень съ движения. Всѣки трѣбва да пѣе за себе си и да прави движения. Всичко въ живота е движение. Животътъ не се заключава въ нѣкакво външно благоприличие. Има външно благоприличие, има и вѫтрѣшно благоприличие. Има външна доброта, има и вѫтрѣшна доброта. Има външна разумность, има и вѫтрѣшна разумность. Вѫтрѣшнитѣ добродѣтели сѫ за прѣдпочитане прѣдъ външнитѣ. Но за да се изяви човѣкъ правилно, какъвто е, и затова се изисква свобода. Който пѣе за себе си, нека отиде въ гората и започне да пѣе и да прави своитѣ пластични движения. Ако влѣзете въ нѣкое общество и започнете да пѣете съ движения, ще ви се смѣятъ. Защо? — Има нѣщо дисхармонично въ вашитѣ движения. Ако движенията ви сѫ хармонични и съотвѣтствуватъ на пѣнието, тѣ не могатъ да прѣдизвикатъ никакъвъ смѣхъ. Когато човѣкъ върши нѣщата подъ импулсъ на Духа, всичко въ него е красиво. Засега нито движенията, нито говорътъ на хората е, както трѣбва. Тѣ още не сѫ достигнали великата хармония на живата природа. Въ движенията на хората трѣбва да има голѣмо разнообразие и пластичность. Въ всѣко движение трѣбва да има мисъль и чувство. Такива движения създаватъ разположение въ човѣка. Много отъ движенията на съврѣменнитѣ хора сѫ подсъзнателни; и тѣ сами не знаятъ, какво означаватъ тѣхнитѣ движения. Когато висшето съзнание на човѣка се пробуди, той ще разбере своитѣ движения, ще ги осмисли. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 2 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОЯВА НА МУЗИКАТА ВЪ СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Произходътъ на музиката датира отъ скоро врѣме, отъ сегашната раса. При това, всички хора не сѫ еднакво музикални, вслѣдствие на което може да се каже, че музикалното чувство въ човѣка е ново чувство. То е започнало да се развива съ проявата на самосъзнанието въ човѣка. Самосъзнанието пъкъ се е явило отъ триста хиляди години насамъ. Пѣнието и музиката сѫ дадени на човѣка като методъ за трансформиране на енергиитѣ въ него, а не като професия, като срѣдство за прѣхрана. Ето защо, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У нѣкои хора музикалното чувство е добрѣ развито, у други — слабо, но всички трѣбва да работятъ въ това направление. За да може човѣкъ да пѣе, или да свири, той трѣбва да има нѣкаква идея, нѣкакъвъ дълбокъ вѫтрѣшенъ импулсъ. Безъ идея нѣма пѣсень. Който иска да пѣе и да свири добрѣ, той трѣбва да концентрира вниманието си въ пѣнието или въ свиренето. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне. Можете ли да дадете образецъ отъ нѣкаква българска пѣсень? Едно врѣме българинътъ е билъ вѫтрѣшно по-музикаленъ отъ сегашнитѣ българи. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: музиката, пѣнието иматъ смисълъ само тогава, когато служатъ за облагородяване на човѣка. Ако прослѣдите музиката у птицитѣ, ще видите, че и тѣ се намиратъ на различна степень на развитие. Запримѣръ, каква е музиката на пѣтела? Първоначално пѣтелътъ не е кукуригалъ, но впослѣдствие той е научилъ това изкуство. Отъ колко хиляди години пѣтелътъ е започналъ да кукурига? Въ музикално отношение славеятъ и канарчето седатъ по-високо отъ пѣтела. Съврѣменнитѣ хора дѣлятъ музиката на външна или обективна и вѫтрѣшна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е прѣходна, подлежи на постоянни промѣни. Въ нея нѣма нѣщо установено, нѣщо стабилно. Отъ тази музика човѣкъ трѣбва да мине въ музиката на козмическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влѣзе въ козмическото съзнание, той не може да влѣзе и въ Божествения свѣтъ. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да имате широко съзнание, да възприемете свѣтлината на този свѣтъ, за да разберете живота въ неговия дълбокъ смисълъ. Всички хора, у които чувствата сѫ загрубѣли, нѣматъ музика въ себе си. Онѣзи хора пъкъ, които иматъ нѣжни чувства, тѣ иматъ музика. Тѣ могатъ да пѣятъ, да свирятъ, и по съзнание седатъ повисоко отъ първитѣ, които не пѣятъ, нито свирятъ. Между музикантитѣ и пѣвцитѣ можете да срещнете пияници, но никога нѣма да срещнете крадци и разбойници. Едно нѣщо, което прѣчи на музикантитѣ и на пѣвцитѣ, е стѣснението. Когато нѣкой иска да пѣе, той започва да мисли за окрѫжаващата срѣда и се стѣснява. Естествено е това стѣснение. Защо? — Ако публиката, която дохожда да слуша нѣкой пѣвецъ или музикантъ, сама по себе си, е музикална, тя ще изисква, ще очаква отъ музиканта нѣщо повече отъ това, което той може да даде. Ако пѣвецътъ изпълни своята програма съ чувство, публиката ще го слуша; обаче, ако той е посрѣдственъ пѣвецъ, тя нѣма да го слуша, ще го освирка и ще го свали отъ сцената. Ако сравнявате американеца съ българина, въ музикално отношение българинътъ седи по-високо отъ американеца. Изобщо, българинътъ е антиподъ на американеца въ много отношения. Въ музикално отношение и българитѣ трѣбва много още да работятъ. Тѣ иматъ желание да бѫдатъ музикални, но работитѣ не ставатъ само съ желание. Изисква се работа, упражнение. Изпѣйте сега упражнението „Киаметъ-Зену,“ да видимъ, какъ сте го схванали. Буквата К въ думата „киаметъ“ означава великото въ живота, което се крие въ врѣмето и пространството. „Киаметъ-Зену, Махаръ-Бену“ — Махаръ-Бену е Великиятъ, който урежда и съгражда нѣщата. Той е неизмѣненъ и постояненъ. Ако нѣкой отъ васъ би могълъ да изпѣе това упражнение, както трѣбва, той би събралъ много публика около себе си. Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура“. Въ съврѣменната култура се забѣлѣзватъ три течения, които вървятъ паралелно. Едното течение наричатъ животинско; то прѣдставя простото съзнание на животнитѣ, у които нѣма още съзнание за личность. Второто течение е това на човѣшкото съзнание, което единствено отличава човѣка отъ животнитѣ; то е самосъзнанието. Въ това положение човѣкъ съзнава себе си като личность, като добъръ или лошъ човѣкъ, като живо сѫщество, което се ражда и умира. Третото течение е това на козмическото съзнание, въ което човѣкъ губи страхъ отъ смъртьта и влиза въ новата култура. Който живѣе въ козмическото съзнание, той гледа вече на цѣлата природа като на живъ организъмъ, на който всички части сѫ живи: растенията, животнитѣ, хората - всички съставятъ клѣтки на цѣлокупния животъ. Животътъ на самосъзнанието има своитѣ добри и лоши страни. Докато човѣкъ не започне да изучава живота основно, отъ неговата вѫтрѣшна страна, какъ е създаденъ, какъ се е развивалъ съ течение на врѣмето, той не може да влѣзе въ новата култура. Казвамъ: вие имате извѣстни понятия за културата, но какво прѣдставя въ сѫщность културата? Какво се разбира подъ думата „култура“? Всѣки трѣбва да си състави точно понятие за тази дума. Всѣка дума е изразъ на нѣкакво понятие. Нѣкой казва: Азъ имамъ понятие за дадена работа. Питамъ: какво понятие има този човѣкъ? Той самъ трѣбва да си изясни този въпросъ. Тъй щото, всѣка дума, всѣко понятие за нѣщата, трѣбва да изразява точно идеята, която е скрита въ това понятие. Казвате: Този човѣкъ е добъръ. Отдѣ знаете това? Виждате ли добротата на този човѣкъ? Прѣди всичко, добротата е нѣщо невидимо. За другъ нѣкой казвате: Този човѣкъ е благороденъ, пъленъ съ любовь. Дѣ се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и любовьта. Това сѫ отвлѣчени понятия, които хората изразяватъ съ думи, но като започнатъ да анализиратъ тия понятия, да видятъ, въ какво и какъ, именно, се изразяватъ, тѣ се убѣждаватъ, че това не е лесна работа. Ако човѣкъ рече да подложи на вѫтрѣшна анализа думитѣ „християнинъ, любовь, вѣра, надежда,“ той съвсѣмъ ще се обърка. Да вѣрвашъ въ Христа, въ любовьта, това още не означава, че ти си християнинъ, или че имашъ въ себе си любовь. Вѣрата на човѣка трѣбва да се прѣвърне въ животъ, да се крѣпи на редъ вѫтрѣшни прѣживявания. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата. Прѣживяването подразбира изгаряне. Като говорятъ за прѣживяване, мнозина иматъ прѣдъ видъ, че сѫ минали прѣзъ нѣща, които горятъ и изгарятъ. Когато волътъ се храни, той събира храна повече, отколкото му трѣбва, и послѣ започва да я прѣживя. Като я прѣкара нѣколко пѫти прѣзъ устата си, най-послѣ той счита, че е прѣживѣлъ нѣщо. Казвамъ: нѣщата не трѣбва да се прѣживятъ, нито да се прѣживяватъ, но трѣбва всѣки моментъ да се живѣятъ. Който прѣживява, или прѣживя нѣщата, въ края на краищата, той умира. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата; студентъ съмъ билъ, миналъ съмъ младинитѣ си, богатъ съмъ съ прѣживявания. Не, този човѣкъ не може да се нарече богатъ, нито ученъ. Който е прѣживѣлъ нѣщата, той не може да стане ученъ човѣкъ. Учениятъ всѣкога трѣбва да живѣе, да изживява нѣщата и да не казва, че нѣкога ги е прѣживѣлъ. И слѣдъ всичко това ще дойде нѣкой ученъ да казва, че познава най-новитѣ теории за създаването на вселената. Споредъ мене, и най-новитѣ теории не сѫ въ състояние да обяснятъ създаването на вселената. Кой ученъ досега е могълъ да прѣдстави нѣкаква теория, която да обясни всички явления, които сѫ се извършили въ вселената отъ началото на създаването й и досега? Прѣди всичко, създаването на вселената не е еднократенъ процесъ. Нѣкои приематъ Кантъ-Лапласовата теория за създаването на свѣта, но колко отъ свѣтовнитѣ явления може да обясни тази теория? Най-послѣ всѣки човѣкъ има своя теория за създаването на свѣта, но тия теории могатъ ли да обяснятъ всички явлеления въ свѣта? Всѣка научна теория е по-близо или по-далечъ отъ истината, въ зависимость отъ степеньта на съзнанието на единъ или другъ ученъ. Вие подържате нѣкой ученъ, признавате го за авторитетъ, обаче, авторитетътъ на единъ ученъ зависи отъ това, доколко той живѣе въ козмическото съзнание. Ако разглежда явленията отъ гледището на козмическото съзнание, той може да се признае за ученъ; ако разглежда явленията отъ гледището на обикновеното съзнание, той е обикновенъ ученъ, който е събралъ факти, изучилъ ги е отъ външната имъ страна, безъ да разбере тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Слѣдователно, има два вида учени хора въ свѣта: обикновени учени и истински учени. Споредъ това и обясненията на явленията и законитѣ въ природата ще бѫдатъ по-близо или по-далечъ отъ истината. Запримѣръ, вземете закона за увеличаването или намаляването на свѣтлината. Този законъ гласи: свѣтлината на тѣлата се увеличава или намалява въ зависимость отъ квадрата на разстоянието. Обаче, отъ какво зависи това намаляване или увеличаване на свѣтлината, не е обяснено. Значи, може да се прѣдполага, че слънчевата свѣтлина срѣща съпротивления въ пространството, вслѣдствие на което трептенията й се намаляватъ. Освѣнъ това, забѣлѣзано е, че всички хора не възприематъ еднакво свѣтлината. Това се дължи вѣроятно на различното устройство на мозъчнитѣ клѣтки. Запримѣръ, всички хора не възприематъ еднакво червения цвѣтъ. Нѣкой казва: Азъ виждамъ червения цвѣтъ. — Ти можешъ да виждашъ червения цвѣтъ, но не и да го разбирашъ. Между виждане и разбиране има голѣма разлика. Въ послѣдно врѣме ученитѣ пишатъ и говорятъ за цвѣтоветѣ повече, отколкото въ по-раншнитѣ врѣмена. Тѣ изучаватъ най-тънкитѣ различия между цвѣтоветѣ, изучаватъ трептенията имъ и т. н. Обаче, често срѣщате хора, които мѫчно различаватъ тъмносиния цвѣтъ отъ черния. Изобщо, схващането на най-тънкитѣ тонове на цвѣтоветѣ зависи отъ развитието на очитѣ, отъ мозъчнитѣ клѣтки и отъ редъ още причини. Съ влизането на човѣка въ козмическото съзнание, започва развиването на редъ мозъчни центрове и способности въ него, вслѣдствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цвѣтоветѣ, тоноветѣ и звуковетѣ. Днесъ хората различаватъ много цвѣтове. И тъй, човѣкъ се намира на по-високо или по-низко стѫпало на развитие въ зависимость отъ степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако живѣе въ простото съзнание, той не се отличава много отъ животнитѣ. Ако живѣе въ самосъзнанието, той влиза въ областьта на грѣха, въ областьта на смъртьта. Щомъ се натъкне на тази область, той иска да излѣзе отъ нея, да мине въ безсмъртието, въ свободата. Нѣкои хора вече сѫ влѣзли въ козмическото съзнание. Запримѣръ, апостолъ Павелъ казва, че се е прѣнесълъ на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на козмическото съзнание въ човѣка. Много светии, много велики хора сѫ живѣли въ това съзнание. Запримѣръ, Христосъ, Буда, Сведенборгъ и други нѣкои сѫ познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди козмическото съзнание въ човѣка, той изпитва необикновена радость, която никой не може да му отнеме. Докато човѣкъ не влѣзе въ това съзнание, неговата радость ту ще се явява, ту ще изчезва: днесъ ще е радостенъ, утрѣ ще е скърбенъ. Задачата на Христа бѣще да научи хората да живѣятъ правилно, да съдѣйствува за пробуждане на козмическото имъ съзнание. Христовото учение внесе въ свѣта нова наука, която цѣли да приготви пѫтя за проявяване на това ново съзнание въ хората. Старитѣ пророци наричали това съзнание „новото слънце“, а Христосъ се произнасялъ за него съ думитѣ: „И ще влѣя Духа си“. На съврѣмененъ езикъ това подразбира: ние трѣбва да съзнаваме, че козмосътъ е живъ, съставя нѣщо цѣло и се интересува отъ насъ дотолкова, доколкото и ние се интересуваме отъ него. Той е цѣлото, ние сме неговитѣ части. Казвамъ: когато човѣкъ влѣзе въ козмическото съзнание, това не значи още, че той е добилъ и разбралъ всичко. И тамъ има степени на разбиране, но все пакъ той има потолѣма свѣтлина за нѣщата и ще може отчасти поне да се освободи отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на своя животъ. Обаче, затова се изисква школа, мегоди за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадатъ, тѣ ще останатъ неприложени. Ако дадешъ на съврѣменнитѣ хора пари, първото нѣщо, за което ще ги употрѣбятъ, е да си направятъ кѫща, и цѣлъ животъ да обикалятъ около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили нѣкаква пакость. Този човѣкъ се намира въ положението на нѣкое куче, на което даватъ кость да гложди. То взима костьта, разнася я натукъ-натамъ, крие се отъ другитѣ кучета, докато дойде отнѣкѫдѣ нѣкое по силно куче, сдави го и му вземе костьта. По сѫщия начинъ дойде нѣкой ученъ човѣкъ, създаде една теория и започне да я разправя навсѣкѫдѣ. Тукъ прѣпоржчва теорията си, тамъ я прѣпоржчва, гложди я, както кучето гложди костьта. Дойде по-ученъ отъ него, създаде нова теория, а първата остава на заденъ планъ. Всички се възхищаватъ отъ теорията на втория ученъ, а първиятъ остава самъ съ теорията си, отъ никого непризнатъ. Значи, смисълътъ не е въ знанието на нѣщата, но въ разбирането имъ. Какво се ползува учениятъ отъ своята теория за създаването на свѣта, ако той самъ не разбира този свѣтъ? Не е въпросътъ въ това, учениятъ да ни обяснява механическата страна на създаването на свѣта, но той трѣбва да обясни живата страна на създаването на свѣта, за да могатъ всички да се ползуватъ. Съврѣменниятъ физиологъ и анатомистъ ще направи аутопсия на единъ умрѣлъ човѣкъ, ще извади сърцето, бѣлия дробъ, стомаха, червата му и ще ги изучава, но това още не е наука. Той разглежда тия органи самостоятелно, независимо отъ тѣхнитѣ общи функции въ организма, но това не е цѣлата наука. Докато човѣкъ живѣе, той е свързанъ съ своя духъ така, както сѫ свързани единъ съ другъ органитѣ на неговия организъмъ. Ето защо, за да се види връзката между човѣшкия организъмъ и неговия духъ, човѣкъ трѣбва да се изучава и анатомически, и физиологически, и духовно, като живъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да изучава, освѣнъ физическия, още и духовния свѣтъ, да се свърже съ по-напреднали сѫщества, които ще му помагатъ въ неговия пѫть. Обаче, ежедневниятъ животъ на човѣка прѣдставя една опасность за него въ това отношение, именно, че като се търка около съзнанието му, постепенно заличава, изтрива хубавото, красивото, което е написано тамъ, и за развитието на което не сѫ дошли оше благоприятни условия. Слѣдователно, когато човѣкъ влѣзе въ свѣта, той не трѣбва да оставя хората да заличаватъ неговитѣ идеали, нито пъкъ самъ той да ги продава. Който влиза въ свѣта, той трѣбва да влѣзе съ цѣль да се ползува отъ него; който влѣзе въ свѣта, той трѣбва да отиде между хората, да се окѫпе набързо и веднага да излѣзе. Свѣтътъ е море, въ чиято вода можешъ да прѣседишъ най-много 15—20 м. и веднага слѣдъ това да излѣзешъ на брѣга, да се изсушишъ. Ако не излѣзешъ скоро отъ вълнитѣ на това море, голѣмо зло ще те сполети. Свѣтътъ е мѣсто за работа, а не за удоволствие. Въ свѣта съзнанията на всички хора се прѣплитатъ, вслѣдствие на което се образува една каша, и при това положение хората очакватъ спасението си. Тѣ очакватъ спасението си оттамъ, отдѣто по никой начинъ не може да дойде. Всѣки човѣкъ има желание да придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законитѣ, по които може да реализира тия свои желания, той се обезсърдчава, отчайва се и се връща назадъ. Нѣкои хора при най-малкото съпротивление се отчайватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да вървимъ. Сѫщото се забѣлѣзва и въ религиознитѣ хора. Нѣкой християнинъ, въ стремежа си да намѣри истината, ще обиколи всички християнски черкви, послѣ ще отиде между източнитѣ народи и, въ края на краищата, пакъ ще остане незадоволенъ. Това зависи отъ степеньта на развитието, до което е стигнало неговото съзнание. Съзнанието прѣдставя вѫтрѣшния организъмъ на човѣка, чрѣзъ който душата се съобщава съ Божествения свѣтъ. То е вѫтрѣшната обвивка на душата. Отъ теософско и окултно гледище, будическото тѣло свързва душата съ невидимия свѣтъ. Ето защо, въ козмическото съзнание вѣрата е непрѣривенъ процесъ, а въ самосъзнанието — прѣривенъ процесъ. Въ самосъзнанието човѣкъ ту вѣрва, ту губи вѣрата си; той е пъленъ съ съмнѣния, съ подозрѣния. Който живѣе въ козмическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нѣщата, каквито сѫ, въ истинското имъ положение. Ако въ дома на такъвъ човѣкъ дойде нѣкой апашъ и задигне паритѣ му, той вижда това и знае, дѣ ще ги скрие. Не само туй, но той знае, кога ще дойде този апашъ въ дома му. Като види, че се готви да отваря касата, той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искашъ? — Еди-колко. Той самъ изважда отъ касата си пари и му дава. Обаче, докато съврѣменнитѣ хора живѣятъ още въ своето съзнание и самосъзнание, тѣ ще живѣятъ въ вѣченъ страхъ и безпокойствие, какво ще стане съ тѣхъ, какъ ще прѣкаратъ живота си и т. н. Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ. Веднъжъ дошли на земята, хората ще бѫдатъ подтиквани къмъ вѫтрѣшенъ прогресъ и развитие. Има право да се страхува човѣкъ само тогава, когато служи на мързела, на своята лѣнность. Има хора мързеливи, които прѣчатъ на своето спасение. Тѣ не искатъ да работятъ, да учатъ, да се молятъ, очакватъ всичко на готово. Работата, мисленето, молитвата сѫ процеси на самосъзнанието. Ако човѣкъ се откаже отъ тѣхъ, нищо не би останало отъ него. Отъ хиляди години насамъ се е проявявало човѣшкото самосъзнание. Сега иде врѣмето на козмическото съзнание, или както се казва въ Писанието: „Сега Богъ създава ново небе и нова земя“. Слѣдователно, новата земя е за праведнитѣ хора, за светиитѣ, които живѣятъ въ културата на козмическото съзнание. То сега си пробива пѫть въ живота, вслѣдствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Свѣтлината на това съзнание е голѣма; тя освѣтява и най-забуленитѣ кѫтове въ живота на хората, и тѣ днесъ виждатъ погрѣшкитѣ си повече, отколкото всѣко друго врѣме. Нѣма нѣщо скрито-покрито. Човѣкъ може да се скрие отъ хората, но отъ себе си, отъ свѣтлината, която иде, той не може да се скрие. Нѣкой грѣши и се страхува да го не видятъ отвънъ. Не отвънъ, но отвѫтрѣ трѣбва да се страхувате, отъ свѣтлината, която иде. И тъй, страданията неизбѣжно ще дойдатъ и то право пропорционално на свѣтлината, която иде въ свѣта. Щомъ се намѣри прѣдъ тази свѣтлина, човѣкъ започва да се бичува, да се самоосѫжда. Въ това бичуване той нѣкога прѣувеличава своитѣ погрѣшки. Не е лошо човѣкъ да страда, но трѣбва да бѫде справедливъ, да не прѣувеличава страданията и погрѣшкитѣ си, нито да ги намалява. Когато човѣкъ изпитва по-голѣма или по-малка грѣховность въ себе си, това се дължи на степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако вие напуснете кѫщата си за 2—3 мѣсеца и слѣдъ това се върнете, въ какво положение ще я намѣрите? — Тя ще бѫде потънала въ прахъ. Какво трѣбва да направите? Трѣбва ли да се осѫждате, да считате, че вината е ваша? Не, вината не е ваша, но вие не трѣбва да оставите кѫщата си прашна, ще се заемете да я изчистите. По сѫщия начинъ ще трѣбва да чистите и грѣховетѣ си. Когато богословитѣ казватъ, че никой не може да изчисти човѣка отъ грѣховетѣ му, освѣнъ той самъ, то е все едно да кажете, че никой не може да изчисти кѫщата, освѣнъ слугинята. Не, и господарката може да изчисти кѫщата си. Какъ може да се изчисти кѫщата отъ голѣмия боклукъ? — Чрѣзъ запалване на боклука. Въ този смисълъ, спасението на човѣка не е нищо друго, освѣнъ запалване на онѣзи нечистотии, утайки, които той носи отъ миналото. Сега трѣбва да се яви учитель на човѣчеството, който да прѣкара самосъзнанието прѣзъ козмическото съзнание. Запалка трѣбва, потикъ трѣбва за душитѣ на хората! Тѣзи запалки сѫ вълни, които идатъ въ свѣта, а всѣка такава вълна носи съ себе си нова свѣтлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трѣбва да се повдигне на по-висока степень. Ако не се повдигне, животътъ ще остане за хората непознатъ — terra incognita. Каква е разликата между думитѣ когносъ и кома? Медицитѣ употрѣбяватъ думата кома, която означава една болесть — вцѣпеняване. Като се вцѣпени, човѣкъ очаква да дойде нѣкой да му помогне. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ състояния, подобни на тази болесть. Съзнанието имъ се вцѣпенява, и тѣ очакватъ отнѣкѫдѣ помощь. Въ този случай страданията идатъ въ помощь на човѣка. Тѣ разтърсватъ съзнанието му, събуждатъ го, освобождаватъ го отъ това вцѣпеняване. Пробуждането на съзнанието не става механически, чрѣзъ насилие, напримѣръ, но чрѣзъ потици, които страданията събуждатъ. Всѣки потикъ влива нѣщо живо въ организъма на човѣка. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спятъ. Тѣ усѣщатъ, като че сѫ вънъ отъ тѣлото си, искатъ да влѣзатъ вѫтрѣ — не могатъ; искатъ да се пробудятъ, да кажатъ нѣщо — пакъ не могатъ. Това състояние се нарича кома. Какъ може човѣкъ да се освободи отъ това състояние? Когато изпадне въ това положение, човѣкъ започва да се моли и изгубва съзнание. Слѣдъ това се стрѣска, отново дохожда въ съзнание, безъ да може да опрѣдѣли, колко врѣме е траяло това състояние. Та при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ минава прѣзъ това положение. То трае нѣколко секунди, но изглежда, като че продължава вѣкове. Когато минава прѣзъ това състояние, човѣкъ се мѫчи, ходи, сѣда, става, движи се и послѣ легне да спи. Тъй щото, при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спалъ по-рано. И тъй, ние трѣбва да изучаваме различнитѣ степени на съзнанието. Първо човѣкъ минава прѣзъ три степени на съзнанието, които сѫ степени на илюзии. Прѣзъ тѣзи три степени човѣкъ може да се подаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповѣдватъ. Подъ чужда воля той може да си прѣдстави, че минава море, или че влиза въ огънь и т. н. Обаче, влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ става независимъ. Докато човѣшкото съзнание се намира въ първитѣ три степени, може да му се влияе. Влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ се освобождава отъ влиянието на хипнотизатора, и той, самъ за себе си, става ясновидецъ. Тогава вие можете да накарате този човѣкъ да отиде въ Лондонъ, въ Ню Иоркъ, да провѣри, какво става тамъ. Той може да види, какво се върши по Атлантическия океанъ, колко параходи пѫтуватъ, какво става тамъ и т. н. Когато нѣкой човѣкъ живѣе въ четвъртата степень на съзнание, той може да прѣдсказва много нѣща, може да опрѣдѣля диагнозата на болнитѣ и да имъ прѣпоржчва начини за лѣкуване. Щомъ излѣзе отъ това съзнание, той се проявява като обикновенъ човѣкъ. Слѣдователно, въ човѣка има състояния, възможности, способности, които въ бѫдеще могатъ да се развиятъ. Тѣ очакватъ тия условия като най-благоприятни за тѣхното развитие. Забѣлѣзано е, че когато поставятъ човѣка въ магнетиченъ, или, както нѣкои го наричатъ, хипнотиченъ сънъ, той проявява особени дарби и способности. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той става обикновенъ човѣкъ. Това показва, че въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които очакватъ врѣмето за своето развитие. Докато не е развилъ онова, което Богъ е вложилъ въ душата му, човѣкъ още не е въ своята сфера, не живѣе живота на своята душа. И тъй, врѣме е вече да се потопимъ въ Духа Христовъ, или да влѣземъ въ висшето, въ Божественото съзнание, да видимъ, какво трѣбва да правимъ. Който живѣе въ това съзнание, при започване на всѣка работа, той ще знае, какъ ще я свърши, какви резултати ще има. Казвате: Господъ само знае тия работи. Да, днесъ само Господъ знае тия нѣща, но единъ день и вие ще ги знаете. Засега хората знаятъ нѣщата само слѣдъ като тѣ станатъ. Имашъ пари, радвашъ се, но слѣдъ двѣ години ги изгубишъ. Ти вече знаешъ, че си изгубилъ паритѣ. Отивашъ на пързалка, радвашъ се, че можешъ да се пързаляшъ, но паднешъ на леда, счупишъ крака си. Ти знаешъ вече, какво си прѣкаралъ на пързалката. Ако живѣеше въ висшето съзнание, ти щѣше прѣдзарително да знаешъ, че слѣдъ двѣ години ще изгубишъ паритѣ си; сѫщо така щѣше да знаешъ, че този день ще счупишъ крака си на пързалката, и нѣмаше да излизашъ вънъ отъ стаята си, щѣше да прѣкарашъ деня въ размишление и молитва. Отивашъ да орешъ на нивата си, ще знаешъ, дали този день е добъръ, или не. Случаватъ се лѣтни дни толкова горещи, че орането излиза несполучливо. Прѣзъ такива дни има мчого стържели, които нападатъ воловетѣ, и тѣ хукватъ да бѣгатъ, задигатъ оралото, за нищо не искатъ да знаятъ, Този день не е благоприятенъ за оране. Ако знаеше това нѣщо прѣдварително, този день ти щѣше да разпуснешъ воловетѣ, да ги прагишъ въ гората на свобода. Речешъ ли да орешъ, ще дойдатъ стържелитѣ, ще нападнатъ воловетѣ, а ти ще ходишъ да ги гонишъ. Достатъчно е единъ стържелъ да бръмне край ухото на вола, за да го застави да бѣга. Интересно е, отдѣ е дошълъ този страхъ въ воловетѣ отъ тѣзи малки мухи — стържели. Ето защо, човѣкъ трѣбва да използува условията на живота, на културата за своето усъвършенствуване. Съврѣменната култура е условие за проява на самосьзнанието въ човѣка, да види той своитѣ недѫзи. И наистина, днесъ всички хора сѫ недоволни отъ своя животъ. Учениятъ е недоволенъ; проповѣдникътъ е недоволенъ; музикантътъ, художникътъ, поетътъ, писательтъ — всички сѫ недоволни отъ своя животъ. Иматъ право хората да сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото, докато живѣятъ въ самосъзнанието, тѣ никога не могатъ да изразятъ онѣзи велики идеи и стремежи, които сѫ вложени въ тѣхната душа и въ тѣхния духъ. Въ човѣка трѣбва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде потикъ да гради, да създава ония органи, чрѣзъ които да изрази своитѣ велики идеи и възвишени чувства. Казвамъ: когато човѣкъ започне да работи, отъ гледището на Божественото съзнание, той ще придобие въ себе си вѫтрѣшно богатство, къмъ което днесъ се стреми. Както хората биватъ различно богати, така и съврѣменнитѣ езици, а сѫщо така и езицитѣ на миналото сѫ били различно богати. Запримѣръ, въ арабски езикъ за понятието камила има петь хиляди думи. Въ санскритски езикъ за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи, арабитѣ сѫ мислили най-много за камилата. Въ български езикъ колко думи има за слънцето? Днесъ най-видниятъ български ораторъ си служи едва съ петь хиляди думи. Думитѣ се раждатъ и умиратъ, като живитѣ сѫщества. Милиони думи умиратъ, милиони думи се раждатъ; тѣ постоянно се обновяватъ. Божественото съзнание разполага съ нова, възвишена енергия, която е въ сила да изрази вѫтрѣшнитѣ състояния на хората. Тогава хората ще иматъ по-правилни схващания, повече свѣтлина. Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлѣчена область, подобна на дълбока вода, въ която всѣки не може да влѣзе. То е така недостѫпно за съзнанието на съврѣменния човѣкъ, както сѫ недостѫпни много отъ окултнитѣ пѣсни. Вземете, запримѣръ, пѣсеньта „Fir-fur-fen.“ Какво ще кажете за тази пѣсень? Ритмусътъ, темпътъ, съчетанието на звуковетѣ въ тази пѣсень сѫ такива, че малцина могатъ да издържатъ на тѣхъ. Даже и класическитѣ музиканти не могатъ да издържатъ на тия тонове. Въ своитѣ произведения тѣ сѫ дошли до едно мѣсто и тамъ сѫ спрѣли. За да продължатъ по-нататъкъ, изисква се благоприятна срѣда. За да се създаде каква да е пѣсень, тя се нуждае отъ съотвѣтна срѣда, която да й послужи като екранъ за проектиране. Вземете, запримѣръ, българскитѣ пѣсни. Отъ освобождението на България до днесъ има ли нѣкакви нововъведения въ музиката? — Нищо ново нѣма, все старитѣ пѣсни се пѣятъ. Старитѣ български пѣсни сѫ повече тѫжни. Тѣ сѫ пѣсни на чувствата и говорятъ за инволюцията на човѣка. Хороводнитѣ български пѣсни сѫ волеви, свързани съ нѣкой митъ изъ живота на българитѣ. Сега ще ви дамъ съдържанието на една българска пѣсень: „Давай,давай всичко давай: Чисто сѣме пшеничено; Да се сѣе на нивата, на нивата красивата, Да се чисти прѣзъ зимата. Да се радва на живота, всичко сѣто на полето (2); На полето, подь небето (2). Тази пѣсень трѣбва да се пѣе съ движения. Безъ движения тя нѣма смисълъ. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да има обектъ. Който разбира езика на природата, той ще влѣзе въ връзка съ нея, и тя ще му проговори. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 декември, 1926 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБЕКТИВЕНЪ И СУБЕКТИВЕНЪ УМЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се резюме на темата: „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“ Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя прѣдставя разумно сѫщество. Отлѣво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно сѫщество, съдържа въ себе си животъ. Ако единицата съдържа само животъ, тя прѣдставя отъ себе си само животинско състояние. Обаче, ако отдѣсно на единицата поставите разумностьта (р), отдолу вѣрата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълътъ на тази единица ще се измѣни. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази единица? Както въ физическия свѣтъ една материя произлиза отъ друга, т. е. трансформира се една въ друга, така и въ духовния свѣтъ силитѣ произлизатъ една отъ друга. Значи, както въздухообразната материя произлиза отъ течната, и течната отъ твърдата, така и надеждата произлиза отъ вѣрата. Безъ вѣра надеждата не сѫществува. Ако човѣкъ има надежда безъ вѣра, той нѣма да има почти никакво понятие за духовния свѣтъ. Ако попитате такъвъ човѣкъ да ви каже нѣщо за духовния свѣтъ, той ще ви отговори: Празна работа е този животъ! Обаче, ако вѣрата е добрѣ развита въ нѣкой човѣкъ, той ще слуша, ако му говорите за духовния животъ, пъкъ и той самъ може да ви говори. И умътъ въ човѣка е сила, но този умъ трѣбва да гледа на живота прѣзъ очитѣ на вѣрата, надеждата и любовьта. И тъй, мнозина мислятъ, че когато любовьта дойде въ човѣка, тя ще въздѣйствува върху неговия умъ. Не, любовьта нѣма да въздѣйствува на ума, но умътъ трѣбва да гледа прѣзъ очитѣ на любовьта. Любовьта е срѣда, прѣзъ която се прѣчупватъ лѫчитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Щомъ умътъ гледа прѣзъ очитѣ на любовьта, той ще разбира Божия законъ и поредъкъ въ свѣта. При сегашното развитие на човѣка, умътъ има двѣ проявления, които ученитѣ наричатъ обективно и субективно проявление, т. е. обективенъ и субективенъ умъ. Обективниятъ умъ живѣе само въ миналото, той не прозира въ бѫдещето. Този умъ схваща нѣщата материалистично и се върти навсѣкѫдѣ, както се въртѣла пещьта на Настрадинъ Ходжа. Единъ день Настрадинъ Ходжа си направилъ една пещь. Дошълъ при него единъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на изтокъ? — Дѣ да я туря? — На югъ. Настрадинъ Ходжа го послушалъ, турилъ устата на пещьта на югъ. Слѣдъ това дошълъ другъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на югъ? — Дѣ да я туря? — На сѣверъ. — И така може. Той турилъ устата на пещьта на сѣверъ. Дошълъ трети и му казалъ, че по-добрѣ ще бѫде, ако тури устата на пещьта на западъ. За да угоди на всички свои познати, Настрадинъ Ходжа турилъ пещьта си на двѣ колелета, че кой накѫдѣто пожелае, на тамъ да я обръща. Казвамъ: такова нѣщо прѣдставя пещьта на обективния умъ. Тя е построена на двѣ колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспѣхи въ живота, всички морални падения се дължатъ все на обективния умъ на човѣка. Това не се дължи на злата воля на човѣка, но въ обективния умъ се включва съдържанието на миналия животъ. Когато види, че направите нѣщо, което не е по негово желание, обективниятъ умъ ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубѣди, да не го правите. Запримѣръ, нѣкой иска да стане сутринь рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубѣждава: Поспи още малко, докато изгрѣе слънцето, защото вънъ е студено, 15° студъ, ще се простудишъ. Виждате, че този човѣкъ слуша обективния умъ и не става да си направи молитвата. Много хора ставатъ неврастеници, заболяватъ отъ редъ болести, защото се подаватъ на съвѣтитѣ на обективния умъ. Той казва: Не се качвай на този тренъ, защото ще дерайлира; не излизай сутринь рано на разходка, защото ще се простудишъ; не се качвай по планинитѣ, ще паднешъ и ще строшишъ крака си. По този начинъ той наплашва човѣка, вързва го на едно мѣсто и му става господарь. Слѣдъ това човѣкъ започва вече да вижда неправилното положение, въ което е изпадналъ, но мѫчно може да се освободи. Забѣлѣзано е, че всички хора, въ които обективниятъ умъ е силно развитъ, говорятъ много, като прѣповтарятъ едни и сѫщи нѣща отъ миналото. Субективниятъ, вѫтрѣшниятъ умъ, или, както мнозина го наричатъ, истинскиятъ човѣкъ, не е нищо друго, освѣнъ Божественото начало въ него. Той живѣе и въ миналото, и въ бѫдещето, и въ настоящето, и каквото каже на човѣка, излиза вѣрно. Той има интуиция, за отличие отъ обективния умъ, който нѣма никаква интуиция. Обективниятъ умъ обича да плаши човѣка. Той му казва, напримѣръ: Не минавай прѣзъ това мѣсто, има приготвена засада противъ тебе, ще те убиятъ. Ти, обаче, не го послушашъ, минешъ прѣзъ този пѫть и виждашъ, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай въ тази гора, защото има мечки, които ще те нападнатъ. Ти минешъ прѣзъ гората и виждашъ, че никакви мечки нѣма. Субективниятъ умъ е добриятъ съвѣтникъ на човѣка: каквото каже, всичко става. Ти се тревожишъ нѣщо, но той, безъ да дава нѣкакви доказателства, казва: Имай търпѣние, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи. — Какъ ще се оправи? — Имай търпѣние, ще видишъ, какъ ще се оправятъ работитѣ. Обективниятъ умъ всѣкога има желание да спъне човѣка. Като види, че нѣкой е много ревностенъ въ духовния пѫть, той му казва: Слушай, толкова години вече, какъ се подвизавашъ, ставашъ рано, молишь се, правишъ добро, сега вече трѣбва да си починешъ; ти си по-добъръ отъ другитѣ, нека сега тѣ поработятъ вмѣсто тебе. Ако продължавашъ да живѣешъ по този начинъ, ще станешъ смѣшенъ за хората. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до областьта на обективния умъ, но трѣбва да се справятъ съ него. Щомъ дойде човѣкъ до тази область, той се раздвоява и ту рѣшава да тръгне напрѣдъ, ту отлага. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който се качва на плета, иска да прѣскочи, но пакъ слѣзе долу, отложи; пакъ се качи на плета, пакъ слѣзе. Най-послѣ трѣбва да стане нѣкаква катастрофа, нѣкакъвъ катаклизъмъ, който да го застави да се качи на плета, да прѣскочи и да мине на отвѫдната страна. Обективниятъ умъ се проявява и въ религията, и въ науката. На него се дължи консерватизма на хората. Достатъчно е веднъжъ да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо, хората трѣбва да се освободятъ отъ него и да станатъ като майки, които криятъ отъ дѣцата си, какво мислятъ да правятъ, или какво сѫ направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето отъ дѣтето си, да не знае, дѣ ще го тури. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да криете отъ обективния умъ всичко, каквото сте намислили да правите. Ако дѣтето знае, дѣ е гърнето съ сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря отъ варненско, която обичала да вади парченцата тикви отъ гроздовия петмезъ. Единъ день бащата казалъ на жена си: Кажи на Марийка да извади отъ гърнето малко гроздовъ петмезъ, да си хапнемъ. Майката изпратила Марийка да извади малко петмезъ. Минало извѣстно врѣме, бащата чакалъ да му донесатъ петмезъ, но Марийка не се явява. Той казалъ на жена си, да види, защо Марийка не идва. Майката отива въ килера и вижда, че Марийка седи тамъ и се страхува да се яви при баща си.— Защо не донесешъ отъ петмеза на баща си? Той чака въ стаята. — Нѣма тиквички въ петмеза, останало е само сокъ. — Защо нѣма рѣзанчета отъ тикви? — Марийка ги изяла. По сѫщия начинъ обективниятъ умъ върши много пакости на човѣка. Той ще изяде всичкитѣ рѣзанчета тикви отъ петмеза и ще се бои да признае погрѣшката си. При това положение на нѣщата, първата задача на човѣка е да различава, кои състояния сѫ присѫщи на обективния умъ, кои — на субективния и кои сѫ абсолютно Божествени. Домогне ли се човѣкъ до тия познания, до тази вѫтрѣшна наука, той ще може лесно да се справя съ себе си. Който не е придобилъ тази наука, той постоянно ще се натъква на вѫтрѣшни борби и противорѣчия, които ще го доведатъ до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трѣбва да се ползувате отъ окултнитѣ музикални упражнения. Тѣзи упражнения не сѫ нищо друго, освѣнъ методи за трансформиране на енергиитѣ. Тѣ коренно се различаватъ отъ упражненията на обикновената музика. Въ обикновената музика тоноветѣ сѫ като отмѣрени слогове, а ритмусътъ е подобенъ на този, който се произвежда при удряне съ камшикъ. Окултнитѣ музикални упражнения почиватъ на друга основа. Наистина, има нѣкои допирни точки между тѣхъ и обикновенитѣ музикални упражнения, но има и голѣмо различие. Окултната музика още не е достѫпна за цѣлото човѣчество. Единъ день, когато хората се развиятъ музикално, тази музика ще стане достѫпна за всички. Вземете, запримѣръ, упражнението „Киаметъ зену“, има източенъ характеръ и не е понятно за всички. Ако можете да изпѣете това упражнение, както трѣбва, то би произвело необикновенъ ефектъ. Силата му седи въ неговитѣ тонове, въ тѣхното съчетание. Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену“. Изобщо, всѣко упражнение, или всѣка пѣсень може да се изпѣе по два начина: силно и слабо, меко. Когато пѣете високо, натъртено, вие ще привлѣчете около себе си съотвѣтни сили, съотвѣтни сѫщества. Ако пѣете тихо, меко, ще привлѣчете около себе си сѫщества отъ по-висока култура. Човѣкъ трѣбва да пѣе съ убѣждение. Когато умътъ на човѣка не работи, той не може да пѣе меко. Дѣто има разумность, тамъ има ритмусъ, има съотвѣтствие между всѣки тонъ и слогъ. Това се забѣлѣзва и въ поезията, и въ музиката, и въ говора. Всѣка дума, която произтича отъ духовния свѣтъ, носи въ себе си и ритъмъ, и мекота, и благость. Често отъ устата на нѣкой човѣкъ излизатъ благи думи, но сърцето му не е благо. Случава се и обратното: думитѣ сѫ груби, а сърцето е меко. Това показва, че вѫтрѣшнитѣ побуждения на този човѣкъ сѫ благородни. Щомъ побужденията на човѣка сѫ добри, благородни, тѣ сѫ въ сила да смекчатъ неговия гласъ. Слѣдователно, най-правилно е, когато между външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ прояви има пълно съотвѣтствие. И тъй, пѣнието трѣбва да изразява права мисъль и благородни чувства, които да смекчаватъ и облагородяватъ характера на човѣка. Пѣние безъ говоръ и чувство безъ мисъль не могатъ да сѫществуватъ. Истинското пѣние трѣбва да включва въ себе си три елемента: първо, то трѣбва да се подтиква отъ разумната любовь; второ, то трѣбва да се придружава съ вѣра, която дава широчина, просторъ на гласа; трето, въ пѣнието трѣбва да има надежда, че това, което се пѣе, трѣбва и може да се реализира. Щомъ въ пѣнието има вѣра, надежда и любовь, и животътъ се проявява. Нѣкой казва: Що ми трѣбва да пѣя? До пѣсень ли ми е сега? Когато човѣкъ е неразположенъ духомъ, той трѣбва да пѣе. Пѣнието трѣбва да бѫде непрѣривенъ потикъ въ живота на човѣка. „Пѣйте и хвалете Господа!“ — е казано въ Писанието. Всѣки трѣбва да пѣе! Безъ пѣсень сегашниятъ животъ на хората би заличилъ красивото въ него. Пѣйте, докато е топло вънъ! Щомъ студътъ дойде, човѣкъ, и да иска, не може да пѣе. Когато гърлото на човѣка прѣсипне, може ли той да пѣе? Когато рѫцѣтѣ му измръзнатъ, може ли той да свири? Когато цѣлото му тѣло измръзне, може ли той да съчинява поезии, или да държи рѣчи? За пѣние, за свирене, за съчинения се изисква топлина. Обаче, за онзи, който разбира законитѣ на разумната природа, студъ не сѫществува, защото топлината се включва въ самия животъ. Тъй щото, студътъ произтича отъ незнание на великитѣ закони въ живота. Човѣкъ може да бѫде вънъ, на студъ, и пакъ да му е топло, а може да бѫде въ стая, на топло, и да се оплаква отъ студъ. Забѣлѣжете, запримѣръ, нѣкой страда отъ треска срѣдъ лѣто, при температура 30-35°; вънъ е горещо, а той трепери, зѫбитѣ му тракатъ отъ студъ. Коя е причината за този студъ? — Вѫтрѣшното състояние на човѣка е такова. Слѣдователно, дали ще бѫде на човѣка топло или студено, това зависи отъ редъ вѫтрѣшни причини въ самия него. Външната топлина и външниятъ студъ не опрѣдѣлятъ, какво усѣща човѣкъ, — студъ или горещина. Слѣдъ студа, въ организма на трескавия настѫпва триене между клѣткитѣ, вслѣдствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се, и треската го напуща. Когато човѣкъ изгуби естествената си топлина, треската го напада, като методъ за възстановяване на естествената му топлина. Когато човѣкъ се простуди, ние казваме, че въ организъма му е станало прѣкѫсване на топлината на живота. Всѣка лоша мисъль, всѣко дисхармонично чувство или желание прѣкѫсва потоцитѣ на топлината, вслѣдствие на което въ организма на хората се явяватъ болезнени състояния, като необходими условия за възстановяване на тѣзи течения. Слѣдъ всѣка болесть потоцитѣ на живота отново проникватъ въ организма и го обновяватъ. Топлината на живота трѣбва да тече отвънъ навѫтрѣ. Дойде нѣкой при васъ и вложи една отрицателна, обезсърдчителна мисъль въ ума ви. Ако се подадете на тази мисъль, веднага въ васъ настава прѣкѫсване на теченията на топлината, които идатъ отъ живота. Щомъ дойде въ ума ви нѣкаква положителна, или насърдчителна мисъль, потоцитѣ на живота отново потичатъ. * „Вѣренъ, истиненъ чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 22 декември, 1926 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕРАЗРѢШЕНОТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ: „По какво се отличава напредналия ученикъ“? Сега ще напиша нѣколко равенства: 1=1; 2=1; 3=1; 4=1; 5=1; 6=1; 7=1; 8=1; 9=1. Какво разбирате отъ тия равенства? Прѣдставете си, че имате едно дѣте на една годишна възрасть. Какви резултати ще има то прѣзъ първата година на своя животъ ? Какви ще бѫдатъ резултатитѣ на неговия животъ прѣзъ втората, третата и най-послѣ прѣзъ деветата година? Дѣтето е сѫщото, но резултатитѣ на неговия животъ прѣзъ тия деветь години ще бѫдатъ ли едни и сѫщи? Ще ви задамъ другъ въпросъ: врѣмето и пространството ли опрѣдѣлятъ живота, или животътъ опрѣдѣля врѣмето и пространството? Врѣмето и пространството сѫществуватъ като нѣщо дадено на нашето съзнание. Това е субективно схващане. Врѣмето и пространството обективно не сѫществуватъ. Тѣ не могатъ да се хванатъ. Казватъ, че тѣлата се вмѣстватъ въ пространството. По тѣзи въпроси могатъ да се явятъ редъ разсѫждения. Прѣдставете си, че имате единъ центъръ А и една свѣтеща точка В. Ако завъртите точката В около центъра А, ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ. Питамъ: точката В има ли голѣмината на свѣтлия крѫгъ? Тя може ли да излѣзе вънъ отъ свѣтлия крѫгъ? Ако тази точка има животъ въ себе си, тя може да се продължи, да стане по-голѣма, но ако нѣма животъ въ себе си, тя ще остане еднакво голѣма. Какво показва този свѣтълъ крѫгъ? Този свѣтълъ крѫгъ показва, че е образуванъ отъ движението на една свѣтла точка. По този начинъ се обяснява образуването на вселената. Вселената се е образувала отъ една точка, която нѣма никакво измѣрение, но като се е движила едноврѣменно по всички направления, тя е образувала хиляди крѫгове. Слѣдователно, вселената изглежда голѣма, но сама за себе си тя нѣма никаква голѣмина. Щомъ движението на тази точка спре, всичко се съсрѣдоточава въ нея, и тогава казваме, че вселената е много малка, равна на точка. И като точка, тя нѣма никакво измѣрение. Докато точката се движи, вселената има измѣрения; щомъ прѣстане да се движи, тя изгубва всички свои измѣрения. Питамъ: като говоря по въпроса за вселената, каква полза ще имате отъ това? Туй сж разсѫждения, които могатъ да занимаватъ само философитѣ. Може да е така, може и да не е така. Като наблюдавате живота на сегашнитѣ хора, виждате, че човѣкъ се ражда, расте, развива се и като достигне до извѣстна стадия, неговото развитие спира. Той се връща въ обратния пѫть на своя животъ. Защо човѣкъ е създаденъ така? Защо трѣбва да се роди и послѣ да умре? Ще кажете, че волята Божия е била такава. Обаче, кой отъ васъ е билъ при Бога, когато Той е създавалъ свѣта, да знае, че Неговата воля е била такава? Богъ разговарялъ ли се е съ васъ, да знаете, че така е пожелалъ? Щомъ Богъ не се е разговарялъ съ васъ, всѣки може да отрече вашитѣ твърдения. Мнозина казватъ, че сѫ се разговаряли съ Бога. Ако е вѣрно, нека докажатъ тази своя опитность. Какъ ще се докаже това нѣщо обективно? Евреитѣ казватъ, че когато Мойсей се качилъ на планината, тамъ се разговарялъ съ Бога. Вѣрно ли е това, или не? Ако е вѣрно, то може да се провѣри и сега. Ако слънцето е изгрѣло прѣди хиляда години само веднъжъ, а слѣдъ това вече не е изгрѣвало, ние не можемъ да докажемъ, че наистина то нѣкога е изгрѣло. Абсолютната реалность има това качество, че тя всѣкога може да се провѣри. Тъй щото, когато човѣкъ не е провѣрилъ реалностьта, това показва, че той не е въ съгласие съ нея. Значи, неговото движение е по-слабо отъ движението на реалностьта, вслѣдствие на което тя остава непонятна за неговия умъ. Запримѣръ, всички подържатъ, че растенията растатъ. Питамъ: растенето движение ли е? Растенето е движение, но толкова бавно, че се изискватъ много години, за да се забѣлѣжи. И растенията се движатъ отъ едно мѣсто на друго, както животнитѣ и хората, но за да забѣлѣжите, че едно дърво се е прѣмѣстило отъ едно мѣсто на друго, трѣбва да минатъ поне сто години. Ето защо, на пръвъ погледъ се вижда, като че растенията не се движатъ. Сѫщо така и почвата се движи. Запримѣръ, Стара Планина днесъ не е на сѫщото мѣсто, дѣто е била прѣди двѣ хиляди години. Нѣкога тя е била къмъ Карпатитѣ, а сега отива къмъ Срѣдиземно море. Земята, слънцето, всички планети се движатъ. Всичко въ вселената е въ движение. Единственото сѫщество, което не се движи, е Богъ. Вънъ отъ Него всичко е въ движение, но съ различна степень на бързина. Сега, като знаете тия нѣща, какво заключение, какъвъ изводъ ще направите? Какво заключение ще извадите отъ това, че всичко се движи? Вие трѣбва да си кажете: щомъ земята, слънцето, всички планети, животни и растения се движатъ, мѣнятъ мѣстата си, тогава и нашитѣ научни теории, нашитѣ морални възгледи за живота ще се подвижатъ, ще се измѣнятъ. Вие трѣбва да благодарите, че всичко въ свѣта е подложено на промѣни. Нѣкои казватъ, че днешниятъ моралъ е сѫщиятъ, какъвто е билъ въ миналото. Не, не е така. Колкото малко и да се е измѣнилъ, все пакъ има разлика между морала на миналото и този на настоящето. Съврѣменнитѣ хора не знаятъ още, какво нѣщо е истинскиятъ моралъ. Ако първитѣ хора, които бѣха въ райската градина, знаеха, какъвъ е Божиятъ законъ, какъвъ моралъ се изисква, тѣ не биха сгрѣшили. Тѣ сгрѣшиха, понеже не разбраха Божия законъ и гледаха на живота дѣтински. Адамъ много пѫти се е прѣраждалъ на земята и ще продължава да се прѣражда, докато разбере, научи и приложи Божия законъ. Той е билъ и владика, и царь, искалъ е да оправи свѣта, но все не е успѣвалъ. И Ева сѫщо така се е прѣраждала много пѫти, и още ще се прѣражда. И като царица е дохождала, мѫчила се е да оправи свѣта, но свѣтътъ и до днесъ не е оправенъ. По този начинъ, както хората сѫ работили въ миналото, както и днесъ работятъ, свѣтътъ не може да се поправи. Ще кажете: Какъ е възможно. Адамъ да се прѣражда още, когато е създаденъ по образъ и подобие Божие? Има два Адама. Първиятъ Адамъ е билъ създаденъ по образъ и подобие Божие, а вториятъ е билъ направенъ отъ пръсть. Когато се казва, че Христосъ е вториятъ Адамъ, трѣбва да се разбира, че Той е произлѣзълъ отъ първия, който е билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Съврѣменнитѣ хора се натъкватъ на философски въпроси, които не могатъ да разрѣшатъ. Въ ума имъ се явяватъ редъ задачи, като тия на Адама, 2=1, 3=1, 4=1 и т. н. Въпрѣки това тѣ се силятъ, искатъ да разрѣшатъ задачи, които не сѫ по силитѣ имъ. Запримѣръ, мнозина искатъ да се повдигнатъ, да станатъ велики хора. Защо искатъ да станатъ велики? И дърветата въ гората искатъ да станатъ голѣми, високи. Всѣко живо сѫщество иска да стане голѣмо, високо, велико. Кога може едно дърво да стане голѣмо? Ако изсѣчете всичкитѣ дървета въ гората и оставите само едно отъ тѣхъ, свободно да расте и да се развива, то непрѣменно ще стане голѣмо. Какво се ползува това дърво отъ своята голѣмина? На кого ще се хвали съ своята голѣмина? Едно прѣимущество ще има: много птици ще могатъ да кацатъ върху него. Ако остане по-малко, и по-малко птици ще кацатъ върху него. Като е голѣмо, много гарги, много щъркели ще кацатъ на него и ще казватъ: Голѣмо е това дърво! Тази е всичката привилегия на голѣмото дърво. Слѣдователно, ако и вие сте голѣми, много птици ще кацатъ по васъ. Не, основа трѣбва да имате. Всѣко желание, всѣка мисъль е цѣнна, когато е поставена на здрава основа. Когато човѣкъ желае да стане голѣмъ, великъ, прѣди всичко той трѣбва да разрѣши този въпросъ за себе си. Той трѣбва да си каже: Азъ искамъ да стана голѣмъ, великъ за себе си. Човѣкъ расте, става голѣмъ и великъ, когато разрѣшава три вида задачи: първо, той разрѣшава задачата на своето тѣло — физическа задача; второ, той разрѣшава задачата на своята душа — духовна задача и най-послѣ разрѣшава задачата на своя духъ — Божествена задача. Слѣдователно, когато човѣкъ се справи съ своето тѣло, съ своето сърце и съ своя умъ, той може да каже, че е разрѣшилъ задачитѣ и въ тритѣ свѣта. Ако човѣкъ е на умиране, но веднага стане отъ леглото си и каже: Нѣма да умра, още 50 години ще живѣя! — той е разрѣшилъ правилно една отъ своитѣ задачи. Той може пакъ да легне, но винаги да подържа въ ума си идеята: Азъ нѣма да умра, искамъ да живѣя, да свърша работата, за която съмъ дошълъ на земята. Щомъ мисйи така, той ще има добъръ резултатъ. Казвате: Възможно ли е това? — За онзи, който разбира законитѣ, всичко е възможно. За онзи, който не разбира законитѣ, не е възможно. Тъй щото, задачата на човѣка не е да стане великъ, но да се справи съ сърцето и съ ума си. Нѣма по-велика наука за човѣка отъ тази, да се справи съ своя умъ и съ своето сърце. Може ли да се счита за велико положението на царя, изобщо? Царетѣ днесъ сѫ велики, утрѣ ги свалятъ отъ това имъ величие. Ако хората днесъ те правятъ великъ, а утрѣ отнематъ величието ти, това не е истинско величие. Ако днесъ имашъ знание, но утрѣ го изгубишъ, това не е знание. Ако днесъ си разположенъ, но утрѣ изгубишъ разположението на духа си, ти не си господарь на положението си, ти не можешъ да се наречешъ великъ. Великъ човѣкъ е онзи, който помни своето дѣтство отъ най-ранната си възрасть. Кой отъ васъ помни своето дѣтинство още отъ първата, втората или третата си година? Нѣкои дѣца запазватъ смжтни спомени за своето дѣтинство едва отъ четвъртата година нататъкъ. Повечето дѣца помнятъ, какво сѫ прѣкарали прѣзъ дѣтския периодъ на живота си отъ деветата година нагорѣ. Прѣзъ тази година тѣ свършватъ трето отдѣление. Значи, тѣ сѫ въ низшия курсъ на университета. Съврѣменнитѣ хора иматъ повърхностни схващания за живота. Обикновениятъ човѣкъ, който има материалистични възгледи за живота, казва: Азъ тъй мисля за живота. Учениятъ казва: Природата е създала нѣщата. Религиозниятъ казва: Богъ е създалъ нѣщата. Не, по този начинъ животътъ не може да се обясни. Когато нѣкой казва, че мисли тъй или иначе по даденъ въпросъ, значи, нѣщо го заставя да мисли така. Слѣдователно, той не е господарь на положението. Тогава ще излѣзе, че по единъ и сѫщъ въпросъ човѣкъ мисли по единъ начинъ, природата — по другъ, а Богъ — по трети начинъ. Прѣди всичко, човѣкъ е Божие създание. Природата сѫщо е създадена отъ Бога. Ето защо, нито Богъ, нито природата, нито човѣкътъ могатъ да бѫдатъ въ противорѣчие съ себе си. Когато нѣкой казва, че мисли тъй или иначе, съ това той нищо не разрѣшава. Какво е разрѣшилъ човѣкъ, като е мислилъ толкова години наредъ? Питамъ: кой е създалъ тѣлото, ума и сърцето на човѣка? Ще кажете, че Богъ ги е създалъ. Ако кажете, че Богъ ги е създалъ, за мене това е невъзможно, понеже още утрѣ това тѣло ще умре, този умъ и това сърце ще прѣстанатъ да функциониратъ. Ако кажете, че природата ги е създала, и това не е вѣрно. Ако кажете, че човѣкъ ги е създалъ, донѣкѫдѣ е вѣрно. Защо? Ако тѣлото на нѣкой човѣкъ е слабо, хилаво, кой е виновенъ за това? Той ли създаде това хилаво тѣло? Не, той го наслѣдилъ отъ баща си. Бащата го наслѣдилъ отъ своя баща и т. н. Значи, тѣлото на този човѣкъ води началото си още отъ неговитѣ дѣди и прадѣди, всѣки отъ които е внесълъ по едно малко прѣобразование. Такова е положението на съврѣменния човѣкъ, дошълъ на земята да живѣе, да се прояви. Когато умниятъ човѣкъ слиза на земята, той ще си избере баща и майка, каквито желае; неговитѣ родители ще бѫдатъ добри, умни хора. Той ще бѫде господарь на положението си. Невѣжиятъ, обаче, ще си избере такива родители, които ще му създадатъ редъ страдания и нещастия на земята. Когато се казва, че Богъ създалъ човѣка, това значи, че Той е създалъ първия човѣкъ, и го е създалъ по образъ и подобие свое. Този човѣкъ е безсмъртенъ. Всички Божии творения сѫ безсмъртни, а човѣшкитѣ — смъртни. Казвамъ: една отъ задачитѣ на човѣка е да се освободи отъ заблужденията си. Колкото великъ и да е човѣкъ, ако не се освободи отъ заблужденията си, въ края на краищата, той ще дойде до едно вѫтрѣшно разочарование. При това положение, каквото направи човѣкъ, все недоволенъ ще бѫде. Дали ще бѫдете художникъ, ученъ, писатель или философъ, все ще бѫдете недоволни отъ положението си. Защо? — Все неразбрани ще останете. Вземете, запримѣръ, положението на пророцитѣ отъ Стария Завѣтъ. Колко хора вѣрватъ днесъ въ тѣхното пророчество? Колко хора въ миналото сѫ вѣрвали въ тѣхъ, и колко сѫ ги разбирали? Колко души познаватъ философията на Хермеса? Колко души познаватъ гръцкия пѣвецъ Орфей? Колцина отъ васъ, запримѣръ, сте запознати съ учението на Кришна? И най-послѣ, колко християни познаватъ, както трѣбва, учението на Христа? Това, което днесъ християнитѣ проповѣдватъ, е сѣнка на онова, което на врѣмето си Христосъ е проповѣдвалъ. Вземете, запримѣръ, мисъльта, която Христосъ е казалъ: „Безъ мене нищо не можете да направите.“ Разбрана ли е тази мисъль? Днесъ всѣки може да каже: Безъ мене нищо не можете да направите. Бащата казва на сина си: Синко, безъ мене нищо не можешъ да направишъ. Професорътъ казва на студента си: Безъ мене нищо не можешъ да направишъ. Мисъльта, която Христосъ е изказалъ, има дълбокъ, вѫтрѣшенъ смисълъ. Така може да каже само оня, който се е подложилъ на вхтрѣшна прсвѣрка, който се е изпиталъ. Христовото учение е дълбоко, мистично учение. То може да се разбере и приложи само отъ мистика. Това учение изисква вѫтрѣшно приложение, вѫтрѣшни опити. Когато мистикътъ приеме учението на Христа, той се натъква на редъ изкушения, които иматъ за цѣль да го отклонятъ отъ правия пѫть. Ще му обѣщаватъ хиляди блага, само да го спратъ въ пѫтя му. Въ това огношение съврѣменната наука е потикъ за човѣка, тя му дава импулсъ да върви напрѣдъ. Обаче, за онзи, който не може да я употрѣби на мѣсто, тя е спънка въ живота му. Както чашата вино може да спре развитието на човѣка, така и за неразумния науката е спирачка въ неговия пѫть. Чашата вино за стомаха на стария човѣкъ е на мѣсто, но за стомаха на младия не е на мѣсто. Защо? — Защото стомахътъ на младия не се нуждае отъ укрѣпителни срѣдства. Питамъ: ако човѣкъ живѣе само деветь години на земята, какво може да свърши? Или, ако живѣе 90 години, какво може да свърши? Каква е задачата индивидуално на всѣки човѣкъ? Всѣки човѣкъ все трѣбва да има нѣкакво сѫществено постижение въ живота си. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да се домогне до своята специфична задача, да я рѣши правилно, за да има извѣстно постижение, да знае, че е направилъ нѣщо. Сега, ако напиша, че 2 = 1, вѣрно ли е това равенство? Обаче, ако напиша, че 365 дни се равнязатъ на една година, това равенство е вѣрно. Въ такъвъ случай и 2 = 1, ако приемемъ, че числото 2 прѣдставя двѣ полугодия. Значи, двѣ полугодия образуватъ една година. Питамъ: въ втората си годишна възрасть дѣтето ще има ли тия условия, които е имало първата година? Първата годишна възрасть на дѣтето прѣдставя основа, потикъ на неговия животъ. Прѣзъ втората годишна възрасть дѣтето има единъ малъкъ плюсъ, то е израсло мапко, и съзнанието му се е разширило. На третата година дѣтето вече може да ходи, а на четвъртата може да приказва. На петата година съзнанието на дѣтето вече се прояснява, то започва да смѣта, да чете, да се разговаря по-разумно съ майка си и баща си, съ братята си и съ сестритѣ. Азъ взимамъ числата отъ едно до деветь като най-важни. Останалитѣ числа отъ деветь нататъкъ сѫ повторение на първитѣ. Който изучи отношението на тия числа къмъ човѣка, той ще знае отношението и на останалитѣ числа. Сегашнитѣ хора, даже и ученитѣ, не знаятъ значението на тия числа и отношението имъ къмъ човѣка. Напримѣръ, ученитѣ хора не знаятъ, какви сѫ характернитѣ чърти на дѣтето прѣзъ първата, втората, третата до деветата година. Ако запитате нѣкой баща, и той не може да ви каже отличителнитѣ чърти въ характера на своитѣ дѣца прѣзъ първитѣ деветь години на тѣхния животъ. Защо не знае? — Защото не е правилъ наблюдения. Всѣка година отъ живота на човѣка има свои отличителни прояви, които, отъ врѣме на врѣме, се прѣповтарятъ. Нѣкой баща казва: Моето дѣте е десетгодишно. По какво се познава, че това дѣте е на десеть години? Ще кажете, че това знаете отъ смѣтката, която правите отъ деня на раждането му до послѣдния моментъ. Не, всѣка година си има свои характерни чърти, по които трѣбва да сѫдите за годинитѣ на дѣтето. Въ физическия свѣтъ вие различавате нѣщата по тѣхната голѣмина. Казвате, запримѣръ, една оканица, двѣ оканици, три, четири и т. н. По какво ги различавате? — По голѣмината имъ. Щомъ дойде до възрастьта на човѣка, не познавате, на колко години е. Ако бѣхте наблюдавали разнитѣ възрасти на дѣтето, щѣхте да различавате, кое дѣте, на каква възрасть е. Всѣка година човѣкъ придобива нѣщо сѫществено, присѫщо на дадената възрасть. Ако не знае тия отличителни чърти, човѣкъ може да изпадне въ редъ погрѣшки. Той ще се влияе отъ външнитѣ прояви на хората, а тия прояви не сѫ нищо друго, освѣнъ украшения. Срѣщате млади моми и момци, накичени по главата съ пера, цвѣтя, панделки, съ пръстени на рѫцѣтѣ, съ огърлици на врата, но това не е човѣкътъ. Когато нѣкой знае, кой философъ, какво казалъ, и това не прѣдставя човѣкътъ. Знание, което днесъ се придобива, утрѣ се губи, не е истинско знание. Мислите ли, че ако турите на врата на единъ волъ скѫпа огърлица, съ диаманти, той ще се върне дома си? Безъ тази огърлица волътъ е въ безопасность; съ огърлицата той е изложенъ на голѣма опасность. Тъй щото, ако е въпросъ за знание, човѣкъ трѣбва да придобие такова знание, съ което да разрѣшава най-труднитѣ задачи въ своя животъ. Ако е въпросъ за вѣрую, човѣкъ трѣбва да има такова вѣрую, което да го направлява въ правия пѫть. Нѣкой казва, че истинското вѣрую носи спокойствие. Питамъ: какво спокойствие трѣбва да търси човѣкъ? Прѣди всичко спокойствието подразбира извѣстни условия. Какво е нужно, за да бѫде човѣкъ спокоенъ? Казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Обаче, и търпѣнието се нуждае отъ извѣстни условия, отъ извѣстна подкрѣпа. Който нѣма воля, той не може да бѫде търпеливъ. Нѣкои хора се раждатъ търпеливи, а други трѣбва да работятъ върху себе си, да добиятъ търпѣние. Казвате още, че човѣкъ трѣбва да бѫде милосърденъ. Питамъ: какъ се придобива милосърдието? Какъ мислите — сила, способность, чувство или качество е милосърдието? Защо, именно, милосърдието има отношение къмъ слабитѣ? Когато слабиятъ страда, или направи нѣкаква погрѣшка, къмъ него ние сме снизходителни, милосърдни; когато силниятъ грѣши, къмъ него сме строги, взискателни. Силниятъ може да прѣдизвика нашето милосърдие, само когато го видимъ, че много страда. Сѫщо така и любовьта се проявява къмъ слабитѣ, а не къмъ силнитѣ. Ако видите една голѣма мечка, или единъ слонъ, у васъ се явява чувство на страхъ, на удивление къмъ тѣхъ, но не и на любовь. Ако видите нѣкое малко, слабо сѫщество, у васъ се явява по-скоро чувство на състрадание къмъ него, отколкото чувство на любовь. Когато се говори за любовь, за обичь, съврѣменнитѣ хора казватъ, че тѣ могатъ да обичатъ слабия, който може напълно да ги слуша, да имъ се подчинява. Това е особено психологическо състояние начовѣка, да иска да бѫде зачитанъ, слушанъ отъ онзи, когото обича. Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви, като всички хора. Да разбирате човѣка, това значи да имате първото условие за разговоръ, за връзка съ него. Когато нѣкой ви донесе единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, обвитъ въ нѣколко книги и поставенъ въ кутия, първата работа, която ви прѣдстои, е да отворите кутията, да освободите камъка отъ всички обвивки и слѣдъ като го разгледате внимателно, да се произнесете за него, дали е истински, или фалшивъ. Само при това положение можете да говорите за скѫпоцѣнния камъкъ. Когато изучите и разберете този камъкъ, истинската наука ще дойде. Скѫпоцѣнниятъ камъкъ прѣдставя човѣшката душа, която трѣбва да освободите отъ обвивкитѣ, да я очистите отъ праха и така да я занесете на небето, дѣто е нейното мѣсто. Човѣшката душа е живъ камъкъ, тя не служи само за украшение, както скѫпоцѣнниятъ камъкъ. Както дѣтето е спокойно, когато се намира въ обятията на майка си, така и човѣшката душа е спокойна, когато е прѣдадена въ рѫцѣтѣ на Бога. Човѣкъ е спокоенъ, когато има абсолютна вѣра въ Бога. Щомъ има такава вѣра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умътъ му веднага да се изпълни съ свѣтли мисли. Всички велики потици на човѣшката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкиятъ стремежъ на човѣка къмъ дѣятелность се дължи на Бога. Той подтиква човѣка къмъ работа, къмъ стремежъ за знание и слѣдъ това се оттегля. Богъ не ни оставя да стоимъ на едно мѣсто. Щомъ забѣлѣжи най-малкото недоволство, или най-малката индиферентность въ насъ, Той веднага ни подтиква напрѣдъ, постоянно ни дава потикъ за работа. Нѣкой казва: У мене се яви малъкъ потикъ къмъ доброто. — Това е малкиятъ пръстъ на Господа, съ който Той те е бутналъ. Ако се спрешъ за малко и кажешъ, че това не струва, или онова не струва, Господъ веднага ще дойде при тебе, ще те бутне съ малкия си пръстъ, да не стоишъ на едно мѣсто. Случава се съ нѣкои хора, Богъ ги поставя въ едно направление, тѣ отиватъ въ друго. Какво ще излѣзе най-послѣ? — Богъ ще постави тия хора въ правия пѫть, но ще ги остави да опитатъ това, което тѣ желаятъ. Щомъ придобиятъ извѣстна опитность, тѣ ще видятъ, че нѣма другъ пѫть, освѣнъ този, въ който Богъ ги направлява. Едно трѣбва да знаете: всѣки човѣкъ има своя орбита на движение, отъ която никой не може да го измѣсти. Да се мисли другояче, това е крива философия. Земята, луната, слънцето, както и всички останали планети, иматъ свой опрѣдѣленъ пѫть на движение, своя орбита. Никой никого не може да измѣсти отъ неговия пѫть, нито може да го засѣнчи. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда комета, да съмъ свободенъ. — Да, но и на кометитѣ пѫтьтъ е опрѣдѣленъ. Има комети, които минаватъ отъ една система въ друга, правятъ връзка между тѣхъ. Тъй щото, ако подържате кривата философия, че нѣкой може да ви извади отъ пѫтя ви, това показва, че вие сте въ положението на падащитѣ звѣзди, които нѣматъ посока, нѣматъ опрѣдѣленъ пѫть на движение. Ако може нѣкой да ви измѣсти отъ вашия пѫть, това показва, че вие нѣмате никаква тежесть. Често хората изгубватъ знанието си, изгубватъ присѫтствието на духа си. Това се дължи на мѫчнотиитѣ, на които тѣ се натъкватъ. Обаче, каквото и да правятъ, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Запримѣръ, вѣрващиятъ може да срещне съпротивление на своитѣ идеи отвънъ и вѫтрѣ въ себе си. Той може да срещне противорѣчия вънъ и вѫтрѣ въ себе. Търговецътъ може да срещне съпротивление въ търговията си, стоката му да не се продава. Нѣкой изобретатель може да срещне съпротивление въ произведенията си, не му даватъ възможность да ги прокара въ свѣта. Писательтъ, поетътъ, учениятъ могатъ да срещнатъ редъ съпротивления въ своитѣ работи. Изобщо, всички хора могатъ да се натъкнатъ на мѫчнотии, на противорѣчия въ живота си, но тѣ трѣбва да прѣодолѣятъ, да ги разрѣшатъ правилно. Като четете живота на великитѣ хора, ще видите, прѣзъ какви мѫчнотии, прѣзъ какви противорѣчия сѫ прѣминали. Вземете, запримѣръ, живота на Христа. Той дойде съ велика мисия въ свѣта, и въ първо врѣме Го посрещнаха съ финикови вѣйки, но на третия день Го разпнаха. Отъ всички тия примѣри се потвърждаватъ думитѣ на гръцкия философъ Солонъ, който е казалъ, че никой не може да бѫде щастливъ прѣди смъртьта си. И наистина, човѣкъ става великъ слѣдъ смъртьта си. Въ мистиченъ смисълъ това означава: когато човѣкъ се откаже отъ суетата на живота, отъ прѣходнитѣ желания на своята плъть и се подаде на стремежитѣ на духа си, само тогава той може да стане великъ. И тъй, величието не е за този свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.“ Величието е за небето. Истинско постижение е това, да работите усърдно на земята, за да може невидимиятъ свѣтъ да се заинтересува отъ васъ и да ви помогне. Христосъ казва: „Не се радвайте, когато ви се подчиняватъ духоветѣ, но радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето.“ Какво значатъ думитѣ „радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето“? Мнозина отъ васъ слѣдватъ това учение отъ деветь години насамъ, но питамъ: какво е било тѣхното вѣрую, или какви сѫ били постиженията имъ въ първата, втората, третата до деветата година? Правили ли сте наблюдения въ това отношение? Нѣкои отъ васъ показаха голѣмо усърдие прѣзъ първата година; втората година усърдието имъ се намали; третата година стана още по-малко и сега, когато сѫ въ деветата година на своето подвизаване, свѣтлината имъ е много слаба, почти като тази на нѣкоя вощеница. Нѣкои пъкъ сѫ вървѣли точно обратно: тѣ сѫ започнали съ малко усърдие, съ малка свѣтлина, но постепенно свѣтлината имъ се увеличавала. И днесъ, когато се намиратъ въ деветата година, свѣтлината имъ е доста голѣма. Първитѣ вървятъ отъ зенита къмъ залѣза, а вторитѣ — отъ изгрѣва къмъ зенита. Мистичниятъ животъ подразбира движение въ възходеща посока, а не въ низходеща. Ако любовьта на човѣка не се увеличава, тя не е истинска любовь; ако знанието, милосърдието не се увеличаватъ, тѣ не сѫ истински. Въ всички свои добродѣтели и способности, човѣкъ трѣбва да расте, да се разширява. Сега, като говоря за проява на добродѣтелитѣ и способноститѣ на човѣка, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ неговитѣ отрицателни състояния. Човѣкъ може да изпадне въ обезсърдчение, въ отчаяние — това нищо не значи. Това е резултатъ на вѫтрѣшна борба въ човѣка, на падане и ставане. Азъ говоря за положителното въ човѣка, въ което взиматъ участие неговитѣ сърце, умъ, воля, душа и духъ. За да прѣодолѣе човѣкъ тия отрицателни състояния, прѣпоржчватъ му самообладание. Всички окултни школи сѫщо говорятъ за самообладание. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да се владѣя, да владамъ духа си. Какво разбирате подъ думитѣ владане на духа? Кой човѣкъ може да влада духа си? — Духовниятъ. Ако нѣкой човѣкъ изгуби богагството си, знанието си, и се обезсърдчи, отчае, той не е духовенъ още. Обаче, ако се зарадва, слѣдъ като изгуби всичкото си богатство, знание, той е духовенъ човѣкъ. Този човѣкъ благодари на Бога за всичко, което е изгубилъ; той гледа на живота отъ мистичната страна, вижда, че може да живѣе и безъ това богатство и знание. Отъ вѫтрѣшното разбиране на човѣка зависи, какъвъ животъ ще води той. Защо човѣкъ да не вѣрва, че може да живѣе и безъ кѫща, и безъ пари? Това вѣрую не може да се прѣдаде външно, по механически начинъ; то трѣбва да се придобие отвѫтрѣ, да стане убѣждение на човѣка, негова плъть и кръвь. Бѣдниятъ казва: Богъ е опрѣдѣлилъ да бѫда сиромахъ. Сѫщеврѣменно той е недоволенъ отъ сиромашията си. Неговото убѣждение е само на думи. Другъ казва: Човѣкъ трѣбва да се облича скромно, да не обръща внимание на хората съ облѣклото си. Този човѣкъ говори така, но се стѣснява отъ дрехитѣ си. Значи, той още не се е убѣдилъ въ това, което говори. Какъ си прѣдставяте ангелитѣ? Какви дрехи носятъ тѣ? Мислите ли, че дрехитѣ имъ сѫ прости, скѫсани? Ангелитѣ сѫ облѣчени съ бѣли, широки дрехи, прѣпасани съ коланъ. Ако обикновенъ човѣкъ влѣзе между тѣхъ, той не би могълъ да ги различи единъ отъ другъ; тѣ си приличатъ напълно. Ако сте живѣли дълго врѣме съ единъ ангелъ и послѣ го видите между другитѣ ангели, по никой начинъ не бихте го познали. Ангелитѣ иматъ едно специфично качество; тѣ не искатъ да изпѫкватъ, вслѣдствие на което външно запазватъ едно подобие, а вѫтрѣшно се различаватъ. Вѫтрѣшно тѣ живѣятъ разнообразенъ животъ, по който се различаватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде гениаленъ, за да различи единъ ангелъ отъ другъ. Животътъ на хората е точно обратенъ: външно има голѣмо разнообразие, а вѫтрѣшно има еднообразие. Когото и да срещнете, по вѫтрѣшенъ животъ той прилича на другитѣ хора, но ще го чуете да казва: Азъ не съмъ като другитѣ. Не, и той е като тѣхъ, но не се познава. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се освободи оть вѫтрѣшното еднообразие. Нещастията на хората се дължатъ, именно, на това еднообразие. За тази цѣль вие трѣбва да прилагате въ живота си редъ окултни закони, които да ви послужатъ при самовъзпитанието. Колцина отъ васъ употрѣбяватъ поне 10-15 минути отъ деня за упражнения? Даже и сѫществата отъ невидимия свѣтъ правятъ упражнения. Колко повече тия упражнения сѫ необходими за васъ! Който не иска доброволно да прави тия упражнения, тѣ все ще му се наложатъ по нѣкакъвъ начинъ. Мжчнотиитѣ, спънкитѣ, които хората иматъ. не сѫ нищо друго, освѣнъ методи, чрѣзъ които тия упражнения се налагатъ. Като станете сутринь, благодарете на Бога за живота, който ви е далъ. Щомъ излѣзете вънъ, благодарете, че слънцето изгрѣва, праща своята топлина и свѣтлина. Слѣдъ това започнете работата на деня. Дали ще учите, дали ще копаете земята, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ за помощь. Какво правите вие? Ставате сутринь и веднага заповате да работите и забравяте за Бога, за ангелитѣ, за разумнитѣ сѫщества. Какви сѫ резултатитѣ на такъвъ животъ? — Неуспѣхи. Всѣки камъкъ на пѫтя ви не е нищо друго, освѣнъ спънки, прѣпятствия. За да не се ударите въ този камъкъ, вие трѣбва да бѫдете разумни, да намѣрите начинъ да го избегнете. За тази цѣль трѣбва да учите, да знаете, че прѣзъ живота на всѣки човѣкъ има години на радости, има години на скърби; има дни и часове на радости, има дни и часове на скърби. Това сѫ смѣни на състояния, прѣзъ които всѣки човѣкъ неизбѣжно ще мине. Тѣ идатъ периодически, по строго опрѣдѣлени закони. Колкото и да си радостенъ, ти трѣбва да знаешъ, че това състояние ще се смѣни, ще дойдатъ противорѣчията въ живота. Слѣдъ тѣхъ пакъ ще дойдатъ радости. Това ще продължава дотогава, докато най-послѣ дойде Онзи. съ Когото си свързанъ. Той ще те освободи. Има нѣща, които ни сѫ наложени, и тѣ трѣбва да се изживѣятъ. Когато дойде на земята, Христосъ знаеше много закони, но и Той не можа да се освободи отъ скръбьта. Мнозина запитватъ: Христосъ страдаше ли физически? Христосъ имаше и физически страдания, което се разбира отъ стиховетѣ: „Синъ Человѣчески нѣма дѣ глава да подслони.“ На друго мѣсто Той казва; „Скръбна ми е душата до смърть.“ Христосъ бѣше облѣченъ въ плъть, на която физическитѣ страдания сѫ присѫщи, но сѫщеврѣменно Той съзнаваше, че Висша воля Го изпратила на земята, да извърши една велика работа. Сѫщиятъ законъ се отнася и до васъ. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзка съ Бога да прѣодолявате. Вие можете да прѣодолѣете! Христосъ изгуби ли нѣщо отъ това, което имаше въ себе си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира своята идея. За тази цѣль Той трѣбваше да дойде въ свѣта, между хората, да разработи и приложи своето учение. Ето защо, и вие трѣбва да изучавате живота си. И отъ всички мѫчнотии, които се явяватъ въ живота ви, трѣбва да вадите поука. Доколкото съмъ прослѣдилъ живота на писатели, поети, философи и учени, виждамъ, че най-видни отъ тѣхъ сѫ ония, които най-много сѫ страдали. Произведенията имъ почиватъ на живи опитности, минали прѣзъ самитѣ тѣхъ. Ако великитѣ хора е трѣбвало да минатъ прѣзъ редъ страдания и мѫчнотии, сѫщото прѣдстои и на ученицитѣ. И тъй, спрете се на равенствата, които написахъ въ началото на лекцията, и размишлявайте върху тѣхъ. Сега ще ви дамъ едно упражнение за десеть деня. Като ставате сутринь, правете опити да се върнете къмъ своето дѣтинство, отъ първата до десетата годишна възрасть, и да видите, съ какво се е отличавала всѣка отъ тия години на вашия животъ. Като намѣрите отличителното качество на тия години, направете връзка между тѣхъ и сегашния си животъ, да видите, какъ сте работили, и какви придобивки имате. Ако не можете да си припомните нѣщо отъ първата година на живота си, минете въ втората, послѣ въ третата и т. н. Като дойдете до онази година, въ която има извѣстно пробуждане на съзнанието ви, продължавайте нагорѣ, докато дойдете до сегашния моментъ на вашия животъ и направете връзка, да видите резултата на вашата работа. Това ще бѫде едно хубаво упражнение. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 15 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСЛѢДНАТА ПОСТѪПКА „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ върху: „Горение безъ димъ“ и „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“ Питамъ: по какво се отличава точката отъ линията? — Точката нѣма никакво измѣрение, а линията има едно измѣрение. Знаемъ, обаче, че линията се образува отъ движението на точката. Значи, точката може да се проектира въ линия. Линията може ли да се проектира въ точка? Има ли нѣкаква прилика между точката и линията? Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има двѣ измѣрения. Когато плоскостьта се движи, тя образува тѣло, което има три измѣрения. Слѣдователно, точката, която нѣма измѣрение, при движението си образува линията, която има едно измѣрение. Линията, която има едно измѣрение, при движението си образува плоскостьта, която има двѣ измѣрения. И най-послѣ, плоскостьта, която има двѣ измѣрения, при движението си образува тѣло, което има три измѣрения. Когато кубътъ се движи, той образува още по-сложно тѣло съ четири измѣрения. По кой начинъ може да се проектира точката, за да образува права линия? Сега ние опрѣдѣляме правага линия като първата съзнателна връзка между двѣ разумни сѫщества. Който не може да направи тази разумна връзка, той не знае законитѣ на правата линия. Той се намира въ единъ въображаемъ свѣтъ, вслѣдствие на което всичкитѣ му идеи прѣтърпяватъ мораленъ крахъ. При това положение не може да има никаква философия, никаква наука. Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Животъ, който се явява и изчезва, не е животъ, той е сѣнка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание. Такова знание служи за забавление само, както дѣцата се забавляватъ съ играчкитѣ си. Когато нѣкой човѣкъ заспи и дойде другъ да го събуди, той е недоволенъ, че го събудили. Дѣйствително, опасно е да събудите човѣка, когато не си е доспалъ, но сѫщо така е опасно, ако го оставите да прѣспи. Колко часа сѫ необходими за човѣка, за да си отспи? Споредъ съврѣменнитѣ учени достатъчно е човѣкъ да спи една трета отъ денонощието. Значи, най-много осемь часа сѫ необходими за сънъ, а останалитѣ 16 часа ще бѫдатъ за работа, за наука, за ядене и пиене и за всички останали работи. Сега, като се говори за точката, за правата линия, за плоскостьта и за тѣлата, това показва, че нѣкои проблеми въ живота се разрѣшаватъ съ неизмѣрими величини; други проблеми се разрѣшаватъ съ правитѣ линии, но не съ геометрическитѣ линии, а съ живитѣ линии въ природата; трети проблеми се разрѣшаватъ съ плоскоститѣ, съ живитѣ квадрати; четвърти — съ живитѣ тѣла въ природата. Който е разбралъ законитѣ на квадрата, той ще може да разрѣши най-труднитѣ задачи въ живота. Квадратътъ е най-опасното мѣсто, въ което човѣкъ може да попадне. Съврѣменнитѣ хора сѫ поставени въ квадрата, заобиколени сѫ съ четири страни. Едната страна на квадрата е приятелската, а противоположната на нея — неприятелската. Другитѣ двѣ страни сѫ неутрални сили. Значи, въ квадрата има неутрални зони. Който не разбира законитѣ на квадрата, той ще слѣзе на тази страна, именно, дѣто сѫ неприятелитѣ му. И ако се намира при добро благосъстояние, тѣ ще го ограбятъ. Когато знанието дойде при него, той ще слѣзе точно тамъ, дѣто сѫ невѣжитѣ, и по този начинъ ще изгуби всичко, което е придобилъ. Религиозниятъ човѣкъ пъкъ, като намѣри пѫтя на истината, ще слѣзе при такива сѫщества, които ще му отнематъ всичко, което е спечелилъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, съврѣменнитѣ хора често губятъ всичко онова, което сѫ спечелили. Срѣщате нѣкой религиозенъ, говори за Бога, но не се минава единъ часъ, умътъ му се е измѣнилъ, той вече мисли и говори други нѣща. Ето защо, свѣтскитѣ хора казватъ за религиознитѣ, че дъската имъ е мръднала. Слѣдъ единъ часъ пакъ ще го чуете да говори за Бога. Какъ си обяснявате промѣнитѣ, които ставатъ толкова често съ религиознитѣ хора? Нѣкои казватъ, че Богъ е наредилъ работитѣ така. Не, ние ме можемъ и не трѣбва да приписваме своитѣ глупости и неиздържани положения на Бога, на великия законъ въ свѣта, въ който нѣма никакво изключение. Нашитѣ глупости, нашитѣ врѣменни задачи сѫ дѣтински работи, упражнения за ума. Тѣзи упражнения подготвятъ само човѣка за разрѣшаване на великата задача въ живота, но тѣ не могатъ да я разрѣшатъ. Яденето, пиенето, ученето сѫ приготовления само за великата задача, но сами тѣ не могатъ да я разрѣшатъ. Казвате: Трѣбва да се учи! Да, трѣбва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъжъ да разрѣшите важнитѣ задачи въ живота си. Въ живота има по-важни нѣща отъ знанието. Вие трѣбва да дойдете до точката, която при движението си образува правата линия. Правата линия прѣдставя вече свѣта на първото измѣрение. Питамъ: защо хората се движатъ? Съврѣменнитѣ хора говорятъ за моралъ, но ако ги питате, коя е мѣрката за морала, и тѣ не знаятъ. Кои нѣща сѫ морални? Нѣкой човѣкъ краде и, за свое оправдание, казва: Въ Свещената книга е писано, че всички нѣща въ свѣта принадлежатъ на Бога. Другъ убива човѣка и пакъ намира причини да се оправдае. Ако нѣкой счупи крака на сѫщия този човѣкъ, или го нарани нѣкѫдѣ, той ще започне да протестира, какъ смѣятъ да му счупятъ крака! Значи, докато нещастията се трупатъ върху главитѣ на хората, този човѣкъ подържа една философия; щомъ дойдатъ до неговата глава, той има друга философия. Помнете слѣдното: ония ученици, които иматъ подобни възгледи, ще останатъ като запартъци яйца, които при никакви условия не могатъ да се измѫтятъ. Има яйца въ природата, които съ милиони години не могатъ да се измѫтятъ. Нѣкои хора, които нѣматъ основна идея въ живота си, казватъ: Лесна работа, ще работимъ, както можемъ и колкото можемъ. Милостивъ е Богъ, Той ще се погрижи за насъ. Да, Богъ е милостивъ за разумнитѣ хора, за растенията, които растатъ и се развиватъ, но за изсъхналитѣ растения има брадва, има и търнокопъ. Ние не говоримъ на сухитѣ дървета, на изсъхналитѣ растения; ние говоримъ на разумнитѣ хора, които могатъ да растатъ и да се развиватъ, които могатъ да прилагатъ. Нѣкой казва: Азъ не разбирамъ тия работи. Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи отъ своитѣ опитности. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да придобие едно качество, което сѫ имали всички велики хора — смирението. Ще дамъ единъ примѣръ на смирение. Седи единъ великъ ученъ въ кабинета си и се занимава. Въ това врѣме дохожда при него едно малко дѣте, носи писмо, съ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, отъ неговъ приятель. Дѣтето казва: Господине. вашиятъ приятель ми даде това писмо да ви го прѣдамъ и да ви кажа нѣщо важно. Учениятъ веднага прѣкѫсва работата си, спира вниманието си върху дѣтето и започва да го слуша. То прѣдава всичката работа, както му е заповѣдано, а учениятъ слуша внимателно, взима всичко въ съображение. Отъ врѣме на врѣме го запитва, какво още има да каже, и слѣдъ всичко това му благодари любезно, като на голѣмъ човѣкъ. Този човѣкъ е философъ, мѫдрецъ, учи се отъ малкото дѣте. Ако той не бѣше смиренъ, щѣше да каже: Какво ще слушамъ това дѣте? Казвамъ: има дѣца, изпратени отъ Бога. Дойде ли такова дѣте при тебе, ти ще го приемешъ съ най-голѣмо внимание. То ще говори, какво Господъ му е казалъ, а ти ще пишешъ всичко това, ще се научишъ, какъ да употрѣбишъ скѫпоцѣнния камъкъ, изпратенъ отъ приятеля ти. Ако учениятъ каже на дѣтето, че ще се срещне съ приятеля си и отъ него ще разбере, какво иска, съ това той ще изкаже прѣнебрежение къмъ дѣтето. Това прѣнебрежение е признакъ на гордость. Отъ този ученъ нищо не може да излѣзе. Този законъ нѣма никакви изключения. И тъй, ако въ даденъ моментъ не сте въ състояние да приемеге скѫпоцѣнния камъкъ отъ приятеля си, изпратенъ съ това малко дѣте, вие не разбирате живота. Дѣцата сѫ емблемъ на чистота. Тѣ прѣдставятъ животъ, който иде отъ по-високо мѣсто. Дѣцата носятъ съ себе си животъ, който старитѣ не могатъ да изразятъ. Старитѣ сѫ хора материалисти, тѣ вѣрватъ въ това, което сѫ придобили вече. Тѣ вѣрватъ въ кѫщитѣ си, въ синоветѣ и дъщеритѣ си, въ богатството си. Стариятъ казва: Свърши се животътъ ми. Много видѣхъ и патихъ. — Какво видѣлъ той! Азъ мога да изчисля, какво е придобилъ стариятъ, като е живѣлъ 120 години. Прѣзъ тѣзи 120 години може да се направятъ изчисления, колко кокошки е изялъ, колко пѫти е игралъ на хорото, колко пѫти е видѣлъ изгрѣването на слънцето, колко години е слѣдвалъ въ училище, какви и колко знания е придобилъ. Важно е, въ края на краищата, какво е спечелилъ отъ всичко това и какво е приложилъ въ живота си. Той казва: Азъ зная много нѣща. — Щомъ знаешъ толкова много нѣща, кажи, колко тежи слънцето, но съ точность до единъ грамъ. Той веднага ще започне да привежда мнѣнието на редъ учени по този въпросъ. Не, азъ искамъ ти да изчислишъ това. Нали казвашъ, че знаешъ много работи? Има една висша математика, която съврѣменнитѣ учени още не познаватъ. Споредъ нея може точно да се изчисли теглото на слънцето. Ако нѣкой старъ човѣкъ живѣе сто години, той ще може да изчисли поне теглото на земята. Какъ ще направи това изчисление? Ако е ученъ човѣкъ и изучава своитѣ мисли, чувства и желания, като ги прѣтегли, той ще види, че тѣ тежатъ толкова, колкото тежи земята. Значи, стариятъ човѣкъ тежи, колкото земята, а дѣтето, което иде отъ слънцето, тежи, колкото слънцето. Защо? — Понеже дѣтето расте, увеличава теглото си, а стариятъ се смалява. Въ това отношение малкото дѣте тежи милионъ и петстотинъ хиляди пѫти повече отъ стария човѣкъ. Казвате: Възможно ли е малкото дѣте да тежи повече отъ стария човѣкъ? — Да, това дѣте, именно, стана причина ти да ходишъ на хорото съ момитѣ; това дѣте те накара да се оженишъ; това дѣте те застави да работишъ, да станешъ художникъ, писатель, поетъ, философъ или ученъ. Ако не бѣше това малко дѣте, ти камъкъ щѣше да станешъ. Като говоримъ за дѣцата, ние имаме прѣдъ видъ разумнитѣ дѣца. Царството Божие е на дѣцата. Христосъ казва: ,,Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“, т. е. въ онази висша наука, която може да ви просвѣти. Докато не станете като малкитѣ дѣца, колкото знания да имате, тѣ нѣма да ви ползуватъ. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на земята, но тази земя се нуждае отъ енергията на слънцето. Безъ слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви безъ земята. Каквото прѣдставятъ слънчевитѣ лѫчи за земята, такова нѣщо прѣдставя Божествената енергия за човѣка. Ако Божественото не се прояви у васъ, вие ще се намирате въ положението на стария човѣкъ. Питамъ: по какво се отличава религиозния отъ свѣтския човѣкъ? Ще кажете, че религиозниятъ човѣкъ има любовь къмъ Бога. Кое е първото качество на тази любовь? Казано е нѣйдѣ въ Писанието: „И послуша Господъ молението ми.“ Плачътъ е молитва. Когато дѣтето плаче, сѫщо така и то се моли. То плаче, защото възрастнитѣ не разбиратъ езика му; щомъ започне да плаче, тѣ веднага се заинтересуватъ, отъ какво има нужда и го задоволяватъ. Ако майката разбираше езика на дѣтето си, то никога не би плакало. Дѣтето плаче, понеже майката е неразумна. Докато е била мома, тя се е занимавала съ редъ фантазии, чела романи, свирила на пияно, но въ всичко това липсва идея. И като стане майка, тя пакъ мисли за други нѣща. Родятъ се едно, двѣ, три или повече дѣца, тя не е готова да ги възпита, да ги отгледа, както трѣбва. вслѣдствие на което се явявать редъ недоразумения въ дома. Това не е животь, това е забавление. Могатъ да се забавляватъ само свѣтскитѣ хора, но онѣзи, които говорятъ за Божествената Любовь, тѣ трѣбва да знаятъ нейнитѣ качества. Ако не знаятъ качествата й, тѣ трѣбва да слушатъ, да се учатъ. Когато човѣкъ се моли на Бога, когато иска нѣщо отъ Него, той трѣбва да иска най-малкото, но сѫщеврѣменно най-необходимото. Вие трѣбва да знаете, че прѣди всичко имате отношения къмъ Бога, а послѣ идатъ отношенията ви едни къмъ други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако прѣдварително не е прѣчистилъ сърцето си. Човѣкъ може да обиколи земята, може да посѣти всички слънца и планети, но ако не е прѣчистилъ сърцето си, кракътъ му не може да стѫпи до вратата на Царството Божие. Това трѣбва да имате всѣкога прѣдъ видъ. Не е достатъчно само да говорите за любовьта, за да влѣзете въ Царството Божие. Нѣкой казва: Едно врѣме сърцето ми горѣше отъ любовь, но изгасна вече. Питамъ: какъ е възможно да изгасне любовьта въ сърцето на човѣка? Любовьта е лампа, която Богъ е запалилъ въ сърцето на човѣка и така го е изпратилъ въ свѣта. Има лампи, запалени отъ хората, които хиляда години горятъ, безъ да изгасватъ. Какъ е възможно тогава, лампата, която Богъ е запалилъ въ сърцето на човѣка, да изгасне? Може ли Господъ да направи такава лампа, която само въ продължение на 30 — 40 години да гори, да свѣти и слѣдъ това да изгасне? Това е невъзможно! Невъзможно е една свѣтла мисъль, дошла отъ Бога, да изгасне, да потъмнѣе въ продължение на единъ часъ само! Казвамъ: вие трѣбва да цѣните малкитѣ нѣща, да давате мѣсто на малкитѣ идеи, на малкитѣ чувства, които се зараждатъ въ васъ. Въ малкитѣ нѣща се крие Божественото. Ако не дадете пѫть на Божественото въ себе си, вие ще изпаднете въ редъ погрѣшки. И отъ всички ваши погрѣшки само азъ ще спечеля. Каквото вие не направите, азъ ще направя, но въ края на краищата, вие губите, азъ печеля. Вие ще останете невѣжи — нищо повече. Нѣкои казватъ: Ние имаме важни задачи въ живота си, нѣмаме врѣме да се занимаваме съ малки работи. Питимъ: какви сѫ вашитѣ важни работи? — Ние се интересуваме отъ социалнитѣ въпроси, отъ въпроса, какъ можемъ да изправимъ свѣта, да повдигнемъ човѣчеството, а сѫщо тъй интересуваме се и отъ духовни въпроси. Едно трѣбва да знаете: разрѣшаването на духовнитѣ въпроси изисква отъ човѣка външна и вѫтрѣшна чистота. Сега, като говоря така, мнозина ще се обезсърдчатъ, ще помислятъ, че нищо не сѫ. постигнали. Не, за да се повдигне човѣкъ духовно, той трѣбва да започне отъ елементарнитѣ нѣща. Когато дѣтето започне да учи въ училище, учительтъ му първо го запознава съ проститѣ дѣйствия — събиране, изваждане, умножение и дѣление, послѣ го запознава съ дробитѣ, съ просто и сложно тройно правило, съ степенуване, коренуване и т. н. Обаче, и това не е достатъчно. Слѣдъ като ученикътъ мине цѣлия курсъ на математиката, той трѣбва да я прилага въ живота си, да знае, дѣ да приложи събирането, дѣ — изваждането, умножението, дѣлението, дѣ коренуване. степенуване и т. н. Както числата иматъ коренъ, така и идеитѣ иматъ свои корени. Добродѣтелитѣ сѫщо иматъ свои корени. Запримѣръ, кой е коренътъ на доброто? Любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродѣтельта сѫщо така иматъ свои корени. Човѣкъ трѣбва да знае коренитѣ на всички тия добродѣтели, като числа, за да може да ги прилага въ живота си. Въ това отношение математиката има приложение не само въ физическия, но и въ духовния животъ на хората. Колко е квадратниятъ коренъ на числото деветь? — Три. — Ами на числото три, на числото осемь? — Отъ три и отъ осемь не може да се извлѣче квадратенъ коренъ съ точность. Отъ осемь може да се извади кубиченъ коренъ. Числото двѣ е кубиченъ коренъ на осемь. Защо отъ числото деветь може да се извади квадратенъ коренъ, а отъ осемь — кубиченъ коренъ? Вие трѣбва да мислите върху тия въпроси. Като размишлявате върху тѣхъ, това не значи, че ще ги разрѣшите, но все-таки ще дойдатъ въ ума ви нѣкои нови идеи. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ еднообразие. Еднообразието убива човѣка. Всѣки день, отъ сутринь до вечерь, животътъ на човѣка е пъленъ съ едни и сѫщи нѣща: става сутринь, обува обущата си, измива се, вчесва се, облича се, приготвя се за работа. Ако е жена, започва домашната работа; ако е мѫжъ, взима шапката си, чадъра или бастона и излиза. Отива въ канцеларията и започва всѣкидневнитѣ прѣписки и изчисления. Жената пъкъ, като свърши домашната си работа, излиза на гости, или на разходка: тукъ спира вниманието си, тамъ го спира и т. н. Вечерьта всички се връщатъ уморени. Отъ какво? — Отъ голѣмото външно разнообразие, отъ много впечатления. Не, това е животъ на еднообразие, коетс се отпечатва въ съзнанието на хората и ги уморява. Само еднообразието уморява човѣка. Ученикътъ се връща отъ училище, главата му е пълна съ уроци по всички прѣдмети; той всичко знае, но тия уроци сѫ упражнения само за ума, тѣ не могатъ да ползуватъ ученика при разрѣшаване на житейскитѣ му задачи. И едно врѣме хората сѫ изучавали естественитѣ науки, математика, философия, и сега изучаватъ тия прѣдмети, но все има разлика между положението на наукитѣ едно врѣме и сега. Днесъ хората минаватъ за по-учени, за по-културни. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на съврѣменната култура? Пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на съврѣменната култура". Казвамъ: вие минавате за ученици на окултна школа. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да направи една разумна, правилна критика, да разгледа научно всички култури на миналото и да отдѣли отъ тѣхъ потрѣбното отъ непотрѣбното. Което е цѣнно, да го отдѣли и приложи въ новата култура. Ученикътъ трѣбва всѣка вечерь да прави балансъ на своитѣ мисли и чувства, да задържа цѣннитѣ, а непотрѣбнитѣ да туря настрана, като торъ. Човѣкъ е миналъ прѣзъ всички култури, вслѣдствие на което носи отпечатъци отъ тѣхъ въ съзнанието си. Нѣкой мисли за живота си, какво ще стане съ него слѣдъ 20 години. Добрѣ е човѣкъ да мисли за себе си, но въпросъ е, дали ще доживѣе това врѣме. Важно е човѣкъ да мисли само за днешния день. Утрѣшниятъ день носи своитѣ задачи, своитѣ блага и изпитания, нѣма защо да се мисли за него. Щомъ днесъ си добрѣ, благодари за този день. За утрѣ нѣма защо да мислишъ. Ако ученикътъ научи добрѣ днешнитѣ си уроци, той ще бѫде въ състояние и утрѣшнитѣ да научи. Дали ще придобие ново знание, това зависи отъ вѫтрѣшната подготовка на духа и на душата. Пишете нѣщо върху темата: „Какви качества се изискватъ отъ човѣка, за да придобива знания?“ Казвате: нѣма защо да бързаме, да се прѣсилваме отъ работа и учене. Нали много пѫти ще се прѣраждаме? Единъ день все ще придобиемъ нужното знание. Прави сте въ разсѫжденията си, но ако отлагате нѣщата отъ единъ животъ за другъ, отдѣ знаете, че бѫдещиятъ животъ ще ви донесе по-благоприятни условия отъ сегашния? Освѣнъ това, не забравяйте, че каквото днесъ положи човѣкъ въ живота си, то ще остане за основа на бѫдещия му животъ. Слѣдователно, нѣкои ваши мисли, чувства и постѫпки могатъ да се реализиратъ едва въ бѫдещия ви животъ, и тогава вие ще носите лошитѣ или добритѣ послѣдствия на миналото. Ще кажете: „Ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ,“ т. е. не било сега, че за въ бѫдеще, слѣдъ сто години. Не само слѣдъ сто години, но и слѣдъ четири поколѣния даже може да се прѣдскаже, какъвъ ще бѫде животътъ на човѣка. При това, ако вие сте послѣденъ отъ даденъ родъ, непрѣменно ще носите послѣдствията на извѣстенъ дефектъ, или на нѣкоя дарба на свой дѣдо или прадѣдо. Това нѣщо хората наричатъ наслѣдство. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ връзкитѣ на своето минало. Човѣкъ има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, съ това той чъртае само своето бѫдеще. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ живота си, да знае, че връзкитѣ които днесъ прави, ще укажатъ влияние не само слѣдъ сто години въ живота му, но тѣ ще иматъ влияние даже и слѣдъ четири поколѣния. Това е красивата страна на нашия животъ. Слѣцователно, ако искате да жънете добри плодове въ бѫдеще, оста вете Божественото въ васъ да се проявява. Този е новиятъ човѣкъ. Това е дѣтето, за което Христосъ говори. Стариятъ човѣкъ новъ не може да стане. Каквото и да правите, той не може да се подмлади. Той казва: „На остарѣлъ царь съвѣтъ не се дава.“ Питамъ: коя е основната мисъль отъ тази лекция? Всѣки ще отговори по своему, споредъ своитѣ нужди и споредъ степеньта на своето развитие. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вслѣдствие на което всѣки отъ васъ различно ще схване основната мисъль. Кой каквото схване, това е най-важно за него въ дадения случай. Отъ мисъльта, която схване, той ще се добере до най-важната, до сѫществената мисъль въ лекцията. Който добрѣ разбира и прилага човѣшката любовь, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любовь, той още повече ще разбира човѣшката. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ човѣшката любовь и послѣ да стигне до Божествената. Нѣма нищо лошо, когато човѣкъ минава отъ човѣшката въ Божествената любовь. Опасностьта седи въ това, когато човѣкъ заспи въ човѣшката любовь и тамъ остане за по-дълго врѣме, отколкото трѣбва. Човѣшката любовь прѣдставя градина съ хубави, ароматни цвѣтя, съ чисти извори. Който влѣзе въ тази градина, той се упоява отъ силната миризма на цвѣтята и остава тамъ, като мисли, че е влѣзълъ въ рая. Рай е това, но човѣшки, а не Божественъ. Нѣкой човѣкъ започне една работа, върви му; започне втора, трета. все напрѣдъ му върви: пари печели, кѫщи прави и започва да мисли, че Богъ гледа благосклонно къмъ него. Лъже се този човѣкъ. Успѣхътъ на човѣка въ материалния му животъ не означава още Божието благословение върху него. Казано е въ Писанието: „Богъ е ревнивъ“. Думата „ревнивъ“ тукъ е употрѣбена въ хубавъ смисълъ. Това не е онази ревность, която турцитѣ приписватъ на своя богъ Яма. Като дойде богъ Яма при васъ, той ще ви вземе онова, което най-много обичате. И слѣдъ това вие ще тичате подиръ Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подиръ любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-послѣ разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия законъ, вие винаги ще се натъквате на Яма. Щомъ разберете Божия законъ. вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христосъ, Казвамъ: не е достатъчно само да знаете името на Христа, но трѣбва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговитѣ мисли, да знаете, коя е била основната мисъль, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начинъ ще разберете значението на думата Христосъ. Когато Христосъ прие Духа. съзнанието Му се пробуди, и Той се свърза съ Бога, прие Неговата мисъль и придоби Вѣчния Животъ. Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену.“ Който правилно мисли, той може и правилно да пѣе. Щомъ мисли правилно, той дава изразъ, смисълъ на пѣсеньта. Въ слоговетѣ ки-а-метъ, слѣдъ гласната и слѣдва гласната а. Буквата и прѣдставя начало на нѣщата, което дава потикъ къмь творчество. Буквата а прѣдставя методъ, начинъ, чрѣзъ който се изразява това творчество. Думата „киаметъ“ означава нѣщо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м прѣдставя смърть. Значи, и е начало на творчесгвото; а — методъ за изразяване на това творчество. Ако човѣкъ не знае, какъ да прѣдстави това творчество, тогава иде смъртьта. Буквата е пъкъ означава възраждане. Смъртьта трѣбва се побѣди. Буквата Т означава силата, съ която трѣбва да се воюва, за да се побѣди смъртьта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина — ш. Тази буква означава материални стремежи. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ материалнитѣ си стремежи, да започне идейна работа. Тази промѣна не може да стане по механически начинъ, тя става постепенно, чрѣзъ усилена работа на Божественото въ човѣка. Когато нѣкой каже, че може моментално да направи нѣкакво добро, това подразбира, че отъ началото на сѫществуването си до момента на това добро той е направилъ безброй усилия въ това направление. Нѣкой взима чукъ и удря върху единъ камъкъ, но не може да го счупи. Той се обезсърдчи, хвърли чука настрана и казва: Този камъкъ не може да се счупи! Не, ти си ударилъ 499 пѫти; удари още единъ пѫть и ще видишъ, че камъкътъ ще се счупи. — Не ме изпитвай, азъ ударихъ толкова пѫти, и камъкътъ не се счупи, че сега отъ единъ пѫть ще се счупи. — Удари, не се безпокой, ще видишъ, че ще успѣешъ. Той дигне чука, удари още единъ пѫть, и камъкътъ се счупва. И слѣдъ това се чуди, какъ разбирамъ отъ тия работи. — Много лесна работа е тази. Какъ да не се разбере? Азъ поглеждамъ камъка, виждамъ, че на повърхностьта му има вече много пропуквания, изисква се единъ ударъ само, за да се счупи камъкътъ. Той казва: Толкова удари направихъ, не искамъ повече да удрямъ. — Колко удари си направилъ? Ударилъ си 499 пѫти; трѣбва още единъ ударъ, да станатъ 500. На послѣдния ударъ ти ще имашъ резултатъ. Често и вие постѫпвате по сѫщия начинъ. Започвате една работа, ударите 499 пѫти и, като нѣмате резултатъ, отказвате се: Нѣма да я бѫде тази работа! Не. още малко ви остава, за да свършите тази работа: само единъ ударъ още. Трѣбва да ударите 500 пѫти, за да свършите работата си. Въ това седи философията на живота. Нѣкой удря, удря съ чука върху камъка, обезсърдчи се най-послѣ и казва: Не мога да счупя този камъкъ. Не, ти си къмъ края вече. Азъ виждамъ, че си ударилъ 499 пѫти, трѣбва още единъ ударъ само, и камъкътъ ще се счупи. Постоянство се изисква отъ всички хора. Казвате: Трѣбва да се живѣе добрѣ! Да, трѣбва да се живѣе добрѣ. Защо? — Добриятъ животъ подразбира непрѣривна работа отъ миналото още, която продължава въ настоящето и слѣдва въ бѫдещето. Краятъ на работата ще се види въ бѫдещето. Изпѣйте сега упражнението „Махаръ-Бену-Аба.“ * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 8 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ГОВОРЪ И ПѢНИЕ. Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Горение безъ димъ.“ Упражнение: рѫцѣтѣ прѣдъ гърдитѣ съ свити юмруци; рѫцѣтѣ нагорѣ, настрана и разтваряне на юмруцитѣ. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, като при послѣдното поставяне рѫцѣтѣ настрана съ разтворени юмруци, се прави „трептение съ китката“ (само китката се движи ускорително). Изпѣйте упражненията „Тѫги, скърби, вдигай, слагай“ и „Мисли, право мисли!“ Пѣнието и говорътъ прѣдставятъ голѣмо изкуство. Тѣ се даватъ даромъ, но не се налагатъ. Изобщо, за характера на човѣка се сѫди по степеньта на неговата музикалность: колкото е по-музикаленъ човѣкъ, толкова и характерътъ му е по-издържанъ; колкото е по-малко музикаленъ, толкова и характерътъ му е по-неиздържанъ. Да бѫде човѣкъ музикаленъ, това не значи да знае да свири и да пѣе, но да има дълбокъ вѫтрѣшенъ усѣтъ къмъ музиката. Когато съврѣменнитѣ хора дойдатъ до опрѣдѣлена възрасть, тѣ казватъ: Ние сме възрастни вече, нека младитѣ пѣятъ. И наистина, въ България пѣятъ само младитѣ, докато не сѫ женени. Щомъ се оженятъ, тѣ прѣставатъ да пѣятъ. Ще срещнете и възрастни да пѣятъ и да свирятъ, но само тогава, когато пѣнието, свиренето е занаятъ за тѣхъ, съ който изкарватъ прѣхраната си. Щомъ забогатѣятъ, и тѣ прѣставатъ да пѣятъ и да свирятъ. Казвамъ: когато пѣнието и свиренето станатъ еднообразни, ние се намираме прѣдъ механически процеси. Музиката трѣбва да бѫде жива, разнообразна. Опитайте се да изпѣете пѣсеньта „Любовь ме озари.“ Когато нѣкой музикантъ твори, създава, той винаги изразява нѣщо колективно. Той самъ нищо не може да направи. Хиляди сѫщества, хиляди духове взиматъ участие въ неговото творение. Когато ангелитѣ пѣятъ, и хората могатъ да пѣятъ; щомъ ангелитѣ млъкнатъ, и хората прѣставатъ да пѣятъ. Когато човѣкъ пѣе отъ душа, съ духъ, въ него се явяватъ избликъ на чувства, които прѣдизвикватъ разширение на сърцето, а въ ума повече мисъль, повече сила. Питамъ: каква мелодия ще да-дете на думитѣ „любовь ме озари“? Ако дамъ като задача на класа да намѣрите съотвѣтна мелодия на тия думи, какво ще направите? Музиката внася въ душата на човѣка разширение, въ духа — сила и мощь, въ сърцето — мекота и топлина, а въ ума — свѣтлина и свобода. Говорътъ на музикалния човѣкъ е мекъ, приятенъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че говорътъ му е задушевенъ, топълъ. Който иска да придобие това качество, той трѣбва да обича музиката. Който не обича музиката той не може да говори правилно, музикално. Когато човѣкъ носи въ себе си Божествената Любовь, той говори музикално и пѣе хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртьта, за противорѣчията въ живота. За него сѫществува само една идея: животъ и безсмъртие! Който пѣе и свири отъ любовь, той се намира въ общество на музикални хора, които го вдъхновяватъ. Ако човѣкъ пѣе безъ любовь, той остава самъ, не може да привлѣче музикални хора около себе си. Щомъ не е обиколенъ отъ срѣда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пѣние безъ вдъхновение е механическо дѣйствие. Всички трѣбва да работите, да развивате въ себе си музикалното чувство. У едни отъ васъ не е развито врѣмето, у други — паметьта, у трети — разсѫдливостьта, у четвърти — милосърдието и т. н. Изобщо, всички трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човѣка. Когато се уморите, попѣйте малко, да си починете, и слѣдъ това продължете работата си. Правилното пѣние подразбира изразително пѣние. Кои тонове отговарятъ на думата любовь? Мнозина отъ васъ могатъ да напишатъ мелодия на даденитѣ думи, но се боятъ отъ критика. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: хубавитѣ работи не ставатъ лесно. Много условия се изискватъ, за да се създаде една хубава работа. Истинското пѣние включва живость, подвижность въ гласа. Въ мелодията на пѣсеньта „любовь ме озари,“ трѣбва да има нѣщо, което грѣе, което съживява човѣка. Значи, мелодията всѣкога трѣбва да отговаря на думитѣ. Казва се: любовь ме озари, душа ми разшири. Коя сила внася разширение? — Топлината внася разширение на тѣлата. „Духътъ ми укрѣпи.“ Коя сила укрѣпва духа? — Мисъльта. По-нататъкъ е казано: „И благость въ менъ всели.“ Питамъ: може ли благостьта да се всели? Споредъ мене, благостьта не може да се вселява. Това е поетически изразъ. Само разумното може да се всели въ човѣка. Само живитѣ нѣща се вселяватъ. Слѣдователно, ако разглеждаме благостьта като мъртво нѣщо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нѣщо, тя може да се всели. За да бѫде благостьта жива, ние трѣбва да си прѣдставимъ, че задъ нея седи нѣкое разумно сѫщество, което я носи. Щомъ благостьта оживѣе, тя може да се всели въ човѣка, тя може да закрѣпи духа му. Ето защо, и поетическитѣ изрази трѣбва да се прѣработятъ, да станатъ живи. Думитѣ „любовь ме озари“ прѣдставятъ кости, скелетъ на нѣщо, което трѣбва да се облѣче въ мускули. Слѣдъ това вече духътъ и животътъ могатъ да дойдатъ, да оживятъ, да одухотворятъ и самитѣ думи. Това може да направи само онзи поетъ, който истински разбира нѣщата. Засега пѣсеньта не върви, понеже още не се е явилъ този поетъ. Въ дадения случай, нека всѣки отъ васъ направи опитъ, да даде мелодия на пѣсеньта и отъ всичкитѣ образци ще извадимъ най-хубавото да създадемъ една хубава пѣсень. Питамъ: въ какво седи красотата, хубостьта на човѣка? — Въ неговото лице. Лицето пъкъ е изразъ на човѣшкия умъ. Клѣткитѣ, отъ които е направено човѣшкото лице, се отличаватъ съ голѣма чувствителность. Благодарение на тази чувствителность, тѣ могатъ да прѣдавать изразъ на лицето. Всичко, което сърцето прѣживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротость, въздържание, благость, сила — всички тия сложни съединения, се отпечатватъ върху лицето на човѣка. Дѣ е сърцето на човѣка? На лицето ли? Дѣ е умътъ му? — На челото специално. Широчината на носа пъкъ специално изразява сърцето. Отъ тази широчина се опрѣдѣля и дишането на човѣка. Ябълкитѣ на лицето сѫ въ връзка съ стомаха. Когато ябълкитѣ сѫ много изпѫкнали, стомахътъ на човѣка се намира въ неестествено състояние. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всѣко мръдване на мускулитѣ, да прави научни изводи. Мускулитѣ трѣбва да бѫдатъ пластични. Очитѣ, напримѣръ, не трѣбва да бѫдатъ нито много хлътнали навѫтрѣ, нито много изпѫкнали. Когато очитѣ изпѫкватъ навънъ, това се дължи на утайки, които се набиратъ около тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да слѣди за очитѣ си, да бѫдатъ въ нормално състояние. Мислитѣ, чувствата и волята на човѣка указватъ влияние върху всички органи на тѣлото му. Като знае това, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да води чистъ животъ за да не накърни правилностьта на своитѣ органи. Когато органитѣ сѫ били създадени, тѣ сѫ имали правилни форми, подчинявали сѫ се на извѣстни заксни. За създаването на тия органи сѫ взели участие редъ разумни сѫщества, които сѫ работили въ различни области. Запримѣръ, стомахътъ е направенъ отъ едни разумни сѫщества и въ специална область; дробоветѣ — отъ други разумни сѫщества и въ друга область; мозъкътъ — отъ трети разумни сѫщества — въ трета область и т. н. Всички органи сѫ създадени отъ разумни сѫщества и по разуменъ начинъ. Човѣкъ е поставенъ въ тѣлото си, като ученикъ, да учи. Човѣкъ сега учи, какъ да контролира мозъка, дробоветѣ и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще прѣживѣе редъ катастрофи, редъ катаклизми. Тия катастрофи хората наричатъ смърть. Нѣкой прѣживѣе една катастрофа, и всички казватъ: Умрѣ този човѣкъ! Какво подразбира смъртьта? Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ експлозия на единъ отъ главнитѣ органи въ човѣка. Тогава хората казвать: Еди-кой си умрѣ, замина за онзи свѣтъ. Да, машината на този човѣкъ се развали, а машинистътъ замина, отиде да търси майстори, да ремонтиратъ машината му, да започне отново да функционира. Казвамъ: пѣние има и на този, и на онзи свѣтъ, само че на онзи свѣтъ ще пѣете по особенъ начинъ. Нѣкои мислятъ, че като взематъ перото въ рѫка, съ единъ замахъ ще напишатъ пѣсеньта. Не, работитѣ не ставатъ така лесно. Ако нѣщата можеха лесно да ставатъ, пръвъ Христосъ би оправилъ свѣта. Той щѣше да каже една дума, и свѣтътъ моментално щѣше да се оправи. Защо свѣтътъ не се изправи изведнъжъ. не е ваша работа. Ако искате да разрѣшите този въпросъ, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всѣки самъ трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да стана музикантъ; азъ трѣбва да обичамъ; азъ трѣбва да мисля право! Когато постигнете това нѣщо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щомъ разберете правилно нѣщата, вие ще можете да ги прѣдадете и на другитѣ. Това показва, че всѣки човѣкъ е свободенъ да възприеме, или да отхвърли Божественото. Щомъ го приеме веднъжъ, той не трѣбва вече да се отдалечава отъ него. Съврѣменнитѣ хора се движатъ между двѣ крайности: ту съзнанието имъ потъмнява, и тѣ се скриватъ въ себе си, ту се разсвѣтлява, и тѣ излизатъ навънъ. Има извѣстенъ родъ охлюви, които нѣкога сѫ излѣзли отъ черупката си, безъ да сѫ били готови за външнитѣ условия, и сега страдатъ, не могатъ да се върнатъ назадъ. Тогава и на васъ казвамъ: дръжте черупката си, докато не измѣните формата си, докато не се пригодите на външната срѣда. На сѫщото основание и възгледитѣ ви трѣбва да иматъ такива форми, които да ви помагатъ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви занимава, трѣбва да има прѣко отношение къмъ васъ, да ви помага въ пѫтя, въ който вървите. Ако мислитѣ и чувствата не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Ако музиката, науката не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Ако добродѣтелитѣ не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Всѣко нѣщо трѣбва да е на мѣстото си, да принесе извѣстна полза. Съврѣменнитѣ хора гледатъ повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а съ това спъватъ развитието си. На това основание Богъ държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждеврѣменно да се пробудятъ и да станатъ нещастни. Нѣма по-голѣмо благо и щастие за човѣка отъ това, да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човѣка се пробуди преждеврѣменно, когато не е готовъ за това, то е равносилно на положението на човѣкъ съ боленъ стомахъ. Ако поканятъ такъвъ човѣкъ на угощение, той не може да вкуси отъ нищо, защото стомахътъ му е разваленъ. Той погледне къмъ това ядене, къмъ онова ядене и казва: Щастливи сѫ онѣзи хора, които могатъ да ядатъ. Ако вкарате единъ невѣжа въ една библиотека съ класически книги, какво ще се ползува отъ тѣхъ? — Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира. И тъй, отъ васъ се изисква здрава, солидна мисъль, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човѣкъ не подържа въ ума си такива мисли и въ сърцето си такива чувства, той ще изпадне въ тягостно състояние, ще се отекчи отъ живота си. Сѫщо така, ако пѣете една пѣсень нѣколко пѫти наредъ, най-послѣ ще се отекчите. Това показва, че въ тази пѣсень липсва нѣщо живо, което, колкото повече се пѣе пѣсеньта, толкова повече да я осмисля. Музикалниятъ човѣкъ самъ внася нѣщо ново, нѣщо живо въ пѣсеньта, която пѣе. Ето защо, какваю пѣсень и да пѣе, той не се отекчава. Пѣснитѣ сѫ резултатъ на чувствата въ човѣка. Болкитѣ, нуждитѣ, радоститѣ и скърбитѣ на хората сѫ създали пѣснитѣ. На това основание всѣки човѣкъ може да има своя пѣсень. Българскитѣ пѣсни иматъ два ясно очъртани характера: едни отъ тѣхъ сѫ тѫжни, а други — хороводни. И въ еднитѣ, и въ другитѣ пѣсни липсва нѣщо въ музикално отношение. Истинскиятъ пѣвецъ трѣбва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувствува. Нѣкой пѣе: „Заплакала е гората...“ Гората плаче, но хората не плачатъ. Понѣкога пѣвецътъ плаче, а хората не плачатъ. Когато пъкъ хората плачатъ, пѣвецътъ вече не пѣе. Има случаи, когато нѣкой говори, а хората, които го слушатъ, се смѣятъ. Всички около него се смѣятъ, само той не се смѣе. Другъ пъкъ говори и самъ се смѣе, а които го слушатъ, не се смѣятъ. Защо хората се смѣятъ? Онѣзи отъ васъ, които сѫ по-напреднали, нека отговорятъ на въпроса по какво се отличава напредналиятъ ученикъ. Сега, като говоря за музиката, намирамъ, че малко хора сѫ истински музикални. Повечето започватъ съ техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложенъ характеръ. Тъй щото, техниката въ музиката е само едната й страна. Ние се ин тересуваме отъ музиката главно отъ възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката прѣдставя нейната научна страна. Който има свободно врѣме, добрѣ е да се запознае съ теорията на музиката, да може да прѣвежда отъ една гама въ друга. Когато влизате въ окултна школа, пазете се да не изпадате въ заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всѣки може да каже, че иска да бѫде свободенъ, да се движи, дѣто иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човѣкъ да прави, каквото му дойде на умъ, да бѫде свободенъ, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвамъ: никой нѣма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане съ тази книга, ако всѣки пожелае да движи листата й? — Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Слѣдователно, когато и вие се приближавате единъ къмъ другъ, трѣбва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото въ другитѣ, ще го изтрие и въ себе си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е грубъ, а вие се заемате да му въздѣйствувате, да го изправите. Не се занимавайте съ другитѣ хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимавашъ съ работитѣ на другитѣ хора, това значи да изтривашъ рѫбоветѣ по кората на дърветата. Богъ е опрѣдѣлилъ специални сѫщества за тази работа. Остриятъ рѫбъ е толкова якъ, че мѫчно може да се изтрие. Покажете единъ педагогъ, който е могълъ досега да отѫпи острия рѫбъ въ характера на нѣкое дѣте. Ако мислите, че ще намѣрите такъвъ педагогъ, лъжете се. Азъ виждамъ дѣца, които постоянно се движатъ около учителя си и всичко, каквото той имъ каже, изпълняватъ. Обаче, отдалечатъ ли се отъ учителя на една крачка само, започватъ да го подиграватъ, да му се смѣятъ. Значи, тѣ сѫ го излъгали. Сега и на васъ казвамъ: не мислете, че можете да ме залъгвате, че съмъ изгладилъ рѫбоветѣ ви. Азъ самъ не искамъ да изгладя рѫбоветѣ ви. Ако помисля, че мога да изгладя рѫбоветѣ ви, азъ ще се самоизлъжа. Азъ оставямъ хората свободни. Мене ме интересуватъ хората дотолкова, доколкото иматъ отношения къмъ Бога. Вънъ отъ това, тѣ не ме интересуватъ. Слѣдователно, когато и вие се доближавате единъ до другъ, пазете извѣстно разстояние помежду си, да не се изтривате. Нѣкой се приближи до нѣкого и казва: Този човѣкъ е много остъръ, трѣбва да стоя далечъ отъ него. Да, не се приближавай до този рѫбъ, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротувашъ, докато господарьтъ дойде. Само той има право да отваря страницитѣ на тази книга. Нѣкой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си билъ повече обичанъ. По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е повече обичанъ отъ васъ? Ако имамъ двѣ шишета, едното съ вмѣстимость десеть килограма, а другото — единъ килограмъ, и ги напълня съ вода, можете ли да кажете, че пързото шише оби-чамъ повече? Нѣкой ще каже, че обичамъ първото шише повече, понеже съмъ турилъ въ него повече вода. Питамъ: какво ще кажете тогава, ако въ шишето, което съдържа единъ килограмъ течность, туря първокачествена вода, а въ по-голѣмото туря вода отъ второ качесто? За прѣдпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цѣни по съдържанието си. Ако по-голѣмото шише има по-добро съдържание, ще има по-голѣма цѣна. Тъй щото, когато казвате, че нѣкой човѣкъ е повече обичанъ, това значи, че съдържанието на този човѣкъ е по-цѣнно отъ съдържанието на останалитѣ. Кой човѣкъ може да бѫде обичанъ? — Само онзи човѣкъ може да се обича, който никога не умира. Обичанъ е онзи, който никога не гладува и жадува. Обичанъ е онзи, който сиромахъ не става. Всѣки човѣкъ, който умира, който гладува и жадува, който е изложенъ на всички мѫчнотии въ живота, не може да бѫде обичанъ. Той е изпратенъ на земята да се изправи, за да бѫде впослѣдствие обичанъ. За какво обичатъ пѣвецътъ? Пѣвецътъ е обичанъ не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пѣнието. Гласътъ на пѣвеца е неговото съдържание. Пѣвецътъ може да е красивъ, може и да е грозенъ, важното е, какъвъ гласъ има. Ние се възхищаваме отъ добротата, отъ правата мисъль на добрия човѣкъ, но не и отъ неговото лице. Доброто въ добрия човѣкъ се вижда въ неговитѣ очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно отъ очитѣ. По отношение на разумностьта, умътъ е по-важенъ отъ лицето. И тъй, човѣшкото лице става толкова по-цѣнно, колкото по-добрѣ изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, въ което се отразяватъ умътъ и сърцето на човѣка. Когато влѣзе въ невидимия свѣтъ. човѣкъ и тамъ носи лицето си. Много хора, като влизатъ въ невидимия свѣтъ, се объркватъ, поради голѣмото външно еднообразие. Човѣкъ трѣбва да има голѣмо прозрѣние, за да намѣри вѫтрѣшното разнообразие въ външното еднообразие. Ако въ невидимия свѣтъ търсите приятеля си, нѣма да го познаете изведнъжъ. Голѣмо усилие, голѣмо прозрѣние се изисква отъ васъ, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорятъ за онзи свѣтъ, за нѣща далечъ отъ тѣхъ, които не ги ползуватъ много, а най-важното за сегашния имъ животъ — музиката и пѣнието — оставятъ настрана. Азъ бихъ желалъ всички да пѣете и свирите по най-новитѣ правила на изкуството. Всички трѣбва да пѣете така, че въ пѣсеньта ви да има чувство, мисъль, да има свѣтлина и топлина. Една отъ задачитѣ на ученика е да знае да пѣе. Ако не може да пѣе, той трѣбва да изучава пѣнието като пръвъ и необходимъ прѣдметъ въ школата. Който не знае да пѣе, той не може да бѫде ученикъ. За окултния ученикъ музиката е единъ отъ важнитѣ елементи, който му служи като броня, да го прѣдпазва отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ неблагоприятни условия. Музиката служи за равновѣсие, пази човѣка да не се увлича въ лошитѣ страни на живота. Музиката сѫщеврѣменно закрѣпва човѣка. Дѣто и да ходи човѣкъ, щомъ пѣе, той се намира въ безопасность. Между музикалното чувство и разсѫдливостьта на човѣка има извѣстно съотношение. Колкото по-музикаленъ е човѣкъ, толкова и разсѫдителнитѣ му способности сѫ по-силно развити. Значи, никой още не е намѣрилъ съотвѣтна мелодия на даденитѣ думи. Дѣто има любовь, тамъ може да има и мелодия. Ако нѣма любовь, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М въ думата мелодия? Тя показва, че за да се роди нѣкаква мелодия, първо трѣбва да пожертвувашъ нѣщо отъ себе си, да го посадишъ въ земята, да умре тамъ, и послѣ отново да изникне, да цъвне, да върже плодъ и да узрѣе. Въ една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала прѣзъ живота и е разбрала неговия смисълъ. Когато военниятъ отиде на бойното поле и се върне като побѣдитель, той започва да пѣе и свири на мажорна гама. Ако военниятъ се върне побѣденъ, започва да пѣе и свири на миньорна гама. Побѣдительтъ пѣе и свири съ диези, защото е спечелилъ нѣщо побѣдениятъ пѣе и свири съ бемоли, защото е изгубипъ нѣщо. Мажорната гама внася разширение въ човѣка, а миньорната — свиване. Ето зашо, винаги трѣбва да става прѣливане, смѣна между мажорната и миньорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на даденитѣ думи. Нека поработятъ върху нея и млади, и стари, да видимъ, какво ще излѣзе. Питамъ: колко нишки трѣбва да вземете, за да изтъчете единъ хубавъ, коприненъ платъ? Една, двѣ, три или десеть нишки достатъчни ли сѫ за цѣльта? — Не, стотици хиляди нишки сѫ необходими, за да се изтъче единъ коприненъ платъ. При това, тия нишки трѣбва да бѫдатъ така прѣплетени, че платътъ да бѫде навсѣкѫдѣ еднакво гладъкъ. По сѫщия начинъ и музикалнитѣ произведения с ѫ изтъкани отъ безброй нишки, добрѣ съчетани въ едно цѣло. Когато нѣкой казва, че не е музикаленъ, това значи, че той е взелъ само десетина нишки за своята пѣсень, а сѫ необходими хиляди нишки още. Казвате:Кога ще постигнемъ това? — Работете всѣки день по-малко: днесъ десеть нишки, утрѣ десеть нишки и неусѣтно ще изтъчете своята пѣсень. Съврѣменнитѣ хора сѫ заставени по неволя да работятъ, да четатъ и да пишатъ, да учатъ, да градятъ кѫщи и т. н. Ако не бѣше неволята, тѣ не биха работили толкова много. Ако бихте живѣли въ тропическия поясъ, щѣхте ли да градите такива солидни кѫщи, каквито градите днесъ? Днесъ хората градятъ голѣми, високи кѫщи, безъ да сѫ хигиенични. Хигиеничната кѫща трѣбва да отговаря на извѣстни условия: тя не трѣова да бѫде нито на много сухо мѣсто, нито на много влажно. Свѣтла трѣбва да бѫде кѫщата, но това не значи, че свѣтлината й трѣбва да бѫде изобилна. Силната свѣтлина врѣди на очитѣ. Свѣтлината на свѣщитѣ е по-лека, по-приятна отъ електрическата. И когато нашитѣ мисли минаватъ прѣзъ тъмни срѣди, ние сме недоволни, защото не можемъ да ги използуваме правилно. Задачата въ живота ни е да прѣодолѣемъ на всички мѫчнотии, спънки, прѣпятствия, като се ползуваме отъ мѫдростьта и знанието, коего Богъ ни дава. Всѣки день ни се даватъ извѣстни упѫтвания. Започвашъ да ядешъ, нѣщо ти казва: Стига вече! Спечелишъ хиляда лева, мислишъ, какъ да спечелишъ още, нѣщо ти казва: Достатъчно сѫ толкова! Пишешъ нѣкаква работа, нѣщо ти казва: Спри, не продължавай повече! Съврѣменнитѣ хора не се подаватъ на тия упѫтвания. Тѣ постѫпватъ точно обратно. Когато имъ се казва да спратъ нѣкѫдѣ, тѣ продължаватъ да вървятъ. Когато пъкъ имъ дойде нѣкоя свѣтла идея, тѣ я отлагатъ. Не, дойде ли нѣкоя свѣтла идея въ ума ви, вие трѣбва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щомъ нѣщо ви каже да спрете, послушайте този гласъ. Вие трѣбва да се подчинявате на Божественото въ себе си. Когато ви каже да пѣете, пѣйте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Нѣкой иска да каже нѣщо, но мисли, обикаля, не знае, отдѣ да започне. Когато искате да кажете нѣщо, изкажете се свободно, както мислите, безъ да имате прѣдъ видъ, ще ви разбератъ ли другитѣ, какво ще кажатъ хората за васъ и т. н. Говорете направо по въпроса, безъ никакви смущения, безъ никакви съображения. Когато говорите прѣдъ Бога, говорете свободно, направо, безъ заобикалки. Когато говорите прѣдъ хората, говорете, както намирате за добрѣ. Изобщо, вие трѣбва да имате високо мнѣние за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между васъ. Тази връзка пъкъ ще помогне за прѣодоляване на вашитѣ недѫзи. Това се изисква отъ всички хора, а най-много отъ окултнитѣ ученици. Много се дава на окултния ученикъ, но и много се изисква отъ него. И тъй, въ думитѣ „любовь ме озари“ липсва нѣщо. Какво имъ липсва? — Животъ. Само животътъ озарява човѣка, а въ живота, като важни елементи, влизатъ свѣтлина и топлина. Въ този смисълъ, истински приятель е онзи, който може да стопли, да озари човѣка. Този човѣкъ носи животъ за тебе. Когато отивашъ при нѣкой човѣкъ да искашъ пари на заемъ, ако ти е приятель, той още отдалечъ ще отвори касата си и ще каже. Азъ приготвихъ една топлинка за тебе. Заповѣдай! Това значи вѫтрѣшно разбиране между двѣ души. Дѣто има разбиране между душитѣ, тамъ има и хармония, и музика. Сега, като знаете тѣзи положения, работете върху даденитѣ думи, да напишете нѣкаква мелодия. Можете да напишете и припѣвъ на тази мелодия. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 1 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛЮБОВЬ - КОЛЕКТИВНОСТЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. За слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Сега, ще задамъ нѣколко въпроса. Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на свѣта? Ако умътъ мисли и не е измислилъ нищо полезно, какво е постигналъ? Ако човѣкъ скача, безъ да е подскочилъ на извѣстна височина, какъвъ смисълъ има това скачане? Ако ученикътъ учи и нищо не е научилъ, каква полза отъ неговото учение? Нѣкой казва: О, свѣтла зора, която изгрѣвашъ въ моята душа! Какво означава това изречение? Въ сѫщность зората изгрѣла ли е въ душата на този човѣкъ? Щомъ казва, че зората е изгрѣла въ неговата душа, това подразбира, че той или е придобилъ нѣщо хубаво, или е само поетизиралъ. Но това се отнася само за него. За да може другъ нѣкой да каже сѫщото, непрѣменно трѣбва да види нѣщо добро въ живота си. Тогава и въ неговата душа ще изгрѣе зората. Често хората се провикватъ: О, хлѣбецъ, който давашъ животъ на душата ми! Ако човѣкъ не може да хапне отъ хлѣбеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъвъ смисълъ има това изречение? Отъ сутринь до вечерь човѣкъ мисли и се моли само за хлѣба.Това показва, че той разбира неговата цѣна. Щомъ разбира и знае цѣната на хлѣба, той може да каже: О, хлѣбецъ, който давашъ животъ на моята душа! Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, прѣживяно. Човѣкъ вѣрва въ силата на хлѣба. Защо хората вѣрватъ въ хлѣба? — Защото сѫ опитали силата му, той имъ е придалъ нѣщо. Сега, ще напиша нѣщо на дъската. Ето, написвамъ линийката А. Какво ще кажете, единица ли написахъ, или една права линийка? Ако кажете, че съмъ написалъ единица, значи, имате начало на нѣщата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която прѣдставя слизане надолу — В, имате проява на това начало въ физическия свѣтъ. Значи, всѣко нѣщо прѣтърпява двѣ фази: първата фаза А означава създаване на нѣщата, тѣхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото въ физическия свѣтъ. Най-послѣ имате правата С, която се качва нагорѣ. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени въ А. Съ други думи казано: посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В спизане на това съзнание въ физическия свѣтъ. Посоката С пъкъ означава възлизане на сѫщото съзнание нагорѣ, т. е. изкачването му въ свѣта, отдѣто е слѣзло. Това показва, че духътъ на човѣка е вѣченъ, той непрѣкѫснато слиза, проявява се и отново се качва. Слѣдователно, той сѫществува като малъкъ центъръ, като зародишъ въ козмоса. Когато Божественото съзнание слѣзе върху духа на човѣка, той се пробужда, проявява и слѣдъ това отново възлиза къмъ Бога. Това се нарича изразъ на живота. Значи, необходимо е Божественото съзнание да слѣзе върху човѣшкия духъ, да го събуди, Щомъ духътъ на човѣка се пробуди, той непрѣменно отправя ума, сърцето си къмъ нѣкого: къмъ Бога, къмъ човѣка, къмъ нѣкое растение или животно — безразлично къмъ кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силитѣ си къмъ нѣщо. Какво ще бѫде това нѣщо, за него не е важно. Майката отправя мисъльта си къмъ своето дѣте; учениятъ — къмъ книгата; поетътъ — къмъ перото; художникътъ — къмъ четката. Различието се заключава само въ начина, по който духътъ се изявява. Хиляди сѫ начинитѣ, чрѣзъ които духътъ изразява своята сила и мощь. Хиляди сѫ начинитѣ, чрѣзъ които душата излива своята любовь. Казвате: защо сѫществува любовь между хората? Любовьта между двама души е изразъ на първичната любовь, която сѫществува между Бога и човѣшката душа. Обаче, когато слѣзе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение въ свѣта, вслѣдствие на което тя проявява любовьта си къмъ кого и да е. Човѣкъ може да обича кого и да е, но резултатитѣ отъ тази любовь ще бѫдатъ различни. Ако обичашъ конь, любовьта ти ще има единъ резултатъ; ако обичашъ нѣкое плодно дърво, любовьта ти ще има другъ резултатъ; ако обичашъ човѣкъ, подобенъ на себе си, любовьта ти ще има съвсѣмъ другъ резултатъ. Обаче, обичашъ ли Бога, резултатътъ на твоята любовь ще бѫде съвьршено различенъ отъ резултатитѣ на другитѣ видове любовь. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Коньтъ ще отговори на любовьта по своему. Човѣкъ ще отговори по своему. Всѣко сѫщество изявява любовьта си споредъ условията и възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Всѣко живо сѫщество е часть отъ цѣлото. Слѣдователно, като часть отъ цѣлото, то не може да прояви любовьта въ своята пълнота, въ своята цѣлокупность. Макаръ и частично, любовьта сѫществува на земята, но какви паметници е оставила тя, като свидѣтели за нейното сѫществуване? Милиони хора, мѫже, жени, дѣца сѫ избити все за любовьта. Земята е напоена съ човѣшка кръвь, все за любовьта. И тъй, като говоря за резултатитѣ на любовьта, вие трѣбва да се абстрахирате отъ вашитѣ опитности. Често и вие сте се вкисвали отъ резултатитѣ на вашата любовь. Понѣкога това вкисване прѣдизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовьта си и казвате: Сърцето ми вече не тупти. Казвамъ: когато сърцето на човѣка не тупти отъ любовь, то мяза на нѣкое колело отъ желѣзницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? — Защото не е намазано съ масло. Между частицитѣ, между винтоветѣ на това колело се е натрупалъ прахъ, утайки, които прѣчатъ на движението му. Такова нѣщо прѣдставя чуждата мисъль въ ума на човѣка. Чуждата мисъль прѣчи на любовьта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любовь прониква дълбоко въ подсъзнанието на човѣка и въ резултатъ на това се явяватъ отрицателннтѣ мисли въ живота. Запримѣръ, вие имате приятель, когото обичате и който ви обича. По едно врѣме дойде нѣкой при васъ и казва, че приятельтъ ви говорилъ лоши работи по вашъ адресъ. Вие веднага измѣняте разположението си къмъ него, и съзнанието ви се помрачава. Питамъ: коя е основната чърта, по която познавате приятеля си? Коя е онази чърта, на която вие всѣкога можете да разчитате? Всѣки човѣкъ има специфиченъ тонъ, който никога не се мѣни. Този тонъ има нѣколко категории, обаче, той е специфиченъ за всѣки човѣкъ. На това основавание, никой не е зъ състояние да произведе този тонъ, освѣнъ самиятъ човѣкъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ има свой специфиченъ тонъ, свой специфиченъ лѫчъ, чрѣзъ който прѣдава свѣтлината; сѫщо така той има и специфиченъ звукъ, или специфична дума, съ която проговаря. Въ този смисълъ никой никого не може да прѣдстави, т. е. да замѣсти. Вие можете да подражавате на нѣкого, но между него и васъ пакъ ще остане голѣма пропасть. Който може да възприеме и прѣдаде тона, свѣтлината и звука на другъ нѣкой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоноветѣ, свѣтлината и звука на двама души, никаква загуба нѣма, но става само разширение. Тонътъ остава сѫщъ, свѣтлината и звукътъ — сѫщо. Значи, човѣкъ се познава по своя специфиченъ тонъ, свѣтлина и звукъ. Сега, вие трѣбва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяватъ въ сърцето ви. Запримѣръ, виждате, дѣте пригръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това пригръщане е прѣдизвикано отъ нѣкакво користолюбиво чувство. Това дѣте пригръща майка си, защото има прѣдъ видъ чинията съ прѣсното млѣко и топлата погача. Щомъ цѣлуне и пригърне майка си, тя веднага му прѣдлага чаша прѣсно млѣко и парче топла погача. Тъй щото, слѣдете, какво ще остане отъ вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прѣсно млѣко и топла погача. Какво ще бѫде състоянието на дѣтето, което, като цѣлуне и пригърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тжга. Обаче, ако майката каже: Почакай, мама, азъ току-що подквасихъ млѣкото, замѣсихъ питата, слѣдъ малко ще ти дамъ да си хапнешъ — дѣтето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пѣе. По сѫщия начинъ и вие постѫпвате съ природата: всѣки день я цѣлувате и пригръщате, за да ви даде прѣсно млѣко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърдчавате, обезвѣрявате и казвате: Животътъ нѣма смисълъ! Защо не вѣрвате въ живота? — Защото паницата е празна. Защо не вѣрвате въ живота? — Защото погача нѣма. Нѣкой казва: Моята вѣра е толкова силна, че нищо не е въ състояние да я разклати. Не се минава и една година, той казва: Отиде ми вѣрата! Защо? — Защото паницата е празна и погачата още не е замѣсена. Питамъ: Защо се обезсърдчавате? Защо губите вѣрата си? Може би, не е врѣме още за ядене. Въ живата природа е прѣдвидено всичко да става на врѣме. Има законъ, който строго опрѣдѣля, кога човѣкъ трѣбва да яде. Природата е опрѣдѣлила точно часа, минутата и секундата, когато човѣкъ трѣбва да яде. Съврѣменнитѣ хора не спазватъ този законъ. Тѣ искатъ да се самовъзпитаватъ, но правятъ една капитална грѣшка: тѣ не сѫ въ съгласие съ великитѣ закони на природата. Запримѣръ, споредъ законитѣ на природата, човѣкъ не трѣбва да яде, когато е неразположенъ. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Мнозина казватъ: Ние знаемъ тѣзи нѣща, нѣма защо да ни се говорятъ. — Вѣрно е, че знаете, но не ги прилагате. Запримѣръ, кой отъ васъ е разглеждалъ своитѣ мрачни мисли, както хирургътъ прѣглежда счупения кракъ, или както финансистътъ разглежда положението на нѣкой важенъ държавенъ въпросъ, дали трѣбва да се прѣдприеме нѣщо, дали ще има загуба или печалба. Всѣка мрачна мисъль, която минава прѣзъ ума на човѣка, трѣбва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отдѣ е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всѣка мрачна, отрицателна мисъль взима нѣщо отъ човѣка, ограбва го. Запримѣръ, вие имате приятель, когото обичате, но по едно врѣме се усъмните въ него и казвате: Той не ме обича вече. Щомъ се усъмните въ приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и васъ се изпрѣчи едно тъмно, непрозрачно тѣло и прѣпятствува да виждате свѣтлината, кой е виновенъ за това? Вината се крие въ непрозрачното тѣло, което е застанало на пѫтя между васъ и слънцето. Сѫщото става между васъ и вашето съзнание, когато се усъмните въ приятеля си. Съмнѣнието е непрозрачното тѣло, което прѣчи на свѣтлината и топлината, които идватъ отъ приятеля ви, да достигнатъ до васъ. Съмнѣнието и редъ още отрицателни мисли и чувства сѫ въ състояние да затъмнятъ съзнанието на човѣка. На сѫщото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че нѣкое тъмно, непрозрачно тѣло минава прѣзъ орбитата на слънцето и хвърля сѣнка върху него. Ако хората разбираха този законъ, тѣ лесно щѣха да се справятъ съ своитѣ отрицателни състояния. Ако не го разбератъ, тѣ ще се намѣрятъ въ положението на кокошкитѣ, които, щомъ видятъ, че се яви нѣкакво затъмняване на слънцето, бързатъ да се прибератъ въ курницитѣ и да чакатъ първия слънчевъ лѫчъ, да съобщатъ, че слънцето е изгрѣло. Често и прѣзъ съзнанието на хората минаватъ тъмни тѣла, които хвърлятъ сѣнка върху него. Тѣ мислятъ, че слънцето имъ е залѣзло. Който има будно съзнание, той ще разбере този законъ и нѣма да се натъква на по-голѣми мѫчнотии. Който не разбере закона, той ще се намѣри въ положението на пѣтела: ще влѣзе въ курника и ще чака зазоряването, а послѣ изгрѣването на слънцето и ще започне да кукурига. Влѣзе ли човѣкъ въ курника, той ще прѣживѣе състояния, които новата обстановка му налага. Съ други думи казано: той ще влѣзе въ гѫстата материя, дѣто ще се натъкне на още по-голѣми мѫчнотии. Казвамъ: при каквито условия да се намира човѣкъ, при радостно или мрачно съсгояние, той трѣбва да държи връзка съ Бога. Всички връзки въ неговия животъ могатъ да се скѫсатъ, но връзката му съ Бога никога не трѣбва да се кѫса. Каквито тъмни тѣла да минаватъ прѣзъ съзнанието ви, колкото врѣме да продължаватъ, дръжте връзката си съ Бога, работете усилено върху себе си и ще излѣзете отъ тази тъмна зона. Нѣкои хора, като се натъкватъ на такива мрачни състояния, отчайватъ се и посѣгатъ на живота си. Други пъкъ посѣгатъ върху живота на ближнитѣ си. Трети се прѣдаватъ на лошъ животъ. Не, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на природата, да знае, че той се движи и живѣе по нейнитѣ закони, вслѣдствие на което ще мине прѣзъ състояния на день и нощь, на студъ и топлина, на добро и зло. Обаче, тия състояния се смѣнятъ: човѣкъ не може постоянно да бѫде въ нощь, или въ день. Ако окултниятъ ученикъ не се ползува отъ знанието, което придобива, щомъ се натъкне на нѣкое мрачно състояние, ще каже: Нѣма смисълъ тази наука, това знание! По-добрѣ да влѣза въ свѣта, да се прѣдамъ на по-лекъ животъ, да си почина малко. По този начинъ той несъзнателно влиза въ по-гѫста срѣда, дѣто мрачнитѣ състояния зачестяватъ и неизбѣжно го водятъ къмъ катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичамъ нѣкого, азъ зная вече, че тази обичь е реализирана нѣкѫдѣ: тя може да е реализирана на физическия свѣтъ, може да е реализирана въ духовния, а може да е реализирана и въ Божествения свѣтъ. За разумния човѣкъ не е важно, дѣ и въ кой свѣтъ се реализиратъ нѣщата. За него е важно, всѣка изказана мисъль да се реализира, да даде плодъ, а дѣ ще се реализира, това седи на вторъ планъ. И тъй, споредъ новата наука, всѣка ми съль, всѣко чувство трѣбва да даде плодъ. Тѣ се насаждатъ въ добра почва, развиватъ се, растатъ, даватъ плодъ, но всичко това става безъ сѣмена. Такова е било и положението на дърветата въ райската градина. Тѣ сѫ израствали, давали сѫ плодове, но се развивали отъ издънки, а не отъ сѣмена. Въ Писанието е казано: „Всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще израсте и плодъ ще даде. Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени.“ Слѣдователно, всѣко дърво, което човѣкъ насажда, ще се изкорени. Питамъ: какъвъ смисълъ има човѣкъ да сади, когато посаденото отъ него ще се изкорени? Ето защо хората трѣбва да насаждатъ въ своята градина само Божествени дървета, които могатъ свободно да растатъ и да се развиватъ, безъ да бѫдатъ изкоренени. Нѣкой казва: Искамъ да насадя една моя мисъль въ главата на хората. — Това не е философия. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, други да насаждатъ въ ума му своитѣ мисли. Никой нѣма право да насажда новото въ човѣка. Единственъ Богъ има това право. Той е насадилъ новото въ човѣка и то отвѫтрѣ, а не отвънъ. И когато педагозитѣ казватъ, че трѣбва да възпитаватъ младото поколѣние, това подразбира, че тѣ трѣбва да създадатъ условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено въ душитѣ имъ отъ Бога, а не тѣ сами да насаждатъ нѣкакви нови идеи въ тѣхъ. Казвамъ: тази е истинската философия на живота. Садене и прѣсаждане сѫществуватъ на земята като врѣменни процеси, като пособия само, но истинскиятъ животъ се заключава въ нѣща, които не се посаждатъ. Ако една човѣшка мисъль може да се насади, по сѫщия начинъ тя може и да се изкорени; ако едно човѣшко желание може да се насади, по сѫщия начанъ то може и да се изкорени. На това основание всѣки човѣкъ трѣбва да изслѣдва своитѣ мисли и желания, дали сѫ отъ Божественъ, или отъ човѣшки произходъ. Ако сѫ отъ Божественъ произходъ, тѣ ще внесатъ сила и мощь въ човѣка. Божественитѣ мисли, чувства и желания сѫ вложени въ нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявимъ, да изявимъ Божественото въ насъ. Нѣкой казва: Едно врѣме имахъ много любовь, много любихъ, но сега остарѣхъ, а заедно съ това и любовьта си изгубихъ. Не, това не е любовь, това е само нѣкаква врѣменна присадка, която се откършила отъ дървото. Възможно ли е човѣкъ да пламне отъ любовъ, да гори и свѣти само два-три деня и слѣдъ това да изгасне и всичко да се свърши съ него? Тази любовь азъ наричамъ любовь на сцената, когато актьоръ играе ролята на нѣкой влюбенъ човѣкъ, че умира отъ любовь. Възможно ли е човѣкъ да умре отъ любовь? Отъ безлюбие човѣкъ умира, но отъ любовь — никога. Безлюбието ражда умразата, а любовьта — живота. Мнозина, като прѣкаратъ нѣколко години въ едно религиозно общество, казватъ: Не знаемъ, какво стана съ насъ, но изгубихме вече любовьта си. Едно врѣме имахме повече любовь, бѣхме ревностни, изпълнителни, а сега нѣкакъ охладнѣхме. Казано е въ Писанието: „Човѣкъ губи любовьта си, когато се отклони отъ Бога.“ Слѣдователно, ако човѣкъ се усъмни въ Бога, той непрѣменно ще изгуби любовьта си. Ако пъкъ прояви любовьта си къмъ нѣкого, той трѣбва да знае, че върши това заради Бога. Щомъ е тъй, трѣбва ли да очаква нѣщо отъ човѣка, а послѣ да се разочарова, да се отчайва? Любовьта е актъ къмъ Бога, а не къмъ хората. Майката заради кого люби дѣтето си? За самото дѣте ли? — Не. Любовьта на майката къмъ дѣтето е въ отношение право пропорционално на любовьта й къмъ мѫжа. Колкото повече майката е любила мѫжа си, толкова повече тя ще обича дѣтето си. Невъзможно е майка да обича дѣтето си, ако не е обичала мѫжа си. Отъ такова дѣте нищо не може да се очаква. Щомъ дѣтето се роди и започне да расте и да се развива, любовьта на майката къмъ мѫжа е въ отношение обратно пропорционално на любовьта къмъ дѣтето й: колкото повече обича дѣтето си, толкова и любовьта къмъ мѫжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовьта на майката къмъ мѫжа, такава е любовьта къмъ дѣтето й. Тогава мѫжътъ започва да чувствува, че жена му не го обича, както по-рано. Между мѫжа и жената като че настава нѣкакво охлаждане. Такъвъ е законътъ на физическия свѣтъ. Така се проявява любовьта въ врѣме и пространство. Този законъ дѣйствува не само между мѫже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Слѣдователно, всѣки обектъ може да отвлѣче вниманието на човѣка отъ прѣкото му прѣдназначение. Често майката дава повече любовь на сина, отколкото на мѫжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мѫжа си. Обаче, случава се и обратното: майката обича повече мѫжа си, отколкото сина си. Когато мѫжътъ види, че жена му обича повече сина, въ подсъзнанието му се заражда огорчение, вслѣдствие на което синътъ не може да живѣе дълго врѣме и умира. Значи, той нѣма условия да остане въ този домъ. Слѣдъ смъртьта на сина, любовьта на майката се прѣхвърля върху мѫжа. Ако пъкъ мѫжътъ обича дъщерята повече отъ жена си, въ послѣдната може да се породи тжга, огорчение, вслѣдствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи сѫ уморили синоветѣ и дъщеритѣ си по силата на този законъ! За да се разрѣши този въпросъ, за да се избегнатъ тия нещастия, отъ съврѣменнитѣ хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква отъ човѣка да се радва, когато види двама души да се обичатъ. Когато двѣ приятелки се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не се натъкнатъ на този законъ. Какъ ще се натъкнатъ? Случава се, че едната отъ тѣхъ обикне друга нѣкоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бѣга, да се махне отъ свѣта. Въ случая и отъ двѣтѣ се изисква благородство, да приематъ третата между тѣхъ свободно, съ широта на сърцето, безъ да накърнятъ съ нѣщо чувствата си. Въ сѫщность така ли става? Обикновено новодошлата се държи надмѣнно, съ съзнание за себе си и даже заявява прѣдъ приятелката си: Азъ знаехъ, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена. Съ това тя иска да каже, че могла да пророкува, какво става въ душата на другата. Ако, наистина, умѣе да прѣдсказва, значи, тя разполага съ една отъ висшитѣ науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на единъ ходжа, когото жена му направила пророкъ. Той прѣдсказвалъ това — онова, но щомъ го запитвали за крайния резултатъ въ живота на нѣкой човѣкъ, той нишо не могълъ да каже. Не, човѣкъ може да пада, да става, но важно е, какъ ще свърши живота си. Ако нѣкой може това да прѣдскаже, туй е наука. Споредъ вѫтрѣшната наука за числата, въ края на краищата, всѣки човѣкъ ще свърши живота си добрѣ. Той може да мине прѣзъ много перипетии, но най послѣ ще свърши добрѣ. Всички разногласия, които се срѣщатъ между ученицитѣ на единъ класъ, или между членоветѣ на сѣмейството или обществото, се дължатъ на неразбиране на великитѣ Божии закони. Първиятъ законъ: Когато видишъ, че Божията Любовь се проявява нѣкѫдѣ, зарадвай се въ душата си! Щомъ се зарадвашъ, Богъ и тебе ще благослови. Въ това отношение и млади, и стари не спазватъ този законъ, вслѣдствие на което не могатъ да бѫдатъ щастливи. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той има отношение къмъ съзнанието на всички хора. Слѣдователно, той трѣбва за мигъ поне да влѣзе въ връзка съ съзнанието на всички хора. Ако човѣкъ успѣе да направи съзнателно връзка съ цѣлото човѣчество, той ще бѫде свободенъ да замине за онзи свѣтъ, когато пожелае. За такъвъ човѣкъ казваме, че е завършилъ своята еволюция. За онзи пъкъ, който не е направилъ съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свѣтъ и пакъ да дохожда, докато най-послѣ завърши своята еволюция. Докато хората сѫ на земята, тѣ не могатъ да се примирятъ, понеже живѣятъ въ врѣме и пространство. Всѣки човѣкъ иска особени условия, особена обстановка, много мѣсто, да се разшири, никой да не го стѣснява. Обаче, когато хората влѣзатъ въ духовния свѣтъ, като души, тамъ могатъ да се събератъ всички на едно мѣсто, голѣмо като лѣшникъ. И въ лѣшника даже ще имъ бѫде широко. Душата има това прѣимущество, че маже да става малка, почти невидима, а сѫщеврѣменно може да стане голѣма, като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята въ нѣкаква малка форма. Изкуството седи въ това, докато човѣкъ е на земята, въ тази малка форма, да влѣзе въ връзка съ душитѣ на другитѣ хора. Казвамъ: силенъ човѣкъ е онзи, който има връзка съ душитѣ на другитѣ хора, като съ негови ближни. Душата на човѣка е вашиятъ ближенъ. Колкото е по-голѣмъ броя на душитѣ, съ които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметьта — по-силна. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ броя на душитѣ, съ които е свързанъ. Когато музикантътъ свири, неговиятъ успѣхъ зависи отъ публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има срѣдъ публиката, толково повече и музикантътъ ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира отъ музика, тя може да попрѣчи даже на музиканта. Имало е случаи, когато нѣкой музикантъ и пѣвецъ се е съвършено провалялъ на сцената, благодарение на публиката която не го разбирала, и по този начинъ не е могла да го вдъхнови. Освѣнъ това, който свири или пѣе, било прѣдъ публика, или прѣдъ единъ човѣкъ само, той трѣбва да бѫде обичанъ отъ тѣхъ. Въ любовьта е съсрѣдоточено съзнанието на всички разумни сѫщесгва, които взиматъ участие въ живота на човѣка и му помагатъ. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бѫдете подкрѣпени въ мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Прѣдставете си тогава, какво може да стане отъ човѣка, ако не една душа, а безброй души насочатъ любовьта си къмъ него! Такъвъ човѣкъ може да стане и музикантъ, и пѣвецъ, и поетъ, и художникъ. и ученъ Каквого пожелае, може да сгане. Велика сила е любовьта! Нѣкой казва: Азъ залюбихъ еди-кого си. Да, този човѣкъ е залюбилъ една душа, но иска да я ограничи. Любовьта не се ограничава. Когато нѣкой иска да ограничи любовьта, той ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие съ себе си. Това противорѣчие пъкъ ще прѣдизвика мракъ, тъмнина въ съзнанието му. Любовьта не може да се ограничи, понеже не произтича отъ едно сѫщество. Тя е колективна проява на всички разумни сѫщества. които сѫ завършили своето развитие и сѫ станали едно съ Бога. Любовьта на едного е колективната любовь на всички тия сѫщества. Ако любовьта на едного не е проява на колективната любовь на всички разумни сѫщества, тя не е любовь. И тъй, любовьта е проява на любовьта на всички сѫщества, които сѫ завършили своето развитие и които сѫ дали пѫть на Божественото въ себе си. Вашата любовь е тѣхна любовь; вашата радость е тѣхна радость. И обратно: тѣхната любовь е ваша любовь; тѣхната радость е ваша радость. Ще кажете, че не разбирате тази любовь. Ако не разбирате тази любовь, това ни най-малко не значи, че вие не трѣбва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дамъ нѣкому единъ чувалъ, тежъкъ сто кгр., да го прѣнесе отъ едно мѣсто на друго, това не значи, че той трѣбва да го прѣнесе изведнъжъ. Ако е силенъ, той ще го тури на гърба си и изведнъжъ ще го прѣнесе. Ако е слабъ, ще развърже чувала, ще извади отъ него десеть килограма, послѣ още десеть килограма и ще го прѣнесе на нѣколко пѫти. Тъй щото, да разберете нѣщо, това още не значи, че всичко изведнъжъ ще разберете, но постепенно: днесъ малко, утрѣ малко и т. н. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ е много гладенъ, той започва да трепери отъ гладъ, иска изведнъжъ да се нахрани. Не, той трѣбва да яде малко, но по-често. Любовьта на човѣка постоянно се изпитва, за да види той самъ, колко любовь има въ сърцето си. Питамъ: майката какъ изпитва дѣтето си? Тя знае, запримѣръ, че дѣтето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. Въ момента, когато дѣтето се готви да яде, майката взима чинията съ баницата и я слага прѣдъ току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава, какво ще прави дѣтето й. Ако то се зарадва отъ постѫпката на майка си, стане отъ стола и отиде да я цѣлуне, това показва, че то има любовь. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то нѣма любовь. По сѫщия начинъ и Богъ изпитва хората. Майката нѣма да лиши дѣтето си отъ баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голѣмо парче, но дѣтето трѣбва да прояви любовьта си, както къмъ нея, така и къмъ ближнитѣ. Дѣтето трѣбва да вѣрва въ майка си, да знае, че тя е постѫпила умно. Може би, това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човѣкъ трѣбва да има търпѣние, да чака своя дѣлъ, да чака да го поканятъ на мѣстото, опрѣдѣлено за него. Въ едно сѣмейство поканватъ 12 души на обѣдъ. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е опрѣдѣлила, кой дѣ да седне. Дохожда единъ отъ поканенитѣ и, безъ да чака покана, сѣда на първо мѣсто. Влиза домакинътъ, вижда, че този гостъ заелъ първото мѣсто, и остава недоволенъ. Послѣ казва на жена си: Втори пѫть ще внимавашъ, да не ставатъ такива работи. Другъ гостъ бѣше прѣдвиденъ за това мѣсто. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не внася въ съзнанието на другитѣ хора мисли, които създаватъ огорчения, пертурбации. Сега, азъ искамъ да оставя въ ума ви слѣдната мисъль: не мислете за човѣка невѣрни нѣща! Нѣкой казва: Този човѣкъ нарочно постѫпи спрѣмо мене така, за да ме огорчи. Не говорете нѣща, въ които не сте убѣдени. Човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде абсолютно правдивъ. Отъ това зависи неговото правилно развитие. Кривитѣ мисли прѣдставятъ тъмни тѣла, които засѣнчватъ съзнанието му, вслѣдствие на което чувствата и мислитѣ на човѣка не вървятъ правилно. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка не се развиватъ правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да работятъ, именно, въ това направление. Тѣ не могатъ да постигнатъ това нѣщо изведнъжъ, но постепенно. Каквото помисли, почувствува или направи, човѣкъ трѣбва да се запита въ себе си: правъ ли съмъ, или не? Ако си отговори положително, нека даде мѣсто на тѣзи мисли и чувства въ себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи отъ тѣхъ. И тъй, като говоря по този начинъ, вие ще кажете, като Давида: „Тежко е орѫжието, което Саулъ ми даде. Азъ ще взема старото си орѫжие, тоягата, съ която досега съмъ се бранилъ.“ Той взе старото си орѫжие, което му прилягаше. Сега и на васъ казвамъ: ако старото не ви прѣчи и можете да се ползувате отъ него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни отъ старото, разрушете го, хвърлете настрана старитѣ греди, замѣстете ги съ нови и започнете да градите. Всѣки трѣбва да постави здрава основа на своя животъ, защото този градежъ не е само за сегашнния животъ, но за вѣчностьта. Щомъ новото се съгради, старото само по себе си ще рухне. Питамъ: прогресивна ли е думата любовь? Когато произнасяте думата любовь, вие трѣбва да разбирате нейнитѣ вибрации. Когато произнасяте думата любовь, вие трѣбва да изпитвате свещенъ трепетъ въ себе си. Ако поетътъ произнесе думата любовь, той трѣбва да я произнесе така, че всѣки да я почувствува. Всѣка дума, правилно произнесена, е ключъ, съ който може да се отварятъ желѣзни врати. Ако отидете при нѣкой скѫперникъ банкеръ и произнесете правилно думата милосърдие, той трѣбва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любовь“ така, че да видите нейното въздѣйствие върху себе си? Произнесете думата любовь въ гнѣвно съсгояние и вижте, какво дѣйствие ще укаже върху васъ. Ако гнѣвътъ ви прѣмине, и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи, правилно сте я произнесли. Духовниятъ животъ не търпи никакъвъ фалшъ, никаква неискреность. Когато човѣкъ говори, всѣка изказана дума отъ него трѣбва да е въ съгласие съ смисъла, съ съдържанието и съ интонацията. Нѣма ли това единство между думитѣ и начина, по който тѣ се изказватъ, ще се яви голѣмъ дисонансъ, какъвто сѫществува и въ пѣнието. Когато между думитѣ и тоноветѣ на една пѣсень има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не сѫществува, въ пѣсеньта ще има дисонанси. Какво ще кажете за нѣкои отъ българскитѣ пѣсни: „Заплакала е гората“, „Стоянъ, мами, думаше“, „Докога, мамо, по гурбетъ ще ходя“, „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имамъ“. Питамъ: права ли е тази идея, че майката трѣбва да жени сина си? Синътъ самъ не може ли да се ожени? Това е идея, вложена отъ самия поетъ, който съчинилъ пѣсеньта. Той искалъ да ожени сина, че кара майката да го жени. Когато изучавате българскитѣ пѣсни, ще забѣлѣжите, че тѣ сѫ монотонни. Въ хороводнитѣ пѣсни има нѣщо живо. Когато поетътъ описва нѣщо, трѣбва да го опише вѣрно и по форма, и по съдържание. Тагоре, запримѣръ, е силенъ по това, че има вѫтрѣшно разбиране на нѣщата. Той се обръща къмъ невидимото, влиза въ разговоръ съ него. Послѣ, той говори за Бога, а това развива въ човѣка извѣстна мекота. Защо? — Защото прѣдметътъ, който той люби, отговаря на неговата любовь. Човѣкъ не може да люби едно говедо; той не може да люби единъ камъкъ. Може ли камъкътъ да отговори на човѣшката любовь? Любовьта се опрѣдѣля отъ съзнанието на любещата душа. Ако ти любишъ една душа, а тя не съзнава, това не е любовь. Любовьта е свещенъ актъ. Ако ти обичашъ нѣкого и се запитвашъ, дали го обичашъ, това не е любовь. Любовьта не може да има двѣ лица. Тя е отношение между двѣ души, което не се е зародило днесъ Любовьта, която днесъ се проявява между двѣ души, е резултатъ на отношения, които сѫ сѫществували въ продължение на нѣколко живота. Когато нѣкой казва, че любовьта сега се е проявила въ него, той не говори право. Тази любовь се е приготовлявала отъ двѣ-три хиляди години насамъ, а днесъ само се е проявила. Тъй щото, когато срещнешъ човѣкъ, на когото любовьта се е приготовлявала отъ двѣ хиляди години насамъ, ти ще гле дашъ на нея, като на свещенъ актъ въ живота. При това, нѣкой казва: Нищо не струва любовьта на този човѣкъ. Какво искате вие? Тя не може да изникне като гѫба отъ земята. Щомъ тази любовь сѫществува двѣ хиляди години вече, тя може да сѫществува хиляди години още, да образува голѣмо море, въ което ти ще искашъ да плавашъ съ своята лодка. Въпросъ е, дали тогава ще те пуснатъ въ това море. Когато Христосъ произнасяше думата любовь, тогавашнитѣ равини се смѣеха, тѣ не бѣха готови за тази любовь. Затова Христосъ каза, че ще излови всички ония риби отъ морето, които не могатъ да живѣятъ въ тази вода. Човѣкътъ на безлюбието не може да живѣе въ любовьта - нищо повече! Нѣкой казва: Богъ е създалъ свѣта за забавление. Не, свѣтътъ, въ който Богъ живѣе, не може да бѫде за забавление. Когато Богъ създалъ свѣта, Той е носилъ човѣка въ ума си, въ сърцето си, въ душата си и въ духа си. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да гледа на създаването на свѣта като на свещенъ актъ и да е готовъ на всѣкакви жертви заради своя Създатель. При това положение сѫ изключени всички съмнѣния и противорѣчия въ живота на човѣка. Ако Богъ не е носилъ човѣка въ ума си, той не би дошълъ въ свѣта. Слѣдователно, нашето сѫществуване е доказателство за сѫществуването на Бога. Богъ казва: „Понеже си ме забравилъ, и азъ те забравихъ.“ Ако съгрѣшимъ на физическия свѣтъ, отписватъ ни оттамъ; ако съгрѣшимъ на астралния свѣтъ, отписватъ ни оттамъ; и най-послѣ, ако съгрѣшимъ на умствения свѣтъ, пакъ ни отписватъ. Щомъ ни нѣма въ физическия, въ астралния и въ умствения свѣтъ, остава ни само причинния свѣтъ, дѣто ние сами заличаваме своето сѫществуване. Хората сами се отказватъ отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, искатъ отъ Бога друга форма, искатъ Той да изяви любовьта си къмъ тѣхъ по другъ начинъ. Така тѣ се отказватъ отъ резултатитѣ на милионитѣ години. Вие мязате на нѣкой писатель, който написалъ сто тома, и единъ день се отказва отъ тѣхъ, не иска да ги признае. Той казва: Азъ искамъ да започна отново да работя. Казвамъ: вие трѣбва да държите въ ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всѣки день да прибавяте по малко нѣщо къмъ направеното. Мнозина се запитватъ, дали сѫ на правъ пѫть. Едно е важно за васъ: когато свѣтътъ се е създавалъ, дали сте били въ ума, въ сърцето, въ душата и въ духа на Бога. Щомъ си отговорите положително, щомъ прѣведете тия положения въ тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ, вие ще намѣрите мѣстото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете отъ това, което досега сте постигнали, значи да привлѣчете смъртьта. Казватъ нѣкои, че хората ги прѣслѣдватъ, че искатъ да ги убиятъ и т. н. — Това е невъзможно. Защо? — Ако ти си първата халка отъ една верига, а другитѣ хора сѫ останалитѣ халки отъ сѫщата верига, невъзможно е първата халка да се прѣмахне. Първата халка показва посоката, по която трѣбва да се движатъ и останалитѣ. Ако се махне първата, и другитѣ ще отидатъ слѣдъ нея. Докато първата е на мѣстото си, и другитѣ ще вървятъ слѣдъ нея. Възможно ли е да си играете съ това, което Богъ е създалъ? Всички хора сѫ свързани единъ съ другъ. Ако единъ отива нагорѣ, и другитѣ ще вървятъ нагорѣ. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрѣва, а за кого изгрѣва, не е важно. Трѣбва ли да питамъ, за мене ли изгрѣва слънцето? Ако слънцето, изгрѣва за мене, ще се радвамъ; ако не изгрѣва за мене, пакъ ще се радвамъ. Щомъ слънцето изгрѣва, обърни погледа си нагорѣ и кажи: Господи, благодаря, че има праведни хора въ свѣта, за които слънцето изгрѣва. Щомъ за тѣхъ изгрѣва, и азъ ще се грѣя на него. Обаче, правата мисъль е, че слънцето изгрѣва за всички. Още по-вѣрно е, че слънцето върши волята Божия. Сега, като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да се спъвате отъ думитѣ ми, да мислите, че нѣмате достатъчно опитности, или че не познавате Бога. Докато човѣкъ живѣе, въ него постоянно ставатъ промѣни, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грѣе, въ съзнанието на човѣка постоянно ставатъ промѣни, той постоянно расте и се развива. Щомъ сте рѣшили да слѣдвате пѫтя къмъ Бога, и възгледитѣ ви за живота трѣбва да се изправятъ. Вие трѣбва да увеличите вѣрата си, да развиете милосърдието си, да имате довѣрие къмъ хората. Нѣкой казва: Азъ имамъ довѣрие къмъ хората. Колцина отъ васъ биха приели въ дома си единъ бѣденъ, подозрителенъ човѣкъ? Ако го приемете, ще го слѣдите, да не открадне нѣщо. Прѣди още да е дошълъ този човѣкъ въ вашия домъ, вие трѣбва въ съзнанието си да провѣрите, какъвъ е той. Ако е добъръ, честенъ човѣкъ, въ съзнанието ви ще се яви слаба, приятна свѣтлина, която постепенно ще се увеличава, като че нѣкой човѣкъ слиза отъ планината съ свѣщь. Нѣма да мине много врѣме, и вие ще чуете, че нѣкой хлопа на вратата ви. Единъ гласъ отвѫтрѣ ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свѣщь, онази свѣтлина, която прѣди малко се яви въ съзнанието ви. Обаче, и да прѣживѣе такова нѣщо, човѣкъ лесно забравя, и като се натъкне на подобенъ случай, той, или нѣма да приеме бѣдния човѣкъ дома си, или, ако го приеме, ще го слѣди, ще се съмнява въ него да не го обере. Тъй щото, всѣко чисто съзнание, което се приближава къмъ насъ, внася въ съзнанието ни малка свѣтлинка. Ако влѣземъ въ съприкосновение съ Божественото съзнание, ние чувствуваме радость въ душата си и подемъ въ духа си. И тъй, когато човѣкъ произнася думата любовь, отъ състоянието му ще зависи, какъвъ ефектъ тя ще произведе. Гладниятъ ще я произнесе по единъ начинъ; ситиятъ — по другъ начинъ. Много хора днесъ се стѣсняватъ да произнесатъ думата любовь. Защо? — Понеже тази дума за тѣхъ има двоякъ смисълъ. Затова. казвамъ: когато човѣкъ иска да произнесе една дума, той трѣбва да се освободи отъ нейното двояко значение. За да избегне двойния образъ на тази дума, той трѣбва да я замѣсти съ друга, подобна на нея. Слѣдователно, всѣка дума, която произнасяте, трѣбва да има чистъ образъ. Запримѣръ, думитѣ милосърдие, вѣра, надежда, обичь сѫ чисти, понеже нѣматъ двоякъ смисълъ. Чиститѣ думи правятъ човѣка младъ, силенъ, здравъ, а лошитѣ, нечиститѣ думи създаватъ цѣлъ хаосъ въ него. Всѣка дума трѣбва да отговаря на своя вѫтрѣшенъ смисълъ. Който проповѣдва учението на любовьта, той трѣбва да носи нейния свещенъ огънь въ сърцето, въ ума, въ душата и въ духа си. Само този човѣкъ може да говори за любовьта и да люби. Само на този човѣкъ думитѣ иматъ смисълъ. Всѣки може да провѣри тази истина. Достатъчно е човѣкъ да възприеме минимална часть отъ любовьта, за да почувствува радость въ душата си и подемъ въ духа си. Любовьта е онази велика, мощна сила въ свѣта, която е въ състояние да се справи съ всички мѫчнотии, противорѣчия и разочарования въ живота на човѣка. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 10. Лекция отъ Учителя, на 24 ноември, 1926 г. София.