Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Неделни беседи'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Двама или трима „Двама отъ васъ, ако се съгласятъ на земята.” Матѣя, 18:19. Съгласие или акордъ може да има между два тона или между две разумни сѫщества. Дето нѣма съгласие, това показва, че тамъ нѣма акордъ, нѣма разумность. Колкото по-голѣмо е несъгласието, толкова и неразумностьта е по-голѣма. Не, че хората сѫ невѣжи, но между крайно амбициознитѣ сѫществува несъгласие. Човѣшката гордость и честолюбие сѫ майката и бащата на несъгласието. Честолюбието е майката, а гордостьта – бащата. Като се съединятъ, тѣ раждатъ несъгласието – тѣхното дете, на което чувате само гласа, като дава своитѣ разпореждания. Съвременнитѣ хора мислятъ за себе си, че сѫ много умни. Като изучавамъ хората, животнитѣ и растенията, намирамъ, че всички сѫ крайни философи. Досега не съмъ срѣщналъ нито едно животно, което да не се мисли за философъ. Като се натъкватъ на лошитѣ условия, животнитѣ считатъ, че хората сѫ виновни за това. Хората пъкъ считатъ Бога виновенъ за лошитѣ условия и намиратъ, че Той не е създалъ свѣта, както трѣбва. И най-проститѣ хора – мѫже и жени, всички мислятъ така. Само че, едни сѫ смѣли да изкажатъ мнѣнието си, а други не смѣятъ, не се изказватъ отъ благоприличие. Обаче, въ дъното на душата си, и тѣ иматъ сѫщото мнѣние. Положението на сегашнитѣ хора се дължи на факта, че тѣ се мислятъ по-умни, отколкото сѫ въ дѣйствителность. Като се вглеждате въ живота, чудите се, какъ е възможно, хората да сѫ толкова умни, а въпрѣки това, злото сѫществува въ свѣта. И тъй, като разсѫждаваме, казвамъ: знанието има своя тежесть, своя интензивность и свое вѫтрѣшно напрежение. Многото знание на човѣка го прави подобенъ на котелъ, който се намира подъ голѣмото напрежение на воднитѣ пари. Както котелътъ може да се пръсне подъ голѣмото напрежение на воднитѣ пари, така и човѣкъ може да се пръсне. Ако презъ нервната система се прекара повече енергия и по-голѣмо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага въ човѣка се явява неврастения. Мнозина мислятъ, че нервната система на човѣка може да издържи повече енергия. Всѫщностъ, не е така. Онзи, Който е създалъ твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидилъ крайното напрежение, което можешъ да издържишъ. Той знае, съ каква интелигентность разполагашъ. Умниятъ човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ е ограниченъ и не може да се краде. Той трѣбва да съзнава, че знанието, въ своитѣ широки, грандиозни размѣри, е непостижимо. Той трѣбва да съзнава, че човѣшката душа не се продава. И най-после, той трѣбва да съзнава, че човѣшкиятъ духъ не може да се заробва. Това сѫ общи положения. Всички други положения, които вие можете да приведете, оставатъ настрана. Сега азъ говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете. Напримѣръ, вие говорите за деня, като проява на природата. Деньтъ е основа, мѣрка на нѣщата. Той сѫществува въ природата, като естествена проява. Отъ сутринь до залѣзъ, това е все день. Който иска да разбере вѫтрешния смисълъ на живота, или началото на живота, трѣбва да знае, какво нѣщо е деньтъ. Който не разбира, защо слънцето изгрѣва и залѣзва, не може да разбере, какво е деньтъ, отде иде слънцето и кѫде отива. Когато нѣкой ме пита, откѫде е дошълъ, казвамъ: Питай слънцето. – Де отивамъ? – Питай слънцето. Слънцето изгрѣва и залѣзва за обикновенитѣ хора, но за гениитѣ и свѣтиитѣ никога не залѣзва. Питате: Какъ може слънцето да не залѣзва? Ще ви обясня. Вие разглеждате нѣщата, както ги виждате. Това показва, че вие говорите за обективния животъ на земята, а не за отвлечения свѣтъ. Подъ „отвлѣчени работи” разбирате неразбрани, а разбранитѣ наричате разумни. И тъй, ако отидете на сѣверния полюсъ, ще видите, че тамъ има шесть мѣсеца день и шесть мѣсеца нощь. Ако се мѣстите отъ сѣверния къмъ южния полюсъ и обратно, ще имате постоянно день. Ако не разбиратезаконитѣ, ще останете на сѣверния полюсъ, дето ще носите последствията на дългата нощь. Тьй щото, когато се казва, че трѣбва да бѫдешъ добъръ, това показва, че трѣбва да се пренесешъ отъ сѣверния полюсъ къмъ южния. Ако ти кажа, че трѣбва да бѫдешъ истинолюбивъ, това показва, че трѣбва да се пренесешъ отъ южния полюсъ въ сѣверния. – Бѫди добъръ! Това значи, да отидешъ на югъ. – Бѫди истинолюбивъ! – Това значи, да отидешъ на сѣверъ. Който не разбира тѣзи закони, ще иска да отиде на сѣверъ, за да стане добъръ, но тамъ ще замръзне. Да мислишъ, че на сѣверния полюсъ можешъ да станешъ светия, това значи, да замръзнешъ тамъ. Не се лъжи! На сѣверния полюсъ не се става светия. Докато Богъ е създалъ толкова красота въ свѣта, ти ще се откажешъ отъ нея и ще отидешъ на сѣверния полюсъ да се посвѣтишъ ! Хората ще тѣ посѣщаватъ, ще тѣ молятъ да имъ помагашъ, но ти нищо нѣма да направишъ. Тѣ пъкъ, като живѣятъ при добритѣ условия на живота, ще използватъ благата. Този на сѣверния полюсъ се отказва отъ благата на живота, съ цѣлъ да стане светия, другитѣ използватъ благата и очакватъ на свѣтиитѣ да имъ помагатъ. И еднитѣ, и другитѣ се заблуждаватъ. Въ това отношение, свѣтътъ е хотелъ, дето всѣки трѣбва да плаща. Колкото време е живѣлъ въ този хотелъ, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече нѣма да помисли за него. Хората искатъ да взематъ тапия за живота и питатъ, какво ще имъ се случи следната година. Тѣ мислятъ, че сѫ осигурени. Като първокласенъ гадатель, азъ му отговарямъ: Ти живѣешъ въ единъ хотелъ, чийто хотелджия е голѣмъ скѫперникъ. Следъ една година срѣдствата ти ще се намалятъ, и хотелджията ще тѣ изпѫди. Тогава всички, отъ които имашъ нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажатъ да ти доставятъ нужното, и ти ще ходишъ гладенъ, голъ и босъ. Ще кажете, че хората живѣятъ, както разбиратъ, но важно е да бѫдатъ добри. – Такъвъ законъ не сѫществува. Законъ е, всѣки човѣкъ, самъ за себе си, да бѫде добъръ. Следователно, да бѫдешъ добъръ, това е личенъ законъ, който се отнася главно до човѣшката душа. Тя разбира доброто. Който разбира този основенъ законъ – да бѫде добъръ, той се отличава отъ всички други сѫщества. Единствената привилегия за човѣка е да бѫде добъръ. Това го опредѣля като човѣкъ. Единственото нѣщо, което може да направи човѣка силенъ и мощенъ, като божество, е законътъ за доброто. Като говоря за доброто, азъ разбирамъ онази основа на живота, върху която може да се гради. Има редъ други сили, които влизатъ въ човѣка и работятъ заедно съ доброто. Нѣма друга основа, вънъ отъ доброто, която може да направи човѣка силенъ и мощенъ. Не казвамъ да стане голѣмъ като предпотопнитѣ животни – тѣ не разрѣшиха въпроса. Преди предпотопнитѣ животни имаше растения, високи 600 ÷ 700 м, но и тѣ не разрѣшиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържатъ нѣкои окултисти. Дали всѫщностъ е било така, това може да се провѣри. Има архиви, въ които се пазятъ отпечатъци и снимки на тѣзи дървета. Ако искате да провѣрите това, могатъ да ви изпратятъ тамъ, дето се пазятъ отпечатъцитѣ. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалниятъ и светията отиватъ направо въ тѣзи архиви и се справятъ съ всички данни, останали отъ миналото. Обикновениятъ и талантливиятъ не могатъ да провѣрятъ направо, но четатъ книгитѣ, какво е писано въ тѣхъ, и оттамъ се учатъ. Всѣки може да стане талантливъ. – Какъ? – Като чете писаното въ книгитѣ. Обикновениятъ, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори. Ще кажешъ, че градежътъ е проста работа. Азъ казвамъ: Неразбрана работа е да орешъ, безъ да знаешъ да орешъ; да копаешъ, безъ да знаешъ да копаешъ; да четешъ вѣстници и да градишъ, безъ да знаешъ нито едното, нито другото. Който оре земята, трѣбва да знае причинитѣ, които го заставятъ да прави това. Това е наука, която тепърва трѣбва да се изучава. Тази наука бѣше предадена на Адама, когото Богъ въведе въ рая. Обаче, Адамъ не бѣше отъ праведнитѣ. Той бѣше направенъ отъ каль. Богъ го постави на изпитъ, но Адамъ не можа да го издържи. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ направи, носѣше и жената въ себе си. Двамата заедно съставяха единъ човѣкъ. Адамъ, като не можа да живѣе съ Ева въ себе си, обърна се къмъ Господа съ думитѣ: Господи, не мога да живѣя съ Ева вѫтрѣ въ мене. Извади я вънъ отъ мене, така ще живѣемъ по-добре. И въ Писанието се казва, че Богъ извади отъ Адама две ребра. Адамъ искаше, Богъ да го освободи отъ Ева. Както желаеше, така стана. Създаде Богъ Адамъ и Ева и ги постави въ рая, тамъ да живѣятъ. Ще ви приведа единъ анекдотъ. Единъ съвремененъ адвокатъ попадналъ по нѣкакъвъ начинъ на небето. Апостолъ Петъръ билъ недоволенъ, че адвокатътъ дошълъ на небето и му казалъ, че ще остане тамъ, съ условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатътъ обѣщалъ, че ще мълчи, но не издържалъ. Единъ день той се увлѣкълъ въ разговоръ съ единъ отъ жителитѣ на небето и започналъ да спори, какъ, на какво основание, възъ основа на кой членъ станало това. Като искали да се освободятъ отъ него, използвали неговото голѣмо гешефтарство. Подшушнали му, че вънъ се готви нѣкакво предприятие. Като чулъ това, той излѣзълъ вънъ, но повече не се върналъ. Вратата била затворена за него. По сѫщия начинъ, Богъ казалъ на жената, че ако излѣзе отъ мѫжа, ще стане царица. Като видѣла вратата на рая отворена, тя излѣзла вънъ отъ него, но положението на Адама не се подобрило. Адамъ не могълъ да се освободи отъ нея, понеже, като я видѣлъ вънъ отъ себе си, много му се харесала и си казалъ: Тя не била толкова лоша, както си я представяхъ. Като ви говоря, азъ искамъ да ме разбирате правилно. Азъ изнасямъ нѣщата въ тѣхната чистота. За мене сѫществува единъ моралъ въ живота, който хората не познаватъ. На земята нѣма сѫщество, по-възвишено отъ жената и отъ мѫжа. – Щомъ е така, отде дойде грѣхътъ? – Законъ е: Само възвишенитѣ сѫщества грѣшатъ. Тѣ минаватъ за божества, затова иматъ възможность да грѣшатъ. Грѣхътъ се ражда отъ сѫщества, които иматъ сила, знание и власть, а не отъ безсилнитѣ, невежитѣ сѫщества. Затова, именно, съвременната наука и богословие сѫ въ противорѣчие помежду си. Науката не признава никакво грѣхопадане, никакъвъ грѣхъ. Тя гледа на грѣха като на необходимость. Природата използва грѣшкитѣ като условие за човѣшкото развитие. Богословитѣ пъкъ търсятъ причината за грѣха въ падането на ангелитѣ. Грѣхопадението, спорѣдъ тѣхъ, е станало на земята, поради което тя е минала презъ нѣколко катастрофи и крушения. Следъ голѣмото грѣхопадение на човѣчеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде. Въ Битието е казано: „Вначало Богъ създаде небето и земята. И земята бѣше неустроена и пуста.” Който е писалъ историята на земята, не е искалъ да каже цѣлата истина и премълчалъ. Земята е устроена спорѣдъ насъ: каквито сме ние, такава е и тя. Да оставимъ тѣзи въпроси настрана. Тѣ се отнасятъ до хора съ високо съзнание, съ широкъ умъ, които разбиратъ дълбокия имъ смисълъ. Ще ме запитате: Ние какви сме? Често азъ правя сравнения, съ които обяснявамъ причинитѣ за противорѣчията, нещастията и скърбитѣ въ свѣта. Като страдатъ, хората се питатъ, защо е създаденъ свѣтътъ. Както и да си отговорите, свѣтътъ е създаденъ като вѫтрѣшна необходимость. Може да кажете, че външнитѣ, икономическитѣ, общественитѣ условия не сѫ добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на извѣстни закони. Ако сѫществува сиромашията, тя се дължи на извѣстни закони. Богатството сѫщо се дължи на извѣстни закони. Но ние трѣбва да знаемъ, какъ да съпоставяме нѣщата и да ги обясняваме. Питамъ: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болѣстьта? Трѣбва да се направи преводъ. Само гладниятъ може да яде, ситиятъ никога не яде; само сиромахътъ може да работи, богатиятъ никога не работи. Какъ ще разберете това? Вие трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислишъ, че си дошълъ докрая на своето умствено развитие, ако мислишъ, че си дошълъ докрая на своитѣ сили и имашъ всичко, може ли да се яви въ тебе желание да работишъ? Ако мислишъ, че имашъ всичко, че нищо не тѣ интересува, ти си вече въ положението на едно божество, което отъ нищо не се нуждае. Ако пъкъ мислишъ, че нищо нѣмашъ, ти ще бѫдешъ готовъ да работишъ, ще събирашъ хората, да имъ проповѣдвашъ, както азъ правя сега. – Защо ви говоря азъ? – За да изкарамъ нѣщо отвънъ. Азъ изказвамъ една мисъль, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, азъ правя сондажъ, да видите, до каква степень вие ставате проводници на извѣстенъ родъ сили въ природата. Отъ научно гледище, азъ искамъ да зная, наближило ли е времето да се оправите. Както работя съ васъ, така работя и съ цѣлия свѣтъ. Като виждамъ грѣшкитѣ на хората, азъ търся причинитѣ, които ги заставятъ да грѣшатъ. Законътъ е единъ и сѫщъ и за малкото, и за голѣмото. Срѣщамъ единъ младежъ, съ книга въ рѫка, който размишлява върху нѣщо. Той си казва: Разбрахъ вече този въпросъ. Цели десеть години се занимавамъ съ въпроса, защо ябълката пада отъ дървото. Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано въ осма степень, че числото 8 е степенувано въ седма степень. Значи, 9 е излѣзло отъ 8, а 8 – отъ 7. Кой отъ васъ би повѣрвалъ въ това? Младежътъ разсѫждава правилно. Той е математикъ и философъ. Той разбралъ, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по другъ законъ. Знание е нужно на човѣка. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрѣва и залѣзва, защо ви е този день? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великитѣ хора да ви дойдатъ на гости. Днесь всички хора искатъ да станатъ велики. Въ това се крие тѣхното нещастие. Величието на човѣка е резултатъ на неговата вѫтрѣшна разумна дѣйность, на неговото добро. Всѣки човѣкъ може да бѫде добъръ. Следователно, ако ти искашъ да станешъ добъръ, това е въпросъ на времето. Затова не бързай, нека всѣко нѣщо дойде на своето време. Нѣкои нѣща могатъ да дойдатъ следъ година, други следъ сто, хиляда или повече години – нищо отъ това, не бързай. Само глупавиятъ бърза, умниятъ никога не бърза. Въ Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждашъ ли, какво става въ свѣта? – Нѣма нищо, всичко ще се оправи. – Какъ ще се оправи? Не виждашъ ли, какво става? – Ще се оправи. Сега, ще се отклоня отъ мисъльта си. Ще спра вниманието ви върху рѫката. Кои сѫ причинитѣ, дето рѫката на единъ човѣкъ се различава по форма отъ рѫката на другъ? Веднъжъ, като изследвахъ рѫката на единъ български поетъ, казахъ му, че първиятъ пръстъ на рѫката му е дълъгъ 9,5 смъ; срѣдниятъ му пръстъ е дълъгъ 10,5 смъ; четвъртиятъ пръстъ – 10 смъ, а най-малкиятъ –7 смъ. Питамъ го: Какво ще ми кажешъ за твоята рѫка? – Нищо не зная. – Азъ пъкъ се интересувамъ, кога е създаденъ моделътъ на твоята рѫка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпросъ. – Какви изчисления ще правишъ? – За да се създаде твоята рѫка, нуждни сѫ били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на рѫката? – Има отношение. Въ това, именно, се крие загадката на въпроса. Следъ този разговоръ, азъ започнахъ да гадая. Казвамъ му: Ти си поетъ, обичашъ природата, но пишешъ вѣрни и невѣрни нѣща. Справедливъ си само по отношение къмъ себе си. Щомъ се отнася до другитѣ, ти огъвашъ истината. Музикаленъ си, обичашъ музиката, но съ нея използвашъ хората. Обичашъ свѣта, но пакъ го използвашъ за себе си. Като поетъ, ти никога до сега не си мислилъ за своята душа. За тебе нѣма божество, на което да се кланяшъ. Единственото божество, на което се кланяшъ, това си ти самъ. – Отде извади всичко написано? – Отъ твоята рѫка, направена отпреди четири милиарда години. Това е написано на дѣсната ти рѫка. Като вземешъ лѣвата рѫка, тамъ пъкъ е написано, какво трѣбва да правишъ. При измѣрване на лѣвата рѫка, намирамъ слѣднитѣ числа: единиятъ пръстъ е дълъгъ 9,6 смъ, вториятъ пръстъ – 10,6 смъ, третиятъ пръстъ – 10,1 смъ, и четвъртиятъ – 7,1 смъ. Казвамъ: Ти трѣбва да се държишъ за единицата, защото не знаешъ, какво означава тя. Ти не разбирашъ мѣстото на единицата въ живота. Като казвашъ, че имашъ една глава, какъ ще я кръстишъ? Ако искашъ да освѣтишъ една идея и кажешъ, че като нея нѣма друга, какъ ще я кръстишъ? Само единицата опредѣля нѣщата. Следователно, само когато поставишъ единицата въ ума си, тогава ще създадешъ единство въ себе си. И ако не разбирашъ живия законъ, който контролира живитѣ числа, никога не можешъ да си служишъ съ тѣхъ. Ще кажешъ: Не ми трѣбва единицата. Професоръ скѫсва ученика си и му казва: Ти нѣмашъ единицата въ себе си, следователно, нѣмашъ идея. Докато не разберешъ единицата, нищо не можешъ да постигнешъ. Когато при мене дойде човѣкъ безъ единица въ себе си, азъ се смѣя. Той казва: Тебе ти е широко въ живота, но знаешъ ли, какво е моето положение? Скѫсаха ме по еди-кой си предмѣтъ, писаха ми единица. – За колко продавашъ тази единица? Тази единица, поставена отъ професора ти, е най-хубавото нѣщо. Ако знаешъ, какво представя единицата, ти щѣше да бѫдешъ щастливъ. – И ти се смѣешъ на моето нещастие? Да бѣше на моето положение, нѣмаше да се смѣешъ. – Знаешъ ли, какво направихъ едно време, когато професорътъ ми писа единица? Азъ го цѣлунахъ и му благодарихъ. После, той тури единъ крѫгъ подъ единицата и я превърна въ шесторка. Ако ти имашъ страдание, предизвикано отъ единицата, поставена отъ твоя професоръ, какъ ще разрешишъ този въпросъ? Кой отъ двамата е на правата страна: професорътъ, или ти? Професорътъ е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нѣщата. Въ дадения случай, азъ говоря за онзи професоръ, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турилъ единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Какъ? – Достатъчно е да възлюбишъ професора си и го цѣлунешъ. Ако го цѣлунешъ, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турятъ още една единица. Щомъ получишъ две единици, какво показва това? Ще се сърдишъ ли на професора си? Нѣма да му се сърдишъ. Въ този случай се получава числото 11. Споредъ твоето разбиране, професорътъ ти е турилъ петь единици повече отъ това, което заслужавашъ. Когато две единици сѫ на едно мѣсто, тѣ показватъ великия, свѣтлия пѫть, който трѣбва да слѣдвашъ. Човѣкъ може да върви правилно само между две единици. И тъй, когато произнесете и дветѣ имена на Бога – Господи, Боже нашъ, вие сте въ правия пѫть на живота. Този пѫть се означава само съ две имена. Кой е правиятъ пѫть, по който човѣкъ може да влѣзе въ Царството Божие? Отговарямъ: Господи, Боже нашъ! Ето правиятъ пѫть. Господъ, това е необятната Любовь, граница на твоя животъ. Когато призовавашъ името на Бога, това е другата граница – на безпредѣлната Мѫдрость. Само така, ти ще вървишъ задъ Любовьта и Мѫдростьта. Само тогава ти ще бѫдешъ изразъ на Великия Животъ. Само съ силата на този Животъ ще влѣзешъ въ Царството Божие. То не е извънъ земята. – Може ли Царството Божие да е извънъ земята? Ако е така, защо е земята? И въ Писанието е казано, че Богъ твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не сѫществува извънъ небето и земята. То е отношение между небето и земята. Вие трѣбва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грѣшна, разбираме човѣшкия животъ, той е неразуменъ. Следователно, каквото търсимъ отъ земята, това ни дава тя. Ако сѣемъ рѫжъ, рѫжъ ни дава; ако сѣемъ жито, жито ни дава; ако сѣемъ тръне, тръне ни дава. „Каквото сѣешъ, това ще пожънешъ.” И ако сѫществуватъ нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Богъ не насажда нещастията, но глупавитѣ, неразумнитѣ хора ги насаждатъ. Това става по закона на своеволието. Когато човѣкъ преяжда, въ него се събужда чувството на втръсване. Нѣма по-страшно нѣщо отъ втръсването. Чрезъ него човѣкъ може да си причини голѣмо нещастие. Той ялъ толкова много, че дошълъ до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много въ обществения животъ, че да му се втръсне и животътъ. Той може да дружи толкова много съ жени, че и тѣ да му се втръснатъ. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и къмъ баща си и майка си, къмъ брата си и сестра си, къмъ приятелитѣ си — всичко да му се втръсне. Основата на грѣха въ човѣшкия животъ се крие въ втръсването. То става отъ пресищане на благата, които животътъ носи. Това трѣбва да се избѣгва. Само така ще разрѣшите правилно въпроситѣ на живота. Затова, именно, казвамъ: Ако много сте яли, започнете да постите. Сѫществуватъ два вида постъ: физически и духовенъ. Ако ядешъ много, ще дойде единъ видъ втръсване; ако постишъ много, ще дойде друго втръсване, по-лошо отъ първото. Следователно, ще постишъ толкова, колкото да дойде гладътъ, чрезъ който да събудишъ апетита си. Всѣки трѣбва да пости. – Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трѣбва да яде много? – За да не скѫси живота си. – Какво става съ воденицата, която много мѣли? – Камънитѣ й се изтриватъ. Тъй щото, ако ядешъ много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубишъ смисъла на живота. Днесь азъ говоря на ученитѣ хора, ще ме слушате. Онѣзи отъ васъ, които сте учени, ще оставите своитѣ възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вѣрваме въ тѣхъ. – Оставете вашитѣ вѣрвания настрана. И азъ имамъ свои вѣрвания, но и моитѣ вѣрвания, и вашитѣ, ще ги оставимъ настрана. Сега вие имате едни вѣрвания, но следъ десеть години ще имате други вѣрвания. Трѣбва да разберете, какво представятъ вѣрата, надеждата и любовьта въ живота. Вѣра могатъ да иматъ само хората. Въ природата, обаче, вѣрата сѫществува като вѫтрѣшна връзка. Единственото нѣщо, съ което ние постоянно свързваме фактитѣ, дѣлата си и внасяме малъкъ тласъкъ въ живота си, това е вѣрата. Казвашъ: Азъ вѣрвамъ, че ще стана ученъ. – Това е връзка. Следователно, ние опредѣляме нашитѣ отношения, нашитѣ връзки чрезъ вѣрата. Засега вѣрата е само методъ, който не разрѣшава въпроситѣ. Любовьта, обаче, е велика, мощна сила, съ която Богъ работи, за да ни извади отъ торпедното състояние, да внесе въ насъ животъ. Любовьта задоволява само живота. Надеждата пъкъ е градината, въ която зрѣятъ плодоветѣ. Надеждата, това сѫ ангелитѣ, които идатъ да разбератъ, до кѫде сме достигнали въ нашето развитие. Любовьта е силата, която дава животъ и ни избавя отъ смъртьта. Вѣрата е връзка, а надеждата – качество на ангелитѣ, съ което тѣ опитватъ нашитѣ плодове. Ние предаваме тѣзи плодове на другитѣ сѫщества. Така ли схващатъ съвременнитѣ хора нѣщата? Като видятъ нѣкого, тѣ първо го питатъ: Ти българинъ ли си? – Какво разбиратъ подъ „българинъ”? Въ природата нѣма националность, нѣма нация. То е фиктивно име. Българинъ, французинъ, американецъ не сѫществуватъ. Като българинъ, ти сѫществувашъ дотолкова, доколкото си роденъ българинъ. Веднъжъ си се родилъ, даватъ ти нѣкакво име – Иванъ, Петко, Драганъ. Важно е, преди да си роденъ, какво име си носилъ. Споредъ вѣрванията на индуситѣ, ти може да си билъ нѣкога царь въ Египетъ, Вавилония, Сирия и да си обходилъ цѣлия свѣтъ. Какво отъ това? Ще кажете, че не вѣрвате въ прераждането. Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слѣпиятъ при мене и да ме пита, сѫществува ли слънцето, или не. За мене слънцето сѫществува, а за слѣпия не сѫществува. Слѣпиятъ не вѣрва въ прераждането. Който вижда, вѣрва въ прераждането. За него този въпросъ сѫществува. Който не е слѣпъ, вѣрва въ прераждането. Какво ще придобиете, ако вѣрвате, или не вѣрвате въ него? – Ама то не е въ съгласие съ Христовото учение. – Ти бѣше ли въ времето на Христа? Знаешъ ли, въ какво е вѣрвалъ Христосъ? Той вѣрваше въ прераждането. Защо трѣбваше Той да се въплъти, да дойде втори пѫть на земята, когато можѣше, като Синъ Божи, да си остане на небето? Казватъ за Христа, че е вториятъ Адамъ. Значи, Той е дохождалъ единъ пѫть на земята, дойде втори пѫть, ще дойде и трети пѫть. Азъ разглеждамъ въпроситѣ отъ научно гледище. Вѣрата, като външна проява, е едно; като принципъ, тя е друго нѣщо. Тя е вѫжето, съ което се връзва кофата за вадене на вода отъ кладенеца. – Въ какво вѣрвашъ? – Като пусна кофата въ кладенеца, да извадя вода и я опитамъ, тогава ще ти кажа, въ какво вѣрвамъ. Само така ще ти докажа, въ какво вѣрвамъ. Следователно, знанието, което имамъ, ще опредѣли качествата на моитѣ вѣрвания, а не вѣрата. Ако вѣрата определяше всичко, защо ни сѫ нуждни знанията? Че кой не вѣрва? Нѣкоя мома, напримѣръ, вѣрва, че ще се ожени за князъ. Тя вѣрва, но, всѫщностъ, ще се ожени ли за княза? Единъ българинъ – шопъ, билъ на служба въ Цариградъ при единъ турски бей. Като работилъ извѣстно време, той си взелъ отпускъ 40 деня, да отидѣ въ родното си село, да се види съ близкитѣ си. Беятъ му казалъ: Внимавай, да се върнешъ навреме. Ако закѫснѣешъ само съ единъ день, ще тѣ обѣся. Българинътъ си отишълъ въ селото, видѣлъ се съ близкитѣ си, съ които ударилъ на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видѣлъ, че закѫснѣлъ малко и почналъ да се безпокои. Стигналъ до Пловдивъ. Изъ пѫтя той се молѣлъ: Господи, помогни ми да намѣря единъ конь, да стигна по-скоро въ Цариградъ, защото ако закѫснѣя, беятъ ще ме обѣси. Като вървѣлъ, стигналъ го единъ бей на конь, съ малко конче. Българинътъ се зарадвалъ, помислилъ си, че молитвата му е чута: Богъ му изпратилъ конче. Обаче, останалъ излъганъ. Беятъ му казалъ: Хей, гяуръ, вдигни кончето на гърба си, да го носишъ до Цариградъ; малко е, не може да върви. Като се видѣлъ въ това положение, българинътъ си рѣкълъ: Господи, азъ ли се молихъ криво, или Ти ме разбра криво? Такива сѫ и нашитѣ вѣрвания. Ние се молимъ на Бога да се качимъ на конче, да си починемъ, а Той ни заставя, ние да носимъ кончето на гърба си. И тогава казваме: Животътъ нѣма смисълъ. Не че животътъ нѣма смисълъ, но той трѣбваше да тръгне по-рано, да не закѫснѣва. Това е слѣпата вѣра. Такива сѫ нейнитѣ резултати. Не е въпросъ за слѣпа вѣра, но това, което ви говоря, трѣбва да се опита. Може да направите малъкъ опитъ, но никога не говорѣте за нѣща, които не знаете, които не сте опитали и провѣрили. Да допуснемъ, че вѣрвате въ нѣщо, но не го разбирате. Има нѣща, за които не може да се говори. – Защо? – Забранено е да се говори за тѣхъ. Ако се говори, ще се натъкнете на голѣми нещастия. Преди нѣколко деня една сестра доведе при мене единъ младъ българинъ и ми каза: Учителю, този човѣкъ е открилъ до една канара голѣмо богатство, за което притежава особени книжа. Азъ се усмихнахъ, нищо не й казахъ. Тя продължи да говори: Той ще изплати дълговетѣ на България къмъ съглашенцитѣ и часть отъ това богатство ще даде на братството. – Добре, щомъ има тѣзи книжа, които му даватъ право да търси богатството, нека копае, но азъ не се нуждая отъ неговитѣ пари. Като го наблюдавамъ, виждамъ, че му липсва нѣщо сѫществено. Единъ топълъ, лѣтенъ день азъ пѫтувахъ отъ Провадия за едно близко село. Минахъ край нивата на единъ селянинъ. Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия. – Да, малджия съмъ. – Слушай тогава: азъ зная, че тукъ, наблизо, има едно богатство. Открилъ съмъ вече девѣть знака, остава ми да намѣря още единъ. Ако ми го кажешъ, ще дѣлимъ заедно богатството. – Добре, като се върна втори пѫть, ще ти го кажа. Навѣрно този селянинъ и до днесь ме очаква. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ съгласие.” Подъ „двама или трима, събрани въ съгласие” трѣбва да разбираме разумния смисълъ на живота. Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане. Да го разглеждаме като англичани, това е пакъ частично разглеждане. Да го разглеждаме отъ становището на мѫжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трѣбва да разглеждаме живота като разумни сѫщества, които всѣки моментъ разбиратъ волята Божия. За изяснение на мисъльта си ще си послужа съ два примѣра, но преди това, азъ искамъ отъ васъ, които ме слушате, да измѣните възгледа си за Бога. Жената, като види единъ мѫжъ, казва: Азъ зная този мѫжъ. – Нищо не знаешъ. – Той е грубиянъ. – Това не е мѫжъ. И мѫжътъ, като види една жена, казва: Азъ познавамъ тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена. Единственото красиво нѣщо, което Богъ е създалъ, това сѫ мѫжътъ и жената. Като прослѣдите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво сѫщество между тѣхъ е човѣкътъ – мѫжътъ и жената. Всички останали сѫщества иматъ нѣщо подобно на мѫжа и на жената. Всичко живо въ свѣта се опредѣля отъ мѫжа и жената. Съ една дума, мѫжътъ и жената сѫ онѣзи типове, спорѣдъ които е създаденъ цѣлиятъ свѣтъ. Ако искате да разберете живота, както и цѣлата природа, съ всички нейни творения, първо трѣбва да разберете, какво е мѫжътъ и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия умъ и сърдце, нито вашата душа и духъ. Ако не можешъ да разберешъ жената, която е предъ тебе, и ако не разберешъ мѫжа, който е предъ тебе, какъ ще разберешъ отвлѣченитѣ работи? Ако попитате жената, по какво се отличава отъ мѫжа, какво ще отговори тя? Ще ви приведа единъ примѣръ, който вие сами ще изтълкувате. Една княжеска дъщеря, съ нови възгледи, се влюбила въ единъ младъ момъкъ, отъ срѣдната класа. Единъ день тя се облѣкла съ бѣла рокля, сложила си всичкитѣ украшения и излѣзла въ града, съ желание да го срѣщне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича. Обаче, предишната вечерь нейниятъ възлюбенъ билъ заведенъ отъ приятеля си въ една кръчма. Приятельтъ му казалъ: Ако ме обичашъ, ще изпиешъ едно кило вино за мое здраве. – Азъ никога не съмъ пилъ, и сега не мога да пия. – Не, ще пиешъ и съ това ще ми докажешъ, че ме обичашъ. Така, той се принудилъ да изпие едно кило вино. По този случай, той изпусналъ срѣщата съ своята любима. Рано сутриньта, като излизалъ отъ кръчмата, той срѣщналъ любимата си. Хвърлилъ се въ прегръдките й, доволенъ, че я вижда, но отъ безсънието и отъ виното, той повърналъ и, безъ да иска, оцапалъ бѣлата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкѫщи, облѣна въ сълзи. Ето едно противорѣчие за нея. Кажѣте ми, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота? Не сме ли ние, които цапаме бѣлата дреха на любовьта? Този момъкъ не се ли оцапа за любовьта? И младата мома не се ли оцапа за любовьта? Питамъ: Кой роди грѣха? Приятельтъ на младия момъкъ искаше само да повѣрва, че го обича, безъ да мисли за последствията. Но и младиятъ момъкъ не искаше да изцапа роклята на своята любима. И той не е мислилъ за последствията. Той не се въздържалъ, не стоялъ далечъ отъ своята възлюбена, да не я оцапа. Той считалъ, че е въ реда на нѣщата, като срѣщне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя къмъ него? Този фактъ показва, докѫде сѫ достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрѣшение ще дадете сега на въпроситѣ? Азъ давамъ следното правило: Не изпитвай любовьта на приятеля си съ вино. Не обличай бѣлитѣ си дрехи, да посрѣщашъ пияния. Отъ тѣзи правила вие можете да извадите своитѣ научни преводи. По-нататъкъ сами ще разсѫждавате. Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Всички хора мислятъ, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислятъ. Не само хората мислятъ. И животнитѣ, и растенията, даже и кристалитѣ – всички мислятъ и чувстватъ. И водата, и въздухътъ, и свѣтлината мислятъ. Има още сѫщества, по всички слънчеви системи, които сѫщо така мислятъ. Какво мислятъ, какво разрѣшаватъ тѣ? Всички разрѣшаватъ велики въпроси. Въ всички слънчеви системи сѫществуватъ въпроси, които предстоятъ за разрѣшение. Тѣ разрѣшаватъ слѣднитѣ положения: какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на любовьта къмъ живота, както и отношенията на живота къмъ любовьта. Това е велика задача. Питате: Що е любовьта? – Като любишъ нѣкого, ще го нахранишъ. – Ще го нахранишъ, но и ще го уморишъ. – Като го обичашъ, ще го изучавашъ. – Ще го изучишъ, но ще го направишъ гордѣливъ. – Ще му дамъ богатство. – Съ това ще го извратишъ. – Ще му дамъ тѣло. – Това вече е собственость, съ което ще го убѣдишъ въ частната собственость. Както владѣешъ тѣлото, така и свѣта ще искашъ да владѣешъ. – Това сѫ положения, които развращаватъ живота. – Кое е това, което дава любовьта? Още отъ древностьта, разумнитѣ хора сѫ разглеждали любовьта като съзнателна, разумна връзка въ природата. Тази връзка представя единъ отъ вѫзлитѣ на любовьта. Ако взема единъ конецъ и направя вѫзелъ, въ който вложа една мисъль, като се докосне нѣкой до този вѫзелъ, мисъльта ще произведе извѣстна промѣна въ него. Ако мисъльта, вложена въ вѫзела, е права, който се докосне до него, ако е билъ боленъ, ще оздравѣе; ако е билъ глупавъ, ще поумнѣе. Който и да се докосне до този вѫзелъ, мисъльта, вложена въ него, ще предизвика чудеса. – Какъ може да бѫде това? – Той е като кранъ, презъ който тече водата. Значи, всѣко разумно нѣщо е проводникъ на Божественитѣ сили. Следователно, всѣки човѣкъ може да развърти крана и да потече отъ него вода. Ще кажетѣ: Ами ти защо не го развъртишъ? – Азъ съмъ го развъртѣлъ вече. – Не ви карамъ да вѣрвате въ това. Какъ съмъ го развъртѣлъ, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кранъ, освѣнъ азъ. Всѣки отъ васъ ще развърти своя кранъ по специфиченъ начинъ за себе си, и по това ще се отличава като човѣкъ. Ще кажете, че това развъртане нѣма да допринесе нищо. – Азъ зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, нѣма защо да ме разубѣждавате. Когато пия вода, азъ зная нейната стойность; когато ямъ хлѣбъ, азъ зная неговата стойность. Единъ младъ момъкъ, който обичалъ науката, често ходѣлъ на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана съ хубава подвързия. Като челъ книгата, забелязалъ, че цвѣтътъ на книгата и буквитѣ постоянно се промѣняли: ставали ту сини, ту червени, ту виолѣтови, ту смѣсени. Той се чудѣлъ, защо ставала тази промѣна съ книгата. После забелязалъ, че каквито промѣни ставали вѫтрѣ въ него, така се промѣняла и книгата. Когато се влюбвалъ, книгата ставала червена. Когато се индивидуализиралъ и мислѣлъ, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявалъ като материалистъ, книгата ставала зелена. Когато мислѣлъ, че е най-умниятъ човѣкъ въ свѣта, книгата ставала жълта, като лимонъ. Когато мислѣлъ, че нѣма друга вѣра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислѣлъ, че той ще оправи свѣта, книгата ставала виолѣтова. Питамъ: Следъ като книгата промѣняла цвѣта си, какво придобивалъ той? Книгата се промѣня, но ако външнитѣ условия не се промѣнятъ, какво си придобилъ? Напримѣръ, книгата става червена. Ти трѣбва да отворишъ ума си, да разберешъ, при какви условия можешъ да употрѣбишъ този цвѣтъ. Мнозина използватъ цвѣтоветѣ въ магията, и така постигатъ, каквото желаятъ. Напримѣръ, тѣ си служатъ съ червения цвѣтъ, когато искатъ да накаратъ двама млади да се влюбятъ. Това не е голѣмо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета часть отъ милиграма червена боя и всѣки день да се дава на младитѣ на върха на ножа отъ нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служатъ съ магията, тя не е на мѣсто. Обичашъ нѣкого и започвашъ да го канишъ на гости: сготвишъ му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щомъ почнешъ да му готвишъ много, той е на опасенъ пѫть. Видишъ ли, че единъ момъкъ и една мома започнатъ да ядатъ много, за да напълнѣятъ и да се харесатъ на хората, тѣ сѫ на опасенъ пѫть. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човѣкъ може да се хареса на другитѣ съ своитѣ вѫтрешни качества, които никога не се мѣнятъ. Не можешъ да обичашъ човѣка, докато не си готовъ да му служишъ и да го поставишъ на сѫщото мѣсто, на което си и ти. Ако му станешъ господарь, ти нѣмашъ любовь къмъ него. Любовьта се проявява чрезъ служене. Ще станешъ слуга на своя възлюбенъ, и той, ако е уменъ, ще разбере, че си по-уменъ отъ него и ще ти даде съотвѣтното мѣсто. Това е любовь. Значи, само умниятъ може да служи. Глупавиятъ никога не може да служи. Питате: Защо сме дошли на земята? – Да служите, да научите закона на любовьта. – Дотегна ни да служимъ. – Какъ ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Богъ ни служи. Азъ съмъ виждалъ, какъ служатъ възвишенитѣ сѫщества. Тѣ сѫ най-добритѣ слуги въ свѣта. – Мога да служа на другитѣ, но какъ да си помогна самъ на себе си? – Вземи магическата прѫчица и махни съ нея. Всѣко отчаяние и неразположение ще изчезне. Богъ работи чрезъ магическата прѫчица. Той ти е помогналъ. Той е магътъ, който може да завърти колелото на всѣка машина и да я спре, или да я докара въ движение. Колкото повече обичашъ единъ човѣкъ, толкова по-внимателенъ си къмъ него, къмъ неговитѣ нужди. Започне ли любовьта ти да намалява, съ това заедно намалява и вниманието ти къмъ него. Единъ богаташъ пазарилъ работникъ, да изоре и посѣе нивата му. Още преди да започне работата, той му казалъ: Слушай, ако свършишъ добре работата, като се върнешъ, ще ти сложа печена гѫска, да се нахранишъ добре. Работникътъ отишълъ на нивата, но презъ всичкото време мислилъ само за печената гѫска, и работата му не излѣзла добре. Питамъ: Може ли учительтъ или професорътъ да работятъ добре, ако мислятъ само за пари? Може ли писательтъ да пише добре, ако мисли само за слава и почести? Тѣ ще се намѣрятъ въ положението на работника, който целъ день мислилъ само за печената гѫска. Сегашнитѣ хора искатъ да разрѣшатъ въпроситѣ си наготово, по лесенъ начинъ. Това е невъзможно, работа се иска отъ всички. Не мислете, че трѣбва да постѫпвате като турския бей, който заставилъ българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина. Единъ отъ старитѣ гръцки попове вървѣлъ предъ умрѣлия, когото опѣвалъ, и си пѣелъ: и - и - и... На турски това „и - и – и” означавало „добре.” Като го слушалъ, турчинътъ му казалъ: Попъ ефенди, за тебе е добре, но я питай умрѣлия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелитѣ? – Споредъ мене, нѣма умрѣли. Следователно, важно е, живитѣ хора да разрѣшатъ въпроситѣ си на земята правилно. – Какъ ще стане това? – Стихътъ дава отговоръ на този въпросъ: „Ако двама души сѫ въ съгласие, каквото попросятъ въ мое име, ще имъ се даде.” Ще завърша беседата си съ единъ малъкъ, наученъ опитъ. Който направи опита съ вѣра, ще има успѣхъ; който не вѣрва, свободенъ е, но той ще се намѣри въ положението на бея или на гръцкия попъ. Опитътъ, който трѣбва да направите, е слѣдниятъ: въ продължение на десеть деня, качвайте се на високо планинско мѣсто, дето има изворъ съ чиста, хубава вода. Бѫдете на това мѣсто преди изгрѣвъ. Носете съ себе си едно чисто шише, съ вмѣстимость единъ литъръ, и една чиста, стъклена чаша. Щомъ изгрѣе слънцето, напълнете шишето отъ извора и налѣйте отъ него въ чашата. Следъ това, съ една чаена лъжичка вземете вода отъ чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата свѣтлина въ себе си, това да се влѣе и въ мене, чрезъ тази вода. – Какво да правимъ, ако десеть деня наредъ нѣма изгрѣвъ? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубавъ изгрѣвъ. Що се отнася за времето, може десеттѣ деня да бѫдатъ съ промеждутъци, т. е. съ прекѫсвания. Опитътъ трѣбва да се прави непремѣнно при изгрѣвъ на слънцето. Ще кажете, че това е суевѣрие. – Може да е суевѣрие. Питамъ: Когато отивате на театъръ, на кино, или на друга забава, това не е ли суевѣрие? Важна е идѣята! „Дето сѫ двама или трима въ съгласие, каквото попросятъ въ мое име, ще имъ бѫде.” Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспѣхъ. Който е готовъ да направи опита безъ критика, азъ го съвѣтвамъ да го направи, непремѣнно ще има малка придобивка. – Каква ще бѫде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка. Ако опитътъ излѣзе несполучливъ, ще ви пишатъ две единици, т. е. числото 11, законъ на ограничение. Това значи, да повторитѣ опита. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима въ съгласие, каквото попросятъ въ мое име, ще имъ се даде.” Съ други думи казано: Всѣко нѣщо, което се върши на земята съ безкористна любовь, съ мѫдрость и свѣтлина, ражда съгласие. Тамъ, дето има съгласие, всичко се постига. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 23 ноември, 1930 г. София – Изгрѣвъ.
  2. Ани

    1930_11_16 Ще ме видите

    От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Ще ме видите „Още малко и нѣма да ме виждате; и пакъ малко и ще ме видите.” (Йоана 16:16.) „Ще ме видите.” На български езикъ, въ езиково отношение, това изрѣчение има двояко значение. Азъ го взимамъ въ букваленъ смисълъ. За онзи, който разбира български езикъ, важенъ е глаголътъ „виждамъ”. Да разбирашъ нѣщо, значи, да го познавашъ, да го знаешъ. Глаголътъ „виждамъ” има отношение къмъ разумния свѣтъ, къмъ разумния животъ. Този животъ е пѣсень за онзи, който може да я пѣе. Животътъ е една отъ най-хубавитѣ пѣсни, отлично композирана. Чудно е, какъ и досега още хората не сѫ научили тази хубава пѣсень. Когато нѣкой слуша, какъ други пѣятъ тази пѣсень, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не сѫществуватъ за нея. Мнозина казватъ, че тази пѣсень не струва. Не че пѣсеньта не струва, но пѣвцитѣ не могатъ да я пѣятъ добре. Само талантливиятъ и гениалниятъ могатъ да пѣятъ тази пѣсень. Пѣенето е спомагателно срѣдство къмъ културата. Който не пѣе, не може да мисли право, нито може да се развива правилно. Който мисли право, той всѣкога пѣе. Споредъ нѣкои, пѣенето е празна работа, губене на времето. Не е така, пѣенето е работа. Ако отидете въ възвишенитѣ свѣтове, като екскурзианти, ще се учудите на музиката, която сѫществува тамъ. Въ свѣтоветѣ, вънъ отъ слънчевата система, сѫществува голѣма музикалность. Ученитѣ и философитѣ, като се спиратъ върху грѣха, казватъ, че той е общо явление, не само за хората на земята, но за всички сѫщества въ вселената. Не, грѣхътъ е изключително явление, достояние само на хората на земята. Въ другитѣ слънчеви системи нѣма помѣнъ отъ грѣха. Сега азъ нѣма да се спирамъ да ви доказвамъ нѣщата философски. Едно ще знаете: хората сѫ причина за падане на ангелитѣ; тѣ сѫ дали пѫть на духоветѣ въ себе си. Че имало паднали ангели, това е човѣшка измислица. Че имало въ свѣта дяволъ, който се бори съ Господа, и това е човѣшка измислица. На земята сѫществуватъ само изостанали въ развитието си човѣшки души. Тѣ сѫ създали ада. Тѣхъ наричатъ дяволи. Други души, които се развиватъ правилно, наричатъ ангели. Тѣ сѫ създали рая. Изостаналитѣ човѣшки души не сѫ нищо друго, освѣнъ паднали ангели и архангели, които си пакостятъ едни на други. Който ме слуша да говоря така, ще каже, че това е еретическо учение. Правовѣрно учение ли е, ако вѣрвате, че има паднали ангели? Споредъ мене, има напреднали ангели, служители на Бога. Подъ „ангелъ” на гръцки се разбира служитель. Който не гледа на ангела като на служитель, казва, че той е нѣщо особено, високостоящо, напреднало сѫщество. Ако е така, какъ е възможно, това сѫщество да пожелае да слѣзе на земята и да падне? Какъ е възможно, ангелътъ да падне и да се отдалечи отъ Бога? Докато е при Бога, ангелътъ не познава страданието. Щомъ се отклони отъ Него, той започва да страда. Ще кажете, че страданието е резултатъ на отклоняването на човѣка отъ правия пѫть. Споредъ мене, страданието е необходимъ пѫть за развитието на човѣка. Ще дойде день, когато страданията и препятствията въ човѣшкия животъ ще изчезнатъ. Засега, тѣ сѫ необходими за земята, но не и за слънчевата система. Казвате: Какво ни интересуватъ условията на земята? – Не могатъ да не ви интересуватъ. Тѣ сѫ толкова важни за васъ, колкото е важно да знаете, дали кѫщата, въ която живѣете, е хигиенична, или не. Хигиеничната кѫща има отношение къмъ васъ. Не е достатъчно кѫщата да бѫде нова. Тя трѣбва да има голѣми прозорци, да влиза въ нея повече свѣтлина и въздухъ. Хората се нуждаятъ отъ изобилна храна, отъ изобилна вода, въздухъ и свѣтлина. Това сѫ четиритѣ необходими елемента за физическия животъ. Безъ тѣзи елементи нѣма животъ. Така и пѣвецътъ не може да пѣе, ако не спазва правилата на пѣенето. Какъ ще го посрѣщне публиката, ако той не знае да пѣе? – Ама гласъ има. – Това не е достатъчно. Колкото по-културна е публиката, толкова по-взискателна е тя. – И безъ публика може. – Не е така. Пѣвецътъ се нуждае отъ публика. Казано е, че човѣкъ не живѣе за себе си. Слѣдователно, и пѣвецътъ не пѣе за себе си. Краката не живѣятъ за себе си; рѫцетѣ не живѣятъ за себе си; очитѣ – сѫщо не живѣятъ за себе си. Стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ не живѣятъ за себе си. Всички органи на човѣшкото тѣло сѫ свързани помежду си. Тѣ сѫ въ извѣстна зависимость единъ отъ другъ. Тѣ сѫ въ зависимость отъ извѣстни сили, които не служатъ на себе си, но сѫ въ служба на една велика, вѫтрѣшна разумность. Който не разбира законитѣ на живота, казва, че веднъжъ Богъ създалъ свѣта, ние нѣма какво повече да разискваме по него. – Не е така. Трѣбва да знаете, какъ Богъ е създалъ свѣта. Трѣбва ли да приписвате на Бога нѣща, които Той не е създалъ? Защо ще Му приписвате нѣща, които нѣматъ нищо общо съ Него? Ще кажете, че вашето вѣрую е такова. – Какво е вашето вѣрую? Можете ли да го сравните съ вѣруюто на единъ светия? Другъ е въпросътъ, ако говорите за вѣруюто на бѫдещето човѣчество. Като дете, човѣкъ ималъ детинско схващане за Бога. Детето си представя Бога като баща си, който постоянно наказва. Той държи тояжка въ рѫката си и като види, че детето сгрѣши, веднага слага тояжката на гърба му. Когато то порасне и стане възрастенъ човѣкъ, тояжката изчезва отъ ума му. Между бащата и сина се създаватъ любовни отношения. Съвременнитѣ хора иматъ повърхностни понятия за баща и майка, за братъ и сестра, за господарь и слуга, за държава и законъ. Разбиранията на повечето хора сѫ като на първобитния човѣкъ, или като на падналитѣ хора. Сегашната раса е образувана повече отъ паднали хора. Като четете свещенитѣ книги, ще разберете, какъ се е създала тази раса. Въ началото, при създаването на свѣта, сѫществувала една раса, нарѣчена раса на Синоветѣ Божии. Едновременно съ нея сѫществувала и животинската раса. Впоследствие, дветѣ раси се смѣсили и се създала сегашната раса – на падналото човѣчество. Когато Божественото Начало се свърже съ животинското, явяватъ се редъ препятствия, които причиняватъ извѣстно падение. Стремежътъ на Божественото се отличава отъ този на човѣшкото; стремежътъ на човѣшкото сѫщо се отличава отъ този на животинското. Колкото и да говоришъ на човѣка за Бога, той нищо не разбира. Той казва: Защо да не живѣя, както искамъ? – Да знаешъ, какъ да живѣешъ, това е изкуство. – Ама трѣбва да ямъ. – Да знаешъ, какъ да ядешъ, това е изкуство. – Искамъ да пия. – Да знаешъ, какъ да пиешъ, и това е изкуство. – Искамъ да мисля, да чувствамъ и обичамъ, да дѣйствамъ. – Да мислишъ, да чувствашъ и да постѫпвашъ правилно, това е изкуство. – Да имамъ вѣра. – Каква трѣбва да бѫде твоята вѣра? Ти вѣрвашъ въ духовното, безъ да знаешъ неговия произходъ. Вѣрвашъ, че човѣкъ е създаденъ отъ Бога, безъ да си Го видѣлъ и позналъ. Какво ще кажете, ако ви питатъ, видѣли ли сте Бога? Ще кажете, че не сте Го виждали, но сте слушали за Него отъ майка си и баща си, отъ дѣдо си и баба си. Срѣщали ли сте Бога на земята? Срѣщали ли сте Христа? Ще кажете, че Христосъ е билъ на земята преди две хиляди години. – Де е Христосъ днесь? – На небето. – Де е небето? Запитали единъ свещеникъ, де е небето, и той се видѣлъ въ чудо – не знаелъ, какво да отговори. Ще кажете, че небето е горе. – Възможно е. Единъ английски проповѣдникъ държалъ на слушателитѣ си хубава проповѣдъ за онзи свѣтъ. Той имъ разказвалъ за заминалитѣ, какъ отиватъ при Бога, колко сѫ щастливи. Единъ отъ присѫстващитѣ се обърналъ къмъ проповѣдника съ молба, да му каже, де е неговата дъщеря, която отъ единъ мѣсецъ заминала за другия свѣтъ. – Тя е добре, при Бога е, щастлива е въ новото си положение. Въ този моментъ, другъ единъ отъ присѫстващитѣ казалъ: Позволете ми, азъ да ви кажа, де е вашата дъщеря. Азъ я виждамъ тукъ, въ църквата, при баща си. И той започналъ да я описва, какъвъ ръстъ има, каква е косата й, съ каква рокля е облѣчена. Тя иска нѣщо отъ баща си. Значи, този човѣкъ е ясновидецъ; той вижда това, което проповѣдникътъ не вижда. Това, което проповѣдникътъ разказва, е недостѫпно за слушателитѣ. И това, което ясновидецътъ описва, сѫщо е недостѫпно. И дветѣ нѣща трѣбва да се приематъ на довѣрие. Обаче, бащата веднага ще повѣрва, защото описанието на ясновидеца отговаря на истината. И двамата говорятъ за Бога, но кой отъ тѣхъ е на правата страна? Какво се разбира подъ понятието Богъ? Той е най-съвършеното сѫщество, въ Него нѣма никаква дисхармония. Той изключва смъртьта, грѣха вънъ отъ себе си. Той е идеалътъ на човѣка. Къмъ Него се стремятъ всички хора. Като говоримъ за небето, ние разбираме Божествения свѣтъ, т. е. мѣстото, дето Богъ живѣе. Колкото и да се говори за Бога, не може да се опредѣлятъ Неговитѣ качества. Изучавайтѣ Го, за да разберете стиха, въ който е казано за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Ако можете да обхванете въ съзнанието си цѣлото човѣчество, съ всички хора, съ всички Учители, които сѫ слизали на земята, съ всички живи сѫщества, едва ли ще си съставите пълно понятие за Бога, Който е създалъ всичко. Мѫчно е, сегашнитѣ хора да си съставятъ понятие за Бога. Много естествено. Тѣ не сѫ отъ онѣзи, които Богъ създалъ по свой образъ и подобие. Тѣ сѫ паднала раса и трѣбва да се върнатъ назадъ, отдето се отклонили. Тѣ трѣбва да се повдигнатъ надъ животинското и да тръгнатъ напредъ. Подъ „животинско състояние" разбирамъ неразумното начало въ човѣка. Ако това начало не рѫководи хората, не бихме могли да си обяснимъ, какъ е възможно, съвременнитѣ културни хора, последователи на Христа, да отворятъ война въ 1914 г. и да застанатъ едни срѣщу други. Де остана Христовата любовь, за която тѣ говорѣха и за която проповѣдваха? Това не бѣха езически народи, но християнски, културни народи, които се биха цѣли четири години. Войната бѣше така жестока, че не можеха да прибератъ умрелитѣ си по бойнитѣ полета. На тази война бѣха убити шесть милиона хора, а 25 милиона постепенно измрѣха отъ ранитѣ си и отъ различни болѣсти. Какъ ще си обясните, защо е допусната тази война? Ще кажете, че такава е била волята на Бога. – Не, Богъ не съизволява въ войната. Божията воля се изявява по два начина: въ ограничаване на човѣка да върши престѫпления и въ даване на свобода да върши добро. Слѣдователно, човѣкъ се намира или подъ изключителната воля на Бога, която го ограничава да прави зло, или подъ Неговата изключителна воля, която го насърдчава да върши добро. Човѣкъ трѣбва да знае, подъ коя воля се намира: ако Богъ го ограничава и контролира, той е на пѫть на израждане. Ако го насърдчава, той е на пѫть къмъ усъвършенстване. Азъ се чудя на съвременнитѣ хора, които предпочитатъ лъжата предъ истината. Мнозина тѣ гледатъ право въ очитѣ и тѣ лъжатъ. Нѣкой лъже и самъ си вѣрва. – Защо? – Защото основата на лъжата е въ истината. Ако не носи истината въ себе си, човѣкъ не може да лъже. Който опиталъ и позналъ истината, само той лъже. Само богатиятъ може да осиромашѣе. Само живиятъ може да умре. Това е философия, която може да се провѣри. Казватъ за нѣкого, че е бѣденъ. – Бѣденъ е, но нѣкога е билъ богатъ. – Еди-кой си умрѣлъ. – Сега е мъртъвъ, но нѣкога е билъ живъ. Умрелиятъ не може да умре. Глупавиятъ не може да стане уменъ, но умниятъ може да стане глупавъ. Когато интелигентностьта се намалява, човѣкъ постепенно започва да пада и да влиза въ неблагоприятнитѣ условия на живота. Питашъ: Какво трѣбва да се прави? – Обърни се къмъ Бога. – Какъ да се обърна? – Започни да се хранишъ. Това е нѣщо елементарно, което всѣки знае. И най-малкото животно, и най-малката птичка знае да се храни. И животното може да ти даде единъ урокъ за хранене. Значи, болниятъ се нуждае отъ храна. Законъ е: Когато се хранишъ, не допущай нито една отрицателна мисъль въ ума си. Между тебе и храната трѣбва да има общение, връзка. Яжъ храна, която обичашъ, и се разговаряй съ нея. Това значи, да употрѣбявашъ жива, а не мъртва храна. Мъртвата храна не допринася никаква полза. Казватъ, че нѣкѫде въ Германия имало обичай да държатъ месото по нѣколко дни, да се разложи, и тогава го готвѣли. Такова месо било по-вкусно. Може да е по-вкусно, но не е хигиенично. Изобщо, азъ не препорѫчвамъ месото да се консервира. Азъ съмъ даже и противъ консервиране на плодове. Консервирането на хранитѣ говори за израждане на човѣчеството. Докато хранитѣ се консервиратъ, всѣкога ще сѫществуватъ болѣсти. И тъй, ако и човѣшкитѣ мисли и чувства започнатъ да се консервиратъ, ще се явятъ различни болѣсти. Много религиозни разбирания, много човѣшки мисли и чувства сѫ консервирани, запазени въ тенекия, та когато потрѣбватъ на хората, да ги сготвятъ. И това не е лошо, но консервираната храна пречи на правилното развитие на човѣка. Който се храни съ консерви, не може да отидѣ при Бога. Това не е било, и нѣма да бѫде. Ако ангелътъ се храни съ човѣшка храна, ще стане човѣкъ, ще изгуби качествата на ангела. Когато Моисей изведе евреитѣ отъ Египетъ, той ги прекара презъ пустинята, дето цѣли 40 години се хранѣха съ манна, да станатъ човѣци. Въ Египетъ евреитѣ прекараха 400 годишно робство. Тѣ бѣха толкова наплашени отъ господаритѣ си, че трѣбваше да минатъ години, докато се освободятъ отъ страха. И досега още евреитѣ не могатъ да се освободятъ отъ този вѫтрѣшенъ страхъ. Колко пѫти тѣ казваха на Моисея: Докога ще ни хранишъ съ тази сладка манна? Въ Египетъ бѣхме роби, но ядѣхме месо, кисели краставици и др. Тази сладка храна ни дотегна, ще ни изморишъ тукъ. И до днесь още, като слушате нѣкой да ви проповѣдва, казвате: Докога ще ни хранишъ съ тази сладка манна? Искаме нѣщо киселичко, да отговаря на вкуса ни. Казвамъ: Всѣко учение, което храни слушателитѣ си съ сладка храна, има отношение къмъ напредналитѣ души. Слѣдователно, отъ гледище на храната, която употрѣбяватъ, хората се дѣлятъ на четири категории: първата категория хора живѣятъ въ своето подсъзнание; втората категория живѣятъ въ своето съзнание; третата категория – въ своето самосъзнание и четвъртата категория – въ свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означаватъ два Божествени полюса. Единиятъ полюсъ означава човѣшката душа, а другиятъ – човѣшкия духъ. Съзнанието и самосъзнанието представятъ други два полюса. Единиятъ означава човѣшкото сърдце, а другиятъ – човѣшкия умъ. Съзнанието има отношение къмъ животинското царство, а самосъзнанието – къмъ човѣшкия животъ. Не можете да живѣете добре съ хората, ако не познавате животнитѣ, ако нѣмате правилно отношение къмъ тѣхъ. Много човѣшки чувства сѫ взети отъ животнитѣ. Тѣ не ги създадоха, но първи минаватъ презъ тѣхъ. Ако познавате тѣзи чувства въ животнитѣ, ще знаете, какъ да се справитѣ съ тѣхъ. Щомъ минатъ презъ васъ, ще имъ дадете нужното мѣсто. Въ живота сѫществуватъ две схващания: първото схващане е материалистично. Споредъ него, човѣкъ върви по еволюционенъ пѫть – отъ нисшето къмъ висшето. Другото схващане е на богословитѣ и на нѣкои философи. Споредъ тѣхъ, човѣкъ върви по инволюционенъ пѫть – отъ висшето къмъ нисшето. Въ първия случай, той възлиза, а въ втория – слиза. Тѣзи две теории сѫ непримирими, затова трѣбва да дойде трета теория, спорѣдъ която развитието на човѣка не е еднократенъ процесъ: той не върви нито само по еволюционенъ, нито само по инволюционенъ пѫть. На сѫщото основание, и създаването на свѣта не е еднократенъ процесъ, а многократенъ, т. е. непреривенъ. Качването и слизането, т. е. еволюцията и инволюцията сѫщо сѫ многократни, непреривни процеси, въ които взиматъ участие възвишени, разумни сили. Само разумниятъ може да се качва и слиза. Въ математиката, напримѣръ, се говори за числата отъ 1 ÷ 10, като се разглеждатъ по форма и значение или стойность. Обаче, сѫщитѣ числа иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Значи, тѣ иматъ двояко значение. – Какъвъ смисълъ могатъ да иматъ числата? – Много просто. Ако говорите предъ простия човѣкъ за седемтѣ основни музикални тона, той ще ги свърже само съ числата отъ 1 ÷ 7. Ако говорите на музиканта, той ще ги свърже съ тѣхнитѣ звукове, по които се отличаватъ единъ отъ другъ. Значи, всѣко число съдържа въ себе си извѣстенъ тонъ, извѣстна сила, извѣстенъ цвѣтъ. Достатъчно е да разбирате смисъла на числото две, за да се справитѣ съ всичкитѣ си мѫчнотии, които произтичатъ отъ него. Всѣко число носи извѣстна мѫчнотия. Сѫщо така, числата носятъ извѣстно благо за човѣка. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на числата, не може да разбере нито благата, нито мѫчнотиитѣ, които сѫ свързани съ тѣхъ. Всѣко число е свързано съ единъ разуменъ центъръ. Отъ най-дълбоката древность, великитѣ Учители сѫ свързали единицата съ съзнанието на Бога. Тѣ сѫ свързали числото две – съ съзнанието на боговетѣ, числото три – съ съзнанието на ангелитѣ, числото четири – съ съзнанието на хората, числото петь – съ съзнанието на животнитѣ. Ако влѣзете вьвъ връзка съ съзнанието и на най-свирепото животно, ще видите, че като родъ, като индивидъ, то има опредѣленъ характеръ, а като влѣзете въ връзка съ първичното му съзнание, ще видите нѣщо благородно въ него. Даже и змията, колкото и жестока да е, като се свържете съ нея, ще видите, колко е привързана тя. И тя може да услужи на онзи, който я обича. Казвате: Змия е това. – Змия е, но и въ нея има нѣщо хубаво. По какво се отличава змията? Нима съвременнитѣ хора не проявяватъ нѣкога своето животинско естество? Нѣкога братъ на брата може да строши коститѣ. Тогава, каква е разликата между човѣка и змията? Значи, животинското се крие въ изопаченото човѣшко естество. Слѣдователно, ако човѣкъ знае законитѣ, които управляватъ живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито въ него. Ако не знае законитѣ, той може да предизвика най-голѣмото зло въ себе си. Ти можешъ да предизвикашъ най-лошитѣ чувства въ себе си, както и най-добритѣ. Новата наука се стреми, именно, къмъ това, въ всѣки даденъ случай, човѣкъ да предизвика доброто въ себе си. За да се предизвика доброто, човѣкъ трѣбва да знае езика на природата. Езикътъ на природата е общъ за всички сѫщества. Той е подобенъ на есперанто. На него говорятъ всички ангели и богове. Който иска да разбере смисъла на живота, непремѣнно трѣбва да знае този езикъ. Не го ли разбира, той не може да се домогне до великото въ живота. Каквито други постижения да имате, тѣ сѫ временни. Въ тѣхъ е разочарованието. Като говоримъ за временното, подразбираме, че ще дойдемъ до онзи моментъ, когато ще се прекѫсне връзката между временното и вѣчното. – Защо? – Защото временното е часть отъ вѣчното, а постижимото – часть отъ непостижимото. Благото въ свѣта е въ непостижимото. Непостижимитѣ нѣща сѫ за онѣзи, които не разбиратъ законитѣ. А постижимитѣ нѣща сѫ вѣчни. Тѣ сѫ постижими за онѣзи, които разбиратъ законитѣ. Това не означава еднократно постижение. Не мислете, че вие разбирате и можете да разберете цѣлокупния животъ, да кажете, че нѣма какво да учитѣ. Това никога нѣма да се случи. Никога две сѫщества не могатъ да дойдатъ до еднаква степень на разбиране. Ето защо, когато дойдешъ до границата на своя Учитель, ти ще бѫдешъ на такова разстояние отъ него, на каквото си билъ и по-рано. Това разстояние сѫществува между две души. Никога двама души не могатъ да се приближатъ по-близо единъ до другъ, отколкото сѫ били поставени. Нещастието на хората се заключава въ това, че тѣ искатъ да бѫдатъ по-близо или по-далечъ, отколкото трѣбва. Като обичашъ нѣкого, ти искашъ да го поставишъ по-близо до себе си. Какво ще стане съ земята, ако пожелае да измѣни пѫтя на слънцето: вмѣсто тя да се върти около него, то да се върти около нея. Това е невъзможно. Земята всѣкога ще се върти около слънцето – нищо повече. Докато спазва това отношение, тя всѣкога ще приема нужното количество топлина и свѣтлина отъ слънцето. Слѣдователно, всички сѫщества на земята се намиратъ въ хармонично отношение. Ако земята мине извѣстна криза, това показва, че отношението й къмъ слънцето не е правилно. Оттукъ тѣзи сѫщества ще иматъ дисхармонично отношение и къмъ космоса. Повечето хора не разбиратъ, защо сѫ създадени земята, луната, звѣздитѣ. Тѣ даже не разбиратъ смисъла и на своя животъ. Тѣ си създаватъ специфична философия, съ която искатъ да си пробиятъ пѫть. Тѣхнитѣ философски и религиозни вѣрвания, както и политическиятъ животъ, сѫ построени на своеобразни теории. Азъ разглеждамъ политическия, обществения и религиозния животъ въ състава на цѣлокупния животъ. Единъ е животътъ, нѣма разлика между религиозния, обществения и политическия животъ. Като се говори за религиозния животъ, това е само на думи. „Ще ме видите.” Виждането подразбира правилно схващане на проявитѣ за всѣки моментъ. Разбирането не се отнася за бѫдещето, но за което ви говоря сега. Важно е това, което въ даденъ моментъ може да разберете и възприемете, да остане въ съзнанието ви. Мога да ви говоря съ часове, но важно е това, което въ даденъ моментъ може да ви ползва. Ако не го разберете, вие сте въ положението на онзи младежъ отъ древностьта, който изучавалъ окултнитѣ науки, безъ да може да ги използва. Единъ день, като пѫтувалъ, усѣтилъ голѣма жажда. Това било изпитъ за него. Отдалечъ още, той забелязалъ една хубава, мраморна чешма и се упѫтилъ къмъ нея да пие. Едва се приближилъ до нея и турилъ устата си да пие, той останалъ учуденъ – не потекла нито капка вода отъ чешмата. Той започналъ да си търка очитѣ и си казалъ: Дали право виждахъ, че чешмата течеше, или се излъгахъ? Може да съмъ се излъгалъ, или е станало нѣщо съ чешмата. Обаче, тя била така направена, че който стѫпвалъ на една отъ нейнитѣ пружини, спиралъ водата й. По невнимание, ученикътъ стѫпилъ на една отъ пружинитѣ й, и тя престанала да тече. Като се отдалечилъ отъ нея, той настѫпилъ нѣкакъвъ кранъ, и въ този моментъ чешмата започнала да тече буйно, при което се обърнала нѣколко пѫти и съвсѣмъ го измокрила. Той си помислилъ, че става нѣщо неестествено. Не, така е направена чешмата. Не е трѣбвало ученикътъ да бърза толкова, да пие вода. Трѣбвало е да прочете правилата, какъ и кѫде да стѫпи и тогава да започне да пие. Това показва, че съвременнитѣ хора, като този ученикъ, бутатъ пружинитѣ не навреме. Поради това, нѣкои чешми пресъхватъ, а други текатъ повече, отколкото трѣбва. И въ двата случая не могатъ да се използватъ правилно. Тъкмо си наредишъ работитѣ, спечелишъ нѣколко милиона, и ето, дойде нѣкаква тежка болѣсть и паритѣ ти отиватъ, дето не трѣбва, или оставатъ неизползвани. Болѣстьта може да тѣ завлѣче на онзи свѣтъ. А ти живѣешъ съ идѣята, че като забогатѣешъ и спечелишъ много, тогава, именно, ще станешъ човѣкъ. Кой е направилъ паритѣ? Човѣкъ ги е направилъ. Човѣкъ създаде културата, цивилизацията, а не обратно. Човѣкъ създаде държавитѣ, всички философски и религиозни системи, тѣ не го създадоха. Има нѣща, които сме създали – тѣхъ ние трѣбва да подчинимъ на себе си. Всичко останало, което ние не сме създали, трѣбва да го изучаваме и да му се подчиняваме. Напримѣръ, мозъкътъ, стомахътъ, дробоветѣ не сте ги създали вие, слѣдователно, трѣбва да ги изучавате. Страхътъ сѫщо не зависи отъ васъ, въпреки това, трѣбва да служите на Бога. Казано е, обаче: „Страхливиятъ не може да угоди на Бога.” Утрѣ, като хванатъ страхливия, ще му кажатъ да се отрѣче отъ своитѣ убѣждения. Ако се откажешъ, ще се намѣришъ въ положението на апостолъ Петъръ, който, преди да пропѣе пѣтелътъ, три пѫти се отказа отъ Христа. Като го запитаха, да не е ученикъ на Христа, той отговори: Не съмъ и не Го познавамъ. – Защо се отказа отъ Христа? – Защото настѫпи една пружина въ главата си и каза: Тази работа не е за мене. Въ този моментъ, Петъръ приличаше на боленъ човѣкъ, който не мисли право. Той си казваше: Ако Христосъ бѣше силенъ човѣкъ, както си мислѣхъ, нѣмаше да остави да се гаврятъ съ Него. Той никога не би изложилъ нито себе си, нито своето вѣрую на поругание. Щомъ Петъръ се отрѣче отъ Христа, пѣтелътъ пропя. Тогава той осъзна грѣшката си и се разкая. Благороденъ човѣкъ бѣше той. Грѣшката на Петра не се заключава толкова въ отричането му отъ Христа, колкото въ това, че излъга. Като го попитаха, познава ли Христа, той каза, че не Го познава. Христосъ го погледна само, безъ да му каже нѣщо. Този погледъ го изобличи, и той се разкая и горко плака. Често цитирате стихове отъ Евангелието, като тѣзи за отричането на Петра отъ Христа. Мнозина питатъ: Какъвъ смисълъ има за насъ отричането на Петра? Наистина, кой не се е отричалъ? Като се намѣри въ трудно положение, човѣкъ се отрича отъ убѣждението си. Молишъ се на Бога, но като не получишъ отговоръ на молитвата си, казвашъ: И безъ Бога може. И азъ ще живѣя, като всички хора. – Знаете ли, какъ живѣятъ всички хора? Ако искате да живѣете като хората, вземете всички онѣзи, които съставятъ цѣлия космосъ, а не само хората на земята. Тѣ съставятъ микроскопическа часть отъ космоса. Ходили ли сте по всички слънчеви системи, да видите, колко хора живѣятъ тамъ; да видите, какъ живѣятъ? Ще ме питате, дали съмъ ходилъ азъ. – Ходилъ съмъ, обиколилъ съмъ всички слънчеви системи. Какво се ползвате отъ това, че азъ съмъ ходилъ? Вие се ползвате дотолкова, доколкото можете да получитѣ нѣкакво благо. Какво отъ това, че нѣкой ходилъ на Божи гробъ? Другъ е въпросътъ, ако той ви донесе нѣкакъвъ подаръкъ оттамъ. Тогава и вие ще се радвате съ него заедно. Ако нищо не получите, никаква полза нѣмате отъ неговото отиване. Доколкото сте свързани съ извѣстно вѣрую, дотолкова се ползвате отъ него. Щомъ сте свързани съ това вѣрую, вие ще провѣрите, доколко то има отношение къмъ истината. Като говоря за истината, като Божественъ принципъ, азъ разбирамъ онѣзи условия, при които човѣкъ може да се повдигне и да се освободи отъ болѣзненитѣ състояния на своя животъ. Болниятъ, докато е въ болницата, очаква всичко наготово. Такова е разбирането на повечето хора. Тѣ искатъ да бѫдатъ богати, безъ да работятъ. Тѣ очакватъ другитѣ да имъ слугуватъ. Около болния се въртятъ по две-три милосърдни сестри: една го обръща въ леглото, друга го храни; лекарьтъ, отъ своя страна, го преглежда, прави му превръзки. Това се продължава, докато оздравѣе. Щомъ оздравѣе, напуща болницата и го оставятъ самъ да се грижи за себе си. Той не се нуждае вече нито отъ лѣкари, нито отъ милосърдни братя и сестри. Естествено е да слугуватъ на болния, но не и на здравия. Днесь всички хора говорятъ за осигуряване. Щомъ си здравъ, ти си осигуренъ. Каква по-голѣма осигуровка ще търсишъ отъ здравето си? Каква по-голѣма осигуровка очаквашъ отъ живота, щомъ имашъ душа и духъ, умъ и сърдце? Нѣкой разчита на своето вѣрую или на своето убѣждение. Въ края на краищата, неговото вѣрую или убѣждение го завежда на гробищата. Какво показва катастрофата въ Лионъ? – Една сутринь хората ставатъ и виждатъ, че цѣли кѫщи съ хората заедно, потънали въ земята, на 280 м дълбочина. Кѫде е сигурностьта, че единъ день нѣма да стане сѫщото и съ София, или съ цѣлата земя? На какво може да разчита човѣкъ на земята? – Защо стана тази катастрофа въ Франция? – Има причина за това. – Направила е нѣщо несправедливо. Това е едно предупреждение. Невидимиятъ разуменъ свѣтъ й обръща внимание да изправи грѣшкитѣ си. Ако човѣкъ не измѣни пѫтя на своето движение и не се подчини на Божествения законъ, ще потъне въ земята, заедно съ кѫщата си, на 280 метра дълбочина. Така сѫ потънали цѣли континенти. Въпреки това, хората отново се готвятъ за война. Тѣ не знаятъ, че има единъ Великъ Законъ, който регулира отношенията между хората и народитѣ. Въ Стария Завѣтъ е казано, че Богъ допуща войнитѣ и Богъ ги забранява. Слѣдователно, безъ волята на Бога нищо не може да се направи. Сега, като говоря така, искамъ да ме разбирате правилно. Знайте, че нещастията въ живота ви се дължатъ на факта, че между Първата Причина и васъ сѫществува извѣстна дисхармония. Богъ ти казва: Направи това, откажи се отъ несправедливия договоръ, който си написалъ. Ти, като французина, казвашъ: Не, този договоръ трѣбва да си остане, отъ него зависи щастието на Франция. Другъ се извинява съ думитѣ: Човѣщина е това, слабости имамъ. – Нѣмашъ право да говоришъ за слабоститѣ си и да се извинявашъ съ тѣхъ. – Роденъ съмъ съ слабости. – Това сѫ празни думи. – Условията сѫ тежки. – И това сѫ празни думи. – Майка ми ме родила съ слабости, условията ме създадоха такъвъ. – Нито едното е вѣрно, нито другото. Ти самъ се създаде такъвъ. Ти самъ създаде своята сѫдба. Нѣкого обѣсватъ, а нѣкой самъ се обѣсва. Първото намира обяснението си лесно, понеже причината е външна. Какъ ще си обясните самообѣсването? То е резултатъ на дълъгъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Той мислилъ дълго време, докато най-после сѫдътъ въ него се произнесълъ, че трѣбва да се обѣси. Когато други бѣсятъ човѣка, процесътъ е външенъ и по-бързъ. Гърцитѣ осѫдиха Сократа на смърть чрѣзъ отравѣне. Трѣбваше ли той да изпие отровата? Ако Сократъ живѣеше въ наше време, щѣше ли да изпие отровата? – Нѣмаше да я изпие. Споредъ мене, Сократъ не трѣбваше да изпие отровата. Съ това той извърши престѫпление къмъ себе си. Човѣкъ нѣма право да жертва живота си за нѣщо, което не допринася никакво благо за него, нито за окрѫжаващитѣ. Той трѣбва да жертва своя животъ само за онова, което допринася полза за Божествения свѣтъ, за цѣлото човѣчество или за неговата душа. Съ една дума, можемъ да жертваме живота си за онова, което ни повдига, да можемъ да прогресираме. Христосъ казва: „Ще ме видите.” – Въ какво? – Ще видимъ Бога въ Любовьта, въ Мѫдростьта и Истината. Ще видимъ Бога въ доброто и въ правото. Отъ мое гледище, ето какъ азъ бихъ желалъ да видя Бога, какъ бихъ се молилъ: Господи, дай ми знание и мѫдрость на ума; нека Твоята Любовь и Твоятъ животъ да се всѣлятъ въ сърдцето ми, а свободата и истината – въ моята душа. Силата и доброто да пребѫдватъ въ душата ми, а вѣчното право и благото на живота да пребѫдватъ въ моята воля. И наистина, щомъ имашъ знание и мѫдрость, ти ще знаешъ, какъ да постѫпвашъ; щомъ имашъ топлина въ сърдцето си, ще знаешъ, какъ да постѫпвашъ; щомъ доброто е въ тебе, ще знаешъ, какъ да постѫпвашъ; щомъ истината е въ тебе, ще знаешъ, какъ да проповѣдвашъ. Съвременнитѣ хора не прилагатъ тѣзи добродетели. Азъ се чудя на българскитѣ вѣстникари. Колкото сѫ дохождали при мене, нито единъ отъ тѣхъ не е изнесълъ истината, както я сподѣлялъ съ мене. Тѣ изнасятъ работитѣ, не както сѫ въ дѣйствителность. Досега, нито единъ български вѣстникаръ не е изнесълъ вѣрно нѣщата. – Защо? – Ще ви обясня това въ алегорична форма. Нѣкой си много говорѣлъ противъ дявола. Единъ день дяволътъ му казалъ: Бѫди внимателенъ, не си позволявай да говоришъ противъ мене. Азъ лесно ще се справя съ тебе. Знай, че нѣма да ти простя. Ще ти дамъ единъ добъръ урокъ. – Никакъвъ урокъ нѣма да ми дадешъ. Никакъвъ съвѣтъ не искамъ отъ тебе. Единъ день той видѣлъ, единъ човѣкъ продава магаре. Дощяло му се да си купи това магаре. Той попиталъ господаря му за цѣната и останалъ учуденъ, че било много евтино. Купилъ го, потупалъ го по гърба и го закаралъ у дома си. На другия день, той отишълъ съ магарето да събира дърва въ гората и останалъ доволенъ отъ него – добре работѣло. Следъ това той отишълъ да го напои на близката чешма. Изведнъжъ магарето се скрило въ курната, отдето махало съ дългитѣ си уши – само тѣхъ виждалъ. Въ това време дошли хора да пиятъ вода. Той имъ казалъ: Моля ви се, помогнете ми да извадя магарето отъ курната. Тѣ погледнали въ курната и, понеже нищо не видѣли, казали си: Този човѣкъ трѣбва да е смахнатъ. Я да го набиемъ, да му дойде ума въ главата! Така се изредили много хора, и на всички той разказвалъ за магарето си, скрито въ курната. Следъ като всички го били, той пакъ виждалъ магарето да му маха съ ушитѣ си, но повече не посмѣлъ на никого да говори за магарето си. Тогава той се обърналъ къмъ магарето съ думитѣ: Виждамъ тѣ, но не искамъ вече да се занимавамъ съ тебе, защото много ме биха, напатихъ се. Ето защо, и българскитѣ вѣстникари виждатъ истината, но не смѣятъ да я кажатъ, защото много пѫти сѫ бити за нея. И тъй, отъ васъ се иска нова философия. Хората трѣбва да живѣятъ спорѣдъ истината. Тя е най-красивото състояние, което човѣкъ може да преживѣе. Насъ не могатъ да ни заставятъ да търгуваме съ истината. Да говоримъ истината, това не е унижение. Тя не опорочава идеитѣ. Важно е, какъ човѣкъ изпълнява длъжностьта си. Каквато служба да изпълнявашъ, ще говоришъ истината. Човѣкъ трѣбва да има една основна идея. Тя е зародишътъ на живота. Кое е най-важното въ зародиша? – Ядката. Всѣко сѣме, всѣко яйце има единъ вѫтрѣшенъ зародишъ, който се превръща въ това, което е сѣмето. Каквото е сѣмето, такъвъ е резултатътъ. Слѣдователно, идеитѣ опредѣлятъ хората. Основната идея въ човѣка дава тонъ и направление на неговия животъ, както и на неговата мисъль. Всички останали идеи се групиратъ около основната идея. Тя трѣбва да бѫде непоколѣбима, при всички условия да бѫде една и сѫща. „Ще ме видите.” Ние трѣбва да любимъ Бога, Когото не виждаме. То е идеалътъ на нашата душа. Щомъ обичашъ това, което виждашъ, то е материалната страна на любовьта. Много примѣри потвърждаватъ тази мисъль. Едно дете живѣло далечъ отъ майка си цѣли 16 години. Презъ това време то заболѣло сериозно. Лѣкаритѣ видѣли, че положението му е безнадежно и рѣшили да пишатъ на майка му, да дойде да го види, преди да умре. Детето имало силна температура, постоянно бълнувало и нищо не виждало предъ себе си. Като пристигнала майката, тя поставила рѫката си на неговото чело. Макаръ въ безсъзнание, детето я познало и извикало: Мамо! Това дете видѣло ли майка си? – Не я видѣло. Значи, има друго познаване и виждане – вѫтрѣшно. За такова виждане говори Христосъ. Ако ние виждаме само съ външнитѣ си очи и разбираме само съ конкретния си умъ, въ такъвъ случай, ние недовиждаме и не разбираме нѣщата. Други очи ни сѫ нуждни. Съ тѣхъ ще разбираме основно работитѣ. Въ това вѫтрѣшно виждане нѣма изключения. Ако азъ вѣрвамъ въ Божественото, т. е. въ Разумното начало, всички противорѣчия ще изчезнатъ. Такъвъ примѣръ имаме съ живота на Христа. Какво по-голѣмо противорѣчие отъ Неговия животъ! Той мина презъ разпятие. Но Богъ, въ Когото Той вѣрваше и отъ Когото излѣзе, Го освободи отъ смъртьта. Имаме примѣра и съ тримата младежи въ огнената пещь. Тѣ не се поколебаха въ вѣрата си, не се поклониха на идола, поставенъ отъ вавилонския даръ. Той ги хвърли въ пещьта, но тѣ не изгореха. Има много подобни примѣри. Всѣки, който вѣрва, ще излѣзе на добъръ край. Питамъ: Какво ще бѫде вашето положение, ако поставятъ вѣрата ви на изпитъ? Трѣбва ли да се поколебаетѣ? Ще ви турятъ въ огнената пещь, да се опита вашата вѣра. Човѣкъ самъ трѣбва да знае, докѫде е стигналъ. И любовьта ви ще се изпита. Азъ съмъ привеждалъ примѣра за онази млада мома – Драганка, на която възлюбениятъ често й казвалъ: Не се страхувай, Драганке. Докато си съ мене, нищо нѣма да ти се случи. Единъ день, като вървѣли презъ гората, насрѣща имъ излѣзла една мечка. Момъкътъ веднага се качилъ на една круша, а Драганка останала подъ крушата. Като се видѣлъ вънъ отъ опасностьта, той извикалъ: Не бой се, Драганке, азъ оттукъ ще стрѣлямъ. Ние, съвременнитѣ хора, само цъкаме съ пушката си и обѣщаваме на хората това, което не можемъ да имъ дадемъ. Христосъ казва: „Ще ме видите.” – Кога? – Въ време на вашитѣ мѫчнотии, на вашитѣ скърби, на вашитѣ несполуки; въ време на вашата любовь, на вашата мѫдрость, на вашата истина. Това е новото вѣрую, което може да спаси съвременния човѣкъ. Така трѣбва да мислятъ всички хора. Като дойде Христосъ, всички хора, безъ разлика, ще повѣрватъ въ това. Каквато религия или вѣрую иматъ хората, то е религия на миналото. Това се отнася и до най-напредналитѣ. Нова вѣра е нужна сега иа хората. Думата „нова” не е на мѣсто употрѣбена. Нужна е Божествена религия, която азъ наричамъ „религия на Божията Любовь”, която да запали хората отъ единия до другия край на свѣта: всички да горятъ, безъ да изгарятъ и да станатъ щастливи. Нужна е такава любовь, която да премахне злото въ свѣта; да премахне всички болѣсти, всички несгоди; да премахне сиромашията, завистьта, омразата, съмнѣнията и раздоритѣ. Ние се нуждаемъ отъ такава любовь, която може да приравни всички хора, но не както става съ изсичането на горитѣ. Въ съзнанието на хората трѣбва да се роди желание да пожертватъ всичко и да тръгнатъ въ правия пѫть, отдето сѫ излѣзли нѣкога. Сега и на васъ ви предстои излизане отъ Египетъ, отъ робството и да влѣзете въ райската градина, тамъ да работите съ онѣзи дървета, които сѫ изостанали отъ хиляди години. Трѣбва да се върнемъ въ рая. Изискватъ се хора, които да образуватъ колонии. Трѣбва да се върнемъ не назадъ, но напредъ – връщане напредъ. Да се обърнемъ и да вървимъ къмъ великия законъ на Любовьта. Това, което сега ви говоря, не е ново. Вие сами ще го разберете, то е вложено въ васъ. Трѣбва да си спомнитѣ вашето минало. Азъ не говоря за онѣзи, които нѣматъ минало. Азъ не говоря и за онѣзи, които мислятъ, че за пръвъ пѫть сѫ дошли на земята. Азъ говоря за тѣзи, които много пѫти сѫ дохождали и живѣли въ райската градина. Тѣ сѫ отъ рода на хора отпреди хиляди години, които търсятъ въ себе си Божественото начало. Често Павелъ казва: „Искамъ да направя добро, но нѣщо противодѣйства въ мене.” – Има само едно разрѣшение на този въпросъ: то е разрѣшението на любовьта. Въ свѣта сѫществува една любовь, която нѣма нищо общо съ любовьта на сегашнитѣ хора. Тя не взима никакво участие въ грѣха. Щомъ дойдешъ до нея, всѣкакво желание въ тебе за грѣхъ изчезва. Сѫщественото въ човѣка убива всѣкакво желание за грѣхъ. При сегашната любовь, обаче, вие всѣкога сте готови да грѣшите. Щомъ влѣзете въ Божествената любовь, вие се чувстватѣ толкова богати, че въ васъ нѣма никакво желание да крадете. Ако цѣлата Витоша се състоеше отъ печени хлѣбове, щѣше ли у васъ да се яви желание да крадете? Ако цѣла Витоша бѣше отъ злато, щѣше ли да се яви у васъ желание да крадете? Желанието за кражба се явява само при извѣстни случаи. То се е родило нѣкога, а сега става кражбата. Съвременнитѣ хора иматъ неправилни, атавистични схващания, които трѣбва да се изправятъ. Първо, да изправимъ отношенията си къмъ Първата Причина. После, да изправимъ отношенията си къмъ другитѣ. И най-после, сами къмъ себе си. Нѣкога ние сме жестоки и къмъ себе си. Ние рушимъ своя умъ, своето сърдце и тѣлото си. Следъ това, предаваме това разрушение и навънъ и казваме: Свѣтътъ ще се оправи. – По този начинъ, свѣтътъ никога не може да се оправи. Свѣтътъ се нуждае отъ чистъ въздухъ, т. е. мисъль му трѣбва. Въздухътъ е мисъльта. На свѣта е нужна свѣтлина, но не тази, която изгаря и отъ която хората получаватъ слънчевъ ударъ. Азъ говоря за свѣтлина, която носи животъ. Казвашъ: Азъ съмъ човѣкъ, роденъ да живѣя правилно. Нужна ви е чиста вода, която носи хубавъ, чистъ животъ. И най-после, нужна ви е твърда почва. Нужно ли е още да говоря, какво ви е необходимо? Трѣбва ви една канара на убѣждението, която нито буритѣ, нито дъждоветѣ да разклатятъ. Нашето убѣждение, това е твърдата почва, която не може да се разклати. Тази вода, която не може да се опорочи, това е твоятъ чистъ животъ. Ти не можешъ да опорочишъ цѣлия океанъ; не можешъ да покваришъ цѣлия въздухъ; не можешъ да покваришъ и мисъльта. Слѣдователно, на насъ е нужна Божествената мисъль на съзнанието; нуженъ ни е Божествениятъ животъ; най-после, трѣбва ни онова, мощното, силното, за което да разгънемъ сегашния си животъ. Христосъ казва: „Ще ме видите.” – Въ какво? – Въ онова, което изпълнявате. 12. Беседа отъ Учителя, държана на 16 ноември, 1930 г. София – Изгрѣвъ.
  3. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Него видя Исусъ „Него видя Исусъ, че лежи.” (Йоана 5:6) Виждането и съзнаването сѫ два процеса на човѣшкия духъ, съ които се започва всѣка добра работа. Само умниятъ и добриятъ човѣкъ вижда и съзнава нѣщата. Дето нѣма разумность и доброта, тамъ не може да се очаква никакво съзнание. Тамъ може да има само интелектъ, но не и съзнание. Подъ „съзнание” азъ разбирамъ вѫтрѣшна закономѣрность, която осмисля живота. Отъ това гледище, работата се отнася за великитѣ хора, трудътъ – за обикновенитѣ хора, а мѫчението – за грѣшнитѣ. Грѣшниятъ трѣбва да се мѫчи. Той не иска да работи и да се труди; и да иска, не може. Обикновениятъ човѣкъ може само да се труди, не може да работи. Великиятъ човѣкъ работи. Грѣшникътъ пита: Докога ще се мѫча? – Ако искашъ да не се мѫчишъ, стани обикновенъ човѣкъ. Тогава ще се трудишъ. Обикновениятъ пита: Докога ще се трудя? – Ако искашъ да не се трудишъ, стани великъ. Тогава само ще работишъ. Грѣшниятъ не иска да се мѫчи, а, въпрѣки това, не прави усилия да се освободи отъ грѣха. При това положение, той мечтае да заема високо положение, да има добри условия. – Това е невъзможно. „Него видя Исусъ.” – Това е една тема, която трѣбва да се развие. Това е една неразрѣшена задача, която трѣбва да се рѣши. Геологътъ, като разглежда пречупенитѣ и размѣстени пластове, взима ги като тема за изучаване и после обяснява, на какво се дължи това. Отъ начупенитѣ и размѣстени пластове, геологътъ съставя цѣла научна история. Като чете тази история, обикновениятъ човѣкъ се чуди, отгде учениятъ е взелъ толкова данни, какъ ги е съпоставилъ, за да напише толкова голѣма история. Нѣкои хора се чудятъ, че сѫществуватъ ясновидци. Азъ пъкъ питамъ, какъ тѣзи хора не се чудятъ на ученитѣ, които могатъ да напишатъ историята на земята отпреди милиони години? Споредъ мене, тѣзи учени сѫ били ясновидци. Когато учениятъ работи 10 ÷ 15 години върху даденъ въпросъ, най-после той дохожда до извѣстно прозрѣние и започва да вижда картини, които впоследствие описва. Обикновенитѣ хора, като не разбиратъ, казватъ, че ученитѣ обясняватъ много въпроси, но какъ става това, тѣ не знаятъ. Значи, ученитѣ хора сѫ ясновидци, нищо повече. За обикновенитѣ хора или има ясновидци, или нѣма. За грѣшнитѣ никакво ясновидство не сѫществува. Обаче, за разумнитѣ хора сѫществуватъ ясновидци. Какво невъзможно има въ това, че нѣкой човѣкъ вижда ясно? Че си ясновидецъ, това показва, че виждашъ ясно. Виждашъ единъ предмѣтъ на десеть километра разстояние и го описвашъ, какъвъ е, безъ никакво спомагателно срѣдство за очитѣ. Отъ това гледище, нищо въ природата не се губи, само че остава далечъ или близо до човѣшкитѣ очи. За слѣпия всичко е далечъ. За онзи, който не вижда, всичко е далечъ, за онзи, който вижда, всичко е близо. За онзи, който се движи съ бързината на свѣтлината, никаква мѫчнотия не сѫществува. За него всичко е близо, всичко е леснопостижимо. За него не представя никаква мѫчнотия, да отидѣ до слънцето и вечерьта, като се върне, да разкаже на близкитѣ си, какво има тамъ, какво представя слънцето. Въ продължение на осемь минути, азъ мога да придобия толкова знания за слънцето, колкото учениятъ ще придобие за хиляди години. Че съмъ ходилъ на слънцето, нѣма да говоря за това, но ще насоча телескопа си срѣщу него и ще започна да говоря, какво виждамъ, какво има, какъ е устроено и т. н. Който ме слуша, нѣма да разбере, по какъвъ начинъ съмъ дошълъ до тѣзи знания. Нѣкой казва, че видѣлъ нѣщо. Питамъ: Какъ става виждането – съ очитѣ, или съ ума? Съ очитѣ нищо не се постига, но съ ума. Умътъ се разхожда, той ходи на слънцето и се връща. – Ходихъ на слънцето. – Значи, ти си го посѣтилъ съ ума си. За ума може да се каже: „Дето не го сѣешъ, тамъ никне”. Наистина, човѣшкиятъ умъ ходи тамъ, дето не може да се помисли. Сѣенето е процесъ на ограничение. Ако кажешъ на човѣка, че е посѣтъ, той ще изпадне въ такова противорѣчие, както, ако би му казалъ, че следъ смъртьта си отново ще се въплъти на земята. Ако говоришъ на простия за еволюция, той ще тѣ пита, какво нѣщо е еволюцията. Това, което осмисля живота, е еволюция. Еволюция, превъплъщение, страдание, това сѫ синоними, въ които се крие една и сѫща идея. Ето защо, науката се стреми да схване съотношенията между всички явления, да намѣри тѣхния произходъ и да ги обясни. За явления може да се говори само въ разумния животъ. Сѫщото се отнася и до живота. Животъ сѫществува само въ разумностьта. Дето нѣма разумность, тамъ нѣма и животъ. Щомъ се намали разумностьта, намалява се и животътъ. Достатъчно е да влѣзете въ дома на нѣкого, за да се произнесете за неговата интелигентность. Устройството на кѫщата му и наредбата въ нея говорятъ за интелигентностьта на човѣка. Оттукъ вадя слѣдното заключение: достатъчно е да погледнешъ очитѣ, носа, устата и ушитѣ на човѣка, за да познаешъ, какъвъ е той, доколко е уменъ и интелигентенъ. Казватъ: Какъвто е умътъ на човѣка, такъвъ е и домътъ му. И обратно: Какъвто е домътъ му, такъвъ е и неговиятъ умъ. Какъвто е говорътъ на човѣка, такъвъ е и неговиятъ умъ. Както виждате, между всички явления има извѣстно съотношение. Значи, всичко въ живота и въ природата е смислено. Това, което е безсмислено въ едно отношение, е смислено въ друго отношение. Или, безсмисленото въ единъ свѣтъ е смислено въ другъ свѣтъ. Убиватъ нѣкого, и всички скърбятъ за него. Обаче, единъ се радва. – Защо? – Врагъ му билъ. Той казва: Добрѣ, че го убиха. Най-после се освободихъ отъ него. За него, това убийство е смислено. За онзи, който го убилъ, е безсмислено. Питатъ го: Защо уби този човѣкъ? – И азъ не зная, убихъ го, нищо повече. Жената ражда едно дете. Питатъ я: Защо роди това дете? – И азъ не зная. – И тя не знае, защо го родила, и близкитѣ й не знаятъ, но всички казватъ: Детето трѣбва да се роди. Значи, раждането на детето има смисълъ само въ даденъ случай. „Него видя Исусъ.” – Кого видя? Това не бѣше нѣкой виденъ философъ или ученъ, нито нѣкой князъ. Това бѣше единъ обикновенъ човѣкъ, боледувалъ 38 години. Споредъ мене, този човѣкъ не бѣше простъ; той бѣше свършилъ шесть факултета, но нѣмаше дипломъ за живота. Христосъ му даде този дипломъ, като му каза: „Вдигни одъра си и тръгни!” Това бѣше последниятъ му урокъ, презъ който трѣбваше да мине. Той вдигна одъра си и напусна кѫпалнята. Колко отъ съврѣменнитѣ хора и до днесь още сѣдятъ въ тази кѫпалня и чакатъ редъ! Всѣки е седялъ въ тази кѫпалня цѣли 38 години и излѣзълъ навънъ, но съ неразрѣшена задача. – Защо? – Защото е очаквалъ наготово да слѣзе ангелътъ отъ небето и да размѫти водата. Нѣкой сиромахъ, боленъ, иска да си направи една кѫщичка, но чака въ болницата, дано дойде помощьта отвънъ. Единъ очаква помощь отъ другитѣ, да му направятъ кѫщичка; другъ уповава на близкитѣ си, тѣ да му помогнатъ да свърши университетъ; трети очаква да види, какво ще напишатъ ученитѣ и тогава да състави своята теория. Значи, всѣки очаква да слѣзе ангелъ отъ небето, да размѫти водата и да му каже: „Вдигни одъра си и тръгни!" Ако дойде при тебе единъ философъ, който иска да пише нѣщо, какво ще му кажешъ? Ще му кажа: Пиши! – Какво ще кажешъ на младия момъкъ, който иска да се ожени? Ще му кажа: Ожени се! – Какво ще кажешъ на майката, която иска да си има детенце? Ще й кажа: Роди! Ако при свещеника дойде човѣкъ, който иска да служи на Бога, какво ще му каже той? – Служи! Ако при сѫдията дойде човѣкъ, който търси своето право, какво ще му каже той? – Търси правото си! Ако отидѣ при слугата, той ще му каже: Служи! Ученикътъ ще му каже да учи. Учительтъ ще му каже да преподава на ученицитѣ. Ще кажете, че това сѫ обикновени работи. – Не сѫ обикновени. За онзи, който си въобразява, че всичко разбира, сѫ обикновени. Обаче, за онзи, който гледа сериозно на живота, не сѫ обикновени. Днесь азъ говоря върху единъ въпросъ, който нито подмладява, нито остарѣва. За младитѣ не говоря, защото следъ 20 години, напримѣръ, тѣ ще бѫдатъ на друго мѣсто. Ако ме питате, де отидѣ младиятъ, ще кажа, че той остаря. – Де отидѣ стариятъ? – Той замина за странство, нѣма да го намѣрите. Младиятъ напуща младостьта си, за да придобие знание. Значи, младиятъ има сила. Щомъ иска да придобие знание, трѣбва да стане старъ. Ако стане старъ и не придобие знание, той казва: Отиде младостьта ми, безъ да придобия знание. Стариятъ, като изгуби старостьта си, отново придобива животъ. Ако човѣкъ остарѣе и влѣзе въ смъртьта, безъ да придобие животъ, той нищо не е постигналъ. Правило е: като изгубишъ едно нѣщо, да придобиешъ друго. Чудни сѫ хората, като мислятъ, че като изгубятъ живота си, ще отидатъ при Бога! Като умрешъ, да намѣришъ живота. Всѣко нѣщо се намира на своето мѣсто. Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ трѣзва мисъль. Само така тѣ ще придобиятъ истинския животъ, еднакво необходимъ и за младия, и за стария. Животътъ носи нѣщо, което нито се измѣня, нито се промѣня. Дето е животътъ, тамъ има вѣчно растене и развитие. Тамъ нѣма старость. Превъплъщението на човѣка е новъ животъ, който му дава възможность да расте и да се справя съ всички противорѣчия на Битието. Превъплъщението е законъ не само за земята, но за цѣлия космосъ. Изобщо, духоветѣ се превъплъщаватъ. Това е необходимость за всички живи сѫщества. И Христосъ се превъплъти. Каква нужда имаше, и Той да мине по този законъ? И Той трѣбваше да научи нѣщо на земята. Като говоря за превъплъщението, азъ нѣмамъ предвидъ да защитавамъ тази теория. Това е реалность, а не само теория. Нѣкои християни казватъ: Ако не сѫществува превъплъщение, напразно е дошълъ Христосъ. – Не е въпросътъ тамъ. Христосъ не е престаналъ да се превъплъщава. Освѣнъ това, Христосъ търси начинъ да се въплътява у всички хора. Питате: Какво значи въплъщение? – Това всѣки ще научи, когато съзнанието му се пробуди. То се отнася и до религиознитѣ, и до безвѣрницитѣ. Споредъ мене, истинската религия е въ любовьта, мѫдростьта и истината. Който носи тази религия въ себе си, той говори направо съ Бога. За него се казва, че има общение съ Бога. Първитѣ човѣци имаха това общение, затова Богъ ги посѣщаваше всѣки день въ райската градина. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ „1001 нощь”. Каквото и да казвате, това е истина. Невидимиятъ свѣтъ е видимъ за мене, той може да бѫде видимъ и за васъ. Важно е, че той е по-реаленъ отъ видимия. Той е разуменъ, възвишенъ свѣтъ. Въ него живѣятъ разумни, възвишени сѫщества. Ако си гладувалъ нѣколко дни и ме срѣщнешъ, кое е реалното за тебе? Само да ме видишъ ли? Важно за тебе, въ дадения моментъ, е да опиташъ моята разумность. Като зная, че си гладувалъ нѣколко дни, азъ ще тѣ нахраня и ще ти кажа: Приятелю, приятно ми е да ти услужа, а после ти ще ми разкажешъ твоитѣ опитности. По този начинъ се създава вѫтрѣшна връзка. Слѣдователно, законътъ за прераждането изправя всички мѫчнотии. Единъ човѣкъ може да бѫде убитъ десеть пѫти на земята, т. е. въ продължение на десеть прераждания, но Господъ ще го изпраща пакъ на земята и ще му даде всички условия да се развива. Ако той е убитъ като просякъ, въ слѣдното прераждане Богъ ще му даде голѣми възможности: ще го направи талантливъ, после гениаленъ, следъ това светия и най-после ще го направи царь. И следъ това ще ви наложи да го слушатѣ и да му вѣрвате, както Той иска. Питатѣ: Защо ставатъ убийствата? – Като тѣ убиятъ десеть пѫти, царь ще станешъ. Ще се преродишъ отново на земята. Кой отъ васъ би повѣрвалъ това? Азъ не искамъ да вѣрвате, но, като повѣрвате въ истината, тя ще ви направи свободни. Азъ не искамъ да вѣрвате въ противорѣчието, че, като убиятъ човѣка, съ него всичко е свършено. Ние не съжаляваме, че едно време сѫ мѫчили Христа. Гърбътъ на Христа бѣше толкова силенъ, че можа да издържи всички удари, но Римската империя не можа да ги издържи. И после стана обратното: Римската империя залѣзе, а Христосъ изгря въ цѣлия свѣтъ. Ако това е вѣрно за Христа, вѣрно е и за насъ. Всички хора се плашатъ отъ нещастията. Ако нещастията и грѣхътъ могатъ да ви сломятъ, вие не знаете, какво представятъ тѣ въ живота на човѣка. Само Богъ знае, какво е грѣхътъ. Той е резултатъ на неразбрания животъ. Ако смъртьта може да ви сломи, вие не разбиратѣ живота: ако страданията могатъ да ви сломятъ, вие не разбиратѣ живота. Защо да не се радваме, като страдаме? Не казвамъ, че е лесно да страдатѣ, но, въ даденъ случай, вие се възхищаватѣ, че сте герои. Трѣбва ли да подозиратѣ Бога, че ви дава страдания? Вие сами се излагатѣ на страдания. Защо трѣбва да подозиратѣ Бога въ Неговата обхода къмъ васъ? Кое е по-хубаво: да ви даде Той страдания, или щастие? Щастието иде по пѫтя на нещастието. Не може да бѫдете щастливи, докато не сте били нещастни. Щастието не може да дойде на земята, ако въ нещастието не сте си направили дреха за него. Какъ ще разберете щастието? Съвременнитѣ хора мислятъ, че щастието е въ богатството, въ паритѣ, въ кѫщитѣ. Не, паритѣ сѫ само условие; задъ паритѣ стоятъ разумни сѫщества. Ако задъ паритѣ, задъ кѫщитѣ, задъ плодоветѣ нѣма разумни сѫщества, защо ви сѫ тѣ? Ако задъ децата нѣма бащи и майки, като разумни сѫщества, какво ще правятъ тия деца сами? Ние, хората, не сме благодарни на това, което имаме. Ако водата, свѣтлината, въздухътъ се откажатъ отъ насъ, въ какво положение ще се намѣримъ? Често вие казвате: Азъ съмъ самъ въ свѣта. – Чудни сте вие! Ако останете съвсѣмъ сами въ свѣта – безъ хора, безъ животни, въ пълна тъмнина, тогава ще разберете, какво значи самотия. Това сѫ неразрѣшени за васъ въпроси, това сѫ противорѣчия. „Него видя Христосъ”. Исусъ видя този човѣкъ, за да го извади отъ едно голѣмо противорѣчие. Той каза на Христа: Вече 38 години сѣдя предъ тази кѫпалня; толкова години наредъ слиза ангелъ отъ небето да размѫти водата и не се намѣри никой да ме спусне въ водата, да почерпя и азъ нѣщо. Това е догматично вѣрване. Всички мислѣха, че като слѣзе ангелъ да размѫти водата, само тогава болниятъ ще оздравѣе. Вънъ отъ тази вода, никой не може да оздравѣе. Христосъ попита болния: Вѣрвашъ ли, че и безъ да влѣзешъ въ водата, можешъ да оздравѣешъ? И почна Христосъ да му проповѣдва учение, че човѣкъ може да оздравѣе и безъ да влѣзе въ водата. Трѣбваше да го разубѣди Той въ старото учение. И затова Христосъ му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!” Какво значатъ тѣзи думи? Сега ще ви приведа за примѣръ единъ разказъ изъ живота на една царска дъщеря. Тя се казвала Задаберъ, дъщеря на царь Абрихо. Случило се, че тя се влюбила, но не могла да намѣри своя възлюбенъ. Тя връщала всички кандидати, които дохождали за нея, не имъ обръщала никакво внимание. Единъ день тя рѣшила да напусне бащиния си домъ и да избѣга. Тя си казала: Азъ не мога да се примиря съ стария редъ на нѣщата. Ще тръгна да търся онзи, когото обичамъ и за него ще се оженя. Не го ли намѣря, нѣма да се женя. Като пѫтувала дълго време, тя се изморила и не могла да върви по-нататъкъ. Лѣгнала на едно мѣсто и си казала: Не можахъ да разбера живота, нито да намѣря своя възлюбенъ. Така унесена въ мислитѣ си, тя заспала, цѣлата истинала, краката й замръзнали. По едно време, тя се събудила и видѣла, че гори огънь, краката й стоплени, но никого не видѣла предъ себе си. Затоплена и подкрѣпена, тя станала и продължила пѫтуването си. Сега тя изпитала гладъ и жажда. Видѣла наблизо една чешма, но като се приближила до нея, тя била пресъхнала. По едно време видѣла единъ бѣденъ, окѫсанъ човѣкъ тича къмъ чешмата. Тя се почудила, че той тича къмъ пресъхналата чешма. Обаче, едва се приближилъ той до чешмата, и тя потекла. Отишла да се напие съ вода и Задаберъ. Но човѣка го нѣмало вече. Задоволила жаждата си и се поразходила малко. Но гладътъ започналъ да я мѫчи. Ето че и хлѣбътъ дошълъ. И тамъ не се спиратъ нуждитѣ на човѣка. Потрѣбитѣ на човѣшкия духъ сѫ много. Най-после, когато намѣри реалното въ свѣта, той се задоволява. А ще намѣришъ реалното, когато обикнешъ нѣкого, когото не си виждалъ. Не само да не си го виждалъ никога, но и да не си го сънувалъ. При това, сърдцето ти да гори за него и да си готовъ да направишъ всички жертви за него. Това наричамъ азъ идеална любовь. Казвате: Той нѣма да гони Михала! Та, именно, съвременнитѣ хора гонятъ Михала. Цѣлата сегашна култура сѫ все Михаловци, и всички сѫ на Орландовци. Кой отъ васъ е постигналъ онова, което е гонилъ въ живота си? И вие казвате за нѣкого: Постигналъ нѣщо. Какво разбирате подъ думитѣ „гони Михала”? Това значи, че човѣкъ гони непостижимото, невъзможното. Като видишъ, че нѣкой върви въ пѫтя неувѣрено, ако можешъ, освѣтли го, упѫти го. Нѣма защо да му се смѣешъ. Ако той е готовъ да измѣни своето вѣрую, трѣбва да му дадешъ нѣщо по-високо, по-добро отъ неговото. Той казва: Ако мога да намѣря по-добъръ пѫть въ живота си, азъ съмъ готовъ да напусна стария пѫть. Вие не сте дошли още до последната стадия и да твърдите, че познавате самата истина. Досега сте били като деца, вѣрвали сте въ дѣтински работи, но като влѣзете въ зрѣла възрасть, вашитѣ понятия, вашитѣ отношения ще се измѣнятъ съвършено. Споредъ мене, когато намѣрите истинското знание, то ще бѫде въ сила да подмлади човѣка; когато поиска, той ще дохожда на земята; ще си заминава по свое желание, ще живѣе, колкото иска – всичко ще бѫде въ негова власть. Кой не иска това? То е много съблазнително. – Възможно ли е това? – За разумнитѣ хора е възможно; за обиковенитѣ хора е проблематично, а за грѣшнитѣ – съвършено невъзможно. Тѣ казватъ: Ние даже не можемъ да мислимъ за това. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ живота, безъ да подозиратъ, че криятъ въ себе си грамадно богатство. И най-бѣдниятъ, съ това богатство, може да се справи съ бѣднотията си. Съ това богатство и най-нещастниятъ може да се справи съ своето нещастие. Въ единъ моментъ, бѣдниятъ ще се справи съ бѣдностьта си, и нещастниятъ – съ нещастието си. Като ви наблюдавамъ, азъ се чудя, какъ не сте могли досега да използвате това грамадно богатство, което Богъ е вложилъ въ васъ. Азъ се чудя, какъ, съвременнитѣ хора, много отъ които минаватъ за гениални, не сѫ проявили своята гениалность. Какъ такива богати хора не сѫ отворили каситѣ си, да покажатъ съ какво богатство разполагатъ. Ще кажете, че ви подигравамъ. – Може да ви подигравамъ, а може и да изнасямъ истината, както е въ дѣйствителность. Ако съмъ на вашето мѣсто, и азъ бихъ мислилъ по сѫщия начинъ. Но защо, при даденитѣ условия, вие нѣмате онази вѣра, която възкресява? Защо вие се задоволявате съ вашата толкова слаба вѣра? Друга е вѣрата на децата, вѣрата на бѫдещето. На децата се даватъ много обѣщания, и тѣ вѣрватъ въ тѣхъ. Чрезъ обѣщанията децата се насърдчаватъ. Да насърдчавашъ децата, да утѣшавашъ старитѣ, въ това има смисълъ. Обаче, да насърдчавашъ възрастнитѣ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Нашата задача не е нито въ насърдчаването на децата, нито въ утешаването на старитѣ. Това не е смисълътъ на нашия животъ. Когато Христосъ влѣзе въ кѫпалнята, започна ли Той да утѣшава болния? Казваше ли му, че както и да постѫпва, животътъ му ще се улесни? Христосъ го запитваше за старитѣ учения, и той му разказа историята на своя животъ, че е живѣлъ анормално, водилъ пороченъ животъ. Че болниятъ разправялъ живота си на Христа, се вижда отъ слѣдния фактъ: Христосъ го видя въ храма и му каза да си отиде, но втори пѫть да не съгрѣшава. Сега азъ тѣ кредитирамъ, но ако съгрѣшишъ, ще ти стане по-зле. „Вдигни одъра си и ходи!” Помнете: Болниятъ не може да се лѣкува, докато не изповѣда грѣховетѣ си. Ако искашъ да станешъ ученъ, ще изповѣдашъ своето невѣжество. Единъ младъ студентъ, художникъ, се отправилъ къмъ дома на единъ великъ художникъ, да види неговитѣ картини. Влѣзълъ въ двора и, за да не безпокои художника, погледналъ презъ прозореца на ателието му, дето видѣлъ една хубава картина. Понеже ималъ нужда отъ пари, той поискалъ да прекопира картината и да я продаде. За тази цѣлъ, той застаналъ близо до прозореца и започналъ да рисува, но не му се отдавало. Той си казалъ: Не се рисува лесно отвънъ. Великиятъ художникъ нарисувалъ добрѣ картината си, защото ималъ всичко на разположение. Като видѣлъ, какъ студентътъ се мѫчи да рисува отвънъ, художникътъ му казалъ: Влѣзъ вѫтрѣ, ще ти дамъ всички условия, да нарисувашъ картината. Той си помислилъ: Има даровити хора въ свѣта. И тъй, за да развие своята дарба, човѣкъ трѣбва да има непреодолимо желание да работи за нейното усъвършенстване. На сѫщото основание, за да намѣри истината и мѫдростьта, човѣкъ трѣбва да има въ себе си непреодолимо желание, което никога да не остарѣва. Непреодолимо желание въ човѣка е това, което отъ детинство до старость не се измѣня. Това значи желание, което никога не остарѣва. Това се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Слѣдователно, това, което никога не се измѣня и не остарѣва, е реално. Вѣра, която никога не отслабва, е реална. Тя не се мѣни. Стане ли нѣкаква промѣна нѣкѫде, това става по причина на усложненията въ живота. Когато въ ума на човѣка не се явяватъ никакви противорѣчиви мисли по отношение на Първата Причина, това показва, че мисъльта му никога не остарѣва. Ако вие се усъмнитѣ въ любовьта на вашия приятель, на майка си и баща си, на брата си и сестра си, какъвъ смисълъ има вашиятъ животъ? Споредъ мене, вие не трѣбва да се съмнявате въ любовьта на майка си. Тази любовь дава идея за истинската любовь. Любовьта къмъ баща ви дава сила, мощь на живота ви. Любовьта къмъ брата и сестрата, къмъ приятеля и държавата внася подтикъ въ живота ви. Вие не трѣбва да се съмняватѣ и въ вашия животъ. Обаче, вие казвате: Азъ ще умра, и съ това всичко ще се свърши. Човѣкъ първо бѣше безсмъртенъ и още въ райската градина му се каза: Въ който день ядешъ отъ забраненото дърво, ще умрешъ. Обаче, ако ядешъ отъ дървото на живота, ще живѣешъ. Като не изпълните заповѣдьта на Бога, казвате, че ще умрѣте. Казвате, че Адамъ ялъ отъ забраненото дърво. – Всѣки яде отъ забранения плодъ. Първо женитѣ ядатъ, а после – мѫжетѣ. Значи, първо ядатъ сестритѣ, а после – братята. Първо ядатъ слугитѣ, а после – господаритѣ. Значи, слугитѣ развалятъ господаритѣ. Ако господарьтъ се опита да изнуди слугата си, той извращава съвѣстьта си. Днесь вземе отъ единъ слуга единъ левъ, утрѣ отъ другъ – единъ левъ, и неусѣтно се изопачава. Господарьтъ нѣма право да изнудва слугитѣ си. Какво ще спечели, ако вземе отъ всѣки слуга по единъ левъ? Защо у господаря не се яви желание да даде на всѣки слуга по единъ левъ, а взима отъ тѣхъ? Питамъ: Кое развращава хората? Има една развращаваща сила въ свѣта, на която нѣма да кажа името. Сѣдишъ нѣкога, и въ ума ти дойде една отрицателна мисъль. Намѣри майката и бащата на тази мисъль и я хвърли настрана. Попита ли, кой я роди? Знаешъ ли името на майка й и баща й, на брата и сестра й? Това трѣбва да знаете. То е цѣла философия. Ако нищо не знаете, само констатирате, че ви е посѣтила една отрицателна мисъль и свършвате съ това. Трѣбва да знаете, че нищо не се явява безъ причина. Слѣдователно, нищо не остава безъ последствие. Като влѣзе въ кѫпалнята, Христосъ направи това по единствената причина, да даде на всички хора, последователи на новото, подтикъ да излѣзатъ отъ кѫпалнята на живота. Всѣки човѣкъ, който се намира въ нѣкакво противорѣчие въ живота, отъ какъвто характеръ и да е то, материаленъ или духовенъ, има начинъ за разрѣшение. Ние трѣбва да се откажемъ отъ старитѣ си възгледи за живота. Какви сѫ възгледитѣ на бѣдния за бѣдностьта? Колкото и да му се говори, че той може да подобри живота си, той ще си остане съ своята бѣдность. Другъ е въпросътъ, ако може да развие магическата сила на рѫцетѣ си. Той ще стане богатъ човѣкъ. Ако развие силата на своя умъ, той може да стане богатъ. По този начинъ той ще намѣри богатството, заровено въ неговия умъ. Бѣдниятъ, за да не се отчае отъ бѣдностьта си, трѣбва да използва силата на своята магическа прѫчица. Той ще вземе тази прѫчица и съ нея ще намѣри заровеното богатство въ земята. Ще мисли ли повече за бѣдностьта си? Много богатства сѫ скрити въ земята. Човѣкъ трѣбва да ги открива и да се ползва отъ тѣхъ. Боленъ си. Не търси обикновенитѣ начини за лѣкуване, но обърни се къмъ богатствата въ земята. Има извѣстни области на земята, които лѣкуватъ сами по себе си. Като дойде болниятъ на това мѣсто, ще извади магическата си прѫчица и веднага ще се излѣкува. Отъ каквато болѣсть и да страда, той моментално ще се излѣкува. Кой ще повѣрва въ това? Мнозина ще кажатъ: Я има такива мѣста, я нѣма. Който знае, де сѫ тѣзи мѣста, той разбира, че тамъ, именно, стѫпватъ само ангели и свѣтии, които направо се връщатъ на небето. Тѣзи мѣста сѫ лековити. Когато Яковъ напущаше отечеството си, кѫде отиде? Като пѫтуваше, той заспа на пѫтя и видя сънь: една стълба, единиятъ край на която опираше на земята, а другиятъ стигаше до небето. Ангели слизаха и възлизаха по нея. Яковъ разбра, че това е свѣто, Божие мѣсто и обѣща, че ако Богъ му даде това, което иска, ще посвѣти живота си на Него, да Му служи. И наистина, той спечели това, което искаше: отиде при вуйчо си Лавана, на когото слугува 14 години за две жени. Защо трѣбваше да слугува за тѣзи две жени? – Защото изигра брата си, като го подкупи съ една чиния леща. Така той успя да вземе първородството отъ брата си. Тукъ се прояви практичностьта на Якова. Презъ цѣлия си животъ той имаше изпитания за тѣзи две жени. Не само това, но и между дветѣ жени се явяваше споръ. Втората жена доведе още една жена на Якова. Отъ тѣзи жени се родиха 12 синове. Отъ гледище на съвременния моралъ, човѣкъ съ три жени може да се тури въ затворъ, а Яковъ съ три жени минаваше за патриархъ. Обаче, въ тогавашния моралъ имаше нѣщо неестествено. Сега нѣма да се спирамъ върху морала, но казвамъ: Дисхармонията въ живота създава дисхармонични състояния. Ако искашъ да се повдигнешъ, трѣбва да измѣнишъ живота си. Не сѫди другитѣ, но оправяй своя животъ. Не сѫди Бога, не питай, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Изучавайтѣ небето и звѣздитѣ. Много хора сѫ станали учени, видни астрономи, защото сѫ изучавали звѣздитѣ и пѫтя на тѣхното движение. Много учени знаятъ, какъ сѫ устроени мозъкътъ и сърдцето на човѣка. Много хора сѫ станали учени, защото сѫ изучавали водитѣ, въздуха, свѣтлината, земнитѣ пластове, както и елементитѣ, отъ които се състои вселената. Това знание може да се изрази въ поетична форма. Нѣкои хора сѫ станали видни философи, като изслѣдвали причинитѣ и последствията на нѣщата. Ако нищо не знаешъ, а искашъ да станешъ ученъ, започни да работишъ въ нѣкой специаленъ клонъ на науката, напримѣръ, върху причинитѣ за нещастията на хората. Ето една научна тема. Този въпросъ може да се предаде въ строга, научна форма, като се дадатъ и методи за освобождаване отъ нещастията. И който прочете тази теория, да каже: Макаръ, че съмъ нещастенъ, но този, който е създалъ теорията, е правъ и е далъ добри методи за излизане отъ нещастията. Ще приложа неговитѣ методи. Като приложитѣ тѣзи методи, единъ день вие ще бѫдете щастливи като ангелитѣ. Дали вѣрвате въ това, не е важно. Азъ вѣрвамъ и се радвамъ на своята вѣра. Въ бѫдеще, вие ще иматѣ добритѣ условия на ангелитѣ. Подъ „ангелъ” разбирамъ разумно сѫщество, близко до човѣка, което се грижи за него, носи го въ чувствата и въ мислитѣ си. Ангелитѣ сѫ предцитѣ на сегашната раса. Тѣ сѫ по-старитѣ братя на човѣчеството, които сѫ живѣли преди него, въ една стара култура. Между ангелитѣ се явила борба за надмощие. Едни отъ тѣхъ излѣзоха благополучно отъ тази борба и създадоха слънчевата система, цѣлия външенъ свѣтъ, външната природа. Други ангели дойдоха на земята, оплѣтоха се съ хората, изпожениха се и забравиха своя произходъ. И досега още тѣ сѫ между хората. Трета категория ангели, безъ да забравятъ своя произходъ, пожертваха се за човѣчеството, за да го спасятъ. Повече отъ милионъ ангели влѣзоха между хората, въ човѣшката култура. Ако тѣ не бѣха се пожертвали, въпросътъ съ човѣчеството щѣше да бѫде рѣшенъ. Тѣ дойдоха доброволно да спасятъ човѣчеството. Съ тѣхъ заедно дойде и Христосъ да помогне на хората. Който не разбира законитѣ, ще каже: Такава била волята на Бога. Вие още не знаете, каква е Божията воля. Споредъ една научна теория на Битието, казано е, че само чистата велика Божия воля, може да спаси човѣка. Като не знаятъ това, хората, съ своитѣ плачовѣ, приличатъ на малки деца, които се чувстватъ изоставени. Богъ иска да ни направи щастливи, като ни прекара презъ всички фази на нещастието. Засега щастието е невъзможно. – Защо? – Защото то представя бѣла, ненаписана хартия. Коя хартия има по-голѣма цѣна: написаната, макаръ съ черни редове, или чистата, върху която нищо не е писано? Написаната хартия е за предпочитане. Колкото и да е нацапана, все ще се намѣри върху нея нѣкоя хубава, свѣтла мисъль, оставена отъ нѣкой философъ или ученъ. Слѣдователно, колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човѣка една свѣтла, възвишена мисъль. Грѣшникътъ, на чието лице е писано много, струва повече отъ праведния или ангела, върху когото нищо не е писано. – Защо да съмъ грѣшенъ? – Не съжалявай, че си грѣшилъ. Ти си написана книга, отъ която ще четешъ и ще се учишъ. Който влѣзе въ съприкосновение съ тебе, сѫщо ще чете и ще се учи отъ написаното. Ако само четешъ и въздишашъ, нищо нѣма да научишъ. Ще четешъ и ще се учишъ отъ това, което си писалъ презъ вѣковетѣ. Ако книгата ти е чиста и ненаписана, можешъ да се радвашъ на нея, но ще останешъ невѣжа. Ако се радвашъ на хлѣба, нарисуванъ на картина, ти си невѣжа. Обаче, радвашъ ли се на топлия хлѣбъ, донесенъ отъ фурната, ти си уменъ. Грѣхътъ не е въ това, че искашъ да направишъ нѣщо и не можешъ да го постигнешъ. Грѣхъ е, обаче, да се отказвашъ да работишъ за Бога. Грѣхъ е, когато упорствашъ, своеволничишъ и се отказвашъ да вървишъ въ правия пѫть. Искашъ да станешъ светия. Какъ ще станешъ такъвъ? За да станешъ светия, трѣбва да оставишъ всички да минатъ презъ тебе, да видишъ, какво правятъ тѣ. Затова се казва за Христа, че понесълъ грѣховетѣ на цѣлото човѣчество. Мнозина искатъ да станатъ като Христа. За да станатъ като Него, трѣбва да направятъ връзка съ 500 милиона хора, да се свържатъ съ тѣхнитѣ грѣхове, които ще минатъ презъ ума, сърдцето, душата и духа имъ. Само така тѣ могатъ да спасятъ всички грѣшници по лицето на земята. Мислите ли, че службата на Христа е лесна? – Не, тя е една отъ най-мѫчнитѣ. Не мислете, че лесно ще възкръснете и ще отидете на небето. За да бѫдете като Христа, трѣбва да минете презъ Неговото положение. Христосъ иска да внесе свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората и разумность въ душитѣ имъ. Само така ще се подобрятъ отношенията между приятели, между господари и слуги, между родители и деца. Ако това не стане, Христовото учение има отношение само къмъ външния животъ. Какво ни интересува, че имаме училища и църкви, щомъ затворитѣ сѫ пълни съ затворници? Какво ни интересува, че хората се женятъ, щомъ наши братя и сестри пълнятъ публичнитѣ домове? Какво ни интересува това, че държавитѣ воюватъ, а навсѣкѫде има противорѣчия и неуспѣхи? Христосъ се интересува отъ идѣята за братството между хората. Тази идея трѣбва да господства въ свѣта. Когато казвамъ, че Христосъ иде въ свѣта, нѣкои обръщатъ внимание на външната страна на въпроса. Не, Христосъ иде въ свѣта, за да влѣзе въ кѫпалнята и да ви запита: Отъ колко време сѣдите въ тази кѫпалня? Вдигнетѣ одъра и си вървѣтѣ! Това значи: Вдигнете вашитѣ стари вѣрвания. Който не разбира, ще каже: Да вдигна своитѣ стари вѣрвания! – Да, ще ги вдигнете, нищо отъ това. Ако ви донесатъ нови дрехи, хвърлете старитѣ дрехи навънъ. Хвърлете стария, мухлясалъ хлѣбъ навънъ. Изхвърлете старата, вмирисала се вода навънъ! Нужни ви сѫ два пресни хлѣба. Впрегнете се на работа и тръгнете напредъ. Това има смисълъ. Всички сте кандидати и очаквате наготово, да дойде колесницата на св. Илия и да ви вдигне на небето. Вие сте видни хора, искате да минете безъ мѫчнотии и страдания. Илия бѣше смѣлъ човѣкъ, но се уплаши отъ една жена. – Кога? – Когато се прероди като Йоанъ Кръстителъ. Богъ му каза: Ти изби толкова пророци, но ще снематъ главата ти. Иродъ сне главата му, по желанието на Иродиада. Като му снеха главата, той разбра, може ли пакъ да стане пророкъ. Смѣлъ бѣше Илия. Той си каза: Единъ пѫть бѣгамъ само отъ жена – никога повече. Илия се върна на земята, като Йоанъ Кръстителъ, да изкупи грѣшката си по отношение на пророцитѣ. – Що е жената? – Човѣкъ, който иска да се удоволствува. – Много хора искатъ да се удоволстватъ. – Това е все жената. Ако разбирате жената като майка, сестра, като добродетель или като свѣтло сѫщество, тя е на мѣстото си. Обаче, ако разбирате жената като удоволствие, като изкушение, това не е истинската жена. Всѣко изкуство, всѣка висока длъжность, всѣка похвала е жената, която изкушава. Нѣкой ти казва: Ти си голѣмъ ораторъ, краснорѣчивъ, целъ светия, думитѣ ти се лѣятъ отъ устата. – Това е жената. Понеже зная закона, тѣзи думи означаватъ ласкателство. – Ама ти си изворъ, отъ който водата тече изобилно. Тя се изтича презъ тебе, като презъ проводникъ. – Да, но щомъ водата престане, и камъкътъ губи значението си. Въ дадения случай, че водата изтича презъ моята уста, това е похвално, но разумното иде отъ Самото слово. Моятъ умъ е само проводникъ на великото, грандиозното, което иде отгорѣ. Само азъ не мисля така. Словото, което ви говоря, не е мое. То е мисъльта на разумнитѣ сѫщества, които стоятъ задъ мене. Тѣ не сѫ едно-две. Тѣ сѫ хиляди и милиони. Това сѫ идеитѣ на Бога, на Вѣчния Духъ. Тѣ минаватъ презъ цѣлата вѣчность. Когато ние искаме да прекараме една Божествена идея отъ наше име, непремѣнно ще се натъкнемъ на голѣми нещастия. Когато казватъ за мене, че заблуждавамъ хората, отговарямъ: Възможно е. – Ама той лъже хората. – И това е възможно. Да ви кажа истината: Дяволътъ не обича да го лъжатъ. Той самъ лъже, но не обича да го лъжатъ. Единъ голѣмъ дяволъ, тарторътъ, изпратилъ едно малко дяволче въ свѣта, да изучи лъжата. Като се върнало при тартора, то казало: Объркахъ цѣлия свѣтъ. – Кажи ми истината. – Научихъ хората да правятъ зло. – Слушай, лъжата е за мене, азъ си служа съ нея, а ти ще ми говоришъ истината. Казвамъ: Когато човѣкъ задържа лъжата за себе си, а иска другитѣ да му говорятъ истината, това показва, че дяволчето живѣе въ него. Когато човѣкъ допуща да го лъжатъ, а той говори истината, това показва, че Богъ живѣе въ него. Тъй щото, когато нѣкой проповѣдва и говори истината, азъ съмъ готовъ да го слушамъ. Когато едно дете ми донесе хлѣбъ и каже, че преди половинъ часъ е изваденъ отъ фурната, азъ искамъ да бѫде така. Ако момченцето ми носи твърдъ, мухлясалъ хлѣбъ, а го препорѫчва за пресенъ, топълъ, то говори лъжа. Дали е дете, или възрастенъ, е все едно, това е лъжа. Сега искамъ, въ душата на всички да се роди желание нито да лъжете, нито да ви лъжатъ. Отъ всички хора се изисква голѣма самоотвѣрженость, да живѣятъ за Бога, но не на гърба на другитѣ. Не е въпросъ хората да подобрятъ живота си отчасти, но напълно. У всички да живѣятъ възвишени идеи. Всички да приематъ любовьта, като законъ. Нека отъ свѣта излѣзатъ най-добритѣ хора, да намѣрятъ истината. Всѣки човѣкъ да знае мѣстото си и стѫпалото, до което е стигналъ въ своето развитие, за да има условия да се развива по-нататъкъ. Въ очитѣ на всѣки човѣкъ да виждашъ братски погледъ и, каквото направишъ, да не тѣ критикува, а като великия художникъ, да вземе четката вмѣсто тебе, да ти помогне и да каже: Добъръ си, добъръ е пѫтьтъ, по който вървишъ. Отивашъ въ едно село да проповѣдвашъ. Свещеникътъ тѣ пита: Кой тѣ изпрати тукъ? Кой ти даде право да проповѣдвашъ? Питамъ: Едно време, кой пращаше пророцитѣ да проповѣдватъ – църквата, или Богъ? Който отива да проповѣдва, трѣбва да е роденъ за проповѣдникъ, да съзнава, че е отъ Бога опредѣленъ. Като влѣзе между хората, той трѣбва да се радва, че Богъ му дава възможность да проповѣдва Словото, а не да мисли само за хлѣба си. Споредъ мене, морално е да постѫпишъ като турския дервишъ, който взелъ отъ кесията на бея само десеть стотинки. Той срѣщналъ на пѫтя си единъ турски бей и му поискалъ една малка помощь. Споредъ обичая, беятъ веднага му предложилъ кесията си, въ която, между другитѣ монети, имало и златни пари. Дервишътъ разгледалъ внимателно паритѣ въ кесията и си взелъ само десеть стотинки. – Защо не вземешъ повече? – попиталъ беятъ. – Толкова ми трѣбватъ. Питамъ: Колко е нужно на човѣка, за да живѣе? Съвременнитѣ хора искатъ да се осигурятъ. Така, както мислите, съвмѣстими ли сѫ вашитѣ идеи съ това, което Богъ е опредѣлилъ за васъ? Ако е право да се осигуряваме, тогава всички народи искатъ да се осигурятъ. Всички живи сѫщества на земята искатъ да се осигурятъ. Пъкъ и за въ бѫдеще трѣбва да се осигурятъ. Така, както вие мислите, колко хора могатъ да се осигурятъ? Като дойде Христосъ втори пѫть на земята, Той ще научи хората, кое е онова, което може да ги осигури. Христосъ ще дойде пакъ на земята, ще влѣзе въ кѫпалнята и ще каже на болния, лежалъ 38 години: „Стани, вдигни одъра си и си върви! Тамъ, на дѣсната страна на одъра си имашъ една закована прѫчка. Откови я, тури я подъ рѫкава си и тръгни съ нея по свѣта, да хлопашъ и да проповѣдвашъ.” И на васъ казвамъ: Ако искате да се освободите отъ старитѣ си възгледи, вдигнете одъра си, отковѣте отъ дѣсната страна онази прѫчка и тръгнете по свѣта, да проповѣдвате. Ще кажете: Какъ ще ни приематъ хората? Ще станемъ за смѣхъ! – Кога човѣкъ се смѣе? – При два случая. Въ първия случай, когато нѣкой иска да ме излъже. Азъ се усмихвамъ и казвамъ: Тази работа не става съ лъжа. Хвани тояжката на твоя умъ, на твоето сърдце, на твоята воля и се свържи съ Онзи, Който ти е далъ животъ, Който ти е далъ умъ и сърдце и вложилъ всички богатства въ тебе. Вѣрвай въ Неговото име. Срамъ е за днешнитѣ хора да очакватъ наготово! Днесь азъ проповѣдвамъ не само за васъ, но за всички, които ме слушатъ. Като казвамъ, че и други ме слушатъ, азъ разбирамъ слѣдното: Вие сте антени и, ако погледнете съ окото на ясновидеца, ще видите, че сте свързани съ много сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ме слушатъ чрезъ васъ. Ако вие не ме разберете, тѣ ще ме разбератъ. И ако говоря истината, като ме слушатъ, тѣ казватъ: Така е! Ако не говоря истината, като ме слушатъ, тѣ казватъ: Не е така! Тогава азъ вземамъ мѣрки да се коригирамъ. Казвамъ: Милиони сѫщества ме слушатъ. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Азъ слушамъ отвсякѫде: и отъ Франция, и отъ Русия, и отъ Англия. Тѣ слушатъ чрезъ антени, както вие слушате радиото. И Христосъ слуша, дали това, което говоря, е истина. Времето на лъжата е минало. Азъ искамъ да прокарамъ истината. „Него видя Исусъ.” Това бѣше единъ благороденъ човѣкъ, който лежеше боленъ цѣли 38 години. Той се намираше въ крайно противорѣчие. На този човѣкъ Христосъ каза: „Вдигни одъра си и тръгни. Следъ това не съгрѣшавай повече, да не ти стане по-зле.” Ако и вашиятъ животъ става по-лошъ, казвамъ ви: Не съгрѣшавайте! Ако не ви върви, казвамъ: Не съгрѣшавайте! – Ние не грѣшимъ. – Азъ нѣмамъ предвидъ вашитѣ грѣхове. Азъ не се интересувамъ отъ вашитѣ грѣхове и съмнѣния. Че се съмнявате въ Бога и въ себе си, това не ме интересува. Вие не вѣрвате въ чистотата; не вѣрвате въ това, което Богъ е вложилъ въ васъ. Невъзможно е да живѣешъ на земята и да не се оцапашъ. Оцапването е външенъ процесъ, който се отнася до съзнанието. Затова, каквато грѣшка и да направишъ, хвани я и я изправи. Нека умоветѣ ви бѫдатъ свободни, сърдцата ви отворени; всѣки моментъ да сте готови да служите на човѣчеството, на своитѣ слаби и по-малки братя. Сега всички се смущаватѣ за бѫдещето си. – Бѫдещето ви е отлично. Единъ день вие ще бѫдете щастливи, като ангелитѣ. Единъ габровски търговецъ далъ една голѣма сума на едно дружество да завърши работата си. Въ знакъ на благодарность, дружеството турило бюста на своя благодетель на почетно мѣсто. Колкото пѫти минавалъ край своя бюстъ, търговецътъ се спиралъ предъ него и си казвалъ: Колко бобъ изяде, докато дойдешъ на това мѣсто! Единъ день, като ви видя между ангелитѣ, и азъ ще кажа: Колко страдания минахте, докато дойдете на това мѣсто! Пѫтьтъ на великитѣ хора е пѫть на страдания. Пѫтьтъ на героитѣ е пѫть на страдания. Пѫтьтъ на цѣлото човѣчество е пѫть на страдания. Не, че ние искаме да страдаме и да страдате, но такъвъ е пѫтьтъ на развитието. Затова, кажете си: Всичко, което се случва на онѣзи, които иматъ въ себе си закона на любовьта, мѫдростьта и истината, ще се превърне на добро. Вдигнете одъра си! На дѣсната страна на одъра е магическата ви тояжка. Вземете я и тръгнете съ нея въ пѫтя, да работитѣ. 11. Беседа отъ Учителя, държана на 9 ноември 1930 г., София – Изгрѣвъ.
  4. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Да се благовествува „И отговори Исусъ и рече имъ: „Идете, извѣстѣте Йоану, което видѣхте и чухте, че слѣпи проглеждатъ, хроми ходятъ, прокажени се очистватъ, глухи прочуватъ, мъртви възкръсватъ и на сиромаситѣ се благовествува”.” (Лука, 7:22) За да се разгледа единъ въпросъ, има много гледища: философско, научно или поетическо гледище. При това, може да се опише само външната му страна, т. е. материалистично, прозаично. Могатъ да се изложатъ само извѣстни факти около въпроса. Обаче, въ природата сѫществува законъ, който включва вѫтрешната цѣлокупность. Когато се изнася една идея, всѣки чувства, дали това изложение е пълно, или не. Има ли нѣкаква красота въ описанието, което анатомътъ дава, напримѣръ, само за костната система на човѣка, или само за нервната система? Да описвашъ само една система на човѣка, безъ съчетанието й съ другитѣ системи, това е восъчна картина. Какъвъ смисълъ има една система безъ живота въ нея? Животъ безъ смисълъ, или мисъль безъ доброта, нищо не струватъ. И доброта безъ разумность нищо не струва. Разумность безъ любовь сѫщо нищо не струва. И най-после, какъвъ смисълъ има любовьта безъ истината? Това е скица. Ето защо, който говори, трѣбва да се съобразява съ правилата на говора и езика. Безъ любовь нищо не се постига. Ще говоришъ и описвашъ всичко съ любовь и истина. Истината е най-последната проява на живота. Тя синтѣзира всичко. „А на сиромаситѣ се благовествува.” — Какво се благовества? — Че слѣпи проглеждатъ. — Кой е слѣпъ човѣкъ? — Когото другитѣ водятъ. — Като прогледне, той е свободенъ. И хромиятъ, като проходи, е свободенъ. И прокажениятъ, като се очисти отъ проказата, влиза между хората и става свободенъ. И мъртвиятъ, заровенъ въ земята, се освобождава. „И на сиромаситѣ се благовествува.” — Какво имъ се благовества? — Че ще имъ се даде хлѣбъ и ще ги пуснатъ отъ затвора. Това е важното за тѣхъ. — Що е слѣпотата? — Да изгуби човѣкъ зрѣнието си, да не вижда, да не може да мисли и да не разбира истината. — Кой е хромъ? — Който нѣма добродѣтели. — Кой е прокаженъ? — Който има омраза въ душата си. — Кой е мъртъвъ? — Който е лишенъ отъ свобода, отъ истина. Като разберемъ тѣзи нѣща, тогава знаемъ, какво да проповѣдваме на хората. Нѣкой се стреми къмъ красивъ, спокоенъ животъ, безъ страдания и мѫчнотии. Значи, той има извѣстенъ идеалъ. Правъ е този идеалъ. Човѣкъ схваща правилно, какъ трѣбва да се живѣе, но не може да си създаде условия за постигане на този идеалъ. И обикновениятъ човѣкъ разбира, въ какво се крие щастието; и гениалниятъ разбира, де е щастието; и светията разбира това. Но обикновениятъ човѣкъ не знае, какъ да създаде условията и какъ да ги използва. Гениалниятъ човѣкъ се отличава по това, че знае, какъ да създаде условията и какъ да ги използва. Вие знаете, че трѣбва да се живѣе, но какъ да се живѣе, не знаете. Разбирането на живота не е нѣщо установено, то е прогресивенъ актъ. Вчерашното ви щастие не може да бѫде днешно; и днешното ви щастие не може утре да ви ползва. Вчерашното ядене днесь не може да ви ползва. То може само да ви подкрѣпи. Настоящето изисква нови условия. Всѣки день, всѣка минута трѣбва да се прилага нѣщо ново въ живота. Ако не се прилага нищо ново, и това, което имате, ще изгубите. Въ природата, когато не се прилагатъ нѣщата, всѣкога се явява загуба. Ако порочниятъ човѣкъ всѣки день по малко чисти грѣховетѣ си, той има условия да стане добродѣтѣленъ. На мѣстото на грѣховетѣ си, той поставя по една добродетель. Какво е положението на праведния, който, като се мисли за праведенъ, постепенно се занемарява и не придава нищо ново? Въ края на краищата, и двамата ще се намѣрятъ въ едно и сѫщо положение, макаръ че се движатъ въ обратна посока. Единъ день грѣшникътъ ще се намѣри на мѣстото на праведния, а праведниятъ — на мѣстото на грѣшния. Ако грѣшникътъ и праведниятъ не работятъ върху себе си, и двамата ще си останатъ на сѫщото мѣсто. И тъй, човѣкъ се повдига или пада въ живота, спорѣдъ своето вѫтрѣшно схващане. То подразбира вѫтрешния Божественъ идеалъ въ човѣка. Значи, Богъ изисква отъ насъ да използваме условията, които Той ни е далъ. Той не ни принуждава въ това, защото принуждението е робство. Да тѣ принуждава нѣкой отвънъ, да бѫдешъ добъръ, е сѫщото робство, както, ако тѣ принуждава да бѫдешъ лошъ. Насилственото добро не е добро, и насилственото зло не е зло. Тогава, какво сѫ тѣ? Това сѫ две величини, за които математицитѣ иматъ думата. И въ двата случая не се постига това, което се желае. Съ насилственото добро не можешъ да разберешъ смисъла на живота и щастието; и съ насилственото зло сѫщо не можешъ да разберешъ смисъла на живота и нещастието. И въ единия, и въ другия случай има нѣщо пресилено. Напримѣръ, искашъ да станешъ добъръ, за да постигнешъ щастието, или да станешъ лошъ, пакъ да постигнешъ нѣщо. Често добриятъ казва: Не струва човѣкъ да бѫде толкова добъръ. Лошиятъ казва: Не струва човѣкъ да бѫде толкова лошъ. Обаче, има единъ положителенъ методъ, чрезъ който може да се постигне щастието. — Кога става това? — Когато слѣпиятъ прогледа, хромиятъ проходи, прокажениятъ се очисти, и мъртвиятъ възкръсне. Единъ отъ важнитѣ въпроси е да изучавате свѣта. Ако не го изучавате по истинския начинъ, нищо не можете да постигнете. Може да кажете, че човѣчеството трѣбва да прогресира. Обаче, прогресътъ на човѣчеството е прогресъ на всѣка душа. Между всички нѣща има извѣстно отношение, както между безкрайно малкото и безкрайно голѣмото въ математиката. Съ безкрайно малкото измѣрватъ малкитѣ величини, а съ безкрайно голѣмото — голѣмитѣ величини. Въ какво се заключаватъ тѣзи величини? Може ли безкрайно малкото да бѫде мѣрка и за най-малкитѣ величини? Може ли безкрайно голѣмото да бѫде мѣрка и за най-голѣмитѣ величини? Въ вашия умъ безкрайно голѣмото се представя като величина безъ граници. Тази величина има свойството да се увеличава, да става все по-голѣма, каквато и голѣма величина да мѣрите съ нея. Сѫщото се отнася и до безкрайно малката величина. Колкото малка да си я представяте, тя има свойството да се смалява, да става даже по-малка отъ тази, която измѣрвате. Това е философско разбиране на въпроса. Слѣдователно, безкрайно малко е това, което постоянно се намалява; безкрайно голѣмо е това, което постоянно се увеличава. Това сѫ две единици мѣрки или величини, съ които ние опознаваме живота въ една или въ друга посока. Има извѣстни страдания въ живота, които можешъ да лѣкувашъ или само съ смаляване, или само съ увеличаване. Бѣденъ си, боленъ си, недоволенъ си нѣщо отъ живота, искашъ да станешъ богатъ. Какво трѣбва да направишъ? — Да се увеличишъ. Богатъ си, но пакъ си недоволенъ. Казвашъ: Дотегна ми вече животътъ. Какво ще направишъ? — Ще вземешъ друга посока — ще се смалишъ. Въ тебе се явява желание да се освободишъ отъ богатството си, отъ всички нѣща, които тѣ обрѣмѣняватъ. Азъ имамъ предвидъ онѣзи положения, които обрѣмѣняватъ съзнанието на човѣка при сегашния му животъ. Азъ не говоря за съзнанието на миналото, нито за съзнанието на бѫдещето. Вие носите миналото въ себе си, а бѫдещето стои въ ума ви, като проектъ. Азъ говоря за настоящето, за това, което сега занимава вашия умъ. „И на сиромаситѣ се благовествува.” Какво се благовества? — Свободата. Вие се стремите къмъ щастливъ животъ. Какъвъ по-щастливъ животъ искате отъ този на житното зърно въ хамбара? Всѫщностъ, щастливо ли е то? Ако житното зърно стои отъ хиляди години въ хамбара, натиснато отъ милиарди зрънца, щастливо ли е то? При това положение, може ли зрънцето да очаква нѣкакво щастие? Доброволно ли сѫ влѣзли житнитѣ зрънца въ хамбара? Слѣдователно, знайте, че и при най-щастливия животъ има страдания. Никой не подозира, каква тѫга криятъ тѣ дълбоко въ себе си. Единствениятъ, Който чува, възприема и разбира страданията на тѣзи сѫщества, е Богъ. Ето защо, Той дава нареждане, да се посѣятъ тѣ въ земята и да имъ се дадатъ условия за развитие. Докато сѫ въ хамбара, тѣ сѫ богати, но не могатъ да оцѣнятъ богатството си и казватъ: Дотегна ни вече, да се освободимъ по нѣкакъвъ начинъ! Следъ това ги пращатъ на нивата. Какъвъ процесъ започва сега за тѣхъ? — Велико страдание. Тѣ влизатъ въ земята, за да служатъ на хората. И, като минаватъ отъ едно състояние въ друго, тѣ се учатъ. Досега тѣ сѫ обиколили цѣлата природа и най-после сѫ достигнали до царството на човѣка. Единъ день ще стигнатъ до царството на ангелитѣ и оттамъ ще отидатъ до Бога. Тѣ вървятъ стѫпка по стѫпка къмъ Бога и се радватъ. Нѣкой казва: Докажи ни това! — Мога да го докажа. Сѣди млада мома до единъ мѫдрецъ и между тѣхъ се започва разговоръ. Момата казва: Както тѣ виждамъ, ти си голѣмъ мѫдрецъ, но да си кажа впечатлението, което ми правишъ: много ти играятъ очитѣ. — Право казвашъ, играятъ ми очитѣ; азъ щѣхъ да съжалявамъ, ако очитѣ ми не играеха. Откѫдето мина, каквото погледна, очитѣ ми все играятъ. Така е, това е вѫтрѣшенъ изразъ на разумния животъ. — После, като гледашъ младитѣ моми, сърдцето ти затупва. — Да, сърдцето ми затупва, но не само при вида на младитѣ моми. Каквото видя, сърдцето ми трепва. Азъ бихъ съжалявалъ, ако сърдцето ми не туптеше. И продължаватъ тѣ по-нататъкъ своя разговоръ. Мѫдрецътъ пита: Знаешъ ли, защо ми говоришъ така? — Искамъ да ти кажа, че ти липсва нѣщо. — Съгласенъ съмъ, липсва ми нѣщо. Ако не ми липсваше, нѣмаше да бѫда мѫдрецъ. Дошълъ съмъ въ свѣта да търся това, което ми липсва. — Виждамъ, че имашъ много проницателенъ умъ. — Ако ти кажа една истина, би ли ми повѣрвала? — Ще ти повѣрвамъ, ако моятъ умъ схване това, което ми кажешъ. Ти можешъ да ми кажешъ много вѣрни нѣща, безъ да си мѫдрецъ. — Права си. И започва той да й разказва: Преди две хиляди години ти бѣше царица, заробена отъ неприятеля и осѫдена на смърть. По щастливо стечение на обстоятелствата, срѣщна тѣ единъ човѣкъ и тѣ освободи. Знаешъ ли, кой бѣше този човѣкъ? — Нищо не зная и нищо не помня. Какво доказателство има за това? — Знаешъ ли, че преди още хиляда години ти бѣше единъ мѫдрецъ, който написа една книга. За тази книга, именно, тѣ осѫдиха на изгаряне. Когато бѣше на кладата, дойде при тебе единъ човѣкъ, който тѣ освободи. — И това не помня. Той изреждаше редъ доказателства и факти, но тя не можѣше да се убѣди въ тѣхъ. Ще приведа още единъ случай отъ живота ти, за който твоето съзнание е будно. Помнишъ ли една вечерь, преди две години, ти присѫстваше на едно увеселение и, като се връщаше у дома си, единъ стражарь тѣ хвана за рѫката, искаше да тѣ заведе въ участъка. — Това помня. — Изведнъжъ се яви единъ офицѣръ, бутна стражаря, освободи тѣ и тѣ придружи до вкѫщи. Знаешъ ли, кой бѣше този офицѣръ? Той бѣше сѫщиятъ, който тѣ спасяваше и по-рано. — Вѣрно ли е това? — Вѣрно е. Човѣкъ приема за вѣрни само ония нѣща, за които съзнанието му е будно. Всички нѣща, за които съзнанието му не е будно, и да се доказватъ, не може да ги приеме. Какъ ще се убѣди момата, че онзи, който я спасявалъ презъ всички животи, е мѫдрецътъ, съ когото се разговаря? Питамъ: Кои сѫ съображенията, спорѣдъ които мѫдрецътъ постѫпи по този начинъ? — Мѫдрецътъ знае, защо постѫпва така. Обаче, обикновениятъ човѣкъ не знае, защо постѫпва по единъ или другъ начинъ. Има много хора, които вѣрватъ въ Бога, а не знаятъ, защо вѣрватъ; има сѫщо много хора, които не вѣрватъ въ Бога и не знаятъ, защо не вѣрватъ. Важно е да знаешъ, защо вѣрвашъ, или не вѣрвашъ. Мѫдрецътъ знае, защо вѣрва и защо не вѣрва. Той си служи еднакво и съ положителнитѣ, и съ отрицателнитѣ величини. Казвамъ: Щастието на човѣка се заключава въ това, което днесь преживява. То се крие въ неговитѣ вѫтрешни разбирания. Щастието не е само въ това, което сте разбрали, нито въ това, което ще разберете, но въ това, което сега разбирате. Важно е новото, което сега разбирате и което можете да обработите и приложите въ сегашния си животъ. Това, което сега разбирате, то носи благото за васъ. Всѣки човѣкъ разполага съ извѣстно благо, дадено му отъ идейния животъ. На всѣко сѫщество се дава всѣки день по нѣщо, но то трѣбва да знае, какъ да го приеме. Нѣкои знаятъ и разбиратъ, какъ да го приематъ, а други не знаятъ. Приемашъ своето благо, но не си доволенъ отъ него. Другъ пъкъ е приелъ благото си и е доволенъ отъ него. Сѫщо е и въ разбирането. Напримѣръ, напишешъ писмо на едного, но той не разбира смисъла му. На другъ напишешъ само нѣколко думи, а той разбира много нѣщо. Каква е разликата между тѣхъ? Всѣка разбрана дума е посѣта на нивата, а неразбраната дума е още въ хамбара. Разбранитѣ думи сѫ посѣтите зрънца на нивата, които почватъ да растатъ. Азъ си служа съ този образъ, достѫпенъ за вашия умъ. Ако нашитѣ идеи не сѫ посѣти на нивата, нѣма да имаме никакъвъ резултатъ. Напримѣръ, единъ параходъ пѫтува въ морето, но претърпѣва катастрофа, отъ която се спасява благополучно. Спасенъ е параходътъ, но не е постигналъ цельта си; пѫтуването му нѣма резултатъ, нѣма плодъ. Плодътъ, изобщо, служи за подкрѣпа на човѣшкия животъ. Резултатътъ е въ богатата жетва, но ако тази жетва нѣма никакво отношение къмъ нашия животъ, какво ни ползва тя? Ако химикътъ или учениятъ иматъ отлични резултати, какво ще ни ползватъ резултатитѣ отъ тѣхнитѣ опити, ако тѣ нѣматъ нищо общо съ насъ? Всички резултати на науката трѣбва да допринасятъ нѣщо за благото на човѣшката душа. Всѣка душа поотдѣлно трѣбва да се развива, защото това развитие има отношение къмъ съзнанието на цѣлото човѣчество. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ сѫщества, именно, въ придобиване на добродетели, които могатъ да се посѣватъ на нивата. Каква добродетель е тази, която остава затворена въ хамбара? Слѣдователно, като човѣкъ, ще взимашъ участие въ общия животъ. Ако вървишъ по брѣга на морето и видишъ, че се дави човѣкъ, трѣбва ли да отминешъ, безъ да му се притечешъ на помощь? Де е геройството на човѣка: въ помощьта, която може да даде на своя ближенъ, или въ безучастието къмъ него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави нѣкѫде накрая на свѣта, той може да се нарече герой. Може никой да не знае, че си придобилъ нѣкаква добродетель, или че си спасилъ нѣкого, но ти си герой. Трѣбва ли да търсишъ геройството въ това, хората да обезсмъртятъ твоето име? Човѣкъ трѣбва да бѫде герой въ себе си, да е доволенъ, че е помогналъ на нѣкой страдащъ, колкото и да е малка помощьта му. Трѣбва да се знае, че никой герой не може да мине безъ страдания. Забелязано е, че повечето хора искатъ да минатъ за герои безъ страдания. Това е лесно. И младата мома, премѣнена и накичена, отива на хорото, иска да мине живота си безъ страдания. И младиятъ момъкъ, съ накривенъ калпакъ, отива на хорото, иска да мине за герой безъ страдания. Това не е геройство, това е резултатъ. Какъвъ герой е този момъкъ, който живѣе на гърба на баща си? По цѣли дни той яде и пие съ другари и нищо не работи. Каква героиня е тази мома, която мисли само за хорото и какъ по-добре да се облѣче и накичи? Тя живѣе на гърба на майка си, за смѣтка на нейната красота. Майката е красива, затова и дъщерята е красива. Свѣтътъ се нуждае отъ истински герои. Нѣма по-голѣмо нещастие за свѣта, ако изчезнатъ героитѣ. Казва се, че великитѣ и ученитѣ хора ще обърнатъ свѣта съ главата надолу. Слѣдователно, нѣма нужда отъ тѣхъ. И религията поддържа сѫщата мисъль. Споредъ религиознитѣ, нѣма нужда отъ учени, отъ велики хора и герои. — Защо? — Защото Богъ е създалъ вече, каквото трѣбва, нѣма защо да очакваме на хората. Каквото Богъ е направилъ, това е последната дума на творението. — Ето едно криво заключение. Богъ постоянно работи. Христосъ казва: „Отецъ ми постоянно работи, и азъ ще работя.” Слѣдователно, щомъ Богъ работи, и ние трѣбва да работимъ. Богъ не е престаналъ да мисли, значи, не може да престане да твори и работи. Ако Той престане да работи, свѣтътъ е осѫденъ на смърть. „И на сиромаситѣ се благовествува.” — Какво имъ се благовества? — Че не трѣбва да падатъ духомъ. Споредъ мене, бѣднитѣ хора сѫ изложени на най-голѣма опасность, а именно: тѣ изпадатъ въ заблуждението да мислятъ, че щастието се заключава въ добритѣ дѣла. Щомъ е така, ще правишъ добрини или доброволно, или съ насилие. И двата метода сѫ приложени, знаемъ тѣхнитѣ резултати. Земята е опитала човѣшкото щастие. Казвамъ: Истинското щастие се заключава въ разумностьта, въ мѫдрото разбиране на живота, да знаешъ, какъ трѣбва да живѣешъ. За да се домогне до това разбиране, човѣкъ трѣбва да използва условията и заложбитѣ, които му сѫ дадени. — Отъ кого? — Отъ Бога, отъ природата. Като говоря за Бога, азъ не искамъ да Го приемете въ този ограниченъ смисълъ, както съвременнитѣ хора Го разбиратъ. Азъ искамъ да приемете Бога въ този смисълъ, както е въ природата. Подъ понятията „майка” и „баща” азъ не разбирамъ мащѣха и пастрокъ, които не сѫ ви родили. Майка е онази, която ви е родила и ви е дала най-хубавото отъ себе си. Баща е онзи, който способствалъ за вашето раждане и ви е далъ най-хубавото отъ себе си. Ако къмъ майката и къмъ бащата имаме почитание и любовь, колко повече дължимъ на Онзи, Който е създалъ всички хора, всички живи сѫщества. Когато се говори за Божествения Духъ, разбираме Божествената Майка. Духътъ работи въ свѣта. Той ни е далъ най-хубавото отъ себе си. Чудни сѫ онѣзи хора, които не вѣрватъ въ Бога, като на свой Баща. Значи, тѣ сѫ сирачета и казватъ: Я имаме баща, я нѣмаме. Тѣ не вѣрватъ нито въ Бога, нито въ Божия Духъ, нито въ майка си и баща си, нито въ себе си. Тѣ искатъ да ни убѣдятъ, че щомъ се разложи тѣлото на човѣка, съ него всичко се свършва. Значи, тѣлото е подобно на леда, който се стопѣва, превръща се въ пари, и паритѣ отиватъ въ пространството. Съ тѣлото е така, но не и съ душата. Знайте, че съ свършването на земния животъ започва истинскиятъ духовенъ животъ. Земниятъ животъ трѣбва да се свърши, за да започне духовниятъ. Съ други думи казано: Сегашното разбиране за живота непремѣнно трѣбва да се свърши. Това разбиране е покрило цѣлата земя съ гробища и надписи. Идете въ Египетъ, напримѣръ, да видите, какъ сѫ погребвали мъртвитѣ — знатнитѣ и царетѣ — въ величествени пирамиди. Идете въ Индия, тамъ, въ разкопките ще видите, какви паметници сѫ правѣли на тѣхнитѣ умрѣли, главно на богатитѣ. И ние, съвременнитѣ хора, се залъгваме, че много нѣщо можемъ да направимъ, и въ резултатъ на всичко виждаме паметници и надписи по тѣхъ. По този начинъ ние преповтаряме живота на миналитѣ култури. Какво сѫ постигнали досегашнитѣ култури? Единственото нѣщо, което съвременнитѣ хора трѣбва да постигнатъ, е братството — побратимяването на разумнитѣ хора. Подъ „братство” азъ разбирамъ, да се дадатъ на човѣка всички права и условия да се развива въ него това, което Богъ е вложилъ, за да не се спъва неговиятъ прогресъ. Прогресътъ на едного е прогресъ на цѣлото човѣчество. Като си помагаме единъ на другъ, съ това помагаме и на цѣлото човѣчество. Като изучавашъ единъ човѣкъ, ти изучавашъ всички. Щомъ дойдемъ до общия синтѣзъ на живота, ще се осигури благото на всички хора. Той ще донесе благоприятни условия за всички. Ако не стигнемъ до този синтѣзъ, ние всѣкога ще бѫдемъ изложени на нещастия и страдания. Съвременнитѣ хора сѫ изложени на голѣми вѫтрешни страдания. — Защо? — Защото всѣки търси своето лично благо. Това създава борба между всички народи. Напримѣръ, всички учени, философи, общественици мислятъ добре, но като започнатъ да дѣйстватъ, резултатитѣ имъ не сѫ добри. Като дойдатъ до прилагането, тѣ иматъ резултати на старото. За миръ говорятъ, а се въорѫжаватъ, пълнятъ складоветѣ съ взривни вещества и отровни газове. Това е новата наука. Сѫщото е и въ религиозния животъ на хората. И тамъ се приготвятъ религиозни бомби, които турятъ въ избитѣ си. И ако нѣкой се осмѣли да не мисли като тѣхъ, или да върви по другъ пѫть, веднага го изключватъ отъ своята срѣда, като еретикъ. Питамъ: Кой е истинскиятъ правовѣренъ човѣкъ? Свѣтътъ е пъленъ съ еретици: политически, религиозни, обществени, учени, сѣмейни и други. Дето да се обърнешъ, ще се натъкнешъ на еретикъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Ако убиете или обѣсите единъ еретикъ, за да се освободите отъ него, той ще отиде въ другия свѣтъ. Оттамъ ще ви питатъ: Ако вие не можете да го търпите, защо го изпращате на насъ? Най-доброто и за насъ, и за васъ е да го задържите при васъ, така да се възпита, че да се обърне къмъ Бога. Ако му отнемете живота насилствено и го пратите преждевременно въ другия свѣтъ, съ това ще затрудните и неговия животъ, и живота на небето. Оттамъ той ще върши по-голѣми пакости. Тъй щото, да убиешъ неприятеля си, това не значи, че си се освободилъ отъ него. Хората искатъ лесно да се освободятъ отъ неприятеля си. Като го убиятъ, тѣ мислятъ, че сѫ разрѣшили въпроса. Де е разумностьта въ това? Азъ наблюдавамъ живота на българина, добре го познавамъ. Българитѣ иматъ обичай, като строятъ кѫщитѣ си, да си направятъ вѣранда предъ кѫщата, главно на югъ. Като чисти и мие кѫщата, домакинята хвърля нечистата вода вънъ отъ вѣрандата: днесь на едно мѣсто, утре на друго. Гледашъ, не се минава много време, нѣкой заболѣлъ: мѫжътъ, жената или едно отъ децата. Казватъ: Не знаемъ, каква е тази кѫща. Откакъ влѣзохме въ нея, често боледуваме. Причината за това е изхвърлянето на нечистата вода, която носи заразата. По сѫщия начинъ, и вие изхвърляте нечистата вода презъ вѣрандата. Не се минава много време, вашиятъ животъ се разваля. Срѣщашъ единъ човѣкъ и казвашъ: Този човѣкъ не ми се вижда добъръ. Очитѣ му сѫ криви, не мисли като мене. Питамъ: Срѣщали ли сте идеаленъ човѣкъ? Какъвъ трѣбва да бѫде той? Какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му? Очитѣ на човѣка сѫ красиви въ това отношение, че изразяватъ стремежа на неговата душа. Каквито и да сѫ очитѣ, и въ най-лошия човѣкъ, тѣ сѫ най-красивото нѣщо. Нѣма по-лоши очи отъ змийскитѣ. Обаче, змията е най-здрава отъ всички животни. Старитѣ алхимици сѫ взимали малко отъ кръвьта на змията и съ нея сѫ инжектирали хората, за да продължатъ живота имъ. Каквито и да сѫ очитѣ на змията, ако знаете, че нѣколко капки отъ нейната кръвь могатъ да лѣкуватъ туберкулоза или ракъ, веднага ще се подложите на инжекция отъ тази кръвь и ще забравите очитѣ й. Откѫде дойде тази цѣлебность въ змията? Жестока е змията, но тя лѣкува човѣка. Ако приемешъ качествата на змията, ще бѫдешъ най-голѣмиятъ нещастникъ въ свѣта. Змията не е готова още да мине въ по-високо състояние. Нейната интелигентность е много слаба. Ако погледнете на всички живи сѫщества на земята съ окото на ясновидеца, нѣма да видите никакви форми. Тѣ се изявяватъ въ видъ на малки пламѫчета, които блѣщукатъ и свѣтятъ съ по-малка, или по-голѣма свѣтлина. Даже и човѣка нѣма да видите въ неговата форма, но като всички останали сѫщества, въ видъ на свѣтлина, която блѣщука като малки фойервѣрки. Задъ тѣзи форми е скрита сѫщината на нѣщата. Като казваме, че очитѣ на човѣка блѣщукатъ, това е повече отколкото трѣбва. Ако огъньтъ започне да загасва, ние казваме, че той трѣбва да се усили. Щомъ се усили много, казваме: Огъньтъ трѣбва да се намали малко. Сегашната инсталация на нервната система у хората не е въ състояние да издържа интензивната енергия. Затова казваме на нѣкого: Изгаси или намали малко интензивностьта на енергията, която минава презъ организма ти. Въ заключение на това, има два резултата: усилване и отслабване на енергията. Дохождатъ при мене двама души — единиятъ мѫжъ, другиятъ — жена. Казвамъ на мѫжа: Ти имашъ отъ баща си доста изостанали, необработени ниви; ралата сѫ рѫждясали. Ти не обичашъ земедѣлието, но трѣбва да обработишъ тѣзи ниви. На жената казвамъ: Ти имашъ много вълна, останала отъ майка ти и баща ти. Трѣбва да вземешъ вретеното и да я изпредешъ, да не се ленишъ. И двамата ме питатъ: Какво искашъ да кажешъ съ това? — Сами трѣбва да ме разберете. Единиятъ живѣе на физическия свѣтъ, дето е нужно да работи, да обработи нивитѣ си. Другиятъ живѣе въ свѣта на чувствата — вълната си трѣбва да изпреде. Вълната сѫ чувствата въ човѣка. Ако ви кажа конкретната идея, вие ще се отчаете. За да не ви кажа самата истина, давамъ ви тѣзи примѣри. Ето защо, на единия казвамъ: Обработи земята и ще бѫдешъ богатъ човѣкъ. Нѣма да ходишъ отъ едно мѣсто на друго, да търсишъ пари. Иде при мене единъ малджия (иманярь), почтенъ човѣкъ, и ми казва: Отъ 30 години се занимавамъ съ малджийство, станалъ съмъ повече отъ професоръ, зная де има закопани пари въ България, зная всички данни по този въпросъ, но досега не съмъ намѣрилъ нито едно съкровище. Презъ времето на дълго търсене изкопахъ окопъ, около единъ километъръ дълъгъ, около единъ метъръ дълбокъ. — Какво намѣри тамъ? — Намѣрихъ две хиляди рубли. — Ако бѣше употрѣбилъ тази енергия за обработването на 10 ÷ 20 декара земя, днесь ти щѣше да бѫдешъ голѣмъ богаташъ, щѣше да разполагашъ съ милиони. Какво представятъ две хиляди рубли, спечелени за 30 години, съ толкова трудъ и усилия? — Нищо не представятъ. Така и съвременнитѣ хора, следъ като изразходватъ много енергия и време, едва ще намѣрятъ две хиляди рубли, които не оправдаватъ нито изгубеното време, нито усилията. Сѫщото нѣщо е и въ научно, религиозно и политическо отношение. Днесь всички говорятъ за самовъзпитание. Нѣма по-трудна наука отъ самовъзпитанието, когато не знаешъ, какъ да постѫпвашъ; нѣма и по-лесна наука отъ самовъзпитанието, когато имашъ вѫтрѣшно разбиране и методъ. Да вѣрвашъ въ Бога, когато нѣмашъ вѫтрѣшенъ подтикъ, е мѫчно; лесно е, обаче, когато имашъ вѫтрѣшенъ подтикъ. Въпросътъ не се отнася до външната вѣра, но до вѫтрешната. Казано е въ закона: „Не спомѣнавай името Божие напразно.” Обаче, днесь, въпреки закона, името Божие се спомѣнава свободно. Всѫщностъ, истинското име на Бога е скрито. Ако то се произнесе, както е, би настаналъ цѣлъ катаклизъмъ въ живота на хората. Сегашното име на Бога е псевдонимъ. Даже името Йехова, както Го наричали евреитѣ, и то е псевдонимъ. Молишъ се по два-три пѫти на день, произнасяшъ името Божие, но не получавашъ отговоръ на молитвата. — Защо? — Защото Богъ отговаря само единъ пѫть. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да тѣ слуша Богъ. Сѫщото се отнася и до слънцето. Ако разбирашъ езика му и влѣзешъ въ връзка съ него, ти ще получишъ животъ отъ него. Ако не го разбирашъ и не си въ връзка съ него, то причинява разстройство. При неразбиране на слънцето, ние усѣщаме топлината му, която не дѣйства добре върху насъ. Когато го разбираме, отношенията ни къмъ него сѫ съвсѣмъ други. Срѣщашъ единъ човѣкъ, вижда ти се добъръ; срѣщашъ другъ, казвашъ, че е лошъ. — Коя е причината за това? — Въ единия случай, ти разбирашъ този човѣкъ, а въ втория случай, не го разбирашъ. Злото и доброто сѫ възможности въ живота. Всѣки човѣкъ, при най-голѣмитѣ несрети, има възможность да провѣри, докѫде е достигналъ. Като заболѣе, човѣкъ постепенно губи вѣрата си. Значи, болѣстьта става причина да провѣри, каква е вѣрата му. Питамъ го: Вѣрвашъ ли въ Бога? — Вѣрвахъ, но изгубихъ вѣрата си. — Ако тѣ излѣкувамъ, ще вѣрвашъ ли? — Ще вѣрвамъ. — Ако по този начинъ печелимъ съмишленици, азъ наричамъ това „остенъ”. Питамъ го: Ако тѣ излѣкувамъ, готовъ ли си да изправишъ грѣшкитѣ си? — Какви грѣшки? — Преди две години ти направи едно престѫпление. Преди три години направи друго престѫпление. Признавашъ ли? — Признавамъ. — Ще отидешъ да изправишъ грѣшкитѣ си. Иначе, колкото и да се молишъ, молитвата ти нѣма да се чуе. Първо ще се изповѣдашъ предъ Бога, после ще изправишъ грѣшкитѣ си, ще платишъ всичко заедно съ лихвитѣ. Съвременнитѣ хора трѣбва да изправятъ грѣшкитѣ си, ако искатъ да се освободятъ отъ страданията. Има нѣща, които сме забравили, но трѣбва да се пробуди съзнанието ни, за да ги разберемъ и изправимъ. Само така ще се намѣри причината на злото и на страданията. Ако не намѣримъ причината на злото и не я отстранимъ, то ще се отрази или върху ума, или върху сърдцето, или върху волята ни. Хората не търсятъ причинитѣ на нѣщата, не търсятъ погрѣшкитѣ си, за да ги изправятъ, но искатъ да се спасятъ по лесенъ пѫть. Като имъ се проповѣдва новото учение, тѣ гледатъ, дали то може да ги спаси по лесенъ начинъ, безъ трудъ и усилие. — Хората могатъ да се спасятъ, не е нужно да страдатъ, но тѣ трѣбва да бѫдатъ умни, да избѣгватъ ненуждни страдания. Азъ съмъ за разумнитѣ страдания, които облагородѣватъ човѣка. Дошло е време да се освободимъ отъ ненужднитѣ страдания, единично и колективно. Нека останатъ само онѣзи страдания, които иматъ основание да сѫществуватъ. „Да се благовествува на сиромаситѣ.” Въ този смисълъ, всички хора трѣбва да прогледатъ, да придобиятъ това вѫтрѣшно прозрѣние. Само тѣ могатъ да благовестватъ. Питате: Какъвъ смисълъ има това, което ни се проповѣдва? — За да промѣните живота си и външно, и вѫтрѣшно. Ако го промѣните само външно, нищо не се постига. Тогава и крила на ангели да ви дадатъ, пакъ нищо нѣма да постигнете. Азъ казвамъ, че трѣбва да промѣните живота си вѫтрѣшно. Какво ще ви ползватъ крилата на ангелитѣ, съ които можете да отидете въ единъ свѣтъ, чуждъ на вашитѣ разбирания. Сѫществува единъ свѣтъ, дето има университетъ само за гениални и велики хора. Въ този университетъ преподаватъ отлични професори, които се отличаватъ отъ тѣзи на земята. Тѣ не пишатъ бележкитѣ си въ тефтерчета. Съ своитѣ малки перца леко написватъ бележкитѣ на студентитѣ си на гърба, на рѫката, на челото имъ. Само тѣ знаятъ, какви бележки сѫ турили. Така студентътъ всѣкога носи своитѣ бележки съ себе си. Който разбира, може да чете по тѣхъ. Не можешъ да се сърдишъ на професора за бележкитѣ, които ти е писалъ. Мнозина отъ васъ иматъ такива бележки, но не ги знаятъ. Тѣ сѫ слѣдвали въ този университетъ и сѫ излѣзли отъ него, но нищо не помнятъ. — Защо сѫ напуснали този университетъ? — Много просто. Колко ученици и студенти, като се влюбятъ, напущатъ училището. Тѣ казватъ: Не ни трѣбва вече учение. Рѣшилъ съмъ да се оженя. — Така е, но като се ожени, тръгва по пѫтя на обикновенитѣ хора. Питатъ ме, защо не е свършилъ гимназия? — Заради красивата мома. Срѣщатъ го следъ десеть години. Той разказва, че жена му го напуснала и се омѫжила за другъ. Той остава и безъ образование, и безъ красивата жена. Съвременнитѣ хора сѫщо сѫ развенчани. И сега тѣ нѣматъ нито образование, нито вѣрую. Нѣкой казва: Едно време имахъ идеалъ. — Да, това бѣше на млади години. Де е сега този идеалъ? — Напусна ме жена ми, изчезна и идеалътъ ми. — Не е изчезнала жена ти; азъ я срѣщнахъ онзи день съ другъ подъ рѫка. Сега ще направя единъ паралелъ. Да изгубишъ сърдцето си, да изгубишъ идеала си, това е равносилно на вѫтрѣшна смърть. Христосъ казва: „Идете и кажете на Йоана.” — Йоанъ представя онѣзи хора, които сѫ затворени отъ Ирода. „Питайте го: Този ли е, Когото очакваме, или ще дойде другъ нѣкой?” Казвамъ: Идете и кажете на Йоана, когото смѣтате за най-великъ човѣкъ, че и най-малкиятъ въ Царството Божие е по-голѣмъ отъ него. Сега, азъ желая да бѫдете по-голѣми отъ Йоана. 10. Беседа отъ Учителя, държана на 2 ноември, 1930 г. София — Изгрѣвъ.
  5. Ани

    1930_10_26 Живиятъ хлѣбъ

    От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Живиятъ хлѣбъ „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Ако яде нѣкой отъ този хлѣбъ, ще живѣе въ вѣки.” (Йоанъ 6:35) Ще взема само нѣколко думи отъ този стихъ: „Ако яде нѣкой отъ този хлѣбъ, ще живѣе въ вѣки.” Важнитѣ думи тукъ сѫ „животъ и хлѣбъ.” Хлѣбътъ е математическо отношение на необикновената математика. Значи, има отношение на математиката и мѣтаматематиката, на геометрията и мѣтагеометрията. Какво означава частицата „мѣта”? Казвате: Трѣбва да се яде хлѣбъ. – Докато човѣкъ не намѣри отношението между живота и хлѣба, нищо не е намѣрилъ. Хлѣбътъ има отношение, първо, къмъ физическия, къмъ обикновения животъ; той има отношение и къмъ духовния животъ; най-послѣ, той има отношение и къмъ разумния животъ. Така и животътъ има отношение къмъ материалното, къмъ духовното и къмъ разумностьта. Хлѣбътъ е видимото, физическото, осѣзаемото. Между хлѣба и живота има отношения и, ако не разбирашъ тѣзи отношения, ти не можешъ да използвашъ нито хлѣба, нито живота. Колкото по-малко хлѣбъ ядешъ, толкова по-малко животъ имашъ; колкото повече хлѣбъ ядешъ, толкова повече животъ ще имашъ. Ако мислите, че това твърдение не е вѣрно, може да го провѣрите. Откажете се отъ хлѣба, и ще видите, че животътъ ви ще се намали. Тъй щото, онѣзи, които искатъ да разбератъ отношенията между хлѣба и живота, трѣбва да разбиратъ отношенията въ самата математика. Хлѣбътъ е потрѣбенъ, за да се прояви самиятъ животъ. Безъ хлѣбъ и безъ животъ човѣшката мисъль не може да се прояви. За правата мисъль на човѣка се сѫди при възлизането отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ, т. е. отъ материалния къмъ духовния. Нѣкои разсѫждаватъ по обратенъ пѫть, т. е. отъ невидимото къмъ видимото. Ако всички хора сѫ толкова напреднали, да виждатъ невидимото, то е другъ въпросъ. Обаче, невидимиятъ свѣтъ е крайно отдалеченъ отъ човѣка. Подъ „далечъ” разбирамъ, че човѣкъ нѣма още на разположение онѣзи органи, съ които да вижда невидимото. Затова съвременнитѣ хора си служатъ съ увеличителни стъкла, да виждатъ крайно малкитѣ, микроскопически нѣща на физическия свѣтъ. Ако направо съ очитѣ си човѣкъ не вижда това, което нѣкои индуси виждатъ, по-добрѣ да си служи съ микроскопъ и увеличителни стъкла. Така поне ще бѫде полезенъ на човѣчеството – по-лесно ще прави изслѣдванията си. Казва се, че съвременната култура е напреднала. – Ако е така, каква нужда има отъ култура, изобщо? Ако старитѣ вѣрвания бѣха толкова правдоподобни, истинни, защо ни е християнството? Тогава можѣше да се върнемъ къмъ Мойсѣевото учение. И ако то съдържаше абсолютната истина, безпредмѣтно бѣше отиването ни къмъ Христа. И ако старитѣ принципи въ науката бѣха толкова съвършени, нѣмаше нужда отъ съвременната наука. Щомъ се говори за съвременната наука, виждаме, че тя е допринесла нѣщо за човѣчеството. Ето защо, да не изпадаме въ друга крайность и да казваме, че послѣдната дума на науката е въ бѫдещето. Не, както миналата наука е допринесла нѣщо за настоящата, така и настоящата ще допринесе нѣщо за бѫдещата. И тъй, за да се разбератъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае своето специфично отношение къмъ живата природа. И природата, отъ своя страна, има специфично отношение къмъ всѣко живо сѫщество. Възъ основа на това, човѣкъ трѣбва да има специфично отношение и къмъ ближния си и да съзнава това отношение. Сѫщо така, той има отношение и къмъ по-далечнитѣ, а най-послѣ, и къмъ всички живи сѫщества. Това сѫ твърдѣния, които напредналитѣ сѫщества знаятъ, а обикновенитѣ хора искатъ да имъ се докажатъ. Щомъ се убѣдятъ въ истинностьта на тѣзи твърдѣния, тѣ постепенно се измѣнятъ. Който разбира отношението си къмъ природата, той е въ положението на побѣдитель. Той придобива нѣщо отъ разумната природа и се радва. Който не разбира отношението си къмъ разумната природа, той се намира въ положението на побѣденъ. Той нищо не придобива отъ природата и скърби. Въ природата сѫществува единъ законъ, който регулира отношенията. Споредъ този законъ, всѣка радость, придобита за смѣтка на скръбьта на другитѣ, е временна. И скръбьта, причинена на радостьта на другитѣ, сѫщо така е временна. Слѣдователно, между скръбьта и радостьта има извѣстно отношение. Въ математиката има отношения, чрезъ които може да се опредѣли, следъ колко време една скръбь може да се превърне въ радость, или една радость да се превърне въ скръбь. Това може точно да се изчисли, не само съ обикновената математика, но и съ мѣтаматематиката. Съ обикновената математика можемъ да изчисляваме само обикновенитѣ прояви на физическия свѣтъ. Щомъ дойдемъ до силовитѣ линии, до силитѣ на духовния свѣтъ, тамъ обикновената математика спира. Съ обикновенитѣ методи на математиката можемъ приблизително, да изчислимъ и дълбочината на океана, но съ сѫщитѣ методи, приложени въ духовния свѣтъ, можемъ да пропаднемъ. Казвамъ: Ако съ нашитѣ обикновени отношения искаме да разрѣшимъ великитѣ проблеми на вселената, ние можемъ да потънемъ. Обаче, качимъ ли се на параходъ съ всички възможности, ние можемъ свободно да преминемъ своя пѫть. Това се постига чрезъ методитѣ на истината, които всѣки день изучаваме. Не мислете, че това, което сте научили досега, е всичко, което предстои да изучавате. Не мислете, че този животъ, презъ който минавате, е единствениятъ. Сегашното ви знание и сегашниятъ ви животъ сѫ капка въ море, въ сравнение съ това, което предстои да постигнете. Това, което бѫдещето ви носи, не може да се сравни съ сегашното. Колкото микробата може да говори за човѣка, толкова и сегашниятъ човѣкъ може да се произнася за бѫдещето. Какво може да каже микробата отъ своето положение за абсолютната истина? Какъ може да си представи тя човѣка да свири на пиано или на цигулка, или като астрономъ да наблюдава небето? Какъ може микробата да си представи небето съ безброй звѣзди, слънца и планети? За нея небето е бѣла, затворена книга. Ако нѣкой започне да й говори за небе, за звѣзди и слънца, тя ще се види въ чудо. Въ края на краищата, тя ще каже: Това сѫ илюзии, непостижими нѣща. Христосъ казва: „Който яде отъ този хлѣбъ, той ще живѣе въ вѣки.” Христосъ поставя този въпросъ на висша математическа основа, или на Божествена основа, т. е. на разумна основа. – Какъ да разберемъ този въпросъ? – Докато още питате, никога нѣма да го разрѣшите. То е все едно да питате, що е Богъ. Това е философски въпросъ. Такъвъ въпросъ не сѫществува. Не може да се задава въпросътъ, какво представя Богъ и сѫществува ли Той. Философитѣ, отъ една страна, си задаватъ този въпросъ, отъ друга страна го отричатъ. За насъ този въпросъ е ясенъ, и ние не се занимаваме съ него. Обикновениятъ човѣкъ непрекѫснато си задава въпроситѣ: що е животътъ и що – смъртьта, що е истината и лъжата, що е пълно и празно пространство и т. н. Както и да си отговорите на зададенитѣ въпроси, тѣ нищо не допринасятъ. Когато не можете да дойдете до правилни заключения, вие трѣбва да се запитате: Вървите ли въ правия пѫть, или не. Коя е диагнозата, по която човѣкъ познава, дали върви въ правия пѫть. За да се изясни извѣстенъ въпросъ, все трѣбва да стане извѣстно отклонение въ мисъльта. Сега ще си послужа съ единъ примѣръ отъ физиката. Всички знаете, че когато свѣтлината минава отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда, както и отъ по-гѫста въ по-рѣдка, тя претърпѣва извѣстно пречупване. Слѣдователно, ако гледаме единъ предмѣтъ презъ гѫста срѣда, нѣма да го видимъ тамъ, дето е въ дѣйствителность. Ако геометрикътъ иска да знае точно мѣстото на даденъ предмѣтъ, той си служи съ извѣстни формули, за да премахне отклонението на предмѣта. И мисъльта претърпѣва извѣстно пречупване, когато минава отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда. Тогава човѣкъ се чуди, защо по-рано е мислилъ по единъ начинъ, а послѣ – по другъ. Въ колкото по-гѫста срѣда навлиза човѣкъ, толкова по-голѣмо е отклонението на мисъльта отъ правия пѫть. Най-послѣ, човѣкъ заспива. Това показва, че той се отклонилъ отъ истината, отъ истинския животъ. Какво става съ човѣка, ако попадне въ пещера, пълна съ вѫгледвуокисъ? – Той се задушава. – Ето защо, щомъ усѣти подобно задушаване, той трѣбва да излѣзе отъ пещерата и да върви напредъ. Съ други думи казано: За да не се задуши, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ много свои стари разбирания. Старото представя пещера, пълна съ вѫгледвуокисъ. Докато е въ тази пещера, човѣкъ постоянно губи благородното и възвишеното въ себе си, което го отклонява отъ правия пѫть. Благодарение на нечистия и задушливъ въздухъ, кръвообращението въ човѣка не става правилно. Слѣдователно, когато се говори за подобрение на обществото, на сѣмейството и на отдѣлния човѣкъ, азъ разбирамъ първо, да се внесе подобрение въ кръвообращението, да се регулира ритъма на сърдцето. Ритъмътъ на човѣшкото сърдце е неправиленъ, поради което неговата нервна система се разстройва. Колко години можешъ да живѣешъ съ разстроена нервна система? Ако поживѣешъ 40 ÷ 50 години, ще благодаришъ и на това. Разстрои ли се нервната система на човѣка, колкото и да философства, всичко отива напразно. Отъ една страна се пълни, отъ друга – изтича. – Какво трѣбва да се прави тогава? – Ще търсишъ начинъ да не се разстройва нервната ти система. Ще живѣешъ по новъ начинъ. Ако пъкъ си я разстроилъ вече, ще живѣешъ по новъ начинъ, да я изправишъ. Религиознитѣ хора казватъ: Ние намѣрихме правия пѫть. – Вие намѣрихте правия пѫть, но още не живѣете правилно, затова и вашата нервна система се разстройва. Христосъ казва: „Който яде отъ този хлѣбъ, ще живѣе въ вѣки.” Колко ще живѣе? – Вѣчно. Значи, въ думитѣ, които Христосъ е казалъ, има извѣстно отношение. Много нѣща е казалъ Христосъ по въпроса за хлѣба, но само една часть отъ него се запази, т. е. напечата. За да не се опорочи казаното отъ Христа, невидимиятъ свѣтъ го скри, задържа го за други времена. И досега още ученитѣ спорятъ за времето, презъ което Христосъ се родилъ. Споредъ нѣкои, има една разлика отъ сто години. Изобщо, ученитѣ религиозни искатъ да знаятъ точно времето на раждането на Христа. Нѣкои казватъ, че разликата не е повече отъ 30 ÷ 40 години. Други казватъ, че и 3 ÷ 4 години да е, пакъ е много. Отъ астрологическо гледище, като се говори за точность на датата, не се допуща разлика нито отъ единъ день, отъ единъ часъ или даже отъ една минута. Знаете ли, какво разстояние ще измине свѣтлината за четири години? Презъ това време, тя ще отидѣ задъ Алфа Центаурусъ, най-близката звѣзда до слънчевата система. А колко време е нужно на човѣка, за да стигне до тази звѣзда? Който не работи съ тѣзи величини, казва: Какво представя разликата отъ единъ день? – Много нѣщо е единъ день, зависи, съ каква мѣрка мѣришъ. Въ обикновения животъ, въ обикновената наука се допущатъ изключения. – Защо? – Пѫтьтъ е такъвъ. Обаче, дойдете ли до абсолютния, реалния, Божествения свѣтъ, тамъ никакви изключения не се допущатъ. Тамъ всѣко изключение причинява прекѫсване на мисъльта. И тъй, щомъ влѣзете въ духовния или въ Божествения свѣтъ и почувствате извѣстно прекѫсване, вие ставате скръбни. Защо сте скръбни, не знаете. Ако не спазвате правилата и законитѣ на Божествения свѣтъ, изключенията ще дойдатъ, а оттамъ и страданията. Всѣко изключение е прекѫсване на мисъльта, а прекѫсването на мисъльта води къмъ страдание. – Що е страданието? – Признакъ, че си влѣзълъ въ гѫста срѣда. Споредъ мене, страданието на човѣка се дължи на факта, че той не е могълъ да реализира едно свое голѣмо желание. Напримѣръ, искашъ да станешъ предсѣдатель на нѣкоя република. Ако постигнешъ желанието си, ще се радвашъ. Ако не го постигнешъ, ще скърбишъ. За да реализирашъ желанието си, ти трѣбва да бѫдешъ много способенъ човѣкъ, да се боришъ съ 10 ÷ 15 души кандидати за сѫщото мѣсто. Не е лошо желанието на човѣка да стане предсѣдатель на република, но той трѣбва да бѫде много уменъ, много способенъ. Ако не успѣе, причината е въ неговия умъ, сърдце или воля. Значи, умътъ, сърдцето или волята ти се движатъ въ посока, обратна на истината. Разумниятъ свѣтъ не тѣ намира още годенъ за предсѣдатель. Тѣ казватъ: Следъ четири години пакъ ще се опиташъ отново, ще си дадешъ кандидатурата. Презъ това време ще се готвишъ за пресѣдателъ. Какъ ще успѣешъ, това е въпросъ на умѣние и на способность. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Единъ младъ момъкъ вървѣлъ по улицата съ своята възлюбена. По едно време, до младия човѣкъ се приближилъ единъ голѣмъ борецъ и му ударилъ една плѣсница. Младиятъ се търколилъ на земята и бързо станалъ. Той започналъ да мисли, защо му ударилъ плѣсница. Борецътъ искалъ да му каже: Докато си губишъ времето съ момитѣ, отъ тебе нищо нѣма да излѣзе. Младиятъ човѣкъ си помислилъ: Здравъ, мускулестъ съмъ; ако рѣка да отговоря на този борецъ, може да ми удари още една плѣсница. По-добрѣ ще изслѣдвамъ живота му, да видя, какъ е развилъ силата си. Той разбралъ, какъ е работилъ борецътъ, колко време и, като научилъ всичко, започналъ да се упражнява. Следъ десетгодишна усилена работа и упражнения, той развилъ такава сила въ себе си, че дошълъ до положение, съ една рѫка да вдига голѣмъ конь съ кончето. Като се увѣрилъ, че придобилъ нужната сила, той отишълъ въ дома на бореца и му казалъ: Познавашъ ли ме? Знаешъ ли, кой съмъ азъ? – Не тѣ познавамъ. – Азъ съмъ този, на когото преди десеть години удари една плѣсница. За да ти докажа, че и азъ мога да стана като тебе, работихъ десеть години по твоитѣ методи и мога да ти покажа, какво съмъ постигналъ. Въ този моментъ, съ едната си рѫка, той хваналъ бореца за краката и го вдигналъ въ въздуха. Борецътъ казалъ : Признавамъ тѣ за мой учитель. Ти ми внушавашъ голѣмо довѣрие и отсега нататъкъ, дето тѣ срѣщна, ще ти правя пѫть. И тъй, всѣки човѣкъ, който върви въ правия пѫть, по пѫтя на Божествената наука, всѣкога ще има постижения. Който живѣе съ религиозни разбирания, казва: Сѫдбата е такава. – Сѫдбата е едно, а работата – друго. Каквато и да е сѫдбата ти, ще работишъ. Ако не работишъ, страданията ще тѣ слѣдватъ. За да бѫдешъ щастливъ, трѣбва да спазвашъ Божественитѣ условия. И като страдашъ, това се дължи на неспазване на Божественитѣ условия. Скръбьта, страданието не иде отвънъ, или отгорѣ нѣкѫде. Знайте, че когато страдате, другадѣ нѣкой се радва. Преди години посѣщавахъ едно сѣмейство – мѫжъ, жена, четири дъщери и единъ синъ. Бащата бѣше добъръ, трѣзвъ човѣкъ, майката – разумна, спретната жена. Така се случваше въ това сѣмейство, че по цѣла седмица единъ отъ членоветѣ бѣше дежуренъ, въ смисълъ на постъ. Презъ това време, той носѣше скръбьта и мѫчнотиитѣ на цѣлото сѣмейство. Той изпълняваше специална програма. Дойдеше ли понедѣлникъ, дежурството се смѣняше. Другъ членъ отъ сѣмейството ставаше дежуренъ. Останалитѣ започваха да му се смѣятъ. Понеже бѣха свободни отъ мѫчнотиитѣ и страданията, тѣ се радваха. Така се смѣняха единъ следъ другъ. Ще кажете, че това се дължи на наслѣдственитѣ черти. – Може да е така, но тукъ причината бѣше друга, а не наслѣдственостьта. Това е математически, органически или психологически законъ, който дѣйства въ живота. Той показва, че при извѣстни условия, при извѣстно съчетание на сили, човѣкъ е осѫденъ на страдания. Дали това е заслужено, то е другъ въпросъ. Като преживѣешъ тѣзи страдания, ще се радвашъ. Представете си, че два тима се състезаватъ. Единиятъ е побѣдитель, а другиятъ – побѣденъ. Хората отъ пъраия тимъ се радватъ, а останалитѣ – страдатъ. Казватъ, напримѣръ, че тимътъ на Лѣвски е битъ, а другиятъ е побѣдилъ. Въ какво се заключава побѣдата? Въ една малка разлика, съ четири-петь единици. Важна е мисъльта, че единиятъ побѣдилъ. Който не разбира тѣзи отношения, ще каже, че това е празна работа. Не, не е така, побѣдата се дължи на извѣстни закони. Побѣдителитѣ сѫ се упражнявали, затова иматъ резултатъ. Слѣдователно, страданията и радоститѣ сѫ подобни на тимове. Тукъ хората или пропадатъ, или се повдигатъ. Това показва, че тѣ трѣбва да живѣятъ съзнателно, да научатъ живота. Който разбира законитѣ, ще се насърдчи; който не ги разбира, ще се обезсърдчи. Ако тѣ сполети нещастие, не се обезсърдчавай, но стани, изтърси дрехитѣ си отъ праха, заведи своята възлюбена, съ която си тръгналъ, и започни да изучавашъ силата, която тѣ ударила и свалила на земята. Следъ нѣколкогодишна работа и усилия, хвани тази сила за краката, вдигни я въ въздуха, да покажешъ, че си господарь на своята сѫдба. Само разумниятъ може да бѫде господарь на сѫдбата си. – Защо? – Защото той познава законитѣ на живота и природата. Тѣзи закони не сѫ механически. Законътъ подразбира нѣщо разумно. И затова, като се говори за Мойсѣевитѣ закони, разбираме физическитѣ закони, които постоянно се смѣнятъ. Има закони въ свѣта, които никога не се смѣнятъ. Павелъ казва: „Който има законитѣ на небето, нѣма дѣлъ между законитѣ на земята.” Земнитѣ закони сѫ несполучливъ преводъ на небеснитѣ. Слѣдователно, ако азъ спазвамъ разумнитѣ възвишени закони на небето, нѣма защо да спазвамъ законитѣ на земята. Азъ спазвамъ законитѣ на земята, защото въ тѣхъ чета онѣзи възвишени и разумни закони на небето, въ които нѣма никакво изключение. Въ земнитѣ, т. е. въ човѣшкитѣ закони има почти толкова изключения, колкото сѫ и правилата. Да дойдемъ до вѫтрешния, истински смисълъ на живота. Това, което ви говоря, не искамъ да влѣзе въ стълкновение съ вашитѣ вѣрвания и разбирания. Каквито вѣрвания имате, дръжте си ги. Ще ви кажа, защо трѣбва да ги държите. Напримѣръ, вѣрвате, че имате да дължитѣ на нѣкого. Азъ не искамъ да ви накарамъ да мислите, че не дължите на никого. Не, вие ще държите вашитѣ вѣрвания дотогава, докато изплатите дълговетѣ си. Какво ще правите, като изплатите дълговетѣ си? Какво ще стане съ васъ? Ще станетѣ безвѣрници. Казвате: Азъ не вѣрвамъ вече, че имамъ да давамъ на нѣкого. Ако имашъ да давашъ и се откажешъ отъ дълга си, подъ предлогъ, че не вѣрвашъ въ дълговетѣ, ти си престѫпникъ. Какво ще кажатъ хората за тебе, като изплатишъ дълговетѣ си и се отказвашъ да вѣрвашъ въ тѣхъ? Тѣ ще кажатъ, че си човѣкъ на свободата. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да търсишъ свободата. Подъ „свобода” разбирамъ освобождаване отъ дълговетѣ, които сте направили още въ миналото. Азъ оставямъ настрана причинитѣ за дълговетѣ отъ далечното минало. Оставямъ настрана всички научни и религиозни теории и обяснения. Щомъ дойдемъ до теориитѣ, натъкваме се на различни обяснения: египтянитѣ даватъ едни обяснения, индуситѣ даватъ други обяснения, а съвременнитѣ хора – трети обяснения. Споредъ условията и времето, всички обяснения сѫ правилни: и египетскитѣ, и индускитѣ, както и тѣзи на съвременнитѣ хора. Въ тѣхъ нѣма никакви противорѣчия. Обаче, днесь египетскитѣ вѣрвания се нуждаятъ отъ вѫтрѣшно разбиране. Тѣ казваха, че страданията сѫ необходими за душата. За обяснение на това твърдение, тѣ допуснаха теорията за странстването на душата. – Кѫде странства душата? – Следъ египтянитѣ дойдоха индуситѣ и развиха нова теория – за прераждането на душата. – Какво се разбира подъ „прераждане на душата”? Защо трѣбва да се преражда? Съвременнитѣ хора донесоха теорията за наслѣдственостьта. Тѣ казватъ, че качествата на родителитѣ се предаватъ на дѣцата. Обаче, и този въпросъ още не е изясненъ. Има нѣщо въ математиката, което дообяснява нѣщата. Азъ разглеждамъ математиката като свръхнаука, която обяснява това, което е необяснено. Останалитѣ науки служатъ за допълнение на математиката. Съвременнитѣ математици, които се борятъ помежду си, сѫ дали първенство на математиката. Обаче, отъ наше гледище, азъ казвамъ: Има една Божествена наука, която стои надъ всички останали науки. Какъ се казва тя, не смѣя да кажа името й. Въ бѫдеще, когато хората достигнатъ високо развитие, тѣ сами ще я кръстятъ, сами ще й дадатъ име, ще го направятъ извѣстно на всички. Казано е въ Писанието, че имало едно камъче, на което никой не знаелъ името. Никой човѣкъ не знае, какво име ще носи той въ бѫдеще. Не е въпросъ за името въ слѣдното прераждане, защото много имена сѫ псевдоними. Азъ говоря за името, което човѣкъ ще носи на небето. То ще бѫде въ времето, когато той завърши своето развитие. За него е важно името, което ще носи въ бѫдеще, когато ще стане съвършенъ човѣкъ. Да станешъ съвършенъ, това значи, да бѫдешъ господарь на цѣлата слънчева система. Тя ще се управлява отъ неговия умъ, отъ неговитѣ разпореждания. Да управлявашъ слънчевата система, това значи, да си божество. Да си божество, това значи, да разбирашъ отношенията не само на хората къмъ Бога, но и на планетитѣ въ слънчевата система помежду имъ. Не само това, но той трѣбва да разбира отношенията на всички живи сѫщества помежду имъ, както и отношенията на всички елементи, които живѣятъ подъ благоприятното влияние на неговия умъ. Това правятъ нѣкои отъ съвременнитѣ учени въ Индия. Съ това се занимаватъ учителитѣ, адептитѣ въ Индия. Това е предмѣтъ на Теософията, нарѣчена още „Логосъ”. Подъ „Логосъ”, Евангелието разбира Словото, изразено чрезъ стиха „Вначало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога.” „Вначало Богъ създаде небето и земята, и земята бѣ неустроена и пуста”. Съ това Слово, т. е. съ Логоса, който се носѣлъ надъ повърхностьта, земята започнала да се устройва. Съ думитѣ „да бѫде свѣтлина”, Богъ създаде свѣта, като отдѣли свѣтлината отъ тъмнината, твърдта отъ водата. И най-послѣ създаде човѣка, по образъ и подобие свое. Така се започна вѫтрешното устройване на свѣта. Питамъ: Кой отъ съвременнитѣ учени може да каже, какви сѫ били процеситѣ на вѫтрешния строежъ на вселената. Като оставимъ настрана механичния процесъ на това устройване, ще дойдемъ до онова велико, вѫтрѣшно устройване на свѣта, което и досега още продължава. Всѣки день човѣкъ минава презъ радостьта и скръбьта, което говори за процеса на вѫтрешното строителство. Когато се завърши приблизително главниятъ физически строежъ на физическата еволюция, ще стане въпросъ за духовното развитие на човѣка, нарѣчено, спорѣдъ окултиститѣ, „развитие на неговия астраленъ животъ”, който сега се организира. Азъ наричамъ този процесъ „развитие на човѣшкото сърдце.” Думитѣ, изказани въ Писанието, че Богъ ще даде новъ животъ, подразбиратъ нови сърдца. Сърцето означава единъ свѣтъ, много по-обширенъ отъ физическия. Нова вселена се строи, много по-обширна отъ сегашната. Слѣдователно, нашитѣ радости и страдания ставатъ за смѣтка на това преустройване, на новото строителство. Нова вселена се създава. Като се казва, че се строи новъ свѣтъ, разумниятъ ще си го представи. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на този новъ свѣтъ, ще се обърка. И тъй, мисъльта, която искамъ да остане у васъ, е слѣдната: Сѫществува наука на човѣшкия духъ. Всички разклонения на тази наука наричаме пакъ наука. Всичко това е резултатъ на колективната дѣйность на човѣшкия духъ, т. е. резултатъ на общитѣ усилия на човѣшкия умъ. Този резултатъ показва, докѫде е достигнало човѣчеството. Има нѣща въ тази наука, които сѫ разгадани вече; има други, които още сѫ затворени и минаватъ за илюзорни. Тѣ още не сѫ разгадани. Тѣхното разкриване е въ бѫдещето. Когато потрѣбва, тѣ ще се разгадаятъ. Божествената наука разполага съ методи за превръщане на скръбьта въ радость. Тогава скръбьта не е нищо друго, освѣнъ торъ. Въ това отношение, Писанието казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро.” И писателитѣ на сегашното време, както и апостолитѣ въ миналото, сѫ поддържали сѫщата мисъль. Лесно се казва това, но мѫчно се съзнава. Единъ нашъ приятель често цитираше този стихъ, но като дойдоха страданията до главата му, казваше: Много страдамъ. Какво ще стане съ мене? – Ще свикнешъ съ страданията. Обаче, не е въпросъ да свикнешъ. Азъ правя преводъ на тѣзи думи. Да свикнешъ, това значи, да разберешъ законитѣ, защо нѣщата се случватъ така, а не иначе. Като разберешъ законитѣ, ще си обяснишъ, защо идатъ тѣ и какво носятъ за човѣчеството. Не е въпросъ да свикнете, като животни, но да си обяснитѣ нѣщата. Вземете напримѣръ, страданията на Христа, когато бѣше на кръста. Защо страдаше, това не бѣше ясно на Христа. Но послѣ, когато се спасиха 500 милиона хора, не заслужаваше ли Христосъ да понесе тѣзи страдания? Днесь, когато тѣзи хора се радватъ, страданията на Христа се осмислиха. И сега мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа. Това е криво разбиране. Тѣ искатъ да бѫдатъ сѫдружници на Христа. Това не може да бѫде. Ние трѣбва да разберемъ въпроса правилно. Ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи да направишъ сѫдружие съ нѣкого. Единъ младъ момъкъ минавалъ край кафеджийницата на единъ турчинъ, който чукалъ кафе. Момъкътъ се спрелъ при турчина, да гледа, какъ чука кафето. Забелязалъ, че при всѣко вдигане и слагане на чука, кафеджията издавалъ звука „ха-ха.” Момъкътъ му казалъ: Искашъ ли да станемъ ортаци въ тази работа? Както виждамъ, ти вършишъ две работи едновременно: вдигашъ и слагашъ чука и казвашъ „ха-ха.” Остави за мене послѣдната работа, да викамъ „ха-ха”, а ти вдигай чука. – Добре, да бѫде спорѣдъ желанието ти. Турчинътъ продължавалъ да чука кафето, а младиятъ момъкъ, като знаелъ, кога ще каже „ха”, предварялъ го и изпълнявалъ своята работа. Така работили двамата, докато счукали кафето. Турчинътъ започналъ да прави кафета на клиентитѣ си и турялъ паритѣ въ една тенекиена кутия. Младиятъ момъкъ поглеждалъ къмъ кутията и казалъ на турчина: Слушай, приятелю, ти забрави, че сме ортаци. Трѣбва да ми платишъ. Турчинътъ мълчалъ, нищо не отговарялъ. Момъкътъ се принудилъ да го даде подъ сѫдъ. Като разгледалъ дѣлото, сѫдията казалъ: Турчинътъ ще събира паритѣ въ тенекиената кутия за себе си, а звукътъ „тинъ-тинъ”, който се чува при падане на паритѣ въ кутията, ще бѫде за младия човѣкъ. Нѣкога и ние ставаме ортаци съ природата, както турчинътъ и младиятъ човѣкъ. Обаче, това не е нищо друго, освѣнъ „ха” и „тинъ”. Това е безпаричие, оглупѣване, мѫчение, страдание и безвѣрие. Още много имена можемъ да дадемъ на това сѫдружие. Ще кажете, че това не ви е ясно. – Намѣрете нѣкой човѣкъ да ви обясни. Все ще намѣрите единъ уменъ човѣкъ да ви обясни нѣщата. Да остане въ ума ви слѣдната мисъль: Всѣка идея, всѣко вѣрую, които минаватъ презъ гѫста психична срѣда, непремѣнно ще претърпятъ извѣстно отклонение. И тогава ти ставашъ и православенъ, и католикъ, и евангелистъ, и ученъ, и талантливъ и като отидешъ при Бога, виждашъ, че нищо не излѣзло отъ тебе. Всичко ставашъ, но нищо не си. Ученъ ставашъ, безъ да си ученъ. Подъ „наука” ние разбираме сериозна работа. Да се занимавашъ само съ хлѣба, това е наука; да се занимавашъ само съ живота, и това е наука. Като знаешъ науката за живота и за хлѣба, ще знаешъ и другитѣ науки. Ако не знаешъ науката за живота и не разбирашъ науката за хлѣба, ти никога нѣма да разберешъ законитѣ и на твоя умъ. Мислишъ ли, че логическата мисъль е права? Въ обикновената логика, спорѣдъ насъ, не може да се говори за права мисъль. Има логически нѣща, които не сѫ вѣрни. Напримѣръ, като се каже думата „дължина”, удължава ли се? Казвашъ: Много дълга дума е тази. – Колко е дълга? Колко сантиметра дължина има тя? Тази дума едва ли има дължина нѣколко сантиметра. Не зная, дали въ българския езикъ има дума, дълга 10 смъ. Значи, има дълги думи, които не ставатъ дълги. Има кѫси думи, които не ставатъ кѫси. Какво се разбира подъ „дълга” идея? – Коя идея е дълга? – Време е нужно, докато научишъ тази идея. Нѣкои употрѣбяватъ думитѣ извънъ времето и простанството. – Какво се разбира подъ понятието „извънъ времето и пространството”? Времето специално сѫществува и въ физическия, и въ духовния свѣтъ. И пространството сѫществува и въ духовния свѣтъ. Обаче, въ духовния свѣтъ не се говори за такова време и пространство, както на физическия свѣтъ. Всѣко състояние се опредѣля отъ времето. Слѣдователно, човѣкъ може да опредѣли, колко време е страдалъ и колко време се е радвалъ. Казвашъ: Имахъ болка, страдахъ. – Де е тази болка или това страдание, не можешъ да го локализирашъ. Въпреки това, страданието заема извѣстно пространство. Единъ евангелистъ, който е вече въ другия свѣтъ, ми разправяше една своя опитность. Като младъ, още нежененъ, той не познавалъ Христовото учение и се проявявалъ спорѣдъ характера и темперамента си – нервенъ, строгъ. Той не търпѣлъ никакво възражение. Като се оженилъ, и къмъ жена си се проявявалъ по сѫщия начинъ: не позволявалъ да му възрази нѣщо. Ако тя се осмелявала да направи нѣщо противъ волята му, веднага вдигалъ рѫка върху нея. Единъ день му попаднало Евангелието въ рѫцетѣ, и той започналъ да чете. Харесало му Словото на Христа и си казалъ: Ще чета Евангелието, ще Го прилагамъ, ще стана истински християнинъ. И наистина, той започналъ да прилага учението на Христа. Единъ день между жена му и него произлѣзълъ нѣкакъвъ споръ. Той избухналъ, и по старъ обичай, ударилъ жена си. Тя не казала нищо, и тъкмо това нейно поведение го разтърсило. Казалъ си: Какъвъ християнинъ съмъ, щомъ не мога да се въздържамъ? Отишълъ на нивата, но цѣлъ день не могълъ да си намѣри мѣсто. Искалъ да оре, не може. Искалъ да копае, да свърши нѣкаква работа – не може. Той не могълъ да си прости, защо вдигналъ рѫка върху жена си. Най-послѣ, той се върналъ вкѫщи, извикалъ жена си и казалъ: Моля ти се, извини ме, задето тѣ ударихъ. Въ Евангелието е казано, залѣзването на слънцето да не тѣ завари непримиренъ съ брата си. По старъ навикъ, азъ допуснахъ да се прояви въ мене стария човѣкъ – стариятъ Спасъ. За да се спася, ти трѣбва да ме простишъ. Ето, колѣнича предъ тебе, моля тѣ да ме извинишъ. Жена му се трогнала и го простила. На другия день той отишълъ на нивата, и работата му вървѣла добре. Казвате: Унизително е за мѫжа да колѣничи предъ жената и да иска извинение. – Не е ли унизително за жената да я биятъ? Ако е унизително да искашъ извинение, по-унизително е да биешъ, да вдигашъ рѫка върху своя ближенъ. Благородно е човѣкъ да иска извинение, да изправи грѣшката си. Жената, която ударишъ, заслужава да колѣничишъ предъ нея. По-благородно ли е да колѣничишъ предъ една банкерска каса? За предпочитане е да колѣничишъ предъ жена си, отколкото предъ касата съ пари, съ желание да забогатѣешъ. „Който яде отъ този хлѣбъ, той ще живѣе въ вѣки.” – За кой хлѣбъ говори Христосъ? – За хлѣба на новата свѣтлина и новото разбиране, новата мисъль. Ние трѣбва да приемемъ новата мисъль, както я прие евангелистътъ Спасъ. Той си казваше: Не трѣбваше да постѫпя съ жена си грубо. Тя не е приела още моето вѣрую, не ме разбира. Слѣдователно, азъ трѣбва да постѫпвамъ съ нея добре. Ако и тя изповѣдваше сѫщото вѣрую, тѣ щѣха да се разбиратъ. Тогава неговата рѫка нѣмаше да се вдига върху жена му. Той щѣше да работи спокойно на нивата си. Обаче, следъ боя, жена му се обърна къмъ Бога. Тя видя една похвална черта въ мѫжа си и каза: Заслужава човѣкъ да има такава религия. Разбрахъ, че мѫжътъ ми е добъръ човѣкъ. Неговото вѣрую е добро, и азъ мога да го слѣдвамъ. Разбиране е нужно между хората. Когато се приложи извѣстенъ принципъ, това подразбира редъ и законность. Казвашъ: Азъ не колѣнича предъ никого. – Да, но като отидешъ на бойното поле и тѣ ранятъ, ще колѣничишъ, ще викашъ майка си, ще плачешъ, ще се обръщашъ на една и на друга страна. Значи, да отидешъ при майка си, да колѣничишъ и плачешъ предъ нея, било унижение; да колѣничишъ на бойното поле, не е унижение. Слѣдователно, съвременнитѣ хора страдатъ, безъ да знаятъ защо. Сѫщо така тѣ се радватъ, безъ да знаятъ защо. Изобщо, човѣкъ трѣбва да знае, защо се радва и защо скърби. Страдашъ, защото нѣмашъ хлѣбъ; радвашъ се, защото имашъ хлѣбъ. Страдашъ, защото нѣмашъ животъ; радвашъ се, защото имашъ животъ. Щомъ имашъ животъ и хлѣбъ, всичко ще имашъ; щомъ нѣмашъ хлѣбъ, нѣмашъ условия за животъ. Щомъ не можешъ да намѣришъ хлѣбъ, не можешъ да проявишъ ума си. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде здравъ. Щомъ заболѣе, ще дойде лѣкарь да го лѣкува. Защо ще го лѣкува? Той нищо не може да направи. Провидението го турило на легло – нека лежи. Ако е въ затворъ, нека стои тамъ, да научи нѣщо. Ще дойде лѣкарь да го лѣкува, за да прави пакости. Има смисълъ да лѣкувате благородния човѣкъ, който следъ оздравяването си е готовъ да прави добро. – Защо трѣбва да лѣкуваме хората? – Защото сѫ добри, защото сѫ излѣзли отъ Бога. Човѣкъ не е излѣзълъ само веднъжъ отъ Бога. Той трѣбва да излиза отъ Бога всѣка минута, всѣка секунда. Не е достатъчно само да кажешъ, че си роденъ отъ баща си и да вършишъ престѫпления. Трѣбва да бѫдешъ като него. Както баща ти е станалъ ученъ съ работа и усилия, така и ти трѣбва да учишъ, да работишъ непрекѫснато. Като учишъ постоянно, докато стигнешъ развитието на баща си, той е отишълъ далечъ отъ тебе. Въ продължение на 30 години, човѣчеството е отишло напредъ. Ти не можешъ да се хвалишъ съ знанието на баща си. Науката всѣки день се развива. Ако нѣкога синътъ стане като баща си, тѣ се сливатъ въ едно. Тогава синътъ не сѫществува самостоятелно, но и бащата не сѫществува самостоятелно. Тогава нѣма нито синъ, нито баща. Какво сѫществува? – Само абсолютната реалность. При тази реалность, всички отношения между формитѣ се изгубватъ. Майката, бащата, синътъ се сливатъ въ една единствена форма. Това сѫ отношения на формитѣ къмъ човѣшкия духъ. Така, именно, формитѣ се развиватъ правилно. „Ако яде нѣкой отъ този хлѣбъ, ще живѣе въ вѣки.” Който не разбира отношението си къмъ хлѣба, не може да разбере другитѣ отношения. Животътъ започва съ хлѣба. Социалистътъ казва: Хлѣбъ дайтѣ на човѣка! – И азъ съмъ съгласенъ съ това, но не както вие търситѣ хлѣба. Има начинъ, по който можете да го намѣрите. Хлѣбътъ, който търсите, ще намѣрите при онзи орачъ, който е завършилъ своето развитие на земята. Той е съвършенъ орачъ. Ако има само четирима такива орачи между българитѣ, тѣ ще бѫдатъ великъ народъ. Ако има само четирима такива фурнаджии, които да пекатъ хлѣба, и четирима, които да го продаватъ, българитѣ щѣха да бѫдатъ великъ народъ. Ако има само четирима съвършени българи, които да покажатъ на другитѣ, какъ да ядатъ хлѣба, велико бѫдеще ги очаква. Значи, 4 X 4 = 16. Окултиститѣ събиратъ числата 1 + 6 = 7. Това число показва, че дяволътъ е хванатъ. Той е причина за всички злини въ свѣта. Нѣкои хора служатъ на седмия день. Какво показва този день? – Човѣкъ, който е освободенъ отъ всички свои заблуждения; който е влѣзълъ въ истината, съ цѣлъ да служи на новия животъ. Казвашъ на нѣкого: Трѣбва да си свършилъ всички науки, да си миналъ презъ всички опитности и тогава да влѣзешъ въ Божествената наука. Само тогава ще разберешъ значението на думата хлѣбъ. „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, ще има животъ въ вѣки.” Това е Божия мисъль, дълбоко скрита въ тѣзи думи. Като разберешъ, какво нѣщо сѫ хлѣбътъ, животътъ, мисъльта и чувствата, ще разберешъ отношенията въ цѣлокупния животъ. Щомъ разберешъ тѣзи отношения, ти ще си съставишъ правиленъ методъ за възпитание. Майката ще знае, какво нѣщо е възпитанието и какво представятъ човѣшкитѣ отношения. Тя ще знае, какъ да оре, какъ да пресѣва брашното и какъ да пече хлѣба. Не е достатъчно само да ядешъ хлѣбъ, но да бѫде той доброкачественъ. Ако хлѣбътъ не е доброкачественъ, не можешъ да станешъ светия. Питате: Какъ ще се оправи свѣтътъ? – Като дойде живиятъ хлѣбъ между хората. Тогава ще дойдатъ възвишенитѣ сѫщества на земята, но тѣ трѣбва да знаятъ, какъ да дойдатъ. Достатъчно е само четирима да дойдатъ, но обикновено тѣ не дохождатъ. Нѣкога тѣ идатъ съ колесница – своето тѣло. Ще дойдатъ съ тази колесница и пакъ ще се върнатъ на небето. И Христосъ дойде съ своята колесница, но се върна. Следъ 2000 години Той пакъ ще дойде. Казвате: Какво е училъ Христосъ? – Велики работи е проповѣдвалъ Той, но хората не Го разбраха. И следъ 2000 години още нѣма да Го разбератъ. Какво разбраха хората отъ жертвата на Христа? Ето, самитѣ християни проявиха своята ревность къмъ Христа. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхната ревность. Тѣ искаха да защитаватъ религията и хората отъ външни нападки. Глава на тази религия е Христосъ. Човѣка почитатъ за неговата глава. И тогава, за да бѫде човѣкъ почтенъ, трѣбва главата, лицето, тѣлото му да бѫдатъ почтени. Каквато е главата, такова ще бѫде и тѣлото му – всичко зависи отъ главата. Какъвто е умътъ, такава ще бѫде и силата. Каквато е силата на човѣка, такова ще бѫде и служенето му. Това сѫ все отношения. Сега, които ме слушатъ, ще кажатъ: Какво искате да кажете съ думитѣ хлѣбъ, животъ, сила, мисъль и свобода? Отъ какво трѣбва да се освободи човѣкъ? – Отъ всички сѫществуващи заблуждения въ свѣта. Тогава той ще влѣзе въ пълна свѣтлина и ще бѫде въ връзка съ всички добри хора, които сѫ разбрали Божия законъ. 9. Беседа отъ Учителя, държана на 26 октомври 1930 г., София – Изгрѣвъ.
  6. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Условия за растене „И когато се свечери, слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” [ Йоана 6:16] Ще преведа този стихъ на класически езикъ. Той е езикътъ на най-ученитѣ хора. Само ученитѣ могатъ да разбератъ, защо ученицитѣ на Христа слѣзоха на морето. На наученъ езикъ слизането означава растене. Какво отношение има между слизането на ученицитѣ на морето и растенето? Значи, има нѣщо, заради което и Христосъ слѣзе отъ невидимия свѣтъ на земята. Той миналъ пространството, отъ невидимия свѣтъ до морето, и отъ морето до сушата, съ цѣлъ да се учи. Нищо въ природата не става случайно, нито безразборно. Нѣщата не ставатъ механически. Всичко въ природата е разумно. Земята има своето велико предназначение въ космоса, затова и сѫществата, които сѫ слѣзли на нея, иматъ опредѣлена цель. Ако цельта имъ е опредѣлена за самитѣ тѣхъ, колко по-опредѣлена е за онѣзи, които сѫ създали земята. Цельта имъ е толкова ясна, колкото е ясно и на професоритѣ, защо сѫ създали университета. Обаче, студентитѣ, които слѣдватъ университета, едва сега изучаватъ неговата програма. Ученикътъ се чуди на ума на тѣзи, които сѫ създали училището. Студентътъ отъ университета или отъ академията на изкуството се чуди на създателитѣ на тѣзи учебни заведения. Много просто, нѣма какво да се чудитѣ. Това сѫ опитни хора, като астрономитѣ, които насочватъ своитѣ трѫби къмъ звѣздното небе и слѣдятъ пѫтя на всѣка звѣзда. Следъ това правятъ точни изчисления за разстоянието й отъ земята, както и за пѫтя, който тя изминава. Ама чудни били тѣхнитѣ инструменти. Чудни сѫ, разбира се, това сѫ учени хора. За невѣжия всичко е чудно. Той гледа и се чуди на голѣмата трѫба, съ която астрономътъ наблюдава небето. Съвременнитѣ хора приличатъ на онѣзи учени, на онѣзи астрономи, които боравятъ съ законитѣ, безъ да разбиратъ тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ и взаимно, отношение помежду имъ. Като четешъ Библията, ти казвашъ: Това е книга на неизчерпаемо богатство. Така е, Библията е складъ на неизчерпаемо богатство. Тя е живъ свѣтъ. И ако четешъ Библията, безъ да се свържешъ съ този живъ свѣтъ, тя остава безъ значение. Сѫщото може да се каже за числата и формулитѣ въ математиката. Ако ги изучавате само, безъ да се свържете съ тѣхъ, като съ живи свѣтове, за васъ математиката е наука безъ значение и смисълъ. Всѣка сила, разумно използвана, регулира нѣщата. Тя се използва разумно, ако се знаятъ числото и формулата, които я представятъ. Напримѣръ, и любовьта, като сила, има свое число, своя формула. Ако искашъ да я придобиешъ, трѣбва да знаешъ нейното число и формула. Като сила въ органическия свѣтъ, любовьта има своя обективна страна. Щомъ знаешъ това, можешъ да се ползвашъ отъ нея. Всѣки иска да осмисли живота си, но не знае по какъвъ начинъ. Ще го осмислишъ, когато познаешъ неговата сѫщина. Ако разглеждашъ живота само отвънъ, нищо не разбирашъ. То е все едно, да видишъ единъ човѣкъ отвънъ и да кажешъ: Този човѣкъ е религиозенъ. По какво познавашъ, че е религиозенъ? За другъ казвашъ, че е свѣтски; за трети, че е ученъ и т. н. Това сѫ фази въ човѣшкия животъ. Ако подъ „религиозенъ” разбирашъ честенъ и добъръ човѣкъ, правъ си; ако подъ „ученъ” разбирашъ просвѣтенъ човѣкъ, който носи свѣтлина на хората, правъ си; ако подъ „културенъ” разбирашъ благороденъ човѣкъ, съ добра обхода, пакъ си правъ. Обаче, ако подъ „културенъ” човѣкъ разбирашъ външната обстановка на неговата кѫща, външния му животъ, ти не си правъ. То е все едно, да се занимавашъ съ скѫпоцѣнноститѣ на умрѣлия. Каквито скѫпоцѣнности да има, той е умрѣлъ. Пръвъ той не може да се радва на тѣхъ. Какво значение иматъ за васъ скѫпоцѣнноститѣ на умрѣлия? Какво значение иматъ за васъ надгробнитѣ речи, които сѫ му държали? Какво значение има това, че на погребението му присѫствали видни хора? Какво отъ това? Важно е, дошли ли сѫ на погребението му хора, на които той е направилъ поне едно добро. Споредъ мене, на погребение могатъ да ходятъ само онѣзи, на които покойниятъ е направилъ добро. Може да е много казано, но така е. Че сега не става така, то е другъ въпросъ. Днесь придружаватъ умрѣлия онѣзи, които иматъ да му даватъ. Като го изпращатъ, тѣ казватъ: Хайде, добъръ пѫть, но молимъ ти се, да не подадешъ нѣкакъвъ протестъ срѣщу насъ и въ другия свѣтъ, че и оттамъ да ни мѫчатъ. Тамъ пари не ти сѫ нуждни. Като дойдешъ отново на земята, бѫди по-добъръ къмъ насъ. Затова, именно, длъжницитѣ държатъ надгробни речи на своя кредиторъ. Да се върнемъ къмъ основната мисъль. Ние не се интересуваме отъ въпроса, какъ умиратъ хората, какъ ги погребватъ, какъ се мѫчатъ въ другия свѣтъ, или на земята. Това сѫ странични въпроси. Ние се интересуваме отъ въпроситѣ: какъ се раждатъ хората, какъ растатъ и се развиватъ, какъ учатъ. Че хората вършатъ престѫпления, това не ни интересува. Това сѫ болѣзнени въпроси, съ които се занимава патологичната и криминалната психология. Съ това се занимаватъ само съвършенитѣ хора. Ако несъвършениятъ се занимава съ такива болни въпроси, безъ да иска, ще си напакости. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Онѣзи учени, които посвѣтили цѣлия си животъ за изучаване на мравкитѣ, въ края на краищата, сѫ придобили нѣщо отъ тѣхнитѣ качества. Който изучава гущеритѣ, придобива разположение да се грѣе на слънцето. Истинскиятъ ученъ е всѣкога младъ, никога не остарѣва. Стариятъ никога не може да стане ученъ. Като казвамъ, че стариятъ не може да стане ученъ, имамъ предвидъ отрицателната страна на старостьта. Тази старость води къмъ смъртьта. Старостьта има и положителна страна. Отъ Божествено гледище, старостьта е патологично явление въ живота. Въ процеса на растенето, старостьта се превръща въ младость. Значи, въ растенето се криятъ условия за превръщане на енергиитѣ. Така, природата иска да внесе въ живота на човѣка този стремежъ, който нѣкога ималъ. Всички сѫщества отъ слънчевата система се стремятъ да възстановятъ първичния си стремежъ, първичното равновѣсие, които животътъ нѣкога ималъ и впослѣдствие изгубилъ. Тѣ работятъ за създаването на новия животъ. Като изслѣдваме нѣщата, ние виждаме, че природата е дошла до положение, да тури равновѣсие въ законитѣ на свѣта, да изключи смъртьта отъ живота. Това значи, който умира, да не минава презъ такива голѣми мѫчения, както сега. Беседата, която днесь говоря, бихъ озаглавилъ съ думата „растене”. Растенето е разуменъ процесъ, който става съ всички живи сѫщества – работници въ човѣшкото битие, или работници въ човѣшкия духъ, въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, сърдце и воля. Може да наречете тѣзи човѣшки прояви съ различни имена, но резултатитѣ имъ сѫ едни и сѫщи. – Защо иматъ едни и сѫщи резултати? – Защото при разумнитѣ процеси не е важно, кой дѣйства – умътъ, сърдцето, волята, душата или духътъ. Важно е, че крайнитѣ имъ резултати сѫ едни и сѫщи. Значи, макаръ че волята и духътъ, напримѣръ, си служатъ съ различни методи, но крайнитѣ резултати сѫ еднакви. И тъй, като изучаваме живота отъ новото гледище, ние трѣбва да се рѫководимъ отъ обективната наука, т. е. науката на формитѣ. Тази наука се е организирала вече. Ние я наричаме наука на рационалнитѣ числа, защото борави съ тѣхъ. Отъ физическо гледище, ние можемъ да опредѣлимъ всѣко явление, защото силитѣ, които дѣйстватъ въ него, сѫ точно опредѣлени. Обаче, въ духовния свѣтъ е мѫчно да опредѣлишъ едно явление. Напримѣръ, лесно е да се опредѣли, какви качества ще има новороденото дете: дали ще прилича на баща си, или на майка си. Това може да се опредѣли точно 99 %. Когато се ражда детето, това не е произволенъ процесъ; то се ражда при строго опредѣлени условия. Който не знае законитѣ, мисли, че човѣкъ се ражда произволно. Не е така. Когато зародишътъ се посажда въ материята, за да излѣзе отъ него човѣкъ, разумнитѣ сѫщества слѣдятъ, при какви условия, кога и какъ трѣбва да се роди. Тѣ се интересуватъ отъ неговото бѫдеще, Отъ цѣлия му животъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какъ расте той и какъ се развива. При растенето, като процесъ, разумнитѣ сѫщества изчисляватъ, какви сили сѫ изразходвани и какви сѫ придобити. Колкото неуловима да е за човѣка душата, тя има свой външенъ изразъ. Сърцето, умътъ, духътъ сѫщо иматъ външенъ изразъ. Изобщо, всички нѣща въ природата иматъ свой външенъ изразъ, своя форма. Всѣки човѣкъ има специфиченъ изразъ, специфична форма, по която опредѣляме неговото развитие. Единъ човѣкъ има малки очи, другъ – голѣми, изпѫкнали. Единъ човѣкъ е нисъкъ, а другъ – високъ, снаженъ. Има причини, които обясняватъ тѣзи нѣща. Който не може да обясни причинитѣ за ръста на човѣка, не може да си обясни вѫтрешното му развитие. Казватъ за нѣкого, че е интелигентенъ. Коя е причината за неговата интелигентность? Тя е скрита вѫтрѣ въ него. Интелигентностьта се изразява въ неговата похватность. Виждатѣ интелигентенъ човѣкъ, който се проявява като добъръ техникъ. Той прави точни изчисления, прави планове и виждате, единъ день, по неговъ планъ, построили голѣмъ параходъ. Въ изчисленията си, той предвижда, каква тежесть издържа този параходъ. По сѫщия начинъ, може да се предсказва и за човѣка: какви сили и възможности се криятъ въ него. Разумнитѣ сѫщества, които сѫ построили човѣшкото тѣло, сѫ имали предвидъ възможноститѣ на всѣки човѣкъ поотдѣлно и така сѫ създали неговото тѣло. На сѫщото основание, по плана на парахода, даденъ отъ нѣкой инженеръ, сѫдимъ за неговата интелигентность. Ако не познаваме законитѣ и тѣхното прилагане, не бихме имали никаква база за наука. Ето защо, изучавайтѣ щателно законитѣ на природата. Напримѣръ, правили ли сте обективенъ анализъ, да изслѣдвате топлината на човѣшкото тѣло, при различни случаи на неговия животъ? Съвременнитѣ лѣкари измѣрватъ топлината само на болнитѣ. Напримѣръ, забелязано е, че температурата на болнитѣ се повишава отъ 36° ÷ 41°, но това не е естествена температура. Съ обикновения термометъръ се измѣрва топлината на човѣшкото тѣло. Но има психически термометъръ, съ който се измѣрва, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ. Ако топлината се увеличава, и добродѣтѣльта му се увеличава; ако топлината му се намалява, и добродѣтѣльта му се намалява. Въ физическия свѣтъ е точно обратно: повишаването на температурата влошава състоянието на болния; намаляването на температурата подобрява състоянието му, и той постепенно оздравѣва. Повишаването на топлината въ духовния свѣтъ е признакъ, че животътъ се увеличава. Колкото повече топлината се намалява, толкова повече и животътъ се намалява. Време е да се хвърли мостъ между физическия и духовния свѣтъ, да се види, че тѣ сѫ аналогични. Обаче, отношението между законитѣ на двата свѣта е обратно пропорционално. Това, което въ духовния свѣтъ е реално, разумно и вѣрно, въ физическия свѣтъ, въ дадения моментъ не е вѣрно. Напримѣръ, инженеръ - строитель дава планъ за построяване на единъ параходъ. Гледате плана и се чудитѣ, какъвъ параходъ ще излѣзе отъ него. Нѣма защо да се чудите, ще увеличите мѣркитѣ, дадени въ плана, и ще имате представа за голѣмината на парахода. Планътъ е намаленъ 10, 100, 1000 или 10 000 пѫти отъ естествената му голѣмина. Като го увеличитѣ толкова пѫти, ще имате представа за истинския му видъ. Такъвъ е законътъ. Не можешъ да сложишъ на хартия истинския образъ на тѣлата. И въ фотографията, първиятъ образъ на предмѣта е обратенъ, т. е. нѣгативенъ. Като мине презъ нѣколко процеса, ще получитѣ истинския му образъ. Въ който свѣтъ да влѣзешъ, навсѣкѫде сѫществува голѣмо разнообразие: нѣкѫде разнообразието е отвънъ, нѣкѫде – отвѫтрѣ. Искашъ да възпиташъ двама души. Каквото да правишъ, колкото и да желаешъ да бѫдешъ справедливъ, ти ще си послужишъ съ два различни метода. Невъзможно е да възпитавашъ двама души по единъ и сѫщъ начинъ. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има за възпитание. Единъ принципъ може да се приложи при възпитанието, но никога единъ и сѫщъ методъ. Неуспехътъ на съвременната култура се дължи на това, че възпитателитѣ си служатъ съ единъ и сѫщъ методъ на възпитание. Това е механическо разбиране. Прослѣдете движението на земята и ще видите, че то не е едно и сѫщо: всѣки моментъ ту се ускорява, ту се намалява. И земната механика е подъ закона на вѣчното разнообразие. И земята не се движи механически. Въ движението й има извѣстна разумность. Когато движението на земята се ускорява, тя се намира подъ влиянието на единъ родъ разумни сили; когато движението й се намалява, тя се намира подъ влиянието на другъ родъ разумни сили. Който иска да си състави понятие за времето, трѣбва да вземе предвидъ ускорителното и закѫснително движение на земята. Каквото знаете за движението на земята, сѫщото се отнася и до човѣка. И въ него ставатъ ускорителни и закѫснителни процеси. Казвашъ: Не зная, защо престанахъ да раста. Питамъ: Презъ зимата цвѣтята растатъ ли? Въ тропическия поясъ растенето не престава, но въ умѣрения поясъ, презъ зимата настава почивка. Презъ време на почивката, растенията събиратъ енергия, за да могатъ, въ време на ускорителнитѣ процеси, да обработятъ събранитѣ материали. За да реализирашъ една мисъль, едно чувство и да дадешъ ходъ на своя вѫтрѣшенъ подтикъ, трѣбва дълго време да събирашъ материалъ за съграждане на това, което желаешъ. Трѣбва да знаешъ още, отде да черпишъ енергия и материалъ за работа. Човѣкъ черпи жизненитѣ сили отъ нѣколко източника – отъ храната, отъ въздуха, водата и свѣтлината. Той черпи енергия още и отъ мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ си. Всѣки употрѣбява такава храна, която отговаря на развитието му. Обикновенитѣ хора се хранятъ по обикновенъ начинъ: приематъ храната и я дъвчатъ. Адептитѣ се хранятъ само съ въздухъ. При това, нѣкои отъ тѣхъ приематъ въздухъ само единъ пѫть въ мѣсеца, други – единъ пѫть въ годината, а най-напредналитѣ – единъ пѫть презъ цѣлия си животъ. Тѣ се отличаватъ отъ обикновенитѣ хора по това,че дълго време обработватъ храната си. Има адепти, които се хранятъ само съ свѣтлината. Азъ изнасямъ тѣзи факти като недоказани научно. Може да вѣрвате, може и да не вѣрвате въ тѣхъ – свободни сте. Азъ нѣмамъ време да доказвамъ тѣзи факти, но и да ги докажа, вие нѣма да се ползватѣ отъ тѣхъ. Каква полза ще ви допринесе факта, че нѣкои адепти се хранели съ свѣтлина, а други – съ въздухъ? Отъ научно гледище, задачата на човѣка е да се научи правилно да се храни, да пие вода, да диша; сѫщо така, той трѣбва да мисли, да чувства и да дѣйства правилно. Това сѫ живи, разумни процеси, свързани съ живитѣ сили на природата. Тѣзи процеси опредѣлятъ развитието на човѣка. Отъ тѣхъ зависи неговото бѫдеще. Ако човѣкъ иска да нагласи мисъльта и чувстването си спорѣдъ гамата на природата, съ която иска да работи, всѣкога ще има успѣхъ. Ако не може да се нагласи спорѣдъ гамата, която природата е опредѣлила, той нѣма да има успѣхъ. Много естествено. Какъ ще разберешъ учения, ако не знаешъ неговия езикъ? И природата, когато ни дава на разположение своитѣ сили, тя разбира нашия езикъ. Иначе, и тя не би могла да ни помогне. Не мислете, че съ вашия езикъ можете да отидете далечъ. Слѣдователно, когато природата съ своитѣ сили слиза при насъ, тя си служи съ нашия езикъ. Когато ние отиваме при нея, трѣбва да знаемъ нейния езикъ. Въ този случай, тя е крайно взискателна, Ако не знаемъ езика й, тя не ни приема. Махне съ рѫка и ни отминава. Въ това отношение, англичанинътъ постѫпва като нея. Ако ти проговори, и ти не го разберешъ, той маха съ рѫка и заминава. Съ това той иска да каже: За мене времето е пари, не мога да го губя. Той не говори надълго и широко, като българина. Ако го разберешъ, добрѣ; ако не го разберешъ, ще махне съ рѫка и ще ти каже: Върви следъ мене! Ще ти даде картичката си и ще тѣ изпрати при нѣкой свой приятель, той да ти услужи. Англичанитѣ не сѫ хора на чувствата. Външно тѣ сѫ студени, хладни, но сѫ добри психолози. Като хвърли погледъ върху тебе, англичанинътъ веднага има представа, какъвъ човѣкъ си. И тѣ изучаватъ окултизма, иматъ свои методи за прилагане па окултнитѣ науки. Дали методитѣ имъ сѫ прави, бѫдещето ще покаже. Сѫщото може да се каже и за нашитѣ методи. И за тѣхъ бѫдещето ще говори. Времето и резултатитѣ ще покажатъ, кои методи сѫ по-добри. Не се произнасяйте преждевременно за нѣщата. Че управлението на даденъ народъ било лошо – не се произнасяйте. На другъ народъ управлението било добро – и за това не се произнасяйте. Времето ще разрѣши въпроситѣ. Азъ се спирамъ на факта: не можешъ да приложишъ единъ и сѫщъ методъ при възпитанието на двама души. Нѣщо повече: И върху себе си не можешъ да приложишъ единъ и сѫщъ методъ при два различни случая. Единъ день ще употрѣбишъ единъ методъ, на другия день – другъ методъ. Методътъ, който си употрѣбилъ на младини, е различенъ отъ онзи, който употрѣбявашъ на старини. Природата се отличава съ крайно разнообразие. Красотата на природата се заключава въ крайното разнообразие. Онѣзи, които не разбиратъ закона на разнообразието, се стремятъ къмъ еднообразие. Тѣ не знаятъ, че единството въ живота се крие въ разнообразието. Поради еднообразието, въ което живѣе, човѣкъ е навлѣзълъ въ областьта на страданията. Като не разбира причината на страданията си, той се стреми къмъ разнообразие, дето не трѣбва, и казва: Азъ имамъ много идеи. – Не, ти трѣбва да имашъ само една идея, единъ принципъ, а много методи за прилагане на принципа или на идѣята. Не мислете, че щастието е въ разнообразието на принципитѣ. Сѫществуватъ три главни принципа: принципътъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. И до днесь още тѣ не сѫ разбрани, затова често смѣсватъ любовьта съ чувствата. Любовьта ражда живота, а проява на живота е движението. Животътъ организира формитѣ. Значи, и формитѣ сѫ подъ закона на любовьта. Който разбере любовьта, като принципъ, ще разбере и нейнитѣ видоизмѣнения. Щомъ разбере любовьта, той ще приложи методитѣ на живота, изявенъ въ движението. Ако не може да приложи тѣзи методи въ движението, той не може да ги приложи и въ външнитѣ форми, произлѣзли отъ движението. Вториятъ принципъ – на мѫдростьта, има отношение къмъ свѣтлината и знанието, както и къмъ човѣшкия умъ. Който вѣрва въ ума, ще се ползва отъ знанието, което придобива чрезъ него. Сѫщото може да се каже и за сърдцето, за душата и за духа. Който вѣрва въ сърдцето, ще се ползва отъ науката за сърдцето; който вѣрва въ душата, ще се ползва отъ науката за душата; който вѣрва въ духа, ще се ползва отъ науката за духа. Ще кажете, че сѫществуването на душата не е доказано научно. Че сѫществува душата, това е фактъ; въпросъ е да се докаже научно. Досега никой не е доказалъ сѫществуването на душата. И сѫществуването на ума не е доказано. Обаче, лесно се познава умниятъ човѣкъ. Дето ходи, той свети. Това се вижда особено вечерь. Какъ ще познаете сърдечния човѣкъ? – По това, че и въ най-студения зименъ день той излѫчва топлина. Само той може да бѫде по риза, безъ да усѣща студъ. Той прилича на вѣчна пролѣть, въ която всичко цъфти. Слѣдователно, разуменъ човѣкъ е онзи, който излѫчва свѣтлина. Сърдеченъ е онзи, въ душата на когото цари вѣчна пролѣть. Това сѫ факти, които не се нуждаятъ отъ научни доказателства. Както по кривата линия на барометъра и по вдигането и спадането на живака сѫдимъ за външната температура и налѣгане, така и по интензивностьта на свѣтлината и топлината сѫдимъ за разумностьта и сърдечностьта на човѣка. Дължината на линията опредѣля интензивностьта на свѣтлината и топлината. Сѫщо така, и дължината на носа опредѣля интелигентностьта на човѣка. Значи, колкото по-интензивна е свѣтлината, толкова по-дълги сѫ нейнитѣ линии. Оттукъ вадимъ заключението, че носътъ на човѣка се удължава по причина на свѣтлината, която прониква въ неговия умъ. Ухото пъкъ се удължава по причина на топлината. Голѣмитѣ уши показватъ добрѣ развити чувства. Ако ушитѣ сѫ малки, чувствата сѫ слабо развити. Човѣкъ съ малки уши е скържавъ, не обича да дава. Когато измѣрвате дължината на носа и на ушитѣ, ще видите, че тази мѣрка не е достатъчна. Ще измѣрвате и тѣхната широчина. Отъ значение сѫ и гънкитѣ по тѣхъ. Гънкитѣ на носа показватъ сѫщо степеньта на развитието на мозъка. Ако носътъ растѣше непрекѫснато на дължина, щѣше да достигне неимовѣрни размѣри. Сѫщото можемъ да кажемъ и за мозъка, който расте на дължина и на широчина. Това растене се ограничава отъ черепа, въ който е затворенъ. Като нѣма възможность да расте на дължина и широчина, той започва да се нагъва. Въ тѣзи гънки се развиватъ различнитѣ мозъчни центровѣ, т. е, фабрикитѣ и заводитѣ на човѣка. Нѣма по-голѣмъ заводъ отъ човѣшкия мозъкъ. Никой заводъ въ свѣта не може да се сравни съ него. Въ него работятъ три билиона и 600 милиона клѣтки – работници. Нѣкои отъ тѣзи клѣтки сѫ толкова учени, че нито единъ отъ съвременнитѣ капацитети не може да се сравни съ тѣхъ. И тъй, ако търсите истински учени химици, физици, математици, биолози, ясновидци, ще ги намѣрите въ мозъка. Отъ тѣхъ се учатъ всички хора. Нѣкой събере знанието на тѣзи учени клѣтки и казва: Азъ мисля така. – Ти нищо не мислишъ. Ученитѣ клѣтки сѫ мислили преди тебе, а ти възпроизвеждашъ това, което тѣ знаятъ. Като ме слушате, ще дойдете до едно противорѣчие и ще се запитатѣ: Тогава, де остава човѣкътъ? Външниятъ човѣкъ е временна проява на вѫтрешното единство въ човѣка, изразено чрезъ неговия умъ, сърдце и воли – отъ една страна, и чрезъ неговата душа и духъ – отъ друга страна. Той е свързанъ посрѣдствомъ една нищка съ вѫтрешния човѣкъ, т. е. съ вѫтрешното единство въ него. Всѣка клѣтка има свой специфиченъ методъ на работа. Значи, мозъкътъ разполага съ три билиона и 600 милиона методи. Какво разнообразие на дѣйность се крие въ него! – Вѣрно ли е това? – Нѣма да се минатъ 100 ÷ 200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука. Ще кажете, че това сѫ илюзии. Не, илюзии сѫ само онѣзи нѣща, които не сѫществуватъ въ природата. Обаче, това, което сѫществува въ природата, е реалность. Всѣко нѣщо, което, въ даденъ моментъ, човѣкъ съзнава и вижда, е реално. Питатъ ме, вѣрвамъ ли въ Бога. – Когато виждамъ Бога и Го съзнавамъ, вѣрвамъ въ Него. Той е реалность за мене. Обаче, като не Го виждамъ и не Го съзнавамъ, не вѣрвамъ въ Него. – Защо не вѣрвашъ? – Нѣмамъ никаква връзка съ Него. Азъ се свързвамъ само съ, онѣзи нѣща, които, въ даденъ моментъ, виждамъ и съзнавамъ. Имате две житни зърна. Едното посѣвате въ земята, а другото оставятѣ въ хамбара. Следъ време, посѣтото зърно покълва и започва да расте нагорѣ. Ако го питате, познава ли слънцето, то казва: Познавамъ слънцето, защото ме е грѣло и продължава да ме грѣе. Задавате сѫщия въпросъ и на другото зърно, и то казва: Не познавамъ слънцето, не съмъ го виждало. То не е проникнало въ хамбара, не ме е огрѣвало. И това житно зърно има възможность да види слънцето. – Кога? – Когато го посѣятъ въ земята. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че не вѣрва въ Бога, отговарямъ: Не вѣрвашъ, защото си още въ хамбара. Когато тѣ посѣятъ въ земята и видишъ слънцето, ще повѣрвашъ и въ Бога. – Не си правъ. – Не съмъ правъ по отношение на тебе, който си затворенъ въ хамбара. Обаче, азъ съмъ посѣтъ на нивата, раста нависоко, виждамъ слънцето. Между мене и тебе има голѣма разлика. Ние се различаваме и по форма, и по съдържание, и по смисълъ, но тази разлика не може да ни спъва. И ти можешъ да дойдешъ на моето мѣсто и да видишъ, че това, което говоря, е вѣрно. Сѫщо и азъ мога да дойда на твоето мѣсто. И мене, като ме ожънатъ и овършѣятъ, ще ме турятъ въ хамбара. Тогава и азъ ще кажа, че не сѫществува Богъ. Какво означаватъ думитѣ: Нѣма Богъ. Това означава, че страданията на човѣка сѫ свършени, т. е. той е въ хамбара. Кажешъ ли, че има Богъ, ти имашъ господарь. Щомъ имашъ господарь, нѣма да бѫдешъ гледанъ като писано яйце. Той ще ти каже: Хайде на нивата – да орешъ, да сѣешъ, да жънешъ. Като орешъ и сѣешъ на нивата на господаря си, безъ да ти плаща нѣщо, ти казвашъ: Азъ съмъ свободенъ вече отъ своя господарь. Това е разбиране! Мнозина иматъ такова разбиране. Тѣ казватъ: Ние не вѣрваме въ Бога. Това е привидно положение. Ще знаете, че заблужденията, противорѣчията и страданията въ вашия животъ не произтичатъ отъ Бога. Да мислишъ обратното, това е заблуждение. Какъ ще говоришъ за Бога, безъ да си го видѣлъ, безъ да си говорилъ съ Него? Щомъ е така, какъ можешъ да мислишъ, че страданията идатъ отъ Бога? Ако отидете при добритѣ майки и бащи, при добритѣ учители и свещеници, при добритѣ държавници, при напредналитѣ адепти, какво ще ви кажатъ тѣ за Бога? Тѣ ще ви кажатъ, че Богъ е любовь; че страданията и нещастията въ вашия животъ се дължатъ на неразбиране на великитѣ принципи и закони, съ които природата си служи. Ако човѣкъ си служи съ законитѣ на природата, пакъ ще има страдания, но по-малки. Тогава, при сто случая въ живота си, само въ единъ отъ тѣхъ ще има страдание или неуспѣхъ. Да имашъ единъ неуспѣхъ или едно страдание въ живота си, това е на мѣсто. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да се справите съ мѫчението. Щомъ се натъкнете на едно мѫчение или страдание, потърсете причината за това. То може да се дължи на разстройство на черния дробь, на дишането, на сърдцето или на нѣкое разстройство въ мозъка. Неправилниятъ животъ причинява разстройство на цѣлия организъмъ. Важно е да се намѣри причината на това разстройство и да се отстрани. Неправилното кръвообращение се дължи на неправилната мисъль. Нѣкой не ходи правилно, клати се на една, на друга страна. Това се дължи на нѣкакво разстройство на малкия мозъкъ. Въ този човѣкъ е нарушено равновѣсието. Ето защо, първа задача на човѣка е да концентрира своята мисъль. Мислитѣ трѣбва да се нареждатъ хармонично. И въ чувствата трѣбва да има хармония. Школата, която слѣдвате, разполага съ правила, закони и методи. Ако ги прилагате правилно, вие ще преобразите лицето си. Ако днесь хората не успѣватъ, то се дължи на факта, че очакватъ всичко наготово. Значи, искатъ други да работятъ за тѣхъ. Тѣ казватъ: Ние ще повѣрваме въ Бога, ако Той ни даде, каквото пожелаемъ. Тѣ не знаятъ, какво представя вѣрата. Да вѣрвашъ въ учения човѣкъ, това значи, да постѫпващъ спорѣдъ законитѣ, съ които той работи. Да вѣрвашъ въ художника, това значи, да постѫпвашъ спорѣдъ неговитѣ принципи. Сѫщото се отнася и до музиканта. Колкото да е великъ, той не може да предаде своето изкуство. Ти ще вѣрвашъ въ неговитѣ принципи, ще ги прилагашъ и тогава ще придобиешъ изкуството му. Безъ учене и работа, нищо не се постига. Като учишъ и работишъ, ще възприемешъ методитѣ и законитѣ на великия музикантъ и ще придобиешъ неговото изкуство. И природата, въпреки своята добра воля, ако не учимъ, не може да ни предаде своето знание. Като знаете това, не питайте, защо страдате. Страдате, защото не учите. Казва се, че науката не може да обясни всичко. – Не, науката е въ състояние да обясни всички факти и явления, но трѣбва да се знаятъ нейнитѣ принципи и закони. Нѣкой страда отъ изобилие, отъ много знания, а другъ – отъ недоимѫкъ, отъ малко знания, Нѣкой страда отъ много любовь, а другъ – отъ малко любовь или отъ безлюбие. – Какъ е възможно, човѣкъ да страда отъ много любовь? Много просто. Сто души обичатъ едновременно единъ човѣкъ. Всѣки иска да го цѣлуне и прегърне. Какво ще бѫде неговото положение? Ако си богатъ, и сто души тѣ спиратъ на пѫтя, всѣки да си каже молбата и да си опише положението, какъ ще се чувствашъ ти? Това не е ли страдание? Ако десетки хора посѣщаватъ учения всѣки день, да се разговарятъ върху неговитѣ научни изслѣдвания, какво ще чувства той? Ако съмъ на мѣстото на учения, за да не ме безпокоятъ хората, ще отворя едно училище, въ което ще назнача нѣколко професори, да имъ даватъ свѣдения за това, което ги интересува, както и да имъ преподаватъ нужднитѣ знания. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ работници, а не отъ философи. Свѣтътъ трѣбва да се спаси. Мнозина казватъ, че трѣбва да се ходи на училище, да се работи, да се домогнатъ до извѣстно знание, до методитѣ и правилата на науката. Единъ ученъ френологъ, докторъ Галъ, като изучавалъ мозъчнитѣ центровѣ на човѣшката глава, влѣзълъ въ връзка съ единъ простъ човѣкъ, отъ когото научилъ нѣщо ново. Простиятъ човѣкъ отглеждалъ кокошки и пѣтли и, като наблюдавалъ, кои пѣтли сѫ добри борци, открилъ причината за това. Отъ тѣзи наблюдения, докторъ Галъ направилъ едно ново откритие, а именно: той намѣрилъ центъра на смѣлостьта въ човѣка. Дето е мѣстото на този центъръ въ смѣлия пѣтелъ, тамъ е и у човѣка. Макаръ че главата на пѣтела е по-малка отъ човѣшката, съ извѣстни изчисления може да се намѣри точно мѣстото на този центъръ у човѣка. Смелиятъ пѣтелъ е готовъ да се бори до смърть. Той вади ножа си и умира, но не отстѫпва. Ако и смѣлиятъ човѣкъ е готовъ да вади ножъ и да коли, какъвъ смисълъ има това чувство? Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че всички се тревожатъ. Нѣма човѣкъ, който да не е подъ постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото въ тѣхъ чувство на предпазливость. Всѣки се безпокои, тревожи се, какво ще стане съ него. Всички се питатъ: Какво ще стане съ насъ? Най-малката промѣна въ личния или общественъ животъ на хората ги стрѣска. Тѣ губятъ разположението си, безъ да могатъ да си помогнатъ. Има чувствителни инструменти, съ които може да се намѣри причината на това неразположение. Като поставите този инструментъ на челото си, ще опредѣлите точно мѣстото на възбудения мозъченъ центъръ. Той е причина за неразположението въ човѣка. Колкото повече се увеличава топлината на организма, толкова по-болѣзнени състояния го нападатъ. Топлината на мозъка трѣбва да бѫде постоянна. Нѣма по-опасно нѣщо отъ това, да се повишава топлината на човѣшкия мозъкъ. Може да се повишава дѣйностьта на мозъка, както и неговото напрежение, но никога неговата топлина. Щомъ се повиши топлината му, явяватъ се различни болѣзнени състояния, които медицината нарича съ общо име „мозъчни разстройства.” Най-малкото повишение на тази топлина се отразява болѣзнено върху стомаха, дробоветѣ, жлѣзитѣ и други органи. Това се отразява врѣдно върху цѣлия организъмъ, върху нервната система. Тази е причината за неврастенията. – Какъ може да се справи човѣкъ съ повишената топлина на мозъка? – Чрезъ мисъльта. Като мисли право, той постепенно понижава температурата на мозъка си и така я нормализира. Когато въ мозъка става извѣстно триене, тогава топлината се повишава. Триенето се дължи на несбѫднати желания. Колкото повече настоява човѣкъ да реализира извѣстно желание, толкова по-голѣмо триене става между мозъчнитѣ частици. Оставете това желание да се реализира следъ нѣколко години. До това време, реализирайтѣ друго желание. Колко нови мисли и желания ще дойдатъ въ ума ви! Има какво да реализира човѣкъ. „И когато се свечери, слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” Морето представя живота съ неговитѣ закони и методи, които се прилагатъ вечерь. Подъ „вечерь” се разбиратъ условията, при които външниятъ свѣтъ не може да стимулира човѣка. Понеже той нѣма условия въ себе си, връща се вечерь у дома си и, ако е жененъ, казва на жена си: Този си направилъ кѫща, онзи си направилъ кѫща, а ние нѣмаме никаква възможность. Отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Следъ това и мѫжътъ, и жената не могатъ да спятъ спокойно. Гледашъ къмъ този, къмъ онзи, всички заематъ високи служби, и свѣтлината на деня, вмѣсто да внесе успокоение въ тебе, повече тѣ тревожи и безпокои. Нѣкога е нужно да дойде вечерь, да изглади всички тежки впечатлѣния и преживявания на деня. Ако е за кѫщи, има кой да гради. Достатъчно е да има инструменти и материалъ, за да се съгради една кѫща. Може да съградишъ единъ палатъ и следъ време да го разрушишъ. Сѫщото прави и природата. Тя, която е създала най-висшия заводъ – човѣшката глава, въ единъ моментъ може да я разруши, за да внесе въ нея извѣстно подобрение. Въ процеса на развитието, каквито възгледи да имате за живота, тѣ сѫ дотолкова валидни, доколкото разбирате великитѣ закони и принципи, съ които можете да си служите. Отъ васъ зависи да поставите живота си на устойчива или неустойчива основа. Ако въ усилията на вашия животъ видите, че имате нѣщо непостигнато, изменете методитѣ си. Ако не можешъ да постигнешъ нѣщо по единъ начинъ, промѣни метода си. Ако и чрезъ него не можешъ да постигнешъ резултати, промѣни го. Може да промѣнишъ много методи, но никога не стой на едно мѣсто. Не постѫпвай като мухитѣ. Виждалъ съмъ, какъ мухи влизатъ въ стаята ми и започватъ да се блъскатъ въ единъ, въ другъ прозорецъ. Азъ имъ отварямъ прозорцитѣ, вратитѣ, да излѣзатъ, но като не разбиратъ това, тѣ се блъскатъ отъ едно мѣсто на друго. Като се блъскатъ по прозорцитѣ, тѣ казватъ: Оттукъ искаме да излѣземъ. – Мухата има право да се блъска въ прозореца, но човѣкъ не трѣбва да се блъска като нея. Щомъ се блъснешъ веднъжъ, втория пѫть ще кажешъ: Не е това мѣстото, дето отивамъ. – Ти гледай да излѣзешъ отъ вратата, която господарьтъ ти отворилъ. Дето върви той, и ти върви следъ него. Гледай, какво правятъ умнитѣ хора. Господаритѣ сѫ умнитѣ хора въ свѣта. Наблюдавай, презъ кои пѫтища и презъ коя врата минаватъ тѣ. Презъ която врата минава разумниятъ човѣкъ, презъ нея ще минешъ и ти. Тя ще тѣ изведе на спасителния брѣгъ. Който може да се домогне до учения човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, той е придобилъ нѣщо. Учениятъ никога нѣма да ти каже, че не разбиращъ живота. Той казва: Всичко, каквото говоришъ, е вѣрно, но за реализирането му сѫ нуждни условия, време и стремежъ. Вече 20 ÷ 30 години, какъ се занимавамъ съ извѣстенъ въпросъ; имамъ малки постижения. Ти, който ме слѣдвашъ, ще имашъ по-малки постижения отъ моитѣ. И да слѣдвашъ пѫтя на учения, не може да имашъ неговитѣ постижения. Сега Божественото работи въ свѣта. Великиятъ Учитель, Който работи за човѣчеството, има за цель да измѣни съзнанието на хората, да придобиятъ новъ начинъ на възпитание и разбиране. Старитѣ форми на човѣшкитѣ вѣрвания ще се замѣстятъ съ нѣщо ново. Оставете старитѣ си дрехи навънъ, и облѣчете новитѣ. Не мислете повече за старитѣ си дрехи. Изучавайте себе си; изучавайте сърдцето и ума си; изучавайте душата и духа си. Изучавайте онѣзи методи, които можете да занесете на онзи свѣтъ. Това значи, да се използува разумно съвременната наука. Ще кажете: Да сме сега при своя Учитель! Да сме на мѣстото па Христовитѣ ученици! Желая ви сега, да слѣзете съ Христовитѣ ученици на морето. Вечерьта е почивка. Така ще си дадете отчетъ за живота. Ще започнете съ новия животъ, съ новитѣ разбирания. Не се занимавайте повече съ старото. Не оплаквайте вашето минало, не мислете, какво сте били нѣкога. Забравете старото, и вървѣте напредъ. Никакви сълзи, никакви скърби, никакви страдания. Който е плакалъ, да не плаче повече; който е скърбѣлъ, да не скърби; който се обезсърдчавалъ, да не се обезсърдчава; който, се гнѣвилъ, да не се гнѣви. Започнете съ обратното. Който не е обичалъ, да обича; който не е чувствалъ, да чувства; който не е мислилъ, да мисли; който не е дѣйствалъ, да дѣйства. Всѣки да придобие кротость, въздържание и смирение. Само силниятъ човѣкъ е смиренъ; слабиятъ не може да бѫде смиренъ. Само богатиятъ може да бѫде щедъръ. И добриятъ може да бѫде щедъръ. „Слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” Слѣзте и вие при онова море въ природата, за да придобиете нейнитѣ методи. Вслушвайте се въ нейнитѣ закони и отъ резултатитѣ, които придобивате, градете вашето бѫдеще. Това изисква сегашниятъ животъ. Да растемъ спорѣдъ образа на идеалния и съвършения човѣкъ, който бѫдещето може да създаде. 1. Беседа отъ Учителя, държана на 31 августъ, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.
  7. Ани

    1930_09_07 Имамъ ястие

    От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Имамъ ястие „А Той имъ рѣче : „Азъ имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете”.” (Йоанъ 4:32) Човѣкъ е свикналъ на опредѣленитѣ величини, на знайното. И като се опредѣля за нѣщо, той казва: Това зная. Това трѣбва да зная! Подъ „знание” той разбира нѣщо, което е предъ неговитѣ очи, въ негови рѫце и подъ негова власть. Всѣко нѣщо, което човѣкъ може да направи, то му се подчинява. Ето защо, хората вѣрватъ само въ това, което могатъ да направятъ. Малко хора ще срѣщнете днесь, които вѣрватъ въ това, което не могатъ да направятъ. Вѣрата имъ въ Бога е нѣщо неопредѣлено въ тѣхния умъ. Разположението имъ къмъ своя народъ е тѣсно свързано съ тѣхнитѣ интереси. Тѣ обичатъ народа си дотолкова, доколкото могатъ да го използуватъ. Да вѣрвашъ въ Бога, за да Го използвашъ, това не е вѣра. Да обичашъ народа си, за да го използвашъ, това не е обичь. Да любишъ ближния си, защото интереситѣ ти диктуватъ така, и това не е любовь. Днесь го обичашъ, а на другия день пренасяшъ любовьта си на друго мѣсто. Ти си генералъ, който пренася дѣйствията си отъ едно мѣсто на друго. Такава любовь е бойно поле. Двама души се обичатъ, но се сражаватъ на бойното поле. Когато се говори за половата любовь, азъ имамъ предъ видъ мѫже и жени, които се сражаватъ. Нѣкога жената побѣждава, нѣкога мѫжътъ. Нѣкога мѫжътъ робува, нѣкога – жената. Когато мѫжътъ побѣждава, свѣтътъ е много красивъ за него; когато жената побѣждава, свѣтътъ е много красивъ за нея. Ако и двамата губятъ, свѣтътъ е много лошъ. Така е било въ миналото, така е сега, и така ще бѫде. Като изучавамъ хората, виждамъ, че тѣ сѫ недоволни не само отъ външния животъ, но и отъ себе си. Смѣшно е, когато човѣкъ е недоволенъ отъ себе си! Той намира, че не е достатъчно силенъ, не е достатъчно богатъ или ученъ и е недоволенъ отъ себе си. Кой отъ кого е доволенъ? Какъ си обясняватѣ психологически недоволството? Какъ може да бѫде човѣкъ недоволенъ отъ себе си? Недоволенъ си отъ себе си, но не можешъ да се накажешъ, както наказвашъ другитѣ. Носишъ едно хубаво гърне въ рѫцетѣ си, но го изпуснешъ, и то пада на земята, дето се счупва. Недоволенъ си отъ себе си, сърдишъ се, но не можешъ да се набиешъ. – Защо не може човѣкъ самъ да се накаже? – Защото виновникътъ е толкова тѣсно свързанъ съ тебе, че като накажешъ него, и ти усѣщашъ сѫщата болка, каквато и той усѣща. И за да се примиришъ съ виновника, ти казвашъ: По-добре да живѣемъ съ тебе въ миръ и съгласие, отколкото да се сърдимъ единъ на другъ. Христосъ казва: „Азъ имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете.” Подъ „ястие” Той разбиралъ знание. Силата на човѣка се заключава въ това, което той не знае, както и въ това, което хората не знаятъ. Питатъ: Кажи ми какво е твоето вѣрую. – И азъ не зная какво е моето вѣрую. – Въ кой Господъ вѣрвашъ? – Вѣрвамъ въ единъ Господъ, Когото и азъ още не познавамъ. Нѣкой казва, че познава Господа. – Смѣшно е да се мисли, че познавашъ Господа. Не може да кажешъ, че познавашъ нѣкой човѣкъ, а още повече да говоришъ за познаване на Господа. Да познавашъ Господа, това значи Той да тѣ слуша въ всичко и да изпълнява всичкитѣ ти желания. Казвашъ, че познавашъ царя. Готовъ ли е той да си даде подписа за всички твои желания? Ако е готовъ, познавашъ го, и той тѣ познава. Ако не е готовъ, за никакво познаване не говори. – Ама азъ видѣхъ царя отъ прозореца и отъ балкона. – Това не е познаване. Ако твоята вѣра е толкова, колкото познаването на царя, когото си видѣлъ отъ прозореца или отъ балкона, това не е никакво познанство, никаква вѣра. – Ама азъ имамъ пълна представа за Бога. – Досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ на земята съ пълна представа и познаване на Бога. Изобщо, хората още нѣматъ истинско понятие за Бога. – Какъ така? Нали човѣкъ е направенъ по образъ и подобие на Бога? – Човѣкъ е направенъ отъ пръстъ и получилъ дихание на животъ. Обаче, той още не е направенъ по образъ и подобие на Бога. Онзи човѣкъ, за когото се казва, че е направенъ по образъ и подобие на Бога, е Божествениятъ човѣкъ, който живѣе на небето. Въ него живѣятъ едновременно и мѫжътъ, и жената въ пълна хармония и единство. Той не е нито само мѫжъ, нито само жена. Божествениятъ човѣкъ слиза на земята само единъ пѫть презъ 1500 ÷ 2000 години, като Учитель. Въ този смисълъ, само Учительтъ е направенъ по образъ и подобие на Бога. – Какъ е възможно това? Ние мислимъ, че човѣкътъ, изобщо, е направенъ по образъ и подобие на Създателя си. – Какво мислитѣ вие, това е другъ въпросъ. То не отговаря на реалностьта. Това, което човѣкъ предполага, е едно; това, което е сѫщностьта, т. е. реалностьта, е друго. „Азъ имамъ ястие.” Христосъ опредѣля, въ какво се заключава яденето, а именно, да вършимъ волята на Онзи, Който ни е пратилъ на земята. – Какъ можемъ да изпълнимъ волята Божия? – Щомъ питашъ, ти самъ показвашъ, че още не си направенъ по образъ и подобие на Бога. Направениятъ по образа на Бога, знае каква е волята на неговия Създатель и точно я изпълнява. Неговата мисъль е насочена къмъ това: всѣки моментъ да изпълнява волята на своя Отецъ. – Кое е незнайното въ моя животъ? – Това, което тѣ смущава. Ти се смущавашъ какъ ще свършишъ живота си. – Ще свършишъ живота си както си го започналъ. Ако си роденъ зле, зле ще свършишъ; ако си роденъ добре, добре ще свършишъ. Ако си роденъ по Божественъ начинъ, Божественъ човѣкъ ще бѫдешъ; ако си роденъ по човѣшки, като човѣкъ ще живѣешъ и като човѣкъ ще свършишъ. Не мисли, че ако си роденъ по човѣшки, можешъ да станешъ Божественъ човѣкъ. Това е невъзможно! Ако никога не си училъ, не можешъ да станешъ ученъ или философъ. – Азъ съмъ роденъ ученъ. – Ако нѣкога си училъ, можешъ да се родишъ ученъ. Но ако никога не си училъ, ще се родишъ простъ. Ученето е процесъ, който предшествува раждането. „Азъ имамъ ястие.” Приготвянето на ястието е процесъ на развитие, при който се доставятъ онѣзи елементи, нуждни за храна на организма. Въ широкъ смисълъ на думата „хранене”, казваме, че силата на човѣка зависи, именно, отъ храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена. Приемането на физическата храна е аналогично съ приемането на умствената храна. Значи, между храненето и ученето има нѣщо общо. Знанието на ученика зависи отъ материала, който учительтъ му преподава. Ако учительтъ не предаде знанието си ясно и пълно, ученикътъ нищо не придобива. „Имамъ ястие.” Може ли всѣки да каже така? Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае онѣзи точки на своя животъ, отдето може да излезе. Тѣ сѫ изходни точки на неговия животъ. За да намѣри тѣзи точки, той трѣбва да знае методитѣ за проявяването на живота. Първиятъ пропѣе, съ който детето започва своя животъ, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било въ утробата на майка си. Тамъ то се е хранило, безъ да диша. Майката е дишала, а то – яло. Майката вършила едновременно нѣколко процеса: работила, яла и дишала, а детето само се хранело. Има хора на земята, които въ духовно отношение още не сѫ родени. Тѣ само ядатъ, безъ да дишатъ. Значи, тѣ сѫ още въ утробата на майка си. Докато не дишашъ, ти си само ембрио, още си въ утробата на майка си, дето ядешъ, безъ да дишашъ и мислишъ. – Колко време може човѣкъ да не диша? – Девѣть мѣсеца. Ако на девѣтия мѣсецъ гърдитѣ му не се отворятъ и не поеме първата вдишка, той е осѫденъ на смърть. Ако той пожелае да излезе малко по-рано или да остане малко по-кѫсно въ утробата на майка си, смъртьта му е неизбѣжна. До девѣть мѣсеца човѣкъ може само да яде и спи, безъ да диша и мисли. Презъ това време, майката ще мисли за него. Обаче, дойде ли девѣтиятъ мѣсецъ, той е заставенъ самъ да рѣши задачата си. Ако дойде при мене човѣкъ, още нероденъ, и ме пита, какво нѣщо е Господъ, ще му кажа: Ти нѣмашъ право да задавашъ такъвъ въпросъ. Нѣмашъ право да мислишъ за Бога. Азъ ще мисля, ти ще ядешъ. Азъ ще вѣрвамъ, ти ще живѣешъ. – Ами, ако азъ искамъ да зная нѣщо за Бога? – Тогава ще излезешъ отъ утробата на майка си. Ако си влѣзълъ въ девѣтия мѣсецъ, можешъ да излезешъ навънъ. Колко мѣсеченъ си? – На четири мѣсеца. – Тогава ще сѣдишъ още въ утробата на майка си и ще мълчишъ. „Азъ имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете.” Тази мисъль нѣма почти никакво отношение къмъ вашия животъ. Нѣкои хора иматъ дѣтински вѣрвания и стремежи. Този стихъ крие нѣщо философско въ себе си. Какъ ще го разрѣшите, ако стремежитѣ и разбиранията ви сѫ дѣтински? Следъ всичко това, слушате една бесѣда като моята. Какъ ще я разберете? Ще кажете: Искаме да чуемъ нѣщо реално. – За нероденото още дете е реално да сѣди до девѣтия мѣсецъ въ утробата на майка си, да не вдига шумъ. Ако преждевременно напусне кѫщичката си, то трѣбва да има срѣдства да плаща наемъ за друга кѫща. Ако напуснешъ една кѫща, трѣбва да намѣришъ друга, тамъ да се премѣстишъ. Докато си билъ въ майчината кѫща, тя е дишала за тебе. Сега трѣбва да дишашъ самъ, по специфиченъ начинъ. Докато е въ кѫщата на майка си, детето е философъ, само размишлява. Щомъ излезе вънъ отъ тази кѫща, то заплаква и се пита, какво да прави. Майката и близкитѣ около нея, като чуятъ този плачъ, веднага се разтичватъ, да помогнатъ на новия наематель. Не само майката се грижи за детето си, но всички очакватъ на тѣзи малки плачльовци, дано тѣ спасятъ свѣта. Може ли майката да очаква спасението си отъ своя синъ? Това е все едно, тя да стои съ вързани крака цѣли 30 години и да очаква да роди синъ, да порасне, да се изучи и тогава да дойде да й развърже краката. Презъ тѣзи 30 години тя сама е могла сто пѫти да развърже кракати си и да се спаси. Синътъ не се ражда, за да спасява майка си. Ако е въпросъ за спасение, нѣма защо да се очаква на хората, тѣ да спасятъ свѣта. Само Онзи има право да спасява свѣта, Който го е създалъ. Понеже Богъ е създалъ свѣта, само Той може да го спаси. Хората, родени на земята, могатъ само да участвуватъ въ спасението на свѣта, като съработници на Бога. Който се нагърби самъ съ тази работа, той поема товаръ вънъ отъ неговитѣ сили. И да иска, той не може да свърши тази работа. Христосъ казва: „Азъ имамъ ястие.” Това е Божествената храна, която Христосъ донесе на земята. Ако човѣкъ не намѣри тази храна, той не може да придобие вѫтрѣшно просвѣтление, къмъ което се стреми неговата душа. Каквато храна ядешъ, такъвъ ще станешъ. Този законъ е вѣренъ и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Наблюдавайте животнитѣ, да видите, каква голѣма разлика има между трѣвопаснитѣ и месояднитѣ. Трѣвопаснитѣ сѫ по-меки по характеръ отъ месояднитѣ. Нѣкога и тѣ сѫ малко груби, но това се дължи на животинската кръвь, съ която е напоена земята. Като пасатъ трѣвата, съ нея заедно тѣ всмукватъ тази кръвь и ставатъ груби. Кръвьта се отразява не само на трѣвопаснитѣ животни, но и на хората. Ако на нѣкоя нива е убито животно или човѣкъ, кръвьта прониква въ житото. И като ядатъ отъ това жито, дѣцата на земедѣлеца, като по-нѣжни, заболѣватъ. Не може животинската или човѣшката кръвь, пролѣта насилствено, да не донесе лоши послѣдствия за човѣка. Това е строгъ, неумолимъ законъ на природата. „Имамъ ястие, което вие не знаете.” То е онази абсолютно чиста храна, свободна отъ всѣкакви примѣси. Това е онази храна, която не съдържа нито капка кръвь, не само отъ животни и хора, но даже и отъ най-малкитѣ животинки и насѣкоми. Чиста нива е тази, на която не е паднала нито капка кръвь. Жито, расло на такава нива, носи своето благословение. Не само това, но тази нива трѣбва да бѫде орана съ волове, къмъ които господарьтъ се отнасялъ добре, като къмъ свои по-малки братя. Тѣзи волове трѣбва да работятъ по 3 ÷ 4 часа на день, а не както сега, по цѣли дни. Човѣкъ трѣбва да внася своитѣ чисти мисли въ производството на храната, както и въ цѣлото производство, изобщо. Каква мисъль внасятъ съвременнитѣ хора въ производството и въ индустрията? Тѣ иматъ единственото желание да забогатѣятъ, да придобиятъ, колкото може повече печалби. Днесь, въ основата на производството лежи човѣшката лакомия. Какво ще кажете за обувкитѣ, които носитѣ на краката си? Тѣ сѫ направени отъ кожата на животни, чийто животъ е отнетъ насилствено. Какво е вложило животното въ момента, когато сѫ отнемали живота му? Какво е внесълъ онзи, който одиралъ кожитѣ на животнитѣ, както и онзи, който щавилъ кожитѣ? Какво сѫ внесли фабрикантитѣ и работницитѣ, които сѫ обработвали кожата? Какво е внесълъ обущарьтъ като шилъ обувкитѣ? Всички сѫ внесли своето недоволство, че трудътъ имъ се използува и не се плаща добре. Всички сѫ вложили още и желанието си за забогатѣване. Какво ще ти допринесатъ следъ това лъскавитѣ лачени обувки? Нищо друго, освѣнъ това, което е вложено въ тѣхъ – лошитѣ мисли и чувства на работницитѣ. Нѣма да се мине много време, и тѣзи обувки ще причинятъ нѣкакво нещастие на онзи, който ги носи. Лъскави сѫ обувкитѣ, но тѣ носятъ нещастие за човѣка. Освободете се отъ обувки или отъ дрехи, изработени отъ недоволството на човѣка. Ще кажете, че това е суевѣрие. – Предпочитамъ да живѣя въ суевѣрие, отколкото въ невѣжество, което носи нещастие на хората. Не, въ всичко, което изработва, човѣкъ трѣбва да влага своитѣ чисти мисли и чувства, своитѣ безкористни желания. Съвременниятъ животъ трѣбва да се постави на идеална основа. Само така човѣкъ ще се домогне до абсолютната истина въ живота. Ще кажете, че вие живѣете въ истината. Ако истината е въ васъ, отде идатъ нещастията и страданията въ живота ви? Страданията на хората се дължатъ на недоволството, вложено въ обувкитѣ, въ дрехитѣ, които тѣ носятъ. Какво ще допринесе онзи ножъ, въ който е вложена мисъль за убийство? Който хване този ножъ, непремѣнно ще изпита желание за убийство. Нѣма да се мине много време, съ този ножъ той ще убие себе си, или другъ нѣкой. Виждалъ съмъ какъ дѣца, недоволни и сърдити, взематъ ножъ и рѣжатъ обувкитѣ си. Тѣ чувствуватъ лошата мисъль, вложена въ ножа, и я прилагатъ къмъ обувкитѣ си. Който работи ножове, трѣбва да влага въ тѣхъ своитѣ добри, чисти мисли. Като вземешъ такъвъ ножъ въ рѫката си, да не изпиташъ нито едно лошо чувство или желание. Ножъ, който върши престѫпления, е осѫденъ на страдания. Докато не се освободи отъ престѫпната мисъль, да коли и убива, той ще минава презъ страдания и огънь. На рало ще го превърнатъ, на мотика, на чукъ, ще мине презъ страдания. Само така, той ще се изчисти и освободи отъ престѫпната мисъль, вложена въ него. Дали вѣрвате въ това, което ви говоря, не зная. Азъ не говоря, за да ви убѣждавамъ, но изнасямъ факти и закони, които сѫ неумолими. Това сѫ закони на разумната природа и колкото да ги отричатѣ, тѣ указватъ своето въздѣйствие върху хората. Слѣдователно, ще знаете, че както престѫпникътъ носи наказание за извършеното престѫпление, така и ножътъ му носи извѣстно наказание. – Ама ножътъ е несъзнателенъ. – Все има нѣкакво съзнание. Дали съзнанието е вънъ отъ него, или вѫтрѣ, не е важно. Казватъ, че камънитѣ нѣматъ съзнание. Споредъ мене, тѣ сѫ въ положението на спящи сѫщества, нѣкога работили, а сега спятъ дълбокъ сънь. – Кога е било това? – Преди милиарди години. Може да вѣрвате въ това, а може и да не вѣрвате – свободни сте. Вѣрно е, че сега камънитѣ нѣматъ съзнание. Тѣ не сѫ адепти, но сѫ спящи, разумни сѫщества. Де е съзнанието на спящия човѣкъ? Въ него присѫства само нисшето, животинско съзнание. Де е онова съзнание, което мисли и чувствува? Тѣлото виждаме, но де е разумниятъ човѣкъ, де е висшето му съзнание? Като стане отъ сънь, човѣкъ е вече съзнателенъ, започва да мисли и чувства. На сѫщото основание, казвамъ, че днесь камънитѣ спятъ, за да се събудятъ нѣкога, въ далечното бѫдеще. Понеже това време е далечно, ние имаме право да ги чупимъ, да си градимъ кѫщи съ тѣхъ. Какво ще стане съ вашитѣ кѫщи, ако единъ день камънитѣ поискатъ тѣлата си назадъ? Тогава вие ще останете на въздуха, както ледътъ, който се разтопява и водата, която се изпарява и превръща въ пара. Всѣко сѫщество, на което сте отнели тѣлото, нѣкога ще си го иска назадъ. Може да вѣрвате въ това, може и да не вѣрвате. Ако се ползуватѣ отъ тази мисъль, приемете я. Едно трѣбва да знаете: Не взимайте чуждото. Ако ви се налага да го вземете, върнете го назадъ, преди още господарьтъ да си го е поискалъ. Като се върне той, да намѣри тѣлото си, или вещитѣ си на мѣсто. Не използувайте нѣщата безъ позволение. „Имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете.” Яденето е съзнателенъ процесъ. Ще ядешъ съзнателно, за да се ползувашъ отъ това, което си приелъ вѫтрѣшно. Само тогава имашъ право да ядешъ отъ тѣлото на едно сѫщество, когато неговото съзнание работи въ по-високъ свѣтъ. Единъ день, когато това сѫщество се върне въ този свѣтъ, то ще възстанови тѣлото си. Тогава и тѣзи, които сѫ го използували, ще бѫдатъ на по-висока степень на развитие. Единъ день вълкътъ и мечката ще се откажатъ да ядатъ месо. Ще дойде день, когато птицитѣ, овцетѣ, прасетата ще се повдигнатъ на по-високо стѫпало. Тогава никой не ще може да ги коли и убива, никой нѣма да ги яде. Законъ е: Който страда, той има условия да се развива. Ако не страдашъ, дълго време ще тѫпчешъ на едно мѣсто. Добритѣ хора прогресиратъ, а лошитѣ оставатъ на едно мѣсто. Вълкътъ всѣкога ще си остане вълкъ, а овцата има условия да се развива. Грѣшниятъ всѣкога ще си остане грѣшенъ, а праведниятъ ще се развива, ще върви отъ слава въ слава. Грѣшния го очакватъ страдание и смърть, а праведния – радость и веселие. Грѣшниятъ губи и това, което има, а праведниятъ постоянно придобива. Това е неумолимъ законъ. Ако не знаешъ какъ да ядешъ и се задоволявашъ съ храна, каквато ти попадне, смърть тѣ очаква. Азъ съмъ за Божествената храна. Ти ядешъ нечиста храна и послѣ казвашъ: Имамъ голѣми знания. – Какво знаешъ? Да съберешъ двама млади, да образуватъ сѣмейство. Тѣ ще живѣятъ по човѣшки, както ти си живѣлъ. Послѣ какво ще стане съ тѣхъ? И двамата ще умратъ. Другъ е въпросътъ, ако двама души се събератъ да живѣятъ по Божественъ начинъ. Тогава и двамата ще бѫдатъ здрави и ще живѣятъ щастливо. „Имамъ ястие.” – Какво ястие? – Божествено. Докато се хранишъ съ Божествено ястие, ти си безсмъртенъ. Щомъ престанешъ да се хранишъ съ такова ястие, ти влизашъ въ смъртьта. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ изобилна храна; тѣ мислятъ, че всичко се заключава въ изобилието, въ многото ядене. Отъ много ядене и пресищане, човѣкъ затлъстява. Кой човѣкъ, като се хранилъ много, е продължилъ живота си и придобилъ безсмъртие? Ще кажете, че на великитѣ хора правятъ паметници и така обезсмъртяватъ името имъ. Питайте, какво ще кажатъ великитѣ хора за своитѣ паметници. Като дойдатъ отново на земята, тѣ ще кажатъ: Махнете паметницитѣ! Ето, ние сме предъ васъ, живи паметници. Четете по насъ. Хората четатъ по каменнитѣ паметници, оттамъ искатъ да получатъ знания. Питамъ: Кой паметникъ е по-важенъ – живиятъ, или мъртвиятъ? За предпочитане е да четете по живия паметникъ и отъ него да се учите. Ако днесь дойде Христосъ, веднага ще Го питатъ: Кой си ти? – Азъ съмъ Христосъ. – Не тѣ познаваме. Ние знаемъ, че Христосъ живя преди две хиляди години и Го разпнаха. Ти си самозванецъ, не тѣ познаваме. Религиознитѣ познаватъ онзи Христосъ, Който живѣлъ преди две хиляди години, а не познаватъ този Христосъ, Който иде вече въ свѣта, да работи между тѣхъ. Ще приведа слѣдния разказъ. На единъ царски синъ предложили три моми, да си избере отъ тѣхъ за жена, която му хареса. Едната била овчарка, най-красивата мома, която той срѣщналъ въ живота си. Втората била най-богата въ царството. Третата била много грозна, но отъ царски произходъ. На първата мома било предсказано, че който се ожени за нея, ще го обѣсятъ. На втората било предсказано, че който се ожени за нея, ще бѫде щастливъ. Стои момъкътъ, поглежда ту къмъ богатата, ту къмъ красивата и си казва: Обичамъ красивата, но бѣсилка ме чака. Не мога да се оженя за нея. За богатата си мисли: Богата е, всичко има, но за нея не мога да се оженя. Поглежда къмъ грозната и си мисли: Грозна е, но съ нея ще имамъ най-добъръ животъ. Ще се оженя за нея. Вие всички сте оженени за грозната царска дъщеря. Азъ разглеждамъ женитбата въ широкъ смисълъ, като връзка между души. Всички знаете, кое е хубаво и красиво, но смърть ви чака тамъ. Всички знаете, що е богатството, но робство има тамъ. Всички бѣгате отъ грозотата, но си казвате: Нѣма какво да се прави, съ нея ще се свържа. – Какво ще правите, сами сте разрѣшили този въпросъ. Ще приведа още единъ разказъ. Говори се за далечното минало. Единъ царски синъ, на име Ацекъ, ходѣлъ често на ловъ, дето срѣщналъ една млада, красива овчарка и останалъ при нея, заедно да пасатъ овцетѣ. Така прекаралъ той три-четири години. Единъ день царьтъ изпратилъ свои довѣрени хора при него, съ слѣдното предложение: Ако останешъ при овчарката, ще тѣ лиша отъ всички права и условия да се развивашъ. Така ще си останешъ завинаги овчарь. Ако се върнешъ при мене, ще тѣ оженя за царска дъщеря, ще станешъ царь и ще се ползувашъ съ всички права и привилегии. Избери едно отъ дветѣ и отговори, кое предпочиташъ. Той извикалъ овчарката при себе си и казалъ: Дойдоха хора отъ страна на баща ми, да ми предложатъ две нѣща: или да се върна при баща си, или да остана при тебе. Ако се върна при баща си, царь ще стана; ако остана при тебе, овчарь ще бѫда. Оставамъ на тебе да разрешишъ този въпросъ. Каквото кажешъ, така ще направя. Тя го погледнала въ очитѣ и му казала: На полето нѣма нужда отъ двама овчари. Единъ е достатъченъ. Двама овчари не могатъ да пасатъ овцетѣ. Върни се при баща си. Между царь и овчарь могатъ да сѫществуватъ само приятелски отношения. Както виждате, овчарката разрѣшила правилно въпроса. Значи, двама овчари не могатъ да работятъ при едни и сѫщи условия. Пренесете този примѣръ и въ вашия личенъ животъ. Всѣко нѣщо се осмисля, когато се пренесе въ вѫтрешния животъ на човѣка. Нѣкой може да ми възрази съ думитѣ, че съ единъ волъ не се оре. Не, съ единъ волъ и съ единъ конь може да се оре. Съ колко волове, или съ колко коня се впрега тракторътъ? Нѣкѫде въ сѣверна България впрегатъ не само два, но три-четири вола, и така оратъ. Както виждате, днесь традициитѣ падатъ. Не само по единъ начинъ се разрѣшаватъ труднитѣ въпроси. Ето, и млѣкопитаещитѣ, които сѫ близко до човѣка, и тѣ не можаха да разрѣшатъ своитѣ задачи. Даже и хората не могатъ да разрѣшатъ задачитѣ си. Хората говорятъ за свобода, а се ограничаватъ едни други, и животнитѣ ограничаватъ. Когато се говори за свобода на човѣка, имамъ предвидъ онѣзи ограничителни условия, въ които той самъ попада. Ето защо, трѣбва да дойдатъ разумни сѫщества, по-напреднали отъ човѣка, да разрѣшатъ труднитѣ му задачи. Учительтъ рѣшава труднитѣ задачи на ученика. Ако не е Учительтъ, самъ ученикътъ нищо не може да направи. Заблуждение е да се мисли, че може безъ Учитель. Като възприема и прилага даденото отъ Учителя, ученикътъ може да го стигне. Но безъ Учитель нищо не може да постигне. Да мислите, че безъ Бога и безъ вѣра въ Него може да постигнете нѣщо, вие сте на кривъ пѫть. Да мислите, че безъ любовь може да имате животъ, вие сте на кривъ пѫть. Животътъ безъ любовь не се постига. Знание безъ свѣтлина не се постига. Свѣтлината е необходима разумна сила, безъ която нищо не може да се постигне. Нѣкой казва: Азъ нѣма да стана светия? – Какво означаватъ тѣзи думи? Кога нѣма да станешъ светия? Има условия, при които, искашъ - не искашъ, ще станешъ светия. Ти се намирашъ тогава въ положението на онзи селянинъ отъ варненскитѣ села, който билъ опопенъ отъ жена си. Това било въ турско време. Мѫжътъ билъ работенъ човѣкъ, но не му вървѣло. Тя постоянно го карала да се заеме ту за една, ту за друга работа. Но той не се съгласявалъ, като казвалъ, че тази работа не била за него. Единъ день жена му рѣшила да го опопи. Облѣкла го съ едно женско джубе, дала му китка босилѣкъ, въ едната рѫка, и котле съ вода, въ другата, и му казала: Слушай, азъ намѣрихъ единъ лесенъ занаятъ за тебе. Ще тръгнешъ изъ селото и когото срѣщнешъ, ще ръсишъ съ китката - все ще ти турятъ нѣщо въ котлѣто. Така станало. Да, но това може да стане съ двама-трима души. Ако всички хора тръгнатъ съ китка въ рѫка да ръсятъ, кой на кого ще дава? Това е частично схващане. Съвременнитѣ хора не могатъ да постѫпватъ така. Сега азъ правя слѣдното заключение. Само разумната жена може да постѫпва така, и то само за даденъ случай. Много отъ човѣшкитѣ вѣрвания, мѣроприятия, закони, проекти, приличатъ на разбиранията на тази попадия. Тя казала, че този занаятъ е лесенъ, но това може да става само до извѣстно време. Послѣ законътъ вече не работи. „Азъ имамъ ястие.” – За какво ястие се говори? – За Божественото. Значи, потрѣбна е онази, истинска Божествена храна, която внася новъ импулсъ въ човѣшкия животъ. Само така, той може да мине отъ потенциално състояние въ кинетическо. Потенциалното състояние въ живота представя спящото състояние на сѫществата, а кинетическото състояние е дѣйствието, т. е. дѣйностьта на тѣзи сѫщества. Въ човѣка има потенциално и кинетическо съзнание. Ако въ неговото съзнание, въ даденъ моментъ, нѣма никакъвъ импулсъ, който да превърне потенциалната енергия въ кинетическа, човѣкъ остава въ положението на спящо сѫщество. – Защо е така? – Защото силата на човѣка се крие въ правата мисъль. Правата мисъль е кинетическа енергия. Тази мисъль не е само за единъ произволенъ моментъ, но и когато се касае за разрешаване на извѣстенъ въпросъ. Казвашъ: Много време мислихъ – Мисленето не е дълъгъ процесъ, то става моментално. Мисленето е кратъкъ моментъ, а разработването на мисъльта е продължителенъ процесъ. Разработването, като процесъ, наричатъ мисъль. Мисленето, обаче, става моментално. Като мисли дълго време и не може да разрѣши задачата си, човѣкъ отправя мисъльта си въ подсъзнанието, дето се разрѣшава. Разказватъ слѣдния случай за единъ ученъ. Цѣли две седмици той рѣшавалъ единъ въпросъ, мислѣлъ день и нощь върху него, но не могълъ да го рѣши. Най-послѣ, той престаналъ да мисли върху задачата си. Една сутринь станалъ отъ сънь и учуденъ, видѣлъ, че задачата му била рѣшена. Който не знае, какъ работи подсъзнанието, ще каже, че нѣкой духъ рѣшилъ задачата вмѣсто него. Не е така. Като препратилъ мисъльта въ подсъзнанието си – складъ на човѣшкитѣ опитности и знания – той станалъ отъ сънь съ готова вече задача, която самъ написалъ въ тетрадката си. Единъ обущарь отъ Софийско разправялъ една подобна опитность. Всѣка сутринь, като влизалъ въ работилницата си, намиралъ по единъ чифтъ нови обувки, закачени на стѣната. Той се чудѣлъ, кой изработва обувкитѣ. Много просто – самъ той. Презъ нощьта, когато всички спали, той отивалъ въ работилницата си, ушивалъ единъ чифтъ нови обувки и се връщалъ отново вкѫщи, дето продължавалъ съня си. Това показва, че въ човѣка се криятъ мощни, незнайни сили. Незнайното въ човѣка работи постоянно въ неговото съзнание. Хората проявяватъ своитѣ обикновени сили, понеже не вървятъ въ Божествения пѫть, дето работятъ живитѣ, мощни сили. Свържете се съ незнайното, което се проявява чрезъ подсъзнанието. Единъ офицѣръ ми разправяше една своя опитность, презъ време на общоевропейската война. Като билъ съ войницитѣ си на бойното поле, единъ вѫтрѣшенъ гласъ му прошепналъ: Слушай, въ единъ часъ най-много, трѣбва да се оттеглишъ отъ това мѣсто. Изчисти добре мѣстото и отстѫпи назадъ. Той послушалъ гласа и се оттеглилъ далечъ отъ опредѣленото мѣсто. Какво се случило? Неприятельтъ започналъ да бие точно тамъ, дето стоялъ офицѣрътъ съ войницитѣ си. Ако не бѣше се оттеглилъ, нѣмаше да остане живъ нито единъ войникъ. Значи, вѫтрешното съзнание въ човѣка, т. е. подсъзнанието му, рѣшава и най-мѫчнитѣ задачи. Офицѣрътъ не могълъ самъ да рѣши, да остане ли на бойното поле, или да отстѫпи. Ще кажете, че това е халюцинация. Не, халюцинацията не рѣшава въпроситѣ. Има нѣщо разумно въ човѣка, което рѣшава и най-труднитѣ задачи. То е Божественото начало въ него. Който слуша гласа на това начало, всѣкога успѣва. Божественото говори абсолютната истина, безъ никакво изключение. Дали си простъ, или ученъ, земедѣлецъ, или учитель, незнайното се проявява у всички по единъ и сѫщъ начинъ. Уханието на Божественото се предава еднакво на всички хора. Христосъ казва: „Азъ имамъ ястие.” Тази е храната, която носи живота. Тя създава правата, истинска мисъль. Като ми говори нѣкой, азъ наблюдавамъ, истината ли говори, или празни думи, да се намира на работа. Той казва: Както мисля, така говоря. – Може да говори, както иска, но мисъльта му е обикновена. Истината не се доказва. Тя не търпи никакви доказателства. Напримѣръ, срѣщашъ ме въ тъмна нощь и казвашъ, че не ме познавашъ; важно е, че си изгубилъ пѫтя – тамъ е истината. Азъ нося една тайна въ себе си, съ която мога да спася положението. Достатъчно е да драсна една клѣчка кибритъ, за да освѣтя пѫтя ти. Значи, истината е въ свѣтлината. Съ едно цъкане на клѣчката запалвамъ свѣщьта и казвамъ: Върви сега предъ мене, предъ свѣтлината; азъ ще вървя следъ тебе. Понеже азъ вървя по пѫтя на свѣтлината, и ти ще вървишъ съ мене. Свѣщьта е само за тъмнината, презъ тъмната нощь. Щомъ изгрѣе слънцето, и свѣтлината озари всичко около себе си, свѣщьта не е нужна. При слънцето, при този голѣмъ светия, ние, обикновенитѣ хора, събличаме дрехитѣ си и вървимъ по освѣтения пѫть. Когато казвашъ, че не искашъ да станешъ светия, разбирамъ, че си вънъ отъ свѣтлината. Казвашъ, че едно време и ти си билъ светия. Питамъ: Защо едно време си билъ светия, а сега не си? Това значи, че, като светия, ти си носѣлъ нѣщо въ рѫката си, което може да изгори окрѫжаващитѣ. Въ такъвъ случай, по-добре да не си светия, да бѫдешъ свободенъ, свободно да махашъ рѫцетѣ си. По-незавидно положение отъ това на светията нѣма. Кой какъ дойде при него, все иска нѣщо: това дай, онова дай; това кажи, онова кажи. Помоли се за този-за онзи. Цѣль животъ светията трѣбва да колѣничи, да се моли за този - за онзи. Като се скѫсатъ панталонитѣ му, и колѣнѣтѣ му се оголятъ, всички казватъ: Нищо отъ това, Богъ го слуша и съ окѫсани дрехи. Нека се моли! Азъ изнасямъ фактитѣ, както сѫ. Не е лесно положението на светията. Нѣкои сѫ тръгнали по пѫтя на свѣтиитѣ. Нека ходятъ следъ тѣхъ, не е лошо, но е трудно. То не е все едно, да тѣ закачатъ на стѣната, като икона въ черквата. Истинскиятъ светия трѣбва да колѣничи, да напише имената на тѣзи, които искатъ да имъ помогне. Ако не държи този помѣникъ предъ себе си и не се моли за тѣхъ, ще го държатъ отговоренъ. И светията носи отговорность, ще го мъмрятъ отгорѣ. Да се върнемъ къмъ думитѣ на Христа: „Азъ имамъ храна, която вие не знаетѣ.” Тази храна е разумното Слово Божие, което като влѣзе въ човѣка, внася разширение, свѣтлина, сила, благородство и всички добри подтици. Дойдете ли до закона на храненето, ще намѣрите истинската храна, и ще разрѣшите единъ отъ важнитѣ въпроси. Ето защо, търсетѣ незнайното въ свѣта. Докато търсите само знайното, обикновеното, почеститѣ, уважението на хората, това нищо не допринася за вашето развитие. Напротивъ, всичко това ви спъва. Нѣкога и любовьта на хората може да ви спъне. Възлюбениятъ ти казва: Сега имамъ работа, иди си, не стой при мене да ми пречишъ. Всѣка любовь, която ограничава човѣшката дѣйность, не е любовь. Може ли да ограничишъ човѣка да не яде? Въ Божествения свѣтъ нѣма постъ. На физическия свѣтъ, обаче, постъ сѫществува. Ако постишъ на земята, светия ще станешъ; ако постишъ на небето, грѣшникъ ще станешъ. Значи, на небето законътъ е обратенъ. Докато си на небето, ще ядешъ; ако си на земята, ще постишъ, светия ще станешъ. Ако живѣешъ по Божественъ начинъ, нѣма да постишъ; щомъ живѣешъ по човѣшки, ще постишъ. Богъ ще тѣ повика на небето и ще каже: Сега и двамата ще ядете. Ако кажешъ, че не искашъ да говоришъ за Господа, това показва, че си въ постъ. Ти си отворилъ книгата за слизане отгорѣ и четешъ по нея. Време е да отворишъ Божествената книга и да започнешъ да ядешъ. Животътъ на земята и на небето сѫ диаметрално противоположни. Ако на земята постишъ, това е благословение; ако на небето постишъ, това е престѫпление. Докато си на земята, ще събирашъ; щомъ влѣзешъ въ небето, ще раздавашъ. И едното, и другото е благословение. Ако събирашъ, на земята си – забогатявашъ; и обратно, ако давашъ, на небето си – забогатявашъ. Който дава на небето, забогатѣва; който събира, обѣднява. На земята е обратно: който дава, осиромашава; който събира, забогатѣва. Казвамъ: За да се разбере животътъ, нуждни сѫ две противоположни гледища. Безъ тѣзи разбирания, развитието на човѣка остава необяснено. Не питайте, защо е така, а не иначе. Това е неразрѣшенъ въпросъ. Твоя задача е да изпълнишъ още днесь Божията воля, а защо тя е такава, не питай. Това ще разберешъ следъ години. Ако искашъ да разберешъ този въпросъ още сега, ни гласъ, ни услишание. – Защо страдамъ? – Това може да разберешъ едва въ бѫдеще. Сега, каквито обяснения и да ти се дадатъ за страданията, пакъ ще страдашъ. Единъ день ще разберешъ, защо страдашъ и може ли безъ страдания. „Азъ имамъ ястие да ямъ.” Желая и вие да имате такова ястие, да изпълнявате волята Божия. Отсега нататъкъ ви предстои да изучавате положителното знание. И сегашното знание е добро, но трѣбва да бѫдете въ положението на ученикъ, който минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ; отъ настоящето къмъ бѫдещето, дето има една велика наука, великъ животъ. Досега нищо не съмъ ви говорилъ за тази наука, защото не искамъ да се опорочава. Тази наука е за любещитѣ души. Търсете красивото, което Богъ е вложилъ въ душата на човѣка, а не погрѣшкитѣ му. Погрѣшкитѣ сѫ дѣло на самия човѣкъ. Достатъчно е да погледнетѣ лицето на човѣка, за да видитѣ погрѣшкитѣ, който направилъ той. Лицето на човѣка е хронологическа книга, тѣлото – сѫщо. На тѣзи книги сѫ написани всички аномалии въ човѣка, отъ памтивѣка досега. Сѫщо така е написано, какъ е създадена една човѣшка душа, какъ се е развивала, какви перипетии е минала презъ хилядитѣ и милиони години на своето сѫществуване. Тѣзи книги сѫ архивата на човѣшкия животъ. Апостолъ Павелъ казва: „Ако се разруши този домъ, ще се направи нерѫкотворенъ. Засега тѣзи книги сѫ необходими. Но единъ день, когато минете презъ новата область, не ще бѫде нужно да знаете, какъ сте грѣшили, какъ сте падали и ставали. Тогава ще знаете причинитѣ на тѣзи явления. Сега вие се страхувате само отъ послѣдствията. Който грѣши, не знае, какъ да се пази. Той всѣкога ще грѣши и ще минава отъ една форма въ друга. Знаете ли, на какво прилича неговото положение? Единъ евреинъ отъ варненско пѫтувалъ презъ една гора. Той носѣлъ съ себе си торба, пълна съ злато. Страхувалъ се да не го нападне нѣкой разбойникъ и да го обере. По едно време, той видѣлъ въ гората единъ турчинъ, който се молѣлъ на Бога. Евреинътъ помислилъ: Ето единъ човѣкъ, който ще ме запази – мога да разчитамъ на него. Той се приближилъ при турчина и му казалъ: Виждамъ, че си набоженъ човѣкъ. Искамъ да ми направишъ една услуга. Моля тѣ, да ми поносишъ малко торбата, пълна съ злато, защото ме е страхъ да не ме обератъ крадци. Разчитамъ на тебе. Турчинътъ взелъ торбата съ паритѣ и тръгнали заедно. Като дошли до едно мѣсто, дето гората се сгѫстявала, турчинътъ вдигналъ пушката си, насочилъ я къмъ евреина, и му казалъ: Хайде, часъ по-скоро да си вървишъ! – Какво е това? – запиталъ евреинътъ уплашенъ? Азъ разчитахъ на тебе, като набоженъ човѣкъ, а ти излезе разбойникъ и крадецъ. – Върви и не питай! Да се моля на Бога, това е моя длъжность, а да обирамъ хората, това е мой занаятъ. Положението на сегашнитѣ хора е подобно на това на евреина, който далъ паритѣ си на други, да му ги пазятъ. Но тѣ изчезватъ заедно съ паритѣ. Вѣрващиятъ, който се моли на Бога, пръвъ той ще ви обере. Той ще вземе торбата съ паритѣ и ще ви накара да си вървите, отдето сте дошли. Ако очаквате на турчина да запази паритѣ ви, вие сте на кривъ пѫть. По-добре, служете си съ сегашнитѣ методи. Вложете паритѣ си въ нѣкоя банка, срѣщу извѣстна лихва. Банката за тебе е спасителка. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ живота. Онѣзи, които не го разбиратъ, за тѣхъ е нужно знание. Изкуство е да живѣешъ. Не може да се каже, че не сте дошли до това изкуство, но животътъ трѣбва още да се изучава. Азъ наричамъ изкуство да живѣешъ, като влѣзешъ въ нѣкой градъ, да не чуешъ нито едно мърморене, да не видишъ нито една сълза. Дето минавашъ, да срѣщашъ само доволни и щастливи хора. Можете ли да намѣрите такива хора изъ цѣлия свѣтъ? Съ това ние не можемъ да се похвалимъ. Навсѣкѫде по свѣта има страдания, сълзи и нещастия. Сега, на всички предстои сериозна и мѫчна работа – не само учене, но и служене. Ще кажешъ, че искашъ да служишъ на Господа. Той ти казва: Вземи мотиката и иди да копаешъ. – Никога не съмъ копалъ. – Ще вземешъ мотиката и ще отидешъ да копаешъ! Ще копаешъ царевица. – Ще се изприщятъ рѫцетѣ ми. – По-добре да служишъ и копаешъ, отколкото да не копаешъ. Въ касата си имашъ пари, ще вземешъ хиляда лева и ще отидешъ въ крайния кварталъ, дето има една бѣдна вдовица, която отъ десеть години работи за Бога и се моли. Ще й дадешъ тѣзи пари и ще кажешъ, че Богъ чулъ молитвата й. Ако се откажешъ да изпълнишъ волята на Бога, Той ще ти вземе паритѣ и ще ги даде по нѣкакъвъ начинъ на бѣдната вдовица, но ще тѣ лиши отъ своето благословение. И царь да си, ако се откажешъ да изпълнишъ волята на Бога, Той ще тѣ свали отъ престола и ще тѣ постави на мѣстото на бѣдната вдовица, а нея – на твоето мѣсто. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. – Ама какъ мога да зная, каква е Божията воля? Най-напредъ ще се учите да знаете, а послѣ ще изпълнявате Божията воля. Не казвамъ да изпълните волята на Бога, когато не сте увѣрени въ това, но когато се убѣдите. Въ такъвъ случай, вие ще бѫдете като търговецъ, който е направилъ една сдѣлка правилно и знае, че отъ нея ще спечели нѣколко милиона. Слѣдователно, който е изпълнилъ Божията воля, знае, че печели. Ако не печели, той не е изпълнилъ волята на Бога. Ако чувствувате въ себе си, че сте придобили нѣщо, вие сте изпълнили волята Божия. Ако вѫтрѣшно си спечелилъ, операцията или сдѣлката е правилна; ако външно си изгубилъ, сдѣлката ти е Божествена. На физическия свѣтъ е обратно: ако печелишъ външно, сдѣлката ти е правилна; ако печелишъ вѫтрѣшно, сдѣлката ти въ Божествения свѣтъ е правилна. Щомъ губишъ вѫтрѣшно, ти си на физическия свѣтъ. Въ материално отношение, сдѣлката ти е правилна, защото външно печелишъ. „Имамъ ястие, което вие не знаете.” – По какво ще позная, че съмъ ялъ отъ Божественото ястие? – Ще имашъ толкова съзнателна вѫтрѣшна придобивка, че нѣма да се нуждаешъ абсолютно отъ никакви доказателства. 2. Беседа отъ Учителя, държана на 7 септември, 1930 г. София – Изгрѣвъ.
  8. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Просѣте, търсете и хлопайте! „Просѣте и ще ви се даде; търсете и ще намѣрите; хлопайте и ще ви се отвори!” (Матей 7:7) „Просѣте, търсете и хлопайте!” Ето единъ неразбранъ езикъ за обикновенитѣ хора. Кой не хлопа въ живота? Най-много хлопатъ децата. Обаче, хлопането не представя нѣкаква наука. Въ случая, както е употрѣбена тази дума, може да хлопа само онзи, който не разбира нѣщата; който разбира, никога не хлопа. То се отнася до обикновения човѣкъ. Когато дойдемъ до талантливия човѣкъ, тамъ има едно малко видоизмѣнение. При гениалния, видоизменението е по-голѣмо, а при светията и Учителя, още по-голѣмо. „Просѣте и ще ви се даде.” Който проси, трѣбва да бѫде схватливъ, да има отличенъ умъ; да разбира законитѣ, които дѣйстватъ въ живота. Щомъ ги разбира, той се съобразява съ тѣхъ. Така, той ще разбере, че работа, която не се отнася до физическия свѣтъ, се отнася до идейния. Когато хората срѣщатъ несполуки въ живота си, то се дължи на обстоятелството, че тѣ се занимаватъ само съ физическия, т. е. съ видимия свѣтъ. Видимото е резултатъ на нѣщо. Едно дете вижда въ рѫцетѣ на двама юнаци ябълки и круши. То мисли, че като посѣгне къмъ плодоветѣ, ще ги вземе. Детето не подозира, че задъ тѣзи двама юнака се крие извѣстна сила, съ която то не може да се справи. То трѣбва да разбира характера на тѣзи хора. За да получи единъ отъ тѣзи плодове, то трѣбва да се моли. Физическиятъ свѣтъ е пъленъ съ ябълки и круши, които отвличатъ вниманието на хората. Всѣки мисли, че като посѣгне къмъ плода, ще го вземе. Не, задъ тѣзи плодове се криятъ извѣстни сили, които сѫ работили за тѣхното създаване. Значи, задъ видимото стои невидимото. Ако посѣтишъ една отъ библиотекитѣ на голѣмитѣ европейски градове, Лондонъ или Парижъ, мислишъ ли, че можешъ самъ да си вземешъ книга за четене? За да се ползвашъ отъ книгата, първо трѣбва да намѣришъ библиотекаря, който раздава книгитѣ. Той ще впише заглавието, автора, номера на книгата, и най-послѣ ще се подпишешъ. Както виждате, въ всѣка библиотека сѫществува извѣстенъ редъ, задъ който се криятъ разумни сѫщества. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. – Не сме ли свободни да се проявимъ, както разбираме? – Въ едно отношение сте свободни, но влѣзете ли въ библиотеката, длъжни сте да спазвате реда. Ако искате тамъ да четете, ще сѣднете на единъ столъ и тихо ще четете. Ако се въодушевите и хлопнете на масата, веднага ще ви направятъ бележка, да пазитѣ тишина. Христосъ говорилъ на ученицитѣ си на езикъ, за разбирането на който се искало просвѣтенъ умъ. Но и просвѣтенъ умъ да имашъ, това не значи, че можешъ да постигнешъ всичко. На земята можешъ да постигнешъ нѣщо, но не и въ Божествения свѣтъ. Законитѣ на физическия свѣтъ дѣйстватъ по единъ начинъ, а тѣзи на духовния свѣтъ – по другъ начинъ. Затова, ако вървишъ само по пѫтя на физическия свѣтъ, ти ще се отдалечавашъ отъ Бога. Напримѣръ, искашъ да станешъ богатъ, да си направишъ кѫща, да си купишъ ниви, лозя. Казвашъ: Като съмъ богатъ, ще правя добрини на хората. Обаче, богатството ще тѣ отдалечи отъ Бога. Смисълътъ на живота, не е въ правене на добро. Такова добро е безсмислено. Онѣзи сѫщества, които искаха да отклонятъ човѣка отъ правилния пѫть, дадоха му възможность да прави добро. Ще излѣзе, че свѣтътъ, самъ по себе си, не е добъръ, но като правимъ добрини, ще го измѣнимъ. Това сѫ залъгалки. Всички искатъ да оправятъ свѣта, но не го оправиха. Отъ хиляди години все едно се чува: Да оправимъ свѣта! И наистина, направиха се училища за образование, но и до днесь хората останаха невъзпитани. Можешъ ли да възпиташъ рибата? Какъ ще накарашъ рибата да говори? Единственото нѣщо, което може да се направи при даденитѣ условия, е да се събуди съзнанието. Като говоря за рибата, разбирамъ всѣко живо сѫщество. Какво изкуство владѣе рибата? Единственото изкуство на рибата е да плува. И въ умствения свѣтъ тя е достигнала до това изкуство. Рибата знае и други нѣща, но тѣ сѫ на втори планъ. Важно е плуването. Ако иска да прогресира, рибата трѣбва да напусне гѫстата срѣда – водата – и да стане птица. За да хвърчи, тя трѣбва да си направи крилца и да напусне плуването. Като птица, тя ще изучава законитѣ на въздуха. Ще се учи да хвърчи, да се движи въ по-рѣдка срѣда отъ водата. Може да се запитате, каква е била цѣльта на природата, като е създала рибитѣ и птицитѣ, преди човѣка. Защо първо не създаде човѣка? Който не разбира законитѣ на природата, не разбира и нейнитѣ замисли. Отъ Божествено гледище, рибата е толкова важна за природата, колкото и човѣкътъ. Когато се казва, че Богъ е направилъ човѣка по образъ и подобие свое, разбираме, че Той го направилъ подобенъ на себе си. – Какъ е направена рибата? – Тя е направена съ Словото Божие. Поглеждате къмъ рибата и казвате: Риба е това. – Не, рибата е символъ. Тя иска да ти покаже, че като попаднешъ въ гѫста срѣда, ще плувашъ. Въ тази срѣда не можешъ да мислишъ, но поне ще плувашъ. Има хора на земята, които и досега сѫ още риби. Тѣ прекарватъ живота си какъ да е. Това е плуване. Рибата казва: Да прекарамъ живота си, като плувамъ въ водата. Какво постига рибата съ плуването? Понеже въ Писанието е казано, че всичко е направено за човѣка, ние трѣбва да изучаваме рибитѣ; тѣ доставятъ материалъ, който е необходимъ за растенето на човѣка. Всички предшестващи форми, около сто хиляди, както и разнитѣ видове животни, сѫ работници, които доставятъ материалъ за осѫществяване на бѫдещитѣ планове на човѣка. Свѣтлината, топлината, електричеството, магнетизмътъ, всичко е впрегнато, да приготвятъ материалъ за новата вселена, която сега се твори. Тепърва се създава свѣтътъ. Ще кажете, че Богъ е направилъ свѣта. Сегашниятъ свѣтъ, въ сравнение съ бѫдещия, ще бѫде такъвъ, както казва Писанието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята; и земята бѣше неустроена и пуста.” Хората мислятъ, че земята е устроена, че човѣшкиятъ животъ е устроенъ. Всѫщностъ, не е така. Отворете, която и да е история; влѣзте въ което и да е училище; влѣзте въ който и да е домъ и ще видите, че хората не живѣятъ добрѣ. Не, че тѣ нѣматъ желание да живѣятъ добрѣ, но условия нѣматъ. Ако една риба би пожелала да се облѣче като една модерна мома, може ли тя да постигне това? Колкото да желае, за нея това ще бѫде непостижимъ идеалъ. Човѣкъ, въ сравнение съ рибата, е ангелъ. Нѣкои искатъ да знаятъ, защо не виждатъ ангелитѣ. Нима вие не виждатѣ ангелитѣ? Нима рибитѣ не виждатъ хората? Когато рибата види човѣкъ, тя се скрива. Слѣдователно, когато у човѣка се зароди неестественъ страхъ, това показва, че той е видѣлъ сѫщество, по-напреднало отъ него, и затова се страхува. Значи, видѣлъ си нѣщо по-високо отъ тебе. Човѣкъ никога не се страхува отъ сѫщества, по-слаби отъ него. Колкото да е голѣмъ човѣкъ, винаги има нѣщо по-високо отъ него, което го плаши. Христосъ казва: „Просѣте!” Кой може да проси? Всѣки човѣкъ не може да проси. Само детето може да проси отъ майка си, която го е родила. Ако вие не знаете, какъ да давате на вашитѣ синове и дъщери, не виждате ли, какъ Богъ, Когото считате вашъ баща, винаги дава? Най-първо, вие трѣбва да се убѣдите, че Богъ е вашъ баща. Слѣдователно, не всѣки може да ви бѫде баща. Напримѣръ, еданъ царь не може да ви бѫде баща. За да бѫдете синъ на единъ царь, трѣбва да докажете, че произлизате отъ тази фамилия. Казвате: Ние сме родени отъ Бога. – Този фактъ трѣбва да се докаже. Ако сте чада на Бога, защо сте се обезвѣрили? Ако сте чада Божии, защо не изпълнявате волята Божия? Ако сте чада Божии, защо не признавате Баща си? Защо трѣбва да ви се доказва, има ли, или нѣма Богъ? Даже най-силнитѣ понѣкога се съмнѣватъ. Онѣзи, които не разбиратъ, ще кажатъ, че това е естествено. Естествено е да се съмнѣвашъ въ мащѣха си или въ пастрока си. Но никога не може да се съмнѣвашъ въ Бога, Който тѣ е родилъ. Това е законъ. Казвамъ: Никой не може да се съмнѣва въ себе си. Щомъ се съзнавашъ като човѣкъ, у когото се е пробудилъ умътъ, да разбира нѣщата, той не само не критикува, но не може да се съмнѣва въ себе си. Критикуването не е знание. Най-напредъ, човѣкъ трѣбва да познае извѣстенъ родъ сили и да се научи, какъ да оперира съ тѣхъ. Напримѣръ, мнозина не знаятъ, какъ да работятъ съ кѫситѣ вълни на свѣтлината; други не знаятъ да работятъ съ дългитѣ вълни на топлината. Вслѣдствие на това, тѣ измѣнятъ методитѣ и употрѣбяватъ дългитѣ вълни на топлината, вмѣсто кѫситѣ вълни на свѣтлината. Тѣ искатъ резултати отъ свѣтлината. Други пъкъ употрѣбяватъ кѫситѣ вълни на свѣтлината, вмѣсто дългитѣ вълни на топлината – искатъ резултати отъ топлината. Какво разбирате, като ви говоря за кѫси и дълги вълни? Може да имашъ ясна мисъль, ясна представа само при правилно схващане на кѫситѣ и дълги вълни. Напримѣръ, извѣстно време мислишъ върху единъ предмѣтъ, но въ съзнанието ти е тъмно, защото опериратъ дългитѣ вълни. Ти работишъ въ по-гѫста материя, а свѣтлина ти трѣбва. Значи, трѣбва да знаешъ методитѣ на кѫситѣ вълни. Съвременнитѣ хора гледатъ много повърхностно на тѣзи въпроси. Гледате простата жена, когато тъче, и тя има извѣстно знание. Тъкането не става произволно. И тамъ има правила, които трѣбва да се спазватъ. Мнозина се стремятъ къмъ чистъ и свѣтъ животъ. Щомъ се стремятъ искрено къмъ чистъ животъ, Господъ изпраща единъ ангелъ, адептъ или светия, който да имъ помага. Въ добрия животъ ние се учимъ на изкуството да си тъчемъ дрехи, които ще ни служатъ въ бѫдеще. Дрехитѣ, които носимъ сега, сѫ изпокѫсани. Често казватъ, че безъ грѣхъ не може. Това се дължи на лошото възпитание, че безъ грѣхъ не може. Азъ поддържамъ, че може да се живѣе безъ грѣхъ. Ти се самозаблуждавашъ като мишката, предъ която е поставенъ капанъ съ парченце пастърма. Скрита въ дупката, подъ грижитѣ и възпитанието на майка си, мишката излиза оттамъ и като вижда пастърмата, започва да си мисли, какъ да я извади отъ капана. Желанието й е добро, но като влѣзе въ капана, тя вижда, че смѣтката й не излѣзла добра. Хората иматъ много несполуки въ живота, защото постѫпватъ неразумно като мишката. Следъ това, тѣ се запитватъ: Защо Богъ създаде така свѣта? – Свѣтътъ крие въ себе си всички възможности за хората. Тѣ сѫ дошли на земята да учатъ и да постигнатъ нѣщо. Всѣки човѣкъ има условия да постигне нѣщо, ако може да мисли право. Това подразбиратъ думитѣ на Христа: „Просѣте и ще ви се даде.” Разумниятъ човѣкъ проси, защото знае, какъ да проси. Само съ езика ли човѣкъ проси? Нѣкой тѣ погледне мило, проси нѣщо отъ тебе. Другъ ходи, иска нѣщо, но не му даватъ. На милия погледъ всѣки дава. Една млада американка отишла при единъ голѣмъ банкеръ, скѫперникъ, да иска нѣкаква помощь. Тя погледнала мило къмъ него, и той веднага й предложилъ 1,000 долара, като казалъ: Госпожице, на ваше разположение съмъ. Приятно ми е, че ми се отдава случай да ви услужа. Много комисии сѫ отивали при него: едни въ името на Господа, на св. Богородица. Той казвалъ: Не давамъ нито за Господа, нито за св. Богородица. Ще кажете, че момата била красива, затова банкерътъ отворилъ сърдцето си за нея. Не, момата е дѣйствала по кѫситѣ вълни на свѣтлината и така внесла нѣщо възвишено въ сърдцето на банкера. Той билъ парализиранъ, но като го погледнала тя мило, веднага скочилъ на краката си и казалъ: Много ви благодаря, вие ме излѣкувахте. Любовьта лѣкува лесно. Ще приведа единъ примѣръ. Нѣкѫде въ Америка една боа се промѫкнала до едно градче да види, какъ живѣятъ културнитѣ хора. Боата била дълга 7 ÷ 8 метра. Като минавала покрай стражаритѣ, тѣ се уплашили и рѣшили да я убиятъ. И боата се уплашила и избѣгала. Като видѣла, че хората не сѫ готови да я приематъ, тя напуснала града, При излизане оттамъ, тя влѣзла въ една болница и се скрила въ стаята на двама паралитици. Тѣ били осѫдени отъ лѣкаритѣ на бавна смърть. Като я видѣли, тѣ скочили ужасени отъ леглото и хукнали да бѣгатъ. Щомъ се видѣли вънъ, тѣ разбрали, че сѫ вече здрави. Значи, страхътъ отъ боата измѣства страха отъ болѣстьта. Съ външния си страшенъ видъ, боата направила това, което лѣкаритѣ не могли да направятъ. Тя ги излѣкувала. Болнитѣ си казвали: Отъ 20 години лѣкаритѣ влизаха и излизаха отъ насъ, говорѣха ни сладки думи, но не можаха да ни излѣкуватъ. А тази боа съ влизането си ни уплаши, и ние веднага оздравяхме. И тъй, когато сте парализирани, молѣте се, Провидението да ви изпрати една боа, да ви изплаши и така да се излѣкувате. Така Провидението иска да произведе у васъ извѣстна реакция, да измѣни начина на вашето мислене. Хората искатъ да бѫдатъ щастливи, но щастието се постига по извѣстни закони. Ангелитѣ и свѣтиитѣ сѫ щастливи, защото изпълняватъ Божиитѣ закони и вървятъ въ Божествения пѫть. Който се отклонява отъ Божественитѣ закони, губи щастието си. Тази е причината, дето човѣкъ ту става щастливъ, ту губи щастието си. Христосъ казва: „Търсете и ще намѣрите.” – Всѣки търси нѣщо, но малцина намиратъ това, което търсятъ. Въ търсенето има нѣщо разумно. Въ него трѣбва да взима участие и сърдцето. Това, което търсишъ, трѣбва да бѫде и разумно, и възможно. Ако търсишъ непостижимото и неразумното, това показва, че сърдцето и умътъ ти не сѫ работили въ хармония. „Хлопайте и ще ви се отвори!” Хлопането е проява на човѣшкия духъ, т. е. на човѣшката сила. Ако човѣшкиятъ духъ не е въ състояние да приложи проявената мисъль и желания на човѣка, не може да се говори за реализиране. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да има просвѣтенъ умъ, добро сърдце и възпитана воля, това значи, че той има майка и баща, братя и сестри, т. е. той е висококултуренъ. Само такъвъ човѣкъ може да реализира своитѣ мисли и желания. Думитѣ „баща и майка, братъ и сестра” означаватъ възможноститѣ въ човѣка. Ангелитѣ, като крайно интелигентни, разполагатъ съ голѣми възможности. Тѣ живѣятъ въ свѣта на хармонията. Има извѣстни йерархии между ангелитѣ, които сѫ образъ на красиви отношения и любовь, която почива на разумностьта. Който нѣма свѣтълъ умъ, не може да бѫде проводникъ на любовьта. – Защо не може да бѫде проводникъ? – Защото любовьта е проява само на съзнателнитѣ сѫщества. Сега любовьта се проявява между всички хора. Тя произвежда едновременно радость и скръбь. Въ майката любовьта се проявява като желание да има дете. Понеже детето не е направено, както трѣбва, върху него дѣйстватъ сили, които разрушаватъ неговата форма. Това причинява страдания на майката. Отрицателнитѣ сили въ свѣта развалятъ това, което Богъ създава. Направишъ една кѫща на слаба, неустойчива почва. Това е детето на майката. Идатъ други сили отвънъ, които събарятъ кѫщата. Кой е виновенъ за това: природата или човѣкътъ? Който не разбира Божественитѣ закони, изпада въ противорѣчие. Той не познава Бога и намира, че нѣма какво да учи. Така не се мисли. Като намѣришъ Бога, тогава, именно, започва истинското знание и пѫтя на правата мисъль и разсѫждение. Когато изгрѣе слънцето, тогава, именно, ти ще използвашъ неговата свѣтлина, да разгледашъ свѣта и да видишъ, какво Богъ е създалъ. Ако следъ изгрѣването на слънцето, ти сѣдишъ цѣлъ день на едно мѣсто, нищо нѣма да научишъ. Нима кормчията на парахода, като държи кормилото, нищо не прави? Привидно, той стои на едно мѣсто, но мисъльта му е насочена къмъ това, да изведе пѫтницитѣ на опредѣленото пристанище. Нима шофьорътъ, който сѣди съ часове въ автомобила си, нищо не прави? И той работи съ мисъльта си, да изкара пѫтницитѣ на опредѣленото мѣсто. Той е доволенъ, че е завелъ пѫтницитѣ, дето трѣбва, но и тѣ сѫ доволни отъ него. Питамъ: Нашето тѣло не е ли такъвъ автомобилъ? Ако мислитѣ и чувствата ни сѫ временни, съ какво ще отидемъ на небето? Само за ядене и пиене ли ще мислимъ? Христосъ казва, че трѣбва да пренесемъ всичкото си богатство на небето. Затова е казано : „Събирайтѣ богатства и съкровища за небето.” Нѣкой яде и пие, безъ да събира съкровища за небето и казва: Небето е милостиво. – Милостиво е небето, но може да тѣ приеме като гостъ, само за нѣколко деня. Послѣ, то ще ти подпише паспорта и ще тѣ изпрати отново на земята. На небето гоститѣ стоятъ само три деня, т. е. три хиляди години. Тѣ лесно минаватъ. Следъ това, като слѣзешъ на земята, пакъ ще бѫдешъ нещастенъ. Съ това въпросътъ не се разрѣшава, пакъ ще плащашъ дълговетѣ си. – Поне ще ги отложа. – Отлагането на дълговетѣ не означава разрешаване на задачата. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, който върви въ Божествения пѫть е, да има такива мисли, чувства и постѫпки, каквито не сте изпитвали. Мнозина мислятъ, че религиозниятъ човѣкъ може да има какъвъ да е умъ, т. е. обикновенъ умъ. Не, той трѣбва да има просвѣтенъ умъ, първокласенъ умъ, като ума на талантливия, гениалния и светията. Такъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ на религиозния и духовния човѣкъ. Той трѣбва да мине отъ обикновеното схващане на живота къмъ възвишеното схващане. При обикновено схващане, човѣкъ реализира само обикновени работи. Обикновениятъ човѣкъ всѣки го тѫпче. Обикновенитѣ хора се тѫпчатъ едни други. Мѫчнотиитѣ на живота се криятъ, именно, въ обикновенитѣ схващания и разбирания. Искашъ да разберешъ истината въ обикновенитѣ й прояви, за което нѣмашъ нужднитѣ разбирания. Мислишъ ли, че като се молишъ на Бога, всичко си извършилъ? Ти си свършилъ работата си само за единъ день, а не за 365 дни. Ако работата, която си свършилъ презъ деня е равна на това, което си свършилъ въ време на ядене, какво си направилъ? Ако ядешъ по единъ пѫть на день, за всѣко ядене по единъ часъ, значи, годишно ти си работилъ 365 часа. Обаче, ако ядешъ по три пѫти на день, по единъ часъ, ти си работилъ приблизително 1,100 часа. Това е работа, която трѣбва да свършишъ. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли на земята да се спасяватъ, но да работятъ. Бащата е родилъ синове, не да бѫдатъ негови слуги, но негови съработници. И ако ние сме дошли на земята, задачата ни не е да бѫдемъ нито слуги, нито господари. Дошли сме на земята да бѫдемъ съработници на Бога; да работимъ за онази велика идея, за която Богъ ни е призовалъ. Стремежътъ ти е хубавъ, желанията – сѫщо, но не се стреми да постигнешъ всичко изведнъжъ. Стреми се да постигнешъ онзи възвишенъ копнежъ въ душата си. Има само единъ начинъ за постигане на възвишеното въ себе си – по пѫтя на любовьта. Не можешъ да постигнешъ своя възвишенъ копнежъ безъ Божията Любовь. Не можешъ да постигнешъ нито единъ свой копнежъ безъ свѣтлина, която излиза отъ Божията Мѫдрость. Не можешъ да постигнешъ нито единъ свой копнежъ безъ свобода, която изтича отъ Божия Духъ. Слѣдователно, за да постигнешъ каквото и да е свое желание, ти трѣбва да бѫдешъ въ връзка съ Бога. И тъй, ако не можешъ да различишъ вълнитѣ, които идатъ къмъ тебе, дали сѫ дълги, или кѫси, т. е. ако не можешъ да разберешъ вълнитѣ на любовьта, не можешъ да познаешъ, любовьта ли тѣ е посѣтила, или друго нѣщо. Ако не можешъ да разберешъ, коя е свѣтлината, която тѣ е озарила, какви сѫ нейнитѣ вълни, нищо не знаешъ. Не можешъ да имашъ никакви постижения. Не всѣка свѣтлина е полезна. Има една свѣтлина, отъ която хората умиратъ. Отъ човѣшкитѣ очи излизатъ особени свѣтли лѫчи, които дѣйстватъ убийствено. Човѣкъ съ такива очи, като влѣзе между хората, носи нещастие. Тѣзи лѫчи сѫ цѣла проказа. Като си отидѣ този човѣкъ, хората, които сѫ приели неговитѣ лѫчи, се разболяватъ. Има хора съ такива очи, които носятъ благословение за окрѫжаващитѣ: болнитѣ оздравяватъ, угнетенитѣ се повдигатъ. За ония, съ лошитѣ очи казваме, че тѣ зле използватъ свѣтлината. За ония, съ добритѣ очи казваме, че добре използватъ свѣтлината. Питамъ: Кое е по-добро: да правишъ зло, или добро? Ще ви запитамъ другояче: Кое е по-добро – да тѣ обичатъ, или да обичашъ? Единственото право, което никой не може да ти отнеме, е ти да обичашъ! Никой не може да ти отнеме тази любовь. И като казваме, че Богъ е Любовь, разбираме, че нѣма по-голѣма сила отъ Бога, Който единственъ може да отнеме любовьта ти, или да я измѣни. Единственото нѣщо, което никой не може да ти отнеме, е това, което самъ проявявашъ. Затова ние трѣбва да обичаме. Въпреки това, човѣкъ дохожда до обратно заключение и казва: Трѣбва да ни обичатъ. Тогава законътъ е слѣдниятъ: Стой далечъ отъ онзи свѣтъ, дето нѣщата се взиматъ и даватъ. Дето има взимане и даване, ти си въ свѣта на страданията, писани въ книгата на живота. И, ако днесь хората страдатъ, причината за това е, че тѣ не обичатъ. Така е поставенъ въпросътъ за страданията въ живота. Казва се, че човѣкъ трѣбва да има воля, за да се справи съ страданията. Силна воля е онази, която е заквасена съ любовьта и свѣтлината на Бога. Безъ мощната и реална любовь на Бога, нищо не се постига. – Азъ не вѣрвамъ въ Бога. – Това е другъ въпросъ. Ние не говоримъ за вѣрата. Тя е резултатъ на мисъльта. Ти имашъ пари, затова вѣрвашъ. Ако нѣмаше пари, и вѣра нѣмаше да имашъ. Въ какво щѣше да вѣрвашъ тогава? – Въ знанието. – Ами ако нѣмаше знание? Значи, ти вѣрвашъ, защото имашъ нѣщо на разположение. Това, което имашъ, ти дава подтикъ да вѣрвашъ. Не можешъ да вѣрвашъ, ако умътъ, сърдцето и волята ти не работятъ. Значи, вѣра безъ умъ, безъ сърдце и безъ воля не сѫществува. Това е законъ. Ходенето на черква, или посѣщаването на духовни сказки и бесѣди, това сѫ методи за развиване на ума и сърдцето на човѣка. Така човѣкъ се учи да мисли и чувства правилно. – Не искамъ да уча, не искамъ да ходя на училище. – Не може безъ училище, то е необходимо. Ще ходишъ на училище, но нѣма да прекарвашъ по цѣли дни тамъ. Безъ да искашъ, ти си въ училище. Въздухътъ, водата, свѣтлината, топлината и студътъ въ природата сѫ пособия на великото училище, въ което си поставенъ. Тѣ сѫ временни пособия. Надъ тѣхъ стои Божествениятъ Духъ, Който рѫководи човѣка въ неговото развитие. „Просѣте, търсете и хлопайте!” Казвате: Много сме просили, но Богъ не ни е послушалъ. Търсили сме, нищо не сме намѣрили. Хлопали сме, никой не ни е отворилъ. – Ти не си получилъ нищо, защото досега си просилъ съ чуждъ умъ, търсилъ си съ чуждо сърдце и си хлопалъ съ чужда воля. Вие знаети пословицата: „Чуждото и на Великденъ се взима.” Който работи съ чуждъ умъ, съ чуждо сърдце и съ чужда воля, все дългове плаща. Той казва: Сѫдбата ме преслѣдва. – Не го преслѣдва сѫдбата, но чуждото, съ което работилъ. Който работи съ свой капиталъ, всѣкога печели. Той е човѣкъ на истината и свободата. Ако си свободенъ, ще знаешъ, че работишъ съ собствената си воля. Ако не си свободенъ, ти работишъ съ чуждъ капиталъ, т. е. съ чуждъ умъ, сърдце и воля. Често се питате, защо идатъ противорѣчията въ свѣта. – Много просто, не можете свободно да работите съ своя автомобилъ, т. е. съ своя умъ, сърдце и воля. Имашъ автомобилъ, подаренъ отъ баща ти, но не можешъ да го управлявашъ. Ако се качишъ на него, самъ ще си причинишъ нещастие. Докато се научишъ да го управлявашъ, ще се возишъ на чужди автомобили. Като се научишъ да работишъ съ своя, тогава ще си служишъ съ него. Като се качишъ на своя автомобилъ, пакъ може да ти се случи нещастие, но то е изключение. Човѣкъ трѣбва да знае още да работи и съ рѫцетѣ си. Гледамъ нѣкой, върви и маха съ рѫцетѣ си налѣво-надѣсно. Азъ зная вече, че този човѣкъ или има да дава, или е пропадналъ на изпитъ, или преживява нѣщо страшно. По махането на рѫцетѣ познавамъ, по колко предмѣта е скѫсанъ студентътъ. Когато нѣкой се влюби, сѫщо се познава. – По какво? – Отъ очитѣ на влюбения излиза особена свѣтлина. Нѣкога влюбениятъ работи съ кѫситѣ вълни на свѣтлината, а нѣкога – съ дългитѣ вълни на топлината. За да се разбиратъ, влюбенитѣ трѣбва да знаятъ, какъ да се справятъ съ вълнитѣ на свѣтлината. Като говоря за свѣтлината на любовьта, нѣкои се срамуватъ отъ нея и казватъ: Не ни говори за любовьта. Да се срамувашъ отъ любовьта, това показва, че криво я разбирашъ. Красивъ е свѣтътъ на любовьта. Нѣма по-чистъ, по-красивъ и по-възвишенъ свѣтъ отъ този на Любовьта. Азъ говоря за Божията Любовь, а не за човѣшката, която уподобявамъ на качамакъ. Любовь, която ту се явява, ту изчезва, не е любовь. Който люби, той всѣкога дава, а не взима. Той казва: Благодаря, че мога да обичамъ. Това ми е достатъчно. Като обичамъ, ще давамъ, безъ да очаквамъ нѣщо. Истински богатитѣ сѫ любвеобилни хора. Чувстванията не сѫ любовь. Да любишъ, това значи, умътъ, сърдцето и волята ти да сѫ въ съгласие и пълна хармония помежду си. Дето влѣзе любещиятъ, всички възприематъ неговото състояние. Той е носитель на великата Божия Любовь и свѣтлина. Хората страдатъ по причина на това, че не искатъ да бѫдатъ носители на Божественото. Въ края на краищата, Божественото ще се наложи. Не може да бѫдешъ човѣкъ, ако не си носитель на любовьта, мѫдростьта и истината. Азъ говоря за онѣзи, които ходятъ въ пѫтя за познаване на Бога. За да успѣвате, трѣбва да работитѣ върху себе си. Само така свѣтлината ви ще се усилва. Колкото по-силна е свѣтлината на човѣка, толкова въ по-високъ свѣтъ влиза той. Отъ физическия свѣтъ той минава въ духовния, а отъ духовния – въ Божествения свѣтъ. Така той ще започне да мисли, чувства и дѣйства като Бога. Това значи познаване на Бога. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Просѣте, търсете и хлопайте!” Просѣте отъ вашия Баща, Който е готовъ да ви даде всичко. Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори. Като изпълните това, свѣтлината на ума ви ще се усили, топлината на сърдцето ви сѫщо ще се усили, а волята ви ще укрѣпва все повече и повече. Така ще станете истински човѣкъ. За такъвъ човѣкъ нѣма мѫчнотия, която той да не може да преодолѣе. Вѣра е нужна на човѣка! Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синаповото зрънце, планини ще мѣстите.” Такава вѣра е достатъчна. Съ такава вѣра може да се лѣкувате. Имашъ единъ цирей и се оплаквашъ отъ болки. Мажешъ го съ лѣкарства, но не минава. Ако премахнешъ единъ цирей, излиза другъ. Единъ познатъ ми разправяше слѣдната опитность. – Десеть години азъ бѣхъ сърдитъ на майка си и на баща си. Въ това време на врата ми излѣзе единъ цирей, съ който се разправяхъ дълго. Едва мине и се затвори, ето, излѣзе другъ. И така, цѣли десеть години се мѫчихъ съ тѣзи цирей. Като се освободихъ отъ тѣхъ, азъ се помирихъ съ родителитѣ си. – На какво се дължатъ циреитѣ? – Въ случая, омразата се събирала въ материята на цирѣя и излѣзла навънъ. Та като ви излиза цирей, ще знаете, че злото излиза чрезъ него. Всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство, всѣка лоша постѫпка въ живота ви се проявява въ видъ на ревматизъмъ, на цирей или на друга болѣсть. Задъ всѣка болѣсть стои нѣкоя лоша мисъль. Задъ здравото тѣло стоятъ хубави мисли и желания. Като се говори, че трѣбва да се живѣе чистъ и свѣтъ животъ, разбираме да имашъ чисти, свѣтли мисли. Казвашъ: Имамъ една свѣтла мисъль. – Не само една свѣтла мисъль да имашъ. Който влѣзе въ двора ти, отдалечъ да вижда твоитѣ мисли. Въ турско време, нѣкѫде въ варненско, живѣла една баба, на име Стана, която се отличавала съ своя свѣтълъ умъ. Като дохождали турскитѣ юзбашии въ селото, тя ги посрѣщала много добре: правѣла имъ баница, черпела ги, разговаряла съ тѣхъ и на тръгване се рѫкувала любезно съ всички. Тѣ й благодарили и си отивали доволни. Всѣки отъ тѣхъ познавалъ баба Стана. Които не знаели това изкуство, юзбашиитѣ ги биели. Старитѣ турци изчезнаха, но останаха още юзбашии въ България, въ самитѣ българи. Спасението на свѣта ще дойде по вѫтрѣшенъ пѫть, чрезъ новия животъ. Той е необходимъ за всички. Азъ не засѣгамъ вашия обикновенъ животъ, той е за васъ. Въ какво вѣрвате вие, азъ не се мѣся. Обаче, има едно вѣрую общо за всички. Азъ го наричамъ вѣрую на правата линия. Всичко въ свѣта може да се постигне по правата линия. Това е единствениятъ пѫть. Правитѣ мисли, желания и дѣйствия вървятъ все по тази линия. Кривата линия е пѫтьтъ на кривитѣ мисли и чувства. Правитѣ линии сѫ резултатъ отъ дѣйностьта на разумнитѣ сѫщества. Вие сте изучавали математика и геометрия и знаете законитѣ, съ които тѣ работятъ. По тѣзи закони, именно, трѣбва да се живѣе. Имашъ извѣстна мѫчнотия. Начертай единъ квадратъ и започни да мислишъ. Четиритѣ ъгли на квадрата показватъ начина, по който можешъ да се справишъ съ мѫчнотиитѣ. Ако искашъ да научишъ, какъ трѣбва да живѣешъ съ хората, начертай единъ правоѫгъленъ триѫгълникъ. Правиятъ ѫгълъ показва правилнитѣ отношения между хората. Петоъгълникътъ учи хората, какъ да се справятъ съ външнитѣ и вѫтрешнитѣ мѫчнотии въ живота, както съ доброто и злото. Чрезъ него се изнася закона за превръщане на лошитѣ мисли въ добри. Не можешъ да хванешъ лошата мисъль съ пръститѣ си, както желѣзарьтъ не може да хване нагорѣщеното желѣзо съ рѫката си. Маша е нужно за това. То е добрата мисъль. Не можешъ да се боришъ съ злото. Нѣкои хора се борятъ съ злото, но скѫпо плащатъ. Не се боретѣ съ злото. Ако това се налага, постави доброто срѣщу него. За да се боришъ съ омразата, трѣбва да й противопоставишъ любовьта. На неправдата трѣбва да противопоставишъ правдата. Нѣкои мислятъ, че лесно могатъ да се освободятъ отъ злото. Не е така. Не мислете, че съ единъ замахъ може да изчиститѣ живота си и да се освободитѣ отъ злото. За да придобиемъ изкуството да живѣемъ добрѣ, всѣки день трѣбва да прекарваме въ размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. Който е разбралъ живота, той е готовъ за всѣкаква работа, за всѣкакъвъ трудъ и мѫчение. Той казва: Пратете ме, дето искате, готовъ съмъ на всичко. Той може и слуга да стане, и въ ада да слѣзе, и на небето да отиде – навсѣкѫде може да живѣе. Който не е разбралъ законитѣ, той търси охолния животъ. Той иска да отиде на небето, да живѣе между ангелитѣ и свѣтиитѣ. Като ученици, изпълнявайте добрѣ задачитѣ си. За да се ползва отъ любовьта на учителя си, ученикътъ трѣбва добре да учи уроцитѣ си. На сѫщото основание, питамъ: Какъ ще ни обича Богъ, ако не учимъ уроцитѣ на живота? Мнозина казватъ, че съ своитѣ разбирания, лесно ще разрѣшатъ въпроситѣ на живота. Казвамъ: Твоитѣ възгледи не трѣбва да бѫдатъ като моитѣ, нито моитѣ – като твоитѣ. Обаче, и твоитѣ, и моитѣ възгледи трѣбва да бѫдатъ като тѣзи на природата. Значи, има само единъ начинъ за реализиране на нашитѣ възгледи. Има само една врата, презъ която хората влизатъ. Има само единъ пѫть въ свѣта. Единъ Богъ има! Слѣдователно, има само една любовь. Ще кажете, че има много видове любовь. – Не, има само една любовь, която носи щастие, знание, сила и свобода. Тя носи всичко въ себе си. Това е Божествената Любовь. Ако не е Божествена, то е другъ въпросъ. Тя нѣма тѣзи качества. Ако Христосъ дойде днесь въ свѣта, Той ще внесе въ васъ подтикъ да се молите, да работите, да помагате. Молишъ се на Бога, а вънъ една сестра вика за помощь, кракътъ й се счупилъ. Ти си хирургъ, можешъ да й помогнешъ. Но ти продължавашъ молитвата си и казвашъ: Господи, искамъ да изпълня Твоята воля. Отговаря ти се: Направи крака на онази сестра, която иска помощь. – Искамъ да ти кажа нѣщо, Господи. – Първо, иди да направишъ крака на твоята сестра, а послѣ и двамата заедно ще влѣзете при мене, да видя, че наистина си разбралъ и изпълнилъ моята воля. „Хлопайте и ще ви се отвори.” Днесь всички хлопатъ, искатъ нѣщо. Мѫже и жени, всички хлопатъ. Така не се иска. Ученикътъ, който иска, трѣбва добрѣ да е научилъ преподаденото. Нѣкой иска пари отъ банкера. Той може да иска, ако Баща му е внесълъ нѣщо въ банката. Но да се проси, това е срамно. Слѣдователно, ако си внесълъ нѣщо въ пощата, можешъ да изтеглишъ. Новото учение изисква крайно интелигентни хора, съ гениаленъ, свѣтийски умъ. Ако хората искатъ да постигнатъ желанията си, трѣбва да бѫдатъ гениални. Тѣзи, които още вървятъ по стария пѫть, ще иматъ стари придобивки. Ето какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ старитѣ придобивки. Единъ американецъ, голѣмъ богаташъ, правѣлъ много добрини. Строилъ училища, черкви, и за всичко било писано въ вѣстницитѣ. Съ една дума, за всичко му било платено. Единъ день, той умрѣлъ и заминалъ за другия свѣтъ. Отишълъ при свети Петъръ. На въпроса на св. Петъръ, кой е той, американецътъ казалъ: Азъ съмъ единъ отъ голѣмитѣ благодетели на земята. – Е, какъ отговориха за твоитѣ добрини? – За всичко писаха въ вѣстницитѣ, изказаха си благодарностьта. Значи, хората знаятъ за твоитѣ добри дѣла. Много добрѣ, но тукъ не върви това. Спомни си поне едно добро, за което не е писано въ вѣстницитѣ. Замислилъ се американецътъ, и най-послѣ си спомнилъ, че единъ день, като бързалъ по нѣкаква работа, настигнала го една бѣдна вдовица и го помолила за помощь. За да се освободи отъ нея, той й подхвърлилъ единъ доларъ и си заминалъ. – Ще отида при Господа, да Му разкажа за този случай – казалъ св. Петъръ. Като го изслушалъ, Господъ му казалъ: Дайте му два долара и го изпратете пакъ на земята. Съ едно добро светия не се става. Презъ цѣлия си животъ той трѣбваше да дава. Че не ти е платено за едно добро, ти искашъ да останешъ на небето. Това е невъзможно! Ако съвременнитѣ хора вървятъ все по стария пѫть, каквито и да сѫ тѣ, като отидатъ на небето, ще имъ дадатъ по два долара и ще ги върнатъ пакъ на земята. Ако сѫ вървѣли по новия пѫть, Христосъ ще имъ каже: Елате вие, мои благословени деца. – Кои сѫ благословени? – Които иматъ просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърдце и силна воля. Тѣ сѫ посвѣтили цѣлия си животъ, да служатъ на Божественото. Тогава ще кажатъ: Елате, мои деца, ще се отвори небето, ще се отворятъ всички свѣтове, да видите онова, което е приготвено за васъ. И тъй, просѣте съ свѣтлия си умъ; търсете съ изобилното си сърдце и хлопайте съ силата на вашата разумна воля. Тамъ е изпълнението и постижението, които очакваме сега въ свѣта. Т. м. 3. Беседа отъ Учителя, държана на 14 септември 1930 г., София – Изгрѣвъ.
  9. Ани

    1930_09_21 Отъ Египетъ

    От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Отъ Египетъ „Отъ Египетъ повикахъ Сина си.” (Матей 2:15) Мнозина твърдятъ, че Христосъ никѫде не се е училъ. Знае се, обаче, че когато Иродъ търсѣлъ Христа, да Го убие, майка му и баща му заминали нѣкѫде съ Него. — За кѫде заминали? — За Египетъ. И после се казва, че Богъ повикалъ Сина си отъ Египетъ. Да вѣрвашъ е едно, а да знаешъ — друго. Блажени вѣрващитѣ, а още по-блажени, които знаятъ. Блажени, които ги любятъ, а още по-блажени, които любятъ. Блажени сѫ, които се убѣждаватъ въ истината; по-блажени сѫ, които носятъ истината въ себе си. Блажени сѫ, които вѣрватъ въ науката; по-блажени сѫ, които иматъ науката въ себе си. Да оставимъ вашитѣ религиозни вѣрвания настрана, да си починатъ. Естествено е, следъ като човѣкъ дълго време е работилъ и се е молилъ, да си почине. Ти си направилъ 500 поклони до земята и си се уморилъ — трѣбва да си починешъ. Добре е, следъ като си слугувалъ дълго време на господаря си, да отидешъ нѣкѫде на екскурзия, да се освободишъ отъ неговото зорко око. Докато си при него, ти не може да си починешъ. Науката е область, въ която човѣкъ може да си почине. Науката е область за придобиване на здраве и сили, за лѣкуване на човѣшката душа. Съ науката всичко се придобива. Безъ нея, ти ще си останешъ такъвъ, какъвто си билъ нѣкога. Нѣма да изгубишъ това, което носишъ въ себе си, но ще бѫдешъ скѫпоцѣненъ камъкъ, дълбоко заровенъ въ земята. Съ науката ще бѫдешъ сѫщиятъ скѫпоцѣненъ камъкъ, но изровенъ отъ земята и оставенъ на слънце, всѣки да се радва и учудва на твоята свѣтлина. Лошо ли е да бѫдешъ на главата на нѣкой царь или царица, на главата на нѣкой великъ ученъ или адептъ и тамъ да свѣтишъ? Всѣки адептъ си има поне по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Ще кажете, че това е слабость на женитѣ. Не е така. Ако това е слабость, такава слабость иматъ и адептитѣ. Всѣки адептъ носи на рѫката си по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Значи, не е слабость да носишъ нѣщо скѫпоцѣнно на себе си. Безъ пръстенъ съ скѫпоцѣненъ камъкъ на него, ти не можешъ да бѫдешъ адептъ. Значи, адептътъ се е свързалъ съ нѣщо, сгодилъ се съ за нѣкого. Когато се сгодятъ, младитѣ си турятъ пръстенъ на рѫката. И жененитѣ носятъ пръстени, но тѣхнитѣ пръстени вече нищо не струватъ. Когато младитѣ се оженятъ, стомнитѣ имъ се счупватъ. Всички женени иматъ такива опитности. Докато не сѫ женени, момата е ангелица, а момъкътъ — ангелъ. Щомъ се оженятъ, тя става опашата, а той — рогатъ. Азъ изнасямъ фактитѣ, както сѫ въ живота. Азъ изнасямъ истината, както си е, безъ никакво намаляване или преувеличаване. Животътъ на сегашнитѣ хора не се основава на онази велика наука, къмъ която човѣкъ се стреми. Повечето хора сѫ още въ невѣжество. Дето и да проникнете — въ индивидуалния животъ на човѣка, въ сѣмейния, въ обществения, или въ религиозния животъ, навсѣкѫде се натъквате на невѣжеството на хората. Това всѣки трѣбва да го признае. Вижте, какво може да направи обикновениятъ човѣкъ и какво — гениалниятъ. Обикновениятъ човѣкъ ще нарисува една обикновена картина, която никой нѣма да погледне. Гениалниятъ ще нарисува нѣщо безсмъртно. Обикновениятъ техникъ ще направи една машина или единъ параходъ, отъ които ще пострадатъ стотици хора. После ще кажатъ, че се явила буря въ морето, която предизвикала катастрофата. Гениалниятъ техникъ ще построи такъвъ параходъ, че който пѫтува съ него, да бѫде сигуренъ за живота си. Обикновената медицина лѣкува хората съ лѣкарства, а Божествената медицина казва: За да бѫдешъ здравъ, трѣбва да употрѣбявашъ чиста храна, чиста вода, чистъ въздухъ и свѣтлина. Обикновената медицина казва: Човѣкъ трѣбва да стои повече на сѣнка, да се пази отъ слънцето; малко да работи, повече да си почива. Божествената медицина казва: За да бѫдешъ здравъ, излагай се на слънце. Работи съ любовь, за да бѫде почивката ти приятна. Съвременнитѣ хора работятъ, докато сѫ млади, за да почиватъ на стари години. Нѣкой казва: Веднъжъ да ме пенсиониратъ, азъ зная, какъ да работя. Пенсиониратъ го, но докато се накани да работи, извикватъ го горе, въ другия свѣтъ. За да не ви извикатъ горе преждевременно, не бързайте да си даватѣ оставката. И жената да не напуща мѫжа си преждевременно. Какъвто и да е, той все е добъръ. Единъ день, когато го повикатъ отгоре, тя ще бѫде свободна. Въпросътъ за отношенията между мѫжа и жената не е личенъ; той е принципенъ въпросъ и се отнася до всички мѫже и жени. Както носишъ своитѣ лични страдания, така ще носишъ страданията и на цѣлото човѣчеството. Ще носишъ и ще търпишъ. На всички хора — учени и прости, е дадена по една задача, която трѣбва да рѣшатъ. Това се изисква особено отъ ученитѣ. Тѣ сѫ дошли на земята съ мисията, да помогнатъ на човѣчеството, да го освободятъ отъ всички мѫчнотии и страдания. Има ненуждни страдания, отъ които хората трѣбва да се освободятъ. Достатъчно е да прочетете една медицинска книга, дето болеститѣ сѫ описани съ най-голѣми подробности, за да почнете да търсите симптомитѣ на сѫщитѣ болести у васъ. Това сѫ излишни страдания. И съвременниятъ моралъ се занимава повече съ отрицателната страна на човѣка, съ грѣховетѣ му. Постоянно чувате: Това не прави, онова не прави. Трѣбва да дойдемъ до противоположноститѣ въ живота, да създадемъ истинския моралъ. Казвамъ: Който не говори истината, говори лъжа; който говори лъжа, не говори истината. Който не люби, той мрази; който мрази, той не люби. Въ това нѣма изключение. Срѣдно положение въ живота нѣма. Казвашъ: Азъ не мога да любя. Значи, ти мразишъ. — Ама азъ не мразя. — Тогава любишъ. — Не ми трѣбва наука. — Обичашъ невѣжеството. За мене, любовьта къмъ науката е равносилна на любовь къмъ свѣтлината. Невежеството е равносилно на обичь къмъ тъмнината. Слѣдователно, тъмнината има едно свойство: въ нея нѣщата не растатъ, не се изявяватъ. Ще ми наведете факта, че животнитѣ сѫ нещастни, защото живѣятъ въ тъмнина. Не е така. Животнитѣ, които вие наричате нещастни, сѫ придобили изкуството да виждатъ въ тъмнината, както презъ деня. Вечерь вълкътъ, бухалътъ виждатъ добре, както човѣкъ вижда презъ деня. — Кой ще спаси човѣчеството, както и отдѣлния човѣкъ? — Единственъ Богъ може да ни спаси. Той основалъ свѣта на три велики принципа. Той вложилъ въ човѣка живота, свѣтлината и знанието, и най-после свободата и простора. Върху тѣзи принципи е основанъ човѣшкиятъ животъ. Безъ тѣзи три принципа, животътъ не би могълъ да се прояви. Любовьта, обаче, е тилъ, изворъ на живота. Ние трѣбва да изучаваме любовьта научно, като чувство, като мощна динамична сила, която работи въ свѣта. Ако можете да приложите любовьта, като сила, вие ще имате една философия, съ която ще работите успѣшно. Има думи въ езика, които, произнесени правилно, могатъ да събудятъ извѣстни сили въ човѣка. Ако само съ една дума можете да нарушите равновѣсието на човѣка, защо съ една дума не предизвикате любовьта въ себе си, да се прояви съ всичката си сила и мощь? Методитѣ, съ които работи сегашната наука, сѫ остарѣли, тѣ сѫ отъ памтивѣка. Ние разполагаме съ нови методи. Съ тѣхъ трѣбва да си служитѣ въ областьта на цѣлокупния животъ. Старитѣ и новитѣ методи коренно се различаватъ. Единъ день отидохме съ единъ мой познатъ на Мусала. Като се качихме на върха, видѣхъ на една табѣла означена височината на Мусала. Тамъ пишеше 2,999 м. Казахъ на приятеля си, че изчислението не е вѣрно. Мусала има височина надъ 3,000 м. — Откѫде знаешъ? — Не му казахъ, откѫде зная, но му отговорихъ: Има идеи и чувства, които се проявяватъ само на височина надъ 3,000 м. Други идеи се проявяватъ на височина 3,200 ÷ 3,500 м. Слѣдователно, ако такава идея се роди въ ума на човѣка при дадена височина, значи, тя е отъ 3,000 ÷ 3,500 м. Всѣки отъ васъ може да провѣри този законъ. Ако се качвате на Монтъ Еверестъ до извѣстна височина и презъ ума ви минатъ идеи, за които знаете, че се явяватъ на височина 5,000 м. напримѣръ, ще кажете, че височината, на която сте стѫпили, е 5,000 м. Напримѣръ, единъ месоядецъ се качва на една планина. По едно време въ него се явява мисъльта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнали на такава височина, на която се ражда мисъльта за вегетарианство. Тази височина е 8,000 м. Като стигне височина 9,000 м., човѣкъ забравя своята националность. Значи, идѣята за националностьта е по-силна отъ идѣята за вегетарианството. Колкото по-нагоре се качвашъ, толкова по-високи идеи тѣ занимаватъ, докато най-после заспишъ. Като заспишъ, ти се намирашъ вече на границата на земния животъ. На тази граница, именно, вървятъ две успоредни линии: по едната идатъ общитѣ идеи, а по другата — специфичнитѣ. Всички изучаватъ живота, като общъ въпросъ; всички се интересуватъ, обаче, и специално отъ своя животъ. Достатъчно е да погледнете рѫката на човѣка, за да познаете, колко време ще живѣе на земята. Това се опредѣля отъ линиитѣ на рѫката, както и отъ тѣхната дължина и широчина. И по носа познаваме, колко време ще живѣе човѣкъ. Колкото по широкъ е носътъ и ноздритѣ по-отворени, толкова по-дълъгъ е животътъ на човѣка. Той приема повече въздухъ, отколкото, ако носътъ е тѣсенъ и ноздритѣ сплѣснати. Колкото по-малко въздухъ приема човѣкъ, толкова по-слабо се окислява кръвьта, поради което се явяватъ чести заболявания: ту въ мозъка, ту въ дробоветѣ, ту въ стомаха. При това положение, се отдѣля повече вѫглена киселина, повече утайки. Тогава казваме, че кръвьта на човѣка е нечиста. Който има широкъ гръденъ кошъ, съ голѣма дълбочина, той ще живѣе по-дълго на земята. Като изучавате човѣшкото тѣло, виждате, че има извѣстно отношение между широчината и височината. Ако широчината вземе надмощие, явява се извѣстна аномалия, която се отразява и върху характера на човѣка. Сѫщо така и височината не трѣбва да взима надмощие. Като измѣрвате черепа, дохождате до мѣркитѣ на мозъка. Ако широчината на мозъка въ диаметъръ е 19 смъ., а дължината — 17 смъ., имате единъ предприемчивъ човѣкъ, който не издържа въ борбитѣ. Ако мозъкътъ на човѣка има 18 смъ. широчина, а 17 смъ. дължина, той е борчески духъ. Ако главата на човѣка е повече широка, отколкото дълга, той е консерваторъ; ако главата му е дълга, той е либераленъ по характеръ. Изобщо, при изучаване на лицето, на рѫката, дохождате до такива данни, по които опредѣляте характера и способноститѣ на човѣка. За да бѫде лицето широко или дълго, това зависи отъ извѣстни математически данни, които предшестватъ раждането на човѣка. Това не е произволенъ, случаенъ законъ. Прадедитѣ и родителитѣ на детето иматъ влияние върху чертитѣ на лицето, както и върху размѣритѣ на цѣлото тѣло. Съвременнитѣ учени не намиратъ връзка между явленията на физическия и духовния свѣтъ. Тѣ ги разглеждатъ като нѣщо отдѣлно. Окултната наука доказва връзката между всички явления — физически и духовни. Божествената наука отива още по-далечъ. Тя казва, че развалянето и подобряването на времето има връзка съ живота на човѣка. Не говоря само за обикновеното време, но когато се явяватъ бури, циклони, земетресения, тѣ иматъ отношение къмъ вѫтрешния, органически животъ, както и къмъ мисъльта на човѣка. За да се докаже това отношение, официалната наука изисква специални доказателства, които мѫчно могатъ да се дадатъ. Мѫчно можешъ да убѣдишъ човѣка въ истинностьта на тѣзи факти. Човѣкъ самъ трѣбва да се убѣди въ истината. Какъ ще му я доказвашъ? Истината не се нуждае отъ доказателства. Ако разказвамъ на нѣкого за небето, за разумнитѣ сѫщества, ще кажете, че това сѫ празни думи. Нѣма какво да ти разказвамъ за небето, но ще тѣ извикамъ при мене, да си поговоримъ. - Ама азъ не се интересувамъ отъ такива въпроси. — Ела при мене, азъ нѣма да ти говоря за това, което не тѣ интересува. Казвамъ: Ти си младъ човѣкъ, даровитъ си, имашъ дарби и способности, които очакватъ условия за развитие. Утре ще срѣщнешъ единъ богатъ човѣкъ и ще говоришъ съ него. Той ще тѣ хареса и ще ти помогне да продължишъ образованието си. — Възможно ли е това? — Ще провѣришъ и ще повѣрвашъ на думитѣ ми. Не ти казвамъ нѣщо, което ще се случи следъ мѣсецъ или година, още утре ще го провѣришъ. Този човѣкъ ще дойде отъ странство и утре ще се срѣщнете. Като се изпълнятъ думитѣ ми, ще ме потърсишъ да ми кажешъ, вѣрно ли говоря, или не. — Откѫде знаешъ, че ще стане така? — Това сѫ идеи отъ общата, Божествена наука. — Възможно ли е това? — За онзи, който вижда, всичко е възможно. Далекогледиятъ вижда нѣщата отдалечъ, а кѫсогледиятъ — отблизо. Че кѫсогледиятъ не вижда нѣщата отдалечъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. — Ама азъ не виждамъ. — Това нищо не значи — кѫсогледъ си. Кѫсогледството и далекогледството не сѫ общи за всички. Който не разбира и не вижда нѣщата отдалечъ, той прибѣгва до специфичната наука. Като слушате да говоря така, нѣкои мислятъ, че ги заблуждавамъ. — Това не е заблуждение, но наука. Има заблуждения и въ науката, но тѣ вървятъ следъ нея, като сѣнки. И лъжата върви следъ ученитѣ, като сѣнка. Като казахъ на младежа, че ще срѣщне човѣкъ, който ще му помогне, той ме запита, откѫде зная това; какъ виждамъ това, което другитѣ не виждатъ? — Какъ ще ви се докаже, че нѣкой вижда? Вижда човѣкътъ, нищо повече. Ще дойде день, когато ясновидството ще се обясни научно. Сега е необходимо да развиете онѣзи органи, чрезъ които се обясняватъ явленията отъ Божествената наука. Съвременната наука нарича вѫтрешното схващане интуиция. Напримѣръ, когато ще ви се случи нѣщо лошо, вие усѣщате едно стѣгане подъ лъжичката. Щомъ стане катастрофата, малка или голѣма, това стѣгане изчезва. Една госпожа, която пѫтувала съ мѫжа си отъ Виена за Берлинъ, разказваше: Щомъ влѣзохме въ трена, мѫжътъ ми стана особено неспокоенъ, никакъ не можа да заспи. Каза ми, че нѣщо го стѣга подъ лъжичката. По едно време, нашиятъ тренъ се сблъска съ единъ вагонъ, откачилъ се отъ другъ тренъ, и стана голѣма суматоха. Куфаритѣ нападаха по главитѣ ни; нѣкои отъ пѫтницитѣ изскочиха навънъ; главитѣ на други се контузиха. Следъ малко пѫтьтъ се разчисти. Тренътъ пое пѫтя си, и стѣгането, което мѫжътъ ми изпитваше, изчезна. Питамъ: Каква връзка сѫществува между едно явление, което предстои да стане, и стѣгането, което човѣкъ усѣща подъ лъжичката? По този въпросъ официалната наука мълчи. Тя е човѣшка наука. Общата наука е Божествена. Сега хората се стремятъ да дойдатъ до Божествената наука, т. е. до новата наука на живота. Тя ще постави живота на научна база. Когато новата наука се приложи, младитѣ, които ще се женятъ, ще бѫдатъ поставени на щателно изслѣдване. Ако нѣматъ достатъчно материалъ за добъръ животъ, ще ги съвѣтватъ да не се женятъ, понеже не си съотвѣтстватъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е нагласенъ като една арфа. Тогава, ако мозъкътъ на жената не е нагласенъ въ сѫщата гама, както е нагласенъ мозъкътъ на мѫжа, тѣ може да сѫ добри хора, но като почнатъ да свирятъ, ще се създаде дисхармония — отъ тѣхната музика нищо нѣма да излѣзе. По-точно казано, тѣ нѣма да иматъ допирни точки нито на физическия, нито въ духовния, нито въ Божествения свѣтъ; между тѣхнитѣ мисли чувства и постѫпки ще има пълна дисхармония. На търговски езикъ казано: единиятъ ще взима стока, безъ да плаща. Каква търговия може да става, когато единъ взима безъ да плаща, или когато всички взиматъ, а никой не плаща? Ако при едрия търговецъ идватъ дребни търговци, които взиматъ стока и нищо не плащатъ, колко време ще върви тази търговия? Съвременнитѣ хора казватъ: Безъ лъжа не може. Азъ пъкъ отговарямъ: Безъ истина не може. Лъжата има отношение главно къмъ официалната наука, която азъ наричамъ „специфична наука”. Тя създава нещастия на хората. Истината работи съ общата наука, затова причинява радость на хората. Писанието казва: „Отъ Египетъ повикахъ Сина си.” — Какво правѣше Христосъ въ Египетъ? — Учеше се тамъ. — Какво представя Египетъ? — Школа, която работи едновременно въ тритѣ свѣта — въ физическия, духовния и Божествения. За физическия свѣтъ бѣха опредѣлени специални професори, които ще преподаватъ на земята. Вѫглекопачитѣ бѣха ученици на тѣзи професори. Професоритѣ отъ духовния свѣтъ работятъ на повърхностьта на земята. Най-после, професоритѣ на Божествения сѣятъ работятъ въ въздуха. На земята тѣ минаватъ за авиатори. Едно трѣбва да се знае: Който иска да стане авиаторъ, не трѣбва да пие. Ако нѣкой обичалъ да пие, непремѣнно трѣбва да се откаже отъ пиянството. Ако авиаторътъ е пиянъ, и се качи на аероплана, последниятъ ще се обърне надолу, ще стане катастрофа. Изобщо, авиаторътъ никога не трѣбва да пие. Нѣкои религиозни казватъ, че обичатъ Бога. Въ сравнение съ тѣхъ, авиаторитѣ сѫ по-смѣли. Тия религиозни, при едно изпитание се отказватъ отъ убѣждението си. Авиаторитѣ сѫ смѣли, издържатъ и при най-голѣмитѣ мѫчнотии. Религиозниятъ, който вѣрва въ Бога, като се качи на аеропланъ, гледа по-скоро да слѣзе. После той благодари, че е слѣзълъ вече. Ще кажете, че това не е вѣрно. Преди години отидохъ съ единъ мой познатъ въ Балчикъ. Азъ искахъ да отидемъ пѣшъ, но той настояваше да се качимъ на гемия. Като влѣзохме въ гемията, морето се развълнува много. Яви се толкова голѣма буря, че той се разколеба, да тръгнемъ ли, или не. Тръгнахме, но презъ цѣлото време бурята не утихна. Братътъ, който изобщо е разговорчивъ, изгуби присѫствието на духа и почна да се съмнѣва, дали ще се спасимъ. Като излѣзохме на брѣга, всичко му мина. — Още единъ пѫть — казваше той — на дърво безъ коренъ не се качвамъ. Този човѣкъ, който проповѣдваше упование на Бога, като влѣзе въ гемията, всичко забрави, и Бога, въ Когото вѣрваше, забрави. Питамъ го: Какъ си? — Остави се, закѫсахъ. — Защо е този страхъ у него? — Защото имаше жена и деца. — Ти, казва, си свободенъ. Ако умра азъ, жена ми и децата ми ще останатъ гладни и голи. — Бѫди спокоенъ, мене риби не ме ядатъ. Азъ зная общата наука и спорѣдъ нея казвамъ: Като излѣземъ отъ морето, следъ 20 минути бурята ще престане. Той си извади часовника да гледа и наистина, следъ 20 минути бурята престана. — Знаешъ ли, защо дойде тази буря? — Да изпита твоята вѣра. — Откѫде знаешъ това? — Има единъ законъ, спорѣдъ който провѣрявамъ нѣщата. Това изпитание е за тебе. Често ние уповаваме на извѣстни чувствания, които ни измамватъ. Нѣкога времето е хубаво, а ти чувствашъ въ себе си извѣстна тежесть, като че времето ще се развали. Другъ пѫть времето е облачно, бурно, а ти усѣщашъ нѣкаква лекота. Това е признакъ, че времето ще се поправи. Всѣки отъ васъ може да развие въ себе си това чувство, да стане добъръ метеорологъ, да знае, кога времето ще се подобри, или развали. Всѣки отъ васъ може да познае и своето бѫдеще. Всѣки може да чете въ себе си. Чудно е, да имате такава книга въ себе си и да не можете да я четете! Ако не можете да четете въ вашата книга — по вашата глава, по лицето, по тѣлото, гърдитѣ, краката, рѫцетѣ и гърба си, дѣ е вашето знание? Вие приличатѣ на онѣзи българи, които носятъ Библията съ себе си, но като я отворятъ, не могатъ да четатъ. И вие вѣрвате въ Бога, а като се разболѣете, викатѣ лѣкари да ви правятъ инжекции. Обаче, положението ви се влошава. Ще извикашъ лѣкаря последенъ. Първо ще отворишъ книгата на живота и оттамъ ще четешъ. Ти имашъ въ себе си философъ, който ще ти предскаже, кога ще прекарашъ нѣкаква болесть и при какви условия ще оздравѣешъ. Той ще ти каже, какви лѣкарства да употрѣбишъ. Всичко, което ви говоря, е необходимо за васъ. Казватѣ, че искате да отидетѣ на небето, да намѣрите Христа. Като Го намѣрите, какво ще правитѣ? Първото, което ще ви запита Той е, чели ли сте книгата, която ви е далъ? Ще кажешъ, че си се молилъ на Бога. Това не е достатъчно. И простиятъ, и учениятъ се молятъ. Важно е, като се молитѣ, какво сте направили. Първо ще четешъ и после ще се молишъ; първо ще ядешъ, после ще работишъ. Молитвата е силна, когато си челъ въ Божествената книга. Като четешъ, после ще кажешъ: Господи, дай ми сила и свѣтлина да разбера, какъ да приложа Божественото учение въ живота. Вие мислитѣ, че като отидетѣ на онзи свѣтъ. тамъ ще бѫдатъ снизходителни къмъ васъ. Не е така. Вие приличатѣ на онази 80 годишна баба, която сънувала една вечерь, че отишла на небето. Следъ това тя слушала една моя бесѣда и ми каза: Синко, всичко, което говоришъ, е вѣрно. Ето какъвъ сънь сънувахъ. Виждамъ се, че съмъ на небето, между 24 старци, облечѣни съ бѣли дрехи. Тѣ сѣдятъ предъ една голѣма маса и пишатъ нѣщо. Като ме видѣха, единъ отъ тѣхъ ме запита: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дойдохъ да ви видя и да си почина малко отъ трудния животъ на земята. — Знаешъ ли да четешъ? — Не зная. — Щомъ не знаешъ, ще носишъ вода. — Е, синко, азъ гледахъ да се освободя отъ носене на вода на земята, но и тукъ ме чака сѫщото. — Така е. Който не знае да чете, вода ще носи. Всички страдания и мѫчнотии въ живота ви се дължатъ на това, че не знаетѣ да чететѣ. Много нѣща сте чели, но отъ това, което хората сѫ писали. Вие още не сте чели това, което Богъ е написалъ въ васъ. И, ако питатѣ, какъ трѣбва да се живѣе, ще ви кажа, че истинскиятъ животъ е Божествениятъ. Кое е по-добре: да ти наготви единъ готвачъ, безъ разбиране за истинската храна, и отъ неговото ядене да повръщашъ, или да ядешъ ядене отъ готвачъ, който разбира смисъла на храненето? Коя книга е по-хубава: която ще обърка ума ти, или книга, която ще внесе свѣтлина въ съзнанието ти? Разглеждайтѣ религията като наука. Хората сѫ създали различни религии, но тѣ сѫ тълкувания. Има една обща религия, която свързва всички въ едно. Който влѣзе въ тази религия, става ученъ. Азъ говоря за онова положение, къмъ което ние се стремимъ — да станемъ съвършени. Христосъ казва: "Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни." Не се обезсърдчавайтѣ, че не сте съвършени. — Трѣбва да отидемъ въ свѣта да се учимъ. Колко пѫти досега човѣкъ е дохождалъ на земята! Мислетѣ върху тази идея. — Какъ е възможно да сме дохождали много пѫти на земята? — Да се задава такъвъ въпросъ, не е логично. Ако ученикътъ отидѣ само единъ день на училище, може ли той да стане професоръ? Най-малко му трѣбватъ 16 години учене, по 365 дена, за да стане ученъ. Това сѫ нѣколко хиляди дни. Чудно нѣщо, какъ съвременнитѣ хора могатъ да вѣрватъ, че само въ единъ день човѣкъ може да придобие толкова качества! За случая ще си послужа съ турската пословица: "И да видишъ, не вѣрвай!" Ако приемемъ, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, значи, той е сѫществувалъ и по-рано. Той се е училъ горе, на небето. Щомъ се казва въ Писанието, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие, това подразбира, че първо той се е училъ при ангелитѣ. После, Богъ го поставилъ въ райската градина. Най-после, той живѣлъ между хората. Значи, той е миналъ презъ три фази на живота. Той излѣзълъ отъ Божественото, т.е. отъ висшето като духъ, обиколилъ вселената, следъ което слѣзълъ на земята. Това е инволюционниятъ пѫть. Сега, по пѫтя на еволюцията, той започва по обратенъ пѫть, отъ земята ще се качва въ висшитѣ свѣтове, докато пакъ се върне при Бога. Така, той ще има опитностьта на всички слънчеви системи. Такъвъ човѣкъ може ли да се заблуждава? Каквото му кажетѣ, той всичко знае. Ще ви каже: Азъ бѣхъ и на Слънцето, и на Сириусъ, и на Вега, и на сѣверния полюсъ. Какво ще кажетѣ за този човѣкъ, който е билъ навсѣкѫде? — Това сѫ далечни работи. — Да, далечни сѫ, но красиви. Далечни сѫ за невежитѣ, безвѣрницитѣ, но близки за онѣзи, които знаятъ. Вижтѣ астронома, какво спокойствие изпитва, когато наблюдава звѣздитѣ! Изучавайте лицето си, както и черепа, рѫцетѣ, да дойдете до истинското знание. Оглеждайте се въ огледалото най-малко три пѫти на день, да виждате най-малкитѣ промѣни, които ставатъ у васъ. Приятно е на човѣка да се оглежда. Нѣкой се усмихва, другъ става сериозенъ. Всѣки иска да познае себе си. Добре е човѣкъ да наблюдава всѣка промѣна на лицето, въ очитѣ, вѣждитѣ, устата си. Красиво и интересно е човѣшкото лице. Нѣма по-красивъ обектъ отъ него. Колкото повече изучавашъ лицето си, толкова по-красиво става то. Сѫщото може да се каже и за красивитѣ планински мѣстности. Колкото повече хора ги посѣщаватъ, толкова по-голѣма красота откриватъ въ тѣхъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да виждашъ любовьта, изразена на човѣшкото лице. Виждали ли сте любовьта? Азъ съмъ я виждалъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да виждашъ мѫдростьта, изразена на човѣшкото лице. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да виждашъ истината, изразена на човѣшкото лице. Казвамъ: Засега ние сме изоставили Божествената книга, отъ която всичко може да се учи. Следъ това сѣдимъ и вѣрваме въ нѣща много неопредѣлени: че единъ день ще умремъ, ще ни заровятъ въ земята и ще отидемъ при ангелитѣ. Какво знаете за ангелитѣ? Преди всичко, трѣбва да сте ги познали на земята, а после на небето. Нѣкои ангели слизатъ на земята и пакъ се връщатъ на небето. Тѣ сѫ пощальони; носятъ писма отъ небето за земята. Кой отъ васъ би повѣрвалъ въ това? Азъ не искамъ да вѣрвате. Считайте ги като приказки отъ „1001 нощь.” Когато срѣщнете единъ човѣкъ, вие се радвате. Коя е причината за това? Сѣдите въ затвора, отникѫде не иде свѣтлина. Нѣкой отваря една малка дупчица, откѫдето блѣсне единъ лѫчъ. Вие веднага се зарадвате — свѣтлина прониква въ затвора. Отивате до дупчицата и наблюдавате. Предъ васъ се открива новъ свѣтъ. Въ този свѣтъ има нѣщо красиво. Всѣки човѣкъ представя единъ красивъ, великъ свѣтъ. Сега азъ говоря за умнитѣ хора, а не за глупавитѣ. Като срѣщнешъ глупавия, той казва: Знаешъ ли, кой съмъ? — Ти си човѣкъ, който изучавашъ специфичната наука. Азъ говоря за общата, Божествената наука. Тя трѣбва да се изучава! Затова, като ставате сутринь, погледнете рѫката си, да видите, какво ще научите. Рѫката на нѣкого е мекушава, на другъ — твърда. Защо е така? Естеството имъ е такова. То си има своитѣ причини. Който е подъ влияние на мѣсечината, има мека рѫка. Той си въобразява, че има на разположение кѫщи, ниви, слуги, които му прислужватъ. Той не обича да работи. Предпочита другитѣ да работятъ за него. Човѣкъ съ груба, твърда рѫка е егоистъ. Каквото направи, постоянно го спомѣнава. Изкуство е да правишъ рѫката си и мека, и твърда, спорѣдъ случая. Рѫката не трѣбва да бѫде нито много мека, нито много твърда — зависи отъ случая. Когато трѣбва да измѫкнешъ нѣкого отъ кръчмата, рѫката ти трѣбва да бѫде твърда, да го разтърсишъ и да му кажешъ: Това мѣсто не е за тебе. Хайде да се върнешъ вкѫщи, т. е. да отидешъ на училище, да помнишъ, кога си билъ въ кръчмата. Любовьта се предава чрезъ мекота, а знанието и мѫдростьта — чрезъ твърдость. Обаче, има извѣстно съчетание между любовьта и чувствата, както и между знанието и мисъльта. Отъ рѫкуването ви зависи, дали ще ви приематъ на работа, или не. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Единъ богатъ американецъ — банкеръ, далъ обявление въ вѣстницитѣ, че търси секретарь или секретарка за кантората си. Още на другия день, въ кантората се явилъ младъ момъкъ, свършилъ два факултета. Като се рѫкувалъ съ банкера, той му стисналъ силно рѫката. Банкерътъ го погледналъ и му казалъ: Ще ви имамъ предвидъ. Следъ малко, въ кантората влѣзла млада мома, която се поклонила и рѫкувала съ банкера. Той веднага казалъ: Приемамъ ви! за моя секретарка. Ще кажете, че банкерътъ харесалъ момата, затова я назначилъ. Не е въпросътъ въ външното харесване, но въ рѫкуването. Тя носѣла въ себе си мекотата и любовьта. Банкерътъ билъ много доволенъ отъ работата на момата и следъ време се оженилъ за нея. Тя му родила четири деца, отъ които той билъ сѫщо много доволенъ. Винаги си казвалъ: Благословенъ онзи моментъ, въ който срѣщнахъ тази жена! Тя ме направи щастливъ. Рѫката на момата направи банкера щастливъ. Питамъ: Ако и вие не можете да се рѫкувате, както трѣбва, защо ви е дадена рѫката? „Отъ Египетъ повикахъ Сина си.” Ако и вие не можете да повикате сина си отъ Египетъ, да ви донесе истинското знание, защо ви е той? Христосъ дойде отъ Египетъ, за да учи евреитѣ, какъ да живѣятъ. Понеже тѣ вѣрваха въ Мойсѣя и въ своитѣ кабалисти, подобни на нашитѣ учени, тѣ казаха: Тази наука не е за насъ. Тя ще развали свѣта. Тогава започнаха да преслѣдватъ Христа, като приложиха къмъ Него римскитѣ закони. Ако между сегашнитѣ хора се яви нѣкой като Христа, и съ него ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както евреитѣ постѫпиха. Дойде ли нѣкое ново учение, ще кажатъ, че то не е съгласно съ тѣхното вѣрую. Споредъ мене, всѣко вѣрую, всѣко учение трѣбва да се съгласува съ Божиитѣ закони. За да съгласувашъ извѣстно учение съ своитѣ вѣрвания, трѣбва да отидешъ при източника на нѣщата и съ него да го съгласувашъ. Не е важно, какво учи сегашната църква. Важно е, какво е училъ Христосъ. Христосъ проповѣдвалъ две нѣща: Да тѣ обича Богъ, и ти да Го обичашъ. Да тѣ обичатъ ангелитѣ, и ти да ги обичашъ. Да тѣ обичатъ хората, и ти да ги обичашъ. Да тѣ познава Богъ, и ти да Го познавашъ. Да тѣ познаватъ ангелитѣ, и ти да ги познавашъ. Това е учението на Христа, което Той развилъ научно. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се върне отъ Египетъ. Знание е нужно на всички. Не говоря за специфичното знание, което сега се прилага, но за общото. Божественото знание, т. е. да се вслушва човѣкъ въ тихия гласъ на душата си. Има едно висше начало въ човѣка — него трѣбва да слуша той. Това начало наричаме „висшето азъ”, „Господъ въ човѣка”, „Божествениятъ гласъ”. Богъ живѣе въ всѣки човѣкъ, който Го нарича „моятъ Богъ”. Човѣкъ е свързанъ съ Единния, Великия, Безграничния. Въ Него се крие истинската, положителната наука, необходима за всички живи сѫщества. Безъ това знание, Любовьта не може да дойде въ човѣка. Безъ това знание, и Мѫдростьта не може да дойде. Ето защо, време е човѣкъ да изучава себе си. Като познае себе си, човѣкъ е въ сила да махне отъ пѫтя си всички мѫчнотии и страдания. Ако единъ човѣкъ не може да махне мѫчнотиитѣ и страданията си, нека се събератъ двама, трима, десеть, сто души. Множеството ще се справи съ мѫчнотиитѣ на всички. Въ Америка има едно общество за взаимопомощь. То брои повече отъ сто хиляди души. Ако единъ отъ членоветѣ на това общество заболѣе, той изпраща писмо до централата на това общество. Тѣ веднага се събиратъ и започватъ да се молятъ за него. Другъ членъ закѫса нѣщо въ службата си. И той пише писмо до централата. Пакъ се събиратъ на обща молитва. Мома или момъкъ иска да се жени, но срѣща мѫчнотия; пише на съмишленицитѣ си, и тѣ имъ помагатъ. Жена иска да има детенце, но страда нѣщо. Тя пише на близкитѣ си, и тѣ веднага отправятъ молитвата си къмъ Бога. На сто отъ тѣхнитѣ молитви 75 % иматъ резултатъ. Общата молитва е пѫтьтъ, по който хората успѣватъ въ живота си. Въ американскитѣ вѣстници постоянно срѣщате благодарность отъ тѣзи, които сѫ получили помощь. Просительтъ изпраща въ писмото си само единъ доларъ. Той дава голѣми резултати. Не е въпросъ въ количеството на паритѣ. Важно е да вложишъ нѣщо. Сега ще направя малка почивка въ мисъльта. Ще взема друга посока. Казвамъ: Напуснете старитѣ си вѣрвания и разбирания. Дръжте се за онова знание, което е вложено въ васъ. То представя велика, мощна сила. И тогава, ако много хора участватъ съ своята колективна мисъль или съ своето колективно знание, тѣ сѫ непобѣдими. Хиляди и милиарди капки, събрани на едно мѣсто, образуватъ голѣмъ порой или изворъ, който върши чудеса. Дето мине, той полива и оросява цвѣтя, градини, полета. Хиляди и милиарди капки, събрани на едно мѣсто, движатъ машини, локомотиви. Хиляди човѣшки мисли и чувства, събрани на едно мѣсто, представятъ мощна, непобѣдима сила. Впрегнете мисъльта си въ обща, благотворна работа, да опитате нейната мощна сила. Първо, религиознитѣ и духовни хора трѣбва да приложатъ не само молитвата, но и мисъльта си въ обща, творческа работа. Казано е въ Писанието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.” Съ други думи казано: Приложи Божия законъ, и ще бѫдешъ спасенъ ти, дома ти и цѣлото човѣчество. Безъ знание не може да се угоди на Бога. Вѣрата се нуждае отъ знание. Значи, ще угодишъ на Бога, като имашъ вѣра и знание. Не отдѣляйте знанието отъ вѣрата. Знание безъ вѣра не е истинско знание. И вѣра безъ знание не е истинска вѣра. — Въ какво да вѣрвамъ? — Ще вѣрвашъ въ силата на малкото, както вѣрвашъ въ голѣмото. Казано е: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ голѣмото.” Вѣрвай на онзи, който никога не тѣ е лъгалъ. И въ най-малкото той е билъ вѣренъ. Има хора, които никога не лъжатъ. Има и такива, които всѣкога лъжатъ. — Защо? — Нѣматъ устойчивость въ себе си. Страхътъ взима надмощие у тѣхъ. Тѣ лъжатъ, понеже центърътъ на съвѣстьта у тѣхъ не е развитъ. Тѣ сѫ користолюбиви, тщеславни хора. Ако се освободятъ отъ тѣзи слабости, тѣ преставатъ да лъжатъ. Лицето на онзи, който лъже, има особенъ строежъ, особенъ изразъ. Погледътъ му е насоченъ надолу, къмъ земята. Който говори истината, гледа нагоре. Погледътъ му е чистъ, ясенъ. Единъ день влизамъ въ едно религиозно общество и виждамъ въ една стая, двама души се разговарятъ: единиятъ минава за ученъ окултистъ, а другиятъ — за добъръ медиумъ. Като влѣзохъ въ стаята, медиумътъ ме погледна съ едното си око, съ което искаше да ми каже: Рѣшилъ съмъ да поизлъжа малко този ученъ. Медиумътъ бѣше жена. Тя започна да разказва, че имало една икона, заровена въ земята, която била много интересна. — Колко време е била заровена? — Нѣколко вѣка. — Тукъ ли е иконата? — Тука е. Донасятъ иконата и виждамъ, че тя е нова, рисувана едва преди две-три години и е била плитко заровена въ земята, най-много на три-четири метра. Казвамъ: Това е религиозна лъжа, която не може да мине предъ мене. Съ такива лъжи човѣкъ може самъ да си напакости. Освободете се отъ лъжата и приемете истината. Не преувеличавайте нѣщата. Ако съ Бога не можете да се справите, безъ Него — на никѫде не можете да излѣзете. Религиознитѣ обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Тѣ нѣматъ точна мѣрка, точенъ пергелъ, съ който да ги измѣрватъ. Питатъ нѣкого: Колко голѣмо е това нѣщо? — Много голѣмо. — Колко голѣмо е всѫщностъ? — Не зная точно. — Измѣрвай нѣщата точно, да знаешъ истинската имъ голѣмина. Ако преувеличавашъ, самъ ще си създадешъ неприятности. Не бързайте да се произнасяте за нѣщата. За всѣко нѣщо трѣбва да имате точно опредѣлена мѣрка. Провѣрявайте всичко, та като говорите, да ви вѣрватъ. Казвашъ, че си видѣлъ нѣщо. — Какво видя? — Единъ ангелъ. — То може да е субективно виждане. — Азъ вѣрвамъ въ субективнитѣ нѣща. Тѣ сѫ за разумнитѣ хора. Ето, овчаритѣ видѣха звѣздата при раждането на Христа, но други не я видѣха. Само мѫдрецитѣ, които очакваха идването на Христа цѣли три хиляди години, видѣха тази звѣзда. Иродъ не видя звѣздата. Ако бѣше я видѣлъ, по нея щѣше да намѣри Христа. Ако кажете на нѣкой религиозенъ, че малцина сѫ видѣли тази звѣзда, ще ви нарѣкатъ еретикъ. Тѣ ще ви кажатъ: Какъ се осмѣлявате да говоритѣ така? Споредъ тѣхъ, всички хора по това време сѫ видѣли звѣздата. Споредъ мене, реално е само това, което ти виждашъ. Това, което всички виждатъ, не е реално. Мнозина виждатъ нѣщо едновременно, обаче, всѣки го вижда по своему. Кой е истинскиятъ видъ на това нѣщо? Единъ го преувеличилъ малко, другъ — повече, трети — още повече. Не че хората съзнателно преувеличаватъ, но става една рефлѣксия, едно отражение, което измѣня явленията. Човѣкъ преувеличава, безъ да иска. Това е свойство на ума. Ако не искате да преувеличавате, турете всѣко нѣщо на неговото мѣсто. Това значи: Повдигнете се високо и оттамъ разглеждайте нѣщата. И тъй, когато говоритѣ истината, трѣбва да туряте всѣко нѣщо на неговото мѣсто. Всичко, което Богъ е казалъ, е истинно; всичко, което човѣкъ е казалъ, е преувеличено. Божиитѣ думи турете на пръвъ планъ, а човѣшкитѣ — настрана. Това, което изтича отъ вашия умъ, сърдце и воля съдържа истината въ себе си. Отъ него човѣкъ разбира миналото и сегашното си състояние, а така сѫщо и своето бѫдеще. Ако не можете да разберете миналото, настоящето и бѫдещето си, и при ангелитѣ да отидете, нищо нѣма да научите. Подъ „ангели” разбирамъ най-разумнитѣ и добри сѫщества въ свѣта. Ако отидете при тѣхъ, съ какво ще ги занимавате? Ако тѣ ви говорятъ, а вие не ги слушате, по-добре не отивайте при тѣхъ. Ще имъ разправяте за мѫчнотиитѣ си, но и тѣ нѣма да ви слушатъ. Вие се нуждаете отъ нова наука. Всѣки трѣбва да учи. Простиятъ казва, че ученитѣ хора развалили свѣта. Не е така. Споредъ мене, невежитѣ на общата наука и ученитѣ на специфичната наука развалятъ свѣта. Ученитѣ, които се занимаватъ съ задушливитѣ газове, развалятъ свѣта. Дотукъ е стигнала науката. Ако сега се отвори война и приложатъ задушливитѣ газове, цѣлиятъ свѣтъ ще изчезне. При такава война ще пострадатъ не само тия, които сѫ на фронта, но и тѣзи въ тила, както и мирното население. Защо ни е такава наука, която ще унищожи живота? Това не е наука. Истински ученъ е онзи, който може да възкресява мъртвитѣ. Той ще отидѣ при гроба на умрѣлия и ще му каже: Излѣзъ вънъ! После ще го пита, какъ и защо е влѣзълъ въ гроба. Казвамъ: Този день, когато приложатъ задушливитѣ газове, ще дойдатъ хора отъ Свѣтлото Братство и ще донесатъ новата наука. Тогава ще стане това, което нѣкога е казано: „Който чуе гласа Му, ще възкръсне.” Тогава азъ ще ви запитамъ: На коя наука искате да служите — на егоизма, или на възкресението? Желая на всички да бѫдете хора на възкресението! 4. Беседа отъ Учителя, държана на 21 септември, 1930 г. София — Изгрѣвъ.
  10. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Не могатъ да приематъ „А Той имъ рече: „Не могатъ всички да приематъ тази дума, но на колкото е дадено”.” (Матѣя, 19:11) „Не могатъ всички да приематъ тази дума.” – Това е едно неопредѣлено изречение. – Кои не приематъ? – Назначаватъ нѣкого на служба, но той не я приема, защото счита, че тя не отговаря на знанието, което той има. Пращатъ нѣкого на работа, но той казва: Тази работа не е за мене, Искатъ да го оженятъ, но той казва: Тази работа не е за мене. – Защо? – Защото нѣмамъ достатъчно пари; отъ друга страна, не ми харесва другарката, която ми препорѫчватъ. Викатъ го нѣкѫде да свири, но той и отъ това се отказва, подъ предлогъ, че не може да свири. „Всички не могатъ да приематъ.” – Какво не могатъ да приематъ? – Разумното въ свѣта. Като говоришъ на нѣкого за Разумното начало, той казва: Главата ми не може да побере това. Всѣко нѣщо, което не можешъ да разберешъ, не можешъ и да го приемешъ. Ето защо, човѣкъ приема само това, което може да разбере. Казватъ му: Ако не разберешъ нѣщо, приеми го на вѣра. Мнозина не разбиратъ, какво нѣщо е вѣрата. Не че абсолютно не я разбиратъ, но иматъ елементарни схващания за вѣрата. Тя предшествува знанието. Не можешъ да вѣрвашъ, докато нѣмашъ знание; ти не знаешъ нѣщата, докато нѣмашъ вѣра. Значи, вѣрата предшествува знанието; и знанието предшествува вѣрата. – Защо е така? – Защото вѣрата е процесъ, който има отношение къмъ знанието. Да вѣрвамъ въ нѣкой човѣкъ, въ небето, или въ слънцето, нужно е моето съзнание да участвува въ това, въ което вѣрвамъ. Ще дойде нѣкой предъ васъ да развива теория за слънцето. За да приемете тази теория, съзнанието ви трѣбва да е отворено за нея. Ако не е така, вие ще се натъкнете на заблуждения, каквито имате днесь. Повечето хора разсѫждаватъ като децата. Цъкнатъ една клѣчка кибритъ и мислятъ, че съ нея могатъ да запалятъ огъня. Преди всичко, дърва сѫ нуждни за огъня. Сега ли е произлѣзълъ огъньтъ? Не, той предшествува клѣчката. Ти не можешъ да запалишъ огъня, ако самата клѣчка не гори. Ясновидецътъ, като отива да купи кибритъ, гледа първо, дали клечкитѣ могатъ да горятъ. Ако горятъ, той ще ги запали, а съ тѣхъ ще запали огъня. Ако не горятъ, той ще цъка една следъ друга, безъ да свърши нѣкаква работа. Въ това отношение, и хората приличатъ на кибритени клѣчки. Ако човѣкъ нѣма съзнание, не го бутай. Той е кибритена клѣчка, която нито отвънъ има огънь, нито отвѫтрѣ. Той може да философствува, че вѣрва въ Бога, но това сѫ празни думи. За такъвъ човѣкъ турцитѣ казватъ: „И да е така, пакъ не го вѣрвайте.” Това е все едно, да се намирашъ предъ мъртвецъ или предъ коститѣ на нѣкой умрѣлъ и да казвашъ, че можешъ да го възкресишъ. Да мислишъ, че можешъ да възкресишъ човѣка, е едно; да го възкресишъ въ дѣйствителность, това е друго нѣщо. Още като видя човѣка, азъ зная, гори ли въ него огъня на възкресението. Гледамъ, очитѣ му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човѣка. То е все едно, умрѣлото магаре да помага на друго умрѣло магаре. Само онзи може да възкресява мъртви, който има животъ въ себе си, който самъ е безсмъртенъ. Безсмъртенъ е този, който има въ себе си поне една точка на равновѣсие, отъ която никой не може да го помѣсти. Ако всѣки може да тѣ отклони отъ твоя центъръ и да ти даде друга посока на движение, ти си човѣкъ безъ пѫть и направление. Малката рѣка всѣки може да отбие отъ пѫтя й, но голѣмата рѣка никой не може да отбие. Малкитѣ блата всѣки може да пресуши, но голѣмия океанъ никой не може да пресуши. Съ малката рѣка всѣки може да си играе, всѣки може да я отбие отъ пѫтя й; дойдете ли до голѣмата рѣка, като Мисисипи или Амазонка, никой не може да ги отбие отъ пѫтя имъ. Слѣдователно, когато нѣкои питатъ, могатъ ли да устоятъ на условията на живота, казвамъ: Ако твоето вѣрую е като малка рѣка, всѣки може да тѣ отбие отъ него; ако твоето вѣрую е голѣма рѣка, съ мощна сила, никой не може да тѣ отбие отъ него. „Не могатъ всички да възприематъ тази дума, но на колкото е дадено.” Нѣкои казватъ: Проповѣдвай ни това, което знаемъ. – Нѣма защо да ви проповѣдвамъ това, което знаете. – Посвири ни това, което знаемъ. – Нѣма защо да ви свиря това, което знаете. – Нѣма защо да ви пѣя това, което знаете. Ние ще ви проповѣдваме това, което не знаете; ще ви пѣемъ и свиримъ това, което не знаете. Логически така е поставенъ въпросътъ. Сега азъ искамъ да си починѣте малко отъ вашитѣ стари разбирания. Искамъ да ви обърна внимание на научната страна. Затова, нѣма да ви проповѣдвамъ, като на религиозни хора. Религиозниятъ е човѣкъ на сърдцето. Религиознитѣ се движатъ въ съвършено друга атмосфера отъ тази на свѣтскитѣ. Вие още не сте готови да ви се проповѣдва нова религия. За да ви се проповѣдва новата религия, вие трѣбва да изгубитѣ всичкото си богатство, всичкото си знание и да останете безъ нищо, както сте родени. Така, както днесь живѣете, вие се стремите да бѫдете въ положението на богатия и на учения. Въ това положение, както и да си обяснявате, какво е Богъ, въ края на краищата, ще си живѣете, както знаете, по старъ начинъ. Въ такъвъ случай, и вѣрващиятъ, и безвѣрникътъ живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Религиозниятъ, макаръ че проповѣдва на хората да раздадатъ всичкото си имане, той самъ не раздава своето. Колко религиозни днесь сѫ готови да раздадатъ имането си? Колкото и да има, тѣ сѫ изключения. Общо правило е, че и безвѣрникътъ не дава, както и вѣрващиятъ. Нѣкога и безвѣрникътъ дава, колкото набожниятъ. Какво означава думата „безвѣрникъ”? Не се знае точно, кой е безвѣрникъ, кой – вѣрващъ. Отъ чисто научно гледище трѣбва да изслѣдваме хората. Какъвъ е новиятъ методъ за изслѣдване на човѣка? За да познаете човѣка, начертайте две криви линии, съ една допирна точка. Едната отъ тѣхъ е изпѫкнала, а другата – вдлъбната. После, начертайте две прави линии, които да се пресичатъ въ една точка. Това е една формула, която сами ще разгадаете. По изпѫкналата линия ще познает, какво може да направи човѣкъ въ умствения свѣтъ. По вдлъбнатата линия ще познаете, какво може да направи човѣкъ на физическия свѣтъ. По дветѣ прави линии, които се пресичатъ въ една точка, ще познаетѣ чувствата и способноститѣ на човѣка. Какво ще разберете отъ тѣзи линии? Вие сте дошли на земята да се учите. Проповѣдватъ ви: Вѣрвайте въ Бога! Обичайтѣ Бога! – Кое е онова, което дава цена на любовьта? Стойностьта на любовьта се увеличава, както и тази на скѫпоцѣннитѣ камъни. Когато диамантътъ се шлифова, той придобива свойството да пречупва свѣтлината и става по-цененъ, отколкото преди шлифоването. Нарисуваното платно отъ художника е по-цѣнно, отколкото по-рано е било. То се продава по-скѫпо, особено когато върху него е работилъ виденъ художникъ. Тогава, кое дава цена на любовьта? – Мѫдростьта е цената на любовьта. Ако мѫдростьта не влѣзе въ твоя животъ да работи, ти струвашъ, колкото ненарисуваното платно отъ художника. Колкото повече време минава, толкова повече цѣната му се намалява. – Защо? – Колкото повече остарѣватъ нѣщата, толкова повече цената имъ намалява. Сѫщото е и въ живота. Младата мома, която едва излѣзла отъ кросното, струва повече отъ бабата. Младата мома е подобна на копринено платно, което току-що е излѣзло отъ кросното. Всѣки може да го купи. Какво означава това? – Каквото ви казвамъ. Ако ви сложа ядене и почнете да ядете отъ него, трѣбва ли да ме питате, какво съмъ ви сложилъ? – Яжте, нищо повече. Азъ зная, защо съмъ ви сложилъ това ядене. Казвамъ: Онова, което може да повдигне вашия животъ, както и любовьта ви, това е правилното имъ разбиране. Знанието повдига любовьта. То повдига и живота ви. Съ повдигането на любовьта, трѣбва да се повдигне и вѣрата. Щомъ се усилва вѣрата, и знанието се усилва. Нѣма човѣкъ, на когото знанието да се усилва, а вѣрата да не се усилва. Колкото вѣрвашъ въ своето знание, толкова ще вѣрвашъ и въ знанието на хората. – Защо?– Защото и тѣ не сѫ придобили знанието си отъ другаде, освѣнъ отъ хората, живота и природата. Човѣкъ се ражда съ своитѣ способности, но знанието си е придобилъ самъ. За да придобие знание, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онзи, който го учи. Въ това отношение, азъ съмъ правилъ много опити. Срѣщамъ нѣкого, който не знае да чете, и му казвамъ: Ти си способенъ, трѣбва да се учишъ. Следъ нѣколко години пакъ го срѣщамъ, и той ми казва: Благодаря ти, твоитѣ думи излѣзоха вѣрни. Ти вложи вѣрата си въ мене, и азъ се насърдчихъ. Учихъ, свършихъ университетъ и придобихъ знания. – Не само въ мене да вѣрвашъ, не въ самото знание, което си придобилъ, но и въ това знание, което носишъ въ себе си. Има едно непреривно знание въ човѣка. Като се ражда, той носи извѣстно знание въ себе си. Но при слизането си отъ духовния свѣтъ, въ съзнанието му става едно прекѫсване, и той мисли, че нѣма връзка между знанието, което носи въ себе си, и това, което придобива отвънъ. Това е заблуждение, както въ съня става привидно прекѫсване на връзката между физическия и духовния свѣтъ. Като се събудите отъ сънь, пакъ продължавате физическия си животъ. Съзнанието работи непреривно въ всички области, но, като не съзнавате това, казвате: Снощи сънувахъ нѣщо. Това, което ни е ясно, наричаме буденъ животъ; което не ни е ясно, наричаме сънь. Да се върнемъ къмъ формулата, къмъ кривитѣ и правитѣ линии, които ви дадохъ. Трѣбва да знаете, какви сѫ отношенията на дветѣ криви линии, както и на правитѣ помежду имъ. Ако изпѫкналата линия, която означава човѣшката разумность, е по-малка отъ вдлъбнатата, която означава волята, човѣкъ е упоритъ, той е само на опититѣ. Той е въ състояние да счупи 20 рала, да осакати нѣколко коня и волове, но да постигне желанието си. Такъвъ човѣкъ е въ състояние да направи повече пакости, отколкото да принесе нѣкаква полза. Ако изпѫкналата линия е по-голѣма отъ вдлъбнатата, такъвъ човѣкъ е на мѣстото си. Презъ цѣлия си животъ, той може да направи само една погрѣшка. Той е човѣкъ на разума, голѣмъ реалистъ. Той вѣрва само въ това, което вижда. Нима евреитѣ, римлянитѣ, асирийцитѣ, египтянитѣ, не вѣрваха въ това, което виждаха? Защо тѣхното вѣрую да не е право? Ако е въпросъ само на вѣра, каква е разликата между християнството и будизма? Каква е разликата между тѣхното вѣрую и идолопоклонството? И еднитѣ, и другитѣ вѣрватъ. Това, което създава вѣрата, е знанието. Въ живота има творчество, има и опитности. И въ едното, и въ другото има резултати, но различни. Ще приведа единъ примѣръ отъ срѣднитѣ вѣкове. Единъ отъ тогавашнитѣ лѣкари ималъ специаленъ методъ за лѣкуване на болни. Каквато и да била болѣстьта, той пущалъ кръвь на болния и следъ това му давалъ да пие топла вода. Въ края на краищата, всички болни умирали. Често лекарьтъ се запитвалъ: Чудно нѣщо, защо Богъ не ми даде по голѣми способности, да оздравяватъ болнитѣ ми? Най-после, той се примирилъ съ слѣдното заключение: Не съмъ само азъ, чийто болни умиратъ. Като наблюдавамъ, какъ лѣкуватъ другитѣ лѣкари, виждамъ, че и тѣхнитѣ болни умиратъ. – Това не е утѣха. Това не е наука. Каква наука е тази, която изморява хората? Този лѣкарь прилагалъ своя методъ цѣли 20 години, докато най-после рѣшилъ да приложи другъ методъ, да не умиратъ толкова хора. Преди години ме викаха въ едно сѣмейство да прегледамъ една болна, която цели девѣть мѣсеца употрѣбявала все едно и сѫщо лѣкарство. Казвамъ: Това е отравѣне. Като прегледахъ болната, разбрахъ, че тя ще замине за другия свѣтъ най-много следъ две-три седмици. Близкитѣ й ме запитаха : Не може ли по нѣкакъвъ начинъ да се излѣкува, да й се помогне? – Цели девѣть мѣсеца взимала едно и сѫщо лѣкарство! Ето защо, като вземете едно лѣкарство, което въ продължение на три деня не даде резултатъ, изхвърлете го навънъ. Това лѣкарство не може да ви помогне. Ако най-много три пѫти го употрѣбишъ и не ти помогне, не прави опитъ. Може да правишъ, колкото щешъ опити, но ще заминешъ за другия свѣтъ. Ще отидешъ при отцитѣ си. Съ това не упреквамъ медицитѣ, но искамъ да ви освободя отъ заблуждението. Това не е истинска наука, но вѣрую, догматизъмъ, буквоядство. Имашъ едно вѣрую, което не ти помага – тури го настрана. Когато Христосъ говорѣлъ за отношенията къмъ жената, Той не подразбиралъ тогавашния бракъ между евреитѣ. Това не се отнася и до брака на сегашнитѣ хора. Запитали Го: Защо Мойсей каза, че мѫжътъ може да даде разводно писмо на жена си? Христосъ отговорилъ : Отначало не бѣше така. Следъ като изопачихте Божия законъ, тогава Мойсей създаде законъ за развеждане. Вие може да ожените двама души, но ако нѣматъ любовь помежду си, въ края на краищата, тѣ ще се разведатъ или на земята, или на небето. Вие искате да ожените дъщеря си и сина си. Ако момата е благородна и добра, като се ожени за човѣкъ, който не й подхожда, тя ще си замине за другия свѣтъ – развежда се. Сѫщото става и съ мѫжа. Значи, щомъ Божественото напусне човѣка, въ мѫжа и жената ще остане само човѣкътъ – животно, и тѣ ще се каратъ и биятъ. Това не е животъ. Свѣкървата ще бѫде недоволна отъ снахата и ще казва: Нашата снаха не е добра. – Какъ може да бѫде добра и благородна? Божественото я напуснало, отишло е на небето. – Ама много е устата. – Какъ да не е устата? Ако развъртишъ крана на чешмата, нѣма ли да бѫде тя устата? Като развъртишъ крана, може да се пукне нѣкоя трѫба, и водата да потече. Казвашъ: Пукна се трѫбата! Ако поставите човѣка на служба, която не му подхожда, той пакъ ще преживѣе сѫщото. Майката казва на сина си: Синко, стани стражарь, добре ще ти плащатъ. – Не мога, майко, тази работа не ми подхожда. Тогава хвани каква да е работа, само да не губишъ времето си. Ако синътъ се хване за работа, която не му е по сърдце, Божественото го напуща, и той остава на земята човѣкъ - животно, което изпълнява службата си по необходимость. Питамъ: Какъвъ е смисълътъ на военната служба? – Да подготви защитници на народа, както и на отечеството си. – Какъ ще защищавате човѣка: съ изпѫкналата, или вдлъбнатата линия? Велико нѣщо е да защищавашъ народа си, но трѣбва да знаешъ, какъ да го защищавашъ. Да защищаваме дома си! Да го защищаваме, защото трѣбва да внесемъ великитѣ блага на живота, великъ миръ, велика свобода, велико знание и велика любовь. Като говоря за свободата, нѣмамъ предвидъ само външната свобода. Ние трѣбва да бѫдемъ умни! Азъ влизамъ въ положението ви. Вие приличате на човѣкъ съ изкълченъ кракъ, и азъ трѣбва да го намѣстя. Всѣко раздвижване на крака ви причинява болки. Вие започвате да викате. Зная, че ви боли, затова казвамъ: Ако има другъ нѣкой, по-опитенъ отъ мене, нека той намѣсти крака ви. Азъ ще бѫда последенъ. Когато нѣма кой да намѣсти счупения кракъ, тогава ще се явя азъ. Докато кракътъ се намѣства, не може безъ болка. Ако нѣма кой да го намѣсти, хилавъ ще остане. Днесь азъ говоря на онѣзи отъ васъ, на които никой не може да намѣсти крака. Азъ идвамъ последенъ. Който е здравъ, той ще се учи отъ мене. Който е боленъ, ще го туримъ на масата. И за здравия ще дойде день да намѣства крака на другитѣ. Като ви говоря, азъ имамъ за целъ да ви дамъ сѣме, което единъ день вие ще посѣете на нивата си. Всички ще се ползувате отъ това, което ви говоря. Като го посѣете, то ще израстѣ, ще даде плодъ. И като го приберете въ хамбара, ще ядете всички отъ него: и жената ви, и децата ви, и вие. Казвамъ: Цената на любовьта трѣбва да се увеличава. Ако въ човѣка, когото обичате, не можете всѣки день да откривате по една добра черта, вашето приятелство скоро ще се свърши. Така е било преди хиляди години, така е и сега. За да бѫде приятелството непреривно, приятелитѣ трѣбва всѣки день да си откриватъ по една добра черта. Ако това не става, азъ мога да опредѣля, следъ колко години вашето приятелство ще се свърши. Искате да бѫдете щастливи. Казвамъ: Приятелството е пѫть къмъ щастие. Когато се казва въ Писанието, че трѣбва да любишъ ближния си, това не може да стане, ако всѣки день не откривашъ въ него по една добра черта, по една добродетель или по една добра постѫпка. Въ живота е обратно. Всички религиозни и свѣтски хора постоянно търсятъ единъ на другъ отрицателни черти. Тѣ постоянно търсятъ погрѣшкитѣ и недостатъцитѣ си. Като се запознаятъ съ нѣкого, първия день се възхищаватъ отъ него и казватъ: Той е целъ светия. На втория день казватъ, че е талантливъ. Не се минава много, тѣ казватъ: Този човѣкъ не е нито светия, нито гениаленъ, нито талантливъ, но обикновенъ човѣкъ. Нѣкои даже го считатъ за голѣмъ простакъ и казватъ: Много сме се лъгали въ този човѣкъ. Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ турски бей – князъ, младъ момъкъ, като се движелъ между хората, добре облѣченъ, съ пъстра, красиво нашарена салтамарка, съ сърма и коприна, всички го харесвали и го наричали „бей на бейовѣтѣ, князъ на князетѣ.” Той си казвалъ: Не съмъ доволенъ отъ положението си, искамъ да намѣря една млада, хубава мома, да се годя за нея, да видя, какво ще кажатъ хората за мене. Той намѣрилъ една хубава мома, за която се годилъ. Всички се произнесли за него: Близо е до хората. После той си казалъ: Чакай да се оженя, да видя, какво ще кажатъ хората за мене. Оженилъ се, и тѣ казали: Сега е заедно съ хората. После, пакъ си казалъ: Не мога да търпя това, да ме наричатъ, че съмъ близо до хората, заедно съ хората. Чакай да напусна жена си да видимъ, какво сега ще кажатъ за мене. Той напусналъ жена си. Чулъ, че хората се произнесли за него: Сега стана маскара на хората. И ние сега започваме като този бей: Най-напредъ си князъ на князетѣ, после – близо до хората, заедно съ хората, и най-после, посмѣшище на хората. Азъ бихъ желалъ да започнемъ съ посмѣшище на хората и да свършимъ съ князъ на князетѣ. Този процесъ е вѣренъ и за самия човѣкъ. На какво ще приличаме, ако ние станемъ посмѣшище на хората? Въ какво ще се превърнемъ, ако станемъ посмѣшище на самитѣ себе си? Защо пропадна турскиятъ бей, т. е. този князъ? – Защото той искаше да знае мнѣнието на хората. Докато му казвали „князъ на князетѣ”, той не билъ доволенъ. Той мислѣлъ, че ще кажатъ нѣщо повече за него. Като самъ, той билъ князъ на князетѣ. Щомъ се свързалъ съ другъ човѣкъ, той станалъ близо до хората. Това, което хората вършеха, и той го вършѣше. Следъ това напусна жена си, като мислѣше, че така ще разрѣши въпроса. Обаче, въпросътъ не се разрѣши така. Той изпадна въ противорѣчие. Казвамъ: Ако ти изгубишъ своя възвишенъ идеалъ, ще се намѣришъ въ положението на турския бей, за когото хората казватъ, че станалъ за посмѣшище. Започвашъ съ своя възвишенъ идеалъ, и после казвашъ: Нѣма да го бѫде, ще отидемъ да живѣемъ въ широкия свѣтъ. Най-после казвашъ: Животътъ нѣма смисълъ. – Не, животътъ има смисълъ, но спорѣдъ степеньта на вашитѣ разбирания. Това не трѣбва да ви засѣга, то е само обяснение. Азъ не вѣрвамъ, че сте на мѣстото на бея. Вие сте само зрители и ще вземете поука отъ неговото положение. Въ даденъ случай, всѣки може да изпадне въ положението на бея. Всѣки трѣбва да разбира това, което е вложено въ него. Когато въ насъ ставатъ рѣзки промѣни, трѣбва да знаемъ, че сѫ външни, а не наши. Това не си ти, но си въ положението на човѣкъ, влѣзълъ въ лодка. Морето постоянно тѣ люлѣе, това не зависи отъ тебе. Когато морето утихне, и ти ще бѫдешъ кротъкъ. Слѣдователно, не се свързвайтѣ съ морето. Като излѣзешъ на сушата, твоитѣ отношения ще бѫдатъ други. Не влизай въ морето, ако не знаешъ да плувашъ. Ако момъкъ се ожени за една мома като морето, какво ще бѫде неговото положение? Първо той ще повръща, после ще се разведатъ. Споредъ кабалиститѣ, никога не трѣбва да се женишъ за мома отъ воденъ произходъ. Никога не се жени за мома, която произхожда отъ въздушнитѣ духове; никога не се жени за мома, която произхожда отъ огненитѣ духове. Огненитѣ духове се наричатъ още саламандри, воднитѣ – ундини, а въздушнитѣ – силфи. Слѣдователно, не се заемай да обработвашъ мочурлива градина. Обработвай мѣсто, дето има вода, дето ти самъ можешъ да бѫдешъ господарь на положението. Слѣдователно, ако, следъ като си се родилъ на земята, не разбирашъ условията, при които живѣешъ, и казвашъ, че сѫ лоши, какъвъ смисълъ има твоето дохождане на земята? Какъ е създадена земята, и кой я създалъ, това не е въпросъ за разискване. Не е нужно и да се вѣрва въ това, което се казва. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на свѣтлината и влиянието й върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха и влиянието му върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на водата и влиянието й върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на храненето и влиянието имъ върху тебе. Трѣбва да разбирашъ и материала, отъ който си съградилъ кѫщата си. Най-после, ти трѣбва да разбирашъ силитѣ, които дѣйствуватъ и противодѣйствуватъ върху тебе. Ти трѣбва да бѫдешъ морякъ, който знае, съ какъвъ параходъ да пѫтува. Ако параходътъ е слабъ, да не влиза въ него. Параходътъ трѣбва да бѫде здравъ. Най-после казвате: Богъ ще оправи свѣта. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ ще оправи свѣта”? Нѣкои отъ васъ разбиратъ значението на тѣзи думи. Други пъкъ, подъ тѣзи думи разбиратъ нѣкой министъръ или високопоставено лице, което може да уреди работитѣ имъ, да имъ помогне. Всѣки трѣбва да има единъ такъвъ Господъ въ себе си или вънъ отъ себе си, който да му помага, да му урежда работитѣ. Добре е да дружишъ съ разумни хора, които да ти помагатъ. Богъ е само между разумнитѣ. Вънъ отъ разумностьта, Богъ не сѫществува. За мене не е важно, каква идея имате за Бога. Важно е, какъ работи тази идея между хората. Не е важно, какво мислишъ за въздуха; важно е, какъ го използувашъ. Не е лесно да възприемешъ правилно идеята за Бога. Тя е отвлѣчена, философска идея. Когато се разисква върху идеята за Бога, едни философи казватъ, че Богъ не сѫществува вънъ отъ насъ; други казватъ, че Богъ сѫществува вънъ отъ насъ. Това сѫ човѣшки разбирания, човѣшки предположения. Това не може да се докаже на опитъ. Какъ ще докажешъ, какво е съдържанието на нѣщо, което не виждашъ? Какъ ще опредѣлишъ нѣщо, което не се опредѣля? Какъ ще опредѣлишъ границитѣ на това, което нѣма граници? Какъ ще опредѣлишъ скоростьта на една величина, която непрекѫснато се движи? Казва се, че Богъ дѣйствува едновременно въ цѣлата вселена. Какъ ще опредѣлимъ Бога? Той дѣйствува едновременно въ всички свои центровѣ. Затова се казва, че Богъ е извънъ времето и пространството. Човѣшкиятъ умъ не е въ състояние да опредѣли, какво нѣщо е Богъ. Всѫщностъ, какво е Богъ, какъ и кѫде се проявява, това е Негова работа. Единъ день, когато Той самъ дойде да проповѣдва, ще ни отговори на всички въпроси, които ни интересуватъ. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на онзи астрономъ, който дълго време се молилъ да му се открие, какво нѣщо е славата Божия. Следъ 25 годишно очакване, той сънувалъ интересенъ сънь: Единъ ангелъ дошълъ при него и му казалъ: Молитвата ти е приета. Сѫщевременно, той чулъ гласъ, отправенъ къмъ ангела: Остави тѣлото му на земята, а двойникътъ му вземи съ себе си да го разходишъ изъ пространството. Той усѣтилъ, че станалъ много лѣкъ и се понесълъ нависоко. Така се носѣлъ той отъ една планета въ друга, отъ една слънчева система въ друга и, като видѣлъ, че това нѣма край, казалъ: Искамъ вече да се върна на земята. Уплашихъ се отъ това, което видѣхъ. И сега, когато нѣкой каже, че иска да отидѣ на небето, отговарямъ: Ако отидешъ на небето съ тѣзи разбирания, които имашъ, ще се намѣришъ въ чудо отъ това, което ще видишъ. Мощни, силни сѫ идеитѣ, съ които живѣятъ възвишенитѣ сѫщества. Ако се натъкнете на тѣхъ, не само, че нѣма да ги разберете, но ще се объркате, ще дойдете до полудяване. Какъ ще се справите съ възвишенитѣ сѫщества? За васъ тѣ сѫ подобни на богове. Едни отъ тѣхъ управляватъ Сатурнъ, други – Сириусъ, трети – Венера, четвърти – Земята. Можете ли да разберете тѣхния езикъ? Тѣ ще минатъ и заминатъ край васъ, безъ да ви видятъ. Какъ ще останете между сѫщества, които не ви обръщатъ никакво внимание? Ако тѣзи сѫщества ви отправятъ само единъ погледъ, вие ще се почувствувате щастливи. Така, именно, ще почувствувате Божията милость. Ако искате и вие да разберете милостьта на Бога, трѣбва да живѣете съ мене хиляда години, да ви уча и да ви проповѣдвамъ. Това не е лесна работа. Като Бога другъ нѣма. Другитѣ сѫщества ви гледатъ отвисоко. Ако сте умни, тѣ ще ви обърнатъ внимание. Когато единъ ангелъ отъ слънчевата система дойде при тебе, ти му давашъ отчетъ за живота си. Има ангели, до които не можешъ да се приближишъ. Дълго време ще стоишъ предъ вратата имъ, докато тѣ приематъ. Не постѫпватъ ли така и министритѣ на земята? Колко време трѣбва да чакашъ предъ вратата на нѣкой министъръ, докато тѣ приеме! Това не е майката, която е готова всѣки моментъ да приеме детето си. Сега азъ ви говоря само за външната страна на небесния животъ, а не за неговата вѫтрѣшна страна. Животътъ на ангелитѣ има външна и вѫтрѣшна страна. Ако влѣзешъ въ небето и нѣмашъ отношение къмъ едно отъ възвишенитѣ сѫщества тамъ, по-добре не влизай. Ще се почувствувашъ самотенъ, отъ всички изоставенъ. За да има отношения между две сѫщества, тѣ непремѣнно трѣбва да се обичатъ. За да се изяви любовьта, нужно е знание, въ което дѣйствува законътъ на истината. Ако носишъ въ себе си любовь, знание, мѫдрость и истина, възвишенитѣ сѫщества ще ти обърнатъ внимание. Тѣ виждатъ Бога въ тебе и затова се интересуватъ отъ човѣка. Дето е Богъ, всички спиратъ вниманието си. Щомъ имашъ човѣшко съзнание, въ другия свѣтъ ще намѣришъ само твоята баба и твоя дѣдо. Тѣ ще тѣ нагостятъ добре, ще ти предложатъ сладъкъ сиропъ. Следъ това ще тѣ поставятъ въ чиста, добре наредена стая, да си починешъ. Питате: Душитѣ иматъ ли тѣла? – Иматъ тѣла. Тѣ не се хранятъ като насъ, но това е другъ въпросъ. Важно е да разберемъ, какво трѣбва да правимъ ние. Казвате, че Христосъ проповѣдвалъ извѣстни истини. – Какво е проповѣдвалъ Той? Обаче, Христосъ казва: „Проповѣдвамъ ви това, което ми казва Отецъ, Който ме е пратилъ на земята.” Въ това отношение, Христосъ имаше съзнание. Той знаеше, кой го е пратилъ на земята и вършѣше Неговата воля. Питамъ: Колко хора съзнаватъ, че сѫ изпратени на земята отъ Отца, да вършатъ Неговата воля? Не е достатъчно само да знаятъ, че сѫ учени, но тѣ трѣбва да изявятъ това знание. Това се изисква не само отъ ученитѣ и религиознитѣ, но и духовнитѣ трѣбва да иматъ такова съзнание, да казватъ и на царе, и на просяци: Изпратени сме да проповѣдваме между хората. Това, което проповѣдватъ днесь, е противоположно на Христовото учение. Благородство се иска отъ хората! Единъ турски дервишъ срѣщналъ единъ бей. Дервишътъ му казалъ: Моля ти се, помогни ми, съ каквото можешъ. Беятъ извадилъ кесията си отъ джоба, пълна съ златни, сребърни и медни монети и му казалъ: Вземи си, колкото ти трѣбватъ. Дервишътъ погледналъ къмъ кесията и взелъ една медна монета, десеть стотинки. – Защо взимашъ толкова малко? – Толкова ми трѣбватъ. – Вземи си отъ златнитѣ монети. – Взехъ си толкова, колкото ми трѣбватъ. Питамъ: Колко отъ съвременнитѣ хора, като имъ предложатъ кесия съ различни монети, ще си извадятъ само десеть стотинки? Всѣки ще си вземе златна монета. Какво показва това? – Че всѣки иска да вземе първото мѣсто въ живота. Дервишътъ разбира смисъла на живота. Той взима толкова, колкото му трѣбва. Каква е разликата между постѫпката на бея и тази на дервиша? – И двамата постѫпили добре. Беятъ има пълно довѣрие на дервиша и му казва: Вземи, колкото искашъ. Дервишътъ взелъ толкова, колкото му трѣбва – нито повече, нито по-малко. Такива ли сѫ отношенията на сегашнитѣ хора? – Не сѫ такива. Тѣ не живѣятъ нито като бея, нито като дервиша. Това се дължи на тѣхнитѣ вѫтрешни разбирания. Кой отъ васъ би извадилъ кесията си да я предложи на бѣдния? Всѣки ще се страхува да направи това, защото знае, че бѣдниятъ ще си вземе повече, отколкото му трѣбва. И сегашнитѣ дервиши не сѫ като този въ примѣра. Тѣ цѣлъ день ходятъ да събиратъ пари, защото сѫ търговци. Задачата на дервиша е, като тѣ срѣщне, да ти каже една дума, която целъ день да носи благословение за тебе. И следъ това ще си вземе само десеть стотинки. Знаете ли, какво е казалъ дервишътъ на турския бей? Той му казалъ: Ти имашъ една дъщеря, която много обичашъ. Скоро ще дойде единъ бей да я иска за жена, но ти по никой начинъ не трѣбва да му я дадешъ. Ако му я дадешъ, тя ще бѫде нещастна. Следъ тѣзи думи, дервишътъ продължилъ пѫтя си. Ако беятъ не бѣше извадилъ кесията си и тъй щедро да му предложи, да си вземе, колкото пари иска, той не би му казалъ тѣзи думи. И наистина, думитѣ му се сбѫднали. Следъ години, беятъ срѣщналъ сѫщия дервишъ, който му поискалъ помощь. Беятъ пакъ извадилъ кесията си. Този пѫть дервишътъ взелъ само една златна монета. Беятъ го запиталъ: Защо първия пѫть ти взе само десеть стотинки, а сега взимашъ една златна монета? Дервишътъ му отговорилъ: Първия пѫть взехъ само десеть стотинки, съ което искахъ да ти кажа, че първиятъ зетъ, който дойде за дъщеря ти, ще струва десеть стотинки. Затова не трѣбваше да я дадешъ на него. Вториятъ зетъ, който сега ще дойде – младъ, бѣденъ човѣкъ, струва злато. Ако искашъ ти и дъщеря ти да бѫдете щастливи, ще я дадешъ на него. Ето, това е наука, това е истинско отношение. Има ли смисълъ да ви срѣща този дервишъ? – Има смисълъ, защото той разбира отношенията между нѣщата. Има прости числа, има и скѫпоцѣнни числа; има щастливи и нещастни числа въ живота. Ти се готвишъ да отидешъ на работа, но отвѫтрѣ нѣщо ти казва: Не отивай днесь на работа. – Това е суевѣрие. – Не е суевѣрие. Щомъ нѣщо отвѫтрѣ ти казва да не отивашъ на работа, трѣбва да го послушашъ. Това е вѫтрѣшенъ законъ, на който трѣбва да се подчинявашъ. Човѣкъ е дошълъ на земята, облѣкълъ се въ плъть и се пита, защо е дошълъ. – Той е дошълъ, за да се изучава. Гледа рѫцетѣ си, вижда, че има нѣщо написано на тѣхъ. Какво означаватъ линиитѣ на рѫцетѣ, не знаете. Едни рѫце сѫ пълни, пръститѣ въ основата дебели, а други сѫ слаби, Какво означава това, сѫщо не знаете. Рѫката на нѣкого е мека, а на другъ – твърда. Защо е така, не знаете. Казвате, че Богъ е създалъ една рѫка мека, а друга – твърда. Това не е обяснение. Човѣкъ трѣбва да знае, защо рѫката му е мека или твърда, защо пръститѣ му сѫ остри, възлести или тѫпи. Ако пръститѣ на рѫката въ основата сѫ дебели, такъвъ човѣкъ обича да си хапва повече. Той казва: Добре е да си хапнешъ и пийнешъ. Той има добре развито благоутробие. Докато е младъ, той мисли само за ядене и пиене. Като остарѣе, той казва: Сега ще живѣя за Господа. Единъ младъ момъкъ, съ дебели пръсти въ основата, рѣшилъ единъ день да отиде на черква, да се помоли на Господа. По пѫтя го срѣщналъ дяволътъ и го запиталъ: Синко, де отивашъ? – Отивамъ на черква, да се помоля на Господа. – Защо ще ходишъ на черква, между старитѣ баби и дѣдовци? Нека тѣ се молятъ. Тамъ е за тѣхъ. Ти, като младъ, иди на хорото, да си поиграешъ съ момитѣ, да знаешъ, защо си младъ. Момъкътъ се върналъ отъ пѫтя си и отишълъ на хорото да си поиграе. Така минавали днитѣ, докато остарѣлъ. Сега той взелъ тояжката си и тръгналъ на черква. Пакъ го срѣщналъ дяволътъ. – Де отивашъ, дѣдо? – На черква, да се помоля на Господа. – Я се остави отъ това желание. То не е за тебе. И безъ това, Богъ ще тѣ приеме. Върни се у дома си да си починешъ. И този пѫть дѣдото послушалъ дявола и се върналъ отъ пѫтя си. Това не е наука, не е убѣждение. Така и вие казвате, че ще учите на стари години. – На стари години нищо нѣма да направите. Който не учи на младини, на старини нищо нѣма да постигне. Тогава, какъвто си на младини, такъвъ ще бѫдешъ и на старини. Каквото е качеството на новия платъ, такова ще бѫде и на стария. Какъвто е роденъ човѣкъ, такъвъ ще си остане. Малко може да се измѣни, но при усилена и съзнателна работа върху себе си. Азъ поддържамъ слѣдната мисъль: Вѣрвай, че си изтъканъ добре. Защо трѣбва да мислишъ, че си роденъ хилавъ? Азъ не искамъ да останете съ мисъльта, че сте хилави, но ви казвамъ научно: Ако пръститѣ ви въ основата сѫ дебели, трѣбва да възпитавате стомаха си. Ако сѫ възлести, трѣбва да възпитавате дихателната си система. Ако сѫ заострени, ще възпитавате ума си. Хора съ заострени пръсти иматъ добри черти въ характера си, но иматъ и лоши черти. Една лоша черта у тѣхъ е, че обичатъ да се изхлъзватъ. Тѣ обичатъ да преувеличаватъ нѣщата и да полъгватъ, при което сами си вѣрватъ. Ще ви приведа единъ дѣйствителенъ примѣръ за нѣкой си Нойчо, голѣмъ хитрецъ и лъжецъ, отъ село Чакма. Той поканилъ за кръстникъ единъ младъ попъ. Хвалелъ се на своята възлюбена, че билъ богатъ, ималъ много овце и нѣколко чифта волове. Като се оженили, тя видѣла, че той нѣма нищо, но казвалъ: Нашиятъ кръстникъ е богатъ човѣкъ. Попътъ мълчалъ, усмихвалъ се и нищо не казвалъ. Нойчо минавалъ и за ясновидецъ. Казвалъ на своитѣ съселяни, както и на съсѣдитѣ си отъ село Николаевка, че на еди-кое си мѣсто имало голѣмо богатство, заровено въ земята. Тръгнали отъ селото около 80 души, съ лопати и кирки, да отидатъ на означеното отъ Нойчо мѣсто да копаятъ. Копали три дни, търсили тукъ-тамъ, нищо не намѣрили. Най-после извикали и кмѣта, но Нойчо избѣгалъ. Следъ усилено копане, като не намѣрили нищо, върнали се по домоветѣ. Това не е знание. Когато нѣщата се приематъ съ ума, сърдцето и волята, тѣ се осмислятъ. Но тѣ трѣбва да се реализиратъ. И знанието е на мѣсто само тогава, когато може да измѣни, т. е. да подобри поне една черта на човѣшкия характеръ. За онзи, който има знание, нѣма защо да му се приказва, нѣма защо да се въздържа отъ ядене, или да се пресища. Достатъчно е само да бутне първия си пръстъ, т. е. Божествения пръстъ – палецътъ, и стомахътъ му ще се възпита. Следъ това ще каже на стомаха си, колко трѣбва да яде, и той ще тѣ послуша, Ако тѣ боли коремътъ, хвани първия си пръстъ и отправи ума си къмъ него. Ще кажете, че това е суевѣрие, а не наука. Не казвамъ, че вие можете да направите това, но ако адептъ ви лѣкува, той ще хване първия ви пръстъ и ще ви излѣкува. – Какъ може да стане това? – Въ организма на всѣки човѣкъ сѫ вложени нужднитѣ лѣкарства. Въ него се крие лекарьтъ, аптеката и необходимитѣ лѣкарства. Който дойде да ви лѣкува, той носи въ себе си нужднитѣ лѣкарства. Ако лекарьтъ не носи аптеката въ себе си, външнитѣ лѣкарства нѣматъ никаква сила. Какъ ще си обясните, защо единъ лѣкарь, като препорѫчва извѣстни лѣкарства, нѣма резултати, а другъ, при сѫщитѣ лѣкарства, има резултатъ? Значи, въ организма на втория лѣкарь се съдържатъ тъкмо такива елементи, които сѫ въ сила да помогнатъ на болния. Въ болния всѣкога липсва нѣщо. Щомъ се внесатъ тѣзи елементи въ него, той веднага оздравѣва. Слѣдователно, като внесешъ въ болния необходимитѣ здравословни елементи, той оздравѣва. Така и Христосъ лѣкувалъ. Той предавалъ на болния нѣщо отъ себе си. Когато болната жена отъ кръвотечение се приближила до Христа, Той усѣтилъ, че сила излѣзла отъ Него. Вие искате да лѣкувате, безъ да давате нѣщо отъ себе си. Въ природата такъвъ законъ не сѫществува. Ако искашъ да лѣкувашъ, трѣбва да излѣзе сила отъ тебе. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ живота. Не можешъ да убѣдишъ хората въ нѣщо, ако ти самъ не вѣрвашъ въ него. Не можешъ да събудишъ доброто въ хората, ако ти самъ нѣмашъ доброто въ себе си. Сѫщото се отнася до знанието и до любовьта. Такъвъ е законътъ. Ние се приближаваме къмъ реалния свѣтъ – въ свѣта на дѣйствията и на числата. Затова ние работимъ съ четири метода. Събираме, напримѣръ, две числа. Можемъ и да извадимъ едно число отъ друго и да получимъ остатъкъ. После имаме произведение на две числа. Значи, умножаваме. Най-после, дѣлимъ две числа и получаваме частно. Питамъ: Ако работите съ числа, които се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ или дѣлятъ, ще имате ли единъ и сѫщъ резултатъ? – Нѣма да имате еднакъвъ резултатъ. Така и нѣкои данни въ живота се събиратъ или изваждатъ, други се умножаватъ или дѣлятъ. Така и мѣсецитѣ въ живота се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ или дѣлятъ. Сѫщото става и съ годинитѣ. Сѫщото е и въ математиката, специално въ науката и изкуството. Има законъ на съотношения. Ако не разбирате този законъ и не се нагласявате спорѣдъ него, вие ще се объркате. Като търсите процеса на събирането, ще влѣзете въ изваждането. Като търсите умножаването, ще влѣзете въ дѣлението. Каква наука ще имате тогава? Нѣкога се оплаквашъ, че тѣ стѣга нѣщо въ слънчевия вѫзелъ. Усѣщашъ, че нѣщо се вади отъ тебе. Ти си въ процеса на изваждането. Този день трѣбва да се заемешъ само съ изплащане на полици. Ще отворишъ кесията си, ще плащашъ и ще кажешъ: Радвамъ се, че изплащамъ. Другъ пѫть си въ процеса на събирането. Ще се приготвишъ да събирашъ. Човѣкъ трѣбва да знае, презъ какви процеси на ума минава. Четиритѣ аритметични дѣйствия могатъ да се отнесатъ къмъ висшитѣ, разумни свѣтове. Така можете да опредѣлите, дали вашитѣ дѣйствия или състояния се отнасятъ къмъ събирането, изваждането, умножаването и дѣлението. Ако си математикъ, ще изчислишъ, въ какъвъ случай, колко пѫти изпѫкналата линия е по голѣма отъ вдлъбнатата. Сѫщо ще опредѣлишъ дължината на правитѣ линии, тѣхното пресичане и ъглитѣ, които се образуватъ при пресичането имъ. Така ще си съставите едно уравнение. Като го рѣшите правилно, ще дойдете въ състоянието на светия. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ законитѣ. Който не ги разбира, преждевременно ще побѣлѣе. Той ще се намѣри въ положението на онзи пияница, който миналъ голѣмо препятствие. Единъ пияница, като излѣзълъ отъ кръчмата и се връщалъ у дома си, миналъ презъ едно голѣмо препятствие, безъ да го забележи. Сутриньта, като излѣзълъ отъ дома си, миналъ презъ сѫщото мѣсто. Като видѣлъ, какво препятствие миналъ, и какъ могълъ да пострада, главата му побѣлѣла отъ ужасъ. Така, всѣки човѣкъ минава презъ извѣстни преживявания, които впоследствие произвеждатъ нуждния ефектъ и впечатлѣние. Тѣ отпосле се отразяватъ въ съзнанието на човѣка и произвеждатъ извѣстна реакция. Това е научната страна на въпроса. Такива явления, въ даденъ случай, не произвеждатъ нужното впечатлѣние, но отпосле, като ги видимъ, или само си ги представимъ, главата ни побѣлява. Христосъ казва: „Не могатъ всички да приематъ тази дума, но на колкото е дадено.” Искамъ да остане въ ума ви слѣдната мисъль: Богъ създаде изпѫкналитѣ и вдлъбнатитѣ линии, за да бѫдете умни, два пѫти по-умни, а веднъжъ силни. Умътъ трѣбва да бѫде два пѫти по-силенъ отъ волята; волята трѣбва да бѫде два пѫти по-слаба отъ ума. Ако волята е два пѫти по-силна отъ ума, не може да бѫдете истински човѣкъ, ще бѫдете човѣкъ-животно. Всички хора развиватъ волята си. Силата на волята трѣбва да се изрази въ ума, въ разумностьта. Подъ силна воля разбирамъ разумность. Слѣдователно, ако искате да бѫдете разуменъ човѣкъ, умътъ ви трѣбва да бѫде два пѫти по-силенъ отъ волята. Силата на вашето сърдце и силата на вашия умъ трѣбва да бѫдатъ еднакви. И тогава, ако волята се присъедини къмъ ума, той ще слуша сърдцето; ако волята се присъедини къмъ сърдцето, то ще слуша ума. Затова, именно, волята измѣня наклона на ума и на сърдцето. Ако сърдцето ви е два пѫти по-силно отъ ума, вие ще бѫдете нещастни. Ще бѫдете човѣкъ съ чрезмѣрни желания, които не можете да постигнете. Вие трѣбва да имате толкова желания, колкото умътъ може да реализира. Тѣзи мисли, които ви дадохъ днесь, искамъ да останатъ въ ума ви. Отъ цѣлата беседа искамъ да остане въ васъ слѣдната мисъль: Силата на вашето сърдце и на вашия умъ да бѫдатъ еднакви, а силата на вашата воля да бѫде два пѫти по-малка отъ силата на сърдцето и на ума ви. Само така ще придобиете онзи идеаленъ животъ, къмъ който се стремите. 5. Беседа отъ Учителя, държана на 28 септември, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.
  11. Ани

    1930_10_05 Иде Исусъ

    От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Иде Исусъ „Като чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ.” (Йоана 12:12) Ще взема само двe думи отъ прочетения стихъ: „Иде Исусъ.” Всички нѣща идатъ. Глаголътъ „иде” показва, че идатъ извѣстни сили, извѣстни движения, извѣстни мисли, извѣстенъ животъ – нѣщо разумно иде. Това, което иде на земята, има своитѣ положителни и отрицателни страни. Иде богатството, но иде и сиромашията; иде животътъ, но иде и смъртьта; иде здравето, но иде и болѣстьта; иде любовьта, но иде и омразата; иде истината, но иде и лъжата. Това сѫ контрасти. Това сѫ разбиранията на хората. Споредъ съвременната култура, човѣшката философия е поставена на несигурна основа. Въ този смисълъ, азъ не зная, доколко тя може да се нарече философия. Подъ „философия”, ние разбираме онази наука, която дава истинско направление на човѣшкия животъ. И то, не само специфично направление, но въ всички посоки. Тя носи животъ. Сегашната философия е гимнастика на ума. Това сѫ редъ теории, хипотези, догадки, заключения, опровѣржения, поставѣне на една теория срѣщу друга, една система срѣщу друга. Всички хора си служатъ съ философия. Нѣкога и религията се кичи съ тази философия. И тя иска да ни докаже, че има единъ Господъ въ свѣта. Каква нужда има да се доказва това, което сѫществува? Каква нужда има да ми доказватъ това, което азъ виждамъ? Щомъ ми се доказва нѣщо логически, това показва, че нѣщо ми липсва. Но все-таки, трѣбва да докажешъ на слѣпия, че има слънце. На глупавия трѣбва да се доказва, че свѣтътъ е разумно създаденъ. На слабия трѣбва да се доказва, че има нѣкаква сила въ свѣта. На сиромаха трѣбва да се доказва, че има богатство въ свѣта. На болния трѣбва да се доказва, че сѫществува здраве. Това сѫ все доказателства. Ние взимаме единъ фактъ отъ живота на човѣка и казваме, че той се обезвѣрилъ. Да не говоримъ за вѣрата. Само гениалнитѣ хора иматъ вѣра. Талантливитѣ хора иматъ вѣрвания, а обикновенитѣ хора иматъ суевѣрия. Така азъ дѣля хората. Споредъ мене, вѣрата е законъ, който опредѣля степеньта на знанието. Колкото повече се усилва вѣрата, толкова повече се увеличава знанието. И обратно: щомъ се увеличава знанието, и вѣрата се усилва. Между вѣрата и знанието има извѣстно съотношение. Ако вѣрата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вѣра. Това е вѣрване. Когато вѣрата се усилва, а човѣкъ, вмѣсто да придобие знание, губи и това, което има, туй е суевѣрие. И тъй, вѣрата, като вѫтрѣшенъ подтикъ на ума, води човѣка въ областьта на знанието. Каква е тази область, той не знае, но има извѣстна връзка между човѣшкия умъ и Разумностьта. Азъ наричамъ тази Разумность „Богъ”, не въ физически смисълъ, но въ дълбокъ духовенъ смисълъ. Само слабиятъ се домогва до външната, физическата страна на Бога. Той казва, че има Богъ. Силниятъ, обаче, казва: Азъ съмъ самъ Богъ. Другъ Богъ, освѣнъ мене, не сѫществува. Питамъ: Ако силниятъ постѫпва несправедливо къмъ слабия, Богъ ли е той? Никакъвъ Богъ не е, той е глупавъ човѣкъ. Подъ „Богъ” разбирамъ висшето, разумното начало въ човѣка, което го отличава отъ другитѣ сѫщества. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на живота, както сега се развива, а не както преди хиляди години; нито, както се е развивалъ у млѣкопитаещитѣ, птицитѣ, рибитѣ; нито както се е развивалъ у растенията. Може би, животътъ въ тази далечна епоха, да е билъ отличенъ и за животнитѣ, и за растенията, но ако и хората слѣдватъ този пѫть, той не имъ отговаря. Мнозина се спиратъ на въпроса, трѣбва ли да се яде. Яденето е чисто животинско дѣйствие. Онова, което задоволява човѣка, не е яденето. Че трѣбва да живѣешъ, за да ядешъ, това е човѣшка мисъль. Човѣкъ трѣбва да знае, защо е нужно да яде. Въ яденето има два момента: усѣщането, че си гладенъ, и усѣщането, че си задоволилъ глада си. Като е гладенъ, човѣкъ трѣбва да знае, какво е гладътъ. И като се нахрани, той усѣща вѫтрѣшно доволство. Тогава той знае, какво е доволството. Често се говори за богатството и сиромашията. Естествени процеси ли сѫ тѣ? Богатството и сиромашията сѫществуватъ и въ природата. Гладенъ си, това е сиромашия; ситъ си, това е богатство. Гладътъ подразбира стремежъ въ човѣка да се нахрани, задоволи или да стане богатъ. – Колко време продължава това богатство?– Четири-петь часа. Следъ това той отново започва да търси нѣщо, да задоволи глада си, да стане богатъ. – Дотегна ми сиромашията. – Въ това е красотата на живота. Ти си бодъръ, енергиченъ, докато си гладенъ. Щомъ се нахранишъ, ти ставашъ доволенъ, насищашъ се и заспивашъ. И животнитѣ, като се нахранятъ, обръщатъ главата си на една, на друга страна и заспиватъ. Като се събудятъ, усѣщатъ гладъ и пакъ започватъ да търсятъ храна. Само богатитѣ и сититѣ хора могатъ на всѣко време да спятъ. За да не се атрофира умътъ имъ, природата е създала глада, който ги заставя да работятъ. Гладътъ изправя единъ голѣмъ недостатъкъ у хората – освобождава ги отъ мързела. Ако гладътъ не сѫществуваше, не зная, какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ. Сега всички искатъ да бѫдатъ богати. Това е невъзможно. Богатството е временно състояние за човѣка – да си почине. Следъ това той трѣбва да работи. Значи, чрезъ сиромашията човѣкъ се изправя. Най-мощното, най-силното въ свѣта е сиромашията. Силни хора сѫ онѣзи, които могатъ да издържатъ сиромашията. Забележете, сиромаситѣ сѫ крайно издържливи. Тѣ иматъ здрави мускули. Богатитѣ сѫ кашкави, тѣ сѫ деликатни и неиздържливи. Никѫде не е казано, че богатитѣ ще наслѣдятъ Царството Божие. Напротивъ, за сиромаситѣ е казано това. Туй се отнася за онѣзи сиромаси, които могатъ да станатъ богати, както и за онѣзи богати, които могатъ да станатъ сиромаси. Ако, при сиромашията, не можешъ да станешъ богатъ, ти не си сиромахъ; и ако, като богатъ, не можешъ да станешъ сиромахъ, ти не си богатъ. Ако не можешъ да смѣняшъ състоянията си, ти не си истински сиромахъ, нито истински богатъ. Сиромахътъ се оплаква: Дотегна ми вече сиромашията! Истинскитѣ нещастия, които прекарваме, идатъ не отъ сиромашията, а отъ богатството. А всички наши прегрѣшения ние изправяме чрезъ сиромашията. Като дойде сиромашията при тебе, ти казвашъ: Едно време бѣхъ жестокъ, но не трѣбва да бѫда такъвъ. Сега си станалъ по-мекъ, по-деликатенъ, по-внимателенъ. Работишъ да изправишъ живота си и да се примиришъ съ бѣднитѣ. Като богатъ, ти затваряшъ касата си, затваряшъ и сърдцето си. Държишъ се важно предъ другитѣ и искашъ да покажешъ, че не си като тѣхъ. По какво се различаватъ двама братя, единиятъ отъ които е богатъ, а другиятъ – сиромахъ? Богатството на човѣка е въ неговата кръвь. Ако кръвьта му е венозна и въ нея има млѣчна киселина, той не е богатъ. И мисъльта му сѫщо не е силна. Необходимо е да имашъ мощна мисъль. Ако мислишъ, че като откачишъ оттукъ-оттамъ, ще осигуришъ живота си, ти се лъжешъ. Бихъ желалъ да видя поне единъ човѣкъ, който е осигурилъ живота си. Досега не съмъ срѣщалъ такъвъ човѣкъ. Желанието на човѣка, да се осигури, е крива философия, която го води въ кривъ пѫть. Казвате: Да бѫдемъ богати! – Съ какво? – Съ мощна мисъль. – Да бѫдемъ богати! – Съ какво? – Съ добродѣтели. Да бѫдемъ богати съ сила, съ добро, съ знание. Като приемемъ знанието, да не го задържаме за себе си, защото природата не обича користолюбието. Природата изкоренява користолюбието, както постѫпва съ растенията. Въ това отношение, и човѣкъ е растение, което се движи. Той е двойно растение. То съдържа двe страни – една животинска и една човѣшка. Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видимъ, че коренитѣ й сѫ въ стомаха, дето има жлѣзи, наречени стомашенъ мозъкъ, чиито клоне отиватъ въ главния мозъкъ, и оттамъ изпращатъ енергиитѣ си надолу. Различаваме два вида плодове: плодове на човѣшкото естество и плодове на животинското естество, на единъ миналъ животъ, който се преповтаря. Плодоветѣ на този животъ сѫ горчиви. Ако симпатичната нервна система не се управляваше отъ главния мозъкъ, човѣкъ би изпадналъ въ животинско състояние, подъ закона на инстинкта за самозапазване. Питамъ: Спасиха ли живота си онѣзи допотопни животни, които бѣха толкова силни? Де сѫ грамаднитѣ мамоти? Отъ голѣмитѣ животни засега е останалъ само слонътъ, който предъ тѣхъ е като едно теле. Единъ день и той ще изчезне. Смисълътъ на живота не е въ натрупването, въ настояването. Да надебелеешъ, да натрупашъ мазнини, това не осмисля твоя животъ. Съвременнитѣ хора считатъ здравъ човѣкъ дебелия, пълния. Ако вратътъ, рѫцетѣ и краката му надебеляватъ, казватъ за него, че е здравъ. Като видятъ дебелъ човѣкъ, всички го облажаватъ. Не, тъкмо тогава го дебнатъ опасности и изненади. Казватъ, че нѣкой ималъ благоутробие, че кръстътъ му билъ широкъ. Споредъ мене, здравъ човѣкъ е онзи, на когото кръстътъ може лесно да се обхване. Когато човѣкъ развие благоутробието си, природата е изпратила червени листове до него. Скоро ще дойде сѫдебниятъ приставъ да събира данъцитѣ. Това сѫ болѣститѣ, които ще го сполетятъ. Който не разбира, какви опасности го очакватъ, казва: Дебеличъкъ е вратътъ ми. Запитали вълка: Защо ти е дебелъ вратътъ? – Защото самъ си върша работата. Всѫщностъ, дебелиятъ вратъ, именно, не върши работа. Какво е направилъ вълкътъ съ дебелия си вратъ отъ хиляди години досега? Какво сѫ направили досега българитѣ съ дебелитѣ си вратове? Дебелиятъ вратъ не мисли. Важна е силната, разумна мисъль, която не е въ човѣка съ дебелия вратъ. Като видите дългата муцуна на вълка и увисналата му опашка, веднага ще почувствувате тѫгата, която той носи въ себе си. Той си мисли: Много овце изядохъ, много грѣхове направихъ. Какъ ще ги изплатя? Вълкътъ се привързва повече отъ кучето, но ако се възпита. Всички хора иматъ лошо мнѣние за вълка. Той обича овцетѣ, прави любовни срѣщи съ тѣхъ, но понеже овчарьтъ не го обича, веднага започва да го гони. Ако овчарьтъ е добъръ, вълкътъ никога не напада стадото му. Нѣкой овчарь казва: Отъ 30 години вече паса овце, но нито една овца не е пострадала отъ вълкъ. – Защо? – Защото води чистъ животъ. Ако овчарьтъ води нечистъ животъ, вълкътъ всѣкога ще напада овцетѣ му. „Иде Исусъ.” Подъ „Исусъ" азъ разбирамъ възвишеното, благородното въ човѣка, а не историческия Исусъ. Какво донесе историческиятъ Исусъ на хората? Ще кажете, че не почитамъ Исуса. Азъ пъкъ питамъ свещеницитѣ и духовенството, които почитатъ Исуса Христа, какъ Го проповѣдватъ? Какъ Го представятъ тѣ на хората? Имаше ли Христосъ корона на главата, като съвременнитѣ владици? Носеше ли мантия като тѣхъ? И ученицитѣ на Христа се обличаха скромно, като Него. А съвременнитѣ служители на църквата носятъ корона на главата си и жезълъ въ рѫка. Азъ не ги сѫдя, но изнасямъ фактитѣ, както сѫ въ дѣйствителность. Каква връзка сѫществува между Христа и Неговитѣ послѣдователи? Днесь какъ Го препорѫчватъ тѣ? Всѫщностъ, патерицитѣ, коронитѣ ще дойдатъ следъ спасението на свѣта. Когато любовьта дойде въ свѣта, тогава духовенството може да си служи и съ десеть патерици. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но казвамъ, че тѣ ще бѫдатъ необходими, когато хората се спасятъ. Защо е патерица на болния, когато лежи въ леглото? Като стане отъ леглото, въпросътъ е другъ. Тогава той ще се нуждае отъ патерица. Като ме слушатъ да говоря така, казватъ, че се обявявамъ противъ народната църква. – Коя църква е народна? – Която може да спаси единъ народъ. Свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, държавницитѣ въ България, които искатъ да спасятъ всички вѣрващи, защо сѫ създали толкова затвори въ България? Днесь въ страната ни има дванадесетъ голѣми затвора. По волята Божия ли става това? – Това става по човѣшка воля. Въ Англия, въ Америка има много затвори. По волята на Бога ли сѫществуватъ тѣ? – Не, и тѣ сѫ по волята на хората. Казано е: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшнитѣ.” Той казва: „Азъ създадохъ хората да живѣятъ братски, разумно.” Вие затварятѣ единъ човѣкъ, осѫждате го на смърть – обѣсвате го или го убивате, а нѣкога го осѫждате на доживотенъ затворъ. Ако това наказание е заслужено, то има смисълъ; ако не е заслужено, какъ ще се оправдавате? Каква бѣше вината на хилядитѣ хора, които Неронъ осѫди на смърть, по законитѣ на Римската империя? И това си има своитѣ дълбоки причини. Неронъ постѫпваше съобразно римскитѣ закони. Той казваше за християнитѣ, че тѣ първи нарушавали законитѣ. Питамъ: По какво се отличаватъ сегашнитѣ хора отъ тѣзи на далечното минало? Сегашнитѣ хора играятъ роля на свободни. Тѣ си мислятъ, че могатъ да правятъ, каквото си искатъ. Не е така. Въ природата сѫществува законъ, който не оставя и най-малкия престѫпникъ да не получи заслужено своето наказание. И съвременнитѣ държави сѫ въ постоянна борба помежду си, както Англия и Германия. Преди войната даже, между тѣзи държави сѫществуваше вѫтрѣшна икономическа борба. Англичанитѣ, като не разбираха вѫтрешния великъ, мощенъ законъ, казваха: По какъвто и да е начинъ, Германия трѣбва да се спре въ индустриално и търговско отношение. Това значи, да се постави на пѫтя й бентъ. Правилно ли е това? Като поставиха този бентъ, англичанитѣ, именно, станаха причина да се отвори войната презъ 1914 година. Наистина, Германия спре развитието си. Като се обяви война на Германия, положението на другитѣ държави стана ли по-добро? Въ Америка повече отъ 6,000,000 хора бѣха безъ работа. Въ Англия повече отъ 3,000,000 хора сѫщо останаха безъ работа. Навсѣкѫде настана голѣма криза. Тѣхната дѣйность се пренесе въ Русия. Значи, положението стана по-лошо. Дойдоха болшевицитѣ, които се заеха да обработятъ повече земя, за да се изкара много жито. Това стана причина за голѣмата криза, която доказа, че борбата бѣше неразумна. Хората се раздѣлиха на двe. Капиталиститѣ бѣха на страната на богатитѣ, а социалиститѣ – на страната на бѣднитѣ. И еднитѣ, и другитѣ не разбиратъ закона. Какво ще придобиятъ народитѣ ако печелятъ по този начинъ? Докато вървятъ въ този пѫть, никой нѣма да спечели. Въ природата не сѫществува никакъвъ излишъкъ. Има ли нѣщо ненормално въ сѫществуването на Съвѣтска Русия? – Не, въ сѫществуването й нѣма никаква анормалность, понеже тя се явява като естествено послѣдствие на анормалния животъ. Докато народитѣ искаха да се спасятъ отъ болшевизма, тѣ попаднаха на него. И сега, англичанитѣ се мѫчатъ да се освободятъ отъ влиянието на Русия и казватъ: Да туримъ по-свободно управление, но въ това „свободно управление” изникнаха пакъ свободнитѣ. Помнете: Каквато борба да се води между народитѣ, ако нѣма разумность, нищо не може да се постигне. Между капитала и труда трѣбва да има разумность. Тази борба е подобна на борбата между гладния и сития. Ако сегашнитѣ богати станатъ бѣдни, а бѣднитѣ станатъ богати, въпросътъ не е разрѣшенъ. Злото не е въ това, че има богати и бѣдни, но въ неразбирането на хората. Ако бѣдниятъ се насити и забрави, че е билъ бѣденъ, и ако богатиятъ обѣднѣе и всѣкога си спомня времето, когато билъ богатъ, това не е разрѣшение на въпроса. Богатиятъ трѣбва да носи сиромашията въ себе си, а сиромахътъ трѣбва да носи богатството въ себе си. Като срѣщнешъ сиромахъ, да виждашъ въ него богатия; като срѣщнешъ богатъ, да виждашъ въ него сиромаха. Това се иска отъ човѣка – да съдържа и богатия, и бѣдния въ себе си. Сѫщото се иска отъ учения и простия, отъ религиозния и свѣтския. Въ всѣки човѣкъ да виждашъ двeтѣ положения. Ако не преобразимъ коренно живота си, съ сегашния моралъ, съ сегашното вѣрую и разбиране нищо не можемъ да създадемъ. Да мислите, че Богъ е само въ църквитѣ, това е криво разбиране. Колко свещеници сѫ готови днесь да пожертвуватъ всичко за Господа? Колко владици сѫ готови днесь да се откажатъ отъ своята корона, отъ своята мантия, отъ жезъла си и да послѣдватъ Христа? Ще кажатъ, че Христосъ е живѣлъ скромно, защото времето е било друго. – Не, за Христа и днесь времето е сѫщото. Щомъ си послѣдователь на Христа, ще живѣешъ като Него. Ако Христосъ дойде сега на земята, бомбе ли ще носи на главата си? Отъ гледището на хигиената, бомбето не се препорѫчва. И калпакътъ на българина не се препорѫчва. – Защо? – Не е хигиениченъ. Хигиената препорѫчвала се носятъ такива шапки и дрехи, които да не прилепватъ напълно до тѣлото, да има празно мѣсто за обмѣна на въздуха. Като се връщате назадъ въ живота, ще се натъкнете на тогавашната мода и ще я сравните съ сегашната. Нѣкога жената носѣше широка рокля, долу съ обрѫчъ, едва влизаше въ стаята. Това показва, че въ бѫдеще жената ще управлява. Послѣ започна да носи корсетъ, да стѣга корема си, което показва, че не трѣбва да развива благоутробието си. Колко трѣбва да бѫде човѣкъ широкъ въ кръста? Като се вземе широчината на врата и се умножи на двe, получава се мѣрката на кръста. А като се вземе широчината на китката и се умножи на двe, това е широчината на врата. Щомъ се нарушатъ тѣзи мѣрки, човѣкъ е нарушилъ разумнитѣ закони на природата. Отъ спазването на тѣзи закони зависи здравето на човѣка. Ако ние, съвременнитѣ хора, спазваме разумнитѣ закони на природата, и тя ще ни слуша. Опитниятъ химикъ изучава законитѣ на природата и ги прилага правилно. Тогава и природата го слуша. Ако и религиозниятъ не изпълнява законитѣ на природата, колкото да се моли, нищо нѣма да постигне. Природата не му съдѣйствува. Има религиозни хора, които и безъ реторти могатъ да произведатъ огънь. – Какъ? – Ако сѫ въ съгласие съ природата. Така постѫпи пророкъ Илия. Знание имаше той. Първо, Илия посъвѣтва езичницитѣ да направятъ този опитъ. Казваше имъ: Викайте къмъ вашия Богъ, да пусне огънь отъ небето. Тѣ викаха, но опитътъ не даде резултатъ. Послѣ Илия направи опита. Той вдигна рѫцетѣ си нагорѣ, произнесе нѣколко магически формули, и падна огънь отъ небето, който запали дървата на неговия жертвеникъ. – Кой е истинскиятъ Богъ? – Истински Богъ е Онзи, Който може да запали огъня на любовьта въ човѣшкитѣ сърдца, за да заживѣятъ хората братски помежду си. Не е истински Богъ Онзи, Който не отговаря на молитвитѣ ви. Казвате: Грѣшни сме, но като умремъ, Богъ ще прости грѣховетѣ ни. – Не, грѣховетѣ ви трѣбва да се простятъ, още докато сте на земята. Следъ смъртьта грѣховетѣ не се прощаватъ. Тогава никакви молитви не могатъ да ви помогнатъ. Ако съвременнитѣ християни приложатъ учението на Христа, кризата, презъ която минаватъ сега, ще се намали най-малко 75 %. Единъ царь ималъ само една дъщеря. Тя пожелала да отидѣ въ свѣта, да се запознае съ хората. Баща й казалъ: Ти си млада, неопитна, ще се натъкнешъ на голѣми страдания. – Хората сѫ добри, ще ми помагатъ – казала царската дъщеря на баща си. – Не сѫ толкова добри, както си ги представяшъ. Ще тѣ пусна, съ условие, да ти туря тази маска на лицето и да не я снемешъ, докато не се върнешъ при мене. Бащата турилъ на лицето й една грозна маска, съ целъ да прикрие красотата й и така да я предпази. Тръгнала царската дъщеря по свѣта и, който я срѣщалъ, се подигравалъ на нейната грозота. Едни се гаврѣли съ нея, други я съжалявали. Питамъ: Какво представя грозната мома, грозната маска? – Болѣстьта, сиромашията, невѣжеството сѫ грознитѣ маски. Ще кажешъ, че имашъ знания, знаешъ да хвърляшъ бомби, да стрѣляшъ съ картечница, съ далнобойни орѫдия. Какво знание е това, което отнема живота на хиляди хора? Какво знание е това, да накарашъ човѣка да грѣши, а послѣ да го осѫдишь на смърть или на доживотенъ затворъ? По-добрѣ да нѣмаше такова знание. Ако трѣбва да сѫдишъ нѣкого, откажи се отъ това – никого не осѫждай. Единъ мой познатъ, мирови сѫдия, ми разправяше една своя опитность: Богатъ човѣкъ сѫди единъ бѣденъ за извѣстна сума. Като разглеждамъ дѣлото, виждамъ, че бѣдниятъ е невиненъ. Богатиятъ го оплелъ така, че той не може да се оправдае. Като слушамъ обвиненията на богатия, иде ми да си дамъ оставката, не ми се ще да се занимавамъ съ такова дѣло. Тогава казвамъ на богатия: Слушай, не мисли, че си неуязвимъ. Азъ виждамъ, че правото е на страната на бѣдния. Рѣшавамъ едно отъ двeтѣ: или да си дамъ оставката, или да платя половината отъ сумата, която му искашъ; другата половина ти ще му простишъ. Ако ме послушашъ, ти ще спечелишъ, ще имашъ моето почитание, ще тѣ давамъ за примѣръ. Какво ще спечелишъ, ако вземешъ пари отъ този бѣденъ човѣкъ, съ жена и четири дѣца? Ако му простишъ, и небето, и Господъ ще тѣ почитатъ. – Има ли Богъ въ свѣта? – Има, разбира се. Ако ме послушашъ, самъ ще се убѣдишъ въ това. Така проповѣдвалъ сѫдията, и проповѣдьта му имала резултатъ. Съвременнитѣ хора проповѣдватъ добре, но не живѣятъ добре. Тѣ казватъ, че ако не живѣемъ добре, единъ день ще ни заровятъ въ земята, и отъ насъ ще остане само едно съзнание. Тѣлото на Човѣка е съставено отъ милиони и милиарди души. Като умре той, тѣзи души го изоставятъ: душитѣ, които съставятъ рѫцетѣ, ще изчезнатъ; тѣзи, които съставятъ краката, ще изчезнатъ; онѣзи, които съставятъ стомаха, дробоветѣ и мозъка, сѫщо ще изчезнатъ; душитѣ, които съставятъ очитѣ, и тѣ ще изчезнатъ. Човѣкъ ще се намѣри въ пъленъ мракъ, съ едно голо съзнание. Това е адътъ. Какво ще бѫде положението на човѣка въ този адъ? Това е истина, която всѣки ще опита. Нѣкои ще я опитатъ следъ 10 години, други – следъ 20 години, трети – следъ 30, 40 и т. н. Обаче, всѣки ще се убѣди, че има другъ свѣтъ. Заминаването на човѣка за другия свѣтъ е неумолимъ законъ, който се отнася до всички положения и възрасти. Той е и законътъ на великата справедливость, която регулира отношенията между хората. Когато съзнанието на човѣка се пробуди, той се убѣждава, че има другъ свѣтъ, и започва да коригира дѣйствията си. Ако е постѫпилъ зле, той казва: Не постѫпихъ правилно. Ще изправя грѣшката си. Важно е човѣкъ да съзнае грѣшкитѣ си и да ги изправи: дали на земята ще ги изправи, или на небето, не е важно. Тѣ трѣбва да се изправятъ. Като съзнае грѣшкитѣ си, ако е въ другия свѣтъ, човѣкъ постепенно започва да се организира. Клеткитѣ му отново се събиратъ около съзнанието му, и той отново дохожда на земята, като малко, немощно дете. – Защо плаче малкото дете? – Съ плача си то иска да каже на майка си: Мамо, като бѣхъ на онзи свѣтъ, видѣхъ грѣшкитѣ си; разбрахъ, че не съмъ живѣлъ добре. Дойдохъ пакъ на земята да изправя живота си. Искамъ да ме научишъ да живѣя добре. Ще плача, докато изправя грѣшкитѣ си. Детето казва на майка си: Майко, искамъ да ме научишъ да живѣя спорѣдъ законитѣ на любовьта. Послѣ казва на баща си: Татко, искамъ да ме научишъ да живѣя спорѣдъ законитѣ на мѫдростьта. „Иде Исусъ.” Религиознитѣ очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ свита отъ ангели. Това е механическо разбиране. Ангелитѣ сѫ сѫщества на разумностьта. Тѣ живѣятъ между хората. А идването на Христа е вѫтрѣшенъ процесъ. Цѣлиятъ свѣтъ е въ обсадно положение. Ангелитѣ сѫ обсадили цѣлото човѣчество и сѫ му дали ултиматумъ: Ако не се подчинятъ на Бога, тѣ ще започнатъ да ги обстрѣлватъ. Тѣ се бунтуватъ, понеже хората не живѣятъ спорѣдъ законитѣ, които Богъ е създалъ. Казвате: Нали сме свободни? – Де е вашата свобода? Може ли да се нарече свободенъ този, който краде и лъже? Само слабиятъ човѣкъ краде и лъже. Той може да е министъръ, но щомъ краде и лъже, той е слабъ човѣкъ. Той може да е проповѣдникъ, но ако работи за пари, сѫщо е слабъ човѣкъ. Той проповѣдва за 140 долара мѣсечно. Обаче, ако го повикатъ да проповѣдва въ друга църква за 500 долара, веднага ще напусне първата църква, подъ предлогъ, че призванието му е такова, да отидѣ въ втората църква. Послѣ го канятъ въ трета църква, съ 2000 долара мѣсечно възнаграждение, и той напуща втората църква, все подъ сѫщия предлогъ, че призванието му налагало това. Азъ познавамъ единъ виденъ проповѣдникъ, на когото плащатъ 10,000 долара, и той казва, че призванието му било, именно, да проповѣдва въ тази църква. Ако при своето призвание, проповѣдникътъ може да придобие нѣщо, да запази своята чистота и да се повдигне, има смисълъ да се мѣсти отъ една църква въ друга. Обаче, ако, вмѣсто придобивка, човѣкъ губи чистотата, вѫтрешното си богатство, той не е изпълнилъ призванието си, както трѣбва. Иде красивиятъ животъ, когато човѣкъ ще впрегне паритѣ на работа и ще придобие това, което душата му желае, Хиляди години сѫ минали, и човѣкъ още не е впрегналъ златото на работа, не е използувалъ разумнитѣ сили, които стоятъ задъ него. Днесь златото е вънъ отъ човѣка и става причина за хиляди престѫпления, които се вършатъ въ свѣта. То трѣбва да се възприеме отъ човѣка, като органическо злато – истинското богатство. Съ това богатство човѣкъ може да върши чудеса. Значи, силата на златото трѣбва да се извади и да се внесе въ живота, като разумна сила. „Иде Исусъ.” Той представя благородното, възвишеното, разумното въ човѣка. Мнозина разбиратъ това, което говоря, но на нѣкои е неприятно. На богатия е неприятно да кажешъ: Дай си паритѣ. На професора е неприятно да му кажешъ: Дай си катедрата. И на свещеника, и на владиката е неприятно да имъ кажешъ: Дай си поста. Обаче, като дойде смъртьта и каже на владиката да си даде поста, не го ли дава? – Дава го, разбира се. Питамъ: Кой проповѣдникъ досега е възнесенъ на небето съ огнена колесница, като свети Илия? Като умре нѣкой човѣкъ, ще му държатъ речи, че направилъ това или онова добро. Умре учитель, и на него ще четатъ хвалебни речи, че това добро направилъ, онова добро направилъ. Казвамъ: На умрѣли хора не дръжте надгробни речи. Да хвалишъ единъ човѣкъ следъ смъртьта му, че направилъ едно добро, че се пожертвувалъ за отечеството си, това е равносилно да хвалишъ предпотопнитѣ животни. Ако Христосъ бѣше умрѣлъ, не би могълъ да направи нѣщо, но понеже възкръсна и живѣе, Той направи много чудеса. Той каза: „Съборете този храмъ, който сте градили 45 години, и азъ ще го съградя въ три дни.” Евреитѣ казаха: „Ние ще поставимъ този самозванецъ предъ римското право и закони и ще видимъ, какво може да направи Той въ три дни!” Тѣ Го разпнаха, но на третия день Христосъ възкръсна. Тогава свещеницитѣ казаха: „Кажѣте на народа, че ученицитѣ на Христа дойдоха и откраднаха тѣлото Му”. – Защо казваха така? Нали тѣ вѣрваха въ Бога? Защо изопачиха фактитѣ? Какъ ще откраднатъ ученицитѣ тѣлото на Христа, когато толкова римски войници пазеха тѣлото Му? Казвамъ: Живиятъ Христосъ, Който тогава възкръсна, е този Христосъ, Който и днесь обикаля цѣла Европа и се явява навсѣкѫде. Хората и досега Го очакватъ да дойде. Днесь Христосъ се явява чрезъ всѣки добъръ човѣкъ, който изпълнява волята Божия. Добриятъ човѣкъ е изразъ на разумната воля на Бога. Всѣки отъ васъ, който иска да изпълни волята Божия, както и волята на Христа, той е неговъ изразитель. Всѣки слънчевъ лѫчъ е изразъ на слънцето. Слѣдователно, отъ резултатитѣ на тѣзи лѫчи се познава, че слънцето е живо. Мойсей, който разбиралъ този законъ, за да не се заблуждаватъ хората, казвалъ: „Не се кланяйте нито на слънцето, нито на луната, нито на звѣздитѣ, защото тѣ сѫ външенъ изразъ на онова, което не виждате. Само на Едного въ свѣта може да се кланяте – на никого другиго! Кланяйте се само на Бога, Когото не виждате, Който нѣма никаква външна форма.- Само на Него трѣбва да се кланяте! На всички сѫщества ние се радваме, а на Бога се кланѣме. Тъй щото, вмѣсто поклонитѣ е внесенъ законътъ на любовьта, мѫдростьта и истината. Когато хората се кланятъ едни на други, любовьта си вдига своитѣ крила. Когато хората се кланятъ едни на други, мѫдростьта си вдига своитѣ крила и ги оставя съ тѣхнитѣ глупости. Азъ оставямъ хората да се кланятъ едни на други, но казвамъ: Господъ иска сърдца, готови за любовьта. – Въ какво се заключава поклонението? – Да вършишъ волята Божия. – Що е поклонението? – Да носишъ свѣтлия умъ на Бога, да носишъ свѣтлитѣ Божии мисли. – Що е поклонението? – Да носишъ великата истина въ себе си. „Иде Христосъ” Двe хиляди години се изминаха, откакъ Христосъ е билъ на земята, а хората все Го очакваха и казватъ, че ще дойде. Обаче, има проповѣдници и хора, които не сѫ готови още за идването на Христа и казватъ: Христосъ нѣма да дойде. – Защо нѣма да дойде? – Защото хората още не сѫ си отживѣли. – Нѣма какво да си отживяватъ. Ако волътъ иска да стане човѣкъ, той не може да постигне желанието си, докато има рога и копита. Слѣдователно, съвременнитѣ хора трѣбва да съблѣкатъ старата си дреха. Всѣки човѣкъ усѣща, че има една черна свѣтлина, която го мѫчи. Той пита: Какво трѣбва да се прави, за да се освободимъ отъ тази свѣтлина? – Съ насилие не може да се освободите. Нѣкой убие човѣка само за хиляда лева и послѣ съжалява. Ако не бѣше го убилъ, той щѣше да му бѫде полезенъ повече, отколкото хилядата лева. Не само това, но хората се настройватъ едни срѣщу други и казватъ за нѣкого: Не вѣрвайте въ този човѣкъ, той е еретикъ. Ако е така, питамъ: Въ кого да вѣрваме? Всѣки си има по единъ Господъ. И англичанитѣ, и французитѣ – всички си иматъ свой Богъ. Де е Онзи Господъ, Който сближава хората? Ако българитѣ вѣрваха въ истинския Богъ, нѣмаше да очакватъ на договора на Уйлсона съ 14-тѣ точки. Ако и Германия вѣрваше въ истинския Богъ, нѣмаше да й наложатъ контрибуция отъ 120 милиарда лева. Ако и англичанитѣ вѣрваха въ сѫщия Богъ, нѣмаше да налагатъ такава контрибуция. Срамъ е за съвременнитѣ народи, следъ като убиха толкова хора, да продаватъ кръвьта имъ! Това не е за осѫждане, то е фактъ. Невидимиятъ, Божествениятъ свѣтъ не търпи това! Това, което става въ свѣта, е натрупване на престѫпления, поради което идатъ страшнитѣ послѣдствия. Народитѣ искатъ икономическо подобрение, но не създаватъ условия за това. Сегашната култура изисква всички народи да работятъ за повдигане на цѣлото човѣчество. Ако е въпросътъ само за единъ народъ, това е лесно. Ако силниятъ иска да управлява, той трѣбва да бѫде разуменъ, да бѫде братъ на любовьта, мѫдростьта и истината. Ако слабиятъ иска да слугува, той трѣбва да бѫде слуга на любовьта, мѫдростьта и истината. Това е новото разбиране. Казвате: Така е, но трѣбва да дойде Христосъ, Той да ни научи. – Щомъ дойде сиромашията, тя ще ви научи. Преди 30 ÷ 40 години, въ едно варненско село, имало една млада, красива българка, на име Менекша. Въ сѫщото село живѣлъ единъ българинъ чорбаджия, който ходилъ въ Цариградъ да работи за освобождаване на българитѣ отъ гръцко иго. Синътъ на този чорбаджия се влюбилъ въ Менекша и се оженилъ за нея. Като се осигурила, Менекша не работела нищо, минавала за болна. По цѣли дни тя сѣдѣла около, огнището, наглеждана отъ двeтѣ си пъргави слугини. Каквото пожелавала, всичко й се доставяло: за ядене, за пиене, за обличане. Понеже минавала за болна, хранела се съ най-чиста и добра храна. Така прекарала тя цѣли десеть години, следъ което нещастията започнали да я преслѣдватъ: умрѣлъ мѫжътъ й, а следъ него и дѣцата й. Тя останала съвсѣмъ сама, безъ никакви срѣдства. Докато по-рано името й се носѣло като прозвище, като символъ на мързелъ, сега тя станала образецъ на работоспособна и спретната жена. Тя започнала да тъче толкова фино, че всички познати я търсѣли, давали й да имъ тъче. Когато сиромашията тропне на вратата на човѣка, скрититѣ дарби и способности въ него започватъ да се проявяватъ. Днесь, когато икономическитѣ мѫчнотии и изпитания започнатъ да хлопатъ на вратата ви, и за васъ, макаръ и Менекши, има възможность да се пробудятъ скрититѣ таланти, да започнете да работите и да мислите разумно. Отъ всички се иска права мисъль. Трѣбва да дадете пѫть на разумното и възвишеното въ себе си. Ние не сме за революцията. Тя нищо не допринася. Революцията е преходенъ процесъ. Споредъ мене, дѣйствието на революцията е като това на рициновото масло. Щомъ вземешъ рициново масло, болкитѣ изчезватъ, и стомахътъ се поправя. Това е временно. Следъ малко, стомахътъ отново не работи. Смисълътъ на живота е въ здравето, а не въ болѣстьта и страданията. Когато е здравъ, човѣкъ работи и разрѣшава правилно въпроситѣ. Смисълътъ на живота не е въ това, колко хора се жертвуватъ за отечеството си, колко паметници на велики хора има, но въ това, колко добри майки и бащи има, колко добри и разумни деца се раждатъ, колко мѫдри управници има, колко справедливи сѫдии и адвокати има и т. н. Бѫдещето на човѣчеството се гради върху разумностьта. Азъ взимамъ разумностьта въ широкъ смисълъ на думата. Да се радваме на разумнитѣ хора, които се раждатъ. Азъ се радвамъ, когато ме посѣти една свѣтла мисъль. Азъ се радвамъ, когато изпитвамъ едно благородно чувство и съмъ готовъ да направя едно добро. Не говоря за еднократното добро, но винаги да съмъ готовъ да правя добро. Сега азъ ви проповѣдвамъ, но не за себе си. Ако имахъ предвидъ своето удоволствие, не бихъ проповѣдвалъ. Както проповѣдвамъ сега, може да дойде нѣкой детективъ, да изопачи думитѣ ми, и послѣ ще ме викатъ въ „Обществената безопасность” да ме морализиратъ, какъ трѣбва да говоря. Какво да се говори? Да не се ли говори истината? Самата „Обществена безопасность” нали е поставена върху закона на истината? Каква е тази „Обществена безопасность”, въ която нѣма любовь, мѫдрость и истина? Какво учреждение е това? Ако е учреждение, то трѣбва да бѫде на мѣстото си. На всички казвамъ: Изправете живота си! Правилъ си грѣхове, но повече не грѣши, не постѫпвай по човѣшки. – Да отидемъ на църква! – Въ коя църква? – Въ свѣтата църква, въ която живѣемъ. – Икони ли ще цѣлувате тамъ? – Азъ съмъ за живитѣ икони. Срѣщнешъ единъ твой братъ, страдалецъ, прегърни го и го цѣлуни. Срѣщнешъ една твоя сестра, страдалецъ, и нея прегърни, измий и очисти. Това сѫ истинскитѣ икони. Казвате: Ако нѣма нужда отъ икони, де ще приложимъ изкуството си? – Ние не се интересуваме отъ изкуство, което развращава хората. Ние се интересуваме отъ това изкуство, което внася нѣщо велико между хората. Ако бащата отхранва сина си и го възпитава добре, той рисува една прекрасна картина. Какво по-хубаво отъ това? Жива картина е неговиятъ синъ. Така и азъ мога да рисувамъ, но не искамъ да засрамя художницитѣ. Нѣкой нарисувалъ една картина и мисли, че направилъ много нѣщо. Другъ написалъ една поезия само за развлѣчение на хората. – Това не е никакво изкуство, никаква поезия. Ще напишешъ: О, моя миличка, моя любезна! Твоята поезия трѣбва да бѫде такава, че като я прочете единъ падналъ, или единъ страдалецъ, да се развѣсели, да забрави мѫкитѣ си. Това значи поетъ! Като се повдигне, кажи му: Ела съ мене, да работимъ за истинската поезия. Съ това не искамъ да кажа, че, което имаме, е лошо. Има нѣщо хубаво и въ него, но то е така преплетено съ старото и отживѣло времето си, че трѣбва да дойде огънь, който да го изгори и да се отдѣли отъ него чистото злато. То е сѫщественото въ живота. Сѫщо така и знанието трѣбва да мине презъ пещьта, да остане сѫщественото отъ него. Азъ наричамъ истинско знание онова, което прилича на хлѣбния квасъ. Като го омѣсишъ съ чистото, бѣло брашно, да получишъ хубавъ, топълъ хлѣбъ. – Какъ ще стане това? – Не питай, самъ ще го провѣришъ. Като ти туря въ торбата едно малко парче отъ този хлѣбъ, тръгни на пѫть. Щомъ минешъ половинъ километъръ, ще намѣришъ единъ голѣмъ, топълъ самунъ. Питай сѫществата отъ невидимия свѣтъ, какъ правятъ самунитѣ. Ако вѣрвашъ на думитѣ ми, непремѣнно ще имашъ единъ топълъ самунъ въ торбата си. Ако не вѣрвашъ, нищо нѣма да влѣзе въ нея. Ще кажете, че това е суевѣрие. – Възможно е. Кой отъ васъ не вѣрва въ суевѣрия? Покажете ми единъ истински вѣрващъ. Покажете ми единъ гениаленъ човѣкъ. Въ гениалния знанието и вѣрата постоянно се увеличаватъ. За гениалния нѣма нищо невъзможно. Достатъчно е да махне съ рѫката си, за да прогони сиромашията отъ себе си. Като махне съ рѫката си, и невѣжеството бѣга далечъ отъ него. Като махне съ рѫката си, богатството иде при него, знанието иде при него. Съ едно махане на рѫката си, той лесно си пробива пѫть. Той самъ чертае новитѣ пѫтища. Ако злото дойде при него, той махне съ рѫката си, и то си отива. Махне съ рѫката си, и доброто иде при него. Гениалниятъ лесно разрѣшава и най-труднитѣ въпроси. Това значи да бѫдешъ гениаленъ. Сега хората искатъ да докажатъ, че гениалниятъ е малко налудничавъ. Не е така. Гениалниятъ е човѣкъ, когото всѣкога може да слѣдвате. Той може да направи всичко, каквото пожелае. Нѣма нѣщо, което той не може да направи, това разбирамъ въ ограниченъ смисълъ на думата. „Иде Исусъ.” Азъ взимамъ думата „Исусъ” въ смисълъ на гениаленъ човѣкъ, който е дошълъ да спаси хората, да имъ покаже пѫтя на истинското знание. Всички гениални хора работятъ цѣлокупно върху цѣлото човѣчество, да го освободятъ отъ робството. За тази цѣлъ е нужна нова философия, нова наука. Другояче трѣбва да говорятъ ученитѣ. Другояче трѣбва да проповѣдватъ свещеницитѣ. Старото вече се свърши! Не да го хвърлимъ, но на старото да присадимъ новото. Да изхвърлимъ нечистия въздухъ отъ кѫщитѣ си! Чистъ въздухъ е нуженъ. Нова свѣтлина, пресна вода, свежъ въздухъ, нови дрехи. Новото ни радва. Когато се говори за новото, вие питате: Нима старото не разрѣшава въпроситѣ? Истината не може да бѫде стара. Тя всѣкога е нова. Любовьта всѣкога е нова. Мѫдростьта всѣкога е нова. Това, което носи животъ, е младото, младенческото. Старото, съ своитѣ преходни, отживѣли форми, е лишено отъ животъ. Време е да се освободите отъ старитѣ си навици, отъ своитѣ стари мисли. Ще кажете, че тази работа е трудна. – За гениалнитѣ хора нѣма нищо трудно. Ако дадете на гениалния единъ голѣмъ товаръ, той ще го раздѣли на нѣколко части и така ще ги пренесе. Той си има машини, нѣма да впрега воловетѣ, но ще работи съ трактори и скоро ще свърши работата си. Той впрега на работа параходитѣ, желѣзницитѣ, аеропланитѣ. Единъ день ще се качи на крилѣтѣ на въздуха и на свѣтлината и съ тѣхъ ще пропѫтува цѣлото пространство. Тогава той ще бѫде свободенъ. „Иде Исусъ.” Иде новъ порядъкъ въ свѣта. Тогава всички коли ще изчезнатъ. Тогава градоветѣ нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Следъ нѣколко хиляди години ще дойдете пакъ на земята и това, което ви казвамъ, ще го провѣрите. Кѫщитѣ ви ще бѫдатъ построени на нѣколко километра една отъ друга. Хората ще си ходятъ на гости съ аероплани. Напримѣръ, една жена иска да си донесе вода отъ Рилскитѣ езера. Ще се качи на аеропланъ и пакъ ще се върне съ аеропланъ. За 5 ÷ 10 минути тя ще отиде и ще се върне. Тогава нѣма да има нужда отъ сегашнитѣ съобщения. Тогава трѣвата и животнитѣ ще си починатъ отъ хората. Хората ще се срѣщатъ въ пространството и оттамъ ще се поздравяватъ. Азъ не се спирамъ вече върху талантливитѣ хора. Искамъ всички да бѫдете гениални. Гениалностьта е качество на бѫдещитѣ хора, които ще дойдатъ да работятъ въ свѣта. Гениални трѣбва да бѫдатъ хората! Не само да знаятъ, но каквото пожелаятъ, да го направятъ. Това значи да бѫдешъ служитель на великата истина, служитель на живота, или служитель на Бога. Азъ не схващамъ Бога, както вие Го разбирате. Подъ думата „Богъ” разбирамъ живата любовь, живата мѫдрость, живата истина, които освобождаватъ хората. „Иде Исусъ.” Това е новото, което трѣбва да приемемъ и да проповѣдваме. 6. Беседа отъ Учителя, държана на 5 октомври, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.
  12. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Разумното Слово „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога.” (Йоанъ 1:1) Всичко, което сѫществува въ природата, е проява на Словото. Стремежътъ на човѣшкия духъ е да изучава природата. Тя се изучава по външенъ пѫть, отъ нейнитѣ прояви. Защо е създадена природата, кои сѫ подбудителнитѣ причини за това, не знаемъ. То ще остане една отъ великитѣ тайни за насъ. Онѣзи, които търсятъ вѫтрешния смисълъ на живота и на природата, приличатъ на домакинята, която отъ люспитѣ на лука иска да разбере неговия вѫтрѣшенъ смисълъ. Какво ще научите отъ люспитѣ на лука? Сѫщо така и ученитѣ, по външнитѣ прояви на живота, искатъ да разбератъ, защо и какъ е създаденъ свѣтътъ. Така разсѫждава и детето. И, като го питатъ, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моитѣ братчета и сестричета. Има нѣщо вѣрно въ този отговоръ. Ако майката нѣмаше предвидъ първо децата си, само за гости не би варила сладко. Въ случая, децата сѫ подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовьта на майката къмъ децата. Отъ голѣмината на гърнетата съ сладко децата сѫдятъ за любовьта на майка имъ къмъ тѣхъ. Колкото по-голѣми сѫ гърнетата, толкова по-голѣма е любовьта на майка имъ. И вие, като децата, казвате, че свѣтътъ е създаденъ за васъ. Свѣтътъ е голѣмо гърне, пълно съ сладко. Ученитѣ хора бъркатъ въ гърнето съ своитѣ лъжици, да извадятъ нѣщо. Подъ „ученъ” разбирамъ човѣкъ, въ когото работи разумното начало. Той свободно бърка въ гърнето съ сладко, вади си отъ него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато учениятъ ни разказва за свѣта, той прилича на детето, което разправя, какъ майка му е сварила сладкото: колко плодъ турила, колко захарь, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме отъ тѣзи подробности. Ние се интересуваме само отъ едно – отъ сладкото. „Словото бѣ Богъ. И всичко чрезъ Него стана.” Словото е единствената реалность, съ която ние сме свързани. Отъ Словото, т. е. отъ Разумното Начало е излѣзълъ животътъ. Отъ живота е излѣзла свѣтлината, която озарява всеки човѣкъ. Животътъ съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животътъ? – Сладкото, което постоянно ядемъ. Природата е турила това сладко въ голѣмо гърне. Всички живи сѫщества – животни и хора – мѫже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркатъ въ гърнето съ сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядатъ, оставятъ лъжицитѣ и казватъ: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядешъ отъ това сладко. Наистина, като минатъ нѣколко часа, пакъ бръкнешъ съ лъжицата, хапнешъ малко сладко и казвашъ: Ще отида да работя. Днесь ядешъ, утрѣ, други день, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждашъ, както и да не си дояждашъ, да оставашъ гладенъ. Като слушамъ философскитѣ разсѫждения на ученитѣ, виждамъ, колко тѣ сѫ преходни. Съ такива учени и философи сѫ пълни гробищата. Тамъ е написана историята на философскитѣ разсѫждения. На тѣхъ се дължи унищожението на държавитѣ. – На какво се дължи сѫществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човѣкъ, никое сѫщество не е умрѣло отъ гладъ. Обаче, всички хора, всички живи сѫщества умиратъ отъ преяждане. Ако една машина работи непрекѫснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употрѣбява отъ време-навреме. На сѫщото основание, ако стомахътъ работи повече, отколкото трѣбва, скоро ще заведе човѣка въ гробищата. Ако сте ясновидци, ще видите, че стомахътъ, дробоветѣ и мозъкътъ работятъ непрекѫснато, като воденици. Питате: На какво се дължи съвременната икономическа и психическа криза? – На чрезмѣрното производство. На който пазаръ отидете, ще видите чрѣзмѣрно производство на човѣшки мисли, чувства и желания. Пазаритѣ сѫ пълни съ храни отъ всички свѣтове – отъ физическия, духовния и умствения, но нѣма пласментъ. Майкитѣ раждатъ деца, но нѣма съ какво да ги хранятъ – криза настанала. Бащитѣ раждатъ деца, но нѣма кѫщи, нѣма де да ги подслонятъ – пакъ криза настанала. Сърдцето на момата се запалило, гори отъ четири страни, но не може да намѣри момъкъ да я обича – криза настанала. Момъкъ търси мома да го обича, но и той не може да намѣри – криза настанала. Мѫжътъ на нѣкоя жена умрѣлъ – криза настанала. Жената умрѣла – пакъ криза настанала. Като не разбиратъ законитѣ, хората казватъ: Свѣтътъ е създаденъ така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупенитѣ гърнета. Тѣ говорятъ за единъ изопаченъ свѣтъ. Мнозина казватъ, че свѣтътъ е красивъ. – Красивъ е свѣтътъ, но не човѣшкиятъ. Както виждамъ, човѣшкиятъ свѣтъ е пъленъ съ развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, трѣвата смачкали, цвѣтята пречупили – навсекѫде развалини. Всички поточета и порои, които се спущатъ отгорѣ, това сѫ развалени канализации. Така гледамъ азъ на човѣшкия свѣтъ. Ученитѣ гледатъ другояче. Азъ виждамъ навсекѫде разрушения и се чудя, защо ставатъ, коя е причината за това. Ученитѣ казватъ, че развалинитѣ и разрушенията въ свѣта се дължатъ на размѣстване на земнитѣ пластове. Тѣ търсятъ причинитѣ на тѣзи размѣствания въ различнитѣ геологически периоди. Така тѣ обясняватъ и набръчкването на земната кора. Това насъ не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човѣшкото лице. Всеки човѣкъ е изложенъ на външни и вѫтрешни промѣни. И параходътъ, колкото да е здравъ и силенъ, като се намѣри въ океана, вълнитѣ ще го клатушкатъ на една, на друга страна, и той ще се огъва подъ тѣхния напоръ. Той не може да се освободи отъ сътресения. Като говорите за човѣка, казвате, че той трѣбва да бѫде спокоенъ. Питамъ: Какъ може да бѫде спокоенъ човѣкъ въ бурния океанъ? Какъ може да бѫде спокоенъ, като живѣе между хора, които не мислятъ? Какъ може богатиятъ да бѫде спокоенъ, когато стотици и хиляди хора тропатъ на вратата му да искатъ помощь? Какъ ще бѫде спокойна майката, предъ която плачатъ гладнитѣ й деца? Какъ ще бѫде спокоенъ бащата, който не може да отгледа децата си? Какъ могатъ да бѫдатъ спокойни онѣзи вѣрващи, които сѫ изгубили вѣрата си? И между религиознитѣ има криза. Страшно е човѣкъ да изгуби вѣрата и упованието си въ Бога! Той преживява голѣма криза. Свѣтлитѣ му мисли, благороднитѣ и възвишени чувства изчезватъ. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързалъ съ Разумностьта – съ Разумното Слово. Реалниятъ свѣтъ е разуменъ. Той не се промѣня при никакви условия. Ученитѣ иматъ задачата, да покажатъ на хората, въ какво отношение науката и религията могатъ да имъ бѫдатъ полезни. Не е въпросъ да ги забавляватъ. Съвременниятъ човѣкъ не се нуждае вече отъ забави. Той трѣбва да знае истината, каквато е. Ако се мѫчи, да знае, защо се мѫчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трѣбва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуемъ, какво ще каже Учительтъ. – Какво ще кажа? Като отидете на концѣртъ да слушатѣ нѣкой виденъ музикантъ, какво ще кажете? Ще слушате да свири нѣщо отъ Бетовенъ, отъ Моцартъ или отъ Бахъ и после ще се произнесете, какъ е свирилъ. Ще кажете, че цигуларьтъ свири много добрѣ. – Така е за онѣзи, които разбиратъ отъ музика. Обаче, има хора, които нищо не разбиратъ и казватъ, че цигуларьтъ свирилъ добрѣ. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничарь. Значи, има извѣстно отношение между добрия гостилничарь и видния цигуларь, както и между онзи, който се нахранилъ добрѣ и който слуша видния цигуларь. И двамата сѫ имали вѫтрѣшенъ гладъ: първиятъ за ядене, а вториятъ – за музика. Приятно е да слушашъ майстори – музиканти. Безъ да знаешъ нотитѣ, ти изпитвашъ приятность отъ хубавата музика. Добриятъ музикантъ владѣе магията на изкуството. Има области въ природата, вратитѣ на които се отварятъ само тогава, когато човѣкъ владѣе магията на музиката. Безъ цигулка или какъвъ да е инструментъ, съ дни и години може да обикаляте тѣзи области, но никоя врата нѣма да се отвори за васъ. Ще носишъ цигулката си, ще свиришъ и, ако тѣ одобрѣтъ като музикантъ, ще тѣ пуснатъ да влѣзешъ поне въ една отъ тѣзи области. Ако не знаете да свирите, идете тамъ съ нѣкой музикантъ. Той ще спаси положението. Като се отворятъ вратитѣ за него, и вие ще надзърнете малко. Въ единъ митъ се разказва за единъ князъ, голѣмъ скѫперникъ, който живѣлъ въ една планинска мѣстность, далечъ отъ хората, и невидимъ за всеки, който минавалъ презъ тази область. Каквото придобивалъ, все за себе си задържалъ. По това време имало добри цигулари по свѣта, които свирѣли отлично, по-добре отъ сегашнитѣ видни цигулари. Цигулкитѣ имъ се отличавали отъ сегашнитѣ по това, че имали петь струни. Веднъжъ единъ отъ тѣзи майстори – цигулари попадналъ въ мѣстностьта, дето живѣелъ князътъ, и започналъ да свири. Князътъ, силно увлѣченъ отъ свиренето на особения цигуларь, рѣшилъ да се яви предъ него, да му благодари за чудната музика. Той го поканилъ да сѣдне при него и му приготвилъ отличенъ обѣдъ. Както виждате, добриятъ цигуларь можа да отвори тази врата, която всекога била затворена. Той билъ първиятъ човѣкъ, предъ когото князътъ се явилъ. – Защо му отворилъ вратата си? – Защото свирѣлъ отлично. Който свири, всекога мисли. Дето е мисъльта, тамъ е Разумното Слово. Само човѣкътъ на Разумното Слово мисли право. Само той може да бѫде музикантъ, да свири добре. – Искамъ да бѫда музикантъ. – За да бѫдешъ музикантъ, трѣбва да носишъ Разумното Слово въ себе си. – Ама искамъ да бѫда музикантъ. – Ако е само да биешъ тѫпана и да стържешъ съ лѫка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово въ себе си, той има условия да стане гениаленъ. Дето е Разумното Слово, тамъ има творчество. Който не разбира това, казва: Нѣма цигуларь като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово нѣма. То е истинскиятъ цигуларь. То е Учительтъ въ свѣта. Питашъ: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? – Кой си? Единъ обикновенъ ученикъ на този, който свири. Ти можешъ да бѫдешъ обикновенъ цигуларь, талантливъ и гениаленъ. Азъ разглеждамъ свиренето въ широкъ смисълъ. За да развива речта, т. е. говора си, човѣкъ трѣбва да се учи да свири и пѣе. Докато не свиришъ и пѣешъ, не можешъ да мислишъ право. Разумното Слово се изразява чрезъ музика и пѣсень. Каквото представлява пръстьта за тухлата, такова нѣщо сѫ музиката и пѣсеньта за правата мисъль. За да изрази словото си, човѣкъ се нуждае отъ методи. Безъ музика и пѣсень нищо не се постига. На какъвто инструментъ да свиришъ, знай, че безъ музика никѫде не можешъ да отидешъ. Или ще пѣешъ, или ще свиришъ. Нещастията на човѣка се дължатъ, именно, на това, че той нито пѣе, нито свири. Той очаква наготово, да дойде нѣкой отвънъ, да му свири или пѣе. Като търситѣ музика, обърнете се къмъ първия цигуларь въ природата – Слънцето. Първиятъ слънчевъ лѫчъ сутринь е първата ария. Животътъ, който иде на земята, се излива чрезъ Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите предъ Слънцето, но очакватѣ друго нѣщо, другъ цигуларь да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдавашъ изгрѣването на Слънцето, безъ да чувствашъ неговата музика и слово, ти си въ положението на онзи финансистъ, който по цѣли дни събира и вади числа, прави изчисления, безъ да придобие нѣщо. Като се върне у дома си, той носи спомѣнъ за милионитѣ, които изчислявалъ, но джобътъ му е празенъ, нищо не е придобилъ. Вечерь, като се прибератъ у дома си, майката, бащата, децата затварятъ тефтеритѣ си, като финансиста, само си спомнятъ, какви загуби и печалби сѫ имали презъ деня. Че слънцето изгрѣва, че свѣтлината му е приятна, това е минало и заминало край тѣхъ, безъ да остави спомѣнъ. Смисълътъ на живота не се заключава въ смѣтането и изчисленията. То иде отпосле. Докато живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ не може безъ смѣтане. Обаче, другитѣ свѣтове изискватъ други нѣща, а именно: ще минешъ презъ свѣта на мислитѣ, презъ свѣта на чувствата и най-после ще дойдешъ въ свѣта на материята, т. е. до физическия свѣтъ, който е свѣтъ на резултатитѣ. Когато се говори за слънцето, за звѣздитѣ, азъ гледамъ на тѣхъ като на резултати отъ дѣйностьта на разумни сѫщества, живѣли преди милиони, милиарди години. Напримѣръ, има сѫщества, които сѫ живѣли преди 25 милиона или 250 милиона години, или 2,500 милиона години. Това е едно и сѫщо число, минало презъ своето развитие. Значи, числата 25, 250, 2,500 и 250,000 милиона години, вървятъ по една и сѫща линия, но съ различни резултати – резултати на разумния животъ. Този животъ е предшествалъ нашето съзнание. Съ нашето ограничено съзнание ние още не разбираме благата на живота, т. е. не можемъ да ги използваме, както трѣбва. Дали човѣкъ съзнава нѣщата, или не, това е другъ въпросъ. Казвашъ: Какво ме интересува другия свѣтъ? – Не може да не тѣ интересува, защото стремежътъ на човѣшката душа се дължи на разумни сѫщества отъ другия свѣтъ, съ по-високо съзнание и култура отъ твоята. Сѫществуватъ две философски твърдѣния: едното поддържа мисъльта, че трѣбва да се създаде нѣщо ново въ свѣта, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опиталъ да създаде нѣщо ново, самъ се убѣдилъ въ противното. Човѣкъ може да преобразява нѣщата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирамъ разработване на създаденото. Когато посаждашъ крушата, създавашъ ли я? Когато детето се ражда, създавашъ ли го? Детето само се развива въ утробата на майката, но не се създава. Слѣдователно, ние можемъ само да развиваме формитѣ, които Богъ е създалъ. Тази е истината. Затова е казано, че нѣма нищо ново подъ небето. Какъ ще създадешъ религията, какъ ще създадешъ науката? Колкото и да е високо съзнанието на даденъ човѣкъ, то трѣбва да се освободи, да се очисти отъ наслояванията на миналото. И тогава можемъ да говоримъ за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нѣщата и не пита, има ли, напримѣръ, любовь, или нѣма. Какво разбираме подъ „любовь”? Любовьта е неопредѣлена идея. Тя подразбира Разумното Слово, отъ което сме излѣзли. Разумното Слово е резултатъ на Разумното Начало въ насъ. Подъ „Разумно Начало” разбираме Бога, Когото поставятѣ на едно или на друго мѣсто. Всѫщностъ, на кое мѣсто поставятѣ Бога? Оттамъ се явява и въпросътъ, на кое мѣсто е душата. Всеки човѣкъ може да си отговори на тѣзи въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всеко мѣсто: въ сърдцето на човѣка, въ мозъка, въ дробоветѣ, въ симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно тамъ, нѣма постоянно жилище. Душата е разумно начало. Тя не може да се утвърди въ временното, преходното човѣшко тѣло. Тя пребивава въ тѣлото само около една стотна часть отъ секундата и следъ това, наново го напуща; после пакъ дохожда, пакъ го напуща. Ще кажете, че това сѫ неразбрани нѣща. – Много естествено. Сама по себе си, душата е неразбрано нѣщо. Какво ще разберете отъ едно число, съставено отъ единица и 15 нули? Можете ли да си представите, какво е това число? Какво ще кажете, обаче, за едно число отъ единица и 39 нули? Ако това е дългъ, кога ще се изплати? Каквото и да прави човѣкъ, такава сума не се изплаща. За да се изплати тази сума, трѣбва всека минута, въ продължение на 2,000 години да се внасятъ въ банката такива голѣми кълба злато, колкото е голѣма земята. Колкото е възможно това, толкова постижими сѫ извѣстни идеи за човѣка. Мнозина се питатъ, какво е предназначението на човѣка. – Предназначението на човѣка е да се свърже съ Разумното Слово. – Кой е пѫтьтъ къмъ щастието? – На този въпросъ лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвамъ: Правиятъ пѫть води къмъ щастието. Като дойде нѣкой лично при мене и ме пита за пѫтя къмъ щастието, нищо не мога да му кажа. Азъ виждамъ, че той върви въ кривъ пѫть. Първо трѣбва да го убѣдя въ това и после да му кажа, кой е правиятъ пѫть, който води къмъ щастие. Обаче, каквото да му кажа, той нѣма да вѣрва. Ще каже: Какъ така да съмъ въ кривия пѫть! Щомъ не вѣрва, казвамъ му: Върви напредъ, ти си въ правия пѫть. Това не е истината. Ако искамъ да кажа истината на човѣка, трѣбва да бѫда искренъ. Ще му кажа: Приятелю, пѫтьтъ, по който вървишъ, води къмъ гробищата. – Ама азъ зная, че правиятъ пѫть е презъ страданията, презъ Христовия кръстъ. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искашъ да вървишъ направо, слѣдвай Разумното Слово. Страданията сѫ законъ за необходимостьта, но не сѫ законъ на свободата. Ако веднъжъ сѫ тѣ разпъвали, трѣбва ли и втори пѫть да тѣ разпъватъ? Каква нужда има да тѣ разпъватъ всеки день? Въ такъвъ случай, по-добре е човѣкъ веднъжъ завинаги да умре и да се свърши съ него, отколкото постоянно да го разпъватъ, да го свалятъ отъ кръста и пакъ да го разпъватъ. Какъвъ смисълъ има въ това? Хората и до днесь още държатъ Христа закованъ на кръста, понеже постоянно се питатъ, наистина ли Той бѣше разпнатъ и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпросъ. Отъ две хиляди години досега хората още държатъ Христа на кръста и се съмнѣватъ, наистина ли е билъ разпнатъ, защо сѫ Го разпнали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнатъ Христа. Такова нѣщо не сѫществува. Ако искате да знаете, какво бѣше писано да стане, казвамъ: Опредѣлено бѣше да дойде Христосъ на земята, да прояви Божията Любовь, хората да я приематъ и да дойде Царството Божие на земята. Че разпнаха Христа, това бѣше човѣшката воля, а не Божията. – Защо идатъ страданията въ свѣта? – Отговорътъ е простъ: Страданията и нещастията въ живота идатъ по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своитѣ си, но тѣ не Го приеха. Човѣкъ не може да се спаси чрезъ вѣрвания и суевѣрия. Той може да се спаси само по пѫтя на Разумното Слово. Като приеме Словото въ себе си, човѣкъ има условия да стане и светия, и адептъ, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса. Каквото и да се говори на хората, тѣ казватъ, че било опредѣлено Христосъ да бѫде разпнатъ. – Не, опредѣлено бѣше Христосъ да страда, но не да бѫде разпнатъ на позорния римски кръстъ. Ще кажете, че било опредѣлено Христосъ да умре. – Това е другъ въпросъ. Кога умира човѣкъ? Кога се събаря една кѫща? – Когато не е направена спорѣдъ правилата на природата, както и спорѣдъ изискванията на техниката. При тѣзи условия, тя непремѣнно ще се разруши. Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живѣе дълго време. Въ това отношение, природата е крайно взискателна. Тя не иска съзнателно да мѫчи хората, но иска тѣ да бѫдатъ разумни. „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ.” Този стихъ се отнася до Разумното Слово, до истинската вѣра. – Ние нѣмаме ли вѣра? – Имате, но не абсолютна. Вѣрата е неопредѣлена величина. Казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, въ Христа, а дохождашъ при мене да искашъ хиляда лева на заемъ. Какъ е възможно ти, вѣрващиятъ, да нѣмашъ хиляда лева въ джоба си? Азъ считамъ истинска вѣра тази на Данаила, когото хвърлиха въ рова на лъвоветѣ, и тѣ не го разкѫсаха. Азъ наричамъ истинска вѣра тази на тримата младежи, които хвърлиха въ огнената пещь, и тѣ не изгорѣха. Каква вѣра е тази, при която лъвоветѣ могатъ да тѣ разкѫсатъ, и огъньтъ да тѣ изгори? Апашътъ, който краде, има ли вѣра? Той отива да краде съ вѣра, но като дойдатъ изпитанията, никаква вѣра нѣма. Хвърлили единъ апашъ въ варница съ току-що изгасена варь. – Какво станало съ апаша? – Изгорѣлъ. Като наблюдавали изгарянето му, видѣли, че свѣтлината на варницата се увеличила – станала нѣкаква химическа промѣна. Обаче, вѣрата на апаша не могла да го спаси. Човѣкъ, като гори, издава особена свѣтлина. Дърветата сѫщо издаватъ особена свѣтлина: дѫбътъ, букътъ, чамътъ горятъ по особенъ начинъ. Това сѫ процеси, които заслужаватъ да се изучаватъ. Това е наука. Изучавайтѣ влиянието на различнитѣ храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се хранитѣ съ житенъ хлѣбъ, значи, първата ви храна е зърнена. Нѣкои пъкъ се хранятъ повече съ царевица, сѫщо зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другитѣ зърнени храни. Не е все едно, дали ще употрѣбявашъ жито, царевица или овесъ. Енергиитѣ на житото се коренно различаватъ отъ енергиитѣ на останалитѣ зърнени храни. Който иска да стане идеалистъ, да се храни съ овесъ. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, да придобиешъ мускули, сила, яжъ жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земедѣлецътъ знаеше, въ какви дни да разорава нивата си и кога да сѣе житото, щѣше да има такива резултати, каквито не е очаквалъ. Ако хората постѫпваха разумно, тѣ щѣха да използватъ грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята съ желѣзни плугове, хората ще продължаватъ да се биятъ и самоизтрѣбватъ. Земята не търпи никакво желѣзо. То съдържа груби енергии, които се предаватъ на хлѣба. И човѣкъ, като яде този хлѣбъ, съ него заедно приема енергиитѣ на желѣзото. Докато копаемъ земята съ мотика и бѣлъ, докато се биемъ съ саби и ножове, не можемъ да очакваме по-мека и възвишена култура. Сегашното човѣчество се намира още въ желѣзния вѣкъ на плуга. – Какво трѣбва да се прави, за да се освободимъ отъ желѣзнитѣ рала? – Новата култура, която иде сега, ще освободи хората отъ желѣзото. Знае се, че нѣкога въ Египетъ сѫществувала по-висока култура отъ сегашната. До това време рѣката Нилъ текла въ друга посока, различна отъ тази, въ която тече сега. Значи, хората сѫ й дали ново направление. Тогавашнитѣ културни египтяни напояваха съ рѣката неплодородната Сахара и я направиха по-плодородна. Тѣ обработваха нивитѣ си безъ желѣзни рала, и тѣ донасяха повече плодъ, отколкото сега. Докато египтянитѣ спазваха правилата на тогавашната висока култура, Египетъ цъвтеше. Щомъ потѫпкаха тѣзи правила и наложиха користолюбието, Египетъ изгуби силата си. Съвременнитѣ хора ще се самоунищожатъ отъ вѫтрешната алчность да забогатѣватъ все повече и повече. Центърътъ на алчностьта, т. е. на користолюбието се намира около слѣпитѣ очи. Ако човѣкъ посвѣти цѣлия си животъ на това чувство, да го задоволи, той ще печели милионъ следъ милионъ, но пакъ нѣма да бѫде щастливъ. Каквото да прави човѣкъ, алчностьта всекога остава незадоволена. Единъ голѣмъ милионеръ, англичанинъ, се връщалъ отъ Африка за отечеството си, за да присѫства на коронясването на краля. Още въ парахода той си правѣлъ смѣтка, дали ще може да се справи съ своитѣ 365 милиона английски лири, които ималъ на разположение по случай коронясването. Като направилъ смѣтката си, видѣлъ, че паритѣ нѣма да му стигнатъ. Въ единъ моментъ стойностьта на паритѣ се обезцѣнила въ неговия умъ, и той не могълъ да издържи и се хвърлилъ въ морето. Това показва, че многото, изобилието не може да направи човѣка щастливъ. Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житно зрънце толкова, колкото и на пълнитѣ чували съ жито. Това значи гениаленъ човѣкъ. Ако изгубишъ способностьта да се радвашъ на малкото, ти губишъ цената си като човѣкъ. На хората, които не се радватъ на малкото, казвамъ: Вие сте обикновени хора, отъ които не се очаква много. Вие не разбирате закона. Ако е въпросъ за химия, физика, икономика, житното зърно знае повече отъ човѣка. То лесно се справя съ мѫчнотиитѣ. Ако нѣкого отъ васъ поставятъ при условията на житното зърно, нищо нѣма да направите. Като ядешъ житното зърно, кажи: Господи, научи ме, какъ да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите скритъ въ житното зърно. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.” Житнитѣ зрънца сѫ малкитѣ самунчета, слѣзли отъ небето. И следъ всичко това, очаквате да слѣзе Христосъ отъ небето. Той е слѣзълъ, и всека година слиза въ милионитѣ зрънца, които ние ядемъ. Възможно е Христосъ да дойде и по този начинъ, по който хората Го очакватъ. Често хората казватъ: Това жито не струва. Като не го оцѣняватъ, хората започватъ да го мелятъ, да го превръщатъ въ брашно, да хвърлятъ люспитѣ му като нехранителни и т. н. Обаче, нѣкои учени казватъ, че хранителностьта на житото е и въ люспитѣ. Ето защо, като ги хвърлятъ, хората се лишаватъ отъ тѣхната хранителность. Вѫтрешностьта на житото е опредѣлена за по-благородни и добри хора, които могатъ правилно да го използватъ. За да се разбере това, нуждни сѫ учени хора, които да работятъ за благото на човѣчеството. Време е вече да се отдели религиозниятъ животъ отъ обществения. Ще кажете, че религиозниятъ животъ е остарѣлъ вече. Религиозниятъ животъ е старъ въ едно отношение, обществениятъ животъ – въ друго отношение, научниятъ животъ – въ трето отношение. Науката е въ противоречие съ религията. Ако се говори за формитѣ на религията, както и на разумния животъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ строго опредѣлени. – Какво означава религиозниятъ животъ? – Служене на Бога. Човѣкъ трѣбва да се подчини на закона на служенето и да работи не само за своето усъвършенстване, но и за усъвършенстване на своитѣ ближни. Общественикътъ ще работи за подобрението живота на своитѣ ближни. Учениятъ ще работи за подобрение на външнитѣ условия на човѣшкия животъ. Азъ мога да докажа на ученитѣ, че Христосъ е скритъ въ житното зърно. – Какъ ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че въ него е скритъ зародишътъ на човѣка. Който знае законитѣ и условията за развитието на човѣка, като постави това зърно при тѣзи условия, отъ него ще излѣзе, какъвто човѣкъ искате – талантливъ, гениаленъ или светия. Знание е нужно за това. Външно погледнато, съ обикновеното човѣшко око, житнитѣ зърна не се различаватъ едно отъ друго. Всеки моментъ човѣкъ може да се ражда и преражда, а не само единъ пѫть. Всека нова фаза въ човѣшкия животъ е новораждане. Човѣкъ живѣе, докато се ражда и новоражда. Щомъ престане да се ражда, той умира вече. – Кога умира човѣкъ? – Когато не може да се ражда. Раждането, като процесъ, не трѣбва да бѫде откѫснато отъ другитѣ явления въ природата. Освѣнъ това, между едно и друго раждане трѣбва да има тѣсна, неразривна връзка. Христосъ казва: „Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Азъ превеждамъ този стихъ въ слѣдния смисълъ: Ако не се раждате всеки день, всеки моментъ отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие. Този стихъ, взетъ въ еднократна форма, се отнася до децата, а не до възрастнитѣ. Ще се раждашъ всеки моментъ. Само така ще разберешъ смисъла на Разумното Слово и ще го приложишъ. Ако днесь си обикновенъ човѣкъ, утрѣ можешъ да станешъ талантливъ; ако днесь си талантливъ, утрѣ можешъ да станешъ гений. Ако нѣмашъ възможность да се новораждашъ, ти завинаги ще останешъ обикновенъ човѣкъ, или невѣжа. Значи, новораждането е многократенъ процесъ. Като се новоражда, човѣкъ може да се развива. Само така, той ще разбере смисъла на стиховетѣ: „Въ началото бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога.” Това сѫ закони и методи, чрезъ които човѣкъ се развива; така, именно, той се освобождава отъ труднитѣ условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тѣзи закони, и цѣлата земя да се обработва, и житото да се подобри, човѣкъ нѣма да се освободи отъ мѫчнотиитѣ. Не е въ многото жито, не е въ изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човѣка. Какъвъ смисълъ има въ това, земята да се напълни съ жито, а хората да продължаватъ да се каратъ. При сегашното изобилие, нито богатиятъ може да яде, нито бѣдниятъ. Бѣдниятъ не си дояжда, а богатиятъ – преяжда. Въ края на краищата, отъ недояждане бѣдниятъ удължава живота си; отъ преяждане богатиятъ повръща всичко, което е ялъ, и преждевременно умира. Това сѫ мои твърдѣния. Споредъ моитѣ наблюдения, азъ не съмъ срѣщалъ нито единъ бѣденъ, който да е умрѣлъ отъ гладъ. Всички бѣдни сѫ умрѣли, както богатитѣ, отъ преяждане. Сега, като говоря така, азъ не искамъ да приемате нѣщата догматически, нито да вѣрвате, както азъ вѣрвамъ. Това, въ което азъ вѣрвамъ, остава за мене. Обаче, ако и азъ, и вие вѣрваме въ едно и сѫщо нѣщо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излѣзе отъ моята и отъ вашата вѣра, това е другъ въпросъ. Моята вѣра е важна за васъ дотолкова, доколкото може да донесе нѣщо добро, както частно за васъ, така и общо за всички. Ако моята вѣра ви обърка, дръжте се резервирано. Какво ще постигна, като ви кажа да раздадете имането си на бѣднитѣ, и вие първо ме послушате, а после съжалявате? Защо съжалявате? Защото сте раздали богатството си на бѣдни, които не сѫ истински бѣдни. Значи, трѣбва да различавате, кой е истински бѣденъ, и кой – истински богатъ. Има бѣдни, които играятъ ролята на бѣдни; има и богати, които играятъ роля на богати. Събрали се стотина американски милионери и рѣшили да изиграятъ ролята на бѣдни хора, да се представятъ като бѣдни. За тази целъ, тѣ се облѣкли въ скѫсани дрехи, хвърлили шапкитѣ, обувкитѣ си и тръгнали въ такъвъ видъ изъ града, да видятъ, какъ ще се почувстватъ въ положението на бѣдни и просяци. Като се поглеждали едни-други, тѣ се смѣели. Това е животътъ, дето хората играятъ роля на бѣдни и богати. Умрелиятъ не е ли бѣденъ? Той е фалиралъ търговецъ, изгубилъ всичкото си богатство. Като гледатѣ на умрѣлия, като на фалиралъ търговецъ, кой нѣма да му се смѣе, щомъ го види съ окѫсани дрехи, босъ и гологлавъ? Всички умрѣли, които занасятъ на гробищата, сѫ все фалирали търговци. – Тогава да се откажемъ отъ този животъ. – Не е въпросъ да се откажетѣ отъ живота, но умни да бѫдете. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила, и да възлюбишъ ближния си като себе си.” Да бѫдешъ уменъ, значи, да любишъ. Не можешъ да любишъ, ако не носишъ Разумното Слово въ себе си. То дава мощь на човѣка. Безъ Словото любовьта не може да се прояви. Любовьта е мощна сила, чрезъ която всеки моментъ можешъ да работишъ, както учениятъ работи съ своитѣ уреди и инструменти. Любовьта урежда и най-обърканитѣ работи. Любовьта укротява и най-свирепитѣ животни. Казано е: „Богъ е огънь всепояждащъ.” Понеже Богъ е Любовь, значи, Любовьта е огънь всепояждащъ. Тя не изгаря, но смекчава и стопѣва и най-твърдия металъ. Мнозина, въ алчностьта си, приличатъ на онѣзи разбойници, които нападнали единъ ученъ магъ, съ желание да го обератъ. Като разбралъ намѣрението имъ, той ги запиталъ: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадешъ всичкитѣ си пари. – Елате съ мене, азъ ще ви дамъ, колкото злато искате. Азъ имамъ малко пари, тѣ нѣма да ви задоволятъ. Разбойницитѣ тръгнали следъ учения. Той ги завелъ до една пещера, вдигналъ камъка, и предъ тѣхъ се открило голѣмо количество злато. Той имъ казалъ: Вземете си, колкото искате злато. Като го видѣли, разбойницитѣ се спуснали къмъ него и си взели по 20 ÷ 30 кг. злато. Турили го на гърбоветѣ си и тръгнали. Отъ тежестьта на златото, тѣ се уморили, изпотили и започнали да изоставатъ. По едно време тѣ огладнели толкова много, че не могли повече да ходятъ. Спрели да си починатъ, но нѣмали хлѣбъ да задоволятъ глада си и да възстановятъ силитѣ си. Вървели день - два, все гладни и не знаели, отде да намѣрятъ хлѣбъ. Съ тѣхъ заедно билъ и магътъ. Като видѣлъ отчаяното имъ положение, той казалъ: Вървѣтѣ съ мене, азъ ще ви заведа на друго мѣсто. Гладни, изнемощѣли, разбойницитѣ тръгнали следъ него. Той ги завелъ при друга пещера. Тропналъ съ прѫчицата си и предъ тѣхъ се открила богата трапеза съ вкусни ястия. – Сѣднетѣ да се нахранитѣ и после ще продължимъ пѫтя си. Тѣ гледали мага и си казвали: Чудно нѣщо, този човѣкъ не носи нищо на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магътъ, съ своето знание, доказалъ, че въ живота не сѫ нуждни само пари. Най-после, той казалъ на разбойницитѣ: Оставете паритѣ на мѣстото и си вървѣтѣ. Питатъ: Кое е сѫщественото въ живота? – Разумното Слово. – Кое е сѫщественото още? – Вѣрата. – Обаче, не е важно, въ какво вѣрва човѣкъ; важно е, какво може да направи човѣкъ съ своята вѣра. Казвашъ: Азъ направихъ едно добро. – Не е достатъчно да направишъ само едно добро. Доброто е непреривно. Добритѣ дѣла сѫ свързани едно съ друго, като верига. Всеки день, всеки моментъ трѣбва да правишъ добро. Мислитѣ, чувствата и дѣйствията на човѣка трѣбва да бѫдатъ свързани едно съ друго. Това е неговиятъ идеалъ, неговото щастие. Има начинъ, по който човѣкъ маже да постигне своето щастие. – Какъвъ е този начинъ? – Елате съ мене, азъ ще ви покажа. Азъ ще ви заведа при пещерата, отдето всеки може да си вземе, колкото иска. Разстоянието до тази пещера е 500 километра. То трѣбва да се мине пѣшъ. Всеки трѣбва да си помисли, може ли да извѫрви това разстояние. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, то е ваша работа. Ако вѣрвате, ще видите, че е вѣрно; ако не вѣрвате, не е вѣрно. Отъ гледището на природата, това е фактъ, който всеки самъ може да провѣри. Единъ мой познатъ, като билъ въ Англия, се натъкналъ на особенъ случай. Една вечерь той присѫствалъ на интересна сказка, държана отъ единъ виденъ проповѣдникъ – негъръ. Той доказвалъ на англичанитѣ, че на всеки човѣкъ сѫ дадени условия за подобряване на живота. Отъ него се иска само едно: да бѫде разуменъ, да използва даденитѣ условия. Следъ сказката, отъ публиката излиза единъ младъ човѣкъ, който се отправя къмъ проповѣдника съ думитѣ: Ето, азъ имамъ музикални дарби, искамъ да ги развия, но нѣмамъ срѣдства. Какъ ще развия дарбата си? Проповѣдникътъ му отговорилъ: Който тѣ е надарилъ, Той си има грижа за това. Вѣрвай, и ще се убѣдишъ въ моитѣ думи. Въ това време, единъ богатъ англичанинъ се обадилъ: Азъ имамъ възможность да помогна на този младъ човѣкъ. Готовъ съмъ да се грижа за него, като за свое дете. Ще го поддържамъ, докато свърши. Младиятъ човѣкъ благодарилъ на своя благодетель съ думитѣ: Сега вече вѣрвамъ въ силата на този законъ. И на васъ казвамъ: Вѣрвайте въ Онзи, Който ви е далъ дарбитѣ. Той ще ви даде условия за тѣхното развитие. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ еднократнитѣ процеси, затова не успѣватъ въ живота си. Срѣщамъ единъ познатъ, който ми казва: Едно време бѣхъ религиозенъ, но нищо не остана отъ моята религиозность. – Щомъ твоето вѣрую може да се явява и изчезва, ти никога не си билъ религиозенъ. Ти нѣмашъ нѣщо постоянно въ себе си. – Ами това, което ти проповѣдвашъ, истина ли е? – Не само, че е истина, но азъ живѣя въ истината, която е вѣчна и неизмѣнна. Ако не живѣя въ истината, нищо нѣма да остане отъ мене; азъ ще се превърна въ прахъ и пепель. Всичко добро и възвишено въ мене се дължи на истината. Азъ живѣя въ тази истина, въ която човѣкъ не може да се съмнѣва. Тя дава мощь и духъ на всеки, който я изповѣдва, безразлично, дали той е простъ или ученъ, богатъ или сиромахъ. Не е важно, какъ е облѣченъ човѣкъ. Важно е съдържанието и смисълътъ, които човѣкъ носи въ себе си. Какво се иска отъ човѣка? – Да даде възможность на своята душа, умъ, сърдце и воля да се проявяватъ. – Има ли човѣкъ душа? – Има, разбира се. Не се съмнѣвай въ себе си. Ще кажете, че сърдцето е органъ, който пулсира. – Вѣрно е, че сърдцето пулсира, че пулсътъ е свързанъ съ дѣйностьта му. Умътъ пъкъ е свързанъ съ дѣйностьта на мозъка. Дойдемъ ли до душата, не можемъ да намѣримъ мѣстото й въ човѣшкия организъмъ. Хиляди години да живѣе човѣкъ на земята, мѫчно може да опредѣли, какво представя душата. Тя е онова мощно, велико, възвишено начало въ човѣка, за което е казано, че око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което се крие въ него. Неизброими сѫ възможноститѣ на душата. Въ обикновения животъ се казва, че като умира, човѣкъ предава душата си на архангелъ Михаилъ. Това сѫ поетични приказки за обикновенитѣ хора. Обаче, не е така и за мѫдреца. Той знае, че душата е нѣщо живо, мощно, необятно. Въ нея е човѣкътъ, а не тя въ него. Това, което осмисля човѣшкия животъ, което внася възвишени подтици въ човѣка, е неговата душа. Казвате: Да спасимъ душичкитѣ си. – Щомъ става въпросъ за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае отъ спасение. Тѣлото може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, свѣтото въ човѣка, което служи на Бога. Като знаешъ това, обърни се къмъ душата си съ слѣднитѣ думи: Понеже ти служишъ на Бога, азъ съмъ готовъ да направя всичко за тебе. Досега азъ съмъ ви говорилъ само за любовьта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпросъ сѫ нуждни хиляди години. Тя е разумното начало въ човѣка. Казано е: „Въ начало бѣ Словото.” Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумностьта, която се проявява въ свѣта. Вънъ отъ душата, вънъ отъ Бога никаква разумность, никаква реалность не сѫществува. Доброто е реалность. Злото, обаче, не е никаква реалность. Вънъ отъ доброто, никаква реалность не сѫществува. Щомъ злото произхожда отъ доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а доброто – неограничено, вѣчно. Слѣдователно, само неограниченитѣ нѣща иматъ условия да преживѣятъ времето си. Ограниченитѣ нѣща нѣматъ възможность да преживѣятъ себе си. И тъй, вънъ отъ душата, вънъ отъ Словото нищо друго не сѫществува. Въ душата се криятъ и умътъ, и сърдцето, и волята. Тя се проявява чрезъ тѣхъ. Въ душата се криятъ всички дарби и способности на човѣка. Щомъ тѣ се ограничаватъ, душата се скрива, не изявява своя животъ. „Въ начало бѣ Словото. Всичко чрезъ Него стана.” Чрезъ Словото се проявява и животътъ, и свѣтлината, която освѣтява всички човѣци. 7. Беседа отъ Учителя, държана на 12 октомври, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.
  13. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Отецъ люби Сина „Отецъ люби Сина, и всичко е далъ въ Неговитѣ рѫце.” (Йоанъ 3:35) Казва му Никодимъ: „Какъ може старъ человѣкъ да се роди? Може ли втори пѫть да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди?” (4 ст.) – Никодимъ можѣше самъ да си отговори, но той искаше да знае, какво ще му каже по този въпросъ новиятъ Учитель. Отговори Исусъ: „Истина, истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой отъ вода и Духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие.” (5 ст.) Тогавашнитѣ евреи знаеха, че човѣкъ може да се роди отново, но какъ, не разбираха. „Роденото отъ плътьта, плъть е, а роденото отъ Духа, духъ е.” (6 ст.) – Като говорѣше на Никодима, Христосъ забеляза, че той се учудваше. – Защо? – Защото неговитѣ възгледи не се съвпадаха съ тѣзи на Христа. Недѣй се чуди, че ти рѣкохъ: „Трѣбва да се родишъ изново.” (7 ст.). За обяснение на този стихъ, Христосъ казва: „Вѣтърътъ вѣе, дето ще; и гласътъ му чувашъ, но не знаешъ, отде иде и де отива.” (8 ст.) Подъ „вѣтъръ”, Христосъ разбира нѣщо разумно, а не обикновения вѣтъръ, който вѣе, дето си ще, отвява хората и вдига прахъ навсѣкѫде. И разумното иде отнѣкѫде, но не знаешъ, отде иде. Разумната мисъль, разумната дума все ще спре нѣкѫде, но де ще спре, не знаешъ. Отговори Никодимъ и рече Му: „Какъ може да бѫде това?” (9 ст.) Отговори Исусъ и рече му: „Ти си учитель израилѣвъ и не знаешъ ли това? (10 ст.) – Тѣзи стихове изискватъ дълбоко разбиране. Христосъ казва на Никодима: Ти си останалъ назадъ; отдавна трѣбваше да знаешъ тия нѣща. Значи, Никодимъ останалъ назадъ въ културата. Христосъ не е отговорилъ точно така на Никодима, но азъ превеждамъ думитѣ Му. „Истина, истина ви казвамъ, че това, което знаемъ, казваме; и това, което сме видѣли, свидѣтелствуваме, и свидѣтелството ни не приемате.” (11 ст.) – Значи, Христосъ изнася едно обективно знание. Той повѣрилъ на ученицитѣ си това, което виждалъ и съзнавалъ. „Ако земнитѣ работи ви рекохъ и не вѣрвате, какъ щете повѣрва, ако река небеснитѣ?” (12 ст.) – Наистина, което учитѣ на земята, е земно. Ангелитѣ, които сѫ дошли на земята, нѣма защо да се раждатъ и прераждатъ. Само хората се прераждатъ, защото иматъ нужда отъ това. Хората иматъ нужда отъ кѫщи, а не ангелитѣ. Хората създаватъ градове, села, прекарватъ улици, които поливатъ съ вода да не се събира много прахъ. Ангелитѣ нѣматъ нужда отъ тѣзи нѣща. Хората се нуждаятъ отъ стражари, да ги пазятъ. Въ ангелския свѣтъ нѣма нито единъ стражарь. Хората турятъ юзди на конетѣ, което показва, каква култура иматъ. „Който вѣрва въ Него, не ще бѫде осѫденъ, а който не вѣрва, той е вече осѫденъ, защото не е повѣрвалъ въ името на Единороднаго Сина Божия.” (18 ст.) – Който не разбира езика на Писанието, вади много странни заключения. Той се пита, какъ може човѣкъ да бѫде осѫденъ. Колко лесно човѣкъ може да бѫде осѫденъ! Напримѣръ, ако не ядешъ хлѣбъ, ти си вече осѫденъ на смърть. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Който не ме яде, нѣма животъ въ себе си.” Значи, ако не вѣрвашъ въ живия хлѣбъ, т. е. ако не ядешъ отъ него, ти нѣмашъ животъ въ себе си. – Що е хлѣбътъ? – Истинското знание. Ако го носишъ въ себе си, ще живѣешъ; ако не го носишъ, ще умрешъ и ще ти направятъ паметникъ съ слѣдния надписъ: Тукъ почива единъ голѣмъ философъ. Така мислѣлъ и той за себе си. И дойдоха при Йоана и рекоха му: „Равви, Онзи, Който бѣше съ тебе отвѫдъ Йорданъ, за Когото ти свидетелствуваше, ето, Той крѫщава и всички отиватъ при Него.” (26 ст.) – Има два вида кръщение: Иоановото кръщение, което се отнася къмъ роденото по плъть, и Христовото кръщение – къмъ роденото по Духъ. Щомъ тѣ потопятъ въ вода, ти си роденъ по плъть. Мислишъ ли, че съ такова кръщение можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие? „Той трѣбва да расте, а азъ да се смалявамъ.” (30 ст.) – Много естествено. Духътъ трѣбва да расте, а плътьта – да се смалява. Чудни сѫ хората, когато искатъ да растатъ по плъть. Плодътъ никога не може да бѫде по голѣмъ отъ дървото. Плътьта е малъкъ плодъ отъ дървото на Духа и трѣбва да се смалява. Даже най-голѣмиятъ плодъ не може да стане по-голѣмъ отъ динята. Тя е смѣла и може да на прави плода си голѣмъ, но затова лежи на земята. Не е като другитѣ плодове, да виси на клонетѣ. „Който иде отгоре, надъ всички е отгоре; който е отъ земята, отъ земята е и отъ земята говори. Който иде отъ небето, надъ всичко е отгоре.” (3 ст.) – Думата „отгоре” означава отъ Духа, а „отдолу” – отъ плътьта.” Който иска да бѫде богатъ, да живѣе въ охолство, той е роденъ по плъть, кръстенъ по плъть, живѣлъ по плъть и умира по плъть. „Богъ люби Сина, и всичко е далъ въ „Неговитѣ рѫце.” „Отецъ люби Сина.” – Това е твърдение, а всеко твърдение, трѣбва да се докаже. И въ математиката се изнасятъ много закони, отношения, но тѣ трѣбва да се докажатъ. Това значи разрѣшение на неизвѣстнитѣ. За да се намѣри неизвѣстното, нужно е да има нѣщо дадено. „Отецъ люби”. – Защо, на какво основание люби? Ще кажете, че Отецъ люби, защото Христосъ е Неговъ Синъ. – Какво означава думата синъ? – Тя. трѣбва да се преведе. Ако човѣкътъ е синъ, и малкото пиле може да бѫде синъ на голѣмата птица. Въ такъвъ случай, какво наслѣдство получава пилето отъ баща си? И малкото дръвче, издънката може да бѫде синъ на голѣмото дърво. Какво може да й даде бащата? Ето защо, като се правятъ сравнения, трѣбва да се знае, въ каква категория, въ какво отношение се намиратъ величинитѣ, които се сравняватъ. Кое е това, за което Отецъ люби Сина? Ако ти обичашъ приятеля си, трѣбва да има подбудителна причина за това. То не е само нѣкакво чувство. Чувството е изразитель, проводникъ на разумна сила, която се проектира въ природата. Обаче, приятелството, само по себе си, е разумна връзка. Докато сѫществуватъ разумни отношения, има приятелство. Щомъ се прекратятъ разумнитѣ отношения, приятелството изчезва. Значи, синътъ е синъ дотогава, докато има разумно отношение къмъ баща си. Щомъ разумното отношение изчезне, и синовностьта изчезва. Това е законъ. И тогава, спорѣдъ думитѣ „Отецъ люби Сина”, разбираме разуменъ синъ, който върши волята на баща си въ всеко отношение. Всеки човѣкъ, който върши волята Божия, той може да бѫде Неговъ Синъ. – Тогава да бѫдемъ Синове на Бога. – Да, можете да бѫдете. – Кога? – Въ бѫдеще. Сега още не сте Синове Божии. Когато твърдите, че сте Синове Божии, това е идея на миналото, която сега се реализира. Ако нѣкой твърди, че е Синъ Божи, той трѣбва да притежава качествата на своя Баща. Не е достатъчно само да кажешъ, че еди-кой си ти е баща. Това е само външната страна. Три качества се изискватъ отъ сина: той трѣбва да прилича по тѣло, по умъ и по сърдце на своя баща; той трѣбва да прилича по умъ, по душа и по духъ на своя баща. Приликата по душа и духъ оставямъ настрана, защото тѣ сѫ спорни въпроси. Тѣ ще останатъ за разглеждане въ бѫдещата култура, когато дойдатъ на земята гениитѣ и свѣтиитѣ. Тогава за учители на земята ще бѫдатъ само гении и свѣтии. Засега даже въ университетитѣ преподаватъ обикновени хора, най-много талантливи. Почти въ никой европейски университетъ нѣма нито единъ гений или светия за професоръ. Това твърдение е само за мене, за васъ може да не е валидно. Вие може да твърдите, че въ университетитѣ има гении и свѣтии. Това твърдение е само за васъ, а не и за мене. Споредъ моитѣ изслѣдвания, въ университетитѣ още нѣма нито гении, нито свѣтии. Подъ „гений и светия” ние разбираме друго нѣщо, а не както вие разбирате. Отъ физиологическо гледище, думитѣ „гений и светия” не сѫ строго опредѣлени, спорѣдъ тѣхната сѫщность. Съвременната физиология подъ „гений” разбира човѣкъ, който е до границата на лудия. Нѣкои учени твърдятъ, че лудостьта се дължи на гениалностьта. Споредъ тѣхъ, гениалностьта граничи съ лудостьта, а обикновениятъ, талантливиятъ сѫ далечъ отъ лудостьта. И за Христа казваха: „Лудъ е Той, защо Го слушате?” И за апостолъ Павелъ казваха, че е полудѣлъ отъ много учене. Като говоря за гениитѣ и свѣтиитѣ, азъ искамъ да кажа, че тѣ разбиратъ законитѣ, методитѣ и силитѣ, съ които разумната природа оперира. Гениятъ прилага законитѣ и методитѣ на природата, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Сѫщото се отнася и за свѣтиитѣ. Тѣ сѫ надъ гениитѣ и пазятъ равновѣсие между живота и законитѣ. Тѣ сѫ равнодѣйствуващата сила въ свѣта. Тѣ сѫ хора на мѫдростьта. Азъ не говоря за обикновенитѣ свѣтии въ църквитѣ. Тѣ сѫ църковни свѣтии. Тѣзи свѣтии, за които говоря азъ, не сѫ въ църквитѣ, но сѫ между хората. Нѣкога светията е облѣченъ добре, а нѣкога е босъ и гологлавъ, и съ рало въ рѫка оре на нивата. Нѣкога ще го видите съ чукъ въ рѫка; съ четка, като виденъ художникъ, или съ цигулка, като виденъ музикантъ. Ще кажете, че е невъзможно светията да бѫде и прост работникъ, и ученъ човѣкъ, и художникъ. – Светията заема всекакво положение. Ако Христосъ, Синъ Божи, можа да работи съ часове съ ренде въ рѫка въ работилницата на баща си, или да носи вода на майка си, нима светията стои по-високо отъ Христа? При това, Христосъ бѣше и Учитель. Тогава да не ви е чудно, че ще срѣщнете светията на работа въ всички области на живота. Христосъ носѣше сандали на краката си, а не модерни обувки, каквито съвременнитѣ хора носятъ. Обаче, това е външната страна на живота. Днесь познаватъ светията само по външната страна. Светията трѣбва да има слѣднитѣ три нѣща: тѣло, което да не се разрушава при никакви условия; сърдце, което да не се подава на никакви изкушения; умъ, който да не се подава на никакви заблуждения. Светията е изразитель на великата истина. Значи, тѣлото на светията не трѣбва да умира, отъ нищо да не се разрушава; сърдцето му да устоява на всички съблазни, и умътъ му да се справя съ всички противорѣчия. Който може да даде друго опредѣление за светията, азъ съмъ готовъ да го приема. Който не вѣрва на думитѣ ми, нека даде свое опредѣление за светията. Моето опредѣление е за мене, на никого не го налагамъ. Азъ съмъ готовъ да заема мѣстото на светията, за когото давамъ опредѣление; въ никой случай не желая да бѫда на мѣстото на нѣкой светия отъ църквата. Сѫщо така съмъ готовъ да заема мѣстото на гений, който разбира и прилага правилно законитѣ на природата. Обаче, не желая да заема мѣстото на гений, какъвто описватъ физиолозитѣ. За такива гении и досега спорятъ, дали сѫ истински, или не. И самитѣ физиолози, като опредѣлятъ понятието „гений” има още много да учатъ. Тѣ сѫ далечъ отъ истината за органическия свѣтъ. Сега, да дойдемъ до въпроса за храненето. Съ каквото се храни човѣкъ, такъвъ става. – Съ какво трѣбва да се храни човѣкъ? Споредъ физиолозитѣ, опредѣлено е, каква храна да употрѣбява човѣкъ. Напримѣръ, брѣменната жена трѣбва да се храни съ специфична храна. И мѫжътъ, преди да е станалъ баща, сѫщо трѣбва да употрѣбява специфична храна. Гениятъ трѣбва да употрѣбява храна за гении, светията – съотвѣтна храна. И царьтъ трѣбва да приема специфична храна. Това е наука. Какво знаятъ по това съвременнитѣ физиолози? Пчелитѣ, които преди хиляди години сѫ изучавали храненето като наука, и досега прилагатъ наученото по отношение на своята царица, работници и търтеи. И досега прилагатъ тѣ своята теория за храненето въ живота си, а хората още не знаятъ, какъ трѣбва да се хранятъ и каква храна да употрѣбяватъ. Който не разбира законитѣ за храненето, казва: Богъ е наредилъ човѣкъ да се храни съ една или друга храна, по единъ или другъ начинъ. Вѣрно е, че Богъ създаде свѣта и опредѣли на всеко сѫщество съотвѣтна храна, но хората изгубиха правилнитѣ методи и правила за хранене, както и първичната храна, опредѣлена за тѣхъ. Затова днесь болѣститѣ се ширятъ отъ единия до другия край на свѣта. Не е лошо, че има болѣсти, страдания и сиромашия. Азъ не съмъ противъ тѣхъ. Не е лошо да има богатство, знание, азъ не съмъ и противъ тѣхъ. Че сѫществува смърть, и това не е лошо. Че има грѣхове въ свѣта, и това не е лошо. Азъ не съмъ противъ това, което сѫществува въ свѣта, но всеко нѣщо трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Грѣхътъ е отрова, която трѣбва да бѫде затворена въ шишета и, когато е нужно, тогава да се употрѣби. – За какво е нужна отровата? – За лѣкарство. Грѣхътъ, сиромашията, болѣстьта сѫщо трѣбва да сѫ затворени въ шишета и въ специфични случаи да се използуватъ за инжекция. Всички отрицателни нѣща се държатъ затворени въ шишета и при специфични случаи само се използуватъ. Едно нѣщо ще знаете: любовнитѣ работи, т. е. всичко, което има отношение къмъ любовьта, трѣбва да бѫдатъ свободни. Азъ мога да бѫда краенъ филантропъ или човѣколюбецъ и да правя всичко съвършено безкористно. Това изисква отъ насъ целокупниятъ животъ. Вънъ отъ този животъ не мога да проявя доброто. При това, което е добро за мене, то е добро за всички. Дето е доброто, тамъ нѣма користолюбие. Въ външното добро, обаче, има користолюбие. Напримѣръ, плащашъ на нѣкого десеть хиляди лева, но искашъ да го използвашъ, да стане твой слуга. Ти величаешъ нѣкого, но съ извѣстна целъ. Ти нѣмашъ любовь къмъ него, но искашъ да го използувашъ. Питамъ: Може ли този слуга да тѣ обича? Може ли човѣкътъ, когото величаешъ, да тѣ обича? Дето нѣма любовь, тамъ користолюбието се шири; тамъ отношенията между хората се развалятъ. Това сѫ временни отношения между хората. И тѣ сѫ добри, но безкористнитѣ сѫ по-добри. Когато се казва, че е добре да бѫде човѣкъ богатъ, разбираме земята, която дава изобилно. Добре е човѣкъ да бѫде светия. Тукъ подъ „светия” разбираме небето. На земята светията е бѣденъ човѣкъ. Той може да съжителствува съ хората дотолкова, доколкото свѣтлината съжителствува съ тѣхъ. Свѣтлината, която излиза отъ разумния центъръ – Слънцето, се движи съ бързина 300,000 км. въ секунда. Като минаватъ презъ земята, слънчевитѣ лѫчи се движатъ съ голѣма бързина, за да не се опетнятъ. Ето защо, всеки свѣтлиненъ лѫчъ остава на земята само една триста-хилядна часть отъ секундата, следъ което отива въ пространството. Понеже всеки лѫчъ носи благословение, щомъ го остави на земята, той веднага си заминава. Въ това отношение, хората сѫ затворници, които очакватъ нѣщо отъ слънчевитѣ лѫчи. Тѣ слизатъ за моментъ на земята, оставятъ благото, което носятъ, като храна за човѣцитѣ, и се връщатъ назадъ. Нѣкой казва: Азъ се разговарямъ съ свѣтлината. – Да мислишъ, че се разговаряшъ съ свѣтлината, това е едно; всѫщност, да се разговаряшъ, това е друго. Казвашъ, че се разговаряшъ съ Господа. – Като казвашъ така, ти трѣбва да имашъ ясна представа, какво значи, да говоришъ съ Господа. Ако самъ нѣмашъ представа, първо ти ще изпаднешъ въ лъжливо положение, а послѣ и твоитѣ близки. Като слушашъ нѣкой да говори по радио, това подразбира ли, че се разговаряшъ съ него, когато той е на 8,000 км. разстояние отъ тебе? Да се разговаряшъ съ човѣка, това значи да си близо до него, да го виждашъ, и той да тѣ вижда. Като казвашъ, че се разговаряшъ съ Бога, трѣбва да обяснишъ какъ става това, да не мислятъ, че по форма си се разговарялъ. Съвременнитѣ хора си представятъ човѣка по форма, но това не е истинскиятъ човѣкъ. Тѣлото е жилище, въ което душата временно пребивава. „Отецъ люби Сина.” За да има правилни отношения между бащата и сина, нужно е знание. Бащата всекога обича своя разуменъ синъ. Той най-много обича своя добъръ, уменъ и любещъ синъ, затова всичко оставя въ негови рѫце. Бащата знае, че разумниятъ синъ никога нѣма да онеправдае другитѣ. Законъ е: Всеко сѫщество, което се опитва да онеправдае другитѣ, изгубва своята интелигентность. Като направи най-малкия грѣхъ, той постепенно губи своитѣ дарби и способности. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ представя единица съ 14 нули. Ако направи най-малкия грѣхъ, единицата изчезва и оставатъ 14 нули. Какво представятъ нулитѣ безъ единицата? – Нищо не струватъ. Обаче, като направи добро, единицата дохожда на мѣстото си, взима мѣстото предъ нулитѣ, и тѣ се осмислятъ. „Отецъ люби Сина.” – Защо бащата люби сина си? – Защото той има правилно отношение къмъ него. Правилнитѣ отношения сѫ отъ голѣмо значение за онѣзи, които разбиратъ живота. Обаче, повечето хора не разбиратъ живота, както трѣбва. Тѣ не сѫ достигнали до това развитие. Ето защо, най-голѣмо право да живѣе има онзи, който разбира живота. – Ама условията на живота сѫ лоши. Вие сте създали тѣзи условия. Стремежитѣ и вѫждѣленията на миналия човѣшки животъ се реализиратъ въ сегашния, а сегашнитѣ стремежи на човѣка ще се реализиратъ въ бѫдеще. Каквото мислите и чувствувате днесь, не може да се реализира въ този животъ. Сегашниятъ животъ е проявление на миналия. Като изживѣете миналото си, тогава ще живѣете настоящето. „Отецъ люби Сина.” – Отецъ, това е Разумното Начало въ човѣка. Велико нѣщо е да имашъ баща. Докато ражда, бащата е богатъ. Щомъ престане да ражда, той обѣднява. Щомъ обѣднѣе, той не е баща. Сѫщото се отнася и до майката. Бѣдната майка не ражда. Бѣдниятъ не може да стане учитель. Щомъ е бѣденъ, той е още ученикъ. Подъ „богатство” азъ не разбирамъ само външно трупане на пари. Ако е така, какво ще кажете за светията? Той може външно да не е богатъ, а да е светия. Азъ говоря за вѫтрешното богатство на човѣка. Това значи истински богатъ. Само такъвъ човѣкъ разбира, какво нѣщо сѫ отношенията между хората. Днесь, въ която църква, въ което общество, въ която партия или държава влѣзете, всички искатъ да имъ се подчинявате, да се съобразявате съ тѣхнитѣ закони. Не е лошо това, но като се подчинявате, ако усѣтите, че ви ограничаватъ, отнематъ свободата ви, какво сте придобили? Църквата, обществото, партиитѣ даватъ голѣми обѣщания. Изпълниха ли обѣщанията си? И човѣкъ, като слизалъ отъ небето, далъ обѣщание, че ще се отнася съ животнитѣ като съ свои по-малки братя. Изпълни ли това обѣщание? Едва сега нѣкои хора почватъ да съзнаватъ какви отношения трѣбва да иматъ къмъ животнитѣ, и се стараятъ да ги облекчаватъ, да не ги товарятъ много. Въ бѫдеще хората ще оратъ съ трактори, а не съ рала, както сега оратъ. Животнитѣ ще се повдигнатъ и ще минатъ въ по-висока фаза на живота. Сегашнитѣ млѣкопитаещи сѫ кандидати за човѣци. – Може ли да стане това? Въ една легенда се разказва, какъ единъ отъ вавилонскитѣ царе станалъ животно. Той направилъ едно голѣмо престѫпление, за което Богъ го наказалъ, превърналъ го въ животно. Много години прекаралъ като животно, докато най-послѣ се разкаялъ и отново приелъ човѣшка форма. Това е легенда, а въ индускитѣ книги се говори като фактъ за преминаването на човѣка въ животно, и на животното въ човѣшка форма. Това се изучава даже въ училищата. То не е мое вѣрване, но индуско. Въ миналото и въ Египетъ сѫ изучавали този въпросъ. Ще кажете, че това не е вѣрно. – Възможно е. Сѫществуватъ нѣколко закони: за наслѣдственостьта, за странствуването на душата и за прераждането. Значи, една и сѫща реалность се изразява по три различни начина. Странствуването на душата е велика реалность, спорѣдъ която душата излиза отъ Бога, слиза въ материята да се учи и отново се връща при Бога. Законътъ за прераждането подразбира слизане на душата въ материалния свѣтъ, докато се усъвършенствува. Законътъ за наслѣдственостьта подразбира предаване на извѣстни черти, стремежи и качества отъ бащата на сина. „Отецъ люби сина си.” – Защо? – Защото Синътъ носи качествата на Отца си. Когато дойде на земята, Христосъ искаше да намѣри готови хора, да имъ предаде учението, което носѣше отъ небето. Той искаше да се отвори пѫть къмъ небето, да отидатъ нѣкои души отъ земята, да слѣдвате небесния университетъ. Между кои вѣрваща можа Христосъ да намѣри такива души? Тѣ нѣмаше да умратъ, но щѣха да отидатъ на небето да изучаватъ по-висока наука отъ земната и като се върнатъ на земята, да разказватъ какво сѫ видѣли и научили. Има ли такива хора между васъ, които сѫ слѣдвали университета на небето, да разкажатъ какво има тамъ? Всеки, който е дошълъ съ дипломъ отъ небето, веднага сѫ го изпѫждали отъ земята. Кой би повѣрвалъ на такъвъ човѣкъ? Колкото и да ви убѣждава, че е свършилъ университета на небето, нѣма да му вѣрвате. По-скоро бихте повѣрвали въ приказкитѣ „1001 нощь” отколкото въ това, че нѣкой ходилъ на небето да се учи и се върналъ оттамъ на земята. Съвременнитѣ хора иматъ изопачено понятие за небето. Великъ е животътъ на небето. Представете си, че въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ живѣятъ микроби, които се хранятъ и развиватъ самостоятелно, безъ да подозиратъ, че сѫ въ човѣка. Ако между тѣзи микроби се яви единъ ученъ философъ, пакъ микробъ, и започне да имъ разправя за човѣка, за неговото царство, ще повѣрватъ ли тѣ на думитѣ му? Ще кажатъ, че той е заблуденъ. Сѫщо така, и хората, като микроби, живѣятъ въ клеткитѣ на разумнитѣ сѫщества, безъ да съзнаватъ това. Обаче, грамадна е разликата между микробитѣ и човѣка. По-скоро човѣкътъ ще проникне въ небето, между разумнитѣ сѫщества, отколкото микроба въ човѣшкия свѣтъ. Има сѫщества на земята, които виждатъ подъ пъленъ ѫгълъ, т. е. подъ ѫгълъ отъ 360°. Тѣ виждатъ навсекѫде. – Докажи това! – Лесно може да се докаже, но трѣбва да заемемъ положение отъ знанието къмъ незнанието. Какъ ще докажете, че едно вещество е сладко? Като го вкусите, сами ще се убѣдите, че е сладко. Колкото да е изопаченъ вкусътъ ви, все ще познаете, че е сладко. Моятъ и вашиятъ вкусъ не сѫ еднакви, но поне приблизително ще имате впечатлѣние, подобно на моето. Можете ли да отречете, че това вещество е сладко? Слѣдователно, когато казваме, че даденъ човѣкъ говори истината, ние подразбираме, че въ него сѫ вложени качества на истината. Този човѣкъ е изключилъ абсолютно лъжата отъ себе си. Дето и да го поставите, той всекога ще заеме едно и сѫщо положение къмъ истината. Сладчината си е всекога сладчина. Ако едно сладко вещество е примѣсѣно съ горчиво, езикътъ ще схване това. То не значи, да отречешъ сладкото за смѣтка на горчивото. Сѫщо така, и човѣшкото сърдце има способностьта да различава доброто отъ злото, да различава тѣхната сладчина и горчивина. Човѣкъ, на когото имашъ пълно довѣрие, носи истината въ себе си. Най-силнитѣ храни сѫ сладкитѣ, но трѣбва да знаетѣ, какъ да преработитѣ тази сладчина. Ако организмътъ не може да я обработи, тя ще причини въ него захарна болѣсть – диабетъ. Следъ сладкитѣ храни идатъ киселитѣ. Тѣ сѫ причина за буйния, сприхавъ характеръ на човѣка. Въ каквото общество попадне такъвъ човѣкъ, въ края на краищата, той ще избухне и ще разруши нѣщо. Той разяжда материята, както киселинитѣ. Който употрѣбява водни храни, лесно затлъстява. За да дойде въ нормалното си състояние, той трѣбва да яде повече кисели храни, послѣ сладки и следъ това да употрѣбява въ малко количество вода, главно водни храни. Казано е: „Блага дума отваря желѣзни врата”. Слѣдователно, кажи на човѣка една блага дума, да го повдигнешъ и успокоишъ. Острата, груба дума възбужда, дразни човѣка. Благата дума е естествена храна за човѣка. Дай му сладка храна, ако искашъ да ти благодари. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни.” Всеки се стреми да извоюва своята свобода. За да я извоюва, той трѣбва да изучава формитѣ, законитѣ на истината, както и отношенията между живитѣ сѫщества. После, той трѣбва да изучава съдържанието и вѫтрешния смисълъ на тѣзи форми. Безъ това знание, човѣкъ не може да познае своето собствено съдържание. Значи, той трѣбва да изучава законитѣ на своето тѣло, на своя умъ и на своето сърдце. Лесно се казва, какво трѣбва да се учи, но какъ ще се изучи? Вземете, напримѣръ, възпитанието на децата. Лесно ли се постига това? Ако азъ възпитавамъ деца, ще постѫпя по съвсемъ другъ начинъ отъ този, който сега се прилага. Посѣщавалъ съмъ училищата цели 11 години и видѣхъ, какъ постѫпватъ съвременнитѣ учители. Азъ познавамъ сегашнитѣ методи на възпитание не само въ България, но въ целия свѣтъ. Навсекѫде си служатъ съ примитивни методи. Повечето учители не знаятъ елементарнитѣ правила за възпитание на детето. За да въздѣйствувашъ върху нѣкое дете, трѣбва да го пипнешъ на специално мѣсто на брадата. Но нужно е да се знае точно мѣстото, и какъ да пипнешъ. Пипнешъ ли това мѣсто както трѣбва, ти произвеждашъ магическо дѣйствие върху неговата воля. Кое е това мѣсто, не казвамъ, защото не сте готови и бихте злоупотрѣбили. Ако бащата пипне детето си на това мѣсто, той може да направи отъ него, каквото си поиска. Това за мене е фактъ, опитанъ и провѣренъ, а вие можете да го приемете на довѣрие, а можете и да го отречете. Ще кажете, че това е само теория. Азъ никога не градя знанието си на теории. За да изнеса единъ фактъ, азъ съмъ го провѣрилъ най-малко десеть пѫти. Слѣдователно, за да подтикнешъ волята на човѣка къмъ дѣйность, намѣри специфичното мѣсто на брадата му и тамъ го пипни. Кѫде трѣбва да пипнешъ човѣка, ако той има мѫчнотия въ сърдечния свѣтъ? Ще кажете, че трѣбва да се засѣгне сърдцето му. Не, не бутайте сърдцето му. Има специфично мѣсто за трансформиране енергиитѣ на сърдцето. Това мѣсто е отбелязано на лицето, но нѣма да го кажа. Ако хората имаха правилно отношение къмъ Бога, можехъ да ви посоча това мѣсто, но засега се въздържамъ. Ако дадатъ обѣщание предъ Бога, че нѣма да злоупотрѣбяватъ съ истината, само тогава мога да имъ покажа тѣзи мѣста. Въ това отношение, законътъ е много строгъ. Ако не опази закона на истината, човѣкъ губи всичко, което му е дадено. Ако знаешъ истината и злоупотрѣбявашъ съ нея, законътъ веднага ще тѣ хване. Ако пипнешъ нѣкой човѣкъ на тѣзи мѣста, трѣбва да пристѫпишъ съ всичкото си почитание и всичката чистота и светость. Затова Богъ каза на Моисея: „Изуй обувкитѣ си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето.” Когато човѣкъ се намира въ умствено затруднение, може да му се помогне по сѫщия начинъ: да се намѣри специфичното мѣсто, което произвежда добъръ резултатъ. Кое е това мѣсто, не мога да ви кажа. Казвате: Трѣбва да вѣрваме въ сѫществуването на Бога. Само така ще ви се даде това, което желаете. – Важно е какъ да вѣрваме. – Ще вѣрвашъ, че имашъ единъ баща, който всекога се грижи за тебе. Бащата казва: Синко, вѣрвай, че азъ съмъ при тебе. Обаче, вѣрата изисква правилни отношения между бащата и сина. Като синъ, когато съмъ при баща си и когато не съмъ при него, азъ пазя свещено неговия образъ. Азъ се чувствувамъ свободенъ предъ него. Азъ храня синовни отношения предъ баща си, а не господарски, нито робски. Нѣкога бащата иска да застане на мѣстото си, като господарь. Не, бащата може да се държи господарски, безъ да е баща; може да се държи приятелски и да е, всѫщност, баща. Бащата не може да бѫде едновременно и баща, и господарь. И синътъ не може да бѫде едновременно и синъ, и робъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ това, че бащата е господарь, а синътъ – робъ. Казвамъ: Въ природата сѫществува законъ, спорѣдъ който едновременно не можешъ да вършишъ две нѣща. Ако баща ми се отнася къмъ мене господарски, азъ ще бѫда робъ, слуга. Но ако постѫпва къмъ мене приятелски, като баща, тогава азъ ще му бѫда синъ. Значи, не мога да бѫда въ едно и сѫщо време и робъ, и синъ. Казвате: Ние считаме Бога за баща, а всѫщност, Той е господарь. – Ако мислите така, каква идея имате за Бога? Ако познавате Бога като вашъ баща, това е едно нѣщо; ако Го познавате като господарь, това е друго нѣщо. Ако познавате Бога като вашъ Учитель, това е едно; ако Го познавате като вашъ спаситѣль, това е друго нѣщо. Това сѫ опредѣлени идеи. Щомъ смѣсвате тѣзи идеи, вие създавате цела каша. Нужно е дълбоко, вѫтрѣшно разбиране. Който не разбира законитѣ на живота, ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие. Казвашъ: Отъ толкова години слѣдвамъ пѫтя къмъ Бога, но нищо не съмъ направилъ. Ние трѣбва да поддържаме отношенията си къмъ Бога и своитѣ ближни въ изправность, понеже силитѣ, вложени въ насъ, трѣбва да се разработватъ. – Кога ще се постигне това? – Има време. Споредъ индуското учение, деньтъ на Брама е равенъ на число, състоящо се отъ единица съ 14 нули следъ нея. Опредѣлѣте, на колко билиона или трилиона е равно това число. Всеки, който е излѣзълъ отъ Бога, разполага съ голѣми дарби и способности за реализиране на единъ Божественъ день, равенъ на число, образувано отъ единица съ 14 нули. Като живо сѫщество, ти не трѣбва да се задоволишъ да останешъ въ формата на риба, птица или млѣкопитаещо, нито въ формата на нѣкое предпотопно животно, нито въ формата на човѣкъ, но да вървишъ нагоре, по възходящата стлба, докато стигнешъ до първичния човѣкъ, т. е. до космическия човѣкъ, или въ формата на библейския човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Затова е нуженъ единъ периодъ отъ 15 цифрено число, съставено отъ единица съ 14 нули. Толкова време е нужно, докато се качишъ на високия връхъ, отдето ще виждашъ всички разумни сѫщества и отношенията имъ къмъ тебе, както и твоитѣ отношения къмъ Бога. И тогава, за да се слѣешъ съ Бога, нужно е още толкова време равно на число, съставено отъ единица и 14 нули. Следъ като живѣешъ на всички слънца и планети и прекратишъ този животъ, ще отидешъ при Бога, ще влѣзешъ въ Него – тамъ ще опиташъ дълбочината на Божественото. Тогава ще влѣзешъ въ друга епоха, дето ще живѣешъ толкова години, колкото представя едно число отъ 39 цифри. Какво ще кажете на всичко това? Индуситѣ не пишеха тѣзи числа. Тѣ казватъ, че въ нощьта всичко заспива. Значи, докато спи човѣкъ, времето минава лесно. – Така е, за глупавия всичко спи, а за разумния всичко живѣе. За онзи, който разбира тѣзи нѣща, има животъ. Питате: Какъвъ е смисълътъ на сегашния животъ? – Смисълътъ на този животъ е въ придобиване на знания. Следъ като се прераждашъ на земята 777 пѫти, ти минавашъ по пѫтя на слизането и възлизането – спорѣдъ законитѣ на еволюцията и инволюцията. Това е египетското учение. Като излизашъ отъ Бога, Той ще тѣ изпрати съ слѣднитѣ думи: Синко, знаешъ ли кога ще се върнешъ при Мене? Това ще бѫде, следъ като вселената се създаде още 14 пѫти и пакъ изчезне. Подъ „изчезване на вселената” ние не разбираме изчезването като процесъ, познатъ на насъ, но си представяме събличане и обличане на земята 14 пѫти. Когато вселената преживѣе такива 14 дни, Богъ е преживѣлъ само половинъ день. Азъ привеждамъ тѣзи факти само като забавление, като куриози. Съ това не искамъ да обезсмисля вашия животъ. Напротивъ, животътъ има велико бѫдеще. Всички страдания, които преживявате, ще се използуватъ. Отъ това гледище, и смъртьта е необходимость. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадешъ въ нейнитѣ обятия и ще кажешъ: Прави съ мене, каквото искашъ. Тя ще тѣ обере по всички правила, следъ което ще дойде другата ти сестра – любовьта. Тя ще тѣ облѣче съ най-хубави дрехи. Ако не дойде смъртьта да тѣ обере и съблѣче, любовьта никога нѣма да тѣ облѣче. Смъртьта казва: Ще тѣ съблека. – Какво да правя? – Ще чакашъ да дойде любовьта, да тѣ облѣче въ най-хубави дрехи, каквито никога не си виждалъ. Като се облѣчешъ въ хубави дрехи, ще благодаришъ на смъртьта, че тѣ е съблѣкла. Тя не обича да й благодаришъ, нито да плачешъ предъ нея. И да искашъ да плачешъ, не можешъ, нѣмашъ сълзи; ти нѣмашъ и мускули, съ които да й се противопоставишъ. Ти само вѫтрѣшно ще почувствувашъ смъртьта. Тя тѣ лишава отъ всички външни сѣтива. Като видишъ страшния образъ на смъртьта, тя ще ти се усмихне и ще каже: Колко си глупавъ! Ти не разбирашъ онѣзи, които тѣ любятъ. Като тѣ заровятъ въ земята, иде любовьта и започва да ги прислужва. Казвате, че любовьта облича човѣка. – Да, смъртьта го съблича, а любовьта го облича. Кой досега е казалъ тази истина? – Нито църквата, нито богословитѣ. Като казвамъ, че смъртьта съблича човѣка, това показва, че тя е силна. Нѣма по-красивъ ангелъ отъ смъртьта. Въпреки това, като я видите, космитѣ ви настръхватъ. Следъ тази опитность, ако тѣ питатъ, защо се пазишъ отъ грѣха, казвашъ: Ти виждалъ ли си смъртьта? – Не съмъ я виждалъ. – Азъ я видѣхъ само веднъжъ, втори пѫть не искамъ да я видя. „Отецъ люби Сина.” Синъ е онзи, който възприема съ открито, любещо сърдце всичко, което става въ вселената. Като влѣзе въ нея, предъ каквото и да се намѣри – богатство или бѣднотия, слава или безславие, грѣхъ или правда, да е готовъ да каже: Така е опредѣлено отъ Бога. Като натовариха Христа съ грѣховетѣ, не ги ли понесе Той? Въ това отношение, Той е най-голѣмиятъ работникъ въ свѣта. Христа натовариха съ вѣковнитѣ грѣхове, Той да ги изплати. Никой, освѣнъ Христосъ, не се нае да понесе грѣховетѣ на хората. Цели 33 години Той носѣше грѣховетѣ имъ, следъ което Го разпнаха. Има едно предание, въ което се казва, че когато Христосъ билъ на кръста, една жена се приближила до Него и Му казала: Господи, ти още не си поелъ моя товаръ, т. е. моя сметь. Той помолилъ да отковатъ рѫката Му, да изпълни последното си задължение. Следъ като поелъ и нейния товаръ, Той казалъ: Сега можете отново да заковѣте рѫката ми. Днесь Христосъ не може да бѫде прикованъ на кръста. Всеки, който веднъжъ е билъ закованъ на кръста, втори пѫть не могатъ да го заковатъ. Сега, всички вие сте заковани. Азъ виждамъ майки и бащи, братя и сестри, деца – всички сѫ заковани. Други носятъ кръста си къмъ Голгота – мѫже и жени, всички отиватъ тамъ. Следъ това казватъ, че иматъ култура. – Каква е тази култура? – Велика култура е тя. Въ нея е смисълътъ на живота. Ще кажете, че и азъ плача като васъ. – Азъ не плача, не съмъ отъ тѣзи, които плачатъ. Мина времето на моя плачъ. – Не тѫжишъ ли? – Мина времето и на тѫгата. – Не мислишъ ли за подобрението на човѣчеството? – Всички хора страдатъ отъ изобилие – резултатъ на което е болѣстьта диабетъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ сладка храна. Тя е словото на живота. Словото трѣбва да се дава на хората. Нѣкои казватъ за мене, че искамъ да заповѣдвамъ. – Азъ съмъ преживѣлъ и това време. Сега на никого не заповѣдвамъ. Казвате, че минавамъ за владика. – И това съмъ преживѣлъ. И положението на царь преживѣхъ. Азъ не искамъ да бѫда нито владика, нито царь, нито майка, нито баща. Това оставихъ на хората. – Какъвъ искашъ да бѫдешъ сега? – Азъ искамъ да бѫда служитель на Бога. Останалитѣ хора ще бѫдатъ и царе, и владици, и майки, и бащи. Тази е моята философия. Казвате за мене: Този човѣкъ иска да ни устрои нѣкаква засада, нѣкаква примка. – Нѣкога азъ съмъ правилъ тѣзи примки, но като видѣхъ тѣхнитѣ резултати, отказахъ се отъ всичко. Едно време бѣхъ господарь, видѣхъ резултата на господарството и се отказахъ отъ него. Едно време бѣхъ свещеникъ, но като го опитахъ, отказахъ се и отъ него. Азъ говоря за себе си, нѣмате право да ме обвинявате, че говоря за свещеницитѣ. Ако и другитѣ свещеници мислятъ като мене, и тѣ ще се откажатъ отъ своето положение. Едно време бѣхъ майка, но като опитахъ нейното положение, и отъ това се отказахъ. Бѣхъ баща, и отъ това положение се отказахъ. Всичко видѣхъ и опитахъ, и отъ всичко се отказахъ. Като опитахъ всичко въ живота, отказахъ се отъ него, защото разбрахъ, че има нѣщо по-хубаво отъ преживѣното и сега остава само едно: да служа на Бога. И като се върна при Него, отново да слѣза на земята. Тогава пакъ ще искамъ да стана и царь, и владика, и майка, и баща, но вече съ ново разбиране и съ нова свѣтлина да изпълня задължението си както трѣбва. И сега, всичко, каквото имамъ, оставямъ на васъ. И вие като мене, ще минете презъ сѫщитѣ положения, за да се откажете отъ всичко. Христосъ казва: „Който мине презъ всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина. Всеки трѣбва да приеме доброволно нѣщата, безъ да убѣждава другитѣ. Азъ не искамъ да ви убѣждавамъ въ това, което говоря. То е въпросъ на времето. Казвашъ: Азъ искамъ да живѣя за Бога. – Да искашъ, и да живѣешъ за Бога, това сѫ две противоположни нѣща. – Азъ искамъ да помогна на хората. – Да искашъ, и да можешъ да помагашъ, това сѫ две различни нѣща. Трѣбва да знаешъ какъ да помагашъ, безъ да унижавашъ човѣка. Дойде нѣкой при мене, иска да му дамъ пари на заемъ. – Ако азъ му дамъ пари, ще унижа неговото достойнство, затова трѣбва да избера такъвъ начинъ, та като му дамъ паритѣ, да не го унижа. Азъ зная само единъ начинъ за правене на добро. Напримѣръ, искашъ вода отъ мене. Казвамъ: Приятелю, радвамъ се, че си дошълъ при мене. И азъ съмъ жаденъ, и ти си жаденъ. Слушай, наблизо, нѣколко километра оттукъ, има единъ изворъ. Хайде да отидемъ заедно. Тръгваме и двамата. Казвамъ му: Тури си рѫката, отдето извира водата, и пий. Споредъ мене, това е най-голѣмото добро, което мога да направя. Вмѣсто да налѣя една чаша вода отъ стомната, азъ го завеждамъ на извора. Казва се въ Писанието, че който даде на жадния една чаша вода, той е направилъ голѣмо добро. Това не се разбира буквално. Добре е да дадешъ на човѣка чаша вода, но трѣбва да знаешъ, какъ да давашъ. Щомъ дойдемъ до извора, сѣдаме да си починемъ и пиемъ отъ водата му. – Какъ ти се вижда водата? – Отлична. Този примѣръ е за разсѫждение, да се научите какъ да правите добро, безъ да накърнявате достойнството на човѣка. Единъ день, следъ беседа, излизамъ отъ салона. Иде при мене единъ отъ правовѣрнитѣ християни, голѣмъ критикъ и ми казва: Вие не проповѣдвате Христа. – Азъ се отказахъ да Го проповѣдвамъ като васъ. Видѣхъ резултата отъ вашитѣ проповѣди и се отказахъ отъ тѣхъ. – Какъ проповѣдвате днесь Христа? – На първо мѣсто е парата. Ако отидете въ Америка, ще видите, че най-краснорѣчивитѣ проповѣдници си иматъ вили, живѣятъ като царе, съ всички удобства. Следъ всичко това ще проповѣдватъ, че Христосъ умрѣлъ на кръста. И това не е лошо. По-добре е да проповѣдватъ Христа по този начинъ, отколкото да вършатъ грѣхове и престѫпления. Споредъ мене, сегашното проповѣдване на Христа, въ сравнение съ истинското проповѣдване, е особенъ родъ разбойничество. И азъ като проповѣдвамъ се запитвамъ: Какъ проповѣдвамъ истината – като честенъ човѣкъ, или като престѫпникъ и разбойникъ, който лъже и обира хората? Подъ „разбойникъ” разбирамъ, човѣкъ, който иска да вкара хората въ кривъ пѫть. И съвременнитѣ вѣрващи трѣбва да се запитатъ, какъ проповѣдватъ Христа. Много пѫти азъ съмъ се занимавалъ съ тежката задача, какъ да науча хората да познаятъ Бога. Дошълъ съмъ до заключението: Богъ се проявява нѣкога такъвъ, какъвто е, а нѣкога, такъвъ, какъвто не е. Така се е проявявалъ Той къмъ мене. И азъ се проявявамъ къмъ Него такъвъ, какъвто съмъ и такъвъ, какъвто не съмъ. Питамъ: Де е кривото? – Нѣма нищо криво въ свѣта. Законъ е: Богъ може да ми се изяви такъвъ, какъвто е; може да се прояви и такъвъ, какъвто не е. – Тогава, де е истината? – Азъ разглеждамъ въпроса философски. Ако Богъ се прояви къмъ мене такъвъ, какъвто не е, азъ трѣбва да се проявя къмъ Него такъвъ, какъвто съмъ. Ако Богъ се прояви къмъ мене такъвъ, какъвто е, азъ имамъ възможность да се проявя къмъ Него такъвъ, какъвто не съмъ. Това е философска мисъль, върху която трѣбва да разсѫждавате. Щомъ дойде нещастието въ свѣта, Богъ се проявява такъвъ, какъвто не е. Вие ще се проявите къмъ Него такива, каквито сте. Какво даватъ две отрицателни величини? Това е единъ отъ Христовитѣ закони, който дава разрѣшение на единъ социаленъ въпросъ: „Не противи се на злото.” Това значи: Не, увеличавай злото, но не увеличавай и доброто. Ако увеличишъ доброто, ти ще направишъ престѫпление. Който се е опиталъ да умножи доброто, той е вече сгрѣшилъ. И всеки, който се опиталъ да увеличи злото, и той е сгрѣшилъ. Ще проявявашъ доброто въ свѣта, като мѣрка, безъ да го увеличавашъ. Щомъ го увеличишъ, ти си вънъ отъ законитѣ на разумната природа, извънъ Божиитѣ закони. Ако увеличавашъ доброто въ физическия свѣтъ, ти си на кривъ пѫть. Ти можешъ да увеличишъ доброто само въ себе си, но не и вънъ отъ себе си. Доброто е сѫщината на Бога. Той е, самъ по себе си, добро. Слѣдователно, съ твоето добро ти не можешъ да направишъ свѣта по-добъръ, отколкото е всѫщност. И съ твоето зло не можешъ да причинишъ на свѣта по-голѣмо зло. И тъй, Богъ се проявява къмъ насъ такъвъ, какъвто е, и такъвъ, какъвто не е. Това не е нищо друго, освѣнъ проява на доброто и злото. Обаче, ние въ всички случаи трѣбва да се проявяваме къмъ Бога такива, каквито сме. Това е правилното отношение. То показва нашата готовность да служимъ на Бога. Ако се проявяваме къмъ Бога такива, каквито не сме, това показва нашето грѣховно състояние. Ако една жена дойде при мене да я лѣкувамъ и се прояви такава, каквато не е, азъ ще й препорѫчамъ единъ мѫжъ, който да се прояви къмъ нея такъвъ, какъвто е. Щомъ се ожени за него, тя ще се излѣкува. Това е поляризиране. Добритѣ хора изправятъ лошитѣ. Тѣ ги лѣкуватъ. Ако Богъ се проявява къмъ тебе такъвъ, какъвто е, ти ще се радвашъ и веселишъ и ще се проявишъ къмъ Него такъвъ, какъвто си. Щомъ Богъ се прояви такъвъ, какъвто не е, ти пакъ трѣбва да се проявишъ такъвъ, какъвто си, и ще се учишъ. Ако не се учишъ, никога нѣма да станешъ мѫдъръ, никога нѣма да придобиешъ знание. Като знаете това, използувайте моментитѣ въ живота. Радвайте се, обичайте всички хора, всички живи сѫщества, когато Богъ се проявява къмъ васъ такъвъ, какъвто е. Щомъ се покаже такъвъ, какъвто не е, ще учите – нищо повече. Ще вземете мотиката и ще работите, докато придобиете мѫдрость и знание. Това е философията на живота. „Отецъ люби Сина.” – Защо Христосъ е Синъ Божи? – Защото показа синовни отношения къмъ Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки съ любовь и се прояви къмъ Бога такъвъ, какъвто е. Така Христосъ показа на хората, какви трѣбва да бѫдатъ. Той каза: Азъ минахъ презъ страданията. Ако и вие искате да бѫдете Синове Божии, трѣбва да минете презъ сѫщитѣ страдания. Казвашъ: Искамъ да бѫда Синъ Божи. – И това може, но ще се готвишъ да минешъ презъ голѣми страдания. Не мислете, че вие ще избѣгнете ангела на смъртьта? Вие не можете да избѣгнете смъртьта, колкото и да се криете отъ нея. Една 80-годишна негърка, обременена отъ живота, постоянно се молѣла на архангелъ Михаилъ да й вземе душата. Нѣколко студенти, нейни съсѣди, чули молитвата й. Единъ день рѣшили да се пошегуватъ съ нея. За тази целъ, единъ отъ тѣхъ се преоблѣкълъ въ особени дрехи, като архангелъ Михаилъ, а другъ – като обикновенъ ангелъ и похлопали на вратата й. – Кой е тамъ? – запитала негърката. – Архангелъ Михаилъ съ свой другарь. – Защо идете? – Идемъ да вземемъ душата ти. – Кажѣте имъ, че тя не е тукъ. Помнете: Има много начини за разрешаване на задачитѣ въ живота. Обаче, истинскиятъ начинъ е единъ. – Какъвъ е този начинъ? – Да проявите синовно отношение къмъ Бога и да Го познавате, независимо това, какъ се проявява Той къмъ васъ: дали ще се прояви такъвъ, какъвто е, или такъвъ, какъвто не е. И въ двата случая, вие ще познаете Бога като Любовь и като Мѫдрость. Който се домогне до философията на живота, никога нѣма да изпада въ противорѣчия. Стремете се винаги да проявявате синовни отношения къмъ Бога. Това значи, да дадете пѫть на Христа въ себе си. Запитайте се, далъ ли е Христосъ всичко на ваше разположение. Ако още не ви е далъ, не се отказвайте, но вървѣте напредъ. Днесь всички хора вървятъ къмъ осиновяване. Каквото и да правятъ хората, не могатъ да избѣгнатъ това. То е единъ отъ начинитѣ за разрешаване на въпроситѣ. И края на краищата, всеки ще стане Синъ Божи. Този е начинътъ за разрешаване на задачитѣ. Казвамъ: Каквото става въ държавата, въ църквата, въ народа, то става за самитѣ тѣхъ. Обаче, каквото става въ твоята душа, то става за самия тебе. Отъ това зависи твоятъ бѫдещъ животъ, твоята свобода. Но ти не можешъ да отречешъ нито народа, нито държавата, нито църквата. Всичко, което става въ свѣта, е резултатъ на целокупната дѣйность на живота. Всички души работятъ за общото, за целокупната проява на живота. Развитието, до което е дошло човѣчеството, е резултатъ на целокупната дѣйность на всички души. Ние не можемъ да измѣнимъ този резултатъ, но можемъ да внесемъ нѣщо ново въ нашитѣ души. Азъ не проповѣдвамъ индивидуализъмъ, защото той е външно учение. Мнозина мислятъ, че силата на човѣка е въ външнитѣ удобства. Това е така за обикновенитѣ хора, но не за гениитѣ. Гениятъ носи силата въ себе си. Дето отидѣ, дето бутне, силитѣ на природата му се отзоваватъ. Въ това отношение, азъ мога да ви наведа редъ доказателства, които ще ви съблазнятъ. Напримѣръ, какво ще кажете, ако трѣбва да печелите съ знанието си, като виденъ гадатель, който чете по чертитѣ на лицето и рѫцетѣ? Ето една съблазънь. Изкуство е да не злоупотрѣбявашъ съ това знание. Срѣщашъ единъ богатъ човѣкъ и виждашъ, че дъщеря му ще заболѣе отъ тежка болѣсть и ще умре. Понеже владѣешъ изкуството да лѣкувашъ, можешъ да й помогнешъ, срѣщу което ще бѫдешъ добре възнаграденъ. Трѣбва ли да приложишъ изкуството си за печалба? Ако бащата доброволно тѣ възнагради, това е другъ въпросъ. Но ти не трѣбва да носишъ въ съзнанието си мисъльта за печалба. Слѣдователно, бѫди готовъ да помагашъ, безъ да очаквашъ възнаграждение. Ако Христосъ проповѣдвалъ спасение, важно е, въ какво се заключавало то. Да се спасишъ, това значи, да се освободишъ отъ грѣховетѣ си, както и отъ страданията, и отъ сиромашията. Ако не можешъ да се спасишъ въ името на Христа, де е твоята вѣра? Ако самъ не можешъ да си помогнешъ, съберѣте се десеть, сто души или целъ народъ, помолете се заедно, и въ скоро време ще имате резултатъ. Казвамъ: Всички имате дарби и способности, които трѣбва да развивате. Нѣкои отъ васъ иматъ голѣми дарби, но работа се иска, да ги развиете. Вие сте готови, работили сте въ миналото, и сега не трѣбва да чакате на станцията. Влакътъ е готовъ, и вие трѣбва да тръгвате вече. Първиятъ влакъ, експресътъ ви чака, гледайте да не го пропуснете. Този влакъ не е за онзи свѣтъ. Той ви носи сполука и щастие. Азъ не говоря за сполуката на онзи търновски адвокатъ, който носилъ въ джоба си два револвера и 600 лева. По пѫтя го нападнали разбойници, съ целъ да го обератъ. Като претърсили джобоветѣ му и намѣрили само 600 лв., тѣ го набили добре и му казали: Като адвокатъ, ти трѣбва да носишъ повече пари съ себе си, а не само 600 лв. После го запитали: Защо носишъ два револвера? – За зоръ заманъ. – Какъвъ по-голѣмъ зоръ отъ този? Ако адвокатътъ бѣше предвидливъ, нѣмаше да мине презъ тази гора, дето има разбойници. Най-малко, той трѣбваше да знае, де има заровени пари въ земята, и да каже на разбойницитѣ. Така, той щѣше да се освободи отъ боя. Като намѣрятъ паритѣ, разбойницитѣ ще го пуснатъ на свобода. За това е нужно знание. Днесь всички проповѣдватъ нѣща, които не прилагатъ. Въ това отношение, българинътъ е голѣмъ майсторъ. Като впрега воловетѣ си, той ги милва, говори имъ гальовно: Хайде, чоджумъ, хайде на нивата, да оремъ. Като се върнемъ, ще ви нахраня добре. Щомъ се върнатъ, той имъ дава малко сламица, и съ това свършва. Хората и досега още се хранятъ съ слама. Дето и да се обърнатъ, навсекѫде слама: въ религията, въ науката, въ поезията, въ философията. Това се отнася до всички хора, а не само до васъ. Споредъ мене, истинска поезия е онази, която произвежда превратъ въ човѣшката душа. Идея има въ тази поезия. Колко пѫти сѫ ми казвали, че беседата ми е отлична. Щомъ е отлична, питамъ: Какво мислишъ да правишъ? – Нищо не съмъ рѣшилъ. Въ такъвъ случай, беседата ми не е толкова отлична. Другъ дойде при мене и ми казва: Отлично е твоето учение. Ако свѣтътъ го приеме, знаешъ ли каква промѣна ще стане съ него? После ми казва: Можешъ ли да ми дадешъ 200 лв. на заемъ? Азъ го слушамъ и си мисля: Какъ ще му дамъ 200 лева, безъ да засѣгна достойнството му? Казвамъ му: Хайде да отидемъ на близкия изворъ, да пиемъ чиста изворна вода. Като отидемъ на извора, тамъ ще му дамъ, каквото иска. Като ви говоря така, азъ не искамъ нито да ви морализирамъ, нито да ви налагамъ своитѣ убѣждения, но казвамъ, че не е лесно да станетѣ поети, учени и философи, каквито трѣбва да бѫдете. За мене, всека минута отъ времето е цела епоха. Слѣдователно, ако отъ сутриньта до вечерьта вие не ползувате времето, да станете каквито трѣбва, всичко е изгубено. Азъ говоря за минутата, като за вѣчность. Въ една минута човѣкъ може да стане, каквото иска: и музикантъ, и поетъ, и ученъ, и философъ. Въ една минута въ човѣка може да стане вѫтрѣшенъ превратъ, да се повдигне. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да видишъ, какъ расте човѣкъ и се развива, какъ се повдига той въ умствено и сърдечно отношение. Радвай се на всека душа, която се развива. Въ това се крие смисълътъ на живота. Христосъ ималъ дълбоко разбиране за живота, затова дошълъ на земята, да учи хората, какъ да живѣятъ. Днесь трѣбва да дойде единъ гений или светия, чрезъ когото Христосъ да каже, доволенъ ли е отъ своитѣ последователи, отъ проповѣдницитѣ и пастиритѣ. Въ какво се заключава доволството на тази велика душа? Христосъ не плаче за свѣта, но казва: „Даде ми се всека власть на небето и на земята. Идете и проповѣдвайте въ мое име.” Казвате: Защо Този, Който има всичката власть на земята, не дойде да оправи свѣта? – Това е механично разбиране. Христосъ сега оправя свѣта. Онѣзи, които сѫ минали тази опитность, знаятъ това. Съвременнитѣ хора сѫ поставени на единъ дармонъ, да се пресѣватъ. Това става, както сортиратъ плодоветѣ. За тази целъ си служатъ съ дъски, поставени наклонено, съ различни по голѣмина дупки. Като падатъ по дъскитѣ, плодоветѣ се сортиратъ. Презъ голѣмитѣ дупки падатъ голѣмитѣ плодове, а презъ малкитѣ дупки – малкитѣ плодове. Нѣкога и васъ ще прекарватъ презъ такива дупки, ще ви турятъ въ кошове, вече сортирани. Въ свѣта става голѣмо преобразование. Какво представя сегашното сътресение на хората? Има разтърсване на идеитѣ, на чувствата и желанията на хората – на всичко, сѫществуващо досега. Това разтърсване ще стане съ всички – царе, духовници, учени и прости, богати и бѣдни, всеки ще падне въ нѣкой кошъ. Кога и какъ ще стане това, азъ не говоря за него, оставямъ го настрана. Азъ искамъ да разбирате Бога такъвъ, какъвто е, и такъвъ, какъвто не е. Искамъ и вие да се познавате такива, каквито сте, и такива, каквито не сте. И въ двата случая трѣбва да имате правилно разбиране за отношенията ви къмъ Бога. Трѣбва да имате правилно разбиране за тази вѫтрѣшна идея – да познавате Бога такъвъ, какъвто е, и такъвъ, какъвто не е. Искате ли да ви дамъ единъ ключъ за живота? Ето, този е ключътъ, имате го вече. Но за да го разберете и да го използувате разумно, нужно ви е толкова време, колкото е числото, съставено отъ единица съ 14 нули. 8. Беседа отъ Учителя, държана на 19 октомври, 1930 г. София – Изгрѣвъ.
  14. File Name: 35. За сѫдба дойдохъ, Сила и животъ, XI серия, т.1 (1928), Издание 1929 г., София File Submitter: Ани File Submitted: 21 мар 2017 File Category: Неделни Беседи За сѫдба дойдохъ "За сѫдба дойдохъ", Сила и животъ, единадесета серия, т.1 (1928), Книгата съдържа беседи на Учителя Беинса Дуно от 22.04.1928 г. до 10.06.1928 г. Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: За сѫдба дойдохъ, 22 април 1928 г. Който се отмѣта, 29 април 1928 г. Гласъ отъ града, 6 май 1928 г. Работникътъ и неговата прѣхрана, 13 май 1928 г. Той дойде при Пилата, 20 май 1928 г. Богъ е Духъ, 27 май 1928 г. Вѣчно веселие, 3 юни 1928 г. Кога ражда, 10 юни 1928 г. Click here to download this file
  15. File Name: 38. Голѣмото благо. Сила и живот, XII серия, т.3 (1929), Издание 1936 г., София File Submitter: Ани File Submitted: 21 мар 2017 File Category: Неделни Беседи Голѣмото благо "Голѣмото благо", Сила и живот, дванадесета серия, т.3 (1929). Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 19.05.1929 г. до 11.08.1929 г. Издание 1936 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: Голѣмото благо, 19 май 1929 г. Другата сѫбота, 26 май 1929 г. Огънь да запаля, 2 юни 1929 г. Достоенъ, 9 юни 1929 г. Да изпълня, 16 юни 1929 г. Разумнитѣ кротки, 23 юни 1929 г. Илия вече дойде, 21 юли 1929 г. Що трѣбва да речете, 28 юли 1929 г. Който слуша моитѣ думи, 4 август 1929 г. Моитѣ овце слушатъ моя гласъ, 11 август 1929 г. Click here to download this file
  16. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/181-%7B?%7D/ Учителю, да прогледамъ! Отговори Исусъ и му рече: „Що искашъ да ти сторя?“ И слѣпиятъ му рече: „Учителю, да прогледамъ!“ Марка 10:51. „Учителю, да прогледамъ!“ Азъ ще взема само слѣднитѣ три думи отъ прочетения стихъ „Учителю, да прогледамъ!“ и ще имъ направя прѣводъ. Ако тия думи се взематъ въ букваленъ смисълъ, тѣ сѫ обикновени думи. Обаче, разглеждатъ ли се въ прѣносенъ смисълъ, тѣ иматъ дълбоко значение. Този слѣпецъ искалъ да каже: Учителю, освободи ме отъ ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирамъ, правятъ живота ми несносенъ. Слѣдователно, нѣщата могатъ да се разглеждатъ отъ много становища, но въ дадения случай има едно становище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едноврѣменно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича отъ една вѫтрѣшна причина, която създава една или друга обстановка на нѣщата. Запримѣръ, всички хора знаятъ, че свѣтлината на земята не е еднакво разпрѣдѣлена навсѣкѫдѣ: когато на едно мѣсто е свѣтло, на друго мѣсто е тъмно. Това се обяснява съ формата на земята. Земята е валчеста, въ форма на кълбо, вслѣдствие на което тя не може да се огрѣва едноврѣменно въ всичкитѣ си части. Нѣкои учени хора си задаватъ въпроса, защо земята се върти. Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и по отношение на колелото: защо колелото на воденицата, напримѣръ, се върти? Воденицата сама по себе си не се върти, но колелото, келевото на воденицата се върти. Защо? Нѣкаква сила вънъ отъ него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има извѣстно отношение къмъ съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение къмъ всички онѣзи, които взиматъ участие въ меленето на житото. Защо? — Защото, ако колелото прѣстане да се върти, и житото ще остане несмлѣно. Тогава всички хора ще съжаляватъ, че колелото не се върти. И тъй, въ великата наука на живота, човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата всестранно, споредъ степеньта на своето развитие. Ето защо, единъ говоритель не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постѫпва къмъ всички хора еднакво. Вземете, напримѣръ, въпроса за храненето. Природата има най-разнообразни методи, чрѣзъ които храни различнитѣ сѫщества, като имъ слага различни трапези. Въ хиляди тенджери приготвя ядене, и всѣки ще вземе отъ което ядене иска. Кой какъ дойде на нейнитѣ трапези, тя ще му сипе отъ това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е сѫщо така разнообразна, както и по отношение методитѣ за хранене. Съврѣменната парижка мода нищо не струва въ сравнение съ модитѣ въ природата. Какво може да каже парижката мода за облѣклото на райската птица? Облѣклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича нѣкого, тя го облича, както трѣбва; когато го съблича, пакъ го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трѣбва; когато те прави невѣжа, пакъ ще постѫпи, както трѣбва — по всички правила. И въ двѣтѣ нѣща тя е майсторка. Нѣкой казва: сила е нужна на човѣка! Казвамъ: да се даде сила на добрия човѣкъ, разбирамъ; да се даде знание на добрия човѣкъ, има смисълъ. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човѣкъ, или на онзи, който не може да ги употрѣби на мѣсто, нѣма смисълъ. Даде ли се на такъвъ човѣкъ сила и знание, той ще ги употрѣби за извършване нѣкое прѣстѫпление. И тъй, когато природата работи върху хората, съ цѣль да ги възпита, тя се заема мѫжки, при което едни хора въорѫжава, а други разорѫжава. На първитѣ дава орѫжие, а на вторитѣ казва: долу орѫжието! На едни хора дава богатства, на други — сиромашия; на едни дава здраве, на други — болести; едни разтоварва, други натоварва. Вслѣдствие на това, като не разбиратъ нейнитѣ замисли, нейнитѣ методи, хората се намиратъ въ противорѣчия и казватъ: защо свѣтътъ е създаденъ така? Свѣтътъ не е създаденъ, както хората мислятъ. Какъ е създаденъ свѣтътъ, за това има разни мнѣния и възгледи, споредъ развитието на човѣшкото съзнание. Въ природата не сѫществуватъ такива процеси, каквито ние ѝ приписваме. Ние виждаме нѣщата наопаки, въ тѣхния обратенъ видъ. Ако вземете една лупа и я насочите къмъ слънцето така, щото слънчевитѣ лѫчи да минаватъ прѣзъ фокуса ѝ, а послѣ отправите този снопъ лѫчи къмъ нѣкой мравунякъ, вие ще създадете цѣла тревога между мравкитѣ. Отъ тѣзи лѫчи мравунякътъ може да се запали. Съврѣменнитѣ хора сѫ се научили само да прѣчупватъ лѫчитѣ. Тѣ сѫ голѣми майстори за прѣчупването на слънчевитѣ лѫчи. Често хората говорятъ за организация, за образуване на общества. Казвамъ: най-опасното нѣщо днесъ е организирането на обществата. Когато нѣкоя армия се организира съ всички свои картечници, топове, пушки, съ най-модерни аероплани, съ милиони войници и редъ още приспособления, питамъ: какво може да се очаква отъ такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можешъ да мръднешъ отъ едно мѣсто на друго безъ паспортъ, единъ на другъ нѣматъ довѣрие, каква държава е тази? Ако вѣстницитѣ въ една държава сѫ така организирани, че никой не може да каже Истината, каква държава е тази? Ние благодаримъ за такава организация, отъ която всички хора патятъ. Отъ такива организации ние не се нуждаемъ. Всички нещастия на съврѣменнитѣ хора произтичатъ отъ факта, че тѣ искатъ съвършено да измѣнятъ реда на нѣщата и да създадатъ новъ организъмъ, какъвто не може да сѫществува. Защо? — Защото свѣтътъ е организиранъ вече. Самъ по себе си човѣкъ е организиранъ. Той трѣбва само да даде ходъ на онова, което е въ него. Хората се стремятъ тепърва да се организиратъ. Тѣ искатъ тепърва да създаватъ ново учение и нова религия. Въ какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това сѫщество, което е създало цѣлата вселена, да му се молятъ хората? Това сѫщество изисква отъ всички хора, които сѫ членове на великото общество, да живѣятъ споредъ законитѣ, които сѫществуватъ въ вселената. Веднъжъ създаденъ човѣкъ, той трѣбва да диша по всички правила на дишането; веднъжъ създаденъ човѣкъ, той трѣбва да яде по всички правила на яденето. Дишането, яденето сѫ процеси, които хората трѣбва да разбиратъ. Съврѣменнитѣ хора, напримѣръ, не разбиратъ, какво нѣщо е яденето. Яденето доставя онѣзи елементи, отъ които организъмътъ на човѣка е лишенъ. И ако човѣкъ не знае правилно да яде, той ще си създаде най-голѣмитѣ нещастия. Гледането сѫщо така е важенъ процесъ. То прѣдставя събиране, възприемане на свѣтлина чрѣзъ очитѣ. Тъй щото, ако не знаете, какъ да гледате, нѣма да можете и правилно да мислите. Знаете ли какъ да гледате, ще можете и правилно да мислите. Правата мисъль има изразъ, както художникътъ копира това, което иска да рисува. По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да даде изразъ и на своя вѫтрѣшенъ животъ. Често хората говорятъ за доброто въ свѣта. Питамъ: какво нѣщо е доброто? Доброто е основа на Битието. Безъ добро животътъ не може да се прояви. Послѣ се задава другъ въпросъ: що е злото? Безъ зло животътъ не може да се движи. Слѣдователно, злото се явява, за да даде потикъ на живота. И, слѣдъ като даде потикъ на живота, хората искатъ да го използуватъ. Нѣма защо да се използува злото, но то трѣбва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напрѣдъ. Злото е подобно на бутало, което влиза въ живота и движи, колелото напрѣдъ. Щомъ свърши работата си, то трѣбва да млъкне, да кротува. Нѣкои казватъ: какъвъ е произходътъ на злото? — Азъ не виждамъ никакъвъ произходъ на злото. Други казватъ: какъвъ е смисълътъ на доброто? — Азъ не виждамъ никакъвъ смисълъ на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълътъ пъкъ е самиятъ животъ. Като живѣешъ добрѣ, ще разберешъ и смисъла на доброто. Ако животътъ ти е осмисленъ, и доброто има смисълъ; ако животътъ ти не е осмисленъ, и доброто нѣма смисълъ. Мнозина запитватъ: какъвъ е произходътъ на доброто? Казвамъ: произходътъ на доброто е Любовьта. И доброто безъ Любовьта не може да се прояви. Слѣдователно, и доброто има отношение къмъ живота, който ние живѣемъ. Всѣки човѣкъ иска да бѫде добъръ, да има вѫтрѣшно разположение, да бѫде щастливъ. Обаче, на първо мѣсто, на физическия свѣтъ е необходимо да бѫде човѣкъ здравъ. Здраве, щастие и разумность вървятъ въ единъ и сѫщъ пѫть. Здравиятъ човѣкъ може да бѫде щастливъ, и щастливиятъ може да бѫде разуменъ. И обратниятъ процесъ е вѣренъ: разумниятъ човѣкъ може да бѫде щастливъ, и щастливиятъ може да бѫде здравъ. Здравето не е произволенъ процесъ. Като се говори за щастие, питамъ: дѣ седи щастието на съврѣменнитѣ хора? Отъ обикновено гледище, дѣ седи животътъ, какъ се проявява той? Щастието на съврѣменнитѣ хора седи въ главата имъ. Отъ това, какъ е устроенъ човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшкиятъ черепъ, зависи всичкото щастие на човѣка. Както е устроена главата на човѣка, такъвъ ще бѫде и неговиятъ животъ. Това е конкретното, реалното въ живота. Ще кажете, че има нѣкаква невидима сила вънъ отъ човѣшкия мозъкъ. Да, има нѣкаква невидима сила вънъ отъ мозъка, но това, което става въ мозъка, неговитѣ прояви, сѫ видими. Тѣлото на човѣка не е нищо друго, освѣнъ продуктъ на неговия мозъкъ. Мозъкътъ отъ своя страна е единственото нѣщо въ човѣка, което не се мѣни. Азъ говоря за положението, до което сегашниятъ човѣкъ е достигналъ. Единственото вещество, единствената организация въ човѣка, която не се промѣня, това е човѣшкиятъ мозъкъ. При нѣкаква болесть човѣкъ може да изгуби отъ теглото на тѣлото си и до 40-50 кгр., когато отъ теглото на веществото на мозъка си едва ли може да изгуби десетина грама. И съврѣменнитѣ учени, както и мѫдрецитѣ на древностьта, съзнаватъ и сѫ съзнавали това. Тъй щото, когато сѫ казвали „познай себе си“, тѣ сѫ имали прѣдъ видъ необходимостьта за човѣка да познава устройството на своя мозъкъ, за да не го смущава съ непотрѣбни работи. Не смущавайте главата си! Смущавате ли главата си, вие ще нарушите хода на вашия животъ, понеже главата е центъръ, който е въ съобщение съ цѣлата природа. Смутишъ ли главата си, ти трѣбва да оставишъ външния разуменъ свѣтъ да реагира върху тебе правилно. Слѣдователно, прѣкѫснатъ ли се съобщенията съ външния, съ обективния свѣтъ на природата, веднага нещастията идатъ върху човѣка. Сега, хората сѫ допуснали сѫществуването на дявола въ свѣта. Всички хора вѣрватъ въ дявола, проявенъ въ различни форми: религиознитѣ хора вѣрватъ въ дявола; материалиститѣ вѣрватъ въ лошитѣ условия; търговцитѣ вѣрватъ въ безпаричието; военнитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието — всѣки човѣкъ все вѣрва въ нѣщо. Военнитѣ, напримѣръ, казватъ: ако ние бѣхме добрѣ въорѫжени, щѣхме да спечелимъ войната. — Това е въпросъ. Възможно е да се спечели войната, но възможно е и да се изгуби. Голѣмиятъ чукъ въ рѫката на единъ юнакъ е добро нѣщо, но сѫщиятъ чукъ въ рѫката на дѣтето е нещастие за него. Паритѣ въ рѫката на добрия човѣкъ сѫ на мѣстото си, но въ рѫцѣтѣ на неразумния човѣкъ, тѣ сѫ неговото нещастие. Знанието, свѣтлината, както и благата, които ни се даватъ въ живота, още не сѫ изучени. Съврѣменнитѣ хора тепърва трѣбва да изучаватъ силата на свѣтлината. И когато Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, Той подразбиралъ свѣтлината на свѣта. Ако Христосъ би дошълъ въ съврѣменния свѣтъ да говори на хората за свѣтлината, Той би говорилъ на наученъ езикъ, би опрѣдѣлилъ точно, какво нѣщо е свѣтлината. Има извѣстенъ родъ слънчеви лѫчи, свойствата на които ученитѣ тепърва започватъ да изучаватъ. Ако човѣкъ би могълъ да се свърже съ този родъ лѫчи, той щѣше да използува тѣхното лѣчебно дѣйствие. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква неизлѣчима болесть, като проказа, туберкулоза, разстройство на гръбначния стълбъ, или друга тежка болесть, и успѣе да се свърже съ тѣзи лѣковити лѫчи на слънцето, тогава всѣкаква болесть, всѣкакъвъ недѫгъ на тѣлото ще изчезне моментално. Като ме слушате, нѣкой лѣкарь може да каже: покажи ни единъ отъ тѣзи методи, чрѣзъ които можемъ да използуваме, именно, тѣзи лѫчи на слънцето. — Защо му е този методъ? — Защото парички ще дойдатъ чрѣзъ него. Не, хубавитѣ работи съ пари не се купуватъ, нито за пари се продаватъ. Докато хората цѣнятъ нѣщата съ пари, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Паритѣ не сѫ нито цѣль, нито смисълъ на живота, тѣ сѫ само условие въ живота на хората. Не е богатството, което подига човѣка и което може да му покаже, доколко той е благороденъ. Богатството е само условие, съ което може да се провѣри, доколко човѣкъ е благороденъ. Когато се плаща на професора за лекциитѣ, които чете, това не е лошо, но когато този професоръ се стреми да добие все повече и повече знания съ цѣль да печели пари, той не е разбралъ смисъла на знанието, а още повече и смисъла на живота. Ако единъ професоръ прѣкара цѣли 20-30 години въ университета съ цѣль да печели годишно по 100,000 германски марки или по 50 долари на день, каквито професори рѣдко се срѣщатъ въ Америка, този професоръ не е разбралъ, защо живѣе. Въ Америка най-виднитѣ професори едва получаватъ по 50 долари на день, когато ще срещнете хора на изкуството, които получаватъ 4-5 пѫти повече отъ най-виднитѣ професори. Тѣ нѣматъ толкова знания, но изкуство иматъ. Казвамъ: понеже при съврѣменното възпитание хората се движатъ повече въ обективния свѣтъ, тѣ иматъ повече желания, отколкото имъ сѫ нужни. Запримѣръ, тѣ мислятъ, че като придобиятъ голѣми богатства, ще могатъ да направятъ много нѣщо. Ако е вѣрно това, че богатитѣ хора ще оправятъ свѣта, американскитѣ милиардери трѣбваше да го оправятъ досега. Дѣйствително, има едно богатство, което може да оправи свѣта, но то не е богатството, на което съврѣменнитѣ хора разчитатъ. Истинското богатство, което може да оправи свѣта, е Любовьта. Когато Любовьта влѣзе въ свѣта, ще дойде и изобилието. Освѣнъ Любовьта, никоя друга сила не е въ състояние да оправи свѣта. Знанието може да подобри свѣта, но не и да го оправи. Истината може да освободи хората, но не и да оправи свѣта. Тъй щото, единствената сила, която се е заела да оправи свѣта, тя е Любовьта. И тя, наистина, ще оправи свѣта. На това всички хора ще бѫдатъ свидѣтели. Слѣдъ като оправи свѣта, тогава Любовьта ще даде мѣсто на Мѫдростьта и Истината, и тѣ да царуватъ въ свѣта. Мѫдростьта и Истината ще бѫдатъ царьтъ и царицата въ свѣта. Сега, азъ не искамъ да се афектирате отъ моитѣ думи, но казвамъ, че тия нѣща ще се провѣрятъ за въ бѫдеще отъ самитѣ васъ. За мене всичко това е абсолютна Истина, безъ никакви противорѣчия. Единъ день, когато и вие дойдете до тѣзи въпроси, ще извадите сѫщитѣ заключения. Като говоря върху тия въпроси, искамъ да разбирате правилно, защото азъ ги разглеждамъ отъ друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите единъ човѣкъ да живѣе въ стая съ съвършено нечистъ въздухъ, а другъ — въ стая съ чистъ, свѣжъ въздухъ, въ двата случая ще имате два различни резултата. Онзи, който диша въ нечистъ въздухъ, ще има жълтъ цвѣтъ на лицето, очи мѫтни, уморени, тѣло слабо, хилаво; вториятъ, който диша чистъ въздухъ, ще бѫде постоянно свѣжъ и бодъръ, жизнерадостенъ, ще има желание да учи и да се подига. Това, обаче, дали човѣкъ ще попадне въ едното, или въ другото условие, зависи напълно отъ него, отъ неговото вѫтрѣшно устройство. Това опрѣдѣля, дали човѣкъ ще се движи въ по-гѫста, или въ по-рѣдка срѣда. И сега, за да се подобри положението на съврѣменната култура, хората трѣбва да се заематъ основно съ изучаването на човѣшката глава. Съврѣменната наука изучава главно човѣшкия черепъ. Напримѣръ, Ломброзо е изучавалъ черепа на човѣка и по него сѫдѣлъ за прѣстѫпностьта, дали даденъ човѣкъ проявява прѣстѫпни наклонности, или не. Американски френолози пъкъ сѫ изучили хиляди черепи, но главно отъ френологическо гледище. Много германски и други учени антрополози сѫ изучили хиляди човѣшки черепи, но отъ антропологическа гледна точка. Всичко това не е достатъчно. Важно е да се проучи устройството на човѣшката глава външно и вѫтрѣшно, да се види, за какво може да се използува дадена човѣшка глава. Съврѣменнитѣ учени трѣбва да се ползуватъ отъ главитѣ на гениалнитѣ хора, да измѣрятъ дебелината на тѣхнитѣ черепи, както и устройството имъ; послѣ, да ги съпоставятъ съ черепитѣ на обикновенитѣ хора и да правятъ сравнения. Черепътъ има извѣстно съотношение къмъ мозъка, а мозъкътъ, самъ по себе си, има съотношение къмъ цѣлото тѣло. За да се развива правилно за всѣки даденъ случай, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ нѣщо, което осмисля живота му, което го подига. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ не вѣрва въ Бога, не вѣрва въ природата, но вѣрва въ паритѣ. Питамъ: какъвъ животъ има въ паритѣ? Ще кажете, че хората се почитатъ и уважаватъ за паритѣ, за тѣхнитѣ външни богатства. Обаче, щастието въ паритѣ е проблематично. Ако взематъ паритѣ на нѣкого, дѣ остава неговата сила? Нѣма ли пари, той нѣма на какво да се опре въ живота си. Уповава ли човѣкъ на паритѣ си, той още на другия день може да ги изгуби, и тогава остава безъ основа. Рече ли човѣкъ да постави щастието върху силата на тѣлото си, и това щастие може да се изгуби. Достатъчно е да заболѣе отъ нѣкаква тежка болесть, и всичкото му щастие ще изчезне. Питамъ: ти, който разчиташе на силата на своето тѣло, на кое мѣсто, именно, локализира тази сила? Слѣдователно, много отъ съврѣменнитѣ хора поставятъ нѣщата тамъ, дѣто не трѣбва. Щастието на държавата зависи отъ нейния глава. Щастието на дома зависи отъ майката и бащата. Ако майката и бащата сѫ разумни и здрави, и дѣцата ще носятъ тѣхнитѣ качества. Тогава въ цѣлия домъ ще има щастие. Ако майката и бащата не сѫ здрави и разумни, ако не знаятъ законитѣ на великата природа и не постѫпватъ съобразно тѣхъ, и дѣцата имъ ще бѫдатъ подобни на тѣхъ. Ако разгледаме цѣлата еволюция, отъ създаването на свѣта до днесъ, ще видимъ пѫтя, по който сѫ минали майката и бащата, както и опититѣ, които сѫ правени съ тѣхъ. Ако разгледаме всичкитѣ форми, прѣзъ които сѫ прѣминали растенията, тамъ, напримѣръ, майката и бащата сѫ поставени на сто или двѣста километра разстояние единъ отъ другъ. И на такова разстояние, тѣ пакъ мислятъ единъ за другъ, и безъ да имъ пѣе нѣкой, безъ да ги вѣнчаватъ, тѣ се съобщаватъ, сами се вѣнчаватъ, дѣца раждатъ — изобщо, развиватъ се и растатъ. Сега, хората казватъ: да съединимъ тѣзи млади хора, да ги вѣнчаемъ, да заживѣятъ заедно. Значи, хората трѣбва да се вѣнчаватъ, за да се грижатъ едни за други, а растенията, безъ да ги вѣнчаватъ, грижатъ се и мислятъ едни за други. Питамъ: кой научи растенията на този законъ? Кой ги организира въ общества? Това показва, че има единъ вѫтрѣшенъ законъ, който регулира отношенията между всички живи сѫщества. Съврѣменнитѣ хора не разбиратъ този законъ, който ги свързва. Значи, не сѫ външнитѣ форми, които свързватъ човѣка. „Учителю, да прогледамъ!“ Азъ ще извадя отъ този стихъ такива изводи, за които този слѣпецъ даже и не е помислялъ. Моитѣ изводи ще бѫдатъ като изводитѣ на нѣкой геологъ по отношение на земнитѣ пластове. Като разглежда положението на земнитѣ пластове, геологътъ ги съпоставя винаги едни къмъ други, изяснява причинитѣ на тѣхнитѣ отклонения, на тѣхнитѣ набраздявания и т. н.. Обаче, самитѣ пластове не знаятъ нищо по това, нито пъкъ мислятъ нѣщо. Геологътъ продължава своитѣ изслѣдвания по-нататъкъ: отъ положението на земнитѣ пластове той сѫди за животнитѣ и растенията, които сѫ живѣли прѣзъ тази епоха, но и отъ това пластоветѣ нищо не знаятъ. Тъй щото, отъ съчетаване на фактитѣ, геологътъ дохожда до съзнателнитѣ процеси въ природата. И тогава ние казваме, че съзнателнитѣ процеси сѫществуватъ само у съзнателнитѣ, разумнитѣ сѫщества. Запримѣръ, свещената книга, отъ която азъ чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъвъ начинъ, че се свържете съ тѣзи, които сѫ я писали, ще видите, че тя е жива книга и можете съ нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорватъ това, но всичко, което се оспорва, не е дѣйствителенъ фактъ. Това, което е фактъ за едного, не е фактъ за мене. Ако единъ фактъ ме ограничава, той не е фактъ за мене. За мене е фактъ само това, което ме освобождава. За мене сиромашията може да е фактъ, за васъ богатството може да е фактъ. Питамъ: ако фактътъ на сиромашията ме освобождава, а фактътъ на богатството ме ограничава, кой фактъ е дѣйствителенъ? Казвате: науката доказва това. — Какво доказва науката? — Науката доказва, че животътъ е произлѣзълъ отъ клѣтката. Животътъ въ сѫщность не е произлѣзълъ отъ клѣтката, но е миналъ прѣзъ клѣтката. Невъзможно е цѣлиятъ животъ да се прояви чрѣзъ клѣтката. Той сѫществува извънъ всички форми въ свѣта. Хиляди и милиони сѫ формитѣ, въ които животътъ досега се е проявилъ, но има и другъ животъ, непроявенъ, който ще се прояви въ бѫдеще. Този животъ ще създаде хиляди и милиони нови форми. Въ новитѣ форми се заключава бѫдещето. Слѣдователно, и ние нѣма да останемъ въ тази форма, въ която сме сега. Тъй щото, ако дойдете слѣдъ 1000 години на земята, споредъ индуското учение, вие сами ще провѣрите този фактъ. Мнозина оспорватъ въпроса за прѣраждането и казватъ: възможно ли е човѣкъ да дойде втори пѫтъ на земята? Този е единъ неразбранъ, но наученъ въпросъ. Човѣкъ може да дойде на земята, колкото пѫти иска. Какъ? — Ако има пари. Ако срещнете единъ милионеръ американецъ и ви каже, че може да дойде въ България, когато пожелае и колкото пѫти пожелае, ще повѣрвате ли? Ще повѣрвате, защото този човѣкъ е богатъ, има пари. Затова, когато нѣкой каже, че веднъжъ да замине отъ земята, втори пѫть нѣма да се върне, азъ тълкувамъ неговитѣ думи по слѣдния начинъ: този човѣкъ е отъ бѣднитѣ американци, който не разполага съ пари. Другъ казва: азъ мога да дойда и втори, и трети пѫть на земята, колкото пѫти искамъ. Азъ тълкувамъ: този е отъ богатитѣ американци, който разполага съ пари. И първиятъ, и вториятъ говорятъ истината. Слѣдователно, онѣзи, които отричатъ закона на прѣвъплотяването, тѣ сѫ слѣпи хора; онѣзи пъкъ, които подържатъ този законъ, тѣ сѫ хора, които виждатъ нѣщата. Слѣпиятъ човѣкъ всичко отрича. Той казва: нищо не сѫществува. Правъ е този човѣкъ. Когато нѣкои казватъ, че нѣщата сѫществуватъ, това не подразбира, че тѣ ги създаватъ въ дадения случай. И като отричаме нѣщата, и като ги подържаме, тѣ пакъ сѫществуватъ. Съ това ние нищо не можемъ да допринесемъ или да отнемемъ отъ природата. Истината нито може да се установи, нито може да се отрече. Обаче, ние можемъ да скѫсаме отношенията си съ Истината. Какъвъ животъ ще имаме тогава? Животъ на заробване. Ако направимъ връзка съ Истината, животътъ ни ще бѫде свободенъ; ако скѫсаме връзката си съ Истината, ние ще се заробимъ. Ако скѫсаме връзката си съ Мѫдростьта, веднага невѣжеството и глупостьта ще дойдатъ; възстановимъ ли връзката си съ Мѫдростьта, знанието и свѣтлината ще дойдатъ. Скѫсаме ли връзката си съ Любовьта, и животътъ си ще изгубимъ; възстановимъ ли връзката си съ Любовьта, веднага животътъ ще дойде И тъй, какво нѣщо е Любовьта? — Връзка съ живота. Който има връзка съ живота, той има и Любовьта въ себе си. Скѫса ли връзката си съ живота, той изгубва Любовьта, и смъртьта дохожда. Какво нѣщо е Истината? Истината е освобождение отъ ограниченията на живота. Докато човѣкъ е свързанъ съ Истината, той е свободенъ. Скѫса ли връзката си съ Истината, той се заробва, ограничава. Въ това отношение Истината, сама за себе си, нѣма защо да се обяснява. Тя прѣдставя реалность вънъ отъ сегашнитѣ разбирания на хората. Мѫдростьта, сама за себе си, прѣдставя реалность вънъ отъ сегашнитѣ разбирания на хората. И Любовьта сѫщо така прѣдставя реалность вънъ отъ сегашнитѣ разбирания на хората. Сега, като говоря за Любовьта, подъ думата любовь хората разбиратъ тъкмо това, което не е любовь. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ любовь, ражда всички нещастия въ свѣта. Когато човѣкъ залюби кокошката, тя влиза въ тенджерата; ако залюби агнето, и то влиза въ тенджерата. Каквото залюби човѣкъ днесъ, все въ тенджерата го туря. Мѫжъ залюби жена, или жена залюби мѫжъ, пакъ настава страшно положение: на всѣка стѫпка ще има стражари и дедективи. Като говоря тия нѣща, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ нѣкого отъ васъ. Ако трѣбва да се каже нѣщо за присѫтствуващитѣ, то ще бѫде само нѣщо похвално, нѣщо много хубаво, но хората обикновено не вѣрватъ. Тѣ и въ такъвъ случай сѫ наклонни да мислятъ, че се подиграватъ съ тѣхъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до положение да съзнаватъ злото и да не го желаятъ, но въпрѣки това, злото върви подиръ тѣхъ така, както сѣнката на колелото слѣдъ самото колело. Запримѣръ, нѣкой не иска да ревнува, а въпрѣки това е ревнивъ. Нѣкоя жена има добъръ мѫжъ, благороденъ, професоръ въ университета, прѣподава лекциитѣ си на много студенти и студентки. Жена му го ревнува, но се бори въ себе си, не иска да се интересува, какво прави той въ университета, съ кого се разговаря. Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява въ него и да го слѣди, но веднага ревностьта иде като сѣнка въ нейния животъ, помрачава съзнанието ѝ, и тя започва да се интересува за него, да слѣди живота му въ университета. Питамъ: какво лошо има въ това, че нѣкой младъ професоръ се разговаря съ една красива студентка? Той е въ красиви, благородни отношения съ нея, прѣподава ѝ нѣщо отъ своитѣ знания. Не мислете, че професоритѣ се занимаватъ само съ красивитѣ студентки. Тѣ могатъ да се занимаватъ и съ коткитѣ си, да ги милватъ, да ги гладятъ. Има богати американци, които завѣщаватъ имането си на коткитѣ. Човѣшкото сърце може да се привърже не само къмъ нѣкоя външно красива форма. Често красотата, която може да събуди извѣстни чувства у човѣка, се крие нѣкѫдѣ вѫтрѣ въ дадено живо сѫщество. Човѣкъ може да обикне и нѣкой конь. И тогава, докато този конь е съ него, той е свободенъ, разположенъ. Отдѣли ли се коньтъ отъ него, той губи вече своята свобода. Казвамъ: единъ отъ важнитѣ въпроси, който заслужава нашето внимание, е въпросътъ за мозъка. Природата не обича дисхармония въ нѣщата. Тя не обича да корегиратъ нейнитѣ работи. Който се опита да я корегира, той ще понесе послѣдствията отъ своята намѣса. Азъ не разглеждамъ природата въ този смисълъ, както хората я разбиратъ. Днесъ много отъ ученитѣ хора, много отъ окултиститѣ, както и нѣкои отъ обикновенитѣ хора, гледатъ на природата отъ друго становище, не както ние я разглеждаме. Ние разглеждаме природата като изразъ на най-възвишеното, най-разумното и най-благородното, което сѫществува въ свѣта. Така опрѣдѣляме природата, защото, ако замѣнимъ думата природа съ думата Богъ, тази дума за съврѣменнитѣ хора е изгубила смисълъ. Думата природа днесъ е още въ възходеща степень. Въ понятието природа ние включваме всичко, което ни заобикаля: слънце, луна, звѣзди, въздухъ, вода, хора, животни, растения. Затова, именно, и думата природа има за насъ дълбокъ смисълъ. Тъй щото, висшето съзнание, което функционира въ цѣлокупната природа, не обича да го корегиратъ. Който се осмѣли да корегира природата, той ще се натъкне на голѣми нещастия. Запримѣръ, докато природата създала човѣшката глава и мозъкъ въ нея, тя е употрѣбила милиони години. Съ редъ щателни изчисления тя е прѣдвидила всички благоприятни и неблагоприятни условия за нейното създаване, като се старала едни да избегне, други да използува. И слѣдъ всичко това, има ли право човѣкъ, само съ единъ замахъ да измѣни тѣзи условия? Измѣните ли условията, които природата е наредила, вие ще си създадете най-голѣмитѣ нещастия. Въ този смисълъ природата не търпи никакви криви мисли, криви заключения. Запримѣръ, нѣкой си внуши мисъльта, че го прѣслѣдватъ, че искатъ да го убиятъ. Такива мисли въ природата не сѫществуватъ, и тя не позволява никому да ги подхранва въ своя мозъкъ. Другъ казва: дали моята жена ме обича? Природата казва: тази жена не е създадена да те обича. Нито жената е създадена за мѫжа, нито мѫжътъ е създаденъ за жената. Вие трѣбва право да разбирате. Казвамъ: истинскитѣ отношения сѫ отношения на работа. Това е законъ на свободата. Любовьта пъкъ отпослѣ ще дойде. За да могатъ двама души да се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ абсолютно свободни. И като дойдатъ свободнитѣ хора, тѣ ще бѫдатъ въ сила да извършатъ нѣщо за самата природа. Свободниятъ човѣкъ нѣма да търси щастието въ свѣта, защото той и безъ това е щастливъ. Търси ли щастието, той ще изгуби и това, което има. Ние виждаме примѣръ въ това отношение отъ Адама. Когато Богъ постави Адама въ райската градина, въ първо врѣме той бѣше щастливъ. Богъ му даде работа, да изучава животнитѣ. Той бѣше добъръ естественикъ. Единъ день Богъ прѣкара всички животни прѣдъ него, като го застави да имъ тури съотвѣтни имена. Когато животнитѣ минаваха покрай Адама той видѣ, че всички бѣха по двѣ заедно, мѫжко и женско бѣше създалъ Богъ. Тогава Адамъ си каза: Господи, на всички животни си далъ другарь, само азъ нѣмамъ другарка. Колкото и да съмъ ученъ, и азъ имамъ нужда отъ другарка. Какво ще правя самъ въ райската градина? Значи, възъ основа на зрѣнието, на това, което видѣ, у него преждеврѣменно се роди едно неестествено желание. Адамъ организира една работа преждеврѣменно, вслѣдствие на което Богъ каза: Не е добрѣ човѣкъ да бѫде самъ. Така е отъ гледището на човѣка, разбира се. Затова Той го постави въ дълбокъ магнетиченъ сънъ и му извади едно ребро, отъ което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адамъ рече: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Питамъ: какво разумно сѫщество може да бѫде това, което е плъть отъ плътьта му и кость отъ костьта му? Адамъ не каза, че другарката му е есенция отъ неговата душа, или отъ неговия умъ, или отъ неговото сърце, но каза, че тя е плъть отъ плътьта му и кость отъ костьта му. Така е разбиралъ той, затова и така се е изказалъ. Слѣпиятъ се обърна къмъ Христа съ думитѣ: „Учителю, да прогледамъ!“ Христосъ му отговори: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Той искаше свѣтлина, която да го освободи отъ ограниченията въ живота му. Нѣкой може да проповѣдва нѣкому и да му каже: вѣрвай въ Господа! — Това сѫ много обикновени думи. Днесъ всѣки се стреми къмъ реалнитѣ работи. Дойде при мене нѣкой сиромахъ, иска да му се помогне съ нѣщо. Азъ му давамъ 100 сѣменца отъ хубави плодни дървета и му казвамъ: ти имашъ десеть декара земя. Посѣй тѣзи сѣменца и ще видишъ, какво богатство ще имашъ слѣдъ десеть години. Въ почвата се крие неговото щастие. Въ това отношение всѣки трѣбва да разбира устройството на своя мозъкъ, да знае, че въ него се крие нѣкакво реално богатство. Който разбира устройството на своята глава, той ще бѫде щастливъ човѣкъ, въ широкъ смисълъ на думата. Днесъ всички учени започватъ да изучаватъ човѣшката глава и човѣшкия мозъкъ. Който разбира законитѣ на човѣшкия мозъкъ, ще може въ бѫдеще да помогне за развитието на хора, които не сѫ даровити. Отъ едно дѣте, което не е даровито, въ продължение на нѣколко години, той ще може да изкара даровито дѣте. И обратното може да стане: той може да спъне даровитото дѣте въ неговото развитие. При сегашното самовъзпитание се търси изходенъ пѫть, чрѣзъ който хората да подобрятъ живота, както индивидуално, тъй и колективно за отдѣлнитѣ народи и за цѣлото човѣчество. Съврѣменнитѣ хора съзнаватъ нуждата отъ възпитание и казватъ: трѣбва да се започне отъ възпитанието на младото поколѣние. Вѣрно е, че трѣбва да се започне отъ дѣцата, но трѣбва да се знае, какъ да се започне. Френолозитѣ, напримѣръ, казватъ, че религиозното чувство у човѣка не е еднакво развито. Сѫщо така и интелигентностьта не е еднаква у всички хора. Френолозитѣ измѣрватъ горната часть на главата, послѣ измѣрватъ челото и отъ голѣмината на ѫглитѣ, които се образуватъ отъ носа до ухото и нагорѣ къмъ главата, сѫдятъ за интелигентностьта на човѣка. Колкото по-голѣмъ, е ѫгълътъ, толкова и човѣкъ е по-интелигентенъ. Слѣдователно, има условия въ живота на човѣка, при които този ѫгълъ може да се увеличава или намалява. Интелигентностьта зависи още и отъ моралния устой, както и отъ добродѣтелитѣ на човѣка. Развитието на добродѣтелитѣ зависи отъ устройството на задната часть на мозъка. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ може да има добрѣ развито религиозно чувство, но ако задната часть на мозъка му не е добрѣ устроена, тогава интелигентностьта и моралнитѣ му чувства не сѫ добрѣ развити. Ученитѣ сѫ забѣлѣзали, че нишкитѣ, които излизатъ отъ мозъка, сѫ въ извѣстно съотношение съ сивото вещество на мозъка. Енергията, която излиза отъ мозъка, се намира навсѣкѫдѣ по земята. Обаче, висшата интелигентность, на която ние се подчиняваме, не се намира на сѫщото равнище, на което ние живѣемъ. Тя е надъ насъ. За да влѣземъ въ връзка съ тази интелигентность, зависи отъ височината, на която заставаме, както и отъ ѫгъла, по който възприемаме енергиитѣ на тази интелигентность. Ако отидете въ единъ градъ, вие веднага ще се ориентирате, отдѣ иде интелигентностьта. Ще влѣзете въ университетитѣ, ще се запознаете съ професори, поети, философи, музиканти, художници и отъ отношенията, въ които ще бѫдете съ тѣхъ, ще можете, отъ разумнитѣ имъ центрове, да възприемате тѣхнитѣ мисли. Онѣзи, които знаятъ този законъ на възприемане, сѫ забѣлѣзали, че интелигентностьта отъ висшитѣ къмъ низшитѣ сѫщества се прѣдава подъ ѫгълъ 45°. Това е забѣлѣзано и въ самата природа. Значи, разумната енергия на човѣка се възприема и прѣдава подъ ѫгълъ 45°. Забѣлѣжете, когато човѣкъ се вслушва да чуе, да възприеме нѣщо, той поставя ухото си подъ наклонъ на ѫгълъ отъ 45°. И тъй, когато човѣкъ постави мозъка си въ връзка съ своя личенъ животъ, той ще се натъкне на редъ смущения, на редъ фиктивни работи, които само ще го обрѣменятъ и спънатъ въ развитието му. Който иска разумно да прогресира, той трѣбва да освободи мозъка си отъ всички тежести, отъ всички спънки на личния животъ. Трѣбва ли синътъ, който е отишълъ въ странство да се учи, да се смущава отъ това, дали баща му ще изпрати пари, или не? Той не трѣбва да се смущава, но смущенията ще дойдатъ въ ума му поради невѣжеството, въ което се намира. Сега ще ви приведа единъ примѣръ за невѣжеството на хората. Синътъ на единъ отъ древнитѣ египетски царе, Соломонъ — Ра, се влюбилъ въ една отъ най-красивитѣ египтянки, наречена Елтамаръ. Тя била отъ много бѣдно произхождение. Царскиятъ синъ рѣшилъ да се ожени за нея, Въ деня, когато трѣбвало да се вѣнчаятъ, разболѣлъ се египетскиятъ аписъ. Прѣдъ видъ на това нещастно съвпадение, всички египтяни рѣшили да се развали този бракъ. Тѣ считали за несъвместимо вѣнчаването на младата двойка да стане въ този день, когато свещениятъ аписъ се разболѣлъ, и затова развалили брака, Отъ този день, обаче, започнало падането на Египетъ, Какво прѣдставя този аписъ, че трѣбва да се кѫса връзката съ възвишеното и красивото? И съврѣменнитѣ хора, като египтянитѣ, се страхуватъ да се свържатъ съ красивото, съ възвишеното въ живота. Аписътъ прѣдставя низшето начало у човѣка. Египтянитѣ зачитаха аписа повече, отколкото възвишеното и благородното въ живота. Питамъ: какво може да излѣзе отъ единъ народъ, който се допитва до единъ аписъ? Тъй щото, египтянитѣ пропаднаха, защото вѣрваха повече въ аписа, отколкото въ Божествената Истина, която освобождава човѣка. Не е лошо да бѫде човѣкъ снизходителенъ къмъ животнитѣ, но египтянитѣ прѣкалиха съ снизхождението си къмъ аписа и къмъ други животни, които считаха свещени. Казвамъ: съврѣменнитѣ хора не вѣрватъ въ аписа и въ коткитѣ, но иматъ друга слабость, тѣ вѣрватъ въ паритѣ. Американцитѣ вѣрватъ въ долара и го наричатъ „всесилниятъ доларъ“. Единъ отъ българскитѣ поети е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице!“ Наполеонъ е казалъ: пари, пари трѣбватъ на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае отъ добри и разумни майки и бащи, но той настоявалъ, че Франция се нуждае отъ пари. Вѣрно е, че паритѣ сѫ сила, но хората вѣрватъ въ тѣхъ повече, отколкото трѣбва. Тамъ е тѣхното заблуждение. Синътъ вѣрва повече въ паритѣ, които баща му праща, отколкото въ баща си. Дъщерята вѣрва повече въ паритѣ, които майка ѝ праща, отколкото въ майка си. Сега, като разглеждамъ този въпросъ, не казвамъ, че хората сѫ виновни за аномалиитѣ въ живота. Всички тия нѣща сѫ послѣдици отъ хиляди поколѣния; тѣ сѫ причина за отклоненията въ съврѣменното човѣчество. Днесъ всички трѣбва съзнателно да работятъ, да се освободятъ отъ послѣдствията на миналото, но не чрѣзъ закона на необходимостьта, а чрѣзъ закона на Любовьта. Въ природата сѫществува идеаленъ редъ на нѣщата, който всѣки самъ може да опита. И къмъ този редъ, именно, трѣбва да се стремимъ. Ако се съобразявате съ реда на нѣщата, вие може да се намирате при най-неблагоприятни условия на живота, но въ единъ день ще можете да подобрите тѣзи условия. Не се ли съобразявате съ реда, който сѫществува въ природата, и при най-благоприятни условия да се намирате, и въ най-добрѣ уредена държава да живѣете, въ единъ день само можете да изгубите тѣзи условия. Нима царьтъ, който има всички външни благоприятни условия, не умира? Нима видниятъ професоръ, който е свършилъ 2 — 3 факултета и разполага съ много знания, не умира? Значи, причинитѣ, поради които хората изгубватъ добритѣ условия, щастието си, дори и самия животъ, се дължатъ на неестественото положение, което тѣ заематъ по отношение на своя мозъкъ. Вслѣдствие на тази анормалность, днесъ умиратъ повече хора, отколкото трѣбва. Умиратъ повече, но и повече се раждатъ. Правилно е да не умиратъ много хора, но и да не се раждатъ много. Ако хората живѣеха по 120 години, тѣ щѣха да бѫдатъ по-добри, щѣха да иматъ опитности. Днесъ какво става? Роди се едно дѣте, умре; роди се второ дѣте, умре; роди се трето, умре. Най-послѣ се роди едно хилаво дѣте, за което майката цѣлъ животъ плаче и се пита: защо Господъ ми даде това хилаво дѣте? Прѣди всичко майката трѣбваше да разбира устройството на своя мозъкъ. Тя трѣбваше да знае, кога да зачене това дѣте. Не само това, но ако човѣкъ разбира устройството на своя мозъкъ, той ще знае, кога трѣбва да постѫпи на училище. Човѣкъ не може да учи, когато иска, но ще учи, когато му е опрѣдѣлено. Той не може да вѣрва въ това, което иска, но ще вѣрва въ това, което му е опрѣдѣлено; той ще вѣрва въ това, което съдържа въ себе си Любовь, Мѫдрость и Истина. Ако това, въ което вѣрва, не съдържа въ себе си Любовьта, Мѫдростьта и Истината, това вѣрую ще внесе отрова въ неговия организъмъ. И тогава, колкото по-скоро се освободи човѣкъ отъ това вѣрую, толкова по-добрѣ за него. Сега, азъ не казвамъ, че съврѣменнитѣ хора сѫ потънали въ заблуждения, но обръщамъ внимание на това, че най-малкото съмнѣние, което може да се роди въ ума имъ, води слѣдъ себе си хиляди още съмнѣния, които сѫ въ състояние да разстроятъ организма на човѣка. Англичанитѣ, напримѣръ, които минаваха за трезвъ народъ, и тѣ изгубиха своето равновѣсие. Ако отидете днесъ въ английския парламентъ, ще видите, че столоветѣ тамъ сѫ завинтени съ бурми. И въ тѣхния парламентъ ще видите стражари, които слѣдятъ за реда, да не би депутатитѣ да се сбиятъ. Парламентътъ, който минава за свещено мѣсто, дѣто засѣдаватъ най-отбрани хора, които създаватъ закони, и той днесъ изгуби своята светость. Тѣзи хора тамъ не могатъ вече да служатъ за примѣръ на своя народъ. Моята задача не е само. да изнасямъ факти, какво вършатъ управляващитѣ, ученитѣ и т. н. Всички могатъ да ми възразятъ: наша работа е, какво ние вършимъ. Вѣрно, тѣхна работа е, но питамъ: какъ ще се възпита младото поколѣние, отдѣ ще дойде доброто въ свѣта? Може ли доброто да дойде отъ въздуха нѣкѫдѣ? Едно нѣщо трѣбва да се има прѣдъ видъ: никой не може да прѣдизвика или да събуди нѣкакво чувство, нѣкаква дарба или способность у човѣка, ако той я нѣма в себе си. Вие можете да прѣдизвикате дадена добродѣтель у човѣка, само ако той я има въ себе си; вие можете да прѣдизвикате религиозното чувство у човѣка, ако той го има; вие можете да прѣдизвикате музикалното чувство у човѣка, ако той го има; ако човѣкъ е честенъ, вие можете да събудите неговата честность. Обаче, невъзможно е да се прѣдизвика у човѣка извѣстно чувство, извѣстна дарба или способность, ако тѣ не сѫ вложени въ него. Мнозина казватъ за нѣкого: вижъ, какви работи насажда този човѣкъ въ главитѣ на хората! Какъ ги заблуждава! Казвамъ: никой никого не може да заблуди. Всѣки самъ си носи заблужденията. Отвънъ могатъ само да се подхранятъ заблужденията на човѣка, но не и да се насадятъ. Всѣки самъ носи заблужденията въ себе си. Нима онзи човѣкъ, който взима лотарийни билети и вѣрва, че ще спечели, не е заблуденъ? Кой го е заблудилъ? Никой не го е заблудилъ. Той носи заблуждението въ себе си. Този човѣкъ въ Бога не вѣрва, въ лотарийнитѣ билети вѣрва. Чудно е, какъвъ е този законъ, който дѣйствува върху хората така, че ги кара да вѣрватъ, че ще спечелятъ най-голѣмата печалба! Сега, на всички присѫтствуващи тукъ казвамъ: всѣки трѣбва да се проявява свободно. Духовниятъ трѣбва да проявява духовното въ себе си; професорътъ трѣбва да проявява своята наука; военниятъ трѣбва да проявява военщината си и т. н. Обаче, сѫщеврѣменно всѣки човѣкъ има специфична работа въ живота, която той самъ трѣбва да свърши. Азъ говоря за специфичната работа, за която всѣки е прѣдназначенъ. Тя е най-важната работа. България, като държава, слѣдъ хиляди години може да не сѫществува, тя може да се прѣобрази, но всѣки човѣкъ, като душа ще прѣживѣе всички държави. Всички съврѣменни държави, както и много отъ миналитѣ, сѫ изчезнали и ще изчезнатъ единъ день, но човѣкъ, като душа, нѣма да изчезне: той ще прѣживѣе всички врѣмена и епохи. Държавата е форма, въ която човѣшкото съзнание се проявява. Тя е създадена отъ разумнитѣ хора. Докато има разумни хора, ще сѫществуватъ и държави, но сами по себе си държавитѣ не сѫществуватъ. Държавата е активъ на човѣшкото съзнание. Докато човѣкъ сѫществува, и държавата ще сѫществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата сѫществува, и човѣкъ ще сѫществува. Ако ние сме хора на Любовьта, на Мѫдростьта и хора, които обичатъ Истината, такава ще бѫде и самата държава. Какъвто е човѣкътъ, такава е и държавата, такива сѫ и сѫдиитѣ, такива сѫ майкитѣ, такива сѫ бащитѣ, такива сѫ свещеницитѣ, такива сѫ ученитѣ ѝ т. н. Така трѣбва да се говори Истината. Нѣкой казва: ти какво мислишъ? Мисля точно това, каквото и ти мислишъ. — Ти вѣрвашъ ли въ Бога? — Вѣрвамъ въ тебе. Тебе виждамъ, въ тебе вѣрвамъ, Нѣма какво да ме питашъ, въ какво вѣрвамъ. То е моя работа. Смѣшно е, като вървя съ приятеля си, да ме пита, виждамъ ли, или не. Като вървя съ него, нека ме гледа въ краката. Ако вървя и изминавамъ 100 — 200 километра безъ да се спъна нѣкѫдѣ, разбира се, че виждамъ. Ако мога да пиша и чета свободно, разбира се, че виждамъ. Ако отида въ единъ домъ, дѣто има слѣпи и хроми, и слѣпитѣ проглеждатъ, и хромитѣ проходватъ, има ли смисълъ да ме питатъ, вѣрвамъ ли въ Бога? Така могатъ да питатъ само слѣпитѣ хора, но онѣзи, които виждатъ, нѣма защо да питатъ. Който вижда, той е свободенъ. Засега нѣма нищо по-хубаво отъ свободата. Който има Истината въ себе си, той е свободенъ. „Учителю, да прогледамъ!“ Това значи: Господи, освободи ме отъ всички заблуждения и ограничения, въ които съмъ сега. Христосъ отговори: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Питамъ: какво сѫ постигнали съврѣменнитѣ хора съ своята вѣра? Слѣпиятъ съ своята вѣра прогледа. Ами съврѣменнитѣ хора прогледаха ли съ своята вѣра? Прѣди години дохожда при мене единъ мой познатъ и ми се оплаква, че силно се простудилъ, опасява се да не заболѣе отъ пневмония. Казвамъ му: ще пиешъ гореща вода! — Пихъ гореща вода, но не ми помогна. — Какъ пи горещата вода? — Въ продължение на два часа изпихъ двѣ три чаши. — Не, така не се пие гореща вода. Ето, азъ ще ти покажа, какъ трѣбва да пиешъ гореща вода, Накарахъ го да донесе единъ самоваръ съ врѣла вода и послѣ започнахъ да му давамъ да пие вода: въ продължение на половинъ часъ той изпи петь-шесть чаши гореща вода, слѣдъ което се изпоти изобилно. Отъ изпотяването настана бърза реакция въ организъма, и той веднага се почувствува добрѣ. Тъй щото, който иска да пие гореща вода, за да се лѣкува, ще пие, както трѣбва. Нѣкой се заеме да пие гореща вода, но едва я пие. Два начина има за лѣкуване съ вода. Първиятъ начинъ е чрѣзъ изпотяване, като се пие много гореща вода, по нѣколко чаши една слѣдъ друга. Вториятъ начинъ е чрѣзъ абсолютно отказване отъ вода за нѣколко дни. Прѣзъ това врѣме болниятъ или простудениятъ ще пости петь-шесть дни, безъ да приема абсолютно никакъ вода и храна. Тогава поритѣ на организъма силно се отварятъ и възприематъ водата, която се намира въ пространството, въ въздуха. Съврѣменнитѣ учени могатъ да оспорватъ тѣзи методи на лѣчение, но що се отнася до мене, азъ нѣмамъ никакво съмнѣние въ тѣхъ. Това, което казвамъ, съмъ провѣрилъ и опиталъ не веднъжъ, но много пѫти. Тъй щото, тѣзи методи сѫ абсолютно провѣрени. За мене вече не става въпросъ, какъ да се лѣкуватъ хората, но азъ повдигамъ въпроса за правилното мислене. Правата мисъль помага за прѣустройване на човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, нѣкой забѣлѣзва на лицето си извѣстна несиметрия: устата, носътъ или другъ нѣкакъвъ органъ е изкривенъ. Той трѣбва да работи за неговото изправяне. Другъ се поглежда въ огледалото и вижда, че е доста остарѣлъ, има бръчки на лицето си. Сѫщеврѣменно този човѣкъ минава за много ученъ, познава философията и редъ още науки. Щомъ е така, нека прѣмахне бръчкитѣ отъ лицето си. Това поне е лесна работа. Казвате: какъ може да прѣмахнемъ бръчкитѣ си? Прѣдставете си, че сте малко дѣте, баща ви е князъ, и вие разполагате съ всичко, каквото пожелаете. Имате хубави дрехи, хубави кѫщи, всички ви обичатъ, донасятъ ви разни плодове, прислужватъ ви редъ слуги и т. н. При това положение вие ще се чувствувате тихъ и спокоенъ. Нѣма да минатъ и десеть години, ще видите, че бръчкитѣ на лицето ви се прѣмахнали. Казвате: възможно ли е по този начинъ да се прѣмахнатъ бръчкитѣ? — За онзи, който иска, възможно е; за онзи, който не иска, нищо не е възможно. Казвамъ: това не сѫ само думи, но има плеада учени хора, и въ Франция, и въ Англия, и въ Германия, по цѣлия свѣтъ, които вече прилагатъ тия методи за лѣкуване. Обаче, както днесъ се прилагатъ тия методи, въ тѣхъ има нѣщо търговско, вслѣдствие на което болестьта пакъ се връща. Въ лѣкуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излѣкува човѣкъ, има и другъ начинъ. Той се заключава въ слѣдното: човѣкъ трѣбва да освободи мозъка си отъ всички странични смущения и да се свърже съ разумната природа. Само по този начинъ той може да бѫде радостенъ и веселъ. И тогава, човѣкъ ще дойде до положението, щото успѣхътъ на другитѣ хора да бѫде и неговъ успѣхъ; щастието на другитѣ хора да бѫде и негово щастие. Този е начинътъ, по който човѣкъ може да прѣсъздаде лицето си, и ако е почналъ да остарява, той може да се подмлади. А сега, колкото по-киселъ става човѣкъ, толкова и лицето му става по-кисело. Ако устнитѣ на човѣка станатъ съвсѣмъ тънки, какво показва това? — Този човѣкъ изгубилъ своята чувствителность. Ако пъкъ устнитѣ станатъ съвършено дебели, това показва, че чувствата взиматъ надмощие въ човѣка. Това, което съсипа черната раса, сѫ тѣхнитѣ дебели устни; това, което съсипа културата на жълтата раса, сѫ тѣхнитѣ скули и най-послѣ, това, което съсипа бѣлата раса, е тѣхното чело. Творчеството на бѣлата раса достига само дотамъ, да измислятъ нѣща, които водятъ слѣдъ себе си голѣми разрушения. Тѣхниятъ стремежъ се отнася главно до развитието на мозъка около слѣпитѣ очи. Съврѣменната химия и физика свеждатъ своитѣ изобрѣтения само къмъ една область, а всички други области на мозъка оставатъ незасегнати. При такъвъ развой, каква култура може да се очаква? И при това съврѣменнитѣ държави защищаватъ такъвъ родъ изобрѣтения, като плащатъ скѫпо на изобрѣтателя имъ. Ако съ откритието на задушливитѣ газове може да се допринесе нѣщо за благото на човѣчеството, тѣхното откритие има смисълъ, но ако тѣ носятъ разрушение, какво може да се очаква отъ такава култура? Свѣтлина е нужна на съврѣменнитѣ хора! Сега, като говоря на хората така, азъ не подразбирамъ, че ние ще оправимъ свѣта. Прѣди всичко азъ вѣрвамъ, че свѣтътъ е оправенъ. Онѣзи, които ритатъ противъ свѣтлината, тѣ сѫ хора, впрегнати въ талига, които търсятъ начинъ да се освободятъ отъ талигата. Ученитѣ хора сѫ турили такива здрави хомоти на конетѣ, че и краката да си счупятъ, тѣ пакъ нѣма да се освободятъ отъ талигата. Великиятъ планъ, който Богъ е прѣдвидилъ, ще се реализира, и свѣтътъ ще се оправи. Аномалията, която сега сѫществува въ свѣта, ще изчезне. Иде една велика вълна, която ще залѣе умоветѣ на хората, и тѣ ще се събудятъ. Кога ще стане това, не може да се каже, но скоро ще дойде тази вълна и ще подеме всички хора нагорѣ. Тогава Хората ще си подадатъ едни други рѫка, ще отрезвѣятъ, ще хвърлятъ орѫжията настрана и въ свѣта ще се въведе редъ и порядъкъ. Сега не ви казвамъ, че трѣбва да вѣрвате. Когато дойде това врѣме, ще провѣрите и ще повѣрвате. И тогава не само единъ човѣкъ, но цѣлиятъ свѣтъ ще прогледне. И тъй, всички трѣбва да имаме онази абсолютна вѣра, да знаемъ, че въ свѣта сѫществува великата Любовь, която може да оправи свѣта; въ свѣта сѫществува великата Мѫдрость, която може да въздигне всички хора. И най-послѣ, всички трѣбва да вѣрваме, че въ свѣта сѫществува живата Истина, която е въ състояние да прѣобрази хората, да възкреси мъртвитѣ. Онѣзи, които не могатъ да изпълнятъ своитѣ задължения къмъ Бога и къмъ своитѣ ближни, тѣ сѫ мъртви. Живи хора сѫ онѣзи, които могатъ да изпълнятъ волята Божия. Това е, което слѣпиятъ човѣкъ искаше отъ Христа. Днесъ цѣлиятъ християнски свѣтъ има нужда да отвори очитѣ си, да благодари на Господа за главата, за мозъка, който имъ е далъ. Богъ имъ е далъ такъвъ мозъкъ, какъвто нито черната, нито жълтата, нито червената раса имаха. И ако съврѣменнитѣ хора днесъ не прогледат, ще дойде друга раса, съ други глави, но свѣтътъ пакъ ще се поправи. 42 недѣлна бесѣда отъ Учителя, държана на 21 юний, 1931 г. София — Изгрѣвъ.
  17. От томчето "Учителю Благи" Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Лазаре, излѣзъ вънъ! „Лазаре, излѣзъ вънъ“ Иоана 11:43 „Лазаре, излѣзъ вънъ“! Това изречение има двоякъ смисълъ. Ако кажете на нѣкой вашъ познатъ, или на нѣкой вашъ приятель, които ви е дошълъ на гости, да излѣзе вънъ, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, които разбира буквата на живота, т. е. само материалния животъ. Животътъ има троякъ смисълъ, или трояко проявление: материаленъ, духовенъ и Божественъ животъ. Подъ „материаленъ животъ разбирамъ външното изявление на живота, неговата външна форма, т. е. онзи животъ, който всички хора разбиратъ. Нѣма сѫщество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малкитѣ животни разбиратъ тази страна на живота. Другата страна на живота е духовниятъ животъ, който днесъ претърпява голѣма криза. Думата „духовенъ животъ“ губи вече своя смисълъ. Духовниятъ животъ представя капиталистъ, който е изгубилъ вече своето положение. Нѣма да мине много време, и тази дума въ български езикъ окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за нѣкой, че е духовенъ, всички се смѣятъ. Думата „духовенъ“ трѣбва да се замѣсти съ „съзнателенъ“. Казваме „съзнателенъ човѣкъ“ вмѣсто духовенъ“. Когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е съзнателенъ, това подразбира, че той има съзнание. Сѫщо така и думата „нравственъ“ или „мораленъ човѣкъ“ въ български езикъ е на фалиране. Следъ време тази дума напълно ще се замѣсти съ думата „економически условия“. И наистина, често слушате да се говори, че „економическитѣ условия“ на живота налагатъ това или онова. Тази дума замѣства думата „нравственъ, мораленъ“. Следователно, когато кажемъ, че моралътъ, нравственостьта налага нѣщо въ живота, ние имаме предъ видъ, че економическитѣ условия на живота го налагатъ. Това показва, че економията е стимулъ въ живота. Моралниятъ животъ подразбира економия въ постѫпкитѣ на хората. Кое е по-важно: економия въ живота, или економия въ постѫпкитѣ? По-важна и по-силна дума е економията въ живота. Третата страна на живота е Божествениятъ животъ. Думата „Божественъ животъ“ днесъ е въ възходеща степень. Следъ сто години, тя ще стане обикновена дума, т. е. Божествениятъ животъ ще стане обикновенъ; повечето хора ще водятъ такъвъ животъ, именно. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ Божественъ животъ, защото той печели, а духовниятъ губи. Економията на живота печели, моралниятъ животъ губи. Съзнателниятъ човѣкъ печели, духовниятъ губи. Когато двама печелятъ, а единъ губи, тогава има култура въ свѣта. Христосъ каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ“? Какво е искалъ да каже Христосъ съ думитѣ „излѣзъ вънъ“? Само на съзнателния човѣкъ, който мисли и разбира, може да се каже „излѣзъ вънъ“! Безпредметно е да кажете на камъка да се махне отъ мѣстото си. Безпредметно е да кажете на дървото да се отстрани отъ пѫтя си. Само на съзнателния човѣкъ може да се каже: излѣзъ вънъ, махни се оттукъ, ела тукъ, иди тамъ и т. н. Всѣки другъ, който не разбира и не мисли, като чува тѣзи думи, ще се натъкне на редъ противоречия. Следователно, противоречията въ живота се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Много отъ съвременнитѣ хора не познаватъ и не разбиратъ своитѣ интереси. Тѣ не разбиратъ економията на живота. Тѣ не разбиратъ и съзнателния животъ. Много хора гледатъ на нѣщата презъ пръсти, като онзи турски кадия, който могълъ да се подкупи съ нѣколко златни монети и съ гърне краве масло. Единъ богатъ човѣкъ отишълъ при този турски кадия да разгледа дѣлото му. Преди да се разглежда дѣлото, богатиятъ извикалъ кадията настрана, далъ му десеть златни монети и казалъ: Ако решишъ дѣлото въ моя полза, ще ти донеса едно голѣмо гърне съ краве масло. Кадията не отговорилъ нищо, но като дошълъ редъ за дѣлото на богатия, той примрежилъ очи, направилъ се, че не чува обратната страна, и отсѫдилъ дѣлото въ негова полза. Обаче, богатиятъ билъ голѣмъ скѫперникъ. Когато трѣбвало да изпрати гърне съ масло на кадията, той се поскѫпилъ, досвидѣло му и затова напълнилъ гърнето съ старо, гранясало масло, а отгоре турилъ само единъ - два пръста прѣсно краве масло. Кадията срещналъ богатия клиентъ и го запиталъ: Защо унижи моето достоинство? За какъвъ ме мислишъ? — Ти самъ унижи своето достоинство, и то още като прие паритѣ. Сѫщо като кадията, много хора губятъ достоинството си, когато приематъ пари или гърне съ краве масло като подкупъ. Следъ това обвиняватъ другитѣ, че тѣ унижаватъ достоинството имъ. Кадията казалъ: Когато взехъ паритѣ, азъ повѣрвахъ и въ маслото. — Тамъ е погрѣшката ти. Ти повѣрва въ паритѣ, въ гърнето съ масло, а въ мене не повѣрва, затова и азъ те поставихъ на изпитъ, дадохъ ти добъръ урокъ. Ако не бѣхъ ти далъ паритѣ, ти нѣмаше да повѣрвашъ и въ маслото. Питамъ: когато хората ви почитатъ за паритѣ, тази честь, тази почить на васъ ли се пада? На паритѣ е тази почить. Когато ви почитатъ за науката, за знанието, което имате, тази почить за васъ ли се отнася? Тя се отнася за знанието което имате. Когато ви почитатъ за високото обществено положение, което заемате, тази почить се отнася до службата ви, но не и до васъ. Когато изгуби паритѣ, знанието, високата си служба, съ тѣхъ заедно човѣкъ губи и почитьта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитатъ. Такова е било естеството на човѣка отъ памти-вѣка. Човѣкъ се е обиждалъ и въ рая даже. Докато не бѣха съгрѣшили, Адамъ и Ева живѣха въ рая. Щомъ съгрѣшиха, Богъ ги изпѫди отъ рая, като имъ каза: „Излѣзте вънъ“! Какво спечелиха като излѣзоха отъ рая? Тѣ се изложиха на голѣми страдания и смърть. Христосъ каза на Лазаря: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Той каза на Лазаря сѫщитѣ думи, каквито Богъ каза на Адамъ и Ева. Думитѣ сѫ сѫщи, но смисълътъ имъ е противоположенъ. Думитѣ, които Богъ каза на първитѣ човѣци, означаватъ излизане отъ живота, а тия, които Христосъ каза на Лазаря, означаватъ влизане или въвеждане въ живота. Лазаръ бѣше съзнателенъ човѣкъ: той мислѣше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше нѣкой да му каже да стане и да излѣзе вънъ. Той бѣше живъ, затова сполучи, придоби живота. Законътъ за сполукитѣ въ живота има две страни. Отъ човѣка зависи, коя отъ дветѣ страни ще хване. Мнозина изискватъ отъ живота или природата всичко. Тѣ очакватъ всичко на готово. Други пъкъ работятъ, правятъ усилия, и по този начинъ предразполагатъ природата да имъ даде това, което сѫ заслужили. Първитѣ седятъ на едно мѣсто, нищо не работятъ, никакви усилия не правятъ, а следъ това се чудятъ, защо нѣщата не ставатъ тъй, както ги желаятъ. Тѣ постѫпватъ споредъ разбиранията на турцитѣ, които казватъ: „Ако е късметъ, при краката ми да дойде!“ Правило е всѣки самъ да се стреми да постигне своитѣ копнежи и идеали. Христосъ каза на Лазаря: „Лазаре, излѣзъ вънъ“! Следъ това Той застана предъ гроба и следѣше, какво ще направи Лазаръ. Трѣбваше ли Лазаръ да чака да дойдатъ хора, да го дигнатъ за рѫцетѣ и краката и така да го изнесатъ вънъ? Ако очакваше на хората, Лазаръ и до днесъ щѣше да лежи въ гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия въ живота, и Христосъ казва: „Излѣзте вънъ!“ Трѣбва ли, следъ като чуете тѣзи думи, да кажете: Господи, извади ме отъ гроба, извади ме отъ неблагоприятнитѣ условия на моя животъ. Кой извади Лазаря отъ гроба? Той самъ излѣзе. Други го туриха въ гроба, но той самъ излѣзе вънъ. Значи, други ще ви поставятъ въ мѫчнотиитѣ, а вие сами трѣбва да излѣзете отъ тѣхъ. Ако очаквате на онзи, който ви е поставилъ въ мѫчнотиитѣ, той самъ да дойде и ви извади отъ тѣхъ, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва да излѣзете вънъ, веднага излѣзте, моментъ не губете следъ Неговитѣ думи. Христосъ каза на Лазаря да излѣзе вънъ, и той самъ излѣзе. И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва да излѣзете вънъ, веднага трѣбва да излѣзете. Вие не трѣбва да мязате на онѣзи деца, които се сърдятъ на майка си и на баща си и изискватъ отъ тѣхъ, тѣ да имъ се молятъ, да ги каратъ да ядатъ и т. н. Нѣкоя майка казва на детето си: Излѣзъ вънъ! То излиза вънъ, но се обижда, не иска вече да влѣзе, накърнило се неговото достоинство. И това дете седи вънъ, чака да дойдатъ майка му, баща му да го викатъ да влѣзе вѫтре да яде, да спи. Отде се яви това достоинство, това голѣмо величие въ малкото дете, че не иска само да влѣзе, докато не дойдатъ при него родителитѣ му, да го увещаватъ? И родителитѣ трѣбва да преговарятъ съ детето, да водятъ редъ дипломатически отношения, докато най-после го заставятъ да влѣзе вѫтре и да яде. Съ това, детето иска да имъ каже: Знаете ли, кой съмъ азъ? Може би това дете има право, може би то съзнава, че единъ день ще стане царь, или князъ, или друго нѣкакво величие. Възможно е и това, но възможно е туй дете единъ день да стане и простъ овчарь, или говедарь. Нѣма защо това дете да изисква почить отъ родителитѣ си, преди още да е станало нѣкакво величие. При това, ако детето е величие, и родителитѣ му, отъ които е дошло, не сѫ по-малки величия отъ него. Тогава, кой предъ кого трѣбва да отстѫпва? Все таки малкото величие днесъ се нуждае отъ грижитѣ и помощьта на по-голѣмитѣ величия. „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Кой и какъвъ бѣше Лазаръ? Защо Христосъ отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвитѣ да излѣзатъ вънъ? По това време въ Израиль имаше само единъ човѣкъ, който, слѣдъ като умрѣ, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвънъ. Този човѣкъ бѣше Лазаръ. Въ цѣлата еврейска история, отъ времето на Аврама до идването на Христа, само единъ евреинъ имаше способностьта и следъ смъртьта си да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултиститѣ наричатъ „четвърто посвѣщение“. Когато Христосъ дойде на земята, Той искаше да провѣри този законъ, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ И действително, въ отговоръ на тѣзи думи, Лазаръ излѣзе отъ гроба. Които не разбиратъ този законъ, ще кажатъ, че тази работа била нагласена. Какъ я нагласили? Христосъ казалъ на Лазаря да се престори на умрѣлъ, да преседи въ гроба четири деня, и когато Той дойде и го извика, да излѣзе вънъ. Съ това тѣ ще убедятъ хората, че Христосъ може да възкръсява мъртви. По този начинъ, именно, съвременнитѣ хора обясняватъ чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могатъ да се поставятъ на подобна критика. Нѣкой астрономъ погледналъ презъ своя телескопъ и видѣлъ нѣщо на слънцето. Веднага всички вестници пишатъ, че еди-кой си ученъ, следъ редъ изчисления, доказалъ, че на слънцето ставали нѣкакви промѣни. Всички хора вѣрватъ въ твърденията на този ученъ. Обаче, не се минава много време, дохожда втори ученъ, който опровергава първия и дава нѣкакви нови изчисления. Хората и на него вѣрватъ. Следъ този ученъ идва трети, който опровергава втория. На кого да вѣрватъ хората? Не, това още не е истинска наука. Отъ хиляди години насамъ хората все за слънцето говорятъ, изнасятъ редъ научни теории, но нито една отъ тѣхъ не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли животъ на него, или нѣма. Нѣкои учени казватъ, че на слънцето има огънь. Ако въ огнището на нѣкоя къща има огънь, какво показва това? Животъ има въ тази къща. Щомъ огъньтъ на огнището изгасне, и животътъ въ тази къща изчезва. Ученитѣ пъкъ казватъ точно обратното: понеже на слънцето има огънь, споредъ тѣхъ, животъ на слънцето отсѫтствува, т. е. тамъ нѣма животъ. Ученитѣ твърдятъ още, че Венера била обвита съ много гѫста материя, съ гѫста атмосфера. При това, всички виждатъ, че тази планета издава ярка свѣтлина. Питамъ: какъ е възможно, една планета, като Венера, да бѫде обвита съ такава гѫста атмосфера, а да издава толкова голѣма свѣтлина? Отде иде тази свѣтлина на Венера? Значи, твърдението на тия учени не може да се приеме за истинно. Казвамъ: има известни проблеми, които тепърва трѣбва да се проучаватъ. Ако съвременнитѣ учени и досега още не знаятъ, въ какво състояние се намиратъ слънцето, планетитѣ, дори и самата земя, на която живѣятъ, каква е тази наука? Нѣкои учени твърдятъ, че въ земята има огънь, други отричатъ това. Каквото и да се говори, фактъ е, че въ земята има огънь. Тя има 54 кумини, презъ които излизатъ газоветѣ и течноститѣ, образувани отъ този огънь. Тѣзи кумини иматъ отвори, широки по нѣколко километра въ диаметъръ. Ученитѣ наричатъ тѣзи кумини вулкани. Въ това отношение, земята представя голѣмъ параходъ, съ 54 кумини. Този параходъ се движи въ пространството, отива нѣкѫде. Ученитѣ казватъ, че земята се върти около слънцето. Споредъ мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и слънцето сѫщо така я върти около себе си, играе си съ нея. Това сѫ научни въпроси, върху които нѣма да се спирамъ. Колкото и да избѣгватъ противоречията, съвременнитѣ хора постоянно се натъкватъ на тѣхъ. Напримѣръ, въ обикновената математика се казва, че 2X2 е четири, обаче, въ живата математика 2X2 не е четири. Ето едно противоречие. Въ живата математика числото едно, единицата, се е явила при създаването на мѫжа, на мѫжкия принципъ въ свѣта, а числото две, двойката — при създаването на жената, на женския принципъ. Като казвамъ, че 2Х2 не е четири, имамъ предъ видъ следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на тѣхнитѣ мѫже. Тъй щото, 2X2 не дава четири, защото подразбира два мѫжа и две жени, събрани на едно мѣсто. Въ обикновената математика 2Х2=4, т. е. два килограма оризъ по два килограма, правятъ четири килограма оризъ. Които не сѫ запознати съ философията на живата математика, казватъ: Ние не се интересуваме отъ такива дълбоки, отвлѣчени въпроси; ние се интересуваме отъ реални въпроси. — Кое е реалното въ живота? Реално е само това, което не се мѣни. Следователно, ако човѣкъ искрено търси реалното въ живота, това ни най-малко не подразбира онова реално, което обикновенитѣ хора разбиратъ. Положителнитѣ мисли и чувства, които човѣкъ търси, не трѣбва да се мѣнятъ, но трѣбва да оставятъ траенъ отпечатъкъ, сигуренъ капиталъ въ него. Ако една ваша мисъль, или едно ваше чувство ви напуснатъ следъ четири — петь хиляди години, могатъ ли тѣ да се нарекатъ реални? Ако днесъ вѣрвате въ Бога и сте готови всичко да жертвувате за Него, а утре се откажете отъ вѣруюто си, реално ли е това вѣрую? Истинско, положително вѣрую е онова, съ което, като съ добре устроенъ корабъ, можете да преплавате океана. Истинско вѣрую е това, на което, при всички условия въ живота, може да се разчита. Отъ памти-вѣка и до днесъ още, хората страдатъ отъ вѫтрешна илюзия, че тукъ или тамъ нѣкѫде, ще намѣрятъ реалното въ живота и продължаватъ да го търсятъ. По този начинъ тѣ се отдалечаватъ отъ правия смисълъ на живота и поставятъ всички нѣща въ него на абсолютно нереална основа. Съвременнитѣ хора иматъ много вѣрвания, но нѣма да мине много време, и тѣ ще се разочароватъ въ своитѣ вѣрвания. Това не показва, че въ тѣхнитѣ вѣрвания нѣма нищо реално, но често тази реалность се помрачава отъ привиднитѣ, отъ преходнитѣ нѣща въ живота. Представете си, че предъ васъ седи отворена книгата на мѫдростьта, и цѣли десеть години вие я държите непречистена, потънала въ прахъ. Тя ще се покрие отгоре съ прахъ, и вие не ще можете да четете отъ нея. Следователно, необикновената книга на мѫдростьта ще стане отгоре обикновена. Сѫщо така и въ живота на хората е написано нѣщо необикновено, но понеже тѣ изнасятъ своитѣ мисли и чувства на открито, тѣ се покриватъ съ прахъ и ставатъ обикновени. Тази е причината, поради която красивото, възвишеното, което е написано въ съзнанието на човѣка, изгубва своя смисълъ. При това положение, човѣкъ постепенно губи своята паметь, своитѣ прави разбирания за живота, докато единъ день дойде до пълно отчаяние. Понѣкога хората мислятъ, че ще станатъ гениални, но като дойдатъ до 45—50 годишна възрасть и видятъ, че не сѫ постигнали това, тѣ се отчайватъ и казватъ: Отъ насъ нищо не може да излѣзе. Питамъ: кое отъ дветѣ вѣрвания е право? Едно е вѣрното: има нѣщо красиво написано въ човѣшкото съзнание, но то трѣбва да се разработва. Следъ всичко това хората започватъ да мислятъ, че съ смъртьта на човѣка всичко се свършва. Кой отъ васъ е ходилъ на онзи свѣтъ, или кой е проникналъ въ вѣчностьта, да знае, че като умре човѣкъ, всичко съ него се свършва? Това е вѣрно физиологически, т. е. че следъ като умре човѣкъ, сърцето му престава да бие. Обаче, клеткитѣ на сѫщото това сърце, което е престанало да пулсира, и което се е разложило вече, свободно живѣятъ въ пространството. Сѫщо така и клеткитѣ на мозъка, на дробоветѣ, на всички удове продължаватъ своя животъ и следъ смъртьта на човѣка. Значи, следъ смъртьта си, човѣкъ не умира, но продължава още да живѣе, при което заема по-голѣмъ обемъ, и се храни съ съвсемъ други мисли и чувства отъ тия, които е ималъ по-рано. Той не живѣе вече съ куклички и съ кончета, съ които е игралъ като малко момиченце или момченце. Какво представятъ куклитѣ за голѣмата мома, която има вече възлюбенъ на своето сърце? Какво представятъ кончетата за голѣмия момъкъ, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момъкъ: да възседне живъ конь и да се разхожда съ него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правилъ въ детинството си, и да не може съ него да мръдне крачка напредъ или назадъ? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия въ себе си да расте и да се развива, или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачатъ, които отварятъ и затварятъ очитѣ си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онѣзи, които не разбиратъ живота, природата ги залъгва съ кукли и съ кончета, като малкитѣ момченца и момиченца; а онѣзи, които разбиратъ живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва проститѣ, любознателнитѣ учи, а на даровититѣ, на мѫдритѣ повѣрява своитѣ тайни. „Лазаре, излѣзъ вънъ“! Съ тия думи Христосъ възкръси Лазаря, защото той бѣше единствениятъ човѣкъ по това време въ Израиля, който бѣше миналъ четвъртото посвѣщение. Въ прочетената глава се казва, че Лазаръ ималъ две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христосъ обичалъ Марта и сестра ѝ Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макаръ че подъ името „Марта“ се разбира човѣкъ, който се занимава съ физически, съ домашни работи. Христосъ обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовитѣ думи „Лазаре, излѣзъ вънъ“ — Лазаръ веднага излѣзе отъ гроба, т. е. върна се отъ онзи свѣтъ. Лазаръ бѣше тръгналъ по работа за другия свѣтъ, но когато Христосъ го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искашъ? Каквото ми заповѣдашъ, ще направя. Ако трѣбва известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. — Кой човѣкъ, следъ като е тръгналъ за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява да остане на работа на земята, би останалъ? Докато бѣше въ гроба, очитѣ на Лазаря бѣха привързани съ кърпа. Тази кърпа на очитѣ на Лазаря напомня Темида, богиня на правосъдието, която нѣкои художници рисуватъ съ затворени очи; това тѣ тълкуватъ съ обстоятелството, че очитѣ ѝ непременно трѣбвало да бѫдатъ затворени, за да не вижда, какво се върши по свѣта. Питамъ: какво е това правосъдие, чиято богиня е съ затворени очи? Споредъ мене, богинята на съдбата, богинята на правосѫдието, не само че не трѣбва да бѫде съ затворени очи, но тя трѣбва да има четири очи. Какво означаватъ затворенитѣ очи? Когато покажатъ предъ сѫдията кесия съ златни монети, той превързва очитѣ си и съ затворени очи, да не вижда очи съ очи правдата, започва да разглежда дѣлото и казва: Този човѣкъ не е виновенъ и трѣбва да се освободи. Значи, когато въ рѫцетѣ на съдията турятъ златни монети, той разглежда дѣлото съ затворени очи; когато нищо не турятъ въ рѫцетѣ му, той разглежда дѣлото съ отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си опредѣлятъ, коренно се различава отъ Божествената съдба, отъ Божествената Правда. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, или нѣкакво престъпление споредъ Божията Правда, той самъ се сѫди, не чака други да го сѫдятъ. И при това положение, ако споредъ тази Висша Правда, му се наложи петгодишенъ затворъ наказание, той самъ ще го увеличи на десеть. Божията Правда смекчава наказанието, а човѣкъ самъ го увеличава. Такъвъ човѣкъ има будна съвесть. Ако този човѣкъ направи нѣкакво добро, споредъ Висшата Правда, той трѣбва да получи известно възнаграждение. Съвременната сѫдба, или правосѫдието на съвременнитѣ хора се отнася само до престъпленията имъ. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ направи едно престъпление, веднага идватъ стражари, хващатъ го, турятъ го въ затворъ и противъ него се завежда дѣло. Обаче, ако направи нѣкакво добро, никой не го търси да му даде известно възнаграждение. За да бѫде сѫдбата правилна, трѣбва да сѫществуватъ съдилища и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Щомъ нѣкой праведенъ човѣкъ извърши едно добро дѣло, веднага трѣбва да го уловятъ, да го затворятъ, докато се заведе дѣло противъ него. Въ съда ще се явятъ адвокати да разискватъ, въ какво се заключава доброто, което е направилъ, и съ огледъ на него ще решатъ, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т. н. И въ сегашнитѣ държави се спазватъ тия закони. Ако нѣкой гражданинъ има голѣми заслуги къмъ държавата, последната му опредѣля пенсия въ известенъ размѣръ, или го възнаграждава по другъ начинъ. Това е единъ сериозенъ въпросъ, и ако хората не разбиратъ смисъла на тия нѣща, могатъ да извадятъ криви заключения. Едно е важно за човѣка: да се вслушва въ гласа на природата. Защо? Защото природата е първиятъ факторъ, който действува върху душитѣ на хората. Когато иска да въздействува върху нѣкоя душа, Богъ си служи съ природата. Другъ важенъ факторъ въ живота е човѣшката душа, която представя вѫтрешната негова природа. Природата и душата сѫ два живи, вѣчни принципи, които работятъ всѣкога заедно и помагатъ, както на човѣка, така и на всички около него. Когато човѣкъ пожелае да се разшири като природата, отъ една страна, и като Бога, отъ друга страна, ражда се грѣхътъ, създаватъ се погрѣшкитѣ. Защо става така? Защото човѣкъ не разполага съ такава разумность, съ такива знания, съ каквито природата оперира. Ще приведа единъ примѣръ, да видите, защо хората грѣшатъ. Единъ гръцки попъ живѣлъ заедно съ единъ светия. Той обичалъ масло и често си купувалъ, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислилъ, че светията го яде скрито отъ него. Затова попътъ решилъ да избѣга отъ светията. Преди да се раздѣли съ попа, светията намислилъ да му даде единъ добъръ урокъ, и затова тръгналъ заедно съ него на пѫть. Като вървѣли известно време, тѣ замръкнали и трѣбвало да се отбиятъ въ нѣкой домъ да пренощуватъ. Домакинята посрещнала приветливо гоститѣ и се обърнала къмъ светията съ думитѣ: Детето ми е болно. Моля ви да му помогнете. — Добре, ще се опитамъ да го излѣкувамъ. Донесете едно корито съ чиста гореща вода, донесете и детето и излѣзте вънъ. Светията затворилъ вратата и започналъ своята работа. Свещеникътъ останалъ при него на работа и наблюдавалъ, какво ще прави. Светията взелъ ножъ и отрѣзалъ рѫцетѣ и краката на детето. После, разпралъ корема, извадилъ всички органи навънъ и ги измилъ, изчистилъ добре. Като изчистилъ цѣлата вѫтрешность на детето, той започналъ да събира всички части отъ тѣлото му, да ги поставя, всѣка на своето мѣсто. Като видѣлъ всичко това, свещеникътъ се уплашилъ и си помислилъ: Каква е тази работа? Докато искахъ да се освободя отъ една неприятность, нападнахъ на друга. Не зная, какъ да излѣза вънъ, да не ме държатъ отговоренъ за това, което светията върши. Той се озърталъ, поглеждалъ къмъ вратата, дано нѣкакъ се отвори, че да излѣзе вънъ. Въ това време светията поставилъ всички части отъ тѣлото на детето на мѣстото имъ, духналъ два пѫти, и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видѣлъ всичко това, свещеникътъ си казалъ: Доволенъ съмъ сега, че научихъ поне единъ занаятъ. Отсега нататъкъ нѣма вече беднотия, нѣма папазство, лесно ще печеля. За тази цель той се обърналъ къмъ светията и му казалъ: Имамъ писмо отъ домашнитѣ ми, викатъ ме въ село по една важна работа, трѣбва да си отида. Той излъгалъ светията, но лъжата му била явна: той искалъ да тръгне на печалба съ новия си занаятъ. Сбогувалъ се съ светията и поелъ самъ пѫтя. Като дошълъ до най-близкото село, отбилъ се и потропалъ на една отъ крайнитѣ кѫщи. Излѣзла домакинята на кѫщата, и той я запиталъ: Имате ли болно дете? — Имаме. — Дайте го, азъ мога да лѣкувамъ. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. — Дайте сега коритото съ чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникътъ искалъ и излѣзла вънъ. Като останалъ самъ въ стаята, той пристѫпилъ къмъ операцията по сѫщия начинъ, както постѫпилъ и светията: взелъ ножа и отрѣзълъ рѫцетѣ и краката на детето; после, разпорилъ корема, извадилъ чървата навънъ, и всички тия части измилъ внимателно съ гореща вода. Следъ това започналъ да поставя всѣка часть на своето мѣсто. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че частитѣ не прилепвали къмъ тѣлото. Въ ужаса, въ който изпадналъ, той си спомнилъ последнитѣ думи на светията: Синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, обърни се къмъ мене, азъ ще ти помогна. Той започналъ да вика на помощь светията, да го избави отъ това трудно положение. И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този гръцки свещеникъ. Като виждатъ, какво прави природата, тѣ искатъ да ѝ подражаватъ. Започватъ и тѣ да рѣжатъ рѫцетѣ и краката на болното дете, вадятъ чървата му, измиватъ ги съ гореща вода, но после тия удове не се залепватъ. Лепятъ рѫцетѣ, лепятъ краката, но нищо не постигатъ — детето остава нарѣзано на парчета. Тогава тѣ се обръщатъ къмъ този, къмъ онзи светия, да имъ дойде на помощь. Хората трѣбва да знаятъ, че това, което природата върши, тѣ, по никой начинъ, не могатъ да направятъ. Тѣ нѣматъ ония знания съ които природата разполага. Защо нѣматъ тѣзи знания? Защото сѫ се отдѣлили отъ Бога. Тѣхната вѣра не е абсолютна, не е положителна. Тѣ вѣрватъ въ себе си, но и тази вѣра не е положителна. Природата поставя всѣки човѣкъ на изпитъ, да види, доколко той може да издържа страданията въ живота. Единъ французки офицеръ се подложилъ на единъ опитъ, да види, колко може да издържа на страдания. Кое му дало поводъ да направи този опитъ? По това време въ Франция билъ издаденъ нѣкакъвъ законъ, споредъ който, всѣки, нежелаещъ да се подчини на този законъ, щѣлъ да бѫде строго наказанъ. Този офицеръ не искалъ да се подчини на закона и предварително знаелъ, че ще бѫде строго наказанъ. За да се увѣри въ силитѣ си, той намислилъ да се подложи на такъвъ опитъ, отъ който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щѣла да му наложи, или нѣма да може. За тази цель, той извикалъ единъ отъ своитѣ приятели и му казалъ: Вземи сабята си и съ тѫпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биешъ голѣмъ престѫпникъ. Ще удряшъ, докато ти кажа да спрешъ. Приятельтъ му го погледналъ и си помислилъ: Да не е мръднала дъската на този човѣкъ? — Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опитъ. Приятельтъ му взелъ сабята и започналъ силно да удря. Като го ударилъ известно число пѫти, офицерътъ казалъ: Достатъчно! Следъ това станалъ отъ земята, изтърсилъ праха отъ дрехитѣ си, съвършено спокойно, като че нищо не е било, и започналъ да разправя, защо се подложилъ на този опитъ. Питамъ: колко души такива познавате, които, следъ толкова много удари, могатъ сами да станатъ отъ земята, да изтърсятъ дрехитѣ си отъ праха и да започнатъ да се разговарятъ съ приятеля си, като че нищо не се е случило съ тѣхъ? Ако накажатъ нѣкого отъ васъ по този начинъ, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т. н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всѣки, който, безъ причина, се хвърля върху него да го бие. Нѣколко души отишли единъ день при единъ светия да го биятъ. Първиятъ дошълъ при светията, ударилъ го единъ пѫть, но самъ той се обезсилилъ и падналъ на земята. Дошълъ вториятъ, ударилъ три пѫти светията, но скоро следъ това се повалилъ на земята. Дошълъ третиятъ, ударилъ нѣколко пѫти светията, но и той падналъ на земята. Така се изредили десетина души, но като дошълъ редъ на последния, той казалъ: Който иска, нека дойде да бие този човѣкъ. Азъ се отказвамъ отъ тази работа. Тогава светията ги запиталъ: Има ли още нѣкой да ме бие? Втори пѫть ще биете ли светия? Какво правятъ съвременнитѣ хора при подобни случаи? Достатъчно е само да докоснатъ единъ човѣкъ, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща къмъ Господа и пита: Де си, Господи, не виждашъ ли страданията ми? — Празна работа е тази, казва Богъ. Защо ме търсите вънъ нѣкѫде? Азъ съмъ вѫтре въ васъ. Потърпете още малко! Когато биятъ човѣка, заедно съ него биятъ и Господа, Който е въ него, но Той казва: „Имай търпение да понесешъ и това страдание!“ Хората не могатъ да носятъ страданията, защото мислятъ, че Богъ е далечъ нѣкѫде, на небето, въ другитѣ свѣтове. Обаче, едно трѣбва да знаете: Никой не може да бие човѣка, въ когото Богъ живѣе. Който вдигне рѫка върху този, въ когото Богъ живѣе, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолитѣ, тѣ излѣзоха радостни и весели. Сѫщо така и мѫченицитѣ носѣха страданията си съ радость. Тѣ не усѣщаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Нѣма случай, когато нѣкой да е ударилъ светия и да не е пострадалъ. Да вдигнешъ рѫка върху светия, това значи да вдигнешъ рѫка върху Господа. Който е вдигналъ рѫка противъ Господа, той е останалъ съ суха рѫка. Който е риталъ съ кракъ Господа, той е останалъ съ сухъ кракъ. Който е казалъ лоша дума противъ Господа, той е останалъ съ сухъ езикъ. Законътъ е безпощаденъ. Не е позволено нито да се каже лоша дума противъ Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно да влѣзете срѣдъ океана и да биете съ прѫчка водата. Ако сте на брѣга, оттамъ можете да биете водата съ прѫчка, но невъзможно е да влѣзете срѣдъ океана и да биете водата съ прѫчка. „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Вѣра се изисква отъ хората. Вѣрата се заключава въ вѣруюто, което хората иматъ. Напримѣръ, нѣкой казва, че Господъ му говорилъ. — Господъ му говорилъ, а той е последенъ сиромахъ, и се оплаква отъ положението си. Господъ му говорилъ, а боледува. Господъ му говорилъ, а работитѣ му не вървятъ добре. Каква е тази вѣра? Господъ му говорилъ, но той не слуша този гласъ. По-право той говори на Господа, но Господъ не му отговаря. Това, което хората наричатъ разговоръ съ Бога, не е нищо друго, освенъ отгласъ на тѣхното съзнание. Запитвамъ тѣзи, които казватъ, че Богъ имъ говорилъ, какъвъ е Божиятъ гласъ, и тѣ казватъ, че билъ като тѣхниятъ. Не, Божиятъ гласъ не е като човѣшкиятъ. Въ гласа на Бога има нѣщо особено. Той е гласъ на Вѣчностьта, гласъ на Абсолютното. Който веднъжъ само е чулъ Божия гласъ, той никога нѣма да го забрави. Нѣкой казва: Господъ ми говори всѣки день. — Възможно е; обаче, азъ зная, че Господъ говорѣше всѣки день само на Адама, когато бѣше въ рая. Тъй щото, всички ония, които казватъ, че Богъ всѣки день имъ говори, тѣ трѣбва да сѫ въ рая. Споредъ мене, тѣ сами си говорятъ. Нѣкой седи, мисли и се запитва: Слушай, отъ тебе човѣкъ ще стане ли? — Ще стане. — Ще ликвидирашъ ли нѣкога съ сиромашията? — Ще ликвидирамъ. Азъ съмъ слушалъ хора, които сами съ себе си се разговарятъ. Ако вѣрватъ въ духове, тѣ ще кажатъ, че духоветѣ имъ говорятъ. Ако сѫ религиозни, ще кажатъ, че Богъ имъ говори. Не, Богъ не говори на хората. При това, сегашнитѣ хора нѣматъ още онѣзи органи, чрезъ които да възприематъ Божия гласъ направо. За да се възприеме енергията отъ Божия гласъ, той трѣбва да мине презъ деветь сфери, т. е. презъ деветь превода. Не се разбира лесно този гласъ! Вземете, напримѣръ, стиха отъ Евангелието: „Любете враговетѣ си!“ Не е лесно да се разбере този стихъ. Въ какво седи мѫчнотията на разбирането? Какъ ще обичате човѣка, който ви е ограбилъ, който е изгорилъ кѫщата ви и направилъ редъ още пакости? Отъ Божествено гледище, този човѣкъ ви е направилъ голѣмо добро: той изгорилъ старата ви кѫща, за да направи нова. Той взелъ книжнитѣ ви пари, за да ги смѣни съ златни. Така трѣбва да гледате на враговетѣ си. Онѣзи врагове, за които Христосъ е казалъ, че трѣбва да ги любимъ, сѫ наши добри приятели. Кой може да повѣрва въ това? Едва ли ще се намѣри единъ човѣкъ, който може да повѣрва на думитѣ ми. Ако се намѣри такъвъ, той непременно ще бѫде Лазаръ. Това не значи, че нѣмате вѣра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните. Вѣрата на съвременнитѣ хора почива повече на материална почва. Ако единъ день мѫжътъ на нѣкоя жена не укаже къмъ нея това внимание, което всѣки день ѝ указва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесалъ друга нѣкоя. Срѣща единъ човѣкъ свой приятель, който му дължи нѣкаква сума, но приятельтъ му се превива отъ болки въ стомаха, не иска да се спира съ никого, търси лѣкарь да му даде първа помощь. — Защо бѣгашъ отъ мене? Не се стѣснявай, паритѣ сега не ми трѣбватъ, азъ искамъ да те видя, да си поговоримъ малко. — Човѣкътъ се превива отъ болки, не може да се изправи, а той му говори за нѣкакви пари и задължения. Питамъ: при такива разбирания, може ли да сѫществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждитѣ имъ не трѣбва да зависятъ отъ окрѫжаващитѣ, но отъ природата. Човѣкъ има нужда отъ въздухъ. Трѣбва ли той да очаква на приятеля си да му вдъхне въздухъ въ устата? Какъвъ въздухъ ще бѫде този? Като казвамъ, че не трѣбва да очаквате на хората и да не се нуждаете отъ тѣхъ, имамъ предъ видъ, че сами трѣбва да приемате въздуха направо отъ природата. Какво ще спечелите отъ въздухъ, който веднъжъ е билъ въ дробоветѣ, или най-малко въ устата на нѣкой човѣкъ? Не, човѣкъ трѣбва да бѫде направо свързанъ съ природата! Обаче, природата спазва великия законъ на економията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човѣшката речь. Следователно, като говори човѣкъ, съ нечистия въздухъ заедно, излизатъ навънъ чисти думи, които го дезинфекциратъ. Ако устата на нѣкой човѣкъ мирише, той трѣбва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние отъ мене и слушай само думитѣ, които излизатъ отъ устата ми, но въздухътъ недей мириса. И тъй, отношенията, които сѫществуватъ между хората, трѣбва да почиватъ на идейна база. Това, което тѣ хранятъ въ своитѣ чувства и мисли едни къмъ други, е реалното, а не хлѣбътъ, който си даватъ. Хлѣбътъ, който давате на човѣка, може да го ползува дотолкова, доколкото е проникнатъ отъ хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършатъ и говорятъ, е проникнато отъ Божествената Любовь, болнитѣ около тѣхъ лесно ще оздравяватъ, неразположенитѣ ще придобиватъ разположение. Това може да не стане изведнъжъ, но постепенно. „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Когато Лазаръ чу Христовитѣ думи, той веднага отговори: „Чувамъ, Господи“! Христосъ продължи по-нататъкъ: „Махнете превръзкитѣ му“! Това значи: освободете го отъ мѫчнотиитѣ на живота! И тъй, първо човѣкъ трѣбва да повѣрва въ себе си, въ гласа, който отвѫтре му говори. Нѣкой заболѣва и вика лѣкарь да му помогне. Лѣкарьтъ казва: Следъ 24 часа ти ще заминешъ за онзи свѣтъ. Ако повѣрва въ думитѣ на лѣкаря, той наистина ще замине. Но въ такъвъ случай, въ човѣка винаги заговаря вѫтрешниятъ гласъ, който казва: Ти ще оздравѣешъ. — Повѣрвайте на този гласъ! Казвате: Какво трѣбва да правя? — Стани отъ леглото си и излѣзъ вънъ! Преди години, въ Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цѣли 12 години. Лѣкаритѣ, които я гледали презъ това време, се произнесли, че тя нѣма да оздравѣе, и за винаги ще остане инвалидъ. Единъ день, въ рѫцетѣ на тази жена попаднала една книга, наскоро излѣзла отъ печатъ, за „силата на внушението и лѣкуване чрезъ внушение“, и тя внимателно я прочела. Скоро следъ това тя чула въ себе си тихъ гласъ да ѝ говори: Стани отъ леглото си! Тя веднага станала и се почувствувала здрава. Съ тази жена станало сѫщото, каквото и съ Лазаря. Съ всички хора може да се случи сѫщото, но тѣ трѣбва да се освободятъ отъ ония съмнения, подозрения, недовѣрия, които днесъ пълнятъ умоветѣ и сърцата имъ. Като чуятъ вѫтрешния гласъ да имъ говори, тѣ казватъ: Дали Господъ ни говори, или така ни се струва? Гласътъ на Господа не мяза на никой другъ гласъ: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога въ себе си, той изпитва свещенъ трепетъ въ душата си; този трепетъ му дава потикъ, импулсъ да върви напредъ. Подчини се на този потикъ! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е въ сила да разгори и най-дебелитѣ дърва. Отъ малката клечка кибритъ се произвежда цѣлъ пожаръ. Такова нѣщо е Божествениятъ гласъ. Отъ малка искра той създава цѣлъ пожаръ. Всички велики, учени и идейни хора сѫ слушали въ себе си този гласъ и сѫ се подчинявали на него. Откритията на ученитѣ, на великитѣ хора не се дължатъ на тѣхъ. Всѣко откритие не е нищо друго, освенъ Божествена идея, която е проникнала въ ума на нѣкой ученъ, и той я е възприелъ и изнесълъ на свѣта. Заслугата на този ученъ се заключава само въ това, че той е насочилъ мисъльта си въ дадено направление, и оттамъ е получилъ нужната свѣтлина. И наистина, ние виждаме, че следъ дълги усилия, следъ упорита работа върху известни въпроси, учениятъ дохожда най-после до нѣкакво откритие. Този ученъ не казва на хората, че е получилъ откровение отгоре, защото ще го нарекатъ смахнатъ, побърканъ, но той казва: Следъ дълга и упорита работа върху еди-кой си въпросъ, най-после азъ дойдохъ до известни научни заключения. Следъ всичко това, хората наричатъ този човѣкъ ученъ. Като четете разни теории въ науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този ученъ е материалистъ и т. н. Кой човѣкъ е материалистъ? Влизате въ една гостилница, и срещу васъ излиза гостилничарьтъ, човѣкъ пъленъ, съ благоутробие, съ лице крѫгло, като месечина, съ весели, засмѣни очи, и казва: Заповѣдайте, господине! Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате въ листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарьтъ още повече се вдъхновява и започва да обикаля около васъ, иска да ви услужи, както трѣбва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи материалистъ човѣкъ. Трѣбва ли да говорите на този човѣкъ? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава отъ другитѣ метали. Ако вмѣсто златна монета, вие извадите една мѣдна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарьтъ веднага ще каже: Излѣзъ вънъ! — Защо? — Кесията ти е празна. — Влѣзъ вѫтре! — Защо? — Кесията ти е пълна. „Лазаре, излѣзъ вънъ“! Когато влѣзе въ гроба, кесията на Лазаря бѣше пълна. Когато изпразни кесията си, Христосъ дойде предъ гроба му и каза: „Излѣзъ вънъ!“ Това значи: нѣма ядене и пиене, нѣма вече слава и почести отъ хората. Лазаръ трѣбваше да се освободи отъ всички връзки, отъ всички недѫзи и заблуждения и да излѣзе вънъ. Следователно, докато не се освободите отъ всички суевѣрия, отъ всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излѣзете отъ гроба. Казвате: Виновни ли сме за своитѣ слабости и недѫзи, които по наследство носимъ отъ своитѣ майки и бащи? — Ако дѣдо ти и прадѣдо ти преди четири поколѣния сѫ пили, трѣбва ли ти днесъ да станешъ пияница и да се оправдавашъ съ наследственостьта? Човѣкъ може да изправи своитѣ лоши наследствени чърти, както може и да разработи добритѣ наследствени чърти. Той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да работи за изправяне на лошитѣ наследени чърти и по какъвъ начинъ да разработва добритѣ. Това, което окултизъмътъ нарича „четвърто посвѣщение“ не е нищо друго, освенъ задача на човѣка, да намѣри начинъ за изправяне на своитѣ лоши чърти, унаследени отъ неговитѣ родители и прародители. И на светиитѣ е дадена задачата, не да спасятъ хората, но да ги освободятъ отъ лошитѣ имъ наследствени чърти и да ги направятъ щастливи и безсмъртни. Сѫщиятъ принципъ подържаше и Христосъ, като казваше: „Който вѣрва въ мене, той ще придобие животъ вѣченъ“. За васъ е важно да се освободите отъ своитѣ лоши чърти и да чуете вѫтрешния гласъ, който ви казва: „Излѣзъ вънъ!“ Питамъ: докато едно дете не излѣзе отъ бащиния си домъ, може ли да стане ученъ човѣкъ? Докато не чуе гласа на баща си „излѣзъ вънъ!“ — синътъ не може да стане ученъ човѣкъ. Бащата казва на сина си: „Излѣзъ вънъ!“ — и се нагърбва съ години да го подържа въ странство, да стане ученъ човѣкъ. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вѫтрешниятъ гласъ ви казва: „Излѣзъ вънъ!“ Това значи: напусни тази служба! Който послуша този гласъ и напусне службата си, той ще получи по-висока отъ първата. Който е получилъ безсмъртието, той седи по-високо отъ всички царе или князе на земята. Защо? Земниятъ царь утре ще умре и ще го детрониратъ, а безсмъртниятъ човѣкъ е царь на живота. Той е придобилъ това, за което царьтъ не може и да мисли. Ще кажете, че това сѫ празни работи, т. е. нѣща, които днесъ сѫ непостижими. — Ние не гледаме на нѣщата като обикновенитѣ хора. Ако гледахме на живота като тѣхъ, и ние щѣхме да бѫдемъ нещастни. Какво ще бѫде положението на вѣрващия, ако на края на живота си каже: Дали съмъ спасенъ, или не? Следователно, вие трѣбва да различавате източницитѣ на знанието, да не изпадате въ заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. — Тамъ е въпросътъ. Този гласъ коренно се различава отъ гласа на обикновенитѣ хора. Дойде заминалия ви дѣдо при васъ и започва да ви говори: Синко, едно време и азъ живѣхъ като тебе, но нищо не постигнахъ. Трѣбва да се измѣни този начинъ на живѣене! — Това е гласътъ на дѣдо ти. Следъ него ще се изредятъ баба ти, прабаба ти, и всички ще пѣятъ една и сѫща пѣсень, че нѣкога живѣли като тебе, но така не се живѣе. Какъ трѣбва да се живѣе, и тѣ не знаятъ. Следъ тѣхъ ще дойде чичо ти, братовчедъ ти, и като си отидатъ, ще кажешъ: Главата ме заболѣ отъ тѣзи приказки. — Това не е Божествениятъ гласъ. Богъ никога не говори на хората така. Човѣкъ трѣбва да дойде до вѫтрешна опитность, да различава тѣзи гласове отъ Божествения. Езикътъ на разумния човѣкъ коренно се различава отъ този на неразумния Дойде нѣкой неразуменъ при васъ и казва: Знаешъ ли, колко много те обичамъ? — Може ли разуменъ човѣкъ да говори така? Разумниятъ никога не говори за любовьта. Той знае, че Богъ е Любовь. Само онзи може да каже, че обича, който постѫпва спрѣмо хората така, както и спрѣмо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристѫпвате къмъ доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? — Хлѣбъ, ядене. — После? — Тури яденето въ устата ми! — Доволни ли сте отъ яденето? — Не съмъ доволенъ. — Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така изреждате едно ядене следъ друго, докато господарьтъ се задоволи. Господарьтъ заповѣдва, а азъ, който го обичамъ, изпълнявамъ съ любовь, съ разположение, безъ да говоря нѣщо. Значи, дойде ли нѣкой вашъ приятель на гости въ дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любовь. Такава бѣше любовьта на Христа къмъ Лазаря. Христосъ каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Съ тѣзи думи Христосъ искаше да каже на Лазаря, че е готовъ да му услужи. Съ какво му услужи? Като му върна живота. Лазаръ пъкъ мина презъ четвъртото посвѣщение, следъ което бѣше абсолютно готовъ да се подчини на Божествения гласъ. Ако не бѣше се подчинилъ на този гласъ, Лазаръ и досега щѣше да лежи въ гроба. Днесъ Христосъ стои предъ вашитѣ гробове и казва: „Излѣзте вънъ!“ Този въпросъ стои предъ васъ, и вие сами трѣбва да го решите. Ако питате този онзи, какво трѣбва да правите, да излѣзете, или не, вие ще останете въ гроба, ще пропуснете благоприятнитѣ моменти въ живота. Когато чу гласа на Христа, Лазаръ не запита, защо трѣбва да излѣзе, какъ да излѣзе и т. н. Той разбра смисъла на тия думи, и веднага излѣзе отъ гроба. Този е човѣкътъ на четвъртото посвѣщение. Когато Павелъ, който бѣше въ първото си посвѣщение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гонишъ?“ Христосъ го бутна отъ коня и му отговори: „Азъ съмъ Христосъ, Когото ти гонишъ“. И следъ като стана отъ земята, Павелъ разбра, какво трѣбва да прави. Лазаръ, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповѣдашъ, Господи?“ — Излѣзъ вънъ! И той веднага излѣзе. Лазаръ слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласътъ му казваше: Иди! — и той отиваше. — Ела! — и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича, и когото обичатъ разбиратъ, какво нѣщо е любовь и сѫ готови всичко да изпълняватъ. Тѣ доброволно даватъ мѣсто на Бога да се прояви въ тѣхъ. Какво става днесъ въ свѣта? Двама млади се събиратъ на едно мѣсто и започватъ да си гугуцатъ. Тѣ чакатъ щастието да ги посети. Докато любовьта не дойде между тѣхъ, тѣ не могатъ да бѫдатъ щастливи. Любовьта. това е проява на Бога въ живота. Дойде ли любовьта въ човѣка, съ нея заедно дохождатъ богатство, слава, честь, способности, дарби и т. н. Който се домогне до този великъ законъ въ живота, той е придобилъ всичко. Любовьта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днесъ хората разрешаватъ въпроситѣ си споредъ степеньта на своето развитие, кой дето е стигналъ. Това е правиятъ пѫть за тѣхъ. Това е пѫтьтъ на обикновенитѣ хора, който коренно се различава отъ този на съвършенитѣ. Сега, азъ говоря, какви трѣбва да бѫдатъ съвършенитѣ хора. Несъвършениятъ се стреми къмъ съвършения; ученикътъ се стреми къмъ професора си, или къмъ учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане предъ невежеството; малкото богатство е за предпочитане предъ сиромашията. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора; тѣ трѣбва да изпѫдятъ страха вънъ отъ себе си, и да дадатъ мѣсто на любовьта. Само при това положение, тѣ ще бѫдатъ готови да се подчинятъ на Христовия гласъ, който ще имъ каже: „Излѣзъ вънъ!“ За нѣкои Христосъ е дошълъ вече и хлопа на вратата на тѣхния гробъ. За други още много време ще мине, докато дойде да хлопа на вратата на тѣхния гробъ. Това зависи отъ степеньта на тѣхното развитие. Който е чулъ гласа на Христа, той е вече вънъ отъ гроба. Развитието на човѣшкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва отъ една годишна възрасть и свършва до 120 години. Всѣка година съзнанието на човѣка се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човѣка се заключава въ разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пъкъ създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. Съ разбирането на Бога се разбира и цѣлата вселена. Но Богъ трѣбва да проговори на човѣка. Щомъ единъ пѫть му проговори, той ще срещне единъ човѣкъ, който ще го обикне; ако два пѫти му проговори, двама души ще го обикнатъ; ако три пѫти му проговори, трима души ще го обикнатъ; ако четвърти пѫть му проговори, той ще бѫде въ гроба; на петия пѫть вече той ще бѫде на небето, и оттамъ ще помага на хората. За такъвъ човѣкъ земниятъ животъ изгубва своя смисълъ. Казвате: Какво ще бѫде тогава нашето положение? Какво ще стане съ насъ? Питамъ: вие били ли сте въ духовния, въ съзнателния животъ, да знаете, какво представя той? Да живѣете въ този свѣтъ, това подразбира да живѣете едновременно въ всички тѣла и да ги чувствувате като свои. Като излѣзете отъ едно тѣло, ще влѣзете въ второ, въ трето — всички тѣла на хората ще бѫдатъ на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нѣматъ своя кѫща и се мѣстятъ отъ една въ друга, по свое желание. Това значи да живѣе човѣкъ въ съзнанието на другитѣ хора. Нѣкои ще кажатъ, че това е залъгване. Питамъ: когато четете философиитѣ на разни учени, не се ли залъгвате съ тѣхъ? Какво допринасятъ тия философии въ вашия животъ? Ще кажете, че тѣ разширяватъ съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, тѣ би трѣбвало да внесатъ въ него нѣкакъвъ новъ елементъ. Ако нѣкой ученъ или философъ е могълъ да внесе новъ елементъ въ съзнанието ви, това значи да разполагате съ магическата тояжка, съ помощьта на която можете да превръщате желѣзото въ злато. Този ученъ е могълъ да внесе този новъ елементъ, съ помощьта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизнениятъ елексиръ, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старецъ въ младъ момъкъ, това е истинска наука. Смисълътъ и силата на тази наука се крие въ думитѣ, които Христосъ е казалъ на Лазаря. Тѣзи думи сѫ въ състояние да превърнатъ стогодишния старецъ въ младъ момъкъ. И когато питатъ, де е стариятъ човѣкъ, младиятъ момъкъ ще каже: Стариятъ замина за странство, а вмѣсто него останахъ азъ да продължа неговата работа. Една мисъль трѣбва да остане у васъ: не се съмнявайте въ Божественото, което работи въ душитѣ ви! Който не се съмнява въ Божественото начало въ себе си, той е напълно нормаленъ, здравъ човѣкъ. Божественото, именно, ще заговори на душитѣ ви съ гласъ, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този гласъ, вие трѣбва да бѫдете вѫтрешно подготвени. Този гласъ нѣма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излѣзъ вънъ!“ Науката е за ученитѣ хора, а за обикновенитѣ хора — обикновени работи. Умъ се иска отъ човѣка, за да разбере, напримѣръ, езика на математиката, на геометрията. Този езикъ е единъ отъ старитѣ езици, които сѫ сѫществували досега. Въ геометрията се говори за линии, за ѫгли, за фигури, за тѣла и т. н. Какво нѣщо е ѫгълътъ? Ѫгълътъ е едно отъ противоречията, които се създаватъ въ отношенията на двама души. Ѫгълътъ е противоречие, което сѫществува между мѫжа и жената. Колкото ѫгълътъ е по-голѣмъ, толкова и противоречието е по-голѣмо. Увеличаването на ѫгъла започва отъ единъ градусъ и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. Следъ това той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което дветѣ рамене на ѫгъла образуватъ права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мѫжътъ и жената, които до това време не сѫ се разбирали, подаватъ рѫцетѣ си за примиряване и взаимно изправятъ погрѣшкитѣ си. Такова нѣщо е противоречието, споредъ езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се каратъ, за мене не е важно, кой отъ двамата е виновенъ, нито пъкъ коя е причината на недоразумението между тѣхъ, но тѣ трѣбва, като ученици, да измѣрятъ ѫгъла, образуванъ между тѣхъ, да видятъ, на колко градуса е равенъ. Голѣмината на този ѫгълъ показва, какви отношения сѫществуватъ между двама души. Щомъ двама души се каратъ, тѣ започватъ съ ѫгълъ отъ единъ градусъ, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после — до 180 градуса; като дойдатъ до 180 градуса, тѣ образуватъ права линия и подаватъ рѫцетѣ си за примиряване. Правата линия е пѫть на прощаване, на примиряване. Тя е магическата прѫчица въ рѫката на сѫдията, който казва: „Простени бѫдете!“ И тъй, геометрията разполага съ методи, начини, чрезъ които човѣкъ може да изправя своитѣ погрѣшки. По сѫщия начинъ ученитѣ геометрици изправятъ погрѣшкитѣ си. Ако статическата геометрия разполага съ методи за изправяне погрѣшкитѣ на човѣка, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бѫдещето, споредъ която, ако работи, човѣкъ ще намѣри начини за изправяне на своитѣ погрѣшки. Като изправи погрѣшкитѣ си, той ще чуе гласа на баба си и на дѣдо си, които ще му кажатъ: Сега постѫпи добре. — Обаче, това още не е Божиятъ гласъ. И днесъ, когато нѣкои казватъ, че сѫ чули този гласъ, въ сѫщность, не сѫ го чули. За онѣзи, които не казватъ, че сѫ чули този гласъ, вѣроятностьта, да сѫ го чули и да го чуятъ за въ бѫдеще, е по-голѣма. За предпочитане е вие да сте отъ вторитѣ, отколкото отъ първитѣ, които се самоизлъгватъ. Богъ казва: Ако всички пророци, които твърдятъ, че сѫ пратени отъ мене, говорятъ истината, даже ѝ да не сѫ пратени отъ мене, азъ ще имъ простя. Сега азъ не искамъ да се обезсърдчавате, да губите куража си отъ това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учительтъ по математика предава на ученицитѣ си, въ първо време нѣкои отъ тѣхъ не го разбиратъ, но впоследствие се ориентиратъ и започватъ добре да решаватъ задачитѣ си. Мѫчнитѣ, неразбранитѣ нѣща сѫ научни, а леснитѣ, разбранитѣ сѫ обикновени. Неразбранитѣ нѣща интересуватъ човѣка, защото тѣ представятъ почва, условия за неговото развитие. Неразбранитѣ области сѫ предметъ на науката. Дето хората не се разбиратъ, тамъ си мязатъ; дето се разбиратъ, тамъ не си мязатъ. Разумнитѣ хора, които не се разбиратъ, си мязатъ. Казватъ за нѣкого: Въ този човѣкъ има нѣщо тайнствено, нѣщо загадъчно — талантъ има той. Значи, вниманието на хората къмъ нѣкой човѣкъ се съсрѣдоточава, именно, къмъ това, което е неразбрано за тѣхъ. Кое е неразбраното въ човѣка? Божественото е неразбрано. Божественото всѣкога ще остане неразбрано за човѣка. Защо? За да има къмъ какво да се стреми. Единъ день, когато чуе гласа на Божественото въ себе си, човѣкъ ще излѣзе вънъ и ще придобие живота, както и Лазаръ го придоби. Ако при днешнитѣ трудни условия, ако при днешната криза, която хората минаватъ, чуятъ гласа на Бога и излѣзатъ вънъ, тѣ ще се освободятъ отъ всички терзания и смущения. Които разполагатъ съ пари, съ кѫщи, съ имоти, тѣ нѣматъ поне тѣзи материални терзания, но които и това нѣматъ, тѣ знаятъ, какви терзания и мѫки преживѣватъ. Ще приведа единъ примѣръ за единъ светия и за единъ богатъ човѣкъ. Светията живѣлъ въ планината. Единъ день богаташътъ, облѣченъ въ топли, здрави дрехи, а отгоре и съ кожухъ, тръгналъ за планината и се отбилъ при светията. Богаташътъ цѣлъ треперѣлъ отъ студъ. Погледналъ къмъ светията, но какво било очудването му, когато го видѣлъ спокоенъ, стои изправенъ на едно мѣсто и държи прѫчка въ рѫка. — Какво правишъ? — Топля се. — Какъ се топлишъ? Богаташътъ се приближилъ до светията, хваналъ прѫчката, която била въ рѫката на светията, и веднага отскочилъ настрана, кожата му изгорѣла. Светията спокойно държалъ въ рѫката си горещата прѫчка, а богатиятъ едва се докосналъ до нея, и рѫката му изгорѣла. Казвамъ: това е вѣруюто, което проповѣдваме. И вие можете, като светията, да хванете тази прѫчка въ едната си рѫка и да се топлите съ нея. Огънь има въ тази прѫчка! Силата на човѣка е въ това, въ което той вѣрва. Това, въ което човѣкъ вѣрва презъ цѣлия си животъ и не се разколебава, е Божественото въ него. Този е единствениятъ капиталъ, който човѣкъ има въ себе си, и съ който всѣкога може да разполага. Въ това се заключава неговото спасение. Казвамъ: на тази почва, именно, единъ день Богъ ще застане и ще каже: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Понеже на малкото си билъ доволенъ, влѣзъ съ него въ благоволението на своя господарь!“ Азъ съмъ за онова малко, за което се казва въ Писанието, че то било едно малко камъче подъ езика. Езикътъ представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човѣка. Това малко камъче е Божественото, което е скрито въ човѣка, като малъкъ зародишъ, който очаква своето развитие. Отъ него ще излѣзе съзнанието на бѫдещия човѣкъ, който ще се нарече Синъ Божи, Синъ на Мѫдростьта. „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Сега и на васъ казвамъ: като ви турятъ въ гроба, при голѣмитѣ мѫчнотии, при неразрешенитѣ задачи, кажете си: Ще дойде Христосъ и при мене и ще ми каже, като на Лазаря „излѣзъ вънъ“. Въ това седи силата на хората съ високо съзнание. Съвременнитѣ религии, съвременнитѣ вѣрвания на хората сѫ приготовления за вѣчното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бѫдатъ Синове Божии. Ако нѣкой казва, че е Синъ Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастливъ е онзи, на когото Богъ е проговорилъ; нещастенъ е онзи, на когото не е проговорилъ. Достатъчно е Богъ да е проговорилъ веднъжъ на човѣка. Ако два пѫти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пѫти Богъ е говорилъ на човѣка, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Богъ само веднъжъ е проговорилъ, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плодъ стократно. Онѣзи пъкъ, на които Богъ е говорилъ много пѫти, представятъ неблагоприятнитѣ условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е веднъжъ само Богъ да запали свѣщьта на човѣка, за да продължава тя вѣчно да гори. Онзи, въ когото Божественото е събудено, представя запалена свѣщь отъ Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално Той е вложилъ въ човѣка дихание на животъ, т. е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупалъ съ материя и, въ края на краищата, заровилъ въ гроба. Старитѣ идеи и вѣрвания умъртвяватъ Божественото въ човѣка и го заравятъ въ гроба. Най-после Божественото трѣбва да чуе гласа на Христа и да излѣзе отъ гроба. Значи, Богъ, въ своето динамическо проявление, иде днесъ да спаси човѣчеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено въ човѣка, трѣбва вѣчно да живѣе, защото свѣтътъ не е създаденъ за човѣка на материята, но за духовното въ него. Сега мога да ви пожелая да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вѣрно, или не? — Ако вѣрвате, вѣрно е; ако не вѣрвате, не е вѣрно. — Ама можемъ ли да носимъ това нѣщо? — Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трѣбва да знаете: новото учение нѣма за цель да забавлява хората. Въ свѣта има много забавачници, нѣма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постѫпи въ забавачница, азъ ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, въ кое училище да постѫпи и при кои професори да се запише. Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Богъ говори само на този или на онзи. Въ сѫщность, Богъ говори само на себе си, т. е. само на Божественото. Като видѣ невежеството на хората, Богъ ги остави да ходятъ сами въ своитѣ пѫтища, но като поумнѣха, Той започна да имъ говори чрезъ своя Синъ, Когото изпрати на земята да ги спаси, да имъ покаже правия пѫть и правия начинъ на живѣене. Значи, Богъ първо е говорилъ на хората чрезъ духоветѣ, после — чрезъ ангелитѣ, следъ това — чрезъ Сина си, а най-после и Той самъ ще имъ проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Богъ проговори на хората? Казано е въ Писанието, че когато Богъ проговори на хората, цѣлата земя ще изгори, а тѣ ще се превърнатъ въ прахъ и димъ. Това значи: всичко непостоянно, всичко промѣнчиво ще изгори, а мислитѣ и чувствата на човѣка ще се видоизмѣнятъ. Подъ свършване или изгаряне на свѣта се разбира ликвидиране съ всички криви мисли, съ всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разбератъ, че сѫ братя, а Богъ — тѣхенъ Баща. Тогава всички ще разбератъ, че земята е създадена за благото на живитѣ сѫщества, а вселената — за научни изследвания. Онѣзи, въ които Божественото е събудено, още днесъ могатъ да живѣятъ по този начинъ. „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ * 6. Беседа отъ Учителя, държана на 10 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. Ани

    1929_03_03 Даде плодъ

    От томчето "Учителю Благи" Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Даде плодъ. „А друго падна на добрата земя, и като израсте, стори плодъ стократно“. Лука 8: 8. „А друго падна на добрата земя и стори плодъ стократно“. — Това е една математическа формула. Какво ни интересува насъ, че едно семе паднало на добра почва и дало плодъ стократно? Ако разгледаме този стихъ буквално, ние почти не се интересуваме, какво става съ растенията. Днесъ хората се интересуватъ отъ това, което става съ тѣхъ. Обаче, всѣко съзнание, което не се интересува отъ процеситѣ, които ставатъ въ живота и природата, е състояние на безсъзнателенъ или полусъзнателенъ животъ. Много свѣтски, учени и религиозни хора живѣятъ день за день и казватъ: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора пъкъ живѣятъ съ мечти и желания да иматъ повече парички, да иматъ кѫщи, хубави и топли дрехи, да иматъ, какво да ядатъ и пиятъ, да иматъ добри приятели, съ които да си поживѣятъ, както Богъ далъ. Това сѫ онази категория хора, които търсятъ добритѣ условия, които вѣрватъ въ щастието. Има хора, които, откакъ се родятъ, докато умратъ, все щастието търсятъ, но щастието не дохожда. Други хора пъкъ, макаръ и да сѫ богати, здрави, вѣрватъ въ нещастието и казватъ: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днесъ сме здрави, но утре можемъ да се разболѣемъ. Днесъ имаме приятели, но утре можемъ да ги изгубимъ. Първата категория хора нѣматъ нищо, но все очакватъ да получатъ отнѣкѫде нѣщо. Втората категория хора всичко иматъ, но все очакватъ, че ще ги сполети нѣкакво нещастие и ще изгубятъ всичко. Това сѫ две състояния, които постоянно се смѣнятъ въ човѣшката душа. Първата категория хора наричамъ оптимисти. Тѣ сѫ повече сиромаси, но не въ обикновения смисълъ на думата „сиромаси“. Тѣ сѫ щедри хора, и безъ да иматъ пари, въ въображението си, правятъ черкови, училища, раздаватъ пари на беднитѣ и т. н. Втората категория хора сѫ песимисти. Тѣ сѫ богати, но вързали сѫ богатството си „въ деветь вѫзела“, както българитѣ казватъ, и никому нищо не даватъ. Тѣ казватъ: Паритѣ не трѣбва да се раздаватъ безъ смѣтка. Ние сме ги печелили съ трудъ, съ усилия. Като съберете тѣзи два типа хора на едно мѣсто, ще видите голѣмата разлика, която сѫществува между тѣхъ. Оптимистътъ обръща всичко на добро, а песимистътъ и подъ вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистътъ казва: Нѣма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно мѣсто. Песимистътъ казва: Какво добро можешъ да очаквашъ, когато счупишъ стомната си? Най-малко паритѣ отидоха. Когато шишето съ маслото се счупи, оптимистътъ казва: Нѣма нищо, друго шише ще се купи. Песимистътъ казва: Съжалявамъ за маслото. Можа поне на нѣкой беденъ да се даде. Кучето изяло хлѣба, оптимистътъ казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлѣбецъ. Песимистътъ пъкъ съжалява за хлѣба, който кучето изяло. Да не бѣше изяло кучето този хлѣбъ, можа да се даде на нѣкой беденъ. Само въ такива случаи песимистътъ става щедъръ и си спомня за сиромаситѣ. Понѣкога и оптимистътъ, и песимистътъ се поставятъ на голѣми изпитания: оптимистътъ очаква щастието, но то не дохожда; песимистътъ очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е понѣкога човѣкъ да бѫде оптимистъ, а понѣкога — песимистъ. Защо? Защото, като се счупи шишето съ маслото, песимистътъ става щедъръ, започва да мисли за сиромаситѣ; сърцето му се отваря, и той става оптимистъ. Оптимистътъ пъкъ, макаръ да не съжалява, че маслото се разлѣло, все пакъ започва да вижда, че има причини въ него, които прѣчатъ на щастието да дойде. Тогава той започва да разсѫждава по дълбоко. „А едно падна на добрата земя и даде плодъ стократно“. На съвремененъ езикъ преведено, добрата почва представя добритѣ, благоприятнитѣ условия на живота. Споредъ съвременниятъ човѣкъ, добритѣ условия подразбиратъ здраве, богатство, щастие — много дадени величини. Споредъ философията на нѣкой съвременни учени, казва се, че въ живота е дадено само едно нѣщо. Значи, тѣхната философия започва отъ едно дадено. Обаче, философията на живота започва съ много дадени: хлѣбъ трѣбва — едно дадено; дрехи трѣбватъ — второ дадено; пари трѣбватъ — трето дадено; здраве трѣбва — четвърто дадено; щастие — пето дадено и т. н. Значи, животътъ изисква много дадени, а не само едно. Свѣтътъ не може да се оправи съ едно дадено. Когато нѣкой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цѣла философия, това говори, че той не е поставилъ тази философия на опитъ. Какъ може съ едно дадено да се построи цѣла философия? То е все едно съ единъ камъкъ да построите цѣла кѫща. Вземете единъ камъкъ и се опитайте да построите съ него една кѫща. Казвате: Ще разложимъ този камъкъ на съставнитѣ му части. — Това вече е другъ въпросъ. Да разложишъ едно дадено на съставнитѣ му части, трѣбва да знаешъ качествата на това дадено. Всѣко дадено съдържа въ себе си още много дадени. Следователно, когато философитѣ сѫ казали, че могатъ да построятъ цѣла система само върху едно дадено, тѣ сѫ подразбирали такова дадено, което съдържа въ себе си много още дадени. Философитѣ сѫ скрили тази мисъль отъ хората. „А едно падна на добрата почва“. Добрата почва представя добритѣ условия, които сѫ необходими за живота. Добритѣ условия сѫ дадени въ живота, но даденото не представя човѣка. За да се познае, човѣкъ трѣбва да отдѣли даденитѣ нѣща отъ себе си и да остане самъ, т. е. само съ Онзи, Който е далъ нѣщата. Какво ще разбере говедарьтъ, ако цѣлъ день се занимава съ даденитѣ говеда на своя господарь? Говедата не искатъ да знаятъ за своя господарь, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязатъ на господаря си, затова не се интересуватъ отъ него. Когато нѣкой касиеръ се занимава съ паритѣ на даденъ богаташъ — милионеръ, печели ли нѣщо? Преди всичко, паритѣ на този милионеръ не мязатъ на самия господарь. Паритѣ не съдържатъ качествата на своя господарь. Мислите ли, че съчиненията на нѣкой философъ съдържатъ въ себе си душата на този философъ? Не, въ съчиненията си, този философъ разглежда нѣща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на нѣкой виденъ ученъ и самиятъ той, неговата душа, сѫ две съвършено различни нѣща, две съвършено различни разбирания. Вземете, напримѣръ, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други нѣкои философи, и ще видите, че тѣ представятъ частични разбирания за нѣщата, съвършено различни отъ това, което представятъ самитѣ тия философи, като души. Често хората говорятъ за интелигентностьта, за интелекта на човѣка, а при това приематъ за реални само тия нѣща, които се виждатъ. Интелектътъ на човѣка вижда ли се? Въ даденъ случай интелектътъ може да се види. Умътъ на човѣка вижда ли се? И той се вижда, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да вижда тия нѣща. Ако нѣкой не вижда интелекта, ума на човѣка, това не е доказателство, че тѣ не сѫществуватъ. Сега, въпросътъ не седи въ това, какво виждаме и какво не виждаме, но въ условията, при които сме поставени за всѣки даденъ случай. Тъй щото, за насъ не е важно, каква е философията на този, или на онзи ученъ. Който иска да разбере философията на нѣкой ученъ, той трѣбва да се постави въ неговото положение. Иначе, той ще разбере само часть отъ неговата философия. При съграждане на своята философия, всѣки ученъ е ималъ предъ видъ известни предпоставки, които не е изказалъ въ философията си. Представете си, че нѣкой човѣкъ се отнася къмъ васъ нѣжно, учтиво, внимателно, посрѣща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добъръ е този човѣкъ, посрѣща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви сѫ съображенията му, да се отнася съ васъ така. Другъ нѣкой се отнася къмъ васъ грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лошъ човѣкъ. Въ случая, вие не знаете съображенията му, защо този човѣкъ се отнася спрѣмо васъ грубо. И светия да е човѣкъ, ако рѫката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете рѫката му, той нѣма да даде, ще дръпне рѫката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е грубъ човѣкъ. Не е грубъ човѣкъ, но рѫката му е счупена. Вашата целувка ще му причини болка. И тъй, когато казвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ или лошъ, вие не знаете вѫтрешнитѣ подбудителни причини, които го заставятъ да се прояви по единъ, или по другъ начинъ. Когато майката кърми детето си, отъ голѣма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млѣкото, което се събира въ гърдитѣ на майката, причинява известно напрежение, известна мѫка, и тя трѣбва да се освободи отъ излишното млѣко. Ако детето ѝ не е при нея, тя ще накърми друго дете, и пакъ ще се освободи отъ напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за нѣкой човѣкъ, че е много добъръ, азъ считамъ, че той е назначенъ на нѣкаква служба, напримѣръ, произведенъ е генералъ, и трѣбва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човѣкъ, но служба, която той трѣбва да изпълни. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е интелигентенъ. Значи, той е полковникъ. — Еди-кой си е разуменъ човѣкъ. — Той е подполковникъ. Тъй щото, каквито добри чърти видя въ човѣка, азъ ги замѣствамъ съ известни служби, които му сѫ дадени да изпълни: майоръ, капитанъ, поручикъ, подпоручикъ и т. н. Най-после, като уподобите службитѣ съ качествата на човѣка, де ще намѣрите самия човѣкъ? Докато не намѣрите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. Човѣкъ не е изворъ, доброто и злото не извиратъ отъ него, но могатъ да пребѫдатъ въ него. Философски казано, доброто и злото сѫ извънъ човѣка, но могатъ да бѫдатъ и въ самия човѣкъ. Значи, доброто произтича отъ Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемемъ едно желание на Бога и го разберемъ, приложимъ въ живота си и извадимъ отъ него плодъ, това добро вече е наше. Въ този смисълъ, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили въ себе си, както възприемаме и обработваме храната въ своя организъмъ. Както правилно възприетата и добре обработена храна отъ организъма прави човѣка здравъ, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човѣка здравъ. Това, което човѣкъ не може да възприеме и асимилира въ себе си, е грѣхъ, нечистота, зло. Значи, човѣкъ едновременно образува въ себе си и добро, и зло. Когато организъмътъ асимилира напълно и правилно приетата отъ него храна, човѣкъ се радва. Когато не може да я асимилира, както трѣбва, той страда и гледа часъ по скоро да се освободи отъ нея. Тази храна образува въ организъма газове, нечистотии, които трѣбва да се отдѣлятъ навънъ. Това е злото въ човѣка. Казано е за човѣка, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днесъ не разбира това, нѣкога ще го разбере. За да бѫде добъръ, докато е на земята, човѣкъ трѣбва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога нѣма да се освободите отъ злото, защото то върви паралелно съ яденето. Колкото по-нечиста е кръвьта на човѣка, толкова по-лошъ е той. Колкото по-чиста е кръвьта му, толкова по-добъръ е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирѣе. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде отъ Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото въ човѣка. Злото въ човѣка подразбира семето, което е паднало на пѫтя, между камънитѣ и между трънетѣ, и образувало въ него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвремененъ езикъ семето, което е паднало на добрата почва? Това означава доброто, което човѣкъ възприема и обработва въ организъма си, вследствие на което организъмътъ му се пречиства, а кръвьта придобива ясно-червенъ цвѣтъ. При тѣзи условия само, доброто въ човѣка дава плодъ стократно. Плодоветѣ на това семе сѫ възвишенитѣ, свѣтли мисли въ човѣка, които иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Сега, при самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да знае че доброто може да дойде въ него отвънъ нѣкѫде, като добро семе, за което той трѣбва да приготви благоприятни условия, добра почва — своя организъмъ. И затова, когато казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, интелигентенъ, мораленъ, ще знаете, че само съ „трѣбва“ нищо не се постига. И мѫжътъ казва на жена си: Жена, трѣбва да омѣсишъ хлѣбъ! Връща се, хлѣбътъ не е готовъ. Защо? Защото нощви нѣма, брашно нѣма, соль нѣма, дърва нѣма да се накладе огънь — нищо нѣма. — Ама хлѣбъ трѣбва! — Ние не отричаме, че трѣбва хлѣбъ, но съ какво ще се направи този хлѣбъ? — Азъ трѣбва да бѫда добъръ, — За да бѫдешъ добъръ, трѣбватъ нощви, брашно, соль, гореща вода, огънь. Като съедините всички тия елементи, вие ще омѣсите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнатъ отъ него. Преведете на съвремененъ езикъ, какво означаватъ нощвитѣ, брашното, сольта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, за винаги ще останете невежи. И философитѣ още не сѫ се научили да превеждатъ езика на природата. Отъ създаването на свѣта досега сѫ се явили много преводчици на природата, но ще дойде день, когато Богъ ще извика всички тия преводчици — философи, учени, проповѣдници — и ще ги постави на изпитъ, като накара всѣки едного да създаде единъ свѣтъ споредъ своята философия, споредъ своитѣ знания и проповѣди. За тази цель, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати велика комисия, която да присѫтствува на този изпитъ. Всички учени, философи, проповѣдници, музиканти, художници ще бѫдатъ поставени на този изпитъ. Между тѣзи хора ще бѫдете и вие. Много отъ васъ сѫ били видни философи, учени, писатели: нѣкои сѫ били владици, патриарси, съ жезъли въ рѫце; други сѫ били жреци, съ корони на глави; нѣкои пъкъ сѫ били царе и царици. Днесъ, обаче, сте взели една привидно скромна форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. Въ каквото положение и да се намирате днесъ, нѣма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, какъ сте решили да живѣете, това е за днесъ. Изпитътъ ще бѫде за миналото. Сегашното ви положение е, подобно на онзи, който взима пари съ 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвитѣ, а майката на паритѣ оставя за по-благоприятни времена. Банкерътъ пита: Ами майката на паритѣ? — За нея не питай. Да, но банкерътъ следи за майката на паритѣ, а длъжникътъ гледа да плати лихвитѣ само. Казвате: Какво нѣщо е човѣкъ? Въ първата глава на Битието, Мойсей пише за създаването на човѣка: „Взе Богъ пръсть, направи отъ нея човѣкъ, вдъхна въ ноздритѣ му дихание, и той стана жива душа“. Значи, животътъ, живото въ човѣка, което седи далечъ отъ неговия интелектъ, отъ неговитѣ добродетели, отъ качествата на неговото сърце, които го смущаватъ, това е истинскиятъ човѣкъ. Добриятъ човѣкъ никога не мисли, че е добъръ; лошиятъ никога не мисли, че е лошъ; умниятъ никога не мисли, че е уменъ; глупавиятъ никога не мисли, че е глупавъ. Който мисли за себе си, че е добъръ, уменъ, ученъ или простъ, той е генералъ, полковникъ или на друга нѣкаква служба. Когато нѣкой напише нѣщо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трѣбва да знае, че други пъкъ ще намѣрятъ, какво неговата работа е глупава. Сѫщо така мислятъ и за банкера: ако нѣкой вземе отъ него пари съ малка лихва, казва, че банкерътъ е добъръ; ако вземе пари съ голѣма лихва, той казва, че банкерътъ е лошъ човѣкъ. Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременнитѣ хора за живота, намираме, че въ тѣхъ има голѣма несъобразность. Всички хора подържатъ мисъльта, че трѣбва да живѣятъ добре. Въ какво седи добриятъ животъ? Добриятъ животъ се заключава въ служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиитѣ закони, докато не постѫпва съобразно тѣхъ, човѣкъ никога не може да разбере вѫтрешния смисълъ на живота. Хората мислятъ, че Богъ е подобенъ на тѣхъ, че се гнѣви като тѣхъ. Казано е въ Писанието „гнѣвъ Божи“, но този гнѣвъ не е като човѣшкиятъ. Сѫщото може да се каже и за хората; има нѣщо свѣтло, хубаво въ тѣхнитѣ мисли и чувства, и тѣ считатъ, че това е присѫтствието на Бога въ тѣхъ, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Богъ не е още въ човѣка. Казвате: Нали човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие? Наистина, човѣкъ е създаденъ да бѫде образъ и подобие на Бога, но още не е такъвъ. Той има стремежъ да бѫде подобенъ на Бога, но още не е такъвъ. Да имашъ стремежъ да си добъръ човѣкъ, е едно нѣщо, а да си добъръ, това е друго нѣщо. За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ живота на растенията, на животнитѣ; после, той трѣбва да е миналъ презъ моралния животъ, да различава доброто отъ злото и най-после, той трѣбва да е влѣзълъ въ Божествения животъ. Доброто причинява радость, а злото — скръбь. Следователно, доброто се смѣнява съ зло, както радостьта — съ скръбь. На доброто винаги съответствува злото; то е сѣнка на свѣтлината. Философитѣ казватъ, че злото е торъ на доброто; отъ този торъ доброто черпи сокове, съ които се храни. И злото, отъ своя страна, се храни отъ соковетѣ на изгнилитѣ листа. Ще кажете: Щомъ е така, можемъ да правимъ зло. Не, по свое желание, човѣкъ не може да прави зло, нито може да прави добро. Това показва, че той е орѫдие, органъ на друго съзнание, вънъ отъ него. Отъ това гледище, свѣтътъ е проникнатъ отъ безброй съзнания, по-високи или по-низки. Надъ всички тия съзнания, обаче, има друго едно, Виеше съзнание, което контролира и управлява всички други съзнания. Човѣкъ е свободенъ да мисли, както иска, да има свои възгледи за живота, но единъ день ще дойде заповѣдь да отиде на война, да се бие съ неприятеля. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ своята свободна воля, съ своето съзнание? Божествено ли е това съзнание, което му налага да отиде на бойното поле, да се бие за отечеството си? Не е Божествено. Каква нужда има Богъ отъ войни? Държавата, обаче, има свои мотиви, които я заставятъ да отвори война на една, или на друга държава: тя иска да се разшири, да придобие повече земя. И свободниятъ човѣкъ, който мисли, разсѫждава по всички въпроси, се вижда принуденъ да отиде на бойното поле. Може ли да откаже на държавата? Не може. Като отива на бойното поле, той все има една мисъль въ себе си, че може да се върне живъ и здравъ отъ фронта. Ако откаже на държавата да отиде на война, той нѣма никаква надежда въ себе си, че ще остане живъ; държавата, на общо основание, ще го застреля, че се отказва да изпълни задълженията си спрѣмо нея. Следователно, и въ единия, и въ другия случай, той върши нѣщо подъ чуждо влияние. Чуждо съзнание го заставя да постѫпи по единъ, или по другъ начинъ. Божественото съзнание му казва да не отива на бойното поле, но отъ страхъ на отговорность, на неизпълнение на дълга си спрѣмо държавата, той отива и се връща раненъ, съ счупени рѫка и кракъ. Сега той казва: Господи, не Те послушахъ, но изпълнихъ дълга къмъ отечеството си. — Който престѫпва Божиитѣ закони, той всѣкога се връща отъ фронта, било съ пукната глава, било съ счупени рѫка или кракъ. Питамъ: нѣма ли други начини, чрезъ които да помогнете на отечеството си? Много начини има, чрезъ които човѣкъ може да помогне на отечеството си. Войната не е единствениятъ начинъ, чрезъ който хората трѣбва да помагатъ на своето отечество. Двама другари отиватъ въ една кръчма да пиятъ. Като се напили добре, единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Ти ще платишъ сега! — Не, ти ще платишъ! — Ама ти пи повече! — Грѣшка имашъ, ти пи повече. Тъй ли? Дигатъ столове, чаши, хвърлятъ ги единъ срещу другъ, набиватъ се добре, пукватъ главитѣ си. Кръчмарьтъ веднага вика стражарь, който ги хваща за якитѣ и ги заставя да платятъ. Тѣ плащатъ на кръчмаря и се готвятъ да си вървятъ. Стражарьтъ ги заставя да тръгнатъ предъ него и ги завежда въ участъка. Питамъ: следъ като тия пияници се набиха и пукнаха главитѣ си, избегнаха ли плащането? И при това положение платиха, но съ по-голѣми разноски, съ по-голѣми лихви. Обаче, плащането може да се разреши и по другъ начинъ. Какъвъ е този начинъ? Въ кръчмата влизатъ трима души: двама другари, които обичатъ да пиятъ, и единъ другъ, който е трезвъ, добъръ и благороденъ момъкъ. Като знае, че другаритѣ му нѣматъ пари, той ги придружава и си казва: Тѣзи мои другари ще влѣзатъ въ кръчмата безъ пари и ще създадатъ следъ това цѣла история около себе си, затова азъ ще бѫда съ тѣхъ и ще платя, каквото пиятъ. Питамъ: съвременнитѣ културни хора не могатъ ли да уредятъ въпроситѣ си поне като тия трима другари? Казвамъ: животътъ изисква нови условия, нови отношения между хората. Тия условия сѫществуватъ, но трѣбва да се приложатъ, да се турятъ въ изпълнение. Въ какво се заключаватъ новитѣ условия? Тѣ се заключаватъ въ пречистване кръвьта на хората, въ подобряване и пречистване на тѣхнитѣ мисли, чувства и желания; въ подобряване на тѣхнитѣ разбирания за живота и природата. Тѣзи сѫ новитѣ условия, при които цѣлокупниятъ животъ може да се подобри. Доброто трѣбва да се постави като почва, върху която ще растатъ и ще се развиватъ семената на живота. Ако всички хора работятъ съ доброто, като условие за растене, тѣ ще получатъ Божието благословение. Ако орачътъ, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бѫде благословена. Всѣка лоша дума, всѣка нечиста мисъль влиза въ житото, като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче, ако орачътъ оре и пѣе хвалебни пѣсни на Бога, всѣки, който яде отъ това жито, ако е боленъ, ще оздравѣе; ако е здравъ, ще се подмлади. Въ всѣка работа, човѣкъ трѣбва да пѣе и славослави Бога. Иначе, ако земедѣлецътъ, ако орачътъ, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цѣли дни се каратъ, говорятъ си лоши думи, отправятъ си лоши мисли и чувства, това жито нѣма да се благослови; ако воденичарьтъ, който мели брашното, както и домакинята, която мѣси хлѣба, не хранятъ въ себе си добри мисли и чувства къмъ ближнитѣ си, и този хлѣбъ нѣма да бѫде благословенъ. Следъ всичко това, хората казватъ: Да подобримъ живота си! Тѣ мислятъ, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вѣрва въ това, може да направи опитъ, да се убеди въ истинностьта на моитѣ думи. Вземете единъ декаръ земя и го обработвайте по новия начинъ презъ всичкото време, докато орете, сѣете и жънете, подържайте въ себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. Презъ всичкото време пѣйте, радвайте се, безъ да се оплаквате, че сѫ излѣзли пришки на рѫцетѣ ви отъ работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизатъ на рѫцетѣ ви пришки и се оплаквате, следъ време тѣзи пришки ще излѣзатъ и на стомаха ви. Пришкитѣ на рѫцетѣ ви показватъ човѣшката лакомия. Работете два часа и си починете. Презъ време на почивката, обиколете нивата, попѣйте си малко, помолете се на Бога да благослови труда ви. После, поработете още два часа, и пакъ се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна. Сѫщото нѣщо се отнася и за поета. Ако единъ часъ пише стихове, два часа трѣбва да се моли, защото той е отговоренъ за своитѣ произведения. Тѣ ще въздействуватъ върху хората, а това въздействие трѣбва да бѫде добро. При това, той ще носи тази отговорность не само въ единъ животъ. Нѣколко прераждания наредъ той ще носи последствията на своитѣ мисли, които е изпратилъ въ пространството. Тази отговорность ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трѣбва. Казано е въ Писанието: „Словото на всѣки човѣкъ ще му бѫде товаръ“. Значи, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка ще му бѫдатъ неговъ собственъ товаръ. Кога? Когато не сѫ съгласни съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки. Всѣки самъ ще опита доброто, което е правилъ, както всѣки самъ опитва хлѣба, който е мѣсилъ. И когато лѣкарьтъ препорѫчва лѣкарства на болнитѣ, той предварително трѣбва да ги е опиталъ, да знае тѣхното действие върху организъма. Преди да се пусне хлѣбътъ въ продажба, хлѣбарьтъ пръвъ трѣбва да го е опиталъ. Преди да продава стокитѣ си, бакалинътъ пръвъ трѣбва да ги е опиталъ. Въ това се заключава новата философия на живота. „А едно падна на добрата почва“. Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добритѣ условия. Значи, добритѣ условия сѫ за добритѣ, за разумнитѣ хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде въ свѣта. Казвате: Ще дойде ли това Слово въ насъ? За да дойде Словото Божие въ васъ, вие трѣбва да пречистите кръвьта си, а затова трѣбва малко да ядете, да не преяждате. Голѣмо изкуство е човѣкъ да знае, какъ и колко да яде. Отъ хиляди години насамъ хората ядатъ, но още не сѫ научили това изкуство. Съвременнитѣ хора бързатъ и когато работятъ, и когато мислятъ, и когато се хранятъ, вследствие на което нѣматъ резултати. Тѣ искатъ да станатъ добри, и като не постигатъ резултати, казватъ: Нѣма да я бѫде тази работа. Когато казватъ за нѣщо, че нѣма да го бѫде, азъ имамъ предъ видъ, че тѣ говорятъ за семето, което е паднало на пѫтя, между камънитѣ, или въ трънетѣ. Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бѫде; то ще израсте и ще даде плодъ стократно. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото въ себе си, като две страни на своето естество, които нѣматъ нищо общо съ самия човѣкъ. Той трѣбва да различава всѣка мисъль, всѣко желание, което се проявява въ него, отъ какво съзнание се диктува — отъ по-високо, или по низко отъ неговото. Следователно, ако се подаде на по-низкото съзнание, човѣкъ непременно ще сгрѣши; ако се подаде на по-високото съзнание, той ще направи нѣкакво добро. Това показва, че никой човѣкъ въ свѣта не действува самостоятелно. Напримѣръ, ставате сутринь рано и казвате: Искамъ да се помоля. Не се минаватъ петь минути, вие казвате: Не искамъ сега да се моля, още повече, че бързамъ, и трѣбва да отида на работа. — Кое отъ дветѣ съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човѣкъ трѣбва да се подава на съветитѣ на онова съзнание, което седи по-високо отъ него. Казвате: Нали нито едно отъ дветѣ съзнания не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое отъ дветѣ ще послушамъ? Едно трѣбва да имате предъ видъ: ако слушате съзнанието, което седи по-низко отъ васъ, ще се изгубите въ него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо отъ васъ, ще познаете себе си и ще влѣзете въ връзка съ Бога. Щомъ се освободите и отъ едното, и отъ другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всѣко съзнание, което съдействува на човѣка да се съедини съ Първичната Причина, е добро. Всѣко съзнание, което противодействува на човѣка да се свърже съ Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всѣка нѣщо, което отдалечава човѣка отъ Първичната Причина, което съкращава живота му и внася въ него редъ нещастия, като разбърква мислитѣ и чувствата му, огрубява го, прави го боленъ, нервенъ и недоволенъ, е зло. Злото е чуждото съзнание въ човѣка. Когато Христосъ запита бѣснуемия, какъ се казва, той му отговори: „Името ми е легионъ“. Срѣща ви нѣкой и казва: Знаешъ ли, какво мога да направя? — Какво можешъ да направишъ? — Ако пожелая, мога да те убия. — Не, никой не може да посегне върху човѣка, ако за това не му е дадена власть отгоре. Ако Богъ не му е позволилъ, и да тегли куршума, цельта си нѣма да постигне рѫката му ще се вцепени, но и револверътъ нѣма да хване. Единъ православенъ свещеникъ, много добъръ човѣкъ, ми разправяше една случка отъ живота си. Това било въ турско време. Единъ день този свещеникъ отишълъ въ близкия, до неговото село, градъ, да получи отъ митрополията нѣкакви пари и се връщалъ въ селото си, дето билъ свещеникъ. Понеже трѣбвало да мине презъ гора, той взелъ съ себе си единъ турски гавазинъ, да го придружи до селото. По едно време свещеникътъ чулъ, че турчинътъ, който вървѣлъ следъ него, цъкалъ нѣщо съ пушката. Той се обърналъ назадъ и го запиталъ: Какво правишъ? Турчинътъ падналъ на колене предъ свещеника и започналъ да се моли: Прости ме, папазъ ефенди! Искахъ да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. — Внимавай, втори пѫть да не правишъ такива работи! — Нѣма да правя подобни опити. Питамъ: Защо пушката не хванала? — Времето не е дошло затова. Други пъкъ ще кажатъ, че условията не били благоприятни. Какво нѣщо сѫ условията? Условията въ живота, това е Богъ. Най-великитѣ условия на живота, това е Богъ. Той е великото начало, което почива дълбоко въ живота и което никой не може да измѣни. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вѫтрешенъ принципъ на живота, Той ни подтиква къмъ доброто и възвишеното. Той е добрата почва, и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плодъ стократно. Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика — всичко ще има. „А едно падна на добрата почва“. Добрата почва не се постига само съ вѣра. Казвате: Достатъчно е човѣкъ да повѣрва въ Господа Исуса Христа, за да бѫде спасенъ. Вѣрно е, че този човѣкъ трѣбва да повѣрва въ Господа, но и ти трѣбва да повѣрвашъ въ Него, че ти казва да хвърлишъ вѫжето на давещия, за да се спаси. Обаче, съ избавянето си той още не е спасенъ. Той излиза само отъ лошитѣ условия, но нѣма да държи вѫжето постоянно въ рѫцетѣ си. Да повѣрвашъ, това е специфично положение, а да живѣешъ, въ това седи сѫщината на живота. Следователно, при известни мѫчнотии вѣрата е само потикъ на мисъльта да вървишъ напредъ, да знаешъ, че ще постигнешъ това, което желаешъ. Обаче, вѣрата не може да се постави като основа на живота. Съ вѣра всичко не се постига. Щомъ прилагате вѣрата въ живота си, тя трѣбва да ви скачи съ Бога. Скачи ли ви веднъжъ съ Бога, тя престава да бѫде вѣра. Съ други думи казано, вѣрата е движение къмъ Първичната Причина. Щомъ влѣзете въ контактъ съ Първичната Причина, вѣрата престава да действува. Докато още не сте получили пари отъ приятеля си, вие вѣрвате, че той ще ги даде. Щомъ получите паритѣ отъ приятеля си, има ли нужда да вѣрвате? Вѣрата има смисълъ за човѣка дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовьта заточва да действува. Който не разбира този законъ, той мисли, че може да разреши всички въпроси само чрезъ вѣрата. Не, дето вѣрата престава, тамъ любовьта започва. Съ мислене само нѣщата не се уреждатъ. Нѣкой мисли, че при всички условия може да бѫде добъръ, но като влѣзе въ живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вѣрата, нито само доброто сѫ основни принципи, върху които животътъ може да се постави. Но и злото не е най-голѣмото препятствие въ свѣта. Злото представя съвокупность отъ разумни сѫщества, които не сѫ разбрали дълбокия смисълъ на живота, вследствие на което вървятъ въ пѫть, съвършено различенъ отъ този на добритѣ сѫщества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошитѣ сѫщества всѣкога влиза въ стълкновение съ съзнанието на добритѣ. Представете си, че въ нѣкой човѣкъ се яви желание да стане богатъ, и за да постигне това свое желание, той се принуждава оттукъ - оттамъ да пооткрадне нѣщо, или да поизлъже. Питамъ: тѣзи идеи негови ли сѫ? Тѣ сѫ чужди идеи, които проникватъ съзнанието на човѣка, и той дълго време трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ тѣхъ. За тази цель, той трѣбва да разбира чуждитѣ влияния, за да може да се освободи отъ тѣхъ. Да ги разбира, да се освободи отъ тѣхъ може; но да ги унищожи — не може. Никой не е въ състояние да унищожи злото. И тъй, злото и доброто сѫ две дадени величини, необходими за човѣшкото развитие. Безъ злото и доброто, човѣкъ не може да направи крачка напредъ. Безъ мисъль човѣкъ не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисъльта си, човѣкъ може да стане щастливъ. Вмѣсто щастие, понѣкога мисъльта може да донесе нещастие за човѣка. Соломонъ е казалъ: „Който много знае, той много страда“. Мисъльта, знанието иматъ значение само тогава, когато сѫ въ връзка съ живота, дето ставатъ мощенъ лостъ за доброто. „А едно падна на добрата почва“. Добрата почва, върху която живѣемъ, трѣбва да се изучава, именно, при сегашнитѣ условия. Вие трѣбва да анализирате своитѣ мисли, да отдѣлите добритѣ отъ лошитѣ, да останете сами и свободно да се проявявате. Всѣки самъ трѣбва да направи тази анализа, безъ да разправя на другитѣ, какво прави и какво е постигналъ. Като говоря по този начинъ, това не показва, че досега вие не сте живѣли добре. Ако сте свършили първо отдѣление съ отличие, чака ви второ отдѣление; като свършите второ отдѣление, чака ви трето, после — четвърто. Следъ това предъ васъ се разкрива по-широкъ курсъ — прогимназия, гимназия, университетъ. Вие влизате въ живота, работите година-две и казвате: Добре свършихъ работата си. — Радвамъ се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отдѣление ви чака. Ако първо отдѣление сте свършили съ отличие, а второ отдѣление сте слабъ ученикъ, какво ви ползува отличието на първото отдѣление? Ако сте били праведенъ човѣкъ, а после станете голѣмъ грѣшникъ, какво ви ползува праведниятъ животъ? Понѣкога се случава и обратното: въ първо отдѣление сте били слабъ ученикъ, а въ второ отдѣление — силенъ. Тогава вие печелите. Усилията на човѣка трѣбва да бѫдатъ постоянни; той всѣкога трѣбва да се стреми пръвъ да бѫде. Какво се разбира отъ идеята, че човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде пръвъ? „Пръвъ“, означава стремежъ къмъ усъвършенствуване. Този е идеалътъ на човѣшката душа. Този идеалъ има една мѣрка, много по-висока отъ тази на физическия свѣтъ. Напримѣръ, на физическия свѣтъ нѣщата се преценяватъ съ бележки — тройка, четворка, най-много до шесторка. Обаче, въ Божествения свѣтъ може да се мине отъ единъ класъ въ другъ само съ десеторка. Ако си получилъ бележка деветь, не можешъ да минешъ въ по-горенъ класъ. Когато ученикътъ държи изпитъ въ Божествения свѣтъ и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание въ отговоритѣ си, ученикътъ пропада. Тамъ всичко трѣбва да се знае безпогрѣшно. Въ училищата на земята, ученикътъ може да повтаря единъ класъ две години, а при специално разрешение — три години. Ако следъ три години не мине въ по-горенъ класъ, той се изключва отъ училището. Въ невидимия свѣтъ ученикътъ има право да повтаря класа хиляда години наредъ. Ако следъ това не може да мине въ по-горенъ класъ, даватъ му почивка хиляди години, докато дойде новата епоха, въ която той ще влѣзе и започне отново първо отдѣление. Въ невидимия свѣтъ учителитѣ сѫ крайно взискателни: хиляда години ще държатъ ученика въ първо отдѣление, докато го научатъ, както трѣбва. Не се влиза лесно въ Царството Божие! Нѣкой ученикъ работилъ много, приготвилъ се добре и мисли, че всичко знае и не могатъ да го скѫсатъ, но остава изненаданъ, когато пропадне на изпита. Въ невидимия свѣтъ ученикътъ не минава по благоволение. Тамъ се изисква знание — нищо повече! Нѣма по-красиво състояние за ученика отъ това, да се яви на изпитъ въ невидимия свѣтъ. Сега всички трѣбва да се готвятъ, защото за всѣки едного ще дойде деньтъ, когато трѣбва да се яви на изпитъ предъ тази велика комисия. Какво ще бѫде положението ви, когато застанете предъ масата, около която сѫ наредени 24 почтени старци, пълни съ знание и любовь! Вие цѣлъ ще потреперите предъ погледа на тия свѣтли старци, които ви чакатъ да отговорите на зададенитѣ отъ тѣхъ въпроси. Тѣ ви поглеждатъ и си казватъ: Да видимъ сега, дали този младъ човѣкъ е достоенъ за това знание. Тѣ сѫ строги, но не сѫ жестоки. Когато видятъ, че нѣкой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава тѣ сѫ строги. Но когато видятъ, че ученикътъ е благороденъ, справедливъ, тѣ се отнасятъ съ него много внимателно. Тѣзи почтени старци сѫ прозорливи, виждатъ всички скрити нѣща въ ученицитѣ. Нищо не може да избегне отъ очитѣ имъ. Казвамъ: който търси истината, той трѣбва да бѫде смѣлъ, безстрашливъ. Затова е казано: „Страхливитѣ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие“. Казвате: Ако човѣкъ всѣкога говори истината, знаете ли, какво ще мислятъ хората за него? — Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Богъ за него? Ако човѣкъ говори истината, хората ще кажатъ за него едно, но ако не говори истината, Богъ ще каже друго. Отъ една страна хората ще говорятъ, отъ друга страна Богъ ще говори. Дадено е свобода на човѣка, да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трѣбва да говори истината, каквато е въ сѫщность. И тъй, въ свѣта сѫществува единъ вѫтрешенъ законъ, който води човѣка къмъ усъвършенствуване. Той е законъ на абсолютната справедливость. Съзнателниятъ животъ може да се разбере само по закона на справедливостьта, а не по закона на любовьта. Любовьта е законъ на живота. Когато животътъ влѣзе въ човѣка, той ще дойде до любовьта. А докато се усъвършенствува, той ще се намира подъ закона на правдата. Сега хората се намиратъ подъ закона на вѣчната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. Въ правдата нѣма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя нѣма да ви пита, защо сте направили известна погрѣшка, но ще ви пита, какъвъ начинъ сте намѣрили да я изправите, и дали изобщо, сте готови да я изправите. Въ този смисълъ, погрѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освенъ възможности за човѣка да прояви своята разумность. Напримѣръ, нѣкой обича да полъгва. Той трѣбва да намѣри начинъ, да изправи този лошъ навикъ. Питатъ го: Гладенъ ли си? — Не съмъ гладенъ. Въ сѫщность той е гладенъ. Три деня е пѫтувалъ, и то безъ парче хлѣбъ въ торбата си. Щомъ го питатъ, щомъ го канятъ да яде, той трѣбва да бѫде искренъ, да каже: Три деня пѫтувахъ, но нѣмахъ пари да си купя хлѣбъ, затова съмъ гладенъ. После го питатъ: Какъ сѫ дрехитѣ ти? Имашъ ли съ какво да се преоблѣчешъ? — Имамъ. Скоро даже се преоблѣкохъ. — Той пакъ не говори истината. Кажи истината: Отъ две седмици не съмъ се преобличалъ. Кое е по-добре: да се нахранишъ, или да ходишъ гладенъ? Да облѣчешъ чиста риза, или да ходишъ съ нечиста риза? По-добре е да си нахраненъ, да си преоблѣченъ. Всичко това ще постигнешъ, само ако говоришъ истината. Казвате: Ако всѣкога говоримъ истината, достоинството ни ще падне. — Достоинството на човѣка пада само тогава, когато той не говори истината. — Ама ние трѣбва да бѫдемъ благородни. — Благородството на човѣка се заключава въ неговитѣ постѫпки. Ние трѣбва да бѫдемъ силни. — Силата на човѣка се заключава въ неговия умъ, въ знанието, което той може да приложи въ живота си. Тъй щото, когато приятельтъ ви предлага да ядете, или да се преоблѣчете съ чисти дрехи, не му отказвайте. Щомъ имате нужда и отказвате да приемете това, което той ви предлага, вие накърнявате добритѣ чувства въ него. Приемете дара отъ своя приятель и благодарете, че той се грижи за васъ, както за себе си. Какъвъ срамъ има въ това? Когато благодарите за всичко, което ви се дава, вие разбирате смисъла на живота. За всѣко нѣщо благодарете; и когато сте гладни, и когато сте сити; и когато сте учени, и когато сте прости; и когато сте болни, и когато сте здрави; и когато ви е студено, и когато ви е топло. Когато благодарите, че вънъ е студено, че пръститѣ ви сѫ измръзнали, вие започвате да мислите върху студа, а той, като разумно сѫщество, ще ви разбере и ще се смекчи къмъ васъ. Нѣма да забележите, какъ, следъ известно време, краката и рѫцетѣ ви ще почнатъ да се стоплятъ. Следователно, студътъ и топлината сѫ степени на съзнанието. Има известно съзнание въ природата, което произвежда студа, а друго — топлината. Какво ученитѣ мислятъ по този въпросъ, това е тѣхна работа. А дали вие вѣрвате въ това, което казвамъ, то е ваша работа. Каквито и да сѫ разбиранията на хората за студа, едно е важно: вѣтърътъ, студътъ пречистватъ въздуха и внасятъ разположение въ хората. Студътъ действува главно върху лошитѣ хора, прави ги по-смирени. Отъ топлината лошиятъ човѣкъ се разгорещява: той вади ножа и маха съ него налѣво — надѣсно. Отъ студа пъкъ той се сковава, смирява се, светия става. Мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този законъ и да влѣзатъ въ връзка съ сѫществата на студа и на топлината, та когато имъ трѣбва студъ, да го използуватъ на мѣсто; когато имъ трѣбва топлина, сѫщо така да я използуватъ на мѣсто. Когато жената е неразположена, готова да воюва съ всички, мѫжътъ трѣбва да се обърне къмъ сѫществата на студа и да каже: Моля ви се, пратете малко студъ. Като влѣзе студътъ въ кѫщи, мѫжътъ намира вече голѣма промѣна въ жената: тя забравя, че искала дрехи, шапка, хубаво ядене и е доволна, че мѫжътъ ѝ носи дърва да запали огъня. Тя казва: Добре направи, че донесе малко дръвца, защото умирахъ отъ студъ. Когато пъкъ мѫжътъ е неразположенъ, жената се обръща къмъ сѫществата на студа, да изпратятъ малко студъ. Въ този случай, студътъ е на мѣсто. Когато дойде топлината, мѫжътъ донася всичко, каквото жена му желае. Значи, студътъ е за лошитѣ, за неразположенитѣ хора, а топлината — за добритѣ, за разположенитѣ хора. Отъ топлината лошиятъ човѣкъ става още по-лошъ, а добриятъ — по-добъръ. Отъ студа пъкъ добриятъ става лошъ, а лошиятъ — добъръ. Сега въ цѣла Европа е студено. Защо? Студъ трѣбва на европейцитѣ. Сега азъ ви давамъ ония основни философски положения, които трѣбва да приложите въ живота си. Свѣтътъ е създаденъ по известни закони, които говорятъ за сѫществуването на едно разумно съзнание въ него. Това съзнание е колективно, вследствие на което едни други си влияятъ: висшитѣ влияятъ на низшитѣ. Има хора въ свѣта, които, съ силата на съзнанието си, могатъ да изкоренятъ цѣла гора. Има земедѣлци, както въ България, така и другаде, съзнанието на които благоприятствува върху житото, и то добре се развива. Има и такива, съзнанието на които не благоприятствува, вследствие на което житото не се развива добре. Това показва, че човѣкъ е факторъ въ природата. За тази цель, той трѣбва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си низшето. За да постигне това, той трѣбва да различава своитѣ отъ чуждитѣ мисли, особено ако тѣ сѫ мрачни, отрицателни, и да се освобождава отъ тѣхъ. Ако се натъкнете на нѣкакво недоволство, кажете си? Азъ трѣбва да бъда доволенъ! Само чрезъ доволството азъ мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхътъ е чуждо състояние. Само грѣшнитѣ хора сѫ страхливи. Страхътъ, който се е наслоилъ въ човѣшкия мозъкъ, е остатъкъ отъ грѣховетѣ на хиляди сѫщества, живѣли преди него. Когато влѣзе въ областьта на страха, и най-безстрашниятъ човѣкъ изпитва страхъ. Страхътъ е резултатъ на отрицателнитѣ качества въ човѣка. Въ човѣка има и положителни качества, които взиматъ участие въ творчеството на неговия духъ. „А едно падна на добрата почва и даде плодъ стократно“. Който разбира Божиитѣ закони, той ще работи върху себе си, да даде плодъ стократно. Тази работа се заключава въ търсене връзка между всички явления и прояви въ живота. Когато четете Писанието, или нѣкаква философия, не се стремете да заучавате отдѣлни мисли или стихове, но правете връзка между всички нѣща. Мислете върху всичко, което четете и виждате въ живота, за да намѣрите смисъла на нѣщата. Сравнявайте сегашнитѣ условия съ тия на миналото, и ще видите, че сегашнитѣ сѫ по-благоприятни: днесъ хората сѫ по-интелигентни, по-разумни и добри. Отъ това положение вие трѣбва да се стремите къмъ нѣщо по-високо. По какво се познава добриятъ отъ лошия човѣкъ? Добриятъ човѣкъ има особено устройство на лицето, на очитѣ, на устата, на носа, на брадата, и това особеното, именно, вие трѣбва да изучавате. Доброто има свои линии, свой опредѣленъ пѫть, по който се развива. Нищо въ свѣта не е произволно. Слънцето има своя опредѣлена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентностьта сѫщо така иматъ своя опредѣлена орбита на движение. Най-голѣмата, най-широката орбита, която включва всички вселени въ свѣта, е любовьта. Какво има задъ нея, не знаемъ; какво има въ нея — знаемъ. Следъ орбитата на любовьта иде мѫдростьта, а следъ нея — истината. Това сѫ все крѫгове, орбити. Какво представя крѫга на любовьта? Той е методъ, по който любовьта може да се прояви. Когато обичате нѣкой човѣкъ, при всички промѣни, които ставатъ съ него, вие трѣбва да бѫдете благосклонни къмъ този човѣкъ, както слънцето е неизмѣнно въ пѫтя на своето движение; то всѣкога изгрѣва отъ изтокъ и залѣзва на западъ. Пѫтьтъ на любовьта е пѫть на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота. Чистата кръвь пъкъ е основа на здравето. Затова Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Подъ думата „плъть“, Христосъ разбира доброто въ човѣка, което става като условие, като почва въ живота. Въ тази почва човѣкъ трѣбва да се посади, да изникне отново, да придобие новъ животъ. Стариятъ животъ, старата култура, старитѣ вѣрвания не сѫ нужни вече. Съ тѣхъ не може да се влѣзе въ новитѣ условия. Старото носи смърть, а човѣшката душа се стреми къмъ безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако съ години наредъ изучава първия букварь? Мислите ли, че знанието и вѣрата, които сега имате, сѫ въ сила да ви спасятъ? Ако е въпросъ за вѣра, за интелигентность, за сила, и ангелитѣ, и херувимитѣ, и серафимитѣ иматъ вѣра, интелигентность и сила, но грамадна е разликата между вѣрата, интелигентностьта и силата на хората и тѣзи на високо напредналитѣ, свѣтли сѫщества. Мнозина мислятъ, че сѫ силни, но могатъ ли съ своята сила да пренесатъ този салонъ, напримѣръ, въ Америка, или на друго мѣсто? Не е въпросътъ така да се прояви силата на човѣка, но всѣки трѣбва да се запита, де може да приложи силата си, и какви резултати ще придобие. Не е нужно да мѣстите салона, но себе си премѣстете отъ по лоши въ по-добри условия. Има редъ методи за това. По-добри условия за човѣка отъ Божествения пѫть нѣма. Казвате: Заведете ни въ този пѫть. — Азъ мога да ви покажа само направлението, посоката къмъ този пѫть, но не и да ви заведа. Вие сами трѣбва да влѣзете въ този пѫть. И Христосъ, на времето си, е казалъ на ученицитѣ си, че много още има да имъ говори, но сега не може. Следъ Него други ще дойдатъ, които ще говорятъ на човѣчеството. И сегашнитѣ хора не сѫ още готови да чуятъ всичко онова, което има да имъ се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония отъ съвременнитѣ хора, които ще влѣзатъ въ новата епоха, се намиратъ въ положението на Иоанъ Кръстители, т. е. единиятъ имъ кракъ е още въ Стария Заветъ, а другиятъ — въ Новия Заветъ. Работете съзнателно, за да можете съ двата крака едновременно да влѣзете въ Царството Божие, въ новата епоха. Иначе, главата ви, като на Иоанъ Кръстителя, ще падне отъ раменетѣ ви. „А едно падна на добрата почва и даде плодъ стократно“. Човѣкъ трѣбва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трѣбва да бѫде тази почва? Тя трѣбва да бѫде добра, за да може съзнанието на човѣка да се развива правилно и да даде плодъ стократно. Иначе, той ще бѫде постоянно въ съмнение, дали върви въ правия пѫть, не трѣбва ли да си поживѣе, както всички хора и т. н. Човѣкъ съ такова съзнание е безъ основа, безъ почва въ живота си. Който има добра основа, той може да живѣе добре при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бѫдещето. Тогава всѣки човѣкъ ще бѫде камъкъ отъ голѣмата Божествена сграда, която сега се създава. Сега азъ желая Божественото съзнание, което иде въ свѣта, да ви намѣри готови, да станете зидари въ новата епоха. Ако не можете да влѣзете въ новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намѣрите доброто семе — Словото Божие, което ще даде плодъ стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентность, която ще открие вѫтрешния смисълъ на живота. И тогава ще кажете: Едно време бѣхъ слѣпъ, но сега виждамъ; едно време бѣхъ нещастенъ, а сега съмъ щастливъ; едно време бѣхъ невежа, а сега зная повече; едно време живѣхъ въ безлюбие, а сега живѣя въ любовьта; едно време бѣхъ въ тъмнина, а сега ходя въ свѣтлина. Щомъ кажете така, душата ви ще се изпълни съ радость и веселие. Сега има изгрѣвъ и залѣзъ въ съзнанието ви, а тогава ще има вѣченъ изгрѣвъ. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата свѣтлина, понеже всички се стремите къмъ съвършенство, къмъ свобода. Сега отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаемъ всичко така, както сме познати. * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 3 мартъ, 1929 г.. София. — Изгрѣвъ.
  19. От томчето "Учителю Благи" Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Промѣнява времената. „И Той промѣнява времената и поритѣ; сваля царе и поставя царе; дава мѫдрость на мѫдритѣ и знание на разумнитѣ“. Данаилъ 2:21. „И Той промѣнява времената и поритѣ“. Това сѫ думи на пророка — следователно, Божии думи. Божиитѣ думи никога не губятъ своята ценность; тѣ сѫ отъ дълговѣковнитѣ — значи, тѣ никога не умиратъ. „И той промѣнява времената“. Въ свѣта сѫществува една причина, която промѣня нѣщата. Въ случая, думата „промѣня“ нѣма такъвъ смисълъ, какъвто обикновенитѣ хора ѝ даватъ. Често хората казватъ: Условията на живота ще се промѣнятъ. Тѣ разбиратъ тази промѣна въ добъръ, или въ лошъ смисълъ. Обаче, когато се казва, че Той промѣнява времената и поритѣ, пророкътъ разбира промѣна само въ добъръ смисълъ, т. е. лошитѣ времена трѣбва да се промѣнятъ въ добри; и вѣковетѣ, и епохитѣ трѣбва да се промѣнятъ въ добри. И въ човѣшкото развитие е имало тъмни епохи, тъмни времена. На това основание, човѣшката душа очаква онова бѫдеще, което дава изразъ на цѣлокупния животъ; тя очаква онова бѫдеще, което дава изразъ на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце. Ако замѣстимъ думата „изразъ“ съ думата „излѣзъ“, това означава, като заминешъ нѣкѫде, да ти дадатъ излазъ, да излѣзешъ нѣкѫде на свобода, отдето ще виждашъ нѣщата тъй, както сѫ въ действителность. Този потикъ къмъ свобода сѫществува въ цѣлото органическо и неорганическо царство, т. е. въ цѣлата природа. Въ всички тѣла, независимо това, дали сѫ разумни, или не, сѫществува стремежъ да намѣрятъ нѣщо, което мѫчно се намира, или по-право, което нийде не се намира. Този стремежъ може да се уподоби на водата. Когато излѣзе отъ своя източникъ, водата тръгва по известенъ наклонъ. Ученитѣ могатъ да обяснятъ движението на водата, но сѫществениятъ въпросъ не седи въ причината на това движение, а въ въпроса: разумно ли е това движение, или не; има ли смисълъ това движение, или не? Когато нѣщата се отричатъ и приематъ, това показва, че въ тѣхъ има разумность. Само разумнитѣ нѣща се отричатъ и приематъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че въ природата не сѫществува никаква разумность, това подразбира, че нѣщата нито се отричатъ, нито се приематъ. Това значи още да престанемъ да говоримъ, да престанемъ да мислимъ, да престанемъ да се интересуваме за миналото, за настоящето и за бѫдещето и т. н. При това, забелязано е, че тѣзи хора, именно, които отричатъ разумностьта въ природата, които казватъ, че свѣтътъ е създаденъ случайно, тѣ искатъ да си обяснятъ този случаенъ свѣтъ. Какво виждаме днесъ? Явяватъ се редъ учени, които се занимаватъ съ въпроса за създаването на земята; тѣ казватъ, че материята е въ постоянно движение, че слънцето, земята и всички планети също така съ въ движение. Не само това, но тия учени разглеждатъ въпроса за посокитѣ, въ които слънцето, напримѣръ, се движи. Тѣ казватъ, че слънцето се движи въ две посоки; около себе си и около другъ нѣкакъвъ центъръ. Тѣ говорятъ и за пръстенитѣ около слънцето, отъ които се образували и останалитѣ планети и т. н. Както знаете, много научни теории сѫществуватъ за създаването на земята, на слънцето, но въпрѣки това, нито единъ отъ съвременнитѣ учени не е присѫтствувалъ при създаването на вселената. Ученитѣ съ намѣрили всичко на готово, създадено вече, а на тѣхъ е останало само да правятъ свои предположения, свои допущения и следъ редица такива предположения, по-близо или по-далечъ отъ истината, да казватъ, че това сѫ научни теории. Питамъ: какъ ще си обясните причината, задето нѣкой младъ, здравъ момъкъ е мързеливъ, грубъ, невнимателенъ къмъ родителитѣ си, къмъ ближнитѣ си? Какъ ще си обясните после промѣната, която единъ день става съ него? Срѣщате същия този момъкъ спретнатъ, работливъ, ходи на нивата, помага на родителитѣ си, учи, занимава се, обича родителитѣ си, ближнитѣ си? И въ първия, и въ втория случай можете да правите свои заключения, свои предположения; това съ философски догадки само, но не и самата истина. Има една причина за това, но не я знаете. Можете да кажете, че тази причина се крие въ нѣкаква придобивка, или че нѣкоя мома е запалила чергата на този момъкъ. Това съ предположения само. Азъ не зная, какъ мома може да пали чергата на момъка. Ако насочите слънчевитѣ лъчи точно срещу фокуса на една леща, на това мѣсто ще се образува толкова топлина, че всѣко тѣло, поставено на този фокусъ, може силно да се нагорещи или да се запали. На земята ли се е образувалъ този фокусъ? Не, той се е образувалъ на слънцето нѣкѫде, но въ дадения случай се проявява на земята, понеже има за това благоприятни условия. Ученитѣ казватъ, че лещата пречупвала свѣтлината. Ние казваме пъкъ, че свѣтлината никога не се пречупва. Това, което може да се пречупва, не е свѣтлина. За да обяснятъ нѣкои явления въ природата, ученитѣ казватъ, че свѣтлината се пречупва, но това сѫ тѣхни схващания. Въ човѣшкия умъ става нѣкакво пречупване, но за пречупване на свѣтлината, напримѣръ, може да се даде съвсемъ друго обяснение отъ това на ученитѣ. Всички явления въ природата иматъ свое разумно обяснение. Какъ се е събралъ този фокусъ въ лещата, какъ се събиратъ слънчевитѣ лѫчи въ него, това сега не е важно за васъ. За васъ сѫ важни лещитѣ, които природата ви е дала, и съ които отъ хиляди години насамъ вие събирате и пръскате свѣтлината. Тѣзи лещи сѫ вашитѣ очи, които ученитѣ днесъ сѫ представили външно, въ разни видове стъкла, и чрезъ тѣхъ искатъ да обяснятъ, какъ става това събиране и пръскане на свѣтлината, а сѫщо така, какъ става пречупването на свѣтлиннитѣ лѫчи въ фокуситѣ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука, която да обясни правилно явленията въ разумната природа; тя ще избави хората отъ вѫтрешнитѣ имъ заблуждения. Заблуждения има и въ умствения, и въ сърдечния животъ на хората; заблуждения има и въ постѫпкитѣ имъ. Вземете, напримѣръ, въпроса, който се третира отъ ученитѣ, коя философия е най-права. Ако четете философията на Иоханъ Ремке, ще видите, че той отрича всички философии отъ 25 вѣка насамъ; той казва, че тѣ нѣматъ никаква философия, и че философията имъ не е нищо друго, освенъ философски жаргонъ. Той се стреми да даде нова насока на философията, да я направи основна, независима наука. Той казва: Философията, като основна наука, която не признава никакви скрижали, не благоговѣе предъ никакви авторитети. На това основание и азъ казвамъ: ако религиозниятъ служи на Бога отъ страхъ, той не е философъ, въ него нѣма никаква философия, никаква религия. Какъвъ Богъ е този, на когото ти ще служишъ отъ страхъ? Единъ пѫтникъ минавалъ презъ гѫста гора и срещналъ на пѫтя си една голѣма мечка. Той се уплашилъ отъ мечката и хукналъ да бѣга. Въ страха, той изгубилъ шапката си и не могълъ да я намѣри. Като вървѣлъ по-нататъкъ, между шубръцитѣ нѣкѫде видѣлъ заекъ. Щомъ доближилъ до него, заекътъ хукналъ да бѣга, изплашилъ се отъ човѣка. Тогава пѫтникътъ се замислилъ и казалъ: значи, и отъ мене има по-страхливи сѫщества. Питамъ: мечката, която уплаши човѣка, голѣмия юнакъ, по-разумна ли е отъ него? Не е по-разумна. Заекътъ, който се уплаши отъ човѣка, по-разуменъ ли е отъ него? И той не е по разуменъ. И въ двата случая човѣкътъ е по-разуменъ. Защо се плаши тогава? Вие трѣбва да си отговорите на въпроса, какъ и кога е произлѣзълъ страха. Първоначално страхътъ не е сѫществувалъ въ Битието. Страхътъ не е нѣщо кардинално, което да е сѫществувало въ човѣка още при създаването му. Той отпосле се е явилъ, вследствие на отклонението, което станало съ самия човѣкъ. И действително, когато клони да изгуби равновесието си, да падне, човѣкъ всѣкога се страхува. Това показва, че страхътъ носи своето начало отъ далечното минало нѣкѫде, когато човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть. Значи, страхътъ води началото си отъ грѣхопадането на първитѣ човѣци. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ здрава, положителна основа въ живота си. Затова, всѣки трѣбва да знае, каква е неговата основа, какво е неговото вѣрую, каква е философията на неговия животъ. Какъ живѣятъ съвременнитѣ хора? Тѣ живѣятъ като гѫби: растатъ, ядатъ и пиятъ, обличатъ се, докато единъ день заминатъ за другия свѣтъ. Близкитѣ имъ започватъ да плачатъ, да скърбятъ, че еди-кой си заминалъ за другия свѣтъ. Когато хората се раждатъ, приематъ ги съ радость; когато заминаватъ, изпращатъ ги съ плачъ. Когато детето се роди, майката не знае, отде е дошло; когато замине за другия свѣтъ, майката казва: Богъ да го прости, замина за нѣкѫде. И въ този случай, тя не знае, де отива детето. Значи, хората не знаятъ, нито отде сѫ дошли, нито де ще отидатъ. Има едно общо вѣрую, че човѣкъ излиза отъ Бога и се връща при Него. Това е механическо обяснение на въпроса, което не успокоява човѣка. Хората търсятъ Бога отвънъ, вследствие на което се намиратъ въ голѣмо противоречие. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да търси Бога като вѫтрешна сила въ себе си. която му дава мощь, която осмисля живота му. Ако по този начинъ се стреми къмъ Бога, той ще се освободи отъ всички ограничения въ живота. Като наблюдавате небеснитѣ тѣла съ телескопъ, по голѣмината имъ вие познавате, кои отъ тѣхъ сѫ по-отдалечени, и кои сѫ по-близо до васъ. Следователно, всѣко тѣло, къмъ което вие се приближавате, става по-голѣмо; това, отъ което се отдалечавате, става по-малко. Въ сѫщность, тѣлото не става нито по-голѣмо, нито по-малко, но привидно изглежда по-малко, или по-голѣмо. Когато младиятъ се възхищава отъ една идея, а въ старинитѣ си намира, че тази идея е празна работа, това показва, че той е станалъ материалистъ. Въ този случай, стариятъ човѣкъ се е отдалечилъ отъ реалностьта на нѣщата. Идеята, която по-рано го е възхищавала, сега е станала толкова малка за него, че той почти не я вижда и намира, че е празна работа. И наистина, докато сѫ млади, хората сѫ идеалисти, интересуватъ се отъ всичко, приятно имъ е да живѣятъ, на всичко се радватъ. Когато остарѣятъ, преставатъ да се интересуватъ. Такава е философията на Настрадинъ Ходжа, който казва: „Докато жена ми и азъ сме живи, цѣлиятъ свѣтъ ме интересува. Щомъ жена ми умре, половината свѣтъ се свършва за мене; щомъ и азъ умра, цѣлиятъ свѣтъ се свършва. Казвамъ: въ реалностьта сѫществува само единъ Богъ, Който не е познатъ на хората. Въ Бога нѣма желание хората да Го познаватъ. Ако Той би ималъ желание да бѫде познатъ отъ хората, това значи да има нѣкакви слабости. Това би значило, че на Бога липсва нѣщо. Майката иска да роди дете, за да се осмисли живота ѝ. Значи, липсва нѣщо на майката, затова тя иска дете. Питамъ: ще дойде ли день, когато майката нѣма да иска деца? Засега това е неразрешенъ въпросъ, който за дълго време още ще остане въ това положение. Затова, ние казваме: Въ свѣта сѫществува само единъ Богъ, и всички богове сѫ излѣзли отъ Него. Въ свѣта сѫществува само една майка, и всички майки сѫ излѣзли отъ нея. Въ свѣта сѫществува единъ Учитель, и всички учители сѫ излѣзли отъ него. Въ свѣта сѫществува само единъ ученикъ, и всички ученици сѫ излѣзли отъ него. Въ свѣта има само единъ приятель, и всички приятели сѫ излѣзли отъ него. Въ свѣта има само една душа, и всички души сѫ излѣзли отъ нея. Въ свѣта има само единъ духъ, и всички духове сѫ излѣзли отъ него. Следователно, ако искате да разберете реалностьта, вие трѣбва да се стремите къмъ първичната реалность. Ако искате да разберете, имате ли душа и духъ, вие трѣбва да се свържете съ първата душа, съ първия духъ, отъ когото сте излѣзли. При това положение, никой нѣма право да пита, какъ може да намѣри реалностьта на нѣщата. Който искрено търси тази реалность, той никога не пита, какъ и де може да я намѣри. Трѣбва ли човѣкъ да пита хората, какъ да яде? Той знае това изкуство отъ хиляди години насамъ, и затова, като се намѣри предъ ядене, сяда и започва да се храни. И малкото пиленце, едва що излупено, знае вече, какъ да кълве. И малкото дете, едва що родено, знае, какъ да бозае. Обаче, поради своето отклонение отъ правия пѫть, хората сѫ изопачили Божествения редъ и порядъкъ на нѣщата, вследствие на което сѫ си създали нещастия и страдания. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ отрицателни нѣща: злоба, зависть, умраза, болести и т. н. Следъ всичко това идатъ ученитѣ и философитѣ, които искатъ да обяснятъ на хората причинитѣ за социалното зло въ свѣта. Казвамъ: човѣкъ самъ за себе си е причина за социалното зло въ свѣта. Ако хората мислятъ, че обществото, като цѣло, въ единъ день може да се изправи, а съ това да се изправи и цѣлия свѣтъ, за такова мнение турцитѣ казватъ: „И да видишъ, и да чуешъ, не вѣрвай!“ Това значи да отречемъ разумностьта, да отречемъ цѣлокупното въ живота и да приемемъ, че Богъ за единъ день само ще оправи свѣта. И това е възможно, но то е лесниятъ пѫть. Това подразбира вече, че хората сѫ станали по-добри. Днесъ лесно могатъ да се премахнатъ противоречията отъ живота. Какъ? Чрезъ малки усилия. Значи, ако противоречията и до днесъ не сѫ премахнати, това показва, че хората не правятъ усилия. И наистина, нѣкой заболява отъ хрема — проста, обикновена болесть, която е добро срѣдство за пречистване. Но като не правятъ малки усилия да се освободятъ отъ нея, хората сами си създаватъ усложнения. И ще видите, че отъ тази проста болесть заминаватъ десетки хора. Сѫщо така и инфлуенцията е болесть, на която не се обръща внимание, но и тя може да се усложни. Хората лѣкуватъ хремата по различни начини: едни си превързватъ носа съ кърпи, натопени въ гореща вода; други правятъ промивки съ топла вода, трети я лѣкуватъ съ различни цѣрове. Въ сѫщность, причината за хремата е слабото дишане. Който заболява отъ хрема, той трѣбва да знае, че въ дишането му има нѣкакво отклонение; дишането не е ритмично, вследствие на което не се приема достатъчно количество въздухъ. Щомъ дишането се подобри, и хремата ще изчезне. Съ хремата природата предупреждава човѣка, че трѣбва да работи. Ако не вземе въ внимание това предупреждение, тя му изпраща треската. При треската нѣма кихане, както при хремата, но тя се придружава съ тръпки, съ огънь и съ студъ. Човѣкъ рита, роптае срещу треската, но тя му казва: Съ ритане работа не става. Ти трѣбва да работишъ! Треската мяза на онѣзи разбойници, които обиратъ паритѣ на човѣка, съ което искатъ да му кажатъ: Ако искаше да не те обиратъ разбойници, трѣбваше да дадешъ тия пари на бедни, на сиромаси хора, а не да ги държишъ за черни дни. Въ това отношение, турцитѣ бѣха голѣми майстори: когато отиваха при нѣкой български чорбаджия де го обератъ, тѣ направо му казваха да даде паритѣ си. Ако той отказваше да ги даде, тѣ започваха да се разговарятъ помежду си: Дайте веригата тукъ! Единъ отъ тѣхъ наклаждаше огънь, другиятъ туряше веригата въ огъня и я държеше тамъ, докато се зачерви. Следъ това взимаха нагорещената верига и се приготвяха да я турятъ на врата на чорбаджията. Като виждаше това освѣтление, той веднага казваше: Чакайте, ще ви дамъ паритѣ. Ще не ще, чорбаджията изваждаше паритѣ си и ги даваше на турцитѣ. Като си отидатъ, чорбаджията си казваше: Слава Богу, че съ малко се освободихъ отъ тия турци! Иначе, животътъ ми щѣше да отиде. Сѫщото прави и треската. Като дойде при нѣкой човѣкъ, тя му казва: Скоро давай, каквото имашъ! Питамъ: защо ви е такова богатство, което носи редъ нещастия следъ себе си? Когато хората се питатъ, трѣбва ли човѣкъ да бѫде богатъ, или не, казвамъ: ако вашето богатство внася раздори въ цѣлия домъ, по-добре да си отиде; ако вашето богатство разваля отношенията между мѫже и жени, между синове и дъщери, между господари и слуги, по-добре да си отиде. Обаче, ако вашето богатство е въ състояние да подобри отношенията между любовьта и добродетельта, по-добре да остане. Тъй щото, който иска да бѫде богатъ, той трѣбва да се запита, дали богатството, къмъ което се стреми, ще послужи за подобрение на живота му. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ ония външни облаги, които сѫ въ сила да произведатъ въ него великъ, вѫтрешенъ мораленъ превратъ. Подъ думата „моралъ“ азъ разбирамъ най-низкото положение, до което човѣкъ е стигналъ. Само физическиятъ човѣкъ може да има моралъ. Следъ морала иде животътъ. Да живѣешъ е нѣщо по-високо, отколкото да имашъ моралъ. И животътъ има свой външенъ изразъ. Този изразъ е човѣшката мисъль. Значи, отлѣво животътъ си служи съ морала, а отдѣсно — съ човѣшката мисъль. При тази алтернатива, сѫщината на живота се изразява въ опериране отъ една страна съ морала, а отъ друга — съ човѣшката мисъль. Който не разбира отношенията на морала къмъ живота, той иска да докаже, че моралътъ е единственото важно нѣщо въ живота, и затова човѣкъ трѣбва да бѫде мораленъ. Не, моралътъ е само лѣвата страна на човѣка. Кога човѣкъ става мораленъ? Когато го обератъ. Тогава той започва да пита: Има ли моралъ въ свѣта, или нѣма? Обаче, ако той обере нѣкого, тогава не пита, има ли моралъ въ живота, или нѣма. Когато разумниятъ човѣкъ прилага морала, той го прилага еднакво къмъ всички. Следователно, когато съвременнитѣ хора страдатъ, тѣ трѣбва да си обяснятъ причинитѣ на тѣзи страдания, за да ги премахнатъ. Обаче, и до днесъ още хората говорятъ за любовьта на Христа къмъ човѣчеството, за това, че Той се пожертвувалъ за тѣхъ, че пакъ ще дойде на земята да ги повдигне и чакатъ това време. Това сѫ залъгалки на мързеливитѣ хора. Мързеливиятъ синъ седи въ кѫщи безъ работа, губи времето си, а баща му го успокоява, че макаръ днесъ да сѫ сиромаси, но утре дѣдо му ще умре и ще остави голѣмо наследство. Синътъ слуша баща си, чака дѣдото да умре, но дѣдото не умира. Дѣдото е отъ дълговѣковнитѣ, той ще живѣе 120 години, ще зарови и сина си, и внука си. Казвамъ на този синъ: не чакай дѣдо ти да умре, но започни да работишъ, самъ да печелишъ пари. И ако дѣдо ти остави нѣщо следъ смъртьта си, благодари; ако нищо не ти остави, пакъ бѫди благодаренъ. Питамъ: какво наследство сѫ ни оставили въ науката нашитѣ дѣди и прадѣди? Истинската наука ни довежда до такова положение на съзнанието, при което трѣбва да се откажемъ отъ наследството на нашитѣ дѣди и прадѣди. Тѣ ни оставиха повече дългове, отколкото приходи. Ако дѣдо ви е оставилъ 10,000 лева наследство, а 100,000 лева дългъ, кажете му той да си плати дълговетѣ, а наследството да остави на когото иска. Питамъ нѣкого: вѣрвашъ ли въ науката? — Вѣрвамъ. — Защо? — За знанията, които е дала на човѣчеството. — Какво благо е донесла науката за човѣчеството? Какво благо е донесла религията за човѣчеството? Не казвамъ, че науката и религията не сѫ донесли нищо за човѣчеството, но обръщамъ внимание на хората върху въпроса, какво въ сѫщность трѣбва да донесе науката, и какво — религията. Въ най-тѣсенъ смисълъ, науката трѣбва да донесе свѣтлина за човѣшкия умъ, а религията — топлина за човѣшкото сърце. Нѣкои искатъ да намѣрятъ нѣкакъвъ контрастъ между науката и религията. Религията подразбира онова първично състояние на съзнанието, съ което човѣкъ се проявява на земята. Религията има мѣсто само на земята. На небето никаква религия не сѫществува. Може ли човѣкъ безъ религия? — Докато е на земята, той не може да живѣе безъ религия, както не може да влѣзе въ водата безъ корабъ, или безъ лодка. Смѣшно ще бѫде, обаче, като излѣзе на брѣга, да влачи следъ себе си кораба или лодката. Това означаватъ думитѣ, които хората често употрѣбяватъ: безъ наука не може, безъ религия не може, безъ кѫща не може и т. н. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ кѫща, но щомъ се качи въ въздуха, никаква кѫща не му трѣбва. Следователно, кѫщитѣ сѫ потрѣбни, но само за твърдата почва. Корабитѣ сѫ потрѣбни, но само за водата. Аеропланитѣ сѫ потрѣбни, но само за въздуха. Писанието казва: „Има домове нерѫкотворени“. Значи, сѫщината на човѣшкия животъ не се заключава въ онова, което човѣшката рѫка може да направи. „Той промѣнява времената и поритѣ“. Пророкъ Данаилъ се спира върху онази Първична Причина, Която измѣня времената и поритѣ. Тя измѣня лошитѣ условия на живота. Първичната Причина, която обича човѣка, го освобождава отъ тия условия. Тази Причина е Любовьта. Когато времената се измѣнятъ, когато условията на живота се подобряватъ, туй показва, че Великиятъ въ свѣта върши това. Какъ може Той да промѣни времето? Представете си, че вие сте беденъ, нѣмате петь пари въ джоба си, не можете да купите дърва или вѫглища, а вънъ е студено, 30—40° подъ нулата, пъкъ нѣма и богати хора, които да се погрижатъ за васъ. Какво трѣбва да направите? Обърнете се къмъ Първата Причина, къмъ Този, Който ви е изпратилъ на земята, и се помолете да ви помогне. Той веднага ще измѣни времето. — Какъ? — Слънцето ще започне да грѣе по-силно, температурата ще се повдигне, и нѣма да забележите, какъ термометърътъ ще се повдигне до нула градуса. Първата Причина не постѫпва като персийскиятъ владетель, да обесва по единъ богатъ за смѣтка на единъ сиромахъ, който умира отъ гладъ и студъ. Богъ е въ сила да помогне на едного, безъ да причини страдание на другиго. Следователно, докато нѣма свѣтлина, човѣкъ не може да намѣри пѫтя, не може да има никакви постижения. Той трѣбва да има любовьта въ себе си като пѫть, мѫдростьта — като постижение, а истината — за реализиране; чрезъ нея той може да придобие исканата свобода. Който се усѣща слабъ, той трѣбва да търси любовьта като пѫть въ живота си, мѫдростьта за постижение на желанията си, а истината, като условие за реализиране на нѣщата. Нѣкои хора учатъ, свършватъ гимназия, университетъ и влизатъ въ живота, дето искатъ да се прочуятъ, всички да говорятъ за тѣхъ, но яви ли се нѣкой по-даровитъ, тѣ се заоблачаватъ. Какво трѣбва да правятъ при това положение? Актьоръ, който иска да задоволи само публиката, той не е истински актьоръ; учитель, който иска да задоволи само своитѣ ученици, не е истински учитель. Задачата на учителя не седи само въ това, да даде знания на ученицитѣ си и да ги застави да го обичатъ, но той трѣбва да събуди въ тѣхъ любовь първо къмъ единния ученикъ. Щомъ обикнатъ този ученикъ, тѣ ще обикнатъ и учителя си. Ученицитѣ трѣбва да обикнатъ първо идеалния ученикъ, защото отношенията на този ученикъ къмъ учителя му сѫ идеални. Докато не намѣрите идеалния ученикъ, вие не можете да намѣрите и идеалния учитель. Сѫщото нѣщо трѣбва да приложите и къмъ Бога. Вие не можете да обичате хората, ако първо не обичате Бога. Любовьта къмъ Бога е първиятъ принципъ въ живота. Върху любовьта се гради цѣлиятъ животъ. Тя е сѫщественото нѣщо въ живота, а другитѣ работи идатъ следъ нея. Мѫдростьта, истината и другитѣ добродетели идатъ следъ любовьта. Защо? Защото първо ние трѣбва да имаме нѣщо дадено, или на съвремененъ езикъ казано, ние трѣбва да имаме една реалность, къмъ която нито можемъ да прибавимъ, нито можемъ да отнемемъ нѣщо. Такава реалность, именно, е любовьта. Човѣкътъ на любовьта е всѣкога ситъ, доволенъ; той е здравъ и богатъ. Подъ „богатство“ не разбирамъ външно богатство, изразено само въ пари и кѫщи. Външното богатство е малъкъ резултатъ на любовьта; то не е пълна проява на любовьта. Любовьта е магическата сила въ свѣта. Когато Богъ каза: „Да бѫде виделина!“ — стана виделина. Той направи това съ своята любовь. Любовьта създаде свѣта, любовьта създаде цѣлата вселена. Когато погледнемъ къмъ слънцето, къмъ звездитѣ, ние имаме предъ видъ Божията Любовь. Ето защо, първиятъ и най-силенъ потикъ на човѣшката душа е да възприеме любовьта въ всичката ѝ пълнота, за да се освободи отъ ограниченията на живота. Казвате: Ние вѣрваме въ Бога. — Оставете вашето вѣрване настрана. Ако съ вашата вѣра вие не можете да добиете безсмъртие, тази вѣра е детинска. Ако вашата вѣра не може да ви отвори вратата за невидимия свѣтъ, и ако не може да ви свърже съ всички разумни и напреднали сѫщества, тя е детинска вѣра. Ще се запитате, дали има сѫщества по-напреднали и по-разумни отъ хората. Въ свѣта сѫществуватъ много по-напреднали сѫщества отъ хората, които наричатъ гении, светии, ангели, арахангели и т. н. Ангелитѣ слизатъ на земята да видятъ, какъ живѣятъ хората и се усмихватъ на тѣхното богослужение, на тѣхното безвѣрие. Защо трѣбва хората да се съмняватъ въ Бога, щомъ иматъ животъ въ себе си? Разумниятъ животъ въ човѣка е проява на Бога. Отъ този животъ трѣбва да се започне. Въ царството на персийския владетель, за когото споменахъ по-горе, върлували голѣмъ студъ и сиромашия, вследствие на което всѣка година умирали голѣмо число отъ поданицитѣ му. Той ги съветвалъ да живѣятъ добре, но нито сиромаситѣ, нито богатитѣ изпълнявали неговитѣ съвети. Като гледалъ страданията на сиромаситѣ, дошла му на умъ следната идея: за всѣки сиромахъ, умрѣлъ отъ студъ и гладъ, да се обесва по единъ богатъ. Царьтъ веднага турилъ идеята си въ приложение. И наистина, когато съобщавали, че нѣкой сиромахъ умрѣлъ отъ студъ и гладъ, въ същия день още обесвали единъ богатъ. Като гледали това нѣщо, богатитѣ започнали да се стрѣскатъ и отворили кесиитѣ си. Всѣки богатъ се задължилъ да се грижи за единъ сиромахъ, да не го остави да умре отъ гладъ и студъ. Съ тази мѣрка на царя, числото на умиращитѣ сиромаси отъ гладъ и студъ значително намалѣло. Какво показва това? Че докато страданията не дойдатъ близо до човѣка, той никога не може да влѣзе въ положението на страдащитѣ, на беднитѣ. Само по този начинъ човѣкъ може да стане внимателенъ и отзивчивъ къмъ страданията на ближнитѣ си. Казвате: Защо Богъ е създалъ свѣтътъ така? Защо е внесълъ страданията въ живота? — Това съ въпроси и разсъждения, останали отъ онзи философски жаргонъ, който е сѫществувалъ отъ преди хиляди години насамъ. Споредъ този философски жаргонъ, всички хора казватъ, че животътъ нѣма смисълъ, че правда не сѫществува въ свѣта, че Богъ не гледа еднакво благосклонно къмъ хората, че праведнитѣ били привилегировани, а грѣшнитѣ пъшкали подъ тежестьта на своята карма и т. н. Какво нѣщо е кармата? Едно време карма не е сѫществувала. Хората сами създадоха своята карма, и ако вървятъ въ правия пѫть, кармата имъ, сама по себе си, ще се махне. Битието, въ което живѣемъ, има свои привилегии, но има и свои задължения. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е дошълъ на земята, първо да слугува, а после да благува. За тази цель, той трѣбва да намѣри опорната точка на своя организъмъ, на своето сърце и на своя умъ. Когато нѣкой казва, че за него Богъ е Баща, отъ Когото получава всичко, каквото пожелае, той се намира въ положението на дете, което познава баща си по това, че каквото пожелае, получава. И наистина, каквото пожелае детето — пари, дрехи, обуща, играчки, книги — всичко получава. И съвременнитѣ хора проповѣдватъ за Бога, но на тѣхнитѣ молитви не се чува ни гласъ, ни услишание. Защо молитвата имъ не се чува? Защото не се молятъ на истинския Богъ. Когато отстъпиха отъ Бога, евреитѣ си направиха единъ идолъ и му се кланяха. Тогава пророкъ Илия имъ каза: Хайде да направимъ единъ опитъ, да видимъ, кой е истинскиятъ Богъ и чие вѣрую е право. Какъвъ бѣше опитътъ? Пророкъ Илия направи единъ крѫгъ, тури на него дърва, а върху тѣхъ жертвата и каза на еврейскитѣ пророци, на брой 400, да се помолятъ на своя богъ, да пусне огънь отъ небето, да запали жертвеника. Цѣлъ день се молиха тия пророци, пѣха, скачаха, удряха се съ ножове, но ни гласъ, ни услишание. Пророкъ Илия имъ каза: „Викайте по-силно, може да е заспалъ вашиятъ богъ, или пъкъ може да е занятъ съ нѣщо. Сега пъкъ азъ ще се помоля на моя Богъ, да видимъ, ще се чуе ли молитвата ми. Пророкъ Илия повдигналъ очитѣ си нагоре и започналъ да се моли. Следъ нѣколко минути, слѣзълъ огънь отъ небето и изгорилъ жертвата. По-нататъкъ не се казва, какво е говорилъ пророкътъ съ 400-тѣ израилски пророци, но се предполага, че тѣ сѫ го предизвикали съ нѣщо, и той заповѣдалъ да избиятъ всички до единъ. Въ дадения случай, пророкъ Илия представя персийския владетель, който издалъ заповѣдь въ царството си, за всѣки сиромахъ, който умира отъ гладъ и студъ, да се обеси по единъ богатъ. Обаче, Богъ не съизволява въ убийството. Пророкъ Илия, който минаваше за силенъ, мощенъ, въ ревностьта си къмъ Бога, бѣше дошълъ до убеждението, че тия лъжливи пророци трѣбва да се избиятъ. Той мислѣше, че като ги избие, други нѣма да се явятъ. „Колкото и да се кастри тръна отгоре, той все ще пуща корени“. Значи, злото се крие нѣкѫде дълбоко въ човѣка — въ човѣшкия егоизъмъ. „Той промѣнява времената и поритѣ, сваля царе и поставя царе“. Думата „царь“ взимамъ въ смисълъ на силни възгледи, силни мисли и желания, които поробватъ човѣка. Тѣ сѫ ония силни, наследени чърти въ човѣка. Напримѣръ, синътъ може да наследи отъ пияния си баща слабостьта да пие, но ако има будно съзнание, той може да избегне тази наследственость. Какъ могатъ да се надвиятъ наследственитѣ чърти? Различни начини има, но преди всичко изисква се будно съзнание и воля. Единъ пияница, който опропастилъ живота си, изгубилъ всичкото си богатство отъ пиянство, отишълъ единъ день въ една отъ кръчмитѣ, които обикновено посещавалъ, и видѣлъ тамъ хубави череши. Той се обърналъ къмъ кръчмаря съ молба да му даде една отъ тия череши, но последниятъ отказалъ на молбата му. — Тъй ли? Ти опропасти здравето ми, взе всичкото ми богатство, а сега не ми давашъ една череша! Благодаря ти, азъ разбрахъ вече смисъла на живота. Отъ този часъ кракътъ ми нѣма да стѫпи въ кръчма! Отсега нататъкъ ще живѣя трезвъ и разуменъ животъ. Питамъ: какво показва това? Това показва, че царьтъ на пиянството, на неразумностьта е сваленъ отъ своя тронъ, и вмѣсто него е поставенъ на власть царьтъ на разумностьта, на трезвеностьта. Първиятъ животъ е неправиленъ, а вториятъ — правиленъ. Право ли е, когато хората виждатъ различие въ разнитѣ вѣрвания, а въ сѫщность проповѣдватъ любовь и вѣра въ Бога? Можете ли да кажете, че братята и сестритѣ въ единъ домъ иматъ любовь къмъ родителитѣ си, ако се каратъ помежду си? Когато слугитѣ въ единъ домъ се каратъ, това показва, че тѣ не обичатъ господаритѣ си. Ако жената постоянно говори лошо за мѫжа си и е недоволна отъ него, че не донесълъ въ кѫщи това-онова, тя не го обича. Когато мѫжътъ донася на жената всичко, каквото ѝ е нужно, това още не показва, че той е добъръ мѫжъ. Като се говори за доброта, тя не се изразява непременно материално. Не, правилни отношения и разбирания между хората трѣбва да има! Сродство между душитѣ трѣбва да сѫществува! Разумната, любещата жена не трѣбва да се интересува отъ това, дали мѫжътъ ще донесе хлѣбъ, или не. Тя знае, че това е негова работа. Тежко на онзи мѫжъ, когото жена му трѣбва да учи, какъ да гледа домъ, какъ да се облича, какъ да се отнася къмъ хората и т. н.! Кой учи птицата, какъ да се облича? Ако съвременнитѣ мѫже и жени не знаятъ, какъ да се обличатъ, и женитѣ имъ трѣбва да ги учатъ, тѣ сѫ останали назадъ въ разбиранията си. Когато нѣкой пита, дали е въ правия пѫть, азъ намирамъ, че той е закъснѣлъ. Кой е правиятъ пѫть? Правиятъ пѫть е пѫтьтъ на любовьта. Кое е постижението на правия пѫть? Свѣтлината е постижението на правия пѫть. Кой е резултатътъ на този пѫть? Истината. Мнозина казватъ, че свѣтътъ скоро щѣлъ да се свърши. — Ние не знаемъ нищо опредѣлено по това, макаръ че ученитѣ твърдятъ, какво слънцето щѣло да изгасне, а съ него заедно и животътъ ще се прекрати. Слънцето е свѣщь, която, споредъ нуждитѣ, може да се запалва, може и да се загасва. То е все едно, когато вие гасите и палите свѣщьта си по нѣколко пѫти на день, хората да казватъ, че свѣщьта ви е изгаснала. Не, свѣщьта не е изгаснала, но по нѣкакви економически съображения вие я палите и изгасвате. Преди всичко, ученитѣ трѣбва да отговорятъ на въпроса, за кого грѣе слънцето. Въ хамбаря на единъ богатъ земедѣлецъ се събрали единъ день мравитѣ, молцитѣ и мишкитѣ, да разискватъ върху въпроса, за кого е събрано житото въ хамбаря. Най-виднитѣ философи отъ събранието взимали думата по редъ и изказвали мнението си. Мравешкиятъ философъ казалъ: Господарьтъ на хамбаря е събралъ житото за насъ, защото ние трѣбва да подържаме живота си. Философътъ на молцитѣ казалъ: Житото е складирано за насъ, да се хранимъ, за да свършимъ задачата, която ни е дадена. Най-после философътъ на мишкитѣ казалъ: Господарьтъ е турилъ житото въ хамбаря за насъ, защото сме най-голѣми отъ всички присѫтствуващи. Вѣрни ли сѫ тия твърдения? Тия философски твърдения сѫ дотолкова вѣрни, доколкото сѫ вѣрни и тия на хората, че свѣтътъ е създаденъ за тѣхъ. Така може да мисли човѣкъ само тогава, когато неговиятъ животъ стане едно съ този на Първичната Причина по мисъль, по чувство и по действие; така може да мисли човѣкъ само тогава, когато животътъ му стане едно съ живота на всички разумни, напреднали сѫщества. Докато съзнанието на човѣка е още на низко стѫпало, той не може да мисли, че слънцето за него грѣе, или че свѣтътъ за него е създаденъ. Защо? Защото, докато мисли, че свѣтътъ е създаденъ за него, ще дойде Господарьтъ на този свѣтъ и ще му докаже, за кого е създадено слънцето, за кого е създаденъ свѣтътъ. Така постѫпва и господарьтъ на хамбаря: влиза въ хамбаря и въ нѣколко часа само изгонва молцитѣ, мравитѣ и мишкитѣ вънъ, като имъ доказва невѣрностьта на тѣхнитѣ твърдения. Той имъ казва: Излѣзте вънъ и тамъ разисквайте върху въпроса, за кого е събрано житото въ хамбаря. Сѫщо такъвъ споръ се явилъ единъ день между пчелитѣ и оситѣ, за кого била създадена лозата. Пчелитѣ казвали, че лозата е създадена за тѣхъ, защото тѣ събиратъ медъ и сѫ полезни. Оситѣ пъкъ подържали, че лозата е създадена за тѣхъ, защото иматъ силни челюсти и могатъ да пробиватъ здравата ципа на гроздето, и по такъвъ начинъ могатъ да го използуватъ. Щомъ е така, тѣ казали помежду си: Хайде, да пристѫпимъ къмъ опитъ, да видимъ, кой има право. Оситѣ, които имали здрави челюсти, започнали да пробиватъ ципицата на гроздето, а пчелитѣ, възползувани отъ услугата на оситѣ, започнали на готово да смучатъ сладкия сокъ на гроздето. Отъ това време и до днесъ още все сѫщата история се разиграва: оситѣ пробиватъ люспитѣ на гроздето, а пчелитѣ смучатъ сладкия гроздовъ сокъ. Който иска да знае, де има хубаво, сладко грозде, нека следи, на кои лози кацатъ най-много пчели. При този споръ, оситѣ и пчелитѣ и до днесъ се ползуватъ отъ гроздето. Питамъ: ако пчелитѣ и оситѣ разрешиха спора практически, като пробиха люспата на гроздето и изсмукаха сока му, може ли човѣкъ да бѫде по-неразуменъ отъ тѣхъ, да не разреши правилно въпроса за създаването на свѣта? Пчелитѣ и оситѣ не си отговориха на въпроса, за кого е създадена лозата, но я използуваха. Сѫщо така, и хората не трѣбва да разискватъ върху въпроса, за кого е създаденъ свѣтътъ, но нека използуватъ благата, които сѫ вложени въ този свѣтъ, за своето растене и развиване. „Той промѣнява времената и поритѣ“ — първото положение на стиха. „Сваля царе и поставя царе“ — второто положение на стиха. „Дава мѫдрость на мѫдритѣ и знание на разумнитѣ“ — третото положение на стиха. Мѫдростьта е сила, която всѣки може да придобие, не изведнъжъ, но постепенно, съ течение на времето. Който иска да измѣни своя животъ, да го осмисли, той непременно трѣбва да бѫде мѫдъръ. Тъй щото, който иска да вложи въ живота си съдържание и смисълъ, той трѣбва да има знания, а знанията се даватъ само на разумнитѣ. Мнозина отхвърлятъ това твърдение и казватъ, че мѫдростьта и знанието не е за тѣхъ. Не, всѣки трѣбва да се стреми да придобие знание и мѫдрость. Тѣ сѫ качества присѫщи на човѣка. Всѣки човѣкъ може да бѫде разуменъ, всѣки човѣкъ може да има знания. Мѫчнотиитѣ въ живота се разрешаватъ, именно, чрезъ знание и мѫдрость. И ученитѣ хора разрешаватъ труднитѣ задачи въ науката пакъ чрезъ знание и мѫдрость. Много научни въпроси въ физиката, въ химията, въ обществения животъ се разрешаватъ чрезъ знание и мѫдрость, и така разрешени, тѣ улесняватъ живота на хората, намаляватъ тѣхния непосиленъ трудъ. Съвременнитѣ хора се трудятъ не по силитѣ си, терзаятъ се морално, физически, докато единъ день изнемогнатъ и обезсмислятъ живота си. Какво трѣбва да направятъ, за да се освободятъ отъ тѣзи терзания? Тѣ трѣбва да възприематъ положителната наука и философия, да създадатъ въ себе си прави убеждения, на които никога да не измѣнятъ. И тогава, като прости или учени, като богати или бедни, да си създадатъ такова вѣрую, което предъ нищо да не отстѫпва. Който има такова вѣрую, той ще разчита на него въ всички трудни моменти на своя животъ. Вашето вѣрую трѣбва да има силата на онзи пѫтникъ, когото разбойници хванали въ гората и завързали, но скоро били принудени сами да го развържатъ. Съ вързани рѫце макаръ, той се приближилъ при главатаря на разбойницитѣ и казалъ: Богъ, на Когото служа, ви заповѣдва да ме развържете. Азъ отивамъ по Негова работа и трѣбва непременно да я свърша. Азъ мога самъ да се развържа, но искамъ, както вие ме завързахте, така и да ме развържете. Главатарьтъ отказалъ да го освободи, но следъ нѣколко минути той падналъ на земята и уплашенъ, започналъ да вика на другаритѣ си: Развържете този човѣкъ! Съ него шега не бива. Имали ли сте тази опитность, следъ като ви турятъ въ затворъ, да кажете на надзирателя да ви пусне, защото, ако не ви пусне, ще го простратъ на земята и ще се принуди да ви освободи? Силна е Божията дума! Богъ казва на надзирателя на затвора да ви освободи, и ако не ви освободи, ще опита резултата отъ неизпълнение волята Божия. Такава опитность ималъ апостолъ Петъръ, когато билъ въ затворъ. Ангелъ Господенъ влѣзълъ въ затвора, бутналъ оковитѣ му и го освободилъ. Подобна опитность сѫ имали и тримата момци Сидрахъ, Месахъ и Авденаго, които, хвърлени въ огнената пещь, по чуденъ начинъ били запазени отъ изгаряне. Ще кажете, че това е ставало въ онѣзи времена, когато хората сѫ били праведни, но въ днешнитѣ времена това не може да стане. Чудно нѣщо! Ако следъ две и повече хиляди години отъ онѣзи времена, когато се пѣе и проповѣдва толкова много за Бога, не може да стане подобно нѣщо, защо ви е тогава съвременната култура, защо ви е тази вѣра въ Бога? Времената, въ които днесъ живѣете, трѣбва да бѫдатъ по-богати съ опитности. Вие трѣбва да бѫдете силни, лесно да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Дойдатъ ли при васъ гнѣвътъ, страхътъ, съмнението, безвѣрието, сиромашията, гладътъ, вие трѣбва да имъ кажете: Богъ, на Когото служа, каза да ме освободите! Щомъ кажете така, трѣбва да бѫдете свободни. Ще запитате, дали наистина тия нѣща могатъ да станатъ. Могатъ да станатъ, разбира се, но затова не се изискватъ празни думи, а вѣра, непоколебима, положителна и устойчива. Имате ли тази вѣра, вие ще бѫдете щастливи. Въ миналата беседа говорихъ за царя Абу-Бенъ-Фура за красивата му дъщеря Енъ-Суфи и за нейния възлюбенъ Елми-Баръ. Царската дъщеря била щастлива, затова възлюбениятъ ѝ, Елми-Баръ, не се осмѣлявалъ да отиде при нея. Тя имала много поклонници, и Елми-Баръ чакалъ всички да се изредятъ, да изкажатъ своето почитание и уважение къмъ нея. Единъ день тя заболѣла и умрѣла. Баща ѝ, заедно съ всички нейни поклонници, плакалъ, страдалъ, но най-после я погребали и се върнали по домоветѣ си. Тогава нейниятъ възлюбенъ, Елми-Баръ, отишълъ на гроба ѝ, извикалъ нѣколко пѫти: Енъ-Суфи, жива ли си? — Жива съмъ. Ако ме разровишъ отъ гроба, ще излѣза вънъ. Той взелъ лопатата и започналъ бързо да копае. Скоро разкопалъ гроба, и царската дъщеря, здрава и весела, излѣзла вънъ, на свѣтлина и свобода. Казвате: какъвъ смисълъ се крие въ този разказъ? Ако вашиятъ идеалъ е мъртавъ и заровенъ дълбоко въ земята, много отъ поклонницитѣ му ще плачатъ за него, но нѣма да го съживятъ. И бащата на вашия идеалъ ще плаче за него, но и той нѣма да го съживи. Защо? Защото тѣ всички плачатъ за неговата външна форма, за неговото тѣло. Обаче, когато дойде възлюбениятъ на вашия идеалъ, който обича неговата душа, неговото съдържание, той ще отиде при гроба му и ще извикат Енъ Суфи, жива ли си? — Жива съмъ, вземи лопатата и ме освободи. Той ще вземе лопатата, ще разрови гроба на своя идеалъ, ще го хване за рѫка и ще го изведе навънъ. Следъ това отишли да съобщатъ на царя, че нѣкой задигналъ тѣлото на дъщеря му. — Кой я задигна? — Задигна я нейниятъ възлюбенъ, който я взе да живѣе заедно съ него, но не въ бащиния ѝ домъ, а горе на планината. Тукъ тя се прости съ стария животъ и започна новия — животътъ на свѣтлината, на знанието и на мѫдростьта. Всички хора ще умратъ, ще влѣзатъ въ гроба, но следъ това вече ще покажатъ силата на своята вѣра, силата на Христовото учение. Силата на Христа се заключава, именно, въ това, че три деня следъ като умрѣ, Той възкръсна. Какъ възкръсна Христосъ? Въ Писанието е казано, че ангели слѣзли отъ небето, вдигнали плочата отъ гроба, и Христосъ възкръсналъ. Обаче, споредъ едно предание се казва, че Петъръ и Иоанъ отишли на гроба на Христа и извикали: Учителю, тукъ ли си? Живъ ли си, Учителю? Христосъ отговорилъ: Ако вдигнете плочата отъ гроба ми, азъ ща излѣза вънъ. Тѣ се помѫчили да вдигнатъ плочата, но не могли, затова дошълъ ангелъ Господенъ отъ небето, вдигналъ плочата, и Христосъ възкръсналъ. Следователно, по сѫщия начинъ Христосъ трѣбва да възкръсне въ васъ, въ видъ на нѣкаква нова идея. И вие трѣбва да бѫдете поне като апостолъ Петра, да отидете при гроба на Христа и да кажете: Учителю, тукъ ли си? Живъ ли си още? Достатъчно е да чуете гласа на Христа, макаръ и да не сте въ сила още да вдигнете камъка отъ гроба Му. Много пѫти ще чувате гласа на Бога да ви говори отвѫтре, но не ще можете да вдигнете камъка отъ вашия гробъ. И тъй, вие трѣбва да дойдете до това положение, именно, да вдигнете камъка отъ вашия гробъ и да възкръснете. Следъ всичко това, кой може да убеди възлюбения на царската дъщеря, че сѫществува смърть? Той ще каже: Азъ зная, че смърть не сѫществува, имамъ опитность за това. Оттукъ всѣки ще разбере, че великата задача на неговия животъ е да придобие безсмъртието, да придобие вѣчния животъ. Сега и вие, като Петра, питате Христа, какво трѣбва да правите, т. е. какво ще стане съ васъ, ако Христосъ не възкръсне? Наистина, ако Христосъ не бѣше възкръсналъ, работата на ученицитѣ Му бѣше свършена. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако Христосъ не възкръсне, и вашата работа ще бѫде свършена. Когато Петъръ чу думитѣ на Христа: Тукъ съмъ! — той отиде при другитѣ апостоли, съобщи имъ това, което чу и видѣ, и трѣбваше всички заедно да се молятъ. Следъ това дойде ангелъ Господенъ, който отвали плочата отъ гроба, и Христосъ възкръсна. Тогава Той се явяваше на ученицитѣ си и изчезваше, и тѣ повѣрваха въ възкресението, въ безсмъртието на душитѣ. Силата на човѣка седи въ безсмъртието. При това положение, човѣкъ и да умре, пакъ ще възкръсне. Сега, като хора на новото, които работите за своето изправяне, както и за това на свѣта, трѣбва да знаете, че изправянето на свѣта се заключава въ вашата вѫтрешна сила. Иначе, върви ли по пѫтя на старото, човѣкъ все още ще мисли, че времето за възкресението не е дошло. Не, тритѣ деня, откакъ сте въ гроба, сѫ изтекли вече, и вие трѣбва да похлопате на гроба и да запитате: Господи, тукъ ли си? Живъ ли си? Щомъ чуете гласа Му, че иска да вдигнете камъка отъ гроба, вие трѣбва да сте готови да сторите това. Докато камъкътъ седи на гроба ви, вие се намирате при тежки, при трудни условия на живота, при непостигнати идеали. Мислите ли, че като ожените дъщеря си, ще постигнете своитѣ идеали? Не, ще я поставите на сѫщитѣ страдания, презъ каквито и вие сте минали. Мислите ли, че като свършите училище, или като забогатѣете, ще постигнете своитѣ идеали? Не, пакъ страдания ви очакватъ. Който жени дъщеря си, той трѣбва да ѝ даде въ наследство любовьта си. Който свършва училище, той трѣбва да получи дипломъ на любовьта, който да му отвори пѫтя на живота. Нѣкой иска да пише нѣщо по известни въпроси. Преди да пише, каквото и да е, той трѣбва да се запита, има ли дипломъ за любовьта? Той ще каже че не иска да свършва по любовьта. Нека свърши по любовьта и тогава да пише. Само така той ще разбере смисъла на живота. Какво правятъ хората днесъ? Като видятъ, че нѣкой човѣкъ проповѣдва нѣщо, първо ще го питатъ, къмъ коя черкова принадлежи. Това сѫ залъгалки за обикновенитѣ, а не за ученитѣ хора. Вземете примѣръ отъ Данаила. Външно той не принадлежеше къмъ никоя черкова, но когато трѣбваше да изтълкува съня на царя, обърна се къмъ Бога, и получи тълкувание на съня. Царскитѣ мѫдреци, обаче, не можаха да изтълкуватъ този сънь. Значи, Данаилъ можа да отвали камъка отъ гроба, заради което получи почести и хвала. Данаилъ не се подаде на тия почести и похвали, защото той искаше да покаже на свѣта, че сѫществува единъ Богъ, Който дава на всички хора любовь, мѫдрость, знание, сила, животъ и свобода. Този Господъ трѣбва да се проповѣдва на хората, за да бѫдатъ готови да изпълнятъ Неговата воля. Когато този Богъ живѣе въ душитѣ на всички хора, тѣ ще бѫдатъ помежду си истински братя и сестри, готови на всѣкакви жертви едни за други. Днесъ нѣкой срещне своя ближенъ и не го поздравява, а той се оплаква, че не го поздравилъ. Много малко иска този човѣкъ. Той трѣбва да иска нѣщо сѫществено. — Ама той не ме обича. — Не, ти трѣбва да искашъ нѣщо повече отъ любовьта. Онзи, въ когото Богъ живѣе, трѣбва да е готовъ да изпълни волята Божия и да живѣе и за другитѣ тъй, както и за себе си. Като отиде на гроба на своя ближенъ, той трѣбва да вдигне камъка оттамъ и да му каже: Стани и повече не грѣши! На учения, който изгубилъ знанието си, той трѣбва да каже: Стани и повече не грѣши! На момата, която изгубила красотата си, той сѫщо трѣбва да каже: Не се смущавай! Ще придобиешъ отново красотата си, но повече не грѣши! Съвременнитѣ хора падатъ, ставатъ, грѣшатъ и очакватъ, като отидатъ въ другия свѣтъ, тогава да се изправятъ. Не, станете отъ гробоветѣ си, влѣзте въ новия животъ и повече не грѣшете! Нѣщо реално се изисква отъ хората. Тѣ се намиратъ вече въ предградието на онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ е съзнанието на хората. Днесъ хората седятъ единъ до другъ и не се интересуватъ да проникнатъ въ душитѣ си, да видятъ красивото въ себе си. Срѣщате малко момиченце, не обръщате внимание на него. Защо? Грозно било. Не, погледнете го внимателно, да видите, колко красива е душата му. — Какъ познахте? — Вижда се тази красота, но любовь трѣбва да има въ сърцето ви, за да я видите. Казвамъ: въ очитѣ на християнството, или въ очитѣ на новото учение, вие сѫщо така трѣбва да видите красивото, Божественото, да Го обикнете и да тръгнете въ пѫтя безъ страхъ, безъ съмнение. — Какъ да се простимъ съ старото? — Като станете като децата. Старото е дало вече, каквото ви трѣбва, новото търсете сега. Бащата казва на сина си: Синко, досега те носихъ на гърба си, но повече не мога. Иди сега въ свѣта, работи за себе си и за ближния си, и нека Богъ бѫде съ тебе! Днесъ и за млади, и за стари има работа. Всички трѣбва да придобиятъ истинския животъ, въ който нѣма никаква лъжа. Младитѣ се лъжатъ, че като се оженятъ, щастливи ще бѫдатъ. Старитѣ се лъжатъ, че като израснатъ децата имъ, ще ги гледатъ и щастливи ще бѫдатъ. Ученитѣ се лъжатъ, че знанието ще ги направи щастливи. Богатитѣ се лъжатъ, че богатството ще ги направи щастливи. Не се лъжете отъ тѣзи работи. Ние сме за онова знание, което никой не може да отнеме; ние сме за онова здраве, което нищо не е въ сила да разклати. Ние сме за живота, за любовьта, които никой не може да отнеме. Това е реалното, върху което животътъ трѣбва да се постави. Всичко това човѣкъ самъ може да постигне. Въ това, именно, седи разрешението на великата задача въ живота. Човѣшкото съзнание работи вече въ тази посока. Когато любите, вие ще имате сила да възкръснете. Вие любите първо вашата душа. Затова вашиятъ ангелъ ще слѣзе отгоре, ще отвали камъка отъ гроба ви, и вашата душа, Христосъ, ще възкръсне, ще ви се изяви. И на Петра се яви Христосъ. „Той промѣнява времената; сваля царе и поставя царе; дава мѫдрость на мѫдритѣ и знание на разумнитѣ“. Това значи: Богъ промѣня лошитѣ условия на живота; премахва голѣмитѣ препятствия отъ пѫтя ви; въ Него се крие голѣмата наука; въ Него се заключава Великото, Божественото, което всички търсятъ. И религия, и наука, всичко е отъ Бога, но не по външна форма, а по съдържание и смисълъ. Религия безъ любовь не е религия. Следователно, религия въ любовьта е проява на Бога. Оттукъ вадимъ следния изводъ: религията, родена отъ Бога, представя любовьта. Науката, родена отъ Бога, представя мѫдростьта. Религията и науката, т. е. любовьта и мѫдростьта трѣбва да се примирятъ въ васъ, да работите и съ дветѣ едновременно, за да се освободите отъ вѫтрешното робство, въ което сега се намирате. Тази е великата задача на човѣка. „Той промѣнява времената“. * 4. Беседа отъ Учителя, държана на 24 февруари, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  20. Ани

    1929_02_10 На този камъкъ

    От томчето "Учителю Благи" Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание На този камъкъ. „И който падне на този камъкъ, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже Матея 21: 44. „На този камъкъ“. Въ свѣта сѫществуватъ два велики закона за развиването на всички живи сѫщества: единиятъ законъ разрушава и разхвърля, а другиятъ — съгражда и нарежда. Между тѣзи два закона сѫществува известно отношение, което само разумниятъ, учениятъ и мѫдрецътъ разбиратъ. Обаче, за непросветения тѣзи два закона оставатъ чужди, неразбрани. Въ втория законъ, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а въ първия — своето нещастие. Тъй щото, когато мислитѣ, чувствата и желанията му се разхвърлятъ, че не може двата края да събере на едно мѣсто, той казва: Работитѣ ми не вървятъ добре. Когато всичкитѣ му мисли, желания и чувства сѫ въ редъ и порядъкъ, т. е. когато вториятъ законъ работи, той казва: Работитѣ ми вървятъ добре. Разбира се, щомъ впрегнете въ колата си вашитѣ угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щомъ впрегнете вашитѣ изпосталѣли, слаби коне, колата не върви: тукъ спирате, тамъ спирате, докато най-после тръгвате пешъ. И тогава казвате: Работитѣ ми не вървятъ добре. Защо? Защото нѣма кой да тегли колата. Докато конетѣ ви сѫ здрави и теглятъ колата, вие мислите, че причината да вървятъ работитѣ ви добре е въ васъ. Щомъ конетѣ ви сѫ слаби, колата не върви, тогава мислите, че хората сѫ виновни за това. Въ първия случай конетѣ сѫ силни и могатъ да каратъ колата. Въ втория случай конетѣ сѫ слаби, не могатъ да каратъ колата и казватъ: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напредъ. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато нѣкой остане назадъ съ колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне къмъ конетѣ съ този въпросъ, тѣ много лесно ще му отговорятъ. Отговорътъ е единъ: Освободи ни и тръгни пешъ! И тъй, всѣки човѣкъ има безброй желания, едни отъ които мязатъ на слабитѣ, изпосталѣли коне, а други — на угоенитѣ коне. Сѫщото може да се каже и за чувствата и мислитѣ въ човѣка. Обаче, хората трѣбва да разчитатъ на двата велики закона — на съграждане и на разрушаване. Тѣ нареждатъ нѣщата, поставятъ ги въ пъленъ редъ и порядъкъ, и по този начинъ указватъ възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумниятъ човѣкъ поставя безпорядъка въ себе си въ пъленъ порядъкъ, казваме, че той се намира подъ влиянието на закона на съграждането. Когато неразумниятъ човѣкъ вижда около себе си пъленъ безпорядъкъ — колата счупена, конетѣ слаби, пѫтищата развалени, мостоветѣ задигнати отъ водитѣ, той се намира подъ закона на разрушението и казва: Тежъкъ е моятъ животъ! Когато мѫдрецътъ се намѣри подъ влиянието на този законъ, той не се обезсърдчава, той вижда настѫпващия редъ и порядъкъ и започва усилено да работи, да поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто, и въ скоро време изпада подъ влиянието на закона на съграждането. Това значи мѫдрецъ — отъ безпорядъка създава редъ и порядъкъ. Следователно, порядъкътъ за мѫдреца е безпорядъкъ за глупеца; и безпорядъкътъ за глупеца е порядъкъ за мѫдреца. Глупецътъ представя закона, който разхвърля нѣщата, а мѫдрецътъ — закона, който нарежда нѣщата. „На този камъкъ“. Като се говори за камъкъ, ние имаме предъ видъ твърдата материя. Но материята, въ която живѣемъ, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лѫчиста. Днесъ ние живѣемъ и се ползуваме най-много отъ твърдата материя, отъ почвата. Докато кракътъ ни е стѫпилъ на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме въ свѣта на порядъка. Щомъ изгубимъ тази почва подъ себе си, ние вече сме въ свѣта на безпорядъка. Порядъкътъ въ нашия животъ е за рибата безпорядъкъ. Достатъчно е за моментъ само да извадите рибата отъ водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя съ ужасъ да се блъска въ тази почва, да търси своята срѣда — водата. На твърдата почва поставена, тя е въ свѣта на безпорядъка. Докато птицата е въ въздуха, тя е способна да живѣе, да се проявява. За птицата, въздухътъ е свѣтъ на порядъкъ. Обаче, има сѫщества, които коренно се различаватъ отъ рибитѣ, отъ птицитѣ и отъ човѣка. Тѣ живѣятъ въ свѣтлината, въ лѫчистата материя, дето иматъ условия да се проявяватъ. За тѣхъ тази материя е свѣтъ на порядъкъ. Значи, сѫществуватъ четири състояния на материята, които спъватъ едни сѫщества въ развитието имъ, а на други благоприятствуватъ. И тогава казваме: който се спъва въ твърдата почва, той е риба; който стѫпва сигурно на твърдата почва, той е човѣкъ. Който се спъва въ водата, той е птица; който нарежда работитѣ си добре въ водата, той е риба. Който се спъва въ въздуха, той е прашинка; който нарежда работитѣ си въ въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва въ свѣтлината, той е сгурия; който нарежда работитѣ си въ свѣтлината, той е сѫщество на свѣтлината. Сега, на васъ оставямъ да преведете всички тия величини и да извадите отъ тѣхъ редъ заключения, редъ максими за живота. Мѫдрецътъ вижда и разбира всички тия нѣща въ тѣхния редъ и порядъкъ, съ тѣхнитѣ свѣтлини и сѣнки, а глупецътъ вижда само сѣнкитѣ имъ. Като влѣзете въ нѣкоя художествена галерия, и наблюдавате картинитѣ, по тѣхъ ще познаете, какъвъ е художникътъ. Ако пъкъ художникътъ наблюдава посетителитѣ, какъ разглеждатъ картинитѣ, ще познае, каква е тѣхната култура, ще познае разбиранията имъ по художеството. Ако нѣкой отъ посетителитѣ се спре само върху сѣнкитѣ, той не е мѫдрецъ. Ако нѣкой се спре върху главнитѣ чърти на картината, той има идея, има разбиране. Сѫщото нѣщо може да се каже и за музиката. Когато нѣкой отиде на концертъ и започне да критикува музиканта, че нѣкѫде не взелъ такта правилно, или че нѣкѫде се образувалъ малъкъ дисонансъ, той е човѣкъ на дреболиитѣ, на сѣнкитѣ въ живота. Музиката не се заключава само въ такта, нито само въ тоноветѣ. Музиката представя съвокупность отъ много нѣща; тя е нѣщо повече отъ такта, отъ тоноветѣ и т. н. Тактътъ е само спомагало на музиката; тоноветѣ сѫ изразъ на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нѣщо. Тя създава тонове, тя създава тактъ, тя създава ритъмъ. Съвременнитѣ хора се спиратъ повече върху сѣнкитѣ на живота, и затова, като имъ се случаватъ нещастия, казватъ: Защо трѣбваше да стане така? Защо животътъ е толкова тежъкъ? Защо хората сѫ толкова лоши и т. н.? Казвамъ: хората трѣбва да се спиратъ върху хубавото, красивото въ живота, а не върху сѣнкитѣ. Нѣкой баща има петь деца: четиритѣ сѫ добри, примѣрни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестритѣ говорятъ все за непослушния; де ходилъ, какви пакости вършилъ, кои деца билъ и т. н. Защо трѣбва всички да се занимаватъ съ него? Като се прибератъ децата въ дома си, нека майката и бащата започнатъ да се разговарятъ съ четиритѣ деца, да ги питатъ, какво сѫ свършили презъ деня, какво иматъ предъ видъ за утрешния день, и да оставятъ непослушника настрана. Нека тѣ се занимаватъ съ добритѣ си деца, и привидно да забравятъ лошото дете. Ако мѫдрецътъ види това непослушно дете, ще разбере, че въ него се крие една особена чърта, която, като не знае, какъ да изяви, изразява я по съвсемъ особенъ, нежелателенъ начинъ. По този начинъ, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храмъ, бѣше глупавъ човѣкъ? Съ изгарянето на този храмъ, той искаше да каже на хората да съградятъ нѣщо по-хубаво отъ него. Обаче, ефесянитѣ мислѣха, че като тѣхниятъ храмъ нѣма другъ. Хората трѣбва да измѣнятъ своя начинъ на мислене, да дойдатъ въ правата мисъль, въ която нѣма никакво насилие, никакви противоречия. Днешнитѣ хора се нуждаятъ отъ здрава, положителна основа на живота, отъ разумни правила и максими. Такова правило е далъ единъ педагогъ на своитѣ ученици. Той взелъ това правило отъ единъ древенъ разказъ, въ който се говорило за единъ ученикъ, въ когото се явило силно желание, силенъ копнежъ да влѣзе въ нѣкоя окултна школа. За тази цель, той се явилъ при единъ отъ учителитѣ на тази школа да държи приеменъ изпитъ. Първиятъ му изпитъ билъ по математика, вториятъ — по пѣние, третиятъ — по формитѣ на красотата. И на тритѣ изпита учительтъ му турилъ нула. Четвъртиятъ му изпитъ билъ върху добродетельта. На този изпитъ той получилъ единица. Като видѣлъ успѣха си, ученикътъ изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение и започналъ да плаче, да се чуди, какъ е възможно, да мисли, че е толкова способенъ, а да даде такива слаби резултати? Като видѣлъ обезсърдчението му, учительтъ казалъ: За да разберешъ, какъвъ е твоятъ успѣхъ, тури единицата отпредъ, а тритѣ нули следъ нея. Числото, което получишъ, показва успѣха ти. Така постѫпва мѫдрецътъ. Той туря нулитѣ следъ единицата, и по този начинъ осмисля нѣщата. Глупецътъ постѫпва точно обратно: той туря нулитѣ отпредъ, единицата следъ тѣхъ, и по този начинъ се обезсърдчава. Следователно, когато срещна човѣкъ, който се е обезсърдчилъ, казвамъ: Твоитѣ работи не вървятъ добре, защото си турилъ нулитѣ отпредъ, единицата отзадъ. Ако искашъ всичко да ти тръгне добре, размѣни мѣстата на тия цифри: тури единицата напредъ, а нулитѣ — отзадъ. И наистина, работитѣ на съвременнитѣ хора сѫ много объркани, именно, по тази причина: тѣ сѫ размѣнили мѣстата на числата въ своя животъ. Живи сѫ тия числа, и затова, всѣка промѣна на мѣстата имъ създава известни отклонения въ мисъльта. Ето защо, окултната наука иде днесъ въ услуга на човѣчеството, да му покаже начинъ за право мислене. Напримѣръ, нѣкой казва, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва. — Отде знаешъ? Какво представяшъ ти, за да можешъ да се произнасяшъ по този въпросъ? За да казвашъ, че свѣтътъ не е създаденъ добре, това подразбира, че ти си най-великиятъ мѫдрецъ въ свѣта и можешъ да създадешъ нѣщо по-хубаво отъ това, което Богъ е направилъ. Въ сѫщность така ли е? Ако не си такъвъ мѫдрецъ, който можешъ да създавашъ свѣтове, тогава кажи, както мѫдрецътъ казва: Свѣтътъ е създаденъ добре. Тъй както Богъ го е създалъ, никой другъ не може да го създаде. Тури тази мисъль въ ума си и работи съ онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не сѫ свободни да мислятъ за свѣта, както искатъ. Свободни сѫ хората да иматъ, каквито искатъ мнения за създаването на свѣта, но въ своитѣ разисквания и твърдения, тѣ трѣбва да се пазятъ да не изопачатъ мисъльта си. Никой никого не може да ограничава: нито мѫдрецътъ може да ограничава другитѣ хора въ начина на мисленето имъ, нито пъкъ глупецътъ може да ги ограничава. Обаче, въ края на краищата, всѣки самъ ще носи последствията на своята права, или крива мисъль. Мѫдрецътъ поставя нѣщата въ редъ и порядъкъ и ги осмисля, а глупецътъ ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете въ общество на глупави хора и слушате, какво говорятъ, какъ мислятъ, най-после и вие казвате: Откакъ влѣзохъ между тия хора, съвсемъ оглупѣхъ. Когато попаднете въ общество на мѫдри хора, вие ще поумнѣете. Какво показва това? Това показва, че човѣкъ самъ не мисли, но мислятъ другитѣ около него. И затова, когато умътъ, мисъльта ви работятъ добре, ще знаете, че се намирате въ общество на мѫдреци. Казвате: Какъ не съмъ знаелъ, че съмъ билъ такъвъ гений! — Ти не си гений, но се намирашъ въ общество на гениални хора. И обратно: когато кажешъ, че си глупавъ, ще знаешъ, че се намирашъ въ общество на глупави хора. Това сѫ две състояния, въ които човѣкъ често изпада. Понѣкога човѣкъ не е нито между мѫдритѣ, нито между глупавитѣ; той мисли, че нѣма нито наука, нито религия, отъ нищо не е доволенъ, на нищо не се радва и чака само да дойде нѣкой отвънъ, да го предизвика, да му докаже, че съ бой, съ насилие работитѣ могатъ да се наредятъ. — И това е състояние, въ което човѣкъ временно може да изпадне. „На този камъкъ“. Идеята, която се съдържа въ този стихъ, трѣбва да се постави като основа на вашия животъ и върху нея да градите. По-нататъкъ е казано въ сѫщия стихъ, че този камъкъ, върху който човѣкъ падне, ще се строши; а върху когото падне, ще го смаже. Отъ този стихъ се вижда, че много хора иматъ криви схващания за нѣщата. Тѣ искатъ великитѣ идеи да дойдатъ при тѣхъ, но не знаятъ, че тѣзи идеи ще ги смажатъ. Тѣ искатъ великитѣ идеи да паднатъ върху тѣхъ, но самитѣ идеи ще ги унищожатъ. Великитѣ идеи иматъ своя свѣтлина, която дава отражение върху всички нѣща въ живота. Радвайте се на свѣтлината, която вашата велика идея носи и не се лакомете да я обсебите, да я задържите въ себе си. Радвайте се на слънцето, което грѣе. То представя велика Божествена идея, която носи въ себе си свѣтлина. Какво щѣше да бѫде положението на съвременния свѣтъ, ако слънцето ходѣше отъ кѫща въ кѫща, между хората, да яде и да пие съ тѣхъ? „На този камъкъ“. Тази е основната идея, върху която говоря днесъ. Всѣка основна идея има своя орбита, затова е основна. Тя не може да измѣни пѫтя на своето движение, а това трѣбва да ви радва. Щомъ знаете това, не се стремете да измѣните нейния пѫть. Ако нѣкой пожелае да фотографира своята идея и да я покаже на хората, и това е невъзможно. Защо? Защото идеитѣ не могатъ да се фотографиратъ. Ако нѣкой фотографира слънцето и го представи, че е свѣтло, крѫгло тѣло, съ това идеята не е изразена. Никоя идея не може да се изрази, нито съ думи, нито съ образи. Идеята не може да се събере нито на земята, нито въ ума, нито въ сърцето на човѣка. Всѣка идея може временно само да присѫтствува въ човѣшката душа. Душата и природата сѫ две фази на Битието. Природата дава материалъ, а душата твори. Природата е кредиторътъ, който дава материалъ за обработване, а душата обработва, съгражда този материалъ. Човѣшкото естество пъкъ е това, отъ което вашата душа и вашата природа се ползуватъ. Казвате: Природата ми е такава. — Каква е вашата природа? Вие се занимавате съ дребни мисли и казвате, че естеството, или природата ви е такава. Не унижавайте естеството си! Естеството на човѣка не е дребнаво, но той се занимава съ дребни мисли, не знае, какъ да работи и отдава всичко това на своята природа. Вие разхвърляте вашитѣ нѣща, не знаете още, какъ да ги нареждате. Ако се намѣрите въ общество на десеть души лоши хора и успѣете да ги заставите да мислятъ право, вие ще минете за тѣхъ като ученъ човѣкъ, влѣзълъ между умни хора. Какво представятъ лошитѣ хора? Лошъ човѣкъ е онзи, който не е постигналъ своитѣ желания и иска да ги постигне по единъ неестественъ начинъ. Добъръ човѣкъ е онзи, който е постигналъ своитѣ основни желания и ги е впрегналъ да работятъ, не само за него, но и за своитѣ ближни. Следователно, ако паднемъ върху своята основна идея и искаме да я изнесемъ предъ свѣта, ние ще се строшимъ. Който иска да изнесе своята идея предъ свѣта, той ще се строши. Който иска да изкаже своето вѣрую предъ свѣта, той ще се строши. Какво ще изказвате вѣруюто си предъ свѣта? Ако нѣкой ме пита, въ какво вѣрвамъ, ще кажа: вѣрвамъ въ хлѣба, въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината и въ топлината. — Сѫществува ли нѣкакъвъ Богъ? — По този въпросъ азъ бихъ желалъ ти да ми говоришъ. Азъ говоря за нѣща, които положително зная, а оставямъ на тебе да ми говоришъ за нѣща, които не зная. И тогава, той започва да ми говори, че Господъ е всесиленъ, всемѫдъръ, всеблагъ. — Така е, виждамъ всичко това. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какво да говори. Той трѣбва да прояви своята интелигентность и чрезъ нея да разреши мѫчнотиитѣ си. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи, дадени на човѣка да ги разреши. Това не значи, че той ще разреши всички задачи — часть отъ задачитѣ си ще разреши, а една часть ще останатъ неразрешени. Тѣхъ той ще разреши въ бѫдеще. Каквото днесъ разреши, ще остане за основа на бѫдещето. Всѣки опитъ, колкото малъкъ да е, никога не остава безъ последствие. Нѣкой казва: Какво печеля, ако мисля за доброто? — Ако само по единъ часъ на день мислишъ за доброто, за великото въ свѣта, този часъ ще създаде въ твоя бѫдещъ животъ условия за гениалность. Ако отдѣляшъ на день само половинъ часъ да мислишъ за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото грѣшно да е едно сѫщество, достатъчно е да отдѣли за Бога най-малкото време, съ което разполага, Той ще го възнагради щедро. Богъ никога не забравя да отдаде всѣкиму нужното, но ние не трѣбва да се налагаме. Той не може да върви по нашия умъ и казва: Да мислите за мене, това е добре за васъ, но ще знаете, че азъ ще ви дамъ всичко, каквото ви е нужно, когато намѣря благоприятни условия. Кога ще бѫде това, то е моя работа. Питамъ: ако вие сте риба и живѣете въ водата, може ли Богъ да ви направи на земята хубавъ палатъ за живѣене? Ако вие сте птица и живѣете въ въздуха, може ли Той да ви постави предъ царска трапеза? Значи, царскитѣ трапези и хубавитѣ работи се даватъ на човѣка само при благоприятни съчетания въ живота, за да може той разумно да ги използува. Сега, за изяснение на тази мисъль, ще приведа единъ разказъ. Като се предава нѣкой разказъ, мнозина бързатъ да кажатъ, че знаятъ този разказъ. Едно трѣбва да знаете: който и да е написалъ разказа, който и да го предава, той всѣкога остава новъ. Законътъ е такъвъ. Когато нѣкое дете предава единъ разказъ, той пакъ е новъ, защото това дете влага въ него своя идея, която авторътъ не е внесълъ. Разказътъ може да е старъ, но детето внася въ него нѣщо ново. Не мислете, че детето не може да внесе нѣщо ново. И като говори, и като предава нѣщо, детето всѣкога може да внесе нѣщо ново отъ себе си. Мѫдрецътъ едновременно е и младъ, и старъ: младъ е по приложение, старъ — по опитность. Когато прилага своето знание, мѫдрецътъ е дете. Когато събира плодоветѣ отъ това, което е приложилъ, мѫдрецътъ е старецъ и очаква на готово да му донесатъ това, което е далъ. Ще пристѫпя къмъ разказа. Това, за което се говори въ разказа, се е случило въ времето на царь Абу—Бенъ—Фура. Ако искате да знаете нѣщо за този царь, четете книгитѣ по това време. Тамъ ще намѣрите цѣлата негова история. Той билъ отличенъ царь. Въ царството му сѫществувалъ голѣмъ редъ и порядъкъ. Той ималъ само една дъщеря, наречена Енъ-Суфи, която била най-умна отъ всички моми, живущи по това време въ царството. Въ този разказъ се говори и за нейния бѫдещъ избранникъ, който се наричалъ Елми-Баръ. Понеже Енъ-Суфи била най-красивата и най-умната мома отъ всички тогавашни моми по свѣта, до нея пристигали млади и красиви момци, княжески и царски синове, отъ цѣлия свѣтъ. Едни отъ тѣхъ я възпѣвали, други ѝ носили подаръци, цвѣтя, букети, трети ѝ обещавали щастие, но всички имали една цель — да се домогнатъ до рѫката ѝ. Тя не се подавала на никакви обещания, не се ласкала отъ никакви подаръци, защото знаела, че тия обещания никога не се сбѫдвали. Казано е, че цѣлиятъ адъ е циментиранъ само отъ любовни обещания, които никога не се сбѫдватъ. Улицитѣ на ада сѫ послани и украсени съ хубави, скѫпоценни камъни и надписи отъ несбѫднати надежди и мечти, отъ несбѫдната вѣра, надежда и любовь. Цѣлиятъ адъ е посланъ съ счупени сърца, които не сѫ постигнали своитѣ мечти и идеали. Обаче, нейниятъ избранникъ, Елми-Баръ, живѣлъ нѣкѫде на планината, дето пасѣлъ овце. Въ свободното си време правилъ научни изследвания на небето, изучавалъ звездитѣ, планетитѣ, за която цель си служилъ съ особена трѫба. Той билъ отличенъ овчарь, заради което билъ посещаванъ отъ много хора. Като дохождали при него, хората обичали да гледатъ презъ прозореца на стаичката му, да видятъ, какво прави, съ какво се занимава. Всѣка сутринь той отправялъ трѫбата си къмъ прозореца на своята любима, дано отдалечъ поне я види. Като я виждалъ, радвалъ се и презъ цѣлия день работилъ, занимавалъ се усърдно. Като виждалъ своята любима, започвалъ да наблюдава небето и да вади бележки отъ всичко, което му правило впечатление. Така той работилъ своитѣ любовни фотографии. Ако нѣкой астрономъ види, какво прави този младъ момъкъ, ще каже, че изследва слънцето, юпитеръ или други нѣкакви планети. Не, този младъ момъкъ се занимава съ любовни работи. Той гледа презъ прозореца своята любима, както астрономитѣ, като наблюдаватъ небето, дойдатъ до Венера, но казватъ: Съжаляваме, че се яви голѣма буря, която ни попрѣчи да видимъ Венера. Да, всички гледатъ Венера презъ прозорцитѣ си, но тя всѣкога се явява съ було на лицето си, да закрива своята красота. Питамъ: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онѣзи царски синове, които дохождали при царската дъщеря съ букети, подаръци и цвѣтя въ рѫце, или на онѣзи, които ѝ писали писма, пълни съ обещания за щастливъ животъ, или най-после на онзи младъ овчарь, който живѣлъ на планината и всѣка сутринь поглеждалъ отъ прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и следъ това правилъ научни наблюдения на небето? Най-добре е да приличате на младия овчарь, който написалъ едно хубаво стихотворение на чуждъ, старъ езикъ, който вие не познавате. Ако предамъ стихотворението на този старъ езикъ, вие нѣма да го разберете, затова ще го предамъ въ преводъ. Ето приблизително преводътъ на това стихотворение: „Слънцето не бѣше още изгрѣло, Гнѣвенъ бѣ вѣтърътъ и фучеше. Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръмъ, трясъкъ, пукотъ; страхъ всѣваше въ душитѣ на дребнитѣ бръмбарчета. Порои води слизаха отъ върховетѣ и, като войници за бой свличаха канари, камъни, пѣсъкъ и съ сила, гнѣвъ и ярость ги пращаха въ подножието, въ дълбокитѣ долини: Идете тамъ долу! Вамъ смирение е нужно. Доста сте седѣли на високитѣ върхове. Скръбь и страдание що е, още не сте познали“. Идете долу и кажете „Любовь навредъ цари; въ тишина и буря мѫдрость владѣе, а въ окови и затвори, всегда свобода и истина говори“. Както виждате, отъ всички великани на тогавашната епоха, нищо не е останало до насъ, а отъ този царски синъ-овчарь, който живѣлъ на планината, е останало нѣщо, което и досега още живѣе и на небето, и на земята, и въ водата, и въ въздуха, а най-после и въ свѣтлината. Неговитѣ думи и досега още сѫ живи. Следователно, ако живѣемъ като обикновени хора, като царския синъ Елми-Баръ, все ще оставимъ нѣщо, и името ни винаги ще се споменава, както и сега споменаваме името на Елми-Баръ. Сѫщо така споменавамъ името на Енъ-Суфи, неговата възлюбена. Сега, разбрахте ли, защо той всѣка сутринь, съ трѫбата си, поглеждалъ къмъ нейния прозорецъ? Ще кажете, че младиятъ овчарь наблюдавалъ двореца, царския палатъ, интересувалъ се да разбере, какъ живѣятъ хората въ този дворецъ. Споредъ мене, най-важна личность въ разказа е Абу-Бенъ-Фура, царьтъ. Ако той нѣмаше царство, този разказъ нѣмаше да се създаде. Царьтъ Абу-Бенъ-Фура представя свѣта, вселената. Царската дъщеря Енъ-Суфи представя душитѣ на всички хора по земята. Всѣка душа, слѣзла на земята, търси нѣщо; една по единъ начинъ, друга — по другъ начинъ. Защо царската дъщеря всѣка сутринь поглеждала презъ прозореца на своята стая? Тя поглеждала отъ прозореца да види своя избранникъ Елми-Баръ, който изгрѣвалъ на изтокъ, а залѣзвалъ на западъ. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изтокъ; когато се скривала отъ прозореца си, това е западъ. Защо слънцето изгрѣва? И то търси нѣкого. Азъ бихъ желалъ слънцето никога да не намѣри този, когото търси, защото щомъ го намѣри, ще престане да изгрѣва и да залѣзва. Ако не го намѣри, дълго време ще изгрѣва и ще залѣзва. Всички хора казватъ, че човѣкъ все трѣбва да се влюби въ нѣкого. — Опасна работа е влюбването. Когато нѣкоя мома се влюби, майката и бащата казватъ, че дъщеря имъ заминала за нѣкѫде, т. е. пристанала на нѣкого. Въ такъвъ случай, и смъртьта не е нищо друго, освенъ приставане на нѣкого. Азъ не вѣрвамъ въ смъртьта. Когато стариятъ дѣдо намѣри своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близкитѣ му казватъ: Господъ да го прости! — Нѣма какво да го прощава Господъ. Той сега се разхожда съ своята възлюбена, подмладенъ, премѣненъ, неузнаваемъ. Които не разбиратъ дълбокия смисълъ на моитѣ думи, ще започнатъ да разискватъ, дали сѫ вѣрни тѣ, или не. Само глупавитѣ хора говорятъ за вѣрни, или за невѣрни нѣща, а умнитѣ хора всѣкога говорятъ за умни работи. Глупавитѣ работи сѫ за глупавитѣ хора; умнитѣ работи — за умнитѣ хора, а ученитѣ работи — за ученитѣ хора. Всички въпроси трѣбва рѣзко да се поставятъ. Който разбира свѣта, вселената, той щѣше да разбере смисъла и на самото име Абу-Бенъ-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за свѣта? — Изредете, колкото имена знаете, и вижте после, кое отъ тѣхъ ще изберете. За създаването на свѣта англичанитѣ иматъ едно изречение, българитѣ — друго, но общата идея, която е изразена съ даденитѣ окултни звукове, е една и сѫща. Навсѣкѫде и въ всичко прониква единъ общъ законъ. Запримѣръ, когато нѣкой човѣкъ, билъ той българинъ, французинъ, германецъ, или какъвъ и да е, се влюби, въ него настава една и сѫща промѣна. Ако измѣрите врата му преди и следъ влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макаръ и съ милиметри само. Ако въ врата на човѣка има малко стѣснение, т. е. ако мѣрката се намалява, това показва, че той е изгубилъ любовьта си. Значи, дето любовьта действува, тамъ всѣкога става разширяване. Щомъ любовьта изчезва, става стѣсняване, свиване. И тъй, когато човѣкъ изгуби любовьта си, въ душата му настава мракъ, тъмнина. Всичко въ живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли отнѣкѫде най-малката свѣтлинка, най-малката надежда, животътъ отново придобива смисълъ. И въ първия, и въ втория случай, животътъ има смисълъ, но психичнитѣ състояния въ човѣка се измѣнятъ, вследствие на което той губи своето равновесие, губи смисъла на своя животъ. Причинитѣ за промѣнитѣ въ съзнанието на човѣка се дължатъ на материалнитѣ идеи, съ които той се занимава. Достатъчно е една любовна дума да ви каже нѣкой, за да се измѣни и вашето състояние. Това показва, че хората живѣятъ още въ свѣтъ на постоянни промѣни. Напримѣръ, срѣща ви единъ уменъ човѣкъ и казва, че вие имате добри заложби, и отъ васъ може да излѣзе нѣщо. Следъ това ви срѣща единъ глупавъ човѣкъ и казва, че отъ васъ нищо не може да се очаква. Въ първия случай се насърдчавате, въ втория случай се обезсърдчавате. Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещналъ нѣкой мѫдрецъ; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещналъ нѣкой глупавъ човѣкъ. Когато ставате радостенъ отъ леглото си, това показва, че ви е срещналъ нѣкой ангелъ. Ангелитѣ сѫ сѫщества на любовьта. Когато слизатъ на земята, ангелитѣ трѣбва да срещнатъ поне една душа, въ която да се влюбятъ. Докато не се влюбятъ, тѣ не могатъ да се върнатъ на небето. Защо е необходимо ангелитѣ да се влюбватъ? Влюбването подразбира нѣкаква придобивка, нѣкаква печалба, която трѣбва да се занесе въ Божествената каса. Какъвъ е моралътъ на съвременнитѣ хора по отношение на любовьта? Ако мома се влюби въ момъкъ, когото родителитѣ не харесватъ, това предизвиква цѣлъ скандалъ въ дома на момата. И обратно: ако момъкъ се влюби въ нѣкоя бедна мома, това създава редъ тревоги и неприятности въ дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момитѣ и момцитѣ да знаятъ, въ кого да се влюбватъ и въ кого да не се влюбватъ? Какво лошо има въ това, ако всички души, излѣзли отъ Бога, се влюбятъ въ нѣкого? Момата, въ която нѣкой момъкъ се е влюбилъ, е негова сестра, излѣзла отъ Бога отъ хиляди години насамъ, и днесъ той я срѣща, хваща я за рѫка и я завежда при родителитѣ си, като имъ казва, че намѣрилъ своята сестра. И родителитѣ трѣбва да се радватъ, както синътъ се радва. Какво лошо има въ това? Оставете вашитѣ заблуждения, вашитѣ изопачени вѣрвания настрана и живѣйте, както Богъ е опредѣлилъ. И религиознитѣ хора се намиратъ предъ сѫщата опасность, да изопачатъ своитѣ възгледи и вѣрвания. Виждате единъ човѣкъ върви въ правия пѫть, но изведнъжъ минава нѣкакво съмнение въ ума му, и той се запитва, дали е въ правия пѫть, или не. Всички хора вървятъ въ пѫтя, който Богъ имъ е начърталъ. Този пѫть е извънъ човѣшкото съзнание и самосъзнание. Докато живѣе само въ съзнанието и самосъзнанието си, човѣкъ има възможность да се отклони отъ правия, отъ Божествения пѫть. Това не значи още, че онзи, който се отклонява въ живота си, нѣма опредѣленъ пѫть отъ Бога, по който той трѣбва да върви. Синътъ на нѣкои родители се отклонява отъ правия пѫть и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, отъ никого не се поучава. Дохождатъ при него проповѣдници, говорятъ му, че не е на правъ пѫть, че трѣбва да се опомни, но той не иска да чуе. Викатъ го родителитѣ му, и тѣ го съветватъ, но той пакъ не слуша, намира, че всичкото имъ говорене, сѫ празни думи. Обаче, единъ день той срѣща красивата мома Енъ-Суфи, и веднага въ него става промѣна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облѣченъ, добре причесанъ, всѣкога и къмъ всички внимателенъ, учтивъ. Коя е причината за тази промѣна? Той е срещналъ Енъ-Суфи, която му проповѣдва, и той разбира смисъла на нейнитѣ думи. Сѫщата промѣна става и съ момата. Когато срещне младъ, красивъ момъкъ, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивиятъ момъкъ обича чистотата, и тя иска да бѫде чиста, за да се хареса. Който не разбира този законъ, той е готовъ да осѫди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктитѣ си. Не, като чисти ноктитѣ си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрѣшка, която се е скрила нѣкѫде подъ ноктитѣ ѝ. Като влѣзе въ човѣка, любовьта внася въ него възвишеното и благородното, и той казва: Азъ трѣбва да бѫда абсолютно чистъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, за да задържа любовьта въ себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовьта си. Когато любовьта посети човѣка, той е спретнатъ, чисто облѣченъ и учтивъ. Той влиза вече въ правия пѫть. Нѣкой религиозенъ говори за Любовьта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, съ което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Първиятъ е грѣшникъ, който има условия да стане праведенъ. Вториятъ е праведенъ, който има условия да стане грѣшникъ. Значи, и въ двата случая отношенията се измѣнятъ. Казвамъ: всѣки поривъ, всѣки импулсъ на човѣшката душа трѣбва да се насърдчава. Когато се натъкнете на нѣкоя лоша чърта въ себе си, потърсете начинъ да я превърнете въ добра. Въ това, именно, се заключава живата математика. Въ тази математика, всѣко число представя отношения на идеи. Въ него сѫ вложени най-малко седемь идеи. Напримѣръ, единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Подъ понятието единица, освенъ количество, ние разбираме още и субстанция въ едно отъ четиритѣ състояния: или въ твърдо, или въ течно, или въ въздухообразно, или най-после въ лѫчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другитѣ числа. Двойката пъкъ, въ своята вѫтрешна сѫщина, подразбира познаване на законитѣ, чрезъ които човѣкъ може да измѣни положението си въ живота. Който иска да внесе равновесие въ своя животъ, той трѣбва да оперира съ числото три. Който иска да бѫде производителенъ, да твори, той трѣбва да разбира единицата и двойката. Ако нѣкой иска да съгради въ себе си твърдъ характеръ, като диамантъ, той трѣбва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бѫде поетъ, да пише така, че да стане известенъ на цѣлия свѣтъ, той трѣбва да разбира закона на числото петь. Всѣко число, разбрано въ своята вѫтрешна сѫщина, представя живъ елементъ, жива сила въ природата. Ако си представите числото две въ видъ на два ангела, слѣзли отъ небето да ви придружаватъ, единиятъ отъ лѣвата ви страна, а другиятъ — отъ дѣсната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използувате правилно, вие ще влѣзете въ кривия пѫть на живота. Това показва, че и въ хубавитѣ работи има пресищане. Ако човѣкъ яде много медъ, има опасность да се развали стомаха му. Ако никакъ не яде медъ, пакъ има опасность за неговия организъмъ. Ще приведа единъ разказъ за опитностьта на една майка, която имала три деца. Въ кѫщата си тя имала три стаи, които всѣкога заключвала. Като излизала отъ дома си, тя скривала ключоветѣ, да не ги намѣрятъ децата. Въ едната стая имало медъ, въ втората — масло, а въ третата — празъ. Единъ день майката излѣзла изъ града, и пакъ заключила стаитѣ, но забравила да скрие ключоветѣ на мѣстото, което децата не знаели, а ги турила нѣкѫде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуватъ изъ кѫщи, да видятъ, какво има за ядене, да си хапнатъ. Тѣ намѣрили тритѣ ключа отъ стаитѣ, и всѣко отъ тѣхъ взело по единъ ключъ и отишло съ него да отключи една отъ стаитѣ, да види, какво крие майка му тамъ. Първото дете отворило едната стая и намѣрило вѫтре много медъ. То взело хлѣбъ отъ долапа и започнало да яде хлѣбъ съ медъ. Другото дете отворило втората стая и намѣрило въ нея хубаво, прѣсно масло. Взело хлѣбъ и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видѣло вѫтре много празъ-лукъ. И то започнало да яде хлѣбъ съ празъ. Защо сѫ били тия ключове на децата? Чрезъ тѣзи ключове тѣ се домогнали до известни нѣща въ живота си. Какво криела майката въ тритѣ стаи? Тя криела меда, маслото и праза отъ децата си. Медътъ, маслото и празътъ представятъ три условия въ живота, които природата грижливо крие отъ човѣка. Тя ще му даде тия условия, когато намѣри, че той може да ги използува правилно. Празътъ представя беднитѣ условия, при които умътъ и сърцето на човѣка могатъ да се развиватъ. Маслото представя пластичнитѣ условия въ живота, подъ влиянието на които човѣкъ се огъва, безъ да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я отъ изсъхване и напукване. Медътъ представя добритѣ, благоприятнитѣ условия на живота, които правятъ човѣка веселъ, жизнерадостенъ. Следователно, когато срещна човѣкъ, недоволенъ отъ живота, казвамъ, че този човѣкъ е намѣрилъ ключа отъ стаята, въ която има празъ. Когато намѣря нѣкой любезенъ, учтивъ човѣкъ, казвамъ, че той е намѣрилъ ключа отъ стаята, въ която има масло. Когато срещна веселъ, жизнерадостенъ човѣкъ, считамъ, че той е намѣрилъ ключа отъ стаята, въ която има медъ. Това сѫ новитѣ преводи на меда, маслото и праза, които разумно трѣбва да съпоставяте въ живота си. Нѣкой казва: Трѣбва ли да се яде празъ? — Ако имате на разположение медъ и масло, празъ не трѣбва да ядете; ако нѣмате медъ и масло, празъ ще ядете. Като готвятъ празъ, нѣкои правятъ насилие надъ неговата природа. За да го облагородятъ, за да смекчатъ естеството му, тѣ го готвятъ съ масло. Обаче, празътъ не заслужава масло. Празътъ е изправенъ нагоре, достига доста голѣма височина, затова казватъ, че е гордъ, честолюбивъ, съ голѣмо достойнство. Като знаятъ тази негова чърта, българитѣ го нарѣзватъ на ситно и го сипватъ въ зелена чорба. Тѣ казватъ: Масло на праза не трѣбва; достатъчна му е зелената чорба. Това сѫ идеи и понятия, чрезъ които човѣкъ трѣбва да разреши вѫтрешния смисълъ на живота, да разбере, защо е дошълъ на земята. Нѣкой е свършилъ университетъ, станалъ е професоръ, учитель или чиновникъ, но съ това още не е разрешилъ основния въпросъ на живота. Трети се е оженилъ, станалъ баща, майка, но пакъ не е разрешилъ задачата на своя животъ. Какъ ще разрешите въпроситѣ на живота? Всички тия професии, всички тия служби турете отзадъ, като нули, а предъ тѣхъ турете единицата. Само по този начинъ ще разрешите вѫтрешния смисълъ на живота. Значи, когато турите любовьта на мѣстото на единицата, а всички противоречия, неприятности, страдания турите следъ нея, на мѣстото на нулитѣ, вие ще разрешите задачата на вашия животъ, ще разберете вѫтрешния смисълъ на цѣлокупния животъ. И тъй, всички хора трѣбва да нареждатъ живота си по новия начинъ: единицата — любовьта напредъ, а всичко останало — нулитѣ назадъ. Когато нѣкой казва, че е радостенъ днесъ, азъ намирамъ, че той не говори истината. Невъзможно е само днесъ да е радостенъ. Отъ памти-вѣка сѫ дохождали при мене сѫщества, които сѫ били радостни и весели и сѫ оставили своето благословение на човѣчеството. Затова всѣки трѣбва да съзнае въ себе си, че животътъ е добъръ и пъленъ съ любовь. Ако душата на нѣкого е натѫжена и скръбна, това не е всичкото. Животътъ е пъленъ съ любовь и добродетель, които ще влѣзатъ въ неговата душа и ще смѣнятъ състоянието му. Скръбьта не остава за винаги въ душата на човѣка. Скръбьта е нощь за човѣшката душа. Тъй щото, ако вечерь е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква презъ вашата душа. Щомъ дойде свѣтлината, тъмнината веднага ще отстѫпи. Тъмнината не е въ душата на човѣка: тя е сѣнка, илюзия на живота. Илюзия е това, въ което човѣкъ вѣрва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вѣрвашъ, че нѣкой те обича, а въ сѫщность, той не те обича; вѣрвашъ, че нѣкой не те обича, а той те обича. Въ първия случай вѣрвашъ въ това, което не е; въ втория случай не вѣрвашъ въ това, което е. Животътъ на съвременнитѣ хора седи въ постоянно възприемане на едни нѣща и отричане на други. Сегашната философия пъкъ се изразява въ отричане на нѣщата. И това е добре, но ако човѣкъ само отрича, безъ да възприеме нѣщо, какво ще придобие? Човѣкъ трѣбва едновременно да възприема и да отрича. Когато нѣкой младъ момъкъ се влюби, хората около него казватъ: Глупаво нѣщо е влюбването! Обаче, споредъ мене, влюбването е за предпочитане предъ безлюбието. Нѣкой се стреми къмъ велики работи, но хората веднага му противодействуватъ, съветватъ го да остави тия нѣща настрана. Той трѣбва да каже: Това, което не ми трѣбва, оставямъ за васъ. За мене задържамъ потрѣбното. — Умътъ ще ти хвръкне отъ тѣзи работи. — Това, отъ което умътъ ми ще хвръкне, оставямъ за васъ; другото азъ ще възприема. — Това сѫ празни работи; това не е правиятъ пѫть. — Празнитѣ работи сѫ за васъ, а пълнитѣ — за мене. Правиятъ пѫть е за мене. Нѣма защо да се разправяте съ хората. Всѣки смѣло трѣбва да застане въ правия пѫть, като праведенъ човѣкъ. — Ти си грѣшенъ човѣкъ. — Да, докато не мислѣхъ, бѣхъ и грѣшенъ, и глупавъ човѣкъ. Откакъ започнахъ да мисля право, азъ вече съмъ мѫдрецъ. Следователно, когато се намѣрите въ нѣкакво затруднение, дръжте въ ума си мисъльта: „Богъ е Любовь“. Когато не можете да разрешите нѣкоя задача, започнете да говорите на числата на тая задача: „Богъ е Любовь“. Тѣзи числа сѫ въ вашия умъ. Тѣ сѫ разумни числа и ще разбератъ всичко, каквото имъ казвате. Числата сѫ разумни сили, съ които трѣбва да се нагласите. Щомъ се нагласите съ тѣхъ, ще разрешите задачата си. Всѣки може да направи този опитъ. Напримѣръ, ако седите около една плоскость и нѣколко деня наредъ усилено мислите, че тази плоскость може да се помѣсти, ще видите, че тя ще се помръдне отъ мѣстото си. Това правятъ свѣтскитѣ хора и сѫ постигнали резултати. Ако се намирате предъ трудна задача и цѣла година наредъ постоянствувате въ мисъльта си, че тази задача ще се разреши благополучно, ще видите, че наистина тя ще се реши. Нѣкой иска да свири на нѣкакъвъ инструментъ, но мисли, че не му се подава този инструментъ. Не, вземи инструмента въ рѫка и започни да свиришъ. Всѣки день повтаряй, че можешъ да свиришъ, ще видишъ, какъ този инструментъ най-после ще ти се подаде; сутринь десеть пѫти, на обѣдъ десеть пѫти и вечерь десеть пѫти повтаряй въ себе си мисъльта „азъ мога да свиря“, и ще видишъ, че въ продължение на една година ще имашъ резултатъ. „На този камъкъ“. Този камъкъ е основата, върху която трѣбва да положите живота си съобразно Божиитѣ закони. Богъ не създаде свѣта като мѣсто за роби, за слуги, нито го създаде за затвори и за наслаждения. Хората сами създадоха затворитѣ и ограниченията. Той създаде свѣта за училище на своитѣ деца, като каза: Ако сте умни, вие ще видите, че въ свѣта владѣе пъленъ редъ и порядъкъ. Ако не сте умни, вие ще виждате навсѣкѫде пъленъ безпорядъкъ. Този камъкъ представя основата на живота — любовьта. Ако очаквате любовьта да дойде при васъ, тя ще ви смачка; ако искате да се качите върху нея, ще се строшите. Приемете свѣтлината на любовьта въ себе си и оставете сърцето си свободно. Когато Богъ работи въ васъ, отворете Му широко пѫтя и не се противопоставяйте. Защо? Защото, когато Богъ работи въ васъ, а вие противодействувате, Той ще ви смаже; ако пъкъ Му се налагате, ще се счупите. Следователно, нито се налагайте на Бога, нито очаквайте Той да дойде при васъ. Човѣкъ трѣбва съ готовность да приеме Божията свѣтлина. Затова и Писанието казва: „Изпраща ми Духа си... „Изпраща ми Духа си“, значи, изпраща ми своята свѣтлина. Следователно, всѣки трѣбва да възприеме любовьта въ себе си, защото следъ всѣка скръбь иде радость, и следъ всѣка радость иде скръбь. Следъ всѣко смущение иде миръ. Тъй щото, противоречията въ свѣта не сѫ нищо друго, освенъ условия за проява на Битието. Така е за мѫдреца, а глупавиятъ очаква особени условия за щастието. Мѫдрецътъ очаква щастието на всѣко време. Дойде ли ви нѣкакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото. Всѣки день невидимиятъ свѣтъ изпраща на хората щастие, но зависи, какъ тѣ разбиратъ нѣщата, а оттамъ, кое наричатъ щастие и кое — нещастие. Нѣкой човѣкъ седи отчаянъ, обезсърдченъ отъ живота, нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него. По това време получава едно писмо. Поглежда го отгоре, захвърля го, почеркътъ му се вижда кривъ, нечетливъ и казва: Нѣма да се оправи работата. — Отвори писмото, и работата ще се оправи. Най-после той отваря писмото и въ него вижда единъ чекъ, изпратенъ отъ неговъ приятель, който го обича. — Чудно нѣщо, работата, наистина, била оправена! Отвори зацапаното, съ изкривенъ почеркъ писмо, въ него ще намѣришъ единъ чекъ. Когато човѣшката душа преживява вѫтрешна криза, отъ невидимия свѣтъ му изпращатъ единъ чекъ, съ който да разреши мѫчнотиитѣ си само за единъ день. Въ 365 деня той ще получи 365 любовни писма съ по единъ чекъ въ тѣхъ, съ който да разреши мѫчнотиитѣ за съответния день. Докато не отвори това писмо, слънцето още не е изгрѣло за неговата душа. Щомъ отвори писмото, слънцето вече изгрѣва. „На този камъкъ“. Този камъкъ представя любовьта която се взима за основа на проявения животъ. Животътъ пъкъ прониква цѣлата жива природа, а душата взима материята на природата и твори. Между душата и природата сѫществува вѣчно единство. Следователно, нѣма защо да се разисква върху въпроса, има ли душа, или нѣма. За мъдреца има и душа, и природа; за глупавия природата сѫществува, но безформена, а душата пъкъ съвсемъ не сѫществува. Когато човѣкъ отрича душата и живота, той заслужава нула. Когато върви по правия пѫть, той заслужава единица. Следъ това, като тури нулата задъ единицата, всички нѣща ще се осмислятъ. Когато получите любовното писмо съ чека, всички объркани работи ще се изправятъ. Вие можете да се занимавате съ редъ научни теории, но щомъ получите такова любовно писмо, скачате отъ радость. Защо? Реално е това писмо. Всички любовни писма не сѫ реални, но тия, които невидимиятъ свѣтъ изпраща, сѫ реални. Щомъ получи такова писмо, човѣкъ казва: Има смисълъ да се живѣе! да се работи! Тъй щото, когато човѣкъ е готовъ да жертвува всичко за Великото въ свѣта, това показва, те той е получилъ и прочелъ вече своето любовно писмо. Когато човѣкъ не е готовъ да жертвува, това показва, че той още не е получилъ своето любовно писмо, или, ако го е получилъ, още не го е челъ. — Не мога да свърша тази работа. — Прочети писмото си и ще я свършишъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за отворенитѣ, т. е. за прочетенитѣ вече писма въ миналото си, отъ които съ получили само разочарования. Отъ тия писма ние не се интересуваме; ние се интересуваме отъ току-що полученитѣ писма, които още не сѫ отворени. Само тѣзи писма могатъ да осмислятъ живота ви. Днесъ и азъ имамъ такова едно писмо и за него ви говоря. Какво сте писали вчера, и какво сѫ ви отговорили, това не е важно. Азъ говоря за реализирането на новото учение днесъ. Миналото е една опитность, бѫдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. Благодарете за най-малкото, което днесъ се дава за душата ви. Щомъ се натъкнете на нѣкаква неприятность, на нѣкакво страдание, вдълбочете се въ себе си и вижте, какво е написано въ вашето любовно писмо, което сте получили този день. Всѣко страдание, всѣко изпитание е формула, останала отъ миналото ви, и днесъ вие трѣбва да я приведете на вашъ езикъ, да се ползувате отъ нея. Миналото представя стария езикъ, който нѣкога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нѣщо на този старъ езикъ, вие нѣма да го разберете, но ако го преведа на сегашния езикъ, даже и съ нѣкакъвъ дефектъ, вие ще разберете поне основната идея. Азъ не искамъ да превеждамъ на съвършенъ езикъ, защото щомъ нѣщата станатъ съвършени, тѣ веднага се разрушаватъ. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не ставатъ голѣми разрушения на земята, всѣкога и навсѣкѫде трѣбва да се оставя по една отворена врата. Презъ тази отворена врата минаватъ погрѣшкитѣ. Когато нѣкой каже, че е направилъ една работа съвършено, това показва, че той е затворилъ вратата следъ себе си. Не се стремете къмъ такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съмъ срещналъ нито единъ поетъ, музикантъ, философъ, или ученъ, който да е създалъ нѣщо съвършено. И затова, когато казвате, че нѣщо е съвършено, хубаво, красиво, добро, азъ казвамъ, че и отъ това нѣщо има по съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. Въ добродетельта има разширявания — безгранични сѫ нейнитѣ предѣли. И любовьта е безгранична. Ако въ съзнанието на човѣка има повече мѣсто, тогава и любовьта ще дава повече блага. И тъй, за всички хора въ свѣта има поле за работа. Като ставате сутринь, насочете мисъльта си къмъ изгрѣващето слънце, както Елми-Баръ насочваше своя телескопъ къмъ прозореца на красивата царска дъщеря. Днесъ отъ всички се изисква приложение. Знания много има, но приложение нѣма. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ студъ. Защо? Всички живѣятъ въ студена атмосфера. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положително знание и отъ методи за приложение на това знание. Напримѣръ, сега, при студенитѣ нощи, когато температурата вънъ е 21—22° подъ нулата, азъ спя съ отворенъ прозорецъ, и въпрѣки това, въ стаята ми е топло. Защо? Азъ оставямъ прозорцитѣ си отворени, подъ специаленъ ѫгълъ, вследствие на което между въздушнитѣ частички става известно триене, и въ резултатъ на това се образува топлина. Измѣни ли се тоя ѫгълъ, студътъ нахлува отвънъ, и въ стаята става студено. Казвамъ: вѣра, детска вѣра се изисква отъ съвременнитѣ хора! Какво е донесло, и какво може да донесе безвѣрието? Какво ще ви ползуватъ вѣрванията и „реченото-казаното“ на хората? Това ще оставимъ на Бога, Той да изправи тия работи, а отъ насъ се изисква да решимъ своитѣ задачи, за да бѫдемъ доволни и благодарни отъ живота. „На този камъкъ“. На този камъкъ ще поставимъ живота си, и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме той да пада върху насъ. Затова трѣбва да бѫдемъ въ пълна хармония съ любовьта и да се ползуваме отъ нейната свѣтлина. Ставате ли сутринь, поне три пѫти презъ деня провѣрявайте, дали сте на този камъкъ, или не. Тази провѣрка е необходима, понеже земята се движи, условията се мѣнятъ, и човѣкъ може да се измѣсти отъ тази основа. Ние виждаме, какъ състоянията на хората всѣки моментъ се мѣнятъ. Нѣкой е богатъ, ученъ, но не е доволенъ. Защо? Измѣстилъ се е малко отъ своето първично положение. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да работи, да дойде въ първото си положение, да се намѣсти на този камъкъ. Любовьта е основата, на която всѣки трѣбва да застане, за да разреши своитѣ мѫчнотии, да превърне страданията си въ радость. Това значи да бѫде човѣкъ мѫдрецъ! И като мѫдрецъ, свѣтътъ за него ще бѫде въ пъленъ редъ и порядъкъ. * 3. Беседа отъ Учителя, държана на 17 февруари, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  21. Ани

    1929_02_10 На Бога живаго

    От томчето "Учителю Благи" Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание На Бога живаго. И отговори Симонъ Петъръ и рече: „Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго“. Матея 16:16. И отговори Симонъ Петъръ и рече: „Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго!“ Ако върху този стихъ говори нѣкой евангелски проповѣдникъ, той ще раздѣли проповѣдьта си на три части. Първата часть на проповѣдьта ще се отнася до думитѣ: И отговори Симонъ Петъръ и рече. Втората часть — върху думитѣ: Ти си Христосъ. Третата часть — върху думитѣ: Синъ на Бога живаго. Симонъ, или Петъръ, за когото се говори въ стиха, е единъ и сѫщъ човѣкъ, само че името му се мѣни. Това показва, че отъ Симонъ трѣбва да се превърне въ Петъръ. Симонъ е материалниятъ човѣкъ, който съзнава, че има нѣщо въ него, което може да го направи човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Въ първо време той обръща внимание повече на тѣлото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че отъ него може да стане нѣщо: учитель може да стане, поетъ може да стане, художникъ може да стане, министъръ може да стане — каквото пожелае, може да стане. Това е човѣкътъ, това е Христосъ, Който може да преодолява мѫчнотиитѣ въ живота. Ние взимаме думата „Христосъ“ въ обикновенъ смисълъ. Подъ думитѣ „Синъ на Бога живаго“ се разбира сѫщината на нѣщата, която никога не се мѣни. Който нѣма тази сѫщина въ себе си, той не може да бѫде нито Петъръ, нито Христосъ, нито Синъ на Бога живаго. Какво може да бѫде тогава? Той може да бѫде човѣкъ. И затова казваме, че хората сѫ Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Тѣ сѫ изпратени като деца, съ цель да не се събужда въ тѣхъ съзнание за Божествения имъ произходъ и да създаватъ нещастия на цѣлата вселена. При изпращането на тия деца отъ невидимия свѣтъ, майкитѣ и бащитѣ имъ сѫ казали, да имъ дадатъ лопати, мотики, да ги впрегнатъ на работа. Тѣ трѣбва да работятъ! Всѣки отъ васъ е Симонъ Петъръ, облѣченъ въ плъть и кръвь. Какво е твоето произхождение, ще оставишъ настрана. Ти си дошълъ на физическия свѣтъ и трѣбва да работишъ. Ако кажешъ, че не искашъ да живѣешъ, това е другъ въпросъ. Можешъ да не искашъ да живѣешъ на земята, можешъ и да живѣешъ — свободенъ си, но кога? Свободенъ си билъ, преди да си слѣзълъ на земята, но веднъжъ си слѣзълъ, сега вече ще живѣешъ и ще работишъ. Сега, азъ говоря на онѣзи отъ васъ, които разбиратъ закона. Когато нѣкой казва, че не иска да живѣе, той има предъ видъ да се прекратятъ страданията, мѫчнотиитѣ и изпитанията му. И обратно: когато нѣкой казва, че иска да живѣе на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе на земята, азъ го питамъ: защо не остана при майка си и баща си въ невидимия свѣтъ, но слѣзе на земята? Кога си дошълъ на земята? Защо си дошълъ и кога ще си отивашъ? Никой не знае, кога е дошълъ на земята, защо е дошълъ и кога ще си отива. Вие се оплаквате отъ живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака тамъ; вие се плашите, защото не знаете, кое е сѫщественото въ физическия животъ, и кое — въ духовния. Днесъ азъ говоря за сѫщественото, което всички хора иматъ въ себе си. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ една вѫтрешна илюзия, отъ една вѫтрешна хипноза, наложена имъ отвънъ. Когато човѣкъ е минавалъ презъ пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човѣка, когато е билъ още въ Божествения свѣтъ, като душа, въ него съ били вложени редъ дарби и способности. Обаче когато е слизалъ на земята, той е миналъ презъ единъ тъменъ поясъ, дето му внушили, че всичко, което носи съ себе си, е празна работа и нѣма да го ползува на земята. Това, на което той разчиталъ — любовь, знания, животъ — всичко е празна работа. Отъ тѣзи внушения човѣкътъ се е обезсърдчилъ и изгубилъ смисъла на живота. Въ този смисълъ, внушението е психическа сила, която вързва, ограничава човѣка. Колкото малъкъ да е конецътъ на внушението, той все указва влияние върху човѣка, както паяжината указва влияние върху крака на мухата. Единъ день, една муха, която била царска дъщеря, завела дѣло противъ единъ паякъ, отъ чиято паяжина кракътъ ѝ се навѣхналъ. Паякътъ се явилъ въ съда и започналъ своята защита: Господа съдии, азъ съмъ ученъ човѣкъ. Построихъ си една мрежа, съ която искахъ да изучавамъ вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително срѣдство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на единъ отъ моитѣ инструменти за научно изследване. Така тя навѣхнала крачето си, но какво съмъ виновенъ затова азъ? Питамъ: вѣрно ли е оправданието на паяка, че съ паяжината си той изучавалъ вселената? Не е вѣрно, разбира се. И днесъ, ако запитате хората, какво правятъ, тѣ ще ви отговорятъ, като паяка, че изучаватъ живота. И ако нѣкой човѣкъ, по невнимание, закачи крака си на единъ отъ тѣхнитѣ инструменти и го изкълчи, тѣ не сѫ виновни. Свѣтътъ е такъвъ! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъвъ начинъ, че да се осакатяваме едни-други. Въ сѫщность, работата е много проста. Паякътъ седѣлъ дълго време гладенъ и чакалъ, като рибарь съ мрежата си, дано мине нѣкоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне отъ нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бѫде отъ прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бѫде по-угоеничка, по-тлъста. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на живота, било отъ дълбоко научно, или отъ мистично гледище. Човѣкъ трѣбва да разбира живота на външнитѣ промѣни и живота на вѫтрешнитѣ промѣни, които ставатъ въ душата му, и да ги различава. Да бѫде облѣченъ въ плъть и кръвь, като физическо сѫщество, това е необходимость за човѣка, защото така, именно, той черпи материали за физическия животъ. Чрезъ физическия свѣтъ протичатъ известенъ родъ сили, които човѣкъ непременно трѣбва да използува. Освенъ това, необходимо е човѣкъ да мине презъ различни форми. Разнообразието на формитѣ е сѫщо тъй необходимо условие за развиването на човѣка. Ето защо, всички души, колкото и да сѫ напреднали и съвършени, отъ време на време, иматъ нужда да слѣзатъ въ материалния свѣтъ, да почерпятъ отъ него такива материали и сили, каквито отъ другитѣ свѣтове не могатъ да придобиятъ. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални свѣтове, защото тѣ се намиратъ подъ единъ и сѫщъ законъ. Значи, всички сѫщества, били тѣ напреднали, или не, трѣбва да минатъ презъ материалнитѣ свѣтове. Едни отъ тѣхъ помнятъ, отде идатъ, а други не помнятъ. Обикновенитѣ хора на земята не помнятъ нищо отъ предишното си сѫществуване. Нѣкой казва, че му се открило нѣщо отъ миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. Съ такива открития нищо не може да се направи. И на кинематографъ може да се открие нѣщо. И въ книгитѣ се открива нѣщо. Всички тия открития, обаче, сѫ недостатъчни за човѣка. На човѣка е необходимо да се му открие онази вѫтрешна дарба въ съзнанието му, чрезъ която да си спомни въ подробности пѫтя, по който е слѣзълъ, и да види пѫтя, по който трѣбва да се върне. Само по този начинъ той ще разбере вѫтрешната връзка на живота и ще може да се поучи отъ него. Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, сѫ били препорѫчвани, па и до днесъ още препорѫчватъ, разни методи. Нѣкои, напримѣръ, сѫ препорѫчвали да се отдалечи човѣкъ отъ свѣта, да отиде въ нѣкоя гора и тамъ да прекара въ постъ и молитва, въ размишление. И наистина, много хора сѫ се отдалечавали отъ свѣта, но и съ това не сѫ постигали нѣщо особено. Други пъкъ сѫ препорѫчвали богатството, знанието, като пѫть на постижение, но и този методъ не е далъ голѣми резултати. Има единъ методъ, който може да даде положителни резултати. Той е методътъ на любовьта. Първото положение: човѣкъ не може да мисли, безъ да обича. Който иска да се запознае съ въпроса за създавана на вселената, който иска да разбере вѫтрешния смисълъ на живота, да придобие знание, мѫдрость, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трѣбва да постави любовьта за основа на своя животъ. Азъ не говоря за онази любовь, която носи смърть на хората, нито за онази любовь, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикатъ тия нѣща между хората, има причини за това. Лошото не е въ тия прояви на хората, но въ тѣхното изопачаване. Състезанието, съревнованието сѫ потици въ развиването на човѣка, но опасно е, когато тия потици се подхранватъ отъ неправилни мисли и чувства. Желанието на човѣка да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, сѫ добри потици, но трѣбва да се поставятъ на положителна основа, да дадатъ сигурни придобивки. Право е желанието на човѣка да има знания, но това знание трѣбва да има приложение първо въ неговия животъ. Той трѣбва да разбира законитѣ на природата; той трѣбва да знае причинитѣ и последствията на всичко онова, което става въ самия него. Защо? Защото всичко, което става въ цѣлия козмосъ, въ всички планети и слънца, въ цѣлия животъ, се отразява и въ отдѣлния човѣкъ. Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава тѣхниятъ личенъ животъ? Де е човѣкътъ? Човѣкъ представя малка вселена, малъкъ центъръ въ общата вселена. Ако погледнете човѣка съ окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движатъ толкова планети, колкото планети има въ слънчевата система на физическия свѣтъ. Човѣшкиятъ духъ представя слънцето на неговата малка система, около което се движатъ всички звезди и планети. Човѣшкото съзнание не е будно за много отъ звездитѣ на козмоса. Сѫщото може да се каже и за съзнанието на човѣка по отношение на малката вселена въ самия него. Това показва, че между външния, т. е. физическия свѣтъ, и вѫтрешния — малкия свѣтъ въ човѣка, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човѣка, имамъ предъ видъ и самосъзнанието. Тѣ представятъ онова малко пространство, въ което човѣшкиятъ животъ се проявява. Дойдемъ ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човѣка, тѣ представятъ въ него обширния Божественъ свѣтъ, т. е. външния, обективния свѣтъ. Докато живѣе въ съзнанието и самосъзнанието си, човѣкъ живѣе и се движи въ свѣта на промѣнитѣ — въ радоститѣ и скърбитѣ. Щомъ мине въ подсъзнанието и свръхсъзнанието, човѣкъ вече влиза въ друга фаза: той излиза отъ всички промѣни, отъ всички противоречия. Щомъ се натъкне на нѣкакво страдание, той лесно го смѣнява въ радость. Неговиятъ животъ, самъ по себе си, е молитва, т. е. непреривна, съзнателна връзка съ Бога. Съвременнитѣ хора се молятъ, но молитвата имъ нѣма резултатъ. Защо? Тѣ още не сѫ се научили да се молятъ, както трѣбва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието въ човѣка, т. е. събуждане на Божественото въ него. И тогава, за каквото се моли и интересува човѣкъ, затова и Богъ ще се интересува. Ако хората се интересуватъ отъ това, което Богъ е създалъ, и Той ще се интересува отъ това, което хората сѫ създали. Това значи отношения! Обаче, щомъ хората не се интересуватъ отъ Божиитѣ работи, и Той не се интересува отъ тѣхнитѣ. Въ това седи всичкото нещастие на хората. Сега, азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които искатъ да придобиятъ живота, да станатъ учени, да намѣрятъ пѫтя на своето движение, да намѣрятъ мѣстото си въ козмоса. Това може да се постигне следъ хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по опредѣления за васъ пѫть, безъ никакви отклонения. Като слушатъ да се говори по този начинъ, мнозина казватъ: Какво трѣбва да правимъ дотогава? Засега ще се грижимъ и работимъ за прехраната си, че като дойде време за отвлѣчени въпроси, тогава ще мислимъ. Не, ако считате, че първо трѣбва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Споредъ мене, човѣкъ трѣбва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вънъ отъ това време, той всѣкога може да мисли по всички въпроси, които го интересуватъ. Щомъ вземе хлѣба въ рѫка, той престава вече да се занимава съ научни въпроси. Той взима хапка хлѣбъ на вилицата си, потапя я въ чинията съ ядене, поставя я въ устата си и започва да дъвче. Сѫществата отъ невидимия свѣтъ го наблюдаватъ и казватъ: Този човѣкъ прави нѣкакви научни изследвания въ своята лаборатория. И наистина, когато яде, човѣкъ минава отъ теоретическитѣ къмъ практическитѣ проблеми на живота. Ще кажете, че е смѣшно, като гледате, какъ човѣкъ дъвче храната си. Не, яденето е великъ процесъ. Всѣка хапка, която човѣкъ поглъща, представя цѣлъ микрокозмосъ. Всѣка хапка, съставена отъ милиони малки вселени, идва въ услуга на човѣка, да увеличи обема на неговата вселена. Щомъ влѣзатъ въ неговия организъмъ, тия малки вселени продължаватъ своя животъ. За тѣхъ човѣкъ е божество, на което тѣ слугуватъ. Следователно, той трѣбва да благодари на тия малки вселени, които взиматъ участие въ неговото растене и развиване. По сѫщия начинъ и вие нѣкога ще влѣзете въ организъма на по-голѣми отъ васъ сѫщества, и като малки вселени, ще работите за тѣхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивенъ материалъ, въ съграждането на по-велика отъ васъ вселена. Едно трѣбва да знаете: Въ великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизмѣня. И тъй, идеята, която трѣбва да залегне въ душитѣ ви, е че като дойдете до Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете готови да живѣете и по физически, и по духовенъ, и по Божественъ начинъ. Това значи: вие трѣбва да живѣете и по форма, и по съдържание, и по смисълъ. Въ Божествения свѣтъ се съдържатъ и физическия и духовния. Физическиятъ свѣтъ е мѣсто, отдето се черпятъ материали; духовниятъ свѣтъ е мѣсто, отдето се черпятъ сили. Божествяниятъ свѣтъ пъкъ представя съвокупность отъ начини и методи за използуване и обработване на материалитѣ и силитѣ, необходими за развиването на човѣка. Както въ миналото, така и въ настоящето, всички хора сѫ се стремѣли и се стремятъ къмъ щастие. За тази цель, отъ най-стари времена още, хората сѫ изучавали магията, като наука за човѣшкото щастие. Човѣкъ трѣбва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота, които сѫ въ сила да погълнатъ щастието. Добродетелитѣ сѫ дреха, облѣкло на щастието. Правитѣ мисли пъкъ сѫ кѫщата въ която щастието живѣе. Следователно, който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да бѫде облѣченъ съ красива и мощна мисъль. Само онзи човѣкъ може да бѫде щастливъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, т. е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисълъ. Казвамъ: правата мисълъ е магическата прѫчица въ живота на човѣка. Човѣкъ е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисълъ и смѣни всички отрицателни състояния въ положителни, това е човѣкътъ. И затова, когато нѣкой каже, че е човѣкъ, отрицателнитѣ му състояния веднага трѣбва да се превърнатъ въ положителни, и противоречията му да изчезнатъ. Всичко криво въ човѣка трѣбва да се изправи! Той трѣбва да разбере, че едновременно е и Симонъ Петъръ, и Христосъ, и Синъ на Бога живаго. Такова нѣщо е правата мисъль. Ако единъ талантливъ човѣкъ вземе мотика въ рѫка и отиде да копае лозето на нѣкой богатъ човѣкъ, и презъ всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трѣбва да стане поетъ, писатель, той не е разбралъ смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрезъ нея да се запознае съ този богатъ, но добъръ човѣкъ. Въ дадения случай, любовьта на богатия човѣкъ е за предпочитане предъ перото на нѣкой поетъ, което може да го скара съ най-добрия му приятель. Въ този случай, дръжъ мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно въ рѫката ти, а не за цѣлъ животъ. Мотиката може да послужи на човѣка само да го запознае съ нѣкоя душа, която го обича. Тя служи само като срѣдство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае съ една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика съ една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човѣка е да намѣри онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нѣщо отъ това нѣма. И наистина, всѣки търси Божественото. Де ще Го намѣри, то е другъ въпросъ. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя животъ, а оттамъ и на цѣлокупния животъ. Отъ сутринь до вечерь, човѣкъ непрекѫснато трѣбва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква отъ всички хора. Щомъ е въпросъ за Божественото, ще Го търсите безспирно, съ пълно съзнание и любовь. Въ това отношение, вие трѣбва да приличате на онзи царски синъ, който искалъ да се ожени за най-красивата мома въ свѣта, и трѣбвало дълго време да я търси въ царството на баща си, докато най-после я намѣрилъ. Между тогавашнитѣ царски дъщери въ цѣлия свѣтъ нѣмало такава, каквато той търсилъ. Най-после му казали, че нѣкѫде, на края на свѣта, сѫществувала такава мома, но тя била овчарка. Царскиятъ синъ облѣкълъ прости дрехи, взелъ тояжка въ рѫка и торба съ храна, напусналъ бащинъ домъ, напусналъ царството и тръгналъ по свѣта да търси най-хубавата мома, за която душата му копнѣела. Питамъ: умно ли е постѫпилъ царскиятъ синъ, като тръгналъ по свѣта да търси красивата овчарка? Умно е постѫпилъ. Ако една овчарка може да задоволи своитѣ овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбенъ. Ако тази овчарка не може да пасе овцетѣ, не може да се справя съ тѣхъ, тя нѣма да задоволи и своя възлюбенъ. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете единъ човѣкъ, да разберете неговия характеръ, дайте му да пасе овце. Тамъ ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, какъ храни кокошкитѣ си. Отъ това, какъ държи крината съ жито, какъ го хвърля, какви отношения има къмъ кокошкитѣ си, ще познаете и неговия характеръ. Лошиятъ човѣкъ взима крината, подхвърля житото, безъ да обръща внимание на кокошкитѣ си, и гледа по-скоро да се прибере въ кѫщи. Добриятъ човѣкъ, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошкитѣ си, поглежда ги, поприказва имъ и тогава имъ хвърля малко жито. Докато ядатъ, той ги наблюдава, мисли си нѣщо, не бърза. Като изядатъ това, което имъ е хвърлилъ, пакъ имъ подхвърля. Този човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избѣга. Той я потупва малко по гърба и ѝ говори: Не се страхувай! Азъ нѣмамъ намѣрение да ти свалямъ дрешката, да те турямъ въ тенджера. Напротивъ, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. Следъ това хване втора, трета, докато всички кокошки започнатъ да го познаватъ и да му се радватъ. Нѣкой ще каже: Малко работа имамъ, че съ кокошки ще се занимавамъ. — Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човѣка. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Богъ да го помилва? Какво особено представя човѣкъ? Предъ Бога, човѣкъ не е още нито кокошка, той е само лозова прѫчка. Дълго време още трѣбва да го обрѣзватъ, докато даде плодъ. Единъ день, когато лозовата прѫчка даде плодъ, тогава само ще се яви желание въ Бога да превърне тази лозова прѫчка въ човѣкъ. Следователно, правата мисъль представя магическата прѫчица. Който владѣе правата мисъль, той е магъ. Достатъчно е да махне съ рѫката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, какъ става всичко това. И малкото дете не знае, какъ една кибритена клечица, запалена и поставена въ сламата, произвежда цѣлъ пожаръ. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата прѫчица въ рѫцетѣ на мага. А малкото дете е магътъ, който манипулира съ тази малка прѫчица. Като го питатъ, кой запали сламата, то мълчи. Като го питатъ, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете отъ слама, т. е. отъ плѣва. Вие се нуждаете отъ сѣно. Нека плѣвата гори! Тя не ви е потрѣбна. — Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че децата си играятъ съ кибритената клечица и запалватъ плѣвата да гори, а съ нея заедно отива и плевнята. Питамъ: какво е придобило животното, което презъ всичкото време сте хранили само съ слама? Всички съвременни проповѣди, всички теории, всички философски системи, които внасятъ раздвояване въ умоветѣ и сърцата на хората, сѫ сѫщо такава слама, която трѣбва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и тѣ сѫ произвели върху васъ такова действие, че и ребрата ви могатъ да се четатъ. Казвамъ: да се храните съ слама, това подразбира най-беднитѣ условия, при които човѣкъ е поставенъ. Време е вече да се откажете отъ тия условия, да ликвидирате съ старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четатъ. Всички престѫпления, всички отрицателни прояви, като злоба, умраза, съмнение, безвѣрие, заблуждения, се дължатъ все на тази старовѣковна слама. Щомъ ликвидирате съ старото, вие ще разберете, че и най-простиятъ занаятъ, който прилагате, не е нищо друго, освенъ възможность да се срещнете и запознаете съ онѣзи хора, които обичате, и които ви обичатъ. Нѣкой човѣкъ става професоръ. Защо? Да срещне и да се запознае въ университета съ нѣкои души. Тѣ ще постѫпятъ въ университета като студенти, той ще имъ преподава цѣли четири години. По този начинъ ще направи връзка съ тия души. Заслужава човѣкъ да посвети цѣлия си животъ въ университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човѣкъ да стане народенъ учитель, за да срещне ония души, които обича. Това сѫ малкитѣ дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човѣкъ да бѫде шивачъ, готвачъ, какъвъ и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичатъ. Тѣзи души представятъ неговото щастие, неговото богатство. Тѣзи души ще бѫдатъ най-много три. Богъ се проявява на човѣка само чрезъ три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Тѣ дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излѣзе да ги посрещне: поклони имъ се, покани ги да седнатъ и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаемъ съ тѣзи три ангела: съ Симонъ Петъръ, съ Христа и съ Сина Божи. Въ това запознаване се крие вѫтрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаемъ съ Бога. Той не слиза всѣкога на земята, но отъ време на време, периодически. Богъ слиза на земята много рѣдко. Това слизане представя цѣла епоха, която трѣбва правилно да се разбере и използува. Има периоди въ живота на човѣка, които съставятъ такива епохи. Тѣзи епохи не сѫ нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото въ човѣка. Ние наричаме тѣзи епохи „възходещи периоди“ въ човѣшкия животъ. Презъ това време човѣкъ се усѣща мощенъ, силенъ; мисъльта му работи усилено, а отъ сърцето му блика радость и веселие. Паралелно съ този периодъ настѫпва и другъ, низходещъ, въ който се случаватъ голѣми неприятности и нещастия за човѣка. Който не може да използува първия, възходещия периодъ, той ще попадне въ втория, низходещия, и ще преживѣе редъ нещастия, страдания, несполуки и т. н. Първиятъ периодъ наричаме „зазоряване, день“, а вториятъ — „залѣзване, нощь“. За тѣзи два периода на човѣшкия животъ, Христосъ казва: „Работете, докато е день, защото иде нощь, когато никой не може да работи“. Казвамъ: пѫтьтъ, по който сте тръгнали, е правъ. Вървете по него безъ колебание. Правъ е пѫтьтъ, но отъ васъ се изисква усилие, трудъ и работа. Отъ васъ се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употрѣбило, за да влѣзе въ двореца на единъ князъ. Това момче дълго време обикаляло кѫщата на княза, дано по нѣкакъвъ начинъ успѣе да влѣзе вѫтре. Способно и даровито било това момченце. Князътъ билъ много строгъ и взискателенъ. Той не допущалъ при себе си никой, освенъ слугитѣ си, които влизали и излизали отъ кѫщата му само по нѣкаква работа. Това дете съ години обикаляло двореца на княза, търсило начинъ да влѣзе вѫтре. Какъ да влѣзе? Да поиска отъ нѣкой препорѫка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало къмъ Бога съ молба, по нѣкакъвъ начинъ да му отвори пѫть за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговитѣ слуги, които постоянно излизали и влизали въ двореца, съ пълни стомни вода. Като ги наблюдавало, момчето си въздъхвало, и все търсило начинъ да влѣзе при княза. Единъ день, единъ отъ слугитѣ на княза, като се връщалъ отъ вода, подхлъзналъ се, падналъ и строшилъ крака си. Момчето веднага взело стомничкитѣ му, затекло се къмъ двореца, похлопало на вратата и казало: Единъ отъ вашитѣ слуги се подхлъзна, падна на пѫтя и строши крака си. Князътъ билъ вѫтре и чулъ всичко, което детето разправило. Погледналъ къмъ него и видѣлъ въ погледа, на лицето му нѣщо особено. Заедно съ детето, князътъ излѣзълъ на пѫтя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнатъ. Отъ този моментъ детето влѣзло въ двореца при княза. Единъ отъ слугитѣ на княза трѣбвало да пострада, за да се даде възможность на способното и даровито дете да влѣзе въ двореца. Казвамъ: въ същото положение се намиратъ и съвременнитѣ хора. За да влѣзатъ въ Царството Божие, все трѣбва да се счупи крака на нѣкого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, какъ да влѣзете вѫтре. Молите се, плачете, дано се отвори нѣкакъ тази врата. Единъ день, по невнимание, единъ отъ слугитѣ на това царство се подхлъзва, пада съ стомнитѣ си и счупва крака си. Какво трѣбва да направите? Вземете стомничкитѣ на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вѫтре и съобщете на господаря на това Царство че единъ отъ неговитѣ слуги е пострадалъ, да прати хора да му помогнатъ. Не се ли случи нѣкакво нещастие съ едного отъ слугитѣ на Царството, вратата на това Царство за винаги ще остане затворена за васъ. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влѣзе въ двореца. Даровитото момче представя любещето дете, съ което се завързватъ интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрезъ слугата пъкъ ще се създадатъ връзки и съ княза. Слугата е доволенъ, че счупилъ крака си, че е могълъ да се запознае съ детето. Детето пъкъ е доволно, че могло да влѣзе въ двореца на княза. Това сѫ щастливи моменти, щастливи епохи въ живота на човѣка, които рѣдко се случаватъ. Това показва, че за всѣки човѣкъ е опредѣленъ известенъ периодъ, известна епоха, когато му се даватъ блага, които той правилно трѣбва да използува. Неговото съзнание трѣбва да бѫде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадатъ: когато нѣкой е щастливъ, другъ е нещастенъ. Следователно, когато нѣкой човѣкъ страда, той трѣбва да знае, че това страдание е предвестникъ, именно, на онази щастлива епоха въ неговия животъ, която предстои да дойде. Въ това отношение, страданията съ необходими за човѣка, да будятъ съзнанието му, да го приготвятъ за щастливата епоха, която иде въ неговия животъ. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, безъ той да го използува. Страданието буди мисъльта на човѣка. Само чрезъ страданието той може да бѫде въ непреривна връзка съ Бога. Права мисъль, будно съзнание е необходимо за човѣка, за да може да върви въ своя пѫть безъ отклонения. Щомъ върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя животъ. И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вѫтрешенъ свѣтъ, но не знаете, какъ можете да постигнете това. Ето, ще ви дамъ нѣколко правила, които всѣкога трѣбва да имате предъ видъ. Когато въ дома ви дойде нѣкой лошъ човѣкъ и започне да ви проповѣдва нови, лъжливи учения, кажете му. Ти си свободенъ да проповѣдвашъ, каквито щешъ учения, но азъ имамъ своя държава, съ свои закони и наредби, на тѣхъ ще се подчинявамъ. Щомъ си дошълъ въ моята държава, трѣбва, или да изпълнявашъ моитѣ закони, или да напуснешъ държавата ми. Азъ не ти позволявамъ да нарушавашъ реда въ моята държава, защото тя е въ съгласие съ друга, по-велика отъ нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядъкъ. Понеже за неспазване законитѣ на моята държава мене ще държатъ отговоренъ, затова казвамъ: Престѫпления въ моята държава не позволявамъ да се вършатъ! Безредие въ моята държава не може да сѫществува! Затвори въ моята държава не могатъ да сѫществувате! Казвате: Какъ могатъ да се премахнатъ затворитѣ въ свѣта? Ако искате да не сѫществуватъ затвори вънъ отъ васъ, премахнете затворитѣ, насилието вѫтре въ себе си. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ има едно благородно желание въ себе си, иска да направи добро нѣкому, но вѫтре въ него нѣщо му забранява да направи това добро. Това е насилие надъ самия човѣкъ. Следъ всичко туй този човѣкъ ще проповѣдва на хората, какво изисква Богъ отъ тѣхъ. Питамъ: отде знае той, какво Богъ изисква отъ хората? Говорилъ му Богъ. Който мисли, че Богъ отвънъ му говори, той е въ голѣмо заблуждение. Богъ никога не говори на човѣка отвънъ. Само хората говорятъ помежду си външно. Въ Божествения говоръ има нѣщо особено мощно, нѣщо магическо. Когато Божественото заговори, човѣкъ престава да мисли за себе си и се свързва съ всички живи сѫщества. При това положение, неговиятъ и тѣхниятъ животъ се сливатъ въ общия, въ цѣлокупния животъ. Това не значи, че човѣкъ ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човѣкъ намира и себе си, и ближнитѣ си въ единъ общъ центъръ — въ Бога. Това значи да живѣе човѣкъ въ вѣчна хармония, въ хармонията на Божествения животъ. Следователно, лесно се постига това, но мѫчно се задържа. Едва човѣкъ постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпадналъ въ нѣкакво заблуждение. Щомъ започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза въ обикновения животъ. Кой е обикновениятъ животъ? — Обикновениятъ животъ е вестникарскиятъ. Напримѣръ, нашитѣ вестници пишатъ, че Троцки отишълъ въ Цариградъ. Кога отиде Троцки въ Цариградъ? Оттамъ, дето е сега Троцки, за да отиде въ Цариградъ, нужни му сѫ най-малко две недѣли, а нашитѣ вестници за три деня го изпратиха тамъ. После, четемъ въ вестницитѣ, че Троцки още не е заминалъ. — Де ще отива? Сега пъкъ въ Германия щѣлъ да отива. Вестникарска работа! Вестницитѣ го изпращатъ ту въ Германия, ту въ Цариградъ, а той още за никѫде не е заминалъ. Това сѫ забавления въ живота, но Божествениятъ животъ не може да се развива по този начинъ. И тъй, въ живота на човѣка има епохални периоди, които той трѣбва да разбира и правилно да използува. Какви сѫ тѣзи периоди и съ какво сѫ забележителни? Тѣ сѫ ония периоди, презъ които Божественото въ човѣка се събужда. Преди този периодъ, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде. Нѣкой казва, че Богъ му е говорилъ. Питамъ: сигуренъ ли е въ това? Ако туй е истина, какво въздействие е указалъ този говоръ върху него? Ако човѣкъ не се преобрази отъ този говоръ, значи другъ нѣкой му е говорилъ, а не Богъ. Много цигулари свирятъ на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човѣкъ. Слушали ли сте вие нѣкой виденъ цигуларь, цигулката на когото може да говори като човѣкъ? Ако бихте чули такъвъ цигуларь, той би произвелъ чудеса върху човѣка. Казвате: Възможно ли е това? — Ако грамофонната игла може да пѣе, да свири, да говори, защо цигулката, върху която свири човѣшка рѫка, да не може да проговори? Едисонъ накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и виднитѣ цигулари не могатъ да направятъ съ своитѣ цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Единъ день и тя ще порасне, ще стане голѣмъ човѣкъ, който ще говори, ще пѣе много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човѣкъ, ще кажете, като турцитѣ: „И съ очи да видишъ, и съ уши да чуешъ, не вѣрвай!“ Трѣбва да се яви такъвъ цигуларь въ свѣта, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларьтъ трѣбва да изучава свойствата на тоноветѣ. Вълнитѣ на тия тонове трѣбва да бѫдатъ къси, а не дълги. Освенъ това, между тѣхъ трѣбва да има особено вѫтрешно преливане. Сѫщевременно, цигуларьтъ трѣбва да изучава и трептенията на човѣшкия гласъ, за да може да ги възпроизвежда чрезъ цигулката. Ако нѣкой виденъ цигуларь е научилъ изкуството да свири, не му остава нищо друго, освенъ да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигуларь ще говори френски; цигулката на германския цигуларь ще говори на германски; цигулката на българския цигуларь ще говори на български и т. н. Питамъ: ако такъвъ цигуларь се яви на нѣкоя сцена, кой не би го слушалъ? Това показва, че човѣшката душа може да се изрази чрезъ цигулката. Ако това се постигне, за човѣчеството е дошло зазоряването на шестата раса. Въ шестата раса цигулкитѣ вече ще говорятъ. Днесъ цигулката не може още да изрази вѫтрешни, нѣжни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовнитѣ чувства на човѣшкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубитѣ човѣшки чувства, като страхъ, трепетъ, вълнение, буря, сътресение и т. н. Ако се намѣри цигуларь, който може да имитира поне нѣжнитѣ чувства на сърцето, той е постигналъ много нѣщо. Азъ съмъ правилъ много опити съ моята цигулка и съмъ дошълъ до заключение, че съвременнитѣ хора не съ готови още да слушатъ и да възприематъ най-нѣжнитѣ тонове на цигулката. Единъ день направихъ опитъ съ единъ мой познатъ: започнахъ да свиря на цигулката си, да предавамъ нѣжнитѣ тонове на душата. Като послуша малко, той спрѣ рѫката ми и каза: Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържамъ тия тонове. Изсвири ми нѣкое българско хоро. Има нѣщо страшно, нѣщо силно въ тия тонове. Казвамъ: въ всѣко ново нѣщо, на което хората още не съ привикнали, има нѣщо страшно и опасно за тѣхъ. Ако на тъжния човѣкъ свирите нѣщо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нѣщо весело, вие можете да смѣните състоянието му, да го превърнете въ радость. Тѫжнитѣ, скръбнитѣ хора всѣкога обичатъ да дружатъ съ весели, съ радостни хора. Днесъ скърбитѣ, страданията сѫ повече, отколкото радоститѣ. Вѣкътъ е такъвъ. За да преодолѣе тия нѣща, човѣкъ трѣбва да вложи повече вѣра, повече упование въ Бога. Когато Христосъ запита ученицитѣ си, за кого мислятъ да е, съ това Той искаше да имъ обърне внимание на вѣрата, да иматъ вѣра въ Бога. Петъръ отговори: Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго. Значи, хората се нуждаятъ отъ абсолютна вѣра, която отъ нищо да не се разколебава. Дойдете ли до нѣкакво страдание, кажете си: Азъ зная, че всичко, което се случава въ живота ми, е за мое добро. Щомъ е тъй, ни най-малко не се съмнявамъ въ Онзи, Който ме обича и Когото азъ обичамъ. Любовьта, обичьта изключва всѣкакво съмнение. Тя почива на абсолютно довѣрие между хората. Щомъ нѣкой човѣкъ ви говори, той вѣрва въ Бога. Щомъ вѣрва въ Бога, той вѣрва и въ васъ. Само по този начинъ може да се образува вѫтрешна връзка между хората. Веднъжъ създадена тази връзка, тѣ трѣбва да престанатъ вече да се занимаватъ съ отрицателни мисли. Който ви обича, той всѣкога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успѣвате, той се радва; когато не успѣвате, той скърби. На сѫщото основание, понеже Богъ ни обича, Той желае нашето добро, нашия успѣхъ. Нѣкой иска да бѫде ученъ, да има силна паметь, каквото прочете, да запомни. Питамъ: ако този човѣкъ помни и доброто, и злото, което хората сѫ му причинили отъ редъ години, отъ редъ прераждания, защо му е тази паметь? Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да помни и добринитѣ, и злинитѣ, които хората сѫ му причинили. Затова, именно, Богъ е заличилъ всичко отъ паметьта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинилъ. Единъ день ще дойде страшниятъ изпитъ, когато Богъ ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви сѫ били отношенията ви съ всички хора, едни отъ които сѫ ви правили добро, а други — зло, и вие да погледнете къмъ тѣхъ, да погледнете къмъ Бога и да бѫдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любовь. Първо Богъ ще ви постави предъ ония, които не сѫ ви обичали и които само сѫ ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. Следъ това Богъ ще ви постави предъ ония, които сѫ ви обичали и които сѫ ви правили добрини. Ако можете да имъ благодарите, както трѣбва, ще минете презъ четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултнитѣ ученици трѣбва да работятъ. Днесъ повечето хора се намиратъ предъ третото посвещение. Около всѣки човѣкъ Провидението изпраща не ония, които го обичатъ, но ония, които не го обичатъ, които му мислятъ злото. Тѣ се трупатъ около него и го докарватъ до ужасъ. Той настръхва отъ страхъ и се обръща къмъ Бога съ молба, да го освободи отъ тия неприятели. Не, докато не имъ прости, той нѣма да се освободи отъ тѣхъ. Той трѣбва да ги погледне спокойно, съ любовь и да каже: Заради Бога прощавамъ на всички. Тогава Богъ ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човѣкъ третото посвещение, да бѫде едновременно и Симонъ Петъръ, и Христосъ, и Синъ Божи. Щомъ станете Синъ на Бога живаго, веднага ще се намѣрите предъ четвъртото посвещение, и около васъ ще се събератъ само ония, които ви обичатъ. Вие ще си подадете взаимно рѫка и ще заживѣете братски. Само по този начинъ животътъ ви ще се осмисли. Безъ да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо нѣма да придобиете. Да простите — въ това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онѣзи, които не ви обичатъ и ви причиняватъ пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули нѣма да ви помогнатъ. Напротивъ, тия нѣща по-скоро ще бѫдатъ нещастие за васъ, отколкото да ви направятъ щастливи. Казвамъ: тежкиятъ чукъ въ рѫката на малкото дете носи нещастие за него, но въ рѫката на майстора-скулпторъ, той е мощно орѫжие. Нѣкой казва, че е едно съ Бога. — Едно съ Бога е, но още лежи въ затвора, съ букаи на рѫцетѣ и на краката си. Едно съ Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и петь пари нѣма въ кесията си. Кажешъ ли, че си едно съ Бога, букаитѣ отъ рѫцетѣ и краката ти трѣбва да паднатъ, а едновременно съ това трѣбва да излѣзешъ отъ затвора. Кажешъ ли, че си едно съ Бога, сиромашията трѣбва да те напусне и вмѣсто нея да дойде богатството. — Кога ще стане това? Христосъ е казалъ: „Който иска да придобие Вѣчния животъ, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромаситѣ, а следъ това да ме последва“. Докато не може да прости, човѣкъ никога магъ не може да стане. За да стане магъ, той трѣбва да има права мисъль. Докато дѣли нѣщата на възможни и невъзможни, човѣкъ магъ не може да стане. Кое е невъзможно за човѣка? Невъзможно е за човѣка, напримѣръ, да не прости. Ако нѣкой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога“ и „не мога“ едновременно не ставатъ. Въ даденъ случай, или можешъ, или не можешъ. Тогава, щомъ можешъ да кажешъ, че не прощавашъ, кажи и обратното, че прощавашъ. Затова казвамъ: азъ не мога да не бѫда богатъ. — Сиромахъ не можешъ ли да бѫдешъ? — Сиромашията оставямъ за тебе. — Не мога да не бѫда ученъ. — Невежа не можешъ ли да бѫдешъ? — Невежеството оставямъ за тебе. — Не мога да не бѫда светъ човѣкъ. — Грѣшникъ не можешъ ли да бѫдешъ? — Грѣхътъ оставямъ за тебе. Така трѣбва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува въ живота. И тъй, магътъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва, какъ да отговаря. Нѣма по-красиво положение отъ това, да слушашъ, какъ сѫдбата се разговаря съ мѫдреца, съ мага. Сѫдбата се отнася и съ мѫдреца така, както и съ обикновения човѣкъ. Когато лошата сѫдба дойде при мѫдреца, да му донесе най-голѣмитѣ страдания, той става на крака, усмихва се, посрѣща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натукъ-натамъ, дава му наставления, а той работи, рисува съ четката си. Следъ това тя преглежда работата му, и ако случайно намѣри нѣкакъвъ косъмъ, останалъ отъ четката му, казва: Този косъмъ не може да остане тукъ! — Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара презъ редъ изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповѣдай, свободенъ си вече. — Вие ще дойдете ли съ мене? — Не, азъ имамъ работа. Отивамъ да възпитавамъ ония, които идватъ следъ тебе. Следъ лошата сѫдба, при мѫдреца иде добрата сѫдба, която му носи благата на живота. Той пакъ става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря съ него любовно и му оставя благата, опредѣлени отъ Бога за него. Казвамъ: ако и вие, не сте готови, като мѫдреца, да слугувате на сѫдбата, ще треперите предъ нея. И мѫдрецътъ се намира подъ ударитѣ на сѫдбата, както и обикновениятъ човѣкъ. Сѫдбата е единъ отъ най-строгитѣ, най-мощнитѣ ангели, които седятъ при нозетѣ на Бога. Къмъ глупавитѣ тя е по-снизходителна, но дойде ли до мѫдреца, и за най-малката погрѣшка, и за най-малкия косъмъ на картината му, останалъ отъ неговата четка, тя го държи отговоренъ. Мѫдрецътъ ѝ казва: Ще ме простишъ, станала е нѣкаква погрѣшка, ще я изправя. И мѫдрецътъ прави погрѣшки, но лесно ги изправя. Щомъ изправи погрѣшкитѣ си, сѫдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповѣдай! Сега, едно е важно за васъ: да се изяви Любовьта Божия къмъ всички хора, да вървите напредъ, да влѣзете въ Царството Божие. За това се изисква силна мисъль, която по никой начинъ да не се огъва отъ външнитѣ условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трѣбва да бѫде като пружина, която, щомъ се огъне, пакъ да се върне въ първото си положение. Въ сегашния свѣтъ се забелязватъ ясно два периода, две епохи, които иматъ свои представители. Който живѣе още въ старата епоха и нѣма условия да се развива, нека мине въ новата епоха. За тази цель, той трѣбва да се откаже отъ всички стари, отъ всички непотрѣбни мисли и желания на досегашния животъ. Когато Христосъ казва на ученицитѣ си да се отрекатъ отъ себе си, Той има предъ видъ да се отрекатъ отъ старото, отъ навицитѣ на стария животъ, за да бѫдатъ готови да приематъ новото, красивото, което иде въ свѣта. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душитѣ на хората трѣбва да се разширятъ. Човѣкъ ще вземе съ себе си само красивото, възвишеното, което е вложено въ неговата душа. Нима мѫдрецътъ не носи навсѣкѫде своята мѫдрость, своитѣ добродетели? И тъй, всички трѣбва да знаятъ, че за лошитѣ хора въ свѣта настѫпва черенъ периодъ, т. е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще имъ покаже, че тѣ сѫ изгубили добритѣ условия и нѣма да намѣрятъ това, което търсятъ. Който не разбира моитѣ думи, той мисли, че свѣтътъ ще се разруши, ще изчезне. Не, свѣтътъ нѣма да се разруши, но човѣшкиятъ животъ ще се обнови изцѣло. Днесъ и богати, и бедни сѫ неврастеници. Богатитѣ казватъ, че сѫ станали неврастеници отъ много мисъль. Беднитѣ казватъ, че сѫ станали неврастеници отъ лошитѣ условия, отъ голѣмата сиромашия на живота. Богатиятъ е неврастеникъ отъ лошитѣ мисли, които неговитѣ слуги постоянно му изпращатъ. Бедниятъ е неврастеникъ отъ лошитѣ условия, които разнебитватъ ума му. Какво очакватъ хората сега? Тѣ очакватъ по-добри външни условия. Тѣ мислятъ, че външнитѣ условия ще измѣнятъ живота. Не, само мисъльта е въ състояние да измѣни живота. Свѣтлитѣ и чисти мисли могатъ да подобрятъ живота. За това се изисква послушание. Още първиятъ човѣкъ даде примѣръ на непослушание, като яде отъ плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха отъ рая, предъ вратата на рая седѣше ангелъ, съ мечъ въ рѫка, да не би Адамъ да се върне, да яде отъ плодоветѣ на „дървото на живота“, и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избранитѣ ще се каже тъкмо обратното: „Отъ никой другъ плодъ да не ядете, освенъ отъ плодоветѣ на „дървото на живота“. Следователно, всички трѣбва да се научите да различавате тия плодове Всички имате желания и мисли, които днесъ не можете и не трѣбва па реализирате. Защо? Защото тѣ не носятъ щастието ви. Обаче, има мисли, отъ реализирането на които зависи вашето щастие. Тѣ ще внесатъ въ васъ новия животъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да научи и разбере слабоститѣ, възможноститѣ и невъзможноститѣ на своя физически животъ; той трѣбва да познае човѣка на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда въ него. Когато Божественото начало въ човѣка се пробуди, и той се свърже съ Бога, тогава само ще се премахнатъ несгодитѣ на неговия животъ. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пѫтя, но никой не му обръща внимание. Хората минаватъ-заминаватъ покрай него, но никой не се спира. По едно време царскиятъ синъ минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. Отъ този моментъ положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започватъ да му обръщатъ внимание. Защо? Защото любовьта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало къмъ хората, дано нѣкой му обърне внимание, дано нѣкой го обикне. Щомъ царскиятъ синъ миналъ покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Азъ вѣрвамъ абсолютно въ него. И наистина, отъ този день лошитѣ условия за това момиченце се измѣнили. Казвамъ: по сѫщия начинъ, като момиченцето, и човѣшката душа трѣбва да очаква идването на царския синъ, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. Отъ този день ще настане за нея миръ и радость, и тя ще може да учи. Мнозина отъ васъ нѣматъ тази опитность, но могатъ да я иматъ. Тази опитность не идва изведнъжъ, но постепенно, както зората настѫпва постепенно. Най-красивиятъ моментъ въ живота на човѣка е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошълъ до този моментъ той е намѣрилъ магическата прѫчица въ своя животъ. Сега, всички трѣбва да се стремите къмъ онази абсолютна, положителна вѣра, въ която се съединяватъ надеждата и любовьта. Апостолъ Павелъ е поставилъ тия три добродетели да действуватъ едновременно: дето е вѣрата, тамъ сѫ надеждата и любовьта; дето е надеждата, тамъ сѫ вѣрата и любовьта; дето е любовьта, тамъ сѫ вѣрата и надеждата. Тѣ трѣбва да действуватъ едновременно. Въ миналото тѣ сѫ действували отдѣлно, но сѫ нѣмали голѣми постижения. Днесъ тѣ трѣбва да действуватъ едновременно, ако искате да иматъ резултатъ. Вѣрата действува въ физическия свѣтъ, надеждата — въ духовния, а любовьта — въ Божествения. Кой въ каквото положение и на което мѣсто се намира, трѣбва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е билъ. Вие може да сте или метачъ, или просекъ, или учитель, или министъръ — не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрѣе съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете съ ония хора, които съзнаватъ, че предъ лицето на Бога всички сѫ еднакви. И босиятъ, и гладниятъ, и богатиятъ сѫ души, излѣзли отъ Бога, които играятъ своята роля на сцената. Като изиграятъ ролитѣ си добре, каквото спечелятъ, ще го дѣлятъ братски. Тъй щото, външната страна не трѣбва да ви смущава. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде доволенъ отъ положението си, не за цѣлия си животъ, но само за дадения моментъ. И тогава, кой какъ погледне на положението си, да каже: За този моментъ съмъ доволенъ. — Този моментъ е извънъ времето и пространството. Благодари на Бога за положението, въ което си поставенъ. Той те е поставилъ при тази обстановка, за да те изпита. Щомъ бѫдешъ доволенъ и издържишъ изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пакъ за даденъ моментъ. Въ това, именно, седи красотата на живота, че нѣщата не сѫ постоянни, и ние живѣемъ въ вѣчно разнообразие. Човѣкъ минава презъ разни положения, презъ разни фази и за всичко трѣбва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква отъ своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на цѣлия свѣтъ? Кой може моментално да премахне болеститѣ и недоразуменията между хората? Казвате: Богъ може да направи всичко това. — Богъ може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казватъ, че нищо не могатъ да направятъ заради Господа, и Той се отказва да направи нѣщо за тѣхъ. Въ който моментъ тѣ кажатъ, че сѫ готови всичко да направятъ за Господа, и Той ще каже, че е готовъ всичко да направи за тѣхъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ едно вѫтрешно безвѣрие, което не трѣбва да ги смущава, но да гледатъ да се освободятъ отъ него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което прѣчи на развитието имъ. Ще дойде день, когато хората ще се освободятъ отъ това безвѣрие и ще заживѣятъ съ пълна вѣра, съ взаимна любовь помежду си. Време е хората да заработятъ усилено върху себе си, да турятъ мислитѣ и чувствата си въ пъленъ редъ и порядъкъ. Ние проповѣдваме едно учение, което, вѫтрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, отъ кого не сте се учили и на какво не сѫ ви учили? Но още има да учите. Сѫдбата, която сега иде, ще ви научи на много нѣща. Чрезъ сѫдбата иде Богъ въ свѣта и пита хората, дали сѫ готови да простятъ. Които сѫ готови да простятъ, тѣ ще отидатъ надѣсно, ще минатъ третото посвещение и ще се опредѣлятъ като овце. Които не сѫ готови да издържатъ, тѣ ще отидатъ налѣво, ще се отдѣлятъ като козе отъ стадото, и дълго време следъ това ще трѣбва да учатъ. Сега, пожелавамъ ви, като дойде Христосъ, да минете отдѣсно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бѫдете като мѫдреца, да знаете, какъ да посрѣщате сѫдбата. Щомъ я видите, отдалечъ още да ѝ станете на крака, да ѝ се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите съ нея. Строга и неумолима е сѫдбата! Като дойде до човѣка, тя прониква навсѣкѫде въ него, не остава тайно мѣсто, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всѣки самъ ще опита, какво нѣщо е сѫдбата. Като дойде при васъ, ще ви запитамъ: какъ върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, безъ да кажете нѣщо за нея. Защо? Има нѣща, за които не може да се говори. Сѫдбата е едно отъ тия нѣща. Като мине сѫдбата, новиятъ животъ ще дойде. И тогава, всѣки ще бѫде готовъ да работи за повдигането на човѣчеството. Всѣки ще има желание да помага на беднитѣ, на страдащитѣ, а съ това ще принесе нѣщо за изправяне на свѣта. Казвамъ: всички трѣбва да се готвите за този изпитъ, за идването на сѫдбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпитъ, Христосъ ще ви запита: „За кого ме мислите да съмъ?“ И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Синъ на Бога живаго.“ * 2 Беседа отъ Учителя, държана на 10 февруари, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  22. Ани

    1929_02_03 Учителю благи

    От томчето "Учителю Благи" Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Учителю благи! „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Лука 18:18. Сега ще прочета 15. глава отъ Евангелието на Йоана. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да иматъ по-голѣма свѣтлина, нека прочетатъ 18 гл. отъ Матея и 18 гл. отъ Лука, за да намѣрятъ вѫтрешната, мистичната връзка въ прочетената глава. Мнозина ще кажатъ, че сѫ чели Евангелието и знаятъ всички глави. Така е, но трѣбва да се знае, че колкото пѫти и да чете една глава, човѣкъ все ще намира въ нея нѣщо ново, все ще открива по-дълбокия ѝ смисълъ. Много естествено! Причината за това е, че психическитѣ условия, при които човѣкъ се намира, когато чете Евангелието, или учи нѣщо, не сѫ едни и сѫщи. За всѣки даденъ моментъ идеитѣ, чувствата на човѣка сѫ различни. Всѣки моментъ въ съзнанието на човѣка става известно измѣнение, известно разширяване. Следователно, тъй както днесъ четете и разбирате тѣзи глави, никога другъ пѫть така не сте ги чели и разбирали. „Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говорихъ“. (Иоана 15:3). — Значи, Словото Божие прави хората чисти. „Въ това се прославя Отецъ ми, да принасяте много плодъ; и така ще бѫдете мои ученици“. (— 8 ст.). — Значи, следъ като принесете много плодъ, тогава ще бѫдете Христови ученици. Безъ плодове не можете да бѫдете ученици на Христа. „Както Отецъ възлюби мене, и азъ възлюбихъ васъ; пребѫдете въ моята любовь!“ (—9 ст.). Съ други думи казано: „Щомъ станете ученици, Отецъ ми ще ви възлюби така, както и мене възлюби“. „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ (—Лука 18:18). Ще взема отъ този стихъ само две думи — „Учителю благи“, които ще послужатъ като ключъ за обяснение на прочетената 15 гл. отъ Иоана. Всѣки човѣкъ е произнасялъ въ живота си думитѣ „Учителю благи!“ Въ български езикъ нѣма по-съдържателни думи по хармония и по мелодия отъ тия две. Думата „учитель“ е издържана въ всѣко отношение: и въ математическо, и въ кабалистическо, и по съчетание на буквитѣ си. Само върху думата „учитель“ може да се държи цѣла лекция но тази дума представя твърда храна, която не е достѫпна за всички. „Думитѣ „Учителю благи“, които взимамъ за тема на беседата, сѫ много силни. Тѣзи силни думи, именно, произнася единъ голѣмецъ за Христа, обаче, въ неговия умъ, тѣ сѫ обезсмислени. Той пита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Който произнася думитѣ „Учителю благи“, той не може и не трѣбва да пита, какво да направи, за да наследи животъ вѣченъ. Христосъ му отговаря: „Ти знаешъ законитѣ. Защо ме наричашъ „Учителю благи“, щомъ не вѣрвашъ въ това, което казвашъ?“ Той каза на Христа: „Азъ изпълнявамъ Мойсеевия законъ още отъ младостьта си, но искамъ да зная, какво трѣбва сега да направя, за да наследвамъ животъ вѣченъ.“ Христосъ му каза: „Още едно ти не достига. Все що имашъ продай и раздай на сиромаситѣ, и ще имашъ съкровище на небето; и дойди, та ме последвай!“ А той, като чу това, наскърби се, защото бѣше много богатъ. Наведе си главата и си замина. Той нарече Христа „Учителю благи“, но не бѣше въ състояние да изпълни това, което Христосъ му каза. Ето единъ непоследователенъ човѣкъ въ своитѣ думи, въ своето вѣрую. Следователно, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, това не е достатъчно само, за да наследи животъ вѣченъ. Този човѣкъ вѣрва въ Бога толкова, колкото богатиятъ повѣрва въ думитѣ на Христа, макаръ че Го нарече „Учителю благи!“ Не е достатъчно човѣкъ само да вѣрва, но той трѣбва и да изпълнява. „Продай всичко и раздай го на сиромаситѣ!“ Нѣкой казва, че е готовъ да продаде всичко, каквото има, и да го раздаде на сиромаситѣ, но следъ това той ще отиде да разправя на хората, че всичко е далъ заради Бога. — Това не е никакво раздаване. Между думитѣ и дѣлата на хората трѣбва да има единство. Христосъ искаше да му каже, че следъ като раздаде всичкото си богатство, трѣбва да Го последва. Това значи: „Ела въ Божественото училище да се учишъ!“ Силни сѫ думитѣ „Учителю благи“ не само въ български езикъ, но и въ всички останали езици. Тъй щото, много се изисква отъ ученика, докато разбере тѣхния дълбокъ смисълъ. Буквитѣ въ тия думи сѫ наредени по известни закони, при специално съчетание между тѣхъ. Богатиятъ дохожда при Христа и Го запитва, какво да направи, за да наследи животъ вѣченъ. Въ тѣзи думи той криелъ нѣщо материално. Той искалъ да разбере отъ Христа, какво трѣбва да направи, за да стане, напримѣръ, виденъ търговецъ, или виденъ ученъ, или виденъ поетъ, писатель, музикантъ, или художникъ. Това показва, че хората разбиратъ нѣщата физически, т. е. материално. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да постигне нѣщо? Цигуларьтъ се ражда цигуларь; поетътъ се ражда поетъ; добриятъ човѣкъ се ражда добъръ, той отпосле не може да стане добъръ. Нѣкои казватъ, че съ време всичко това може да се придобие, че следъ време човѣкъ може да стане и цигуларь, и поетъ, и художникъ и т. н. Не, така говорятъ и мислятъ само проститѣ хора. На хора, прости и невежи, като децата, може да се говори, че бабитѣ носятъ малкитѣ деца отъ рѣкитѣ; на проститѣ хора може да се говори, че камилата е излѣзла отъ кокоше яйце; на проститѣ хора може да се говори, че мостътъ на Дунава, напримѣръ, е направенъ отъ косъма на нѣкой ученъ. И детето вѣрва на думитѣ на баща си, че мостътъ на Дунава е направенъ отъ косъма на нѣкой ученъ. Опитайте се следъ това да разубедите детето, че не е възможно да се направи мостъ отъ косъмъ, макаръ този косъмъ да е отъ нѣкой ученъ. Не е лесно да разубедите човѣка въ това, въ което вѣрва. Ето защо, когато се разисква върху известни истини, хората се натъкватъ на голѣми противоречия. Когато нѣкой чува да се говори по известни въпроси, той казва: Азъ зная тия нѣща. Наистина, днесъ и децата знаятъ, какво нѣщо е триѫгълникътъ. Ако имате нѣколко триѫгълници, направени отъ различни метали — злато, сребро, желѣзо, ще имате ли едно и сѫщо понятие и за тритѣ триѫгълника? Преди всичко, по цена тѣзи триѫгълници ще бѫдатъ различни. Освенъ това, физикътъ и простиятъ човѣкъ по единъ и сѫщъ начинъ ли ще изучаватъ триѫгълника? Простиятъ човѣкъ ще направи единъ триѫгълникъ отъ дърво или отъ картонъ и ще го изучава като геометрическа фигура. Учениятъ, обаче, ще изучава триѫгълника като жива фигура, съ три страни, т. е. съ три съзнания, които действуватъ едновременно. Щомъ тритѣ съзнания въ живия триѫгълникъ действуватъ едновременно, ние имаме съвършено особено понятие за триѫгълника. Не мислете, че триѫгълникътъ за винаги ще остане такъвъ, какъвто е днесъ. Единъ день и той ще се превърне въ нѣщо друго. Засега триѫгълникътъ е проекция на нѣщо, което хората още не знаятъ. Триѫгълникътъ е една отъ великитѣ идеи, които сѫществуватъ въ нашия свѣтъ. Тази идея има много обяснения. Съвременната геометрия разглежда триѫгълника отъ много страни: по ѫгли, по страни, по взаимни положения и т. н. Известно е, напримѣръ, че сумата отъ тритѣ ѫгла въ кой да е триѫгълникъ е равна на два прави ѫгла или на 180°. За да се разбере това, трѣбва да се знае, какво нѣщо е правиятъ ѫгълъ. Подъ правъ ѫгълъ се разбира отношение между две разумни сѫщества, които, за допирна точка, иматъ обща, еднаква разумность. Значи, две разумни сѫщества могатъ да иматъ една допирна точка само при правия ѫгълъ. Следователно, ако ѫгълътъ не е правъ, тѣзи сѫщества нѣма да иматъ разумни отношения. Това показва, че между две сѫщества може да има всевъзможни отношения, но тѣзи отношения могатъ да бѫдатъ нормални, т. е. разумни само при правия ѫгълъ, равенъ на 90°. И тогава, като казваме, че правиятъ ѫгълъ се образува отъ две взаимноперпендикулярни линии, които се пресичатъ въ една обща точка, имаме едно разбиране; и като казваме, че истински отношения сѫществуватъ само между две души, съ обща разумность, имаме друго разбиране. При първото разбиране действуватъ прости сили, а при второто — разумни сили. Нѣкой казва: лошъ е моятъ животъ. Мѫжътъ се чуди, защо не може да живѣе добре съ другарката си; жената се чуди, защо не може да живѣе добре съ другаря си. И на мѫжа, и на жената отговарямъ на геометрически езикъ: образувайте помежду си правъ ѫгълъ! За да живѣете добре и да се разбирате помежду си, всѣки день, въ продължение на една година, чъртайте прави ѫгли. Това е една геометрическа задача, която всѣки трѣбва правилно да реши. Като чъртаете правия ѫгълъ по сто пѫти на день, ще видите, че отношенията въ семействата ви ще се подобрятъ. Иначе, безъ тѣзи опити, отношенията ви ще се измѣнятъ толкова, колкото ще се измѣнятъ отношенията на богатия човѣкъ къмъ Христа. Той каза на Христа: „Учителю благи!“ Думитѣ, които сега ви говоря, ще иматъ влияние върху мѫжа или жената дотолкова, доколкото и Христовитѣ думи имаха влияние върху богатия, на когото казваше: „Иди, продай все що имашъ, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!“ Богатиятъ се замисли върху тѣзи думи и каза: „Тази работа ще отиде много далечъ. Какъ тъй ще раздамъ имането си! После, или ще го намѣря на небето, или нѣма да го намѣря“. Въ това отношение, българинътъ е практиченъ. Той казва: „Единъ заекъ въ кошарата струва повече, отколкото два въ гората“. Той казва сѫщото и за паритѣ. Който не разбира дълбокия смисълъ на нѣщата, той разсѫждава, именно, по този начинъ. Обаче, който е придобилъ любовьта, той е готовъ да раздаде имането си на беднитѣ. Който обича науката, той е готовъ да раздаде всичкото си материално богатство, за да добие знания. Който се стреми къмъ добродетельта, който иска да разбере смисъла на живота и да се научи да живѣе добре, той е готовъ да раздаде всичкото си богатство, само да постигне тия нѣща. Велико изкуство е да живѣе човѣкъ добре! Подъ думата „животъ“ нѣкой разбира да се роди, да расте, да достигне известна възрасть и следъ това да замине за другия свѣтъ, дето ще живѣе като ангелъ. Това е неразбрана идея. Добриятъ животъ подразбира изкуство, което може да се изпита само при мѫчнотиитѣ. Новопостроениятъ параходъ не се изпитва на сушата, но въ водата, и то не въ нѣкое езеро, като Девненското, близо до Варна, нито въ Женевското, въ Швейцария, но въ нѣкой голѣмъ океанъ, като Великия, Атлантическия и Индийския океани. Силата на парахода се изпитва при голѣмитѣ бури. Следователно, както параходътъ се изпитва въ морето и въ океана, така и ние сме изпратени на земята за изпитание. Ще дойдатъ вълнитѣ на океана отлѣво и отдѣсно и ще ни блъскатъ. Нѣкой казва: Защо ме блъскатъ? — Блъскатъ те, за да изпитатъ устойчивостьта на твоя параходъ, за да изпитатъ силата и опитностьта на твоя капитанъ и неговитѣ моряци. Отъ всичко това ще се види, докѫде твоятъ параходъ ще изведе пѫтницитѣ си. Ако ги изкара благополучно на опредѣленото пристанище, параходътъ, капитанътъ, както и цѣлиятъ му екипажъ сѫ на мѣстото си. И пѫтницитѣ въ този параходъ сѫ добри и благородни хора. Обаче, ако параходътъ не издържи, ако капитанътъ, моряцитѣ, огняритѣ не сѫ на мѣстото си, страшно е положението на пѫтницитѣ. Тѣ, или се връщатъ като разбити и ранени войници отъ бойното поле, или съвсемъ не се връщатъ. Разбититѣ войници се връщатъ безъ орѫжия, безъ коне, безъ фуражки, съ разкѫсани дрехи и казватъ: Страшно нѣщо преживяхме! Кавалерия, артилерия, пѣхота — нищо не остана отъ тѣхъ. Да, страшни сѫ резултатитѣ на всички непостигнати и разбити идеи! Срѣщате единъ виденъ ученъ или философъ, който създава редъ теории, или нѣкой знаменитъ проповѣдникъ, който по нѣколко пѫти на день се моли, но и единиятъ, и другиятъ се страхуватъ, какъ ще прекаратъ живота си. Тѣ казватъ: Страшенъ е животътъ! Питамъ: каква идея има въ умоветѣ на тия хора, които се боятъ отъ живота? Тѣ все иматъ предъ видъ нѣщо, което ги плаши, но едно трѣбва да се знае: когато изкаже думитѣ „Учителю благи“, ученикътъ трѣбва да разбира тѣхния дълбокъ смисълъ и значение. Когато говоримъ за Великото Начало въ живота, ние трѣбва да Го познаваме. Да Го познаваме, това значи да Го обичаме. Ти не можешъ да познавашъ нѣкого, докато не знаешъ името му, а оттамъ и докато не Го обичашъ. Всѣко нѣщо, което нѣма име, не може да се обича. Човѣка, когото обичашъ, първо назовавашъ съ нѣкакво име. Значи, следъ името иде любовьта. Да обичашъ човѣка, подразбира да му дадешъ форма, съдържание и смисълъ. Детето обича майка си и баща си. Защо? Има нѣщо, което то обича въ тѣхъ. Давали ли сте си отчетъ, кое е онова основно качество, или онази чърта, заради която вие обичате майка си и баща си? Давали ли сте си отчетъ, защо обичате Бога? Ще кажете, че обичате Бога, че вѣрвате въ Него и Го наричате „Благи Господи.“ Щомъ Го наричате благъ, Той веднага ще ви запита, защо Го наричате така. Какво искате отъ Него? — Искаме да ни помогне. — Щомъ искате да ви помогне, Той ще ви накара да продадете имането си, да го раздадете на беднитѣ и да Го последвате. Какво прави богатиятъ човѣкъ? Кѫщата му е пълна, но въпрѣки това той отива да събира и отъ беднитѣ, и пакъ не му достига. Христосъ казва: „Иди, продай имането си, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!“ На тѣзи думи отгоре вие ще кажете: Това е много вече! Да раздадемъ всичкото си имане? Ако разбератъ смисъла и разумностьта на тия Христови думи, съвременнитѣ хора ще разрешатъ много въпроси правилно. Разумнитѣ постѫпки разрешаватъ въпроситѣ правилно. Вървятъ двама пѫтника по едно шосе, единъ следъ другъ. Срещу тѣхъ излизатъ двама разбойника. Тѣ спиратъ първия пѫтникъ и му казватъ: Дай скоро паритѣ си! — Какъ, паритѣ си да дамъ! Не ви ли е срамъ, нехранимайковци, такива! Азъ съмъ работилъ и така спечелихъ тия пари. Вие искате на готово да се ползувате отъ чуждия трудъ. — Скоро паритѣ, или на мѣсто ще те оставимъ! Той се противопоставя, не дава паритѣ си. Единъ отъ разбойницитѣ насочва револвера си срещу него, поваля го на мѣстото му, и така го обира. Разбойницитѣ продължаватъ пѫтя си и срѣщатъ втория пѫтникъ. Като ги вижда, отдалечъ още той изважда кесията си и имъ казва: Азъ виждамъ, че вие сте добри, благородни хора, но се нуждаете отъ пари. Азъ пъкъ съмъ богатъ човѣкъ. Ето, заповѣдайте! Вземете, колкото пари ви трѣбватъ. Разбойницитѣ го гледатъ очудено и не знаятъ, какъ да постѫпятъ. Единиятъ отъ тѣхъ му казва: Ние виждаме, че ти си добъръ човѣкъ. Прибери кесията си, нищо не искаме отъ тебе. — Не, вземете, колкото ви трѣбватъ. Ако не ви стигнатъ, още мога да ви изпратя. Тѣ се поглеждатъ помежду си още по-очудени. Тогава двамата разбойника взиматъ по една златна монета, и оставятъ пѫтника свободно да продължи пѫтя си. Казвате Сѫдба е това! Да, първиятъ случай представя сѫдбата на глупавия човѣкъ. Вториятъ случай представя сѫдбата на разумния човѣкъ. Разумниятъ човѣкъ отива при Бога съ пълна кесия. Отъ тѣзи два случая се вижда, че човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ хората, а сѫщо така, той трѣбва да знае, какъ да постѫпва и съ себе си. Като давамъ тия два примѣра, разрешаването на този въпросъ се вижда много лесно. Лесно е да се говори, но като дойде до приложението, тогава човѣкъ вижда, колко мѫчно може да разреши този въпросъ. За всѣко нѣщо въ живота има правила, които човѣкъ трѣбва да знае, за да може правилно да реши дадени въпроси. Когато оперирате съ аритметиката, и тамъ има правила, които ученицитѣ непременно трѣбва да знаятъ. Безъ тѣзи правила задачитѣ не могатъ правилно да се решаватъ. Влиза учительтъ въ класъ и запитва единъ отъ ученицитѣ: Иванчо, колко е едно и едно? Ученикътъ веднага разбира, че тукъ става въпросъ за действието събиране. Той веднага написва числата, туря между тѣхъ знака плюсъ и казва 1+1=2 — Тъй, Иванчо, иди сега на мѣстото си. Сегашнитѣ учители се обръщатъ къмъ ученицитѣ си по-нѣжно, отколкото едновремешнитѣ. Тѣ се обръщатъ къмъ тѣхъ по-внимателно, казватъ имъ: Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Това е добра чърта. Гърцитѣ пъкъ се обръщатъ единъ къмъ другъ по свой специфиченъ начинъ. Тѣ си казватъ, напримѣръ, Стефанаки, Иванаки и т. н. Ще кажете, че това е гръцка работа. Не, има нѣщо разумно и въ тѣхнитѣ обръщения. Питамъ: кои сѫ били дълбокитѣ причини, които заставили този голѣмецъ, този богатъ човѣкъ, да отиде при Христа? Този богатъ човѣкъ разбиралъ, какви блага носи вѣчния животъ, затова се стремѣлъ къмъ него. Споредъ мене, причината, да търси той вѣчния животъ, е била чисто материална. Този човѣкъ билъ много богатъ, разполагалъ съ пари, съ много имоти, и като виждалъ, че земниятъ животъ е кратъкъ, търсилъ начинъ, какъ да продължи живота си, да може по-дълго време да се радва на своитѣ материални придобивки, да може повечко да поживѣе. Иначе, следъ смъртьта си, ще не ще, всичко трѣбва да остави на ближнитѣ си. Затова, именно, той се обърналъ къмъ Христа съ думитѣ: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Следователно, подъ думитѣ „вѣченъ животъ“, той съвсемъ не разбиралъ онази възвишена идея, да живѣе вѣчно, за да служи на Бога и на човѣчеството. Обаче, Христосъ разбралъ скрития смисълъ на неговитѣ думи, и затова му отговорилъ: „Иди продай всичкото си имане и го раздай на сиромаситѣ, и ела, та ме последвай!“ И съвременнитѣ хора търсятъ Бога. Защо? — Да живѣятъ по-дълго време, да ядатъ и пиятъ. Не, хората трѣбва да поставятъ въ ума си идеята да служатъ първо на Бога, а после на ближния си. Тогава, здравето само по себе си ще дойде, като благословение отъ Бога. Яденето е едно отъ най-голѣмитѣ привилегии, едно угощение, дадено ни като заслуга на онова, което сме свършили. По-голѣма привилегия за човѣка отъ яденето нѣма. То е най-хубавото нѣщо въ живота, но сѫщевременно и най-лошото. За онзи, който може правилно да яде, яденето е благословение; за онзи, който не може правилно да яде, яденето е нещастие. Тъй щото, не само на земята човѣкъ яде, но и въ другия свѣтъ пакъ ще яде. И като съвършенъ, човѣкъ пакъ ще яде, само че той ще осмисли този процесъ и ще може правилно да го използува. Човѣкъ трѣбва да разбира дълбокия смисълъ на яденето. Днесъ подъ „ядене“ хората разбиратъ главно дъвкане, да дъвчешъ храната си. Хората още не ядатъ, както трѣбва. Тѣ ядатъ, но въ ума си държатъ две мисли: по-скоро да се нахранятъ, да отидатъ на работа, да спечелятъ нѣщо, да се осигурятъ. По-важна работа отъ яденето нѣма. Защо? Ако човѣкъ правилно яде, всичкитѣ му работи ще вървятъ добре. Правилното хранене носи щастието на човѣка. Чрезъ храната човѣкъ приема истинския животъ въ себе си. Хлѣбътъ, който приема човѣкъ съ благодарность, съ съзнание, като нѣкакво благо, ще го направи щастливъ. Хлѣбътъ ще научи човѣка, какъ да живѣе, какъ да обича. Който не яде този хлѣбъ, той нищо не може да свърши. И тъй. ако съвременнитѣ хора страдатъ, причината затова сѫ тѣ самитѣ. Въ цѣлия имъ животъ сѫществува едно физиологическо и механическо прекѫсване на процеситѣ, вследствие на което тѣ страдатъ, мѫчатъ се и нещастни ставатъ. Въпрѣки това, всички хора се борятъ и казватъ: Ние трѣбва да ядемъ! Така е, всички живи сѫщества трѣбва да ядатъ, но ако хората разбиратъ яденето, както богатиятъ човѣкъ разбиралъ думитѣ „Учителю благи“, тѣ по никой начинъ нѣма да разрешатъ правилно въпроситѣ на живота. Като четете 15 гл. отъ Иоана, виждате, какъ сѫ наредени нѣщата въ нея, последователно, т. е. едно следъ друго. Ако нѣмате любовь, нищо не можете да направите. Като придобиете любовьта, тогава ще се домогнете до разрешаването на въпроситѣ. Казвате: Да се обичаме тогава! — Това сѫ думи, механически изказани. Само онзи може да обича, който разбира проявитѣ на живота. Любовьта е основниятъ принципъ, съ който може да се работи въ живота. Безъ любовьта човѣкъ представя голо съзнание, лишено отъ всѣкакви органи. Представете си, че едно голо съзнание, лишено отъ очи, носъ, рѫце, крака, иска да работи. Какъ ще работи? Значи, когато Богъ създаде човѣка, Той го постави при условия да работи. Тѣзи условия пъкъ изискваха специални органи. Благодарение на това се създадоха очитѣ, ушитѣ, като условия за развиване на човѣка и като срѣдства за работа. Обаче, ушитѣ и очитѣ не се създадоха изведнъжъ, но постепенно, тъй както, когато мома се жени, постепенно я приготвятъ, докато облѣче булската си рокля. Първо я измиватъ, решатъ, а после ѝ турятъ бѣлата рокля. И отъ това, какви сѫ нейнитѣ дрехи, сѫдимъ за условията, при които тя живѣе. Ако чорапитѣ на булката сѫ вълнени, това показва, че условията на нейния животъ сѫ неблагоприятни. Ако чорапитѣ на булката сѫ копринени, тя се намира при най-благоприятни условия на живота. Обаче, и вълненитѣ, и памучнитѣ, и коприненитѣ чорапи сѫ на мѣстото си. Когато лошитѣ условия се махнатъ, вълненитѣ чорапи се замѣстватъ съ памучни; когато срѣднитѣ условия се премахнатъ, памучнитѣ чорапи се замѣстватъ съ копринени. Когато и най-добритѣ условия се премахнатъ, и коприненитѣ чорапи трѣбва да се замѣстятъ. Съ какво? Тогава младата булка трѣбва да ходи боса. Не мислете, че е лошо човѣкъ да ходи босъ. По-добро положение отъ това нѣма. За това се изисква идеаленъ свѣтъ, а не като нашиятъ. Това значи да живѣешъ въ свѣтъ безъ никакви препятствия, да стѫпвашъ като на памукъ. Дето стѫпишъ, да изпитвашъ радость. Въ сегашния свѣтъ безъ чорапи не може. И животнитѣ даже иматъ чорапчета. И тѣ даже сѫ си създали нѣкакви чорапи, та като стѫпватъ на земята, да не се нараняватъ. „Учителю благи!“ Когато произнасяме тѣзи думи, ние трѣбва да имаме въ себе си готовность да служимъ на Бога, да вършимъ Неговата воля, а не своята воля, нито тази на хората. Да служимъ първо на Бога, а после на ближнитѣ си! Нашитѣ ближни сѫ срѣда за насъ, въ която добродетелитѣ ни могатъ да се проявяватъ и развиватъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има ближни, за да прояви между тѣхъ своята любовь. Нашитѣ ближни представятъ Божествения, обективния свѣтъ, въ който ние трѣбва да проявимъ своитѣ добродетели. Само по този начинъ ще видимъ, доколко сме добри, разумни и любещи. Значи, външниятъ свѣтъ представя специални условия за развитието на човѣка; той трѣбва разумно да използува тия условия. Възъ основа на това, всѣки човѣкъ може да каже, че слънцето, звездитѣ, както и всички останали свѣтила на небето, сѫ създадени заради него, но не да ги владѣе, а да се учи отъ тѣхъ. И тъй, когато започне да изучава небето и неговото съдържание, както и земята и нейното съдържание, човѣкъ дохожда до вѫтрешния смисълъ на живота, до вѣчния животъ и става господарь на положението. Обаче, има нѣщо въ човѣка, което му препятствува да добие тия знания. Това е въпросътъ за доброто и злото, които сѫществуватъ на земята, и които той иска да разреши. Злото и доброто сѫ неразривно свързани помежду си, и никой не може да ги отдѣли. При това, тѣ иматъ далеченъ произходъ. За сѫществуването на злото и доброто могатъ да се дадатъ привиднитѣ, но не и сѫщинскитѣ причини. Едно време, когато се взело решение за създаване на вселената, всички разумни сѫщества се събрали да обмислятъ въпроса, по какъвъ начинъ да се създаде. Тѣ имали предъ видъ специално нашата слънчева система. Като се замислили на дълбоко върху всички положения, презъ които нашата слънчева система трѣбвало да мине, за противоречията, които ще се създадатъ, едни отъ тѣхъ се изказали за създаването на вселената, други — противъ създаването ѝ, докато най-после всички се толкова изморили, че половината отъ комисията почнали да кихатъ, а другата половина — да се прозяватъ. Въ края на краищата, отъ тѣхното кихане и прозяване, се създали злото и доброто въ свѣта. Кажете ми сега, отъ кое отъ дветѣ е произлѣзло злото и отъ кое — доброто? Кихането и прозяването сѫ символи, които трѣбва да се приведатъ. Който се прозява, той взима; който киха, той дава. Между българитѣ сѫществува обичай, когато кихне нѣкой, да му пожелаятъ здраве. И тъй, следъ дълги разисквания и спорове, най-после разумнитѣ сѫщества се отказали да решаватъ този въпросъ и казали помежду си; Достатъчно вече сме се занимавали съ тази работа. Нека я оставимъ настрана и да се занимаемъ малко съ яденето. По този начинъ тѣ оставили работата недовършена. Обаче, въ рая въпросътъ за яденето е поставенъ така, че тамъ може да яде онзи, който е свършилъ работата си. Половината отъ разумнитѣ сѫщества, които се прозявали, се нахранили, преди да свършатъ работата си, вследствие на което се родило злото въ свѣта. Другата половина, които кихали, сѫщо тъй пожелали да ядатъ. И еднитѣ, и другитѣ започнали да ядатъ, и работата останала недовършена. Прозявката и кихането сѫ причина, заради която работата на съвременнитѣ хора и до днесъ не е довършена. Следъ като човѣкъ дълго време мисли, какъ да служи на Бога, най-после той започва да се прозява и да киха, съ което спира своята благородна работа. Това се дължи на известна дисхармония, която сѫществува между чувствата и мислитѣ на човѣка. Изобщо, между сѫществата, които работили за създаване на вселената, непременно трѣбвало да има вѫтрешна хармония. Като видѣлъ, какъ седи работата, Господъ казалъ: „Каквито противоречия да сѫществуватъ, свѣтътъ трѣбва да се създаде!“ При все, че Богъ знаелъ, какви ще бѫдатъ последствията отъ създаването на свѣта, Той оставилъ тия сѫщества свободни, до край да свършатъ работата си. Следъ това Той ги изпратилъ на земята, сами да опитатъ свѣта, който сѫ създали. Затова, именно, хората често казватъ: Липсва нѣщо на този свѣтъ. Тази липса се дължи на онѣзи сѫщества, които, като разискватъ върху важни въпроси, прозяватъ се и кихатъ. Тъй щото, когато хората се оплакватъ отъ живота, питамъ: Защо, като се създаваше свѣта, едни отъ васъ се прозяваха, а други кихаха? Онѣзи, които се прозявали, казватъ, че се прозявали, за да имъ дадатъ ядене. Другитѣ пъкъ, които кихали, казватъ, че направили това, за да имъ дадатъ работа. Сега, обаче, на мѣсто да се прозявате и кихате, трѣбва да работите. Като работите, тогава ще ви дадатъ да ядете. Следователно, който киха, той може да работи; който се прозява, той може да яде. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия, но трѣбва да работятъ, да разрешаватъ тия противоречия. Нѣкой кихне и казва: Дотегна ми да работя! — Не, веднъжъ си кихналъ, ще работишъ, нѣма какво да правишъ. Кихането, прозяването сѫ символи, които служатъ за обяснение на нѣкои окултни истини. Единъ ангелъ, на име Афуелъ, като разсѫждавалъ дълго време за злото въ свѣта и за разногласията, които то създава, измолилъ най-после Бога да го пусне на земята, да изучи причинитѣ и последствията на нѣщата. Господъ му далъ следната задача: Като слѣзешъ на земята, ще срещнешъ една мома и ще се приближишъ до нея. Презъ цѣлия ѝ животъ ще я придружавашъ: дето отиде тя, навсѣкѫде ще бѫдешъ съ нея. Каквото пожелае, въ всичко ще ѝ услужвашъ. Ти ще бѫдешъ слуга на тази мома презъ цѣлия ѝ животъ. Той слѣзълъ на земята, и първиятъ човѣкъ, когото срещналъ, било едно младо, красиво момиче, босо, съ скѫсани дрехи. Като погледналъ къмъ момичето, той видѣлъ на очитѣ ѝ сълзи. — Защо плачешъ? — Азъ съмъ княжеска дъщеря, но майка ми умрѣ, а баща ми се ожени за втора жена, която се отнася съ мене много зле, постоянно ме бие. Най-после решихъ да напусна дома си, но тя заключи дрехитѣ ми, и се принудихъ да бѣгамъ боса, гола, безъ обуща, безъ дрехи. — Нѣма нищо, всичко ще имашъ. Какво искашъ сега? — Понеже вънъ е студено, зима наближава, искамъ дрехи и обуща. Ангелътъ махналъ съ прѫчицата си, и предъ момата се явилъ хубавъ палатъ. Той въвелъ момата вѫтре и оставилъ всичко на нейно разположение: дрехи, обуща, храна. Момичето влѣзло вѫтре, измило се, облѣкло се, нагиздило се, нахранило се и започнало да се оглежда, да се върти налѣво-надѣсно. Отъ този моментъ сълзитѣ, недоволството ѝ престанали! Афуелъ я оставилъ въ палата, и отъ време на време само се явявалъ, когато тя го извиквала. Презъ всичкото време той я изучавалъ и наблюдавалъ, какво ще прави сама въ палата. Единъ день тя го извикала и му казала: Тежко ми стана вече да живѣя сама въ този палатъ. Искамъ да излѣза малко оттукъ, да подишамъ чистъ въздухъ. — Де искашъ да отидешъ? Искашъ ли на планината да те заведа? — Не, искамъ да слѣза въ града, между хората, да ме видятъ. Щестлавието заговорило въ нея, затова тя искала да влѣзе между хората. — Добре, казалъ ангелътъ, ще те заведа, дето искашъ. Тръгнали двамата за града. Едва влѣзли въ шумния градъ, и около нея започнали да се събиратъ млади, красиви момци, тъй както и днесъ момцитѣ обикалятъ красивитѣ моми. Тя се почувствувала доволна, щастлива, но наскоро започнали интриги между нея и момцитѣ: Защо къмъ едного се отнесла хладно, съ пренебрежение, а къмъ другиго била благосклонна, внимателна? Ангелътъ стоялъ настрана и само наблюдавалъ. Той се запитвалъ: Защо въ сърцето на тази мома се явило желание да бѫде между хора? Защо едного привличала къмъ себе си, а другиго отблъсквала? Защо на едного се усмихвала, а къмъ другиго била сериозна? Питамъ: какъвъ отговоръ ще дадете вие на всичко това? Ще кажете, че животътъ е такъвъ, че всичко това трѣбва да се преживѣе. Не, така може да говори само невежиятъ. Ако човѣкъ пипа рѫцетѣ, краката, ушитѣ си, има причини затова; ако той гледа очитѣ си, има причини затова. Всѣко нѣщо има свой смисълъ, своя причина. Не мислете, че когато човѣкъ обръща по-голѣмо внимание върху известенъ удъ отъ своето тѣло, това е безъ причина. Срѣщамъ една мома и забелязвамъ, че всичкото ѝ внимание е съсрѣдоточено къмъ пръститѣ на рѫцетѣ. Който не разбира, защо момата прави това, ще каже, че тя си губи времето. Не, момата не си губи времето, тя знае, защо се спира върху пръститѣ си и имъ се радва. Както ангелътъ наблюдавалъ, така и азъ наблюдавамъ всѣко движение и проява на хората и вадя свои заключения. Вѫтре и вънъ отъ нашето съзнание, всѣко нѣщо, което се върши, има свои причини, свой дълбокъ смисълъ. Когато малкото дете излиза на сцената да декламира едно стихотворение отъ нѣкой виденъ поетъ, задъ гърба му седи или майка му, или баща му, или учительтъ му. Защо излиза това дете на сцената? За да изкаратъ нѣщо за ядене и пиене. Когато нѣкѫде се дава представление, концертъ или забава, това показва, че хората искатъ да ядатъ и да пиятъ. Тъй щото, хората трѣбва да проникнатъ дълбоко въ кихането и прозявкитѣ, да разбератъ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота. Тѣ трѣбва да знаятъ, какъ да се освободятъ отъ недоволството. При радости или скърби, при доволство или недоволство, хората трѣбва да изучаватъ закона за трансформиране на енергиитѣ, да могатъ да задържатъ радоститѣ за повече време, и лесно да се освобождаватъ отъ скърбитѣ. Ако не знаете закона, съ който да задържате радостьта си за по-дълго време, тя ще ви напусне. Хората гледатъ на скърбитѣ и на радоститѣ, като на механически процеси. Щомъ имъ дойде една малка радость, тѣ казватъ: Защо ни е тази гола радость? Кажатъ ли така, радостьта ги напуща. Дойде ли имъ малко богатство, малко здраве, тѣ пакъ казватъ: Защо ни е това голо здраве, голо богатство? Задъ голата радость, задъ голото богатство, задъ голото знание, задъ голото здраве се крие по единъ ангелъ, когото вие, отъ неразбиране, прогонвате. И следъ това съжалявате и казвате: Изгубихме радостьта си! И тогава, вмѣсто радостьта, ще дойде скръбьта. Скръбьта идва въ разни форми. Ще дойде въ дома ви нѣкой беденъ, гладенъ човѣкъ, съ кобуръ въ рѫка, и насила ще ви застави да му дадете пари, храна. Това е все едно, че ви е срещналъ разбойникъ въ гората и ви обира. Вие започвате да страдате и питате: Не може ли безъ страдания? — И безъ страдания може, но трѣбва да бѫдете разуменъ, като онзи пѫтникъ, който отдалечъ още предложилъ кесията си на разбойницитѣ и съ това избегналъ страданията. При такава разумна постѫпка, разбойницитѣ ще взематъ само по една златна монета отъ кесията, а останалитѣ пари ще върнатъ. Тази е причината, задето разумниятъ човѣкъ, и при най-голѣмитѣ изненади и нещастия, всѣкога остава здравъ и читавъ. „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Ако можете да произнесете думитѣ „Учителю благи“ съ дълбоко вѫтрешно разбиране, вие ще ги осмислите, и каквато работа започнете, благополучно ще я свършите. Само при това положение, вие можете да изпълните волята Божия. Казвате: Каквото Учительтъ е казалъ, всичко ще изпълнимъ, безъ, обаче, да станемъ роби на Неговитѣ думи. — Това показва, че вие не разбирате дълбокия смисълъ на думата Учитель. Безъ Учитель човѣкъ става робъ; съ Учитель той става свободенъ. Ако нѣкой учитель заробва ученицитѣ си, за такъвъ учитель не могатъ да се приложатъ думитѣ „Учителю благи“; тѣ съдържатъ въ себе си всички Божии блага. Тѣ носятъ въ себе си условия за реализиране на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Тѣ носятъ въ себе си условия за реализиране на всички добродетели. Тѣзи думи сѫ ключъ, съ който могатъ да се отварятъ врати, затворени отъ вѣковетѣ насамъ. По-нататъкъ Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди. И каквото попросите отъ Отца въ мое име, ще ви се даде“. Какво по-хубаво отъ това, да поискаме нѣщо отъ Бога, и Той да ни послуша? Представете си, че нѣкой беденъ човѣкъ, изхвърленъ на пѫтя, пренебрегнатъ отъ всички, се помоли на Бога и чуе тихия гласъ да му говори: „Не бой се, ти не си самъ. Каквото искашъ, ще ти се даде. Ако искашъ дрехи, дрехи ще имашъ; ако искашъ приятели, приятели ще имашъ“. Ако ангелътъ не бѣше слѣзълъ отъ небето да придружава красивата мома, никакви момци не биха я заобиколили. Красивитѣ момци дойдоха, следъ като ангелътъ обърна внимание на младата мома. Ангелътъ седи задъ тази мома, крие се да го не види, и оттамъ направлява цѣлата работа. Красивата мома не знае тази работа, но ангелъ Афуелъ всичко знае. Сега и вие играете ролята на красивата мома въ живота а Афуелъ седи скритъ нѣкѫде и наблюдава всичко, каквото правите. Никой човѣкъ не може да каже, че е самъ, че никой не го придружава. Напротивъ, всѣки човѣкъ има толкова много адютанти, че не може спокойно да спи отъ тѣхъ. И докато се освободи отъ тѣхъ, цѣлата нощь минава. Сутриньта, като се събуди, казва: Отиде ми нощьта! Тази нощь не спахъ добре, все мислихъ, не можахъ да си почина. — Вие не сте спали спокойно, защото всички ваши адютанти сѫ ви нападнали и сѫ взели по нѣщо отъ васъ. Следователно, когато взимате нѣщо отъ живота, вие сте доволни; когато нищо не взимате, тогава пъкъ отъ васъ взиматъ, и вие се усещате уморени, измѫчени. Тъй щото, за да си починете, трѣбва да се освободите отъ излишни и непотрѣбни желания. Това е единъ психологически законъ, който хората трѣбва правилно да разбиратъ и прилагатъ. И тъй, думитѣ „Учителю благи“ трѣбва да се поставятъ въ тѣхния дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тѣ представятъ магическа формула, силата на която може да се изпита и провѣри. Вѣра се иска за това! И наистина, ако отидете при нѣкой вашъ приятель за известна услуга, той ще ви се отзове дотолкова, доколкото вие го обичате и вѣрвате въ него. Много хора, много ваши близки не ви помагатъ, защото любовьта ви не отговаря на тѣхната. Законъ е: не можешъ да обичашъ нѣкого, и той да не е готовъ да ти помогне. Любовьта има отношение къмъ душата на човѣка, а не къмъ неговата личность. Който обича, той е по-силенъ отъ онзи, когото обичатъ. Допущате ли въ ума си мисъльта, че онзи, когото любите, може да ви причини нѣкаква пакость, това значи, че не го обичате. Кое не обичатъ хората? Тѣ не обичатъ злото. Защо? Защото имъ причинява редъ пакости. Защо злото пакости на хората? Защото не го обичатъ. Следователно, това, което хората наричатъ зло, е зло само по отношение на тѣхъ. Ако тѣ обикнатъ злото, и то ще измѣни поведението си по отношение на тѣхъ. Значи, и злото иска да го обичатъ. Щомъ хората обикнатъ злото, и то ще измѣни своя характеръ, нѣма да бѫде вече зло. Като говоря по-този начинъ, това ни най-малко не значи, че вие можете и трѣбва да се заемете съ преобразяването на хората, нито съ превръщането на злото въ добро. Вашата единствена задача е да се обърнете къмъ Бога. Щомъ вие се обърнете къмъ Бога, ще помагате и на другитѣ хора да се обърнатъ къмъ Бога. По този начинъ тѣ ще излѣзатъ отъ условията, при които сега живѣятъ. Останалата работа — преобразяването на хората — е задача на Бога. Не се занимавайте съ работи, които не сѫ по силитѣ ви. Обаче, щомъ се натъкнете на условия да помагате, не се обленявайте. Запримѣръ, идеята на богатия човѣкъ, който отиде при Христа, бѣше права, на мѣстото си, но той вложи въ нея користолюбива мисъль, а именно: той искаше да придобие вѣчния животъ, съ цель да живѣе по-дълго време на земята, да може самъ да се ползува отъ придобитото богатство. Той не бѣше още проникнатъ отъ идеята да служи на Бога. Ето защо, когато Христосъ му каза да продаде всичкото си имане, да го раздаде на сиромаситѣ и следъ това да Го последва, той не бѣше готовъ да изпълни този съветъ. Казвамъ: ако се откажете отъ Христовитѣ думи, последствията и за васъ ще бѫдатъ такива, каквито бѣха за този голѣмецъ. Де е този голѣмецъ сега? Навсѣкѫде ще го срещнете. Когато чу съвета на Христа, той наведе главата си и си замина. Такива хора обикновено сѫ страхливи. Тѣ се плашатъ отъ всѣка промѣна въ свѣта и казватъ: Какво ли ще стане съ насъ? Като заболѣятъ, тѣ веднага викатъ лѣкари, страхъ ги е да не умратъ. Лѣкаритѣ ги мѫчатъ съ лѣкарства, съ инжекции, но и при това положение пакъ нищо не се постига. Първо тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога. Идеята, която тѣзи хора преследватъ въ живота, е крива въ основата си. Заболѣятъ ли, тѣ първо трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога въ себе си, да се помолятъ, Той да имъ изпрати лѣкарь. Обаче, лѣкарьтъ ще дойде, само следъ като въ душата на човѣка трепне любовь къмъ Бога. Такъвъ е законътъ въ природата. Първо трѣбва да се яви въ човѣка основната идея — любовь къмъ Бога, т. е. първо семето ще се посѣе, а после ще дойдатъ свѣтлината, топлината и влагата. Само по този начинъ семето може да порасте. Ако у васъ не се събуди основната идея за Бога, всичко друго е безпредметно. Ако човѣкъ живѣе безъ любовь, безъ мѫдрость, безъ истина, всичко около него ще се обезсмисли. Какъвъ смисълъ има животътъ безъ любовь? Смисълътъ на живота седи въ Любовьта — да любишъ и да те любятъ. Докато си въ крѫга на близкитѣ си, въ семейството си, първо трѣбва да чувствувашъ Божията Любовь въ сърцето си, а оттамъ обединението на братята и сестритѣ въ дома ти. Смисълътъ на живота седи въ връзката, която чувствувашъ въ съзнанието си съ всички напреднали твои братя и сестри. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Съ ставането си още, тѣ се усещатъ голи, боси, отъ всички изоставени и необичани. Какво трѣбва да направятъ? Да бѫдатъ като малкитѣ деца, които, щомъ станатъ сутринь отъ леглото си, веднага сѫ радостни и весели, знаятъ, че има кой да ги обича. Щомъ детето стане, майка му го поема, измива, облича, нахранва го — радва му се. Бѫдете и вие като децата! Знайте, че има кой да ви обича. Това е подразбиралъ Христосъ въ стиха: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Сегашнитѣ хора преждевременно остаряватъ. Защо? Любовь нѣматъ. Тѣ иматъ знание безъ любовь, мѫдрость безъ любовь, свобода безъ любовь. Това не е животъ, това е робство — робство на възрастнитѣ хора, робство на хората, които живѣятъ въ безлюбието. „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Вземете тѣзи думи като ключъ въ живота си. Спрете се дълбоко въ себе си и се отправете къмъ Христа съ сѫщитѣ думи. Щомъ зададете този въпросъ съзнателно, вие веднага ще се измѣните. Кажете въ себе си: Учителю благи, искамъ да изпълня закона Ти! Преди две хиляди години този голѣмецъ зададе въпроса на Христа и получи отговоръ отъ Него, но понеже не изпълни думитѣ Му, не придоби вѣчния животъ. Христосъ му каза: „Иди, продай имането си, раздай го на сиромаситѣ, и ела, та ме последвай!“ Ето защо, съвременнитѣ християни не трѣбва втори пѫть да задаватъ сѫщия въпросъ на Христа. Тѣ направо трѣбва да Му отговорятъ: Господи, ние сторихме всичко, каквото ни каза: ето, сега идваме да Те следваме“. Подъ думитѣ „раздай имането си“, не се разбира физическо даване. Ако външно раздадете богатството си, a вѫтрешно не сте готови да го раздадете, все едно, че нищо не сте направили. Изкуство е, ако си богатъ човѣкъ, милиардеръ, да раздадешъ богатството си на други, тѣ да го притежаватъ. Ти ще бѫдешъ въ положението на слуга, но ще изпитвашъ голѣма радость, че си свободенъ отъ всѣкакви задължения, а сѫщевременно причинявашъ радость и на другитѣ. Това значи силенъ човѣкъ! Силенъ човѣкъ е онзи, когото желанията му не го ограничаватъ; силенъ човѣкъ е онзи, когото външнитѣ условия не ограничаватъ, но представятъ само външенъ потикъ за придобиване на неговата свобода. Свободенъ човѣкъ пъкъ е онзи, който не се влияе отъ чуждитѣ мисли. Той съзнателно приема всички мисли, взима отъ тѣхъ хубавото, както малкото дете приема отъ възрастнитѣ всичко онова, на което тѣ го учатъ. Виждамъ едно малко дете, държи семенца въ рѫката си, иска да ги посади, но не знае, какъ да направи това. Взимамъ отъ него семенцата и му казвамъ: ела при мене, азъ ще ти покажа, какъ се садятъ семенца. Взимамъ лопата, мотика, разравямъ почвата до известна дълбочина, турямъ вѫтре семенцата, затрупвамъ ги отгоре съ пръсть и ги оставямъ да никнатъ. После, показвамъ на детето, какъ трѣбва да ги полива. Това значи да дадешъ наставления на човѣка, какъ да използува своитѣ и чуждитѣ мисли, като семенца въ живота. Съвременнитѣ хора седятъ предъ великата идея за вѣчния животъ и се питатъ, да продадатъ ли имането си, или не. Сѫщо така и ученицитѣ на окултнитѣ школи отъ миналитѣ епохи и досега все искатъ да станатъ маги, да владѣятъ магическата прѫчица. Лесно е да се желаятъ нѣщата, но трѣбва да се разбира смисъла имъ. Който иска да владѣе магическата прѫчица, той трѣбва да разбира нейния дълбокъ смисълъ. При това, важно е, отъ какво трѣбва да бѫде направена тази прѫчица, тази единица: дали отъ леска отъ желѣзо, отъ сребро или злато; тази прѫчица може да бѫде направена отъ чувствата или отъ мислитѣ на човѣка; и най-после, тази прѫчица, тази единица може да бѫде направена отъ душата или отъ духа на човѣка. Значи, тази единица може да представя сърцето, ума, душата или духа на човѣка. Въ такъвъ случай, знаете ли смисъла на тази единица? Тази единица има своя форма, своя сила и свои опредѣлени качества или свойства. Ако разбирате, какво нѣщо е единицата душа, или единицата духъ, вие никога нѣма да заповѣдвате. Следователно, дойдете ли до душата, ще имате особени отношения и ще кажете: „Учителю благи!“ Къмъ ума и сърцето си нѣма да се обърнете съ думитѣ „Учителю благи“. Къмъ тѣхъ ще имате съвършено различни отношения отъ тия, които имате къмъ душата и духа. Като дойдете до сърцето си, ще кажете: Мой добри приятелю! Като дойдете до ума си, ще кажете: Вѣрни рабе! Като дойдете до волята си, ще кажете: Мощна и красива сабя! Както виждате, това сѫ редъ символи, съ които човѣкъ трѣбва да си служи и чийто смисълъ да разбира. Въ сабята се заключаватъ редъ методи за разрешаване на непостигнати желания. Волята е въ състояние да развърже гордиевия вѫзелъ, който никой досега не е могълъ да развърже. „Учителю благи!“ Тѣзи думи разрешаватъ противоречията въ живота. За тази цель човѣкъ трѣбва да се учи. Хората говорятъ за любовьта, но още не сѫ дошли до Божията Любовь. Тѣ говорятъ за знание, но още не сѫ го приложили. Тѣ говорятъ за свобода, но още не сѫ познали Истината, която носи свободата. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ. — Отчасти си свободенъ. — Азъ любя. — Отчасти любишъ. — Азъ имамъ знания. — Отчасти имашъ знания. Не е лошо, че човѣкъ е придобилъ нѣщата само отчасти. Това показва, че той се намира предъ велика область, която носи нова любовь, нови знания, нова свобода. Любовьта, която иде въ свѣта, ще повдигне хората и ще ги постави на мѣстата имъ. Да срещнете човѣкъ, уменъ като васъ, и да го поставите на сѫщото положение, на което и вие се намирате, това е качество на любовьта. Виждали ли сте, какъ ученитѣ се разговарятъ помежду си? Единиятъ отъ тѣхъ пише на дъската, решава, а другиятъ следи. И вториятъ може да решава, но той мълчи. Ако първиятъ направи нѣкаква погрѣшка, вториятъ внимателно казва: Тукъ има една малка грѣшка въ знаковетѣ. Следователно, двама души могатъ да бѫдатъ на единъ уровенъ, на едно мѣсто само тогава, когато и двамата еднакво познаватъ въпроса, върху който ще работятъ или разискватъ. Когато двама или повече души работятъ заедно, задачитѣ по-лесно се решаватъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който работи самъ. Привидно, човѣкъ може да работи самъ, но той непременно държи нѣкого, било въ ума, било въ сърцето си. Когато пише, или проповѣдва нѣщо, човѣкъ все държи нѣкого въ своя умъ или сърце. Казва нѣкой: Азъ работя идейно. Не, все имашъ нѣкого предъ видъ, за когото работишъ. Казано е въ Писанието: „Проклетъ е онзи човѣкъ, който уповава на човѣка“. Това подразбира: Проклетъ е онзи, който уповава на глупавия човѣкъ; проклетъ е онзи, който уповава на човѣка на безлюбието; проклетъ е онзи, който уповава на човѣка безъ свобода, безъ животъ, безъ истина въ себе си. Следователно, не уповавайте на хора, които противодействуватъ на Божиитѣ блага! Уповавайте на Бога, на Великото въ свѣта! Които уповаватъ на Бога, тѣ сѫщевременно уповаватъ на всички ония, които сѫ проводници на Божиитѣ идеи. Тѣ знаятъ, че Божието благо е общо за всички хора, за всички живи сѫщества на земята. Казвамъ: като четете Евангелието, вие трѣбва да се спирате върху всѣки стихъ, да размишлявате, да разбирате вѫтрешния му смисълъ. Мнозина цитиратъ стихове отъ Евангелието, но криво ги тълкуватъ. Запримѣръ, тѣ цитиратъ стиха, че на хората не трѣбва да се уповава и го приематъ буквално. На кои хора не трѣбва да се уповава? На глупавитѣ. На хора съ права мисъль, съ благородни сърца можете да уповавате, да разчитате, като на себе си. Затова е казано: „Люби ближния си, като себе си!“ Значи, уповавай на ближния си, като на себе си. Щомъ си далъ на ближния си по-голѣмото нѣщо — своята любовь, своята обичь, защо да не очаквашъ по-малкото — да уповавашъ на него? Тъй щото, щомъ любишъ ближния си, като себе си, ще уповавашъ на него, като на себе си. И тогава, възложишъ ли му нѣкаква работа, ще уповавашъ на него, като на себе си. Затова, именно, Божествената Школа изисква отъ ученицитѣ си да установятъ прави, истински отношения помежду си. Сега, ще завърша разказа за ангелъ Афуелъ. Ангелътъ продължавалъ да следи и да изучава живота на красивата мома. По едно време той я видѣлъ заобиколена отъ десеть млади момци, съ които отишла въ една хубава, плодна градина. Отъ време на време тя се обръщала къмъ едного отъ десетьтѣ момци, къмъ когото била разположена, и му се усмихвала, като се разговаряла сърдечно. Другитѣ поглеждали крадливо, недоволно къмъ него и страдали. Като се разхождали изъ градината, любимецътъ на красивата мома откѫсналъ единъ плодъ отъ градината и го подалъ на възлюбената си да го опита. Първо тя трѣбвало да опита плода, а после другитѣ. Обаче, докато дойде това време, тя забелязала, че всички заспали, преди да хапнатъ отъ плода. Ангелътъ наблюдавалъ всичко това и видѣлъ, че въ устата на красивата мома започнало да расте нѣкакво дърво; това дърво се създало отъ семкитѣ, които момата глътнала заедно съ плода. При развиването си, това дърво изсмукало соковетѣ на нейния животъ, следъ което тя се превърнала на камъкъ. Щомъ се събудили, момцитѣ останали очудени, като видѣли, че красивата мома не е между тѣхъ, а вмѣсто нея стърчалъ единъ голѣмъ камъкъ. Близо до камъка се изправило красиво, стройно дърво — круша. Всички се запитвали: Де отиде нашата красавица? — Плодътъ погълналъ красивата мома. Следователно, ябълкитѣ, крушитѣ и другитѣ плодове, които ядете, не сѫ нищо друго, освенъ погълнати красавици. По сѫщия начинъ и желанията на хората единъ день ще се превърнатъ въ ябълки, круши или други нѣкакви плодове. Тази промѣна на човѣшкитѣ желания е въ сила да измѣни, да преобрази тѣхното съзнание. Това показва, че между психическитѣ и органическитѣ процеси има тѣсна връзка. Въ съзнанието на човѣка всѣкога може да стане известна психологическа промѣна; ако трае дълго време, тази промѣна ще се отрази и на физическия свѣтъ. Следователно, всички болести на физическия свѣтъ сѫ се явили първо въ духовния свѣтъ, а после сѫ слѣзли на физическия. И ако човѣкъ успѣе да създаде антиподъ на идеята, която е причинила болестьта въ него, нѣма да мине много време, два или три месеца, и болестьта ще изчезне. Сѫщиятъ законъ се отнася до щастието, до богатството и до доброто въ свѣта. Ако знаете, какъ да посадите нѣкоя велика идея въ духовния свѣтъ, тя въ скоро време ще даде резултатъ и на физическия свѣтъ; ако не знаете, какъ да я посадите, тя ще има резултатъ, какъвто красивата мома получи, следъ като изяде плода. Трѣбва ли плодоветѣ на вашитѣ мисли, чувства и желания да изсмукватъ соковетѣ на вашия животъ? Ако тѣ поглъщатъ соковетѣ на вашия животъ, въ края на краищата, вие ще се превърнете въ плодно дърво, и вашитѣ любими, вашитѣ ближни ще ви търсятъ, както младитѣ момци търсѣха красивата мома. Всички се питали: Де е красивата мома? — Заминала е нѣкѫде. Сега, за да се домогнатъ до вѫтрешнитѣ знания, хората трѣбва да потърсятъ новата, истинската наука. Това, което сегашнитѣ хора учатъ, е знайно; това, което не знаятъ още, е тайно. Това, което учатъ и прилагатъ въ живота си, е знайно; това, което въ бѫдеще ще учатъ, при ангелитѣ, е тайно. Следователно, това, което днесъ научите и приложите въ живота си, е знайно, но то ще бѫде задача за разрешаване на бѫдещитѣ тайни. Това не значи, че всичко въ живота може да се разреши, но има задачи, които, очакватъ своето разрешаване още днесъ. Запримѣръ, нека всѣки работи усилено върху себе си, да си създаде навикъ, не той да използува доброто въ хората, но да е готовъ всѣкога да даде нѣщо отъ себе си на другитѣ. т. е. да кихне. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да срещнете човѣкъ, въ когото нѣма абсолютно никакво желание да ви използува, но да е готовъ нѣщо да ви даде. Предъ такъвъ човѣкъ всѣки отваря душата си и е готовъ да му услужи въ нѣщо. Щомъ почувствувате добрината, безкористието на нѣкой човѣкъ, въ васъ се заражда желание, непременно да му бѫдете полезни. Ако този човѣкъ е беденъ, веднага въ васъ се явява желание тъй да му помогнете, че съ нищо да не го ограничите. Вие желаете той да остане доволенъ отъ помощьта, безъ да знае даже, кой му е услужилъ. Не е въпросътъ да му помогнете съ пари, да му дадете хиляди левове, но така да му услужите, че и той да се почуди, отде му дойде тази помощь. Тогава той ще разбере, колко добъръ е Богъ, Който се изявява чрезъ всички хора. Така трѣбва хората да си помагатъ, а не да чакатъ свѣтътъ да се изправи по нѣкакъвъ механически начинъ, или да дойде Христосъ на земята да спаси хората. Питамъ: какъвъ смисълъ има, Христосъ да дойде на земята? Има ли смисълъ Той да дойде при сегашнитѣ условия на земята? Ако днесъ дойде на земята, първата Му работа е да потърси вълнени чорапи. Защо? Зима е сега въ свѣта. Нѣма смисълъ Христосъ да дойде на земята и да обува било вълнени, било памучни, било копринени чорапи. Когато дойде на земята, Христосъ трѣбва да бѫде босъ. Какво значи босотата? Босотата разбира открито, свѣтло съзнание, което не ограничава човѣка, но му дава свобода, просторъ на действие. Въ присѫтствието на такъвъ човѣкъ вие се усещате свободни, разположени, като че небето се открива предъ васъ. Въ присѫтствието на този човѣкъ мисъльта ви е права, хармонична, а чувствата — свободни и чисти. Отъ сърцето на този човѣкъ блика любовь, като отъ изворъ. Сегашнитѣ хора се плашатъ отъ любовьта. Като дойде при тѣхъ човѣка, когото обичатъ, тѣ се страхуватъ, искатъ да бѣгатъ отъ него. Защо се плашатъ? Има причини за това. Ако Христосъ дойде днесъ между хората, богатитѣ ще се изплащатъ, ще мислятъ, че трѣбва да дадатъ нѣщо. Беднитѣ пъкъ ще се радватъ, ще кажатъ: Дано по-скоро дойде Христосъ на земята, да донесе нѣкакво благо и за насъ. Казано е въ Писанието: „Нѣма човѣкъ на земята, който да е напусналъ баща и майка заради мене и да не е получилъ стократно блага“. Който е изпълнилъ Христовитѣ думи, той ще бѫде възнаграденъ стократно; който не е изпълнилъ Христовитѣ думи, той нищо нѣма да получи. И да дойде Христосъ днесъ на земята, работитѣ на мнозина пакъ нѣма да се наредятъ. Защо? Защото не сѫ изпълнили волята Божия. Всѣки день земята се върти по волята Божия. Слънцето изгрѣва и залѣзва по волята Божия. Хората се раждатъ и умиратъ по волята Божия, но свѣтътъ не се управлява по волята Божия. Свѣтътъ все се управлява и оправя отъ нѣкого, но тоягата играе важна роль. Има една воля Божия безъ тояга. Тоягата е за малкитѣ деца, а Словото Божие — за възрастнитѣ. Ако и днесъ още продължаваме да се изправяме чрезъ тоягата, това показва, че се намираме въ фазата на детинското си разбиране. И тъй, най-проститѣ нѣща, които ви спъватъ въ живота, се заключаватъ въ кривата мисъль, която допущате въ ума си, че хората не ви разбиратъ. Щомъ допущате тази мисъль, това показва, че по съзнание, вашето съзнание и това на другитѣ, не сѫ на еднакво ниво. Кажете ли, че нѣкой не ви обича, това показва, че вашето и неговото съзнание не сѫ на еднакво ниво. Кажете ли, че между хората нѣма братски отношения, пакъ сѫщото нѣщо. Това подразбира, че всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие. Братството не може да дойде по физически начинъ. То подразбира отношения на разумни сѫщества, които живѣятъ помежду си по закона на Любовьта. Първата стѫпка на общение между две разумни сѫщества подразбира „отношения между тия сѫщества“. Втората стѫпка почива на основа — братство. Братството е резултатъ на правилни отношения между разумни сѫщества. Следъ братството идатъ по-високи отношения между разумнитѣ сѫщества — на база на наука, на изкуство, на музика — културни отношения. При тѣзи отношения вече се проявяватъ дарбитѣ, способноститѣ въ човѣка. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ усилено, да поставятъ основа на бѫдещата култура. Безъ тази основа, и ангели да имъ проповѣдватъ, и Христосъ да слѣзе на земята, все сѫщото положение ще остане. Защо? Защото сѫ пукнати стомни. Колкото да наливате вода въ пукната стомна, тя все празна ще остане. Извори, които текатъ, не се нуждаятъ отъ вода. Като очакватъ Христа, много отъ християнитѣ вече сѫ си изработили ново разбиране за Неговото идване. При това разбиране, Христосъ още днесъ може да дойде. Какъ ще дойде? Чрезъ възкресението. Отъ гроба на всѣки едного ще се вдигнатъ запечатанитѣ плочи, и той ще подаде главата си и ще каже: „Учителю благи!“ До това време Христосъ ще седи скритъ нѣкѫде въ задната стаичка, и оттамъ ще наблюдава, какво правите и съ какво се занимавате. Понѣкога вие се смущавате и казвате: Много време ще мине, докато Христосъ дойде на земята. — Христосъ поглежда презъ малкото отвърстие и казва: „Продай имането си, раздай го на сиромаситѣ, и ела, та ме последвай!“ Вие се уплашите и казвате: Господи, да си поживѣя още малко. Не съмъ готовъ да Те следвамъ. — Това е неразбиране на вѣчния животъ. Какво има да си поживѣете? Това, което наричате животъ, не е нищо друго, освенъ робство. Когато продаде всичкото си имане и го раздаде на сиромаситѣ, тогава, именно, човѣкъ започва истински да живѣе. Започни да продавашъ, да се освободишъ отъ богатството на твоитѣ грѣхове. Какво трѣбва да направи нѣкой човѣкъ, който е живѣлъ въ фамилии, дѣдитѣ и прадѣдитѣ на когото сѫ убивали и обирали хората? Той трѣбва да продаде всичкото си имане, да извика ония сиромаси, които, въ миналото нѣкога, сѫ били ограбени отъ неговитѣ дѣди и прадѣди, и да имъ каже: Братя, преди години, моитѣ дѣди и прадѣди направиха нѣкакви погрѣшки по отношение на васъ, но сега, азъ, последниятъ отъ това поколѣние, ви моля да извините; готовъ съмъ да въздамъ четверократно за всичко онова, съ което сме ви ощетили. Вземете всичкото ми богатство и се радвайте на живота! Тѣ ще взематъ това богатство и ще се зарадватъ, че има съвестни, добри хора на свѣта. Който изпълни това нѣщо по Бога, той ще има задъ себе си тилъ, на който всѣкога може да уповава. Дръжте Бога като антиподъ въ своя животъ, ако искате да имате животъ, знание, сила и свѣтлина. Отъ такива хора свѣтътъ се нуждае. Дето и да отидатъ тѣ, пѫтьтъ имъ всѣкога ще бѫде отворенъ. Мнозина се плашатъ отъ лошитѣ условия на живота, отъ смъртьта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че за праведния нѣма смърть. Праведниятъ самъ оставя дрехата си вънъ, както онзи, който отива на балъ, съблича всекидневнитѣ си дрехи и облича параднитѣ. Когато праведенъ умира, окрѫжаващитѣ го виждатъ облѣченъ съ свѣтли, парадни дрехи. Когато се отдѣли отъ тѣлото си, тази душа тежи едва 5—10 грама. Дето я духне вѣтърътъ, натамъ отива. Понѣкога тя олеква още повече, достига едва до единъ грамъ, а често и това тегло изгубва. Какво ще каже сегашниятъ ученъ? Той ще каже, че това сѫ нереални, невѣрни нѣща. Питамъ: ледътъ реаленъ ли е? Споредъ васъ ледътъ е реаленъ, но де отива той, като се стопи? Превръща се въ вода. Водата реална ли е? И тя е реална, но като се изпари, превръща се въ пара. Парата реална ли е? Реална е, но като се разложи по химически начинъ, отъ нея се получаватъ съставнитѣ ѝ елементи — водородъ и кислородъ. Твърдото, течното и въздухообразното вещество сѫ състояния на материята, които ние наричаме реалности. Обаче, вие още не сте се домогнали до тѣзи реалности. Реалностьта не седи въ съзнанието, но различни сѫщества, съ различни степени на съзнание сѫ действували за създаване, напримѣръ, на леда, на водата, на парата. Когато едно отъ тия сѫщества започне да се повдига, съзнанието му минава въ възходеща степень; тогава и водата, напримѣръ, се превръща въ пара. Съзнанията на тия сѫщества и човѣшката мисъль произвеждатъ два различни резултата. Въ невидимия, въ духовния свѣтъ нашитѣ мисли иматъ нѣкакъвъ резултатъ, който тамъ изучаватъ обективно. Въ нашия свѣтъ растатъ мислитѣ на ангелитѣ, а въ ангелския свѣтъ растатъ нашитѣ мисли. Следователно, растенията на физическия свѣтъ сѫ мисли на ангелитѣ, а растенията на ангелския свѣтъ сѫ човѣшкитѣ мисли. Какво ще кажете за това? И вие, като турцитѣ, ще кажете: „И да видишъ, и да чуешъ, не вѣрвай!“ Това е аналогия на нѣща, които сѫ вѣрни. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земедѣлецътъ“. Питамъ: може ли Христосъ да е лоза, а Отецъ, Богъ — земедѣлецъ? Това е аналогия, съ която се изясняватъ известни истини. Това показва, че има една лоза, подобна на земната, която символизира Христа. Има Единъ земедѣлецъ, подобенъ на земнитѣ, Който символизира Отца. Когато Този лозарь слиза на земята, и Той, като нашитѣ земни лозари, едни прѫчки отрѣзва и хвърля настрана, а други — оставя на лозата. Този стихъ не се отнася до земнитѣ лози. Затова, ако вземете стиха въ букваленъ смисълъ, нищо нѣма да разберете. Нашитѣ лози сѫ мисли на ангелитѣ. И безъ да ги обрѣзватъ, тѣзи мисли растатъ. Човѣшкитѣ лози, обаче, не могатъ да растатъ безъ обрѣзване. Понеже и ние сме слѣзли отъ невидимия свѣтъ, понѣкога, подобно на Отца, обрѣзваме нашитѣ лози, но съ това ги осакатяваме. Малко лозари има, които знаятъ да обрѣзватъ лозитѣ. По колко очи трѣбва да оставятъ на лозитѣ? Нѣкои оставятъ по едно око, други — по две, а рѣдко — по три. Едното око символизира Бога. Дветѣ очи — човѣка; за дветѣ очи казватъ „ненаситни човѣшки очи.“ Споредъ мене, на всѣка лоза трѣбва да се оставятъ най-малко по три очи. Нашитѣ лозари мислятъ, че по този начинъ ще осакатятъ лозитѣ, и затова оставятъ само по едно око. Обрѣзването на лозитѣ не е земно изкуство. И човѣкъ може да се обрѣже, но има редъ правила за това, които трѣбва да се спазватъ. Това е дълбока наука, която трѣбва да се изучава. Въ това отношение, окултнитѣ науки, като астрология, хиромантия, физиогномия, сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да направлява силитѣ въ своя организъмъ. Започвате нѣкаква работа и, като не можете да я свършите, казвате: Учителю, не мога да свърша тази работа. Не, ще кажете: „Учителю благи!“ Изучавате хиромантия, кажете: „Учителю благи!“ Изучавате физиогномия, кажете: „Учителю благи“. Изучавате астрология, кажете: „Учителю благи!“ Каквото искате да изучвате, всѣкога казвайте: „Учителю благи!“ Тѣзи думи сѫ методъ, съ който човѣкъ може правилно да работи. Сега, като говоря за наука, нѣкои считатъ, че науката не е необходима, понеже и Богъ не се занимава съ наука. Значи, при създаването на свѣта, наукитѣ сѫ били необходими, а сега не сѫ необходими. Когато създаваше свѣта, Богъ се ползуваше и отъ геометрия, и отъ математика, и отъ много още науки. Понеже създаването на свѣта и днесъ продължава, Той пакъ прилага тия науки, пакъ се ползува отъ тѣхъ. Ето защо, който иска да изучава геометрия, математика, той трѣбва да отиде при Бога, тамъ да ги изучава. Безъ Божията помощь нищо не можете да научите. Преди сѫществуването на геометрията, математиката и другитѣ науки на земята, сѫществуваше Божествена геометрия, Божествена математика и т. н. „Учителю благи!“ Като четатъ Евангелието, като слушатъ беседитѣ, мнозина се намиратъ предъ голѣма опасность, защото започватъ да мислятъ, че всичко знаятъ и разбиратъ. Които мислятъ, че знаятъ много нѣща, нека кажатъ, какво направи ангелъ Афуелъ съ крушата, въ която красивата мома се превърна. После, нека кажатъ, какво означаватъ думитѣ „животъ вѣченъ“. Тѣ ще кажатъ, че съ това се прави нѣкакво уподобяване, нѣкаква аналогия. — Така е, но това не е достатъчно обяснение. Ако една аналогия не е поставена на мѣсто, тя не е валидна; ако всѣка дума не се постави на своето мѣсто, тя не може да произведе нужния ефектъ. Затова човѣкъ трѣбва първо да мисли, после да говори. Казвате на нѣкого, че го обичате. Този човѣкъ започва да мисли, истината ли говорите, или го забавлявате. Думитѣ „обичамъ те“ сѫ подобни на думитѣ „Учителю благи“, съ които голѣмецътъ се обърна къмъ Христа. Какъ трѣбва да кажете думитѣ „обичамъ те“? Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ. Азъ дойдохъ да ви дамъ животъ, и то преизобилно“. Щомъ дадешъ животъ на нѣкого, ти вече го обичашъ. На онзи, на когото си далъ животъ, първо трѣбва да му говоришъ да измѣни условията на своя животъ, а после ще му говоришъ други работи. Само онзи човѣкъ ви обича, въ присѫтствието на когото вашитѣ мѫчнотии постепенно намаляватъ и изчезватъ. Както дървата въ печката постепенно намаляватъ студа въ стаята, така и любовьта е въ сила да намали и съвършено да отстрани мѫчнотиитѣ, спънкитѣ и страданията на човѣка. Едно се изисква отъ хората днесъ: да вършатъ волята Божия! Всички говорятъ за волята Божия, но не я изпълняватъ. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа. Въ какво отношение искатъ това? Христосъ казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Къмъ тази власть ли се стремятъ хората? Всѣки може да бѫде изправенъ, като Христа предъ Пилата, съ тежкия кръстъ на римската империя, да изнемогва отъ неговата тежесть. Хората искатъ да бѫдатъ въ положението на възкръсналия Христосъ. Може ли човѣкъ да възкръсне, преди да е миналъ презъ другитѣ процеси? Христосъ казва на ученицитѣ си: „И по-голѣми работи можете да направите“. Това подразбира: „Но и по-голѣми страдания ще имате“. „Който се отрече отъ баща си и отъ майка си, отъ братята и сестритѣ си и ненавиди своя животъ, той може да се нарече мой ученикъ“. Сега разсѫждавамъ: да се откажете отъ баща си и отъ майка си, както и да е. Кой не се е отказвалъ отъ родителитѣ си за една жена? Да се откажете отъ братята и сестритѣ си, и това е възможно. Да се откажете отъ богатството си, и това е възможно. Но да ненавидите своя животъ, да се откажете отъ себе си и да тръгнете следъ Христа, това е много вече. Наистина, който не разбира тази идея, той ще настръхне отъ страхъ. Който я разбира, той се е домогналъ вече до разрешаването на вѣковнитѣ проблеми. Да приложишъ този стихъ въ неговия вѫтрешенъ, дълбокъ смисълъ, това подразбира да свалишъ отъ съзнанието си товара на миналото, да придобиешъ Царството Божие, да владѣешъ магическата прѫчица, магическата единица и да бѫдешъ като Афуела, каквото пожелаешъ, да стане. „Учителю благи!“ Нека тѣзи думи се запечататъ въ ума ви за вѣчни времена. Не желайте вѣчния животъ, за да останете дълго време на земята, да ядете и пиете, но желайте вѣчния животъ, като резултатъ на любовьта ви къмъ Бога, къмъ вашитѣ ближни, къмъ вашата душа и къмъ всички разумни сѫщества. Всичко това зависи отъ любовьта; ето защо, като на българи, казвамъ: всички да дадете своя данъкъ, за да направите връзка съ Божията Любовь. Това не значи, че не сте свързани съ Любовьта, но трѣбва да се направи единъ царски пѫть, по който да се разлѣе Божията Любовь, като вълна. По този пѫть, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизатъ и възлизатъ, ще носятъ Божието благословение, ще упражняватъ върху хората своето добро влияние. Какво по-хубаво отъ това, да намѣрите човѣкъ, който да възприеме идеята, която изпълва душата ви? Колко хора има днесъ, съ които Христосъ може да се разговаря? Срѣщате нѣкой човѣкъ, обиквате го, разговаряте съ него, но щомъ започнете да му откривате нѣкоя своя съкровена идея, той веднага се затваря. Той прилича на баща, предъ когото дохожда нѣкой кандидатъ за дъщеря му. Докато не знае, защо е дошълъ, бащата е любезенъ, внимателенъ, но щомъ този господинъ изкаже своето намѣрение, бащата се затваря. Той разбира вече, че господинътъ иде за дъщеря му. Значи, бащата не е готовъ да даде дъщеря си на този човѣкъ. Готовностьта на човѣка да направи нѣщо, подразбира любовь къмъ Бога, съзнателно ходене въ Неговия пѫть и желание да Го познае. Това сѫ хората, или децата на шестата раса, които упражняватъ влияние върху цѣлото човѣчество. Всѣки трѣбва да пожелае въ себе си да стане дете на шестата раса, да има сила, съ едно махане на рѫката си, да приспи всички, които вършатъ престѫпления; да разруши затворитѣ, да прекрати всички кражби и убийства. При това положение само насилията ще престанатъ и ще се възстанови навсѣкѫде пъленъ редъ и порядъкъ. За синоветѣ на шестата раса всичко е възможно, но за петата раса всичко се постига съ пушки и топове. Следователно, разликата между петата, бѣлата раса, и шестата, се заключава въ това, че петата раса се мѫчи да възстанови редъ и порядъкъ въ свѣта чрезъ закони, чрезъ пушки и топове — чрезъ насилие; шестата раса възстановява реда чрезъ великия законъ на Любовьта и чрезъ свободата. Има ли нужда да посочвате револвера си на онзи, когото обичате и който ви обича? Достатъчно е този човѣкъ да разбере вашитѣ нужди, за да бѫде готовъ веднага да ви предложи своята помощь. И тъй, за да приемете Любовьта въ себе си, въ вашето съзнание трѣбва да стане дълбокъ вѫтрешенъ превратъ. Казвате: Трѣбва ли да напуснемъ свѣта? — Напущането на свѣта не е механически процесъ. — Трѣбва ли да учимъ? — Вие ще бѫдете въ свѣта, и при тѣзи условия ще вършите всичко: ще учите, ще работите за другитѣ и ще видите, доколко ще преобразите себе си, а оттамъ и ближнитѣ си. Казано е въ Писанието: „Търсете ме въ день скърбенъ! Тогава ще ви помогна и ще ме прославите“. Значи, ще търсите Бога въ дни на голѣми нещастия, разочарования, невежество, а не въ дни на щастие и блаженство. „Тогава азъ ще ви се изявя и ще ви прославя“. Вие знаете тия нѣща, но пакъ правите погрѣшки. Богъ всичко вижда и знае, но се прави, че не вижда. Щомъ дойде до нѣкоя важна работа, Той не се обръща къмъ васъ, защото знае, че ще направите нѣкаква пакость. Богъ предоставя труднитѣ задачи на ангелитѣ, а на невежитѣ дава забавления. Ако пъкъ искате да бѫдете щастливи, при васъ трѣбва да дойде нѣкой ангелъ на щастието; ако търсите любовьта, пакъ трѣбва да дойдете въ връзка съ нѣкой ангелъ на Любовьта, той да бѫде посрѣдникъ между Бога и вашата душа. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ нова връзка съ любовьта, т. е. къмъ възкресението. Значи, възкресението не е нищо друго, освенъ минаване на човѣшкото съзнание въ по-висока степень. По този начинъ и любовьта влиза въ нова фаза, въ фазата на Божествената Любовь. При това състояние, въ човѣка нѣма да ставатъ рѣзки промѣни; той нѣма да се ражда и умира. Следователно, раждането, като процесъ, ще остане само за тия хора, които не сѫ добили високо съзнание. Онѣзи пъкъ, които сѫ се сдобили съ възкресението, ще бѫдатъ Синове Божии, и като такива, пакъ ще дохождатъ между хората. Тѣ могатъ да бѫдатъ видими и невидими, споредъ желанието си. Така ще помагатъ на хората, ще ги обръщатъ къмъ Бога. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да обърне ближния си къмъ Бога и да се създаде връзка между тѣзи две души. Този човѣкъ ще слуша, каквото му се говори и ще се радва, че разбира. Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Той ще слуша безъ никакво съмнение. Опасно е, когато съмнението бушува въ човѣка. Дойде ли съмнението въ него, той казва: Едно време вѣрата ми, любовьта ми бѣше по-голѣма. — Така е, но това не е само въ днешнитѣ времена. Така е било и въ миналитѣ времена, за които е казано въ Писанието: „Любовьта ви ще охладѣе“. Обаче, за онѣзи, които разбиратъ Бога, тѣхната любовь не само, че нѣма да охладѣе, но ще се увеличи. Приложете Божията Любовь въ живота си, да видите нейнитѣ резултати. Казвамъ: това е единъ опитъ, който непременно трѣбва да направите. Докато не направите опита и видите резултата, нищо не говорете за него. Докато сте бременни, не отваряйте утробата си да показвате, какво сте заченали. Крийте вашата бременность, да не се изложите на нѣкаква опасность. Бременнитѣ жени носятъ специални дрехи, да не се вижда, че сѫ бременни. Щомъ детето се роди, радвайте се, че се е създалъ животъ, че се е явило нѣщо хубаво на свѣта. Обаче, докато сте бременни, крийте се, защото, отъ идеята, която родите, зависи бѫдещия ви животъ. И въ Писанието е казано: „Цѣлиятъ свѣтъ е бремененъ съ нѣщо хубаво, което трѣбва да възкръсне“. Това хубавото, красивото нѣщо трѣбва да се подхранва съ новия животъ, съ новитѣ идеи, за да расте и се развива правилно. Всѣки самъ трѣбва да пази плода, който е заченалъ. Много хора злословятъ, критикуватъ другитѣ, като забравятъ, че съ това прѣчатъ и на своята бременность. На такива хора казвамъ да бѫдатъ внимателни, да мислятъ, какво говорятъ, а тѣ се обиждатъ, че съмъ говорилъ строго. Питамъ: на кого се говори меко? На здравия човѣкъ. Обаче, на болния, лицето и рѫцетѣ на когото сѫ покрити съ рани, и да искашъ, не можешъ да говоришъ меко. Най-малкото докосване до ранитѣ, му причинява силни болки. Значи, за болния и най-меката дума е строга. Единъ день, когато ранитѣ по лицето и рѫцетѣ на болния изчезнатъ, думитѣ ми ще бѫдатъ като балсамъ върху неговата душа. Тогава, лицето и рѫцетѣ му ще бѫдатъ красиви, ще обръщатъ внимание на всѣки художникъ. Така трѣбва да гледате и вие на нѣщата, да бѫдете искрени въ себе си, да се освободите отъ всѣкакво пристрастие. Преди всичко, вие не сте дошли на земята да разрешавате въпроса за правото и кривото, кой какъ постѫпва. Защо сѫществуватъ злото и грѣхътъ въ свѣта, не е ваша работа. Изучавайте злото като фактъ, а защо сѫществува, оставете този въпросъ настрана. Прилагайте Божията Любовь въ живота си, като смисълъ на цѣлокупния животъ. „Учителю благи!“ Започнете тази година да живѣете съ тѣзи две думи. Забележете, въ български езикъ буквитѣ У и Ч представятъ две отворени чаши, които очакватъ да се напълнятъ съ нѣщо. Не отлагайте нѣщата! Щомъ съзнанието ви е будно, живѣйте съ думитѣ „Учителю благи“ и не се страхувайте. Тѣзи думи ще дадатъ добъръ резултатъ. Ако е въпросъ за страхъ, дръжте въ себе си онзи свещенъ страхъ, който спасява, но не онзи страхъ, който обезсърдчава, обезнадежва човѣка. Дръжте въ ума си примѣритѣ за двамата пѫтника и за ангелъ Афуелъ. При това, като работите, гледайте нито да се прозявате, нито да кихате. Ако се прозявате, ще знаете, че ще ядете, преди да сте свършили работата си, а това нищо нѣма да ви допринесе. Ако пъкъ кихате, ще огладнѣете, преди да сте свършили нѣщо. Обаче, и едното, и другото сѫ два процеса, които се извършватъ преждевременно въ човѣшката душа. А всѣки процесъ, който се извършва преждевременно, не дава плодъ. Сега, азъ искамъ да остане въ ума ви сѫществената идея, която се заключава въ думитѣ „Учителю благи“. Вашиятъ животъ трѣбва да бѫде образъ на Любовьта. Вие трѣбва да бѫдете хора на науката, да се стремите къмъ знания, каквито ангелитѣ и светиитѣ иматъ. Мнозина иматъ това знание въ себе си, въ зародишъ, но то ще се развие и ще произведе голѣма промѣна въ съзнанието имъ. Това знание може да превръща скръбьта въ радость, недоволството въ доволство, невежеството въ знание. Това знание е необходимо, за да може човѣкъ да се справи съ противоречията, които неизбѣжно идватъ. Докато не дойде до възкресението, докато не получи посвещение, човѣкъ все ще се натъква на противоречия, на мѫчнотии. Не се спирайте предъ мѫчнотиитѣ, но се запитвайте, какво се изисква отъ васъ, за да ги разрешите. Ако копаете лозе и излѣзатъ пришки по рѫцетѣ ви, не се оплаквайте отъ тѣхъ, но помислете за майка си, за която работите. Ако работите за нѣкого отъ любовь, пришкитѣ на рѫцетѣ ви сѫ на мѣстото си. Следователно, страданията се оправдаватъ, само ако има нѣкого да обичаме; нѣма ли кого да обичаме, страданията сѫ безпредметни. „Учителю благи!“ — Безъ прозяване и безъ кихане. „Учителю благи!“ — Ще служа на Бога съ щедрость и милосърдие. „Учителю благи!“ — Дето и да ме пратишъ, всичко ще изпълня споредъ Твоя великъ законъ на Любовьта. „Учителю благи!“ * 1. Беседа отъ Учителя, държана на 3 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  23. Ани

    1928_06_10 Кога ражда

    От томчето "За сѫдба дойдохъ" Сила и живот, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Кога ражда. „Жена кога ражда“. Иоана 16:21 Една ханъмка отъ Цариградъ, която била отъ високо произхождение, дъщеря на бей, веднъжъ запитала: „Какъ се ражда хлѣба по дърветата? Такива голѣми ли сѫ самунитѣ, каквито ги купуваме?“ Подобни въпроси задаватъ, напримѣръ, и нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора; тѣ говорятъ за това, що е животътъ, какъвъ е неговиятъ характеръ и т. н. Ние, обаче, говоримъ за живота като проявление и като форма на Божествения свѣтъ. Други запитватъ: „Какво нѣщо е човѣкътъ?“ — Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Запитайте нѣкой религиозенъ човѣкъ нѣщо за Бога, той ще ви даде всевъзможни обяснения, като че Го е виждалъ. Запитайте нѣкой ученъ човѣкъ нѣщо за Бога, и той, безъ да Го познава, ще ви даде различни опрѣдѣления, ще ви говори за създаването на свѣта така, като че е присѫтствувалъ при този актъ. За такъвъ религиозенъ човѣкъ се казва, че той глава има, тѣло нѣма; за такъвъ ученъ се казва, че той тѣло има, глава нѣма. Тия хора започнали да третиратъ такива важни въпроси: що е Богъ; какъ е създаденъ свѣтътъ и т. н. Какво струва глава безъ тѣло? Какво струва тѣло безъ глава? Въ този смисълъ човѣчеството прѣдставлява тѣлото на Бога. Богъ прѣдставлява главата, главната идея, намѣстена върху тѣлото. Значи, Богъ — главата — живѣе върху човѣшкото тѣло. Слѣдователно, жилището на Бога е човѣшката глава. Богъ живѣе въ главата на човѣка Като ви говоря за глава, не разбирайте главата на съврѣменния човѣкъ. Добрѣ щѣше да бѫде, ако имахме главата на първия човѣкъ, на Адама, да разгледаме черепа му, какъвъ е билъ по форма, по размѣри. Цѣли 8,000 години вече, отъ какъ главата на Адама е била тласкана въ вълнитѣ на морето, та сега вече е обезличенъ първичниятъ видъ, който Богъ му е далъ. За тази първична глава се говори въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Едва ли може да се намѣри днесъ човѣкъ въ свѣта, който да е запазилъ първичния образъ на своята глава. Тя днесъ се е напълно изопачила, обезличила. Ако става въпросъ за Любовьта на съврѣменния човѣкъ, за нея се казва, че е любовь отъ картошки. Ако става въпросъ за Мѫдростьта, за неговото знание, за тѣхъ се казва, че сѫ още на много низко стѫпало. Когато майката се радва на своето живо, здраво дѣте, тя има едни разбирания; когато изгуби дѣтето си, тя има други разбирания. Значи, за единъ и сѫщъ въпросъ майката има двѣ различни схващания. Мнозина питатъ: „Защо Христосъ е казвалъ, че когато жена ражда, скърби?“ Това прѣдставлява положението на жената слѣдъ грѣхопадането, затова Христосъ казва, че отъ това врѣме насамъ жената ражда съ скръбь и страдания. Значи, било е врѣме, когато тя е раждала безъ скърби. Това положение има и символистическо значение. То подразбира: всѣка нова идея, или всѣка нова мисъль, която се зачева въ човѣшката душа, срѣща съпротивление още прѣди да се е появила въ свѣта. Днесъ всички съврѣменни хора разрѣшаватъ въпроситѣ колективно. Затова, именно, всѣки народъ, всѣка държава казва: „Ако е добрѣ на държавата, добрѣ ще бѫде и на поданицитѣ ѝ.“ Това правило е вѣрно за държавата, но и обратното е вѣрно: ако е добрѣ на поданицитѣ, добрѣ ще бѫде и на държавата; ако не е добрѣ на поданицитѣ, нѣма да бѫде добрѣ и на държавата. Подъ думата „държава“ ние разбираме сборъ отъ разумни сѫщества, събрани на едно мѣсто, рѫководени отъ извѣстни разумни закони, съ цѣль да живѣятъ организиранъ, разуменъ животъ. Такъвъ животъ сѫществува и въ растителното царство, между растенията. Напримѣръ, дѫбовитѣ дървета, като отдѣленъ народъ, живѣятъ въ извѣстна область; буковитѣ дървета, като отдѣленъ народъ, живѣятъ въ извѣстна область; плоднитѣ дървета, като отдѣленъ народъ, сѫщо тъй иматъ своя специална область — всички дървета и растения, като отдѣлни народи, иматъ свои опрѣдѣлени зони, въ които растатъ и се развиватъ. Растенето прѣдставлява физическия животъ на човѣка. До извѣстно врѣме той расте, и послѣ растенето спира. Защо? — Когато растенето спира, настѫпва развитието на човѣка. Развитието на човѣка се отнася до неговитѣ сили — проявява се волевата страна на човѣка. Щомъ се създадатъ условия за развитието му, първо се проявява ума, а послѣ Божественото въ него. Божественото, именно, отличава човѣка отъ другитѣ сѫщества, поради което е казано въ Битието: „Човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие.“ И въ Писанието се прави разлика между първия човѣкъ, направенъ отъ пръсть, или отъ материя, и вториятъ — отъ духъ. За първия човѣкъ се казва, че е билъ жива душа, а за втория, че е билъ животворещъ духъ. Въ първия човѣкъ Богъ е вдъхналъ жива душа. Това прѣдставлява продължителенъ процесъ. За втория човѣкъ — за Христа — се казва, че билъ животворещъ духъ, т. е. той прѣдставлява най-възвишеното у човѣка — неговата душа. Христосъ прѣдставлява възвишеното съзнание на човѣка, което, за да се оформи, трѣбва да има вѫтрѣшна опора. Вѫтрѣшната опора е духътъ на човѣка, който опрѣдѣля неговото безсмъртие. Който нѣма тази вѫтрѣшна опора, той не може да бѫде безсмъртенъ. Изобщо, казва се, че душата е безсмъртна. Това е философски въпросъ, но питамъ: безсмъртни ли сѫ душитѣ на всички хора? Казватъ, че всички хора сѫ чада Божии. Да, всѣки човѣкъ, който има Божие дихание, той е чадо Божие, той е Синъ Божий. За онѣзи души, които иматъ Божие дихание, нѣма защо да доказваме това; онѣзи пъкъ, душитѣ на които нѣматъ Божие дихание, ще оставимъ да вървятъ по естествения пѫть на своето развитие. Често хората изпадатъ въ извѣстни противорѣчия. Защо? — Защото тѣ не съпоставятъ нѣщата. Питамъ: какво ще се ползувате, ако въ аудиторията на нѣкой виденъ съврѣмененъ професоръ вкарате вашитѣ най-хубави коне и волове да слушатъ лекцията му? Или, какво ще се ползувате, ако ги запишете студенти въ университета? Казвате: „Има коне, които знаятъ да смѣтатъ, да вадятъ квадратенъ коренъ отъ нѣкой числа.“ Казвамъ: това сѫ конски квадратни корени! Когато на единъ трънъ се присади нѣкоя благородна присадка, и този трънъ ражда хубави, благородни плодове, отъ кого зависи това? — Това не зависи отъ тръна, а отъ онази благородна присадка, която нѣкой разуменъ човѣкъ е присадилъ. И тъй, първиятъ въпросъ, който човѣкъ трѣбва да знае за себе си е слѣдниятъ: има ли той душа, или нѣма? Всички души не сѫ излѣзли отъ Бога изведнъжъ, въ едно и сѫщо врѣме, но послѣдователно, въ врѣме и пространство. Въ тази послѣдователность на своето излизане, тѣ се намиратъ помежду си въ такова отношение въ каквото се намиратъ музикалнитѣ тонове единъ спрѣмо другъ. Въ отношенията си душитѣ съставляватъ помежду си извѣстни хармонични групи. Хората на сегашната еволюция отчасти само разрѣшаватъ въпроса за произхода на човѣка. Тѣ започватъ отъ най-малката клѣтка, прослѣдяватъ пѫтя на постепенното ѝ развитие, докато стигнатъ до човѣка. Значи, тѣ разглеждатъ въпроса еволюционно. Източнитѣ народи вървятъ по обратенъ пѫть: тѣ излизатъ отъ най-голѣмата клѣтка, отъ Божественото ѝ произхождение, и постепенно слизатъ до най-малката клѣтка. Тѣ разглеждатъ въпроса инволюционно, т. е. излизане на човѣшката душа и духъ отъ Бога и слизането имъ въ материята. Дотукъ тѣ спиратъ, по-нататъкъ не разглеждатъ въпроса, защото мислятъ, че знаятъ всичко. Обаче, слѣдъ тѣхъ идватъ западнитѣ народи и казватъ: „Вѣрно е, че отъ това мѣсто, додѣто човѣкъ е слѣзълъ, по-нататъкъ не може да върви. Но тамъ ли трѣбва да остане? Не, той може да направи малка кривина и да извие нагорѣ, за да започне своето възкачване.“ Значи, западнитѣ народи, въ развитието на всички сѫщества, приеха закона на еволюцията, който се подържа и до днесъ. И еволюцията, и инволюцията сѫ вѣрни положения: човѣкъ слиза и се качва; смалява се и се увеличава. Слѣдователно, когато човѣкъ завърши своята еволюция, той ще бѫде толкова голѣмъ, колкото е билъ първоначално, когато е слизалъ на земята; той ще има толкова познания, колкото е ималъ първоначално. Питамъ: защо е трѣбвало човѣкъ да слиза, а послѣ да възлиза нагорѣ? Коя е била вѫтрѣшната причина, която е заставила човѣка да се облѣче въ материална дреха и да слѣзе на земята да живѣе, да го събуждатъ, да го учатъ, да му разправятъ, че има рай и адъ, че има небе и земя, че има Господъ и т. н.? Защо му е това учение, когато слѣдъ врѣме той ще започне да отрича всичко това, да казва, че нѣма нито рай, нито небе, че Богъ не сѫществува? Като слѣзълъ въ материята, този човѣкъ става материалистъ и казва: „Когато бѣхъ въ Господа, имаше само единъ Господъ, никакъвъ човѣкъ не сѫществуваше; но сега, като излѣзохъ отъ Бога, Той остана горѣ, а у мене нѣма никакъвъ Богъ.“ Казвамъ: този човѣкъ живѣлъ въ Господа, но като излѣзълъ отъ Него, вече не Го помни. Така може да разсѫждава и пилето, което се е измѫтило отъ яйцето. То казва: „Ако, наистина, кокошката, майка ми, сѫществува, дѣ е тя?“ Питамъ: трѣбва ли тази кокошка да слѣдва подиръ пилето прѣзъ цѣлия му животъ и постоянно да му показва, какъ трѣбва да се храни, и какъ трѣбва да мисли? Ако вие имате материалистични схващания за Бога, тогава вашитѣ отношения къмъ Него ще се продължатъ само докато ви измѫти и научи, какъ да се храните, а слѣдъ това Той нѣма да ви обръща никакво внимание, ще ви остави сами да си изкарвате прѣхраната. Коя кокошка се интересува за своитѣ пилета? Докато сѫ малки, тя ходи слѣдъ тѣхъ, учи ги да се хранятъ, да си търсятъ сами храната, но като израснатъ, тя започва да ги кълве и казва: „Отъ днесъ вече вие сами можете да се храните.“ Нѣкои хора казватъ: „Богъ ще промисли за насъ.“ — Да, Богъ промисля за васъ, докато сте малки, докато сте пилета, но щомъ станете пѣтли, по-голѣми отъ баща си, и кокошки, по-голѣми отъ майка си, трѣбва ли да промисля за васъ? По този начинъ ние идваме до разумнитѣ положения въ свѣта, до Божествения Промисълъ. Само така ще разберемъ, че сѫществува Божественъ пѫть за възпитание на душитѣ. Всѣка душа ще мине прѣзъ този пѫть, като спазва за това всички Божествени правила и закони. Като влѣзе въ този пѫть, душата ще се запретне на работа, като слугиня. Тя нѣма да чака като царската дъщеря, да ѝ слугуватъ други наоколо. Тя е попаднала вече въ периода на самовъзпитанието. И когато хората завършатъ своето самовъзпитание, всички противорѣчия въ тѣхния животъ ще изчезнатъ. Противорѣчията въ свѣта се дължатъ на това, че хората искатъ да имъ слугуватъ. Ако се откажешъ да слугувашъ на нѣкое дѣте, което е привикнало да му служатъ, то веднага ще заплаче. Бащата на това дѣте може да е князъ, или царь, то не иска да знае и казва: „Дали си царь, или князъ, това не ме интересува. Ще ми слугувашъ на общо основание; храната трѣбва да ми се даде на врѣме“! Плаче това дѣте и заповѣдва. На какво се дължи този плачъ? Когато нѣкой човѣкъ плаче, докато не е изтеглилъ още вложенитѣ си пари въ банката, той има право да плаче. Но слѣдъ като изтегли паритѣ си, има ли право да плаче и да задѣва касиера? Да допуснемъ, че споредъ степеньта на твоето развитие, споредъ економията на твоя животъ, Богъ ти дава 5,000 лева, но ти си недоволенъ отъ тѣхъ и казвашъ: „Не се живѣе съ 5,000 лева. Трѣбва да се намѣрятъ още нѣкакви ресурси!“ Казвамъ: за да намѣришъ отнѣкѫдѣ още ресурси за себе си, това значи да ощетишъ економически друго нѣкое сѫщество. Питамъ: съ това ощетяване ти помагашъ ли поне малко за човѣшкото развитие? Тази е страшната економическа борба, която става между всички народи въ Европа. Днесъ на всички народи не достигатъ паритѣ. Като прѣдприематъ война, или нѣкакво въорѫжение, тѣ харчатъ милиарди левове. Отдѣ взиматъ тѣзи ресурси? — Народитѣ се взаимно ощетяватъ. Често голѣмитѣ народи ощетяватъ малкитѣ. Такова ощетяване се отразява и на природата. Разумно ли е то? — Не е разумно. Съврѣменнитѣ народи малко мислятъ върху лошитѣ послѣдствия отъ тѣзи ощетявания, защото, прѣди всичко, много отъ тѣхъ сѫ безвѣрници. Малко народи днесъ вѣрватъ въ вѫтрѣшната връзка, която сѫществува между живота и разумната природа. Повечето народи вѣрватъ само въ себе си. Англия вѣрва въ себе си. Германия вѣрва въ себе си. Франция вѣрва въ себе си. България сѫщо вѣрва въ себе си. Кой отъ старитѣ народи не вѣрваше въ себе си? Нима Римъ не вѣрваше въ себе си. Нима Асирия не вѣрваше въ себе си? Нима Персия не вѣрваше въ себе си? Това сѫ частични схващания, но тѣ съставляватъ само половината отъ Истината. Човѣчеството съставлява едно цѣло, а отдѣлнитѣ народи сѫ негови удове. Окултната наука поставя всѣки народъ като отдѣленъ удъ на единъ общъ организъмъ — на човѣшкия организъмъ. Мнозина се интересуватъ да знаятъ, на кой органъ отъ човѣшкия организъмъ отговаря всѣки народъ. Азъ ще ви кажа само тия органи, които съотвѣтствуватъ на българитѣ и на евреитѣ, а за другитѣ народи нѣма да ви кажа. Окултиститѣ казватъ, че славянитѣ прѣдставляватъ стомашната система отъ общия организъмъ; българитѣ прѣдставляватъ черния дробъ, специално жлъчката, а евреитѣ прѣдставляватъ единъ малъкъ вѫзелъ, който се намира близо до сърцето. Тази е била службата на евреитѣ въ общия организъмъ още отъ най-старитѣ врѣмена на човѣчеството, но сега тѣ се мѫчатъ да запушатъ отвърстието въ гърдитѣ на Христа, което се е образувало при пробождането Му на кръста. Значи, въ бѫдеще евреитѣ трѣбва да станатъ запушалки на дупки. Ще попитате: „На какво величие може да се надѣва единъ народъ, който се използува за запушване на малки дупки? — Това е голѣма привилегия! Ако ти можешъ да запушишъ една дупка, която зѣе въ раната на нѣкой човѣкъ, това е голѣма привилегия за тебе. Този човѣкъ ще ти благодари, че си му облекчилъ болката. Съврѣменнитѣ хора искатъ да спасятъ своитѣ тѣла, да придобиятъ безсмъртие. Тѣхното желание не е правилно. Безсмъртието на тѣлото зависи отъ душата. Да се спаси човѣкъ, да получи безсмъртие, това е една отъ великитѣ задачи на окултната наука. Всѣки знае, какво значи да бѫде спасенъ; не е достатъчно да бѫде човѣкъ спасенъ за година, двѣ или повече, но за цѣлата вѣчность. И като влѣзе въ живота на безсмъртието, той трѣбва да бѫде въ хармония съ цѣлото Битие, да бѫде въ хармония съ всички разумни сѫщества. Вземете, напримѣръ, нѣкой светия, прослѣдете живота му и ще видите, че всички негови мисли, чувства и дѣйствия сѫ насочени къмъ единствената цѣль — да подържатъ тази връзка и хармония съ сѫществата отъ невидимия свѣтъ. Всѣки народъ има не само по единъ, а по нѣколко светии. И въ България има не по малко отъ десеть души светии. Ние наричаме светиитѣ „гении“ на своя народъ. Тѣ не искатъ да бѫдатъ турени на високи мѣста, да служатъ като икони на своя народъ, но работятъ за народа, всрѣдъ който живѣятъ. Тѣ носятъ своята култура, по-висока отъ тази на народа, всрѣдъ който сѫ дошли. Българскитѣ светии работятъ за българския народъ, но единъ день, когато завършатъ работата си, ще задигнатъ чуковетѣ си и ще заминатъ. Ако отидете при нѣкой отъ тия светии и поискате да ви даде половината отъ своето имущество, ще го даде ли той? Светията не дава пари на заемъ; кесия въ джобъ не носи; пари въ рѫка никога не държи. Единственото нѣщо, което той може да ви направи е, да ви нагости хубаво и да ви даде отличенъ приемъ. Той ще ви даде легло, съ копринени покривки; сламеникътъ ще бѫде пъленъ съ най-хубавата трѣва, нерѣзана съ ножъ, а кѫсана съ рѫка; юрганътъ ви ще бѫде отъ най-финъ лененъ платъ, дебелъ 5 м. м., който държи много топло. Слѣдъ като се нахраните и прѣнощувате тамъ, на другия день той ще ви изпрати любезно и ще ви каже: „На добъръ часъ! Богъ да бѫде съ васъ!“ Речете ли да му поискате пари, той ще ви отговори: „Щомъ Богъ е съ васъ, и безъ пари се живѣе въ свѣта.“ — Ама имамъ жена, дѣца, какво да правя съ тѣхъ? — Дѣцата и жена ви нека се учатъ да служатъ на Бога. Вижте, какво правятъ птицитѣ! Прѣди два дни единъ господинъ намѣрилъ нѣкаква малка птичка, която дава на една позната, като казва: „Вземете тази малка птичка, хранете я, докато израсне. Тя се храни само съ хлѣбъ.“ Госпожата взима птичката и започва да я храни. Дава ѝ хлѣбъ, но тя: не си отваря устата. Послѣ тя ѝ отваря човката и туря трошицитѣ хлѣбъ близо до гърлото. Сега пъкъ не искала да глътне хлѣба. Чудѣла се госпожата, какво да прави съ тази малка птичка. Тя не могла да намѣри методъ, какъ да я храни. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ този примѣръ? — Само онзи човѣкъ може да разбере Истината, който има вѫтрѣшна жажда, вѫтрѣшенъ импулсъ да учи. Нѣкои казватъ: „Ние не се нуждаемъ отъ знания.“ Защо? — Понеже тѣзи хора мислятъ само за прѣхраната си. Добрѣ е да мислите за прѣхраната си, но Богъ, като ни е далъ животъ, Той сѫщеврѣменно ни е осигурилъ. Той ни осигурява само за единъ день, а не за повече. За другия день пакъ ни осигурява. Обаче, пристѫпимъ ли Неговитѣ закони, Той нищо не ни дава. По сѫщия начинъ постѫпва и светията: като отидешъ при него, той ще те нахрани, ще ти даде приемъ, но само за единъ день. Питамъ съврѣменнитѣ хора: всичкото изобилие на жито, на плодове и на много още храни, случайни явления ли сѫ на земята? Значи, въ сегашната еволюция на човѣчеството има достатъчно, даже прѣизобилно храна, отъ която всички живи сѫщества могатъ да се хранятъ умѣрено. Обаче, поради голѣмата лакомия на хората, днесъ храната не е правилно разпрѣдѣлена. Впрочемъ, и това има своя добра чърта. Нѣкога човѣкъ се е хранилъ изобилно, а сега трѣбва да се храни умѣрено, за да развие своитѣ морални сили. Въ сиромашията човѣкъ се развива морално повече, отколкото въ богатството. Гладътъ продължава живота на човѣка, води го къмъ безсмъртие. Онзи, който не е гладувалъ, не може да разбере, какви блага носи гладътъ, и колко врѣме може да се гладува. Единъ английски инженеръ направилъ слѣдния опитъ: той зазидалъ паякъ въ единъ камъкъ, като циментиралъ добрѣ камъка, отнийдѣ да не влиза въздухъ, и го оставилъ така цѣли 14 години. Слѣдъ този срокъ той отваря камъка и намира паяка живъ. Значи, паякътъ можалъ да прѣкара 14 години въ този камъкъ, лишенъ отъ въздухъ и храна. Питамъ: ако единъ паякъ може да живѣе 14 години безъ храна и слѣдъ това веднага пакъ да продължи всички функции на живота си, какво остава за човѣка? Хората на съврѣменната култура минаватъ за много учени, за много духовни и се хвалятъ, че се разговарятъ съ Бога, че иматъ откровения отъ невидимия свѣтъ. Но биха ли могли да издържатъ като този паякъ 14 години затворени въ камъкъ, лишени отъ въздухъ и храна? При тѣзи условия тѣ не биха могли да издържатъ. Има случаи, дѣто светии били заравяни въ гробищата, но слѣдъ извѣстно врѣме ги разравяли и не намирали нищо отъ тѣхъ. Значи, светиитѣ позволяватъ да ги заравятъ, но слѣдъ това сами излизатъ вънъ отъ гробоветѣ си. Обаче, това, което става съ светиитѣ, е непонятно за единъ съврѣмененъ умъ, който е привикналъ да разсѫждава материалистически за явленията въ живата природа. Той не може да си обясни, какъ е възможно човѣкъ, който е умрѣлъ веднъжъ и е заровенъ въ гроба, да излѣзе самъ отъ него. Това нѣщо знае само онзи, който излиза отъ гроба. Какво казва Писанието за Христа, когато излѣзълъ отъ гроба? Казва се, че ангелъ Господенъ слѣзълъ отъ небето и дигналъ камъка, който билъ върху гроба на Христа. Този ангелъ не дигналъ самъ камъка, но внесълъ нѣщо ново въ тѣлото на Христа. Той свали прѣвръзкитѣ, съ които бѣше обвито тѣлото на Христа, и така Христосъ излѣзе отъ гроба. Значи, има сила въ свѣта, която възкресява хората. Азъ наричамъ тази сила съ едно източно име „Лемру“. Тази сила съдържа Първичния Законъ, чрѣзъ който Богъ е създалъ цѣлото човѣчество. Въ този Първиченъ Законъ сѫществуватъ извѣстни условия, при които животътъ може правилно да се развива. При тѣзи условия само най-разумни сѫщества взиматъ участие въ развитието на човѣка. Човѣкъ не може да стане разуменъ, великъ и гениаленъ, ако не е свързанъ съ тѣзи разумни сѫщества. Това прѣдставлява вѫтрѣшна връзка на живота. Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е“. Той подразбира разумния, Първичния законъ, при който човѣкъ може самъ да се роди. Скръбьта произтича отъ условията, които ни се налагатъ. За да роди човѣкъ нѣщо, непрѣменно трѣбва да мине прѣзъ ограничителнитѣ условия на живота. При всѣки даденъ случай скръбьта не се отнася до зародиша, но до самия законъ. Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди дѣтето, както трѣбва, и съ това ще напакости на себе си и на Първичния законъ. Понѣкога у човѣка се заражда вѫтрѣшно съмнѣние, да не изгуби душата си. Това не е обикновеното съмнѣние, но разговоръ между Първичната Причина и душата на човѣка, както майката се разговаря съ дѣтето, което е въ утробата ѝ. Тя му казва: „Докато си въ мене, ти ще кротувашъ, нѣма да дигашъ шумъ, защото условията, при които живѣешъ, сѫ опасни. Дигашъ ли шумъ, ще напакостишъ и на себе си, и на мене. Прѣзъ брѣменния си периодъ майката трѣбва да се стреми да не събуди прѣждеврѣменно съзнанието на дѣтето. Цѣли деветь мѣсеца то спи дълбокъ сънъ и се събужда, само слѣдъ като се образува първата нишка на дихателната система. И затова, когато дѣтето излѣзе отъ утробата на майка си, чува се първата вдишка. Чрѣзъ тази вдишка става съединение на дѣтския животъ съ великия животъ. Отъ този моментъ то става свободно, а майката се радва, защото започватъ вече отношения между нея и дѣтето. Майката скърби, докато дѣтето е въ нея, докато нѣма отношения съ него, но щомъ се зародятъ отношения и нейниятъ животъ се съедини съ живота на дѣтето, тя се радва. Слѣдователно, всѣки човѣкъ скърби за своитѣ идеи, докато сѫ у него; щомъ излѣзатъ отъ него, той се радва. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ живота. Търговецътъ скърби, докато паритѣ му не сѫ пласирани; щомъ ги пласира, той се радва. Земледѣлецътъ скърби, докато изоре нивитѣ си; щомъ ги изоре, ожъне и прибере житото, той вече не скърби. Военачалникътъ скърби, докато не е влѣзълъ въ бой; щомъ влѣзе въ бой и побѣди, той се радва. Всѣки човѣкъ се радва на идеитѣ си, слѣдъ като тѣ принесатъ плодъ. Казвамъ: при сегашното развитие на човѣчеството, хората скърбятъ, докато придобиятъ капиталъ; като го придобиятъ и пласиратъ, скръбьта имъ се прѣвръща въ радость. Днесъ всички хора се стремятъ да придобиятъ Божията Любовь, т. е. капитала на Вѣчния Животъ. Питамъ: като придобиете Божията Любовь, за какво ще я употрѣбите? Достатъчно ли ви е само да знаете, че Богъ ви обича? — Не. Щомъ Богъ обича хората, Той ще ги изпрати въ свѣта на работа. Не е ли сѫщото и въ свѣта? Когато момъкъ и мома се обичатъ, единиятъ отъ тѣхъ казва: „Или азъ ще дойда да живѣя при тебе, или ти ще дойдешъ при мене.“ Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкътъ напуска майка си и баща си — двамата напускатъ своя домъ. Не е добро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да роди Божественото добро, да придобие своята свобода. Не е въпросътъ въ женитбата по форма, но това подразбира законъ за сливане, за обединение на хората въ едно цѣло. За насъ всѣка форма трѣбва да бѫде тъй свещена, както душата е свещена. Засега човѣкътъ, като форма, като физическо тѣло, не е свещенъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили тази святость, затова, именно, всички религиозни и свѣтски хора ще минатъ прѣзъ голѣмъ изпитъ. Човѣкъ трѣбва да дойде до това положение, че като срещне подобния си, да вижда Божественото въ него. Така трѣбва да схващатъ нѣщата и страдащиятъ, и онзи, който изстрада. И двамата еднакво трѣбва да съзнаватъ положението си, като братя, за да спомогнатъ при създаване на новата култура, новото възпитание. Тъй както живѣятъ хората днесъ, тѣхнитѣ мисли и чувства раждатъ само условия за смърть и страдания. Днесъ и при най-благоприятнитѣ условия на живота, всички хора лѣгатъ и ставатъ съ страхъ, умиратъ и се раждатъ съ страхъ и казватъ: „Какво ли има на онзи свѣтъ? Ние сме грѣшни; като отидемъ на онзи свѣтъ, ще има мѫчения и страдания.“ Умътъ на съврѣменнитѣ хора е изпълненъ само съ отрицателни мисли. Питамъ: какво може да се постигне отъ единъ такъвъ животъ, пъленъ само съ отрицателни мисли? Казвамъ: всички непотрѣбни нѣща въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърце трѣбва да се изхвърлятъ навънъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичкия киръ, отъ всички физически нечистотии; човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички нечисти мисли и желания. Той трѣбва абсолютно да се освободи отъ тѣхъ и да се прѣчисти, като вземе очистително, по всички правила на науката. Разбира се, това не става съ насилие. Онѣзи, които постѫпватъ по този начинъ, ще иматъ прогресъ въ своя животъ, ще се развиватъ еволюционно. Онѣзи, които не постѫпватъ по този начинъ, всѣкога ще иматъ загуби. И затова Писанието казва: „Божието благоволение е само върху онѣзи, които вървятъ съобразно Неговитѣ закони“. Христосъ казва: „Ако моето разумно Слово прѣбѫдва въ васъ, и вие прѣбѫдвате въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. И слѣдъ това Азъ ще ви се изявя.“ Изявяването е законъ на безсмъртие. Това подразбира да се освободишъ отъ всички тягости на живота, или казано на съврѣмененъ езикъ: да имашъ свободенъ билетъ да пѫтувашъ разумно навсѣкѫдѣ, дѣто пожелаешъ. Разумность се иска отъ хората! Една религиозна жена се качила единъ день на трена безъ билетъ, искала да пропѫтува България безплатно. Идва кондукторътъ, иска билета ѝ. Тя му казала: „Азъ съмъ царска дъщеря, дъщеря на Бога и пѫтувамъ безплатно.“ Кондукторътъ не хваналъ вѣра на това, че тя била царска дъщеря и я свалилъ още на първата станция, като ѝ съставилъ актъ за нарушение на законитѣ въ държавата. По сѫщия начинъ нѣкой човѣкъ казва: „Знаешъ ли кой съмъ азъ?“ — Кой си ти? — Царски синъ съмъ. — Не, ти си човѣкътъ, съ когото кондукторътъ лесно ще се справи. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ заблуждения. Ако нѣкой човѣкъ иска да покаже, че е духовенъ, прѣди всичко, той трѣбва да има въ себе си сила и мощь, да прави чудеса, каквито обикновенитѣ хора не могатъ да правятъ. Единъ човѣкъ разправялъ, че прѣди 20 години могълъ да лѣкува болни, да възкресява мъртви и т. н.. Казватъ му: „Хайде, опитай се и сега да излѣкувашъ нѣкой умиращъ или да възкръсишъ нѣкой умрѣлъ, както си правилъ това прѣди 20 години! — Сега вече изгубихъ силата си. — Не е така. Защо прѣди 20 години си ималъ сила, а сега си я изгубилъ? Това не говори добрѣ за тебе. Човѣкъ, който има сила да лѣкува, той и сега ще има сила да лѣкува, както и прѣди 20 години. Законътъ и въ миналото, и сега трѣбва да бѫде единъ и сѫщъ. Не може да има изключения отъ този законъ. Изключенията говорятъ, че има нѣкакво нарушение на Божиитѣ закони, а нарушения има всѣкога въ личния животъ на човѣка. Когато човѣкъ помисли за себе си, че е факторъ въ свѣта, той е вече на погрѣшната страна. Човѣкъ трѣбва да знае, че Богъ е начало и край на нѣщата, и когато започва нѣкаква работа, той трѣбва да съзнава, че Богъ дѣйствува чрѣзъ него. Отиде ли при нѣкой боленъ, нека първо се обърне къмъ Господа и каже: „Господи моля ти се, помогни ми да излѣкувамъ този боленъ!“ Не може ли да го излѣкува, той трѣбва да знае, че между Бога и неговото съзнание нѣма никаква връзка. Щомъ съзнае това, веднага трѣбва да потърси причината на неговия неуспѣхъ. Свърже ли се човѣкъ съ Божественото съзнание, Богъ работи вече чрѣзъ него. И като отиде този човѣкъ при нѣкой боленъ, достатъчно е да постави рѫката си върху главата на болния, и слѣдъ три минути болниятъ ще стане отъ леглото си. Този човѣкъ вече вижда, че между него и Божието съзнание има връзка. Ако единъ духовенъ човѣкъ успѣе да излѣкува сина на нѣкой богати хора, той трѣбва да имъ каже: „Сега вие трѣбва да продадете вашето имане, да го раздадете на сиромаситѣ и да заживѣете новъ животъ.“ Отъ този моментъ и болниятъ, и здравитѣ около него ще станатъ слуги на Бога. — Ами ти колко искашъ? — Нищо. Това, което давате на другитѣ, правите заради мене. Тъй трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ, който се наема да лѣкува въ името Божие. Не постѫпва ли така, той все ще говори за своята сила, която е ималъ прѣди 20 години. Да излѣкувашъ днесъ единъ боленъ, а утрѣ да не можешъ да лѣкувашъ, това не е лѣкуване. Не може да се разчита на човѣкъ, който губи своята сила. Казвамъ: за да имаме прогресъ, трѣбва да придобиемъ Божията Любовь. Мнозина искатъ да иматъ Божието благоволение и Божията Любовь, но не сѫ готови за жертви. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да бѫде човѣкъ свързанъ си Божественото съзнание и да влезе като ученик въ Божествената Школа. Свързан ли си съ Бога, и беден да си, ще се чувствувашъ богатъ въ съзнанието си: и въ който гради влезеш, на която врата да похлопаш, навсѣкѫдѣ ще ти отворят, ще те приемат въ своитѣ обятия. Дѣто и да идешъ по свѣта, навсѣкѫдѣ ще намѣришъ свои братя. А сега, на една врата хлопате — не ви отварятъ; на друга врата хлопате — пакъ не ви отварятъ. Защо? — Вие търсите само богатитѣ банкери, но трѣбва да знаете, че богатитѣ банкери не раждатъ лесно. Тѣ само помѣтатъ. Заченатъ нѣщо, поносятъ го 2-3 мѣсеца и послѣ го помѣтатъ. И най-послѣ какво става съ тѣхъ? — Умиратъ и оставятъ всичката работа на синоветѣ си, тѣ да я довършатъ. Слѣдъ това синоветѣ питатъ: „Сега какво да правимъ съ паритѣ?“ — Раздайте ги на бѣднитѣ! Ето едно отъ разрѣшенията на економическия въпросъ. Като казвамъ, че паритѣ трѣбва да се раздадатъ на бѣднитѣ, не подразбирамъ раздаване въ букваленъ смисълъ на думата, но имамъ прѣдъ видъ това злато да се разтопи по алхимически начинъ и да се разтвори въ вода. И като дойде при мене нѣкой бѣденъ да иска пари на заемъ, ще му дамъ три лъжици отъ този разтворъ сутринь една, на обѣдъ една и вечерь една. Приеме ли той три лъжици отъ разтвореното злато, нищо друго не му трѣбва. Който не може да приеме златото по такъвъ начинъ, той ще се стреми да го придобие по външенъ пѫть, но това злато ще му костува живота. Ако има такова злато въ джоба си, дѣто и да бѫде, все ще се озърта, да не го слѣди нѣкой. Отиде ли нѣкѫдѣ въ странство, щомъ разбератъ, че има пари, веднага апашитѣ ще тръгнатъ подиръ него, и въ нѣкое затънтено мѣсто ще го наложатъ. Тамъ той трѣбва да рѣши: или живота си да даде, или златото — едно отъ двѣтѣ трѣбва да пожертвува. Малко хора ли сѫ били задушавани и убивани само поради това злато? Ако дойде единъ апашъ при мене да иска пари, азъ ще му кажа: „Ти искашъ пари, нали? Добрѣ, ще ти дамъ, но първо ще те попитамъ: „Съгласенъ ли си да се простишъ съ своя занаятъ? Ако той каже, че е съгласенъ, ще му дамъ три лъжици отъ разтвореното по алхимически начинъ злато. Изпие ли три лъжици отъ алхимическото злато, той веднага ще се откаже отъ своя старъ занаятъ. Вие казвате: „Лесно се говори така, но мѫчно се живѣе“. Съгласенъ съмъ съ васъ, че мѫчно се живѣе въ свѣта. Какво подразбираме подъ думитѣ „мѫчно се живѣе?“ Тѣ означаватъ: мѫчно се живѣе безъ Бога, т. е. мѫчно се живѣе безъ глава, но мѫчно се живѣе и безъ тѣло; мѫчно се живѣе съ пари, но мѫчно се живѣе и безъ пари; мѫчно се живѣе съ здраве, но мѫчно се живѣе и безъ здраве. Ако си здравъ, държавата ще те вземе войникъ и ще те тури въ казармата. Оттамъ ще те праща на работа: шосета да правишъ, улици да регулирашъ, релси на желѣзницитѣ да прокарвашъ, да взимашъ участие въ нѣкои държавни постройки и т. н. Ако пъкъ дойде нѣкоя болесть, туря те на легло да лежишъ на гърба си не можешъ да се обърнешъ нито налѣво, нито надѣсно. Викатъ лѣкари; тѣ правятъ една, втора, трета инжекция, нищо не ти помага. Кое е най-лесното въ живота? Турцитѣ казватъ: „Най-лекиятъ животъ е да се намирашъ прѣдъ наргелето, да си пиешъ едно слѣдъ друго кафенцата и за нищо въ свѣта да не мислишъ.“ Казвамъ: турцитѣ изпиха толкова хиляди наргелета, но не можаха да съградятъ Турция, не можаха да направятъ прѣобразования. Като си отидоха старитѣ турци, и наргелетата отидоха. Дойдоха младотурцитѣ, и Турция взе да се съвзима. Най-първо тѣ се заеха да освободятъ Турция отъ кучетата, които се бѣха много размножили. Дойдоха младотурцитѣ, и нови врѣмена, нови идеи дойдоха въ Турция. И тъй, всички съврѣменни християни трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ наргелета. Защо? — За да придобиятъ Любовьта. Само по такъвъ начинъ човѣкъ може да добие Любовьта. Любовьта на земята може да се изрази чрѣзъ нѣкой човѣкъ, който ви обича. Той може да бѫде вашата майка или вашиятъ баща, вашитѣ братъ или сестра, вашата жена или вашитѣ дѣца, и най-послѣ нѣкой вашъ приятель, или нѣкое животно. Само при такива условия човѣкъ може да придобие щастие. Въ това направление всѣки отъ васъ може да направи единъ опитъ, за да се убѣди, че смисълътъ на живота не се крие въ сегашнитѣ врѣменни блага, за постигането на които може да си разбие главата. Не, има новъ начинъ, по който може да се живѣе; има новъ начинъ, по който женитѣ могатъ да раждатъ — да раждатъ безъ скръбь. Започнатъ ли хората да живѣятъ по новия начинъ, тѣ ще трѣбва да постѫпятъ въ първо отдѣление на живота и да възприематъ и слушатъ като дѣца това, което имъ се прѣподава. Днесъ всички хора казватъ, че народитѣ трѣбва да сѫществуватъ. — Така е, народитѣ трѣбва да сѫществуватъ, но за да бѫде единъ народъ здравъ, той трѣбва да постави Божията Любовь като основа на своя животъ. Когато тази Любовь дойде между хората, тя дѣйствува навсѣкѫдѣ по единъ и сѫщъ начинъ. Дойде ли Любовьта между хората, майкитѣ ще раждатъ добри, разумни, здрави дѣца. Всички добри, всички гениални дѣца, били тѣ поети, музиканти или художници, се раждатъ при условията на Любовьта. Азъ наричамъ тия състояния „Лемру.“ За да дойде човѣкъ до това състояние, той трѣбва да е направилъ редъ усилия въ живота си, да се е трудилъ и работилъ съ постоянство. Мнозина казватъ: „Ние се молимъ.“ — Да, молите се, но не учите. Да се моли човѣкъ, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа. Когато ученикътъ влѣзе въ училището, той не трѣбва прѣзъ цѣлия день само да се моли, но трѣбва и да учи. Ако той се моли, но не учи, учительтъ ще му каже: „Ти трѣбва да се молишъ, но едноврѣменно съ това трѣбва и да учишъ.“ Ученикътъ казва: „Като излѣза на дъската, азъ ще се моля, и задачата ми ще се рѣши.“ — Не, задачата не може да се разрѣши само по този начинъ. Молитвата и учението трѣбва да вървятъ паралелно. Молитвата е само единъ актъ въ разбирането. Когато азъ разрѣшавамъ една задача, трѣбва да се моля, но сѫщеврѣменно и да работя, като се радвамъ, че рѣшавамъ задачата си по единъ правиленъ начинъ. Когато правя едно добро дѣло, не само азъ трѣбва да се радвамъ, но и този, на когото правя доброто; и слѣдъ това, всѣки, който види това дѣло извършено, да каже: „По-добро дѣло отъ това не може да бѫде!“ Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е“. Това се отнася за сегашнитѣ врѣмена. Ние виждаме, че днесъ човѣкътъ е дошълъ до положение да чувствува само своитѣ страдания и нещастия. Затова хората казватъ: „Родили сме се, но слѣдъ това ще умремъ.“ Човѣкъ се е родилъ, така е, но азъ не съмъ съгласенъ съ това, че ще умре. За човѣшката душа има раждане, но нѣма смърть. Човѣшката душа трѣбва да се ражда, безъ да умира. Това е радостьта. Когато човѣкъ дойде до положението да съзнае, че е излѣзълъ отъ смъртьта, отъ ограниченията, въ него настава вѫтрѣшна радость. Казвамъ: ние трѣбва да се върнемъ къмъ първичния животъ. Какъ ще се постигне това нѣщо? — Когато дойдатъ голѣмитѣ страдания въ свѣта, голѣмиятъ недоимъкъ. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро, но се чувствува ограниченъ, съ голѣма тъмнина на съзнанието, недоволенъ отъ себе си и не знае, какъ да направи доброто. Този човѣкъ се пооглежда натукъ-натамъ, позамисля се, но нѣщо му не достига, не разбира, какъ и отдѣ да започне работата. Обръща се за съвѣтъ къмъ единъ, къмъ втори, къмъ трети, но положението му не се улеснява. Най-послѣ дохожда въ свѣта нѣкакво общо страдание, и той обръща мисъльта си къмъ него. Не се минава много врѣме, мисъльта му се прояснява, и този човѣкъ започва да разбира, какво трѣбва да направи, какъ да пристѫпи къмъ разрѣшението на своята задача. Ще ви приведа другъ примѣръ. Единъ американски милионеръ ималъ синъ ученикъ, който билъ много слабъ по математика. Когато трѣбвало да се яви на изпитъ по този прѣдметъ, той се чудѣлъ, какъ да подкупи учителя си, за да прѣмине въ по-горенъ курсъ, но никога не успѣвалъ въ това. По едно врѣме, когато трѣбвало втори пѫть да се яви на изпитъ по математика, съобщаватъ му, че бащата изгубилъ всичкото си имане и остава послѣденъ сиромахъ. Като чулъ тази новина, синътъ се стресналъ силно, понеже до това врѣме всѣкога уповавалъ на богатството на баща си, и вслѣдствие силното сътресение, въ мозъка му става голѣмо прояснение. Отъ този моментъ синътъ на богаташа започналъ да разбира задачитѣ и самъ да ги рѣшава. Слѣдъ продължителни усилия въ това направление, той успѣлъ да стане даже виденъ математикъ. Докато бащата билъ богатъ, синътъ билъ послѣденъ ученикъ по математика; щомъ бащата изгубилъ имането си, синътъ станалъ пръвъ ученикъ по този прѣдметъ. На това основание, докато човѣкъ е богатъ, той не може да стане гений или светия. Това не показва, че богатството е лошо нѣщо, но докато човѣкъ е богатъ, върху него се натрупватъ мислитѣ на хората, които сковаватъ ума му, и той не може да работи. Изгуби ли богатството си, той се освобождава отъ натрупанитѣ мисли върху него, умътъ му се избистря и започва да работи. Нѣкой казва: „Защо да не бѫда богатъ човѣкъ?“ — Ако искашъ да бѫдешъ обикновенъ човѣкъ, можешъ да бѫдешъ богатъ; но ако искашъ да се подигнешъ, да придобиешъ знания, трѣбва да се освободишъ отъ богатството, което смущава твоя умъ, и по този начинъ спъва твоето развитие. Ако си богатъ, хората постоянно ще ти даватъ проекти, какво да правишъ; и ако ги слушашъ, главата ти ще се забърка. Нѣма гений въ свѣта, който да е разширилъ своето богатство. Той го е оставилъ на други, тѣ да се занимаватъ съ него. Затова всички Велики Учители на човѣчеството сѫ казвали: „Който иска да придобие Вѣчния Животъ, трѣбва да се отрече отъ своето богатство, да го раздаде на бѣднитѣ, а той самъ да работи за своето усъвършенствуване. Христосъ казва: „Продай имането си и го раздай на сиромаситѣ.“ Това не се отнася до обикновенитѣ хора. Тѣ нека държатъ имането си вързано въ деветь вѫзла, както казватъ българитѣ. Това се отнася до онѣзи, които искатъ да се подигнатъ, които искатъ да станатъ гении, светии. Тѣ трѣбва да бѫдатъ доволни въ себе си отъ условията, които разумното Провидѣние имъ е наложило. Такъвъ човѣкъ трѣбва правилно да разрѣшава задачата си и всѣка сутринь, като стане, той трѣбва да знае, има ли връзка съ разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ, или нѣма; той трѣбва да знае още, ще може ли да свърши работата, която започва. Това нѣщо може да знае и всѣки обикновенъ човѣкъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ това, че започватъ една работа и я оставатъ недовършена. Смисълътъ седи въ това, когато една жена зачне, тя трѣбва да роди! Започнешъ ли съ образованието си, трѣбва да имашъ резултатъ; започнешъ ли съ Любовьта, трѣбва да имашъ резултатъ; започнешъ ли съ Мѫдростьта, трѣбва да имашъ резултатъ; започнешъ ли съ Правдата, трѣбва да имашъ резултатъ; започнешъ ли съ Добродѣтельта, трѣбва да имашъ резултатъ. Всички резултати въ земния животъ трѣбва да бѫдатъ свързани въ едно цѣло. Казвамъ: първиятъ човѣкъ, Адамъ, е ималъ съвсѣмъ друга форма отъ тази на сегашния човѣкъ. Първитѣ хора сѫ имали знания, тѣ сѫ били ясновидци и сѫ виждали нѣщата, които ставатъ не само въ настоящето, но и тия които ще станатъ въ бѫдеще. Първитѣ хора сѫ боравили съ чистата наука; и това, което виждаме въ съврѣменната математика, както и въ другитѣ отрасли на науката, е останало отъ тѣхъ. Съврѣменната наука дължи на тия хора, които сѫ заминали вече отъ земята. Азъ подразбирамъ, че тѣ живѣятъ въ друга сфера, по-висока отъ земята. Нѣкои отъ тия хора живѣятъ на височина около 6,000 километра надъ земята; други живѣятъ на височина 10 - 15 хиляди километра надъ земята, а има такива, които живѣятъ и на 120 хиляди километра височина. Онѣзи пъкъ, които живѣятъ на слънцето, тѣ се явяватъ много рѣдко на земята. Обаче, всички тия сѫщества взиматъ колективно участие въ развитието на човѣчеството, понеже иматъ любовь къмъ първичния човѣкъ. Значи, на земята сѫществува единъ човѣкъ, който служи за образецъ на другитѣ, а всички останали хора съставляватъ неговото тѣло. По причина на този общъ човѣкъ, всички разумни сѫщества иматъ любовь къмъ цѣлото човѣчество, което съставлява неговото тѣло. Този, когото тѣ обичатъ, ние наричаме проявения Богъ, или Господъ, или Спаситель. Подъ тѣзи имена ние подразбираме козмичния човѣкъ, който включва всичко въ себе си. Споредъ положителната религия, за да вървятъ работитѣ на човѣка добрѣ и въ материалния, и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да бѫде свързанъ съ козмичния човѣкъ. Свърже ли се съ него, нѣма защо да ходи изъ цѣлия свѣтъ да търси това, което му е необходимо. Защо? — Защото каквото му потрѣбва, той ще го поиска отъ козмичния човѣкъ, и веднага ще го получи. Този човѣкъ не строшава никому думата на двѣ. Искате ли нѣщо отъ него, пожелайте го само единъ пѫть, нѣма защо да го искате 20 пѫти. Натиснете ли веднъжъ звънеца, чакайте вече за отговоръ. Козмичниятъ човѣкъ ще стане, ще се облѣче хубаво, ще вземе книжата си, и докато ви отговори, може да минатъ часъ - два — нищо отъ това; не бързайте и не се безпокойте за отговора му. Слѣдъ това той ще отвори вратата на стаята си и ще каже: „Заповѣдайте въ моя палатъ!“ Казвамъ: онѣзи отъ васъ, които иматъ тази опитность, ще повѣрватъ; онѣзи, обаче, които нѣматъ тази опитность, ще кажатъ: „Това не се отнася до насъ.“ Едно е вѣрно, че всички ще дойдатъ до тази опитность. Казва Христосъ: „Жена кога ражда, на скръбь е.“ Момата казва: „Какво ме интересува скръбьта на родилката?“ Казвамъ: и ти ще дойдешъ до това положение, и ти ще трѣбва да родишъ! Момъкътъ казва: „Какво ме интересува тази скръбь? Баща ми да му мисли!“ — Не, и ти ще дойдешъ до това положение. Има хора, които не сѫ женени, но Господъ нѣма да ги остави така, все ще ги застави поне една жена да хранятъ. На нѣкои хора ще даде десеть жени да гледатъ. Една лека жена дойде при нѣкой светия и му казва: „Нѣма какво да правишъ, ще ме гледашъ, ще ме хранишъ, ще се молишъ за моето спасение!“ Той, горкиятъ, не може да се освободи отъ нейнитѣ лоши мисли. Обръща се къмъ Господа, моли се, казва: „Моля Ти се, Господи, освободи ме отъ тази жена!“ Тъкмо се освободи отъ нея, дойде друга нѣкоя. Вие мислите, че като станете светии, ще се освободите отъ тѣзи жени. Не, десеть паднали жени ще се изредатъ при васъ, че коситѣ ви ще побѣлѣятъ отъ чудо. Косата на светията е бѣла, но като мине послѣдния изпитъ, като се освободи и отъ послѣдната жена, косата му става черна, лъскава, като на младъ момъкъ. „Жена кога ражда, на скръбь е, но като роди, скръбьта ѝ се прѣвръща въ радость.“ Това подразбира, че тя се свързва съ Бога. Тази е идеята. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да се свърже човѣкъ съ Бога. Ние, обаче, не разбираме да се направи връзка съ обикновения Богъ, както Го схващатъ религиознитѣ хора, но подразбираме връзка съ възвишеното, тихото състояние у човѣка, което всѣкога му посочва правия пѫть въ живота. Това Божествено начало говори въ всички хора, били тѣ царе, князе, министри, светии, или най-послѣдни бѣдняци. Това сѫ служби само, които човѣкъ изпълнява въ своя врѣмененъ животъ на земята. Великиятъ Господъ може да ви постави на различни служби — всички сѫ почтени. При всѣка служба човѣкъ има възможность да изучава хората, а едноврѣменно съ това да проучава и себе си. Чрѣзъ тѣзи служби Богъ ви изпраща нѣкѫдѣ да прѣдадете Неговото благословение. Богъ ви изпраща да прѣдадете нѣкое писмо отъ Него. Който получи това писмо отъ васъ, ще каже: „Има праведни хора въ свѣта!“ Къмъ тази връзка, именно, трѣбва да се стремите! Направите ли тази връзка, вие ще бѫдете сигурни, че никой не може да ви вземе това, което имате. То не значи, че ако сте свързани съ Бога, нѣма да имате мѫчнотии. Ще имате мѫчнотии, но ще бѫдете силни да ги разрѣшавате. Сега, при прѣсъздаване вашия характеръ, турете си като задача, въ продължение на една година да рѣшавате правилно и съ радость мѫчнотиитѣ си. Като дойде нѣкоя мѫчнотия, кажете си: „Жена кога ражда, на скръбь е, но като роди, не помни скръбьта си. Щомъ е така, и азъ мога да родя. Сега скърбя, защото съмъ заченала нѣщо, но като родя, ще се радвамъ.“ Казвате: „Кой знае, дали е така!“ — Вие знаете, че е така; щомъ сте заченали, ще родите. Христосъ казва: „Овцитѣ, които Богъ ми е далъ, никой не може да ги отнеме, понеже нѣма по-голѣмъ отъ Отца ми.“ Богъ е най-голѣмъ въ цѣлото Царство. Питамъ: кой може да попрѣчи на вашитѣ идеи? Ако нѣкой може да попрѣчи на идеитѣ ви, тѣ не сѫ силни. За обяснение на мисъльта си, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ човѣкъ се заелъ да подържа правото навредъ по свѣта. На десеть мѣста подържалъ правото, и на десетьтѣ мѣста го били. По едно врѣме чува едного, че пита: „Нѣма ли право въ този свѣтъ?“ Той му отговорилъ: „Азъ подържамъ правото, но не смѣя да го изповѣдвамъ, понеже на десеть мѣста ме биха, а тебе само на едно мѣсто сѫ те били.“ Днесъ хората сѫ наплашени, и всѣки отъ тѣхъ казва: „И азъ подържамъ правото, но понеже на десеть мѣста ме биха, повече не смѣя да го подържамъ, сега ще мълча.“ Не е важно да подържаме правото на думи, но да го устояваме въ дѣла. Въ турско врѣме българитѣ съ мисъльта си кѫсаха вѫжетата, на които бѣсѣха тѣхнитѣ братя. Мощна бѣше тѣхната мисъль! Турцитѣ имаха обичай, като се скѫса вѫжето, на което бѣсятъ нѣкого, сваляха го отъ бѣсилката. Въ сегашнитѣ врѣмена, между съврѣменнитѣ християнски народи, и десеть пѫти да се скѫса вѫжето, пакъ ще обѣсятъ човѣка. Старитѣ българи, обаче, спазваха обичая на турцитѣ. Днесъ много хора се интересуватъ да гледатъ, какъ бѣсятъ. Питамъ: какъвъ е този човѣкъ, който иска да гледа зрѣлища, който се интересува да види, какъ бѣсятъ нѣкого? Мисъльта на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде толкова силна, че да кѫса вѫжетата, съ които бѣсятъ. Никакви вѫжета не трѣбва да се турятъ на врата на човѣка! Мисъльта на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде насочена къмъ слѣдното: да кѫса вѫжетата, да разрушава затворитѣ, да разтопява веригитѣ отъ краката и рѫцѣтѣ на затворницитѣ. Такава мощна мисъль и такова мощно чувство трѣбва да има въ ума и въ сърцето на праведния. Така трѣбва да мислятъ и чувствуватъ всички хора, та като ги види Господъ, да каже: „Тѣзи хора мислятъ и чувствуватъ така, както азъ ги създадохъ първоначално. Тѣ живѣятъ споредъ моя законъ.“ Кой създаде бѣсилкитѣ, затворитѣ, веригитѣ? — Нѣкой създаде и бѣсилкитѣ, и затворитѣ, и веригитѣ. За него Христосъ казва: „Той отначало бѣше человѣкоубиецъ, но дерзайте, Азъ побѣдихъ свѣта!“ Ако сегашнитѣ християни иматъ такава мощна мисъль, каквато имаха старитѣ българи, всички вѫжета на бѣсилкитѣ щѣха да се скѫсатъ, както това ставаше въ турско врѣме. Трѣбва ли да чакате да дойде нѣкой да прѣрѣже вѫжетата? Въ Индия има факири, които владѣятъ закона чрѣзъ силата на мисъльта да прѣрѣзватъ вѫжета, да разтопяватъ желѣзни вериги. Мощна е човѣшката мисъль! Тя може и желѣзни вериги да разтопява, вѫжета на бѣсилки да кѫса, и пѫтя на хората да отваря. Това е резултатъ на мощната сила Божия, която дѣйствува въ насъ. Богъ, Който живѣе въ насъ, казва: „Продай всичкото си имане и го раздай на сиромаситѣ!“ Но ти се усъмнишъ, прѣкѫснешъ връзката си съ Него, и тѣлото ти остава безъ глава, обѣсватъ те. Нѣкой човѣкъ има глава, която се търкаля, а тѣло нѣма. Какво ще прави само съ една глава? Казвамъ: религиознитѣ хора говорятъ днесъ само върху Библията. Тѣ казватъ: „Знаете ли, какво е казалъ пророкъ Иезекиилъ? Знаете ли, какво е казалъ пророкъ Исайя?“ — Знаемъ, какво сѫ казали пророцитѣ, но най-важно е, какво сѫ въплотили въ думитѣ си; важно е, какъвъ примѣръ сѫ оставили съ своя животъ на човѣчеството. Пророкъ Данаилъ бѣше въ рова между лъвоветѣ. Изядоха ли го тѣ? Тримата момци, Сидрахъ, Мисахъ, Авденаго, бѣха въ огнена пещь. Изгорѣха ли тамъ? Такъвъ трѣбва да бѫде религиозниятъ човѣкъ: нито лъвове да го ядатъ, нито огънъ да го гори! Истински религиозенъ човѣкъ е този, който има такава силна мисъль, която прѣдъ никакви прѣпятствия не се спира. Като отиде при нѣкой богатъ човѣкъ, той нѣма да му се моли за пари, но съ мисъльта си само ще го застави да даде, колкото му трѣбватъ. Ще кажете: „Тогава ще ставатъ голѣми злоупотрѣбления.“ — Не, само мисъльта на абсолютно чистия човѣкъ е въ състояние да прѣодолява всички спънки и мѫчнотии въ живота. И тъй, правете опити, да видите, каква е силата на вашата мисъль. Виждате въ паяжината не паяка една муха. Концентрирайте мисъльта си къмъ паяжината и слѣдете, ще можете ли да скѫсате паяжината и да освободите мухата. Ако можете да освободите мухата, вашата мисъль и вашето християнство сѫ силни; не можете ли да я освободите и мисъльта ви, и християнството ви, като идея, сѫ слаби. Това индуситѣ могатъ да правятъ. Единъ българинъ, който се занимавалъ съ тайнитѣ науки, правилъ опити за усилване на мисъльта си и дошълъ до убѣждението, че съ мисъльта човѣкъ може да прави различни чудеса. И наистина, съ силата на своята мисъль той могълъ да прѣнася малки прѣдмети отъ едно мѣсто на друго. Христосъ казва: „Всѣки, който вѣрва въ мене и изпълнява моитѣ заповѣди, ще прави чудеса, като моитѣ, и по-голѣми отъ моитѣ.“ Ние не говоримъ за чудеса, които залъгватъ хората, но за такива, отъ които можемъ да добиемъ пълна самоувѣреность, че сме свързани съ Бога, и съ Неговата помощь само можемъ да разрѣшимъ голѣмитѣ мѫчнотии, които сега идатъ въ свѣта. Изобщо, въ сегашната култура, ученицитѣ на християнството или на Божествената Школа, ще прѣминатъ прѣзъ голѣмо прѣсѣване, за да се опита, додѣ е стигнала тѣхната вѣра, тѣхната интелигентность и тѣхнитѣ способности. То ще бѫде генерално прѣсѣване, генераленъ изпитъ. Това наричаме край на една епоха, която завършва и начало на друга, нова, въ която сега влизаме. „Жена кога ражда, на скръбь е.“ И ако вие сега скърбите, причината е, че раждате великата идея, която е дълбоко скрита въ васъ. Като родите, нѣма да помните скръбьта си. Това подразбира, че ще имате единъ завършенъ плодъ. Това подразбира още и закона на безсмъртието. Който придобие безсмъртието, той ще стане ученикъ на Божествената Школа, или приятель на Бога, както се е наричалъ Аврамъ. „Жена кога ражда, на скръбь е, а като роди, забравя скръбьта си и се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Разумното въ насъ съзнава, че Богъ живѣе въ нашата глава; ние вървимъ по Неговитѣ пѫтища, прилагаме Неговитѣ закони и затова, каквото поискаме, можемъ да постигнемъ. Бесѣда отъ Учителя, държана на 10 юний, 1928 г. въ гр. София.
  24. Ани

    1928_06_03 Вѣчно веселие

    От томчето "За сѫдба дойдохъ" Сила и живот, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣчно веселие. „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ“ Исайя 61:7 Това изречение е изъ книгата на единъ отъ най-виднитѣ израилски пророци и поети; при прѣвода то губи своята вѫтрѣшна красота. Често при прѣвода мисъльта се опорочава. Изобщо, когато формитѣ се материализиратъ, тѣ изгубватъ своята вѫтрѣшна, духовна красота. Великото въ живота не седи въ външната форма. Красивото въ живота не се изразява въ силата, която се съдържа въ него. Силата не дава красота въ живота. Силниятъ човѣкъ не може да бѫде красивъ; той може да бѫде добъръ или лошъ. Любещиятъ човѣкъ пъкъ може да бѫде красивъ, но може да бѫде и грозенъ. Тъй щото, Любовьта може да се изрази въ красота и въ грозота. Силата, т. е. разумното въ живота може да те направи или добъръ, или лошъ. Значи, разумностьта дава съдържание на нѣщата а Любовьта — тѣхната форма. Когато любишъ, ти не трѣбва и не можешъ да търсишъ съдържание на Любовьта. Който търси съдържание на Любовьта, той погрознява. Хората погрозняватъ по единствената причина, че започватъ да чоплятъ, дали близкитѣ имъ ги обичатъ, както трѣбва. Слѣдователно, всички грозни хора се съмняватъ; тѣ сѫ хора на съмнѣнието, понеже въ характера имъ има нѣщо неустойчиво, или казано на наученъ езикъ: естеството на тия хора не се е доразвило, тѣ не разбиратъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Ние не обясняваме причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, но засѣгаме само тѣхната форма, тѣхното съдържание и тѣхния смисълъ, като казваме: ако искашъ да бѫдешъ красивъ, не търси съдържанието на Любовьта. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ, не търси и смисъла на силата. Силата, сама по себе си, може да се употрѣби и за зло, и за добро. При това, дали ще се употрѣби за зло, или за добро, тя не се опорочава. Сѫщото нѣщо се отнася и до Любовьта. За каквото и да се употрѣби тя, за умраза, или за любовь, за прѣстѫпления, или за добрини, сама по себе си, тя не се опорочава, но винаги остава дѣвствена. Ако нѣкой употрѣби енергията на Любовьта за умраза или за прѣстѫпление, той самъ ще се опорочи, но не и Любовьта. И силата, сама по себе си, не може да изгуби смисъла си, нито да се опорочи, но всѣки човѣкъ, който злоупотрѣби съ нея, може да се опорочи. Често хората изгубватъ своето здраве, сила, щастие, но това не става произволно. Не мислете, че човѣкъ може да стане добъръ или лошъ, когато пожелае. Нѣкой хора искатъ да станатъ добри, но не могатъ; други искатъ да станатъ лоши, но не могатъ. Нѣкой казва: „Натеглихъ се да бѫда добъръ“. Другъ казва: „Натеглихъ се да бѫда лошъ“. Единиятъ иска да стане лошъ, другиятъ иска да стане добъръ — и двамата иматъ своя философия. Този, който иска да бѫде добъръ, той е търговецъ, който не е намѣрилъ мѣсто да пласира стоката си и затова фалира. Онзи, който иска да бѫде лошъ, той е вече фалиралъ търговецъ. Значи, въ края на краищата, и двамата сѫ фалирали търговци. Срѣщатъ се тѣ, и единиятъ отъ тѣхъ казва: „Не струва човѣкъ да е добъръ“. Другиятъ казва: „Не струва човѣкъ да е лошъ“. Тѣ спорятъ помежду си. Първиятъ казва: „Отъ толкова години насамъ азъ правя само добрини, но какво придобихъ отъ това? Нищо не придобихъ. Затова, именно, казвамъ, че не струва човѣкъ да бѫде добъръ! Кой каквото ще да ми разправя, азъ имамъ вече своя вѫтрѣшна опитность, изработилъ, съмъ своя философия за живота“. Вториятъ казва: „Отъ толкова години насамъ азъ правя само злини. Какво придобихъ отъ това? Нищо не придобихъ. Затова, именно, казвамъ, че не струва човѣкъ да бѫде лошъ. Такава философия си изработихъ отъ своята вѫтрѣшна опитность“. Какъ ще примирите тия двама философи, единиятъ отъ които не видѣлъ полза отъ доброто, а другиятъ не видѣлъ полза отъ злото? Защо тия двама души не сѫ придобили нищо отъ доброто и отъ злото въ живота? — Защото единиятъ не е знаелъ, какъ да прави добро, а другиятъ не е знаелъ, какъ да прави зло. Тѣзи двѣ течения въ свѣта се прѣплитатъ, кръстосватъ въ два вѫзла. Тѣ се срѣщатъ отъ редъ поколѣния въ цѣлокупния животъ на човѣка: въ неговия личенъ, умственъ, сърдеченъ, духовенъ и общественъ животъ. Въ този смисълъ, когато нѣкой човѣкъ казва, че иска да бѫде лошъ, това подразбира, че иска да бѫде енергиченъ, силенъ, всестранно да се прояви въ живота. Този човѣкъ, като прѣкаралъ дълго врѣме на земята, изгубилъ е смисълътъ и значението на силата; и днесъ, понеже иска да бѫде силенъ, придава на силата качество, което тя не съдържа — лошевина. Когато нѣкой човѣкъ казва, че иска да бѫде добъръ, това подразбира, че той иска да бѫде любещъ човѣкъ. Значи, той е изгубилъ смисъла на Любовьта въ живота. Безъ любовь доброто не сѫществува. Не можешъ да направишъ добро на човѣка, ако нѣмашъ любовь. Въ прочетената глава пророкътъ описва състоянието на хората, когато Духътъ Господенъ дойде между тѣхъ. Въ цѣлата глава се прозиратъ условията, при които се намиралъ израилскиятъ народъ. Обаче, ние знаемъ, че Божиитѣ разпоредби сѫ съвсѣмъ други отъ тия, които се нареждатъ отъ хората. Богъ е далъ много блага и много обѣщания на израилския народъ; въпрѣки това, нѣма другъ народъ въ свѣта, който да е страдалъ толкова много, както израилскиятъ. Той е получилъ много блага, но и много тояги. Като говоримъ за израилтянитѣ, ние не разбираме всички съврѣменни израилтяни по плъть, които сѫ разпръснати по цѣлия свѣтъ. Ние говоримъ за духовнитѣ израилтяни, които сѫ пазили, па и до днесъ пазятъ Божиитѣ закони. Казвате: „Избранъ народъ бѣха израилтянитѣ“. Всѣки духовенъ човѣкъ е Божий човѣкъ, той принадлежи къмъ народа Божий. Сега, когато нѣкой каже, че принадлежи къмъ народа Божий, той трѣбва да има извѣстни качества, които опрѣдѣлятъ този народъ. Като разглеждате единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, вие го оцѣнявате по неговитѣ специфични качества. Диамантътъ, напримѣръ, има свои специфични качества, по които се отличава отъ другитѣ скѫпоцѣнни камъни: по своята твърдость и по силното прѣчупване на слънчевата свѣтлина. Сѫщо така има и различни газове, които се отличаватъ едни отъ други по начина на горението и по свѣтлината, която се образува при горението имъ. И тъй, истинскиятъ човѣкъ се познава по това, че радостьта му е вѣчна. Думитѣ „вѣчна радость“ не подразбиратъ проявление на радостьта въ бѫдещи врѣмена, т. е. за всѣкога, въ всички врѣмена и епохи, но докато човѣкъ постѫпва разумно, и радостьта му ще бѫде разумна, дълга; въ момента, когато той постѫпи неразумно, неговата радость изчезва. Всички хора иматъ такава опитность. Тя е една и сѫща и за свѣтскитѣ хора, и за ученитѣ, и за проститѣ, и за духовнитѣ хора. Най-малкото нарушение въ законитѣ на радостьта и въ свѣтския, и въ културния, и въ духовния човѣкъ, който е свързанъ съ Бога, води къмъ намаление на неговата радость. Най-малката дисхармония, която се явява въ живота на човѣка, нарушава неговата радость. Обаче, нарушението на радостьта не показва отдалечаване отъ Бога. Има два метода, по които човѣкъ познава, дали се отдалечава отъ Бога, или не се отдалечава. Когато се отдалечава отъ Бога, мракъ и тъмнина го нападатъ. Тъмнината е спѫтникъ въ живота на такъвъ човѣкъ. Когато човѣкъ се приближава къмъ Бога, свѣтлината му се увеличава. Слѣдователно, когато свѣтлината въ тебе се увеличава, ще знаешъ, че ти печелишъ едноврѣменно и друга цѣнность — ти се приближавашъ къмъ Бога. Когато свѣтлината въ тебе се намалява, ти се отдалечавашъ отъ Бога. Ще кажете: „Какъ става приближаването и отдалечаването отъ Бога?“ — Това е дълбокъ философски въпросъ, който не може да се обясни. Защо човѣкъ при единъ случай се приближава къмъ Бога, а при другъ се отдалечава, този въпросъ ще остане неразясненъ. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, защо е събралъ толкова дъски на едно мѣсто и направилъ отъ тѣхъ една каца? Могатъ ли самитѣ дъски да ви кажатъ, по силата на какъвъ законъ сѫ събрани заедно да образуватъ кацата? Тѣ ще ви кажатъ: „И ние сами не знаемъ дълбоката причина, която е накарала кацаря да ни събере всички заедно“. Знаемъ само, че единъ законъ ни държи така здраво, че никой не може да ни разедини. Освѣнъ желѣзнитѣ обрѫчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади изъ тази каца. Питамъ: отъ ваше гледище, щастливи ли сѫ тѣзи дъски? — Не сѫ щастливи. Едно нѣщо е важно и отличително за тѣзи дъски: веднъжъ поставени въ това положение, тѣ вече нито гниятъ, нито се разсъхватъ и за дълго врѣме запазватъ своя физически животъ. Подобно е състоянието на човѣка, когато физическиятъ му животъ е въ зависимость отъ неговия духъ. Тази връзка между физическия и духовния човѣкъ сѫществува само тогава, когато той има будно съзнание. Много хора сѫ будни, когато се тревожатъ. Това, обаче, не е будность на съзнанието. Когато човѣкъ се радва, той е сѫщо така буденъ, но и това състояние не може да се нарече будность на съзнанието. Когато човѣкъ се радва, или когато се тревожи, това сѫ странични явления, които не можемъ да наречемъ будность на съзнанието. Даватъ нѣкому сто хиляди лева да си направи една кѫща. Той взима паритѣ, радва се, буденъ е. Тази радость не е негова. Тя е прѣдизвикана изкуствено. Причината за радостьта сѫ паритѣ, които той е получилъ. Утрѣ взиматъ паритѣ или кѫщата му, и радостьта изчезва. Както е придобита, така ще се изгуби. Има единъ законъ, който гласи: това, което се придобива, се изгубва; и това, което се изгубва, се придобива. Нѣкой казва: „Азъ спечелихъ“. — Ще изгубишъ. Другъ казва: „Азъ изгубихъ.“ — Ще спечелишъ. Печалбитѣ и загубитѣ вървятъ периодически. Статистиката показва, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота вървятъ по опрѣдѣленъ законъ. Когато дойде радостьта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия върхъ. Слѣдъ това, тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дѣто съвършено изчезва. Тукъ човѣкъ се намира въ долината на мрака, т. е. въ долината на скръбьта. Понѣкога той слиза и до най-голѣми дълбочини, отдѣто слѣдъ врѣме започва малъкъ подемъ, възкачване нагорѣ, къмъ върха на радостьта. При качването се образува крива линия. Човѣкъ се качва по сѫщия начинъ, както живакътъ въ барометритѣ. Такова качване, повишение има и въ сеизмографа. Колкото спадането на барометритѣ е по-голѣмо, толкова и промѣнитѣ въ атмосферата сѫ по-голѣми; колкото спадането е по-малко, толкова и промѣнитѣ въ атмосферата сѫ по-малки. Човѣкъ трѣбва да съпоставя явленията въ разумната природа и въ живота, да намира връзка между тѣхъ. Нищо въ природата не става произволно. Щомъ е тъй, и скърбитѣ, и радоститѣ вървятъ по опрѣдѣленъ законъ. Съврѣменнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, дѣто скърбитѣ и радоститѣ се редуватъ правилно; затова, ако човѣкъ знае закона, на който тѣ се подчиняватъ, той ще може да опрѣдѣли, кога ще му дойде нѣкоя радость или скръбь и кога ще си отиде. При сегашното развитие на човѣка, скърбитѣ и страданията сѫ неизбѣжни за него. Разумнитѣ хора могатъ да избѣгватъ скърбитѣ и страданията, защото тѣ знаятъ другъ единъ законъ, споредъ който ги прѣдвиждатъ. Разумниятъ човѣкъ, като прѣдвижда страданията, може и да ги избѣгва. Обикновениятъ човѣкъ, като не може да ги прѣдвижда, той трѣбва да изучава закона на отклонението; щомъ знае този законъ, като дойде страданието, той ще може чрѣзъ огъване да избегне най-голѣмия му ударъ. Днесъ всички хора се стремятъ да избегнатъ страданията, или поне да ги намалятъ. Това се постига съ изучаване закона на отклонението, т. е. закона на огъването. Пророкътъ казва: „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ“. Какво е искалъ да каже пророкъ Исайя съ тѣзи думи? — Всѣки човѣкъ, който е разбралъ смисъла на живота, радостьта му ще бѫде трайна, животътъ му ще бѫде вѣчно веселие. Да разберешъ живота, не значи да се примиришъ съ него. Нѣкой казва: „Азъ се примирихъ съ живота“. — Човѣкъ нито може да се примирява съ живота, нито да го отрича. По сѫщия начинъ човѣкъ нито може да възприеме Любовьта, нито да я отрича. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да се е борилъ съ Любовьта и да е придобилъ нѣщо добро. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, да се е борилъ съ силата и да е придобилъ нѣщо добро. Любовьта, силата сѫ абсолютни нѣща, съ които не можете да се борите. Въ Писанието се казва, че Яковъ се борилъ съ Бога, но Той го бутналъ само съ малкия си пръстъ, и Яковъ окуцѣлъ. Слѣдъ като се борилъ цѣла нощь съ Бога, отъ тази борба той доби голѣмо прозрѣние и много знания. Слѣдъ това той се обърна къмъ Бога и каза: „Господи, Ти ме направи куцъ. Сега поне ме благослови!“ Яковъ имаше братъ на име Исавъ, но между тѣхъ сѫществуваше нѣкакво недоразумѣние, нѣкакво неразбиране, вслѣдствие на което Яковъ напусна бащиния си домъ. Исавъ, по-голѣмиятъ синъ на Исака, бѣше косматъ, като кожена дреха. Той стана човѣкъ изкусенъ на ловъ, полски човѣкъ. Исакъ обичаше Исава, защото ядѣше лова му. Яковъ бѣше човѣкъ мекъ, незлобивъ по характеръ, и живѣеше въ шатри. Ревека, майка му, обичаше Якова. Единъ день Яковъ си варѣше леща. Исавъ дойде отъ полето, изнемощѣлъ и гладенъ, безъ никакъвъ ловъ. И рече Исавъ Якову: „Я ми дай малко отъ твоята леща, защото съмъ изнемощѣлъ“! И рече Яковъ: „Продай ми днесъ първородството си“. Исавъ рече: „Ето, азъ съмъ на умиране, защо ми е това първородство?“ И рече Яковъ: „Закълни ми се днесъ!“ И закле му се и продаде първородството си Якову. Яковъ, като сегашнитѣ адвокати, направи договоръ съ брата си и му каза: „Подпиши се тукъ!“ И той се подписа, като мислѣше, че тази работа е на шега. Отъ този день Яковъ стана богатъ, щастливъ човѣкъ, придоби сила. Той взе полица отъ брата си и отиде да я шконтира въ банката на майка си, но паритѣ трѣбваше да се изтеглятъ отъ бащата. Обаче, бащата нищо не знаеше за този договоръ. Ако знаеше, той не би го подписалъ. Остарѣ Исакъ и започна да не довижда. Той повика Исава и рече му: „Сине мой, азъ вече остарѣхъ, не знамъ деня на смъртьта си. Вземи сега орѫжията си, излѣзъ на полето и улови ми ловъ: сготви ми вкусно ястие и донесъ ми да ямъ, за да те благослови душата ми прѣди да умра“. Отиде Исавъ на полето да улови ловъ и да го донесе. Ревека чу това, което говорѣше Исакъ на Исава. Тя извика Якова и му рече: „Чухъ всичко, което отецъ ти говори на Исава. Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми въ това, което ти порѫчвамъ. Иди въ стадото, вземи отъ тамъ двѣ ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесешъ на отца си да яде, за да те благослови прѣди смъртьта си“. Рече Яковъ на майка си: „Исавъ е мѫжъ косматъ, а азъ — мѫжъ гладъкъ. Баща ми може да ме попипа и ще се явя прѣдъ очитѣ му като прѣлъстникъ и ще навлѣка на себе си проклятието му, а не благословението“. Майка му знаеше, какъ да го прѣобрази и каза: „На мене да бѫде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси двѣ ярета!“ Послуша я той и донесе двѣтѣ ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добритѣ дрехи на Исава и облѣче съ тѣхъ Якова. И даде въ рѫцѣтѣ на Якова вкусното ястие и хлѣба, който приготви. Яковъ отиде при баща си и рече му: „Отче мой, ето ме! — Кой си ти? — Азъ съмъ Исавъ, първородниятъ ти синъ. Сторихъ, каквото си ми рекълъ, за да ме благослови душата ти. И рече Исакъ Якову: „Приближи се, чадо мое, да те попипамъ, дали си ти Исавъ, или не. Гласътъ е Якововъ, а рѫцѣтѣ — Исавови. Ти ли си моя синъ Исавъ?“ — Азъ съмъ. — Донеси ми да ямъ отъ лова ти, за да те благословя“. Бащата яде отъ лова на сина си и го благослови. Тукъ Яковъ си послужи съ една дипломатическа лъжа. Той взе паритѣ отъ баща си — благословението — и си отиде радостенъ и богатъ. Като свърши Исакъ да благославя Якова, дойде Исавъ отъ лова си. Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отецъ ми да ме благослови!“ И рече му Исакъ: „Кой си ти?“ — Азъ съмъ Исавъ, твоятъ първороденъ синъ. И разтрепери се Исакъ и рече: „Кой ще е този, който улови ловъ и ми принесе, та ядохъ и го благословихъ?“ Като чу бащинитѣ си думи, Исавъ извика съ голѣмъ и горестенъ викъ: „Благослови и мене, отче мой! Не си ли задържалъ за мене поне малко благословение?“ Баща му рече: „Поставихъ вече господарь надъ тебе; ще дойде день, когато ще скѫсашъ този яремъ, но ще мине дълго врѣме още“. Както виждате, голѣмъ ловджия, силенъ човѣкъ бѣше Исавъ, но заплака, като дѣте. Сега, отъ гледището на съврѣменнитѣ хора, вие ще кажете: „Яковъ е постѫпилъ умно, а Исавъ, който продаде първородството си за една чиния леща, постѫпи глупаво“. Но слѣдъ това, понеже Яковъ си послужи съ измама спрѣмо Исава, въ отношенията на двамата братя се зароди умраза. Исавъ се закани срѣщу Якова, искаше да му отмъсти, като казваше: „Нека умре само баща ми, азъ ще ти дамъ първородство! Ще употрѣбя орѫжието и насила ще взема първородството си“. И като чу това Ревека, повика Якова и рече му: „Чадо мое, послушай гласа ми и стани, та бѣгай при брата ми Лавана въ Харанъ.“ Яковъ взе своята тояжка и тръгна на пѫть. Отиде той при вуйчо си Лавана и трѣбваше да му слугува цѣли 14 години за двѣ жени. Той бѣше надъ 40 годишна възрасть, когато напусна бащиния си домъ. Тѣзи изпитания му бѣха необходими, за да развие хубавото, което бѣше вложено въ неговата душа. И излѣзе Яковъ отъ Вирсавее и отиде въ Харанъ. И стигна на едно мѣсто и прѣнощува тамъ, защото бѣше залѣзло слънцето. И видѣ сънъ: „И ето, стълба, поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето; и ето, ангелитѣ слизаха и възлизаха по нея“. Така той видѣ славата Господня, видѣ реда и порядъка, който царува въ небето и разбра, че Божието око бди навсѣкѫдѣ. Той почувствува, че това мѣсто е Божествено, свещено и принесе жертва Богу, като направи обрекъ и рече: „Ако бѫде Богъ съ мене и ме упази въ този пѫть, по който отхождамъ и се върна съ миромъ въ дома на отца си, тогазъ Господъ ще бѫде Богъ мой. И отъ всичко, каквото ми дадешъ, ще дамъ десятъкъ на Тебе“. Господъ обѣща да го благослови. Отиде Яковъ при вуйча си Лавана, който постѫпи съ него така, както той се отнесе съ Исава. Тукъ Яковъ се влюби въ по-малката дъщеря на Лавана — Рахила, и поиска я за жена. Лаванъ му отговори: „Ще ти дамъ Рахила, но ще ми работишъ седемь години заради нея“. Слѣдъ изтичането на тия седемь години Лаванъ му даде за жена по-голѣмата си дъщеря Лия. Той постѫпи съ Якова като търговецъ на дребно. Такъвъ бѣше той по характеръ. И рече Яковъ на Лавана: „Що е това, дѣто ми стори ти? Не ти ли слугувахъ за Рахила? Защо ме излъга?“ — Ще ми служишъ още седемь години, ако искашъ да ти дамъ Рахила. Тъй щото, Яковъ трѣбваше да служи на Лавана 14 години, да му пасе овцетѣ, за да изучи Божиитѣ закони и отъ тѣхъ да разбере, какви сѫ човѣшкитѣ закони и разпоредби. Не само Яковъ, но всѣки човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ тази вѫтрѣшна опитность. Яковъ прѣкара 14 години на работа при Лавана и рѣши най-послѣ да се върне въ бащиния си домъ. Той рече на Лавана: „Пусни ме да си отида на моето мѣсто, и на моята земя.“ Лаванъ му отговори: „Забѣлѣзвамъ, че Господъ ме благослови заради тебе. Затова, опрѣдѣли ми заплатата си, и ще ти я дамъ!“ Яковъ знаеше изкуството да заставя овцетѣ да раждатъ все пръчкави и шарени агнета, затова каза на Лавана: „Всички пръчкави и шарени овци и кози сѫ мои, а останалитѣ — твои“. Лаванъ се съгласи на този договоръ, но скоро слѣдъ това измѣни на условията. Тогава Яковъ се обърна къмъ Господа и получи отговоръ на своята молитва: „Видѣхъ всичко, що ти прави Лаванъ. Стани сега, та излѣзъ изъ тази земя и се върни въ земята на рода си“. Той взе женитѣ си, дѣцата си и богатството си и тръгна при баща си въ Ханаанската земя. И въ третия день обадиха на Лавана, че Яковъ побегна. И гони го Лаванъ седемь дни пѫть и стигна го въ гората Галаадъ, дѣто се примириха. Яковъ продължи пѫтя си и проводи вѣстители до брата си Исава, да му съобщатъ, че се връща въ бащиния си домъ. Но понеже се боеше отъ Исава, изпрати му въ даръ голѣма часть отъ добитъка си, за да омилостиви лицето му, да не му отмъщава. Исавъ се зарадва и самъ излѣзе да го посрещне. Двамата братя се примириха по единъ разуменъ начинъ. По сѫщия начинъ иде и благословението на хората. Съврѣменнитѣ хора, като Якова и Исава, могатъ да се примирятъ по единъ вѫтрѣшенъ начинъ. Яковъ и Исавъ прѣдставляватъ два принципа, два елемента, които сѫществуватъ въ самия човѣкъ. Единиятъ принципъ е творчески; той гради, създава. Другиятъ принципъ обработва и съхранява. Яковъ прѣдставлява принципа на обработването и съхранението, а Исавъ — творческия принципъ. Слѣдователно, когато творческиятъ принципъ вземе надмощие въ човѣка, въ противодѣйствие на него се явява разрушителния принципъ, който го заставя да проявява нетърпѣние, да не дочаква реализиране на своитѣ идеи. Такъвъ човѣкъ, като започне една работа, дойде донѣкѫдѣ и я напуща. Той ражда идеи, пристѫпва къмъ тѣхното реализиране и слѣдъ врѣме ги напуща, оставя ги недовършени, неразработени. Защо? Пари не му достигатъ. Гледате, нѣкѫдѣ започватъ да строятъ голѣма, хубава кѫща, но скоро я напущатъ — нѣматъ срѣдства. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва въ живота на много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ започватъ нѣкакво голѣмо прѣдприятие, но скоро се убѣждаватъ, че нѣматъ срѣдства, необходими за неговото довършване. Не се минава много врѣме, виждате, тѣ отпадатъ духомъ, изгубватъ всѣкакъвъ смисълъ въ живота. Защо? — Тѣ мислятъ, че щастието седи въ външнитѣ придобивки на живота. Вѣчната радость и веселие седятъ въ вѫтрѣшното единение съ общото, съ Божественото съзнание, въ което прониква цѣлото Битие. Въ вселената сѫществуватъ двѣ съзнания: едното е Божественото съзнание, т. е. съзнание на общото, на цѣлото, въ което нѣма разединение; другото е съзнание на частитѣ, които се различаватъ една отъ друга по степеньта на своето развитие. Напримѣръ, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голѣма разлика. Ще кажете: „Кристалитѣ иматъ ли съзнание?“ — Иматъ. Въ природата нѣма мъртви нѣща. Това, което считатъ за мъртво нѣщо, то е начало на животъ., т. е. най-малкото, най-слабото проявление на живота. Въ кристалитѣ, въ камънитѣ животътъ се проявява въ най-слабия си размѣръ; дойдемъ ли до човѣка, животътъ се проявява въ най-голѣмия си размѣръ. Обаче, за да се прояви животътъ въ най-голѣмия си размѣръ, изискватъ се съотвѣтни условия. Това значи: не всѣка човѣшка форма може да служи за проява на живота въ неговата най-висока степень. Казвамъ: всички, които не разбиратъ основния законъ на живота, искатъ да подчинятъ цѣлото човѣчество на себе си, т. е. тѣ искатъ да подчинятъ цѣлото на частитѣ. Това е немислимо. Частьта не може да подчини цѣлото на себе си; нито пъкъ една часть може да подчини друга часть на себе си. Между частитѣ има съотвѣтствие, но не и подчинение. Тѣ могатъ само да се хармонизиратъ помежду си. Единството, което прониква и владѣе всичко, това е цѣлото, т. е. съзнанието на Бога. Понѣкога човѣкъ усѣща, че нѣкаква сила го държи въ рѫцѣтѣ си, и той иска да се освободи отъ нея. Хората, като не разбиратъ закона, считатъ, че тази сила ги заробва, сковава. Това показва, че тѣ вървятъ въ разрѣзъ съ тази сила. Дойдатъ ли въ хармония съ нея, никакво робство, никакво сковаване не биха изпитвали. Никой човѣкъ, никое свѣтло сѫщество не може да се освободи отъ тази сила. Всички опити и усилия въ това направление сѫ останали безрезултатни. Извънъ Божественото съзнание народъ не може да сѫществува; извънъ Божественото съзнание нито общество, нито домъ, нито човѣкъ може да сѫществува. Извънъ Божественото съзнание сѫществува робство. Въ Божественото съзнание сѫществува истинска свобода. Всички хора, които психологически не приематъ Божественото съзнание, тѣ сѫ извънъ Него, и привидно само сѫ свободни, но нѣматъ съотвѣтствие съ другитѣ хора. Тѣ сами се осѫждатъ на вѣчни страдания и недоволства отъ живота и казватъ: „Насъ никой не ни обича; за насъ никой не мисли.“ Възможно ли е единъ разуменъ, единъ любещъ човѣкъ да не намѣри нѣкой да го обича? Щомъ нѣма кой да го обича, това показва, че такъвъ човѣкъ се е откѫсналъ отъ Божественото съзнание. Насила може ли да го обичатъ? Нѣкой момъкъ открадне една мома и мисли, че ще може да я застави да го обикне. Физическото може да се вземе чрѣзъ насилие, но духовното — никога. Духовно човѣкъ е свободенъ. Причината за заблужденията, които създаватъ нещастията въ свѣта, се дължатъ на това, че хората мислятъ, какво духовното може да се подчини на човѣшки закони. Физическото начало въ човѣка, неговото тѣло могатъ да се подчиняватъ на закони, но духовното въ човѣка, неговиятъ духъ никога не се подчинява. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който е съзналъ, че неговиятъ духъ е свободенъ, е правъ въ своитѣ разсѫждения. Всѣки човѣкъ, който е съзналъ, че неговата душа е свободна, е правъ въ своитѣ разбирания. Такъвъ човѣкъ може да има вѣчна радость и вѣчно веселие въ себе си. Не мислете, че свободата сега се придобива. Тя сѫществува като качество, като атрибутъ, като проява на Истината. Всѣки човѣкъ, който обича Истината, той непрѣменно ще бѫде свободенъ. Щомъ е свободенъ, той ще може и да обича. Човѣкъ, който нѣма свобода, той не може да обича. Здравиятъ човѣкъ може да обича, а болниятъ ще се учи на Любовьта; той ще се учи да обича, като гледа, какъ другитѣ хора му прислужватъ. Като гледа само, какъ близкитѣ прислужватъ наоколо му, той ще види, какви чудеса върши Божествената Любовь. И тъй, мѣстото, до което сѫ достигнали съврѣменнитѣ хора, е изразено въ стремежа имъ къмъ щастие, къмъ радость и веселие. Днесъ всѣки човѣкъ иска да бѫде радостенъ, затова той трѣбва да се заеме съ изучаване на радостьта. Тя трѣбва да се изучава така, както се изучаватъ растенията, които се посаждатъ въ земята. Тя трѣбва да се изучава така, както се изучаватъ условията, при които се градятъ кѫщитѣ. Питамъ: при какви условия човѣкъ може да бѫде радостенъ? — Човѣкъ не може да бѫде радостенъ, ако окрѫжаващитѣ не сѫ радостни. Човѣкъ може да бѫде радостенъ, даже и при скръбни хора, ако той внася между тѣхъ своята радость. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ въ живота. Единъ човѣкъ може да бѫде търговецъ само тогава, когато умѣе да пласира своето производство, или своята стока. Единъ човѣкъ може да бѫде ученъ само тогава, когато знае да пласира своето знание между хората. Не може ли търговецътъ да пласира своята стока, и учениятъ — своето знание, и двамата сѫ осѫдени да фалиратъ. Въ това отношение, ако човѣкътъ на радостьта крие своята радость, както банкерътъ — паритѣ си, той неизбѣжно ще фалира. Обаче, въ духовния свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: който разумно влага своята радость, която е живо нѣщо, той никога нѣма да я изгуби. Радостниятъ човѣкъ всѣкога се стреми да направи и другитѣ хора радостни. Питате: „Защо хората сѫ нещастни?“ — Има редъ причини за нещастията на хората: тѣ могатъ да бѫдатъ отъ физически, отъ духовенъ и отъ умственъ характеръ. Физическитѣ причини за нещастията на хората се дължатъ на това, че въ материално отношение не имъ достига нѣщо. Причини отъ духовенъ характеръ сѫ, когато хората нѣма дѣ да пласиратъ своитѣ чувства. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ нѣма нито майка, нито баща, нито братъ, нито сестра, които да го обичатъ. Умственитѣ причини за нещастията на хората се дължатъ на това, че тѣ нѣматъ знания, а съзнаватъ, че трѣбва да иматъ; тѣ иматъ идеали, но не могатъ да ги реализиратъ. Внесете въ ума на единъ нещастенъ човѣкъ мисъльта, че той постепенно може да постигне своитѣ идеали, и нещастието му ще изчезне. Човѣкъ може да постигне всички идеали на своята душа, но постепенно, не изведнъжъ. Нѣма законъ въ свѣта, по който нѣщата могатъ да се постигнатъ изведнъжъ. Ако пуснешъ водата на нѣкой океанъ да изтича прѣзъ единъ отворъ, тя не може да изтече наведнъжъ, колкото голѣмъ и да е този отворъ. Дълго врѣме ще мине, докато изтече всичката вода на този океанъ. Радостьта, щастието е Божественъ океанъ, въ който живѣятъ хиляди и милиарди сѫщества. Ето защо, ще се пуща по малко радость отъ този океанъ, да не би сѫществата, които живѣятъ въ него, да прѣядатъ. Както има опасность отъ прѣсищане въ яденето, така сѫщо има опасность отъ прѣтѫпяване на чувствата при голѣма радость. Който иска да бѫде щастливъ на физическия свѣтъ, нека остава винаги недоялъ, да оставя мѣсто въ стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте нѣщата до тѣхния краенъ прѣдѣлъ! Не искайте невъзможното отъ живота! Не желайте да бѫдете по-щастливи, нито по-нещастни отъ другитѣ хора! Бѫдете нещастни и щастливи поне колкото другитѣ хора! Казвате: „Защо да не желаемъ повече щастие и по-голѣма радость отъ тази на другитѣ хора?“ Ще ви обясня, защо човѣкъ, при сегашнитѣ условия на живота, не може да бѫде по-радостенъ и по-щастливъ отъ другитѣ хора. Може ли човѣкъ на земята да прѣживява радостьта на херувимитѣ, серафимитѣ и ангелитѣ? — Не може. Защо? — Тъй както е създадена днесъ нервната система на човѣка, тя не е въ състояние да издържи на трептенията на висшата радость, каквато изживяватъ възвишенитѣ сѫщества. Попадне ли човѣкъ въ трептенията на такава радость, неговата нервна система, както и мозъкътъ му съвършено ще се разстроятъ. Тази радость ще донесе нещастие на човѣка. Тъй както е устроенъ човѣкъ, той не може да издържа нито на висшитѣ, нито на низшитѣ трептения на нѣкои сѫщества. И отъ еднитѣ, и отъ другитѣ той остава съ лоши послѣдствия, защото нервната му система не е приспособена къмъ тѣхъ. Единъ български медикъ, който се отличаваше съ силно критически умъ, разправяше за опитностьта на една 90 годишна баба. Тя разправяла, че когато била млада булка, единъ змей се влюбилъ въ нея. Змеятъ прѣдставлява сѫщество отъ по-низка еволюция отъ човѣшката. Той е астрално сѫщество, което не може да сѫществува на земята, между обикновенитѣ хора. Споредъ прѣданието, за него се говори, че той ималъ малки крилца подъ мишцитѣ си. Змеятъ се влюбилъ въ тази жена, когато тя била вече женена. Това се случило въ врѣмето на Херцеговинската война. Той ѝ казалъ: „Ако бѣхъ се влюбилъ въ тебе прѣди оженването ти, и слѣдъ това ти се оженѣше, щѣхъ да убия мѫжа ти, но сега вече нѣма да сторя това. Въпрѣки всичко, той я посѣщавалъ често и я милвалъ, но неговитѣ милувки оставяли сини петна по тѣлото ѝ. Дълго врѣме слѣдъ отдалечаването на змея, тази жена трѣбвало да лѣкува своитѣ сини петна. По едно врѣме, трѣбвало и той да вземе участие въ Херцеговинската война и затова, прѣди заминаването си се явилъ на своята любима и казалъ: „Тукъ, наблизо, има едно кладенче, отъ което водата ще извира, докато бѫда живъ. Убиятъ ли ме въ войната, кладенчето ще прѣсъхне, и връзкитѣ между насъ ще се прѣкѫснатъ. Това ще послужи като емблемъ, по който ще познаешъ, дали съмъ още живъ. Ако нѣкой съврѣмененъ лѣкарь констатира синитѣ петна по тѣлото на тази жена, той ще каже, че това е нѣкакво паталогическо състояние. Други пъкъ ще кажатъ, че това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Ако се вслушваме въ такива разкази, ще видимъ, че едни отъ тѣхъ могатъ да бѫдатъ вѣрни, а други — невѣрни. Невѣрното седи въ това, че радостьта и любовьта ни се дължатъ на сѫщества отъ този свѣтъ. Такава е опитностьта на всички добри хора. Когато нѣкое възвишено, разумно сѫщество иска да ни прѣдаде своята радость, своята любовь, то избира нѣкоя човѣшка форма, чрѣзъ която я прѣдава. Това възвишено сѫщество се вселява, напримѣръ, въ една красива мома, която запалва чергата на нѣкой младъ момъкъ отъ четиритѣ краища. Той ходи, обикаля около нея, но единъ день това възвишено сѫщество напуща момата, и любовьта на момъка къмъ тази мома изчезва. Сега той намира, че тази мома не прѣдставлява нѣщо особено. По тази причина, именно, ние виждаме, че хората постоянно се влюбватъ и разлюбватъ. Това показва, че Любовьта иде отгорѣ. На земята тя се проявява врѣменно, а расте и се развива само въ Божествения свѣтъ. Въ това отношение тя мяза на прѣлетнитѣ птици — дохожда и си отива. Дойде ли Любовьта, ти се радвашъ; замине ли, ти скърбишъ. Не скърбете, но гответе се да я посрещнете, тя пакъ ще дойде. Тя идва и си отива периодически. Павелъ е разбиралъ този законъ и затова е казвалъ: „Работете, докато сте въ пролѣтьта на своя животъ!“ Съврѣменнитѣ хора сѫ още далечъ отъ Бога. Тѣхнитѣ сърца не сѫ изпълнени съ Божията Любовь. Любовьта осмисля живота и му придава изразъ. Човѣкътъ на Любовьта има творчески духъ. Той е винаги радостенъ и готовъ на подвизи. Нѣма мъчнотия, която той не може да прѣодолѣе. Човѣкътъ на Любовьта се отличава съ здраве и красота: очи, уста, носъ — всичко въ него е красиво; движенията му съ хармонични и пластични. Дѣто мине, всички се обръщатъ да го гледатъ. Отъ него лъха свѣжесть и ароматъ. Любовьта не е достояние само на религиознитѣ хора. Всѣки човѣкъ, билъ той свѣтски, или духовенъ, може да придобие Любовьта. Обаче, сѫществува слѣдниятъ законъ: всѣки, който иска да придобие Любовьта, трѣбва да бѫде въ контактъ съ Божественото съзнание, защото То прониква тѣлото на човѣка: въ клѣткитѣ на неговия мозъкъ, на дробоветѣ, на стомаха му и т. н. Всѣки, който разбира това нѣщо, като изучава вѫтрѣшнитѣ причини на живота, той е въ състояние да направи най-малкия контактъ съ Бога. Отъ тозъ моментъ той е щастливъ човѣкъ, защото настава обратъ въ неговата сѫдба. Направите ли най-малъкъ контактъ съ Бога, вие изведнъжъ ще обърнете цѣлъ листъ отъ своя животъ. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение съ Бога, и кармата ви ще се смекчи. И тъй, всички усилия на съврѣменната култура сѫ насочени къмъ това, да поставятъ бѣлата раса поне за моментъ въ съприкосновение съ Божественото съзнание. Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора — свещеници, учители, управници, търговци — ще настане вѫтрѣшенъ прѣвратъ; всички хора ще възприематъ идеята за Бога, която ще внесе въ душитѣ, въ умоветѣ и въ сърцата имъ нѣщо ново, свѣтло и възвишено. Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме, именно, момента на съприкосновение съ Бога, или тъй наречения „вѫзелъ“ въ историята на човѣшкото развитие. Нѣкои наричатъ този моментъ „вѫтрѣшна точка на съприкосновение“. Ако при това съприкосновение съзнанието на човѣка е будно неговиятъ животъ непрѣменно ще се прѣобрази. Обаче, ако той философствува и се съмнява, животътъ му нѣма да се прѣобрази. Въ положителния животъ човѣкъ трѣбва да има абсолютна вѣра въ доброто, въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, които рѫководятъ цѣлия животъ. Тѣ сѫ козмически сили, споредъ които, между всички явления, въ какъвто редъ и да сѫ, има вѫтрѣшна връзка. Въ това отношение всѣки човѣкъ може да подобри живота си. Мнозина вече сѫ го подобрили. Тѣ сѫ направили вѫтрѣшна връзка съ Бога. Които не сѫ я направили, нека я направятъ. Други нека обработватъ суровия материалъ, който сѫ придобили. Трети нека го изтъчатъ, а четвърти — да се облѣкатъ съ него. На учения човѣкъ не сѫ нужни само пари и книги. Той трѣбва да учи, да чете и да пише. На дѣтето не е достатъчно знанието само на една-двѣ букви. То трѣбва да знае цѣлата азбука, отъ която първо да образува срички, послѣ — цѣли думи, слѣдъ това — цѣли изречения и т. н.. Освѣнъ това, не е достатъчно ученикътъ да има само красивъ почеркъ, но въ този почеркъ трѣбва да има съдържание и смисълъ. Въ духовно отношение мислитѣ и чувствата на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ писмо. Мислишъ ли — пишешъ нѣщо; чувствувашъ ли — пишешъ нѣщо. Ако погледнете съ очитѣ на ясновидеца, ще видите, че вашитѣ чувства и мисли сѫ написали хиляди томове, хиляди книги. Ако отворите една отъ книгитѣ на вашия животъ, тамъ ще намѣрите много нѣща написани. Нѣкѫдѣ ще видите еднообразни и слаби отпечатъци; другадѣ ще видите силни отпечатаци. По това се познава, доколко вашитѣ мисли и чувства сѫ били силни. Нѣкой мисли да си прави кѫща. Като погледнете този човѣкъ, на много мѣста ще видите отпечатана мисъльта за кѫщата. Когато нѣкой момъкъ обича една мома и силно мисли за нея, обикаля около дома ѝ, ще видите най-малко на хиляда мѣста отпечатана у него мисъльта, че той обича. Тази мисъль е наредена въ неговата книга много пѫти и то систематично, едно слѣдъ друго, като броеници. Другъ момъкъ обича нѣкоя мома, но той написалъ тази мисъль само върху единъ листъ отъ своята книга, а по-нататъкъ слѣдватъ други нѣща. Питамъ: кое е по-хубаво, да напишете една и сѫща мисъль 10,000 пѫти, или да я напишете само веднъжъ? Ще кажете: „Това сѫ приказки отъ 1001 нощь. —Това е наука, която всѣки може да провѣри. Ние говоримъ за реални, за положителни нѣща, които сме изучавали. Онѣзи, които се занимаватъ съ записитѣ на природата, знаятъ, че тамъ всичко е напечатано — достатъчно е човѣкъ да знае да чете това писмо. Често отъ невидимия свѣтъ слиза комисия да разглежда книгитѣ на живота, при което ликвидира съ старитѣ, а отваря нови, неписани още книги. Хората наричатъ това сѫдба. Така свѣтътъ ще бѫде сѫденъ. Тази комисия постѫпва така, както постѫпватъ много комисии, назначавани отъ разни началници на свѣтски учрѣждения. Прѣди години въ Америка било издадено рѣшение да се записва всичко, което американското правителство прѣдприемало и изпълнявало. Въ продължение на 20 - 30 години се напълнили толкова много книги съ всички разпоредби и рѣшения на правителството, че станало нужда да се търси специално здание за съхранение на тия книги. По тази причина станало нужда да се избере комисия, която да прѣгледа тѣзи книги, и непотрѣбнитѣ отъ тѣхъ да изгори, да бракува; и послѣ, за сѫщата цѣль пъкъ да отвори нови, чисти, ненаписани книги. Сѫщото нѣщо става и въ живата природа. Отъ невидимия свѣтъ слиза комисия, която взима участие въ ликвидацията на човѣшката карма. Тя ще прѣгледа всички книги на човѣшкия животъ и което може да остане, ще го остави; което е за изгаряне, ще го изгори и ще освободи човѣчеството отъ ненуженъ материалъ. Въ това седи спасението на човѣчеството отъ грѣха. Въ прочетената глава се описва състоянието на хората, когато Духътъ Господенъ дойде между тѣхъ. Когато Духътъ Господенъ дошълъ върху човѣка, той ще се очисти вѫтрѣшно. Красиво е, обаче, да не чакаме Божествения огънь да дойде и тогава да се чистимъ, но да се очистимъ прѣди да е дошълъ Той върху насъ. Сега отъ човѣка се иска приложение. Приложението седи въ това, да знае човѣкъ, какъ да запазва благата на Любовьта, благата на Мѫдростьта и благата на Истината. Въ това отношение той трѣбва да изучава състоянието на своя умъ. Умътъ може да се разглежда обективно. Въ нашето съзнание има извѣстни явления, които ние не можемъ да разглеждаме. Ако започнемъ да мислимъ за тѣхъ, изпадаме въ сънно състояние. Казвамъ: тамъ, дѣто човѣкъ е буденъ да разглежда себе си и да разсѫждава върху извѣстни свои прояви, нека разсѫждава, нека се учи; дойде ли до една область, въ която почва да заспива, да не отива по-нататъкъ, тамъ да спре. Това показва, че тия явления не се подаватъ на разглеждане. Попаднешъ ли въ нѣкое дисхармонично състояние, постарай се да го изолирашъ отъ себе, си безъ да го чоплишъ. „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ.“ Това състояние не зависи отъ самия човѣкъ, но отъ Първичното съзнание. Когато човѣкъ е свързанъ съ Първичното съзнание, ще има вѣчна радость въ себе си. Какъ може да се подържа тази връзка? — Чрѣзъ молитвата. Тя прѣдставлява методъ, чрѣзъ който човѣкъ може да се държи въ постоянно съприкосновение съ Първичното съзнание, отъ което да черпи сили за свѣта. Всички духовни, всички умствено развити хора могатъ да иматъ тази връзка. Тя е много естествена, не прилича на изкуственитѣ връзки, които хората създаватъ помежду си. Първичната Причина на нѣщата не е тази, за която говорятъ съврѣменната религия и култура. Тя е нѣщо подобно на „елексира на живота“, който нѣкога алхимицитѣ сѫ търсили и изучавали. По какво се различава елексирътъ на живота отъ обикновения цѣръ? Когато човѣкъ употрѣбява обикновенъ цѣръ, той може да вземе отъ него 2 - 3 пѫти наредъ и пакъ да не му подѣйствува. Дадете ли, обаче, на нѣкой умираещъ само една капчица отъ елексира на живота, и то разредена, този човѣкъ веднага ще стане отъ леглото си и ще придобие безсмъртие. Той може да живѣе 100 -200-500-1000-2000 години, колкото желае, докато се насити на живота. Никой не може да отнеме живота на човѣкъ, който е пилъ отъ елексира на живота, освѣнъ той самъ. По това се отличава и Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. Ако си мъртавъ и се докоснешъ до тѣхъ, ще оживѣешъ. Това не е само идея, но повече отъ идея. Любовьта, сама по себе си, е мощна сила, която се приспособява и къмъ условията на земния животъ. Щомъ Любовьта се докосне до човѣка, тя осмисля неговия физически, духовенъ и Божественъ животъ. Щомъ се докосне до физическия му животъ, тя му показва, защо и какъ трѣбва да живѣе, като физическо сѫщество; щомъ се докосне до духовния му животъ, тя му показва, защо и какъ трѣбва да живѣе, като духовно сѫщество. Слѣдъ това тя съединява всички тия нѣща въ едно. Нѣкой казва: „Защо трѣбва да живѣя на земята? Азъ искамъ да живѣя на небето.“ Казвамъ: едно врѣме ти живѣ на небето. Кой те накара да слѣзешъ на земята? Ти дойде отъ небето, безъ да разбирашъ защо ще дойдешъ; и сега, пакъ безъ да разбирашъ, искашъ да бѣгашъ нагорѣ. Качването нагорѣ и слизането надолу още не разрѣшаватъ въпроса. Всѣки, който слиза на земята, трѣбва да знае, защо слиза. Човѣкъ може да слѣзе на земята по три причини: или да се мѫчи, да изкупва грѣховетѣ си; или да се труди, да се учи; или да помага на другитѣ хора. Пророкътъ казва: „Тѣзи, които работятъ за другитѣ хора, тѣ сѫ придобили вѣчната радость, или, казано на окултенъ езикъ, иматъ постоянна връзка съ Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага съ магическата прѫчица: щомъ удари съ нея, и палати се образуватъ, дрехи и ядене се приготвятъ — всичко иматъ на разположение. Който е въ връзка съ Божественото съзнание, той всичко може да направи. Европейцитѣ, които ходятъ въ Индия, разправятъ за чудесата на индийцитѣ. Нѣкой факири, съ силата на своята мисъль и воля, могатъ да посадятъ сѣмка отъ портокалъ и въ продължение на половинъ часъ да израсте портокалово дръвче, да цъвне, да върже плодъ и да узрѣе. Какво искате повече отъ това? Ще кажете, че това е анормално явление. По-скоро, сегашнитѣ условия въ природата сѫ анормални, но не и тѣзи явления, които хората считатъ чудеса. Това, което става сега въ природата, е анормално. Напримѣръ, всѣка година плодоветѣ не зрѣятъ по едно и сѫщо врѣме. Тази година узрѣването на плодоветѣ е закѫснѣло съ 25 дни; идната година ще узрѣятъ 25 дни по-рано. Понеже пролѣтьта тази година закъснѣ съ 25 дни, затова хората ще се залюбятъ 25 дни по-късно; нѣкои хора ще се събудятъ 25 дни по-късно и т. н. Това сѫ изключения, наистина, но статистиката показва, че за всѣка година може да се опрѣдѣли количеството на параходитѣ, които ще потънатъ, на кѫщитѣ, които ще изгорятъ, ражданията и умиранията на хората по цѣлия свѣтъ. Нѣщо повече, тия данни могатъ да се изчислятъ даже и за отдѣлни градове, като Парижъ, Лондонъ, Берлинъ и други. Нѣкои хора пъкъ могатъ да опрѣдѣлятъ, колко души, напримѣръ, има въ България, колко въ Англия, въ Америка и другадѣ, които сѫ въ съприкосновение съ Първичното съзнание. „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ.“ За да добиете вѣчната радость, приемете дълбоко въ ума си мисъльта, че човѣкъ може да бѫде въ съприкосновение съ Първичната Причина. Това е задача на всѣки едного. Всичко, което алхимицитѣ сѫ изучавали, и вие може да изучавате. Това трѣбва да бѫде импулсъ за васъ. Не търсете щастието на друго мѣсто, освѣнъ въ връзката ви съ Първичната Причина. Може да четете много книги, да наблюдавате природата, но всичко това сѫ външни обекти, които могатъ да ви въздѣйствуватъ; обаче, едно трѣбва да знаете: има само единъ пѫть! Има извѣстни състояния у човѣка, които зависятъ напълно отъ другия свѣтъ. Когато обичате Бога, отъ другия свѣтъ ще дойде едно сѫщество отъ висша иерархия да направи връзка съ васъ. Такъвъ примѣръ имаме съ апостолъ Петра, който бѣше затворенъ и окованъ въ вериги. Единъ ангелъ дойде отъ невидимия свѣтъ, бутна оковитѣ му и каза: „Стани, свободенъ си!“ Като се събуди, апостолъ Петъръ запита ангела: „Какъ ще мина прѣзъ стражаритѣ?“ — Не мисли за това! Ангелътъ махна съ рѫката си и стражаритѣ заспаха. Послѣ каза на Петра: „Иди при своитѣ братя и не мисли за римскитѣ войници!“ Като излѣзе вънъ, апостолъ Петъръ се запита: „Сънъ ли е това, или не?“ Като видѣ, че не е въ затвора вече, разбра, че се намира прѣдъ реалностьта. Значи, докато си въ затвора, това е сънъ; излѣзешъ ли отъ затвора, това е реалность. Дойде ли нѣкое възвишено сѫщество при васъ, оковитѣ ви ще паднатъ, и за васъ ще настане вѣчна радость. И тъй, азъ поздравлявамъ всички онѣзи, при които е дошло едно възвишено сѫщество и ги е бутнало да станатъ! На другитѣ, до които това сѫщество не се е докоснало, пожелавамъ да дойде при тѣхъ, да ги бутне и да имъ каже: „Станете сега! Отъ този день ще започне вашата вѣчна радость, вашата вѣчна свобода.“ Направите ли връзка съ такова възвишено сѫщество, тя вече не се кѫса, понеже е казано въ Писанието: „Привлѣкохъ ги съ нишката на Любовьта.“ Свърже ли ви Богъ съ тази нишка, тя никога вече не се кѫса. Ако нѣкой се опита да скѫса тази нишка, главата му ще пати. Не се кѫса тази връзка. Държите ли връзка съ Първичната Причина, Тя ще бѫде на ваша страна. Този е най-важниятъ въпросъ за васъ. Всички други въпроси оставете настрана! Тѣ сами по себе си ще се разрѣшатъ. Връзка съ Първичната Причина — това е радостьта, която вѣчно ще прѣбѫдва въ васъ. Бесѣда отъ Учителя, държана на 3 юни, 1928 г. въ гр. София.
  25. Ани

    1928_05_27 Богъ е Духъ

    От томчето "За сѫдба дойдохъ" Сила и живот, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Богъ е Духъ. За прѣдметъ на тази бесѣда ще взема изречението: „Богъ е духъ“. Тази тема е за велики умове, за философи, за адепти и за просветени хора, които разбиратъ сѫщината на нѣщата. „Богъ е Духъ“. Ние ще оставимъ думата „Богъ“ и ще се спремъ на думата „Духъ“. Духътъ е проявлението на Бога. Той е Първичното начало, отъ което произтича разумностьта въ свѣта. Той движи, оживотворявя и опрѣдѣля посоката на всички живи сѫщества. Дѣто Духътъ се проявява, тамъ животътъ се ражда. Писанието казва: „Изпраща Духа си и оживѣва, оттегля Духа си и умъртвява“. Слѣдователно, отъ чисто научно гледище, Духътъ се разглежда като вториченъ принципъ, произлѣзълъ отъ най-великата и могъща сила въ свѣта - отъ Бога. Питамъ: на какви начала почива животътъ? Отговорътъ на този въпросъ се крие въ всѣко сѣменце. Не е достатъчно само да се създаде сѣмето, но се изискватъ редъ условия за неговото растене и развитие. Ако това е нужно за сѣмето, толкова по-необходимо е за човѣка, който прѣдставлява разуменъ зародишъ. Ако не се дадатъ на този зародишъ съотвѣтнитѣ условия — свѣтлина, топлина, влага, почва и нужнитѣ въ нея елементи — неговото развитие ще се прѣкрати, ще се опорочи. Въ това отношение, не е достатъчно човѣкъ да работи и да се развива само прѣзъ единъ животъ, но трѣбва да продължава своето развитие и прѣзъ втори, трети и редъ още животи. Умътъ на много съврѣменни хора е толкова плитъкъ, че той не може да възприеме идеята за прѣраждането, т. е. за сѫществуването на човѣка въ много прѣдишни животи и казва: „Ние живѣемъ на земята само единъ пѫть и слѣдъ това умираме.“ Тия хора мязатъ на плитки барички, водата на които е дълбока само 3-4 сантиметра. Когато нѣкой човѣкъ казва, че теорията за прѣраждането не е за неговата глава, това подразбира, че дълбоката вода не е за него. Той не може да плава въ такава вода, има опасность да се удави. И наистина, коя философия може да докаже, че човѣкъ въ единъ животъ може да добие всичко това, съ което разполага днесъ? Човѣкъ разполага съ редъ дарби и способности, съ редъ положителни и отрицателни качества въ своя характеръ, за които едва ли и най-гениалниятъ философъ би могълъ да докаже, че тѣ сѫ резултатъ само на единъ животъ. Въ единъ отъ американскитѣ богословски университети, професорътъ по богословие разглеждалъ прѣдъ студентитѣ си въпроса за създаването на свѣта въ букваленъ смисълъ, като имъ казвалъ, че свѣтътъ билъ създаденъ въ шесть дни, каквито ние познаваме днесъ: шесть денонощия по 24 часа. Казвате: „Възможно ли е това?“ — За този професоръ е възможно, защото такъвъ е билъ неговиятъ умственъ уровенъ, степеньта на неговото развитие; такива сѫ били неговитѣ възгледи за живота. Много учени, философи и богослови разглеждатъ този въпросъ другояче. Това показва, че ученитѣ хора се различаватъ помежду си по степеньта на своето развитие. Такава разлика сѫществува и между светиитѣ, адептитѣ, ангелитѣ, арахангелитѣ и т. н. Това трѣбва да насърдчава, да окуражава хората, а не да ги обезсърдчава. Красотата на живота седи въ разнообразието. Въ какво седи цѣната и красотата на нѣкоя плоча, намѣрена нѣйдѣ въ земята още отъ най-стари врѣмена? Въ разнообразието на надписитѣ по нея. Ако тя бѣше гладка, полирана, нѣмаше да бѫде тъй цѣнна. Надписитѣ, надраскванията на плочата привличатъ вниманието на хората. Тѣ напрѣгатъ ума си да четатъ, да разбератъ смисъла на тия надписи. Нѣкои казватъ: „Драскулки сѫ това“! — Не, тия драскулки сѫ разумни вглѫбявания на перото. Казвамъ: сегашнитѣ геолози изучаватъ образуването на планинитѣ, на канаритѣ, огъването и прѣчупването на земнитѣ пластове, но тѣ едва сега изучаватъ истинската азбука, по която могатъ да четатъ тия нѣща. Питамъ: каква е първата азбука на геологията, по която можете да четете за образуването и промѣнитѣ на земнитѣ пластове? Казвате: „Огъванията, прѣчупванията на земнитѣ пластове ставатъ вслѣдствие външнитѣ влияния на природата върху земята и нейнитѣ вѫтрѣшни промѣни. Тия явления пъкъ и редъ други сѫ причина за землетресенията.“ — Не, съ огъванията и прѣчупването на пластоветѣ въпросътъ не се разрѣшава. Това, което днесъ става на земята, е една катастрофа, не е нормално явление. Тъй, както виждаме земята, това не е нейниятъ първоначаленъ видъ. Външно и вѫтрѣшно земята нѣкога е прѣдставлявала нѣщо красиво. Пластоветѣ ѝ не сѫ били тъй огънати и прѣчупени; планинитѣ ѝ не сѫ били тъй разхвърляни. Но когато боговетѣ дошли на земята, тѣ направили помежду си голѣмо сражение, при което размѣстили и изпочупили земнитѣ пластове, планинитѣ разхвърлили и нарушили първоначалния ѝ редъ и порядъкъ. Слѣдъ това Богъ ги задигналъ и се заелъ съ прѣустройството на земята. Затова, именно, се казва въ Битието, че първоначално земята била неустроена и пуста. И днесъ, по сѫщия начинъ, всички управници вършатъ сѫщото. Тѣ сѫ наслѣдници на ония богове, които сѫ живѣли нѣкога въ миналото. Като тѣхъ, и тѣ прокопаватъ земята, прокопаватъ тунели, вадятъ богатства и съкровища отъ нея, вѫглища и разни видове руди. Слѣдъ всичко това ученитѣ обясняватъ, какъ се образували пещеритѣ въ природата. Въ Америка, при изкопаване на вѫглища се образували пещери, съ входове дълги около 10 километра. Нѣкой ученъ геологъ ще обясни образуването на такава една пещера съ влиянието на подземнитѣ водни сили и газове и т. н. Казвамъ: не сѫ само тия причинитѣ за образуване на пещеритѣ въ природата. Причината седи въ самитѣ хора. Тѣ сѫ копали дълбоко въ земята, да вадятъ вѫглища, вслѣдствие на което се образували голѣми празнини. Обаче, празни пространства въ природата не могатъ да сѫществуватъ, затова въ тия мѣста нахълтва вода, разни газове, които започватъ да влияятъ върху земнитѣ пластове по физически и химически начинъ, докато най-послѣ ние виждаме тукъ тамъ образувани пещери. За насъ не е важно, какво е било лицето на земята първоначално и какво е днесъ, защото ние знаемъ, че между всички явления на миналото и настоящето има непрѣривна вѫтрѣшна връзка. Споредъ насъ, както има връзка между външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ явления въ природата, така сѫщо има връзка и между топлината и Любовьта, между свѣтлината и мисъльта. Когато топлината се увеличава, и Любовьта се увеличава. Обаче, има една опрѣдѣлена граница на топлината, задъ която проявитѣ на Любовьта сѫ вече неразумни. Щомъ топлината надмине 100°, проявитѣ на любовьта сѫ неразумни. Питамъ: при колко градуса топлина човѣшкиятъ животъ може да функционира правилно? Понѣкога въ химическитѣ лаборатории се изисква голѣма топлина, за да разлагатъ нѣкои съединения, или да стопяватъ различни метали. Тамъ си служатъ съ температура 300 - 400 500 - 1000 - 2000 - 3000 градуса, споредъ нуждитѣ. Такива и по-високи температури се образуватъ понѣкога и въ вѫтрѣшностьта на земята, но това сѫ рѣдки случаи. Топлината може да се увеличава безгранично, тя може да достигне до 5000 градуса, до петь милиона градуса, а нѣкога до 250 милиона градуса и повече. Обаче, колкото и да се увеличава топлината, ние различаваме два разреда топлина: при едното увеличение на топлината човѣкъ расте и се развива правилно, а при другото увеличение той се топи и се прѣвръща въ въздухообразно вещество. При този случай човѣкъ губи формата си. Прѣдставете си, че на земята дойде една гореща вълна около 10,000 градуса. Какво ще остане отъ цѣлата съврѣменна култура? — Тя ще изчезне. Това сѫ бѫдещи възможности. Писанието казва, че ще дойде день, когато земята ще се яви прѣдъ лицето на Бога и ще се разтопи. Отъ разтопяването на тази земя ще се яви новата земя и новата топлина, при която всички сѫщества ще могатъ да растатъ и да се развиватъ. Сегашната топлина има чисто физически, механически характеръ, вслѣдствие на което въ организмитѣ на живитѣ сѫщества се явява извѣстно противодѣйствие, и тѣ се разрушаватъ. Днесъ нито единъ организъмъ не може да достигне своето крайно развитие; нито една пѫпка не може да цъвне, както трѣбва, т. е. да се развие докрай. Ако се разцъвти добрѣ, скоро увѣхва и не може да завърже. Въ това отношение човѣкъ прѣдставлява пѫпка. И ние виждаме, какъ хората се раждатъ и скоро умиратъ. Тѣ се разцъвтяватъ, живѣятъ, но до плодъ малцина достигатъ. Които пъкъ успѣятъ да завържатъ плодъ, плодътъ имъ скоро окапва. За сега много малко плодове има въ свѣта. Въ духовно отношение човѣкъ е дошълъ до фазата, дѣто трѣбва да изучава дълбоката наука, да изучава законитѣ и силитѣ въ природата, чрѣзъ които може да добие пълно оплодяване. Нѣкой казва: „Азъ живѣя“. — Какъ? — Като пѫпка? — Ама азъ искамъ да придобия знания. — Какви знания искашъ да придобиешъ? Ако имашъ знание и при първото заболѣване викашъ лѣкари да те лѣкуватъ, какво знание е това? Ако имашъ знание, но си поставенъ въ ограничителни условия на живота — въ робство, въ лишения, постоянно гладенъ, нѣмашъ жилище, дѣ да се подслонишъ, и не можешъ да разрѣшишъ този економически въпросъ на живота, какво те ползува твоето знание? Ако имашъ знание, но си робъ на модата, цѣлъ день се занимавашъ съ облѣклото си, съ обущата, чакашъ да дойде послѣдната мода обуща отъ Парижъ, да видишъ, какви сѫ токоветѣ имъ, дали тѣсни или широки, какъвъ смисълъ има твоето знание? Ученитѣ хора се запитватъ: „Кои токове сѫ най-добри и хигиенични?“ — За едни случаи сѫ добри низкитѣ токове, а за други случаи — високитѣ токове. И еднитѣ, и другитѣ токове иматъ своето прѣдназначение. Кои хора обичатъ да носятъ високи токове? — Низкитѣ хора. Когато нѣкоя дама иска да стане по-висока, тя носи обуща съ високи токове. Защо хората искатъ да бѫдатъ високи? — Нѣкои твърдятъ, че високитѣ хора сѫ идейни, а низкитѣ — материалисти. Да, но интелигентностьта на човѣка не се опрѣдѣля отъ височината на токоветѣ. Въ сѫщность, кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ хората да носятъ низки или високи токове? Нѣкой ще каже: „Това сѫ маловажни работи“. — Дѣйствително, въ едно отношение сѫ маловажни, но въ друго отношение не сѫ маловажни работи, защото въпросътъ, какви токове трѣбва да носи човѣкъ, има значение за неговото здравословно състояние. За въ бѫдеще ученитѣ хора трѣбва да приспособятъ токоветѣ съ пружини, че като стѫпва човѣкъ, пружината да се свива и разпуща, да улеснява движението. Тъй както днесъ се правятъ токоветѣ на обущата, при стѫпване токътъ удря силно земята, и прѣдизвиква сътресение въ гръбнака на човѣка. Вслѣдствие на това сътресение, много хора заболѣватъ отъ различни разстройства на нервната система. По начина на стѫпването, на ходенето се познава и характера на човѣка. Човѣкъ, който стѫпва твърдо, тежко, той е твърдъ, упоритъ и своенравенъ. Онзи пъкъ, който стѫпва само на пръститѣ си, върви леко, тихо, като котка, той е ловъкъ, хитъръ по характеръ. Нѣкои питатъ: „Защо този човѣкъ удря тъй силно съ краката си?“ — Защото центърътъ на тежестьта у този човѣкъ се намира въ задната часть на главата. Той ходи като конь, тропа съ краката си. Когато разумниятъ човѣкъ върви, той стѫпва леко, никой не го чува. Добриятъ човѣкъ сѫщо тъй върви тихо, леко, като по вода. Войникътъ като върви, цѣлото здание се тресе. Нищо лошо нѣма въ това, но при такова ходене се хаби повече енергия. Като наблюдаваме възгледитѣ на съврѣменнитѣ хора, много отъ тѣхъ, по какъвто начинъ стѫпватъ, така разрѣшаватъ и нѣкои важни житейски и философски въпроси. Напримѣръ, тѣ разрѣшаватъ догматически въпроса за Бога. Обаче, понятието Богъ е необяснимо. Богъ е това сѫщество, което е сѫществувало и сѫществува прѣди всички други сѫщества. Той е неограниченъ, а ограничава всички други сѫщества, като включва всичко въ себе си. Богъ е вѣченъ и безпрѣдѣленъ. Всичко, което влиза въ Неговото съзнание, се ограничава, затова именно, и нашата вселена е конечна и ограничена. Напримѣръ, може да се изчисли, колко милиарди звѣзди има въ вселената. Съврѣменнитѣ математици изчисляватъ, слѣдъ колко години вселената ще дойде до своя край. Сега ще ви прѣдставя една картина отъ Корана, която Мохамедъ прѣдставилъ въ една отъ своитѣ легенди. Картината прѣдставя момента, когато цѣлата вселена умира: всички слънца и планети изгасватъ, потъмняватъ, рай и небе изчезватъ; всички хора, всички ангели, арахангели заспиватъ, а оставатъ само Богъ и арахангелъ Михаилъ. Като се огледалъ арахангелъ Михаилъ самъ всрѣдъ цѣлата вселена, станало му много мѫчно и не могълъ да издържи този моментъ, затова си откѫсналъ главата. Това е турско разбиране! Питамъ: вѣренъ ли е този фактъ? — Може да бѫде вѣренъ само 50%. Обаче, ако цѣлата сегашна вселена, съ всички свои слънца и планети, съ всички живи сѫщества по нея изчезне, животътъ ще се трансформира, ще мине задъ нейнитѣ прѣдѣли. Задъ тази материална вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена отъ по-ефирни сѫщества, отъ по-ефирни слънца, недостѫпни за нашитѣ очи. Слѣдователно, цѣлиятъ животъ ще се прѣнесе въ тази, именно, вселена, хиляди пѫти по-красива отъ нашата. Всички сѫщества, които сѫ готови да живѣятъ въ тази вселена, ще се прѣнесатъ тамъ, а тия, които не сѫ готови, ще останатъ въ сегашната вселена, да си кѫсатъ главитѣ, като арахангелъ Михаилъ. „Богъ е Духъ“. Духътъ е нѣщо по-близо да човѣка. Той е носитель на животъ. При създаването на човѣка, Духътъ е внесълъ красотата въ него, която наричаме душа. Той е одухотворилъ човѣка. Въ свѣта човѣкъ сѫществува не като духъ, но като душа. Въ науката думата „духъ“ подразбира сила. И затова, когато искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е силенъ, мощенъ, казватъ: „Този човѣкъ има силенъ духъ“. Казвамъ: първата форма, въ която Духътъ е вложилъ своята интелигентность, нѣкои наричатъ „човѣкъ“, т. е. частица излѣзла отъ Бога, или първото сѣменце, първиятъ зародишъ, който сега се развива въ свѣта. Ученитѣ хора на миналото, както и тия на настоящето, се стремятъ да разрѣшатъ въпроса, какъ се е създалъ човѣкътъ. Ние оставяме този въпросъ настрана, не го разрѣшаваме. Всѣки, който се интересува отъ въпроса, какъ е произлѣзълъ човѣкътъ, нека чете научнитѣ теории на редъ естественици. Дълга е историята на човѣшката душа! Душата е принципъ, който самъ по себе си никога не умира, но постоянно се измѣня. Душата е онази свещена, велика книга, въ която сѫ написани всички прояви на Бога. Човѣкъ живѣе по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Слѣдователно, висшитѣ духове се грижатъ за човѣка, понеже въ неговата душа е вложено всичко онова, което е минало прѣди тѣхъ, което сега става и което ще стане въ бѫдеще. Всичко това е написано въ човѣшката душа, и който знае да чете, може да учи отъ нея развитието на цѣлото Битие. И тъй, като погледнемъ на човѣшкото лице, или на цѣлия неговъ организъмъ, както е построенъ, ние можемъ да кажемъ, отдѣ произтича човѣка. Въ Писанието се казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Това се отнася до първия човѣкъ. Вториятъ човѣкъ е направенъ отъ пръсть, значи отъ всички елементи на природата, въ която влизатъ и минералитѣ, и растенията, и животнитѣ. Всички тия елементи, отъ които е направенъ човѣкътъ, се разглеждатъ като живи сѫщества. Този човѣкъ е елиминиралъ идеалното, възвишеното въ себе си, и затова трѣбвало да излѣзе отъ рая, да влѣзе въ свѣта, въ живота, за да проучи своята нисша природа. Ето защо днесъ у човѣка бушуватъ различни желания, мисли, различни неразположения, съ които той трѣбва разумно да се справи. Казвамъ: на разумния човѣкъ днесъ е дадена велика задача къмъ себе си — да прѣсъздаде своя характеръ. Не само това, но той трѣбва да завладѣе и да разработи силитѣ и способноститѣ, които сѫ вложени въ неговата душа. Много хора спорятъ върху въпроса, има ли душа, или нѣма. Хората, които казватъ, че душа не сѫществува, тѣ не сѫ интересни за насъ, нѣма какво да се чете по тѣхъ. Въпросътъ е разрѣшенъ съ тѣхъ, затова ние ги оставяме настрана. Ония хора, които признаватъ сѫществуването на душата, тѣ сѫ научни книги, тѣ сѫ важни хора въ свѣта, и по тѣхъ може да се чете. Ние търсимъ хора съ души. Когато нѣкой професоръ казва, че душа не сѫществува въ човѣка, ние казваме, че този професоръ не е отъ ученитѣ, не е отъ виднитѣ хора въ свѣта. Той се занимава съ проститѣ елементи въ природата, както нѣкой ученъ бактериологъ изучава микробитѣ. Цѣлата негова наука почива върху живота на тия малки сѫщества. Единъ день, когато природата нѣма да се нуждае отъ тия микроскопически сѫщества, тѣ ще изчезнатъ. Дѣ ще остане тогава науката на този ученъ бактериологъ? Сѫщото може да се каже и за другитѣ отрасли на съврѣменната наука. Напримѣръ, нѣкой физикъ изучава отдѣла механика, интересува се отъ въпроса за движенията, за силитѣ и законитѣ, на които се подчиняватъ тѣ и т. н.. Всичко това е хубаво, но какво ще остане отъ физиката, отъ механиката на този ученъ, когато единъ день тази механика се видоизмѣни споредъ новитѣ условия на живота? Сегашната наука съ своитѣ задачи е врѣменна. Какво ще остане у васъ отъ цѣлата съврѣменна наука? Сега хората изучаватъ готварството, шивачеството и редъ други изкуства и занаяти, необходими за живота. Ще дойде день, когато тѣ нѣма да се нуждаятъ отъ готвачи, нѣма да шиятъ дрехитѣ си по този начинъ, както сега ги шиятъ. Какво ще правятъ тогава тѣзи готвачи и шивачи? Споредъ мене, една отъ причинитѣ за нещастията, които сполетяватъ хората, е начинътъ, по който тѣ шиятъ и кроятъ своитѣ дрехи. Шивачътъ размѣри плата, послѣ го разрѣже съ ножицитѣ и започва да го шие съ желѣзни игли, надупчва го съ тѣхъ и това нѣщо наричатъ шиене на дреха. Който облѣче такава дреха, иска да има мекъ характеръ. Това е невъзможно! Той ще мяза на дрехата си. Каквото прави човѣкъ съ дрехата си, това ще правятъ и хората съ него. Обущарьтъ взима шилото си и дупчи кожата, прави обуща на хората. Както дупчи кожата, така продупчва и своитѣ мисли; такива отношения си създава и къмъ хората. Нѣкой казва: „Чакай, ще намушкамъ азъ този човѣкъ!“ Съ какво го намушква? — Съ езика си. Такъвъ човѣкъ употрѣбява езика си вмѣсто шило. Значи, той е обущарь. Ние не трѣбва да мислимъ, че нашитѣ дрехи и обуща сѫ идеални, но трѣбва да създадемъ нѣщо по-хубаво, което да влияе благотворно върху нашия характеръ. И ако съврѣменната култура не може да създаде нѣщо по-хубаво, по-идеално отъ това, което имаме сега, тази култура е въ застой, тя е изиграла вече своята роля. Сега, като се говори за новата култура, ние очакваме тя да внесе голѣми прѣобразования въ живота, въ религията, въ науката на съврѣменнитѣ хора. Тя трѣбва да внесе обнова за цѣлото човѣчество. Хората на новата култура ще се обличатъ по новъ начинъ, съ нови дрехи, ушити по новитѣ правила на шивачеството. Въ книгата на Данаила, глава 10, стихъ 5 се казва слѣдното: „Подигнахъ очитѣ си и видѣхъ человѣкъ облѣченъ съ ленени дрехи... и гласътъ на думитѣ му като гласъ на народъ“. „Азъ, прочее, останахъ самъ и видѣхъ това голѣмо видение; и не остана сила въ мене... (8 ст.). „Чухъ, обаче, гласа на думитѣ му, и като слушахъ гласа на думитѣ му, азъ бѣхъ нечувствителенъ, паднахъ на лицето си, и лицето ми върху земята“ (9 ст.). Както виждате, Данаилъ, този великъ пророкъ, който тълкуваше сънищата на Новуходоносора, падна прѣдъ лицето на този човѣкъ и изгуби силата си. Защо? — Разумно сѫщество е билъ този човѣкъ. Такива ще бѫдатъ и хората на новата култура. Дѣ живѣятъ тѣзи сѫщества сега? Въ въздуха ли живѣятъ тѣ? За мнозина отъ васъ тия нѣща сѫ понятни, а за други — съвсѣмъ непонятни. Въ такъвъ случай и моята бесѣда ще се отрази върху васъ различно. Нѣкои ще кажатъ: „Такива нѣща не трѣбва да се говорятъ. Ние искаме нѣщо по-практично, по-близо до нашия животъ.“ Тия хора, въ дадения случай, могатъ да се уподобятъ на пѣтела, който намѣрилъ скѫпоцѣнния камъкъ. Единъ пѣтелъ излѣзълъ да се поразходи малко и се качилъ на едно бунище. Той се поогледалъ наоколо, изгледалъ кокошкитѣ, издигналъ главата си нагорѣ и започналъ да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно врѣме взелъ да рови съ краката си и нѣщо твърдо, лъскаво блеснало прѣдъ него. „Какво ли ще е това“? Клъвналъ го и веднага го изхвърлилъ отъ устата си. То било единъ голѣмъ, хубавъ скѫпоцѣненъ камъкъ. „Това ли трѣбваше да намѣря? Не можа ли да ми се падне нѣкое хубаво зрънце, че да го дамъ на една отъ своитѣ любимки?“ Ако този пѣтелъ имаше разбирането и разумностьта на човѣка, той би продалъ този камъкъ и би купилъ съ паритѣ храна за хиляди кокошки и пѣтли като него. Съ тази храна тѣ биха прѣкарали много честити и спокойни дни, безъ да мислятъ, какъ да се прѣхранятъ, безъ да се мѫчатъ да ровятъ земята. Казвамъ: когато искаме нѣщо, най-първо трѣбва да се научимъ да служимъ на Истината. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Трѣбва да се живѣе! За да живѣемъ пъкъ, трѣбва да се хранимъ; зрънца сѫ нужни за живота! Тия зрънца струватъ повече отъ скѫпоцѣннитѣ камъни“. За извѣстни случаи е така, но въ дадения случай скѫпоцѣнниятъ камъкъ струва повече, отколкото зрънцата на кокошкитѣ. Тия зрънца прѣдставляватъ старитѣ идеи на човѣчеството, които не могатъ да го спасятъ. Всѣки скѫпоцѣненъ камъкъ е една нова идея, която може да спаси човѣка. Такива сѫ идеитѣ, които включва въ себе си великата Истина на живота. Всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една основна идея въ себе си, която да му служи като огледало на живота, да прѣдставлява великата Истина, въ която да се отразява небето. Безъ такава идея човѣкъ не може да разбере свѣта. Тази идея трѣбва да бѫде като нашитѣ очи. Нека гледаме прѣзъ нея, макаръ и да не разбираме всичко. По-добрѣ е да гледашъ, макаръ и да не разбирашъ всичко, отколкото да не гледашъ. Отъ гледането, отъ виждането идатъ знанията. Докато имаме сърце, ние чувствуваме. Не считайте, че съ сърцето си ще можете да разберете всичко. Достатъчно е, че чувствувате. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да прѣживѣя нѣщата.“ — Това е лъжлива философия. Не прѣживѣвайте нѣщата, но ги живѣйте! Когато нѣкой каже, че е прѣживѣлъ много нѣща ние казваме: този човѣкъ е прѣживѣлъ изгарянето на кѫщата си, умирането на баща си, на майка си, на жена си, на дѣцата си и т. н.. Каква наука има въ прѣживяванията? Въ прѣживяванията има нѣщо непостоянно. То има смисълъ само тогава, когато отъ него оставатъ опитности за душата. Ако прѣживѣешъ нѣщо и не придобиешъ никаква опитность, това прѣживяване нѣма смисълъ. Нѣкои хора казватъ: „Тази фаза на живота трѣбва да се прѣживѣе!“ Коя фаза? — Дѣтинската. — Защо? — Защото дѣцата не знаятъ, какво трѣбва да правятъ. — Ами възрастнитѣ знаятъ ли, какво трѣбва да правятъ? Напротивъ, човѣкъ сега, именно, трѣбва да започне съ дѣтинското състояние въ себе си; да бѫде тъй чистосърдеченъ, тъй любещъ, като дѣцата; сѫщеврѣменно тъй разуменъ и интелигентенъ, като възрастнитѣ. Казано е: „Бѫди дѣте по сърце, мѫжъ по умъ!“ Злото въ живота седи, именно, тамъ, че хората остаряватъ прѣждеврѣменно въ своитѣ идеи, а остаряването всѣкога води къмъ изгубване смисъла на нѣщата. Нѣкои казватъ: „Не искаме да се занимаваме съ тѣзи работи, искаме да си починемъ, да дойдемъ до състояние на упокоение“. Въ Писанието се казва: „И прибра се Аврамъ при отцитѣ си и си почина“. Какво означава думата „почивка“? Въ Писанието думата „почивка“, почина си Аврамъ, подразбира благоприятнитѣ условия на живота, висшия свѣтъ, дѣто душитѣ отиватъ да изучаватъ живота въ неговия дълбокъ смисълъ. Въ Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за единъ богатъ човѣкъ и за другъ сиромахъ, на име Лазаръ. „И умрѣ сиромахътъ, и занесоха го ангелитѣ на лоното Аврамово“ — при благоприятнитѣ условия на живота; „умрѣ и богатиятъ и погребанъ бѣ. И занесоха го въ ада, при лошитѣ условия на живота. Тѣзи два свѣта сѫ далечъ единъ отъ другъ, но жителитѣ имъ иматъ радио, съ помощьта на което се съобщаватъ. Тѣ сѫ на разстояние едни отъ други съ хиляди километри, но се виждатъ и се разговарятъ. „Богатиятъ, като бѣше изложенъ на голѣми мѫки въ ада, дигна очитѣ си и видѣ отдалечъ Аврама и Лазара въ неговитѣ обятия. Той извика и рече: „Отче Авраме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си съ вода и да разхлади езика ми, защото съмъ на мѫки въ този пламъкъ.“ Аврамъ му рече: „Синко, припомни си, че ти си приелъ твоитѣ добрини на земята, а Лазаръ — злинитѣ; сега той е на утѣшение, а ти на мѫки“. Това показва, че има вѫтрѣшно равновѣсие въ цѣлия животъ. Значи, въ Писанието се изнася живота и опитноститѣ на велики души, които трѣбва да се изучаватъ. Нѣкои ще запитатъ: „Дали е вѣрно всичко това, което се говори?“ Тогава азъ ще ви запитамъ: „Всичко, което е писано въ книгитѣ, въ учебницитѣ, вѣрно ли е? Всичко, каквото проповѣдватъ учителитѣ и свещеницитѣ, вѣрно ли е?“ Кой не е говорилъ за Бога днесъ? Кой не третира въпроса за Неговото сѫществувание? Обаче, за Бога може да говори само този, който има великъ умъ и възвишено сърце. Това не е за обикновенитѣ хора, но сега и тия хора казватъ, че Господъ имъ говори. Това не е вѣрно. Ако земята се разтопява прѣдъ лицето на Бога, какво ще стане съ обикновения човѣкъ, като се яви прѣдъ Него? И Мойсей, който бѣше великъ адептъ, който учеше въ Египетъ, толкова се изплаши отъ видението, че каза: „Много съмъ изплашенъ и разтреперанъ“. — (Евреемъ 12:21). Мойсей се уплаши отъ Бога, а евреитѣ отъ него, защото свѣтлина излизаше отъ лицето му. И за да могатъ да го гледатъ, той тури було на лицето си. Съврѣменнитѣ християни казватъ: „Ние искаме да отидемъ при Бога“. — Ще отидете, но ще се разтреперите като Мойсея, и хората ще се плашатъ отъ васъ. Богъ е внесълъ живота у насъ. И този страхъ, който имаме, той е да не изгубимъ живота си, защото само живиятъ човѣкъ се страхува, но не и мъртвиятъ. Казвамъ: Духътъ е проявление на Бога, затова, Той трѣбва да се изучава въ всичкото свое разнообразие. Когато Духътъ дѣйствува въ ума, въ сърцето и въ волята на човѣка, трѣбва да се изучаватъ законитѣ, при които Той дѣйствува. Защото, ако вие не разбирате законитѣ и едноврѣменно поставите въ ума си два елемента, еднакви по сила, тѣ ще произведатъ въ васъ противоположна реакция, която може да ви разруши. Ако едноврѣменно поставите въ ума си двѣ еднакво силни идеи, тѣ ще произведатъ въ душата ви умраза. Ще ви приведа слѣдния простъ примѣръ: когато нѣкоя красива мома дружи съ грозни моми, тя е доволна отъ положението си, защото красивитѣ момци обикалятъ само нея. Яви ли се въ обществото ѝ мома, по-красива отъ нея, тя става недоволна, и въ душата ѝ се заражда умраза къмъ хубавата мома, защото тя отнима половината отъ красивитѣ момци. Двѣтѣ хубави моми не могатъ да живѣятъ добрѣ помежду си, защото и двѣтѣ иматъ положителенъ, творчески характеръ. Всѣка красива мома или момъкъ иматъ желание да взематъ богатството на своя страна. Всички богати, всички силни хора, всички управляващи сѫ положителни. Добрѣ е хората да бѫдатъ положителни, но между тѣхъ всѣкога ще се явява споръ. Има една страна въ живота, дѣто не се явява споръ. Тя е мекиятъ елементъ — Любовьта. Когато говоримъ за Любовьта, разбираме тази сила, именно, която внася животъ. Само Любовьта може да внесе животъ. Ако при сегашнитѣ условия Духътъ дойде въ човѣка, Той не може да внесе животъ, но внася знание, сила и интелигентность. Когато Духътъ дойде у човѣка, той започва да страда повече, отколкото по-рано и казва: „Защо ми трѣбваше да свърша университетъ? По-рано, като овчарь, положението ми бѣше по-добро. Сега, този ме подтикне на една страна, онзи на друга“. Този човѣкъ има вече по-голѣмо мнѣние за себе си, по-голѣми стремежи и изисквания, вслѣдствие на което става по-недоволенъ отъ живота. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ ученъ, или невѣжа? Разрѣшението на въпроситѣ не се постига чрѣзъ невѣжеството. Нима онзи волъ, който по цѣлъ день оре нивата на своя господарь и живѣе въ пълно невѣжество е по-щастливъ отъ човѣка? По-завидно ли е неговото положение отъ това на човѣка? — Разбира се, че не е по-завидно. Сегашнитѣ учени сѫ недоволни отъ живота главно поради това, че тѣ не вѣрватъ, какво при всички събития въ живота, едно разумно висше съзнание обединява и рѫководи всички хора. Съврѣменнитѣ хора не допущатъ въ ума си мисъльта, че има Едно висше сѫщество надъ тѣхъ, което ги рѫководи и управлява. Напримѣръ, Наполеонъ ималъ свой гений, свой рѫководитель въ живота си. — По сѫщия начинъ всѣки човѣкъ има свой рѫководитель. Обаче, тия гении, които прѣдприематъ нѣкакви работи безъ духовно рѫководство, тѣ се различаватъ по своитѣ знания отъ ония гении, които въ всѣка своя работа или прѣдприятие се допитватъ до своя духовенъ рѫководитель. Нѣкой казва: „Азъ се разговарямъ съ Бога.“ — Добрѣ, щомъ се разговаряшъ съ Бога, кажи какво има на слънцето. Разкажи ми да се поуча отъ тебе. — Нищо не зная за слънцето. — Щомъ не знаешъ нищо за слънцето, нѣма да знаешъ нищо и за Бога. И това било гениаленъ човѣкъ! Съ Бога се разговаря, а не може да рѣши най-простата математическа задача. Когато човѣкъ отива при Бога, Той го завежда на слънцето, показва му всички красиви звѣзди, всички плодни дръвчета въ своитѣ градини, прѣдставя го на ангелитѣ, като имъ казва: „Ето единъ отъ моитѣ любимци!“ Сега, хората като не разбиратъ смисъла на тия нѣща, казватъ: „Това сѫ отвлѣчени идеи, неприложими въ този животъ. Всички религиозни хора се занимаватъ все съ такива отвлѣчени идеи. Отъ тия хора нищо не може да се очаква.“ — Не е така. Всѣки човѣкъ, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душа и мощенъ духъ; той има знание, сила и любовь. За такъвъ човѣкъ е безразлично, дали е поставенъ на опашката или на главата, дали има рога или копита — каквото и да му турятъ, всичко приема. Този човѣкъ е ученъ, знае какъ да се освободи отъ рогата и отъ копитата си. Въ каквато форма и да го поставятъ, той ще може да излѣзе навънъ. И да го варятъ и да го пекатъ на скара, като риба, докато отъ едната страна го пекатъ, той ще се обърне на другата страна и пакъ ще скочи въ водата. Такъвъ човѣкъ се намира въ положението на онѣзи риби, които пекли нѣкога за Пилата. Едно прѣдание разправя, че когато Христосъ билъ разпнатъ, Пилатъ, който искалъ да Го освободи, пожелалъ да му опекатъ нѣколко риби. Въ това врѣме Мария и Магдалина дошли при него да му съобщятъ, че Христосъ възкръсналъ. Като чулъ това, Пилатъ се очудилъ на тия думи и казалъ: „Ако е вѣрно това, нека рибитѣ отъ скарата скочатъ въ водата“. И дѣйствително, рибитѣ отъ скарата скочили направо въ водата. И сега, на основание на това, хората казватъ, че едната половина на рибитѣ била опечена, а другата половина — не допечена. Защо сѫществува това прѣдание въ свѣта — не се знае. Рибата е емблема на Християнството. Казвамъ: ако човѣкъ има дълбоко разбиране и понятие за Бога, и на скара да го пекатъ, той отъ скарата ще скочи и пакъ нѣма да се опече. Колкото и да пекатъ този човѣкъ, пакъ не могатъ да го опекатъ. Всѣки ученъ, всѣки младъ или старъ човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото учение, къмъ новитѣ понятия за Бога и за природата. Имате ли обикновени разбирания по тия въпроси, отъ васъ нищо не може да излѣзе. Човѣкъ не може изведнъжъ да стане светия, но постепенно ще върви отъ стѫпало на стѫпало, докато стигне върха. Това е послѣдователенъ процесъ на развитие, на приготовление, докато се дойде до положителнитѣ, истински разбирания на живота. „Богъ е Духъ“. Отъ правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човѣшкия умъ. Въ това отношение съврѣменнитѣ физиономисти опрѣдѣлятъ интелигентностьта на човѣка по неговия носъ. Вѣждитѣ пъкъ опрѣдѣлятъ, какъвъ е носътъ. Понеже вѣждитѣ сѫ надъ очитѣ, тѣ опрѣдѣлятъ носа, тѣ даватъ направлението му. Носътъ се опрѣдѣля още и отъ устнитѣ на човѣка, отъ тѣхната голѣмина и форма. Значи, носътъ, вѣждитѣ и устнитѣ опрѣдѣлятъ интелигентностьта на човѣка. Това сѫ живи геометрически линии, отъ които зависи, дали човѣкъ може да стане гениаленъ или да си остане обикновенъ. Има много хора, които сѫ свършили университетъ, а умиратъ простаци; има и такива пъкъ, които не сѫ свършили университетъ, а минаватъ за учени. Не се лъжете отъ външното положение на хората! Гледате нѣкоя мома, която се хванала на хорото, като нея нѣма втора: пѣе, скача, всички наоколо очудва. Ожени ли се, родятъ ли ѝ се дѣца, не знае, какъ да ги гледа — отъ нея по-проста нѣма. На хорото тропа хубаво, но не знае какъ да живѣе. Въ живота ще срещнете много такива хора, които сѫ свършили четири факултета, но нищо не знаятъ за Любовьта, за Духа, за душата, за ангелитѣ, за звѣздитѣ, за слънцето, за планетитѣ и т. н. Тѣ казватъ: „Това сѫ празни работи“. Споредъ тѣхъ, кои работи не сѫ празни? Да отидатъ на Хамлетъ, на Венецианския търговецъ или на друго нѣкое прѣдставление, това не сѫ празни работи. Какво искалъ да каже Шекспиръ съ тия свои произведения? Той искалъ да покаже на хората, че за всичко въ свѣта има съотвѣтно наказание и възнаграждение. Сѫщината на въпроса седи въ това, че всичко получава своята равноцѣнность. Въ физически смисълъ то подразбира: на всичко, каквото мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме, равноцѣнното ще дойде. Слѣдователно, когато страданията дохождатъ въ живота, тѣ иматъ своята равноцѣнность. Тогава, трѣбва ли да се страхуваме отъ страданията? Нѣкой човѣкъ има вѫглища. Какво трѣбва да прави: съ тѣхъ? — Да ги прѣвърне въ скѫпоцѣнни камъни. Другъ има желѣзо — да го прѣвърне въ злато; трети има мѣдь — да я прѣвърне въ злато. Ето една задача за бѫдещето! Такива трѣбва да бѫдатъ духовнитѣ хора — хората на шестата раса. Нѣкой казва: „Азъ съмъ човѣкъ на шестата раса“. — Радвамъ се, че си отъ шестата раса. Докажи това! — Какъ ще докажа? — Ти трѣбва да си рѣшилъ вече задачата за прѣвръщане на отрицателнитѣ мисли въ положителни. Щомъ хванешъ една отрицателна мисъль, веднага ще трѣбва да я прѣвърнешъ въ положителна, да ѝ дадешъ другъ знаменатель. Който се прѣпорѫчва за човѣкъ на шестата раса, трѣбва да знае да прѣвръща отрицателното въ положително, неблагородното въ благородно, а не да вземе нѣкоя мома, да я обезвѣри, да изчерпи силитѣ ѝ и послѣ да я хвърли като парцалъ на пѫтя. Това не е култура, нито християнство; това не е човѣщина! Човѣкътъ на шестата раса, ако е момъкъ, трѣбва да подигне момата; ако е мома, трѣбва да подигне момъка. Който обича, неговата любовь трѣбва да внесе Божественъ елементъ въ душата на своя любимъ или любима. Който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да обича по всичкитѣ правила на Любовьта. Да обичаме и да ни обичатъ, това е задачата на новата култура. Казвате: „Да любимъ!“ Какъ? Като онази българка, която обрала вуйча си? Единъ българинъ ималъ въ джоба си хубавъ златенъ часовникъ и разни скѫпоцѣнности. Като вървѣлъ по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, отъ кога те чакаме. Толкова врѣме не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починешъ у дома.“ Като я видѣлъ, той се захласналъ въ нея и докато се чудилъ, коя ще е тази мома, тя успѣла да бръкне въ джоба му, извадила часовника и скѫпоцѣнноститѣ и избѣгала. Той се поогледалъ натукъ-натамъ, но внучката я нѣмало вече. Питамъ: какво по-лошо отъ това да вземешъ най-хубавото, най-скѫпоцѣнното отъ човѣка и да го оставишъ всрѣдъ пѫтя, като единъ безволенъ човѣкъ? Казвате: „Този човѣкъ е лошъ.“ — Каква философия има въ това? — Еди-кой си човѣкъ е добъръ. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ, това сѫ елементи, съ които ти трѣбва да работишъ. Ако нѣкой човѣкъ е лошъ, ще работишъ съ него по единъ начинъ; ако е добъръ — ще работишъ по-другъ начинъ. Това е специфична математика и геометрия, съ която всѣки ще работи, както намира за добрѣ. Тъй ще работите, че ще прѣвърнете лошия човѣкъ въ добъръ. Това ще бѫде една отъ важнитѣ задачи въ вашия животъ. Мнозина хора искатъ да имъ говорятъ утѣшителни думи, да имъ се говори за придобивкитѣ на съврѣменната наука. Наистина, съврѣменната наука разрѣшава единъ великъ въпросъ — социалния — но разрѣшението на този въпросъ е въ рѫцѣтѣ на най-благороднитѣ хора — хората на шестата раса. И въ сегашната наука има едно ядро отъ учени, които работятъ върху разрѣшението на този въпросъ, но и тѣхнитѣ ученици трѣбва да го подематъ. Не е достатъчно само да каже човѣкъ за себе си, че е добъръ или лошъ и да се оправдае за това съ закона на наслѣдственостьта, да каже, че се е родилъ такъвъ. Споредъ условията, при които си дошълъ на земята, дали си добъръ или лошъ, всичко това е за добро, но за тебе е важно да използувашъ разумно своя животъ. Изучавали ли сте подробно закона за наслѣдственостьта? Който разбира добрѣ този законъ, той може да прѣвърне и най-лошитѣ си качества въ добри; който не го разбира, той може да прѣвърне и най-добритѣ си качества въ лоши. Има редъ статистически сведѣния, споредъ които добри, способни ученици, като влѣзатъ въ живота, свършватъ злѣ, фатално; и обратно: слаби, мързеливи ученици въ училището, като влѣзатъ въ живота, проявяватъ се добрѣ, и работитѣ имъ тръгватъ напрѣдъ. Тъй щото, трѣбва да знаете, че законътъ за наслѣдственостьта не е Божественъ. Това, което се отнася до нашитѣ дѣди и прадѣди, се прѣдава и върху насъ по наслѣдство. Обаче, щомъ дойдемъ до основата на Божествената душа, която е създадена отъ Божествения Духъ, тя съдържа въ себе си велики възможности. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се върне къмъ своята първична форма, къмъ своитѣ първични чисти, възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се измѣнятъ. Затова всѣки трѣбва да прави опити, маневри въ себе си, докато намѣри, кое е онова неизмѣнно желание или чувство въ него. Напримѣръ, обичашъ нѣкого. Не е лошо да обичашъ. Обичьта е пробниятъ камъкъ, който опрѣдѣля постоянството на човѣшкия характеръ. Човѣкъ не може да обича всички хора едноврѣменно, затова той ще започне съ провѣрка на своето чувство къмъ дадено лице. Направете слѣдния опитъ: допуснете въ себе си, че лицето, което обичате, взима всичкитѣ ви пари, обира ви. Слѣдъ това наблюдавайте, дали вашитѣ чувства къмъ него се измѣнятъ, или не. Ако не се измѣнятъ, това показва, че чувствата ви сѫ силни, тѣ взиматъ връхъ надъ условията; значи, нищо не може да ви разколебае. Послѣ допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви, или ви компрометира съ нѣщо прѣдъ цѣлото общество и т. н.. Значи, ще си прѣдставяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовьта ви къмъ него не се разколебава, вие сте надъ условията, вие сте господарь на положението. Като правите редъ маневри, вие ще познаете доколко вашата любовь е устойчива. Слѣдъ тия опити, правете, маневри въ обратния процесъ. Прѣдставете си, че лицето, което обичате, прави голѣми жертви заради васъ, помага ви, дава ви много нѣща. Наблюдавайте сега, дали вашата любовь се увеличава само поради това, че получавате облаги отъ туй лице. Ако любовьта ви се увеличава само за облагитѣ отъ любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате нѣкой човѣкъ, любовьта ви трѣбва да остане непоколебима, една и сѫща, независимо отъ това, дали този човѣкъ ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проявява въ доброто. Когато ви причинява злини, пакости, пакъ ще благодарите, защото ви дава възможность да научите нѣщо ново. Който иска да изучава Божиитѣ наредби, ще се абстрахира и отъ доброто, и отъ лошото, което му се прави. Това сѫ външни нѣща. Ако пъкъ искате да изучавате човѣшкитѣ наредби, имате право да се спирате и влияете отъ доброто и отъ злото, което хората ви правятъ. Ако искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите вашия характеръ, да облагородите вашата душа, трѣбва да правите редъ такива опити. Двата опита, които ви давамъ, сѫ трудни, но трѣбва да ги правите, за да станете герои. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си. Да възлюбишъ и врага си.“ Да възлюбишъ ближния си, както себе си, това е Божественъ законъ, не е нѣщо обикновено. Да обичашъ врага си, отъ наше гледище, това е много по-мѫчно, отколкото да обичашъ ближния си, като себе си. Да проявявашъ любовьта си къмъ своя врагъ, трѣбва да изхарчишъ повече енергия, отколкото за любовьта къмъ своя ближенъ. Да обичашъ брата си, това е естествено, то не съставлява голѣма мѫчнотия; да обичашъ онзи, който не ти е братъ, затова се изисква Божествена енергия. Сега ние сме едва въ първата фаза на живота, когато започваме да се самоизучаваме. Напримѣръ, ти постѫпвашъ въ университетъ — не ти върви. Защо? —Не знаешъ, защо не ти върви. Това е една интересна задача, която трѣбва да разрѣшишъ. Назначаватъ те чиновникъ нѣкѫдѣ изъ България и въ продължение на нѣколко години те мѣстятъ най-малко 20 пѫти. Защо? — И това не знаешъ. Това е друга задача, която трѣбва да разрѣшишъ. Ако си окултенъ ученикъ, ще трѣбва да разберешъ, защо не ти върви въ университета, защо тѣ мѣстятъ отъ една служба на друга и т. н.. Прочетете историята на Аврама и вижте, прѣзъ какви изпитания е миналъ той. И рече Господъ Авраму: „Излѣзъ изъ земята си и изъ рода си, и изъ дома бащинъ, и иди въ земята, която ще ти покажа.“ Аврамъ послуша Господа и насели се въ Ханаанската земя. Послѣ Богъ изпрати при него трима ангели да го посѣтятъ и да му кажатъ, че жена му Сарра ще роди дѣте. Това показва, че човѣшката душа все трѣбва да роди нѣщо, иначе човѣшкиятъ животъ ще се обезсмисли. Когато човѣкъ се обезсърдчава, той се намира въ положението на Аврама, нѣма наслѣдникъ, а душата все трѣбва да роди нѣщо. Хората казватъ: „Женитбата е необходимъ пѫть въ живота на човѣка“. Казвамъ: три вида женитби има въ свѣта. Първата женитба е физическата, по тѣло; втората женитба е съчетание по души; третата женитба е по духъ, свързване съ Бога. Ако си завършилъ съ физическата жена, свържи се съ душата си, тя да роди нѣкоя основна идея, за която ти трѣбва да пожертвувашъ земния си животъ, да минешъ отъ едно състояние въ друго. Това се нарича възкресение. Онзи, който е възкръсналъ, той е родилъ нѣщо. Когато душата ражда, и бащата, и майката, и синътъ се явяватъ въ една и сѫща форма — тѣ не сѫществуватъ отдѣлно. Значи, на физическия свѣтъ човѣкъ едноврѣменно е и баща, и майка, и синъ: въ едно положение той се проявява като баща, въ друго положение като майка и въ трето положение като синъ. Въ такъвъ човѣкъ ставатъ голѣми прѣобразования, и той казва: „Азъ вече не съмъ онзи човѣкъ, който бѣхъ прѣди години“. Павелъ казва: „Родихъ ви“. Ако се взематъ тия думи въ букваленъ смисълъ, питамъ: мѫжъ може ли да ражда? — Мѫжътъ не може да ражда по физически начинъ, но духовно може да ражда. Всѣка душа може да ражда. Умътъ може да възприема идеитѣ, но той не може да ги ражда душата ражда. Затова, именно, хората се мѫчатъ, докато душата роди нѣкоя идея. Нѣкой казва: „Животътъ ми нѣма смисълъ.“ — Животътъ на човѣка нѣма смисълъ, докато още нищо не е родилъ, но щомъ душата му роди нѣщо, и животътъ се осмисля. Дѣ е тогава душата на човѣка? „Богъ е Духъ“. Значи, задъ сегашния животъ, задъ всички промѣни, които ставатъ въ него, задъ злото и доброто въ свѣта седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание. Слѣдователно, намѣришъ ли се прѣдъ противорѣчия, прѣдъ несполуки, прѣдъ смъртьта въ живота, кажи: „Задъ противорѣчията седи разумния животъ; задъ несполукитѣ седятъ сполукитѣ; задъ смъртьта седи безсмъртието. Щомъ поставите тази велика мисъль въ душата си, веднага ще ви олекне. Сега нѣкои казватъ: „Дали дѣйствително сѫществува Божественъ свѣтъ?“ Най-малкото колебание по този въпросъ е прѣкѫсване на вашето радио съ Бога. Не е достатъчно човѣкъ да вѣрва само съ ума си, но цѣлото му сѫщество трѣбва да е пропито отъ вѣра въ Бога и да каже: „Задъ всички явления въ свѣта седи Богъ, Божественото съзнание.“ Не схващайте Бога като нѣкаква форма, но знайте, че задъ безграничностьта седи едно Възвишено Съзнание, което въ всички случаи бди за васъ. Всѣкога може да опитате това съзнание. Порѣжешъ рѫката или крака си, веднага почувствувашъ болка. Това съзнание иде при тебе и те пита: „Защо направи така? Защо разваляшъ това, което азъ направихъ?“ Ти започвашъ да роптаешъ, да обвинявашъ другитѣ хора около тебе. Не, кажи: „Господи, порѣзахъ се; какво да правя сега?“ — Не пипай раната! Прѣвържи я и я остави на спокойствие! И наистина, не се минава день, два или три, раната оздравява — това съзнание ти е помогнало. Обаче, ти казвашъ: „Раната прѣмина отъ само себе си, това е естественъ процесъ“. — Не, това е съзнателенъ, разуменъ процесъ. Какво ще направишъ, когато твоята инсталация се развали? — Ще извикашъ единъ разуменъ техникъ, а не нѣкой простъ човѣкъ, който нищо не разбира отъ тази работа. Когато се разглежда едно дѣло, въ което те обвиняватъ за нѣщо, ти ще извикашъ нѣкой опитенъ адвокатъ да те защищава, защото той добрѣ разбира законитѣ. Това е много естествено! Нѣма да извикашъ нѣкой простъ човѣкъ да те защищава. Простиятъ човѣкъ нищо не разбира отъ адвокатство. Божественото съзнание всѣкога ни нашепва, какво трѣбва да правимъ. Нѣкога хората прѣкѫсватъ течението на хубавитѣ мисли въ себе си, но Божественото въ тѣхъ ги запитва: „Защо прѣкѫсна хубавото, красивото въ себе си?“ — Какво да направимъ, Господи? — Прѣстанете да прѣкѫсвате течението на хубавитѣ мисли въ себе си, и азъ ще поправя всичко. Сѫщото нѣщо става и съ чувствата на човѣка. Прѣкѫсне ли течението на красивитѣ чувства въ себе си, той веднага ще почувствува нѣкаква болка, и Божественото въ него ще му каже: „Защо прѣкѫсвашъ връзката на хубавитѣ чувства въ себе си?“ — Какво да направя, Господи? — Не прѣкѫсвай инсталацията, която азъ съмъ направилъ! Внимавай да не прѣкѫснешъ нѣйдѣ жицитѣ! Който не служи на Бога ще страда единъ, два, три, хиляди животи подъ редъ, докато най-послѣ главата му побѣлѣе и каже: „Искамъ да Ти служа, Господи!“ Богъ ще каже: „Настана спасението на твоята душа. Отсега нататъкъ твоята рана ще почне да заздравява.“ Съ тия и редъ други опитности вие ще провѣрите, какъ работи Божественото съзнание въ свѣта. То работи моментално и се проявява чрѣзъ ума и сърцето на човѣка. Казвате: „Има редъ философски системи, които ни даватъ методи да познаваме Божественото въ насъ. — Хубави сѫ тия методи, но вие трѣбва да правите малки опити, да видите, какъ се проявява Богъ въ вашия всѣкидневенъ животъ. Когато Божественото съзнание работи въ насъ, ние ставаме меки, внимателни, и хората започватъ да ни обичатъ; когато направимъ нѣкаква погрѣшка, Божественото съзнание се отделечава отъ насъ, и хората прѣставатъ да ни обичатъ. Обичьта на хората къмъ насъ се дължи на Божественото съзнание, което работи въ душитѣ ни. Когато нѣкои хора страдатъ много, тѣ започватъ постепенно да съзнаватъ своитѣ погрѣшки и се стараятъ да ги изправятъ. Тогава близкитѣ имъ започватъ да ги обичатъ да имъ съчувствуватъ. Нѣкой човѣкъ се подигне въ живота си, започва да се държи гордо прѣдъ другаритѣ си, съ което иска да имъ обърне внимание, че е ученъ човѣкъ, отъ високо произхождение, заема високъ постъ въ обществото и т. н. Въ свѣта има само едно високо произхождение — произхождение отъ Бога. Ако нѣкой човѣкъ е отъ царско произхождение, а не работи, какъвъ смисълъ има неговото високо произхождение? Въ такъвъ случай, ако нѣкой човѣкъ е роденъ отъ бѣдно сѣмейство, но работи, той ще има всички условия да надмине царския синъ. Обаче, ако царскиятъ синъ учи, той ще има по-голѣмъ успѣхъ отъ бѣдния. Слѣдователно, ако ние учимъ, и при най-бѣднитѣ условия на живота да сме, пакъ ще можемъ да надделѣемъ трудноститѣ; не учимъ ли, и при добри условия да сме, нищо нѣма да направимъ. При сегашнитѣ условия на живота човѣкъ не е въ състояние да използува богатствата, които се криятъ въ него. Напримѣръ, той не е въ състояние да използува силата на своитѣ очи, на своя мозъкъ, на своето сърце. Знаете ли, какви сили се криятъ въ човѣшкото сърце, напримѣръ! Когато човѣшкото сърце свърши своята работа, въ него винаги остава излишна енергия, съ която човѣкъ би могълъ да направи чудеса. Кога? —Когато знае, какъ да я използува. И отъ мозъка на човѣка винаги изтича грамадно количество енергия, която, разумно използувана, би направила човѣка щастливъ, богатъ, уменъ. Днесъ хората очакватъ да дойде богатството имъ нѣкѫдѣ отвънъ. Тѣ не се спиратъ върху богатството, което Богъ е вложилъ въ тѣхното сърце и въ тѣхния умъ и него да разработватъ. Знаете ли, какво богатство, каква динамическа сила, какви блага сѫ скрити въ мозъка на човѣка? И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора чакатъ, дано дойде нѣкой отвънъ да ги спаси. Онзи, който може да спаси хората, той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята мозъчна енергия; той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята сърдечна енергия; той ще имъ покаже, какъ да използуватъ своята мускулна енергия; и най-послѣ той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята нервна енергия. Причината за неврастенията въ сегашнитѣ хора се дължи на това, че тѣ не знаятъ, какъ да използуватъ излишната енергия, която изтича отъ организма имъ. И тъй, утѣшителното, което ще ви кажа е, че сте много невѣжи. Ще ме извините за тази искреность, но трѣбва да знаете Истината. За този свѣтъ вие сте много учени, но за онзи сте много невѣжи. Щомъ сте много невѣжи, вие сте и много нещастни. Нека това невѣжество ви послужи като импулсъ за влизане въ Божественото училище. Дѣцата влизатъ въ училището невѣжи и слѣдъ 12 годишни усилия тѣ излизатъ съ дипломъ за завършено срѣдно образование. Който съзнава, че е невѣжа, той е издържалъ вече първия конкурсъ за влизане въ училището. Първото условие за влизане въ Божественото училище е да съзнаете, че сте невѣжи. Съзнаете ли това, ще ви дадатъ всички благоприятни условия да учите. Ако кажете, че знаете, че сте ученъ човѣкъ, ще ви отговорятъ: „Вие не сте за това училище. Излѣзте вънъ въ свѣта да работите!“ Нѣкой ще кажатъ: „Какъ смѣе този човѣкъ да ни нарича невѣжи, простаци?“ — Такъвъ е Божествениятъ законъ. Писанието казва: „Богъ счита всички народи за нищо“. Това не е за обезсърдчение. Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвършеното у насъ, когато дойде Духътъ на Истината, тогава всичко ще знаемъ“. Това ще бѫде, когато душата се съедини съ Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаемъ, както сме били познати“. „Богъ е Духъ“. Богъ, това е вѣчностьта, това е безграничното, това е великиятъ изворъ на всичко въ живота. Духътъ, това е проявениятъ Богъ, Който ни се прѣдставя въ своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за Духа, а Духътъ — за Бога. Душата ще говори на сърцата и умоветѣ ни. Това е цѣла наука! Съврѣменнитѣ хора не могатъ още да възприематъ Истината напълно. Защо? — Тѣ не сѫ отворили още душитѣ си за нея. Когато човѣкъ отвори душата си за Истината, той ще може да я възприеме или чрѣзъ ума, или чрѣзъ сърцето си. Различни сѫ пѫтищата за възприемане на Истината, но тия пѫтища трѣбва да обединятъ въ себе си всички явления и да покажатъ на хората, че задъ границата на видимия свѣтъ сѫществува единъ интересенъ свѣтъ, населенъ съ свѣтли, възвишени и разумни сѫщества. Този свѣтъ се интересува отъ нашия животъ тъй, както ние се интересуваме отъ състоянието на нашитѣ плодни и зеленчукови градини. Нѣкое отъ тия сѫщества дойде при единъ човѣкъ отъ земята, погледне къмъ него и вижда, че го нападнали малки бубулечки, гѫсеници и други. Веднага взима мѣрки да го изчисти. Отива при другъ човѣкъ, вижда, че и той е малко изсъхналъ. Веднага взима вода, полива го отгорѣ, докато се ободри. Въ това отношение, молитвата, къмъ която прибѣгваме, има за цѣль да ни избави отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Молитвата прѣдставлява връзка между насъ и възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Щомъ дойдатъ при насъ, тѣ започватъ да ни учатъ. Човѣкъ трѣбва да се моли, ако иска да учи. Животътъ е красивъ, когато и млади, и стари учатъ. Ние не трѣбва да мислимъ, че сме стари, или че много знаемъ, или че нѣма кой да ни обича въ свѣта. Да мислишъ, че никой не те обича, това е първата лъжа въ свѣта. И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живѣешъ. Да живѣешъ, струва повече, отколкото да си заровенъ въ земята. Израсналото сѣме е при по-благоприятни условия, отколкото онова, което седи въ хамбара. Сега нека остане у васъ слѣдната мисъль: има кой да ви обича въ свѣта; има кой да мисли и кой да се грижи за васъ; има кой да урежда живота ви. Не разваляйте това, което Богъ нарежда! Никѫдѣ по тѣлото си не правете разрѣзи, за да не чувствувате болки. Пазете ума си, пазете сърцето си, пазете душата си, като зеницата на окото! Това, което Богъ пази, и ние трѣбва да пазимъ. Туй, което ние можемъ да пазимъ, това сѫ нашитѣ мисли и чувства. Това е задачата на нашия животъ. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за ангелитѣ, за светиитѣ, за великитѣ души, които сѫ прѣдъ васъ. Вие трѣбва да пазите вашитѣ мисли и чувства; трѣбва да пазите и вашето тѣло, разбирамъ духовното тѣло, защото то е, което ще ви придружава навсѣкѫдѣ — и въ този , и въ онзи свѣтъ. Отъ физическото си тѣло единъ день ще се освободите — то е прѣходното у васъ. Ако постѫпвате така, вие ще се убѣдите, че надъ васъ има единъ красивъ, великъ, обиленъ животъ, въ който имате приятели, които работятъ за васъ и ви помагатъ. Когато влѣзете въ този животъ, ще имате най-благоприятни условия за работа. Ако ви кажа, че при условията на живота ви тукъ на земята ще станете великъ поетъ, или великъ музикантъ, или голѣмъ милиардеръ, нѣма да ви кажа Истината. Това могатъ да постигнатъ само 10-20-30 души, не повече, а останалитѣ ще бѫдатъ обикновени хора, ще водятъ обикновенъ животъ. Колко учени хора може да има днесъ, при тия условия на земята? — Най-много хиляда души. Азъ ще се радвамъ, ако единъ день всички хора станатъ учени. Какво отговори Мойсей на хората, които дойдоха да му кажатъ, че се явили много пророци като него? Той имъ каза: „Защо ви смущава това? Азъ бихъ желалъ всички хора да станатъ пророци, които да вършатъ волята Божия.“ Сега и азъ ще ви кажа: „Богъ е Духъ.“ Азъ бихъ желалъ всички да станете пророци, да разберете, че има душа, на която Богъ е написалъ най-хубавитѣ нѣща. Отворете тази книга и започнете да четете отъ нея! Бесѣда отъ Учителя, държана на 27 май, 1928 г. въ гр. София
×
×
  • Създай нов...