Търсене във форума

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Малкиятъ законъ „И тъй: който наруши една отъ най- малкитѣ тѣзи зоповѣди, и нау- чи така човѣцитѣ, най-малъкъ ще се нарече въ царството небесно, а който стори и научи, той ще великъ да се нарече въ царството небесно Ев. Матея, 5; 19. Има голѣми и малки заповѣди, голѣми и малки закони. Христосъ казва; „Който наруши една отъ най-малкитѣ заповѣди или закони, най-малъкъ ще се нарече въ Царството Божие, а който изпълни закона, най-великъ ще се нарече“. Имайте прѣдъ видъ, че тѣзи закони, за които говори Христосъ, не се създаватъ, а вѣчно сѫществуватъ, и всѣка култура, всѣко мирово проявление се дължи на тѣхъ. Споредъ разбирането на тия закони, такъвъ е и нашия моралъ. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че схващанията на хората за нѣщата сѫ относителни, споредъ тѣхнитѣ понятия. Това отчасти е вѣрно, но ако нашитѣ разбирания сѫ слаби, това не показва, че въ свѣта не сѫществуватъ абсолютни закони, които регулиратъ отношенията на хората. Правото въ всички вѣкове е право; доброто въ всички вѣкове е добро; любовьта въ всички вѣкове е любовь и т. н. Ние може да имаме различни разбирания за доброто, за правото, за любовьта, но тѣ ще бѫдатъ по отношение на насъ, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко въ себе си. Злото започва оттамъ, отдѣто започватъ малкитѣ закони. Ние може да мислимъ, че всички страдания се явяватъ, като резултатъ отъ нарушение на малки и голѣми закони, обаче, ...................... казва съ лишение отъ наслѣдство, изключване отъ обществото или отъ нѣкое дружество. Навсѣкѫдѣ има принудителни мѣрки за изпълнението на закона. Ще кажете: „Ами нали всѣки народъ има свои схващания и разбирания“? Да, всѣки човѣкъ отдѣлно, или всѣко сѣмейство, всѣко общество може да си има свои схващания, но тѣ не измѣнятъ онзи божественъ законъ, върху който почива нашето растене. Докато сме въ съгласие съ тоя законъ, за който говори Христосъ, у насъ ще има растежъ, ще има подемъ на нашитѣ мисли и чувства, замахъ или разширение на нашата воля, и тогава ние лесно ще може да се разберемъ. Това ще бѫде всѣкога, докато сме въ връзка съ малкитѣ и голѣмитѣ закони. Обаче, отъ момента, когато нарушимъ съзнателно или несъзнателно единъ отъ тѣзи закони, малъкъ или голѣмъ, нарушава се и равновѣсието въ насъ. Ние не може да разберемъ причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсимъ причината у другитѣ хора. Това безпокойствие може да произлѣзе отъ нѣща. Напр., ти си духовенъ или културенъ човѣкъ, минавашъ покрай нѣкой овчарь, който си пасе овцетѣ и си казвашъ: „Какво хубаво ядене може да се приготви отъ тѣзи агънца“! Взимашъ едно отъ тѣхъ и го заколишъ. Не мине много врѣме и у тебе се заражда една необяснима тѫга. Или единъ богатъ човѣкъ вижда едно дѣте и казва: „Отъ това бѣдно дѣте ще стане нѣщо“ и го издържа въ училището. Азъ взимамъ агнето, като емблема на всички наши криви постѫпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислимъ много културни хора, а въпрѣки това цѣль свѣтъ страда, и евреитѣ отъ страдания не може да се освободятъ. Днесъ всички се запитватъ, кои сѫ причинитѣ на страданията. Едни мислятъ, че виновници за страданията на човѣчеството сѫ богатитѣ хора; други мислятъ, че виновници сѫ управляващитѣ и т. н., а въ сѫщность причината на нашитѣ страдания сѫ ония агънца, които ние сме яли. Щомъ изядете едно отъ тѣзи агънца, всички въ сѣмейството ви, ще имате много неприятности прѣзъ цѣлия си животъ. Нарушили сте една отъ малкитѣ заповѣди и ще бѫдете най-малъкъ въ Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правимъ ние, които сме изяли толкова агънца“? — Ще бѫдете най-малки въ Царството Божие.„Нѣма ли поне едно изключение“? — Нѣма. А онзи, който е изпълнилъ най-малкитѣ заповѣди, който не е пожелалъ нито едно агне, той ще бѫде най-голѣмъ въ Царството Божие. Азъ взимамъ думата „пожелание“ въ лошъ смисълъ. Всички страдания въ свѣта сѫ резултатъ на лоши пожелания, защото пораждатъ лоши мисли, а лошитѣ мисли злѣ влияятъ на нашия мозъкъ, сърце, и се отразяватъ изобщо врѣдно върху организма ни. Въ такива случаи лѣкаритѣ се произнасятъ, че е станало нѣкакво отравяне на кръвьта и т. н. Това е право, но храната, която приемаме, опрѣдѣля качеството на всички наши дѣйствия. Нѣкой ще ми възрази: „Може ли човѣкъ да живѣе безъ желания“? — Не казвамъ, че не трѣбва човѣкъ да желае, но въ желанията той трѣбва да научи великия законъ, по който да постѫпва. Той, трѣбва да знае, дали това, което желае, е добро за него, за неговитѣ близки, за народа му, за цѣлото човѣчество и тогава да пожелава. Не е важно да се създава врѣменно живиятъ организъмъ. Вие давате животъ на едно дѣте, но не минаватъ и двѣ—три години, и Господъ ви взема това дѣте. Плачeте и се чудите, защо умрѣ вашето дѣте? — причината за това нѣщо сѫ вашитѣ желания, нарушенията на най-малкия законъ, които сѫ ви направили най-малки въ Царството Божие. Подъ думата „малъкъ“ се разбира слабъ човѣкъ, който се поддава на всѣкакви изкушения, на всѣкакви влияния. Въ слабия човѣкъ нѣма опрѣдѣленъ и устойчивъ моралъ и затова той казва: „Какъ и да е, ще се прекара този животъ“. Нима може да се нарече животъ този на свинята, турена въ кочината и на която господарьтъ носи храна 3 — 4 пѫти на день? Тя мисли, че отъ нейния господарь по-добъръ нѣма и отъ нейния животъ по-хубавъ нѣма. Питамъ: „Какъвъ е сегашниятъ нашъ животъ по отношения на бѫдещия“? За да станемъ велики въ Царството Божие, у насъ трѣбва да се зароди силно желание да се подигнемъ като мислещи сѫщества и да изпълнимъ великия Божественъ законъ въ всичката му пълнота. Всички съврѣменни писатели казватъ, че, за да стане човѣкъ великъ, трѣбва да има силна воля, докато не изпълни най-малкия законъ въ всичката му пълнота, безъ да го наруши. Често ние изпадаме въ положението на онзи американецъ, който билъ поставенъ да отваря и затваря движещия се мостъ, когато минавали и заминавали треноветѣ. Той живѣелъ на една кула, всрѣдъ моста. Единъ день той отворилъ моста и не го затворилъ; много тренове се събрали и чакали пѫть. Той казалъ: „Днесь азъ съмъ господарь на положението, и когато кажа да минатъ треноветѣ, тогава ще тръгнатъ“. Какъ сѫ постѫпили съ този американецъ? — Изпратили хора да го свалятъ отъ моста и, вмѣсто него, поставили другъ който да затваря моста. Така правимъ и ние: отворимъ моста и не го затваряме, като казваме, че ние сме господари на положението и отъ насъ зависи всичко. Слѣдъ врѣме, обаче, Господъ ще изпрати своята делегация, която ще ви смъкне отъ това мѣсто. Тогава вие сте най-малкитѣ въ Царството Божие. Кой е най-малъкъ? — Този, който не изпълнява волята Божия ни по сърце, ни по умъ, ни по душа, ни по духъ. Чули ли сте какъ се разговарятъ двама млади, прѣди да встѫпятъ въ бракъ, когато сѫ всрѣдъ природата? Тѣ си обѣщаватъ много хубави нѣща, говорятъ си сладки думи. Моятъ слухъ е много развитъ, възприемалъ съмъ цѣлия имъ разговоръ. Ако тѣзи млади хора приложатъ всичко, което обещаватъ, Царството Божие ще се въдвори въ тѣхния животъ въ всичката си пълнота. Но щомъ се оженятъ, какво става? — Обърнатъ другиятъ листь на живота, забравятъ всички дадени обѣщания, започватъ да нарушаватъ малкитѣ заповѣди, явяватъ се нещастия, и животътъ имъ се разваля. Коя е причината за тѣзи нещастия? — Не сте изпълнили онова, което обѣщавахте въ градината. Не, извадете всички ваши поменици въ които стоятъ написани обѣщанията ви. Жената, като се ожени казва: „Излъгала съмъ се азъ, никога не мислѣхъ, че той билъ такъвъ дяволъ“. Мѫжътъ отъ своя страна казва; „Е, каква добра бѣше тя по-рано, цѣлъ серафимъ, а днесъ ми се прѣдставя по-страшна отъ най-лошия пъкленъ духъ. Какъ ще изпълня своитѣ обѣщания“? Питамъ: какъ е възможно женитбата да прави хората отъ ангели на дяволи? Ако това е така, по-добрѣ никой да не се жени. Това не е било съчетание по любовь, любовь по Бога. Азъ говоря принципално и не взимамъ прѣдъ видъ вашия личенъ животъ. Този законъ засѣга еднакво и мене, и васъ, и всички ангели; той е еднакъвъ за всички. Азъ подържамъ възгледа, че човѣкъ е добъръ само въ момента, когато дѣйствува добрѣ; правъ е въ момента, когато постѫпва право, любещъ — само въ момента, когато проявява любовьта и т. н. Прѣстане ли да върши това, той не е нито добъръ, нито праведенъ, нито истиннолюбивъ и т. н. Докато се съобразявашъ съ тѣзи закони, мислитѣ ти ще вървятъ гладко, пластично. Въ такъвъ случай, ако си художникъ, писатель или домакиня, всичкитѣ ти работи ще вървятъ правилно, съ широкъ замахъ. Но въ момента, когато измѣнишъ на своитѣ мисли, ще слѣзешъ отъ по-високо въ по-ниско поле. Азъ си прѣдставлявамъ че тѣзи полета се намиратъ въ единъ безграниченъ крѫгъ и колкото повече слизаме надолу, толкова повече този крѫгъ се стѣснява, като приема форма на конусъ. Нѣкои казватъ, че тѣзи полета сѫ седемь, а азъ намирамъ, че тѣ сѫ на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу въ този конусъ и казвате: „Да слѣземъ по-долу, за да видимъ, какво има тамъ“. Ще дойдешъ до най-долното поле на този конусъ, въ центра му, и тамъ ще спрешъ; ще се прѣобърнешъ на едно микроскопическо сѫщество и ще кажешъ: „Господи, защо станахъ толкова малъкъ“? — Защото си единъ отъ великитѣ философи и си дошълъ тукъ да научишъ изпълнението на малкия законъ въ живота. Процесътъ на развитието е обратенъ, т. е. да се издигнешъ отъ това поле, въ което си падналъ, ти нѣма да минешъ вече по сѫщия пѫть. Сега ти ще започнешъ, като минешъ прѣзъ тѣсната врата на единия конусъ въ другия, който допира върха си о другия и ще почнешъ своята еволюция. Така ще минавашъ отъ поле въ поле, докато дойдешъ въ новия свѣтъ. Едва си влѣзълъ въ този новъ свѣтъ, ще те срѣщне нѣкой философъ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живѣемъ тъй, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостойно и независимо отъ всички закони? “ Ти ще го попиташъ: „Слизалъ ли си ти въ конуса на живота? “ — Не. „Слѣзъ да видишъ, какъ се живѣе тамъ. Азъ слизахъ единъ пѫть и втори пѫть за нищо въ живота си нѣма да слѣза“. Мнозина ще слѣзете въ този конусъ и когато минете прѣзъ тѣсната врата, ще си спомнитѣ моитѣ думи. Всѣки, който е миналъ единъ пѫть прѣзъ тѣсната врата на конуса, той става великъ въ Царството Божие; а който се е спрѣлъ въ първия конусъ, ще се нарече най-малъкъ въ Царството Божие. Този който се е спрѣлъ въ първия конусъ, се намира въ положението на една мравка, която е попаднала въ конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши съ нея. И тъй: „Който наруши една отъ най малкитѣ заповѣди и научи така хората, най-малъкъ ще се нарече въ Царството Божие; а който стори и научи, най-великъ ще се нарече въ Царството Божие“. Азъ ви говоря върху този стихъ, защото всѣка душа има свои стремежи. Не казвамъ за всички, че нито сте добри, нито сте лоши, защото хиляди пѫти прѣзъ деня постъпвате и добрѣ и злѣ; хиляди пѫти прѣзъ деня се смѣняватъ вашитѣ желания. Ставате сутринъ и си казвате: „Днесъ вече ще живѣя добрѣ“. Но като се върнете вечерьта дома и си дадете смѣтка за всичко, казвате си: „Не стана така, както мислѣхъ, защото при днешния животъ, при хората, които ме обикалятъ, не може да се живѣе честно. Търговецътъ казва, че днесъ не може да се живѣе безъ лъжа. Земледѣлецътъ казва, че не е възможно при орането и разработването на земята да не унищожимъ живота на много червеи. Политикътъ казва, че при днешнитѣ условия на живота не може да се води честно политиката. Сѫщо така говори и духовникътъ. Всички говорятъ, че не е врѣме за добъръ и чистъ животъ. А кога ще дойде това врѣме? Когато дойде новата култура тогава щѣлъ да се подобри животътъ. Живѣешъ ли въ своитѣ мисли, ти си въ своето минало. Слѣдователно, живѣемъ ли съ своя миналъ животъ и искаме това - онова да стане, ние живѣемъ въ първия конусъ, а въ него е лошиятъ животъ. Добриятъ животъ е въ втория конусъ. Азъ ще уподобя първия конусъ на малкото дѣте, което по-рано е било стариятъ човѣкъ, но се е смалилъ. Едно врѣме това дѣте е било нѣкой философъ, нѣкой браминъ, жрецъ, патриархъ, ученъ, който днесъ се нуждае отъ вашата помощь. Сега то крѣщи, иска да го прѣкарате прѣзъ тѣсното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дѣте се е явило въ този домъ“? — Господъ го е пратилъ да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дѣте“ Знаете ли, въ какво положение се намиратъ съврѣменнитѣ майки? Като пораснатъ дѣцата имъ, тогава едва разбиратъ какви сѫ, защото тогава се проявяватъ. За обяснение на своята мисъль, ще ви разкажа слѣдния примѣръ: Въ една гора живѣлъ единъ отшелникъ цѣли 20 год. и билъ извѣстенъ съ своя чистъ, и благочестивъ животъ. Дяволътъ намислилъ различни начини, за да го изкуси, но не успѣлъ. Най-послѣ той рѣшилъ да влѣзе въ стомната му и тамъ да остане, докато отшелникътъ го изпие. Отшелникътъ, обаче, го затворилъ тамъ, прѣкръстилъ стомната и го оставилъ затворенъ въ нея. Като се изминали 10 год., той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа съ нея“. Отишълъ на изворчето, излѣлъ водата и си налѣлъ чиста вода. Като излѣлъ водата забѣлѣзалъ въ извора едно много красиво дѣтенце. Отшелникътъ взелъ това дѣтенце и го отгледалъ грижливо. Расло дѣтенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички съ своя умъ и знание. Единъ день дѣтето казва на паструка си: „Ще ти дамъ да управлявашъ голѣмо царство, а не въ гората да живѣешъ. Свѣтътъ има нужда отъ тебе, ще те науча какъ да живѣешъ и ще те направя царски зетъ“. Бащата се съгласилъ и неговиятъ синъ го завелъ въ друго царство, дѣто го сгодилъ. Не се минало много врѣме, синътъ открадналъ всичкитѣ скѫпоцѣнности на царя и отишълъ да му съобщи, че зетътъ е крадецътъ. Царьтъ издалъ заповѣдь да се улови зетътъ и да се накаже съ обѣсване. Синътъ на отшелника отива при него и му казва, че срѣщу него има голѣми улики, затова да се пази. Отшелникътъ не можалъ да се упази и трѣбвало да го обѣсятъ. Когато го качили на вѫжето, синътъ му се доближилъ до него и му казалъ тихичко: „Погледни далечъ въ пространството и вижъ, какво ще ти се яви. Виждашъ ли нѣщо?“ — „Да,виждамъ три магарета“. „Друго не виждашъ ли?“ — „Виждамъ че сѫ натоварени“. „Какво носятъ?“ — „Тѣ сѫ натоварени съ царвули“. Тогава синътъ му отговорилъ: „Това сѫ царвулитѣ, които скѫсахъ, докато те кача на вѫжето“. Така е и съ васъ: дойде ви нѣкоя мисълъ, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осѫществяване. Но осѫществите ли я, закачватъ ви на вѫжето. Ето защо, ние трѣбва да изпълняваме божественитѣ закони, които градятъ нашето благо и благото на всички около насъ. Животътъ е създаденъ така, че всѣко добро, всѣка наша мисъль или дѣйствие, е конкретно свързано съ всички хора, растения, съ цѣлото органическо царство, съ невидимия свѣтъ и всичкитѣ му йерархии и съ Бога. Всѣка наша мисъль и наше желание понѣкога се свързватъ съ клонетѣ на това велико дърво на живота, а по нѣкога съ коренитѣ му. Нѣма да обяснявамъ, какво значение иматъ коренитѣ, клонетѣ и цвѣтоветѣ на дървото. Една българска поговорка казва: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ му сѫ сладки“. Ако направите едно добро, ще получите божието благословение. Мойсей казва: „Господъ въздава прѣстѫплението на бащитѣ върху чедата до четвъртия родъ, а благословението до тисящи родове“. Слѣдователно, за реализирането на добритѣ нѣща се изисква единъ дълъгъ периодъ отъ години. Сѫщото нѣщо е и за реализирането на една лоша мисъль. Обаче, като се стимулиратъ лошитѣ мисли, злото дохожда много скоро. Това показва, колко силни сме въ злото. Много светии, много идеалисти като знаятъ, че тѣхнитѣ добри мисли и желания не ще останатъ нереализирани, казватъ: „Ние сме готови да умремъ, да се се жертвуваме за народа си, та макаръ и слѣдъ хиляди години да видимъ осѫществени нашитѣ идеали“. Ако единъ безбожникъ и безвѣрникъ се жертвува за доброто на човѣчеството, въ очитѣ на Бога той стои много високо, защото, безъ да го познава е направилъ добро. Има много хора, които вѣрватъ въ Бога, четатъ символа на вѣрата, разбиратъ Христовитѣ истини, но когато имъ дойде нѣкоя добра мисъль, не сѫ въ състояние да я изпълнятъ. Затова азъ ще обърна Христовото учение така: „3а въ бѫдаще безбожницитѣ и безвѣрницитѣ ще наслѣдятъ Царството Божие, а съврѣменнитѣ вѣрващи ще бѫдатъ изпѫдени отъ Царството Божие“. Съврѣменнитѣ християни приличатъ на онзи слуга, когото господарьтъ накаралъ да отиде на нивата да оре. Слугата казалъ: „Господарю, почакай, азъ ще ти покажа по-лесенъ начинъ за изораване на нивата“. Минало седмица, две, но нивата още не била изорана. Християнитѣ мислятъ, че съ молитвитѣ си и съ вѣрата си въ Бога, ще прѣкаратъ по-лесенъ животъ макаръ и да не работятъ толкова много. Съврѣменнитѣ хора сѫ смѣшни въ своитѣ изисквания отъ живота. Тѣ, стоятъ по кафенетата, купуватъ си лотарийни билети и чакатъ да излѣзе тиража, за да видятъ дали печелятъ. Четатъ вестницитѣ, и виждатъ, че не печелятъ, но това не ги отчайва. Тѣ съ спокойствие дочакватъ второто теглене, та дано този пѫть спечелятъ. Не, Господъ е пратилъ този слуга на земята да работи и по този начинъ да печели, а той иска по лекъ начинъ, безъ трудъ да печели. Дава умъ на Бога. Този слуга казва: „Азъ ще увелича този талантъ, който Господъ ми е далъ, като го туря въ лотария“. Ще го увеличишъ, но единъ день ще ти донесатъ червенъ листъ, че си фалиралъ. Вие ще кажете: „Така се стекоха обстоятелствата и затова той изгуби“. Това е, защото въ миналия си и въ сегашния си животъ той не е ималъ добри мисли и желания. Въ небето има специални комисии, които разглеждатъ смѣткитѣ и дѣлата на хората. Който иска повече да се освѣдоми, нека се позанимае съ окултнитѣ науки. Ти може да се молишъ по четири-петь пѫти на день, но ако въ миналото не си мислилъ и вършилъ добро, ако и сега не работишъ, не поливашъ своята градина, не помагашъ на хората и животнитѣ, то като отидешъ на онзи святъ, никой нѣма да те погледне. Всѣки, който те види, ще рече: „Чакай да видя, вложилъ ли си нѣщо въ мене, за да ти помогна“. —Нѣма нищо вложено. — Дай ми отъ излишъка си! Да, но въ природата нѣма никакъвъ излишъкъ. Такъвъ човѣкъ ще се намѣри въ положението на онзи царски синъ, който се сгодилъ за една много красива мома, но се заразилъ и ще умре отъ тази болѣсть. Въ отчаянието си, той се молилъ Богу да продължи живота му поне съ единъ часъ, за да може да се види съ възлюбената си. Тогава Господъ изпратилъ единъ ангелъ при такива отчаяни хора, които искали да се самоубиятъ и да умратъ, за да ги пита могатъ ли да пожертвуватъ единъ часъ отъ своя животъ, за да се продължи съ толкова живота на царския синъ? Ангелътъ си припомнилъ, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе часъ по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живѣе въ толкова несгоди. Отишълъ при нея ангелътъ и ѝ прѣдложилъ да даде единъ часъ отъ своя животъ за единъ младъ момъкъ. Тя му отговорила: Да, азъ едно врѣме искахъ да умра, но сега вече измѣнихъ намѣрението си. Ангелътъ си спомнилъ тогава другъ случай. Единъ богаташъ, слѣдъ като изпиталъ всичко въ живота, намѣрилъ, че нѣма смисъль повече да се живѣе и молилъ Бога да го вземе. Отишълъ ангелътъ при него и му казалъ сѫщото, каквото и на бабата. И богаташътъ отказалъ да даде единъ часъ отъ своя животъ, слѣдъ този си неуспѣхъ, ангелътъ отишълъ при младия момъкъ и му казалъ: „Отъ толкова хиляди хора на земята не можахъ да намѣря нито единъ, който да пожертвува единъ часъ отъ живота си за тебе, за да видишъ своята възлюблена“. Днесъ въ съврѣменното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая тукъ на земята и ги опитваме тъй, както намъ е угодно. Стиха, който ви прочетохъ, Христосъ е отправилъ къмъ тѣзи отъ слушателитѣ си, у които имало развито съзнание. Той не е говорилъ на ония, които не разбирали. Христосъ имъ казва: „Вие, които отъ хиляди години се измѫчвате, трѣбва да съзнаете, че страданията ви се дължатъ на това, че сте нарушили една отъ най-малкитѣ заповѣди“. Нѣкои питатъ: „Защо Господъ е толкова щедъръ и снизходителенъ къмъ мене“? — Защото си изпълнилъ най-малкия законъ. Нѣкои казватъ, че азъ говоря хубави нѣща. Не е важно, какво говоря азъ, но е важно да приложите този законъ, защото въ приложението на това учение е вашата радость, и смисълътъ на вашия животъ е въ повдигането ви. Когато вие сте радостни или скръбни, и околнитѣ ви иматъ сѫщото разполо-жение. Когато имате нѣкоя рана, най много ще страдатъ близкитѣ до нея клѣтки, а по-отдалеченитѣ ще изпитватъ състояние на състрадание само чрѣзъ рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързанитѣ органически съ васъ ще страдатъ. Тъй че тѣзи сѫщества, които сѫ извънъ нашитѣ сфери, като по-отдалечени, само ще съжаляватъ, че ние сме нарушили единъ законъ и затова страдаме. Тѣ ще ни посочатъ начини, по които да избѣгваме за въ бѫдеще тѣзи страдания. Обществото трѣбва да приложи тѣзи два велики закона въ политиката, въ живота. Всички вѣрващи трѣбва да ги приложатъ, защото тия малки закони сѫ общи за всички и отъ приложението имъ зависи спасението на цѣлото човѣчество. Онзи, който може да изпълни малкия законъ, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия законъ, не може да изпълни и великия. Това е правило. Ако вие не проявите любовь къмъ една малка бубулечка, къмъ една малка мушица, вие не може да проявите любовьта си и къмъ човѣка. Ако нѣкой ти каже, че те обича, а прѣди малко е откѫсналъ главата на една мушица или главата на нѣкое агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала отъ тебе или отъ кого и да е другиго, знае колко можешъ да обичашъ. Жена или мѫжъ, които кѫсатъ главитѣ на мушичкитѣ, които рѣжатъ главитѣ на агънцата, не могатъ да обичатъ, не могатъ да любятъ, не могатъ да иматъ и добра воля. Азъ не вѣрвамъ въ невѣрието на хората, не вѣрвамъ въ глупостьта имъ, не вѣрвамъ въ беззаконието на хората. Да вѣрвамъ въ невѣрието на хората, то значи да вѣрвамъ въ единъ законъ, който не сѫществува. Невѣрието на хората е човѣшко изобрѣтение, то е създадено отъ нашия умъ. Всички търсятъ Царството Божие, всички искатъ да го възстановятъ, затова, който иска да стане членъ на това Царство, трѣбва да му служи. Младитѣ момъкъ и мома искатъ да възстановятъ Царството Божие, говорятъ си като гургуличкитѣ, но само докато се оженятъ. Послѣ започватъ по старому и животътъ имъ не върви добрѣ. У гълѫбитѣ не е така: азъ съмъ ги наблюдавалъ, какъ добрѣ започватъ и свършватъ. Гугутката снесе яйцата си, послѣ ги мѫти, слѣдъ това се излюпватъ отъ тѣхъ малкитѣ имъ и нѣматъ никакви разправии. У хората започва добрѣ, а свършва злѣ. Родятъ имъ се дѣца, радватъ имъ се, но като порастнатъ дѣцата, родителитѣ плачатъ. У хората старитѣ гугутки плачатъ и казватъ: „Малкитѣ гугутки ни накараха да плачемъ. Това излѣзе отъ нашитѣ дѣца, на които толкова много се надѣвахме и на които толкова много се радвахме“! У птичкитѣ дѣцата никога не каратъ родителитѣ си да плачатъ, както става у хората. Сѫщото е и въ училището. Виждалъ съмъ, какъ хубаво започватъ отношенията на учители и ученици въ училищата. Отначало сладко, приятно си гукатъ, но не мине много врѣме, и тѣ започватъ да се оплакватъ едни отъ други. Ученицитѣ казватъ „Несправедливи сѫ нашитѣ учители“. Учителитѣ казватъ: „Нѣма днесъ никакво уважение и почитание на ученици къмъ учители и родители“. Така всички се оплакватъ, всички казватъ, че не сѫществува Богъ, че истината, доброто, любовьта сѫ нѣща относителни, всичко въ живота е относително. Дѣцата казватъ, че всичко въ училищата е относително и учительтъ е нѣщо относително. Учителитѣ плачатъ, протестиратъ, отчайватъ се но азъ казвамъ, че и тѣхнитѣ сълзи сѫ нѣщо относително, защото ние мислимъ, че малкиятъ и голѣмиятъ законъ сѫ нищо. Не, тѣ сѫ велики истини. Тѣ сѫ абсолютни и всѣкога и въ всички врѣмена ще произвеждатъ единъ и сѫщъ резултатъ. Често съмъ слушалъ съ часове, какъ пѣятъ славейчетата и гугуткитѣ и съ наслаждение съмь ги изслушвалъ и съмъ си казвалъ: „Много хубаво пѣете, и ако хората разбиратъ вашия езикъ и биха могли да приематъ вашата култура, въ свѣта не би имало толкова страдания, колкото сега". Славейчетата и гугуткитѣ ми отговарятъ: „Да, и ние бѣхме едно врѣме хора, и като не ни задоволи тѣхната култура, напуснахме я и днесъ прѣдпочитаме птичата култура прѣдъ човѣшката“. Ако съмъ проповедникъ, ще трѣбва да заобикалямъ истината, да не ви я кажа въ очитѣ, за да не ви обидя. Е добрѣ, слънцето блесне, но очитѣ на хората сѫ болни, та имъ се отразява злѣ. Виновно ли е слънцето за това? Виновно ли е слънцето, че остьта на земята се завъртѣла преждеврѣменно, и слънцето я огрѣло? Тогава въ какво съмъ виновенъ азъ, че тази свѣтлина, която ви давамъ, е толкова силна, че не можете да я понасяте? Кажете на земята да спре колелото и тогава свѣтлината ще бѫде по-малка, но щомъ се върти колелото, непрѣмѣнно ще виждаде всичкитѣ фази на добро и зло. Нѣма сега да ви обяснявамъ защо въ това въртение има постоянна борба между свѣтлината и тъмнината, между доброто и злото, между реалното и сѣнкитѣ на живота. Много отъ васъ ще запитатъ: „Можемъ ли да изпълнимъ Христовия законъ?“ — Да, може да го изпълните. Ако нѣкой ми изгори или продаде кѫщата, която струва 200,000 лева, въ менъ ще се зароди голѣма борба отъ това зло, но ако побѣдя себе си и не отмъстя, ще се нарека великъ въ Царството Божие. Ако съмъ виденъ държавникъ и ме свалятъ отъ поста, който заемамъ, макаръ и несправедливо, и азъ не отмъстя за това нѣщо, за въ бѫдеще ще съмъ добъръ човѣкъ. Изобщо всѣки, който не отмъщава даже и за най-голѣмото сторено нему зло, той е добъръ човѣкъ. На земята ние може да направимъ нѣкого такъвъ, какъвто искаме. Напр, може да направимъ едного министъръ, другиго държавникъ, трети проповѣдникъ, четвърти учитель и т. н. Въ това отношение ние приличаме на онази българка, която дала на мѫжа си едно котле съ вода, китка босилекъ и го изпратила да ръси; направила го по свое желание попъ. Нашитѣ длъжности, които заемаме тукъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ произведение на подобни длъжности отъ единъ другъ свѣтъ, който е надъ насъ. Всички, които сѫ изпълнили малкия законъ, сѫ станали велики въ свѣта. Ако художникътъ е изпълнилъ малкия законъ, той ще започне да рисува велики картини. Всички ние може да станемъ велики художници. Ще ме запитате: „Какъ е възможно това? “ Ако единъ день прѣдставимъ на свѣта своето лице, вече усъвършенствувано и завършено, не ще ли прѣдставлява то най-великото произведение на художника? А не забравяйте, че върху това лице вие работите вѣкове. Днесъ въ цѣлия свѣтъ има изложби на картини, на нашитѣ лица, но нито една още не е приета отъ Бога. Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, само двѣ картини сѫ приети въ стария завѣтъ: тази на Йеноха и на Илия, затова тѣ живи сѫ заминали горѣ на небето. Досега въ България, на колко души сѫ приети горѣ картинитѣ? Рисуваме, рисуваме цѣлъ животъ и ни кажатъ най-послѣ, че тази картина и сега не може да се приеме. Дойде попътъ, опѣе тази картина и я заровятъ. Опѣването не е нищо друго, освѣнъ че тази картина не е направена по всички правила на изкуството. Комисията, която разглежда картинитѣ, вижда, че тая картина не е направена споредъ божествения законъ: очитѣ, ушитѣ, устата, носътъ, зѫбитѣ не сѫ на мѣстото имъ; отъ друга страна, умътъ, сърцето, мислитѣ, чувствата не сѫ на мѣстото имъ. Вие, които ме слушате, мислите ли, че вашитѣ мисли и чувства сѫ на мѣстото си? Азъ виждамъ хиляди хора, на които мислитѣ и чувствата не сѫ на мѣстото имъ. Не ви обвинявамъ за това нѣщо, не сте вие виновни, но ви обръщамъ внимание да поработите съ този великъ законъ. Трѣбва да си зададешъ за цѣль да изпълнявашъ всѣки день и най-малкитѣ пожелания, които ти дойдатъ, безъ нѣкаква погрѣшка и безъ да се подадешъ на никаква съблазънь. Ако биха ми прѣдложили да стана министъръ въ България, бихъ прѣдпочелъ да отида да помогна на нѣкоя бѣдна вдовица, и по скоро бихъ се отказалъ отъ този постъ, отколкото да оставя тази бѣдна жена безъ моята помощь. Вие се готвите за единъ голѣмъ балъ, концертъ или журфиксъ, но въ това врѣме идва при васъ единъ бѣденъ човѣкъ, и вие го връщате, защото нѣмате свободно врѣме да се занимавате съ него. Не, вие трѣбва да се откажете отъ бала, за да спазите този великъ законъ, който е създаденъ отъ Бога. Ако бихме се научили да бѫдемъ любящи, да бѫдемъ въ миръ съ себе си, да разберемъ, че може да живѣемъ сами съ себе си, тогава свѣтътъ би се оправилъ. Даже ако хората не ни обичатъ и безъ тѣхъ можемъ да живѣемъ. Сега ние се намираме въ положението на онѣзи зловрѣдни бацили, които, като влѣзатъ въ нашия организъмъ, намиратъ материалъ да живѣятъ и тамъ се загнѣздватъ. Изчезне ли материалътъ, свършва се и тѣхниятъ животъ. Затова Христосъ казва: „Който изпълни най-малката заповѣдь, най-великъ ще бѫде въ Царството Божие“. Въ какво се състои тази малка заповѣдь? Онази работа, която Провидѣнието ти е опрѣдѣлило, не трѣбва да я отлагашъ. За всѣка мисъль, за всѣко желание има опрѣдѣлено врѣме, което като пропуснешъ веднъжъ, нѣма вече връщане назадъ. Вашитѣ младини вече не могатъ да се върнатъ. Този животъ, който сега живѣете, втори пѫть нѣма да го прѣкарате. И доброто и злото, което сега сте минали, оставятъ отпечатъкъ въ вашия животъ. Втори пѫть вие ще минете прѣзъ съвсѣмъ друго мѣсто, прѣзъ съвсѣмъ другъ животъ, въ който ще има само отражения отъ първия. Нѣкои казватъ: „Ами нали земята минава все единъ и сѫщъ пѫть, обикаля около слънцето значи има повторения въ живота?“ — Да, но никога земята не минава прѣзъ едно и сѫщо пространство; пѫтьтъ, прѣзъ който е минала прѣдишната година, е другъ; сега минава въ друга область и опитностьта ѝ е различна. Това мѣсто, прѣзъ което е минала земята единъ пѫть, е вече безвъзвратно изгубено. Животътъ който веднъжъ сте прѣкарали, е вече безвъзвратно изгубенъ. Ще попитате: „Не може ли да поправимъ грѣшкитѣ си?“ Никой не може да поправи изгубеното. Псалмопѣвецътъ казва: „Само единъ е въ състояние да заличи нашитѣ грѣхове и беззакония“. Само Господъ има тая прерогатива да слѣзе въ тѣзи дълбини, дѣто сте направили прѣстѫпления и да ги заличи съ своята четка. Докато слѣзе Господъ въ тѣзи мѣста да заличи вашия грѣхъ, вие ще трѣбва дълго да плачете, да проливате сълзи. Вашитѣ сълзи сѫ потрѣбни на Господа, за да напълните съ тѣхъ цѣла бутилка, която Господъ пази. Когато се напълни бутилката, Господъ ще я вземе и ще слѣзе на мѣстото на прѣгрѣшения, на прѣстѫпления, за да поправи живота ви, като отъ врѣме на врѣме ще разквасва устата си съ събранитѣ ваши сълзи. Само така ще може да се измѣни вашиятъ животъ. Това е алегория, но ако вникнете дълбоко въ нея, ще разберете, че тя е една велика истина въ характера на Бога. Казвате:„ Защо Господъ мълчи и не отговаря на нашитѣ страдания? — Господъ мълчи, защото не се е напълнила още бутилката; като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено прѣстѫплението, по кое врѣме и т. н. Като измие грѣховетѣ ти, ще каже: „Сега си свободенъ, но втори пѫть не грѣши“. И Христосъ плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи свѣта, да вземе на себе сѫ грѣховетѣ житейски, но като видѣ, че тази работа е много тежка, плака, да му дойде Господъ на помощь, и само така успѣ. Като се напълни бутилката Му, Христосъ рече: „Свърши се вече, бутилката е пълна, дойде спасението на човѣчеството“. Безразлично е дали си голѣмъ или малъкъ въ свѣта всѣки трѣбва да мине прѣзъ сълзитѣ, за да измие грѣховетѣ си, както и тѣзи на близкитѣ си. Ще ми кажете: „Защо ни безпокоишъ съ тѣзи твои мисли, защо не ни кажешъ нѣкои утешителни думи“? Именно това послѣдоното правя азъ. Нима този, когото болятъ краката, не усѣща никаква болка? И не трѣбва ли да му се направи малка разтривка, въпрѣки болкитѣ? Въ извѣстни случаи той може да не усѣща никаква болка, но ако го нападне неприятелъ и започне да го гони, какво ще бѫде неговото положение? Той не ще може да се спаси, нѣма да може да избѣга, и неговата болка ще бѫде по силна, отколкото всѣки другъ пѫть. Ако азъ се загрижа за този човѣкъ и започна да разтривамъ неговитѣ крака, за да оздравѣятъ, ще съжалява ли той за болката, която му причинихъ съ разтриването? Напротивъ, той ще каже: „Слава Богу, че оздравѣхъ, за да мога да бѣгамъ съ всички други наредъ при случай на опасность“. Това е истинска философия. Животътъ на обществото е такъвъ, какъвто и на отдѣлнитѣ индивиди. Между единъ народъ и неговитѣ членове има извѣстно съотношение, но и всѣко сѫщество си има свои индивидуални чувства, мисли и желания. Народътъ не живѣе като личность. Като казвамъ българскиятъ народъ, разбирамъ българитѣ. Споредъ тѣхнитѣ взаимни мисли и чувствувания ще се опрѣдѣли тѣхното политическо, духовно, културно и умствено отношение — бѫдещия имъ животъ. Споредъ тѣхнитѣ мисли отъ миналия животъ се опрѣдѣля тѣхното настояще, а споредъ сегашнитѣ имъ мисли и желания се опрѣдѣля бѫдещето имъ. Тѣзи два божествени закона сѫ поставени у човѣка така: първиятъ, великиятъ законъ е поставенъ въ ума, а малкиятъ въ сърцето. Слѣдователно, когато искате да изпълните малкитѣ работи въ свѣта, трѣбва да ги изпълнявате съ сърцето си. Съ други думи: безъ любовь къмъ този законъ не може да изпълните малкитѣ работи. Минавамъ покрай една вадичка и гледамъ, нѣкаква мравка се дави, но понеже съмъ заетъ съ нѣкоя философска мисълъ, минавамъ покрай нея и не и обръщамъ внимание. Не, трѣбва да се спра, да ѝ помогна. Трѣбва да се спираме прѣдъ най-малкитѣ и да имъ помогнемъ. Като имъ дадемъ помощьта си, да не искаме отъ тѣхъ цѣль животъ да ни се отплащатъ, защото ние въ този случай не сме били нищо друго за тѣхъ, освѣнъ едно Провидѣние. Имаме ли желание да помагаме на малкитѣ, то ще създаде условия да помагаме и на по-голѣмитѣ. Не помогнемъ ли на тази малка мравчица, за въ бѫдеще това ще бѫде условие за лошъ животъ. Ще кажете: „Малко ли мравки се давятъ“? Вѣрно е, много мравки се давятъ, но тази, която азъ видя и за която се породи желание да избавя, трѣбва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка слѣдъ 100 години може да ми причини най-голѣмото нещастие. Споредъ постѫпката ми въ този моментъ, когато се е зародило съзнанието въ менъ, Господъ ще опрѣдѣли моя бѫдещъ животъ. Тази мравка подразбира нѣкое агне, гълѫбче, дѣте, момиче, момче, нѣкоя бѣдна вдовица, нѣкой боленъ или кой и да е другъ човѣкъ. Мравката е една математическа формула. Прѣдстави ли ти се такава формула за разрѣшение, ти ще се спрешъ да помислишъ, какъ да я разрѣшишъ. Дойде нѣкой при тебе и ти каже, че е много отчаянъ, иска да се самоубие. Ти ще се замислишъ, по какъвъ начинъ да му помогнешъ. Кажешъ ли, че не можешъ да му помогнешъ, въ слѣдния животъ тази твоя постѫпка кармически носи лоши послѣдствия. Законътъ е единъ и сѫщъ: ще се спрешъ, въ този малъкъ законъ, и ще помогнешъ. Ако ли не помогнешъ, ще опрѣдѣлишъ въ тоя моментъ своята лоша сѫдба. Когато сгрѣшишъ по този начинъ, потърси другъ начинъ, по-добъръ за поправяне на погрѣшката си. Ако всички българи обмисляха добрѣ всѣка своя постѫпка, всѣко свое дѣйствие, то щѣха ли днесъ да ядатъ хлѣбъ съ купони, захаръ съ купони, щѣха ли да воюватъ? Българскитѣ държавници не се грижатъ за давящата се мравка, а за голѣмитѣ граници на България, но тѣ не знаятъ, че сѫдбата на България се опрѣдѣля отъ сѫдбата на тая мравка. Българскитѣ държавници се интересуватъ отъ България дотолкова, доколкото сѫ засегнати тѣхнитѣ кесии. Това не сѫ родолюбци, това сѫ прѣдатели, тѣ играятъ ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, съ пари или безъ пари. Азъ ви говоря върху тѣзи два велики закона, защото ако се приложатъ тѣ, и ако точно се изпълняватъ, тѣ ще спасятъ и поправятъ човѣчеството. Сега българитѣ отварятъ разни училища, но не мислятъ за мравкитѣ, за подобрението на тѣхния животъ. Тѣ мислятъ за печалби и казватъ: „Да имаме пари, ние ще намѣримъ добри учители, добри работници“. Покажете ми едно общество, което е работило съ пари и да е успѣло много. Не искамъ да кажа, че всички дружества трѣбва да спратъ своята дѣйность, но трѣбва да измѣнятъ начина на живота си. Прѣдпочитамъ да посветя цѣлъ животъ за единъ човѣкъ, който възприема това, което казвамъ, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприематъ. Всѣки, който започва една работа, трѣбва да роботи съ присърце, а не да ходятъ по десетъ пѫти въ кѫщата му да го викатъ да направи едно или друго. Човѣкъ, който проповѣдва едно учение, трѣбва да разбира неговитѣ закони и да ги прилага. Казвате: „Да възпитаме нашата младежъ“. Ами какъ ще я възпитате, какъ ще обуздаете нейнитѣ постѫпки? Азъ не вѣрвамъ въ никакво възпитание, т. е. въ дресирането, а вѣрвамъ, че всички хора иматъ условия да станатъ добри, стига да искатъ. Азъ вѣрвамъ, че всички хора опрѣдѣлятъ своя животъ споредъ момента, въ който дѣйствуватъ, защото слѣдъ този моментъ идатъ други условия. Това е възпитание. Слѣдъ този моментъ ти ще възприемешъ храна, наука, които ще бѫдатъ споредъ плоскостьта, по която се движишъ. Земледѣлецътъ изучава условията за своитѣ посѣви; всѣки изучава условията за своята работа. Като казвамъ, че не вѣрвамъ въ никакво възпитание, не взимайте това въ кривъ смисълъ. Азъ не вѣрвамъ въ онова криво, външно възпитание, което хората даватъ на своитѣ дѣца, но вѣрвамъ въ истинското възпитание, което даватъ двата велики закона въ свѣта. Не вѣрвамъ и въ съврѣменната наука, но вѣрвамъ въ великата божествена наука: не вѣрвамъ въ съврѣменната глупава любовь и въ съврѣменната глупава мѫдрость и привидна истина тука на земята, т. е. въ лѫжата, която хората сѫ облѣкли въ формата на истина. Азъ казвамъ: всичко туй е велика лъжа, Истината е вѫтрѣ въ васъ. Великиятъ законъ е въ вашия умъ, а малкиятъ законъ е въ сърдцето ви. Всѣко благородно желание, което се породи въ васъ, колкото и микроскопическо да е то, ще опрѣдѣли вашето щастие за въ бѫдеще. Това желание ще обърне отъ този день крана на вашия животъ и оттогава и земята, и небето ще работятъ за васъ. Колелото на живота, като се движи къмъ една или друга посока, ще произведе съотвѣтно дѣйствие. Готови ли сте да бѫдете вѣрни на онѣзи ваши малки желания, които отъ хиляди години сѫ вложени въ васъ, готови ли сте да подадете сламката на мравката, която се дави, вие ще започнете отлѣво къмъ дѣсно, иначе ще започнете отдѣсно къмъ лѣво, т. е. надолу къмъ конуса. Тогава, ако си християнинъ и слизашъ прѣзъ тѣзи 7 по 7 милиона полета и те питамъ, дѣ си сега, ще отговоришъ, че си въ низшитѣ полета на астралния свѣтъ. Ако си окултистъ, ще кажешъ: „Стигнахъ най-послѣ до дъното на този конусъ“. Ами сега какво мислишъ да правишъ? — „Въ моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя единъ подемъ нагорѣ“. Криво си разбралъ тази философия. „Е, ами какво да правя сега“? — Ще минешъ прѣзъ тѣсното отвърстие на другия конусъ и оттамъ ще се издигашъ нагорѣ, понеже енергиитѣ въ тия конуси вървятъ точно въ противоположни посоки. Сега вече ще вървишъ по енергията на втория конусъ. Като минешъ прѣзъ този вторъ конусъ, ще прѣминешъ прѣзъ всичкитѣ 7 милиона по 7 милиона полета, ще ги изучишъ и ще кажешь: „Имамъ вече една философия, разбирамъ нѣщата издълбоко и виждамъ, че това не сѫ 7 полета. Ще кажешъ за духовния свѣтъ велики нѣща: свѣтове, свѣтове, сѫщества безъ граница и безъброй. Цѣлото пространство, въ което живѣемъ и се движимъ, е пълно съ сѫщества отъ разни категории и култури. Слънчевата свѣтлина се движи съ 180,000 мили въ секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се прѣмине, трѣбватъ 31,000 години. Цѣлото пространство е пълно съ свѣтове. Когато нашата земя се движи въ пространството на тази вселена, ние се намираме подъ влиянието на тѣзи сѫщества, съ които дохождаме въ съприкосновение. И цѣлото това грамадно пространство съ всичкитѣ сѫщества иматъ единъ отгласъ въ нашитѣ сърца, умове и души. Нѣкой пѫть ви дойде една мисълъ, тежко ви е, но тази мисълъ не е ваша; вие сте чувствителни, и като тъй долавяте тѫгата на нѣкое малко сѫщество нѣкѫдѣ въ Ню Йоркъ, което въ даденъ моментъ не е изпълнило своя дългъ, не е изпълнило волята Божия, този великъ Божи законъ. Другъ пѫть изпитвате радость. Защо? — Защото другадѣ нѣкѫдѣ по свѣта, въ нѣкой будийски храмъ, въ Китай, нѣкое малко сѫщество изпълнило своя дългъ, както трѣбва. И тъй, всѣки день, като се мѣнятъ мислитѣ ви, азъ се радвамъ, защото виждамъ, какво става по свѣта и отъ всичко, което се върши, забѣлѣзвамъ двѣ нѣща: нѣкѫдѣ едни хора изпълняватъ, а други не изпълняватъ Божия законъ. Слѣдъ това се връщамъ въ живота, гледамъ тамъ какви нѣща ставатъ; връщамъ се къмъ миналото и гледамъ, кога сѫ замислени тѣзи нѣща, та днесъ вече се реализиратъ. Минаватъ хиляди години въ минутата и виждамъ, кога сѫ замислени тия събития и кога сѫ взели това лошо направление. Слѣдя и виждамъ, че прѣди 2000 години единъ български жрецъ е завъртѣлъ крана на живота въ крива посока, и нему днесъ се дължатъ тия послѣдствия: Ето защо, днесъ всички проповѣдници, свещеници, управници въ България мислятъ като този жрецъ и така дѣйствуватъ. Ще кажете: „Кой е този жрецъ, за да го обѣсимъ“? Не, не го търсете да го обѣсите, но завъртете крана въ обратна посока на тази, въ която сега дѣйствува. Ако вие не сторите това освѣнъ че нѣма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съмъ азъ въ България — да завъртя крана на колелото на живота и слѣдъ 2000 год. ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторилъ това нѣщо. Господъ ме е изпратилъ въ България да завъртя колелото на живота въ обратна посока, и азъ ще го завъртя по всички правила на божествения законъ, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото въ обратна посока, българитѣ ще разбератъ, че може да изпълнятъ и този малъкъ законъ, ще се въдвори между тѣхъ отлична, възвишена култура и ще станатъ единъ великъ народъ, който ще принесе своята лепта. Нѣма да се гордѣете. Колелото още не е завъртено, нужни сѫ много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие въ въртенето на голѣмото колело, ще хванете по едно отъ малкитѣ колелца и ще въртите, не както сега, отдѣсно къмъ лѣво, а отлѣво къмъ дѣсно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия законъ. Ще ме запитате: „Какъвъ споменъ ще ви оставя“? — Ще ви завъртя колелото отлѣво къмъ дѣсно; тогава всички ангели, всички добри хора ще заработятъ, и вие ще се повдигнете. Турете сега въ мисъльта си: „Можемъ да изпълнимъ най-малкия божественъ законъ“. И слѣдъ 2000 год. ще провѣрите, вѣрно ли е това, което ви казвамъ или не - ще провѣрите резултатитѣ. Слѣдъ 2000 години вѫтрѣшнитѣ условия на живота ще бѫдатъ десетъ пѫти по-добри, отколкото сегашнитѣ. То е слизане и качване нагорѣ въ живота. Блажени сѫ тѣзи отъ васъ, който съ вѣра дочакатъ това врѣме. Тия 2000 години сѫ два божествени дни — дни на велико благословение. По-напрѣдналитѣ отъ васъ може и слѣдъ двѣ години да провѣрятъ това, а нѣкои даже слѣдъ десеть години. Но за това се иска чистъ, възвишенъ и благороденъ животъ — единственото наслѣдство на човѣка на земята. Бесѣда, държана на 22 юний 1919 година.

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Учитель и Господъ. „Вие ме викате Учитель и Господъ, и добрѣ казвате, защото съмъ“. Ев. Иоана 13;13. Външно думитѣ Учитель и Господъ нѣмать нищо ново, тѣ сѫ толкова обикновени.Но въ свѣта, тѣзи двѣ думи — учитель и господаръ сѫ двѣ противоположности.Въ български езикъ съ думитѣ господарь, господинъ, госпожа или госпожица се именуватъ хора, които сѫ господари на положението,които сѫ управляващи,високопоставени лица Оба-че, въ първоначалния езикъ, тѣзи двѣ думи означаваха два велики принципа, които съграждатъ човѣшкия животъ. Ще трѣбва да се опрѣдѣли положението на учителя и на господаря,който въ този смисълъ е взетъ като Господъ.Думата Господъ въ първона-чалния езикъ е употрѣбена въ множествено число и е означавала господари. Първи-ятъ принципъ „Учительтъ“ има отношение къмъ човѣшкия умъ и воля,а вториятъ прин-ципъ „Господъ“ има отношение къмъ човѣшкото сърце и душа. Имайте прѣдъ видъ, че въ това, върху което ще ви говоря, всѣка дума има особенъ смисълъ. Когато употрѣ- бявамъ извѣстна дума, азъ търся нейнитѣ вибрации,защото думитѣ се опрѣдѣлятъ тъй, както се опрѣдѣлятъ слънчевитѣ лѫчи.Не може да произ-ведете извѣстенъ цвѣтъ,ако не произведете вибрациитѣ,които му съотвѣтствуватъ. Слѣдователно, като се говори за добродѣтель, напр, трѣбва да произведете виб-рации, съотвѣтни на добродѣтельта, и тогава ще разберете съотвѣтния смисълъ на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина или истина, която се изявява въ живота. Въ свѣта има и неизявени истини. Земята е пълна съ богатства, скрити въ центъра ѝ,но тѣ не ви интересуватъ,защото не са изявени.Васъ ви инте-ресуватъ богатствата въ каситѣ на богатитѣ, златото по коронитѣ на царскитѣ гла-ви и т. н. Има знание, скрито въ слънцето, но какво ви интересува то, щомъ не е изявено, щомъ е прѣдположение? Богатството, което е въ книгитѣ, ви задоволява. Азъ ви говоря за знание, което е изявено въ Учителя. Когато говоря за Учитель, азъ разбирамъ сѫщество, което нагласява вселената, т. е. нагласява ученицитѣ си, защото вселената съставлява сборъ отъ мислещи сѫщества, които сѫ атомитѣ на този великъ, разуменъ свѣтъ. Като питате, що сѫ духовнитѣ хора, трѣбва да знаете, че тѣ сѫ мислещи сѫщества. Нѣкои поставятъ духовния човѣкъ като противоположность на свѣтския.Вие ще кажете,че свѣтскиятъ човѣкъ се познава по външностьта си: той се облича съ фракъ,цилиндъръ,носи особени вратовръзки,яки,манжети,рѫкавици и мо-белировката му въ кѫщи е по извѣстна система.Нима това е лошо въ свѣтскитѣ хора? Лошавини има и въ духовния свѣтъ.Тамъ, дѣто има дисхармония, сѫществуватъ и ло-шавини.Тогава азъ си задавамъ въпроса:ако духовниятъ свѣтъ бѣ чистъ отъ грѣхъ и ако ние излизаме отъ Бога чисти,какъ е възможно да правимъ грѣхове? Този въпросъ би останалъ необяснимъ.Значи и въ духовния свѣтъ сѫществуватъ възможности за по-грѣшки.Възможность за погрѣшки и грѣхъ сѫ две различни нѣща.Ще разясня тази ми-съль. Да вземемъ два крѫга съ различни центрове. Пергелътъ ще направи по една окрѫжность.Тѣзи двѣ окрѫжности така да сѫ описани,че всѣка една отъ тѣхъ да ми-нава прѣзъ центъра на другата. Ако тѣзи двѣ окрѫжности съставляватъ два разумни свѣта или, по-научно казано, ако едната отъ тѣхъ прѣдставлява положително,а дру-гата отрицателно електричество, когато тия два тока започнатъ да дѣйствуватъ та-ка, че силата на отрицателното електричество да минава отъ периферията къмъ цен-търа, а на положителното — отъ центъра къмъ периферията, най-послѣ ще дойде по-ложение,когато двѣтѣ окрѫжности ще се прѣсекатъ въ двѣ точки и ще стане точно това,което днесъ става на земята.Това,което става днесъ, не е нищо друго освѣнъ крѫгътъ на духовния свѣтъ минава прѣзъ центъра на физическия и обратно Щекажете: „Това е голѣмо противорѣчие“. Да, това е противорѣчие въ онѣзи ограничени умове, които не разбиратъ нито миналото, нито настоящето, нито бѫдещето. Отъ гледището на единъ възвишенъ духъ, въ свѣта нѣма никакви противорѣчия. Хората искатъ свѣтъ безъ страдания.Чудни сѫ тѣ:това не е философия на живота.Въ противорѣчието всѣ-кога има страдания, но и въ хармонията има зачатъкъ на страдания. Вашето щастие въ свѣта почива въ страданията на тия малки сѫщества,които ви служатъ.Вие, които минавате за много благородни,питайте малкитѣ сѫщества,какво ще кажатъ тѣ за ва-шето благородство. Всички овци,волове,агнета,кокошки,патици,всички малки птички, които иматъ отношение съ васъ,и тѣ си иматъ особено мнѣние за човѣка.Всички по-малки сѫщества съ единъ гласъ казватъ,че човѣкътъ е ужасно жестоко сѫщество. Ако попитате дърветата и тѣ сѫщото казватъ:Ужасенъ е,безпощаденъ е човѣкътъ.И тогава вие питате:„Защо Господъ създаде свѣта такъвъ?“—Не,Господъ е създалъ свѣта много добъръ,но ние и всички други прѣди насъ го развалихме.Тъй както днесъ е разва-ленъ външниятъ свѣтъ,той се отразява вѫтрѣ въ насъ.Свѣтътъ е направенъ така, че като страда господарьтъ,страдатъ и слугитѣ,и обратно.Христосъ казва:„Вие ме зо-вете Учитель и Господъ и добрѣ казвате,защото съмъ“. За да обясня моята идея — Учитель и Господъ — ще ви разкажа слѣдния примѣръ. Въ древностьта живѣлъ единъ младъ царь, на 33 години, възрасть, която само умнитѣ и мѫдритѣ хора иматъ. Той написалъ една прочута книга за живота, която посочвала, какъ трѣбва да се живѣе. Въ него се влюбили двѣ царски дъщери.Ще кажете: „Колко честитъ билъ той!“ Когато видя двама млади,които се обичатъ,азъ казвамъ,че се занимаватъ приятно.По-прият-но забавление отъ любовьта нѣма въ свѣта. И когато виждамъ че хората се любятъ, казвамъ:тѣ се забавляватѣ.Ще ми възразите,че любовьта е нѣщо много сериозно. Ни-ма когато нѣкой великъ цигуларь изпълнява едно хубаво музикално парче, извършва нѣщо много сериозно? Сериозни положения сѫ, когато имашъ да давашъ на кредитори, или когато хирургътъ те постави на масата и започне да прави операция.И тъй, ние често казваме, че трѣбва да сме сериозни.Сериозни хора наричамъ ония,които иматъ дългове.Докато не се освободите отъ вашитѣ дългове,не можете да разберете Слово-то Божие въ дълбокия му смисълъ.Когато отидешъ на църква и дойде при тебе креди-торътъ, да ти напомни, че трѣбва да му платишъ, дѣ ще остане твоята сериозность? Първата царска дъщеря,която се влюбила въ царския синъ, изразявала своята любовь въ това, че носила на всѣкѫде портрета на своя любимъ, по цѣлъ день го цѣлувала, направила му параклисъ,да му служатъ хора,палила му кандило и т. н.Другата цар-ска дъщеря,взела „книгата на живота“,която написалъ царскиятъ синъ и, отъ любовь къмъ него,се заела съ изучването ѝ,като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени въ нея. Започнала да посѣщава болни,страдащи и по този начинъ провѣрявала всичко писано въ книгата.Съ това тя още повече се привързвала къмъ царския синъ,защото виждала добритѣ резултати отъ неговото учение.Тѣзи двѣ цар-ски дъщери образували два различни култа.Култа на едната царска дъщеря ще видите изложенъ въ всички храмове на свѣта;нему служатъ всичкитѣ будисти,брамини, жре-ци, турскитѣ ходжи и християнскитѣ свещеници. Другиятъ култъ се среща дълбоко въ сърцата на нѣкои хора,които само прилагатъ,безъ да знаятъ,че служатъ на нѣкакъвъ култъ. Първитѣ хора сѫ тъй нареченитѣ правовѣрни,тѣ мислятъ,че Христосъ ще дойде въ плъть и Го чакатъ въ тоя образъ Какъ мислите, коя отъ двѣтѣ царски дъщери е разбрала царския синъ и е изразила по добрѣ любовьта си къмъ него? Първата кул- тура наричамъ култура на егоизма, дѣто човѣкъ иска само да обсеби нѣкого, да го владѣе.Днесъ момъкъ или мома,като се обичатъ, искатъ да се владѣятъ единъ другъ, да се обсебватъ Докато сѫ млади,какви хубави работи си говорятъ,но като се оже-нятъ, не минатъ петь години, и всичката имъ любовь се изпари, нищо не остане отъ нея. Когато ви говоря, азъ не искамъ да ме разбирате по първия начинъ; азъ бихъ желалъ да разберете правилно втория принципъ и да го прилагате въ живота си. И тъй, Учительтъ има отношение къмъ човѣшкия умъ и воля. Той носи въ душата си ония вибрации,които може да дадатъ потикъ на ума и волята ви.Вие изпращате дъще-ря си на училище при нѣкой учитель по музика, но тя се влюбва въ него и по този начинъ не може правилно да схване потика, който учительтъ дава на нейния умъ и воля. Музиката и поезията сѫ опасни занятия за младитѣ моми и момци, особено за слабохарактернитѣ.Като се влюби въ учителя си,ученичката започва да му носи вски день цвѣтя, безъ да изучава упражненията си. Въ такъвъ случай вашата дъщеря нѣма да свърши музика.Ако този учитель е момъкъ и може да се ожени за своята ученич-ка,добрѣ,но ако е жененъ, какво ще произлѣзе отъ това?—Ще се яви многоженството, което се срѣща навсѣкѫдѣ въ свѣта. Подъ „многоженство“ се разбира раздвояване въ живота. Раздвояването е всѣкога въ врѣда на единството. Ученикъ, който отива при учителя си,трѣбва да научи сѫщественитѣ принципи,да разбира качествата на зако-нитѣ,силитѣ,да разбира своя мозъкъ,стомахъ и дробове.Стомахътъ, дробоветѣ и мо-зъкътъ си искатъ своето.Заболи ви стомахъ, скоро викате лѣкарь да ви направи нѣ-колко инжекции. Но какво иска да ви каже този разуменъ стомахъ съ разстройството си?Той е едно разумно сѫщество.Нѣкой пѫть усѣщате едно стѣгане въ гърдитѣ си, въ стомаха си,и у васъ веднага се явява безпокойствие.Нѣма нищо опасно въ тѣзи стѣ-гания,тѣ не сѫ нищо друго,освѣнъ смѣна на енергиитѣ.Въ свѣта има двѣ противопо-ложни течения на енергии,които произвеждатъ два различни резултата.Едната енер-гия стѣснява формитѣ, а другата ги разширява Въ това се проявява животътъ. Туй може да се наблюдава и въ природата. Азъ не се спирамъ на съврѣменнитѣ теории, но ще обясня: за да се образува дъждъ, необходими сѫ двѣ противоположни течения — топло и студено. За да се образуватъ роснитѣ капки, отрицателната енергия ги дига, топлината ги разширява и прѣвръща въ въздухообразни. Положителната енергия държи воднитѣ капчици долу на земята.Слѣдователно,отрицателната енергия на земя-та и положителната на слънцето се привличатъ, и тамъ, дѣто се събиратъ тѣзи двѣ енергии, двата крѫга, се започва противоположенъ процесъ, вслѣдствие на което се образува дъждъ, който послѣ отново пада на земята. Това е философско разглеждане на въпроса. Тѣзи изпарения,които ставатъ въ природата, ставатъ сѫщеврѣменно и въ насъ.По отношение на природата,вашиятъ мозъкъ заема мѣстото на слънцето;стома-хътъ ви заема мѣстото на земята,а дробоветѣ ви сѫ съединителната нишка между зе- мята и слънцето.Прѣзъ дробоветѣ минаватъ двѣтѣ течения: артериялното и венозно-то. И въ природата има венозно течение, което отива нагорѣ, и артериялно, което слиза надолу.Венозното течение, което отива нагорѣ, има направление къмъ мозъка, т. е. къмъ слънцето. Най-напрѣдъ венозната кръвь трѣбва да мине прѣзъ сърцето и дробоветѣ,да се прѣчисти и тогава да отиде нагорѣ Това е една необходимость, която става и въ насъ, както и въ природата.Кръвьта трѣбва да се озонира и да се повдигнатъ вибрациитѣ ѝ.Всички нечистотии,които се намиратъ въ венозната кръвь, трѣбва да се прѣмахнатъ и така да се подигнатъ вибрациитѣ въ свѣта.Всички боле-сти въ свѣта произлизатъ отъ неразбиране на този великъ Учитель, Който ни учи. Нѣкога имашъ извѣстно стѣгане на главата си.Умътъ казва:„Ти имашъ нечиста кръвь, прати я да се прѣчисти“.Нѣкога ви боли стомаха. Той казва: „Имашъ нечиста кръвь, изпрати я нагорѣ да се прѣчисти“. Като не знаете това, вие взимате нѣколко дози или хапчета отъ нѣкакво лѣкарство, за да се възбуди стомахътъ и да прѣстане бол-ката Сѫщото нѣщо става и въ сѣмейния животъ. Като се събератъ мѫжъ и жена да жи- вѣятъ заедно, единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да бѫде Учитель, а другиятъ ученикъ. Но вие ще започнете да се борите за първенство. Ако мѫжътъ ви има тѣзи вибрации, които могатъ да подигнатъ вашия умъ,дайте нему мѣстото на учитель.Жената ще каже въ този случай: „Азъ не обичамъ да се подчинявамъ“. Знаете ли какво значи думата „подчинение“? —Да се подчинявашъ,значи да възприемешъ енергията,да я обработ-вашъ.То е култура. Това значи да изработвашъ извѣстенъ прѣдметъ. Единъ цигуларь или художникъ приготовлява съ часове своята композиция или картина,за да обрабо-ти въ себе си този прѣдметъ.По сѫщия законъ азъ считамъ,че всѣко учение,ви огра-ничава, подчинява. Ето защо и думата религия не трѣбва да схващате въ ограниченъ смисълъ, а да я разбирате въ широкия ѝ смисълъ, за да имате резултатъ въ вашия личенъ животъ. Който носи извѣстна религия или извѣстно учение като портретъ въ себе си и само го поглежда отъ врѣме на врѣме, нѣма да има никаква полза отъ не-го. Не казвамъ, че трѣбва да изхвърлите този портретъ отъ паметьта си, но да го поглеждате единъ пѫть въ годината или въ мѣсеца и да го прилагате повече. Защо Господъ ни държи далечъ отъ Себе си? — Той е избралъ толкова високо мѣсто, защо-то знае, че ще го безпокоимъ. Господъ казва: „Азъ искамъ да изпълнявате моята воля,да живѣете тъй както азъ съмъ наредилъ свѣта, за да бѫдете щастливи“. Нѣкои питатъ: „Кога ще отидемъ на небето“? — Когато се научите да живѣете споредъ кни-гата на този мѫдрецъ, царския синъ; когато дойдете въ втората култура и научите законитѣ.И тъй, въ думата „Господъ“ се включва майката.Учительтъ е бащата. Учи-тельтъ, т. е бащата, е прѣводъ отъ една велика идея. Богъ се прѣвръща на баща и взима извѣстно съотношение къмъ насъ,Учительтъ е число,повишено въ трета сте-пень, то е кубътъ на живота. Учительтъ е една разумна сѫщность, която разгле- жда нещата отъ три направления, а именно — по права линия, по плоскость и по ви-сочина. Ще кажете: „Какво значение има тукъ, по каква линия или по какво направ- ление се върви въ живота? “ Това има голѣмо значение. Ако вие минавате въ свѣта само по права линия, какво щѣхте да разберете отъ този свѣтъ? Ако направите ед- на екскурзия прѣзъ цѣлата слънчева система съ експресъ и се движите съ бързината на свѣтлината, ще ви бѫдатъ необходими 31,000 години, за да изминете тая права линия. Слѣдъ като сте се движили съ тази бързина и се върнете на земята, какви познания ще имате? — Никакви.Ще кажете:„Славно, чудесно е“, ще се спрете на общи опрѣдѣления. Вие сте минали прѣдъ слънцето съ свѣткавична бързина и мислите, че сте минали прѣзъ цѣлата вселена,че много нѣща знаете,а въ сѫщность нищо не оста-нало у васъ. На такъвъ философъ казвамъ, че много малко знае, защото се движи съ много голѣма бързина. За да може да проучишъ този свѣтъ, трѣбватъ ти толкова го-дини, или едно число съ 15 нули на края. Ще кажете: „Нулитѣ може много лесно да се турятъ“. Да, но за мене тѣзи нули иматъ голѣмо значение. Напр., като туримъ при единицата една нула, двѣ нули или три нули, между полученитѣ числа има го-лѣма разлика. Азъ правя разлика между първата, втората и третата нула. Втората нула показва, че числото 10 е взето въ квадратъ; третата нула показва, че чис-лото 10 е взето въ кубъ.Ако има четвърта нула, тя показва, че числото 10 е взето въ четвърта степень; петата нула показва, че числото е взето въ пета степень и т. н.Нѣма да отида до 15-та степень, защото това не е за човѣшкия умъ. Човѣшки-ятъ умъ може да открива тайнитѣ на природата само до четвърта степень. Геомет-рията може да разрѣшава задачи само до тесерака.Тесеракътъ е една малка фигура, на която изучваме само отдѣлнитѣ ѝ части.Кубътъ е една малка отсѣчка отъ тесе-рака.Тѣзи линии,плоскости,кубове иматъ отношение въ нашия животъ. Ако разгледаме нашето лице,ще забѣлѣжимъ, че то е съчетано отъ много прави линии, отъ плоскости и отъ кубчета.Въ съврѣменната геометрия правата линия се опрѣдѣля така:най-късо-то разстояние между двѣ точки е правата линия. Азъ опрѣдѣлямъ правата линия та- ка: тя е най-малката отсѣчка отъ единъ крѫгъ. Това не е противорѣчие. Ще кажете: „Диаметрътъ на крѫга е сѫщо права линия“.—Да, но той е малка отсѣчка отъ другъ по-голѣмъ крѫгъ.Така и сегашниятъ нашъ животъ е една малка отсѣчка отъ единъ по-голѣмъ крѫгъ на миналото ни.Слѣдователно, и вашиятъ бѫдещъ животъ ще бѫде една малка отсѣчка отъ сегашния ви животъ. Въ вашите животи има слизане и възлизане. По закона на слизането,вие се научавате да се намалявате,а по закона на възли-зането се учите да се увеличавате Тъй че ние трѣбва едноврѣменно да знаемъ да се смаляваме и да се увеличаваме.И съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ това,че не знаятъ да се увеличаватъ и да се смаляватъ. Търговецъ, който не знае добрѣ да балансира губи въ смѣткитѣ си. Напр., той има само 1000 лева злато ефективъ,а пише 100,000 и върху тѣхъ прави своитѣ сдѣлки. Не,всѣки трѣбва да поставя точно толкова отъ своитѣ пари, колкото има въ касата си. Природата не търпи фалшиви смѣтки. Ако не провѣрите своитѣ пари, колко въ наличность имате въ даденъ моментъ, дохождате да ви критикуватъ.Като знаешъ по себе си,че си писалъ повече, отколкото имашъ, мис-лишъ че и другитѣ постѫпватъ по сѫщия начинъ и не имъ вѣрвашъ. Това сме и ние, съврѣменнитѣ хора, прѣпорѫчваме се, че имаме повече ефективъ, когато въ сѫщность нѣмаме толкова.Като се смъкнатъ нѣколко нули, ще дойдемъ до самата истина. Христосъ казва: „Вие ме наричате Учитель и Господъ и добрѣ казвате,защото съмъ“. Той е говорилъ много важни работи, незаписани въ евангелието. Да, Христосъ дойде да ви научи какъ да живѣете.Нѣкои казватъ: „Достатъчно ви е това, което Христосъ е говорилъ“.Да,за спасението ви е достатъчно,но не и да ви научи какъ да живѣе-те. А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че ако би се написало всичко, то книгитѣ на цѣлия свѣтъ, не сѫ въ състояние да побератъ това. Азъ зная че и отъ това,което Христосъ е говорилъ, е прѣдадена една много малка часть. Азъ черпя своитѣ принципи отъ една много голѣма книга, на която всѣко камъче листче клонче,цвѣтче,съставляватъ азбуката. Азъ постоянно прѣвеждамъ отъ тази велика книга. Като взема единъ листь отъ нѣкое дърво, азъ започвамъ да го разглеждамъ и чета,по него, дѣ и при какви условия се образувалъ този листъ; дѣ е расло това дърво, защо е остарѣло, какви сѫ били тогава хората, въ какви врѣмена е живѣло, какво е било състоянието на слънчевата система и т. н.Всичко това азъ провѣря-вамъ по отпечатъцитѣ на всѣки листъ и клонче. А вие се спирате прѣдъ дърветата, разглеждате ги и си мислите, че тѣ нѣматъ свои прѣживѣвания, че не говорятъ и не виждатъ. Колко красиво говорятъ и виждатъ цвѣтята и дърветата! Всѣки листь има свое очице,чете всичкитѣ ви мисли,и като седнете подъ нѣкое дърво да размишлява-те,всѣка ваша мисъль се отпечатва върху дървото и отдѣлнитѣ листа. Слѣдъ врѣме вие ще можете да четете по дърветата вашия животъ,както и този на вашитѣ прѣд-шественици. Колко пѫти, като съмъ се спиралъ подъ нѣкое дърво, то ми е разказ- вало мислитѣ и дѣйствията на разни философи, свещеници и други хора, които се спирали подъ него! Трѣбва да знаемъ, че прѣдъ Бога всичко е открито, нѣма нищо скрито въ тоя свѣтъ.Вие казвате,че дърветата сѫ безсловесни сѫщества, а човѣкътъ билъ словесно сѫщество.Азъ съмъ противъ това:нѣма безсловесни сѫщества въ при-родата, но по различенъ начинъ говорятъ. За мене всичко е словесно. Като казвамъ за мене,не подразбирамъ онзи царски синъ, чийто портретъ носи царската дъщеря, а другиятъ,който носи въ себе си божественитѣ истини за този свѣтъ.Христосъ казва: „Наричате ме Учитель и прави сте“. Но Христосъ не е Учитель като Мойсея, който проповѣдваше: око за око и зѫбъ за зѫбъ. Днесъ вие служите на Христа, но служите и на много други учители, служите и на Мойсея. Вие казвате: „Азъ съмъ христия-нинъ,православенъ“,но ако ви обиди, докачи нѣкой малко, вие веднага започвате дѣло противъ него. Това е старото учение, което прилагаме въ живота, а говоримъ за новото. Когато говоримъ за материализъмъ, азъ разбирамъ, че служимъ на този свѣтъ, влюбваме се въ образа на царския синъ, и казваме, че това, което виждаме, то е реалното въ живота.А всичко друго, което е дѣйствително реално, истинското въ живота, него изхвърляме.Всички отношения, които сѫ много по-реални, и съдър-жатъ смисъла на живота, могатъ да се провѣрятъ. Като говоря за смисленость, не разбирамъ тази, която вие може да схванете Азъ всѣкога мога да провѣря, какъ вие разбирате нѣщата и често си правя забавления, кото изчислявамъ, какъвъ процентъ отъ васъ ще ме разбере,колко ще ме слушате и колко ще изпълните. Азъ имамъ прѣдъ видъ, отдѣ идете. Вие ме слушате и казвате: „А сега ви разбрахме! “ И азъ турямъ въ книгата си:„И азъ ви разбрахъ много“ Когато хората разбиратъ и азъ разбирамъ, но когато тѣ не разбиратъ и азъ не разбирамъ.Когато дойдете въ моята гостилница, и азъ ви нахраня, приема ви добрѣ и вие ми заплатите и благодарите,тогава и вие разбирате, и азъ ви разбирамъ. Ако излѣзете безъ да ми заплатите, азъ оставамъ безъ пари и не ви разбирамъ Неразбирането е празна кесия и празенъ стомахъ Всѣка торба,всѣка кесия и вашиятъ стомахъ сѫ все отношения въ свѣта,които не сѫществу-ватъ. Вие сте изложени на страдания, мѫчения, гонения Защо? — Защото кесията ви е празна. Ако никой не ви приема въ кѫщата си, ако всички ви изоставятъ, азъ из-важдамъ лошо заключение за васъ Това значи,че не сте постѫпили по закона на лю-бовьта,опълчили сте цѣлия свѣтъ противъ себе си Това показва, че не сте послуша-ли Учителя си,че Господъ ви оставя да се учите отъ своята опитность.Ще ми въз-разите: „Азъ съмъ училъ толкова нѣща отъ математиката,зная много формули, тео-реми“.Питамъ ви.„Като сте учили толкова формули,като знаете толкова теореми, мо-жете ли да ги приложите, като построите вашето тѣло съобразно съ тѣхъ, съобразно съ Питагоровата теорема? “Ще ми възразите,че между васъ и тѣзи нѣща нѣма никакво съотношение.Има голѣмо съотношение между всичко това,защото вашиятъ животъ е единъ крѫгъ,който може да се изчисли, защото произтича отъ две величини: едната по-голѣма, а другата по-малка По-голѣмата величина е тази на духа,която дѣист-вува извънъ вашия животъ и не може да се изчисли Ще кажемъ, че тази сила е една дробъ, която върви до безконечность. Но ще доиде день да я изчислите. Такъвъ е законътъ, по който дѣйствува тази сила. При сегашнитѣ условия тя излиза извънъ вашия животъ и не може да я изчислите Това, обаче, не показва, че нѣма да дойде день, когато ще се изчисли тази дробь. Христосъ казва:„Вие ме наричате Учитель, но азъ не съмъ Учитель като Мойсея, за-щото азъ ще ви уча на закона на разширението,а Мойсей ви учеше на закона на сма-ляването“. Като слѣете тѣзи два закона въ единъ, ще намѣрите начинъ за свободата Христосъ казва: „Като те ударятъ отъ едната страна, обърни си и другата; ако ти взематъ горната дреха, дай си долната“. Какво разбираше Христосъ подъ долна и горна дреха?Това има приложение къмъ физическия и къмъ духовния свѣтъ.Това зна-чи: ако твоята горна дреха лѣтно врѣме ти тежи, хвърли я и я остави някѫдѣ. Ако кожухътъ ви е билъ необходимъ зимно врѣме, хвърли го отъ себе си лѣтно врѣме. Ще кажете: „Какво ще правимъ зимно врѣме безъ кожуха си, ако го хвърлимъ прѣзъ лѣ-тото“? Ами ти отдѣ знаешъ, че ще дочакашъ слѣдната зима? При тѣзи условия хвърли кожуха.Да хвърлишъ горната си дреха,Христосъ подразбира да не влизашъ въ съпри-косновение съ хора, които искатъ да богатѣятъ. При това, въ духовния свѣтъ нѣма зима.Нѣкой човѣкъ иска да направи двѣ или повече кѫщи;другъ иска да се учи; тре-ти иска да разхубавѣва и т. н. Не влизай въ съприкосновение и не прѣпятствувай на тия хора: който иска да забогатѣе, дай му и твоето,помогни му да съгради кѫ-щата си, нека се учи и нека бѫде красивъ.Остави ги да вършатъ това,което жела-ятъ,поощрявай хората за доброто.Първоначално всички наши стремежи сѫ били добри, но послѣ се изопачили и станали лоши.Напр.,ти си въ гората и почнешъ да декла-мирашъ нѣщо, да пѣешъ и играешъ свободно. Направишъ ли сѫщото нѣщо и въ града, тамъ ще те взематъ за лудъ. Ето какъ първиятъ твой потикъ въ гората, изразенъ въ града,се изопачава. Ако въ гората, между дърветата, си пѣешъ и играешъ, тѣ нѣма да те критикуватъ,но дойдешъ ли между хората,между културнитѣ,словеснитѣ сѫщест-ва, тѣ нѣма да те оставятъ свободно да издигнешъ гласа си. Щомъ си въ обществото трѣбва да издигнешъ рѫката тъй, щото да се образува счупена линия Питатъ тогава: „Има ли смисълъ въ този животъ?“. Много пѫти, като излизамъ да говоря казвамъ си: ако почна да говоря високо и да махамъ съ рѫцѣ, веднага ще дойдатъ при мене и ще ми кажатъ: „Какво правишъ,не знаешъ ли,че въ едно общество не е позволено да говоришъ,както искашъ и да махашъ така съ рѫцѣ?“Тогава азъ започвамъ да правя изчисления,какъ да говоря,какъ да си махамъ рѫцѣтѣ,за да не засегна нѣкого. Зна-ете ли колко е мѫчно да опрѣдѣля човѣкъ посоката на движенията си? Трудни сѫ тѣ-зи изчисления,които трѣбва да се направятъ,докато дойдемъ до една разумна бесѣ-да.Мнозина като слушатъ,казватъ:„Ако излѣза да говоря азъ, ще говоря подобрѣ“. Тогава ние се намираме въ положението на младия и стария конь. Единъ старъ конь билъ впрегнатъ въ една кола пълна съ грънци. Той слизалъ по единъ наклонъ и за-това вървѣлъ много внимателно. Единъ младъ конь го гледалъ и си казвалъ: „Да да-датъ на мене този товаръ,веднага ще го сваля долу,а стариятъ конь едва-едва при-стѫпва“. Не минало много врѣме,младиятъ конь билъ впрегнатъ въ колата пълна съ грънци,Трѣбвало да мине по сѫщия пѫть.Но той не вървѣлъ внимателно като стария конь,който мислѣлъ за глупавъ,а се затичалъ силно по наклона и изпочупилъ всич-китѣ грънци. Нѣкои ми казватъ:„Кажи нѣщо по-сериозно“.Какво искате, като младия конь ли да постѫпвамъ? Ако вървя по наклонъ, ще бѫда сериозенъ,бавно ще се дви-жа;ако вървя нагорѣ,ще пъшкамъ съ трудъ ще се издигамъ,а ако съмъ на равно мѣ-сто,ще философствувамъ.Като знаете това, изчислете тѣзи двѣ положения въ живота — когато трѣбва да вървите нагорѣ и когато ви се прѣдставя случай да слизате надолу. Ще се върна къмъ първата си мисъль, Казахъ, че въ вашия мозъкъ има набрана много енергия Жената се сърди и казва: „Докога ще робувамъ на мѫжа си? Азъ искамъ сво-бода,затова ли се оженихъ,да му готвя“? Мѫжътъ сѫщо е недоволенъ и казва: „Ти не ме разбирашъ“. Слугата е недоволенъ отъ господаря си и иска да се освободи отъ него.Това сѫ двѣтѣ положителни енергии въ свѣта,които се отблъскватъ и вслѣдст-вие на това се явява сбиване и недоразумения. Дохождатъ хора да ги успокояватъ и казватъ:„Не правете така, не постѫпвайте противъ евангелскитѣ правила“.Не, прия-телю, нѣма какво да съвѣтвашъ, ами прѣвърни едната енергия въ отрицателна,а дру-гата да си остане положителна. Ще попитате: „Какво ще се образува тогава“? — Ще се образува дъждъ. Когато жената плаче, нека благодари, че има сълзи, защото то-зи моментъ е най-благоприятенъ, за да прѣвърне свояата енергия въ отрицателна. Нека каже на мѫжа си: „Виждамъ, мѫжо, че ти имашъ право“. А въ живота, обикно-вено,и двамата иматъ право,затова и двамата сѫ криви.Ако единиятъ е правъ, дру-гиятъ ще бѫде кривъ. Затова търсете такива хора,съ които да сте противоположни по енергия. Така е и въ свѣта; половината свѣтъ сѫ прави,добри или положителни, а другата половина сѫ криви,лоши или отрицателни.Лошитѣ хора сѫ едно благосло-вение, тѣ иматъ запасъ отъ енергия, тѣ носятъ условията за бѫдещата култура. До-бритѣ хора ще дойдатъ въ бѫдеще; тѣ ставатъ негативни и ще започнатъ да обра- ботватъ енергията, която иматъ. Добриятъ поетъ, като дойде въ свѣта, създава но-ва поезия отъ лошия животъ на хората; учениятъ ще създаде нова наука, музикан-тътъ — нови мелодии и така ще се поставятъ основитѣ на нова култура. Когато ви-дишъ единъ страждущъ, ако си писатель ти би могълъ да създадешъ такава хубава поезия, съ която да подигнешъ ума и сърцето на хората къмъ благородни и възви-шени нѣща Христосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свѣта, за да ви науча да познавате доброто въ лошото и лошото въ доброто“. Доброто има своята лоша страна, както и лошото има своята добра страна. До скоро мислѣха, че слънцето е съвсѣмъ чисто, обаче, днесъ е извѣстно, че по него се намиратъ черни петна. И слънцето е опетнено. Знаете ли каква тревога се дига по нѣкога въ слънцето? Всѣкога тревогата на слънцето се отразява и на земята. Когато на слънцето е тихо, и на земята е тихо. Слѣдовател-но, едната половина на нашата земя е обърната къмъ Бога, тя е по-близо до Бога и слънцето я освѣтява, а другата половина е тъмна. Тази половина, която е обърната съ лицето си къмъ Бога, събира енергията си. Всѣки отъ васъ може да дойде до то-ва състояние. Когато кажете, че нищо не може да направите,вие сте въ положител-ната енергия на земята. Когато вашата земя се обърне къмъ слънцето, вие сте въ отрицателната енергия на земята и тогава дохожда културата.Ще ме попитате: „Какъ тъй, една и сѫща слънчева енергия нѣкога е добра, а нѣкога лоша“? Сутринъ слън-чевата енергия прѣдставлява майчината любовь,а слѣдъ обѣдъ,когато мине мериди-яна,енергията се изражда,става лоша. При вечерь тази енергия се отразява още по злѣ и за това вечерь ставатъ сбивания, убийства, и т. н. Защо ставатъ тѣзи нѣща между хората?—Защото се събиратъ все положителни енергии.За да не ставатъ такива нѣща, жената трѣбва да напише като законъ на мѫжа си,да се връща въ кѫщи два часа прѣди залѣзъ слънце.Ако се върне слѣдъ залѣзъ слънце,главата му непременно ще пострада.Сѫщото нѣщо става и въ насъ. Когато замислимъ нѣщо хубаво, благород-но, ние сме въ отрицателната енергия, въ свѣтлата страна на земята; замислимъ ли нѣщо лошо, ние сме въ положителната страна на земята,въ положителната енергия. Господъ е положителенъ.А когато се обърнешъ къмъ Бога,енергията ти е пасивна, съзнателна.Дойдешъ ли да воювашъ съ по-силния,ще бѫдешъ смазанъ.Господъ се про-тиви на горделивитѣ хора.Когато кажешъ,че ще се противишъ,Господъ ще заповѣда да те прѣвържатъ и да те заведатъ въ нѣкоя болница.Като се намѣришъ въ болницата, ще кажешъ, че си ходилъ да се биешъ за отечеството си.Никакво отечество не си освобождавалъ. Твоето отечество по другъ начинъ се освобождава.Извади сабята си, т. е. твоята воля, и вижъ, дали тя е достатъчно калена, за да освободи хората. Като ти прѣдставятъ една двѣ торби съ злато, ти се изкусявашъ и започвашъ да говоришъ, че нѣма смисълъ да се бие човѣкъ, това не е човѣшко и т. н. Защо? — Защото златната торба е задъ гърба ти. Това не е идеалъ. Богатитѣ казватъ: „Нѣма смисълъ да се биемъ, трѣбва да живѣемъ въ миръ“. Защо говорятъ така? Защото сѫ богати и нѣматъ нужда отъ нищо. Много сиромаси пъкъ казватъ: „Искаме да се би-емъ“,защото иматъ нужда.Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да разрѣша въпроса, който смущава човѣчеството.Азъ съмъ Учительтъ и ще ви покажа, какъ трѣбва да познавате учителя си и господаря си въ себе си“. Ако слушашъ твоя Господъ, който е дълбоко въ тебе, ти ще можешъ да направишъ нѣщо, но ако не слушашъ твоя Учитель, ти ще бѫдешъ въ противорѣчие. Човѣкъ трѣбва да познава и учителя си, и господаря си. Въ всѣки човѣкъ има Гос-подъ. Вие често тълкувате много криво думитѣ ми. Искате да се проявите и съ това правите голѣми грѣшки. Азъ ви уча едно положително учение, което може да прила-гате и мога да направя опитъ съ всѣкиго, стига вие да сте искренъ. Това е при-вилегия на моята философия, че може да се прилага въ живота.Моето най-голѣмо же-лание е навсѣкѫдѣ въ домоветѣ да има отношения,каквито сѫ между учителитѣ и гос-подаритѣ; дѣцата да бѫдатъ и добри ученици, и добри слуги. Ученицитѣ да слушатъ учителя си,а слугитѣ господаря си.Научишъ ли на това нѣщо дѣцата си, внесешъ ли между тѣхъ тази идея, дъщерята ще слуша майка си,а синътъ ще слуша баща си.Дъще-рята не може да слуша баща си, и синътъ не може да слуша майка си. За да може синътъ да слуша майка си,трѣбва въ слѣдното поколѣние той да се прѣвърне на же-на; тогава ще може да слуша майка си сѫщото нѣщо ще бѫде и съ дъщерята, Въ при-родата енергията трѣбва да се прѣвърне. Спрѣмо вашитѣ енергии азъ може да съмъ положителенъ, но спрѣмо други енергии може да съмъ отрицателенъ,Това е законъ. Енергията е велика сила, която прониква въ насъ и строи живота. Отъ 2,000 години се проповѣдва, че Христосъ е великъ Учитель и е дошълъ да ни спаси отъ грѣха, за да се покаемъ и да станемъ добри членове на църквата. Че вие и сега имате членове:имате синове и дъщери,които, като станатъ на 21 година, казватъ на родителитѣ си,че сѫ оглупѣли.Какви ученици сѫ тѣзи ваши синове и дъ-щери? Вие мислите, че много знаете. Често Господъ ви изпраща главоболие, като казва: „Дайте тази задача за разрѣшение на човѣчеството. Защо ги боли глава? “ Вие отговаряте: „Прѣяли сме“. — Не, друга е причината за вашето главоболие. Боли ви главата отъ това, че много знаете. Нѣкой пѫть те заболи коремъ. Това показва, че Господъ ти изпраща тази задача за разрѣшение. Който не знае, на какво се дъл-жи главоболието, коремоболието и други нѣкои болести, той нищо не знае. Коремо-болието показва, че енергията въ стомаха трѣбва да се прѣвърне отъ положителна въ отрицателна. Главоболието показва, че енергията въ главата ти, която е поло-жителна, трѣбва да се прѣвърне въ отрицателна по отношение къмъ другитѣ енергии. Умътъ ви трѣбва да се занимава съ възвишени работи.Като те заболи глава, иди при нѣкоя бѣдна жена да ѝ помогнешъ.Заболи те глава или коремъ, започни да работишъ. Тъй казва Господъ. Вие казвате: „Като ме боли глава, азъ не мога да работя“ — За това, именно, те боли глава, защото нищо не работишъ. Слѣдователно, главоболието е единъ стимулъ, който те заставлява по необходимость да мислишъ и да работишъ. Ако чуятъ това нѣщо лѣкаритѣ, ще кажатъ: „Опасна теория е тази, да работишъ въ врѣме на главоболие“. Лѣкаритѣ обясняватъ само слѣдствията на болестьта, но тѣ не знаятъ, отъ какво сѫ прѣдшествувани болеститѣ По новитѣ лѣкари казватъ, че главоболието се явява отъ пикочна киселина, която се наслоила въ организма, въ мозъка. Кръвьта се сгѫстява, организмътъ започва да дѣйствува усилено и т. н. Но какъ се е появила пикочната киселина,това лѣкаритѣ не обясняватъ. Тѣ не мъгатъ да обяснятъ цѣлъ редъ причини,които сѫ прѣдшествували появяването на пикочната киселина.Слѣдователно,причината на всѣка болесть трѣбва да се търси много отда-лечъ. Живѣемъ ли по този божественъ начинъ, ще дойде день, когато моментално ще се изчисти тѣлото ни отъ всѣкакви утайки, които днесъ прѣдизвикватъ болестьта; Нѣкои физици допущатъ, че ако се употрѣби електричество отъ 10—20 хиляди или 100,000 волта върху човѣшкия организъмъ,той би се обновилъ въ много кратко врѣме би приелъ дѣтска младость. Тогава ние бихме казали: „Слава Богу, дойде Царството Божие на земята“. Господъ изпраща смъртьта и казва: „Повикайте това остарѣло дѣте и го поставете върху диска на смъртьта,за да се обнови и заживѣе другъ жи- вотъ“. Тогава се завъртва колелото на живота съ 100,000 волта и не минаватъ 50 или 100 години,и сѫщиятъ човѣкъ отново дохожда, но вече обновенъ съ нова енергия и ново име. Това е законътъ на прѣраждането — смѣна на енергиитѣ. Душата може да възприеме много хиляди форми. Вие не сте изучавали, какво нѣщо е човѣшката душа. Ако бихъ казалъ всичко, каквото зная за нея, би било девето чудо на свѣта — толкова много нѣща има да се говорятъ за нея. Христосъ казва: Вие ме наричате Учитель и Господъ, и право е защото съмъ“. Като прочетете надолу главата, ще видите, защо се нарича така. Искамъ двѣтѣ думи Учи- тель и Господъ да останатъ у васъ. Учительтъ е една положителна енергия. Всѣко разстройство, всѣка дисхармония на мисли и желания е положителна енергия, която трѣбва да се прѣвърне въ отрицателна, защото само отрицателнитѣ енергии въ свѣта творятъ. Това е вѣрно и по отношение на електричеството Ако вие сте ясновидецъ, ще видите, че свѣтлината се явява само на отрицателния полюсъ. Когато кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е привлѣкателенъ, то значи, че той има отрицателна енергия въ себе си — това е магнетизъмътъ. Такъвъ човѣкъ има да дава и да взима нѣщо отъ хората. Човѣкъ не трѣбва да бѫде само любезенъ къмъ хората, но всѣка негова дума трѣбва да бѫде пълна съ съдържание Никога не казвайте празни думи. Нѣкои питатъ: „Защо не ни кажешъ, че ни обичашъ“? — Щомъ съмъ те поканилъ на трапезата и те нахраня, то значи, че те обичамъ. Ако ти кажа много думи, а не те нахраня, обичамъ ли те тогава? Ако те поканя съ бира, бонбончета или пасти, това не е любовь, Ние трѣбва да живѣемъ само съ хлѣбъ, съ житни зърна и всѣкакви плодове. И Христосъ казва: „Вие ме наричате Учитель и Господъ и добрѣ казвате, защото съмъ“.Когато този Учитель доиде, въ вашия домъ ще има хармония, музика, поезия, всички ще бѫдатъ на своитѣ мѣста; нѣма да имараздори между мѫжа и жената, между слуги и господари между дъщери и синове, между учители и ученици. Сега Го нѣма Христосъ въ свѣта. Ще кажатъ нѣкои, че Христосъ е дошълъ Не, той не идва, защото има вече опит- ность Ако дойде днесъ между хората, тѣ пакъ ще Го разпнатъ. Който е стоялъ на кръста,той знае какво нѣщо сѫ тия гвоздеи,съ които е билъ прикованъ. Христосъ пита сега своитѣ послѣдователи. „Има ли още гвоздеи?“ − Има Тогава не е за мене още да дохаждамъ.Свещеницитѣ проповѣдватъ „братство и любовь“. Христосъ не се залъгва и отъ тѣзи думи и пакъ пита: „Има ли гвоздеи на земята?“ — Има. — „Още не е за мене“.Нѣкои казватъ:„Изяви се,Учителю, ние ще те разберемъ и оцѣ-нимъ“.-Да, вие сте приготвили вашитѣ гвоздеи и искате да дойде Учительтъ, за да ги забиете въ него. И това азъ виждамъ всѣки день. Вие взимате всичко, какво- то можете, отъ хората. Гледамъ въ градината двама млади се разговарятъ, а до тѣхъ стоятъ нѣколко агънца и си казватъ: „Културни сѫ тѣзи хора, но нищо не имъ прѣ- чи въ единъ моментъ да ни одератъ кожата“. Тѣ много добрѣ знаятъ помислитѣ на тѣхнитѣ господари. Сега ще кажете, че много добрѣ говоря. Да, азъ добрѣ говоря, а вие добрѣ слушате.Но азъ бихъ желалъ да се създадатъ въ България учители, кои-то да учатъ на благость и търпение.Азъ не съмь срещналъ въ България търпеливи хора, Срѣщалъ съмъ такива, които носятъ неволята си, но търпеливи не съмъ срѣ-щалъ Да имашъ търпение,то подразбира воля и умъ, сир,да знаешъ причинитѣ и пос- лѣдствията на нѣщата.А нетърпението ражда подозрение къмъ всичко и къмъ всички Не съмъ срѣщалъ хора,които да убѣдя, че въ нашето дѣло нѣма нищо подозрително. Българитѣ нѣматъ търпение, и затова подозрението не ги напуща Второто нѣщо е да прѣмахнемъ прѣдубѣждениетоВсѣки день се боримъ съ нечисти мисли,които ни накац-ватъ като оси. Съзнателно или несъзнателно, навсѣкѫдѣ виждамъ една, атмосфера на подозрѣние, и слѣдъ всичко това хората искатъ да минатъ за културни. Трѣбва да се ограждаме отъ тия мисли, които сѫ остатъкъ отъ миналото; тѣ сѫ излишъци, отъ които всич- ки трѣбва да се очистите. Подозрѣнието е проникнало въ ума, сърцето и душата ви и трѣбва да се освободите отъ него. Какво има да подозирамъ? Нѣкой дойде при мене и иска да ме поизлъже.Азъ му казвамъ:„Приятелю, ако не се опит-вашъ да ме лъжешъ,азъ бихъ сторилъ повече за тебе, а така ще сторя по-малко, Азъ и така съмъ длъженъ да направя нѣщо за тебе. Съ това не искамъ да кажа, че съмъ добъръ,но че съмъ длъженъ да направя за всѣкиго по нѣщо. Защо да прѣдставяшъ работота тъй, както не е? Затова нѣкога казватъ, че не приемамъ гости. „Защо днесъ не приемашъ гости“? — Защото не съмъ изработилъ нищо и не мога да ви дамъ нищо. И за васъ е сѫщиятъ законъ: не си разположенъ днесъ духомъ, не приемай гости. Кажи: „имамъ да рѣшавамъ извѣстна за- дача, която Учительтъ ми е далъ“. И тъй, вложете двѣ нѣща: търпѣние и отмахнете вашето подозрение. Подозрението го виждамъ написано на вѣждитѣ на българина и у нѣкой е толкова голѣмо,че е не-обходимъ цѣлъ животъ,за да се освободи отъ него. Тоя знакъ е на мѣстото си: Гос-подъ го е турилъ тамъ. А подозрението е отсѫтствие на безкористна любовь, отъ него се раждатъ всички болѣсти. Като срещнете нѣкои хора, вие казвате „Този е лошъ, онзи е лошъ“, за васъ нѣма добри хора. Мислете, че всички хора сѫ добри, но у тѣхъ има само положителна енергия,която вие не можете да използувате и за-това стойте на страна отъ тѣхъ, за да я използуватъ другитѣ. Двама мѫже, които иматъ положителни енергии,се отблъсватъ. Днесъ има магнети- затори, които могатъ да прѣвръщатъ енергиитѣ Отивамъ нѣкѫдѣ, дѣто се биятъ мѫжъ и жена. Азъ вдигамъ рѫцѣ- тѣ си,послѣ ги спускамъ надолу,и мѫжътъ става положителенъ,а жената отри-цателна. Постоя малко при тѣхъ, и тѣ започватъ да се извиняватъ, че сѫ направили грѣшка. Тѣ не сѫ съзнали закона,по който единиятъ става положителенъ, а другиятъ отрицателенъ И наистина, слѣдъ като се смѣнятъ енергиитѣ имъ така, че да има и отъ двата вида енергии, тѣ прѣставатъ да се каратъ. Казвамъ „Приятели, единиятъ трѣбва да бѫде горѣ, а другиятъ долу“. Когато се заеме да лѣкува нѣкого, магне-тиза- торътъ прѣкарва рѫката си отгорѣ надолу върху болния. То значи: жената да бѫде долу, а мѫжътъ горѣ, т: е, мѫ- жътъ да чупи камъни, а жената да гради. То-ва е училъ и Христосъ. Христосъ казва:„Вие ме наричате Учитель и Господъ“. Учи-тельтъ е горѣ на планината,а господарьтъ е долу,и той гради тамъ.Значи, ако ис-кате да градите, слѣзте долу. Ако разбирате това нѣщо така, нѣма да има никакво противорѣчие.Като слушате, ще кажете, че азъ ви уча да се откѫснете отъ свѣта.Не ви уча да се отречете отъ свѣта,но ви казвамъ да прѣвърнете вашата енергия въ отрицателна и да започнете да градите. Когато си нѣщо разтревоженъ,дигни рѫцѣтѣ си нагорѣ,а послѣ ги свали надолу.Тогава кажи на стомаха си: „Слушай,приятелю, нека мозъкътъ бѫде горѣ,а ти долу;прѣпращай материалъ за него,за да работи“. Изобщо, дѣто има главоболие, тамъ страда и стомахътъ и обратно. Това показва, че всѣкога—законътъ е вѣренъ—между стомаха и главата има тѣсна връзка.Това нѣщо може да го провѣрите. Вие или тѣзи отъ васъ, които иматъ развита воля,може да се лѣкувате по слѣдния начинъ:ще се обърнешъ къмъ Господа и ще се помолишъ, като на Учитель и Господъ,да те научи,да управлявашъ главата и стомаха си.Вие ще кажете: „Не ми трѣбва мене стомахъ и глава,азъ искамъ да имамъ ангелско тѣло и китара въ рѫка, да свиря и пѣя на небето“. Това е криво разбиране на Христовото учение. Трѣбва да разбирате право Това е форма а ти трѣбва да имашъ извѣстенъ резултатъ. Не искамъ да създавамъ антагонизъмъ между еднитѣ, които не разбиратъ правилно Христовото учение,и тѣзи които го разбиратъ по добрѣ. И нѣма да кажа, че еднитѣ сѫ на правата страна,а другитѣ—на кривата, но казвамъ, че тѣзи,които не мислятъ правилно, сѫ положителна енергия. Докато у насъ подозрителностьта взима върхъ надъ всичко,никой,не може да оправи свѣта.Прѣди да заминемъ, ние трѣбва да из-пълнимъ волята Божия. Българитѣ иматъ бѫдеще като народъзатова трѣбва да станатъ търпеливи и да прѣмахнатъ подозрението.Българитѣ не сѫ толкова добри, но въ тѣхъ има условия за добъръ животъ,а дѣто има условие за животъ,Богъ е тамъ.Отъ бъл-гаритѣ ще излѣзе нѣщо,а не отъ България,защото тя е ретортата,въ която ставатъ опититѣ,и като такава,ще изпълни ролята си.Съдържанието, което е въ ретортата, — българскиятъ народъ — е и творческата сила. Когато българитѣ отиватъ да живѣятъ между американци и други народи,тѣ сѫ учтиви,любезни,но щомъ се върнатъ въ Бъл-гария, ставатъ груби, недоволни отъ всичко.Това недоволство се дължи на малкото земя,съ която разполагатъ.Българинътъ има творчески духъ и затова му е тѣсно. Дайте работа,широкъ замахъ,на българина,той ще работи.Разхождамъ се единъ день покрай семинарията и срѣщамъ единъ полковникъ на конь. Гледамъ по едно врѣме коньтъ му се спрѣлъ и не иска да върви.Слиза полковникътъ отъ коня,и той тръгва. Коньтъ иска съ това да каже: „Безъ полковника ще вървя, но съ него ще спирамъ“. Тази черта има и у всѣки българинъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да науча хора-та, да даватъ широкъ просторъ на всѣка душа и да поощряватъ всѣко добро начало въ всичко“. Ако всѣки даде свобода на близкитѣ си, както и той се нуждае отъ такава,ще има широкъ просторъ на дѣйствия и мисли.Ако бихте приложили тѣзи за-кони,които се криятъ въ моитѣ думи, много нѣщо бихте разбрали.Азъ взимамъ всичко отъ природата и го прѣвеждамъ.Всички закони, които съмъ провѣрилъ отъ природата, сѫ 75% вѣрни,а оставатъ 25%,които ще трѣбва да провѣря Внесете тази вѣра въ себе си и знайте,че у всѣкиго се крие нѣщо велико.Нѣкой иска да стане ангелъ, но и ангелъ да стане ще вижда само началото на нѣщата,но не и края имъ. Ти ще виждашъ само главата си,а опашката си нѣма да виждашъ.Като ти отнематъ опашката,ти ста-вашъ атомъ и се въртишъ около една окрѫжность,за да придобиешъ равновѣсие.А вър-тенето около единъ центъръ показва,че човѣкъ е изгубилъ своето равновѣсие.Понеже сме се освободили отъ периферията,трѣбва да изучаваме тѣзи два свѣта—между Учи-теля,който е горѣ, и майката,която е долу.Това, което е вѣрно за слънцето и зе-мята е вѣрно и за мозъка и стомаха,за духа и душата.Приложете търпѣнието,т. е, развийте ума и волята,махнете подозрѣнието и го замѣстете съ творческата любовь. бѫдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите отъ нея. Нѣма по-голѣмо изкуство отъ това, да се поставишъ по-горѣ отъ всѣка обида и да я замѣстишъ съ добри мисли.Всички вие може да свършите мно-го работа, да вършите голѣми добрини.Това което свири учительтъ въ дадения мо-ментъ, може да го научи и ученикътъ. Всѣки,който иска да бѫде нѣщо повече отъ другитѣ,трѣбва да се съединява съ живия Господъ,съ онази велика връзка на хармо-ния, и да учи закона на мълчанието. Както казватъ окултиститѣ бѫдете слушатели на Великия Учитель, който говори.Нѣма по-хубаво нѣщо отъ мълчанието.Бихъ желалъ да съмъ на ваше мѣсто вие да говорите,а азъ да слушамъ,защото ще разбера всичко, което говорите Сега,като слушатъ нѣщо, хората не само че не си плащатъ,ами за-почватъ да критикуватъ,че това не било хубаво.Христосъ казва:„Азъ съмъ гостил-ничарьтъ и дойдохъ да нахраня хората“.Христовото учение ни показва, че,ние имаме условия да станемъ светии,и ангели, и гении,А сега какво сме? — Ние сме любящитѣ дѣца на Бога, който ни обича, не защото сме толкова добри, а защото е милостивъ къмъ насъ.А то е най-великото въ свѣта,съ което можемъ да се кръстимъ.Ние трѣбва да оправдаемъ тази любовь,да я заслужимъ и никога да не дърпаме коситѣ си прѣдъ Неговото лице.Щомъ чуемъ,че Учительтъ,Бащата,Господъ иде, веднага да се спремъ. Отъ днешната бесѣда искамъ щото всички,които иматъ положителна енергия,да я прѣ-върнатъ въ отрицателна,всички,които сѫ горѣ на планината,да слѣзатъ долу да гра-дятъ,а които сѫ господари,да станатъ слуги.Отъ господари нѣма нужда.Господъ каз-ва:„Ситъ съмъ вече на господари, искамъ слуги,тѣ да оправятъ свѣта“.Христосъ казва:„Сега свѣтътъ ще се оправи отъ ученицитѣ,синоветѣ и дъщеритѣ,а не отъ май-китѣ и господаритѣ Ученицитѣ, синоветѣ и дъщеритѣ сѫ бѫдещето на тоя свѣтъ“. Майката се занимава съ туалети,бащата пие,а синоветѣ и дъщеритѣ виждатъ,че роди-телитѣ не вървятъ въ правия пѫть и затова тѣ се заематъ за сериозна работа.Сега заемете положението на синове и дъщери,на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и др. подобни.Да ви пази Господъ отъ такива грѣхове!И менъ да пази Господъ отъ този грѣхъ.И да ни даде да бѫдемъ ученици и слуги на този Великъ Учитель и слуги на този Великъ Господъ въ свѣта! А Той е живъ Господъ. Бесѣда, държана на 15 юний 1919 година.

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Гърбавата жена. „И положи на нея рѫцѣ и тозъ часъ се изправи жената и славѣше Бога“, Ев. Лука 13; 13 Първото положение въ живота е да се прѣдстави истината въ нейната дѣйствителна форма. Има истини- реални и отвлѣчени, или положтелни и отрицателни. Ако се движите по цѣвьта на целзиевия термометъръ, отдолу нагорѣ, както се повишава температурата, вие ще имате положителна истина, но движите ли се отгорѣ надолу, ще имате отрицателна истина. Въ първия случай топлината ще се увеличава, а въ втория случай ще се намалява. Ще кажете: „Какво отъ това, дали се увеличава или се намалява топлината? “ — Това нѣщо е отъ голѣмо значение. Въ природата само чрѣзъ топлината се произвеждатъ всички растителности и всички плодовити дървета. Този законъ е вѣренъ и за човѣшкия умъ и сърце. Думата „топлина“ прѣвеждамъ съ думата благородни чувства. Най- благороднитѣ мисли, чувства и дѣйствия се раждатъ отъ топлината. Ще ме попитате: „Какво отношение има това, че Христосъ е положилъ рѫцѣтѣ си върху тази жена“? — Жената е основа въ свѣта. Свѣтътъ не може да сѫществува безъ жени Ако можеше свѣтътъ безъ жени, Господъ не би ги създалъ. Нѣкои ще ми възразятъ, че Господъ е направилъ най-напрѣдъ Адама. Да но кой Адамъ? Който бѣ направенъ отъ пръсть ли? Господъ създаде мѫжкия и женския полъ заедно. Мѫжкиятъ и женскиятъ полъ подразбиратъ една противоположность въ свѣта, но и това разногласие е велика наука. Христосъ искаше да постави тази жена на нейната висота. Тази жена бѣше гърбава. Какво означава гърбицата? Тя бѣше сгърбена по мисли, чувства и дѣйствия. Върху тази жена Христосъ положи рѫцѣтѣ си. Рѫцѣтѣ означаватъ великото и възвишеното въ свѣта. Съврѣменниятъ човѣкъ страда отъ безволие, а човѣкъ безъ воля не е човѣкъ. Навѣрно всички ще ми възразятъ, че иматъ воля. Бихъ ви далъ една малка задача, за да опитате вашата воля. Ще дамъ единъ килограмъ тяжесть да го дигнете отъ земята. Ще кажете: Какъ да не можемъ единъ килограмъ да подигнемъ? “. Да, въ даденъ моментъ вие може да го подигнете, но въ другъ моментъ — не можете. Какъ ще подигнете този килограмъ, ако той е нагрѣтъ до 1000о ? Не само вие, но никой човѣкъ не би могълъ да го дигне, и дори ще отстоите десеть метра далечъ отъ него. Тъй че — ще приложа тoва правило — между единъ килограмъ, който и дѣцата може да дигнатъ, и единъ килограмъ който и цѣлиятъ свѣтъ не може да дигне, има голѣма разлика. Ако тебе може всѣки да те подигне, това показва, че нѣмашъ въ себе си воля, сила. Четемъ, че Христосъ положилъ рѫцѣтѣ си върху тази гърбава жена и тя се изправила. Питамъ: можете ли вие да турите рѫцѣтѣ си върху вашиятъ гърбавъ умъ, върху вашето гърбаво сърце и да ги оправитѣ? Ще ми отговорите: „Нашитѣ сърца и умове сѫ прави“. Не, вашитѣ сърца и умове не сѫ прави. На всички духовни.,ци, министри, учители и др., сърцата и умоветѣ сѫ гърбави. Ще кажете: „Защо ни обиждашъ?“ Не ви обиждамъ, но говоря една положителна истина, за ди се избѣгнатъ илюзиитѣ,че сме нѣщо, когато въ сѫщность не е така. Въ прочетения стихъ, обаче, има и друго психологическо отношение. Христосъ положи рѫцѣтѣ си върху тази жена, за да стане и слави Бога. Кажете ми: колко пѫти майката трѣбва да положи рѫцѣтѣ си върху своето дѣте, като го кѫпе, за да може то да се изправи и проходи? Ако майкитѣ не правѣха това, щѣха ли дѣцата имъ да проходятъ? Вашитѣ дѣца сѫ гърбави жени, и затова трѣбва всѣки день да полагате рѫцѣтѣ си върху тѣхъ и да ги кѫпете. Знаете ли какво означава кѫпане? Колко проста истина е кѫпането, а никой отъ съврѣменнитѣ учени не може да я разрѣши. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на оня гръцки философъ, който искалъ да изучи свѣта, и гледалъ само нагорѣ. Като вървѣлъ по пѫтя, падналъ въ една дупка. Излѣзѫлъ философътъ отъ дупката, но се разсърдилъ и започналъ да вика, да се сърди на хората, които поставили на пѫтя му такива прѣпятствия. Успокоилъ се, и продължилъ по нататъкъ пѫтя си, обаче, за още по-голѣмо негово очудване, падналъ отново въ друга дупка. Този пѫть той още повече се разсърдилъ и започналъ да вика противъ хората, които му поставяли прѣпятствия на пѫтя, за да не може да открие истината. Не господине, когато търсишъ истината трѣбва да гледашъ отпрѣдѣ си, а не нагорѣ. Всички съврѣменни контета и дами гледатъ все нагорѣ. Идете на нивитѣ, и вижте накѫдѣ гледатъ празнитѣ и накѫдѣ гледатъ пълнитѣ класове.Всички празни класове гледатъ все нагорѣ. Ако земледѣлецътъ види,че всичкитѣ класове сѫ изправени нагорѣ, той би се отчаялъ. А ако види класовете съ наведени глави, ще каже: „Слава Богу! Бихъ желалъ всички да сте наведени“. Христосъ видѣлъ гърбавата жена и по сѫщия законъ положилъ рѫцѣтѣ си отгорѣ ѝ; тя станала и започнала да слави Бога. Нѣкои ще попитатъ: „Защо да славимъ Бога? Азъ не ви говоря да славите онзи Господъ, въ чието име ставатъ сега всички раздори и църквитѣ отъ 2000 год., му служатъ; не ви говоря за тоя Господъ, на когото държавитѣ служатъ, бога на войната. Не отричамъ, че тѣ сѫ богове, но богове за себе си, а не за човѣчеството Но азъ ви говоря за единъ Господъ, Когото вие можете да намѣритѣ навсѣкѫдѣ, Който е въ васъ, въ Когото живѣете, движите се и чувствувате. Този Господъ не е на държави и на партии. Него азъ наричамъ Богъ на страждущитѣ, на гърбавитѣ въ свѣта. Тѣзи отъ васъ, които сте учили Питагоровата теорема, знаете, че тя гласи: квадратътъ, построенъ върху хипотенузата на даденъ триѫгълникъ, е равенъ на сбора отъ квадратитѣ, построени върху двата катета на сѫщия триѫгълникъ, т. е. пространството, което се включва въ квадрата, построенъ на хипотенузата, е равно на пространството, което се включва въ другитѣ два квадрати. Тъй че жената, върху която Христосъ прострѣлъ рѫцѣтѣ си, прѣдставлява хипотенузата, на която е билъ построенъ квадратътъ т. е. неутралната зона, която раздѣля квадрата на два триѫгълника. Така използувани геометрията и математиката, ще се намѣри извѣстно съотношение между тѣхъ и живота. За да се излѣкува човѣкъ, да се излѣкуватъ неговитѣ умъ, сърце и воля, трѣбва да има най-малко три условия. Не може да се излѣкува човѣкъ, на когото дробоветѣ, мозъкътъ и стомахътъ сѫ развалени. Ще ми възразите: „Ами какъ е излѣкувалъ Христосъ толкова болни хора и то отъ различни болести“? — Христосъ е лѣкувалъ само тѣзи хора, които сѫ имали извѣстни прѣпятсвия въ живота си, а дробоветѣ, стомахътъ и мозъкътъ имъ сѫ били на мѣстата си. Азъ взимамъ стомаха като емблема на физическия животъ, дробоветѣ като емблема на умствения животъ, а мозъка — на духовния животъ на човѣка. Слѣдователно, ако не сте свързани съ силитѣ на тия три свѣта, вашата гърбица не може да се оправи. За да може да стане дѣтето, върху което майката полага рѫцѣтѣ си, трѣбва и то само да има това желание, трѣбва да има извѣстна мисъль. Тази аналогия се отнася и до отдѣлнитѣ народи. Всѣки народъ е подобенъ на едно дѣте. За единъ народъ казватъ, че е младъ, а за другъ, че е старъ. Ако единъ народъ е младъ, то майка му трѣбва дълго врѣме да го кѫпе въ коритото и да полага рѫцѣтѣ си върху него, докато проходи. При това, извѣстно ви е, че дѣтето, което прохожда за пръвъ пѫть, минава прѣзъ много перипетии; има много падания, ставания, но това нищо не значи. Ще ме запитате: „Какво отношение има този стихъ къмъ днешния животъ“? − Слънцето проектира своитѣ лѫчи всѣки день надъ насъ, тѣ сѫ божественитѣ рѫцѣ. Но какво се крие въ тѣхъ? Христосъ всѣка сутринь проектира своитѣ рѫцѣ чрѣзъ тѣзи лѫчи. Ако мозъкътъ, стомахътъ и дробоветѣ ви сѫ здрави, вашата гърбица непрѣмѣнно ще се изправи. Ще ми възразите, че това не е съобразно съ днешната цѣрква. Коя църква? Която хората сѫ образували, или която Богъ е създалъ? Ако е Божията църква, това е природата. И въ нейния символъ азъ вѣрвамъ. А онѣзи, които искатъ да държатъ изпитъ за свещеници, владици, трѣбва така да го издържатъ, че като си положатъ рѫцѣтѣ върху една гърбава жена, да ѝ се оправи гърбицата. Колко такива свещеници и владици има въ България? Ето вече се изминаха 2000 год. слѣдъ Христа, и какви ли не учени владици и проповѣдници дохождаха, а гърбицата на цѣлото човѣчество и на българския народъ въ частностъ, стои. Защо? Защото тѣ не вѣрватъ въ това, което Христосъ е училъ. Разговарялъ съмъ съ много свѣтски лица и съмъ забѣлѣзалъ че тѣ сѫ повъзприемчиви за великитѣ истини, отколкото нѣкои духовни. Това не е осѫждане или упрѣкъ. Ако учительтъ ви даде една задача да я рѣшитѣ, и вие не можете да я рѣшите правилно, учительтъ казва, че задачата не е разрѣшена. „Но какъ така, господинъ учителю, азъ се мѫчихъ много, докато я рѣша.Освѣнъ това моятъ баща и дѣдо сѫ богати,добри хора, възможно ли е да не мога да я рѣша“? Всичко друго може да е така, но задачата не е рѣшена. Като не успѣятъ съ това, започватъ да носятъ цвѣтя, пари и др. нѣща на учителя, но задачата остава пакъ нерѣшена. Не, знайте, че училищата, гимназиитѣ, университета сѫ основани за знания, а не за подкупъ. Гледамъ, всички съврѣменни хора носятъ свѣщи въ църквитѣ, палятъ ги, но задачата остава пакъ нерѣшена. Ти може да си царь, но твоята душа, сърце и воля оставатъ гърбави. На такъвъ човѣкъ казвамъ: ти нищо нѣма да направишъ въ свѣта и винаги ще бѫдешъ робъ на условията, въ които живѣешъ.Съврѣменнитѣ хора се оправдаватъ съ условията,че тѣ сѫ били тежки, неблагоприятни. Ако поставя нѣкой човѣкъ въ едно хубаво здание, и му сѣздамъ всички най- добри условия за работа, а той внесе всичкия боклукъ отвънъ въ стаята, какво ще стане съ тѣзи добри условия, които му се дадоха? Такъвъ човѣкъ ще се оплаква отъ лошитѣ условия на живота си, а кой ги създаде? Той самиятъ. Какво трѣбва да направи? — Да ги измѣни, но не да събори кѫщата, а да я изчисти. Не спазвашъ ли добритѣ условия, които ти се дадатъ, ти ще приличашъ на онѣзи гарджета, които, слѣдъ като изцапали гнѣздото си, започнали да се молятъ на майка си да се прѣмѣсти въ друго гнѣздо, защото това било много нечисто. Майката ги запитала: „Ами и вие ли ще дойдете въ новото гнѣздо“? — „Разбира се“. — Тогава вие и новото гнѣздо ще изцапате“. Ще ви приведа подобенъ примѣръ за вълка. Единъ вълкъ отишълъ да се оплаче на лисицата отъ хората, че сѫ много лоши, защото постоянно го прѣслѣдвали. „Ще отида при други добри,благородни хора“, казалъ той. Лисицата го запитала: „Ами зѫбитѣ си ще вземешъ ли“? — „Разбира се, може ли безъ зѫби“? — „Тогава и тѣзи хора ще те гонятъ“. Човѣкъ трѣбва да разбира основния законъ, споредъ който да се поставя всѣко нѣщо на мѣстото му. Ако имашъ зѫби, трѣбва да знаешъ, какъ да ги употрѣбявашъ.Съ това Христосъ искалъ да покаже,че всички хора, които вѣрватъ въ Него, трѣбва да иматъ воля, да изправятъ живота си. Жена, отъ санскритската дума „зео“, на български означава животъ. Животътъ на тази жена е станалъ гърбавъ, но за да се поправи той, божествената воля трѣбва да го направлява въ тази посока, че да се прояви разумно. Какъ би се проявилъ божествениятъ животъ? — Голѣма грѣшка е това, да мислите, че много знаете. Не отричамъ, че имате познания, но бихъ ви попиталъ. като сте учили алгебра, геометрия, за какво бихте си послужили съ тѣзи формули? Разглеждамъ учебници по алгебра, геометрия и виждамъ, какви велики истини сѫ скрити въ тѣзи формули, но тѣ оставатъ неразбрани въ дълбокия имъ смисълъ и за учители и за ученици. Тия сѣмена не сѫ посѣти още въ науката. У насъ има една апатия къмъ дълбоката истина, има само едно механическо вѣрване: ние чакаме да дойде Богъ, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, безъ да седнемъ сами ние да работимъ и да издирваме. Така ние приличаме на онзи богатски синъ, който наслѣдилъ голѣмо състояние отъ баща си. Ходилъ той по концерти, балове, разхождалъ се отъ градъ на градъ, обиколилъ всички по- забѣлѣжителни мѣста въ свѣта и като се върналъ, най-послѣ, казалъ: „Нѣма никакъвъ смисълъ въ този животъ“. Такъвъ човѣкъ, който, като туристъ, обикаля градоветѣ или събира знания въ училището безъ да ги приложи, азъ го считамъ като просякъ, който ходи съ своята торба отъ кѫща на кѫща да събира подаяния и ги трупа на едно мѣсто. При това, нѣкѫдѣ го приематъ добрѣ, а другадѣ го нахукватъ, докато у него се убие всѣко честолюбие. Това е израждане на човѣка. Всѣки, който очаква на другитѣ, ще се изроди. Въ Писанието се казва: „Вѣрвай, надѣвай се и люби“, а това значи—имай воля. Да проявишъ воля,значи да се противопоставишъ на цѣлия свѣтъ, ако е противъ твоитѣ убѣждения, които ти си провѣрилъ и искашъ да прокарашъ.Може да ти кажатъ, че е глупаво да устоявашъ на това, но ако имашъ воля ти нѣма да се откажешъ по никой начинъ. Ще кажешъ: „Вѣрвамъ и нищо повече“. Ще кажете, че е глупаво да вѣрва човѣкъ. Може би, но азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, които да не вѣрва, само че нѣкои мислятъ, че не вѣрватъ, т. е. иматъ само отражение на вѣрата въ себе си, слизатъ надолу и губятъ своята топлина. Нѣкои вѣрватъ, че ще изгубятъ живота си, че жената имъ е лоша, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ и т. н. Това не е знание, а само вѣрвания. Ако казвате, че имате знания, бихъ ва попиталъ: „Защо ви говоря върху този стихъ“? Ще отговорите: „Прѣдполагаме, вѣрваме“. Ще приличате на онѣзи селяни, на които единъ свещеникъ излѣзълъ да проповѣдва и ги запиталъ: „Братя, знаете ли, какво ще ви говоря“? — Не знаемъ. „Е, като не знаете, нѣма защо да ви говоря“. — „Не, знаемъ, знаемъ“! Е като знаете, тогава нѣма защо да ви говоря“. Азъ не поставямъ така въпроса, но класифицирамъ християнитѣ на такива, които иматъ общъ центъръ и които нѣматъ, т. е. на такива, които се движатъ по правилни крѫгове и на такива, които се движатъ по криви, хиперболични линии. Нѣкоя комета се покаже въ пространството, приближи се до слънцето и послѣ изчезва. Защо се е проектирала тази комета въ свѣта? Ако нѣкой човѣкъ иска отдалечъ да ви поздрави, да ви хвърли едно далекобойно орѫдие, нѣкоя граната, той има за това нѣкаква цѣль. Азъ смѣтамъ, че и кометитѣ излизатъ отъ своето мѣсто, съ цѣль да поздравятъ слънцето; минаватъ покрай свѣта, и нѣкой пѫть се пукатъ и послѣ пакъ отминаватъ въ пространството.Всѣка комета има точно опрѣдѣлена мисия, и нейното появяване може да се разгледа отъ физическо, отъ астрономическо или отъ духовно гледище. Първо прѣдстои да се разгледа нейното движение, защо е дошла и т. н. Така, и много отъ васъ сѫ комети, които слѣдъ хиляди години ще се изгубятъ изъ пространството. Вие се явявате и не се движите въ крѫгъ, но въ хипербола; движите се вънъ отъ пространството, като мѣните мѣстото си, докато дойде друга нѣкоя планета да измѣни вашия центъръ и да ви тури въ крѫгъ. Христосъ дойде да измѣни тази хипербола въ крѫгъ и да ви тури въ центъра, да измѣни пѫтя ви. Така Христосъ измѣни орбитата на тази жена. Като стана тя се намѣри въ единъ мѫдъръ свѣтъ, започна да слави Бога, т. е. да учи и разбира живота си. Нейното положение е като на човѣкъ, изваденъ отъ затворъ и поставенъ въ най- хубавитѣ мѣста на природата, да се радва на чиститѣ извори; да вкуси отъ наи- хубавитѣ ѝ плодове и да се наслаждава отъ неизказанитѣ ѝ прѣлести. За да изправимъ живота си, намъ е потрѣбна положителна божествена наука. Мнозина отъ васъ, като ме слушатъ въодушевяватъ се и казватъ: „Всичко можемъ да направимъ, за да поправимъ живота си“. До края на седмицата обаче, това въодушевление мине, и си казвате: „Не,не можемъ да направимъ това нѣщо. Пъкъ вие надали сте проучили този въпросъ, както трѣбва“ Нѣма въпросъ, който билъ той отъ социално или духовно гледище да не съмъ проучилъ. Разбирамъ го по форма, по съдържание и по смисълъ, както по дѣйствието на божествената воля и по дѣйствието на божествения Духъ. Азъ разбирамъ по воля и по духъ това божествено тѣло, което въ свѣта не се мѣни, т. е. онѣзи идеи, които сѫ неизмѣнни, които сѫществуватъ вѣчно, и дѣйствията, отъ които свѣтътъ се гради — това божествено тѣло, въ което волята се проявява. Подъ духъ разбирамъ божествената душа. Отъ тази божествена душа произтича това, което наричаме любовь. Духътъ ражда любовьта, защото любовьта е плодъ на този духъ. На български езикъ думата „духъ“ произлиза отъ духане на вѣтъръ, но съ това почти е изгубенъ смисъла на тази дума. Духътъ е онова висше разумно начало, чрѣзъ което въ съприкосновение, непрѣмѣнно ще разберете смисъла на живота и ще заживѣете по всички негови правила. Съврѣменната наука обяснява причинитѣ на всички аномалии въ обикновения животъ. Първата причина се дължи на неестествената храна, която туряте въ стомаха си. Богъ е направилъ човѣка да се храни съ плодове, а вие ядете месо.Местната храна е внесла такива отрови въ вашия организъмъ,че днесъ той прѣдставлява сборъ отъ нечистотии. Това го доказва и самата наука. Ако бихте имали непокварено обоняние, вие бихте странѣли далечъ единъ отъ другъ, — такъвъ смрад се носи отъ ония, които ядатъ месо. Като ми каже нѣкой, че боледува, първото условие за подобрение е да промѣни храната си. Ще кажете: „Ами съ какво да се хранимъ“? — Съ плодове. — „Скѫпи сѫ“. На първо мѣсто трѣбва да измѣните условията на живота си. Приемате ли, че има единъ Господъ, който е създалъ всичко въ свѣта, готови ли сте да жертвувате за Него всичко? Този великъ лѣкарь, Който е вѫтрѣ въ васъ и на Когото съврѣменнитѣ лѣкари сѫ асистенти, казва: „Живѣй естествено“! Азъ разглеждамъ този въпросъ въ много широкъ смисълъ. Плодната храна както и месната, съдържатъ различни елементи, поради което тѣ прѣдизвикватъ двѣ различни състояния въ нашия организъмъ. По сѫщия законъ, всѣка мисъль, всѣко чувство у насъ може да произведатъ двѣ различни състояния,които въ далечното бѫдеще на нашия животъ ще произведатъ два различни резултата. Забѣлѣжете, че Христосъ положи двѣтѣ си рѫцѣ върху тази жина, а то значи, че положи десетьтѣ си пръста. Знаете ли какво значи да положишъ рѫцѣтѣ си върху нѣкой човѣкъ? Нѣма по велико благо отъ това простиране на рѫцѣтѣ върху главате на нѣкого. Казва се въ Писанието: „И дигна Христосъ рѫцѣтѣ си, благослови ученицитѣ си и имъ духна отгорѣ“. И днесъ вие страдате отъ това, че не си простирате рѫцѣтѣ. Това е молитва. Но казвате: „Азъ не се моля“. Да се молишъ, то значи да простирашъ рѫцѣтѣ си, а тамъ, дѣто има правилно движение, то е движение на духа. Молитвата е движение въ всѣка посока. Както краката се движатъ правилно, тъй и сърцето, волята, всичко трѣбва да се движи въ своя пѫть. Какво ще почувствувашъ тогава? Въ такъвъ моментъ ще почувствувашъ, че ти си господарь на своя свѣтъ, че всичко имашъ и не ще имашъ нужда отъ другитѣ Може да те поставятъ въ затворъ и пакъ да се чувствувашъ щастливъ, а може да си въ царски палати, и пакъ да бѫдешъ нещастенъ, като гърбавата жена. Единъ ученъ българинъ ми казваше, че искалъ пари; а то значи, че иска да бѫде като гърбавата жена. Не отричамъ и паритѣ, защото Богъ и тѣхъ допуска, но не трѣбва да ги изискваме отъ Бога, защото всичко си имаме. И азъ съжелявамъ, че всички българи искатъ да бѫдатъ гърбави жени, защото искатъ кѫщи и пари. Всичко, което имаме, трѣбва разумно да го използуваме. Не ви казвамъ да напуснете този животъ, да напуснете мѫжетѣ си, защото вие не сте герои. Какво разбирамъ подъ думитѣ: да напуснете мѫжете си. Жената подобявамъ на директоръ на затвора, която слѣди постоянно, кѫдѣ отива мѫжътъ и, какво прави, какъ прилага нейното учение, и за всѣка най-малка грѣшка го бие. Като казвамъ: „Жено, напусни мѫжа си“! това значи, остави го на свобода, остави свободно да зарастатъ ранитѣ му. Днесъ всички хора се държатъ единъ за другъ, като кърлежи, и трѣбва сила, за да ги отдѣлишъ. Днешната религия се е обърнала на паразитизъмъ. Ако съмъ се събралъ съ нѣкой човѣкъ, за да го изсмуча, да се нахраня отъ него, това е изнудване. Владиката не е станалъ такъвъ за да се прѣхранва само отъ занаята си и да се грижи за ниви и кѫщи. Като говоря за свещеницитѣ, то не е да ги прѣзирате, а да изхвърлите изъ църквата всичко което е нечисто. Важна е идеята, която е вложена. Такива свещеници и владици азъ наричамъ гърбави. Като дойде Христосъ трѣбва да положи рѫцѣтѣ си, върху всички попове, за да се оправятъ гърбицитѣ имъ. Свещеницитѣ проповѣдватъ Словото Божие, но като излѣзатъ отъ църква, казватъ: „Ние проповѣдваме и говоримъ това, защото ни е такъвъ занаята, но въ сѫщность другояче мислимъ. Сега тъй ще вървимъ, а ще се оправимъ въ другия животъ“. Ако бихъ говорилъ тъй прѣди 500 години, биха ме изгорили за това. Не, азъ не съмъ отъ тѣзи които могатъ да бѫдатъ горени. И вие, които не искате да умирате, елате на това мѣсто, въ което азъ живѣя, станете негови граждани, то е толкова широко, въ него има много свѣтлина, ще ви дадемъ най-хубави кѫщи и най-хубава храна. Не мислете, че като влѣзете въ този свѣтъ, за който ви говоря, ще бѫдете бездѣтни. Чудни сѫ хората, като мислятъ, че като влѣзатъ въ другия животъ като станатъ свети, нѣма вече да раждатъ. Не, и тогава ще раждате само праведни синове и дъщери, а не грѣшни, както е било до сега. Да си светъ, да си чистъ човѣкъ, значи да не си гърбавъ. Споредъ този законъ, всѣки, който влѣзе въ това царство и се ожени, ще има само двѣ дѣца, едно момче и едно момиче. И тѣзи дѣца, като се оженятъ, ще иматъ сѫщо само двѣ дѣца, а не като Якова — дванадесеть. Христосъ положи рѫцѣтѣ си върху главата на тази гърбава жена и каза: „Благословението на твоятъ синъ и дъщеря да почива върху тебе, тѣ те спасиха“. Ако ви разправя миналото на тази гърбава жена, ще видите, че тя прѣдставлява една велика история. За тази гърбава жена всички пророци сѫ говорили. Разтворете стария завѣтъ и навсѣкѫдѣ ще срѣщнете писано за нея: тя е описана въ всичкитѣ ѝ форми. И въ откровението се говори за нея: Въ първата ѝ фаза тя се прѣдставлява като жена, която седи на седемь хълма, а въ втората фаза — тя е брѣменна жена, която ражда. Дѣтето и се взема и се отнася на небето, а тя отива въ пустинята. Значи, гърбавата жена, като се освободи отъ гърбицата сѫ, ще роди мѫжко дѣте, сиречь, умътъ ти ще се събуди да мислишъ, и сърцето ти — да чувствувашъ. Тогава ще кажешъ: „отъ сега нататъкъ азъ ще живѣя за своя синъ, т. е., за ума, и за него всичко ще жертвувамъ“. Азъ взимамъ ума не като органъ, а като божествена сѫщина. Не взимамъ човѣшкия умъ въ неговото израждане, защото той днесъ е станалъ посмѣшище. Като казвате, че много знаете, кажете ми, какво ще стане съ васъ слѣдъ една година; дали ще бѫдете на физическия свѣтъ, или ще бѫдете нѣкѫдѣ на курортъ; дали слѣдъ една година ще има миръ и какво ще бѫде положението на България; ще плаща ли данъкъ, или безъ такъвъ ще мине. Всички тѣзи нѣща иматъ извѣстно съотношение. Ако днесъ плащаме нѣкакъвъ данъкъ, то е това, което отъ хиляди години дължимъ. Смѣшно е, когато хората се плашатъ, че България ще плаща контрибуция. Ами знаете ли, какви голѣми контрибуции сѫ плащали до сега хората, безъ да сѫ се замислювали за това нѣщо? Колко живота сѫ минали опропастени и за какво и кому сѫ плащали тия контрибуции? Поради тѣхъ досега нищо още не е излѣзло отъ вашия животъ. Въ васъ, наистина, има нѣщо, но пѫтьтъ ви е изкривенъ. И когато дойде Христосъ да постави върху васъ рѫцѣтѣ си, вие ще започнете да славите Бога, ще познаете че се движите въ единъ центъръ. И тогава всичкитѣ събития, които ставатъ около васъ, ще иматъ друго значение.За да въздигне българския народъ, Господъ е изпратилъ своитѣ дѣца въ тази малка земя на пансионъ.Всички народи сѫ пансиони, дѣто квартируватъ добритѣ,божествени дѣца.Реномето на всѣки пансионъ се опрѣдѣля споредъ храната, обстановката, чистотата и реда, които владѣятъ въ него. И въ всѣки народъ ще се родятъ талантливи хора, писатели, поети, гении, а послѣ светии, и сетнѣ ще дойдатъ Синоветѣ Божии, които ще се върнатъ назадъ, за да се благослови този народъ. Най-голѣмата награда за този пансионъ ще бѫде тази, че въ него е живѣлъ еди-кой си царски синъ като пансионеръ. Ще кажете: „Христосъ е правилъ толкова много чудеса между евреитѣ и тѣ не поумнѣха, та отъ светии и велики хора ще поумнѣятъ!“ Че и българитѣ не сѫ по-умни отъ евреитѣ. Ако Христосъ би дошълъ днесъ между, французитѣ, англичанитѣ, германцитѣ или между българитѣ, то и тѣ биха постѫпили съ него тъй, както и евреитѣ. Днешнитѣ войни показватъ, какви сѫ християнскитѣ народи. Христосъ трѣбва да простре рѫцѣтѣ си върху тѣзи гърбави народи, за да се изправятъ. Никому не казвамъ днесъ, че е културенъ човѣкъ, всички сѫ гърбави. И ние се нуждаемъ отъ друга, по-възвишена култура. Условията на сегашната култура трѣбва да се измѣнятъ, за да подготвятъ явяването на божествената култура, за която всички сме призовани. Нашето бѫдаще ще се опрѣдѣли отъ мислитѣ ни, а не отъ това, което прѣдставляваме външно. Може ли въ даденъ моментъ твоята мисъль,която възприема нѣщо отъ невидимия свѣтъ, да не го изопачава? Кои свѣтли лѫчи идатъ направо отъ слънцето и кои сѫ прѣчупени? Само тази свѣтлина и топлина, които идатъ направо отъ него, могатъ да ни направятъ здрави. И когато Христосъ прострѣ рѫцѣтѣ си върху гърбавата жена, тя се изправи, като започна да слави Бога. Въ десетьтѣ пръсти на рѫцѣтѣ е всичката сила. Числото 10 означава да живѣешъ заедно съ Бога и да вършишъ Неговата воля. Единицата е Богъ въ свѣта, а нулата — условията, при които човѣкъ може да се развива. Трѣбва да имашъ тия условия въ слизането и качването къмъ Бога и да носишъ своитѣ благословения на страждущето човѣчество, на всички, които сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Трѣбва да се знае значението на всички пръсти на рѫцѣте, за да знаемъ, какво е искалъ да каже Христосъ съ полагане рѫцѣтѣ си върху гърбавата жена. Съ това той ѝ казалъ: „Жено, на тебъ ти трѣбва воля“. Палецътъ означава: дръжъ се съ божествения свѣтъ, не прѣзирай Божията воля и умъ; показалецътъ — бѫди чиста и пази правото, което Богъ ти е далъ; срѣдниятъ — отсѫждай всѣко нѣщо съ божествената мѣрка, за да бѫдешъ винаги справедлива и милостива къмъ всѣкиго въ всички свои дѣйствия; прави това, което искашъ и другитѣ да правятъ на тебе; безименниятъ — обичай божествената наука: истината, хубавото и красивото въ природата, въ търговията не лъжи хората; кутрето или най-малкиятъ пръстъ се отнася за търговията и иска да каже: „Изпридай добрѣ своята прежда и тъчи добрѣ“. Такова е значението на пръститѣ на едната рѫка, а значението на пръститѣ на другата рѫка ще оставя за другъ пѫть. И когато положи Христосъ рѫцѣтѣ си върху гърбавата жена, тя веднага стана и каза на Христа: „Разбирамъ смисъла на всичко, което ми каза и което е дълбоко скрито въ душата ми“. Можете ли и вие, като гледате пръститѣ си, да кажете, че ще изпълните това, което се крие дълбоко въ тѣхъ по смисълъ и съдържание? Свещеникътъ благославя съ двата си пръста и казва: „Въ името на божествения свѣтъ, въ името на нашата религия и справедливостьта, възъ основа на науката и на материалния животъ, азъ ви благославямъ и — дай сега паритѣ“. Така постѫпвате и вие: направите най-малкото добро и веднага казвате: „Дай сега паритѣ! “ Христосъ не каза на гърбавата жена да Го послѣдва, но и каза: „Жено, иди и отглеждай своитѣ дѣца по всички правила на божествената наука“. И отъ тази гърбава жена произлизатъ всички, които днесъ славятъ Бога. Тѣ сѫ синове и дъщери на тази гърбава жена, върху която Христосъ положи рѫцѣтѣ си. Хиляди майки сѫ простирали рѫцѣтѣ си върху своитѣ синове, но отъ тѣхъ излѣзли само нехранимайковци и вагабонти, защото майкитѣ не сѫ знаяли, въ кой моментъ да простратъ рѫцѣтѣ си върху тѣхъ. Ако единъ земледѣлецъ простре рѫцѣ и посѣе своето сѣме на нивата не въ опрѣдѣленото за това врѣме, нѣма да има никакъвъ резултатъ отъ неговата сѣитба. Това показва, че за всѣко нѣщо въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме прѣзъ което трѣбва да се простиратъ рѫцѣ. Обикновено майкитѣ кѫпятъ дѣцата си сутринь и вечерь и по този начинъ ги масажиратъ, разтриватъ, простиратъ рѫцѣтѣ си върху тѣхъ, като иматъ за това и своитѣ съображения. Всичко е добрѣ, но тѣ не знаятъ, какъ трѣбва да правятъ това. Най-великото, божествено изкуство е да знае майката, какъ да кѫпе, какъ да масажира своето дѣте, и ако знае това, отъ него би излѣзълъ великъ гений или светия. Нужни сѫ училища за младитѣ моми, за да се научатъ, какъ да кѫпятъ и масажиратъ дѣцата си. Днешнитѣ майки гледатъ да извършатъ това нѣщо какъ и да е, за да бѫдатъ по свободни. И за въ бѫдеще, ще ви дамъ единъ методъ, какъ да кѫпете дѣцата си. Този стихъ азъ свързвамъ съ много други стихове, тъй го тълкувамъ и го подписвамъ отдолу, защото, като го подпиша, думитѣ му иматъ сила. Ще ме питате; „Какво означава подписването?“ — Когато посѣешъ нивата, ожънешъ житото, съберешъ го въ хамбара — това е подписъ. Когато напише човѣкъ нѣщо и се подпише подъ него, то значи, че трѣбва да устоява на думитѣ си. А днесъ ние лесно подписваме и малко изпълняваме. Христосъ само единъ пѫтъ прострѣ рѫцѣтѣ си върху гърбавата жена, и тя се изправи. Христосъ иде сега, и ще простре рѫцѣтѣ си върху цѣлата бѣла раса, тогава ще имаме една жена, единъ новъ животъ въ Европа, ще стане цѣло възраждане. Това брожение, което днесъ сѫществува въ свѣта; тия перипетии, които ставатъ, азъ ги уподобявамъ на оня процесъ, който става въ тѣлото. Може точно да ви опрѣдѣля, какъвъ вѫтрѣшенъ процесъ произвежда всѣка партия върху организма на отдѣлнитѣ хора. Слѣдователно, въ организма на всѣки народъ, въ който живѣе божествениятъ Духъ има отъ вѣкове наслоени известни мисли, съ които трѣбва да се боримъ. Когато единъ народъ придобие добри качества, това е благословение за него, но ако придобие лоши качества, то е ужасъ и тероръ за добритѣ хора. Добритѣ качества сѫ като рѣка, която носи само добри благословения, а лошитѣ качества сѫ рѣка, която влѣче и разрушава. Азъ ви говоря не като на българи, а като на човѣци, мислещи сѫщества, у които има зачатъкъ отъ божествения Духъ, душа и воля, за да може да се съединятъ у васъ тѣзи три елемента и да станете свободни граждани въ свѣта. Ще кажете: „Да имамъ власть азъ бихъ направилъ това — онова“. Не, не искайте власть, защото имате достатъчно, за да направите всичко, което пожелаете. Онази майка, която е окѫпала добрѣ дѣтето си, тя е наложила вече своята власть. Ако всички майки биха простирали рѫцѣтѣ си разумно върху своитѣ дѣца, тъй, както Христосъ направи, то и тази война не щѣше да стане. Ще питате: „Добрѣ, но какво ще стане въ бѫдеще“? Христосъ, този разуменъ принципъ простира рѫцѣтѣ си отъ слънцето и, ако вие възприемете неговитѣ мисли, желания и воля: ако всичко това произведе промѣна въ васъ, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едного е щастие и на другиго, веднага вашиятъ животъ ще се прѣвърне въ една права линия, която се движи около единъ центъръ. Днесъ всички хора — богати, учени и пр. —иматъ различни центрове и съ толкова различни центрове искатъ да образуватъ едно общество. Това не е наука, а дисхармония. И азъ съмъ дошълъ до това заключение. Въ обиколкитѣ си изъ България отъ прѣди 10 — 15 год., азъ се занимавамъ съ изслѣдване главитѣ на българитѣ, измѣрвалъ съмъ ги съ крѫгове, пергели, правилъ съмъ изчисления и съмъ дошълъ до извѣстни заключения. Като ме гледатъ, че правя такива изчисления, мнозина ме питатъ: „Какво правишъ“? Уча се да смѣтамъ. Научилъ съмъ вече, отъ какви въпроси се интересуватъ българитѣ. Като пѫтувамъ за нѣкѫдѣ, тѣ ме запитватъ: „Отдѣ идешъ и накѫдѣ отивашъ, съ каква цѣль пѫтувашъ и т. н.“? Веднъжъ казахъ: „Отъ слънцето ида, да правя наблюдения въ България. „Можешъ ли да ни повѣришъ нѣкои отъ твоитѣ изслѣдвания“? — Това не повѣрявамъ. „Съ какво друго се занимавашъ“? — Бесѣдвамъ. „Плащатъ ли ти за това“? − Не, даромъ. „Какъ тъй, не си ли жененъ, колко дѣца имашъ; баща ти и братята ти живи ли сѫ, българинъ ли си“? — За сега съмъ българинъ. И слѣдъ туй слушамъ да казватъ: „Плащатъ му отнѣкѫдѣ, за това е ученъ човѣкъ. И азъ ставамъ ученъ, ако ми плащатъ“. И вие трѣбва съ пергела си всѣки день да измѣрвате главитѣ си. Азъ съмъ измѣрвалъ и наблюдавалъ много очи, уши, вѣжди, носове и съмъ дошълъ до заключение, какво означава дългиятъ носъ, широкиятъ носъ, дебелитѣ вежди, високото, широкото и низкото чело и т. н. Съ тѣзи заключения азъ съмъ дошълъ до Питагоровата теорема и виждамъ хора, у които хипотенузата е обърната нагорѣ, но такива хора не обѣщаватъ много, отъ тѣхъ нищо не може да очаквате. Ще кажете: „Какво да се прави съ такива хора“ — Да се обърне хипотенузата надолу, а не нагорѣ, т. е. върхътъ на триѫгълника да е нагорѣ. А това значи,мозъкътъ на човѣка трѣбва да е построенъ на квадратъ,а не на хипотенуза.Иначе, ще имате човѣкъ, у когото прѣднята часть на главата, дѣто сѫ умственитѣ способности, ще бѫде съвсѣмъ слабо развита, а ще прѣобладава само единъ егоизъмъ, една животинска натура. Такъвъ човѣкъ ще бѫде способенъ да извърши всички прѣстѫпления, безъ да знае, какво го очаква за въ бѫдеще. Дохождатъ при мене нѣкога двама млади, момъкъ и мома, които мислятъ да се оженятъ и ме питатъ, дали се схождатъ, дали сѫ единъ за другъ? Казвамъ: хипотенузата на твоята възлюбена е обърната нагорѣ, не сте единъ за другъ и, ако се вземете, ще ви биятъ, защото взимате чужда половина. И когато Христосъ прострѣ рѫцѣтѣ си върху жената, хипотенузата ѝ бѣ обърната надолу. Прострѣнитѣ рѫцѣ трѣбва да бѫдатъ хоризонтални. Всички разстояния отъ върха на челото къмъ ухото трѣбва да бѫдатъ еднакви. Турете този човѣкъ, у когото тия разстояния не сѫ еднакви, въ каквото искате общество, той не може да използува благата на живота, но измѣнятъ ли се отношенията, измѣнятъ се и всички прояви у човѣка. Това нѣщо може да провѣрите съ всѣко животно. Поставете нѣкое свирѣпо, жестоко животно при най-благоприятни условия, то не може да се измѣни. Много хора иматъ човѣшка форма, но тѣхната глава трѣбва да бѫде построена по всички правила на рационалнитѣ числа въ математиката и геометрията, а не на ирационалнитѣ числа. Учили ли сте рационални уравнения? Има рационални корени въ свѣта. Тѣ сѫ божественитѣ основи, турени дълбоко вѫтрѣ въ нашия битъ. Когато разберете тѣзи математически съотношения, като видите една правилна геометрическа фигура, вие веднага ще познаете божественитѣ условия, вложени въ нея. Когато видите единъ цвѣтъ съ петь, шесть, седемъ листа и повече, знаете ли, какви сѫ тия числа, рационални ли сѫ или ирационални? Знаете ли, какви задачи сѫ скрити въ тия числа на цвѣтята? За тази математика азъ търся езикъ на българитѣ, съ който да изразя съотношението между тѣзи числа въ листенцата и цвѣтоветѣ на цвѣтята.Тия линии и форми трѣбва да оживѣятъ въ васъ. Така трѣбва да оживѣе математиката, и учительтъ трѣбва да знае, върху какви числа е построена всѣка глава. Вие трѣбва дълбоко да разбирате тѣзи нѣщо, та като видите нѣкой човѣкъ, веднага да познаете какъвъ е той по неговитѣ вѣжди, очи, уши, носъ, косъмъ, дали косъмътъ е тънъкъ или дебелъ и т. н. Нѣма нищо случайно въ свѣта. Ако космитѣ на една жена сѫ дебели, тя на дебело преде, а отъ жена съ тънки косми, много нѣщо може да излѣзе. Ще ме питате: „Нима всичко това е скрито въ тази гърбава жена“? — Да, въ нея е скрито всичко. Ако изучите всичко това, ще разберете цѣлия индивидъ и цѣлия съврѣмененъ общественъ, политически и духовенъ животъ. Ще се познаваме по външнитѣ признаци, тъй както днесъ лѣкарьтъ по външни признаци у болния познава, каква е болестьта му. Лѣкарьтъ дойде, погледне езика ви и знае, че въ организма ви има нѣкакво отравяне; погледне очитѣ ви и види, че сѫ жълти, това показва, че черниятъ дробъ не дѣйствува добрѣ. Лѣкаритѣ прѣпорѫчватъ на болнитѣ здрава, силна храна, но съ това положението на болния се влошава. На болни хора азъ прѣпорѫчвамъ поне 2—3 деня, гладъ, а слѣдъ това може да хапне малко чорбица отъ сливи слѣдъ нѣколко часа пакъ, но съ малко хлѣбъ.Като се позасили малко болниятъ, ще му дамъ една хубава ябълка да я сдъвчи добрѣ съ кората,за да поеме всичкитѣ ѝ сокове,и чакъ слѣдъ това ще пристѫпи къмъ обикновената храна, която той употрѣбява. Когато заболѣе нѣкой бѣденъ и нѣма възможность да вика лѣкарь, той или оздравява самъ по себе си, или заминава за онзи свѣтъ. Това показва, че този човѣкъ е осѫденъ да замине, и затова нека се приготовлява. Единъ пѫть писахъ на единъ мой приятель, който се готвѣше да замине,слѣдното нѣщо:„Твоята кѫща е вече разнебитена,тя е съставена отъ много ирационални числа, и ти трѣбва да заминешъ, за да си доставишъ хубави материали за построяване на новата си кѫща“. Гърбавата жена, върху която Христосъ положи рѫцѣтѣ си, веднага съблѣче старото си тѣло, както се съблича змията и както гѫсеницата се прѣвръща въ пеперуда. По сѫщия законъ и вие трѣбва да минете. Не стане ли нѣкакъвъ корененъ прѣвратъ,който да ви измѣни,вие не ще може да се ползувате отъ храната, която ви дава природата, Въ най-голѣмитѣ нещастия има най-изобилна храна. Знаете ли, колко храна е складирана въ Витоша?Ако би могла днесъ да се използува,би се нахранила цѣла България. Но грѣшни сте, ще злоупотрѣбите. Това нѣщо може да стане само въ бѫдеще, когато хората се подготвятъ да не злоупотрѣбяватъ. Програмата за бѫдещата култура е прѣдвидена, опрѣдѣлена е работата и за мѫже, и за жени, и за дѣца. Тогава хората ще се познаватъ отдалечъ, ще ходятъ безъ шапки и ще работятъ само два часа на день. Социалиститѣ искатъ въ програмата си 8 часа трудъ, а азъ турямъ въ бѫдещата програма само два часа физически трудъ.Ще ми възразите:„Ами ако слънчасатъ?Освѣнь това нали апостолъ Павелъ казваше, женитѣ да не ходятъ гологлави?“ Какво значи да сѫ гологлавъ? — Да приемешъ Благословение, а за женитѣ апостолъ Павелъ е казалъ да ходятъ съ покрити глави,само когато сѫ прѣдъ мѫжетѣ си,а вънъ, ще хвърлятъ намѣталото си, за да чуятъ гологлави какво ще каже Христосъ. Излѣзешъ ли вънъ, подъ открито небе,ще хвърлишъ всичко отъ главата си,за да може да възприемешъ Божията благодать и да чуешъ, какво говори Христосъ. А днесъ хората сѫ си турили голѣми шапки и подъ тѣхъ има такова силно бръмчене, че не могатъ да чуятъ нищо отъ това, което говори Христосъ. Сегашнитѣ хора си турили голѣми шапки,за да станатъ министри,милионери и какви ли не още,та какъ ще разбератъ Божията воля.Ние всички сме толкова богати, че нѣма какво повече да желаемъ,но трѣбва да дадемъ свобода на всички наши братя, да развиятъ и тѣ своитѣ богатства и да не имъ правимъ никакви прѣпятствия. На българитѣ особено прѣпорѫчвамъ да не развалятъ. Наблюдавалъ съмъ ги повече отъ 20 год. и виждамъ, че тѣ развалятъ това, което другъ е съградилъ, а послѣ си казватъ: „Чудно нѣщо, защо не ни върви!“ — Не събаряйте, а градете върху това, което другъ е градилъ вече. Така е и съ мене, вече толкова години работя върху едно и сѫщо нѣщо, а поповетѣ се мѫчатъ да съборятъ това, което азъ уча. Ако това, което говоря, е мое, то и азъ бихъ го съборилъ; понеже то е божествено и слѣдъ мене другъ нѣма да говори така, то българитѣ трѣбва да построятъ живота си върху това учение. Азъ не искамъ да разруша църквитѣ, да измѣнямъ обществения строй, но ви казвамъ да изхвърлите отъ църквата,отъ разнитѣ партии, само това, което е негодно. Слѣдъ това, всички проповѣдници, учители, партизани подайте си рѫка и започнете да градите взаимно; помагайте си единъ на другиго и продължавайте работата на живата природа. Ако е за разрушение, и азъ съмъ майсторъ за това, Не мислете, че добриятъ човѣкъ не може да разваля. Ева каза само една дума на змията и за тази дума вече 8000 год. какъ страда цѣлото човѣчество.Ева каза на змията: „Наистина, слѣдъ като изямъ плода, който ми прѣдлагашъ, ако стана като Бога, азъ обѣщавамъ всичкитѣ мои синове и дъщери да ти служатъ“. Ето защо жената, която Христосъ спаси, бѣше гърбава. Христосъ положи върху нея рѫцѣтѣ си и ѝ рече:„Жено, внимавай, другъ пѫть да не давашъ такива обещания. А сега, иди си и раждай“. Вънъ отъ Бога нѣма животъ, вънъ отъ божествената наука нѣма наука. И благодарение на тази гърбава жена,която започна да слави Бога,ние днесъ имаме вече нова култура.Да простра ли и азъ рѫцѣтѣ си върху васъ, или да ги държа още скръстени? − Нѣма да си простра рѫцѣтѣ върху този, на когото умътъ, сърцето и стомаха страдатъ. Сега азъ говоря въ името на Бога. Когато завъртя божествения кранъ, всичкото благословение ще дойде върху васъ, но ако не го завъртя, вие ще копаете кладенци. Като завъртя този кранъ, вие ще имате въ такова изобилие вода, че не ще плащате нищо за нея.Затова Христосъ казва: „Ако би знаела, кой е този, който ти говори, ти би поискала, и той би ти далъ жива вода“. И тази гърбава жена Го разбрала. Азъ бихъ желалъ българитѣ да не бѫдатъ гърбави. Ще почакамъ още нѣколко години, за да видя, дали духовенството и учителитѣ ще дойдатъ въ съзнание. Ако тѣ не дойдатъ, въ съзнание, ще туримъ въ торба всички тѣхни ирационални числа и ще ги заставимъ да ги изчисляватъ. Това е Божието рѣшение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотрѣбятъ съ него. Днесъ ние виждаме, какъ въ Русия се злоупотрѣбява съ най-светитѣ, съ най-религиознитѣ идеи на човѣчеството. За въ бѫдеще тѣзи нѣща не ще се търпятъ. Като прострѣ рѫцѣтѣ си, Христосъ каза на гърбавата жена: „Жено, разбери и пази Божия законъ. Когато се обръщашъ къмъ Бога, рѫцѣтѣ ти трѣбва да бѫдатъ винаги чисти“. Като се обърнешъ къмъ Бога, Той ще погледне устройството на пръститѣ ти, рационални числа ли сѫ тѣ или ирационални, и ще каже, дали да те приематъ или да те върнатъ назадъ. Това е една велика наука, която като се проучи отъ всички, тогава и партии, и отдѣлни личности ще се прѣобразятъ и ще започнатъ да славятъ Бога. Тогава всички партии ще бѫдатъ основани на рационалнитѣ числа въ математиката, когато днесъ сѫ основани на ирационалнитѣ числа. Числото 10 е раци онално, а 5 е ирационално. Мѫжътъ е числото 5, затова не му върви. Той трѣбва да се съедини съ жената, за да станатъ двамата числото 10, което е рационално число. Тогава законътъ е двѣ ирационални числа, събрани въ едно, образуватъ едно рационално число. Съчетанията на тия живи числа ще дадатъ бѫдещия животъ.Тѣзи нѣща, които ви говоря, сѫ неразбрани за васъ, но нищо отъ това. Благодарете на Бога и за това, което не разбирате, както благодарите за това, което разбирате. Отъ това, което разбирате, ще опрѣдѣлите това, което не сте разбрали. И тъй, като се върнете дома, разгледайте рѫцѣтѣ си отдолу и отгорѣ, направете упражнение и все ще ви дойде една свѣтла идея. Като станете сутринь, поставете рѫката си петь минути срѣщу слънцето, както се грѣете на печката. Ако имате разположение, въ тия 5 минути ще научите много повече нѣща, отколкото бихте разбрали прѣзъ цѣлъ единъ глупавъ животъ, Ако разбирате добрѣ тѣзи нѣща, бихте видѣли, че въ рѫцѣтѣ е скрита всичката енергия и воля, и чрѣзъ тѣхъ ние ставаме болни или здрави. Започне ли човѣкъ да скрива палеца между другитѣ пръсти, нѣма да му върви на добрѣ. Когато човѣкъ си свива рѫката на юмрукъ, то значи, „бой ще ядешъ“.Нѣкои хора държатъ четиритѣ си пръста на рѫката заедно, а най-малкиятъ отворенъ. Това значи: „моитѣ интереси се отличаватъ отъ хорскитѣ“. Хората трѣбва да се научатъ какъ да си държатъ рѫцѣтѣ. Много оратори не знаятъ, какъ да държатъ рѫцѣтѣ си, смущаватъ се. Това показва, че у тѣхъ сърцето, умътъ и волята не сѫ въ съгласие. Спусни спокойно рѫцѣтѣ си надолу и кажи: „Господъ ще ми помогне“, послѣ подигни рѫцѣтѣ си нагорѣ, и у тебъ ще се роди извѣстна идея. Нѣкой казва, че е честенъ човѣкъ, а си затваря очитѣ и гледа надолу. Не, отвори очитѣ си и кажи, че си честенъ човѣкъ. Ние днесъ говоримъ нѣща противоположни на добрия животъ. Дѣтето казва, че ще слуша, а гледа надолу. Дѣте, което човърка въ ухото или носа си, не е добро. Когато нѣкой иска да му помогнешъ, а се почесва задъ ухото, това показва, че той нѣма опрѣдѣлена идея. Като положи 10 тѣ си пръста Христосъ съ това изрази науката, на която всички резултати сѫ изчислени математически. Молитвата е наука, и вие дълго врѣме трѣбва да се учитѣ, какъ да държите правилно рѫцѣтѣ си, какъ да движите езика си. У нѣкого погледътъ е страшенъ. Защо? — Защото у такъвъ човѣкъ свѣтътъ е неустроенъ. Другъ погледъ е жестокъ или на ѫгълъ. Защо? — Защото ѫгълътъ на Питагоровата теорема е изкривенъ. Очитѣ ти трѣбва да сѫ меки, винаги отворени, въ почиващо състояние; да бѫдатъ готови да възприематъ Божествената Истина. Това е говорилъ Христосъ на гърбавата жена, това ви казвамъ и азъ, за да ви се изправятъ гърбицитѣ. Всичко у васъ — вашитѣ очи, уши, носове, чела, пръсти, трѣбва да сѫ рационални числа, за да се изправятъ гърбицитѣ ви. Тогава ще разберете, има ли въ свѣта Истина, Мѫдрость, и Любовь. Азъ казвамъ: има добродѣтели, абсолютна правда, мѫдрость, любовь, истина има; вие живѣете въ единъ божественъ свѣтъ, който трѣбва да възприемете. И кога ще дойдатъ новитѣ дѣца на новото поколѣние? Много сѫщества сѫ приготвили този свѣтъ за васъ, сложили сѫ трапеза и ви чакатъ. Но вие може да намѣрите причина да се откажете и да отговорите: „Купихъ си нива, отивамъ да я обиколя; купихъ си петь чифта волове, отивамъ да ги опитамъ, или, оженихъ се, искамъ да се повеселя съ жена си и не мога да дойда“. Така отговориха ученитѣ хора въ врѣмето на Христа, но днесъ вие не трѣбва така да отговаряте. Вие може да работите на нивата си, може да опитвате петьтѣ чифта волове, може да се жените и пакъ да служите на Бога. И тъй, пожелавамъ ви да се изправятъ гърбицитѣ ви. Моитѣ думи се отнасятъ до тѣзи, които иматъ гърбици. Ако на нѣкой гърбицата е изпрвена, ще ме извини. Който нѣма гърбица, а се докача, това показва, че той има гърбица. Като се върнете дома, прочетете този стихъ, размишлявайте върху него и върху казаното, за да си създадате своя философия, която ще бѫде основа за по-добро разбиране на Христовото учение. Бесѣда, държана на 8 юний 1919 година.

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Отхвърлениятъ камъкъ „Камъкътъ, който отхвърлиха зида- ритѣ, той стана глава на ѫгъла“ Ев. Марка, 12; 10 Какво интересно може да има въ единъ отхвърленъ камъкъ? Ще ме запитате. „Какво съдържание, каква философия има въ единъ отхвърленъ камъкъ?“ Такива изоставени камъни има днесъ съ милиони въ България. При граденето на всѣка кѫща изоставятъ много такива камъни. Нещастието се състои именно въ това, че има много изоставени камъни, и тѣ прѣдставляватъ спънка въ живота. Като прочетете цѣлата глава, ще разберете съотношението, което сѫществува между прочетения стихъ и останалитѣ стихове и ще разберете, защо сѫ казани тѣзи думи. Ако нѣмаше зидари, не би се говорило за този камъкъ, тъй че зидаритѣ сѫ виновници. Като градятъ нѣкоя кѫща, зидаритѣ събиратъ камъни, разчупватъ ги, и затова има изоставени камъни. Слѣдователно, подъ „камъкъ“ разбираме процесъ на градежъ. Онѣзи, които се занимаватъ съ положителнитѣ науки, казватъ, че всички нѣща трѣбва да бѫдатъ видими, осезаеми, реални. Обаче, не всички осезаеми или доказани нѣща сѫ вѣрни или реални. Има хиляди нѣща въ свѣта, които не сѫ доказани, а сѫ вѣрни. Има хиляди философи въ свѣта, за които нищо не се знае, но това, което тѣ сѫ казали, е право. Има и много такива, за които свѣтътъ знае, че сѫществуватъ, но тѣхната философия не е права. Като чета нѣкоя философска книга азъ свалямъ 50% отъ истинностьта ѝ, послѣ изваждамъ още 25% и само върху останалитѣ 25% разсѫждавамъ. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е законъ, съ който мѣря всички нѣща. Може да ми възразите, че днитѣ и нощитѣ се мѣрятъ съ единъ цикълъ отъ 24 часа, но въ сѫщность земята не прави своитѣ обръщания въ 24 часа точно, а въ единъ периодъ отъ около 25 часа. Числото 25 се отнася не само до земята, но и до човѣшкия животъ. Азъ разлагамъ това число тъй както дѣцата разлагатъ числата. Числото 25 е съставено отъ числата 2 и 5, които събрани, даватъ числото 7. Тъй че тукъ имаме три числа: първото число е 2, второто — 5, а третото — 7. Ще кажете: „Нима не знаемъ, какво нѣщо е двойката? Знаемъ я още отъ училищния периодъ“. Всички ученици, студенти, цѣлъ свѣтъ все отъ двойки плачатъ. Всички страдания, всички неволи, всички грѣхове, разрушаването и създаването на свѣтоветѣ, всичко започва съ числото 2. Имате благороденъ синъ, чистъ като дѣвица, и вие не сте пожалили никакви срѣдства, за да го възпитате и образовате. Обаче, нѣкоя мома вторачила очи къмъ него и иска да се съедини съ него, защото двойката безъ единицата е отражение на единицата. Всѣко число има свое отражение. Когато изучавате астрономията, ще видите, че и тамъ има извѣстни отражения. Въ физиката сѫщо има отражения, напр свѣтлината на земята е отражение. То е сѣнката на свѣтлината, която се състои отъ билиони трептения. Вие изучавате сега само тия нѣща, въ които има трептения, т. е. вие изучавате само сѣнкитѣ на отраженията. Дѣто има движения, тамъ е мѣстото на сѣнкитѣ. Не казвамъ, че сѣнкитѣ не сѫ реални нѣща, но сѫ нѣща прѣходни. Една сѣнка може да ни послужи врѣменно, но вие не можете да я направите основа на вашия животъ. И защо, именно, числата 2 и 5 иматъ еднакво отношение къмъ насъ? Числото 5 е сборъ отъ произведението 2х2+1. Слѣдователно, човѣшкиятъ умъ не е нищо друго освѣнъ двѣ жени, оженени за единъ мѫжъ. Човѣшкиятъ умъ се разговаря съ двѣтѣ си жени, като се спогажда съ едната си жена, а съ другата не може. Това е държава съ двѣ партии, отъ които едната е консервативна, а другата — демократическа. Споредъ окултиститѣ, едната наричатъ висшия умъ или висшия манасъ, а другата наричатъ низшия умъ или низшия манасъ. А това азъ наричамъ умъ на двѣтѣ жени, но такъвъ умъ, споредъ сегашнитѣ закони на църквата, е осѫденъ на отлѫчване. Нѣкои казватъ: „Да облагородимъ, да възвишимь ума си“! Да, но за това, той трѣбва да се научи да живѣе само съ една жена. Колко ще останатъ тогава? Като извадимъ 2 отъ 5, ще останатъ три. То е числото, отъ което може да започнемъ нашия животъ. Мѫжъ и жена може да се каратъ, но когато започнатъ да се каратъ двѣ жени, дига се димъ и прахъ въ кѫщата. За да провѣрите това, прочетете историята на Якова, който се ожени за двѣтѣ дъщери на Лавана, по-голѣмата и по-малката. Прослѣдете, какви сѫ били тѣхнитѣ отношения. Яковъ имаше 12 сина, единадесетиятъ отъ които бѣше Йосифъ. Защо продадоха Йосифа, който бѣше единадесетия по брой, а не другъ нѣкой? Ще кажете: „случайно съвпадение“. Съвпадението е единъ кармиченъ законъ, отмѣренъ законъ на дѣйствие. Нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, защо Йосифъ трѣбваше да бѫде продаденъ. Между Яковитѣ синове бѣше този камъкъ, който трѣбваше да стане ѫгълъ, но зидаритѣ го отхвърлиха. Йосифъ бѣше продаденъ отъ братята си, но послѣ той стана глава на ѫгъла. Въ врѣме на голѣмия, гладъ, който настана въ цѣлата ханаанска земя, Йосифъ бѣше пръвъ голѣмецъ въ египетъ и спаси отъ гладъ много хора, между които и своитѣ братя. Това не е история само съ евреитѣ, но е повседневна история съ всички. Нещастията въ всѣки домъ се дължатъ на отхвърлянето на този камъкъ. Той е числото 11. Коя отъ двѣтѣ жени остава въ дома? — Тази, която е най-умна и най-практична, но, споредъ мене, тя не е и най добрата. Добрата жена всѣкога е готова да даде своето мѣсто на другитѣ. Съврѣменното общество, съврѣменнитѣ домове страдатъ отъ вѫтрѣшно раздвояване, защото тѣзи двѣ жени се борятъ, коя да има мѫжа. Тѣзи двѣ жени се борятъ за единъ мѫжъ. Вие знаете, какъ двѣтѣ жени на Якова го подкупваха. Единъ день синътъ на Якова бѣше пратенъ отъ майка си да донесе гѫби, и майка му каза на Якова: „Тази вечерь азъ те купихъ съ гѫби, затова при мене ще дойдешъ“. Ще кажете: „Може ли по такъвъ начинъ да се подкупва единъ мѫжъ“? — Всички мѫже се подкупватъ. Кажете ми, дали прѣзъ тази война остана нѣкой неподкупенъ мѫжъ? Всички вие, които ме слушате, било мѫже или жени, може ли да турите рѫката на сърцето си и да кажете, че не сте подкупени? Съ това не ви сѫдя, но казвамъ една истина. Въ едно отъ стихотворенията си Славейковъ пише:„Парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. И всички духовни хора днесъ все за Господа декламиратъ и казватъ: „Господи, Господи, ти наша парице, на Тебе като се кланяме, ние сме въ рая, но напуснемъ ли Те, ние сме на края“. Парата - това е жена, която развращава съврѣменното общество, тя е домъ на блудодѣяние. И наистина, днесъ всички прѣстѫпления се вършатъ само за парата. Жената се жени за мѫжа само за неговитѣ пари, защото е силенъ, и неговитѣ мишци сѫ здрави, за да изкарватъ прѣхраната. Когато нѣкой каже, че идейно обича, той самъ себе си лъже. Така идейно и котката хваща мишката, така идейно и вълкътъ сграбчва овцата. Едно врѣме, когато Господъ създалъ вълка, пратилъ го да пази овцитѣ, направилъ го тѣхенъ пастиръ. На първо врѣме вълкътъ започналъ да имъ използува вълната, послѣ млѣкото, докато най-послѣ зопочналъ да опитва и месцето имъ. За тази послѣдна простѫпка, Господъ изпѫдилъ вълка въ гората, а на негово мѣсто оставилъ кучето, което и до днесъ изпълнява ревностно тази служба. Какъвъ е въ основата си този камъкъ, който зидаритѣ отхвърлиха и стана глава на ѫгъла? Какъ трѣбва да се подразбира това нѣщо геометрически — глава на ѫгъла? Защо да не е глава на линията? Вие, които сте изучвали геометрията, какво ще кажете за посоката на тази глава: накѫдѣ трѣбва да бѫде тя, дали нагорѣ, дали надолу или настрана? Ако обърнемъ този ѫгълъ надолу, ние имаме една посока на движение, обърнемъ ли го нагорѣ, имаме друга посока на движение. Вашето тѣло, безъ рѫцѣтѣ ви прѣдставлява този камъкъ, а двѣтѣ ви рѫцѣ прѣдставляватъ ѫгъла. Азъ искамъ да изучвате живата геометрия. Човѣкъ е построенъ на геометрични начала. Може да ме запитате:„Ѫгълъ безъ линии не може ли“? — Не може, това е законъ. Ѫгълътъ показва двѣ противоположни сили, които дѣйствуватъ въ една и сѫща посока и иматъ единъ общъ центъръ. Между тѣзи сили всѣкога ще има извѣстно пространство, защото, като разнородни, между тѣхъ се образува една плоскость, която въ геометрията се нарича ѫгълъ. Ако силитѣ сѫ еднородни, тѣ ще вървятъ по права линия. Ще кажете: „3наемъ ги ние тѣзи нѣща“. Не, не ги разбирате още. „Този камъкъ, който зидаритѣ отхвърлиха, стана глава на ѫгѫла“. Отдѣ сѫ го отхвърлили? има едно прѣдание, споредъ което, когато въ Египетъ съграждали великата пирамида на Гиза, камъкътъ, съ който щѣла да се завършва тази пирамида, билъ издѣланъ най-напрѣдъ и оставенъ на страна. Тази пирамида се градила съ вѣкове, и затова зидаритѣ подритвали този камъкъ, като не знаяли смисъла. Като се завършила пирамидата, дошълъ главниятъ майсторъ и положилъ отхврления отъ толкова врѣме камъкъ, като върхъ, като глава на пирамидата. И така, този камъкъ, станалъ глава на ѫгѫла. Пирамидата показва човѣшката еволюция. Този камъкъ, който трѣбва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човѣка, се подритва отъ едно мѣсто на друго. Днесъ всички философи подритватъ този камъкъ. Знаете ли, каква е била голѣмината на тази пирамида? Въ нея имало материалъ близо 6 милиона тона. Хора, които се занимаватъ съ изучването на старинитѣ, на разкопкитѣ, казватъ, че, за да се прѣнесе материалътъ на тази пирамида, се изискватъ 60,000 машини, всѣка отъ които да събира по 100 тона. Може да си прѣдставите, какви усилия на човѣчеството е костувала тази пирамида! Ще кажете, „Какъвъ смисълъ има тази пирамида?“ — Тя има много голѣмъ смисълъ, защото е емблема на съврѣменния човѣкъ и въ нейнитѣ размѣри и мѣрки сѫ опрѣдѣлени всички събития, които сѫ станали и трѣбва да станатъ въ бѫдеще. Въ нея се включва и астрономията съ всичкитѣ ѝ подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човѣчеството, но малцина могатъ да четатъ по нея, защото нейниятъ езикъ е труденъ. Нѣкои съврѣменни учени хора прочитатъ редъ книги и започватъ да мислятъ, че много знаятъ. Не се лѫжете, че знаете. Споредъ мене, истинско знание има само този, който може да хване смъртьта и да я обуздае. Тъй че, вие може да сте философъ, богословъ, мистикъ или какъвъ и да е другъ, но мачка ли ви смъртьта вашата наука не е положителна, и вашиятъ камъкъ е отхвърленъ. Писанието казва, че кривиятъ камъкъ е станалъ глава на този ѫгѫлъ. На кой ѫгѫлъ? — На любовьта и мѫдростьта въ невидимия свѣтъ. Въ създаването на свѣта, въ цѣлия козмосъ, се крие една велика тайна. Вие мислите, че само сегашнитѣ хора се борятъ, само днесъ има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. Тази злоба, тази умраза, тѣзи неразбранщини между хората, всичко това не е продуктъ на настоящето, а е продуктъ на миналото. Това мога да докажа съ редъ факти. Напр., явява се у нѣкой човѣкъ една болесть, като разтройство на мозъка, стомаха или какво да е друго; тази болесть се явява сега, но причинитѣ за явяването ѝ сѫ отъ прѣди 100, 200, 1000 и повече години. Лѣкаритѣ признаватъ, че тази болесть се е появила най-много отъ прѣди 20 години. Тѣзи болести се причиняватъ отъ много натрупани остатъци, отъ много непотрѣбни утайки, които прѣдизвикватъ реакция и създаватъ анархия въ организма, вслѣдствие на което се явява температура, и ние съ ужасъ наблюдаваме, какъ температурата се повишава, отъ 38° на 39.5°, 40°, 40.5°, 41°, и краятъ наближава. „Колко страшно нѣщо! “, казвате. Азъ казвамъ: нѣма нищо страшно, освѣнъ повишаване на температурата. Човѣкъ може да остане живъ не само при 41°, но и при 100, 200, 2000 и повече градуса. Ще ме запитате: „Може ли да остане живъ при толкова градуса, както сме сега?! “ Сегашнитѣ хора сѫ едно посмешище на човѣчеството по своя организъмъ. Ако имате възможность да разгледате човѣка подъ специаленъ микроскопъ, вие ще видите, каква е неговата красота. Ние смѣсваме въ ума си двѣ идеи:за духовното и за материалното. Ние живѣемъ съ духовни работи въ нашия умъ, но като се наядемъ, казваме: „Днесь сме добрѣ“. Утрѣ, като огладнѣемъ, започваме отново да се безпокоимъ и замисляме пакъ за материалното. Жената, като се наяде, казва: „Е, слава Богу, днесъ съмъ доволна, нѣма дефицитъ“. Питамъ: каква наука има въ единъ животъ, който е пъленъ само съ дефицити? Днесъ мѫже, жени, дѣца влизатъ въ кухнята и казватъ: „Колко хубаво мирише“,! Така постѫпватъ и владици, и учители, а послѣ казватъ: „Ние сме културни, идеални хора“. Да, културни хора на тиганя и на маслото. Нѣкои питатъ, защо не ви уча на нѣщо по-философско. Дайте ми нѣщо философско, за да видя каква е вашата философия. Написвамъ единъ центъръ. Какво означава този крѫгъ? — Той означава една велика идея, съ която е започнало битието. Този крѫгъ показва, по какъвъ начинъ е започналъ свѣтътъ. Свѣтътъ най-напрѣдъ е започналъ отъ единъ крѫгъ безъ центъръ, който послѣ се опрѣдѣлилъ отъ само себе си, или тази първоначална причина се е подвижила въ тази посока, направила е едно крѫгообразно движение и се е спрѣла. Слѣдъ това, отъ повърхностьта на това свое първо движение, първоначалното положение се изгубило и се образувало едно бездѣйствие или тъмнина както индуситѣ казватъ: образувалъ се периодътъ на Калийога. Слѣдъ врѣме, въ центъра на този крѫгъ се явила една малка точка, тъй както вие поставяте пергела въ центъра на крѫга и описвате около нея окрѫжность. Тъй че тази сила, слѣдъ като опрѣдѣлила своитѣ граници, до които ще работи, влиза въ центъра, разработва тамъ своя крѫгъ, за да образува вселената. Това наричамъ забрѣменяване на козмоса съ една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тѣзи малки точки вършатъ всичко въ свѣта. Напр., у васъ се явява нѣкаква болесть, но въ сѫщото врѣме ви излиза и една малка пѫпчица, която забира и съ това отвлича вниманието ви отъ другата болесть. Значи, въ тази малка пѫпчица се концетрира всичкото ви безпокойствие. Когато у васъ се заражда извѣстна хармония, сѫщо трѣбва да се яви една пѫпчица, една точица: вие виждате вашитѣ идеали въ центъра и казвате, че сега живота има смисълъ. Казвамъ: „Сега вашиятъ животъ е станалъ брѣмененъ съ една идея“. Питате: „Само съ идеи ли живѣятъ хората?“ Да, съ храна хората вегетиратъ, а съ идеи живѣятъ. Не трѣбва се смѣсватъ сѫществуване съ вегетиране: това сѫ двѣ различни положения. Казвате: „ Ще сѫществуваме ли?“ Било ли е врѣме когато да не сте сѫществували? Може ли частицата да каже, че не е сѫществува въ цѣлото? Слѣдователно, всѣка частица е сѫществувала въ цѣлото. Когато частицата се индивидуализира вѫтрѣ въ цѣлото, то съ това започва и нейното индивидуално сѫществуване. Сѫществуване значи проявяване - отъ санскритската дума „сатъ“, която значи да се проявишъ. Когато започнешъ да мислишъ, да се движишъ, да вършишъ добро или зло, ти сѫществувашъ. Въ това отношение доброто и злото въ свѣта сѫ двѣтѣ сили, които дѣйствуватъ. Злото се състои въ това, че зидаритѣ отхвърлили този камъкъ. Когато човѣкъ отхвърли една велика идея отъ ума си или едно желание отъ сърцето си — и когато единъ народъ отхвърли своитѣ идеали и се подкупва за нѣкакви си пари, той губи. Ако държавницитѣ се вслушваха въ идеалитѣ на народа, не биха правили грѣшки. Държавницитѣ и духовнитѣ хора, като се индивидуализиратъ, мислятъ, че тѣхното благо стои вънъ отъ този камъкъ. Не, вие може да съградите цѣлото човѣшко тѣло, но ако този камъкъ седи извънъ това тѣло, нищо не струва. Може да сте нѣкой милионеръ, но безъ този камъкъ, вие сте човѣкъ безъ глава, т. е. човѣкъ безъ единъ положителенъ умъ или положителна душа, или положителенъ духъ. Умътъ, душата и духътъ сѫ три различни идеи. Кое е положително? — Това, което се промѣня, но не се измѣня. Положителното е господаръ на своята сѫдба и не се стреми да завладѣе свѣта. Въ положителното всѣкога има стремление да се съгласува съ великата хармония, която сѫществува отъ памти вѣка. Навсѣкѫдѣ — между мѫже, жени и дѣца — въ всички домове трѣбва да има хармония. Нѣкои казватъ: „И да нѣма хармония между мене и мѫжа ми, пакъ ще може да живѣемъ“. Не, не може така да се живѣе. Колко мѫже съмъ виждалъ да бѣгатъ отъ такъвъ животъ! Знаете ли, на какво приличатъ тѣзи мѫже? Единъ день Настрадинъ Ходжа каралъ за дома си 10 магарета, натоварени съ дърва, то като се уморили, тѣ не искали да вървятъ. Настрадинъ Ходжа се чудѣлъ какво да прави съ тѣхъ, за да ги накара да тръгнатъ. Минал, покрай него единъ пѫтникъ и казалъ на Настрадинъ Ходжа, че има цѣръ противъ тѣзи упорити магарета. Далъ му една лютива чушка и му казалъ да ги намаже около опашката. Настрадинъ Ходжа послушалъ съвѣта, намазалъ магаретата и дѣйствително тѣ отишли у дома си. Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ. Сѫщото нѣщо се прилага и по отношение на васъ. Заболи ви гърлото, възпали се силно и за да оздравѣете, даватъ ви нѣкой лютъ цѣръ. Взимате цѣра и си отивате у дома. За да се постигне цѣльта, трѣбва да ви се даде нѣщо горчиво, нѣщо лютиво. Нѣкой мѫжъ, слѣдъ като жена му го намаже съ своитѣ мисли, той избѣгва отъ дома си, отива въ нѣкоя кръчма или забѣгва въ странство. Това се отнася не само за мѫжетѣ, но и за женитѣ. Не ви говоря това, за да ви укорявамъ. Азъ взимамъ числото двѣ, като форма. Това число сѫществува вѫтрѣ въ васъ, дѣто има извѣстно противорѣчие. Ние ще се освободимъ отъ противорѣчията въ живота, когато поставимъ този камъкъ глава на ѫгъла, защото само той свързва любовьта и мѫдростьта, за да работятъ въ великата хармония, защото само чрѣзъ него може да се проектиратъ тѣлото, дробоветѣ и всички органи и така да се прояви целокупниятъ човѣкъ. Въ съврѣменното общество слушамъ да казватъ, че Господъ ще оправи свѣта. И азъ вѣрвамъ, че Господъ ще оправи свѣта, но въпросътъ е, дали ние ще можемъ да оправимъ нашиятъ свѣтъ. Когато дойде пролѣть, цвѣтята започватъ да цъвтятъ, здравитѣ хора я посрѣщатъ весело и засмѣно, а болнитѣ хора посрѣщатъ по другъ начинъ слънцето и пролѣтьта. Пролѣтьта, която за здравитѣ хора е приятна, за болнитѣ хора е чистене, и наистина, дойдатъ ли мѣсецитѣ априлъ и май, за тѣхъ настѫпва криза. Българитѣ казватъ, че мѣсецитѣ мартъ, априлъ и май ликвидиратъ смѣткитѣ на болнитѣ, а на здравитѣ даватъ енергия и потикъ. Ние сме свързани съ всички сили, които дѣйствуватъ въ природата, понеже тѣ дѣйствуватъ и въ нашето тѣло. Ние сме зидаритѣ, които отхвърляме този камъкъ, туй разумно разбиране, и казваме: „Трѣбва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролѣтьта. Важно е, дали азъ ще бѫда въ състояние да го използувамъ. Казвате: „Първо трябва да се поправи човѣчеството“ Човѣчеството е отдавна поправено, но единицитѣ отъ него не сѫ поправени, били тѣ жени или мѫже, безъ разлика на това, какви титли носятъ или дали сѫ учени или невѣжи. Азъ казвамъ, че на всички липсва по нѣщо. Дотогава, докато умираме, ние глава нѣмаме; докато страдаме, ние знание нѣмаме. Казвамъ: когато се появилъ центърътъ въ окрѫжностьта, вселената станала брѣменна, при което точката се подвижила и раздѣлила крѫга на половина. Съ това вселената се самоопрѣдѣлила и родила първо жената, която най-напрѣдъ раздѣлила свѣта. Затова едната половина на земята е свѣтла, а другата половина е тъмна. Мѫжътъ се разгнѣвилъ на тази жена която раздѣлила свѣта, и затова днесъ той освѣтява само едната половина, и то тази часть, която той обича. Тѣзи двѣ жени се гонятъ, но той всѣкога освѣтѣва само тази, която обича. Тази жена, която се радва, наричатъ день, а която се сърди — нощь. Или, съ други думи: жената, която се радва е висшиятъ манасъ или деньтъ, а тази, която се сърди — низшиятъ манасъ или нощьта. Тѣзи два ѫгли сѫ двѣтѣ жени. Защо човѣкъ има по двѣ рѫцѣ, два крака; мозъкътъ е двоенъ, бѣлиятъ дробъ е двоенъ, сърцето е двойно и т н., всичко е раздѣлено, защото има двѣ жени. Ще кажете: „Тогава да махнемъ двойката“. Нѣма защо да махаме двойката, а трѣбва да разбираме нейната сѫщина. Споредъ мене, материята е отражение на духа. Материята е пакъ жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали въ обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още съ този баща, който ми изневѣри? Оставете него и елате при мене, азъ ще ви дамъ щастие“. Тѣзи хора, които вѣрватъ въ реалностьта на свѣта, тѣхъ наричаме материалисти. Утрѣ, слѣдъ като вашитѣ очи, рѫцѣ, стомахъ, мозъкъ и пр. се разкапятъ, изгубва се и всѣка реалность. И нервитѣ се разкапватъ. Дѣ е реалностьта, дѣ е положителното въ свѣта? Ще кажете: „Ние сме вѣрващи хора; вѣрваме въ единъ Господъ“. Радвамъ се, но вие били ли сте при вашата свѣтла майка, ходили ли сте въ свѣтлата страна на земята? Нѣкои хора казватъ, че познаватъ земята. За да познаете земята, трѣбва да излѣзете 10,000 к. м. изъ пространството нагорѣ, за да видите, какво нѣщо е тя. Отъ гледището на културнитѣ хора, които живѣятъ по-горѣ отъ васъ, вие сте въ положението на риби, който живѣятъ на дъното на океана. Културнитѣ хора, които живѣятъ надъ васъ, ви изваждатъ съ вѫдицитѣ си и казватъ: „Да оставимъ ли този човѣкъ тукъ, или да го изпратимъ да се прѣроди? “ И смъртьта не е нищо друго, освѣнъ една вѫдица, на която се туря нѣкоя глистя, за да се хване рибата. Господъ казва, че тази божествена мрѣжа се хвърля винаги, до скончанието на вѣка; едни ще изважда отъ морето и ще ги тури на сушата, а други ще хвърля отново въ него. Въ всички прояви на природата ние трѣбва да виждаме положителни, неизмѣнни нѣща. Въ какво се състои неизмѣнното? Въ желанието да се зароди у насъ оная братска връзка и да разберемъ, че всички хора страдаме еднакво въ тоя свѣтъ, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или дѣца. Когато съзнаемъ тоя фактъ, че всички имаме едни и сѫщи страданая и еднаква сѫдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдемъ до една правилна философия на живота. Но не тъй, както свѣтътъ и църковницитѣ разбиратъ. Защо? Защото, ако разрѣшението на една малка задача е правилно и вѣрно за единъ ученикъ, то не значи, че съ това се изчерпва и цѣлата математика. И въ геометрията изваждатъ много геометрически формули, но не ги доказватъ. Теоремата, че сборътъ отъ тритѣ ѫгли въ единъ триѫгълникъ е равенъ на два прави, не включва въ себе си цѣлата геометрия. Слѣдователно, ние трѣбва да погледнемъ малко по сериозно на всички въпроси и да се замислимъ, какви трѣбва да бѫдемъ въ сегашния моментъ. Ако кажемъ, че сега сме лоши, но за въ бѫдеще ще бѫдемъ добри, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Сегашнитѣ ви лошавини сѫ вашето минало, а сегашната ви добрина е бѫдещето ви. Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провѣри тъй, както се провѣрява промѣната, която става въ гладния човѣкъ, слѣдъ като се нахрани. Такъвъ човѣкъ се ободравя, развеселява. Да мислимъ идейно значи да имаме за настоящето врѣме такава сѫществена храна, която може да даде сила и потикъ на нашия умъ. Тази сила и храна може да взимаме отвсякѫдѣ. Споредъ мене всички писатели отъ какъвто калибъръ и да сѫ, сѫ цвѣтя и затова вие, като пчелитѣ, извадете си медъ отъ който цвѣтъ искате. Не мислете, защо сѫ създадени тѣзи или онези цвѣтове, всички цвѣтове сѫ създадени съ опрѣдѣлено прѣдназначение. Всѣко нѣщо, билото добро или зло, всѣка мисъль, всѣки ангелъ или демонъ, и тѣ си иматъ своето прѣдназначение въ козмоса. Какво нѣщо сѫ ангелитѣ и демонитѣ? Тѣ прѣдставляватъ движение въ двѣ противоположни посоки. Еднитѣ сѫ пълни кофи, които отиватъ нагорѣ, а другитѣ сѫ празни кофи, които слизатъ надолу. Ние искаме само пълни кофи. Добрѣ, ние искаме пълни кофи, но като се изпразнятъ тѣ, отдѣ и какъ ще се напълнятъ? Слѣдователно, праведниятъ, като отидѣ горѣ, ще стане грѣшникъ, а грѣшниятъ ще стане праведенъ. Съ това имаме движение на колелото, по което върви прогресътъ на човѣчеството. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че може да бѫде и грѣшенъ, и праведенъ, но трѣбва да върши волята Божия. Човѣкъ, който гради, не може да не се оцапа. Не трѣбва да мислите, че нѣма да оцапате своя умъ. Насъ не трѣбва да ни смущаватъ законитѣ на държавата. Ние трѣбва да имаме въ себе сѫ други закони, отъ които нашето битие се обуславя, защото когато България и всички държави изчезнатъ, земята и слънчевата система се прѣвърнатъ, ние пакъ ще сѫществуваме. Земята ще се промѣни, тя нѣма да бѫде такава, каквато я виждаме днесъ; затова България не опрѣдѣля вашето битие, а вие опрѣдѣляте битието на България. И тъй, казвамъ: на земята, цѣлото зависи отъ своитѣ части, а въ духовния свѣтъ, частицитѣ зависятъ отъ своето цѣло. Ще ви изясня тази мисъль. Двадесеть милиона хора на земята може да се сплотятъ въ една обща идея и общи чувства и да образуватъ единъ народъ, обаче, единъ день, тѣхнитѣ идеи и чувства може да се измѣнятъ така, както се измѣня гѫсеницата, когато прѣминава въ пеперуда. По сѫщия начинъ и вие нѣма винаги да бѫдете българи, ще се простите съ своята националность и ще измѣните начина на своя животъ. Една гѫсеница прѣкарва това положение само 40 дни, а послѣ прѣминава въ пеперуда. Единъ народъ е поставенъ въ дадена форма само за 40 дни и прѣзъ това врѣме нему прѣдстои да изпълни всички свои задължения къмъ себе си и слѣдъ това ще заживѣе съ други идеи и чувства. Тогава ние можемъ да замѣнимъ думитѣ българинъ, французинъ, германецъ съ съвсѣмъ други понятия. Като кажемъ думитѣ: рѫка, кракъ, мозъкъ, бѣлъ дробъ, ние имаме извѣстна прѣдстава. Значи всѣко нѣщо си има смисълъ въ своя организъмъ. Какво означава думата „българинъ“ въ общиѣ организъмъ? Азъ турихъ българитѣ въ черния дробъ, но трѣбва да знаете, че частицитѣ на черния дробъ, както и всички сѫщества, еволюиратъ и постоянно се измѣняватъ. Така и българитѣ слѣдъ врѣме ще минатъ въ друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горѣ въ организма. Велика мѫдрость е да разберете смисъла на отхвърления камъкъ. Камъкътъ означава неизмѣнното, постоянното, непромѣнчивото. Ние принадлежимъ на извѣстна църква, а отхвърляме принципитѣ на природата, но трѣбва да знаемъ, че нашитѣ философи ще изчезнатъ, а принципитѣ на природата ще останатъ неизмѣнни. Каквото е създала майката-природа, то си остава. Замислете се, защо се раждате мѫже или жени; защо въ едно сѣмейство се ражда първо момиче а нѣкога, обратно — момче; защо сте наклонни къмъ извѣстна философска система, защо сте приели християнството и т. н. Ще ми отговорите: „Защото християнството спасява хората“. Съгласенъ съмъ 50% съ васъ. Тогава казвамъ: вие сте били болни и сте излѣзли вече отъ болницата. Въ такъвъ случай, какво отношение има болницата къмъ васъ, които сте оздравѣли и започнали да орете и сѣете? Или ще започнете всѣки день да ходите въ болницата и да благодарите не лѣкаря, че ви е излѣкувалъ? Единъ день лѣкарътъ ще ви каже: „Стига вече благодарности, защото имамъ и други болни“. Ще кажете: „Ние трѣбва да се молимъ на Бога“. Разбира се, че трѣбва да се молимъ, но не като болни хора, а като здрави. Като болни хора ще пиете лѣковетѣ, ще лежите на гърба си, ще се обръщате отъ едната страна на другата, ще колѣничите отъ болки, но като здрави, ще вземете ралото и мотиката и хайде на нивата и лозето, и ще правите поклони. Всѣки боленъ човѣкъ е християнинъ. Но ще кажете: „Азъ съмъ отъ друга партия“. Отъ каквато партия и да си, какъвто и да си по вѣроизповѣдание и възгледи, било будистъ, мохамеданинъ, теософъ, окултистъ и др., боленъ ли си, ти си християнинъ. Нѣкои ме питатъ: „Защо християнството не е поправило свѣта“? Отговарямъ: християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тѣхъ, доколкото е могло, а въ свѣта нѣма още наука за здравитѣ хора. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да се занимавамъ съ велики идеи“ Питамъ: ти свърши ли съ всички лѣкарства, съ всички болни, прости ли се съ всички сестри милосердни, излѣзе ли отъ болницата? Ако си се справилъ вече съ всичко това, ще може да влѣзешъ въ свѣта, ще научишъ закона на християнството и тогава можешъ да намѣришъ свѣтлата си майка. Вие, съврѣменнитѣ хора, сте християни, но не сте още синове Божии. Горко сега на този, който каже, че е синъ Божи; биха го обѣсили, биха го смѣтнали за еретикъ, за смахнатъ човѣкъ и т. н. Синъ Божи е човѣкъ, здравъ физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го опрѣдѣлямъ. Ние трѣбва добрѣ да разбираме Христовото учение. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да сторя не своята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Кой е Той? Още не Го знаете. Всички Го търсятъ пипнешката, и свѣщи Му палятъ, и тамянъ кадятъ, и нагорѣ гледатъ, и ядатъ, и пиятъ, и четатъ, и никой не Го знае още. Горчива истина! „Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Единаго Истинаго Бога“. Какво значи Богъ? — Богъ значи движение въ права посока на твоето битие. Богъ е туй, което стимулира правилното движение у васъ. Движението азъ тълкувамъ или прѣвеждамъ съ думата любовь, защото само любовьта образува движение. Мома или момъкъ, като се влюбятъ единъ въ другъ движатъ се единъ къмъ другъ. Хората като се влюбятъ въ нѣкое учение, обикватъ всички. Слѣдователно, болнитѣ хора, които азъ наричамъ християни, сѫ отхвълили този камъкъ на ѫгъла, защото не имъ трѣбва. Ние, като болни хора, лежимъ на гърба си и чакаме все на готово. Викатъ нѣкой лѣкарь при единъ боленъ, и послѣдниятъ вика: „Охъ, г-не докторе“, но като му сложатъ кьфтета, яде. Яде той, но и пъшка. Вашитѣ кухни сѫ за болни хора. Мѫжътъ дойде отъ работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаешъ ли, че съмъ боленъ човѣкъ, че съмъ християнинъ“? Казвате: „Благородно е името християнинъ“. Да, но докато си въ болницата, а излѣзешъ ли отъ нея, вече не си християнинъ. Азъ разсѫждавамъ идейно, не ме разбирайте криво. За мене въ свѣта нѣма противорѣчия, всичко е ясно. Ако всички бихте разбирали въпроситѣ тъй, както азъ ги разбирамъ, свѣтътъ въ единъ день щѣше да се оправи. Азъ си прѣдставлявамъ хората отъ сегашния свѣтъ завързани единъ за другъ, за да бѫдатъ по сигурни въ живота. Азъ казвамъ: прѣстанете да се вързвате. Вързването е признакъ на болезнено съзнание, защото само болнитѣ се осигуряватъ. Старитѣ хора казватъ: „Ние трѣбва да се осигуримъ“. То значи: ние трѣбва да се смиримъ, да станемъ християни на стари години, да заживѣемъ за Бога. Това сѫ всички хора, които отхвърлятъ живия камъкъ. Всѣки човѣкъ, който не изпълнява волята Божия, все остарява. Ще ви приведа единъ разказъ отъ Шекспира, взетъ от датския животъ. Единъ много мѫдъръ царь искалъ да направи опитъ съ единъ прочутъ човѣкъ въ своята държава, нареченъ за своята святость и чистота „Антонъ Праведни“. Царьтъ повикалъ единъ день Антонъ Праведни при себе си и му казалъ: „Искамъ да те оставя извѣстно врѣме да управлявашъ вмѣсто мене, безъ да знае народътъ за отсѫтствието ми“. На първо врѣме Антонъ Праведни се отказвалъ, но послѣ се съгласилъ. Заелъ той царското мѣсто и понеже въ това врѣме имало много голѣмъ развратъ, издалъ строга заповѣдь: „Всѣки, който се улови въ прѣлюбодеяние, да се екзекутира“. Синътъ на единъ прочутъ датски велможа се провинилъ въ това прѣстѫпление. Извикалъ го Антонъ Праведни при себе си и му казалъ; „Ти си се провинилъ злѣ и, споредъ заповѣдьта, ще трѣбва да бѫдешъ екзекутиранъ“. Младежътъ се уплашилъ много и рѣшилъ да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постѫпи колугерка, да измоли живота му. Като видѣлъ тази хубавица Антонъ Праведни, ѝ казалъ: „3а нищо друго нѣма да се съглася да простя брата ти, освѣнъ ако се съгласишъ да ми станешъ любовница, безъ да знае за това нѣкой“. Антонъ Праведни билъ жененъ и разведенъ съ жена си, а отпослѣ станалъ праведенъ. Сестрата се погнусила отъ това условие и казала на брата си, че той ще трѣбва да понесе наказанието си. Братътъ я запиталъ: „Какво лошо има въ това, ако се съгласишъ; поне ще се пожертвувашъ за мене“. Мѫдриятъ царь узналъ тайно това, намѣрилъ разведената жена на Антония и ѝ казалъ да се прѣоблѣче въ дрехитѣ на красивата дѣвица и въ опрѣдѣления день да му се прѣдстави. Като успѣлъ въ своето желание, Антонъ издалъ заповѣдъ да екзекутиратъ младия момъкъ; съ това той искалъ да се ухитри. Мѫдриятъ царь узналъ и това, и казалъ на началника на затвора да не се екзекутира младия момъкъ. Слѣдъ туй повикалъ Антония на обяснение. Тогава Антонъ Праведни се изповѣдалъ и казалъ: „Всичко на свѣта можахъ да побѣда, но прѣдъ очитѣ на красивата жена не можахъ да устоя и паднахъ“. Падането на всички съврѣменни хора е тамъ. Хора, които се свързватъ въ едно общество или братство, безъ да вѣрватъ, извършватъ подобно прѣлюбодѣяние. Хора, които минаватъ отъ едно братство въ друго, които се женятъ за една, втора и третя жена, въ моитѣ очи сѫ като Антонъ Праведни, и тѣ нѣма да придобиятъ никаква мѫдрость. Мѫдростьта е вѫтрѣ въ самата природа, вѫтрѣ въ насъ, и затова ние трѣбва да се вслушваме дълбоко въ онова вѫтрѣшно побуждение, да вървимъ въ посока на онзи камъкъ, който ще ни покаже, съ коя или съ кого трѣбва да се съединимъ. Ако човѣкъ придобие мѫдрость и има за цѣль да злоупотрѣбява съ нея, той прѣлюбодѣйствува. А този, който придобие любовь и злоупотрѣби съ нея, той прѣлюбодѣйствува. Всѣка благородна мисъль или чувство, което се изопачава, е прѣлюбодѣяние. Слѣдователно, цѣлиятъ свѣтъ е боленъ. Всички днешни болни хора сѫ християни. Най голѣмиятъ позоръ, който носи днесъ Христосъ въ свѣта, е християнството, съ което всички се кичатъ. Ако турите този позоръ на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голѣмо отвращение въ свѣта, като видите, какъ всичко днесъ се върши въ името на Христа. Всичко най-лошо днесъ се върши въ името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки сѫ подбудителнитѣ причини за всичко това! Ето защо ние трѣбва да се стремимъ всички да станемъ синове Божии. Сега ще изтълкувамъ думата „християнство“ въ обратенъ смисълъ. Христосъ е човѣкътъ, който е винаги здравъ, поставилъ е въ редъ и порядъкъ своитѣ мисли и желания, побѣдилъ е страститѣ си и се нарича Синъ Божии. Само когато научимъ божествената мѫдрость, само тогава ние ще бѫдемъ въ състояние да разбираме истината, да станемъ господари на положението, и само тогава ще прѣобразимъ свѣта. Тогава ще се наречемъ и синове Божии. А днесъ болнитѣ хора управляватъ свѣта и за това е такъвъ, затова въ него има повече ножове, лѣкарства, болнични легла, губерки за инжекции и др. Тази наука ще бѫде само за болнитѣ, но отъ нея тѣ повече ще се измѫчватъ. Днесъ срѣщамъ хора отъ разни съсловия, които не могатъ да се споразумѣятъ. Днешниятъ човѣкъ е единъ кръстъ безъ окрѫжность, т. е. човѣкъ въ болницата и казва на другитѣ: „Трѣбва да си носимъ кръста“. На единъ англичанинъ, който ми каза: „To put Christ on“, азъ му отговорихъ: „To put Christ in“, т. е. той ми каза: „Да се облѣчемъ въ Христа“, а азъ му отговорихъ: „Да възприемемъ Христа въ себе си“. И въ нѣкои пѣсни се пѣе: „Да се облѣчемъ въ Христа“. Азъ казвамъ: не трѣбва да се облѣчемъ въ Христа, защото обличането е врѣменно състояние, то е единъ прѣходъ, а да възприемемъ Христа вѫтрѣ въ себе си, да станемъ синове Божии, да станемъ здрави. Ако съврѣменното общество мисли така, ще научи правилно този законъ. Чрѣзъ страданията хората ще се научатъ на доброто. Въ земята е влѣзълъ единъ новъ елеменъ, който ще оправи свѣта. Той а чистиятъ въздухъ. Изнесете единъ боленъ горѣ на планината, на чистъ въздухъ, и той, въпрѣки своята воля, ще оздравѣе. Иде моментъ, въ който безъ да съзнаваме, ще оздравѣемъ. Страданията сѫ потикъ, тѣ ни изкарватъ на високо мѣсто. Когато нѣкой сгрѣши, разболѣва се и казва: „Нѣма да правя повече така“. Значи, той ликвидира своята смѣтка. Когато ликвидираме съ грѣховетѣ си, ние трѣбва да възприемемъ любовьта, мѫдростьта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бѫдемъ близо до вратата на великия храмъ, въ който ще научимъ великата истина на живота. Ние се стремимъ къмъ животъ, който може да имате само тогава, когато излѣзете отъ тия болници. Отсега нататъкъ прѣстанете да казвате, че Христосъ ви спасява, а казвайте: „Ние ще живѣемъ за Христа, ще помагаме на болнитѣ да излѣзатъ отъ болницитѣ и ще ги заведемъ вънъ отъ градския животъ, защото той е нехигиениченъ“. Трѣбва да се излѣзе по нивитѣ и полята и тамъ да се оре и копае. Българинътъ като оре, казва, че България е уредена, а който не оре, безпокои се, докѫдѣ ще се даде земя на България; коя часть отъ Македония, коя часть отъ Добруджа и т. н. Това не е българщина, такъвъ българинъ не живѣе даже и въ черния дробъ на общия организъмъ, и се намира по-долу отъ него. Вземете ралото, остена, орете и сѣйте безъ къклица, и кажете: „Ние сме здрави хора на новата култура и, слава Богу, че се освободихме отъ болницитѣ“. Още единъ примѣръ: въ една болница имало двама болни парализирани, които считали за безвъзвратно изгубени и затова ги поставили сами въ едно отдѣление. За тѣхно щастие, единъ день болницата се запалила и, въ бързината, успѣли да изнесатъ вънъ всички болни отъ болницата, като забравили само двамата паралитици. Както лежали, тѣ усѣтили, че огъньтъ започналъ да ги понапича. Въ този критичинъ моментъ за живота си, тѣ забравили, че сѫ болни и изкочили навънъ отъ болницата. Като се видѣли здрави, тѣ благодарили на Бога, че болницата се запалила, за да оздравѣятъ и да се освободятъ отъ това велико робство. И вие кажете сега: Да изгори тази болница, за да излѣземъ ние, паралитицитѣ, и да кажемъ: Слава Богу, можемъ да мислимъ вече, тъй както Богъ иска, а не както хората искатъ. Бесѣда, държана на 1 юний 1919 година.

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Трапезата на Новия Завѣтъ. „И когато бѣ седналъ на трапе зата въ кѫщи, ето, мнозина митари и грѣшници дойдоха и насѣдаха съ Исуса и ученицитѣ Негови“. Ев Матея, 9; 10. Ето единъ обикновенъ стихъ, безъ смисълъ и „безъ съдържание“, подобенъ на едно обикновено камъче, което държи богатството си не вънка, а вѫтрѣ. Азъ взимамъ думата митарь въ съврѣменния езикъ въ смисълъ на прости хора. Бѣдниятъ и грѣшникътъ сѫ двама братя. Бѣдниятъ е лишенъ отъ пари, отъ злато, слѣдов, нѣма срѣдства, а богатиятъ използува всѣкога бѣдния за работа.Грѣшниятъ е човѣкъ, лишенъ отъ мѫдрость, отъ знания, затова и грѣши. Проститѣ хора азъ наричамъ банкери.А съврѣменнитѣ банкери наричамъ бирници: по 5%, 10% — колкото могатъ, събиратъ данъцитѣ. И бирницитѣ днесъ събиратъ даждията. Всички тѣзи митари и грѣшници дошли и насѣдали на трапезата при Христа. Може да запитате: „Какъ е възможно такъвъ Учитель да позволи на подобни хора да седатъ заедно съ него на трапезата“? Подъ думата „трапеза“ азъ разбирамъ училище, но не старото училище, стария завѣтъ на Мойсея, а новата школа на Христа. Христовитѣ ученици прѣдставляватъ първитѣ ученици на новото училище, на новия завѣтъ. Митаритѣ и грѣшницитѣ прѣдставляватъ старата култура, старото учение, Мойсеевия законъ. Нима всички дѣца, които влизатъ въ училището сѫ все учени? — Повечето сѫ прости и невѣжи. Колко дѣца има въ училището съ скѫсани дрешки и панталонки, но се учатъ много по прилежно отъ синоветѣ на богатитѣ хора. Слѣдователно, тия митари и грѣшници сѫ ученици, които сѫ дошли да учатъ новото учение. Съврѣменнитѣ християни, като не разбиратъ дълбокия смисъль на това учение, сѫ раздѣлили църквата на грѣшници и праведни“, на дѣйствтелни членове на църквата и оглашени. Оглашени има въ всички църкви и редъ години ги държатъ подъ изпитъ, докато станатъ членове на църквата. Такъвъ човѣкъ, слѣдъ като стои 10—15 години оглашенъ, като го питатъ какво е научилъ отъ християнството, той отговаря: „Като дойде Христосъ, той ще ни обясни". Азъ бихъ желалъ съврѣменнитѣ християни да се поставятъ на матура, споредъ това, дали свършватъ единъ класъ или прѣдстои да излѣзатъ вече отъ училището. Тогава ние ще се намѣримъ въ едно противорѣчие, каквото виждаме въ слѣдния разказъ: единъ великъ, мѫдъръ царь отъ древностьта искалъ да изпита наклонноститѣ на своитѣ най-учени, най-добри поданици и затова имъ устроилъ слѣдния изпитъ: избралъ едно великолѣпно здание и въ него поставилъ десетъ много хубави прѣдмети.Повикалъ десеть отъ своитѣ поданици,всѣки отъ които билъ прѣдставитель на десетьтѣ тогава сѫществуващи съсловия. И у насъ сѫществуватъ такива съсловия. Тѣзи съсловия и тогава сѫ носили нѣкакво име, дадено имъ отъ тѣхния основатель, тъй както всѣко новородено дѣте се кръщава съ нѣкакво име. Името се освѣщава отъ самия човѣкъ,а не е то,което прави човѣка; не е надписътъ, който прави търговеца честенъ, а честниятъ търговецъ прави честна своята фирма; не е каддилницата, която прави святъ свещаника, а самиятъ свещеникъ прави кадилницата му да свѣти; не е книгата, която прави човѣка уменъ и съдържателенъ, а човѣкътъ прави книгата умна и съдържателна. И тъй, този мѫдъръ царь събралъ на тази изложба всичкитѣ десеть души,за да си избератъ по единъ отъ изложенитѣ десеть прѣдмети. Тѣзи десеть прѣдмети били: една скѫпоцѣнна корона, която струвала милиони, единъ голѣмъ староврѣмененъ кюпъ, пъленъ съ злато, една златна сабя, златно перо, единъ далекогледъ, едно шише, пълно съ жизненъ елексиръ, който, споредъ староврѣменнитѣ алхимици, подмладява хората, единъ пергелъ, едно житно зърно, една книга на великъ мѫдрецъ и едно яйце. И повикалъ прѣдставителитѣ на тоя народъ, т. е. тия съсловия, да си избератъ, кой каквото си хареса. Първиятъ харесалъ златната корона. Дигналъ я, за да я постави на главата си, вториятъ взелъ кюпа съ златото,третиятъ взелъ златната сабя и веднага я опасалъ, четвъртиятъ взелъ златното перо,петиятъ- далекогледа, шестиятъ — шишето съ елексира за продължаване на живота, седмиятъ — пергела, осмиятъ — житното зърно, деветиятъ — книгата на мѫдреца и послѣдниятъ — яйцето. Кой отъ тѣхъ е спечелилъ? Вие сте умни, какъ бихте разрѣшили тази гатанка? Първиятъ, който взелъ короната, станалъ царь, вториятъ — банкеръ,третиятъ — най-прочутиятъ генералъ въ държавата, четвъртиятъ — правникъ, най-великиятъ законовѣдецъ и писатель, защото той се занимавалъ съ божественото право въ свѣта (сегашното право е човѣшко право); петиятъ, който взелъ далекогледа, станалъ астрономъ да изучава звѣздитѣ (отъ тогава започнала астрономията) шестиятъ, който взелъ жизнения елексиръ, станалъ лѣкарь седмиятъ, който взелъ пергела, станалъ инженеръ; осмиятъ, който взелъ житното зърно, станалъ земледѣлецъ; деветиятъ, който взелъ книгата на мѫдреца, станалъ учитель, и послѣдниятъ, който взелъ яйцето, не спечелиль нищо.Всички тия хора сѫ спечелили по нѣщо,а този, който взелъ яйцето,не спечелилъ,както другитѣ, защото деветьтѣ души придобили по единъ занаятъ. Послѣдниятъ мислилъ, какво да прави съ това яйце, тръгналъ да гопродава тукъ тамъ, но никой не искалъ да му го купи Нагледъ туй яйце нѣмало никаква цѣна. Най-послѣ му дошло на ума да го тури подъ нѣкоя кокошка, да види, дали може да се измѫти. И наистина, отъ яйцето се измѫтилъ най-красивиятъ пѣтелъ, който, обаче, билъ много лакомъ и затова никои кокошки и пѣтли не го искали въ тѣхното съдружие. Заелъ се неговиятъ господарь да го храни, но трѣбвало много да жертвува за него, че почналъ да попросва. Затова господарьтъ му се принудилъ да отива при другитѣ деветъ души, които спечелили нѣщо отъ своя прѣдметъ и да иска помощъ за своя пѣтелъ. И наистина, днесъ всички все за този пѣтелъ говорятъ.Образуватъ се благотворителни дружества,цѣльта на които е да се подобри положението на този пѣтелъ,т. е. положението на този народъ, за който сѫ се събрали да работятъ. Създаде се нѣкоя нова партия и казва: „Въ нашата програма влиза подобрение положението на нашия народъ“. Днесъ всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-сѫщественото? Дали тѣзи прѣдмети, които получили деветьтѣ души, сѫ изпълнили своето истинско прѣдназначение? Всѣки прѣдметъ, попадналъ въ добра или лоша рѫка, ще може да изпълни едно или друго прѣдназначение. Напр., съ една сабя или ножъ може да се направи операция на единъ боленъ и съ това да се подобри положението му, но може и да се отрѣже главата на нѣкой човѣкъ на бойното поле. Съ перото може да се напише нѣкоя отлична книга, но може да се напише и нѣкоя толкова лоша книга, че отровата ѝ да се разнася съ вѣкове, а може да се подпише и смъртна присѫда. Съ далекогледа може да откриете нѣщо ново,което да ползува човѣчеството,но сѫщеврѣменно може да откриете нѣкой робъ, който избѣгалъ отъ господаря си и да го прѣдадете на властьта — прѣдатели да станете. Съ жизнения елексиръ ще може да продължавате живота на хората, но съ него и ще разбогатявате. Много пѫти, като се разболѣе нѣкой богатъ човѣкъ, дигатъ се на кракъ и най-знаменититѣ европейски лѣкари, даватъ своята помощь, правятъ всичко възможно да помагатъ, защото ще бѫдатъ добрѣ възнаградени. А за нѣкой бѣденъ боленъ не се полагатъ толкова грижи, тамъ оставятъ да помага Господъ. Когато умираше руският царь Александъръ ІІІ, всички европейски капацитети дойдоха въ Русия. Азъ ще обясня стремежа на съврѣменното човѣчество. Когато Христосъ билъ на земята, съ Него на трапезата седѣли много митари и грѣшници. Това сѫ двѣ категории хора отъ стария завѣтъ.Тия старозавѣтници още завзематъ видно мѣсто въ съврѣменното общество, макаръ че сѫ ги кръстили съ нови имена. Държава, въ която хората се колятъ, бѣсятъ, въ която има затвори, тя е старозавѣтна. Въ Царството Божие нѣма никакви бѣсилки, затвори и застрѣлвания. Това е Христовото учение. Но ще кажете: „Какво да се прави съ тѣзи грѣшници, съ тѣзи прѣстѫпници, които сѫ тъй много на земята?“ — Дайте всѣкиму да си вземе това, което му е необходимо Ако му дадете сабя, или перо, или далекогледъ или пергелъ и пр. нѣкой отъ 10-тѣ прѣдмета, ще създадете работа на ума му, която ще го задоволи. Това сѫ потици не го осѫждайте, нека да опита. Не осѫждамъ човѣка, който си е взелъ корона и я поставилъ на главата си да управлява. Нека опита и тѣзи си стремления. Ако Богъ е допусналъ вълци, мечки, разни бубулечки, които сѫ тъй пакостни, то защо и ние да не допуснемъ всѣки да се прояви въ живота тъй, както сѫ неговитѣ потици. Ако Богъ изпраща и на пакостнитѣ животни своята свѣтлина и храна, то какво може да имаме ние противъ? Затова и ние трѣбва да търпимъ всички, да бѫдемъ толерантни къмъ всички и да не се отвръщаваме отъ никого. Вълцитѣ и лисицитѣ не сѫ вънъ въ природата, тѣ сѫ между хората. Всички чешити ги имате вие; отъ всички тия видове вълци, лисици, мечки, бубулечки и др. има у хората. Вие теглите куршумъ на вълка, че изялъ една овца, а въ обществото има хора вълци, които изяждатъ и по десеть души. Вие нищо не имъ казвате. Дѣ е справедливостьта? Нѣкой бѣденъ открадва единъ хлѣбъ, за да нахрани бѣдното си и болно сѣмейство, и го осѫждатъ на затворъ нѣколко мѣсеци. А нѣкой богаташъ открадва хиляди, хиляди левове, за него казватъ, че той направилъ комисиона отъ нѣкоя сдѣлка. Една сврака изяде яйцето на една отъ вашитѣ кокошки, и вие я убивате; азъ оцѣнявамъ живота на една сврака на 1000 яйца; така че вие имте право да я убиете само тогава, когато тя изяде тѣзи 1000 яйца. Сѫщиятъ законъ турямъ и за единъ вълкъ. И него може да убиете само тогава, когато изяде 1000 овци, Такова е божественото правило въ свѣта. Митаритѣ и грѣшницитѣ, които се събирали около Христа, слушали новото учение, което Той проповѣдвалъ. Мнозина си казватъ: „Е, колко хубаво би било, ако и ние бѣхме на Христовата трапеза!“ - Че тази трапеза е била много проста, не мяза на царска трапеза; тамъ не е имало агнешко печено, кокошки, пълнени домати или кйофтета, супа съ яйца, тиквички съ агнешко месо, карначета, печени на шишчета, момици, печени на скара и др. Тогава, като не е имало всички тѣзи хубави работи, какво е струвала такава една трапеза? А на една трапеза, лишена отъ тия ястия, азъ не бихъ отишълъ. Казва се: „Тѣзи митари и грѣшници се събрали заедно съ Христа и съ Неговитѣ ученици“. Новото учение е единъ великъ процесъ, то е една велика трапеза, на която има най-изящни яденета. Но най-напрѣдъ вие трѣбва да се научите да присѫтствувате на обикновената трапеза на стомаха. И съврѣменното човѣчество минава на тази трапеза. Нѣма да ви описвамъ сега, каква трѣбва да бѫде трапезата на стомаха и отстъпвамъ правото на васъ, защото вие сте по това специалисти. Втората трапеза, на която човѣкъ трѣбва да е присѫтствувалъ, е трапезата на дихателната система и слѣдъ това, като прѣмине прѣзъ процеса на прѣчистването, тогава ще присѫтствува на единъ отличенъ банкетъ, какъвто свѣтътъ още не познава. На трапезата на стомаха има 10,000,000 куверти. Всѣки отъ гоститѣ дигне чашата; дигне вилицата и казва: „Охъ, колко е приятна тази работа“. Съ тѣзи 10,000,000 души или клѣтки и ние взимаме участие и прѣживѣваме тѣхната радость. Това не е алегория, а фактъ. Въ стомаха има 10,000,000 клѣтки, които ядатъ, пиятъ и вършатъ работа. Въ бѣлия дробъ има още повече гости, още по-голѣмо количество клѣтки, които вършатъ своята опрѣдѣлена работа.Когато се качимъ на единъ планински върхъ и подишаме чистъ въздухъ, клѣткитѣ на бѣлия дробъ дигатъ чашкитѣ и казватъ: „Колко ни е приятно тукъ, да живѣе нашия господаръ, че ни е извелъ на това високо мѣсто“. Като се качите горѣ въ мозъка, дѣто били поканени митаритѣ и грѣшницитѣ, трапезата е още по-величествена; тамъ има три билиона и 600 милиона клѣтки; толкова гости сѫ поканени да присѫтствуватъ заедно съ Христа и Неговитѣ ученици. Затова, като изпратишъ чрѣзъ ума си една велика мисъль, въ тебе, въ твоя умъ, става такъвъ голѣмъ банкетъ, който не може да почувствувашъ нито въ стомаха,нито въ бѣлия дробъ. Слѣдователно, умственитѣ прѣживѣвания сѫ най-висши. Това не е илюзия. Нима това, което прѣживѣвашъ съ стомаха и съ бѣлитѣ си дробове, е илюзия? Но казвате: „имаме кѫща, ниви и т. н. “ Това е илюзия.Всичко,което се изгубва, е илюзия, а илюзията не е нищо друго, освѣнъ законъ на движение. Тия нѣща сѫ реални, но прѣходни. То значи, че единъ пѫть тѣ минаватъ прѣзъ насъ, а другъ пѫть ние прѣзъ тѣхъ. Въ единъ случай нашитѣ мисли и желания ще минатъ, като киноматографъ, прѣдъ насъ, а въ другъ случай ние ще минемъ прѣдъ тѣхъ,като пѫтници,и ще гледаме тия фотографии. Слѣдователно, въ съврѣменното общество и единиятъ, и другиятъ процесъ се мѣнятъ, само че онѣзи пѫтници,които обикалятъ земята, сѫ много малко. Разправятъ една харектеристика за англичанитѣ, германцитѣ, французитѣ и руситѣ. Четирма отъ тѣзи народности били нѣкѫдѣ изъ Европа на курортъ и заедно яли и пили. По едно врѣме, всички забѣлѣзали че въ пространството нѣкѫдѣ, много високо, се виели двѣ голѣми птици.Англичанинътъ, като ги видѣлъ,веднага обърналъ внимание на посоката, отъ която идѣли, и като разбралъ, че идатъ отъ изтокъ, веднага задигналъ чантата си и взелъ първия параходъ, да отиде да ги изслѣдва. Французина веднага си взелъ шапката и отишелъ да провѣри,какво пишатъ вечернитѣ вѣстници за тѣхното явяване.Германецътъ отишълъ въ библиотеката да се справи съ литературата на ученитѣ прѣди него, дали не се загатва нѣщо за идването на тѣзи птици. А русинътъ легналъ на гърба си и като ги погледналъ,казалъ.„Е това сѫ орли“ Свършена работа! Ето какъ лесно славянитѣ рѣшаватъ всички въпроси. И българинътъ, като пийне 1/2 кило вино, каже: „Орли сѫ какво ще му мислишъ много,не искамъ много философия, това сѫ орли и свършена работа“! То е придобиване на знания. Като придобиешъ знания, казвашъ: „Азъ зная този въпросъ, не ми трѣбватъ нито вѣстници, нито библиотека, азъ виждамъ, че това сѫ орли“. Не давамъ прѣимущество на никого отъ тѣзи четирмата, защото всички дѣйствуватъ съобразно своя темпераментъ. Всички хора проявяватъ своя характеръ споредъ своя темпераментъ. Когато изучавамъ живота на народитѣ, узучвамъ го обективно, измѣрвамъ го съ положителната наука и зная, какво се крие въ него. Въ свѣтлината на тази наука нѣма нищо скрито и покрито. Тогава ние казваме, че тоя човѣкъ е честенъ и почтенъ. Че кой не е честенъ и почтенъ? Нима вълкътъ, който изяжда агнетата отъ чуждитѣ стада, не е честенъ? Или тигрицата, която играе съ дѣцата си, не е ли почтена? Това, че вълкътъ постѫпва нечестно, е чуждо мнѣние. Вълкътъ казва: „Азъ не искамъ да зная мнѣнията на хората“. Казвате, че агнето и овцата сѫ благородни животни. Я питайте трѣвата, какво ще каже за тѣхъ, като минатъ отгорѣ ѝ, изпасватъ я, изтъпкватъ я, и тя не може да расте. Казваме, че овцитѣ сѫ емблема на благородство. Кои овци? Вие се заблуждавате, като мислите, че тѣзи овци сѫ благородни. Има други овци въ свѣта, а не тѣзи, които нашитѣ овчари пасътъ: тѣзи овци сѫ сѣнки на истинскитѣ. Христосъ казва:„Имамъ и други овци, които не сѫ отъ този домъ и тѣхъ ще събера“. Какво подразбира Христосъ подъ думата „агне“? Вие ще кажете: „Знаемъ какво нѣщо е агнето,то е родено отъ овца, хубаво, палавичко; като му отрѣжатъ главата, вкусно е на ядене“. Агнето означава огънъ, който чисти живота. И когато казватъ, че Христосъ е агне, то значи, че той е божествениятъ огънъ,който прѣчиства човѣчеството. Всѣки, който може да намѣри този божественъ огънь,той е намѣрилъ елексира тукъ на земята. Сега остава въпросътъ за овцата, да си помислите върху тая дума, въ друга бесѣда ще ви говоря за овцитѣ. Съ тѣхъ се разговарямъ всѣки день, вие ги срѣщате, и азъ намирамъ, че тѣ сѫ най-онеправданитѣ въ свѣта, но сѫ най-благороднитѣ и отъ тѣхъ нѣма по-щастливи. Вълкъ не може да ги яде, червеи въ корема имъ не влизатъ, краста не ги хваща, отъ гладъ не измиратъ, отъ овчарски ножъ не се боятъ, вълната си на земята не хвърлятъ, млѣкото си не даватъ, сирене и масло не може да изкарате отъ млѣкото имъ. Но трѣбва да знаете, че красотата на вълната имъ носи животъ и благословение на цѣлия свѣтъ. Тѣ малко говорятъ, не сѫ много краснорѣчиви като ораторитѣ и говорятъ само въ промежутъка, въ врѣме на паузата, когато ораторътъ дигне чашата. Прѣзъ това врѣме тѣ успѣватъ да кажатъ само една дума. И всичко се дължи на тия овци. Всички велики изречения, които сѫ изказани още отъ памти вѣка и не сѫ изгубили своя смисълъ, сѫ казани отъ тѣхъ. Авторътъ на тѣзи велики изречения не е извѣстенъ, но благодарение на тѣхъ свѣтътъ сѫществува и сегашнитѣ автори се прославятъ. Днесъ нѣкой авторъ като напише една книга,казва:„Тази книга е написана отъ менъ, и никой нѣма право да я печати безъ мое позволение“. Като ме слушате да ви говоря така, навѣрно си мислите, че имамъ нѣкаква особена цѣль, азъ просто искамъ да се поразговоря съ васъ, да ви дамъ едно угощение. Азъ не се занимавамъ съ философски работи, обаче не отнимамъ правото на тия автори, които могатъ да се занимаватъ съ философия. Царски корони не бутамъ, не взимамъ нито кюпа съ златото, нито далекогледа, нито пергела, нито перото, нито житното зърно. И яйцето не бутамъ. Азъ съмъ избралъ числото 11, то е нещастното число въ свѣта. По-нещастно число отъ 11 за евреитѣ нѣмаше. Числото 13 днесъ е нещастно за културния европеецъ: него мѫчно можете да вкарате въ нѣкоя стая на хотела съ № 13 Защо е нещастно числото 11? Това число е безъ майка и баща въ свѣта, то е число на противорѣчия въ живота. Защо сѫществуватъ противоречията въ живота? — има опрѣдѣлена причина, по която тѣ сѫществуватъ. И числото 4 е законъ на противорѣчия,но по причина на правдата.Въ свѣта има причини, които опрѣдѣлятъ всѣка дѣйность. Хубавитѣ цвѣтя не може да търсите зимно врѣме, защото зимата изразява числото 4,а ще ги търсите въ опрѣдѣлено врѣме,опрѣдѣленъ сезонъ на годината, т. е. въ числата 1 и 2. Ако търсите разни видове плодове, ще ги намѣрите въ опрѣдѣлено врѣме прѣзъ годината — въ числото 3. За всички проявления въ живота сѫщо има опрѣдѣлено врѣме.Българитѣ иматъ право,като казватъ,че сѫществуватъ нещастни дни. То не е суевѣрие. Напр., тръгнете на пѫть за сѣверния полюсъ, но заминавате въ единъ отъ горещитѣ лѣтни дни. Ако не съобразите, че за сѣверния полюсъ ще ви трѣбватъ топли дрехи, като стигнете тамъ, вие веднага ще се простудите. Слѣдователно, зимнитѣ, студенитѣ дни сѫ нещастни дни въ живота. Слушалъ съмъ нѣкои българи да казватъ:„Не излизамъ навънъ и не започвамъ работа въ вторникъ и петъкъ“. Прави сѫ тѣ, защото има, наистина, нещастни дни въ живота. Бихъ желалъ да видя нѣкой, който не е суевѣренъ да тръгне на пѫтъ прѣзъ нѣкой отъ нещастнитѣ дни и ще видимъ, до кѫдѣ ще стигне той. Ако този човѣкъ е ученъ, ще каже: „Не можахъ да стигна на опрѣдѣленото врѣме и мѣсто, защото бѣше мъгливо, имаше голѣма буря и т. н. “ Ако човѣкътъ е простъ, той ще отдаде неуспѣха въ работата си на това, че е тръгналъ въ вторникъ или петъкъ, тия дни сѫ фатални. Учения казва, че гърмътъ става, понеже двѣ противоположни сили се съединяватъ. Простиятъ казва, че свети Илия бѣга съ колесница на двѣ колела по небето. Простиятъ човѣкъ знае, че електричеството е причина за образуването на облацитѣ, но той приема още и друга нѣкаква, висша сила. Прѣданието казва, че свети Илия се разхожда по небето съ два коня на колесница,така че освѣнъ положителното и отрицателното електричество, има още два коня и единъ човѣкъ — т. е една разумна причина, която направлява тия двѣ сили. Добрѣ, обяснете ми, като учени хора, какъ става това нѣщо: азъ съмъ на разстояние 50 километра отъ васъ и имамъ на расположение единъ голѣмъ топъ, който бие на 50 км. Когато дойде до васъ шрапнела отъ моя топъ, вие ще чуете и гърмежа, а сѫщеврѣменно ще опитате и резултата на този шрапнелъ.Питамъ ви, коя е причината,която докара до васъ шрапнела? — Ще кажете, че причината за това е ефектътъ, който прѣдизвиква взривното вещество. Това е вѣрно, но вие изяснявате само една трета часть отъ истината; защото има и друга причина, която съединява тѣзи взривни вещества и вслѣдствие на тѣзи нѣколко сили се извършва тази експлозия. По тоя начинъ ще дойдете до самия умъ на изобрѣтателя. За всѣко явление въ живота има едноврѣменно три причини. Ето защо ние не може да кажемъ, че сме много учени, защото не знаемъ и тритѣ причини, които прѣдизвикватъ извѣстно дѣйствие. Ние казваме, че знаемъ какъ е станало извѣстно политическо събитие, че лицата, които сѫ взели участие, сѫ подкупени и т. н. Обаче, причината, по която тѣзи лица сѫ били подкупени стои много по-далече, отколкото ние я виждаме. То не е обяснение на тоя психологически моментъ. Какъ е възможно, човѣкъ който обича отечеството си, да се продаде за нѣкакви пари, били тѣ даже и нѣколко милиони? Причината може да е съвсѣмъ друга казватъ, че Юда е прѣдалъ Христа за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го заставила да го прѣдаде. Причината за това прѣдателство е много по дълбока. Когато си обяснимъ истинската, причина, ние нѣма да сѫдимъ никого; благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роль на прѣдателство.Ако Христосъ не бѣше разпнатъ на кръста,нѣмаше да дойде и спасението на човѣчеството. Ще кажете:„Ето единъ човѣкъ, който не говори логически“. Азъ ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно въ земята, не съмъ ли за него Юда? За това зърно врѣменно азъ съмъ прѣдатель,но сѫщеврѣменно съмъ и неговъ спаситель. Какъ би могло да се развива и размножава зрънцето, ако не бѫде посадено? Така че трѣбва нѣщата да се обсѫждатъ умно, сериозно и да нѣма осѫждане. Въ сегашнитѣ вѣстници има само нападки и критика. Това не е наука. Трѣбва винаги да се проучватъ истинскитѣ мотиви на нѣщата,на събитията и тогава да се произнасяме. И когато искаме да оправимъ човѣчеството, трѣбва да разбираме законитѣ, които управляватъ човѣшката душа. Нѣкои ме питатъ: „Мислишъ ли, че като говоришъ толкова много, ще оправишъ свѣта?“ — Казвамъ имъ, че нѣмамъ даже такава цѣль, но само давамъ банкетъ на гоститѣ си. Който отъ васъ е гладенъ, жаденъ, той ще дойде при мене, ще му дамъ единъ банкетъ, ще се нахрани и ще си отиде, накѫдѣто иска. Като си излѣзе отъ моя домъ, нѣма да му запиша името, не искамъ да помни, че ми дължи. Даже ако има прахъ на дрехитѣ или обущата си, ще му дамъ четка да се изчисти; нека остави праха си въ моя домъ и да излѣзе съвсѣмъ чистъ. Какъ ще примиритѣ тия двѣ противорѣчия въ живота? Христосъ казва: „Въ който градъ не ви приематъ, като излѣзете отъ него, изтърсете праха си“ Кѫдѣ? — На улицата. А азъ казвамъ:„Като те нахраня и излѣзешъ отъ моя домъ изтърси праха си не на улицата, а въ моя дворъ“. Ако разбирашъ този великъ законъ, като ти дойде нѣкой на гости, ще трѣбва да изтърси праха сѫ въ твоя домъ, за да разбогатѣешъ.Това е единъ законъ, който може да провѣрите. А вие какво правите? Като ви дойде нѣкой на гости, карате го да си изтърси праха на улицата и тогава чистъ да влѣзе при васъ. Вие изхвърляте вашето благословение, и психологически у васъ се образува законътъ на разрушението. Въ божествения свѣтъ разрушенията не се допущатъ. Всичко въ свѣта трѣбва да твори, защото злото и грѣхътъ сѫ само ребуси за хората. Казватъ за нѣкого, че билъ голѣмъ грѣшникъ. Това показва, че този човѣкъ е майсторъ на голѣмитѣ грѣхове, за това азъ бихъ желалъ да имамъ нѣкои отъ неговитѣ ребуси. Такива хора сѫ много изобрѣтателни. Нѣкои се опълчаватъ противъ дявола, но съврѣменното общество не знае колко то дължи на него. Вие трѣбва да благодарите на дявола. Ако той би изчезналъ само за единъ день отъ свѣта, би настаналъ голѣмъ смутъ: паритѣ щѣха да се обезмѣнятъ, свещеницитѣ нѣмаше на кого да проповѣдватъ, майкитѣ не щѣха да раждатъ, нѣмаше да има ядене,стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ щѣха да се откажатъ да работятъ, всички щѣха да бѫдатъ свободни и т. н. А днесъ всички говорятъ за дявола, че билъ много лошъ. Когато имате кола, която изнася вашата смѣть, както и тази на вашитѣ познати, вие всички казвате: „Ехъ, колко лошо мерише този боклукъ!“—Не, благодарете на тази кола,която ви изнася сметьта, иначе вие бихте се разболѣли, ако сметьта останеше между васъ. Ето защо,и вие днесъ трѣбва да благодарите на този великъ духъ, който носи грѣховетѣ на хората. Който и да сгрѣши днесъ — попътъ, владиката, царьтъ, майката, бащата — все дяволътъ е виноватъ.А пъкъ азъ ви казвамъ: този дяволъ е отличенъ учитель: Нѣкой пѫть го срѣщамъ, поздравлявамъ го и го питамъ. „Кѫдѣ си ходилъ? “ — Живѣя между тия културни хора,които само се биятъ,избиватъ се; азъ ги уча на едно,тѣ вършатъ друго, а послѣ се оплакватъ на Баща си, че все азъ съмъ билъ виноватъ за тѣхнитѣ грѣшки“. Христосъ казваше: „Видѣхъ сатана, какъ падаше отгорѣ надолу като свѣткавица“. Азъ ще кажа: видѣхъ, какъ слънчевитѣ лѫчи падаха отгорѣ надолу. Какво означава падането? Ако слънчевитѣ лѫчи не бѣха падали, какво щѣше да стане съ земята? Съврѣменниятъ християнски свѣтъ е пъленъ съ противорѣчия и заблуждения, а нѣма учители, които да обяснятъ правилно нѣщата, както сѫ въ природата. Напр., нѣкой говори, че трѣбва да бѫдешъ много мѫдъръ, много уменъ, за да станешъ царь; другъ казва, че за да може да управлява човѣкъ, трѣбва да бѫде много богатъ; трети казватъ,че човѣкъ трѣбва да бѫде генералъ,за да управлява народа си.Но смисълътъ на живота не е въ всички тѣзи нѣща. Азъ познавамъ два вида царе, банкери и генерали. Познавамъ генерали, които воюватъ безъ да избиватъ хората, и ние, въ съврѣменното общество, имаме по-голѣма нужда отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ, че на насъ не ни трѣбватъ генерали. Не, трѣбватъ ни, само че правилно да си изпълняватъ дълга. А който завижда на богатия и иска да вземе неговото мѣсто, това не е разрѣшение на въпроса. Двама или трима души не могатъ, споредъ мене, да носятъ една сабя, така че този,който е роденъ за генералъ,ще изпълнява своята служба. Въ окултнитѣ науки се казва,че на единъ столъ могатъ да седятъ едноврѣменно нѣколко сѫщества, безъ да се обезпокояватъ едно отъ друго. Ще питате: „Какъ е възможно това“? Ще ви го обясня.Да допуснемъ,че имаме една тенекия,която събира най-много 10 к.гр. Да туриме въ нея едри куршуми, докато се напълни. Казваме, че тенекията е вече пълна, обаче, въ междинитѣ може да поставимъ още нѣколко килограма ситни сачми. И сега казваме, че е пълна, но въ по малкитѣ междини може да туримъ ситенъ пѣсъкъ, докато се и тѣ запълнятъ. Въ сѫщата тенекия може да налѣемъ сѫщо единъ килограмъ вода и пакъ ще остане още малко мѣсто, въ което може да налѣемъ около 100 грама отъ най-хубавия спиртъ. Тъй че тѣзи, противорѣчиви елементи заеха мѣсто въ тази тенекия, която на пръвъ погледъ изглеждаше, че се напълни само отъ едрия куршумъ. Тъй че идеята, какво на моя столъ не може да седятъ много души, е неправилна;на моя столъ може да седнатъ 10-тѣ души,които взеха по единъ прѣдметъ отъ царя, даже и азъ, единадесетиятъ,мога да седна на сѫщия столъ. Слѣдов., нѣма да има никакво противорѣчие. Азъ съмъ избралъ числото 11, защото кара хората да мислятъ. А това става, когато човѣкъ мине най-голѣми изпитания. Всички велики народи, съ характеръ, сѫ минали прѣзъ наи-голѣми изпитания, прѣзъ огънь и вода. На героитѣ въ свѣта да се подражава, а не да се съжаляватъ. Такива хора сами си избиратъ своята сѫдба и тѣ носятъ леко своята раница. Героитѣ нѣматъ нужда отъ спасение, тѣ сами се спасяватъ. Сега и между васъ, българитѣ,има герои. Разправятъ за единъ голѣмъ, ловъкъ апашъ въ Англия. По едно врѣме английската полиция успѣла да го улови, затворила го и, за да не избѣга, вързали му краката и рѫцѣтѣ съ вѫжа. Стражарътъ, който му носилъ храна, забравилъ при него една вечерь свѣщьта. Апашътъ веднага съобразилъ, че може да се спаси съ тази свѣщь и затова, внимателно прѣгорилъ съ нея връвта на краката си,а послѣ — връвьта на рѫцѣтѣ си. Като се видѣлъ свободенъ отъ връзкитѣ на затвора, веднага изкочилъ отъ прозореца и излѣзьлъ на свобода. Като се намѣрите затворенъ,като този апашъ, вие започвате да се вайкате и да казвате, че ви прѣслѣдва тежка сѫдба. Знайте, че дяволътъ, когато ви улови и завърже, всѣкога ви оставя една запалена свѣщь, съ която можете да се спасите, и казва: Ха, да видимъ сега, герой ли си“? Но вие стоите, разсѫждавате и си казвате: „Какъ може това нѣщо? Прѣдпочитамъ да стоя вързанъ, отколкото да се опаря“. Бѫди герой, изгори вѫжето и излѣзъ! Такава запалена свѣщь всички имате, тя е човѣшкиятъ умъ. И да ви направи нѣкоя пакость дяволътъ, Господъ ще му заповѣда да ви остави една свѣщь, съ която може да се спасите. Тогава дяволътъ казва: „Сега ще видимъ, дали си герой, т. е. човѣкъ за небето, или ще останешъ мой робъ. Достоенъ ли си да се развържешъ и да пѫтувашъ по тѣсния пѫть на горѣ, или ще останешъ да орешъ на мене“. Защо днешнитѣ българи оратъ? Тѣ не сѫ могли да се освободятъ на врѣме, не сѫ могли да се развържатъ, и дявълътъ ги е впрегналъ и казва: „Дий, дии“! Това е една алегория, за да мислите. Мнозина казватъ днесъ: „Тъй е казалъ едно врѣме Питагоръ, тъй е писалъ Трисмегистъ на златната си плоча, тъй е казалъ Кантъ“ и пр. Моитѣ почитания къмъ всички тѣзи труженици, но знаете ли, отдѣ сѫ взели тѣзи учени хора своето учение? Всички се възхищаватъ отъ тѣхнитѣ учения и ги тълкуватъ. Тълкуванията имъ приличатъ на тѣзи, които нѣкои съврѣменни богослови правятъ върху посланията на апостола Павла и др. за опрѣдѣления и неопрѣдѣления членъ и казватъ: „Апостолъ Павелъ не е турилъ на мѣсто този или онзи членъ“. Въ това се състои тѣхната критика и тълкуване. Като пишете нѣщо вие не мислете, кѫдѣ да поставите този или онзи членъ, а гледайте мисъльта ви да бѫде правилна, съдържание да има. Апостолъ Павелъ е могълъ и безъ членове, и безъ запетаи да изрази сѫщата мисъль. Като кроите една дреха, едната часть ще бѫде прѣдницата на дрехата, а другата часть ще бѫде гърбътъ. Който мисли за опрѣдѣления членъ, това показва, че той е опрѣдѣленъ членъ на нѣкоя църква, а който говори за неопрѣдѣления членъ, то значи, че той е оглашенъ. Никаква философия нѣма тукъ. А дълбоката философия седи въ това, което природата е изработила. Въ едно цвѣте има много по-голѣмо съдържание, отколкото въ научния трактатъ на Питагора или въ „Чистия разумъ“ на Канта,или въ десетьтѣ правила на Трисмегиста,писани на златната плоча. Ти минавашъ по една поляна и стѫпквашъ едно цвѣте, което струва повече отъ книгитѣ на тия хора, и продължавашъ да философствувашъ: „Тъй е казалъ Кантъ“. — Да, приятелю, ти стѫпка цвѣтето и не прочете какво е написано върху него, въ неговата книга. Казвашъ: „Вѣрвамъ въ Бога“. — Не, прияелю, ти си най-невѣжествениятъ, ти си човѣкъ на стария завѣтъ, — митарь и грѣшникъ дигналъ си най-голѣма гюрултия за сѫботата и т н. Свѣтътъ не е създаденъ за никакви сѫботи и нѣма опрѣдѣлена сѫбота за почивка. Въ свѣта има само една сѫбота, тя е сѫботата на любовьта и кръщението съ огънь. Който е герой на своитѣ добродѣтели, той има закона на любовьта.Този, които се кръщава съ божествената любовь и мѫдрость, той ще бѫде Синъ Божи. Слѣдователно, любовь безъ мѫдрость не значи нищо, и мѫдрость безъ любовь — сѫщо. Тѣзи двѣ велики сили — любовьта и мѫдростьта трѣбва да проникнатъ дълбоко въ васъ и да ги разберете въ всичката имъ широчина и дълбочина, т. е. тъй, както се проявяватъ въ този широкъ божественъ свѣтъ. Само така ще се осмисли сегашното учение. Ако взема да разправямъ за сегашната алгебра и геометрия, тѣ ще оживѣятъ; ако се изучаватъ правилно рисувание и поезията, ще има съвсѣмъ другъ резултатъ. Въ днешната поезия обръщатъ главно внимание на римитѣ. Напр „По плетъ се скитамъ и за тебе питамъ“ или:„Разъ, два три, генералътъ се скри“. Свѣтътъ е пъленъ съ такава поезия. Ще кажете: „Опасно нѣщо е да се скрие генералъ“. — Нѣма нищо отъ това, че се скрилъ. Човѣкъ, който се крие, е много скроменъ, че иска да го виждатъ. Казватъ за нѣкого, че обича да изпѫква. Ако сравнимъ този човѣкъ съ единъ фенеръ, тои ще служи за освѣтление: ако е нѣкой планински върхъ, ще може отдалечъ да опрѣдѣля посоката. Нѣма нищо отъ това, че обичалъ да изпѫква Какво се разбира отъ стиха: „По плетъ се скитамъ“. То значи: изучвамъ законитѣ въ България. И за тебе питамъ“ — значи: и за тебе върша всичко това. Ще кажете: „Този поетъ е написалъ много глупаво изречение“. Напротивъ, това изречение е много умно. Тъй че умно и неумно — това сѫ нѣща относителни.Отъ разказа, който ви прѣдадохъ за избиране по единъ отъ опрѣдѣленитѣ прѣдмети отъ царя, най-много е спечелилъ този, който избралъ яйцето, отъ което излѣзълъ пѣтелътъ. Що е пѣтелътъ? — Той е законъ на самопожертвуването, т. е. постоянно да давашъ, а другитѣ да взиматъ. Благодарение на този великъ законъ на самопожертвуването, свѣтътъ върви напрѣдъ, и всичкитѣ тия 10 прѣдмети: корона, перо, далекогледъ и т.н., дължатъ своя прогресъ на пѣтела. Има нѣщо много по високо отъ пѣтала, а то е: при всички свои неуспѣхи да намѣришъ смисъла на живота. Поставишъ на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“ Това значи: не наврѣме пропѣлъ — взе короната, но не намѣри сѫщественото въ живота. Търговецъ си, но се връщашъ дома обезсърдченъ, недоволенъ, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“ Написалъ си книга, но тя нѣма голѣмъ успѣхъ, чувствувашъ се нещастенъ, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“ Челъ си нѣкаква книга на мѫдростьта, но не си разбралъ нищо отъ нея, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“ Сѣлъ си жито и други храни, но нѣмало плодородие, ти оставашъ разочарованъ въ надеждитѣ си, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“ Съврѣменниятъ пѣтелъ казва на хората при всичкитѣ имъ работи: „Кукуригу!“ Това кукуригане означава много нѣщо. Азъ ще ви оставя да разсѫждавате върху думата „кукуригу“ до слѣдната бесѣда. Бесѣда, държана на 25 май 1919 година.

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Гредата. „Лицемѣре, извади първо гредата отъ своето око и тогава щешъ чисто видѣ, за да извадишъ сламчицата отъ братовото си око“ Ев. Матея, 7; 5. Миналата бесѣда говорихъ върху думитѣ: „Ако окото ти е свѣтло, цѣлото ти тѣло ще бѫде свѣтло“. Въ това око има греда, която прѣчи на неговата чистота. Христосъ казва: „Извади гредата отъ своето око, за да може да виждашъ ясно, та да извадишъ сламчицата отъ окото на брата си“. Какъ да се извади тази греда? Подъ думитѣ „греда“ и „сламка“ Христосъ разбира два противоположни принципа, — принципи на отрицание въ човѣшкия животъ. Греда въ окото си има този човѣкъ, на когото окото е съсрѣдоточено въ физическия свѣтъ, потъналъ съвършено въ материята. Гредата — това е законъ на противорѣчия. Подъ думата „сламка“ се разбира законъ на постоянни промѣни. Христосъ взима два образа: греда и сламка. Гредата е издѣлана отъ дърво. Знаете ли, кои дървета ставатъ за греди? Най-хубави греди ставатъ отъ дѫбови дървета, които се употрѣбяватъ и за строежъ на кѫщитѣ. И ако прослѣдите дѫба, той живѣе въ най-низкитѣ мѣста на земята; той е най-стариятъ материалистъ, и затова неговата кожа е тъй напукана. Между бивола и дѫба има извѣстно съотношение. Биволътъ, като се напече, влиза въ локвитѣ, за да се нацапа съ каль и да се разхлади, да не го хапятъ мухитѣ. Що е топлина? — Тя е символъ на любовьта. Слѣдователно, хора, които иматъ разположение къмъ любовьта, влизатъ въ локвитѣ да се накалятъ, та да не ги хапятъ мухитѣ. Тѣ сѫ съобразителни хора. Като мине нѣкой стършелъ покрай вола, той веднага дига опашка и бѣга. Биволътъ не прави такова нѣщо. Мине ли покрай него стършелъ и подсвирне, биволътъ напуща нивата отива, та се скрива въ нѣкое блато. Може би, вие ще ми кажете: „Знаемъ, какво ще ни кажешъ върху тази греда“. — Не знаете, какво може да ви кажа. Азъ съмъ отварялъ и ровилъ много книги, въ които се разглеждатъ разни въпроси отъ евангелието, но върху този важенъ въпросъ е писано много малко, когато върху най-маловажнитѣ — има писани цѣли колони. Въ съврѣменния свѣтъ всичко е така. За сѫществени работи нищо не се пише, а за несѫществени — цѣли томове се посвещаватъ. Тъй че тѣзи маловажни въпроси, по които е толкова писано, прѣдставляватъ сѣнки по отношение на сѫщественитѣ, важнитѣ въпроси. Сѣнкитѣ сѫ нужни само тогава, когато важното нѣщо е опрѣдѣлено, тогава има нѣкакъвъ смисълъ. Когато нѣкой великъ художникъ ще рисува нѣкое лице, той поставя сѣнки на това лице, за да може лицето добрѣ да изпѫкне. Не е все едно при това, отъ дѣ се туря сѣнката, дали отъ дѣсно или отъ лѣво. Ако сѣнката на лицето е отъ лѣво, това показва, че художникътъ, когато е рисувалъ, е билъ обърнатъ на западъ, т. е. слънцето е било на залѣзване. Отъ това ще сѫдя, че животътъ на този художникъ е билъ на залѣзване или, съ други думи, той слиза въ материалния свѣтъ. Ако сѣнката на прѣдмета е хвърлена отъ дѣсна страна, то значи, че художникътъ е рисувалъ своята картина, когато слънцето е изгрѣло. Ето защо, за глупавитѣ хора е безразлично, откадѣ пада сѣнката, а за умнитѣ не е. Важно е, откѫдѣ пада сѣнката върху вашето лице. Защо казва Христосъ, че трѣбва да се извади гредата на вашето око? — Защото тази греда хвърля сѣнката си навътрѣ, а у човѣка, който иска да наблюдава живота, сѣнката трѣбва да бѫде навънъ: Ще ме попитате: „Защо трѣбва да е така“? — Ако сѣнката е вѫтрѣ въ вашия животъ, вие нѣма да разберете смисъла му. А това е много естествено. Напр, ако вашата кѫща остане тъмна, а улицитѣ бѫдатъ освѣтлени, вие ще знаете, какво става по улицитѣ, кой е миналъ, какъ е облѣченъ и т. н. но нѣма да знаете, какво става въ стаята ви. Слѣдователно, ако тази греда е въ вашето око, то смисълътъ на вашия вѫтрѣшенъ животъ ще остане неразбранъ. Вие може да станете реформаторъ, моралистъ, да морализирате другитѣ хора, да поправятъ кѫщитѣ, градоветѣ, но не ще може да промѣните тѣхния вѫтрѣшенъ животъ. Христосъ казва:„Извадете тази греда“. Какъ се е образувала тя? — Тя се е образувала отъ навика въ човѣшкия умъ, придобитъ отъ много вѣкове. И всѣки отъ васъ може да провѣри сѣнката си, навънъ ли е или навѫтрѣ. Христосъ казва: „Извади“, а не казва; „Събирай“. Събирането и изваждането сѫ два първоначални процеса. Първиятъ процесъ е събиране, а вториятъ — изваждане. Досега вие сте събирали, образували сте тази греда, която е резултатъ на миналото. Тъй че a+b=c; c е гредата. За да се освободимъ отъ този общъ резултатъ, Христосъ казва да се извади a и b отъ c, и окото ще ти бѫде чисто. Какъ да ги извадимъ? Не можешъ да се освободишъ отъ c, докато не извадишъ a и b. Докато не извадишъ мѫжката и женската въшка отъ главата си, никога нѣма да прѣмахнешъ гнидитѣ. A и b=c, което е гредата. Въ този смисълъ a е вашиятъ умъ, b е вашето сърце, не въ възходяща степень на своитѣ дѣйствия, но въ низходяща степень на своитѣ проявления. Ето защо Христосъ казва: „Ще спрешъ тѣзи два процеса“. Ще ме запитате: „Какъ ще ги спремъ“? — За да заработи умътъ на хората, тѣ трѣбва да се поставятъ въ трудъ, въ едно безизходно положение. Ще трѣбва да се намѣрите въ положението на онзи инженеръ на Наполеона, който билъ заставенъ отъ господаря си въ 25 минути да съгради единъ мостъ, иначе ще бѫде застрѣлянъ. Инженерътъ употрѣбилъ всичкитѣ си способности и успѣлъ да съгради моста. Забѣлѣжете какъ нѣкоя котка като минава покрай опасни мѣста, гледа да мине безъ мѫчнотии. Ако е умна, тя гледа да мине безъ трудности. Ако се е качила на нѣкой стѣна, висока до 5—6 метра, и се намѣри на тѣсно мѣсто, тя ще се принуди да скочи отъ стѣната колкото и невъзможно да ѝ се виждало по-рано. Така и вие казвате, че това не можете, онова не можете. Христосъ казва: „Извади гредата отъ окото си и я постави на друго мѣсто — не въ твоето око, а въ кѫщата си“. Окото нѣма нужда отъ греди. Онзи учитель, който пръвъ е прѣпорѫчалъ да се постави гредата въ окото, а не въ кѫщата, той не е разбралъ божественитѣ закони. Въ тѣлото може да има греда, но въ окото по никой начинъ не трѣбва да има. Подъ думата „сламки“ азъ подразбирамъ ония хора, които живѣятъ въ чисто чувствения свѣтъ. Сламкитѣ сѫ взети отъ житото. Тѣзи хора сѫ придобили грѣшки отъ постояннитѣ си удоволствия въ свѣта. Гредата е придобита отъ единъ алченъ, користолюбивъ животъ. На такива хора не може да разчитате. И тоя човѣкъ, въ чието око стои гредата, която е много тежка, неговото око постоянно се уморява и затова гледа все надолу. Мога да направя всѣки отъ васъ да гледа надолу. Какъ? — Като туря 100 оки товаръ на гърба му, той ще започне да разсѫждава и да гледа надолу. Нѣкои ще кажатъ за него, че е голѣмъ философъ. Да, има философи, които гледатъ надолу, но има и такива, които гледатъ нагорѣ. Когато гредата е въ вашето око, умътъ, сърцето ви всѣкога ще бѫдатъ обрѣменени, и вие ще бѫдете неразположени. Понѣкой пѫть хора, които иматъ тия греди въ окото, успѣватъ да се скриятъ, да прикриятъ това свое състояние, но ако наскърбите, или обидите такъвъ човѣкъ, той ще започне да гледа надолу. Жена, която се е разгнѣвила на мѫжа си, гледа надолу. Защо? — Защото гредата е започнала да проявява своето дѣйствие. Съ това азъ характеризирамъ единъ общъ принципъ. По сѫщия законъ, момитѣ и момцитѣ иматъ греди. Сѫщо и жененитѣ. Оженването, обаче, е само врѣменно. Споредъ мене, въ свѣта нѣма женени хора, а има само впрегнати. Затова азъ не говоря за жененитѣ, а за впрегнатитѣ. Азъ вѣрвамъ, че вие не сте впрегнати. А вие, които се мислите отъ жененитѣ, сте отъ блаженитѣ хора. Христосъ казва: „Извади гредата отъ окото си, за да бѫде то чисто, та да може да извадишъ сламчицата отъ окото на брата си“. Азъ разглеждамъ общо духовнитѣ принципи, върху които почива нашиятъ животъ. Напр., ако моята кѫща е построена върху божественитѣ закони, това не е само моя заслуга, но и заслуга на онзи инженеръ, когото съмъ повикалъ да я построи, да даде плана за нея. Така сѫщо и всички неудобства, които има кѫщата, не може да се приписватъ само на менъ. Ето защо, като дойде нѣкой господинъ, който разбира отъ строителство, и ми каже,че умивалникътъ или друго нѣщо не е на мѣстото си, азъ трѣбва да го послушамъ. Ако единъ уменъ човѣкъ ми каже да прѣустроя кѫщата си, защото стѣнитѣ сѫ тънки, азъ трѣбва да го послушамъ, трѣбва да се съглася съ неговото мнѣние, защото нѣкоя катастрофа може да ме изненада. Когато Христосъ се обръща съ тия думи за гредата, той е скрилъ тази велика мисъль въ една дума. Често и българитѣ скриватъ подъ нѣкоя дебела греда паритѣ си. Едно врѣме хората сѫ криели нѣщо, затова сѫ имали нужда отъ греда. Често ние туряме дебела завѣса на прозорцитѣ си, за да не влиза свѣтлината отвънъ. Така и въ сегашния си животъ ние сме нещастни поради тази греда, която прѣчи на свѣтлината да влиза и да оживотворява материята на нашето тѣло Ние, съврѣменнитѣ хора, имаме едно и сѫщо понятие за свѣтлината и за извѣстни периоди, когато свѣтлината не е една и сѫща. Ако вие се топлите на топлина, прѣдизвикана отъ дървета или пъкъ на топлина, прѣдизвикана отъ вѫглища, ефектътъ върху васъ въ двата случая ще бѫде различенъ. Ако сте чувствителенъ, то като се отоплявате съ камънни въглища, ще прѣживѣете всичкитѣ перипетии, прѣзъ които тѣ сѫ минали; когато се отоплявате съ дѫбови дърва, ще прѣживѣете перипетиитѣ, които сѫ минали дѫбоветѣ, ще ги почувствувате като живи сѫщества. Черната краска на вѫглищата ще произведе съвсѣмъ другъ ефектъ върху васъ отъ този, който бихте изпитали отъ топлината на дърветата. Съврѣменната култура трѣбва да се освободи отъ употрѣбата на камъннитѣ вѫглища. Затова, за въ бѫдеще, трѣбва да се намѣрятъ учени хора, за да впрегнатъ слънчевата енергия. Трѣбва да си доставяме туй гориво отъ слънцето. Когато дойдемъ до това положение, да използуваме слънчевата топлина и енергия ние ще бѫдемъ такива културни хора, каквито човѣчеството очаква. При сегашното положение, ние не може да се наречемъ културни хора. Христосъ казва: „Извадете тѣзи греди, тѣ сѫ не нужни вече“ Едно врѣме тази греда е била необходима, служела е за нѣщо, но днесъ, за съврѣменнитѣ хора, тя нѣма значение. Биволътъ, който отива въ локвата, за да се скрие отъ стършела, има своитѣ икономически съображения. Той разсѫждава така: „Вмѣсто да бѣгамъ 4—5 кл.м отъ единъ стършелъ, ще влѣза въ една локва, ще се покрия съ калъ, и така никакви стършели нѣма да ме безпокоятъ. Така казватъ и съврѣменнитѣ хора: „Ние трѣбва да се осигуримъ материално, за да не ни безпокои никой, за да не ни безпокоятъ стършелитѣ“. Като искате да осигурите жена си дѣцата си, това сѫ стършелитѣ, които всѣки день и часъ ви безпокоятъ. Християнитѣ приличатъ на воловетѣ — тѣ бѣгатъ. Свѣтскитѣ хора пъкъ, като биволитѣ, влизатъ въ нѣкоя локва, за да не ги уловятъ. Прѣди години, въ Русия се прокарвалъ единъ законъ противъ евреитѣ и билъ подложенъ на разискване и тълкуване. Единъ отъ прѣдставителитѣ на министерския съвѣтъ билъ много противъ евреитѣ и затова настоявалъ за гласуването на този законъ. Евреитѣ се опитали да противодѣйствуватъ по различни начини на съвѣта, особено на този главенъ техѣнъ противникъ, но не успѣли. Единъ отъ евреитѣ намислилъ да се опита самъ направо до този министъръ и рѣшилъ да отиде при него. Явилъ се при стражара и казва: „Искамъ разрѣшение да влѣза при министра, да му кажа само три думи“. Позволено му било да влѣзе. Влиза при министра, прѣдлага му една голѣма торба злато и казва: „Вземи и мълчи“. Събрали се всички министри, подъ прѣдседателството на царя, на заседание върху еврейския въпросъ. Всички се изказали противъ този законъ и чакали да се произнесе министрътъ, който билъ противъ евреитѣ, но той мълчалъ. Царътъ остава изненаданъ и запиталъ, защо сега мълчи? Министрътъ изважда торбата и казва: „Докато имамъ тази торба съ злато, не мога да говоря“. Тази торба съ злато е гредата. Ще дойде день, когато Господъ ще ви пита: „Защо мълчите“? — Прокарвали сте нѣкъкъвъ законъ, за който сте се ангажирали да мълчите. Днесъ всички богати, видни хора само мълчатъ. Който мълчи, той е дипломатъ. Въ дипломацията се прѣпорѫчва мълчанието. Христосъ казва: „Извади гредата отъ окото си, за да можешъ да говоришъ“. „Извади гредата отъ окото си, за да виждашъ“. Между виждането и говоренето има извѣстна връзка. Не може да говоришъ, докато не виждашъ. Сламчицата, която е въ очитѣ на нѣкои хора, е отъ съвсѣмъ другъ материалъ отъ този на гредата — тя е отъ жито. Знаемъ, че въ житото има само желание да се размножава, да заеме голѣмо пространство. То казва: „Дайте ми само 7 — 8 мѣсеци врѣме да се размножавамъ, азъ ще си свърша работата, и послѣ ще напусна мѣстото си“. Съ гредата не е така дѫбътъ иска десетъ, сто, петстотинъ, хиляда години, за да се развива и расте. Той установява собственостьта. Учението за гредата е учение за собственостьта. Ако твоятъ синъ е недостоенъ, извади гредата отъ окото си и го лиши отъ всѣка собственость, за да не минава твоето имущество въ редъ поколѣния и да се вършатъ прѣстѫпления. Но ще кажете: „Нерде Шамъ, нерде Багдатъ“ Ако има нѣщо, което спъва нашия животъ, то е учението за собственостьта. Дохождаме на земята и се ангажирваме съ кѫщи, ниви, караме се съ баща, майка, сестри, братя, сѫдимъ се, докато дойде день да ни задигнатъ оттука. Синътъ казва: „3амина баща ми, не можа да разрѣши този въпросъ, но азъ ще го разрѣша, ще видя какъ да се разпрѣдѣли наслѣдството. Осемь хиляди години човѣчеството рѣшава въпроса за собственостьта, и тоя въпросъ още остава нерѣшенъ. Христосъ казва: „Извадете отъ вашето око тази собственость, за да се оправи свѣта“. Тогава малкитѣ спънки, малкитѣ сламчици ще изчезнатъ. Сега между обществото има морални, благотворителни дружества. Въ църквитѣ свещеницитѣ проповѣдватъ, учителитѣ просвещаватъ въ училищата, сѫдиитѣ раздаватъ право въ сѫдилищата, но всички иматъ греди въ очитѣ си. Господъ, когото азъ познавамъ и за когото ви говоря, не е Господъ на гредитѣ, на собственостьта, и не е за хора, които спорятъ за собственоста. Собственостьта нѣма никакъвъ Господъ. И хората, които се дѣлятъ на католици, протестанти, мохамедани и т. н., нѣматъ никакъвъ Господъ. Вашиятъ Господъ е Господъ на гредитѣ, а моя Господъ нѣма греди. Христосъ казва: „Лицемѣре, извади гредата отъ окото си!“ И ако ме попитатъ: „Кога ще се оправи свѣта?“ Ще отговоря: „Когато се извади тази греда отъ окото ви“. — А кога ще се извади тази греда? — Когато се възцари любовьта. Тогава гредата може да се извади много лесно. Всички жени, които носятъ културата може да извадятъ своята греда, както и тази на своитѣ дъщери и синове, още когато сѫ въ утробата имъ. Ако бѣхъ проповѣдвалъ Мойсеевия законъ, най-напрѣдъ бихъ наказалъ женитѣ: тѣмъ се пада най-голѣмото наказание. Понеже не проповѣдвамъ Мойсеевия законъ, а Христовия, то казвамъ на женитѣ: „Понеже вие сте лѣкаритѣ, доста вече сте служили на вашитѣ стари любовници въ райската градина, откажете се отъ тѣхъ и служете на Господа“. Вече 8,000 години какъ женитѣ служатъ на този хубавецъ отъ райската градина и нищо добро не свършиха, затова имъ се налага да се откажатъ отъ него. Ще ми възразите: „Не ни нападай, ние сме чисти“. — Да, едно врѣме бѣхте чисти, но днесъ не сте това, както ви знаехъ. Тази греда — собственостьта — влѣзе въ окото ви, заживѣхте съ закона за собственостьта, дойде при васъ, въ раиската градина, вашиятъ приятель и ви каза: „Излѣзте отъ тaзи райска градина, стига сте стояли тукъ като градинари; завладѣйте земята, тя е за васъ. Що сте глупави да стоите въ тази градина, вие ще станете равни на Бога“. И излѣзоха женитѣ отъ рая. Мойсей е описалъ въ една дълга и интересна история излизането на женитѣ отъ рая. Като прочетете цѣлия старъ завѣтъ, ще видите, какъ Господъ постояно се обръща къмъ израилевата дѣвица, която нарича съ различни имена: постоянно я съвѣтва да се върне въ правия пѫть, къмъ баща си. Кѫдѣ ли не сте ходили слѣдъ излизането си отъ рая! Ходили сте въ Египетъ — той е материалниятъ свѣтъ, въ Вавилонъ, който е стариятъ свѣтъ, старата култура — култура все на собственостьта. Сега вие сте въ Европа, каято бърка пакъ сѫщата каша, както египтянитѣ, и вавилонянитѣ. Христосъ казва на съврѣменнитѣ хора, които прѣдставятъ избрания народъ: „Извадете тази греда отъ окото си“, т. е. махнете тази собственость отъ вашата земя, защото тя е причина за всичкитѣ спорове и войни. Единствената собственость, която човѣкъ има, това е неговото тѣло. Ако човѣкъ може да измѣня всѣки день частитѣ на тѣлото си, да управлява желанията и дѣйствията на своитѣ органи, както и на мозъка, съ всичкитѣ му центрове, той ще бѫде отличенъ човѣкъ. Кажи си: „Сега не ми трѣбватъ никакви кѫщи, ниви, това е за бѫдещата култура“. Бѫдещето, като проекция на миналото, е за грѣшницитѣ, настоящето е за праведнитѣ. Когато нѣкой каже, че ще изправи въ бѫдеще своя животъ, разбирамъ, че този човѣкъ е грѣшникъ. Когато нѣкой каже, че ще изправи още сега своя животъ, азъ разбирамъ, че този човѣкъ е праведникъ, които е извадилъ гредата отъ своето око. Тъй че бѫдещето, въ този смисълъ, е на грѣшницитѣ, които не измѣнятъ своитѣ желания, то е тѣхна собственость; а настоящето е на праведнитѣ, защото то не заема никакво мѣсто, то е една математическа линия. Всѣки праведникъ ще мине прѣзъ тази права линия. Азъ казвамъ: всѣки, който владѣе настоящето, ще влѣзе въ Царството Божие. И тогава бѫдещето е на грѣшницитѣ. Миналото, т. е. всичко, което е станало, е въ рѫцѣтѣ на Бога, а настоящето е наше. И тъй, ние сме си размѣнили ролитѣ. Богъ се занимава съ това, какъ да оправи нашитѣ грѣхове; ние се занимаваме съ Божията правда, която ще дойде за въ бѫдеще, а хората на сегашното врѣме казватъ: „Ние ще работимъ за Бога, да реализираме Неговитѣ желания “Отъ днесъ азъ искамъ да смъкнете всички своитѣ греди и съмъ готовъ да ви помогна: но оставите ли това за утрѣ, нѣма да ме намѣритѣ. За настоящето азъ имамъ думата, за миналото — Господъ. Моята дума се обосновава на единъ много тънъкъ конецъ, който се нарича конецъ на любовьта. Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които сѫ учили това учение, които сѫ събудени. Затова и азъ нѣма какво да ви уча, но трѣбва да прилагате божественитѣ принципи, на които сте се учили вече. За прилагането на единъ божественъ принципъ има извѣстни методи. Човѣкъ, който иска да използува едно учение, трѣбва първо, да плати всичкитѣ си дългове. Споредъ мене, законътъ на самопожертвуването не е нищо друго, освѣнъ изплащане на дълговетѣ. А дълговетѣ сѫ направени по причина на собственостьта. Ще кажете: „Е, тогава може“. Какво може? Може, напр., да стенешъ богатъ, ученъ и т. н. Не, съ това нищо не може да направишъ. Много хора сѫ прилагали това учение, много сѫ искали да бѫдатъ богати, учени, здрави, но не сѫ го задържали за дълго врѣме. Учението може да има резултатъ само тогава, когато човѣкъ приложи закона на самопожертвуването за цѣлото човѣчество, само тогава ще се пожертвувате за себе си. Ако се пожертвувате за доброто на човѣчеството и го подигнете само единъ сантиметъръ въ неговото положение, слѣдния пѫть, когато се върнете на земята, вие ще влѣзете въ тия благоприятни условия на живота, за които сами сте причината. Всички самоубийства въ свѣта, произтичатъ отъ закона за собственостьта. Жена иска да владѣе мѫжа си, и ако не успѣва въ това, отчайва се и се самоубива. Жената дава наставления на мѫжа си, какъ да гледа или да не гледа на чуждитѣ жени и т.н. Сега мѫжътъ е попадналъ въ тия погрѣшки, защото е роденъ отъ жена. Женитѣ сѫ отговорни за грѣшкитѣ, въ които изпадатъ мѫжетѣ, тѣ ги научиха на този законъ. Ще кажете, че азъ ви осѫждамъ. Не, не ви сѫдя, не сѫдя никого, но казвамъ истината. Христосъ казва: „Извади гредата отъ твоето око“, а греда въ твоето око е ревностьта, подозрѣнието, умразата, злото, алчностьта, завистьта и т. н Гредата, гредата трѣбва да се махне! Тя е навсѣкѫдѣ: въ всички обшества, църкви, религии, все греди виждамъ. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на онѣзи двама германци въ Америка, които били добри приятели и си дали единъ день обѣщание да се цѣлунатъ. Обаче, коремитѣ имъ били голѣми, та не могли да се доближатъ единъ до другъ да се цѣлунатъ. Тѣзи двама приятели не могли да се приближатъ единъ до другъ и се раздѣлили съ голѣма скърбь. Днесъ всички хора иматъ такива голѣми кореми, та не могатъ да се доближатъ. Защо? — Гредата е всичката причина. При такава голѣма греда, за душата не може да има никаква цѣлувка. Нѣкоя мома срѣщне единъ момъкъ, иска да го цѣлуне, но не може, изпъшка. Момъкъ иска да цѣлуне нѣкоя мома, сѫщо не може — и той изпъшка. Всички хора все охкатъ, не могатъ да се цѣлунатъ. Докато не се извади гредата отъ окото ние ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ. Днесъ нравитѣ сѫ извратени, вслѣдствие на което хората не се разбиратъ. Нѣкой мѫжъ погледне жената на другиго, той веднага се разгнѣвява и си казва: „Чакай да те видя, какво ще правишъ, ще те слѣдя“. Мѫже и жени навсѣкѫдѣ се ревнуватъ, а искатъ да научатъ нѣкаква нова философия, ново учение. Най-трудното нѣщо е да заслужи човѣкъ това име, да познава природата, и тя да му служи. Познавате ли вие тази майка, наречена природа, говорили ли сте съ нея? Тя е дѣвствена. Знаете ли какви сѫ нейнитѣ навици, погледи, приеми, закони и общество? Когато говоря на хората, че трѣбва да влѣзатъ въ хармония съ природата, съврѣменнитѣ служители на религията наричатъ това идолопоклонство. Днешниятъ редъ, който сѫществува, е идолопоклонство, но този редъ ще бѫде пометенъ и ще остане само ексъ човѣкътъ. Отъ днешния човѣкъ ще остане само празната му глава, която ще се съхранява въ музеитѣ, като остатъкъ отъ миналата култура. Бѫдещитѣ хора, като дохождатъ по музеитѣ, ще разглеждатъ главитѣ на сегашнитѣ видни владици, патриарси и епископи, ще видятъ тѣхнитѣ греди, съ които сѫ живѣли толкова години, и ще кажатъ: „3наменити хора, благочестиви хора, такова благочестие, че отъ него само главата е останала“! За въ бѫдеще всички учители, свещеници, проповѣдници и сѫдии трѣбва да бѫдатъ безъ греди. Голѣма услуга бихъ направилъ на България, ако опрѣдѣля, кого да поставятъ за учитель, кого за свещеникъ, кого за сѫдия и т.н. Ако се спазваше това, работитѣ въ България щѣха да тръгнатъ напрѣдъ. А сега какво става? Свършва нѣкой за свещеникъ, натурата му повече отговаря за актьоръ, а тѣ го опопватъ. Такъвъ човѣкъ, като стане свещеникъ, по добрѣ ще бѫде, ако се нарече служитель на църквата, но не и на Бога. Бихъ желалъ всички свещеници и учители да научатъ езика на природата и да видятъ, какво пише тя. Азъ проучвамъ всички камъчета, всички рѣкички, всички цвѣтя, и по тѣхъ мога да опрѣдѣля, каква е била природата прѣди 2,000, петь и десетъ хиляди години. Тъй че природата измѣня всѣки день своя костюмъ, затова вие трѣбва да учите, каква е тя днесъ. Настоящето е за праведнитѣ. Христосъ казваше на евреитѣ: „Извадете гредитѣ отъ очитѣ си, защото иначе нѣма да станете народъ“. Но тогавашнитѣ духовници, които бѣха окултисти и кабалисти, казаха: „Така ли! Намѣсто да извадимъ нашитѣ греди, ние прѣдпочитаме тебе да туримъ на тази греда“. Тия ваши греди разпнаха Христа. Той бѣ разпнатъ на двѣ греди: едната мѫжка, а другата женска. Казвате: „Колко е приятно да се минава подъ тѣзи греди“! Христосъ казва: „Ако махнете частната собственость между братя и сестри, вашиятъ умъ и духъ ще бѫдатъ свободни, за да можете да станете добри хора“. Ако всички жени на бѣлата раса се проникнатъ отъ тази идея, то въ 100 години биха потикнали човѣчеството 4—5 хиляди години напрѣдъ. Но умъ трѣбва, а като нѣма умъ, нѣма това съзнание у хората, бѣсятъ единъ слѣдъ другъ, рѣжатъ имъ главитѣ. Сега и на поповетѣ рѣжатъ главитѣ. Искамъ да разбирате това, което говоря. Азъ говоря принципално, а не за хатъра на този или онзи, и разглеждамъ въпроса въ широкъ смисъль. Съ клане свѣтътъ не може вече да се поправи. Азъ не съмъ отъ тѣзи, които може да колятъ и бѣсятъ. Всички да знаятъ това. Отсега нататъкъ мене нѣма да разпъватъ. Вие сами ще се разпъвате единъ другиго, докато се просвѣтите. Христосъ казва: „Лицемѣре, извади гредата отъ окото си“ Отъ всичко говорено, не схващайте нѣщо обидно, това е законъ за небето. Като минемъ прѣзъ границитѣ на духовния животъ, ще оставимъ гредата тукъ на земята. Казватъ за нѣкого: „Той замина за онзи свѣтъ“. — Не, той не е заминалъ още, още е тукъ на земята, затова трѣбва да му даватъ и по малко житце. Затворътъ е астралниятъ свѣтъ. Той заминалъ тамъ съ своята греда. А сламкитѣ въ нашитѣ очи сѫ всички малки недостатъци, които сѫществуватъ у насъ. 3а нѣкои казватъ, че много обичали да говорятъ, не знаели, какъ да си държатъ устата, не знаяли, какъ да се обличатъ, не ставали сутринь рано, не работили много и т.н. Всичко това сѫ малки недостатъци, много малки погрѣшки, това сѫ сламки въ очитѣ на хората. Нима съврѣменнитѣ хора работятъ? Това не е работа, то е мѫчение, трудъ. Работата се върши винаги съ любовь, трудътъ служи на дълга, а мѫчението става чрѣзъ насилие. Причина за всичко това е тази собственость. Жената, която е внесла този навикъ въ свѣта, е виновна за това зло. Всички жени учатъ дѣцата си и казватъ: „Гледайте да станете по богати, повече приходи да имате, искайте отъ мѫжетѣ си всичко, каквото ви трѣбва, не имъ казвайте всичко, дръжте се въ резерва и т.н“. Затова жената почва да иска това онова отъ мѫжа си, безъ да се интересува отъ неговото положение, а той се вижда въ чудо и не знае, какъ да я задоволи. Какво става тогава? Единъ гъркъ въ Бургазъ се оженилъ за една много богата гъркиня. Тя му донесла 4,000 лири. Като се оженили, тя започнала да иска да ѝ се купи това-онова, харчила безразборно. Не минаватъ двѣ години и всички пари, които тя донесла, се изхарчили. Мѫжътъ ѝ държалъ смѣтка за всичко, което тя харчила, когато смѣтката достигнала 4,000 лири, той ѝ казалъ:„Паритѣ, които ти донесе, се свършиха вече. Затова, иди да искашъ отъ баща си, и ако той ти даде още, купувай си, каквото ти е потрѣбно“. Кагато кажатъ, че нѣкой напусналъ жена си, казвамъ: „Изхарчилъ е човѣкътъ всичко, което тя е донесла отъ баща си, и понеже нѣма повече, той иска разводъ“. Защо не може да живѣятъ заедно? — Защото жената има голѣма греда въ окото си, иска да го обсеби, да не мисли за никоя друга жена, цитира му стихове отъ Писанието, които сѫ въ неинъ интересъ. Казва му: „Първата клауза въ Писанието е, че човѣкъ ще напусне баща си и майка си и ще се прилѣпи къмъ жена си“. Да, но кой баща и майка? Христосъ казва: „Човѣкъ, който се жени, ще напусне тѣзи свои майка, баща, братя и сестри, които сгрѣшили въ рая, и така ще се прилѣпи къмъ жена си“. Тежко и горко на онзи, който, като се жени, не се откаже отъ своитѣ майка и баща, които сѫ сгрѣшили въ рая. Слѣдователно, вие, като християни, трѣбва да прѣмахнете частната собственость. Частната собственость е едно зло, както за всѣки човѣкъ, който иска да се развива, така и за всѣки окултистъ, мистикъ специално, който иска да проучва тайнитѣ на природата. Частната собственость е велико зло. Азъ не подразбирамъ държавния строй, но който иска да разбере човѣшкия животъ, трѣбва да се откаже отъ частната собственость. Това не значи, че трѣбва да сме мързеливи, но да се научимъ да работимъ. Жената не трѣбва да чака да донесе нито баща ѝ, нито мѫжътъ ѝ, а да се надѣва на своитѣ сили. Мѫжътъ не се е оженилъ, за да донася въ кѫщи. Това не е женитба. Истинската женитба е сдружаване между двама млади, да работятъ идейно. Ако жената разбираше така брака, тя би се старала да облекчи мѫжа. А какво става днесъ? — Жената не изпълнила своята работа, не изпълнила своя дългъ и затова, като се върне мѫжътъ отъ работа, започватъ разправиитѣ и недоразуменията. Законътъ за частната собственость е за сегашнитѣ, които се женятъ. Казвате: „Тѣзи млади се обичатъ много“. Защо? - Защото момъкътъ е богатъ, има положение и ще достави всичко, което е необходимо на жена си; или пъкъ тя е богата, та ще може споредъ нея да напрѣдне и мѫжътъ ѝ. Ако момъкътъ е бѣденъ, момата не го обича. По причина на тѣзи криви разбирания се явяватъ разнитѣ нещастия. Божествениятъ законъ ще асимилира старитѣ материали и ще ги прѣустрои. Вѫгленътъ може да стане диамантъ, като прѣустрои частицитѣ си така, че да се сгъстятъ, да се кристлизиратъ, и тогава да мине въ нова форма. Слѣдователно, и нашиятъ животъ трѣбва да мине прѣзъ огънь, да се прѣустрои и прѣкристализира, и тогава ще добие нова форма. Тогава ще имаме и по-хубави кѫщи. Ще дойде день, когато, слѣдъ като живѣемъ по 10 години въ една кѫща, ще я съборимъ, за да направимъ нова. Старата кѫща, въ която сме живѣли 10 години, е пълна съ лоши мисли. Като се каратъ мѫже и жени, трѣбва да изгорятъ старата кѫща и да направятъ нова; като се скаратъ учители и ученици въ едно училище, трѣбва да изгорятъ това училище и да направятъ ново. Така трѣбва да се постѫпва и въ църквитѣ. Ново училище, нова църква — това е Христовото учение. Да извадите гредата — това е новото учение. Тъй пише Господъ: „Ако искате да подобрите живота си, ще трѣбва да съборите всичко и ще градите на нови правила, безъ да оставяте гредата въ окото си“ Тогава вашитѣ схващания за природата, вашиятъ общественъ животъ ще се подобрятъ, и домоветѣ ще се подобрятъ. Като се върнете въ кѫщи, ще кажете- „Отъ днесъ започвамъ да вадя гредата отъ своето око“. Но гредата не се вади съ единъ калемъ, а много пѫти ще изваждате. Трѣбва верижно изваждане. Като научите този законъ на изваждането, ще дойдете до процеса на умножаването. Тогава ще разберете и закона: „Плодете се и множете се“. Първиятъ процесъ, на събиране, е дошелъ въ свѣта съ Адама, а вториятъ процесъ, на изваждане, е дошълъ въ свѣта съ Ева, затова Господъ е създалъ жената чрѣзъ изваждане реброто на Адама. Коя жена? — Райската жена, която обичала да има сношение съ „онзи“. Слѣдователно, мѫжетѣ ще се научатъ да изваждатъ женитѣ си. Женитѣ ще се научатъ да изваждатъ синоветѣ и дъщеритѣ си, затова тѣ раждатъ. Раждането е законъ на изваждане. Съ този законъ Господъ учи женитѣ на изваждане и ги пита: „Искате ли другъ пѫть да имате собствености?“ Като ме слушате, ще си кажете: „Ето единъ човѣкъ, който нарушава закона за собственостьта, учение, което е сѫществувало отъ 8,000 години“. Не, този законъ е насаденъ отпослѣ, а въ природата той нѣма никаква основа. Земята е наша, и ние можемъ да разполагаме съ нея. Ако обичаме братята и сестритѣ си, ние може да разполагаме съ това, което тѣ иматъ. Ако не ги обичаме, явява се законътъ за частната собственость. Частната собственость е дошла, когато любовьта е прѣстанала да дѣйствува. Въ врѣме на раздори, жената казва: „Ще се разведа съ него, но ще го накарамъ да ми плаща“. Хора, които не изискватъ отъ живота нищо особено, може да живѣятъ съ тази идея за частната собственость; но тѣзи, които искатъ да разрѣшатъ тайнитѣ на природата, да проучатъ своето сѫществуване и смисъла на живота, за тѣхъ частната собственость е голѣма спънка, голѣмо зло. Трѣбва да прѣстанете да се осигурявате, а да работите. Човѣкъ може да си създаде нѣкаква работа, която да го задоволява. Но вие ще възразите: „Господъ дава, но въ кошара не вкарва“ Тази поговорка е създадена слѣдъ съгрѣшаването на Ева. Частната собственость, това е кошарата. Ева е скрила тази поговорка. Тази поговорка се подразбира така, че, ако искате да имате частна собственость, трѣбва сами да си вкарате овцитѣ въ кошарата. Господъ всѣкога дава богатство, но въ частната собственость не вѣрва. Днесъ хората се възхищаватъ отъ тази поговорка. Азъ намирамъ, че тя е човѣшко изобрѣтение. Христосъ казва: „Извади тази греда“, т.е. частната собственость, отъ окото си, никаква кошара не ти трѣбва“. Христосъ те извежда отъ кошарата и ще те заведе на паша. Това показва, че той не вѣрва въ частната собственость. И всички християни, които вѣрватъ въ частната собственость, иматъ църкви, секти и пр. Въ религиозно отношение тѣ считатъ, че трѣбва да се дѣлятъ на будисти, брамини и др, което показва, че вѣрватъ въ частната собственость. Азъ вѣрвамъ само въ единъ великъ божественъ принципъ, но въ никакви форми не вѣрвамъ. Господъ е създалъ принципитѣ, а формитѣ ние създаваме. Самъ си правя моето гърне, но не вѣрвамъ въ никакви гърнета. Днесъ хората се молятъ на гърнетата си. Като си направятъ кѫща, започватъ да ставатъ смѣли и да вѣрватъ, като си казватъ: „Вѣрвамъ вече въ Бога и мога да се кръстя“. Да пази Господъ кѫщата ми, другъ да не ми я вземе“, за това се кръсти той. Такъвъ човѣкъ не вѣрва въ Бога, а въ кѫщата си. Азъ не се кръстя по този начинъ и казвамъ на Господа:„Господи, нѣма защо да пазишъ моята частна собственость, азъ не я признавамъ, не вѣрвамъ въ нея, прости ме, че толкова пѫти съмъ се кръстилъ и съмъ Те задължавалъ. Азъ искамъ, заедно съ Тебе, да ходя свободно по онѣзи бистри, пѣнливи потоци, по зеленитѣ и росни ливади, по кичеститѣ ѝ гѫсти гори, да разсѫждавамъ и да бѫда свободенъ гражданинъ на цѣлата земя“. — Само така ще разберете Христа, само така ще бѫдете близо до Него. Като ви гледамъ днесъ, не ми се харесватъ очитѣ на всинца ви, извадете отъ тѣхъ гредата! И щомъ извадите гредата отъ очитѣ си, ще дойде Христосъ, вашиятъ пастиръ, и ще ви изведе изъ вашата частна собственость. Ще ви се дадатъ най благоприятни условия за животъ, ще ви създаде нови тѣла, братя, сестри, общества и народи, за да може да живѣете и работите между тѣхъ. Достатъчно сте служили на стария си господарь. Нѣкой изгубилъ кѫщата си, умрѣло му дѣтето, отчайва се и се самоубива. 3ащо постѫпва така? — Защото вѣрва въ частната собственость. Господъ е взелъ сина или дъщеря ти, защото вижда, че не ще може да живѣятъ въ тази кѫща. Когато заболѣе синътъ ти или дъщеря ти, не се страхувай за него; знай, че болестьта е велико благословение за човѣка при сегашнитѣ условия на живота. Съ тия греди юнаци не може да бѫдете. Отсега нататъкъ трѣбва да станете юнаци, герои, но затова трѣбва да се откажете отъ гредитѣ си. Като се върнете у дома си, направете си единъ голѣмъ поменикъ, споредъ който ще изброите всички нѣща, отъ които ще трѣбва да се откажете за въ бѫдеще. Ще изброите всичко, отъ което се отказвате, така: „Отказвамъ се да принуждавамъ мѫжа си да ми донася какво и да е, оставямъ го свободенъ, каквото може да направи споредъ любовьта си; отказвамъ се да карамъ мѫжа си да взима пари на заемъ, да построява кѫща, да ми купува скѫпи дрехи за великъ-день и да задоволява моите капризи, както другъ пѫть; отказвамъ се да ме води въ странство, на курортъ, бани, балове, театри и т.н.; отказвамъ се да принуждавамъ мѫжа си насила да ме обича, оставямъ го свободенъ, както душата му го увлича“. Ще кажете: „Много опасно учение е това!“ Не, досега то е било опасно: колко сълзи сѫ били проливани за това, че мѫжътъ на нѣкоя жена, нейната собсвеность, не я обичалъ! Знаете ли колко този мѫжъ е твоя собственость? Въ една кѫща има много кираджии, тъй че и твоятъ мѫжъ е единъ отъ тѣзи кираджии, на които нѣмашъ никакво право. Турцитѣ казватъ: „Ахмедъ бурада, акълъ дишарда“, т.е. Ахмедъ е тукъ, но умътъ му е навънъ. Мѫжътъ ви, това е неговата сѣнка, но душата му, мисъльта му е отвънъ. Най послѣ, какъ ще искашъ да те обича той, когато и ти не си въ кѫщата си; твоята кѫща е пълна съ кираджии. Днесъ ние сме излѣзли въ частната собственость, за да завладаме свѣта, а съ това сме изгубили висшето. И затова Христосъ казва: „Който намѣри частната собственость, ще изгуби себе си, живота си, а който изгуби частната собственость, ще придобие живота си“. Който е напусналъ учението на частната собственость, той се приближава къмъ Бога и къмъ бѫдещата култура, а който вѣрва въ частната собственость, той се отдалечава отъ Бога. И вие ще вървите по този пѫть; смѣло ще вървите, юнашки ще разрѣшавате този въпросъ. Когато Господъ види, че вие поставяте на лице книгата, въ която ще започнете да бѣлѣжите всички пунктове, по които ще се отказвате, Той ще каже: „Азъ ще помогна съ своитѣ помощници на тази българка, която се заеме съ изваждането на гредата“. Да видимъ, коя е първата българка, която ще се заеме съ тази работа. Азъ зная много, които вѣрватъ въ новото учение и сѫ готови да се откажатъ отъ частната собственость, но въ сѫщото врѣме сѫ осигорени въ много банки. Ние трѣбва да сме вѣрни на единъ принципъ не само по форма, но и по съдържание, и по смисълъ. А днесъ какво правятъ хората? — Спорятъ, дали има Господъ или не, дали има бѫдещъ животъ или не и т.н. Да, има и бѫдещъ, и миналъ, а има и настоящъ животъ. Настоящиятъ животъ е божествениятъ, а бѫдещиятъ и миналиятъ сѫ човѣшкиятъ животъ. Да живѣешъ като човѣкъ съ всичкото си сърце, умъ и душа, това е божественото вѫтрѣ въ тебе, това е настоящето. Това е подразбиралъ Христосъ, като е казвалъ да извадишъ гредата отъ окото си, защото само така ще разберемъ живота, само така ще тръгнемъ по правия пѫть на еволюцията на човѣчеството, по пѫтя на любовьта. И тогава ще можемъ да се разберемъ. Бесѣда, държана на 18 май 1919 година.

От книгата "Сольта".Сила и Животъ.Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Свѣтило на тѣлото „Свѣтило на тѣлото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тѣло свѣтло ще бѫде“ Ев. Матея, 6; 22. Какво е разбиралъ Христосъ подъ думитѣ: „Свѣтило на тѣлото ти е окото“. Споредъ съврѣменнитѣ схващания, окото не може да бѫде свѣтило на тѣлото. Христосъ влага една дълбока идея въ тази мисъль. Онѣзи, които не сѫ проучвали устройството на окото, малко разбиратъ неговото естество. И азъ казвамъ, че даже 1/1000 часть отъ устройството на окото още не е проучена. Ако азъ бихъ се опиталъ да опиша окото, бихъ влѣзълъ въ стълкновение съ всички учени хора. Първата функция на окото е да събира и да разпръсва лѫчитѣ; събира ги отвънъ навѫтрѣ, а отвѫтрѣ ги разпръсква. Когато този процесъ въ живота се измѣни — ако започне да събира лѫчитѣ отвѫтрѣ навѫнъ, а ги разпръска отвънъ навѫтрѣ, тогава се ражда дисхармония въ човѣшкия умъ. Вие имате по двѣ очи, и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христосъ, за дѣсното или за лѣвото“? И наистина, Христосъ не казва, ако очитѣ ти сѫ свѣтли, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттукъ се вижда, че Христосъ говори за едно око, което е вѫтрѣ, въ центъра на мозъка. Това око не е което наричатъ пинелевъ вѫзелъ, а азъ го наричамъ „око на душата“ Христосъ взима думата „око“ въ единиченъ смисълъ, като общъ принципъ, който вкѣючва всичко въ себе си. Когато говоримъ за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко въ себе си. Когато говоримъ за тази единица раздѣлена, размножена въ себе си, разбираме всичкитѣ ѝ проявления въ свѣта. Хората тълкуватъ това подраздѣление различно; ученитѣ хора го наричатъ закони, причини и послѣдствия, еволюция, мисли, чувствувания и т. н. Христосъ казва, че вѫтрѣшното око е едноврѣменно и слънцето на човѣка. И когато човѣкъ изгуби своето слънце, той умира. Съ други думи; когато човѣкъ ослѣпѣе духовно, той умира, а когато прогледа духовно, той оживява. Че тази мисъль е вѣрна, вижда се отъ думитѣ на Христа: „Които чуятъ гласа на Сина Човѣчески, тѣ ще възкръснатъ“. Може да ви се вижда чудно, че не се казва, който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва: който чуе гласа на Сина Човѣчески. Синъ Човѣчески е гласъ на мѫдростьта. Това възкресение не е, което подразбира църквата; то е възкресение, чрѣзъ което се придобиватъ знания за разбиране на законитѣ, по които се управлява свѣтътъ и се развива животътъ. Мисъльта на съврѣменното общество е единична и колективна. Животътъ е започналъ съ образуването на окото. Най- напрѣдъ, когато Господъ създалъ човѣка, Той направилъ окото, а послѣ самия него. Нѣкой може да оспорва това, но азъ ще ви го докажа. Прѣди да роди майката взиматъ мѣрки да наредатъ кѫщата, да стоплятъ стаята, ако е зимно врѣме и т. н. Слѣдователно, онѣзи, които казватъ, че човѣкъ може да живѣе безъ око, поддържатъ, че нѣма разумность въ природата. На туй око, казва Христосъ съотвѣтствува човѣшкото сърце. Между духовното око и сърцето има тѣсна връзка. Това не е само теория но твърдения, които може да се провѣрятъ всѣки день на опитъ. Който не е на правия пѫть, животътъ му е все отъ нещастия и страдания. Ако нѣкой се интересува да знае защо страдаме, бихъ отговорилъ, че страданията сѫ резултатъ на това, че ние сме въ противорѣчие съ духовното око. Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, цѣлото ти тѣло ще бѫде свѣтло. И наистина, ако окото ни е чисто, ние ще виждаме всичкитѣ прѣдмети. Често очитѣ ни се развалятъ отъ храната, която приемаме; ако храната е нездравословна, тя покваря кръвьта, а покварената кръвь поврѣжда очитѣ и става нужда да се правятъ операции. Защо? — Защото животътъ ни не е съобразенъ съ божественитѣ закони. Както въ физическото око се явяватъ наслоявания, по сѫщия законъ и въ духовното ни око се явяватъ подобни наслоявания, които създаватъ нещастия, както за индивида, така и за сѣмейството, обществото, народа и цѣлото човѣчество. Но нѣкой ще каже: „Господъ ще ни спаси“. Всички хора за спасение говорятъ. Нѣма защо Господъ да ни спасява: Той ни е създалъ спасени. И най-глупаво е да говоримъ, че Господъ ще ни спаси. Когато казваме, че искаме да се спасимъ, това показва, че ние избѣгваме отъ Божието спасение, въ рамкитѣ на което се намираме. Що е спасение? — То е свѣтлиятъ животъ на редъ и порядъкъ, но излѣземъ ли отъ него, не ще бѫдемъ вече спасявани отъ Господа, а отъ хората. Тогава нѣма да се раждаме отъ Бога, а като грѣшимъ много, ще бѫдемъ заставени да се прѣраждаме въ плъть и кръвь. Ще обикаляте тогава около нѣкоя жена или мѫжъ, ще ги молите да ви спасятъ, — да ви създадатъ ново тѣло, но това ще бѫде само прѣдговоръ на спасението. Като поживѣете нѣколко години тукъ на земята, ще отидете наново въ пространството, дѣто ще прѣкарате сѫщо извѣстно врѣме и пакъ ще дойдете тукъ на земята. Синъ Човѣчески ще ти проговори и ще ти каже: „Създадохъ ти отново око, гледай този пѫть да не го покваришъ“. Азъ искамъ да извадите отъ това една аналогия за сегашния животъ и да видите, какво ще остане отъ васъ, като изхвърлите всичкитѣ си черупки. Нѣкои казватъ: „Ще умремъ“. — Ще умрете и пакъ ще оживѣете. Орѣхътъ, който стои на дървото, има много облѣкла, но като узрѣе и падне, той хвърля най-горното си облѣкло, а като се посѣе, хвърля и другитѣ си облѣкла, за да може отново да поникне и оживѣе. Свалянето на тия облѣкла не значи смърть, а показва, че си по-близо до живота. Тогава опрѣдѣлямъ живота по два начина: физическиятъ животъ постоянно се промѣня и измѣня, а духовниятъ се промѣня, безъ да се измѣня. Всѣки, който се промѣня и измѣня, той е въ рамкитѣ на плътьта, на прѣходното, а този, който се промѣня безъ да се измѣня, той е въ рамкитѣ на духа. Ще кажете: „Какъ е възможно човѣкъ да се промѣня безъ да се измѣня“? — Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ благородникъ, на когото прѣдстои нѣколко пѫти на день да се срѣща съ различни лица. Затова ще бѫда принуденъ да се обличамъ и събличамъ нѣколко пѫти на день съ различни дрехи, споредъ хората, съ които имамъ срѣщи. Сутриньта се обличамъ въ черни дрехи, черна шапка и рѫкавици официаленъ костюмъ. Върна се отъ тази срѣща, слѣдъ обѣдъ ми прѣдстои да се срещна съ по обикновено лице, затова се обличамъ въ бѣли дрехи, бѣла шапка и така излизамъ. Който ме срещне този день, ще пита: „Кой е този господинъ, който се облича по нѣколко пѫти на день съ различни дрехи“? — Това е господинътъ съ многото костюми, който постоянно се мѣни, но не се измѣня. Това е свойството на човѣшкия духъ да се мѣни, но да не се измѣня. Когато дойдемъ, обаче, до онова вѫтрѣшно състояние, когато се измѣняме вътрѣшно, тогава изгубваме своята индивидуалность, изгубваме това, което сме спечелили. Това азъ наричамъ законъ на падането. Лѫчитѣ, които се проектиратъ като извѣстна енергия, съ падането на земята, оставатъ на нея дълги години, докато дойде день да се върнатъ при своя баща, отъ който сѫ излѣзли. Защо тѣзи лѫчи излизатъ отъ Бога? — Защото и тѣ сѫ съгрѣшили. Ако тѣ не бѣха грѣшни, вие не щѣхте да усѣщате това парене и изгаряне, а щѣха да прѣдизвикатъ една нѣжна свѣтлина и приятна топлина. Тъй че, тия лѫчи, които сѫ паднали веднъжъ на земята, колкото и да сѫ свѣтли, и тѣ сѫ съгрѣшили, тѣхното око е хванало малко мрѣжа. Тия лѫчи сѫ живи, и вие ще се чудите, какъ е възможно да живѣе свѣтлината? Този въпросъ ще оставя да го разрѣшите вие. Човѣкъ самъ по себе си е единъ божественъ лѫчъ. Съврѣменната биология казва, прѣзъ колко стадии е миналъ човѣкъ, докато достигне това състояние, въ което днесъ се намира. Той е миналъ прѣзъ много видоизмѣнения, клѣткитѣ му сѫ прѣтърпѣли много дѣления и най-послѣ имаме окончателната форма, която пакъ продължава да се видойзмѣнява. Всичко това е станало отъ потика на тая жива свѣтлина. Ако проучите подробно развитието на човѣка, ще видите, колко струва неговото устройство, колко скѫпи сѫ материалитѣ, отъ които е образувано неговото тѣло и тогава никога не щѣхте да грѣшите и не бихте допуснали нито една лоша мисъль или желание. Нѣма по-голѣма заблуда отъ тази, да мислите, че човѣкъ, като грѣши, не врѣди на спасението си. Въ какво се състои грѣхътъ? — Грѣхътъ се състои въ това, че мислимъ, какво придобититѣ нѣща могатъ да ни доставятъ по-голѣмо щастие. Но съ това ние се ограничаваме, и завистьта става нашъ спѫтникъ. Всички християни, отъ различнитѣ школи, искатъ свобода, пари, за да живѣятъ за смѣтка на другитѣ. Е добрѣ, въ началото на XIX вѣкъ френската революция даде свобода на народитѣ, но каква свобода иматъ днесъ? Може ли да се нарече това свобода? Говоримъ за свобода, за това, че жената се е подигнала въ умствено отношение, че заема по-добро положение въ обществото и т.н. Но какво е това повдигане на човѣчеството прѣзъ тѣзи 2000 години? — То се равнява на 1/50-милионна часть отъ милиметра. Такъвъ е резултатътъ на усилената дѣйность на цѣлото човѣчество. Като знаете това, изчислете, колко е вашиятъ ефективъ въ това общо развитие. Подигнете това число въ 10 степень и така ще намѣрите коефициента на вашето съзнание, на вашата култура и развитие. Само, по този начинъ ще може да проучаваме божественитѣ нѣща. Това слънце, т. е. божествениятъ стомахъ на слънчевия логосъ (тъй се нарича по теософски), свѣти и ни дава всичката топлина. Всѣки човѣкъ си има свое слънце, което, по сѫщия законъ, се намира въ човѣка, въ залѣзването си или въ изгрѣва си. Случва се нѣкога, вънъ е зима, много студено, а вѫтрѣ, вашето слънце е въ пролѣтьта си; нѣкога въ физическия свѣтъ е топло, а вашето слънце не съотвѣтствува на него и вие усѣщате една студенина. Това може да се обясни по различни начини. Нѣкога вие не сте разположени духомъ, азъ казвамъ тогава, че вашето слънце не е на мѣстото си. Нѣкой пѫть въ вашето слънце има петна, тъй както и въ физическото слънце. Какъ обясняватъ тѣзи петна? Съврѣмемнитѣ учени хора обясняватъ, че на слънцето нѣкога се е образувалъ единъ тъменъ пластъ, то изгубило всичката си топлина, вслѣдствие на което на земята настаналъ ледениятъ периодъ. Азъ него твърдя, това сѫ научни теории. Споредъ тѣхъ, въ слънцето е станало нѣкаква промѣна; кората му се разпукала, слънцето започнало сегашната си дѣйность, станали потопи и се образувалъ днешниятъ свѣтъ. Отъ разтопяването на леденитѣ пластове е станалъ потопътъ. Въ бѫдеще вие ще провѣрите това. Христосъ казва, че свѣтило на тѣлото ти е окото, и ако окото ти бѫде чисто, цѣлото ти тѣло ще бѫде свѣтло. Когато Христосъ казва, че тѣлото ти ще бѫде свѣтло въ зависимость отъ чистотата на окото ти, Той разбира, че въ тебе ще има онзи божественъ животъ, който ще ти дава всичката възможность да се развивашъ и да не бѫдешъ дребнавъ. Сегашнитѣ хора мязатъ на малки бубулечки, мислятъ, че сѫ много учени и силни хора. Когато нѣкому е пълна кесията, той разрѣшава важни въпроси; но изгуби ли паритѣ, изгубва съ това и силата си. Другъ нѣкой критикува съ своя малъкъ мозъкъ всичко, което Богъ е създалъ казва, че не е добрѣ направено това онова, а туй, което неговата малка земя е направила, е добро. Знаете ли, колко голѣма въ дължина и въ широчина е земята (главата) на българина? — въ дължина е най-много 21 с. м, а въ широчина — 16 с. м. Е, и съ тази величина на своя умъ, българинътъ иска да прѣустрои цѣлия общественъ строй и да говори за всичкитѣ велики тайни! Това е не само съ българина, но и съ всѣки човѣкъ. Защо умиратъ хората? — Отъ малко умъ, отъ малко храна, отъ малко въздухъ, отъ малко кръвь. Подъ думата „кръвь“ подразбирамъ божествения животъ. Да имашъ кръвь, значи да имашъ този чистъ неопетненъ божественъ животъ, който не трѣбва да бѫде нито горчивъ, нито сладъкъ. Отношенията въ живота сѫ такива ако единъ човѣкъ въ единъ животъ е горчивъ, въ другия ще бѫде сладъкъ, а ако въ този животъ е сладъкъ, въ слѣдния ще бѫде горчивъ. Въ духовенъ смисълъ топлината азъ уподобявамъ на обичь, свѣтлината — на истина, а въздухътъ — на човѣшката мисъль. Както въздухътъ влиза въ бѣлитѣ дробове, окислява кръвьта и я прѣчиства, по сѫщия законъ въ мозъка влизатъ мисли, които прѣчистватъ човѣшкитѣ желания. Желанията сѫ човѣшката кръвь. Като разберемъ така тази наука, ще може правилно да я приложимъ въ устройството на обществото и съ това ще може да прѣмахнемъ още въ самото начало всичкитѣ злини въ живота. Хората казватъ, че всѣко нѣщо сѫ има причинитѣ и послѣдствията. Питамъ: „кои сѫ побужденията на извѣстни причини“? Нѣкои казватъ: „Еди-кой си убилъ нѣкого отъ голѣма умраза“. Добрѣ, но защо го мразѣше толкова много? Другъ пѫть казватъ, че еди-кой си обичалъ много нѣкого. Защо го обича? Ако причината да мрази и да обича нѣкого е една и сѫща, тя произлиза отъ Бога. Щомъ не е една и сѫща, не произлиза отъ Бога. Тѣзи причини сѫ слѣдствие отъ нѣкой другъ животъ. Мнозина говорятъ за законитѣ въ природата и обществото и казватъ, че този свѣтъ е свѣтъ на закони между законитѣ има извѣстно съотношение, но тѣ показватъ, че сѫществата, които се управляватъ отъ закони, не живѣятъ въ миръ. Не само ние, но и по-висши сѫщества отъ насъ, които сѫ въ слънчевата система, и тѣ не живѣятъ въ миръ. Ето защо Богъ е поставилъ извѣстни ограничения, извѣстни разстояния между тѣхъ, за да нѣма споръ. Между системата на алфа-центорисъ и нашата система има едно разстояние отъ 25 билиона мили. Това пространство е толкова голѣмо, че въ него може да се поставятъ още 3000 системи като нашата. По този начинъ тѣ не може да се каратъ. Когато Господъ иска да направи хората добри, Той ги поставя на такова голѣмо разстояние. Ако ме пита нѣкой: „На какво разстояние трѣбва да сѫ мѫжътъ и жената единъ отъ другъ?“ Ще отговоря: на 25 билиона мили. Числото 25 е образувано отъ 2 и 5, сборътъ на които дава 7. Числото 7 е съвършено, то подразбира закона на хармонията, но съврѣменнитѣ хора съ своето учение до извѣстна степень сѫ развалили всички прѣгради, които Богъ е поставилъ между едно и друго сѫщество. Защо? — Жената иска да обсеби мѫжа, да го владѣе. Че какъ ще може да го обсеби, когато той е далечъ отъ нея на 25 билиона мили. Днесъ хората търсятъ начини, какъ да си влияятъ единъ на другъ — Да, може да влияешъ, но никога не можешъ да владѣешъ. Всѣки, който се опитва въ това, той може да завлада само себе си. Желанието за владение се вижда и въ нѣкои религиозни общества. Едно ново течение иска да завладѣе друго, да го прѣтопи въ себе си. Единъ народъ иска да завладѣе другъ. Хората умиратъ все отъ тази лакомия, да иматъ много. Онзи, който иска много, не разбира божественитѣ закони. Не трѣбва да искаме много, защото имаме повече, отколкото ни трѣбва. Сегашнитѣ хора, макаръ че иматъ толкова малко мозъкъ — 16 с. м. на широчина и 21 с. м. на дължана не сѫ го обработили, както трѣбва. Земята на човѣка не е обработена. У българитѣ, напр, е обработено отпрѣдъ на мозъка едно пространство само отъ 6—7 с. м. и тѣ мислятъ, че сѫ носители на велика култура. Питамъ ви: какво може да построишъ на такъво малко пространство, отъ 6 с. м. височина и 12 с. м. широчина? Слѣдователно, всички ние живѣемъ въ закона на илюзиитѣ мислимъ, че всичко знаемъ. Казвате: „Намъ не ни трѣбва никаква философия“. Не, има една философия, философията на твоето око, на твоята душа, и нея трѣбва всички да знаете. Въ какво се състои разбирането на този законъ? Когато човѣкъ проектира една мисъль по божественъ начинъ, тя вече твори у него. Възприеми една божествена мисъль, безъ каква да е користолюбива цѣль, изслушай нейнитѣ упѫтвания, и ти ще придобиешъ всичко, което пожелаешъ. Като казвамъ, че ще придобиешъ всичко, което желаешъ, разбирамъ това, което се промѣня, но не се измѣня. Тогава ще живѣешъ въ една непрѣривна връзка на любовьта. Като говоря за любовь, не разбирамъ вашата, човѣшката любовь. Вашата любовь е като тази между пѣтлитѣ и кокошкитѣ. Хвърлятѣ малко жито или царевица на кокошкитѣ и пѣтлитѣ, тѣ всички се събиратъ заедно да ядатъ, но остане едно двѣ зрънца, веднага пѣтелътъ разгонва кокошкитѣ и изяжда самъ послѣдното зрънце. До послѣдното зрънце бѣше тѣхната любовь. Всички общества, били тѣ религиозни или свѣтски, живѣятъ, къткатъ се като кокошки и пѣтли, живѣятъ въ миръ и любовь, но дойде ли послѣдното зрънце, казватъ: „Хайде сега на страна“. Пѣтелътъ изкукуригва и казва: „Кокошки на страна отъ мене, вие трѣбва да знаете да пѣете като мене“ Що е пѣенето? Да пѣешъ, значи да можешъ да мислишъ. Докато вѣрваме въ лъжливитѣ обещения на хората, всѣкога ще бѫде така, всѣкога ще бѫдемъ изпъждани отъ мѣстото, дѣто сѫ ни повикали по рано: Така се лъжатъ моми и момци. Нѣкои момъкъ започне да лъже момата, че ще ѝ купи това онова, ще живѣе добрѣ съ нея и т. н. Момата вѣрва. На друго мѣсто момата лъже момъка. Въ съврѣменното общество ние не говоримъ на истински езикъ. Като се върнемъ у дома, ние казваме: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде много откровенъ, да не вѣрва на хората“. — Прѣди всичко ти трѣбва да бѫдешъ човѣкъ, да живѣешъ тъй, както Богъ те училъ едно врѣме, да не чакашъ никакво благо отъ никого, да уповавашъ на Бога, на своята душа, а послѣ на ближнитѣ си. Когато Христосъ казва, че ако окото ти е чисто, цѣлото ти тѣло ще бѫде свѣтло, Той разбира, че ако окото ти е чисто, ще видишъ най-напрѣдъ Бога, послѣ своята душа, а най-послѣ своитѣ ближни. Ако окото ти не е чисто, ще започнешъ по обратенъ процесъ: ще видишъ най напрѣдъ ближнитѣ си послѣ себе си, а най-послѣ Бога, а съ това ще обърнешъ свѣта съ главата надолу. Питамъ васъ, които сте събрани тука: „Кой ви даде животъ? Баща ви ли и майка ви? Кои сѫ вашитѣ баща и майка? Записали ли сте името имъ съ златни букви, ще намѣря ли нѣщо отъ тѣхъ, ако дойда у васъ, или само дрехитѣ и нѣкой портретъ имате? “ Въ това отношение ние приличаме на старитѣ евреи. Тѣ измѫчваха, убиваха своитѣ пророци, притриваха главитѣ имъ съ трионъ, а слѣдъ смъртьта имъ правеха паметници и ги величаеха. Така постѫпиха и съ Христа, а днесъ паметници му строятъ и пѣсни Му пѣятъ. И въ църквитѣ все пѣсни пѣятъ за Христа, а навънъ нищо не се чува за Него. И ние пѣемъ, пѣемъ за Бога, но когато дойде въпросъ да се замислимъ и за ближнитѣ, веднага прѣдпочитаме себе си. Господарьтъ третира злѣ слугата си, обира го, а съ това се създаватъ отношения на буржоа и пролетарии. И еднитѣ и другитѣ не се разбиратъ. Господъ не е създалъ нито буржоа, нито пролетарии, а човѣци. Като ви говоря, азъ не искамъ съ това да ви морализирамъ, защото морализирането не е нѣщо хубаво, то е дресиране на човѣка. Азъ ви говоря върху единъ божественъ законъ, за да знаете, какъ да раждате дѣцата си. Когато ги викате тукъ на земята, ще трѣбва да имъ кажете всичко истинно. Знаете ли какъ сѫ раждали хората прѣди грѣхопадането? Мѫжътъ и жената тогава сѫ водили чистъ, дѣвственъ животъ. Мѫжътъ е познавалъ само една жена, и жената само единъ мѫжъ; не сѫ се женили, както сега, по нѣколко пѫти. Нѣкои ще ме запитатъ: „Като е тъй, по колко дѣца трѣбва да раждаме?“ — Само едно. Защо? — Защото Господъ има само единъ, единороденъ синъ. Господъ казва на хората „Ако искате да живѣете добрѣ, вашиятъ синъ трѣбва да бѫде готовъ да напусне свѣта и да помага на своитѣ братя и сестри, тъй както Христосъ се пожертвува за човѣчеството“. Като синове и дъщери на вашитѣ майки, вие не сте готови да служите на човечеството. Ще кажете: „И ти, който проповѣдвашъ, не си готовъ“. — Прави сте, азъ сега се приготовлявамъ. Докато не се свърши окончетелно една работа, тя още не е готова. За тази работа, върху която сега работя, ми сѫ потрѣбни най-малко 10 милиона години, за да я докарамъ поне до единъ край. На мене ще трѣбватъ толкова години, и на васъ по толкова, и работата ще се свърши. Ще кажете: „Е, колко дълъгъ периодъ отъ врѣме е потрѣбенъ“! То е кѫсъ периодъ. Това врѣме е само една приятна разходка за човѣшкия духъ, защото врѣмето и пространството иматъ отношение къмъ ограничения животъ. Единъ светия, който живѣлъ въ единъ манастиръ, мислилъ дълго врѣме за онзи свѣтъ и си казалъ: „Какво ще правятъ хората на небето; година, двѣ ще прѣкаратъ хубаво, ами послѣ“? Единъ день въ манастира прѣлетѣло едно много хубаво птиченце и светията пожелалъ да го хване. Започналъ да го гони, тичалъ дълго врѣме подиръ него. Изведнъжъ му дошло на ума, че закъснѣлъ. Като се върналъ въ манастира, намѣрилъ голѣми прѣобразования, голѣми промѣни въ хората, и никой не го позналъ. Този светия е изгубилъ 400—500 години, за да гони едно птиченце, а колко години ще сѫ потрѣбни за нѣкоя велика мисъль? Така че, когато животътъ е осмисленъ, той никога не омръзва. Когато чакате вашия възлюбленъ, врѣмето тече много бавно, но когато чакате опрѣдѣления часъ, за да ви обѣсятъ, той дохожда много скоро. Ние изпитваме нѣщата споредъ нашето вѫтрѣшно състояние. Христосъ казва, че ако вашето око е чисто, вие нѣма да забѣлѣзвате какъ минава врѣмето. Вие ще се радвате. Днесъ кога се радвате? — Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракатъ вилици, зачукатъ се чаши, пие се за здраве, за хаиръ на мира. Да, но тѣзи кокошки и агънца сѫ недоволни отъ вашата радость, не я сподѣлятъ. Вашата радость е тѣхна скърбь. Единъ день отношенията ще се измѣнятъ. Отъ вашитѣ тлъстини ще се образува трѣвата, която овцитѣ спокойно ще хрупатъ. Това ще имъ бѫде отплата за тѣхното месо, което вие редъ години сте употрѣбявали. Такъвъ е великиятъ кармиченъ законъ. Христосъ казва: „Като разберемъ така живота, нещастията ще изчезнатъ, и живота ще бѫде свѣтълъ“. Вие не знаете, защо овцитѣ пасатъ трѣвата. Това е единъ врѣмененъ методъ, а за въ бѫдеще, храната може да се възприеме отъ цѣлото тѣло, отъ поритѣ му, безъ да се дъвче. Ще попитате: „Какво трѣбва да правимъ“? — Да държите всѣкога отворено, свѣтло и чисто окото, което Богъ е вложилъ въ вашата душа, за да може да се грѣете на неговата топлина и свѣтлина. Знаете ли, защо сѫществува свѣтската любовь? Когато нѣкой се ожени, българитѣ казватъ, че го е хванала „слѣпата сѫбота“. Защо се говори така за любовьта, за женидбата? — Това показва, че тази любовь не произтича отъ духовното око, а е слѣпа. Затова, именно азъ наричамъ свѣтската любовь любовь на слѣпи хора. Често мома и момъкъ се хващатъ подъ рѫка. Какво означава това нѣщо? — Това показва, че единиятъ отъ тѣхъ е безъ око и затова има нужда да го водятъ подъ рѫка; ако и двамата иматъ това око, не се позволява да се хващатъ подъ рѫка. Нѣкой ме пита: „Да хвана ли жена си подъ рѫка“? — Щомъ е слѣпа, ще я хванешъ но ако има око, ще ѝ кажешъ: „Жено, отъ мене до тебе разстоянието трѣбва да бѫде единъ метъръ“ — този е спасителниятъ моментъ въ живота. Слѣдователно, ако нашето око свѣтѣше добрѣ, ние никога не бихме позволили да дойде нѣкой близо до насъ. Ако трѣбва нѣкога да се доближимъ, ще обърнемъ окото си и тъй, на тъмно, ще се доближимъ. Така ние ще трѣбва да образуваме единъ народъ. Народътъ, споредъ мене, е едно велико условие за душата. Тъй че ние трѣбва да използуваме условията, въ които живѣемъ, и никога не трѣбва да критикуваме цѣлъ единъ народъ или цѣло общество. Обществото, народътъ, човѣчеството сѫ условия, създадени отъ Бога, и ние трѣбва да ги използуваме. Отдѣлнитѣ хора може да критикуваме, но не и цѣло общество. Ние трѣбва да използуваме всички условия, които ни дава това око, а то е тѣсно свързано съ човѣшкия умъ, сърце и воля. Христосъ казва: „Ако цѣлото ти тѣло е свѣтло“, то значи: ако използувашъ разумно всички възможности, които сѫ вложени въ тебе, ти Синъ Човѣчески ще станешъ и ще бѫдешъ въ пълна хармония съ Сина Божий. Не може да има култура, не може да има благороденъ свѣтъ, докато съврѣменнитѣ хора не развиятъ въ себе си това вѫтрѣшно око. Това може да ви докажа по единъ естественъ начинъ. Всички растения дължатъ живота си на слънцето. Така сѫщо за да растатъ и да се развиватъ нашитѣ мисли и желания, трѣбва това око да изпраща своята топлина и свѣтлина върху мислитѣ и желанията ни и съ това да ги полива и наглежда. Това око е вѫтрѣ въ мозъка ни. Намѣримъ ли окото, ще намѣримъ и слънцето си. Не мислете, че сърцето е единъ органъ, който изпълнява своя опрѣдѣлена функция. Сърцето е общество отъ най-разумни клѣтки, които извършватъ най-възвишената работа, тѣ извършватъ работата на душата. Прѣпорѫчвамъ ви да развиете това свѣтло око, за да не правите грѣшки въ живота. Азъ уподобявамъ грѣха на зародиша на яйцето, който се крие въ него, вѫтрѣ въ тази черупка. Въ това яйце има всички условия, отъ които може да се развие бѫдещиятъ животъ. За да се развие този животъ, потрѣбно е яйцето да се постави подъ квачката, дѣто като прѣстои 21 день, майка му ще започне да клочи и да му казва: „Когато дойде моментътъ да излѣзешъ, ще пробиешъ яйцето“. Пиленцето протрива стѣната отвѫтрѣ и съ това настѫпва моментътъ на избавлението. Този процесъ настѫпва отвѫтрѣ навънъ. Ние чакаме другитѣ да ни избавятъ. Не оставяйте други да пробиятъ вашето яйце. Подъ това око Христосъ разбира движещето се око, т. е. душата на всѣки човѣкъ, която съдържа въ себе си всички възможности за едно правилно развитие. Ако окото ти е чисто, ще можешъ да разрѣшавашъ правилно всички въпроси, благодарение на свѣтлината, която имашъ. Нашиятъ животъ е въ свръзка съ миналото и бѫдещето. Това, което ви говоря, не е отъ характеръ да ви спаси, ако вие сами не работите; моята проповѣдъ е само едно клокане на квачка. Тогава казвамъ: онѣзи, които сѫ замѫтили и сѫ близо къмъ излизането, нека употрѣбятъ клюнчето си за пробиване стѣнитѣ на яйцето и нека направятъ послѣдни усилия да извадятъ главата си вънъ. Като излѣзатъ пиленцата, квачката казва: „Клокъ, клокъ“, и започва да ги води, да ги учи, какъ да кълватъ зрънцата. Това е божествениятъ естественъ законъ. Ние искаме да дойде съ насъ Господъ, но Той само проповѣдва. Всѣки проповѣдникъ е една квачка. Има квачки, които проповѣдватъ, но нищо не излиза отъ тѣхъ, защото тѣ нѣматъ яйца. Ако си квачка безъ яйца, помоли се на Бога да те насади нѣкѫдѣ. Всѣка майка и баща сѫ квачки. Христосъ казва: „Ако окото ви е непокварено, то ще освѣтява цѣлото ви тѣло, ще разберете смисъла на живота и ще бѫдете въ свръзка съ миналото, настоящето и бѫдещето, а ще бѫдете сѫщо и въ непрѣривна връзка съ любовьта. Но тази любовь, която днесъ господствува въ свѣта — да ви пази Господъ отъ такава любовь! Свѣтската любовь е като една мѫтна рѣкичка, която полива зелето, пипера и другитѣ зеленчуци. Но слѣдъ врѣме и тази мѫтна рѣкичка се прѣцѣжда и прѣчиства. Въ нашето яйце, обаче, не трѣбва да има никакви нечистотии, никакъвъ компромисъ, за да имаме свѣтло бѫдеще. Поне за една година дръжте въ себе си слѣдната мисъль: „Искамъ окото ми да бѫде свѣтло, чисто, за да бѫде такова и цѣлото ми тѣло“. При такова, положение вие бихте спечелили много повече, отколкото ако бихте слушали всички проповѣдници въ свѣта. Онзи слънчевъ лѫчъ, който иде отгорѣ, произвежда много по-добъръ резултатъ отъ всичкитѣ печки въ свѣта. Такъвъ е божествения законъ. Спрете сега ума, мисъльта, волята и сърцето си върху това око и запитайте се всѣки единъ въ себе си, кой день отъ замѫтването сте. Ако сѫ се изминали 10 дни отъ замѫтването, ще кажешъ:„Мамо, още не е врѣме“, На 15-тия день майката започва да клока, но ти ще кажешъ: „Мамо, още не е врѣме“. Като дойде 21-ия день, ще кажешъ: „Мамо, врѣме е вече“. Така и азъ ви казвамъ: клокъ, клокъ, но въ това отношение съмъ профанъ и не зная, въ кой день на замѫтването си е всѣки отъ васъ. Това ще познаете по вашитѣ пориви, желания и мисли. Ако отъ днесъ всички проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии въ цѣла България, па и въ цѣла Европа, започнатъ да мислятъ за това око, щѣхте да видите, какъвъ добъръ резултатъ щѣше да има. Ако българитѣ направятъ първи този опитъ, ще видятъ, какъ въ една година ще има подобрение и въ умствено, и въ душевно отношение. Мислете за окото, за което Христосъ е говорилъ, защото то е въ всички, и въ васъ ще се породи божествена мисъль, обичь и добрина. Когато намѣритѣ това око, ще бѫдете всички безсмъртни: то съживява. Това е искалъ да каже Христосъ. Всѣки, който иска да бѫде безсмъртенъ, да намѣри своето око. Тази е мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ този стихъ. Бесѣда, държана на 11 май 1919 година.

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Изгрѣващото слънце. „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта, за да не остане въ тъмнина всѣки, който вѣрва въ Мене“. Ев. Иоана. 12; 46 Думата „азъ“ отъ прочетения стихъ замѣства сегашната дума духъ. Идеитѣ на старитѣ и младитѣ хора, когато се различаватъ по форма, не се различаватъ по съдържание, а когато се различаватъ по съдържание, не се различаватъ по смисъль, и най-сѣтнѣ, когато се различаватъ по смисъль, не се различаватъ по сѫщество. Тази разлика между млади и стари е естествена. Младитѣ и старитѣ, които наблюдаватъ двѣтѣ фази — изгрѣвaнето и залѣзването на слънцето, иматъ двѣ различни перспективи въ живота. За еднитѣ свѣтлината се увеличава, а за другитѣ — намалява, слѣдователно, тѣ не могатъ да гледатъ еднакво на свѣта, Кажатъ ли хората, че се различаватъ единъ отъ другъ, азъ правя слѣдното сравнение: отъ изгрѣва на слънцето до обѣдъ, хората иматъ единъ видъ идеи, а подиръ обѣдъ, до залѣзъ на слънцето, иматъ другъ видъ идеи. Тъй че, когато хората кажатъ, че се различаватъ, азъ питамъ: „Какви идеи иматъ, идеи на изгрѣващето или на залѣзващето слънце, сутринни или вечерни схващания“? Има друга категория хора, на които идеитѣ се различаватъ отъ залѣзъ-слънце до полунощь и отъ полунощь до изгрѣва на слънцето. Има четири вида хора, които се различаватъ по идеи. Двѣтѣ категории спадатъ къмъ видѣлината, а другитѣ двѣ — къмъ тъмнината. Като говоря за видѣлина и тъмнина, подразбирамъ движението на земята въ нейнитѣ отношения къмъ съзнателния животъ. Има ли движение, ще има и свѣтлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи къмъ центъра, къмъ слънцето. Къмъ него тя се стреми. Движението значи любовь. Любовьта движи всички сѫщества. Когато извѣстна материя има кинетическа енергия, т: е. такава, която произвежда движение, това значи проявление на любовьта въ всичкитѣ ѝ форми. Видѣлината е една отъ формитѣ на любовьта. Христосъ казва: „Азъ“, т. е. „Духътъ“, но не това, което виждате, защото виждате само сѣнкитѣ на нѣщата, просто отражението на свѣтлината отъ повърхнината на тѣлата. Казвашъ: „Видѣхъ единъ човѣкъ на пѫтя“. Какво видя? — Сѣнката му. Отражението на неговото тѣло влиза въ очния нервъ, прави сътресение, произвежда впечатление, проектира сѣнка навънъ и послѣ казвашъ, че си срѣщналъ еди-кой си господинъ. Просто неговата сѣнка ви е срещнала. Питамъ ви: когато изгрѣва слънцето, вие ли го посрѣщате или то васъ? Който привлича, или който се привлича, посрѣща? Това е философия. Когато нѣкой каже, че се движи, искамъ да зная, дали той се привлича или той привлича. Като се движишъ, ти може да си привличанъ, а и да привличашъ. Да привличашъ, е едно, а да се привличашъ, е друго — това сѫ двѣ различни положения. Когато те привличатъ въ движението, ти си ограниченъ, а когато привличашъ, ти си свободенъ. Като казвате, че сте дошли на земята, то е защото тя ви привлича. Вие се привличате отъ нея, приковала ви е тя тукъ и ви държи. Вие ли ходите или тя ходи? — Азъ мисля, че земята ходи въ васъ. Това сѫ само нахвърляни философски мисли. Земята ходи и се движи, Тя е отлична дама, толкова изящно ходене азъ не съмъ виждалъ, не съмъ виждалъ друга дама да ходи тъй гъвко и прилично. Като се движи въ пространството, тя не произвежда никакъвъ шумъ. Никакъвъ прахъ не вдига, както съврѣменнитѣ дами. Земята е толкова учтива, че не иска да събуди никого, като минава, затова никой не я усеща. Понеже тя е впила очитѣ си къмъ слънцето, своя любовникъ. А съврѣменнитѣ госпожи правятъ обратното. Всички, които роптаятъ въ тоя свѣтъ, не сѫ впили своя погледъ или, другояче казано, тѣ сѫ хора безидейни. Като казвамъ безидейни хора, не разбирамъ, че у такива хора нѣма никакви идеи, но тѣхниятъ погледъ, тѣхното движение, тѣхниятъ стремежъ не е тъй фиксиранъ въ извѣстна посока, както на земята. Христосъ като казва: „Азъ дойдохъ“, съ това Той не подразбира идването на единъ човѣкъ, а на една велика идея, и ние се лъжемъ, като мислимъ, че единъ човѣкъ идва или е дошълъ. Дойде нѣкой проповѣдникъ и ние казваме: „Той ще оправи свѣта“. Дойде Христосъ прѣди 2,000 години, и тогава казаха: „Той ще оправи свѣта“, но свѣтътъ пакъ не се оправи, дойдоха слѣдъ него много други, свѣтътъ пакъ не се оправи, споредъ нашето схващане. Защо? — Защото свѣтътъ не се оправя тукъ, а на друго мѣсто. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: когато единъ художникъ рисува една велика картина, дѣ отправя той ума си? — Въ платното и тамъ прави корекция. Идеята въ ума му е съвършена, но като се проектира вънъ, на платното, тя не е тъй съвършена, както въ ума. Слѣдователно, животътъ, който е вѫтрѣ въ насъ, е съвършенъ. Казватъ, че животътъ на едни е свѣтски, а на други — духовенъ. Животътъ, самъ по себе си, не може да бѫде нито свѣтски, нито духовенъ, но когато животинското живѣе въ човѣка, той става свѣтски, а когато човѣшкото се проявява въ човѣка, той става духовенъ. Ако турите въ съвсѣмъ чиста вода нѣкое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкусъ, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива — това не е разбиране — а вие я правите та- кава. Така е и съ хората: едни внесатъ въ чистия, божественъ животъ нѣкой елементъ, който го опорочва и го прави свѣтски, а други внесатъ доброто въ живота, и той става духовенъ. По тази причина нѣкои хора сѫ много духовни А днесъ хората сѫ опорочили живота си, че азъ не виждамъ никаква разлика между духовнитѣ и свѣтскитѣ хора. Когато дойдатъ да защитятъ идеитѣ си и единиятъ, и другиятъ си държатъ кѫщитѣ, взиматъ наемитѣ си. Единиятъ минава за сладъкъ, а другиятъ — за горчивъ; горчивиятъ е такъвъ за хората, а не за себе си, и сладкиятъ е сладъкъ пакъ за хората, а не за себе си. Това сѫ понятия на хората Слѣдователно, свѣтлината и тъмнината сѫ два процеса за разбиране на всички сѫществуващи отношения. Свѣтлината е ясно понятие, а тъмнината смѫтно, забъркано понятие за нѣщата. Сега мнозина между васъ минаватъ за свѣтски хора. Въ нѣкои отношения бихъ желалъ да бѫда свѣтски човѣкъ, а въ други — духовенъ. Ако искамъ да си почина, да седна подъ сѣнката на нѣкое гѫсто, сѣнчесто дърво, при нѣкой изворъ, ще бѫда духовенъ. А ако съмъ съ мотиката въ рѫка, ще бѫда свѣтски човѣкъ, защото на много червейчета ще прѣрѣжа главитѣ. За туй духовнитѣ хора не взематъ мотики и носятъ прозвището мързеливци, а свѣтскитѣ — работни. Свѣтскитѣ хора разрешаватъ въпроситѣ съ острието на меча си, а хората на идеитѣ — съ перото си Свѣтскитѣ хора сѫ чернорабочи, пролетарии, а духовнитѣ хора — буржоа. Не е лошо човѣкъ да бѫде буржоа. Слѣдъ като нѣкой е работилъ дълго врѣме на нивата, като пролетарий, послѣ ще си почива и ще стане буржоа, ще оправя свѣта отъ своето становище. За да има редъ въ свѣта, не трѣбва да се почива по-вече, отколкото е потрѣбно, но и не трѣбва да се работи по-вече, отколкото силитѣ ни позволяватъ. Свѣтлината и тъмнината сѫ двѣ фази въ природата, които се смѣнятъ: въ свѣтлината работимъ, а въ тъмнината почиваме; когато работимъ, свѣтлината е отвънъ, а тъмнината отвѫтрѣ, а когато почиваме, свѣтлината е отвѫтрѣ, а тъмнината отвънъ. Само така, като мислятъ и разбиратъ живота, свѣтскитѣ и духовнитѣ хора ще намѣрятъ допирнитѣ точки на съгласието помежду си, да уяснятъ закона на труда. Христосъ казва: „азъ дойдохъ“, т.е. Духътъ е дошълъ. Като дойде духътъ у васъ, той ще ви даде ясна прѣдстава за живота Христосъ е дошълъ за васъ, за да не ходи въ тъмнина всѣки, който вѣрва въ Него Азъ ще взема вѣрата не въ обикновения смисълъ, както я разбиратъ мнозина Вѣра може да има само чистиятъ, безгрѣшниятъ човѣкъ, само той може да вѣрва въ всичко и да не се съмнява въ никого, Това е вѣра, а не „вѣрване“. Вѣрата е качество на ангелитѣ. Нѣкои казватъ: „Азъ имамъ вѣра“. — Не, ти имашъ вѣрване. Твоята вѣра е като паяжината. мѣни се 100 пѫти на день: вѣрвашъ и не вѣрвашъ. Срѣщнахъ единъ день единъ младъ студентъ, който се е занимавалъ съ извѣстни окултни науки и ми казваше, че той вѣрвалъ, че има Господъ. Но послѣ, като почналъ да изучва социализма, изповѣда, че стѫпкалъ своята идея за Бога и сега вече станалъ човѣкъ. Подъ думитѣ „стъпкалъ своя богъ“, азъ разбирамъ, че е стъпкалъ своя егоизъмъ. Когато нѣкой каже, че вѣрва въ бога, то значи, че вѣрва въ себе си и се счита за божество. Всички съврѣменни хора сѫ „божества“. Тъй че еднитѣ или другитѣ, които казватъ, че вѣрватъ или не вѣрватъ въ бога, то значи, че еднитѣ сѫ доблестни да заявяватъ, че вѣрватъ въ себе си като божества, а другитѣ криятъ това. Свѣтътъ днесъ е пъленъ само съ божества, съ христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т. н. Свѣтътъ страда отъ тѣхъ. Нѣма го още истинския Господъ! Кѫдѣ е той? Ето кѫдѣ е: въ онзи моментъ, когато въ душата си възлюбишъ всички хора, този Господъ ти е испратилъ единъ лѫчъ. Когато всички противорѣчия изчезнатъ отъ твоя умъ, когато ти съзнаешъ своята длъжность и си готовъ да се пожертвувашъ, истинскиятъ Господъ е проговорилъ въ тебъ; ти и Тои сте едно и сѫщо въ тоя моментъ. Христосъ казва: Азъ дойдохъ съ тоя Господъ, Който живѣе въ менъ, дойдохъ съ Него, чрѣзъ него за да дамъ видѣлина на всички, за да повѣрватъ“. Кои? — Онѣзи малкитѣ, чиститѣ души. Колко велико нѣщо е да бѫде човѣкъ чистъ въ свѣта! Върху тази чистота почиватъ всички идеи, всичкото щастие, здраве и цѣлото блаженство на човѣчеството. Ако човѣкъ бѫде чистъ, нѣма да ходи въ тъмнина, ще има ясна прѣдстава за живота и ще може да го нарежда тъй както би трѣбало. Зная двама братя отъ Варна, единиятъ отъ които постѫпи въ военното училище, стана офицеръ и постепенно напрѣдваше въ по-висшъ и по-висшъ чинъ, докато се издигна до чинъ полковникъ. Другиятъ му братъ не свърши нищо и затова постѫпи, като простъ войникъ, да изслужи военната си повинностъ. Единъ день, воиникътъ срѣщналъ брата си на улицата и не му отдалъ честь. Полковникътъ го спира И го запитва, защо не му отдалъ честь. Войникътъ отговорилъ: „Нали си ми братъ, мога и да не те поздравя“? — „Азъ съмъ прѣди всичко офицеръ, а послѣ твой братъ и затова трѣбваше да ме поздравишъ“, отговаря полковникътъ братъ. „Арестувамъ те за два деня“. И сега свѣтътъ е пъленъ съ полковници отвънъ и прости войници отвѫтрѣ, съ буржоа и пролетарии — емблема на свѣтлина и тъмнина. Кога е станалъ буржоа и кога пролетарий? Ти не си роденъ нито буржоа, нито пролетарий, а си роденъ човѣкъ за мислене — да разбирашъ закона на свѣтлината и тъмнината. Свѣтлината подразбира богатство, а тъмнинта — сиромашия, но и въ свѣтлината има различия, има разни степени свѣтлина. Напр, има свѣтлина при изгрѣването на слънцето, има свѣтлина къмъ обѣдъ, а има свѣтлина и при залѣзването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгрѣло, ще гледа на нѣщата по единъ, начинъ, а този, на когото слънцето е залѣзло, ще гледа на нѣщата по другъ начинъ. Днесъ Христосъ разрѣшава единъ великъ общественъ въпросъ — въпросътъ за тъй наречената класова борба. Това не е идейна борба. Тя е сѫщата, която сѫществува отъ 8000 години, изразена въ сѫщото положение: „Слѣзъ ти, да се кача азъ“. Досега сѫ управлявали малцинствата, а въ бѫдеще ще управлява мнозинството. До сега сѫ работели „меншевикитѣ“, а за въ бѫдеще ще работятъ „болшевикитѣ“. Това може да стане. Ще кажете: „Какъ е възможно единъ благородникъ да работи за простия човѣкъ, за пролетария“? Ще ви запитамъ: какъ е възможно майката и бащата, които сѫ буржоа, да работятъ за своитѣ дѣца, пролѣтариитѣ въ свѣта, да ставатъ рано сутринь, да ги нахранятъ, да имъ доставятъ всички срѣдства за сѫществуване, да жертвуватъ за тѣхъ безсъни нощи и т. н.? Родителитѣ знаятъ, че по такъвъ начинъ трѣбва да изпълнятъ задълженията си къмъ своитѣ дѣца, защото единъ день този пролетариятъ ще отмъщава. Майката, която е любовь, работи, сѫщо и бащата — трѣбва тия буржоа да си турятъ прѣстилкитѣ, да шътатъ на проле- тарията, защото този пролетариятъ единъ день ще ги изпѫди отъ кѫщата имъ, ще имъ вземе на сила паритѣ и ще ги кара да работятъ. Това е било и ще бѫде. До кога? Докато изчезне тази класова борба, която е чисто материалистическа. Това е една прѣходна стадия въ живота на човѣчеството Слѣдъ хиляди години, ще дойде друга епоха, когато хората ще живѣятъ по другъ начинъ и тази борба ще се замѣни съ редъ и порядъкъ въ живота. Днесъ ние разглеждаме човѣка въ отношенията къмъ по- добнитѣ му, споредъ изречението: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Обаче, азъ казвамъ, че човѣкъ на човѣка е братъ.Ако вземемъ Дарвиновата теория за произхода на видо- ветѣ, и прослѣдимъ при какви условия се родилъ и живѣлъ вълкътъ, щевидимъ, че първоначално той не е ималъ тѣзи качества въ характера си, които послѣ е развилъ, вслѣдствие на условията, при които е живѣлъ. Вълкътъ прѣдставлява една далечна култура на миналото. И той се проявява сега въ човѣшкото общество и въ живота. Защо? —Защото хората, не разбиратъ ония велики закони, които управляватъ живота. Ще ви прѣдставя фигурално отношенията на хората въ днешния животъ: допуснете, че коренитѣ на едно дърво иматъ дълбоко съзнание въ себе си, и по едно врѣме отъ него се отдѣля едно малко коренче, което върви по своя пѫть, но срѣща голѣми прѣпятствия. Това коренче не може да си намѣри изходъ и затова се връща пакъ при баща си и го прѣкръстосва. Бащата не знае, че това е неговиятъ синъ и започва да се бори съ него. Така днесъ всички хора се борятъ съ себе си, съ своитѣ дѣца, като се мѫчатъ да ги изрѣжатъ и да се освободятъ отъ тѣхъ. То сѫ все сѫщитѣ корени, които сѫ срещнали прѣпятствия въ живота, защото иначе не щѣше да има дисхармония. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да покажа истинския пѫть на всички, коитъ вѣрватъ. и иматъ чистотата на ангелитѣ“. Човѣкътъ още разсѫж- дава, дали ще живѣе слѣдъ смъртьта си или не, дали животътъ има смисълъ или не. Това не е животъ, а само утайки на тъмнината, въ която той живѣе. Единъ е жи- вотътъ, и той не може да умира, нито да се ражда. Ако излѣя водата отъ своята кана, тя умира ли? Каната никога не е била жива и не може да умре. Слѣдователно, въ физическото си състояние човѣкъ е една кана, въ която е налѣнъ животътъ. Каната е само едно условие, а животътъ е всичко. Като се напълни каната, оживява, а ка- то се изпразни, умира. Животътъ въ тѣлото е разнороденъ, а съ смъртьта — еднороденъ. Сегашнитѣ учени казватъ, че материята била еднородна. Това е 50% вѣрно. Отъ еднородното не може да се роди разнообразие. Ако въ боитѣ нѣмаше разнородность, отъ тѣхното еднообразие не би могло да се роди нищо. Що е разнообразие? — Това сѫ всички необходими форми, въ които битието, животътъ трѣбва да се прояви. Животътъ не може да се прояви само въ една форма, а се проявява въ редъ безконечни форми. Когато тия форми се съчетаятъ и дадатъ изразъ на една по-велика форма, казваме, че животътъ е еднороденъ, т. е. всички форми иматъ еднакъвъ стремежъ къмъ проявлението на една по-висша форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна — това не значи, че тя е сама, съ нея има още такива форми, които се съединяватъ и образуватъ други свѣтове. Като изучваме природата, виждаме, че сѫществува този великъ законъ на еднородство и на разнообразие. Това, обаче, не бива да ни спъва. Човѣкъ, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младитѣ; той ще бѫде писатель, поетъ, князъ и ще стои подъ сѣнката долу. А щомъ е пролетариятъ, ще работи, само когато има светлина. Слѣдователно, Господъ създаде свѣта не за буржоата, а за пролетарията, т. е. за работницитѣ, които прогресиратъ. Ще уподобимъ богатитѣ хора на събрано богатство отъ миналото, а беднитѣ хора — на богатство, което се- га се събира. Тъй че богатитѣ хора сѫ на миналото, а бѣднитѣ хора сѫ на бѫдещето. Изберете си тогава: богатъ ли си — ти си човѣкъ на миналото, бѣденъ ли си — ти си човѣкъ на бѫдещето Въ еврейския езикъ има само двѣ врѣмена: минало и бѫдеще. Нѣма настояще. Тѣ казватъ, че всѣко нѣщо, което става, е минало, а което иде, е бѫдеще Настоящето е само единъ прѣходенъ моментъ, то е точка и не заема никакво пространство. Бѫдете прочее, хора на бѫдещето. И тъй Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ свѣтлина на хората; на бѣднитѣ — хората на бѫдещето — за да не ходятъ въ тъмнина, по пѫтя на богатитѣ, т. е, на миналото. Всички грѣхове сѫ грѣхове на миналото Ние носимъ грѣха като сѣнка, и всѣки, който иска да се освободи отъ него, трѣбва да стане човѣкъ на бѫдещето; иначе, той ще носи грѣха си тъй, както змията носи кожата си. Когато нѣкой каже, че иска да живѣе въ бѫдеще, разбирамъ, че той иска да живѣе безъ грѣхъ Когато нѣкой иска да бѫде богатъ, разбирамъ, че той иска да грѣши. И тъй, бѣднитѣ хора сѫ на доброто и на свѣтлината, а богатитѣ хора сѫ на грѣха и тъмнината. Може да ви се видятъ тия думи горчиви, но нека излѣзе нѣкой да докаже, че това не е истина. Азъ не считамъ богатъ човѣкъ само оня, който има пари, но и този, който има знания и сила употрѣбява това не за доброто на своитѣ ближни, а за тѣхното спъване въ зло. Него наричамъ буржоа. Хора, които вършатъ волята Божия, наричамъ пролетарии или хора на бѫдещето Пролетариитѣ наричамъ още пчелички, работници на новата култура. Думата „пролетарии“ е класова, тя не е точенъ изразъ, а трѣбва да се каже работници на новата култура, на новата наука. Коя е новата наука? — Да живѣемъ всички въ свѣтлина, да бѫдемъ всички щастливи и да не разваляме нито своето щастие, нито щастието на другитѣ. Азъ мога само съ двѣ думи да разваля щастието ви и за 100 години да го не намѣрите. Прѣдставете си, че ви извикамъ и поставя срѣщу васъ една бомба съ запалка. Ако експлодира бомбата, какво ще стане съ васъ? Така и въ всѣка ваша мисъль има запалително вещество, което като експлодира, образува всички ония условия, които наричаме зло. Тъй пояснявамъ злото — като материя, която не можемъ да контролираме, Защото не е подчинена на нашата воля. Материята, която е подъ нашата воля и можемъ да я контролираме, азъ наричамъ добро. Външниятъ свѣтъ се контролира отъ друга воля, вѫтрешниятъ отъ нашата. Ако и Господь, който контролира материята отвънъ, изгуби своята нишка, то всѣко сѫществуване би изчезнало А за това трѣбва да държимъ юздитѣ на коня си, защото изпуснемъ ли ги, коньтъ избѣгва и катурва всичко, а отъ това ставатъ и нещастията. Това сѫ общи и прости идеи. Всѣки день вашиятъ конь т. е. вашиятъ умъ, върви съ дигната опашка и уши, смѣлъ е, отъ нищо не се бои, но мине нѣкой покрай него, каже му нѣщо, и той веднага се стрѣсва. Нѣкой богатъ евреинъ върви смѣло по пѫтя, но срѣщатъ го и му казватъ, че му оставатъ още два деня да живѣе. Уплашва се коньтъ т. е, умътъ на този евреинъ, веднага той взима мѣрки, затваря магазина си и казва: „Ще празднувашъ отъ сега нататъкъ“. Така всички хора се плашатъ. Отъ войната до днесъ все слушамъ да се говори какво ще стане съ България. Мнозина се плашатъ повече, отколкото трѣбва. България не е един- ствената величина, има и други величини. Кажете ми, имаше ли българи, сърби, французи, германци, англичани, когато Господъ създаваше свѣта? — Нѣмаше ги, тѣ отпослѣ сами дойдоха. Може да ми възразите, но азъ питамъ: майката ражда ли дѣцата си като професори, учители, свещеници, сѫдии и др.? Тя ражда дѣца, които отпослѣ ставатъ учени, генерали, доктори, инженери и др. подобни по служба. Службитѣ, които изпълняваме въ живота, сѫ разнитѣ роли, които играемъ на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облѣчени въ форми, актйори сме; слѣземъ ли отъ сцената, ние сме вече братя. Като отидемъ на небето, ще се посмѣемъ на тази борба, като си припомнимъ разнитѣ случаи отъ живота си на земята. Съ единъ примѣръ ще ви изясня положението, въ което се намирате. Единъ индуски богъ, като се наситилъ на хубавия си животъ на небето, пожелалъ да му се позволи да слѣзе на земята, да си поживѣе. Позволили му, и той си избралъ формата на свиня и затова се въплотилъ въ едно младо прасенце. Започналъ да живѣе като всички пра- сета, ровилъ се изъ нечистотиитѣ, излежавалъ се на сѣнка и тлъстѣелъ. По едно врѣме се оженилъ, родили му се дѣчица около 10—15; живѣелъ си мирно и щастливо. Почакали го на небето година, двѣ, три, десеть, той не се връща. Повикали го оттамъ, но той не искалъ да се върне. „Менѣ ми е тукъ много добрѣ“, казвалъ. Рѣшили да му взематъ прасенцата, та да го принудятъ да се върне, но и при това нещастие, пакъ не искалъ да се върне. Взели послѣ и жена му, но пакъ не успѣли, той започналъ да си търси друга жена Рѣшили най-послѣ да поразятъ него самия и затова му изпратили тежка болесть, която го и върнала на небето. Като се събудилъ на небето, започналъ да се смѣе на живота си който прѣкаралъ на земята. Много съврѣменни хора иматъ опитностьта на този богъ, но не знаятъ, какво сѫ били по рано. Много хора иматъ опитностьта на този буржоа, роватъ и рѣшаватъ разни въпроси на земята. Идатъ разни нещастия да вразумятъ хората, но като напуснатъ свинската форма, тогава ще разбератъ, какво е било тѣхното състояние. Какво прѣдставлява свинската форма? — Тя е крайниятъ материализъмъ, който сега сѫществува. Въ какво седи той? — Именно въ това: събиратъ се хората и говорятъ за това онова, за онзи свѣтъ, за доброто въ свѣта, но тѣ си иматъ своитѣ гѫски, кокошчици, винце и си живѣятъ широко. Бѣднитѣ хора, като ги слушатъ така да говорятъ, казватъ си: Тѣзи хора все за онзи свѣтъ говорятъ, за Бога живѣятъ,но знаятъ какъ да живѣятъ на този свѣтъ, И така, на бѣднитѣ хора харесва живота на богатитѣ, тѣхния материализъмъ, тѣ го възприематъ като идеалъ и се стремятъ да го постигнатъ. Този идеалъ става прицѣлна точка въ живота на бѣднитѣ и съ това се създава учението за материализма. Бѣднитѣ хора казватъ на богатитѣ: „Ние искаме да живѣемъ като васъ“. Понеже богатитѣ хора станаха причина за отклоняване на бѣднитѣ отъ правилния пѫть, Господъ ще ги тури на тѣхното мѣсто, за да изправятъ грѣшкитѣ си. Такъвъ е законътъ. И за това Христосъ казва: „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта, за да разясня нѣщата“. Въ природата нѣма противорѣчия, но ние сами ги създаваме. Какъ? — Часть отъ материята, която Богъ ни е далъ, ние не може да я управляваме и затова създаваме злото. Всички грѣхове иматъ началото си въ материята. Всѣки грѣхъ има форма. Покажете ми единъ грѣхъ, който да нѣма форма. За нѣкой човѣкъ, казватъ, че е егоистъ. Въ какво се състои егоизмътъ му? — Иска да има кѫщи, пари, да господствува надъ жена си и т. н. За нѣкои хора казватъ, че сѫ алчни, че мразятъ хората и т. н. Всички грѣхове си иматъ своята материална подкладка. Като изгладимъ всички лоши форми, и грѣхътъ ще изчезне. Слѣдователно, лошитѣ форми създаватъ злото, затова се прѣпорѫчва на хората да си създаватъ красиви форми. Събератъ се двама учени и прѣдлагатъ разни теории за слънцето, за неговото състояние и т. н. Други учени започватъ да спорятъ, кое мнѣние е по-вѣрно и се раздѣлятъ, като послѣдователи на единия или другия. Днесъ всички учени спорятъ върху това, кой отъ авторитетитѣ на науката има повече послѣдователи. Двама свещеници се свадятъ, кой отъ тѣхъ да има повече послѣдователи енорияши и т. н. Христосъ и Мойсей не се съгласяватъ, не се споразумяватъ въ свѣта. Христосъ и Мохамедъ нѣматъ съгласие помежду си на земята. Въ свѣта нѣма такъвъ Мойсей, нѣма такъвъ Мохамедъ, нѣма такъвъ Христосъ. Онзи Христосъ, Мойсей или Мохамедъ, които сѫ причина за дѣление на хората, не сѫ служители Божии. Когато човѣкъ е изпратенъ да донесе нѣкоя велика божествена идея, той нѣма право да поробва хората и да търси своето благо.И Христосъ казва: „Азъ, Духътъ, нося тази свѣтлина на хората,които вѣрватъ, т. е., които иматъ чистота“. Сега, на примѣръ, вие вѣрвате ли въ това, което азъ ви казвамъ? — Ще кажете, че не сте го още провѣрили. Ами въ Христа вѣрвате ли? — Вече 2000 години какъ хората провѣряватъ Христа. Колкото вѣрвате въ мене, толкова вѣрвате и въ Христа. Евреитѣ вѣрватъ ли въ Мойсея? Азъ до сега не съмъ срѣщалъ човѣкъ въ свѣта, който вѣрва напълно въ своя учитель. Тѣзи хора, който казватъ, че вѣрватъ въ Христа или въ кого и да е другиго, не говорятъ самата истина Да вѣрвамъ въ Христа, не значи да се изправя въ църквата и да стоя благого- вѣйно, но да бѫда въ такъво разположение, въ такъво състъяние, каквото е ималъ Христосъ въ душата си Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии. Ние трѣбва да живѣемъ въ божествената любовь, въ божествената обичь, въ божествения духъ Сегашнитѣ религии нека останатъ за буржоата, за хората на миналото, а божествениятъ животъ е потрѣбенъ за хората на бѫдещето. Нѣкои мислятъ, че ние искаме да туримъ хората въ ново заблуждение. Далечъ отъ мене такава мисъль; въ мене има любовь, която е движение отгорѣ надолу. Разбирамъ какво е обичь, т е. движение на човѣшката душа отдолу нагорѣ; разбирамъ какво е божествениятъ духъ, т. е. сила, която държи всичко въ хармония Докато вие имате сегашнитѣ религиозни схващания, никога не ще може да се споразумѣемъ съ васъ. Може ли да кажете, като Христа: „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта“? Може ли да бѫдете видѣлина на себе си и на своитѣ близки? Това се изисква отъ всички ви, защото всички можете да станете, въ този смисълъ, спасители на свѣта. Докато очакваме спасението на свѣта отъ единъ човѣкъ, той никога нѣма да се изправи и уреди, а трѣбва всички да се загрижимъ за неговото оправяне и уреждане, а това ще постигнемъ като поддържаме божествения редъ на нѣщата и се стремимъ да не го нарушаваме. Когато нѣкой ме пита, дали вѣрвамъ въ Христа, азъ намирамъ, че това е най-баналниятъ въпросъ, защото това е равносилно, да ме пита нѣкой, дали вѣрвамъ въ свѣтлината, въ любовьта. Азъ хо- дя въ свѣтлината, каква нужда има да вѣрвамъ въ нея? Всѣки день азъ приказвамъ съ Бога, какъ да не вѣрвамъ въ Него? Щомъ ми задаватъ такива въпроси, то значи, че искатъ да ме снематъ отъ положението ми, да ме на правятъ демонъ, антихристъ, буржоа. Азъ не искамъ да бѫда нито буржоа, нито пролетарий тъй, както сега раз- биратъ хората. Азъ не ви говоря за историческия Христосъ, но за Този, живия Христосъ, който е въ васъ и между васъ. Избийте тоя клинъ отъ ума си, да мислите, че Христосъ е вънъ отъ васъ. Този Христосъ е Духътъ, и когато Го разберете, ще Го видите въ всѣки човѣкъ. Докато търсите Христа само въ единъ човѣкъ, никога нѣма да Го намѣрите. И другъ пѫтъ съмъ ви казвалъ, че когато нѣкой човѣкъ иска да ви проучи, ще може ли да ви разбере само по единъ вашъ косъмъ? Ако нѣкой обича нѣкого и вземе единъ косъмъ отъ косата му, може ли да се каже, че въ това се крие цѣлата му любовь? Това ще бѫде цѣла идилия! И азъ виждамъ религиозни хора, извадятъ единъ косъмъ отъ Христа, погледатъ, погледатъ го и пакъ го турятъ на мѣстото, не го разбиратъ Всички взиматъ не само косми, но и парченца отъ кръста Му, и свѣтътъ пакъ не се оправя. Защо? — Защото се занима- ватъ само съ физическата страна на Христа. А Христосъ е казалъ: „Който изпълнява волята на Отца ми, той ще живѣе въ свѣтлина“? Съ това нѣмамъ прѣдъ видъ личния животъ на хората, но искамъ да чистя вадитѣ. Азъ съмъ рѣшилъ да изчистя мѫтната вода, не защото я мразя, а да даде мѣсто на чистата вода и да полива градинитѣ, дѣто сѫ насадени пиперъ, зеле, моркови и други зеленчуци. За градинитѣ е потрѣбна мѫтна вода, а чистата вода е потрѣбна за пѫтницитѣ на живота, които се връщатъ къмъ бога. Каква идея е тя! Когато Господъ създалъ свѣта безъ народности, свѣтътъ билъ щастливъ, но днесъ, откакъ дойдоха старитѣ египтяни, асирийци, сирийци, римляни, гърци, филистимни, щастието изчезна отъ земята. Съврѣменната наука и животътъ ме интересуватъ и при всичкитѣ противорѣчия, които срѣщамъ, азъ пакъ намирамъ много полезни работи, Азъ се възхищавамъ много повече отъ едно босо дѣте, отколкото отъ едно богато и добрѣ облѣчено. Тога бѣдно дѣте е отлично, защото съ него може да се разговаряшъ, то е скромно; въ облѣченото дѣте има външни форми, неискрени, чрѣзъ които то иска да покаже, че не е просто. Срѣщамъ единъ пиянъ човѣкъ, който се е напилъ много Той ми се извинява и казва: „Извинете, господине, азъ съмъ магаре, понапилъ съмъ се добрѣ“. Казвамъ му: „Ти не си магаре, защото магарето не пие, но си откровенъ човѣкъ, за което те и уважавамъ“ Понѣкога човѣкъ, като се напие, може да стане буржоа, защото работниятъ човѣкъ никога не се напива. Всички пияници сѫ буржоа. И тъй, да се върнемъ къмъ Бога и да живѣемъ безъ религията на умразата, завистьта и користолюбието. Съ това не искамъ да кажа, че трѣбва да се изхвърли религията, нека си сѫществува класовата борба, защото и тя е тъй потрѣбна, както сѫ потрѣбни онѣзи глисти, които разработватъ почвата. Земледѣлецътъ казва: „Изо- рахъ нивата“. — Не, не си я изоралъ ти, а тѣзи глисти, които живѣятъ дълбоко въ земята. Тъй и въ класовата борба: пролетариитѣ, буржоата сѫ глиститѣ, които сѫ работили редъ години и сѫ окислили почвата. Слѣдъ това ще дойдатъ ангелитѣ съ своитѣ рала, ще посѣятъ тази почва и ще кажатъ: „Достатъчно сте работили, ние ви благодаримъ, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бѫдете всички братя“. Християнитѣ казватъ: че при тѣзи блажени врѣмена ще бѫдатъ въ рая, турцитѣ казватъ, че ще иматъ цѣли планини съ пилафъ и т н Каква идилия е то — пилафъ безъ купонъ! Христосъ, обаче, казва: „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта“, а видѣлината е смисъла на живота, тя е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни въ себе си, сити въ живота и да имате енергия и желание за работа въ живота. Сега, като се върнете въ кѫщи, ще почнете да философствувате: „Може ли човѣкъ да живѣе безъ религия“? Когато Господъ създаде свѣта, нѣмаше религия. Религията се яви въ свѣта, когато дойде дяволътъ. По-напрѣдъ хората живѣеха въ любовь, и всѣко учение, което не се рѫководѣше отъ любовьта, не се признаваше за божествено. Споредъ мене, религията е единъ санаториумъ, една болница за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова отъ живота, и когато момъкътъ изгуби своята възлюбена, тѣ ставатъ религиозни. Слѣдователно, всички религиозни хора сѫ фалирали буржоа, а ония хора, които служатъ на Бога отъ любовь, тѣ сѫ хора безъ религия. Тѣзи, които сѫ въ болницата, не ги съвѣтвамъ да излѣзатъ отъ нея преждеврѣменно, а ако искатъ да излѣзатъ трѣбва да запитатъ лѣкаря, дали е врѣме за това, дали организмътъ имъ функционира правилно, и ако лѣкарьтъ имъ разрѣши, нека влѣзатъ въ широкия пѫть на живота, дѣто се живѣе безъ религия. „Свободни сте“, трѣбва да каже той, ще ви подпише свидѣтелство да бѫдете свободни. Църквата за сега е една болница, а свещеницитѣ и проповедницитѣ сѫ прислужницитѣ и лѣкаритѣ. Сега на нѣкои отъ васъ прѣдстои да излѣзатъ отъ болницата. И азъ съмъ на вратата ѝ. Макаръ и да съмъ незванъ отъ никого пропо- вѣдникъ, пророкъ безъ портфейлъ, ще ви запитамъ: „Приятенъ ли бѣше животътъ ви въ болницата, научихте ли си урока тамъ“? Ще кажете: „Охъ, съсипаха ни тѣзи инжекции“. Лѣкарьтъ казва: „Човѣкъ, който не живѣе въ Бога, ще опитва нашитѣ губерки и ще живѣе въ болницата“. Азъ казвамъ: „Не нося никакви губерки, ножо- ве, никаква аптека нѣмамъ, торба не нося, но дишайте чистъ въздухъ, гледайте нагорѣ, не ходете въ тъмнината, нека слънцето да ви огрѣе, за да не влѣзете пакъ въ болницата. А влѣзете ли отново въ болницата, опасно е вече, защото положението се осложнява. Докторътъ пакъ ще се яви, ще употрѣби всички научни срѣдства, ще гледа, какъ температурата постоянно се повишава, и вече болниятъ ще фалира и ще го изнесатъ отъ болницата. При такава висока температура нѣма животъ, а ще го внесатъ въ аутопсионната стая, ще му разтворятъ мозъка, стомаха, червата и ще видятъ, по какви причини сѫ го уволнили. Христосъ казва, че може да се живѣе и безъ термометри. Не се смущавайте отъ това, кое е полезно въ живота и кое не — всичко е полезно, но да прѣстанемъ да мислимъ, че животътъ е само въ болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това сѫ нѣща прѣходни, а животътъ подразбира нѣщо много по-сериозно въ себе си Въ истинския животъ не трѣбва да има никакво смущение, а постоянна работа. Съ три думи ще ви опрѣдѣла това, което Христосъ казва: мѫчене, трудъ и работа Нѣкой ученикъ казва: „Много се мѫчихъ, докато влѣзохъ въ гимназията, много се трудихъ, докато я свърша“ Като се помѫчите и потрудите, иде работата — това е учението, което сега ви проповѣдвамъ. На тѣзи, които се мѫчиха, казвамъ да не се мѫчатъ по-вече, а да се трудятъ На тѣзи, които сѫ се мѫчили и трудили, казвамъ: „Не трѣбва повече да се мѫчите и трудите, а елате при мене, азъ ще ви науча да работите. Това сѫ думитѣ Христови, който казва въ цитирания стихъ: „Азъ, моятъ Духъ ще дойде да ви научи, какво да правите“. Сега е моментътъ за тѣзи, които сѫ свършили училището, да се спратъ, да покажатъ свидѣтелството или дипломата си, защото прѣди това сѫ били невѣжи. Днесъ навсѣкѫдѣ въ свѣта искатъ дипломи; нѣ- машъ ли такива, не можешъ да станешъ нито учитель, нито министъръ, нито сѫдия и т. н. Бѫдещия животъ нѣма да бѫде животъ на миналото. Христосъ казва: „За въ бѫдеще нѣма да има нужда отъ свидѣтелства“, а сегашниятъ животъ ще служи за основа на бѫдещия, ще изработи нови форми, и ние знаемъ, какви ще бѫдатъ тия форми: братство съ любовь. И тъй, онѣзи, които не сѫ влѣзли въ училището и не познаватъ свѣтлината, ще се мѫчатъ и трудятъ. Малко сѫ тѣзи, които работятъ, тѣ сѫ само нѣкои поети, художници и музиканти. Работата е да нѣматъ абсолютно никакво смущиние въ ума. Христосъ казва: „Азъ ви нося божествената любовь, влѣзте въ нея, проявете ва- шата обичь, и тогава Духътъ ще дойде, ще влѣзе въ васъ, и вие ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на живота“. Бесѣда, държана на 4 май 1919 година.

От книгата "Сольта".Сила и Животъ.Бесѣди, държани от Дѫновъ(по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Раздѣлено царство „А Исусъ, като знаеше тѣхнитѣ помисли, рече имъ: „Всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, запус- тѣва, и всѣки градъ или домъ раз- дѣленъ противъ себе си, нѣма да устои“. 1) 1) Ев. Матея, гл 12; 25. „Раздѣляй и владѣй“, това е девизътъ ма съврѣменния свѣтъ, това е девизътъ на всѣки домъ, на всѣка майка, на всѣки баща, на всѣка дъщеря, на всѣки синъ, на всѣки началникъ, на всѣки царь, на всѣки народъ и на всѣка култура. Ако нѣкой ме пита, кои сѫ причинитѣ, по които човѣчеството страда, ще кажа: лозунгътъ „раздѣляй и владѣй“. Слѣдователно, докато имате този лозунгъ, нещастието ще върви подиръ васъ тъй, както сѣнката върви слѣдъ господаря си. Христосъ казва: „Всѣко царство, всѣки организиранъ животъ, всѣки организиранъ народъ, раздѣли ли се, нѣма да устои“. Ще ви докажа, защо именно нѣма да устои. Всѣки домъ подразбира условията, отъ които изтичатъ благата, защото царството се съгражда върху дома. Христосъ казва: Ако царството се раздѣли, и домътъ нѣма да устои“. Слѣдователно, и царството, и домътъ ще пропаднатъ заедно, или на търговски езикъ казано — ще фалирать. Фалиментътъ не е нищо друго, освѣнъ това, че ставашъ слуга, волъ, впрѣгатъ те на нивата и онзи съ остена казва: „Понеже ти си се училъ да раздѣляшъ и владѣешъ, хайде сега — дий“. Днесъ всички българи на нивата все това учение проповѣдватъ „Дий, дий, синко, раздѣляй и владѣй, раздѣляй една бразда отъ друга“. Казвате: „Колко сѫ хубави тѣзи ниви“! Питамъ:не може ли житото да расте, безъ да се дѣли земята? Едно врѣме, прѣди да е сѫществувалъ човѣкътъ, какъ сѫ расли всички плодове и цвѣтя? Начинътъ, по който днесъ се култивиратъ всички растения и овощия, е новъ. Мѫжътъ казва: „За да готви жената добрѣ, трѣбва да се набие“, Господарката казва: „За да си гледа слугинята добрѣ работата, не трѣбва да излиза често изъ града, и да се понабива отъ врѣме на врѣме“. Върне ли се отъ нѣкѫдѣ слугинята, веднага господарката ѝ се сърди и пита, кѫдѣ се е бавила толкова врѣме. Обаче, какъвъ е резултатътъ отъ днешния редъ и порядъкъ въ живота? Днесъ всѣки, богатъ и сиромахъ, гладенъ и ситъ, усеща една нервность, едно недоволство, има нѣщо да му липсва. Какво ще стане, ако сърцето, стомахътъ, очитѣ, рѫцѣтѣ, краката или друга нѣкоя часть отъ тѣлото ви се отдѣли? Днесъ въ живота, се постѫпва по закона на дѣлението както се отдѣлятъ дъщери и синове отъ родителитѣ си. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, и тамъ виждате дѣление. У всички хора сърцето, стомахътъ, мозъкътъ, дробоветѣ не сѫ на мѣстото си, раздѣлени сѫ. За свѣтскитѣ хора казватъ, че се каратъ за пари, ами религиознитѣ хора за какво се каратъ? Значи паритѣ не сѫ причина за каране, тѣ сѫ само поводъ за това. Защо мѫже и жени се каратъ, защо братя и сестри се каратъ, какъвъ е поводътъ между тѣхъ? Лъжливо учение, е дѣто хората мислятъ, че като се раздѣлятъ ще бѫдатъ по-щастливи. Може да се дѣлятъ само неорганизиранитѣ нѣща, а организиранитѣ не се дѣлятъ. Добродѣтелитѣ не може да раздѣляшъ, защото раздѣлишъ ли ги — ражда се злото. Ако шишетата, въ които носите вода, се пукнатъ и се раздробятъ на части, кѫдѣ ще остане водата ви? Ако мастилницата на нѣкоя ученичка се счупи и мастилото ѝ разлѣе, какво ще стане съ бѣлата рокля на ученичката? — Тя ще се боядиса. Мастилницата ще каже; „Понеже учението е — раздѣляй и владѣй, то и азъ се раздѣлихъ, и тамѣ, до кѫдѣто е черно, е моя държава“. Христосъ казва: „Всѣки домъ, раздѣленъ противъ себе си, нѣма да устои“, т. е. никакъвъ разуменъ животъ не може да прогресира за по дълго врѣме, щомъ се появи раздвояване. Домътъ е емблема на любовьта, а щомъ и въ любовьта се яви раздвояване, тя нѣма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото, умразата, противоположноститѣ, а всичко това не е нищо друго, освѣнъ празнини. Първото впечатление отъ празнинитѣ е неловкостьта. Ако настѫпимъ въ нѣкоя мочурлива почва, дѣто нѣма основа, ние потъваме. И тъй, раздѣлянето причинява празнини въ живота, а тѣ сѫ мѣстото на злото. Въ съврѣменния животъ, за да се организира едно общество, необходимо е да се запълнятъ всички празнини. Имате здрави зѫби, но слѣдъ врѣме се явява една малка дупчица, въ която храната се застоява, загнива, и зѫбътъ започва да се заразява и мирише. Защо мирише? — Защото въ зѫба има празнини, той е започналъ да се дѣли и между неговитѣ частици се явява стълкновение. Нѣкои ме питатъ: „Защо ме боли глава“? — Защото имашъ празнини вѫтрѣ. „Стомахътъ ме боли“ — Защото имашъ празнини вѫтрѣ. Пожелае ли коя и да е частица да се отдѣли отъ нѣкой органъ напуща своята длъжность, и ако нѣма друга клѣтка да я замѣсти, на това мѣсто се поражда болезнено състояние, което не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на божествената връзка, която е сѫществувала. Чувствувате несполуки въ живота: то се дължи на този великъ законъ. Въ такива случаи лѣкаритѣ се произнасятъ, че клѣткитѣ на това мѣсто сѫ заболѣли. Когато у нась стане раздѣляне, изпитваме една неловкость. Кога става раздѣляне? — Когато се яви алчностьта, т.е. чувството да владѣемъ да властвуваме, което се нарича индивидуализиране. Чрѣзъ раздѣляне се образуватъ държавитѣ, домоветѣ и т. н. Този процесъ е допустимъ въ еволюцията на живота, допустимъ е въ природата, но нѣма животъ. Въ козмогонията това се нарича хаосъ. Прѣди милиарди години между боговетѣ въ пространството е имало голѣми боеве въ които сѫ си служили съ грамадни топове. Отъ изстрѣлитѣ на тѣзи топове се образували свѣтоветѣ. Отъ умора тѣзи богове се смалили, станали сѫ малки човѣци и днесъ разсѫждаватъ за велики въпроси: „Раздѣлихме свѣта и го създадохме“, а не съзнаватѣ, че сѫ отъ тѣхъ създадени. Азъ казвамъ: „Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камънитѣ, а Господъ отъ тѣхъ създаде свѣта“. По сѫщия начинъ се образува и човѣшкото тѣло. Най-напрѣдъ между малкитѣ клѣтки е имало борба и като се уморили, Господъ ги събралъ въ едно, и днесъ тѣ всички съставляватъ човѣшкия организъмъ. Казваме: колко чудно е създаденъ човѣкътъ! Въ този процесъ на раздѣляне е влѣзълъ процесътъ на обединение. Христосъ казва на своитѣ ученици: Въ никоя работа не може да се успѣе, ако има раздѣление“. Приемешъ въ себе си нѣкоя мисъль, но казвашъ: „Дали съмъ правъ“? Казвамъ: раздвоенъ си, затова нѣма ди имашъ никакъвъ успѣхъ: Замислишъ да направишъ една кѫща или наука да учишъ, но се колебаешъ; нѣма да успѣешъ, раздвоенъ си. Мома или момъкъ, съмняватъ ли се единъ въ другъ, да се не женятъ. Така днесъ мѫже и жени почватъ да си играятъ, образуватъ огънь прѣзъ цѣлия си животъ, докато изгорятъ, е слѣдъ тѣхъ изгарятъ дѣцата имъ. Така ще изчезне цѣлата фамилия, защото въ нея влѣзло раздѣление. И ученитѣ казватъ тогава: „Изроди се тази фамилия“. Азъ казвамъ; въ тази фамилия има раздвояване. Може да ме пита нѣкой: „Ще влѣза ли въ Царството Божие“? — Ако има у васъ раздѣляне, нѣма да влѣзете. „Ще станемъ ли учени хора, ще бѫдемъ ли спасени, ще бѫдемъ ли добри“? —Ако сте раздѣлени, нѣма да бѫдете учени, нѣма да успѣете, нѣма да станете добри. Ще ме питате; „Но може ли човѣкъ безъ да се дѣли“? — Може. Процесътъ на дѣлението е механически а не духовенъ. Въ свѣта не трѣбва да има никакво духовно дѣление. Това, което вие наричате дѣление, напр. при израстването на едно дърво, то не е дѣление, а размножаване. Размножаването е органически процесъ. Раздѣлянето е скѫсване връзкитѣ съ самия източникъ на живота. Често съврѣменнитѣ хора сами си създаватъ лоши мисли. Виждаме нѣкой човѣкъ, който се стреми къмъ Бога, но се съмнѣваме въ чистотата на неговитѣ побуждения и казваме: „Причинитѣ, които го каратъ да се стреми къмъ Бога, не сѫ религиозни, не сѫ благородни побуждения, а нѣкой дяволъ е влѣзълъ въ него“ Ние постѫпваме като нѣкой евреинъ. Днесъ всички обвиняватъ евреитѣ, но думата евреинъ не е лоша, тя съдържа дълбокъ смисълъ. Всѣки, който носи кръстъ, който страда, той е евреинъ. Защо страда? — Защото не е научилъ дълбокия смисълъ на тази дума. Тогава нѣкои ще ме попитатъ; „Ами какво означава думата българинъ?“ Нѣкои филолози изкарватъ, че тази дума е произлѣзла отъ думата булгуръ, но произхождението ѝ не е отъ тамъ. Тогава азъ ще попитамъ; „Ами булгуръ, отъ кѫдѣ е произлѣзла? “ Въ първоначалния езикъ всѣка дума е имала точно опрѣдѣлено значение. Всички съврѣменни езици сѫ прѣводи отъ единъ старъ божественъ езикъ, който е и първоначалниятъ. Отъ него имаме три езици, които сѫ първитѣ прѣводи: китайски, еврейски и санскритски. Китайцитѣ пишатъ отгорѣ надолу, той е първиятъ прѣводъ. Евреитѣ пишатъ отъ дѣсно къмъ лѣво, а на санскритски езикъ се пише отъ лѣво къмъ дѣсно, т. е отъ изтокъ къмъ западъ. Така и ние пишемъ. Китайскиятъ езикъ е положителенъ, а другитѣ два — сѫ пасивни; и отъ тѣхъ се образували останалитѣ езици. Турската дума „иш“ означава първоначалното сѫщество, което работи. Евреитѣ иматъ йодъ-тъ, а другитѣ, както французитѣ, (двойно) ю. Турцитѣ казватъ: „иш-бу“, то значи, че трѣбва да слушаме онова сѫщество, което работи вѫтрѣ у насъ. Ние знаемъ този коренъ и казваме: „шия“, т е. работя нѣщо. Това значи: Този, Който ме е изпратилъ първоначално на земята, научи ме да работя. Христосъ казва: „Всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, нѣма да устои“. Да вземемъ слѣдния примѣръ: ако дѣтето, което е въ утробата на майка си, пожелае още първия мѣсецъ да се отдѣли, или пъкъ майката иска да го изпѫди, тя ще пометне. Това може да стане прѣзъ врѣмето отъ първия до деветия мѣсецъ. Дойде ли деветия мѣсецъ, дѣтето вече не се отдѣля, а се ражда. Този процесъ е достигналъ вече своята крайна цѣль, и затова дѣтето се ражда. Всѣко нѣщо, което е започнало извѣстна работа, свършва веригата, своя цикълъ. Слѣдователно, всѣко царство, което не свършва пѫтя си, нѣма да устои. Това има приложение и къмъ вашия животъ. Искамъ да спазвате този законъ. Нѣкои ме питатъ: „Защо ни дойдоха тѣзи нещастия“? — Раздѣлили сте нѣщо въ себе си. Какво ще стане, ако вашето сърце и умъ се раздѣлятъ? Нѣкои казватъ: „Като имамъ умъ, сърце не ми трѣбва“. Други казватъ: „Да имамъ сърце, умъ не ми трѣбва“. Това сѫ заблуждения. Нѣкоя мома казва: Азъ търся момъкъ съ малко умъ, но съ повече пари“. Щастието не е въ паритѣ. Често хората казватъ: „3а да не страда чо- вѣкъ, не трѣбва да обича никого“. Нещастията произлизатъ отъ факта, че когато се породи у насъ една божествена мисъль или божествено чувство, ние искаме да ги пометнемъ, а отъ това се раждатъ и голѣми страдания. Слѣдователно, такъвъ домъ, такова общество, такива учени хора — всички се израждатъ и на мѣстото имъ се явяватъ нови хора. Въ прочетения стихъ, Христосъ прави двѣ сравнения: Всѣко царство и всѣки домъ Христосъ казва: „Ако азъ изпѫждамъ лошитѣ духове чрѣзъ Божия Духъ, у васъ е настанало царството Божие“. Христосъ не казва, че дѣли, но казва, че изпѫжда лошитѣ духове навънъ. Пѫдя и раздѣлямъ, това сѫ двѣ различни понятия. Мѫжъ да изпѫди жена си, или да се раздѣли съ нея, това сѫ двѣ различни нѣща. Да изпѫдишъ човѣка, то значи, да му намѣришъ мѣсто да работи другадѣ, а да раздѣлишъ, значи да го извадишъ отъ онази връзка, която му дава условия да работи. Когато нѣкой човѣкъ ти каже, че нѣма Господъ, той те е раздѣлилъ. Когато нѣкои мѫжъ убѣди нѣкоя жена, че тя може да живѣе и съ другъ мѫжъ, той я е раздѣлилъ. Тя започва вече да живѣе и съ втори и съ трети — и свършва катастрофално. Това е общъ законъ. Турцитѣ казватъ: „Юварлаянъ ташь темелъ тутмасъ“. То значи: камъкъ, който се търкаля, основа не хваща. Нѣкои казватъ: „Да смѣнимъ идеитѣ и да се търкаляме отъ едно мѣсто на друго, това сѫ двѣ различни нѣща. Да, да смѣняшъ идеи е едно, а да търкаляшъ идеи — друго. Да смѣняшъ волове, това е едно нѣщо, а да ги направишъ на пастърма, на суджукъ, това е друго нѣщо. Сега ние искаме да преустроимѣ съврѣменното общество, но първото нѣщо е да се научимъ да не дѣлимъ. А за това трѣбва да научите изкуството да съединявате. Да раздѣляшъ е много лесно изкуство, но да съединявашъ е много мѫчно. Когато се яви у васъ думата раздѣляне, нека се яви веднага противоположната ней — съединение, и веднага ще се научите да прѣвръщате раздѣлянето въ съединение. Може да раздѣляшъ, но само непотрѣбното въ твоя организъмъ. Слѣдователно, законътъ, който стои скритъ въ този стихъ, е: първото и най-важното нѣщо е да не се раздвоява доброто. Религиознитѣ, добритѣ хора не трѣбва да се раздвояватъ.. Въ Америка има много видни проповѣдници, но често срѣщу тѣхъ започватъ клюки, искатъ да ги замѣстятъ съ други. Нимà като се смѣнятъ съ други, та свѣтътъ ще се поправи? Другадѣ, виждате народътъ недоволенъ отъ царя си, билъ лошъ, смѣнятъ го съ другъ. Такива нескончаеми раздвоявания се явяватъ и вътрѣ въ насъ. Злото е, обаче, въ това, че искаме да смѣняме единъ съ другъ. Не мислите ли, че вториятъ царь, като знае, че има сваляне, смѣняване, не ще вземе всички мѣрки, за да запази трона си, не ще се огради съ войска, съ коница, не ще устрои бѣсилки, затвори за прѣстѫпницитѣ и т. н.? А какво е това, което той върши? — Раздвояване. Съ това той казва: „Намѣсто азъ да извубя трона си, ти ще изгубишъ твоето мѣсто“. Питамъ: какво ти прѣчи този царь, че стои на своето мѣсто, на своя тронъ? Какво ти прѣчи пѣтелътъ, че се е качилъ на единъ плетъ или на едно дърво и кукурига? Азъ съмъ виждалъ дѣца, които, като видятъ, че нѣкой пѣтелъ изкукурига, взиматъ камъни и хвърлятъ върху него. А той казва: „Защо да не пѣя на това мѣсто?“ Ти, като пѣтелъ, едно мѣсто може да заемешъ. Но въ тоя свѣтъ има мѣста за хиляди пѣтли. Тогава казвамъ: въ живота пѣтлитѣ трѣбва да пѣятъ, а кокошкитѣ да кудкудякатъ. Пѣтлитѣ съ пѣнието си прѣдвѣщаватъ хубаво врѣме, а кокошкитѣ съ кудкудякането си означаватъ, че божествената работа, която имъ е дадена, е вече свършена. Ако кокошката се опита да пѣе като пѣтелъ, това не е на добро. Пѣтелътъ, като пѣе, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесешъ яйцето си“. Послѣ, обикаля около кокошката и я пита; „Свърши ли работата си?“ — „Да“. „Е, добрѣ, радвамъ се, че свършихме една отлична работа за Господа въ тоя свѣтъ“, отговаря пѣтелътъ. А сега хората питатъ: „Защо пѣе пѣтелътъ, защо кудкудяка кокошката“? Кокошката казва: „Нова работа ми дай“. За нѣкого казватъ, че пѣе като пѣтелъ или кудкудяка като кокошка. Азъ уважавамъ всичи мѫже, които пѣятъ като пѣтли, и всичи жени, който кудкудякатъ като кокошки, но слѣдъ като си свършили работата. Религиознитѣ хора често кудкудякатъ прѣди да сѫ свършили работата, прѣди да сѫ снесли яйцето. Въ какво се състои снасянето на яйцето? Тѣ иматъ единъ проектъ: „Да направимъ едно дружество и започватъ да разказватъ, какво ще бѫде по нататъкъ, а не дѣйствуватъ. Момата си направи единъ уставъ и започва да мечтае, какъ ще се ожени, какъ ще живѣе съ мѫжа си, какъ ще наглежда дѣцата си, какъ ще ги възпитава, а това е кудкудякане прѣди да е свършена работата. Като поставитѣ единъ планъ, вие запѣйте, това е пѣсеньта на пѣтела, а като свършите работата си, кудкудякайте. Като мисли човѣкъ, трѣбва да пѣе, а като чувствува, трѣбва да кудкудяка. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да пѣе когато мисли, това сѫ синоними — подразбирамъ, че между мисъльта и пѣсеньта има извѣстно подобие. Кудкудякамъ и чувствувамъ сѫ сѫщо синоними. Азъ развивамъ една философия и ми е безразлично, дали вие пѣете или кудкудякате. Това значи, че хората сѫ свободни да си пѣятъ или кудкудякатъ, т. е, комуто Господъ е казалъ да пѣе, той да си пѣе, а комуто е казалъ да кудкудяка, да си върши тази работа. Щомъ пѣтелътъ се откаже да пѣе, а кокошката да кудкудяка, има раздвояване. Много жени питатъ: „Защо Господъ ме е направилъ жена?“ — Да кудкудякашъ, а това е една отлична работа. Това значи, че трѣбва да съобщишъ на свѣта, че работата е свършена. Когато пѣтелътъ запѣе, това показва, че работата е въ началото, а когато кокошката кудкудяка, показва, че работата е на края си. Но азъ казвамъ, че опашката на змията е много по важна отъ главата ѝ. Змията хваща своята жертва съ опашката си. Вълкътъ хваща своята жертва съ устата си, коньтъ убива жертвата съ краката си, но повечето животни си служатъ съ опашката. Опашката е жената, т. е. онзи членъ отъ общия организъмъ, който свършва работата. Главата започва работата, а опашката я свършва. Нѣма да се впускамъ по-дълбоко да разправямъ за опашката. Нѣкои казватъ: „Не искаме да бѫдемъ опашки“. Питамъ: „Какво струва главата безъ опашката?“ Цѣлото тѣло е опашка на главата. Слѣдователно, ние трѣбва да се освободимъ отъ тѣзи изопачени понятия за опашка и глава и да знаемъ, че нѣкога сме опашки, а нѣкога глави. Когато извършимъ нѣкое движение, тогава сме опашки, а когато намѣримъ онзи великъ законъ на организиране, тогава сме глави. Много жени сега сѫ опашки, а въ бѫдеще ще станатъ глави, а много мѫже, които сега сѫ глави ще станатъ опашки. Но има разни глави чеснови, лукови, волски, глави на мухи, на глисти и др. То е много общо казано — глави. Каква глава искашъ да бѫдешъ? Да имашъ главата на единъ пѣтелъ, който пѣе, или опашката не една кокошка, която кудкудячи — ще вършишъ ли тогава възвишена работа? Като вземешъ едно яйце, което кокошката снася, ще научишъ, какъ е създаденъ свѣтътъ: то съдържа разгадката на цѣлата вселена. Всички истини се криятъ въ това яйце. Цѣлиятъ свѣтъ не е нищо друго, освѣнъ едно увеличено кокоше яйце. Когато кокошката снася яйцето си, тя кудкудяка, което значи; „Както азъ снесохъ това яйце, така и Господъ направи свѣта“. Вие взимате яйцето, сварите го, и не разбирате, какъ е направенъ свѣта. Така постѫпваме и ние съ много прѣкрасни мисли, които дохождатъ у насъ. Ние трѣбва да вземемъ яйцето и да го опитаме не съ стомаха си, а съ ума си. Ние продаваме всичко хубаво у насъ. Дойде една прѣкрасна мисъль у нѣкоя мома, която прави красиви чертитѣ на лицето ѝ — носа, устата, очитѣ, и тя започва да продава себе си. Казватъ ѝ, че нѣкой момъкъ ималъ 1000 лв, но тя не го харесва; за другъ ѝ казватъ, че ималъ 5000 лв., и него не харесва, търси нѣкой богатъ графъ — и продава лицето си. Яви се нѣкой писатель, надаренъ съ способности отъ Бога, седне да съчинява нѣщо, но си мисли, колко ще спечели. Мисли ли за използуване, той не може да вложи никаква божествена идея. Вземете съврѣменнитѣ романисти, пишатъ нѣкой романъ, въ който главната героиня припаднала, умрѣла. Азъ не разбирамъ, защо героятъ или героинята трѣбва да умре. Това значи, че този авторъ разбира, какво героинята се отдѣлила отъ источника на божественото. Мома или момъкъ, които примиратъ, се отдѣлятъ отъ Бога. Когато нѣкой човѣкъ прѣяде, той примира, което значи, че е ялъ неестествена, нечиста храна. Хората, които ядатъ естествена храна не примиратъ. Днесъ ученицитѣ, като четатъ нѣкой романъ, харесва имъ, че героятъ примира и се стараятъ да му подражаватъ. Затова момъкътъ говори нѣщо на момата, тя примира отъ любовь, а той я свѣстява. „Всѣко царство, раздѣлено въ себе си, нѣма да устои“. Тѣзи момъкъ и мома, ако се оженятъ, нѣма да живѣятъ добрѣ помежду си. Имайте прѣдъ видъ, че това, вьрху което ви говоря сѫ отношения и вѫтрѣ въ природата. Азъ ви говоря за оня великъ законъ въ природата, за онази жива, велика истина, съ която и вие може да се свържете, т. е. за новото учение въ свѣта. Законътъ въ тази велика божествена истина е слѣдниятъ: съврѣменнитѣ учени ще те вържатъ и развържатъ, ще те впрѣгатъ и разпрѣгатъ, затова и остенъ ще има. Това не е религия. Въ божественото учение самъ ще се вържешъ и развържешъ. Като дойдете при мене и ми кажете, че искате да слѣдвате моето учение, ще ви питамъ: „Готови ли сте да се развързвате ѝ завързвате“? Сега ние искаме, всички съврѣменни хора да се прѣвърнатъ отъ едно животинско състояние въ разумни сѫщества. Азъ искамъ сами да си туряте юларя и сами да го изваждате. Питамъ вола; ти, който имашъ воля, знаешъ ли, защо ти е туренъ юлара и може ли да се освободишъ отъ него? Вие ходите на църква, правите поклони, кръстите се, питамъ: Защо се кръстите, какво научихте въ този животъ отъ това нѣщо? Трѣбва да знаете, че щомъ си турите рѫката на челото, това е знакъ, че тази глава трѣбва да мисли, т. е. моятъ пѣтель пѣе ли; като турите долу пръститѣ, значи кокошката кудкудяка ли, има ли любовь въ сърцето ми; на дѣсно като си турите пръститѣ, значи яйцето снесено ли е, а на лѣво — мѫти ли се това яйце? Това значи да вършишъ една велика работа за Бога. Вие ще кажете, че азъ тълкувамъ тия работи по свой начинъ. Вие ги разтълкувайте по другъ начинъ. Тъй че, като се прѣкръстишъ, тури въ дѣйствие тази мисъль. Искамъ да кажа, че всѣко наше дѣйствие, всѣка наша мисъль и всѣко чувство трѣб- ва да има опрѣдѣлена стойность вѫтрѣ въ нашата душа. Забѣлѣжете въ този свѣтъ вие ще имате мѫчнотии по слѣдната причина: има кокошки, които не кудкудякатъ, защото не снасятъ, или, ако снасятъ, мѫтятъ го въ чужди гнѣзда или пъкъ мѫтятъ чужди яйца. У насъ се поражда недоволство, когато мѫтишъ чужди яйца. Да ви приведа, какво значи чуждо яйце. Всѣко яйце е емблема на единъ животъ. Ти търсишъ божествения животъ, ще го намѣришъ въ едно божествено яйце; търсишъ интелектуаленъ животъ, ще намѣришъ такова яйце; търсишъ любовь, ще намѣришъ такова яйце. Въ това отношение хората сѫ много практични, разумни: когато искатъ да се излупи славейче, тѣ поставятъ съотвѣтствуващо яйце; когато искатъ ябълки, поставятъ сѣменца отъ ябълки. Не можешъ да посѣешъ едно сѣме, а да получишъ другъ резултатъ. По сѫщия начинъ постѫпватъ хората въ този свѣтъ, които раздѣлятъ. Това раздѣляне сѫществува вѫтрѣ у васъ и отъ това произлизатъ всички нещастия: то е унищожаване на човѣшката сила. Въ съврѣменната наша култура сѫществува тоя законъ на раздѣляне. Вие имате синове и дъщери и искате да успѣятъ въ живота. Ако може да внесете единство въ вашитѣ души, ще може да внесете единство и у вашитѣ синове и дъщери, и тѣ ще успѣятъ. Направете нѣколко опити, а не само единъ. Първиятъ опитъ може да излѣзе сполучливъ, но то още не значи, че всички други ще излѣзатъ всѣкога сполучливи. Сполучливъ е единъ опитъ само тогава, когато при всички случаи е успѣшенъ. Азъ съмъ виждалъ фокусници, които най-майсторски сѫ забивали по 12 ножа до гърдитѣ на нѣкоя жена, безъ тя да пострада. Всичкитѣ имъ опити излизатъ сполучливи. Като гледате, вие си казвате: „Тази жена ще бѫде убита“. Такива майстори трѣбва да бѫдете и вие. А какво вършите днесъ? Забивате ножа право въ сърцето или въ главата на нѣкого. Нѣкой води религиозенъ животъ 5 - 6 години, и послѣ го напуща. Защо? — Забилъ му е нѣкой ножъ въ главата или сърцето. Раздѣляне е станало у него. Въ моитѣ очи Богъ не е една потрѣба на свѣта, а една необходимость. Самиятъ животъ, самата мисъль и воля сѫ проявления на Бога. Всичко възвишено и благородно у насъ е божествено проявление. Вънъ отъ това, никакъвъ Господъ не сѫществува. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да видя Бога“. — Ти не може да видишъ Бога, докато най-напрѣдъ не го почувствувашъ; не може да видишъ плода на ябълката, докато не я посѣешъ. Мнозина отъ васъ, безъ да сте снасяли яйце, казвате: „Това свършихъ, онова свършихъ“. — Не, докато пѣтелътъ не пѣе и кокошката не кудкудяка, работата не е свършена. Единъ трѣбва да мисли, а другиятъ да чувствува; единъ да започва работата, а другъ да я свършва. Искамъ и вие да свършите тази работа. Ще ми отговорите: „Ние сме хора неспособни, некултурни“. Азъ не искамъ да обърнете земята, тя и така се върти, искамъ да свършите работата, за която сте опрѣдѣлени. Казвате: „Не мога да оправямъ свѣта“. Той е оправенъ. „Не мога да помагамъ на бѣднитѣ“. — Не си само ти, цѣлъ свѣтъ се грижи за тѣхъ. Питамъ:какъ прѣживѣватъ онѣзи малки мушици, за които вие не се грижите? Слѣдователно, въ съврѣменната наша философия, въ нашитѣ умове има празнини, вслѣдствие на което се явява дисхармония, явяватъ се болезнени състояния. Христосъ казваше на евреитѣ: „Вие сте се раздѣлили, а всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, нѣма да устои“. То значи: понеже вие не вѣрвате въ мене, вашето царство нѣма да прогресира. Сѫщо и религията ви. И наистина, тѣхното царство до тамъ се спрѣ. Този законъ е вѣренъ за всички народи. Всѣки народъ, който казва, че не може съ право да се живѣе на този свѣтъ, не го очаква добро. На българитѣ, напр., не имъ върви на войни. Това показва, че съ принципа „раздѣляй и владѣй“ не се успѣва. Умъ и сърце ни трѣбватъ. Вие, като народъ, трѣбва да се научите да мислите добрѣ и да чувствувате правилно. Нѣма народъ, който да не чувствува днешното потисничество. Всички народи, които сѫ потискали други, ще бѫдатъ зачертани като организация. Всички такива царства сѫ изчезнали, и сѫ останали само тѣзи, въ които нѣма раздвояване. Павелъ казва: „Нѣма нито евреинъ, нито елинъ, нито скитъ, нито варваринъ“. Вие казвате: „Той е християнинъ, но е англичанинъ, онзи е германецъ и т. н. “. Въ Христа нѣма дѣление. Евреитѣ сѫ хора на сърцето, но понеже сѫ много близо до стомаха, тѣ сѫ хора материалисти, обичатъ паритѣ. Тѣ сѫ близо и до духовното и до материалното, затова прободоха Христа въ сърдечната область. Тѣ казваха: Не ни трѣбва тази зона, искаме да станемъ великъ народъ“ и затова изгубиха туй, което имъ бѣше дадено, и 2000 год. прѣкарватъ безъ царство. Сега ги турятъ пакъ на старото мѣсто. Еврейското царство ще бѫде малко. Господъ имъ каза: „Земята ви ще бѫде ни голѣма, ни малка“. Тъй че сърцето вече е опрѣдѣлено. Ще ме питате: „Ами българитѣ кѫдѣ сѫ“? Българитѣ сѫ въ черния дробъ, защото сѫ много жлъчни, обичатъ много земята, и казватъ: „Житце, житце трѣбва за насъ“. Черниятъ дробъ е необходимъ, но като се увеличи много, настѫпватъ нещастията. И малъкъ като стане, ще бѫде лошо. Черниятъ дробъ трѣбва да функционира, за да образува жлъчката. Слѣдователно, ако българитѣ изчезнатъ, въ свѣта ще има запичане, а отъ това и голѣми страдания. Днесъ всички питатъ; „Какво ще стане съ насъ въ конференцията“? Господъ казва на тѣзи, които сега заседаватъ, да внимаватъ за черния дробъ, защото, ако се пукне жлъчката му, всички култури ще идатъ по дяволитѣ. Вие ще намѣрите, кѫдѣ седятъ другитѣ народи. Тъй че не пъшкайте, не се безпокойте: Господъ се грижи за черния дробъ, той е много необходимъ, безъ него не може. Слѣдователно, между васъ не трѣбва да има раздѣление. Между сърцето и черния дробъ има тѣсна връзка, тѣ много си симпатизиратъ. Сърцето е много чувствително, а черниятъ дробъ е по-пасивенъ, та се обичатъ. И тъй, разрѣшавамъ въпроса съ българитѣ: като черенъ дробъ, тѣ сѫ на мѣстото си, и жлъчката нѣма да се пукне. Благодарете, че сте българи, и не се безпокойте, какво ще стане съ васъ. Старайте се, всички да имате единство въ мислитѣ си, безъ раздвояване, безъ страхъ. Страхъ може да има, но да е на мѣстото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. Като дойде сиромахъ, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постѫпвайте и съ богатството. Знайте, че въ всички наши вѣрвания, всѣко учение е на мѣстото си, затова Христосъ казва, че межу насъ не трѣбва да има никакви дѣления. Днесъ въ България има много раздѣления, много партии и всѣка се надпрѣварва, коя да властвува, но по-добрѣ ще бѫде, всички да се обединятъ, да свирятъ всички заедно, като въ единъ оркестъръ. Въ дадения моментъ трѣбва единство, а не раздѣляне. Съ това дѣление българитѣ си пакостятъ много. Азъ не ги обвинявамъ за това нѣщо, но обръщамъ внимание на тѣхъ, защото клѣткитѣ на черния дробъ сѫ най-глупави, най-некултурни, но въ тѣхъ се съдържатъ условията на бѫдещата култура. Но и между разнитѣ черни дробове има голѣма разлика. Напр, между черния дробъ на единъ волъ и този на единъ човѣкъ има разлика; между черния дробъ на единъ ангелъ и на единъ серафимъ сѫщо, има разлика, клѣткитѣ на неговия дробъ мислятъ като васъ. Не мислете, че като сте черенъ дробъ, та сте много културни; но това състояние, въ което се намирате на земята, е много несигурно, защото между васъ има много раздѣления. И вие българитѣ, не знаете на кой Господъ да служите: англофили, русо- фили, германофили, затова се кръщавате съ много имена. Казвамъ: обърнете се къмъ Господа и Нему се прѣкръстете. Той ще ви направи умни, добри, за да може да снесете това яйце и добрѣ да го замѫтите, защото иначе ще излѣзе запъртъкъ. Между политиката и религията има тѣсна връзка. Казвамъ, че сегашната култура е съ надписъ „Съединявайте се, обединявайте се“. Въ Писанието се казва: „Ако рѫка съ рѫка се съединява, нѣма да се успѣе защото и крадцитѣ се съединяватъ. Българитѣ като направятъ хоро, хващатъ се рѫка за рѫка, това е печалба. Защо се въртятъ? За да се вдъхновятъ въ движението на живота, и слѣдъ това момъкътъ и момата се оженватъ. Женидбата е странно движение. Не се въртете, а вървете по права линия. Правя слѣдната аналогия: четиритѣ колела на колата при движение се въртятъ, но какво научаватъ? Нищо, само се дига много прахъ наоколо имъ. Ако питамъ осьта, какво е научила, ще каже: „Не се въртѣхъ и нищо не научихъ“. Ако питамъ воловетѣ, които се движатъ въ права посока, какво сѫ научили, ще ми кажатъ: „Нищо, само прахъ вдигахме“, сѫщото ще ми каже и този, който кара колата. Но културата не се състои въ нищо. Ще се въртишъ и нѣма да се въртишъ, ще се движишъ и нѣма да се движишъ, ще държишъ поводитѣ и нѣма да ги държишъ — въ това се състои културата. Като се върнемъ у дома, ще направимъ единъ прѣводъ и ще кажемъ: колелетата се въртѣха, осьта стоеше, воловетѣ се движеха, поводъ имаше. Ние сме една божествена каруца, която се движи, за да занесе божествения животъ отъ едно мѣсто на друго — на воденицата, у дома, за да си направимъ погача, която ще ядемъ, като се върнемъ дома. Кѫде е домътъ? — На полето, по-близо до Господа. Бихъ прѣдпочель да ямъ на открито, всрѣдъ природата, при нѣкой чистъ изворъ, отколкото да съмъ въ най-хубавата гостилница въ София. Домътъ е всрѣдъ природата и тогава той е по близо до Бога. Като казва, че всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, нѣма да устои. Христосъ подразбира, че всѣко насилническо царство, всѣки насилнически домъ ще се раздѣли, ще изчезне. Слѣдователно, това прѣстѫпно учение трѣбва да се отхвърли, и за въ бѫдеще между васъ да нѣма раздѣление. Ако има раздѣление между васъ, вие ще видите само гърба на живота, защото той ще върви въ една посока, а вие въ друга. Ако има раздѣляне между васъ, вие ще видите само гърба на Бога, гърба на царството, сѣнката на нѣщата. Не се дѣлете, а събирайте се по нѣколко сестри помежду си и привличайте хората при себе си. Сега, азъ ви виждамъ, вие се дѣлите на партии. Щомъ ви видя, азъ ви познавамъ, кой е радославистъ, кой — демократъ, кой — радикалъ. По какво познавамъ? — По главитѣ ви, които иматъ народняшка, радославистка и др. форми. Всѣка глава има своя форма. Като си радикалъ, знаешъ ли да вадишъ корени? Знаешъ ли законитѣ имъ? Като си демократъ, знаешъ ли законитѣ на демокрацията? Нѣкой казва: „Азъ съмъ свещеникъ, азъ съмъ християнинъ, или учитель, трѣбва да знаешъ прѣдмета си на теория и на практика. Не знаешъ ли това, не си още нищо. Виждамъ ви нѣкой пѫть въ качеството на професори, но дѣ е вашиятъ опитъ? Ще кажете: „Ние тъй учихме“. Да, но азъ ви казахъ и да се въртите и да не се въртите; да се въртишъ, значи да си въ периферията, а да не се въртишъ, да си въ ценъра. Човѣкъ, който се владѣе е въ центъра. Ако се откажете отъ това учение да раздѣляте, всички зимни дни ще бѫдатъ хубави, и вие нѣма да се простудявате. Азъ нѣма да се простудя, макаръ и да има течение, мене нищо не ме хваща, защото азъ не раздѣлямъ, при другъ законъ съмъ, при друга печка. Който не раздѣля, той нѣма да се простуди. Господъ казва: „Ако ме слушате, ако не раздѣляте, вашиятъ свѣтъ ще бѫде ясенъ и всички благословения ще дойдатъ отгорѣ ви“. Ако слушате Господа, ако не раздѣляте и работите за Него, Той ще ви се изяви. Какъ? — Като музикантътъ въ една кѫща. Той влѣзе въ кѫщи, и ако е разположенъ, взима цигулката и започва да свири, но ако не е разположенъ, нѣма да свири. Вие искате Господъ да ви свири. Но като дойде Господъ и види, че струнитѣ сѫ скѫсани какъ ще свири? Казвате: „Искаме чудеса“ — Глупави чудеса не сѫществуватъ. Въ свѣта сѫществува само една велика мѫдрость, при която всичко трѣбва да бѫде на мѣстото си. Не раздѣляйте, а обединявайте и прѣпращайте на всѣкѫдѣ добри мисли. Питате: „Може ли това нѣщо?“ — Може. Въ моя речникъ има само една дума: Може. Нѣкои казватъ: „И тогава може да раздѣляме“. Не, това не може, защото, който раздѣля, той изнемогва. Ти можешъ да изнемогнешъ. На такъвъ човѣкъ казвамъ: ти можешъ да станешъ богатъ, за да осиромашѣешъ. А на другиго казвамъ: ти можешъ да станешъ богатъ. Тъй че резултатътъ на тѣзи двѣ „може“ е: едното богатство, а другото — сиромашия. Това е, което се подразбираше отъ думитѣ, казани отъ Христа на евреитѣ: „Азъ съ Духъ Божи изпѫждамъ лошитѣ духове, турямъ редъ и порядъкъ, а не разединявамъ, а вие ще бѫдете поставени въ една школа да научите закона на обединяването“. Нека българитѣ научатъ този урокъ отъ евреитѣ, и да не бѫдатъ поставени въ тѣхното положение. Евреитѣ ще кажатъ: „Не е простено на българитѣ, дѣто за 2000 год не сѫ научили този законъ. Грѣхъ имъ на душата, ако не те слушатъ сега“. А днесъ всички казватъ: „Лоши хора сѫ евреитѣ“ Не, много добри хора сѫ тѣ, защото споредъ мене, „най-лошитѣ“ хора въ този свѣтъ сѫ най-добритѣ въ онзи, а „най-добритѣ“ хора въ този свѣтъ сѫ най-лошитѣ въ оня свѣтъ. Не раздѣляйте ума отъ сърцето си, съединявайте се всички мѫже и жени; нека всички народи се съединяватъ въ тази бѫдеща култура; нека човѣшкиятъ духъ се съедини съ Бога. Само тогазъ ще имаме една възвишена култура, която ще внесе въ свѣта миръ и радость, които очакваме. Бесѣда, държана на 8 декември 1918 год.

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Двамата господари. „Никой слуга не може на двама господари да слугува. Не може да работите на Бога и на Мамона“ 1) Въ свѣта работятъ два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едноврѣменно на тѣзи два принципа, Христосъ подразбира, че не може да бѫдете два пѫти по- активенъ, отколкото може да издържите, т. е. въ единъ котелъ не може да се произведе по-голѣмо напрежение, отколкото той може да издържа. Тѣзи два принципа не могатъ да се събератъ въ единъ котелъ. Въ окултизма тия принципи се наричатъ първи и втори, а въ науката „положителенъ“ и „отрицателенъ“. Положителниятъ принципъ е всѣкога по силенъ, а отрицателниятъ по-слабъ. Творческата сила всѣкога се проявява прѣдимно въ слабия принципъ. Това, което гради въ свѣта, то не е силното, а слабото. Затова онѣзи хора, които разрушаватъ, всѣкога сѫ по-силни, отколкото добритѣ, мекитѣ хора. Вие може да усѣтите тѣзи два принципа у васъ едноврѣменно, напр., когато станете активни, когато се разгнѣвите и извикате: „Скоро редъ и порѣдъкъ“, тогава всички слуги, жени, дѣца, се изплашватъ и се подчиняватъ. Но този принципъ не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вѫтрѣ въ себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормаленъ редъ. Първончалниятъ принципъ, отъ който произлиза злото, умразата и лъжата, самъ по себе си не е лошъ. Вие имате особенни понятия за умразата и лъжата. За да може човѣкъ да лъже трѣбва да е уменъ: глупавъ човѣкъ не може да лъже. Това е най-голѣмата философия, а въ съврѣменното общество наричатъ го „висша дипломация“. Тази дипломация и женитѣ я иматъ. Когато мъжътъ е по-силенъ, въ първия принципъ, жената ще го глади, ще го нарича „миличъкъ“ и най-послѣ съ мекота ще го укроти, за да асимилира този висшъ принципъ. Слѣдъ като се уравновѣсятъ тѣзи два принципа, почватъ да работятъ заедно: първия принципъ отъ излишъка си дава на втория. Христосъ казва: „Не може да служитѣ едноврѣменно на Бога и на мамона, не може да служите едноврѣменно на първия и на втория принципъ, не можете да служитѣ едноврѣменно на умразата и на любовьта“. Това сѫ двѣ нѣща, които се изключватъ, понеже сѫ диаметрално противоположни: не се движатъ въ една посока. Вземете, напр., двама търговци, тѣ могатъ да работятъ заедно, защото иматъ еднакви интереси, движатъ се въ една посока, но единъ търговецъ и единъ лѣкарь не могатъ да работятъ заедно. Подъ думата „Господъ“ се разбира най-възвишеното, най благородното начало, което твори. Този принципъ е мекъ и пластиченъ, но съ това той не е ограниченъ и е безсмъртенъ — въ този принципъ, втория, не сѫществува смърть. Въ първия принципъ сѫществува смърть, и то само затова, защото силниятъ, съ силата, която има въ себе си, самъ се разрушава. Само силнитѣ хора могатъ да се самоубиватъ. Вземете за примѣръ скорпиона, ако бѫде заобиколенъ съ огънь и не може да излѣзе отъ тамъ, той извива опашката си и се самоубива. Той прѣдпочита да се самоубие, отколкото да изгори живъ“. Първиятъ принципъ е създалъ козмоса, материалния свѣтъ, всички видими свѣтове съ вашитѣ тѣла и тѣхнитѣ енергии и сили, които сѫ необходими за съграждането имъ. Когато искате да се откажете отъ първия принципъ, вие трѣбва да повърнете всичко, което той ви е далъ. А като му повърнете всичко, какво ще остане въ васъ? Вие ще се върнете въ втория принципъ, ще станете едно съ съ Бога. Нѣма да има тогава ни Иванъ, ни Драганъ, нѣма да има ни ангели, ни дяволи, и въ свѣта ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие Нѣма да става въпросъ, коя отъ двѣтѣ воюващи страни ще побѣди, какво ще стане слѣдъ войната; всички тѣзи въпроси ще се разрѣшатъ, всичко това ще се слѣе въ първия принципъ, и той ще се оттегли въ себе си. Когато човѣкъ иска да стане енергиченъ, трѣбва да се подсоли: злото въ свѣта е подсоляване, и човѣкъ трѣбва да стане лошъ за да се осоли. Когато човѣкъ се обезсоли, Богъ изпраща първия принципъ, за да образува сольта. Но човѣкъ не трѣбва да слугува на този принципъ. Христосъ го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горѣ, между ангелитѣ Човѣкъ не може да бѫде едноврѣменно богатъ и благочестивъ Азъ не вѣрвамъ на такова благочестие. Когато кесията на единъ човѣкъ е пълна съ злато, съ сребро, и той претендира да е светия, съмнѣвамъ се въ неговата святость. Всички богатства, на свѣта принадлежатъ на Господа, и въ момента, когато помислишъ, че силата, влиянието, което имашъ, е твое, ти слугувашъ на първия принципъ Тоя принципъ е индивидуаленъ, той разединява всички сѫщества, защото не е майсторъ да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия при които тѣ да живѣятъ, и най послѣ той се разгнѣвява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъль, ще ви разкажа единъ анекдотъ. Единъ селянинъ нѣмалъ никакъ дѣца и често молилъ Бога да му подари дѣца. Единъ день взелъ единъ чувалъ, въ който имало цѣла крина житни зрънца и се помолилъ на Бога да превърне тѣзи зрънца въ дѣца. Богъ чулъ молбата му, и всички зрънца се прѣобърнали въ дѣца. Като станалъ сутриньта, всички дѣца започнали да викатъ, плачатъ, искатъ да ядатъ Това много разгнѣвило селянина, и той казалъ: „Тѣзи дѣца ще ми изядатъ главата“, и взелъ да ги бие и избива. Едно отъ дѣцата успѣло да се скрие задъ вратата и, като дошълъ неговия редъ, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първиятъ принципъ у васъ — злото, което дѣйствува, и когато дойде, казва: „Азъ ще руша“ Но когато дойде въ свѣта вториятъ принципъ, който хората наричатъ любовьта, майката, силата на нѣщата, той веднага смекчава първия принципъ, и, съединени така, двата раждатъ най-великото, най-възвишеното въ свѣта. Като служите на Господа, само чрѣзъ Него може да влияете на първия принципъ: само Господь е въ сила да ви избави отъ смъртьта. Не служите ли на Господа, ще бѫдете погълнати отъ първия принципъ, защото законътъ е такъвъ. Откѫдѣто изтича водата пакъ тамъ се връща; откѫдѣто излизатъ паритѣ, пакъ тамъ се връщатъ; откѫдѣто излиза силата, пакъ тамъ се връща — всичко се връща назадъ. Всички тѣзи нѣща сѫ излѣзли отъ първия принципъ. А въ любовьта имате едно проявление на абсолютния Богъ въ свѣта, Когото никой не знае какъвъ е — незнаенъ Богъ, за Когото хората нѣматъ никакво понятие въ свѣта. Този Богъ, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него азъ ви проповѣдвамъ, казва Павелъ. Само Той държи въ себе си тѣзи два велики принципа, чрѣзъ които се проявява. И тъй, понеже единиятъ принципъ разрушава, а другиятъ гради, вие не може едноврѣменно да разрушавате и да градите. Като мразите — разрушавате, а като любите — градите, създавате Нѣкои подразбиратъ, че първиятъ принципъ има нагледъ у хората желание да съгражда, но той пакъ поглъща. „Обичамъ те, обичамъ те, но ще те изямъ“, така котката си играе съ мишката, най-послѣ я стисне и погълне Това наричатъ хората любовь! Нѣкои, като говорятъ за индуската философия, подъ, „нирвана“ разбиратъ сливане съ Бога, а не съграждане. Това е отчасти вѣрно: ще има и сливане и съграждане. Трѣбва да се влѣзе въ съгласие съ втория принципъ и да се живѣе съ него. Въ втория принципъ има вѣченъ стремежъ да докара всички сѫщества въ едно, да ги обедини; то е стремежътъ на Христа, да се прояви Богъ индивидуално въ всѣка душа. Богъ иска да създаде въ свѣта малки кѫщички, въ които да живѣе. Велико е онова сѫщество, което може да разбере този дълбокъ принципъ Мнозина съвременни философи сѫ оплетени отъ тѣзи два принципа. У всички песимисти, анархисти и тѣмъ подобни, като ги вземете въ религиозно и обществено отношение, първиятъ принципъ е взелъ надмощие. Азъ слѣдя тѣзи нѣща и имамъ за това цѣла статистика. Мѫжъ и жена се оженятъ, но слѣдъ 2—3 години жената го изтощи, разсипва, уморява го и втори пѫть се оженва. Уморява и втория мѫжъ. Оженва се трети пѫть, но и съ него става сѫщото. Най-послѣ казватъ: „Тази жена е кутсузъ“. Случава се и обратно: мѫжъ не може да живѣе съ жена, въ него първиятъ принципъ е наддѣлѣлъ и като вземе жена ще я умори. За такъвъ мѫжъ и за такава жена вториятъ принципъ трѣбва да е толкова силенъ, че да се уравновѣси съ първия И въ религиознитѣ общества често се срѣщатъ такива спорове, въ които изпѫква първиятъ принципъ. Напр., често се явява въпросъ, кой да заеме първо мѣсто до олтара въ църквата. На физическото поле не е възможно да има много столове до олтара, и, ако речете да си наредите всички горѣ прѣдъ олтара столове, свещеникътъ нѣма да се вижда. Сѫщитѣ въпроси се пораждатъ и между учители, кой да бѫде дирекоръ Колко директори може да има? Само единъ. Подобни въпроси се пораждатъ между военни, между проповѣдници — все за първенство Тази борба е естествена, тя е единъ великъ божественъ процесъ, прѣзъ който сѫ минали всички ангели. Много отъ тѣхъ сѫ минали изпита, минали са прѣзъ първия принципъ и сѫ влѣзли въ втория, и сега служатъ на Бога, а други не сѫ го минали, паднали сѫ и сѫ останали да служатъ на първия принципъ, на мамона, затуй ги наричатъ демони. И между хората има служители на първия и на втория принципъ. Слѣдъ врѣме, когато човѣчеството завърши своето развитие, вземе своя вѣнецъ, всѣки ще отиде на мѣстото си. Затова Христосъ казва: „Безъ Мене — подразбира втория принципъ — нищо нѣма да направите“. Тукъ е дълбокия смисълъ — останете ли сами да се борите въ свѣта, ще станете слуги на първия принципъ и тогава ще се прояватъ въ васъ всички отрицателни качества; умора, зависть, отвращение, недоволство, които постоянно разрушаватъ. Въ този принципъ не може да намѣрите благо за свѣта, не може да видите никакъвъ смисълъ въ живота. Затова казва Христосъ: „На Бога и на мамона едноврѣменно не може да служите“. Ако служите на мамона, ще бѫдете въ дъното на ада, ще бѫдете въ вѣчно недоволство и никога нѣма да разберетѣ дори, защо сте мѫжъ или жена. Може да минете прѣзъ всички форми на създанието, но всѣкога ще бѫдете недоволни, понеже човѣкъ самъ по себе си никога не е доволенъ. А подъ думата „недоволство“ се разбира, че не може да бѫдешъ доволенъ отъ своя външенъ изгледъ Защо човѣкъ е недоволенъ? Неговиятъ духъ е много по- великъ, изисква по-широка дѣйность отъ онази, която проявява. Имашъ малко тѣло, а духътъ иска по голѣмо. Започва една вѣчна борба, И въ тази борба казвате: „Правото е на силния“, то е първиятъ принципъ, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вториятъ принципъ. Нѣкой направилъ прѣстѫпление, но като даде на сѫдията 2 — 3000 лева, той го оправдава сѫщо както въ срѣднитѣ вѣкове съ индулгециитѣ — щомъ си купишъ индулгенция, прощаватъ ти се грѣховетѣ. Обаче, въ съграждането на нашия животъ Христосъ не търпи разединение. Щомъ сте раздѣлени въ себе си, трѣбва да се дигнете надъ туй разединение и да работите вѫтрѣ въ Бога. Само тогава ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ вселената. Онѣзи, които сѫ тръгнали въ Пѫтя, посветенитѣ, иматъ по-голѣма опитность. Защо? Тѣ страдатъ повече, отколкото свѣтскитѣ, защото въ християнството едноврѣменно съ първия принципъ се усилва и вториятъ. Дѣто се проявява любовьта, ще се прояви и първиятъ принципъ, който остава само една сѣнка — сѣнка на битието. Подъ „сѣнка“ разбирамъ принципъ, който умъртвява. Първиятъ принципъ самъ по себе си е тъменъ и носи тъмнина, а вториятъ принципъ всѣкога носи свѣтлина на ума. Щомъ дойде първиятъ принципъ, усѣщате голѣма скръбъ, безсмисленость въ живота, дойде, ли вториятъ принципъ, веднага се разполагате, подигате се. Въ първия принципъ търсите изходъ, и, ако не го намѣрите, дохажда ви мисъльта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите отъ неблагоприятнитѣ условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първиятъ принципъ е крайно алченъ, ненаситень, въ него желанията нѣматъ граница. Какъвъ животъ може да има въ това, което е ненаситно? Какъвъ смисълъ може да има въ единъ животъ, който се движи постоянно въ права линия? Напр., пѫтувате прѣзъ вселената съ бързината на свѣтлината — какъвъ смисълъ може да има за васъ това движение? Да влѣзешъ въ една, двѣ, три и повече кѫщи, нѣма смисълъ. Има смисълъ да се запознаешъ съ ония, които живѣятъ тамъ, да встѫпишъ въ общение съ тѣхния умъ и сърце Запознаване, приятелство въ свѣта е да влѣзешъ въ съгласие съ този божественъ принципъ, който тукъ, на земята, е изразенъ въ Христа. Първиятъ принципъ е създалъ много илюзии въ човѣшкия умъ. Понеже той носи всички сѣнки, той е силенъ, създалъ е комбинации, съ които може да даде възможность да се изрази божествената любовь: любовьта намира въ него изразъ, той ѝ става като почва. Неговото желание е да подчини втория принципъ — любовьта, но тя не се подчинява. Тя е законъ, който регулира нѣщата въ свѣта. Първиятъ принципъ се бои отъ втория, защото, когато се изпрѣчи прѣдъ втория, проявява се свѣтлина и, като види своя образъ, почва да се плаши. Сѫщо когато отидете при нѣкого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа Той казва: „Дохождате при майстора си — тъй мнозина съмъ поглъщалъ“. Мѫже, жени, дѣца — на всички треперятъ сърцата. Мѫжъ или жена — и двамата иматъ скрита мисъль — първиятъ принципъ — искатъ да владѣятъ, но, като усѣтятъ, че този принципъ не се поддава, казватъ: А, тукъ е моятъ майсторъ; тукъ е вториятъ принципъ, божествениятъ, който носи изразъ на животъ и безмъртие“. Писанието казва: Любовьта изпѫжда вънъ всѣки страхъ“, и за да бѫдемъ щастливи, непрѣмѣнно трѣбва да се съединимъ съ Христа — иначе, пѫтьтъ ни е изгубенъ. Щомъ не служимъ на Бога, ще служимъ на мамона. Ако служимъ на Бога, съборили сме мамона — ако не служимъ на Бога, ще дойде мамонъ и ще каже: „Ти ще ми служишъ“! Това всѣки отъ васъ трѣбва да знае. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да съмъ свободенъ“. Свободенъ ще си, ако служишъ на любовьта, иначе ще слугу- вашъ на мамона и ще бѫдешъ робъ. Едноврѣменно на Бога и на мамона не можете да служите — по никой начинъ! Често нѣкои казватъ: „Азъ да го набия, та да ми има страхъ“ Ти можешъ да го набиешъ, можешъ да го наплашишъ, но той нѣма да те обича. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкого отъ васъ, който чрѣзъ бой е обикнатъ отъ другъ. Такъвъ човѣкъ не съмъ срещналъ. Това го говоря не само азъ, говорили сѫ го всички велики хора, всички светии. Когато първиятъ принципъ вземе надмощие въ човѣшкото сърце, човѣкъ става сухъ, коравъ, започва да затвърдява У него всичко закоравява — сърцето, мускулитѣ, рѫцѣтѣ, краката, артериитѣ и т. н Тогава лѣкаритѣ казватъ, че въ такъвъ човѣкъ се явила болестьта „артериосклероза“. Азъ казвамъ, че това се дължи на първия принципъ, който е втвърдилъ сърцето и обсебилъ човѣка. Като забѣлѣжи, че първиятъ принципъ е завладѣлъ човѣка, Богъ започва да разединява, т. е. започва да дѣйствува вториятъ принципъ. Като влѣзе въ първия принципъ Любовьта, почва да го организира въ себе си. Това е борба, която дѣйствува механически въ свѣта. Тя се явява въ всички слоеве на обществото, въ умоветѣ на философитѣ, въ религиознитѣ общества — навсѣкѫдѣ. Тя ще се явява, докато вториятъ принципъ вземе надмощие и организира нашитѣ сърца, нашитѣ тѣла, и ние станемъ безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на втория принципъ е да вземе надмощие надъ клѣткитѣ, монадитѣ, и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минемъ отъ прѣходното къмъ неизмѣнното, ще влѣземъ въ областьта на вѣчното съединение — вѣчната божествена хармония. Затова е създаденъ свѣтътъ, за да минатъ сърцата и умоветѣ на хората отъ първия принципъ въ втория Процесътъ е отлѣво надѣсно. Какъ работите вие, напримѣръ? Отивате налѣво, за да дѣйствува дѣсната рѫка по-силно. Има и изключения, нѣкои сѫ лѣвичари, но изобщо, когато се работи, отива се отлѣво надѣсно. Този принципъ е станалъ причина да се измѣсти сърцето малко на лѣва страна Съврѣменнитѣ физиолози обясняватъ измѣстването на сърцето съ това, какъ е лежало дѣтето въ утробата на майка си. Но причината не е тази. Слѣдъ врѣме сръцето трѣбва да се прѣмести въ срѣдата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между мѫдростьта и любовьта. Сега, като говоря за вашето сърце, подразбирамъ такава хармония и между вашитѣ мисли и желания. Всѣкога вашитѣ желания иматъ надмощие надъ вашия умъ Вие мислитѣ много добрѣ и казвате: „Азъ ще направя това, ще направя онова“, но, като се раз- сърдите, разрушавате всичко. Мѫжъ и жена се обичатъ, но единъ день жената среща другъ мѫжъ, по- красивъ отъ нейния, съ хубави мустачки, черноокъ, и казва: „Намѣрихъ го, най- сетнѣ! “ И този домъ, който се гради двадесетъ години се разрушава. Тази жена е нещастна: Намѣрила е тя първия принципъ. Сѫщото нѣщо се отнася и за мѫжетѣ, и за дѣцата. Едно дѣте намира баща си глупавъ, лошъ, и казва: „Онзи баща е по добъръ отъ моя“. Често нѣкои дѣца сравняватъ своята майка съ други майки и казватъ: „Майката на онѣзи дѣца е по хубава, по- добра отъ нашата“ и веднага въ тѣхния домъ се явява дисхармония. Промъкналъ се е първиятъ принципъ. Азъ ви говоря за тази философия не въ нейната дълбочина, но само да ви изтъкна, колко сте слаби. Прѣдъ мене вие сте такива, както ви виждамъ, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трѣбва да се забиватъ отъ чука! Като дойде чукътъ, ще ви пита: „Познвашъ ли ме? “ „Познавамъ те“ Ще се забиешъ и даже навънъ ще излѣзешъ. Ще познаете, че сте гвоздеи, и че силата не е въ васъ, а въ чука. Чукътъ пъкъ казва: „Видишъ ли, като те ударя, накѫдѣ отивашъ“; силата, обаче, е въ дръжката на чука, а не въ чука“. Тази сила е въ рѫката, а не въ дръжката. Рѫката пъкъ казва: „Силата е въ мозъка, а не въ самата рѫка“. Ако мозъкътъ не даде заповѣдь да се дигне рѫката, какво ще стане съ нея“? Така е и съ хората. Двама приятели, два гвоздея се събиратъ и се разговарятъ. Единиятъ казва: „Азъ съмъ забитъ 20 с. м. знаешъ ли колко товаръ закачватъ на мене? Никой не може да ме изтръгне, най-голѣма работа върша азъ“. Това сѫ разсѫждения на гвоздеи. Влиза нѣкой християнинъ въ църква и казва: За Господа азъ направахъ едикакво си, обърнахъ едного къмъ Господа“. Обърналъ си го! Ти си като крадецъ, когато вземе кисията на нѣкого и я отвори; бръкналъ си въ сърцето му и си го задигналъ, и оставашъ онзи човѣкъ да си оплаква днитѣ и живота, Нѣкои майки смѣтатъ, че сѫ дали животъ на дѣтето си и го изпратятъ въ „Майчинъ домъ“. Дала си му животъ Ти не трѣбва да лъжешъ това дѣте. Вториятъ принципъ не търпи лъжа. Между лошитѣ хора лъжата, силата, умразата, завистьта — всички тѣзи нѣща сѫ съвмѣстими; тѣ сѫ естествени нѣща и когато двама лоши хора се набиятъ, усѣщатъ врѣменно удоволствие Така е и съ единъ вълкъ, лъвъ — когато тѣ разкѫсатъ и изядатъ една овца, врѣменно сѫ доволни; слѣдъ 5 — 6 часа, обаче, тѣ иматъ нужда да разкѫсатъ друга жертва. Такива примѣри има много и въ съврѣменната цивилизация. Случило се е нѣщо подобно въ Америка, констатирано отъ сѫдебнитѣ власти въ Ню-Йоркъ. На единъ американски лѣкарь му правѣло голѣмо удоволствие да убива хора, и дѣйствително, въ кѫсо врѣме той убилъ 25 души. Взелъ той една жена за своя секретарка и първо нея убилъ. И какъ? Започналъ да я рѣже парче по парче, като наблюдавалъ ефекта отъ своето дѣло, отрѣзалъ ѝ пръститѣ на краката, на рѫцѣтѣ, извадилъ очитѣ ѝ, отрѣзалъ носа, ушитѣ, докато най-послѣ я умъртвилъ. Това сѫщото направилъ и съ други 24 души, слѣдъ което ги турялъ въ една печка и ги изгарялъ. Въ този човѣкъ е настѫпвало животинско озлобение, когато е умъртвявалъ жертвитѣ си. Той билъ изслѣдванъ френологически въ Ню-Йоркския затворъ: челюститѣ и очитѣ му били обезобрзени. Той е билъ подъ влиянието на първия принципъ. Често въ такива прѣстѫпници се явява желание да пуснатъ голѣми бради. Голѣмата брада е признакъ за присѫствието на първия принципъ. Отъ това не искамъ да отидете въ друга крайность и да ме разберете криво. Голѣмата брада дава повече сокове въ човѣка, обаче, въ прѣстѫпника тя ще бѫде остра, груба. Когато вашитѣ косми станатъ остри, първиятъ принципъ е взелъ у васъ надмощие. За да познаете, колко сте добри, опитвайте всѣка сутринь вашитѣ коси, вашата кожа. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у васъ е първиятъ принципъ. Този принципъ ще ви погълне тъй както змията поглъща жабата. Той ви улавя за крака, и ако се не обърнете къмъ Господа, ще слѣзете въ дъното на ада, ще познаете другата философия на живота, ще познаете, какво е да служишъ на мамона. Никой не може да избѣгне отъ тази вѣчна сѫдба на нѣщата. Затова Христосъ казва: „Обърнете се къмъ Мене“. Животътъ въ съврѣменното наше състояние се проявява въ двѣ посоки: въ доволството и недоволството, въ качване и слизане. Други посоки на мисъльта нѣма. Право е, че богатъ човѣкъ не може да бѫде светия, но и сиромахъ не може да бѫде светия, ако е недоволенъ. Подъ думата „богатъ“ разбирамъ човѣкъ, който е недоволенъ отъ себе си; „сиромахъ“ — човѣкъ, който е доволенъ отъ себе си. Като забогатѣе човѣкъ, става недоволенъ отъ положението си; купува една кѫща, втора, трета, мебели — търси начини да разшири този крѫгъ. Недоволенъ — богатъ; доволенъ — сиромахъ. Но като казвамъ „доволенъ“, не разбирамъ да си индиферентенъ тъй, както въ Индия има факири, които се хипнотизир- ватъ и заспиватъ. Имало единъ, който въ продължение на 20 години съсрѣдоточавалъ мислитѣ си и стоялъ неподвиженъ дотолкова, щото птицитѣ го смѣтали за дърво и започнали да правятъ гнѣзда да главата му. Не разбирамъ такова състояние на доволство, — да се завъдятъ птички въ главитѣ ви. Богъ е създалъ за тази цѣль дървета, а ти, за да си доволенъ, трѣбва да работишъ за Бога, да слугувашъ Нему. Да си доволенъ, то значи: ако днесъ си спечелилъ 3 лева, радвай се за това и благодари на Бога. Утрѣ, като станешъ, ако спечелишъ пакъ 3 или 4 — 5 лева, пакъ благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелихъ“. „Доста е на деня неговото зло“. Единъ грошъ спечелишъ, благодари на Бога; десеть гроша спечелишъ — пакъ благодари на Бога. Достатъчно ти е това. Едното прави човѣка щасливъ. Двама като те любятъ, не могатъ да те направятъ щасливъ, ще бѫдешъ нещастенъ. Любовьта може да сѫществува между двама души, между трима тя не сѫществува. За да се прояви третиятъ елементъ, и двамата трѣбва да вложатъ по равно количиство, и тогава ще произлѣзе тѣхното дѣте. Бащата казва: „То обича мене повече“. Майката казва: „Не, мене повече обича“. Нѣкой пѫть бащата се намръщи, защо дѣтето обича повече майката, или обратно. Защо ли? Защото този принципъ у двамата не се е уравновѣсилъ. Вашитѣ добродѣтели, вашитѣ сили всѣкога ще съотвѣтствуватъ на вашето вѫтрѣшно състояние — ни повече, ни по-малко. Това е цѣла истина. Когато хората говорятъ за мене, казвамъ: заслужавамъ си го, пада ми се. Онзи, който говори лошо за мене, не му се сърдя — той работи върху мене. Нека той да ми направи добро, и азъ трѣбва да му благодаря. Затова казва Христосъ: „Любете вашите врагове“. Ти не можешъ да побѣдишъ този врагъ, пър- вия принципъ, съ друго, освѣнъ съ любовь: зло съ зло не се побѣждава. Да се снишавашъ, да се гушишъ, то не е любовь, а да го любишъ съ всичката си душа. Ще кажете: „Този човѣкъ има право да ме мрази“. Не мислете, че вълкътъ, като хване една овца и я изяде, Господъ му казва: „Не направи добрѣ“. Не, Господъ му казва: „Много добрѣ правишъ“. Овцата, като се оплаче на Господа, Той ѝ казва: Хубаво правишъ, че плачешъ; ти си длъжина да плачешъ, а той е длъженъ да те изяде“. Овцата излѣзе на полето, откѫсне трѣва и я изяде, Господъ ѝ казва: „Това е твоята работа, ти изяде трѣвата, единъ день тебе вълкъ ще изяде“. Това е сегашната еволюция въ живота, но това не е животъ въ истинския, дълбокия му смисъль. Да трошишъ хиляди години камъни, за да правишъ пѫтищата, да носишъ вода — това не е животъ. Може да бѫдешъ нѣкое товарно животно, да прѣнесешъ прѣзъ живота си 10,000 тона злато, но какво отъ това? Това не е животъ Челъ съмъ еди какво си, билъ съмъ на църква и съмъ слушалъ единъ проповѣдникъ Какво отъ това, що знаешъ? Прѣнесълъ си 10,000 тона злато, какво знаешъ? — Знамъ, че елементитѣ могатъ да се съединяватъ и какъ се съединяватъ, — Какво отъ това? Азъ зная повече. — Какво отъ това? Ако бихъ знаялъ отъ колко частици е съставенъ материалниятъ свѣтъ, какво ще ми допринесе това знание? Ако имамъ много богатство и не умѣя да го използувамъ, каква облага отъ това богатство? Ако имашъ жена, която те обича, а твоето сърце е закоравѣло, и дѣцата ти, когато те цѣлуватъ, не чувствувашъ нищо, каква облага отъ това, че имашь жена и дѣца? Философията въ любовьта е да дадешъ и да вземешъ едноврѣменно, та обмѣната да бѫде правилна. Казвате: „Той не ме обича“ — това е първиятъ принципъ. „Той е недоволенъ“ — това е пакъ първиятъ принципъ; съмнѣвашъ се — това е първиятъ принципъ; нѣма Господь — това е пакъ първиятъ принципъ. Когато казватъ философитѣ, че всичко въ свѣта се движи, това е вѣрно, защото първиятъ принципъ е въ вѣчно движение. Животътъ се проявява въ втория принципъ, въ правилното съграждане на нѣщата .Вториятъ принципъ дѣйствува въ васъ. Всѣки трѣбва да съедини тѣзи два принципа съ Христа. Така само ще бѫдете навсѣкѫдѣ полезни: на обществото, на народа, на женитѣ, на дѣцата си и т. н. Това е казалъ Христосъ на евреитѣ прѣди 2000 години, но тѣ приеха първия и отхвърлиха втория принципъ и затова ги сполетѣ голѣмо нещастие. И днесъ хората съ тази война изпитватъ първия принципъ на гърба си. И той ще дѣйствува, докато хората се изтощатъ. Слѣдъ като си свърши работата той ще се прояви любовьта, т е. Богъ. Хората казватъ; „Който много мрази, много люби“ Това е наполовина вѣрно. Богъ прѣдоставя енергията си на втория принципъ и когато тя дойде, разумниятъ Му Духъ почва да гради. Не можешъ едноврѣменно да любишъ и да мразишъ Не се лъжете, това е лъжлива философия, лъжливо учение. Когато дойде божествениятъ принципъ въ насъ, само тогава можемъ да любимъ и да кажемъ: „Богъ е любовь“. Само тогава ще разберемъ истинския смисълъ на материалния свѣтъ, понеже любовьта е необходима за развитието на нашия животъ. Както кѫщитѣ сѫ необходими за хората; както гнѣздата — за птицитѣ, така и този принципъ е необходимъ за свѣта. Нѣкои питатъ: „Защо Господъ направилъ така свѣта? “ — То не е ваша работа — другояче не можеше да бѫде направенъ. Питатъ нѣкои: „Защо Господъ не направи онова? — Защото не можеше Той да измѣни на Своето естество „Защо Той не се изяви?“ — Защото не можеше да измѣни на Своето естество. „Защо не направи свѣта по-добъръ, защо не ни тури на правия пѫть? “ — Той ви е турилъ, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашитѣ мисли и Божиитѣ има такава разлика, каквато отъ земята до небето. Каратъ се двама и казватъ: „Защо, Господи, не слѣзешъ да ни примиришъ? “ Господь не е въ раздѣлението. Когато единъ день се очукате и станете на пѣсъкъ, Господъ ще погледне отгорѣ (съ окото си) и ще види, дали ще може да стане нѣщо отъ този пѣсъкъ. Като гледа Господъ на днешнитѣ хора, като гледа на тѣзи земни философи и на враждуващитѣ царства, поусмихва се малко и оставя тѣзи дѣца да се борятъ, чукатъ и плачатъ. Искаме нѣкой пѫть да жегнемъ Господа, като нѣкой комаръ да го поухапемъ, да почувствува. Той, е разбира се, спокоенъ и не иска да знае отъ това, но ни чуква съ пръста си, и насъ ни закарватъ тогава на гробищата Всѣки, който ухапе Господа, отива на гробищата — тамъ го изпраща Богъ. Царе, князе, полковници, сѫдии, свещеници, проповѣдници и философи Господъ ги чука безразлично. И за васъ е сѫщото нѣщо. Ако много философствувате, ще хвръкнете И вие сте като комаритѣ, гледате да поужилите нѣкого, но като тръгнете да отидете при Господа, не бива да мъкнете и своето жило, жилото на комаря, а да се спрете, да си дигнете нагорѣ очитѣ и да въздъхнете. Не мислете, че Господъ спи и не вижда. Още когато сте тръгнали отъ земята, Господъ ви вижда. И ако сте тръгнали съ любовь къмъ Него, Той ще ви погледне, ще се смили и ще каже: „разбралъ си смисъла на живота — ела при Мене“. Който обича да хапе, Господъ го оттласква, докато си научи урока. Азъ ви давамъ тѣзи мисли, за да разсѫждавате и да съградите вашия животъ не тъй, както сте го градили досега. Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжътъ отъ жена си, че тя хапе, Господъ какво ще направи? Ще я чукне, тя ще умре, и той ще се освободи. Жена, като се оплаква отъ мѫжа си, Господь какво ще направи? Ще го чукне, и мѫжътъ умира. Синъ извадилъ своето жило, Господъ го чукне и той умира. Така постѫпва Господъ. Нѣкои мислятъ, че Господъ постѫпва като хората, че прави каквото Му скимне. Това не е вѣрно. Той не прави абсолютно никакви погрѣшки — въ това отношение Той е всемѫдъръ. И Неговото дълбоко, вѫтрѣшно желание е да се примиримъ, да живѣемъ братски, да не се изнасилваме, да не крадемъ и т. н. „Какво има да се примиряваме, какво сме изяли и изпили въ този свѣтъ? “ — питате. Срѣщнете нѣкой човѣкъ — не ви поздравлява и се обиждате. Какво ви е длъженъ? И двама сте еднакво малки бубулечки, които се движите по земята. Другъ казва: „Ама ти трѣбва да бѫдешъ кавалеръ, не ме тласкай! “ Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100, 000 малки пѣсъчета и ги бълникате въ едно шише, тѣ ще се питатъ: „Защо се тласкаме, защо се караме? “ Ако влѣзете въ този първи принципъ, и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мѫчишъ? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господъ ви освобождава. Така Господъ се е завзелъ сега да чука. Той чука съ срѣдния пръстъ; Срѣдниятъ пръстъ е законътъ на Сатурна, на сѫдбата. Въ закона на божествената правда, всѣки ще пожъне, каквото сѣе. Искамъ да бѫдете свободни отъ вашитѣ стари навици и очитѣ на вашия умъ трѣба да сѫ отворени, когато Господъ почва да чука. Щомъ си изва- дилъ жилото, Господъ ще те чукне. Ако те чукне вечерь, нѣма да осъмнешъ. А като те поглади, помилва, ти ще възкръснешъ. Бихъ желалъ Господъ да поглади всички хора, т. е. вториятъ принципъ да ги поглади. Това е християнската философия и съ нея може да се обяснятъ всички противоречия, които сѫществуватъ между хората. Недоразуменията произлизатъ отъ това, че ние не си разбираме отъ езика. Искате да ви дамъ факти. Какви факти мога да ви дамъ? Ако ти давамъ пари, не мисли, че те обичамъ: може да кроя да ти задигна кѫщата. Мѫжъ дойде при нѣкой бѣденъ, помага му. Жената на този бѣденъ човѣкъ е красива; знаете ли какви побуждения има този благодѣтель? Отдѣ знаете, че той е искренъ — че нѣма да задигне жената? Какво доказателство имате за това? Само едно доказателство има, а то е: откато се е родилъ, докато умре, ако не направи никаква пакость, той е искренъ, нѣма измама. По силно отъ това доказателство въ човѣшкия животъ нѣма. Така всѣки трѣбва да живѣе. Ако философствувамъ само и не живѣя, както трѣбва, това е лъжа въ моя животъ. Ако живѣя, съобразно съ този великъ законъ въ живота, нѣма лъжа. Вие всичко това знаете. Гледамъ нѣкои, като идатъ отвънъ, сериозни сѫ, а като влѣзътъ, поухилятъ се. Това е изкуствено. Знаете ли, какъ турцитѣ казватъ за жена, която се усмихва? Тѣ казватъ: „Въ очитѣ ми се засмѣ“; мислятъ, че тя е вече съ тѣхъ. Усмихването за тѣхъ е лошъ признакъ, а ние го смѣтаме добъръ признакъ. Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне. Не визирамъ вашия личенъ животъ, а просто констатирамъ единъ фактъ, който става вѫтрѣ въ мене, става и въ всички васъ. Студътъ и топлината, свѣтлината и тъмнината — азъ усещамъ. Тѣзи нѣща произлизатъ вънъ отъ насъ. Това не сме ние, то сѫ нѣща отдѣлни отъ насъ. Свѣтлината и тъмнината не прѣдставляватъ нашия животъ, но когато тѣ се съединятъ въ единъ принципъ, проявява се животътъ, т. е. третиятъ принципъ. И този принципъ може да се прояви само на екватора на живота. Прочие, не можемъ да служимъ едноврѣменно на Бога и на мамона. Ако служимъ на Бога, ще бѫдемъ щастливи, а ако служимъ на мамона, ще бѫдемъ нещастни; ако служимъ на Бога, ще бѫдемъ здрави; ако служимъ на мамона ще бѫдемъ болни и бѣдни; ако служимъ на Бога, стомахътъ ни ще бѫде здравъ, ако служимъ на мамона, ще бѫде разстроенъ; ако служимъ на Бога, ще бѫдемъ почитани отъ обществото, ако служимъ на мамона, хората ще ни прѣзиратъ; ако единъ народъ служи на Бота, ще бѫде възвишенъ, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служимъ на Бога, умътъ ни ще се развива правилно, ако служимъ на мамона, умътъ ни ще се смущава и потъмнява. Това сѫ двата принципа. Ставашъ сутринь, смутенъ си, ще отидешъ при Господа, ще отправишъ ума си къмъ Него, и ако Той положи рѫката си отгорѣ, ще вложи равновѣсие и ще измѣни настроението ти Затова казва Христосъ: „Елате при Мене всички, които сте обрѣменени, и азъ ще ви успокоя и утеша“. За да избѣгнете лошитѣ послѣдствия отъ първия принципъ, който носи нещастие, всѣки день дружете съ Христа. Първиятъ принципъ самъ по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другитѣ: такова е неговото естество. Днесъ научихте да се пазите отъ срѣдния пръсть на Господа. Когато благославятъ свещеницитѣ, съединяватъ палеца и безименния пръсть и вдигатъ другитѣ два нагорѣ, но тѣ самитѣ отдавна сѫ изгубили ключа, забравили сѫ смисъла на Божията наука. Затова ще ви държа друга бесѣда. То е цѣла философия, която е сѫществувала 10,000 години прѣди християнството. Но ще кажете: „Прѣди толкова години свѣтътъ не е билъ създаденъ, какъвъ свѣтъ имаше прѣди Адама“? Прѣди падането на Адама имаше другъ Адамъ, една друга велика култура. Като падна Адамъ, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първиятъ Адамъ“. Вашиятъ първи Адамъ е ягорида, която само на края на опашката си е божествена и послѣ еволюира. Като нѣмало отъ що, Господъ взелъ малко пръсть, направилъ отъ нея Адама и го оставилъ да живѣе въ единъ малъкъ рай, като градинаръ. Казваме, че нашиятъ първи баща билъ голъ. Голъ е билъ, защото мѫжъ, които се оставя да го води за носа една жена, е глупавъ. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смѣшно даже. Не е синъ Божи този Адамъ, когото вие знаете. Христосъ е билъ прѣди Адама, прѣди Аврама. Той е, Който се нарича Синъ на Бога Живаго. Христосъ; когато дойде, каза: „Азъ съмъ Онзи, Който бѣше прѣди Адама и Аврама“. Той живѣелъ въ онази велика епоха, велика култура, когато ангелитѣ сѫ пѣли въ божествената зора на живота, въ златния вѣкъ на човѣшкия животъ. Когато дойде грѣхътъ въ свѣта, тогава дойде великиятъ баща — дяволътъ, който живѣе сега вѫтрѣ въ васъ, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте въ грѣха си, ще умрете; всѣкога ще служите на мамона и никога нѣма да бѫдете щасливи. Когато казвамъ „вториятъ Адамъ“, разбирамъ Христосъ. Той е вторъ по отношение къмъ закона на любовьта, но по изявлението на Бога, Той е първото начало. Сега вѣрвамъ, че, като се върнете у дома си, ще започнете да търсите въ себе си третия принципъ. Онѣзи, които малко се занимаватъ съ математиката, да започнатъ да изучаватъ уравненията и тогава въ резултата на една уравнение, ще намѣрятъ третия принципъ. Въ първата часть на уравнението ще турите вашия умъ, въ втората часть — вашето сърце, а въ третата часть ще влѣзе вашето тѣло, и въ тия отношения ще намѣрите, какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ. Турете въ умоветѣ си мисъльта да се съедините съ Христа. Животътъ е въ съединението и въ хармонията. Всѣка горчива дума, всѣко недоволство да изчезне и всѣко желание, да ухапете вашия ближенъ, да изгасне. Това значи да служимъ на Бога. Какво служене ще бѫде, ако искамъ въ дадена бесѣда да ви изоблича, като имамъ прѣдъ себе си вашитѣ грѣхове и да ви кълва. Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нѣщо; то значи да взема единъ чукъ и да ви удрямъ, а единъ день вие ще издигнете сѫщия този чукъ върху моята глава. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти отмѣрятъ“. Тъй че, отъ това, което слушате, не мислете, че азъ ви кълва, защото азъ мога и да мълча, но азъ ви говоря една велика истина, която слѣдъ дълги години вие сами ще я научите. Това съмъ научилъ азъ слѣдъ дълги години, които съмъ прѣкаралъ въ материята тукъ на земята. Оплаквате се: „Лошъ е моятъ мѫжъ“; ще кажа: първиятъ принципъ е у него. Мѫжътъ казва за жената, че е зла; казвамъ: първиятъ принципъ е у нея. Дъщерята е недоволна — първиятъ принципъ е у нея. „Българскиятъ народъ се бие“ — първиятъ принципъ е у него. Ще разсѫждавате, защо се биятъ хората и защо свѣтътъ е лошъ. Ще разсѫждавате върху всичко това и кога да е ще го разберете. „Да бѫдемъ добри“ — то е вече втория принципъ. Когато ще се укроти всичко, когато настане миръ, ще дойде третиятъ принципъ. И тъй, турете си мисъльта да служите на Бога — тамъ е вашето спасение. Да бѫде благословението на любовьта на живия Господъ съ всички ви. Бесѣда, държана на 21 януари 1917 г. ----------------------------------------------------------------- 1) Ев Лука 16; 13

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Видѣлината „Вие сте видѣлината на свѣта“. 1) 1) Ев Матея 5; 14. Миналата бесѣда говорихъ за сольта — първиятъ божественъ елементъ въ живота, а днесъ ще говоря за втория елементъ — Видѣлината. Ще се постарая да прѣдамъ думитѣ Христови на съврѣмененъ езикъ, който се говори въ XX вѣкъ. Какво подразбира Христосъ подъ думата „видѣлина“? Всѣка дума има свой смисълъ. Само когато тя произвежда извѣстенъ ефектъ въ ума или сърцето на човѣка, само тогава е разбрана. Ако вземете кибритена клечка, може да разберете нейния ефектъ само, когато я запалите, иначе, тя е безмислена. Слѣдователно, думитѣ въ говоримия езикъ сѫ кибритени клечки, и всѣки трѣбва да има своя кутия и запалка, за да може да запали на врѣме своята клечка, сир. всѣка дума да може да произведе своя ефектъ. Не трѣбва да бѫдемъ като малкитѣ дѣца — само да вадимъ клечки отъ кутията, да ги палимъ и да ги хвърляме. Това не е философия. Има много съврѣменни писатели, които постояно вадятъ клечки, палятъ ги и ги хвърлятъ. Питамъ, какъвъ ефектъ могатъ да произведатъ тѣхнитѣ тъй запалени клечки? Вие сами сѫдете, какъвъ е ефектътъ отъ такова палене. Въ бѫдеще рѣчьта трѣбва да бѫде осолена, да съдържа въ себе си видѣлина. За видѣлината имате още смѫтно понятие. Думитѣ „свѣтлина“ и „видѣлина“ сѫ отъ единъ и сѫщъ коренъ, но свѣтлината е отражение на видѣлината. Видѣлината е съединение на онзи божественъ елементъ, който се отнася вече къмъ човѣшкия умъ, сир. който ни прави да расѫждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисълъ въ нашата мисъль. Въ съврѣмената наука физицитѣ спорятъ върху свѣтлината, дали иде отъ слънцето или е нѣщо друго. Има учени, които оспорватъ, че иде отъ слънцето, а поддържатъ, че тя е особена енергия, която, като дойде до земната повърхность, разбива се о нея и дава отражение на свѣтлина. Видѣлината е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, Тя е единъ елементъ, който може да се опита всѣкога. Видѣлината е най реалното нѣщо въ свѣта. Тя е хиляди пѫти по-реална отъ този свѣтъ: тя създава човѣшката мисъль, желанията, тя е проводникъ въ духовния свѣтъ и сѫществува въ видъ на съврѣмения етеръ; тя е обвивка на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ, и безъ нея никой не може да мисли и да чувствува. Всички, които сѫ слѣдвали въ училище, минали сѫ прѣзъ гимназия, изпитали сѫ трудности при рѣшаване на нѣкои задачи, знаятъ, че отношенията на тѣзи задачи не се проясняватъ изъ единъ пѫть, но, като поработятъ нѣколко врѣме върху тѣхъ, светне имъ нѣкаква свѣтлина и отношенията се проясняватъ. Видѣлината имено прояснява. Ще ви дамъ нѣкои правила, за да можете да провѣрявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провѣри на опитъ. Видѣлината е здравословното състояние на човѣшкия умъ, атмосфера, въ която човѣкъ трѣбва постоянно да живѣе. Когато писателитѣ изгубятъ тази видѣлина, тѣ ставатъ безплодни; когато учителитѣ я изгубятъ, изгубватъ своитѣ методи и не могатъ да прѣподаватъ; когато майкитѣ я изгубятъ, липсва имъ търпѣнието и любовьта и не могатъ да възпитаватъ. Ако нѣмате видѣлина въ себе си, не може да се прояви у васъ любовь, истина. Христосъ казва: „Вие сте видѣлината“. Кои „вие“? Първиятъ елементъ е сольта, законътъ на равновѣсието, който държи всички сили въ равновѣсие; вториятъ елементъ е видѣлината, тя въздига и възраства нѣщата, сир всички мисли и желания растатъ въ виделината и се развиватъ по-правилно Човѣкъ, който живѣе въ видѣлината, е като плодно дърво, което расте на плодородна почва; въ него всички плодове узрѣватъ. Когато въ вашия умъ има брожение на философски мисли, не се радвайте още Това е, може би, едно цъвтене За да опитате, дали имате видѣлина, провѣрете дали вашитѣ мисли, ще завържатъ, ще хванатъ корени. Когато човѣкъ не е готовъ да умре за една своя мисъль, това значи, че тя не е родена въ него, Прѣди да пристѫпя да ви разясня по-надълго този въпросъ, ще наведа единъ примѣръ изъ българския животъ. Азъ имамъ за задача да оживя тѣзи примѣри, да имъ дамъ съдържание. Този примѣръ, който ще ви дамъ, е отъ мнозина слушанъ, но азъ ще му дамъ новъ характеръ Разказватъ че нѣкой турчинъ, въ врѣме на потисничеството върху българитѣ, посѣтилъ единъ български чорбаджия. Като влѣзълъ въ стаята му, видѣлъ на стѣната три икони и до тѣхъ едно горящо кандилце. Иконитѣ били: Св. Богородица, Св Георги на конь и Св. Никола. „Защо ти сѫ тѣзи три картини“? запитва той чорбаджията. — „Тѣ ме пазятъ отъ всички злини, и досега зло не ме е сполетѣло“, му отговорилъ чорбаджията. — „Чудно нѣщо, азъ имамъ толкова слуги, плащамъ имъ богато, но тѣ не ме пазятъ така“. казва турчинътъ. -„Колко струватъ тѣзи икони“? попиталъ той. Купилъ той три икони, занесълъ ги въ кѫщи и поставилъ прѣдъ тѣхъ запалено кандило. Изпѫдилъ отъ кѫщата си всички слуги и казалъ „Вече не ми трѣбватъ слуги азъ си намѣрихъ вѣрни хора, които да пазятъ кѫщата“. Но една вечерь влѣзли крадци въ кѫщата му и го обрали. Пристѫпилъ той къмъ Св Богородица и ѝ казалъ: „Отъ тебе нѣма какво да се оплаквамъ, ти си млада жена, имашъ и малко дѣте, има съ какво да се занимавашъ. Обърналъ се къмъ иконата на Св. Георги и казалъ: „И отъ тебе нѣма какво да се оплаквамъ: ти си младъ човѣкъ, трѣбва да си ездишъ коня, да си правишъ удоволствие“. Обърналъ се най-послѣ къмъ Св. Никола и му казалъ: „Ти си старъ човѣкъ, нѣмашъ нито дѣте, нито конь да яздишъ, и за това тебе ще накажа“ И наистина, обърналъ иконата на Св. Никола надолу, съ главата. Слѣдъ това Св. Никола намѣрилъ по някакъвъ начинъ ограбеното богатство, и съ това било отмѣнено наложеното му наказание. И турчинътъ казалъ: „Така те искамъ“! Какво прѣдставлява Св Богородица? Тя прѣдставлява жената съ нейното сърце: дѣтето е сърцето, което тя възпитава. Човѣкъ е дошълъ въ свѣта да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дѣте Питате: „Защо женитѣ раждатъ“? Чрѣзъ закона на раждането Богъ ви учи, какъ да възпитате своето дѣте, сир. какъ да отглеждате вашето сърце. Ако майката даде на дѣтето си чисто млѣко, то ще бѫде здраво; но ако млѣкото е покварено, дѣтето ще умре. Какво прѣдставлява иконата Св. Георги? Св Георги прѣдставлява човѣшкия умъ, а коньтъ — неговото физическо тѣло, Човѣкъ трѣбва да езди своя конь; който не езди коня си, той ще го изгуби. Трѣбва добрѣ да храните коня, но не и да го прѣхранвате, да не прѣяжда. Какво прѣдставлява иконата Св. Никола? Св. Никола прѣдставлява човѣкъ съ добро сърце и добъръ умъ, който се е качилъ на най-високото положение на живота, на разумния Божественъ животъ. Той трѣбва да се занимава съ възпитанието на цѣлото човѣчество, за него всички хора трѣбва да бѫдатъ като дѣца; той трѣбва да се жертвува за другитѣ тъй, както майката жертвува себе си за дѣцата си. Както Св. Георги глади и добрѣ храни своя конь, тъй и разумнитѣ стари трѣбва да отглеждатъ младитѣ и съ своя умъ и сърце да ги подтикватъ къмъ разуменъ животъ. Затова казва Христосъ: „Градъ върху планина не може да се укрие“. Ако вие имате видѣлина, ще можете да го откриете. Ако нѣкой хиромантъ, ви разгледа рѫката ще ви каже, имате ли видѣлина или не, тъй както, когато влѣзете въ единъ европейски градъ, по наредбата на града, по кѫщитѣ, познавате какви сѫ хората. Като влѣзете въ една кѫща, познавате какво обича домакинята. Ако прѣобладава червениятъ цвѣтъ, тя е жена на желанията, промѣнчива е Ония, които носятъ червени шапки, пояси, схващатъ, че свѣтътъ е поле за борба, че трѣбва да се борятъ. Не отричамъ борбата, но тя трѣбва да бѫде основана на Божественъ законъ, тя трѣбва да съгражда живота; разрушава ли го, тя е анархия. Въ борбата се цѣли свобода, а видѣлината има за цѣль тъкмо това — да ни направи свободни. А подъ думата „свобода“ се разбира божествена хармония въ нашитѣ мисли и желания, да се уреди всичко въ свѣта, сир. всѣки да бѫде на своето мѣсто; всѣки да използува условията, които се криятъ въ неговия мозъкъ, въ неговото сърце. Съврѣменнитѣ учени постоянно теглятъ мозъцитѣ на умрѣли хора за разни изслѣдвания Въ мозъка, именно се отбѣлѣзва човѣшката мисъль. Той е градина. Каквато е почвата въ човѣшкия мозъкъ, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли. Въ човѣшкия мозъкъ има сѫщитѣ зони, както върху земята. Въ него мислитѣ растътъ тъй, както на земята растътъ цвѣтята. Всѣка мисъль си има форма, която може да носи характера на овца, на вълкъ, на мечка, на лисица, на змия, на паякъ, на мравка, и всички тѣзи форми сѫ качества, които образуватъ човѣшкия характеръ И тази видѣлина влиза по сѫщия законъ, както свѣтлината слиза отгорѣ, и въздига всичко у човѣка, издига и добритѣ, и лошитѣ животни, безразлично, дали тѣ сѫ вълци или овци. И, когато тѣзи животни се оплакватъ на видѣлината, че има страдания, тя имъ казва: „Не бойте се, догодина азъ пакъ ще ви създамъ, само поработете малко“. Когато се оплакваме, че въ нашия животъ има страдания, видѣлината казва: „Внимавайте, азъ ще създамъ у васъ необходимото“. Но тя не търпи съмнѣние, малодушие, безвѣрие — това сѫ отрицателни качества. Видѣлината, е единъ животъ на Божествената хармония, и само човѣкъ, у когото има тази хармония, може да изпита величието на видѣлината. Видѣлината е единъ разуменъ елементъ. Съврѣменнитѣ физици казватъ за свѣтлината: ако се срѣщнатъ свѣтлини отъ два противоположни полюса съ различни дължини и вибрации, тѣ се неутрализиратъ, и тогава се образува тъмнина. Сѫщото е и съ видѣлината. Мѫжътъ е единиятъ полюсъ на видѣлината, жената — другиятъ. Събиратъ се, за да образуватъ една Божествена хармония. Тѣ ще образуватъ такава хармония, ако дължинитѣ на тѣхнитѣ вибрации сѫ еднакви. Тогава се създава у насъ чувството любовь; тогава ние усѣщаме разширение на ума, на сърцето. Но непрѣмѣнно двамата трѣбва да произвеждатъ видѣлина. Като казва: „вие сте видѣлината“, Христосъ подразбира всички други. Когато казва: „Азъ съмъ видѣлина“ Той подразбира: „Азъ и Отецъ Ми“. Единъ човѣкъ не може да оправи свѣта, и когато казва нѣкой: „Азъ ще оправя свѣта“, той не разбира закона. Трѣбва всѣкога двама, четирима, шестима, осмина и т н. двойки, само двойки трѣбватъ, отъ които ученицитѣ плачатъ. Двойкитѣ, сѫ законитѣ на съграждането. Тѣзи двойки сѫ въ стълкновение съ единицитѣ. Турете къмъ тѣхъ една единица, ще имате тройки, които слѣдъ това ще станатъ на четворки и т. н., постояно ще прогресирате. Да допуснемъ, вие сте интелигентенъ човѣкъ, срѣщнете нѣкой вашъ приятель, заподозрете го въ нѣщо, безъ да знаете защо. За да заподозрете нѣкого трѣбва да имате факти. Не допущайте съмнѣние безъ научна основа. Нѣкой, като се съмнѣва, казва: „Не знамъ защо, но нѣщо чувствувамъ, усѣщамъ и затова се съмнѣвамъ“. Туй усѣщане не е още доказателство. Напр. нѣкой пияница казва: „Слабъ ми е стомахътъ, ще си пийна малко винце“. И разсѫждава по нататъкъ: „Защо да си не пийна повече? Като пихъ малко, чувствувамъ се вече добрѣ“. Но това чувствуване не е постоянно, то е само врѣменно, защото утрѣ ще се чувствувате злѣ. Като приложите това правило, че малко винце да се пие е добрѣ, послѣ злоупотрѣбявате и съ това разваляте ефекта, дѣйствието на виното. Човѣшкиятъ организъмъ е така нагоденъ, че не търпи нищо излишно. Отъ химията е извѣстно, че всѣки елементъ се съединява съ другъ въ точно опрѣдѣлени тегловни отношения; или единъ елементъ се съединява съ другъ съ точно опрѣдѣлено число атоми, и то толкова, колкото сѫ необходими, за да образуватъ едно здраво, постоянно съединение. Това е законъ. Така и човѣшкитѣ мисли се съединяватъ по сѫщия законъ на видѣлината Тази видѣлина въ духовния свѣтъ има сѫщо своитѣ краски, Тѣ могатъ да бѫдатъ пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо отъ самия източникъ. Всѣка мисъль, която произведе въ вашия умъ раздвояване, не е Божествена, тя е само отражение на видѣлината. Напр. искате да градите кѫща, да станете инженеръ, да станете писатель, да учите медицина, това раздвояване показва, че този прѣдметъ, къмъ който се стремите, не е за васъ. Прѣди освобождението на България, когато имаше само нѣколко професии, бащитѣ съвѣтваха синоветѣ си да станатъ лѣкари, защото тази професия е по доходна, доставя повече пари; или ги съвѣтваха да станатъ инженери, но не да учатъ професии, които не сѫ доходни. Какъвъ лѣкаръ или инженеръ, или свещеникъ ще стане той, когато у него нѣма вѫтрѣшно влѣчение къмъ работата? Ще прилича на онзи лѣкарь въ срѣднитѣ вѣкове, който ималъ много лесенъ методъ на лѣчение: лѣкувалъ своитѣ пациенти съ пущане на кръвь и имъ давалъ да пиятъ топла вода, слѣдъ което пациентътъ умиралъ. Той се чудѣлъ: „Нима всички други лѣкари лѣкуватъ сполучливо своитѣ пациенти“? Така е и съ съврѣменнитѣ лѣкари: дадатъ нѣкое лѣкарство, и болниятъ умира, а слѣдъ това казватъ, че болниятъ ималъ слабо сърце, или пъкъ намиратъ друга нѣкаква причина, за да се оправдаватъ. Но не е тамъ причината. Този лѣкарь трѣбва да разбира човѣшкия организъмъ, темперамента на всѣки свой пациентъ и да дава лѣкарства съобразно съ това. Сангвиникътъ и холерикътъ не могатъ да се лѣкуватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Защо? Защото въ единия и въ другия организъмъ има различни елементи, които реагиратъ по свой особенъ начинъ. Споредъ мене, всички болести, които сега сѫществуватъ, се длъжатъ на дисхармонията, която се явява въ Божествената видѣлина. Колцина отъ васъ вѣрватъ, че има задгробенъ животъ? Но ще кажете; „Тъй е писалъ едикой си великъ човѣкъ, тъй е казалъ апостолъ Павелъ“. Но каква опитностъ имате вие за тази реалность? Ще кажете: „като умремъ, като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще разберемъ, има ли задгробенъ животъ“. За да се разбере тази видѣлина, трѣбва да имате духовно зрѣние. Всички хора, у които е развито това чувство, иматъ извѣстни бѣлѣзи въ очитѣ, около зеницата, иматъ извѣстни петна, които показватъ, до каква степенъ е развито това чувство у тѣхъ. У съврѣменнитѣ западни хора това чувство е започнало да се явява като интуиция, прѣдчувствие и т. н. Единъ день и прѣдъ васъ щи се открие единъ великъ свѣтъ, въ който видѣлината сѫществува. Тази видѣлина иде отвѫтрѣ, а не отвънъ. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че, който има тази видѣлина, той има магнитизъмъ. Такъвъ човѣкъ е мекъ, отстѫпчивъ, у него има любовь, и той скоро прощава. Това, което разрушава, разваля съврѣменнитѣ хора, сѫ слѣднитѣ седемъ елемента: гордостьта, гнѣвътъ, сладострастието, лѣностьта, скѫперничеството, завистьта и лакомството. Гордостьта не е отъ Бога. Богъ е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечилъ отъ Него съ гордостьта. На такъвъ човѣкъ лицето, рѫцѣтѣ, носа, иматъ бѣлѣзи на гордость. Нѣма да се впущамъ да ви обяснявамъ какви сѫ тѣ. Вие сами трѣбва да изучавате тѣзи нѣща, има много автори, които сѫ писали по това. Когато почувствувате въ себе си гордость, че сте много нѣщо въ свѣта, идете прѣдъ огледалото и запомнете чертитѣ на лицето си, очитѣ си, запомнѣте цѣлото ваше разположение. Когато имате разположение на любовь, благость, пакъ се огледайте. Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ човѣка“. За слѣпитѣ хора всичко е прикрито Нѣкои казватъ, че азъ съмъ ви челъ нѣкакви мистерии, за онѣзи, които иматъ очи, нѣма никаква мистерия. Въ моята кесия имамъ една ябълчна сѣмка — ето я — тя е мистерията, посѣйте я, слѣдъ десетъ години ще видите нейнитѣ цвѣтове, плодове и тогава ще разберете тази мистерия. Ще кажете: „Може да има нѣщо страшно въ всичко това“. Страхливитѣ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. По какво се отличава добриятъ отъ лошия човѣкъ? Който лъже, той говори бързо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно и иска казаното отъ него да се провѣри. И азъ искамъ да провѣрявате всички нѣща. Мога чрѣзъ тази видѣлина да се съобщавамъ съ напрѣдналитѣ американци, китайци, японци, съ вашитѣ заминали за другия свѣтъ, свѣтътъ на Божествената хармония. Щомъ имашъ любовь къмъ онзи, който е заминалъ за другия свѣтъ, можешъ да говоришъ съ него интелигентно, разумно. Има нѣкои медиуми, които не разбиратъ езика на духоветѣ, и като се мѫчатъ да убѣдятъ другитѣ, че говорятъ съ духове, почватъ да изопачаватъ истината и да полъгватъ Не лъжете, кажете си истината, защото на лъжата краката сѫ къси. Истината се движи съ голѣма бързина, и нейнитѣ крака сѫ дълги, за да може да помага на нещастнитѣ духове Когато нѣкой казва: „Моитѣ крака сѫ дълги“, азъ казвамъ: „Щасливъ си, но бихъ желалъ краката на твоята душа, на твоето сърце сѫщо да сѫ дълги, за да носишъ тази видѣлина“. Ако може да се развие у насъ тази видѣлина, ние ще можемъ да избѣгнемъ 90% отъ тѣзи злини, които сега ставатъ. Видѣлината е единъ отъ основнитѣ елементи за отгледването на добри синове и дъщери. На всички жени прѣпорѫчвамъ това правило: да не допущатъ въ своя умъ мисли, които носятъ отрицателни качества; онѣзи, които сѫ изгубили смисъла на живота, нека да посрѣщатъ всѣка сутринь изгрѣва на слънцето. Наблюдавайте изгрѣва на слънцето въ продължение на единъ мѣсецъ, и вижте тогава, какво ще почувствувате. На пролѣтъ, когато цвѣтята никнътъ, дърветата цъвтятъ, наблюдавайте ги и провѣрявайте резултата — въ това ще намѣрите смисъла на живота. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Спятъ до 10 ч сутринъ и надвечерь, когато слънцето залѣзва, излизатъ да се радватъ на неговитѣ загасващи лѫчи. На есень, когато листата падатъ, тогава излизатъ по разходка. Трѣбва да се изучава природата въ своето врѣме. А сега на какво приличатъ хората? Нѣкой чете Евангелието и се чуди, какво е искалъ да каже Христосъ съ извѣстни думи. Христосъ е челъ много добрѣ тази книга на Божествената природа. Азъ чета книги и се питамъ винаги: има ли писательтъ видѣлина или не, и какви краски липсватъ у него. Слѣдъ прочита на всѣка книга азъ мога да ви опиша, какъвъ е нейниятъ авторъ, каква глава има, какво е лицето му, какви сѫ рѫцѣтѣ му, какво мисли и пр Нѣкои искатъ да знаятъ, кой и какъвъ съмъ азъ. Азъ съмъ това което ви говоря. Ако ви украдя, такъвъ съмъ; ако ви излѣкувамъ, такъвъ съмъ. Ще питате: „Защо той да ни лѣкува? Безразлично е кой ще ви помогне, азъ или другъ нѣкой. Споредъ мене азъ трѣбва да дамъ нѣкому излишъка отъ моитѣ знания, отъ моя животъ, защото той не е мой. Тази видѣлина, която иде отвѫтрѣ, трѣбва да я прѣпратя навънъ „Всички вие сте видѣлина“. Отъ 2000 години християнитѣ четатъ този стихъ и не могатъ да го разбератъ. Затова хванете вашия Св. Никола и го обърнете съ главата надолу: той е длъженъ да пази вашата кѫща и имането ви, защото той е вашиятъ разумъ. Кажете му: „Ти или добрѣ ще разсѫждавашъ, или съ главата надолу ще те обърна“. Питате: „Какво нѣщо е видѣлина“? Когато влѣзе тя въ вашата душа, лицето ви ще бѫде красиво, очитѣ блестящи, отъ рѫцѣтѣ ви ще излиза една приятна топлина, ще изпущате хубава миризма. А какъ миришатъ съврѣменнитѣ хора? Лошо, много лошо. Теменужкитѣ и другитѣ цвѣтя ви помагатъ да замаскирате вашата естествена миризма. Тази теменужка, която вие употрѣбявате, говори: „Богъ се проявява въ скромностьта на живота, а не въ гордостьта. Ако вие сте долина, и имате добра почва, Богъ ще насади въ васъ най добритѣ сѣмена; а ако сте голъ, горделивъ върхъ, нѣма да има нищо по васъ, освѣнъ вѣчни снѣгове“. Този е езикътъ на теменужкитѣ, и когато хората се пръскатъ съ тѣхния парфюмъ, нека научатъ езика имъ. Съ това, обаче, не ги обвинявамъ. Бихъ желалъ всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нѣщо, въ него трѣбва да има прѣкрасна миризма. Споредъ схващанията на тази видѣлина, всички хора сѫ цвѣтове. Що е единъ учитель, проповѣдникъ, земледѣлецъ, баща, майка, братъ или сестра? Тѣ сѫ велики Божествени цвѣтя. Разбрали ли сте какъвъ цвѣтъ има майката? Като влѣзете въ живота на видѣлината, ще разберете какъвъ цвѣтъ е майката. По прѣкрасни цвѣтове отъ майка, отъ баща, отъ братя, отъ сестри, отъ ближни въ свѣта нѣма. Имате ли тѣзи цвѣтове вѫтрѣ въ себе си? Кой досега не е изпѫждалъ видѣлината десетъ пѫти отъ себе си? Кой не е осакатявалъ цвѣтоветѣ на майка си, на баща си, на ближнитѣ въ себе си? Отсега нататъкъ трѣбва да градимъ, да градимъ. И ако искате да подигнете българския народъ, трѣбва да градите. България се нуждае отъ соль и отъ видѣлина, която възраства нѣщата. и затова ученитѣ хора трѣбва да мислятъ върху това. Безъ соль и безъ видѣлина — нѣма България. Българскиятъ народъ има единъ коренъ долу въ земята и единъ клонъ въ Божествения свѣтъ; този народъ трѣбва да роди плодове на клона си горѣ. Само така може да се охарактеризира единъ народъ или една душа. Душитѣ, наистина сѫ индивидуални, но сѫ едноврѣменно и колективни. Колективностьта е законъ на хармонията. Видѣлината можемъ да чувствуваме съ душата си, съ сърцето си, съ волята си. — Друго нѣщо, което руши видѣлината, е гнѣвътъ. Гнѣвливиятъ човѣкъ е човѣкъ безъ воля. На едно мѣсто въ Писанието се казва: „гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Гнѣвътъ е извѣстна енергия, неизползувана въ добро направление. Всѣки е изпиталъ слѣдъ гнѣвъ едно отслабване, което показва, че е настанало демагнитизиране. — Трети елементъ, който спъва видѣлината, е сладострастието. То е гробътъ на любовьта. Колко млади моми и момци сѫ отишле прѣждеврѣменно въ гроба отъ него! Любовьта е хармония, а сладострастието — отрова. — Четвърти елементъ, който съсипва видѣлината, е лѣностьта. Ако отидете въ Америка, ще видите, че въ училищата, освѣнъ наука, дѣцата учатъ и съотвѣтни за тѣхъ занаяти. Тамъ всѣки работи, всѣки самъ си изкарва прѣхраната и счита за унижение да очаква подаяния. Тамъ уважаватъ всѣки момъкъ или мома, които работятъ. Бихъ желалъ въ България всѣки да се стреми къмъ трудъ; това се отнася до гражданитѣ, защото за тѣхъ се явява опасность отъ лѣностьта, а не за селенитѣ. — Пети елементъ, който руши видѣлината, е завистьта. Завистьта и гордостьта сѫ братъ и сестра. Човѣкъ, който завижда, е и гордъ. Оня, когото е обладала завистьта, се наслаждава, когато гледа, че другитѣ страдатъ. Спомняте си за оная Шекспирова драма, дѣто скѫперникътъ еврейнъ сключилъ договоръ да се отрѣже месо отъ длъжника, и настоявалъ за изпълнението на договора, макаръ длъжникътъ да е билъ вече въ положение да плати. Има и много други примѣри, дѣто се проявявала тъй злорадно завистьта. Двама се сѫдили, и сѫдътъ, като ги изслушалъ, признесълъ се, че на единия ще наложи наказание два пѫти по-тежко, и ги запиталъ, какво наказание искатъ да имъ се наложи. Онзи, комуто прѣдстояло по-малко наказание, прѣдложилъ да се извадятъ очитѣ на другия — „Но и на тебе ще извадимъ едното око“, казалъ сѫдията. „Нека“, отговорилъ той, „но затова пъкъ на другия ще се изва- дятъ и двѣтѣ“. Човѣкъ съ такава жестокость не може да има видѣлина. Завистьта се явява и у политическитѣ хора. Въ България има доста много. Дайте мѣсто на благороднитѣ хора! Ако у нѣкой човѣкъ има споменатитѣ петь порока, спънете го, той не е на мѣстото си. Като казва: „вие сте видѣлина“, Христосъ, разбира хората на бѫдещето. Когато Господъ създаде свѣта съ неговитѣ звѣзди, луна, слънце, Той каза: „Това е за бѫдещитѣ хора“. Нѣкой ми казва: „Кажи ми, какъвъ е миналиятъ ми животъ“ Той е написанъ на тебе Сега може да имашъ разстроенъ организъмъ, това обаче не значи, че си боленъ. Щомъ се махнатъ условията, които прѣчатъ на видѣлината, това растройство ще изчезне — Другъ порокъ, който прѣчи на видѣлината, е лакомството — да имаме много. Ще ви приведа единъ примѣръ за лакомство: Въ Испания имало единъ милионеръ, който заробилъ цѣли области. Всички се оплаквали отъ него, и за това испанскиятъ царь заповѣдаль да го затворятъ. Въ затвора, когато искалъ вода или хлѣбъ, взимали му по 1000 л. за чаша вода и кѫсче хлѣбъ. „Това е най-голѣмата жестокость, която се върши спрямо мене“ казва затворникътъ, „Това е твоето наказание, му отговорилъ царьтъ, „иди си сега и не прави другъ пѫть това, което не искашъ и на тебе да правятъ“. За това Богъ ви праща всички тѣзи злини. Казвате за нѣкого: „Той се е родилъ малоуменъ“. Не е вѣрно, че майка му и баща му сѫ го родили такъвъ, той самъ си е майка и баща. За това нѣщо има двѣ теории: едни казватъ, че майкитѣ прѣдавали своитѣ качества на дѣцата си; други, че дѣтето сѫществува въ невидимия свѣтъ като разумно сѫщество и си избира подходяща майка, подходяща срѣда, и ще влияе на майка си, като ѝ внушава добри мисли. Брѣменната майка може да опрѣдѣли, какъвъ ще бѫде нейния синь споредъ това, какви мисли въ това врѣме я вълнуватъ. Ние можемъ да се противимъ на Божествения свѣтъ, но когато законътъ му започне да дѣйствува, силата ще прѣмахне нашето безразсѫдно съпротивление. Вие, мѫже и жени, които сте тука, сте видѣлина. За мене злото не сѫществува. Азъ разбирамъ, че въ Божествената хармония зло не сѫществува, но извънъ Божествената хармония има зло. Ако рѣшите да водите добъръ, благороденъ животъ, вие ще имате тази видѣлина, тя ще бѫде съ васъ. Тази видѣлина е разумна, и всички стари мистици, които иматъ тази видѣлина, виждатъ необятенъ свѣтъ, пъленъ съ най-хубавитѣ цвѣтове, съ които се пълни тѣхната душа. Когато сте разположени, имате тази видѣлина. Само че не можете да я задържите за дълго. Нѣкой пѫть си мислите, че азъ добрѣ проповѣдвамъ, но казвате: „Кой знае каква цѣль има“. Цельта ми е да изпълня волята Божия. Не съмъ отъ онѣзи, които лъжатъ; досега никого не съмъ лъгалъ, нито сѫ ме излъгали. Съ нищо друго не може да ме подкупите, а само съ добро, истина, любовь и мѫдрость. Ако искате да служите на Бога и рѣшите това да правите, само тогава Богъ ще слѣзе отъ своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове. Азъ ви проповѣдвамъ за живия Господъ, за Господа на XX. вѣкъ — който събаря затвори, пуща затворницитѣ и носи хармония, редъ и пордяъкъ, радость и веселие Той носи такива блага, за които хората не сѫ помислювали. Ще прѣвърне тази земя въ райска градина, и вие, българитѣ, ще живѣете въ нея. Всички ще бѫдете живи, пакъ ще ви срѣщна и ще видите дали е вѣрно това, което ви говоря, или не. Това не сѫ илюзии, както може да си мисли нѣкой Въ илюзиитѣ има слѣдното качество: за пр., може да храните нѣкого съ илюзии, като му казвате, че сте му дали да яде, но слѣдъ 40 — 50 деня той ще отслабне и ще умре. Съ илюзиитѣ човѣкъ отпада и оглупява. Но ако вашата душа се храни, ободрява, живѣе отъ нѣкаква мисъль, това не е илюзия. Желалъ бихъ всички българи и българки да бѫдатъ велики — велики въ добродѣтель, велики въ любовь, велики въ правда, велики въ мѫдрость, велики въ онази Божествена истина на видѣлината, за която азъ ви говоря. Разсѫждавайте за видѣлината, тя е съ васъ, опитайте я, бѫдете самостоятелни, влѣзте като пчелитѣ въ всѣки цвѣтъ, за да си съберете медецъ. Не оставяйте тамъ да прѣнощувате — то е сладострастие — а вземете си меда и идете въ вашия кашеръ. Това е искалъ да каже Христосъ съ думитѣ: „Вие сте видѣлина“ и „Градъ, поставенъ на планина не може да се укрие“. Като влѣзете въ този градъ, ще разберете смисъла на вашия земенъ животъ. Вие си въобразявате, какъвъ ще бѫде бѫдещия ви животъ. Той е вѫтрѣ въ васъ и зависи отъ сегашния ви животъ. Сѫщото е и съ всѣка буба, която има въ себе си всички елементи, необходими за прѣвръщане на пеперуда. Нѣма да се мине дълго врѣме, и вие ще бѫдете като тази пеперуда. Сега вие вървите по земята въ права линия и се питате, има ли другъ животъ: Като станете пеперуди, вие ще видите, че има другъ животъ, и съ вашитѣ крилца, вашиятъ умъ и вашето сърце на видѣлината, — ще кацнете на най-хубавото божествено дърво, дървото на живота, ще разберете смисъла и ще бѫдете радостни и весели. (Бесѣда, държана на 1 априлъ 1917 г.)

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Сольта. “Вие сте сольта на земята; ако сольта избесолѣе, съ какво ще се осоли? “ 1) Своята рѣчь на планината Христосъ, започва съ деветьтѣ блаженства. Блаженствата, за които Той говори, иматъ отношение къмъ другъ свѣтъ, тѣ не се отнасятъ къмъ земния животъ. За земнитѣ хора Христосъ казва: „Вие сте сольта“. Азъ ще говоря за сольта, защото на земята животъ безъ соль не може да сѫществува. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на сольта, а не на свѣтлината, която е пъкъ свѣтъ на ангелитѣ. — „Вие“ Кои „вие,,? Не взимайте тази дума въ ограниченъ смисълъ. Само за онѣзи, които вѣрватъ, „Вие“ подразбира всички у които има пробудено божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, сѫ сольта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици подъ думата „соль“ разбиратъ,,сила на равновѣсие“ — онзи елементъ на силата, който държи нѣщата въ равновѣсие. За да ходите по улицитѣ, трѣбва да имате равновѣсие. Когато построяватъ морскитѣ параходи, на дъното имъ турятъ товаръ, соль, да ги държи въ рав- новѣсие, за да се не обърнатъ въ морскитѣ вълни Подъ думата „соль“ разбиратъ онази сила, която сгѫстява ма- терията, пази я отъ разлагане и дава условия, за да може по висшитѣ сили въ свѣта да работятъ. Сольта е единъ необходимъ елементъ на земята за здравословното състояние на човѣшкото тѣло. Когато организмътъ изгуби сольта си, той изгубва своята основа и, вслѣдствие на това, се явяватъ всички болести. Казватъ за нѣкого: „Той е неврастеникъ“. Азъ казвамъ: той е изгубилъ сольта си, неговата нервна система е изгубила сольта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали съ окото на ясно ната се каратъ, не се спогаждатъ, дай малко отъ тази соль, веднага мирътъ и съгласието ще настане. Дѣца се каратъ — дай малко соль; сѫдии се каратъ — дай малко отъ тази соль; воюватъ нареди — дай малко отъ тази соль, и веднага ще настане между тѣхъ миръ и съгласие. Казвате си: „Какъвъ алхимически елементъ е тази соль, каква мощна сила има тя“! Свещеникъ, който, има тази соль, като влѣзе въ църквата, всички ще млъкнатъ, ще се обърнатъ къмъ него. Соль искатъ хората, а ако нѣмате такава, никакъвъ успѣхъ неможе да имате. Това като ви говоря, не е за осѫждане, никого не осѫждамъ, а само цитирамъ единъ недостатъкъ, който не е само у българитѣ, а го има у всички. Всѣки, който е на земята, има недѫзи. Ако бѣхме съвършени, щѣхме да бѫдемъ между ангелитѣ, при Бога. Но понеже трѣбва да се възпитаме, Богъ ни е изпратилъ на земята, мѣстото на мѫдростьта, дѣто се изучаватъ тѣзи велики уроци. Днесъ ви проповѣдвамъ за сольта. Защо? — Всички искате да бѫдете щасливи. Наистина, всѣки може да бѫде щастливъ, но трѣбва да придобиете изкуството да задържите това щастие, а не само да го придобиете. Ставате сутринъ, имате добро разположение и казвате: „колко съмъ щастливъ“! Минаватъ 5—10 минути и вие изгубвате това разположение, това щастие. Защо? — нѣмате соль въ себе си. Подъ „соль“ се разбира свѣтътъ съ всички свои форми. Защото вие не можете да задържите една есенция безъ форми, затова казвамъ, че свѣтътъ е реаленъдѣйствителенъ. и реаленъ недѣйствителенъ. Реаленъ дѣйствителенъ е този свѣтъ, който има всички форми съ тѣхното съдържание, а реаленъ недѣйствителенъ — който има форми безъ тѣхното съдържание. Има хора, които сѫ реални недѣйствителни, защото иматъ тѣло, а нѣматъ соль. Ако нѣмате соль, не може да разберете, какво нѣщо е божествената видѣлина, божествената доброта и любовь. Само чрѣзъ соль, само чрѣзъ равновѣсие на вашия умъ и сърце, като бѫдатъ въ едно спокойно състояние, ще може да проумѣете този божественъ свѣтъ. Христосъ казва: „Соль, която е обезсолѣла, трѣбва да се изхвърли навънъ и да се тъпчи“. Затова много пѫти съмъ говорилъ, че страданията сѫ необходими, тѣ сѫ пѫтьтъ къмъ осоляването; осоляването е пѫтьтъ къмъ видѣлината; видѣлината — къмъ любовьта, а любовьта — къмъ Бога. Встѫпимъ ли въ пѫтя да търсимъ Бога, веднага свѣтътъ ще вземе другъ видъ отъ този, който е ималъ досега. Всички, които ме слушате тази сутринь, нѣкога мислите, че свѣтътъ има смисълъ, а нѣкога, че нѣма, че е много тягостенъ. Имате приятели — не ви разбиратъ, дѣца — не ви обичатъ, между вѣрващи сте — не ви разбиратъ. Изкуството е сега да разберете у кого е грѣшката — тѣ ли нѣматъ соль или вие. Дѣто има соль, тамъ е правото, дѣто нѣма соль — нѣма право. Щомъ нѣмашъ соль, ще кажешъ: „Трѣбва да ме потъпчатъ“. Всички хора сѫ частички отъ Бога, отъ Неговия великъ организъмъ, И като тъй, безразлично е, кой ви тъпче; не забравяйте, че това е отъ Бога — въ всички случаи божествени рѫцѣ или крака ви тъпчатъ. Това е хиляди пѫти поприятно, отколкото да ви тъпче нѣкоя мечка, както българитѣ практикуватъ. Единъ англичанинъ разправя своя една опитность. Отива той въ Индия, съ цѣль да изучава животътъ на индийцитѣ. Като любитель на спорта, взима единъ день пушката си и отива въ една непроходима гора на ловъ. Носилъ си пушката въ дѣсната рѫка, и по едно врѣме силенъ ударъ въ лѣвата му рѫка го повалилъ на земята. Ударътъ билъ причиненъ отъ една тигрица, която го взима и отнася въ своето леговище, при малкитѣ си тигренца. Тигрицата казала на дѣцата си: „Дръжте този англичанинъ, потъпчете го добрѣ, дайте му единъ добъръ урокъ, и ако се опита да си дигне главата, вие го тъпчете отгорѣ“. Англичанинътъ поискълъ да си дигне главата да види, какво правятъ наоколо му, но тигрицата рекла:,, Не гледай нагорѣ, нѣма нищо, азъ уча дѣцата си“. „Не ме бѣше ядъ“, казва англичанинътъ, „че ми счупиха лѣвата рѫка, но че ми бѣ натъпкана главата и нѣмахъ възможность да гле- дамъ“. Всѣки, който нѣма соль, ще попадне въ ноктитѣ на тигъра Когато нѣкои млади се взематъ по любовь, отиватъ на църква, свещеникътъ имъ чете молитва, всички ги цѣлуватъ. Слѣдъ единъ мѣсецъ тѣ се раздѣлятъ. Тигърътъ е взелъ невѣстата или младоженеца. Тѣзи хора сѫ обезсолѣли и ще бѫдатъ изхвърлени. Ако стане разводъ между тѣхъ, тѣ сѫ обезсолѣли, и такива хора не трѣбва да се събиратъ на едно мѣсто. Мѫжъ или жена, нека се потъпчатъ. Българитѣ се лѣкуватъ, като се тъпчатъ: То е единъ приятенъ масажъ, приятна разтривка, Тази соль е необходима за васъ, тя е необходима за организма, на физическото поле, за вашитѣ чувства и мисли. Законътъ е общъ, както за физическия свѣтъ, тъй и за ангелския, тъй и за божествения. Съврѣменнитѣ философи кръщаватъ качествата отъ духовния свѣтъ рaзлично, напр, човѣкъ съ соль, тѣ го наричатъ мораленъ, а човѣкъ безъ соль — немораленъ. Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е високо интелигентенъ, разуменъ“, подразбира се, че у него има законъ за равновѣсието, има соль. Разумностьта — е соль, т. е. подъ думата „разумность“ се разбира онова състояние, когато всичкитѣ човѣшки способности сѫ въ условия за работа. Сольта съставлява почвата. Безъ соль не може да има нищо въ свѣта, па и земята безъ соль би била една пустиня, всичко би изгинало. Сольта е торъ, който се е набралъ отъ години. Слѣдъ нея идатъ други сили, които градятъ нашия организъмъ. За да не изгубите сольта си, вие трѣбва да се пазите отъ незаконни поже- лания. Ще ви приведа единъ митически разказъ: нѣкога, въ миналото, въ единъ царски дворъ се родила дъщеря, наи красивата мома въ свѣта Като пораснала, баща ѝ намира другаръ, за да се оженятъ, младъ, добъръ момъкъ. Тѣзи млади били толкова обични на небето, че Господъ изпратилъ единъ ангелъ прѣдставитель, да при- сѫтствува на тѣхната свадба на земята. Като дошълъ на земята, ангелътъ се влюбилъ въ момата и не искалъ да се върне на небето. Започналъ да обмисля начинъ, какъ да има тази мома. Чакалъ го Господъ день, два, мѣсецъ, ангелътъ не се връща, Като разбралъ, каква е работата, за да покаже на ангела лошитѣ послѣдствия отъ незаконнитѣ пожелания, Господъ го прѣобърналъ на пойна птица, да ходи отъ клонъ на клонъ между всички птици, и тѣ да я избѣгватъ. Хвърка той отъ единъ клонъ на другъ, новсички птици го избѣгватъ. Той не могълъ да си обясни тѣзи страдания. Единъ день кацва на едно дърво и започва да окайва своя животъ, Въ това врѣме подъ дървото дохождатъ четирма разбойници да си подѣлятъ плячката. Раздѣлили си всичко по равно. Слѣдъ това рѣшили двама отъ тѣхъ да отидтъ въ града да накупятъ храна, и хлѣбъ, та да си устроятъ пиръ Тѣ отишли, купили храна, но изъ пѫтя имъ дошла мисъль, да турятъ въ храната отрова, та като ядатъ другитѣ двама, да се отровятъ, а тѣ да си раздѣлятъ и тѣхното богатство. Двамата разбойници подъ дървото, като чакали другаритѣ си, рѣшили, като се завърнатъ другитѣ двама, да ги застрѣлятъ и да взематъ и тѣхното богатство. Ангелътъ знаялъ, какво зло намислили и еднитѣ, и другитѣ. Като наближили двамата разбойници отъ града, отдалечъ още ги застрѣляли, останалитѣ яли отъ храната, но се отровили. Едва сега ангелътъ разбралъ, какви сѫ послѣдствията отъ незаконнитѣ желания и защо той страда Когато Господъ ви изпрати на свадба, въ която той взима участие, да нѣмате окото на този ангелъ. Пази се да не кажешъ, ако си мѫжъ: „На мене ще е тя“, или ако си жена: „На менъ ще е той“, защото ще пѣете на дървото горѣ дълго врѣме. Питамъ ви: „Не сте ли вие такива птици, изхвърлени отъ небето? “ Нѣкои питатъ: „Я ни кажи, защо сме слѣзли отъ небето“; Всички сме слѣзли, за да научимъ, че незаконнитѣ желания иматъ лоши послѣдствия и да разбе- ремъ, че човѣкъ, които нѣма соль, е далечъ отъ Бога. Хората искатъ свобода, затова Господъ ги праща на зе- мята, но имъ казва: „Живѣйте споредъ закона на моята свобода“. А лошо е у хората това, че всѣки иска свобода само за себе си. Споредъ Божия законъ, трѣбва да разбираме отношенията, които сѫществуватъ между насъ. Законътъ на сольта е туй: което желаешъ за себе си, не го отказвай на другитѣ. Давай имъ възможность и тѣ да развиятъ своитѣ способности. Ако нѣкой има нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждашъ, нѣкой езди на конь, не казвай „Е да е на мене този конь!“ Благодари, че си има конь. — Тои е достоенъ за него Виждашъ хубава кѫща, добрѣ мобелирана, не я пожелавай. Ако имашъ соль, ще имашъ всичкокоето ти е потрѣбно и необходимо. Кажете на Господа: „Соль искамъ отъ сега нататъкъ“ За да убѣдишъ съврѣменнитѣ хора въ тази велика истина, Ще трѣбва дълго врѣме да аргументирашъ, съ нѣкои може да се направи опитъ, а съ трети изведнъжъ можешъ да се разберешъ. На хора, у които духовното зрѣние не е развито, трѣбва да се аргументира: то е пипане въ духовния свѣтъ. Чрѣзъ чувството на послѣдователность, стѫпка по стѫпка, тѣ ще си съставятъ ясно понятие за нѣщата, които не могатъ да схванатъ изведнъжъ. Въ разсѫжденията си за Бога ние употрѣбяваме сѫщата аналогия, за да си съставимъ понятие за Него. Всички философски школи съ тѣхнитѣ дебели томове, въ които се третиратъ въпроси за Бога, сѫ все пипания, едни поблизо други по-далечъ отъ истината. Нѣкои сѫ напипали малкото пръсте на Бога и казватъ, „Какви малки пръстчета има Богъ“. Нѣкой напипалъ рѫката му и казва: „ Каква голѣма рѫка има Богъ“! Нѣкои е напипалъ плешката или главата Му и, споредъ това, има и познания за Него. Но това е само външната страна на Бога — проявената природа. Ще бѫде чудно, ако нѣкой, като се качи на керемидитѣ на моята кѫща, каже: „Азъ разбирамъ сега г-нъ Дѫновъ той е твърдъ, защото напипвамъ твърди керемиди“. Ако нѣкой напипа нѣщо меко ще каже: „Колко е мекъ г-нъ Дѫновъ“! Азъ мога едноврѣменно да бѫда твърдъ и мекъ. Подъ „твърдъ“ какво разбирате? Твърдъ като камъкъ или твърдъ въ своитѣ убѣждения? Слѣдователно, отъ външнитѣ пипания ние не можемъ да имаме вѣрни понятия за нѣщата, а само ще имаме смѫтни схващания. Ако нѣмате достатъчно количество соль, ще бѫдете безсолни и ще кажете: „Животътъ не е нищо, освѣнъ ядене и пиене“. Не, съмъ азъ противъ яденето, не мислете това, защото като е дошълъ човѣкъ на земята, ще яде и ще пие. Не прѣпорѫчвамъ гладуването, неестествения постъ. Азъ постъ разбирамъ въ друго отношение — всѣки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тѣло Всѣки день трѣбва да употрѣбяваме извѣстно количество хлѣбъ, вода и въздухъ за съграждане на нашето тѣло. Нѣкои мислятъ, че като не ядатъ, ще станатъ по добри; не, ако не ядешъ по лошъ ще станешъ. Искашъ да направишъ човѣка по-добъръ, нахрани го, ако е гладенъ; напои го, ако е жаденъ, и като го нахранишъ съ хлѣбъ и вода, дай му малко отъ твоята солчица, и той ще се подобри. Ако не го нахранишъ, ще направишъ прѣстѫпление Ако срѣщнешъ нѣкого, който се е отчаялъ и иска да се самоубие, не му давай съвѣти, че това не е добрѣ, че не трѣбва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го споредъ твоя обичай, и слѣдъ единъдва часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговоримъ“. Накарай човѣка да се поразпо ложи и да се изкаже, защо животътъ му е толкова мраченъ. Дай му указания и посочи му пѫтя, по който да върви. Затова Господъ ти го изпратилъ прѣзъ този день. Често ние се молимъ: „Отче нашъ, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бѫде волята Ти“, но ако така не изпълнишъ волята Му както Той ти посочва, значи ти си безъ соль прѣзъ този день. Може да направите този опитъ: ако сте неразположени, срѣщнете своя близъкъ, който е още по-неразположенъ, извикайте го у дома си, нахранете го и нѣма да забѣлѣжите, какъ Богъ и двама ви е осолилъ. Една жена, недоволна отъ мѫжа си, срещне друга още по-нещастна, като се събератъ двѣтѣ да се поразговорятъ — Богъ ще осоли и двѣтѣ Това е положителна християнска философия. Често казватъ: „Не трѣбва да ядешъ много фасулъ, много месо: утайки оставатъ“. Но се запитайте, защо хората ядатъ тъй много? За да придобиятъ соль Когато добиятъ достатъчно соль, нѣма да ядатъ много Когато станете нормални, тогава ще може да се говори за една по висша философия на живота. Може да направите слѣдния опитъ, защото всички сте отъ реалния свѣтъ. Може да си кажете: „На Дѫновъ му дошло на ума да ни говори за сольта, та ние не знаемъ ли отъ каква необходимость е тя за насъ“? Говоря ви за сольта, за да направите този простъ опитъ. Спрете се, помислете 5 — 10 минути за сольта, за нейното влияние върху организма, чувствата, душата и ума, и вижте тогава, дали ще стане у васъ нѣкакво измѣнение и какво ще почувствувате Защо, именно, сольта е толкова активенъ елементъ? Често хора ми се оплакватъ, че били неразположени, нещастни, а азъ имъ казвамъ: „Знамъ това, защото и азъ съмъ на земята“. „Да, но твоето положоние е съвсѣмъ друго отъ това, въ което сме ние“. Разликата е само въ това, че азъ имамъ повече соль. Ще ти дамъ отъ моята соль, но ще трѣбва добрѣ да я използувашъ, да я разпрѣдѣлишъ добрѣ. Като имашъ малко подкваса, ще си задържишъ отъ нея за другъ пѫть. Като ядете млѣко, оставете си отъ него подкваса, а не да казвате, че дѣцата я изяли. Прѣпорѫчвамъ на съврѣменнитѣ хора да не дояждатъ, защото такива хора Богъ ще ги задигне. Въ такъвъ случай вие ще приличате на онзи българинъ, на когото дали пари на заемъ, и той тръгналъ да си накупи съ тѣхъ непотрѣбни прѣдмети. Заемодавецътъ, като видѣлъ това, поискалъ паритѣ си назадъ, за да ги прѣброи, новече не му ги върналъ, като казалъ: „Ти не си човѣкъ, който може да използува паритѣ и затова не ги заслужавашъ“. Когато Богъ види, че вие не употрѣбявате живота на мѣстото му, и злоупотрѣбявате съ него, Той си го взима. Колцина отъ васъ сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали. Защо? — Защото не умѣете да използувате живота. Когато имате соль въ себе си, ще бѫдете здрави хора съ здраво сърце и тѣло. Съсрѣдоточете ума си къмъ сольта, къмъ този елементъ на равновѣсие и подигане, и постарайте се да го схванете. Този елементъ индуситѣ го наричатъ „Прана“, т. е. сила, която носи животъ въ себе си. Той се намира въ въздуха, въ храната и въ водата — отъ тамъ се извлича. Сега ще ви кажа, какъ да ядете. Ще започнемъ въ този свѣтъ съ яденето Когато започнете да ядете, първото условие, което ви се налага, е да изхвърлите отъ себе си всѣко недоволство И малко хлѣбъ ако имате, ще трѣбва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа въ него, да проникне въ вашия организъмъ, слѣдъ което вие ще почувствувате една приятность А сега какво става? Жената готвила цѣли четири часа, какво не е турила въ яденето за вкусъ, и дѣйствително отлично ядене е приготвила, дохожда мѫжътъ отвънъ недоволенъ, намръщенъ, жената като остава като попарена и ето че всичката соль отива. Втория день — жената пъкъ недоволна отъ нѣщо, ядете и не усвоявате нищо отъ тази соль, защото сте недоволни Недовлни сѫ и мѫжътъ и жената. Мѫжътъ казва: „жена ли е това? “ Дѣцата казватъ: „майка ли е това? “ Вториятъ пѫть мѫжътъ купува месо, масло и яйца, пакъ недоволни всички въ кѫщи. За да си доволенъ, приготви се и си ка- жи: „всчко е отлично, жено“. Като дъвчите храната, тогава ще видите, колко вкусна, ще бѫде тя, каква приятность, какво щастие и доволство ще изпитате. Сега се оплаквате; „Какъ се живѣе съ ¼ килограмъ хлѣбъ“. Въ ¼ клгр. има достатъчно соль, за да се живѣе. Но нашето недоволство създава неприятноститѣ. Казвате си: „Празенъ ли ми е коремътъ, нищо не разбирамъ отъ то- ва ядене“. Празенъ е не твоя коремъ, а твоя умъ и сърце. Правилъ съмъ различни опити съ храната, ялъ съмъ по двѣ ябълки и малко хлѣбъ, и съм бивалъ доволенъ. Не е въ многото, а нѣкой пѫть и малкото съ благодарность. се благославя. Не прѣнебрѣгвайте тази малка соль въ свѣта, тя е като малкото житно зрънце, отъ което се раждатъ велики нѣща. Първото нѣщо, което ни прѣдстои, то е да прѣвъзпитаме това чувство на недоволство, което сѫществува у насъ. Мѫжътъ донесълъ ¼ клгр. месо, ¼ клгр. хлѣбъ, да се благодари на Бога за това: Тогава ще се умножи, защото въ живия магнетизъмъ има една сила, споредъ която всички частици, които иматъ еднакви вибрации съ централния магнетизъмъ, се привличатъ. Ако сте доволни отъ храната, която употрѣбявате, ще можете да съберете отвънъ толкова елементи, колкото сѫ необходими, за да ви задоволятъ. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се пие вода, тя е за жабитѣ — за насъ е винцето“. Ща пиете вода и то на гладно сърце, отъ 100 до 150 грама на глътки. Ще изпивате на день по половинъ до 1 клгр, вода, отъ която ще извадите необходимата храна за вашитѣ артерии. Ще дишате дълбоко и то прѣзъ носа, а не прѣзъ устата, за да не поглъщате много прахъ. Като се научатъ съврѣменнитѣ хора да приематъ тѣзи елементи така, — храната, водата и въздуха — другото благословение ще дойде само по себе си. Не мислете, че у васъ, въ вашата душа, нѣщата тепърва ще се създадатъ. Не, у васъ има много заспали чувства. Човѣшката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трѣбва да се развие у васъ, то е благодарностьта за всичко, което имате. Пазете си окото да не бѫде като окото на оня ангелъ, за който ви разказахъ. Ако всички приложите този великъ „законъ за благодарностьта“, то най-малко 50% отъ всички работи на земята ще се уредятъ. Па и ангелитѣ като погледнатъ отъ горѣ, че сме тръгнали изъ Пѫтя, ще дойдатъ да ни помогнатъ. Не мислете, че вие сами работите въ свѣта. Разровете земята и вижте колко червейчета помагатъ на орача, колко микроби приготвятъ почвата заедно съ земледѣлеца и колко други още елементи, образуватъ житното зърно. При всичко това, ние сме дѣца, които, каквото и да донесе баща имъ, все сѫ недоволни. Всѣко дѣте трѣбва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дѣте, което не цѣлуне баща си, когато той му донесе нѣщо, то нѣма соль. Нѣкои родители казватъ: „Моето ангелче“, ангелче е то, но безъ крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги цѣлуне, тя е ангелъ безъ крила. Вие които ме слушате, ще говорите на другитѣ по сѫщия начинъ. Тогава ще провѣримъ чрѣзъ опитъ, че тази соль е необходима за всички. Днесъ Господъ тъпчи хората, осолява свѣта, и англичани, и германци, и руси, и французи и др. Отсега нататъкъ иде доброто. Желая ви, като си отидете въ кѫщи, да добиете поне единъ грамъ солчица, за да бѫдете полезни членове на вашето сѣмейство, общество, народъ, да сте благодарни за всичко и само тогава ще придобиете благо. Тогава ще бѫдете умни, добри, трудолюбиви и работливи. Бесѣда, държана на 25 мартъ 1917 година въ София. ----------------------------------------------------------------- 1) Ев. Матеа, 5; 13.

Солта Сила и живот, III серия "Сольта" , Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки), Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето: Солта 25 март 1917 г. Виделината 1 април 1917 г. Рождението 25 декември 1915 г. Двамата господари 21 януари 1917 г. Разделено царство 8 декември 1918 г. Изгряващото слънце 4 май 1919 г. Светило на тялото 11 май 1919 г. Гредата 18 май 1919 г. Трапезата на Новия Завет 25 май 1919 г. Отхвърленият камък 1 юни 1919 г. Гърбавата жена 8 юни 1919 г. Учител и Господ 15 юни 1919 г. Малкият закон 22 юни 1919 г. Старият книжник 29 юни 1919 г. Двамата свидетели 16 ноември 1919 г. Денят на доброто 21 декември 1919 г.

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Рождението „Защото днесъ се роди вамъ въ града Давидовъ Спаситель, Който е Христосъ Господъ“. 1) „Роди се“ — това е най ободрителната дума въ живота на земята. Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което потиква цѣлото човѣчество къмъ съвършенство. Често запитватъ „Какъ може да се влѣзе въ Царството Божие? “ „Какъ можемъ да се освободимъ отъ ограниченията на законитѣ, на природата, и можемъ ли да ги владѣемъ? “ Азъ отговарямъ: „когато се родите“. Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане„: човѣкъ се е прѣраждалъ хиляди и милиони пѫти. Започналъ своя животъ отъ микробъ, увеличавалъ се, прѣработвалъ се, за да се роди, най сетнѣ, като човѣкъ въ пълната смисъль на думата. Прѣраждането е процесъ, а раждането единъ завършенъ цикълъ отъ този процесъ. Като се казва въ Евангелието „Днесъ се роди“, разбира се, че онзи, който е заченатъ прѣди милиони години, най-сетнѣ се е родилъ. Кой се е родилъ? Христосъ Господъ — Той се е родилъ. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Богъ е вложилъ въ Духа. И когато всѣки отъ васъ почувствува, че се е родилъ, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина отъ васъ не сте се родили още, а се прѣраждате и въ прѣраждането трѣбва да се родите единъ день, и ангелитѣ да кажатъ за васъ: „Роди се въ града Давидовъ“. Въ всѣко сърце и въ всѣка душа трѣбва да се роди Христосъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Той; се е родилъ въ Иерусалимъ“ и отиватъ тамъ на поклонение, но при все това тѣ не разбиратъ смисъла на туй раждане: въ тѣхъ нѣма стремежъ да живѣятъ като Христа Той се роди между евреитѣ, които бѣха избрания народъ, но и тѣ не разбраха дълбокия смисъль на неговото раждане — това което той носѣше въ себе си за цѣлото човѣчество: Божията любовь. Всѣко раждане се придружава съ страдание. За да се роди, следователно, Христосъ въ човяшката душа, непрѣмѣнно трѣбва да се прѣмине това страдание. То е сѫщото, както когато майката ражда — трѣбва да прѣтърпи извѣстни страдания, да вземе всички грижи за дѣтето. По сѫщия законъ и всѣки народъ или човѣчество, въ което трѣбва да се роди Христосъ, трѣбва да взематъ всички грижи, да подготвятъ почвата, да се роди и да отрасне това дѣте. Може би, тази идея да е малко смѫтна, но това да не ви безпокои: то зависи, доколко нѣщата сѫ далечъ или близо и съ каква свѣтлина можемъ да ги разгледаме. Всѣки може да разбере нѣщата до толкова, доколкото той има свѣтлина. Ангелитѣ, като възвѣстяватъ: „днесъ се роди Спаситель“, определятъ, каква радость носи той на човѣчеството: миръ - най-високото изявление на Бога. Господь се изявява като миръ. А мирътъ е законъ на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характеръ, на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на добротата, на правдата — това е мирътъ Може да се роди само онзи, който носи миръ — вие не можете да се родите, докато не разберете тѣзи дълбоки истини, докато не придобиете мира въ себе си Сега нека разгледаме психологически думата „раждане", Тази дума има отношение къмъ мистицизма. Единъ християнинъ, който иска да стане мистикъ, да проучи божествената природа, да се удостои съ името „човѣкъ“, трѣбва да разбира добрѣ думата „раждане“. Чели сте въ Битието, че Богъ направи човѣка отъ пръсть, вдъхна въ него и той стана жива душа. Тогава е царилъ процеса на „вдъхването“, а сега — процеса на „раждането. Азъ бихъ ви обяснилъ думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бѫде непонятно, защото въ тая дума има нѣщо необяснимо за сегашнитѣ хора. Обаче, ще дойде день да я разберете Сега да прѣминемъ на противоположноститѣ, които изисква законътъ за раждането, който е законъ за вѣчното развитие. Чрезъ тоя законъ Господь напълно се изявява на нашата душа и чрезъ него Духътъ положително работи. Всичкитѣ ви въжделения, сѫ подъ закона на раждането; чрезъ него се проявява и усъвършенствува висшето, божественото съзнание у човѣка. Обикновеното човѣшко съзнание е тъмно понятие. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитатъ за тази дума ще кажете: „раждане значи да се зачене и роди дѣте„. Раждането не се разбира по отношение на тѣлото, а по отношение на човѣшката душа, т. е. зачеване на онзи божественъ зародишъ, за който ви говорхъ, и раждането му, и когато кажемъ: „роди се човѣкъ“, освѣнъ процеса на завързването и растенето, ний подразбираме и процеса на знанието и мѫдростьта. Докато нѣма знание човѣкъ, не може да каже че се е родилъ. И животнитѣ, и рибитѣ, и микробитѣ се прѣраждатъ и иматъ стремежъ да завършатъ този цикълъ на прѣраждането. „Въ българския езикъ думата прѣраждане“, подразбира прѣработване на нѣщата. Да преживяшъ, като вола, не е нищо друго, освѣнъ да прѣработвашъ. Значи, и ние тука на земята не вършимъ друго, освѣнъ прѣработваме извѣстна опитность, която сме придобили отъ милиони години. Нѣкои питатъ: „Откѫде идемъ?“ — Отъ голѣмото море. Може да запитате: „колко години сме стояли тамъ и какъ е станало нашето излизане? “ Като ви е пекло хиляди години, слънцето на живота ви е вдигнало нагорѣ и по закона на изстудяването на тѣлата вие сте слѣзли долу. Значи, Духътъ ви е вдигналъ, както слънцето вдига паритѣ отъ морето, и ви е пратилъ на земята. Не мислете, че тукъ е голѣмо нещастие за васъ — то е голѣмо благо. Казвамъ ви, че нѣма на свѣта по-велико знание отъ това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на любовьта е страданието. Който не е разбралъ смисъла на страданието, той е още животно, микробъ, който ще се прѣражда много, и, обратното, оня, който е разбраль смисъла на страданието, той се е родилъ, той е човѣкъ. Страданието е дѣлъ само на човѣка. Животнитѣ не страдатъ, както човѣкътъ: ударитѣ за тѣхъ сѫ само масажъ. Кучето квичи отъ пръчката, която се слага върху му, но щомъ се махне тя, и страданието прѣстава. Въ страданието е дълбокия смисъльна живота, тъй наречената „мирова скръбь“. Тайната на живота се крие въ страданието. Ако искате да усвоите божествената мѫдрость и тайнитѣ на природата, казвамъ ви, че нѣма другъ пѫть, освѣнъ страданието. Когато човѣкъ иска отъ Бога да го прати на земята, Богъ го пита: „Искашъ ли да минешъ прѣзъ закона на страданието? Ако искашъ да те пратя“. Ако каже: „не искамъ“, ще му рече: Стой при Мене, въ голѣмото море, защото, щомъ излѣзешъ отъ него, ти си вече работникъ, който трѣбва да се труди и страда на земята. А що е земята? Тя е голѣмата жена, ваша майка, която ражда и отглежда хората. Веднъжъ като ви приеме въ себе си, тя ще ви държи милиони години да ви прѣработи, докато най-послѣ ви извади готови и каже: Ето моето дѣте, което вече може да ви говори съ божествения езикъ на нѣщата. Ще направя малко отклонение. Въ раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силниятъ импулсъ, който може да се даде на човѣка. Ако бихте се прѣнесли на слънцето съ окото на единъ ясновидецъ, вие бихте разбрали, съ каква грамадна енергия изпраща сво- итѣ лѫчи. Вие казвате, че топа билъ много силенъ, понеже могълъ да изхвърля една граната съ такава сила, че я праща на 120 км. разстояние. А прѣдставете си съ каква сила и бързина всѣка секунда слънцето хвърля вълнитѣ отъ своитѣ лѫчи и колко километра прѣминаватъ, докато се спратъ на едно мѣсто! Споредъ физицитѣ, тѣ сѫ 300,000 километра въ секунда. Можете ли да си прѣдставите тази сила? Тия лѫчи постепенно отслабватъ и намаляватъ свѣтлината, понеже свѣтлината зависи отъ силата на движението. Колкото посилно е движението, толкова по-силна е и свѣтлината, докато този изстрѣлъ срѣщне крайния прѣдѣлъ и се спре и прѣобърне на тъмнота. А знаете ли що е тъмнота? То е обратниятъ процесъ; изстрѣлътъ на свѣтлината е отдолу нагорѣ, а движението на тъмнотата, което достига крайния прѣдѣлъ — е движение отгорѣ надолу, т. е. отъ периферията къмъ центъра. То е най-слабото движение. И тъй, тъмнотата е горѣ, а свѣтлината е долу. Ама ще кажете: „Нали знаемъ, тъмното мѣсто — това е адътъ“, Адътъ що е? Нѣкои мислятъ, че адътъ е специално мѣсто на мѫчение. Що е мѣсто на мѫчение? Жена, която иска да роди, мѫчи се; сѫщо и земята е заченала, и милиони и милиарди сѫщества въ нея и надъ нѣя се мѫчатъ да родятъ. То е адътъ Нѣкои не искатъ да бѫдатъ тамъ, а искатъ да бѫдатъ на небето и казватъ: „Азъ не искамъ такъвъ адъ“. Докато не минете прѣзъ ада, човѣци нѣма да станете. Затова именно раждането подразбира този адъ. И той не е така страшенъ. Човѣкъ, който се е родилъ и е прѣгрѣшилъ, отклонилъ се е отъ закона; прѣдстои му падане и то ужасно. Пакъ ще бѫде туренъ въ топа на слънцето, изхвърленъ съ силенъ изстрѣлъ и ще пѫтува въ пространството милиони години и нѣкѫдѣ ще се спре — ще зависи, съ каква сила ще бѫде хвърленъ отъ Господа. И ако бѫде хвърленъ съ голѣма сила и пѫтува 100 милиона години, толкова години ще му трѣбватъ да се върне. Колкото по-силно се движи въ пространството, толкова по-бавно ще се движи назадъ къмъ Бога. И когато вече го наближи, Богъ ще го привлече съ по-голѣма бързина. И тъй, да се роди човѣкъ, то значи да достигне крайния прѣдѣлъ, до който неговата душа е хвърлена въ пространството, дѣто ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своитѣ прѣраждания, той ще се роди. Човѣчеството, съ прѣгрѣшението на Адама и Ева, изгуби надежда. Родиха имъ се двѣ дѣца, но смъртьта ги завладѣ; нѣмаше кой да ги утѣши, и тѣ, като нѣкои богати, които нѣматъ дѣца, се оплакватъ: „Нѣмаме наслѣд- ници — всичко туй ще остане на чужди хора, и сѫ обезсърдчени. Човѣчеството се намираше въ такова положение, но Богъ му даде безсмъртно дѣте, за да го избави — то е Христосъ. Въ вашитѣ умове често се раждатъ нови мисли. Слушахъ веднажъ единъ виденъ проповѣдникъ да казва: „Азъ имамъ толкова много идеи, че въ 10 — 20 години не биха могли да се изкажатъ“. Но само слѣдъ десетъ проповѣди той изповѣда, че е изхвърлилъ всичкия си материалъ. Когато мислите, че имате много идеи, вие сте въ закона на прѣраждането. Нали най-напредъ сѫ създадени по-низшитѣ животни — бърбъзанци, мушици и пр. Многобройниѣ ваши мисли толкова струватъ, че не можете да ги впрегнете да свършатъ една свѣстна работа; тѣ не могатъ да усъвършенствуватъ вашия животъ. Обаче, когато дойде оная основна божествена мисъль, тя ще бѫде жива и едно съ васъ; ще се развива, като новородено дѣте Туи, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази божествена мисъль, която едни наричатъ. „подсъзнание“, други —„съзнание“, трети — свърхсъзнание“; теософитѣ я наричатъ „събуждане на висшето Его“, окултиститѣ — „появяване на сюблимното“ и пр. Когато дойде въ васъ туй положение, вие ще усѣтите миръ, постоянна радость, която не се мѣнява. Нѣкой ще каже: „Азъ имамъ тази радость“; не се минава половина часъ и гледашъ тази негова „радость“ извѣтряла! Тази радость е прѣходна, несъобразна съ закона. Какъ може единъ скѫпоцѣненъ камъкъ да изчезне? Ти се заблуждавашъ: то не е радость, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почвашъ да плачешъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ миръ, спокоенъ съмъ“; утрѣ му дойде нѣкое вълнение, веднага започва да бръчка мускулитѣ на очитѣ си; кѫдѣ е тогава мирътъ? Не го напуска, но той не е билъ дѣйствителенъ миръ. „Азъ съмъ християнинъ, 10 години се подвизавамъ, челъ съмъ еди-кои писатели — Спенсеръ, Спържи, Ап. Павелъ“. Всички тѣ много хубаво казватъ, ами ти какво казвашъ? Защото, като отидешъ при Господа, нѣма да те пита, какво е казалъ Ап. Павелъ и какво е направилъ Спенсеръ, а какво ти си направилъ. Нѣма да занесешъ тамъ Ап. Павла, нито Спенсера: тѣ сами ще отидатъ при Господа, но ти съ кого ще отидешъ? И тъй, тази е основната идея, върху която днесъ трѣбва да мислимъ. Зная, нѣкои между васъ иматъ криви схващания за Духа: нѣкои мислятъ, че Св. Духъ и лошиятъ духъ сѫ едно и сѫщо. Добриятъ и лошиятъ духъ сѫ нѣща диаметрално противоположни. Нѣма такъвъ законъ, дѣто единъ източникъ да излива и сладка, и горчива вода: както горчивата вода е винаги горчива, и сладката винаги сладка, тъй и доброто е винаги добро, а злото винаги зло. Какво нѣщо е доброто и какво злото, това е единъ много дълбокъ въпросъ, и ако мислите, че въ 5—10 —100 години ще го изучите, вие се лъжете; трѣбва най малко 1000 години да ви учи Христосъ, тогава ще имате какво годѣ понятие върху едното и другото. Съ това ни най малко не искамъ да ви обезсърдча, но искамъ да ви кажа, какви сѫ законитѣ, които направляватъ нашия животъ, за да се осво- бодите отъ нѣкои свои илюзии. Всѣки день, всѣки часъ въ живота има своята програма; ние трѣбва да завършимъ тази основна работа на деня, отъ която зависи нашиятъ прогресъ. При туй, нѣма защо и много да се безпокоите дали ще се развиете: ще се развиете, азъ ви го казвамъ положително. Нѣкои питатъ: „Дали ще се развия? — Като те хвърлятъ на земята, не само ще се развиешъ, но и оттатъкъ ще минешъ. „Колко врѣме трѣбва? — Хилядо години. — „Много е“. Но 1000 е човѣшко число; то не е много голѣмо число. Сто години е много пѫти повече отъ 1000; 10 години е още повече. Въ този процесъ е обратното: 1000 години е най малкото число, 100 години е по голѣмото. Вие сте смутени. Числото 1000 има три нули, които показватъ тритѣ условия, тритѣ етапа, презъ които ще минете. Въ 1000 години трѣбва да формирате три тѣла — въ крайната нула ще формирате вашето физическо тѣло, като минете въ втората нула, ще формирате вашето сърце, а като влѣзете въ третата, ще формирате ваш я умъ. Като дойдете при единицата, вие ще се родите, ще възлѣзете нагорѣ и ще кажете на Господа: „Ето ни прѣдъ тебе, Отче, — сега и ние можемъ да работимъ за тебе“. Това е раждането И съ раждането на Христа се отбѣлѣза една велика епоха въ свѣта — явяването на Сина Божи. Затова всички ние трѣбва да тържествуваме. Врѣменнитѣ страдания, които имате, сѫ най-голямо благословение за васъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ страданието, защото само чрѣзъ него Господъ ще ви даде благословение Когато нѣкой ми се оплаче отъ своитѣ стра- дания, азъ му казвамъ: „Дай ми отъ твоитѣ страдания, азъ ти давамъ моята радость: И прибавямъ: „Сега усѣщамъ приятность отъ живота“ Той си казва: „Този човѣкъ е много добъръ“, но и азъ казвамъ въ себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за менъ скръбьта по-вече струва“. И Господъ прѣдпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слѣзе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата любовь, която Господъ изяви. Когато почнемъ да схващаме, да разбираме вѫтрѣшно страданието, ще дойдемъ до истинския процесъ, който християнинътъ нарича „спасение“. Не можемъ да бѫдемъ спасени, ако не признаемъ, че страданията сѫ благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потрѣбно, за да се родя“. Ако страдашъ повече туй показва, че си по близо до Бога. Когато страданието дойде до крайния прѣдѣлъ, веднага се ражда радость. Майката изпитва най-голѣмитѣ страдания, когато ражда; въ този краенъ моментъ всички бѣгатъ и се криятъ: но когато се роди дѣтето, всички се радватъ. Да, за да се роди, всички трѣбва да викатъ — и жената, и мѫжътъ. Менъ ми разправяха за една случка въ с. Николаевка, станала прѣди 50 — 60 години. Жената на единъ виденъ турчинъ я заболѣло зѫбъ, Въ селото имало единъ българинъ, който вадѣлъ зѫби. Турчинътъ я завелъ при него да ѝ извади зѫба; кадъната се качила горѣ — кѫщата имала два етажа — а турчинътъ останалъ да варди долу. По едно врѣме жената започнала да вика, но и мѫжътъ почналъ да вика долу. Зѫбарьтъ взелъ да се чуди: Азъ вадя зѫба на едного, защо вика другиятъ? Така и ние сме свързани — когато чужди зѫбъ се вади, трѣбва и ние да викаме. Азъ ви говоря това, понеже се подвизавате въ една епоха на велики страдания. Трѣбва да гледате на нѣщата като мистици, а не като обикновени безучастни зрители; да знаете, че страданията сѫ най-голѣмото благословение, което ни дава Господъ. Единъ день ще го провѣрите Избиватъ се хора, настава гладъ, моръ, бащи и майки изгубватъ дѣцата си, сестри обезчестени, сѣмейства опозорени — отъ всички тѣзи страдания вие трѣбва да извлѣчѣте полза, на страдащитѣ да изпратите радость и да кажете: „Дайте ни отъ вашитѣ скърби“. Вие седите и казвате: „Добрѣ, че не сме на бойното поле и че не гладуваме“. Каква опитность ще извлѣчете отъ това? Напротивъ, влѣзте въ положението на душитѣ, които страдатъ, идете и имъ помогнете; тогава ще бѫдете благословени. „Ама, какъ можемъ да помогнемъ?“ — То е най, лесното нѣщо: ако не можете непосрѣдствено, можете духовно да помагате на хората. Всѣки човѣкъ е длъженъ да вземе поне половината отъ скърбитѣ на другаря си и да му даде своята радость. Казвате му: „Господъ да те благослови!“ Господъ чрѣзъ васъ благославя хората. Ама казвате: „Нека намѣри другиго, не чрѣзъ мене“. Електрическиятъ токъ, като мине прѣзъ желѣзна прѫчка, магнитизира я. Ако божествениятъ токъ не мине прѣзъ васъ, какъ мислите да се подигнете? И сега всинца мислите, че вашитѣ идеали сѫ разрушени, съсипани. Не сѫ съсипани. У васъ сѫ се наплодили много мушички, бръмбарчета, риби, птици, млѣкопитаещи и когато се очистите отъ тѣхъ, вие ще станете умни. Когато постепенно съградите вашия храмъ, ще дойде и ще се роди въ него Господъ. Че се е родилъ Исусъ Христосъ прѣди 2000 години въ Иерусалимъ, това ни най-малко нѣма да ви ползува. Може да пѣете тази пѣсень още 4000 години, тя нѣма да ви помогне. Ще се издигнете само тогава, когато ангелитѣ влѣзатъ въ вашата душа и кажатъ „Днесъ се роди въ дома Давидовъ Спаситель“. И като се роди Христосъ, тамъ ще бѫде и Иродъ и Пилатъ, и първосвещеникътъ Кайафа. Сега, ще кажете: „Ама това дѣте — то е беля, я да се освободимъ отъ него“, и може да го дадете и на Пилата да го разпне, и то ще отиде при други. Както Христосъ напусна евреитѣ и отиде при езичницитѣ, така и вашето дѣте ще отиде при други — при ония, които ще му дадатъ подслонъ. И вие ще бѫдете избранъ, но изоставенъ народъ! И като ви питатъ: „Защо страдате“, ще отговорите: Защото прѣдадохме нашето дѣте на Ирода и Пилата, за да го разпне“. Затуй казвамъ, че трѣбва да се застѫпвате за вашия Господъ и да кажете. „Ще живѣя съ Господа; живѣе ли Той, и азъ ще живѣя; умре ли, и азъ ще умра“. И както слѣдъ страданията Христосъ възкръсна, така и вие ще възкръснете — ще научите закона за безсмъртието. Има хора, които сѫ близо при възкресението; апостолитѣ сѫ въскръснали и работятъ на земята, Ще кажете: Защо не ги виждаме“? Възкръсналиятъ може да види възкръсналия, както музикантинътъ разбира музиканта, както докторътъ разбира доктора и т. н. Трѣбва да имате тази способность да разбирате, и затова именно стоите на земята. И тъй, Христосъ се яви. Сега Той живѣе, Той е между васъ, Той работи въ всинца ви. И туй, което хората наричатъ „възкресение“, то е раждане, тъй наричатъ християнитѣ възкресението — да излѣзе изъ гроба. За менъ вие всинца сте гробове — нѣкои по-голѣми, други по-малки. Виждамъ разни надписи върху вашитѣ надгробни паметници: еди-кой Иванъ, толкова години живѣлъ; еди-коя Елена, живѣла толкова години; другъ пъкъ като умрѣлъ, пакъ билъ заровенъ въ сѫщия гробъ. Колко пѫти е умирала тази Елена и носи своя надгробенъ паметникъ, съ надписи на всички свои роднини. Питате: „Кога ще възкръснемъ?“ Днесъ можете да възкръснете, но надгробнитѣ ви камъни сѫ много тежки. Трѣбва да слѣзе нѣкой ангелъ да ги отмахне. Ако за Христа трѣбваше да слѣзе ангелъ да отвали камъка от гроба Му, колко повече трѣбва да слѣзе за васъ. Христосъ въ 33 години прѣтърпѣ едно велико промѣнение, което въ своя край се нарича „възкресение“. Подъ думата „възкресение“ разбирамъ борбата и побѣдата на едно дѣте върху смъртьта. И затова се ражда човѣкъ — за да се бори и побѣди смъртьта. Когато побѣдите смъртьта, ще дойде деньтъ на възкресението. Нѣкой казватъ: Когато се роди Христосъ и ангелитѣ отгорѣ възвѣстиха миръ на човѣцитѣ, защо хората не се поправиха? — Защото не сѫ научили Христовото учение, както трѣбва Христосъ пакъ ще проповѣдва въ този свѣтъ; ще Го видите, положително ви казвамъ. Нѣкои отъ васъ нѣма да го видятъ. Защо? Много естествено — защото сѫ слѣпи. И дълго врѣме ще викатъ, като онзи слѣпецъ: „Сине Давидовъ, милость къмъ менъ, допри рѫката Си на очитѣ ми!“ Като ви пипне очитѣ, Той ще ви попита: „Виждате ли?“ — Виждаме, Господи, хората, като дървета“. Послѣ пакъ ще ви пипне: — „Сега какво виждате? — „Хората мърдатъ“. Това какво означава? Че вашитѣ мисли и желания първо сѫ неподвижни, като дърветата, а когато почнете да виждате, нѣщата ставатъ живи, като хората, Тогава ще разберете, какво нѣщо е и добродѣтельта. Христосъ е дошълъ да покаже, че трѣбва да се боримъ съ смъртьта, да я побѣдимъ и да възкръснемъ. Това означава рождението. Бесѣда. държана на Рождество Христово, 1915 г. --------------------------------------------------------- 1) Ев. Лука, 2; 11

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Блаженитѣ. „Блажени гоненитѣ заради правдата, защото е тѣхно Цар- ството Небесно“.*) *) Ев. Мат. 5: 10. Ще взема отъ този стихъ думата „блажени“. Христосъ не казва; Блажени сѫ онѣзи, които иматъ много пари, които иматъ много кѫщи, които сѫ много учени, които сѫ силни на деня, но казва: „Блажени сѫ онѣзи, които сѫ гонени заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човѣкъ не бѫде гоненъ, нѣма да прогресира: трѣбва да има движение въ свѣта. Когато единъ българинъ иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конетѣ си. Тази гонитба защо е? За да може да се овършеятъ снопето. Всички нѣща въ живота иматъ смисълъ. Онѣзи, които разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, нѣма защо да се спъватъ отъ противорѣчия-та,които сѫществуватъ въ свѣта. Всички тия противорѣчия сѫ изразъ на една велика истина, която има двѣ страни, двѣ лица: страдания и радости; страданията — това сѫ тъмната страна на тоя животъ: а радоститѣ сѫ най-възвишенитѣ нѣща, свѣтлата страна на живота. Всичко туй е съобразно съ законитѣ на природата. Земята си мѣни лицето въ продължение на 24 часа:едната страна е свѣтла,а другата — тъмна. Слѣдователно, въ 24 часа на вашия животъ вие ще бѫдете тъмни и свѣтли, ще страдате и ще бѫдете радостни. Туй е неизмѣненъ законъ, който, обаче, нѣма нищо общо съ грѣха. Нѣкой пѫть грѣхътъ се прѣплита съ страданието, но тѣзи двѣ нѣща не бива да се свръзватъ.Страданието е единъ великъ законъ. Нѣма човѣкъ, който да не е страдалъ и да не страда. Дори Богъ страда заедно съ насъ. Никой не страда повече отъ Него. Когато нѣкой каже, че страда, азъ казвамъ: ти едва си започналъ съ тази наука. Не е лошо да страда човѣкъ. Съ тѣзи чувства, съ които може да изпитате най-приятнитѣ нѣща въ свѣта, ще изпитате и най-неприятнитѣ. Когато вашето око е разстроено, не е въ хармония съ свѣтлината, ще изпитате най-неприятни усѣщения отъ свѣтлината; но, когато вашето око е нагласено въ хармония съ нея, то ще изпита най-приятнитѣ чувства. Слѣдователно, когато въ васъ се яви нѣкоя дисхармония, това показва,че вие сте разгласени. Само чрѣзъ страдания може да се нагласявате. Онѣзи, който свирятъ на китара, често настройватъ китарата си за извѣстни пѣсни; ще рече, вършатъ извѣстно нагласяване. Страданието, и то е извѣстно нагласяване — трѣбва да се промѣни гамата отъ мажорна въ минорна или въ хроматическа. Въ хора, които се стремятъ къмъ благородното, този стремежъ е свързанъ съ страдание. Страданието и радостьта сѫ два противоположни полюса въ живота. Всѣки, който иска да се развива, трѣбва непрѣмѣнно да страда: страданията сѫ врата, необходимо условие за радостьта. Не искате ли да страдате, нѣма да имате радости въ живота. Радость и скърбь сѫ двѣ дъщери на Бога. „На кой Богъ?“ — ще запитате. — На Онзи, Който е изявенъ на човѣчеството. Вие ще кажете: „Богъ има ли дъщери?“ — Има, Той има дъщери и синове тукъ на земята и горѣ на Небето. Думитѣ „братъ и сестра“ сѫ Божествени идеи, тѣ сѫ много по-велики понятия отъ онѣзи, които ние схващаме и разбираме. Нашето братство и сестринство се е издигнало само една педя. Когато на нѣкого нѣкой братъ вземе една педя земя отъ неговата нива, скарватъ се, и братството се разваля. Вземете лѣкари, търговци, учители свещеници, проповѣдници и др. — само до една педя е достигнало братството. Ето съврѣменниятъ общественъ растежъ, до който сме дошли въ схващане на братството. Христосъ се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонятъ за правдата“. Ще кажете: „Защо да ме гонятъ?“ Азъ пъкъ питамъ: защо да не ви гонятъ? Често се казва, че мѫтната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата: тя, като мине прѣзъ почвата, оставя извѣстни утайки, отъ които растенията се ползуватъ. Така, р.Нилъ всѣка година нанася милиони тонове черноземъ,отъ който стари ятъ Египетъ е произвеждалъ грамадни количества жито. Страданието е сѫщо онази Божествена утайка, която слиза отъ висотитѣ и, като се утаи въ вашитѣ полета, оторява ги, и Богъ казва: «Сѣйте сега», и отъ тѣзи ваши утайки—грѣхове, недоразу- мѣния — ще излѣзе най-добъръ хлѣбъ, и вие ще кажете доврѣме: «Слава Богу! много хубаво е било всичко това». Ако нѣма страдания, нѣма да има и хлѣбъ. Христосъ казва: «Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ». И дѣйствително, Той е живъ хлѣбъ, защото всѣки день Го ядатъ хората. «Блажени сте, когато ви изгонятъ и когато върху васъ рекатъ всѣка зла рѣчь на лъжа заради Мене». Ако кажатъ за васъ зла рѣчь, когато я заслужвате, то не е похвала: щомъ сте виноватъ и ви осѫждатъ, заслужвате го. На правдина, за права Бога трѣбва да страдате. Сега мнозина страдатъ за крива бога. Азъ питамъ; ако Христосъ днесъ би дошълъ, какво учение би далъ на свѣта? Всички хора искатъ да сѫ щастливи блажени да иматъ добри мѫже, добри жени, добри дѣца, но отдѣ ще вземете всички тѣзи добри мѫже, добри жени, добри дѣца? Посадете най-хубавото жито въ пѣсъкъ, то ще стане хилаво. Турете торъ на този пѣсъкъ, слѣдъ врѣме житото ще започне да се подобрява. Азъ разбирамъ този законъ вѫтрѣшно. Какво става вънъ въ свѣта? Тамъ всичко си върви нормално: става каквото трѣбва да стане. Апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто: «Всички живѣятъ и се движатъ вѫтрѣ въ Бога». Ако се движите и живѣете вѫтрѣ въ Бога, отъ какво се плашите? Стойте вѫтрѣ въ една лодка въ морето, дигне се буря, и вие се уплашите; питамъ: дѣ е вашата вѣра? — «Ще потънемъ». Ако сте грѣшни, ще потънете. Ако приличате на злато, сребро, желѣзо, ще потънете. Но, ако сте една лека перушинка, ще останете но повръхностьта, а другитѣ ще потънатъ, защото носятъ голѣмъ товаръ — горко на тѣхъ! Слѣдователно, недѣйте товари умоветѣ си никога съ такива мисли, които да ви обрѣменяватъ. Не е важно какво мислятъ хората за васъ, важно е какво Господь мисли — Той, Който е живъ. Господь е навсѣкѫдѣ, дѣто има разумни сѫщества. Той не е въ мъртвитѣ, не е и въ грѣшнитѣ. Подъ думата „Богъ“ азъ разбирамъ приятнитѣ чувства, мисли,които усѣщате, изпитвате въ себе си — вашето съзнание да разберете Бога. Той живѣе въ насъ и има сила да ни възкръси. Ако Господь не е въ свръзка съ мене, ако Той не може да ме оживѣва, защо ми е този Господь и каква полза, че имало нѣкакъвъ Господь? Затова казва Христосъ на едно мѣсто въ Писанието: «Ако думитѣ Ми прѣбѫдатъ въ васъ и вие прѣбѫдете въ Мене, всичко, каквото попросите, ще ви се даде, ще оживѣе». Христосъ казва, че Той е живо Слово — «Думитѣ, които Азъ ви говоря, тѣ сѫ вѫтрѣ въ васъ, тѣ сѫ живи». Ето защо, Христовото учение, което е вѫтрѣ въ насъ, само по себе си има сила. «Радвайте се и веселете се, защото е голѣма на Небеса вашата заплата». Това значи, че такива ги чака бѫдещъ животъ. Кое подразбира бѫдещъ животъ? Нѣкои мислятъ че, като умратъ, ще отидатъ въ другъ свѣтъ. Не, нѣма да отидете въ другъ свѣтъ, но просто ще прѣминете отъ едно състояние въ друго, както става съ бубата. Бубата, като стои на листа и го чопли, мисли, че това е нейниятъ свѣтъ, но, като се прѣвърне въ пеперуда, получава крилца и почва да посѣщава цвѣтята и измѣня своитѣ възгледи за свѣта. И ние, докато чоплимъ листата на материалния животъ, сме червеи; но, като минемъ прѣзъ пашкула и станемъ души, облѣчени съ хубави дрехи, ще схванемъ живота въ по-високото му проявление. Безъ да се обиждаме, мнозина сега сѫ гѫсеници, т. е, тѣ сѫ въ положението на една гѫсеница. Казватъ: «Трѣбватъ бѣли пари за черни дни» — гѫсеница сте. «Трѣбва кѫща за черни дни» — гѫсеница сте, защото на гѫсеницата е необходимъ този листъ. Питамъ: ако гѫсеницата стане пеперуда, за какво ѝ сѫ тѣзи листа? Като почнете да се издигате, ще кажете на братята си: «Азъ оставямъ тѣзи листа на васъ — подарявамъ ви ги». Затова Христосъ казва: «Това, което не ти е потрѣбно, дай го на другитѣ, които сѫ въ твоето положение — нека тѣ да се ползуватъ». Христовото учение е, наистина, за всички, но не всички хора сѫ еднакво готови да го схванатъ и приложатъ; то може да се приложи само споредъ степеньта на развитието на всѣки човѣкъ отдѣлно. Ще рече, трѣбва да съзнаемъ своето положение. Ония, който сѫ назадъ или напрѣдъ, не трѣбва да ги осѫждаме, нито да имъ завиждаме: единъ день всички ще минемъ по този пѫть доброволно или по необходимость. Ако не вършеете доброволно, Господь ще дойде съ камшикъ, ще ви върже, като конь на вършачка, и ще овършеете гумното, и първия, и втория день и т. н., съ години. Като ви питатъ: «Защо сте станали коне?» ще отговорите: «Да вършеемъ житото». Гледамъ, мнозина отъ съврѣменнитѣ хора вършеятъ на Божественото гумно.Като гледамъ нѣкой конь, че вършее, казвамъ: той върши добрѣ работата си. Питамъ и азъ себе си: върша ли и азъ добрѣ своята работа? Ако искатъ съврѣменнитѣ хора да разбиратъ добрѣ Христовото учение, трѣбва да се въдвори Божествената хармония между тѣхъ. Може ли да опитате, доколко сте блажени? Може. Хората постоянно се оплакватъ и казватъ; «Азъ съмъ най-нещастенъ!» Отговарямъ: ти си най-блаженъ, защото Христосъ казва: «Блажени нещастнитѣ». — Боледувашъ; що е болесть? Признакъ, че Божествениятъ животъ работи върху тебе и иска да те възкръси. Имашъ мѫчнотии въ своето развитие, не можешъ да разрѣшишъ нѣкой въпросъ — Божествената мисъль иска да те подигне, да те освѣтли. Стѣга ти се сърцето — Божествениятъ животъ работи, иска да омекчи твоето сърце. Господь работи вѫтрѣ въ насъ. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на онѣзи дѣца, които обичатъ да дигатъ прахъ изъ училищнитѣ стаи. Като влѣзе учительтъ, вижда прахъ навсѣкѫдѣ и започва да киха. И азъ виждамъ навсѣкѫдѣ кихане: учители, проповѣдници, майки, бащи — всички кихатъ. Защо? Прахъ има. Отворете прозорцитѣ, провѣтрѣйте стаитѣ, измийте пода, ще прѣстане това кихане. Гледай стаята ти да е изчистена, тогава нѣма да има кихане. Кихане — значи, има прахъ,подозрѣние,съмнѣние. Въ свѣта трѣбва да има свѣтлина за да се разбере смисълътъ на живота. Питамъ ви: вие отъ колко врѣме сте на земята, прѣди 200 години дѣ бѣхте? Баща ви и вие прѣди 400 години дѣ бѣхте? Вие, баща ви, дѣдо ви, прадѣдо ви, баба ви, прабаба ви прѣди 1000 години дѣ бѣхте? Ще кажете: «Не ни трѣбва да знаемъ това». Не ви трѣбва, но, когато дѣдо ви остави наслѣдство, какъ ходите по банкитѣ да го търсите, да научите всичко за наслѣдството! Защо? Защото има да наслѣдите нѣщо. Но, ако дѣдо ви е направилъ дългъ, вие се правите, че не го познавате, защото, иначе, ще плащате зарадъ него. Това не е кавалерство. Не си кавалеръ — значи, не можешъ да яздишъ на конь, не можешъ да управлявашъ своя умъ, че си способенъ да управлявашъ своята мисъль, не си уменъ човѣкъ. Христосъ казва; «Блажени сѫ онѣзи, които разбиратъ така смисъла на живота». Богатството е скрито въ нашия мозъкъ, въ нашата мисъль, въ нашето сърце. Нѣкой богатъ момъкъ се влюбва въ нѣкоя бѣдна мома: тя може да е бѣдна, но има богатство скрито въ нея. То е изразено въ нейното лице. Има хиляди примѣри, когато царе и други знатни и богати мѫже сѫ се влюбвали въ бѣдни момичета, които по този начинъ сѫ се издигали; но тѣ иматъ едно вѫтрѣшно богатство, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Когато човѣкъ е добродѣтеленъ, справедливъ, когато у него има Божествена любовь, мѫдрость, истина — всички тѣзи нѣща живо изпъкватъ въ него. Азъ съмъ срѣщалъ Добродѣтельта, разговарялъ съмъ се съ нея; какви блага бликатъ отъ нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Азъ съмъ срѣщалъ и Божествената Правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрѣшкитѣ. Но ще ѝ кажете: «Азъ съмъ слабъ». Слабъ или силенъ,ти не трѣбва да прѣстѫпвашъ заповѣдва на твоя Баща. А Любовьта — тя е много хубава и нѣжна: тя не вижда хорскитѣ погрѣшки. Прѣдъ нея каквото и да направишъ, даже и най-лошото, тя ще те цѣлуне, поглади, очисти, прѣоблѣче и ще те заведе у дома си. Мѫже и жени трѣбва да се любятъ. Нѣкои казватъ: «Жена ми не ме люби». Не си намѣрилъ онази, която те люби. Твоята жена на земята е сѣнка на Любовьта. Жената казва: «Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богатъ, има 10.000 лева приходъ, и кѫща». Тази жена взема, но не дава, тя не може да направи мѫжа си щастливъ. Мѫжътъ казва: «Азъ се оженихъ за нея, защото е богата, макаръ и да е грозна». И този мѫжъ не може да направи жена си щастлива, защото всѣко учение, което взема, а не дава, не може да прави хората щастливи. Въ основата на христи-янското учение е самопожертвуването. Има два вида жертви: или самъ ще се пожерт-вувашъ, или ще те пожертвуватъ. Напр., на Георгьовъ-день защо колятъ агнета? Турятъ имъ вѣнецъ, осветяватъ ги и послѣ ги колятъ. Защо даватъ тази жертва? За ядене. Има духове въ свѣта, които и на васъ единъ день ще ви турятъ вѣнецъ, ще ви поставятъ на жертвеника, ще ви заколятъ — ще умрете. Ще кажатъ: «Еди-кой си умрѣлъ»; но азъ казвамъ: той не е умрѣлъ, живъ е. И вие ще бѫдете единъ день на трапезата на смъртьта, и тамъ ще ви изядатъ. Ще кажатъ:«Колко е хубаво, добрѣ угоено, това тѣло, ами мускулитѣ, сърцето, дробоветѣ му, охъ!» Хората умиратъ, защото има месоядство. Господь учи хората и духоветѣ да не ядатъ месо. Когато прѣстанатъ да ядатъ месо, нѣма да има смърть на свѣта. Месото на грѣшнитѣ е много крѣхко; така е и съ всички долнокачествени дрехи; дреха, която е направена отъ хубави нишки, е здрава, не се съдира. Месото на праведнитѣ е здраво, жилаво, и затова не го ядатъ; за праведнитѣ нѣма смърть. Това Божествено учение ще създаде у насъ здрави мисли, здравъ умъ, здраво сърце. Всѣки, който се опита да погълне и унищожи една добра мисъль, едно Божествено желание, той самъ ще се унищожи. Такъвъ човѣкъ ще дойде въ положението на крокодилъ, който поглъща малкитѣ жабчета. Въ р. Нилъ има малки жабчета, които крокодилитѣ често поглъщатъ; крокодилътъ си отвори устата, жабчето, като скача, попада вѫтрѣ въ устата му, и, като е малко, той го гълта цѣло, обаче, като влѣзе въ корема на крокодила, жабчето иска да излѣзе навънъ и, за да си пробие пѫть, лека-полека прояжда корема му и излиза; тогава коремътъ на крокодила се напълва съ вода, той обръща гърбъ и умира. Нѣкои хора се оплакватъ и казватъ: «Изядоха ме». Ако Богъ е съ васъ, нека се опитатъ да ви изядатъ, тѣ ще платятъ скѫпо за това. Ако човѣкъ има вѣра, не трѣбва да се страхува отъ нищо; живиятъ Господь е съ него. Духътъ на Бога слиза вече отгорѣ, както свѣтлината. Иде Той и велика видѣлина носи съ Себе Си, огънь и животъ, който ще прѣчисти свѣта. Съврѣменнитѣ хора ще опитатъ тия нѣща, ще бѫдатъ свидѣтели на въдворяването Царството Божие на земята. Съ слизането Си Богъ ще съедини хората, и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумѣния произлизатъ отъ недовѣрие и подозрѣние единъ къмъ другъ. Ще ви приведа примѣръ за студа, вѣтъра и слънцето, които искали да направятъ опитъ съ единъ овчарь, кой отъ тѣхъ ще успѣе да му снеме кожуха. Започналъ студътъ, разразилъ се въ най-силна форма, дърво и камъкъ се пукали, и казалъ: «Азъ сега ще му снема кожуха». Овчарьтъ, обаче, като видѣлъ голѣмъ студъ, загърналъ се здраво въ кожуха си и закрачилъ бързо за дома. Не успѣлъ студътъ съ опита си. Започналъ вѣтърътъ: засвирилъ той отъ всички страни, изкоренявалъ дървета, замиталъ всичко по пѫтя си, но кожуха на овчаря не можалъ да свали, даже овчарьтъ по-добрѣ се увилъ, Слънцето най-послѣ рекло: «Вие направихте вашия опитъ, сега и азъ на свой редъ ще направя своя». Усмихвало се слънцето благо и весело, изпратило то всичката своя любовь, започналъ овчарьтъ малко по малко да се стоплюва, докато се силно сгорещилъ, и свалилъ кожуха си. Проповѣдватъ се два вида учение: на студа и на вѣтъра; но сега остава учението на любовьта — то ще свали кожуха. Нѣкои ще попитатъ: «Ти какво мислишъ? » — Погледни ме въ очитѣ и ще видишъ какво мисля. Като ви срѣщна, не питамъ, какво мислите, азъ зная какво мислите — мислите за нѣкоя кѫща 2 — 3 етажа, съ повече мебелирани стаи, мислите да се ожените, да имате дѣца и т. н. Срѣщамъ нѣкой ученъ; какви мисли виждамъ у него? Прави изслѣдвания. Срѣщамъ нѣкого, който мисли да краде. Всичко,що мисли, е изписано на лицето му. Господь е отворилъ вече книгата, и всичко ясно се вижда. Ако Христосъ рѣши да сѫди свѣта, веднага ще издаде присѫдата; ще каже: «Споредъ еди-кой-си членъ отъ Божия Законъ, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата». Но друга е сега мисията на Христа: Той призовава човѣчеството на трѣзвенъ животъ. Не трѣбва да мислимъ, че сме много свети — това искамъ ди кажа. Светията трѣбва да бѫде отличенъ човѣкъ, да знае да слугува, да има здраво тѣло, здравъ мозъкъ, да има здрави крака, рѫцѣ, мускули, да нѣма нищо въ рѫцѣтѣ си, т. е. да не е богатъ, да не е и сиромахъ, обаче, да бѫде въ положението на Толстоя — да раздава, да помага на бѣдни. Такъвъ е истинскиятъ светия. На Небето Господь класифицира светиитѣ на голѣми и малки. Онѣзи, за които е най-много говорено, които сѫ най-много страдали и сѫ изнесли достойно всичко, тѣ сѫ светии. Защо днесъ хората почитатъ Христа? Защото Той изплати всички дългове на хората, понесе всички тѣхни грѣхове. Ако Христосъ не бѣше пострадалъ, ако не бѣше далъ нищо отъ Себе Си за хората, Той щѣше да бѫде обикновенъ човѣкъ. Всѣки трѣбва да слугува на Бога и да знае, че има свое мѣсто на земята. Ще кажете: «Апостолъ Павелъ е билъ великъ човѣкъ, еди-кой-си е билъ сѫщо великъ човѣкъ». Ако вие изпълните своята роля на земята добрѣ, и вие ще бѫдете единъ день великъ човѣкъ, Една жена, която е живѣла 20 години съ своя мѫжъ и е носила неговия тежъкъ яремъ, готвила му е, и той я е малтретиралъ, а тя всичко е понасяла съ търпѣние, ще бѫде светица. Така е и съ мѫжа: единъ мѫжъ, ако понася търпѣливо всички несгоди, прѣдизвиквани отъ жена му, ако тя го малтретира, той ще бѫде другъ светия. Такива мѫже и жени на Небето ще бѫдатъ светии. Виждамъ всѣки день тукъ на земята жени, окичени съ разни диаманти, огърлици, живѣятъ охолно, безгрижно; на онзи свѣтъ тѣ ще бѫдатъ бѣдни — съ окѫсани дрехи. Единъ денъ вие ще се намѣрите въ положението на онази богата и скѫперница госпожа, която имала слуга, който, макаръ да получавалъ 60 л., раздавалъ всичкитѣ си пари на бѣднитѣ. Тя често му казвала: «Не бивай толкова глупавъ, не си раздавай паритѣ, защото ще ти трѣбватъ за черни дни». Една вечерь госпожата сънувала живъ сънъ; вижда единъ много хубавъ палатъ, мряморна постройка — отличенъ. «Чий е този палатъ? » пита тя. — «На твоя слуга». — «Ами такъвъ бѣднякъ отдѣ има толкова пари да си построи този разкошенъ палатъ? » —«Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свѣтъ палатъ».По-нататъкъ тя вижда една малка колибка; «Ами тази колибка чия е? » — «Твоя е» ѝ отговорилъ Вие можете да сте много голѣми личности на този свѣтъ, но на онзи свѣтъ Господь ще ви сѫди по дѣлата и ще ви отдаде заслуженото. Не трѣбва да се заблуждаваме, но трѣбва да знаемъ истината, да поставимъ една рѣзка граница между Божественото и човѣшкото. Вие казвате, че разбирате думата «любовь»; не! не я разбирате.Не само думата «любовь» не разбирате, но не разбирате правдата, истината, мѫдростьта. Когато влѣза въ една кѫща и видя разгнѣвена жена, това мѫдрость ли е? Когато се изговори думата «мѫдрость», трѣбва да настѫпи извѣстна промѣна въ състоянието. Трѣбва да се разбира смисълътъ на всѣка дума. Ако влѣзете въ единъ театъръ, дѣто има хиляди души и извикате; «Пожаръ, пожаръ!» всички ще се втурнатъ да бѣгатъ навънъ, ще се внесе суматоха, всички ще изпитатъ ужаса на приближаващата се смърть. Това е, защото всички разбиратъ смисъла на тази дума. Но, ако нѣкой дойде между тѣхъ и каже думата «любовь», всички ще се спогледатъ,ще се изсмѣятъ и ще взематъ този човѣкъ за смахнатъ; ще кажатъ: «Какво иска да каже този човѣкъ съ тази дума?» Това показва, че не разбиратъ дълбокото значение на думата «любовь», защото, инакъ, и тя би трѣбвало да произведе сѫщия ефектъ, както думата «пожаръ», само че въ обратенъ смисълъ. Ако видя човѣкъ натѫженъ и изрека думата «любовь», трѣбва всички страдания и недоволства у него да изчезнатъ, той трѣбва да се зарадва и засияе като ангелъ, да се прѣвърне отъ червей въ пеперуда.Ние често казваме: «Господи Боже!» но и тѣзи думи не разбираме.Азъ рѣдко произнасямъ Божието име въ душата си: само когато имамъ голѣмъ товаръ, тогава го произнасямъ, и цѣлиятъ товаръ ми се смъква надолу. За мене тази дума съдържа всичко. Азъ замѣнямъ тази дума на български съ думата «мога». Никога не казвайте: «Слабъ съмъ», а «мога». На едно мѣсто въ Писанието се казва: «Всичко мога чрѣзъ Христа». Турете настрана всичко друго, а вземете Христа. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога, само чрѣзъ думата «мога».Не се смущавамъ отъ тъмнината, когато се обръща земята прѣзъ денонощието: това си е въ реда на нѣщата. Когато на нѣкой човѣкъ е тъмно въ ума, казвамъ: неговото слънце е залѣзло, въ ума му има тъмнина, затова нека си легне, да си почине и да не се безпокои — слѣдъ 12 часа слънцето ще изгрѣе за него, ще дойде неговиятъ Господь. Тогава ще дойде въ него любовьта, и той ще почне да разбира дълбокия смисълъ на живота. Така е училъ Христосъ по-рано, така учи и сега. Всички чакатъ да дойде Христосъ отъ Небето — единъ пѫть е слѣзълъ. Той нѣма да слѣзе втори пѫть на земята въ безчестие. Богъ слѣзе отначало на земята, когато я създаде, когато направи свѣта; Той и до днесь работи върху свѣта. Ще стои Той тукъ дотогава, докогато всичко уреди, и ще се върне на Небето заедно съ всички Свои чада. Този Богъ е и работи заедно съ насъ. Той ще ни събере и ще образува онова дърво на живота, на което ние ще съставляваме коренчета, клончета, листа и плодове; всѣки листъ ще бѫде за изцѣление, и всѣки плодъ — жива храна. Тогава ние ще бѫдемъ едно съ Господа, тъй както всѣка клѣтка, всѣко коренче, всѣко клонче и всѣки листъ съставляватъ части отъ дървото. «Блажени сте, когато ви гонятъ». Блажени сте, защото тогава вие се движите напрѣдъ, защото работата, която вършите, е за добро на човѣчеството, и голѣма ще бѫде вашата заплата на Небесата. Когато те срѣщне нѣкой и ти каже: «Лошъ си» — право ти е казалъ; стани добъръ; «Грозенъ си» — право ти е казалъ човѣкътъ, стани красивъ; «Злобенъ си» — право ти е казалъ, стани благъ. Колко пѫти за мене хората говорятъ какви ли не думи, и, ако бихъ обръщалъ внимание на всичко казано, щѣха да ми опадатъ всички косми отъ главата. Казвамъ си: прави сѫ тѣзи хора, азъ съмъ опасенъ човѣкъ. Защо? Азъ съмъ огледало, и, като ме срѣщне нѣкой, огледа се въ мене и казва:«Ти си вагабонтинъ»— Право казвашъ. «Ти си шмекеръ» — Право казвашъ. Огледай се и се оправи. Хората приличатъ на онзи американски проповѣдникъ, който полудѣлъ и единъ день, като се огледалъ въ огледалото, не се позналъ и казалъ: «Ти трѣбва да се покаешъ, иначе, Господь ще те прати въ пъкъла». И менѣ ми е приятно да се оглеждамъ въ хората; и азъ искамъ, като срѣщна нѣкой добъръ човѣкъ, да се огледамъ въ него, да видя какъвъ съмъ, затова и азъ се оглеждамъ. Трѣбва да има два вида огледала: едни, въ които ние да се оглеждаме, и такива, нашитѣ, въ които други да се оглеждатъ; само така ще изправятъ хората грѣшкитѣ си. Горко на онзи народъ, сѫщество, църква, които нѣматъ огледала! Съврѣменнитѣ лѣкари, и тѣ употрѣбяватъ въ практиката си огледала. Напр., когато прѣглеждатъ гърло, да-ли има нѣкаква болесть, употрѣбяватъ огледало. Христовото учение,и то носи огледало да се разбере дълбокиятъ смисълъ на страданията, — че тѣ сѫ необходими за нашето щастие и блаженство въ бѫдния животъ. Страданията сѫ най голѣмото благо, което Богъ из- праща на хората. Ето що казва Христосъ: «Когато нѣкой отъ васъ страда, е много отегченъ, нека дойде при Мене, Азъ ще откупя неговитѣ страдания, като му дамъ нѣщо друго: ще направимъ обмѣна на чисто братски начала». И тъй, Христосъ слиза на земята — въ слава, за да отнеме този товаръ на хората, и затова казва: «Възложете си товара на Господа». Ще направите една обмѣна: Господь ще вземе вашитѣ страдания, а въ замѣна ще ви даде радости. Като е слѣзълъ на земята, Той е искалъ да ви направи щастливи. Но, за да бѫдете щастливи трѣбва да бѫдете умни, мѫдри. Произнасянето на думата «мѫдрость» да става само, когато не можете да разясните нѣкой труденъ въпросъ.Произнесете думата «мѫдрость» и по-стойте 10 минути, слѣдъ това ще настѫпи извѣстно прояснение. Ще приличате като на нѣкой слѣпецъ, когато проглежда и вижда красотитѣ на свѣта; той тогава казва: «Виждамъ всичко въ свѣта хубаво и разбирамъ, колко е великъ Господь! » И ние трѣбва да благодаримъ Богу, че е създалъ този свѣтъ, че е създалъ домъ, братя, сестри, майки, бащи, жени, дѣца, па и нещастия покрай това — за всичко трѣбва да Му благодаримъ. Онѣзи, които сѫ тръгнали въ Христовия пѫть, трѣбва да благодарятъ на Бога за всичко. Като благодаримъ на Бога, тогава всички ще се разберемъ, и, като произнесемъ думата „любовь“, тѫжни ли сме, веднага ще почувствуваме радость, топлина,която ще се разлѣе по тѣлото ни, и нашитѣ вкоченясали членове ще започнатъ да се рзамръдватъ, и ще видимъ, наистина, ангели да слизатъ отгорѣ. Това значи да станешь ясновидецъ. Нѣкои чакатъ,като умратъ, тогава да видятъ всичко, — да станатъ ясновидци. Не чакайте да умрете, а, докато живѣете, да възкръснете въ Господа. Не казвайте: «Като умра», а: «Като си промѣня дрехитѣ, като се обърна отъ червей въ пашкулъ и отъ пашкулъ въ пеперуда». Вие казвате: «Ще умра» ще ме заровятъ въ черния гробъ, и, като ме нападнатъ червеитѣ, какво ще стане съ мене? » Червеитѣ — то сѫ вашитѣ по-малки братя. Ще дойдатъ тѣ и ще кажатъ: «Я да ви повкусимъ малко; Христосъ бѣше за васъ живъ хлѣбъ, а вие ще бѫдете за насъ жива храна». Но човѣцитѣ не сѫ въ гробоветѣ, това да не ви плаши, азъ не ги виждамъ въ гробищата. Пакъ ще ви повторя: има два вида хора — едни живи-мъртви, каквито срѣщаме всѣки день изъ София, а другитѣ мъртви-живи. Христосъ казва: «Блажени мъртвитѣ-живи, които умрѣха за Господа»,а никѫдѣ не е казано: «Блажени живитѣ-мъртви». Послѣднитѣ сѫ гѫсеници. Мъртвитѣ- живи сѫ пеперуди и сѫ безопасни, не ядатъ листата на дърветата, понеже листата сѫ необходими. Когато въ вашия животъ влѣзе нѣкоя мисъль, която ви разрушава, тя е една гѫсеница, изпѫдете я навънъ. А когато влѣзе мисъль, която ви подига, тя е една красива пеперуда, задръжте я. Слѣдователно, всѣки день изхвърляйте навънъ мислитѣ, които изяждатъ листата на вашия животъ. Това е учението на Христа. Христосъ казва: «Блажени сте, когато ви гонятъ, защото голѣма е вашата заплата на Небеса». Ще ви обясня дълбокия смисълъ на тѣзи думи:като посѣете едно житно зрънце, то започва да гние, нападатъ го много врагове—микроби, но, щомъ излѣзе нагорѣ,къмъ свѣтлината,огрѣе го слънцето,враговетѣ му се разбѣгват.Слѣдователно, и васъ трѣбва да ви гонятъ, за да излѣзете нагорѣ. Христосъ, като казва: «Блажени гоненитѣ»,подразбира,че блажени сѫ онѣзи,които израсватъ, пущатъ коренчета, листа, цвѣтове, плодове, защото голѣма е тѣхната заплата, когато дойде Господь и намѣри узрѣлитѣ плодове. Има ли смисълъ това учение? Има. Това значи да бѫдешъ гоненъ за Христа. Ако ме гонятъ, и азъ нѣмамъ никакъвъ плодъ, заслужвамъ да бѫда гоненъ. Ако бѫда гоненъ, за да дамъ плодъ на Бога, и имамъ такъвъ, това гонене има смисълъ на растене. То ще даде необходимия импулсъ, потикъ. Като мислимъ така, ще влѣземъ въ правия смисълъ да разберемъ защо живѣемъ тукъ на земята. Затова трѣбва да се молимъ за всички хора. Писанието казва: «Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо въ лицето, като на братъ, на приятель, никого не одумвайте»: одумването е повръщане отъ стомаха, устата пъкъ е създадена не за повръщане, а за сладкитѣ слова на любовьта. Това е учението, което носятъ светиитѣ отгорѣ; това е учението, което праведницитѣ отъ хиляди години проповѣдватъ на свѣта; това е учението на малкитѣ ангели, които слизатъ на земята. Като дойде Христосъ, и Той сѫщото учение ще донесе; бѣлиятъ конь на който Той иде, е символъ на Неговото свѣтло учение: Блажени онѣзи, които сѫ познали Господа, който сѫ израснали и сѫ се развили, които иматъ коренчета, клончета, листа плодове, защото Господь ще ги посѣти и, възнагради. Азъ бихъ желалъ всинца да сте въ това положение — блажени да сте, да намѣри Господь плодъ въ вашата градина, да Го поканите да гостува въ дома ви — вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение. Блажени сте, когато ви посѣщава Господь; голѣма е вашата заплата на Небеса. (Бесѣда, държана на 4. февруарий 1917 г.).

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Дѣцата. „Истина ви казвамъ: ако се не обърнете и бѫдете, като дѣцата, нѣма да влѣзете въ Царството Небесно“* *) Ев. Матея, 18: 3. За да обясни, кой може да влѣзе въ Царството Небесно, Христосъ взема една обикновена форма, понятна за всички, която сѫществува отъ създанието на свѣта, — дѣцата. Това, което радва домоветѣ, което радва свѣта, то сѫ дѣцата. Домъ безъ дѣца — това е пустиня безъ изворъ, безъ трѣва. Защо човѣкъ трѣбва да стане като малко дѣте, та да стигне Небето? Въ Христовитѣ думи подъ «дѣте» се крие по-дълбокъ смисълъ, отколкото ние разбираме подъ тази дума; Христосъ не казва: ще влѣзешъ въ Царството Божие, ако си нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ, поставенъ на короната на нѣкой царь, ако си нѣкой милионеръ, а казва: «Ако не станешъ, като дѣте, нѣма да влѣзешъ въ Царството Небесно» — Той влага тукъ идеята на смаляване. Дѣтето е символъ на едно пасивно състояние, или, тъй да се каже, то прѣдставя потенциална енергия, енергия въ спяще състояние. Но тази енергия не е въ бездѣйствие, защото вѫтрѣ въ нея сѫ складирани всички условия за нейното развитие; тя е едноврѣменно въ потенциално и кинетическо състояние. Потенциалната енергия се прѣвръща въ кинетическа и обратно. Кинетическата енергия има по-голѣма сила на активность, но нейнитѣ размѣри сѫ по-малки, когато пъкъ потенциалната енергия има размѣри на безгранично развитие. Разликата между дѣтето и възрастния човѣкъ е сѫщата: възрастниятъ човѣкъ е по-малко активенъ и има по-малки размѣри на развитие, отколкото дѣтето. Въ идеята на дѣтето има и другъ смисълъ. Ако дървото не се обърне въ малка сѣмка и не се посади наново въ почвата, не може да започне своето ново развитие. Развитието на дърветата става по два начина: едни се развиватъ, никнатъ чрѣзъ сѣмена, а други — чрѣзъ издънки, присадки. Има голѣма разлика между растение, което се развива чрѣзъ присадка, и онова, което се развива чрѣзъ сѣмка. Когато растението е отъ сѣмка, то съдържа по-голѣма сила отъ онова, което е излѣзло отъ издънка. Христосъ казва: «Ако не се обърнете на сѣме въ живота, нѣма да влѣзете въ Царството Божие», защото тамъ се прѣсаждатъ не дървета, а само сѣмки. Господь нѣма нужда отъ стари хора, въ Царството Божие нѣма стари хора. Думата „старъ“ е синонимна съ човѣкъ безсиленъ; а младитѣ, дѣцата, тѣ сѫ синонимни съ думата „богати“, по умъ и по сърце. Така тълкувамъ и азъ: ако нѣмате ума и сърцето, сир. невинностьта и чистотата на дѣте въ себе си, вие не може да влѣзете въ Царството Божие, защото условията, при които трѣбва да растете, изискватъ, вашиятъ умъ и вашето сърце да съдържатъ Божествения животъ въ себе си. Едно отъ най-голѣмитѣ заблуждения въ съврѣменнитѣ духовни движения е това — да мислимъ, че сме голѣми; у всѣкиго отъ васъ, у самитѣ дѣца даже, които сѫ едва на петь години, има идеята за голѣмство. Често съмъ срѣщалъ дѣца на 5—6 години, у които се е зародила мисъльта, че сѫ голѣми, че сѫ грамадна сила и че могатъ много нѣщо да направятъ. Срѣщалъ съмъ и религиозни дѣца, които мислятъ, че сѫ много голѣми: „Не ме закачайте“, казватъ тѣ, „че, като махна съ пръста, всичко мога да направя“. Такива дѣца, като ги накарате да вдигнатъ нѣкой чувалъ, не могатъ. Защо не могатъ да го дигнатъ? Само защото мислятъ, че сѫ голѣми, когато въ дѣйствителность не сѫ. Ако мислѣха, че сѫ малки, тѣ щѣха да могатъ да го дигнатъ. Това можете да го провѣрите. Останете вѫтрѣ въ себе си въ положението на дѣте, вложете въ ума си една мисъль — ако не се тревожите, тя ще има десеть пѫти по-голѣма активна сила, отколкото, ако се постоянно тревожите. Когато се изправите прѣдъ ключа на електрическа лампа, какво се изисква отъ васъ? Само да завъртите ключа. И тази сила, която ще употрѣбите, е много малка. Свѣтътъ е тъй устроенъ отъ Бога, че ви пращатъ само да завъртите този ключъ. А какво правятъ мнозина? Спиратъ се прѣдъ ключа и започватъ да философствуватъ. Така никаква свѣтлина нѣма да блѣсне. Не ви трѣбва никакво философствуване тукъ — едно движение на рѫката, и свѣтлината - условие за да може да четете — ще блѣсне. Сѫщиятъ законъ е и сутринь, когато се събудите — завъртвате вашия ключъ и казвате „виждамъ“. И душата, като влѣзе въ човѣшкото тѣло, и тя има ключъ и, като го завърти, казва: „Виждамъ слънцето“. Ако забравите да завъртите вашия ключъ, вие ще бѫдете въ тъмнота, сир. умътъ ви ще бѫде смѫтенъ, неспособенъ за работа. Нѣкоя сутринь ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия умъ, и цѣль день животътъ ви е въ безпорядъкъ, намирате, че нѣма никакъвъ смисълъ въ него и т.н. Азъ казвамъ: вие сте въ положението на дѣте съ голѣми идеи, което, като мисли за голѣми работи, забравя да извърши най-малкото — да отвори малкия ключъ, отъ който иде свѣтлината въ свѣта. Постоянно срѣщамъ хора съ незавъртени ключове, съ голѣми идеи, мечтаятъ за много кѫщи и кѫщи съ много етажи, а сѫ слѣпи. Не ви трѣбватъ тѣзи кѫщи, първо завъртете ключа, а слѣдъ това си направете кѫщи. Станете дѣте на послушанието; само тогава Богъ ще заговори, и вие ще разберете отношенията, които сѫществуватъ между Бога и васъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили отношенията си къмъ Бога; мислятъ, че сѫ свободни, че иматъ право да вършатъ това или онова, че иматъ право да критикуватъ дори Бога. Азъ питамъ такъвъ човѣкъ: Като стана тази сутринь, завъртѣ ли ключа? — „Не съмъ“. — Да се върнешъ въ кѫщи да завъртишъ ключа, защото, инакъ, прѣзъ цѣлия день ще бѫдешъ въ тъмнота и не разположение на духа; животътъ дотогава нѣма да има смисълъ за тебе. Този сѫщиятъ законъ е и въ отношенията на хората — завъртѣлъ си ключа, всички те обичатъ; забравилъ си да завъртишъ ключа, всичко върви въ дисхармония; голѣмъ човѣкъ, голѣмо величие си, никой нѣма да те обича. Никой не обича хора, които много искатъ. Законътъ на Небето има символъ въ дѣцата — въ тѣхното безкористие. Да носишъ много на гърба си и да имашъ малко въ стомаха си, сѫ двѣ различни нѣща. Ако носишъ 100 кгр. жито на гърба си и ½ кгр. жито въ стомаха си, дѣ ще бѫде силата? Съврѣменнитѣ икономисти, които товарятъ държавата съ голѣми дългове, вършатъ това, защото не разбиратъ Божествения законъ. Бихъ желалъ по-добрѣ да дадатъ всѣкиму ½ кгр. жито въ стомаха, отколкото 100 кгр. на гърба. За прѣдпочитане е 100 гр. знание въ мозъка, отколкото 100 кгр. товаръ на гърба. Може да има нѣкой 100 тома книги, но 50-тѣ гр. знание въ мозъка, като потенциална и кинетическа енергия, струватъ повече отколкото това, което е извънъ него. И тъй, подъ думата „дѣте“ Христосъ разбира особено вѫтрѣшно състояние, да бѫдемъ въ съгласие, въ връзка съ духовния свѣтъ, съ всички сили, съ всички сѫщества. Започнешъ ли да мислишъ, че си нѣкое велико сѫщество, изгубвашъ тѣзи връзки. Когато единъ великъ ангелъ отъ небето, който е живѣелъ милиони и милиарди години, който има въ себе си опитность повече, отколкото цѣлото човѣчество, на когото историята е много по-велика, отколкото на цѣлия човѣшки родъ, рѣши да слѣзе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на дѣтенце, ще се смири; оттамъ той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: „Може ли старъ човѣкъ да влѣзе въ Царството Божие? „И ангелъ да е, и Богъ да е, не може. Всѣки, който иска да влѣзе, трѣбва да се смири — да стане като дѣте. Всички вие, които ме слушате тукъ, искате да влѣзете въ Царството Божие, каквито сте си. Не, казвамъ; никога това не е било и нѣма да бѫде. Ако не добиете вѫтрѣ въ себе си свойствата на дѣтето, а именно пластичность на ума и на сърцето, нѣма да влѣзете въ Царството Божие, нѣма да разберете вѫтрѣшния смисълъ на живота. Но вие сте много близо до Царството Божие. Междината, която дѣли този свѣтъ отъ онзи, е една стомилионна часть отъ милиметра — само толкова е разстоянието отъ единия до другия свѣтъ. Когато човѣкъ тръгне въ пѫтя на развитието, той се движи много бавно. Всички, гледамъ, които тръгватъ въ духовния пѫть, тръгватъ, като голѣмитѣ хора, а не като дѣцата. Ако човѣкъ започва да върви съ голѣми крачки, той нѣма да постигне цѣльта си. Видите ли човѣкъ да излиза отъ кѫщи и да бѣга, той нѣма да постигне нищо. Но, ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той ще постигне цѣльта си: той е въ положението на дѣте. Христосъ казва: „Не започвайте работитѣ си съ бързане; движете се като малкитѣ дѣца, — постоянно вървете и ускорявайте хода си съ 2, 3, 4, 5 и 6 и тогава ще намѣрите смисълъ въ вашия животъ“. Докато сте въ положението на малки дѣца, нѣма да дойде никаква болесть, а щомъ сте въ положение на стари,ще ви нападнатъ всички болести. Който е смутенъ, той е старъ; който има тяжесть на сърцето, той е старъ. Станете младъ. Казвашъ: „Тежко ми е на душата“. — Старъ си. — „Какво да правя?“ — Стани младъ. — „Какъ?“ — Не мисли за велики работи въ свѣта. Тури само ½ кгр. хлѣбъ въ стомаха си, 100 гр. знание въ мозъка си и 5 гр. въ сърцето си,— това ти е достатъчно. Моми,когато ги любятъ 10—15 момци, започватъ да се кокорятъ, да се надигатъ и ставатъ нещастни. Прѣди нѣколко години бѣ убита въ София една мома отъ своя годеникъ, защото му изневѣрила. — Защо любите двама? Единъ Ви бѣше достатъченъ. Всѣка мисъль си има своето мѣсто. Ако не любите нѣкого, не го лъжете, кажете му истината, и той ще си намѣри друга. И въ религиозно отношение хората страдатъ отъ сѫщата любовь. Казватъ: „Да любимъ“; но знаете ли какъ се изразява любовьта? Човѣкъ, който желае много, прави грѣхъ, а който направи грѣхъ — страда. Който грѣши, е лошъ човѣкъ, но, който грѣши и не се разкайва, е по-лошъ; който грѣши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лошъ, а такъвъ, който не се разкайва и се моли, е лицемѣръ, а лицемѣрътъ е най- лошъ човѣкъ въ свѣта. Има въ свѣта двѣ лъжи, два вида грѣхове, — като казвате, че любите нѣкого, а го лъжете, постѫпвате, като крокодилитѣ: тѣ, когато обичатъ нѣкого, облѣятъ го съ сълзитѣ си, за да стане по гладъкъ, та да могатъ по-лесно да го глътнатъ. Не такава любовь трѣбва, а любовьта на малкитѣ дѣца. Малко дай, но отъ сърце го дай. Ако мѫже и жени бѣха приложили тази философия въ живота, домоветѣ и обществата щѣха да се измѣнятъ на добро. Бащи, майки, дѣца, учители, свещеници, сѫдии, всички завелики идеи мислятъ, велики хора сѫ на този свѣтъ, по-велики отъ тѣхъ нѣма. И питате ме, защо страда свѣтътъ? Страда отъ „велики“ хора и идеи. «Отличенъ проповѣдникъ е», казватъ, „велики идеи проповѣдва“. Да, отъ „велики“ идеи страдаме всички, Евреитѣ, и тѣ имаха велики идеи, богати да станатъ, възгордѣха се отъ това, че сѫ Избраниятъ народъ, 33.000 обѣщания иматъ отъ Бога, но Христосъ имъ показа, че величието на единъ човѣкъ сѣди въ това — да стане малъкъ като дѣте: само тогава Богъ ще бѫде на негова страна. Не съмъ видѣлъ досега нито една майка да носи въ утробата си нѣкой старъ дѣдо, ако ще би да ѝ заплатятъ и милиони. А едно малко дѣте всѣки го носи, безъ да му платятъ нѣщо. Защо? Защото то носи въ себе си велики блага. Всѣка Божествена идея, колкото малка и да е, като влѣзе, тя носи миръ, радость, величие, ето защо всѣки може да носи малкитѣ дѣца. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че великитѣ идеи раждатъ щастие въ свѣта. За пояснение на тази мисъль, ще ви разкажа една легенда. Единъ осиромашелъ германски принцъ искалъ да се ожени за една красавица; но тя му казала: „Азъ съмъ жена съ голѣми претенции, ще ми построишъ великолѣпенъ палатъ, и, каквото ми се доще, ще трѣбва да ми го набавишъ; ако се съгласявашъ на всичко това, ще те взема; готовъ ли си?“ — „Готовъ съмъ на всичко, защото съ тебе ще бѫда щастливъ“, отговорилъ принцътъ. Оженилъ се той и тръгналъ да търси богатства, чрѣзъ окултизма, да търси духове; намѣрилъ принца на гномитѣ и му казалъ: „Оженихъ се за една много взискателна жена, и ми трѣбватъ много пари, ще можешъ ли да ми услужишъ?. — „ Мога, но съ едно условие: за всѣка кесия пари ти ще ми давашъ по десеть косъма отъ главата си“. — „Достатъчно имамъ, ще ти дамъ повече“. — „Не! само по десеть ми трѣбватъ; всѣки пѫть, като дойдешъ, по една торба злато ще вземешъ“. — „Е, осигурихме се“, рекълъ си той, дойде най-послѣ деньтъ на щастието въ моя домъ. Започва той недѣля слѣдъ недѣля, мѣсецъ слѣдъ мѣсецъ да посѣщава принца на гномитѣ, взема пари - дава косми. Минаватъ се година, двѣ, три, главата му оголѣва. Отива пакъ да вземе пари, но нѣма вече косми. „Да ти дамъ друго нѣщо“, му казалъ той. — „Не, косми, косми ми трѣбватъ“. Само тогава той разбралъ, че въ тѣзи косми се крие човѣшкиятъ характеръ. Малкитѣ нагледъ нѣща той е пожертвувалъ ужъ за по-голѣми. Всѣки косъмъ е благородна мисъль, пожертвувана за нищо и никакво. Ако имате въ продължение на десеть години такъвъ стремежъ, вие жертвувате всичко благородно отъ себе си и оставате една гола пустиня. Тогава вие се прѣвръщате на старо голѣмо сухо дърво, което е символъ на пропадналъ човѣшки характеръ. Да не се обиждаме отъ истината. Азъ зная, че мнозина се обиждатъ, когато имъ се каже истината. Но, всѣкой, който се обижда отъ истината, Богъ го счита за старъ човѣкъ. Такъвъ е законътъ прѣдъ Бога: Господь досега никакъ не се е обиждалъ. Нѣма друго сѫщество, което да е прѣнесло по-голѣми поругания отъ Бога, но Той никога не Си е даже вѣждитѣ навѫсвалъ. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тѣзи дѣца ще разбератъ закона; сега трупатъ грѣхове, и затова ще носятъ този товаръ“. — „Тежко, много е тежко, сиромашия, какво ще правимъ?“ — „Ще работите“. — „Другояче не може ли? “ — „Не може, ще работите“. — „Голѣми сме“. — „Ще се смалите — ще станете дѣца“. Като се върнете дома, опитайте се да станете дѣца и ще видите какъ ще се подмладите. Остарѣли сте — защо? — Защото носите свѣта на гърба си. Когато сте въ единъ параходъ, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате отъ страхуването? Стойте спокойно, имайте довѣрието на едно дѣте. Този, който е направилъ парахода, ще се погрижи за васъ. Параходътъ ще се поклатушка и най-послѣ ще спре. Гръмъ има, буря има, не се бойте. Птицитѣ, които сѫ въ небесното пространство, сѫщо се клатушкатъ, но тѣ разбиратъ много по-добрѣ този законъ, отколкото вие. Ще ме извините за всичко това. Ако сте стари, ще се обиждате, ако сте млади — ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгналъ босъ прѣзъ нѣкое каменисто мѣсто, ще му кажа: обуй си царвули, защото ще ти се наранятъ краката и срѣдъ пѫтя ще се принудишъ да се върнешъ; царвулитѣ ще те спасятъ. Ако е нѣкоя дама, тя би прѣдпочела да се нарани, но безъ царвули да е, за да може нейниятъ любезенъ да я хареса. Опасно е да ходите боси. Дѣцата сѫ всѣкога обути. Вижте и пеперудитѣ, тия малки дѣца на Господа, каква отлична прѣмѣна иматъ; нѣкоя земна царица да би я имала, щѣше да се счете най-щастлива. Тѣзи пеперудки, макаръ и да живѣятъ мимолѣтно, Господь добрѣ ги облича. Защо Господь ги облича така? Защото сѫ дѣца. А защо Господь дава нещастия на хората? Защото сѫ стари. Защо Господь дава благословение на нѣкои? Защото сѫ малки дѣца. Майката прощава на дѣцата си много грѣшки, но, ако мѫжьтъ ѝ направи грѣшка, ще каже: „Този дъртлякъ не го ща вече“. Така и Небето прощава всички грѣхове на малкитѣ дѣца; но къмъ старитѣ то е строго и казва: „Скоро вънъ!“ Тогава, какво се заражда въ насъ? Недоволство, отчаяние и умраза спрѣмо живота, понеже срѣщаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие. За да бѫдемъ обичани отъ Бога и отъ хората, единственото нѣщо е да възприемемъ вѫтрѣ въ себе си тази Божествена идея — да бѫдемъ малки прѣдъ Бога, да имаме умъ и сърце отзивчиви. Любовьта има степени въ своята сила: стоишъ при нѣкоя печка на разстояние два метра отъ нея — усѣщатъ много приятна топлина, но, ако поставишъ рѫката си отгорѣ на нея, ще те изгори. Старитѣ хора сѫ нажежени печки — по нѣкой пѫть изгарятъ. Тѣ сѫ обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за васъ — азъ говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието. Старъ човѣкъ е онзи, който има мисъльта, че е голѣмъ, великъ, и отъ такъвъ човѣкъ именно трѣбва да се пазимъ. Това е проповѣдвалъ Христосъ, когато е казалъ: „Да станете, като малки дѣца“. Като изслѣдвате природата, ще видите, че най-скѫпоцѣннитѣ работи не сѫ голѣми. Напр., брилянтътъ — едно врѣме, веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газъ, който е заемалъ голѣмо пространство и е трѣбвало да се сгѫсти; Господь го е сгѫстилъ, прѣвърналъ го е въ твърдо тѣло, но като сѫщеврѣменно е намалилъ обема му; станалъ е малъкъ по обемъ, но скѫпъ по цѣна. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана въ единъ атомъ? По сѫщия начинъ, по сѫщия законъ и ние трѣбва да се смалимъ, да станемъ малки, като дѣца, защото великъ е само Богъ, и, за да бѫдемъ като Него, трѣбва да научимъ изкуството на прѣходнитѣ нѣща въ битието, стадиитѣ на прѣходния животъ, защо малкитѣ нѣща минаватъ отъ малки къмъ голѣми. Едно узрѣло зрънце, колкото малко и да е, щомъ падне на почва и има условия за своето развитие, израсте въ голѣмо дърво, но единъ листъ, единъ гнилъ плодъ, колкото и да е голѣмъ, падне ли на почвата, из-съхва. Това е смисълътъ на Христовитѣ думи. Той е говорилъ едно врѣме за хората на просвѣтения вѣкъ, за васъ — за онѣзи, които могатъ да го разбератъ, които могатъ да приложатъ Неговото учение; за онѣзи, които не Го разбиратъ, които не могатъ да приложатъ Неговитѣ мисли, Той не говори. Когато нѣкой великъ музикантъ свири, той свири за онѣзи, които иматъ ухо да го слушатъ; когато нѣкой ваятель извае статуя, той я прѣдлага на онѣзи, които я разбиратъ и оцѣняватъ; когато нѣкой писатель напише книга, тя има значение за онѣзи, които я разбиратъ. Господь е направилъ свѣта и е написалъ Своя законъ за онѣзи, които Го разбиратъ. Онѣзи, които не Го разбиратъ, ще носятъ товара на гърба си и ще бѫдатъ „велики хора“. Едно врѣме, когато Богъ е създалъ свѣта, духоветѣ, които сѫ слѣзли на земята, сѫ искали да бѫдатъ голѣми, велики; затова тѣ сѫ имали грамадни тѣла и затова сѫ били създадени и грамадни животни. Ако грамаднитѣ животни бѣха останали на земята, щѣха да я оголятъ и опустошатъ — да изпоядатъ всичко. Господь е трѣбвало да учи тѣзи въплътени духове, че не трѣбва да иматъ грамадни тѣла, защото величието на едно сѫщество не седи въ грамадното тѣло. Една идея е велика, не когато е голѣма по обемъ, но когато носи нѣщо, което е велико за развитието на другитѣ. Ако посадите единъ орѣхъ, слѣдъ 10—20 години той ще бѫде грамаденъ; но, като умре, той ще дойде пакъ въ първоначалното си състояние. Говоря ви да станете, като малкитѣ дѣца, и да направите опитъ съ това. Внесете тази Христова идея въ ума си, и постарайте се да бѫдете малки прѣдъ Бога. Прѣдставете си, че сега започвате вашия животъ въ Царството Божие. Вие може да мислите, че сте видни, знатни хора; но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно врѣме, за които сега и поменъ нѣма. Ние се заблуждаваме: мислимъ, че хората, които ни заобикалятъ, сѫ много видни, знатни, но при едно нещастие познава се, колко сме знатни. Въ едно село, варненско, имаше прѣди 40—50 години единъ чорбаджийски синъ, много знатенъ; цѣлото село говорѣше за него; като кажеха: „Петранъ чорбаджията“, всички го знаеха; всѣка седмица събираше хора за гуляй, закаляше ягне, и веселбитѣ се продължаваха дълго врѣме. Случи се, че го постигна нещастие, отъ което той изгуби и стана послѣденъ бѣднякъ — всички започнаха да го изоставятъ и да го подтикватъ. Този „Петранъ чорбаджи“ си мислѣше, че е знатенъ човѣкъ. Що е знатенъ човѣкъ? То е мъртъвъ волъ като умре, нахвърлятъ се псета върху него. И тогава пакъ говорятъ за него, но, докато го изядатъ; слѣдъ това нѣма нищо вече да се говори. Хората говорятъ „хау-хау“, докато има какво да ядатъ, какво да имъ дадешъ; като умрешъ и не остане нищо отъ тебе, прѣставатъ да говорятъ за тебе. Това сѫ нещастията на нашия външенъ животъ. Отвънъ ние сме много красиви, но важна е другата красота — на сърцето и ума, затова чистете сърцето и ума си и не се лъжете съ „хау-хау“. Станете малки дѣца, за да влѣзете въ Царството Божие — да наслѣдите новия животъ. Хората на земята сѫ мъртви, изпояждатъ ги псета, гарвани и орли, защото сѫ „велики“. Като прочетете "Откровението“, ще видите, че Господь вика всички орли и имъ казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дѣлъ, елате да се наситите отъ плътьта на юнаци, войводи — все велики хора“. Какво означава това? Когато нѣкой голѣмъ дѫбъ изгние и се прѣобърне на пръсть, Господь изпраща малки сѣменца, трѣви и имъ казва: „Вземете си дѣла отъ този дѫбъ, защото едно врѣме той прѣчеше на вашето развитие“. Затова Христосъ казва: „Ако не станете малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие, Богъ нѣма да вземе вашата страна“. При новитѣ условия, при които живѣете, трѣбва да турите новъ моралъ, нови религиозни принципи, които да сѫ по-силни отколкото сегашнитѣ. Тѣзи принципи, съ които досега сте си служили, сѫ слаби, не могатъ да издържатъ. Имате едно вѫже, което дига 10 кгр., но вие искате то да дигне 100 кгр,; какво трѣбва да направите? — Ще го направите десеть пѫти по-яко. Вѫжето е моралътъ - вие трѣбва да го направите десеть пѫти по-силенъ отъ по-раншния, за да издържи новитѣ условия. Затова именно, по закона на нѣщата, ние трѣбва да измѣнимъ нашитѣ мировъззрѣния. И най-лошиятъ човѣкъ, ако стане малко дѣте, ще се измѣни, и вие ще го залюбите. Между трѣва и дѫбъ не може да има борба, но между два дѫба всѣкога ще има такава. Посадете ги единъ до другъ, ще видите борбата между тѣхъ — кой да стане по-високъ, да види слънчевитѣ лѫчи. Който излѣзе отгорѣ, той ще успѣе, а който остане отдолу, ще каже: „Азъ останахъ малъкъ“. Малъкъ, но съ голѣми идеи! Не че си станалъ малъкъ, а ще чакашъ, докато ти дойде редътъ, и ще кажешъ: „Азъ ще ти стана синъ, жълѫдъ“, а другиятъ ще ти отговори: „Азъ съмъ ти баща“. — „Е, татко, азъ ти благодаря за грижитѣ които ще имашъ къмъ мене“. И този жълѫдъ единъ день ще стане голѣмъ и ще размѣни ролята си съ баща си. Христосъ изисква, щото всѣки отъ насъ да стане единъ видъ дърво и върху това дърво да има плодъ, сѣмка, върху която ще се положи Царството Божие. Ще кажете: „Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени“. Не, вложете тази мисъль: „Азъ искамъ да стана малко Божествено дѣте, затова помогни ми, Боже, да реализирамъ тази си мисъль“. Мислете върху тази мисъль 12 мѣсеца и ще видите, какъ ще се измѣни животътъ ви. Но не трѫбете за това нѣщо: азъ виждамъ, че сте малки. Когато нѣкой голѣмъ букъ дойде и каже: „Азъ съмъ малъкъ“, той не говори истината. Когато нѣкой богатъ каже, че нѣма пари, то е, защото се бои да не го обератъ. Когато нѣкой бѣденъ каже, че има пари, и той лъже. Нека всѣки казва правото. Имайте вѣра въ този великъ Божественъ законъ на това дѣте, и Господь ще бѫде съ васъ. Ако Богъ ви кредитира, Той ще ви направи велики. Но, ако сами се правите велики, вие сте въ положението на единъ лъжливъ търговецъ, който говори, че има пари, а въ сѫщность нѣма. Това е дълбокиятъ смисълъ на този стихъ; „Да станете малки дѣца“. Не искамъ да остане у васъ мисъльта: „Немà ние нищо не сме?“ Оставете тази мисъль настрана. Какво сте били досега, не е толкова важно, какво ще бѫдете отсега нататъкъ — това е важно. Знае се какви сѫ били хората досега — да спи зло подъ камъкъ. Да бѫдемъ малки Божествени дѣца — ето бѫдещиятъ идеалъ. Желалъ бихъ да бѫдете дѣца на Бога, да използувате великитѣ блага, които Царството Божие ви дава. Желалъ бихъ всички да сте умни, щастливи, добри; казвамъ ви, както виждате, начина, какъ да бѫдете такива. Ще речете: „Какъ да гледаме ей на тази малка капка?“ Не се смущавайте, тя ще порасне: дъждътъ не завалява изеднъжъ, а капка по капка, сетнѣ се усилва; но тѣзи малки капки принасятъ полза на свѣта. Малкитѣ дѣца не знаятъ що е страхъ, бабитѣ имъ ги плашатъ: „Караконджо ще те изяде“. Сѫщо и слугинитѣ, за да се любятъ съ нѣкого отвънъ, плашатъ дѣцата съ караконджо, за да ги накаратъ да заспятъ. Майкитѣ, за да отидатъ на балъ, сѫщо залъгватъ и сплашватъ дѣцата си съ нѣщо. Долу вашитѣ караконджовци, не лъжете малкитѣ дѣца, не лъжете и себе си! Бѫдете откровени спрѣмо себе си и спрѣмо другитѣ — само по този начинъ ще се подмладите и разхубавѣете. Щомъ Божествената идея дойде въ васъ, всичко ще се измѣни — и устни, и вѣжди, всичко. Въ Европа има дегизиране на устни, за да станатъ по-червени, защото червенината показва богатство и чиста кръвь; нека тя дойде по единъ естественъ начинъ. Да бѫдемъ малки дѣца, значи да прѣстанемъ да лъжемъ Бога. Нѣкой не вѣрва въ Бога — може да има сериозна причина за това невѣрие. Нѣкой казва: „Нѣма Богъ“ — не си завъртѣлъ ключа, ще кажа азъ. „Животътъ нѣма смисълъ“ — не си завъртѣлъ ключа. „Ама хората сѫ лоши“ — не си завъртѣлъ ключа. Ключътъ на малкото дѣте е вѫтрѣ. И по-хубава, по-велика идея отъ тая нѣма. Нѣкои искатъ да знаятъ кой е Христосъ? Думитѣ, които Той е казалъ, това е Христосъ; може ли да ви ползуватъ тия думи, да станете щастливи, това е Христосъ. Силата на живота не е въ буквата, а въ духа. Азъ съмъ внимателенъ, съобразявамъ се съ Божествената истина: говоря винаги това, което е вѣрно. Не трѣбва да играемъ ролята на онзи Сократовъ ученикъ, който, за да се покаже смиренъ, отишълъ единъ день при учителя си съ съдрани гащи; учительтъ му, обаче, му казалъ: „Твоята гордость се вижда и прѣзъ съдранитѣ ти гащи“. Ние трѣбва да сме внимателни, и, както виждате, азъ спрѣмо вашитѣ сърца съмъ внимателенъ, никога не съмъ казалъ това, което не е вѣрно. Всѣко нѣщо, което ви казвамъ, е истина, може да го провѣрите. Ако нѣмате резултатъ, азъ ще се спретна заедно съ васъ. Кажете си само: „Тази година искамъ да бѫда малко Божествено дѣте“. Съ тази идея ще ви пратя да си идете — да бѫдете малки Божествени дѣца. Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ малки Божествени дѣца, всички европейски държави да бѫдатъ такива дѣца: тогава ще дойде истинскиятъ, Божествениятъ миръ въ свѣта. (Беседа, държана на 11. февруарий 1917 г.)

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Растете въ благодать! „Но растете въ благодатьта и въ познанието на Господа нашего и Спаса Христа*) *) ІІ. Петрово послание. 3: 18 Растенето е процесъ на развитие. Кое трѣбва да расте? Често казватъ: трѣбва да расте ябълка,дърво,клончета,листя,цвѣтове — трѣбва да растатъ и да се развиватъ. Но въ цитувания стихъ се подразбира,че трѣбва да расте човѣшката душа. Човѣшката душа да расте, а човѣшкиятъ духъ да достигне познанието на благодатьта. Коя благодать? — Божията. Думата „благодать“ е обширна, тя подразбира услoвията, въ които човѣкъ трѣбва да живѣе горѣ на Небето и долу на земята. Земята, за която често се говори въ свещеннитѣ книги, е толкова голѣма, че на нея може да живѣятъ безброй много хора. Въ Писанието тя е наречена „Обѣтована“. Вие се стремите именно къмъ тази земя, която Богъ е създалъ първоначално. Тази земя, на която вие живѣете, е толкова малка, микроскопична, че, сравнена по голѣмина, тя не съставя даже островъ, напр., като Критъ. Павелъ и Петъръ казватъ, че небесата ще се разгорятъ, и земята ще мине прѣзъ огънь. Мнозина тълкуватъ огъня като разрушителенъ елементъ; той, наистина, разрушава, но сѫщеврѣменно и гради. Огъньтъ, който е слѣзълъ отгорѣ, отъ слънцето, той е съградилъ нашата земя, той е съградилъ вашитѣ тѣла; този огънь е вложилъ мисли и желания вѫтрѣ въ васъ. Безъ огънь всичко се смразява. Значи, думата растежъ подразбира и огънь. Огъньтъ, който разрушава, е грубиятъ огънь. Въ съврѣменната наука сѫ правени такива опити: ако се подложи човѣкъ на електричество отъ 2—3000 волта, той умира, и затова на нѣкои мѣста, когато искатъ да екзекутиратъ нѣкого, подлагатъ го на такъвъ силенъ токъ. Обаче, ако се прѣкара прѣзъ човѣка 10 — 50000 волта електричество, всички болести у него изчезватъ, лицето му става свѣжо, съ една дума, човѣкъ се напълно подмладява. Споредъ съврѣменнитѣ понятия на логиката, при този огънь човѣкъ би трѣбвало да изгори. Огъньтъ, който разрушава човѣка — това сѫ неговитѣ страсти. Тѣ разрушаватъ едноврѣменно тѣлото и душата. Нѣма ли човѣкъ страсти, ще рече: не се грѣе на разрушителенъ огънь. Павелъ, като казва „растете“, подразбира дѣйствие подъ влиянието на Божествения огънь — тѣзи 10—50000 волта, които, като минатъ, ще прѣчистятъ и обновятъ хората. Думата „познание“ иска да каже: да се разбератъ законитѣ, споредъ които този растежъ може да стане. А растежътъ е двоякъ — и нагорѣ и надолу. Когато се оглеждате въ огледало, вие имате отражение; ако нѣкой ви запита, по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите — има отражение; но азъ бихъ желалъ да зная онзи основенъ законъ, който образува това отражение. Физицитѣ обясняватъ механическата страна на прѣдмета,тъй както и астрономитѣ обясняватъ механическата страна на вселената, напр., какво било слънцето, какви били елементитѣ му, каква била температурата му и т. н.; но какво въ дѣйствителность е слънцето, това е една тайна. Отъ земята ние можемъ да прѣдполагаме и едното, и другото, но, когато човѣкъ стане духовенъ, той ще бѫде въ състояние да провѣри истината за това растене, за което Павелъ говори. Искашъ да знаешъ, има ли животъ горѣ на мѣсечината или не, има ли вода или не, ще вземешъ торбичката си и билетъ, и въ нѣколко часа ще може да провѣришъ тази истина.Така може да се отиде и до слънцето, да се провѣри какво е то. А сега ние изучаваме нѣщата само чрѣзъ отражение, тъй както то става, но отраженията не сѫ всѣкога вѣрни. Въ едно отражение има външна и вѫтрѣшна страна; вие имате само външната, а вѫтрѣшната за васъ е скрита. „Познавамъ този човѣкъ“. Познавате неговата сѣнка. — Казвате: „Неговитѣ очи сѫ черни“. Това е неговата сѣнка. — „Бѣла му е брадата“. Това е сѣнка. — „Красивъ е“.Всичко е сѣнка.Този човѣкъ, който ви се вижда денемъ красивъ, вечерь е черенъ.Ако въ извѣстно отношение се измѣни свѣтилникътъ,ще се измѣни и свѣтлината на човѣка. Това е растене на сѣнкитѣ, защото и сѣнкитѣ растатъ; една сѣнка може да се намали и да се изгуби; напр., сутринъ, като изгрѣва слънцето, сѣнката е по-голѣма,а къмъ обѣдъ сѣнката съвсѣмъ се смалява,а като залѣзе слънцето, съвсѣмъ изчезва. Азъ ви правя тази аналогия, защото сте хора на сѣнкитѣ — изучавате нѣщата на кинематографа. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нѣщо“. Но, за да ви го докажа, ще трѣбва да ви взема билетъ, да дойдете съ мене, да отидемъ на слънцето, на мѣсеца. Вие сте хора на сѣнкитѣ, вие сте сѫщества фиктивни, а не реални. Слѣдъ 50 години вие сами ще видите, че сте фиктивни. Дѣ ще бѫдете тогава? За да не бѫдете сѣнки, вие трѣбва да минете отъ врѣменното къмъ вѣчното, да потърсите Бога — подразбирамъ да търсите свѣтлина и топлина. И тази свѣтлина ще внесе въ васъ онзи идеалъ, за който копнѣете. Човѣкъ се ражда малко дѣтенце, става голѣмъ — все е недоволенъ; иска да се ожени, търси хубава мома, мисли, докато я намѣри, но, като я намѣри, пакъ е недоволенъ — била зла, като змия. Слѣдъ това искатъ дѣца, иматъ ги, но се оказва, че и тѣ били лоши; надѣватъ се на дѣцата, дано тѣ, като се оженятъ, да се оправятъ, но и отъ тове нищо не излиза. И тъй, животътъ на съврѣменнитѣ хора е само въ сѣнкитѣ. А въ сѣнкитѣ нѣма никаква реалность. То е единъ приятенъ животъ, но въ него нѣма никакъвъ растежъ, нѣма никакъвъ Божественъ процесъ. И тъй, подъ думата „растене“ подразбирамъ: Духътъ да расте и се развива — само реалното, неизмѣнното. Може да ставатъ милиони, вѣчни промѣни въ тази субстанция, която е вложена въ насъ, тя се измѣня сама по себе си. Това е великъ, Божественъ законъ. Нѣкой пѫть ви се навѣва лоша мисъль — това е сѣнка. Казвате: „Азъ мразя нѣкого, напр." мразя Ивана". Какъ може да го мразишъ, като не го познавашъ? Сѫщо, какъ можешъ да искашъ пари отъ човѣка, ако никога не си му давалъ? Сѣнкитѣ въ свѣта сѫществуватъ само по една необходимость, да може битието на нѣщата да изпъкне. Колкото повече сѣнки имаме въ свѣта, толкова повече нашиятъ умъ ще изпъкне и ще бѫде основа за познаване на нѣщата, защото безъ сѣнки знание не може да сѫществува. Вие казвате, че страдате — това е една сѣнка, за да изучите себе си. Умирате — това е една сѣнка,за да изучите условията на новия животъ.Слѣдователно, растежътъ е причина на всички промѣни, които сега ставатъ и вѫтрѣ и вънка. И тъй, като разберемъ живота, ние ще дойдемъ до самата реалность, т. е. да провѣримъ нѣщата. Когато едно учение е съгласно съ самата реалность на битието, или е съгласно съ законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта, всѣкога може да се направи опитъ. Дойде единъ лѣкарь и казва: „Азъ имамъ едно лѣкарство, което може да лѣкува тази болесть“; ако това лѣкарство е истинско, трѣбва, щомъ се даде, да излѣкува болния; ако то не стане, то не е лѣкарство, и този лѣкарь заблуждава. Дойде единъ човѣкъ и каже: „Азъ имамъ едно учение, и, като го приемете, ще се подигнете“. Ако ви подигне, то е истинско. И тъй, растенето е единъ процесъ, необходимъ за съграждане на нашето духовно тѣло. Физическото тѣло е необходимо, като една скеля отвънъ — ако то се не подигне, духовното тѣло не може сѫщо да се подигне. И най-напрѣдъ е направенъ физическиятъ свѣтъ, като една скеля, а духовниятъ свѣтъ постоянно се съгражда и устройва.Има въ Писанието стихове,които казватъ,че първоначално е било създадено Небето, а то е Божествениятъ свѣтъ;послѣ е създадена земята — физическиятъ свѣтъ. Земята не е била още устроена,Господь и до днесъ я строи. Той създаде свѣта въ шесть дни, въ шестия направи човѣка, а въ седмия си почина. Сега пакъ е на работа. Мойсей казва; „Господь си почина“. Христосъ казва: „Отецъ Ми работи“, и сега Той е още на работа. Почивката на Бога е да излѣзе отъ Своето битие, да разгледа отъ тамъ всичко, което е създалъ, и послѣ пакъ се връща да продължи работата. Сегашната Му работа носи съ себе си огънь. Той казва: „На този свѣтъ не му достига огънь“. Като дойде този огънь, ще дойде растенето и познанието въ благодатьта.Когато говоря за свѣта,азъ разбирамъ всѣкога,човѣка. За васъ свѣтътъ е толкова познатъ, колкото имате съотношение съ него.Всички елементи отъ външния свѣтъ въ природата сѫ свързани съ вашего тѣло и вашия умъ, и всички промѣни които ставатъ съ васъ, нѣкое неразположение което става въ вашия духъ, зависи отъ промѣна въ природата.Единъ вълкъ като не яде 3—4 дни, седмица, изгладнѣе и моли Господа за храна; долавяте неговата мисъль, че този вълкъ страда, страдате и вие заедно съ него.Та, всички нѣща сѫ свързани:и радоститѣ, и скърбитѣ еднакво ги прѣживѣвате.Нѣкой казва: „Не мога да търпя този човѣкъ“. Ще го търпишъ защото той е часть отъ тебе. Ако го съсипишъ, ще съсипишъ и себе си. Прочее, въ това растене подразбирамъ растене на нашето духовно тѣло отъ което ние съставляваме единица въ тази Божествена хармония. Казвате: „Свѣтътъ не е устроенъ още“. Не е устроенъ но, за да се устрои, ще трѣбва да се работи, а ние сме фабрикитѣ, които трѣбва да работятъ; ние възприемаме и обработваме материалитѣ и ги даваме на Господа. Изядешъ нѣкоя кокошка, овца, агне, — това съставлява частица отъ тебе, и всичко отива да съгради свѣта. Единъ день всички страдания ще се оправдаятъ отъ това гледище. Всички въ свѣта сме страдали, но затова пъкъ ще живѣемъ всички заедно.Нѣкога ще видите,че и бубулечкитѣ сѫ ваши братя.Когато бубулечка ви ухапе и смучи отъ васъ кръвь, тя казва: „Азъ трѣбва да направя това нѣщо за съграждане на тази кѫща“. Всички сѫщества иматъ съзнателенъ и несъзнателенъ процесъ.Съзнателниятъ процесъ е толкова силно развитъ, че вие въ кратъкъ периодъ трѣбва да израстете, както житото прѣзъ мѣсецъ май, и въ кратъкъ периодъ трѣбва да завържете, защото растенето има прѣдъ видъ цвѣта, а цвѣтътъ има прѣдъ видъ плода. Растенето е животъ, въ него се проявява цъвтѣнето, връзването и узрѣването. Безъ цвѣтъ нѣма плодъ и узрѣване. Цъвтишъ ли? —, Не. — Нѣма да се проявишъ И въ хората, както въ цвѣтята, само тогава има проявление, когато тѣ цъвнатъ и завържатъ плодъ. Любовьта се проявява само когато растенията цъвтятъ; така е у хората. Когато има цъвтѣне на физическото поле, има физическо узрѣване, физическа любовь; когато мине този процесъ, има духовно цъвтѣне и узрѣване въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да цъвне най-малко седемь пѫти, т. е. да завърже най-малко седемь плода; трѣбва да цъвне едноврѣменно въ седемь свѣтове, а това цъвтѣне става послѣдователно. И тъй, когато у васъ цъвтѣнето въ физическото поле изгуби смисълъ, вие ще трѣбва да прѣнесете това цъвтѣне горѣ. Защо умираме? Умирането не е нищо друго освѣнъ отиване въ по високъ свѣтъ на растежъ. Когато нѣмате условия за растене, вие умирате, а когато има условия, вие се раждате. Онѣзи, които не сѫ запознати съ дълбокия смисълъ на живота, намиратъ, че въ цъвтѣнето на клонетѣ и растенето на коренитѣ има извѣстно противорѣчие. Когато водата отъ единъ изворъ излиза, нѣма ли тази вода да се пръсне по всички посоки? Вземете едно въздухообразно тѣло; въ едно гърне имате водни пари, като отворите това гърне, нѣма ли паритѣ да се пръснатъ по всички посоки едноврѣменно? значи, животътъ, който е излѣзълъ отъ центъра праща корени надолу. Но тѣ сѫ вечерно врѣме нагорѣ, а клонищата надолу. Науката казва, че денемъ ние сме съ главата нагорѣ, а вечерь когато земята се обърне сме съ краката нагорѣ. Така е и съ дървото: въ 24 часа най-напрѣдъ клонетѣ сѫ обърнати нагорѣ, а по-послѣ коренитѣ сѫ нагорѣ. Ще кажете: „Ние сме нагорѣ“. Човѣкъ е двойно дърво: има корени горѣ, които означаватъ Божествения свѣтъ, има корени долу въ стомаха, който означаватъ физическия свѣтъ. Когато земята се обърне, вие се обръщате съ краката си къмъ Бога тогава коренитѣ на вашия стомахъ сѫ къмъ Бога Тъй че на всѣки 24 часа и краката, и главата ви се обръщатъ къмъ Бога. Главата и краката иматъ еднакво значение прѣдъ Бога, защото, ако влѣзете въ духовния свѣтъ, основа на нѣщата — това сѫ краката; върху тѣхъ почиватъ нѣщата. Казватъ нѣкои: „Защо ми сѫ краката?“ Защо ви е основа? — За да съградите вашата кѫща. Слѣдователно, тѣ сѫ почва, върху която градите вашата кѫща, и почва, върху която вашето битие може да расте. Сега, въ това растене ние трѣбва да обичаме всички хора въ себе си, живи и умрѣли, които иматъ отражение и живѣятъ вѫтрѣ въ насъ. Вие имате единъ Иванъ вѫтрѣ и единъ вънъ; имате единъ ангелъ вѫтрѣ и единъ отвънъ; имате единъ дяволъ отвѫтрѣ и единъ отвънъ — и Небето, и земята едноврѣменно живѣятъ въ вашата душа. У васъ има добри и лоши духове, който се спогаждатъ. Нѣкои хора, които мразятъ лошитѣ духове, казватъ, че има споръ между тѣхъ и ангелитѣ, и мислятъ, че тѣ се каратъ.Спорътъ е само, когато ние се намѣсимъ, а иначе между тѣхъ има равновѣсие. Щомъ се ние намѣсимъ, има борба. Когато има споръ между два духа, вие ги само слушайте. Спорътъ е разговоръ между тѣхъ. На ученицитѣ не е позволено да се мѣсятъ въ работитѣ на учителя. А лошитѣ и добритѣ духове сѫ велики учители. Нѣмате право да сѫдите, вие трѣбва само да слушате. Законътъ е такъвъ. Ако се намѣсите въ тая работа, ще ви биятъ; ще ви кажатъ: „Слушай, ти си едно бебе, не трѣбва да се мѣсишъ, а да слушашъ“. Често нѣкои се оплакватъ, че ги нападнали лоши духове; но азъ имъ казвамъ: Тѣзи лоши духове не искатъ да знаятъ нищо за васъ, тѣ не искатъ да знаятъ за вашето сѫществуване; тѣ подъ сѣнката на вашето дърво само сѫ се спрѣли да разговарятъ, а вие сте ги подслушали. Вие сте бебета, още не сте се родили. „Казватъ ми лошитѣ духове това и онова да направя“. Тѣ не го казватъ на тебе, а на себе си, и ти си казвашъ: „Чакай да го направя“. Затова апостолъ Павелъ казва:„Растете въ благодатьта Христова,за да познавате духоветѣ“. Досега свѣтътъ все заклинания отправя къмъ злитѣ духове, църквата съ Василиевитѣ молитви все заклинания изпраща къмъ тѣхъ, а тѣ все пакъ си сѫществуватъ. Затова казва Христосъ:„Не противи се злому“. Лошитѣ духове си иматъ своя работа; когато си я вършатъ, оставете ги — нека си я вършатъ. Слушалъ съмъ нѣкои християни да се каратъ често помежду си: „Ти си невѣжа, азъ зная всичко, азъ съмъ свършилъ университетъ“. Ако си свършилъ университетъ и си научилъ нѣщо, ти ще мълчишъ, защото въ мълчанието има разговоръ, то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той нѣма никакво знание — знае само да яде бой. Мълчанието, наистина, е растежъ: така растатъ и растенията; тѣ мълчатъ, само вечеръ се чува нѣкакво слабо пукане — тѣ си тихо шепнатъ. А не като хората — направятъ нѣкакво добро, цѣлъ свѣтъ ще ги чуе. Тъй е и съ кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка — всички я чуятъ. Какво отъ това, че е снесла яйце? То ѝ е дългъ. И въпросъ е още, дали тя го снесе, или ѝ го снесоха. Когато единъ оселъ го натоварятъ съ драгоцѣнности, той прѣнася товара и казва: „Азъ ги прѣнесохъ“. Ние трѣбва да знаемъ, че въ свѣта сме служители на Бога. Нѣкой казва: „Човѣкъ има свободна воля“. Само който живѣе въ този сѫщественъ, неизмѣненъ свѣтъ, дѣто Богъ живѣе; който служи на Бога и разбира Неговитѣ закони и повелѣния, само той е свободенъ, само той може да има свободна воля. Ние трѣбва да намѣримъ врѣме да ускоримъ този растежъ, за който говоря, т. е. съграждането на нашето тѣло. Често давате причини за неслушане, като казвате: „За това нѣма врѣме, за онова нѣма врѣме“. Единъ английски проповѣдникъ посѣтилъ едно бѣдно момче метачъ и го запиталъ: „Идва ли нѣкой да те посѣщава? “ — „Да“, Гладстонь“—„Кой?— „Английскиятъ държавникъ?“—„Чудно нѣщо“,си казва проповѣдникътъ, „при многото си работа, която той има, ималъ врѣме да посѣщава този бѣденъ метачъ!“ Защо? Кой живѣе вѫтрѣ въ този метачъ? Гладстонъ съзнава, че въ него живѣе нѣкой неговъ братъ, и казва: „Трѣбва да го посѣтя“. Сегашнитѣ хора, като се подигнатъ малко, не познаватъ дори баща си и майка си, като мислятъ, че тѣхното положение и величие ще се накърни. Нѣма по-голѣмо величие отъ това — да познаваме своитѣ длъжности. Най-великата черта у Бога състои въ това, че, като е заетъ съ толкова много и велики работи, винаги намѣрва врѣме, като Гладстона, да посѣти нѣкоя грѣшна душа. Господь всѣкога намира по нѣколко минути свободни да посѣти нѣкого, да остави една добра мисъль, да даде Своята помощь. И когато всички се нахвърлятъ отгорѣ ви, както често комаритѣ се нахвърлятъ върху човѣка, Господь се явява и казва: „Не бой се, Азъ съмъ тукъ, Азъ съмъ съ тебе, Азъ ще ти помогна“. А когато Господь направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растемъ — да се освободимъ отъ прѣходнитѣ нѣща, да познаемъ Твоята воля“, а не казвайте: „Тѣ се нахвърлиха върху мене, ама ще видятъ“. Често четемъ Господнята молитва: „Да бѫде волята Твоя“. Ти не познавашъ името Божие, царството Божие, а искашъ да изпълнишъ волята Божия. Човѣкъ, който не познава името Божие, не може да изпълни волята Божия.Ти ще приличашъ на онази майка, която прави ризи и гащички за дѣца, които нѣма още на свѣта. Въ този процесъ — търсене името Божие, царството Божие и волята Божия — ще дойде царството Небесно. Трѣбва да имаме доблестьта на онзи руски царь, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петра І., въ което билъ замѣсенъ и Александъръ I, възбудило съвѣстогризене и помрачило душата на послѣдния, който нийдѣ не намиралъ покой. Блѣсъкътъ на трона и суетнитѣ удоволствия не могли да го развлѣкатъ и успокоятъ. Той все повече и повече се затварялъ въ себе си и най-сетнѣ рѣшилъ да абдикира и заживѣе въ Таганрогъ, като обикновенъ гражданинъ. Еднъжъ,като се разхождалъ извънъ този градъ, видѣлъ, че се трупатъ много хора около войници, наредени по пѫтя въ двѣ редици, безъ орѫжие, а съ тояжки. По едно врѣме докарали старъ войникъ, вързали му рѫцѣтѣ за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабанъ, подложили го на страшното наказание „минаване прѣзъ пръчки“. Александъръ се вгледалъ въ лицето на нещастния войникъ и билъ поразенъ отъ чудната прилика между войника и него. Попиталъ за вината на войника; казали му, че послѣдниятъ, като се научилъ, че баща му въ село билъ на умиране, поискалъ позволение да отиде да го види за послѣденъ пѫть, и, като му отказали, опиталъ се да избѣга; арестуванъ, сполучилъ да избѣга пакъ, но го хванали изново и за това второ бѣгство го осѫдили да мине между войницитѣ подъ ударитѣ на 8.000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърть. Александъръ, като слушалъ глухия шумъ на пръчкитѣ, смѣсенъ съ воплитѣ на нещастника, който скоро изнемогналъ и млъкналъ, ужасъ го обзелъ — „Боже мой!“ помислилъ си той, „поискалъ да види баща си, да му цѣлува рѫка и да изпроси послѣдна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мѫчатъ, и то въ мое име!“ Сравнилъ своето поведение спрѣмо баща си съ онова на войника спрѣмо своя и видѣлъ колко низко той стои прѣдъ войника, и горко заплакалъ. Като се освѣдомилъ отъ лѣкаря, че войникътъ не ще живѣе слѣдъ нанесенитѣ му 4.000 удара,нагласилъ съ лѣкаря, войникътъ да бѫде скришно облѣченъ съ неговитѣ дрехи и отнесенъ въ неговата квартира,а той съ облѣклото на войника се подложилъ на останалитѣ 4.000 удара,които издържалъ,понеже войницитѣ,които мислили,че е изнемощѣлиятъ войникъ, отъ пробудено съжаление, удряли по-слабо. Прѣоблѣчениятъ въ императоровитѣ дрехи войникъ, отнесенъ въ квартирата на Александра,наистина, се поминалъ, а приликата му съ послѣдния послужила да се обяви официално,че императорътъ се поминалъ, когато въ сѫщностъ той се изгубилъ и се прѣдалъ на богуугодни дѣла. И Толстой завръшва разказа за смъртьта на Александра съ слѣднитѣ думи: „Какъвъ тържественъ моментъ трѣбва да е била неговата смърть!...Какво висше освобождение на душата!...“ Азъ питамъ: колко отъ моитѣ любезни слушатели биха били готови да понесатъ поне десеть удара? И ние имаме претенции, готвимъ се за Небето! Ето какъвъ е вѫтрѣшниятъ смисълъ на растенето — човѣкъ да разпознае сѣнкитѣ отъ самитѣ нѣща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растатъ, тѣ растатъ само по една причина — да дадатъ мѣсто на единъ плодъ, който ще завърже ново сѫщество. И вие сѫщо сте дошли тукъ на земята да дадете животъ другиму. Нѣкои искатъ да се женятъ и народятъ дѣца. Защо? Ще ви кажа защо.Искатъ да се оженятъ,защото сѫ вече уморени,не могатъ да вършатъ друга работа;като се оженятъ,ще имъ се роди синъ или дъщеря,които ще довършатъ тѣхната работа.Нѣкой казва:„Азъ не искамъ да се женя“.Ще рече, ти си силенъ. Но,не можешъ ли да свършишъ самъ работата си, трѣбва да се оженишъ. Да не мислите, че това е алегория,това е една истина.„Развитие“ подразбирамъ работа,която Богъ ни е прѣдалъ и която или трѣбва да свършимъ,или да дадемъ мѣстото си на други да я свършатъ.Ето защо хората на земята се раждатъ и прѣвъплътяватъ — слизатъ и възлизатъ. Единъ день, като кажешъ, че си се уморилъ, ще те пита Господь: „Искашъ ли да отстѫпишъ твоето мѣсто на брата си, — той да свърши твоята работа?“ Това е. Тѣзи познания сѫ елементарни;въ бѫдеще вие ще научите нѣщо повече.Богъ е вече започналъ прѣустройството на свѣта. Въ тази епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия,при дѣйствието на Божествения огънь,и въ този Божественъ огънь по-твърдитѣ вещества ще се стопятъ, материята ще се прѣфини, и Господь ще образува съ нея свѣтъ съ други порядки. Онѣзи, които не ще завършатъ своето развитие, Господь ще изпрати на друго мѣсто. Погинване въ свѣта нѣма, има само лишаване отъ длъжность, отъ работата, която не вършимъ. Въ нашитѣ училища, въ извѣстенъ класъ, ще те задържатъ 2—3 години, докато го минешъ; сѫщото е и за самия животъ. Желателно е тази мисъль да стане централна въ вашия умъ. Не е важно каква работа вършишъ: математикъ ли си, химикъ ли си, докторъ ли си, това сѫ сѣнки, форми въ живота; сѫщественото е: осветявашъ ли името Божие, влагашъ ли волята Божия въ душата си? Човѣкъ, който иска да бѫде силенъ, трѣбва да държи тѣзи нѣща отпрѣдъ: името Божие, което е най-висшето благо, царството Божие — по отношение на човѣшката душа, и волята Божия — по отношение на земния животъ. Духовниятъ свѣтъ има връзка съ физическия: човѣкъ едноврѣменно е сѫщество духовно и физическо. Тѣзи два елемента сѫществуватъ едноврѣменно, има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измѣните. Подъ думитѣ „физическа материя“ разбирамъ свѣта на формитѣ, необходимъ за проявата и битието на нѣщата; подъ „духовенъ свѣтъ“ подразбирамъ онѣзи сили, които работятъ за създаване на тѣзи форми; а подъ „душа“ разбирамъ условията, които подгатвятъ съграждането на тѣзи форми. Слѣдователно, безъ форми животътъ не може да се прояви.Всѣка душа трѣбва да има тѣло въ свѣта,за да се прояви като индивидъ, единица. Тя трѣбва да има тѣло, за да я посѣти Господь. Безъ кѫща може ли да повикате гости? Когато човѣкъ иска да се ожени, най-напрѣдъ трѣбва да си направи кѫща,тъй както птицитѣ, прѣди да снесатъ,си приготвятъ гнѣзда. „Втасахме я! “ Ще си рекатъ, ония, които нѣматъ кѫщи. Да не схванете думитѣ ми буквално. Азъ разбирамъ да си имате кѫща въ духовния свѣтъ. Въ Небето безъ такава кѫща нѣма да ви приематъ; трѣбва да имате такава. „Растене“ — подразбирамъ да имате въ тази кѫща: градина, плодни дървета и цвѣтя, които да я красятъ. За да растете, трѣбва да забравите вашитѣ сѣнки, вашитѣ недоразумѣния. Всички нѣща, който сега сѫществуватъ въ свѣта, сѫ сѣнки — като заспите дълъгъ сънь, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, и Германия ще изчезнатъ изъ вашия умъ; нѣма да има никакви войни, ще забравите и за захарь и за оризъ; ще забравите вашитѣ дългове — всичко ще забравите, защото всичко това сѫ сѣнки. За да познавашъ човѣка въ сѫщинския смисълъ, трѣбва да го любишъ; само който люби, той познава хората. Но ще каже нѣкой: „Азъ любя, но страдамъ, страхувамъ се“. Щомъ се страхувашъ, нѣма любовь. Любовьта не търпи страхъ при сѫществуването си. Всички противорѣчия въ едно или друго направление създаватъ неприятность. Човѣшкиятъ духъ безъ мѫчнотии въ свѣта не може да се развива. Това учение трѣбва да се проповѣдва на сегашнитѣ, на културнитѣ хора. Само тогава домоветѣ ви ще се освободятъ отъ страдания, който въ сѫщность сѫ фиктивни. Има магнетизатори, които, като хипнотизиратъ нѣкого, теглятъ прѣдъ него линия и му кажатъ, че, щомъ дойде до тамъ, ще срѣщне стѣна, и хипнотизираниятъ, дѣйствително, не може да я прѣмине, когато пъкъ вие не виждате тамъ никаква стѣна. Духне ли магнетизаторътъ, тази стѣна изчезва. Сега дяволътъ е издигналъ такава стѣна въ умоветѣ на хората,— просто една линия, и вие виждате много мѫчнотии, който въ сѫщность сѫ сѣнки, а не дѣйствителность. Нѣма нищо невъзможно въ свѣта — всичко е възможно. „Какъ е възможно всичко?“ ще попита нѣкой. Напр., ако съмъ гладувалъ нѣколко дни и се помоля на Бога за парче хлѣбъ, Той ще ми даде; ако Му поискамъ 7—8 самуна, нѣма да ми ги даде. Казвамъ ви вѣрни нѣща, които вие сами можете да опитате, да провѣрите. Трѣбва да се откажете отъ лакомия, да не искате повече отъ онова, което ви трѣбва. Напр.: имате едно кило захарь, задоволете се съ него и не искайте 2—3 и повече кила. Може ли всички хора да бѫдатъ едноврѣменно милионери? Както растенето на едно дърво има прѣдѣлъ, така е и съ човѣка на физическото поле: като стигне човѣкъ на една височина до 21. си година, започва да расте вече не тѣлото му, но неговиятъ умъ, душа и духъ. Това сѫ велики нѣща, и,когато ви се отворятъ очитѣ, ще ги разберете. Нѣкой пѫть трѣбва да се помоли нѣкой на Бога, да ви отвори очитѣ, тъй както едно врѣме направи единъ отъ израйлскитѣ пророци — Елисей. Сирийскиятъ царь изпратилъ противъ Елисея прѣзъ една нощь голѣмо войнство, да го уловятъ и доведатъ при него. Слугата на Елисея, на сутриньта, като видѣлъ войнството, уплашилъ се и казалъ: „Какво ще правимъ сега, господарю? “ — „Не бой се, защото повече сѫ онѣзи, които сѫ съ насъ, отколкото тѣзи, които сѫ съ тѣхъ“. Помолилъ се Елисей и рекълъ: „Господи, отвори, моля Ти се, очитѣ на слугата ми за да види“. Отворилъ Господь очитѣ на слугата, и видѣлъ той гората пълна съ коне и колесници около Елисея. Когато дошли къмъ него Сирийцитѣ, Елисей се помолилъ Господу и рекълъ: „Порази, Господи тѣзи хора съ слѣпота“. Завелъ ги слѣдъ това Елисей въ Самария и рекълъ:„Отвори, Господи, очитѣ на тѣзи да прогледнатъ“. Отворилъ Господь очитѣ имъ, и се видѣли всрѣдъ Самария,при израйлския царь. Като ги видѣлъ израйлскиять царь казалъ на Елисея:Да ги поразя ли Отче мой? “ А той рекълъ:„Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря имъ“. А ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: „Какво ли ще стане съ насъ? “. Които сѫ съ насъ сѫ повече, отколкото онѣзи които сѫ противъ насъ. Кои сѫ противъ насъ? Нашитѣ мисли, нашитѣ сѣнки, които ние създаваме отъ години. Кажете си: „Тѣзи мисли, тѣзи вълци и мечки, азъ самъ съмъ си ги създалъ — не се боя отъ тѣхъ“. Нѣкои казватъ че сѫ силни въ вѣрата; бихте видѣли колко е силна тѣхната вѣра, ако биха ги турили при мечки или вълци, въ нѣкоя менажерия. Щомъ се страхувашъ, щомъ се съблазнявашъ, щомъ мразишъ — Господь не е съ тебе. Юнаци трѣбва да бѫдатъ християнитѣ, юнаци се искатъ за този свѣтъ. Трѣбва да понасяме твърдо всички нещастия и да кажемъ: „Да се свети името Божие и да дойде благодатьта Божия“. Ще речете: „Измрѣха толкова хора“. Въ моитѣ очи тѣ не сѫ измрѣли, а възкръсватъ. Азъ бихъ желалъ съ тѣхъ да отида — славно нѣщо е да отидешъ на Небето! Нѣкои хора се боятъ отъ смъртьта. Обичатъ Господа, но, когато дойде смъртьта, търсятъ лѣкари. Господь не е съ тѣхъ. Наближи ли смъртьта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми тамъ друга работа“. Всички, които ме слушате днесъ, искамъ да не сте страхливи. Влѣзте между вашитѣ лъвове, тигри, змии и ги погладете; докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилитѣ Господь не е съ васъ. Вземете за примѣръ Даниила, който бѣше между лъвоветѣ; той не пострада отъ тѣхъ, а си каза: „Господь, Който е съ мене, ще укроти лъвоветѣ“. Азъ бихъ желалъ и вие да повикате Господа, когато бѫдете между вашитѣ лъвове, да затвори устата имъ. Бѫдете по-рѣшителни, а не малодушни. Друго. Трѣбва да се проповѣдва навсѣкѫдѣ равенство и братство, но не само нагледъ, а и въ дѣйствителность. Хората на науката и великитѣ хора трѣбва да дадатъ примѣръ, какъ трѣбва да се живѣе. Химикъ ли си, астрономъ ли си, сѫдия ли си, свещеникъ ли си впрегни всички свои сили за благото на човѣчеството. Не сме далечъ — огъньтъ иде: сгорещяване голѣмо ще бѫде. Но не бойте се: онѣзи, които сѫ съ насъ, сѫ повече, отколкото тѣзи, които сѫ противъ насъ. Нека всички знаятъ, че Господь иде въ свѣта да тури редъ, законность, справедливость. И вие, мѫже и жени, които Богъ ви е кръстилъ съ тѣзи хубави имена, ще се подчините на новия редъ. По хубаво име отъ „мѫжъ“ и „жена“ нѣма въ свѣта. Но сега и мѫже, и жени се оплакватъ отъ своето положение. Мѫжетѣ казватъ: „Горко намъ, мѫже, дѣто сме се родили такива, да ходимъ на война!“ Женитѣ пъкъ казватъ: „Горко намъ, дѣто сме се родили жени, да раждаме! Не е горко никому; напротивъ, благословение голѣмо е, че сте се родили такива, че сте опрѣдѣлени за такава работа. Подайте си само рѫка вѫтрѣшно. „Какъ да се помиримъ?“ ще рече нѣкой. — Не говори нищо за него, вѫтрѣ въ душата си се примири съ всички свои братя, свои подданици, които имашъ, призови Господа да се освети името Му и да се прослави Духътъ вѫтрѣ въ тебе,и поискай да пораснешъ,за да може да изпълнишъ това,което Богъ е опрѣдѣлилъ за тебе. Нѣма да умрете, отсега нататъкъ идватъ добри условия и наука за васъ: ще изучавате астрономията, математиката и пр. Нѣкои казватъ: „Математиката е много лесна наука до число десеть“. Но колко милиони съотношения има между тѣзи десеть числа! Нѣкои казватъ: Да бѫдемъ добри — то е 1; да бѫдемъ справедливи — то е 2; да бѫдемъ любящи — то е 3; да бѫдемъ мѫдри — то е 4; да бѫдемъ истинолюбиви —то е 5. До петь сме стигнали. Хайде да бѫдемъ добри и справедливи — то е 1 и 2; хайде да бѫдемъ добри, справедливи и любящи — то е 1 и 2 и 3; хайде да бѫдемъ мѫдри — то е 1 и 2 и 3 и 4; туй не е никаква наука. При едното трѣбва да разберемъ закона на едното, почвата, елементитѣ; трѣбва да употрѣбимъ химията, да видимъ какво расте въ едното, и послѣ ще кажемъ: въ него растатъ: ябълки, череши, грозде, жито, оризъ, зеле, моркови и др. Въ това едно ще се намѣрятъ колко елементи сѫ потрѣбни за ябълкитѣ, за крушитѣ. И въ нашия умъ може да си кажемъ: „Да бѫдемъ добри“. Но, за да бѫдемъ добри, трѣбва да работимъ. Справедливи да сме — може,но ще трѣбва да работимъ.Добро, справедливость, мѫдрость — всичко иде отгорѣ. Казвате: „Искаме да бѫдемъ добри“. Елате при мене, азъ ще ви науча,ще ви кажа какъ да бѫдете добри.Ще взема единъ гвоздей, ще го нагорещя, той ще стане добъръ. Дѣ е огнището? — То е вѫтрѣ въ вашето сърце. Вземете огъня, духалото, вѫглища, турете гвоздея —вашитѣ мисли — и ги сгорещете. Това е процесътъ, по който трѣбва да работимъ въ себе си. Християнството въ този смисълъ е алхимическа наука. Вие ме слушате и си казвате: „Менѣ ми е тежко, мѫчно ми е“ Защо? Защото сте затворили прозорцитѣ и не пущате Божествената свѣтлина прѣзъ тѣхъ. Господь живѣе но не сте Му отворили прозорцитѣ да влѣзе. Нѣкой пѫть Той може да ви плѣсне, кажете: „Боже, благодаря, че си ме посѣтилъ“. Тълкувайте плѣсницата на мѫжа си така. Защо брулите орѣха? За да паднатъ орѣхитѣ. Така и Господь дохожда и пита: „Имашъ ли плодъ да ми дадешъ?“ Като те плѣсне нѣкой братъ, вземи го, напой го, нахрани го — нахрани го съ новото учение. Ако го научишъ на това ново учѣние, той ще вземе полека съ рѫка да кѫса орѣхитѣ, а иначе той ще ги брули съ камъни. Така е днесъ навсѣкѫдѣ: мѫже, жени, учители, ученици, свещеници, проповѣдници — всички се брулятъ съ камъни. Сегашнитѣ страдания сѫ най-великото благословение. Азъ благодаря на Бога за много нѣща; благодаря че Той е Царь, а пъкъ азъ съмъ слуга. Като е Той Царь,— това е най-голѣмото благо, както за мене, тъй и за другитѣ. Сега вие сте слуги, но, ако искате да сте въ бѫдеще истински царе, царици, приложете Божественото учение. Всѣка сутринь, като станете, кажете си: „Боже, благодаря Ти, че съмъ останалъ живъ, за да мога да Ти служа и днесъ“. Какъ ставате сутринь вие? Нѣкой стане съ лицето, другъ съ гърба си нагорѣ. Внимавайте какъ вашитѣ дѣца ставатъ сутринь. Никога не ставайте вие и тѣ съ гърба си нагорѣ! Каква трѣбва да е първата ви мисъль, като станете? Кажете: „Благослови, Господи, душата ми, благодаря Ти, че съмъ станалъ днесъ, за да свърша работата си, както трѣбва, дѣто и да е, и да мога да израсна толкова, колкото трѣбва“. Това е първото основно учение. А какво правите вие? Ако нѣкой отъ васъ е учитель, казва: „Ехъ, днесъ имамъ да поправямъ 40—50 тетрадки!“ Ако е сѫдия, казва: „Днесъ имамъ толкова дѣла“. Проповѣдникъ ако е, ще каже: „Ехъ, днесъ проповѣдь ще трѣбва да се държи, нищо не съмъ приготвилъ!“ Майка ако е, ще каже: „Тѣзи дѣца какво сѫ се разплакали?“ Господь не е при тѣхъ, и работата имъ прѣзъ цѣлия день не върви добрѣ. Духнете и кажете: ,,Хууу, очисти ме, Боже, отъ лошитѣ мисли, благослови душата ми“. Опитайте това нѣщо. Нѣкои казватъ: „Богъ е билъ толкова милостивъ, че кръвьта Си пролѣ за насъ, заковаха Го“. Какъ бѣ закованъ? Съ главата нагорѣ. Затова, като ставате сутринь трѣбва да ставате съ главата нагорѣ, а не надолу. И когато излизате, да се покажете съ главата къмъ Господа, не съ краката си да излѣзете. Азъ бихъ ви обяснилъ по подробно това, но нѣма врѣме сега. Съ главата си да излѣзешъ и да благодаришъ въ душата си на Бога. Тогава всички свѣтли духове ще те заобиколятъ, ще добиешъ сила, мѫдрость и ще възрастешъ. Господь е, който възраства нѣщата. Азъ ви говоря сега това защо? Господь е, Който върши работитѣ чрѣзъ хората. Нѣкой пѫть, азъ като ви говоря, казвате: „Господинъ Дѫновь тъй казва“. Туй, което азъ говоря, това сѫ го казали отгорѣ, това го говори цѣлото Небе. Повтарямъ, че Господь иде чрѣзъ огънь да очисти земята, да съблѣче старитѣ дрипи на хората, да имъ даде нови тѣла, да внесе любовь въ сърцата имъ, да подигне умоветѣ имъ, да отстрани отъ тѣхъ всѣка злоба, умраза. Това възвѣстява Божественото учение въ новата епоха. Сутринь, като станете, направете опитъ и кажете:„Благодаря Ти, Боже, за голѣмата благодать, която имашъ къмъ насъ. Ние Те познаваме, че си добъръ, всемилостивъ, всеистиненъ и всемѫдъръ“. Повтаряйте това всѣки день въ продължение на единъ мѣсецъ и елате при мене, ще видите каква ще бѫде температурата на душата ви тогава. Това е всичката тайна. Ако го повтаряте десеть мѣсеца, ще бѫде още по-добрѣ. Това е а-то, началото. Едно врѣме, когато бѣхъ на вашитѣ години, когато учехъ тази наука, като ставахъ, тъй започвахъ. „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми далъ и си ме научилъ“. И вие започнете така. Това е велико учение. Ако не започнете съ него, вие ще бѫдете въ вѣчна тъмнина, вѣченъ мракъ на около си. Ако го приложите, и Господъ, и ангелитѣ, и светиитѣ — всички ще ви се усмихнатъ и ще ви помогнатъ да станете синове Божии. Да понесете 4.000 удара на вашия гърбъ и, когато дойде Христосъ, да каже: „Нека Той отиде на моето мѣсто — Азъ ще понеса останалитѣ“. Въ прѣносенъ смисълъ разбирамъ това и така ви говоря. Разнесете това учение на народа. Само така, а не по другъ начинъ, всѣки народъ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това учение и ще види резултатитѣ. То е една положителна наука. Всѣки народъ, всѣко общество, всѣки домъ, който работи така, ще бѫде благословенъ. Това е благовѣстието, което прѣди 2.000 години Христосъ донесе за обновление на човѣчеството. Който има уши да слуша, нека слуша. (Бесѣда, държана на 7. януарий 1917 г. н. ст.)

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Марта и Мария. „А Марта се мълвѣше за многото слугуване; и застана та рече: Го- споди, не брѣжишъ ли, че сестра ми ме остави сама да слугувамъ? Речи ѝ, прочее, да ми помогне. Отговори Иисусъ и рече ѝ; Марто, Марто, гри- жишъ се и се мълвишъ за много нѣща; но едно е потрѣбно: а Мария избра добрата частъ, която нѣма да се отнеме отъ нея“. *) *) Ев. Лука, 10: 40 - 42. Върху Марта и Мария много се е говорило. Тѣ прѣдставятъ два принципа въ човѣшката душа — активниятъ и пасивниятъ. Въ Марта и Мария ние имаме двѣ жени, два характера противоположни, двѣ състояния на човѣшкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, умъ отправенъ къмъ единъ вѣченъ принципъ, крѣпящъ се на една вѣчна основа; а другото състояние е като на морскитѣ вълни,като на малкитѣ клончета на дърветата—постояненъ кипежъ, постоянно клатуш-кане. Христосъ, обаче, посочва на Марта кое е сѫщественото, като ѝ казва: «Ти се мълвишъ за нѣща, който не сѫ сѫществени, който сѫ извънъ дѣйствителностьта, но Мария избра нѣщо по-сѫществено». Мнозина отъ васъ спадатъ къмъ тия два характера — нѣкоя е Марта, друга Мария. Мариитѣ сѫ изобщо благородни жени. Тѣ сѫ добри, иматъ отлично тѣлосложение, лице красиво, погледъ мекъ, чело симетрично, носъ правиленъ, а по сърце тѣ сѫ меки, нѣжни, отзивчиви къмъ страданията на хората, готови да помагатъ. «Мария» на еврейски значи солена вода. Мария всѣкога посолява свѣта; благодарение на нея, той не се разваля, не се вкисва, не гине, и, когато вие имате марийния принципъ у васъ, вашето сърце не се разлага. «Марта» излиза отъ «мара», което значи горчивъ, киселъ, буенъ; тъй че този горчивъ принципъ у васъ постоянно се люти, гнѣви, недоволенъ е, и това той го прави не отъ зла мисъль, но защото е единъ принципъ много активенъ, който, откѫдѣто мине, иска отворенъ пѫть. Ако е Марта, ще видите, че сутринь, като стане въ кѫщи, всички слуги сѫ на кракъ, викъ, крѣсъкъ; вдигне ли метла, всички бѣгатъ на половинъ километъръ; тя казва: «Всичко тукъ трѣбва да бѫде въ редъ и поредъкъ». Тази Марта е и въ черкви, и въ училища, и въ сѫдилища — навсѣкѫдѣ я има. Тя е необходима: но не давайте прѣимущество нито на нея, нито на другата — нито на единия, нито на другия принципъ. Съ тѣзи два принципа ще свържа други два принципа, които формулирамъ така: принципъ на висшето и принципъ на нисшето. Принципътъ, който се олицетворява въ Мария, прѣдставя висшето, което показва какъ да служимъ на Бога,какъ да сме въ хармония съ висшитѣ сѫщества, светиитѣ, ангелитѣ, които знаятъ повече отъ насъ, знаятъ да се подчиняватъ — ще седнемъ тихо и спокойно при нозѣтѣ на Учителя да се учимъ. Ще кажете: «Колко сѫ учители?» — Единъ е Той, единъ Учитель азъ познавамъ. Той може да има 250000 косми на главата, но това не ще рече, че сѫ 250000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но тѣ не сѫ дръвчета. Обаче, въ дървото и клончетата му прониква единъ животъ. Така трѣбва да стои единството въ ума ви. И когато дойде Учительтъ, духътъ, който е въ васъ, били сте мѫже или жени, трѣбва да слушате дълбоко въ себе си този гласъ на меката нѣжность, на любовьта. Любовьта не е кисела. Кое въ живота обичате? Да си прѣдставимъ, че всичко въ свѣта е само отъ Марти; задигнали метли, вдигнали прахъ, викове — каква музика ще бѫде то? Вѣрвамъ, че кѫщитѣ щѣха да бѫдатъ добрѣ наредени, щѣше да има мебели хубави, хубави дрехи, всичко щѣше да бѫде въ редъ и поредъкъ, щѣхме да имаме прѣкрасни форми, но животъ не щѣше да има. Обратно, ако бѣха само Марии, тогава всичко щѣше да бѫде соль, но, ако нѣмаше Марти, какво щѣше да се осолява?Тази Мария има отношение къмъ нѣщо друго,къмъ нѣкакъвъ другъ принципъ, къмъ нѣкаква друга основа. Висшиятъ принципъ, Мария, ни показва пѫтя, по който трѣбва да служимъ на Бога индивидуално. Въ това служене ще намѣримъ смисъла на нашия животъ, и то доколкото разбираме вѫтрѣшния смисълъ на нашата душа, ще разбираме и другитѣ сѫщества, които живѣятъ около насъ. Щомъ научимъ първия, висшия принципъ — да се подчиняваме на Бога, тогава ще научимъ и другия принципъ — да се подчиняваме на всички низши елементи — да подчинимъ нисшия принципъ у човѣка. И когато съврѣменната наука твърди,че иска да подчини природата, азъ подразбирамъ, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шумъ. Трѣбва да се научимъ да бѫдемъ добри господари Онзи, който не се е научилъ да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бѫде господарь, и всѣки отъ васъ, който иска да бѫде господарь, най-първо трѣбва да научи да бѫде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висшъ законъ, да седне, както Мария, при нозѣтѣ на Христа. И казва Христосъ: «Тази добра часть на Мария нѣма да ѝ се вземе». Ще приведа единъ примѣръ за обяснение на тази идея. Може да е легенда. Разправятъ за великия цигуларь Паганини, че единъ день, въ обиколкитѣ си по Европа, дѣто давалъ концерти, по пѫтя си въ единъ градъ, забѣлѣзалъ единъ старъ 60-годишенъ цигуларь, съ рѫцѣ треперящи, съ прѣмрѣжени очи, на земята прѣдъ него стои копанка, цигулката сѫщо, понеже не може да свири. Паганини се спрѣлъ прѣдъ стария цигуларь, взелъ цигулката му и, като започналъ да тегли лѫка, мало и голѣмо се събрало наоколо му. Свирилъ 2—10—20 минути, и всички хора започнали да тургатъ въ копанката златни и сребърни монети. Свирилъ, докато копанката се напълнила. Ето тъй Паганини принесълъ своя даръ на бѣдния старецъ. Бѣдниятъ този старецъ стоятъ при нозѣтѣ на Паганини,както Мария при нозѣтѣ на Христа, и не е казвалъ: «Чакай да видя какво ще излѣзе, а е слушалъ какъ майсторътъ свирилъ. «Да» казалъ е — «виждамъ сега моя великъ учитель, майсторъ на живота». Копанката — това е съсѫдъ, въ който сѫ се сипѣли велики добри мисли. Когато и у васъ дойде да засвири този великъ Учитель, вашата копанка ще се напълни съ благородни мисли и желания, и вие нѣма да бѫдете кекави и немощни, но млади, свѣжи, добри и силни. Азъ бихъ желалъ въ даденъ случай и вие да направите това. Не да посветите цѣлия си животъ на това, защото Христосъ, като похвалява Мария, иска да ни каже: «Азъ не искамъ да ми дадете всичкото си врѣме,а само това, което не знаете какъ да употрѣбите, па колкото малко и да е това врѣме. А другото врѣме, прѣзъ което сте заети, свободни сте, вършете си своитѣ длъжности въ живота». Великото учение ни най-малко не подразбира да оставимъ другитѣ си длъжности въ живота; но онзи часъ, който е опрѣдѣленъ за Мария, трѣбва да го дадемъ. Този Панагини не всѣкога се спира, то е рѣдкость. Оставя цигулката и си заминава. Така и Христосъ ще се спре нѣкой пѫть при васъ, въ живота ви, когато сте обрѣменени, отегчени, когато мислите, че вашиятъ животъ нѣма смисълъ, не сте полезни, като-че изкуството, което учите, нѣма цѣна; тогава Той ще се спре и ще посвири съ вашата цигулка. Тамъ е щастието — да чуешъ единъ великъ учитель какъ свири, или да видишъ единъ великъ художникъ какъ рисува. Това учение трѣбва да учимъ — учението да благоговѣемъ прѣдъ Бога и да Му се подчиняваме, въ което подчинение ще научимъ велики добродѣтели. Отъ какво произлизатъ съврѣменнитѣ стълкновения между хората? Отъ това, че хората сѫ кисели, не сѫ меки, нѣжни. Ако всички хора бѣха меки, нѣжни, животътъ би билъ щастливъ — вѫтрѣшно и външно. Ако хората биха се взаимно почитали, ако имаха взаимна отстѫпчивостъ, щѣше да има велика хармония въ живота. Азъ не ублажавамъ хора, които всѣки день се каратъ единъ съ другъ: тѣ всѣки день роптаятъ противъ Бога. Слушамъ симо роптания: и на учени, и на свещеници, лѣкари, професори, проповѣдници — всички роптаятъ. Свещеници, лѣкари, като имъ даватъ пари, недоволни сѫ отъ даденото, малко били; Господь на други далъ повече, а на тѣхъ по-малко — това е вече роптание. Ако е овчарь, ще каже, че кошарата му е малка, иска повече — и това е роптание. Учениятъ и той роптае, че малко способност му сѫ дадени. Кой е виноватъ? Все Господь! Не само за васъ говоря, които сте тукъ, а и за онѣзи, които сѫ отвънъ — всички роптаятъ. Законътъ на висшето е винаги да блика благодарность и обичь къмъ Бога. Нѣкои питатъ; «Кѫдѣ е Господь? какъ да Го намѣримъ? » Господа могатъ да го намѣрятъ и малкитѣ дѣца. 2,000 години вече става какъ философитѣ аргументиратъ да докажатъ дѣ е Господь — на небето ли е, на звѣздитѣ ли е, на земята ли е, или въ човѣшкото сърце. Още Го търсятъ, никой не Го е намѣрилъ. Проповѣдницитѣ казватъ, че е въ човѣшкото сърце; астрономитѣ — че е въ вселената, като теготение; нѣкои казватъ, че Го има, други казватъ, че Го нѣма. Ще ви прѣдставя една фигура, за да видите на какво се базиратъ вашитѣ философи. Прѣдставете си, че Господь, както слънцето, изгрѣва и залѣзва всѣки 24 часа отъ изтокъ къмъ западъ; прѣдставете си още, когато Господь изгрѣва, вие заспивате и спите, докато Той залѣзе, и когато залѣзе, вие се събуждате и Го търсите цѣла нощь. Като не Го намѣрите, вие отново заспивате, когато зора пукне, и, като залѣзе, отново цѣла нощь Го търсите. Минава день, два, мѣсецъ, година, десеть години, много врѣме минава, вие все Го търсите и не Го намирате никѫдѣ. Азъ казвамъ: Измѣнете само отношенията на нѣщата — спете вечерь, а бѫдете будни сутринъ, когато изгрѣва слънцето, и ще видите Господа, ще Го намѣрите. Азъ Го виждамъ всѣки день, спя вечерь, а сутринъ, като пукне зора, ставамъ да Го посрѣщамъ. Ето философията на живота. Господь като слънце изгрѣва. А какво правятъ сегашнитѣ хора нощемъ? По концерти, балове, театри, а когато Господь изгрѣва, спятъ. Аристократи, отъ благородното добро утро! Всички хора, които спятъ сутринь и деня, сѫ отъ културата на бухалитѣ. Ето защо тѣ страдатъ. А тази нощна култура трѣбва да се замѣсти съ дневната култура. Щомъ се пукне зора, ще станешъ, ще се изправишъ и ще чакашъ най-малко 1/2 часъ, Господь слѣдъ това ще се покаже на твоето лице, ще почерпишъ отъ Него сила, енергия, здраве и прѣзъ цѣлия день ще бѫдешъ бодъръ и силенъ да се боришъ. Нѣкои философи пъкъ казватъ: «Господь е аристократъ, Той не приема всички, трѣбва да се облѣчемъ прѣдъ Него». Азъ ще ви прѣдставя друга фигура за възражение: когато слънцето изгрѣва, всички животни, и добри, и лоши, и красиви, и грозни, всички излизатъ съ своята прѣмѣна, каквато иматъ. Господь огрѣва всички: и змиитѣ, и гущеритѣ, и комаритѣ, и всички гадове, които правятъ толкова злини. Той не имъ казва: «Ти трѣбва да се скриешъ въ дупката си». По сѫщия начинъ явете се и вие прѣдъ Бога и напечете се. Това е смисълътъ на живота. Ние не страдаме отъ това, че на земята има много змии: тѣхното число е опрѣдѣлено, тѣ сѫ на мѣстото си, но, когато станатъ два пѫти повече, отколкото трѣбва, непрѣмѣнно ще се унищожи излишното число.Когато вълцитѣ сѫ опрѣдѣлено число, тѣ сѫ на мѣстото си, но, когато се намножатъ, излишното пакъ число трѣбва да се унищожи. И тъй, ако не впрегнете всѣка мисъль и всѣко желание вѫтрѣ въ себе си, т. е., ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъль, това желание ще ви заповѣдва. И тогава, по сѫщия законъ, както вие се противите на Бога, така и вашитѣ желания и мисли ще ви противодѣйствуватъ. Това, което ви говоря, ако може да го приложите въ живота си, ще видите, колко ефикасно е. Нѣкои казватъ: «Да възпитаме свѣта, хората». Въ този смисълъ азъ не вѣрвамъ въ възпитанието, защото всички хора сѫ индивидуални клѣтки на Божествения организъмъ, на Божест-веното тѣло, та всѣки отдѣлно трѣбва да възпита самъ себе си. Азъ не мога да ви заповѣдвамъ: то би значило да светотатствувамъ — да лъжа Бога. Азъ не искамъ да заповѣдвамъ. Защо? Защото тѣзи хора сѫ господни, нѣмамъ право да заповѣдвамъ и злоупотрѣбявамъ съ чуждитѣ нѣща; имамъ право да бѫда господарь само на моитѣ мисли и желания; на тѣхъ мога да заповѣдвамъ; но на всичко, което е извънъ мене, ще трѣбва да слугувамъ. Така и вие трѣбва да правите. Тогава ние ще слѣземъ къмъ низшитѣ елементи — къмъ неразумното. Какво казва Библията въ първата глава? Богъ създаде небето въ първия день, а послѣ — земята. Небето, разбирамъ, Мария, а земята — Марта. Земята била неустроена, значи, кисела. Ученитѣ хора казватъ, че, когато тази Марта се явила, около нея имало буря, ураганъ, огънь, издигане на пара, и тогава Богъ казалъ на Марта: «Марто, Марто, много шумъ вдигашъ, прогресътъ не е тамъ; Мария избра добрата часть — погледни начорѣ». Земята, Марта, погледнала нагорѣ и започнала да се върти около себе си и около слънцето. Така се образувалъ животъ около нея, образували се много сѫщества и най-послѣ човѣкътъ. Като свършилъ Господь работата Си, казалъ: «Всичко около Марта е добрѣ». И стана день първи, а слѣдъ това дойде день втори до седми. Сега, нѣкои отъ васъ сѫ Марта — вдигашъ шумъ, отъ сърцето и отъ ума имъ излизатъ пламъци. Нѣма Марта езера, ни рѣки, и великиятъ Учитель казва: «Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото въ свѣта, погледни нагорѣ, то е, което ще ти даде смисълъ». Когато и вие повдигнѣте погледа си, веднага вашиятъ духъ ще почне да се движи правилно около своя центъръ, и вие ще намѣрите смисъла на живота. Да имашъ смисълъ въ живота, то значи да имашъ центъръ, около който да се движишъ, който центъръ всѣки день да изпраща необходимото и нужното зарадъ тебъ. И тъй, Богъ е създалъ едноврѣменно въ насъ и Мария и Марта — тѣ сѫ двата полюса на човѣшката душа. Азъ бихъ могълъ да ви обясня нѣкога вѫтрѣшния смисълъ на тѣзи два принципа, които дѣйствуватъ въ свѣта. Но отъ многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува извѣстни утайки, и хората почватъ да се смущаватъ, кое да вършатъ. Единъ ученикъ отъ едно евангелско училище при единъ урокъ по българска граматика, която малко разбиралъ, като дошълъ учительтъ, за да се оправдае, казалъ: «По български езикъ има много граматики, отъ Икономовъ, Григоровъ и др., по коя да уча?» Еднъжъ, дважь, най-послѣ учительтъ му отговорилъ: «Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономовъ, на Григоровъ, азъ не искамъ да зная, ти ще учишъ по моята». Като дойде Господь, казвате Му: «Има философи като Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой, които еди-какво-си казватъ, но има противорѣчие въ тѣхъ, какво да слѣдваме?» Господь ще ви рече: «Ще слѣдвате това, което Азъ ви казвамъ». И когато искате да слѣдвате Божествената Истина, трѣбва да се вдълбочите въ вашата душа; тогава ще разберете живота въ другъ смисълъ. Въ васъ ще се образуватъ други способности, ще видите, че около васъ има други сѫщества, много по-велики, които творятъ, и ще кажете: „Колко сме били слѣпи!“ Питамъ васъ, които разсѫждавате: „Ако бѣхте въ положението на една мравка и ако единъ философъ стѫпѣше върху васъ и ви смачка, какво щѣхте да мислите за неговитѣ крака?“ Щѣхте да кажете: „Една канара падна върху насъ и ни смачка“; а тази канара съставлява малка частица отъ този гигантъ. Нѣкой день казвате: „Сѫдбата ме прѣслѣдва, гони“. А това не е нищо друго, освѣнъ кракътъ на нѣкой великъ философъ, който ви е настѫпилъ. Не трѣбва да се изпрѣчвате на пѫтя на философитѣ, на ученитѣ хора: тѣ нѣма да се спратъ зарадъ васъ; тѣ вървятъ по своя пѫть, и ако се изпрѣчите, кракътъ на философа ще ви смаже. Когато ми се оплаквате, ще ви кажа: Не ви е мѣстото на този философски пѫть, вие сте мравки, други пѫтеки си изберете. Ето философията на живота. Като гледамъ нещастието на единъ човѣкъ, поглеждамъ нагорѣ и виждамъ единъ гигантъ, който го е настѫпилъ и смазалъ. И така, Господь е направилъ свѣта, всички свѣтове. Има въ млѣчния пѫть 18.000.000 слънца, и всѣко едно отъ тѣхъ се движи по своя опрѣдѣленъ пѫть, и между слънце и слънце има по 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъсване. Господь е начерталъ тия пѫтища. И около вашия животъ Той е начерталъ извѣстенъ пѫть, извѣстно пространство и ви казва: „Никога да не прѣминете границата на вашето царство“. Вие искате да направите договоръ съ други нѣкои царства; мѫжетѣ и женитѣ отъ двѣ царства направиха договоръ, за да образуватъ едно царство, и се скараха. Защо се каратъ? Нека всѣки царува въ своето царство. „Ела, казва нѣкой, да си туримъ паритѣ на едно мѣсто и да си ги пазимъ“. Всѣки да си държи паритѣ въ своята кесия. Никому не повѣрявайте паритѣ си. На земята, комуто и да ги повѣрите, ще ви ги задигне. Затова казва Христосъ:„Внесте богатството си горѣ“. Горѣ, горѣ! Това е истинскиятъ смисълъ на живота, И тъй, ние сме криви за това, че искаме да изопачимъ живота си, който Богъ е наредилъ. Азъ зная, нѣкои хора мразятъ нѣкого и го носятъ навсѣкѫдѣ съ себе си. Оставете го, дръжте само Бога: Той е, Който осветява, Него пуснете въ своята светая светихъ. Днешнитѣ хора сѫ многобожни: иматъ богове на труда, на славата, на силата и имъ кадятъ темянъ. Вземете вашия чукъ и всички тѣзи идоли изхвърлете вънъ или ги строшете; седнете слѣдъ това при нозѣтѣ на вашия Учитель и вие ще разберете вѫтрѣшния, дълбокия смисълъ на вашия животъ. Това е, което Христосъ иска да каже — че доброто, което Мария има, нѣма да ѝ се отнеме. Ти се тревожишъ за много работи, казвашъ: туй имамъ, онуй имамъ; ти си господарь на тѣзи нѣща, вземи ги и ги изхвърли. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, нѣкои господари седнали на столъ, като мене сега, и заповѣдватъ. Иска да му се подаде нѣщо, което и той самъ може да си вземе, дрънка звънеца — дрънн! Никой не се явява. Вика единъ пѫть, вика два пѫти и най-послѣ ще излѣзе да се кара. Абе приятелю, стани, вдигни си самъ това нѣщо, може да си го направишъ самъ. Обущата му сѫ на петь крачки отъ него — дрънн! да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика и ще се сърди. Вземи си ги самь, защото спокойствието и мирътъ, които имашъ, струватъ повече, отколкото това, че слугинята не е донесла наврѣме обущата. Може и самъ да го направишъ; вземи си обущата, а послѣ дай единъ моралъ на слугинята да идва наврѣме. Това е, което Господь изисква, защото тази слугиня не е слугиня на васъ, а е нѣкому другиму слугиня Нѣкой пѫть азъ ви казвамъ, че съмъ слуга, но не на васъ, не на хората азъ съмъ слуга, а на Бога. Въ града Лондонъ, единъ баптистъ проповѣдникъ отива при другъ проповѣдникъ, на име Спърджънъ и, за да си даде по-голѣма важность, написва на картичката си: „Единъ твой братъ во Христа те чака вънъ да те види“. Спърджънъ написва на другата страна на картичката: „Кажете му, че сега имамъ работа съ Господаря му“. Дойде ли нѣкой отвънъ и ти каже: „Твой братъ въ Христа те чака вънъ“, ти му кажи, че се разговаряшъ съ Господаря му. И тази слугиня, която ти си викалъ отвънъ за обущата, тя имала работа съ Господаря си, и ако ти нарушишъ нейното спокойствие, Господарьтъ ѝ ще те хване за ухото. Това е най-великата философия, която съврѣменнитѣ хора трѣбва да изучатъ. Слуги трѣбва да бѫдемъ на Бога! Когато научимъ този великъ законъ, отношенията между насъ ще дойдатъ въ нормалния си пѫть. Азъ слѣдя хората: разположенъ ли си, всички хора ти сѫ приятни; неразположенъ ли си, станалъ ли си неправилно, излѣзълъ ли си съ краката навънъ, прѣзъ цѣлия день хората сѫ ти криви. Това състояние може да продължи седмица, мѣсецъ; него ние наричаме нова философия — песимизъмъ, а хората — песимисти. За да оправдаете негова недостатъкъ, казвате:„Той е песимистъ“ — споредъ думитѣ на Шопенхауера. Всички сте философи. Българитѣ стоятъ по-високо даже и отъ Шопенхауера: у всички има тази отсѣнка на песимизъмъ; българинътъ скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауера — дохожда Марта. Азъ казвамъ само едно: Ти си длъженъ да се подчинишъ на Бога, не Му слугувашъ, и затова всички тѣзи нѣща сѫ те сполетѣли. Никаква друга сѫдба нѣма въ свѣта, и въ деня, когато ти се подчинишъ на Бога, на сѫдбата си, всички други ще ти се подчинятъ. Това е учението за Мария и Марта. Мария — това е Небето, Марта — земята. Мария — това е висшето въ сърцето, Марта — низшето въ сърцето. Мария — то е висшето въ ума, теософитѣ го наричатъ висши манасъ, Марта — то е низшиятъ манасъ и т. н. Вие, като отидете въ вашитѣ домове — азъ ги виждамъ, тѣ сѫ величествени — тогава кажете си: „Ела Марто, ела Марио, вие сте двѣ добри сестри. Христосъ, Той е висшиятъ Духъ, висшиятъ Принципъ. Ако Мария отговорѣше на Марта, трѣбваше да каже: "Чакай малко да послушамъ, послѣ ще ти помогна“. Христосъ говорѣше, затова Мария нищо не работѣше. Като се върнете сега въ кѫщи, ако се разсърдите, развикате, ще кажете: „Марто, знаешъ ли какво казва Учительтъ? Ти трѣбва да се подчинявашъ“. Мария трѣбва да бѫда благородна, деликатна, да говори сестрински да ѝ каже; „Чакай малко, сестро, азъ послѣ ще ти бѫда въ услуга“. Така трѣбва да говори Мария. И когато сестра ѝ говори строснато, тя да каже:„Колко хубаво,колко приятно говоришъ!“ защото между благородното и неблагородното има извѣстна хармония, между любовьта и умразата има сродство. Азъ ги зная и двѣтѣ тия сестри. Но, който влѣзе между тѣхъ, тѣ отъ обичь го задушватъ. Задушавтъ го, а, като умре, казватъ: „Какво направихме!“ Но любовьта казва: „Хайде да го възкръсимъ! Умразата казва: „Азъ ще го заровя“. — „Добрѣ“ казва любовьта. Турятъ му пръсть, но послѣ дохожда любовьта отгорѣ и като го напече, хопъ, изкочи — възкръсява го. Умразата и любовьта постояно работятъ въ свѣта, а вие имате толкова лошо мнѣние за умразата, за завистьта. Тѣ сѫ змии, гущери, но приятни въ нѣкои случаи. Какъвъ би билъ свѣтътъ безъ гущери, змии, мушички и т. н.? Пакажете такъвъ свѣтъ. Дѣ е вашиятъ по-добъръ? Не, тъй, както е направенъ този свѣтъ, е великъ по своитѣ замисли, великъ по своитѣ изражения. А това, отъ което се постоянно оплаквате, то е дисхармонията, която е вѫтрѣ въ васъ, то е Марта, неустроената земя; този шумъ, който постоянно вилнѣе въ насъ, той именно нарушава тази хармония. Духъ Божи трѣбва да слѣзе и да си каже думата. И тъй, Духътъ е слѣзълъ и заповѣдва. Той работи. Имайте вѣра нопрѣодолима въ този великъ принципъ, който живѣе въ Мария;имайте вѣра и въ принципа,който живѣе въ Марта; имайте вѣра въ Христа, защото Христосъ, Който седи върху тѣхъ, ги съединява. Съединете и вие тѣзи три: вашиятъ духъ, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година съ това. Азъ не довръшвамъ, оставямъ една голѣма междина между всичко казано, за да видя какъ ще рѣшите ребуса. Азъ съмъ ясновидецъ, и като гледамъ на вашего бѫдеще, виждамъ какъ едни ставатъ, други падатъ, виждамъ какъ едни вървятъ по пѫтя, а други криволятъ; но всички въ края на крайщата ще бѫдатъ добрѣ, само че ще има клатушкане и закъснѣване. Когато се качатъ на нѣкой голѣмъ параходъ въ океана, нѣкои отъ клатушкането на парахода повръщатъ, а други — не. Колко сѫ интересни тѣзи аристократи въ океана; въ първия день напети, облѣчени, украсени съ пръстени, гердани, всички весели, доволни; но, като се залюлѣе параходътъ, всички ставатъ замислени, като философи, като-че слушатъ нѣкоя важна проповѣдь. Втория день започватъ да усѣщатъ въ корема нѣкакво разстройство, почва яденето на лимони, лѣгане по пода и повръщане. Но, като ислѣзатъ на суша, — „Какъ минахте океана?“ — „Благополучно“. Ох-о-о ! Този океанъ отъ земята до Небето докато го минете, колко пѫти ще повръщате! Ще кажете; „Много мѫчна работа е!“ Но, като излѣзете на суша, ще имате отличенъ апетитъ, защото много хубаво ще бѫдете прѣчистенъ Тази Марта въ океана вдига голѣмъ шумъ наоколо си, разтръсва параходи, създава викове, плачъ, но, щомъ излѣзете на брѣга, щомъ дойде Мария, вие казвате: „Слава Богу, минахме благополучно“. Не бойте се, бѫдете винаги при вашия великъ Учитель, за да може да разрѣшите въпроса на живота. Много сложни задачи имате въ живота: възпитание на дѣцата, отношения на мѫжа и жената единъ къмъ други, отношения къмъ обществото, отношения къмъ човѣчеството. Много задължения имате. Какъ ще ги завършите? Нѣкои мислятъ, че, като станатъ християни, нѣматъ задължения. Не! тъкмо обратното, християнинътъ има повече и трѣбва да изпълни много добрѣ своитѣ задължения, и, когато завръшва деня, трѣбва да усѣща велико спокойствие, че е свършилъ онова, което е трѣбвало да свърши, а което не е направилъ, да го тури въ програмата си за другия день. Единъ день ще бѫдете Марта, другъ день — Мария, а когато бѫдете при нозѣтѣ на вашия Учитель, тогава нека и Марта и Мария, всички да утихнатъ, за единъ часъ всичко да утихне. Тамъ е учението и мисъльта, която Христосъ прокарва. Научете се да служите на Висшето, за да бѫдете господари на низшето. (Бесѣда, държана на 14. януарий 1917 г.).

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Истината. „Истината ще ви направи свободни“. *) *) Ев. Иоанъ, 8: 32. Пилатъ зададе въпросъ на Христа; «Що е истина?» Ето единъ дълбокъ философски въпросъ. Лесно е да се зададе, но мѫчно е да му се отговори. Истината въ себе си е нѣщо конкретно, реално, неизмѣняемо — вѣчна свѣтлина, вѣчна мѫдрость, вѣчна любовь, вѣчна правда, вѣченъ животъ. Но самото пъкъ туй опрѣдѣление изисква да установимъ по-конкретно, какво нѣщо е истината. Ще се спра на мисъльта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремежъ на човѣшкия умъ, сърце, душа, духъ; свободата — това е животътъ; а животътъ е прѣдназначенъ да търсимъ истината и да я търсимъ не както Толстой разправя въ своята книга: «Моето обръщане». Той говори тамъ за единъ свой сънь, който ясно характеризира неговото душевно състояние прѣди обръщането му. «Намирамъ се, казва Толстой — прѣдавамъ вкратцѣ неговия разказъ — насънѣ легналъ на легло, нито ми е много удобно, нито пъкъ ми е приятно; мърдамъ се да видя, какво е това легло, отъ какво е то направено — отъ желѣзо или отъ дърво; забѣлѣзвамъ по едно врѣме, че пръчкитѣ на леглото откъмъ главата и краката ми започватъ една по една да падатъ; най-послѣ остава подъ кръста ми само една пръчка. Въ това врѣме единъ гласъ извиква: «Не се мърдай повече, ни съ главата, ни съ краката — пази равновѣсие!» И виждамъ отдолу подъ себе си единъ голѣмъ стълпъ и бездънна пропасть». Често има философи, които лежатъ на гърба си и изслѣдватъ Божествения свѣтъ, но само една пръчка остава подъ кръста имъ, и Господь имъ казва: «Пази равновѣсие! » И вие щомъ изговорите «Равновѣсие! », катастрофата е избѣгната. Когато изслѣдвате истината, трѣбва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гърбъ; само умрѣлитѣ лежатъ така Вземамъ думата умрѣлъ въ прѣносенъ смисълъ — човѣкъ ограниченъ, който не мисли. Трѣбва да бѫдете обърнати къмъ изтокъ, та, като се зададе Христосъ, да Го посрѣщнете. Мнозина постѫпватъ като Толстоя, но Христосъ имъ казва: «Равновѣсие!» «Истината ще ви направи свободни». Истината е реална, тя е сѫщинскиятъ животъ. Да не мислите, че е нѣщо въображаемо. Тя е свѣтъ, който има своята красота, своитѣ краски, тонове, музика—свѣтъ, който е сѫществувалъ и ще сѫществува винаги. Христосъ казва: «Който разбира този свѣтъ,тия закони и сили,той ще бѫде свободенъ». И още: «Азъ за това се родихъ —да свидѣтелствувамъ за Истината».И тогава Пилатъ Го попиталъ: «Що е истина?» Съврѣменнитѣ хора иматъ странни понятия за Господа. Господь —това е Истината. Когато единъ день вие се почувствувате радостни и весели и започнете да пѣете,ето че Истината — живиятъ Господь — е въ васъ.Помислите добро,направите добро дѣло — Господь е въ васъ. Истината —тя е движение, потикъ. И когато Христосъ казва: «Азъ съмъ пѫтьтъ», подразбира, че човѣкъ трѣбва да има движение, да не стои на едно мѣсто, като нѣкое вързано животно. Въ този свѣтъ нѣщата сѫ строго математически опрѣдѣлени, нѣма нищо непрѣдвидѣно, случайно; вашиятъ животъ, вашитѣ страдания, мѫки, изтезания — всичко туй е прѣдвидѣно. Тѣ сѫ плюсъ и минусъ. Въ истината влизатъ четиритѣ аритметически дѣйствия: събиране и изваждане, умножение и дѣление. Който има много, събира; който има малко,и той събира; само че събирането тукъ е различно. Имате двѣ хиляди лева, но съ минусъ или съ плюсъ — да давате или да вземате. Това ще опрѣдѣли отношението. Ако кажете: «Азъ имамъ двѣ хиляди години» и турите минусъ, подразбирамъ, че въ миналото вие сте живѣли двѣ хиляди години пороченъ животъ. Ако кажете; «Двѣ хиляди години плюсъ», подразбирамъ, че сте живѣли животъ отличенъ и, слѣдователно, сте наистина богатъ. Христосъ казва: «Истината ще ви направи свободни». Свободата е необходимость за мѫжа и жената; върху нея почива цѣлиятъ общественъ строй. Всѣки се стреми къмъ свобода и има право да живѣе свободно;но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използува благата на Истината. Страданията на единъ народъ сѫ необходими за по- слѣдния, както за отдѣлната личность. Мѫченията и изтезанията сѫ наши изобрѣтения. Мѫжътъ ви взема заплата, да кажемъ, 50 лева, които едва стигатъ да изкарате мѣсеца: «Ама идва, казвате, Великдень; нѣма за козунаци—захарьта и яйцата сѫ скѫпи, нѣма за обуща, за шапка трѣбватъ 50—70 лева, защо да нѣмаме 150—200 лева? » За да има миръ, оставете козунацитѣ за догодина—не е само единъ Великдень на тоя свѣтъ.«Не, сега!» Ама Господь е отпусналъ само 50 лева, задоволете се съ това, което има, не разваляйте Великдена. Жената въ това отношение трѣбва да даде свобода на мѫжа, и мѫжътъ — на жената. Долу козунацитѣ! Ето това е свободата, а сѫщо и истината. И затуй Писанието казва: «Бѫдете на всичко благодарни». Да не мислите, че Богъ не ви е далъ богатство; далъ го е, всинца сте богати, но трѣбва да го издирите. Въ схващането на Божественитѣ наредби трѣбва да имаме вѫтрѣшна свобода, да не бѫдемъ прѣдвзети. Истината е независима отъ вашитѣ и моитѣ схващания; да-ли ще мислите по единъ или другъ начинъ, да-ли се приближавате или отдалечавате отъ нея, вие нѣма да измѣните нейнитѣ отношения, тя винаги ще сѫществува, каквато си е, въ този свѣтъ, който е много разумно създаденъ. Видѣлината, която имаме, произтича отъ свѣтлината на Истината. Любовьта идва отгорѣ, отъ Истината, и когато тя завладѣе свѣта, ще ви направи свободни. Любовьта има всѣкога стремежъ къмъ Истината.Красотата е сѫщо изразъ на Истината:каквото е красотата по отношение на човѣка, такава е Истината по отношение на Божествения свѣтъ; тя е едното лице на тоя свѣтъ, който е свѣтъ на хармония, на красота. И когато кажете: «Защо сме нещастни», Истината ви отговаря: «Защото сте невѣжи, защото прѣстѫпвате Закона». Зная, едно врѣме въ Варна гагаузкитѣ се влюбваха въ българитѣ и искаха за тѣхъ да се женятъ; гърцитѣ били пияници, а българитѣ приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е разбиране на Истината. Истината е наука: да научимъ, какви трѣбва да бѫдатъ взаимнитѣ разумни отношения между хората. Докато човѣкъ не доведе своя умъ, своето сърце въ равновѣсие, въ съгласие съ Истината, не може да бѫде свободенъ. Само така ще може той да се съедини съ Божествения свѣтъ. Мнозина питатъ: «Не може ли безъ страдания?» Може. «И безъ мѫки и изтезания?» Може, какъ не! Но страданията сѫ необходими за еволюцията на човѣка. Човѣкъ иска да изучи свѣта, затова непрѣмѣнно страда.А земята е мѣсто на страданията. «Ама, казва, отдѣ да зная?» Защо, прѣди да слѣзешъ,не си питалъ горѣ разумнитѣ сѫщества? Едно врѣме едно малко ангелче, което слушало да приказватъ много за хората, рекло на единъ голѣмъ ангелъ: «Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя». Свалилъ го на земята. Ангелчето тогава рекло: «Азъ поискахъ да ме заведешъ при човѣцитѣ ,а ти ме заведе въ пъкъла». — «Но пъкълътъ — това сѫ хората», отговорилъ голѣмиятъ ангелъ. И наистина, пъкълътъ — то сме ние. Подъ думата «пъкло» у насъ разбиратъ кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене братъ съ брата—защо единъ взелъ повече отъ наслѣдството на бащата,а другиятъ — по-малко. «Равенство трѣбва». По-голѣмъ е — нека вземе повече. Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Богъ е поставилъ и за които Неговитѣ закони свидѣтелствуватъ, и, като ги прилагаме споредъ Истината, резултатъ тѣхенъ ще бѫде свободата. И който иска да изучи Истината, трѣбва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика въ сѫщность, азъ не мога да ви опрѣдѣля; но какво ражда музиката сама по себе си — мога да опрѣдѣля. То е хармония, отношение на тоноветѣ. Седнете прѣдъ едно пияно или какъвъ да е другъ инструментъ, свирете и ще видите що е музика. Но за проявлението на музиката сѫ необходими три нѣща: първо, идея въ нашия умъ за нѣкоя пѣсень; второ, инструментъ, и трето. артистъ. Трѣбва, значи, музикална способность вѫтрѣ въ ума, ухо чувствително, и тогава единъ артистъ да свири. И ако ме попитате какво нѣщо е учитель, мога да ви кажа какво произвежда учительтъ. Той дава знания. А научите ли що е знание, ще бѫдете близо при учителя. Питате що е добродѣтель; по-добрѣ попитайте какво тя ражда? Прѣди да се впуснете да изучавате сѫщината, изучете резултатитѣ на нѣщата. По какво се отличава свободата? По това, че дава широкъ просторъ на дѣйствие. Въ необходимостьта имате само единъ пѫть — вие сте впрегнати. Кошумътъ ви може да бѫде златенъ, много хубавъ, но вие трѣбва да вървите само въ една посока — напрѣдъ; спрете ли, камшикътъ ще се стовари на гърба ви.Въ свободата, наопаки, имате изборъ.Имате избора да се качите на единъ планински върхъ,да се качите отвсѣкѫдѣ, но, когато се търкаляте надолу,вие вървите вече само по една посока.„Ама защо човѣкъ мисли тъй? “ Свободенъ е да мисли. «Ама безбожникъ е». То е врѣменно заблуждение. «Лошъ е». Съзнанието за добро не се е развило у него. «Грѣши». Волята му не е урегулирана. «Еди-коя си незаконно родила». Уредете отношенията между половетѣ. Азъ считамъ хората свободни. Не сѫ свободни страхливитѣ, и тѣ именно вършатъ прѣстѫпления; нѣматъ геройство да поематъ отговорность. Кои хора сѫ силни въ свѣта? Който сѫ свободни и които могатъ да понесатъ мѫчнотии и страдания, оплювания, опозорявания — тия нѣща сѫ изпитания и, който ги понесе,върши геройство. Страданията сѫ дадени да се изпитъ кой е герой и кой страхливецъ. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетатъ, минаватъ го въ каталога на страхливитѣ.Страдате ли — вие сте герой. Я кажете, българскиятъ народъ кои величае — ония ли страхливци, които въ турско врѣме прѣдаваха народа, или пъкъ ония, които сѫ страдали за тоя народъ? А колко повече ще бѫдатъ възвеличени ония, които страдатъ за Истината!Принципътъ е сѫщиятъ.Затуй науката за Истината е наука за обществения животъ. Истината прави хората всѣкога свободни. Ония, които умиратъ за другитѣ, правятъ хората свободни. Ако не бѣше умрѣлъ Стефанъ,не щѣше да се роди Павелъ. Когато умрѣ Стефанъ, духътъ му се всели въ Павла, и тогава двамата почнаха да работятъ заедно за Господа. Стефанъ научи Павла да страда, да изтърпи три пѫти по 39 тояги. Павелъ за това търпѣние е знаменитъ. И знаете ли защо сѫ били 39 тояги? 3 + 9 = 12:числото 12 е законътъ за закрѫгляване еволюцията на всичкитѣ дни отъ човѣшкия животъ. И когото биятъ така на земята, въ другия животъ нѣма вече да го биятъ. Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: «Азъ страдахъ, за да сте свободни вие».Когато тукъ, на земята,те удари нѣкой, една нишка, която те държи вързанъ съ твоята зла сѫдба,се скѫсва. Ето защо казва Христосъ: «Ако те ударятъ отъ едната страна,обърни и другата». Само силниятъ може да бие,и,когато бие силниятъ,то е благодатъ. Селянитѣ какво правятъ? Когато искатъ нивата да роди повече, пращатъ овцѣтѣ въ нея да я тъпчатъ; за нивитѣ знаятъ този законъ, но за себе си не го знаятъ. Та, най-послѣ, нека ви потъпчатъ малко овцетѣ на свѣта. Христосъ казва: «За това се родихъ». Раждането се разбира тукъ не външно, а вѫтрѣшно — въ всѣки умъ и всѣко сърце, за да засвидѣтелсвува тази Истина. Когато Истината започне да се ражда въ васъ, вие ще захванете да чувствувате свободата. Жена, когато се омѫжи, иска да има дѣца, защото тя се прониква отъ Истината, че само така може да спази закона — да наслѣди имотъ. И въ духовния свѣтъ е така — нѣмашъ ли Истината, не можешъ да наслѣдишъ Божественото богатство. Значи, трѣбва да се роди Истината въ васъ. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прѣкарате своя животъ Има една легенда за Моисея: когато отивалъ на Синайската планина, видѣлъ единъ овчарь радостенъ и го попиталъ: «Защо си толкози веселъ? » Овчарьтъ му отговорилъ: «Понеже днесъ Господь ще ми дойде на гости, заклахъ едно агне да Го гостя». — «Господь агнета не яде; то е заблуждение на твоя умъ»,възразилъ Моисей и си тръгналъ. Обаче, на овчаря станало мѫчно; той билъ убитъ духомъ. Като стигналъ Моисей на Синайската планина, забѣлѣзалъ, че Господь е недоволенъ отъ него, дѣто е направилъ голѣма погрѣшка, и той се върналъ при овчаря да му съобщи, че Господь ще му отиде на гости и ще яде отъ неговото агне. Като казалъ на овчаря какво му порѫчалъ Господь,взелъ да наблюдава скришомъ какво ще стане.По едно врѣме вижда,че овчарьтъ заспалъ спокойно,а отъ небето слиза огънь и изгаря агнето.Става овчарьтъ и казва:«Колко съмъ радостенъ, че Господь слѣзе и изяде агнето!» И когато Истината слѣзе въ васъ, нейниятъ огънь, Любовьта, ще направи жертвоприношение угодно Богу. Това е реалниятъ свѣтъ на Истината. За нѣкои той е нереаленъ.Но има много, не сѫ единъ-двама, нито десетина, а съ хиляди по цѣлия свѣтъ, които познаватъ тази Истина. Тя трѣбва да се насажда още дълго врѣме. Виждате колко сѫ хубави тия цвѣтя прѣдъ васъ — жълтички, червенички, синички,и ги откѫсвате, но разбрали ли сте смисъла имъ? Казвате: «Туй цвѣте мирише много хубаво». Какво означава тази миризма? Тя показва голѣмата тѫга на цвѣтето. Отъ неговата скърбь се образува нектарътъ, прѣдназначенъ за вашия животъ. Има хора, които срѣдъ богатството си казватъ: «Нѣма Господь», но, щомъ изгубятъ богатството си или здравето си или общественото си положение, стегне ги Господь,—започнатъ да миришатъ: «Има Господь». Богатството би убило тѣхния умъ и, Господь като имъ го отнема, тѣ започватъ да гледатъ правилно на нѣщата. Това, което виждате на земята, е нѣщо прѣходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли извѣстмо врѣме, почнатъ да се бръчкатъ лицата имъ и донѣкога станатъ стари баби; питамъ, дѣ отидоха ония момиченца, отъ който по-рано толкова много се възхищавахме? Сѫщо и съ момцитѣ: дѣ се дѣна тѣхната левентность? Вие още не познавате себе си; когато научите закона на Истината, той ще ви даде власть надъ материята да разбирате нейнитѣ вѫтрѣшни съчетания и да усъвършенствувате вашия животъ. То е законътъ на движението — човѣкъ да се видоизмѣнява постоянно и да прѣмине отъ врѣменното къмъ вѣчното, за да разбере неизмѣняемата сѫщина на Истината. Хората казватъ: «Христосъ се роди и проповѣдва Истината». Нека видимъ каква е тази Истина. Христосъ иска да внесе бодрость въ вашия умъ, да ви даде потикъ къмъ една мисъль, да влѣзете въ свръзка съ Божествения свѣтъ. Вие всинца сте вѣчно свързани съ Бога. Въ свѣта вие имате приятели, и, ако тия приятели по нѣкой пѫть се показватъ безчувствени, то е по причина на вашитѣ отношения, дължими на невѣжество.Павелъ казва: «Богъ прѣзираше хорското невѣжество и остави хората да вървятъ въ своя пѫть,но сега ги вика да се изпълни Законътъ». Какво трѣбва да направи майката, която е повикана сѫщо да изпълни Закона? Най-първо трѣбва да роди добри и умни дѣца — това е нейната задача. Нѣкои жени се оплакватъ и казватъ: «Защо съмъ жена?» Кой, тогава, трѣбваше да бѫде на тѣхно мѣсто, питамъ азъ. Мѫжътъ трѣбва да приготви този материалъ на мисъль, воля, характеръ, да прѣдаде, а жената да роди. Хората търсятъ въ свѣта удобства, но тѣ трѣбва да разбератъ онзи сѫщественъ законъ, който сѫществува и въ музиката — за минорната и мажорната гама. Господь е поставилъ нѣкои на минорна гама, турилъ ги е въ бемолъ въ скръбьта, въ тѫгата, въ дълбочината на чувствата; други е турилъ на мажорната гама, турилъ ги е въ диезъ, въ плиткостьта на живота, понеже нѣматъ дълбочина на чувствата. Въ единъ танцъ или маршъ какво може човѣкъ да види? Танцуване, маршируване и... умора. Въ тѫжната пѣсень нѣма да се движите, ще мирувате и ще разсѫждавате. При минорния тонъ Господь ви е създалъ да мислите за онзи свѣтъ, а при мажорния—за този свѣтъ. По нѣкой пѫть искате да вземете чужда роль; ама може ли религиозни хора да играятъ? Може да играятъ, но каква игра? Давидъ, като носѣше ковчега, скачаше, и жена му казваше:Вижъ,какво се кълчишъ прѣдъ цѣлия израилски народъ!» — «Защо да не скачамъ прѣдъ Господа?» ѝ възразява той. Господь не ни е ограничилъ, Той ни е далъ велика свобода да вършимъ добро и зло;но доброто въ извѣстни отношения може да бѫде зло. Ама, ще кажете, какъ може да бѫде това? Ето. Мѫжъ и жена живѣятъ много добрѣ. Христосъ отъ своя страна казва: «Раздай имането си», мѫжътъ, въ желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жена, му му казва: «Какво си полудѣлъ, искашъ жена ти и дѣцата ти да останатъ нещастни ли?» — «Ама азъ искамъ да изпълня Божия законъ». — «Азъ пъкъ не искамъ този законъ. Нѣмашъ право да раздавашъ имота на жена си и на дѣцата си,той е тѣхенъ. Имашъ 100 хиляди лева, раздѣли ги братски, поравно между тебе, жена си и дѣцата си, и само дѣла, който ти се пада, имашъ право да раздадешъ. Съ тѣхни пари нѣмашъ право да правишъ поменъ на Господа. То е Христовиятъ законъ». — «Ама азъ имамъ право». «Нѣмашъ право. Кой ти даде това право? Жена си отдѣ я зема. Не отъ краката, а отъ ребрата ти Господь ти я е направилъ другарь, и ти нѣмашъ право да я изтезавашъ». — Това, сега, разбира се, изнася на женитѣ, и тѣ си казватъ: «Тъй, тъй!» Никога не разглеждайте въпроситѣ отъ ваше гледище, а отъ взаимно гледище. Въ всемирния животъ има много възможности; въ сегашния животъ сте мѫжъ, но въ другъ може да ви направятъ жена и обратно. Ако въ този животъ напишете: «Никаква свобода на жената не давамъ», въ втория животъ, когато ви направятъ жена, ще изпитате сладоститѣ на това законоположение. «Не е хубавъ, ще речешь тогава, този законъ». — Ама ти си, който по-рано го написа. Мѫже, поставете добри закони, защото втори пѫть, като жени, ще бѫдете подъ тѣхната сила. Разбира се, не само мѫжътъ пише закони, но и жената пише такива, и сами си създаватъ ограничения едни на други. Много жени сѫ написали лоши закони въ своитѣ дъщери и синове, да мразятъ бащата — «баща ви е нехранимайко, вагабонтинъ». Такива закони не пишете, защото Баща ви е само единъ; този мѫжъ или тази жена е станала орѫдие на Божествения духъ, за да се облѣче въ форма една идея, и, когато се оплаквате, вие роптаете противъ Господа. Не бива да измѣнявате основнитѣ черти на въплътената въ формата идея. Въ сѣнкитѣ може нѣщо да промѣните, да ги направите по-свѣтли или по-тъмни, но главното, което олицетворява Божествената идея, трѣбва да остане. (Бесѣда, държана на 24. априлий 1916 г.).

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Божествениятъ Промисълъ. „Но и космитѣ на главата ви всичкитѣ сѫ изброени И така, не бойте се: вие сте отъ много врабчета по-добри“.*) *) Ев. Лука, 12: 7. Съврѣменнитѣ хора трѣбва съ много аргументи, факти и логически заключения да убѣждавашъ, че има Божественъ Промисълъ, Който чрѣзъ извѣстни закони направлява човѣшкия животъ. Всички мисли, желания и дѣйствия се опрѣдѣлятъ отъ извѣстни закони. По нѣкой пѫть на туй, което се случва въ живота, което е странно за насъ, ние даваме криво тълкуване и вслѣдствие на това сме си образували съ течение на врѣмето и въ редъ поколѣния една чудновата философия, че всичко въ свѣта било произволно, т. е. че нѣмало редъ, поредъкъ, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. Има ли нужда да доказвамъ, че това е голѣмо заблуждение? Като наблюдаваме живота на Христа,виждаме,че Христосъ всѣкога е обръщалъ внимание върху малкитѣ нѣща.Той казва направо на ученицитѣ Си: «Не бойте се: вашиятъ животъ е осигуренъ», и имъ привежда примѣръ, че отъ петьтѣ врабчета нито едно не пада на земята безъ волята на Отца. Защо Христосъ не е взелъ едно врабче, а е взелъ числото петь? Тукъ има единъ законъ, и всѣки, който се намира въ този законъ на числото петь, той не пада безъ волята на Отца. Съ второто сравнение Христосъ ни казва: «Вие сте осигурени, космитѣ на главата ви всичкитѣ сѫ изброени», — и спира тамъ. Може да си кажемъ: «Каква важность има, че нашитѣ косми сѫ били изброени?» Именно, тамъ е важното. За да бѫдатъ прѣброени тия косми отъ Господа, да ги държи Той въ Своята смѣтка, тѣ трѣбва въ себе си да иматъ нѣкакво значение. А знаете ли колко сѫ тия косми на главата? Мнозина сѫ ги прѣброявали. Нѣкои хора иматъ 250 хиляди, други 320 хиляди косъма. И за всички тия косми се държи смѣтка отъ Господа, както единъ градинарь държи смѣтка за своитѣ плодни дървета— туря на всѣко дръвче нумеръ.Ние можемъ да изтръгнемъ единъ косъмъ отъ главата си и да го хвърлимъ,но този косъмъ извръшва извѣстна служба, много голѣма длъжность на главата ни. Ако сега се впусна да ви разправямъ за значението на космитѣ, азъ ще се отвлѣка отъ въпроса, но ще дойда на сравнението съ врабчетата,което подразумѣва, че нашиятъ духовенъ животъ е подъ закрилата на Божествения Промисълъ; па и сравнението съ космитѣ на главата подразумѣва, отъ своя страна, че и физическиятъ ни животъ е тъй сѫщо подъ закрилата на сѫщия Божественъ Промисълъ. Необходимо е да се създаде въ насъ вѣра въ този Промисълъ, защото, само когато вѣрваме въ Него, ние можемъ да се развиваме правилно. Всѣко съмнѣние, което прониква въ умоветѣ ни и въ сърцата ни, че въ свѣта нѣмало Промисълъ, ни отдалечава отъ правилното разбиране реда на нѣщата и ни кара да се стараемъ да си създадемъ другъ редъ и други правила, съобразно съ нашитѣ възгледи. Мѫжъ и жена, като се оженятъ, мислятъ, че Господь имъ е турилъ власть; мѫжътъ казва: «Ти при майка си си живѣела така, но сега въ моята кѫща влизашъ подъ новъ законъ. Азъ съмъ малко сприхавъ, честолюбивъ, лесно се докачамъ — да се пазишъ, защото, ако ме обидишъ, ще приложа този строгъ законъ». Жената пъкъ казва на мѫжа си: «Азъ съмъ много чувствителна, деликатна, на работа не съмъ научена, да ме не карашъ на тежка работа: ако прѣстѫпишъ този законъ, работитѣ веднага ще се измѣнятъ». Както виждате, всички хора си приготвятъ свои закони. Но какво става въ края на крайщата? Скарватъ се и двамата. Защо? Защото положението, което тѣ сѫ завзели, е фалшиво въ самитѣ основи. Истинската добра женитба не е нѣщо, което е направено на земята. Три вида женитби има: едни, които се извръшватъ на Небето, други — на земята, а трети — въ ада; едни извършени отъ Бога, други — отъ хората, а трети — отъ дявола. Когато встѫпите въ бракъ, установенъ отъ Бога, той ще донесе любовь, миръ и радость въ дома ви; между мѫжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума нѣма да се чуе; тѣ ще прѣкаратъ блаженъ животъ. Когато ви съединятъ хората, то ще бѫде само да се усъвършенствувате: ще има между васъ търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелятъ. Тази женитба не е Божие творение, а човѣшко; споредъ вашия умъ ще бѫде и работата ви. Когато Господь прави една работа, като всемѫдъръ, всичко добрѣ нарежда; когато хората уреждатъ нѣщо, ще го наредятъ дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенствуването, за изглаждането на характера. Когато пъкъ дяволътъ ви жени, тогава въ кѫщи сигурно ще има раздоръ, развратъ — всичко лошо. Въ всѣки домъ, дѣто има такъвъ животъ, женитбата е станала отъ дявола. Прочее, дайте на всѣко нѣщо неговото точно опрѣдѣление и не смѣсвайте Божиитѣ дѣйствия съ човѣшкитѣ, нито пъкъ съ дяволскитѣ. За да можемъ да мислимъ правилно и логически, ние трѣбва да разбираме източника на нѣщата. Ако има нѣщо разумно въ днешнитѣ науки, то е това, дѣто тѣ установяватъ, че въ свѣта сѫществуватъ извѣстни закони, които регулиратъ отношенията на нѣщата, на елементитѣ, на тѣлата; имаме установени закони на физиката, на химията, на човѣшката душа, които закони урегулирватъ отношенията на нѣщата, и никой не може да прѣстѫпи тия закони, безъ да понесе послѣдствията въ единъ или другъ смисълъ. И така, има три вида хора: едни, които схващатъ нѣщата по божественому, други — по човѣшки и трети — по дяволски; първото положение е, когато схващаме нѣщата, както сѫ отредени въ началото отъ Господа; второто е, когато човѣкъ мисли, че Господь не се мѣси въ всички нѣща и че ние трѣбва да се намѣсимъ да поизгладимъ тия нѣща;когато Господь направи една работа, ние казваме: «Господь не е могълъ да я доправи; чакай да я корегираме»; третото положение е, когато всѣки самъ иска да стане Господь. Прѣди хиляди години хората сѫ схващали нѣщата по божественому, но въ упадъка си тѣ сѫ изгубили това схващане.Па и вие,когато сте въ добро настроение, въ душата си вѣрвате въ Бога;вървятъ ли работитѣ ви добрѣ,казвате:«Слава Богу,Господь се грижи за насъ»;но,щомъ дойде нещастие, казвате: «Господь ни забрави». На какво основание твърдите, че Господь ви е забравилъ,че Той е причината на вашитѣ страдания?Господь казва:«Понеже вие ме забравяте, и Азъ ще ви забравя». Ако вие се отдалечите отъ Него, и Той ще се отдалечи отъ васъ. Нѣкои мислятъ, че Богъ, Който е неизмѣненъ, постояненъ въ Своята любовь, когато почнатъ да се отдалечаватъ отъ Него, Той ще трѣбва и тогава да тръгне подиръ тѣхъ, като майка подиръ своето дѣте, и да вика: «Чакай, синко, не се отдалечавай отъ Мене». Не! Господь седи на Своето мѣсто, и, когато вие казвате: «Господь се отдалечи отъ мене», азъ разбирамъ, че вие сте се отдалечили отъ Него, а не Той отъ васъ. Пѫтьтъ на движението на нѣкои хора около Господа е правиленъ, съ незначителни измѣнения: малко се поотдалечи отъ Него, но пакъ се приближи, както е пѫтьтъ на земята около слънцето; на други, обаче, пѫтьтъ е, като на нѣкоя блуждающа комета: нѣкой пѫть се приближи твърдѣ много до слънцето, а послѣ съ вѣкове не се при ближава.Така и вие, като се отдалечите отъ Господа казвате:«Забрави ни Господь». Азъ ви казвамъ слѣдъ 75 години, като се приближите къмъ Него подобно на Халеевата комета, Господь пакъ ще Си спомни за васъ: зависи отъ орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пѫтьтъ ви до Него, Той пакъ ще Си спомни за васъ. И сега всички вие се движите по извѣстенъ пѫть, но вие не можете да ме разберете еднакво—защо?—защото всички вие не се движите въ една и сѫща орбита.И азъ не ви осѫждамъ: азъ гледамъ на нѣщата много обективно, философски. Но ще възразите: «Такъвъ е пѫтьтъ ни». Въпросъ е, да-ли пѫтьтъ ви е такъвъ или вие сте го направили такъвъ. Азъ ви казвамъ, че не е такъвъ пѫтьтъ ви. Между София и Варна има желѣзенъ пѫть,който постоянно се разваля и поглъща голѣми разноски; този пѫть Господь ли го е направилъ? Ако Господь бѣше го построилъ, той щѣше да бѫде построенъ много умно; но хора сѫ го направили, и затова сѫ го направили толкова умно! Ако при постройката на единъ желѣзенъ пѫть вие постѫпите съобразно съ законитѣ на Божествения Промисълъ, никакви нещастия нѣма да ставатъ. Все пакъ техницитѣ иматъ по-добро схващане за нуждитѣ на постройкитѣ, отколкото вѣрующитѣ християни — за живота; тѣ казватъ: ние трѣбва да прѣсмѣтнемъ математически много добрѣ желѣзницата какви завои и какъвъ наклонъ трѣбва да направи по пѫтя си, за да се регулира силата на движението, защото, ако не се направи това, ще има катастрофа, а християнитѣ си думатъ: «Господь е добъръ; Той промишлява за насъ; какъвто наклонъ и да направимъ, все едно е». А, като се катурнатъ колата, казватъ: «Не ни вървятъ работитѣ». Не ще ви вървятъ, разбира се, защото глупаво постѫпяте; влакътъ ви се катурва, защото не сте взели въ съображение законитѣ на Божествения Промисълъ при установяване завоитѣ на желѣзнитѣ линии. Ето защо вие духовнитѣ въ нѣкои случаи ще трѣбва да си събирате опитность отъ свѣтскитѣ хора, ученици да имъ станете. Не е срамота да бѫде човѣкъ ученикъ. А когато дойде до духовнитѣ работи, непознати на свѣтскитѣ хора, тамъ вече послѣднитѣ трѣбва да бѫдатъ ваши ученици. Всѣкѫдѣ не може да бѫдете учители — нѣкѫдѣ ще бѫдете учители, нѣкѫдѣ ученици. Божествениятъ Промисълъ е строго опрѣдѣлилъ всички нѣща и явления; нищо не е случайно; всички събития, отъ какъвто характеръ и да сѫ тѣ, — физически, психически или сбществени — се рѫководятъ и направляватъ отъ едно висше Сѫщество, което бди за тѣхния ходъ. Тъй както поставятъ машинистъ да бди върху машината на трена, защото животътъ на пѫтницитѣ зависи отъ машиниста, така и нашата земя, която се движи въ пространството, има свой машинистъ, който по нѣкой пѫть туря въ машината повече огънь, по нѣкой пѫть по-малко. Пѫтьтъ и на земята има извѣстни кривини, завои, земята нѣкой пѫть се приближава до нѣкоя по-голѣма планета,която ѝ въздѣйствува.Тѣ сѫ работи далечни, които въ бѫдеще ще изучите и разберете. Но сега за Божествения Промисълъ, Който е необходимъ за васъ, ще ви приведа единъ примѣръ — единъ разказъ, който може да вземете за прѣдисторическа легенда, защото събитията, които се разправятъ въ него, сѫ неимовѣрни, алегорични. Нѣкои отнасятъ този разказъ къмъ врѣмето на Соломона, но тия нѣща, които се споменаватъ въ разказа, се отнасятъ къмъ много по-ранна епоха. Разправятъ, че нѣкога имало единъ много ученъ и уменъ царь, който разбиралъ езика на всички животни; като събиралъ животнитѣ всѣка година на съборъ,той ги училъ, наставлявалъ ги, и въ края на крайщата заключавалъ своята рѣчь съ думитѣ: «Онова, което Господь е направилъ, никой не може да го развали». Въ единъ отъ съборитѣ присѫтствували два голѣми орла, наречени «рока»; единъ отъ тѣхъ казалъ: «Азъ мога да разваля онова, що е Господь направилъ». Царьтъ казалъ: «Много добрѣ, докажи това фактически», и разпусналъ събора. Въ сѫщата година се замѫжила дъщерята на другъ единъ царь, пакъ за царски синъ. Когато ги вѣнчали,и тѣ се връщали отъ храма,радвайки се единъ на другъ,спусналъ се единъ отъ орлитѣ, задигналъ невѣстата, отнесълъ я на единъ далеченъ островъ и я свалилъ въ гнѣздото си на едно голѣмо дърво. Младоженецътъ, останалъ самъ безъ другарка, отчаялъ се и тръгналъ да пѫтува. Качилъ се на единъ корабъ; слѣдъ нѣколко мѣсеца плуване корабътъ се разбилъ, и вълнитѣ изхвърлили отчаяния пѫтникъ на сѫщия оня островъ, на който била отнесена другар- ката му. Започналъ той да се оплаква на Господа: «Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубихъ жена си, ами сега да бѫда изхвърленъ на този пустъ островъ? по-добрѣ да не бѣхъ се раждалъ!» Жена му, която била въ гнѣздото на сѫщото дърво, подъ което младоженецътъ оплаквалъ сѫдбата си, чула, че плаче човѣкъ, слѣзла и, като видѣла, че е сѫщиятъ нейнъ мѫжъ, скрива го въ гнѣздото. Като наближило врѣмето за слѣдующия съборъ на животнитѣ, дохождатъ двата орла,вдигатъ гнѣздото съ невѣстата и го занасятъ на събора. Царьтъ започналъ изново своята бесѣда и въ края пакъ заключилъ съ думитѣ: «Което Богъ е направилъ, никой не може да го развали»; тогава орелътъ се обадилъ пакъ: «Азъ развалихъ едно дѣло на Господа». —«Докажи», му рекълъ царьтъ.Орелътъ,като разправилъ историята на сватбата, царьтъ поискалъ да види невѣстата.Орелътъ извикалъ на невѣстата да излѣзе изъ гнѣздото. Но, когато излѣзла тя, съ нея заедно излѣзълъ и младоженикъть, Орелътъ, като видѣлъ, че онова, което Господь направилъ, той не можелъ да развали, пръсналъ се отъ гнѣвъ.Подъ орела трѣбва да се разбира човѣшкиятъ умъ.Ние казваме по нѣкой пѫть,че можемъ да развалимъ онова,що Богъ е направилъ, да измѣнимъ формата на нѣщата, но въ края на крайщата нѣщата оставатъ тъй, както Богъ Ги е наредилъ, а ние, като гордѣливия орелъ, въ яда си се пукаме. Съврѣменнитѣ учители на всѣка крачка казватъ: «Опичайте си ума: съ глупости свѣтътъ не върви». Азъ казвамъ: благодарете на глупавитѣ, защото Господь заради тѣхъ държи свѣта. По-умни духове отъ дяволитѣ въ свѣта нѣма. Влизали ли сте въ тѣхното царство, да видите какъ живѣятъ? Говорите за човѣшка интелигентность, но, ако слѣзете при тия паднали духове, ще намѣрите понятия и за физика,и за химия,и за душевни проявления—много знания да излъжатъ, да измамятъ,да направятъ всичко.Ала тѣхнитѣ знания не може да внесатъ редъ и поредъкъ въ нѣщата, защото не почиватъ върху ония елементи които могатъ да циментиратъ живота. Знанията трѣбва да се циментиратъ чрѣзъ Божествената Любовь. Слѣдователно, когато нѣкой говори за знания и за факти, питамъ: имашъ ли циментъ да циментирашъ тия работи? Ако имашъ този циментъ,дѣйствително имашъ божествени знания;но,ако имашъ голи факти, безъ циментъ,тѣ не може да бѫдатъ въ услуга.Азъ ви питамъ:ако вие съберете 200 хиляди или милионъ овчи влакна и не знаете какъ да ги съедините,какво ще ви ползуватъ тѣ? Само когато ги изпредете и изтъчете по опрѣдѣленъ начинъ, може да си скроите дрехи и да се облѣчете. По сѫщия законъ, когато можемъ да циментираме вѫтрѣ въ себе си нашитѣ мисли, нашитѣ желания чрѣзъ този божественъ циментъ, Божествениятъ Промисълъ, ние ще можемъ да скроимъ дреха, съ който да облѣчемъ своята вѫтрѣшна голота. Прoчее, необходимъ ни е този Промисълъ, за да можемъ да живѣемъ и да се развиваме. И затова Христосъ казва: «Не бойте се» и пита защо петьтѣ врабчета не падатъ.Вие имате цифрата петь и другадѣ петь чувства,петь пръста;то е емблемата на човѣка на земята.Числото петь прѣдставлява човѣка— умния, мѫдрия човѣкъ — и казва, че този мѫдъръ човѣкъ не пада дотогава, докогато не сгрѣши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие нѣма да паднете; въ деня, обаче, въ който сгрѣшите, Господь ще позволи едно отъ тия врабчета да падне земята, а щомъ падне, ще почнатъ да падатъ и космитѣ ви отъ главата, което ще рече: ще почне да се разрушава вашиятъ животъ. И тъй, имайте винаги прѣдъ видъ, че Божиятъ Промисълъ бди върху васъ дотогава, докогато вие вървите неуклонно по Неговитѣ закони; отдалечите ли се отъ Него, вашиятъ животъ почва да се разпада. Обърнете се пакъ къмъ слънцето на този Промисълъ, за да почне растенето наново. (Бесѣда, държана на 24. май 1915 г.).

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Свобода на Духа. „Дѣто е Духътъ Господенъ, тамъ е свобода“.*) *) ІІ. Коринт., 3: 17. И тъй, условие за свободата е Духътъ. Подъ думата „свобода“ разбираме единъ свободенъ животъ, разбираме вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата, тѣхнитѣ отношения — отношенията на мислитѣ, желанията и волевитѣ побуждения, които се проявяватъ въ свѣта. Дѣто има жива душа, тамъ има и движение, което пъкъ е резултатъ на волята. Но това движение може да върви въ опрѣдѣлена посока, а може да върви и въ разни посоки. Въ Новия Завѣтъ се говори: „Дѣто е Духътъ Господенъ, тамъ е свобода“, и на друго мѣсто: „Синъ Божи ще ви освободи“. Синътъ и Духътъ сѫ едно и сѫщо нѣщо; Синътъ е проявление на Бащата и Майката; интелигентностьта на Сина е изразъ на интелигентностьта на Бащата и Майката, както слънчевата свѣтлина е изразъ на вѫтрѣшното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Какъ можемъ да познаемъ човѣка? По свѣтлината на неговитѣ мисли, желания и дѣйствия. Говоря за свободата на Духа, понеже у религиознитѣ хора има една опасность: нѣкой, като стане религиозенъ. става дважъ по-лошъ, отколкото свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫть мене не ме радва, дѣто хората сѫ религиозни. Подъ думата „религиозенъ“ разбирамъ човѣкъ, свързанъ за нѣщо, както сѫ свързани съ вѫже крава, конь и други животни. Свързанъ за кѫщата — и то е религия; свързанъ за нѣкоя политическа партия или за нѣкое философско учение — и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свръзва свободата на човѣка или обществото. Ако си свързанъ съ едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживѣла религия, старъ мѣхъ, а всички,които търсятъ тази свобода — смисъла на живота, както наричатъ съврѣменнитѣ философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричатъ политическитѣ хора, можете да го наречете още както искате, — иматъ тази разумность въ себе си. По какво ще познаятъ, че имате Духа? Ако сте хора разумни и ако съ своитѣ мисли, желания и дѣйствия се отличавате съ силата на своята свобода и всѣкѫдѣ, кѫдѣто влѣзете, носите тази благодать. Подъ думата „свобода“ въ съврѣменния животъ се разбира свѣтлина. Когато пѫтувате вечерно врѣме, не сте свободни, както — когато пѫтувате денемъ, по простата причина, че пѫтьтъ ви не е ясенъ. Тъй и всички религиозни хора, като се заблуждаватъ, иматъ нѣщо смѫтно въ своитѣ понятия. Вие не знаете, какъвъ е Богъ и Господъ, а тукашнитѣ царе и управители вие познавате; както тѣ наказватъ, така и Господъ наказва. Отъ туй схващане се раждатъ тия резултати които виждаме въ свѣта. А отъ това вѫтрѣшно робство трѣбва да се освободимъ. Какъ ще се освободимъ? Трѣбва да стане коренно промѣнение въ устройството на нашия мозъкъ. Вие още не сте изучили това устройство. Всѣка сутринь се молите и търсите Господа, викате и казвате, че понѣкога Той не ви слуша. Господь слуша само ония хора, ушитѣ на които сѫ отворени; глухитѣ Той не слуша и на тѣхъ не говори. Трѣбва да имате ухо много деликатно, схватливо, отъ малко нѣщо да разбере, какво ви говори Господъ. Той обича да гледа и слуша хора, които се трудятъ, които не се занимаватъ съ празни работи, защото Той не се занимава съ глупави нѣща. Прослѣдете съврѣменнитѣ религии и ще забѣлѣжите, на каква степень на развитие тѣ се нами- ратъ; въ всѣка религия има извѣстни заблуждения. Ще ви кажа кои сѫ. Като искаме да разберемъ една религия, ние често излизаме отъ едно общество и влизаме въ друго. Единъ момъкъ поискалъ да потропа на хорото и взелъ на заемъ чужди ботуши; онзи, обаче, който му ги заелъ, му казалъ срѣдъ хорото: „Слушай, по-малко тропай, не ти ги дадохъ да тропашъ силно“. Другъ се приближилъ и му рекълъ: „Защото те засрами този, азъ ще ти дамъ моитѣ ботуши“. И, като почналъ да играе, взелъ да му вика: „Тропай, приятелю, и да ги скѫсашъ, други ще ти дамъ“. Да-ли ще каже „тропай“ или, „не тропай“, то е все едно—оня човѣкъ не е вече свободенъ. Да-ли малко си тропалъ или много, то е безразлично: щомъ те засрамятъ, отнета ти е свободата. Прочее, нашиятъ умъ трѣбва да бѫде освѣтленъ върху истинската свобода. Христосъ е далъ едно опрѣдѣление на свободата: „Това, което не искашъ да ти правятъ другитѣ, не го прави и ти на тѣхъ“. Това правило трѣбва да бѫде вѫтрѣшенъ нашъ законъ. Трѣбва да говоримъ и вършимъ онова, което дава свобода на другитѣ. Прѣди нѣколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съврѣменнитѣ хора: застанатъ да се молятъ, молитвитѣ имъ сѫ отлични, но, щомъ прѣстанатъ молитвитѣ, почватъ да се одумватъ: тази видѣла нѣщо, другата не видѣла добрѣ, на едната това, което видѣла, не било отъ Бога, а отъ дявола, „ти лъжешъ“, „не, ти лъжешъ“; виждаме, че никоя нѣма и не дава на другитѣ свобода. Азъ искамъ да имаме свобода, да служимъ на Господа, не, разбира се, на тѣхния Господъ“. Казахъ на тази госпожа, когато се намѣри пакъ между тѣхъ, да имъ каже това, което на мене каза. Щомъ нѣмате толерантность къмъ хората, не имъ давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна прѣдстава за него. Изхвърлете тия ка- рикатури отъ васъ, не си прѣдставяйте по тоя начинъ Бога. Сега, какво нѣщо е религия? Едноврѣменно наука за формитѣ и наука за Божествената Любовь. Ако изучите едната външна форма, а не и вѫтрѣшното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промѣните тъй както оная дама, която всѣкой день мѣнява костюма си. Като живѣе 50— 60 години, може да направи 10 20 костюма отъ разни цвѣтове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не сѫ дамата, формата още не е религия. Тия форми сѫ, наистина, необходими за религията, както костюмитѣ за тѣлото, но тѣ не съставляватъ тѣлото на дамата. Нѣкой близъкъ умре, почватъ хората да казватъ: „Трѣбва да се почерня, не бива да нося бѣла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бѣли, червени, зелени, сини, пъстри — всевъзможни, то не е грѣхъ. Само че, когато отидете при нѣкой умрѣлъ, нѣма да носите бѣли дрехи, както, когато улицата е кална, нѣма да обуете бѣли обуща, а такива, каквито изисква сезонътъ. Свѣтскитѣ хора сѫ много умни, тѣ стоятъ въ моитѣ очи десеть пѫти по-горѣ отъ много религиозни хора. Чрѣзъ свѣтскитѣ хора Господъ е рѣшилъ да оправи свѣта. Политикани и социалисти — тѣ ще оправятъ свѣта, защото тѣ искатъ свобода. Ама ще каже нѣкой: „Какъ тъй, тѣ разрушаватъ“. Когато градите нова кѫща, не разрушавате ли старата? Ако не изхвърлите единъ застарѣлъ вашъ възгледъ, нѣма да поникне въ вашия умъ нова мисъль. Нѣкои искатъ да дадатъ наука на хората, какъ да мислятъ само седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу“, — наука на „молчать неразсуждать“, — което е написано вънъ отъ това, то е отъ лукаваго. Въ врѣмето на Моисея, въ Стария Завѣтъ какво бѣше написано? Това е отъ Бога, другото е отъ лукаваго. Други казватъ, че тѣхното е отъ Бога, а онова отъ лукаваго. Това значи да бѫдешъ „крѣпъкъ заднимъ умомъ“. За дадено учение трѣбва да сѫдимъ по неговитѣ резултати: може ли да се приложи въ обществения животъ и да даде добри резултати, то е добро; не може ли, то не е добро. Трѣбва да приложимъ свободата на Духа; задайте си този въпросъ: свободни ли сте, имате ли този Духъ въ себе си? Когато Духътъ дойде, Той ще произведе свѣтлина и въ ума ви и въ сърцето ви. Това е признакътъ. Щомъ почнете да ограничавате духа на човѣка, какъ той трѣбва да мисли, чувствува и дѣйствува, веднага ще ви остави, както, когато учительтъ дойде въ класъ и иска да прѣдаде урока: ако ученицитѣ шумятъ, той си излиза. Тогава ще дойдатъ, разбира се, тѣхнитѣ бащи и настойници и ще ги набиятъ, защото не слушатъ учителя. И тъй, Моисей бѣ настойникъ на евреитѣ, дойде да ги набие и да ги пита: „Слушате ли вашия учитель?“ И сега, когато казвате: „Защо ни сполетѣ това наказание“, азъ ви отговарямъ:. Защото не сте слушали Духа, трѣбваше да го слушате. Да обяснимъ думата „свобода“. Ако намѣрите вързанъ човѣкъ за рѫцѣтѣ и краката и седнете да го утѣшавате: „Добъръ е Господъ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питамъ; проповѣдвате ли учение на свободата? Не! Извадете ножчето си, разрѣжете връвьта и го оттървете. А вие какво правите? Завръзвате го още по-силно, да не избѣга. Трѣбва да се развръзватъ хората. И когато Христосъ казва: „Идете и проповѣдвате“, Той подразбира именно това развръзване. И тази свобода трѣбва да бѫде чисто вѫтрѣшна. Всички енервирания и недоразумѣния между хората се дължатъ на липсата на свобода. Ако е работа за енервиране, колко повече трѣбва да се енервира Господъ, Който е създалъ този свѣтъ, и вижда какво върши свѣтътъ. Ако Господъ се гнѣви, то е добрѣ, но, ако азъ се гнѣвя, каква полза? Никаква. Но и Господъ гнѣви ли се? Господъ не се гнѣви. Въ Стария Завѣтъ се казва, наистина, „гнѣвъ Божи“, но това трѣбва да се разбира въ вѫтрѣшенъ смисълъ. Че не се гнѣви Господъ, се вижда отъ фразата на Христа: „Защо Ме наричате «учителю благи, » благъ е само единъ Богъ“. Който е благъ, не може да се гнѣви. Пророци — хора сѫ писали, че Господъ се гнѣви; азъ оспорвамъ това; я да ми каже нѣкой, дѣ е казалъ Господъ самъ, че се гнѣви. На едно мѣсто Иеремия казва: „Господи, излъгалъ Си ме, излъгахъ се“; какъ ще съгласите това противорѣчие? — Това е заблуждение. Не трѣбва да вкарваме въ ума си такива заблуждения за Господа. Може да признаемъ, че тѣ сѫ наши схващания. А правото е да кажемъ: „Дѣто е Духътъ Господенъ, тамъ е свобода“ — това което наистина е казалъ Богъ. Любовьта не може да се пробуди безъ свободата; докато човѣкъ е слѣпъ, не може да го обичатъ. Никой не обича оногова, който мѫчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Молимъ се на Господа, и въ молитвата нѣкой отъ насъ сгрѣшилъ, другиятъ го бутне — това не е свобода, това е актьорство. Долу тия маски! Да се смушквате, когато стоите прѣдъ Господа, това не е молитва. Човѣкъ, когато се моли, трѣбва да забрави околната срѣда, да се уедини, да влѣзе въ своята тайна стаичка, въ своята душа, нищо външно не трѣбва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: азъ виждамъ, какъ сте вързани за единъ колецъ, други за два, три, десеть колци. И мога да ви го докажа десеть пѫти и сега дори, не само теоретически, но и практически. Понеже се готвите за единъ свѣтъ на свобода — Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата — съ тия стари форми, съ остарѣли мѣхове не можете да влѣзете въ него, едва ще можете да припарите до неговитѣ врата. Не ви сѫдя, че сте заблудени, но ви показвамъ пѫтя, понеже търсите свободата. Причината на вашето робство не е жената, нито пъкъ мѫжътъ — причината знаемъ — робството дойде, като ядоха и двамата отъ оная поква- рена ябълка. Ако искаме да разберемъ Христа, нашиятъ духъ трѣбва да бѫде свободенъ. Въ еврейския езикъ има двѣ думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефешъ“, която показва нисшето състояние на душата. Вземете едно дѣте, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и съ своя плачъ налага волята си на майка си; най-послѣ майката му даде цицка, и то ѝ казва: „Ето така трѣбва да ме слушашъ“, и майката постоянно изпълнява волята на дѣтето. Това дѣте защо ти е пратено: ти ли да се подчинявашъ или то? Ако си духъ свободенъ, трѣбва да научишъ отношенията на нѣщата. Какъ можемъ да добиемъ тази вѫтрѣшна свобода? Често и въ молитвитѣ и въ събранията има добра и лоша страна. Когато двама се събиратъ, трѣбва да сѫ на единъ и сѫщъ уровенъ, за да става обмѣна на магнетически сили; инакъ, се раждатъ спорове, понеже въ всички хора духътъ на свободата прѣобладава, и тѣ нѣматъ еднакво въззрѣние; затова и въ християнството е даденъ процесътъ на очистването, прѣди да се отиде при Господа. Първото нѣщо е — да се утаите въ себе си. Какъ става това утаяване? Прѣди да се молишъ купно съ хората, моли се самъ, защото, когато влѣзешъ между хората, трѣбва да бѫдешъ донѣйдѣ готовъ. Най-напрѣдъ трѣбва да се молишъ самъ, послѣ съ двама, трима и т. н. И всички трѣбва да съзърцавате. Духътъ ще дойде само да ви даде извѣстни уроци. И когато Божествениятъ Духъ дойде и влѣзе въ двѣ души, веднага ще установи за тѣхъ миръ и разбиране. Когато единъ говори, другъ внимателно ще слуша и ще намира удоволствие въ говора на събесѣдника си. А когато не намира това удоволствие, той си казва: „Твоитѣ глупости ще слушамъ, ти ще ме учишъ! Тамъ не е вече Духътъ, тамъ е дяволътъ. Събирането и моленето — и то не става по заповѣдь, а по разположение на духа: ако духътъ иска, ще се моли, ако не, ще мълчи. И първото нѣщо е — да даваме тази свобода и да имаме търпѣние да слушаме, когато нѣкой говори, като че Господъ говори. Ако влѣзете въ нѣкое религиозно сѫщество и станете по-нервозни, нищо не сте спечелили, напротивъ, сте изгубилъ. Много лѣкари и хора знаятъ, какъ човѣкъ е устроенъ; знаятъ физиологията отлично; знаятъ кои храни сѫ полезни и кои врѣдителни за хората, а каратъ живота постарому. Казватъ, че пушенето на тютюна е лошо, пъкъ самитѣ тѣ пушатъ; че пиенето на винце врѣди, а сами пиятъ; че яденето на месо врѣди, пъкъ сами ядатъ. Иматъ знание, но когато дойде да го прилагатъ, да градятъ, не вършатъ това, което говорятъ и проповѣдватъ. Дѣ е, тогава, свободата на духа имъ? А Христосъ иска тази свобода. Нѣкои искатъ свободата само за себе си, а другитѣ да имъ се подчиняватъ. Може други отъ страхъ да се подчинятъ, но тамъ нѣма любовь. Ще приведа за това единъ анекдотъ. Единъ български абаджия нѣкога билъ повиканъ отъ една богата фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигналъ своитѣ ножици и напръстникъ, взелъ съ себе си слугата си и отишълъ. Било къмъ обѣдъ Опекли му една кокошка, но майсторътъ, за да изеде цѣлата, казалъ, че слугата му не ялъ кокошка, а ялъ бобъ. Слугата, прѣдъ когото господарьтъ казалъ това, рекълъ, че ще си отмъсти. И подиръ обѣдъ казалъ на домакинитѣ насамѣ: „Моятъ господарь по нѣкой пѫть е смахнатъ; ако вземе да се обръща насамъ нататъкъ, да знаете, че е полудѣлъ“. Прѣди да почне господарьтъ му работа, той скрива напръстника му. По едно врѣме господарьтъ му взелъ да се върти, да търси напръстника си; домакинитѣ, като видѣли това, нахвърлили се отгорѣ му и го вързали. На отиване слугата се обърналъ къмъ господаря си: „Твоятъ слуга кокошка не яде, бобъ яде, а? “ Не казвайте, че вашиятъ слуга кокошка не яде, защото единъ день, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържатъ. Първото нѣщо въ нашитѣ отношения къмъ другитѣ е взаимно почитание. Забѣлѣзалъ съмъ въ моитѣ наблюдения, че нѣкои искатъ да се учатъ и идватъ първоначално съ страхопочитание, а подиръ почнатъ да говорятъ: „Ние знаемъ повече отъ него“, и се разпуснатъ. Като ония млади булки, които първо стоятъ хрисимо и се срамуватъ; мине ли, обаче, единъ мѣсецъ, отварятъ ей такива уста и развалятъ кѫщата. Въ черква, докато сѫ булки, стоятъ мирно, но, вѣнчеятъ ли се, като-че добиватъ граждански права и си показватъ истинскитѣ образи. Тѣ втори пѫть пакъ ще се омѫжатъ, но онзи, който еднъжъ се е оженилъ за тѣхъ, втори пѫть нѣма да се ожени. Не трѣбва да огорчаваме Бога съ нарушение на Неговия Духъ за свободата, и когато нѣкой ни прѣдизвиква. Виждамъ, какви мисли по отражение ставатъ въ мене и въ васъ — цѣлъ тевтеръ крививни сѫ се образували, както рѣзкитѣ на телеграмитѣ. Колко ваши телеграми има написани — цѣлъ снопъ. Тамъ е показано, колко сте свободни. Единъ день тия телеграми ще се прѣдставятъ на Господа, когато отидете на онзи свѣтъ. Всичко въ свѣта е явно, нищо не може да се скрие прѣдъ Окото на Господа. И това не ви говоря, за да ви плаша, не! Богъ въ Своето битие е Духъ, Който иска всѣкога да поучава и поправя, а не да наказва и отмъщава Туй, което забѣлѣзваме въ свѣта като страдание и наказание, то е само по отношение на формата. И ако въ това отношение често ни наказва Богъ, то е, за да ни освободи отъ робството. Ако речете да освободите една овца отъ устата на вълка, нѣма ли тя да пострада, докато я извадите? Свобода, вѫтрѣшенъ миръ ще принесатъ спокойствие и радость и ще подигнатъ нависоко нашия Духъ. Сега пакъ върху религията. Тази религия, съ която искаме да служимъ на Бога, въ какво седи? Христосъ казва на едно мѣсто: Огладнѣхъ, и не ми дадохте да ямъ; ожаднѣхъ, и не ме напоихте; страненъ бѣхъ, и не ме прибрахте; голъ бѣхъ, и на ме облѣкохте; боленъ и въ тъмница бѣхъ, и не ме посѣтихте“.(Мат. 25: 42—43). Ето затова ще сѫди Господъ свѣта. Вие може да се молите десеть пѫти на день, като старитѣ фарисеи по улицитѣ; вие може да заприличате на оная майка, която е била почнала да се моли, че ѝ прѣгорява яденето. Знаете ли какво нѣщо е психическо пиянство? То не е религия. Мома, която често обича да се срѣща съ нѣкой момъкъ, не че печели нѣщо, а усѣща нѣкаква приятность, но тази приятность, туй гѫдаличкане не показва, че е божествено настроена. Тя харчи напразно енергия. Когато Богъ се приближи къмъ насъ, ще усѣтимъ, че Неговото дѣйствие е не единъ мигъ, а дълго врѣме. И туй разположение ще го усѣтимъ въ душата - тайно. Когато нѣкои хора се каратъ, азъ отивамъ при тѣхъ, но не имъ казвамъ да млъкнатъ, защото азъ трѣбва първомъ да млъкна:като се каратъ двама, азъ да отида, нѣма да имъ помогна. Не имъ проповѣдвамъ моралъ, а се спра и се помоля за тѣхъ на Господа. Въ Варна прѣди 30—40 години имаше единъ попъ Ганчо, — «орманъ-папазъ» го наричаха, — той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че единъ гагаузинъ бие жена си, взелъ единъ камшикъ и почналъ да бие мѫжа, за да оттърве жената, но и двамата, мѫжътъ и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имашъ ти да биешъ мѫжа ми, ние сами ще се разправимъ и ще си уредимъ работата“. И сетнѣ попътъ казва: „Що ми трѣбваше да оттървамъ жената отъ мѫжа“. И вие, като попъ Ганчо, може да влизате да уреждате хорскитѣ работи. Не влизайте. Можете да влѣзете само, когато двамата, мѫжътъ и жената, ви повикалъ да ги разправите. Покажете имъ закона за свободата и какъ да уреждатъ отношенията си. И тъй, религията трѣбва да носи на хората свобода, миръ и радость. Ако се подигнатъ старо- врѣменнитѣ гонения, свѣтътъ нѣма да се оправи. Колко съмнѣния ще се подигнатъ за външнитѣ форми на религията; ще взематъ да викатъ: „Твоето учение е отъ сатаната“, „ама твоето не е ли отъ дявола?“ Който не е отъ сатаната, трѣбва да служи на човѣчеството безкористно, отъ любовь къмъ него, и дори да се жертвува за него. Щомъ искате награда, или първо мѣсто, или да оправите свѣта, не изпълнявате закона за свободата, Духътъ не е въ васъ. Трѣбва да бѫдете послѣдни въ свѣта, за да бѫдете първи прѣдъ Бога. Станете ли първи въ свѣта, вие сте по- слѣдни прѣдъ Бога. Това е, което азъ зная. Не искамъ човѣшка слава, прѣдпочитамъ Богъ да мисли добрѣ за мене. Като проповѣдвамъ това, нѣкои отъ васъ не го взематъ за себе си и казватъ: „Азъ не съмъ такъвъ, еди кой-си е такъвъ“ — това е отъ лукаваго. Всѣкой вѫтрѣ въ себе си трѣбва да забрави другитѣ какви сѫ, а да мисли, че той е по- грѣшенъ отъ другитѣ. Това е право. Че сте въ туй положение—не ви сѫдя, но, понеже искамъ да излѣзете изъ него, посочвамъ ви начинъ, по който можете да излѣзете. Слѣдвайте духа, който е въ васъ: искате свобода, дайте я на другитѣ; искате любовь и справедливость, дайте ги на другитѣ. Подобното подобно привлича—туй е законъ. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и тѣ ще ви обичатъ; тъй както се огледвате въ вашего огледало, ако сте красивъ, и то ще покаже отсрѣща красиво лице. И когато срѣщнете нѣкого, не му казвайте:„Азъ те обичамъ“, не говорете за любовь, защото тя се изгубва, тогава въ сѫщность вие не го обичате. Човѣкъ, който най-много говори за любовь, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има, и най-малко я дава на другитѣ. Ако моитѣ отношения къмъ васъ не сѫ каквито трѣбва да бѫдатъ, не е сладката проповѣдь, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя въ човѣка само едни гѫдаличкания, не принася никаква полза. И сега вече да прѣстанатъ между васъ тия търкания на „тѣсни“ и „широки“, „тамъ е Духътъ“, тамъ не е Духътъ. Който отъ васъ има Духа на свободата, нему ще дамъ бѣло камъче, дѣто ще напиша името си, и, когато дойде Господь, ще види написаното. Когато погледна очитѣ ви, зная духа ви: когато Духътъ влѣзе, очитѣ не сѫ много тъмни, но не сѫ и много свѣтли. Може нѣкой пѫть очитѣ да лъщатъ, като на нѣкоя змия, но то е нефешъ, желанието да глътне, да изеде нѣкого. Видѣли сте, какъ вечерно врѣме лъщатъ очитѣ на котката — тя тьрси мишки. Свѣтлина отъ свѣтлина има разлика. Има свѣтлина, която граби, която убива, а има свѣтлина, която оживотворява. Духътъ е чувствителенъ къмъ слабоститѣ на хората и има свойството да влиза въ ония, които сѫ въ Пѫтя. Като се съберете пакъ, ще се види отъ телеграмитѣ, да-ли ще има мушкания. Такива молитвени събрания Господъ не иска. За да бѫдатъ всичкитѣ молитви приети отъ Господа, ще ви дамъ методъ. Ако срѣщнете една неутѣшена, утекчена душа, помолете се на Бога за нея и съ нея; ако срѣщнете бѣденъ, помогнете му. Господъ не иска да се събиратъ богати съ богати, а богати съ сиромаси, учени съ невѣжи. Не е необходимо само да се събирате и да пѣете въ концертъ; идете въ нѣкой концертъ свѣтски — по-добрѣ ще направите. Онази госпожа, за която прѣди малко ви говорихъ, ми каза още, че, като била въ онова молитвено събрание, подиръ половинъ часъ женитѣ почнали да се оглеждатъ и да си шушукатъ: „Тази ни видѣ“; и тя, като забѣлѣжила, че ги стѣснява, излѣзла си. Не казвамъ, че е въ София. Говоримъ, че въ черква и другитѣ хора не се молятъ правилно, — но и ние се молимъ така. Изпѫдете стария дяволъ, дайте свобода и уважение на другитѣ, молете се тайно въ вашата душа, никой отъ васъ да не говори и одумва другитѣ. Щомъ се събератъ двѣ три жени, почнатъ да говорятъ за нѣкого. Човѣкъ, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабость, да я напусне. Дойде ли ви нѣкой пѫть на ума да говорите за нѣкого, спрете се, не пущайте дявола да влѣзе, не му ставайте глашатай. Затворете своя телефонъ и не му прѣдавайте мнѣнията му. Дяволътъ никога не казва добри думи, той говори за хората: ти си вагабонтинъ, крадецъ, блудникъ; подмамя ви да му помогнете и си свърши работата, па, когато дойдатъ страданията, чрѣзъ тѣхъ Господъ ви казва: „Други пѫть да не слушате дявола“. Гнѣвливость, зависть, умраза, подозрѣние, лъжа, всички отрицателни нѣща въ свѣта — това е свойствено на дявола. Изхвърлете този старъ баща навънъ и ще бѫдете свободни, ще бѫдете съ Господа, Който е всемѫдъръ, добъръ, справедливъ, съобразителенъ и любящъ, Който прощава и помага на страждущитѣ и бѣднитѣ. Ако сто пѫти съгрѣшите и се обърнете къмъ Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволитѣ, Той ги е проклелъ и е създалъ за тѣхъ голѣмъ огънь. Тъй че, който не иска да бѫде свързанъ съ дяволитѣ, трѣбва да бѫде милостивъ и съобразителенъ. Нека отсега нататъкъ започнемъ да прилагаме Христовото учение—не да се показваме на свѣта, че сме религиозни хора: нека нашата набожность да бѫде скрита въ насъ, а прѣдъ свѣта нека сме, както красивитѣ дами, който излѣзватъ съ покрито лице да не ги изгори слънцето или да не почернѣятъ отъ праха. Скрийте своята красота вѫтрѣ, не парадирайте съ нея отвънъ. Не разправяйте, колко сте добри, великодушни, готови за благотворителни дѣла, и че по три пѫти на день се молите, за да не станете посмѣшище на свѣта. И Христосъ казва: „Бѫдете въ свѣта умни като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ“. Свѣтскитѣ хора не сѫ глупави, а умни. По отношение на висшия животъ тѣ сѫ по-лоши, но по отношение на ума тѣ сѫ по-умни, ние сме глупави. Дайте имъ примѣръ за нѣкое добро дѣло, за да ви даватъ и тѣ отъ своя умъ. Сега казватъ, че трѣбва да бѫдемъ прямолинейни, не трѣбва да бѫдемъ щедри. Че какъ тогава ще оправимъ свѣта? Като ни погледне нѣкой накриво, ние се разгнѣвимъ; ами колко пѫти ние сме погледнали хората накриво — не си даваме смѣтка за това, Господъ не ни е създалъ съ криви очи, а съ прави. Религиозенъ животъ е именно това — да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме тѣхнитѣ погрѣшки и да търсимъ всѣка възможность да се сплотимъ духомъ. Сега, нека речемъ да приложимъ учението и да го проповѣдваме на другитѣ. Никакво одумване занапрѣдъ. Да се заречемъ прѣзъ цѣла една година да не одумваме. Направете си тевтеръ и кажете: „Днесъ, слава Богу, за никого не съмъ говорилъ“, турете бѣлѣжка 7; щомъ говорите, турете единица и дръжте прѣзъ цѣлата година смѣтка, колко седморки и колко единици ще си турите, до колко сте успѣли да се сдържате. Гледамъ често нѣкому трепери устата: „И азъ да кажа нѣщо“, „и азъ имамъ думата“, „и азъ зная нѣщо“: започва да говори, започватъ и други, и туку вижъ, че нѣкой стане прѣдметъ на одумване. Утрѣ пакъ ще започнатъ сѫщото нѣщо. Когато нѣкой момъкъ наближава да се жени, залюбватъ го много моми и всички го хвалятъ и се надпрѣварватъ, коя да му припише повече качества: „Баща му, майка му благородни, фамилията имъ много благородна“. Избере ли той вече нѣкоя за жена, всички, които сѫ го дотогава хвалили, започватъ: „Той е дивакъ, глупакъ, простакъ“. Когато и тѣ трѣбва да кажатъ: „Много добрѣ е направилъ, че е избралъ мома измежду насъ“, ние се радваме». Знаете ли вие, на какво прилича това? Азъ съмъ привеждалъ и други пѫть една случка за посрѣщането на единъ князъ въ единъ голѣмъ европейски градъ: отъ избранитѣ 12 най-красиви жени, които били поканени да гласуватъ, коя да поднесе букетъ на княза, всѣка пуснала бюлетина за себе си. Сега, и вие въ това движение гледате още не напълно подготвени, кой да даде букетъ на Христа — всѣки казва: „Азъ“. Не гласувайте за за себе си. И безъ да гласувате, Христосъ знае, кои заслужватъ. Това е Христовото учение: да бѫдемъ съобразителни, да не говоримъ за другитѣ това, което можемъ да знаемъ за тѣхъ. Окултиститѣ казватъ: „Ако искашъ да бѫдешъ силенъ, не говори за хората, защото въ момента, когато започнешъ да говоришъ, влизашъ въ свръзка съ неговия духъ и се заразявашъ съ лоши мисли“. По-добрѣ е да мислите добро за хората, отколкото лошо, защото, инакъ, себе си поврѣждате. Онзи, когото одумвате, психологически се ползува. Нали Господъ казва: „Като си богатъ, дай отъ своето; колко имашъ печалба? “ — „Десеть хиляди“. — „Дай половината“. Когато говоримъ добро за нѣкой човѣкъ, Господъ него хване и му рече: „Колко спечели? “ — „20“. — „Дай половината на оня, който мисли добро за тебе“. Когато говоримъ добро за другитѣ хора, ние печелимъ, а когато говоримъ лошо за хората, тѣ печелятъ. Такъвъ е законътъ. Ако съзнателно го правите тѣ да печелятъ, ще се радвамъ на туй ваше самоотричане. Но тогава пъкъ не се оплаквайте. Нали сте велики духове? Ако нѣкоя отъ вашитѣ сестри има нѣкой недѫгъ, молете се десеть пѫти да се оттърве тя отъ него, и тогава идете и ѝ кажете благо: „Въ тебе, сестро, има единъ порокъ, но да не ми се сърдишъ, дѣто ти казвамъ“. Тогава ще бѫдете благословена. Та, изпѫдете отъ васъ сега този дяволъ — одумването. Господъ рѣшилъ тая година дяволи да връзва. И никой да не се сърди, когато бѫде свързанъ. Ще го впрегнатъ на работа. Както на земледѣлеца му трѣбватъ волове, за да оре, така и дяволитѣ сѫ потрѣбни за работа. Или ние ще бѫдемъ впрегнати, или тѣ. За да ги впрегнете, трѣбва Духътъ да бѫде въ васъ, трѣбва да бѫдете силни и мощни, Азъ пакъ ще говоря върху този въпросъ за свободата на духа. Сега ще направя единъ малъкъ опитъ,да видя, колко сте използували днешната ми бесѣда. Религиозната свобода трѣбва да бѫде абсолютна: Богъ е Богъ на любовьта, на свободата. Тогава всѣкой отъ насъ ще намѣри своето мѣсто. И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши съ благодарность. Такъвъ трѣбва да бѫде животътъ на земята споредъ свободата на Духа, споредъ свободата, съ която се е отличавалъ и Сократъ. Той бѣше послѣденъ човѣкъ, но много царе се забравиха, а неговото име остана. Човѣкъ може да заема много високи длъжности и пакъ да не бѫде благороденъ. Духътъ изисква да бѫдемъ и като царе и като послѣдни хора еднакво свободни. То е учението на Христа, което проповѣдвамъ, - да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода и пакъ да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна — свобода навсѣкѫдѣ. (Бесѣда, държана на 23. августъ 1915 г.).

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СИЛА и ЖИВОТЪ БЕСѢДИ ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ (ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ) ВТОРА СЕРИЯ. VII. СТАРИ И НОВИ МѢХОВЕ. София — 1915 Стари и нови мѣхове. „И никой не налива ново вино въ мѣхове ветхи.... Но трѣбва да се налива новото вино въ мѣхове нови, и се завардятъ и двѣтѣ“. Ев. Лука, 5 37-38 Тази малка притча е класическа по изразъ и съдържание. Христосъ прави велико обобщение на идеитѣ: казва, че никой не бива да налива ново вино въ ветхи мѣхове, защото послѣднитѣ ще се разпукнатъ. Трѣбва ли да вземемъ казаното въ прѣкъ смисълъ? Не. То е вѣрно въ прѣносенъ смисълъ. Прави се аналогия на новото учение съ ново вино и на старитѣ хора съ стари мѣхове. Старото вино, като прѣкипѣло, може да стои въ старъ мѣхъ, но новото, понеже ферментира, ако се налѣе въ старъ мѣхъ, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъль, единъ великъ законъ: че за Божественитѣ идеи, които се влагатъ въ този свѣтъ, потрѣбни сѫ нови мѣхове, поеластични, да издържатъ напора на ферментацията, т. е. хора, които иматъ умъ и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умътъ е ангажиранъ съ стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне въ него; съ други думи, въ старитѣ форми не може да се очаква да се прояви сила за подвигъ. Младитѣ хора въ това отношение сѫ щедри; отъ 90-годишнитѣ хора трѣбва да искашъ 90 пѫти, докатъ дадатъ едно петаче, защото тѣ иматъ природенъ страхъ, чувствуватъ се слаби и недѫгави да разполагатъ съ своитѣ сили и срѣдства, както младитѣ. И затова Христосъ казва, че новото вино трѣбва да се налива въ нови мѣхове. Когато новото учение се влѣе въ свѣта, поражда реакция у старитѣ — тѣ мислятъ, че не е добро и че ще развали свѣта. При все това, нѣма баща, който иска да му се роди синъ съ стари идеи; всѣки мечтае, синъ му да бѫде съврѣмененъ, да възприеме мислитѣ и идеитѣ на вѣка. Виното само по себе си прѣдставлява сила. За да се даде потикъ на човѣшката еволюция, трѣбва сила; тази сила не е друго, а човѣшкиятъ духъ, взетъ въ широкъ смисълъ, сила разумна, която работи и гради съобразно съ Божественитѣ закони. Въ цѣлитѣ на Бога е всичко да расте и да се развива; Богъ не обича старитѣ мѣхове; Той ги туря въ долнитѣ изби, както правятъ винаритѣ; ще дойде врѣме, когато ще се намѣрятъ хора да пиятъ и отъ старото вино. Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то нѣма да ферментира у васъ, че ще останете сѫщитѣ човѣци, — това е невъзможно: то е сѫщото, като ваятельтъ да работи съ чукъ върху мряморъ, безъ да отчупи нѣкое парче. Много парчета ще отхвръкнатъ налѣво и надѣсно, и старитѣ хора трѣбва да стоятъ малко по-далечко, ако се боятъ да не ги удари нѣкое парче по главата. Не е виноватъ ваятельтъ, а старитѣ хора, ако не се отстранятъ. — „Азъ вая статуя за бѫдещето поколѣние“, казва той, „и всѣки трѣбва да се пази“. Може художникътъ да работи съ четка, може да работи съ лѫкъ, може да работи съ чукъ — зависи отъ начина, по който той работи; то не е важно, важното е, да-ли работи съгласно съ Божествения редъ на нѣщата. Когато при работата почне търканица, не трѣбва да викаме: „Насъ ни гръмна главата“: вѣчно спокойствие сѫществува на гробищата; който иска да върви напрѣдъ, който се стреми къмъ Бога, който иска да расте въ Божествения животъ, трѣбватъ му работа и борба. Въ този стремежъ седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цѣлото човѣчество. Онѣзи, които искатъ да почиватъ, да останатъ съ старитѣ разбирания на живота, не схващатъ активния животъ на новитѣ идеи, изразени чрѣзъ притчата за новото вино. Знаете ли колко врѣме е трѣбвало на лозовата пръчка да събере туй вино? И още, знаете ли неговата сила? Най-първо то е сладко, послѣ почва да рѣже и най-послѣ става силно дотолкова, че, ако прѣпиете отъ него, изгубвате нормалното си състояние. Та, който иска да възприеме новото учение, трѣбва да се освободи отъ старитѣ мѣхове. Ако нѣмате нови мѣхове, стойте надалече; ще дойдатъ други, нови хора, и въ тѣхъ ще се налѣе новото учение. И въ васъ може да се налѣе, но първо трѣбва да продадете старитѣ мѣхове — да се освободите отъ всички желания и пороци, който ви спъватъ въ възприемането на новото учение. Въ Индия има прочути змиеловци; които опитомяватъ и изпращатъ много екземпляри змии въ Европа. За това си служатъ съ каци, дѣто събиратъ змиитѣ отъ най-малки до най-голѣми, безопасни до много опасни, и тамъ ги опитомяватъ. Една вечерь, обаче, по непрѣдпазливость, като затваряли кацата, не могли да я затулятъ хубаво; прѣзъ нощьта всички змии се измъкнали изъ кацата и се овили около ловеца имъ; сутриньта той се събужда и, като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му костува животътъ; ималъ присѫтствието на духа да кротува. По едно врѣме идва слугата и се чуди, защо господарьтъ му още не излиза навънъ; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се овили около него; слугата, обаче, билъ много съобразителенъ: веднага отива, взема единъ голѣмъ котелъ съ сварено млѣко, и го поставя въ стаята; змиитѣ, щомъ подушили млѣкото, отвили се сами отъ господаря му и отишли къмъ млѣкото; индиецътъ станалъ и внимателно пакъ ги затворилъ въ кацата, като си казалъ: «Тази каца трѣбва хубаво да я затварямъ». И вие нѣкой пѫть ще се намѣрите въ положението на този змиеловецъ, и тогава ще ви трѣбва присѫствие на духа и млѣко, а това млѣко е разумниятъ животъ. Христосъ казва: „Не бива да туряте ново вино въ старъ мѣхъ“, защото ще ви разстрои. Ако нѣкой религиозенъ се разстрои, той е старъ мѣхъ, който не е могълъ да издържи новото вино — новото учение. Не може да се примирятъ двѣ идеи, които се сблъсватъ. Моисеевиятъ законъ казва: зѫбъ за зѫбъ, и око за око, но, споредъ Христовото учение, законътъ е тъкмо обратенъ — да любимъ враговетѣ си; ако ни ударятъ отъ едната страна, да обърнемъ и другата. Това ново учение какъ ще примирите съ старото, ако и него задържите? Моисеевиятъ законъ е за старъ мѣхъ, Христовото учение иска новъ мѣхъ. Споредъ Моисеевия законъ, понеже старитѣ хора не съ способни да се борятъ съ новото, искатъ да хванатъ противника и да му извадятъ очитѣ, да не може да ги вижда и намѣри, а Христовото учение казва: вашитѣ противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезорѫжите и дори да ги накарате да ви служатъ. Сега, нека дойдемъ до вѫтрѣшния психологически смисълъ, на Христовитѣ думи. Никога не трѣбва да мислимъ въ живота, че сме разбрали напълно истината и че вече нѣма какво да учимъ: ще бѫдемъ такива стари мѣхове, които сѫ спрѣли своето развитие на земята. „Учени сме“. Ама въ какво седи вашата ученость? — „Чели сме много писатели“. Що отъ това? Трѣбва да вникнемъ въ онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсимъ. И другъ пѫть съмъ обяснявалъ думата „ШТАСТИЕ“: тази дума отъ кои букви се състои? Буквата Ш — три рѣзки, обърнати нагорѣ, прѣдставятъ човѣшката рѫка, която работи. Т-то показва директива или сила, съ която се тика работата. Слѣдъ тия двѣ букви идва А, то е човѣшкиятъ носъ — трѣбва не само работа, но и умъ, да знае какъ да работи. Като вземете буквата С, тя прѣдставя човѣшкото сърце, а като я обърнете нагорѣ, ще стане лодка — това, което се припечелва, ще се складира. При буквата И има едно слизане и възкачване — отгорѣ надолу и обратно; тия два ѫгъла, като ги турите единъ до другъ, образуватъ диаметритѣ на крѫга — колелото, което движи колата напрѣдъ. Е-то показва центъра, за който трѣбва да се държите. И, слѣдователно, вамъ трѣбватъ: рѫка, сила, умъ, сърце и цѣль нагорѣ. Ще приведа единъ анекдотъ изъ българския животъ. У насъ вѣрватъ, че треската, когато идва, е жива. Единъ овчарь се спрѣлъ на единъ мостъ и слушалъ какво си говорятъ двѣ трески. Едната отъ тѣхъ казала, че ще иде да хване оня овчарь тамъ въ планината. Втората запитала какъ ще го хване, а другата ѝ отговорила: «Ще влѣза въ първата лъжица на млѣкото, което той ще глътне прѣзъ пролѣтьта». Овчарьтъ, като чулъ, че става дума зарадъ него, намислилъ да вземе прѣдпазителни мѣрки. Прѣзъ тоя день му умрѣла една овца; той я одира и направя отъ кожата ѝ мѣхъ. Като дошло опрѣдѣленото врѣме да го хване треската, първата лъжица съ млѣкото, въ която влѣзла треската, той я турилъ вѫтрѣ въ мѣха и го завързалъ. Тогава треската надула мѣха и всѣки день по обѣдъ все го тресѣла. На есеньта овчарьтъ отвързалъ мѣха и пусналъ треската да си иде. Пакъ се събрали двѣтѣ сестри подъ моста, и едната запитала другата: «Имахъ нещастието да влѣза въ празния овчи мѣхъ!» И вие, ако искате да си служите съ старитѣ мѣхове, ще приличате на тази треска и, като ви пуснать, ще кажете; „Научихме се какъ да тресемъ мѣховетѣ“. Такива хора азъ виждамъ постоянно и, като ги пуснатъ въ живота, казватъ: „Научихме се какъ да тресемъ мѣховетѣ“. Такива сѫ съврѣменнитѣ догматици, които само мѣхове тресатъ. „Тѣсно ни е“, казватъ. Не, широко имъ е, но храна нѣма до тѣхъ. Въ народното вѣрване, за което тукущо ви говорихъ, има цѣла философия — трѣбва да се вразуми кадията, защото неправилно рѣшава сѫдбата, да дойде нова сѫдба на свѣта. Трѣбва да се вложи въ нашитѣ дѣца новото вино, защото то е сила. Майкитѣ, които искатъ да иматъ добри дѣца, трѣбва да сѫ проникнати отъ нови идеи, Ако сте съ стари, не ви прѣпорѫчвамъ раждане. Какво ще родите? Негодници за живота, каквито има съ хиляди. Свещеното Писание казва: „Плодете се и множете се“; не казва да раждате недоносчета, а хора по образъ и подобие на Бога. То е новото учение, което Христосъ проповѣдва и което, ако се разбере, ще поправи свѣта. И лозата и соковетѣ сѫ въ насъ; когато единъ день нашето лозе даде грозде, соковетѣ на гроздето ще почнатъ да ферментиратъ. То е неумолимъ законъ въ свѣта, и онзи, който мисли да живѣе, безъ да ферментира, не разбира живота. Христосъ на друго мѣсто казва: „Който иска да Ме послѣдва, да вземе кръста си“; новото вино — то е кръстътъ. Кръстътъ е сила за оня, който разбира. Въ свѣта има разни кръстове, и хората се оплакватъ отъ тѣхъ; но Павелъ ето що казва за кръста: „Азъ ще се похваля съ кръста Христовъ“. Оплаквате се отъ вашитѣ страдания и казвате, че сѫ необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплакалъ отъ тежината на своя кръстъ, и ето какво станало съ него. Господь рекълъ: „Вземете му го“ и го въвелъ въ една голѣма зала и му рекълъ: „Въ тази зала има голѣми и малки, златни, сребърни, желѣзни и каменни кръстове, избери си единъ; човѣкътъ, като избиралъ, намѣрилъ единъ малъкъ кръстъ и рекълъ: „Туй кръстче искамъ“ — „Ами че това е кръстътъ, който ти носѣше досега; този кръстъ бѣхъ ти далъ“, рекълъ Господь. Често ние прѣувеличаваме нашитѣ страдания и искаме да измѣнимъ своята сѫдба; не може да я измѣнимъ, да изхвърлимъ товара, който трѣбва да носимъ. Вие казвате: „Като си поуредя работитѣ, азъ и жена ми, па и дѣцата ми, ще тръгнемъ въ новия пѫть, и тогава новото вино ще ферментира“. Ако мислите да уредите житейскитѣ си работи и тогава да послѣдвате Господа, вие се лъжете. Възпитанието е процесъ, който трѣбва да върви едноврѣменно за всички — бащата, майката и дѣцата: когато бащата и майката се възпитатъ, ще се възпитатъ и дѣцата. Ще приведа другъ примѣръ. Разправятъ за Американския проповѣдникъ Муди, че, когато проповѣдвалъ, едно дѣте, което го слушало, попитало баща си: „Татко, защо не пѣешъ“? —„Азъ съмъ утвърденъ въ вѣрата, вие трѣбва да пѣете. Тия работи сѫ за васъ, ние старитѣ сме слушали, слушали“, отговорилъ той. И дѣтето си казва; „Много добрѣ, че имамъ баща утвърденъ“. Единъ день бащата впрѣгва малъкъ кабриолетъ съ конь и тръгва на пѫть, но по едно врѣме къмъ върха коньтъ спира, тогава дѣтето казва: „Татко, коньтъ се утвърди“. Щомъ спремъ, ние сме се утвърдили, ние сме старъ мѣхъ, въ който новото вино не може да ферментира. А се готвимъ за Небето, мислимъ да влѣземъ въ рая да заживѣемъ ангелски животъ, да разберемъ Божиитѣ истини. Какъ ще ги разберемъ, когато живѣемъ въ тѣзи изби? Затова Христосъ се обръща и казва: „Трѣбватъ нови мѣхове“. Старитѣ човѣци сѫ стари мѣхове, а младитѣ човѣци сѫ нови мѣхове; старитѣ човѣци нищо не ги смущава; но младитѣ казватъ на старитѣ: „Чакайте и въ васъ да налѣемъ отъ новото вино“. На старитѣ не трѣбва да се дава ново вино: старитѣ сѫ привършили своята еволюция. Новото вино трѣбва да мине въ артериитѣ и венитѣ на новитѣ човѣци. Въ насъ има борба, има оплаквания, защото старото съ новото вино се борятъ. Христосъ иска да каже: не влагайте новото вино въ себе си, ако не сте готови, затова казва: „Очистете се по-напрѣдъ“: Всѣко учение и всѣка философия може да ни ползува, когато сме чисти. Пластичность въ прогреса, подемъ духовенъ — това разбира новото учение. Ако можемъ да погледнемъ, отъ окултно гледище, въ съзнанието на стария човѣкъ, ще видимъ свѣщь, която мъжделѣе; ако погледнемъ новия човѣкъ; ще видимъ, че неговата свѣщь свѣти ярко. Можемъ да уподобимъ стария човѣкъ на земя, която се освѣтлява отъ мѣсечината, а младия — на земя, която се освѣтлява отъ слънцето. За душевното развитие е необходимо ново вино. Да се попитаме, дали го имаме? Онзи, който е пилъ старо вино и не е вкусвалъ сладко, казва: „Старото е по-хубаво“; но виното, щомъ ферментира и се уталожи, стане старо, по-нататъкъ не може да ферментира; то може само да упоява хората, да ги поразвесели малко, но да ги накара да работятъ, да прогресиратъ — никога. Ако сме нещастни, то е защото нашиятъ животъ ферментира, виното се прѣвръща въ кисело или рѣзнякъ, не е вече сладко. Наблюдавалъ съмъ българитѣ, когато излизатъ отъ черква и отиватъ въ кръчмата да пиятъ, първо се събератъ двама по двама: «Дайте една половница отъ старото вино — наздраве!» пиятъ по 1 — 2 чашки; послѣ се събератъ трима - четирма продължаватъ да пиятъ, и разговорътъ става по-оживенъ, цѣлата кръчма почне да говори; по едно врѣме се вдига шумъ, и, като видишъ, започнали нѣкого да биятъ. Защо го биятъ? Не си е сградилъ на нивата плетъ — въ кръчмата трѣбва да го набиятъ, за да си сгради плетъ! Това не е само въ кръчмата: посѣтете борситѣ, дѣто ставатъ търговски операции, ще кажете, че всички хора тамъ сѫ луди. Даже една жена, която посѣтила борсата, казала на мѫжа си: «Защо ме доведе въ тази лудница, азъ искамъ да ме заведешъ при благородни хора — въ борсата». Щомъ почнатъ да се каратъ и дѣлятъ въ кѫщи, виното е почнало да ферментира — като не могатъ да създадатъ ново нѣщо, искатъ да обсебятъ чуждото; сѫщо както майка, която не може да ражда, взема чуждо дѣте. Прочее, за новото вино, което ще ни даде новъ животъ, което ще ни научи какъ да живѣемъ и работимъ, какъ да създаваме силни отношения между насъ, нужни сѫ нови мѣхове. Това е Христовото учение. Казватъ, че то не било приложимо. Приложимо е. Я спрете се на день по петь минути и мислете върху него. Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на день по петь минути, да помислювате върху новото вино, ще видите какви резултати ще има. Спрете се петь минути и мислете за Бога, за добритѣ хора на земята, които безспирно работятъ; за добритѣ майки, които отгледватъ съ търпѣние своитѣ дѣца; за добритѣ бащи, които се грижатъ за сѣмействата си — ще видите какъвъ процесъ ще произведе това ново вино. Жената казва: „Омѫжихъ се, но мѫжъ ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете старъ мѣхъ? Знаете ли, че съ това приличате на онзи, който въ турско врѣме открадналъ магарето и казалъ на сѫдията: „Азъ бѣхъ на крушата и паднахъ на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Менѣ ми трѣбва ново вино“ и въ идеитѣ, и въ сърцето, и въ свѣта. Станалъ 60—80 годишенъ, ще се жени и дѣца ще има! Разбирамъ, има изключения, както Авраамъ роди на стари години; ама той бѣше съ нови идеи, не бѣше остарѣлъ; сегашнитѣ на 40 години остарѣватъ — „да сѫ живи дѣцата ни, свърши се съ насъ! “ Ти си тогава старъ мѣхъ, трѣбва да те турнатъ въ избата; ти си лѣнивецъ, който не иска да разбере волята Божия. Трѣбва да кажешъ: „Господи, разбрахъ Те, сега искамъ да работя за Тебе“, както работи единъ юноша. Долу вашата старость, турете вашитѣ стари мѣхове на страна, махнете ги на далечъ! Хора съ стари мѣхове и старо вино не сѫ за Царството Божие. Не искамъ тѣ да излѣятъ старото си вино, но искамъ новото да турятъ въ нови мѣхове. Когато схванатъ тази Божествена мисъль, тя ще ги подигне съ своята сила. Чудятъ се какъ да възпитатъ хората. Методътъ е много лесенъ. Когато лодка въ морето се пробие, поставятъ въ дупката запушалка; ако не турятъ запушалка, лодката потъва. Вижте вашата лодка, дали не е пробита, запушете я, тогава ще бѫдете въ безопасность. Нѣкой день сте недоволни — имате дупка въ лодката, пукнатъ ви е мѣхътъ; нищо добро не ви очаква, ако не запушите дупката. Има моменти, когато човѣкъ трѣбва да бѫде строго послушенъ, както онова дѣте на единъ машинистъ, чиято кѫща била до желѣзницата: дѣтето си играло, и когато експресътъ наближилъ, извикали му отдалече: „Лѣгай!“, дѣтето послушало, легнало и така се спасило. Нѣкой пѫть ви казватъ: „Лѣгай!“ — „Ама защо“? — Лѣгай, не питай защо — когато мине експресътъ, ще видишъ защо. Има моменти опасни, когато трѣбва да колѣничимъ, и, като мине опасностъта, да благодаримъ на Богу. Ама нѣкой казва: „Не искамъ да се приспособя къмъ условията, не искамъ да бѫда еластиченъ“. Ще се приспособишъ. Дъждътъ нѣма да съобразява, да-ли си облѣченъ или не; слънцето сѫщо — да-ли можешъ да понесешъ неговата свѣтлина, а трѣбва ти да се приспособишъ къмъ всички промѣни, да си готовъ да ги понесешъ. Дъждътъ и слънцето много добрѣ си вършатъ работата. Нека слънцето грѣе, нека се вълнува морето, нека се пукнатъ старитѣ мѣхове — това да не ви смущава, защото Господь е рѣшилъ да пръсне старитѣ мѣхове и да налѣе новото вино въ нови мѣхове. Ако хора съ стари идеи и мисли искатъ да живѣятъ при новитѣ условия, горко се лъжатъ. Такава е сѫдбата, такъвъ е Божествениятъ законъ. Господь иска да се подмладите, да се прѣродите. „Какъ ще се прѣродимъ“, питатъ нѣкои. Ще се прѣродите, ще се образува форма нова, въ която ще вложите вашия животъ, форма реална, не мечта. Ако бихте разбирали закона, подъ който сега живѣете, можехте да се подмладите. Какъ може да бѫде това? Когато научите закона, ще се обновите вѫтрѣшно въ душата си. Когато говоримъ за възкресение, разбирамъ ония форми, съ които Господь работи въ насъ. Трѣбва да приготвимъ новитѣ мѣхове; тогава ще каже Господь: „Донесете ги, за да туримъ въ тѣхъ ново вино“. Питатъ нѣкои: „Какво прави Господь сега съ свѣта?“ Нови мѣхове приготвува, ново вино твори. И затуй казва Христосъ; „Отецъ Мой, работи и Азъ работя за васъ“. И ние трѣбва да бѫдемъ готови не да развалимъ тия мѣхове, защото много лесно нѣщо е да се развали умътъ и сърцето на човѣка, но много мѫчно е да се поправи. Нека види Господь, че сте заработили. Вие се питате, защо този животъ е такъвъ. Въ очитѣ на мнозина виждамъ, че сѫ упоени отъ старо вино, махмурлии сѫ, прѣпили сѫ. Трѣбва да изтрѣзнѣятъ, трѣбва радость да пълни сърцата ви, защото този свѣтъ е създаденъ за васъ, съ всички условия за развитието ви. „Ама война, нещастия“. Ничего! както казватъ руситѣ. — „Ама се губи свѣтъ“. — Ничего! нищо не се губи. Ще се разрушатъ, може-би, хиляди кѫщи, стари мѣхове, но ще се създадатъ нови. Сега Господь влива новото вино въ нови мѣхове. Само опияненитѣ се биятъ; мѫже и жени, ако се биятъ опиянени сѫ. Дѣто има ново вино, има музика, пѣние, спогаждане. Това е Христовото учение. Четете Евангелието и вложете въ себе си това учение, мислете по петь минути на день за вѣчния животъ, за Бога, за добритѣ хора, за добритѣ майки и бащи, за добритѣ приятели; мислете за нѣщо благородно, и то ще ви подигне. Тогава ще разберете по-дълбокитѣ работи. О, какви работи има да учите! Но прѣдварително трѣбва да се приготвѣте за туй разбиране. „Какъвъ ще бѫде бѫдниятъ животъ? “ — Отличенъ — туй което не сте видѣли, чували и сънували. Какъ ще види човѣкъ хубоститѣ на свѣта, когато спи? Вашитѣ спящи души трѣбва да се пробудятъ; трѣбва да турите котела съ млѣкото; за да приберете злинитѣ. Бѫдете носители на новото вино, на новото учение; проповѣдвайте радость, веселие въ свѣта и, когато страдате кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия законъ. Често казваме, че условията създаватъ живота. Но и човѣкъ създава условията. Разправялъ съмъ ви вече за единъ английски лордъ, който тръгналъ съ своята дъщеря и своя слуга на пѫтешествие, и за станалото съ тѣхъ корабокрушение. Та въ свѣта можете да бѫдете и господарь и слуга. Имате знание, какъ да приложите Божественитѣ закони — ще сте господарь; не знаете какъ да ги приложите — вие сте слуга. Който иска да господарува, трѣбва да се проникне отъ новото учение: то носи разгадката на живота. Този лордъ, ако не бѣше попадналъ на пустия островъ, не щѣше да знае какъ да култивира живота; тамъ той е научилъ това изкуство. Въ живота може да изпаднемъ въ нещастие, нѣкой да ни стане господарь; нека се научимъ да слугуваме, и Господь ще ни изведе изъ пустия островъ. Благодарете на Провидѣнието, че сте попаднали на острова да се научите какъ да обработвате житото, т. е. живота. Досега не сте научили какъ да култивирате ума и сърцето си и вслѣдствие на това има гладъ и недоволство въ васъ. Ядете по 4 — 5 пѫти, затлъстявате и пъшкате, такова затлъстяване има и въ ума ви. А тази тлъстина трѣбва да се прѣобърне на енергия. Забѣлѣзали сте, че хора които работятъ усилено умствено, които се подвизаватъ духовно, никога не затлъстѣватъ. Наберете ли мась, турете я въ автомобила на духовния животъ и вървете, къмъ реализиране на благородни ваши мечти. Тамъ е вашето благо. (Бесѣда, държана на 12. юлий 1915 г.)

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СИЛА и ЖИВОТЪ БЕСѢДИ ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ (ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ) ВТОРА СЕРИЯ. VI. СЛОВЕСНОТО МЛѢКО. София — 1915 Словесното млѣко. „Пожелайте, като новородени младенци чистото словесно млѣко, съ него да порастете; понеже вкусихте, „че Господь е благъ“: при Когото идвайте, като при камъкъ живъ, отъ человѣцитѣ отхвьрленъ, а отъ Бога избранъ и драгоцѣненъ“. 1. Петрово послание, 2: 2—4. Въ една заповѣдь на Моисеевия законъ се казва: «Не пожелай», а въ това послание на Петра се казва: «Пожелай». Кой отъ двамата е правъ? И двамата сѫ прави отъ свое становище. Обаче, ако Моисей бѫде на мѣстото на Петра, ще бѫде кривъ, и Петъръ, ако бѫде на мѣстото на Моисея, сѫщо ще бѫде кривъ. Моисей казва да не пожелаешъ — какво? — власть, богатство, жена, а Петъръ казва пожелай — какво? — словесно млѣко. Защо? Защото то е необходимо за духовното растене. Първото нѣщо, което потърсва дѣтето, когато излѣзе изъ утробата на майка си, е цицката млѣко, защото, като сучи, расте и се развива. И Петъръ казва сѫщото — да намѣримъ цицката, която ще ни нахрани духовно, защото, ако не я намѣримъ, по сѫщия законъ, както дѣтето, не можемъ да живѣемъ. Подиръ 3-4 години, когато дѣтето порасте малко, изникватъ му зѫби, което ще рече, че неговиятъ организъмъ се пригажда вече за твърда храна. Сѫщото е и въ духовния животъ: не бива да се възприематъ още отначалото твърди учения, които може да причинятъ смърть. Пита се: дали всички, който живѣятъ на земята, сѫ смукнали това словесно млѣко? Не всички, и затова умиратъ. Майката трѣбва не само да роди дѣтето и да има млѣко, но туй млѣко трѣбва да бѫде и непокварено. Колко майки сѫ отровили своитѣ дѣца съ лошото си млѣко! Ако майката се гнѣви по нѣколко пѫти на день, подиръ нѣколко дена ще отрови съ млѣкото си дѣтето. Сѫщо и свещеницитѣ, които по отношение на паството си сѫ на мѣстото на майкитѣ, когато проповѣдватъ, и учителитѣ, когато прѣподаватъ, ако се смущаватъ и тревожатъ, тровятъ своитѣ пасоми и питомци. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ едно голѣмо невѣжество: тѣ много нѣща знаятъ — отъ геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небеснитѣ тѣла, какъ е създалъ Богъ човѣка, какъ послѣдниятъ се е развилъ, но сѫщественото знание, необходимото словесно млѣко, тѣ нѣматъ. И знаете ли на какво приличатъ тѣ? Има анекдотъ за единъ турски мѫдрецъ, който разправялъ, че знаялъ всичко, каквото ставало на Небето — въ колко часа ставалъ Господь, какво правѣлъ, какво правѣли ангелитѣ. Като разправялъ единъ день това на султана, послѣдниятъ повикалъ още единъ, като него, философъ и като искалъ да ги изобличи, че има нѣща, които не знаятъ, рекълъ имъ: «Желая да се поразходимъ съ моя параходъ насамѣ и да си поприказваме приятелски». Тръгнали. Като се разговаряли, сложили имъ тепсия съ хлѣбъ и млѣко; султанътъ рекълъ на съпѫтницитѣ си да дробятъ залъци въ млѣкото; като надробили хлѣба, той разбъркалъ залъцитѣ и рекълъ: «Всѣки да изяде своитѣ залъци». — «Отдѣ да знаемъ кои чии сѫ?» възразили философитѣ. — «Ами, като не знаете залъцитѣ, които вие сами дробите, какъ ще знаете какво става на Небето?». Петъръ въ цитиранитѣ стихове по-нататъкъ отправя слушателитѣ си къмъ живия камъкъ. Ние знаемъ, че има само мъртви камъни, отъ които правятъ кѫщи; ала, както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата «камъкъ» на духовенъ езикъ, ще намѣрите, че има друго значение. Подъ думата «камъкъ» въ духовенъ смисълъ се разбира завършенъ характеръ, въ който всички сили сѫ уравновѣсени, процесътъ на развитието върви хармонично, Мозъкътъ, дробоветѣ, стомахътъ, нервната система сѫ въ редъ и функциониратъ добрѣ. Ето защо и Христосъ казва: «Бѫдете камъкъ, който може да расте и се развива», и на друго мѣсто: «Трѣбва да съградишъ домъ Божественъ» — подразбира — отъ такъвъ камъкъ. Но да дойда пакъ на думитѣ «словесно млѣко». Нѣкои често казватъ: «Искаме да бѫдемъ духовни». Какво подразбиратъ тѣ подъ това — дали да се затворятъ въ себе си, да бѫдатъ спокойни и да мислятъ и съзърцаватъ? Това не ги прави духовни. Да бѫдешъ духовенъ ще рече: да бѫдешъ въ съприкосновение съ окрѫжаващитѣ условия, съ срѣдата, съ почвата, върху която живѣешъ, и едноврѣменно да знаешъ правилно да реагирашъ на тази почва, срѣда и условия — елементъ, които създаватъ живота. Най-високото положение, което може да заеме човѣкъ, то е, когато умътъ, сърцето, душата — всички тия сили — защото тѣ сѫ сили — сѫ на своята висота, въ максималното си развитие. Камъкътъ, въ своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но, опече ли се въ варница, той служи за бѣлосване. И Господъ, когато иска да бѣлоса Своя домъ, опича камъка, туря малко вода и, като се образува реакция, замазва го съ бѣлота, наричана духовно — чистота и доброта въ живота. Додатъ ли страдания, това ще рече: васъ сѫ ви пуснали въ пещьта, да се прѣвърнете въ необходимата духовна варь. Има нѣкои твърди камъни, които, и слѣдъ като ги турятъ въ пещь, не се опичатъ; тѣхъ считатъ съвсѣмъ безполезни, взематъ ги и ги изхвърлятъ на пѫтя. Сега, когато Петъръ казва «пожелай», иска да изрази този вѫтрѣшенъ процесъ на опичане, да се образуватъ въ ума ония висши форми, които чрѣзъ процеса на разрѣдяването ще могатъ да минатъ отъ единъ въ другъ свѣтъ. Имате двѣ мисли въ ума си, които ви безпокоятъ, вземете едната, не я жалете, ами я турете въ варницата, турете отдолу дърва и я опечете. И, като опечете така всѣка мисъль отъ хилядитѣ, които налитатъ върху васъ, ще бѫде сѫщо като да изпечете нѣколко хиляди килограма варь и да я продадете. Съ туй, освѣнъ дѣто ще се оттървете отъ единъ голѣмъ багажъ, който ви тежи, но ще имате и голѣма печалба. Туй, което става въ физическия свѣтъ, става, по аналогия, и въ духовния свѣтъ: всѣки процесъ на физическото поле едноврѣменно е процесъ и на Небето и обратното. Ако разберете правилно това нѣщо, ще знаете, че, когато страдате на земята, на Небето се радватъ; защото, когато ви пекатъ въ варницата, вие, като не разбирате дълбокитѣ причини, казвате: «Изгорѣ ни животътъ!», а на Небето викатъ; «Колко се радваме, че този камъкъ ще се прѣвърне на варь!» Когато си мислите: «Тѣзи ангели горѣ нѣматъ никакво състрадание къмъ насъ», тѣ отговарятъ: «Имаме, имаме; ние виждаме, че и вие, като насъ, ставате бѣли и чисти». Та, трѣбва да желаемъ не ония нѣща, който сгѫстяватъ и втвърдяватъ, а ония, който разширяватъ нашитѣ души, умъ, сили и способности. Но ще зададете въпросъ: «Какъ можемъ да приложимъ това на практика въ живота? Азъ имамъ немирни ученици, непослушни дѣца, какъ ще може да имъ въздѣйствувамъ?» Или: «Азъ съмъ свещеникъ, имамъ хора невъзпитани и невѣрующи, които не могатъ да разбератъ философията на живота». Или: «Търговецъ съмъ, моитѣ съдружници и мющерии искатъ да ме ограбятъ». Всички се оплаквате — защо? — Защото вашето вѫже е тънко и слабо, а искате да вдигнете товаръ отъ 100 кгр.; разбира се, че тогава вѫжето ще се скѫса, и товарътъ ще падне. Какъ може да се живѣе въ Стария Завѣтъ, а да се прилага Петровото учение? Приятели сте на Моисея, а искате едноврѣменно да бѫдете приятели и на Христа. Който е приятель на Моисея, не е такъвъ на Христа. Моисей казва: «Не пожелай», но по-нататъкъ не казва какво трѣбва да се прави. Той казва на едно мѣсто: «Да възлюбишъ Господа»; ама какъ ще Го възлюбя, когато не съмъ Го видѣлъ? На друго мѣсто казва: «Да обичашъ своя народъ», а за другитѣ народи друго говори. Говоря за Моисеевия законъ въ широкъ смисълъ. Разбира се, когато Моисей е полагалъ своя законъ, условията сѫ били други. Неговиятъ законъ е билъ подготвяне на човѣчеството за Христовото учение. Моисеевиятъ законъ е първото полукълбо на земята, Христовото учение — другото; може да живѣете въ него, когато се освѣтлява отъ слънцето; но, когато то е извънъ слънчевитѣ лѫчи, не може да живѣете. И въ съврѣменния общественъ животъ нашитѣ пожелания произлизатъ отъ приложението на този Моисеевъ законъ. Хората искатъ да сѫ богати, да сѫ учени, но, понеже, като възприематъ този законъ, нѣматъ възможность всички да сѫ богати и учени, ето стълкновението. На физическото поле нѣма условия, всички хора да бѫдатъ богати и учени; но добри — всички могатъ да бѫдатъ. Пожелайте добродѣтельта, която не принадлежи на физическия свѣтъ. Въ Индия има хора, които разбиратъ и прилагатъ този законъ дори спрѣмо животнитѣ. Едно животно, колкото свирѣпо и да бѫде, ако можете да влѣзете въ контактъ съ него, то ще ви възлюби и ще ви стане прѣданъ приятель, ще изчезне отъ него прѣдразположението да ви пакости и, щомъ му заповѣдате, то е готово да изпълни вашето желание. И когато Христосъ е казвалъ: «Възлюби врага си», Той е разбиралъ този законъ. Та, първото нѣщо, което християнството прѣпорѫчва за прѣчистване на човѣка, е страданието. Трѣбва твърдитѣ камъни да минатъ прѣзъ варницата за да могатъ да бѣлосватъ; суровиятъ хлѣбъ трѣбва да се опече, за да може да се яде; сѫщото е и съ човѣка — вие може да влѣзете въ Небето само като опеченъ хлѣбъ; само тогава ще ви сложатъ на трапезата и ще ви разчупятъ. Защо Господь ви е далъ умъ, сърце, защо ви е далъ очи, уши, езикъ — трѣбва да размислите защо сѫ тѣ прѣдназначени. Азъ нахвърлямъ тия въпроси и ви оставямъ вие да размислите върху тѣхъ. Казвате: «Искамъ да служа на Бога», но не разбирате какъ да служите. Зная хора, които ужъ разбиратъ окултнитѣ закони, но не могатъ да служатъ на Бога. Като ги знаятъ, тѣ трѣбва да умѣятъ и да ги прилагатъ поне за своето собствено развитие. Нѣкои искатъ да имъ кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но, първо, азъ искамъ да туримъ основа здрава и върху нея да градимъ, та всѣки камъкъ, който поставяме, да бѫде хубаво издѣланъ и на мѣсто турнатъ — на ѫгъла. Прѣдстои ни велика задача — да оправимъ този свѣтъ. Азъ виждамъ, че туй здание, върху което е съграденъ сега животътъ, се събаря, и че единъ день Господь ще ни повика да градимъ ново. Но ще знаемъ ли да го градимъ, когато ни повика, — ето въпросътъ. За да бѫдемъ готови, ние отсега трѣбва да се нахранимъ отъ онова млѣко, за което ви говорихъ. Да бѫдемъ така готови, щото единъ день, когато ни даде Богъ нова дреха, да не я оцапаме. Едни гарджета поискали майка имъ да ги прѣмѣсти въ друго гнѣздо; тя ги попитала: «Ами ще вземете ли съ васъ и оцапанитѣ си задници?» — «И тѣхъ ще вземемъ» — «Не може: ще оцапате и другото гнѣздо». Нѣкои несмислени жени казватъ: «Защо Господь ме е направилъ жена?» Ето защо: като жена изучавате едно изкуство, което като мѫжъ не бихте изучили — изкуството да приготвите млѣкото, съ което трѣбва да отхраните дѣцата си. Вие сте чисто и просто гувернантки на Господа, които отглеждатъ неговитѣ дѣца; ако не изпълните майчината си длъжность, Господь ще ви попита: «Защо ви поставихъ на тая важна длъжность? Не трѣбваше такова млѣко да давате на дѣцата си». — «Ама дадохме вече». — «Още еднъжъ да не давате; инакъ, ще ви уволня». — «Ама искамъ мѫжъ да стана». — «Нѣма да станешъ мѫжъ; ако продължавашъ да искашъ нѣща, които не заслужвашъ, ако си все така упорита, втория пѫть говедо ще станешъ». Философията на съврѣменнитѣ християни не почива на здрава основа. Всѣки сектантъ твърди и проповѣдва: «Това, което проповѣдвамъ, е истинско християнско учение, онова не е»; но никой не може да опрѣдѣли точно, кое е истинското християнско учение. Казваме, че сме вѣнецъ на създанието на свѣта. Да не лъжемъ и себе си и Бога: ние не сме вѣнецъ; вѣнецъ сѫ само ония, които сѫ завършили своето развитие; ние, които още крякаме въ блатото, не сме друго, освѣнъ жаби; ние, които искаме пари и кѫщи, които сме готови да продадемъ и Господа за тѣхъ, не сме вѣнецъ на създанието, а вѣнецъ на падането, на ада. Ние сме прѣдъ една дилема, трѣбва да се попитаме: можемъ ли да вървимъ дълго врѣме по този пѫть? Не можемъ да мръднемъ по-нататъкъ: съврѣменното човѣчество е достигнало оня прѣдѣлъ, дѣто, ако направи още крачка, всичко изгубва. Но една крачка въ обратна посока, една крачка напрѣдъ, една крачка нагорѣ — и неговото бѫдеще е велико. Та ние вече трѣбва да се замислимъ кѫдѣ отиваме и да се отречемъ отъ прѣходното, което ни води къмъ падане. Христосъ казва: «Който обича майка си и баща си, трѣбва да се отрече отъ тѣхъ и да Ме послѣдва». И човѣкъ трѣбва вече да каже: «Не искамъ повече досегашното млѣко; по-добрѣ да мра безъ млѣко, отколкото съ такова млѣко, защото смърть безъ млѣко е по-добра, отколкото съ покварено млѣко». Трѣбва да се откажемъ отъ всички мамливи нѣща, който покварятъ нашитѣ мисли, и желания, който тровятъ нашия животъ, и да потърсимъ и намѣримъ Божествената Истина. Намѣрението ми не е да ви плаша, а да ви свърна да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте какъ изглежда вашето лице, каква краска има то; ако е много червено, показва, че е възбудено, че тѣлото е въ нездраво състояние; ако е много блѣдо, показва апатия къмъ живота; и едното и другото не е християнско. А ако употрѣбите Христовата храна, за която говори апостолъ Петъръ, ще имате добро разположение, радость, веселие, подемъ на вашия духъ, смѣлость и рѣшителность въ борбата; ако бѫдете наситени отъ това живо млѣко, никакви микроби не могатъ вече се загнѣзди въ васъ. Ако имахъ сега малко по-свободно врѣме, щѣхъ да дамъ описание, какъвъ трѣбва да бѫде християнинътъ въ пълния смисълъ на думата. Вие имате извѣстни стремежи искате да бѫдете добри, обичате, но не можете — защо? — защото не знаете какъ да постѫпите. Единъ лѣкарь билъ повиканъ отъ една богата мома, болна отъ скука; първото нѣщо, което ѝ прѣпорѫчалъ, било упражнение. — «Какъ, да се упражнявамъ!» — «Ако не се упражнявашъ, бѣдствувашъ да погинешъ». — «Тогава, ще се упражнявамъ; моля, дайте наставленията си» Той дава наставленията, и тя почва да се упражнява, и скуката ѝ минала. Вие седите често съ рѫцѣ скръстени или въртите палцитѣ въ една посока, послѣ въ друга: въртѣнето на палцитѣ трѣбва вече да прѣстане и да почнете да се упражнявате — да работите; тогава Господь ще ви благослови. Въ това отношение трѣбва да работятъ женитѣ, защото Господь тѣмъ прѣдаде ключа отъ рая — тѣ държатъ ключа на Царството Божие. Петъръ е женско име. Само че женитѣ сѫ малко по-слабохарактерни и скоро се отказватъ отъ служба. Обича нѣкоя единъ мѫжъ, ама, като види другъ, казва; «За този ще се омѫжа»; «ако не се омѫжа за него, за мене животъ нѣма»; ала като се минатъ 2—3 години, прѣжалва и него и е готова и за другъ да се омѫжи. Господь вече казва на женитѣ: «Вие, които държите ключа на Царството Божие, ако не слѣдвате Моитѣ заповѣди, ще ви изпѫдя, да поплачете отвънъ, да се разкаете и изхвърлите всички ваши грѣхове». Когато не слѣдваме заповѣдитѣ на Христа, ние се отклоняваме отъ Него, ние Го отричаме, мислимъ зло за Него, прѣдаваме Го постоянно на Пилата, на страдания — на ежедневно приковаване на кръста. И питате защо не се оправи свѣтътъ? Какъ ще се оправи, когато всѣки день мѫчимъ своя Господь? Да прѣстанемъ вече да забиваме гвоздеи въ Неговото тѣло: гвоздеитѣ, които забиваме въ Него, по отражение засѣгатъ насъ. Знаете ли поговорката за онзи рибарь, който намѣрилъ една безцѣнна риба и искалъ да я поднесе даръ на царя? Вратарьтъ не искалъ да го пусне и, за да го пусне, рибарьтъ му обѣщалъ половината печалба. Влѣзълъ, но, когато царьтъ го попиталъ: «Какво искашъ за награда», той отговорилъ: «50 тояги». — «Ама какъ така?» рекълъ царьтъ. — «Туй възнаграждение искамъ». Слѣдъ като му ударили 25 тояги, рекълъ: «Имамъ ортакъ—вратарьтъ Ви — моля, останалитѣ 25 да платите нему». И Христосъ, когато забивате гвоздеи въ Неговото тѣло, казва: «Повикайте ортака ми и ударете нему останалитѣ». Това, което става сега всѣки день, не е друго, освѣнъ останалитѣ тояги — половината възнаграждение, което сме поискали. «Колко страдамъ, ще ми се пръсне душата! »; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили въ Господа! Болни сте — «Да дойде лѣкарьтъ». Истинскиятъ лѣкарь, който ще ви излѣкува, нѣма да влѣзе въ кѫщата, докато продължавате забиването на гвоздеитѣ. Туй, което ви проповѣдвамъ, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всѣки може да приложи. Когато ви налети лоша мисъль, когато пожелаете нѣщо недобро, турете този твърдъ камъкъ въ пещьта, да се прѣвърне въ варь, съ която да бѣлосате душата си — да я направите да свѣтне. Така ако се упражнявате, ще видите какъ душата ви ще се озари. Това е учението, което проповѣдва апостолъ Петъръ. Вие го смѣтате простъ рибарь, но той е такъвъ рибарь, който е пекълъ и не е ялъ рибата сурова. Въ какво трѣбва да я опечете и вие? Въ Божествения огънь —Любовьта. И когато а опечете така, ще кажете: «Вижъ, каква отлична риба!» Ако не станемъ сътрудници на ония, който живѣятъ на Небето, какво мѣсто ще имаме на онзи свѣтъ? И когато Господь казва да се самоотречемъ, да изгубимъ своя животъ, Той разбира да го изгубимъ не за свинетѣ, а за ония, който седятъ на по-високо стѫпало отъ насъ; само тогава ще спечелимъ. Ще кажете, че този законъ е несъвмѣстимъ със законитѣ на природата. Съвмѣстимъ е. Ония, който ще изядатъ соковетѣ, ще посѣятъ ново сѣме, и отъ него ново дърво ще израсте и даде плодъ. Слѣдователно, за да можемъ да израстемъ, трѣбва да влѣземъ въ пѫтя на развитието. Тогава ангелитѣ ще взематъ участие въ нашата работа. А за да взематъ участие, трѣбва да имъ платимъ нѣщо. За да ни посѣятъ единъ день наново, при по-добри условия на живота, трѣбва още отсега, докато живѣемъ на земята, да приготвимъ наградата. Ако се хранимъ със словесно млѣко, ще се приближимъ къмъ тѣхъ и най-сетнѣ къмъ Христа. Въ това подвизаване искамъ да изчезне отъ васъ всѣки страхъ; който иска да се подвизава въ Христа, не трѣбва да се плаши отъ всѣки процесъ. Опечете вашитѣ съвѣсти въ Божествения огънь, както рибата, която ловите. Рибата — едно отъ двѣтѣ — или трѣбва да се опече, или да се осоли; сѫщото е и съ човѣка: срѣденъ пѫть нѣма; инакъ, ще се вмирише. Христосъ, като казва: «Ако сольта е обезсолена», разбира, че, ако не сте обсолени, ще бѫдете изхвърлени вънъ, когато, инакъ, ще ви турятъ въ кацата. Азъ бихъ прѣдпочелъ да ме опекатъ, а не да ме осолятъ: за свѣта е сольта, а за насъ е огъньтъ; процесътъ на огъня е по-добъръ, защото той е процесъ на растене — на животъ; осолването е процесъ на съхранение — да се спастри зародишътъ, за да се не развали. Ще рече, вие може да бѫдете въ двѣ положения: или въ положението на растене въ Божествената градина, или зародишъ въ Божествения хамбаръ. Направете опитъ върху себе си, но опитъ върху този стихъ, който ви прочетохъ: той има дълбоко значение. Би могло да се напишатъ томове върху туй: какъ да се съгради животътъ, какъ да се възпитаватъ дѣцата, мѫжетѣ, женитѣ, ученицитѣ, обществото и т. н. Всичко е въ този стихъ. Но той трѣбва да се посѣе хубаво — кѫдѣ? — въ ума. Сварете този стихъ въ Божествената вода, опечете го въ Божествения огънь, и този нагледъ костеливъ стихъ веднага ще се прѣвърне въ храна, чиито сокове можете да възприемете. Ако се нахраните отъ това словесно млѣко, за което говори Петъръ, ще се измѣни и лицето ви, и общественото ви положение. Искамъ да възприемете този Божественъ методъ и да се приготвите за другъ животъ - за Небето. Туй е, което искамъ тази сутринь отъ васъ — да пожелаете; досега не сте пожелали, сега искамъ да пожелаете словесното млѣко, да влѣзете въ положителната страна на живота, и тогава, каквото поискате, Господь ще ви даде. (Бесѣда, държана на 16. ноемврий 1914 г.)

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СИЛА и ЖИВОТЪ БЕСѢДИ ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ (ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ) ВТОРА СЕРИЯ. V. УЧИТЕЛИТѢ. София — 1915 Учителитѣ. „Но вие не се наричайте учители, защото единъ е вашиятъ учитель — Христосъ; всинца вие сте братя“. Ев. Матея. 23: 8 Христосъ схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. Отъ чисто органическо гледище свѣтътъ има нѣколко института, които сѫ божествени, напр., бащата и майката, домътъ. Тѣ сѫ първитѣ институти на земята: по-благородно и по-свѣтло учрѣждение отъ дома нѣма, и по-високо отъ званието на баща и майка пакъ нѣма. Истина, има много бащи и майки на земята, но тѣ сѫ въ сѫщность пастроци и мащехи. По отношение на органическия свѣтъ бащата и майката играятъ важна роль: тѣ съ кръвьта си прѣдаватъ на дѣцата си качествата на своитѣ души. Възпитанието на дѣцата се обуславя отъ качествата, които майката влага въ дѣтето още въ крѣхката му възрасть.Подъ думата «кръвь» подразбирамъ не обикновената кръвь, а оная кръвь, която въ всички случки на живота остава неизмѣнна, една и сѫща. Нѣма да се спирамъ сега да обяснявамъ разликата между тази двояка кръвь; едно само мога да кажа — че тя не е оная прѣходна измѣняема кръвь, но другата, която, като есенция розово масло, излиза надъ розовата вода и която собствено има сѫщинска цѣна. Благороднитѣ зародиши, които майката влага въ кръвьта на дѣтето, сѫ цѣнна есенция, която отсетнѣ се разлива и разнася благоуханно у окрѫжаващитѣ това вечъ порасло дѣте. Отподирѣ нищо не може да се вложи и посѣе въ човѣка. Туй, което съврѣменнитѣ хора наричатъ «възпитание», то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесътъ е въ корена; тамъ той образува и видоизмѣня ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймума, може да дресирате гълѫбъ, но, щомъ пакъ ги поставите въ естественото имъ положение, тѣ ще заживѣятъ първия си животъ. Въ американскитѣ Съединени-щати сѫ правили опити: правителството е отпущало грамадни суми за възпитанието на мѣстнитѣ индийци; нѣкои отъ тѣзи индийци сѫ свършили разни колегии и университети но, върнатъ ли се при своя народъ, забравятъ това, що сѫ учили, и пакъ подивяватъ. Само ако нѣкой отъ тѣхъ се обърне и усвои коренно християнството, въ него става промѣна. Такова е положението на учителя по отношение на духовния животъ. Да бѫдешъ учитель, то значи да родишъ нѣкого. Христосъ не казва: «Не учителствувай», но: «Не вземай званието учитель», званието на болна майка, защото такава майка какво дѣте ще роди, освѣнъ хилаво? Ако майката има извѣстни органически умствени и душевни слабости, дѣтето не ще прави изключение. Съврѣменниятъ учитель може ли да научи ученицитѣ си, напр., какъ се съединява кислородътъ съ водорода, когато самъ не разбира свойствата на тия елементи? Той може да прави опити, обаче тия елементи не му се подчиняватъ, защото той още не е тѣхенъ господарь. Другъ може да учи за въртѣнето на тѣлата горѣ въ пространството, но попитайте го да ви опрѣдѣли математически съ единъ метъръ, а не съ стотини хиляди метра или километра обикалянето на тия тѣла около слънцето, не ще може да ги установи точно. И азъ мога да правя такива изчисления, но тѣ не ще бѫдатъ точни. Да бѫде разницата с нѣколко сантиметра или милиметра, разбирамъ, но съ нѣколко километра и стотини хиляди километра, това не разбирамъ. Това сѫ вече хипотези, прѣдположения. Вие често се спирате и казвате: «Защо нѣкои нѣща не се случиха така и така?» Ако вие правите погрѣшни изчисления, кой ви е кривъ? Въ живота всинца грѣшатъ. Вие искате да строите кѫща; ще повикате архитектъ, да ви направи плана и изчисленията за количеството на потрѣбнитѣ камъни, дървета, желѣза, гвоздеи, пѣсъкъ, варь и т. н.; ще купите тия материяли; обаче, ако не направите необходимитѣ точни съчетания, вашата постройка ще се събори, и вие ще пострадате подъ нейнитѣ развалини. Ще обясня моята мисъль съ единъ анекдотъ изъ българския животъ. Това се е случило нѣщо около 40—50-тѣ години. Нѣкой българинъ изъ южната часть на Балканския-полуостровъ, татъкъ кѫдѣ Солунъ, ходилъ съ баща си да работи градинарство; станалъ 20 години и нищо не спечелилъ отъ него; дотегнала му мотиката, и рекълъ да подири нѣкой другъ по-доходен нему занаятъ; настанява се по едно врѣме на работа у единъ абаджия и казва си: «Ето лесенъ занаятъ: ще седя и прибадамъ». Слѣдъ една седмица идва въ дюкяна единъ турски бей, вика господаря му да вземе аршина и ножицитѣ да му скрои гащи отъ сукно, и ей такива - бирбучуклия; обаче, господарьтъ не билъ разположенъ и праща чирака, който вече училъ една седмица, като му казва: «Иди, азъ ще дойда подиръ тебе». Чиракътъ отива съ бея, чакалъ часъ, два, майсторътъ не идва. Тогава беятъ се обърналъ къмъ чирака: «Както те виждамъ, ти си голѣмъ, трѣбва да знаешъ занаята; може ли да ми скроишъ гащи?» Калфата отговаря «Мога». Беятъ изважда единъ голѣмъ топъ сукно и казва: «Искамъ да ми скроишъ гащи бирбучуклия». Захваща чиракътъ, крои отъ тукъ, отъ тамъ; вижда беятъ, че това, което чиракътъ крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казва: «Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка». Чиракътъ захваща отъ тукъ, отъ тамъ, мѣри, крои; турчинътъ гледа, че и салтамарка не става; «Ще ми скроишъ баре една тютюнева кисия и, ако не я скроишъ, ще те набия», рекълъ най-послѣ. Та и отъ васъ мнозина едва сѫ седѣли една седмица при майсторъ, взематъ ножицитѣ и аршина, като този българинъ, и сѫ готови да кроятъ — учители да бѫдатъ. Христосъ казва: «Не бивайте такива учители». За да бѫде нѣкой учитель, трѣбва да има положително знание, само единъ начинъ на разбиране, да нѣма изключения. Съ едно срѣдство да лѣкувате и сѫщеврѣменно съ него да убивате, това не значи, че имате положително знание. Ако съ единъ ножъ вие правите операция, изрѣзвате на човѣка болното месо и съ сѫщия инструментъ му прѣрѣзвате гръцмуля, не може да кажете, че на мѣсто сте употрѣбили вашия ножъ; то е вече вършене на прѣстѫпление. Ама нѣкои ще рекатъ: «Ние не сме направили такова нѣщо». О, колко учители зная, които сѫ прѣрѣзали гръцмуля на своитѣ ученици; на колцина тѣ сѫ отрѣзали и краката, рѫцѣтѣ, ушитѣ! — въ морално отношение разбирамъ. Господь не е поставилъ тѣзи хора за учители, тѣ сѫ самозвани такива. Въ всѣка църква има такива учители, които сѫ седѣли като споменатия българинъ, само една седмица въ училището и сѫ тръгнали да проповѣдватъ. Сега, какво трѣбва да подразбирате подъ думата «учитель»? Тази дума има отношение къмъ чисто духовния свѣтъ. Не е учителствуване да учишъ хората, какъ да градятъ църкви, какъ да посѣватъ цвѣтя, зеле; това не е учителствуване. Доброто учителствуване подразбира единъ актъ на висше самосъзнание — трѣбва да се извърши единъ чисто духовенъ процесъ, между учителя и ученика трѣбва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнятъ, да сѫществува една обмѣна, каквато сѫществува между майката и отгледваното отъ нея дѣте; учительтъ да прѣдаде извѣстни истини, и ученикътъ да ги използува както трѣбва. Ще ви приведа за обяснение другъ примѣръ. Разправятъ за единъ англичанинъ, ходилъ на ловъ въ Индия, че, когато завивалъ по една пѫтека, усѣтилъ единъ силенъ ударъ на лѣвата рѫка, ударъ нанесенъ отъ една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лѣвата рѫка, за да не стрѣля съ пушката, която била окачена на дѣсната. Задига го и го отнася въ лѣговището си при своитѣ малки 3—4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: «Ще кротувашъ, защото ще обучавамъ малкитѣ си». Кара тигърчетата да се опитватъ да го давятъ; тѣ обикалятъ наоколо му, но ги е страхъ да се приближатъ. Ловецътъ по едно врѣме рекълъ да повдигне главата си, да види какво става; но тигрицата пакъ му натиснала главата и повторила: «Казахъ ти да кротувашъ: уча малкитѣ си». Та, както виждате, и тигрицата била учителка. Ловецътъ се избавилъ по нѣкакъвъ начинъ, но казвалъ, че най-тежко му било, когато му натискали главата, за да могатъ да го давятъ малкитѣ. Да събаря всѣки може. Учителствуването, обаче, разбира човѣкъ, който може да научи да се гради въ ума и сърцето, който разбира дълбокия смисълъ на елементитѣ, които могатъ да обновяватъ, да съградятъ ново духовно жилище, духовно тѣло, съ което, както казва Писанието, единъ день ще възкръснете. Господь чака да се съгради това тѣло. Какъ се раждатъ дѣца? Тѣ, за да живѣятъ, трѣбва да се родятъ на деветия мѣсецъ, въ извѣстни случаи — на седмия мѣсецъ, но никакъ не произволно — който мѣсецъ иска родительтъ. Такъвъ е законътъ — трѣбва да се изпълни деветмѣсечниятъ периодъ, необходимъ за сформиране на тѣлото. И какъ започва сформирането му? Най-първо се образуватъ крайнитѣ удове — краката, рѫцѣтѣ, че послѣ мозъкътъ, стомахътъ и най-послѣ бѣлитѣ дробове, и, щомъ се образуватъ послѣднитѣ, започва се дишането и слѣдъ това, ако не се роди, дѣтето може да умре. Значи, природата не създава най-първо бѣлитѣ дробове, а крайнитѣ съчленения — краката и рѫцѣтѣ. По сѫщия начинъ се сформирватъ у васъ висшитѣ работи. Човѣшкиятъ духъ въ утробата на майката сѫщо учи; той не седи въ спяще състояние, а взема участие съ духа на майката, двамата работятъ, за да създадатъ тѣлото. По сѫщия законъ ученикътъ и учительтъ трѣбва да работятъ едноврѣменно двама съ помощьта на духа. Затова казва Христосъ: «Единъ е вашиятъ учитель». И защо хората обичатъ Христа? Защото Той е далъ нѣщо на свѣта — «Дадохъ животъ на онѣзи, които го нѣматъ, за да иматъ този животъ прѣизобилно». Искате да станете учители, ще ви попитамъ: какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако нѣкого сте учили, и слѣдъ това той е станалъ по-лошъ, азъ разбирамъ, че на нищо не сте го научили. Въ съврѣменнитѣ християни и въ църквитѣ владѣе голѣма слабость да учителствуватъ. Не е лошъ самъ по себе си този стремежъ, но трѣбва да се знаятъ законитѣ на учителствуването. Обикновенитѣ закони изискватъ отъ учителитѣ извѣстенъ цензъ, извѣстенъ изпитъ прѣдъ комисия, и слѣдъ туй излиза заповѣдь за назначение, сир.за официално встѫпване въ длъжность; и въ духовния свѣтъ е сѫщото — човѣкъ трѣбва да чака, докато Божествениятъ Духъ го осѣни и упѫти. Онзи, който не е осѣненъ отъ Духъ Божи, нѣма право да учителствува, защото ще прѣстѫпи Божествения законъ. Когато схванемъ дълбокия смисълъ на тия Христови думи, които иматъ вѫтрѣшенъ и външенъ изразъ (сега азъ говоря за вѫтрѣшното християнство — за онова, което може да ни свърже съ всички области на невидимия свѣтъ), тогава ще разберемъ смисъла на учителствуването. Искашъ да бѫдешъ учитель, питамъ те: кѫдѣ си училъ, кое училище си свършилъ? — «Ама азъ съмъ челъ библията, зная евангелието». — Не е достатъчно. — «Ама зная Християнската вѣра». — Не е достатъчно. — «Ама азъ съмъ отъ еди-коя църква». — Ти училъ ли си на Небето — въ онова висше заведение, дѣто се учатъ ангелитѣ? Разбирашъ ли вѫтрѣшнитѣ закони на природата — какъ е устроенъ човѣкътъ, неговиятъ умъ и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа къмъ неговия духъ? — «Челъ съмъ за тия работи». — Какво? — «Душата тукъ е едно понятие отвлѣчено, една идея на съчетание». — Отъ какво е съчетана? Човѣшкиятъ умъ билъ съчетание на способности; ами какъ се съчетаватъ тия нѣща? Мисли, че знае нѣщо. Не е такова съчетание, приятелю. То е дѣйствително съчетание, но не на отдѣлни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говоримъ тъй неразбрано за ума и сърцето, безъ да знаемъ да кажемъ, на кое мѣсто е сърцето. То има три мѣста, едного — физическото — вие знаете кѫдѣ е; но кѫдѣ е сърцето на вашитѣ чувства и на вашия умъ? Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е лошъ; защо е лошъ? Прѣди години единъ биволъ въ Америка полудѣлъ формено и изпоплашилъ всички хора наоколо; помислили да го убиятъ, обаче, намѣрило се едно момче, което чело мислитѣ на животнитѣ, то турило рѫка на главата на бивола и го попитало: «Какво ти е»? — «На задната часть на крака ми е влѣзълъ трънъ, той ме мѫчи». Извадили тръна отъ крака му и биволътъ се укротилъ. Единъ день вие сѫщо пощурѣвате, седнатъ хората да ви поливатъ съ вода; казвамъ: на задната часть на крака ви има трънъ, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трѣбватъ. Учени хора, професори, доктори колко сѫ смѣшни, когато разправятъ, какъ се е поврѣдилъ умътъ на човѣка и опрѣдѣлятъ диагнозата — «има такава и такава зараза, трѣбва да се направи операция». Азъ не виждамъ нищо друго, освѣнъ малко сгорещяване на мозъка. Прѣди 4—5 мѣсеца дойдоха да ми кажатъ, че синътъ на единъ лѣкарь заболѣлъ първо отъ хрема, която отсетнѣ се усложнила, и най-послѣ лѣкарьтъ констатиралъ, че имало нагнояване на мозъка и че трѣбва да се направи операция. Казахъ: «Не трѣбва никаква операция, 99 на сто дѣтето ще умре,ако му направите операция, инакъ ще се излѣкува». Отиватъ, направятъ операция и синътъ умира. Операцията, разбира се, за лѣкаритѣ бѣ «сполучлива». Казвамъ, че и въ духовно отношение хората правятъ операции — изрѣзватъ извѣстни части, за да се излѣкуватъ; но това не е лѣкуване. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че, за да се поправи нѣкой, трѣбва да бѫде нахоканъ: «Ти си вагабонтинъ, крадецъ, такъвъ, онакъвъ»; не трѣбва да се бие, както по-рано; мислите ли, че съ тия ваши звуци, които ще влѣзатъ въ ухото му, вие ще го промѣните? Ни най-малко. Законътъ е другъ — за да възпитате другиго, първо трѣбва да възпитате себе си. Лошъ ли си, всички наоколо ти сѫ лоши. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, азъ мога да ѝ прѣдскажа послѣдствията и да опиша напълно характера и сѫдбата на младенеца, какво ще стане въ бѫдеще съ него. Майка, която се нервира, не бива да мисли, че дѣтето, което ще роди, ще бѫде светия, да я гледа на старини; то единъ день ще си отмъсти и ще ѝ рече: «По-добрѣ би било да не си ме раждала». Сѫщо тъй и ученикътъ ще каже на учителя: «По-добрѣ да не си ме училъ». Учитель въ пълния смисълъ на думата трѣбва да бѫде чистъ, като кристална вода, образецъ въ всичко; въ него не трѣбва да има нито сѣнка отъ колѣбание, двоумѣние и невѣрие. Христосъ, като дава това указание, иска да ни посочи голѣмата опасность, на която се излагаме, и голѣмата отговорность, която поемаме прѣдъ Него за осакатяването на нѣкои души. Всѣка майка, всѣки учитель, които не знаятъ да възпитаватъ, ще бѫдатъ наказани. Сега, възгледитѣ, които съврѣменнитѣ хора иматъ за Божиитѣ закони, за Небето, за ангелитѣ, сѫ смѫтни и погрѣшни; тѣ нѣматъ нѣкаква прѣдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо мѣсто, е организирано твърдѣ умно и знае какво прави, а между ангелитѣ и човѣцитѣ има извѣстни съотношения тъй, както между насъ и растенията и животнитѣ. Понеже не знаемъ какъ да възпитаваме, ние стоварваме съ нашия остенъ и съ нашата тояга 40—50 удара върху животното, съ което оремъ нивата, и съ това мислимъ, че изпълняваме своя дългъ. Господь казва: «Тебе нѣкой день ще те науча какъ се управляватъ волове и какъ се оре нива». Нѣкои мислятъ, че Господь не може да деградира, не може да повръща хората назадъ. Ако Той е прѣвърналъ нѣкои ангели на змии и на животни съ рога, може да направи да ви израстатъ и копита. Той може да ви прѣвърне и на ангели и на дяволи; може да измѣни и вашата форма. И понеже въ свѣта сѫ важни формитѣ — тѣ регулирватъ нашия животъ — ние трѣбва да обърнемъ особено внимание на тѣхъ. Ако азъ ви съградя една нехигиенична кѫща, не оставя никакъвъ прозорецъ на южната страна, а оставя такива само на сѣверната страна, и при това я съградя дълбоко въ земята, вие, слѣдъ като живѣете въ нея 6—7 години, знаете ли какъ ще се почувствувате? По нѣколко лѣкари ще започнатъ да влизатъ и излизатъ отъ кѫщата ви. Сѫщо и ония учители, които ви казватъ, че не трѣбва да имате прозорци къмъ духовния свѣтъ, сѫ първокласни лъжци. Тамъ е слънцето на живота. Азъ бихъ даже казалъ, че и покривитѣ ви трѣбва да бѫдатъ стъклени, за да ви огрѣва отгорѣ слънцето. Ако вие имате така направени свѣтли кѫщи, вашитѣ форми ще бѫдатъ видоизмѣнени, и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповѣдвамъ, мога да направя, па и вие можете да направите, опитъ, и въ 4—5 години ще видите, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Азъ не уча, че трѣбва да бѣгате отъ живота. Този свѣтъ, споредъ моето схващане, е много добъръ, и хората сѫ много добри, само намирамъ, че въ петата на крака иматъ по единъ трънъ. Че това е тъй, апостолъ Павелъ го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трънъ може да бѫде и на друго мѣсто, но повечето бива на петата на крака, понеже съ краката сме приковани къмъ този свѣтъ. Трѣбва да научимъ да изваждаме този трънъ научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука. Една мома иска да се ожени за единъ момъкъ; гледа го красивъ, приличенъ човѣкъ; пита: „Може ли да ме храни“. — „Получава 4—500 лева мѣсечно“. — „А, може. Какво е свършилъ“. — „Еди-какво“. — „Хубаво“. Ама тия нѣща не сѫ още сѫществени: този мѫжъ утрѣ може да бѫде уволненъ и тия 4—500 лева доходъ да изчезнатъ; ако жената разбира, тя трѣбва да пита и да наблюдава за сърцето и ума му, да бѫде ясновидка, да влѣзе въ неговата кѫща, да обиколи неговитѣ стаи, неговата библиотека, книгитѣ какъ сѫ наредени, да навиди неговата готварница, неговата градина, да посѣти градината на неговата любовь, на неговото милосърдие, на неговата справедливость, какви цвѣтя е посадилъ; да обходи и да види, какъ е наредено, и, ако всичко е въ изправность, може да каже: „Вижъ, оженвамъ се за този мѫжъ“ — то е истинска женидба. Сѫщото трѣбва да направи и мѫжътъ. Мнозина искатъ да размѣнятъ положението си, развиватъ въпроса, кой да бѫде мѫжъ и кой да бѫде жена, защо Богъ е направилъ мѫжа така, а жената инакъ. Какво лошо отъ това? Едно врѣме и женитѣ и мѫжетѣ сѫ раждали, но отсетнѣ мѫжътъ е изгубилъ способностьта да ражда и остана жената да върши това. Библията казва: «Авраамъ роди Исаака», а не казва, че Сара е родила. Когато мѫжътъ е раждалъ, свѣтътъ е билъ въ отлично положение, а когато той прѣстана да ражда, свѣтътъ се развали. Мѫжътъ трѣбва да роди — да бѫде добъръ учитель. Майката може да роди дѣте, тя може да вложи въ душата му всички благородни качества, но, ако учительтъ не умѣе да култивира тия благородни качества, нищо добро нѣма да излѣзе; значи, иска се учительтъ да ражда. Учительтъ не трѣбва да прилича на онзи попъ, който, като не билъ въ нормално състояние, при кръщаване на дѣцата, подържалъ едно дѣте въ купеля повечко врѣме, и то умрѣло, а той казалъ: «Дайте друго: това не можа да се кръсти». Когато кръщавате, като учители, вашиятъ умъ трѣбва да бѫде на мѣстото си. Туй кръщение подразбира да внесете въ дѣтето, което учите, Божествения Духъ. Свещеникътъ, като учитель, трѣбва да знае Божественитѣ закони. «Ама така писала църквата». Да окѫпешъ дѣтето въ вода, това не е кръщение. Съврѣменнитѣ попове, учители и сѫдии сѫ професионалисти, работятъ за пари, за 300—500 или 1.000 лева, които имъ плащатъ. Въ Америка имъ плащатъ повече — 3.000 долара, сир. 15.000 лева. Споредъ схващане на истинското Христово учение, тѣ не сѫ служители на Бога, а обикновени работници. Първото нѣщо, което трѣбва да направи духовниятъ учитель, то е да разкрие на ученика невидимия свѣтъ, както майката, кога го зачене, казва на дѣтето: «Почакай деветь мѣсеца, ще те въведа въ новъ за тебе свѣтъ и ще ти покажа чудесата му; сега не бива да мърдашъ и скачашъ». Слѣдъ деветь мѣсеца, като роди дѣтето, тя му става първата учителка, а други учители ще подематъ отсетнѣ възпитанието на дѣтето оттамъ, докѫдѣто е дошла майката. Тя напуща своята работа, понеже дѣтето влиза въ нова область, дѣто трѣбва да има новъ учитель — туй което Евангелието казва: да се роди човѣкъ втори пѫть. Моята бесѣда иска да ви потикне да помислите повече върху себе си; да се не заражда у васъ желание да бѫдете учители, понеже човѣкъ страда отъ голѣмо невѣжество. Но сѣднете като търговцитѣ, вижте съ какво разполагате въ вашата вѫтрѣшна каса, имате ли нѣкой познатъ на Небето, отправили ли сте нѣкому тамъ писмо. «Вѣрваме въ Христа»; но познавате ли Го? Познавате ли Павла, познавате ли Петра? «Ами църквата казва, че не могло да се съобщаваме съ онзи свѣтъ, че това било грѣшно». Туй е велико невѣжество. Да се съобщавате съ духоветѣ на ада може, а съ Небето е грѣшно! Да установите съобщение съ дявола — това е на мѣсто, а да се съобщавате съ светиитѣ, да се разговаряте съ тѣхъ — не бива да ги смущавате! Тогава, защо смущавате и дявола? Каква е тази логика? То е учение, което не почива на никакви закони. Както зная азъ, старитѣ християни сѫ имали прѣки съобщения съ Небето, тѣ сѫ се разговаряли съ Бога, съ светиитѣ, и затова сѫ умирали съ такава готовность и самопожертвуване. Не сѫ били като сегашнитѣ — «чакай да умра, че тогава да видя». Нищо нѣма да видишъ. Като се събори кѫщата отгорѣ ти, какво ще видишъ? Ще чакашъ, докато те изровятъ. Христосъ описва на своитѣ ученици лъжливитѣ учители, който, облѣчени въ мантии съ широки поли, сѫ проповѣдвали, а въ сѫщность сѫ заблуждавали прозелититѣ, и той ги укорява за това. Сѫщото туй нѣщо важи и за нашето врѣме. Ако дойде Христосъ сега, пакъ сѫщото ще каже: Той не Си е промѣнилъ ума. Христосъ мълчи, но, когато заговори и каже истината, ще ни заболи много дълбоко. Ще вдигне, и ще видимъ всички заблуждения. Ще ви приведа два примѣра изъ гръцката история. Двама художника, скулптори, се състезавали, кой разбира по-добрѣ изкуството и се завзели всѣки отъ тѣхъ да докаже кой е по-добъръ скулпторъ. Единиятъ направилъ гроздъ толкова изкусно, толкова приличенъ на природенъ, че заблудилъ птицитѣ, и тѣ се спуснали да го кълватъ. Другиятъ изваялъ една красива жена и метналъ каменния вуалъ толкова изкусно, че, като дошълъ другиятъ художникъ, рекълъ му: «Вдигни вуала, за да видя статуята». Значи, първиятъ художникъ измамилъ птицитѣ, а вториятъ — майстора на птицитѣ. Питамъ сега и васъ; кого искате да подражавате — птицитѣ или майстора? Азъ бихъ прѣдпочелъ втория. Искате да обсебите цѣлия свѣтъ, но какъ ще го обсебите безъ необходимото за това знание? Тѣзи знания трѣбва да почиватъ на духовна основа. Знанията въ духовния свѣтъ сѫ като котелъ пъленъ съ пара — тѣ иматъ сила. Въ духовния свѣтъ знанията иматъ такова отношение, както физическитѣ сили. Вие пѫтувате изъ софийскитѣ улици, трамваитѣ се движатъ насамъ-нататъкъ, но отгорѣ на тѣхния покривъ има пъртъ, който щомъ се изплъзне отъ жицата — проводникъ на електричеството — трамваятъ веднага спира. Значи, трѣбва да има извѣстенъ контактъ, прѣзъ който да мине електричеството и да тури колата въ движение. Вашитѣ учители турили ли сѫ пърта на тази жица, съединили ли сѫ ви съ тока? Механизъмътъ на човѣшката кола може да е отличенъ и въ изправность, но, щомъ пъртътъ е изплъзнатъ и не съединява колата съ тока, нѣма никакво движение напрѣдъ. Хората търсятъ причината на спиране движението другадѣ, когато тя може да се отстрани, като се хване вѫженцето и се намѣсти пъртътъ; тогава ватманътъ ще завърти апарата, ще потече електричеството, и колата ще тръгне. За да може вашитѣ мисли да дѣйствуватъ — понеже сѫ сила двигателна — трѣбва да се съедините съ духовния свѣтъ. Подъ думата «способность» разбирамъ формата, въ която е ограничена извѣстна сила, която дѣйствува въ духовния свѣтъ. Когато формата се разглоби или развали, силата не може да се прояви. Въ централния нашъ мозъкъ има области, кѫдѣто сѫ вложени извѣстни способности, а тия способности сѫ съединени съ силитѣ въ духовния свѣтъ и работятъ. Ако вашиятъ пъртъ не е на мѣстото си, тѣзи сили не работятъ. Освѣнъ това, изискватъ се и други условия — релси да има, ватманътъ да разбира своето изкуство; изискватъ се много съчетания. И вие, като единъ господарь, трѣбва често да обхождате своята държава, да видите всички работници на мѣстото ли сѫ, какъ извършватъ своята работа. Често осѫждате управляющитѣ че не управляватъ добрѣ. Ами у васъ управлението какъ е? Казвате този или онзи не билъ толкози уменъ, ами вие вѫтрѣ какви сте? Вашитѣ сѫждения, ще бѫдатъ дотолкова вѣрни, доколкото вие сте изправни вѫтрѣшно въ себе си. Ние казваме за даденъ човѣкъ, че е добъръ; въ какво, обаче, състои неговата доброта? Понеже съ насъ се отнася учтиво. Това ни най-малко не значи доброта. Утрѣ, като ни посрѣщне неучтиво, ща кажатъ «лошъ». Добъръ човѣкъ е всѣкога добъръ, лошъ — всѣкога лошъ. Не може единъ день да бѫде светия, а утрѣ послѣденъ вагабонтинъ. То е немислимо. Казвате, че лошиятъ човѣкъ може да се покае? Знаете ли колко хиляди години се изискватъ за това? Едно дѣте, като се роди, изеднъжъ ли става професоръ? Ще се учи най-малко 12 години и неговото съзнание постепенно ще се развива. Когато се изучи вѫтрѣшниятъ духовенъ свѣтъ, ще се разбератъ законитѣ на християнството. То има за цѣлъ да управи свѣта, да управи сѣмействата, да тури хармония между мѫжъ и жена, братъ и сестра, господарь и слуга. Съврѣменниятъ свѣтъ страда не че човѣкъ е лошо да бѫде слуга, но отъ това, че не умѣе да бѫде добъръ господарь. Д-ръ Мирковичъ казваше така: «Не искамъ да бѫда втори пѫть богатъ, искамъ да бѫда слуга при нѣкой господарь». Вие искате да бѫдете господари, да имате милиони левове; о, тогава вие ще бѫдете най-нещаснитѣ хора, ще бѫдете, затворници, оградени въ вашитѣ пари. Единъ милионъ лева на гърба ви — то е тежъкъ товаръ. Ублажавате такива хора и искате да отнемете отъ тѣхния товаръ, да го турите на вашия гръбъ. Това не е разбрано учение. Немà ще се сравнимъ съ онзи оселъ, натоваренъ съ икони — когато всички почнали да се кланятъ на иконитѣ, то взело да рита, като помислило, че на него се кланятъ? Ако хората ви почитатъ и ублажаватъ, то е за кръстоветѣ и иконитѣ, които носите. А какви сѫ тѣзи кръстове? Добродѣтелитѣ. Благодарете на Бога, че ви ги е турилъ на гърба. Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва: «Не се наричайте учители». Ама нѣкой ще рече: «Азъ го обърнахъ къмъ Господа». Хубаво, ако си го научилъ, Господь ще те благослови; но, ако си го родилъ сакатъ, ако си счупилъ ума и сърцето му, какво ще каже Господь? Ще има сѫдба на Небето — ще отговаряшъ. Всички вие тукъ колко хора сте осакатили въ този свѣтъ! На онзи свѣтъ тѣ ще се явятъ кой съ куцъ кракъ, кой съ изкълчена рѫка, ще се събератъ всички ваши питомци и ще кажатъ на Господа, какви учители сте били. Фактически така ще бѫде. И тогава Господь ще каже: «Глобявамъ този учитель съ десеть хиляди таланта, затворете го въ тъмницата, докато изплати глобата». Господь никога не се шегува. Той е благъ, добъръ, справедливъ, но и сериозно строгъ; ще хване такива незвани учители и ще имъ наложи глоба десеть хиляди таланта и ще прибави: «Затворете го въ тъмницата, да научи изкуството, какъ се прѣподава». И като изплатите дълга си — като понесете всички страдания — слѣдъ врѣме ще станете много учени и добри учители. А знаете ли колко хиляди години ще минатъ за това? Така се учатъ сега падналитѣ ангели и хората. Казваме сега ужъ църквата не върви добрѣ; нека ѝ покажемъ добъръ примѣръ. Искамъ да имате силата да можете да видоизмѣните нѣщата. Вижте, Моисей хваналъ тоягата, и тя се прѣвърнала на змия; уплашилъ се, и Господь му казалъ: «Дръжъ опашката», и, като хваналъ змията за опашката, тя се прѣвърнала пакъ на тояга. «Ама», ще кажете, «той е билъ Моисей». Нищо. И той се е училъ, но се е училъ при най-великитѣ учители на Египетъ. Той не бѣше глупавъ, защото Господь никога не избира за водачи на човѣчеството или на единъ народъ глупави хора. Училъ е дълго врѣме и е миналъ извѣстна школа. И виждате колко чудеса е направилъ прѣдъ Фараона. Моисей имаше двѣ желания — да стане учитель и сѫщеврѣмено избавитель на евреитѣ. Първо, той си каза: «Тази работа не е за мене» и отиде въ уединение — 40 години да пасе овце, за да изкупи грѣховетѣ на убийството, и знаете ли какво правѣше? Прѣдаде се на дълбоки размишления, понеже бѣше посветенъ въ всички тайни на Египетъ. За едно убийство трѣбваше да учи 40 години. И въ това врѣме той имаше второ посвещение. Питамъ: вие колко години сте пасли овце? Да бѫдете овчари то е велика работа, то е да бѫдете учители. Познали ли сте вашия учитель. Баща ви, майка ви, дѣдо ви двѣ хиляди години сѫ били християни, но познали ли сѫ Христа? Ако сте го познали, кажете пропуска, който ви е далъ, сѫщо както военнитѣ, за да ви пропуснатъ, искатъ да имъ кажете пропуска. Какъвъ е вашиятъ пропускъ, вашата лозинка? Ученитѣ хора трѣбва да иматъ нѣкакъвъ девизъ; а какъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ девизъ? Да служимъ на Христа. Какъ ще му служимъ? Да се учимъ. Какъ да се учимъ? Приятели ли сте на училището? Да обикаляте отвънъ училището то е едно нѣщо, да сте вѫтрѣ въ него е друго нѣщо. Кѫдѣ ви сѫ училищнитѣ книжки, училищнитѣ свидѣтелства? Нѣмате свидѣтелство, пъкъ учители искате да ставате! Сѫщото е и съ нѣкои свещеници и владици — и тѣ го нѣматъ. И въ такива лъжи като живѣемъ, искаме да дойде Царството Божие! Царството Божие идва сега и разкрива всички кални нѣща на човѣчеството. Заели се сега чрѣзъ война народитѣ да защищаватъ своята кауза; защищавайте Царството Божие на справедливость! Всѣки народъ трѣбва да има толкова, колкото заслужва; тъй и всѣки човѣкъ. Задайте си сериозно въпроса: познавате ли Христа? Не искамъ сега отговоръ; ако можете да дадете отговора до една година, то ще бѫде за васъ едно благословение. Може да кажете «Видѣхме Христа». Павелъ Го видѣ — «Савле, Савле, защо Ме гонишъ?» А той рече: «Кой Си Ти, Господи» — чулъ Господа. Вие чули ли сте вашия Учитель? Когато вдигнете скандалъ въ нѣкое религиозно общество или въ Божия храмъ, не гоните ли, като Савла, Христа? Тогазъ и на васъ ще каже както нему: «Савле, Савле, защо ме гонишъ?» и «не ти е лесно да риташъ срѣщу остенъ». Павелъ съзна своята грѣшка, и Господь каза: «Понеже това, което направи, направи го въ незнание, ще те изпратя при езичницитѣ, да научишъ урока», и го биха три пѫти по 39 удара. Така бие Господь само възрастнитѣ; Той никога не бие дѣцата. 33 години — годинитѣ на Христа — като ви ударятъ по 39, ще се издигнете. Трѣбва да се прѣтърпятъ тия удари. Желѣзарьтъ, когато иска отъ желѣзото да направи нѣкой ножъ или другъ инструментъ, сѫщо слага тия удари. Вие сте на наковалнята, Господь ви кове отгорѣ. Той въ сѫщность не ви бие, а казва: «Отъ този материялъ искамъ да направя ножъ, рало или писалка». Ако сте отъ лошитѣ хора, ще направи отъ васъ ножъ, да колите лошитѣ хора, ако сте отъ по-добритѣ, ще направи перо, да ви държи въ рѫка нѣкой писатель. Перото, съ което пише писательтъ, има по-голѣма интелигентность, отколкото ралото, съ което оратъ земята. Ще кажете, че въ желѣзото нѣма никаква интелигентность. И то се уморява. Вземете бръснача, като се наточи, слѣдъ извѣстна работа и той се уморява — изхабява. Всѣко нѣщо се уморява. Единъ англичанинъ правилъ опити, че и машинитѣ — всичко се уморява. Машината, като се умори, почва да издава извѣстенъ новъ звукъ, и машинистътъ казва: «Машината вече трѣбва да си почине». И въ човѣка по сѫщия законъ настава сѫщата реакция — уморява се и иска да си почине. Великиятъ учитель казва: въ такива случаи да се остави вашиятъ мозъкъ да си почине една седмица и слѣдъ това той пакъ ще почне да работа. Всѣко нѣщо иска своето врѣме на работа и на почивка. Разгледайте какъ се развиватъ растенията и какъ се излупватъ гѫсеницитѣ, и ще разберете закона. Вашата мисъль може да има форма на гѫсеница или на пеперуда. Човѣкъ, за да успѣе въ свѣта, трѣбва да има само една идея. Това е вѣрно и невѣрно. Трѣбва да има и повече идеи, но всички тѣ трѣбва да бѫдатъ благородни. На очитѣ на конетѣ турятъ капаци, за да гледатъ само напрѣдъ, да не се плашатъ отъ странични влияния, и човѣкъ по-добрѣ е да има такива капаци, устременъ къмъ една само идея, благородна. Ако не можешъ да имашъ много благородни идеи, имай поне една; нея дръжъ, като прицѣлна точка, което може да те издигне и да те избави. Казваме: «Христосъ ни избави»; нѣщо повече, Той ни изкупи. Ала изкуплението има и своята лоша страна, защото лошъ човѣкъ, когато иска да използува облагитѣ, които му сѫ дадени, всѣкога може да изкара криво заключение за нѣщата. Знанията не трѣбва да се повѣряватъ въ невѣжи рѫцѣ. Говоря за прѣраждането — каква опасность има за ония, които криво го тълкуватъ. Напр. гѫсеницата, която има стотина крака и лази по дърветата, може да каже: «Менѣ не ми трѣбва никаква философия, доста ми е единъ листъ, като го намѣря, ще го изямъ и свършено»; обаче, единъ день тя се обвива въ пашкулъ и се излупва на пеперуда и вече казва: «Менѣ сега листъ не ми е достатъченъ, трѣбватъ ми цвѣтя, да забия своя хоботъ и да изсмуча соковетѣ, аромата имъ». За да влѣзете въ духовния свѣтъ, трѣбва да съблѣчете тази кожа, въ която сте обвити, както гѫсеницата. Не съблѣчете ли я, въ духовния свѣтъ ще заемате пространството само на единъ листъ и ще разбирате духовния свѣтъ, колкото го разбира гѫсеницата. Азъ искамъ да влѣзете въ духовния свѣтъ, но питамъ: излупени ли сте? Когато влѣзете въ духовния свѣтъ, ще разберете смисъла на единъ волъ, на единъ оселъ, на единъ вълкъ, на единъ гълѫбъ, на една лисица и т. н.: въ всѣка форма, която сѫществува въ физическия свѣтъ, е вложена една велика идея, и този, който разгатне тази идея, ще разбере значението на нѣщата въ свѣта. Ама вълкътъ има зѫби. Нищо не значи. Ако таралежътъ има бодли, тѣ сѫ създадени не за друго, а отъ стратегически съображения — да може да се защити отъ змията или отъ друго нѣкое сѫщество, което иска да му напакости. Той хване змията за опашката, почне полека да я яде, и додѣто да я глътне варди се съ тия бодили. Слѣдъ врѣме и този таралежъ ще се измѣни. «Какъ може да се измѣни» — ще попитате. Знаете ли и вие каква форма имате въ духовния свѣтъ? Въ библията има единъ стихъ, въ който Господь нарича Якова червъ. Ама ще кажете, че това е въ прѣносенъ смисълъ. И Христосъ нарича своитѣ послѣдователи овце. Знаете ли, какво значи това? Овце — това сѫ всички ония души, въ които живѣятъ духоветѣ и, както овцетѣ въ този свѣтъ ни даватъ млѣко и вълна, по сѫщия законъ душитѣ даватъ на човѣка необходимитѣ млѣко и вълна. Опитайте туй учение. Защо сте на този свѣтъ? Турете ума въ дѣйствие. Най-първото нѣщо, което трѣбва да научите, то е да изчезне всѣко съмнѣние, да дойдете въ съприкосновение съ духовния свѣтъ и, ако може да го проектирате, вашитѣ приятели веднага ще ви се явятъ на помощь. Какво е вашето огнище? Ако го направите много горещо, сир. ако има тази сила, каквато има горницата, може да изпечете каквато мисъль искате. Ако вашего сърце нѣма потрѣбната горещина, то ще падне. Отъ сърцето зависи, колко далече да прѣпратите вашата молба. «Азъ се молихъ»; но азъ виждамъ, че молитвата ви стои само двѣ педи надъ главата ви. Ще се помолите 5—10—100 пѫти отъ дълбочината на сърцето си, докато успѣете да пратите прошението си до Господа. И когато то дойде въ Неговитѣ уши, Той ще отговори. Какво ще отговори на прошение, което не е дошло до Него? Когато се молите, трѣбва да се съсрѣдоточите, да забравите всичко, което е около васъ; трѣбва да се прѣнесете дотамъ, щото нищо, освѣнъ молитвата, да не минава прѣзъ вашия умъ. Питамъ сега: топло ли е огнището на вашето сърце и на вашия умъ, да пратятъ молитвитѣ си нагорѣ? Ама имало около васъ немирни дѣца. Господь ги е пратилъ на земята да се възпитатъ, понеже и на Небето не сѫ живѣли мирно; деградиралъ ги е. Господь не иска хора, който вдигатъ шумъ на Небето. Тѣ ще научатъ да оратъ, да копаятъ, обуща да правятъ и слѣдъ врѣме, когато научатъ урока, може да станатъ и царски синове. Прѣди да влѣзете въ Небето, ще минете прѣдъ изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси, какви сѫ вашитѣ чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любовь къмъ ближния и къмъ Бога и много още въпроси. Защото сега Христосъ иде, и ще се отворятъ, както е казано, книгитѣ на живота, и ще бѫдатъ сѫдени хората, да ли заслужватъ или не да минатъ въ единъ класъ по-горѣ или да влѣзатъ въ Небето. Ще се даде всѣкиму това, за което е достоенъ. Затуй Христосъ се обръща къмъ васъ и ви казва: «Единъ е вашиятъ учитель — Христосъ». Отъ всинца ви искамъ да запомните този Учитель, Който е дошълъ прѣди двѣ хиляди години, да ви изкупи отъ грѣха. И вие още Го търсите! Записалъ ли е Христосъ Името Си въ вашата душа, въ вашего сърце поне единъ пѫть? Ако Го е записалъ, ублажавамъ ви; ако не Го е записалъ, постарайте се да Го срѣщнете и да Го помолите да Го запише. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се хвалите: «Христосъ записа Името Си въ нашата книжка», не! То ви е потрѣбно не за тукъ, а за Небето; когато отидете тамъ, ангелитѣ ще ви спратъ и ще ви попитатъ: «Я извадете тевтерчето си» и, ако Господь се е разписалъ въ него, ще ви кажатъ: «Свободни сте да влѣзете». Тогава и Христосъ, и светиитѣ, и вашитѣ голѣми и малки братя ще ви посрѣщнатъ съ вѣйки и голѣма радость ще бѫде, че сте дошли. Въ Питагоровото училище нѣкога е имало правило, когато приемали нѣкой ученикъ, първата година да го подлагатъ на най-голѣми подигравки и, ако е могълъ да изтърпи подигравкитѣ, приемали сѫ го. И Христосъ е пратилъ сега нѣкои на земята да ви подиграватъ — «иска да стане светия, хлопа му дъската, смахнатъ е, малко лудъ е, цѣло говедо е» — това е Питагоровата система за приемане на ученици. Ако може да издържите тѣзи подигравки, знайте, че сте издържали изпита. И тогава ще бѫдете приети. Ако ли пъкъ се разгорещите отъ нападкитѣ и кажете «азъ ли — чакай!» вие сте изгубенъ. «Мѫжътъ ми е лошъ»; отдѣ знаете, че той не е нарочно поставенъ отъ комисията да ви изпита? Прѣтърпете една година, издръжте изпита, и тогава Господь ще каже на мѫжа: «Нѣма вече да подигравашъ и врѣдишъ на жена си», и ще видите, какъ той ще стане кротъкъ, като агне. Но само тогава — когато прѣтърпите и когато каже Христосъ. Запомнете това учение, азъ ви говоря за външната негова страна; то сѫ мисли нахвърлени, колкото да може да различите лъжливото отъ благородното. Когато влѣзе въ васъ Христовото учение, то ще ви подигне, вие ще познаете хората, ще виждатъ тѣхнитѣ души. Често се срѣщатъ двама и се питатъ: «Азъ съмъ християнинъ, ти вѣрвашъ ли въ Христа?». Ако сте християни, нѣма защо да се питате: самото питане показва, че въ него нѣма никакво християнство. Никога нѣма да питамъ, какво е дадено цвѣте — като го помириша, ще зная, дали е роза или карамфилъ. Носътъ ми е на мѣстото си. Ако обонянието ми е затѫпено, парализирано, или съмъ слѣпъ и не виждамъ, тогава може да попитамъ, но, ако всички мои сѣтива сѫ здрави, азъ, само като видя или помириша цвѣтето, по външната обвивка или по аромата му, ще позная, какво е. Тъй и всѣка душа се изявява чрѣзъ своитѣ външни страни — чрѣзъ постѫпкитѣ. Азъ ви виждамъ отвѫтрѣ като карамфили, ама нѣкои още неразцъвтѣли. Имате пъпки, нѣкои обѣщаватъ да се развиятъ въ бѫдеще. Не искамъ само да цъвтите, но и да завържете и узрѣете. Ангелитѣ идватъ като пчелитѣ, ще оплодотворятъ цвѣтоветѣ въ душитѣ. Ако цъвнете, вие сте вече въ общение съ тѣхъ. Каква дълбокъ наука е това, а колко работи има още да узнаете! Трѣбва да ви дамъ десеть лекции; но да ви разправямъ тия работи, който сѫ много уморителни, вие ще кажете, че не е интересно, и ще заспите. И прави сте, защото не сте още готови за това. Ще дойде врѣме, когато ще бѫдете готови. Напр., ако вземете да ядете медъ и прѣядете, ще ви се втръсне. Защо? Защото сте се прѣситили. Дружите съ нѣкой добъръ човѣкъ, черпите постоянно отъ него, по едно врѣме речете: «Да се махне отъ мене, не мога да го гледамъ». Вамъ трѣбваше да ви се даде толкова медъ и да дружите съ човѣка дотолкова, колкото да не ви се втръсне. Тъй сѫщо и вие не давайте много отъ вашия медъ, достатъчно е по една лъжичка, а не цѣла паница, за да се не втръсне на гостенина; защото и българската поговорка казва: «Прѣкаленъ светецъ и Богу не е драгъ». Вие четете и четете и се сбабичасвате. Прочетете само единъ стихъ, спрете се върху него и разсѫждавайте. «Богъ е любовь» — разсѫдете, въ какво отношение е любовь, и почувствувайте тази любовь въ себе си. Тя не трѣбва да бѫде, както когато изядемъ ябълка или котката нѣкоя мишка. Да ви любя — това значи да влѣза въ васъ; да ме любите — това значи да бѫдете въ мене вѫтрѣ. Когато имате образа на единъ приятель, вие го тургате на видно мѣста. Нашето сърце прѣдставя астралния свѣтъ, умътъ — чисто духовния свѣтъ. Ако вашиятъ умъ може да се повдигне на дадена висота — ето ви духовниятъ свѣтъ. Туй, което става въ мозъка, то е отражение на духовния свѣтъ; всѣка мисъль е форма въ духовния свѣтъ — разбирамъ, всѣка благородна мисълъ. И мислитѣ се различаватъ по форма и съдържание. Когато дойде нѣкоя благородна мисъль, тя произвежда радость и веселие. И когато издигнете ума си и сърцето си къмъ Христа, Той ще ви хване за рѫката и ще ви въведе въ Божествената градина; ще ви заведе при извора на Любовьта, да вкусите отъ нея; опитно ще вкусите нѣщата. По-щастливъ моментъ отъ този за васъ нѣма да има. И когато влѣзете, нѣма да кажете: «И мѫжъ ми да влѣзе», не; всѣки самъ трѣбва да влѣзе; не трѣбва да се ходатайствува за другъ. У всѣки трѣбва да има дълбоко желание самъ да влѣзе. Ако е способенъ, ще му съдѣйствувате да влѣзе и той, но неспособнитѣ, недѫгавитѣ трѣбва да стоятъ вънъ, докато се излѣкуватъ. Този свѣтъ е за недѫгавитѣ хора. Ония, които трѣбва да влѣзатъ въ училището, трѣбва да бѫдатъ чисти: чистота въ мислитѣ и въ желанията е необходима. Сѫщо необходимо е и пълно безкористие. По-нататъкъ, самоотричане. То е високата степень; то е да издържите изпита. Сега, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, то е чистота въ мисли и желания и непоколѣбима вѣра, че, каквото е казалъ Господь, то ще бѫде. Когато туряшъ Господа отпрѣдъ на нѣкоя работа, нѣма защо да се питатъ, да-ли ще успѣешъ. Може да бѫдешъ учитель, сѫдия, свещеникъ, земедѣлецъ, ако изпълнявашъ своята длъжность, нѣма сила въ свѣта, която да ти попрѣчи. Ще имате много прѣпятствия, мѫчнотии и изпитания, но тѣ сѫ необходими за вашето растене. Страданията, които сѫ пратени, тѣ сѫ благословение. Сега ви оставямъ съ тази мисъль: да познаете вашия учитель — Христосъ. Когато познаете вашия Истински Баща, тогава и ангелитѣ и свѣтътъ ще бѫдатъ ваши братя, и не единъ и двама, а съ хиляди. Съ хиляди години ще ви развеждатъ изъ своето жилище на Небето. Тамъ има много приятни работи, дълги разходки, образцови училища, нови слънца, нови сѫщества и колко още нѣща! И тогава ще кажете: «Сега разбираме дълбокия смисълъ на живота, защо трѣбва да се живѣе». То ще стане, когато имате само единъ учитель; имате ли много, нищо нѣма да научите. Едно дѣте не може да има двѣ майки, тъй и единъ човѣкъ не може да има повече отъ единъ истински учитель. Ако речете, че имате двама, ще кажа: «И мене и Бога лъжете». Една майка има на физическото поле, на духовния свѣтъ — единъ Учитель, на божествения — единъ Баща, който е Господь. Всичко трима сѫ. На земята единъ, между ангелитѣ е Учительтъ, а между боговетѣ е Богъ. Когато минете прѣзъ тия трима, тогава всѣки отъ васъ ще разбере дълбокия смисълъ, вѫтрѣшната страна на сегашния животъ, и съ радость и пѣсни ще понасяте всички страдания; нѣма за васъ да има мѫка въ живота, и работитѣ между мѫжетѣ и женитѣ, между родителитѣ и дѣцата и между всички народи ще се оправятъ. Тогава нѣма да има и питането: «Какво ще стане съ българския народъ?» Нека всички българи се обърнатъ къмъ Бога, азъ имъ гарантирамъ, че всичко ще бѫде въ редъ. Но, ако носятъ сегашнитѣ глави, по 39 тояги ще ядатъ. Тъй е писано въ Божествената книга. Ама Русия била такава-онакава; и тя, ако слѣдва Господа, ще бѫде благословена, ако не го слѣдва, ще яде 39 тояги. Сѫщото е и съ Германия, съ Франция, съ Англия, съ всички — Господь всички бие наредъ, на общо основание. Всички тукъ на земята трѣбва да изпълнимъ волята на нашия Учитель, на нашия Баща. Азъ вѣрвамъ, че у васъ има всичкото желание да я изпълните; виждамъ, че сте обърнали сега новъ листъ и, като блудния синъ, казвате: «Татко, прости, съгрѣшихме, изядохме и изпихме това, което ни даде, отсега нататъкъ нѣма да правимъ това, приеми ни, като слуги, въ дома Си». Бѫдете увѣрени, че Баща ви ще заличи всичко, ще ви облѣче, ще заколи най-тлъстото теле и ще ви нагости, и ще има въ дома му веселие, защото Неговото блудно дѣте се е завърнало. Ще му тури на пръста новъ пръстенъ, ще го благослови и ще каже: «Хайде, синко, на училище — иди се учи наново!». (Бесѣда, държана на 7. декемврий 1914 г.)

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СИЛА и ЖИВОТЪ БЕСѢДИ ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ (ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ) ВТОРА СЕРИЯ. IV. МНОГОЦѢННИЯТЪ БИСЕРЪ София — 1915 Многоцѣнниятъ бисеръ. „...който, като намѣри единъ многоцѣненъ бисеръ, отиде и продаде все, що имаше, и купи го“. Ев. Мат. 13: 46. Тази сутринь ще ви говоря върху най-маловажния нагледъ стихъ отъ прочетената глава изъ Евангелието на Матея, въ свръзка съ другъ единъ законъ, седмиятъ и най-великъ законъ на природата — законътъ за рода. Въ всѣко нѣщо има родъ — мѫжки и женски. Кой не знае що е мѫжъ и що е жена? Има само споръ кой отъ двата пола седи по-високо. Казватъ: „Въ началото, когато Богъ създаде човѣка, направи мѫжа“; и мѫжетѣ, като защищаватъ този въпросъ отъ свое гледище, изкарватъ, че тѣ, поради това, стоятъ по-високо; женитѣ пъкъ, като защищаватъ своята кауза, казватъ, че тѣ именно седятъ по-високо отъ мѫжетѣ. По този въпросъ има споръ и въ науката — между ученитѣ хора. Дълго врѣме ученитѣ хора сѫ прѣтеглювали мозъцитѣ на мѫжа и жената, за да видятъ колко грама тежатъ, и по тежестьта сѫ опрѣдѣляли тѣхнитѣ качества и сѫ казвали, че, понеже мозъкътъ на мѫжа е по-тежъкъ, мѫжътъ седи по-горѣ. Обаче, има аксиома въ херметическата философия, че всѣка истина е наполовина истина, и обратното, че всѣка лъжа е наполовина лъжа, сир., че всѣко твърдѣние е наполовина вѣрно, и всѣко отрицание — пакъ наполовина вѣрно.Слѣдователно, когато човѣкъ твърди нѣщо, ако иска да е правъ, трѣбва да снеме 50% отъ своитѣ твърдѣния. На-ли знаете онази българска поговорка за мѫжа, който се уплашилъ и рекълъ: „Жено, видѣхъ 100 мечки и избѣгахъ!“ — „Посмали малко“, рекла жената“ — „Да, нѣмаше 100, но 80 сигурно имаше“. — „Посмали, посмали“. — „Поне 60 имаше“. — „Много сѫ — кѫдѣ ще се събератъ 60 мечки да те гонятъ!“ — и мѫжътъ свалялъ, свалялъ, докато ги докаралъ до една и най-послѣ рекълъ: А бе, нѣщо шумна въ храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли бѣше, не зная“. И въ съврѣменната философия има много прѣувеличени нѣща. Туй произлиза отчасти отъ това,че хората не разглеждатъ прѣдметитѣ обективно, но ги разглеждатъ субективно; не разглеждатъ прѣдметитѣ обективно, значи, отъ мѫжка страна, а субективно — отъ женска страна. Съзнателното — това е мѫжката страна, подсъзнателното — женската страна. Въ философията има термини: казватъ, че единъ човѣкъ има обективенъ умъ, а другъ — субективенъ умъ. Всѣки прѣдметъ трѣбва да се разглежда отъ гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вѣрно понятие. Сега, ще кажете: „Какво отношение има прочетениятъ стихъ къмъ мѫжа и жената?“ Има. Вземете прѣдъ видъ какъ се образуватъ бисеритѣ. Казватъ, че нѣкой пѫть попада въ мидата малко, пѣсъче, и мидата почва да изпуща изъ себе си една течность, която обвива това малко пѣсъче, за да не я безпокои — извайва го, като скулпторъ. Не само че го направя гладко, но сѫщеврѣменно и цѣненъ бисеръ. Това пѣсъче, ако не попадне въ мидата, не ще има никаква цѣна. Понеже то има извѣстна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли не може, да го изрита, крака нѣма; да му каже: „Излѣзъ вънъ!“ езикъ нѣма; дохожда ѝ на умъ да го направи цѣнно — Ти си мой неприятель, но азъ ще те възлюбя и ще те направя цѣнно“. Ето учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговетѣ си“. Вие бихте изхвърлили това пѣсъче навънъ, но мидата отъ него създава бисеръ, за който вие плащате скѫпо. Не само това, но Христосъ похвалва тази мида, че е извършила прѣкрасна работа. Питамъ: ако дойде Христосъ, ще намѣри ли вашитѣ работи така свършени, както работата на тази мида — ще намѣри ли бисери? Вие казвате: „Условия нѣмаме“; женитѣ казватъ: „Когато ние трѣбва да работимъ, мѫжетѣ ни спъватъ, условия нѣмаме, кѫща нѣмаме, това и онова нѣмаме, не можемъ да работимъ“; а мѫжетѣ, отъ своя страна, казватъ: „Не можемъ да работимъ, защото женитѣ ни смущаватъ; това нѣмаме, онова нѣмаме, обществото ни прѣчи“ и спиратъ. А тази мида не казва, че нѣма условия; безъ крака, безъ рѫцѣ, безъ езикъ и безъ човѣшки мозъкъ, тя отъ пѣсъче създава бисеръ, и Христосъ я похвалва. Азъ ви питамъ: не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече. Но да дойдемъ до основния законъ. Външнитѣ форми сѫ резултатъ на вѫтрѣшнитѣ различия, които сѫществуватъ между мѫжа и жената. Всѣки оттѣнъкъ, всѣка черта на човѣшкото лице се дължи на една вѫтрѣшна, дълбока причина въ душата на човѣка. Като разглеждате прѣдмета, вижда ви се, че между мѫжа и жената нѣма разлика. Нѣкой пѫть жената иска да стане мѫжъ, но мѫжътъ се отвръща да стане жена.Ако ви попитамъ: какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мѫже. Какъвъ прогресъ би имало, тогава, въ свѣта, ако всички биха се родили мѫже? На-ли Богъ най-първо направи мѫжа; послѣдниятъ, обаче, каза: "Тази работа не може да я бѫде, самъ не мога да я свърша, какъ ще обработвамъ самъ тази толкова голѣма градина — раятъ, дърветата, които сѫ въ нея, па и животнитѣ, които сѫ въ нея, не могатъ да ме разбератъ“. Тогава Богъ каза: „Много добрѣ, азъ ще ти направя другарь, като тебе, да ти помага“. И тъй се яви на сцената този великъ законъ, този процесъ, който движи свѣта. Никакъвъ прогресъ, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не сѫществуваше този законъ. Вие гледате само външната страна на нѣщата, но въ тѣхъ има много по-дълбокъ смисълъ. Единственото нѣщо, което знаете въ природата, то е само женскитъ полъ: мѫжкиятъ полъ е невидимъ. Туй слънце, което виждате, то е женско слънце — мѫжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия отъ мѫжкото слънце. И съврѣменната наука го потвърдява — че всѣкога енергията се проявява въ отрицателния полюсъ на електрическитѣ токове. Думата „отрицателенъ“ или „пасивенъ“ нѣкои хора взематъ въ лошъ смисълъ: подъ „пасивенъ“ разбиратъ: слабъ,безхарактеренъ, безволенъ; но то е криво разбиране. И затуй сѫ замѣнили думата „отрицателенъ“ съ израза катодни лѫчи — полюсътъ, въ който се появява всѣка енергия. Възъ основа на този принципъ ще изясня много нѣща. Човѣкъ има мозъкъ, но нѣкой пѫть вие си казвате: „Нищо нѣма въ ума ми“. Защо нѣма нищо? Защото вие сте една безплодна жена, която не ражда. „Не мога да обичамъ“ — вие сте безплоденъ. Онзи, който не може да мисли и чувствува, билъ той мѫжъ или жена, не може да ражда, а всѣко нѣщо, което не ражда, — въ Писанието е казано, — е близо до пъкъла. Всѣки отъ васъ бихъ желалъ да знае да ражда: най-голѣмото благословение е, когато човѣкъ знае да създава и отхранва. Какъ може човѣкъ да не ражда, да не създаде една добра мисъль, едно добро желание въ себе си? То е творчески принципъ, който е достоенъ зя мислящи сѫщества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принципъ, който отъ нищо може да създаде нѣщо — за Твореца, а за туй сѫщество отъ мѫжки и женски полъ; туй, което въ Христианската философия наричаме Христосъ — Богочеловѣкъ. Онзи принципъ, за който Христосъ казва: „Отецъ живѣе въ Мене“, никой не го е видѣлъ: Бога никой не е видѣлъ; никой не е видѣлъ Бащата на свѣта. Майката знаемъ. Богъ се явява въ насъ като майка, която твори, храни и възпитава; Него ние знаемъ. И казва се въ Писанието: „Христосъ дойде на земята да ни изяви Отца“. По сѫщия законъ човѣкътъ, който е слѣзълъ отъ небето, първоначално е приличалъ на онова малко пѣсъче, безформено, нищожно, и божествениятъ Духъ, слѣдъ като е работилъ дълго врѣме, направилъ е единъ бисеръ. И за туй, което има въ васъ, трѣбва да благодарите на тази мида, въ която сте влѣзли; ако имате сега нѣкаква цѣна, трѣбва да благодарите на туй божествено съзнание, което е работило дълго врѣме надъ васъ. И споредъ това схващане, нѣкой пѫть цѣнностьта на нѣщата стои въ тѣхното съдържание, нѣкой пѫть въ тѣхната повръхностъ. Вземете единъ мраморенъ камъкъ изработенъ, изваянъ отъ единъ великъ скулпторъ, който е вложилъ въ камъка една прѣкрасна идея — кѫдѣ лежи тази идея? Въ ония тънки чертици, които този художникъ е прѣкаралъ надъ камъка. Ако нѣкой глупакъ дойде и разруши тѣзи чертици, ще остане единъ простъ камъкъ, който нѣма никаква стойность. Всичко, което ви придава цѣна, то сѫ ония ваши благородни мисли, желания и дѣла, които единъ божественъ Духъ е начърталъ върху васъ. Само ония черти, които може да тури Богъ върху вашия мозъкъ, върху вашето сърце и вашата душа, тѣ ви даватъ цѣна. И въ научна форма пакъ сѫщото е казано: съврѣменнитѣ учени хора твърдятъ, че толкова повече мисли може да произведе вашиятъ мозъкъ, колкото повече гънки има. А що сѫ гънкитѣ? То сѫ ония вложени черти, които се виждатъ върху него. Тия гънки, тия вадички канализирать вашитѣ мисли. Нѣкои хора искатъ лицето имъ да е гладичко, като топка: мислятъ, че човѣкъ е красивъ, когато е гладъкъ. Не, тогава лицето е маска. Трѣбва да има извѣстни черти върху него, да показватъ: първо, че е добъръ; второ, че е справедливъ; трето, че има въ него любовь, че е мѫдъръ, че е истинолюбивъ — всичкитѣ тѣзи нѣща трѣбва да се проявяватъ навънъ. Слѣдователно, всички хора сѫ една написана книга, върху която се четатъ тѣхнитѣ качества. Нѣкои хора ме питатъ: „Ти слушалъ ли си Господа, чулъ ли си Го?“ Отговарямъ: не само Го слушамъ, но Го и виждамъ, виждамъ Го, като ми говори, и слушамъ и чувамъ Неговитѣ думи. Човѣшкитѣ думи може само да се слушатъ, но Господнитѣ може да се виждатъ. Богъ, Който е слава, се е въплътилъ въ Христа и е станалъ видимъ. И всѣки единъ отъ васъ е божествена слава, изказана, въплътена, видима — и ме питате чулъ ли съмъ и говорилъ ли съмъ съ Господа. Двѣ хиляди години Го чувамъ. Христовото учение е една отлична философия — не философия, съ която пипаме въ мрачината, но философия, съ която може да виждаме, да пипаме, да миришемъ и да вкусваме. Има анекдотъ, че единъ ученъ европеецъ, който се занимавалъ съ окултни науки и искалъ да прослѣди дълбокитѣ тайни на природата, попадналъ еднъжъ въ едно общество, дѣто всички хора били слѣпи, съ очи вдлъбнати навѫтрѣ; като се разговаряли съ него, рекли: „Ами този човѣкъ по що се отличава отъ насъ“, и, като го барали, разбрали, че неговитѣ очи били изпъкнали — само тази била разликата! Рекли си: „Чакайте да му мръднемъ тази височина навѫтрѣ, за да прилича на насъ“. И съврѣменнитѣ философи сѫ отъ този калибъръ — като намѣрятъ човѣкъ съ изпъкнали очи, оглаждатъ ги и казватъ: „Ти сега ще разсѫждавашъ като насъ, ще имашъ понятие за свѣта, за мѫжа и жената тъй, както ние мислимъ“. Добрѣ, но тази философия има отношение къмъ живота, къмъ една велика реалность, която трѣбва да провѣряваме всѣки день, всѣки часъ, всѣка минута, всѣка секунда, защото трѣбва да работимъ, да градимъ. И се питаме: защо сѫ тѣзи нещастия? На-ли имате положителна философия, вие сте умни хора, измѣрвате пространствата, небето; знаете колко звѣзди има на небето; знаете да правите разни съединения, знаете какво е кислородъ, водородъ, азотъ, а не знаете да уредите вашия домъ. Значи, има нѣща, които не знаете. Нѣкои казватъ: „Тамъ има нѣща непостижими“. Но, като говоримъ върху тия нѣща, всѣко нѣщо е относително — не е абсолютно непостижимо. Всѣко нѣщо е постижимо, но се изисква врѣме за разбирането му. Едно дѣте първо почне да разбира малко, послѣ повечко и повечко и, като стане възрастно, неговиятъ възгледъ върху свѣта се измѣнява. И сега задавамъ ви този въпросъ: като дойдете пакъ слѣдъ хилядо години на земята, какви ще бѫдатъ вашитѣ възгледи? Разбира се, ще бѫдатъ като сегашнитѣ, плюсъ нѣщо — едно и отгорѣ плюсъ. Да се повърна. Туй различие защо е? Хората не трѣбва да бѫдатъ еднакви. Законътъ е такъвъ, че хората по сѫщество сѫ еднакви, но различни по степень: всѣкога трѣбва да сѫществува разлика между хората. Това е божественъ законъ. И ако искате нѣкой човѣкъ да ви обича, между него и васъ трѣбва да има разлика, но тя трѣбва да бѫде хармонична — както въ тоноветѣ на музиката има различие, и именно въ това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, отъ която ние се възхищаваме. Да дойдемъ до обяснение на тази хармония, която трѣбва да сѫществува у мѫжа и у жената, да приложимъ този божественъ принципъ. Жената е емблема на любовьта. Любовьта не може да се появи у мѫжа — не въ мустакатия мѫжъ, защото и жена може да има мустаци, както иматъ и нѣкои животни, но има извѣстни качества, които я отличаватъ, и тия качества вѣчно ще прѣбѫдватъ въ нея — но у мѫжа се намира оная друга божествена сила, която се казва мѫдрость. Когато любовьта и мѫдростьта се оженятъ, ражда се истината. Искате ли да узнаете истината, трѣбва да намѣрите баща си — мѫдростьта, и майка си — любовьта, и тѣ, като ви родятъ, ще ви кажатъ кое е истина — ще се прояви тази истина. Истината е по бащина линия, тя е пакъ мѫжки полъ — тя е синътъ на тия двама. Бащата и майката, сир., мѫдростьта и любовьта, като зачнатъ, пакъ ще родятъ добродѣтельта; това е вашата сестра. А добродѣтельта и истината съединени, това е правдата. Така седи този въпросъ. Искате ли да създадете този бисеръ, вашата душа именно трѣбва да го обработи. А хората съ какво се занимаватъ? Често питатъ: „Ами ти проповѣдвашъ ли нѣща съобразни съ цръквата?“ Отговарямъ: азъ проповѣдвамъ нѣща, които сѫ съобразни съ великия божественъ законъ; прѣдъ Господа не лъжа; да-ли моето учение е съгласно съ вашитѣ възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно, моитѣ възгледи да бѫдатъ съгласни съ великия законъ, да не бѫда лъжецъ прѣдъ Бога, прѣдъ Небето, прѣдъ ангелитѣ, прѣдъ светиитѣ — то е важниятъ въпросъ за мене. Ако всички така схващатъ учението и така мислятъ, нѣма отъ какво да се плашимъ. Нѣкои казватъ: „Ама ти имашъ цѣль да образувашъ нѣкоя секта“. Ония, които образуватъ секти, сѫ, споредъ мене, много дребнави хора. Секта всѣки може да образува — вземи брадва, нацѣпи дървото, ще направишъ секта; или вземи чукъ и начукай камъка, ще направишъ секта; влѣзъ между хората, скарай ги, ще образувашъ секта. Секти лесно се правятъ. Въ една американска черква се скарали по единъ въпросъ — когато се освещава причастието, да-ли да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трѣбва да се вдигне, забравили да я вдигнатъ. Често и ние забравяме това, което проповѣдваме, и оня принципъ, който ни съединява. Нашата задача е въ въдворяване Царството Божие на земята. Искамъ да образуваме една секта, но каква? Да станемъ проводници на Божия Законъ, който да завладѣе всички умове и сърца, да станатъ всички — и мѫже, и жени, и дѣца — синове на Царството Божие, да заживѣятъ на земята животъ какъвто трѣбва. И сега, когато хората ми се оплакватъ: „Голѣми нещастия настанаха“, азъ имъ казвамъ: „Радвамъ се, че вашитѣ затвори се разрушаватъ, вашитѣ стари убѣждения падатъ, защото, ако отъ едно шише не се излѣе застарѣлата вода, не може да се сипи въ него нова“. Когато Христосъ дойде, евреитѣ трѣбваше да се очистятъ по сѫщия начинъ и да заживѣятъ новъ животъ; но тѣ казаха: „Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме; ти искашъ да образувашъ секта“. Но Той, както виждате, секта не образува, макаръ че отъ еврейско гледище Той бѣше еретикъ. Нѣкои ме питатъ: „Ти правовѣренъ ли си?“ Може да бѫда правовѣренъ прѣдъ Бога, но отъ гледището на цръквата да не бѫда такъвъ. И на Христа казваха: „Той иска да унищожи нашия народъ“; но слѣдъ 2,000 години не трѣбва вече да разсѫждаваме като евреитѣ. Питамъ: какво спечелиха евреитѣ, като разпънаха Христа? Нищо; разпръснаха се по цѣлия свѣтъ. Да се разпне човѣкъ, отъ това по-лесно нѣщо нѣма — четири гвоздея стигатъ. Да се повърна на нашия прѣдметъ. Искамъ отъ васъ да разсѫждавате, да мислите дълбоко върху нѣщата. И ще ви кажа въ свръзка съ този принципъ за мѫжа и жената още едно нѣщо. Първо, трѣбва да любите Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичката си сила; второ, да любите ближнитѣ си, както себе си; трето, да любите и враговетѣ си. Азъ туку-що ви говорихъ за враговетѣ ви — за онова малко пѣсъче. И Христосъ, като дойде на земята, не дойде да спасява благороднитѣ, праведнитѣ, а ония остри пѣсъчета — за тѣхъ слѣзе въ ада, да ги извади навънъ. И за да се извадятъ тия бисери отъ мидата, трѣбва тази мида да се хване и разтвори. По сѫщия законъ се хващатъ хората на Небето, и, като се разтворятъ и се намѣри въ тѣхната душа този бисеръ, той се изважда. Нѣкой като умре, казватъ; „Умре мидата“, и тръгнатъ подиръ мидата и редятъ: „Горката мида, отиде! “ Азъ казвамъ, че тя е отишла на Небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила, защото, ако не бѣше го направила, тя нѣмаше да отиде на Небето, не щѣше да струва нищо. Да се върна върху нѣкои основни черти на мѫжа и жената. Онѣзи, които дълго врѣме сѫ изучвали човѣшката конструкция, казватъ, че външнитѣ черти на човѣка се дължатъ на вѫтрѣшното негово естество, сир., какъвто е човѣкъ вѫтрѣ, такъвъ е и вънъ. За това двѣ убѣждения нѣма. Тѣ казватъ, че ходилата на краката у правилния мѫжъ или жена трѣбва да съставятъ една шеста часть отъ неговия ръстъ: лицето трѣбва да съставлява една десета отъ ръста; гърдитѣ — една четвърть; дължината на рѫката отъ китката — пакъ една десета; мѣрката два пѫти около китката на рѫката трѣбва да е мѣрката на врата, Разбира се, като дойдемъ до отдѣлния човѣкъ, има извѣстни дребни различия: нѣкои мѫже и жени сѫ съ по-продълговати, крушообразни, други съ валчести лица. На какво се дължи това? Хората съ валчести лица не сѫ толкова активни, тѣ сѫ хора примирителни, дипломати — били тѣ мѫже или жени. Валчеститѣ лица сѫ по-свойствени на женитѣ, тѣ спадатъ къмъ категорията на майка си. Като ви описвамъ тѣзи работи, искамъ да дамъ ново направление да схващате христианството въ неговия дълбокъ смисълъ, като наука за живота. Христианството е положителна наука, която трѣбва да ни научи какъ да живѣемъ. Само въ приложението хората се различаватъ — има едно приложение въ физическия животъ, друго въ духовния животъ. Мѫжетѣ и женитѣ не могатъ да бѫдатъ еднакви — трѣбва между тѣхъ да има разлика. Ако мѫжътъ е активенъ и пъргавъ, ти се радвай и не казвай: „Азъ искамъ да бѫда мѫжъ“. Въ всѣко проявление трѣбва да има активность — ако не на физическото поле, то въ умственото; ако не въ ума, трѣбва да бѫде въ сърцето; но винаги човѣкъ трѣбва да бѫде активенъ. Активность значи работа, произвеждане, въ трояко направление — физическо, умствено и духовно. Всички хора не могатъ да работятъ едноврѣменно на едно и сѫщо мѣсто, въ едно и сѫщо направление, а въ различни полета. Туй различие, което е между васъ, може да роди и дисхармония и хармония — зависи отъ васъ. Когато и двамата сѫ сприхави, единиятъ като каже нѣщо, другиятъ трѣбва да го изслуша; единиятъ като свири, другиятъ трѣбва да слуша. Този е законътъ, който дѣйствува въ физическия свѣтъ. Ако единиятъ мълчи, другиятъ оцѣнява това чувство на търпѣние и ще се отплати въ друго отношение. Обаче, ако жената не държи това поведение, мѫжътъ ще каже: „Отъ моята жена по-лоша нѣма; тя има много дълъгъ езикъ; да ни освободи Господъ: или мене отъ нея, или нея отъ мене“. Не мислете, че ще бѫдете освободени: на другия свѣтъ пакъ ще се прѣслѣдвате, ако тукъ сте се прѣслѣдвали. Туй, което може да измѣни вашия животъ, то е разбирането на Божествения Законъ и приложението му въ живота. Ще правите много грѣшки, може да правите съ хиляди, за тѣхъ Господъ нѣма да ви сѫди, Той ще ви прости — увѣрявамъ ви, че ще ви прости — ако само научите Божествения Законъ и работите. Но, ако слѣдъ сто грѣшки не сте научили никакъвъ урокъ, Господъ нѣма да ви ги прости. Всички нѣща въ свѣта трѣбва да се използуватъ. Ако крушата има тръне, ако розата има бодли, то е въ реда на нѣщата — тѣ не сѫ туку-така поставени. Ама, ще кажете, има бодли. Онзи, който ще се качи на крушата, не трѣбва да се качва съ меки дрехи, за да не се съдератъ. Азъ съмъ видѣлъ много дѣца да оставатъ на крушата, че послѣ съ стълба ги снематъ. Който не знае закона, казва: " Тази круша е бодлива, трѣбва да се отсѣче“. Бодлива е, но хубави круши дава. Ще ви кажа другъ единъ примѣръ, който еднакво засѣга мѫжа и жената, но примѣрътъ е за послѣдната. Една жена, която е била много нервна, упорита, не изпълнявала никакъ волята на мѫжа си: каквото ѝ кажелъ, тя все противното вършела. Единъ пѫть искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвалъ: „Не сѣдай, жено, че ще паднешъ, и ще остана безъ жена“. Тя не го послушала — „Ще седна“. Седнала, но паднала въ кладенеца и потънала въ водата. Той взелъ да плаче и да вика: „На-ли ти казвахъ да не сѣдашъ; да бѣше ме послушала, нѣмаше да паднешъ“. Слѣдъ единъ часъ гледа, че отъ кладенеца изкача единъ дяволъ съ побѣлѣла коса. „Какво има?“ пита го мѫжътъ. — „А, казва, главата ми побѣлѣ въ единъ часъ отгорѣ отъ една жена“. Казалъ това и избѣгалъ мѫжътъ почналъ да мисли какъ може да използува този случай, и най-послѣ намислилъ. Като почналъ да посѣщава домоветѣ, въ които имало зли духове, и като употрѣбявалъ всички срѣдства — заклинания, молитви — за да ги накара да излѣзатъ отъ тия домове, и тѣ пакъ не излизали, сѣтилъ се да каже: „Бѣгайте, че жена ми иде!“, и тогава всички избѣгали. По този начинъ жената, която паднала въ кладенеца, направила много голѣмо добро на свѣта, защото, като влѣзла въ кладенеца, и мѫжътъ ѝ видѣлъ, че изплашила дявола, разбралъ, че дяволътъ само отъ жена се страхува, а не отъ мѫжъ, и, като извика само: „Бѣгайте, че жена ми иде!“, пропѫжда всички дяволи. Като пострадалъ единъ, хиляди се освободили. Ето защо женитѣ иматъ ключоветѣ на Царството Божие. И когато Христосъ каза на Петра: „Давамъ ти ключоветѣ на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбокъ вѫтрѣшенъ законъ, че между мѫжа и жената трѣбва да има всѣкога едно сѫществено различие. Въ това различие седи основата на обичьта, която има мѫжътъ спрѣмо жената. Въ деня, въ който жената измѣни позицията, въ която Богъ я е поставилъ, мѫжътъ нѣма да я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си тури, никаква външна сила не е въ състояние да накара мѫжа ѝ да я обича. Мѫжътъ е Господъ за жената; тя трѣбва да вижда, че Господъ живѣе въ него, и, за да я обича Господъ, тя трѣбва да заслужи Неговата обичь, като извърши нѣкаква работа заради Него. Понеже самъ не може да слѣзе на земята да работи, Той ни дава и умъ, и сърце и сила, — всичко за да завладѣемъ земята, да туримъ редъ и поредъкъ, въ замѣна на което Той ще ни изпрати всички добрини. Нѣкои казватъ: „Господъ ще дойде да оправи свѣта“. Той и сега го оправя, но не самъ, а чрѣзъ други; нѣмцитѣ, отъ една страна, руситѣ, френцитѣ, англичанитѣ, отъ друга страна, го оправятъ съ своитѣ топове. Нѣкои питатъ: „Кога ще прѣстанатъ да се биятъ?“. Естествено, когато се разчупи тая стѣна,която разбиватъ. Математически може да се изчисли, колко удара може да издържи извѣстенъ камъкъ. Нѣкой камъкъ се счупва отъ 100 удара, другъ — отъ 200, трети — отъ 500.Така сѫщо може да се отгадае и кога ще се свърши войната.Естествено, когато се изгърмятъ потрѣбното количество снаряди и патрони — когато се всели у хората едно ново съзнание за тѣхното назначение на земята. И тогава хората ще кажатъ: „Свършихме една прѣкрасна работа“. И Христосъ, като се обръща къмъ Своитѣ ученици, казва имъ, че този човѣкъ, който търсилъ „бисера“ — смисъла на своята душа — като го намѣрилъ, отишълъ, че продалъ всичкото си имане, за да го купи. Ако вие не сте готови въ този свѣтъ да пожертвувате всичко, трѣбва да пожертвувате нѣщо, но да спечелите нѣкакъвъ бисеръ, нѣщо разумно, защото има хора, които жертвуватъ цѣлото си състояние, но никакъвъ бисеръ не спечелватъ — жертвуватъ го за пиянство, за билярдъ, за карти. Ако азъ бихъ намѣрилъ у сиромаха този бисеръ, за който говори Христосъ, бихъ продалъ всичкото си имане. Не е достатъчно да раздаде нѣкой цѣлото си имане на сиромаситѣ, за да направи добро, защото, когато Христосъ казва, че трѣбва да се прави добро, той иска да каже, че това добро трѣбва да се прави разумно. Не би било разумно да давашъ на единъ вълкъ всѣки день по едно агне. Въ зоологическата градина го правятъ, защото тамъ държатъ вълцитѣ за чешитъ, но въ едно общество този законъ не можемъ да го приложимъ; ние не можемъ да жертвуваме агнетата за вълцитѣ: за хората можемъ да ги жертвуваме — има си смисълъ. Другъ единъ примѣръ. Въ миналитѣ прѣдисторически врѣмена сѫществували двѣ царства, прѣградени съ една непроходима планинска верига. И въ двѣтѣ царства се явявали учени хора да казватъ, че онзи човѣкъ, който може да прокопае тази планина, за да направи пѫть между двѣтѣ царства, той ще принесе най-голѣмо благо на тия два народа. И това можело да стане, обаче при условие, щото този човѣкъ, който почне да работи, никакъ да не се обръща назадъ докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаятъ, но, като дохождали до нѣйдѣ, нѣкой минувачъ дойде, бутне го: „Какво работишъ, байно?“, той се обърне да му разправи, и въ това врѣме всичко изкопано се засипва. Най-послѣ явилъ се единъ царски синъ и започналъ да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчалъ. Добрѣ, но дошълъ единъ философъ, който искалъ да му покаже по-лесенъ начинъ, за да пробие планината. Тогава и той се измамилъ, обърналъ се да го изслуша, но, когато погледналъ напрѣдѣ си, видѣлъ, че дупката, която билъ прокопалъ, пакъ се запълнила съ пръсть. Зарекълъ се за послѣденъ пѫть, че, кой за какво ще да го заприказва, нѣма да се обръща, и, като започналъ да копае, идвали пакъ да го запитватъ, но той дѣйствително останалъ глухъ за тѣхъ докато прокопалъ планината, съединилъ тия двѣ царства, и тогава се оженилъ за царската дъщеря на другото царство, и тия два народа заживѣли още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голѣмата планина, която раздѣля тия двѣ царства, е човѣшкиятъ грѣхъ, който раздѣля земята отъ небето. И ако сте ясновидецъ, ще видите между земята и небето тази черна стѣна съ крѣпости, орѫдия и стражи. Тази планина Христосъ прокопа, направи дупка — затова слѣзе — и когато Той казва: „Само единъ пѫть има, който води въ Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тѣсенъ пѫть. Двѣ хиляди години има какъ е прокопанъ този тѣсенъ пѫть, но малцина сѫ онѣзи, който ходятъ изъ него. Широки пѫтища има много, но тѣ не водятъ тамъ, кѫдѣто води тѣсниятъ. Мнозина хора не вѣрватъ и казватъ: „Докажете ми това нѣщо“. Разбира се, че то може да се докаже, стига човѣкъ да излѣзе навънъ отъ кѫщата си. Но той казва: „Не излизамъ“. Обаче, ще отиде до тази стѣна и пакъ ще се върне. Затуй, като знаете, че вие ще минете прѣзъ тази дупка само чрѣзъ закона на рода между мѫжа и жената, вие трѣбва да се сродите. И когато ние говоримъ за новорождение, за покаяние, подразбираме, че трѣбва да се образува една хармония между насъ и Бога. Ако Господъ не ви обича, кой може да ви обича? Нѣкой казва: „Нѣмамъ приятели този не ме обича, онзи не ме обича; Господъ не ме обича“. Не е вѣрно: Господъ ви обича; научете се и вие да Го обичате. Той не е невидимъ; навсѣкѫдѣ може да Го видите. Този Господъ, за Когото ви говоря, всѣки день най-малко по 10 пѫти ви говори, Той ви срѣща, съвѣтъ ви дава и пр. Когато мислите да направите нѣщо и срѣщнете на улицата нѣкой приятель, който ви каже: „Не го правете“, Господъ ви е говорилъ чрѣзъ този, който ви е срѣщналъ. И сега, когато азъ ви говоря, пакъ Господъ ви говори. Думитѣ сѫ мои, обвивката е моя, но съдържанието е отъ Господа. Вие приемате единъ подаръкъ, ще снемете опаковката, обвивката и ще намѣрите съдържанието. Слѣдователно, вие, мѫже и жени на земята, трѣбва да се разберете. Вие имате извѣстна опаковка наоколо, искате да станете велики въ свѣта, богати, да имате кѫщи, да имате знания, сила, да ви обичатъ всички; каквото пожелаете, съ единъ замахъ да го направите. Е добрѣ, но туй съ лотария не става. Трѣбва да научите този Божественъ Законъ и отвѫтрѣ отъ себе си да започнете. И ако, примѣрно, вземете този стихъ за бисера и въ годината или мѣсеца прѣкарвате само по 10 дена въ дълги размишления върху него, знаете ли какви тайни щѣхте да научите отъ него? Както единъ ученъ, като вземе нѣколко призми и ги тури въ извѣстно съчетание, може да види подъ тѣхъ най-малки микроскопически животни, които съ просто око не може да види, така и вие, ако турите въ извѣстно съчетание призмитѣ, които сѫществуватъ въ вашия умъ, ще видите много работи, които съ просто око не се виждатъ. Както учениятъ, като разгледа една капка вода подъ микроскопъ, ще види вѫтрѣ цѣло движение, цѣлъ животъ, цѣлъ свѣтъ, а обикновениятъ човѣкъ нѣма да види нищо, така и онзи, който се ползува отъ божествената мѫдрость, може да вижда всичко, което другитѣ не могатъ. Вие ставате нѣкоя сутринь неразположенъ не знаете причината. Не успѣвате въ нѣкоя работа — има си причина; боледувате — има си причина; не сте красивъ — има си причина. Красотата трѣбва да бѫде идеалъ, както на мѫжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Иисусъ Христосъ сѫ красиви. Когато жената каже: „Мѫжътъ ми не ме обича“, азъ подразбирамъ, че тя е грозна. Душата, въ която сѫ написани: добродѣтель, правда, любовь, мѫдрость, истина, тази душа е велика, красива, всѣки може да я обича. И ако васъ не обича никой, значи, че вие нѣмате тия черти. Идете при Господа и кажете: „Господи, тури повече твоя чукъ върху мене и напиши тия дободѣтели“. Ако Господъ не работи съ Своя чукъ върху нѣкого, той ще бѫде единъ обикновенъ камъкъ, безъ стойность. Да дойдемъ сега до приложението — какъ трѣбва да работятъ мѫжътъ и жената. Тѣ искатъ да иматъ дѣца. Дѣцата сѫ носители на истината. Вие, които искате да разберете истината, само вашитѣ дѣца могатъ да ви я разправятъ; вие, които искате да научите смирението, само вашитѣ дѣца ще ви кажатъ какво нѣщо е смирението. Една жена, която никога не е раждала, не може да бѫде ни добра, ни смирена, тя всѣкога ще бѫде горда. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Всѣка негова мисъль, всѣко негово желание, когато се родятъ, тѣ сѫ живи; въ тѣхъ се крие едно велико сѫщество, единъ ангелъ, който единъ день ще ви бѫде приятель. Дѣцата, които имате сега, едно врѣме сѫ били въ вашия умъ само една мечта, на която вие сте дали дреха. Това бисерче, за което Христосъ говори, вие го имате, само че нѣкои отъ васъ искатъ, вмѣсто да го облагородятъ, както мидата — пѣсъчето, да го изхвърлятъ отъ себе си. Казвате: „ Господъ не го е направилъ добрѣ“, и го поочуквате. Но то си изгубва смисъла. Не очуквайте линиитѣ, които Господъ е турилъ на човѣшката душа. Азъ съмъ противъ онѣзи философи които казватъ, че свѣтътъ не е направенъ както трѣбва — чакайте да го поодѣламе. Жената, напр., за да бѫде малко по-тѣсна, стѣга се съ корсетъ. За да не затлъстѣвате, постете. Сега ядете три пѫти на день. Опитайте се единъ пѫть или два пѫти да ядете, да видите какъ ще се развиятъ у васъ благородни черти. Вие казвате: „Безъ храна не може“.Знаете ли колко трѣбва да ядете на день. Въ живота има извѣстни закони, който регулиратъ яденето. Нѣколко дена нѣмате охота да ядете, не яжте; чакайте докато се възбуди у васъ желание да ядете. Но мѫжътъ казва: „Жена ми трѣбва да яде, защото, инакъ, ще се развали“. Ами че тя е сега развалена, ако не яде, ще се оправи. Има и животни, който, когато сѫ неразположени, не ядатъ. Та, казвамъ, бисерчето, за което говори Христосъ, вие го имате, само че нѣкои отъ васъ искатъ да го изхвърлятъ, а то е помѣтане, а най-голѣмото зло на съврѣменната жена е помѣтането. Статистиката констатира, че въ гр. Ню-Йоркъ, прѣзъ 1905 г., е имало 100 хиляди помѣтания. Не е позволено на човѣка да помѣта дѣте нито отъ ума си, нито отъ утробата си, нито отъ сърцето си, ако иска да бѫде христианинъ. Дойде ли ви добра мисъль, вие казвате: „Ще я пометна“. Ще я пометнешъ, ама послѣ ще боледувашъ. Нѣкой казва: „Азъ помислихъ лошо“. Не е грѣхъ дѣто си помислилъ, но грѣхътъ състои въ помѣтането. Всички помѣтватъ и се чудятъ защо не е оправенъ свѣтътъ. Вие имате вече въ свѣта идиоти. Лошитѣ мисли, който ви мѫчатъ, дяволитѣ, тѣ сѫ ония дѣца, ония мисли, ония желания, който вие сте помѣтали нѣкога, защото тѣ казватъ: „Ти си една недостойна майка“, тѣ ви прѣпятствуватъ въ всѣко едно начинание, и вие ставате единъ нещастенъ човѣкъ. Затова най-добрѣ е за васъ, ако искате да бѫдете щастливи, да се удостоите да влѣзете въ Царството Небесно, отсега-нататъкъ да не помѣтате и да се молите на Господа да ви прости за лошото използуване на всички ония добри мисли и желания, на всички ваши дѣца, които сте пометнали, които сте убили и украли тѣхното богатство. Ето защо въ бѫдеще ние трѣбва да отхранваме всѣка една благородна мисъль, всѣко едно благородно желание, защото тѣ ще дадатъ единъ оттѣнъкъ върху нашитѣ носове, вѣжди, очи, и ние ще добиемъ аполоновски типове. Сега-засега хората приличатъ на страшилища, грозотии; сега да идатъ на небето, като видятъ хубавитѣ ангели, тѣ ще избѣгатъ отъ тамъ. Затова трѣбва да се молимъ на Господа да ни помогне да се избѣлимъ. А това не е много мѫчно. Ако една мида можа да направи единъ бисеръ, за който Христосъ я похвали, вие като влѣзете въ небето, за какво ще ви похвали Христосъ? Нѣкой ще каже; „Азъ бѣхъ въ България пръвъ министъръ“, но Христосъ ще го попита: „Е, какво добро си направилъ за българския народъ? — Никакво. — Бисеръ имашъ ли? — Нѣмамъ. — Ха, навънъ, пакъ долу на земята, дотогава, докогато направишъ бисеръ, защото безъ този бисеръ нѣма да те приема въ Царстото Божие“. Дохожда единъ владика: „Ти какво си направилъ?“ ще го пита Христосъ. — Е, учихъ хората на добро, вѣрвахъ въ Тебе. — Направи ли нѣкакъвъ бисеръ? — Не съмъ. — Навънъ!“ А на този, който е направилъ нѣкакъвъ бисеръ, ще му каже: „Радвамъ се, синко, че не си ме засрамилъ, ела, ти си достоенъ синъ“. Сѫщо и вие, мѫже и жени, като идете въ Небето, ще срѣщнете нѣкой синъ — вашия бисеръ който ще ви каже: „Благодаря, майко, че, когато бѣхъ единъ голѣмъ грѣшникъ, ти ме взе вѫтрѣ въ утробата си и ме направи човѣкъ. Сега въ този свѣтъ азъ ще бѫда слуга за тебе съ всичката си душа“. Туй ще бѫде вашата радость. Туй е, което Христосъ иска да каже съ тия стихове, отъ които азъ избрахъ най-маловажния, а виждате колко нѣщо той съдържа въ себе си. Другитѣ съдържатъ много по-дълбоки работи, които вие ще научите единъ день не тукъ на земята, а като идете въ Небето, понеже тогава ще има у васъ ново разбиране, нови чувства и нови способности. Тогава може да видите други картини, които може да разберете. Засега толкова може да ви се даде. Ако ви се даде нѣщо повече, вие не можете го понесе; то би значило да се надуе единъ сапуненъ мехуръ повече, отколкото трѣбва, — той би се пръсналъ. Ето защо, когато Христосъ казва: „Вие, жени, сте емблема на божествената любовь, въ васъ живѣе Богъ“, женитѣ трѣбва да слушатъ мълчаливо, скромно и трѣбва да се показватъ достойни да го носятъ. Вие казвате: „Трѣбва да знаешь, Господи, че свѣтътъ сега не е такъвъ, какъвто си го направилъ“. Нѣма защо да учимъ Господа. Когато Той говори, ние трѣбва да мълчимъ. А когато Той млъкне, ще започнемъ ние урока си; ще кажемъ: азъ направихъ това тъй, онова инакъ, и тогава Той ще каже: еди въ що си правъ; еди въ що не си правъ. Слѣдователно, учението Му е да Го слушате и да приложите това учение въ живота. И когато Христосъ казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мѫжа си като себе си; сѫщо когато казва на мѫжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тѣзи примѣри, тогава вашитѣ синове и вашитѣ дъщери ще ги слѣдватъ. Това е то създаване бисера — алхимическиятъ законъ, приложенъ на физическото поле. (Бесѣда държана на 19. априлъ 1915 г.)