Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Младежки Събори'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ 7 юли, 6 ч. с. Двадесеть правила отъ Учителя къмъ ученика 1. Пѫтьтъ на ученика е пѫть на зазоряване. Той е пѫть на вѣчната свѣтлина, носителка на Любовьта. 2. Ученикътъ трѣбва да има винаги една права стойка на тѣлото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа. 3. Ученикътъ има винаги възможность да прави добро. Доброто е цѣлъ въ неговия животъ. 4. Ученикътъ ще бѫде поставенъ прѣдъ изкушението, за да се изпитатъ убѣжденията му. 5. Ученикътъ бива поставянъ на силни прѣживявания, за да се кали въ издръжливость и будность на съзнанието. Животъ безъ прѣживявания е животъ на спящи души. 6. Ученикътъ не трѣбва да се смущава отъ формитѣ, а да гледа духа на нѣщата. 7. Ученикътъ се моли самъ. Той трѣбва да е съсрѣдоточенъ въ молитвата си и да прѣживява думитѣ й. 8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи съ себе си. 9. На ученика е потрѣбно малко уединение, за да уякне вѫтрѣшно. 10. Нѣма по-хубаво нѣщо за ученика отъ чистотата! Ученикътъ като люби, трѣбва да придобива чистота. Любовьта е сила, която се развива само при чистотата. 11. Когато бѫдешъ свързанъ съ Бога, нѣма да има съблазънь за тебе. 12. Ученикътъ на окултната школа не бива да допуща никакво съмнѣние въ Божествения Промисълъ. Той знае, че пѫтьтъ, въ който е влѣзълъ, е правъ. 13. Съмнѣнието е една задача за ученика, която той трѣбва да разрѣши правилно. 14. По закона на Любовьта, щомъ повѣрвашъ, всичко е свѣтло за тебе. По това ще познаешъ, че си въ полето на Любовьта - тамъ съмнѣние нѣма. Усъмнишъ ли се, това показва, че Любовьта я нѣма. Въ Любовьта нѣма съмнѣние. 15. Първиятъ изпитъ, на който ученикътъ се поставя самъ, е съмнѣнието. Затуй той самъ трѣбва да прѣкара нощьта на съмнѣнието, и самъ да го побѣди. 16. Ученикътъ трѣбва да мине прѣзъ съмнѣнието. То е една область, която той трѣбва да мине и да прѣмине до край. Тамъ той ще се намѣри въ една сѣверо-полярна нощь - шесть мѣсеца нощь, но той трѣбва да разбира закона. Той трѣбва да я прѣкара, за да излѣзе пакъ на свѣтлия день и да се крѣпи прѣзъ всичкото врѣме. Слѣдъ като прѣмине този периодъ на мракъ, на вѫтрѣшно затъмнение, ще дойде прозрѣнието, ще дойде свѣтлия день, ще дойде Посвѣщението. 17. Ученикътъ трѣбва да вижда доброто навсѣкѫдѣ и у всѣкиго. Вижда ли той все прѣстѫпления, пороци и недостатъци, това е проказа въ неговото сърце. Ужасно е да носишъ дявола въ сърцето си! 18. Докато ученикътъ намира свѣтлина въ- свѣта, нищо не може да му се говори за Бога. Трѣбва да се яви отвънъ тъмнина, за да стане въ душата свѣтло. Само при вѫтрѣшната свѣтлина се ражда Любовьта къмъ Великото. Ученикътъ не трѣбва да се спира на свѣтлината въ свѣта, а да гледа свѣтлината въ душата си и нея да пази. 19. Ученикътъ не може да има приятелство и съ свѣта, и съ Бога. Ако ученикътъ люби Бога, свѣтътъ ще потъмнѣе за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намѣри въ единъ другъ свѣтъ на свѣтлина, миръ и радость, и тамъ ще чуе Учителя си. 20. Приятенъ е пѫтьтъ на ученика въ всичкитѣ му мѫчнотии, защото е пѫть на възлизане! Дадени отъ Учительтъ на 7 юли 1925, 6 ч. с.
  2. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вѫтрѣшна връзка Ще направя нѣколко встѫпителни бѣлѣжки. Всѣка постѫпка, всѣки животъ трѣбва да е основанъ на нѣщо, трѣбва да има основа, или друго - яче казано, трѣбва да има своя връзка. Въ цѣлия органически свѣтъ, въ всички сѫщества има една тенденция, единъ стремежъ да се групиратъ, да образуватъ една вѫтрѣшна връзка. Така се създадоха малкитѣ единици - домоветѣ; така се създадоха съврѣменнитѣ общества, народитѣ; така се създаде и цѣлото човѣчество. Значи, идеята, която е вложена въ този вѫтрѣшенъ стремежъ, е връзката. Сега вие имате всички тия връзки, само една връзка ви липсва, съзнателната връзка съ невидимия свѣтъ. Тази връзка нѣмате. Вие говорите, че сѫществуватъ ангели, но нито единъ отъ васъ не е ималъ разговоръ съ ангелитѣ. Може и да сте имали, но не сте съзнавали това. Може би, нѣкой ангелъ ви е говорилъ, безъ да сте съзнавали, че ангелъ ви говори. Значи, съзнанието ви още не е будно. Тъй щото, когато казвамъ, че трѣбва да имате вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ, азъ разбирамъ „пробуждане на съзнанието”. Когато, обаче, вашето съзнание се пробуди, има една опасность - появяване на страха. Всѣки човѣкъ, който нѣма будно съзнание, се плаши, страхува се. Когато човѣкъ започне да строи една голѣма кѫща и вижда, че срѣдствата нѣма да му стигнатъ, той се уплашва. А когато започне нѣкоя малка работа, за която срѣдствата му сѫ достатъчни, той не се плаши, радва се. Ето защо, вие трѣбва да започвате работа въ крѫга на вашитѣ възможности. Когато говоримъ за бѫдещи проспекти, или за стремежитѣ на човѣшката душа, виждаме, че тия нѣща сѫ толкова велики, че човѣкъ съвсѣмъ се изгубва въ тѣхъ. Въ тѣхъ се прозиратъ великитѣ замисли на Бога. Въ туй състояние, въ което се намирате днесь, най-важното нѣщо за васъ е да образувате една вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ. Ще ви напиша думата: ЛЮБОВЬ. Какво разбирате отъ нея? Онѣзи хора, които сѫ създали рѣчьта, писменостьта сѫ имали прѣдъвидъ и значението на всѣка дума. Двѣтѣ линии, които образуватъ буквата Л, показватъ, че у човѣка има двѣ сѫщества. Едното изразява стремежа на човѣшката душа, а другото - стрѣмежа на човѣшкия духъ. На кѫдѣ? - Къмъ Бога. При този стремежъ Любовьта трѣбва да бѫде разумна. Ако разложимъ буквата Ю, ще получимъ отъ нея слѣднитѣ елементи „I и О”. Първата линия е отражение, сѣнка. Кѫдѣ е прѣдметътъ, който хвърля тази сѣнка? Двѣтѣ линии въ буквата Ю сѫ успоредни. Втората проекция иде отъ друго нѣкое тѣло. Значи, онова тѣло, което хвърля тази проекция, има друго разположение. Въ буквата О сѫщо се забѣлѣзватъ двѣ успоредни линии. Буквата О означава главата, ума на човѣка, който се движи. Значи, съ нищото, т. е. съ нулата се означава ума, понеже умѫтъ не е нѣщо материялно. Умътъ се развива разумно по двѣ успоредни линии. Само разумнитѣ хора се движатъ успоредно. Щомъ се движатъ успоредно, никакви стълкновения не могатъ да ставатъ помежду тѣхъ. Значи, духътъ и душата трѣбва да се стремятъ успоредно къмъ Бога, безъ какви и да е стълкновения. Всѣко стълкновение на ума и сърцето показва, че човѣкъ не е на правия пѫть. Запримѣръ, нѣкой се бори, дали има Господъ, или нѣма. Това вече е стълкновение въ човѣка. Какво има да се съмнѣвамъ, дали сѫществува Господъ, или не? Нѣкой казва: дали моята постѫпка е права, или крива? Защо ще се съмнѣвамъ? Така само глупавитѣ хора могатъ да мислятъ. Въ дадения случай, азъ мога да зная, дали моята постѫпка е права, или не. Запримѣръ, кажа нѣкому една груба дума, а слѣдъ това искамъ да зная, дали е груба, или не. Какъ ще провѣря? Ето какъ. Ще кажа нѣкому: моля ти се, кажи сѫщата дума на менъ, за да я опитамъ! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъвъ ефектъ произвежда. Другъ случай: ударя нѣкому една плѣсница и размишлявамъ, право ли постѫпихъ, или не. Ще кажа нѣкому: удари ми една плѣсница! Щомъ той ми удари плѣсницата, и азъ съмъ недоволенъ, значи, плѣсницата не е на мѣсто. Слѣдователно, постѫпката ми въ двата случая е лоша. Но ако една плѣсница намѣсти челюстьта ти, питамъ: тази плѣсница намѣсто ли е? - Намѣсто е, разбира се. Тъй че, всѣка дума, всѣко дѣйствие трѣбва да бѫдатъ на своето мѣсто. Празнитѣ думи не принасятъ никаква полза. Буквата Б показва, че разумниятъ животъ е почналъ да се развива. Второто О показва единъ умъ, който седи по-високо отъ индивидуалния. Всѣки единъ отъ васъ е обгърнатъ съ единъ по-високъ умъ, той е Божествениятъ. Запримѣръ: вие рѣшавате да направите нѣщо, но въ васъ се започва една борба. Вие казвате: тъй ще направя, иначе ще направя. Веднага въ васъ се явява едно противодѣйствие, вие започвате да се съмнѣвате, да се борите, дали ще успѣете, или не. Най-послѣ, Божествениятъ умъ, който ви обгръща, опрѣдѣля посоката на вашето движение. Вземѣте, запримѣръ, една рѣка. Какъ може да се движи тя? - Само по една посока - по своя наклонъ. Въздухътъ какъ може да се движи? - Въ четири посоки. Тамъ разширението е на всички страни. Слѣдователно, колкото енергиитѣ сѫ по-фини, толкова и движението е по-свободно. Когато ние дойдемъ до любовьта, тази любовь трѣбва да бѫде разумна. Бѫдещиятъ животъ трѣбва да се сложи върху нея. Всички вие трѣбва да имате опрѣдѣлени възгледи за нѣщата, а не само вѣрвания. Можете да кажете нѣкому, че го обичате. Не, когато кажемъ, че обичаме нѣкого, ние ограничаваме Любовьта. Вие сте се събрали тукъ не да вършите вашата воля, а волята Божия. До сега вие сте служили само на себе си, на домоветѣ си, на народа си. Ако сте се събрали да повтаряте тия стари работи, по-добрѣ вземете раницитѣ си и се върнете по домоветѣ - не си губете врѣмето. Да кърпите старитѣ си дрехи, нѣмаме нужда отъ това. Но ако искате да внесете нѣщо съвършено ново въ живота си, да живѣете за Бога, това вече има смисълъ. Новиятъ подтикъ, който трѣбва да имате, това е вѫтрѣшниятъ Божественъ животъ, вѫтрѣшната връзка. Каква трѣбва да бѫде вѫтрѣшната връзка? - Разумна. Ще турите едно правило въ живота си: всѣка добра мисъль, която се зароди въ когото и да е, не й противодѣйствувайте. Да кажемъ, че рѣшите да имате единъ братски обѣдъ, или една вечеря, направете я. Ама отвънъ нѣмало условия. - Направете я! Ама какво ще кажатъ хората? - Направете вечерята! Нѣмало достатъчно хлѣбъ. - Колкото има. Не е въ хлѣба, не е и въ яденето, всичко е въ срѣщата, въ общението на душитѣ. Това е една малка вѫтрѣшна връзка. Нѣкой пъкъ иска да пѣете. Съберете се, попѣйте си! Животътъ не е въ пѣнието. То е само една малка вѫтрѣшна връзка. Нѣкой иска да се разговаряте. Съберете се, разговаряйте се! Разговарянето е сѫщо една връзка. Вие сега се събирате тукъ, да обмѣните мисли. Животътъ нѣма да се оправи отъ вашитѣ мисли, но за васъ е важно това, което ще приложите въ живота си. На какво разчитате, като се събирате? Пари нѣмате, власть нѣмате, не сте силни. Тогава какво можете да направите? Съ какво мислите да оправите свѣта? - Съ малкото добро, което излиза отъ Бога. Не е достатъчно само да говорите за Любовьта, но трѣбва да почувствуваме, че Богъ е Любовь, че Богъ е живъ. Въ Него живѣемъ и се движимъ, въ Негово име се събираме, съ Него можемъ да се разговаряме, и Неговата воля трѣбва да изпълняваме, защото само Той туря редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ. Сега азъ съмъ между васъ. Защо? - Това е волята Божия. Богъ е, Който върши всичко. Когато една работа се върши за Бога, или въ името на Бога, тя придобива цѣна. Нѣма по-велика идея отъ идеята за Бога! И когато рѣшимъ да вършимъ Неговата воля, когато рѣшимъ да служимъ на Бога, всички сѫщества, тукъ на земята и горѣ на небето, ще ни съдѣйствуватъ. Всички сѫщества се групирватъ въ идеята да вършатъ Божията Воля. Слѣдователно, вие трѣбва да направите една връзка. Сегашната ви връзка съ невидимия свѣтъ не може още да издържа изпититѣ на живота. Азъ съжалявамъ, че нѣкой пѫть трѣбва да правя човѣшки сравнения за Любовьта. Запримѣръ, нѣкой пѫть ние употрѣбяваме израза: влюбилъ се единъ момъкъ въ нѣкоя мома. Това не е любовь. Другъ пѫть казваме: тия двама приятели се обичатъ. Отношенията между тия двамата приятели, и то още не е любовь. Само тогава двѣ души се обичатъ, познаватъ, когато сѫ родени отъ Бога, когато сѫ излѣзли отъ Него. Ние трѣбва да познаваме проявленията на Бога въ всѣка душа по особенъ начинъ. Хубавото седи именно въ туй, че всички не сме излѣзли отъ Бога изведнъжъ и по единъ и сѫщъ начинъ. Слѣдователно, всѣка душа носи една особена красота, едно особено проявление на Бога въ себе си, което въ другитѣ души го нѣма. Ако въ вашата душа имаше туй, което има и въ моята душа, или ако въ моята душа нѣмаше нѣщо особено, ние нѣмаше да се търсимъ. Ако не бѣше това разнообразие въ душитѣ, нѣмаше да ви говоря, нѣмаше да се запитвамъ, дали ме разбирате. Мога ли да кажа, че нѣмамъ нужда отъ храна, отъ въздухъ, отъ слънце? - Не мога. Значи, всѣка душа търси другитѣ души. Богъ е разпрѣдѣлилъ своитѣ блага между всички тъй, че като се търсимъ взаимно, това правимъ съ цѣлъ да придобиемъ туй, което нѣмаме въ себе си. И тъй, обмѣна става постоянно между душитѣ. И вие ще придобиете отъ мене туй, което нѣмате. Вие ще кажете: ние ще придобиемъ всичкото знание отъ Учителя и послѣ нѣма да имаме нужда отъ Него. Не е така. Вие, като дойдете на моето стѫпало и придобиете тѣзи знания, които имамъ, азъ ще бѫда на друго, по-горно стѫпало. Вие никога нѣма да ме стигнете, защото, ако вие растете, и азъ раста. Развитието е вѣчно! Азъ говоря за Божественото у човѣка. То сѣди въ разнообразието, а разнообразието въ човѣшката душа съставлява красотата на живота. Не мислете, че като се запознаете съ единъ човѣкъ, вече го познавате. Въ всѣка душа има нѣщо особено, въ всѣка душа има много красиви работи. Вие още не познавате нито вашето богатство, нито богатството, което иматъ другитѣ души. Нѣкой пѫть искате да бѫдете идеалисти. Какво нѣщо е идеализмътъ? Идеализмътъ, тъй както сега се изразява, е една хубава дреха, една отлична мушама, която не пропуща влагата, но въ тази мушама нѣма животъ. Идея, значи образъ на единъ вѫтрѣшенъ животъ. Идеализмътъ трѣбва да бѫде само една връзка, която да ни доведе въ контактъ съ Любовьта, а Любовьта трѣбва да ни доведе въ връзка съ Мѫдростьта; Мѫдростьта трѣбва да ни доведе въ връзка съ Истината; Истината трѣбва да ни доведе въ връзка съ Правдата; Правдата трѣбва да ни доведе въ връзка съ Добродѣтельта, съ Милосърдието и т. н. Всички тия добродѣтели сѫ така скачени една за друга, че придобиването на една отъ тѣхъ води къмъ придобиване и на останалитѣ. Сега, вие сте се събрали заедно, и това наричате „съборъ”. Разумнитѣ нѣща не се събиратъ, но не изключватъ събирането. Разумнитѣ хора не се умножаватъ, но не изключватъ умножението. Тѣ не се и дѣлятъ, но не изключватъ дѣлението. Запримѣръ, кое можемъ да дѣлимъ? Кое можемъ да вадимъ? Разумниятъ човѣкъ дава отъ своята любовь и на другитѣ. Трѣбва да дадешъ! Защо? Ако не дадешъ, ще се пукнешъ, а като се пукнешъ, отъ тебе ще изтече излишното. Това е законъ въ природата. Всѣка пъпка най-първо е користолюбива, тя мяза на едно запушено шишенце. Дойде нѣкой при нея, казва й: дай! - Не давамъ. Но, като дойде слънчевата енергия и я облѣе изобилно, листата й се разтварятъ, и тя дава. Послѣ листата й окапватъ, и плодътъ завързва. И плодътъ въ първо врѣме е користолюбивъ, казва: нѣма да дамъ! Но природата и за него има методи, какъ да го прѣобрази. Разкѫсва външната му корица, месестата часть изгнива и сѣмката му пада върху почвата. Христосъ казва: „Богатството трѣбва да се пожертвува.” То значи: месцето около костилката трѣбва да се даде, за да се извади костилката и посѣе въ почвата. Костилката, сѣмката е връзката между Бога и плода. Слѣдователно, щомъ образуваме връзка съ Бога, и нашето растене започва. Въ какво сѣди това растене? - Всѣка сутринь като ставаме, ние ще виждаме лицето на Бога тихо и спокойно, и ще бѫдемъ доволни; каквато работа започваме, ще ни върви добрѣ; каквито спънки и да срѣщаме въ живота си, тѣ винаги ще се разрѣшаватъ разумно. И тъй, какво мислите да направите въ тази ваша срѣща? Ще ви трѣбватъ нѣкакви методи за работа. Какви ще бѫдатъ тия методи? Какъ трѣбва да разбирате новото учение, науката, изкуството, музиката? Науката е срѣдство, музиката е срѣдство, рѣчьта на човѣка е срѣдство, богатството е срѣдство. Изобщо, всички нѣща, които имаме въ свѣта, сѫ срѣдства, които ще ни доведатъ въ съприкосновение, за да работимъ за Бога. Сега казвамъ на васъ, младитѣ, да се пазите, докато любовьта ви не е покварена, защото, щомъ се поквари, вие ще бѫдете въ невѣдѣние. Азъ употрѣбявамъ думата „младъ” въ добъръ смисълъ - младъ въ Любовьта. Ще ви дамъ едно малко обяснение. Вие казвате, че човѣкъ трѣбва да живѣе. Да, но какъ трѣбва да живѣе? Прѣдставете си, че имате редица красиви шишета, но все празни. Казвамъ: вие трѣбва да напълните вашитѣ шишета. Казвате: защо да пълнимъ тия празни шишета? Ще ви трѣбватъ, защото за въ бѫдеще условията на живота ще се измѣнятъ. Бѫдещето ви ще зависи отъ тия пълни шишета. Всѣка мисъль у човѣка е една форма, която трѣбва да се напълни съ съдържание на Любовьта. Слѣдователно, цѣната ви ще зависи отъ това, колко отъ тия шишета сте напълнили съ съдържание на Божественитѣ блага. Ако вашето сърце, ако вашиятъ умъ не сѫ пълни съ Божественитѣ блага, какво струватъ? Въ какво седи цѣната на нѣкой богатъ човѣкъ? - Касата му е пълна. Въ какво седи цѣната на единъ разуменъ човѣкъ? - Въ неговата разумность. Разумниятъ човѣкъ, както и богатиятъ човѣкъ, сѫ пълни каси. Сърцето на добрия човѣкъ е пълно съ добрини. Ние не прѣпорѫчваме празнитѣ шишета. Ние искаме да бѫдете богати, пълни шишета. Когато говоримъ за богатство, разбираме, че човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ съ добродѣтели. Когато говоримъ за сиромашия, подразбираме, че трѣбва да бѫдете сиромаси въ негативенъ смисълъ: сиромаси въ лъжа, въ страхъ, въ зависть, въ злоба, въ омраза, въ доносничество, въ изопачаване на Истината, въ интриги, въ безвѣрие, въ глупости, да нѣмате нито майка, нито баща. Изобщо, въ всичко негативно да бѫдете крайно сиромаси. Щомъ обаче, дойдете до положителнитѣ нѣща, тамъ трѣбва да бѫдете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате. Вие трѣбва да изучавате живота въ неговия положителенъ смисълъ. Азъ искамъ всички да бѫдете умни, добри, богати въ доброто, и богати въ Любовьта. Въ туй общество, именно, трѣбва да създадемъ единъ модѣлъ. Ако и ние сме като другитѣ хора, тогава нѣма по какво да се отличаваме отъ тѣхъ, а ние трѣбва да се различаваме. Ние нѣма да се дѣлимъ отъ хората, но трѣбва да се различаваме. По какво? - По степеньта на свѣтлината на нашия умъ. Ние трѣбва да се различаваме и по силата на нашия умъ. Нашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ творчески. Ние трѣбва да се различаваме още и по какво? - По любовьта на нашето сърце. Въ огъня на нашето сърце всичко трѣбва да се топи. И най-мѫчнотопимитѣ метали, злато и платина, трѣбва да се топятъ въ огъня на нашата любовь. Въ този огънь трѣбва да се топи и злобата, и умразата, и невѣрието. Ние нѣма да се разправяме съ това, съ което съврѣменниятъ свѣтъ се занимава, защото ние влизаме въ единъ новъ свѣтъ, свѣтътъ на опита. Вие се съмнѣвате въ този новъ свѣтъ. Азъ отъ 20 години насамъ правя опити, изслѣдвания, за да намѣря единъ положителенъ методъ, който да изразява абсолютната Истина. Ще направя единъ опитъ и съ васъ. Ще взема нѣкой отъ васъ и ще го пратя въ другия свѣтъ, въ свѣта на Любовьта, дѣто нѣщата сѫ реални. Той, като се върне отъ тамъ, ще разправи съзнателно всичко, каквото е видѣлъ и чулъ. Всички ще се събератъ наоколо му и ще слушатъ. Ако не вѣрватъ, ще пратимъ втори. И той като се върне, ще разправи всичко, каквото е видѣлъ. Ако и него не вѣрватъ, ще изпратимъ трети, четвърти, пети... Като изпратимъ десеть души, и тѣ разказватъ едни и сѫщи нѣща, тогава нѣма какво да се съмнѣвате, ще приемете думитѣ имъ за вѣрни и истинни. Сега вие бързате, нѣкой отъ васъ ще кажатъ: дано стане това нѣщо още тази година! То ще бѫде въ годината, която Господъ е опрѣдѣлилъ. Коя е тази година, не се знае. Господъ има своя година, опрѣдѣлена за тази работа. За сега, отъ невидимия свѣтъ, нѣма още благоприятни условия за този опитъ. Та вие се събирате за работа. Ще внесете Любовьта въ душитѣ си. Искамъ вие, младитѣ, да дадете образецъ. Сега старитѣ ще кажатъ: е, хубаво е човѣкъ да бѫде младъ! Казвамъ: всѣки отъ васъ може да стане младъ. Какъ? - Като се съблѣче отъ грѣха си, а всѣки може да се съблѣче отъ грѣха. Отъ него зависи. Всички можемъ да се учимъ въ този новъ животъ, и всѣки може да се подмлади. И тъй, първото нѣщо: всички ще турите, като основа на живота си разумната Любовь. Ще разисквате помежду си разумно. Ако се зародятъ нѣкои недоразумѣния, ще ги разрѣшите по братски, а не материялно, всѣки да настоява на своето. Всѣки диамантъ, или какъвъ и да е скѫпоцѣненъ камъкъ, се опрѣдѣля по своята величина и по чистотата въ състава си. Всѣка мисъль се опрѣдѣля отъ степеньта на съзнанието у човѣка, съ което той я проявява. Трѣбва да бѫдете тъй будни, че като разсѫждавате, никога не прѣнебрѣгвайте другитѣ, да мислите, че тѣ не знаятъ нищо, а вие само знаете. Мислите ли така, вие оскърбявате тѣхния ангелъ. Нѣкой човѣкъ може да не знае, но неговиятъ ангелъ знае, той не е невѣжа. Слѣдователно, ти ще си кажешъ: ангелътъ, който рѫководи този човѣкъ, е уменъ. На самия човѣкъ пъкъ ще кажешъ: братко, ние трѣбва солидарно да извършимъ волята Божия. А вие казвате: азъ върша волята Божия, а той не я върши. Друго важно нѣщо е: да бѫдемъ благоугодни на Бога! Когато говоря нѣщо, азъ всѣкога имамъ прѣдъ видъ слѣдното: мисъльта ми да е вѣрна прѣдъ Бога! Не мислете, че азъ не чувствамъ влиянията на хората, но си казвамъ: че хората мислятъ за менъ криво, това не е важно. За менъ е важенъ авторитетътъ на Господа, какво ще каже Господъ за мене. Не мислете, че азъ не коригирамъ думитѣ си. Когато кажа нѣкѫдѣ нѣщо повече или по-малко, азъ веднага се коригирамъ. Въ менъ е законъ, като говоря на васъ, едноврѣменно говоря и на себе си и коригирамъ всѣка своя погрѣшка. И вие трѣбва да говорите така. Послѣ, дѣто имате погрѣшка, ще я коригирате. Всичко хубаво, което има въ свѣта, ще възприемете. Всичко хубаво въ другитѣ души сѫщо ще възприемете. Трѣбва да възприемете хубавитѣ нѣща, които Богъ е вложилъ, дѣто и да ги срещнете. Защо да не ги възприемемъ? Има красиви нѣща въ насъ, има красиви нѣща и въ душитѣ на другитѣ. Само така ще има туй любовно, братско отношение къмъ всички. Само така ще подигнете душитѣ си. Любовь на самопожертвуване трѣбва да има между васъ, а не честолюбие. Тази Любовь вие още не сте проявили. Нѣкой казва: Учительтъ казва тъй. Не казвамъ азъ, но това е Божиятъ законъ, който всички трѣбва да изпълнимъ. Богъ е наредилъ нѣщата така, и така трѣбва да бѫде - нищо повече! Едно мнѣние има въ свѣта, на което всички трѣбва да се подчиняваме. То е Божието мнѣние. Понеже Богъ така казва, така трѣбва да бѫде! Ето защо, всички ще се стремимъ да бѫде тъй, както Богъ е опрѣдѣлилъ първоначално. Всичко, което Богъ е наредилъ, е красиво, велико! Тукъ, именно, ще проявимъ своята свобода и своята интелигентность. Тукъ, именно, ще добиемъ своята красота и всичко необходимо за нашитѣ души. Та казвамъ: вие ще постѫпите споредъ тая велика мисъль, да сте прави прѣдъ Бога, и слѣдъ като разисквате въпроситѣ въ видѣлината на Любовьта, ще имате плодъ. * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, понедѣлникъ, на 6 юли 1925, 6 ч. с.
  3. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Новото възпитание Мѫчно се дава банкетъ на сити хора. Мѫчно се говори на уморени хора. Мѫчно се говори на хората за новъ начинъ на възпитание. Каквото и да имъ се каже, не хваща мѣсто. Защо? Защото не съ изплатили дълговетѣ си. Не давайте пари на заемъ на човѣкъ, който не е изплатилъ старитѣ си дългове. Не давайте съветъ на болния, какъ да оре нивата си, докато още е на легло. Като оздравѣе и напусне леглото си, той самъ ще намери начинъ, какъ да изоре нивата си. За да успѣвате въ живота си, носете въ ума си следната мисъль: Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т. е. по-естествени и чисти сте въ отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Подъ думата „простота” ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключватъ всички ненужни прибавки къмъ нѣщата. Истината не се нуждае отъ никакви украшения, отъ никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единственитѣ, на които позволява да говорятъ за нея, съ Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да говорятъ за истината. Никой другъ нѣма право да се произнася за нея. Даже правдата нѣма право да говори за истината. Ще каже нѣкой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовьта и мѫдростьта сѫ проговорили вече. Ако любовьта и мѫдростьта не сѫ проговорили на човѣка, той нѣма право да се произнася за истината. Съвременните хора говорятъ за възпитанието на младитѣ и търсятъ нови методи, съ които да си служатъ. Въ български езикъ думата „възпитание” е съставена отъ предлога „възъ” и глагола „питая” - храня. Значи, да възпитавашъ човѣка, това подразбира, да го хранишъ. На гръцки езикъ думата „възпитание” означава рѫководене на деца, т. е. да водишъ хорото. Кой човѣкъ не може да води хоро? И следъ това ще кажете, че всѣки човѣкъ може да възпитава. Да водишъ хоро и да възпитавашъ човѣка, не е едно и сѫщо нѣщо. Играта не указва възпитателно влияние върху детето. Кой човѣкъ може да се възпитава? Здравиятъ, младиятъ човѣкъ се поддава на възпитание. Каквото и да прави, той все ще вземе участие въ играта. Заблуждение е отъ страна на религиознитѣ и духовни хора да мислятъ, че не трѣбва да играятъ. Духовниятъ животъ не из ключва играта. Престане ли да играе, да се движи, човѣкъ заспива. Като заспи, той изпада въ заблуждението да мисли, че е дошълъ до състоянието на „нирвана”. Състоянието на нирвана не е сънно състояние. Играта е необходима, както за детето, така и за възрастния. Играта придава на духа бодрость, живость, схватливость, за да използува разумно условията, които му сѫ дадени. Каквито и да сѫ условията на човѣка, той не трѣбва да се срамува отъ тѣхъ, но трѣбва да ги използува разумно. Съвременнитѣ педагози търсятъ специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовьта. Искашъ ли да възпитавашъ детето, ти трѣбва да го обичашъ - нищо повече. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Значи, между душата на детето и Бога не трѣбва да допущате никого - нито майката, нито бащата, нито учителя. Допуснете ли нѣкого, като клинъ между детето и Бога, никакво възпитание не можете да очаквате. Това правило е отъ значение, както за детето, така и за възрастния. Всѣка душа трѣбва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бѫде възпитатель. - Защо? - Защото само Богъ люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли нѣкой да ви възпитава, нека стои вънъ, и оттамъ да дава своитѣ наставления, но въ никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клинъ между човѣшката душа и Бога, той всичко ще развали. Ако майката е Богъ за детето, тя не трѣбва да позволява на когото и да е да влезе като клинъ между нея и детето й. Майката трѣбва да съзнава положението и отговорностьта си като майка, като заместница на Бога. Съзнава ли това, Богъ ще се проявява чрезъ нея и ще я учи, какъ да възпитава детето си. Следователно, поставете любовьта като връзка между човѣшката душа и нейния възпитатель и не се страхувайте. Любовьта трѣбва да се постави като основа на живота. Днесъ се прилагатъ множество нови методи за възпитание, но малко отъ тѣхъ даватъ добри резултати. - Защо? - Защото не всички сѫ изразители на истината. - Какъ ще познаемъ, кой методъ носи истината въ себе си? Истината освобождава и подмладява човѣшкия духъ. Следователно, предложатъ ли ви нѣкакъвъ новъ методъ за възпитание, не го приемайте, докато не разберете, носи ли освобождаване и подмладяване на човѣка. Да се подмлади човѣкъ, това значи, да се освободи отъ онази инертна материя въ себе си, която носи недѫзитѣ на миналитѣ вѣкове. Човѣшкиятъ духъ трѣбва да се освободи отъ инертното състояние, въ което е изпадналъ. Това значи, да се подмлади, да се новороди, да възкръсне. Тъй щото, дали ще възпитавате децата, или ще се самовъзпитавате, всѣки човѣкъ трѣбва да е направилъ поне единъ микроскопически опитъ, да знае, какво очаква. Мнозина препорѫчватъ молитвата като възпитателенъ методъ. Можете да приложите молитвата като методъ за възпитание, но само за душата. Когато ви е тѫжно на душата, помолете се и вижте, какво влияние е указала молитвата ви върху вашия умъ и вашето сърдце. Ако съ молитвата вие можете да облекчите товара на ума и на сърдцето си, тя ви е помогнала. Обаче, ако не получите никакво облекчение, това показва, че молитвата ви не е приета. Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могатъ да ви се притекатъ на помощь, нека молитвата стои настрана, като резервенъ методъ. Добре е човѣкъ да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всѣкога. Когато между двама добри приятели е произлязло нѣкакво недоразумение и никой не може да имъ помогне да се примирятъ, всѣки поотделно трѣбва да се обърне къмъ Бога, т. е. къмъ любовьта. Ако любовьта застане между тѣхъ, тя ще ги примири. Молитвата, като великъ актъ на общение между човѣшката душа и Бога, всѣкога дава добри резултати. Като не разбиратъ законитѣ на живота, майкитѣ и бащитѣ се възхищаватъ отъ децата си и ги наричатъ ангелчета. Ангелчета сѫ тѣ, но безъ крила. Като пораснатъ и се проявятъ, тогава родителитѣ виждатъ заблуждението си. Има ангели на земята, но тѣ сѫ рѣдко. На няколко хиляди деца едва едно отъ тѣхъ е ангелъ, който слиза на земята съ определена мисия, да рѫководи хората. Нѣкои родители се възхищаватъ отъ тънкитѣ вежди на децата си, отъ малката имъ устичка, отъ малкитѣ имъ ушички и т. н. Тъкмо тѣзи белези говорятъ за неправилно развитие, за нѣщо лошо въ характера. Родителитѣ могатъ да не познаватъ нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искатъ ли да знаятъ, какви заложби носятъ децата имъ въ себе си, ще се подаватъ ли на новите педагогически методи, нека видятъ, обичатъ ли ги децата имъ. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза въ положението имъ и цени всичко, каквото те правятъ за него. Въ това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото въ детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукатъ камъни, да копаятъ руди, да оратъ земята, за да изпитатъ горчивинитѣ на живота. На благороднитѣ и напреднали души природата дава по-благородни задачи. Изобщо, природата възпитава своите деца съ години, като прилага къмъ тѣхъ различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи съ по-сурови методи, когато иска да смекчи характера имъ, да сломи тѣхната упоритость. Не се възпитава лесно човѣкъ. Задачата на природата не е да унищожи човѣка, да го стрие на прахъ, но да го възпита. Нѣкой човѣкъ и да го стриешъ на прахъ, пакъ си запазва грубото, горчиво и люто естество. Пиперътъ и на прахъ да го стриешъ, пакъ пиперъ си остава. По-лошъ става, но не по-добъръ. Ако го хвърлишъ въ очите на хората, голѣма пакость причинява. Като се натъквате на нѣкои лоши характери, на мѫже или на жени, казвате: Ялъ ли си попарата на жена? Ялъ ли си попарата на мѫжъ? Зависи, на каква жена, или на какъвъ мѫжъ сте попаднали. Всички мѫже и жени не сѫ еднакви. Страшно е да попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, въ когото Божественото съзнание още не е пробудено. Сега азъ говоря за голѣмитѣ деца, за мѫжетѣ и за женитѣ. Обаче, каквито сѫ голѣмитѣ деца, такива сѫ и малкитѣ. Мѫжътъ, като по-силенъ отъ жената, мисли, че има право да си служи съ закона на прѫчката и я прилага на общо основание. Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. - Защо? - Слаба е. Вечерьта, когато мѫжътъ заспи, тя връзва рѫцетѣ и краката му съ вѫже, набива го добре и му казва: Разбирашъ ли сега и ти този законъ? Втори пѫть ще ми давашъ ли такъвъ урокъ? Ако ти не бѣше ме билъ, и азъ нѣмаше да те бия. Ти ме научи на този законъ. За това е казано въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри”. Нѣма по-великъ методъ за възпитанието на детето и на възрастния отъ закона на любовьта. Като ученици, вие трѣбва да приложите закона на любовьта и съ него да работите. Мнозина казватъ, че хората могатъ да се изправятъ съ съвети, съ проповѣди. Днесъ много се говори и проповѣдва на хората, но въпрѣки това не се изправятъ. Когато първитѣ човѣци въ рая проявиха своето непослушани Богъ ги изпъди въ свѣта да копаятъ, да оратъ и да сѣятъ, но тѣ пакъ не се изправиха. Като видѣ, че и съ изпѫждане свѣтътъ не се възпита, Богъ приложи единъ отъ най-силнитѣ методи за възпитанието му, а именно - законътъ на любовьта. Нѣма сила въ свѣта, която може да противодействува на любовьта. И най-упорититѣ духове отстѫпватъ предъ любовьта. Значи, следъ като всички методи за възпитанието на човѣка се указали слаби и безрезултатни, Богъ приложилъ любовьта като най-мощенъ методъ. Коя любовь е приложилъ Богъ? Той е приложилъ онази любовь, която прави човѣка малъкъ, доволенъ отъ всичко, което му е дадено, отстѫпчивъ и готовъ всѣки моментъ да изправя погрѣшкитѣ си. Този човѣкъ може да бѫде и пръвъ, и последенъ. Той не търси човѣшко право, нито човѣшка слава. Щомъ люби, той носи въ себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бѫдете истински педагози, приложете любовьта като единъ отъ новитѣ и мощни методи при възпитанието. Съвременнитѣ учени и педагози прилагатъ различни методи за възпитание на младото поколѣние, но въ края на краищата не получаватъ голѣми резултати. - Защо? - Има нѣщо, което куца въ тѣхнитѣ методи. Като не успѣватъ, тѣ бързатъ да се оправдаятъ съ условията. Въ това отношение тѣ изпадатъ въ положението на десетьтѣ животни, които взели участие въ конкурсъ за надбягване, но, като не успѣли, обвинили условията. Ще предамъ накратко съдържанието на тази басня. Двама царе избрали по десеть животни отъ царството си - охлювъ, ракъ, заякъ, лисица, вълкъ, мечка, лъвъ, тигъръ, орелъ и маймуна, които да се конкуриратъ въ бързина. За тази цель билъ опредѣленъ день и часъ, когато животнитѣ ще се явятъ предъ специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животнитѣ на едното царство се различавали отъ животнитѣ на второто царство по бързина, но, въпрѣки това, нито едно отъ тѣхъ не могло да стигне на време на определеното место, въ определения день и часъ. Всѣко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запримѣръ, охлювътъ казвалъ: Азъ съмъ много бръзъ, но въ влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа. Този примѣръ се взима като символъ за всички съвременни методи, които се прилагатъ при възпитание на младото поколение. Единъ отъ методите е методътъ на охлюва, другъ - на рака, трети - на лисицата, на тигъра, на мечката и т. н. Охлювътъ казва: Има време за всичко, нѣма защо да се бърза. Ракътъ пъкъ казва: Нѣма защо да се върви напредъ, и назадъ може да се върви. Каквито методи да прилагате за възпитанието на младежьта, резултатитѣ сѫ слаби. Тѣ не могатъ да въздействуватъ върху естественитѣ недѫзи на децата. Причинитѣ на тия недѫзи се криятъ въ мозъка на човѣка. Следователно, да въздействувате върху детето, това значи, да познавате човѣшката глава въ подробности. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истината. Тѣ се стремятъ къмъ нея, но не могатъ още да я придобиятъ. Съвременниятъ човѣкъ не може да си служи съ истината. Защо? По естествената причина, че органътъ за възприемане и предаване на истината въ него не е развитъ. Следователно, докато човѣкъ не възстанови първичното, здравословно състояние на своите органи, той не може да си служи съ тѣхъ. Най-ценното нещо за човѣка е неговиятъ мозъкъ. Всички центрове на мозъка трѣбва да бѫдатъ въ нормално състояние. Ако мозъчнитѣ центрове на детето не сѫ въ нормално състояние, задачата на възпитателя се свежда, именно, къмъ това, да прилага такива методи, чрезъ които да възстанови нормалното състояние на тия органи. Когато възпитава детето си, майката трѣбва да си служи и съ мекъ, и съ строгъ говоръ. Отъ време на време тя трѣбва да създава мѫчнотии на детето, чрезъ които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисъльта на човѣка, тя развива мозъчнитѣ центрове. Обаче, отъ любовь къмъ децата си, майките ги ограждатъ отъ мѫчнотии и страдания. Те искатъ децата имъ да бѫдатъ здрави, силни, безгрижни, обаче, природата не търпи това. Тя има грижа не само за хората, но и за животните. Запримѣръ, за да предпази животните отъ опасностите на живота, тя е вложила страха въ тѣхъ като предпазителна мѣрка. Страхътъ е вложенъ и въ човѣка. Докато съвѣстьта въ човѣка не е развита, страхътъ е необходимъ за него. Той го предпазва отъ престъпления. Като не знаятъ това, майкитѣ се стремятъ да освободятъ децата си отъ страха. Ако детето на нѣкоя майка е страхливо, тя го води при баби и лѣкари, да го лѣкуватъ. Обаче, ако съвѣстьта на това дете не е развита, щомъ се освободи отъ страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпникъ, не го освобождавайте отъ страха преждевременно. Казано е въ Писанието: „Страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта”. И тъй, страхътъ е основа, върху която лежи възпитанието на децата. Страхътъ предпазва детето отъ погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ преживява не само свои състояния, но и чужди. Въ единъ день само човѣкъ може да мине презъ състоянията на стотици и хиляди хора. Иначе не може да се обясни, какъ въ единъ мекъ, миролюбивъ човѣкъ се явява желание да бие, да наказва близкитѣ си. Това не е негово състояние. Този човѣкъ се е подалъ на течението, по което се движатъ воинственитѣ хора. Понѣкога нѣкой лошъ, грубъ човѣкъ се проявява като добритѣ хора. Тази проява не е негова. Той е влѣзълъ въ течението на добритѣ хора и се проявява като тяхъ. Ето защо, всѣки трѣбва да знае, кои състояния съ негови и кои чужди. Възможно ли е добриятъ човѣкъ въ единъ день да стане лошъ и лошиятъ въ единъ день да стане добъръ? Срещате единъ добъръ човѣкъ, като ангелъ, но следъ нѣколко часа го виждате погрознѣлъ, съ помраченъ погледъ. Кѫде отиде ангелската му доброта? Може ли диамантътъ да стане вѫгленъ? И при най-лошите състояния добриятъ човѣкъ си остава добъръ. Ще кажете, че и добриятъ човѣкъ греши. Това е другъ въпросъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не греши. Въ развитието на човѣка погрѣшкитѣ представятъ излишъци, които служатъ за наторяване. Каже ли нѣкой за себе си, че никога не грѣши, ние го наричаме „задъненъ човѣкъ”. Това дете, което върши и погрешки, и добри дѣла, е по-благонадежно отъ онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено”. Отъ него нищо не може да се очаква. Тъй щото, погрѣшкитѣ на хората сѫ резултатъ на неасимилирана енергия. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да греши. Обаче, колкото и да се пази отъ погрѣшки, като работи, човѣкъ неизбежно ще грѣши. Като грѣши, той трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си и да се учи отъ тѣхъ. Коя домакиня, като готви, не цапа тенджерите и тиганите? Невъзможно е домакинята да готви, и сѫдоветѣ й да оставатъ чисти. Ако сѫдоветѣ й сѫ чисти, това - показва, че тя не е готвила. Какво трѣбва да правите съ нечистите си сѫдовѣ? Ще ги измиете добре съ топла вода и сапунъ. Като ги измиете, ще видите, какво е тѣхното естество. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете благоразумни, да не се самоосѫждате. Ако хората ви сѫдятъ, вие трѣбва да се вслушвате въ тѣхната сѫдба. Обезсърдчавайте се, безъ да се обезсърдчавате. Гнѣвете се, безъ да се гнѣвите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театъръ, безъ да влагате себе си, сърдцето си въ него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го отъ все сърдце. Цѣлото ви сѫщество трѣбва да взима участие въ правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Нѣкой вдигналъ 50 клгр. тежесть. Трѣбва ли да се чудите на това? Дѣдо му вдигалъ сто килограма. Бѫдете доволни и на 50-тѣ килограма. Ще дойде день, когато ще вдигате повече отъ сто килограма. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да благодари и за най-малкото добро, което въ даденъ случай може да направи. Ще кажете, че ако въ проявитѣ си човѣкъ не е великъ, душата му поне е велика. Наистина, велика е човѣшката душа, но тя не се е проявила още. Днесъ тя приготвя условия за своето проявление. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ да прояви душата си. Докато човѣкъ не даде пѫть на Божественото начало въ себе си, душата не може да се прояви. Тя чака своето време, както пѫпката чака слънчевитѣ лѫчи, да се разцъвти. Сега, като говоримъ за новото възпитание, имаме предъ видъ новите методи. Единъ отъ новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сънь. Направете опитъ, да извикате при себе си учениците си, когато спятъ. Ако въ сънното си състояние тѣ могатъ да се свържатъ съ съзнанието на своя учитель, отъ тѣхъ може да се очаква нѣщо добро. За ония ученици, които въ време на сънь не могатъ да се свържатъ съ съзнанието на учителя си, казваме, че нѣматъ будно съзнание. Така всеки учитель може да провери будностьта на съзнанието на учениците си, за да знае, какъ трѣбва да постѫпва съ тѣхъ. Само ония ученици могатъ да възприематъ учението на своитѣ учители, на които съзнанието е будно вечерь, въ време на сънь. Не е ли будно съзнанието имъ вечерь, отъ тѣхъ нищо не може да се очаква. Този методъ е приложимъ не само при възпитанието, но и при други случаи. Запримѣръ, ако искате да узнаете, можете ли да работите успешно съ своя приятель, извикайте го на сънь при васъ. Ако се отзове на поканата ви, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако не се отзове, между васъ нѣма разумна връзка. И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученикъ, между вашето съзнание и неговото трѣбва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свѣтъ, отъ него нищо не може да стане. Това дете зависи отъ условията: ако условията сѫ добри, и детето е добро; ако условията сѫ лоши, и детето е лошо. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ условията, да стане тѣхенъ господарь. Само човѣкътъ на любовьта може да бѫде господарь на условията. Следователно, искате ли да възпитавате нѣкого, приложете любовьта като великъ факторъ, като велика сила въ свѣта. Да възпитавашъ нѣкого, това значи, да го любишъ съ всичкото си сърдце и душа. Въ вашето лице той трѣбва да вижда човѣкъ, на когото да се довѣри напълно, за да приеме и приложи всичкитѣ му съвети. Следъ свършване на събора, на всички ни предстои една екскурзия до върха Мусала, да подишаме чистъ въздухъ, да се обновимъ и да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ досега. Като се върнемъ отъ Мусала, всички да започнемъ нова, интенсивна работа. Новата работа подразбира приложение на любовьта. Работете съ любовь, за да имате резултати. Като ученици, съветвамъ ви да бѫдете вѣрни на великия законъ на любовьта, т. е. на Бога, Който ви е призовалъ на работа. Не оставяйте да се вмъкне нѣкой като клинъ между вашата душа и Бога. Вѣрвайте, че вашитѣ добри желания ще се изпълнятъ. Т. м. * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий, 1924 г. - София.
  4. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Топлината на живота Съвременнитѣ хора говорятъ за мѫчение, трудъ и работа и мислятъ, че ги разбиратъ. Това сѫ три състояния, презъ които минава човѣшкиятъ духъ. Това сѫ три велики науки, до които всѣки човѣкъ трѣбва да се домогне. Мѫчението започва отъ физическия или материалния свѣтъ и се дължи на инертностьта на материята. Като не разбира свойствата на материята, запримѣръ, сцеплението, гѫстотата й, човѣкъ се натъква на мѫчнотии и противодействия. Достатъчно е единъ неорганизиранъ, инертенъ атомъ да падне върху човѣшкия умъ, за да произведе голѣма пертурбация. Това показва, че страданията на човѣка се предизвикватъ отъ микроскопически причини. Докато материята е инертна, човѣкъ неизбѣжно ще бѫде изложенъ на мѫчение. Като се мѫчи, той постоянно се движи и по този начинъ размърдва материята, прави я активна. Когато дойдемъ до труда, материята се проявява въ едно по-високо състояние — нейната разумность. Като се труди, човѣкъ произвежда топлина. Дето има топлина, тамъ се явява животъ. Топлината разредява малко материята, прави я по-рѣдка. Работата пъкъ произвежда свѣтлина, която разредява материята още повече. Следователно, като минава презъ. мѫчение, трудъ и работа, човѣшкиятъ духъ произвежда движение, топлина и свѣтлина. И тъй, човѣкъ не може да разбере живота, ако не познава законитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината. Движението е свързано съ физическия свѣтъ, топлината — съ астралния, т. е. съ свѣта на чувствата, а свѣтлината — съ умствения, т. е. съ свѣта на мислитѣ. Когато изучава чувствата, човѣкъ дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човѣкъ нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да кѫсате и хвърляте, да свръзвате и развръзвате нѣщата. Който не знае да кѫса и хвърля, да плаща и разплаща, той трѣбва да търпи. Първата задача на човѣка е да изучава законитѣ на топлината. Каже ли нѣкой, че сърдцето му е студено, трѣбва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щомъ кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щомъ се увеличи топлината, и състоянието на човѣка се подобрява. Като ученици, вие трѣбва да работите съ малкитѣ величини. Само по този начинъ можете да реализирате своитѣ идеали. Нѣкои мислятъ, че за реализиране на тѣхнитѣ идеали сѫ нужни голѣми работи. Не, съ колкото по-малки величини работи човѣкъ, толкова по-голѣми постижения ще има. Като работи съ малкитѣ величини, човѣкъ постепенно се натъква на своитѣ погрѣшки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свѣтъ, човѣкъ ще плаща въ духовния свѣтъ. Ако и тамъ не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по нѣкакъвъ начинъ, какво да прави, за да изплати дълговетѣ си. Като се моли, той ще срещне нѣкой беденъ, страдащъ човѣкъ, на когото ще помогне. Това, че е могълъ да облекчи положението на страдащия човѣкъ, ще му причини голѣма радость. Казвате: Колко време трѣбва човѣкъ да се моли? Молитвата може да трае отъ една минута до 24 часа. Докато се моли, човѣкъ трѣбва да бжде напълно съсрѣдоточенъ, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За нѣкои е невъзможно да се молятъ 24 часа, но за нѣкои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли нѣколко минути, но пакъ ще бжде съсрѣдоточенъ. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисъльта. За да познаете живота въ неговитѣ проявления, ще започнете първо отъ движението, после ще отидете къмъ топлината и най-после къмъ свѣтлината. Не изучите ли проявитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Доволството дава потикъ, импулсъ за работа. Недоволството прѣчи на човѣка да работи, да учи. Той е вѣтропоказатель: днесъ мисли едно, утре — друго. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да издържа на убежденията си. За това се иска характеръ. Безъ характеръ той не може да постигне идеалитѣ си, нито да издържи на своитѣ убеждения. Който има свещенъ идеалъ, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което може да се избави отъ мѫчнотиитѣ и злинитѣ въ живота. Когато изгуби идеала си, човѣкъ изпада въ униние и обезсърдчаване. Какъ може човѣкъ да се насърдчи? Като се обезсърдчатъ, нѣкои търсятъ хора да ги насърдчаватъ, да имъ помагатъ. Колкото и да ви насърдчаватъ хората, това е външна помощь. Ако днесъ ви насърдчатъ, на другия день пакъ ще се обезсърдчите. Следователно, истинското насърдчаване иде отъ Бога. И въ началото на живота, и въ края, човѣкъ намира насърдчение само при Бога. Какъ се изявява Богъ? Чрезъ хората. Въ това отношение хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ е важенъ дотолкова, доколкото е свързанъ съ Божествения организъмъ. Щомъ напусне мѣстото си, той губи своето значение. Всѣка нишка отъ платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя нѣма значение, всѣки може да я тъпче. Значи, докато е свързанъ съ Божествения организъмъ, човѣкъ има цена. Откѫсне ли се отъ Великия организъмъ на живота, той губи цената си и самъ се осѫжда на смърть. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате. Да се изучава човѣкъ, това значи, да изучава своитѣ отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнѣва, на съмнението, на подозрението, на лицемѣрието, не се страхувайте, не ги отбѣгвайте. Като не иска да признае отрицателното въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ си предъ него и се самоизлъгва, че го нѣма въ себе си. Това е заблуждение. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи и на отрицателнитѣ си прояви, както и на положителнитѣ. Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да застане предъ гнѣва като ученъ естествоизпитатель и да започне да го изучава: отде е дошълъ, защо го е посетилъ, какъвъ е произходътъ му, какви и кои сѫ родителитѣ му и т. н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щомъ е ялъ и пилъ съ господаритѣ на свѣта, той трѣбва да плаща. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ съ всички отрицателни прояви въ себе си, за да дойде до онова дълбоко вѫтрешно познаване, за което видниятъ гръцки философъ е казалъ нѣкога: „Познай себе си!“ Мнозина бѣгатъ отъ погрѣшкитѣ си, отъ своитѣ отрицателни прояви, безъ да взиматъ въ внимание положението, че колкото повече бѣгатъ, толкова повече се натъкватъ на тѣхъ. Натъкнете ли се на нѣкоя погрѣшка, не бѣгайте, но гледайте на нея положително, като на проява, отъ която ще се учите. Това не значи, да бжде човѣкъ безразличенъ къмъ погрѣшкитѣ си, но трѣбва да се отнася съзнателно къмъ тѣхъ. Докато се усъвършенствува, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши. Не сѫ страшни погрѣшкитѣ; страшно е, ако човѣкъ не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е отсѫтствието на топлина въ тѣхнитѣ чувства. По това, именно, хората се дѣлятъ на добри и лоши. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да има известно количество топлина въ себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Нѣма ли нужната топлина, той не е добъръ. Както силата на богатия човѣкъ зависи отъ количеството на златото въ неговата каса, така и добротата на човѣка се опредѣля отъ количеството на топлината, която чувствата му произвеждатъ. Който може да използува топлината на сърдцето си за облагородяване на своитѣ чувства, той минава за сърдеченъ човѣкъ. Съ други думи казано: колкото по-голѣмо количество калории отъ топлината на сърдцето си можете да използувате, толкова по-голѣмо е благословението, което ви се дава. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трѣбва да изучавате законитѣ на топлината. Ако не познава законитѣ на топлината и не ги прилага, човѣкъ самъ ще се осакати. Каквито проповѣди да слуша, какъвто моралъ да му се проповѣдва, ако нѣма това знание, човѣкъ ще бѫде кимвалъ, що дрънка. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта“. Следователно, който може да превръща топлината въ свѣтлина, той може да каже като Христа: „Азъ съмъ виделина“. Така може да каже всѣки ученикъ на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината въ свѣтлина. Нѣмате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много отъ знанията на съвременнитѣ хора сѫ посрѣдствени, но и резултатитѣ на тия знания сѫ посрѣдствени. Необикновенитѣ резултати изискватъ необикновени знания. Съвременното човѣчество се нуждае отъ нови знания въ областьта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за раждането на децата, за тѣхното възпитание, безъ да разбиратъ дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва деветь месеца въ утробата на майка си, че възприема много отъ нейнитѣ качества и т. н. Кой е раждалъ дете, както трѣбва, да знае, какво означава раждането? По този въпросъ не трѣбва да се говори. Той е свещенъ въпросъ, върху него не се говори. Лесно е да каже земедѣлецътъ, че е посадилъ семена въ земята, и следъ известно време тѣ израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. Отъ своя страна, земята казва: Азъ не приехъ доброволно тия семена въ себе си, отвънъ ми ги натрапиха. Кжде седи истината по този въпросъ? Като разсжждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълватъ отъ нея. Следователно, единъ отъ важнитѣ въпроси, до които човѣкъ трѣбва да дойде, е следниятъ: Може ли човѣкъ да се роди самъ? Самораждането е велика наука. Когато човѣкъ самъ се роди, тогава ще разбере, какво нѣщо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждатъ, вашата работа нѣма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, тѣ да ви родятъ, вие ще бѫдете въ положението на дърво, което всѣки може да отсѣче. За какво ще употрѣбите едно отсѣчено дърво? Отсѣченото дърво се употрѣбява за дъски, за греди, които влизатъ въ строежа на човѣшкитѣ кѫщи. Тъй щото, докато самъ не се роди, човѣкъ не може да говори за раждането. Докато не се слѣе съ Битието, човѣкъ не може да говори за любовьта. Общението между две души, между двама млади, не е още любовь. Любовьта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието отъ едно състояние въ друго. Физическата близость между двама души не е Божественъ актъ, но търговска сдѣлка. Въ търговската сдѣлка, наречена отъ хората любовь, ставатъ голѣми промѣни, въ които мнозина падатъ и ставатъ, разочароватъ се и отново се очароватъ. Съвременнитѣ хора, млади и стари. трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи и разбирания за любовьта. Дойдатъ ли до истинското понятие за любовьта, умътъ и сърдцето имъ трѣбва да се изпълнятъ съ свещенъ трепетъ къмъ всичко живо. Сега, като се говори за любовьта, хората я свръзватъ съ самоотричането. Наистина, Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ себе си, отъ баща си и майка си, отъ живота си и да ме последва“. Значи, ученикътъ, който люби Учителя си, трѣбва. да се самопожертвува. Ако е жененъ, той трѣбва да напусне жена си и децата си; ако не е жененъ, ще напусне майка си и баща си и т. н. Въ очитѣ на разумнитѣ хора това самоотричане минава за безумие. Оттукъ излиза, че великитѣ работи се вършатъ отъ безумни, извѣяни хора. А обикновенитѣ работи се вършатъ отъ обикновени, трезви хора. Какъвъ по-великъ актъ познавате отъ самопожертвуването като вѫтрешенъ процесъ въ човѣка? Като говоримъ за любовьта, като великъ козмически процесъ, имаме предъ видъ онази любовь, която ражда живота. Само новородениятъ, само онзи, който самъ се е родилъ, разбира тази любовь. Новораждането е процесъ на новата култура. Значи, само новородилитѣ се хора, само хората на шестата раса ще разбиратъ и прилагатъ любовьта. Хората на шестата раса сѫ хора на свободата, на безсмъртието. Тѣ сѫ носители на Божественото въ свѣта, въ което нѣма измѣна, нито промѣна. И тъй, стремете се къмъ онази любовь, която носи истинско знание, истинска свобода на човѣка. Докато дойде до тази любовь, човѣкъ ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нѣщата ставатъ по механически начинъ. Въ механическитѣ действия нѣма развитие, а проявитѣ на любовьта подразбиратъ развитие. Дето любовьта присѫтствува, тамъ има растене и развитие. Да забиешъ единъ гвоздей, това е механически процесъ, въ който нѣма никакво развитие. Съ забиване на гвоздеи нищо не се постига. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо понѣкога не успѣватъ въ работитѣ си? Една отъ причинитѣ за неуспѣха имъ се дължи на съмнението, което ги обхваща. Тѣ ту вѣрватъ въ нѣщо, ту се съмняватъ. Каквото и да правятъ, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ съмнението. Съмнението показва, именно, че тѣ сѫ живи. Живиятъ човѣкъ може да се съмнява, а не умрѣлиятъ. Като се съмнява, човѣкъ губи; като вѣрва, той печели. Обаче, колкото сѫ необходими печалбитѣ, толкова и загубитѣ. Животътъ се изявява въ контрасти. Чрезъ съмнението човѣкъ се домогва до истината. Нѣкой се съмнява въ постѫпкитѣ на своя приятель. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава отъ съмнението. Така се съмняватъ хората и въ Бога, но въ края на краищата, или започвать да вѣрватъ въ Него, или съвършено се провалятъ. Не се съмнявайте въ Бога! Ако съмнението дойде независимо отъ васъ, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. Основната мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, е следната: Изучавайте законитѣ на топлината. Безъ топлина животътъ не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползува. За това е казано: Каквото правите съ другитѣ, това ще правятъ и съ васъ. Ако обичате, ще ви обичатъ; ако бѫдете добри, честни и справедливи къмъ другитѣ, и тѣ ще се проявяватъ къмъ васъ по сѫщия начинъ. Като млади, прилагайте горнитѣ правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможность на Бога да се проявява чрезъ васъ. Отличителнитѣ качества на ученика сѫ: да обича и да има готовность къмъ възприемане на новото. Това го прави вѣчно младъ. Каже ли нѣкой, че е старъ, това показва, че е на кривъ пѫть. Старъ е само мѫдрецътъ, който самъ разрешава въпроситѣ си. Кой отъ васъ разрешава въпроситѣ си самъ? Желая ви да бждете вѣчно млади, да възприемате и прилагате великата истина въ живота и да сте готови на всички жертви за нея. * 4. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий 1924 г. — София.
  5. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Любовь и мисъль Свѣтътъ е създаденъ въ седемь дни. Първиятъ день отговаря на недѣлята. Човѣкъ пъкъ е създаденъ въ шестия день, който отговаря на петъкъ - день на Венера, день на любовьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да благодари за своето създаване, но същевременно и да го оправдае. Човѣкъ е създаденъ въ деня на любовьта, но не може да обхване Великата Божия Любовь. Той е възприелъ само часть отъ нея въ душата си, за да изпълни светото предназначение, за което е дошелъ на земята. Въ какво седи светото предназначение на човѣка? Въ придобиване на разумната любовь и свѣтлата мисъль. Кои сѫ отличителните качества на разумната любовь и свѣтлата мисъль? Разумната любовь обединява нѣщата. Въ нея нѣма никакво разединяване. Свѣтлата мисъль изключва всѣкакво вкисване, гниене, ферментиране на нѣщата. Какъ познаваме, кой човѣкъ живѣе въ разумната любовь, въ шестия день на Битието? Който живѣе въ шестия день, въ деня на любовьта, забравя своитѣ лични интереси и се стреми къмъ едно: да приложи закона на любовьта въ своя животъ. Той познава проявите на разумната любовь, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислятъ живота му. Той има правилни отношения къмъ Бога, къмъ хората и къмъ своята душа. Този човѣкъ наричаме човѣкъ на шестата раса - новиятъ човѣкъ. Два елемента отличаватъ новия човѣкъ отъ стария: разумна любовь и свѣтла мисъль. Той малко говори, много работи. Обикновениятъ човѣкъ повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървятъ добре. Казано е въ Писанието: „Който много говори, много грѣши”. Наистина, като се вслушвате въ говора на хората, виждате, че много думи не сѫ поставени на мѣсто, вследствие на което внасятъ нещо дисхармонично въ живота. Освенъ това, нѣкои думи сѫ груби, отрицателни и пораждатъ недоразумения между хората. Ето защо, добре е човѣкъ малко да говори. Като говори малко, и грубиятъ човѣкъ минава за благороденъ. Една българска поговорка казва: „Говоренето е сребро, мълчанието – злато”. Като знаете това, вие трѣбва да работите надъ себе си, да се пробуди Божественото съзнание въ васъ. Щомъ Божественото съзнание се пробуди, човѣкъ се хармонизира напълно. Той носи Божия образъ въ себе си. За такъвъ човѣкъ се казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Докато човѣшкото, или нисшето съзнание работи въ васъ, вие сте неразположени, недоволни, груби, гледате мрачно на живота. Пробуди ли се Божественото съзнание въ васъ, вие ставате весели, разположени, доволни отъ живота, готови на всякакви услуги и жертви за Бога. Малко нѣщо се иска отъ човѣка: да обърне мисъльта си къмъ Бога, къмъ Великото начало въ свѣта. Каквато работа и да предприеме, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на разумната любовь и свѣтлата мисъль. Безъ тѣзи елементи, каквото знание, каквато сила и да има, той не може да ги използува разумно. Съветвамъ ви презъ тази година да дадете възможность на Бога да работи въ васъ, да уреди външния и вътрешния ви животъ. Страдате ли или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е въ състояние да регулира енергиитѣ ви, да уреди вашитѣ работи. Да предоставите всичко на Бога, това значи, да хармонизирате силите на своя организъмъ, да определите отношенията си къмъ цѣлото и къмъ неговитѣ части. Ако не дадете ходъ на Божественото съзнание въ себе си, никаква хармония не можете да въдворите въ живота си. Каквито проповѣди да ви се държатъ, каквато философия и наука да изучавате, щомъ Божественото съзнание не е пробудено въ васъ, вие ще се намирате въ положението на богатъ човѣкъ, който има на разположение всичко, но стомахътъ му е разваленъ и не може да се ползува отъ благата на своя животъ. Който е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си, той е богатъ и здравъ човѣкъ. Богатиятъ и здравъ човѣкъ се ползува отъ всички блага на живота: отъ светлината, отъ въздуха, отъ водата, отъ храната. Голѣмо е влиянието на чистия въздухъ върху човѣка. Като знаете това, дайте възможность на въздуха да прониква въ дробоветѣ ви, да внесе разширение въ дихателната ви система. И тъй, помнете: човѣкъ е създаденъ въ шестия день, въ деня на любовьта, заради което е нареченъ дете на любовьта. Като дете на любовьта, той трѣбва да оправдае грижите, които майка му е положила и всеки моментъ полага за неговото повдигане и развитие. Какъ ще оправдаете грижите на своята майка? Какъ ще благодарите на любовьта, която ви е създала? Какъ ще докажете, че сте чада на Бога на любовьта? Като изпълните Неговата воля. Волята на Бога е да живѣете помежду си въ любовь. * 3. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 г. - София.
  6. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Правилно разбиране на природнитѣ действия. Какво обяснение ще дадете за пелените, въ които майките увиватъ децата си? Защо майките увиватъ децата си въ пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражаватъ на природата. Нѣма сѫщество, което природата да не е увила въ пелени. Съ това тя го предпазва отъ външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, съ които майките увиватъ децата си, виждате, че презъ различните годишни времена те биватъ различни: зимно време пелените сѫ най-дебели, есень - по-тънки, презъ пролѣтьта - още по-тънки, а презъ лѣтото - най-тънки. Значи, всѣко време налага свои изисквания, които сѫ общи за всички сѫщества. Общите условия и изисквания, които се налагатъ на хората, зависятъ отъ законите на природата. Оттукъ вадимъ заключение, че животътъ на всички живи сѫщества се определя отъ великите закони на разумната природа. Те сѫ общи за всички сѫщества безъ изключение. Който разбира тия закони и имъ се подчинява, той се развива правилно и безъ катастрофи. Който ги разбира, но не иска да имъ се подчинява, той самъ се излага на ненужни страдания. Ще дойде день, когато, иска или не иска, човѣкъ ще бѫде заставенъ да се подчини на природнитѣ закони. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като не се е подчинявалъ на тия закони, да не е счупилъ главата си. Като говоримъ за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме предъ видъ съзнателното отнасяне на човѣка къмъ тия закони. Не е въпросъ да страда човѣкъ изкуствено, а да изработи дълбочина въ душата си. Казватъ за нѣкого, че е дълбокъ човѣкъ. За насъ е важно, какъ е станалъ дълбокъ. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрезъ съзнателна и разумна работа на човѣка върху себе си и чрезъ голѣмо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човѣкъ да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начинъ. И тъй, когато човѣшката воля се противопостави на Божествената, въ живота на човѣка ставатъ голѣми катастрофи и пертурбации. Когато се срещнатъ две воли съ различни сили и скорости, тѣ се сблъскватъ и произвеждатъ огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващитѣ сили сѫ по-голѣми, толкова и огъването е по-голѣмо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пѫтя си. Мнозина изучаватъ духовния животъ и, като се намѣрятъ предъ известно затруднение, мислятъ, че съ молитва могатъ да постигнатъ всичко. Всичко разумно се постига съ молитва, но не и неразумното. Можете ли съ молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове отъ Библията, дето се казва, че Исусъ Навинъ спрѣлъ движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трѣбва да разбирате дълбокия смисъль, който е вложенъ въ тѣхъ. За тази цель трѣбва да разбирате езика на Свещените книги. Съ такъвъ езикъ си служи и природата. Природата е пълна съ символи. Който иска да се разговаря съ нея, трѣбва да разбира езика й, т. е. символитѣ, които тя влага въ своята речь. Всичко въ природата е разумно. Когато възлага на човѣка нѣкаква работа, тя му дава свобода да си послужи, съ какъвто методъ той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само единъ начинъ. Затова казваме: Много сѫ пѫтищата за приготвяне на една работа, обаче, единъ е методътъ за нейното прилагане. Съ други думи казано: Природата дава възможность на човѣка да се прояви по различни начини, чрезъ което изпитва неговата интелигентность, неговитѣ добродетели и волята му. Въ изпълнение на нещата, което е предметъ на Божествения свѣтъ, има само единъ начинъ. Да допуснемъ, че предъ васъ се разкриватъ два пѫтя, които водятъ къмъ планински връхъ, високъ три хиляди метра. Единиятъ пѫть е широкъ, но, за да се стигне до върха по този пѫть, трѣбва да се обикаля много. Другиятъ пѫть е тѣсенъ и много стръменъ, Нѣкои хора ще тръгнатъ по широкия пѫть, а други - по тесния. Но тези, които вървятъ по широкия пѫть, сѫ хора съ разложено сърдце, които обичатъ лесните работи. Дойдатъ ли до мѫчнотиитѣ въ живота, тѣ съзнателно ги избѣгватъ. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръменъ пѫть къмъ планината, понеже обичатъ да преодоляватъ мѫчнотиитѣ. На тѣхъ те гледатъ като на задачи за упражнение на ума, на сърдцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даденъ човѣкъ, вижте, по какъвъ пѫть върви той и какъ решава задачите си. Достатъчно е да влезете въ едно село, за да се произнесете, съ какви възможности разполагатъ селяните отъ това село. Ако те сеятъ изключително овесъ, ръжь и ечемикъ, вие казвате, че възможностите имъ сѫ ограничени. Щомъ не могатъ да сеятъ жито, те сѫ лишени отъ отъ условията, при които житото расте. Влезете ли въ единъ домъ, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характеръ. Всѣка външна проява на Човѣка определя неговия характеръ. Добре е човѣкъ да отглежда цветя, но трѣбва да се знае, че всѣко цвете е изразъ на известна интелигентность. Отъ цветята, които човѣкъ отглежда, сѫдимъ за степеньта на неговото развитие. Човѣкъ не съзнава, защо обича нѣкои цветя повече отъ други. Макаръ и да не съзнава това. Обичьта му къмъ едни цветя повече, отколкото къмъ други, показва, какви способности и сили се криятъ въ него. Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуватъ за различни култури. Черноземътъ, запримѣръ, дава добро жито. Нѣкои хора сѫ подобни на черноземъ. Тѣ сѫ богати материалисти, но разумни. Освенъ черноземъ, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растатъ различни култури. Отъ всички почви най-богата е черноземътъ, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремятъ къмъ разнообразна храна, затова тѣ често употрѣбяватъ и ръженъ хлѣбъ. Всѣка зърнена храна, всѣки плодъ съдържа въ себе си специфични елементи, отъ които човѣшкиятъ организъмъ се нуждае. Тази е причината, поради която човѣкъ отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове. Като ученици, вие трѣбва да изучавате външната страна на нещата и оттамъ постепенно да влизате навѫтре. Виждате нѣкой човѣкъ външно грубъ, суровъ, а вѫтрешно деликатенъ, нѣженъ. Вие се чудите, защо е толкова грубъ външно. Много естествено. Този човѣкъ живѣе при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на некой плодъ, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човѣшкия мозъкъ, толкова по-мѫчно човѣкъ възприема нещата. Както да обяснявате на този човѣкъ нѣкой философски въпросъ, той мѫчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозъкъ. Той се намира още въ зимата на своя животъ. Дебели снѣгове покриватъ земята му. Трѣбва да чакате пролѣтьта, да дойде топлото слънце, да разтопи снѣговетѣ, които го обвиватъ. Щомъ се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човѣкъ да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голѣмото, човѣкъ трѣбва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявитѣ на своята душа. Въ познаването на човѣшката душа се крие смисълътъ на живота. Докато дойде до това познание, човѣкъ минава презъ големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трѣбва да го обезсърдчава. Той трѣбва да знае, че това, което днесъ му противодействува, единъ день ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днесъ му съдействува за добро, единъ день ще му противодействува. Това е законъ. Кой не е опиталъ този законъ? Днесъ имате единъ добъръ приятель, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува въ доброто, защото върви въ възходещъ пѫть, къмъ Бога. Единъ день, когато линиите на неговото движение взематъ обратна посока, въ низходещо направление, безъ да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този законъ, вие се очудвате, какво е станало, защо приятельтъ ви се опълчва противъ васъ, защо идатъ мъчнотии въ живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизатъ отъ васъ. Тѣ се криятъ въ самия козмосъ, въ условията на Битието. Заради васъ нито козмосътъ, нито природата ще измѣнятъ своите сили. Отъ васъ се изисква разумность, да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ и съ злото въ свѣта. Христосъ не казва да се борите съ злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умнитѣ, най-силнитѣ и най-добритѣ хора въ свѣта, които могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си изведнъжъ. Най-мощниятъ, най-разумниятъ и най-добриятъ въ света е Богъ. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се съ Него. Докато стоите далечъ отъ Него и не Го признавате, вие никога нѣма да решите задачите на своя животъ. Вие ще се блъскате отъ една мѫчнотия въ друга, докато съвършено капитулирате. Като изнасямъ този въпросъ, азъ имамъ предъ видъ да ви освободя отъ кривите разбирания. Ученикътъ трѣбва да мисли право. Ако говори за физическия свѣтъ, той трѣбва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свѣтъ, също трѣбва да ги познава добре. Не е ученикъ онзи, който живѣе съ заблуждения. Нѣкой прави различни движения, вдига рѫцетѣ си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духътъ го каралъ да прави тези упражнения. Той трѣбва да знае, кой духъ го заставя да прави движения съ рѫцетѣ и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете въ себе си, трѣбва да знаете, какъвъ смисълъ иматъ тия движения. Ще каже нѣкой, че тия движения сѫ дадени специално за него. И това е възможно, но той трѣбва да знае, че специалните работи се даватъ рѣдко. Много цигулари има въ свѣта, но само единъ е Паганини, който могълъ да свири едновременно на четиритѣ струни. Това, което Паганини е могълъ да направи съ цигулката, други не сѫ постигнали още. Техниката, която Паганини ималъ, била специална. Съвременните хора сѫ музиканти, но отъ различна величина. И тѣ изучаватъ най-великото музикално произведение - живота. Всички хора се стремятъ къмъ добъръ животъ, но малцина го живѣятъ. Срещате едного, виждате, че е веселъ. Защо? Пари има, задоволилъ е нуждите си. На другия день срѣщате сѫщия човѣкъ, но вече недоволенъ, тѫженъ. Защо е недоволенъ? Нѣма вѫглища, нѣма топли дрехи. Вие изваждате отъ кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става веселъ. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбьта на този човѣкъ се е превърнала въ радость, защото Богъ го е посетилъ. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и въ първия случай Богъ го е посетилъ? Богъ посещава човѣка и чрезъ страданията, и чрезъ радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трѣбва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изтисканъ цирей, трѣбва да се радвате и на празната кесия. Право е човѣкъ да се радва, когато циреятъ се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя въ цирея може да причини голѣми пакости на човѣка, но мислите ли, че пълната кесия съ пари не може сѫщо да му причини известни пакости? За да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си, човѣкъ трѣбва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човѣкъ трѣбва да заеме средното положение и оттамъ да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, съ която да разрешава противоречията и мѫчнотиитѣ си. Мнозина искатъ да бѫдатъ дебели, да иматъ запасъ отъ материя. Защо ? Те мислятъ, че като сѫ пълни, ще бѫдатъ здрави. Щомъ сѫ здрави, ще бѫдатъ щастливи. Те не подозиратъ, че колкото повече излишна материя иматъ, толкова по-големи страдания ще иматъ. Не е въпросъ човѣкъ да си създава изкуствено мѫчнотии и страдания. Изкуственитѣ страдания ожесточаватъ човѣка, а естественитѣ го облагородяватъ и осмислятъ живота му. Въ тѣхъ човѣкъ познава Божиите пѫтища. Казвате: Не може ли да се живѣе безъ страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човѣкъ, толкова повече знания и по-голѣма мѫдрость придобива, толкова повече се освобождава отъ ограничителнитѣ условия на живота. Казано е въ Писанието: „Блажени страдащитѣ”. За кои страдащи се говори въ този стихъ? За ония, които иматъ разумни страдания. Разумните страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце, повдигатъ духа на човѣка, внасятъ разширение въ душата му. Ако поетътъ има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цѣлото човѣчество. Обаче, ако страданията му сѫ неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъчь въ душите на читателите си. Като знаете това, не избѣгвайте разумнитѣ страдания, които Богъ ви праща, но бѫдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания. За да се ползувате отъ разумнитѣ страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила въ живота си: Не увеличавайте радоститѣ и страданията на никого. Не отнемайте радоститѣ и страданията на никого. Това сѫ две правила, които трѣбва да пазите, както къмъ себе си, така и къмъ другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човѣка за деня, поне азъ да не го увеличавамъ. Достатъчно е и радостьта, която му е дадена. Нека той я използува, както трѣбва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човѣкъ страда. Ако Богъ му е изпратилъ това страдание, азъ нѣмамъ право да го отнемамъ. Той има сила да се справи съ него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостьта му, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. Ама радостьта му била причинена отъ нѣкакво заблуждение. И така да е, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе съ известно заблуждение, което му причинява малка радость, отколкото да му се отнеме тази радость и да остане душата му празна. Другъ е въпросътъ, ако, при освобождаване на човѣка отъ известно заблуждение, ти можешъ да внесешъ нещо ново, по-велико, съ което да запълнишъ душата му. Не можешъ ли да внесешъ въ душата на човѣка по-голѣма радость отъ тази, която той има, ти правишъ престъпление. Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трѣбва да излезете отъ болницата. Като излезете отъ болницата съвършено здрави, вие имате възможность да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате единъ боленъ, това не значи, че трѣбва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности сѫ само за васъ. Пѫтьтъ, по който вие сте минали, се различава коренно отъ пѫтя на другитѣ хора. Искате ли и другите хора да вървятъ по вашия пѫть, освенъ че нищо нѣма да придобиятъ, тѣ могатъ да се спънатъ. Искате ли да предадете нѣкоя ваша опитность, ще изнесете най-малкото отъ това, което сте преживяли. Ако пъкъ е нужно да я предадете изцѣло, предайте я точно, както сте я преживели, безъ никакви преувеличения. Когато попадне подъ влияние на щеславието си, безъ да иска, човѣкъ преувеличава своите опитности и казва: Азъ видѣхъ ангелъ. - Какъвъ беше? - Не мога да кажа, но нещо светло блесна предъ очите ми. - Голема ли бѣше тази свѣтлина? - Като точка. Значи, отъ една светла точка той създаде цѣлъ ангелъ. Може ли свѣщьта, която нѣкой човѣкъ носи, да каже, че представя самия човѣкъ? Силата на свѣтлината, която човѣкъ пръска на пѫтя, по който върви, показва степеньта на неговата интелигентность. Човѣкъ не е нито въ свѣтлината на своя умъ, нито въ топлината на своето сърдце, нито въ силата на своя организъмъ. Човѣкъ е скритъ другаде. Кѫде е той, мѫчно можете да отговорите на този въпросъ. Следователно, проявитѣ на човѣка не опредѣлятъ още неговата същина. Тѣ не осигуряватъ неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото въ хамбара осигурява живота на човѣка? Колкото и да се осигурява, съ това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човѣкъ, толкова повече се приближава къмъ края на своя животъ. Смъртьта засѣга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртьта засѣга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пакъ има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоенъ, съ усмивка на уста, съ свѣтлина и съзнание въ себе си, че отива на по-добро мѣсто, отколкото е билъ досега. Той се намира въ положението на мома, която се жени за своя възлюбенъ. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбять за нея, но знае, че отива на добро мѣсто, отъ което и тя, и тѣ ще бѫдатъ доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворникъ, постоянно пазенъ отъ стражари. Кое отъ двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала цельта си и осмислила своя животъ, или като затворникъ, лишенъ отъ свобода и свѣтлина? И тъй, искате ли да живѣете и да умрете въ свѣтлина, изучавайте Божиитѣ закони, които не само азъ казвамъ, но и великитѣ хора на миналото и настоящето не преставатъ да проповѣдватъ за тѣхъ на човѣчеството. Като изучавате Божиитѣ закони и пътища, изучавайте и вашия животъ, както и живота на своите ближни. По този начинъ ще видите, какъ се проявява Богъ въ живота на всички хора. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободенъ да направи нѣкакво отклоняване надѣсно или налѣво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човѣка отъ Бога. Това сѫ методи, по които човѣкъ постѫпва. Човѣкъ е свободенъ да постѫпва по различни начини. Както и да постѫпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържатъ правилото, като се срѣщатъ, да се усмихватъ. Това е единъ начинъ на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещатъ, всѣкога да се усмихватъ? Представете си, че двама души се срещатъ въ тъмна, мрачна нощь. Могатъ ли тѣ да се усмихнатъ единъ на другъ? Ако се срещнатъ презъ деня, а вънъ е много прашно, могатъ ли да се усмихнатъ? Значи, човѣкъ може да се усмихва при благоприятни условия. Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, съ цель да направимъ живота имъ приятенъ. Запримѣръ, всички хора, особено жените, готвятъ, но не сѫ доволни отъ своето готвене. Защо? Тѣ сѫ усъвършенствували кулинарното изкуство, въпреки това сѫ недоволни. Недоволството имъ се дължи на факта, че гостбитѣ имъ лесно се вкисватъ. Както и да ги запазватъ, тѣ издържатъ най-много четири-петь деня, когато гостбитѣ, които природата готви, издържатъ петь-шесть месеца. Каквото е различието между човѣшкитѣ и природни гостби, такова е различието и между човѣшкитѣ мисли и чувства и тия, които идатъ отъ Божествения духъ. Първите сѫ временни, лишени отъ животъ, а вторите - вечни и пълни съ животъ и енергия. Колкото повече човѣкъ се приближава къмъ Божественитѣ мисли, толкова животътъ му става по-приятенъ, толкова повече човѣкъ се облагородява и повдига. Следователно, когато се движи по права линия, човѣкъ има възможность да се отклонява въ четири посоки: надѣсно, налѣво, нагоре и надолу. Да се отклони човѣкъ надѣсно, това значи, като върви въ правия пѫть, да разреши даденъ въпросъ съ ума си; да се отклони налѣво, това значи, да разреши даденъ въпросъ съ сърдцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса съ своя висшъ умъ, съ разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса отъ гледището на материалния животъ, въ който се намиратъ коренитѣ на злото. Значи, съ помощьта на разумната дейность на ума и на сърдцето, човѣкъ слиза въ материалния свѣтъ да изучава злото като сила и принципъ въ свѣта. Това може да постигне човѣкъ само тогава, когато е далъ пѫть на идейното, на Божественото начало въ себе си. Кога отваря човѣкъ сърдцето и ума си за Божественото? Когато живѣе споредъ великитѣ закони на Битието. Тогава човѣкъ е подобенъ на изворъ, който дава на всички. Когато Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той има какво да дава отъ себе си. Той е радостенъ и доволенъ. Обаче, докато разрешава въпроситѣ си отъ гледището на ума и на сърдцето си, човѣкъ живѣе въ свѣта на радостите и скърбите, т. е. въ материалния животъ. Започне ли да решава въпросите си отъ гледището на разумния или Божественъ свѣтъ, човѣкъ се качва горе, въ главата си, и тамъ се проявява. Отъ главата си, т. е. отъ клонете на живота, човѣкъ слиза въ материалния животъ, въ корените на злото. Щомъ е далъ пѫть на Божественото въ себе си, той лесно се справя съ злото. Въ материалния свѣтъ умътъ и сърдцето работятъ едновременно. Запримѣръ, ако човѣкъ тръгне съ лѣвия кракъ напредъ, веднага следъ това дѣсната рѫка излиза напредъ. Значи, сърдцето се проявява чрезъ лѣвия кракъ, а умътъ - чрезъ дѣсната рѫка. И обратно: ако дѣсниятъ кракъ излезе напредъ, съ него заедно излиза лѣвата рѫка. Това сѫ два метода, съ които човѣкъ работи въ материалния свѣтъ. Ако приложи двата метода и нѣма резултати, човѣкъ прибѣгва до третия методъ - приложение на висшия умъ. Той се отправя къмъ главата си, т. е. къмъ Божествения свѣтъ. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите на рѫцетѣ си, стиска главата си и се обезсърдчава. Нѣма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зрѣла ли е, или не. Погледнете къмъ рѫцетѣ и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Свѣтътъ е създаденъ разумно. Следователно, и азъ трѣбва да бѫда разуменъ, да реша правилно въпросите на своя животъ. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате съ възвишенитѣ сѫщества, които ви идатъ на помощь. Днесъ много хора умиратъ преждевременно, защото не се движатъ. Човѣкъ трѣбва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъмъ. Същевременно той трѣбва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тѣлото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъмъ, човѣкъ се свързва съ Божественото начало въ свѣта, което започва да работи върху него. По този начинъ, именно, Богъ въздействува върху разумнитѣ хора. Работете съзнателно върху силитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да се свържете отъ една страна съ природата - майка на цѣлото човѣчество, а отъ друга - съ Божествения духъ - баща на човѣчеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито сѫ имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, безъ напрежение, но не се подавайте на леностьта. Сега ще ви дамъ едно правило, което трѣбва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лѣгайте си рано, да се наспите добре и въ четири часа сутриньта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна въ леглото, но веднага ставайте. Следъ това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 ÷ 15 минути въ размишление върху разумния животъ и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрезъ сънь. Другъ начинъ има, по който човѣкъ може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щомъ го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка съ силитѣ на разумната природа, които укрепватъ организъма. Така човѣкъ ще кали волята си и ще постигне своитѣ желания. Волята е свързана съ духа на човѣка. Силната воля подразбира силенъ духъ. Има ли силенъ духъ, човѣкъ е въ състояние да се справи съ всички болезнени състояния въ себе си, да изправи своитѣ погрѣшки. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човѣка. По него познавате, какво носи човѣкъ въ себе си, какво е изработилъ въ миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носятъ тѣ въ себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и нѣма да се лъжете въ това, което тѣ представятъ. Невежиятъ човѣкъ се обезсърдчава, отчайва се и страда повече отъ учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законитѣ, които управляватъ живота. Той се разочарова на всѣка стѫпка. Учениятъ вижда нещата, както сѫ въ действителность, и не ги идеализира. И тъй, стремете се къмъ разумнитѣ прояви, къмъ съзнателния животъ, въ който нѣма големи противодействия. Когато противодействията сѫ големи, и страданията сѫ големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създаватъ излишни страдания. Като ученици, вие трѣбва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трѣбва да се радвате на печалбата отъ лотария, преди да сте проверили, кой билетъ печели? Ама нѣкой ви казалъ, че вашиятъ билетъ печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Сѫщото се отнася и до скръбьта. Преди да разберете, какъ е станала една работа, не се подавайте на скръбьта. Гледайте на живота разумно, съ самообладание, да внесете нова вълна, новъ импулсъ въ себе си. Задачата на всеки човѣкъ, като ученикъ на Великата школа на живота, е да даде пѫть на Божественото начало въ себе си, което осмисля живота. Т. м. * 2. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 г. - София.
  7. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Да възлюбишъ. [Първо] Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл.[1] Въ свѣта сѫществува единъ законъ, неизвестенъ на съвременното човѣчество по своята сѫщина. Този великъ, разуменъ законъ е неизвестенъ, понеже човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ не сѫ дошли на такава степень на развитие да схващатъ неговата висота. Той е предаденъ съ дветѣ велики заповѣди отъ Евангелието, за които Христосъ казва, че върху тѣхъ е построенъ цѣлиятъ свѣтъ. Тѣ сѫ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си!” За да разберемъ смисъла на тѣзи две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четемъ; тѣ се нуждаятъ, отъ една страна, отъ обяснение на тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, а отъ друга - отъ приложение. За да разберемъ, какво се крие въ житното зърно, или въ семката на какъвъ и да е плодъ, не е достатъчно само да ги видимъ, но трѣбва да ги посадимъ въ земята, да израстатъ, да дадатъ плодъ, и плодътъ имъ да се опита. Безъ тѣзи вѫтрешни процеси четенето на стиховетѣ отъ Евангелието, както и гледането на семената, не водятъ къмъ никакво знание. Тѣ представятъ само факти, лишени отъ вѫтрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти сѫ неизвестни. А всеки фактъ, на който връзкитѣ оставатъ неизяснени, внася съмнение въ човѣка. Тѣзи факти сѫ непроверени, но могатъ да се провѣрятъ. Докато се провѣрятъ, те минаватъ за непроверени истини. Значи, за да се провѣри нѣщо, трѣбва да се обърнемъ къмъ ония методи, които сѫ съобразни съ законите, вложени въ разумната природа. Не прилага ли тия методи, човѣкъ всѣкога ще се съмнява въ близкитѣ си, въ себе си, даже и въ Бога. Въ този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не сѫществува, човѣкъ всѣкога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камъкъ, който се търкаля надолу, по наклонъ. Камъкътъ може да се търкаля по наклонна площь, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза отъ едно орѫдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. Въ това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкътъ, гранатата могатъ да слизатъ и да се качватъ не по своя воля; обаче, човѣкъ може по своя воля да се качва и слиза. Въ несъзнателните и въ механическите процеси нѣма връзка между отделните факти, но въ съзнателнитѣ тази връзка сѫществува. Като съзнателно сѫщество, човѣкъ намира връзката между фактите въ своя животъ и се учи отъ тѣхъ. Каже ли, че трѣбва да възлюби Господа и ближния си, човѣкъ съзнателно се качва нагоре и се ползува отъ новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трѣбва да се разбере въ своята пълнота. Щомъ се разбере въ своята пълнота, тя внася нови елементи въ живота - разширяване и свобода. „Да възлюбишъ Господа!” Защо трѣбва да възлюбишъ Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора сѫ излезли отъ Бога, въпреки това, между тѣхъ сѫществуватъ дисхармонични отношения. Какъ е възможно, разумни сѫщества, излезли отъ Великото Битие на Бога, да иматъ разногласия помежду си? Какъ ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняватъ различно. Азъ пъкъ ще я констатирамъ само, безъ да я обяснявамъ, защото всѣко обясняване на нещата подразбира и тѣхното отричане. Трѣбва ли да обяснявате факта, че като отрежете рѫката отъ тѣлото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази рѫка започва да гние? Защото е изгубила връзката си съ цѣлото. На това основание, казваме, че грѣхътъ не е нищо друго, освенъ процесъ на гниене, който показва, че човѣкъ се е отдѣлилъ отъ цѣлото, т. е. отъ Бога. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ грѣха? Той трѣбва да се върне къмъ Бога съ молба, отново да го постави на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ. Върне ли се на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ, съ това заедно се прекѫсва и гниенето. Ето защо, рѫката, като удъ отъ цѣлия организъмъ, трѣбва да стои на мѣстото, дето първоначално е поставена. Семето сѫщо така трѣбва да стои на онова мѣсто, дето се криятъ условията за неговото развитие. Кое е това мѣсто? Почвата. Падне ли въ почвата, семето намира благоприятни условия за животъ и развитие. „Да възлюбишъ Господа!” Това значи: да възлюбишъ голямото въ малкото. Да възлюбишъ ближния си, това значи, да възлюбишъ малкото въ голямото. - Защо човѣкъ обиква големия орѣхъ? - За малкитѣ орѣхчета, които той ще роди. Като яде тия орѣхчета, човѣкъ придобива нѣщо. Tѣ предаватъ нѣщо на неговия организъмъ. Като яде малкитѣ орѣхчета, човѣкъ обиква и голѣмия орѣхъ, защото отъ него излиза благото, което се крие въ неговитѣ плодове. Като знае това, човѣкъ разбира, че малкото не може да се прояви безъ голѣмото и естествено отправя погледа си къмъ него. На наученъ езикъ казано: ще обикнешъ малкото въ голѣмото и голѣмото въ малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртьта въ живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото въ малкото и малкото въ великото. Приложи ли този законъ, човѣкъ може да възстанови изгубената хармония въ живота си. Следователно, само любовьта е въ състояние да внесе хармония въ живота. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да различаватъ проявите й въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовьта, т. е. на любовьта, проявена на физическия свѣтъ, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовьта въ физическия свѣтъ и проявите на стомаха, съ които се занимаватъ економиститѣ, има нѣщо общо. Днесъ всички учени разглеждатъ економическия въпросъ за хлѣба. Всеки вика: Хлѣбъ искаме! И въ Господнята молитва е казано: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ.” Обаче, докато мисли само за стомаха си, човѣкъ разбира една трета отъ любовьта. Любовьта на физическия свѣтъ се отличава съ свойството да отделя частите отъ цѣлото. Кой момъкъ, или коя мома, като се влюбятъ, не отдѣлятъ възлюбената или възлюбения си отъ своя домъ, отъ родителите и близките имъ? Момъкътъ казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва сѫщото. Че родителитѣ имъ скърбятъ при тази раздѣла, тѣ не искатъ да знаятъ. Момъкътъ и момата мислятъ, че като се отдѣлятъ отъ родителите си, отъ близките си, проявяватъ велика любовь единъ къмъ другъ. Стремежътъ имъ е правиленъ, но начинътъ, по който постѫпватъ, е кривъ. Красиво е, когато момъкътъ и момата се обичатъ, но не е правилно желанието имъ да се отдѣлятъ отъ близките си и да живѣятъ само единъ за другъ. Въ края на краищата родителитѣ се примиряватъ съ раздалата, но намиратъ, че има нещо неправилно въ тази любовь. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителитѣ си все по-често и да се оплаква отъ своя възлюбенъ. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любовь не задоволява душата й. Втората проява на любовьта е въ духовния свѣтъ. Тази любовь наричаме духовна. Мѣстото на духовната любовь въ човѣка е въ гърдите. Когато тази любовь се проявява правилно, човѣкъ изпитва известно разширяване въ гърдите. Не се ли проявява правилно, човѣкъ изпитва мѫка, стеснение въ гърдите. Безъ нѣкаква видима причина, той усеща тежесть, стѣгане, мѫка въ гърдите. Тази мѫка се дължи на дисхармония въ чувствата на човѣка. Ако си даде отчетъ за мѫката, човѣкъ ще види, че причината се крие въ съмнението. Той се съмнява въ онзи, когото обича. Изобщо, човѣкъ се съмнява въ хора, които обича. Не обича ли нѣкого, той не се съмнява въ него. Съмнението се поражда между хора, които се обичатъ. Това показва, че тѣ се надѣвали да получатъ нѣщо единъ отъ другъ. Отнематъ ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе съ чувствата ви. Съмнението е признакъ на никаква дисхармония въ чувствата на човѣка. Срещате единъ познатъ и започвате да споделяте съ него своитѣ свещени мисли, своето вѣрую, своитѣ възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава видъ, че разбира и цени възгледитѣ ви. Щомъ се изкажете, той започва да ви се смѣе, да ви нарича глупакъ, простакъ, че можете да вѣрвате въ такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голѣма тѫга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте билъ искренъ, да сподѣлите съ своя приятель най-съкровенитѣ си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря отъ нейния възлюбенъ. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една отъ вашите велики и свещени идеи. Третата проява на любовьта е въ Божествения свѣтъ. Мѣстото на тази любовь е въ главата на човѣка. Който се е домогналъ до тази любовь, той дава на всички изобилно и не се отдѣля отъ хората. Проявите ли Божествената любовь къмъ нѣкого, не само че не се отделяте отъ него, но ставате удъ отъ неговия организъмъ. Вие се присъединявате къмъ него, съ готовность да му услужвате въ всички случаи на мѫчнотии и страдания. Вие преживявате заедно съ него и радостите, и скърбите му. Божествената любовь осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любовь внася радость и веселие, свобода и просторъ въ човѣшката душа. За да дойде до нея, човѣкъ трѣбва да мине презъ първите две фази на любовьта, като първи стѫпала на живота. Първото проявление на любовьта на физическия свѣтъ може да се уподоби на движението на кръвьта по артериите. Чистата артериална кръвь се разнася по цѣлото тѣло и го храни. Всѣка клетка приема часть отъ чистата, артериална кръвь и по закона на обмѣната й предава нещо отъ себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръвь, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръвь се връща отново въ сърдцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвьта пакъ се разнася по тѣлото, да предаде отъ своя животъ, т. е. отъ своята енергия, на всѣка жива клетка. Въ процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовьта отъ великото къмъ малкото и отъ малкото къмъ великото. Любовьта, която иде отъ великия Изворъ на живота, е чиста, здрава, пълна съ енергия. Щомъ се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назадъ, да се пречисти. Ако венозната кръвь не се върне въ сърдцето, т. е. въ своя първоизточникъ на живота, не може да се пречисти. Чиста трѣбва да бѫде човѣшката кръвь. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Затова е казано въ Писанието, че само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога. Само тѣ могатъ да се приближатъ къмъ първоизточника на живота, да се пречистятъ и обновятъ. Мнозина се запитватъ, може ли човѣкъ да живѣе на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човѣкъ се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушаватъ чистотата на неговото сърдце, но той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да се чисти. Първо той трѣбва да намѣри причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идатъ, и следъ това да отиде при великия Изворъ на живота, тамъ да се измие. Както се е оцапалъ човѣкъ, така има възможность да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които сѫ близо до царството Божие. На тѣзи души, именно, Богъ иска да се открие. Tѣ сѫ изпълнили двата закона - любовь на малкото къмъ великото и на великото къмъ малкото. Сега влизатъ вече въ третия законъ - познаване на Бога. Като познае Бога, човѣкъ се домогва до онзи животъ, който може да го направи свободенъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Какъ познаваме това? Чрезъ живота, който ни е даденъ. Първото нѣщо, чрезъ което Богъ изявилъ любовьта си, е животътъ. Ние виждаме, че животъ е даденъ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ същества. Значи, Богъ проявява любовьта си чрезъ живота и на малкитѣ, и на голѣмитѣ сѫщества. Една отъ отличителнитѣ чърти на великото е тази, че то се проявява и въ най-малкитѣ и слаби форми, чрезъ което изявява своята любовь. Като знаете това, бѫдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Единъ день малкото ще се рззрасте, ще обхване въ себе си и голѣмото. Видите ли, че, въ сравнение съ други сѫщества, животътъ ви е малъкъ, благодарете и за него. И най-малкиятъ животъ произтича отъ Онзи, Който люби всички живи сѫщества, безъ изключение. Не се съмнявайте въ Любовьта на Великия. И въ най-тъмнитѣ, бурни и страшни нощи на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. И въ най-свѣтлитѣ, тихи и красиви дни на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. Божията Любовь е свещената канара, върху която е поставенъ живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бѫдеще. Изгубите ли упованието си въ тази канара, животътъ ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора сѫ минали презъ тази опитность. Докато сѫ били свързани съ Бога, животътъ имъ ималъ смисълъ. Щомъ прекѫсвали връзката си съ Бога, животътъ имъ се обезсмислялъ. Лесно е днесъ да цитирате, че еди кой-си пророкъ или апостолъ казалъ това или онова. Лесно се цитиратъ и Христовите думи, но трѣбва да знаете, че за да изнесатъ великите истини на живота, тия хора сѫ минали презъ големи изпитания. Христосъ казва: „Азъ говоря това, на което Отецъ ме е научилъ”. Ако разберете Божиитѣ закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиитѣ закони въ тѣхната дълбочина, вие ще разрешите важните и сѫществени въпроси, които ви измѫчватъ. Това значи, да разбере човѣкъ Божията Любовь, изявена чрезъ живота. Този животъ се гради върху любовьта - храна за душата, и мѫдростьта - потикъ за човѣшкия духъ. Христосъ казва: „Истината ще ни направи свободни”. Кога? Когато човѣкъ благодари за живота, за любовьта и мѫдростьта, които му сѫ дадени. Казано е, че доволниятъ отъ малкото е доволенъ и отъ голѣмото. Който е доволенъ отъ малкото и благодари за него, той се е домогналъ вече до великата истина на живота, която го прави свободенъ въ всички негови прояви. Да придобие човѣкъ великата истина на живота, това значи, да разбира свѣта, не както ученитѣ и философитѣ го представятъ, но както Богъ го е създалъ. Щомъ разбира свѣта, цѣлата природа, човѣкъ разбира и себе си. Той знае, какво е вложилъ Богъ въ него и какво трѣбва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човѣкъ познава цѣлата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тѣла сѫ направени отъ различна материя. Две тѣла, еднакви по видъ и по форма, се различаватъ по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различаватъ коренно, по материя. Съ това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетитѣ, както и между всички тѣла, изобщо. Срещате, запримѣръ, двама братя, родени отъ една майка и единъ баща, но единиятъ всѣкога говори истината, а другиятъ обича да полъгва; единиятъ постоянно внася въ къщи по нѣщо, а другиятъ постоянно изнася. Споредъ насъ, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, отъ която сѫ направени. Материята на първия отъ тѣхъ е устойчива, поради силите на доброто, съ което той е свързанъ. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, съ което той е свързанъ. Силитѣ на доброто съединяватъ частиците на материята въ едно цѣло, вследствие на което я правятъ устойчива. Силитѣ на злото разединяватъ частиците на материята, вследствие на което я правятъ неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациитѣ въ свѣта. Явленията въ неустойчивата материя се движатъ между живота и смъртьта. Тамъ всичко се стреми къмъ животъ, а въпреки това свършва съ смърть. Следъ всичко това нѣкои учени казватъ, че смъртьта е методъ за пречистване. Ние, обаче, знаемъ отъ Писанието, че Богъ е казалъ на първия човѣкъ: „Въ който день престѫпишъ моя законъ, ще умрешъ”. Съ други думи казано: Въ който день се отдѣли отъ Бога, човекъ е осѫденъ на страдания и нещастия, на смърть. Значи, смъртьта е резултатъ на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е методъ на пречистване. Нѣкой казва: Бѣлъ день не видѣхъ въ живота си. Много естествено. Щомъ се отдѣлишъ отъ Бога, отъ цѣлото, бѣлитѣ дни отъ живота ти ще изчезнатъ и ще дойдатъ черни дни. Бѣлитѣ дни сѫ въ Бога. Вънъ отъ Бога всички дни сѫ черни. Може ли момата да бѫде щастлива далечъ отъ своя възлюбенъ? Не може. Докато възлюбениятъ и възлюбената ви сѫ живи, вие ще бѫдете щастливи. Заминатъ ли възлюбенитѣ ви на онзи свѣтъ, заедно съ тѣхъ и щастието ви напуща. Любовьта е единъ отъ великитѣ закони на живота. Вънъ отъ любовьта никакво щастие не сѫществува. Когато двама души се обичатъ, въ единия действува закона на малкото, а въ другия - закона на голѣмото. Тѣзи два закона се преплитатъ взаимно и между тѣхъ се явява животътъ. Единствената сила, която повдига човѣка, е връзката му съ Бога. Затова на всички хора препорѫчваме любовь къмъ Бога безъ никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдатъ, не губете вѣpa въ Бога. Приемайте всичко съ смирение. Намѣрите ли се предъ нѣкое голѣмо нещастие, не казвайте, че Богъ ви е забравилъ. Понякога и Богъ може да забрави човѣка, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бѣга отъ слънцето, и него Богъ забравя. Ако човѣкъ се скрие въ центъра на земята, далечъ отъ слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхностьта на земята, слънцето пакъ ще го обикне. Отъ човѣка зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ любовьта, такива сѫ отношенията и на любовьта къмъ човѣка. Страшно е положението на човѣкъ, който се е отдѣлилъ отъ Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживѣвала. Сутринь чувствувала, че расте неимовѣрно много. Отъ моментъ на моментъ се увеличавала, ставала голѣма като планина и се страхувала да не се пръсне. Следъ обѣдъ започвала да се смалява все повече и повече. Вечерь ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при нѣколко лѣкари, но не могла да намери цѣръ на своето състояние. Като я изслушахъ, казахъ й, че причината за това й състояние се дължи на отдѣлянето й отъ Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трѣбва да се свърже съ любовьта, съ първоизточника на живота. Докато живѣе съ Бога, човѣкъ постепенно се увеличава, става все по-голѣмъ. Щомъ връзката му съ любовьта се прекѫсне, той се намалява и рискува да изчезне въ пространството. Частиците на материята му се отдѣлятъ една отъ друга и започватъ да се разлагатъ. За да възстанови първото си състояние, тя трѣбва да измени посоката на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху ума, сърдцето и волята. Въ 13 гл. [4 стих] отъ [Първо] Посланието къмъ Коринтянитѣ, апостолъ Павелъ казва: „Любовьта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае”. Значи, който иска да бѫде силенъ, не трѣбва да се съмнява въ Бога. Изгуби ли вярата си въ Бога, човѣкъ става слабъ, немощенъ и нещастенъ. За да се свърже съ Бога, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ своя първиченъ животъ на чистота и вѣра. Сега ще предамъ накратко единъ разказъ за единъ отъ светиитѣ на древностьта, нѣкой си Апио, който живѣлъ нѣкѫде въ Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живѣели въ местностьта, дето и той живѣлъ. Той прекаралъ цели 20 години въ тази местность и постоянно се молелъ на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавалъ, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трѣбва да разбира езика на животните. Единъ день той се разхождалъ въ гората и чулъ силенъ ревъ на лъвъ. Въ този моментъ между дърветата излѣзълъ единъ лъвъ, съ дигната нагоре лапа, и се отправилъ срещу светията. Като го видѣлъ, Апио се взрѣлъ въ лапата му и забелязалъ единъ голѣмъ трънъ, дълбоко забитъ въ нея. Той решилъ да извади тръна, но преди да направи това, започналъ да се разговаря съ лъва: Ще извадя тръна отъ лапата ти, но съ условие, че нѣма да нападашъ говедата и да ги ядешъ. Ела да живѣешъ при мене, азъ ще се грижа за тебе, като за свой братъ. Лъвътъ се съгласилъ на предложението на светията, който веднага пристѫпилъ къмъ операцията. Извадилъ тръна отъ лапата и повелъ лъва къмъ дома си. Лъвътъ заживѣлъ братски съ човѣка и станалъ неговъ ученикъ. Следъ известно време лъвътъ срещналъ една крава въ гората и казалъ: Ела съ мене при моя господарь, ще живѣешъ при него ще се учишъ на ново знание. Той ми извади трънъ отъ лапата, и отъ благодарность, азъ живѣя съ него, въ братски отношения. Ти ще му давашъ млѣкото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество отъ животни, които заживели помежду си въ миръ и съгласие, по братски. По този начинъ Апио изпълнилъ възложената му задача. Като ученици, вие трѣбва да прилагате любовьта си и къмъ силния, и къмъ слабия. Когато влѣзе трънъ въ крака на силния, и той става слабъ. Човѣкъ е силенъ дотогава, докато любовьта живѣе въ душата му. Въ който моментъ любовьта го напусне, той става слабъ. Единственото нѣщо, което осмисля човѣшкия животъ, е любовьта. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка любовь, но за онази любовь, която внася идеали въ човѣшката душа, която заставя сърдцето да чувствува правилно, ума да мисли право и волята - да действува разумно. Казано е: „Богъ е Любовь”. За тази любовь говоримъ ние. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духътъ на Истината, това, което отчасти знаемъ, ще се прекрати”. На друго мѣсто той казва: „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ мѫдрувахъ”. Това се отнася до разбиране и прилагане на любовьта. Хората и до днесъ разбиратъ и прилагатъ любовьта като младенци. Като се говори за любовьта, мнозина казватъ: Възможно ли е при сегашнитѣ условия на живота да се прилага любовьта, или да се води чистъ и светъ животъ? Тѣ задаватъ този въпросъ, защото намиратъ, че е невъзможно да прилагатъ любовьта и чистотата въ живота си. Тѣ сѫ прави само въ едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало безъ майка, да бѫде чисто. Това дете, останало безъ майка и безъ близки, е осѫдено на смърть. То ще умре отъ собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижитѣ на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добъръ и чистъ животъ. За такива хора не е извинение, че не могатъ да водятъ добъръ животъ. За такива хора не е оправдано, че не могатъ да приложатъ любовьта въ живота си. Божията Любовь е приложима навсѣкѫде и на всѣко време. Мислите ли, че орачътъ, който оре нивата си съ любовь, ще има по-малко плодъ отъ другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плодъ, но плодътъ й ще бѫде благословенъ. Мислите ли, че решенията, които съдията издава съ любовь, сѫ по-слаби отъ тия, които не сѫ издадени съ любовь? Неговите решения сѫ по-силни отъ решенията, издадени безъ любовь. Професорътъ, който работи върху научните си трудове съ любовь, стои по-високо въ умствено отношение отъ всички учени и философи, които не работятъ съ любовь. Любовьта е стимулъ, който кара хората да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ правилно. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да го прави съ любовь. Много неща върши човѣкъ безъ любовь, но Богъ търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голѣмо и ще започне да работи съзнателно и съ любовь. Преди да постигне това, детето се забавлява съ играчките си. Преди години ми зададоха следния въпросъ: Какъ се обясняватъ и оправдаватъ неправдите, които сѫществуватъ въ съвременния свѣтъ? Споредъ мене, свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е разуменъ и хармониченъ. Всички сѫщества, които живѣятъ въ този свѣтъ, прилагатъ Божията Любовь и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живѣятъ, е болница. Който е слѣзълъ на земята, той е дошълъ да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножоветѣ на лѣкаритѣ. Въ бѫдеще, когато хората се излѣкуватъ, ще влѣзатъ въ Божествения свѣтъ и ще видятъ, че той е създаденъ другояче, а не както тѣ сѫ го разбирали. Тѣ ще разбератъ, че правилата за земята не сѫ и за небето, защото земята е болница, въ която се лѣкуватъ болни хора. Въ Писанието е казано: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ лукаваго, т. е. въ грѣха”. И Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми”. Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислятъ, че какъвто е животътъ на земята, такъвъ е на всички планети. Съвременните хора се намиратъ въ болезнено състояние, отъ което единъ день ще се освободятъ. Засега тѣ сѫ болни. Като казвамъ, че земята е болница, а хората - пациенти на тази болница, нѣкои сѫ недоволни отъ това и се чудятъ, защо имъ говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползува отъ думите ми. Който не разбира, ще остане само съ запитването си. Трѣбва ли да питате, защо изгрѣва слънцето? Слънцето изгрѣва и залѣзва, изпраща свѣтлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грѣе слънцето, ще се ползува отъ енергията му. Който не разбира, той ще остане съ неразбирането си. - Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи въ една или въ друга посока? На този въпросъ слънцето отговаря: Азъ изпълняваме единъ великъ законъ, който ми повелява да се движа въ една или въ друга посока, да изгрѣвамъ и залѣзвамъ. Съвременнитѣ хора се движатъ въ четири посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Тъкмо намисли човѣкъ да направи едно добро дѣло, т. е. да изгрѣе на изтокъ, изведнъжъ дойде нѣкакъвъ вѣтъръ до ухото му и му пошепне: Къде си тръгналъ да правишъ добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за другъ пѫть. Този човѣкъ се подава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назадъ. Не е време сега за добрини. Щомъ каже така, слънцето се скрива отъ неговия хоризонтъ, и той остава въ тъмнина, въ залѣзъ на слънцето, въ запада на живота. Въ това отношение съвременните хора приличатъ на Настрадинъ Ходжа. Единъ день той си направилъ една хубава пещь и я обърналъ съ устата на изтокъ. Въ това време го срещналъ единъ познатъ и му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо си поставилъ устата на пещьта къмъ изтокъ?- Накѫде трѣбваше да я поставя? - Къмъ югъ. - Добре, ще я поправя. Той поставилъ устата на пещьта на югъ и мислилъ, че всички хора ще бъдатъ доволни отъ поправката. Обаче, въ скоро време другъ познатъ му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо не обърнешъ пещьта си съ устата къмъ северъ? - Ще я обърна и къмъ северъ, казалъ Настрадинъ Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познатъ му казалъ да обърне пещьта си на западъ. И това направилъ Настрадинъ Ходжа. Като видѣлъ, че тѣзи поправки му струватъ пари и пакъ не задоволилъ хората, той направилъ следното: Турилъ пещьта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаятъ хората да обърне пещьта си, да го направи. Така той задоволилъ всички хора. Казвамъ: Устата на неразумната пещь е отправена въ различни посоки, споредъ желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещь е отправена само къмъ една посока. Тя не се подава на различни мнения. Въ бѫдеще, когато хората изпълняватъ волята Божия съзнателно и съ любовь, нѣма да има нужда отъ никакви пещи. Днес жената мисли съ часове, какво да сготви на мѫжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да готви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидемъ на нѣкое дръвче, да видимъ, какво е приготвило слънцето за насъ. Tѣ кацатъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, отъ плодъ на плодъ, докато задоволятъ глада си. Женската птица не пита мѫжката, отде ще донесе ядене; нито мѫжката пита женската, какво ще готви днесъ. Съвременнитѣ хора на първо мѣсто се запитватъ: Какво ще купимъ днесъ за готвене и какво ще се готви? Засега най-важниятъ въпросъ е яденето. Това е една фаза въ човѣшкото развитие. Въ бѫдеще хората ще се интересуватъ отъ други въпроси. На първо мѣсто ще стои любовьта. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ, непременно ще му сготвишъ. Щомъ той те обича, също така ще ти сготви. При любовьта този въпросъ се урежда лесно. Като обича хората, Богъ имъ е приготвилъ храна: плодове, зърна, семена. Те нѣма за какво да се грижатъ. Единствената мисъль, която трѣбва да занимава човѣка, е какъ по-добре да изпълни волята Божия. Сегашните хора се оплакватъ отъ живота. Казватъ, че мъчно се живѣе, че нѣма какво да се яде. Казвамъ: Нали хлѣбъ и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете безъ месо. Какъвъ по-вкусенъ обѣдъ отъ този: да вземете парче хлѣбъ, два-три домата и една краставичка. Лѣтно време такъвъ обѣдъ е приятенъ, разхлажда човека. Лѣкъ е животътъ, когато човѣкъ даде ходъ на Божията Любовь въ себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърдцето и волята на човѣка. Тогава той мисли, чувствува и постъпва по особенъ начинъ. Той е доволенъ на всичко, което Богъ му е далъ. „Да възлюбишъ Господа! Да възлюбишъ и ближния си!” Това значи, да възлюбишъ великото въ малкото и малкото въ великото. Който разбере и приложи този законъ, той се разширява вътрешно и става доволенъ отъ всичко. Не разбере ли този законъ, човѣкъ живѣе въ вечно недоволство, т. е. въ закона на промените. Ако иска да излезе отъ закона на промените, човѣкъ трѣбва да възлюби Господа въ душата си. Който прилага закона на любовьта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувствува, той го превръща въ дело. Въ духовния животъ мислитѣ, чувствата и постъпките се превръщатъ въ дела. Каквото намислишъ да правишъ, добро или лошо, щомъ си въ духовния или въ Божествения свѣтъ, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовниятъ човѣкъ трѣбва да води чистъ и свѣтъ животъ. Ако не обичашъ нѣкого, не търси случай да изкажешъ омразата си, но му дай всичко, отъ което той се нуждае, и се отдалечи. Постѫпишъ ли така, той никога нѣма да те забрави. Ако нѣкой е недоволенъ отъ нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай съ любовь и не се безпокой. Любовьта превръща горчивото и киселото въ сладко, отрицателното въ положително. Затова казватъ, че любовьта върши чудеса. Единъ религиозенъ човѣкъ отишълъ при свещеника да се изповѣда: Отче, не зная, какво да правя, какъ да си въздействувамъ. Отъ известно време нещо въ мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имамъ, нещо въ мене настоятелно казва: Винце, винце искамъ! Свещеникътъ билъ разуменъ човѣкъ, познавалъ психологията на човѣка, затова му казалъ: Щомъ ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човѣкъ вино, да не стане пияница. Нѣма нищо опасно въ това, защото още въ този моментъ въ него ще се явятъ много противодействуващи сили. Въ него ще се явятъ различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щомъ пие вино, човѣкъ може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало отъ сладката вода на гроздето. Казва се, че Христосъ превърналъ водата въ вино. Това не се разбира буквално. Въ превръщането на водата въ вино има известенъ мистицизъмъ, който трѣбва да се разбира. Виното, което Христосъ направилъ, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днесъ не може да се намѣри човѣкъ, който да превърне водата въ вино, както е направилъ Христосъ преди две хиляди години. Като ученици, вие трѣбва да приемете разумната любовь въ себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казалъ за васъ, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което въ даденъ моментъ ви се дава, е най-добро за васъ. Вие не знаете, какво е предвидилъ Богъ за васъ, не знаете, каква е Неговата крайна цель. Целиятъ свѣтъ да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Ако вѣрвашъ въ това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато отъ Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днесъ не виждашъ, но утре ще видите. Следователно, дали мѫжътъ или жената, ще бѫдатъ груби съ тебе, не се обезсърдчавай - за добро е. Такава е волята Божия. Въ това се крие нѣкакво благо, което единъ день ще разберешъ. Като слушашъ грубите думи на мѫжа или на жена си, кажи: Колко сѫ хубави тия думи! Има нѣщо съдържателно и ценно въ тѣхъ, което трѣбва да извадя и проуча. Тѣ криятъ никакво богатство въ себе си. Въ древностьта единъ адептъ носѣлъ съ себе си единъ скъпоцененъ камъкъ. За да не го открадне нѣкой, адептътъ завилъ камъка въ една нечиста, миризлива материя. Който минавалъ покрай него и усѣщалъ неприятната миризма, веднага се отдалечавалъ, отивалъ настрана. Така адептътъ запазилъ скъпоценния си камъкъ. Никой не подозиралъ, че въ нечистата, миризлива материя се крие скъпоцененъ камъкъ. Следователно, знайте, че въ всѣка обидна дума, която отвънъ мирише неприятно, се крие нѣщо скъпоценно. Каже ли ви нѣкой една обидна дума, не се настройвайте единъ срещу другъ, но вземете тази дума въ рѫцетѣ си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното отъ нея. Като знаете, че човѣкъ живѣе и умира заради Бога, гледайте и на семейнитѣ отношения като на такива, въ които Богъ се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи въ живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията нѣма. Искате ли да видите, какъ работи законътъ на любовьта въ живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия. И тъй, като ученици, работете върху третия законъ: познаване на Бога въ всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва въ живота, вие ще познаете Бога въ великото и въ малкото. Това значи, да познаете Бога въ Неговата сѫщина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете въ новия животъ, дето отношенията на хората почиватъ на любовьта. Желая ви да се възцари любовьта въ умоветѣ, въ сърдцата, въ душите и въ духа ви. Желая ви да приложите любовьта, мѫдростьта и истината въ всички прояви на своя животъ. * 1. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 год. — София ______________________________________ [1] В оригинала не е указано от Първо или Второ Послание е тази 13 глава. От поместения по-долу стих се установява, че става дума за Първо Послание.
  8. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 6 ч. в. Първото правило. (Учительтъ). Всички трѣбва да намѣрите една норма, да имате едно правило за мѣрене на нѣщата. Въ природата има само едно правило. Да кажемъ, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питамъ: Туй списание ще върви ли по вашитѣ стѫпки, или то ще си тръгне по своя естественъ пѫть, по своитѣ стремежи? Напримѣръ, когато една мома или единъ младъ момъкъ се жени, жени се, за да изрази своя идеалъ, който е божественъ, а какво става? Слѣдъ като се ожени, неговиятъ идеалъ, не само че не е божественъ, но става обикновенъ. Че ако вие раждате нѣщо като вась, по-добрѣ е да не го раждате, и трѣбва да се откажете отъ това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждашъ агънца, които хората ще колятъ ще продаватъ това нищо нѣма да ти принесе. Ти трѣбва да се откажешь отъ туй раждане. Ще кажешъ: „Отсега нататъкъ не искамъ да раждамъ така“. Нищо повече! Ако си единъ вълкъ, и раждашъ само вълчета, които ще ядатъ агънца, ще кажешъ: „Пакъ ще се откажа, нѣма да раждамъ“. Туй правило ще го приложите въ вашия умственъ свѣтъ въ вашия сърдеченъ свѣтъ и въ вашата воля. Защото, трѣбва да знаете, че всѣка една мисъль е жива, тя сѫществува, и мѫчно може да се освободите отъ вашитѣ мисли, отъ вашитѣ желания и отъ вашитѣ дѣйствия. Нѣкои окултисти казватъ, че мисъльта е кратковрѣменна. Не, ние виждаме въ пространството ваши мисли и желания, които отъ хиляди години живѣять, и мислятъ тъй, както хората. Мислитѣ, желанията това сѫ живи сѫщества. Тѣ населяватъ особенъ свѣтъ. Трѣбва да имате една много правилна философия за живота. Сега напримѣръ, вие сте млади, въ васъ има една малка изкълченость: вие не говорите искрено, вие не смѣете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вслѣдствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрѣшите? Вие разрѣшавате извѣстни божествени въпроси, нали? Да кажемъ, ще разисквате върху творчеството на нѣкой знаменитъ писатель като Гьоте. Шекспиръ или Толстой. Въ какво седи творчеството на Гьоте или на Шекспира, или въ какво седи творчеството на Толстоя? Или вие искате да се спрете върху бесѣдитѣ. Въ какво седи сѫщественото въ бесѣдитѣ, знаете ли? Ами че вие ще си създадете извѣстна идея. Законътъ е такъвъ: онзи, който иска да изпълни, запримѣръ, закона на женидбата, той трѣбва да се жени съ идея. Ако нѣкой е момъкъ, и послѣ се ожени, то, като се роди неговия синъ, синътъ му да не се жени, той да бѫде послѣденъ; и момата, която се жени — нейната дъщеря, да не се жени, да бѫде послѣдна. Нищо повече. Ама кой човѣкъ нѣма да се жени? — Онзи, който е съвършенъ. Това е само за съвършенитѣ. „Които се сподобятъ съ възкръсението, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Женятъ се само несъвършенитѣ хора. Питатъ: „Да се женимь ли, или да се не женимъ?“ Щомъ сте несъвършени, ще се жените, а щомъ сте съвършени, васъ женидба не ви трѣбва. Рѣзко и положително — съвършенитѣ хора нѣматъ нужда отъ женидба! Сега, думата женидба, нѣма да я разбирате въ нейния букваленъ смисъль. Всѣки, който се жени, трѣбва да има за цѣль синь му да бѫде съвършенъ, слѣдователно, той трѣбва да вложи въ него най-възвишенитѣ свои идеи и синътъ да бѫде изразъ на своя баща. Дъщерята да бѫде изразъ на своята майка, на нейния най-съвършенъ идеалъ, божественъ идеалъ. И тогава ще прѣстане стария начинъ на прѣвъплотяване. Въ природата има новъ начинъ, по който душитѣ може да се усъвършенствуватъ. Тъй че, има и другъ начинъ за усъвършенствуване, не се самозаблуждавайте. не мислете, че само така може Има други по-съвършени методи. Ако тия методи не сѫ приложени досега за насъ, то погрѣшката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този методъ е готовъ, но понеже ние не сме готови да възприемемъ по-идеаленъ методъ и не може да го разберемъ, затова хората сѫ останали толкова назадъ. Прѣди двѣ хиляли години Христосъ е училь така: „Ако не се родите изново отъ духъ и вода. не може да видите царството Божие. Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духа, духъ е.“ Онзи. който има плътски баща и плътска майка, отъ него духовенъ човѣкъ не може да стане. Ако майката е отъ плъть, бащата не трѣбва да бѫде отъ плъть; ако бащата е отъ плъть, майката не трѣбва да бѫде отъ плъть. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете двѣ отрицателни величини, и да дадатъ една положителна? Може ли двѣ празнини да ви дадатъ една положителна реалность? Двѣ празнини всѣкога ще дадатъ празнина, тѣ трѣбва да се напълнятъ съ нѣщо. Сега, азъ мисля, че списанието „Новиятъ животъ“ ще умре, понеже баща му и майка му, и двамата не бѣха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнемъ нѣщо самобитно“. Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това което е Божествено. Вложихте ли въ „Новия животъ“реалность, вложихте ли нѣщо Божесгвено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: кое е новото въ „Новия животъ?“ Това не е за упрѣкъ, но, посочете на ония пасажи, които сѫ нови, които за пръвъ пѫть се явяватъ, кое е новото нѣщо? Въ Америка има една зададена задача: даватъ 25,000 долари на онзи, който каже една нова мисьль. Нова идея, разбирамъ такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която досега не е казана, 25,000 долари ви очакватъ. Ами че сега, за да кажете новото учение, новата идея, вие ще трѣбва да прѣлистите литературата, да видите дали тия нови идеи не сѫ казани въ миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трѣбва да имате абсолютно никаква задна цѣль, да сте прями и откровени. всичко да е ясно като бѣлъ день. Трѣбва да имате само единъ планъ и никакви задни цѣли! Бѣлитѣ Братя, въ туй отношение, сѫ много строги. Та, сега и васъ, младитѣ, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадемъ вдъхновение, ще ви дадемъ теми, материалъ, списанието ще върви много добрѣ. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате двѣ, три, четири списания, но какъ! Въ всинца ви трѣбва да залегне тази велика Божествена идея. Може. Та, казвамъ, споредъ менъ, туй списание, което вие мислите да издавате, може да излиза, но, като се съберемъ на годишното събрание, тамъ ще се рѣшатъ подробноститѣ по издаването. Помнете, че окултниятъ законъ не търпи разединение. Разклонение може да търпи, но разединение не може. Двѣ списания на единъ дънеръ прѣспокойно може да растатъ, но ако ги насадите едно до друго, и двѣтѣ ще станатъ хилави, не ще могатъ. Въ тѣхъ ще има състезание, и нищо нѣма да излѣзе. Единство въ основата, и разклонение въ изпьлнението на природния планъ. Сега, вие сте най-малко двѣста души ученици, всѣки единъ ще има по единъ занаятъ, отъ който, за една година ще спести 300 лв. И тъй, 200 души, по 300 лв. правятъ 60,000 лв. Вие ще дадете 60,000 лв., и старитѣ ученици отъ школата, и тѣ сѫ 200 души по 300 лв., значи и тѣ внасятъ 60,000 лв. За една година ще се събератъ всичко 120,000 лв. Работата е свършена. Но, ще се опретнете да турите нѣщо ново, туй, което досега не е турено. Може ли да го направите. Ще направимъ опитъ. Сега слушайте, тия пари, които сѫ дадени, това сѫ единъ кредить. На този кредитъ отгорѣ може ли да турите нѣщо, което да го компенсира? Законътъ е такъвъ: на всѣки кредитъ отгорѣ, ще може ли да дадемъ нѣщо, което да отговаря? Защото, забѣлѣжете, въ окултната наука, въ Бѣлото Братство, тия пари сѫ живи, тѣ не сѫ мъртви пари. Разбирате ли? Тия пари, които насъ ни даватъ, въ тѣхъ сѫ вложени чувства, любовь. Можемъ ли да отговоримъ на тази любовь съ сѫщото нѣщо? Не мислете, че тия пари сѫ мъртви. Не, на тѣхъ трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ. Помнете правилото, че Божествениятъ пѫть е най-лесниятъ пѫть за ходене. Нѣма по-лесенъ пѫть, не се лъжете. Божествениятъ пѫть, по видимому, е мѫченъ, но той е най-лесниятъ пѫть. Човѣшкиятъ пѫть се вижда по-лесенъ, но той е най-трудниятъ. И азъ казвамъ: вие, които отъ хиляди години сте прѣтърпѣли най-голѣмитѣ страдания, и сте извървѣли толкова пѫть, това е човѣшкиятъ пѫть, по който сте вървѣли. Той е много труденъ. Отсега пѫтьтъ ви е нагорѣ, нѣма да имате такива мѫчнотии. Какви ужасни минути сте прѣкарали въ миналитѣ. сѫществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство, и сте видѣли ужаса му, нима отъ сега нататъкъ, когато сте свободни отъ него, ще се повърнете назадъ? Нѣма какво да се спъвате. Сега, има нѣкои отъ васъ, които сѫ по-близо до истината, т. е. ще работятъ съ по-малко усилия, а нѣкои съ повече. Но всички трѣбва да работите за разработването на вашия умъ. Има извѣстни зародиши, които сѫ посадени въ васъ, и вие трѣбва да имъ дадете условия да поникнатъ на врѣме тия сѣменца, да израстнатъ, да се развиятъ въ вашитѣ умове, и да цъвнатъ, да завържатъ и да узрѣятъ въ вашитѣ сърца. Тия сѣменца сѫ вложени въ васъ, и върху тѣхъ ще работите. Само по този начинъ умътъ и сърцето може да богатеятъ. Само така ще опитаме живитѣ закони на природата. Като четете старитѣ списатели, ще ви дойдатъ нови идеи. Старото дава мѣсто на новитѣ идеи. Разнитѣ науки спадатъ къмъ разни области. Това ще го знаете. Законътъ е такъвъ. Вие не можете да пѣете хороводна песенъ на умрѣло, и на свадба не можете да свирите погребаленъ маршъ. Има извѣстни науки които спадатъ къмъ мажорната гама; има науки, които можемъ да класифицираме къмъ минйорната гама, а има науки, които ще класифицираме къмъ хроматичната гама. Вие, обаче, искате да турите всичкитѣ науки или само въ мажорната, или само въ минйорната гама. Споредъ новото класифициране на наукитѣ, математиката, запримѣръ, къмъ коя область спада, къмъ мажорната или къмъ минйорната гама. — Къмъ мажорната, само че съврѣменната мажорна гама е изгубила своята широта. Музикантитѣ сѫ изгубили основнитѣ тонове на мажорната гама, и тя е останала хороводна. Мажорната гама съдържа просторъ, разширение, идея на удивление, а понеже съврѣменнитѣ музиканти не могатъ да прѣдадать туй удивление, образували сѫ отъ тази гама малки маршове. Значи, отъ мажорната гама сѫ останали малки идеи. Въ минйорната гама има дълбочина Тя е запазила малко своята дъчбочина, понеже е била въ скръбь. Минйорната гама е запазила своята честь, а мажорчата гама е загубила своята честь. Съврѣменната наука, като математиката, запримѣръ тя е станала прозвище. Съврѣменната математика, съврѣменната геометрия сѫ дали въ рѫцѣтѣ на лоши хора най-лошитѣ срѣдства за разрушение. Съврѣменната математика, тя е една блудна жена. Съврѣменната химия, тя е друга блудна жена, тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло въ свѣта. А казватъ: „химията е една хубава наука.“ Да, тази химия не трѣбва да трови хората, а трѣбва да намѣри начини, какъ да се лѣкувагъ отровитѣ, какъ да ги изваждаме отъ човѣшкитѣ сърца, отъ човѣшкитѣ умове. Това е наука! А сега, когато нѣкой химикъ намѣри нѣкой задушливъ газъ, всичкитѣ вѣстници, всичкитѣ литератори ще го хвалятъ, че еди-кой си ученъ намѣрилъ еди-какъвъ газъ, че щѣлъ да отрови цѣлъ градъ. Та, каква полза отъ това, че щѣлъ да отрови цѣлъ градъ? Намѣрилъ нѣкой експлозивъ. Хубаво. Та, ние идемъ да туримъ науката на нейното подобаваще мѣсто. Ще кажемъ на науката: „Ти да не блудствувашъ вече съ толкозъ мѫже, ще бѫдешъ честна жена. Само единъ мѫжъ ще имашъ. Ти ще употрѣбишъ своята сила. своето знание, своята мѫдрость само за Бога, само за човѣчеството, само за доброто „ То е наука. Когато съврѣменнитѣ учени хора откажатъ да се продаватъ за пари, тогава ще се оправи свѣта. Тия, ученитѣ хора, които се продаватъ за пари, развалиха свѣта. Днесъ, много химици, математици, свещеници, може да ги подкупишъ съ пари. Дайте нѣкому отъ тѣхъ единъ, два милиона, и той може да продаде своята наука, и може да ви направи, каквото искате изобрѣтение. Е-е, питамь ви: При такьвъ единъ моралъ, какво общество може да имаме? Сега, васъ, като ученици на Бѣлото Братство, не могатъ ли да ви подкупятъ съ 200 - 300 хиляди лева? Утрѣ и по васъ ще дойде изкушението, Ще ви дадатъ 100,000 лева на година и ще ви кажагь: „Не ви трѣбва да пишете.“ Ти ще кажешь: „Малка умора имамъ, искамъ да си почина, слагамъ перото малко, за по-благоприятни връмена.“ Защо? Защото 100 — 200,000 лв. на перото това е голѣма тяжесть — не можешь да пишешъ. А защо нѣкой пѫть турятъ 200,000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цѣла нощь нѣма да спишъ — пишешъ. Казвамъ: трѣбва да се справите съ една социална мѫчнотия — подкупа съ пари. Вие, младитѣ, трѣбва да се пазите отъ този старъ богъ, парата, най-ужасниятъ богь е той. Той е ужасень Мамонъ. Знаете ли каква е главата му? Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободимъ отъ да се подкупваме съ пари, а съ честенъ трудь да изкарвзме своята прѣхрана. Досега, като сме се опетнили, ще гледаме, за въ бѫдеще, като живѣемъ по честенъ начинъ, да се не каляме вече. Тия старитѣ дрѣхи сѫ се окаляли, но новитѣ дрѣхи да не окаляме. Старото изведнъжъ нѣма да си замине. Азъ ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дѣте, което е заченато въ утробата на майката, то е свързано съ нея, и ще се подчинява на всичкитѣ закони, които майката налага. Докато е въ утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката. Тамъ то не диша, майка му диша заради него. Нѣкой пѫть може кръвьта на майката да не е толкозъ чиста, но то казва: „Сѫдба, карма.“ И то ще бѫде тамъ докато се сформира, но дойде ли деветия мѣсецъ, излиза. Тогава му отрѣзвать пѫпа, то е самостоятелно отъ майка си. Та, казвамъ: въ новия животъ, който иде, вие ще спазите този законъ, той е неумолимъ. Ние не можемъ да скѫсаме изведнъжъ съ старото, но всинца трѣбва да бѫдете готови, та, като дойде момента, когато чуете този гласъ, съ старото всичко изведнъжъ ще бѫде свършено, и изведнъжъ ще кажете първата дума. Сега, дѣцата, като се родятъ, заплакватъ, понеже не знаятъ първата дума. Вие ще въздъхнете, и ще кажете: „Слава Богу, освободихме се отъ това робство, сега сме свободни отъ старото.“ Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрѣзване на този пѫпъ. Ще кажете: „Слава Богу, освободихме се.“ Знаете ли колко дни ви оставатъ, за да се родите? Десеть дни ви оставатъ още за да се родите. Отъ всичкитѣ дни на стария животъ ви оставать още десеть деня до рождението. Всички тия социални въпроси, които днесъ се повдигатъ, това е аларма, за да ви отклонять отъ тази велика идея. Вие трѣбва да погледнете сериозно на морала на всѣка наука, и само така ще видимъ, какви прѣстѫпления е извьршила математиката, ще видимъ и добритѣ и лошитѣ й страни, ще си дадемь отчетъ. Ще видимъ добритѣ и лошитѣ страни на геометрията, добритѣ и лошитѣ страни на физиката, добритѣ и лошитѣ страни на химията, на богословието. Ще видимъ и добритѣ и лошитѣ страни на всички науки и ще си дадемъ отчетъ. Сѫдба е това въ свѣта! Ти си физикъ, ще дадешъ отчетъ за своята физика. Тѣзи физици, тѣзи химици изпълниха ли тѣ Божествената воля? Съ тази наука, която Богъ е вложилъ, изпълниха ли тѣ своята задача, като учени хора? Всѣка наука има своя отговорность. Ще кажете: „Опасна работа е.“ Да, опасна работа е. Като дойде Бѣлото Братство, то ще отмѣри всичко справедливо. Всѣки трѣбва да знае, какво нѣщо е право. Ти, каквото пишешъ, трѣбва да вложишъ душата си, да вложишъ своята мисъль, своето сърце, своята воля, да изкажешъ истината. Изкажи тази истина просто, съ душата си, а не да я забулишъ. Напишешъ едно стихотворение за едно изворче, за едно цвѣте, ти трѣбва да прѣживѣешъ живота на този изворъ, живота на това цвѣте. Не мислете, че тия извори сѫ безжизнени. Тѣ сѫ живи, тѣ страдатъ. Тия извори, тия цвѣтя сѫ живи, въ тѣхъ има такъвъ единъ мораленъ стремежъ, какьвто едва ли долавятъ съврѣменнитѣ хора. Сега, запримѣръ, искаме да докажемъ, защо сѫществува материализма? Има си причини. Какъ да го оборимъ? Менъ ми трѣбватъ само петь минути да оборя единъ материалисть. Ето какъ ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола, тукъ, започне да аргументира, има ли душевенъ животъ или нѣма. Махна съ рѫката си, извадя душата изъ тѣлото му, простра го на легло, извадя неговия двойникъ, питамь го: Какь е сега, има ли другъ животъ или не? Още упорствува. Махна съ рѫка, извадя и астралното му тѣло. Той вижда трима. Още се съмнѣва. Извадя и менталното му тѣло, станать четирма. Той се хване за главата, казва: „Азъ вѣрвамъ вече въ Бога.“ Туря го тогава въ менталното му тѣло, казвамъ: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Помнишъ ли? — Помня. Туря го въ астралното му тѣло, казвамь: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Помнишь ли? — Помня. Туря го въ физическото тѣло. Казвамъ: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Ще помнишъ ли? — Ще помня новото учение, и ще го проповѣдвамъ. Тъй ще му докажемь, че сме прави. Всичкитѣ ваши аргументи сѫ хубави, но не сѫ сѫществени, Има и други доказателства: като отидешь при 35-тѣ милиона градуси на Божествената Любовь, ще се върнешь, и доброволно ще кажешъ: „Събличамъ се отъ всичкитѣ лъжливи мисли и желания, нѣма нито помень да оставя отъ тѣхъ, азъ ще работя, като човѣкъ, желая да изпълня волята Божия.“ И тъй, щомъ срѣщнешь единь материалистъ, въ петь минути ще му докажешъ. Какь? Твьрдѣ лесно. Ама той ще каже: „Ти ме умъртви“. Нѣма нищо, това е първата реторта. Какъ! Въ втората реторта си. Като го прѣкарашъ прѣзь десеть реторти, той ще стане човѣкъ младъ, значи освободень отъ всички заблуждения, човѣкъ, който е готовъ да носи възвишеното, благородното човѣкъть, който нѣма да се подкупва съ нищо. Пьрвото нѣщо, като основа въ живота си, ще турите този мораль: съ нищо да не може да се подкупите. Единственото нѣщо, което може да ви подкупи, да бѫде Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Тогава, всички ние ще бѫдемь носители на Божественото. Сега, не искамъ да ви гледамъ тъй омърлушени, и да казвате: „Дали това е вѣрно, дали това е истина“. Не, вие вървите въ този пѫть, дѣто нѣма абсолютно никаква лъжа. Една стѫпка назадъ може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъль ще имате въ ума си, тя ще ви бѫде като правило, като максима. Не бързайте, десеть деня още имате, докато се родите. Нѣма да скѫсвате съ старото. Азъ ви казвамъ: съ старото нѣма да скѫсате, има още десеть дни. Когато искате да скѫсате съ този свѣтъ, ще трѣбва да има единь бѣлъ братъ при васъ, той ще скѫса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ това старото. Прѣди да дойде той, по никой начинъ нѣма да кѫсате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакател Затуй трѣбва да бѫдете трѣзви въ вашата мисъль. Много трѣзви ще бѫдете, безъ страхт, и безъ тъмнина, съ свѣтлина и съ любовь. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Ние седимъ прѣдъ свѣтлината на Божествения свѣтъ и знаемь кое е погрѣшно, и кое е право. Ние мислимъ, че съврѣменната наука е честна. Не, тя има много грѣхове. Пъкъ и окултизмътъ, и той има много грѣхове. Въ окултизма се родиха чернитѣ братя, затуй и окултизмътъ има своята опасна страна. Като влѣзете въ него, ще изучавате тия нѣща, нѣма какво да се плашите. Тъй седи сега великата истина. Този импулсъ, който имате въ вашитѣ души е Божественъ, но, ако не знаемъ какъ да посѣемь Божественото, може да си поврѣдимъ Послѣ, въ изкуството, художницитѣ сѫщо иматъ много грѣхове. Колко грѣхове иматъ музикантитѣ! Едни отъ тия благородни изкуства, като музиката, като художеството, колко грѣхове иматъ! Свещеницитѣ, които сѫ си играли съ мистериитѣ, колко лъжи иматъ! Всичко туй ще се разбули, ще се очисти, и ще имаме една Божествена наука, въ която нѣма абсолютно никаква лъжа. Има ли въ една книга вложени и петьтѣ добродѣтели, тогава вие не се бойте. А ние имаме такива книги, въ които душата не е взела участие. Нѣкжцѣ е взело участие само сърцето и ума, послѣ у други сѫ взели участие волята и сърцето, нѣкѫдѣ сърцето не е взело участие. Вьзвишеното и благородното у човѣка трѣбва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Азъ ви давамъ насока, но трѣбва да вземете правия пѫть, а този е пѫтьтъ. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите , да бѫде чисто, то е правиятъ пѫть. Сега, вие трѣбва да намѣрите една форма, въ която ще изразите тия истини. Ние трѣбва да бѫдемь като цвѣтята. Като изразимъ най-строгитѣ истини, като изобличимъ свѣта, да го туримъ въ такава лека форма, въ такъвъ ароматъ, че тази истина да бѫде привлѣкателна, да можемъ да привлѣчемъ съ нея свѣта. Сега, азъ зная, какво ще ви кажатъ. Ще ви кажатъ, че въ съврѣменния свѣть има и други хора. Кои сѫ тия хора сега? И други хора има! Ами, ако ти си единъ отъ тѣзи хора, тогава? Първото нѣщо, човѣкъ се съмнѣва, нали? Да кажемъ, че ти си единъ музикантъ. Осъмнишъ ли се, ти парализирвашъ своята дарба въ себе си. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Нѣма желание, нѣма мисъль, въ каквото и да е направление, да пожелае или да помисли човѣкъ, и да не стане. Не въ единъ животъ, но въ цѣлата вѣчность. Човѣкъ има врѣме и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. Въ цѣлата вѣчность имате всичката възможность да опитате всичко, каквото помислите, почувствувате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не въ единъ животъ, но въ цѣлокупностьта на цѣлото битие ще ви се дадатъ възможности да опитате всичко. И туй е красивото въ живота, че имаме възможность за постигане всичко онова, за което копнѣе душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй единъ день ще може да се реализира. Тогава ще кажемъ: Разбираме сега, че животатъ ни има смисълъ, има смисълъ и цѣль има, има и радость въ живота ни. Тъй щото, тази мисъль трѣбва да залегне, като основа у насъ. Тя ще ви повдигне, и тогава нѣма да се усѣщате, като странници, но ще усѣщате, че има нѣщо въ вашата душа. И затуй ние работимъ, а не за настоящето, нито за бѫдещето. Сега, това е противорѣчие, нали? Ние работимъ за Божественото настояще, а не за човѣшкото бѫдеще. Само по този начинъ душата ще може да се освободи отъ робството, което сега прѣкарва. „Богъ е Любовь“ „Добрата молитва“.
  9. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 63/4 ч. Двѣ думи! (Учительть) Тия въпроси, които искате да разрѣшавате, не сѫ мѫчни. Тѣ сѫ много лесни за разрѣшаване. Нали, ако не се намажатъ колелата, много мѫчно се въртять. Сега, много винтове сѫ ръждясали, и вие трѣбва да ги намажите съ масълце. И социалнитѣ въпроси, които вие ще разрѣшавате, лесно ще се разрѣшатъ, защото ключоветѣ сѫ у васъ самитѣ. Ами нѣма какво да увѣщавате богатия човѣкъ да разтвори касата си, да даде имането си. Ключоветк сѫ у васъ, ще завъртите ключоветѣ, и ще отворите касата. Ако царството Божие е въ вась, то ще намѣрите тия ключове, ще отворите каситѣ, и всички хора ще почнать да мислять, като васъ. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вънъ въ свѣта, имъ трѣбватъ забавления. Не разрушавайте тѣхните илюзии! Богатитѣ хора, тѣ сѫ дѣца на куклитѣ. И, ако вие бутните тѣхнитѣ кукли, тѣ, като нѣматъ съ какво да се занимаватъ, ще се нахвърлятъ вьрху васъ. Нека тѣ се занимаватъ съ социалнитѣ работи, а вие ще се занимавате съ вашитѣ работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, послѣ ще имъ се даде отъ това готовото. Не мислете, че хората много сградатъ. Не страдатъ много, не се заблуждавайте! Какви сѫ страданията имь? Че майката изгубила дѣтето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дѣте? Чудно ще бѫде, ако нѣкой добъръ човѣкь ми даде единъ скѫпоцѣнень камъкь, и слѣдь врѣме си го вземе, а мене ми потекать четири реда сълзи, че съмъ изгубилъ камька! Оть гдѣ накѫдѣ е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплотила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си измѣнила формата? Ами, ако едно сѣме е паднало въ земята и израстнало въ едно великолѣпно дьрво, ще плачемь ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Нѣма какво да го отричаме, но нѣма защо и да имъ доказваме новото. Този въпросъ, че отричаме стария животъ, ще го оставимъ на вторъ планъ. Ние приемаме новия животъ, нищо повече! Въ новия животъ има всичкото богатство, а всички тия хора около насъ сѫ все бѣдняци. Ние ще имъ дадемъ отъ нашето богатство, и въпросътъ ще се свърши. Новиятъ животъ носи всичко въ себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Единь анархистъ нѣма диаманта воля. Единь човѣкь, който се кръщава съ думата анархистъ, не е анархисть, единъ християнинъ, който се кръщава съ думата християнинъ, не е християнинъ; и даже единъ който се кръщава съ думата Любовь, той не е позналь още Любовьта. Та, ако не възприемешъ, и ако не проявишь тази Любовь, какь ще носишъ новия животъ? Само онзи който прояви свѣтлината, който свѣтне, само той носи името на свѣтлината. Щомъ не свѣти може ли да се кръсти съ името на свѣтлината? И Любовьта е Любовь, само като се прояви. Любовьта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можемъ да говоримъ за реалното, като за нѣщо минало, като за нѣщо бѫдеще Божествената реалность е всѣкога реалность. А по отношение на нашитѣ сегашни разбирания туй е като единь наученъ методъ, то е право, но ако не искате да се спъвате, по отношение на вашитѣ дълбоки разбирания, ще разбирате дѣйствителностьта като дѣйствителность, ще разбираге нѣщата добрѣ. Не мислете, че сте баби. Ами че всѣкиго едного отъ васъ сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желѣзо до нѣколко хиляди градуса, съ това желѣзо нѣма ли да ви докарамь до положение да си пробиете пѫть навсѣкѫдѣ? Та, казвамъ: вашитѣ мозъци трѣбва да ги нагорещимъ, има особени пещи въ природата, и тогава, отъ дѣто минете, ще топите хората. Нищо повече! Нѣма да имъ казвате нищо. Нима, катою дойде слънцето казва нѣщо? То като пекне, снѣгътъ трѣбва да се стопи. Съврѣменниятъ свѣтъ нѣма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи свѣта. Всички хора, които сѫ направени отъ ледъ, ще се стопять, на вода ще станатъ, нищо повече. Извори ще станатъ; пъкъ отъ тия извори ще потекатъ рѣкички; водата отъ рѣкичкитѣ ще прѣвърнемъ на пара, а парата на електричество въ смисълъ на Любовь. Що отъ това че нѣкой е прѣминаль отъ едно сьстояние въ друго? Послѣ, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че нѣма срѣдства. Вие може да образувате комуни, а азъ ще ви прѣдставя единъ начинъ за образуване на сигуренъ фондъ. Колко души сте тукъ? — Около 200 души. Значи, всѣки единъ отъ васъ, не може ли да спести по 300 лв. прѣзъ годината? — Може. Тъй, 200 души по 300 лв. = 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., въ 10 години 600,000 лв. Слѣдъ това, всѣки единъ отъ васъ може да убѣди поне още по трима души, и тѣ да дадатъ по 300 лв Тъй щото, вие ще турите въ себе си мисъльта че комунитѣ сѫществуватъ въ свѣта, нѣма какво да ги уреждаме. Тѣлото е една комуна, и сѫщиятъ образъ на нашето тѣло ще го приложимъ въ обществения свѣтъ. Нѣма другъ образь за комуна, освѣнъ образа, който сѫществува въ тѣлото. По сѫщия законъ, по великия Божественъ законъ на Любовьга, на по-низко стоящитѣ братя отъ насъ, ние ще дадемъ по-голѣма почесть, понеже върху тѣхъ ще легне по-голѣмъ товаръ. Върху краката ни нѣма ли по-голѣмь товаръ? Но пъкъ затова, вечерно врѣме ще вземемъ, ще ги поразтриемъ, ще ги помилваме, ще ги измиемъ, и краката усѣщать въ това една компенсация, едно морално задоволство. Тѣ казватъ: „Заради Любовьта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали“. И ние, хората, ще носимъ мѫчнотиитѣ съ благодарность, както краката. Понеже Господь ни погали съ своята Любовь, ние може да прѣнесемъ още хиляди страдания, и ще кажемъ: „Заради Любовьта и свѣтлината, която Господь ни даде, ние ще Му благодаримъ, и ще работимъ заради Него“. И тьй, ние ще бѫдемъ герои въ страданията. Ами че днешнитѣ страдания трѣбва да бѫдатъ заради васъ една играчка! Вь ума ви тѣ трѣбва да бѫдатъ като играчка. Разбира се, онзи, който го е страхъ отъ мечката, нѣма да го пратишъ веднага при нея. Ще го накарашъ най-първо да се приближи къмъ нея на петь крачки, послѣ на четири, на три, на двѣ, и най-послѣ ще го накарашъ да я бутне съ единия си прьстъ, послѣ да я хване за ушитѣ, да я поглади и най-послѣ да се разговори съ нея Това сѫ редь опити, които ще минете. Ще турите туй, великото въ себе си, и само тогава ще бѫдете много смѣли. А пъкъ иначе, ползувайте се отъ всичко. Сега, като свършите сьбора, може би азъ ще хвърля една малка свѣтлинка, какъ трѣбва да гледате на нѣщата, понеже искате да станете по-смѣли Има една смѣлость въ свѣта, и тя седи въ слѣдующето: виждашь, че нѣкой човѣкъ се пъне, не може да развинти нѣкой винтъ. Да му помогнешъ, това е благородно! Единъ човѣкъ се отчаяль, има дългове, намислилъ да се самоубие. Да му покажешъ пѫтъ, по който той ще може да плати своя дългъ, това е благородно! Кажи на този човѣкъ: „Азъ ще ти платя дълговетѣ“, и той ще се засмѣе. Ще ги платишь, защо не? Богатитѣ хора може да платятъ дълговетѣ ча своитѣ братя. Въ природата има единъ законъ за тази компенсация. И, ако вие вѣрвате въ комунитѣ, ще ги устроите, тѣ ще изникнатъ, като гѫби. Но, трѣбва да знаете, първото нѣщо: много сѫ дебели стѣнитѣ между хората, понеже човѣшкиятъ егоизъмъ е взелъ върхъ надъ всичко. Дебелитѣ стѣни трѣбва да изчезнатъ, да останатъ много тънки прѣгради, за да можемъ свободно да прѣминаваме, и като дойдешъ до твоя съсѣдъ, да нѣма прѣграда Ще попиташъ: „Мога ли да прѣкрача въ твоето мѣсто по закона на Любовьта?“ — Можешъ. Трѣбва да бѫдете крайно учтиви. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете, въ всичкитѣ си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушамъ, нѣкѫдѣ може да дойдете до стълкновение. Ние не разрѣшаваме въпроситѣ на свѣта. Въпроситѣ на новия свѣть сѫ разрѣшени, вие ще влѣзете, просто, като работници да реализирате тѣзи планове. Ще ви се дадатъ идеи за реализиране на тия планове. Тия идеи ще дойдатъ въ вашитѣ умове, чувствата — въ сърцата ви, енергиитѣ — въ волята. Вие ще влѣзете, като работници, ще бѫдете носители на новитѣ идеи. Сега, нѣма какво да се плашимъ вѫтрѣ въ себе си. Ние ще положимъ великия Божественъ законъ на Любовьта, и ще знаемь, че Богъ може да ни каже Истината. Богь е измѣнилъ своето мнѣние заради насъ. Знаете ли въ какво отношение? Понеже грѣховетѣ на хората сѫ били прѣдъ Неговото лице, като сѣнка, и Той, като ги е слушалъ, слушалъ, отхвърлилъ грѣховетѣ имъ настрана, погледналъ ги въ лицето, и ги попиталъ: „Какво искате, за какво плачете? Искайте сѫщественото, и ще ви се даде“. Слѣдователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте сѫщественото, което трѣбва за вашето развитие, и ще видите, че Господь другояче гледа. Богъ е прѣмахналъ всичкитѣ онѣзи прѣпятствия, които сѫ ни държали далечъ отъ Него. Ние ще се обърнемъ къмъ Него, ще използуваме Неговата свѣт.пина, Неговата Мѫдрость, Любовь, и Истина, и ще работимъ съ тѣхъ. Богъ изпраща своитѣ синове, тѣ носятъ плановетѣ. И въ туй отношение, вие може да бѫдете напълно спокойни. Само гледайте да бѫдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елементъ въ живота си. Азъ искамъ, като си заминете по домоветѣ, да бѫдете всички обновени. Трѣбва да знаете едно нѣщо: вие мислите, че анархиститѣ работятъ повече отъ васъ? Не. Вие мислите, че толстоиститѣ сѫ по-чисти отъ васъ? Не. Ние имаме съвсѣмъ друга норма за чистотата на единъ човѣкъ. Да се не заблуждавате съ толстоиститѣ, съ анархиститѣ и пр. Тѣ сѫ наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, азъ ги уподобявамъ на слѣдующето, ще ви приведа слѣдующия примѣръ: едно врѣме, когато 12-тѣ еврейски плѣмена пѫтуваха въ пустинята, всѣко плѣме носѣше една часть отъ скинията. Когато ги питаха: какво носите? — Скинията. Едни носѣха покрива, други кадилницитѣ, трети темяна, четвърти — попскитѣ одежди, пети ковчега и т. н., но, щомъ пристигнѣха нѣкѫдѣ, всичкитѣ колѣна донасяха частитѣ на тази скиния, събираха я и тамъ се покланяха. Сега, тия Бѣли Братя, като дойдатъ, и като дойде Божествениятъ Духъ на свѣтлината, Богъ ще се изяви чрѣзъ всички. Тия носители на скинията ще кажатъ на всички: „Донесете частитѣ“, и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, отъ всички учения, каквито има по свѣта, всѣки ще донесе частьта на този новия Храмъ, всѣки ще внесе своя си дарь. Тъй ще гледате на нѣщата, нѣма да давате прѣдимство никому. Всички учения сѫ на мѣсто. Материалиститѣ ще ги туримъ на работа, тѣ носятъ пода, блоковетѣ за темелитѣ. Ще имъ кажемъ: „Дайте вашитѣ блокове, тѣ трѣбватъ за долу, дълбоко въ земята, за основа. Анархиститѣ, тѣ ще донесатъ ножове, чукове за дѣлане. Толстоиститѣ носятъ хубави дрѣхи, прѣмѣни за прѣобличане — и тѣ трѣбватъ. Търговцитѣ насъбрали хлѣбецъ, житце, брашнице. Ние ще огладнѣемъ, и тѣ ще отворять хамбаритѣ. Тъй щото, ние ще видимъ, че всички тия богатства, всички тия насъбрани нѣща, всѣко нѣщо, което сѫществува, то си има своето мѣсто. Сега, ще се приготвите за утрѣшния день, да бѫдете бодри, ще завъртите новъ ключь. Втората сутринь събраннето трѣбва да стане по другъ начинъ. Трѣбва да разсѫждавате. Не че ще бѫдемъ безъ инициатива, не, азъ искамъ всички да бѫдете съ инициатива, затова се събирате сега младитѣ. Не мислете, че старитѣ сѫ въ бездѣйствие Не, старитѣ сега сѫ обули нови потури. Знаете ли, и тѣ сѫ наострили ножоветѣ си, и казватъ: „И ние подиръ младитѣ!“ Готови сѫ на нови жертви. Мѫчно е да се трансформира човѣкъ. Мѫчно е, но не е невъзможно. Въ всинца ви виждамъ, че става единъ вѫтрѣшень процесъ, всинца сте заети съ една велика мисъль. Вие всинца желаете Любовьта, Мѫдростьта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мѫдростьта кали ума, а Любовьта кали сърцето. Слѣдователно, вие ще работите съ Истината, и ще бѫдете готови. Сега, щомъ нѣкой е чистъ, той е толстоистъ. Щомъ е извадилъ ножа, той е анархистъ, отговаря на съпротива съ съпротива. А новото учениение го уподобя тъй: новото учение плаща дълговетѣ на всичкитѣ хора, нищо повече! Пуща всички свои братя отъ затворитѣ, разрушава затвори, болници, и на мѣстата имъ съгражда жилища. На всички казва: „Слънцето, всичко е сьздадено за васъ, всички вие сте братя, всички ще работимъ, всички ще се учимъ, всички ще пѣемъ, всички ще свиримъ, всички ще почиваме“. Това е то новото учение! Ние започваме съ пѣене, съ молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи съ молитвата, той не може да работи на земята. Религиознитѣ хора пъкь ще работятъ за подкрѣпа на религиознитѣ чувства. Тъй щото всичко, което е хубаво въ свѣта, ние ще го вземемъ, и ще влѣземъ, като ученици на новото, безъ насилие. Всички ще турите надписа: Безъ насилие! Никакво насилие, и ще си отстѫпвате взаимно. Днесъ, азъ ви слушахъ прѣзъ цѣлия день, отъ сутриньта, и си мислѣхъ да не присѫтствувамъ, но казахъ: ще имъ покажа единъ примѣръ, ще ги изслушамъ. И менъ ми бѣше приятно да ви слушамъ Казвамъ: много хубаво е. Сега, на всинца ви трѣбва, приложение! Малкиятъ приходъ, който имате може ли да го заложите? Може, какъ не. Умътъ, който имате, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? Можете. Сърцето, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? — Можете. Волята, може ли да я посвѣтите? — Можете, Шомъ всичко посвѣтимъ, ние сме силни. Е ли Любовьта въ насъ, ние разполагаме съ най-голѣмата сила въ свѣта, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава съ нея. Въ Америка поставили на едно мѣсто два хубаво намагнетисани топа. Отива единъ богаташъ, хубаво облѣченъ, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топоветѣ, тѣ тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любовь така ще привлече богатитѣ хора, че ще имъ се отнематъ не само обущата, но и кесиитѣ, и всичко. И тогава, за да се освободятъ богатитѣ хора, тѣ ще дадатъ всичко. Старитѣ възгледи, това сѫ натрупано богатство. Това богатство трѣбва да остане въ васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигнете нагорѣ, къмъ Бога, да се занимавате съ новия свѣтъ, съ новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживѣно отъ други, и ние ще го приложимъ по сѫщия начинъ, по какъвто тѣ сѫ го приложили прѣди нась. Туй, което наричаме ново, за нѣкои е старо, но за насъ, на земята, е ново. Бѣлото Братство отъ хиляди години живѣе въ този животъ. Тѣ сѫ го прилагали, затова ние ще вземемъ тѣхния животъ, ще го приложимъ съ всичкитѣ тѣхни начини и методи, съ всичкитѣ тѣхни разбирания. Искамъ да бѫдете бодри и весели. Песимизъмътъ, който до сега е царѣлъ, ние ще го пенсионираме, защото този песимизъмъ бѣше у нась на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скръбьта и умразата, и тѣхъ ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще имъ дадемъ единъ банкетъ, и ще имъ кажемъ: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради насъ, и сега може да живѣете между насъ!“ И тогава, въ лицето на една скръбъ и умраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра. Тъй ще гледате на нѣщата, само когато Божествената Любовь проникне, обхване и изпълни вашитѣ сърца! „Изгрѣва вече день тържественъ!“ „Ше се развеселя!“ 7 ч. в.
  10. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Разцъвтяване на човѣшката душа. Отдѣлянето на човѣшката душа отъ Бога съставлява единъ отъ най-великитѣ моменти на Битието. Туй отдѣляне въ ангелския свѣтъ е извѣстно подь името „зазоряване на живота“, а въ свѣта на хората е едно дихание на Бога. Защото, въ всѣка една вдишка и издишка на Бога, се зараждатъ разумнитѣ души. При всѣка издишка се създаватъ свѣтоветѣ, а при всѣка вдишка свѣтоветѣ се поглъщатъ вѫтрѣ, душитѣ влизатъ въ материалния свѣтъ. И тъй, при всѣка една Божествена издишка, или при излизането на една душа отъ своя първоизточникь, тя излиза подъ права линия, като единъ Божественъ лѫчъ, влиза въ обширния козмосъ или въ обширната вселена на своята еранда, или на своята прѣдназначена работа, която й е дадена да я завърши. Сега, вие, които сте събрани тукъ, усѣщате този вѫтрѣшенъ Божественъ импулсъ, като единъ неопрѣдѣленъ стремежъ. Съврѣменнитѣ хора това го наричатъ „младини“. Ама знаете ли накѫдѣ трѣбва да бѫде посоката на младостьта? Тази посока вие ще я намѣрите въ растенията. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили посоката на младинитѣ. Тѣ нѣкой пѫть вървятъ въ лѣво, нѣкой пѫть вървятъ въ дѣсно. „Младини“, тѣ не сѫ нито въ лѣво, нито въ дѣсно. Младини, това е равнодѣйствуваща линия. Това е линия, която опрѣдѣля всичкитѣ посоки на Битието. Да бѫде човѣкъ младъ, то е равносилно на това - да знае пѫтя си. Да бѫде човѣкь младь, това значи да носи въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Христосъ е казалъ: „Блажени дѣцата, на такива е царството Божие“. На младитѣ, на непокваренитѢ, на тѣзи които нито въ лѣво сѫ отишли, нито въ дѣсно. Сега, у всинца ви трѣбва да има онѣзи благородни чърти на онзи царски синь, нареченъ Хусенфрахъ. Единь митъ има за него. Той се считалъ за единь отъ най-гордитѣ синове на царството, непристѫпень по своя характеръ, несъобщителенъ. Единь день той излиза на ловъ и намира въ планината една бѣдна овчарка, на която разбойницитѣ задигнали цѣлото стадо, наранили я, и я оставили наранена. За пръвь пѫть въ неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той прѣвързва ранитѣ й, взима я на коня си, и я завежда въ своя палать, прислужва й, докато се изцѣрять всичкитѣ й рани, и като оздравя, връща я въ планината. Намира разбойницитѣ, взима отъ тѣхъ, стадото, и го прѣдава на тази млада овчарка, да се занимава съ своето старо занятие въ планината. Вие ще кажете: „Тази овчарка трѣбваше да остане при царския синь.“ Не, тя трѣбваше да опита една отъ неговитѣ благородни чърти, и да се върне въ планината, да гледа стадото си, за да опитатъ и тѣзи овце сѫщитѣ качества на царския синъ. Мисля, че и вие, въ свѣта, сте като този царски синъ, и ще намѣрите много овчарки. Азъ наричамъ „овчарки“ изоставенитѣ човѣшки души, безъ разлика отъ кой полъ сѫ тѣ. Полъть, въ този случай, не играе важна роль. Той е само единъ методъ за самоусъвършенствуване. И азъ бихъ желалъ, всички вие, младитѣ, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача въ свѣта. И, ако вие не положите въ вашето съзнание идеята. че сте души, ако вие се поставите, като умове или сърца, или като мѫже или жени, или като момци или моми, вие нищо нѣма да завършите. Тия методи всички сѫ ги опитвали. Но, ако вие напишете въ вашето съзнание: Ние сме живи и разумни души, мисля, че вие ще внесете нѣщо ново въ живота си, ще му дадете една нова насока. Защото, при сегашното развитие на човѣка, нѣма по-високо състояние отъ състоянието на душата. То е едно състояние, което носи въ себе си всичкитѣ условия, всичкитѣ възможности на Божествената Любовь. Само въ душата, именно, Богь може да се изрази, и да се изяви въ своята пълнота. Любовьта може само чрѣзъ душата да се изрази. Ако вие изразите вашата любовь чрѣзъ сьрцето, вашата любовь ще бѫде наполовина; ако вие изразите вашата любовь чрѣзъ ума, вашата любовь ще бѫде наполовина. А всичкитѣ слабости въ свѣта седятъ само въ половинкитѣ. И знаете ли какъ самата природа примирява тия половинки? Най-първо какъ се образува дръжката въ една череша, какъ се образува нейниять цвѣтъ отпослѣ? Дръжката, това е единицата, нали? Значи, пѫтьтъ, който душата е изминала, слѣдъ като е излѣзла отъ своя първоначаленъ източникъ, и стигнала до края, образува единъ крѫгъ. Този крѫгъ, чрѣзь диаметъра си, се раздѣля на двѣ равни части. Така се образува единъ цвѣтъ, на който, като дръжка отдолу служи единицата. При прѣкарване на другия диаметъръ, образува се кръста, и цвѣтътъ, който по-рано е билъ въ видъ на пѫпка, сега се разпуква. Въ него вече се виждатъ тичинкитѣ, които заедно съ цвѣта се отправятъ къмъ центъра на слънцето, или къмъ Любовьта. Сега, като махнете дръжката, единицата, оставатъ двѣтѣ полушария, които се проектиратъ въ своята нова насока. Така се образува числото 3, отъ което може да съставите единъ триѫгълникъ. И тъй, този цвѣтъ за сега прѣдставя човѣшката душа. Ние можемъ да кажемъ, че едва сега човѣшката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била въ видъ на пѫпка, но сега, за пръвъ пѫть, тази пѫпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пѫпка е забѣлѣжително, като единъ отъ най-великитѣ моменти въ този козмосъ, нареченъ „разцъвтяване на човѣшката душа“. И всичкитѣ възвишени сѫщества въ Божествения свѣтъ очакватъ разцъвтяването на човѣшката душа. Чашката, въ която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубость, и Богъ ще вложи вѫтрѣ въ нея своята свѣтлина и своята Любовь. Тъй щото, всички вие се намирате прѣдь една отъ най-великитѣ епохи въ свѣта - разцъвтяването на човѣшката душа. И всички вие трѣбва да знаете, че сте души, и трѣбва да цъвнете. Като цъвнете, тогава ще излѣзе отъ васъ онова благоухание, което ще се разнесе изъ цѣлия свѣтъ. Само по този начинъ ще дойдатъ въ вашитѣ чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, съ които да се хранятъ. Шомъ се разцъвти човѣшката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдатъ. Тѣ, отъ милиони години, отъ незапомнени врѣмена, чакатъ разцъвтяването на човѣшката душа, Божественото у човѣка, да събератъ отъ нея тия сокове. А съ тѣхното идване, тѣ ще внесатъ новата култура, която ние наричаме „култура на Божествената Любовь“. И тъй, искамъ да остане у васъ една сѫществена мисъль: да знаете, че сте една пѫпка, въ която вашето съзнание трѣбва да бѫде тъй силно съсрѣдоточено, защото това е единъ отъ най-важнитѣ моменти въ живота ви. Нѣма нищо по-велико отъ това, слѣдъ като се разцъвтять душитѣ ви, да видите Божествения свѣтъ и възможноститѣ, които лежатъ скрити въ него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвамъ, че всички трѣбва да бѫдете тъй чисти по сьрце, тъй чисти по стремежъ. Сега и вие, младитѣ, носите грѣховетѣ на старитѣ, но то е отгорѣ само. Грѣхътъ, това е единъ прахъ отгорѣ, на повръхностьта на човѣшката душа. Помнете едно нѣщо: вие отвѫтрѣ не сте покварени. Да не ви излъже нѣкой, прахъ имате само отвънка. Нѣкой може да дойде, и да ви каже, че вие сте грѣшни, може да ви цитира онзи стихъ, че „въ грѣхь ме зачна майка ми“, и т. н. Не, човѣшката душа е зачената въ Любовь. Тя е зачената на друго мѣсго. Вие сте души, а не тѣла, помнете това! Вие сте души, заченати нѣкога въ Божествения Духъ, и сега ви се дава възможность да цъвнете, да се разцъвтите, да принесете плодъ, и плодътъ ви да бѫде благоприятенъ прѣдъ лицето на Бога. Искамъ тази сѫществена идея да залегне у васъ, като една основа. Не залегне ли, смисълътъ на живота нѣма да бѫде разбранъ. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие нѣма да се доберете до онази велика истина, която търсите. Единъ е пѫтьтъ! Схванете ли така, нѣма да има у васъ различие накѫдѣ сте, на лѣво ли сте или на дѣсно, нагорѣ ли или надолу. Въ васъ ще има едно единство, ще знаете, че Богъ е навсѣкѫдѣ. Щомъ схванете тъй мисъльта, тогава нѣма да ви е страхъ, че има адъ. Не, дѣто е душата, тамъ е раять. Душата образува рая. Мѣстото, отъ дѣто се оттегли душата, тамъ се образува ада. И тъй, адътъ е мѣсто на бездушие, а раятъ — мѣсто на душитѣ. Сега, азъ обръщамъ вниманието ви на врѣмето вънка, да видите какво говорятъ заради васъ. Деньтъ е много хубавъ, хубаво слънце грѣе, чисто небе, а това е единъ много добъръ признакъ. Този день само вие сте въ състояние да го развалите, никоя друга сила не е въ състояние да го развали. Той е за всички ви, той е день за всѣки едного отъ васъ. Ако вие схващате идеята, че сте души, излѣзли отъ Бога, и искате да му служите, животътъ ви ще бѫде такъвъ. Туй слънце ще грѣе вѫтрѣ въ вашитѣ умове, въ вашата душа, и душата ви ще види Бога. Този великъ Божественъ Духъ ще живѣе въ васъ, и вие ще бѫдете силни и крѣпки да извършите всичко, което желаете. Всичко въ вселената ще бѫде възможно, но само при едно условие: да знаете, че всички сте души, въ които Богъ живѣе. Само при тази мисъль, вие ще почувствувате въ себе си онази дълбока топлина, онази дълбока връзка, която сѫществува между всички сѫщества. И тогава, не само земята, но и небето нѣма да ви бѫде чуждо. И по този начинъ, вашиятъ животъ, сега на земята, който съставлява една микроскопическа часть отъ тази цѣлокупность, ще се осмисли само отъ тази велика идея. Мнозина отъ васъ може би да имате извѣстни наслѣдени недъзи, тѣ сѫ само външни, защото всичкитѣ болести и недъзи, сѫ по повръхностьта или на вашитѣ умове или на вашитѣ сърца. При този великиятъ день, който иде сега въ свѣта, вашитѣ недъзи ще изчезнатъ изведньжъ. Когато вие се разтворите за тази Божествена свѣтлина, и влѣзе тази Божествена топлина, всичкитѣ ви минали недьзи, всичко туй ще изчезне, и поменъ нѣма да остане отъ него. И тогава вие ще почувствувате въ себе си единъ особенъ аромать на живота - ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, въ никое свое сѫществуване, въ никое свое раждане и прѣраждане. Туй разцъвтяване ще бѫде въ онзи моментъ, когато ще скѫсате всички връзки на робството, съ което душата е била свьрзана. Щомъ ги разкѫсате, тогава Божествениятъ Духъ ще се всели въ душата ви, и ще се образува една връзка между васъ и Бога, между човѣка и Бога. И тъй, азъ искамь да ви прѣдставя небето, като нѣщо близко, достѫпно за вась, да не мислите, че то е мѣсто на чужбина. Не, то е за вась. И когаго Божествениятъ лѫчь ви озари тогава, още първата вечерь, като излѣзете и погледнете небето, всички звѣзди ще ви проговорятъ и ще ви кажатъ по една сладка дума; ще разберете, че и звѣздитѣ, и тѣ могагъ да говорять. И всички тия думи ще бѫдатъ тъй съчетани, че ще образуватъ една нова книга на вашия животъ. Вие ще имате тогава всичкия кодексъ, всичкитѣ правила, всичкитѣ закони, всичкитѣ методи и начини, по които да живѣете. Всичко това ще ви бѫде тъй ясно, че когато искате да извършите една работа, всѣка звѣзда, на която погледнеге, ще ви се усмихне и ще ви ободри. По този начинъ нѣма да има нѣщо невъзможно. Тогава всичко ще вършите съ радость и веселие. И азъ желая, сега, вие да се считате, като ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, за което се приготовлявате, и изкушенията да не съставляватъ мѫчнотия, или нѣщо, което може да ви спъне, а да бѫдете герои. Разбирате ли какво значи герои? — Безъ страхъ и безъ тъмнина, или съ Любовь и свѣтлина — туй наричамъ азъ герои. И тъй, азъ ви пожелавамъ, работата, която имате въ туй ваше събрание да е успѣшна. Вие ще напишете само нѣколко реда, но гледайте да ги напишете много хубаво. Вие туряте една основа, и гледайте да я турите много добрѣ. Нека има единство, нека има съгласие, и всичко между васъ да се върши по Любовь. Разбирате ли? Турете за основа: всичко туй, което мислитер всичко туй, което чувствувате, всичко туй, което произтича отъ волята ви, да произтича отъ онзи великъ принципъ на Любовьта, да се диктува отъ нея, и да я чувствувате. И отъ тази Любовь да се проявяватъ въ васъ великитѣ Божествени мисли. Всички да бѫдете идейни, да имате такава дълбочина, че всѣки, при когото се приближавате, да чувствува, че сте носители на нѣщо ново. Всѣки да изтъкне нѣщо самобитно, което вашата душа очаква съ единъ свещенъ трепетъ. Пазете този свещень трепеть, нѣма по-хубаво нѣщо оттъ него. Когато сьрцето ви трепне, когато умътъ ви трепне, не се плашете. Знаете ли какво нѣщо е вѣтърътъ за онзи цвѣть, който малко се поклаща отъ него? Туй поклащане е единь отъ благословенитѣ моменти. Нѣкой се плаши отъ такива трепвания, но когато ви потрепери сърцето, когато ви потрепери ума, това сѫ едни отъ най-красивитѣ моменти въ живота ви. Гледайте да извършите всичко по закона на Любовьта. Както ви казахь вчера, гледайте да дадете единь примѣръ на старитѣ. Ако вие го дадете, вие ще бѫдете всѣкога млади. Не дадете ли вие този примѣръ, тогава ще дойдатъ други млади, тѣ ще дадатъ примѣръ, пъкъ вие ще станете стари. Дадете ли този примѣръ, вие ще бѫдете за всѣкога млади. Азъ желая вие да сте послѣдното поколѣние, да прѣкѫснете рода на стария човѣкъ. Нали стариятъ човѣкь трѣбва да умре? Той е човѣкътъ на грѣха, на заблуждението, на всички произволи и нещастия, които сега сѫществуватъ въ свѣта, а младиятъ, това е онзи новиятъ, роденъ по образъ и подобие Божие. И азъ казвамь: младиятъ човѣкъ, това е човѣкъть, който се разцъвтява по образъ и подобие Божие. Тази идея ви давамъ не само за тука, но, като се върнете по домоветѣ си, носете тази велика идея. Нѣма по-велика идея отъ тази! Кажете „Ние очакваме онзи великъ моменть, когато нашата душа ше се разцъвти. Ние ще възприемемь Божествената свѣтлина и Божествената топлина, ще дадемь новия плодь, който ще бѫде за изцѣление на всички недъзи въ съврѣменното човѣчество.“ Сега моего желание е, да имате съдѣйствието, благословението на цѣлото Всемирно Бѣло Братство, да имате благословението на Христа, който е глава на това Братство, да имате и Любовьта Божия, която е смисъльть на живота. Всичко туй да залегне въ вашата душа, за да бѫдете носители на новото учение - реализиране на царсгвото Божие, изпълнение на Волята Божия на земята! Сега, може да изпѣете една пѣсень, и да започнете вашата работа. 73/4 ч. — “Сине мой“.
  11. Младежки събори "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, 404 стр., ISBN: 954-9589-56-0, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Книгата е второ издание на беседи на Учителя Беинса Дуно от 8 младежки събора за периода от юли 1923г. до юли 1930г. Включени са и изказвания и реферати на негови ученици. Списък на беседите, изнасяни от Учителя* 1. Разцъвтяване на човешката душа, 2 юли, 1923 г. 2. Двѣ думи! , 2 юли, 1923 г. 3. Първото правило, 3 юли, 1923 г. 4. Да възлюбишъ, 6 юли 1924 г. 5. Правилно разбиране на природните действия, 6 юли 1924 г. 6. Любовь и мисъль, 6 юли 1924 г. 7. Топлината на живота, 7 юли 1924 г. 8. Новото възпитание, 7 юли 1924 г. 9. И обхождаше Исусъ всичка Галилея, 5 юли 1925 г. 10. Вѫтрешна връзка, 6 юли 1925 г. 11. Двадесеть правила отъ Учительтъ къмъ ученика, 7 юли 1925 г. 12. Методътъ на свѣтлината, 7 юли 1925 г. 13. Дванадесеьт положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика, 7 юли 1925 г. 14. Вѫтрешни и външни връзки, 7 юли 1926 г. 15. Особеното мѣсто, 8 юли 1926 г. 16. Педагогически правила, 9 юли 1926 г. 17. Мислещиятъ човѣкъ, 14 август 1927 г. 18. Правата мисъль, 15 август 1927 г. 19. Роденъ отъ Бога, 8 юли 1928 г. 20. Безъ окови, 9 юли 1928 г. 21. Къмъ свобода, 10 юли 1928 г. 22. Първитѣ стѫпки, 7 юли 1929 г. 23. Право си отсѫдилъ, 12 юли 1930 г. 24. Вързване и развързване, 13 юли 1930 г. 25. Чрѣзъ Него стана, 14 юли 1930 г. СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА ПЪРВИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ, 1923 г. 1. Разцъфтяване на човешката душа, (Учительтъ), 2 юли, 1923 г. 2. Ученичество (Д. Гарваловъ) , 2 юли, 1923 г. 3. Братско общежитие (Г. Радевъ) , 2 юли, 1923 г. 4. Разисквания върху рефератитѣ , 2 юли, 1923 г. 5. Анархизмътъ и новото учение (М. Константиновъ) , 2 юли, 1923 г. 6. Теософията и Толстой, прѣдвѣстници на новото учение (П. Пампоровъ) , 2 юли, 1923 г. 7. Разисквания върху рефератите, 2 юли, 1923 г. 8. Двѣ думи!, (Учительтъ), 2 юли, 1923 г. 9. Окултизъмъ и наука (Б. Боевъ), 3 юли, 1923 г. 10. Окултни науки (К. Кузмановъ) , 3 юли, 1923 г. 11. Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова) , 3 юли, 1923 г. 12. Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев) , 3 юли, 1923 г. 13. Общи въпроси, 3 юли, 1923 г. 14. Първото правило, (Учительтъ), 3 юли, 1923 г. (има промяна само в абзаците – текстът – не) 15. Общи въпроси, 5 юли, 1923 г ВТОРИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ, 1924 г. (В изданието са отпечатани само беседите на Учителя) 1. Да възлюбишъ, (Учительтъ), 6 юли 1924 г. 2. Правилно разбиране на природните дѣйствия, (Учительтъ), 6 юли 1924 г. 3. Любовь и мисъль, (Учительтъ), 6 юли 1924 г. 4. Топлината на живота, (Учительтъ), 7 юли 1924 г. 5. Новото възпитание, (Учительтъ), 7 юли 1924 г. ТРЕТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ, 1925 г. 1. И обхождаше Исуъс всичка Галилея, (Учительтъ), 5 юли 1925 г. 2. Вѫтрѣшна връзка, (Учительтъ), 6 юли 1925 г. 3. К. Паскалевъ - Основни въпроси на ученичеството, 6 юли 1925 г. 4. О. Славчева - Мисли за ученика, 6 юли 1925 г. 5. К. Вл. Кузмановъ - Окултното ученичество въ нашето врѣме, 6 юли 1925 г. 6. Двадесеть правила отъ Учительтъ къмъ ученика, (Учительтъ), 7 юли 1925 г. 7. Методътъ на свѣтлината, (Учительтъ), 7 юли 1925 г. 8. Дванадесеть положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика, (Учительтъ), 7 юли 1925 г. 9. Общи въпроси, 7 юли 1925 г. 10. Закриване на събора, 8 юли 1925 г. ЧЕТВЪРТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ, 1926 г. 1. Вѫтрешни и външни връзки – Учителя, 7 юли 1926 г. 2. Идеалътъ на ученика - К. Тулешковъ , 7 юли 1926 г. 3. Идеалътъ на окултния ученикъ - К. Паскалевъ, 7 юли 1926 г. 4. Будность - Хр. Койчев, 7 юли 1926 г. 5. Особеното мѣсто – Учителя, 8 юли 1926 г. 6. Идеалътъ на ученика, 8 юли 1926 г. 7. Общение на детето съ живата природа - Б. Боевъ, 8 юли 1926 г. 8. Сѫщность и задача на новото училище и учитель - Ст. Русевъ, 8 юли 1926 г. 9. За свободата на учителитѣ - П. К. Пенковъ, 8 юли 1926 г. 10. Педагогически правила – Учителя, 9 юли 1926 г. ПЕТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ, 1927 г. 1. Мислещиятъ човѣкъ, (Учителя), 14 август 1927 г. 2. Ние, Учението и животътъ, Кр. Тулешковъ, 14 август 1927 г. 3. Ние, Учението и животътъ, М. Тодорова, 14 август 1927 г. 4. Правата мисъль, (Учителя), 15 август 1927 г. 5. Новото учение и съврѣменнитѣ задачи на живота, Б. Боевъ, 15 август 1927 г. 6. Ние, учението и животът, Д-р Ст. Кадиевъ, 15 август 1927 г. ШЕСТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ, 1928 г. (В изданието са отпечатани само беседите на Учителя) 1. Роденъ отъ Бога, 8 юли 1928 г. 2. Безъ окови, 9 юли 1928 г. 3. Къмъ свобода, 10 юли 1928 г. СЕДМИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ, 1929 г. (В изданието е отпечатана само беседата на Учителя) 1. Първитѣ стѫпки, 7 юли 1929 г. ОСМИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ, 1930 г. (В изданието са отпечатани само беседите на Учителя) 1. Право си отсѫдилъ, 12 юли 1930 г. 2. Вързване и развързване, 13 юли 1930 г. 3. Чрѣзъ Него стана, 14 юли 1930 г.
  12. От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето И обхождаше Исусъ всичка Галилея „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на царството, и изцѣляваше всѣка болесть и всѣка немощь между народа.” (Ев. Матея 4:23) Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание” въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягостното нѣщо въ свѣта. Подъ думата „красивъ свѣтъ” разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество” разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва” азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа. Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне. „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството”. На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непрѣривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички краснорѣчиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ ще се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило този си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна, тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ. Та казвамъ: стремежитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиенето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произлизатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се разрѣшаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т. н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначерталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени. Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ”. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега сѫществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣческото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материялния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега нашитѣ астрономи виждатъ само материялнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта.Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичьта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене”. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ ценность; една мисъль, но безсмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!” Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ”. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ”. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише? Писатель нѣма да става! Не се занимавайте съ този въпросъ! Остави тѣзи нѣща, не махай съ рѫката си! Нека тази мушичка се наяде! Това е благородство на душата. Пъкъ ако искашъ да не те смущаватъ мухитѣ, тогава не ги пущай въ кѫщата си! Да се занимавашъ съ дребни работи въ живота си, това е една велика опасность. Тази опасность не е въ сила да ни поврѣди, но тя, по причина на неразбиране основния законъ на живота, усилва нашитѣ страдания и ги прѣвръща въ мѫчения. Богъ, Който е създалъ свѣта, създалъ го е за своитѣ дѣца и Му е приятно, като гледа всички тия хора, всички тия мушички, че сѫществуватъ. Богъ се радва на всичко. Той не гледа на нѣщата тъй, както ние гледаме. Ние може да прѣзираме нѣкой волъ може да прѣзираме нѣкой конь, да казваме: е, този конь, този волъ! За Бога, обаче, тази душа, която е затворена въ форма на конь, на волъ, има смисълъ, има съдържание. Богъ гледа на бѫдещето. Ако вие разгледате развитието на човѣка отъ първоначалния моментъ до послѣдната му стадия като човѣкъ, и прослѣдятъ всичкитѣ 400,000 форми, прѣзъ които е миналъ, нѣма да намѣрите никакъвъ признакъ отъ сегашната му човѣка форма. Ако се спрете именно на първия моментъ отъ неговото развитие и го сравните съ послѣдната му форма, когато се е опрѣдѣлилъ като човѣкъ, нѣма да намеритѣ нищо, което да напомня сегашното му състояние. Отъ тази първоначална форма, докато се дойде до сегашното развитие на човѣка, сѫ се минали милиарди години, а този милиарденъ животъ сега се е съкратилъ на деветь мѣсеца. За въ бѫдеще този деветь-мѣсеченъ периодъ може да дойде само до една минута. Значи, за въ бѫдеще човѣкъ може да мине всичката своя еволюция не въ деветь мѣсеца, а само въ една минута. Тъй че цѣлото му развитие ще бѫде съ интенсивность равна на една минута. Вие ще кажете: какъвъ ще бѫде този животъ въ една минута? Тази минута е Божествена. Знаете ли отъ колко хиляди векове се състои такава една минута? Въ Божествения часовникъ хиляди наши години съставляватъ само една такава Божествена минута въ живота. Интенсивна е тя! „И обхождаше Исусъ Галилея”. Галилея значи разумния животъ. Защо обхождаше Исусъ Галилея? – Исусъ обхождаше Галилея, за да види всички несъобразности въ живота и да ги изправи. Христосъ е дошълъ на земята, да види, защо хората страдатъ и защо умиратъ. Всички съврѣменни хора все роптаятъ. Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божественъ животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е и виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2 - 3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лешникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лешникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь. „И обхождаше Исусъ Галилея” – разумния животъ. Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несъвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лешникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме,че човѣкъ може да завърти земята, подразбираме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ. „И обхождаше Исусъ Галилея”, Галилея това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобщя логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постѫпки, неговото добро сърце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?” Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.” И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо. „И обхождаше Исусъ Галилея”. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушите да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща. Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т. н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т. н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите? Какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ частитѣ показватъ, че трѣбва да се сглобятъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло. Въ тази жива математика числата нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Тѣ не се събиратъ, а при това въ тѣхъ има събиране. Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане. Тѣ не се умножаватъ, а при това въ тѣхъ има умножение. Тѣ не се дѣлятъ, а при това въ тѣхъ има дѣление. Това сѫ разумнитѣ събирания, изваждания, умножения и дѣления. И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ радость въ себе си. Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ. Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай този камъкъ! Светията пакъ си помисля: дали не ми говори нѣкой дяволъ? Гласътъ повторно му казва: „Дай този камъкъ на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази”. Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като й казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе, азъ 20 год. го държа”. И ако при васъ дойде нѣкой вашъ бѣденъ братъ, който страда, дайте му този камъкъ, нека го продаде, да откупи сина си. Но вие всѣкога трѣбва да провѣрявате, кой ви говори. Вие всѣки пѫть може да знаете, дали ви говоря Истината или не, дали моята беседа е права или не. Всѣки музикантъ, всѣки виртуозъ може да знае, дали свири право, или не. Музикалното ухо не лъже никога. Човѣшкото сърце не лъже никога. Човѣшкиятъ умъ не лъже никога. Човѣшката душа не лъже никога. Човѣшкиятъ духъ не лъже никога. Това сѫ обши положения, разбирате ли? Вие казвате: нашиятъ умъ е развѣй прахъ. Не е така. Умътъ, който Богъ ни е далъ, е Божественъ, разбирате ли? Извѣяни сме ние, които не разбираме, които не знаемъ, какъ да го нагласяваме. Казвате: сърцето ни е развалено. Не е така. Има едно сърце, което не е развалено. Ако това сърце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърцето си!” Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърце? Значи, човѣшкото сърце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърцето ви, защо да не й го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърцето си! – защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска”. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ. „И обхождаше Исусъ Галилея, та благовѣствуваше Царството Божие”. Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ Него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ водата, но ние не Го разбираме.Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселена, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.” Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь”. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта си”. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ Него заедно. „И обхождаше Исусъ Галилея”. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – навсѣкѫдѣ продаватъ вашитѣ братя. По цѣлия свѣть бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия! Лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!” Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Да се нагаждате споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ”. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата реторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление. „И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си!” Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля!” Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осѫдена да умре”. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбрахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Прегръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или нѣма? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му: приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята. Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапреднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь. Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светещи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно. Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ. Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познаете Бога. Азъ не казвамъ, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето. Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни. Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не казвамъ, че тази свѣтлина е моя. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. Какъ ще се обичаме? - Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ. Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрешаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разреши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии. Нека отворимъ сърцата си за тази свѣтлина, която иде отгорѣ, защото чрѣзъ нея Богъ действува въ насъ. Нека създадемъ една нова форма и да покажемъ на съврѣменното общество, че ние седимъ по-горѣ отъ него и по умъ, и по сърце, и то не само привидно, а фактически. Азъ мога да раздамъ всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е единъ вѫтрѣшенъ актъ. Да се пожертвуваме вѫтрѣшно, това значи ние да отворимъ душата си за цѣлия свѣтъ. Разумностьта е нѣщо вѫтрѣшно. Само между двѣ души, които се обичатъ, може да се възстанови онази връзка на Любовь. Не казвамъ, че трѣбва да прѣзирате другитѣ хора, но казвамъ, че трѣбва да обходите всичка Галилея, да обходите всички разумни души. Затова именно сте дошли въ свѣта. Да не мислите, че сте дошли само да се родите и да умрете, да ви погребатъ, да ви турятъ единъ надписъ отгорѣ, или пъкъ да напишете нѣкоя книга за човѣчеството. Не, най-великото нѣщо за всѣки едного отъ васъ въ живота ви е да изпълните волята Божия. Тъй както Христосъ е отишълъ въ Галилея да изпълни волята Божия, така и вие трѣбва да носите тая свѣтлина. Онѣзи отъ васъ, които сѫ разумни, могатъ да изпълнятъ волята Божия, а онѣзи, които считатъ, че не сѫ разумни, могатъ да кажатъ, че не сѫ въ състояние да изпълнятъ волята Божия. За тѣхъ въпросътъ седи малко по-другояче. И тъй, трѣбва да схванемъ, че мощното въ свѣта, това е Богъ, а Богъ е Любовь, която не се мѣни. Богъ всѣкога мисли заради насъ. Пакъ ще ви потвърдя, че въ Бога има такова силно, непрѣривно желание ние да израснемъ, да се развиваме, да имаме непрѣодолимъ стремежъ за знания, и то, не привидни знания, но такива, чрѣзъ които да разбираме живота. Въ Бога има непрѣривно желание да сме свободни и тогава да дѣйствуваме. Дѣто и да отида азъ, трѣбва да имамъ тази истинска свобода въ себе си, че да я прѣдамъ и на другитѣ. Тогава, дѣто отида азъ, и Богъ да бѫде съ мене. Човѣкъ, който отива да проповѣдва нѣщо, а Богъ не е съ него, това не е проповѣдване. Тази проповѣдъ нищо не струва. Ако азъ служа на Бога, а Богъ не е съ мене, това не е никакво служене. Значи, ние трѣбва да бѫдемъ навсѣкѫдѣ съ Бога. Дѣто отидемъ, Духътъ Божий трѣбва да бѫде съ насъ, и ний трѣбва да бѫдемъ съ Духа. Само тогава думитѣ ми ще иматъ смисълъ. И сега думитѣ, които азъ ви говоря, иматъ смисълъ. Та повтарямъ: нашитѣ грѣхове, нашитѣ заблуждения не сѫ въ сила да измѣнятъ Любовьта на Бога къмъ насъ. Той е готовъ мигновено да заличи грѣховетѣ ни, стига да има такова желание и въ самитѣ насъ. Щомъ има въ насъ това желание, Богъ всѣкога ги заличава. Въ това може да бѫдете увѣрени. Но ако вие грѣшите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Божественитѣ блага, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята сии, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдещето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опредѣли бѫдещето ви. Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обещае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя. Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове. Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате. Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще. И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове. Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.” И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мъгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!” Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.” „И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие” И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ. Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си! Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години. Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомните, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день. Нека днешниятъ день остави върху насъ своето благословение на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина! * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 5 юли, 1925 г. въ гр. София.
×
×
  • Създай нов...