Търсене във форума

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Д-ръ Ст. Кадиевъ Ние, учението и животътъ Понятието ,,ние“ има широкъ и тѣсенъ смисълъ. Въ широкия смисъль на думата, това сѫ ония съзнати души, които сѫ почувствували Божествената искра въ себе си, които сѫ различили възвишената сѫщина, зовеща ги къмъ Доброта, Благородство, къмъ Бога, минавайки прѣзъ трудния пѫть на безвъзвратната жертва на низшето. Това сѫ души, които живѣятъ извънъ врѣмето и пространството, които сѫ били и ще бѫдатъ ,,сольта на земята“, „видѣлината на свѣта“, факленосцитѣ, които безшумно сѫ освѣтлявали пѫтя на човѣчеството. Понятието „ние“, въ тѣсенъ смисълъ на думата, изразява послѣдователитѣ на г-нъ Дѫновъ, т. е. ученицитѣ на окултното учение въ България прѣзъ нашето врѣме, споредъ методитѣ на сѫщия. Окултизмътъ е ималъ всѣкога учители, които въ разнитѣ врѣмена, съ огледъ на народитѣ и епохитѣ, сѫ го прѣподавали, като сѫ си служили съ различни методи на работа. На „ние“, въ тѣсния смисълъ на думата, прѣдстои да изиграе велика роля, специално въ славянската раса. И нѣма сила на свѣта, която може да спре неговия пѫть. Всичкитѣ несъвършенства на сегашното Братство сѫ само обикновенитѣ недѫзи на всѣка идея, която добива форма. Формата нѣма какво да ни смущава. И въ тая насока, въпрѣки всичко, намъ ни трѣбва само оптимизъмъ. Да не си правимъ илюзия, че ние и учението сме едно и сѫщо нѣщо. То ще прѣмине надъ главитѣ ни, принадлежайки на вѣковетѣ, и за насъ ще остане това малко, което сме могли да използуваме отъ него. Животътъ около насъ ни чака. На менъ се струва, че нѣма личность и срѣда, която да не се ползува отъ учението. Защото всички човѣци сѫ души, които дирятъ свѣтлина и всѣкога трепватъ, когато се налучка правия пѫть, за да имъ се покаже тя. * * * ================ Ст. Неновъ Едно кратко изяснение за понятието „ние“. Отъ безбройнитѣ сѫществуващи „ние“, има едно „ние“, което се е поселило въ нашитѣ души като единъ великъ идеалъ. То изразява: ние, които живѣемъ въ любовьта; ние, които имаме знанието; ние, които знаемъ да мислимъ правилно, които живѣемъ въ вѣченъ день на радость и никога не захождаме въ силата на младостьта си; ние, които носимъ благодатьта на Христа и славимъ името Божие на земята. Христовиятъ ученикъ приема това „ние“ въ душата си, като свой идеалъ, и изоставя всички други ние, които сѫществуватъ. И тъй, това ние застава по отношение на ученика като неговъ идеалъ. Второто отношение на ученика е къмъ науката, т. е. къмъ това, съ което живѣятъ тѣзи „ние“. Ученикътъ трѣбва да приеме, да усвои тази наука. И слѣдъ като влѣзе въ реда на това „ние“ и приеме неговата наука, иде третото положение, или отношението му къмъ живота. Той става единъ работникъ на новия животъ въ по-долнитѣ степени на съзнанието за животъ. * * * Съборътъ свърши съ концертъ.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Б.Боевъ. Новото учение и съврѣменнитѣ задачи на живота. Всѣко движение има значение дотолкозъ, доколкото то отговаря на нуждитѣ на живота и доколкото е въ хармония съ посоката на еволюцията. По това се мѣри и жизнеспособността на едно движение. Докато е въ хармония съ законитѣ на еволюцията, то притежава жизнеспособность, крие въ себе си онази вѫтрѣшна сила, която побѣждава всички прѣпятствия. Днесъ, слѣдъ материалистичната култура, се събуждатъ по-високитѣ духовни сили въ човѣка. Затуй Метерлинкъ говори за „пробуждането на душата.“ Това е именно причината за духовната вълна, която забѣлѣзваме днесъ навсѣкѫдѣ. Значи, тя не е случайно явление. Слѣдователно, новата култура, която иде, си има дълбокитѣ причини въ законитѣ, по които се развива човѣчеството. Поради това, духовното разбиране на живота днесъ е толкозъ нужно, колкото възвухътъ, който дишаме. Това, което несъзнателно търсятъ, за което несъзнателно копнѣятъ днесъ всички, въ сѫщность то е Новото учение. Коя е причината за днешния хаосъ ? Защо днешната култура е пълна съ страдания, катастрофи, разрушения? Защото днесъ владѣе фалшиво разбиране на живота. Учительть каза въ днешната бесѣда: ,,Всички прѣстѫпления започватъ отъ кривитѣ положения, кривитѣ мисли.“ ,,Ти казвашъ че разбирашъ живота, а при това си нещастенъ. Това не е разбиране на живота. Ако ти разбираше отъ какво страдашъ, щѣше да се излѣкувашъ.“ Само правата мисъль, т. е. мисъль безъ абсолютно никаква погрѣшка, може да ни даде онази мощь да прѣустроимъ разумно живота. Какъ може едно фалшиво разбиране на живота да донесе нѣщо добро, красиво, хармонично ? Ето защо, това отъ което днесъ човѣчеството най-много се нуждае, то е правата мисъль. Правилно разбиране на живота. За да се дойде до нея, природата трѣбва да се изучи по форма, съдържание и смисълъ. Какво ще каже, напр., изучването на растението по форма, съдържание и смисълъ? Можемъ да изучимъ въ растението това, което е достѫпно за външно наблюдение: коренъ, стъбло, листа, цвѣтове и пр. Това е изучване на формата. Можемъ да изучимъ електричеството, магнетизма и по-висшитѣ енергии на растението. Това е изучване на съдържанието. Можемъ да изучимъ психичното, което лежи задъ формата и работи върху нея. Това е изучване на смисъла. Какви широки перспективи се отварятъ за медицината, ако се изучатъ проблемитѣ ѝ отъ това тройно гледище! Сѫщо и за астрологията и за всички други науки. Трѣбва да се изучи новото, което се внася въ всички области на науката, философията, изкуството и въ всички други области на живота чрѣзъ новото учение. Какво обширно поле за работа — теоретическа и практическа! Всички проблеми на естествознанието, астрономията, математиката, езикознанието, психологията, историята, музиката, живописьта, науката за хранене, спане, гимнастиката, духовниятъ растежъ, обществениятъ животъ и пр., трѣбва да се разглеждатъ отъ това тройно гледище. Чрѣзъ правата мисъль ще стане възможно прѣминаването въ една по-висока култура.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание М. Тодорова. Ние, Учението и животътъ. Както ви е извѣстно, темата, върху която сме се събрали да обмѣнимъ мисли прѣзъ този съборъ е : ,,Ние, Учението и животътъ.“ Прѣди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трѣбва да установимъ, какво се разбира подъ всѣка дума отъ поставеното заглавие. Учительтъ прѣди малко изказа мисъльта, че този съборъ прѣдставлява с е д м а т а м и н у т а, въ която трѣбва да опрѣдѣлимъ посоката на нашитѣ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата Причина. Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бѫдатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ. Подъ ,,ние“ не се разбиратъ хората, които сѫ оковани въ веригитѣ на робството, които сѫ играчка на природнитѣ стихии и въ които шумътъ на неразумнитѣ сили е толкова голѣмъ, че не сѫ въ състояние да чуятъ собствения си гласъ. Подъ „ние“ се разбиратъ човѣцитѣ на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тѣ сѫ готови всичко да пожертвуватъ: да прѣминатъ прѣзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. Тѣзи хора трѣбва да си подадатъ рѫка. За какво ? — За да учатъ, за учението. Кое учение? — Не учението, което носи свѣтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всѣкакви земни блага. Не учението, което раздѣля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бѣдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорѣчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свѣтлината, онова учение, което е о б щ о за всички, което като слънце раздава на всички своитѣ блага, на което еднакво сѫ способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бѣдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорѣчия и подъ свѣтлината на което хората съ радость си подаватъ рѫка и влизатъ въ живота. Кой животъ? — Не този стария, изпълненъ съ ревность, зависть, съмнѣния и подозрѣния животъ, който хората досега сѫ живѣли. Не този животъ, който е охлузилъ човѣшкитѣ сърца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вѫтрѣшна свѣтлина, вѫтрѣшна чистота, вѫтрѣшна радость — без користниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожертвувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. Така като разберемъ тѣзи думи, ще можемъ да разискваме върху тѣхъ, безъ да се натъкнемъ на противорѣчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитѣ начинания, каквито и да сѫ тѣ, малки или голѣми, ще се увѣнчаятъ съ успѣхъ. Разберемъ ли тѣзи думи по стария начинъ, тъй както досега човѣчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитѣ печални резултати, на които сме свидѣтели днесъ, и дѣлото, за което Учительть ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительть ни учи, ще успѣемъ въ всичко и ще образуваме единъ силен организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свѣтла, както сѫ слънчевитѣ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. * * * Д. ГАРВАЛОВЪ — Чете доста обширенъ рефератъ, въ който изтъкна нѣкои лични и общи дефекти, които е необходимо да се корегиратъ, като очерта и реалния идеаленъ образъ на всѣки ученикъ. Л. ЛУЛЧЕВЪ. За да говоримъ за насъ — трѣбва да знаемъ положително това, което въ дѣйствителность сме. Школата не започва отъ сега. И тя и ние сме сѫществували. Разнороднитѣ, дори противорѣчиви възгледи въ нашето братство сѫ само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която сѫществува и ни обединява въпрѣки всичко. Растенето и разширението на братството сочи отъ само себе си реалнитѣ съотношения на силитѣ, които сѫ вложени въ него. Дефинирането на капиталнитѣ въпроси за Бога, Кармата и пр. сѫ велики цѣли на човѣшката мисъль. Разнообразието тукъ е онова, което дава красотата, когато въ него може да се съзрѣ вѫтрѣшното единство. Въздѣйствието на нашето братство върху обществото е много по-голѣмо, отколкото се прѣдполага, само че не върви по обикновенитѣ пѫтища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповѣдници. Механическото влизане и излизане на нѣкой братъ отъ братството не разрѣшава въпроса за неговото собствено дѣйствително положение или за сѫдбата на видимо физическо братство. Христосъ бѣ приживѣ изоставенъ отъ ученицитѣ си, а слѣдъ смъртьта му милиони вървятъ слѣдъ Него. Тъй че въпросъ е, дали само физическата личность на Учителя е която ни свързва и групира сега, Нѣщата, които сега ставатъ сѫ врѣменни фази и състояния и тѣ си иматъ свое обяснение — но не могатъ да се смѣтатъ като изходенъ пунктъ, който разрѣшава въпроситѣ. Сестритѣ сѫ правили и правятъ жертви за дѣлото, такива съ каквито ние, братята, едва ли може да се похвалимъ и заради които ние трѣбва да извинимъ нѣкои тѣхни ексцентричности. Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живѣе. Това, което прилагаме въ даденъ моментъ, то е нашето окултно знание. Ние сме подъ мѫдро рѫководство и всичко си има свой смисълъ, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбимъ единъ другъ, много неразсѫдности ще прѣстанатъ да сѫществуватъ.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание П. К. Пенковъ. ЗА СВОБОДАТА НА УЧИТЕЛИТѢ. Говори се за свободата на учителя. Свободата е нѣщо, което трѣбва да се спечели отъ учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дѣте между взривове, защото е опасно, то не знае тѣхното естество. Не може да е свободенъ учитель, който работи по теркове. Не сѫ законитѣ и правилницитѣ главната прѣчка на учителевата свобода, а — неговото невѣжество. Болшинството отъ насъ не познаваме човѣшката душа и въ частность дѣтската такава, не притежаваме качествата, които ще будимъ въ дѣтската душа. А общеизвѣстна истина е, че не можемъ да дадемъ това, което нѣмаме. Дѣтето отъ малко да насочваме да се опира въ живота на три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Всѣки намира мѣстото си на софрата, намира и това на почивката, трѣбва да намѣри и това на труда. Както физическото тѣло, за да стои устойчиво, трѣбва на три точки най-малко да се опре, така е и човѣшкия животъ съ тия три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Който пропусне една отъ тия три опорни точки, пада. Днесъ дѣцата сме натоварили съ голѣмъ книженъ баластъ — денѣ и нощѣ четене, учене на паметь. По този начинъ се откѫсватъ отъ живота и приучаватъ да живѣятъ на бащинъ и майчинъ гръбъ, а „дървото се прѣвива, докато е младо“. Потрѣбно е да се намали книжното учение, за да се дава възможность дѣцата да участвуватъ въ живота и съ труда си въ дома, училището и обществото. Учительтъ всѣкога да е въ връзка съ главата на живота — живата природа, за да изтича прѣснота отъ ума му, душата му, сърцето му, цѣлостния му животъ. По този начинъ той ще способствува на дѣтето да се разцъвти човѣкътъ въ него.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Ст. Русевъ. СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ. Съврѣменното училище мисли, че душата на дѣтето е табула раза (бѣла книга), на която училището може всичко да пише. Споредъ това то реди своитѣ програми и методи на прѣподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своитѣ ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на дѣтето е табула-раза, нито пъкъ всѣко знание е за всички дѣца. И така има много конфликти. Често пѫти извѣстенъ брой ученици отъ класа или отдѣлението съвършено не се интересуватъ отъ прѣподадения урокъ (независимо отъ подлога). А и онѣзи ученици, които ужъ се интересуватъ, само паметно заучаватъ уроцитѣ — голѣма часть отъ прѣподаденото имъ остава чуждо. Затова по-често излетѣва и става нужда за повторение, прѣповторение и зубрене. И, понеже съврѣменното у-ще учи, не каквото дѣцата интересува, не и онова, за което сѫ готови да възприематъ, но онова, което извѣстна програма прѣдписва, азъ бихъ нарекълъ това учение, донѣкѫдѣ, насилническо. Дѣцата не обичатъ съврѣменното учение. Тѣ съ радостъ започватъ 1-во отдѣление, но бързо се разочароватъ. Новото училище трѣбва дъ се сложи върху базата, че дѣтето иде на земята като въ една специална лаборатория, за да провѣри знанията, които носи въ себе си потенциално. Тогава едно тукашно у-ще ще бѫде като едно справочно бюро, винаги готово съ разполагаемитѣ свѣдѣния, класифицирани и подредени по възходяща степень на всѣки клонъ отъ науката. Методитѣ на новото училище, съобразно прѣнадзначението на у-щето, трѣбва да бѫдатъ обяснителни. Ученицитѣ ще питатъ за онова, което не знаятъ, а учительтъ ще обяснява. Учительтъ нѣма да говори прѣдварително лекцията си, нито пъкъ ще има слаби ученици. Всѣки ученикъ ще знае всичко, каквото го интересува. (Да не се забравя, че азъ говоря за едно по-далечно бѫдеще.) Обучението ще става всрѣдъ природата, а за прѣдметъ на урока ще се взима всичко видѣно и чуто, всѣко събитие, всѣко явление, всѣка случка, всѣки прѣдметъ. Учительтъ на едно отдѣление, или класъ, трѣбва да има силна връзка съ духовния свѣтъ, за да може да добива бързо и точно всички свѣдѣния по въпроситѣ, които ще обяснява. А директорътъ на училището непрѣменно трѣбва да е френологъ или ясновидецъ, за да разпрѣдѣля дѣцата въ паралелки по степеньта на индивидуалното имъ развитие.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание По втори рефератъ: „СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧИ НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ“ говориха: Б. Боевъ, Ст. Русевъ и П. К. Пенковъ. * * * Б. Боевъ, Общение на дѣтето съ живата природа. Както въ всички области на живота новото учение носи нѣщо ново, така то носи ново и въ областьта на възпитанието. Ще говоря само за единъ конкретенъ въпросъ отъ тая область, именно за общението на дѣтето съ живата природа. Прѣзъ втория възпитателенъ периодъ (отъ 7-14 г. възрасть) свързването съ силитѣ на живата природа, трѣбва да стане изходна точка на цѣлото обучение. За това има слѣднитѣ основания: 1) При възпитанието на дѣтето трѣбва да се излиза отъ физичното. То е по-достѫпно за него. И слѣдъ това, отъ физичното можемъ да се издигнемъ до по-висшитѣ истини. 2) Вториятъ периодъ се характеризира съ прѣдимното развитие на етерното тѣло, което съдържа строителнитѣ, жизненитѣ сили на организма. То организира физичното тѣло. За да е въ съгласие възпитанието прѣзъ този периодъ съ дѣтската природа, дѣтето трѣбва да се занимава само съ това, въ което има движение, животъ. Ето защо, прѣзъ този периодъ то трѣбва да има работа съ цвѣтя, трѣви, дървета, извори и пр. 3) Този начинъ на обучение е въ съгласие съ законитѣ на общочовѣшкото развитие. Биогенетичниятъ законъ гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото“. Отъ окултизма се знае, че човѣкъ въ миналото е ималъ по-близки връзки съ цѣлата природа. За него растението е било нѣщо повече отъ това, което то прѣдставлява за днешния човѣкъ. Той е билъ въ общение съ по-дълбокитѣ сили, които работятъ въ цвѣтята, дърветата, планинитѣ, изворитѣ, минералитѣ и пр. По-послѣ, съ потъването на човѣшкото съзнание въ материята, той е изгубилъ тази способность. 4) Днесъ у човѣка се събуждатъ нови сили, спящи до сега. И чрѣзъ тѣхното събуждане той ще влѣзе въ по-близъкъ контактъ съ живата природа. Ето защо този начинъ на обучение е въ съгласие и съ посоката, по която върви човѣчеството въ своето развитие. 5) Работата всрѣдъ природата укрѣпява физически и духовно. Ученикътъ вмѣсто да живѣе въ прашни стаи, неподвиженъ, ще бѫде на чистъ въздухъ и слънце, ще упражнява своитѣ сѣтива, мускули, бѣлъ дробъ и пр. Що е „жива природа“? За материалиста природата е единъ слѣпъ механизъмъ, но за окултиста тя е жива. Това не е само единъ поетически образъ, но една дѣйствителность. Окултистътъ подъ ,,жива природа“ разбира съвокупностьта отъ разумнитѣ сѫщества, които стоятъ задъ видимата природа. Послѣдната е само изразъ на тѣхната дѣйность. Така човѣкъ може да се свърже съ духовнитѣ сили, които работятъ въ природата. Даже простото съзерцание на едно цвѣте не внася ли въ душата свѣтлина, висши идеи, хармония? 6) Чрѣзъ този начинъ на обучение ще се развие и естетичния вкусъ на дѣтето, понеже то ще живѣе постоянно въ единъ миръ на красота, хармония, разумность, които проникватъ цѣлата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства въ човѣшката душа. Дѣтето нѣма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно всрѣдъ нея ще бѫде изходна точка на цѣлото обучение. И тая дѣйность отъ начало ще бѫде срѣдна между игра и работа и постепенно ще прѣминава къмъ работа. Тя може да бѫде разнообразна: 1) Чистене на пѫтищата отъ клѣчки, камъчета и пр. 2) Чистене на извори. 3) Садене на цвѣтя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лѣхи и пр. И тукъ то ще проявява творчество: въ избора на цвѣтята, въ тѣхното съчетание, въ фигуритѣ, образувани отъ тѣхъ, въ формата на лѣхитѣ и пр.. Тая дѣйность ще развие волята му, творческитѣ му сили, а живитѣ сили на природата пъкъ ще се прѣливатъ въ него. Отъ друга страна, всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа, като чистене извори, садене цвѣтя и др., прѣведени на другъ езикъ, сѫ символи на извѣстни духовни процеси. Всѣки видъ такава дѣйность ще се прѣвежда отъ дѣтето. Въ това отношенйе, всички тѣзи дѣйности могатъ да иматъ ва-женъ възпитателенъ характеръ. Единъ примѣръ: както дѣтето чисти пѫтя въ гората отъ камъчета, клѣчки и пр., така у него ще се яви стремежъ да чисти своитѣ мисли и чувства. Така всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа ще събужда съотвѣтнитѣ стремежи и импулси въ душата му. И ако този начинъ на възпитание се въведе въ училищата, какво би станало съ България за нѣколко години само? Като знаемъ, че въ България има повече отъ 700,000 ученици, можемъ да си прѣдставимъ, въ колко скоро врѣме голитѣ склонове и върхове ще бѫдатъ покрити съ овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у дѣцата ще бѫде събудено. Окултизмътъ е за трудовото училище, но на горѣпосоченитѣ основи. Днесъ отъ мнозина криво се разбира трудовиятъ принципъ. Напр. Кершенщайнеръ говори повече за занаятчийски (рѫченъ) трудъ. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характеръ на училището, колкото може, но за изходна точка взима рѫчния трудъ въ работилницата. А Дюи, покрай рѫчния трудъ, дава голѣмо мѣсто и на индустриялния (машинния) трудъ. Изобщо, трудовиятъ принципъ: — „Обучение чрѣзъ дѣйность“ е добъръ, но приложението му не е въ съгласие съ дѣтската природа. Даже нѣкои искатъ да направятъ дѣтето „малъкъ индустриалецъ“. Съ машини, изобщо съ мъртви прѣдмети, дѣтето нетрѣбва да работи или да се занимава до 14-тата си година. Физичниятъ трудъ трѣбва да бѫде по 1-2 часа на день. А другото врѣме ще се употрѣби за обработка на придобитото, прѣживѣното. Обучението по разнитѣ прѣдмети може да става, като се изхожда отъ полската работа. Това е очевидно, прѣди всичко за естествознанието. Дѣтето ще може да го изучава паралелно съ своята работа. И колко дълбоко ще вникне то въ всички факти, понеже това ще бѫде въ връзка съ дѣйностьта му! Сѫщо така красиво ще могатъ да се свържатъ смѣтането и геометрията съ работата му всрѣдъ природата. То ще брои лѣхитѣ, дръвчетата въ редоветѣ, вѣнечнитѣ листа въ цвѣта, зърната въ царевичния кочанъ и пр. Чрѣзъ тѣзи наблюдения то ще вниква въ извѣстни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цвѣтоветѣ, на лѣхитѣ и пр. По този начинъ ше се запознае съ всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивитѣ форми, които то е наблюдавало въ природата, или е добило чрѣзъ собствено творчество, ще будятъ у него извѣстни духовни сили. Окултизмътъ изтъква вѫтрѣшната връзка между извѣстни фигури и извѣстни сили на душата. Сѫщо така и за география, история, езицитѣ, музика и пр., работата му всрѣдъ природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: въ пѣснитѣ ще се говори за слънчевия лѫчъ, за извора, за цвѣтята, за трѣвицата и пр., и всичко това слѣдъ туй може да се смѣта като дълбока алегория, явления изъ вѫтрѣшния животъ, като алегория за висши духовни истини и закони. Отъ друга страна, всички тѣзи картини, като се свържатъ съ музика, ще бѫдатъ прѣживѣни по-дълбоко. И гимнастическитѣ упражнения могатъ да се свържатъ съ работата всрѣдъ природата и да послужатъ като срѣдство за влизане въ контактъ съ силитѣ на живата природа. Сѫщото се отнася и за рисуването. Трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ висшитѣ разумни сили, които работятъ въ природата. Изхождайки отъ формитѣ на природата, дѣтето може да твори нови форми: тукъ има безкрайно поле на творчество. Има нѣкои опитни училища, въ които е приложенъ земледѣлския трудъ, но днесъ се чуватъ гласове на разочарование отъ тѣхъ. Защо? Защото въ тѣхъ е липсвалъ духовниятъ елементъ. Не е достатъчно дѣтето само да работи всрѣдъ природата, но този елементъ трѣбва да прониква цѣлата му работа. Неговата работа не трѣбва да е механична. Духовниятъ елементъ ще внесе идея въ работата му: 1) Прѣди всичко трѣбва да чувствува любовь къмъ цвѣтята, дърветата, трѣвитѣ и пр. То ще ги счита за живи сѫщества, у които намира отзвукъ любовьта му къмъ тѣхъ. Малкото дѣте чувствува цѣлата природа одушевена, но послѣ фалшивото възпитание я прѣвръща въ мъртва за него. Чрѣзъ подходящо отнасяне къмъ природата, дѣтето ще знае, че и най-малката трѣвица, дърво, цвѣте, мушичка, бръмбарь и пр., иматъ съзнание, разумность, както и то, само че на друга степень въ развитието си. И тогазъ дѣтето ще има съвсѣмъ друго отношение къмъ природата. Тогазъ то нѣма да иска вече на връщане отъ екскурзия да кѫса цвѣтята за букети. Това има и важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му къмъ хората. По-горѣ се каза, че става прѣливане на животъ отъ живата природа въ насъ. Само когато чувствуваме разумностьта, която прониква цѣлата природа и имаме правилни отношения къмъ разумнитѣ сили, които работятъ въ нея, можемъ да се свържемъ съ тѣхъ. 2) Другъ случай отъ проникване духовния елементъ въ дѣйностьта на ученика е слѣдниятъ: всички явления въ природата ще се разглеждатъ като символи, алегории, притчи, загатвания за закони отъ вѫтрѣшния животъ. Този символизъмъ ще внесе поезия, художественъ елементъ въ дѣтския животъ, понеже символизмътъ винаги е важенъ източникъ на красота. Този символизъмъ ще събуди художественитѣ дарби у дѣтето. Отъ друга страна, той ще прѣдстави на дѣтето въ достѫпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевиятъ изгрѣвъ, поникването на житното зърно, извирането на водата, посѣването и поливането на едно цвѣте или дръвче, всичко това въ живата природа може да се вземе като символъ. Тогазъ, колко разбираеми ставатъ великитѣ истини за дѣтето! И въ каква красива форма облѣчени то ще ги изучава! 3) Има и другъ случай за проникване на духовния елементъ въ дѣтската дѣйность. Дѣтето ще съзнава, че работи, за да причини радость на другитѣ. Неговата работа при подходящо възпитание ще прѣдставя служене на другитѣ. И това ще става по вѫтрѣшенъ импулсъ, а не чрѣзъ натрапване отвънъ. Въ „служене“ дѣтето може да се възпита още отъ малко: още отъ 3 — 4 годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр.. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другитѣ е източникъ на висша радость. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човѣшкия животъ, е когато той прѣдставлява служене на Бога. И тогазъ, всѣка работа, проникната отъ такова съзнание, става свещенодѣйствие. Въ връзка съ работата си всрѣдъ живата природа, дѣтето ще изучи постепенно и методитѣ на природосъобразния животъ: разумно ползуване отъ слънцето, отъ планинитѣ, отъ изворитѣ, отъ рѣкитѣ; послѣ, то ще изучи постепенно разумнитѣ методи на хранене, дишане, спане, докато най-послѣ дойде до методитѣ за разумното нареждане на живота въ хармония съ по-дълбокитѣ духовни закони на живата природа. При правилно отношение къмъ природата, задъ всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувствуваме единството си съ всички сѫщества и ще бѫдемъ свързани съ тѣхъ съ връзкитѣ на Любовьта.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 6 ч. с. ИДЕАЛЪТЪ НА УЧЕНИКА. I. Останала сама, загубила всичко, изгнанна отъ всички, тя не е най-нещастна. Това е пѫтьтъ ти, душа, къмъ Бога! Една Искрица има у тебе. Ти живѣешъ, защото Тя е вѫтрѣ, вѫтрѣ въ тебе. Ти съзнавашъ себе си като душа, а Нея, тази малка Искрица наричашъ Богъ, и добивашъ всичко. Сега тя мълчи, защото сърцето й е изпълнено. Ти любишъ само Бога — ти живѣешъ. II. Тя спѣзе отъ планината, дѣто първиятъ Небесенъ лѫчъ я огрѣ, дѣто тя остави своитѣ нещастия и дѣто тя намѣри Бога. Тукъ срѣщашъ Човѣкътъ, който носи Високиятъ Идеалъ. Съзнавашъ себе си като ученикъ, а Човѣкътъ, който носи Великата свѣтлина на живота, наричашъ свой Учитель и тръгвашъ подирѣ Му. Ти живѣешъ, ти се учишъ, защото имашъ Бога въ душата си, имашъ учитель на пѫтя си. Сега тя благодари, защото умътъ й се изпълня. Това е пѫтьтъ ти, ученико, къмъ Вѣчното! III. Събуди се отъ сънь, ти, който и да си. Отвори сърцето си и намѣри тази малка Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспиръ и ти ще срещнешъ Учителя си, който ще те води въ пѫтя на познанието и въ пѫтя на Истината. Така ще намѣришъ Бога — тамъ е домътъ ти. Ще срещнешъ Учителя си — тамъ е пѫтьтъ ти. Ще носишъ винаги туй съзнание свѣтло и будно въ себе си. Това си ти — ученикътъ на живота. Съзнай себе си като душа, съзнай себе си като ученикъ, съзнай себе си като часть отъ общото битие! Това е най-висшето благо, което може да носи една душа, говори Духътъ. Къмъ Бога, къмъ Учителя, о, ученико въ вѣчностьта! * * * 7 ч. с. Д. Кутевъ „Нашитѣ обществени задачи“. Разисквания върху реферата.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Хр. Койчевъ. Будность. Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кѫдѣто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитѣ, зарѣяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрѣдь обширенъ лѣсъ, кѫдѣто пѫтникътъ спира, за да отпочине, да смѣни мисъль и кѫдѣто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ. Прѣзъ цѣлата година ние сме живѣли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трѣбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смѣлость, още увѣреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, коетд ни движи, сплотява, рѫководи. Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владѣятъ идеитѣ съ всичкитѣ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитѣ. Той най-послѣ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни — несъзнателно свързване съ сѫщноститѣ на нѣщата, при други — съзнателно. Твърдѣ съзерцателенъ, твърдѣ внедренъ въ себе си трѣбва да бѫде човѣкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човѣшкия умъ, човѣшкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вѫтрѣшната сѫщина на нѣщата. Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сѫщность на човѣшката душа! Сѫщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мѫдростьта на човѣка, който изразява Истината. Единъ отъ най-голѣмитѣ съврѣменни виртуози, слѣдъ като се проявилъ като твърдѣ способенъ и обѣщаващъ музикантъ, отива при единъ учитель, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко билъ той разочарованъ, когато трѣбвало отъ сутринь до вечерь непрѣкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мѣсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се вече и за настоящй идиотъ. И що? — На първия концертъ слѣдъ своето обучение, той добилъ всичката извѣстность и слава, която вече никой не му отрекьлъ. Нѣщо съвсѣмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикновенъ начинъ придобилъ — то било изразътъ . Може би на насъ именно, прѣдстои тази опитность: идеитѣ, които ни вълнуватъ, сѫ ясни за насъ; ние имаме убѣждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживѣятъ и дадатъ изразъ. Въ сегашния, тъй усложненъ животъ, нашитѣ разбирания, нашитѣ методи, нашитѣ сили отиватъ въ противовѣсъ на общото течение на мисъльта, на методитѣ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпоставимъ и да видимъ най-послѣ, че външното благополучие никакъ не отговаря на вѫтрѣшното такова, че външната начетеность не означава още духовность или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродѣтели. Затова, когато нѣщата и отношенията въ живота сѫ тъй разновидни и противорѣчиви, ученикѣтъ трѣбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразноститѣ. Потрѣбенъ е единъ методъ, провѣренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ. Въ свѣта сѫ дадени различни методи, обаче опората, стимулътъ на всички безъ изключение е една — това е б у д н о с т ь т а. За всички ученици будностьта е начало, задача, цѣль, а впослѣдствие, тя става пѫть. Будностьта е дѣте на врѣмето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитѣ математични величини; въ една милиардна часть оть секундата се рѣшава сѫдбата на цѣлъ човѣшки животъ, на цѣлъ народъ, на цѣла раса, а и на цѣлото човѣчество. Затова будни, всѣки при свѣтилника си! (Единъ девизъ, повтарянъ отъ хиляди години). На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрѣзъ магичностьта на думитѣ и силата на желанието прѣпорѫчватъ на своитѣ ученици постижението на задачитѣ и идеалитѣ си. Ако една цѣль, едно духовно томление се оживи, като една вѫтрѣшна нужда, то тя възпламенена би освѣтила пѫтьтъ къмъ себе си. И тъй, ако въ скръбьта и въ радостьта,въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си. Така ще притежаваме тайната на ученичеството. Тъй ще изразимъ живота въ Любовьта. Тъй ще изразимъ пѫтя въ Мѫдростьта. Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота. Да изразимъ Будностьта!

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с. К. Паскалевъ. Идеалътъ на окултния ученикъ. Животътъ на единъ окултенъ ученикъ може да бѫде разгледанъ отъ двѣ страни: външна и вѫтрѣшна. Ученикътъ, както и всѣки човѣкъ, живѣе въ едно общество. Той има извѣстни връзки съ членоветѣ на това общество, и при различнитѣ условия на своя животъ се проявява по единъ или другъ начинъ. Всички тия отношения, постѫпки, дѣйствия и т. н. Съставятъ външната страна на неговия животъ. Този животъ е явенъ, той може да бѫде описанъ отъ всѣкиго. Въ това отношение въ окултната литература има изнесени много разкази за окултни ученици въ различнитѣ епохи, съ цѣль да се даде единъ образецъ за подражание. Такива срѣщаме и въ Библията. Но въ живота на окултния ученикъ има и една вѫтрѣшна страна, която никой не познава, за която никой не е писалъ. Нея познава само той. Това е неговиятъ вѫтрѣшенъ животъ, това сѫ всички ония вѫтрѣшни прѣживѣвания, чувства, мисли, идеи и т. н., с които той прѣминава прѣзъ периода на ученичеството. Тая страна остава завинаги скрита за чуждия погледъ. Въ тоя моментъ менъ ме интересува именно тая страна, тъй като това е областьта, въ която ученикътъ твори, въ която съгражда новото въ себе си. И всѣка негова постѫпка не е нищо друго, освѣнъ единъ резултатъ на това, което е съградилъ тамъ. Като окултни ученици, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ се пораждатъ редъ въпроси отъ различенъ характеръ: религиозенъ, наученъ, практиченъ и т. н. Всички тѣ дирятъ своето разрѣшение Обаче, има единъ въпросъ, който често остава на заденъ планъ, но разрѣшението на който обуславя разрѣшението на останалитѣ, а именно: какъвъ е идеалътъ на окултния ученикъ? Къмъ какво се той стреми? Разбира се, че всѣки човѣкъ си има свои идеали, които го вдъхновяватъ, даватъ му импулсъ за работа въ живота. Ако оставимъ за моментъ окултния ученикъ и разгледаме обикновения ученикъ, ще видимъ, че въ неговото съзнание стои единъ ясно очертанъ идеалъ — да изучи науката въ различнитѣ й отрасли, да се запознае съ законитѣ на природата и т. н. Явява се въпросътъ: какъвъ конкретно очертанъ идеалъ стои въ съзнанието на окултния ученикъ? Да допуснемъ, че желае да изучи природата съ нейнитѣ закони. Но подобенъ идеалъ иматъ и съврѣменнитѣ учени: естественици, химици и пр. Тогава, кое е специфичното за окултния ученикъ? Когато той изучава природата, по какво се отличава отъ единъ ученъ? Да кажемъ, че изучава окултнитѣ закони. Но тукъ думата „окултенъ“ не е сполучлива. Тя нѣма едно опрѣдѣлено съдържание. Какво значи окултенъ? — Скритъ, таенъ, неизвѣстенъ. Но и за единъ ученъ, който не познава единъ законъ и желае да го открие, тоя законъ е скритъ, таенъ, окултенъ. Да разгледаме другъ идеалъ: да се освободи отъ своитѣ недостатъци, погрѣшки. Но състоянието на недостатъци е едно болезнено състояние въ живота на ученика и то е врѣменно, както е врѣменна и една болесть. Дѣйствително, за болния човѣкъ здравето става идеалъ, но оздравѣе ли — тоя идеалъ изчезва. Никой здравъ човѣкъ не си поставя за идеалъ здравето. Или пъкъ желае да добие извѣстни способности. Но спосбностьта за единъ ученикъ е само едно условие за постигане на по-високи идеали, тя нз може да бѫде негова крайна цѣль. Или желае да заработи между хората и създаде едно идеално общество. Но идеалното общество е само една благоприятна срѣда за неговото развитие, но не крайния идеалъ. Ако погледнемъ на въпроса отъ чисто практично гледище, трѣбва да признаемъ, че въ първитѣ фази въ своето развитие, ученикътъ навлиза въ единъ свѣтъ крайно неустойчивъ, свѣтъ на постоянни промѣни. Въ неговото съзнание започватъ да изпжкватъ редица идеали. Въ нѣкои минути той започва да мисли, че му прѣдстои една голѣма мисия: да се издигне, да заработи и повдигне цѣлото човѣчество и пр. Въ други случаи се заражда обратния идеалъ: той замечтава за единъ тихъ и спокоенъ животъ — животъ на постоянно размишление и съзерцание. Въ нѣкои случаи той изпада въ едно крайно религиозно настроение: започва да гледа и на най-дребната случка въ своя животъ, като едно откровение на невидимия миръ. Има, разбира се, и противоположни моменти, въ които идеалътъ на ученика слиза на земята — той започва да се съмнѣва, явява се безвѣрие, разочарование и т. н. Така постоянно се редятъ все нови и нови идеали, единъ отъ другъ по-хубави, но все непостоянни, промѣнчиви. Ученикътъ не трѣбва да се спира на врѣменния идеалъ. Той трѣбва да потърси вѣчния идеалъ — тоя, който се реализира прѣзъ цѣла вѣчность. А кой е той? — Ученикътъ трѣбва прѣди всичко да потърси Бога. Да потърси Оня, Който прѣзъ всички вѣкове на неговия животъ е бдѣлъ надъ неговитѣ сѫдбини, Който въ най-труднитѣ минути на отчаяние и страдание го е подкрѣпялъ, вдъхвалъ му е вѣра и упование, Който въ всички минути на тъмнина му е освѣтявалъ пѫтя, Който винаги го е напѫтвалъ къмъ добро, свѣтлина, истина. Само Нему ученикътъ може напълно да уповае, че ни при единъ моментъ, при каквито и да е условия на живота, не ще измѣни своитѣ отношения къмъ него. Това е идеалътъ, който е стоялъ като нѣщо най-свещено въ всички велики души, който ги е вдъхновявалъ прѣзъ цѣлия имъ животъ, каралъ ги е да понасятъ съ едно безгранично търпѣние всички страдания на живота и когато ставало нужда, да се жертвуватъ за него. Веднага, обаче, възниква въпроса: какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? — На пръвъ погледъ, най-напрѣдъ би трѣбвало да Го опознае и слѣдъ това да се свърже съ Него. Това наистина е логично, но не е правдоподобно. Може ли ограниченото, чийто възможности за познание сѫ толкова бѣдни, да познае Безграничното, Абсолютното? Безспорно, че не. Единствениятъ методъ — това е Любовьта къмъ Бога. Само тя единствена е въ състояние да го свърже съ Него. Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, въ своето развитие е достигналъ до такава степень, че той е изгубилъ всѣкаква опитность за Него, а е останало само едно понятие. И кога се каже Любовь къмъ Бога, тия думи прозвучаватъ безъ едно опрѣдѣлено съдържание. Обаче окултниятъ ученикъ трѣбва да надживѣе това състояние, т. е. да навлѣзе въ една нова область, която съставя мистичната страна на ученичеството. Тая область не подлежи на описание, тя само се живѣе. Само ония ученици, които сѫ навлизали въ нея, знаятъ, че да обича човѣкъ Бога, това значи да се свърже съ единъ вѣченъ и неизчерпаемъ източникъ на животъ, свѣтлина, на всичко най-възвишено и най-благородно. Всички тѣ знаятъ, че любовьта къмъ Бога за тѣхъ е тъй необходима, както е необходимо дишането за тѣхния организъмъ. И както безъ въздухъ биха се задушили, така и безъ нея биха се задушили всрѣдъ ония крайно неблагоприятни условия, въ които обикновено сѫ поставени да се развиватъ. Въ това отношение, ако прослѣдимъ живота на всички окултни ученици, ще видимъ, че пробниятъ камъкъ, съ който се е познавала тѣхната сила, е когато сѫ били поставени въ състояние да видятъ разрушени всичкитѣ си обикновени идеали, всичко онова, което имъ е давало нѣкаква подкрѣпа и е оставала само връзката съ Бога. Ако сѫ могли да я запазятъ — тѣ сѫ издържали своя изпитъ; ако ли не — пропадали сѫ. Живи примѣри въ това отношение ние виждаме въ Стария Завѣтъ въ лицето на Йова, Давида, Данаила и т. н. Въ окултната литература има изтъкнатъ единъ законъ, който опрѣдѣля отношението на всички сѫщества въ битието. Споредъ него, всѣко сѫщество се намира въ отношение на пасивность(възприемчивость) спрѣмо по-възвишенитѣ отъ него, а въ отношение на активностъ спрѣмо по-нисшитѣ. Отъ тоя законъ може да се направи една аналогия по отношение дѣйностьта на ученика. Връзката му съ Бога и по-напрѣдналитѣ сѫщества съставя пасивната страна на неговата дѣйность. Тукъ думата пасивенъ употрѣбявамъ въ смисълъ възприемателенъ. Любовьта къмъ Бога дава на ученика всички условия, за да се прояви, но самото проявление е вече негово лично дѣло. Тукъ е именно полето, въ което той се явява като творецъ. И въ това отношение той трѣбва да влѣзе въ контактъ съ два свѣта: единиятъ — неговиятъ собственъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, другиятъ — външниятъ свѣтъ. Тукъ трѣбва да признаемъ, че колкото Любовьта къмъ Бога го свързва съ единъ съвършенъ свѣтъ на вѣчна хармония, миръ и блаженство, толкова неговото творчество го свързва съ два свѣта крайно дисхармонични, пълни съ противорѣчия и противодѣйствия. Да разгледаме, напримѣръ, вѫтрѣшния свѣтъ. При извѣстни условия ученикътъ пожелава да свърши едно дѣло. Веднага се появяватъ двѣ противорѣчиви мисли. Нѣщо го съвѣтва да постѫпи по единъ начинъ, друго го съвѣтва да постѫпи тъкмо по противоположния. Кого да послуша? Кой е добриятъ гласъ? Ето единъ отъ важнитѣ въпроси, съ които още въ началото се сблъсква. Отъ друга страна, той попада подъ силното дѣйствие на закона за смѣнитѣ на настроението. Въ извѣстенъ моментъ чувствува себе си мощенъ, изпълненъ съ творчески енергии, струва му се, че е въ състояние да прѣустрои цѣлия свѣтъ. Въ другъ случай настѫпва тъкмо противоположното състояние: чувствува себе си слабъ, немощенъ. При това, всѣко прѣминаване отъ едно състояние въ друго е съпроводено съ голѣми страдания. Както е дисхармониченъ вѫтрѣщния свѣтъ, така е дисхармониченъ и външния. Ученикътъ е поставенъ да се развива при крайно материалистична срѣда, изпълнена само съ противорѣчия. Той вижда, че навсѣкѫдѣ цари една жестока борба за сѫществуване, въ която силниятъ изнасилва слабия и живѣе за негова смѣтка. Постоянно въ своя животь той срѣща само крайно егоистични хора. Въ обществото вижда отъ една страна хора, крайно обрѣменени, потънали въ нещастия, а отъ друга — хора прѣтоварени въ излишества. Веднага въ неговото съзнание възниква идеята за нарушение Правдата въ свѣта, и той се залавя да я възстанови. Но скоро се убѣждава, че за това е необходимо не само желание, но и методи, които той не притежава. Оть друга страна, въ отношенията си съ хората, постоянно се натъква на много други противорѣчия. Той знае, че всички хора сѫ братя помежду си, и че къмъ всички трѣбва да се отнася съ еднаква обичь. Но въ дѣйствителность, по нѣкога срѣща хора, къмъ които безъ никакъвъ поводъ чувствува едно отблъскване, една антипатия. Какъ да примири това противорѣчие? Отъ всичко това се вижда, че въ първитѣ фази на своето развитие, ученикътъ се натъква на редъ противорѣчия, както вѫтрѣ въ себе си, така и извънъ себе си. Прѣдъ него се изправя една много сериозна задача, разрѣшението на която се изкупва съ цѣната на много страдания. И ние виждаме, тамъ дѣто нѣкои ученици отъ миналото заговарятъ по тоя въпросъ, отъ тѣхнитѣ думи лъха една голѣма болка, една голѣма скръбь. Това е тѣсниятъ пѫть, за който говорятъ всички свещени книги, за който споменава и Христосъ — пѫть труденъ, мѫчителенъ, но той трѣбва да се измине. Така е наредила Природата. Разбира се, че за изминаването му сѫ необходими редъ качества: прѣди всичко едно будно съзнание, едно абсолютно безкористие, смѣлость и т. н. Мнозина, които четатъ окултната литература, често срѣщатъ описания за разни изпити на ученици изъ миналото, и въ тѣхъ се заражда идеята да чакатъ сѫщо такива специални условия, за да се проявятъ и тѣ. Това е така, но такива специални условия сѫ една рѣдкость. За да се появятъ, необходими сѫ извѣстни изработени вече качества — плодъ на личнитѣ усилия на ученика. Нека напр. разгледаме живота на единъ ученикъ изъ дълбоката древность — Йовъ. Той живѣе единъ добъръ, богоугоденъ животъ, но за да мине въ една по-висока фаза на развитие, трѣбва да бѫде подложенъ на единъ изпитъ. Както навсѣкѫдѣ, така и тукъ, подлага се на изпитание неговата вѣра въ Бога. Почва изпитътъ: отнематъ му се богатства, синове, дъщери, здраве и остава безъ всѣкаква подкрѣпа, от дѣто и да било, остава му само едно — вѣрата въ Бога. Но въпрѣки всичко това устоява и ние виждаме, какъ всичко изгубено му се възвръща въ двойна степень. Веднага тукъ възниква вьпроса: възможно ли е една такава вѣра да бѫде едно случайно явление въ Йовъ? Възможно ли е до тогава да е водилъ единъ обикнозенъ, дребнавъ животъ и изведнъжъ да прояви една такава силна вѣра? — Безспорно не. За да се създаде въ човѣка една такава вѣра, необходими сѫ дълги усилия, много работа. Единъ тъкмо противопоженъ типъ въ по-нови врѣмена прѣдставлява Фаустъ. Между тия два типа азъ виждамъ една аналогия. Йовъ върви по пасивния пѫть — пѫтьтъ на вѣра и прѣданость къмъ Бога. Фаустъ върви по активния пѫть — пѫтьтъ на личното творчество. И двамата биватъ подложени на изпитъ. Изпитътъ на Йова върви по низходящъ пѫть — отъ него се отнема, а на Фаусть — по възходящъ — дава му се. Първиятъ — побѣждава, вториятъ пропада. Защо пропада Фаустъ? Въ него липсва живата вѣра въ Бога, а вмѣсто нея съмнѣнието е започнало да засѣнява неговия умъ. Но да се върнемъ къмъ идеала на окултния ученикъ. При неговото реализиране, почти въ всички ученици се забѣлѣзва едно голѣмо нетърпѣние, едно желание, колкото е възможно по-скоро да се реализира. И всѣко забавяне е свързано еъ тревоги и безпокойства. Това е едно неправилно схващане на въпроса. За реализирането на тоя идеалъ, ученикътъ не е единственъ факторъ. Тукъ работи и природата, а ние знаемъ, че тя твори много бавно. Ето защо, въ реализирането на своя идеалъ, ученикътъ трѣбва да вложи една голѣма ширина. Да работи съ едно абсолютно безкористие и прѣданность. Да върви непрѣстанно по тоя свещенъ пѫть, и той ще го заведе при неговия Идеалъ — при Бога.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. К. Тулешковъ. Идеалътъ на ученика. Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресението е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитѣ изби на материалния свѣтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всѣки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрѣзъ подчиняване на вѫтрѣшната и външна природа, е цѣльта на живота. Постигнете го чрѣзъ работа, чрѣзъ молитва, чрѣзъ психическо подчинение, чрѣзъ философия само чрѣзъ единъ, чрѣзъ нѣколко, или чрѣзъ всички тия методи, и бѫдете свободни! S. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извѣстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всѣка форма, независимо отъ какво естество е тя, прѣдставлява отъ себе си постигната цѣль — идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или по-вече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзможенъ. Ако си прѣдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всѣка вѣра въ възможноститѣ за постигане на нѣщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прѣдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смѣняващи се идеали — цѣли. Това сѫ факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сѫществата — хора, или си създаватъ идеали, или тѣ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срѣдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засѣга мислитѣ и чувствата му, или като дѣйствува чрѣзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тѣсенъ смисълъ казано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сѫщества сѫ ученици на единъ учитель — скритиятъ безкрайно разуменъ животь. Идеалитѣ на не ученика сѫ наложени отъ външнитѣ условия, които въздѣйствуватъ на неговитѣ инстинкти и чувства. Тѣзи идеали непрѣстанно се мѣнятъ, а често си противорѣчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човѣкъ прави впечатление на неориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вѣченъ. Той самъ по себе си никога не уголѣмява величината си; остава винаги задъ границитѣ на личното домогване. Той расте по сила не вънъ, а вѫтрѣ. Гоненъ непрѣстанно вънъ, въ външнитѣ обекти, той се реализира равномѣрно въ всичкитѣ си посоки, но вѫтрѣ. Всѣка създадена форма се стреми да го реализира поне отчасти, но въпрѣки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прѣзъ всичко сѫществуващо, задъ всичко сѫществуващо, но не и въ всичко сѫществуващо. Той може да се съзре и задъ цѣлата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ нѣкое отдѣлно свое творение, или чрѣзъ всичкитѣ купно, да долови и прѣдаде неговия образъ. Образитѣ се мѣнятъ. Слѣдователно, и природата като човѣкъ — ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границитѣ на нейнитѣ постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едва ли не недѣйствителенъ, затова обикновено е прѣнебрегнатъ. Нѣма по-дѣйствителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свѣти надъ небосклонитѣ на всички сѫщества и на цѣлата природа до скончанието на вѣковетѣ. Ще се въплощава въ разни форми, били тѣ физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тѣзи, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнатъ съ врѣмето, а той ще надживѣе и врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пѫть, по който тече великия животъ. Ученикътъ тъй схваща идеала, тъй живѣе съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че ученикътъ и идеалътъ сѫ едно, но не по сѫщина, а въ непрѣривния процесъ на реализиране на идеала въ ученика прѣзъ вѣчностьта. Какъ ще бѫдатъ разрѣшени ония въпроси, които се слагатъ за разрѣшение прѣдъ стѫпкитѣ на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пѫть? Тия въпроси сѫ много, ще взема два-три.— 1. Дѣйность или бездѣйствие. Дѣйностьта, движението, смѣната на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуславятъ еволюцията. Несполучливитѣ опити въ живота каляватъ воля, характеръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дѣйностьта създава плодове, които обвързватъ дѣеца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия двѣ положения? Само вѣщия, прозиращиятъ прѣзъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дѣйностьта съ огледъ на резултатитѣ и ще я прѣвърне въ дѣйность — непрѣривно вѣчно реализирване на вѣчностьта въ всѣки настоящъ мигъ. Подъ такава свѣтлина практическитѣ въпроси и задачи ставатъ пакъ практически, но отъ единъ по-вѫтрѣшенъ характеръ. За ученика сѫществата изобщо и хората въ частность сѫ едно нѣщо, а именно частично реализиранъ и непрѣкжснато реализиращъ се вѣченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ обществото? Какъ би се поставилъ тамъ? — Много ясно става отъ горѣказаното. Тъй разрѣшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сѫществува само единъ въпросъ: „дали всѣки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вѣчния идеалъ?“ Идеалътъ на ученика е вѣченъ. Той никога се не мѣни по сѫщина. Прѣслѣдванъ вънъ, той непрѣстанно се реализира вѫтрѣ. Той непрѣстанно се въплощава въ мислови и физически Форми, непрѣстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитѣ тѣ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врѣмето, а той ще надживѣе врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пѫть, по който тече великия животъ.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Срѣда, 8 юли. На „Изгрѣвъ“ 8 ч. с. Закриване на събора Поде се въпроса за „просвѣтенъ фондъ“. Мнозина говориха въ единъ и сѫщъ духъ. Прие се единодушно тази идея, съ реализирането на която обѣщаваме да се снабди братството съ едно мощно орѫдие за разпространяването на нашитѣ свѣтли идеи всрѣдъ мрака на народнитѣ маси, които, въ една или друга форма, по единъ или другъ начинъ, съ готовность биха ги приели. Думата бѣше за работнитѣ народни маси. Причинитѣ за оснотаването на фонда сѫ слѣднитѣ: липса на освѣтление въ обществото по въпроситѣ отъ „нашето учение“, както въ столицата така и въ провинцията. Това още повече се отнася до ония, които сѫ далечъ въ провинцията, и слѣдователно нѣматъ възможность да слушатъ бесѣди, или да влизатъ въ непосрѣдствени разговори съ Учителя. Цѣлитѣ му: слѣдъ като се закрѣпи достатъчно, да подпомага за издаването на брошури, книги и пр., цѣлещи пръскането на новата свѣтлина, разбира се, споредъ цѣльта, носяща съотвѣтния популяренъ духъ. При едно благоприятно стечение на обстоятелствата, засилване на нашата печатница и поставянето й въ основата на просвѣтното дѣло. Срѣдствата си фондътъ първоначално ще почерпи отъ доброволнитѣ вноски на всички братя и сестри. Като вторъ източникъ е печатницата. Избра се централенъ касиеръ въ София, комуто ще се внасятъ сумитѣ всѣки 3 мѣсеца: чрѣзъ мѣстнитѣ касиери отъ провинцията, и направо отъ братята и сестритѣ отъ София. За правилното използуване срѣдствата на фонда се избра просвѣтна комисия, състояща се отъ трима братя и три сестри. * * * Изпѣ се пѣсеньта „Богъ е Любовь“. Мото: Доброта, Истина, Красота, това е Любовьта! Съборътъ се закри въ присѫтствието на Учителя и на всички братя и сестри.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ, 7 юли, 3 ч. сл. обѣдъ Общи въпроси Постави се на дневенъ редъ разискване върху списанието. Г. Томалевски говори върху духа, въ който е било списвано „Житно Зърно“, причинитѣ, които сѫ наложили подържането на тоя духъ. Засегна накратко въпроса и за финансовото положение на списанието. Помолени бидоха братята и сестритѣ отъ провинцията и София да изкажатъ своето мнѣние и това на братята и сестритѣ, които прѣдставятъ това списание, като изтъкнатъ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни въ досегашната му програма, като заедно съ това дадатъ едно общо очертание на насоката, къмъ която то би трѣбвало да се насочва занапрѣдъ. Почти отъ всички краища на България говориха прѣдставители и всестранно се произнесоха. Въ резултатъ се прие, че списанието принципно има добра насока, която е желателно да се спази. Могатъ да се внесатъ извѣстни корекции само въ реда, по който се излага материята, като, при това се засегнатъ и нѣкои по-назрѣли въпроси, като напр. изъ областьта на педагогията и пр. Подигнатъ биде отъ бр. Хр. Христовъ отъ Арбанаси въпроса за образуване на „просвѣтенъ фондъ“. „Този въпросъ, обаче, биде оставенъ да се рѣши въ срѣда на „изгрѣвъ“ 5 ч. слѣдъ обѣдъ. * * * КОНЦЕРТЪ.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Вл. Кузмановъ. Окултното ученичество въ нашето врѣме*) Думата ученикъ се употрѣбява обикновено въ троякъ смисълъ. Ученикъ е дѣтето или младежътъ, който посѣщава нѣкое училище. Ученикъ е всѣки човѣкъ, въ тоя смисълъ, че всѣки, както казва общопознатата поговорка, се учи, докато е живъ. И най-сетнѣ, ученикъ може да бѫде човѣкъ на нѣкоя окултна школа, или Учитель (въ окултния смисълъ на тази дума). Първитѣ два вида ученичество сѫ нѣщо твърдѣ естествено и попѫтно за днешния обикновенъ мислитель. Третиятъ видъ обаче, се явява като нѣщо по-особено, по-трудно разбираемо и за мнозина дори съвсѣмъ ново, макаръ че окултни Учители и ученици е имало прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Това противорѣчиво, нагледъ, явление си има исторически причини и се обяснява обширно въ окултната литература. Окултното ученичество изобщо е единъ голѣмъ въпросъ, който при сегашното състояние на нашитѣ схващания едва ли може да разгледаме въ неговата пълнота. Защото тукъ се кръстосватъ стотици въпроси, научни и философски, малки и голѣми — като се започне съ близкитѣ, до тоя за началото и смисъла на битието и се свърши съ мъничкитѣ въпросчета отъ личния животъ на всѣко по отдѣлно. — Хората, които ние отъ обикновено гледище считаме за гении, водители на човѣчеството въ историята, стоящи на недосегаема висота — сѫ били само напрѣднали окултни ученици. И обратното — и въ миналото, и днесъ може би — много напрѣднали окултни ученици и Учители, живѣятъ незабѣлѣзано, като най-обикновени хора, и вършатъ винаги творческа работа за духовния напрѣдъкъ на човѣчеството. Отъ друга страна, отъ окултната история знаемъ, че е имало случаи, когато напрѣднали ученици, до степеньта на адепти, въ края на своята еволюция, за една малка погрѣшка, сѫ бивали деградирани и повръщани съ вѣкове назадъ. Горното показва едно — че окултното ученичество е нѣщо твърдѣ сериозно и се държи въ прѣдѣлитѣ на вѣкове и сфери, които излизатъ далечъ отъ границитѣ на нашето обикновено схващане за врѣмето, пространството и развитието на човѣка въобще. Отъ това широко окултно гледище, да можешъ въ даденъ животъ да разберешъ окултенъ ученихъ ли си, на кого и коя степень отъ своето развитие се намирашъ, за да направишъ нѣщо малко нагледъ, но най-необходимото и най-разумното при днешнитѣ условия — и това крие въ себе си голѣма красота и величие. Ние всички знаемъ и отъ книгитѣ, и отъ своя личенъ опитъ, че въ окултното ученичество дѣйствително има нѣщо необикновено, нѣщо особено, което най-вече се отнася до нашия вѫтрѣшенъ подемъ и растежъ. Въ мистичнитѣ и окултни школи на изтока, необикновеното въ окултното ученичество има и типични външни форми и изрази: отдалечаване отъ хората, задълбочаване въ себе си, постъ, молитва, търсене Учителя прѣзъ планини и пустини, церемонии при приемане ученика — това сѫ все външни характерни черти за ученичеството на изтока. И западнитѣ изслѣдователи, проучвайки външнитѣ форми на източнитѣ религии и школи (до вѫтрѣшната имъ сѫщина и смисълъ тѣ рѣдко стигатъ) — ги намиратъ за твърдѣ странни и невъзможни за човѣка на запада, поне при съврѣменнитѣ условия, при които той е поставенъ. И подъ влияние на това западноевропейско схващане се намира и нашето обществено мнѣние, което често е настроено критически къмъ подобни на нашитѣ разбирания. А окултни школи сѫ възможни не само подъ тоя имъ видъ, както ги знаемъ въ древна и днешна Индия, и изтока изобщо, а и по много други начини. Защото основнитѣ закони на живота по сѫщество сѫ едни, но по форма могатъ да се видоизмѣнятъ, споредъ расовитѣ, национални, битови и природни особености и условия — стига да има мѫдри и опитни рѫководители. Живо потвърждение на това е нашатга окултна школа. Като се изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на природата и човѣшката душа — въ нея ни се посочватъ най-подходящитѣ за нашитѣ условия форми на приложение. За това и характерното за външнитѣ отношения у насъ не сѫ церемониитѣ и външното подчинение, (както е, може би, свойствено за изтока) а свободното и непринудено отдаване почить единъ на другъ — нѣщо по-естествено за насъ. Природата и животътъ сѫ щедри, но и строги и справедливи спрѣмо ония, които нарушаватъ или спазватъ тѣхнитѣ закони. Изключение за никого не се прави. И нашиятъ успѣхъ, като окултни ученици, се обуславя отъ това, до колко ние познаваме и съблюдаваме тия закони. Понеже сме облѣчени още въ плъть и кръвь и живѣемъ до голѣма степень прѣдимно на физическото поле, както и другитѣ хора, ние имаме да се справяме въ нашия животъ съ всички економически, социални, научни, философски, морални и др. въпроси, които озадачаватъ и занимаватъ цѣлото мисляще човѣчество. Върху тѣхъ Учительтъ се е изказвалъ твърдѣ обширно въ своитѣ бесѣди и лекции. и всѣки който се интересува, може да се отнесе направо до тѣхъ. Ще поменемъ на кратко само нѣколко отъ тия въпроси. Економическиятъ въпросъ засѣга прѣко или косвено всички, затова и почти всички иматъ опрѣдѣлено становище по него. Едни сѫ материалисти, други идеалисти, трети застѫпватъ нѣкакви срѣдни гледища, повече или по-малко егоистични или алтруистични и т. н. У насъ личниятъ економически въпросъ се обуславя отъ вѣрата (не религиозно вѣрване, а дълбока вѣра, тъй както я разбира новото учение). Учительть казва: „Погледнете птицитѣ небесни . . .“ или „Богъ е далъ отъ всичко за всички прѣизобилно . . .“ или „Никой, който изпълнява волята Божия, не може да умре отъ гладъ. . .“ и т. н. А кой би могълъ да ни научи да вѣрваме, освѣнъ ние самитѣ? По отношение на колективния економически въпросъ, у насъ постепенно се създаватъ условия за едно ново и оригинално разрѣшение, което не се срѣща, може би, у никое отъ сѫществуващитѣ до сега економически теории, съ изключение до нѣкѫдѣ на така наречената синархия. Изобщо, отъ чисто окултно гледище е еднакво трудно да се прѣодолѣятъ извѣстни материялни несгоди, както и разумно да се справи човѣкъ съ извѣстно натрупано материялно богатство. Но и въ единия, и въ другия случай, материялнитѣ условия нѣматъ рѣшающе значение за нашия растежъ като ученици. Върху въпроса за държавата днесъ се пише и говори твърдѣ много отъ разни страни. Ние можемъ да приложимъ нашето учение, безъ да влѣземь въ външенъ конфликтъ съ държавата, и безъ сѫщеврѣменно да имаме нужда отъ нейната помощь. Нашето учение се отличава отъ всички сѫществуващи идеалистични учения по своя вѫтрѣшенъ характеръ. Нашата първа задача, като ученици, е да изправимъ нашитѣ лични недостатъци. А това се постига не чрѣзъ търсене причинитѣ отвънъ, а чрѣзъ интенсивна вѫтрѣшна работа. Правилниятъ вѫтрѣшенъ духовенъ животъ никога нѣма да почувствува нужда да се изрази навънъ чрѣзъ протести, демонстрации и резолюции — нѣща, отъ които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвънъ, а активни отвѫтрѣ. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за насъ. У насъ често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяватъ нѣкои — кои сѫ „учени“ и кои „прости“. Учительть много пѫти се е изказвалъ за съврѣменната наука, и нагледъ често доста противорѣчиво. Веднъжъ той казва: „Днешната наука е уводъ въ окултната. Колкото повече знаете отъ нея, толкова по-добрѣ“. Другъ пѫть обратно, той иронизира ученитѣ и казва, че съ днешната наука въ Царството Божие не се влиза. Какво показва това? — Че колкото по-добрѣ познаваме днешната официална наука, толкова по-добрѣ ще се ориентираме въ обществото и външния свѣтъ. Но вънъ отъ тая ориентировка, отъ чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днешната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А намь учени не ни трѣбватъ. Ние вече ги имаме. Учительтъ ни прѣподава едно по-висше и сѫщеврѣменно по-практично знание. Той изхожда отъ познанието на единъ невидимъ за сега за насъ, но реаленъ и разуменъ свѣтъ, който регулира цѣлия ни животъ, и въ контактъ съ който можемъ да влѣземъ не съ срѣдствата на днешната наука, а само съ вѫтрѣшнитѣ методи, които се прѣподаватъ въ окултната школа, и които сѫ достѫпни еднакво за всички. И „учени“, и “прости“ ние сме прѣди всичко, както и Учительтъ казва, души, които еволюиратъ, и при днешнитѣ условия еднакво имаме нужда едни отъ други. Когато става дума за моралъ, по липса на нови и подходящи думи, Учительтъ употрѣбява старитѣ религиозни и етични термини — Богъ, душа, добро, зло, грѣхъ и затова нашето учение не прѣдставлява нагледъ като че ли нѣщо ново за повърхностния изслѣдователь. Ако се вникне, обаче, по-внимателно задъ тия прости и обикновени думи, тъй както ги употрѣбява Учительтъ, ще се види, че въ тѣхъ се крие съдържанието на единъ новъ и дълбокорелигиозенъ моралъ — особено по отношение на традационния християнски моралъ на външно и фалшиво благочестие. Една отъ характернитѣ черти на новия моралъ е искреностьта и прямотата. Примѣри имаме много. Окултизмътъ, особено заучениятъ отъ книгитѣ, може да създаде условия за много съзнателни или несъзнателни илюзии и заблуждения. Тѣ сѫ понѣкога доста поучителни. Но въ края на краищата, нищо скрито-покрито не остава, по силата на строгия законъ на Правдата. Нашиятъ моралъ се подлага често на критика отъ така нареченото обществено мнѣние. Ние всички познаваме днешното общество, неговитѣ разбирания и неговитѣ добри и лоши страни. Въ обществото има умни, учени и интелигентни хора, и въобще много и много работи, които трѣбва да ни служатъ за примѣръ. Но малцина сѫ въ обществото ония, които сѫ си поставили за задача да реализиратъ безкористно нѣкоя отъ малкитѣ „незнайни“ добродѣтели и съ нея да вършатъ добро само прѣдъ лицето на Оня, Който присѫтствува въ всички моменти на всички мѣста и съ малкитѣ нѣща и добрини крѣпи цѣлата вселена. А стремежъ къмъ това у насъ има, и той е не по-малко важень и на по-малко цѣненъ, отъ която и да било друга обществена работа. И затова погрѣшното обществено мнѣние не трѣбва да ни смущава. Върху поменатитѣ по-горѣ бѣгло въпроси се е писало и пише, говорило и говори твьрдѣ много и отъ учени, и отъ философи, и отъ моралисти. Но отъ чисто окултно гледище, и отъ това, което е казалъ до сега Учительтъ, едно е ясно — че за невидимия свѣтъ тия въпроси сѫ разрѣшени или най-малко не сѫществуватъ подъ тоя имъ видъ, както сѫществуватъ за насъ хората. Па и тѣхното правилно разрѣшение ще се постигне не чрѣзъ дълги разисквания и умувания, а чрѣзь едно разумно приближаване къмъ невидимия свѣтъ, който е около насъ и вѫтрѣ въ насъ. А методитѣ за това ни сѫ вече посочени. Ние всички сме се движили и въ други обществени и идейни срѣди, и както знаете, всички постоянно сме констатирвали и констатирваме едно: че у насъ, ако и всичко да е просто и обикновено нагледъ, и дори съ недостатъци понѣкога, има и нѣщо особено, нѣщо хубаво, което никѫдѣ другадѣ не се срѣща. Какво е то — мѫчно може да се опрѣдѣли — но всички го чувствуваме. Когато сме заедно, то не ни прави впечатление, но когато се отдалечимъ единъ отъ другъ и попаднемъ въ чужда срѣда, тогава започваме да го схващаме и цѣнимъ по-добрѣ. Единъ братъ, който е пѫтувалъ и въ Австрия, и въ Германия, и въ Франция — разправяше, че е посѣтилъ много отъ сѫществуващитѣ за сега окултни общества въ за-адна Европа и видѣлъ много красиви и хубави работи навсѣкѫдѣ — но все пакъ никѫдѣ не по-чувствувалъ и не изпиталъ това, което може да се почувствува и изпита между насъ. Горното показва едно — че ние имаме условия за духовно развитие — на каквито малцина се радватъ. И кой може да ни попрѣчи да ги из-ползуваме, освѣнъ самитѣ ние? Днесъ на всѣкиго отъ насъ, и на всички заедно, се дава възможность да изпълнимъ една малка нагледъ, но величава мисия. При това разложение и хаосъ въ духовния животъ на днешнитѣ хора, които търсятъ и чакатъ нѣщо, безъ сами да знаятъ отъ кѫдѣ, всѣки отъ насъ, отъ първия до послѣдния може да направи много. Тукъ скоро единъ писатель чете отъ името на теософското общество въ Военния клубъ три лекции — „Мистика и безвѣрие“, „Блѣнъ ли е свърхчовѣкътъ“ и „Копнежътъ на народитѣ“. Слушатели имаше много. Тамъ се казаха работи нови, но за другитѣ, а не и за насъ. Въпроситѣ за мистиката, вѣрата, свърхчовѣка ние отдавна ги знаемъ, но сме прѣстанали да ги теоритизираме, защото за насъ тѣ се прѣвръщатъ вече въ жива дѣйствителность, въ живо дѣло. 3 — 5 ч. сл. обѣдъ. __________________________ *) Съкратено изложение отъ рефератъ, четенъ прѣдъ III-я млад. окултенъ съборъ — София, юли, 1925 г.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание О. Славчева. Мисли за ученика. Ученикътъ, въ своитѣ постѫпки и дѣла. трѣбва да върви по стѫпкитѣ на свърхчовѣка. Той самъ себе си ограничава, самъ себе си управлява и самъ себе си сѫди. Ученикътъ на Великата Божествена щкола не е вече дѣте бозайниче, което да възприема готова храна и да расте въ люлката при майка си. — Той вече е мѫжъ — човѣкъ — отговоренъ прѣдъ Бога за всичко. Той е оная фиданка, отъ която сѫ махнати вече всичкитѣ подпорки и трѣбва самъ, съ своя жизненъ устой, да се противопоставя на всички виелици и бури, които непрѣменно ще се извиятъ надъ главата му. Да, той е оставенъ самъ. Самъ съ себе си, съ онова Божественото, което е недѣлимо отъ него. Могатъ да му отнематъ всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя съ всички мѫчнотии. Законитѣ на Бога вече сѫ написани въ сърцето му и тежко му, ако се отклони. Ако той не изпълни Божественитѣ слова, които се мълвятъ въ неговата душа, то тѣ замлъкватъ едно по едно и, тогава въ човѣка се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърть! Мойсей изведе отъ Египетъ множество народъ. . . Но колко отъ тѣхъ пристигнаха въ Ханаанъ? — Всичко онова, което не устоя на свещенитѣ си къмъ Бога задължения, изчезна като димъ отъ трѣва, а всичко, което пристѫпваше съ сигурни стѫпки къмъ Високия Идеалъ на Вѣчното добро — отиде, влѣзе въ красивата и плодородна земя, въ която, слѣдъ толкова мѫчения и страдания, достойното плѣме влѣзе, за да се весели съ пѣсни и свирни. Братя и сестри, въ Бога е и нашата участь! Ние живѣемъ въ 20 вѣкъ, но носимъ прѣдопрѣдѣлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сѫ стояли прѣдъ свои вѫтрѣшни дилеми; и тогава сѫ плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на воля и сѫ настѫпвали истински празници, когато нѣкой Шела е прославялъ Бога. Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блѣстятъ лѫчитѣ на слънцето. . . . Нѣма сѣнка, дѣ да се подслонишъ. Сложи ржцѣтѣ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе — ще ти направи сѣнка. Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трѣва, додѣто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голѣмия Изворъ. Утоли глада си съ нѣколко житни зрънца, които сѫ малки, но съдържатъ цѣненъ животъ въ себе си, и ти нѣма да гладувашъ съ тѣхъ, макаръ и самъ да си — на край свѣта. И когато нагледъ всички те оставятъ, тебъ, тебъ, който си вече мѫжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отново свещения пѫть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прѣодолявашъ спънки. Тогава ще бѫдешъ настигнатъ отъ други, които сѫщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тѣ ще направятъ сѫщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ - малцинство у мнозината. Тогава самитѣ природни стихии ще ви съдѣйствуватъ и ще се яви не звѣзда, а изгрѣващето слънце на надеждата. Работа, работа и пакъ работа! Ето истинското прѣдназначение на човѣшкия умъ; ето храната му, безъ която той измѣня своята насока и губи своята сила. Чрѣзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лѣкува своитѣ братя. Всѣки единъ отъ насъ има въ себе си онова философско камъче, съ което може да измѣня неблагоприятнитѣ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смѣлость. На него сѫ отпечатени словеса Божии, и то трѣбва да се намѣри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцѣнниятъ бисеръ, който свѣти въ душата и я прави мѫдра, силна и обична. Трѣбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нѣщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човѣкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински върхъ, кѫдѣто душитѣ сѫ пропити отъ свѣтлина, а мислитѣ — отъ чистота. Ние всички имаме еднакви вѫтрѣшни условия за работа. Подобно землевладѣлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитѣ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градината имъ. И ето, въ рѫцѣтѣ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдѣ и какъ да я разпрѣдѣли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря — така и отъ съзнанието и умѣнието на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина — та чрѣзъ работата да дойде още по-голѣма свѣтлина въ ума и видѣлина въ сърцето, да види ясно, хубаво онзи Божественъ свѣтъ, населенъ съ висши, разумни сѫщества, които ще го приематъ, като свой съработникъ и братъ. Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врѣмето е злато. Всѣки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послѣ, съ удвоени сили трѣбва да се възстанови опрѣдѣлената ни работа. Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравняватъ набързо придобититѣ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсѣда си. Прѣди всичко търпѣние и вѣра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Паскалевъ. Основни въпроси на ученичеството. Основниятъ въпросъ, който се поставя на разглеждане въ тази годишната ни братска срѣща, е въпросътъ за окултния ученикъ. Ние всички сме ученици на една школа, и тоя е единъ отъ първитѣ въпроси, който се изпрѣчва прѣдъ насъ. Наистина, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ лежи по единъ образъ на идеалния ученикъ, който ние се стремимъ да реализираме въ себе си, но за да стане този образъ по-реаленъ, по-близъкъ до живота, необходимо е неговитѣ черти да станатъ по-опрѣдѣлени, по-ярки. Оня младежъ, който постѫпва въ единъ университетъ, за да слѣдва, напримѣръ естественитѣ науки, въ неговото съзнание е ясно поставена идеята, че той желае да се запознае съ природата — да изучи законитѣ, които регулиратъ развоя на живота, формитѣ, които той взима и т. н. Водимъ отъ това желание, той постѫпва въ университета, за да му даде необходимитѣ условия да направи това. Явява се въпросътъ: каква идея стои въ съзнанието на онзи ученикъ, който постѫпва въ една школа? Какво желае той отъ нея? Какъвъ е неговиятъ идеалъ? Дали той желае тази щкола да му даде необходимитѣ методи, за да издигна себе си - да се освободи отъ своитѣ недѫзи, да добие добродѣтели и пр., или желае да получи повече познания, за да разшири своя мирогледъ? Или търси да се свърже съ Бога? Или най-послѣ търси нѣщо друго? Ето единъ въпросъ, за който заслужава да се мисли. Който трѣбва да се изясни въ съзнанието на ученика. Сега нека се спремъ върху понятието ученикъ. Самата дума ясно показва, че това е човѣкъ, който учи. Обаче съдържанието, което днесъ се влага въ това понятие, не е напълно идентично съ онова на окултния ученикъ. Днесъ обикновено, подъ „ученикъ“ се разбира човѣкъ, който изучава нѣщата, които сѫ извънъ него. Окултниятъ ученикъ върви по другъ пѫть — той започва отъ себе си, отъ своя вѫтрѣшенъ миръ и върви навънъ. Но какво собствено намира въ себе си? Отъ една страна цѣлъ единъ свѣтъ на неговото минало — тукъ влизатъ редъ отрицателни качества, редъ недѫзи, които сѫ се трупали въ него отъ редица сѫществувания. Отъ друга страна се издига нѣщо свѣтло, възвишено. Това е неговиятъ идеалъ, новото, което се е родило въ него, и къмъ което той се стреми. Ученикътъ стои между тия два свѣта. Той чувствува въ себе си единъ непрѣодолимъ стремежъ да се доближи до това възвишено. Отъ друга страна той чувствува, че нѣщо здраво го прикрѣпя къмъ старото, като че ли многобройни нишки го свързватъ съ него, и при всѣки опитъ да ги скѫса, вижда, че тѣ сѫ нѣщо живо, органическо и кѫсането имъ е болезнено, причинява страдания. Тукъ, именно, възниква първиятъ конфликтъ, за разрѣшаването на който е необходимо голѣма морална сила и себепожертвуване. Другъ въпросъ, който възниква въ връзка съ понятието „окултенъ ученикъ“ е именно въпросътъ: гдѣ ученикътъ учи, гдѣ е неговата школа? Мѣстото, гдѣто той прилага на опитъ своитѣ познания, е неговиятъ собственъ животъ. Животъть му е, така да се каже, неговата лаборатория. Единъ неуспѣхъ, една неблагоприятна случка, едно радостно чувство и т. н. — ето прѣдмети, които той проучава. Ученикътъ навсѣкѫдѣ учи — и въ благоприятни и въ неблагоприятни условия, и въ щастие и въ нещастие. По такъвъ начинъ животътъ на ученика добива новъ смисълъ, съвършено незнаенъ до тогава отъ него. Той става приятенъ, не защото мѫчнотиитѣ изчезватъ — напротивъ, тѣ още повече се увеличаватъ, но защото той започва да гледа на тѣхъ по другъ начинъ. Една мѫчнотия за единъ обикновенъ човѣкъ е едно брѣме, противъ което той непрѣстанно роптае, когато за ученика е единъ прѣдметъ за проучаване. Разбира се, че това състояние не се постига така лесно, както лесно се описва. Нека се спремъ сега за малко върху така нареченитѣ първи стѫпки на ученичеството. Трѣбва да признаемъ, че въ началото тия стѫпки сѫ твърдѣ трудни и неувѣрени. Ученикътъ навлиза въ една срѣда напълно неизвѣстна нему, срѣда крайно дисхармонична. Психичното му състояние започва де се движи въ двѣ крайно противоположни посоки. Въ извѣстни моменти той се чувствува силенъ, мощенъ — готовъ да побѣди цѣлия свѣтъ; въ други — крайно слабъ и немощенъ. Въ едни моменти той чувствува себе си готовъ да обича всички сѫщества, да обгърне цѣлия свѣтъ; въ други — всичко му става ненавистно. По нѣкога той е потиснатъ отъ силни страдания, съмнѣния и пр.; другъ пѫть — една необяснима вѣра и радость го обхващатъ. Отначало ученикътъ стои смутенъ, безсиленъ да излѣзе отъ това неблагоприятно състояние. Той само страда, безъ да може да намѣри изходъ. Но той не е изоставенъ самъ. Въ тия трудни моменти има нѣщо, което бди надъ него, което всѣкога е готово да му посочи правия пѫть и което никога не го изоставя, дори и тогава, когато всички сѫ го изоставили. Само че то е така тихо, така нѣжно, щото не винаги ученикътъ може да долови неговото желание и да го изпълни. Това тихото именно е, което гради въ живота на ученика, и той трѣбва да се вслушва въ него, то да бѫде неговото рѫководно начало. За да може растенето на единъ окултенъ ученикъ да става правилно, необходими сѫ редъ качества. Прѣди всичко нему е необходима една абсолютна вѫтрѣшна искреность. Това значи да констатира въ себе си нѣщата така, както си сѫ, безъ да ги надцѣнява. Това е първото условие, да може да изправи себе си. По-нататъкъ сѫ необходими и много други качества. Той трѣбва да притежава голѣма морална сила и готовность за жертва, да надделѣе въ себе си нисшето. Нему е необходимо едно абсолютно послушание къмъ Висшето, което говори вѫтрѣ въ него и т. н. На всички тия качесгва нѣма да се спираме. Ще кажа нѣколко думи само за едно, което считамъ за най-важно. Има моменти въ живота на ученика, въ които той чувствува себе си самъ, като че ли изоставенъ отъ всички сѫщества. Това сѫ моменти на една страшна самота, отъ която никое качество не е въ състояние да го освободи, освѣнъ едно: абсолютна и безпрѣдѣлна вѣра и упование въ Великото, Абсолютното; вѣра твърда и несъкрушима отъ нищо; вѣра, която да бѫде за ученика една малка свѣтлинка, която, въ тази тъмна и бурна нощь на неговия животъ, да му сочи пѫтя къмъ оная свещена земя, дѣто той ще може да реализира своя идеалъ — да намѣри Бога.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. Общи въпроси. Г. Томалевски. Трѣбва да се засили и подкрѣпи просвѣтителното дѣло между насъ. Необходимо е да се нареди въ всѣки градъ четене на реферати и разискване по тѣхъ. Това ще даде възможность за една правилна и полезна обмѣна на мисли. Освѣнъ това, тия реферати ще запознаятъ нѣкои братя и сестри, нѣмащи възможность отъ другадѣ да черпятъ тия знания, и съ основнитѣ положения на съврѣменната наука, която има не малко значение и за разбирането на окултизма. Схващането, че науката отдалечава отъ истината е погрѣшно. За оня, който искрено мисли, знанието е полезно и необходимо, безъ значение отъ кѫдѣ идва то. Не по-малко материялъ за работа има и въ бесѣдитѣ, които постоянно слушаме отъ Учителя. Нека въ всички градове се започне една по-усилена просвѣтна работа! Добрѣ издържанитѣ реферати, да се печататъ въ новопроектираното списание. П. Теодорова. Ние сме ученици на едно велико учение, което събужда у насъ непрѣодолимъ стремежъ къмъ широки, необятни знания, които ще ни доведатъ до постигане и прилагане тритѣ основни принципа въ живота. „Любовь, Мѫдрость и Истина“. Свѣтлината на това ново учение завари всѣкиго отъ насъ на извѣстно стѫпало на развитие. Нѣкого завари на стѫпалото на „основното образование“ другиго на „прогимназиалното“, трети на „гимназиалното“, четвърти на излаза отъ свѣтовната наука „университета“. Но, между всинца ни живѣе, като една обща, свързваща ни нишка — стремежа за нѣщо повече, за развиване на тия гънки отъ душата, чрѣзъ които да познаемъ себе си, да познаемъ Бога, и да Му отблагодаримъ. Тогава, какво се налага намъ, като първа и необходима работа? — Да разберемъ, да почувствуваме, че въ тозъ моментъ, когато единъ копнѣе за висша, духовна наука, редомъ съ него седи братъ или сестра, които сѫ прѣминали салъ първото стѫпало на образователната стълба, а еднакво съ него копнѣятъ, жадуватъ за тази висша, духовна наука. И какъ ще смѣешъ спокойно да погледнешъ въ очитѣ на този свой братъ, да сподѣлишъ своята радость, че си разбралъ и научилъ нѣщо, когато въ неговитѣ очи се крие лѫча на затаено недоволство, или скръбь, че и той това желае и иска, а вьзможность нѣма, нѣма кой да му даде по-елементарнитѣ познания, основа на тази по-висша наука. Ето защо, на всички ония отъ насъ, учители, сгуденти и ученици, се налага единъ приятенъ дългъ, да си подадемъ рѫка за скачване стѫпалата на тази стълба. Да образуваме въ всѣки градъ, дѣто има младежки групи, „общеобразователни класове“ за всички желающи въ които постепенно да се минава материалъ отъ разнитѣ класове. Само така, като отдѣлям безкористно часть отъ врѣмето си за повдигане на своитѣ братя, ние, макаръ и малко, ще задоволимъ тѣхния копнежъ, и ще можемъ да създадемъ здрави връзки помежду си. П. Пампоровъ, Г. Марковъ и Г. Радевъ говориха въ сѫщия духъ, да се заработи за обша просвѣтителна работа помежду ни.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. сл. об Общи въпроси. Н. Каишевъ. „Бѫдещата размѣнна монета ще бѫде приятелството“, казва Учительтъ. Азъ изказвамъ благодарностьта на всички братя отъ провинцията къмъ софийскитѣ братя, за малката материална помощь, която ни указаха при пѫтуването. Да пристѫпимъ къмъ работа за събиране на тия 300 лв., за да ускоримь образуването на комунитѣ. Какъвъ ще бѫде живота ни въ комунитѣ, затова може да се вземе образецъ отъ живата природа, отъ живота на пчелитѣ въ кошеритѣ. Всѣкѫдѣ, дѣто има младежка група, да се образува една каса, като дава всѣки по 5 лв. мѣсечно за купуване на единъ кошеръ пчели, за да се наблюдава живота имъ, и да се замѣни употрѣбата на захарьта съ медъ. Желателно е да се издава единъ органъ въ който да се печататъ нашитѣ изживявания и опитности Г. Радевъ. „Свѣтлината е необходима за зрѣенето на плодоветѣ „ Въ свръзка съ това, запитвамъ: Какъ ще можемъ, ние въ провинцията, да влѣземъ по-скоро въ контактъ съ туй, което Учительтъ говори? Какъ ще можемъ да имаме по-скоро Учителевитѣ бѣседи на рѫка, та да се ползуваме и ние отъ тази свѣтлина? К. Кузмановъ. По въпроса за списанието, което ще се издава, прѣдлагамъ слѣдното: да бѫде най-много 2 печатни коли, съ съдържание: въпроси по окултизма, социални въпроси, съобщения по послѣднитѣ научни изслѣдвания, да се разработватъ извѣстни мисли отъ бесѣдитѣ на Учителя и др. Г. Драгановъ. Освѣнъ това списание, прѣдлагамъ да има и другь нѣкакъвъ листъ, който да отговаря на стремежа ни да знаемъ какъ работи природата, какво изживѣва душата, изобщо — да има научно-философски характеръ. Б. Боевъ. Нуждата отъ сериозна окултна литература ме заставя да издавамъ такова списание и въ Панагюрище, но, ако се споразумѣемъ, може работата да се сведе къмъ издаване едно общо списание въ София. К. Констанитновъ. Какъвъ ще бѫде вѣстника, то зависи отъ нуждитѣ, които сега виждаме въ събора. Безъ да мислимъ, че много сме добили тукъ, поне получихме единъ импулсъ. Една идея, която възприехме отъ Учителя за вѣстника, между другото е тази, да обработваме легендитѣ, които Той дава въ бесѣдитѣ си. Защо да издаваме списание а не отдѣлень листъ, то е, защото нѣмаме възможность, срѣдства за този листъ. Г. Радевъ. Нашето списание трѣбва да бѫде въ духа на новото учение, нѣщо оригинално, което да отразява живота на нашето братство, на нашето общество. Само така ще има смисъль. Въ това списание, като основа, трѣбва да залегнатъ бесѣдитѣ на Учителя. То трѣбва да се яви, като единъ органически изразъ на новото въ нашия животъ. Въ това списание трѣбва да се изразява морала на тъй нареченитѣ „неписани закони“.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 4 ч. сл. об. Свободни училища, основани на окултната педагогика. (Б. Боевъ). Какъ гледа окултизмътъ на днешното училище? Днешното училище е една „педагогическа трагедия“, както казва Д-ръ Ерихь Швебшъ въ прѣдговора си къмъ едно педагогическо сьчинение на Д-ръ Шайнеръ. Той казва още, че днешното училище е една трагедия на незнанието и неможенето. Днешното училище е изживѣло своето врѣме. То може да се сравни съ затвора. Въ затворъ сѫ не само ученицитѣ, но и самитѣ учители. Тѣ сѫ въ зависимость отъ законитѣ и правилницитѣ, отъ програмитѣ и окрѫжнитѣ на министерството. Учительтъ е ограниченъ, той нѣма свободни рѫцѣ да твори. Това ще става, докато училището се намира въ рѫцѣтѣ на държавата. И тъй, първото нѣщо, което иска окултизмътъ, то е, да освободи училището отъ опеката на държавата. Тя иска чрѣзъ училището да насажда своитѣ принципи, своя редъ на нѣщата. Въ новото училище, учительтъ ще бѫде напълно свободенъ, нѣма да висятъ надъ него закони, правилници, окрѫжни, външни прѣдписания и др. Както казва Д-ръ Щайнеръ, ще му се даде възможностъ да дѣйствува съгласно своитѣ познания върху човѣшката природа. Така е въ Валдорфското свободно училище въ Щутгартъ. Като казваме „свободно училище“, разбираме двѣ нѣща: 1) свободно отъ опеката на държавата, 2) зачитане свободата на дѣтската индивидуалность. Въ новото училище нѣма да има бѣлѣжки и наказания. Истинската педагогика трѣбва да гради съ положителни, а не съ отрицателни срѣдства. Всѣко наказание, макаръ и най-малкото, издига стѣна между сърцето на ученика и това на учителя, и тогава всѣко възпитателно въздѣйствие става невъзможно. Любовьта трѣбва да бѫде атмосферата, въ която да живѣе цѣлото училище! Тя е главниятъ факторъ въ училището. Отъ днешното училище вѣе студъ. Днесъ има грамадни, дебели стѣни между учителя и ученика, когато между тѣхъ трѣбва да има само приятелски връзки. За лошитѣ резултати отъ днешното училище не трѣбва да се обвинява нито учителя, нито ученика. Виновна е системата. Понеже днешното училище е невъзможно, трѣбва да създадемъ навсѣкѫдѣ въ България нови училища, подобни на Валдорфското въ Германия, дѣто се прилагатъ принципитѣ на окултната педагогика. Но ние не трѣбва да бѫдемъ слѣпи копирачи на това училище. Може да заемемъ много нѣщо отъ тамъ, но трѣбва да сътворимъ нѣщо ново, съобразно мѣстнитѣ условия. Само окултната педагогика е въ сьстояние да даде едно вьзпитание съобразно дѣтската природа, понеже се основава на ясновидского изслѣдване на дѣтето прѣзъ разнитѣ периоди на развитието му, и затова изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на дѣтското развитие.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Новото учение или великата лаборатория на живата природа. (П. Теодорова). Истина, истина ви казвамъ „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие“. (Иоана 3: 3). И запита Никодимъ Христа: Какъ е възможно това, може ли подобно нѣщо? Днесъ идва нова свѣтлина въ свѣта — Новото Учение — и всички съврѣменни учени я посрѣщатъ съ сѫщитѣ думи: „Възможно ли е туй? Заблуда голѣма е това!“ Но сѫщата тази свѣтлина прѣвежда Христовитѣ думи, и казва: „Ако не пожелаешъ съ всѣка фибра на своето външно и вѫтрѣшно, естество да минешъ прѣзъ великата лаборатория на живата природа, не ще видишъ царството Божие, тука на земята, и горѣ на небето“. И сѫщиятъ този Никодимъ, човѣкътъ, който изказа съмнѣнието си прѣди 2000 г., идва днесъ, рови се изъ всички области на науката, вади опаковкитѣ на тѣхното съдържимо, втурва се съ непрѣодолима жажда отвънъ навѫтрѣ въ тѣхъ; учи, тьрси методи и срѣдства, иска да влѣзе вѫтрѣ, гдѣ миръ и тишина цари, гдѣ знание и мѫдрость истинска блѣсти. И спира се днесъ тозъ ученъ на явленията изъ „физиката“, но не задоволяватъ тѣ неговото богато естество. Той вижда въ тѣхъ салъ външнитѣ промѣни, вижда трансформиране на енергиитѣ, но вѫтрѣ иска той да влѣзе, тамъ, гдѣто първопричината се крие. И спира погледа си къмъ „химическитѣ прояви“, дано тѣ вѫтрѣшната жажда задоволятъ. И знае той, че при тия явления веществото или материята коренно се измѣня. Туй иска да намѣри — начини и срѣдства — нечистото въ чисто да прѣвърне, неблагородното въ благородно, тъмното въ свѣтлина, безжизненото въ вѣченъ животъ! И спомня си усилията на нѣкогашнитѣ алхимици, но страхъ и срамъ го спиратъ да признае правото имъ днесъ. „Тѣ заблудени сѫ, хора на миналото.“ И не усѣща какъ, но този ученъ, като знае условията за химическитѣ прѣвръщения, реактивитѣ за тѣхъ, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намѣри нѣйдѣ другадѣ скрити, въ недрата на природата, да опита върху си тѣхнитѣ резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тазъ „велика лаборатория на природата.“ Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. Вѫтрѣ, гдѣто си нагазилъ, въ нея, смѣси нѣма, реактивитѣ сѫ чисти, идеално чисти, и затуй прѣфинени елементи и съединения създава. Тукъ, въ нея, ще разберешъ дълбокитѣ закони за прѣвръщане на енергиитѣ. И всичко съ радость изнася днесъ тозъ ученъ върху си, на личенъ опитъ, като провѣрява и думитѣ изказани отъ великия Лавуазие, баща на химията: „Нищо въ природата не се губи, нито се създава, а само се видоизмѣня“. Затуй „видоизмѣня“ той всичко ще понесе, Знае, че свѣтътъ въ развоя си не слиза, а се качва, и отъ тъмното къмъ свѣтлото върви. И навлиза, навлиза все по-надълбоко, като носи всичкия си запасъ отъ знания на „съврѣменния ученъ.“ Върви и си разсѫждава: Що е съврѣменниятъ човѣкъ? — Една незавършена, изнудена отъ собственитѣ си грѣшки, идея, която ту на лѣво, ту на дѣсно надтежнява, споредъ туй, дали сърце или умъ я управлява. Загубилъ той равнодѣйствуващата на тия двѣ сили — волята, криви изъ свѣтовния пѫть, „неравната борба,“ както го наричатъ. Но, силниятъ лѫчъ на „новото учение“ го мами, води го къмъ потайнитѣ гънки на тазъ „велика, жива природа“, и прѣдставя му методи и начини нови, вѣрни и непоколебими. И казва му: „Опитай и сравнявай. Запасътъ си отъ знания вѣрно дръжъ, и на него се основавай!“ Тъй изпъква въ ума на съврѣменния учень и закона за постояннитѣ отношения на Пру: „Че елементитѣ, когато ще влизатъ въ съединения, и когато ще излизатъ отъ съединенията, винаги се намиратъ въ точно опрѣдѣлени, постоянни отношения по тегло и по обемъ. Вземе ли се излишъкъ отъ единия елементъ, излишното количество не дѣйствува“. Законъ за постоянството! Постоянство въ отношенията! Стабилность на всичко въ свѣта! Тъй задълбоченъ, въ тоя, и въ редъ други закони изъ областьта на цѣлата наука, върви съврѣменниятъ ученъ навѫтрѣ, навлиза въ тазъ велика лаборатория, и чува нейниятъ тихъ шепотъ, между елементи и съединения: „Ела, ела, ще се родишъ изново, и ще видишъ царството Божие!“ __________________________ О. Славчева. Съ прочувствени и топли думи поздрави всички братя и сестри, присѫтствуващи на събора, като пожела успѣхъ въ тази нова и първа работа за насъ. П. Русевъ. Говори върху комуналния животъ. Спомена, че правилниятъ пѫть въ нашето развитие е пѫтьтъ на сърцето, а не на ума, защото новата култура, която иде сега въ свѣта е „културата на сърцето.“

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с Окултни науки. (К. Кузмановъ) Подъ окултни науки разбираме слѣднитѣ: астрология, алхимия, кабала, физиогномия, френология, хирософия, графология и магия. Източници за изучване окултнитѣ науки сѫ: западноевропейската окултна литература, бесѣдитѣ на Учителя и нашиятъ личенъ опить. Не можемъ да установимъ редъ и планъ задължителенъ за всички, по който да става изучването на окултнитѣ науки, едно, защото ни липсватъ нужнитѣ за това обширни познания, и второ, защото тия науки засѣгатъ и области, стоящи по-високо отъ ума, съ помощьта на който бихме построили подобенъ планъ. Понеже всички окултни науки изучаватъ единъ и сѫщъ животъ, само че отъ разни страни, то, колкото повече се задълбочава човѣкъ въ коя и да е отъ тѣхъ, чувствува нужда отъ допълнение и помощь на всички останали. Човѣкъ може да започне съ коя и да е окултна наука, и около нея да групира изучването на всички останали. При добиване на знания, изобщо, човѣкъ тръгва отъ онова което е най-близко до самия него, и постепенно отива къмъ по-далечното. Въ областьта на окултнитѣ науки се забѣлѣзва сѫщото. И при тѣхъ, обикновено, човѣкъ започва съ най-близкото, т. е. съ физическото тѣло, респективно съ физиогномията, френологията и хирософията. Не трѣбва да забравяте, че окултното знание не се състои само въ четене на книги и запомване на правила (заблуждение, въ което мнозина изпадатъ при изучаването особено на физиогномияга, френологията и хирософията), а въ схващане живата връзка между фактитѣ въ живота. А това зависи не само отъ ума и паметьта, но отъ цѣлокупното ни духовно развитие. Алхимията, до колкото може да прѣдставлява днесъ интересъ за насъ въ първата си часть (трансформиране на металитѣ) прѣдполага обширни познания по химия, а въ втората си часть (духовната) - доколкото искаме да я свържемъ съ нашето нравствено усъвършенствуване, може би да ни даде много образци и импулси. Но, да слѣдваме слѣпо прѣдписанията на алхимицитѣ въ онази символична форма, подъ която сѫ останали, това нѣма да ни доведе до никакви резултати. Кабалата въ своята догматична часть прѣдставлява една метафизика твърдѣ особена по своята терминология, но по сѫщина много близка до другитѣ окултни дисциплини. Въ практическата си часть кабалата прѣдставлява нѣщо мѫчно осѫществимо, защото тя прѣдпоставя извѣстно достигнато вече духовно съвършенство. Тъй както се разбира и пише кабалата днесъ, тя не е нищо друго, освѣнъ филологически разкопки и аритметични изчисления, за които мѫчно може да се каже каква езотерична стойность иматъ. Въ практичната си часть кабалата се приближава най-вече до магията, а на мѣста двѣтѣ дори се сливатъ. Да се практикува кабалата, респективно магията, ще рече съзнателно да се направляватъ и използуватъ природнитѣ сили. А за да може това да стане безопасно, необходимо е прѣди всичко, пълно безкористие, защото природата е и щедра, но и строго справедлива. Астрологията твърди, че планетитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Това, което днесъ наричаме планети, сѫ само тѣхнитѣ физически тѣла. Подобно на човѣка, и тѣ иматъ по-тънки и по-обемисти тѣла, чрѣзъ които си влияятъ взаимно. Влиянието на всѣка планета е особено. Сборътъ отъ планетнитѣ влияния въ мига на раждането, опрѣдѣля сѫдбата на човѣка, или по-право, човѣкъ се ражда при такива планетни условия, които точно съотвѣтствуватъ на сѫдбата, която той самъ въ миналото си е прѣдопрѣдѣлилъ. Споредъ астрологията, въ живота на човѣка има нѣща неизбѣжни (добри и лоши), има нѣща само възможни, а има нѣща, при които има свобода на изборъ. Притежава ли човѣкъ познания по астрология или не, е до извѣстна степень безразлично, защото, и въ единия и въ другия случай само смирението и безкористието могатъ да дадатъ правилна насока на неговата сѫдба. Между новото учение и основнитѣ твърдения на окултнитѣ науки противорѣчие не може да има. Учительтъ не ни занимава сега съ твърдѣ специални окултни въпроси, за да не отвлича вниманието ни отъ по наложителнитѣ и по-важни задачи. Той не иска отъ насъ хиромантици, френолози, астролози, и т. н., а прѣди всичко — хора съ чисти сьрца, свѣтли умове, истинолюбиви души и диамантна воля. Защото, само когато постигнемъ това, той ще може безопасно да ни повѣри окултни сили и окултно знание, и то не книжно знание, а знание живо.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. 3 юли. Окултизъмъ и наука (Б Боевъ). Окултниятъ ученикъ трѣбва да изучава днешнитѣ официални науки. Тѣ сѫ науки прѣдимно за физичния свѣтъ, а послѣдниятъ не е ли Божественъ, като невидимия свѣтъ? За да разберемъ окултизма, най-добро и необходимо подготовление е изучаване наукитѣ, относящи се до физичния свѣтъ. Днешната духовна криза е двойна: въ ума и въ сърцето. Тази криза въ ума е изразена, като борба между науката и религията, а въ сърцето — като откѫсване на човѣка, изгубване връзкитѣ му съ цѣлото. Само окултизмътъ днесъ е въ състояние да хвърли мостъ между науката и религията, и по този начинь да спомогне за възтържествуването на религиозното живото, разбиране. Окултизмътъ е естествознание. Той прѣдставя продьлжение на естествознанието въ невидимата областъ. Окултизмътъ не е основанъ нито на слѣпа вѣра, нито на философски спекулации. Методитѣ му сѫ: опитъ и наблюдение. Когато човѣшкиягъ умъ става по-самостоенъ въ епохата на хуманизма, възбуди се интересъ къмъ изучване на природата. Слѣдь откритието на Коперника, слѣдь създаването Кантъ — Лапласовата теория за произхода на слънчевата система, и особено слѣдъ еволюционната теория на Ламарка и Дарвина, още по-ясно се изтъкна, че тѣзи три учения противорѣчатъ на Библията. Съ развитието на психофизиологията се откри голѣмата зависимость между нервната система и душевния животъ. Слѣдователно, можеше да се прѣдположи, че душевнитѣ способности иматъ корена си въ мозъка. Намѣриха се и други противорѣчия, напр. чудесата въ Ветхия и Новия Завѣтъ, които днешната наука смѣта за нарушение на приоднитѣ закони. Но, всички тѣзи противорѣчия сѫ само привидни. Теорията на Коперника не прѣдставлява никакво противорѣчие. Кѫдѣ въ религиознитѣ книги е писано, че слънцето се върти около земята? Сѫщо и Кантъ - Лапласовата теория не противорѣчи на спиритуалистичния мирогледь. Даже въ индийскитѣ религиозни книги се говори за манвантаритѣ, които сѫ прѣраждания на слънчевата система. Окултиститѣ не само сѫ знаяли за произхода на слънчевата система отъ мъглявина, но сѫ знаяли какво е имало и прѣди тая мъглявина. Сѫщо е и съ еволюционната теория. И психофизиологията сѫщо не може да противорѣчи. Нервната система е инструментъ за проява на извѣстни сили на съзнанието въ физическия свѣтъ. Разказъть за сътворението на Адама е абсурденъ само на пръвъ погледъ, но той става твърдѣ дълбокъ, когато се разгледа отъ окултно гледище. Сѫщото е и съ разказитѣ на Ноя и Йона. Ако разгледаме отношението между окултизма и разнитѣ науки, ще видимъ, че нѣма никакво противорѣчие. Нѣщо повече: проблемитѣ въ разнитѣ науки могатъ да намѣрятъ своето истинско разрѣшение само въ окултизма. Напр. днешната биология не може да обясни наслѣдсгвеностьта. Има нѣколко теории за това, но всѣка отъ тѣхъ противорѣчи на фактитѣ. Само окултизмътъ може да обясни наслѣдването на придобититѣ признаци, но не е тукъ мѣстото да се спирамъ на този въпросъ. Днешната биология чрѣзъ много факти идва до приемане на етерното тѣло (опититѣ на Харрисънъ, Колиско и др.) Сега, нѣщо за еволюционнитѣ фактори. Окултизмътъ дава извѣстно значение на подбора и на взаимопомощьта, като фактори на еволюцията, но главно мѣсто дава на вѫтрѣшния факторъ, което се доказва, между другото, напр. съ опититѣ на Волфа върху окото на тритона. Споредъ най-послѣднитѣ данни на физиката, материята е кондензирана енергия, и това пакъ потвърждава една отдавна извѣстна окултна истина. Отношението на окултизма къмъ психологията. Нито психоаналитичната теория на Фройда, нито други психологични теории могать да обяснятъ извѣстни психични явления. Нѣщо повече: извѣстни области на психологията направо водятъ къмъ окултизма. Напр. хипнотизмътъ, особено съ своитѣ дълбоки фази, доказва извѣстни окултни истини: сѫществуването на аурата, реалностьта на ясновидството и пр. Въ тази область най-много сѫ работили Де-Роша и Дюрвилъ, френски изслѣдователи. Окултизмътъ хвърля свѣтлина още и върху слѣднитѣ науки: геологията, филологията, етиката, историята, социологията и другитѣ науки. Въ всички науки се влива една нова, духовна струя. Сѫщото става и съ изкуствата. Всичко тава доказва, че наближава епохата на една духовна култура, на едно велико духовно събуждане на човѣчеството.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. в. Разисквания върху рефератитѣ. К. Константиновъ. Революцията е вѫтрѣшенъ процесь, въ огъня на който, стариятъ свѣть вѫтрѣ въ насъ, заедно съ всички свои заблуждения и ограничения — изгаря, т. е. изгубва своитѣ отношения къмъ реалния животъ, а вмѣсто него възраства новия свѣтъ на Истината, въ който, единствено, човѣкъ може да бѫде свободенъ. Безъ революцията, съ която доброто начало започва да гради, външното прѣустройство въ обществото е немислимо. Насилието е стариятъ методъ на заминала култура. Силата е вѫтрѣ, въ степеньта на убѣждението, въ идеята, и то до толкова, до колкото тя може да се приложи. Нека насилникътъ знае, че свободата, която иска за себе си, е длъженъ да дава и на другитѣ. Индиецътъ Ганди изрази учението на пасивния (несъпротивляващия се) анархизъмъ, и доказа, че въ силата на убѣждението се крие успѣха на едно дѣло. Г. Драгановъ. Анархиститѣ и толстоиститѣ по принципъ сѫ противъ войната. Нѣкои отъ тѣхъ прилагать този принципъ на дѣло. Какво становище трѣбва да вземе окултниятъ ученикъ по вьпроса за войната? Теософитѣ казватъ, че войната е ликвидиране на обществена карма, но, азъ мисля, че окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ, всѣки да разрѣши този въпросъ индивидуално, за себе си. Разрѣшението на този въпросъ не може да се подведе подъ извѣстна норма, а трѣбва да остане, всѣки свободно да го разрѣши, самъ за себе си. М. Константиновъ. Новото учение казва. че капитальтъ е на живата природа, и никой не може да го притежава. П. Пампоровъ. Ние въ всичко трѣбва да виждаме само положителната страна. Вь толстоиститѣ ще виждаме широката душа, въ анархиститѣ — хората на волята, а въ окултизма прѣобладаватъ знанията. Всичко това е все подготовление къмъ новото учение. Величието на новото учение е тамъ, че то е пълна хармония между тѣзи три учения. Отъ анархиститѣ ще научимъ смѣлостьта, отъ толстоиститѣ — чистотата, а отъ окултизма — знанията. А ние ще приложимъ всичко това на опитъ, като си служимь съ методитѣ, дадени ни отъ Учителя. Б. Боевъ и Г. Тахчиевъ говориха въ сѫщия духъ, върху нѣкои положения на анархизма и толстоизма.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 4 ч. Теософията и Толстой, прѣдвѣстници на новото учение. П. Памиоровъ. „Злото не се гнѣзди въ ума, а въ сърцето.“ „Сине мой, дай си сърцето“. Новото учение, новата свѣтлина си има свои прѣдтечи. Теософията на западъ и Толстой на изтокъ сѫ прѣдвѣстницитѣ на новото учение. Западнитѣ народи, които се развиватъ по пѫтя на ума, слѣдъ като прѣминаха прѣзъ най-грубия материализъмъ, получаватъ първитѣ знания за духовенъ животъ чрѣзъ теософията и окултизъма. Източнитѣ народи, главно славянитѣ, руситѣ се развиватъ по пѫтя на сърцето. Тѣ искатъ първо да примирятъ противорѣчията въ живота. Всички руски писатели, а особено Толстой, изразяватъ онзи копнежъ на широката славянска душа — да изцѣри болкитѣ на всички страждущи, да се въдвори царството Божие на земята. Толстой се явява като образецъ на ученикъ отъ Бѣлото Братство. Той имаше велика мисия между руския народъ, пъкъ и за цѣлото човѣчество. Той стана великъ съ своята проповѣдь. Най-великото въ Толстоя е неговата искреность, неговиятъ стремежъ къмъ Истината. Навсѣкѫдѣ и всѣкога той търсеше Истината, и всичко даваше заради нея. За да засвидѣтелствува тази Истина, той скѫса съ своето минало, съ всички суевѣрия, лъжи и заблуждения, взе ралото, обущарското шило, облѣче рубашката, и слѣзе при народа да му помага, и да пише за него приказки, които сѫ бисери въ всемирната литература. Сѫщностьта въ учението на Толстоя може да се изрази въ нѣколко думи: животътъ е стремежъ къмъ благо. Изпърво човѣкъ мисли, че той е отдѣлно сѫщество, и затова живѣе за себе си, търси лично, материално благо. Но послѣ, той вижда, че животътъ на човѣка не е въ тѣлото му, а въ душата, че истинскиятъ животъ почва, когато се пробуди въ него съзнанието, което му казва, че желае благо, но не само за себе си — за своята личность, а за себе си — своята душа, която е една въ всичко живо. Любовьта къмъ всичко живо е висшиятъ законъ въ човѣшкия животъ. Тази любовь изисква да се жертвуваме за благото на другитѣ. Тази любовь не е любовьта къмъ жената, къмъ сѣмейството, къмъ приятеля, къмъ отечеството. Тя е великата, всеобемната, Божествена Любовь, която включва всички тѣхъ, но изключва всѣко ограничение, всѣко насилие, всѣка користь, всѣко пристрастие. Тя е еднаква за всички, и всѣкога носи свѣтлина, спокойствие. Тя разрѣшава всички противорѣчия, осмисля живота, замѣня взаимната борба между отдѣлнитѣ личности, класи и народи, съ взаимна помощь; прѣмахва болеститѣ, старостьта и смъртьта, понеже въ Бога на Любовьта нѣма болесть, старость и смърть, а вѣчна младость, здраве и вѣченъ животъ, За да се прояви Любовьта, трѣбва да се освободимъ първо отъ всички лъжливи учения, които скриватъ исгината на живота, отъ всички суевѣрия, и да бѫдемь абсолютно правдиви, спрѣмо себе си и другитѣ. Да вѣрваме само въ Божественото въ насъ. Никакви човѣшки авторитети и посрѣдници между Бога и човѣка! За да се прояви любовьта, нужно е: 1) чистота, 2) смирение и 3) самоотричане. Любовьта може да се прояви само въ настоящия моментъ. Само въ настоящето човѣкъ е свободень да прави усилия за въздържане отъ постѫпки, думи и мисли, противни на любовьта, и да сѣе мисли, чувства и желания, изпълнени съ любовь къмъ всички. Теософията подготвя западнитѣ народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на свѣта отъ Бѣлото Братство, което е съчетание на широката любовь на славянството съ мѫдростьта и знанията на западнитѣ народи. Чрѣзъ любовь, която носи чистота, къмъ знания и мѫдрость, за да се прояви Божията Истина, това е новото учение - съединение на изтока и запада, хармония между сърцето и ума, Любовь, Мѫдрость и Истина.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 31/2 ч. сл. об. Анархизмътъ и новото учение. (М. Константиновъ) Анархизмътъ е едно учение, което носи въ себе си много пламъкъ и свѣтлина. То е викъ на протестъ срѣщу всичко старо и гнило въ съврѣменния общественъ строй, срѣщу всичко, което спъва благородния поривъ на човѣшкия духъ въ неговитѣ стремежи къмъ свобода, творчество и идеализъмъ. И това, което го издига надъ другитѣ социални учения е, че го поставя за основенъ факторъ на еволюцията е не „взаимната борба“, а „взаимопомощьта“. Тѣхенъ главенъ идеологъ е Петъръ Кропоткинъ. Анархизмътъ смѣта за най-идеална форма на общежитието - комуната, но, за да се реализира тя, нужно е да се прѣмахнатъ всички спъващи я условия: държава, църква, научень авторитетъ. А това може да се извърши по пѫтя на революцията. Кропоткинъ казва: „Ние апелираме къмъ инициативата на всѣкиго. Безъ да чакаме унищожението на днешното робство, ние отъ сега питаме всѣкиго, дали иска да работи съ насъ, да дѣйствува споредъ собственото си разбиране. Не се мислимъ всезнающи, и не искаме да направляваме никого. Придобийте инициатива! Навикнете да дѣйствувате сами. Новото врѣме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братсгво, любовь, защото благото на индивида, на цѣлъ единъ народъ и на цѣлото човѣчество, това е едно и сѫщо нѣщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трѣбва да разбираме човѣка, като сѣмка; когато говоримъ за общество, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка е почнала да се разраства, а когато говоримъ за човѣчеството въ неговата пълнота, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитѣ плодове. „Четири сѫ“ казва Учительтъ, „формитѣ на любовьта, прѣзъ които минава човѣшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ“. Досега човѣкъ е живѣлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трѣбва да се пробуди у него колективното съзнание - любовьта като чувство, да живѣе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излѣзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влѣзе въ колективния животъ. Новото учение има нужда отъ младенци, свободни човѣци, съ копнежъ въ душата да бѫдатъ съработници на Бога въ осѫществяване великия Промисълъ на живота. Младенци, съ абсолютна вѣра, вѣрата на дѣтето въ своята майка, вѣра въ разумностьта на природата, младенци, които иматъ любовь къмъ живота. Днесъ нѣма човѣкъ, народъ или общество, които да не страдатъ. Затова нѣкои казватъ: „Трѣбва да направимъ външна революция — прѣвратъ въ обществения строй“. Други казватъ: „Вѫтрѣшна революция трѣбва, за да се създаде съвършенния човѣкъ — идеалътъ на бѫдещето общество“. А Учительтъ казва: „Посѣйте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трѣбва да правите“. И ние, като житното зърно, трѣбва да растемъ и да се стремимъ къмъ Бога. И ние, като растението ще срѣщнемъ спънки и мѫчнотии, докато пробиемъ твърдата земя, и слѣдъ това, като изгрѣе слънцето, което е емблемъ на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържемъ плодъ, ще нахранимъ нашитѣ братя. То е добродѣтельта, то е жертвата. Това житно зърно е емблемъ на новия животъ, на учението на Всемирното Бѣло Братство, което възвѣстява днесъ нашия Учитель.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 11 ч. с. Разисквания върху рефератитѣ. Г. Томалевсни. Комунитѣ, като нова форма на братски животъ, мимоходомъ разрѣшаватъ въ себе си социалния въпросъ. Въ формулата на производството, капиталътъ се замѣстя съ съзнателно комунизирания братски трудъ. Да се помага за закрѣпването тая нова форма, като необходима за прилагането новото учение. А. Поповъ. Азъ искамъ да обърна внимание на ученика, като факторъ въ живота. Не е важно прѣзъ какви философски школи ще мине ученика, и какви философски знания ще добие, но важно е, какъвъ трѣбва да бѫде въ живота. Ученикътъ трѣбва да покаже на свѣта новото, като го прилага на всѣка стѫпка въ живота си. Н. Каишевъ. Задачата на този съборъ не е да се откѫсваме отъ нашитѣ стари братя, а само да се откажемъ отъ нѣкои тѣхни стари възгледи. Друга наша задача е да слѣдваме неотклонно пѫтя на Бѣлитѣ Братя. Опититѣ, които ще правимъ върху братскитѣ общежития да нѣматъ характеръ на многочислени комуни, а да се сгрупирваме въ малки групи, които да си хармониратъ, защото не е въ количеството, а въ качеството на хората. И трѣбва да знаемъ, че не сме ние, които ще образуваме комуни, а Учительтъ ще направи такива. С. Джуджевъ. Тия комуни трѣбва да иматъ прѣдъ видъ положението на селянина днесъ. Той е много неграмотенъ, има нужда отъ хора, които да му дадатъ знания, и на които той да се опре съ довѣрие. Да се работи върху него, за да създадемъ единъ образцовъ селянинъ. За доставяне необходимата духовна храна, трѣбва да се съставятъ специални пѣсни и приказки, чрѣзъ които да се прокарватъ извѣстни окултни истини. Г. Марковъ. Човѣкъ въ развитието на своето съзнание минава прѣзъ три състояния: 1) прѣзъ кометното, когато той прѣдставя една скитаща звѣзда, и се движи отъ система въ система; 2) когато съзнанието се движи по елипса, въ която има два фокуса; единиятъ прѣдставя неговата личностъ, другиятъ прѣдставя Бога; 3) когато той влѣзе въ съзнанието на ученичеството, започва да се движи въ крѫгъ около единъ центъръ, който е неговиятъ Учитель. П. Пампоровъ. Ние сме на парахода въ океана, и той гори. Прѣдстоятъ ни два пѫтя: или да хвърлимъ всичкия си товаръ, да скочимъ отъ парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останемъ на парахода и да изгоримъ. Врѣме е да се спасяваме! Сега Духътъ иде, и тропа на всѣка душа, а най-вече върху душитѣ на младитѣ. НѢма врѣме за отлагане. Трѣбва да пристѫпимъ къмъ работа, къмъ опити! С. Симеоновъ. Този съборъ е повече за опознаване и изказване мнѣния върху въпроси назрѣли и готови за приложение. Особено усилено трѣбва да се заработи върху комунитѣ. Г. Тахчиевъ. Отъ насъ се изисква абсолютна чистота, но затова трѣбватъ и абсолютни условия. Комуналниятъ животъ се явява, като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага. П. Георгиевъ. По въпроса за комуналния животъ мога да кажа слѣдното: всѣки, който влѣзе въ комуна, трѣбва да олицетворява любовьта въ себе си. Комуната не е срѣдство за осигуряване, и който влиза съ такава цѣль, ще бѫде вънъ отъ нея.