Търсене във форума

"ТРИТѢ ОСНОВИ НА ЖИВОТА", 3 бесѢди, 1920-1921 г. Първо издание : 1921г София Съдържание: 1. Любовьта - 27 февруарий 1921, София 2. ВѢрата- 6 мартъ 1921 г., София 3. Надеждата -16 януарий 1920 г., Русе ДѪНОВ ТРИТѢ ОСНОВИ= = НА ЖИВОТА БЕСѢДИ (По стенографски бѣлѣжки) СОФИЯ Печатница на Книгоиздателство „СЛОВО", Л. Д-во 1921 III. Надеждата. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ : вѣра, надежда, любовь". Азъ изхождамъ отъ едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: лю­бовьта, вѣрата и надеждата. Любовьта може да се разгледа като стремежъ, но може да се разглежда още и като чувство, и като сила, и като принципъ. Вѣрата, и тя може да се разглежда и като стре­межъ у човѣка, и като чувство, и като сила, и като принципъ. Надеждата, и тя може да се разглежда и ката стремежъ, и като чувство, и като сила у човѣка, и като принципъ. Любовьта, вѣрата и надеждата разглеждамъ като принципи. Хората често примѣсватъ тѣзи три понятия — любовь, вѣра и надежда, безъ да ги раздѣлятъ. Любовьта обхваща всичко, т. е. цѣлото простран­ство - битието, нищо не може да избѣгне отъ нея. Вѣрата обхваща врѣмето, а надеждата — резултатитѣ, които изтичатъ отъ тѣзи двѣ сили. Съ други думи: любовьта обхваща вѣчностьта, т. е. безкрай­ния животъ, всички възможности. Въ любовьта смърть нѣма. Вѣрата обхваща условията при които този животъ се развива, а надеждата осъществява резултатитѣ. Това сѫ процеси, които вървятъ послѣдователно. Хората, у които има надежда, вѣра или любовь, иматъ особени признаци. Нѣкой човѣкъ е песимистъ, ходи съ наведена глава, недоволенъ е. Защо ? — За­щото надеждата у него е слабо развита, нѣма това чувство, принципътъ слабо дѣйствува у него. За такъвъ човѣкъ казвамъ: У него нѣма надежда. Едно отъ качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човѣка, тя произвежда радость. И Писанието казва :„Въ надеждата бивайте радостни.“ Качество на вѣрата е, че тя произвежда упование. Когато вѣрваме въ нѣкого, ние имаме упование въ него. Качество на любовьта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смѣсвайте любовьта, вѣрата и надеждата. Нѣкои мислятъ, че между тѣхъ нѣма разлика, че тѣ сѫ едни и сѫщи нѣща. Щомъ се обезсърчишъ въ живота, надеждата е слаба въ тебе; щомъ се съмнѣвашъ, вѣрата е слаба; щомъ не можешъ да обичашъ, лю­бовьта е слаба. Когато нѣкой човѣкъ каже, че не може да обича, това показва, че принципътъ на лю­бовьта е слабо застѫпенъ въ него. Ще бѫде смѣшно, когато нѣкой парализиранъ човѣкъ каже: „Азъ не мога да ходя.“ — Разбира се, че не може да ходи, защото неговата вѣра е парализирана, той не може да разполага съ нервитѣ си. Нѣкой казва : „ Да оби­чашъ е глупаво.“ Питамъ : Ами кое е разумно? Ако любовьта е едно глупаво качество на живота, кое е умното? —Е, да седнешъ да си похапнешъ, да си попийнешъ хубаво! Че то е най-глупавото я ! Като гледашъ онзи волъ, напълнилъ устата си, прѣжива ли, прѣжива. Това красиво ли е? Гледашъ онази красива мома, напълнила устата си, яде, криви мускулитѣ на лицето си. Това красиво ли е ? Яденето има смисълъ само при любовьта. Хубавата мома, като яде, казва: „Азъ ще ямъ, да се поп-равя, за да бѫда хубава, да бѫда обичана.“ Яденето, пиенето, това сѫ само обекти, това сѫ само срѣдства. Човѣкъ трѣбва да яде, за да възстанови силитѣ си. Слѣдователно, любовьта, вѣрата, надеждата, това сѫ вѫтрѣшни принципи на съ­знателния животъ. Тъй ги схващайте. Може да напра­вите опитъ съ тѣхъ. Това не е учение, което почива само на теория, а учение, което може да се опитва всѣки день. И тъй, любовьта, вѣрата и надеждата не сѫ ед­накво развити у всички хора; у нѣкои любовьта е силно развита, у други — вѣрата, а у трети — надеждата. Апостолъ Павелъ, който дълбоко е познавалъ окултизма и мистицизма, казва: „А сега оставатъ тѣзи тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта.“ А азъ казвамъ, че двѣтѣ крила на любовьта сѫ вѣрата и надеждата, или вѣрата и на­деждата — това сѫ рѫцѣ на душата. Отрѣжете ли тѣзи рѫцѣ, всичко е свършено. И тъй, надеждата е принципъ, който примирява всички противоположности на физическия свѣтъ, тя борави съ видимия свѣтъ, съ свѣта на промѣнитѣ и измѣнитѣ. Слѣдователно, кога се надѣваме ние?— Ко­гато имаме дъщери, синове,земи, кѫщи, пари, вложени тукъ-тамѣ. Надеждата схваща нѣщата отблизо, тя схваща настоящето, и не очаква слѣдъ години, а слѣдъ нѣколко часа. Това е едно отъ нейнитѣ качества. Слѣдователно, човѣкъ, у когото надеждата е силно развита, очитѣ му сѫ отворени, той всичко вижда, кѫдѣ ходи, какво прави, обхваща всичко. Извадите ли надеждата отъ него, и очитѣ му ще се затворятъ. Човѣкъ, който ходи съ затворени, примрѣжени очи, е съ слаба надежда. Виждали ли сте, какво прави кот­ката, когато стои прѣдъ нѣкоя дупка да пази мишкитѣ? Понеже обекта на нейната надежда го нѣма, тя стои съ затворени очи, докато хване мишката, но, като я хване, отваря очитѣ си и казва :„Е, това има смисълъ, може и да си поиграя съ тази мишка.“ Вие казвате: „Тази мишка е нещастна.“ Тази мишка е въ рѫцѣтѣ на своя любовникъ. Той ще си поиграе съ нея и ще каже:„Вмѣсто да правишъ пакости на хората, и да те гонятъ, ела при мене, влѣзъ вѫтрѣ.“ Улавя я и я изяжда, снима дрехитѣ й. Вие казвате: „Котката изяде мишката.“ - Азъ казвамъ:„Мишката отиде на гости у котката.“ Защо? — Защото се обичатъ. Дайте u една жаба, нѣма да я изяде. Виждалъ съмъ нѣкой пѫть, котката си поиграе, поиграе съ мишката и я пусне; казва: „ Хайде отъ мене да замине, днесь не съмъ готова да те приема на гости“. Ние трѣбва да схващаме надеждата, този прин­ципъ, понеже той е необходимъ при сегашнитѣ условия на живота. Съврѣменнитѣ хора сѫ забъркали своитѣ понятия, тѣ сѫ изгубили връзката съ Бога, т. е. усъ­мнили сѫ се въ него, има ли Господь или не: Ще бѫде чудно да си задаваме въпроса, има ли слънце или не. Ако слънцето изчезне, и свѣтлината ще из­чезне. Веднъжъ свѣтлината сѫществува, и слънцето сѫществува, защото свѣтлината е изявление на слън­цето. Щомъ любовьта сѫществува между хората, и Богъ сѫществува, защото любовьта изтича отъ Бога. Щомъ любовьта изтича отъ Бога, вѣрата възниква, а вѣрата е носителка на живота. Безъ вѣра божествениятъ животъ не може да се проектира тукъ на земята; слѣдователно, тя е нишка, принципъ, който развива разумния, съзнателния животъ. Съзнателниятъ животъ никога не може да се развива безъ вѣра. Тя е застѫпена у всички хора по единъ или другъ начинъ. Надеждата пъкъ реализира този животъ, тя е сила, която дава форми на нѣщата. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да има здраво тѣло, здравъ мозъкъ, да бѫде красивъ, непрѣмѣнно трѣбва да има надежда. Надеждата оформява тѣлото. Почнемъ ли да губимъ надежда, гърдитѣ ни, мозъкътъ, тѣлото изгубватъ своята симетрия Тогава човѣкъ казва: „Не ми се яде, не ми се живѣе“, докато най- послѣ той заминава въ другия свѣтъ, или пъкъ слиза въ гроба. Що е гробътъ? — Това сѫ ограниченитѣ съ­стояния, въ които се намираме. По-лошо нѣщо отъ гроба нѣма. Най-голѣмиятъ затворъ — това е гробътъ. Да ви пази Господь отъ гробъ! И псалмопѣвецътъ казва: „Нѣма да остави прѣподобния си да види изтлѣние“. А ние сега казваме: „Гробъ ни чака“. Гро­бътъ — това е най-глупавото вѣрване. Ще бѫде смѣшно, когато на нѣкой човѣкъ му излѣзатъ циреи, и той казва, че има такива. Нѣма защо да вѣрваме въ циреитѣ. Всички съврѣменни хора, понеже сѫ изгубили съществената мисъль, говорятъ все за ци­реи. И сега ние се учимъ единъ другъ, че ще отидемъ въ гроба. Майката не казва на дъщеря си: „Дъще, ще отидешъ при Бога, при ангелитѣ да се учишъ“, а й казва: „Дъще, ти днесъ си красива, но утрѣ ще остарѣешъ, ще погрознѣешъ, и ще оти­дешъ въ гроба, при червеитѣ“. Това сѫ човѣшки схващания. Често ме запитватъ: „Има ли задгробенъ животъ?“ Казвамъ: Отъ ваше гледище, задгро­бенъ животъ нѣма, въ гроба не виждамъ животъ. Извънъ гроба има животъ, но въ гроба нѣма. Въ гроба има такива терзания, каквито човѣкъ не е виждалъ. Който е прѣкаралъ 10—15 години въ гроба, и, слѣдъ като излѣзе отъ тамъ, го каратъ да направи нѣкое прѣстѫпление, казва: „Ти билъ ли си въ гроба“? — „Не.— Азъ съмъ билъ, и днесъ за нищо въ свѣта нѣма да влѣза отново въ него“. Човѣкъ, който е билъ веднъжъ въ гроба, има силата и опитностьта на американеца, който се спусналъ съ бъчва отъ Ниагарския водопадъ. Той искалъ да опита силата на Ниагарския водопадъ, и затова взелъ една бъчва, чубуръ, осмолилъ я отвѫтрѣ, влѣзълъ въ нея, и се спусналъ отъ височина около 200 стѫпки Като излѣзълъ отъ тоя чубуръ, казалъ: „И цѣлъ свѣтъ да ми дадатъ, втори пѫть не влизамъ въ него“. Азъ ви казвамъ: гробътъ, за който хората мислятъ, е единъ чубуръ, отъ който единъ пѫть като излѣзете, послѣ и цѣлъ свѣтъ да ви даватъ, нѣма да искате отново да влѣзете въ него. Гробътъ — това е старо вѣрване. Новото учение не вѣрва въ никакви гробища. Ново­то учение вѣрва, че, дѣто има любовь, вѣра и на­дежда, като принципи, тамъ животътъ е вѣченъ. Ко­гато тѣзи принципи не дѣйствуватъ, тогава се обра­зува гробътъ, и човѣкъ усѣща страдания. Прѣдставете си единъ младъ човѣкъ парализиранъ. Какво е неговото положение? — Мѫчи се. Защо? — Защото има желание, като другитѣ, да излѣзе всрѣдъ приро­дата, но не може. Онзи, който има слабъ стомахъ, и той се мѫчи. Защо? — Защото не може да осѫществи желанията на стомаха си. Надеждата е принципъ, който отваря свободния входъ на нашия животъ на земята. Тя е принципъ, който не пита: ти англичанинъ ли си, германецъ ли си, българинъ ли си, отъ каква партия си, или дали си православенъ, евангелистъ или какъвъ и да е другъ. Ти може да си българинъ или англичанинъ, и пакъ да ти е разваленъ стомахътъ. Ама нѣкой казва: „Азъ съмъ православенъ“. Стомахътъ ти здравъ ли е? — Не. Тогава не си такъвъ. — Но азъ съмъ евангелистъ. — Стомахътъ ти здравъ ли е? — Не. — Не си такъвъ. Тамъ, дѣто има надежда, стомахътъ е здравъ; тамъ, дѣто има вѣра, гърдитѣ сѫ здрави; тамъ, дѣто има любовь, мозъкътъ е здравъ. Не си ли здравъ, любовьта, вѣрата и надеждата въ тебе сѫ парализирани. Сега хората чакатъ възкресение. Какъ ще те възкръси Христосъ, когато вѣрвашъ въ гро­бища? Какъ ще те възкръси Христосъ, когато казвашъ „Като умра, тъй ще ме облѣчете, еди - кой - си свещеникъ да ме опѣе, тъй да ме погребете и т. н.“ Какъ ще те възкръси Христосъ, когато нѣмашъ вѣра, надежда и любовь? Надеждата казва: „Ти ще вѣрвашъ само въ единъ Христосъ, въ животъ, дѣто има вѣра, надежда и любовь, и дѣто нѣма никакви гробища.“ Като вѣрвашъ въ такъвъ животъ за тебе нѣма да има никакви ограничения. Хората казватъ: „Докажи това нѣщо“. Смѣшно е да доказвамъ! Прѣдставете си единъ слѣпъ човѣкъ, ко­муто доказвамъ, че има свѣтлина. Той казва: „Не я разбирамъ, тъмно ми е“. Пипна очитѣ му, прогледва, питамъ го: Какво виждашъ? — Свѣтлина. — Искашъ ли доказателства? — Не искамъ. — Тръгни да ходишъ! Сега вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. — Защо? — Защото не се спъвамъ. Сега хората казватъ: „Докажи“! — Нѣмамъ врѣме, моето врѣме е скѫпо. Азъ ще пипна очитѣ ви и ще ви питамъ: Какво виждате? — Виж­даме окрѫжаващитѣ прѣдмети, иматъ такава и така­ва форма. — Тръгнете по пѫтя. Спъвате ли се? — Не. — Тогава имате вѣра. Господари ли сте на себе си, имате надежда. Всѣки човѣкъ, който изгубва на­деждата си, става робъ на земята. Страхливцитѣ, които се обезнадежватъ на бойното поле, тѣ се прѣдаватъ. Търговецъ, който има страхъ, ликви­дира 100 %, а който има надежда, той не се прѣдава. Когато човѣкъ има надежда, за него всичко е възможно. Това не сѫ само празни думи, вие имате хиляди случаи да провѣрите това въ живота си. Нѣ­кой казва: „Азъ вѣрвамъ въ Христа, Христосъ ми проговори, вече не се съмнѣвамъ въ Бога“. Тъй сѫ ми казвали нѣкои православни или евангелисти. Утрѣ започне да куца, яви се ревматизъмъ въ крака му. Вика лѣкарь, казва му: „Господинъ докторе, как­во има на крака ми?“ Не пита, какво ще каже Хри­стосъ за крака му, а лѣкаря. Лѣкарьтъ прави една ин­жекция, втора, но кракътъ не оздравѣва. Казвамъ: Дѣ е вашата вѣра, дѣ е вашата надежда? Ако имашъ надежда, ще кажешъ на ревматизма: „Ти ще отидешъ въ палцитѣ, послѣ въ рамото, оттамъ — въ другото рамо“, ще го разхождашъ изъ тѣлото си, и най-послѣ ще му обърнешъ внимание, че е сбъркалъ пѫтя си и трѣбва да си отиде, да не прави пакости въ тѣлото ти, и ревма-тизмътъ ще изчезне. Онѣзи болести, които не може да прѣмѣствате отъ едно мѣсто на друго въ организма си, много мѫчно се лѣкуватъ. Слушалъ съмъ да ми се оплакватъ мѫже и жени, че иматъ нѣкаква болесть, която се мѣсти. — Щомъ се мѣсти, ходи отъ едно мѣсто на друго, не се плашете, тя лесно ще мине. Ако болестьта се загнѣзди въ васъ, тури си темелъ, това значи, че иска да става собственикъ. Щомъ се мѣсти болестьта, тя прави опити, като нѣкой инженеръ, дали може да се настани, и дѣ да се настани. Всички болести въ насъ сѫ живи сѫщества, които искатъ да си направятъ мѣсто за живѣене. Ако въ насъ дѣйствуватъ тѣзи три принципа — любовьта, вѣрата и на­деждата, ние щѣхме да бѫдемъ силни да бранимъ своята, свобода. Съврѣменнитѣ хора не сѫ се научили още да боравятъ съ своя свѣтъ. Ако не можешъ да побѣдишъ единъ микробъ, една малка мѫчнотия, какъ ще побѣдишъ голѣмитѣ? Какъвто се проявява човѣкъ въ малкитѣ си работи, такъвъ е и въ голѣмитѣ. Нѣ­кой казва: „Азъ не вѣрвамъ въ Бога“ — Богъ не иска вѣра безъ любовь. Безъ любовь не може да вѣрвашъ въ Бога. И надежда безъ любовь не може да има. За да вѣрвате въ Бога, първо трѣбва да го любите. А за да любите човѣка, първо трѣбва да го познаете, тъй че, съ човѣка ще започнете по обрат­ния законъ. Съ Бога ще започнете по закона на лю­бовьта, а съ човѣка по закона на надеждата. Май­ката може да познае своето дѣте само, слѣдъ като го роди, а като види, какви таланти, какви способ­ности се криятъ въ него, обиква го. Защо сме дошли на земята въ този врѣмененъ животъ? Ще кажете: „Е, и майка ми, и баща ми се родиха, живѣха, умрѣха и погребаха ги“. Като отиде нѣкой въ Англия, въ Америка, казватъ му: „Ела да видишъ гроба на майка ми, на баща ми“. Казвамъ: Това сѫ тѣхнитѣ гробо­ве, но майка ти и баща ти не сѫ тамъ. Съ години ние държимъ тѣзи гробища, тѣзи паметници. Майка ти не трѣбва да живѣе въ гробищата, а да я но­сишь въ сърцето си, въ себе си. Нѣкой пита: „Дѣ е майка ти?“ Казвамъ: Ако любя, азъ съмъ майка, ако вѣрвамъ — азъ съмъ баща, ако се надѣвамъ — братъ и сестра съмъ. Ако не любишъ, ти търсишъ майка си на гробищата. Съ тѣзи вѣрвания и схваща­ния мислимъ, че сме много напрѣднали. Питаме се: „Кога ще се оправи свѣтътъ ?“ — Свѣтътъ може да се оправи въ единъ день. Външ­ниятъ свѣтъ е много оправенъ, добъръ е той, но нашиятъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, като е изопаченъ, казваме: „Кога ще се оправи външниятъ свѣтъ?“ И тъй, за да се оправи свѣтьтъ, като практически методъ е — всѣки отъ васъ да приложи тѣзи три принципа за себе си. За мене е безразлично, къмъ коя църква принадлежите, какви сѫ вашитѣ вѣрва­ния, надѣвания, азъ засѣгамъ въпроса принципално. На първо мѣсто човѣкъ трѣбва да има духъ, мисъль, душа, да е пъленъ съ чувства, да влиза въ положението на всѣко сѫщество. Всѣки човѣкъ има животъ въ себе си, който може да се проявява въ него­вото тѣло, защото на земята животъ безъ тѣло не може да се прояви. Какъ ще докаже нѣкой, че въ него има любовь, дали само съ сладкитѣ си думи ? Ако мислимъ така, ще мязаме на онзи руски князъ, който обѣднѣлъ и се оженилъ за една красива бѣдна мома. „Ну, поцѣлуемся“ — цѣлуватъ се — пър­вия день. „Ну, поцѣлуемся“ — втория день. Сѫщото и третия день, но съ това само не се живѣе. — Хлѣбецъ, млѣчице трѣбва. Цѣлувката не значи любовь. На тѣзи влюбени трѣбва да се сложи малко хлѣбъ. Тъй казва и Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний, дай го намъ днесъ“. Въ нея не се иска чай, кафе, а само хлѣбъ. И тъй, за да проявимъ своята любовь на земята, необходимо е да дадемъ отъ нея на онѣзи, които се нуждаятъ отъ лю­бовь. А любовьта се проявява въ нѣкоя услуга, въ какъвто смисълъ и да е: или съ една сладка дума, или като нахранишъ нѣкого, или като го нагледашъ, когато е боленъ, или като дойде нѣкой при тебе, и му окажешъ всичкото си довѣрие. Ние въ отношенията помежду си внасяме само недовѣрие. Дойде нѣкой при насъ, иска ни пари на заемъ, казваме му: „Нѣмамъ“. Кажи истината — имамъ пари, но не мога, не искамъ да ти дамъ. Защо не му давашъ? — Защото не вѣрвашъ въ него, и мислишъ, че ще те излъже. Съ това не съзнавашъ, че правишъ пакость и на себе си, защото единъ день ще изпаднешъ въ сѫщото по­ложение, нѣма да иматъ и въ тебе довѣрие. Я пи­тайте, какво усѣща нѣкой мѫжъ, въ когото жена му е изгубила вѣра, или какво е положението на жена, въ която мѫжътъ нѣма вѣра? Тѣзи мѫжъ и жена бѣгатъ отъ кѫщи, намиратъ се на парила. Всички мѫчения въ свѣта произтичатъ все отъ недовѣрие. Когато нѣкой не вѣрва въ тебе, това значи, че той се е усъмнилъ въ тебе. Нѣкога чувствувашъ една обида, една тѫга, това показва, че си изгубилъ лю­­бовьта на оня, който те е обичалъ, той е затворилъ любовьта си за тебе. Когато слѣземъ въ физическия свѣтъ, надеждата е, която осѫществява нѣщата. Ние сме слѣзли и казваме реалниятъ свѣтъ. Кой е реалниятъ свѣтъ? Всички хора искатъ много ниви, много кѫщи. Добрѣ е да имате една кѫща, една нива, една градина. Добрѣ е да имате една кѫща, едно- тѣло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи — едно сърце, въ което да насаждате всичко. И тъй, кѫщата, това е човѣшкото тѣло, нивата — човѣшкото сърце, а градината — човѣшкиятъ умъ. Трѣбва да имаме ниви, градини, но не като ония, които ималъ единъ гръцки попъ. Насадилъ една нива и казалъ: „Да знаешъ, че попъ господарь имашъ“. — Да, като тебе господари 100 имахъ, отъ които 99 отнесохъ“. И ние обсебваме ли, обсебваме кѫщи, градини, а послѣ казваме: „Дали ще има кой да ни зарови“ ? — Да, ще има, ще има. Намирамъ много правдоподобно, когато жената оплаква мѫжа си: „Иване, Иване, не трѣбваше ли по Бога да живѣешъ?“ А това значи: ти ще изплатишъ грѣховетѣ си, та, като дойдешъ втори пѫть, да не грѣшишъ. Нѣкои казватъ: „Плаче отъ обичь“. Досега не съмъ виждалъ човѣкъ да плаче отъ обичь. Жена, кога ражда, плаче ли? — Не. Когато изгуби дѣтето си, тогава плаче. Когато изгубишъ любовьта на мѫжа си, тогава плачешъ, а когато придобиешъ любовьта му, тогава се радвашъ. Когато дойде мѫжътъ въ кѫщи, казватъ: „Има голѣма радость, сега има лю­бовь“. Това е реално схващане на нѣщата. Ние сме изгубили понятията за нѣщата и говоримъ на единъ непонятенъ езикъ. Господь казва: „Обичайте се, лю­бете се!“ Нѣкои казватъ: „Докажи, какво нѣщо е любовь“. Мога да ви докажа. Ще взема нѣкого, ще му вържа рѫцѣтѣ и краката съ по едно вѫже, ще му ударя 25, ще го потѫпча отгорѣ и ще го попитамъ: Какво е това ? — Терзание. Послѣ ще му развържа рѫцѣтѣ и краката, ще го нахраня, ще го цѣлуна. Какво е това? — Това е любовь. За да разберете любовьта, трѣбва да опитате върху си двѣ противо-положни състояния. Така постѫпва и приро­дата. Изгубишъ кѫща, ниви, майка, баща, дѣца, казвашъ: „Побѣлѣ ми главата, какви сѫ тѣзи стра­дания?“ Слѣдъ това идвать майка ти, баща ти, нагостяватъ те. Започва Господь да ти показва, какво е вѣра, надежда и любовь. Вложете любовьта въ мозъка, вѣрата — въ гърдитѣ си, а надеждата — въ стомаха си. Когато ядете, яжте съ надежда. Азъ не съмъ противъ яденето. Трѣбва да се яде, но нито много, нито малко. Казвамъ: Човѣкъ, който иска да живѣе съ надежда, трѣбва да не яде много, да не прѣяжда. Нѣкой пѫть, като хапнешъ малко, казвашъ: „Защо не си доядохъ?“ Но, като хапнешъ повече, чувствувашъ отвращение. Законътъ на на­деждата говори на майкитѣ: „Яжъ, мама, яжъ“, но дѣтето послѣ се разваля. Казвамъ: Отъ много надѣване (отъ глагола „надѣвамъ се“), отъ много обли­чане дѣтето ти най-послѣ заболѣва. На какво при­лича вашата надежда ? Еврейскиятъ царь Давидъ, като отишълъ на бой, срѣщналъ Голиата и казалъ: „Азъ ще се бия съ него“. Отива при царь Саула и му съобщава за рѣшението си. Царьтъ му дава шлемъ, копие, лѫкъ. Надѣналъ ги на себе си, но отъ тяжестьта имъ не билъ свободенъ да дѣйствува. Сваля всичкия товаръ, взема своята прашка съ 12 камъчета, отива на бойното поле, бие се съ Голиата, и успѣва. Така и майката мисли като Саула : дойде синътъ ѝ, тури му броня, шлемъ, копие, но слѣдъ нѣколко мѣсеца той заболѣва, натоваренъ е много. Малко храна давайте на вашитѣ дѣца! Мал­кото се благославя въ природата. Многото, прѣсищането въ свѣта — това е единъ грѣхъ. Онѣзи, които живѣятъ по закона на надеждата, трѣбва да иматъ само необходимото въ живота. Когато имашъ да оброботвашъ вълна, купи 1 кгр. и я обработи, а не 100—200 кгр. Инакъ, вие ще се намирате въ поло­жението на онзи селянинъ, който, като разбогатѣлъ, станалъ грубъ, взималъ имотитѣ на своитѣ съселяни. Една вечерь сънува единъ живъ сънь: прѣзъ селото минава една голѣма кола, пълна съ злато и впрег­ната съ нѣколко чифта волове. Всички селяни се доближавали до колата съ една малка чинийка въ рѫцѣ, сипвали имъ въ тѣхъ злато и си отивали. Богатиятъ селянинъ, като вижда това, казва си: „Ето случай да разбогатѣя повече!“ Отива въ избата, из­важда единъ голѣмъ сандъкъ, и отива при човѣка, който раздавалъ златото. Казва му: „Господине, ча­кай, и азъ искамъ“. Добрѣ, ще ти дамъ, но ще легнешъ на гърба си, ще турищъ сандъка върху гърдитѣ си, и ще ти сипвамъ въ него злато, докато можешъ да носишъ, и ще се обадишъ. „Добрѣ, азъ ще нося“.Турятъ му 1, 2, 3, 4, 5,10, 15 лопати, той все мълчи. Най-послѣ той едва диша, задушва се и почва да вика. Оставете този сандъкъ върху му, нека носи послѣдствията на своята лакомия! Като се събудилъ, той разбралъ, че този сандъкъ не му трѣбва, а трѣбва да раздаде своето богатство. Цѣлъ, пъленъ сандъкъ е много. Сегашниятъ животъ е тежъкъ, тежъкъ. Азъ виждамъ — мнозина отъ васъ иматъ много такива сандъци и искатъ да имъ турятъ по­вече. Добрѣ, но, ако ви турятъ, не ще може да но­сите. Вие трѣбва да имате любовь, вѣра и надежда въ себе си, за да спечелите повече. Тази любовь, вѣра и надежда трѣбва да употрѣбите за благото на ближнитѣ си. Надеждата е принципъ, който при­надлежи на всички живи сѫщества, даже и на най-малкитѣ бубулечки, слѣдователно, отъ никое живо сѫщество не трѣбва да се отнеме този прин­ципъ на сѫществуване. Щомъ вървишъ по пѫтя, и настѫпишъ една бубулечка, ти си я лишилъ отъ надеждата й. Нѣма да се мине много, и нѣкой по- юнакъ отъ тебе ще те лиши отъ твоята надежда. И тъй, Павелъ казва: „Оставатъ тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най голѣмата отъ тѣхъ е лю­бовьта“. Сега, понеже живѣете на земята, започнете съ осѫществяването на тази надежда. Въ какво? — Да се надѣвате, че можете да станете добри, умни здрави, богати. Богати въ какво ? — Въ добродѣтели. Да се надѣвате, че можете да поправите вашия животъ. Споредъ мене, сиромашията и богатството, това сѫ двѣ велики благословения, които Господь дава на чо­вѣка. Богатитѣ хора на половина признаватъ, че бо­гатството е благословение. Сиромаситѣ не признаватъ че сиромашията е благословение. Защо е благословение? — Защото вашето дѣте, което отива на училище, е сиромахъ, то има условие да се развива, неговата торба може да се напълни. А старецътъ, стариятъ човѣкъ не може да разбогатѣе. Той казва: „Азъ много зная“. Какво ще разправямъ на този старъ дѣдо, който е богатъ? Той ще ви разказва, че има опитность, играелъ много години на хорото, много моми любилъ. Учительтъ не може да разказва на богатия човѣкъ. За­това Христосъ казва: „Ако не станете като малки дѣца, не може да влѣзете въ Царството Божие“, т. е. не може да използувате живота. И тъй, дѣцата богатѣятъ, а старитѣ хора осиромашаватъ, и не трѣбва да разказватъ своитѣ истории, а да учатъ. Богатитѣ хора създаватъ условия да ги мразятъ другитѣ. За тѣхъ казватъ: „Тѣ сѫ богати, но кой знае, колко сѫ крали, кой знае какъ се разбогатѣли тѣхнитѣ бащи и дѣди!“ Когато си бѣденъ, създавашъ условия да те любятъ хората и да работишъ. Бѣдниятъ човѣкъ всѣкога мисли, какво да работи, и кѫдѣ да отиде да ра­боти. И затова бѫдещиятъ свѣтъ ще бѫде за бѣднитѣ, а не за богатитѣ хора. Да прѣведа думата „бѣ­денъ“ — за дѣцата. За богатия човѣкъ се казва, че ще отиде на гробищата. Дѣдото остарѣва, и като отиде на другия свѣтъ, той казва: „Азъ вече старъ не ставамъ“. Затова въ онзи свѣтъ, въ божествения свѣтъ стари хора нѣма, а въ този свѣтъ има стари, има богати хора. Сегашнитѣ дѣца казватъ: „ Е, да стана като дѣда си!“ Младитѣ моми искатъ да станатъ като бабитѣ си. Никакви баби, никакви дѣдовци не ви трѣбвать, глупаво нѣщо е да бѫдешъ като тѣхъ. Въ Писанието думата „старъ“ се срѣща често, но тя има тамъ друго значение. Думата „старъ човѣкъ“ е санскритска дума,и означава проявения човѣкъ, т. е. човѣкъ, който има мѫдрость, знание, и е полезенъ за другитѣ. А ние разбираме подъ „старъ“ човѣкъ онзи, който е окуфѣлъ. Той е дѣдо, не е старъ човѣкъ. Утрѣ казватъ за него: „Е, този дъртакъ“. Майката приема съ радость дѣцата, а тѣ казватъ: „Нѣма да се махне този дъртакъ“. Една майка въ Варна ми разказваше: „Имамъ четири дъщери, съ най-голѣмъ трудъ ги изучихъ, а послѣ ми казваха, че съмъ глупава, проста. Да, докато ги изучихъ, добра бѣхъ, а послѣ станахъ глупава“. Това сѫ съврѣменнитѣ дъщери. Тѣ сѫ дъщери на безнадеждието. И тъй, надеждата е потрѣбна, за да примири противорѣчията. Вие не може да прими­рите слѣднитѣ противорѣчия: защо едни сѫ богати, учени, а други — сиромаси, прости. Само надеждата може да примири тѣзи противорѣчия. Вие мислите, че за първи пѫть сте дошли тукъ на земята. Не, всички вие, които сте тукъ, имате дълга история въ миналото. Нѣкои отъ васъ не искатъ да признаятъ своето ми­нало. Защо ? Когато дѣдото или бащата на нѣкого е оставилъ много дългъ, питатъ младия: „Ти отъ тѣх­ния родъ ли си, внукъ ли си на еди-кого-си?“ — „Не, не съмъ отъ тѣхния родъ“. Да, защото дѣдото има много борчове. Но, когато бащата или дѣдото е богатъ, синътъ казва: „Азъ имамъ дѣлъ тукъ“. Който не при­знава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трѣбва да ги плати честно и почтено. Нѣ­кой казва: „Не съмъ сѫществувалъ въ миналото“.— Да, защото досега сто пѫти си фалиралъ. А ти казвашъ: „Не казвайте, че съмъ живѣлъ, че азъ съмъ сѫщиятъ човѣкъ“. Не, ще признаешъ, че имашъ да плащашъ, и ще се изплащашъ полека-лека. Дойде нѣкой слуга при васъ, и ви обере. Той е онзи, на когото въ миналото ти си сторилъ сѫщото. Нѣкой за­пали кѫщата ти. Той е онзи твой кредиторъ отъ ми­налото, на когото имашъ да давашъ. Сега ще питате: Защо Господь създаде така свѣта? Питамъ ви: Вие защо подписахте тѣзи полици? Вие сте искали да станете богати, а послѣ питате, защо Господь до­пусна тѣзи полици. Полицитѣ — това сѫ дяволски изобрѣтения. Човѣкъ може само своя сегашенъ трудъ да използува, а не и за бѫдеще да взима. Взимайте малко, и не продавайте вашето бѫдеще. Мисли само за днесъ, за утрѣшния день не мисли. Това е божественото учение. Онзи, който нѣма надежда, казва: „Какъ да направя тази работа ?“ Започва да мисли за утрѣ, за други день, слѣдъ 20 години. Въ какво си сигуренъ ти слѣдъ 20 години, какво знаешъ за тогава ? Ти не си господарь, ти си слуга, утрѣ господарьтъ ти може да те извика. Законътъ на надеждата е такъвъ: ако днесъ прѣкарате добрѣ, по всички пра­вила на божест-вения законъ, има надежда и всички останали дни да прѣкарате по сѫщия начинъ Ако днесъ сгрѣшите, всички останали дни ще прѣкарате по сѫщия начинъ. Слѣдователно, бѫдещиятъ день ще бѫде такъвъ, какъвто е днешниятъ. Не казвайте: „Е, днесъ сгрѣшихъ, но утрѣ ще се поправя“. Не, днесъ, а не утрѣ. Когато човѣкъ замисли да се жени, въ него е надеждата. Дойде момъкътъ, гощаватъ го всички, но той е недоволенъ, казва: „Азъ утрѣ ще рѣша“, отказва днесъ да даде думата си, не приема момата. Остане ли за утрѣ, той отказва. Момата, която остава утрѣ да отговори, и тя се отказва. Ти рѣшавашъ ли се да вземешъ днесъ момата? Оставишъ ли за утрѣ, нищо нѣма да излѣзе. Нѣкои казватъ: „Като си оправя работата днесъ, отъ утрѣ започвамъ да живѣя по Бога“. Работитѣ ни сѫ оправени; това е лъжливо учение, че ще трѣбва ние да ги оправяме. Когато единъ ученикъ отиде въ училището да се учи, майка му и баща му сѫ оправили работитѣ. На него не му трѣбва търговия, а учение. И когато Гос­подь ни праща на земята, той казва: „Синко, азъ те пращамъ на земята да се учишъ, наредилъ съмъ работитѣ ти, за тѣхъ не мисли“. Ако синътъ каже: „Ами майка ми, баща ми може да умратъ“. — Май­ката, бащата, това сѫ вѣчни принципи, които никога не умиратъ. Когато майката отиде на другия свѣтъ, тя ще промишлява за своитѣ дѣца много по-добрѣ, отколкото ако е тукъ, затова безразлично е, дѣ е тя. И тъй, надеждата е единъ отъ великитѣ прин­ципи на земята, безъ който земниятъ животъ не може да се разрѣши добрѣ. Вложете въ дѣцата си надеждата, да имъ сѫ чисти рѫцѣтѣ и сърцата, и да знаятъ, че тѣлото, което иматъ, е единъ храмъ, за който дѣцата трѣбва да даватъ отговоръ. Не оставяйте дѣцата си въ нечистотия! Човѣкъ, който има надежда, ходи всѣкога спретнатъ, хубаво облѣченъ, очитѣ му сѫ винаги отворени, радостни, ве­сели. За да развиете надеждата въ дѣцата си, ка­райте ги да бѫдатъ радостни. Какъ? — Създайте имъ такива забавления, които внасятъ радость въ душитѣ имъ. Този законъ е не само за дѣцата, но и за мѫже, и за жени. Мѫжетѣ да създаватъ ра­дость за женитѣ си, а женитѣ — за мѫжетѣ си. Нѣма ли закона на надеждата въ свѣта, идва обезсърчаването, а въ безнадеждието се раждатъ всички съврѣменни злини, ставаме кисели, недоволни. Мѫжътъ е недоволенъ, че жена му е прѣсолила яденето, сърди се, казва й: „Ти прѣзъ плетъ не си ли виж­дала?“. Гнѣвътъ му отъ жената минава на дѣцата. На другия день мѫжътъ донесълъ лошо месо, же­ната се сърди, хвърля го, казва му: „Ти прѣзъ плетъ не си ли виждалъ?“ Съврѣменнитѣ хора мязатъ на английския реформаторъ Веслей, който се оженилъ, но три деня слѣдъ това каза на другаря си: „Не си струва човѣкъ да се жени“. Да, когато човѣкъ изгуби надеждата, да се не жени. Мома или момъкъ нѣматъ ли надежда, да се не женятъ, това бихъ имъ прѣпорѫчалъ. Иматъ ли надежда, ще има въ кѫщата имъ миръ и радость. А днесъ хората казватъ: „Тѣзи млади сега не могатъ да живѣятъ, но послѣ ще се спогаждатъ“. Не, сега, сега ; каквато е лювовьта отначало, такава ще бѫде и въ края. Тъй говори законътъ на надеждата. Отъ стано­вището на любовьта трѣбва да схванемъ врѣмето, отъ вѣрата — пространството, а отъ надеждата — всички методи, начини, чрѣзъ които този животъ може да се развива. Ако една жена не знае да на­режда кѫщата си, нѣма надежда; ако единъ ученикъ не може да свири, нѣма надежда; ако единъ попъ не може да служи, нѣма надежда. Ти имашъ упо­вание въ себе си, че може да направишъ нѣщо съ тази надежда. Нѣкой казва: „Какъ мислишъ, дали вѣрвамъ въ Бога ?“ — Чудна работа, азъ трѣбва да отговарямъ, дали той вѣрва! Ами отвори кисията си и вижъ! Пита ме, има ли пари. Отвори кисията си, и ще видишъ. Отвори сърцето си и вижъ, има ли нѣщо тамъ. Ако имашъ нѣщо въ него, имашъ надежда. Отвори ума си, и ако имашъ нѣщо вѫтрѣ, имашъ вѣра. Като ме срѣщнатъ хората, питатъ ме: „Ти вѣрвашъ ли ?“ — Въ нищо не вѣрвамъ. „Какъ, безвѣрникъ ли си?“ — Азъ познавамъ само надеждата, вѣрата и любовьта. Вѣрванията, любенията, надѣванията, тѣзи нѣща съмъ ги забравилъ, съ тѣхъ нѣмамъ взимане — даване. Съ тѣхъ иматъ работа само онѣзи, които сѫ изгубили любовьта, тѣ въздишатъ, искатъ любовь. Като имашъ любовь, ти си съ нея. Като любишъ нѣкого, то значи да имашъ само едно прозорче и прѣзъ него да гледашъ. Това е криво схващане. Вие ще бѫдете любовь, вѣра и на­дежда. Вие ще вѣрвате, ще имате надежда, че всѣки човѣкъ може да се подигне. Когато имашъ единъ приятель, който вѣрва въ тебе, ти имашъ крилѣ. Когато у нѣкой приятель изгубишъ вѣра, ти се обезсърчавашъ. Когато говоря за невидимия свѣтъ, моитѣ и ваши­тѣ разбирания по това сѫ диаметрално противопо­ложни. Всички нѣща, които сѫ далечъ отъ насъ, сѫ невидими, а всички, които сѫ близо, сѫ видими. Слѣдователно, далечнитѣ нѣща отъ насъ, за които трѣбва да пѫтуваме, сѫ невидими. Но, ако се отдалечимъ отъ видимия свѣтъ, и той става невидимъ. Значи, видимиятъ и невидимиятъ свѣтъ подразбиратъ пространството. А сегашнитѣ хора подразбиратъ невидимия свѣтъ като нѣщо невъзможно. Свѣтътъ, къмъ който се стремимъ, наричатъ невидимъ, а азъ го прѣвеждамъ далеченъ свѣтъ. Човѣшкиять животъ, който е далеченъ за една мравка, е невидимъ животъ за нея. Такъвъ е за насъ, напримѣръ, ангелскиятъ животъ. Когато дойдемъ до положението да раз­бираме и чувствуваме като тѣхъ, ще разберемъ този животъ. Той е прѣкрасенъ. Тамъ нѣма смърть, нѣма свещеници, търговци, сѫдилища. Ще кажете: „Ами тогава какво има?“ Че сѫдията какво прави? — Праща хората въ затвора. Търговецътъ какво прави ? — Като нѣкой бирникъ, хване нѣкого, обере го. Въ онзи свѣтъ има братство и сестринство. Като отидешъ тамъ въ нѣкой дюкянъ да си купишъ нѣщо, търговецътъ нѣма да ти иска пари, но ще ти каже: „Голѣмо удоволствие ще ми направишъ да си вземешъ, каквото искашъ, безъ пари.“ Ако дадешъ пари на търговеца, той ще се обиди, и ще ти каже да си излѣзешъ вънъ. Вземешъ ли даромъ, той ще те покани и другъ пѫть да отидешъ при него. Онзи свѣтъ е приложилъ надеждата именно въ този смисълъ, а въ физическия свѣтъ схващанията сѫ тък­мо обратното. Ако отидете въ ангелския свѣтъ ще ви­дите, какви красиви, стройни хора има тамъ, не приличатъ на васъ. Като отидете при тѣхъ, ще кажете : „Да бѣгаме оттукъ, този свѣтъ не е за насъ.“ За­това религията е наука, която учи хората на законитѣ на любовьта, вѣрата и надеждата. А днесъ хората учатъ всичко, но не и тѣзи нѣща. И тъй, надеждата е бѫдещата велика наука, която ще осмисли живота на земята, ще ни научи, какъ да прѣустроимъ училищата, сѫдилищата, какъ да се хранимъ. Въ този бѫдещъ свѣтъ гробища нѣ­ма да има, и тогава Христосъ ще дойде. Тази земя, въ която сега живѣемъ, ще се прѣустрои. Този свѣтъ ще потъне подъ водата, нови континенти ще се създадатъ, новъ въздухъ ще има. Ако Христосъ дойде сега на земята, какво ще намѣри? Всѣки ще го посрѣщне съ едно прошение — коя отъ мѫжа си се оплаква, кой отъ брата си, кой отъ сестра си. Хри­стосъ ще каже: „Азъ не идвамъ съ тази цѣль- да сѫдя хората, азъ идвамъ да донеса миръ, любовь,вѣра и надежда. Сега свѣтътъ се сѫди, а нѣма Хри­стосъ да го сѫди, той дава нова заповѣдь на лю­бовь и пита: „Когато дойде Синъ человѣчески на земята, ще намѣри ли вѣра, ще намѣри ли хора готови да възприематъ това учение?“ Той казва: „Ако имате любовь, ще упазите моето учение, ще приложите тѣзи три велики закона“. Свѣтътъ ще се подобри, има условия за подобряването му. А днесъ се говори за нѣкаква сѫдба, но това е странично учение. Сега нѣкои казватъ: „Свѣтскитѣ хора сѫ невѣрующи, нѣмаме надежда въ тѣхъ“. Е, то-гава нека евангелиститѣ, нека католицитѣ приложатъ това уче­ние. Но и между тѣхъ има недоразумѣния. Какво е това служене! Питамъ: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се роди­ли? Не, отпослѣ сте си турили тѣзи фирми. Тогава, защо сѫ тѣзи недоразумѣния? Като разберемъ основно, защо сме дошли на земята, ще можемъ да приложимъ великия законъ на надеждата, и нѣма да питаме: има ли Господь или не, а ще питаме: при­лагаме ли законитѣ на любовьта, вѣрата и надеж­дата? Прилагаме ли тѣзи закони, разбрали сме, защо сме дошли, и недоразумѣнията ще изчезнатъ. А сега какво правятъ хората? — Сгрѣшилъ нѣкой, хайде 3—4 години въ затвора, или църквата го от-лѫчва. И всички хора все свѣта оправятъ! И които вѣрватъ въ Бога, и които не вѣрватъ въ Бога, все колятъ и бѣсятъ. Казвамъ: И еднитѣ и другитѣ сѫ подъ ед- накъвъ знаменатель: и ти, който вѣрвашъ въ Бога ме обирашъ, и ти, който не вѣрвашъ въ Бога, ме обирашъ. Каква разлика има между тѣхъ? Ако вѣрующиятъ ме обира, а невѣрующиятъ не ме обира, казвамъ, че въ този послѣдния има нѣкакъвъ прин­ципъ, нѣщо хубаво въ душата му, което хората не виждатъ. Ето защо бихъ желалъ, ние да постѫпваме малко по другояче. Това учение е потрѣбно за васъ, вие трѣбва да живѣете на земята, трѣбва да бѫдете здрави, щаст­ливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осѫществите, ако нѣмате любовь, вѣра и надежда. Всичко е скрито въ тѣзи три велики принципа — любовь, вѣра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате въ себе си, ще бѫдете силни, мощни, ще имате радость, упование и сила въ живота си; Това е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ, като е дошълъ да примири хората съ Бога. Какъ? — Като ги научи, какъ да живѣятъ. Това не е вѣрване, а е велико изкуство. Нѣма по-велико из­куство на земята отъ това да се научишъ, какъ да живѣешъ. Това трѣбва да научимъ! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги, всички трѣбва да се научатъ да живѣятъ раз­умно, да има миръ и съгласие между всички. И тъй, приложете това учение, напуснете всички ваши стари възгледи, т е. не ги изхвърляйте, а ги турете като торъ. На вашитѣ стари вѣрвания при­саждайте нови клончета. Всичко въ свѣта трѣбва да се използува. Тази опитность, която имате, е отлична, направете крачка напрѣдъ! Приложете закона на надеждата, да бѫдете всѣкога радостни, и да не знаете, какво е обезсърчение. И послѣденъ бѣднякъ да станешъ, пакъ да не се обезсър-чишъ, защото въ твоята душа ще има нѣщо, което никоя сила не може да ти го отнеме. Вие имате сили скрити богатства въ себе си, които съврѣменната наука дори и не подозира, макаръ че ги констатира. Има нѣща, които човѣкъ не може да научи отъ книгитѣ. Ако едно дѣте се под­ложи на магнетиченъ сънь до пета степень, въ него ще се развиятъ особени способности, и това дѣте може да ви каже, какво става въ Америка, може да опише болестьта на нѣкой боленъ, и съ това да прѣдпише най-ефикаснитѣ лѣкарства. Какъ става това? — Човѣшката душа още не се е напълно проявила; у човѣка има сили, които чакатъ най благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влѣзете въ свободата на божествения животъ, ще научите всичко. Ако схващате Бога като всеобемна любовь въ която животътъ може да се прояви, ако го схва­щате като сѫщество, което гледа съ най-голѣмо бла­говоление къмъ най-малкитѣ и най-голѣмитѣ сѫ­щества, той ще ви въздигне. Схващате ли Бога като сѫщество, което само чака да наказва, той нѣма да ви помогне. Схващайте го като сѫщество на благость, сила, въ което нѣма смърть. При такова разбиране на Бога, въ васъ ще влѣзатъ двата принципа на вѣра и любовь. Слѣдъ 20—30 години Богъ ще ви повика при себе си да види, какво сѫ нау­чили неговитѣ дѣца, и послѣ пакъ ще ви прати на земята. За всички има работа. Като види, че сте научили уроцитѣ си, ще ви прати да служите въ великата вселена. Въ този животъ всѣка душа ще задоволи всички ламтежи, които тя има. Нѣма же­лание на душата, което тя да не може да осѫществи. Но кога ? — Когато свършимъ това велико училище, въ което се изучава законътъ на надеждата. Бихъ желалъ всички, които слушате за надеж-дата, да излѣзете оттукъ радостни. Имате ли радость, всичко е до­бро у васъ. Мома, която пѣе, работитѣ й вървятъ добрѣ, лесно мете, работи. Отвори прозорцитѣ, ве­село й е. Нѣкоя мома мълчи, лошо е положението ѝ, изгубила е надеждата си. Затова бихъ желалъ, каквото и да правите, да пѣете. Стари, млади пѣйте! Който иска да бѫде младъ, трѣбва да пѣе, да се радва. Прѣстанешъ ли да пѣешъ, твоята работа е свършена, ти си една баба или единъ старъ дѣдо, и всички казватъ: „Богъ да го прости!“ Ще дойдатъ твоитѣ роднини, ще те оплачатъ Казвамъ: Да, Богъ да те прости, защото не знаеше да пѣешъ и да се радвашъ. Ако не искате да ви поливатъ върху гроба, да ви четатъ молитви, пѣйте, радвайте се! И тъй приложете надеждата въ живота си. Въ надеждата нѣма меланхолия, скърбь отчаяние. Въ нея има само радость и веселие. По това се познава този божест-венъ принципъ. Бесѣда, държана въ гр. Русе на 16. януарий 1920 г.

БЕСѢДИ отъ УЧИТЕЛЯ ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. 22. януарий и 5. февруарий 1920 г. четвъртъкъ. I. Кротостьта и смирението. II. Електричеството и магнетизъмътъ. III. Мѫчението. (стенографски бѢлѣжки) III. МѪЧЕНИЕТО. Нѣколко встѫпителни думи къмъ бесѣдата — за пояснение. Не мислете, че е лесно човѣкъ да бѫде ученикъ въ една окултна школа. Не е много мѫчно, но не е и много лесно. Второ нѣщо, всички онѣзи отъ васъ, които нѣматъ разположение къмъ другитѣ — които обичатъ да се гнѣвятъ и да одумватъ, да не идватъ тукъ, въ школата. Може да идвате, но не отговарямъ за послѣдствията. Азъ искамъ тукъ мѫже и жени, които иматъ самообладание. Може да ви блазни мисъль, да придобиете извѣстни зна­ния, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цѣль не да подобрите врѣменния си жи­вотъ, а да изпълните волята Божия разумно, въ широкъ смисълъ, да изпълните неговата воля въ всичкитѣ области на човѣшкия животъ. Религи­озни хора намъ не ни трѣбватъ, духовни хора сѫщо, нито набожни — религиознитѣ да отидатъ въ църквата, духовнитѣ въ обществото, а набоѫнитѣ на небето. Сега, виждате, че това е едно противорѣчие. Какъ ще изтълкувате — религи­ознитѣ въ църквата, духовнитѣ въ обществото и набожнитѣ на небето? Вие ще кажете: „Мѣстото ни не е тукъ". Дѣйствително, мѣстото ви не е тукъ. Ако вземете да учите грънчарството при нѣкой майсторъ, нали най-първо майсторътъ ще ви учи да разбирате качеството на пръстьта, коя подхожда, да я прѣвръщате въ каль, послѣ ще ви покаже метода какъ да употрѣбите тази каль, най-послѣ ще я турите на грънчарското колело отгорѣ и ще ви научи да дадете форма на тази каль. Като гледате отвънъ, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за май­стора, но не и за ученика. И вие сте чели книги както неопитнитѣ правятъ грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадатъ това колело, не зная дали отъ 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа — това е изкуство да знаемъ какъ да творимъ. Въ тази школа имаме три метода: първо, мѫчение, второ — трудъ и трето — работа. Отъ мѫчението излиза здравето, отъ труда — щастието, а отъ работата — блаженството. Сега ще кажете: „Много нѣщо научихме!"' Нищо не сте научили, защото това, което казахъ, е само една формула. Когато ви дойде едно мѫчение въ свѣта, вие ще трѣбва да го прѣвърнете въ здраве, защото само здравиятъ човѣкъ издържа мѫчение. Мѫчението се издържа чрѣзъ здравето, а трудътъ — чрѣзъ щастието. Онзи, който копае съ моти­ката, е щастливъ защото има цѣль — да прѣхранва жена си и дѣцата си. Извадете изъ ума му тази цѣль, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трѣбва никакъвъ трудъ!" Това е психологиченъ анализъ. За да разберете смисъла на мѫчението, азъ ще ви обясня извѣстни принципи отъ гле­дището на мѫчението. Искамъ вашитѣ умове да бѫдатъ приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя прѣпятствува на всѣки ученикъ да разбере нѣщата. Защо се мѫчать хората? Светиитѣ сѫ били мѫченици, за да станатъ здрави; мѫчението въ духовния свѣтъ об­разува здраве, образува бѫдещитѣ форми на хората, които ще се въплътятъ на земята. Вие, като се мѫчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване тѣлата на слѣдващитѣ поколѣния. Ако възприемете мѫчението въ това му значение, онѣзи, които ще дойдатъ да се въплътятъ, въ бѫдеще, ще съградятъ своитѣ тѣла отъ тѣзи елементи и ще уредятъ своя животъ правилно. Но, ако вие съ всѣко мѫчение внасяте хиляди проклятия, нищо нѣма да сполучите. Като направите своето бѫдеще гърне отъ такава материя, ще бѫдете нещастни. И така, мѫчението е необходимо за слѣдващия вашъ животъ на земята. Този слѣдващъ жи­вотъ може да бѫде слѣдъ 100, 1000, 2000, 5000 и 10000 години или пъкъ като единъ моментъ, който включва всичко, — законътъ е единъ и сѫщи. Сега, мнозина се стремятъ къмъ разбиране на окултнитѣ сили. Всички окултни сили, съ които искате да боравите, трѣбва да знаете, че сѫ чрѣзмѣрно подвижни и че въ тѣхъ нѣма никакъвъ човѣшки моралъ; тѣ може да ви причинятъ най-голѣмо добро, но и най-голѣмо зло. И вие, които ме слушате тукъ, давали ли сте си нѣкога отчетъ за слѣдния психически мо­ментъ, за вашето разположение? Обичате нѣкого, не се мине день-два, и вашитѣ чувства се промѣнятъ — колкото вашата обичь е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза сѫ силни. Питамъ, възможно ли е отъ единъ чистъ изворъ, изъ който до вчера извираше чиста вода, днесъ да извира мѫтна? Нѣма да обяснявамъ вѫтрѣшната страна на този психиченъ моментъ. Ще ви дамъ само едно пояснение картинно, което е вѣрно. Обичьта — това е като изворъ, бликащъ отдолу. Запуши ли се този из­воръ, той търси друго мѣсто да се прояви. На изсъхналото мѣсто, когато валятъ дъждове, съ­бира се нечиста вода и утайки, и въ тѣзи малки локви, въ които животътъ е застаналъ, се образуватъ миазми — злото, изразено въ умраза и злоба. И тамъ има движение, но движението не е вече къмъ центъра, а къмъ периферията. Тъй както огъньтъ тлѣе, и то продължава, докато тази материя се дематериялизира — изчезне въ пространството, безъ да принесе полза. Слѣдъ като сте обичали единъ човѣкъ 1—5 —10 години, какво сте придобили отъ тази обичь ? Любовьта Божия къмъ насъ се проявява въ това, че ни е създалъ, и всичко, което е въ свѣта, е израсло подъ неговата обичь. А отъ вашата любовь — ако я имате — какво е израсло? Нѣкой ще ка­же: „Четохъ еди-кой си авторъ“; чели сте нѣкоя книга и ви се е харесала; питамъ: отъ вашата обичь къмъ този авторъ какво е излѣло? Както видите, тази наука не прилича на вашитѣ съ­нища и видѣния. Всички ученици на окултната школа, които не сѫ готови да се мѫчатъ, да не прѣкрачватъ нейния прагъ, защото той е свещенъ. Това е първото правило. Ще се за­питате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мѫчения — елате. Инакъ, имате обикновени бесѣди въ недѣля, идвайте. Вие и въ четвъртъкъ можете да дойдете, но азъ ще затворя вратата на моята школа, и вие никога нѣма да стѫпите въ нея — хубаво да го знаете. Ангелъ, съ огненъ мечъ, ще стои прѣдъ вратата, и горко ономува, който пристѫпи ! Главата му ще се търколи на пода. Слѣдователно, ще си зададете първия въпросъ: готови ли сте да се мѫчите и да издържите мѫчението. Всичко благородно и възвишено въ свѣта се ражда само отъ мѫче­нието, не отъ труда. Мѫчението съставлява най- великата работа, трудътъ е втората стѫпка, която гради туй, което мѫчението е създало. Християн­ството се подигна благодарение на мѫченицитѣ, които положиха живота си за него. Не съмъ азъ, който изисквамъ мѫчението, то е единъ неумолимъ законъ на битието, който ще си остане въ сила завинаги. Защо се мѫчатъ хората — това е достояние само на онѣзи, които сѫ въ школата. Никакво друго обяснение повече нѣма да ви дамъ. Какво обяснение повече мога да ви дамъ, когато те вънъ отъ школата? А резултатътъ отъ мѫ­чението на физическото поле — това е здравето. Всѣки, който изтърпи мѫчението, той е здравъ. Това може всѣка майка да провѣри. Слаба жена, която зачене и не послуша лѣкаритѣ да по­метне дѣтето, тя ще бѫде силна да го роди; като роди ще бѫде десеть пѫти по-здрава, от­колкото по-напрѣдъ. Жена три пѫти пометне ли, свършено е съ нея — тя е изгубена. Може да роди послѣ и 10 дѣца, но не е жена. Сѫщиятъ законъ е и за ученика. Човѣкъ, който не може да издържи три мѫчения, не е ученикъ, той е свършилъ. Сега забѣлѣзвамъ, че въ вашитѣ умове се заражда мисъль: колко строгъ е този законъ! Тукъ нѣма мѣсто за кри­тика; то е една велика наука: готовъ ли си да се мѫчишъ — нищо повече. Азъ оставямъ въ васъ тази мисъль, да я възприемете или не. Констатирамъ единъ законъ за подмладяване: човѣкъ се помладява само чрѣзъ мѫчение; който не се мѫчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духоветѣ слизатъ на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искатъ да се подмладятъ, да се разшири тѣхното съзнание. Старъ човѣкъ е онзи, който е останалъ въ блаженството си и който не иска да слѣзе, да се помѫчи и да се подмлади, Човѣкъ да бѫде блаженъ и да оста­рява, това е едно голѣмо противорѣчие въ жи­вота — ще кажете; на това отговарямъ: ако това не бѣше единъ необходимъ законъ въ свѣта, Богъ не би създалъ свѣта. Онзи вèликъ законъ, който заставя Божеството да съ­здаде човѣка, има много по-дълбоки причини отколкото философитѣ мислятъ. Нѣкои питатъ защо Господь създаде свѣта? Туй сѫ онѣзи философи, които сѫ отвънъ — оглашенитѣ: питате защо — влѣзте вѫтрѣ въ живота, помѫчете се и ще видите защо. И тъй, имайте прѣдъ видъ, че мѫчението е една необходимость въ живота. Азъ говоря за мѫчения, които произтичатъ отъ самата природа, а не за мѫчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мѫ­чението. Ще се явятъ много противорѣчия. Като влѣзете въ тази школа, ще се повдигнатъ тол­кова противорѣчия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който е обранъ и остава голъ. Но законътъ е такъвъ, че, ако орѣхътъ, който падне, не съблѣче своята дреха въ земята, не може да се развива. Затуй Христосъ казва: „Ако житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плодъ — 30, 60, 100". Законътъ на мѫчението е свързанъ и съ закона на самопожертвуването. Вие не може да се самопожертвувате, докато не разберете закона на мѫчението. Сега, този въпросъ ще разисквате философ­ски и ще съберете факти за и противъ. Може да го разисквате отъ всички страни. Азъ не се плаша отъ противорѣчия — нека се повдигнатъ. Въ тази школа нѣма мѣсто за обикновената вѣра, нѣма мѣсто и за любовь. Да се разберемъ. Яко търсите любовь, идете въ обществото; ако търсите вѣра, идете въ църквата. Вие ще си от­говорите тукъ на какво мѣсто сте. То е мѣсто на мѫчение. И така, свѣтътъ е едно мѣсто на мѫчение. Този свѣтъ е едно отъ най великитѣ учи­лища на живия Господь; по-велико училище азъ не познавамъ; наричамъ го основа на всички други училища. Разберете го въ всички негови разкло­нения и прояви, разберете го въ всичкитѣ про­тиворѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта. Въ всѣка стадия, на която се възкачвате, вашиятъ животъ се улеснява и отива къмъ блаженство. Схващамъ една ваша мисъль: „Ама ние имаме мѫжъ, жена, дѣца и т. н.". Трѣбва да разбе­рете истината, безъ да се разочоровавате: кол­кото повече връзки имате въ свѣта, толкова по­вече мѫчения ще имате. Както виждате, азъ ви прѣпорѫчвамъ най-мѫчния животъ — животъ на мѫчение. Мѫчението вие никѫдѣ не може да го избѣгнете, то е една необходимость въ всѣко вѣрую, въ всѣки строй, въ всѣки животъ, въ всѣка мисъль; мѫчението е неизбѣжно и въ любовьта — най-голѣмото мѫчение именно тамъ се намира. Всички васъ, жени и мѫже, които знаете любовьта, ще ви попитамъ: Какъ позна­вате любовьта? Ако попитамъ васъ, които сте я опитали, какъ бихте я описали? Азъ да ви я опиша, да я материялизирамъ. Ще взема човѣшката форма—мома и момъкъ като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очитѣ ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава въ своитѣ дѣйствия, всѣки нейнъ погледъ като стрѣла насочва, тя е като ловецъ съ натегнатъ лѫкъ, дебнещъ своята жертва, като хвърли стрѣла, погледъ, отъ невидѣно на нѣкой момъкъ, нѣщо го припарва, той я заобиква: — „Охъ! Обичамъ я". Колкото повече тя стрѣли забива, толкова повече той я заобиква. Туй е първата фаза на любовьта. Втората фаза на тази любовь: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зѫбитѣ й се показватъ. Тя отправя своитѣ стрѣли, но не изъ засада, а открито излиза срѣщу му, хвърля своитѣ стрѣли, показва своя юмрукъ: „Познавашъ ли ме? Ще се подчинявашъ ли?" — „Ще се подчинявамъ“. Настава миръ. Сегашната любовь е отъ тази ка­тегория. Така, когато съврѣменнитѣ хора ми говорятъ за любовь, азъ тази любовь я познавамъ и затова си нося желѣзна броня, да се паза отъ нейнитѣ стрѣли. И религиознитѣ хора, като ми говорятъ за любовь, азъ си турямъ бронята и казвамъ: "Сега може да се разговаряме". Но въ тази школа, окултната, засада не се позво­лява. Ако нѣкой иска да забие стрѣлитѣ си върху менъ, азъ мога да му стана мишенка — забийте 4—5 стрѣли въ гърдитѣ ми, азъ съмъ готовъ да изтърпя това мѫчение. И жена, ко­гато мѫжътъ я стрѣля 1—2—3 пѫти, да се не намръщва. Мѫжътъ само като опне лѫка си или само като профучи край нея изъ лѫка стрѣлата, тя завиква. Ако вие разберете изку­ството на мѫчението, Царството Божие ще дойде въ васъ. Когато влѣзете въ извѣстна окултна школа, ще ви поставятъ до стѣната и ще ви пращатъ стрѣли — ще ви турятъ на мѫчение. Азъ бихъ ви попиталъ: защо именно онѣзи, които повѣрваха въ Христа, трѣбваше да бѫдатъ подложени на толкова мѫчения и позоръ въ римскитѣ арени? Тѣзи хора, като се обръщатъ къмъ Бога, той трѣбваше именно да ги защити. Нали и псалмопѣвецътъ казва: „Който живѣе подъ покрива на Всевишнаго, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогжщаго", и по-нататъкъ: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отъ дѣсно ти" — какъ ще примирите туй противорѣчие ? Кой е онзи, който живѣе подъ покрива на Всевишния ? Който е готовъ да го стрѣлятъ и да изтърпи всички мѫчения. Изтърпите ли всички мѫчения, Господь ще каже: „Ти може да бѫдешъ подъ моя покривь". Това значение има стихътъ въ псаломъ 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Азъ имамъ вѣра";не,не — опитность,опитность, опитностьта на великата Любовь! Мнозина ми казватъ: „Защо не ни разкриешъ нѣкои тайни?" Въ Европа има много школи, които могатъ да разкриятъ тайни, да казватъ начини за завладяване хора и за пече­лене пари — мога да ви дамъ и адреси — но въ великата Божествена школа законътъ е другъ. Ученикътъ въ тази школа трѣбва да схване ве­ликия принципъ на живота че въ първия моментъ на своето пробудено съзнание, слѣдъ като се пробуди отъ първия животъ на щастие, на блаженство, ще опита мѫчението въ живота — процеса на подмладяване. Тукъ нѣма никакво изключение. Въ този законъ на мѫчението — азъ ще ви дамъ единъ ребусъ да го разгадаете, като от­части самъ ще го разгадая. Защо природата е дала тѣзи вѣжди и тѣзи издадини отстрани на носа? Трѣбва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човѣкъ е направенъ само отъ цифри — че той е една величина. Това поло­жение на носа и вѣждитѣ показва числото 13. И нещастията на човѣка въ свѣта произтичатъ отъ гледане, отъ виждане: когато човѣкъ за­почне да вижда, той започва да страда. И азъ ще прѣведа българската буква В — виждане, страдание. Какви сѫ съставнитѣ части на буквата В? Отдѣлени съставятъ цифрата 13. Ако събе­рете цифритѣ едно и три, правятъ четири; ако вземете сбора отъ 1до4: 1 + 2+ 3 + 4 пра­вятъ 10 — десеть е абсолютна величина на бу­квата В. Като раздѣлите нулата, крѫга, на двѣ части и двѣтѣ половини долѣпите до 1, пакъ ще образувате буквата В Като съедините 3 съ 1, единицата — това, което е без­гранично — е Богъ; значи, да го слѣете съ Един­ния, а то е да му дадете всичко. това е пакъ разложено В, което вижда, което гледа и което е ненаситниятъ човѣкъ. Значи, буквата В, за да се образува, е минала прѣзъ три стадии на развитие. Азъ ще ви разложа друга една буква отъ българската азбука - буквата Отгорѣ имате два полукрѫга; това е човѣкътъ, който е възмѫжалъ. Тукъ, при вѣждитѣ, се раждатъ електрическитѣ течения и магнетизъмътъ, които спомагатъ за строежа на мускулитѣ. Всичкитѣ мускули на човѣшкото лице сѫ се образували отъ разнитѣ тѣхни течения въ различни посоки. Като срѣщнете хора, момъкъ или мома, ще гледате, дали Х-то е правилно написано върху лицето имъ. Носътъ е единица, основа на цифритѣ. И Х -то има сѫщо такава. Двата послѣдни полукрѫга отъ горѣ тѣ сѫ единъ крѫгъ, разложенъ на двѣ — показватъ, че едното течение върви надѣсно, а другото — на- лѣво. Но човѣкъ колко се е мѫчилъ, докато образува туй Х . Всички сѫщества, докато добиятъ туй положение, сѫ се мѫчили много въ низшитѣ царства — минали сѫ извѣстни изпити въ своята еволюция, докато дойдатъ до състоя­нието на човѣкъ. И човѣшкитѣ мисли, за да влѣзатъ въ шестата раса, ще минатъ тоя пѫть и ще образуватъ нови мускули въ човѣка. Но тѣ ще се образузатъ само съ новитѣ течения, които трѣбва да се възприематъ, да влѣзатъ въ мозъка. Яко не сте готови да се мѫчите, за да ги придобиете, ще останете назадъ въ културата. Животнитѣ, птицитѣ и рибитѣ сѫ остатъци отъ великата култура въ свѣта. Човѣшкото лице въ бѫдеще ще мине въ една геометрическа фаза. Сега то е отъ разни течения, но, ако вие сте готови да се мѫчите, тия течения ще отминатъ; инакъ, вие ще останете въ старата култура. Има разни култури: на чернитѣ, на червенитѣ, на жълтитѣ и сега на бѣлитѣ. Седите и сѫдите свѣта: „Ама този така, онзи така". Дохаждате да ми разправяте кой какво прави и искате азъ да ви оправямъ. Не съмъ пратенъ да оправямъ свѣта. И дори е светотатство да оправямъ свѣта: споредъ менъ, той е оправенъ; по-добъръ отъ него нѣма ; да оправямъ свѣта, то значи да богохулствувамъ. Злото е въ нашето неразбиране на свѣта и въ желанието свѣтътъ да се прояви по другъ начинъ. Не може да се прояви по другъ начинъ. И буритѣ ще се появяватъ по опрѣдѣления за тѣхъ редъ. Колкото и да му се молимъ, слънцето ще си грѣе се по сѫщия начинъ и ще праща своята енергия. Облацитѣ ще се движатъ по сѫщия начинъ. Природата нѣма да се измѣни нито на милионна часть. Тя не може да се измѣня по нашитѣ прищѣвки. Е, сега, кому отъ васъ е идвало на ума да намѣри значението на това „Х“ Нали сте ученици? Онзи, който нѣма на лицето си туй „Х“ е баба. И азъ ще попитамъ : „Разбрахте ли буквата В?" Вие ще отговорите: „Какъ да не сме разбрали буквата В?" И започвате: „В е съставено . . ." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава? Нѣма да ви обяснявамъ значението на В, какво то означава като глась, интонация. Защо ви прѣдставямъ тия двѣ букви ? Между тѣхъ нѣма никаква логическа връзка, но гео­метрическа има. Сега, ако вземете буквата В разложена, то е една котва вдигната горѣ, която показва закона на движението — котвата е вдигната, и корабътъ е тръгналъ — значи, човѣкътъ е тръгналъ. Тя показва слизане на духа отгорѣ, движение къмъ материялния свѣтъ — вдигналъ своята котва отъ небето, отъ почив­ката на блаженството си и тръгналъ въ миро­вото движение. И ако запитате: „Защо Господь е създалъ носа, очитѣ и вѣждитѣ на човѣка“ отговарямъ: за да покаже посоката на него­вото движение — човѣкътъ да се движи въ по­соката, която носътъ му посочва. А другата буква — Х ? Тя показва, че духътъ е слѣзълъ отгорѣ долѣ, до дъното на материята, забилъ е котва въ земята, въплътилъ се е и е почналъ да обра­ботва земята. Спусналъ котвата на дъното, и корабътъ седи, не мисли да се връща на небето. И той ще седи докога ? Вие ще отговорите. Всички сте забили котвитѣ си, и азъ ви поздравлявамъ, че сте долу съ своитѣ котви. Движе­нието, обаче, отгорѣ надолу не е още животъ; животътъ подразбира смисъла на туй движение. Да се повърнемъ. Какъ опрѣдѣля съврѣменната наука движението? Какъ опрѣдѣляме, че въ насъ, въ даденъ психологически моментъ, има движение? Движението у човѣка се обу­славя отъ недоволство: „Недоволенъ съмъ отъ живота !" — имашъ движение. Духътъ, като иде отъ горѣ, има всичкия потрѣбенъ запасъ въ себе си, но, като стигне земята, изхарчва запаса, заражда се недоволство, че е напусналъ първо­началното си състояние — спокойствието, и потърсва храна. Ако разберете недоволството като потикъ за мѫчение и трудъ, вие сте разрѣшили правилно задачата на живота; но, ако го разбе­рете, че сте поставени въ неблагоприятни усло­вия, че туй не трѣбвало, онуй не трѣбвало, енергията въ васъ ще се прѣвърне въ омраза и зависть — ще се роди злото. Когато наблѣгамъ на думата „мѫчение“, азъ подразбирамъ, че трѣбва да прѣвърнете недоволството въ васъ въ правилно божествено движение. Казахъ ви въ една бесѣда, че трѣбва да разберете всичко добрѣ. Човѣкъ, който влиза въ тази школа, трѣбва да е много ученъ човѣкъ, трѣбва да разбира много добрѣ математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи въ васъ веднага въ проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизатъ отгорѣ надолу въ разни, посоки и се кръстосватъ. И тъй, човѣкъ е слѣзълъ на земята, за да научи първия великъ законъ — мѫчението. И когато казватъ за Христа, че е слѣзълъ и пострадалъ за цѣлото човѣчество, разбирамъ, че той е дошълъ на земята да научи хората именно на този великъ законъ. Християнството още не е разбрало този законъ. Като не разбираме този законъ, искаме да възложимъ мѫчението на другиго. Ходимъ, търсимъ и не можемъ да намѣримъ човѣкъ, който да го понесе. Искаме да сложимъ мѫчението на гърба на нѣкого, и ко­гато успѣемъ да го сложимъ, речемъ: „Слава Богу, оттървахме се!" Мѫчението е като незаконнородено дѣте. Геройство азъ наричамъ, ко­гато една майка, която е извършила прѣстѫпление, каже: „Това дѣте е мое, азъ ще понеса хорското прѣзрѣние и всички мѫчения“. Това е то геройство. Само така можемъ да си сбяснимъ онова мѣсто въ Евангелието, дѣто се казва, че Христосъ е понесълъ беззаконията на свѣта. Той понесе именно незаконнороденото дѣте. Вие сте въ началото на една велика окултна школа за въздигане на човѣчеството и, ако не можете да разберете тазвечерния урокъ, малко ще разберете отсега нататъкъ. Ако, обаче, разберете този първи урокъ и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мѫчение. Домашнитѣ мѫчения азъ ги наричамъ самочесане, малка физическа краста. Нѣкой казалъ нѣкоя обидна дума и прѣдизвикалъ страдание — то не е мѫчение, то е чесане, физическа краста. Мѫчението е велика наука въ свѣта. Когато вие почнете да се мѫчите азъ ще ви обикна. Само който се мѫчи, мога да го обичамъ. Не мислете, че вънъ отъ мѫчението има обичь. Ако вие не се мѫчите, азъ нѣмамъ нищо общо съ васъ, чужди сте ми и знаете ли какъ чужци ? Но, ако се мѫчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя къмъ ученицитѣ. Мѫчите ли се като вели­кани, съ спокойствие и хладнокръвие, и не из­губвате равновѣсието на духа си, вие сте оби­чани. Всички съврѣменни романисти какъ обяс- няватъ и цѣнятъ думата „геройство" ? Ако нѣ­кой кавалеръ води вечерно врѣме мома, нападнатъ ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане въ паметьта й като герой, и тя ще му пали свѣщи; ако ли избѣга, тя ще плюе отгорѣ му и ще каже: „Не те познавамъ". Така сѫщо, ако у васъ дойде една божествена идея, погнатъ ви, и вие избягате отъ нея, сетнѣ, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавамъ". Като се мѫчите, Христосъ ще ви тури вѣнецъ на гла­вата. Кому поставятъ вѣнецъ ? Само на онзи, който е понесълъ най-голѣми мѫчения. Който не е понесълъ мѫчения, той е развѣнчанъ. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бѫдещата окултна школа, основа на бѫдещето общество. Само по такъвъ начинъ може да се съгради то на здрави основи — когато всички рѣшатъ да страдатъ, сир. не да страдатъ, а да се мѫчатъ. Мѫчението е основа на бѫдещата окултна школа. Вие може да си имате нѣкой идеалъ, да го наричате „любовь" и „смисълъ на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете въ Царството Божие безъ мѫчение: всичко може да стане, но да влѣзете въ него, да се домогнете до Божията любовь и мѫдрость безъ мѫчение — никога! Съ тази бесѣда азъ искамъ да се обновите и слѣдния пѫть да додете безъ раници. Вашитѣ светии, икони, идолопоклонство сѫ нетърпими въ окултната школа. Всичко изхвърлете. Въ тази школа не бива да носите въ себе си мисъльта за недоволство. Когато нѣкой ви направи нѣкое зло и сте недоволни отъ него, благодарете на Бога, задѣто ви е удостоилъ съ това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голѣмо благо, съ което си ме удостоилъ!“ Ако вие мислите да се освободите отъ всички страдания въ свѣта, да прѣкврате вашия животъ безъ мѫчения, лъжете се: „Нѣма другъ пѫть къмъ небето, освѣнъ мѫчението". Има още единъ пѫть, който може да прѣмине безъ страдание, но той не отива нагорѣ. Мѫчението води нагорѣ, а избѣгването отъ него — надолу. Мѫчението е необ­ходимо на васъ, като ученици — то е едно ка­чество на ученицитѣ. Имате ли туй първо ка­чество — имате здрава основа, нѣмате ли го — всичко е свършено: крачка напрѣдъ не може да пристѫпите. И какво ще стане съ насъ? Ще почнемъ да се отчуждаваме, понеже не можемъ да се разбираме. Защо ? Разбира се: защото хора, които пѫтуватъ въ противоположни по­соки, се отдалечаватъ. Та въ туй движение на „Х“ -то има едно разби­ране. Какво, прѣдполагате, прѣдставляватъ дол­ната и горната части на „Х“ -тo ? То сѫ двата принципа, които се спосрѣщатъ. Вие виждате, че тия крѫгове сѫ разкжсани, нали ? Яко по­теглите отъ очитѣ една права линия навънъ, кѫдѣ ще отиде? До ушитѣ — слѣдващиятъ центъръ; значи, знанието въ свѣта се придо­бива само чрѣзъ слушане. Както виждате, тукъ се спосрѣщатъ два велики принципа, които съврѣменната психология нарича: стремежъ на духа и стремежъ на душата, стремежъ на ума и стре­межъ на сърцето. Този стремежъ произтича само отъ слушане. А слушането може да дойде, ко­гато човѣкъ е вече издържалъ първия изпитъ — мѫчението. Ще го посѣти любовьта и, като дойде, ще извърши въ него новъ прѣвратъ и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите въ обществения животъ — момъкътъ и момата се вѣнчаватъ — безъ да знаете защо. То се дължи на онзи великъ стремежъ на човѣшката душа да се съедини съ Бога. Който не разбира зна­чението на този законъ за буквата В, иска да излѣзе извънъ себе си и да отиде на небето и тогава да разбере Бога; но човѣкъ трѣбва да го разбере тукъ на земята. Яко разбере най- първия и най-важенъ законъ тукъ на земята, той ще го разбере и горѣ на небето. Яко не го разбере тукъ на земята, нѣма да го разбере и на небето. Съврѣменното християнство, тъй както тълкува влизането въ Царството Божие, то го криво схваща, защото се поставя на фал­шива основа. Азъ не искамъ изведнъжъ да изхвърлите всичко отъ васъ; вие ще си държите вашитѣ стари възгледи. Най-първо вие трѣбва да рѣшите всички въпроси вѫтрѣ въ себе си: готови ли сте да се мѫчите ? Не искамъ страдания: ония, които страдатъ, споредъ менъ, сѫ стра­хливци. Страхливиятъ страда, а героятъ се мѫчи. Хванатъ го и го биятъ, и той страда — това не е мѫчение. Мжчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи съ спокойствие. Великъ законъ е мѫчението ! Който не може да издържи мѫчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши послѣдующи стѫпки въ живота ще иматъ смисълъ — ще имате правилно разбиране. Да се разберемъ: думата страдание азъ опрѣдѣлямъ законъ на движение въ свѣта; стра­дание и движение то е едно и сѫщо нѣщо. Но, за да се движите въ извѣстна посока, трѣбва да имате знание, умѣние въ посоката, къмъ която отивате, и да сте добрѣ освѣдомени, да знаете пѫтя, по който отивате, какъвъ е. „Не­приятно ми е — страдамъ!" Твоята неприятность не е страдание. Туй, че страдашъ, показва само, че ти отивашъ въ извѣстна посока въ този божественъ свѣтъ. Та, ще се спрете на думата мѫчение — тя е най сѫществената, най-важната въ свѣта и въ тази школа, въ която искате да бждете уче­ници. Ще спрѣгате тази дума въ всички лица и врѣмена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мѫчатъ, защото въ мѫчението е спасението. Ако не бѣ мѫчението, Христссъ би ли станалъ това което е? Кого наричатъ антихристъ? Онзи, който не се е мѫчилъ, а иска да заеме мѣстото на Христа. Който се е мѫчилъ и съ спокойствие е изтърпѣлъ мѫченията, той е Христосъ, а който не се е мѫчилъ и иска не прѣзъ прѣдната, но прѣзъ задната врата да влѣзе, той е антихристъ. Тъй говори тази окултна школа. Азъ засѣгамъ въпроса за мѫчението общо, въ всичкитѣ му разклонения. То е засѣгнало сегашното общество едва съ края на своя некътъ, само го е одраскало. Като сравнявамъ вашитѣ мѫчения съ дѣйствителнитѣ, едва-ли тѣ се равняватъ на една хилядна отъ истинскитѣ. И още казвате, че за Бога се мѫчите! Не. Прѣстанете да мислите, че сте се мѫчили. Може да сте се тревожили, да сте страдали, но не вѣрвамъ да сте се мѫчили. Азъ признавамъ за мѫченикъ истински само Христа. Мѫчили сѫ се ученицитѣ на тази школа, но съврѣменниятъ свѣтъ не се мѫчи. Сега настава великиятъ моментъ на мѫчението за сегашното общество, въ свѣта идва едно мѫчение — идва вече. То ще дойде и ще замине. И онѣзи, кои го го разбератъ, ще се повдигнатъ въ бѫдеще. Които не го разбератъ, ще се утаятъ. Искамъ всички вие да сте мѫченици. Слѣзте долу, въ дъното на мѫ­чението, и ще прѣстанатъ 'всички разногласия между васъ. Туй е съгласно съ Христовото уче­ние — нали Христосъ слѣзе въ ада, да изкупи нашитѣ грѣхове? Туй наричатъ въ окултната школа изучване на малкитѣ мистерии. И като изучите малкитѣ, вие ще отидете къмъ великитѣ мистерии. Центърътъ на земята е пѫтъ къмъ слънцето нѣма други пѫть. Не подразбирамъ туй слънце, което сега виждате, то е само една седма отъ дѣйствителното слънце. Дотукъ сега ще спремъ. Тази бесѣда засѣга само една дума — мѫчението, и бесѣдата ми може да се нарече бесѣда за мѫчението. Постарайте се да разберете тази дума въ всич­кия й дълбокъ смисълъ. Каква красива дума е тя, макаръ и облѣчена въ дрипи! Ако се облѣчете въ дрехата на мѫчението, азъ ще ви поздравя. Поне единъ отъ васъ е разбралъ това, което говорихъ, а то е за менъ достатъчно — отъ всинца ви единъ да разбере. Повече не искамъ. Положително зная, че единъ е разбралъ. Други дали сѫ разбрали, за менъ не важи. Слѣдователно, тази вечерь свършвамъ съ единица. Не казвамъ двама — само единъ тази вечерь има. Сега се питате кой е? Той самъ си знае. И когато ви попитатъ: „Какво се учи въ тази школа?" — Мѫчението — основа на Цар­ството Божие. Нищо повече — за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира — начало на великата Божия мѫдрость въ пълната нейна хармония и красота. (Бесѣда, държана на ученицитѣ и ученичкитѣ оть окулт­ната школа на Всемирното Бѣло Братство, на 5 февруарий 1920 г., четвъртъкъ).

http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/304-quot%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BBquot-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-5-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-1926-%D0%B3/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/286-%7B?%7D/ "Чист и светъл" "Чист и светъл", извънредна беседа, държана от Учителя по желанието на ученичките от Втора софийска девическа гимназия на празника на залесяването, 5 април 1926 г., 2 часа след обяд, на поляната на Изгрева. Първо издание - 1926 г., София. Второ издание - 1926 г., Пловдив от д-р Михаил Стоицев. Беседата е издавана и през 1936 г., София. Беседата може да бъде прочетена още в изданието на ИК "ВСЕМИР" - "Тихият глас" Чист и светъл - 5 април 1926 г. Из спомените на ученичката Невена Неделчева: Спомени за беседата могат да се прочетат още в - Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее, том 2, "Чист и светъл" - Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее, том 2, "Изпитът на ученика"

http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/304-quot%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BBquot-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-5-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-1926-%D0%B3/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/286-%7B?%7D/ От "Чист и светъл" - единична беседа 5 април 1926 г., София - Изгрев Второ издание - 1926, Пловдив Информация за беседата Чистъ и свѣтълъ* На кого се слага трапеза — на сития или гладния? На кого трѣбва да се говори? На васъ, младитѣ, ще кажа: потрѣбна ви е чистота! Чистотата и святостьта не сѫ нѣщо външно, тѣ сѫ вѫтрешни качества на човѣка. Тѣ сѫ качества на душата. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, всѣкога трѣбва да бѫдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирамъ азъ чистота въ широкъ смисълъ на думата. Вие, като млади, приложете следното правило въ живота си: пазете ума си чрезъ свѣтлината, сърцето и душата си — чрезъ топлината, а тѣлото си — чрезъ чистотата! Чистотата е изразъ на съвършения животъ. Това е законъ! Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Само съвършената Любовь дава топлина. Само Духътъ носи пълната свѣтлина. И тъй, тамъ, дето се забѣлѣзва известна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Следователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. И тамъ, дето има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена. Това е диагноза, която опредѣля състоянията на ума, сърцето и тѣлото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своитѣ мисли, въ своитѣ чувства, въ своитѣ действия. Това подразбира, че човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своето съзнание. Той трѣбва да има една свещена идея въ живота си! Човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре, че ще отиде въ земята и отъ него нищо нѣма да остане, какъвто и да е този човѣкъ, ученъ или простъ, той е една стара баба, той е единъ пигмей. Онзи човѣкъ, който мисли, че ще живѣе вѣчно, той е разуменъ, гениаленъ човѣкъ. Казвамъ: всички вие сте се родили, за да живѣете, затова трѣбва да се стремитѣ къмъ онѣзи закони, които създаватъ Вѣчния Животъ, а Вѣчния Животъ е разуменъ, той е само за разумнитѣ хора. За примѣръ, допуснете, че вие гледате въ продължение на 4 ÷ 5 часа право въ слънцето. Знаете ли какво ще стане съ очитѣ ви? (—Ще заболѣятъ). Да, така е. Това значи да не знае човѣкъ, какъ да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете отъ слънцето въ нѣкоя тъмна изба и прекарате тамъ дълго време, какво ще стане съ васъ? Какво ще стане съ вашитѣ очи? — Въ първия случай има опасность да ослепѣете, а въ втория случай — да се разболѣете. Следователно, когато се засѣгатъ великитѣ идеи въ свѣта, когато ученитѣ хора говорятъ за смъртьта, или за Вѣчния Животъ, за новораждането, тѣ трѣбва винаги да подразбиратъ видоизменения въ човѣшкото съзнание. Въ този смисъль „смъртьта”, това е видоизменение на човѣшкото съзнание, но не и на неговата сѫщина. „Новораждането”, това е сѫщо тъй процесъ, който става въ човѣшкото съзнание. Човѣкътъ, разгледанъ самъ по себе си, е свѣтлина. Всички велики хора, които сѫ живѣли и които живѣятъ въ свѣта, иматъ развито въ себе си едно шесто чувство, чрезъ което тѣ виждатъ човѣка не тъй, както го виждаме външно, но като свѣтѣща свѣщь, отъ което излиза една мека, приятна свѣтлина. Всички добри хора сѫ свѣтѣщи, а всички лоши хора, всички, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ тъмни. Отъ тѣхъ излиза една едва мъжделѣеща свѣтлинка. Това не е само една алегория, но фактъ. Когато човѣкъ е добъръ, здравъ, отъ него излизатъ приятни краски. Той има свѣтли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щомъ човѣкъ се разболѣе, щомъ отпадне духомъ, съзнанието му потъмнява, свѣтлината му се изгубва. И тъй, за васъ като млади, великото, идейното въ живота ви е да бѫдете чисти, да носитѣ свѣтли мисли. И Христосъ е казалъ: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога”. Да видите Бога, значи да живѣете въ Любовьта. Щомъ Любовьта дойде, животътъ се развива правилно. Щомъ Животътъ се прояви, x Свѣтлината ще дойде. И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти. Напримѣръ, сега хората идатъ тукъ съ извѣстно предубеждение и си казватъ: тѣзи хора не сѫ като насъ. Не, всички хора сѫ едни и сѫщи, понеже произходътъ имъ е отъ единъ и сѫщъ източникъ. Животътъ по сѫщина е единъ и сѫщъ. По какво се отличаваме единъ отъ другъ? По какво се различаватъ, напримеръ, единъ българинъ отъ единъ англичанинъ? По какво се различаватъ животнитѣ отъ хората? И у животнитѣ има до известна степень интелигентность и у тѣхъ има признателность. Разказваха ми единъ случай за една жена, която намѣрила нейде въ гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го къмъ себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала въ гората на свобода. Следъ 4 ÷ 5 години сѫщата жена среща въ гората една мечка, която веднага се приближава къмъ нея, лѣга предъ краката x и почва да ги ближе. Тази жена познала въ мечката онова малко мече, което тя преди 4 ÷ 5 години кърмила. Ако въ животнитѣ има интелигентность, признателность, какво остава до по-висшитѣ сѫщества? Какво остава до човѣка? Ето защо, казвамъ: бѫдещето поколѣние, което иде въ свѣта, трѣбва да носи чистота и свѣтлина. Жената трѣбва да носи чистотата. Докато една жена е „дѣвица”, „дѣва”, докато е чиста, тя е силна, мощна. Въ чистотата седи и красотата. Въ чистотата се крие още и младостьта, постоянството, както и моралниятъ устой на човѣка. Изгуби ли човѣкъ чистотата и свѣтлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна отъ вѣтроветѣ по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана отъ вълнитѣ на морето. Човѣкъ безъ чистота въ живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте, обаче, въ чувства, въ мисли и действия, ще бѫдете силни, крѣпки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще провѣрите тия мои думи въ живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на свѣтлината. Подъ „чистота” азъ не разбирамъ само външната, физическата чистота, но и всѣка клетка у васъ да бѫде чиста, външно и вѫтрешно. Тази обща чистота на клеткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Чистотата е резултатъ на едно вѫтрешно усилие на духа. Всѣко нѣщо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всѣко нѣщо, което се оцапва е нечистота, а всѣко нѣщо, което не може да се оцапва, което не може да се опетни е чистота. Подъ „свѣтлина” азъ не разбирамъ само външната, физическата свѣтлина, но и всѣка клетка у васъ да лѫчеизпуска навънъ свѣтлина. Всѣко нѣщо, което може да се изгаси не е свѣтлина. Всѣко нѣщо, което изгасва е тъмнина, а всѣко нѣщо, което не може да се изгаси е свѣтлина. Вие, младитѣ, пазете идеала на вашата душа и къмъ него се стремете — чисти и свѣтли! Дойде ли чистотата, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Знание безъ свѣтлина остава неразбрано. Здраве безъ чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли свѣтлина, вие сте пакъ богати. Беседа, държана отъ Учителя по желанието на ученичкитѣ отъ II соф. девическа гимназия на празника на „залѣсяването”. 5.IV понедѣлникъ, 1926 г. 2 ч. сл. обѣдъ. ____________________________ * Текста е преписан точно от печатното издание: ЧИСТЪ И СВѢТЪЛЪ! Второ издание, София - 1936 г.

От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г ВОЛЯТА БОЖИЯ Знанието въ свѣта има сила само, когато се прилага. Мнозина отъ васъ не го прилагатъ и при това всички искате да носите хубави дрехи и да ядете хубави гостби, безъ да знаете какъ се придобиватъ и приготовляватъ; всѣки трѣбва да знае какъ да снове, да тъче и т.н. Нѣкой день сте весели- то е единъ видъ торъ; скърбьта: то е другъ видъ торъ. Нѣкой усѣща приятно настроение, ще мине половинъ часъ и ще се измѣни. Знаете ли защо става това? Всѣки, който влезе въ духовния Животъ, ще събуди у себе си всички лоши качества отъ миналия Животъ, които сѫ били спѣщи, и сега, когато е дошло Божественото благословение, сѫ поникнали. Трѣбва плѣвелитѣ отъ вашата градина да ги изхвърляте! Нѣкои казватъ, че били по-добри прѣди да влязатъ въ духовния Животъ. Деветдесеть и четири процента отъ вашата Любовь е фурда[1], а само другитѣ шесть килограма сѫ Любовь. Изхвърлете фурдата - тора на нивата! Да остане въ васъ само Хубавото- шестьте килограма. Ще кажете, че пакъ ви дѣламъ за нѣщо, но то не е дѣлане. Вие не сте видѣли още дѣлане. Една статуя художникътъ трѣбва да чука и дѣла дълго, докато стане хубава и изящна. Искамъ отѣ всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте въ първитѣ врѣмена на християнството. Колко отъ васъ сте готови да прѣтърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания въ дома си: съ мѫжа си, съ дѣцата си, но те сѫ нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената воля съ вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното - не. Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсѣмъ здрави Хора, които да могатъ да носятъ несгодитѣ на Живота. И които разбирате този законъ, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всѣки отъ васъ си има по единъ трънъ въ плътьта. Павелъ и той имаше трънъ, за който се молй на Бога. Но той не каза на Бога, кѫдѣ му е трънътъ. Богъ му рече: „Доста ти е Моята благодать”. Та и вие трѣбва да кажете на Бога, кѫдѣ ви е трънътъ, за да го извади. Не трѣбва да бѫдете всички еднакви въ своитѣ стремежи. Ако всички тъкатъ все платна, ще се яви голѣма конкуренция. Вие всички искате да бѫдете добри. Добродѣтельта какво нѣщо е? Каквото изработимъ, да бѫде изработено добре: готвимъ ли, тъчемъ ли, шиемъ ли и т. н. Това значи да сме добри. Вие искате да сте като една положена статуя и всѣки да казва, колко е хубава и да ви се учудватъ всички. Не искамъ да сте като онзи англичанинъ, който взѣлъ да бѣга отъ своя автоматъ, на който искалъ да даде Душа. Христовото Учение не е едно автоматично учение. То е Учение за Душата. При това Учение ще се повдигнатъ много съмнѣния въ вашия Умъ. Вие можете да казвате, че нѣмате съмнѣния. У една новооженена мома колко съмнѣния се явяватъ относно нейния мѫжъ! То е, защото нѣма Вѣра въ него. По сѫщия законъ вие тръгвате въ духовния Пѫть и си казвате: „ Дали ще го досвърша?”. Съмнѣнието показва, че субектътъ, който се съмнѣва, не е самостоятеленъ въ работата си . Ако единъ човѣкъ е лошъ, има формата на лошъ човѣкъ, ако е подозрителенъ , има съотвѣтна форма. Всички форми вървятъ слѣдъ човѣка. Всички се стремятъ къмъ Небето, всѣки се стреми да угоди на Господа. Какви жертви сте дали за Господа, какво сте направили? Вие все казвате, че Богъ не ви е далъ това или онова. А вие какво сте дали? Отъ това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направите пита? Трѣбва да разсѫждавате добре. Вие за Любовь приказвате. Но Любовь, която дава Сила на човѣшкия Духъ и Умъ да понасятъ страданията, тя е Божествена Любовь. За да я имате, трѣбва да замѣните вашата Любовь съ Божествената. Ако вие ме слушате, ще ви кажа отдѣ може да вземете тази Любовь. Като ви обидятъ, почвате да се огорчавате. Това показва, че вашата Любовь има граници, отпада, значи не е Любовь. Павелъ казва: „Любовьта никога не отпада”. Прѣди да падне орѣхътъ, окапва нѣщо отъ него- то не е орѣхътъ, то е черупка. Нѣкой казва за другъ, че Любовьта му отпаднала, но това сѫ опаковки на Божествената Любовь. Отъ васъ трѣбва да отпаднатъ всички черупки и да остане Божествената ядка, която е Любовь, въ която има такава Сила, че щомъ я призовете, всичко да се стопява въ нея. По вашитѣ лица чета - вие сте Хора, които се тревожите. Бихъ ви турилъ бѣлѣжка единица, двойка, тройка - повече не мога. Казвате: „Азъ много се моля“. Значи,че много ядешъ.Молитва и служене сѫ двѣ отдѣлни нѣща. Всѣки день казвате да бѫде Волята Божия. Мѫжътъ каже да бѫде Волята Божия, но жената каже: „Не, моята воля да бѫде!“. Така правятъ и мѫжътъ, и дѣцата и работата не върви. Вие сте отворили търговия съ голѣма фирма и казвате: „Ние продаваме на едро“, но единъ день вие фалирате и разбирате, че това не е за васъ. Три пѫти да мислите, един пѫть да приказвате! Всички сте даскали и учители, казвате: „Тъй трѣбва да постѫпи г-нъ Дѫновъ!“. Кажете ми какво да направя и азъ ще го направя точно. Но и азъ ще ви кажа какво пъкъ вие трѣбва да направите, но трѣбва да го изпълните. Ако не вървите добре, ще станете по-нервни, не ще може да спите,ще станете подозрителни и най- после ще искате да скриете това от Хората и ще си турите маска. А моето Учение ще даде една приятна окраска на вашата Душа, ще сте спокойни и радостни, нѣма да имате нужда от маски. Нѣкои отъ васъ сѫ по на тридесеть години, други: на четиридесеть, а трѣбва да учите най-много сто и двадесеть години. Значи имате още много да учите. Господь пита колко отъ васъ сте готови да изпълните Волята Божия? Три пѫти отъ менъ вземате[2], а вие какво ще свършите за менъ? Казва Христосъ: „Не само съ хлѣбъ ще бѫде живъ човѣкъ, а съ всѣко Слово, което излиза отъ Божествената уста“. Ще ми кажете какво искате да направя за васъ. Ама, ще кажете, ние нито вземаме, нито даваме. Но тогава нѣма да бѫдете въ това Училище. Богъ ще покаже единъ Пѫть само за тѣзи, които иматъ добрата воля всѣкога да побѣждаватъ въ себе си своитѣ мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мѫжътъ е ядосанъ и бие жена си, вие все критикувате другитѣ. Азъ бихъ ви попиталъ, дали вие съ себе си живѣете добре? Опитайте се единъ мѣсецъ да нѣмате никакво смущение, да бѫдете тихи и спокойни, за да видите, доколко сте добри. Отсега нататъкъ, каквито и недоразумѣния и караници да има между васъ, Господь е заповѣдалъ: „Вънъ всѣка нечистота!“; Богъ не е Богъ на гнѣва, а на Вѣрата, Надѣждата, Любовьта, Правдата, Чистотата. Който не изпълни този законъ, да иде въ Египетъ да прави тухли, а който иска да върви, сега е Пѫтьтъ прѣзъ пустинята за въ Ханаанската земя. Вие имате да разрѣшавате много важни въпроси въ този Животъ. Не отлагайте. Турете мисъльта си положително: „Ще изпълня Божията Воля!“ Въ себе си кажете това, не го казвайте на други. Чистота и искреность вложете въ мислитѣ, въ желанията и въ Душата си и Любовьта ще се прояви, Богъ ще ви благослови и Небето ще се стреми да възрасти всичко, посѣто отъ Бога въ васъ. Дайте му мѣсто да расте, сега сѫ най-благоприятни врѣмена, въ които за кратко врѣме можете много нѣщо да реализирате. Което въ миналото е расло за хиляда години, сега става за десеть години, което е расло за сто години, сега става за една година. Да образуватъ женитѣ единъ съюзъ, да си помагате! А сега, като сѣднете вкѫщи, все одумвате, че еди коя си била такава или онакава - все въпроси и критики. Не може съ тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа! Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви възмѣрятъ. Азъ мога да ви направя на пчелици, като ви туря въ котела, но искамъ вие сами да станете добри. Защото, като дойде врѣмето, ще бѫдете добри по необходимость, а сега е врѣме на свобода, на изборъ, сами да изберете да бѫдете добри. Доброто въ човѣка- това е човѣкътъ, то е неговъ дѣлъ. Туй, което ще направите, то е благословение за вашитѣ домове, за вашитѣ дѣца. „Ако упазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешитель“, казва Христосъ на своитѣ ученици.( Учителя перифразира думитѣ на Христосъ отъ Йоанъ 14:15-17). Ще варимъ домати и отъ сто килограма ще извадимъ деветь или десеть килограма. Азъ ще ви дамъ домати и дърва, а вие ще ги сварите. А който не иска да ги вари, азъ ще му ги сваря, но ще искамъ отъ него домати и дърва. Всѣкога мислете за нѣща, които растатъ. Мисъльта не мога е противорѣчие.“ Не мога“ въ закона на Любовьта показва, че има спънки, прѣпятствия. Започналъ съмъ да фотографирвамъ вашитѣ мисли и единъ день ще ви ги покажа.Псалмопѣвецътъ казва: „И заличи Господь прѣгрѣшенията ми.“ Да се изпълнятъ плочицитѣ въ мозъка ви съ по-висши нѣща! Да се облагородятъ Сърдцето, Умътъ ви, да имате Здраве, абсолютно Здраве! Туй е то Господнето Учение. Не искамъ и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бѫдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тѣлото, щастието е качество на Душата между Ангелитѣ, а блаженството е качество на Духътъ при Бога. Затова на Земята не може да има щастие и блаженство. Трѣбва материалътъ, прѣдвиденъ за 1917 година, да се изучи, да не остава нивата неизработена. Ще ви раздѣля на категории. Който знае да тъче, ще върви добре, но който не знае, е лошо. Мнозина се оплакватъ, че не върви Животътъ добре. То е, защото не е нагласено добре платното – трѣбва наново да се надѣне. Да дойдатъ идущия четвъртъкъ само тѣзи, които могатъ да приложатъ. Само слушатели не искаме.Гледайте да уредите вашитѣ отношения, да бѫдете искрени спрѣмо вашата Душа, спрѣмо Бога и човѣцитѣ. Гдѣто се увеличава Доброто, тамъ се увеличава и злото. Който повече работи, повече яде, повече дрехи кѫса и прочее. Всѣки отъ васъ да стане едно огнище за Божествения Духъ. Господь изпраща всѣки день Духътъ Си, но ние трѣбва да бѫдемъ готови да приемемъ благото, което Богъ ни праща. Искамъ да ми окажете съдействие, за да изгладимъ недоразумѣнията между васъ. Вие често вдигате прахъ въ Умоветѣ и Сърдцата си, нѣма нужда отъ това. Гледайте да успокоите мислитѣ си, подайте си рѫка и работете. Гледамъ, дѣлите се на партии – на млади и стари. Да се добие Божествениятъ Духъ е първото нѣщо! Доброто да се гради! Иначе съ лошитѣ си мисли вие си създавате карма и болести. Господь е писалъ, че всичко ще се уреди, и азъ ви желая да растете по Умъ и Сърдце, въ Мѫдрость, Знание и Любовь, да не се спъвате единъ други. Първиятъ законъ е на страданието. Вториятъ законъ е на изкушението – духоветѣ ви изкушаватъ чрѣзъ Хората. Третиятъ законъ е на Божественото благословение. Колко велики закони са тѣ! Само да можете да ги разберете. Ще ги научите заедно по теория и практика. Дойде нѣкой да критикува, кажи му: „Ти имашъ ли станъ? Ела да тъчемъ!“ Нѣкой не живѣе добре – станътъ му не е нагласенъ добре, ще отрѣжете платното и ще го насновете наново. Забъркали сте становетѣ и на мѫже, и на жени и сега всички плачете. 29 мартъ 1917г., София [1] фурда /тур./: парчета, обрѣзки от кроене на дреха /бел ред./ [2] Въ дешифрираната стенограма на това мѣсто въ скоби е отбѣлѣзано, че става дума за храна, яденето. /бел. ред./

От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г Вѣнецътъ на Живота Блаженъ онзи человѣкъ, който прѣтърпѣва изкушение; защото като прѣмине изпитътъ, ще приеме вѣнеца на Живота, който обѣща Господь на онѣзи, които Го любятъ. Яковово:1;12 Малко ще ви бѫде чудно, какъ може Господь да изпитва. Чудно е за онѣзи, които не сѫ прѣживѣли мѫчнотии въ Живота и не знаятъ закона на страданието. Не се искатъ вънкашни понятия за Живота. Напримѣръ една жена е красива, хубава, млада, бѣла, червена, но тя ще изгуби всичко онова вънкашно. Питатъ гдѣ е останала тази вънкашна хубость, красота, знание и пр. Първоначалната хубость ще се изгуби. Ако човѣкъ има Здраве, но после го загуби, гдѣ може да го намери? Ще го задържи десеть, петнадесеть, двадесеть, петдесеть, шестдесеть, сто години и пак ще го изгуби. Въ началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, Здраве, Знание, Богатство - всичко ще прѣмине. Вашето богатство ще прѣмине отъ приятели на приятели и ще изчезне. Кѫща ако имате, и нея ще задигнатъ; и други блага, каквито имате, и тѣхъ ще задигнатъ. Искате да бѫдете богати, но какъ; да сте учени, но какъ? Както азъ ви проповѣдвамъ: здраве, духовна чистота, красота на Душата! Бѫди ученъ, но въ Бога! Да имате всичкитѣ добродѣтели въ вашата Душа и отъ това да станете богати, учени, красиви и да учите Хората въ Добро Учение, да имъ проповѣдвате Миръ, па и въ васъ самитѣ да има Миръ, Любовь, Правда, Мѫдрость. Сега, Яковъ е прѣтърпѣлъ изкушение и казва: „Блаженъ е онзи человѣкъ, който прѣтърпи изкушение, защото като прѣтърпи, ще приеме вѣнеца на Живота“.Това означава, че вашиятъ корабъ, когато го пуснете да пѫтува, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ на Живота, но ако не е здравъ, ще се напълни съ вода и ще потъне. А ако е здравъ, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ, макаръ и да сѫ силни, и ще отстои на тѣзи бури. Сега, вашиятъ корабъ, въ който вие пѫтувате, не е здравъ, защото щомъ ви срѣщнатъ нѣкои бури, изкушения и неприятности увисвате надолу. Отиде си корабътъ, казвате, потъна. Защо, питамъ, потъна? Защото бѣха тежки думитѣ на онзи неприятель. Трѣбва да си направите стабиленъ корабъ! Когато ученикътъ учи и постоянства, той ще има знание. Той трѣбва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни вѣнци. Животътъ ви се повтаря все единъ и сѫщъ и васъ ви умръзва. Въ какво се състои вашиятъ Животъ и защо ви умръзва? Сутринь ставате, хващате се за закуска; свършите закуската - хайде обѣдъ, свършите обѣда - хайде вечеря, хайде креватъ, печки, лампи, а на сутриньта пакъ сѫщото. И това е едно колело, което всѣки день се повтаря, както нѣкой конь, впрегнатъ на колело да върти, да вади вода за нѣкоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода двѣ, три, петь, десеть години и най- послѣ му одератъ кожата и го заровятъ нѣкѫдѣ. Това е спечелилъ той прѣзъ тѣзи години на Живота си -въртѣлъ е колелото всѣки день и най-послѣ градинарьтъ го захвърля. Вие трѣбва най-първо да угаждате на Бога! Не ви говоря за онзи Богъ, за който ученитѣ говорятъ, че е въ пространството. Азъ ви говоря за онзи живия Богъ, Който е навсѣкѫдѣ и въ васъ, Който иска вашето добро благо. Свѣтътъ е краенъ. Ако мислите, че свѣтътъ ще ви направи щастливи, лъжете се; той ще ви впрѣгне на колелото да му носите вода и слѣдъ като му свършите работата и заболѣете, ще ви одере кожата. При този лошъ господарь ще имате лош синъ, лошъ баща, лошъ учитель. В каквито условия да се намирате сега, вие трѣбва да разрешите труднитѣ задачи. Ще се спра на въпроса за дѣцата. Защо сѫ дѣцата? Знаете ли защо сте родили тѣзи дѣца? Да ги възпитавате както трѣбва. А вие какъ ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трѣбва да се държишъ гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаешъ ли, че ти притежавашъ наслѣдство, имашъ образование, владѣешъ пиано, пъкъ си хубавичка; ти много по-горѣ седишъ отъ нея. Затова дръжъ се на положение!“ И бащата дава моралъ на сина : „Ти, синко, знаешъ ли, че азъ не съмъ като еди кой си. Ти имашъ да наслѣдишъ добро имане, а пъкъ той е единъ простакъ. Ти трѣбва да се държишъ на положение, да не се унижавашъ, но да си знаешъ цѣната.“ Бащата надъха сина съ гордость, сь надутость- да бѫде жестокъ къмъ слабитѣ, а майката надъха дъщеря си съ гордость и кокетство и всичката тази поквара идва отъ самитѣ родители. Тѣ даватъ зародиша на злитѣ сѣмена- гордость, съмнѣние и всѣко друго зло. И казва Давидъ в своя псаломъ: „Отчуждиха се още отъ матката на майка си и забравиха Твоя законъ, Господи.“ Момитѣ сега се гордѣятъ съ външната си красота, която подържатъ съ външни приправки. Тѣ приличатъ на една мома, която се сгодила за единъ момъкъ, а годеникътъ отишълъ съ единъ свой приятель да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникътъ рекълъ да я прѣпъне, за да види, ще ли се разгнѣви. Той си подложилъ крака, та я прѣпъналъ; тя паднала и таблата се разпилѣла. Но момата веднага станала и безъ да каже дума, безъ да се разгнѣви, си отишла долу в избата. И момъкътъ си рекълъ: „Бре колко добра мома - не се разгнѣви; и колко умна - не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!“ И тя много му се харесала и той се оженва за нея. Но като се оженили, невѣстата почнала да вика, да се кара за най-малкитѣ нѣща. И той си спомнилъ за тоя случай - колко е била добра тя като мома и какъ тогава прѣтърпѣла това прѣмеждие. А тя казала: „ А, да, търпѣхъ зеръ! Да бѣше дошълъ долу в избата, та да видиш какъ си изпати масата - като я хванахъ съ зѫби, чакъ я счупихъ отъ ядъ!“ Сега и вие сте много добри отвънъ, но ако влезе нѣкой въ вашата изба, ще строшите коститѣ му. И съврѣменнитѣ християни мязатъ на тази мома - много сѫ добри отвънъ, прощаватъ, но вѫтрѣ въ избата да ги видите какво правятъ! И всички вие всѣки день си чешите езицитѣ съ недобри приказки-защо станало това-онова и казвате: „ Нѣма смисълъ този Животъ и този свѣтъ. “ Азъ казвамъ: Не сте изпитали Учението, което ви проповѣдвамъ. Хората правятъ изпитъ на Господа и постоянно Го дразнятъ, но Той се държи много добре съ тѣхъ. Ще кажете , че Той може да се държи, Той е силенъ. Да, може, защото разбира, съ какво може да ви цѣри - като онази лѣнива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповѣдвала, дай, мамо това, дай онова“ и най- послѣ отъ лѣность се разболѣла, легнала и накарала майка си да вика лекарь. Майката повиква лекарь, той дошълъ, разбралъ, отъ що е болна и й далъ наставление да прави разходки и гимнастика изъ стаята. А нея я мързѣло и това да стори, та като стоѣла на кревата, позавъртвала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошълъ докторътъ и видѣлъ, че тя е въ сѫщото положение, я попиталъ, направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му, какъ я направила, тя му показала съ палци. Докторътъ разбралъ, че момата от мързелъ е болна и й казалъ, че ако не изпълни това, което й е прѣдписалъ, нѣма да оздравѣе... Така и християнитѣ се подвизаватъ съ двата пръста. Господь не ще такова подвизаване, а иска гимнастика жива на рѫцѣтѣ и краката, за да се раздвижите. Да сторите иска Господь добродѣтели, добри дѣла, да се раздвижите добре, за да оздравѣете. Защо сте болни? Защото сте лѣниви. Схванати сте въ краката, въ Сърдцето, въ Ума, въ очитѣ, въ устата, а само знаете да искате отъ Господа: „ Дай ми, Господи, това и онова!“ Искате Господь да ви слугува. Да, но вашитѣ рѫцѣ и крака ще се схванатъ. Защо ви болятъ нозѣтѣ? Нѣмате Добродѣтель. Защо ви болятъ рѫцѣтѣ? Правдата ви липсва; тѣ сѫ ви дадени, за да ги движите въ добро дѣло. Не работите съ Доброто-ще страдате. Защо ви болятъ ушитѣ? Липсва ви Мѫдростьта. Защо ви болятъ очитѣ? Нѣмате Видѣлина. Ако устата ви боли, нѣмате Любовь; ако ви болятъ зѫбитѣ - сѫщо; ако ли главата - нарушили сте Истината, нѣма я въ васъ. Съ всички тѣзи удове трѣбва да вършите Добро за Господа, а вършите противното. Когато Господь имъ дава Здраве, тѣхъ ги мързи да ви прислугватъ; щомъ запратъ да правятъ Добро, разболяватъ се и вие викате доктора. И докторътъ имъ дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Господь ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповѣдитѣ. Когато една мома е лѣнива за Господа, Господь й дава единъ мѫжъ, да му стои диванъ насрѣща и да му угодява въ всичко. Когато Господь види, че бащата е мързеливъ и не струва Добро, той му дава единъ разсипникъ синъ, да му разпилява паритѣ по карти и блудства. Така Господь разбира отъ болнитѣ и мързеливитѣ и ги цѣри съ гимнастика. Мѫжътъ не може да се подвизава съ жената, не могатъ да се търпятъ. Не бива по този начинъ Хората да се измѫчватъ, но трѣбва да живѣятъ колективно и да си помагатъ. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много Хора, ще ги избавите от много бѣди. Сѫщото става и съ Духовния свѣтъ – трѣбва да си помагате единъ другъ. Ако ти помагашъ на близкия си, по-добре ще вървишъ по Пѫтя. Трѣбва личностьта да се прѣмахне, а колективностьта да живѣе въ Вѣра. Въ старо врѣме какъ сѫ живѣли Хората задружно? Когато нѣкой има нива за жънене, викатъ меджия[1] и като идатъ на нивата, пожънватъ я. Сѫщо и съ гроздобера, сѫщо и съ царевицата - събератъ се на сѣдѣнка и утрошатъ царевицата. За каквато и да е работа-ще се събератъ и ще я свършатъ. И вие така правете! Има нѣкой нѣкаква бѣда-съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогнe Господь. Aко не може съ двама или трима, съберете се четири, петь и ще се облекчите безъ разлика, кой какъвъ е. Живѣйте въ едно всички! И сега Яковъ казва: „ Блаженъ е, който прѣтърпи изкушение докрай; той спасенъ ще да бѫде и ще получи вѣнеца на Живота.“ И искайте не вѣнецъ на суетность, а вѣнеца на безсмъртието, въ което нѣма страдание, нѣма изкушение, нѣма болесть, но има Животъ, пъленъ съ добрини. Този Животъ е едно растение и като почне да расте, се измѣня, измѣня се почвата. При всѣко растение - различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите въ едно - да излиза една прѣкрасна хармония. И като почнете да свирите, който ви чуе, да му е приятно.И като почнете да свирите, ще научите този законъ- ще се нагласяватъ вашитѣ Сърдца, вашитѣ Умове, вашата Воля и ще свирите отлично. Когато Небето говори въ васъ, вие не можете да го приемете. Защо? Сѫщеврѣменно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за Хора. Какво всѫщность става съ васъ? Казва Господь: „Вие сте турили въ вашия Умъ лоши мисли, лоши желания- въ Сърдцата си и лоши думи излизатъ отъ устата ви; и ще се спиратъ устата ви отъ лоши думи.“ Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане? Добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскашъ твой братъ не е добро нѣщо. Ама, ще кажешъ, човѣкъ може да сѫди. Азъ казвамъ: иди, примири се съ брата си; иди при него и кажи му: „ Братко, извини ме! “Ако не те извини, иди втори пѫть съ нѣкого и му кажи: „Сестро, извини ме! “ Ако не иска пакъ, иди съ църквата и ако пакъ не ще, нека ти бѫде като езичникъ и митарь. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркалъ, оправи го. Ако раната му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцѣли; ако е боленъ, кажи му какъ да я излѣкува. Азъ виждамъ, че свѣтътъ е боленъ. Болни жени викатъ, сърдятъ се на мѫжетѣ си и искатъ да се разведатъ. Болни мѫже търсѣтъ разни удоволствия, несъвмѣстими съ Божия законъ, искатъ нѣща невъзможни и изоставятъ женитѣ си. Виждамъ болни Умове, болни Сърдца, болни Души. Съ такива е ясно, какъ ще се живѣе... Веднъжъ азъ пѫтувахъ съ тренъ и видѣхъ единъ господинъ, намѣтнатъ съ пелерина. Другъ единъ господинъ пъкъ върви свободно, размахва рѫцѣ, безъ да иска да стори нѣкому зло, и си тананика. Изведнъжъ онзи господинъ съ пелерината извика: „Слѣпъ ли си, че се блъскашъ у менъ; не виждашъ ли, че рѫката ме боли! “ И действително, дѣсната му рѫка бѣше прѣвързана. Явно, че го е болѣла, но другиятъ господинъ не е знаелъ, че е болна рѫката му. Въпреки това, онзи продължава да вика; вика, защото рѫката му е болна... Вие трѣбва да се държите на петнадесеть сантиметра разстояние отъ всѣки човѣкъ, защото има болни Хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бѫде близо до мѫжа и не го оставя да се отдѣли отъ нея, а на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли Душата. И понеже не сте на петнадесеть сантиметра разстояние отъ мѫжа си и постоянно искате да допирате болната му Душа, той почва да бѣга отъ васъ. Казва се въ Писанието, че Богъ направилъ жената отъ ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата „ р “ означава работа, която първоначално е трѣбвало да донесе благото въ свѣта, а тя после размирила свѣта и Господь я наказалъ. Значи, Богъ е направилъ жената отъ реброто на мѫжа, отъ реброто на Мѫдростьта, за да бѫде разумна, да свърже свѣта, да му прѣдаде една сладость, всички да намиратъ утѣха въ нея. А сега жената ражда неразумни дѣца. Отрасте ги и тѣ почнатъ да хулятъ баща си, а бащата казва, че синътъ е лошъ, че е пияница или крадливъ и че не мяза на него. Отъ глупави родители - глупави дѣца, отъ неразумна майка - вагабонтинъ синъ; това е законъ. Ако синъ ви умре, то е затова , защото не сте чисти, защото сте умърсени-умърсили сте Божия законъ и плащате за това. Днесъ говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока. Най-накрая господарьтъ ще ви накара да му носите вода съ колелото и като си научите урока, ще ви одере. Азъ не бихъ желалъ това. Затова Богъ се обръща къмъ своитѣ дъщери. Който е въ страдание, той е въ котела. Сега сте добри, защото човѣкъ, който ври въ котела, е добъръ. Душа, която е била въ голѣми страдания се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти, на добре върви.Ставате сутринь- всичко на опаки ви върви. Защо? Защото нѣма Чистота. Сега, вземете примѣръ отъ тази мома. Дава Богъ Здраве на човѣка, а той го мързи да работи. Тогава Богъ му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мѫка. Като приеме мѫка, като се научи на страдания и като се примири съ тѣхъ, тогава Богъ казва: „ Той се научи да страда, отнѣмете му ги и дайте му да работи! “ Сега, вие, като сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господь е добъръ. Добъръ е Господь, но Той ще ви пише бѣлѣжки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица - на всичко положителни бѣлѣжки: за лицемѣрие - шестица, за лъжа - петица, за гнѣвъ- седмица, за невъздържание- петь и една втора. Безъ изпитания не може да минете. Въ този Животъ, както върви така, вашите бѣлѣжки ще бѫдатъ слаби. Аз искамъ да изучите тази задача, да се саморазвиете. Трѣбва да се молите и да си поставите въпроса, за какво трѣбва да се молите. За да имате търпѣние. И като продължавате да се молите, всичко ще върви прогресивно напрѣдъ. Когато дѣтето си науми нѣщо, отива и иска отъ майка си ябълки. То си е поставило за задача ябълки, орѣхи и други работи, отива и се помоли. Майка му даде ябълки - то поиска и орѣхи. Даде му орѣхи - то поиска сладко. Но майка му каже: ,, Не бива всичко в едно,чедо, утре друго.“ И то помни обѣщанието, че утрѣ пакъ ще получи. И вие трѣбва да имате подобна задача и като си наумите нѣщо, идете, искайте и Господь ще ви даде всички ваши необходимости. Да бѫдете добри. Добъръ да си, не значи да си като овца. Господь не иска овце. А иска добри и разумни Хора. Добритѣ Хора сѫ ония, които не се вкисватъ. Вкисвашъ ли се, не си добъръ. Вие трѣбва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисватъ човѣка. Вашата почва е гнила, затова казва Господь, че сѣмето, което паднало въ трънитѣ, заглушило се и не израстнало. Друго паднало на камъкъ и Слънцето го напекло и то изсъхнало. Понеже въ камъка не може да хване коренъ, затова не порасло. Не се лъжете! Сега ако не си създадете почва, никога нѣма да я създадете. Отлагане нѣма! Доброто не отлагайте! Една добра мисъль ще привлече всички добри мисли, които ще помогнатъ да се свърши доброто дѣло. Вие понякога се чувствате охладнѣли къмъ нѣкого и не ви се иска да идете нѣкѫдѣ. Защо става това, знаете ли? Защото тамъ има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата имъ е гнила, заклали сѫ нѣкоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише, слѣдъ като сѫ я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или кѫщата и ще се изгуби миризмата! Това е законътъ на Истината. Когато въ водата се събератъ нечистотии, изолиратъ резервоара, прѣчистватъ водата, като я прѣцѣждатъ и прѣсичатъ, слѣдъ което отново я пускатъ. Инакъ, ако не ги изчистятъ тѣзи нечистотии, които сѫ се набрали, ще ги изпиете и ще се разболѣете...И тъй, когато Хората направятъ грѣхъ, тѣ го затворятъ, скриятъ го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклахъ овца или говедо, съгрѣшихъ, ето- хвърлихъ ги! “ Платете ги на този, отъ когото сте ги взѣли и така грѣхътъ ще се изхвърли и нѣма да вони. И въ нашия Животъ има бунища. Нищо, че злото иде, то нека си иде, но вие трѣбва да го не приемате, да не ставате съ него едно и да не влизате въ грѣха като блудния синъ. Азъ не казвамъ, че около васъ нѣма да обикалятъ нѣкои гарги или орли, за да ви оцапатъ гнѣздото. Отвънъ тѣ може да го оцапатъ, но отвѫтрѣ то трѣбва да е чисто, да е свето. Вие чистите всѣки день физическата си кѫща - не ви ли стига единъ пѫть въ годината? Така и духовно ще се чистите всѣки день, както и физически. Всѣки день трѣбва да се чистите! Приятели ще ви идватъ на гости, не допускайте да ви дотягатъ! Господь не ще такива Хора. Нѣкой казва: „ Ама, не мога да се прѣвия.“ Ще се прѣвиешъ, ще се прѣвиешъ! Ако си греда или камъкъ, нѣма да се прѣвиешъ, но ако си человѣкъ, ще се прѣвиешъ. А що е прѣвиване? Да гледашъ еднакво както за себѣ си, така и за близкитѣ си. Имашъ гнѣвъ – не отивай никѫдѣ, сѣди си у дома! Натоваренъ си съ товаръ – не отивай никѫдѣ да си стоваришъ товара, защото това не е по закона Божий. Такъвъ Животъ не е добъръ. Нѣкой ще ми каже, че и религиознитѣ Хора оставятъ товара си – и мѫже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварватъ едни други. Пророцитѣ сѫ ходили въ гората, за да си разтоварятъ товара. Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама нѣма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще прѣстане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голѣма непожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и въ Душата. Когато внесе Господь въ Душата ти плодъ, ти го изнасяшъ прѣзъ дупка, за да хранишъ мишки. Дупкитѣ трѣбва да се затулватъ! Съ игла не се шие. Нѣкои закърпватъ Сърдцата си, Ума си; това не е добро. Вие трѣбва да разбирате добре, когато Господь ви дава нѣщо. Трѣбва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той отъ васъ. Трѣбва да Го слушате и тогава, когато вие искате отъ Него за Живота си най-сѫщественитѣ нѣща. Вижте, ако въ васъ има раздвояване, това не е Божия мисъль, нито Божие желание. Ако се молите безъ да ви е необходимо и нужно, дали Господь ще ви послуша? Нѣма да ви послуша, защото не сте отишли съ сѫщия урокъ, който е билъ опрѣдѣленъ за днесъ. Ама Господь ще ни прости. Той ще ви прости, но ученикътъ трѣбва да се учи. Учительтъ има опрѣдѣлена програма: първиятъ часъ – история, вториятъ часъ – четене, третиятъ часъ – смѣтане, а петиятъ – музика и шестиятъ - гимнастика. Ама у насъ вкѫщи друго учатъ. Тогава си стой вкѫщи, не идвай въ училище. Дѣтето иска все да суче отъ майка си, но тя щомъ вижда, че има зѫби, отбива го. Нѣкое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, петь години, но да му се сдъвква храната до двадесеть години – това не може. Кокошката и тя, като й пораснатъ пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсятъ храна. И Господь иска да ни научи да се хранимъ сами и да си подбираме добра храна. Ето какво иска Господь оть насъ: гнѣвъ не върши, то е безумие! Правда Божия всѣкога изнасяй прѣдъ человѣцитѣ! Рѫцѣтѣ не сѫ за зло, а сѫ за Добро. Не вършите Правда – ще ви болятъ рѫцѣтѣ; не вършите Добродѣтель ще ви болятъ краката, нѣма да сте здрави; Любовь нѣмате – ще ви болятъ устата, зѫбитѣ; нѣмате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мѫдъръ – ще ви болятъ ушитѣ. Понеже не сте въ съгласие съ Божия законъ, винаги ще сте болни, неразположени. И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искамъ търпѣние! Дай ми Твоята Сила, за да понасямъ всѣко изпитание, което ми прѣдстои; да го понасямъ съ готовность! Искамъ смирение! “ Напримѣръ, имате нѣкой лошъ навикъ; когато дойде този лошъ навикъ, вие започнете да броите: едно, двѣ, три, четири – до тридесеть, четиридесеть, петдесеть; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите ще си казвате: „ Ето какъ днесъ веднъжъ изтърпѣхъ малко, не се разгнѣвихъ толкова; утре два пѫти се въздържахъ да не излъжа; други день три пѫти се опазихъ да не одумвамъ. “ И така проявитѣ на всѣки порокъ ще се намаляватъ по една, двѣ, три и пр. , додѣто той изчезне. Ако не мога да говоря Добро за Хората, днесъ ще си туря въ Ума, че ще говоря Добро. Утрѣ ще направите Добро за нѣкого, другъ день ще го избавите отъ зло и така Доброто ще се увеличава постоянно въ васъ. Една жена, която има хиляди добри думи, ще бѫде добра жена за държавата, ще бѫде добра майка – ще има добри синове, умни дъщери и ще процъвти тази държава. И азъ искамъ да мислите Добро, да вършите Добро, да гледате добре! Не се безпокойте; дѣтето, когато почне да ходи, не се бои отъ това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте – ще се научите! Въ всинца ви се явяватъ силни желания да правите добрини! Апостолътъ казва, че праведниятъ пада седемь пѫти. Ще имате голѣми спънки въ Живота, но и ще придобиете нова опитность и новъ начинъ на Животъ. Аминъ! Бесѣда отъ Учителя, държана на 17 февруари 1917 година [1] Меджия(тур)-форма на колективенъ трудъ въ помощь на нѣкого, подобно на седѣнката.(Бѣл. ред.)

От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г Хигиена на човѣшката Душа А който не грѣши въ слово, той е съвършенъ мѫжъ, възможенъ да обуздае и всичкото тѣло. Послание Яковово, 3: 2 Днесъ ще ви говоря на особенъ езикъ: тъй, както учительтъ говори на ученицитѣ, когато започватъ да изучаватъ азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя платъ. Ще нарека бесѣдата си Хигиена на човѣшката Душа. Вие сте слушали много проповѣдници. Яковъ казва: „Който не грѣши въ слово, той е съвършенъ мѫжъ, възможенъ да обуздае и всичкото тѣло“. Тѣлото е вашиятъ капиталъ, то е сѫщественото, и затова азъ ще започна отъ това, което виждате. Вие обръщате много малко внимание на вашата Душа, но тѣлото е една обширна градина, въ която работи Божествениятъ Духъ, а движението осигурява кръвьта за поливане на Божествената градина. Домакинята се познава по поддържането на кѫщата. Вие не сте дошли да градите кѫщи, а да ги уреждате: това Учение ще приложите и къмъ себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша отъ храна, вода и въздухъ, тогава ще го разберете: вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана съ яденето и тѣлото, водата: съ пиенето и Сърдцето, въздухътъ: съ дишането и Ума. Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва отъ работа, Богъ му дава да се труди; ако се отказва и отъ труда, идва страданието; ако се отказва и отъ страданията, идва мѫчение. За да можете да работите, изисква се да имате изкуство, талантъ: само великитѣ художници могатъ да работятъ. Работата е за ученитѣ. Да перешъ и да одумвашъ, е трудъ. Вие сте напуснали работата, която Богъ ни е далъ, и сега се трудите. Въ труда, страданията и мѫченията нѣма щастие; страданието е единъ костеливъ орѣхъ и изкуството е да се научите да го счупвате и използвате. Сега ще ви говоря за думата мога. Вие не съзнавате вашето положение, а трѣбва да се пробудите за благото на щастието си; то е около васъ, но трѣбва да започнете правилно да работите. Трѣбва да поразпуснете струнитѣ на вашата цигулка. Вашето Сърдце е много сухо, трѣбва му малко влага: безъ вода, знаете, не може да се чисти, вдига се прахъ. На първо мѣсто трѣбва да имате Вѣра. Трѣбва да провѣрите всѣко нѣщо, което ви е дадено, за да се ползвате. Защо се молите, защо ядете, защо пиете? Молитвата е процесъ на дишане. Ако мислите, дали Господь ще чуе молитвата ви, значи се молите съ съмнѣние въ Бога. Макаръ и да не виждате кѫдѣ е, вие можете да Го усѣщате. Въ всѣко желание и мисъль има три нѣща: ширина, дълбочина и височина. Който има дълбочина, шумъ не вдига. Трѣбва да се отучите да заповѣдвате на другитѣ, а да се научите да заповѣдвате на себе си. Тия мисли, които сега ви смущаватъ, трѣбва да започнете да изхвърляте съ Вѣра. Вѣрата е единъ принципъ; тя трѣбва да бѫде положителна: мѣсто, кѫдѣто може да влѣзе Божествениятъ Животъ. Вие трѣбва да започнете да работите съ планъ върху себе си, както градинарьтъ работи; щомъ изпълните дълга си вкѫщи, започнѣте съ себе си. На първо мѣсто трѣбва да бѫдете здрави тѣлесно и душевно. Човѣкъ, който изгуби всѣка Вѣра, е боленъ. Както дѣцата често рѣжатъ съ ножицитѣ и развалятъ, има и такива писатели и проповѣдници, които развалятъ съ своитѣ ножици; тѣ сѫ прочути развалячи, затова трѣбва да напуснете тия учители. Яви ли се въ васъ една лоша мисъль, която иска да рѣже съ своя ножъ и да разваля, изхвърлѣте я навънъ; или нѣкой иска да бие барабанъ: кажѣте му, че не може. Вашитѣ мисли сѫ живи, тѣ като дѣца играятъ въ васъ и около васъ. Влѣзе ви нѣкоя мисъль въ главата и ви смути, напримѣръ казали нѣщо за васъ. Мислитѣ могатъ да ви разтревожатъ и да ви владѣятъ, но вие трѣбва да ги учите. Лъжливиятъ учитель е дяволътъ: води ви и ви учи, докато останете съ скѫсани дрехи, тогава ви напуска и отивате при Господа съ скѫсанитѣ си дрехи, ала Той нѣма да ви приеме, а ще ви изпѫди. Но ако е останало едно житно зърно, има Надѣжда да се поправите слѣдъ дванадесеть години: една благородна мисъль, ако я култивирате, ще ви направи слѣдъ дванадесеть години най-благородната жена. Вие постоянно се демагнетизирате, гнѣвите се, тревожите се. Така въ нервната ви система става размѫтване до дъно, пукване и изтичане. Щомъ сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другитѣ. Сърдцето може да загуби магнетичната си сила. Не носѣте мѫжа си, дѣцата си и другитѣ, както вълкътъ носи лисицата. Вие често носите здрави Хора на гърба си, но когато правите услуга на здрави Хора, ги учите на лѣность. Богъ изпрати всички жени да работятъ, а вие трошите камъни. Ако жената трѣбваше да бѫде слугиня, Господь щѣше да я направи отъ краката на мѫжа, а ако трѣбваше да бѫде господарка: отъ главата. Той я направи отъ реброто на мѫжа: значи да му бѫде другарка въ работата. Какво правятъ сега женитѣ: стоятъ прѣдъ огледалото и мислятъ за женитба. Подъ женитба азъ разбирамъ да мине човѣкъ отъ животинско въ човѣшко състояние, и отъ човѣшко: въ Божествено. Тази женитба е веднъжъ: да станете граждани на Небето и за това се изисква да имате здраво Тѣло, здравъ Умъ и здраво Сърдце. Какъ храните вие вашитѣ Душа, Умъ и Сърдце? Тѣлото си храните донѣкѫдѣ добре, но какъ храните Сърдцето и Ума? Храната, която приемате, безъ да благодарите, не може да достави нужната чувствителность на вашето Сърдце и на вашия Умъ. Мислитѣ и желанията ви искатъ храна, дрехи, вие не имъ ги давате и тѣ умиратъ. Вие имате чрѣзмѣрни желания. Стремете се да имате сѫществени мисли, които да не сѫ въ разрѣзъ съ околнитѣ. Човѣкъ, който работи, губи много енергия, слѣдователно трѣбва да пестите вашата енергия. Трѣбва да имате непоколебима Вѣра въ Бога: че Той е промислилъ за всичко. Богъ се грижи и за най-малкитѣ червейчета и единъ косъмъ отъ главата ви не може да падне безъ Неговата воля. Всѣка мисъль и желание, всичко, което поискате, ще ви се даде, но трѣбва да имате непоколебима Вѣра. За всѣко нѣщо, което не стане в Живота ви, не съжалявайте: то не е за васъ. Нѣкоя мома е напусната отъ годеника си: това става, защото той не е за нея. Понѣкога искате голѣми гащи или голѣма рокля, както малкото дѣте иска дрехи като на батко си, но още не му е врѣмето. У всички ви има непотрѣбни мисли и желания, което показва, че Вѣрата ви е слаба. Господь е голѣмъ изворъ: отивайте при Него за прѣсна вода сутринь, обѣдъ и вечерь. Той нѣма да дойде при васъ, а вие ще идете при Него, но ще си носите сѫдъ, добритѣ мисли сѫ сѫдъ, въ който Господь ще излѣе Своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Богъ ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземѣте сѫдъ назаемъ: прочетѣте нѣкоя добра книга, извадѣте отъ Хората красивото. Да нѣма одумване: който иска да успѣва, да не одумва! Сега, прѣзъ останалитѣ петь минути, безъ да мърдате, отправете мисъльта си къмъ Бога. Ще почувствате щипане, но мръднете ли, ще развалите упражнението. Въ нѣкой день казвате, че нѣма да одумвате, но дойде нѣкой, каже нѣщо лошо за васъ, вие започвате да одумвате и разваляте упражнението. Палите свещи, освещавате масло и пакъ нѣмате благословение: то е защото одумвате. Сега започнѣте упражнението съ една, двѣ, три, четири или петь минути: опитайте се да не мърдате въобще, да можете да контролирате себе си. Послѣ направѣте петминутно упражнение да мислите само върху едно нѣщо: петь минути упражнение върху вашето тѣло, петь минути упражнение върху вашия Умъ, петь минути упражнение върху вашето Сърдце. Каквото придобиете отъ тези упражнения, не го разказвайте никому. За да може едно желание, една мисъль да се реализира, трѣбватъ дванадесеть мѣсеца. За да се роди една мисъль, трѣбва една година, други изискватъ десеть години и т.н. Добритѣ мисли и желания образуватъ дрехитѣ на Ангелитѣ: мислитѣ и желанията сѫ дрехитѣ, въ които се обличатъ Божественитѣ Духове. Ако можете да играете на това хоро, хванѣте се, ако не, обмислѣте добре и не се хващайте. Резултатътъ отъ тия упражнения идва бавно, може и слѣдъ една година, но никому не казвайте какво правите. Докато не сте изтъкали платното, не го рѣжѣте по аршинъ да го изнасяте на пазара. Започнѣте съ най-малкото: съ думата мога: дойде ви голѣма скръбъ: кажѣте въ себе си: Мога! Страдате: Мога! Трудите се: Мога! Кажѣте си: „Всичко мога чрѣзъ Христа!“. Ако не разберете думата мога, не можете да разберете и Христа, въ Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петъръ каза на Христа:“Да Ти не бѫде, Господи...“, Христосъ отговори съ думата мога. Спрѣгайте глагола мога. Ако не можете да решите нѣкой въпросъ, казвайте: Мога! Господь ходи и казва: „Напълнете му стомната!“, а който не казва мога, не му я напълватъ. Лошото, което е въ въсъ е гориво. Лошитѣ мисли, които ви идватъ, сѫ импулсъ въ вашето развитие, ако ги побѣдите. Дойде ли ви лоша мисъль, поискайте й мѣсто отъ Господа. Не казвайте нищо, не одумвайте, мълчѣте: въ начало ще усѣтите неприятность, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ли ви болесть, не бойте се: това е малъкъ масажъ, това е благословение. Да сме разумни означава да бѫдемъ съвършени въ Словото. Хората плачатъ, нещастни сѫ, но азъ казвамъ, че това е благословение, защото тѣ работятъ, а азъ се радвамъ и благодаря на Бога. Сто и единъ милиона Ангели работятъ на Земята и помагатъ. Сега става чистене и въ тия врѣмена трѣбва да сте бодри и весели: по-славни врѣмена не е имало, сега Хората си поливатъ градинитѣ. Днешната религия не трѣбва да е като старата. Веднъжъ единъ бѣденъ религиозенъ човѣкъ миналъ подъ отворения прозорецъ на богаташка кѫща, видѣлъ оставена на перваза кесия съ пари и я взелъ, мислейки, че му е даръ отъ Бога. Прѣзъ слѣдващитѣ дни обаче при всѣка молитва кесията се изправяла прѣдъ него и той не можелъ да се моли. Най-послѣ я върналъ. И вие сте задигнали кесията на нѣкой богатъ, затова нѣщо ви стѣга. Когато одумвате, това е кражба на кесия, върнете кесията, за да се чуе молитвата ви. Не мислѣте лошо за никого, дойде ли ви такава мисъль, навънъ я изхвърлѣте. Мълчѣте отвънъ, а работѣте отвѫтрѣ. За да се реализира всѣко желание, има срокъ, трѣбва да чакате. Може да минатъ една, двѣ, десеть години: не бързайте. Когато искате бързо да се реализира желанието ви, Господь ще ви изпрати при коренитѣ на дървото: ще ви даде лошъ мѫжъ или жена. И всички ваши сегашни нещастия сѫ отъ миналия ви Животъ: имали сте лоши мисли и желания. Трѣбва да бѫдете здрави по тѣло. Щомъ позатлъстѣете, радвате се, но това не е Здраве: трѣбва да имате здрави мускули, да бѫдете кротки, смирени, не разбирамъ да бѫдете отпуснати, а да бѫдете активни. Напримѣръ нѣкоя ваша сестра е обрѣменена: прѣдайте й Вѣра, насърдчѣте я, а не плачете заедно съ нея, защото и двамата ще загубите Вѣрата си. Или нѣкой е умрѣлъ: не, не е умрѣлъ, само кѫщата му е съборена и слѣдъ години ще се създаде пакъ. Сѫщностьта на човѣка е въ добритѣ качества на неговата Душа. Смъртьта е прѣцѣждане на водата, прѣминаване на Живота отъ единъ пластъ въ другъ и излизане на повърхностьта като добъръ чучуръ, трѣбва да прѣминете прѣзъ този свѣтъ, прѣзъ материята, за да се прѣцѣдите. Тукъ слушате всичко това, но свѣтътъ ще ви разколѣбае; кажѣте: “Мога!“ Ще вземете псаломъ 119 и всѣки день ще учите наизустъ една часть оть него съ думата мога, за двадесеть и два дена трѣбва да го научите. Всѣки день, прѣди да започнете да учите, ще си измивате рѫцѣтѣ и краката и ще казвате: “Ще бѫдемъ като краката добри, търпѣливи и послушни.“ Ако човѣшкото Сърдце бѣше добро като краката, Хората щѣха да бѫдатъ светии. А когато миемъ рѫцѣтѣ, ще казваме: “ Ще сме послушни, добри и справедливи като рѫцѣтѣ!“ Умътъ ви трѣбва да бѫде готовъ да работи като рѫцѣтѣ. Колко е добъръ Господь, че ни е далъ рѫцѣ и крака, които да ни учатъ какъ да работимъ! Съединѣте се съ Господа и съ всички Хора и всичко ще бѫде осѫществимо за васъ. Трѣбва да сте търпѣливи и услужливи като краката и справедливи като рѫцѣтѣ. Трѣбва да владѣете тѣлото си и да настане една хармония между васъ. Ако за една година можете да се хармонизирате, ще бѫде добре. Трѣбва да бѫдете свободни като птицитѣ, търпѣливи като млѣкопитаещитѣ, мѫжествени като лѫва и разумни като човѣка. Започнѣте да прилагате думата мога. Ако е за Добро, тя е като ключъ, но ако я употрѣбявате за лошо, нѣма да ви послужи: употрѣбѣте я за повдигането на човѣчеството, за просвѣта на Ума и Сърдцето, но не и за лошо. За една година трѣбва да се научите да разбирате думата мога. Частичката не, първата сричка отъ думата не мога, трѣбва да я сложите на опашката. Разтревожени ли сте, кажѣте: “ Мога!“, за да се измѣни вашето настроение. А частичката не нека стои, оставѣте я въ почивка. Когато изучите псалма, нѣкои отъ васъ ще иматъ резултатъ едно или двѣ, други ще иматъ резултатъ отъ три до десеть: различно; и едно да е резултатътъ, пакъ е благословение. 8 февруари 1917, София

БЕСѢДИ отъ УЧИТЕЛЯ ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. 22. януарий и 5. февруарий 1920 г. четвъртъкъ. I. Кротостьта и смирението. II. Електричеството и магнетизъмътъ. III. Мѫчението. (стенографски бѢлѣжки) II. ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО И МАГНЕТИЗЪМЪТЪ. Въ съврѣменното общество има общъ стремежъ къмъ организиране. Организирането нѣкои наричатъ мобилизиране. Мобилизирането може да се използува и за добро и за зло. Организирането е потрѣбно въ духовния животъ. Трѣбва да си зададемъ въпроса: по кой начинъ трѣбва ние да се организираме? Нека направимъ малко наблюдение въ природата, какво правятъ малкитѣ сѣменца, какъ се организиратъ. Когато се посѣе житно зърно, то вед­нага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу въ почвата и други, клонища, нагорѣ въ въздуха. При организира­нето си туй сѣме иска да се залови за почвата — защо ? — защото отъ тамъ може да черпи сокове. Изкуството е какъ да се изваждатъ со­кове отъ земята. Сега, въпросътъ е за другитѣ коренчета, клончетата, които възлизатъ нагорѣ; и тѣ се организиратъ, и тѣ искатъ да поематъ отъ въздуха това, що имъ е необходимо. Сѫщо и ние всички едноврѣменно сме на два свѣта— материяленъ и духовенъ: черпимъ сокове отъ материялния свѣтъ — обществото. Нашитѣ корени сѫ въ него, а пъкъ клонетѣ ни сѫ въ ду­ховния свѣтъ. Можемъ ли, като съзнателни сѫщества, да приложимъ този великъ законъ на растенето, сир. да разберемъ процеса на растенето разумно? Религията е пѫть за разви­ване въ физическия свѣтъ, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо съ музика, разни игри, хорà, българското хоро е сè отъ ония врѣмена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка къмъ ре­лигиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. Въ продължение на тази епоха, която започва 700 години прѣди Христа, съзна­нието и чувствителностьта сѫ се развили, и затова хората усѣщатъ сега по голѣми стра­дания отколкото тогава. И тия болѣзнени съ­стояния ще се усилятъ още повече. То е признакъ за разширение на човѣшкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато женитѣ сѫ трудни, два-три-четири мѣсеца нѣкои, жени минаватъ такова едно състояние: онѣзи, у които съзнанието не се е развило, прѣкарватъ леко, но високо развититѣ, интелигентнитѣ минаватъ много голѣма криза, и тази криза зависи отъ онова състояние на душата на дѣтето, която влиза вѫтрѣ въ свѣта на майката, заражда въ нея врѣменна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонноститѣ и желанията на дѣтето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на во­лята на майката, защото майката взема надмо­щие, властъ надъ дѣтето. Дѣте, което до раж­дането безпокои много майка си, не е за прѣпорѫчване. Навеждамъ този фактъ, за да ви покажа, че много отъ религиознитѣ идеи сѫ като тия дѣца: тѣ ще влѣзатъ въ васъ — ще заченете, и нѣкои отъ тѣхъ може да ви причинятъ голѣми болки. Избавлението не седи въ помѣтането. Лѣкаритѣ казватъ, когато една майка е въ такова състояние, че е слаба и нѣма да износи дѣтето и й даватъ цѣръ за помѣтане. Помѣтането е десеть пѫти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всѣка жена; тя съ всѣко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерътъ й, а онази, която помѣта, губи сърдечни и органически сили. Това е вѣрно и по отно­шение на идеитѣ. Ако въ вашия умъ или въ вашето сърце проникне извѣстна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й нѣколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способность и привлѣкателностьта на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По- добрѣ една дѣвица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие трѣбва да спазвате този законъ. Мнозина възприематъ всѣко ново учение — значи, искатъ да станатъ брѣменни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разнитѣ учения на обществото — не можете да избѣгнете отъ това: обществото ще ви застави да излѣзете отъ вашето пасивно по­ложение. То постѫпва като майкитѣ и бащитѣ съ дъщеритѣ си: „Ожени се! Докога ще чакашъ?"; днесъ-утрѣ й казватъ това, и най-послѣ дотегва на момата, и тя направя прѣбързанъ изборъ. Религиознитѣ,духовнитѣ и общественитѣ идеи, които сме възприели, би трѣбвало да внесатъ въ нашия животъ елементи, които могатъ да разширятъ съзнанието ни, да усилятъ во­лята ни, да очистятъ сърцето ни и да просвѣтятъ ума ни. Всѣки трѣбва да носи въ себе си тѣзи качества. А при развиване на тѣзи съврѣменни идеи два фактора иматъ важно зна­чение, тѣ сѫ нашата мозъчна система и нашата симпатична система; мозъчната система е едно динамо, акумулаторъ на електричеството, симпа­тичната нервна система регулира, акумулира магнетизма. Ония, които сѫ високо интелигентни и станатъ неврастеници, често усѣщатъ лазене по краката, по гръбнака, това сѫ молекули отъ електричество. У нѣкои туй движение на елек­тричеството се изразява въ щипения; то сѫ малки експлозии на тази електрическа енергия. Когато електричеството прѣобладава и има надмощие въ организма, човѣкъ се изтощава, става сухъ, неговитѣ мисли и желания образуватъ чрѣзъ елек­тричеството онази вѫтрѣшна сухота, която по­степенно почва да руши вѫтрѣшното единство на организма. Този обратенъ процесъ се измѣня и прѣвръща въ полезенъ чрѣзъ магнетизма. За тази цѣль симпатичната нервна система служи като акумулаторъ на живата магнетична сила, която иде отъ живото слънце. Щомъ почне да се възстановява надмощието на магнетичната сила, у заболѣлитѣ неврастеници става слѣдното: тѣ почватъ да усѣщатъ, че ги облива от­долу приятна топлина. И тъй, за да бѫде чо­вѣкъ готовъ да възприеме онова, което е по­лезно и добро въ живота, непрѣмѣнно тия двѣ течения трѣбва да сѫ въ хармония. Тѣ сѫ тъй сѫщо необходими за възприемането на новитѣ идеи, които идатъ отъ небесния свѣтъ. Въ нор­малния организъмъ електричеството и магнетизъмътъ, като се съединяватъ, образуватъ приятна топлина, и тогава се забѣлѣзва процесъ на истински животь. Нѣма ли хармония въ нашия мозъкъ горѣ и въ стомашния долу, въ така на­речения слънчевъ вѫзель, не може да бѫдемь носители на новитѣ идеи. Имайте прѣдъ видъ, че, като говоря за електричество и магнетизъмъ, не го разбирамъ така, както физицитѣ сега го познаватъ. Елек­тричеството и магнетизъмътъ иматъ три състоя­ния : магнетизъмътъ има лѫчисто състояние и въ това лѫчисто състояние той е носитель на то­плина; щомъ мине въ друго, водно, състояние, топлината се поглъща, сир. въ самия магнети­зъмъ става извѣстна реакция, съединение на сили; трето състояние на магнетизма е онова, което сгѫстява материята. За сгѫстяване на ма­терията служи вѫтрѣшното привличане на маг­нетизма — втвърдяването. Какво ни сочи мате­рията ? Вие имате житно зърно, неговата външна обвивка е магнетизъмъ въ твърдо състояние; трѣбва да му доставите влага и, като влѣзе въ стомаха, да го прѣвърнете въ жидко състояние; и отъ стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го прѣпраща въ мозъка, дѣто то се прѣвръща на лѫчи и се проявява въ право мислене. Когато човѣкъ има магнетизъмъ, той е прѣдразположенъ къмъ приятно и здраво мислене. Туй, което ви казвамъ, е още много общо. Процесътъ, който става въ организма, сир. въ симпатичната нервна система, става въ нашето подсъзнание, несъзнателно. Когато процесътъ е правиленъ, ние усѣщаме приятностъ. Тъй усѣщатъ младитѣ — усѣщатъ развитие въ живота. Старитѣ, у които има надмощие мозъчната система, усѣщатъ недоимъкъ отъ магнетизъмъ. Имайте прѣдъ видъ слѣдующето: прѣодоляващето влияние на електричеството се обуславя отъ нашитѣ лични чувства. Послѣднитѣ често задържатъ електричеството и го правятъ взривно — личнитѣ чувства правятъ гранатитѣ и бомбитѣ. Малкитѣ избухвания сѫ хвърляния бомби и всичко друго, което е приготвено въ човѣшката лабо­ратория, напълнена съ електричество, и тѣзи изхвърляния може да умъртвятъ човѣка — ако тѣзи бомби паднатъ по всички правила на из­куството, човѣкъ ще свърши. Но ние духовнитѣ хора сме повикани да научимъ другитѣ да не се биятъ. Сè пакъ, да не мислите, че, като проповѣдваме това учение — да нѣма топове, гра­нати и бомби, ние сме изкоренили отъ свѣта всичкото зло; не, то стои на друго мѣсто. За­това именно окултната наука идва да прѣобрази човѣшкия мозъкъ и цѣлата симпатична нервна система, сир. всички нейни клѣтки да станатъ миролюбиви и да разбератъ, че може и безъ война. Азъ ви говоря върху този прѣдметъ, по­неже забѣлѣзвамъ, че хората на новото течение туй, което градятъ отъ една страна, отъ друга го съсипватъ. За примѣръ азъ мога да подко­пая вѣрата на нѣкого, ако му кажа: „Нема мислишъ, че това, което вѣрвашъ, е право ?" Доста е да му туря това въ ума, или да кажа: „Ти на тѣзи глупости вѣрвашъ ли? Какви сѫ твоитѣ доказателства?", и той ще си каже: "Дѣйствително, азъ, културенъ човѣкъ, не трѣбва да вѣрвамъ на това". Най-първо въ какво седи културата? Като кажете култура, трѣбва да имате опрѣдѣлена идея въ какво се състои тя, кое е положителното въ нея. Ама ще кажете: „Имаме вѣра". Въ какво имате вѣра? Когато едно врѣме Моисей проповѣдваше на еврей­ския народъ, имаше реална опитностъ, той имъ каза: „Тъй рече Господъ"; прави-струва, и всичко това, което прави, не бѣ теория, а опитностъ. И Иисусъ, когато дойде, сѫщо имаше опитностъ, защото той рече: „Отецъ тъй ме е научилъ, съ него азъ живѣя". Ние ще излѣземъ да проповѣдваме новото учение, но въ какво стои това ново учение? Въ това, че Богъ казва, какво войната трѣбва да бѫде изключена изъ човѣшкия животъ, че тя е най-голѣмото прѣстѫпление въ свѣта. Никакво воюване! Нито на физиче­ското, нито на астралното, нито на менталното поле. А какво иска Господъ отъ васъ ? Работа, работа, а не воюване. Положително, работа иска той днесъ. А въ какво се състои тази ра­бота? Да бѫдете носители на неговата любовь; но не тъй, както досега сте я разбирали. Тъй, както сега я разбирате, тя е сила, която ще ви направи на пастърма. Сега ще ви обясня моята мисълъ, въ какво именно ще ви направи тя на пастърма? Нека направимъ една аналогия чрѣзъ наблюдаване природата. Прѣвеждамъ „любовъ" въ „топлина". Топлината сама не спомага за поддържане вла­гата въ земята, и всички растения при нея изсъхватъ; значи, когато има топлина, трѣбва да има и други елементи, които да задържатъ извѣстна влага, а топлината отъ своя страна да прѣвърне тази влага въ дъждъ; ще рече, да носи едноврѣменно и влага въ себе си. Ако топлината идва безъ влага, тя е опасна, любовьта идва като енергия отъ духовния свѣтъ. Тя кой елементъ трѣбва да донесе съ себе си? Кротостьта и смирението. Не може да проявите любовъ въ живота, ако нѣмате кротостъ и сми­рение. Христосъ какво казва? „Елате при менъ, понеже съмъ кротъкъ и смиренъ". Защо „при менъ" ? Защото Той е кротъкъ и смиренъ. Като говоря да сте кротки и смирени, имайте прѣдъ видъ, че не казвамъ да бѫдете слаби: споредъ менъ, кроткиятъ е най-силенъ, най- уменъ и най-добъръ човѣкъ. Туй разбирамъ азъ подъ думата кротостъ. Тя е крѣпостъ, въ която човѣкъ е въ такава безопасностъ, че неприятельтъ може да изхвърли всичкитѣ си бомби и шрапнели и пакъ да не му направи нищо; тя е броня. Онзи, който има истинска кротость, може да го бомбардира отдалечъ неговиятъ неприятель, колкото ще. Дори ако успѣе да при­ближи до него, кроткиятъ ще натисне своя бутонъ на кротостъ, и тогава яростьта на неприя­теля ще прѣмине, и той ще рече: „Ти си кротъкъ човѣкъ". Вие да се не самоизмамвате, че сте кротки: щомъ още се карате, не сте кротки. Ако отъ сто души само десетъ правѣха изклю­чение по отношение на кротостьта, имаме пра­вилна наука; но сегашното положение е обрат­ното: отъ 100 души едва има само 10 кротки. Кротостьта и смирението сѫ два фактора, двѣ условия, при които любовьта се проявява, тѣ сѫ подобни на въздуха и влагата, които спомагатъ на земята да вѫзрасти всички зародиши. Като ви говоря върху този прѣдметъ, азъ искамъ да започнемъ съ опитъ, да туримъ въ дѣйствие кротостьта и смирението, да образу­ваме отъ тѣхъ една вълна и така да прѣмахнемъ по възможностъ дисхармонията, която сѫществува въ свѣта. Може да се молите 10 пѫти на денъ, може да се разкайвате 100 пѫти, то нѣма да ви спаси, ако у васъ сѫществува тази дисхармония. Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата нѣма да се задържи въ него. Здраво трѣбва да бѫде шишето, въ което се налива вода. Българитѣ, когато се пукне стомна, взематъ че я замазватъ съ восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пакъ да изтече. А отѣ какво се зараждатъ тѣзи пукнатини? Отъ противоположнитѣ дѣйствия на поменатитѣ сили въ даденъ моментъ. Когато стане извѣстенъ взривъ, въз- пламенението става не по обикновенъ пѫть; съ­бира се енергия и, като не може да стане пра­вилно съединение, става взривъ. Напр., ако въ задната частъ на главата ви е събрана енергия отъ електричество и магнетизъмъ, която ви потиква да се проявите, и ако почнатъ хората отвсѣкѫдѣ да ви заграждатъ и да ви прѣчатъ да я използувате, непрѣмѣнно ще има експлозия. Спратъ ли ви хората въ извѣстно дѣйствие, почвате да се разгнѣвявате и да викате. Не е този начинътъ, по който може да се работи. Азъ и другъ пѫть съмъ ви казвалъ, че вие трѣбва да пазите своята енергия. Вижте военнитѣ — тѣ обикновено гледатъ да запазятъ своя­та сила; дирятъ да намѣрятъ противника и чрѣзъ измѣрване нагаждатъ топоветѣ така, що­то шрапнелитѣ да падатъ точно на цѣльта. Енергията, която сега притежавате, е създадена въ разстояние на много хиляди години; не ми­слете, че този организъмъ и тази енергия, които имате, сѫ създадени веднага; да се сътворятъ най-малко е взело 100—200 хиляди години. Въ природата нѣма никѫдѣ банки, откѫдѣто да заемате — духовниятъ свѣтъ на заемъ не дава. Може да ви даде едно сомунче, колкото да поддържате живота си, но да живѣете за смѣтка на природата, безъ да работите, такова нѣщо нѣма. Всичко въ нея е точно отмѣрено, чрѣзмѣрность или излишъкъ нѣма, защото всѣки излишъкъ, ако е чрѣзмѣренъ, носи извѣстни влияния; ако имате повече материя въ васъ, отколкото ви е потрѣбна, ще заболѣете; ако мускулитѣ ви станатъ по-силни, отколкото е не­обходимо, ако вашата нервна система се раз­вие повече, отколкото трѣбва, непрѣмѣнно идва болѣзнено състояние. Природата дава и взема, прави обмѣна, но всѣки день прави и точна равносмѣтка. Трѣбва ò това правило да се дър­жите и вие. Заражда се у васъ добра идея, и почвате да служите на Бога, но вечерьта се прибирате и си казвате: „Не си струва трудътъ" — съ това вие се съсипвате. При всѣко поколѣ- баване вие помѣтате, завършвате деня съ пасивъ — вашата каса има недоимъкъ. Трѣбва отсега нататъкъ да започнете да изучавате усло­вията, при които се развива вашата мозъчна система и вашата симпатична нервна система, и всѣка вечерь да си давате отчетъ. Имате извѣстно неразположение спрѣмо нѣкого — обидилъ ви или ви направилъ нѣкакво зло — каз­вате: „Азъ на този човѣкъ ще му дамъ да разбере!" Да допуснемъ, че можете да му дадете да разбере — да му вземете богатството, да осиромашее, или да го унищожите — какво лично ще спечелите отъ това? Утрѣ другъ ще има нѣщо противъ васъ, той пъкъ ще ви ограби или унищожи - ето ви взаимно самоунищоже­ние. Дръжте въ себе си винаги мисъльта, че Божественъ Духъ живѣе въ всѣки човѣкъ; са­мо че у нѣкои хора живѣе въ подсъзнанието, у други въ съзнанието, у трети въ свърхсъзнанието. Онѣзи, у които Духътъ живѣе въ подсъ­знанието, чувствуватъ го като импулсъ да сторятъ нѣщо добро; ония, у които живѣе въ съ­знанието, казватъ си: „Азъ мисля, че това е добро и трѣбва да го направя" и направятъ го; онѣзи, у които Духътъ живѣе въ свърхсъзнанието, казватъ: „Това е Божествено и моето прѣдназначение е да си жертвувамъ дори и жи­вота за него“; слѣдователно, онѣзи, у които живѣе Духътъ въ свърхсъзнанието, се самопожертвуватъ; онѣзи, у които живѣе въ съ знанието, се подвизаватъ. Та, Духътъ може да е като потикъ въ подсъзнанието, като мислене въ съ­знанието и като опрѣдѣленъ вече стремежъ за самопожертвуване въ свърхсъзнанието. Употрѣбявамъ съврѣменни научни термини, а вие ще си ги прѣведете, както искате. Азъ не говоря за отвлѣчени идеи, затова искамъ да бѫдатъ тѣ добрѣ възприети и при­ложени отъ васъ. И ще ги поставимъ на съотвѣтенъ опитъ — опитъ на свърхсъзнанието, опитъ на съзнанието, опитъ на подсъзнанието. Ако нѣкой би ви попиталъ: „Каква е вашата опитность? Какво знаете за Бога или за Хри­ста", ще кажете: „Азъ чувствувамъ" — то е вашето подсъзнание, или най много може да ка­жете : „Азъ мисля" — то е вашето съзнание. Обаче, когато дойде до самопожертвуване, ще кажете: „Дотамъ не съмъ дорасълъ още". Но смисълътъ на живота е само въ завързването и узрѣването на плода — когато една идея завърже плодъ въ свърхсъзнанието. Условията, при които живѣемъ, не сѫ изключителни - това сѫ нови фази въ човѣшкото развитие. Нѣкои отъ сегашната раса ще минатъ отъ подсъзнанието въ съзнанието, други отъ съзна­нието въ самосъзнанието, а трети отъ съзна­нието въ свърхсъзнанието. Бѣдата стои именно въ това, че вие се страхувате да напра­вите опитъ. И азъ мога да опрѣдѣля, какъвъ страхъ по нѣкой пѫть ви обзема, какви съмнѣния проникватъ въ душата ви. Учението, по което вървите, е строго математически опрѣдѣлено — въ него нѣма никакви изключения, и въ васъ не трѣбва да има никакви съмнѣния. Усъмните ли се въ Бога за една минута, веднага ще ви се изпрѣчи вашето минало, всичкиятъ вашъ животъ въ картини — цѣлъ адъ, ще из­питате голѣми страдания; повѣрвате ли въ Бога, ще дойде бѫдащиятъ ви свѣтълъ животъ. Ще кажете : „Азъ ще си остана на особено мнѣние“ ; въ тази школа и въ този пѫть нѣма особени мнѣния — ще трѣбва да отидете или налѣво, или надѣсно: не може да бѫдете неутрални. Именно, за да можете да се запознаете съ духовния свѣтъ — ще опрѣдѣля сега това — вамъ сѫ потрѣбни електричеството и магнети­зъмътъ на свърхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето самосъзнание, потрѣбно ви е електричеството и магнетизъмътъ на съзнанието. А по какъвъ начинъ ще познаете, че ги имате ? Когато въ природата лѣтно врѣме падне роса, всичкиятъ прахъ и сажди, които сѫ се вдиг­нали и хвърчатъ по въздуха, падатъ на земята, и атмосферата се прѣчиства; сѫщо и ние, ко­гато сме пълни съ този магнетизъмъ и това електричество, за които ви говорихъ, скоро про­щаваме. На оногова, който не може да прощава, казвамъ му: „Ти имашъ много малко магнетизъмъ и електричество". И думитѣ на Христа: „ Докато не се родите отъ духъ и вода" азъ прѣвеждамъ така: думата „вода" съ думата „магнети­зъмъ", а „духътъ" — това е движение, елек­тричество на свърхсъзнанието. Именно тѣзи два елемента, иска да каже Христосъ, ако не влѣзатъ въ васъ, не може да имате животъ, по­неже тѣ сѫ най-важнитѣ елементи. Сега ще минемъ да прѣведемъ думитѣ „кротость" и „смирение". Вие имате този ма­гнетизъмъ въ себе си, но ще трѣбва да научите метода да прѣвръщате тази сила отъ едно съ­стояние въ друго. Стомахътъ прѣвръща твърдата храна въ жидка, бѣлитѣ дробове я прѣпращатъ въ мозъка, а мозъкътъ, който е органъ на динамическата енергия, прѣвръща тази материя въ електричество и наново я разпраща изъ цѣлия организъмъ. Правилното мислене и чувствуване седи въ това, да знаете, нѣщата, които сѫ вѫтрѣ, въ васъ, да ги прѣвръщате въ електричество. Ето една велика и дълбока наука. И ако знаете това прѣвръщане, вашитѣ думи ще иматъ сила и тежесть. А не може да направите това, ако нѣмате електричество и магнетизъмъ. Трѣбва да бѫдете изпълнени съ жива електрическа и магне­тична енергия, и тогава, като говорите на нѣкого, ще намѣрите у него годна почва за сѣене. По такъвъ начинъ и вашиятъ животъ ще стане по-сносенъ и по-приятенъ. Не си туряйте мисъль, че трѣбва да измѣните живота си въ друга по­сока; не, само ще отдѣлите отъ себе си всички лоши утайки, и тогава домашниятъ ви и личниятъ ви животъ ще взематъ права насока. Напр., ако можехте да вдъхнете на съврѣменното общество да изключи лъжата изъ срѣдата си или, ако хората лъжатъ, да лъжатъ поне 10%, това ще бѫде голѣмъ прогресъ, а сега 90% лъжатъ. Ще приведа примѣръ съ единъ религиозенъ човѣкь. Прѣди 18 години попитахъ единъ обущарь, евангелистъ, който често ходи въ църква: „Можешъ ли ми направи обуща?“ Отговори ми: „За тебе имамъ много здрави обуща“. Слѣдъ като ги взехъ и ги носихъ единъ мѣсецъ, тѣ се напукаха и се скѫсаха. Когато му съобщихъ това, той ми рече: „Отдѣ да зная!“. Гледалъ човѣкътъ просто да продаде стоката си. Но съ тия обуща, които продаде на менъ и на други, разбира се, той съсипа всич­кото свое реноме. Когато речете да дадете обѣщание, спрете се и помислете прѣдварително, ще можете ли да го изпълните, и не обѣщавайте много, ала, когато обѣщаете, стойте твърдо на думата си, макаръ земята да се обър­не съ главата надолу. Речете да слѣдвате нѣкое учение, слѣдвайте го докрай. А сега, по този начинъ, по който дѣйствувате, новото уче­ние не може да хване коренъ въ свѣта. Но да се повърнемъ къмъ този магнетизъмъ, който е необходимъ и който се чудите какъ да добиете. Азъ ще ви приведа слѣдния примѣръ. Ако нѣкое желѣзо ви попита: „Какво да направя, за да добия топлина и свѣтлина", какво ще отговорите? — „Има методъ", — „Какъвъ е?" — Желѣзарьтъ ще те турне ей-тамъ на онова огнище, ще духа съ духалото, ще се разпали огънь, и ти ще добиешъ топлината и свѣтлината, които желаешъ". Прѣдчуствувамъ вашата мисъль и вашия въпросъ: „Отдѣ и какъ да добиемъ топлината и свѣтлината ние, които искаме да свѣтнемъ като желѣзото?" — Като минава енергията по онази жица, виждате какъ лампата свѣти; сѫщо така прѣзъ васъ трѣбва да мине Божествениятъ токъ. И въ електрическитѣ искри има съзнание; тѣ се радватъ на това, което вършать, и казватъ: „Доволни сме, че ви свѣтимъ". А огнището е вашето сърце. Всѣка идея, която искате да прокарате въ свѣта, ще трѣбва първо да я поставите на огнището на вашето сърце и да турнете въ дѣйствие духалото, да разпали вѫглищата. Кои сѫ вѫ­глищата, които трѣбва да турнете на огнището ? Въздухътъ, който е потрѣбенъ за горѣнието, сѫ вашитѣ мисли; тѣ образуватъ процеса на горѣнието, а вѫглищата? (Обаждатъ се: Чувствата). На огнището ще турите своитѣ ми­сли и чувства и, като разумния ковачъ, ще из­вадите съ своитѣ клѣщи желѣзото отъ жарьта, ще го погледате дали се е зачервило, ако не, ще го пъхнете пакъ въ жарьта, ще направите това нѣколко пѫти, докато желѣзото се на- свѣтли. Така, когато искате да прокарате нѣкоя идея въ свѣта, ще трѣбва да я нагорещите въ вашето огнище — сърцето. Като нагорещявате една идея съ Божествена енергия, тя не изгубва, а печели: придобива свойствата на радия. Излѣзе ли веднъжъ изъ вашето сърце, тя за 30 хиляди години постоянно ще освѣтлява. А не е малко нѣщо да пратимъ една идея въ свѣта, да живѣе 30 хиляди години — то е доста дълъгъ животъ. Вашитѣ сегашни идеи колко врѣме живѣятъ? Тѣ иматъ много кратковрѣмененъ животъ. Израждането на свѣта се дължи на факта, че въ въздуха и въ васъ има много идеи, мисли и желания, отъ които трѣбва да се очистите. Когато Христосъ е казалъ: „Вие сте гробища варосани", не е билъ далечъ отъ истината. Дойде ви една мисъль, веднага слѣдъ това друга, дойдатъ ви же­лания слѣдъ желания, и вие се прѣтрупвате и прѣвръщате на гробища само отъ мъртви мисли и желания, между които тукъ-тамъ ще намѣрите, и то твърдѣ рѣдко, нѣкой дѣйствително живъ човѣкъ. Христосъ, който идва сега на земята, иска да възкръси всички възвишени мисли и желания. Тѣ сѫществуватъ—само чакатъ момента на възкресението. И казва Писанието: „И дѣлата имъ щеходятъ слѣдъ тѣхъ". Трѣбва да сторите мѣсто на тази велика Боже­ствена вълна на оживѣване, която идва; трѣбва да се отворите, да мине тя прѣзъ васъ; ако не се отворите сега, послѣ може да се разтва­ряте колкото искате, ще бѫде късно и безпо­лезно. Трѣбва да се готвите, защото е настаналъ важенъ и удобенъ моментъ въ живота ви, какъвто никога не сте имали, за да може тази Божествена вълна, която идва отъ горѣ и е на­ближила, да мине прѣзъ васъ. Яко вашиятъ умъ и вашето сърце сѫ готови, ако имате електричество и магнетизъмъ, сир. материялитѣ, съ които да работите, тази вълна ще ви подеме съ туй движение въ свѣта и ще намѣрите сми­съла въ живота. Тогава ония мисли и желания отъ хиляди години, които сѫ изчезнали отъ паметьта ви, веднага ще се възстановятъ. При въз­становяването имъ вие ще бѫдете като въ по­ложението на онзи американецъ, който заедно съ своята възлюблена тръгналъ да прѣкара нѣ- кѫдѣ медения си мѣсецъ, и, като се сблъскалъ тренътъ, въ който пѫтувалъ, съ другъ насрѣща идващъ, младоженецьтъ полудѣлъ, турватъ го въ лудница, дѣто прѣстоява 16 години; по едно врѣме избѣгва оть тамъ, качва се на другъ тренъ, става ново сблъсване съ този тренъ и умътъ му се намѣства; и съ васъ ще стане та­кова второ сблъсване, което ще намѣсти ума ви. Но ще бѫде щастливъ само онзи отъ васъ, който успѣе да се качи на втория тренъ. Не се страхувайте отъ катастрофи — какво по-хубаво отъ това: ще се намѣсти умътъ ви, и вие ще разберете смисъла на живота. * Искамъ да се раздѣлите двама по двама, между които има хармония. Може да направите опитъ най-малко по двама. Но ако единиятъ е сухъ, другиятъ трѣбва да бѫде тлъстичъкъ — двама сухи на едно мѣсто да не се събиратъ. Търговецъ, който има капиталъ, е мазенъ — тлъ­стичъкъ, а онзи, който е безъ пари, е сухъ и уменъ; но търговецътъ, за да успѣе, казва на сухия: „Азъ съмъ мазенъ — богатъ, ти си сухъ — уменъ, ще дойдешъ да работишъ съ моя капиталъ“. И съ почвата е така: тя трѣбва да бѫде тлъста, защото инакъ хората не садятъ. Ще рече, ще се изберете: онзи, който има капиталъ, тлъстиятъ, ще се събере съ оня, който има умъ; онзи, който има повече електричество, — съ другъ, който има повече магнетизъмъ. Ще образувате така една разумна верига, за да видимъ какво ще излѣзе отъ нея. Тогава ще пристѫпимъ къмъ ония малки опити, за които ви говорихъ. Най-първо, ще трѣбва да измѣните извѣстно ваше състояние: при голѣма тревога, не да спрете и да стане сътресение, но да умѣете така да прѣвърнете чувствата и мислитѣ си, щото всичката енергия да използувате за добро. Ще срѣщнете нервни хора, трѣбва да знаете да прѣработите и използувате тѣхната енергия за полезна работа. Разбира се, като вземете из­лишното, непотрѣбното тѣмъ — не да ги обе­рете. Всѣки търси добри хора, добро общество, добри учители, добри свещеници; но много малко сѫ такива. Хората отъ новото общество трѣбва да разбиратъ законитѣ, които учатъ да прѣработватъ старитѣ и лоши материяли, както природата ги прѣработва. Така ще дадете новъ потикъ на съврѣменното общество. И въ този потикъ ще се прояви Христосъ. Азъ ще спра тукъ и при втора бесѣда ще продължа върху това. (Бесѣда, държана на ученицитѣ отъ окултната школа на Всемирното бѣло братство, на 22. януарий 1920 г., четвъртъкъ).

Оригинал за теглене Копие на оригинала Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа. „Ла Елохимъ Хахарецъ.“ Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота. И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона. А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува. Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината. Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда. О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ. Защото Богъ нашъ нѣма да пощади нечестивитѣ. Царството му на земята ще бѫде царство на миръ и правда. Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава. Колко сѫ сладки мислитѣ Господни! Колко сѫ велики неговитѣ въжделения и възнамѣрения! Господъ иде да се възцари и да очисти земята отъ неправдата. Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои единъ когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце. Но Богъ ще го възвиши съ своята дѣсница, за да познаете всички, че той е Богъ всемѫдъръ, Богъ всеблагъ, Богъ великъ и славенъ. Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си. Поклонете му се вий които го любите, благословете го въ духътъ си. Ей Господи ела, ний ето те очакваме, да бѫде всичко споредъ желанията на душата ти, и споредъ благата ти воля. Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на Бога; понеже прослави се Господъ. Враговетѣ му сѫ паднали вече, веригата за безаконий е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години. Ето ще се сѫди Господъ съ този родъ при въдворяването на своето царство. Радвай се Сионе денъть на спасението ти изгрѣ. Ето това е словото Господне. Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость? Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му? Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу. Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова. Пригответе се вече за денътъ Господенъ. Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ. Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми. Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ носи отгорѣ за свойте люди, за свойте сестри и братия. Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на Бога святаго. Ето Словото Божие, духътъ на завѣта. Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки. Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си. Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате? Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние? Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ? А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ? Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета. Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е? Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта? Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани? Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви. Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесенъ? — Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа. Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ, любовьта му пребѫдва въ вѣки. Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ. Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ народитѣ съ правда. Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ. Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А — Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ! Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание. Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ. Всѣкой угнетенъ, ще бѫде подкрѣпенъ. Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ. И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: — Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля. Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила. И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина. Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме. Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ. Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий. Благословено да бѫде твоето име отъ мене. Ей Господи, защото тя познавамъ, че си истиненъ и неизмѣняемъ винаги. Слава, честь, хваление и поклонение тебъ подобава всѣкога. Богъ който говори въ тайно е вече помѣжду вази той е войнъ силенъ които се подвизава за правдата. Той е Отецъ нашъ Богъ крѣпкий, който ни води. Радвай се царь сионовъ, защото Богъ твой тя помаза за да сѫдишъ народитѣ. Духътъ на Господа Иехова е връхъ тебе, защото Богъ е царь всесиленъ и крѣпъкъ. И силата на ели — мели е съ онзи, който е избранъ отъ Господа на силитѣ. Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце. Възвеселися небе, и възпѣй земя на Господа твоего, твоя спасъ. Той е Богъ благий, Богъ праведний и святий. Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все. Благословено да бѫде неговото име. И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си? Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние. Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми. Ще забравя ли пѫтищата ви? Ей, ще познаете че думата ми е неизменна, и помишлението на сърдцето ми неотменно. Въ единъ день ще ви посѣтя съ гласъ когото никога нѣма да забравитѣ и никога втори пѫть не ще се яви въ сърдцето ви желание за да струвате това което днесъ вършите. Месаилъ съмъ, и ще бѫдѫ: Метаксосъ мета калеосъ; Мезонто Иполитосъ, препонето Хели елеосъ. — Месаилъ месаили, мели, Мелекъ бихаръ бихари, Селили Семоилъ, Вари Варисимъ. Стани и възпѣй на Господа; Защото извърши своята правда. Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него. Възвѣсти на Израилъ, че оногова когото очаква иде. И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда. Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята. Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята. Ида, будни бѫдѣте, готови за брань, препасани съ правда и святость прѣзъ чрѣслата. Събуди се „Сионе“ защото днитѣ на сетовението ти се свършиха. Бѫди готовъ да ме приемешъ не както но преди. Знай че въ мене ще се нарѣче твоето наслѣдие, защото ще се наречешъ: избранъ и помазаникъ Божий. Ето както говирихъ и извършихъ. Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това. Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата. Вижъ колко сѫ славни неговитѣ въжделения отъ небето. Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви. Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце. Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели. Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь. Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ. Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие. Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ. Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ него и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ. Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ! Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно. Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва. Поклонете се Господу въ духъ и истина. Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ. Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му. Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ. Защото Богъ ме направи поругание и звиздание на всички. Съ поношенията и прѣстѫпленията имъ ме натовари. Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ. Скри лицето си отъ мене, като, че се е утекчилъ отъ моя викъ. Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма. Кой може да умилостиви Господа? - Ако той е рѣшилъ, кой ще го въспрѣ? Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата. Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи? Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя. Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя. Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме. Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ. Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ. Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота. Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него. Който оре ще приготви почва за сѣидба, и който сѣе, ще и да сѫбира. Законьтъ е: каквото посѣе человѣкъ, това и ще и да пожене. И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого. Надѣй се на Господа, защото той е вече много близо. Ще чуешъ гласътъ му и ще се възрадвашъ. Той ще ти направи знамѣние голѣмо, ще ти засвидѣтелсвува, че е вѣренъ. Ето той ще ти открие тайната. Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость. Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги. Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь. Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость. Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ. Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ. Стой твърдъ както и до сега. Бѫди вѣренъ при всичкитѣ испити да не могатъ враговетѣ Божий да тѣ охулятъ. Освяти името Господне. Благослови Господа въ душата си. Въ това се Той весели когато въздигаме хвала и молитва прѣдъ прѣстола му. Чудни сѫ Божитѣ милости и щедрости. Благоотребенъ милостивъ и жалостивъ е Господъ. Радвай се въ Господа. Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ. Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на три и четири, седемъ служения. Всѣкога кога ме призовавашъ ще тя слушамъ, понеже съмъ Богъ Святий, Духъ близо, силенъ да помагамъ. Правота, чистота, вѣра, надѣжда, любовь, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ. Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите. Азъ ида днесъ ида да тя благословя. Азъ съмъ този който съмъ отъ начало. Богъ святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все. Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота. Събуди ся ти който спишъ. „Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ. И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ.

пдф Поздравъ ЗА НОВАТА ГОДИНА КЪМЪ ВСИЧКИ. печатница на Н. М. Церовски Т Ъ Р Н О В О , 1914. „Ходете въ видѣлината, за да бѫдете синове на видѣлината“. Видѣлината за душата е това, каквото е свѣтлината за тѣлото. Храненето, растенето и развитието на тѣлото е невъзможно безъ свѣтлина. Сѫщо така е невъзможно за душата да расте, да се развива и даде плодъ безъ видѣлина. Както свѣтлината произтича отъ слънцето, тъй и видѣлината иде върху душата отъ Бога. Свѣтлината не е едно и сѫщо съ слънцето, сѫщо и видѣлината съ Бога. Свѣтлината ни подсѣща за слънцето, видѣлината ни упѫтва къмъ Бога. Когато имаме свѣтлина въ облачно врѣме, неможемъ веднага да посочимъ дѣ е слънцето, защото не го виждаме отъ облацитѣ. Това ще направимъ, като се възползуваме отъ придобитото си знание и опитность, като размислимъ колко е часътъ, кое годишно врѣме имаме и слѣдов., дѣ приблизително би трѣбвало въ дадения моментъ да се намира слънцето. Ако слѣдъ това се взрѣмъ по-внимателно къмъ опрѣдѣлената посока, вѣроятно ще зѣрнемъ по-силната свѣтлина, ще видимъ, макаръ мрачкаво, слънцето. Сѫщо така, имащи видѣлината, изпращана за душитѣ ни отъ Бога, ний съ сѫщитѣ усилия, опитъ и знание можемъ и трѣбва да търсимъ Бога. Когато дѣтето се роди у единъ баща, послѣдниятъ му дава условия за животъ и растене на тѣлото. Сѫщо тъй, кога се ражда човѣкъ, дава му се видѣлина, — условие за развиване и растене на душата. За нашия стремежъ да идемъ въ небето се искатъ условия. Такива сѫ условията, които спомагатъ на душата да се очисти и обогати духовно. Защото небето е за животъ само на души, богати духовно, чисти, „облечени въ сватбарска дреха“. Да бѫдемъ синове на видѣлината“, — това значи да имаме и използуваме даденитѣ ни отъ Бога условия —видѣлината- за нашъ духовенъ прогресъ. Процесътъ на видѣлината е процесъ на очистване душата и нейното оплодяване. Свѣтлината дава на растенията възможность да се хранятъ отъ соковетѣ на земята, които тя прѣработва въ листата имъ въ хранителенъ за растенията материалъ. Тъй растението расте и дава плодъ. И нашата душа е едно растение, което трѣбва да даде плодъ. Чрѣзъ сърдцето ни тя пуща въ материалния свѣтъ корена, —това сѫ желанията. Желанията и мислитѣ ѝ сѫ сокове на душата, която правятъ добра, даватъ ѝ възможность да принесе плодове на доброто. Добри можемъ да бѫдемъ чрѣзъ мисли и желания. Тѣ, обаче, биватъ цѣнни, когато се свържатъ и проявятъ съ единъ актъ. Реализиратъ ли се въ такъвъ, душата ни е дала плодъ, използувайки условията, които сѫ почва. И тъй, както свѣтлината прѣвръща соковетѣ въ растителенъ и плоденъ материалъ, тъй и божествената видѣлина прѣвръща мислитѣ и желанията ни въ добри дѣла, —плодоветѣ на душата. А това пъкъ значи, да сме „синове на видѣлината“, т е. да използуваме видѣлината, даденитѣ ни отъ Бога условия за живѣяне, — за нашъ духовенъ прогресъ, да дадемъ душевенъ плодъ чрѣзъ видѣлината. Като синове на видѣлината, имаме различни отношешия къмъ нейния източникъ, Бога. Въ разни врѣмена Богъ ни дава различни условия за развитие. И синовнитѣ ни отношения къмъ Бога, душата ни въ разно врѣме разбира различно, съобразно условията, въ които Богъ ни поставя да работимъ, като най-добъръ Възпитатель, да ги използуваме, за да се развиваме, та да станемъ добри. За да влѣземъ въ небесното Царство трѣбва да бѫдемъ спасени. Само спасението, обаче, не е достатъчно, а трѣбва и да се възползуваме отъ него. Спасението е, че Богъ ни е избавилъ или ни избавя отъ лошитѣ условия, при които нашата душа, умъ и сърдце немогатъ да се развиватъ и ни поставя въ други, въ които това развитие е възможно. Когато спасяваме нѣкого отъ затвора, ний го извеждаме отъ едни условия, прѣчещи на неговото развитие, парализиращи го, и го поставяме въ други, благоприятствуващи го. Но по-нататъкъ спасениятъ трѣбва самъ да се развива, да работи, използувайки условия, знания и опитность. Иначе, макаръ и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпрѣки факта, че е спасенъ. Тъй че и ний, спасени отъ Ис. Христа, сме избавени отъ лошитѣ, прѣчещи на развитието ни условия и сме поставени въ нови условия, — видѣлината и Благодатьта, — които ний трѣбва да използуваме за свое развитие и прогресъ. Спасението води къмъ свобода: спасениятъ отъ затвора е изваденъ на свобода. И ний, спасени отъ Ис. Христа, сме свободни чрѣзъ него. Що е свободата? У всѣкиго отъ насъ се таи скритъ истинския животъ, душата, свързваща ни съ Източника на живота, Който ни я е вдѫхналъ. Този скритъ животъ, тази Божествена искра е, която постоянно негодува въ насъ вѫтрѣ, въздиша, недоволна е, търси нѣщо по- друго, по-висше. Тоя скритъ животъ е стимулъ на прогреса, той го движи. Сега, когато той е поставенъ въ условия, прѣчещи на неговата проява и на естествения развой, ний не сме свободни. Наопъки, свободата е, когато скритиятъ душевенъ, могѫщественъ животъ се извади изъ едни условия, прѣчещи на развоя и проявата му и кога се постави въ условия, благоприятни за този развой и проява. Значи, свободата е слѣдствие на спасението. Неспасениятъ не е свободенъ. Обратно, освободенъ, ли е вѫтрѣешно човѣкъ, чувствува ли, че неговата душа е въ единение съ Твореца си и съ душата на всички хора — на свѣта, не чувствува ли прѣчка за това единение, той е и спасенъ. Грѣхътъ, е прѣчка за това единение, слѣдователно, обхванатиятъ отъ грѣхъ, не е свободенъ. Ето защо апостолътъ, казва на римлянитѣ, че като сме спасени, ний сме свободни отъ грѣха. Даватъ ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци сѫ страданията. Тѣ показватъ, че животътъ ни трѣбва да излѣзе въ други условия за сѫществуване. Мине ли животътъ въ, благоприятнитѣ за развоя му условия, страдания не се чувствуватъ. Ангелитѣ сѫ свободни: тѣ сѫ въ условия най-благоприятни за проява на тѣхния вѫтрѣшенъ животъ Светиитѣ не сѫ били обладавани, не се оплаквали и не чувствували страданията, защото душевниятъ имъ животъ е билъ по-пълно проявенъ, поставенъ въ по-висшитѣ условия, въ Божествената атмосфера, дѣто били свободни. И тъй, страдаме ли, трѣбва да насочимъ вѫтрѣшния си животъ къмъ по- висши условия. Повдигнемъ ли, усилимъ ли вѫтрѣшния си животъ, поставимъ ли се въ връзка съ, могѫщитѣ праведни и свети Духове, ще сме свободни и не ще вече страдаме. Това пъкъ значи, че ще сме синове на видѣлината, че сме използували даденитѣ: ни условия. Който е синъ на видѣлината, той се ползува и отъ свѣтлата и отъ тъмната страна на живота. Съ други думи, той умѣе да използува за свой подемъ и щастие и нещастия, и помощь и прѣчки. Възпитательтъ поставя на възпитаника си не само гладъкъ пѫть, не само улеснения, но и прѣчки, които трѣбва да бѫдатъ надвити. Улесненията подпомагатъ спечелването на знания, но прѣчкитѣ обогатяватъ опитностьта. Свободниятъ човѣкъ не е безъ прѣчка въ пѫтя си, но той ги лесно побѣждава и отминава. А несвободниятъ се спира прѣдъ тѣхъ. Ето защо Богъ, като отличенъ Възпитатель, дава на чадата си и прѣчки, които тѣ трѣбва да се научатъ да надвиватъ. Само тогава ще бѫдатъ и свободни и силни. Често ний се оплакваме отъ страститѣ си, отъ лошитѣ си мисли и желания. Това не е право: тѣ сѫ условията, при които душата ни узрѣва, или по-добрѣ, плодоветѣ ѝ узрѣватъ. Всѣко подобно условие ни е дадено отъ Небесния ни Баща, за да го побѣдимъ, да го надвиемъ, да го обърнемъ отъ нашъ господарь въ свой слуга, та тъй да станемъ добри, мощни въ доброто, богати духовно. Иначе и неможе да бѫде, защото „Царството Божие се взима отъ тия, които се насилятъ да го взематъ“. А това насиляне е борба. Пъкъ „борбата ни не е срѣщу плъть и кръвь, но срѣщу началствата, срѣщу властитѣ, срѣщу управителитѣ на тъмнотата на този вѣкъ, срѣщу лукавитѣ духове въ поднебесната“. Прочее, кога водимъ тази борба „срѣщу управителитѣ на тъмнотата на този вѣкъ“, ний сме синове на видѣлината и ще имаме помощь отъ Небето. Затова трѣбва само да търсимъ тази помощь, да бѫдемъ готови „да се облечемъ въ всеорѫжието Божие“, като се „прѣпашемъ съ истината, облѣчемъ въ бронята на правдата, обуемъ въ приготвянето на миръ, вземемъ шлема на спасението и меча на Духа — Словото Божие, като се молимъ Духомъ на всѣко врѣме“. И тъй, искаме ли да сме синове на видѣлината, трѣбва да използуваме всички условия — и добри и лоши — въ които сме въ даденъ моментъ и като ги използуваме за свое развитие, ще се освободимъ отъ лошитѣ условия, т. е. ще станемъ свободни. По този начинъ съ собственъ опитъ и придобито знание ще намѣримъ Бога, източника на видѣлината. Тъй синътъ на видѣлината бива радостенъ, не се отчайва, има миръ въ душата си. Ето какъ синътъ на видѣлината придобива Божествено равновѣсие у себе си, а сѫщо тъй го внася и въ свѣта. Въ взаимоотношенията и дѣйностьта на хората има два вида, двѣ категории закони: първата категория закони има механически характеръ и има двѣ страни: събиране и изваждане. Втората пъкъ има Божественъ характеръ и странитѣ ѝ сѫ: умножение и дѣление. Грѣхътъ винаги се съпроважда съ дѣйствия отъ първата категория. Напр. Адамъ и Ева се събраха, събраха себе си съ плода, събраха се и съ змията. Съ това извадиха на явѣ непослушанието и гордостьта си, извади ги и Богъ изъ рая. Събиратъ се жени на едно мѣсто и почнатъ да събиратъ при себе си грѣхове: почватъ да клюкарствуватъ и да одумватъ хората, изваждатъ на явѣ хорскитѣ и свои недостатъци. Евангелскиятъ богаташинъ направилъ житници и събралъ вѫтрѣ житото си, безъ да го използува по божественому. Затова пъкъ Богъ му извадилъ душата въ сѫщата нощь. Алмазътъ е скѫпъ, лъскавъ, — това е върхътъ на свѣтския животъ — но той само събира и чупи слънчевитѣ лѫчи безъ да ги умножава. Житното зърно е скромно, ефтино, но то, посѣто въ земята се умножава. Такъвъ е духовниятъ човѣкъ. Добриятъ и вѣренъ рабъ умножава талантитѣ на Господаря си, — изпълнилъ Божествения законъ. Сѣмето паднало на добра земя се умножило до 30,60 и 100. Кога Богъ сътворилъ човѣка, далъ му заповѣдь да „расте и умножава“. Имаме ли у себе си добри дарби, талантъ, трѣбва да ги умножав. . Жената да вижда у мѫжа си добритѣ чърти, които да гледа да умножи. Вслѣдствие на това пъкъ мѫжътъ ще почне да дѣли съ нея чувства и признателность, ще дѣли и усилията си, като ще ѝ връща съ сѫщата мѣрка. Тъй трѣбва да постѫпва и мѫжътъ. Види ли единътъ у другия лоши качества, да ги не изважда прѣдъ хората, а да гледа да ги обърне въ добри и като станатъ такива, да ги умножи. — Ако е казано, че Царството Божие прилича на квасъ и синапово зърно, то значи, че щомъ елементитѣ на това Царство влѣзатъ въ човѣшката душа и духъ, се умножаватъ. Слѣдствието на това е, че хората, които по божественому умножаватъ, Богъ ще раздѣли съ тѣхъ Царството Си. Изхождайки отъ това гледище, като се казва че ний трѣбва да бѫдемъ синове на видѣлината, значи че трѣбва да уможаваме, да използуваме всички условия, въ които сме, за добро на насъ и ближнитѣ ни. Както размножаването на растения и животни е възможно само при свѣтлината, тъй и умножаването, т. е. дѣйствията човѣшки по божествения законъ, сѫ възможни само при видѣлината. Отъ синоветѣ на видѣлината се иска да бѫдатъ не външно лъскави, не вѣчно едни, безплодни и нерастещи алмази, а умножаващи се скромни, растещи и даващи плодъ на добра почва житни зърна. Безплодието е смърть — безплодната смоковница бѣ проклѣта и отсѣчена, всѣка прѫчка на Лозата, която не дава плодъ, т. е. не се умножава, сѫщо се отсича, а плоднитѣ се окастрюватъ и наторяватъ, за да даватъ повече плодъ. Прочее, да посѣемъ сѣмето на любовьта и радостьта, за да поникне мирътъ въ умоветѣ ни; да посѣемъ сѣмето на дълготърпението и благостьта, за да поникне плодътъ на милосърдието въ сърдцата ни; да посѣемъ сѣмето на вѣрата и кротостьта, за да поникне плодътъ на въздържанието въ живота ни. По този начинъ пълниятъ ни животъ ще се прояви, сърдцето ни ще се облагороди, интелигентностьта ни ще просвѣтне, любовьта ще се развие и щастието ще се придобие. Този е възходящиятъ пѫть къмъ Бога за индивида, за обществата и за человѣчеството. Само така отъ трънения вѣнецъ на България ще се изплете великото благо на балканскитѣ народи и славянството, — и само по този пѫть тѣ ще дойдатъ до обединение.