Търсене във форума

От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание съборна беседа Нарядъ и упътвания (срѣда) Срѣда 5 ч.с. 26 августъ. Утринна молитва. 1.Добрата молитва. 2.Духътъ Божий 3.Пѫтьтъ на живота. 4.Благославяй, душе моя, Господа! 5. Молитва на Духа – на Царството. 6.Богъ е Любовь. 7.Плодоветѣ на Духа. 8.Въ начало бѣ Словото. 9.Отче нашъ Лозинка за прѣзъ деня: „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ“. Съвършенството на Любовьта ще бѫде смисълътъ на моя животъ. Съвършената Любовь изпѫжда всѣки страхъ отъ душата и внася миръ и веселие въ Духа. „Никой нѣма по-голѣма Любовь отъ тази, щото да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си“. Когато Любовьта прониква въ сърдцето ви, скърбьта се прѣвръща на радость. Който побѣждава, ще наслѣди всичко. Побѣда, добита чрѣзъ Истината, е придобивка велика. Днесъ за четиво ще имате: 16 глава отъ Матея; 3 глава отъ Марка; 20 глава отъ Лука; 7 глава отъ Иоана; 12 глава отъ Послание къ Римляномъ; 5 глава отъ 1-во Послание къ Коринтяномъ; 4 глава 2-ро Послание къ Коринтяномъ; 2 глава 1-во Петрово Послание; 75 Псаломъ. Сега ще ви дамъ едно важно правило: Като се събудите сутринь, прѣди да се измиете, направете едно добро дѣло. Извикай най-доброто чувство отъ сърдцето си и кажи му първата дума на любовьта! Извикай най-красивата мисъль отъ ума си и покажи и най-хубавата свѣтлина! Това като сторите, ще произнесете слѣдната свещена формула: Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Свѣтлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. Едно отъ правилата при изговарянето на тази формула е да бѫдете много положителни и да имате дѣтински духъ. Нѣкой може да каже „многомилостиви“ вмѣсто „милостиви“. Не, нѣма по-силни думи отъ „Милостиви, Святи и Благи Господи“. Когато произнасяте тия думи, Господь ще ви слуша. Милостьта е качество на Бога. Всѣки, който призовава Бога въ Неговата Милость, Той му се изявява. И всѣки, който Го призовава въ Неговата Свѣтлина, Той пакъ му се изявява. Свѣтлината е Неговата святость. Святостьта Божия носи свѣтлина. Само святиятъ човѣкъ може да има знание. Чистиятъ човѣкъ може да има знание. Само чистиятъ човѣкъ може да бѫде святъ. Чистота и святость вървятъ заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие нѣкой пѫть се плашите отъ чистотата и святостьта, но тѣ сѫ най-красивата дреха, съ която душата може да се облѣче. Като се произнесатъ думитѣ чистота и святость, нѣкой пѫть ви е страхъ, вие почвате да треперите. Че кой отъ васъ би се отказалъ отъ тази хубава дреха? Кой отъ васъ може да се облѣче съ по-хубава дреха отъ тази? Чистота и святость – това е най-красивата дреха, съ която човѣкъ може нѣкога да се облѣче. И всѣки отъ васъ трѣбва да я желае. У нѣкои отъ васъ се е вмъкнала мисъльта, че като станатъ чисти и святи, хората ще ги избѣгватъ. Това не е вѣрно. Тогава именно ще се привличатъ хората отъ васъ. Чистотата и святостьта, това сѫ качества, който привличатъ тѣ сѫ качества, който даватъ благородство на душата. Душата се разширява и става привлѣкателна, нѣжна, блага, разумна. И онзи човѣкъ, който носи чистотата и святостьта, той е великъ човѣкъ въ всѣко отношение. Той и въ малкитѣ нѣща е великъ, и въ голѣмитѣ нѣща е великъ. Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святость, сърдцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стѣснявате. Да добиете чистотата, това е най-лесното нѣщо. Най-естественото нѣщо е да бѫде човѣкъ чистъ! Че това е тъй, ще ви го прѣдставя картинно. Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадатъ една кърпичка за носъ, не искате ли и тя да бѫде чиста? Ако тръгнете вечерно врѣме на пѫть, не искате ли най-силната свѣтлина да ви показва пѫтя? Слѣдователно, колкото свѣтлината е по-ярка, толкова по-голѣма радость ще ви допринесе. Сега, знаете ли защо по нѣкой пѫть вие изгубвате любовьта си? Наблюдавайте цвѣтята и ще намѣрите отговоръ на това нѣщо. Когато нѣкой цвѣтъ цъвне, случва се отгорѣ му да има нѣколко листа, които го засѣнчватъ, тъй че слънчевата свѣтлина не може да го огрѣва. Когато цъввашъ, гледай да нѣма листа отгорѣ ти, за да можешъ направо да възприемашъ свѣтлината. Цъвни надъ листата отгорѣ! Листата нека останатъ настрана. Не ви трѣбватъ никакви листа отгорѣ. Ще гледате да цъвнете надъ листата. И тамъ, като цвѣтъ, разтворете душата си. Това е едно състояние, което всѣки човѣкъ трѣбва да има. Сега, кои сѫ тѣзи листа? Ти цъвнешъ, но имашъ нѣкакъвъ споръ съ нѣкой твой братъ, или съ нѣкоя сестра. Тѣ сѫ листата, които сѫ се качили отгорѣ ти. Надъ тѣхъ цъвни, за да приемешъ Любовьта, която ще ти даде смисълъ въ живота. Тѣзи листа сѫ хубави, но отдолу да бѫдатъ, а не отгорѣ ти. Че имашъ споръ съ тѣхъ, това нищо не значи, но всичко да е на мѣсто. Не спирай Любовьта, която трѣбва да влѣзе въ душата ти! Листата нека стоятъ отстрани, само за сѣнка, тамъ тѣ сѫ на мѣстото си. Какво ще кажешъ на тия двамата братъ и сестра, съ които имашъ споръ? Ще имъ се молишъ ли да ти отворятъ малко пѫть? Какво ще имъ кажешъ? Нѣма да имъ се молишъ, нѣма да имъ казвашъ нищо, а ще продължишъ дръжката си нагорѣ. Ще се промъкнешъ прѣзъ нѣкоя дупка, ще се издигнешъ нагорѣ и тамъ, подъ прямитѣ слънчеви лѫчи, ще се разцъвтишъ. Вие често казвате: какво ще стане съ свѣта? Всичко, което става въ свѣта, да ви не смущава. Дошълъ нѣкой братъ и ви казалъ нѣкоя горчива дума – и това да ви не смущава. Вие сте чудни! Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя горчива дума? Когато страдате отъ треска, и лѣкарьтъ дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хининъ ви дава, горчивъ хапъ. Вие му благодарите за този горчивъ хапъ, защото той ви лѣкува съ него. Сѫщото нѣщо е и по отношение обидата отъ този вашъ братъ. Вие имате духовна треска, този братъ ви е далъ единъ горчивъ хапъ – хапнете го, и треската ви ще прѣмине. Пъкъ ако нѣмате треска, турете този хапъ въ джеба си и намѣрете другъ нѣкой вашъ братъ, който има треска и му го дайте. Да си давате единъ на другъ горчиви хапове, на това поне сте майстори. Азъ ви похвалявамъ, вие имате доброто желание да се поправяте, само че хаповетѣ ви сѫ много голѣми, та не можете лесно да ги прѣглъщате. Рациновитѣ хапове, които взимате, трѣбва да сѫ малки, за да прѣминатъ лесно прѣзъ гърлото ви. Така също трѣбва да сѫ малки и горчивитѣ хапове, които взаимно си размѣняте. Ако сѫ голѣми, не можете да ги прѣглъщате. Както и да е, но този хапъ все трѣбва да се даде. Питамъ ви: ако имате кирь, можете ли да не вземете вода и да не се изтъркате? Каль, кирь имате отгорѣ, затвърдѣла е тази кирь, трѣбва да я изтъркате. Ще сипете вода, ще изтъркате кирьта, и работата ще се свърши. Ще има стържене, разбира се, но то е масажиране. Умниятъ човѣкъ на всичкитѣ нѣща трѣбва да гледа разумно. Има нѣща, за които нѣма защо да се тревожишъ. Разтревожишъ ли се, спри се за малко, размисли, какъ да използувашъ тази тревога. Тревоженето не е лошо нѣщо. Дѣтето ти се разплакало, ти се тревожишъ. Ами че кое е по-хубаво: да умрѣ дѣтето ти, или да плаче, а ти да се разтревожишъ малко? Ако Господь те попита: какво искашъ – дѣтето ти да подскача малко въ кѫщи, да поплаче, и ти да се разтревожишъ, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? Кое отъ двѣтѣ ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали? Добрѣ, ще ви дамъ другъ примѣръ. Вие пѫтувате съ единъ братъ, който е много сприхавъ, говори, плещи навсѣкѫдѣ и за всичко, но като му турите на гърба нѣщо – носи. Имате и другъ братъ, който е сдържанъ, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нѣщо на гърба – нищо не носи. Да, но по пѫтя все ще трѣбва да се носи нѣщо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това сѫ крайности, разбира се, но крайности, който се срѣщатъ въ живота. Какво ще правишъ? Господъ ти е опрѣдѣлилъ да вървишъ съ този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държишъ въ ума си товара, който човѣка носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажешъ: този братъ е много добъръ. Той говори, но и товаръ носи на гърба си. Това е истинската философия на живота. Само по този практически начинъ вие ще можете да трансформирате енергиитѣ отъ едно състояние въ друго. Има и други, по-скѫпи, начини за разглеждане на нѣщата, но този начинъ е най-добъръ. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля ти се, снеми тоя товаръ отъ сърдцето ми“. Че се молишъ на Бога, това е много добрѣ, но Господь ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко отъ паритѣ си!“ Ти казвашъ: Господи, не зная кой е бѣденъ. Проводи Ти нѣкой при мене! Господь ти изпрати нѣкой бѣденъ, но ти го погледнешъ, казвашъ: ти не си отъ тѣхъ. Какво прави най-послѣ Господь? Изпраща ти нѣколко души разбойници, обератъ ти цѣлата каса, ти избѣгашъ и казвашъ: обраха ме! По-прѣди казваше: азъ не мога да дамъ. Не можешъ да дадешъ, но когато дойде неприятельтъ, оставяшъ касата и бѣгашъ. Питамъ: ако можешъ на неприятелитѣ да дадешъ всичко, защо на приятелитѣ си да не можешъ да дадешъ нищо? Туй е до разбирането на нѣщата. Щомъ дойде Божественото въ васъ, всички вие, който искате да имате Божието благословение, трѣбва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: отъ дѣ да зная, дали Господь ми казва да дамъ, или нѣкой дяволъ. Дяволътъ винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за тебъ“. Щомъ дойде Господь, Той казва: „Отвори кесията си и, каквото имашъ вѫтрѣ, давай!“ Божественото не може да се свърши. То е като нѣкой изворъ – постоянно избира, извира и не се свършва. Ти давашъ и никога не се свършва, все тече. Ти давай, и то ще си тече. Е, ще те е страхъ ли като давашъ отъ Божията вода, че ще се свърши? Нѣма да се страхувашъ, защото тази вода никога нѣма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиитѣ блага сѫ велики и неизчерпаеми. Казвате: ако давамъ тъй много, все ще дойде день, когато водата ще се свърши. Ти не разбирашъ Божиитѣ закони. Щомъ се страхувашъ, това показва, че дяволътъ е влѣзълъ вѫтрѣ и е турилъ печата си. Затворилъ е крана. Дяволътъ седналъ отгорѣ на крана, а ти казвашъ: нищо не давамъ! Но недоволенъ си. Отвори сърдцето си! Отвори чучура си, развърти крана, давай, давай, всѣки день давай! Пъкъ като се уморишъ, повикай единъ братъ, и той да дава. Кажи му: братко, давай сега ти. Послѣ повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредятъ стотина души и все даватъ, другитѣ ще кажатъ: този човѣкъ е много богатъ, всѣкога дава. Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате? (Запитватъ: когато нѣкой ти каже да пазишъ нѣщо въ тайна, Господь ли ти казва, или дяволътъ?) Кога се пази тайна? – Когато искашъ да кажешъ нѣщо лошо, пази тайна. Божиитѣ работи сѫ всѣкога явни. Когато Богъ направи небето, скри ли Той работитѣ си? – Не, изяви ги. Свѣтлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази въ тайна. Тъмнината е за онѣзи, който не сѫ готови. Когато нѣкой човѣкъ прѣслѣдва нѣкого, ти имашъ право да затворишъ свѣтлината си, за да не могатъ да го прѣслѣдватъ. Пъкъ като отива нѣкой човѣкъ да прави добро, дай му най-голѣмата свѣтлина. Това е практическо правило. Прѣзъ тази година ще приложите и още едно правило. Щомъ станешъ сутринъ и се лѣнишъ да направишъ едно добро, ще си наложишъ глоба, ще платишъ 5, 10, 15 до 30 лева. Ще вземешъ тѣзи пари, ще ги туришъ въ специална за тази цѣль каса и ще си запишешъ: за неизпълнение на еди-какво си, азъ се глобявамъ. Всѣки отъ васъ ще си има една такава каса за глоба, и ще видите, колко деня прѣзъ годината ще се глобите. Може да кажете: за какво ще се употрѣбятъ тия пари? – Ще имъ намѣрите мѣсто. Хайде да видимъ колко лева ще донесете идущата година. Когато почнешъ да глобявашъ дявола, той става уменъ. Като станешъ сутринь и не направишъ туй добро дѣло, веднага ще си наложишъ глобата, нѣма да седнешъ да мислишъ, колко да туришъ. Колкото ти дойде на ума: 20 лева имашъ, 20 лева ще туришъ: 100 лева имашъ, 100 лева ще туришъ. И нѣма да мислишъ, отъ дѣ ще ги намѣришъ. Като се глобишъ 4–5 дена и платишъ 100-ина лева, ще почнешъ да се замисляшъ. Така правятъ и най-възвишенитѣ духове. Когато единъ възвишенъ духъ направи една погрѣшка, знаете ли какво прави? – Той рѣшава да слѣзе на земята, да се въплоти и цѣлъ животъ да прѣкара на земята, за да поправи грѣшката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрѣшка, която не е въ съгласие съ Божия законъ, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава отъ благата, които има горѣ. Та виждате ли, какъвъ примѣръ на доброволно самопожертвуване има въ тия духове? Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава животътъ ви щѣше да бѫде красивъ. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате единъ законъ. Той е слѣдниятъ: прави добро най-първо на този, когото обичашъ. Сутринь, като станешъ, направи добро на този, когото обичашъ, защото къмъ него ти имашъ естествено разположение. Направишъ ли на него доброто, ти ще можешъ да го направишъ и на този, когото не обичашъ. Тази каса ние ще я наречемъ „каса на доброто“. Всички пари, които ще се събератъ отъ глобата за добритѣ дѣла, отъ тѣхъ ще се плащатъ билетитѣ на бѣднитѣ братя, които искатъ да дойдатъ тукъ, а нѣматъ пари. Ние ще кажемъ: нека дойдатъ и тѣ, ние ще имъ платимъ билетитѣ отъ касата на добродѣтелитѣ. Щомъ не знаете, какъ да правите добро, ще внасяте глобитѣ си въ тази каса на добродѣтелитѣ. Тѣзи пари ще се използуватъ за такива случаи. Азъ бихъ желалъ да правите повече погрѣшки. Тъй, поне по двѣ–три погрѣшки въ седмицата. И когато направите нѣкоя погрѣшка, да ви е приятно, да се зарадвате, че туряте нѣщо въ касата на добродѣтелитѣ, а не да се тюхкате прѣзъ цѣлия день: отидоха 20-тѣ лева! 10.Гимнастически упражнения.

От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание съборна беседа Нарядъ и упътвания (вторникъ) Вторникъ. 5 ч.с. 25 августъ Утринна молитва. Ще ви направя една бѣлѣжка. Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздухъ така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могатъ – поне на двѣ–три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молимъ, трѣбва да имаме присѫствието на духа, да бѫдемъ много тихи, да владаме ума си. Ние трѣбва да бѫдемъ тихи и разположени, за да бѫде и умътъ ни съсрѣдоточенъ: въ всѣка дума да се влага смисълъ. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращатъ навънъ, за да се привлѣче Божията сила, та Духътъ да работи повече. Тогава всички ще приематъ тази мекота, тази радость, която търсятъ. Да прочетемъ една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега, всички ще поемете дълбоко въздухъ и ще се концентрирате, като че нѣмате никакви връзки съ земния животъ. Земниятъ животъ е една раница, която не е толкова важна. Въ дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бѫдете като новородени. Слѣдъ молитвата може да турите по една, двѣ, три, десеть раници на гърба си, това вече зависи отъ васъ, но въ врѣме на молитвата – никакви раници. Ще бѫдете тъй будни, тъй свободни, като че живѣете на небето. Какво ще стане утрѣ, това не е важно, то не ни интересува. Днешниятъ день е Божи день. Този день именно ни интересува, за да можемъ да добиемъ едно Божие благо. Днешниятъ день трѣбва да се отличава съ едно благо, което Богъ ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всѣки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи Боже нашъ“, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздухъ и ще продължите молитвата. Дѣто се спрете, отново ще поемете дълбоко въздухъ и пакъ ще продължите нататъкъ. И тъй, по новия начинъ, чрѣзъ дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Нѣма да бързате. 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа! 3. Благословенъ Господь Богъ нашъ. 4. Отче нашъ. Лозинка за прѣзъ деня: „Най-послѣ, братя мои, укрѣпявайте се въ Господа, и въ силата на Неговото могущество“. (Ефесяномъ 6 гл. 10 стихъ.) Днесъ за четиво ще имате: 14 глава отъ Матея; 9 глава отъ Марка; 15 глава отъ Лука; 14 глава отъ Иоана. Да се прочете и 22 бесѣда: „Той повелѣва на слънцето да грѣе“. Любовьта е най-високиятъ върхъ въ свѣта. Мѫдростьта е най-великата сила въ живота. Истината съдържа най-красивия животъ въ себе си. Който не се е качилъ на най-високия върхъ, може ли да знае нѣщо за Любовьта? Кой кѫдѣто се е качилъ, това знае. Който не е опиталъ силата на Мѫдростьта, може ли да знае, какво нѣщо е тя? Който не е възприелъ Истината въ себе си, може ли да опита красивия животъ? Задавайте си въпроса, безъ да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трѣбва да кажете: ще се кача на върха! Туй, обаче, не е отговоръ, защото „качването“ подразбира единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Какъ ще отговорите на втория въпросъ? Ще кажете: започвамъ да изпитвамъ вече тази сила. Ще отговаряте въ положителенъ смисълъ. Отговорътъ на първия въпросъ: – „ще се кача на върха“ – нека ви бѫде като моделъ. По този образецъ ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава азъ ви задавамъ въпроса: мога ли да бѫда добъръ? Какъ ще отговорите? Вие ще кажете: мога. Този отговоръ не е правиленъ. Ще отговорите: коренитѣ на моя животъ сѫ добри, и азъ съмъ добъръ. Подъ „коренитѣ“ подразбирамъ Божественото. Само отъ Божественото излиза добрината. На въпроса „мога ли да бѫда богатъ“, отговорътъ е: като събера всичкитѣ пари отъ земята, мога да бѫда богатъ. Или, като събера всичкото злато, ще бѫда богатъ. Питамъ тогава: може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по единъ начинъ. Всичкото злато е разпръснато въ човѣшката кръвь. Всичкото злато пъкъ, което се намира заровено въ земята, е съединено съ човѣшката кръвь. Тамъ то е въ разтворъ. Като обикнешъ всичкитѣ хора, ти ще имашъ всичкото злато, ти ще бѫдешъ богатъ. На въпроса „мога ли азъ да бѫда силенъ“, отговарямъ: всичката сила е въ Бога. Азъ и Богъ едно сме. На въпроса „мога ли да имамъ най-красивия животъ“, отговарямъ: живиятъ всѣкога има Истината въ себе си. Всички хора, който нѣматъ Истината, сѫ мъртви – мъртви въ грѣховетѣ си. Живи хора сѫ само тия, който иматъ Истината. Животътъ, значи, носи Истината въ себе си. Безъ Истината нѣма животъ. 5. Гимнастически упражнения.

От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание съборна беседа Нарядъ и упътвания (понедѣлникъ) Понедѣлникъ 5 ч.с. 24 августъ. Утринна молитва. 1.0тче нашъ. 2.Благославяй, душе моя, Господа! 3.Плодоветѣ на Духа. 4.Молитвата на Духа – на Царството. 5.Добрата молитва Лозинка за прѣзъ деня: Само Истината води къмъ живота. Днесъ за четиво ще имате: 12 гл. от Матея; 14 гл. отъ Лука; 10 гл. отъ Иоана; 5 гл. отъ Посланието къ Галатяномъ и 21 бесѣда: „Моето царство“. Ще ви дамъ едно малко разяснение за Истината. Само съ нагласена цигулка и съ нагласена китара може да се свири. Всѣки инструментъ трѣбва да е нагласенъ, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води къмъ музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животътъ, това е най-приятната пѣсень, която можемъ да слушаме. Слѣдователно, при всѣко нагласяване, човѣкъ придобива Истината. Всѣко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяватъ нѣщата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Безъ сърдце нѣма животъ. Безъ умъ нѣма мисъль. Животътъ извиква сърдцето; мисъльта извиква ума; Любовьта събужда душата отъ дълбокия сънь, а Духътъ възкръсява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духътъ, това е най-възвишеното, най-разумното у човѣка. То съединява нишкитѣ на живота, а тия нишки, сами по себе си, носятъ сила. По този законъ, само еднороднитѣ нишки даватъ сила. Силата, това е пѫтьтъ въ живата природа, чрѣзъ който пѫть идватъ всичкитѣ Божии блага. 6. Гимнастически упражнения.

От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание съборна беседа Нарядъ и упътвания (нѣдѣля) Нарядъ и упътвания отъ Учительтъ Дадени на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣзъ лѣтото на 1925 година. Нѣдѣля 5 ч.с. 23 августъ, 1925 г. Утринна молитва. 1.Добрата молитва. 2.Богъ е Любовь. 3.Пѫтьтъ на живота. 4.Духътъ Божий. 5.Благословенъ Господь Богъ нашъ. 6.Отче нашъ. Лозинка за прѣзъ деня: Богъ е Любовь. Богъ е Животъ. Богъ е Свѣтлина. Господи, дарувай ни Твоя Духъ. Днесъ за четиво ще имате: 5 глава Ефесяномъ; 6 глава отъ Евангелието на Иоана; 5 глава отъ Евангелието на Матея и цѣлата 20 бесѣда: „Сега скърбь ще имате“. Ще се учите да размишлявате. Едно отъ качествата на ученика е да има дисциплиниранъ умъ. Всички съврѣменни хора страдатъ отъ силата на своя умъ. Тѣхниятъ умъ мяза на единъ неопитоменъ конь. Въ ума има много разнообразни сили, които трѣбва да се възпитатъ, да се турятъ на работа. Това е една отъ великитѣ задачи на всѣки ученикъ. Цѣлата съврѣменна култура е култура за упражнение, за възпитание на човѣшкия умъ. При туй възпитание, ако човѣкъ нѣма знания, никакъвъ успѣхъ не може да се постигне, тъй както, ако дърводѣлецътъ не знае какъ да владѣе своето сѣчиво, невъзможно му е да направи нѣкакво издѣлие – всичко ще осакати. Така е и съ човѣшкия умъ. Въ това отношение, всѣка дума е само единъ ударъ върху човѣшкия умъ. Когато единъ майсторъ знае какъ да удря, всѣки ударъ отива на мѣстото си, а когато не знае какъ да удря, той само руши. Това не произтича отъ зла воля, но отъ незнание. 7. Гимнастически упражнения. (миналогодишнитѣ).

От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание НОВОТО ЧОВѢЧЕСТВО БЕСѢДА (По стенографски бѣлѣжки) СОФИЯ Печатница на Книгоиздателство „СЛОВО“, А. Д. 1921 Новото човѣчество. Темата на моята бесѣда ще бѫде: „Новото човѣчество“. Азъ ще разгледамъ този въпросъ отъ едно ново становище. Новото въ свѣта, това е изгрѣващето слънце а старото, това е слънцето, което залѣзва. Това е законъ въ природата. Този законъ не го твърдя само азъ, но и всѣка майка и всѣки баща. Когато младата мома и младиятъ момъкъ се задомятъ, първото дѣте, което се ражда въ дома имъ, това е изгрѣващето слънце, надеждата на тѣхното бѫдеще. Ако ние мислимъ, че новото носи нѣкаква пакость, нѣкакво разстройство на обществото и на цѣлото човѣчество, това е едно криво схващане на онѣзи велики принципи, които дѣйствуватъ въ живата природа. Тогава ако така схващаме, защо ни сѫ ония дѣца, които носятъ бѣди на родителитѣ си? Колко дни, колко нощи майкитѣ сѫ прѣкарвали безъ почивка и безъ сънь за това ново дѣте, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напрѣдъ още неопрѣдѣлена, но майката има способностьта да схваща, да се вслушва и да разбира езика на това ново сѫщество, на това малко дѣте. По сѫщия начинъ въ едно общество, въ единъ народъ има хора съ такива чутки души, въ които съзнанието е развито, сърдцето повдигнато на една по-висока степень,и тѣ схващатъ тази нова идея, на която сѫ дѣца, на която сѫ носители. А съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ носителитѣ на тази нова идея, казватъ: „тѣзи хора сѫ анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т. н.“ Но всичко това сѫ имена безъ смисълъ. Ако ние разсѫждаваме така, питамъ тогава: каква е разликата между единъ комунистъ, който живѣе съ своитѣ разбирания, и другъ, който живѣе съ своитѣ стари разбирания, и трети, който живѣе съ своитѣ нови разбирания? Разликата седи въ това, че този, който живѣе съ новитѣ идеи, усѣща, че въ него има подемъ, енергия, животъ — растене, а другиятъ, който живѣе съ старитѣ идеи, се усѣща старъ, силитѣ го напущатъ, той изнемощѣва, страхува се отъ бѫдещето, мисли за старинитѣ си, и затова иска да разбогатява, осигурява се въ разни банки, въ разни дружества. Азъ казвамъ: това сѫ стари хора, които мислятъ за осигуровки, но най-добрата осигуровка, това е смъртьта, това сѫ гробищата на човѣчеството.Но гробищата не носятъ нѣкоя нова идея на човѣчеството, а създаватъ само нещастия и страдания на свѣта! Тамъ, въ гробищата, сѫ заровени и царе, и свещеници, и проповѣдници, и музиканти, и поети — все за своитѣ грѣхове. Ако ме попитате, защо хората умиратъ, ще ви отговоря: хората умиратъ отъ своитѣ стари идеи. Тогава какъ ще възкръсне човѣчеството? Казвамъ: станете млади, станете носители на новото божествено учение, на което емблемата е братството. Братството, но въ какво седи то? — Онзи, който се нарича твой братъ, трѣбва да жертвува живота си, имота си и честьта си — всичко за тебе. Когато единъ, великъ народъ схване идеитѣ на това братство, той трѣбва да е готовъ да жертвува всичко за тѣзи идеи. Не жертвува ли, тамъ нѣма никакво братство, никакво равенство. Когато нѣкой проповѣдва нѣкоя велика идея, че има нѣкѫдѣ Господь, а не жертвува своя животъ, имотъ и честь за Него, той не е разбралъ великото учение на живота. Това е братство и равенство, туй е проповѣдвалъ Христосъ. Нека се върнемъ назадъ, да приложимъ Христовото учение, защото въ него е избавлението на свѣта. Какво е училъ, какво е проповѣдвалъ Христосъ? — Той е училъ тази велика идея на новото човѣчество. Кои сѫ отличителнитѣ качества на човѣка отъ новото човѣчество? Еврейскитѣ пророци още отъ прѣди 2,000 години, като далновидни, сѫ казвали, че Господь ще създаде нови сърдца, направени отъ плъть, и въ тѣхъ ще се засели Духътъ Му, и ще Го познаятъ отъ малъкъ до голѣмъ. За това нѣма да се говори, има ли или не Господь. Всѣки ще стои подъ смоковницата си безъ да се страхува, между всички ще настане миръ и любовь, ще обърнатъ орѫжията си въ сѣчива, и орала и нѣма да се биятъ: изключени ще бѫдатъ войнитѣ. Христосъ е поставилъ двата принципа, т. е. новото и старото човѣчество въ слѣдното съотношение: разумниятъ човѣкъ, който е разбралъ смисъла на живота, е съградилъ кѫщата си върху канара, и дошли рѣки и вѣтрове, но не могли да я съборятъ. Подъ „канара“ се разбиратъ здравитѣ принципи на живата природа. А неразумниятъ човѣкъ, който не е разбралъ смисъла на живота,е построилъ кѫщата си на пѣсъкъ,но дошли рѣки, бури, вѣтрове и я съборили.Рѣкитѣ, буритѣ,сѫ ония хора,които живѣятъ безъ принципъ,пертурбациитѣ на обществения животъ, и тѣ сѫ, които събарятъ кѫщата, построена на пѣсъчлива основа. Слѣдователно, тѣзи двѣ култури — стара и нова — лежатъ върху два принципа. Съврѣменното старо човѣчество служи още на своя егоизъмъ, и въ този смисълъ не може да има братство. А новото човѣчество служи на своя алтруизъмъ. Егоизмътъ е опрѣдѣленъ да стане слуга на човѣчеството. И тъй, новитѣ идеи не обхващатъ само благото на отдѣлния човѣкъ, или на обществото, но и благото на всички разумни сѫщества. Подъ „разумни“ сѫщества азъ разбирамъ изобщо всички сѫщества, защото нѣма сѫщество, което да не е разумно. Ако вие сте глухъ, и нѣкой ви казва нѣщо, а вие не го чувате, чудите се, защо не разбирате този човѣкъ, и кѫдѣ е погрѣшката. Грѣшката не е въ този, който говори, а въ този, на когото ухото не е чутко, за да схване оня, който говори. Дойде нѣкой слѣпъ, и като такъвъ, не може да, схване свѣта, но свѣтътъ не е тъменъ, а чувствата на тоя човѣкъ сѫ неразвити. Слѣдователно, сегашното общество се нуждае отъ развиване на тия чувства. И това общество сега се развива по единъ великъ законъ. И природата днесъ не е такъва, каквато е била прѣди милиони години. На всѣки 100 милиона години вѫтрѣ въ природата става единъ великъ прѣвратъ. Ако ви запитамъ: отъ колко милиона години сѫществува нашата слънчева система, ще ми кажете, че нѣкои отъ съврѣменнитѣ учени ѝ даватъ приблизително 100 милиона години, други — 200 милиона, трети —500 милиона и т. н. Окултната наука казва, че отъ създаването на нашата слънчева система досега има 250 милиарда години. Това сѫ данни, които не може да се докажатъ, нито да се опровергаятъ. Това сѫ само твърдения. Нѣщата може да се доказватъ само при извѣстни условия, като приемаме извѣстни аксиоми, извѣстни максими; но изобщо за да се разбере една истина, необходими сѫ извѣстни данни. А въ свѣта такива доказани истини сѫ малко. Вземете, напримѣръ, да докажете една близка идея до васъ: има ли човѣкъ душа или не. Азъ казвамъ, че половината отъ сегашната интелигенция отрича тази идея, а другата половина я поддържа, но и еднитѣ и другитѣ не могатъ да я докажатъ. Когато запитаме нѣкого, има ли душа, каква е нейната форма, ще отговори: „има душа, но каква е формата ѝ — не знамъ“. Ние можемъ да доказваме само нѣща, които иматъ форма, съдържание и смисълъ, а нѣща, които сѫ безъ форма, безъ съдържание и смисълъ нито доказваме, нито отричаме. Азъ ви проповѣдвамъ една идея, близка до вашитѣ души. Това, за което ви говоря, е наслѣдено у васъ. Вие имате извѣстни идеали, стремежи, копнежи, но тѣ се изразяватъ по разни начини. И всѣки отъ васъ си има свои стремежи. Младиятъ момъкъ, напримѣръ, си търси своята възлюблена. Стариятъ човѣкъ ще каже: „това сѫ глупости, едно врѣме и азъ се занимавахъ съ тѣзи работи, но сега мене не ми трѣбва мома“. Но за младия момъкъ не е така. Той по цѣли нощи не спи, рано става, ходи тукъ-тамѣ, търси своята мома съ чернитѣ очи. Майката се чуди какво става съ сина, бащата сѫщо. Синътъ казва: „новата идея е, която ще донесе въ мене новия животъ, нея търся азъ“. Кой е на правата страна, младиятъ или стариятъ? Азъ казвамъ, че е младиятъ. Едно врѣме лисицата минавала покрай една ябълка, и високо на единъ клонъ вижда закаченъ единъ кѫсъ хубаво сирене. Погледнала го, отминала и казала, че не струва нищо. Защо? — Защото е далечъ, не може да го стигне. Но ако бѣше долу, близо при нея, щѣше да каже, че похубаво сирене отъ това нѣма. За новото човѣчество има загатвания тукъ-тамѣ въ Новия Завѣтъ, въ Откровението. Евангелистътъ Иоанъ още прѣди 2000 години е видѣлъ брѣменната жена съ тази велика идея „новото човѣчество“, и той е опрѣдѣлилъ числото на тѣзи избраници, носители на тази идея, 144, 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултатъ на една еволюция на хората, които иматъ всички положителни, благородни качества. Нѣкои ще кажатъ, че тѣзи 144, 000 души сѫ горѣ на небето. Не, тѣзи хора сѫ сега тукъ, на земята, тѣ сѫ дошли вече на земята и сѫ се въплътили между образованитѣ хора. Едни отъ тѣхъ сѫ писатели, други поети, учени, и всички подтикватъ човѣчеството въ тоя пѫть къмъ новата идея, къмъ божественото. Тѣ сѫ врагове на онзи мракъ, на онѣзи окови, които сковаватъ човѣчеството. И това брожение, този великъ прѣвратъ, който иде сега, се дължи на тѣхъ, тѣ ще обърнатъ тоя свѣтъ съ главата надолу. Не считайте това за лошъ признакъ. Когато нѣкой човѣкъ погълне много вода и се задави, у българитѣ има обичай да го обръщатъ съ главата надолу, за да повърне погълнатата вода. И съврѣменнитѣ културни хора сѫ погълнали много нечиста вода, затова тѣ трѣбва да се обърнатъ съ главата надолу, за да изтече водата. Слѣдъ като изтече всичко нечисто, пакъ ще ги обърнатъ съ главата нагорѣ, и ще започне новия животъ. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ: какво ни интересува това ново човѣчество при сегашнитѣ страдания. Обаче, трѣбва да знаемъ, че страданията сѫ една необходимость за развитието на човѣка. Ние едва сега, въ тази епоха, сме започнали да страдаме и сме станали по-чувствителни. И наистина, съврѣменнитѣ хора страдатъ по-вече, но тѣзи страдания сѫ нѣщо благородно и тѣ сѫ, които ще организиратъ обществото. Всѣка брѣменна майка не изпитва ли извѣстни страдания, извѣстни прѣживѣвания? Тя страда, докато се сформирува дѣтето въ утробата ѝ, но когато роди, освобождава се отъ всѣкакви страдания. Слѣдователно, когато страдаме, това показва, че сме брѣменни съ една велика божествена идея, и когато дѣтето се роди, и бѫдемъ готови като майката да прѣживѣемъ всички страдания, въ насъ ще прѣстане скръбьта и ще дойде радостьта. Често страданията сами си причиняваме. За примѣръ, ще ви приведа единъ анекдотъ отъ българския животъ. Нѣкой си селянинъ обичалъ много яйца, и търсилъ случай често да си хапва, но не му се отдавало, защото жена му била голѣма скѫперница. Тя била едра, снажна, и когато мѫжътъ ѝ се осмѣлявалъ безъ нейно знание да си похапне 1 — 2 яйца, тя го набивала добрѣ. Единъ день, неѝ припаднало и умира. Селянинътъ си казалъ: „слава Богу, сега вече ще мога свободно да си похапвамъ яйца, нѣма кой да ме бие“. Взима си 7 яйца и ги заравя въ огнището. Въ това врѣме дохаждатъ нѣколко селянки, комшийки, да сподѣлятъ скръбьта му. Той като чува стѫпки, стрѣсва се изведнъжъ, и като забравя, че жена му умрѣла, за да не бѫде битъ, изважда на бързо яйцата, и ги туря въ пазвата си. Селянкитѣ му казватъ: „голѣмъ огънь гори въ кѫщата ти“. — Да, голѣмъ огънь е, но този, който гори въ гърдитѣ ми, въ пазвата ми, е по-голѣмъ“, отговаря той. Сегашнитѣ хора казватъ: „голѣми страдания имаме“. Казвамъ:„опеченитѣ яйца въ пазвата ви сѫ причина за тѣзи страдания“. Извадете яйцата отъ пазвитѣ си, и страданията ви ще прѣстанатъ. Въ съврѣменната наука това наричатъ idée fixe. Знаете ли какво е idée fixe? Ще ви дамъ единъ примѣръ за човѣкъ, който е страдалъ отъ idée fixe. Единъ господинъ поставялъ показалеца на дѣсната си рѫка въ крѫга, който се образува отъ съединяването на палеца и показалеца на лѣвата рѫка, и така въ продължение на година-двѣ се мѫчилъ да го улови. Той страдалъ отъ неуспѣха си, и затова се обърналъ къмъ единъ лѣкарь, който веднага съобразилъ какъ да го излѣкува. Лѣкарьтъ пъхналъ показалеца си въ лѣвата рѫка на пациента си, който веднага го сграбчилъ и се зарадвалъ, че успѣлъ да улови пръста си. Съ това той се излѣкувалъ, и се освободилъ отъ мисъльта, която толкова врѣме го безпокоила. Така и съврѣменнитѣ хора, които иматъ idée fixe, искатъ да хванатъ пръста си, но не могатъ. Ами че пръстътъ е създаденъ за друга работа, а не да го хващате. Ако искате, може да го хващате по другъ начинъ, а не така. Сега на земята настава нова епоха, за която съврѣменниятъ окултизъмъ казва, че отъ слънцето иде една нова вълна.Ако се изразя съ нови термини, ще бѫдатъ непонятни за васъ и моята бесѣда ще бѫде съвсѣмъ отвлѣчена. Тази вълна, която сега иде, засѣга човѣшкитѣ мозъци, и нѣкои хора подъ нейно влияние ставатъ ексцентрични. Ексцентриченъ човѣкъ е този, който много мълчи, или ако говори много,рѣчьта му е несвързана. Това сѫ крайности, които сѫществуватъ между хората, но правилното развитие има своята норма. Нѣкои казватъ, че рѣчьта всѣкога трѣбва да бѫде логична. Споредъ моитѣ схващания, въ свѣта трѣбва да има три вида логики: едната наричамъ чисто материалистична логика, втората — логика на съзнателния животъ, а третята -— божествена логика. Въ божествената логика не се допуща абсолютно никаква лъжа, и слѣдователно, за да може човѣкъ да работи съ първитѣ двѣ логики, трѣбва да има благородна и възвишена душа, т. е. да е готовъ да се жертвува за своитѣ братя, а не да живѣе само за себе си. Друго нѣщо, което трѣбва да се опрѣдѣли, то е, да се докаже дѣ е истината. За да се провѣри истината, изисква се врѣме и опитъ. Всички съврѣменни учени хора, които ни прѣдставятъ различни теории, изслѣдвания, било, въ медицината, техниката, физиката, химията или въ друга нѣкоя область, се нуждаятъ отъ врѣме, за да се приложатъ теориитѣ имъ на опитъ. Една теория може да е много правилна въ своитѣ математически изчисления, но ако се приложи и не даде резултатъ, тя е неприемлива. Така напримѣръ, единъ англичанинъ въ продължение на 25 години се занимавалъ съ единъ въпросъ, проучвалъ устройството на една летателна машина; за тази цѣль, той направилъ точно всичкитѣ изслѣдвания, и като билъ увѣренъ въ изчисленията си, далъ едно обявление въ вѣстницитѣ. Едно нѣщо, обаче, е пропусналъ той — не провѣрилъ всичко това на опитъ. Когато пристѫпили къмъ опити съ тази машина за хвърчене, споредъ прѣдставенитѣ отъ него данни и изчисления, тя не дѣйствувала: колелото се движело, но машината не хвръкнала. Освиркватъ изслѣдвателя, и съ това се завършва неговата работа. Обаче, новитѣ хора, които дойдоха слѣдъ него, започнаха да изучаватъ живата природа, да проучаватъ устройството въ организма на птицитѣ, на тѣхнитѣ крилѣ, опашкитѣ имъ, хората усвоиха методитѣ на хвъркането и възъ основа на тѣхъ построиха хвърчащата машина. Колко голѣма бѣше радостьта на съврѣменното човѣчество, когато се откри начина, какъ да се хвърчи изъ въздуха! Но тѣзи хвърчащи машини — балони, аероплани и цепелини — не се използуваха за благото на човѣчеството, а видѣхте какво направиха съ тѣхъ прѣзъ послѣднитѣ войни и колко опасни сѫ тѣзи машини. Днесъ хората ми казватъ: „разкрийте ни една отъ великитѣ тайни“. Казвамъ: една велика тайна е да се научи човѣкъ да се излѣкува, когато е боленъ, като хвръкне. Когато хората сѫ неврастеници, могатъ да се излѣкуватъ по тоя начинъ. Нѣкоя жена е болна. Нека се опита за ½ часъ да похвърчи изъ въздуха, и ще се върне здрава. Утрѣ се разболѣе мѫжа ѝ. Нека го постави и него въ балона, да го пусне изъ въздуха да похвърчи, и той ще се върне здравъ. Оздравяването по този начинъ е лесно, защото въздухътъ въ по висшитѣ сфери е по-чистъ. Тукъ, дѣто живѣемъ ние, намираме се въ въздушна среда, въ която има много вѫглена киселина: и ако сме нервни днесъ, то се дължи на голѣмото количество вѫглена киселина изъ въздуха, която вдишваме и издишваме, и която почти отравя организма ни. Знаете ли какво бихте почувствували като влѣзете въ нѣкой градъ? Ако въ васъ бѣше развито шестото чувство или тъй нареченото психометрично чувство, съ което сѫ надарени нѣкои хора, и погледнехте въ нѣкой градъ, вие бихте се отвратили отъ атмосферата на този градъ и не бихте желали по-вече да живѣете тамъ отъ смрадь! Нашитѣ градове и кѫщи сѫ за такъво човѣчество, като сегашното, съ такъво обоняние. Затова животътъ става все по-непоносимъ. А тѣзи новитѣ, божественитѣ идеи, които сега идатъ, носятъ новия животъ въ свѣта. Смъртьта, която сѫществува, нещастията, страданията, полудяванията, се дължатъ на съвсѣмъ други психични причини отъ тѣзи, на които ги приписватъ. Сегашниятъ животъ трѣбва да се измѣни въ своитѣ форми, и съврѣменниятъ строй трѣбва да се промѣни. И прави сѫ хората на новитѣ идеи,които изискватъ това промѣнение. Това промѣнение въ природата може да стане послѣдователно, но то ще стане и въ живота или послѣдователно,или моментално. По този случай турцитѣ казватъ така: „Аллахѫнъ зору да варъ“, т. е., когато нѣкому главата е дебела, и Господь му каже единъ или два пѫти какво трѣбва даправи, а той не взима отъ дума, за него се налага закона на необходимостьта. И тъй, основната идея на новото учение е братството. Братството трѣбва да се приложи вѫтрѣ въ домоветѣ. Майкитѣ и бащитѣ трѣбва да разбиратъ този основенъ законъ на братството, за да могатъ да създаватъ новитѣ условия за отглеждане и възпитание на дѣцата.Нѣкой младежъ се проявява буенъ,върши пакости.Какъ постѫпватъ съ него споредъ старото възпитание? Изтезаватъ го, затварятъ го. Но въ затвора той изгубва здравето си и държавата го храни. Тоя младежъ може да стане единъ отличенъ гражданинъ. Въ него има избликъ отъ енергия, която трѣбва умѣло да се впрѣгне въ работа. Казвате за него: „да, но той е единъ грѣшникъ, прѣстѫпникъ“. Обществото е създало такива условия, съ които той не може да се бори. И така, ние вмѣсто да изучаваме живата природа, живия Господь, и да постѫпваме съобразно съ нея, противодѣйствуваме си, като мислимъ, че въ свѣта има много закони. Не, въ живата природа има единъ законъ, който тя прилага къмъ всички, и къмъ богатия, и къмъ бѣдния. Сиромахътъ казва: „ами този богатиятъ човѣкъ има да яде, да пие, охолно живѣе, а за мене нѣма нищо“. Ти не знаешъ, че страданията на този богатъ човѣкъ сѫ задържани за слѣдъ 40—50 години. Природата не взима ли еднакво мазнинитѣ и на богатия, и на сиромаха? Какво иска да каже природата съ това, като обира мазнинитѣ на хората? Тя иска да имъ каже: „вие не сте научили закона на братството“. И като прочетете първата глава на Битието, ще видите че Господь казва на Адамъ и Ева: „вие ще ядете отъ всички плодове, но само отъ единъ нѣма да ядете, и въ който день ядете отъ този забраненъ плодъ, ще умрете“. Забранениятъ плодъ, това е съврѣменниятъ егоизъмъ. Единъ човѣкъ, който иска да работятъ за него, а той да живѣе на гърба на другитѣ, единъ човѣкъ, който иска да се храни за смѣтка на вдовицитѣ и бѣднитѣ сирачета, единъ човѣкъ, който иска да се бори съ толкова народи, той яде отъ забранения плодъ. А щомъ яде отъ забранения плодъ, той трѣбва да знае и послѣдствията. Ето защо всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни въ това велико учение. Дѣ е училъ Христосъ да има войни, да се биемъ или да се молимъ за война, да помага Богъ на едната или другата отъ воюващитѣ страни? Прѣди 1000—2000 години това нѣщо имаше смисълъ, но сега вече е отживѣло врѣмето си. Дѣ е тази правовѣрность, за която се парадира, дѣ е истинското християнство? Азъ говоря на тѣзи, които се именуватъ истински християни, тѣ трѣбва да постѫпватъ споредъ Христовия законъ, а тѣзи, които не сѫ християни, трѣбва да постѫпватъ споредъ своитѣ разбирания и закони. Нѣкой казва: „азъ не съмъ християнинъ“. — Какви сѫ твоитѣ закони и разбирания, съ които живѣешъ? „Азъ съмъ свободомислещъ“. — Постѫпвай споредъ своята свободна мисъль. Ние трѣбва да дадемъ право на всѣки човѣкъ, защото въ него има нѣщо добро, нѣщо благородно въ душата му. Дайте условия на всѣки човѣкъ, и той може да се повдигне. Живѣе ли при неблагоприятни условия, той пада. Азъ и другъ пѫть съмъ привеждалъ примѣра за единъ италиянски художникъ, и сега пакъ ще го приведа. Единъ знаменитъ италиянски художникъ искалъ да нарисува образа на Христа, и затова, като обикалялъ града, вглеждалъ се въ хората, за да намѣри нѣкое подходяще лице за цѣльта. И наистина, намира единъ младежъ около 20 годишенъ и нарисувалъ по него образа на Христа. Работата излѣзла сполучлива. Слѣдъ 10-на години сѫщиятъ художникъ рѣшава да нарисува образа на Юда и търси подходяще лице. Намира единъ младъ човѣкъ и му прѣдлага да му позира. Този младъ човѣкъ казва: „господине, азъ ви се чудя, прѣди 10-на години азъ ви позирахъ за Христа, а днесъ ме викате да ви позирамъ, за да нарисувате Юда!“ Този младежъ, въ 10-на години сàмо, въ порочния животъ така се измѣнило лицето му, че замязалъ по външния си видъ на Юда. Мислите ли, че ако една мома върви по лошия пѫть и попадне въ единъ публиченъ домъ, лицето ѝ не ще има отпечатъкъ на този животъ? Такъва една блудница ми разказваше единъ день, че докато разполагала съ пари, мѫжътъ ѝ я държалъ, но слѣдъ като ѝ изялъ паритѣ, оставилъ я на произвола на сѫдбата, и тя взела кривия пѫть. Тя казва: „искамъ да отида на църква, но и тамъ не ме приематъ“. Въ тази жена има копнежъ да живѣе чистъ животъ, и като се измѣнятъ условията, тя ще се повдигне. А за онѣзи свободни жени, които искатъ да служатъ на своитѣ чувства, хората казватъ: „и такива жени трѣбватъ за свѣта“. Казвамъ: не, тия наши сестри трѣбва да ги извадимъ отъ блуднитѣ домове, не трѣбва да се изнасилватъ, а да ги поставимъ на правия пѫть и да имъ покажемъ какъ да живѣятъ. Сега идатъ носителитѣ на новитѣ идеи, на алтруистичнитѣ чувства, идеитѣ на божественото учение, и тѣ сѫ хората, които ще се застѫпятъ за всички онеправдани и паднали. Тѣзи хора не сѫ случайни, тѣ иматъ признаци на лицата си, въ очитѣ си, на рѫцѣтѣ си. Вие ще ги познаете. Ето какви сѫ тѣхнитѣ признаци. Ако човѣкътъ, носитель на новото учение, е лѣкарь, като дойде въ дома ти, ще ти донесе всички лѣкарства, и нѣма да ти вземе нито петь пари, ще каже: „азъ служа даромъ“. Ако е свещеникъ, като го извикашъ да кръщава, да опѣва умрѣли, нѣма да иска никакви пари, а ще каже: „азъ служа на новото учение“. Ако е търговецъ, като човѣкъ на новото учение, ще търгува честно; ако е учитель, ще работи даромъ. Вие ще ми възразите: „ако всички работятъ даромъ, свѣтътъ ще се разсипе“. Да, сегашниятъ свѣтъ ще се промѣни, но ще дойдатъ нови разбирания. Нѣкои ще запитатъ: какъ е възможно да да се работи даромъ, какъ ще се живѣе безъ пари? Азъ питамъ: колко хиляди лева плащатъ на майката, и на бащата, за да отгледатъ, отхранятъ и възпитатъ 4—5 дѣца? Има ли нѣкакъвъ законъ, чрѣзъ който майката и бащата да се задължаватъ да ставатъ 5—6 пѫти прѣзъ нощьта, за да наглеждатъ малкитѣ си дѣца? Нѣма никакъвъ законъ, никаква конституция, а при това тази работа върви много по добрѣ, по естествено, отколкото всички други работи, които се подчиняватъ на установени отъ държавата закони. Слѣдователно, майката и бащата ни даватъ първия законъ, на който трѣбва да се подчиняваме. Казвамъ: ако живѣете тъй, както живѣятъ въ една кѫща родителитѣ и дѣцата, ако живѣете тъй, както живѣятъ помежду си братята и сестритѣ, вие сте на правия пѫть. Отъ гледището на новото човѣчество, насъ не ни очаква нѣкаква голѣма катастрофа. Дѣйствително, въ свѣта иде една голѣма катастрофа, но тя е за всички онѣзи здания, които нѣматъ солидни основи, за всички онѣзи гнили дървета, които нѣматъ здрави корени. Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е единъ законъ, едно провѣтряване, което ще изчисти всичко гнило, а ще остане само здравото въ свѣта. Като ви дойде нѣкое страдание, не питайте коя е причината за това нѣщо. Азъ казвамъ: слънцето е причината за всички нещастия на земята, за нашитѣ страдания и за нашитѣ радости, то ражда наводненията, епидемии и всички болести въ свѣта, то прѣдизвиква землетресенията, изобщо то е причина за всичко, което става въ цѣлата природа. Но слънцето казва: „ако ти си уменъ, ще можешъ да използувашъ разумно моята енергия, азъ ще ти принеса всичката благодать, но ако не си уменъ, ще ти причиня най-голѣми страдания“. Слънцето може да измѣни своята енергия, но то все ще си грѣе и земята все ще се върти. И ще ви кажа слѣдното: въ висшата механика на окултната наука има едно твърдение, споредъ което при движението на едно колело, на всѣки 100 милиона обръщания има едно изключение. Такъво едно колело е нашата земя. И тя ако обиколи 100 милиона пѫти около слънцето, и вънейното движение ще има едно изключение, което ще се изрази или въ низходяща степень, катастрофално, или въ възходяща степень, благотворно. Такива изключения сѫ ставали много често, и такъво изключение иде сега. Нашата земя е направила толкова обръщания и е много близо до изключението: кога ще дойде това изключение, нѣма да кажа датата. Сега може да не вѣрвате, а като дойде този день, ще го провѣрите. Тогава може да приложимъ този окултенъ законъ и по отношение на слънцето. Когато то направи 100 милиона обръщания, ще дойде едно изключение. Съврѣменнитѣ учени казватъ, че слънцето, за да направи едно обръщане, нуждни му сѫ 20 милиона години. Знаете ли какво ще стане въ свѣта, когато слънцето направи едно такъво изключение? Ако това изключение попадне въ низходяща степень, цѣлата слънчева система ще угасне, нашето слънце ще потъмнѣе, а съ това и всѣкакъвъ животъ ще прѣстане; ако това изключение попадне въ възходяща степень, слънчевата енергия ще се увеличи 10 пѫти, и тогава да му мислятъ хората, които сѫ на земята. Тъй че сега има едно приблизително съвпадение — и слънцето и земята сѫ направили своитѣ 100 милиона обръщания и сега идватъ двѣ изключения. Това е едно твърдение, което мога да докажа математически, съ факти и данни, но не на това общество. Иска врѣме, за да ви докажа формулитѣ и фактитѣ, съ които окултната наука си служи. Съ това не искамъ да вселявамъ страхъ, но казвамъ, че има изключения, и всѣки човѣкъ да бѫде готовъ на поста си да ги посрѣщне. И Христосъ казва: „блаженъ онзи рабъ, който стои будно на поста си, за да не би като дойде господарьтъ му, да го намѣри заспалъ“. Ако вие мислите, че като ядете и пиете, животътъ ще си върви тихо, спокойно, лъжете се. Съврѣменнитѣ учени твърдятъ, че човѣкътъ не е живѣлъ по-вече отъ 8000 години, но окултната наука и тамъ се различава; тя доказва, че човѣкъ е живѣлъ много повече, отколкото съврѣменнитѣ учени твърдятъ. Че човѣкъ е живѣлъ отъ прѣди 8000 години, за това говорятъ черепитѣ, които сѫ останали отъ ония врѣмена, но че е живѣлъ много по отдавна, такива данни не могатъ да се изнесатъ. И да се изнесатъ такива факти, връзката между тѣхъ е толкова деликатна, че може да се каже, че нѣма връзка. И когато въ една отъ своитѣ бесѣди казвахъ, че палецътъ опрѣдѣля развитието на човѣшката воля, нѣкои казватъ, че това е нелогично. Но въ дѣйствителность палецътъ е резултатъ на човѣшката воля. И въ старо врѣме, когато сѫ искали да накажатъ нѣкой твърдоглавъ човѣкъ, да прѣкрати своитѣ прѣстѫпления, отсичали сѫ двата му палеца. Тогава питамъ: защо палецътъ у нѣкои хора е по-дълъгъ, а у други по-кѫсъ, защо у нѣкои е по-правилно сформируванъ, а у други не? Всичко това означава нѣщо, то говори за развитието на волята и разсѫдъка у човѣка. Погледне ли човѣкъ на палеца, ще може да разбере какъ върви развитието на една душа, върви ли правилно развитието ѝ, палецътъ е правиленъ, нѣма изкривяване; има ли изкривяване, има и деформиране въ този организъмъ. Ако твоятъ носъ, очи и уста се изкривятъ, това означава нѣщо. Лѣкарьтъ ще каже: „тукъ има една ненормалность, единъ апоплектически ударъ“. А азъ казвамъ: тукъ има едно разногласие между органитѣ на тѣлото, между съединението на силитѣ, между мислитѣ и чувствата, които дѣйствуватъ въ човѣка. Ако тази нова наука я развивамъ само теоретически, безъ нейното практическо приложение, тя нѣма никакъвъ смисълъ. Всѣка реалность трѣбва да има извѣстна форма. Азъ говоря за реалноститѣ, които сѫ опрѣдѣлени величини, тъй както единъ математикъ борави съ формулитѣ, единъ химикъ съ молекулитѣ и атомитѣ, единъ физикъ сь силитѣ — като съ нѣща опрѣдѣлени, а не отвлѣчени. Сега ние казваме, че човѣкъ има душа. Опрѣдѣлена единица ли е душата, на кое мѣсто живѣе тя, дали въ мозъка, въ сърдцето, въ бѣлитѣ дробове или въ стомаха, дѣ се намира изобщо? Съврѣменната наука не може да каже нищо за душата. Сега да се върна къмъ своята мисъль. Новото човѣчество най-напрѣдъ трѣбва да започне съ анатомията на човѣка, затова искамъ всички да се заинтересувате съ анатомията. Като започнете да строите кѫщи, най-напрѣдъ нареждате греди, приготвяте скелята на кѫщата и послѣ строите. Скелята, това е анатомията. Нѣкои казватъ: „не ни трѣбва анатомия“. Не, безъ нея не можете. Нѣма дѣте, нѣма баща, нѣма майка, които да не изучаватъ анатомията. Когато кроите дреха, пакъ започвате съ анатомията. Терковетѣ — това е единъ анатомиченъ знакъ, и споредъ тѣхъ кроите. Слѣдователно, съврѣменнитѣ хора изучаватъ анатомически живота, все рѣжатъ. Какво нѣщо е рѣзането? Въ новото човѣчество нѣма да изучавате само анатомията, но и физиологията. Какъ изучавате физиологията, когато строите кѫщата си? — Поставяте ѝ прозорци, комини, за да става по-голѣмо течение въ нея, да влиза въздухъ. А съ какво се занимава физиологията? — Съ функциитѣ на отдѣлнитѣ органи, съ функцията на сърдцето — съ кръвообръщението. За да има благоприятни условия въ живота ни, въ всѣки домъ има нужда отъ физиология. Вие, които сега строите вашитѣ кѫщи, имате ли голѣми прозорци? Азъ ви прѣпорѫчвамъ само това: направете на кѫщитѣ си по-голѣми прозорци, по голѣми врати, отворете по-голѣми комини. Азъ харесвамъ голѣмитѣ комини, и съмъ противъ тѣзи печки, които сега употрѣбяватъ хората. Казвате: „едно врѣме дѣдо ми, баба ми бѣха много здрави“. — Да, но дѣдо ти имаше голѣми комини въ кѫщата си, провѣтряването ставаше добрѣ, а ти вървишъ по низходяща степень, живѣешъ въ вѫглената киселина и разбира се, че нѣма да бѫдешъ здравъ. Голѣми вентилации трѣбватъ. А какво правятъ българитѣ? — Запушатъ прозорцитѣ съ книги, да не влиза въздухъ, да не се простудятъ. По-добрѣ простудяване, отколкото да се диша вѫглена киселина. Тия хора отъ новото човѣчество живѣятъ, тѣ ще се наплодятъ, за да разнасятъ навсѣкѫдѣ новитѣ идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човѣчество. Кой отъ васъ не обича братството и равенството? Кой баща не иска сина му да бѫде ученъ, да не остане невѣжа? Новото човѣчество изисква всѣки човѣкъ да отговаря на слѣдното: да бѫде честенъ, т. е. да подчини своя егоизъмъ, справедливъ, уменъ и добъръ. Не нагледъ само да отговаря на тѣзи четири качества, но въ абсолютния смисълъ, да бѫде тъй честенъ, че никога да не пожертвува чуждитѣ интереси за своето добро, а всѣкога своитѣ интереси за доброто на ближнитѣ си. Ще кажете: „ако приложимъ това, ще дойдатъ върху насъ страдания, нещастия“. Ами съ сегашнитѣ идеи, дѣ е щастието? Не се ли избиха 30 милиона души, не се ли напълниха толкова затвори? И днесъ хората измиратъ, защото служатъ на тази стара култура, която казва, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. А Христосъ казва: „всички вие сте братя“. Азъ ли създавамъ това учение? Азъ казвамъ: ако не искате да изпълнявате Христовото учение, изпълнявайте Мойсеевото; ако не искате да изпълнявате и Мойсеевото, тогава изпълнявайте законитѣ на вашата държава, но въ всѣки случай постѫпвайте като честенъ и справедливъ човѣкъ, не измѣняйте на думата си. А вие постѫпвате ту споредъ Мойсея, ту споредъ Христа. Смѣсвате законитѣ. Нѣкои ме запитватъ: «ти говоришъ ли винаги истината?“ Да, азъ съмъ мислилъ върху всѣка своя дума, която казвамъ. Ако говоря честно, справедливо, говоря за своето добро, защото не искамъ да опозорявамъ своята честь, не искамъ да позоря своитѣ братя, не искамъ да позоря името. божие, а искамъ единъ день, като ви срѣщна, да зная, че съмъ билъ всѣкога справедливъ спрѣмо, своята душа и умъ, та и вие да вървите по тоя пѫть. Само така, съ това учение, ще може да подобрятъ майкитѣ и бащитѣ, а всѣко друго учение носи страдания, страдания, страдания! Това братство има своето приложение. Въ окултната наука има опрѣдѣлени форми и закони. Законитѣ на това бѣло братство, на тѣзи 144,000 свѣтли души отъ 100 милиона години насамъ не сѫ се измѣнили нито на 1/100 милионна часть. Ето защо казвамъ, че законитѣ въ природата сѫ разумни и неизмѣнни. Всѣка мисъль слѣдъ хиляди години може да произведе резултатъ. Ако насадишъ една лоша мисъль, тя може да ти причини смърть. Ако ви обясня живота съ всѣкидневнитѣ му произшествия, азъ мога да го разгледамъ отъ гледището на индуситѣ, отъ гледището на окултиститѣ, а може и отъ християнско гледище. Истината ще си остане една и сѫща. Напримѣръ, срѣщне те нѣкой човѣкъ и те убие При този случай, ние, съврѣменнитѣ християни, казваме: „тъй е писалъ Господь“. Азъ казвамъ: Господь никога не е казалъ, не е писалъ да убия нѣкого, но това азъ го направихъ, а Господь само го е допусналъ. А индускиятъ законъ обяснява това така: ти си го убилъ прѣди нѣколко прѣраждания, и слѣдователно, днесъ, въ този си животъ, сѫщиятъ, когото си убилъ, те убива. И тъй, вие може да приемете едното или другото обяснение. Ще кажете: „това е еретическо учение, може ли човѣкъ да се прѣражда?“ Може и неможе, колкото е вѣрно едното, толкова е вѣрно и другото. Що се отнася до вѣрването или не, това сѫ второстепенни работи. Душата е въ сила да създаде всички свои форми: отъ нея зависи да дойде да живѣе на земята колкото пѫти пожелае. Ако тя пожелае да дойде на земята, Господь ще подпише. Онази душа, която иска да се прѣроди, прѣражда се. Слѣдователно, въ това отношение сѫ прави и индуситѣ, и християнитѣ. Като казвамъ „душа“, разбирамъ онази съзнателна божествена душа, която може да дохожда тукъ колкото пѫти пожелае. Обаче, има другъ законъ въ свѣта, който обяснява нѣщата по другъ начинъ, за да станатъ ясни, и за да се образува единъ общъ моралъ. Напримѣръ, ако нѣкой извърши едно прѣстѫпление, ако е обралъ нѣкого, и казва: „кой ме видѣ въ мрачината, че съмъ открадналъ нѣщо? “ Да, но като открадне, оглежда се, страхува се. Защо? Съвѣстьта ще го гризе, ще го прѣслѣдва. А що е съвѣсть? Тѣзи 144, 000 души, членове на бѣлото братство, казватъ: „господине, ние видѣхме прѣстѫплението, което извърши, и споредъ нашия законъ, който никога не се измѣня, ние те осѫждаме, и ще прѣнесешъ послѣдствията отъ своитѣ дѣла“. Тогава този господинъ, за да облекчи съвѣстьта си, уединява се нѣкѫдѣ, прѣкарва 10—15 дни въ постъ, и слѣдъ това отива при нѣкой свещеникъ да му прочете нѣщо, да го успокои. Свещеникътъ трѣбва да постѫпи споредъ закона на новото човѣчество и да каже: „братко, ти ще се изповѣдашъ прѣдъ Бога. А тъй, да постишъ 10 — 15 дни и съ това да изкупишъ своето прѣстѫпление, това не минава прѣдъ Бога“. Азъ ще ви кажа какъ трѣбва да се изповѣдвате прѣдъ Бога. Напримѣръ, запалилъ си кѫщата на своя ближенъ. Ще поправишъ грѣшката си, като отидешъ при пострадалия, ще му се извинишъ, ще му купишъ нова кѫща и нови мебели, и ще му изплатишъ дълговетѣ. Ако не постѫпишъ така, никаква прошка нѣма. Господь казва: „ако си обезчестилъ нѣкоя жена, въ второто ти прѣраждане ще я вземешъ като своя жена или ще ти стане дѣте, ще я отгледашъ и така ще си изплатишъ грѣховетѣ“. А днешнитѣ момци си казватъ: „какво отъ това, че съмъ обезчестилъ нѣкоя мома? “ Въ Америка, единъ младъ момъкъ, синъ на богатъ търговецъ, обезчестява една мома, изоставя я слѣдъ това,тя става блудница и слѣдъ това умира. Момъкътъ свършва богословие, и става знаменитъ проповѣдникъ. Всички го намирали за благочестивъ, добъръ човѣкъ. Оженва се, ражда му се синъ, който на 16-та си годишна възрасть става голѣмъ вагабонтинъ. Хората се очудвали, че отъ такъвъ благочестивъ баща излѣзълъ толкова лошъ синъ. Казвамъ: този синъ е неговата блудна мисъль. Бащата ходи вечерно врѣме да го търси, да го прибира въ дома му, но едва слѣдъ десетки години успѣва да го поправи. Така той изплатилъ дълга си. Този вашъ синъ е вашата възлюблена, която вие изнасилихте. Господь ще каже на бащата: „ето твоята възлюблена, изплати се къмъ нея“. Синътъ ти ще каже: „сега признавамъ, че си благороденъ, защото знаешъ да любишъ, а по-раншната ти любовь не бѣше, както трѣбва“. За това ние трѣбва да цѣнимъ майчината любовь, която дава всичко. Азъ прѣпорѫчвамъ на съврѣменнитѣ моми и момци, като си даватъ дума помежду си, да устоятъ на нея,да сѫ готови да умратъ за тази си дума, и да кажатъ: „азъ те обичамъ, за тебе жертвувамъ честь, животъ и всичкото си богатство, но никога нѣма да се откажа отъ тебе“. Това разбирамъ човѣкъ съ характеръ! А какво става сега? Днесъ се оженватъ, утрѣ се разлюбватъ, искатъ разводъ, дохаждатъ до митрополията,тя да разрѣши въпроса. Казвамъ: свещеницитѣ нѣматъ право да развеждатъ никого, нѣматъ право и да вѣнчаватъ. Ако дойде нѣкой при мене да го вѣнчавамъ, азъ нѣмамъ право да сторя това, но ще питамъ само този момъкъ: готовъ ли е да пожертвува имота, честьта и живота си за своята възлюблена? Ще питамъ и момата: готова ли е да жертвува имотъ, честь и животъ за своя възлюбленъ? Ако и двамата ми отговорятъ, че сѫ готови, само тогава мога да ги вѣнчая, иначе не вѣнчавамъ, и нѣмамъ право да вѣнчавамъ. Така трѣбва да бѫде, за да се оправи това общество и тоя народъ. И така трѣбва да проникне Христосъ въ свѣта. Това е, което носи братството, което проповѣдва Христосъ. И тѣзи свѣтли братя слизатъ сега. Тѣ ще употрѣбятъ тѣзи двѣ изключения, изключението на слънцето и на земята; ще настане едно ново чудо, за което въ Писанието се казва, че иде ново небе и нова земя — ново човѣчество. Азъ казвамъ: на старото човѣчество ние туряме единъ кръстъ, Господь да го прости, и за въ бѫдеще ще живѣемъ съ законитѣ на новата земя, на новото човѣчество. Това иска братството. Азъ не ви проповѣдвамъ за нѣкакъвъ мъртавъ Господь, а за живия Господь. А ако питате: дѣ е Господь? — той е въ това небе, което виждате. Нѣкои казватъ: „докажи ни дѣ е този Господь“. Господь нѣма нужда отъ доказване. И мравката съ своето нисше съзнание не разполага съ органи, съ които да разбере, че сѫществуватъ хора. Въ свѣта на мравкитѣ нѣма съзнание дали сѫществуватъ или не сѫществуватъ хората. Мравката, като я хванете съ двата си пръста или като се качи на главата на нѣкой човѣкъ, казва: „на каква голѣма могила се качихъ“. Разглежда свѣта отъ тази височина, и като се върне при другаркитѣ си, казва имъ: „днесъ посѣтихъ една голѣма планина“. Така и насъ Господь ни хваща съ двата си пръста, а ние питаме: има ли Господь. Да, той е тѣзи два пръста и ни казва: „на моята глава не можешъ да се качвашъ“. Ако вие не виждате въ лицето на вашитѣ братя живия Господь, не разбирате това учение. Ако азъ въ вашето лице не виждамъ Бога, моето учение е лъжливо. Ако не ви обичамъ, и не съмъ готовъ да се жертвувамъ за васъ, проповѣдвамъ едно лъжливо учение. И вие трѣбва да се жертвувате. Братство трѣбва да има въ тоя свѣтъ! Това учение трѣбва да възприемете. То се проповѣдва отъ всички добри хора, отъ всички майки и бащи, всички братя и сестри. Самопожертвуване трѣбва въ този свѣтъ, доста лъжи! Нѣкои казватъ: „колко ще ми се заплати, за да служа?“ Никакво плащане вече не трѣбва. Азъ говоря за тѣзи, които се считатъ християни, за другитѣ не говоря. Затова Христосъ казва: „които не сѫ християни, нека излѣзатъ навънъ, за да се знае кои сѫ за и кои противъ“. Хората отъ свѣта казватъ за нѣкои: „ето тѣзи сѫ благочестиви християни“. Въ какво се състои тѣхното благочестие?Ходятъ редовно въ църква.Не, не, църквата — това сме ние,тѣзи живи тѣла,това сѫ църквитѣ. Ако не можемъ да живѣемъ единъ чистъ, почтенъ животъ, какво ще стане съ нашитѣ църкви? Каквото стана въ Русия. Русия не послуша гласа на Толстоя, който бѣ гласъ на Бога живаго. И духовенството доведе болшевизма. Болшевизмътъ, това е камшикътъ на Бога въ Христовата рѫка. И днесъ той ни пита: „това ли създадохте въ толкова години?“ Христосъ е, който дѣйствува въ Русия, а не нѣкакъвъ сатана. Когато единъ хирургъ вземе своя ножъ, за да направи една операция, той знае какъ да го употрѣби, за да изрѣже само болното месо, и да помогне на живото; който хирургъ не е опитенъ, той не ще знае да направи операцията, макаръ да минава прѣдъ свѣта за свършившъ по тази область. И българитѣ трѣбва да благодарятъ на болшевикитѣ. Но туй не влиза въ моята рѣчь. А какво направиха американцитѣ. Тѣ ни изпращаха редъ години мисионери да проповѣдватъ Христовото учение, а въ врѣме на войната тѣ продадоха на българитѣ 10 милиона кгр. брашно по 2 златни лева единиятъ килограмъ. А днесъ колко струва левътъ? значи, 20 лв. А мислятъ ли американцитѣ, че постѫпиха съобразно съ Христовото учение? Тѣ изгубиха случая да дадатъ единъ добъръ примѣръ.Не, това не е християнство! Тъй говори Христосъ, тъй говорятъ свѣтлитѣ братя! Ако българитѣ мислятъ да вървятъ по този пѫть, по който сѫ тръгнали, не ги очаква нѣкакво добро. Тази култура нѣма да имъ помогне! Въ свѣта всичко трѣбва да се измѣни. Никой народъ не трѣбва да изнасилва другъ народъ, никое общество не трѣбва да изнасилва друго общество и никой човѣкъ не трѣбва да изнасилва другъ човѣкъ, а всички трѣбва да живѣятъ въ този великъ законъ на любовьта. Ако приемете това учение, всичко ще се измѣни и вие ще се благословите като народъ. И този законъ ще дойде. Ако ли не го приемете вие, други ще го приематъ. За да не ви се види бесѣдата ми малко банална, и за да промѣня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ: въ старо врѣме, въ тъй наречения златенъ вѣкъ, живѣли двѣ царства: царството на еспертитѣ и царството на мензитѣ. Царьтъ на еспертитѣ ималъ синъ, и споредъ тогавашния обичай, повикалъ мѫдреци, които да опрѣдѣлятъ бѫдещата сѫдба на сина му. Единъ отъ тѣзи велики мѫдреци направилъ своитѣ изчисления и казалъ на царя: „твоятъ синъ около 20-годишната си възрасть ще прѣмине една голѣма криза, затова трѣбва да го изпратишъ овчарь въ друго царство, за да се научи тамъ на великитѣ закони на живата природа“. Бащата билъ вѣренъ на тѣзи указания на мѫдреца, и казва на сина си: „синко, отъ сега нататъкъ ти ще трѣбва съ потъ на лицето си да изкарвашъ прѣхраната си“, и го изпраща като овчарь въ царството на мензитѣ. Момъкътъ прѣкаралъ тукъ цѣли 10 години, изучавалъ законитѣ на природата. На единадесетата година отъ своето прѣбивание тукъ, единъ день дохожда на разходка, възседнала на бѣлъ конь, дъщерята на царя на мензитѣ. Тя била придружавана отъ свои тѣлохранители, но увлѣчена отъ хубавитѣ полски цвѣтя и красива природа, тя слѣзла отъ коня си и се малко отдалечила отъ тѣхъ. Въ това врѣме, нѣйдѣ изъ камънацитѣ, изкача една кобра и ухапва царската дъщеря въ дѣсната рѫка. Овчарьтъ царския синъ, като забѣлѣзва това нѣщо, и като знаялъ законитѣ, бързо се затичва при царската дъщеря, туря устата си на рѫката и ѝ изсмуква отровата. Нейнитѣ тѣлохранители, като забѣлѣзали отдалечъ това нѣщо, помислили, че този момъкъ оскърбява царската дъщеря, затова опънали своя лѫкъ, намазанъ съ отрова, срѣщу него, и го ранили въ лѣвата рѫка, а царската дъщеря, като забѣлѣзва това нѣщо, приближава се до него, бързо разкѫсва рѫкава на дрехата му, туря устата си на раната му и изсмуква отровата. Питамъ сега: „кой кого спасява? Момъкътъ спаси момата отъ отровата на змията, а момата го спаси отъ отровата на човѣшката стрѣла. Момъкътъ казва на момата: „ти пострада отъ отрова на змия, а азъ — отъ човѣшка отрова“. И тъй, сегашнитѣ жени страдатъ отъ отровата на змия. Знаете ли коя е тази змия? — Тя е тѣхниятъ краенъ егоизъмъ. И женитѣ, и мѫжетѣ трѣбва да се спасятъ отъ тази отрова. Жената трѣбва да изсмучи отровата на мѫжкия егоизъмъ, а мъжътъ трѣбва да изсмучи отровата на женското изопачено сърдце. Само така мѫжетѣ и женитѣ могатъ да си подадатъ рѫцѣ, да познаятъ, че тѣ живѣятъ заедно и могатъ да се разбиратъ. И всички съврѣменни християни трѣбва да си подадатъ рѫка. Азъ като дойдохъ въ Търново, какъ ме посрѣщнахте? Не, приятели, азъ идвамъ да ви изсмуча отровата. Дали вие ще изсмучите моята, това е другъ въпросъ, това врѣмето ще покаже. Ако изсмучите моята отрова, ще ви кажа: Вие сте мои братя. Това е проявлението на закона на любовьта, който работи въ свѣта. Всѣки, който изсмуква отровата на брата си, даватъ му една цѣлувка, а който не стори това, той бива изпъжданъ навънка. Младежи, въ васъ е бѫдещето! Мѫже и жени, живѣйте споредъ закона на любовьта! Не живѣйте по пѫтя на остарѣлитѣ въ грѣха, откажете се отъ многото любовници, които имате, единъ любовникъ и една любовница сѫ достатъчни, една мома, но хубава, и единъ момъкъ, но отличенъ — тѣ сѫ достатъчни; не ви трѣбватъ нито двама мѫже, нито двѣ жени. Тогава нека има вѫтрѣшна свобода въ васъ и да не се свръзвате съ робство. Така мислете и приложете този законъ навсѣкѫдѣ, въ обществения, въ политическия и въ религиозния животъ, за да придобиете Христовото учение. Само така българскиятъ народъ може да се повдигне. Само по тоя моралъ! Като ходя сега по Търново, наблюдавамъ хората, срѣщамъ разни свещеници, сѫдии, учители, стражари, слуги и си казвамъ: братя, тъй както живѣете, не вървите по правия пѫть, не е това Христовото учение, не е братство. Азъ срѣщамъ много свещеници, проповѣдници, учители, стражари и други — благородни хора, но срѣщамъ и неблагородни между тѣхъ. Това не е упрѣкъ, но констатирамъ единъ фактъ и казвамъ, че трѣбва да се повдигнемъ до такъва висота, до този чистъ моралъ, който ни се посочва отъ свѣтлото братство. Да не лъжемъ! Майкитѣ и бащитѣ не трѣбва да лъжатъ. Каквото каже майката, бащата, свещеника, сѫдията, трѣбва да го изпълнятъ, да умиратъ на своята дума. Ако азъ изпълня своето обѣщание, мога да се нарека човѣкъ, не го ли изпълня, въ мене нѣма никаква човѣщина, никакво братство. Бѫдещата наука е на страната на онѣзи хора, които живѣятъ по този начинъ. Азъ виждамъ въ младото поколѣние стремежъ къмъ нови идеи. Като слѣдя комуниститѣ, не ги осѫждамъ, виждамъ, че тѣ, безъ да се прѣпорѫчватъ за християни, вършатъ хубави работи, правятъ голѣми жертви, а християнитѣ, които говорятъ за Христа, гледатъ какъ да се осигурятъ. И тъй, комуниститѣ сѫ безвѣрници безъ пари, а християнитѣ — вѣрващи съ пари. Азъ бихъ желалъ да срѣщна единъ човѣкъ, който да знае, че има Господь въ свѣта, да се срамува, когато излъже нѣкого, да знае, че ще бѫде осѫденъ, когато обиди нѣкого,и да бѫде искренъ да иска извинение. А сега като извършимъ едно прѣстѫпление, казваме: „азъ имамъ право“. Да, всички „имаме право“ да вършимъ прѣстѫпления, всички „имаме право“ да лъжемъ, всички имаме право да вършимъ добрини, да говоримъ истината, всички имаме свобода, но трѣбва да знаемъ,че всѣки ще отговаря.Ако крадешъ, ще те крадятъ; ако съсипвашъ, ще те съсипватъ; ако обезчестявашъ, ще те обезчестяватъ. Каквото правишъ, такъво ще намѣришъ. «Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри», казва Христосъ. Законътъ е вѣренъ. Сега азъ ще ви пророкувамъ нѣщо. Нѣма да гадая. Какво е днесъ врѣмето? — Хубаво, ясно и топло: слънцето грѣе отлично. Ясното врѣме показва, че всичко ще се развие добрѣ за въ бѫдеще, ще има голѣма топлина, и въ скоро врѣме между българитѣ ще има едно течение на добро, умоветѣ на хората ще се измѣнятъ, ще се стоплятъ и ще започнатъ да мислятъ правилно. Тихото врѣме показва, че българитѣ ще дойдатъ до съзнание, нѣма да правятъ опити за нови войни, нѣма да направятъ грѣшката на 1912 и 1915 години; сега вече българитѣ нѣма да воюватъ съ орѫжие, а съ любовьта, ще пазятъ строгъ неутралитетъ и ще кажатъ: „до сега служихме на централнитѣ сили, на съглашението, а сега искаме вече да опитаме тоя новъ животъ по Господа и да устроимъ живота си споредъ Неговата воля“. Само така ще дойде съзнанието у българитѣ, и ще се повдигнатъ тѣ като народъ. Тогава тѣ ще се обърнатъ и къмъ комунисти, и къмъ социалисти, и ще кажатъ: „братя, ние ви обичаме, ние виждаме въ вашитѣ стремежи хубави идеи, които ни сѫ потрѣбни, нѣма какво да дѣлимъ, всичко на земята е наше, хайде заедно да работимъ“. Ще ми възразятъ нѣкои: „добрѣ, но тѣ не вѣрватъ въ Господа, не обичатъ хората“. Какъ да не вѣрватъ? И тѣ си иматъ Господь, щомъ обичатъ, иматъ Господь. Ако ме срѣщне нѣкой и ме обере, осакати крака ми, а вѣрва въ Бога, каква полза имамъ азъ и другитѣ хора отъ неговото вѣрване? Ако ме срѣщне нѣкой и ми направи добро, а не вѣрва въ Бога, той ще бѫде по-полезенъ отъ първия, който остава само съ своята теория. Този, който вѣрва и ме обере, ще го заплюя; този, който не вѣрва, и не ме обере, ще му дамъ двѣ цѣлувки, защото той не опозорява името Божие, и изпълнява волята Му. Това е новото учение, което сегашното поколѣние трѣбва да има прѣдъ видъ. Тази обществена проказа трѣбва да се изчисти отъ дъно. Така трѣбва да проповѣдватъ всички свещеници, така трѣбва да проповѣдватъ всички българи. Ако така проповѣдватъ, моето благословение на тѣхъ, но ако не вѣрватъ и не проповѣдватъ така, сами ще се оплюятъ. Нека свещеницитѣ кажатъ:„съ името на Христа,ще служимъ на Бога, безъ пари ще живѣемъ“. Но ще ми възразятъ: „че ние имаме жени, дѣца“. Та женитѣ ви не могатъ ли да живѣятъ като васъ? Попадията не може ли да живѣе като васъ? — Може. Тя трѣбва първа да даде примѣръ за безкористие, а тя гледа първа да се осигури. На владика и на попъ защо му сѫ пари? Какъ искатъ тѣ да се осигурятъ? Христосъ не бѣше осигуренъ. На Христа колко плащаха за проповѣдитѣ му? Въ името Христово ви говоря! Нали въ името на Христа вие служите? Така погледнете вие: тази работа е сериозна. Двѣ изключения идатъ. Сега искамъ да ме разберете право. Азъ нѣмамъ ни най-малкото желание да обидя нѣкого отъ васъ. Вашитѣ вѣрвания, вашитѣ дълбоки убѣждения, каквито и да сѫ, тѣ сѫ за мене свещени, но лошитѣ ви постѫпки, тѣ сѫ друго нѣщо, азъ тѣхъ не мога да сподѣлямъ. Азъ не мога да търпя злото въ свѣта, не мога да гледамъ спокойно, когато единъ човѣкъ оскърбява другъ. Мога да мълча, но въ душата ми се повдига голѣма скръбь и си казвамъ: тѣзи хора се християни; кое е това заблуждение, което ги сковава, какъвъ е този психолгически моментъ, когато тѣ излизатъ извънъ себе си? Но азъ вѣрвамъ, че иде голѣма топлина, която ще стопи ледоветѣ. По планинитѣ ще се вдигнатъ голѣми изпарения, ще потекатъ чисти, бистри потоци. Слѣдъ това ще се яви буйна растителность, посаденитѣ сѣмена и плодове на хилядитѣ години отъ миналото ще изникнатъ, ще цъвнатъ и ще вържатъ, и народитѣ на цѣлата бѣла раса ще си подадатъ рѫка. Ще дойде тази нова култура въ свѣта, на която никой не се надѣвалъ, и която никой не е виждалъ. И всички ще бѫдете граждани на тази нова култура, на това ново човѣчество! И бихъ желалъ всички да бѫдете гости на трапезата на това ново човѣчество. Вие всички сте поканени, но да не се откажете, тъй както прѣди 2000 години Христосъ покани на угощение много хора, а тѣ се отказаха подъ разни прѣдлози: едни, че иматъ работа на нивата, други, че си купили 5 чифта волове, та трѣбва да ги опитатъ, а трети че се оженили. Всички отговориха: „имайте ни отречени отъ новата култура“! Христосъ пакъ иде сега и пакъ кани цѣлата бѣла раса да подйеме това ново учение. Сега всички добри хора, които сѫ пасли стада отъ петь вѣка, ще ги вземемъ като божествени, и ще ги използуваме за съграждането на това велико божествено здание. Защото животътъ не се гради отъ единъ камъкъ и, когато го съградимъ, само тогава ще дойде мѫдростьта и любовьта, само тогава ще има музика, поезия, изкуство, само тогава ще има редъ и порядъкъ, само тогава ще има разбиране между всички хора, само тогава ще си дадемъ една свята цѣлувка, въ която ще почувствуваме радостьта, която ангелитѣ чувствуватъ. Бесѣда, държана на 19 августъ 1920 год., Прѣображение, въ салона на читалище „Надежда“, въ гр. Търново.

пдф Поздравъ ЗА НОВАТА ГОДИНА КЪМЪ ВСИЧКИ. печатница на Н. М. Церовски Т Ъ Р Н О В О , 1914. „Ходете въ видѣлината, за да бѫдете синове на видѣлината“. Видѣлината за душата е това, каквото е свѣтлината за тѣлото. Храненето, растенето и развитието на тѣлото е невъзможно безъ свѣтлина. Сѫщо така е невъзможно за душата да расте, да се развива и даде плодъ безъ видѣлина. Както свѣтлината произтича отъ слънцето, тъй и видѣлината иде върху душата отъ Бога. Свѣтлината не е едно и сѫщо съ слънцето, сѫщо и видѣлината съ Бога. Свѣтлината ни подсѣща за слънцето, видѣлината ни упѫтва къмъ Бога. Когато имаме свѣтлина въ облачно врѣме, неможемъ веднага да посочимъ дѣ е слънцето, защото не го виждаме отъ облацитѣ. Това ще направимъ, като се възползуваме отъ придобитото си знание и опитность, като размислимъ колко е часътъ, кое годишно врѣме имаме и слѣдов., дѣ приблизително би трѣбвало въ дадения моментъ да се намира слънцето. Ако слѣдъ това се взрѣмъ по-внимателно къмъ опрѣдѣлената посока, вѣроятно ще зѣрнемъ по-силната свѣтлина, ще видимъ, макаръ мрачкаво, слънцето. Сѫщо така, имащи видѣлината, изпращана за душитѣ ни отъ Бога, ний съ сѫщитѣ усилия, опитъ и знание можемъ и трѣбва да търсимъ Бога. Когато дѣтето се роди у единъ баща, послѣдниятъ му дава условия за животъ и растене на тѣлото. Сѫщо тъй, кога се ражда човѣкъ, дава му се видѣлина, — условие за развиване и растене на душата. За нашия стремежъ да идемъ въ небето се искатъ условия. Такива сѫ условията, които спомагатъ на душата да се очисти и обогати духовно. Защото небето е за животъ само на души, богати духовно, чисти, „облечени въ сватбарска дреха“. Да бѫдемъ синове на видѣлината“, — това значи да имаме и използуваме даденитѣ ни отъ Бога условия —видѣлината- за нашъ духовенъ прогресъ. Процесътъ на видѣлината е процесъ на очистване душата и нейното оплодяване. Свѣтлината дава на растенията възможность да се хранятъ отъ соковетѣ на земята, които тя прѣработва въ листата имъ въ хранителенъ за растенията материалъ. Тъй растението расте и дава плодъ. И нашата душа е едно растение, което трѣбва да даде плодъ. Чрѣзъ сърдцето ни тя пуща въ материалния свѣтъ корена, —това сѫ желанията. Желанията и мислитѣ ѝ сѫ сокове на душата, която правятъ добра, даватъ ѝ възможность да принесе плодове на доброто. Добри можемъ да бѫдемъ чрѣзъ мисли и желания. Тѣ, обаче, биватъ цѣнни, когато се свържатъ и проявятъ съ единъ актъ. Реализиратъ ли се въ такъвъ, душата ни е дала плодъ, използувайки условията, които сѫ почва. И тъй, както свѣтлината прѣвръща соковетѣ въ растителенъ и плоденъ материалъ, тъй и божествената видѣлина прѣвръща мислитѣ и желанията ни въ добри дѣла, —плодоветѣ на душата. А това пъкъ значи, да сме „синове на видѣлината“, т е. да използуваме видѣлината, даденитѣ ни отъ Бога условия за живѣяне, — за нашъ духовенъ прогресъ, да дадемъ душевенъ плодъ чрѣзъ видѣлината. Като синове на видѣлината, имаме различни отношешия къмъ нейния източникъ, Бога. Въ разни врѣмена Богъ ни дава различни условия за развитие. И синовнитѣ ни отношения къмъ Бога, душата ни въ разно врѣме разбира различно, съобразно условията, въ които Богъ ни поставя да работимъ, като най-добъръ Възпитатель, да ги използуваме, за да се развиваме, та да станемъ добри. За да влѣземъ въ небесното Царство трѣбва да бѫдемъ спасени. Само спасението, обаче, не е достатъчно, а трѣбва и да се възползуваме отъ него. Спасението е, че Богъ ни е избавилъ или ни избавя отъ лошитѣ условия, при които нашата душа, умъ и сърдце немогатъ да се развиватъ и ни поставя въ други, въ които това развитие е възможно. Когато спасяваме нѣкого отъ затвора, ний го извеждаме отъ едни условия, прѣчещи на неговото развитие, парализиращи го, и го поставяме въ други, благоприятствуващи го. Но по-нататъкъ спасениятъ трѣбва самъ да се развива, да работи, използувайки условия, знания и опитность. Иначе, макаръ и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпрѣки факта, че е спасенъ. Тъй че и ний, спасени отъ Ис. Христа, сме избавени отъ лошитѣ, прѣчещи на развитието ни условия и сме поставени въ нови условия, — видѣлината и Благодатьта, — които ний трѣбва да използуваме за свое развитие и прогресъ. Спасението води къмъ свобода: спасениятъ отъ затвора е изваденъ на свобода. И ний, спасени отъ Ис. Христа, сме свободни чрѣзъ него. Що е свободата? У всѣкиго отъ насъ се таи скритъ истинския животъ, душата, свързваща ни съ Източника на живота, Който ни я е вдѫхналъ. Този скритъ животъ, тази Божествена искра е, която постоянно негодува въ насъ вѫтрѣ, въздиша, недоволна е, търси нѣщо по- друго, по-висше. Тоя скритъ животъ е стимулъ на прогреса, той го движи. Сега, когато той е поставенъ въ условия, прѣчещи на неговата проява и на естествения развой, ний не сме свободни. Наопъки, свободата е, когато скритиятъ душевенъ, могѫщественъ животъ се извади изъ едни условия, прѣчещи на развоя и проявата му и кога се постави въ условия, благоприятни за този развой и проява. Значи, свободата е слѣдствие на спасението. Неспасениятъ не е свободенъ. Обратно, освободенъ, ли е вѫтрѣешно човѣкъ, чувствува ли, че неговата душа е въ единение съ Твореца си и съ душата на всички хора — на свѣта, не чувствува ли прѣчка за това единение, той е и спасенъ. Грѣхътъ, е прѣчка за това единение, слѣдователно, обхванатиятъ отъ грѣхъ, не е свободенъ. Ето защо апостолътъ, казва на римлянитѣ, че като сме спасени, ний сме свободни отъ грѣха. Даватъ ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци сѫ страданията. Тѣ показватъ, че животътъ ни трѣбва да излѣзе въ други условия за сѫществуване. Мине ли животътъ въ, благоприятнитѣ за развоя му условия, страдания не се чувствуватъ. Ангелитѣ сѫ свободни: тѣ сѫ въ условия най-благоприятни за проява на тѣхния вѫтрѣшенъ животъ Светиитѣ не сѫ били обладавани, не се оплаквали и не чувствували страданията, защото душевниятъ имъ животъ е билъ по-пълно проявенъ, поставенъ въ по-висшитѣ условия, въ Божествената атмосфера, дѣто били свободни. И тъй, страдаме ли, трѣбва да насочимъ вѫтрѣшния си животъ къмъ по- висши условия. Повдигнемъ ли, усилимъ ли вѫтрѣшния си животъ, поставимъ ли се въ връзка съ, могѫщитѣ праведни и свети Духове, ще сме свободни и не ще вече страдаме. Това пъкъ значи, че ще сме синове на видѣлината, че сме използували даденитѣ: ни условия. Който е синъ на видѣлината, той се ползува и отъ свѣтлата и отъ тъмната страна на живота. Съ други думи, той умѣе да използува за свой подемъ и щастие и нещастия, и помощь и прѣчки. Възпитательтъ поставя на възпитаника си не само гладъкъ пѫть, не само улеснения, но и прѣчки, които трѣбва да бѫдатъ надвити. Улесненията подпомагатъ спечелването на знания, но прѣчкитѣ обогатяватъ опитностьта. Свободниятъ човѣкъ не е безъ прѣчка въ пѫтя си, но той ги лесно побѣждава и отминава. А несвободниятъ се спира прѣдъ тѣхъ. Ето защо Богъ, като отличенъ Възпитатель, дава на чадата си и прѣчки, които тѣ трѣбва да се научатъ да надвиватъ. Само тогава ще бѫдатъ и свободни и силни. Често ний се оплакваме отъ страститѣ си, отъ лошитѣ си мисли и желания. Това не е право: тѣ сѫ условията, при които душата ни узрѣва, или по-добрѣ, плодоветѣ ѝ узрѣватъ. Всѣко подобно условие ни е дадено отъ Небесния ни Баща, за да го побѣдимъ, да го надвиемъ, да го обърнемъ отъ нашъ господарь въ свой слуга, та тъй да станемъ добри, мощни въ доброто, богати духовно. Иначе и неможе да бѫде, защото „Царството Божие се взима отъ тия, които се насилятъ да го взематъ“. А това насиляне е борба. Пъкъ „борбата ни не е срѣщу плъть и кръвь, но срѣщу началствата, срѣщу властитѣ, срѣщу управителитѣ на тъмнотата на този вѣкъ, срѣщу лукавитѣ духове въ поднебесната“. Прочее, кога водимъ тази борба „срѣщу управителитѣ на тъмнотата на този вѣкъ“, ний сме синове на видѣлината и ще имаме помощь отъ Небето. Затова трѣбва само да търсимъ тази помощь, да бѫдемъ готови „да се облечемъ въ всеорѫжието Божие“, като се „прѣпашемъ съ истината, облѣчемъ въ бронята на правдата, обуемъ въ приготвянето на миръ, вземемъ шлема на спасението и меча на Духа — Словото Божие, като се молимъ Духомъ на всѣко врѣме“. И тъй, искаме ли да сме синове на видѣлината, трѣбва да използуваме всички условия — и добри и лоши — въ които сме въ даденъ моментъ и като ги използуваме за свое развитие, ще се освободимъ отъ лошитѣ условия, т. е. ще станемъ свободни. По този начинъ съ собственъ опитъ и придобито знание ще намѣримъ Бога, източника на видѣлината. Тъй синътъ на видѣлината бива радостенъ, не се отчайва, има миръ въ душата си. Ето какъ синътъ на видѣлината придобива Божествено равновѣсие у себе си, а сѫщо тъй го внася и въ свѣта. Въ взаимоотношенията и дѣйностьта на хората има два вида, двѣ категории закони: първата категория закони има механически характеръ и има двѣ страни: събиране и изваждане. Втората пъкъ има Божественъ характеръ и странитѣ ѝ сѫ: умножение и дѣление. Грѣхътъ винаги се съпроважда съ дѣйствия отъ първата категория. Напр. Адамъ и Ева се събраха, събраха себе си съ плода, събраха се и съ змията. Съ това извадиха на явѣ непослушанието и гордостьта си, извади ги и Богъ изъ рая. Събиратъ се жени на едно мѣсто и почнатъ да събиратъ при себе си грѣхове: почватъ да клюкарствуватъ и да одумватъ хората, изваждатъ на явѣ хорскитѣ и свои недостатъци. Евангелскиятъ богаташинъ направилъ житници и събралъ вѫтрѣ житото си, безъ да го използува по божественому. Затова пъкъ Богъ му извадилъ душата въ сѫщата нощь. Алмазътъ е скѫпъ, лъскавъ, — това е върхътъ на свѣтския животъ — но той само събира и чупи слънчевитѣ лѫчи безъ да ги умножава. Житното зърно е скромно, ефтино, но то, посѣто въ земята се умножава. Такъвъ е духовниятъ човѣкъ. Добриятъ и вѣренъ рабъ умножава талантитѣ на Господаря си, — изпълнилъ Божествения законъ. Сѣмето паднало на добра земя се умножило до 30,60 и 100. Кога Богъ сътворилъ човѣка, далъ му заповѣдь да „расте и умножава“. Имаме ли у себе си добри дарби, талантъ, трѣбва да ги умножав. . Жената да вижда у мѫжа си добритѣ чърти, които да гледа да умножи. Вслѣдствие на това пъкъ мѫжътъ ще почне да дѣли съ нея чувства и признателность, ще дѣли и усилията си, като ще ѝ връща съ сѫщата мѣрка. Тъй трѣбва да постѫпва и мѫжътъ. Види ли единътъ у другия лоши качества, да ги не изважда прѣдъ хората, а да гледа да ги обърне въ добри и като станатъ такива, да ги умножи. — Ако е казано, че Царството Божие прилича на квасъ и синапово зърно, то значи, че щомъ елементитѣ на това Царство влѣзатъ въ човѣшката душа и духъ, се умножаватъ. Слѣдствието на това е, че хората, които по божественому умножаватъ, Богъ ще раздѣли съ тѣхъ Царството Си. Изхождайки отъ това гледище, като се казва че ний трѣбва да бѫдемъ синове на видѣлината, значи че трѣбва да уможаваме, да използуваме всички условия, въ които сме, за добро на насъ и ближнитѣ ни. Както размножаването на растения и животни е възможно само при свѣтлината, тъй и умножаването, т. е. дѣйствията човѣшки по божествения законъ, сѫ възможни само при видѣлината. Отъ синоветѣ на видѣлината се иска да бѫдатъ не външно лъскави, не вѣчно едни, безплодни и нерастещи алмази, а умножаващи се скромни, растещи и даващи плодъ на добра почва житни зърна. Безплодието е смърть — безплодната смоковница бѣ проклѣта и отсѣчена, всѣка прѫчка на Лозата, която не дава плодъ, т. е. не се умножава, сѫщо се отсича, а плоднитѣ се окастрюватъ и наторяватъ, за да даватъ повече плодъ. Прочее, да посѣемъ сѣмето на любовьта и радостьта, за да поникне мирътъ въ умоветѣ ни; да посѣемъ сѣмето на дълготърпението и благостьта, за да поникне плодътъ на милосърдието въ сърдцата ни; да посѣемъ сѣмето на вѣрата и кротостьта, за да поникне плодътъ на въздържанието въ живота ни. По този начинъ пълниятъ ни животъ ще се прояви, сърдцето ни ще се облагороди, интелигентностьта ни ще просвѣтне, любовьта ще се развие и щастието ще се придобие. Този е възходящиятъ пѫть къмъ Бога за индивида, за обществата и за человѣчеството. Само така отъ трънения вѣнецъ на България ще се изплете великото благо на балканскитѣ народи и славянството, — и само по този пѫть тѣ ще дойдатъ до обединение.