Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Беседи пред Сестрите'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 5 резултата

  1. Отъ книгата "Великата майка" - Цикъл бесѣди прѣдъ духовна група от сестри, (четвъртъчни бесѣди), 1917-1932 Издателство ПИЛИГРИМ, 2017 ВЕЛИКАТА МАЙКА, бесѣди пред сестритѣ, 1917 - 1932 СОФИЯ Книгата за теглене, PDF (нов правопис) Съдържание: Беседата "Който намигнува" е направена в стар правопис с програма от Елеонора Горанова Оригинално издание в стар правопис няма Бесѣда, държана на 7 ноември 1918 г. Четвъртъкъ Който намигнува „Който намигнува съ око, докарва скръбь, а безумний въ устни ще се подплъзне.“1 Прѣзъ този мѣсецъ ще искамъ да прочетете всички Соломонови притчи и тѣзи отъ тѣхъ, които ви направятъ силно впечатление, да научите наизустъ. Азъ ще ви разкажа послѣ, защо трѣбва да ги изучавате наизустъ. Забѣлѣжѣте, че отъ всички човѣшки чувства окото заема едно отъ най-виднитѣ мѣста. Окото си служи съ видѣлина и съ нея се докосваме до прѣдметитѣ. Усѣщанията въ ухото се прѣдаватъ чрѣзъ извѣстни вибрации на въздуха. При обонянието сѫщо чрѣзъ вибрации на въздушнитѣ частици се прѣдаватъ миризмитѣ. Но щомъ се дойде до вкуса и осезанието, трѣбва да си служимъ съ чисто физически срѣдства - съ доближаване до езика, съ попипване съ пръститѣ. Слѣдователно окото има чисто умствено значение. Да намигне човѣкъ, това сѫ два момента: единиятъ - като се затваря окото, а другиятъ - когато се отваря. Отварянето, това е деньтъ, то е единъ мигъ. Като си отворишъ и затворишъ очитѣ, то е единъ периодъ отъ 24 часа. Като си затворишъ очитѣ, тогава ставатъ всички прѣстѫпления въ свѣта, това намигване всички го вършите. Когато влѣзе нѣкоя лоша мисъль у васъ, вие намигате. Нѣкой грѣши, значи често намигва. Мома намигва на момъкъ и момъкъ - на мома. Въ това движение на ума се подразбира едно неправилно движение на човѣшкия умъ. Да намигвашъ значи да слизашъ една степень по-надолу. Очитѣ на хора, които намигватъ, ставатъ малки и за хора съ малки очи казватъ, че сѫ хитри и лукави. Това е резултатъ на намигване. По сѫщиятъ начинъ, законъ и вашиятъ умъ се деградира. Щомъ очитѣ ставатъ малки, деградира се и умътъ, изгубватъ се отъ него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашиятъ свѣтъ става по-тѣсенъ и крѫгътъ на вашитѣ знания се стѣснява. Соломонъ, който е събралъ тѣзи притчи, казва: „Който намигва съ окото, докарва скръбь.” Скръбь на какво? На своята душа, защото прозорцитѣ й ставатъ по-малки, по-малко свѣтлина влиза, а прѣзъ прозорцитѣ влиза и животътъ. Ако дойде нѣкоя Божествена мисъль у васъ и вие си кажете: „не му е врѣмето сега“, това значи, че си намигналъ. Каратъ те да извършишъ нѣкоя работа, но кажешъ: „не му е врѣмето сега”, намигналъ си. Днесь намигнешъ, утрѣ намигнешъ, други день намигнешъ, намигнешъ на единъ момъкъ, на два, на три - виждашъ, че всички тръгнали подиръ тебъ, цѣлъ скандалъ станало. Ако една мома е сериозна, никой нѣма да я прѣслѣдва. Въ живота има много такива момци. Не мислете, че такива момци има само на физическото поле. Има ги и въ сърдцето, и въ ума. Подъ намигване се разбира човѣкъ, който не иска да учи Божественитѣ закони. У насъ българитѣ иматъ обичай да си клатятъ главата, въ знакъ на потвърждение или отрицание. Когато утвърждаватъ нѣщо, поклатватъ си главата надолу, а когато отричатъ -нагорѣ. Ще забѣлѣжите, че и коньтъ си така поклатва главата.Това движение, това поклатване означава нѣщо. Когато коньтъ си поклатва главата, то значи: „Господарю, този пѫть, по който вървишъ ти, жена ти и дѣцата ти, нѣма да те изведе на добро.” На физическото поле коньтъ е емблема на интелигентностьта. Ако като минавате покрай нѣкой конь, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлишъ тази мисъль отъ главата си, нѣма да ти тръгне работата.” Поправи поведението си, иди при този конь, ще видишъ, че той нѣма да поклати главата си. Когато вашиятъ умъ си поклати главата като единъ часовникъ, това показва, че нѣма да ти върви работата. Гледай твоятъ умъ да си не клати главата, да стои на едно мѣсто и да работи. Това има отношение и до нѣкои психически състояния. Хора, които сѫ много нервни, мигатъ съ очитѣ си. Когато човѣкъ започва да губи своето душевно равновѣсие, той клати главата си, мига съ очи и си движи краката. Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прахъ дига. Обяснявамъ си закона на скръбьта. Нѣкои казватъ: „Скърбенъ съмъ.” Хубаво, дръжъ очитѣ си отворени. „Но много ми е тѣжко на душата.” Дръжъ очитѣ си отворени. „Боли ме гърбътъ.” Изложи го на слънце. Дръжъ ума си бодъръ, свѣжъ и отвори очитѣ си къмъ Бога. Казвашъ: „Е, сега за Господъ ще седна да мисля.” Е, та ти съ това си затворилъ очитѣ. Нѣкоя мома се влюби въ нѣкой момъкъ и затваря вѣче очитѣ си за майка си, за баща си, за всички въ кѫщи, за момъка само мисли. Така и ние - затворимъ си очитѣ, душата и сърдцето и започваме да мислимъ само за врѣменни нѣща. Човѣкъ има три вида очи: еднитѣ сѫ физически, другитѣ - на душата и третитѣ - на ума. Ако въ това се съмнявате, направѣте единъ малъкъ опитъ: Станѣте сутринь много неразположени, спрѣте се и кажѣте: „Нѣма да намигвамъ!” Отправѣте ума си къмъ Бога, започнѣте да мислите за Бога, за всичко хубаво, за ангелитѣ. Помислѣте това десеть -петнадесетъ минути, най-много половинъ часъ, веднага ще придобиете равновѣсие на душата. А сега, какъ се лѣкувате? Станете сутринь - неразположени сте. Турите раницата си на гърба и тръгнете по съсѣдки и започвате: „Знаешъ ли колко ми е тѣжко?” Другата отговаря: „Ами ти знаешъ ли на мене какво се случи?” Тръгватъ и двѣтѣ при трета нѣкоя и й разказватъ своето тегло. Тя имъ се оплаква отъ своитѣ несгоди. И какво излиза отъ това? Всички носятъ раницитѣ си. Не така. Съберѣте се тритѣ сестри, сѣднѣте на стола, обърнѣте се на изтокъ, помислѣте малко, около десеть - петнадесетъ минути и умътъ ви веднага ще се разведри и една свѣтлина ще проникне въ него. Тогава, каквато и малка мисъль да ви дойде, приложѣте я. „А безумний въ устни ще се подплъзне.” Въ тази притча сѫ взети очитѣ и устата. Който намигва, докарва скръбь, а безумниятъ е този, който дълго врѣме намигвалъ. Неговиятъ умъ отъ дълго намигване е станалъ безуменъ, т.е. говори, което трѣбва и не трѣбва. Съврѣменнитѣ хора всички страдатъ отъ това. Мѫжътъ ти направилъ, казалъ ти нѣщо обидно, веднага тръгнешъ отъ кѫща въ кѫща да разказвашъ какъвъ е мѫжътъ ти. Ти, като повтаряшъ едно и сѫщо нѣщо, бъркашъ въ единъ и сѫщи кошъ. „Мѫжътъ ми е жестокъ, вагабонтинъ, а азъ го мислѣхъ, че е благороденъ.” А другата казва: „Твоятъ е цвѣте, ами моятъ да знаешъ какъвъ е.” Кой е кривъ за това? Мѫжътъ ви е намигналъ, и вие отивате сега да намигвате. Мѫжътъ ви е намигналъ, а вие вѣче сте безуменъ въ устата. Това, което развращава въ свѣта, което причинява най-голѣмитѣ страдания, то сѫ онѣзи нехармонични образи, некрасиви образи. Напримѣръ, говоришъ нѣкому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване? Щомъ се подхлъзнешъ, ще има падане. Тъй че, онзи, който намига, ще му бѫде тѣжко на душата. Паднешъ отъ нѣкой мостъ при нѣкоя катастрофа, то е подхлъзване. Падането е всѣкога изгубване равновѣсие на душата. Въ това падение ставатъ най-голѣмитѣ нещастия. Най-важното нѣщо е да държишъ ума си бодъръ и свѣжъ. Друго важно е, когато ще говорите нѣщо, да го обмислите добрѣ. Дайте си единъ отчетъ върху това, което ще говорите, ще причини ли то полза вамъ или другиму. Ако това, което ще говоришъ, не ще причини никому полза, занимавай устата си съ друго нѣщо. Отъ устата ти трѣбва само чистота да излиза. Устата не е каналъ за помии. Отъ нашата уста трѣбва да излиза всичко най-възвишено и чисто, всичко, което може да причини благородство. А лошитѣ думи, които често излизатъ отъ устата ни, да отидатъ на друго мѣсто, на мѣсто специално за помии. Азъ ще ви покажа закона, какъ дѣйствува физиологически една мисъль. Ако не държите вашитѣ мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашитѣ мисли, тѣзи нечистотии ще излѣзатъ отъ устата ви и нѣма да се мине много врѣме и вие ще пострадате отъ запичане и ще трѣбва да си правите клизми. Казвате: „Запекълъ се е той.” Рекохъ, намигналъ е, не е пазилъ словото си. Всѣка мисъль произвежда физиологическо дѣйствие върху насъ. Послѣ викате доктори. Не ви трѣбватъ доктори, а трѣбва да потърсите причината на всѣка болѣсть. Ще кажешъ: „Азъ съмъ направилъ устата си каналъ, трѣбва да я изчистя.” Всички хора сѫ направили устата си каналъ и искатъ да живѣятъ добрѣ. Устата ви трѣбва да бѫде чучуръ на нѣкоя чешма. Ако има запичане, наука не може да имате. Червата и стомахътъ трѣбва да бѫдатъ свободни. По нататъкъ ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. Въ тѣлото, между душата и духа има много тѣсно съотношение. Имайте прѣдвидъ, че стомахътъ е глава на душата. Стомахътъ е мѫжъ. Между този мѫжъ и главата има тѣсно съотношение, тѣ се разбиратъ добрѣ, защото сѫ мѫже. Бѣлитѣ дробове сѫ жени на мозъка, а сърдцето, това е тѣхното дѣте. И стомахътъ си има жена и дѣте. Азъ съ това искамъ само да ви наведа да знаете, че всѣка мисъль, която минава прѣзъ насъ, ще произведе извѣстенъ резултатъ въ организма ни, който резултатъ ще се прояви или сега или въ другъ нѣкой нашъ животъ. Ако не поправите сега мислитѣ си, тѣ ще останатъ такива и за хиляди години напрѣдъ. Нѣкой ще каже: „по благодать съмъ спасенъ.” Какъ? Като паднешъ въ водата и те извадя, да, по благодать си спасенъ, но като те извадя, трѣбва да се научишъ да работишъ. Азъ ви говоря върху прочетения стихъ, защото зная, че вие много се ритате въ устата. Знаете ли, че човѣшката уста е едно отъ скорострелнитѣ орѫдия, ужасна картечница е тя. Досѣга тя е била въ чужди рѫцѣ и ние трѣбва да я освободимъ. Човѣкъ, който не може да мисли добрѣ, той си удря главата въ стената. По главитѣ азъ класифицирамъ хората така: едни, на които главитѣ сѫ разумни; други, на които главитѣ сѫ отъ тиква; а трети - съ глави отъ чутура. Този, който си бие главата въ стената, има такава отъ чутура. Ако главата ви е отъ тиква или чутура, нѣма шансъ за успѣхъ. Трѣбва да направите мозъкътъ ви да работи и да свършва работата си. Не искамъ да се обезсърдчавате, да не работите. Когато констатираме нѣкоя погрѣшка, знайте, че тя е отвънъ присадена, това не сѫ качества на душата. Не мислѣте, че сте се родили съ раница. Влѣзла е нѣкоя лоша мисъль у васъ, тя не е ваша, изхвърлѣте я. Като ви кажа, че у васъ има нѣкоя лоша мисъль, това да не ви докача, защото азъ искамъ да ви спася. Самата мисъль, съ своето прѣбивание у васъ, ще ви докачи. За да се утаятъ тѣзи мисли, трѣбва да намѣрите противоположни на тѣхъ. Не намигайте, а дръжте мислитѣ си отворени. Който и да дойде у васъ, нѣка дойде, но безъ да му намигате. Защото Христосъ казва: „Всѣки, който влѣзе прѣзъ плета, крадецъ е и разбойникъ.” Всѣка мисъль трѣбва да влиза прѣзъ вашитѣ очи и мозъкъ. Всѣка мисъль, която е влѣзла прѣзъ сърдцето ви, тя е единъ разбойникъ. Всѣка такава мисъль не трѣбва да ви безпокои, но да се държи вънъ отъ кошарата. Вѫтрѣ въ човѣка има три подраздѣления. Въ православната църква има сѫщо три подраздѣления, които сѫ измислени отъ хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човѣка. Първо иде отдѣлението за оглашенитѣ, послѣ - за вѣрующитѣ и трѣто - за свещеника, който свещенодѣйствува, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попътъ е учителя. Олтарътъ е мѣстото на учителя, който излиза отъ тамъ, турва огънь и тамянъ въ кандилницата, кади. Ако питате днешнитѣ попове, защо правятъ това, защо кадятъ, тѣ не знаятъ защо. Азъ зная защо. Това правите и вие често, тургате тамянъ въ кандилницитѣ си и тръгвате да гоните дявола. Дяволътъ съ тамянъ не се гони. Тамянътъ е само едно дезинфекционно срѣдство. Когато гори тамянътъ, това показва, че вашето сърдце трѣбва да бѫде тъй горѣщо. Хубави мисли отъ сърдцето ви трѣбва да излизатъ и да освѣжаватъ атмосферата, въ която вие живѣете. Ако така кадите, вие добрѣ разбирате символа на тамѣна. Но ако носите вашия букваръ подъ мишци, безъ да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господъ ви е далъ очи, които сѫ прозорци на душата. Слѣдователно всѣкога, когато е свѣтло, трѣбва да държимъ очитѣ си отворени и да вземаме толкова свѣтлина, колкото ви е потрѣбно. Нѣкой пѫть казвате: „Е, много е свѣтло.” Нѣкога казвате: „Тъмно е.” Е, добрѣ, отвори си повѣче очитѣ! Има хора, които нощемъ пѫтуватъ и имъ е свѣтло, а други пѫтуватъ денемъ и имъ е тъмно. И вечерь има свѣтлина, само че за нея сѫ необходими по-чувствителни органи, за да я възприематъ. Нея я използватъ ясновидцитѣ. Истинскитѣ ясновидци виждатъ вечерь по-добрѣ, отколкото денемъ, но тѣ не намигватъ. Тѣ държатъ очитѣ си отворени. Имайте всѣкога мисъльта, очитѣ ви да бѫдатъ отворени. Казватъ за нѣкого: „Умрѣлъ съ отворени очи.” И скоро бързатъ да му затварятъ очитѣ. Оставѣте този умрѣлъ съ отворени очи. Сега всички учители, свещеници гледатъ да затварятъ очитѣ на хората. Отваряйте очитѣ на хората! Напримѣръ нѣкой се подвизава въ живота, а вие му казвате: „И ти мислишъ, че християнинъ ще станешъ, че ти си много закѫснѣлъ, ние колко нѣща вѣче знаемъ.” Това значи да му затворишъ очитѣ. Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой братъ: „Братко, много добрѣ си направилъ, започналъ си хубаво.” Не е важно кога ще се стигне - когато стигнешъ. Азъ, като тръгна на разходка, вървя полѣка, разглеждамъ всички буболечки, всичко каквото срѣщна изъ пѫтя и най-послѣ стигамъ. Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черния връхъ. Като тръгнешъ за Черния връхъ, наблюдавай по пѫтя изворчетата, какви буболечки, какви пеперуди има, нѣка умътъ ти бѫде постоянно буденъ, за да видишъ какъ Богъ работи. Така бихъ желалъ на всички да сѫ отворени очитѣ. Казвате: „Какво да направимъ, за да се спасимъ?” Какъ да се спасишъ? Че като ти сѫ отворени очитѣ, ти си спасенъ. Всѣки, който не намигва, той е спасенъ, а който намигва -той се дави. Затова не обезсърдчавайте никого. Лицата, които ви гледамъ, на видъ строги, тѣ не сѫ такива отъ истинска сериозность, но отъ съжаление за изгубени младини. Казвате си: „Едно врѣме колко бѣхъ хубава, млада!” Не си остарѣла, не се лъжи. Мислитѣ, които имашъ въ себе си, тѣ сѫ стари, дрехитѣ ти сѫ стари, но душата ти е всѣкога млада. Когато остарѣе твоето тѣло, не е способно вѣче да прѣдава твоитѣ мисли, Господь казва на ангелитѣ: „Иди съблѣчи това мое дѣте, чиито дрехи сѫ много нечисти, не може да се ператъ.” Рекохъ, братко, ще те съблѣкатъ. Или казано на вашъ езикъ, значи: „ти трѣбва да заминешъ и втори пѫть пакъ ще дойдешъ.” Като ви говоря за отворени очи, искамъ да държите физическото си тѣло всѣкога чисто. Ще ви кажа какво влияние иматъ добритѣ мисли върху физическото ви тѣло. Въ свѣтиитѣ, които сѫ живѣли дълго врѣме чистъ животъ, у тѣхъ се образува една особено приятна миризма, едно вѫтрѣшно много хубаво благоухание, наречено „нюксъ”. Когато имате нѣкое хубаво душевно настроение, когато сте били въ нѣкакво размишление, почувствате една миризма, която е на нѣкой възвишенъ духъ, който ви е посѣтилъ. Вземѣте поета. Въ него има такива мисли, той вижда такива нѣща, които други не виждатъ. Има религиозни хора, които много се молятъ, но нищо не виждатъ. Тѣ само мислятъ какъ да се спасятъ. Долу тѣзи мисли! Има страдания на онзи свѣтъ, но тукъ има и по-лоши. Като извършите едно прѣстѫпление, усѣщате единъ голѣмъ адъ. Всѣки е опиталъ този адъ вѫтрѣ въ душата си. Защо търсите другъ адъ? Другиятъ адъ е играчка. Този, вѫтрѣшниятъ, е страшенъ. И тогава казвате: „Този червей не угасва, рови, рови, не се свършва.” Той е като една тения, срѣщу която взимате лѣкарства, изхвърля се тя навѫнъ, но главичката и пакъ остава. Казвате: „Защо е влѣзла тази тения?” Защото вашитѣ очи сѫ били затворени. Въ тази тения е влѣзълъ единъ нечистъ духъ, който постоянно смучи. Тази тения ще излѣзе сама по себе си, ако научите закона да държитѣ очитѣ си отворени, а устата ви да не сѫ безумни. Може така да калите вашата воля, че тамъ, гдѣто е тенията, да я отправите отъ това й мѣсто вѫтрѣ въ една минута. И тъй, ние сегашнитѣ хора, които може да се лѣкуваме сами, нѣмаме нужда отъ лѣкарь. Вие трѣбва да се калите. За да познаете вашата мисъль силна ли е или не, направѣте слѣдното: имате ревматизъмъ, който съ никакви лѣкарства не се излѣкува, затова вижте първо каква храна му е потрѣбна и послѣ съ силата на волята започни да го мѣстишъ отъ едно мѣсто на друго въ тѣлото си. Щомъ започне да се мърда отъ едно мѣсто на друго, кажи му: „Господине, ти си влѣзълъ въ моя организъмъ, когато очитѣ ми сѫ били затворени, но сега заповѣдай къмъ заднитѣ врата.” А задни врата ние имаме много. Като се простуди нѣкой, лѣкаритѣ му даватъ аспиринъ, който докарва изпотяване. Поритѣ, прѣзъ които става изпотяването, сѫ задни врати. Не казвамъ, че не трѣбва да се изпотявате, но казвамъ, че една мисъль, когато се сгѫсти и влѣзе въ нашето физическо тѣло, трѣбва да излѣзе вънъ чрѣзъ тѣзи пори. Поритѣ сѫ били жертва на нашитѣ очи и казватъ: „Ние сме готови да услужимъ на нашия господарь.” Прѣзъ тѣхъ излизатъ всички нечистотии. Когато човѣкъ въ моралния свѣтъ извърши една грѣшка, усѣща една голѣма скърбь, защото въ него се събиратъ много утайки. Не махай тази скърбь, но бѫди герой, да изучишъ причината на тази скърбь. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свѣтия.” Като искашъ да станешъ такъвъ, върви по пѫтя, по който сѫ минали тѣ. А тебе те заболи гръбнакътъ и хайде, скоро при мене. Болкитѣ, скърбитѣ, страданията сѫ необходими и за тѣхъ не съжалѣвайте, но намѣрѣте начинъ, по който да ги използвате. Дяволътъ е влѣзълъ у насъ, но ние нѣма да го изхвърлимъ навѫнъ, а ще го впрѣгнемъ на работа и ще му кажемъ: „Приятелю, ние осемь хиляди години ти работихме, твой редъ е сега и ти на насъ толкова години да работишъ.” Дяволътъ е интелигентно сѫщество, затова трѣбва да го накарате на работа. Едно главно упражнение, което ще ви прѣдстои прѣзъ този мѣсецъ е слѣдното: Първо - развиване на волята, но не тази, която вие имате, а разумната Божествена воля. При развиване на волята, мислитѣ ни трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Двѣ мисли едноврѣменно не трѣбва да ни занимаватъ. Ще разберемъ едната мисъль, едната работа ще свършимъ първо, а послѣ другата. Всичко у насъ е свързано като въ една вѣрига. Ще поясня мисъльта си. Ние вървимъ по единъ опрѣдѣленъ Божественъ планъ и всѣки ще работи различно. Да допуснемъ, че единъ отъ васъ е тъкачъ, другъ - писарь, а трети - на лозето работи и т.н. Търговецътъ ще приложи мислитѣ си въ търговията, тъкачътъ - въ тъкачеството си, копачътъ - въ копането, изобщо всѣки въ своето призвание. Онзи, който е тъкачъ, ще тъче здраво и солидно, прѣждата му ще трѣбва да бѫде здрава, жицата - сѫщо здрава, а не прѣцвъкната, защото всѣка мисъль се оприда отъ мисли на желания, които ни занимаватъ. Така ще се сформира цѣлата мисъль. Тази нищка ще бѫде здрава и по всички правила изтъкана. Тази мисъль, така изпрѣдена, ще влѣзе като сила на вашата воля, защото волята ще трѣбва всѣкога да се приложи въ материалния свѣтъ. Тамъ, гдѣто искаме да приложимъ мислитѣ си, ще имаме спѫнки и прѣпятствия. Ребусъ е този свѣтъ заради насъ. Напримѣръ вие се оженвате за единъ мѫжъ и искате да бѫдете щастливи, но не можете да се споразумѣете. У кого е грѣшката? И у мѫжа ви липсва нѣщо, и у васъ сѫщо. И двамата сте влѣзли съ затворени очи. Ако главата му отзадъ [е] вирната или сплѣскана, ако очитѣ му сѫ много малки, устата много тънки, какво очаквате отъ такъвъ човѣкъ? Това показва, че не сте единъ за другъ. Добрѣ, какво остава тогава? Да направите вашата уста по-дебела, да развиете вашето сърдце. За да развиете вашето сърдце, трѣбва да турите въ дѣйствие волята си. Френолозитѣ казватъ, че сегашнитѣ хора иматъ четиридесеть и една врати, прѣзъ които може да приематъ хората. Опитвате прѣзъ една врата - не може да влѣзете, опитвате друга и най-послѣ ще намѣрите нѣкоя врата, прѣзъ която ще може да влѣзете. Така че, по много начини вие може да влияете на хората. И дѣцата знаятъ този законъ и забѣлѣжѣте какъ тѣ искатъ нѣщо. Започватъ: „Мамо, дай това!” - „Не може.” Започва тогава то да те милва, цѣлува и най-послѣ ти се съгласявашъ. То е отворило една отъ твоитѣ врати и е влѣзло вѫтрѣ. Умно е това дѣте и то по този начинъ е употрѣбило своята воля. Но ще кажешъ: „Не искамъ да лицемѣря.” Нѣма какво, ще гладишъ, ще милвашъ, ще лъснешъ този човѣкъ. Неговата рѫка е нечиста - ще я измиешъ, ще направишъ една прѣвръзка. Трѣбва да изучаваме човѣшката душа. Това не е лесно изкуство. Азъ говоря за здрави хора, но ако и двамата сѫ болни, тогава ще извикате нѣкой вашъ ближенъ отвънъ. Нѣкой пѫть се роди едно дѣте, то ще лѣкува баща си и майка си. Всѣки отдѣленъ членъ може да спаси цѣлия домъ. Отворѣте очитѣ си къмъ Бога. Ще знаете, че нѣма Сѫщество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво отъ Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не може да се сравнятъ съ Бога. Нѣкой казва: „Че този Господь съ мене ли ще се занимава?” Вие съ това причинявате страдания на Бога, като нѣмате Вѣра въ Него. Философитѣ казватъ: „Нима Господь ще се занимава съ тебе, ти - единъ нищоженъ пигмей!” Знайте, че Господь се занимава и съ най-малкитѣ сѫщества въ океана и тѣхъ чува, та васъ ли нѣма да чуе? А хората на двадесетия вѣкъ държите очитѣ си затворени и се лишавате отъ Божествената свѣтлина. Ако ние живѣемъ въ една изба съ десятки години, ще има много болѣсти у насъ. Азъ взимамъ това не само на физическото поле, но и въ Духовния свѣтъ, гдѣто причинитѣ сѫ едни и сѫщи. Молишъ се на Бога, но не излизашъ отъ избата си. Първото нѣщо е, да отворишъ очитѣ си къмъ Бога. Но ще кажешъ: „Не зная какво е Богъ.” Това не е важно. Азъ може да не зная какви сѫ елементитѣ на слънцето, но излагамъ гърба си на него и се ползувамъ отъ лѫчитѣ му. А ученитѣ хора казватъ: „Не използвай лѫчитѣ му, защото не го знаешъ какво е.” Човѣкъ, който е тръгналъ къмъ Бога, колкото и малко да се замислюва за Него, той е спасенъ, колкото и да е лошъ като човѣкъ. Знайте, че въ това Учение, за което ви говоря, човѣкъ не погинва. Ако изгубите рѫцѣтѣ, краката, очитѣ, ушитѣ си и т.н., и тогава нѣма погинване. Но казвате: „Изпѫдили го.” Нищо, той е изпѫденъ отъ училището за година, двѣ, но послѣ ще го приематъ да учи пакъ. Който смущава другитѣ, той се изпѫжда вънъ. Ако вие не изпѫлнявате това, което ви учатъ, ще ви изпѫдятъ, за да дойдатъ други, които искатъ да слушатъ и изпѫлняватъ. Сега въ духовно отношение азъ често ви чувамъ, че биете скамейки. Наука не може така. Не се ползувате съ биенето на скамейкитѣ вѫтрѣ въ училище. Който има воля, ще я упражнява не по скамейкитѣ, а на ревматизма или когато ви боли коремъ. Турѣте у васъ чиститѣ си мисли, за да видите каква сила иматъ чиститѣ влияния. Ако вие се подвижите само една стомилионна часть отъ милиметъра, то е много нѣщо. Не мислѣте, че като започнете съ това учение изведнажъ ще направитѣ нѣщо много. Азъ ще считамъ голѣмъ прогресъ, ако само една стомилионна часть отъ милиметъра успѣете. И това е единъ прогресъ. Въ цѣлата вѣчность ще има единъ прогресъ отъ знание въ знание. Съ такава бързина и азъ се движа. Не се обезсърдчавайте. Всѣки ученъ, който изслѣдва нѣщата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко съ бързина и да кажете слѣдъ това: „Готовъ съмъ вѣче за катедра.” Тази една стомилионна отъ милиметъра е вѣчна мѣрка, най-точна. Ще ви прѣдставя една фигура: прѣдставѣте си проектиранъ единъ центъръ на безконечность и да кажемъ, че трѣбва да се завърти въ 24 часа, за да направи единъ крѫгъ. Знаете ли съ каква бързина ще се движи, за да измине една стомилионна отъ километъра? Тукъ се движи много полека, но бързината, съ която обикаля горѣ, е много голѣма. Въ центъра движението е много бавно, но горѣ е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърдце съ това движение, вашето сърдце и умъ щѣха да се стопятъ отъ тази скорость. Затова трѣбва да се движите много полека, за да върви движението горѣ хармонично. И не се обезсърдчавайте. За да може да упражнявате волята си, всѣкога трѣбва да смѣнявате едно неприятно състояние съ друго приятно. Второ - ще ви дамъ начинъ за усилване на волята ви. Напримѣръ имате едно неприятно чувство и не може да се освободите отъ него. Станѣте, употрѣбете единъ часъ, посѣтѣте едно сѣмейство, което е въ много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Да не кажѣте: „На мене огънь ми гори на главата, а ще ходя да посѣщавамъ други.” Да, идѣте при такова едно сѣмейство, което нѣма дърва, нѣма хлѣбъ, нищо нѣма. Постойте дѣсеть - петнадѣсетъ минути тамъ и вижте, ще има ли нѣкакво роптание или не. Върнѣте се у васъ и сравнѣте тѣхното състояние съ вашето. Искамъ да градите вашето здание. Каквато благородна мисъль дойде у сърдцето ви, изпълнѣте я. Ще изпълните тази мисъль не както е писано въ книгитѣ, а както ви подсказва вашето сърдце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля. Може да си кажете: „Е, най-напрѣдъ ще поправя своя домъ.” Че всички хора нали сѫ всѣ Божии домове. Единъ човѣкъ, на когото може да помогнешъ, е всѣ отъ Божествения домъ. Не прѣстѫпвай закона на баща си и майка си, дръжъ своята воля съ тѣхната и ще бѫдешъ спасенъ. Не се пресилвайте въ каляването на волята си. Достатъчно е всѣки день да свършвате най-малката работа. Напримѣръ, ако дадешъ на единъ човѣкъ чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, толкова малка работа!” И то е нѣщо сторено. Друго: не отивайте въ други кѫщи, по разни сѣмейства, когато ви е много тѫжно, скрѫбно, за да ви олекне, т.е. не носѣте своя боклукъ въ кѫщата на ближнитѣ си. Това не е наука, не така трѣбва да ти олекне. Ще отидете съ мисъль да използвате,но ще дадете да ви използватъ. Ако ходите по другитѣ кѫщи съ цѣль да ви олекне, да оставяте тамъ своя боклукъ, ще ви научатъ всички и нѣма да ви приематъ. Искамъ всички да сте чисти, да нѣмате нищо подъ ноктитѣ, изчистѣте си дрехитѣ, измийте се и идѣте тогава при Бога. Защото самата мисъль да бѫдешъ чистъ, то е воля; самата мисъль да отидешъ при Бога чистъ дѣйствува на ума ви. Ако си нечистъ, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолишъ. Ученикъ, който е нечистъ, не се приема. Не разбирамъ съ това да станете педанти, да се вглеждате въ хорската чистота. Всѣки да се занимава съ своето. Който се занимава съ хорскитѣ нечистотии, той се покварва. Така ще започнемъ отъ физическото къмъ духовното. Азъ харесвамъ свѣтскитѣ хора, защото тѣ вървятъ много добрѣ, тѣ обръщатъ голѣмо внимание на физическата чистота. Отъ тѣхъ се иска само крачка напрѣдъ, за да влѣзатъ въ Царството Божие. Иматъ ли това изкуство - физическата чистота, ще започнатъ духовната. Тѣзи нѣща сѫ потрѣбни за създаване на една благоприятна атмосфера за човѣшката мисъль. Отъ нечистотата на мислитѣ се създава една неприятна атмосфера, отъ която ученицитѣ се демагнитизирватъ. Не, всѣкога за работата на ума е потрѣбна чистота. За да се наблюдава небето, трѣбва да има чистота. Като казва Христосъ, че чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога, това показва, че чистотата е едно условие за виждане. Тъй че, чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята. Тя може да се придобие, когато бѫдешъ ученикъ. Това е религия. Религията има за цѣлъ култивиране на сърдцето, но не трѣбва да се спираме само тамъ. Това кланяне на Бога трѣбва да бѫде въ Духъ, въ Истина и въ разбиране. Тѣзи сили, които Богъ ни е далъ, трѣбва да знаемъ какъ да ги владѣемъ. Душата и сърдцето иматъ капиталъ, който трѣбва разумно да се използува. Ще каже нѣкой: „Ще го хвана като волъ съ поводъ.” Не може така. Що е поводъ? Поводътъ е единъ законъ, съ който може да владѣете силитѣ на вашата душа, умъ и сърдце. Не гледай, дали си настроенъ или не. Прочети днесь малко и като се свърши деньтъ, дай си смѣтка какво си научилъ. Написвайте това въ едно тефтерче. Досега вашиятъ животъ е билъ безразборенъ. Ставате сутринь и до обѣдъ всѣ въ кухнята, слѣдъ обѣдъ пакъ нагорѣ - надолу и вечерь си лѣгате уморени. Казвате си: „Е, утрѣ пакъ сѫщото нѣщо ни чака, кога ще се освободиме?” Нѣма да се освободите, защото въ този трудъ придобивате знания. Калѣте вашата воля въ тѣзи мѫчнотии. Не сѫдѣте другитѣ, оставѣте ги, тѣ въ своитѣ грѣшки ще учатъ уроцитѣ си. Събирайте се по нѣколко въ класъ, по-силнитѣ да помагатъ на по-слабитѣ. Нѣма по-добра молитва отъ тази да помогнешъ на брата си. Господь, на когото се молишъ, Той е уменъ и казва: „Я слушай, не си криви устата прѣдъ Мене, я излѣзъ навѫнъ и свърши тази работа.” Но ще кажешъ: „Господи, азъ не съмъ разположенъ.” Не си разположенъ, защото си турилъ на гърба си по-голѣмъ товаръ, отколкото може да носишъ. То е всѣ едно като да взѣме едно дѣте алгебра и я разглежда, макаръ че знае само да смѣта. Така и вашитѣ мисли. Нѣкой пѫть имате много хубави мисли и чувствувания и казвате: „Азъ имамъ много хубаво настроение.” Това настроение е отъ единъ вашъ приятель, който ви е посѣтилъ и нагостилъ. Не се заблуждавайте съ тѣзи угощения, защото утрѣ ще останете безъ тѣхъ. Главното за васъ е да се трудите и да знаете, че всѣки день свършвате една работа. Необходимо за васъ е: Сърцето да бѫде чисто; Душата - свѣжа; Умътъ - бодъръ; а Духътъ - крѣпъкъ. Помагайте си прѣзъ този мѣсецъ едни на други. Не ходѣте да се плашите, че това казалъ Учительтъ, онова казалъ Учительтъ. Азъ на мѣсто съмъ казалъ всичко, но вие криво тълкувате нѣщата. Който се учи, всѣкога е на главата, а който не се учи - на опашката. Много човѣшки души сѫ се подигнали толкова, че сѫ дошли до ангелитѣ, а много ангели има, които сѫ паднали. Имайте прѣдвидъ, че вие имате всичката възможность да учите и ако не учите, грѣхъ е на душата ви. Не трѣбва да казвате, че сте остарѣли. Дяволътъ е само старъ. Мислѣте, че сте млади за това Божествено знание, да влагате вашата воля въ тѣзи знания. Нѣкои сѫ богати, а други - бѣдни. Сиромашията е работа, а богатството - почивка. Сега, има лоша сиромашия и добра сиромашия, т.е лоша работа и добра работа. Добра работа е когато знаешъ да работишъ, а лоша - когато не знаешъ да работишъ. Така има лошо богатство и добро богатство. Но другъ пѫть ще си смѣнятъ ролитѣ. Като си сиромахъ, кажи: „Слава Богу имамъ работа” и започни да работишъ. Утрѣ си богатъ, кажи: „Днесь ще си почина.” Сега казвамъ, че ние ще помръднемъ свѣта тази вечерь съ една стомилионна часть отъ милиметъра, но трѣбва да работимъ всички колективно. Като ви се каже да обърнете умразата въ обичь, чудно ви е, но всѣкога тя може да се извади, защото е вѫтрѣ у насъ. Какъ ще се извади умразата? Ако искате да прѣчистите водата, оставяте я да се утаи или поставяте малко стипца въ нея, за да се избистри. Имайте прѣдвидъ, че вие сте въ едно училище и ще слѣдвате уроцитѣ, които ви се даватъ. Онзи, който ме слуша, а не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Всѣ едно, че го прѣкарвате въ една гостилница само да помирише всичко и да си замине, а той е много гладенъ. А съ мирисане животъ се не живѣе. Тъй и много отъ васъ само съ мирисане служатъ на Християнството и казватъ: „Отлично е, вкусно е.” Който иска да влѣзе въ християнството чрѣзъ знания, трѣбва трудъ. Въ учението нѣма благодать. По благодать може да ви спасятъ, да ви лѣкуватъ, да ви обличатъ, но знания по благодать не може да ви налѣятъ. Това е човѣшко. Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти учимъ.” Не трѣбва само да се молимъ. Да се молишъ, това е твоя длъжность. Да се молишъ, това показва, че трѣбва да си платишъ борча. Казвашъ: „Азъ дишамъ.” Длъженъ си да дишашъ, то не е работа на твоя духъ. Знанието произлиза отъ свободата на човѣшкия духъ, отъ разбиране на Божията воля. Искамъ да бѫдете свободни, да разсѫждавате, а не е важно вашето настроение. По благодать учительтъ не може да тури бѣлѣжка на ученика. Ако не учи, не може да се тури шесть. Шесторката трѣбва да е вѫтрѣ. У мене нѣма шесторки, не давамъ нищо по благодать. Шесторка турвамъ само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е законъ на прогресъ, на развитие. Като ви туря седемь, то е законъ на съвършенство. Вие искате да започнете съ голѣми работи, но ние трѣбва да се повърнемъ назадъ. Когато Христосъ дойде отъ Онзи свѣтъ, Господь го изпрати въ най-ниското положение - на училище. Той се учи близо до 33 години, макаръ че произлизаше отъ най-високото положение. Смири се, послушенъ биде, впрегна се въ дърводѣлие, работѣше столове. Той правѣше столове за васъ, които сега всѣ за столове спорите. Столътъ е символъ на извѣстно положение, което човѣкъ трѣбва да заеме въ свѣта. И вкѫщи, навсѣкѫдѣ всѣ за столове спорятъ. Христосъ учи това изкуство, да прави столове, та като сѣднете на тѣхъ, да ви е приятно. Христосъ имаше желание и да спаси хората. Въ какво се състои то? Той ги учеше да ядатъ здравословна храна. Трѣбва да хранишъ душата си съ здрава храна, ума - съ здрави мисли, сърдцето - съ здрави чувства. Бесѣда, държана на 7 ноември 1918 г. Четвъртъкъ ___________________________________ 1 Притчи Соломонови, глъ. 10, стъ.10 2 чутура – дълбокъ, тѣсенъ сѫдъ отъ издълбано дърво, за счукване на пиперъ, зърнени храни и др.; прѣнъ. – глава на глупавъ човѣкъ 3 заради – за 4 скамейки - чинове
  2. hristo

    1917_03_29 ВОЛЯТА БОЖИЯ

    От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г ВОЛЯТА БОЖИЯ Знанието въ свѣта има сила само, когато се прилага. Мнозина отъ васъ не го прилагатъ и при това всички искате да носите хубави дрехи и да ядете хубави гостби, безъ да знаете какъ се придобиватъ и приготовляватъ; всѣки трѣбва да знае какъ да снове, да тъче и т.н. Нѣкой день сте весели- то е единъ видъ торъ; скърбьта: то е другъ видъ торъ. Нѣкой усѣща приятно настроение, ще мине половинъ часъ и ще се измѣни. Знаете ли защо става това? Всѣки, който влезе въ духовния Животъ, ще събуди у себе си всички лоши качества отъ миналия Животъ, които сѫ били спѣщи, и сега, когато е дошло Божественото благословение, сѫ поникнали. Трѣбва плѣвелитѣ отъ вашата градина да ги изхвърляте! Нѣкои казватъ, че били по-добри прѣди да влязатъ въ духовния Животъ. Деветдесеть и четири процента отъ вашата Любовь е фурда[1], а само другитѣ шесть килограма сѫ Любовь. Изхвърлете фурдата - тора на нивата! Да остане въ васъ само Хубавото- шестьте килограма. Ще кажете, че пакъ ви дѣламъ за нѣщо, но то не е дѣлане. Вие не сте видѣли още дѣлане. Една статуя художникътъ трѣбва да чука и дѣла дълго, докато стане хубава и изящна. Искамъ отѣ всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте въ първитѣ врѣмена на християнството. Колко отъ васъ сте готови да прѣтърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания въ дома си: съ мѫжа си, съ дѣцата си, но те сѫ нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената воля съ вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното - не. Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсѣмъ здрави Хора, които да могатъ да носятъ несгодитѣ на Живота. И които разбирате този законъ, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всѣки отъ васъ си има по единъ трънъ въ плътьта. Павелъ и той имаше трънъ, за който се молй на Бога. Но той не каза на Бога, кѫдѣ му е трънътъ. Богъ му рече: „Доста ти е Моята благодать”. Та и вие трѣбва да кажете на Бога, кѫдѣ ви е трънътъ, за да го извади. Не трѣбва да бѫдете всички еднакви въ своитѣ стремежи. Ако всички тъкатъ все платна, ще се яви голѣма конкуренция. Вие всички искате да бѫдете добри. Добродѣтельта какво нѣщо е? Каквото изработимъ, да бѫде изработено добре: готвимъ ли, тъчемъ ли, шиемъ ли и т. н. Това значи да сме добри. Вие искате да сте като една положена статуя и всѣки да казва, колко е хубава и да ви се учудватъ всички. Не искамъ да сте като онзи англичанинъ, който взѣлъ да бѣга отъ своя автоматъ, на който искалъ да даде Душа. Христовото Учение не е едно автоматично учение. То е Учение за Душата. При това Учение ще се повдигнатъ много съмнѣния въ вашия Умъ. Вие можете да казвате, че нѣмате съмнѣния. У една новооженена мома колко съмнѣния се явяватъ относно нейния мѫжъ! То е, защото нѣма Вѣра въ него. По сѫщия законъ вие тръгвате въ духовния Пѫть и си казвате: „ Дали ще го досвърша?”. Съмнѣнието показва, че субектътъ, който се съмнѣва, не е самостоятеленъ въ работата си . Ако единъ човѣкъ е лошъ, има формата на лошъ човѣкъ, ако е подозрителенъ , има съотвѣтна форма. Всички форми вървятъ слѣдъ човѣка. Всички се стремятъ къмъ Небето, всѣки се стреми да угоди на Господа. Какви жертви сте дали за Господа, какво сте направили? Вие все казвате, че Богъ не ви е далъ това или онова. А вие какво сте дали? Отъ това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направите пита? Трѣбва да разсѫждавате добре. Вие за Любовь приказвате. Но Любовь, която дава Сила на човѣшкия Духъ и Умъ да понасятъ страданията, тя е Божествена Любовь. За да я имате, трѣбва да замѣните вашата Любовь съ Божествената. Ако вие ме слушате, ще ви кажа отдѣ може да вземете тази Любовь. Като ви обидятъ, почвате да се огорчавате. Това показва, че вашата Любовь има граници, отпада, значи не е Любовь. Павелъ казва: „Любовьта никога не отпада”. Прѣди да падне орѣхътъ, окапва нѣщо отъ него- то не е орѣхътъ, то е черупка. Нѣкой казва за другъ, че Любовьта му отпаднала, но това сѫ опаковки на Божествената Любовь. Отъ васъ трѣбва да отпаднатъ всички черупки и да остане Божествената ядка, която е Любовь, въ която има такава Сила, че щомъ я призовете, всичко да се стопява въ нея. По вашитѣ лица чета - вие сте Хора, които се тревожите. Бихъ ви турилъ бѣлѣжка единица, двойка, тройка - повече не мога. Казвате: „Азъ много се моля“. Значи,че много ядешъ.Молитва и служене сѫ двѣ отдѣлни нѣща. Всѣки день казвате да бѫде Волята Божия. Мѫжътъ каже да бѫде Волята Божия, но жената каже: „Не, моята воля да бѫде!“. Така правятъ и мѫжътъ, и дѣцата и работата не върви. Вие сте отворили търговия съ голѣма фирма и казвате: „Ние продаваме на едро“, но единъ день вие фалирате и разбирате, че това не е за васъ. Три пѫти да мислите, един пѫть да приказвате! Всички сте даскали и учители, казвате: „Тъй трѣбва да постѫпи г-нъ Дѫновъ!“. Кажете ми какво да направя и азъ ще го направя точно. Но и азъ ще ви кажа какво пъкъ вие трѣбва да направите, но трѣбва да го изпълните. Ако не вървите добре, ще станете по-нервни, не ще може да спите,ще станете подозрителни и най- после ще искате да скриете това от Хората и ще си турите маска. А моето Учение ще даде една приятна окраска на вашата Душа, ще сте спокойни и радостни, нѣма да имате нужда от маски. Нѣкои отъ васъ сѫ по на тридесеть години, други: на четиридесеть, а трѣбва да учите най-много сто и двадесеть години. Значи имате още много да учите. Господь пита колко отъ васъ сте готови да изпълните Волята Божия? Три пѫти отъ менъ вземате[2], а вие какво ще свършите за менъ? Казва Христосъ: „Не само съ хлѣбъ ще бѫде живъ човѣкъ, а съ всѣко Слово, което излиза отъ Божествената уста“. Ще ми кажете какво искате да направя за васъ. Ама, ще кажете, ние нито вземаме, нито даваме. Но тогава нѣма да бѫдете въ това Училище. Богъ ще покаже единъ Пѫть само за тѣзи, които иматъ добрата воля всѣкога да побѣждаватъ въ себе си своитѣ мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мѫжътъ е ядосанъ и бие жена си, вие все критикувате другитѣ. Азъ бихъ ви попиталъ, дали вие съ себе си живѣете добре? Опитайте се единъ мѣсецъ да нѣмате никакво смущение, да бѫдете тихи и спокойни, за да видите, доколко сте добри. Отсега нататъкъ, каквито и недоразумѣния и караници да има между васъ, Господь е заповѣдалъ: „Вънъ всѣка нечистота!“; Богъ не е Богъ на гнѣва, а на Вѣрата, Надѣждата, Любовьта, Правдата, Чистотата. Който не изпълни този законъ, да иде въ Египетъ да прави тухли, а който иска да върви, сега е Пѫтьтъ прѣзъ пустинята за въ Ханаанската земя. Вие имате да разрѣшавате много важни въпроси въ този Животъ. Не отлагайте. Турете мисъльта си положително: „Ще изпълня Божията Воля!“ Въ себе си кажете това, не го казвайте на други. Чистота и искреность вложете въ мислитѣ, въ желанията и въ Душата си и Любовьта ще се прояви, Богъ ще ви благослови и Небето ще се стреми да възрасти всичко, посѣто отъ Бога въ васъ. Дайте му мѣсто да расте, сега сѫ най-благоприятни врѣмена, въ които за кратко врѣме можете много нѣщо да реализирате. Което въ миналото е расло за хиляда години, сега става за десеть години, което е расло за сто години, сега става за една година. Да образуватъ женитѣ единъ съюзъ, да си помагате! А сега, като сѣднете вкѫщи, все одумвате, че еди коя си била такава или онакава - все въпроси и критики. Не може съ тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа! Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви възмѣрятъ. Азъ мога да ви направя на пчелици, като ви туря въ котела, но искамъ вие сами да станете добри. Защото, като дойде врѣмето, ще бѫдете добри по необходимость, а сега е врѣме на свобода, на изборъ, сами да изберете да бѫдете добри. Доброто въ човѣка- това е човѣкътъ, то е неговъ дѣлъ. Туй, което ще направите, то е благословение за вашитѣ домове, за вашитѣ дѣца. „Ако упазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешитель“, казва Христосъ на своитѣ ученици.( Учителя перифразира думитѣ на Христосъ отъ Йоанъ 14:15-17). Ще варимъ домати и отъ сто килограма ще извадимъ деветь или десеть килограма. Азъ ще ви дамъ домати и дърва, а вие ще ги сварите. А който не иска да ги вари, азъ ще му ги сваря, но ще искамъ отъ него домати и дърва. Всѣкога мислете за нѣща, които растатъ. Мисъльта не мога е противорѣчие.“ Не мога“ въ закона на Любовьта показва, че има спънки, прѣпятствия. Започналъ съмъ да фотографирвамъ вашитѣ мисли и единъ день ще ви ги покажа.Псалмопѣвецътъ казва: „И заличи Господь прѣгрѣшенията ми.“ Да се изпълнятъ плочицитѣ въ мозъка ви съ по-висши нѣща! Да се облагородятъ Сърдцето, Умътъ ви, да имате Здраве, абсолютно Здраве! Туй е то Господнето Учение. Не искамъ и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бѫдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тѣлото, щастието е качество на Душата между Ангелитѣ, а блаженството е качество на Духътъ при Бога. Затова на Земята не може да има щастие и блаженство. Трѣбва материалътъ, прѣдвиденъ за 1917 година, да се изучи, да не остава нивата неизработена. Ще ви раздѣля на категории. Който знае да тъче, ще върви добре, но който не знае, е лошо. Мнозина се оплакватъ, че не върви Животътъ добре. То е, защото не е нагласено добре платното – трѣбва наново да се надѣне. Да дойдатъ идущия четвъртъкъ само тѣзи, които могатъ да приложатъ. Само слушатели не искаме.Гледайте да уредите вашитѣ отношения, да бѫдете искрени спрѣмо вашата Душа, спрѣмо Бога и човѣцитѣ. Гдѣто се увеличава Доброто, тамъ се увеличава и злото. Който повече работи, повече яде, повече дрехи кѫса и прочее. Всѣки отъ васъ да стане едно огнище за Божествения Духъ. Господь изпраща всѣки день Духътъ Си, но ние трѣбва да бѫдемъ готови да приемемъ благото, което Богъ ни праща. Искамъ да ми окажете съдействие, за да изгладимъ недоразумѣнията между васъ. Вие често вдигате прахъ въ Умоветѣ и Сърдцата си, нѣма нужда отъ това. Гледайте да успокоите мислитѣ си, подайте си рѫка и работете. Гледамъ, дѣлите се на партии – на млади и стари. Да се добие Божествениятъ Духъ е първото нѣщо! Доброто да се гради! Иначе съ лошитѣ си мисли вие си създавате карма и болести. Господь е писалъ, че всичко ще се уреди, и азъ ви желая да растете по Умъ и Сърдце, въ Мѫдрость, Знание и Любовь, да не се спъвате единъ други. Първиятъ законъ е на страданието. Вториятъ законъ е на изкушението – духоветѣ ви изкушаватъ чрѣзъ Хората. Третиятъ законъ е на Божественото благословение. Колко велики закони са тѣ! Само да можете да ги разберете. Ще ги научите заедно по теория и практика. Дойде нѣкой да критикува, кажи му: „Ти имашъ ли станъ? Ела да тъчемъ!“ Нѣкой не живѣе добре – станътъ му не е нагласенъ добре, ще отрѣжете платното и ще го насновете наново. Забъркали сте становетѣ и на мѫже, и на жени и сега всички плачете. 29 мартъ 1917г., София [1] фурда /тур./: парчета, обрѣзки от кроене на дреха /бел ред./ [2] Въ дешифрираната стенограма на това мѣсто въ скоби е отбѣлѣзано, че става дума за храна, яденето. /бел. ред./
  3. От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г Вѣнецътъ на Живота Блаженъ онзи человѣкъ, който прѣтърпѣва изкушение; защото като прѣмине изпитътъ, ще приеме вѣнеца на Живота, който обѣща Господь на онѣзи, които Го любятъ. Яковово:1;12 Малко ще ви бѫде чудно, какъ може Господь да изпитва. Чудно е за онѣзи, които не сѫ прѣживѣли мѫчнотии въ Живота и не знаятъ закона на страданието. Не се искатъ вънкашни понятия за Живота. Напримѣръ една жена е красива, хубава, млада, бѣла, червена, но тя ще изгуби всичко онова вънкашно. Питатъ гдѣ е останала тази вънкашна хубость, красота, знание и пр. Първоначалната хубость ще се изгуби. Ако човѣкъ има Здраве, но после го загуби, гдѣ може да го намери? Ще го задържи десеть, петнадесеть, двадесеть, петдесеть, шестдесеть, сто години и пак ще го изгуби. Въ началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, Здраве, Знание, Богатство - всичко ще прѣмине. Вашето богатство ще прѣмине отъ приятели на приятели и ще изчезне. Кѫща ако имате, и нея ще задигнатъ; и други блага, каквито имате, и тѣхъ ще задигнатъ. Искате да бѫдете богати, но какъ; да сте учени, но какъ? Както азъ ви проповѣдвамъ: здраве, духовна чистота, красота на Душата! Бѫди ученъ, но въ Бога! Да имате всичкитѣ добродѣтели въ вашата Душа и отъ това да станете богати, учени, красиви и да учите Хората въ Добро Учение, да имъ проповѣдвате Миръ, па и въ васъ самитѣ да има Миръ, Любовь, Правда, Мѫдрость. Сега, Яковъ е прѣтърпѣлъ изкушение и казва: „Блаженъ е онзи человѣкъ, който прѣтърпи изкушение, защото като прѣтърпи, ще приеме вѣнеца на Живота“.Това означава, че вашиятъ корабъ, когато го пуснете да пѫтува, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ на Живота, но ако не е здравъ, ще се напълни съ вода и ще потъне. А ако е здравъ, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ, макаръ и да сѫ силни, и ще отстои на тѣзи бури. Сега, вашиятъ корабъ, въ който вие пѫтувате, не е здравъ, защото щомъ ви срѣщнатъ нѣкои бури, изкушения и неприятности увисвате надолу. Отиде си корабътъ, казвате, потъна. Защо, питамъ, потъна? Защото бѣха тежки думитѣ на онзи неприятель. Трѣбва да си направите стабиленъ корабъ! Когато ученикътъ учи и постоянства, той ще има знание. Той трѣбва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни вѣнци. Животътъ ви се повтаря все единъ и сѫщъ и васъ ви умръзва. Въ какво се състои вашиятъ Животъ и защо ви умръзва? Сутринь ставате, хващате се за закуска; свършите закуската - хайде обѣдъ, свършите обѣда - хайде вечеря, хайде креватъ, печки, лампи, а на сутриньта пакъ сѫщото. И това е едно колело, което всѣки день се повтаря, както нѣкой конь, впрегнатъ на колело да върти, да вади вода за нѣкоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода двѣ, три, петь, десеть години и най- послѣ му одератъ кожата и го заровятъ нѣкѫдѣ. Това е спечелилъ той прѣзъ тѣзи години на Живота си -въртѣлъ е колелото всѣки день и най-послѣ градинарьтъ го захвърля. Вие трѣбва най-първо да угаждате на Бога! Не ви говоря за онзи Богъ, за който ученитѣ говорятъ, че е въ пространството. Азъ ви говоря за онзи живия Богъ, Който е навсѣкѫдѣ и въ васъ, Който иска вашето добро благо. Свѣтътъ е краенъ. Ако мислите, че свѣтътъ ще ви направи щастливи, лъжете се; той ще ви впрѣгне на колелото да му носите вода и слѣдъ като му свършите работата и заболѣете, ще ви одере кожата. При този лошъ господарь ще имате лош синъ, лошъ баща, лошъ учитель. В каквито условия да се намирате сега, вие трѣбва да разрешите труднитѣ задачи. Ще се спра на въпроса за дѣцата. Защо сѫ дѣцата? Знаете ли защо сте родили тѣзи дѣца? Да ги възпитавате както трѣбва. А вие какъ ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трѣбва да се държишъ гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаешъ ли, че ти притежавашъ наслѣдство, имашъ образование, владѣешъ пиано, пъкъ си хубавичка; ти много по-горѣ седишъ отъ нея. Затова дръжъ се на положение!“ И бащата дава моралъ на сина : „Ти, синко, знаешъ ли, че азъ не съмъ като еди кой си. Ти имашъ да наслѣдишъ добро имане, а пъкъ той е единъ простакъ. Ти трѣбва да се държишъ на положение, да не се унижавашъ, но да си знаешъ цѣната.“ Бащата надъха сина съ гордость, сь надутость- да бѫде жестокъ къмъ слабитѣ, а майката надъха дъщеря си съ гордость и кокетство и всичката тази поквара идва отъ самитѣ родители. Тѣ даватъ зародиша на злитѣ сѣмена- гордость, съмнѣние и всѣко друго зло. И казва Давидъ в своя псаломъ: „Отчуждиха се още отъ матката на майка си и забравиха Твоя законъ, Господи.“ Момитѣ сега се гордѣятъ съ външната си красота, която подържатъ съ външни приправки. Тѣ приличатъ на една мома, която се сгодила за единъ момъкъ, а годеникътъ отишълъ съ единъ свой приятель да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникътъ рекълъ да я прѣпъне, за да види, ще ли се разгнѣви. Той си подложилъ крака, та я прѣпъналъ; тя паднала и таблата се разпилѣла. Но момата веднага станала и безъ да каже дума, безъ да се разгнѣви, си отишла долу в избата. И момъкътъ си рекълъ: „Бре колко добра мома - не се разгнѣви; и колко умна - не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!“ И тя много му се харесала и той се оженва за нея. Но като се оженили, невѣстата почнала да вика, да се кара за най-малкитѣ нѣща. И той си спомнилъ за тоя случай - колко е била добра тя като мома и какъ тогава прѣтърпѣла това прѣмеждие. А тя казала: „ А, да, търпѣхъ зеръ! Да бѣше дошълъ долу в избата, та да видиш какъ си изпати масата - като я хванахъ съ зѫби, чакъ я счупихъ отъ ядъ!“ Сега и вие сте много добри отвънъ, но ако влезе нѣкой въ вашата изба, ще строшите коститѣ му. И съврѣменнитѣ християни мязатъ на тази мома - много сѫ добри отвънъ, прощаватъ, но вѫтрѣ въ избата да ги видите какво правятъ! И всички вие всѣки день си чешите езицитѣ съ недобри приказки-защо станало това-онова и казвате: „ Нѣма смисълъ този Животъ и този свѣтъ. “ Азъ казвамъ: Не сте изпитали Учението, което ви проповѣдвамъ. Хората правятъ изпитъ на Господа и постоянно Го дразнятъ, но Той се държи много добре съ тѣхъ. Ще кажете , че Той може да се държи, Той е силенъ. Да, може, защото разбира, съ какво може да ви цѣри - като онази лѣнива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповѣдвала, дай, мамо това, дай онова“ и най- послѣ отъ лѣность се разболѣла, легнала и накарала майка си да вика лекарь. Майката повиква лекарь, той дошълъ, разбралъ, отъ що е болна и й далъ наставление да прави разходки и гимнастика изъ стаята. А нея я мързѣло и това да стори, та като стоѣла на кревата, позавъртвала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошълъ докторътъ и видѣлъ, че тя е въ сѫщото положение, я попиталъ, направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му, какъ я направила, тя му показала съ палци. Докторътъ разбралъ, че момата от мързелъ е болна и й казалъ, че ако не изпълни това, което й е прѣдписалъ, нѣма да оздравѣе... Така и християнитѣ се подвизаватъ съ двата пръста. Господь не ще такова подвизаване, а иска гимнастика жива на рѫцѣтѣ и краката, за да се раздвижите. Да сторите иска Господь добродѣтели, добри дѣла, да се раздвижите добре, за да оздравѣете. Защо сте болни? Защото сте лѣниви. Схванати сте въ краката, въ Сърдцето, въ Ума, въ очитѣ, въ устата, а само знаете да искате отъ Господа: „ Дай ми, Господи, това и онова!“ Искате Господь да ви слугува. Да, но вашитѣ рѫцѣ и крака ще се схванатъ. Защо ви болятъ нозѣтѣ? Нѣмате Добродѣтель. Защо ви болятъ рѫцѣтѣ? Правдата ви липсва; тѣ сѫ ви дадени, за да ги движите въ добро дѣло. Не работите съ Доброто-ще страдате. Защо ви болятъ ушитѣ? Липсва ви Мѫдростьта. Защо ви болятъ очитѣ? Нѣмате Видѣлина. Ако устата ви боли, нѣмате Любовь; ако ви болятъ зѫбитѣ - сѫщо; ако ли главата - нарушили сте Истината, нѣма я въ васъ. Съ всички тѣзи удове трѣбва да вършите Добро за Господа, а вършите противното. Когато Господь имъ дава Здраве, тѣхъ ги мързи да ви прислугватъ; щомъ запратъ да правятъ Добро, разболяватъ се и вие викате доктора. И докторътъ имъ дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Господь ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповѣдитѣ. Когато една мома е лѣнива за Господа, Господь й дава единъ мѫжъ, да му стои диванъ насрѣща и да му угодява въ всичко. Когато Господь види, че бащата е мързеливъ и не струва Добро, той му дава единъ разсипникъ синъ, да му разпилява паритѣ по карти и блудства. Така Господь разбира отъ болнитѣ и мързеливитѣ и ги цѣри съ гимнастика. Мѫжътъ не може да се подвизава съ жената, не могатъ да се търпятъ. Не бива по този начинъ Хората да се измѫчватъ, но трѣбва да живѣятъ колективно и да си помагатъ. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много Хора, ще ги избавите от много бѣди. Сѫщото става и съ Духовния свѣтъ – трѣбва да си помагате единъ другъ. Ако ти помагашъ на близкия си, по-добре ще вървишъ по Пѫтя. Трѣбва личностьта да се прѣмахне, а колективностьта да живѣе въ Вѣра. Въ старо врѣме какъ сѫ живѣли Хората задружно? Когато нѣкой има нива за жънене, викатъ меджия[1] и като идатъ на нивата, пожънватъ я. Сѫщо и съ гроздобера, сѫщо и съ царевицата - събератъ се на сѣдѣнка и утрошатъ царевицата. За каквато и да е работа-ще се събератъ и ще я свършатъ. И вие така правете! Има нѣкой нѣкаква бѣда-съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогнe Господь. Aко не може съ двама или трима, съберете се четири, петь и ще се облекчите безъ разлика, кой какъвъ е. Живѣйте въ едно всички! И сега Яковъ казва: „ Блаженъ е, който прѣтърпи изкушение докрай; той спасенъ ще да бѫде и ще получи вѣнеца на Живота.“ И искайте не вѣнецъ на суетность, а вѣнеца на безсмъртието, въ което нѣма страдание, нѣма изкушение, нѣма болесть, но има Животъ, пъленъ съ добрини. Този Животъ е едно растение и като почне да расте, се измѣня, измѣня се почвата. При всѣко растение - различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите въ едно - да излиза една прѣкрасна хармония. И като почнете да свирите, който ви чуе, да му е приятно.И като почнете да свирите, ще научите този законъ- ще се нагласяватъ вашитѣ Сърдца, вашитѣ Умове, вашата Воля и ще свирите отлично. Когато Небето говори въ васъ, вие не можете да го приемете. Защо? Сѫщеврѣменно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за Хора. Какво всѫщность става съ васъ? Казва Господь: „Вие сте турили въ вашия Умъ лоши мисли, лоши желания- въ Сърдцата си и лоши думи излизатъ отъ устата ви; и ще се спиратъ устата ви отъ лоши думи.“ Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане? Добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскашъ твой братъ не е добро нѣщо. Ама, ще кажешъ, човѣкъ може да сѫди. Азъ казвамъ: иди, примири се съ брата си; иди при него и кажи му: „ Братко, извини ме! “Ако не те извини, иди втори пѫть съ нѣкого и му кажи: „Сестро, извини ме! “ Ако не иска пакъ, иди съ църквата и ако пакъ не ще, нека ти бѫде като езичникъ и митарь. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркалъ, оправи го. Ако раната му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцѣли; ако е боленъ, кажи му какъ да я излѣкува. Азъ виждамъ, че свѣтътъ е боленъ. Болни жени викатъ, сърдятъ се на мѫжетѣ си и искатъ да се разведатъ. Болни мѫже търсѣтъ разни удоволствия, несъвмѣстими съ Божия законъ, искатъ нѣща невъзможни и изоставятъ женитѣ си. Виждамъ болни Умове, болни Сърдца, болни Души. Съ такива е ясно, какъ ще се живѣе... Веднъжъ азъ пѫтувахъ съ тренъ и видѣхъ единъ господинъ, намѣтнатъ съ пелерина. Другъ единъ господинъ пъкъ върви свободно, размахва рѫцѣ, безъ да иска да стори нѣкому зло, и си тананика. Изведнъжъ онзи господинъ съ пелерината извика: „Слѣпъ ли си, че се блъскашъ у менъ; не виждашъ ли, че рѫката ме боли! “ И действително, дѣсната му рѫка бѣше прѣвързана. Явно, че го е болѣла, но другиятъ господинъ не е знаелъ, че е болна рѫката му. Въпреки това, онзи продължава да вика; вика, защото рѫката му е болна... Вие трѣбва да се държите на петнадесеть сантиметра разстояние отъ всѣки човѣкъ, защото има болни Хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бѫде близо до мѫжа и не го оставя да се отдѣли отъ нея, а на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли Душата. И понеже не сте на петнадесеть сантиметра разстояние отъ мѫжа си и постоянно искате да допирате болната му Душа, той почва да бѣга отъ васъ. Казва се въ Писанието, че Богъ направилъ жената отъ ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата „ р “ означава работа, която първоначално е трѣбвало да донесе благото въ свѣта, а тя после размирила свѣта и Господь я наказалъ. Значи, Богъ е направилъ жената отъ реброто на мѫжа, отъ реброто на Мѫдростьта, за да бѫде разумна, да свърже свѣта, да му прѣдаде една сладость, всички да намиратъ утѣха въ нея. А сега жената ражда неразумни дѣца. Отрасте ги и тѣ почнатъ да хулятъ баща си, а бащата казва, че синътъ е лошъ, че е пияница или крадливъ и че не мяза на него. Отъ глупави родители - глупави дѣца, отъ неразумна майка - вагабонтинъ синъ; това е законъ. Ако синъ ви умре, то е затова , защото не сте чисти, защото сте умърсени-умърсили сте Божия законъ и плащате за това. Днесъ говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока. Най-накрая господарьтъ ще ви накара да му носите вода съ колелото и като си научите урока, ще ви одере. Азъ не бихъ желалъ това. Затова Богъ се обръща къмъ своитѣ дъщери. Който е въ страдание, той е въ котела. Сега сте добри, защото човѣкъ, който ври въ котела, е добъръ. Душа, която е била въ голѣми страдания се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти, на добре върви.Ставате сутринь- всичко на опаки ви върви. Защо? Защото нѣма Чистота. Сега, вземете примѣръ отъ тази мома. Дава Богъ Здраве на човѣка, а той го мързи да работи. Тогава Богъ му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мѫка. Като приеме мѫка, като се научи на страдания и като се примири съ тѣхъ, тогава Богъ казва: „ Той се научи да страда, отнѣмете му ги и дайте му да работи! “ Сега, вие, като сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господь е добъръ. Добъръ е Господь, но Той ще ви пише бѣлѣжки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица - на всичко положителни бѣлѣжки: за лицемѣрие - шестица, за лъжа - петица, за гнѣвъ- седмица, за невъздържание- петь и една втора. Безъ изпитания не може да минете. Въ този Животъ, както върви така, вашите бѣлѣжки ще бѫдатъ слаби. Аз искамъ да изучите тази задача, да се саморазвиете. Трѣбва да се молите и да си поставите въпроса, за какво трѣбва да се молите. За да имате търпѣние. И като продължавате да се молите, всичко ще върви прогресивно напрѣдъ. Когато дѣтето си науми нѣщо, отива и иска отъ майка си ябълки. То си е поставило за задача ябълки, орѣхи и други работи, отива и се помоли. Майка му даде ябълки - то поиска и орѣхи. Даде му орѣхи - то поиска сладко. Но майка му каже: ,, Не бива всичко в едно,чедо, утре друго.“ И то помни обѣщанието, че утрѣ пакъ ще получи. И вие трѣбва да имате подобна задача и като си наумите нѣщо, идете, искайте и Господь ще ви даде всички ваши необходимости. Да бѫдете добри. Добъръ да си, не значи да си като овца. Господь не иска овце. А иска добри и разумни Хора. Добритѣ Хора сѫ ония, които не се вкисватъ. Вкисвашъ ли се, не си добъръ. Вие трѣбва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисватъ човѣка. Вашата почва е гнила, затова казва Господь, че сѣмето, което паднало въ трънитѣ, заглушило се и не израстнало. Друго паднало на камъкъ и Слънцето го напекло и то изсъхнало. Понеже въ камъка не може да хване коренъ, затова не порасло. Не се лъжете! Сега ако не си създадете почва, никога нѣма да я създадете. Отлагане нѣма! Доброто не отлагайте! Една добра мисъль ще привлече всички добри мисли, които ще помогнатъ да се свърши доброто дѣло. Вие понякога се чувствате охладнѣли къмъ нѣкого и не ви се иска да идете нѣкѫдѣ. Защо става това, знаете ли? Защото тамъ има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата имъ е гнила, заклали сѫ нѣкоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише, слѣдъ като сѫ я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или кѫщата и ще се изгуби миризмата! Това е законътъ на Истината. Когато въ водата се събератъ нечистотии, изолиратъ резервоара, прѣчистватъ водата, като я прѣцѣждатъ и прѣсичатъ, слѣдъ което отново я пускатъ. Инакъ, ако не ги изчистятъ тѣзи нечистотии, които сѫ се набрали, ще ги изпиете и ще се разболѣете...И тъй, когато Хората направятъ грѣхъ, тѣ го затворятъ, скриятъ го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклахъ овца или говедо, съгрѣшихъ, ето- хвърлихъ ги! “ Платете ги на този, отъ когото сте ги взѣли и така грѣхътъ ще се изхвърли и нѣма да вони. И въ нашия Животъ има бунища. Нищо, че злото иде, то нека си иде, но вие трѣбва да го не приемате, да не ставате съ него едно и да не влизате въ грѣха като блудния синъ. Азъ не казвамъ, че около васъ нѣма да обикалятъ нѣкои гарги или орли, за да ви оцапатъ гнѣздото. Отвънъ тѣ може да го оцапатъ, но отвѫтрѣ то трѣбва да е чисто, да е свето. Вие чистите всѣки день физическата си кѫща - не ви ли стига единъ пѫть въ годината? Така и духовно ще се чистите всѣки день, както и физически. Всѣки день трѣбва да се чистите! Приятели ще ви идватъ на гости, не допускайте да ви дотягатъ! Господь не ще такива Хора. Нѣкой казва: „ Ама, не мога да се прѣвия.“ Ще се прѣвиешъ, ще се прѣвиешъ! Ако си греда или камъкъ, нѣма да се прѣвиешъ, но ако си человѣкъ, ще се прѣвиешъ. А що е прѣвиване? Да гледашъ еднакво както за себѣ си, така и за близкитѣ си. Имашъ гнѣвъ – не отивай никѫдѣ, сѣди си у дома! Натоваренъ си съ товаръ – не отивай никѫдѣ да си стоваришъ товара, защото това не е по закона Божий. Такъвъ Животъ не е добъръ. Нѣкой ще ми каже, че и религиознитѣ Хора оставятъ товара си – и мѫже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварватъ едни други. Пророцитѣ сѫ ходили въ гората, за да си разтоварятъ товара. Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама нѣма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще прѣстане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голѣма непожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и въ Душата. Когато внесе Господь въ Душата ти плодъ, ти го изнасяшъ прѣзъ дупка, за да хранишъ мишки. Дупкитѣ трѣбва да се затулватъ! Съ игла не се шие. Нѣкои закърпватъ Сърдцата си, Ума си; това не е добро. Вие трѣбва да разбирате добре, когато Господь ви дава нѣщо. Трѣбва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той отъ васъ. Трѣбва да Го слушате и тогава, когато вие искате отъ Него за Живота си най-сѫщественитѣ нѣща. Вижте, ако въ васъ има раздвояване, това не е Божия мисъль, нито Божие желание. Ако се молите безъ да ви е необходимо и нужно, дали Господь ще ви послуша? Нѣма да ви послуша, защото не сте отишли съ сѫщия урокъ, който е билъ опрѣдѣленъ за днесъ. Ама Господь ще ни прости. Той ще ви прости, но ученикътъ трѣбва да се учи. Учительтъ има опрѣдѣлена програма: първиятъ часъ – история, вториятъ часъ – четене, третиятъ часъ – смѣтане, а петиятъ – музика и шестиятъ - гимнастика. Ама у насъ вкѫщи друго учатъ. Тогава си стой вкѫщи, не идвай въ училище. Дѣтето иска все да суче отъ майка си, но тя щомъ вижда, че има зѫби, отбива го. Нѣкое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, петь години, но да му се сдъвква храната до двадесеть години – това не може. Кокошката и тя, като й пораснатъ пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсятъ храна. И Господь иска да ни научи да се хранимъ сами и да си подбираме добра храна. Ето какво иска Господь оть насъ: гнѣвъ не върши, то е безумие! Правда Божия всѣкога изнасяй прѣдъ человѣцитѣ! Рѫцѣтѣ не сѫ за зло, а сѫ за Добро. Не вършите Правда – ще ви болятъ рѫцѣтѣ; не вършите Добродѣтель ще ви болятъ краката, нѣма да сте здрави; Любовь нѣмате – ще ви болятъ устата, зѫбитѣ; нѣмате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мѫдъръ – ще ви болятъ ушитѣ. Понеже не сте въ съгласие съ Божия законъ, винаги ще сте болни, неразположени. И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искамъ търпѣние! Дай ми Твоята Сила, за да понасямъ всѣко изпитание, което ми прѣдстои; да го понасямъ съ готовность! Искамъ смирение! “ Напримѣръ, имате нѣкой лошъ навикъ; когато дойде този лошъ навикъ, вие започнете да броите: едно, двѣ, три, четири – до тридесеть, четиридесеть, петдесеть; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите ще си казвате: „ Ето какъ днесъ веднъжъ изтърпѣхъ малко, не се разгнѣвихъ толкова; утре два пѫти се въздържахъ да не излъжа; други день три пѫти се опазихъ да не одумвамъ. “ И така проявитѣ на всѣки порокъ ще се намаляватъ по една, двѣ, три и пр. , додѣто той изчезне. Ако не мога да говоря Добро за Хората, днесъ ще си туря въ Ума, че ще говоря Добро. Утрѣ ще направите Добро за нѣкого, другъ день ще го избавите отъ зло и така Доброто ще се увеличава постоянно въ васъ. Една жена, която има хиляди добри думи, ще бѫде добра жена за държавата, ще бѫде добра майка – ще има добри синове, умни дъщери и ще процъвти тази държава. И азъ искамъ да мислите Добро, да вършите Добро, да гледате добре! Не се безпокойте; дѣтето, когато почне да ходи, не се бои отъ това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте – ще се научите! Въ всинца ви се явяватъ силни желания да правите добрини! Апостолътъ казва, че праведниятъ пада седемь пѫти. Ще имате голѣми спънки въ Живота, но и ще придобиете нова опитность и новъ начинъ на Животъ. Аминъ! Бесѣда отъ Учителя, държана на 17 февруари 1917 година [1] Меджия(тур)-форма на колективенъ трудъ въ помощь на нѣкого, подобно на седѣнката.(Бѣл. ред.)
  4. От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г Хигиена на човѣшката Душа А който не грѣши въ слово, той е съвършенъ мѫжъ, възможенъ да обуздае и всичкото тѣло. Послание Яковово, 3: 2 Днесъ ще ви говоря на особенъ езикъ: тъй, както учительтъ говори на ученицитѣ, когато започватъ да изучаватъ азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя платъ. Ще нарека бесѣдата си Хигиена на човѣшката Душа. Вие сте слушали много проповѣдници. Яковъ казва: „Който не грѣши въ слово, той е съвършенъ мѫжъ, възможенъ да обуздае и всичкото тѣло“. Тѣлото е вашиятъ капиталъ, то е сѫщественото, и затова азъ ще започна отъ това, което виждате. Вие обръщате много малко внимание на вашата Душа, но тѣлото е една обширна градина, въ която работи Божествениятъ Духъ, а движението осигурява кръвьта за поливане на Божествената градина. Домакинята се познава по поддържането на кѫщата. Вие не сте дошли да градите кѫщи, а да ги уреждате: това Учение ще приложите и къмъ себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша отъ храна, вода и въздухъ, тогава ще го разберете: вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана съ яденето и тѣлото, водата: съ пиенето и Сърдцето, въздухътъ: съ дишането и Ума. Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва отъ работа, Богъ му дава да се труди; ако се отказва и отъ труда, идва страданието; ако се отказва и отъ страданията, идва мѫчение. За да можете да работите, изисква се да имате изкуство, талантъ: само великитѣ художници могатъ да работятъ. Работата е за ученитѣ. Да перешъ и да одумвашъ, е трудъ. Вие сте напуснали работата, която Богъ ни е далъ, и сега се трудите. Въ труда, страданията и мѫченията нѣма щастие; страданието е единъ костеливъ орѣхъ и изкуството е да се научите да го счупвате и използвате. Сега ще ви говоря за думата мога. Вие не съзнавате вашето положение, а трѣбва да се пробудите за благото на щастието си; то е около васъ, но трѣбва да започнете правилно да работите. Трѣбва да поразпуснете струнитѣ на вашата цигулка. Вашето Сърдце е много сухо, трѣбва му малко влага: безъ вода, знаете, не може да се чисти, вдига се прахъ. На първо мѣсто трѣбва да имате Вѣра. Трѣбва да провѣрите всѣко нѣщо, което ви е дадено, за да се ползвате. Защо се молите, защо ядете, защо пиете? Молитвата е процесъ на дишане. Ако мислите, дали Господь ще чуе молитвата ви, значи се молите съ съмнѣние въ Бога. Макаръ и да не виждате кѫдѣ е, вие можете да Го усѣщате. Въ всѣко желание и мисъль има три нѣща: ширина, дълбочина и височина. Който има дълбочина, шумъ не вдига. Трѣбва да се отучите да заповѣдвате на другитѣ, а да се научите да заповѣдвате на себе си. Тия мисли, които сега ви смущаватъ, трѣбва да започнете да изхвърляте съ Вѣра. Вѣрата е единъ принципъ; тя трѣбва да бѫде положителна: мѣсто, кѫдѣто може да влѣзе Божествениятъ Животъ. Вие трѣбва да започнете да работите съ планъ върху себе си, както градинарьтъ работи; щомъ изпълните дълга си вкѫщи, започнѣте съ себе си. На първо мѣсто трѣбва да бѫдете здрави тѣлесно и душевно. Човѣкъ, който изгуби всѣка Вѣра, е боленъ. Както дѣцата често рѣжатъ съ ножицитѣ и развалятъ, има и такива писатели и проповѣдници, които развалятъ съ своитѣ ножици; тѣ сѫ прочути развалячи, затова трѣбва да напуснете тия учители. Яви ли се въ васъ една лоша мисъль, която иска да рѣже съ своя ножъ и да разваля, изхвърлѣте я навънъ; или нѣкой иска да бие барабанъ: кажѣте му, че не може. Вашитѣ мисли сѫ живи, тѣ като дѣца играятъ въ васъ и около васъ. Влѣзе ви нѣкоя мисъль въ главата и ви смути, напримѣръ казали нѣщо за васъ. Мислитѣ могатъ да ви разтревожатъ и да ви владѣятъ, но вие трѣбва да ги учите. Лъжливиятъ учитель е дяволътъ: води ви и ви учи, докато останете съ скѫсани дрехи, тогава ви напуска и отивате при Господа съ скѫсанитѣ си дрехи, ала Той нѣма да ви приеме, а ще ви изпѫди. Но ако е останало едно житно зърно, има Надѣжда да се поправите слѣдъ дванадесеть години: една благородна мисъль, ако я култивирате, ще ви направи слѣдъ дванадесеть години най-благородната жена. Вие постоянно се демагнетизирате, гнѣвите се, тревожите се. Така въ нервната ви система става размѫтване до дъно, пукване и изтичане. Щомъ сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другитѣ. Сърдцето може да загуби магнетичната си сила. Не носѣте мѫжа си, дѣцата си и другитѣ, както вълкътъ носи лисицата. Вие често носите здрави Хора на гърба си, но когато правите услуга на здрави Хора, ги учите на лѣность. Богъ изпрати всички жени да работятъ, а вие трошите камъни. Ако жената трѣбваше да бѫде слугиня, Господь щѣше да я направи отъ краката на мѫжа, а ако трѣбваше да бѫде господарка: отъ главата. Той я направи отъ реброто на мѫжа: значи да му бѫде другарка въ работата. Какво правятъ сега женитѣ: стоятъ прѣдъ огледалото и мислятъ за женитба. Подъ женитба азъ разбирамъ да мине човѣкъ отъ животинско въ човѣшко състояние, и отъ човѣшко: въ Божествено. Тази женитба е веднъжъ: да станете граждани на Небето и за това се изисква да имате здраво Тѣло, здравъ Умъ и здраво Сърдце. Какъ храните вие вашитѣ Душа, Умъ и Сърдце? Тѣлото си храните донѣкѫдѣ добре, но какъ храните Сърдцето и Ума? Храната, която приемате, безъ да благодарите, не може да достави нужната чувствителность на вашето Сърдце и на вашия Умъ. Мислитѣ и желанията ви искатъ храна, дрехи, вие не имъ ги давате и тѣ умиратъ. Вие имате чрѣзмѣрни желания. Стремете се да имате сѫществени мисли, които да не сѫ въ разрѣзъ съ околнитѣ. Човѣкъ, който работи, губи много енергия, слѣдователно трѣбва да пестите вашата енергия. Трѣбва да имате непоколебима Вѣра въ Бога: че Той е промислилъ за всичко. Богъ се грижи и за най-малкитѣ червейчета и единъ косъмъ отъ главата ви не може да падне безъ Неговата воля. Всѣка мисъль и желание, всичко, което поискате, ще ви се даде, но трѣбва да имате непоколебима Вѣра. За всѣко нѣщо, което не стане в Живота ви, не съжалявайте: то не е за васъ. Нѣкоя мома е напусната отъ годеника си: това става, защото той не е за нея. Понѣкога искате голѣми гащи или голѣма рокля, както малкото дѣте иска дрехи като на батко си, но още не му е врѣмето. У всички ви има непотрѣбни мисли и желания, което показва, че Вѣрата ви е слаба. Господь е голѣмъ изворъ: отивайте при Него за прѣсна вода сутринь, обѣдъ и вечерь. Той нѣма да дойде при васъ, а вие ще идете при Него, но ще си носите сѫдъ, добритѣ мисли сѫ сѫдъ, въ който Господь ще излѣе Своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Богъ ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземѣте сѫдъ назаемъ: прочетѣте нѣкоя добра книга, извадѣте отъ Хората красивото. Да нѣма одумване: който иска да успѣва, да не одумва! Сега, прѣзъ останалитѣ петь минути, безъ да мърдате, отправете мисъльта си къмъ Бога. Ще почувствате щипане, но мръднете ли, ще развалите упражнението. Въ нѣкой день казвате, че нѣма да одумвате, но дойде нѣкой, каже нѣщо лошо за васъ, вие започвате да одумвате и разваляте упражнението. Палите свещи, освещавате масло и пакъ нѣмате благословение: то е защото одумвате. Сега започнѣте упражнението съ една, двѣ, три, четири или петь минути: опитайте се да не мърдате въобще, да можете да контролирате себе си. Послѣ направѣте петминутно упражнение да мислите само върху едно нѣщо: петь минути упражнение върху вашето тѣло, петь минути упражнение върху вашия Умъ, петь минути упражнение върху вашето Сърдце. Каквото придобиете отъ тези упражнения, не го разказвайте никому. За да може едно желание, една мисъль да се реализира, трѣбватъ дванадесеть мѣсеца. За да се роди една мисъль, трѣбва една година, други изискватъ десеть години и т.н. Добритѣ мисли и желания образуватъ дрехитѣ на Ангелитѣ: мислитѣ и желанията сѫ дрехитѣ, въ които се обличатъ Божественитѣ Духове. Ако можете да играете на това хоро, хванѣте се, ако не, обмислѣте добре и не се хващайте. Резултатътъ отъ тия упражнения идва бавно, може и слѣдъ една година, но никому не казвайте какво правите. Докато не сте изтъкали платното, не го рѣжѣте по аршинъ да го изнасяте на пазара. Започнѣте съ най-малкото: съ думата мога: дойде ви голѣма скръбъ: кажѣте въ себе си: Мога! Страдате: Мога! Трудите се: Мога! Кажѣте си: „Всичко мога чрѣзъ Христа!“. Ако не разберете думата мога, не можете да разберете и Христа, въ Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петъръ каза на Христа:“Да Ти не бѫде, Господи...“, Христосъ отговори съ думата мога. Спрѣгайте глагола мога. Ако не можете да решите нѣкой въпросъ, казвайте: Мога! Господь ходи и казва: „Напълнете му стомната!“, а който не казва мога, не му я напълватъ. Лошото, което е въ въсъ е гориво. Лошитѣ мисли, които ви идватъ, сѫ импулсъ въ вашето развитие, ако ги побѣдите. Дойде ли ви лоша мисъль, поискайте й мѣсто отъ Господа. Не казвайте нищо, не одумвайте, мълчѣте: въ начало ще усѣтите неприятность, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ли ви болесть, не бойте се: това е малъкъ масажъ, това е благословение. Да сме разумни означава да бѫдемъ съвършени въ Словото. Хората плачатъ, нещастни сѫ, но азъ казвамъ, че това е благословение, защото тѣ работятъ, а азъ се радвамъ и благодаря на Бога. Сто и единъ милиона Ангели работятъ на Земята и помагатъ. Сега става чистене и въ тия врѣмена трѣбва да сте бодри и весели: по-славни врѣмена не е имало, сега Хората си поливатъ градинитѣ. Днешната религия не трѣбва да е като старата. Веднъжъ единъ бѣденъ религиозенъ човѣкъ миналъ подъ отворения прозорецъ на богаташка кѫща, видѣлъ оставена на перваза кесия съ пари и я взелъ, мислейки, че му е даръ отъ Бога. Прѣзъ слѣдващитѣ дни обаче при всѣка молитва кесията се изправяла прѣдъ него и той не можелъ да се моли. Най-послѣ я върналъ. И вие сте задигнали кесията на нѣкой богатъ, затова нѣщо ви стѣга. Когато одумвате, това е кражба на кесия, върнете кесията, за да се чуе молитвата ви. Не мислѣте лошо за никого, дойде ли ви такава мисъль, навънъ я изхвърлѣте. Мълчѣте отвънъ, а работѣте отвѫтрѣ. За да се реализира всѣко желание, има срокъ, трѣбва да чакате. Може да минатъ една, двѣ, десеть години: не бързайте. Когато искате бързо да се реализира желанието ви, Господь ще ви изпрати при коренитѣ на дървото: ще ви даде лошъ мѫжъ или жена. И всички ваши сегашни нещастия сѫ отъ миналия ви Животъ: имали сте лоши мисли и желания. Трѣбва да бѫдете здрави по тѣло. Щомъ позатлъстѣете, радвате се, но това не е Здраве: трѣбва да имате здрави мускули, да бѫдете кротки, смирени, не разбирамъ да бѫдете отпуснати, а да бѫдете активни. Напримѣръ нѣкоя ваша сестра е обрѣменена: прѣдайте й Вѣра, насърдчѣте я, а не плачете заедно съ нея, защото и двамата ще загубите Вѣрата си. Или нѣкой е умрѣлъ: не, не е умрѣлъ, само кѫщата му е съборена и слѣдъ години ще се създаде пакъ. Сѫщностьта на човѣка е въ добритѣ качества на неговата Душа. Смъртьта е прѣцѣждане на водата, прѣминаване на Живота отъ единъ пластъ въ другъ и излизане на повърхностьта като добъръ чучуръ, трѣбва да прѣминете прѣзъ този свѣтъ, прѣзъ материята, за да се прѣцѣдите. Тукъ слушате всичко това, но свѣтътъ ще ви разколѣбае; кажѣте: “Мога!“ Ще вземете псаломъ 119 и всѣки день ще учите наизустъ една часть оть него съ думата мога, за двадесеть и два дена трѣбва да го научите. Всѣки день, прѣди да започнете да учите, ще си измивате рѫцѣтѣ и краката и ще казвате: “Ще бѫдемъ като краката добри, търпѣливи и послушни.“ Ако човѣшкото Сърдце бѣше добро като краката, Хората щѣха да бѫдатъ светии. А когато миемъ рѫцѣтѣ, ще казваме: “ Ще сме послушни, добри и справедливи като рѫцѣтѣ!“ Умътъ ви трѣбва да бѫде готовъ да работи като рѫцѣтѣ. Колко е добъръ Господь, че ни е далъ рѫцѣ и крака, които да ни учатъ какъ да работимъ! Съединѣте се съ Господа и съ всички Хора и всичко ще бѫде осѫществимо за васъ. Трѣбва да сте търпѣливи и услужливи като краката и справедливи като рѫцѣтѣ. Трѣбва да владѣете тѣлото си и да настане една хармония между васъ. Ако за една година можете да се хармонизирате, ще бѫде добре. Трѣбва да бѫдете свободни като птицитѣ, търпѣливи като млѣкопитаещитѣ, мѫжествени като лѫва и разумни като човѣка. Започнѣте да прилагате думата мога. Ако е за Добро, тя е като ключъ, но ако я употрѣбявате за лошо, нѣма да ви послужи: употрѣбѣте я за повдигането на човѣчеството, за просвѣта на Ума и Сърдцето, но не и за лошо. За една година трѣбва да се научите да разбирате думата мога. Частичката не, първата сричка отъ думата не мога, трѣбва да я сложите на опашката. Разтревожени ли сте, кажѣте: “ Мога!“, за да се измѣни вашето настроение. А частичката не нека стои, оставѣте я въ почивка. Когато изучите псалма, нѣкои отъ васъ ще иматъ резултатъ едно или двѣ, други ще иматъ резултатъ отъ три до десеть: различно; и едно да е резултатътъ, пакъ е благословение. 8 февруари 1917, София
  5. Вѣнецътъ на Живота Три бесѣди от цикъла бесѣди прѣдъ духовна група отъ сестри /четвъртъчни бесѣди/ Съдържание: Хигиена на човѣшката Душа,8 февруари 1917 г., Вѣнецътъ на Живота,15 февруари 1917 г. Волята Божия,29 мартъ 1917 г., Сборникътъ „Великата Майка“ съдържа бесѣди, изнасѣни отъ Учителя въ периода 1917-1932г. прѣдъ особенъ крѫгъ отъ слушатели: омѫжени жени /духовни сестри/. Съставенъ е отъ сестра Елена Андрѣева като хронологиченъ цикълъ отъ дешифрирани стенограми, които сѫ били съхранѣвани тайно на Изгрѣва до 1990г. Въ сборника е включена и бесѣдата „Съчетание на отношенията“, изнесена само прѣдъ братя на 8. августъ 1920г. Настоящото издание се основава на изданието на издателство „Бѣло братство“ отъ 1994г., томъ първи. Уточнение: Тъй като не ни е извѣстенъ надѣжденъ рѣчникъ, съставенъ по правилата на Дриновско-Иванчевския правописъ, сме ползвали книгата на Русинъ Русиновъ „История на българския правописъ“, рѣчници отъ български езикъ на чужди езици и Библията. Молимъ читателя да ни извини за евентуални пропуски.
×
×
  • Създай нов...