Ани

"Двигатели в живота" Рилски беседи - 1938 г. "Двигатели въ живота", беседи отъ Учителя, държани прѣзъ лѣтото на 1938 г., Седемтѣ рилски езера. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание: Седемтѣ рилски езера, 1938 Двигатели въ живота, 12.07. Видове храни, 13.07. Вътрешна просвета, 15.07. Качества на езика, 17.07. От пръститѣ на ръцетѣ, 17.07. Основи на здравето, 20.07. Кѫсиятъ и дългиятъ пѫть, 22.07. Азбука на разбирането, 24.07. Резултати и последствия, 24.07. Ценности на Любовьта, 27.07. Първо и последно мѣсто, 31.07. Възможни условия, 31.07. Който има уши, нека слуша, 3.08. Трудни задачи, 5.08. Нови пѫтища, 7.08. Здравословни и болезнени състояния, 10.08. Милосърдие, 12.08. Азбука на Божествения езикъ, 14.08. Всѣко растение, 17.08. Силенъ и слабъ, 19.08. Степени на съзнанието, 21.08. Великиятъ потикъ, 26.08. Подъ слънчевитѣ лѫчи, 27.08. София, Изгрев, 1938 Проява и постижение на Любовьта, 28.08. Желаниятъ миръ, 28.08. Отче нашъ, 22.09.

"Лѫчи на живота" Рилски беседи - 1937 г. "Лѫчи на живота", беседи отъ Учителя, държани прѣзъ лѣтото на 1937 г., Седемтѣ рилски езера. Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание: Седемтѣ рилски езера, 1937 Лѫчи на живота, 18.07. Опитано е, 19.07. Ценности и възможности, 21.07. Стани!, 23.07. Основни тонове, 25.07. Правилна обхода, 25.07. Реално и идеално, 28.07. Планини и долини, 30.07. Червенъ и светълъ, 1.08. Разбиране и съзнание, 1.08. Предназначението на човѣка, 4.08. Свѣтилникъ на рѫцетѣ и на нозетѣ, 6.08. Качества на ума, на сърдцето и на тѣлото, 8.08. Дветѣ състезания, 8.08. Пѫть и възможности, 11.08. Хармонични и дисхармонични съпоставяния, 11.08. Четиритѣ правила, 13.08. Да познаватъ, 15.08. София, Изгрев, 1937 Свободно даване, 22.08., 5 ч. Сѫществени връзки, 22.08., 10 ч. Тритѣ ухания, 23.08. Пѫть за освобождаване, 24.08. Законъ за вѣчната младость, 22.09.

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание СВОБОДНО ДАВАНЕ. *) Иоана 6: 1—9. Животътъ на хората се опредѣля отъ проявитѣ на тѣхния умъ и на тѣхното сърдце. Отъ стремежитѣ на ума и на сърдцето на човѣка зависи и животътъ му. Всѣки човѣкъ се стреми да постигне нѣщо и мисли, че каквото постигне, ще остане съ него презъ цѣлия му животъ. Въ края на краищата не излиза така, и той се разочарова. Срѣщате единъ младъ, ученъ човѣкъ, свършилъ философия съ докторатъ, иска да стане професоръ. Следъ нѣколко години виждате го вече професоръ, домогналъ се до професорската катедра. Сега той е щастливъ и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигналъ до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняватъ. — Защо? — Имало по-млади, по-способни отъ него, които трѣбва да го замѣстятъ. За да го залъжатъ, да не преживѣе голѣмо разочарование, пенсиониратъ го. Пенсионирането не е нищо друго, освенъ залъгване, както майкитѣ даватъ нѣщо сладко на децата си, да не плачатъ. Дето и да отидете, навсѣкѫде чувате да се говори едно и сѫщо нѣщо: Старитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на младитѣ, като на по-способни, по-силни отъ тѣхъ. Така мислятъ старитѣ, така мислятъ и младитѣ. Младитѣ гледатъ часъ по-скоро старитѣ да умратъ, да имъ оставятъ, каквото сѫ спечелили, тѣ да разполагатъ съ него. Какво значи умиране? — Умирането не е произволенъ процесъ. Има закони, които опредѣлятъ умирането. Да умре човѣкъ, това значи да му дадатъ отъ невидимия свѣтъ паспортъ, завѣренъ и подписанъ отъ държавата, въ която е живѣлъ и отъ тази, въ която заминава. Щомъ вземе паспорта въ рѫката си, той заминава и се готви да мине презъ редъ митници. На всѣка митница ще го прегледатъ и ще му взематъ по нѣщо. Щомъ му взематъ всичко, пущатъ го съвършено голъ, безъ нищо, съ съзнанието само, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо. Въпрѣки това, докато е на земята, човѣкъ се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава отъ всичко това? — Нищо. — Кѫде отидоха всички човѣшки надежди? — Е, нѣма какво да мислимъ за тия работи! — Какъ да не мислите? Вие се качвате на параходъ, който неизбѣжно ще потъне. Този параходъ не е здравъ, той не може да издържи на морскитѣ вълни и бури. Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте другъ параходъ, здравъ, сигуренъ, на който напълно можете да разчитате. Ако човѣкъ слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често свѣтскитѣ и религиознитѣ хора искатъ да се представятъ, че живѣятъ добре, но външно само. Не е въпросъ човѣкъ да се представя такъвъ, какъвто не е. Това нѣма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качилъ на парахода, ще стигне ли другия брѣгъ на океана, или ще потъне въ дълбочинитѣ му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пѫтуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия брѣгъ, има смисълъ да се качва на парахода. Мнозина се хвалятъ съ вѣрата си и казватъ, че разчитатъ на нея. Нѣкой вѣрва въ парахода, но ако той потъне, кѫде остава неговата вѣра? Другъ вѣрва въ баща си и въ майка си, но ако тѣ умратъ, кѫде остава неговата вѣра? Трети вѣрва въ Свещенитѣ книги, въ онзи свѣтъ, който тѣ описватъ. Той самъ ходилъ ли е въ онзи свѣтъ? Не е ходилъ, но челъ за него. — Това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае, отде е дошълъ и кѫде отива. Ако той знае, че е слѣзълъ на земята да се учи, това слизане има смисълъ. Каквото научи, той ще го занесе съ себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е въ сила да отнеме знанието, което човѣкъ е придобилъ на земята като ученикъ. Обаче, ако мисли, че е дошълъ на земята за развлѣчение, като на театъръ и на концертъ, човѣкъ се лъже. Колко време прекарва човѣкъ на театъръ или на концертъ? — Единъ, два, най-много три часа. Щомъ се свърши концертътъ, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно, ако човѣкъ слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слѣзе ли на земята за развлѣчение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взиматъ. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да придобивате знания, които сѫ ценни и за този, и за онзи свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да говори само за онова, което е опиталъ. Нѣма ли опитность за нѣщо, той не трѣбва да се произнася, да дава свое мнение. — Ама въ ума на нѣкого дошла нѣкаква мисъль. — Какво отъ това? Въ ума на всички хора влизатъ мисли, но важно е, дали тия мисли сѫ изпитани и преживяни. Всѣка мисъль е вѣрна, когато е изпитана. Въ стаята ми влиза една ластовичка и започва да хвърчи около мене. Ако река да мисля, защо е влѣзла въ стаята, много мисли могатъ да минатъ презъ главата ми, но важно е, дали тѣ ще бѫдатъ вѣрни. За да влѣзе вѫтре, ластовичката е имала нѣкакво намѣрение, но точно, какво е намѣрението ѝ, не може да се каже. Когато децата влизатъ въ една плодна градина, все иматъ нѣкакво намѣрение — да си откѫснатъ по една-две ябълки или круши. — Иматъ ли право да влизатъ въ чужди градини безъ позволение? — Това е другъ въпросъ. Като ученици, вие трѣбва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вѣра. Вѣрата ви трѣбва да е изпитана. Всѣки човѣкъ трѣбва да се изпита. Цигуларьтъ мисли, че свири добре, но не се е изпиталъ. Като го поставятъ на изпитъ, той самъ ще види, докѫде е стигналъ въ свиренето си. Поетътъ трѣбва да напише нѣколко стиха, да ги преживѣе, да ги подложи на опитъ, за да види, докѫде е достигналъ въ поезията си. Философътъ, учениятъ трѣбва да поставятъ на опитъ своята философия и наука, да видятъ, докѫде сѫ достигнали. Тъй щото, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, неговата вѣра трѣбва да допринася нѣщо и на самия него, и на окрѫжаващитѣ. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вѣра. — Ама вѣрвамъ въ слънцето. — Ако вѣрвашъ въ слънцето и се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и топлина, твоята вѣра има смисълъ. Сега, азъ не искамъ да оспорвамъ вашата вѣра и вашето знание, но не искамъ да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и въ което вѣрвате, е последната дума на знанието и на вѣрата. Вие сте едва въ началото на вѣрата. Нѣкой казва на едного: Ако ми дадешъ десеть хиляди лева на заемъ, ще повѣрвамъ въ твоето приятелство. — Ако ти вѣрвашъ въ човѣка, защото ти далъ десеть хиляди лева, това не е вѣра, това е фактъ. — Азъ не се осланямъ на празни думи. — Вѣрата пъкъ почива на празни думи. Човѣкъ първо вѣрва, а после идатъ фактитѣ. Кой не е мислилъ и не мисли въ себе си, че ще стане великъ музикантъ, поетъ, художникъ, ученъ, или общественикъ? Въ всѣки човѣкъ има единъ скритъ, вѫтрешенъ стремежъ къмъ нѣщо. Добре е човѣкъ да се стреми и да вѣрва въ реализирането на своя стремежъ, но какъ може да провѣри, че това, въ което вѣрва, е истинно? Казвамъ: Вѣрата се различава коренно отъ суевѣрието. Въ природата сѫществуватъ едни точни везни, които опредѣлятъ теглото на всички нѣща, които могатъ да се реализиратъ. Ако нѣщо не отговаря на опредѣленото тегло, то не е постижимо и не може да му се вѣрва. Всѣки човѣкъ има свое специфично тегло. Когато слиза на земята, теглятъ го. Като се връща отъ земята, пакъ го теглятъ. Ако се констатира микроскопическо увеличаване или намаляване на теглото му, по него сѫдятъ за живота, който е прекаралъ на земята. При всички състояния, презъ които човѣкъ минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днесъ вѣрва въ нѣщо, повдига се духътъ му, той печели — теглото му се увеличава. Утре изгуби нѣщо материално — съ него заедно губи и вѣрата си. Като резултатъ на тази загуба, той губи часть отъ теглото си. Днесъ е доволенъ, печели нѣщо. Печалбата увеличава теглото му. На другия день е недоволенъ, губи нѣщо. Съ загубата заедно губи и часть отъ теглото си. Това е животъ на борсата. Нѣкой започва да играе на борсата, печели милиони. На другия день пакъ отива да играе, но се връща дома си, безъ петь пари въ джоба си. Ако човѣкъ е дошълъ на земята като въ борса, единъ день да печели, а на другия день да губи и то не само спечеленото, но и онова, което е сѫщественъ елементъ въ живота му, какъвъ смисълъ има този животъ? Разправятъ, че единъ день Толстой взелъ участие въ една хазартна игра, дето изгубилъ 12,000 рубли. Той се отчаялъ и започналъ да мисли, отде да намѣри пари да изплати дълга си. Той дошълъ до такова отчаяние, че за пръвъ пѫть въ живота си се молилъ, да му помогне Господъ, да излѣзе по нѣкакъвъ начинъ отъ тази каша. Въ това време единъ неговъ приятель му подарилъ една рубла. Съ тѣзи пари той отишълъ пакъ да играе. Като спечелилъ отново 12,000 рубли, той прекратилъ играта, излѣзълъ вънъ, изплатилъ дълга си и престаналъ вече да играе. Какво представя животътъ на съвременнитѣ хора? — Борса. Сегашната женитба на хората е борса. Жената хванала единъ мѫжъ и мисли, че уловила нѣщо, на което всѣкога може да разчита. Мѫжътъ уловилъ една жена и мисли, че може всѣкога да разчита на нея. Азъ не съмъ противъ мѫжетѣ и женитѣ, нито противъ женитбата, но какво ще кажете, като срещнете мѫжа и жената, разочаровани единъ отъ другъ и търсятъ начинъ да се раздѣлятъ? Първоначално жената е мислила, че като нейниятъ мѫжъ нѣма другъ, но не излѣзло така. И мѫжътъ е мислилъ, че като неговата жена нѣма друга, но и той се разочаровалъ. И двамата се излъгали. — Защо? — Защото повѣрвали, че въ женитбата се крие истинското щастие. Женитбата е човѣшко учреждение, а човѣшкото не носи щастие. Всички млади сѫ се разочаровали въ своитѣ възлюбени, въ иконитѣ на своитѣ сърдца. Колкото и да се молятъ на своитѣ икони, тѣ нѣма да имъ помогнатъ. Следователно, човѣкъ не трѣбва да се моли и да вѣрва на образи вънъ отъ себе си. Той трѣбва да вѣрва въ четири образи, които се намиратъ въ самия него. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ образа на своята душа, въ образа на своя духъ, въ образа на своя умъ и въ образа на своето сърдце. Когато сърдцето на човѣка е добро, той е щастливъ. Доброто е храна за сърдцето. Безъ доброто човѣкъ не може да бѫде здравъ. Безъ доброто той не може да бѫде щастливъ. Човѣшкото сърдце се развива и усъвършенствува само чрезъ доброто. Както хлѣбътъ е необходимъ за физическия животъ на човѣка, така и доброто е необходимо за неговото сърдце. — Защо ми е сърдце? Ако нѣмахъ сърдце, нѣмаше да страдамъ. — Не е така. Причина за страданията е самиятъ човѣкъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ сърдцето. Обаче, сърдцето е необходимъ удъ въ човѣшкия животъ. Безъ сърдце животъ не може да сѫществува. Животътъ минава презъ сърдцето. — Какъ може човѣкъ самъ да си причинява страдания? — Той взима една игла и започва да се боде. Щомъ се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте сами болки! Не оплитайте сърдцата си съ сърдцата на другитѣ хора! Не се влюбвайте! Любете безъ да се влюбвате. Не залагайте сърдцата си! Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че още съ слизането си на земята тѣ залагатъ сърдцата си. Сърдцето е капиталъ, който за нищо въ свѣта не трѣбва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърдцето си? Ще кажете, че въ замѣна на вашето сърдце ще получите сърдцето на другъ човѣкъ. — Да, но съ чуждо сърдце не се живѣе. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Единствениятъ, Който има право на нашето сърдце, това е Богъ. Отъ време на време Той преглежда нашитѣ сърдца, гледа, въ какво състояние се намиратъ и, ако има нужда, пречиства ги. Често хората се оплакватъ, че никой не ги разбира. Нѣкой се оплаква отъ приятеля си, че му далъ сърдцето и пакъ останалъ неразбранъ. — Тамъ е грѣшката на човѣка. Никой никого не може да разбере. Човѣкъ трѣбва самъ да се разбере, да не очаква хората да го разбиратъ. Земята, слънцето, звездитѣ сами трѣбва да се разбиратъ, да не очакватъ други да ги разбиратъ. Животътъ може да се развива правилно само тогава, когато всѣки самъ се разбира. Това значи, всѣки да се занимава съ себе си, съ своитѣ работи, а не съ работитѣ на другитѣ хора. Слънцето се занимава съ своитѣ работи, но когато земята отправи къмъ него своята молба, то ѝ отпуща по-голѣмъ или по-малъкъ кредитъ, споредъ нейнитѣ нужди. Слънцето никога нѣма да слѣзе на земята, да види, какво правятъ хората. То гледа отдалечъ, но не слиза на земята. Колкото и да викате къмъ него, то нѣма да слѣзе при васъ. Слънцето помага на хората, но не урежда живота имъ. И хората могатъ взаимно да си помагатъ, но не могатъ едни на други да уреждатъ живота. Погрѣшката на хората седи въ това, че тѣ очакватъ други да редятъ живота имъ. Никой човѣкъ не е въ състояние да уреди живота на другитѣ. Всѣки самъ трѣбва да нарежда работитѣ си. Не разваляйте въ себе си онова, което Богъ е наредилъ още отъ създаването ви. Той е вложилъ въ васъ единъ голѣмъ капиталъ — сърдцето ви, и отъ време на време ви посещава, да види, въ какво състояние се намира този капиталъ. — Защо ми е дадено сърдцето? — За да видишъ Господа! Ако нѣмашъ сърдце, ти не можешъ да видишъ Господа. — Защо ми е умътъ? — Да видишъ Господа. Единственитѣ мѣста, дето човѣкъ може да види Господа, това сѫ неговото сърдце и неговиятъ умъ. Вънъ отъ ума и отъ сърдцето си, човѣкъ нищо не представя. Безъ умъ и безъ сърдце човѣкъ е нула. Умътъ и сърдцето на човѣка сѫ единици. Поставите ли тия единици предъ нулата, вие ще видите истинската цена на човѣка. Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на нѣщата, за да ги постави на мѣстата имъ. Като не ги разбиратъ, хората постоянно се оплакватъ. Щомъ ги сполети нѣкакво нещастие или страдание, тѣ казватъ, че не имъ се живѣе вече, че имъ е дотегнало да страдатъ. Който се оплаква отъ страданията, той не е разбралъ тѣхния смисълъ, той не е изучилъ съдържанието имъ. Въ всѣко страдание, въ всѣко чувство, въ всѣка мисъль е вложенъ известенъ капиталъ, който човѣкъ трѣбва да използува за градиво на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да се изпита, да дойде до положение да познава качествата на нѣщата. Всички говорятъ за любовьта, но не я познаватъ. Тѣ не знаятъ, какви сѫ качествата на любовьта. Като разискватъ върху любовьта, най-после тѣ казватъ, че сѫ готови да обичатъ, но ако и тѣхъ обичатъ. Не е въпросъ да те обичатъ хората, за да ги обичашъ и ти. Обичай, безъ да държишъ смѣтка, обича ли те нѣкой или не. Който обича, той е силенъ човѣкъ; който не обича, той е слабъ. Добриятъ е силенъ човѣкъ, лошиятъ е слабъ. Силниятъ човѣкъ има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но не знаятъ, че, за да бѫдатъ силни, първо трѣбва да бѫдатъ добри. Доброто е основа на разумния животъ. По естество човѣкъ е добъръ, но доброто въ него трѣбва непрекѫснато да расте и да се развива. Ако човѣкъ не расте и не се развива въ доброто, животътъ му нѣма смисълъ. За да използува живота си разумно, всѣки день човѣкъ трѣбва да прави поне по едно малко добро. Кѫдето и да е, при каквито условия и да се намира, човѣкъ има възможность да направи поне едно микроскопическо добро. Въ доброто се криятъ придобивкитѣ на човѣшкия животъ. Грѣшкитѣ на хората се заключаватъ въ това, че тѣ не мислятъ за микроскопическото добро, което могатъ да правятъ, но искатъ да оправятъ свѣта. Този, Който е създалъ свѣта, Той мисли за него. Казва се, че за да създаде сегашния свѣтъ, Богъ е мислилъ толкова години, колкото е числото, получено отъ единица и 15 нули следъ нея. Той е предвидилъ всички противоречия, които могатъ да се явятъ, всички възможности за добро и за зло. Той е изчислилъ всичко това точно, споредъ изчисленията на висшата, Божествена математика. Каквото и да стане въ свѣта, всичко е предвидено. Въ Божествения свѣтъ нѣма случайности. И за създаването на новия свѣтъ, Богъ продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислилъ за създаването на сегашния свѣтъ. Човѣкъ може да изчисли, кога какво ще му се случи въ живота. Ако единъ баща има три дъщери и единъ синъ, чрезъ точни математически изчисления може да се предскаже, какви изпитания го чакатъ. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказватъ известни нѣща, но въ края на краищата предсказанията имъ не се сбѫдватъ. Гадательтъ трѣбва да бѫде уменъ човѣкъ, да знае, какво трѣбва и какво не трѣбва да се казва. Трѣбва ли да кажете на една бременна жена, че следъ раждане детето ѝ веднага ще умре? Вмѣсто да внасяте такива мисли въ ума ѝ, по-добре, кажете ѝ да има вѣра въ доброто, надежда въ всички свои предприятия, и любовь къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. Върви ли въ съгласие съ тия закони, човѣкъ може да избѣгне лошото, което му е опредѣлено да мине. Всѣки човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква мисъль, съ нѣкакво чувство, съ нѣкаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближнитѣ си, за да родите благополучно. Мнозина могатъ да ви нашепватъ, да внасятъ въ васъ отрицателни мисли и чувства, но вие трѣбва да се противопоставяте на тия нашепвания. Тѣ сѫ чужди мисли, които идатъ отъ извънземния свѣтъ. Това сѫ мисли на ненапреднали сѫщества, които искатъ да ви спънатъ. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и решителни, да не се подавате на външни влияния. И дяволътъ мрази страхливитѣ хора. Предъ смѣлитѣ и безстрашнитѣ той отстѫпва, вижда, че тѣ иматъ добродетели въ себе си. Когато срещне нѣкой богатъ човѣкъ, дяволътъ започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щомъ спечели сърдцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли въ човѣка и го оставя да плаща, самъ да се разправя. Човѣкъ плаща, а дяволътъ стои настрана и се смѣе. Въ това отношение той е неуязвимъ и безотговоренъ. Докато е слушалъ дявола и грѣшилъ, човѣкъ не е самъ. Той има съдружникъ, въ когото вѣрва. Обаче, скоро съдружникътъ му го напуща, и човѣкъ остава самъ. На това се дължи голѣмото обезсърдчение, което хората често преживяватъ. Нѣкой казва: Отъ мене човѣкъ нѣма да стане. — Отде знаешъ това? Ти ли си създалъ свѣта? Онзи, Който е мислилъ хиляди години за създаването на свѣта, Той знае, какво може да излѣзе отъ тебе. Едно се иска отъ човѣка: да се откаже отъ своя старъ съдружникъ, който го кара да грѣши и да се свърже съ Първата Причина на нѣщата. Въ това седи неговото спасение. Сегашнитѣ хора сѫ недоволни едни отъ други, намиратъ, че сѫ лоши, а въпрѣки това държатъ за своето достоинство. Човѣкъ може да пази достоинството си, ако е добъръ. Не е ли добъръ, той нѣма никакво достоинство. Човѣкъ може да пази достоинството си, ако е уменъ. Не е ли уменъ, той нѣма никакво достоинство. Човѣкъ самъ не може да пази достоинството си. Другъ ще пази неговото достоинство. Да мислите, че човѣкъ самъ може да запази своето достоинство, това значи, да си правите илюзии. Не си правете никакви илюзии! Не допущайте никаква лъжа въ себе си! Човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си, да знае, какво може да направи, а не да ходи отъ единъ човѣкъ на другъ, да иска тѣхното мнение. Нѣкой писатель пише разкази и започва да ги чете на този, на онзи, да кажатъ мнението си, дали ще ги приематъ за печатане. — Нѣма защо да търсите мнението на възрастнитѣ хора. Постѫпвайте по начина, по който Толстой е постѫпвалъ. Когато искалъ да знае мнението на нѣкого за разказитѣ си, той събиралъ нѣколко деца и започвалъ да имъ чете. Ако децата удобрявали разказитѣ му, и възрастнитѣ ги удобрявали. Азъ съмъ правилъ подобни опити съ себе си и съ близкитѣ си приятели. Щомъ внеса въ ума си една свѣтла мисъль, дето и да отида, всички ме приематъ добре. Или щомъ внеса една свѣтла мисъль въ ума на нѣкой човѣкъ, и той грижливо пази тази мисъль въ себе си, всички хора започватъ да го обикалятъ, да го кредитиратъ. Щомъ оттегля мисъльта си, този човѣкъ веднага става обикновенъ, и всички започватъ да го напущатъ. Единъ виденъ американски професоръ по музика искалъ да направи опитъ, да вложи своята музикална мисъль въ нѣкой човѣкъ, който не е много музикаленъ, да види, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Той срещналъ една млада мома, която имала много хубавъ гласъ, но не била особено музикална. Той я поканилъ у дома си да направи първия опитъ. Тя започнала да пѣе, а въ това време той силно концентриралъ мисъльта си къмъ нея и забелязалъ, че тя пѣела отлично. Като направилъ нѣколко опити съ нея, тя започнала да дава концерти, но винаги придружавана отъ него. Когато излизала на сцената, професорътъ седѣлъ задъ кулиситѣ и оттамъ отправялъ своята музикална мисъль къмъ нея. Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ пѣвицата, но като виждалъ, че стариятъ професоръ я придружава навсѣкѫде, той помислилъ, че може да е влюбенъ въ нея и решилъ да го премахне по нѣкакъвъ начинъ. Единъ день той издебналъ професора и го убилъ. Следъ смъртьта на професора момата престанала вече да пѣе. Тя запазила гласа си, но изгубила онова възвишено музикално чувство, онази музикална мисъль, която професорътъ съ присѫтствието си ѝ предавалъ. Какво представя музикалната мисъль въ човѣка? — Музикалната мисъль въ човѣка е неговата вѣра. Какво ще стане съ човѣка, ако той убие своята вѣра? Изгуби ли вѣрата си, човѣкъ престава да пѣе и да свири. Следователно, влюби ли се нѣкой въ васъ, ще му кажете, че всичкитѣ ваши дарби и способности се дължатъ на вѣрата ви, на музикалната мисъль, която е вложена въ васъ. Докато Божията мисъль е отправена къмъ насъ, ние представяме нѣщо. Прекѫснемъ ли връзката съ Божествената мисъль, съ свободата, съ силата, съ свѣтлината и съ доброто, които сѫ вложени въ насъ, всичко е свършено. Това е телепатическата страна на въпроса. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи. — Ама азъ вѣрвамъ! — Това не е достатъчно. Да вѣрва човѣкъ, това не значи, че не трѣбва да работи. И при най-голѣмата вѣра човѣкъ пакъ ще преживѣе разочарования, но като работи, той ще трансформира състоянията си. Азъ познавамъ хората, зная, кой отъ тѣхъ ще ме излъже, но все пакъ вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ въ доброто на човѣка. И при най-голѣмитѣ му слабости, азъ вѣрвамъ, че има нѣщо добро въ него, че той може да се изправи. Колкото пѫти да ме излъже, азъ пакъ вѣрвамъ, че ще излѣзе човѣкъ отъ него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажатъ отъ нѣкого и престанатъ да му вѣрватъ, Богъ остава последенъ при него и му казва: Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успѣешъ, ще излѣзе човѣкъ отъ тебе. И наистина, както казва, така става. Вѣрвайте въ Онзи, Когото обичате! Вѣрвайте и въ себе си, когато обичате! Любовьта е мѣрка за нѣщата. Когато Богъ ви люби, това е реалностьта въ живота. Когато ние любимъ, и това е реалность. Вънъ отъ любовьта никаква реалность не сѫществува. Щастието се опредѣля отъ любовьта. Безъ любовь животътъ не е реаленъ. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя изключва всѣкакъвъ страхъ отъ себе си. — Какво ще стане съ насъ? — Каквото е опредѣлено. Има страдания въ живота на човѣка, които по никой начинъ не могатъ да се избѣгнатъ. Кѫдето и да се скрие, тѣ ще го намѣрятъ. Богъ всичко е предвидилъ и за всичко има грижа. Единъ день Богъ изпратилъ единъ ангелъ на земята, да вземе душата на една жена. Щомъ влѣзълъ въ дома ѝ, той видѣлъ, че тя била майка на три малки сирачета. Като погледналъ къмъ децата, ангелътъ се смилилъ надъ тѣхъ и си казалъ: Какво ще стане съ тия деца, ако взема душата на майка имъ? Той се върналъ на небето и казалъ на Бога, че не могълъ да изпълни задачата, която му била дадена, защото съжалилъ децата. Ако взема майка имъ, тѣ ще останатъ на пѫтя. Богъ нищо не му казалъ, но го изпратилъ да слѣзе на дъното на океана и оттамъ да извади единъ камъкъ. — Разчупи го сега! — казалъ Господъ. Ангелътъ разчупилъ камъка. — Какво виждашъ тамъ? — Едно малко червейче. — Който се грижи за това малко червейче въ дъното на океана, Той ще се погрижи и за сирачетата. Иди сега да изпълнишъ задачата, която ти дадохъ. Какво виждаме отъ този примѣръ? — Този примѣръ показва разбиранията на хората. Мнозина мислятъ, че душитѣ на умрѣлитѣ отиватъ далечъ нѣкѫде и прекѫсватъ връзката си съ своитѣ близки. — Не, когато майката замине за другия свѣтъ, душата ѝ влиза въ душитѣ на децата и продължава да живѣе. Докато е живѣла на земята, тя е била слугиня, а въ онзи свѣтъ тя става господарка, оттамъ диктува и нарежда работитѣ. Заминалиятъ за онзи свѣтъ не остава тамъ, а продължава да живѣе въ сърдцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и въ духоветѣ на своитѣ братя, останали на земята. Вие мислите, че вашитѣ заминали сѫ на онзи свѣтъ и устройвате сеанси да ги видите. Вие можете да видите само онзи, когото обичате. Вие можете да видите само свободния, силния, свѣтлия и добрия. Единственото нѣщо, което се вижда, това е свободното, силното, свѣтлото и доброто. Вънъ отъ него всичко е илюзия. Виждане има само въ свободата, въ силата, въ свѣтлината и въ доброто. Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, това се дължи на факта, че въ дадения моментъ той не е свободенъ, не е силенъ, нѣма свѣтлина въ ума си и не е добъръ. Дойде ли при мене този човѣкъ, азъ ще му дамъ по-малко, отколкото на другъ. Степеньта на доброто въ човѣка опредѣля неговия кредитъ. На всѣки човѣкъ ще дадете толкова, колкото е кредитътъ му. Не можете да дадете всичко само на единъ човѣкъ. Следъ него идатъ още много негови братя, на които трѣбва да се даде нѣщо. Всѣки има право на своя дѣлъ, но не и на дѣла на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи поне най-малката услуга на своя ближенъ. Въ това седи изпълнението на волята Божия. Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора, отъ добри работници. Свѣтътъ се нуждае отъ свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката нѣма тия качества, тя не е майка. Какво дете ще възпита такава майка? Единствениятъ цененъ капиталъ, съ който ние можемъ да оперираме въ живота си, това сѫ нашиятъ умъ, нашето сърдце, нашата душа и нашиятъ духъ. Христосъ имаше този цененъ капиталъ въ себе си, и затова можа лесно да се справи съ петхилядния народъ. Той взе нѣколко хлѣба, разчупи ги, благослови ги и нахрани съ тѣхъ множеството. Христосъ имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше въ Него. Следователно, и вие, като Христа, трѣбва да имате едно мнение за Бога. Знайте, че Богъ никога не съизволява въ страданията на хората. Той има желание да подобри условията на живота имъ, да ги направи радостни и весели, да ценятъ благата, които имъ сѫ дадени. Хората знаятъ всичко това, но все пакъ роптаятъ, обезвѣряватъ се, обезсърдчаватъ се и т. н. — Защо? — Има нѣщо упорито, стегнато, кораво въ тѣхъ. Докато не се освободятъ отъ лошитѣ наследствени чърти, тѣ всѣкога ще изпадатъ въ лоши състояния. Лесно се познаватъ такива хора. — Какъ? — Като дойде нѣкой упоритъ човѣкъ при мене, и азъ ставамъ упоритъ. Като дойде нѣкой, който се е обезвѣрилъ, азъ приемамъ състоянието му и казвамъ: Ти си се обезвѣрилъ. — Отде знаешъ? — Азъ възприемамъ твоето състояние въ себе си и отвѫтре те изучавамъ. — Въ мене пъкъ се събуди вѣрата. — Да, азъ приехъ отъ твоето безвѣрие, а ти — отъ моята вѣра. Като обичашъ Бога, ще вѣрвашъ въ Него. Вѣрата произтича отъ любовьта, а надеждата — отъ вѣрата. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота, на любовьта, на знанието. Новото разбиране е това, което Христосъ донесе. Той не казваше да бѫде неговата воля, но казваше: „Господи, да бѫде Твоята воля!“ Желайте и вие да бѫде волята Божия навсѣкѫде въ живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърдце, за вашия умъ, за вашата душа и за вашия духъ. Волята Божия седи въ това, да обичате хората, безъ да очаквате тѣ да ви обичатъ. Обичайте Бога, защото Той пръвъ ви е обикналъ. Заради любовьта Му къмъ васъ не очаквайте отъ Него богатство, кѫщи, имоти. Той ви е далъ всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трѣбва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на земята. Хората, непослушнитѣ деца на Бога, сѫ причина да закъснѣе идването на Царството Божие. За да научатъ урока си, Богъ ги оставя да понесатъ последствията на тѣхната небрежность, да опитатъ горчевинитѣ на живота. Тѣ ще разбератъ, че нѣма изходенъ пѫть отъ положението, въ което се намиратъ, освенъ чрезъ изпълнение волята Божия. Свѣтътъ нѣма да се поправи, докато не мине презъ огънь. Огъньтъ, това сѫ изпитанията, страданията, презъ които всички хора трѣбва да минатъ. Всички хора ще минатъ презъ този огънь, да се пречистятъ. Въ свѣта сѫществува относителна чистота, а тя трѣбва да бѫде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видишъ, да не пожелаешъ нищо за себе си. Бѫди доволенъ на това, което имашъ. При закона на любовьта пъкъ ти трѣбва да се радвашъ на това, което ближниятъ ти е придобилъ. Ако той е силенъ, радвай се на неговата сила; ако е добъръ, радвай се на добротата му; ако е ученъ, радвай се на ученостьта му. Ти никога не можешъ да бѫдешъ това, което е той. Ти можешъ да бѫдешъ добъръ и ученъ, но по съвсемъ другъ начинъ. Ценното за всѣки човѣкъ се заключава въ това, че той представя една важна единица, поставена на специаленъ постъ и на специална служба. Ако всѣки изпълни своята работа, той е постигналъ нѣщо въ живота си. Вие се стремите къмъ придобиване на сила, на богатство, на щастие. Това сѫ задачи, които отсега нататъкъ ще разрешавате. Работете съзнателно, като внимавате да не изопачите своя характеръ, да не заложите сърдцето и ума си, да не попарите душата и духа си. Нѣкой иска да направи нѣкакво добро, но се страхува отъ хората, да не го видятъ. Чудно нѣщо! Отъ хората, които не виждатъ, се страхува, а отъ Бога, Който всичко вижда, не се страхува. Богъ вижда всички погрѣшки на хората, но мълчи, чака тѣ сами да се изправятъ. Човѣкъ грѣши, понеже не вижда богатството, което е вложено въ него, и търси външно богатство. Той ходи тукъ-тамъ да търси скѫпоценни камъни, за да ги продава скѫпо. И въ стремежа си къмъ външно забогатяване, той губи вѫтрешното си богатство. Външното богатство може да е голѣмо, като предпотопния мамонтъ, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човѣкъ да приеме малка, детска форма, въ която сѫ вложени условия за растене и развитие, отколкото да приеме голѣмата форма на старъ, 120 годишенъ дѣдо, който е изразходвалъ силитѣ и възможноститѣ си. Богатството е единъ мамонтъ. Какво ще придобие човѣкъ отъ тази голѣма форма? Казано е въ Писанието: „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. Обаче, никѫде не е казано: Блажени богатитѣ или ученитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята. Ученостьта на хората въ свѣта е относителна. Сегашнитѣ деца знаятъ повече отъ ученитѣ хора на миналото. И въ бѫдеще децата ще знаятъ повече отъ сегашнитѣ учени. Има една ученость, която никога не губи цената си. Отива единъ беденъ човѣкъ при единъ отъ истинскитѣ учени и се оплаква отъ положението си. Той му казва: Не се безпокой. Бръкни въ джоба си! Бръква той въ джоба си и намира две златни английски монети. Дохожда при този ученъ една майка и разправя, че детето ѝ е неизлѣчимо болно. Иди у дома си, детето ти ще бѫде здраво. Връща се майката у дома си и намира детето си здраво. Отива единъ ученикъ при него и му казва, че ще се явява на изпитъ, но мисли, че ще го скѫсатъ. — Не се страхувай, непременно ще издържишъ изпита си. Както казва, така става — ученикътъ свършва изпита си добре. Каква по-голѣма ученость можете да очаквате отъ тази? Вѣра е нужна на хората. Мнозина се оплакватъ, че сѫ неразположени, болни, нещастни, безъ да подозиратъ, че неразположенията имъ се дължатъ на промѣната на времето. Когато времето се разваля, тѣ ставатъ нервни, раздразнителни, неразположени духомъ. Като не правятъ връзка между времето и тѣхното състояние, тѣ мислятъ, че неразположението имъ се дължи на нѣкакво болезнено състояние. Не се влияйте отъ вѣтъра, отъ влагата, отъ мислитѣ на хората. Влияйте се отъ Божието добро, което е въ вашето сърдце. Влияйте се отъ Божествената свѣтлина, която е въ вашия умъ. Влияйте се отъ Божествената сила, която е въ вашия духъ. Влияйте се отъ Божествената свобода, която е въ вашата душа. „Да просвѣтнатъ дѣлата ни предъ Бога!“ Това значи: Така да просвѣтнатъ сърдцата, умоветѣ, душитѣ и духоветѣ ни предъ Бога, че когато хората видятъ тази свѣтлина, да прославятъ Господа Бога нашего, Който е на небеса. Сега, препорѫчвамъ ви следното: Вѣрвайте въ доброто на вашето сърдце, както и въ доброто на другитѣ хора. Вѣрвайте въ свѣтлината на вашия умъ, както и въ свѣтлината, която е въ умоветѣ на другитѣ хора. Вѣрвайте въ свободата на вашата душа, както и въ свободата, която е въ душитѣ на другитѣ хора. Вѣрвайте въ силата на вашия духъ, както и въ силата на духа, който е въ другитѣ хора. Вѣрвайте въ Бога, любете Го и приложете Неговия законъ. Когато се върнете у дома си, сложете богата трапеза на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки и ги нагостете добре. Така ще опитате силата, която Богъ ви е далъ. Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. * 22. августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДА ПОЗНАВАТЪ. Христосъ казва: „Да имате любовь помежду си“. Както виждате, отдавна се говори за любовьта, но, въпрѣки това, тя пакъ остава неразбрана. И преди Христа се е говорило на хората за любовьта, но и тогава е била неразбрана. И днесъ се говори за любовьта, но пакъ не се разбира. Казано е въ Писанието, че първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Тя е първиятъ реаленъ образъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Отъ нея излизатъ всички останали реални образи. Ако човѣкъ не може да разбере любовьта, колко по-мѫчно ще разбере образитѣ, които сѫ произлѣзли отъ нея. Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ не разбиратъ, нито познаватъ любовьта. Любовьта трѣбва да се познава! — Защо? — Защото само чрезъ любовьта можемъ да познаемъ Бога. Любовьта е пѫть за познаване на Бога. Щомъ Го познаемъ, ние сме вече придобили Вѣчния животъ. Тогава ни става ясенъ стихътъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Истиненъ Богъ е Този, Който ни обича. Щомъ не ни обича, той не е истиненъ. Кой е истинскиятъ човѣкъ? — Истински човѣкъ пъкъ е този, който обича Бога. Значи, истински Богъ е Този, Който всички обича. Истински човѣкъ е този, който обича Бога. Дето има обичь, тамъ има познаване. — Кой е твоятъ баща? — Мой Баща е онзи, Когото познавамъ, Който ми е далъ животъ — най-голѣмото богатство въ свѣта. Мнозина сѫ се заели усилено да търсятъ Бога. Това е остатъкъ отъ езическитѣ времена. Ако човѣкъ иска отсега нататъкъ да намѣри Бога, той е закъснѣлъ. Това е все едно, следъ като човѣкъ е живѣлъ хиляди години на земята, изложенъ на благодатното действие на слънцето, да излѣзе вънъ и да каже: Искамъ да намѣря слънцето, да видя, какво нѣщо представя то. Ние имаме възможность всѣки день да виждаме слънцето — едно отъ великитѣ Божии творения. Слънцето е създадено за насъ. Ако слънцето не сѫществуваше, ние не бихме могли да се проявимъ. Великъ и мѫдъръ е Господъ! Велики сѫ Неговитѣ творения! Като е създалъ това грамадно слънце, за да не ни уплаши отъ него, Той го е поставилъ на такова далечно разстояние отъ насъ, че да изглежда малко, като диня. Като погледне къмъ това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе съ него като съ топка. Величието на Бога се заключава въ това, че като е представилъ голѣмитѣ нѣща въ умаленъ видъ, Той ималъ предъ видъ нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнемъ да се кланяме на великитѣ Му творения, Той ги е намалилъ. Тѣ седатъ на небето като малки свѣтулки, изпращатъ ни свѣтлината си и ни заставятъ да мислимъ и да ги изучаваме. Мѫчнотията на съвременнитѣ хора не седи нито въ слънцето, нито въ звездитѣ, но въ земята, върху която тѣ живѣятъ. Земята имъ се представя толкова голѣма, че ги е заблудила, объркала отношенията имъ къмъ нѣщата. Вследствие на това объркване, тѣ днесъ не знаятъ, на кого трѣбва да служатъ. И тъй, земята — майката на хората, е внесла въ децата си такъвъ ужасъ, такъвъ страхъ, че тѣ не смѣятъ спокойно да предприематъ нѣщо. Тръгнатъ ли на планината, страхуватъ се отъ камънитѣ, да не падне нѣкой камъкъ върху тѣхъ да ги убие. Тръгнатъ ли съ параходъ по вода, страхъ ги е да не се удавятъ. Тѣ се страхуватъ отъ смъртьта, която на всѣка крачка ги дебне. Поради този страхъ, който земята е внушила на своитѣ деца, тѣ сѫ въ постоянно разногласие помежду си. Навсѣкѫде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престѫпления, побоища. Не само хората се каратъ и биятъ, но и говедата, които живѣятъ между тѣхъ. Тѣ постоянно упражняватъ рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, какъ живѣятъ хората, Богъ се обръща къмъ нея съ въпроса: Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташъ малко? — Не мога вече да ги нося, дотегна ми. Не само това, но както виждаме, и земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича съ снѣжно-бѣла дреха и излиза да се покаже предъ свѣта. Пролѣть. когато слънцето започва да грѣе силно, бѣлата дреха на земята се стопява, и тя облича нова дреха, пъстро накитена — съ зелени, бѣли, жълти, сини цвѣтенца. Като я видятъ съ тази пъстра и красива дреха, децата ѝ започватъ да скачатъ, да се радватъ и веселятъ съ нея заедно. Тѣ казватъ: Колко е красива нашата майка! — Какъ мислите, естествено ли е това, което земята прави? — Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, предъ които тя иска да се докара, да имъ се хареса. Голѣма е любовьта на земята къмъ слънцето. Отъ ранна пролѣть до късна есень тя се облича въ различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбенъ. Щомъ я види въ бѣлоснѣжната ѝ рокля, той веднага я заставя да се съблѣче. Като взимате примѣръ отъ земята и слънцето, и вие имъ подражавате. Презъ деня се обличате съ разноцвѣтни дрехи, като земята, а вечерь и зиме, когато слънцето се скрива, палите свѣщи да се освѣтявате, и огньове — да се отоплявате. Това сѫ фигури, които изразяватъ фази на развитие, презъ които минаватъ, както земята, така и хората, които живѣятъ на земята. Обаче, за човѣка на земята има две важни нѣща: да го обичатъ и да обича. — Кой го обича и кого той трѣбва да обича? — Онзи, Който е създалъ човѣка, Той пръвъ го обича. И после, човѣкъ трѣбва да обича Онзи, Който го е създалъ. Затова е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, т. е. хората, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“. Днешниятъ недѣленъ день е точно противоположенъ на миналия. Колкото миналиятъ недѣленъ день бѣше затворенъ, толкова днешниятъ е отворенъ: небето е чисто, ясно. слънцето грѣе силно. Какво показватъ тия два, единъ на другъ противоположни, дни? Тѣ изразяватъ две противоположни състояния на човѣка. Когато е тѫженъ, скърбенъ, недоволенъ, човѣкъ се затваря въ себе си. Той не иска да се срѣща съ хора, съ никого не иска да говори. Той прекарва въ пълно мълчание. Щомъ работитѣ му се наредятъ добре, той се облича хубаво и излиза вънъ. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря съ него. Той се отваря за всички. Щомъ отвѫтре му е добре, и отвънъ му е добре. Днесъ небето е отворено, изобилно излива любовь. Днесъ всичко говори за любовьта на Бога къмъ хората. И хората, отъ своя страна, трѣбва да отговорятъ на Бога съ любовь. Като не разбиратъ Бога, като източникъ на животъ, на сила, на свѣтлина и знание, мнозина се спиратъ върху слънцето, радватъ му се, защото отъ него получаватъ животъ, свѣтлина и топлина. Наистина, слънцето е мѫдро, защото широко простира свѣтлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислятъ. То е добро, защото болни лѣкува. То е велика книга на Божествения свѣтъ. Сутринь, като излиза да посрѣща слънцето, човѣкъ може да опредѣли за себе си, какъ ще прекара деня. Презъ деня човѣкъ ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило въ момента на изгрѣване на слънцето. Всѣка свѣтла мисъль, или всѣко възвишено чувство, които човѣкъ е приживѣлъ въ този моментъ, ще внесатъ радость въ душата му, понеже нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на Божественото. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ доброто въ свѣта. — Защо? — Защото доброто е цель въ живота. Доброто дава възможность за проява на всички нѣща. Силата дава възможность за постижения. Свободата пъкъ прави всички нѣща реални. Безъ свобода любовьта не е реална. Безъ сила любовьта не е възможна. Безъ свѣтлина любовьта е непонятна. Безъ доброта любовьта е неприложима. За да проявите любовьта, вие трѣбва да знаете правилата и законитѣ, които я регулиратъ. Любовьта на съвременния човѣкъ може да се уподоби на сакатъ, който ходи съ две патерици. Вземе ли нѣкой патерицитѣ му, той се залюлява и пада на земята. Човѣшката любовь представя инвалидъ, съ две патерици. Божията Любовь представя здравъ човѣкъ, който се движи свободно, безъ никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича отъ гръцката дума „pаtеr“ — баща. Когато остарѣе, бащата носи бастонъ, който играе роля на трети кракъ. Дойде ли човѣкъ до положение да разчита на третия кракъ, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любовь. Нова, истинска любовь е тази, която днесъ се проявява. Това, което днесъ ни се дава и говори, то представя сѫщественото за човѣка. Миналото е станало вече; настоящето днесъ става, а бѫдещето предстои да стане. Интересувайте се отъ това, което днесъ става. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, не е важно за васъ. Какъ днесъ живѣятъ, това е важно. Възрастниятъ не може да живѣе, както е живѣлъ като дете. Животътъ му като дете е билъ добъръ, но днешниятъ животъ изисква отъ него съвсемъ други нѣща. И тъй, човѣкъ не може да познае любовьта, ако не е свободенъ, ако не е силенъ, ако нѣма свѣтлина и ако не е добъръ. Казано е въ Писанието, че любовьта е плодъ на Духа. Като знаете условията за проява на любовьта, вие разбирате, защо хората се стремятъ къмъ свобода. Мѫже, жени и деца се борятъ за свобода. Животни и растения се борятъ за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човѣка се стреми къмъ свобода, но за да я постигне, на помощь трѣбва да ѝ дойде духътъ, съ своята сила. Богъ желае нашата свобода. Следователно, това движение въ свѣта за свобода се дължи, именно, на Божественото, което се бори вмѣсто насъ. Стремежътъ на човѣка за свобода е Божественъ. Щомъ знаете това, пазете се да не осакатите въ себе си този стремежъ. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи сѫщества. Свободенъ е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно, абсолютно свободенъ е само Богъ. Той иска всички да бѫдемъ свободни и ни дава начини, по които можемъ да придобиемъ свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е любовьта. Който не е приелъ любовьта въ себе си, той не може да бѫде свободенъ. Свобода безъ любовь не сѫществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвувате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвувате нищо. Когато любовьта действува въ човѣка, той дава много. Щомъ любовьта отсѫтствува, той нищо не дава. Много е говорено за любовьта, но почти нищо още не е казано за нея. И азъ съмъ говорилъ много за любовьта, но още не съмъ дошълъ до встѫплението въ любовьта. — Защо? — Защото има елементарни работи, които предшествуватъ любовьта, а тѣ трѣбва да се знаятъ. Ако влѣзете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкатъ, да не тъпчатъ храната си, да не цапатъ около себе си. Като научатъ тия нѣща, тогава само може да се говори за възпитанието имъ. — Не може ли волътъ изведнъжъ да хвърли рогата си? — Не може. За да създаде рогата си, чрезъ които се брани, волътъ е мислилъ хиляди години. Коньтъ е създалъ заднитѣ си крака, да рита. Кучето е създало зѫбитѣ си, да хапе. Това сѫ орѫжия на животнитѣ, съ които се бранятъ. — Не може ли безъ орѫжия въ свѣта? — Засега не може. Единъ день, когато волътъ се повдигне по-високо, отколкото е днесъ, той самъ ще хвърли рогата си. Щомъ съзнанието му се повдигне, той ще излѣзе отъ положението, въ което днесъ се намира. Любовьта, за която сега ви говоря, подразбира вѣчно подмладяване. Ако всѣки день човѣкъ не се подмладява, животътъ му изгубва смисълъ. Подмладява ли се, и животътъ му се осмисля. Въ Писанието е казано: „Силата на онѣзи, които обичатъ Господа, ще се обнови“. — Какъ? — По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте съ нея. Ако очитѣ ви сѫ се замрежили малко и не виждатъ, приемете повече свѣтлина. Ако сърдцето ви е истинало, запалете малко вашия огънь, да се стопли сърдцето ви. Да свѣтнатъ очитѣ на човѣка, това значи, да се ползува той отъ свѣтлината на своя умъ. Ако очитѣ ти не сѫ замъждѣли, ти имашъ свѣтлина въ ума си. Човѣшкиятъ умъ свѣти, за да знае той, какъ и какво знание за свѣтлината да придобие. Чрезъ свѣтлината той провѣрява знанието си. Днесъ млади и стари се стремятъ къмъ онова знание, което е придобито чрезъ свѣтлината на ума. На небето, обаче, стари и възрастни хора нѣма. Тамъ всички сѫ млади. Ако влѣзете между ангелитѣ, ще видите, че всички сѫ около 30 годишни — млади, красиви, спретнати. Дойде ли единъ отъ тия ангели между хората, всички ще се влюбятъ въ него. Моми ще напуснатъ родителитѣ си, жени — децата и мѫжетѣ си и ще тръгнатъ следъ него, както гладниятъ — следъ хлѣба. Ангелитѣ носятъ въ себе си великъ животъ. На небето има само 24 старци. Всѣки старецъ представя една минала епоха. Въ този смисълъ, стариятъ представя човѣкъ на знанието, на свѣтлината. Отъ лицето му излиза свѣтлина. Младиятъ човѣкъ пъкъ разполага съ сила. Следователно, стариятъ носи въ себе си свѣтлина и доброта, а младиятъ — свобода и сила. И тъй, младиятъ се стреми къмъ придобиване на свобода. Стариятъ — къмъ придобиване на доброто. Докато е младъ, човѣкъ търси свободата. Като придобие свободата, той става старъ и започва да търси доброто. Щомъ придобие свободата и доброто, той влиза въ царството на любовьта и става неинъ гражданинъ. Влѣзе ли въ царството на любовьта, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Това може да стане още днесъ, а може да стане и следъ хиляди години — отъ човѣка зависи. Човѣкъ не знае, какво крие въ себе си. Той е затворено богатство, затворенъ изворъ, свѣщь, турена подъ шиникъ. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга въ себе си, но като седѣла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днесъ човѣкъ се страхува да отвори книгата на своя животъ, да прочете писаното въ нея и да се поучи. Отворете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце и ги прочетете. Тѣ сѫ най-хубавитѣ книги, които трѣбва да четете. Новото, което днесъ ви казвамъ, е да прочетете тия четири книги, въ които е описанъ цѣлиятъ ви животъ, отъ създаването ви досега. По-хубави книги отъ тѣхъ не сѫществуватъ. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаятъ отъ корекция. Четете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце, да видите, какво Богъ е писалъ въ тѣхъ. Тѣ представятъ истински оригиналъ на нѣщата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. Отъ всичко четено, задържайте въ себе си само онова, което е вѣрно съ оригинала. Което не е съгласно съ оригинала, туряйте настрана. Въ Откровението се говори за една книга, затворена съ седемь печата. Иоанъ казва, че нѣмало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днесъ тази книга е отворена, и всѣки е свободенъ да чете отъ нея. Тази книга е предъ васъ, и вие трѣбва да я четете. — Коя е тази книга? — Тя е книгата на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце. Мнозина се запитватъ, какво ще правятъ следъ прочитането на тѣзи книги. — Много просто! Щомъ прочетатъ тия книги и придобиятъ свобода и сила, тѣ ще помагатъ на хората. Щомъ станатъ умни и добри, тѣ ще помагатъ на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълътъ на живота седи въ помагане на ближнитѣ си. Оттукъ трѣбва да започне човѣкъ. Този е пѫтьтъ на познаване на себе си и на своя ближенъ. Само свободнитѣ, силнитѣ, умнитѣ и добритѣ хора могатъ взаимно да се познаватъ. Не сѫ ли свободни, силни, умни и добри, тѣ всѣкога ще оставатъ чужди единъ за другъ. Младиятъ казва: Азъ искамъ да бѫда свободенъ, силенъ, уменъ и добъръ. — Какъ ще постигнешъ това? Работа се иска отъ тебе. И младата булка може да каже, че иска да бѫде като майка си, но за да дойде до положението, въ което майка ѝ се намира, тя трѣбва да мине презъ нейния пѫть. Майка ѝ е родила четири-петь деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала имъ е образование. Докато младата булка не роди четири-петь деца, тя не може да стигне майка си. И ученикътъ иска да бѫде като учителя си, но той трѣбва да работи, да роди всичко онова, къмъ което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете, какъ се ражда? Мнозина искатъ да бѫдатъ свободни, силни, умни, добри, безъ да работятъ. Човѣкъ трѣбва да зачене въ себе си тия нѣща и да ги роди. Какъ може да бѫде свободенъ онзи, който не е заченалъ свободата въ себе си и не я е родилъ? Какъ може да бѫде силенъ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ силата? Какъ може да бѫде мѫдъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ свѣтлината? Какъ може да бѫде добъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ доброто? Човѣкъ трѣбва да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто! Думата „раждамъ, раждане“ е санскритска и означава работа. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, за да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто въ себе си. Роди ли тия нѣща, той е придобилъ четири велики условия за себе си и за своитѣ ближни. Христосъ казва: „Ако се не родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това значи: ако се не родите изново отъ свобода и духъ, отъ сила и духъ, отъ свѣтлина и духъ, отъ добро и духъ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие. Поздравете вашата душа съ благитѣ думи на свободата! Поздравете вашия духъ съ благитѣ думи на силата! Поздравете вашия умъ съ благитѣ думи на свѣтлината! Поздравете вашето сърдце съ благитѣ думи на доброто! * 15. августъ, 5 ч. с.

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДВЕТѢ СЪСТЕЗАНИЯ. Съвременнитѣ хора се обиждатъ лесно, и по този начинъ развалятъ отношенията си. — Какъ трѣбва да се справя човѣкъ съ обидата? — Обиди ли те нѣкой, не повтаряй думитѣ, които сѫ те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която сѫ ти нанесли. — Какъ да се справяме съ недоволството си? — Недоволството не е ваше. Дяволътъ е недоволенъ, а не човѣкътъ. Щомъ влѣзе въ човѣка, дяволътъ му предава своето недоволство. Безъ да знае това, човѣкъ приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори, защо Господъ е направилъ нѣщата така, а не иначе; защо сѫществуватъ страданията въ свѣта и т. н. — Какъ трѣбва да се оправдаваме, когато ни обвиняватъ, че сме направили нѣкаква пакость? — Нѣма защо да се оправдавате. Щомъ ви обвинятъ, че сте счупили стомната на нѣкого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. Следъ това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира, отде идатъ изпитанията и изкушенията въ живота му. Съ слизането си на земята, Христосъ свали юларитѣ на дявола отъ главитѣ на хората и ги направи свободни. Щомъ е така, бѫдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларитѣ си върху вашитѣ глави. — Кое е по-силно въ живота: доброто или злото? — Доброто е по силно. Въ борбата между злото и доброто, злото всѣкога губи, а доброто печели. Въ първо време злото е силно, а доброто слабо. Въ края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Богъ е на негова страна. Следъ всѣко страдание, което човѣкъ преживява, доброто въ него се усилва, взима надмощие надъ злото. Щомъ доброто победи злото, последното престава да мѫчи човѣка. Въ края на борбата доброто пита злото: Познавашъ ли сега, кой отъ двамата е по-силенъ? Искашъ ли да продължаваш, още борбата? Когато злото признае своето безсилие, доброто се рѫкува съ него приятелски и продължава своя пѫть. Човѣкъ усилва доброто въ себе си чрезъ страдания. Въ това отношение, страданието е пѫть, презъ който човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Доброто трѣбва да вземе надмощие предъ злото. Когато хората се обиждатъ, трѣбва да си зададатъ въпроса, справедлива ли е обидата, или не. Ако е справедлива, трѣбва ли да се обиждатъ? Нѣкой взелъ пари на заемъ отъ нѣкого и обещалъ да ги върне следъ три месеца, но не изпълнилъ обещанието си. Кредиторътъ му го срѣща и го нарича безчестенъ човѣкъ. Съ една дума той го обижда. На мѣсто ли е тази обида? — На мѣсто. Длъжникътъ не трѣбва да се обижда, но да си даде отчетъ за погрѣшкитѣ, които е направилъ, и да се стреми да ги изправи. Той е направилъ две погрѣшки: първата погрѣшка е, че взелъ пари на заемъ, а втората, че не издържалъ на обещанието си. Следователно, той трѣбва да научи следния урокъ: трѣбватъ ли му пари, нека отиде въ Божествената банка, оттамъ да изтегли, колкото му сѫ нужни. Отъ човѣшка банка, обаче, никога да не взима пари на заемъ. Това не значи, че злото се крие въ човѣшкото. — Не, законитѣ, на които човѣшкото се подчинява, се коренно различаватъ отъ законитѣ на Божественото. Следователно, при човѣшкото ще постѫпвашъ по човѣшки; при Божественото — по Божественъ начинъ. Съвременнитѣ хора трѣбва коренно да измѣнятъ своитѣ възгледи, да не поставятъ доброто и злото за основа на своя животъ, но любовьта да бѫде основа на тѣхния животъ. Поставятъ ли любовьта за основа на своя животъ, тѣ влизатъ въ бѫдещата култура, въ културата на новия животъ. Падналитѣ духове вършатъ зло отъ любовь къмъ него. Понѣкога и човѣкъ върши зло, безъ да има любовь къмъ него. Той върши зло и се отвращава отъ него. Това, именно, показва, че човѣкъ може да се излѣкува отъ злото. Който върши зло, безъ да го обича, той се подава на лѣкуване. Който върши зло отъ любовь къмъ него, той е неизлѣчимъ. Стремете се къмъ доброто, къмъ любовьта, за да се освободите отъ бацилитѣ на злото. Човѣкътъ на любовьта нито се обижда, нито се свързва съ злото. Той знае, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Казано е въ Писанието: „Всичко ще се обърне на добро за онѣзи, които любятъ Господа“. — Кога? — Когато се свърши борбата. „Праведнитѣ ще просвѣтнатъ“. — Кога? — Когато доброто победи. — Какво да правимъ съ ония хора, които не живѣятъ съобразно великитѣ закони на живота? — Това не е ваша работа. Преди всичко, вие не знаете, кой какъ живѣе. Коя е мѣрката, съ която опредѣляте правилния животъ? За васъ е важно да знаете, какво Богъ изисква отъ ония, които Го познаватъ. За човѣка е важно да знае, че не е той, който може да обърне нѣкого къмъ Бога, да го изучи, да го нахрани, или да го роди. Никой никого не е обърналъ къмъ Бога. Никой никого не е родилъ, отхранилъ или изучилъ. Самъ Христосъ казва: „Тия овце Твои бѣха и на мене ги даде“. Значи, Той признава, че всичко принадлежи на Бога, и, каквото е получилъ, отъ Него му е дадено. — Кои сѫ отличителнитѣ белези на злото и на доброто? — Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силенъ става. Правишъ ли зло, ти се смалявашъ. Правишъ ли добро, ти растешъ. Мразишъ ли, ти отслабвашъ. Любишъ ли, ти силенъ ставашъ. Злото заробва човѣка, доброто го освобождава. Доброто, любовьта е огънь, който побеждава. Сега, не ви казвамъ, че трѣбва да вѣрвате, но казвамъ: Живѣйте въ любовьта! Животътъ е добъръ. Животътъ е чистъ, защото излиза отъ любовьта. — Какъ да придобиемъ щастието? — Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълнявашъ волята Божия, това значи да придобивашъ Царството Божие въ себе си. — Какъ ще се оправи свѣтътъ? — Споредъ мене, Божествениятъ свѣтъ е оправенъ, а човѣшкиятъ трѣбва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промѣни, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, въ която сте потопени, ще мине презъ голѣми промѣни, презъ голѣми пертурбации. — Кое е условието за правилно растене? — За да расте правилно, човѣкъ никога не трѣбва да се сравнява съ другитѣ, да се поставя по-горе или по долу отъ тѣхъ. Той трѣбва да върши добро, да изпълнява волята Божия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създалъ свѣта, Той е промислилъ за всички сѫщества, малки и голѣми. Сега, отъ васъ, като ученици, се иска съзнателна работа. Хранете се всѣки день съ плодоветѣ на любовьта. Като ставате сутринь отъ сънь, веднага си откѫснете една ябълка отъ дървото на любовьта и закусете съ нея. Къмъ обѣдъ откѫснете си две — три ябълки отъ сѫщото дърво, а вечерь три — четири ябълки. Изобщо, хранете се отъ плодоветѣ на любовьта. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, готови на жертва. Пожертвувайте своитѣ лични удоволствия и придобиване на висшитѣ блага на живота. Пожертвувайте своя личенъ животъ за живота на човѣчеството. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които работятъ безкористно и съ любовь. Това изисква новото учение — учението на любовьта. Който следва пѫтя на любовьта, той расте и се увеличава. Който не следва този пѫть, той се смалява и губи всичко. Въ Божията Любовь седи разрешаването на всички въпроси. Животътъ на вѣрата е опитанъ вече. Тамъ хората сѫ научавали сладкото и горчивото и днесъ могатъ вече да ги различаватъ. Влѣзатъ ли въ любовьта, тѣ ще придобиятъ новото — животъ, пъленъ съ свѣтлина и знание, съ свобода и просторъ. Животътъ на любовьта носи безсмъртие за човѣка. И въ огънь да влѣзе, любещиятъ човѣкъ, пакъ живъ ще остане. Светиитѣ сѫ влизали въ огъня съ пѣсни. Тѣ не се плашатъ отъ огъня. Свѣтътъ трѣбва да мине презъ огъня на любовьта, да се стопи и да свѣтне. Вънъ отъ живота на любовьта всичко е илюзия. Смисълътъ на живота, обаче, е въ любовьта. Въ любовьта всичко е постижимо. Човѣкътъ на любовьта не умира, но заминава. Обикновениятъ човѣкъ умира, като прекарва редъ разочарования, съмнения, страхъ. Щомъ се намѣри вънъ отъ тѣлото си, той преживява необикновенъ страхъ. Отъ всички страни го преследватъ, гонятъ го и, за да се спаси отъ преследването на злитѣ духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидимъ. Въ това положение той остава само съ едно съзнание, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще влѣзатъ между ангелитѣ. И това е възможно, но за ония, които сѫ живѣли въ любовьта. Всички останали ще живѣятъ съ илюзиитѣ на земния животъ. Ако на земята сѫ били търговци, и на онзи свѣтъ ще живѣятъ съ илюзиитѣ на своята търговия. Казано е, че съ вѣра може да се угоди на Бога. — Съ вѣра можете само да угодите на Бога, но съ вѣра не можете да примирите противоречията въ живота си, не можете да се свържете съ Бога. Само въ любовьта вие можете да се свържете съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки. — Кѫде е разумниятъ свѣтъ? Кѫде сѫ разумнитѣ сѫщества? — Около васъ. Ако очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види около себе си много възвишени сѫщества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива свѣтове, каквито никога не си е представялъ. — Какво да направимъ, за да се отворятъ очитѣ ни? — Влѣзте въ живота на любовьта. Любовьта отваря очитѣ на човѣка. Който иска да влѣзе въ по-високъ животъ отъ този, въ който днесъ се намира, той трѣбва да приеме любовьта. Не иска ли да излѣзе отъ обикновения животъ, никой не може да му помогне. Докато човѣкъ самъ не пожелае да възстанови отношенията си съ Бога, отвънъ никой не може да го застави да направи това. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, едновременно съ това той възстановява отношенията си и съ своитѣ ближни. Човѣкъ не може да има правилни отношения къмъ ближнитѣ си, ако нѣма правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата. Често религиознитѣ хора се страхуватъ отъ свѣта. Тѣ считатъ, че свѣтътъ е мѣсто на изкушение. Тѣ казватъ, че Богъ не живѣе въ свѣта. Странно нѣщо! Щомъ Богъ живѣе въ умоветѣ и сърдцата на хората, Той живѣе и въ свѣта. Не изключвайте Бога отъ свѣта. Той е въ свѣта. Само Той е въ състояние да го оправи, Той е навсѣкѫде: между камънитѣ, между растенията, между животнитѣ и между хората. Достатъчно е да погледнете презъ очитѣ на любовьта, за да видите красотата, която сѫществува навсѣкѫде. Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. Проникнете се и вие отъ Христовата сила, вѣра и любовь, за да се ползувате отъ помощьта на разумнитѣ сѫщества. Обичате ли Бога, тѣ сѫ готови да ви помагатъ. Не Го ли обичате, тѣ ви оставятъ свободни. Тѣ не искатъ да ограничаватъ човѣка, но тихо му нашепватъ: Това, което вършишъ, не е добро. Корегирай се и постѫпвай споредъ волята Божия. Защото е казано: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ“. — Кѫде можемъ да намѣримъ Бога? — Въ ума, въ сърдцето и въ волята на всѣки човѣкъ. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, първо говорете съ Бога въ него, а после съ самия човѣкъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него, а не физическия човѣкъ. „Потърси ме въ день скърбенъ“ — е казано въ Писанието. Потърсете Великия въ свѣта, когато умътъ и сърдцето ви сѫ угнетени. И тъй, Богъ живѣе въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа на човѣка. Ще знаете тогава, че любовьта е отъ Бога, а безлюбието — отъ хората. За грѣшния, Той е огънь пояждащъ, а за праведния — огънь възрастващъ. Живѣйте прочее, като праведнитѣ, за да се ползувате отъ огъня на любовьта. * 8. августъ, 10 ч. с.

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание РАЗБИРАНЕ И СЪЗНАНИЕ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ реалния свѣтъ, вследствие на което засега тѣ не могатъ да го изучаватъ идейно. Всички погрѣшки на хората ставатъ по причина на несъответствието, което сѫществува между идейния и реалния свѣтъ. Като знаете това, не се сърдете на сърдцето си, т.е. на реалния свѣтъ, който ви заставя да се храните. Мнозина казватъ, че животътъ щѣлъ да бѫде по-добъръ, ако яденето не сѫществувало. — Ако яденето не сѫществуваше, съ какво бихте го замѣстили? Наистина, отъ яденето произтичатъ редъ несъответствия въ живота, но съ какво може да го замѣстите? Засега яденето е най-голѣмото добро на земята, а за невидимия свѣтъ — най-голѣмото зло. Безъ ядене животътъ на земята щѣше да бѫде по-лошъ, отколкото е сега. Чрезъ яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Безъ ядене физическиятъ животъ на хората щѣше да се прекрати, а съ това заедно щѣше да спре и неговата духовна еволюция. Значи, човѣкъ трѣбва да яде, но той трѣбва да знае, какъ да яде и защо да яде. Той трѣбва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно; ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човѣка не е въ пъленъ порядъкъ, той нѣма да се храни добре. Щомъ не се храни добре, той всѣкога ще бѫде неразположенъ къмъ хората, къмъ всичко, което го обикаля. Той нѣма да се интересува отъ наука, отъ изкуство, отъ музика — всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува отъ нищо, той ще философствува само, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не по другъ начинъ. По въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, само философитѣ могатъ да разискватъ, но досега никой философъ не си е отговорилъ на този въпросъ. Каквито теории да изнасятъ философитѣ за обяснение на този въпросъ, тѣ не могатъ да задоволятъ всички умове. Като четатъ тѣхнитѣ теории, мнозина казватъ: Това сѫ идеи на нѣколцина философи, но не на всички. И децата рисуватъ гарги, гълѫби и казватъ на майка си, че сѫ нарисували една гарга, или единъ гълѫбъ. Майката не може да се съгласи съ тѣхъ. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че ни то гаргата прилича на гарга, нито гълѫбътъ — на гълѫбъ. Следователно, искате ли да нарисувате нѣщо, не взимайте примѣръ 0тъ рисункитѣ на децата, но ползувайте се 0тъ работитѣ на великитѣ художници. Понѣкога и тѣхнитѣ работи не могатъ да минатъ за съвършени. И детето рисува гарга, и великиятъ художникъ рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и другата. Като разглеждате дветѣ рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на нѣщата. Отъ васъ се иска, именно, това — винаги да гледате на добрата страна на нѣщата. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е грозенъ, че не можете да го търпите. Ако грозниятъ не дойде, красивиятъ никога не може да се яви. Грозниятъ е сѣнка на красивия. Ако грозниятъ не сѫществува, красивиятъ никога не би се проявилъ. Следователно, за да се прояви доброто въ живота, първо трѣбва да се явятъ сѣнкитѣ на нѣщата. Сега, ние говоримъ за злото въ човѣка, за неговото недоволство. Човѣкъ е недоволенъ отъ живота си. — Защо? — Недоволенъ е, че не е добъръ. Не се смущавайте. Бѫдете доволни отъ себе си за даденъ моментъ и се стремете следния моментъ да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Нѣкой е разгнѣвенъ, започва да вика, да се сърди. Нека се гнѣви, нека изразходва излишната енергия въ себе си. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко време може да се гнѣви. Нѣкой може да се гнѣви една, две, десеть секунди, или десеть минути, най-много — половинъ часъ. Той е като фотографъ. Фотографътъ отваря апарата си и цъка секунда, две или повече. Опредѣлено е колко секунди трѣбва да трае цъкането, споредъ освѣтлението, при което става фотографирането. Недоволството на човѣка се заключава, именно, въ това, защо е цъкалъ дълго време, или защо е цъкалъ толкова кратко време. Колкото време и да е цъкалъ, за случая е достатъчно. Едно нѣщо трѣбва да знаете: въ нещастието или въ скръбьта на единъ човѣкъ се крие щастието или радостьта на другъ. Значи, благодарение на нашата скръбь и нещастие други сѫщества се радватъ и веселятъ. Когато единъ боледува, другъ оздравява. Навсѣкѫде въ природата става обмѣна. Не мислете, че болеститѣ сѫ нѣщо излишно въ живота на хората. Чрезъ болеститѣ човѣкъ добива ценни качества въ себе си. Толстой разправя, че следъ всѣко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивалъ нѣщо ново. Всѣко боледуване било свързано съ красиви преживявания. Ако не бѣше миналъ презъ болезнени състояния, Толстой не би дошълъ до това просвѣтление на съзнанието си. Та когато видите, че нѣкой човѣкъ се гнѣви, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсѫждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява къмъ лошитѣ условия. Оставете го свободенъ, да учи. Ако видите, какъ каменарьтъ троши съ чукъ камъни, трѣбва ли да се чудите, защо ги троши. Трѣбва ли да мислите, че не е човѣшко, дето чука и троши камънитѣ? Оставете го свободенъ. Той има работа, знае защо трѣбва да троши камъни. Тѣзи камъни сѫ нужни за градене на кѫщи. Тѣ сѫ необходими за физическия животъ. Мнозина искатъ да живѣятъ на земята като ангели. Това е невъзможно. За да живѣе като ангелъ, човѣкъ трѣбва да има ангелски условия. И най-добриятъ пѣвецъ на земята не би могълъ да пѣе като ангелъ. Преди всичко, той нѣма такъвъ ларинксъ, какъвто ангелитѣ иматъ; той нѣма срѣда като тѣхната. Хората сѫ недоволни, неблагодарни на това, което имъ е дадено, тѣ искатъ повече. Ако не сѫ разработили малкитѣ таланти, малкитѣ дарби, които Богъ имъ е далъ, какъ ще се справятъ съ голѣмото богатство, къмъ което се стремятъ? Много нѣща има, които човѣкъ не знае, които не е придобилъ, а се стреми къмъ нови, голѣми постижения. Запримѣръ, вие сте забелязвали че когато ще ви се случи нѣкаква неприятность, носътъ ви сърби. — Защо? — Не знаете. Колко обикновени нѣща още не знаете, а търсите нови, голѣми знания. Всички се стремятъ къмъ здраве но не знаятъ, какъ да го придобиятъ. Особено младитѣ моми искатъ да иматъ червени устни, червени страни, да изглеждатъ здрави. Естествено е това желание, защото червениятъ цвѣтъ на лицето показва добро храносмилане и правилно дишане. За да придобиятъ този цвѣтъ, свѣтскитѣ дами си мажатъ устнитѣ и странитѣ съ червена боя. По този начинъ тѣ сами се лъжатъ, че иматъ червенъ цвѣтъ, че сѫ здрави. Въ това отношение азъ подържамъ вѫтрешната, а не външната козметика. За да придобие червенъ цвѣтъ на лицето си, човѣкъ трѣбва да си представя този цвѣтъ въ въображението си, да се свърже съ всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той нѣма да забележи, какъ ще се яви червена краска на лицето му. Щомъ придобие тази краска, той ще се почувствува по-здравъ, по-любвеобвиленъ. Неговата призма ще започне правилно да пречупва свѣтлината, и той ще придобие истинско понятие за любовьта. Докато не придобие червения цвѣтъ човѣкъ все ще бѫде изложенъ на редъ болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвѣтъ, човѣкъ ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвѣтъ, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвѣтъ, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвѣтъ, той ще започне да се изражда въ религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвѣтъ, човѣкъ постепенно ще почне да губи силата на своята воля. И тъй, когато свѣтлината се пречупва, явяватъ се седемь цвѣта, т. е. седемь велики добродетели. Когато видите небесната дѫга, вие си спомняте за Стария Заветъ, дето е казано, че Богъ е поставилъ дѫгата за знакъ на човѣчеството, че втори пѫть потопъ нѣма да става. Това значи, че когато човѣкъ живѣе съобразно седемтѣ велики добродетели на дѫгата, въ неговия животъ потопъ нѣма да стане, и мѫчнотиитѣ му лесно ще се разрешатъ. Щомъ види дѫгата въ своя мистически животъ, всичкитѣ му работи ще се оправятъ. Засега предъ насъ сѫ разкрити главно три цвѣта: червенъ, жълтъ и синь. Любовьта подържа червения цвѣтъ, мѫдростьта - жълтия, а истината — синия. Когато тѣзи три основни цвѣта се съединятъ въ едно, образува се четвърти, производенъ цвѣтъ. Следователно, достатъчно е човѣкъ да схване правилно основнитѣ тонове на цвѣтоветѣ, за да може правилно да прогресира въ своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиватъ религиознитѣ хора, вмѣсто да прогресиратъ, тѣ се спъватъ въ развитието си. Когато пости, човѣкъ трѣбва да добие хубави чърти на лицето си. Въ сѫщность не става така. Вмѣсто да придобие нѣщо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човѣкъ не знае, какъ да пости. Когато устнитѣ на човѣка сѫ дебели, това е лошо, но ако и много изтънѣятъ, пакъ е лошо. Нѣкои стискатъ устнитѣ си, но съ това тѣ реагиратъ неправилно на своитѣ чувства. Устата на човѣка не трѣбва да бѫде нито много затворена, нито много отворена. Устнитѣ трѣбва слабо да прилепватъ. Устата трѣбва да бѫде толкова слабо отворена, че отъ външния ѝ видъ да се вижда, каква е любовьта на човѣка. Устата на мнозина не показва никаква любовь. Нѣкои моми умиратъ отъ любовь, но това е театъръ само, никаква любовь не е. Въ това отношение тѣ приличатъ на младитѣ булки, които, като излизатъ отъ бащиния си домъ, навеждатъ главата си, ужъ плачатъ за майка си и за баща си. Като вижда това, деверътъ казва на брата си: Братко, булката плаче много, да я върнемъ назадъ! Но тя казва: И да плача, водете ме напредъ! Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме отъ свѣта, за да ви въведемъ въ Царството Божие, вие плачете, давате видъ, че искате да се върнете назадъ. Речемъ ли да ви върнемъ назадъ, вие искате да вървите напредъ. Обичайте свѣта, но не ходете по неговитѣ пѫтища. И Богъ обича свѣта. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Свѣтътъ е училище. Щомъ свършимъ това училище, ние трѣбва да се радваме, че го напущаме и влизаме въ Царството Божие. Свѣтътъ черпи силата си отъ Царството Божие, отъ Божествения свѣтъ. Казва се въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята“. Това значи: Въ начало още Богъ създаде физическия и Божествения свѣтъ. Мнозина могатъ да кажатъ че сѫ ходили на онзи свѣтъ при Господа. Никой отъ васъ не може да откаже, че е ходилъ на онзи свѣтъ. Ние всички благодаримъ на разумнитѣ братя, че сѫ работили безкористно върху насъ. Но какво правятъ съвременнитѣ хора? Като ги хванатъ отъ невидимия свѣтъ, тѣ не могатъ вече да се върнатъ назадъ. Дали сте ходили на онзи свѣтъ, или не сте ходили, нѣма защо да споримъ върху това. Да спорите по този въпросъ то е все едно да спорите по въпроса, добъръ ли е човѣкъ или лошъ. Нѣма защо да спорите, нѣма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човѣкъ не се дължи на самия него. Хиляди поколѣния преди него сѫ работили по единъ неестественъ пѫть. Работата на човѣка днесъ се заключава въ доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъмъ. Човѣкъ носи редъ наследствени чърти, които не сѫ негови, но трѣбва да се освободи 0тъ тѣхъ. Тѣ му сѫ дадени за работа Като работи върху тѣхъ, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъмъ. Богъ не сѫди човѣка за неговитѣ лоши наследствени чърти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го сѫди. Нѣкой братъ иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при нѣкой водопадъ, трѣбва ли да му кажете да млъкне? Ще го послушате малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли нѣкой, изслушайте го, не го спирайте — Ама не говори умно — Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трѣбва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията въ живота на хората се дължатъ единствено на тѣхното нетърпение. Доколко една речь е разумна, зависи отъ резултата, който тя произвежда върху слушателитѣ. Нѣкой може да е насадилъ стотина — двеста декара земя, безъ да има голѣми резултати. Значи ползата, която нѣщата принасятъ, опредѣля тѣхното значение, тѣхната цена Съвременнитѣ хора бързатъ въ заключенията си. Като не имъ вървятъ работитѣ добре, тѣ казватъ за себе си, че сѫ лоши хора. Щомъ работитѣ имъ тръгнатъ напредъ, казватъ, че сѫ добри хора. Кое е по добре да казватъ, че сѫ лоши хора или да казватъ, че сѫ добри? Кажете. Ние сме добри хора, но сме се нацапали малко. Ще отидемъ на извора да се измиемъ и като се върнемъ, ще бѫдемъ чисти и красиви. Не държите ли тази положителна мисъль въ ума си, вие се обявявате противъ Господа. По този начинъ вие хвърляте петно върху Него И тъй, помахайте си едни на други. Нѣкой иска да прояви любовьта си — съдействувайте му. Другъ иска да прояви знанието си — съдействувайте му. Помагайте си, поощрявайте се въ всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте въ работата му. Оставете го свободенъ. Ако изкара нѣщо криво, той самъ ще го изправи. Като развалите едно нѣщо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята нѣма нищо. Животътъ на земята е реаленъ, но отъ реалния животъ ние ще минемъ къмъ ценноститѣ на идеалния животъ. Изобщо, най-хубавитѣ нѣща отъ реалния животъ ще ги пренесемъ въ идейния, на небето. Не мислете, че на небето ще бѫдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само въ това, че условията и обстановката на небето сѫ по-добри отъ тѣзи на земята, вследствие на което тамъ нѣщата изглеждатъ по-добри. Богъ е еднакъвъ и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можемъ да Го проявимъ, Той не е причината за това. Причина сме ние, че не можемъ да Го възприемемъ правилно. Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате въ положението на онзи светия, който казвалъ, че дяволътъ билъ много лошъ. Дяволътъ има една добра чърта — постоянство. Ти го пѫдишъ отъ вратата, а той намира най-малкитѣ дупчици и оттамъ влиза. Като влѣзе нѣкѫде, настани се и започва да работи — отъ нищо не се стѣснява. Той е трудолюбивъ, никога не се обезсърдчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло. Като влѣзе въ нѣкой мѫжъ, той заема положението на професоръ, а жена му негова ученичка и започва да ѝ преподава. Понеже не е научила урока си, мѫжътъ я набива добре. Боятъ служи като предметно учение за млади и за стари, за прости и за учени. Какво разбираме подъ думата „младъ“? Споредъ мене, младъ е онзи, който има възприятия за любовьта, за мѫдростьта и за истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло въ свѣта и казва: Да проявимъ доброто! Като види, че нѣкой се окалялъ, той взима вода, измива го, а следъ това му дава чиста риза да се преоблѣче. Тъй щото, добри хора сѫ онѣзи, които сѫ готови да помагатъ на бедни, на страдащи, на паднали. Тѣ не се занимаватъ съ критика. И критицитѣ иматъ своето мѣсто, но тѣ сами оставятъ дрехитѣ си неопрани. — Защо? — За да бѫдатъ свободни да критикуватъ. Тѣ си оставятъ надзиратели, на които порѫчватъ да изператъ дрехитѣ имъ добре, никаква нечистотия да не остане по тѣхъ. Като се върнатъ отъ работа, отиватъ да видятъ, добре ли сѫ изпрани дрехитѣ имъ и тогава си турятъ подписа. Свѣтътъ се нуждае отъ критици. Кой ще пази нечиститѣ дрехи? Кой ще дава отчетъ за всичко станало? Азъ не съмъ противъ критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не правете прибързани заключения. Критиката е потрѣбна, лошитѣ мисли и чувства сѫ потрѣбни, гнѣвътъ, сприхавостьта сѫ потрѣбни. Обаче, всичко това трѣбва да дойде на своето време и мѣсто. И болеститѣ сѫ потрѣбни, защото чрезъ тѣхъ болниятъ усилва вѣрата си. Първоначално той е суевѣренъ. Каквото му се каже всичко изпълнява. Отъ суевѣрие отива къмъ вѣра. Докато е здравъ, каквото му се каже не го възприема, все на особено мнение остава. Щомъ се разболѣе, нѣма вече особено мнение — готовъ е всичко да изпълни. Сега, отъ всичко казано днесъ, най-важното за васъ е да поправите уститѣ, носа, очитѣ, веждитѣ, брадата си. Брадата не трѣбва да бѫде като кочани но да има малка вдлъбнатина. Добре е често да се оглеждате въ огледало, да видите, при какви състояния, какви промѣни ставатъ съ носа, очитѣ, устата ви. Очитѣ и устата на човѣка винаги се нагласяватъ споредъ неговитѣ мисли. Когато човѣкъ намисли да прави добро, ще забележи, че около устата и очитѣ му се явяватъ известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очитѣ му се явяватъ другъ родъ гънки. Забелязано е, че въ твърдия човѣкъ устата придобива права линия. Въ бѫдеще отъ това положение на устата ще се родятъ известни несъобразности. Човѣкъ трѣбва да държи устата си спокойна, безъ никакво мърдане. Ако има нѣкакво мърдате, то трѣбва да бѫде напълно хармонично. Когато линията на устата увисва надолу, това е признакъ на песимистично състояние. Когато се повдига нагоре, това е признакъ на оптимистично състояние въ човѣка. Въ това отношение младитѣ момци сѫ голѣми оптимисти. Срѣщате младъ момъкъ който върви и сучи мустацитѣ си, завива ги нагоре, въ видъ на котва. Съ това той иска да каже: Който се качи на моя параходъ, той трѣбва да бѫде напълно спокоенъ, че никога нѣма да потъне. Момъкътъ държи кормилото отзадъ, а момата — греблата, и лодката върви напредъ. Сега азъ говоря за човѣка. Човѣшкото съзнание държи котвата, а човѣшкиятъ умъ — лопатитѣ, и лодката върви напредъ. За човѣка е важно, лодката му да върви напредъ. Учени, философи, писатели препорѫчватъ на човѣка много работи, но повечето отъ тѣхъ не му сѫ нужни. Кое е по важно за болния нови дрехи, или да го лѣкуватъ? Здравиятъ се нуждае отъ нови дрехи, а болниятъ — отъ лѣкарства. Всѣки здравъ човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Да бѫде човѣкъ добре облѣченъ, това не значи да следва модата. Модернитѣ дрехи на мѫжетѣ и на женитѣ нѣматъ линия. Днесъ въ Парижъ хиляди хора работятъ върху модата, но тѣ не могатъ да дадатъ ония линии, които да отговарятъ на човѣшкото тѣло. Ние се нуждаемъ отъ мода и на мисъльта — правата мисъль. Следователно, всѣки човѣкъ, какъвто и да е той, щомъ изнася прави мисли, трѣбва да го слушате. Всѣка мисъль, всѣки изворъ, колкото малки и да сѫ, тѣ излизатъ отъ Бога. Малкото изворче въ безводно мѣсто принася голѣма полза. Малкитѣ изворчета се губятъ предъ голѣмитѣ извори, но все пакъ и тѣ помагатъ за образуване на голѣмитѣ рѣки. Като ученици, вие трѣбва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърдцето и за ума, които ви е далъ. Благодарете за дарбитѣ, способноститѣ и добродетелитѣ, съ които ви е надарилъ. Предъ васъ стои една велика задача. Цѣлата вселена, съ своитѣ слънца и планети, е една велика школа, презъ която трѣбва да минете. Вие трѣбва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате отъ тѣхъ. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, въ два случая започва силно да крѣка: презъ лѣтото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човѣкъ я хване за крачето, тя мълчи, не крѣка. Хване ли я змия, тя започва силно да крѣка. Тъй щото, когато въ живота на човѣка дойдатъ редъ неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да крѣска, да вика. Щомъ чуете, че нѣкой крѣска като жаба, притечете му се на помощь. — Защо? — Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човѣшката душа, не е ли такава змия? Голѣмото щеславие, което обсебва човѣка, не е ли една змия? Гордостьта, която завладява човѣка, не е ли една змия? Като чуя, че нѣкоя жаба крѣка силно, зная вече, че змия е хванала крачето и. Взимамъ тогава бастона си, отивамъ при змията и ѝ заповѣдвамъ- да пусне жабата. Питамъ я, кой и е далъ право да хваща жабата за крачето. И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощь. Когато една ваша мисъль страда, притечете ѝ се на помощь. Човѣшкиятъ духъ казва на човѣка, че трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ и на всички да помага. Страда ли нѣкое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да работите. Срѣщате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разбирамъ подъ думата „много говори“? Да говори човѣкъ много, това значи да яде много. Той отива на две — три мѣста на гости и навсѣкѫде го канятъ да си хапне. На първото мѣсто се наяжда добре. Отива на второто мѣсто, и тамъ не отказва да си хапне — иска да угоди на всички. Какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ, за да не преяжда? Като знае, че ще 0тива на две — три мѣста на гости, той трѣбва да вземе съ себе си двама свои приятели. Като отиде на първото мѣсто и го поканятъ да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелитѣ си ще каже, че сѫ въ постъ. Като отиде на второто мѣсто и го поканятъ да яде, ще каже, че той съ единъ отъ приятелитѣ му сѫ въ постъ, третиятъ отъ тѣхъ само може да яде. На третото мѣсто пъкъ ще се храни онзи, който не е ялъ, а другитѣ двама ще постятъ. При това разрешение на въпроса всички ще бѫдатъ доволни. Следователно, кѫдето и да ходите, водете съ себе си своитѣ приятели. Всѣки човѣкъ има на разположение трима приятели. Единиятъ му приятель е любовьта, вториятъ — мѫдростьта, а третиятъ — истината. Като отидете на първото мѣсто, ще вземете любовьта съ себе си. Като отидете на второто мѣсто, ще вземете мѫдростьта съ себе си. Отидете ли на третото мѣсто, ще вземете истината съ себе си. Ако навсѣкѫде водите съ себе си своитѣ приятели, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ. Съветвамъ ви, да не се отдѣляте отъ тримата си приятели. Тѣ сѫ много изправни. Тѣ сѫ въ състояние да оправятъ всички объркани работи на хората. Като видя, че нѣкой объркалъ работитѣ си, казвамъ на единъ отъ тримата му приятели да оправи работитѣ на този човѣкъ. Той веднага му се притича на помощь. После му казвамъ: Благодари на приятелитѣ си, че оправиха работитѣ ти. Ако не бѣхъ ги довелъ, работитѣ нѣмаше да ти се оправятъ. На себе си отдавамъ дотолкова значение, доколкото ставамъ причина да доведа вашитѣ приятели, да оправятъ обърканитѣ ви работи. Безъ тѣхъ нищо не можеше да стане. По отношение на тѣхъ нашата заслуга седи въ това, че ние имъ даваме възможность да дойдатъ на земята да работятъ. Азъ съмъ напълно убеденъ, че вие всички имате добро желание, Божията Любовь, Мѫдрость и Истина да работятъ въ вашитѣ сърдца. Сега ще приведа единъ отъ стиховетѣ на Писанието: „Призовете ме въ деня на вашитѣ изпитания, и Азъ ще ви помогна. И ще ме прославите“. Ще ви дамъ следнитѣ мисли: Огъньтъ е за металитѣ и за скѫпоценнитѣ камъни; водата — за рибитѣ; въздухътъ — за птицитѣ; земята — за животнитѣ, а мисъльта — за човѣка. Значи, господари на водата сѫ рибитѣ, на въздуха — птицитѣ, на земята — животнитѣ, а на мисъльта — човѣкътъ. Огъньтъ пъкъ е господарь на металитѣ и на скѫпоценнитѣ камъни. Кои сѫ духоветѣ на водата? — Ундитѣ. — На въздуха? — Силфитѣ. — На земята? — Гномитѣ. — На огъня? — Саламандритѣ. — На човѣка, който мисли? — Словото. Казалъ е Богъ: „Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое“. И каквото е казалъ, това е станало. „По образъ и подобие“ — разбирамъ по умъ и по сърдце. Наистина, по умъ и по сърдце човѣкъ е направенъ точно като Бога. Богъ се възмущава отъ всѣка неправда. Лошото въ свѣта седи въ това, че хората се възмущаватъ отъ доброто. Да се възмущава човѣкъ, това е право, но не отъ доброто. Отъ злото трѣбва да се възмущава той. Нашитѣ мисли и чувства се проявяватъ точно по образъ и подобие Божие. Ако не се проявяватъ, както трѣбва, ние никога не можемъ да познаемъ Божественото. Човѣкъ познава Божественото начало въ себе си само чрезъ образа на своитѣ мисли и чувства. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Право разбиране за нѣщата и високо съзнание. Безъ тѣзи два елемента, той нищо не може да постигне. Безъ тѣзи два елемента, природата и животътъ оставатъ за него затворени. * 1. августъ, 10 ч. с.

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЧЕРВЕНЪ И СВѢТЪЛЪ. Противоречията на хората се криятъ главно въ физическия животъ. Защо? — Защото съвременнитѣ хора търсятъ удобства. Нѣма ли удобства въ живота имъ лишени ли сѫ отъ нѣкои свои нужди, тѣ се натъкватъ вече на голѣми противоречия. Изобщо, всички млѣкопитаещи, между които е и човѣкътъ, сѫ сѫщества на удобства. Животното, запримѣръ, мисли само за ядене. Щомъ се наяде, то веднага се обтѣга на сѣнка, подъ нѣкое дърво или подъ нѣкой храстъ и заспива. Така живѣятъ и хората, особено богатитѣ Като се наядатъ добре, тѣ ще си хапнатъ нѣкакъвъ десертъ, нѣщо сладко, ще си пийнатъ и ще легнатъ да почиватъ. Невидимиятъ свѣтъ, като вижда, че хората и животнитѣ сѫ будни, само когато се отнася до тѣхнитѣ физически нужди, изпраща имъ редъ страдания, съ цель да пробуди съзнанието имъ за животъ по-високъ отъ физическия. Сега, злото не се заключава въ начина, по който човѣкъ живѣе, но въ това, че той не познава себе си, не знае, съ какви сили работи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ гладува, и гладътъ го заставя да търси храна, но отде произтича гладътъ, той не знае, Какъвъ е произходътъ на глада? Науката е намѣрила, че гладътъ въ човѣка се дължи на чувството на охотливость въ него. Центърътъ на това чувство се намира около слѣпоочната область на мозъка. Колкото по-силно е развитъ този центъръ въ човѣка, толкова по-голѣмо е желанието му да яде. Следователно, колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голѣмъ гладъ ще изпитва Ако по нѣкакъвъ начинъ тази часть отъ мозъка на човѣка се извади, той нѣма да се стреми къмъ ядене, нѣма да изпитва гладъ. Събуди ли се този центъръ, човѣкъ усѣща гладъ. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли, какъ да си достави храна. За да задоволятъ глада си, хората сѫ създали цѣла наука — готварството. Дали ще ядатъ месна или вегетарианска храна, тѣ сѫ измислили редъ ястия, съ които да събудятъ апетита си, повече да ядатъ. Ако отидете въ Европа или въ Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: нѣкога месото е добре опечено, пържено или варено, а нѣкога го оставятъ доста сурово, съ повече кръвь. Сѫщевременно се създаватъ различни теории за предимство на единия начинъ на готвене предъ другия, или за предимство на растителната храна предъ месната и обратно — на месната предъ растителната. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по своя интелектъ, по своя умъ. Когато трѣбва да се произнесе по нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ мисли и дава мнението си. Въ това отношение животнитѣ си служатъ повече съ инстинктъ. У тѣхъ инстинктътъ е силно развитъ Когато вълкътъ се намѣри всрѣдъ нѣкое стадо, той започва да души овцетѣ съ носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата нѣколко пѫти съ носа си по корема, той разбира вече, има ли смисълъ да се занимава съ нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врага, занася я далечъ отъ стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува отъ нея. И тревопаснитѣ животни си служатъ съ носа си. Като искатъ да знаятъ, коя трева е добра за ядене, тѣ я миришатъ съ носа си и веднага се произнасятъ. Въ млѣкопитаещитѣ животни носътъ е игралъ и продължава да играе важна роля. Той замѣства интелекта въ хората. Понѣкога и човѣкъ си служи съ носа, да познае, коя храна е добра, и коя не. Отъ благоуханието, което се разнася отъ храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче, не всѣкога отъ благоуханието на храната може да се сѫди за нейното качество. Ако въ нѣкое ястие се турятъ ароматни приправки, тѣ могатъ да маскиратъ прѣснотата и доброкачественостьта на материалитѣ и да го представятъ за добро. Въ сѫщность такова ядене може да разстрои стомаха на човѣка. Въ това отношение човѣкъ лесно може да се заблуди. Хората се натъкватъ на заблуждения, не само въ физическия, но и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ, ако слушате една цвѣтиста речь, въ която се изнася нѣкакъвъ великъ идеалъ, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но следъ време ще се разочаровате и отъ проповѣдника, и отъ неговата речь. Тази речь не е била изпитана. Всѣко нѣщо се познава само тогава, когато се постави на опитъ. Лесно е да се говорятъ нѣщата, но тѣ трѣбва да сѫ опитани. Лесно се говори за любовьта, но постави ли се на опитъ, тя изчезва. Преди всичко хората не знаятъ, кѫде е мѣстото на любовьта. Споредъ нѣкои мѣстото на любовьта е въ душата. — Любовьта иде отъ духа, влиза въ душата отдето презъ ума слиза въ сърдцето. Оттукъ тя обхваща цѣлото тѣло. Други пъкъ казватъ, че любовьта е движение. — Любовьта произвежда движение, но не е движение. Любовьта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т. н. Трети пъкъ казватъ, че любовьта е чувствуване. Любовьта произвежда чувствуване, но чувствуването не е любовь. Деятелностьта на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се дължи на любовьта. Казватъ още, че любовьта е първиятъ потикъ въ живота. — Любовьта е първиятъ потикъ наистина, но не и последниятъ. Последното нѣщо въ свѣта, това е истината. По отношение на любовьта, съвременнитѣ хора правятъ редъ погрѣшки. Тѣ започватъ съ любовьта и се стремятъ да свършатъ съ любовьта. Коя майка е започнала съ любовь и свършила съ любовь? Който започва съ любовьта, той непременно трѣбва да свърши съ истината. Ако не започне съ любовта и не свърши съ истината, върху главата му ще се изсипятъ такива страдания, каквито не е очаквалъ. Човѣкъ може да оцени любовьта само тогава, когато започва съ нея и свършва съ истината. Истината трѣбва да бѫде тилъ въ човѣшкия животъ. Когато любовьта действува въ човѣка, на лицето му се явява червения цвѣтъ. Той е признакъ на любовьта. Когато истината действува въ човѣка лицето му става свѣтло, защото истината е синтезъ на всички лѫчи на свѣтлината. Следователно, ако лицето на човѣка не е червено и свѣтло, той не е позналъ нито любовьта нито истината. Казваме за нѣкого че се е опекълъ, изгорѣлъ — Защо? — Почервенѣлъ е човѣкътъ. Значи, въ червения цвѣтъ хората се пекатъ. Червениятъ цвѣтъ е начало на чувствуванията. Безъ този цвѣтъ хората не могатъ да чувствуватъ. Докато не започне да чувствува, човѣкъ не може да има представа за любовьта. Любовьта започва съ малъкъ потикъ, съ най-малкото чувство. Истината пъкъ е синтезъ на нѣщата. Ако въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ не познае себе си, не разбере, съ какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината. Сега, като казваме, че любовьта е начало, а истината — край, разбираме, че любовьта е начало на живота, а истината — край на недоразуменията въ живота. Докато хората не се обичатъ, животътъ имъ нѣма нито начало, нито край. Щомъ се обикнатъ, животътъ започва и върви къмъ своя край — реализиране на самия животъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ края на живота, къмъ неговото реализиране, къмъ освобождаване отъ страданията. Когато човѣкъ придобие истината, страданията му ще престанатъ. Любовьта носи страдания, а истината ги прекратява. Когато човѣкъ се влюби, страданията тръгватъ следъ него като войници. Тѣ кацатъ върху него като мухи. Кѫде има мухи? — Дето има ядене. Дето нѣма ядене, и мухи нѣма. Въ това отношение любовьта представя богата трапеза, върху която сѫ сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза съ ястия, тамъ и мухи ще има. Страданията въ живота на хората не сѫ нищо друго, освенъ хапливи мухи, които ги хапятъ и насилствено, като съ остенъ, ги заставятъ да работятъ, да мислятъ. Достатъчно е човѣкъ да направи една погрѣшка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всѣка погрѣшка се придружава съ ухапване, т. е. съ страдание. Колкото вида мухи сѫществуватъ, толкова вида страдания има по свѣта. Запримѣръ, завистьта, злобата въ човѣка произвежда единъ видъ страдание, умразата — другъ видъ. Мѣстото на злобата въ човѣка е надъ ушитѣ. Когато този центъръ е силно развитъ, човѣкъ е много завистливъ. Този центъръ е силно развитъ въ вълка, вследствие на което той е много жестокъ, свирепъ. Въ овцата този центъръ е слабо развитъ, и затова минава за миролюбива. Завистьта е въ връзка съ личнитѣ чувства на човѣка. Ако се измѣри областьта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство отъ 10-20 сантиметра най-много. Повече отъ 20 см. не може да заеме. Това е крайниятъ и предѣлъ. Като говоря за злобата, вие не трѣбва да се смущавате. И въ най-слабата степень да се яви, тя все ще покаже на човѣка своето сѫществуване. Щомъ любовьта посети човѣка, и злобата, като вѣренъ неинъ съпѫтникъ, ще проговори. И гълѫбътъ, най кроткото сѫщество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две-три малки гълѫбчета, а сѫщевременно мѫти нови яйца, гълѫбицата се озлобява срещу малкитѣ и едно по едно ги изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Тѣ крѣкатъ, пискатъ вънъ, докато дойде бащата да ги утешава. Той имъ казва: Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пакъ ще ви приеме. Като ги успокои, той ги качва въ гнѣздото. На другия день майката пакъ ги хвърля навънъ. Сѫщото става и съ хората. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, готовъ на услуги, на жертви. — Защо? — Той е проникнатъ отъ нѣкакво благородно чувство. Въ този моментъ въ него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става съ него? Веднага любовьта пристига и изхвърля навънъ чуждото яйце — користолюбието. Любовьта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нѣщо подобно въ човѣка, тя го хваща за врата и го изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Който не разбира отрицателнитѣ прояви на своя характеръ, той казва: Нѣмамъ ли право да се проявя? Не съмъ ли човѣкъ и азъ като всички? — Човѣкъ има право да се проявява, но не въ отрицателното. Истински човѣкъ е онзи, който проявява положителното въ себе си, а отрицателното — възпитава и облагородява. Човѣкъ трѣбва да помни, че не е той самъ виновенъ за отрицателнитѣ чърти въ себе си. Той не е снесълъ яйцата на користолюбието, на упоритостьта, на злобата и т. н. Това сѫ яйца, съ които други нѣкои сѫ го насадили, той да ги мѫти. Така правятъ и българитѣ. Тѣ обичатъ да турятъ подъ нѣкоя квачка различни яйца кокоши, пачи и други. Безъ да знае, съ какви яйца е насадена, кокошката ги мѫти. Като се излюпятъ всички яйца, тя вижда, че следъ нея тръгва дѣлъ народъ: пиленца, патенца, юрдечета. Нѣкои отъ тѣхъ приличатъ на нея, а други — съвсемъ не приличатъ. Чуди се кокошката, тя ли ги е измѫтила всички, или не. Както и да е, тя тръгва предъ тѣхъ да имъ търси храна. Като дойде до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдечетата влизатъ въ водата, а пиленцата обикалятъ около нея. Като вижда това несъответствие между еднитѣ и другитѣ малки, тя се чуди, какъ е станала тази работа, но стои на брѣга, чака да излѣзатъ патенцата и юрдечетата отъ водата. Страшно е положението па човѣка, когато се види като кокошката, обиколенъ съ подозрение, съмнение, злоба, умраза и т. н. Той седи и се чуди, отде сѫ дошли тия лоши чувства въ него. Знае, че по естество е добъръ човѣкъ, но отде дойде подозрението въ него? Знае, че е добъръ човѣкъ, по отде дойде умразата въ него? Стои той и мисли какво да прави съ тия отрицателни чувства, въ себе си, какъ да се освободи отъ тѣхъ. — Нѣма защо да се смущавате отъ отрицателното въ себе си, но пазете се отъ него да не ви завлѣче въ водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства сѫ все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И въ новия животъ, да влѣзете, изпитанията пакъ ще ви следватъ. Като влѣзете въ новия животъ ще видите, че и тамъ има области, въ които можете да се спънете. Млади, и стари могатъ да се спънатъ. Учени и прости могатъ да се спънатъ. Философътъ може да се спъне въ своята философия; моралистътъ — въ правилата на своя моралъ. Затова ние казваме, че нѣкои нѣща сѫ морални, а други — не сѫ морални. Кои нѣща сѫ морални и кои — неморални? Всѣки потикъ, колкото малъкъ и да е, който произтича отъ любовь, мѫдрость и истина, е мораленъ. Не произтича ли отъ любовьта, мѫдростьта и истината, той не е мораленъ. Щомъ потицитѣ на човѣка сѫ морални, и животътъ му ще бѫде мораленъ. Когато човѣкъ грѣши, причината на това се крие въ неотзивчивостьта му къмъ своитѣ морални потици. Богъ влага тия потици въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ, въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Щомъ вложи единъ потикъ въ човѣка, Той веднага се оттегля и гледа, какъ ще постѫпи. Хората се стремятъ къмъ любовьта, а въпрѣки това се каратъ, биятъ. Майката обича детето си, но отъ време на време го бие. Момъкъ и мома се обичатъ, наричатъ се божества, а като се оженятъ, започватъ да се биятъ. Братче и сестриче седатъ мирно и си играятъ. После се галятъ, милватъ, цѣлуватъ. Щомъ седнатъ да ядатъ, братчето удари сестричето, или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това? Една жена разправяше накратко своя животъ. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цѣли десеть години живѣла съ него, но той постоянно я биелъ. Тя търпѣла, нищо не казвала. Единъ день той ѝ ударилъ една плесница, и въ нея се събудилъ такъвъ гнѣвъ, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. Отъ този моментъ той не посмѣлъ да дигне рѫка върху нея. Поправилъ ли се съ това? Не, следъ две — три години той умрѣлъ. Мѫжъ, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мѫжа си, умира преди него. Това показва, че въпроситѣ не се разрешаватъ съ насилие. Силата на човѣка седи въ въздържанието, въ самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вѫтрешно. Когато иска да говори, човѣкъ трѣбва да пита Бога въ себе си, да говори или не. На кого трѣбва човѣкъ да говори? Човѣкъ първо трѣбва да говори на себе си, после на ангелитѣ, да се научи да разсѫждава, и най-после — на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Богъ му е кавалъ. Щомъ знае да говори на себе си, на ангелитѣ и на Бога, той ще може да говори на ближнитѣ си и ще имъ бѫде полезенъ. Каква е вашата опитность въ това отношение? По колко пѫти на день се обръщате къмъ Бога съ молба да ви каже, какво да правите? Не зная, колцина отъ васъ се обръщатъ къмъ Бога за съветъ. Щомъ намислите да правите нѣщо, вие веднага пристѫпвате къмъ действие — никого не питате. Въ невидимия свѣтъ има разумни сѫщества, които всѣки моментъ сѫ готови да услужватъ на хората. За онзи, който се обръща за съветъ къмъ тѣхъ, всѣка дума е благословение. Всѣка тѣхна дума може да се използува за градежъ. Съвременнитѣ хора избѣгватъ съвети даже и на разумни сѫщества, понеже сѫ минали презъ школи на различни учители, които сѫ ги учили на нѣща, отъ които и днесъ още не могатъ да се освободятъ. Нѣкои отъ тия учители сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ горди, да пазятъ достоинството си; други сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ силни, да се борятъ съ всичко въ живота; трети сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ богати и да се осигуряватъ. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бѫдете, и богати, и силни, все пакъ сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вѣрата си и днесъ не вѣрвате на никого. Мойсей е училъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Следъ него иде Христосъ и казва: „Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата“. Опитвали сте Мойсея, и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате — не вѣрвате въ Него. Какво разбирате отъ стиха, който Христосъ е казалъ, че ако те ударятъ на едната страна, да обърнешъ и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете въ противоречие. Ще кажете: Защо човѣкъ трѣбва да бѫде толкова мекушавъ, да се оставя да го биятъ? За да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ, трѣбва да знаете, че само разумниятъ, добриятъ човѣкъ има право да бие. Само приятельтъ има право да бие. — Защо? — Защото той бие съ любовь. Ако приятельтъ те удари отъ едната страна съ любовьта, дай и другата си страна, да те удари съ мѫдростьта. Какво по-голѣмо благословение можете да очаквате отъ това? Казано е въ Писанието: „Когото Богъ обича, наказва го“. — Съ какво? — Съ любовьта, мѫдростьта и истината. Какво по-голѣмо благословение отъ това? Радвайте се, когато съвършениятъ ви наказва. Богъ е съвършенъ. Въ Него нѣма противоположни чувства, както въ хората. Всичкитѣ Му постѫпки сѫ пълни съ любовь. Дръжте въ ума си мисъльта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите съ любовь, и васъ ще ударятъ съ любовь; ако го ударите съ мѫдрость, и васъ ще ударятъ съ мѫдрость. Ако ударите ближния си безъ любовь и безъ мѫдрость, и васъ ще ударятъ по сѫщия начинъ. Всѣка плесница, нанесена на човѣка безъ любовь и безъ мѫдрость, кости чупи, мускули разкѫсва. Съ една дума, плесница безъ любовь и мѫдрость може да умъртви човѣка. Всѣка плесница, нанесена върху човѣка съ любовь и мѫдрость, внася въ него животъ, знание и свѣтлина. Сега, желая на всички да получавате плесници на любовьта. Ако тѣзи плесници идѣха отъ рѫката на човѣка, тѣ щѣха да бѫдатъ физически. Тѣ идатъ отъ добрия умъ, отъ доброто сърдце, отъ добрата воля на човѣка. Тѣ идатъ отъ неговия духъ и отъ неговата душа. Следователно, всѣка такава плесница носи за човѣка голѣмо благословение. Такива плесници Богъ постоянно ни дава. Поетитѣ възпѣватъ лъхането на въздуха, лъхането на свѣтлината. Въ този смисълъ, лъхането на свѣтлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене съ рѫката? Свѣтлината слиза съ такава голѣма бързина, че удря право въ лицето на човѣка. Въ тази плесница има любовь и знание. Като се докосне до лицето на човѣка, тя започва да го милва. Ако свѣтлината не носи любовь и знание въ себе си, съ бързината си тя би махнала човѣка отъ своя пѫть. Ако нѣмаше любовь и знание въ себе си, свѣтлината би умъртвила човѣка, но понеже иде съ любовь и знание, тя го прави енергиченъ. Азъ бихъ желалъ и вие да бѫдете енергични, но като се приготвите отдалечъ да ударите на нѣкого плесница, щомъ дойдете до това мѣсто, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще се превърне въ любовь и знание. Това значи да има човѣкъ самообладание. Мѫчно е човѣкъ да се владѣе, но той трѣбва да придобие самообладание. Както се е засилилъ да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човѣкъ правилно. Не е лесно да обича човѣкъ хората правилно. Не е лесно да говори човѣкъ истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мѫчно. Понеже е мѫчно сами да го постигнете, затова сте дошли въ Школата да учите. Сега, като наблюдавахте изгрѣва на слънцето, вие видѣхте, че имаше червенъ цвѣтъ. — Защо? — Защото започва съ любовьта. После слънцето стана свѣтло. — Защо? — Защото свършва съ истината. Съ тѣзи два цвѣта слънцето казва: Започни съ любовьта и свърши съ истината. Като видите, че слънцето е червено, кажете си: Желая сърдцето ми да бѫде пълно съ любовь. Като го видите свѣтло кажете си. Желая ума ми да бѫде пъленъ съ истина. Желаете ли тия две нѣща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всѣки день, при изгрѣва на слънцето, пожелавайте да имате любовь въ сърдцето си и истина въ ума си. Да посрѣщате всѣки день изгрѣва на слънцето съ тази мисъль, това значи да бѫдете презъ цѣлия день радостни и весели. Не можете ли да придобиете нищо отъ слънцето, вие не сте разбрали, какво значи изгрѣвъ на слънцето. И тъй, понеже живѣемъ въ свѣтъ на противоречия, ние трѣбва да се свържемъ съ Божествената любовь, съ Божествената истина и съ Божия Духъ. Казано е въ Писанието: „Не огорчавайте Божия Духъ, съ Който сте запечатани“. Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ, но всѣкога бѫдете будни, да не огорчавате Божия Духъ въ себе си. Кажете ли една дума не на мѣсто, веднага се корегирайте. Направите ли една погрѣшка, веднага я изправете. Ако въ сърдцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ни сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите съ противоречията и изкушенията въ свѣта, сърдцето, умътъ, душата и духътъ ви трѣбва да бѫдатъ будни. Само по този начинъ вие можете да се самовъзпитавате. Освенъ вие сами, никой другъ не може да ви възпитава. Рече ли другъ нѣкой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресиратъ се само коне, кучета, но не и хора. Азъ мога да ви поставя редъ ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитамъ единъ човѣкъ, това значи да го отхраня, да стане като ангелъ. Ако азъ нѣмамъ любовь, и вие нѣмате любовь, нито азъ мога да ви възпитавамъ, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да имамъ любовь къмъ васъ, и вие трѣбва да имате любовь къмъ мене. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да приложа истината къмъ васъ, както и вие — къмъ мене. Като ви възпитавамъ съ любовь и истина, мога да ви оставя да живѣете при ангелитѣ. Иначе, не бихте могли да живѣете при тѣхъ. Едно трѣбва да знаете: докато сте при хората, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ да ви обичатъ. Ако сте при ангелитѣ, първо тѣ трѣбва да ви обичатъ, а после вие. Ако сте при лошитѣ хора, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ. Обичатъ ли ви първо лошитѣ хора, тѣ ще ви причиняватъ голѣми пакости. Ако добритѣ хора първо ви обичатъ, тѣ ще ви правятъ добро. И тъй, като ставате сутринь, започвайте съ червения цвѣтъ и си кажете: Господи, днесъ ще покажа Твоята Любовь къмъ всичко — къмъ камънитѣ, къмъ растенията, къмъ животнитѣ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще покажете любовьта си въ най-голѣмъ размѣръ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще проявите двата цвѣта — червения и свѣтлия. Това е новото, което трѣбва да приложите въ живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Нѣкои казватъ, че сѫ прости, а въ сѫщность не сѫ. Като видятъ нѣкой ученъ, тѣ турятъ своитѣ чувствителни везни и започватъ да го теглятъ. Тѣ виждатъ и най-малката му погрѣшка. Това показва, че сѫ умни хора. Въ това отношение и мене сѫ ме теглили. Само ме следятъ, какво ще кажа и какъ ще постѫпя. Преди години дойде при мене единъ български светия. Той си турилъ кръстъ на челото и току се кръсти. Отъ време на време ме поглежда. Азъ седа, гледамъ го, но не се кръстя. — Защо не се кръстишъ? — Азъ имамъ една слабость, кръстя се, само когато имамъ мѫчнотии. Когато съмъ радостенъ, забравямъ да се кръстя. Щомъ дойде мѫчнотията, веднага започвамъ да се кръстя и да се уча. Да се кръстишъ, това значи да те биятъ. Щомъ видя, че биятъ нѣкого, питамъ го. Ти носишъ ли кръстъ? Като погледна къмъ него, виждамъ, че носи кръстъ на челото си. Когато биятъ нѣкого, а той търпи, това показва, че се е нагърбилъ съ кръста на търпението. Не се опълчвайте противъ кръста, защото бой ще има. И Христосъ опита кръста. Какво направи като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковатъ, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковатъ. Какво представя кръстътъ? — Кръстътъ представя две сили, които действуватъ въ противоположни посоки. Едната сила е пасивна — хоризонталната линия въ кръста. Другата е активна — вертикалната линия. Тя представя човѣшката мисъль. Тази сила показва, че човѣкъ трѣбва да расте нагоре, а не да се удоволствува. Както семенцата излизатъ отъ земята, така и човѣкъ трѣбва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно, ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срѣщате на пѫтя си, сѫ по-малки отъ силитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Ако не растете, противоречията сѫ по-голѣми отъ силитѣ ви. Съ други думи казано: Когато лесно се справяте съ препятствията, които срѣщате на пѫтя си, вие имате въ себе си любовь, която ви помага. Тогава и вие се радвате, и Богъ се радва на вашия успѣхъ. Когато вие побеждавате, Богъ се наслаждава. Намирате на пѫтя си торба съ пари. Вие сте беденъ човѣкъ, нѣмате стотинка въ джоба си, но отвѫтре нѣщо ви казва: Бѣгай, не се изкушавай! Вие поглеждате торбата съ пари, усмихвате се и заминавате. Ако нѣкой види, че бѣгате отъ паритѣ, ще мисли, че сте глупавъ човѣкъ. Невидимиятъ свѣтъ, обаче, ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърдцето на единъ човѣкъ, отколкото неговитѣ нари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятель, отколкото да използувате неговата сила. За предпочитане е човѣкъ да има на страната си Божията Любовь, Мѫдрость и Истина отколкото всички блага, всички удоволствия на свѣта. Лишени ли сте отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени. Сега, желая ви да придобиете новото, което е потрѣбно за съграждане на бѫдещия ви животъ. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се преустрои. Дълго време трѣбва да работите, за да преустроите живота си. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се състои въ това, че тѣ искатъ едновременно да свършатъ много работи. Всѣки човѣкъ трѣбва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристѫпи къмъ втора. Великиятъ художникъ започва само една работа. Като я свърши, както трѣбва, тогава започва втора. Видниятъ поетъ ще напише само единъ — два стиха за любовьта и върху тѣхъ ще работи дълго време. Като четете поезията на нѣкой поетъ вие трѣбва да правите преводъ, да ѝ дадете другъ смисълъ. Запримѣръ, какъвъ преводъ ще направите на думитѣ, изказани отъ П. Славейковъ, за паритѣ? Той е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице! Съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада“. Вие можете да преведете тази поезия въ следния смисълъ: Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питахъ и по свѣта скитахъ. Но като скитахъ по свѣта, най-после оглупѣхъ. Като се видѣхъ въ това положение, решихъ вече за тебе да не питамъ. Като се научите да правите вѣрни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човѣкъ може вече да пише. Той нѣма да възпѣва парата като всесилна царица, безъ която не може да живѣе, но ще пише: Парице, парице, дълго време по тебе скитахъ и всѣкога лъганъ оставахъ. Ти ми казваше, че само мене обичашъ, но видѣхъ, че на всички едно и сѫщо казватъ, съ всички работишъ. Питамъ: Какъвъ характеръ може да има човѣкъ, който, като парата, навсѣкѫде се движи, на всички обещава? Парата не предпочита никого: тя еднакво услужва и на праведния, и на грѣшния. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чиста храна, чиста вода, чистъ въздухъ и чиста свѣтлина. Тѣ се нуждаятъ още отъ чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало въ човѣка. Богъ не търпи и най-малкото несъвършенство. Това, което мѫчи човѣка, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпросъ до любовьта, тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Нѣкой се оплаква, че като отишълъ на гости при приятеля си, той легналъ на мекото си легло, а него оставилъ да спи на пода. Любовь ли е това? Не е любовь, но и обратното да стане, гостътъ да спи на леглото, а домакинътъ на пода, и това не е любовь. Тогава, какво трѣбва да направи домакинътъ? Или двамата да спятъ на пода, или домакинътъ да купи още едно легло съ чисти, нови завивки. Справедливостьта изисква да давамъ на ближния си такава храна, каквато и азъ употрѣбявамъ; да му давамъ такава вода, каквато и азъ пия; да му купувамъ такива дрехи, обуща, каквито и азъ нося. Така постѫпва и Богъ съ насъ. Той ни е далъ своята Любовь, своята Мѫдрость и своята Истина. Повече отъ това какво можемъ да желаемъ? И ние трѣбва да бѫдемъ подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте любовьта въ нейната чистота! Проучвайте знанието въ неговата свѣтлина! Проучвайте свободата въ нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душитѣ отъ вѫтрешното имъ ограничаване. Приложете любовьта и истината като граници на живота, и Божието благословение ще бѫде винаги съ васъ. * 1. августъ, 5. ч. с.

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г. Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЧОВѢШКО И БОЖЕСТВЕНО Иоана 5:5—10 Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и не знаятъ причината за тия страдания. Много просто! Причината за страданията, нещастията, болеститѣ, презъ които хората минаватъ, се дължатъ на факта, че тѣ живѣятъ въ неорганизиранъ свѣтъ. Какво трѣбва да направятъ, за да се справятъ съ условията, при които живѣятъ? Тѣ трѣбва да се организиратъ. Организирането трѣбва да почне отъ тѣхния умъ. За да се организира човѣшкия умъ, въ него трѣбва да се внесе нѣщо ново. Само новото е въ състояние да опрѣсни ума на човѣка. Каква е разликата между организирания и неорганизирания свѣтъ? Въ организирания свѣтъ всѣка часть живѣе за себе си, но живѣе и за цѣлото. Въ неорганизирания свѣтъ частитѣ живѣятъ изключително за себе си. Въ организирания свѣтъ хората се познаватъ напълно, а въ неорганизирания — отчасти. Следователно, когато частитѣ не сѫ свързани, помежду си, тогава се говори за неорганизиранъ свѣтъ. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния животъ на съвременнитѣ хора, навсѣкѫде виждате тази неорганизираность, вследствие на което тѣ търсятъ добъръ, правиленъ животъ. Добриятъ животъ подразбира разумность. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко и търси причината на нѣщата. Като се намѣри предъ нѣкакви противоречия, или неразположения, той веднага търси произхода имъ, за да може да се справи съ тѣхъ. Които не разбиратъ причинитѣ за нещастията и страданията въ живота си, тѣ казватъ, че условията сѫ лоши, или че обществото е виновно за всичко. Може да е така, но това не разрешава въпроситѣ. Ако водата е нечиста, ти трѣбва да бѫдешъ разуменъ да не я употрѣбявашъ въ това състояние. Какво можете да очаквате отъ единъ неорганизиранъ свѣтъ? Нѣкой човѣкъ билъ ученъ и е недоволенъ, че хората не го оценили. Той трѣбва да знае, че въ неорганизирания свѣтъ, въ който живѣе, хората могатъ да го оценяватъ дотолкова, доколкото го използуватъ. Запримѣръ, вие имате единъ здравъ, силенъ конь. Докато го използувате, вие го цените. Щомъ коньтъ заболѣе и не може да ви служи, вие не го цените вече и го пенсионирате. Сѫщото отношение ще срещнете и между хората. Една отъ причинитѣ за страданията е, тази, че хората се надценяватъ, присвояватъ си повече права, отколкото имъ се даватъ. Тѣ се сърдятъ, обиждатъ се, недоволни сѫ че не имъ даватъ тѣзи права, къмъ които се стремятъ. Щомъ дойде за тѣхнитѣ права, тѣ сѫ готови да се борятъ до край. Дойде ли до сѫщитѣ права на другитѣ хора, тѣ сѫ готови веднага да ги отрекатъ. Правото за тебе е право и за другитѣ. Всички нѣща въ живота на хората произтичатъ отъ два източника: отъ разбиране и отъ неразбиране. Разбирането произвежда хармония, а неразбирането — дисхармония. Нѣкой пѣе, но нѣма развитъ слухъ да разбере, какъ пѣе, вследствие на което мисли, че е добъръ пѣвецъ. За онзи, когото обичате, вие мислите добре; за онзи, когото не обичате, не мислите добре. Това е неразбиране на нѣщата, което поражда редъ противоречия. Много естествено! Земята, на която живѣемъ, е добре устроенъ свѣтъ, но не е още съвършенъ. Това несъвършенство се вижда и въ всички народи. По развитие тѣ сѫ на степени. Като пѫтувате презъ различни държави, нѣкѫде ви посрѣщатъ добре, а нѣкѫде не искатъ да ви знаятъ. Това се случва не само въ чужди за васъ държави, но и въ отечеството ви. Дохожда нѣкой българинъ между сънародницитѣ си, но тѣ го приематъ като чуждъ, не го признаватъ за свой човѣкъ. Казватъ му: Ти не си отъ нашитѣ. — Защо? — Защото не могатъ да го използуватъ. Докато генералътъ е на бойното поле, дава заповѣди и печели победи, всички го признаватъ за тѣхенъ човѣкъ. Изгуби ли силата си, той вече е отхвърленъ отъ бойната линия, никой не го признава за герой. Сега азъ ви навеждамъ на нѣща, които трѣбва да имате предъ видъ. Нѣмате ли ги предъ видъ, вие ще страдате. Страданията се дължатъ на това, че вие пѫтувате презъ неорганизирана мѣстность. Въпрѣки това, казвате, че Богъ ще промисли за всички. Отчасти сте прави, но не напълно. Не се ли запитвате, защо Богъ промисли за едни, а за други не промисли? Единъ боленъ се моли и оздравява; другъ боленъ се моли и умира. Единъ се моли и му се помага; другъ се моли и не му се помага. Той даже изгубва всичко, каквото е ималъ. — Защо става така? — Защото нѣкои нѣща сѫ човѣшки, а други — Божествени. Докато си младъ, ти си веселъ, разположенъ. Щомъ остарѣешъ, ставашъ киселъ, недоволенъ, не ти се живѣе, намирашъ, че животътъ нѣма смисълъ. — Не, животътъ всѣкога има смисълъ, безразлично, дали си младъ или старъ. Само за тебе животътъ е безсмисленъ, защото си слѣзълъ въ човѣшкия свѣтъ, дето нѣма никакво изобилие, а очаквашъ резултати на Божествения свѣтъ. Ти трѣбва да дадешъ ходъ на Божественото начало въ себе си и отъ него да очаквашъ резултати. Божественото е вѫтре въ човѣка, а не отвънъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да опита и човѣшкото, и Божественото. Човѣшкото е слабо, а Божественото — силно. Човѣшкото се кѫса, Божественото не се кѫса. Човѣшкото умира, Божественото възкръсва. Като знаете различието между тѣзи два свѣта, вие трѣбва да опитвате нѣщата, да опитвате хората, кой съ какви мѣрки работи. По този начинъ ще избегнете страданията и разочарованията. Какво ще се разочаровате отъ човѣкъ, който си служи съ величини отъ човѣшкия свѣтъ? Колкото и да обещава, той никога нѣма да изпълни обещанието си. Преди всичко, съзнанието на този човѣкъ не е будно. То постоянно се прекѫсва. Той и въ пѣнието, и въ свиренето, и въ говоренето си образува неправилна линия. Като разглеждате тази линия, вие не можете да очъртаете пѫтя на нейното движение. Тя ту слиза, ту се качва, вследствие на което създава дисхармония въ живота на човѣка. Когато той пѣе, вие слушате, че пѣсеньта въ началото върви добре. Като дойде до нѣкое мѣсто, изведнъжъ се явява дисхармония, после пакъ се оправя и т. н. Това е човѣшко пѣние. Въ Божественото пѣние нѣма никаква дисхармония. Тамъ линията и да криволичи, пакъ запазва възходещо направление. Сѫщото се забелязва и въ почерка на човѣка. Буквитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ правилни, съ красиви линии, а на другъ — никаква красота, никаква линия. Съвременнитѣ хора говорятъ за красота, безъ да знаятъ, какво представя истинската красота. Тѣ казватъ, че нѣкои нѣща сѫ гладки, красиви. Въ какво седи красотата на гладкитѣ нѣща? Всѣко нѣщо е красиво на мѣстото си. Ако шосето, по което вървите, е гладко, неговата гладкость е на мѣсто. Но ако планинскиятъ връхъ, по който се качвате, е гладъкъ, това качество не е на мѣсто. Щомъ е гладъкъ, той не може да мине за красивъ връхъ. Докато е на земята, човѣкъ не знае, презъ какви мѣста ще мине, какви мѫчнотии и страдания ще преживѣе. Добре е човѣкъ да предвижда всичко, което му предстои да мине, но ако не може да предвиди, поне да е готовъ да се справя съ всички изненади, съ всички мѫчнотии въ живота си. Той не може всичко самъ да уреди, но има работи, въ които никой не може да му помогне. Той самъ трѣбва да ги нареди. Когато не може да се справи съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ се оплаква отъ живота, отъ себе си и казва: Чудно нѣщо, очи имамъ — нищо не виждамъ. Уши имамъ — нищо не чувамъ. — Така е, зависи съ кои очи и уши си служишъ. Ако си служишъ съ човѣшки очи и уши, работитѣ всѣкога ще бѫдатъ неуредени. Ако си служишъ съ Божествени очи и уши, каквото пожелаешъ, ще постигнешъ. Ако си въ човѣшкия животъ, не очаквай постижение на идеалитѣ си; ако си въ Божествения животъ, всичко можешъ да постигнешъ. — Ама хората не сѫ щедри, не сѫ благородни. — И ти не си отъ най-щедритѣ и благороднитѣ. Както ти критикувашъ хората, така и тебе ще критикуватъ. Въ човѣшкия свѣтъ критиката се отнася до всички хора. — Еди-кой си не живѣе добре. — Това е въ реда на нѣщата. Този човѣкъ нѣма нужното разбиране, вследствие на което разваля приятелството си съ хората. И тъй, човѣкъ е дошълъ на земята да се научи правилно да живѣе и да слуша съ Божественитѣ си уши. Той трѣбва да започне съ човѣшкитѣ си уши, а да свърши съ Божественитѣ. Човѣкъ мисли, че всѣки моментъ Божественото начало е въ него. — Не, той още не Го е турилъ въ действие. Когато Божественото въ човѣка започне напълно да се проявява, хората ще се разбиратъ добре, и всѣкога ще се обичатъ. Щомъ не се обичатъ, погрѣшката е или въ самия човѣкъ, или въ окрѫжаващитѣ. Хората сѫ раздѣлени помежду си, защото иматъ различни интереси. Всѣки гледа да задоволи себе си, жена си и децата си. Не е лошо човѣкъ да се грижи за себе си, за своя домъ, но по този начинъ той се ограничава и не дава възможность на Божественото въ него правилно и свободно да функционира. Божественото изключва всѣкаква обида, всѣкакво докачение. Обидили сте нѣкой човѣкъ. Какао трѣбва да правите? Нѣма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намѣрите въ нѣкакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощь. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начинъ всѣкаква обида, всѣкакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага. Съвременнитѣ хора искатъ да подобрятъ живота си. Тѣ лесно могатъ да го подобрятъ, но трѣбва да се запитатъ: по човѣшки начинъ ли искатъ да го подобрятъ, или по Божественъ? Човѣшкиятъ животъ изсушава нѣщата, а Божествениятъ ги опрѣснява и възкръсява. Каквито печалби и да имашъ въ човѣшкия животъ, най-после животътъ ти ще се обезсмисли. За да не изпаднешъ въ това положение, ти трѣбва самъ да осмислишъ нѣщата. Роди ти се дете. Кажи си: Ще се грижа за Божественото въ това дете и ще съдействувамъ за развитието му. — Ама остарѣхъ вече — Докато живѣешъ по човѣшки, непременно ще остарѣешъ. Щомъ осмислишъ живота си, щомъ дадешъ ходъ на Божественото въ себе си, и старостьта ти ще стане приятна. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това значи: Ако не започнете съ Божествения животъ, вие ще остарѣете и ще се лишите отъ условията да влѣзете въ Царството Божие. Човѣшкото представя опаковка на всички нѣща въ живота, а Божественото — тѣхната сѫщина. Като направи една погрѣшка, човѣкъ бърза да се извини. Не извинявайте погрѣшки, които сами не се извиняватъ. Не препорѫчвайте добродетели, които сами не се препорѫчватъ. Човѣшкото отблъсва, раздѣля хората, а Божественото ги привлича и обединява. То е като магнитъ. Затова, именно, казватъ за нѣкой човѣкъ, че е магнетиченъ, т. е. привлича хората къмъ себе си. — Какъ се постига това? — Много лесно. Който живѣе по Божественъ начинъ, той всѣкога привлича хората. Мнозина не успѣватъ въ това, понеже живѣятъ по човѣшки, а искатъ резултати на Божествения животъ. Следователно, за да дойдатъ до Божествения животъ, на всички хора предстои велика задача: да работятъ върху себе си, да се изучаватъ, и въ всѣка своя мисъль, въ всѣко свое чувство и действие да различаватъ човѣшкото отъ Божественото. Пишешъ нѣщо, вижъ кѫде: е човѣшкото и кѫде — Божественото. Неразположенъ си, вижъ кѫде се е вмъкналъ човѣшкиятъ елементъ въ тебе. Човѣшкото прекѫсва съзнанието на хората. Тѣ губятъ връзка съ Божественото и търсятъ начинъ отново да възстановятъ тази връзка. Който живѣе по човѣшки, той се нуждае отъ помощьта на хората. Който живѣе по Божественъ начинъ, той помага на хората. Значи, просията е присѫща на човѣшкия животъ. И човѣшкиятъ животъ има свои добри чърти, но той е времененъ, не може постоянно да се прилага. Той непременно трѣбва да се замѣсти съ Вѣчния, съ Божествения животъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до най-опасното мѣсто — до границата на човѣшкия животъ, дето се правятъ голѣми погрѣшки. Тѣ сѫ въ положението на пѫтници, които се движатъ по хлъзгава планинска мѣстность. Какво трѣбва да правятъ, за да преминатъ благополучно тази мѣстность? — Тѣ трѣбва да бѫдатъ будни, досѣтливи, съ силно въображение. Казватъ: Единъ животъ ще се живѣе, да го минемъ, както и да е. — Не е така. Животътъ има смисълъ, когато отъ човѣшкия се минава въ Божествения. Става ли обратното, животътъ губи смисъла си. Адамъ, първиятъ човѣкъ, изпадна въ това положение. Когато бѣше въ рая, той имаше всички условия да прояви Божественото въ себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нѣщата отвънъ, а не отвѫтре, вследствие на което не видѣ погрѣшката си и не издържа своя изпитъ. Погрѣшката му се заключаваше въ желанието да има жена. Той видѣ, че му недостига нѣщо. Когато недостига нѣщо на човѣка, това показва, че той живѣе по човѣшки. Какъ, именно, се е родило желанието на Адама да има другарка, и какъ се е явила тя, по това сѫ създадени много легенди. Единъ еврейски равинъ изнася следната легенда за създаването на Адамъ и Ева. Той казва, че първоначално Богъ е създалъ Адамъ и Ева едновременно. Ева била невидима за Адама. Той постоянно я носилъ на гърба си като раница, вследствие на което усѣщалъ известна тежесть. Той молилъ Бога да го освободи отъ този товаръ. Единъ день Богъ скѫсалъ връзкитѣ на товара му. Ева веднага скочила отъ гърба на Адама и се изправила предъ него. Като я видѣлъ, Адамъ се зарадвалъ, защото усѣтилъ голѣмо облекчение на гърба си, но и той самъ не знаелъ, какъ и откѫде е дошла Ева. Дали тази легенда е вѣрна, или не, и ние не знаемъ, но вѣрно е, че когато хората се оплакватъ отъ страдания, отъ мѫчнотии, това показва, че тѣ носятъ тежести на гърба си и молятъ Бога да ги освободи, да промѣнятъ условията си, да влѣзатъ въ новия животъ. Мойсей пъкъ е писалъ, че Богъ направилъ Адама отъ червена пръсть, заради което го наричатъ червенъ човѣкъ — мѫжъ. Ева пъкъ направилъ отъ реброто на Адама, заради което я наричатъ жена. Често слушате женитѣ да казватъ: Защо Богъ ни създаде жени? — Защото е нѣмало достатъчно червена пръсть. Мѫжътъ и жената се различаватъ по естеството на материята, отъ която сѫ създадени. Това, което е направено отъ пръсть, има едно естество; това, което е направено отъ ребро, има съвсемъ друго естество. Когато казваме, че нѣщата се различаватъ по естество, ние разбираме, че тѣ се различаватъ по форма, по съдържание и по смисълъ. Формата на нѣщата е човѣшкото; съдържанието е духовното, а смисълътъ — Божественото. Смисълътъ на нѣщата свързва формата, съдържанието и смисъла. Всѣко нѣщо, което нѣма смисълъ, опорочава и разваля нѣщата. Смисълътъ обновява нѣщата. Божественото осмисля нѣщата, прави ги свежи, чисти — обновява ги. Време е вече хората да влѣзатъ въ Божествения животъ, да дадатъ ходъ на Божественитѣ идеи въ себе си. Тѣзи идеи ще осмислятъ живота имъ, а не човѣшкитѣ. Нѣкой иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, но нито богатството, нито силата, нито ученостьта сѫ въ състояние да осмислятъ човѣшкия животъ. Всѣко нѣщо, което се придобива отвънъ, не е въ сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животътъ на човѣка се осмисли, той вижда вече предъ себе си всички възможности за постигане на своитѣ идеали. Това означава стиха отъ Писанието: „И ще минавашъ отъ слава въ слава“. Докато минава отъ слава въ слава, човѣкъ живѣе въ Божественото. Минава ли отъ честь въ безчестие, той е нагазилъ въ човѣшкото. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? — Единственото нѣщо, което може да го спаси, е да излѣзе отъ човѣшкото и да влѣзе въ Божественото. Божествениятъ животъ е животъ на работа. Тамъ всѣки работи, безъ да очаква на другитѣ. Работа и учение — това изисква Божествениятъ животъ отъ човѣка. Само така той ще разбере неговата сѫщина. Като изучавате живота, вие сами ще започнете да правите разлика между човѣшкото и Божественото. Това различие особено ярко изпъква въ любовьта. Момъкъ обича мома, готовъ е на всички жертви за нея. Щомъ се оженятъ, първата година още животътъ имъ се разваля. — Защо? — Защото тя си позволила да погледне другъ мѫжъ. Това е човѣшка любовь. Божествената любовь не прави такава разлика между хората. И да има нѣкакво различие, то е въ формата на нѣщата, а не въ тѣхното съдържание и смисълъ. При това, въ човѣшката любовь има слизане, а въ Божествената — възлизане. Когато нѣкой казва, чене може да търпи хората, това подразбира, че той живѣе още въ човѣшката любовь. Докато се отегчавате отъ хората, вие сте въ човѣшкия животъ. Докато умоветѣ ви се помрачаватъ отъ знания, вие сте въ човѣшката наука. Щастието е само въ Божествения животъ. Истинската наука е само въ Божествения животъ. И човѣшката наука е на мѣсто, но въ нея липсва онази истинска връзка, която обединява всички факти, всички явления и закони въ едно цѣло. Тази е причината, задето всички факти и явления въ човѣшката наука сѫ разхвърляни, както предметитѣ въ музеитѣ. Ако отидете въ нѣкой народенъ музей, тамъ ще намѣрите безразборно разхвърляни предмети, отъ които мѫчно може да се възстанови, какъвъ е билъ животътъ на този народъ. Ако отидете въ нѣкой музей по естественитѣ науки, тамъ ще видите разхвърляни кости, черепи отъ различни животни, отъ които мѫчно може да се възстановятъ тѣхнитѣ форми. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до по-висока фаза на развитие. По черепитѣ, по коститѣ на предпотопнитѣ животни тѣ възстановяватъ миналитѣ форми отъ животинското царство. Не само това, но сѫщевременно тѣ изучаватъ главитѣ на хората, и оттамъ, съ най-малки подробности, опредѣлятъ тѣхния характеръ. Въ заключение на своитѣ изследвания, тѣ казватъ, че всички човѣшки глави не сѫ еднакво правилни. Следователно, когато нѣкой пита, какво да направи, за да подобри живота си, може направо да му се отговори: За да подобришъ живота си, ти първо трѣбва да измѣнишъ главата си. — Какъ ще я измѣня? — Като влѣзешъ въ Божествения животъ. Само Божествениятъ животъ е въ сила да измѣни човѣшката глава. Всѣка енергия се използува разумно само въ Божествения животъ. Тамъ и гнѣвътъ, и обидата сѫ на мѣсто. Тѣ сѫ енергии, които се впрѣгатъ на работа и даватъ добри резултати. Сѫщото може да се каже и за добродетелитѣ. Запримѣръ, щедрость, приложена на мѣсто, може да принесе добри плодове. Щедрость, която не е приложена на мѣсто, причинява редъ пакости и нещастия. Каква щедрость е тази, която уморява болния? Отивате при единъ боленъ и му занасяте много ядене. Той опитва яденето, харесва му и добре се нахранва. На другия день положението му се влошава. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да бѫдете скържави, отколкото щедри. И тъй, когато хората се оплакватъ отъ страданията си, това показва, че тѣ сѫ още въ човѣшкия животъ. Въ този животъ, именно, нещастията и страданията никнатъ като гѫби. Въпрѣки това, хората търсятъ щастие. Тѣ сѫ прави, но трѣбва да знаятъ пѫтя, по който щастието може да дойде. Срѣщате единъ беденъ, но талантливъ пѣвецъ. Вие започвате да мислите, какъ да му помогнете. Той самъ може да си помогне. — Какъ? — По два начина: или като обикновенъ просекъ, или като пѣвецъ. Ако се постави въ положението на обикновенъ просекъ, той ще подаде рѫка на този — на онзи и ще очаква да му дадатъ нѣщо. Кой какъ мине покрай него, ще му подхвърли съ недоволство левъ-два и ще си каже: Ще му дамъ нѣщо, само да се освободя отъ него. Ако пъкъ се прояви като пѣвецъ, всѣки минувачъ ще има желание да му даде нѣщо, като на талантливъ пѣвецъ да му помогне съ лептата, си. Щомъ имашъ талантъ да пѣешъ, ти трѣбва да употрѣбишъ своя талантъ, да придобиешъ нѣщо сѫществено. Пѣй, приложи Божественото въ себе си за подобряване на своя животъ. Ако имашъ сила, и нея приложи. Ако имашъ търпение, гледай и него да приложишъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се приложи на своето мѣсто и време. Ще търпишъ, но нѣма да оставишъ децата да те биятъ. Да се оставишъ на деца да те биятъ, въ това нѣма никаква философия. Сега, изучавайте едновременно и човѣшкия, и Божествения животъ, и каквото разберете, приложете го въ своя личенъ животъ. Пазете се отъ вкисване. Вкисването е свойствено на човѣшкия животъ, но не и на Божествения. Въ Божествения животъ плодоветѣ не вкисватъ. Тамъ никаква ферментация не става. Човѣшкото се изправя чрезъ Божественото. Достатъчно е човѣкъ да има силно желание да изправи живота си, за да му се помогне. Възвишени сѫщества отъ Божествения свѣтъ слизатъ при него и му помагатъ. — Какъ става това? — По различни начини: външно — чрезъ други напреднали хора, и вѫтрешно — чрезъ самия човѣкъ. Кажешъ ли нѣкаква лъжа, веднага ще те корегиратъ. Тѣ ще ти докажатъ, че човѣкъ може да се изправи само чрезъ истината. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ прогресъ. Тѣ не подозиратъ даже, че прогресътъ се заключава въ намиране на истината, въ дълбоко вѫтрешно разбиране на нѣщата. Който има вѫтрешно разбиране на нѣщата, той постепенно се справя съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Това значи човѣкъ да минава отъ човѣшкия въ Божествения животъ. И тогава, ако е билъ слабъ, посрѣдственъ ученикъ, той започва да развива дарбитѣ си и става даровитъ ученикъ. Обаче, ако нѣкой се връща отъ Божествения къмъ човѣшкия животъ, той постепенно губи дарбитѣ си и става обикновенъ, посрѣдственъ ученикъ. За да не изпадне въ това положение, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Докато човѣкъ мисли, че е правъ въ всичко, което знае и което върши, той е въ човѣшкия животъ. Въ човѣшкия животъ нѣма щастие. Тамъ човѣкъ може да учи, но щастливъ не може да бѫде. Нѣкой момъкъ иска да се ожени за нѣкоя красива, богата мома, да бѫде щастливъ. Какво щастие очаква той отъ женитба, която не почива на любовь? Близкитѣ му ще започнатъ да търсятъ мома и ще се вслушватъ, кой ще имъ препорѫча добра, красива и богата мома. Родителитѣ на момата, които искатъ да се освободятъ отъ нея, ще приематъ момъка въ дома си любезно: ще го нагостятъ добре, ще му говорятъ сладко, докато го излъжатъ. Щомъ момъкътъ се ожени за момата, родителитѣ ще си въздъхнатъ спокойно и ще кажатъ: Досега ние я носихме на гърба си, а отсега нататъкъ ти ще я носишъ.— Не, така не се избира мома. Когато нѣкой момъкъ иска да изучи характера на момата, която е харесалъ, той трѣбва да влѣзе въ дома ѝ като слуга. Като не го познаватъ, като не знаятъ намѣренията му, родителитѣ на момата, както и самата мома, ще се проявятъ такива, каквито сѫ въ действителность. Така и Богъ изпитва хората. Той изпраща нѣкой ангелъ между тѣхъ и гледа, какъ ще се отнасятъ съ него. Отъ поведението на хората къмъ този ангелъ, се познава и тѣхниятъ характеръ. Хората се стремятъ къмъ небето, къмъ Божествения животъ понеже не сѫ доволни отъ своя животъ. Обаче, тѣ виждатъ, че не могатъ да постигнатъ това, което желаятъ. — Защо? — Понеже иматъ много грѣхове, които трѣбва да изкупятъ. Наистина, докато не изправятъ погрѣшкитѣ си, докато не изкупятъ грѣховетѣ си, хората нѣма да напуснатъ земята. Тѣ трѣбва да работятъ усилено върху себе си, да изправятъ погрѣшкитѣ си, да корегиратъ формитѣ си и тогава да очакватъ пробуждане на Божественото въ себе си. Божественото е нѣщо неуловимо. Докато го видите единъ моментъ въ човѣка, вториятъ моментъ вече го нѣма. Най-малкото отклоняване на човѣка отъ правия пѫть е въ състояние да затвори пѫтя на Божественото въ него. Разбиране, съзнание се иска отъ човѣка, за да схване, какво представя Божественото начало. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения свѣтъ, ще придобиятъ онова, което търсятъ. — Не, влѣзете ли въ Божествения животъ, вие трѣбва да дадете всичко, каквото сте спечелили. Когато отидете на онзи свѣтъ, вие трѣбва да вземете съ себе си всичкия капиталъ, който сте спечелили на земята, и да кажете: Заповѣдайте, всичко, което спечелихъ, е на ваше разположение. Разумнитѣ сѫщества ще ви приематъ добре и ще ви поздравятъ съ думитѣ: „Добре дошли!“ Следователно, когато отидете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете готови да дадете всичкото си богатство. Щомъ дадете всичко, ще получите всичко. „Божията Любовь носи пълния животъ“ * 6. Съборна беседа, държана на 26 августъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Цѣнното изъ книгата на великия животъ" Рилски бесѣди - 1932 г. "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьтѣ рилски езерана прѣзъ лѣтото на 1932 г. Пѫрво издание, София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание: Слабото и силното, 19 юли 1932 г. Най-малкото добро, 20 юли 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 23 юли 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 24 юли 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 26 юли 1932 г. Подражатели на Бога, 27 юли 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 28 юли 1932 г. Добрѣ дошълъ, 29 юли 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 30 юли 1932 г. Двата пѫтя, 31 юли 1932 г. Опорнитѣ точки на живота, 1 август 1932 г. Завършени и незавършени процеси, 2 август 1932 г. Най-мѫчниятъ изпитъ, 3 август 1932 г. Съ притчи, 4 август 1932 г. Ще и не ще, 6 август 1932 г. Новитѣ възгледи, 7 август 1932 г. Книжници и фарисеи, 8 август 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 9 август 1932 г. Което остарява, 10 август 1932 г. Общото благо, 11 август 1932 г. Тритѣ свѣта, 12 август 1932 г. Пѫтъ на зазоряване, 13 август 1932 г. Оставетѣ децата, 14 август 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 15 август 1932 г. Ще се приложи, 16 август 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 17 август 1932 г. Цѣнни мисли изъ книгата на Великия животъ, 18 август 1932 г. Дѣлата Божии, 19 август 1932 г. Открити, 20 август 1932 г. На живитѣ, 21 август 1932 г. Слизане и възлизане, 23 август 1932 г. Иде часъ, 24 август 1932 г.

НАЙ-ВИСОКОТО МѢСТО текстът от книгата е обработен за сайта от Георги Касапов Ще задамъ единъ въпросъ, на който могатъ да се дадатъ много отговори. Въпросътъ е следниятъ: какво е предназначението на училището и каква е цельта на ученицитѣ, които следватъ това училище? Ако се отговори, че цельта на ученицитѣ е да учатъ, може да се зададе втори въпросъ: какво ще правятъ тѣ, следъ като свършатъ училището? Ще работятъ нѣщо. Защо ще работятъ? Да уредятъ работитѣ си. Какво ще правятъ, като уредятъ работитѣ си? Ще си поживѣятъ малко. Защо ще си поживѣятъ? Да се порадватъ на това, което сѫ придобили. Ами ако не постигнатъ нищо, ако вмѣсто да се радватъ на придобитото, тѣ го изгубятъ? Възъ основа на тѣзи и на цель редъ още разсѫждения нѣкой казва: „Искамъ да забогатѣя.” Питамъ какво ще стане, ако осиромашѣешъ, вмѣсто да забогатѣешъ? – „Тогава искамъ да съмъ здравъ.” Ами ако се разболѣешъ? – „Искамъ да отида при Бога.” Ами ако не можешъ да отидешъ тамъ? Следователно когато човѣкъ иска нѣщо, той трѣбва усилено да работи въ това направление. Който иска да отидѣ на Небето, той трѣбва да служи на Единния Богъ. Нѣма по-мѫчно нѣщо за човѣка отъ това да намѣри Единния Богъ и да Му служи; днесь между съвременнитѣ хора има толкова много богове, че докато човѣкъ отидѣ при Единния Богъ, главата му ще побѣлѣе – главитѣ на всички хора днесь сѫ побѣлѣли все отъ търсене на Единния Богъ. Това не показва, че Богъ не сѫществува, но освѣнъ Него има още толкова много богове, които сѫ затрупали пѫтя къмъ Единния Богъ. Казвате: „Коя е причината за това?” Това именно е важно – да се намѣри причината. Вие живѣете въ една кѫща, на която нѣкой е затворилъ кепенцитѣ на прозорцитѣ, и чакате Слънцето да изгрѣе, да стане свѣтло и за васъ; вънъ отдавна Слънцето е изгрѣло, но въ кѫщата, дето сте вие, е мрачно, тъмно – сѣдите на тъмно, копнѣете за свѣтлина, обаче не знаете какво да направите, за да влѣзатъ слънчевитѣ лѫчи презъ прозорцитѣ ви. Много копнежи има човѣшката душа: едни отъ копнежитѣ сѫ положителни – други отрицателни, едни сѫ постижими – други непостижими. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ копнѣе да стане Ангелъ – въ този животъ обаче той не може да стане Ангелъ; другъ копнѣе да стане красивъ – и това е невъзможно въ този животъ. Волътъ, който върти опашката си нагоре-надолу, и той може да има копнежъ да стане красивъ, но този копнежъ е непостижимъ – въ този животъ той ще си остане волъ, съ красотата на вола, и такъвъ ще умре; той не може да стане красивъ като човѣкъ. Питамъ какво допринася копнежътъ на човѣка? За да постигне човѣкъ извѣстенъ копнежъ, той трѣбва да има опредѣлена цель за това, да знае защо копнѣе и какво ще постигне съ реализирането на този копнежъ; отъ друга страна, той трѣбва да знае пѫтя и законитѣ, по които се постига даденъ копнежъ. На това основание само онази мисъль е постижима, която върви по свой опредѣленъ пѫть на развитие; всѣка мисъль, която не върви по опредѣленъ пѫть за нейното развитие, тя е непостижима. Сѫщото нѣщо може да се каже и за чувствата на човѣка; знае ли човѣкъ това, той нѣма да се обезсърдчава, че не е постигналъ нѣщо, но ще чака да дойдатъ времето и условията за постигане на неговитѣ копнежи – знание, наука се изисква. Казвамъ: спорѣдъ свѣта, въ който се прилага науката, тя се дѣли на физическа, духовна и Божествена. Тѣзи три вида науки се различаватъ една отъ друга, иматъ различни закони, които дѣйстватъ въ тѣхъ, но въпреки това тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си. Ако човѣкъ не разбере физическата наука, той не може да разбере и духовната; ако не разбере духовната, не може да разбере и Божествената – така сѣди въпросътъ, когато човѣкъ се качва отдолу нагоре, т. е. отъ физическия къмъ Божествения свѣтъ. Обаче ако човѣкъ слиза отгоре надолу, т. е. отъ Божествения къмъ физическия свѣтъ, тогава положението е точно обратно: ако човѣкъ не разбере Божествената наука, той не може да разбере и духовната, той не може да разбере и физическата. На сѫщото основание, когато се задаватъ въпроси, гатанки и ребуси, човѣкъ трѣбва да знае какъ да отговаря – въ тѣхъ се крие нѣкакъвъ символъ, който трѣбва да се разбере. Питамъ какво печели човѣкъ, когато разрѣшава единъ неизвѣстенъ въпросъ, една гатанка или единъ ребусъ? Той все ще спечели нѣщо, ще вземе, ако не всичко, поне часть отъ това, което се крие въ тѣхъ; то е все едно, когато показвате на човѣка една кутия съ нѣкакво съдържание и му казвате: „Ако отгадаешъ какво има въ кутията, ще получишъ нѣщо отъ него” – и този човѣкъ се напряга, сили се да познае какво има въ кутията, защото ще получи нѣщо. И наистина, интересно е да отгатне човѣкъ съдържанието въ кутията; ако вѫтрѣ има една глава лукъ, той ще съжалява, че толкова много напрегалъ мисъльта си да улучи, обаче ако въ кутията има единъ хубавъ диамантъ или нѣкаква ценна книга, която съдържа тайнитѣ на Природата, тогава заслужава човѣкъ да се напряга да познае какво има въ кутията. Който не разбира цената на нѣщата и се окаже, че въ кутията има една глава лукъ, той ще каже: „Не си струвало да мисля толкова много”; ако въ кутията има диамантъ или една хубава книга, той ще остане доволенъ, че е позналъ. Обаче онзи, който знае цената на всички нѣща, като види лука въ кутията, ще остане еднакво доволенъ, както ако види диаманта или книгата, защото лукътъ ще му напомни, че единъ неговъ приятель страда отъ малария и ще отидѣ да му помогне. Какъ ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъвѣтва да го счука малко и да го тури на стѫпалата си – по този начинъ приятельтъ му ще оздравѣе отъ маларията, отъ която никой лѣкарь не е могълъ да го излѣкува. Ето защо много въпроси въ свѣта трѣбва да се разрѣшатъ, за да може отъ една страна хората да се освободятъ отъ нѣкои свои недѫзи, а отъ друга страна да придобиятъ извѣстни добродетели; всѣки неразрѣшенъ въпросъ е въ връзка съ освобождението на човѣка отъ единъ недѫгъ и съ придобиването отъ него на една добродетель. Нѣкой казва: „Защо трѣбва човѣкъ да мисли?” Човѣкъ трѣбва да мисли, за да се премахнатъ недѫзитѣ отъ него, а едновременно съ това и да придобие добродетели. Сѫщото нѣщо, казано на съвремененъ политически езикъ, означава: човѣкъ трѣбва да мисли, за да подобри условията на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да излѣзе отъ затвора, да възстанови политическитѣ си права; само онзи човѣкъ може да възстанови политическитѣ си права, който е станалъ вече гражданинъ на Царството Божие – ако не е гражданинъ на това царство, кракътъ му не може да стѫпи тамъ. Докато човѣкъ е на Земята, той може да отидѣ и въ Англия, и въ Германия, и въ Франция, безъ да е английски, германски или френски гражданинъ, обаче на Небето не е така – на Небето приематъ само ония хора, които сѫ негови граждани. Казвате: „Защо трѣбва да бѫда праведенъ?”; казвамъ: Правдата е право на гражданство въ свѣта на праведнитѣ – ако човѣкъ не е праведенъ, той не може да влѣзе въ този свѣтъ. – „Защо трѣбва да любя?” Ако не любишъ, не можешъ да влѣзешъ въ свѣта на Любовьта, дето тя е право на гражданство. – „Защо трѣбва да бѫда уменъ?” Ако не си уменъ, не можешъ да влѣзешъ въ свѣта на Разумностьта, дето тя е право на гражданство. Следователно ако човѣкъ не люби, той не може да влѣзе въ свѣта на Любовьта; ако не мисли, той не може да влѣзе въ Свѣта на мисъльта; ако не е истинолюбивъ, той не може да влѣзе въ свѣта на Свободата. Съвременнитѣ хора иматъ криво понятие за Свободата; това, което тѣ наричатъ свобода, не е нищо друго освѣнъ каша отъ объркани понятия. Свободенъ човѣкъ е само безсмъртниятъ; който умира, той не е свободенъ. Мнозина искатъ да убѣдятъ и другитѣ хора, както и себе си, че единъ день Господъ ще ги освободи; Господъ все ще освободи хората, но важно е за тѣхъ кога ще ги освободи – за васъ е важно днесь да сте свободни. Свободни ли сте? Не сте свободни. Казвате: „Ние сме свободни да говоримъ и да мислимъ каквото искаме.” Не, вие се самоизлъгвате, днесь почти нѣма хора, които могатъ да мислятъ свободно; ако се намѣрятъ нѣколко души въ свѣта, които да мислятъ свободно, това ще бѫде голѣмо благословение и за тѣхъ, и за другитѣ хора – днесь свободнитѣ хора трѣбва да се търсятъ съ свѣщъ. Казвате за нѣкого: „Този човѣкъ е свободомислещъ” – добре е човѣкъ да бѫде свободомислещъ, но той трѣбва да прави изборъ въ мислитѣ си и да си дава отчетъ за всѣка мисъль, освѣнъ това всѣка мисъль трѣбва да бѫде права. Напримѣръ права мисъль е, че човѣкъ трѣбва да служи на Бога; мнозина обаче казватъ, че тази мисъль е отвлѣчена, понеже никой не е видѣлъ Господа. Нѣкои, за да докажатъ, че Богъ сѫществува, изнасятъ факта, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога; онѣзи пъкъ, които отричатъ сѫществуването на Бога, казватъ, че свѣтътъ е създаденъ самъ по себе си и сѫществува отъ памтивѣка; тѣзи и редъ още въпроси създаватъ противоречия у хората. Противоречията на съвременнитѣ хора мязатъ на тия, на които се натъкналъ единъ българинъ, който изпратилъ сина си да учи въ странство. Като се върналъ отъ странство, синътъ искалъ да покаже на баща си, че знае много нѣща, затова му казалъ: „Татко, азъ мога да ти докажа математически, че две е равно на три.” Бащата отговорилъ: „Синко, това е противоречие за менъ, азъ не мога да възприема такава дълбока работа. Щомъ твърдишъ това положение, докажи го, обаче азъ не съмъ съгласенъ съ него. Що се отнася до тебъ, ти можешъ да живѣешъ спорѣдъ своята математика.” Единъ день бащата, майката и синътъ сѣднали на обѣдъ да се хранятъ, сложили на масата две печени кокошки, бащата казалъ: „Синко, едната кокошка ще взема азъ, другата – майка ти, а понеже ти доказвашъ, че две е равно на три, третата кокошка ще вземешъ ти.” Казвамъ: когато нѣкой твърди невъзможни работи, азъ вземамъ за себе си възможното, а за него оставамъ невъзможното – щомъ той твърди невъзможното, нека то остане за него. Колкото голѣма или малка да е третата кокошка, тя остава за онзи, който доказва, че две е равно на три. Днесь всичкиятъ споръ между хората е за третата кокошка, която не сѫществува. По никой начинъ две не може да бѫде равно на три; отъ двойката може да излѣзе тройка, но тройката и безъ това сѫществува самостоятелно. Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другитѣ числа сѫществуватъ самостоятелно и при извѣстни случаи се явяватъ на сцената, обаче не може да се каже, че тройката произлиза отъ двойката, а двойката – отъ единицата; то е все едно да видите единъ часовникъ, затворенъ въ нѣколко капака и да кажете, че часовникътъ е излѣзълъ отъ капацитѣ. Турцитѣ иматъ такива часовници: гледате нѣкой турчинъ, че вади отъ джоба си часовникъ, голѣмъ като костена жаба; той отваря единъ капакъ, после втори, трети, четвърти, пети, шести и въ него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часътъ и после по сѫщия начинъ го затваря въ капацитѣ. Може ли да се каже, че часовникътъ е излѣзълъ отъ капацитѣ? Не, тия шесть капака сѫ покривки на часовника. Сега, като давамъ тия примѣри, азъ искамъ да ви наведа на правата мисъль, чрезъ която да си създадете правилна философия за Живота; правилна философия е тази, която носи Свобода на човѣка. Никой не може да затвори свободния човѣкъ, никой не може да го ограничи, той е безсмъртенъ – нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ Свободата. Съвременнитѣ хора не сѫ свободни, тѣ се влияятъ едни отъ други; когато имъ се говори за духовния животъ, тѣ не вѣрватъ въ него, а като имъ говорятъ обикновени работи, вѣрватъ, поддаватъ се на влияние на този, на онзи. Питамъ какъ може да се влияе единъ човѣкъ отъ другъ – той не е вързанъ съ вѫже, че да го теглятъ. Съвременнитѣ учени не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ влиянието, въ внушението, въ хипнотизма. Когато човѣкъ се намѣри предъ маса, на която е сложено хубаво ядене и той се поддаде на това ядене, кой му е повлиялъ, яденето ли му е повлияло? Не, яденето не е повлияло на човѣка, но желанието да яде, да задоволи глада си е въ сила да му повлияе; отъ друга страна, ако яденето, което готвачътъ е сготвилъ, съотвѣтства на желанието на човѣка да яде отъ него, то е сѫщо така въ сила да му повлияе и тогава той сяда предъ масата и започва да яде. Отивате при единъ свой приятель за нѣкаква работа, но бързате да си излѣзете, защото друга работа ви чака; обаче ако вашиятъ приятель ви покани да хапнете отъ едно ядене, което обичате, то веднага ви повлиява, вие се отказвате отъ работата си и оставате на обѣдъ да си хапнете отъ любимото ядене – значи вие започвате работа, която по-рано не сте предвиждали. Има ли нѣщо лошо въ яденето? Щомъ яденето съотвѣтства на вашето желание, вие сте свършили една хубава работа – дали сте нѣщо на тѣлото си; обаче ако яденето не съотвѣтства на вашето желание и вие се поддадете на готвача, ядете отъ това, което той е приготвилъ, въ първо време може да изпитате приятность отъ яденето, но после ще останете недоволни – защо? Защото всѣко ядене, което е влѣзло въ стомаха ви безъ ваше желание и любовь къмъ него, разстройва стомаха ви, а съ това заедно изгубвате и разположението си. Сега, като повдигамъ въпроса за яденето, азъ ви навеждамъ на мисъльта, че всѣка нова идея не е нищо друго освѣнъ ново ядене, сложено на трапезата на човѣка. Следователно иска ли човѣкъ да се домогне до една нова идея, това желание е на мѣстото си, защото представлява нова храна за ума. Тъй щото новитѣ идеи сѫ храна за човѣшкия умъ и за човѣшката душа, тѣ сѫ отличенъ обѣдъ, който повдига човѣка, и обратно – всѣка стара идея е безъ преснота и свежесть, старитѣ идеи не хранятъ душата. Нѣкои казватъ: „Дали имаме стари или нови идеи, това е безразлично за насъ, ние се оставяме на реда, който Богъ е поставилъ, както Богъ е наредилъ нѣщата.” Питамъ има ли човѣкъ въ свѣта, който съ положителность да каже какъ Богъ е наредилъ нѣщата и да се води по този редъ? Ако питате очитѣ какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ зрѣнието; ако питате ушитѣ какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ слуха; ако питате устата какъ трѣбва да ядете, тя ще ви отговори чрезъ яденето; ако питате краката какъ Богъ е наредилъ нѣщата, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ ходене; ако питате рѫцетѣ какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ работа; ако питате стомаха какъ Богъ е създалъ свѣта, той ще ви отговори чрезъ храносмилането; ако питате сърдцето и бѣлитѣ дробове какъ е създаденъ свѣтътъ, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ кръвообращението; ако питате мозъка какъ е създаденъ свѣтътъ, той ще ви отговори чрезъ мисъльта – всѣки удъ отъ човѣшкия организъмъ е авторитетъ, професоръ по своята специалность. Всѣки органъ може да отговори на въпроса какъ Богъ е създалъ свѣта, обаче този отговоръ е външенъ само, той не е мѣродавенъ въ всѣко отношение. Ако авторитетътъ е вѫтрѣ въ човѣка, трѣбва ли той да пита другитѣ хора какъ е създаденъ свѣтътъ или какво нѣщо е Любовьта и т. н.? Кой може да опредѣли какво нѣщо е Любовьта, когато тя е въ самия човѣкъ – човѣкъ е самъ авторитетъ за Любовьта. Той може да прави сравнения само между резултатитѣ на една и друга любовь, но за самата Любовь не може да се произнася. Азъ вземамъ Любовьта като сила, която расте, развива се и се проявява у човѣка. Тя е подобна на плодъ, напримѣръ на плода на ябълката, има резултати подобни на нея, като започнете отъ посаждането на ябълчното сѣме и свършите съ узрѣването му. Както писательтъ, философътъ могатъ да се познаятъ по тѣхнитѣ произведения, така и Любовьта се познава по своитѣ плодове. Художникътъ се познава по своитѣ картини: разгледате ли картинитѣ му, вие познавате какъвъ е той въ физическо, умствено и духовно отношение; по картинитѣ на художника се познава неговиятъ темпераментъ, неговиятъ характеръ, както и това дали той е материалистъ или идеалистъ. Това се отнася не само до художника, но и до всѣки обикновенъ човѣкъ: влѣзете ли въ стаята на нѣкой човѣкъ, отъ реда въ стаята му, отъ дрехитѣ, съ които се облича, вие ще познаете какви мисли го занимаватъ. Между всички външни и вѫтрешни нѣща въ човѣка има пълно съотношение – всѣка външна проява у човѣка има своя вѫтрѣшна причина. Нѣкой човѣкъ носи дрехи съ такъвъ цвѣтъ, че отдалечъ още обръща вниманието на хората и за да се оправдае, казва: „Приятелитѣ ме накараха да си ушия такива дрехи; да останѣше на менъ, азъ никога не бихъ носилъ такъвъ цвѣтъ.” Не, той се оправдава само, всѫщностъ той обича този цвѣтъ, но нѣма смѣлостьта самъ да си направи такива дрехи; най-слабо изказаното мнѣние отъ страна на приятелитѣ му да си ушие такива дрехи веднага се приема отъ него. Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, че всѣка идея, всѣко чувство, всѣка постѫпка оставя нѣкакъвъ отпечатъкъ у човѣка – този отпечатъкъ не е нищо друго освѣнъ резултатъ, плодъ. Напримѣръ виждате, че нѣкой човѣкъ е красивъ, има красиви черти на лицето си като красиви плодове и казвате: „И азъ искамъ да бѫда красивъ”; обаче красотата е плодъ, за изработването или за узрѣването на който човѣкъ е работилъ съ години, съ вѣкове – Красотата е Божествена идея. Вие искате да бѫдете силни, но трѣбва да сте работили съ години и вѣкове, за да придобиете тази сила – Силата е Божествена идея. Красивиятъ, силниятъ човѣкъ всѣки го обича; когато срѣщнете единъ красивъ човѣкъ, вие се зарадвате, носите го въ ума си и казвате: Днесь видѣхъ единъ красивъ човѣкъ, никога нѣма да забравя неговото лице”; срѣщнете единъ силенъ или единъ добъръ човѣкъ, и него не можете да забравитѣ – Добротата е Божествена идея. Красивиятъ, силниятъ, добриятъ човѣкъ е Божественъ човѣкъ – всѣки му се радва, всѣки иска да го види. Питамъ какъвъ трѣбва да бѫде идеалниятъ човѣкъ? Споредъ разбиранията на съвременнитѣ хора идеалниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, силенъ, добъръ и т. н. Казвамъ: идеаленъ човѣкъ е този, който изключва отъ себе си всѣкакво насилие, всѣкаква лъжа и всѣкакво зло – по този начинъ човѣкъ може да бѫде красивъ, силенъ и добъръ, и този човѣкъ само може да служи на Бога. Вие искате да служите на Бога, но за това се иска да бѫдете красиви, силни и добри – това е желанието на Бога, Той иска всички Негови деца да бѫдатъ красиви, да приличатъ на Него. Когато Богъ срѣщне нѣкое отъ своитѣ деца нечисто, изцапано, Той му казва: „Ти трѣбва да бѫдешъ чистъ, ти трѣбва да бѫдешъ красивъ, ти трѣбва да бѫдешъ добъръ!” – като му говори по този начинъ, въ него се заражда желание да се изчисти, да стане красивъ и добъръ, да прилича на Баща си, отъ когото е излѣзълъ. Започне ли нѣкой да се оплаква на Бога за своето нещастие, Той му казва: „Ако искашъ да станешъ щастливъ, ти трѣбва да работишъ върху Красотата – тази Красота ще хвърли отпечатъкъ не само върху лицето ти, но и върху цѣлото ти тѣло, външно и вѫтрѣшно.” Нѣма по-желано нѣщо за човѣка отъ Красотата – тя придава на тѣлото пластичность, музика; когато красивиятъ човѣкъ върви, движенията му сѫ музикални. Представете си единъ свѣтъ съ красиви, съ добри хора; ако нѣкой Ангелъ отъ Небето дойде между такива хора, той ще се зарадва, ще остане доволенъ отъ тази музика и ще пожелае и втори пѫть да слѣзе на Земята. Обаче днесь не е така, съвременнитѣ хора още не сѫ достигнали тази Красота и затова Ангелитѣ не оставатъ задълго време между тѣхъ. Предъ Красотата и най-лошиятъ човѣкъ отстѫпва, предъ Красотата и звѣрътъ колѣничи – Красотата е Божествена сила, предъ която всѣки отстѫпва. Въ една българска легенда още отъ турско време се разправя за силата на Красотата, за въздѣйствието й върху човѣка. Единъ турски дѣлибей се отнасялъ много жестоко съ българитѣ, които наричалъ гяури, правилъ имъ голѣми пакости, подлагалъ ги на голѣми изтезания. Единъ день той вървѣлъ изъ улицитѣ, възсѣдналъ на конь, и срѣщналъ красивата българка Мара. При вида на нейната красота той веднага слѣзълъ отъ коня и й казалъ: „Покланѣмъ се предъ твоята красота, каквото ми заповѣдашъ, ще направя.” Тя му казала: „Едно нѣщо искамъ отъ тебъ – да измѣнишъ отношенията си къмъ моитѣ братя и сестри българи. Сега си иди, втори пѫть ще тѣ срѣщна, ще видя какво си направилъ.” Той се поклонилъ, качилъ се на коня си и продължилъ пѫтя си. Отъ този моментъ той коренно се измѣнилъ – престаналъ да изтезава гяуритѣ, престаналъ да имъ пакости и винаги носѣлъ торба съ хлѣбъ, че като срѣща гяури на пѫтя си, да имъ дава. Всички се чудили на промѣната, която станала съ делибѣя, мнозина мислили, че той е станалъ християнинъ. Питамъ кой накара този дѣлибей да слѣзе отъ коня си, да се поклони предъ тази българка и да отстѫпи отъ злото? Красотата. Велика, мощна сила е Красотата като външенъ изразъ на Любовьта! Срѣщне ли човѣкъ Любовьта въ живота си, той е срѣщналъ красивата дѣвица, която крие въ себе си сила, мощь; отъ този моментъ човѣкъ отваря кѫщата си за всички и тогава той казва: „Срѣщнахъ Бога и разбрахъ смисъла на Живота.” Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да срѣщне Любовьта, да срѣщне Бога – само Любовьта е въ сила да произведе въ човѣка вѫтрѣшенъ превратъ, да измѣни неговия животъ, да даде нова насока на душата му, да го направи истински човѣкъ. Казвамъ: силно влияние е упражнила тази красива българка върху делибѣя, въ нейното лице той е видѣлъ Бога. Ако всички българки имаха силата на красивата Мара, тѣ щѣха да бѫдатъ въ състояние да преобразятъ цѣла България. Казвате: „Кой знае дали е било така, легенда е това.” Не, всички нѣща, които ви разправямъ, сѫ дѣйствителни случаи. Когато хората искатъ да запазятъ нѣкоя истина отъ изопачаване, тѣ я предаватъ въ форма на разказъ, на романъ, на легенда и т. н., обаче нѣма романъ, нѣма разказъ, нѣма приказки, митове или легенди, въ които да се описватъ невѣрни факти – всичко, което поетитѣ, романиститѣ и писателитѣ сѫ писали, е вѣрно. То е станало нѣкога или пъкъ ще стане въ бѫдеще – човѣкъ не може да пише нѣщо или да разправя нѣщо, което не е било или нѣма да бѫде. Нѣкой казва: „Било е то, но преди хиляди години.” Щомъ нѣщо е станало преди хиляди години, и сега може да стане. Всѣка мома може да има силата на Мара, но нѣматъ я всички; ако момата нѣма силата на красивата Мара, и десеть бейове могатъ да минатъ покрай нея, но тѣ нѣма да слѣзатъ отъ конетѣ си да й се поклонятъ – тѣ ще минатъ-заминатъ покрай нея, безъ да я забележатъ. Ако днесь мѫжъ погледне нѣкоя мома или жена, веднага се запитватъ: „Защо гледа този човѣкъ?”; не е въпросътъ въ това, че мѫжъ погледналъ нѣкоя жена, но важно е може ли тази мома да предизвика вѫтрѣшенъ превратъ въ този мѫжъ, може ли следъ това той да каже, че въ лицето на еди-коя си мома видѣлъ Бога? Турцитѣ казватъ: „Благословение е за човѣка да гледа красивото!” И тъй, не е лошо да гледа човѣкъ, но той трѣбва да знае какъ да гледа; има два начина на гледане: човѣкъ може да гледа и да вижда недѫзитѣ на хората, а може да гледа и да вижда доброто у тѣхъ; или човѣкъ може да вижда у хората това, което Богъ е направилъ, а може да вижда това, което тѣ сѫ изопачили въ себе си. Следователно, когато срѣщнете нѣкого, вие трѣбва да виждате въ него само онова, което Богъ е вложилъ – това значи да гледа и да вижда човѣкъ, този е смисълътъ на виждането. Ако сте се събрали тукъ да виждате въ менъ това, което Богъ е вложилъ, вие ще имате Божието благословение; ако гледамъ на васъ съ цель да видя това, което Богъ е вложилъ, ще имамъ Божието благословение. Тъй щото, докато не намѣрите Божественото въ човѣка, не бързайте да правите връзка съ него – връзката, приятелството съ хората трѣбва да почива на Божественото у тѣхъ. Ако не намѣрите Божественото въ човѣка, никакви отношения, никакво приятелство не може да сѫществува; вънъ отъ Божественото всѣкакви отношения, всѣкакво приятелство е нетрайно. Божественото ще намѣрите въ истински красивия, добрия и разумния човѣкъ – затова именно всѣки търси Красотата, Добротата, Разумностьта. Красотата е копнежъ на човѣшката душа; дали въ себе си, или въ другитѣ хора ще намѣрите Красотата, това е безразлично – човѣкъ навсѣкѫде я търси. Ще дойде време, когато всички хора ще бѫдатъ красиви; влѣзете ли въ свѣта на съвършенитѣ Сѫщества, ще видите, че всички сѫ красиви – външно всички си мязатъ, но вѫтрѣшно се различаватъ. Попаднете ли въ този свѣтъ на Красота – между Ангели и Възвишени сѫщества, вие ще се унесете, ще се забравите, все за тѣхъ ще мислите. И наистина, който веднъжъ само е видѣлъ красивото, великото, той никога не го е забравилъ; когато човѣкъ срѣщне Красотата, той постоянно мисли за нея и се чуди откѫде се е взела тя, какъ се е придобила. Не е важно откѫде е дошла Красотата, важно е какво тя може да направи отъ човѣка. Казвамъ: вие трѣбва да опредѣлите отношенията си къмъ Бога – да бѫдатъ тѣ правилни, естествени. Казвате за нѣкого: „Този човѣкъ е още зеленъ” – питамъ какво означава зеленината? Растене, процесъ на развитие. Като погледна жабата, азъ виждамъ и въ нея усилието на Божествения Духъ да я повдигне; въ нея едва се забелязватъ нѣкои черти на по-високъ животъ, обаче тя ще мине редъ форми на развитие, докато единъ день достигне и най-съвършената форма – въ всички сѫщества има зародиши на по-високи форми. Сѫщото може да се каже и за човѣка – човѣкъ не е последната форма на живота. Който добре познава законитѣ, въ лицето на всѣки човѣкъ ще види зародиши отъ черти на обикновени, талантливи и гениални хора, както и такива на свѣтии и Ангели, които нѣкога ще се развиятъ; който не разбира законитѣ на развитието, като погледне нѣкой човѣкъ, той ще каже: „Този си свива устата, онзи пъкъ сѣди съ отворена уста” – какво означава стиснатата уста и какво – отворената, и той не знае. Когато човѣкъ стисне, затвори устата си, той контролира своитѣ чувства – съ това той иска да каже: „Навсѣкѫде можете да ме бутате, само сърдцето ми не бутайте.” Когато човѣкъ отваря устата си, това показва, че той иска да възприеме нѣщо – устата е антена на Чувствения свѣтъ. Ето защо човѣкъ трѣбва да знае тѣзи нѣща и да не се поддава на модата; мнозина се рѫководятъ отъ извѣстни правила на модата какъ да държатъ устата си. Устата е антена, която не трѣбва да се поддава на мода; устнитѣ трѣбва леко да се допиратъ, нищо изкуствено не трѣбва да се внася въ държането на устата. Това, което говоря за устата, се отнася и за очитѣ: ѫгълътъ на зрѣнието трѣбва да бѫде естественъ, а не по правила на модата. Дръжте очитѣ си толкова отворени, че да възприемате само нужната свѣтлина – ни повече, ни по-малко; гледате ли по нѣкакви външни правила, вие ще изкривите очитѣ си; изкривите ли очитѣ си, ще изопачите и душата си. Следователно не гледайте хората нито подъ ѫгълъ, нито отдѣсно или отлѣво, нито на кръстъ – гледате ли на кръстъ, вие сами ще се разпънете; гледайте човѣка подъ такъвъ ѫгълъ, че да виждате неговата красота – гледайте го и си кажете: „Великъ е Господъ, който е създалъ този човѣкъ; Той е започналъ да го вае, да работи върху него, вложилъ е хубави нѣща, които единъ день ще се развиятъ” – така трѣбва да гледате на хората. Нѣкой погледне своя братъ и казва: „Този човѣкъ не го бива, нѣма хубави черти.” Казвамъ: не бързайте толкова, вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече; Богъ е започналъ тази картина и единъ день ще я завърши, щомъ я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте – сега сѫ нахвърляни сѣнкитѣ само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете какво е било вложено въ нея. Изкуство е човѣкъ да вижда въ лицето на своитѣ братя или сестри онова, което Богъ първоначално още е вложилъ въ тѣхъ и което въ бѫдеще ще се развие; докато не придобие това изкуство, човѣкъ и себе си не може да оцени. Затова именно не казвайте, че нищо не струвате – знайте, че всички сте недовършени картини. Когато нѣкой се разгнѣви или кипне много, казвамъ: „Огъньтъ ви е буенъ, извадете малко дърва отъ него, за да се намали силата му” – като намалите огъня, и кипенето на водата ще утихне. И тъй, иска ли човѣкъ да се справи съ труднитѣ условия на Живота, той трѣбва да си създаде особена философия, да знае какъ да гледа на нѣщата. Намѣрите ли се при неблагоприятни условия на Живота, и тамъ търсете рѫката на Бога – навсѣкѫде търсете и виждайте Бога! Когато направите една погрѣшка, тя не е само ваша, едновременно съ вашата отговорность сѣди и отговорностьта на предишнитѣ поколѣния – на васъ предстои да изправяте както своитѣ погрѣшки, така и тия на миналитѣ поколѣния, на вашитѣ дѣди и прадѣди. Понѣкога грѣшкитѣ ставатъ причина човѣкъ да се прослави: ще видите нѣкое малко дете цель день играе на войници, на войни; то ходи съ пушка изъ двора, марширува; единъ день това малко дете става генералъ, отива на война, избива стотици хора и се връща побѣдоносно, награденъ съ кръстъ за храбрость. И наистина, прославилъ се е този човѣкъ – съ какво се е прославилъ? Съ убийства. Въ друго сѫществуване този генералъ съзналъ погрѣшката си, разбралъ какви престѫпления е вършилъ и започва да живѣе чистъ животъ, става светия – по-напредъ е ходилъ съ мечъ, препасанъ на кръста, а сега взелъ тояга въ рѫка и тръгналъ отъ село въ село, отъ градъ въ градъ да проповѣдва и да изправя погрѣшката си; той казва: „Братя, азъ съмъ този, който едно време съ мечъ въ рѫка рѣжехъ главитѣ на хората, но следъ голѣми страдания, следъ голѣми гонения и преследвания отъ тѣхна страна азъ съзнахъ грѣшката си и днесь рѣшихъ да помагамъ на хората, да служа на Бога и по този начинъ да изправя погрѣшката си.” Казвате: „Докога светията ще проповѣдва на хората?” Докато намѣри всички ония, на които е причинилъ зло или направилъ нѣкаква пакость, и поправи погрѣшкитѣ си – щомъ изкупи грѣховетѣ си, щомъ изправи погрѣшкитѣ си, той става красивъ. Кое е по-хубаво за човѣка – да снема глави или да поставя глави, да руши хубавитѣ мисли на хората или да ги възстановява, да руши благороднитѣ чувства на хората или да ги поощрява? Не е достатъчно само човѣкъ да мисли кое е по-хубаво, но той трѣбва да върши всичко, което е хубаво и красиво – красивото, възвишеното трѣбва да бѫде насѫщниятъ хлѣбъ за човѣка! Днесь всѣки човѣкъ трѣбва да вземе тоягата си въ рѫка и да тръгне да проповѣдва, докато възстанови първоначалния редъ на нѣщата, т. е. докато възстанови всичко, което той нѣкога е разрушилъ. Който иска и днесь да си служи съ меча, свободенъ е, нищо нѣма да му се каже – щомъ иска да отидѣ на бойното поле, нека отидѣ; единъ день, когато съзнае грѣшката си и пита какво да прави, тогава ще му кажа: „Сега вземи тоягата си и тръгни да проповѣдвашъ, да научишъ хората какъ да живѣятъ.” Тъй щото въ единъ животъ човѣкъ ще бѫде генералъ съ мечъ въ рѫка – ще сѣче и ще коли, въ другъ животъ той ще бѫде светия съ тояга въ рѫка – ще ходи да учи хората какъ да живѣятъ по Бога. И едното е на мѣстото си, и другото е на мѣстото си: докато човѣкъ не бѫде генералъ и не получи кръстъ за храбрость, той не може да бѫде светия – като генералъ той си е създалъ работа за светия. Може ли светията да изправи погрѣшкитѣ си, които като генералъ е направилъ, той има вече Божието благословение, цѣлото Небе ще говори за този човѣкъ, че наистина е герой, защото знае да грѣши, но знае и да изправя погрѣшкитѣ си. Ако човѣкъ може само да грѣши, а не може да изправя погрѣшкитѣ си, Небето не се интересува отъ него и казва: „Този е единъ забравенъ човѣкъ отъ всички, понеже не може да изправя погрѣшкитѣ си” – всички ще го съжаляватъ, безъ да му помогнатъ. Защо? Всѣки самъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. И Христосъ е казалъ: „Когато единъ грѣшникъ рѣши да заживѣе чистъ животъ, голѣма радость настава между ангелитѣ на небето.” Когато светията вземе тоягата си и тръгне по свѣта да проповѣдва, цѣлото Небе се радва, че той е рѣшилъ да изправи погрѣшкитѣ си и да забрави миналото си – миналото е сѣнка на Живота. Както човѣкъ е станалъ причина за внасянето на грѣха въ свѣта, така той трѣбва да работи за неговото премахване. Това не значи, че всѣки човѣкъ трѣбва да се заеме съ великата идея да спаси свѣта – достатъчно е човѣкъ да изправи една своя погрѣшка, за да се нарече великъ. Който може да изправи една своя погрѣшка, той минава за великъ човѣкъ въ Небето; не може ли да изправи една своя погрѣшка, той е обикновенъ човѣкъ и като такъвъ е осѫденъ на страдания. Кои хора страдатъ? Само обикновенитѣ хора страдатъ, великитѣ хора не страдатъ. Какво по-голѣмо страдание за човѣка отъ това, да минава между хората и никой да не му обръща внимание – всички минаватъ-заминаватъ покрай него, но не го виждатъ, той нѣма нито единъ приятель, нито единъ близъкъ човѣкъ, нито едно близко животно. Човѣкъ разбира отъ какво значение е вниманието и на животното само когато остане самъ, безъ близки, безъ приятели; тогава може да дойде при него едно малко кученце напримѣръ, да му близне рѫката и да завърти опашката си около него – съ това то иска да каже: „Ти си добъръ човѣкъ, кажи ми нѣщо.” Тъй щото дойде ли нѣкой при васъ, кажете му нѣщо добро; отхвърлите ли човѣка, на когото можете да кажете нѣщо добро, и васъ ще отхвърлятъ – казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри.” Съвременнитѣ религиозни хора казватъ: „Всички сме излѣзли отъ Бога, всички сме чада Божии”, обаче дойде ли нѣкой тѣхенъ братъ помежду имъ, тѣ не постѫпватъ съ него, както Богъ изисква. Постѫпвайте съ хората, както вие искате да постѫпватъ съ васъ – както постѫпвате съ хората, така ще постѫпватъ и съ васъ. За изяснение на тази идея ще ви приведа следния примѣръ: единъ селянинъ отъ горноорѣховскитѣ села отишълъ въ Горна Орѣховица да си купи билетъ и да дочака единъ отъ треноветѣ, съ който щѣлъ да пѫтува до една близка гара. Обаче като дошълъ до гишето, дето се продавали билетитѣ, видѣлъ, че не му достигали само тридесетъ стотинки за билетъ; той се поогледалъ наоколо и видѣлъ единъ солиденъ господинъ, адвокатъ въ Горна Орѣховица, и поискалъ отъ него тридесетъ стотинки. Адвокатътъ отказалъ да му даде подъ предлогъ, че нѣмалъ пари въ себе си. Тогава селянинътъ взелъ тояжката си въ рѫка, турилъ торбата си на рамо и пѣшъ се запѫтилъ за селото, дето искалъ да отидѣ. Следъ нѣколко години този адвокатъ билъ въ Англия и единъ день трѣбвало да отидѣ съ трена до една близка станция; отишълъ на гарата да си купи билетъ, но какво било учудването му, когато видѣлъ, че не му стигали само тридесетъ пени за билета. Обърналъ се тукъ-тамъ да поиска тридесетъ пени, но не се рѣшилъ и се принудилъ да тръгне пѣшъ. Като изпадналъ въ това положение, той веднага си спомнилъ за селянина на горноорѣховската гара, на когото той не пожелалъ да услужи съ тридесетъ стотинки; тогава той си казалъ: „Каквото правишъ, ще ти се върне.” Тази е истинската философия на Живота и затова казвамъ: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Богъ изисква отъ васъ – този е пѫтьтъ, по който можете да постигнете своето щастие. Вършите ли Волята Божия, вие ще осѣете своя пѫть съ скѫпоценни камъни – тогава хората ще дойдатъ да ви помагатъ. Само по този начинъ вие ще бѫдете радостни и каквато работа започнете, ще я свършите съ успѣхъ – този е единъ вѫтрѣшенъ ключъ на Живота. Тъй щото иска ли нѣкой човѣкъ нѣщо отъ васъ, спрете се, помислете какъ да постѫпите и тогава дѣйствайте. Преди години бѣхъ въ Америка, дето имахъ една особена опитность: вървя по една улица, срѣщамъ единъ господинъ, бѣдно облѣченъ, той ме спира и започва да разправя своята история: „Азъ съмъ семеенъ човѣкъ, имамъ деца и жена, която отъ дълго време е болна; служба нѣмамъ, никакви срѣдства нѣмамъ, въ голѣма мизерия съмъ, ако обичате, помогнете ми.” Азъ го погледнахъ, влѣзохъ въ положението му и му дадохъ една помощь, съ която да си услужи. Дали говори истината, или не, това не провѣрихъ – азъ приехъ факта, както ми го предаде. Той взе паритѣ, които му дадохъ, и отидѣ въ една кръчма да пие; следъ четири часа пакъ го срѣщамъ, но той не ме позна и започна отново да разправя сѫщата история. Тогава азъ му казахъ: „Слушай, това, което правишъ, не е хубаво, азъ мога и сега да ти помогна, но ти си служишъ съ лъжата, която нѣма да тѣ изведе на добъръ пѫть – съ тази лъжа и жена ти все болна ще бѫде, и децата ти гладни ще ходятъ. Ела съ менъ да отидемъ въ нѣкоя гостилница.” Завеждамъ го въ една гостилница, зарѫчвамъ му ядене да се нахрани, купувамъ хлѣбъ за жена му и казвамъ: „Като се нахранишъ добре, вземи този хлѣбъ за жена си и децата си, дай имъ да се нахранятъ; гледай обаче да не го продадешъ нѣкѫде и не преувеличавай страданията си.” Съвременнитѣ хора страдатъ отъ преувеличение на нещата – тѣ преувеличаватъ своитѣ мѫчнотии, своитѣ нѣщастия, искатъ да минатъ за мѫченици. Нѣкой казва: „Нещастенъ човѣкъ съмъ, нѣма човѣкъ съ по-голѣми страдания отъ моитѣ” – не преувеличавай нещастията си, ти играешъ роля на нѣкой отъ нещастницитѣ въ свѣта, но не си най-голѣмъ нещастникъ. – „Бѣлъ день не съмъ видѣлъ!” Не, хиляди бѣли дни си видѣлъ. – „Никой не ме обича.” И това не е вѣрно, майка ти толкова време въ люлка тѣ е люляла, пѣсни ти е пѣла, цѣлувки ти е давала, колко хора още сѫ тѣ цѣлували; и днесь има хора, които тѣ обичатъ – ако никой не тѣ обичаше, ти не би могълъ да живѣешъ на Земята. И ние сме се събрали тукъ, защото Богъ ни обича; Слънцето изгрѣва, защото Богъ ни обича; звѣздитѣ изгрѣватъ, защото Богъ ни обича. За онзи, който разбира нѣщата, това е така; за онзи, който не разбира, това не е така, той не вѣрва въ думитѣ ми. Който не вѣрва, той трѣбва да прави опити, докато се свърже съ Възвишенитѣ сѫщества; когато човѣкъ се свърже съ тия Сѫщества, Невидимиятъ свѣтъ ще се разкрие предъ него и той ще провѣри всичко, което иначе не може да провѣри. Невидимиятъ свѣтъ е предъ васъ, но се изискватъ органи, посрѣдствомъ които ще влѣзете въ връзка съ него. Напримѣръ, за да се реализира една идея на Земята, преди всичко човѣкъ трѣбва да има органи, които да я възприематъ; следъ това тя трѣбва да намѣри благоприятна почва, въ която да се насади; най-после трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да я изгледа да се развие, да даде плодове – тогава само можемъ да кажемъ, че тази идея е реализирана. Може ли човѣкъ да вижда, ако нѣма очи; може ли човѣкъ да чува, ако нѣма уши; може ли човѣкъ да начертае една линия, ако нѣма рѫце? Значи органи се изискватъ, за да може Невидимиятъ свѣтъ да се прояви въ едно или въ друго отношение. Следователно човѣкъ трѣбва да стане органъ, удъ на Божественото тѣло, а не робъ на външнитѣ условия; човѣкъ трѣбва да бѫде гражданинъ на Царството Божие, носитель на Божественитѣ идеи. Не е достатъчно само да говоримъ за Бога, за Божествени работи, но трѣбва да дадемъ нѣщо отъ себе си, да направимъ нѣщо сѫществено. Напримѣръ нѣкой казва за приятеля си, че е добъръ, разуменъ, красивъ човѣкъ, но нищо не прави за него; другъ пъкъ нищо не говори за качествата на приятеля си, но намѣри ли се приятельтъ му въ нужда, той веднага се притича на помощь. Ако човѣкъ само говори, безъ да изпълнява, той ще мяза на онзи богатъ американецъ, който на думи само говорилъ за Бога, но нищо не правилъ за Него. Единъ день той заболѣлъ сериозно и повикалъ тѣхния пасторъ да се помоли за оздравяването му. Пасторътъ му отговорилъ: – Какъ да се моля за тебъ, когато не си направилъ нито едно добро? – Ако не се помолишъ за менъ, азъ ще замина за онзи свѣтъ. – Нищо отъ това, можешъ да заминешъ, но азъ не мога да се моля за човѣкъ, който презъ цѣлия си животъ е хулилъ църквата и нищо не е направилъ за Бога. – Тогава какво да правя? – Раздай имането си на бѣднитѣ и обѣщай, че ще служишъ на Бога! – Ти се помоли първо на Бога, а следъ това и азъ ще изпълня обѣщанието си. – Не, докато не направишъ контрактъ, докато не подпишешъ, че ще изпълнишъ обѣщанието си, азъ нѣма да се помоля на Бога, азъ не вѣрвамъ само на думи. И тъй, искате ли молитвата ви да бѫде приета отъ Бога, преди всичко трѣбва да сложите жертвата си предъ нозетѣ Му – не сте ли готови да пожертвате всичко за Божия Духъ, който постоянно ви рѫководи, нищо не можете да направите. Тъй щото, каквото човѣкъ направи за Бога, то трѣбва да е направено по свобода на неговия Духъ – Богъ не изисква нищо насила. Той не иска отъ васъ голѣми работи, напримѣръ да спасите свѣта; спасението на свѣта е Божия работа, а на васъ предстои работа, която само вие можете да свършите – тази специфична работа опредѣля вашето бѫдеще. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа, която той самъ трѣбва да свърши – каква е тази работа? Да бѫде носитель на Божественото. Въ който моментъ се заеме за тази работа, всички противоречия отъ ума и сърдцето му ще изчезнатъ. Богъ ще премахне противоречията отъ живота на всѣки, който доброволно е приелъ да Му служи. Голѣмото, великото може да лѣкува – малкото не може да лѣкува; въ много вода човѣкъ може да опере ризата си до съвършенство – въ малко вода той не може да я опере както трѣбва; човѣшката душа може да се очисти само въ Божията Любовь. Отъ дългия пѫть на своето развитие въ ума, въ сърдцето и въ душата на човѣка се е събрала много каль, която само Любовьта е въ сила да изчисти; като погледне къмъ тази каль, той се чуди какво да направи, за да се освободи отъ нея – единственото спасение за него е да влѣзе въ водата на Божествения изворъ и тамъ да се изчисти. Влѣзе ли веднъжъ въ тази вода, той трѣбва да спазва всички правила на прането, на чистенето; разнитѣ народи иматъ различни методи за пране: нѣкѫде, особено въ странство, ператъ съ бухалки, съ машини или съ разни химически препарати; българитѣ пъкъ ператъ, търкатъ дрехитѣ повече съ рѫце; по който начинъ да ператъ хората, дрехитѣ скоро се кѫсатъ – дрехитѣ трѣбва да се ператъ леко, внимателно, за да траятъ поне десетина години. Добро е желанието на хората да ператъ дрехитѣ си, да бѫдатъ чисти, обаче методитѣ имъ не сѫ хубави; нѣкой казва на другаря си: „Тъй ще тѣ опера, че да свѣтнешъ.” – „Пери ме, но гледай да не ме изтъркашъ или да не ме скѫсашъ” – въ желанието си да се изправятъ, съвременнитѣ хора се ожулватъ единъ другъ, кѫсатъ дрехитѣ си. Питамъ какъ трѣбва хората да се коригиратъ? Представете си, че искате да коригирате единъ вашъ братъ, какъ ще постѫпите? Ако азъ съмъ художникъ, но искамъ да коригирамъ единъ мой братъ, сѫщо художникъ, съ високо мнѣние за себе си, ето какво бихъ направилъ – ще нарисувамъ една картина съ доста погрѣшки: носътъ – изкривенъ, вѣждитѣ – неправилни, устата – турена накриво и т. н. Тогава ще се обърна къмъ своя братъ художника ще му кажа: „Братко, моля ти се, ела да ми помогнешъ да изправимъ картината, която нарисувахъ – гледамъ, има доста дефекти въ нея, помогни ми да ги изправя.” Вземамъ четката и той взема своята и започваме двамата да коригираме: той рече да поправи носа, не може – вземамъ азъ четката, помѫча се малко, изправя носа; рече да изправи устата, да я тури на мѣсто, пакъ не може – азъ се опитамъ, поставя я дето трѣбва. Работимъ заедно, но нищо не му казвамъ; щомъ се натъкне на нѣщо, което не може да поправи, той самъ вижда своитѣ слаби мѣста и се коригира, безъ да му кажа дума; ако азъ му правя бележки, той ще се обиди, понеже е крайно честолюбивъ човѣкъ. Тъй щото искате ли да коригирате нѣкой човѣкъ, не му посочвайте грѣшкитѣ изведнъжъ, но започнете да работитѣ заедно съ него – когато го оставите да се прояви, той ще види кѫде грѣши и самъ ще се изправи. Казвамъ: когато Духътъ дойде у човѣка, Той не го измѣня изведнъжъ, но постепенно. Затова именно, когато грѣшниятъ стане праведенъ, той ще остане по характеръ сѫщъ, какъвто е билъ като грѣшникъ, само че ще прави усилия да се въздържа: напримѣръ, ако като грѣшникъ е билъ нервенъ – и като праведенъ ще бѫде такъвъ, но ще се въздържа; ако като грѣшникъ е обичалъ да полъгва, да злослови по адресъ на хората – и като праведенъ ще бѫде такъвъ, но ще се въздържа въ проявитѣ си. Значи грѣшникътъ се чувства свободенъ въ правене зло, а праведниятъ съзнателно се въздържа отъ него; грѣшниятъ е свободенъ въ злото, а праведниятъ е свободенъ въ Доброто – тази е разликата между грѣшния и праведния човѣкъ. Въздържание се изисква отъ съвременнитѣ хора; не е достатъчно човѣкъ да каже за себе си, че е лошъ, но той трѣбва да се въздържа отъ лоши мисли, желания и постѫпки. Ще се въздържате, както и Богъ се въздържа – съ хиляди години Той сѣди, чака, въздържа гнѣва си срѣщу хората, докато тѣ се обърнатъ къмъ Него и пожелаятъ да ги научи какъ да живѣятъ. Богъ ги поучава, съвѣтва ги, но тѣ не Го слушатъ; Той търпи всичко това и казва: „Ще дойде день, когато тия хора ще се изправятъ.” Какъ ще се изправятъ? Тѣ ще слизатъ на Земята, ще се качватъ на Небето, докато единъ день окончателно рѣшатъ да заживѣятъ за Бога и приложатъ Неговото учение. Това може да стане и следъ осемь хиляди години, а може да стане и сега – отъ човѣка зависи; дали по-рано, или по-кѫсно ще стане това нѣщо, зависи отъ усилието, което човѣкъ прави, както и отъ резултатитѣ на това усилие. Казвате: „Кой ще чака цѣли осемь хиляди години?” Наистина, дълъгъ периодъ е осемь хиляди години, но и дължината е относителна величина. Когато става въпросъ за лошото, човѣкъ иска часъ по скоро времето да се съкрати; става ли въпросъ за Доброто, той иска времето да се продължи; обаче дойде ли до страданието, не желайте времето да се съкрати – защо? Защото на всѣко страдание отговаря Радость, следователно колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и Радостьта – щомъ страданието се продължи по-дълго време, и радостьта ще трае сѫщото време, законътъ е такъвъ. Сега, тия нѣща сѫ второстепенни, сѫщественото за всички хора е да бѫдатъ носители на Божественото – само тогава тѣ могатъ да бѫдатъ силни, разумни и добри. Бѫде ли човѣкъ силенъ, разуменъ и добъръ, той ще бѫде въ състояние да постигне копнежитѣ на своята душа. Щомъ има тия условия въ себе си, той нѣма да се моли на този, на онзи да му помагатъ, но хората сами ще му се притичватъ на помощь. Бѫдете всички носители на Божественото, а за останалитѣ работи не мислете – не мислете какъ да предадете Любовьта си на хората или какъ да имъ правите Добро. Отъ васъ се изисква да вършите Добро, да обичате хората и нищо повече. Не е лесно да покаже човѣкъ Любовьта си къмъ хората, не е лесно той да направи едно Добро, безъ да внесе съблазънь у нѣкого – за всичко това не се грижете. Имайте предвидъ, че всѣки день трѣбва да изпълнявате Волята Божия, безъ да отлагате. И тъй, нека остане въ ума ви идѣята, че докато сте органъ на Божественото тѣло, вие сте на мѣстото си. Вашата рѫка е създадена за тѣлото ви; въ такъвъ случай първо тя трѣбва да изпълни предназначението си къмъ своето тѣло, а после и къмъ другитѣ хора. Умътъ, сърдцето и волята ви сѫ създадени първо за служене на вашия Духъ, на вашата душа, на Бога; служитѣ ли първо на Бога, вие ще можете да служите и на другитѣ хора. Който служи добре на себе си, той ще служи добре и на Бога; щомъ служи добре на Бога, ще служи добре и на ближнитѣ си – този е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Не вървите ли въ този пѫть, ще имате редъ разочарования, докато единъ день ще заминете за онзи свѣтъ и ще кажете: „Нищо не разбрахъ отъ Живота, нищо не можахъ да направя.” Съвременнитѣ религиозни хора казватъ: „Ние трѣбва да се обичаме, да живѣемъ братски”; да се обичатъ хората, да живѣятъ братски – това е резултатъ на служене на Бога. Ако рѫката на човѣка служи на неговото тѣло, тя ще служи и на другитѣ хора; ако умътъ и сърдцето на човѣка служатъ на самия него, тѣ ще служатъ и на Бога, а оттамъ и на хората. Не се ли подчиняватъ на самия човѣкъ, тѣ нѣма да се подчиняватъ и на Бога; ако умътъ и сърдцето на човѣка не сѫ въ съгласие съ Божиитѣ мисли и чувства, той ще се намѣри въ голѣмо противоречие съ себе си – противоречията у човѣка се дължатъ на лошитѣ мисли и чувства, които той храни въ себе си. Какъ може да се освободи отъ тия противоречия? Единъ познатъ ми разправяше следната своя опитность – той срѣщналъ единъ свой приятель, който му казалъ: – Азъ ще се самоубия, не искамъ повече да живѣя, не намирамъ смисълъ въ живота. Той му ударилъ две силни плѣсници. – Защо ме биешъ? – Защото искашъ да се самоубиешъ. Тогава приятельтъ му казалъ: – Отъ този моментъ вече нѣма да мисля за самоубийство. Съ дветѣ плѣсници ти ми даде единъ добъръ урокъ, който ме съвзе – азъ се окопитихъ, разбрахъ, че има защо да се живѣе. Казвамъ: по сѫщия начинъ и съвременнитѣ хора отиватъ при Бога и казватъ, че искатъ да се самоубиятъ. Богъ ще имъ удари по две плѣсници и тѣ ще се окопитятъ – дветѣ плѣсници не сѫ нищо друго освѣнъ сѫдбата или, спорѣдъ индуситѣ, кармата. Богъ има много рѫце, чрезъ които удря плѣсници на хората, за да отрезнѣятъ. Богъ не извинява погрѣшкитѣ на хората – всѣка погрѣшка носи своитѣ последствия; на сѫщото основание Богъ възнаграждава човѣка и за най-малкото Добро, което той прави. Той вижда микроскопическото Добро и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя, обаче разликата отъ последствията при правене на зло и на Добро е следната: всѣко зло носи последствията си за четири поколѣния, а всѣко Добро носи възнагражденията си за хиляда поколѣния. Следователно съ злото се ликвидира въ четири поколѣния, а Доброто се възнаграждава до хиляда поколѣния. Тъй щото и Добро да правишъ, и зло да правишъ, знай, че Богъ тѣ дебне, Той може да тѣ хване и презъ най-малката дупчица – хване ли тѣ веднъжъ, ти ще носишъ последствията. Нито злото, нито Доброто се укрива – въ това сѣди красотата на Живота. Има едно око въ свѣта, което всичко вижда и отъ което никой не може да се скрие; никой не може да се избави отъ окото на Живота, което поставя всичко въ равновѣсие – тази е една велика истина въ Живота. Ако хората знаеха, че има контролъ върху тѣхъ, отъ който не могатъ да се избавятъ, тѣ лесно щѣха да се изправятъ; тѣ не вѣрватъ, че Божието око следи всичко. Сега цѣлиятъ Невидимъ свѣтъ, следи и казва на хората да бѫдатъ добри, разумни и справедливи – ако издържатъ на тия условия, тѣ ще получатъ по едно възнаграждение. Казвате: „Вѣрно ли е това?” На много нѣща може да не вѣрвате, но дойде ли до Божиитѣ думи, тамъ всѣкакво съмнѣние трѣбва да се изключи. Единственото сѫщество въ свѣта, което постоянно ни държи въ ума си и мисли нашето Добро, това е Богъ – въ Бога противоречия нѣма. Никой не може да си представи онова, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ; дойдемъ ли до Бога, отъ всички се изисква непреодолима Любовь къмъ Него – всички изкушения трѣбва да се стопятъ въ тази Любовь, всѣки трѣбва да си каже: „Има Единъ, който мисли за менъ и ми помага.” Къмъ този Единъ всички отправятъ погледа си – нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да отправи ума и сърдцето си нагоре къмъ Бога! Преди нѣколко дена дойде при менъ една сестра и ме запита: „Кажѣте ми какво да правя, доста съмъ затруднена.” Казвамъ: „Не се безпокой, всичко ще се нареди – работитѣ ще се оправятъ.” Тя си отидѣ, замисли се малко и си каза: „Какъ ли ще се оправятъ работитѣ ми?” Съ това азъ искамъ да й кажа: „Ако си добра, разумна и силна, работитѣ ти ще се оправятъ.” Добротата е изразъ на Любовьта – който има Любовь въ себе си, работитѣ му ще се оправятъ; човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ себе си, отъ което да даде и на другитѣ. Срѣща ме единъ господинъ и ме запитва: – Какво е твоето вѣрую? Азъ веднага изваждамъ отъ джоба си една хубава круша, подавамъ му я и казвамъ: – Заповѣдайте, опитайте тази круша! Той взема крушата и започва да яде. Питамъ го: – Харесвате ли тази круша? – Много е вкусна и ароматна. Казвамъ: засега е важно да опитаме благата, които Природата ни е дала. Чрезъ тази круша между насъ се създаде връзка и ние започнахме да се разговаряме. Следъ това той пакъ ме запита: – Какво можете да ми кажете за Господа? Азъ мълча, нищо не му отговарямъ, но следъ малко го запитвамъ: – Бихте ли желали и утре да ви дамъ такава круша? – Съ удоволствие бихъ изялъ още една. – Както виждате, добъръ готвачъ е Природата – тя е сготвила такива нѣща, каквито и най-опитниятъ готвачъ не може да сготви. Щомъ е така, утре пакъ ще се срѣщнемъ при този готвачъ и ще си хапнемъ отъ това, което той е приготвилъ за деня. Като ядемъ, ще се разговаряме по въпроси, които ни интересуватъ. И тъй, работитѣ на хората могатъ да се оправятъ напълно, а могатъ да се оправятъ отчасти само; щомъ се оправятъ работитѣ на хората, тѣ ще бѫдатъ и добри, и разумни, и силни. Какъ могатъ да се оправятъ работитѣ имъ? Като се молятъ единъ за другъ, като си помагатъ и като си желаятъ доброто – ако хората живѣятъ по този начинъ, тѣ ще бѫдатъ въ сила да подобрятъ свѣта. Какво виждаме днесь? Нѣкой казва: Азъ се молихъ за еди-кого си, но той нищо не е придобилъ отъ моята молитва” – защо не е могълъ да придобие нѣщо? Има причини за това. Напримѣръ дойде нѣкой боленъ при менъ, разговарямъ се съ него и му казвамъ: „Ти ще оздравѣешъ”; той отива у дома си и следъ нѣколко години го срѣщамъ пакъ боленъ, не се излѣкувалъ. Дохожда другъ боленъ при менъ, азъ обърна гръбъ къмъ него и нищо не му казвамъ; той се връща у дома си, стрѣска се отъ положението си, започва да се моли на Бога и въ скоро време оздравѣва. Казвате: защо първиятъ боленъ, на когото казахте, че ще оздравѣе, не оздравя, а вториятъ, на когото дадохте гръбъ, оздравя? Казвамъ: когато първиятъ боленъ дойде при менъ, азъ свършихъ своята работа – помолихъ се за него, дадохъ му начинъ за лѣкуване, но той не свърши своята работа, не се лѣкуваше, той каза: „Така не се оправятъ работитѣ”; вториятъ боленъ се стресна отъ положението, въ което се намираше, започна да се моли на Бога и по този начинъ изправи погрѣшкитѣ си. Първиятъ боленъ не лѣгаше и не ставаше навреме, не ядѣше навреме, биеше жена си и децата си, говорѣше лошо за хората. Докато човѣкъ не изправи живота си, той не може да подобри и здравето си. Тъй щото, когато обърна гърба си къмъ нѣкого, съ това искамъ да кажа, че тази работа не е моя, тя е Божия работа; тогава Богъ казва: „Щомъ тази работа не е твоя, Азъ ще се заема да я поправя.” Когато Богъ каже, че работитѣ на човѣка ще се оправятъ, този човѣкъ трѣбва да се заеме да свърши поне часть отъ своята работа; Богъ съдѣйства на хората, но и тѣ трѣбва да работятъ заедно съ Него, да взематъ дѣлъ въ Неговата работа – вземе ли човѣкъ участие въ Божията работа, той се свързва съ Бога, става Неговъ съучастникъ. Въ всѣко отношение ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да знаемъ, че благата, които Богъ ни дава, сѫ общи за всички. Сега, азъ искамъ да считате тази година като нова година, да бѫдете съ нови имена. Останете ли съ старитѣ си имена, не струва; останете ли съ старитѣ си дрехи, съ старата любовь, съ старото знание, и това не струва. Вие трѣбва да внесете въ себе си новата, чистата Любовь на детето, знанието на сто и двадесетъ годишния дѣдо и красотата на младата мома, която съ свѣтлината си освѣтява цѣлия свѣтъ – по този начинъ само вие ще се почувствате вѫтрѣшно силни, та като дойдатъ върху васъ редъ мѫчнотии и страдания, като се натъкнете на вашето лошо минало, да кажете: „Нашето минало умрѣ, днесь ние сме толкова силни, че можемъ да се справимъ съ всички мѫчнотии и страдания.” Богъ лесно заличава миналото на човѣка, ако той стане работникъ на Неговата нива. Желая на всички презъ идната година да свършитѣ часть отъ опредѣлената ви работа! Не се заемайте съ непостижими нѣща; ако свършите постижимитѣ работи, въ бѫдеще ви предстоятъ по-велики дѣла. Ако не свършите малкитѣ работи, какъ ще свършите по-голѣмитѣ? Казвамъ: вие трѣбва взаимно да се обичате и уважавате – не външно, но вѫтрѣшно; при това, трѣбва взаимно да се обичате, безъ да изисквате тази любовь – ако остане на васъ да изисквате любовьта на хората, това е насилие. Любовьта е великъ законъ, който върви по свой опредѣленъ пѫть. Любовьта не се дава съ насилие, нито по задължение – никой не може да ви обича, защото вие искате това; всѣки може да ви обича, безъ да искате, безъ да знаете даже. Желанието на човѣка да бѫде непремѣнно обичанъ отъ нѣкого само по себе си разрушава връзкитѣ на любовьта. Нѣкой иска да бѫде обичанъ отъ нѣкого, а се съмнѣва въ него – съмнѣнието е първото условие за прекѫсване връзкитѣ на Любовьта, Любовьта никога не се измѣня. Казано е: „Богъ е Любовь” – щомъ Богъ е Любовь, трѣбва ли да се съмнявате въ Неговата Любовь? Затова по отношение на Божията Любовь вие трѣбва да държите положителни мисли, да не се съмнявате въ нея. Когато става въпросъ за любовьта между хората, това е друго нѣщо: вие може да не обичате нѣкого – има причини за това; не обичате нѣкого, защото този човѣкъ е боленъ и не може да отиде на нивата ви да работи. Всѣки обича здравия човѣкъ – той има благородно сърдце и може да ви услужва въ всичко, каквото пожелаете. И тъй, искате ли да бѫдете свободни и здрави, трѣбва да впрегнете тѣлото, сърдцето и ума си на работа. Оставате ли безъ работа, вие ще се чудите какво да правите – ще свивате устата си, ще затваряте очитѣ си, ще правите разни гримаси. Движенията ви трѣбва да бѫдатъ естествени; при неестественитѣ движения на устата, на очитѣ, на рѫцетѣ, човѣкъ губи свободата си и по този начинъ се поддава на извѣстни противоречия. Искате ли да се освободите отъ своитѣ вѫтрешни противоречия, вие трѣбва съвършено да отпуснете мускулитѣ си, да разслабите всички връзки на тѣлото си, да дойдете до положение, като че всичко сте уредили и следъ това да се предадете на дълбоко размишление – само така ще изпитате пълна почивка. При това положение вие не трѣбва да се интересувате какво ще кажатъ хората за васъ. Единъ познатъ ми разправяше за подобенъ случай, когато се поддалъ на такова пълно съзерцание: единъ день той рѣшилъ да си почине хубаво, затова сѣдналъ удобно на единъ столъ, съвършено отпусналъ мускулитѣ си и прекаралъ въ дълбоко размишление цели двадесетъ минути. Въ това време майка му влѣзла въ стаята и като го видѣла въ това положение, много се уплашила – тя започнала да го бута отъ една, отъ друга страна и все го питала: „Майка, какво ти стана, да не си боленъ нѣщо?” Опипала му пулса, но като видѣла, че той е спокоенъ, излѣзла въ друга стая, оставила го на свобода. Мнозина постѫпватъ по сѫщия начинъ: като видятъ, че нѣкой човѣкъ се е измѣнилъ, тѣ го пипатъ, бутатъ – да не му е станало нѣщо лошо, да не е изгубилъ съзнание и т. н. Не, този човѣкъ е въ размишление, той преживява нѣщо, не го безпокойте. Тъй щото кажатъ ли, че нѣкоя мома или нѣкой момъкъ е боленъ, казвамъ: „Тѣ сѫ ходили нѣкѫде на печалба, сега сѫ се върнали у дома си, почиватъ си, предали сѫ се на съзерцание.” Щомъ кажатъ, че сѫ здрави, азъ подразбирамъ, че тѣ отиватъ пакъ на печалба, излизатъ отъ дома си. Това сѫ картини, които илюстриратъ положението на хората. Казвамъ: всѣки день употрѣбявайте по нѣколко минути за съзерцание, за почивка на тѣлото – отправяйте ума си къмъ всички Разумни сѫщества, на които работитѣ сѫ напълно уредени. Освободете се отъ всички грижи и безпокойствия и кажете: „Благодаримъ на Бога за всичко, което е направилъ, благодаримъ, че ни е изпратилъ въ свѣта!” Когато съзерцавате, бѫдете така свободни, че никой да не се плаши отъ васъ – заемете положението на светия, та кой какъ ви види, да застане съ благоговѣние при васъ. Вие можете да сѣднете на столъ, можете да лѣгнете на креватъ, но каквото положение и да сте заели, никой не трѣбва да се плаши отъ васъ. Правете това упражнение по три пѫти на день – сутринь, на обѣдъ и вечерь, по десеть минути най-много; размишлявайте върху Божественото, за да се освободите отъ всички дребнавости. Ако упражнението ви е излѣзло добре, и вие ще бѫдете доволни отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да се вглѫбява въ себе си, за да се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота. Казвамъ: какъ ще постигнете това? Турете ризата въ водата и не мислете какъ тя ще поеме вода въ себе си, турете стомната подъ чешмата и не мислете какъ тя ще се напълни съ вода, отворете сърдцето си за Божественото и не мислете какво ще стане съ васъ, отворете ума си за възвишенитѣ и свѣтли мисли и не се грижете за утрешния день – тъй щото размишлявайте върху Божественото, дайте свобода на ума, сърдцето и волята си и не мислете за последствията. Истинската Свобода носи добри резултати. Отъ всичко, казано досега, нека останатъ въ ума ви следнитѣ мисли: бѫдете удове на Божественото тѣло, за да се изявяватъ чрезъ васъ Божественитѣ мисли, чувства и дѣйствия – щомъ сте удове на Бога, ще бѫдете носители на всичко Божествено. Срѣщнете ли нѣкой човѣкъ, потърсете Божественото въ него и върху тѣзи черти се спрете – по сѫщия начинъ търсете Божественото и въ себе си; благодарете на Бога, че имате възможность да виждате хубавото. При това всѣки трѣбва да бѫде богатъ, а не бѣденъ – съ други думи казано, бѫдете бѣдни отъ грѣхове, богати съ добродетели; бѣдни отъ насилие, богати съ Сила; бѣдни отъ лъжи, богати съ Разумность; бѣдни отъ зло, богати съ Добро. Не спирайте въ себе си, нито въ другитѣ хора дарбитѣ и способноститѣ, които Богъ е вложилъ, дайте пѫть на Божественото въ себе си и не се безпокойте! Имайте вѣра, че Божественото е въ сила да разработи своитѣ пѫтища – посѣйте сѣмената на Доброто и не мислете за тѣхъ, дайте възможность на дарбитѣ и способноститѣ у васъ да се развиватъ и не мислете за външнитѣ условия! Божественото въ човѣка е сѫщественото, върху което той трѣбва да работи – чрезъ него ще се свържете съ добритѣ хора, съ свѣтиитѣ, съ Ангелитѣ и съ Бога. Дойде ли човѣкъ до това положение, мисъльта му се изправя, чувствата му се облагородѣватъ и постѫпкитѣ му ставатъ възвишени – всичкитѣ му работи тръгватъ напредъ. По този начинъ само човѣкъ се подмладява и въ който домъ влѣзе, той носи Божието благословение. Следователно човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, разуменъ и добъръ; има ли тѣзи качества, той ще разполага съ добри чувства и съ добри, свѣтли мисли. Безъ добри чувства, безъ свѣтли мисли човѣкъ нищо не може да направи – защо? Защото ако човѣкъ нѣма добри чувства, които да доставятъ материалъ на мисъльта да работи, той нищо не може да направи; и ако човѣкъ нѣма здраво тѣло, което да се кооперира съ ума и сърдцето, той нищо не може да направи. Казвате: „Ако ние не можемъ да направимъ нѣщо, тогава Богъ ще го направи” – това не е права философия. Отъ хиляди години насамъ Богъ работи именно чрезъ ума, сърдцето и волята на хората – трѣбва ли днесь да се пренебрѣгватъ тия фактори? Щомъ знаете това, вие трѣбва да пазите въ свещена чистота своя умъ, своето сърдце и своята воля – да бѫдатъ съработници съ Бога, да сѫ въ пълно съгласие съ Него. Въ това отношение религиитѣ първоначално имаха за цель да развиятъ Божественото въ човѣка, за да може той правилно да служи на Бога, обаче впоследствие тѣ измѣниха своята задача, спряха се върху външнитѣ форми на нѣщата и днесь тѣ очакватъ спасението на човѣчеството нѣкѫде отвънъ. Външното не е сѫществено, затова именно Христосъ казва: „Не търсете славата на хората, но търсете славата Божия!” Славата на хората представлява сѣнки на Живота, които ще дойдатъ сами по себе си; достатъчно е художникътъ да постави основнитѣ черти на картината, за да дойдатъ сѣнкитѣ сами по себе си; нѣма защо човѣкъ да търси сѣнкитѣ – той самъ, безъ да иска ще ги тури дето трѣбва. Напримѣръ противоречията въ живота на човѣка не сѫ нищо друго освѣнъ сѣнки – тия сѣнки могатъ да бѫдатъ малки, могатъ да бѫдатъ и голѣми. Оставете тия сѣнки, т. е. тия противоречия настрана, не обръщайте внимание на тѣхъ и търсете сѫщественото въ Живота – сѫщественото пъкъ е Божественото. Сега, като говоря така, не мислете, че нѣмамъ предвидъ вашитѣ усилия, както и вашитѣ постижения; азъ имамъ предвидъ всичко това, но искамъ да насоча вниманието ви къмъ бѫдещето, предъ което се намирате. Ако не работите непрекѫснато, съ тѣзи лица, които сега имате, нѣма да ви приематъ на Небето; най-малката нечистотия да имате, нѣма да ви приематъ на единъ Ангелски обѣдъ – на Небето не се допуска никаква нечистотия, никакво недоволство. Тамъ се допускатъ само съвършени сѫщества. И следъ всичко това вие искате да отидете при Бога съ всичкото си недоволство. Предъ Бога вие трѣбва да бѫдете въ положението на блудния синъ, че като отидете при Него, да кажете: „Татко, азъ съгрѣшихъ предъ Тебъ, всичко, което ми даде, изядохъ и изпихъ; готовъ съмъ сега да Ти работя като последенъ слуга, само да ме приемешъ.” Голѣмо вѫтрѣшно смирение и дълбоко съзнание се изисква отъ всички съвременни хора. Днесь има много хора, външно смирени, благочестиви, но свѣтътъ не се нуждае отъ такова смирение – отъ всички се изисква смирението и съзнанието на блудния синъ. Всички талантливи, гениални и свети хора сѫ излѣзли все отъ блудния синъ, отъ този нехранимайко, за когото бащата закла най-угоеното теле; отъ другия синъ пъкъ, който се разсърди на баща си, че приелъ блудния синъ съ любовь, сѫ излѣзли всички аристократи, всички недоволни хора. Отъ вѫтрешното смирение на човѣка се раждатъ най-хубавитѣ черти, най-хубавитѣ плодове, тъй щото време е вече хората като блудния синъ да се върнатъ при Баща си – Баща имъ ще ги приеме, ще заколи най-охраненото теле за тѣхъ и ще ги благослови. Сега желая на всички, като се върнете дома си, да ви дадатъ едно голѣмо угощение, да ви турятъ пръстенъ на рѫката, да ви облѣкатъ съ нови чисти дрехи, следъ което Баща ви да ви прегърне въ обятията си, да ви цѣлуне и да изкаже Любовьта си къмъ васъ – синътъ трѣбва да почувства, че се е върналъ при Баща си. Искате ли да се върнете при Баща си, пазѣте се отъ стария господарь, отъ стария учитель, който пакъ може да ви наметне халата и да почне да ви учи, че животътъ сѣди само въ ядене и пиене. Ако искате, можете да го слушате, свободни сте, но после ще ядете само рожкови и ще мислите, че всички хора сѫ виновни за вашето положение. Не, вземете въ рѫка тоягата си, която показва, че трѣбва да разсѫждавате право, и кажете истината на Баща си – идете при Него като блудния синъ и Му кажете: „Татко, ядохъ и пихъ, всичко изхарчихъ, съзнавамъ грѣшкитѣ си и Тѣ моля да ме приемешъ като свой слуга.” Казвамъ: време е вече да се върнете при Баща си. Доста сте пасли свинетѣ на стария господарь, доста сте яли рожкови – върнете се при Баща си, отъ когото сте излѣзли! Който още яде рожковите на стария си господарь, той мяза на нѣкой си богатъ човѣкъ, който цель животъ ялъ бобъ, но давалъ пари за различни благотворителни цели съ мисъльта да се прослави; и наистина приживѣ още му турили бюста всрѣдъ града, като на почтенъ гражданинъ. Колкото пѫти минавалъ покрай своя бюстъ, той си казвалъ: „Много бобъ изядохъ, докато дойда на това мѣсто” – съ други думи казано, презъ колко страдания, нещастия и мѫчнотии трѣбва да мине човѣкъ, докато дойде до положението на светия. Да се качишъ на такъвъ пиедесталъ както този богатъ човѣкъ, това подразбира да се качишъ на нѣкой високъ планински връхъ и да благодаришъ на Бога, че ти е далъ здрави крака, здраво тѣло, за да достигнешъ до върха; и като се върнешъ отъ планината, пакъ да благодаришъ на Бога, че си се върналъ благополучно. Желая на всички да се качите на най-високото мѣсто, което Богъ ви е опредѣлилъ. Желая на всички като стигнете най-високото мѣсто на вашия животъ, пакъ да слѣзете и да благодарите на Бога, че сте могли благополучно да отидете до най-високия връхъ и пакъ да се върнете назадъ. Много върхове сте минали, но като стигнете най-високия връхъ, който ви е опредѣленъ, тамъ ще разберете смисъла на Живота – той е скритъ въ този връхъ именно, въ това най-високо мѣсто. Желая ви тази година да се качите на най-високото мѣсто! Когато погледнете къмъ нѣкое високо мѣсто, ще забележите две главни точки, на които сѫ написани три важни думи: едната точка е мѣстото, дето Слънцето изгрѣва – тамъ е написана думата Добро, на това мѣсто се раждатъ всички добри нѣща; втората точка е зѣнитътъ, мѣстото, дето Слънцето достига своята сила, своята най-голѣма височина – тамъ сѫ написани думитѣ Разумность и Сила, тамъ се извършватъ най-разумнитѣ, най-великитѣ работи. Значи сутринь човѣкъ се радва, защото тогава се раждатъ добритѣ, разумнитѣ, великитѣ нѣща, а на обѣдъ всичко това се реализира – и наистина велики работи ставатъ при яденето. Сутринь човѣкъ още не работи, нито яде, а само закусва; най-великата работа човѣкъ върши на обѣдъ, като сѣдне предъ трапезата да яде, тъй щото сѣднете ли днесь предъ трапезата да се храните, турете въ ума си новата идея, че въ този моментъ вие вършите най-великата работа – качвате се на най-високото мѣсто въ своя животъ. Сега желая на всички да поставите Доброто за основа на своя животъ, Разумностьта, Мѫдростьта – за строежъ, а Силата – като резултатъ. Вие носите въ себе си добри заложби, много дарби и способности, които трѣбва да развиете – като работите съ Доброто, съ Разумностьта и съ Силата, вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но да не иска косъмъ повече отъ това, което му е опредѣлено; всичко ще ви се даде, както е предвидено – нито косъмъ повече, нито косъмъ по-малко; желаете ли повече отъ опредѣленото за васъ, вие ще развалите Божия планъ. Вие трѣбва да мязате на онзи турски дервишъ, който срѣщналъ единъ бей и му поискалъ една малка помощь; беятъ извадилъ кесията си и казалъ на дервиша: „Вземи колкото ти трѣбва.” Дервишътъ погледналъ въ кесията, която била раздѣлена на три преградки (въ едната имало златни, въ другата – сребърни, а въ третата – медни монети), и си взелъ само една медна монета. – „Защо не взе отъ златнитѣ монети?” – „Толкова ми трѣбва.” По сѫщия начинъ и Богъ ще ви срѣщне, ще отвори кесията си и ще ви каже: „Заповѣдайте, вземете си колкото ви трѣбва!” Вие трѣбва да имате благородството на дервиша да вземете само толкова, колкото ви трѣбва презъ деня; на другия день Богъ пакъ ще ви срѣщне, пакъ ще отвори кесията си и ще ви предложи да си вземете колкото ви трѣбва – вземете ли повече, отколкото ви е нужно, вие сами ще затворите пѫтя си. Ако човѣкъ напълни цель варелъ съ вода, той нѣма да ходи често на чешмата, но и водата нѣма да бѫде прясна; ходитѣ ли всѣки день на чешмата съ малка стомна, всѣки день ще имате прясна, чиста вода. Малкото, но съ Любовь направено, носи благословение; голѣмото, безъ Любовь направено, носи страдания. Днесь говорихъ повечко, но вѣрвамъ, че не сте се отегчили. Който се е уморилъ да слуша, ще го заведа въ своята градина да си почине и да си хапне плодове – тамъ има круши, ябълки, сливи, череши и т. н. На онзи, който не се е уморилъ, ще дадемъ една престилка и ще го пратимъ на работа – да приготвя обѣда, на който ще свършимъ най-великото дѣло. 20 августъ 1931 г., 5 ч.

СИЛА, РАЗУМНОСТЬ И ДОБРО текстът от книгата е обработен за сайта от Георги Касапов Въ Живота сѫществува следното основно положение: никога не можешъ да научишъ човѣка на това, което ти самъ не знаешъ – знание е само това, което е опитано, провѣрено. Напримѣръ, ако човѣкъ никога въ живота си не е опитвалъ нѣщо сладко, той не може да знае какво нѣщо е сладчината – колкото и да му говорите за сладкото, тази идея ще остане недостѫпна за неговия умъ. Човѣкъ може да постигне понятието за сладко само въ един моментъ – какъ? Достатъчно е само да вкуси нѣщо сладко; оттамъ насетне каквото и да се говори на този човѣкъ за сладкото, за степенитѣ и качествата му, той всичко разбира. По сѫщия начинъ, колкото и да говорите на човѣка за Доброто, ако той не го е опиталъ, нищо нѣма да разбере; опита ли веднъжъ Доброто, той напълно може да ви разбере. Доброто не може умствено да се предава, сѫщото се отнася и до злото. Значи има нѣща, които безъ опитъ по никой начинъ не могатъ да се предадатъ; тия нѣща не могат да ги предадатъ нито хората, нито Ангелитѣ даже – само Богъ може да предаде тия нѣща. Да предадешъ нѣщата, както Богъ ги предава, това значи да предадешъ тѣхната сѫщность; щомъ хората знаятъ сѫщностьта на нѣщата, лесно е вече на Разумнитѣ сѫщества да се проявятъ. Ето защо първо трѣбва да се предаде сѫщината на нѣщата, т. е. Божественото, което се крие въ тѣхъ – това значи да опита човѣкъ Реалностьта въ нейното първо проявление. Сега азъ ще говоря само на онѣзи, които сѫ избрани; ще запитате кои сѫ избрани хора. Избранъ човѣкъ е онзи, който е силенъ; избранъ човѣкъ е онзи, който е разуменъ; избранъ човѣкъ е онзи, който е добъръ. Ако нѣкой иска да знае дали е отъ избранитѣ, нищо не може да му се отговори, никой не може да ви каже дали сте избрани, или не, както никой не може да ви каже ще влѣзете ли въ Царството Божие, или не. Ако нѣкой ученикъ ме пита ще свърши ли училището, ще му отговоря: ако учи, ще свърши благополучно – ако не учи, нѣма да свърши; ако е здравъ, ще свърши благополучно – ако не е здравъ, нѣма да свърши. Ако ученикътъ е боленъ, по-добре да не влиза въ училището – въ Школата сѫществува следното правило: болни ученици не се приематъ, мързеливи ученици сѫщо не се приематъ. Разбирайте това нѣщо разумно, а не по човѣшки – човѣшкото е преходно, временно, а Божественото е вѣчно. Преходнитѣ, временнитѣ нѣща лесно се взематъ; всѣко нѣщо, отъ което могатъ да ви лишатъ, е човѣшко. Ако една мисъль, едно чувство или дадено знание се изгубятъ, тѣ сѫ преходни нѣща. Животътъ не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно мѣсто или въ една посока – вѣчнитѣ, реалнитѣ, Божественитѣ нѣща никой не може да отнеме. Затова именно човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ нѣща, които никой не може да отнеме – тия нѣща сѫ въ самия човѣкъ, дадени му отъ началото на неговото сѫществуване. Всѣко нѣщо, което човѣкъ дава, той може и да си го вземе; всѣко нѣщо, което човѣкъ не е въ състояние да даде, той не може да го вземе – човѣкъ не може да даде Божественото, следователно той не може да го вземе. Който не е развилъ Божественото въ себе си, той живѣе въ единъ преходенъ свѣтъ – той е човѣкъ на постояннитѣ промѣни и се чуди на тия промѣни, чуди се защо нѣкои нѣща ставатъ по единъ начинъ, а други – по другъ начинъ. Когато човѣкъ живѣе по човѣшки, въ свѣта на промѣните, той може въ единъ моментъ да стане нещастенъ и въ единъ моментъ – щастливъ. И тъй, въ Живота има три нѣща, които всѣкога трѣбва да се иматъ предвидъ: първо, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Обаче първоначално животнитѣ бѣха силни – тѣ бѣха създадени преди човѣка и взеха Силата за себе си. Всички животни започнаха да се грижатъ изключително за себе си – защо? Защото не бѣха разумни; като нѣмаха Разумность, тѣ използваха Силата неправилно и отъ Силата създадоха насилието, като поставиха следния законъ въ царството си: правото е на силния – който е силенъ, той е на правата страна; който е слабъ, той е на кривата страна. Ето защо въ животинското царство слабиятъ се счита грѣшенъ, нещастенъ, а силниятъ ходи гордъ, изправенъ, съ съзнание за достойнство – биволътъ, лъвътъ, слонътъ минаватъ за силни и ходятъ съ съзнание за достойнство. Сѫщото нѣщо се забелязва и между хората; оттукъ може да се извади следното заключение: който живѣе само за себе си и превръща Силата въ насилие, той живѣе съ идеитѣ на животнитѣ. Второ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Човѣкътъ бѣше създаденъ следъ животнитѣ и като видя, че Силата мина въ властьта на животнитѣ, той взе Разумностьта за себе си. Животнитѣ взеха Силата, но я превърнаха въ насилие; хората взеха Разумностьта, но я превърнаха въ лъжа и лицемѣрие. Тѣ направиха добъръ изборъ, но като не можаха да използватъ Разумностьта правилно, изопачиха я, вследствие на което и до днесь носятъ лошитѣ последствия на своята неразумность. Казватъ, че Разумностьта е за хората; право е това, но тѣ не можаха да я използватъ както трѣбва, обърнаха я натукъ-натамъ, огънаха я малко и въ края на краищата въ свѣта влѣзе лъжата и лицемѣрието – това наричатъ хората грѣхопадане. Защо дойде лъжата въ свѣта? Лъжата дойде въ свѣта, защото като отстѫпиха отъ животнитѣ, отъ силата, хората трѣбваше да дадатъ, да пожертватъ нѣщо отъ себе си, но като не можаха, тѣ огънаха Разумностьта. Дето Разумностьта се огъва, тамъ лъжата изпѫква; когато човѣкъ огъва Разумностьта, той изпада въ положението на онзи, който получава нѣкаква сума за благотворителни цели и задържа часть отъ нея и за себе си – той вземе паритѣ, оглежда се натукъ-натамъ и казва: „Азъ ще взема часть отъ тѣзи пари, но ще ги върна.” По този начинъ именно е влѣзла лъжата въ свѣта. Днесь лъжата върви въ стѫпкитѣ на хората – тѣ говорятъ за Истина, за Правда, но все пакъ лъжата ги следва. И наистина, съ свѣщь да тръгнете изъ свѣта, едва ли ще намѣрите обикновенъ човѣкъ, който да не лъже – мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на обикновения човѣкъ сѫ облечѣни въ лъжа. И знаете ли каква е дрехата на лъжата? Лъжата е облѣчена съ копринена дреха, съ златни, съ блѣстящи етикети; когато човѣкъ иска да прокара нѣкаква лъжа, той говори въ името на Любовьта, въ името на нѣкакви високи идеали, въ името на човѣщината, но въ края на тази работа ще се види дали всичко това е било истина, или лъжа. Следъ това този човѣкъ ще се оправдава, ще казва: „Условията на живота сѫ трудни, пъкъ азъ бѣхъ слабъ човѣкъ, не можахъ да издържа” – този човѣкъ се извинява, но и като се извинява, пакъ лъже. Сѫщо така постѫпватъ хората и по отношение къмъ Бога: тѣ грѣшатъ, вършатъ престѫпления и следъ това се обръщатъ къмъ Бога съ думитѣ: „Прости ми, Господи, слабъ човѣкъ съмъ, затова сгрѣшихъ.” Не, никой не може да излъже Бога – Той чува тази молитва и казва: „Дайте му спорѣдъ думитѣ!” Хората се чудятъ защо Богъ не отговаря на молитвитѣ имъ; както виждате, Той отговаря на молитвитѣ имъ, но спорѣдъ съдържанието на тѣхнитѣ молитви – въ лъжата обаче нѣма съдържание. Сега азъ говоря на избранитѣ, на съвършенитѣ, на тия, които сѫ опитали, разбрали и приложили истинитѣ въ живота си. За грѣшнитѣ не говоря – спорѣдъ менъ грѣхътъ е дреха, която човѣкъ доброволно е облѣкълъ; глупостьта е състояние, което човѣкъ доброволно си е наложилъ; насилието е състояние, къмъ което човѣкъ доброволно се е стремялъ. Всичко отрицателно въ човѣка е придобито отъ самия него съ негови собствени усилия, никой не му го е наложилъ отвънъ. Когато хората искатъ да се оправдаятъ за своитѣ лоши и криви постѫпки, тѣ казватъ: „Ние не сме виновни за дѣлата си, родили сме се такива, наследили сме тия слабости отъ баща, отъ майка, отъ дѣди и прадѣди.” Обаче, доколкото съмъ изучавалъ хората, убѣдилъ съмъ се, че никой не е въ сила да имъ наложи злото – тѣ сами, доброволно сѫ възприели и злото, и Доброто. Когато Богъ създалъ свѣта, Той изпратилъ на Земята Ангелъ Азраелъ, или другояче нареченъ Ханиелъ, да донесе благословенията на свѣта; когато дошълъ на Земята, Ангелъ Азраелъ поставилъ разнитѣ благословения на различни мѣста – сладкитѣ работи поставилъ на едно мѣсто, хлѣбътъ – на друго мѣсто, книгитѣ – на трето мѣсто и т. н. Той наредилъ Божиитѣ благословения така, че всѣки свободно да ги вижда и да си избере каквото благословение желае. Пчелитѣ, които били тогава много красиви и величествени, дошли първи и веднага се спрели предъ масата, на която били сладкитѣ работи и ги задигнали изцѣло; следъ тѣхъ дошли птицитѣ: тѣ се спрели предъ масата, на която били поставени разнитѣ козметически срѣдства – парфюми, помади, масла за мазане и т. н. Както знаете, крилатитѣ сѫщества, наречени въ свѣта деви, обичатъ да се мажатъ съ разни масла и парфюми; изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се маже – въ това отношение той е птица, крилата на птицитѣ винаги сѫ намазани. Като яде, и човѣкъ се понамазва – все трѣбва по малко масло въ яденето. Следъ птицитѣ дошли хората, да взематъ благословението си: тѣ се спрели предъ маситѣ, на които били поставени семената и книгитѣ – отъ книгитѣ тѣ започнали да се учатъ, а семенцата пръснали по целия свѣтъ. Като се свършили благословенията, всички сѫщества започнали да спорятъ помежду си кой е взелъ най-хубавото благословение – дали тѣзи, които сѫ взели сладкитѣ нѣща, козметическитѣ срѣдства, или най-после хората, които сѫ взели книгитѣ и семенцата. Като говоря по този начинъ, азъ искамъ да разбирате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Тъй както е изразенъ Животътъ днесь, той не е представенъ още въ своята пълнота; напримѣръ всѣки очаква и изисква отъ живота това, което не му трѣбва – нѣкой очаква да си вземе малко медецъ както пчелата, да си хапне и да се задоволи; другъ очаква да получи малко масълце, малко хлѣбецъ да си хапне; трети очаква да намѣри семенца, които да посѣе или книги, които да изучава. Всѣки човѣкъ има желания, които иска да постигне; нѣкой мисли, че като реализира своитѣ желания, ще се задоволи. Питамъ, ако човѣкъ яде само веднъжъ отъ сладкото, какво ще придобие? Той все ще спечели нѣщо, но Животътъ не е само въ сладкото. Какво ще придобие човѣкъ, ако само веднъжъ опита масълцето или хлѣба; какво ще придобие човѣкъ, ако само една книга изучи или ако само единъ пѫть посѣе нѣколко семена? Животътъ се проявява донѣкѫде само въ еднократното употрѣбление на сладкото, на маслото и хлѣба, на семенцата и книгата – това е частично изявление на Живота, но то не е неговото пълно проявление. Колкото и да е стара или лоша една кѫща, тя трѣбва често да се намазва; колкото добре да се е нахранилъ човѣкъ днесь, утре той пакъ трѣбва да яде, и то три пѫти на день – стомахътъ на човѣка, т. е. неговата воденица, трѣбва често да се маже съ масълце, за да има работа. Азъ разглеждамъ идеята за Живота въ нейния широкъ, а не ограниченъ смисълъ. И тъй, човѣкъ има задължения не само къмъ стомаха си, но и къмъ бѣлитѣ си дробове, и къмъ мозъка си – ето защо човѣкъ трѣбва да диша правилно и да мисли правилно. Човѣкъ не обръща внимание на своитѣ мисли, на дишането, на чувствата си, пренебрегва ги, а мечтае за постигането на нѣкакъвъ високъ идеалъ. Напримѣръ единъ мечтае да стане богатъ, другъ мечтае да стане силенъ – добре е човѣкъ да стане богатъ, но какво ще придобие съ това богатство; добре е човѣкъ да бѫде силенъ, но какво ще придобие съ тази сила? Когато човѣкъ стане силенъ, той придобива философията на животнитѣ; философията на животнитѣ пъкъ не е нищо друго освѣнъ философия на личния егоизъмъ – личниятъ животъ е най-възвишеното състояние, до което животнитѣ сѫ достигнали. Когато човѣкъ говори за своята личность, той е въ положението на животнитѣ, които сѫ издигнали своята личность въ култъ. Питамъ какво може да създаде човѣкъ, който живѣе въ своята личность или въ насилието? Насилието е родило пакъ насилие, нищо повече; насилието пъкъ е създало законитѣ – днесь законитѣ сѫществуватъ за насилницитѣ, но не и за праведнитѣ. Ще приведа единъ анекдотъ, който се отнася за онова време още, когато насилието се е явило за пръвъ пѫть между животнитѣ. Първото дѣло, което се завело между животнитѣ, било по поводъ оплакванията на единъ вълкъ: този вълкъ подалъ заявление до първия сѫдия, въ което се оплаквалъ отъ една овца, че изяла единъ вълкъ. Сѫдията прочелъ заявлението и казалъ: „Понеже този случай е изключителенъ, азъ се отказвамъ да разглеждамъ такова дѣло – никѫде досега не се е чуло подобно нѣщо. Не е възможно овца да изяде вълкъ, вследствие на това не сѫществува законъ, който може да сѫди овцетѣ за такива престѫпления. Това заявление ще се тури настрана, нѣма да му се даде ходъ, докато не се провѣри факта; за тази цель ще се свика събрание отъ възвишени сѫщества, които да провѣрятъ истинностьта на факта и ако той се окаже дѣйствителенъ, тогава само ще се издаде законъ за сѫдене на овцетѣ за подобни престѫпления.” Казвамъ: въ свѣта не сѫществува още законъ, по който да сѫдятъ праведнитѣ; азъ наричамъ праведнитѣ хора овце, а грѣшнитѣ – вълци. Следователно за праведнитѣ нѣма законъ, а за грѣшнитѣ има; съ други думи казано, за праведнитѣ има неписани закони, а за грѣшнитѣ има писани закони. Едни отъ неписанитѣ закони, по които трѣбва да се рѫководятъ праведнитѣ, сѫ следнитѣ: тѣ трѣбва да обичатъ, да вършатъ Добро, да се жертватъ. Обаче нѣма законъ, който да наказва праведния – защо? Защото невъзможно е праведниятъ да грѣши – казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.” Праведниятъ е роденъ отъ Бога, значи праведниятъ грѣхъ не прави, грѣхътъ не е присѫщъ на неговото естество. Ето защо невъзможно е овцата да направи такова престѫпление, каквото вълкътъ прави; въ този смисълъ всичко може да направи овцата, но вълкъ да изяде – никога! Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ нови разбирания за Живота, ако искатъ да бѫдатъ силни, разумни и добри. Сега, като говоря за избранитѣ, азъ предполагамъ, че тѣ не се обиждатъ – каквото и да се каже, тѣ не трѣбва да се обиждатъ. Въпреки това и тѣ понѣкога се докачатъ. Който не е отъ избранитѣ и върви по закона на животнитѣ, той ще каже: „Азъ съмъ силенъ човѣкъ и трѣбва да си пробия пѫть по който и да е начинъ – било съ рогата си, било съ копитата си.” Избраниятъ не може да си служи нито съ рога, нито съ копита, защото между Силата, Разумностьта и Доброто сѫществува тѣсна връзка. Разсѫжденията на съвременнитѣ хора сѫ диаметрално противоположни на тия отъ Божествения свѣтъ – по силата на своитѣ разсѫждения тѣ вървятъ съ главата си надолу, обаче трѣбва да се знае, че Разумностьта се ражда отъ Доброто, което е основа на Божествения свѣтъ. Отъ Разумностьта пъкъ се ражда Силата. Следователно ако Доброто не сѫществува, и Разумностьта не сѫществува; ако Разумностьта не сѫществува, и Силата не сѫществува. Който е силенъ, той може да бѫде и самостоятеленъ – това показва, че този човѣкъ е разуменъ; силниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде и добъръ. Който се отклони отъ тѣзи правила на Живота, той се изражда, той се натъква на редъ нещастия и страдания, тъй щото нещастията въ свѣта идатъ по единствената причина, че въ Силата нѣма Разумность и Доброта – Сила безъ Разумность и Доброта създава само страдания и нещастия. Страданията се явяватъ като резултатъ на стълкновения между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората – който не разбира този законъ, той търси причинитѣ на злото вънъ отъ себе си и постоянно се оплаква; който разбира този законъ, той знае, че причинитѣ на злото сѣдятъ въ самия него. Вънъ отъ насъ е Богъ, който създаде свѣта, тъй щото, ако мислите, че злото е вънъ отъ васъ, вие ще дойдете до заключението, че злото е въ Първата Причина, въ Бога. Обаче сѫществува следниятъ законъ: никога частьта не може да даде мнѣнието си за цялото; никога произведението на човѣка не може да даде мнѣнието си за своя творецъ. Да твърди човѣкъ, че злото е въ Бога, то е все едно вълкътъ да се оплаква отъ овцата, че тя изяла единъ вълкъ; колкото е възможно първото твърдение, толкова е възможно и второто – невъзможно е овца да изяде вълкъ, значи у Бога нѣма никакъвъ поводъ за зло. Питамъ какво може да се придобие съ злото? Преди всичко злото не може да бѫде обектъ за човѣка. Кражбата напримѣръ е зло, но кой краде – само слабиятъ човѣкъ краде. Обаче паритѣ могатъ ли да се крадатъ? Човѣкъ може да открадне златото на нѣкой богаташъ, да го употрѣби за свои нужди, но въ края на краищата това злато не излиза вънъ отъ Земята – златото, скѫпоценнитѣ камъни могатъ да се използватъ отъ единъ, отъ другъ човѣкъ, но замине ли човѣкъ за онзи свѣтъ, той оставя богатството си на Земята. Човѣкъ заминава за онзи свѣтъ както е дошълъ, безъ никакви богатства, безъ никакъвъ имотъ – материалнитѣ, физическитѣ блага той оставя на Земята, отдето ги е взелъ. Казвамъ: съвременнитѣ хора сѫ построили живота си на лъжлива основа, която тѣ сами си създали. Докато човѣкъ мисли, че причината на злото е вънъ отъ него, той винаги ще изпитва горчивината на това зло; ако мисли, че причината на злото е въ него, той ще може да премахне тази причина и ще се освободи отъ злото. Злото не е нищо друго освѣнъ отношение на нѣщата; когато човѣкъ знае отношенията на нѣщата, той ще може да се въздържа отъ злото. Какво струва на човѣка да въздържа езика си отъ лоши думи, какво струва на човѣка да въздържа ума си отъ лоши мисли, какво струва на човѣка да въздържа сърдцето си отъ лоши чувства? Нищо не коства на човѣка да се въздържа отъ всичко лошо и нечисто; въздържа ли се отъ лошото, отъ злото, той може да бѫде щастливъ. Щомъ хората искатъ да бѫдатъ щастливи, тогава и Богъ, който е у тѣхъ и отъ когото тѣ сѫ излѣзли, и Той иска тѣхното щастие – това е Божествено желание. Обаче който нарушава щастието на другитѣ, едновременно съ това той ограничава Бога въ тѣхъ. Богъ иска да бѫде щастливъ въ всички сѫщества – невъзможно е единъ човѣкъ да бѫде щастливъ, а другитѣ да бѫдатъ нещастни; невъзможно е Богъ въ едного да бѫде щастливъ, а въ другитѣ да бѫде нещастенъ. Който мисли, че това е възможно, той поставя и себе си, и другитѣ хора въ противоречие. Следователно моралътъ не се отнася само за едного – истинскиятъ моралъ е общъ за всички сѫщества. Този е пѫтьтъ за всѣки, който иска да прогресира, да стане съвършенъ; не вървите ли въ този пѫть, вие ще изпаднете въ заблуждение и ще очаквате друга епоха, съ по-благоприятни условия за васъ – да дойдатъ други Учители, други Ангели и т. н. Учители всякога е имало въ свѣта, Ангели всякога сѫ слизали на Земята, благоприятни условия всякога сѫ сѫществували, но човѣкъ може да използва всичко това, когато Божественото въ него се пробуди. Учительтъ, Ангелътъ не може да внесе Божественото въ човѣка, но той може само да даде условия за неговото развитие – другояче Животътъ нѣма смисълъ. Ако Животътъ отсега нататъкъ ще се внесе, ако дарбитѣ отсега нататъкъ ще се придобиватъ, може да се каже, че хората криво разбиратъ или пъкъ тѣ сѫ много закѫснѣли въ своето развитие. Нѣкой казва: „Еди-кой си човѣкъ не е добъръ” – какво разбирате отъ тѣзи думи? Когато казвате нѣкому, че не е добъръ човѣкъ, това подразбира, че той не е работилъ достатъчно. – „Ти не си добъръ художникъ.” Вѣрно е, досега още не съмъ работилъ както трѣбва, отсега нататъкъ ще работя. – „Ти не си даровитъ човѣкъ.” Вѣрно е, че не съмъ даровитъ, защото не съмъ работилъ както трѣбва; ще работя повече, за да развия дарбитѣ си. Не само това, но хората още не сѫ дошли до положението така да правятъ Добро, че и тѣ да сѫ доволни отъ себе си, и Богъ да е доволенъ отъ тѣхъ. Всѣки има опитность, знае какво нѣщо е Богъ да е доволенъ отъ него и какво нѣщо е Богъ да не е доволенъ отъ него. Нѣкой може да е направилъ голѣмо добро, съградилъ църква или училище, и всички вѣстници да пишатъ за него, но въпреки това той е недоволенъ отъ себе си – защо е недоволенъ отъ себе си? Защото Богъ е недоволенъ отъ него, не е видѣлъ неговото Добро и не е далъ мнѣнието си. Нѣкога човѣкъ направи толкова малко Добро, едва видимо подъ микроскопъ, но той е доволенъ отъ себе си, цель день е радостенъ, щастливъ – защо? Защото само Богъ е видѣлъ това малко Добро и го е похвалилъ. Следъ извѣстно време човѣшкото дойде въ него и той си казва: „Направихъ едно малко добро, но то нищо не струва; сега ще направя едно голѣмо добро, че да хване мѣсто.” Наистина, направи едно голѣмо добро, но съ него заедно изгубва и малкото. Истинско Добро е това, което никой другъ не го и видѣлъ освѣнъ Богъ. Съ голѣмитѣ работи човѣкъ изгубва и малкитѣ – който се е стремялъ къмъ голѣми работи, той е изгубилъ всичкото си състояние. Ако нѣкой ви убѣждава, че съ голѣмитѣ работи, съ голѣмитѣ предприятия вие ще станете свѣтии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вѣра на думитѣ му. Човѣкъ може да наследи Царството Божие и съ най-малкото Добро. Съ най-малкото Добро се влиза въ Царството Божие, но и при най-малкото престѫпление се излиза отъ Царството Божие – въ това се изразява съвършената Любовь. Който е въ Рая, той е силенъ, добъръ и разуменъ; който е извънъ Рая, той е слабъ, глупавъ, лошъ човѣкъ – тази опитность всѣки я познава, но не се спира върху нея да я обмисли и да я проучи. Сега ние влизаме въ свѣтъ, въ който има установени правила и закони, които абсолютно трѣбва да се спазватъ. Отъ Силата, Добротата и Разумностьта на човѣка зависи да остане ли той въ този свѣтъ, или да излѣзе вънъ отъ него. Човѣкъ иска да бѫде свободенъ, но свободата му се обуславя отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки – ако храни въ себе си лоши мисли и чувства, той ще носи тѣхнитѣ последствия. Тѣзи последствия пъкъ го ограничаватъ – за всѣка лоша дума, за всяко лошо чувство и за всѣка лоша мисъль той се сѫди. И обществото постѫпва по сѫщия начинъ. Мнозина казватъ: „Ние не можемъ да спазваме правилата на обществото, защото неговиятъ моралъ е отживѣлъ вече времето си.” Питамъ кой моралъ днесь е живъ? Живиятъ моралъ сѣди въ общение съ Бога; за тази цель човѣкъ трѣбва да започне съ Доброто – то е изворъ на Любовьта отъ всички вѣкове. Доброто е основа на цѣлокупния Животъ, то е основа на Божествения свѣтъ. Нѣкой казва: „Какво ще придобия, ако съмъ добъръ?” Който е добъръ, той ще стане разуменъ, а после и силенъ. Разумностьта изключва всѣкаква лъжа – най-малката лъжа, най-малкото зло въ човѣка показватъ, че той не е добъръ, нито е разуменъ. Казвате: „Възможно ли е човѣкъ да не допусне въ живота си поне една бѣла лъжа?” За съвършения е възможно – казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ, който е на небеса.” Ние говоримъ за ученицитѣ, които могатъ да бѫдатъ съвършени. Разумностьта е присѫща на съвършения, а тя се развива при отсѫствие на лъжа – най-малката лъжа е въ ущърбъ на Разумностьта. Дойде ли лъжата, въ съзнанието на човѣка настава тъмнина и той постепенно оглупѣва – лъжата е мантия на неразумния животъ. Докато силниятъ човѣкъ не си служи съ насилие, той запазва Силата си; допусне ли най-малкото насилие въ живота си, той губи Силата си. Въ каквато малка форма и да се изяви насилието обаче, като живо сѫщество въ дългия процесъ на развитието си то оказва влияние върху човѣка и той постепенно губи Силата, както и Разумностьта си. Какво ще остане отъ човѣка, ако той изгуби Силата, Разумностьта и Добротата си – кѫде е човѣкътъ тогава? Нѣкой казва, че за да не губи човѣкъ силитѣ си, той трѣбва да вѣрва въ Бога. Питамъ, нима езичницитѣ не сѫ вѣрвали въ Бога? – „Трѣбва да се обичаме!” Нима вълкътъ, змията не обичатъ своитѣ малки? Трѣбва да се знае за каква обичь се говори. Да обичаме своитѣ си, да обичаме себе си, това е една обичь – тя е частична обичь; да обичаме Бога, това е друга Обичь – който има такава Любовь, той и на мравката ще помага и ще я обича. Единъ день тази малка мравка ще достигне до положението на Ангелъ, който ще помага на всѣки, който й е помагалъ, който й е правилъ добро; и следъ това този човѣкъ ще се чуди защо се излива толкова обичь върху него, но мравката ще му каже: „Едно време, когато бѣхъ мравка, ти ми помогна, ти спаси моя животъ – това, което имамъ днесь, дължа на тебъ, ти стана причина да прогресирамъ.” Питамъ знаете ли колко Ангели работятъ днесь върху васъ за Доброто, което нѣкога сте имъ направили? Знаете ли обаче и колко Ангели сте спрели въ развитието имъ съ злото, което сте имъ направили? Сега азъ ви говоря по човѣшки за изяснение на идеята – да разберете защо едни сѫщества ви обичатъ, а други не ви обичатъ. Съ това не искамъ да ви направя повече отговорни, отколкото трѣбва. Кое е по-хубаво за васъ – да срѣщнете едно сѫщество, което има пълно довѣрие у васъ за Доброто, което нѣкога сте му направили, или да ви поглежда съ недовѣрие? Обичьта изключва всѣкаква лъжа навънъ; лъжата разрушава човѣка, затова тя не може да се извини – който се опитва да извини лъжата, той се опетнява. Срѣщна ли лъжата, азъ не се спирамъ предъ нея, но я отхвърлямъ настрана, както Христосъ отхвърли сатаната и каза: „Махни се, сатано, оттукъ!” Какво значатъ думитѣ махни се? Това значи: „Иди да изпълнишъ Волята Божия; щомъ изпълнишъ Волята Божия, тогава ще дойдешъ при Менъ.” Кажѣте ли, че нѣкой ви е изпѫдилъ, това подразбира, че този човѣкъ ви е изпратилъ да изпълните Волята Божия; щомъ изпълните Волята Божия, ще се върнете при него – искате ли да ви обича нѣкой, преди всичко вие трѣбва да изпълните Волята Божия. Нѣкой казва: „Ти не ме обичашъ”; защо не тѣ обича този човѣкъ? Защото нищо не давашъ. Ние обичаме Бога, защото Той ни дава всичко. Който нищо не дава, а иска да го обичатъ, подразбира, че иска отъ нѣкого онази любовь, която той има къмъ Бога. Това е невъзможно – защо? Защото Божественото обича и Божественото се обича – само по този начинъ Божественото се развива. Когато обичаме Бога, ние обичаме Божественото въ себе си и въ другитѣ хора; не Го ли обичаме, ние отхвърляме развитието на Божественото, което ни е дадено отъ Него – тази е първата лъжа въ свѣта. Днесь всички хора очакватъ спасението си отъ Христа. Казвамъ: ако въ живота на Силата не можете да изключите насилието, ако въ живота на Разумностьта не можете да изключите глупостьта и ако въ живота на Доброто не можете да изключите злото, вие нищо не можете да постигнете. Казвате: „Така и така говорятъ хората” – какво говорятъ хората и какво се говори на тѣхъ азъ оставямъ настрана; за васъ е важно какво се говори на съвършенитѣ. Казвате: „Кой човѣкъ е съвършенъ?” Споредъ менъ съвършенъ човѣкъ е силниятъ, разумниятъ, добриятъ. Кой е силенъ човѣкъ? Силенъ човѣкъ е този, у когото нѣма насилие. Кой е разуменъ човѣкъ? Разуменъ човѣкъ е този, у когото нѣма глупость, у когото нѣма лъжа. Кой е добъръ човѣкъ? Добъръ човѣкъ е този, у когото нѣма зло. Ако нѣкой пита не може ли безъ насилие, казвамъ му: „Махни се!” – „Безъ лъжа не може ли?” – „Махни се!” „Безъ зло не може ли?” – „Махни се!” По тѣзи въпроси азъ не искамъ да се разговарямъ – нека всѣки прави това, което си знае. Може ли безъ насилие, безъ лъжа и безъ зло въ свѣта? Споредъ менъ това е възможно, азъ съмъ го провѣрилъ хиляди пѫти досега и казвамъ: човѣкъ може да живѣе и безъ насилие, и безъ лъжа, и безъ зло. Казвамъ: всички сѫщества сѫ дошли въ свѣта, седнали сѫ предъ Божествената трапеза и си взели каквото пожелали. Едни сѫ взели отъ меда, станали сѫ пчели, но видѣли, че съ медь само работата не става; други сѫ взели отъ маслата и парфюмитѣ, станали сѫ птици, но видѣли, че съ масла само работата не става; млѣкопитаещитѣ взели храната, но видѣли, че съ ядене и пиене само работата не става; най-после дошли хората, едни отъ тѣхъ взели книгитѣ – станали учени, други взели Доброто, нѣкои пъкъ – Разумностьта. Въ края на краищата тѣ разбрали, че нито само съ учение, нито само съ Добро, нито само съ Разумность може да се върши работа – какво трѣбва да се прави тогава? Споредъ закона на Божията Любовь всички добродетели трѣбва да се съединятъ въ едно – Любовьта е вѫтрѣшна сила, която синтѣзира всички нѣща. Ако човѣкъ не може да съединява частитѣ въ едно цяло, ако не може да ги осмисли, да намѣри допирнитѣ точки между тѣхъ, той не може да разбере Живота, нито Любовьта. Такъвъ човѣкъ не може и да обича – смисълътъ на Живота е да обичашъ и да тѣ обичатъ. Какво коства на човѣка да обича; какво коства на чешмата да дава отъ своята вода и да уталожва жаждата ви, какво ви коства следъ това да й благодарите? На сѫщото основание и човѣкъ като чешмата може да даде и да получи, понеже Божественото извира отъ него. Когато човѣкъ даде ходъ на онази непреривна дѣятелность въ себе си, за да използва Силата, Разумностьта и Доброто както Богъ изисква, той ще получи одобрението на Бога. Затова именно и Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!” Казано е още: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ” – и наистина, Богъ всѣки день ни изявява Своята Любовь. Днесь много проповѣдници говорятъ за идването на Христа и Го очакватъ да дойде, облѣченъ съ слава и великолѣпие, съ мантия на тѣлото и съ корона на главата си. Какво представляватъ мантията и короната? Тѣ представляватъ добродетелитѣ на Христа, съ които Той е облѣченъ. После казватъ, че Христосъ ще сѫди хората – кои хора ще сѫди? Грѣшнитѣ; въ свѣта има законъ за сѫдене на грѣшнитѣ, но не и на праведнитѣ, значи има законъ за злото, но не и за Доброто. Сѫдба има за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на злото, обаче за праведнитѣ нѣма сѫдба. Който иска да стане съвършенъ, той трѣбва да се освободи отъ всички лъжеучители и лъжеучения вънъ и вѫтрѣ въ него – защо? Защото Учительтъ никога не може да лъже; ученикътъ може да лъже ученика, но Учительтъ никога не може да лъже ученицитѣ. Напримѣръ ученикътъ може да каже за нѣщо, че тъй е чулъ, тъй разбралъ, тъй мисли и т. н., Учительтъ обаче никога не може да говори нѣща, които не знае положително. Който лъже, той е ученикъ; който не лъже, той е Учитель. Учитель е само онзи, въ когото нѣма насилие, нѣма лъжа, нѣма зло; щомъ въ нѣкой човѣкъ има насилие, лъжа и зло, той е ученикъ – нищо повече. Това е новото опредѣление за Учитель и ученикъ. И тъй, ученикътъ е изложенъ на противоречия, вследствие на което той има възможность да лъже. Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като учителя си”, т. е. да нѣма въ него насилие, лъжа и зло. Ученикътъ трѣбва да бѫде силенъ, да изключи насилието отъ себе си, за да могатъ всички да му се радватъ; ученикътъ трѣбва да бѫде разуменъ, никога да не лъже; той трѣбва да бѫде добъръ, никога да не прилага злото. Нѣкой казва: „Учительтъ ме излъга” – не, Учительтъ никога не може да лъже; ако нѣкой ви е излъгалъ, ще знаете, че той е ученикъ. Понятието за Учителя е строго опредѣлено: въ Учителя нѣма абсолютно никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Това правило трѣбва да имате предвидъ въ живота си; рѫководите ли се отъ това правило, вие ще разбирате всички попълзновения въ себе си, както и тия на хората около васъ. Който върви по закона на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е Учитель; който не спазва тия закони, той е ученикъ. Преди години ме поканиха на гости въ едно семейство, мѫжътъ на което се считаше почти за адептъ; и той, и жена му намислили да ме изпитатъ по всички правила на изкуството: тѣ ми показватъ една икона, изровена дълбоко нѣкѫде отъ земята, и ми я препорѫчватъ като старина съ особена чудотворна сила. Наблюдавамъ и двамата, виждамъ, че и тѣ не сѫ сигурни въ думитѣ си; тогава азъ имъ казвамъ: „Щомъ казвате, че тази икона е чудотворна, оставете я на сѫщото мѣсто, отдето сѫ я изкопали, постройте тамъ една малка барачка – да стане това мѣсто аязмо, за да дохождатъ хората да се лѣкуватъ – така само ще опитате силата й.” Азъ виждамъ, че тѣзи хора ме изпитватъ, но нищо не казвамъ – преди всичко тази икона е нова, а не стара, както тѣ казватъ; нѣкои хора сѫ я заровили нѣкѫде въ земята, а после при правене на разкопки тази икона била намѣрена и случайно попаднала въ рѫцетѣ на моитѣ познати. Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и съвременнитѣ хора – взематъ нѣкоя своя икона и я препорѫчватъ за чудотворна, обаче всички нѣща трѣбва да се опитатъ, да се разбере тѣхната сила. Наистина има нѣкои чудотворни икони, дълбоко скрити въ душата на човѣка, но въ него има и фалшиви икони – човѣкъ може да се спаси съ истинскитѣ чудотворни икони, но не и съ фалшивитѣ. Днесь всѣки иска да бѫде свободенъ, обаче той не може да бѫде свободенъ, докато си служи съ насилие, съ лъжа, съ зло; най-малкото насилие, най-малката лъжа и най-малкото зло сѫ въ състояние да привлѣкатъ къмъ себе си сѫщества, умоветѣ на които сѫ толкова фини, че веднага заробватъ човѣка – тѣ го насилватъ, ограбватъ, докато напълно го разрушатъ. По този начинъ човѣкъ остава мъртви кости – на какво може да се радва тогава? Мнозина се оплакватъ отъ живота и казватъ, че ги нападали; ще ги нападатъ, разбира се, провидение има въ свѣта. Било е време, когато вълкътъ не е могълъ да напада овцата – защо? Има причини за това: вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълкъ се рѣшавалъ да приближи до нея, ставалъ на пухъ и прахъ. Едно време овцата била най-силното сѫщество – който тигъръ или вълкъ се опитвалъ да я нападне, нищо не е оставало отъ него, никой не е могълъ да устои срѣщу нея. Обаче по нѣкакво стечение на условията въ овцата влѣзла една малка лъжа, вследствие на което тя изгубила силата си; отъ това време вече вълцитѣ започнали да мачкатъ, да нападатъ овцетѣ и да ги ядатъ. Следователно има причини, които каратъ вълка или мечката да нападатъ човѣка – причинитѣ сѫ въ самия човѣкъ. Овцетѣ допуснаха въ себе си една малка лъжа и изгубиха силата си; сѫщото може да се каже и за човѣка: първоначално човѣкъ билъ облѣченъ съ огнена дреха, вследствие на което нищо не било въ състояние да му причини зло – значи, като допусналъ лъжата въ себе си, той отворилъ вратата на злото. Каквото става вѫтрѣ въ човѣка, това става и вънъ отъ него, и следъ всичко това човѣкъ се чуди на неуспѣха си. Дойде една красива мисъль въ ума му, но не се минава много време и тя изчезва – изяжда я нѣкой; дойде едно красиво чувство въ сърдцето му, но скоро следъ това изчезва – изяжда го нѣкой. Казвате: „Какво трѣбва да се прави тогава?” Ето какво трѣбва да правите: изключете насилието отъ себе си, изключете лъжата отъ себе си, изключете злото отъ себе си! Не е въпросътъ външно да се освободите отъ тѣхъ, азъ не говоря за външнитѣ отношения – важно е вѫтрѣшно да се освободите отъ тѣхъ, да дойдете въ единство съ Бога, да Му се подчините. – „Какъ ще се подчинимъ на Бога?” Като не вършите насилие, като не говорите лъжливи работи, като не правите зло – по този начинъ само човѣкъ може да види красивото лице на Бога, да се съедини съ Него и да получи Неговото одобрение. При това положение отъ всѣки косъмъ на човѣшката глава ще излиза огънь, ще пръскатъ искри; следъ това ще му израснатъ крилѣ, съ които ще хвърчи навсѣкѫде изъ пространството, безъ да го види нѣкой, безъ да му се препятства. Тогава човѣкъ може да каже: „Сега разбирамъ дълбокия смисълъ на Живота, разбирамъ какво значи служене на Бога.” Разправятъ за единъ религиозенъ човѣкъ, че обѣщавалъ на свои братя, предъ които минавалъ за напредналъ въ духовно отношение, че може да имъ даде ключоветѣ на Живота. Казвамъ: този братъ самъ се нуждае отъ хората да го хранятъ, а ще имъ дава ключоветѣ на Живота; той самъ се нуждае отъ поддръжка, а развива теория за ключоветѣ на Живота. Като говорилъ дълго време върху този въпросъ, слушателитѣ му го запитали: „Де сѫ ключоветѣ, дай да ги опитаме!” – „Азъ развихъ темата само, а вие ще работитѣ.” Не, човѣкъ не трѣбва да говори празни работи. Има три ключа на Живота: първиятъ ключъ е на Любовьта, вториятъ ключъ е на Мѫдростьта, третиятъ ключъ е на Истината. Който обича, той има ключоветѣ на Живота въ себе си и може да ги дава и на другитѣ; когото обичатъ, и той сѫщо така може да се ползва отъ тия ключовѣ. Има начини, методи, чрезъ които тия ключовѣ могатъ да се прилагатъ правилно – тѣ сѫ прости методи, и малкитѣ деца могатъ да прилагатъ тия ключовѣ, особено ключа на Любовьта. Който иска да се ползва отъ ключа на Любовьта, той трѣбва да стане малко дете; който иска да се ползва отъ ключа на Мѫдростьта, той трѣбва да стане старъ човѣкъ на сто и двадесетъ години; който иска да се ползва отъ ключа на Истината, той трѣбва да стане млада красива мома, да се движи съ бързината на свѣтлината – стане ли човѣкъ дева, девица, той ще придобие Абсолютна свобода. Тъй щото иска ли човѣкъ едновременно да се ползва отъ тритѣ ключа, той трѣбва да стане малко дете, старъ човѣкъ на сто и двадесетъ години и млада красива мома, подиръ която да тичатъ всички хора – малкото дете представлява сърдцето, стариятъ човѣкъ – ума, а младата мома – душата; и тогава спорѣдъ случая човѣкъ ще се проявява или като дете, или като старъ дѣдо, или като красива мома. Сега азъ не питамъ съвършенитѣ дали сѫ разбрали и приложили тия ключовѣ, но казвамъ на васъ: направете опитъ да видите какво сте и докѫде сте достигнали – постарайте се да станете малки деца, стари дѣдовци и млади красиви моми. На съвършения казвамъ: стани малко дете – покажи, че прилагашъ ключа на Любовьта; после стани старъ дѣдо на сто и двадесетъ години – покажи, че прилагашъ ключа на Мѫдростьта; най-после стани дева, млада красива мома, която се движи съ бързината на свѣтлината – покажи, че прилагашъ ключа на Истината. Който владѣе тѣзи ключовѣ, той заслужава почитьта и уважението на всички разумни и възвишени Сѫщества. И наистина младата мома и дѣдото заслужаватъ почить и уважение, а детето се ползва отъ обичьта на другитѣ – кой какъ види малко дете, все ще му даде нѣщо сладко. Като видятъ старъ човѣкъ, ще му отдадатъ почить и уважение, а като видятъ млада красива мома, всички ще хукнатъ подиръ нея – защо хората тичатъ подиръ красивата мома? Защото всички желаятъ да бѫдатъ въ нейното положение, да иматъ тази небесна Чистота. Нѣма по-красиво нѣщо отъ девственостьта, отъ Чистотата. Христосъ казва: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога” – съ други думи казано, девицитѣ ще видятъ Бога, младитѣ деца ще почувстватъ Божиитѣ рѫце, а старитѣ ще изпитатъ Божието благоволение – този е идеалътъ на всѣка душа. Който разбира идеала на душата си, той ще разбере и смисъла на Живота; не разбира ли идеала на душата си по този начинъ, Животътъ за него ще остане безъ цель и безъ смисълъ. Тогава хората ще бѫдатъ деца, безъ да знаятъ защо сѫ деца, ще бѫдатъ стари, безъ да знаятъ защо сѫ стари, ще бѫдатъ деви, безъ да знаятъ защо сѫ деви. Човѣкъ непреривно трѣбва да мѣни състоянията си въ Живота – ту дете трѣбва да бѫде, ту старъ мѫдъръ човѣкъ, ту млада красива мома-дева. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да минава презъ фазитѣ на детето, на стария човѣкъ и на девата, азъ вземамъ тия състояния като символи. Детето вземамъ въ смисълъ на малко смирено сѫщество, пълно съ Радость и Чистота – всички му се радватъ и то на всички се радва – детето постоянно мисли какъ да зарадва скръбнитѣ хора, какъ да ги направи щастливи; стариятъ човѣкъ вземамъ въ смисълъ на мѫдрецъ – човѣкъ пъленъ съ знания, съ богатства, съ сили, за които търси най-правиленъ начинъ да ги раздаде; младата мома пъкъ символизира посвѣщение, смирение, служене на Бога. По този начинъ се осмисля цѣлокупниятъ Животъ. И наистина, каква по-висока идея може да сѫществува отъ служене на Бога? Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога” – да познаемъ Бога като деца, които постоянно мислятъ да направятъ нещастнитѣ хора щастливи; да познаемъ Бога като стари хора, които търсятъ начинъ да предадатъ знанието и богатството си на другитѣ, да се ползватъ отъ него; да познаемъ Бога като млади моми, като деви, които искатъ да внесатъ великъ идеалъ въ Живота – Любовь къмъ Бога и Любовь къмъ ближния. Съвременнитѣ хора могатъ да бѫдатъ щастливи, могатъ да бѫдатъ съвършени. Щастието и съвършенството сѫ извънъ времето и пространството – нѣма сѫщество, което може да ви ограничи въ правене на Добро. Дойде ли се до Доброто, даже идватъ Сѫщества да помагатъ на човѣка; тъй щото станете ли като дете, всѣки ще ви помага, всѣки ще се притичва да ви услужва – и забележете, когато детето заплаче, всѣки се притичва да му услужи. Казано е, че Богъ помага на слабитѣ – кои сѫ слаби? Слаби сѫ децата, които искатъ да направятъ всички хора щастливи и радостни; съ други думи казано, слаби сѫ онѣзи, които абсолютно не мислятъ за себе си. Това не подразбира, че тѣ сѫ забравили себе си, но тѣ казватъ: „Ние ще намѣримъ себе си, когато намѣримъ всички хора, понеже всички сме излѣзли отъ Бога.” Когато хората сѫ недоволни отъ насъ, и ние сме недоволни отъ себе си – само по този начинъ ще разберемъ, че сме удове на едно цѣло. Когато единъ пръстъ отъ рѫката заболѣе, болката ще се предаде на цѣлото тѣло, следователно докато насилието, лъжата и злото сѫществуватъ въ свѣта, въ най-малката форма даже, тѣ винаги се отразяватъ върху Божествения организъмъ, въ който и ние живѣемъ – при това положение вече ние не можемъ да бѫдемъ щастливи. Ето защо всички трѣбва да работимъ заедно съ Бога, да изхвърлимъ отъ Божественото тѣло, въ което и ние живѣемъ, насилието, лъжата и злото. Като освободимъ, като очистимъ Божественото тѣло отъ тия утайки, ние ще бѫдемъ щастливи, доволни, че сме извършили една работа. Сега азъ искамъ да бѫдете свободни, да не допускате въ ума си мисъльта, че сте най-грѣшнитѣ хора въ свѣта. Не е въпросътъ кой е грѣшенъ и кой – не; за художника е важно всѣка линия да бѫде на мѣстото си, а дали тя ще бѫде права или крива, това зависи отъ нейната служба. Когато той дръпне една линия, която представлява вѣждитѣ на човѣка, тази линия трѣбва да бѫде изразителна, да е съгласна съ дѣйствителностьта; тоноветѣ на музиканта трѣбва да бѫдатъ чисти и вѣрни; красивата мома трѣбва да бѫде абсолютно красива въ всѣко отношение; въ речта на красноречивия ораторъ не трѣбва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Има ли насилие, лъжа и зло, тази речь не е съвършена – Божествената граматика не търпи нищо излишно. Казвате: „Ние трѣбва да бѫдемъ добри” – това не трѣбва даже и да се говори, защото ако човѣкъ не е добъръ, той ще бѫде лошъ. Доброто и злото взаимно се изключватъ – Доброто е абсолютна реалность, върху която всичко може да се гради, злото пъкъ е абсолютно ограничение, следователно Доброто е основа, Разумностьта е градежъ, а Силата е придобитъ резултатъ. Ако не поставитѣ Доброто за основа, и Разумностьта не може да се прояви; щомъ Разумностьта не се прояви, и Силата не може да дойде. Сега азъ не искамъ да възприемате тия нѣща механически, но казвамъ на музиканта: „Ти трѣбва да свиришъ добре – това е въ естеството ти!” Да свиришъ добре – това е Свобода; да бѫдешъ разуменъ – това е Свѣтлина въ Свободата; да бѫдешъ силенъ – това значи да бѫдешъ независимъ. Човѣкъ може да бѫде добъръ, разуменъ и силенъ, когато е едно съ Бога – Богъ е цѣлото, а хората сѫ части отъ това цѣло. Ако вървимъ въ Божия пѫть, животътъ ни ще се осмисли; не следваме ли Неговия пѫть, ние Го отдѣляме отъ себе си и живѣемъ откѫснати отъ цѣлото, следвани отъ нещастия и страдания. Всѣки день Богъ се проявява между хората, но не дава да Го видятъ – щомъ направи нѣкакво Добро, Той моментално се скрива и остава човѣка да се радва, че е получилъ нѣщо хубаво, безъ да знае откѫде е дошло. Богъ постоянно посѣщава хората – тѣ се радватъ; и Богъ се радва, като имъ показва начинъ, по който и тѣ могатъ да постѫпватъ. Който постѫпва като Бога, той ще бѫде добъръ, разуменъ, силенъ и здравъ, въ дома му нѣма да има нещастия и несрети, а пѫтьтъ му ще бѫде всѣкога отворенъ. Казвате: „Защо не е така?” – чудно нѣщо, вие сте въ затворъ, съ букаи на краката и пазачи съ пушки въ рѫце ви пазятъ; можете ли при това положение да бѫдете свободни? Вънъ отъ затвора обаче обикалятъ Бѣли братя, които ви изпращатъ писма, храна, дрехи, грижатъ се за васъ. Значи едновременно ви пазятъ два вида братя – едни отвънъ, които ви помагатъ, и други отвѫтрѣ, които следятъ да не избѣгате. Казвате: „Какво трѣбва да се прави?” Ще плачете, ще се молите, докато дойде Богъ да ви освободи – Той ще дойде при васъ презъ една малка дупчица и ще ви каже: „Стани, облѣчи се!” Извикай на помощь твоята първа добродетель – Доброто; следъ това извикай Любовьта, отъ която Доброто е излѣзло – по този начинъ ти ще се смалишъ, ще станешъ малъкъ като дете и ще излѣзешъ и презъ най-малката дупчица, безъ да тѣ види нѣкой. Щомъ излѣзешъ въ свѣта, дето е мракъ и тъмнина, Богъ ще каже: „Сега запали фенерчето си, т. е. Знанието, съ което разполагашъ, и тръгни напредъ.” Като раздадешъ богатството, т. е. Знанието, което имашъ, ти ще станешъ неузнаваемъ, отъ бѣлата ти коса, брада и мустаци нищо нѣма да остане, ти ще се превърнешъ на млада красива мома, подиръ която ще тичатъ всички хора – стражари, затворници, началници и т. н.; по този начинъ затворитѣ ще се изпразнятъ, никой нѣма да остане въ тѣхъ. Следователно който иска да излѣзе отъ затвора, най-напредъ той трѣбва да се смали, да се превърне на малко дете; като излѣзе отъ затвора, той трѣбва да бѫде старъ сто и двадесетъ годишенъ дѣдо, да отидѣ между хората, да раздава отъ своето богатство и знание; най-после, като раздадете богатството си, вие ще се превърнете на млада красива мома, подиръ която ще хукнатъ всички хора – така тѣ ще излѣзатъ отъ затвора и ще осмислятъ живота си. Ще кажете: „Можемъ ли и ние да направимъ това?” Азъ говоря какво могатъ да направятъ съвършенитѣ, а какво могатъ да направятъ обикновенитѣ хора, то е другъ въпросъ. Азъ описвамъ една картина, която съмъ видѣлъ, която и вие скоро ще видите. – „Следъ колко години?” Следъ единъ Божественъ день, въ който Божественото слънце ще изгрѣе и нѣма да залѣзе. Тъй щото иска ли човѣкъ да види тази картина, той трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и силенъ. Силата на човѣка сѣди въ Любовьта му къмъ Бога – обикне ли Бога, сърдцето му ще се запали и Свѣтлината на съзнанието му ще се увеличи. Сърцата на много хора сѫ запалени днесь и тѣ свѣтятъ като Слънце – тѣ сѫ съвършени хора. Ако по лицето на Земята нѣмаше съвършени хора, и Слънцето нѣмаше да изгрѣва. Докато Слънцето не е изгрѣло, всички трѣбва да взематъ участие въ изгрѣването му; изгрѣе ли веднъжъ, вие трѣбва да кажете: „Да живѣе Слънцето, да живѣятъ съвършенитѣ!” Слънцето, което изгрѣва всѣки день, никога не залѣзва – привидно само Слънцето изгрѣва и залѣзва; за съвършенитѣ обаче Слънцето никога на залѣзва – който мисли като съвършенитѣ, неговото Слънце никога не залѣзва. Сега ще ви дамъ три правила, които непремѣнно трѣбва да спазвате. Първото правило: не презирайте тѣлото си – каквото тѣло ви е далъ Богъ, бѫдете благодарни, понеже безъ него не можете да живѣете; по-добро тѣло отъ сегашното не можете да имате, не искайте друго тѣло. Бѫдете благодарни отъ тѣлото си и го пазѣте хубаво, защото тѣлото е резултатъ на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки отъ миналото – сегашното ви тѣло е изразъ на миналото, то е свършенъ фактъ, но като градитѣ всѣки день, въ бѫдеще ще имате друго тѣло. Второ правило: не презирайте вашитѣ чувства, вашето сърдце – каквито чувства и да имате, не ги презирайте. Трето правило: не презирайте вашитѣ мисли – каквито и да сѫ вашитѣ мисли, не ги презирайте. И тъй, пазѣте тѣлото си здраво, пазѣте сърдцето си чисто и свѣтло, пазѣте ума си чистъ и свѣтълъ! За да бѫде тѣлото ви здраво, силно, не трѣбва да си служите съ насилие; за да бѫде сърдцето ви чисто, никаква лъжа не трѣбва да влиза въ него; за да бѫде умътъ ви свѣтълъ, никакво зло не трѣбва да влиза въ него. Когато тѣлото на човѣка е здраво и силно, отвънъ нищо не може да го засѣгне – и въ затворнически халатъ да го облѣкатъ, и букаи на краката да му турятъ, той пакъ ще си остане свободенъ, напълно неограниченъ. Здравето си остава здраве, силата си остава Сила, чистотата си остава Чистота – никой не може да ограничи Свободата, никой не може да я засѣгне. Съ други думи казано, ако въ живота си човѣкъ не употрѣбява насилие, ако въ сърдцето си не употрѣбява лъжа и ако въ ума си не внася зло, той е свободенъ, никой не може да го ограничи – само по този начинъ човѣкъ ще има ясенъ погледъ върху всичко, което го заобикаля. Който върши Волята Божия, той ще бѫде едно отъ Неговитѣ деца – такъвъ човѣкъ ще бѫде силенъ, разуменъ и добъръ. На силния всѣки се радва, на разумния всѣки се радва и на добрия всѣки се радва. Като говоря за силния, за здравия човѣкъ, азъ изключвамъ хилавия, за хилавитѣ не говоря. Ако говоря за хилавитѣ, бихъ имъ държалъ съвсемъ друга беседа: ще имъ кажа, че ако и най-хилавиятъ или най-болниятъ приложи правилата, които се даватъ въ Школата, той ще има добри резултати. Ако човѣкъ изключи отъ себе си насилието, лъжата и злото, той ще се свърже съ Божественото начало въ себе си; тогава всички болѣсти, всички недѫзи въ тѣлото, ума и сърдцето ще изчезнатъ – тѣ ще се съблѣкатъ отъ насъ така, както змията съблича кожата си. Тогава у насъ ще влѣзе нѣщо ново – нова мисъль, ново чувство, които ще ни подмладятъ; подмладимъ ли се ние, и свѣтътъ около насъ ще се преобрази, пречкитѣ, които дотогава сѫ сѫществували въ ума и сърдцето ни, ще се премахнатъ и ние ще почувстваме Доброто въ всичката му вѫтрѣшна красота. Доброто е истинската храна, която хората трѣбва да употрѣбяватъ. Казвате: „Какъ ще се спаси свѣтътъ?” Когато всички хора – майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми – изключатъ отъ себе си насилието, лъжата и злото, свѣтътъ ще се поправи. Тогава лицата на всички ще свѣтятъ и тѣ ще си подадатъ рѫка като братя за взаимна работа – съвършенитѣ могатъ да направятъ това. При туй положение кой каквото иска, ще му се даде: пари иска – ще му дадатъ, хлѣбъ иска – ще му дадатъ, дрехи иска – ще му дадатъ. Но при условие никой да не иска повече отъ това, което му е нужно; ако той помисли за две ризи, за два чифта обувки, за две дрехи, когато се нуждае само отъ една, той ще изгуби всичко. Съвършениятъ човѣкъ мисли само за днесь, за утрешния день той не мисли. Сега, като говоря, имамъ предвидъ практическото приложение на въпроситѣ. Съвременнитѣ хора прилагатъ истинитѣ, както тѣ знаятъ, обаче трѣбва да имъ се даде правиленъ начинъ за приложение. Разумнитѣ, добритѣ хора първо трѣбва да приложатъ новитѣ идеи, а отъ тѣхъ да се научатъ и останалитѣ. Нѣкой казва: „Защо тия методи не се даватъ на управляващитѣ, за да знаятъ какъ да постѫпватъ.” Преди всичко управляващитѣ трѣбва да изключатъ отъ себе си насилието, лъжата и злото като стари методи на работа, за да получатъ новитѣ. Дето има насилие, лъжа и зло, тамъ моятъ кракъ не стѫпва – нищо повече. Може ли човѣкъ, който прилага старитѣ методи, да бѫде избранъ отъ Бога? Избраниятъ човѣкъ не си служи съ насилие, съ лъжа и съ зло, т. е. той е силенъ, разуменъ и добъръ човѣкъ – тази е максимата, по която различаваме избрания отъ неизбрания човѣкъ, по този начинъ само може да се разплетѣ черното отъ бѣлото. Тѣ така сѫ се сплели, че постоянно се вижда ту бѣла, ту черна нишка: гледамъ единъ ножъ, едно перо или другъ нѣкакъвъ предметъ и въ него виждамъ една тъмна и една свѣтла нищка; слушамъ единъ поетъ да чете произведенията си и виждамъ единъ куплетъ свѣтълъ и единъ тъменъ. Единъ поетъ възпѣва кокичето: „Като тѣ видѣхъ, сърдцето ми трепна” – всѫщностъ сърдцето му никакъ не е трепнало, той не говори истината; другъ поетъ възпѣва чистия изворъ: „Като чухъ пѣсеньта ти, омаяхъ се” – всѫщностъ той никакъ не се е омаялъ. Изворътъ може да се възпѣва само следъ като се опита силата му, следъ като човѣкъ уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпѣе, ще пожелае и другъ пѫть да пие отъ неговата чиста, освежителна вода. Ако така се възпѣва извора, това е съгласно съ Истината; вънъ отъ това описание на извора всѣко друго не е съгласно съ Истината. Че сърдцето на поета трепнало, че той се омаялъ, безъ да пие отъ водата на извора, това не е истинска поезия. Следъ всичко това хората ще кажатъ: „Отлична поезия”; истинската поезия трѣбва да бѫде жива – Животъ да блика отъ нея. Да трепне сърдцето на поета отъ вида на кокичето, това подразбира да е направило то нѣкакъвъ превратъ въ сърдцето му и поне презъ този день той да е станалъ по-силенъ, по-разуменъ и по-добъръ. Нека поетътъ пише: „Откакто тѣ видѣхъ, отъ силата ми изчезна насилието, отъ ума ми изчезна лъжата и отъ сърдцето ми изчезна злото. Въ тебъ, кокиче, въ твоята бѣлота и невинность видѣхъ съвършеното Божие лице.” Въ това кокиче се крие единъ Ангелъ, който сѣди съ затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетътъ, че сърдцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очитѣ си и го поглежда – защо? За да покаже, че отъ този моментъ насилието изчезва отъ поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумностьта, злото изчезва и остава Доброто. Кокичето отваря очитѣ си за поета и казва: „Сега вече можешъ да ме гледашъ и азъ мога да тѣ гледамъ, защото въ тебъ има Сила, Разумность и Добро.” Сега желая на всинца ви да бѫдете такива поети, че като възпѣвате кокичето, наистина сърдцето ви да трепне. При това трѣбва да се отворятъ очитѣ на вашето кокиче, т. е. на вашия Ангелъ – той да ви погледне и вие да го погледнете. Вашиятъ Ангелъ не трѣбва да остане съ затворени очи предъ васъ. Кога човѣкъ трѣбва да бѫде съ затворени очи и кога съ отворени? Единъ художникъ поиска да ме рисува и ме нарисува съ затворени очи; нѣкои запитваха защо този художникъ ме нарисувалъ съ затворени очи. Казвамъ: понеже въ свѣта има много насилия, много лъжи и много злини, азъ не искамъ да гледамъ. Следъ това другъ художникъ ме нарисува съ отворени очи; запитваха защо този художникъ ме нарисувалъ съ отворени очи. Казвамъ: понеже въ свѣта дойдоха съвършенитѣ, азъ искамъ да ги гледамъ. По сѫщия начинъ и васъ могатъ да ви рисуватъ съ затворени очи. Когато човѣкъ затваря очитѣ си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очитѣ си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуватъ съ отворени очи, да бѫдете радостни и вѣсели, да се радвате на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на Живота, който ви е даденъ на Земята; не е нужно да мечтаете за Ангелитѣ – който може да живѣе на Земята добре, той ще живѣе добре и на Небето между Ангелитѣ. Желая ви да се радвате на тритѣ живота – живота на Силата, живота на Разумностьта и живота на Доброто, т. е. на Божествения, на Ангелския и на човѣшкия животъ. Тѣзи три живота трѣбва да се съединятъ въ едно, за да придобиете цѣлокупния Животъ. Това всички можете да постигнете не изведнъжъ, но постепенно. Слънцето на Живота е изгрѣло вече и показва, че Богъ е на страната на силнитѣ, на разумнитѣ, на добритѣ, съ една дума, Богъ е на страната на праведнитѣ. Желая ви да прекарате поне единъ день такъвъ животъ – да покажете своята Сила, Разумность и Доброта, да ви видя такива, каквито сте. Като казвамъ, че искамъ да ви видя силни, разумни, добри, разбирамъ да бѫдете като Бога – Богъ е силенъ, Богъ е мѫдъръ, Богъ е добъръ. Силниятъ човѣкъ е свободенъ – нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да бѫде свободенъ. Щомъ човѣкъ е силенъ, разуменъ и добъръ, той всичко може да постигне. Нѣма нѣщо въ свѣта, което човѣкъ не може да направи, обаче за това се изисква работа, усилия, жертва. Въ една отъ голѣмитѣ лондонски църкви, дето проповѣдникъ билъ видниятъ Спърженъ, се събрали нѣколко отъ членоветѣ й да обмислятъ по какъвъ начинъ да събератъ една сума за благотворителни цели. Най-после тѣ се обърнали къмъ самия проповѣдникъ съ следното рѣшение: „Понеже се нуждаемъ отъ една сума за благотворителни цели, нека се съберемъ и се помолимъ на Бога да ни достави тази сума по нѣкакъвъ начинъ.” Проповѣдникътъ имъ отговорилъ: „Братя, нѣма защо да изкушаваме Господа; преди да се обърнемъ за помощь отъ другитѣ, ние трѣбва да пожертваме нѣщо – ето азъ давамъ една сума, дайте и вие по колкото можете и сумата ще бѫде налице.” И съвременнитѣ хора постѫпватъ по сѫщия начинъ – тѣ казватъ: „Трѣбва да дойде нѣкой да оправи свѣта”. Не, всѣки самъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си за оправѣнето на свѣта. Свѣтътъ може да се оправи моментално, както става и запалването на клѣчка кибритъ – запалената клѣчка кибритъ може да запали и цель градъ. Както се запалва клѣчката кибритъ, така тя може и да изгасне; по сѫщия начинъ се запалва и изгасва Слънцето. Изобщо, Слънцето не загасва, но на сто милиона години има едно изключение, когато Слънцето залѣзва, т. е. изгубва свѣтлината си и тогава нѣкои отъ Божественитѣ деца, като видятъ, че Слънцето е загаснало, драснатъ клѣчка кибритъ, запалятъ фитила на Слънцето съ Божията Любовь и то отново се запалва и гори. Сѫщото се отнася и до живота на човѣка: понѣкога въ живота на всѣки човѣкъ става загасване, потъмняване на неговото слънце; това нѣщо съвременнитѣ хора наричатъ загубване или потъмняване на съзнанието – тогава човѣкъ се намира въ единъ разрушенъ свѣтъ. Следъ това трѣбва да дойде едно отъ тия Божествени деца или единъ Учитель, който да драсне клѣчица кибритъ и да запали загасналото Слънце – това може да стане по магически начинъ, моментално. Тѣзи Божествени деца сѫ помагачи на човѣчеството, тѣ се срѣщатъ навсѣкѫде въ свѣта. Всѣки човѣкъ може да изпълнява службата на тия Божествени деца, на тѣзи Ангели-служители; съвършенитѣ хора на Земята сѫ именно такива въплътени Ангели. Сега азъ говоря на хора, на които очитѣ сѫ отворени, азъ говоря за онѣзи кокичета, очитѣ на които сѫ отворени и ни виждатъ – при това положение сърдцето ни непремѣнно ще трепне. На кои майки трепва сърдцето? Сърцето трепва само на онази майка, която вижда, че очитѣ на детето, което е родила, сѫ отворени. Когато очитѣ на новороденото дете сѫ затворени или когато детето заспи вѣченъ сънь и затвори очитѣ си, скръбьта на майката е голѣма. Азъ желая очитѣ ви да сѫ отворени – казано е въ Писанието: „Отвориха се очитѣ имъ.” Когато Адамъ и Ева бѣха въ Рая, денемъ очитѣ имъ бѣха затворени – тѣ гледаха съ затворени очи и нищо не виждаха, обаче нощемъ очитѣ имъ се отваряха. Лошото, фаталното бѣше тамъ, че очитѣ имъ се отвориха, когато Божественото слънце залѣзе, но кѫсно бѣше вече – въ Рая настана нощь и тѣ трѣбваше да излѣзатъ вънъ, да напуснатъ Рая; значи очитѣ имъ не се отвориха навреме. Грѣхътъ на първитѣ човѣци не е само въ това, че престѫпиха Божията заповѣдь, като ядоха отъ забраненото дърво, но тѣ си послужиха съ насилието, съ лъжата и съ злото. Раятъ бѣше опредѣленъ за развитието на първитѣ човѣци, но тѣ пуснаха насилието, лъжата и злото вѫтрѣ и по този начинъ изгубиха своето мѣсто. Когато злото дойде предъ райската врата, тѣ не трѣбваше да го пуснатъ вѫтрѣ, докато не питатъ Господа какво да правятъ съ него; обаче безъ да питатъ Господа, тѣ пуснаха злото въ Рая и съ това създадоха цѣла катастрофа както за себе си, така и за човѣчеството. Тъй щото дойде ли злото предъ вратата на вашия Рай, кажете му: „Ще попитамъ Господа мога ли да тѣ пусна вѫтрѣ, или не.” Ако Господъ не ви позволи да пуснете злото въ Рая, вие ще седите предъ вратата и ще пазите, докато най-после то се отегчи да чака и се върне назадъ. И тъй, да оставимъ миналото настрана, то е далечна история – за васъ е важно настоящето, въ което е новото. Невъзможното за миналото е възможно за настоящето, въ което Богъ се проявява. Той е единствениятъ мощенъ факторъ, който може да спаси свѣта, Той живѣе въ човѣка и го учи на Добро, на Разумность, като му дава Знание, Сила, Свобода и т. н. Дето Богъ минава, всичко лошо, всичко криво изчезва – насилието, лъжата и злото моментално изчезватъ. Ако сте готови да изпълните Волята Божия, Той ще мине покрай васъ и вие моментално ще станете щастливи; ако не сте готови да изпълните Волята Божия, тогава и да мине Богъ покрай васъ, вие пакъ ще останете нещастни, каквито сте били и по-рано – вие ще искате да бѫдете господари, но Богъ ще ви лиши отъ господарството. Достатъчно е за моментъ само да мине Богъ покрай хората, за да ги лиши отъ насилието, отъ лъжата, отъ злото, което сѫ тѣхенъ капиталъ, помощна сила, съ която тѣ работятъ. Следователно нѣкои хора сѫ нещастни, а други сѫ щастливи – защо? Първата категория хора Богъ лишава отъ възможностьта да си служатъ съ насилието, лъжата и злото; втората категория хора Богъ пъкъ освобождава отъ тия отрицателни прояви на Живота. Желая на всинца ви, като дойде Богъ между васъ, да не ви лиши, но да ви освободи отъ отрицателното въ Живота, за да станете вѣсели, радостни и щастливи. Сега всички заедно трѣбва да благодарите, че Богъ ви е освободилъ отъ насилието, а въ замѣна на него ви е далъ Силата; освободилъ ви е отъ лъжата, въ замѣна на която ви е далъ Разумностьта; освободилъ ви е отъ злото, въ замѣна на което ви е далъ Доброто. Тъй щото животинското, човѣшкото трѣбва да остане настрана: насилието е животинско качество – да остане настрана, лъжата е човѣшко качество – да остане настрана, злото е придобито отъ падналитѣ Ангели – и то да остане настрана. Нека останатъ у човѣка Силата, Разумностьта и Доброто, въ които Богъ живѣе – само по този начинъ новото ще дойде у човѣка. Желая ви сега Богъ да живѣе у васъ и вие да живѣете у Бога! 19 августъ 1931 г., Преображение Господне, 5 ч.

Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание "По Бога направени", съборни беседи - 1929 г. Първо издание: София, 1929 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Духовното въ човѣка. „И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Него една жена, хваната въ прелюбодейство“. Иоана 8:3 Човѣкъ вижда своитѣ грѣшки, както и тия на другитѣ, само когато има свѣтлина. Докато нѣма свѣтлина, той не може да вижда никакви грѣшки. И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Христа една блудница, и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Тѣ казваха: „Мойсей повелѣ намъ таквизъ съ камъни да ги убиваме. Ти що казвашъ?“ Значи, когато човѣкъ има нѣкаква рана или нѣкакъвъ туморъ, веднага трѣбва да му се направи операция, да се изхвърли болната часть навънъ. Христосъ имъ отговори: „Който е безгрѣшенъ, той пръвъ нека хвърли камъкъ върху нея“. Съ други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежиятъ да мълчи и да не се проявява. Сега, като четете Библията и Евангелието, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: Много нѣща прочетохме.— Въпросътъ не седи въ многото четене, но въ това, което човѣкъ запомни и приложи. Смисълътъ на яденето не седи въ многото ядене, но въ това, което човѣкъ асимилира и задържа въ себе си; смисълътъ на ученето не седи въ многото учене, но въ това, което човѣкъ задържа въ ума си и прилага въ живота си. Като слушатъ да се проповѣдва едно учение, нѣкои казватъ: Ние знаемъ тия работи, повече знания не ни сѫ нужни. — Не е така. Материалътъ, отъ който може да се направи една колиба, не е достатъченъ за направата на единъ палатъ. Отъ знанието, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка. При това, тази колибка може да има само два метра широчина и три метра дължина. Ако въ нея влѣзатъ двама души, тѣ нѣма кѫде да се обърнатъ. Само единиятъ, ще заеме пространство отъ два метра дължина и единъ метъръ широчина. Кѫде ще се помѣсти вториятъ? Колко квадратни метра има тази колибка?— Всичко шесть квадратни метра. — Колко души могатъ да се помѣстятъ въ нея? — Двама души, а въ краенъ случай и трима, но тѣ ще бѫдатъ много притѣснени. Кой е виновенъ за това? Всѣки самъ си е виновенъ. Колкото сѫ знанията му, толкова голѣма ще бѫде и стаята му. Вследствие на тази тѣснота, въ човѣка се ражда известно недоволство. Лишението на човѣка отъ външенъ просторъ, отъ широта се дължи на вѫтрешно тѣсногрѫдие. Човѣкъ може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи — това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамаднитѣ пространства земи, съ които тѣ разполагатъ. Тия грамадни пространства сѫ добри условия за тѣхното развитие. Сиромахътъ може да си купи само 200—300 кв. м. земя. Какво ще направи той съ толкова малко мѣсто? Ще направи кѫща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно мѣсто. Какво ще сѣе на 200 метра и какъ ще се прехранва? По нѣмане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, азъ нѣмамъ достатъчно земя, но еди-кой си има, отъ него ще взема на заемъ. Дойде ли човѣкъ до положение да взима земя, пари и други нѣща на заемъ, той е загазилъ вече. Обаче, сѫществува едно общочовѣшко разбиране, което почива на известно вѫтрешно суевѣрие, на известно невежество. Споредъ това разбиране, нѣкой казва: Объркалъ съмъ се много, но ще се оправятъ работитѣ ми. Този човѣкъ мисли, че работитѣ сами по себе си ще се оправятъ. Вѣрно е, че работитѣ всѣкога се оправятъ сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правишъ, докато дойде това време? То е все едно да кажешъ, както мнозина казватъ, че пролѣтьта ще дойде! — Да, пролѣтьта ще дойде, но какво ще правишъ, докато дойде тя? Че ще дойде пролѣтьта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага да дойде пролѣтьта по-скоро. Като кажешъ една истина, съ това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролѣтьта дойде, работитѣ на човѣка се уреждатъ, но мѫчно е, докато дойде тя. Казвашъ: Не говоря ли истината? — Ти говоришъ истината, но тя се отнася за бѫдещето, а не за настоящето. — Азъ сега я казвамъ. — Ти сега я казвашъ, но тя ще се реализира въ бѫдеще. Днесъ не можешъ да се ползувашъ отъ тази истина. Съзнанието на съвременния човѣкъ е дошло до положение, да изисква и разбира истината по три начина. Запримѣръ, дойде нѣкой при тебе и казва: Миналата година ти дадохъ хиляда лева. — Това е първиятъ начинъ за изказване на истината. Какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си въ миналото, ти е далъ хиляда лева? Ти, още тогава си изхарчилъ тия пари и си ги забравилъ вече. Следъ това дойде другъ човѣкъ при тебе и казва: Въ бѫдеще, когато пролѣтьта дойде, азъ ще ти дамъ хиляда лева. — Това е вториятъ начинъ за изказване на истината. Какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си ще ти даде въ бѫдеще хиляда лева, когато ти днесъ, именно, се нуждаешъ отъ тѣзи пари? Най-после, дойде при тебе трети, изважда отъ джоба си пари и казва: Заповѣдай, давамъ ти хиляда лева! — Този е третиятъ начинъ за изказване на истината. Питамъ: Кой моментъ е най-важенъ? — Последниятъ моментъ е най-важенъ, защото човѣкъ иде при тебе, изважда паритѣ и ги дава. Значи, най-важенъ моментъ въ живота на човѣка е настоящиятъ, защото въ него се постигатъ нѣщата. Сѫщитѣ три положения, три момента, ние виждаме и въ процеса на разбирането. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ разбрахъ тази работа. Действието е станало въ миналото. Какво се ползува човѣкъ отъ това, че нѣкога нѣщо е разбралъ? Другъ казва: Азъ ще разбера тази работа. Действието се отнася за бѫдещето. И този моментъ не е много утешителенъ. Най-после трети казва: Разбирамъ тази работа. Действието става сега. Значи, настоящиятъ моментъ въ разбирането, въ даването, въ ученето, въ яденето и въ редъ още процеси, е най-важенъ. Важенъ е сегашниятъ день; важно е усилието, което днесъ, въ този моментъ правишъ. Че нѣкога си правилъ усилия, че ще правишъ усилия въ бѫдеще, това не е толкова важно. На днешнитѣ условия се надявай, отъ тѣхъ очаквай плодове! На всички е известно, че глаголътъ има три основни времена: сегашно, минало и бѫдеще. Тѣ характеризиратъ три епохи на човѣчеството — настоящата епоха, миналата и бѫдещата. Тѣзи три времена, т. е. три епохи, иматъ връзка една съ друга, но реалностьта на живота, седи въ настоящата епоха. Казвамъ: Нѣкой човѣкъ живѣе само съ миналото, другъ — съ бѫдещето, а трети — съ настоящето. Човѣкътъ на миналото казва: Добъръ човѣкъ съмъ билъ. — Да, въ миналото си билъ добъръ. Човѣкътъ на бѫдещето казва: Добъръ ще стана. — Да, въ бѫдеще ще станешъ добъръ човѣкъ. Какво трѣбва да каже човѣкътъ на настоящето? — Добъръ човѣкъ съмъ. Сега, като говоримъ за истината, ще ви дамъ единъ примѣръ, който обяснява причинитѣ на известни страдания и мѫчнотии, които сполетяватъ хората. Представете си, че сте гладували три деня и никой не се е сѣтилъ за васъ; отникѫде не сте получили помощь. Какво ще направите? — Заключвате се въ стаята си, да не ви смущава никой, и започвате да се молите на Бога, да ви помогне. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ви и казва на хлѣба: Иди на гости у еди-кой си човѣкъ! Той те вика. Тръгва хлѣбътъ на пѫть, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите, да влѣзе въ стаята ви. Обаче, вие не прекѫсвате молитвата си, продължавате да се молите и питате: Кой е тамъ? Нѣма защо да питате, кой е тамъ, но станете, отворете на хлѣба и го поканете вѫтре. Хлѣбътъ ще похлопа три пѫти на вратата ви, и ако не му отворите, ще се върне назадъ. Вие още продължавате да се молите и казвате: Чудно нѣщо, защо не дойде никакъвъ отговоръ на молитвата ми! — Защото не ставате да отворите на хлѣба, който чака вънъ. Казвате: Много дълго се молихъ, но отговоръ не получихъ. Каже ли човѣкъ така, азъ разбирамъ вече, доколко уменъ е билъ той. Нѣма защо да се моли човѣкъ толкова много време. Като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговоръ. Въ него трѣбва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хлѣба. Той трѣбва да бѫде на щрекъ, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хлѣба въ стаята си. Щомъ го покани, ще му стане слуга. Станете ли слуга на хлѣба, той ще помисли, съ какво още да ви помогне. А вие седите на стола, като нѣкой аристократъ, и като чуете, че се хлопа, казвате: Влѣзъ! Какъ ще влѣзе хлѣбътъ, като сте заключили стаята си отвѫтре съ ключъ? — Не, станете, отключете вратата на стаята си, отворете и поканете хлѣба на гости. Щомъ хлѣбътъ влѣзе въ стаята ви, ще каже: Изпратиха ме отъ невидимия свѣтъ, като специалистъ, да уредя вѫтрешния безпорядъкъ въ стомаха ви. Следователно, когато Божиитѣ благословения идатъ въ свѣта, вие трѣбва да отворите вратата на стаята си и да ги поканите да влѣзатъ вѫтре. Всѣки човѣкъ има три врати, презъ които посрѣща своитѣ гости: едната врата е за обикновени гости — отъ материалния свѣтъ; втората врата е за гости отъ духовния свѣтъ — за ангелитѣ, а третата врата е за гости отъ Божествения свѣтъ — за възвишенитѣ сѫщества. Нѣкой казва: Много мислихъ по тази работа, но нищо не излѣзе. — Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Нѣма защо да се молишъ много, нито да мислишъ много. Чуешъ ли, че нѣкой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ, да ти донесе нѣкакъвъ отговоръ, съ който да оправишъ работата си. Ако се молишъ много, ако мислишъ много и ако чувствувашъ много, а не отворишъ вратата си на този, който хлопа отвънъ, никой нѣма да влѣзе при тебе, и работитѣ ти ще останатъ неуредени. Не мога да отворя, работа имамъ, моля се. Молитвата работа ли е? Да взимашъ пари на заемъ, работа ли е това? Да мислишъ, работа ли е това? Да чувствувашъ, работа ли е това? Човѣкъ всѣкога трѣбва да прави вѫтрешенъ анализъ на идеитѣ, които функциониратъ въ съзнанието му, за да се ползува отъ тѣхъ. Не прави ли такъвъ анализъ, това показва, че той нѣма правилни разбирания, и работитѣ му всѣкога оставатъ неуредени. Днесъ хората мѫчно разбиратъ нѣщата. Срѣщате хора, които сѫ свършили нѣколко факултета и разбиратъ много сложни въпроси, а не разбиратъ най-елементарни работи въ живота. Тѣ се натъкватъ на истини, които и децата разбиратъ, но тѣ не могатъ да ги разбератъ. Запримѣръ, нѣкой учени не могатъ да разбератъ, защо човѣкъ трѣбва да се моли. Молитвата е актъ на сърдцето, а не на ума. Тя принадлежи къмъ особенъ свѣтъ. Понеже ученитѣ живѣятъ въ съвсемъ другъ свѣтъ, тѣ трѣбва да правятъ преводъ, да разбератъ, какво представя истинската молитва. Учениятъ казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искамъ нѣщо отъ Него. Трѣбва ли да занимавамъ Бога съ себе си? Учениятъ е правъ само въ едно отношение, което ще изразя съ следния въпросъ: трѣбва ли богатиятъ човѣкъ да се моли на фурнаджията за хлѣбъ? — Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хлѣбъ, колкото му трѣбва. Богатиятъ нѣма да се моли на хората да му направятъ кѫща. Той ще извади пари отъ джоба си, ще извика нѣколко работника, и кѫщата му ще се направи. Обаче, бедниятъ трѣбва да се моли, защото нѣма пари; невежиятъ се моли, защото не знае и не разбира нѣщата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човѣкъ до това състояние, той трѣбва да се моли. Понѣкога човѣкъ не трѣбва да се моли, не трѣбва да смущава Божественото съзнание. — Защо? — Защото, или Богъ е занятъ съ нѣщо, и молитвитѣ нѣма да стигнатъ до Него, или пъкъ, не трѣбва да се моли за нѣща, които утре ще му донесатъ разочарования и нещастия. Тогава Богъ не обръща внимание на никакъвъ плачъ, на никакви сълзи и викове. Трѣбва ли рѣката, която се втича въ океана, да се интересува отъ това, дали Господъ забелязва, че тя върши нѣкаква работа? Рѣката казва: Много вода влѣхъ въ океана.— Права е рѣката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела отъ него? Ако направи единъ балансъ въ търговскитѣ си смѣтки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Сѫщитѣ отношения на взимания и давания сѫществуватъ и между хората. Бедниятъ казва: Азъ се молихъ. — На кого? — На банкера. — За какво? — Да ми даде нѣколко хиляди лева на заемъ. Какво му обѣща? — Че въ най-скоро време ще ги върна. Той се моли и взима пари. Следъ това, не отива вече при банкера да му се моли. Сега банкерътъ отива при него. — Защо? — Чака месецъ, два, три — не получава паритѣ си. Тогава той пише една бележка на бедния човѣкъ: Господине, на еди-коя си дата, Вие взехте отъ мене толкова и толкова лева на заемъ. Моля Ви, въ най-кратъкъ срокъ да изплатите задължението си. Значи, молитвата има две страни: нѣкога ние се молимъ да придобиемъ нѣщо, а нѣкога се моли този, който ни е далъ нѣщо, иска да му го върнемъ назадъ. И момата, и момъкътъ се молятъ. Първо момата се моли да се ожени, да намѣри добъръ момъкъ. Тази молитва подразбира взимане пари на заемъ. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ѝ и изпраща единъ момъкъ да я вземе за жена. Момъкътъ е капиталъ, който се дава на момата въ заемъ. Следъ нѣколко години се раждатъ деца. Тѣ представятъ лихвитѣ на взетия капиталъ. Не се минава много време, и едно отъ децата заболява. Майката пакъ започва да се моли. Тя не иска вече другъ мѫжъ, но се моли за детето, да оздравѣе, т. е. да се подобри капиталътъ ѝ. Както виждате, невидимиятъ свѣтъ има голѣмо довѣрие къмъ младата мома, защото ѝ дава на разположение голѣмъ капиталъ, който тя пуща въ обръщение. Сѫщото се отнася и за момъка. Това не сѫ само отношения между мѫжъ и жена, или между дъщеря и синъ, както се представятъ външно, но това сѫ отношения между две души. И тъй, който не разбира вѫтрешнитѣ връзки, вѫтрешнитѣ отношения въ живота, той казва: Взелъ съмъ, ще взема, взимамъ; или: далъ съмъ, ще дамъ, давамъ; живѣлъ съмъ, ще живѣя, живѣя. Да говори човѣкъ за тия форми, само като за известни действия, безъ да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, това значи, да се намѣри въ положението на поговорката: „Теле дойдохъ, волъ си отивамъ“. Ако върви по пѫтя на съвременната философия, човѣкъ ще се намѣри въ безизходно положение. За да се реализиратъ нашитѣ мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правимъ въ живота си, ще иматъ добри резултати. Работимъ ли съгласно законитѣ на разумната природа, ще можемъ правилно да градимъ; не работимъ ли съгласно тия закони, ще се родятъ редъ противоречия вѫтре и вънъ отъ насъ: единъ ще каже, че е далъ пари; другъ ще каже, че нѣкога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Прави сѫ тия хора. Който е далъ пари на заемъ, той трѣбва да си ги вземе. Следъ това ще дойде нѣкой при васъ да иска пари на заемъ, и вие ще му дадете. После пъкъ, вие ще отидите при него да му се молите, да ви върне паритѣ назадъ. Сега ще видите, дали този човѣкъ ще ви слуша, както вие го слушахте. Който казва „давамъ”, той трѣбва да бѫде готовъ да даде тия пари. И тъй, който се е молилъ нѣкога, или който сега се моли, той трѣбва да знае, какъ и на кого да се моли. Нѣкой се моли, но самъ не вѣрва, дали молитвата му ще бѫде чута. — Защо? — Защото не познава характера на онзи, на когото се моли. Ето защо, човѣкъ първо трѣбва да проучи характера на онзи, отъ когото ще иска пари. Срѣщамъ едного, който иска пари на заемъ отъ единъ банкеръ, и го питамъ: Какъвъ човѣкъ е този банкеръ? Познавашъ ли го? — Познавамъ го. Той е добъръ, справедливъ, честенъ човѣкъ. Значи, ти предварително си събралъ сведения за банкера, и сега вече смѣло пристѫпвашъ къмъ него за услуга. — Защо? — Има данни, на които той разчита. Това подразбира, че касата на този банкеръ е пълна. Молишъ ли се на банкеръ, когото познавашъ, той казва: Влизамъ въ положението ти, готовъ съмъ да ти услужа. Бръква въ касата си, изважда нѣколко звонкови и ти наброява. Следъ това, взима една полица, написва я, опредѣля срока на изплащането ѝ и дава да се подпишешъ. Банкерътъ постѫпва умно, понеже е научилъ характера на своитѣ длъжници. Съвременнитѣ религиозни хора изпадатъ и въ друго положение. Тѣ се молятъ на Господа, безъ да Го познаватъ, безъ да знаятъ, кѫде е Той. Питамъ едного: Какъ се молишъ на Бога, Когото нито си виждалъ, нито знаешъ кѫдѣ е? — Азъ зная, че трѣбва да се моля, а кѫде е Господъ, не зная. — Съгласенъ съмъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Човѣкъ трѣбва да иска пари. Обаче, какъвъ смисълъ има да се молимъ по нѣколко пѫти на день предъ празна каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всѣки беднякъ, който иска пари отъ банкеръ, когото никакъ не познава. Като не получи нищо отъ банкера, бедниятъ казва: Не струва да се моли човѣкъ! — Съгласенъ съмъ съ това. Престанете да се молите предъ празнитѣ каси! Молете се предъ пълнитѣ каси на банкеритѣ, и то по всички правила на учтивостьта. Молите ли се по този начинъ, ще получите, каквото искате. Нѣкой казва: Унизително е за човѣка, да се моли за пари на този — на онзи. Съ това, той ограничава свободата си. — Вѣрно, унизително е човѣкъ да иска пари на заемъ, но не е ли унизително да взима всѣки день отъ природата по нѣколко чека? Това не ограничава ли свободата му? Свободенъ човѣкъ е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това? Има сѫщества, които дъвчатъ въздуха сѫщо така, както ние дъвчемъ хлѣба. Трѣбва ли да се доказва, че въздухътъ може да се дъвче? Съвременнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до вѫтрешно просвѣтление, до вѫтрешно разбиране на нѣщата. За да се постигне това, тѣ трѣбва да работятъ върху себе си и да се молятъ. Нѣкой се изправилъ предъ празна каса и се моли, прави изчисления, колко може да му даде тази каса. — Нищо нѣма да ти даде. Оставете настрана молитвитѣ предъ празната каса! Молете се предъ пълната каса, съ будно съзнание и разбиране на това, което искате. Другъ нѣкой казва: Азъ мога да се моля и въ кѫщи, мога да се моля и въ църква. — Ако се молишъ само по форма, нито въ кѫщи е приета молитвата ти, нито въ църквата. На сѫщото основание богатитѣ родители казватъ: Ние можемъ да учимъ децата си и въ училище, можемъ да ги учимъ и въ кѫщи. — Не е въпросъ, кѫде ще учатъ децата, но какъ ще учатъ. Ако детето прекара седемь-осемь години въ училище, а нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казватъ, че знанието ще изникне само по себе си, животътъ ще го донесе. — И това е възможно. Има случаи, когато нѣкой хора никѫде не сѫ учили, но знаятъ много нѣща отъ живота. Обаче, знание, така придобито, предизвиква вѫтрешно страдание въ човѣка. — Защо? — Защото това знание не е поставено на своето мѣсто. Вследствие на това, много отъ страданията и противоречията на съвременнитѣ хора се дължатъ на обстоятелството, че нѣщата въ живота, не сѫ поставени тамъ, дето трѣбва. Щомъ е така, трѣбва да приемемъ, че причината за всички страдания и противоречия въ живота, сме ние сами. Дойде нѣкой човѣкъ и ти даде нѣкаква книга или пари. Ти набързо ги туришъ нѣкѫде и не помнишъ, кѫде сѫ паритѣ. На другия день търсишъ, не можешъ да ги намѣришъ, не помнишъ, кѫде си ги турилъ. Не ги ли намѣришъ, започвашъ да се смущавашъ. Това показва, че ти нѣмашъ заведенъ редъ, или система, да поставяшъ всѣко нѣщо на своето мѣсто. Разумниятъ човѣкъ ще постави и книгата, и паритѣ на такова мѣсто, че като ги потърси, да знае, кѫде сѫ. И тъй, ще знаете, че добритѣ хора, дето и да сѫ, иматъ следното свойство: Тѣ всѣкога сѫ и близо, и далечъ. Това значи: тѣ сѫ близо за себе си, далечъ — за хората; близо за тѣзи, които ги обичатъ, далечъ — за онѣзи, които не сѫ разположени къмъ тѣхъ. Като слушате тия нѣща, вие попадате въ свѣта на приказкитѣ „отъ хиляда и една нощь“. Това е така за онѣзи, които не сѫ работили въ миналото съзнателно върху себе си. Ако бѣха работили, тѣ щѣха да прилагатъ тия нѣща и да ги разбиратъ. Ако, обаче, сега работите съзнателно, ще сте годни въ бѫдеще да прилагате всичко онова, което днесъ ви се вижда като приказка и невъзможно. И тогава човѣкъ ще може да се моли, дето иска и както иска, безъ да се смущава отъ нѣщо. Истинската, дълбока молитва подразбира единъ кратъкъ моментъ. Този моментъ, обаче, продължава дълго време. Той е като Божествениятъ лѫчъ, който минава-заминава, но остава последствията си за дни и години, за вѣкове и хилядолѣтия. Следователно, отъ Божествено гледище, молитвата представя велико нѣщо. Тя е Божественъ лѫчъ, който излиза отъ душата на всѣки човѣкъ. Щомъ е така, този лѫчъ непременно трѣбва да мине презъ душитѣ на всички хора, отъ най-малки до най-голѣми, които живѣятъ по лицето на земята. Като направи този крѫгъ, лѫчътъ пакъ се връща при човѣка, отъ когото е излѣзълъ. Това време може да трае минута, часъ, день, а може и месеци, и години — зависи отъ интенсивностьта, съ която молитвата е изпратена въ пространството. До това време, човѣкъ постоянно трѣбва да се моли, да подържа силата на този лѫчъ, за да направи той своята обиколка. Нѣкои мислятъ, че като се помолятъ веднъжъ за нѣщо, това е достатъчно. — Не, хванешъ ли се веднъжъ на хорото, и да искашъ вече да се пуснешъ, не можешъ. — Защо? — Законътъ е такъвъ. Помолишъ ли се веднъжъ, твоята молитва трѣбва да мине презъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата на всички хора, и следъ това, пакъ да се върне при тебе. Щомъ се върне при тебе, ти вече си свободенъ. Нѣкой човѣкъ, като се помоли веднъжъ и получи веднага отговоръ, казва: Нѣма да се моля вече. Обаче, помолилъ ли се е веднъжъ, природата го заставя да продължи молитвата си. Той носи вече последствията на своята молитва. Тя е тръгнала изъ пространството и пѫтува. Той седи спокойно, забравилъ е, че нѣкога се е молилъ, и току изведнъжъ чува нѣкой да дрънка на телефона му: Моля, изкажи се по-ясно, не разбрахъ, какво искашъ. Едва се справи съ него, другъ нѣкой го вика по телефона: Моля, не се чува добре, по-ясно говори, искамъ да разбера, какво е твоето желание. Следъ него, на телефона дрънка трети, четвърти и т. н. Той е длъженъ да обяснява на всички, които искатъ освѣтление; иначе, или молитвата му ще се предаде криво, или той самъ ще спре предаването ѝ. Понеже всички хора подематъ неговата молитва, той не може да се освободи отъ нея, докато тя отново не се върне при него, съ известенъ отговоръ. Той трѣбва да чака да се изредятъ два милиарда хора, и тогава да се освободи. Затова, ако човѣкъ иска по-скоро да получи отговоръ, молитвата му трѣбва да бѫде кратка, ясна, чиста и интенсивна. Който е отправялъ неправилно молитвата си, той казва: Повече не се моля! Тази работа нѣма край. — Така казватъ безвѣрницитѣ. Обаче, това е едната страна на молитвата. Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава въ правилно предаване на мислитѣ, желанията и чувствата. Който се моли по този начинъ, той е разбралъ вѫтрешния смисълъ на живота; той е разбралъ вѫтрешната връзка, която сѫществува между всички хора на земята. Питамъ: Знаете ли, кога, запримѣръ, се е родила мисъльта, която въ даденъ моментъ минава презъ ума ви? Ще кажете, че тази мисъль се е родила сега, въ настоящия моментъ. — Не, като знаете, какво нѣщо е молитвата, въ нейния дълбокъ смисълъ, ще знаете, че всѣка мисъль, която минава въ даденъ моментъ презъ ума на човѣка, се е родила преди него. Както вашитѣ мисли минаватъ презъ ума на всички хора, така и тѣхнитѣ мисли, минаватъ презъ вашия умъ. Значи, както твоитѣ мисли иматъ свободенъ пѫть да минатъ презъ умоветѣ на другитѣ хора, така и тѣхнитѣ мисли ще минатъ презъ твоя умъ. Въ това, именно, седи красотата на живота. По този начинъ, ти изучавашъ мислитѣ на другитѣ хора, а тѣ изучаватъ твоитѣ. Понѣкога презъ вашия умъ минаватъ велики, възвишени мисли, които сѫ изпратени отъ разумни, велики сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трѣбва да опитатъ и провѣрятъ. Нѣкой казва: Това може да сѫ само предположения, които подлежатъ на щателно проучване и доказване. — Не, ние не говоримъ по предположения. Когато говоря за единъ изворъ, азъ съмъ билъ при него, пилъ съмъ отъ водата му, изследвалъ съмъ я и я познавамъ. На връщане азъ напълвамъ шишето си отъ водата на извора и я донасямъ предъ васъ, като казвамъ: Азъ бѣхъ на извора и нося този вода оттамъ. Много отъ съвременнитѣ хора седатъ, чакатъ наготово да имъ дойде нѣщо. — Нѣщата не могатъ да дойдатъ наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налѣете отъ него чиста, кристална вода. Казвате: Като се молимъ, все ще се наредятъ нѣкакъ работитѣ ни. Ако не знаете правилно да се молите, работитѣ ви нѣма да се наредятъ. Молитвата не седи въ механическо произнасяне на думи. Когато човѣкъ се моли, или когато мисли, въ ума му все трѣбва да остане нѣщо отъ тази молитва, или отъ тази мисъль. Ако човѣкъ е кюнецъ, презъ който водата само минава, безъ да остави нѣщо, този кюнецъ следъ време ще се изтрие. Въ съзнанието на човѣка всѣкога трѣбва да остава нѣщо, и то най-хубавото, и най-красивото. Такъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Когато отива при нѣкой изворъ, той трѣбва да напълни шишето си отъ главата на извора. Той трѣбва пръвъ да напълни своето шише. Напълни ли го по този начинъ, той става изворъ и за другитѣ хора. Напълни ли шишето си отъ опашката на извора, той става чешма за другитѣ хора. Въ първия случай човѣкъ ще разбере едно нѣщо, въ втория случай — друго. Който не разбира този законъ, той ще каже: Много скѫпо ми излѣзе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвамъ: Споредъ мене, скѫпо излиза шишето, което е напълнено отъ опашката на извора. Сега вие се молите на Бога, пѣсни Му пѣете, но какви сѫ резултатитѣ отъ вашитѣ усилия? Ставате, лѣгате, пакъ ставате и всѣка сутринь забелязвате по единъ новъ бѣлъ косъмъ на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, намѣсто да заякватъ, започватъ да отслабватъ, да треперятъ. Намѣсто да ставате по-здрави, вие губите силитѣ си и заболѣвате. Казвате: Защо става така? Отъ толкова години вѣрвамъ въ Бога, постоянно се моля, а получавамъ обратни резултати. Побѣлѣхъ, остарѣхъ, хората престанаха да ме зачитатъ. — Ако живѣете съ старитѣ възгледи, никакви молитви нѣма да ви помогнатъ. Истинска молитва е тази, отъ която почерняватъ коситѣ на стария човѣкъ. Когато пъкъ младиятъ се моли, коситѣ му трѣбва да побѣлѣятъ. Ако стариятъ се моли, и коситѣ му не почерняватъ, той не се е молилъ, както трѣбва. И ако младиятъ се моли, а коситѣ му не побѣляватъ, и той не се е молилъ, както трѣбва. Нѣкой казва: Азъ много се молихъ на младини. — Побѣлѣ ли косата ти? — Не. — Тогава не си се молилъ. Другъ нѣкой казва: Азъ много се молихъ на стари години.— Почернѣ ли косата ти? — Не. — Тогава и ти не си се молилъ, както трѣбва. Това се вижда малко смѣшно на хората, но смѣшнитѣ нѣща сѫ вѣрни. Всички хора трѣбва да дойдатъ до дълбоко, вѫтрешно разбиране на молитвата, да разбератъ, че тя съдържа три качества въ себе си. Истинската молитва трѣбва да остави въ ума на човѣка поне една положителна мисъль, въ сърдцето му — поне едно положително чувство и въ душата му — поне единъ малъкъ потикъ, къмъ възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави въ човѣка тия три нѣща едновременно, тя е реализирана вече, изминала е цѣлиятъ крѫгъ. Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на човѣка онзи капиталъ, който очаква той. И когато Господъ не отговаря веднага на вашитѣ молитви, причината за това е, че тѣ не сѫ минали още презъ умоветѣ на всички хора, не сѫ направили пълния крѫгъ на движение. Когато молитвата на нѣкого се препраща въ пространството, тя минава презъ умоветѣ на всички хора, и на тѣхъ се предоставя правото да се произнесатъ, дали трѣбва да се даде това, за което се моли той. Значи, произвежда се единъ видъ референдумъ. Всички хора гласуватъ: едни за васъ, други противъ васъ, и отъ болшинството на гласоветѣ зависи, какъвъ ще бѫде отговорътъ на вашата молитва. Ако повечето не сѫ гласували въ ваша полза, вие пакъ ще работите върху себе си, пакъ ще се молите, докато единъ день получите положителенъ отговоръ. Значи, вашата молитва е реализирана вече. Природата си служи съ сѫщия законъ и въ процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза въ устата, не се сдъвче добре, тя и въ стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако въ стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и отъ бѣлитѣ дробове; ако и бѣлитѣ дробове не я използуватъ правилно, и мозъкътъ не може да я възприеме и преработи, както трѣбва. По този начинъ възприета, храната не може да ползува човѣка. Въ този смисълъ, храносмилането е важенъ вѫтрешенъ процесъ. Не е достатъчно само да се нахрани човѣкъ и да мисли, че процесътъ е завършенъ. Той трѣбва да държи съзнанието си будно, докато цѣлиятъ процесъ въ него се завърши. И следъ това, ако е ялъ правилно, той ще почувствува въ себе си вѫтрешенъ гладъ, едно приятно разположение къмъ яденето. Не е ли извършенъ процесътъ правилно, той ще седне предъ трапезата да се храни и ще каже: Ще ямъ, защото трѣбва да се яде, но не съмъ разположенъ нѣщо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човѣкъ може да изчисли, следъ колко години ще се яви нѣкакво разстройство, нѣкаква дисхармония въ организъма му. Ето защо, съвременнитѣ хора трѣбва да проучаватъ новитѣ разбирания за храносмилането. При изнасяне на тия истини, човѣкъ понѣкога се намира предъ опасность да изгуби присѫтствие на духа. Който губи присѫтствие на духа си, той се намира въ положението на онзи юнакъ, когото товарятъ прѣко силитѣ. Турятъ на гърба му най-напредъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи единъ юнакъ на гърба си? Надмине ли товарътъ сто килограма, юнакътъ чувствува вече тежестьта му. Всѣки трѣбва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умниятъ човѣкъ познава своята сила. Въ това отношение, той прилича на изворъ, който постоянно се излива. Защо се излива изворътъ? — За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата въ него, той започва да прелива. Както се товари единъ изворъ съ вода, така и човѣкъ трѣбва да се товари. Той не трѣбва да взима товаръ повече, отколкото може да носи. Изворътъ представя една естествена мѣрка. Нѣкой казва: Какъ трѣбва да върша работата си? — Както изворътъ. — Колко трѣбва да се товаря?— Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да давамъ? — Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да взимамъ? — Колкото изворътъ. — Кѫде трѣбва да се вливамъ? — Въ най-голѣмото море. — Отде трѣбва да мина? — Отдето искашъ, но въ най-голѣмото море се влѣй. — Все направо ли трѣбва да вървя? — И направо, и накриво върви, навсѣкѫде можешъ да лѫкатушишъ, но гледай на време да се върнешъ и въ морето да се влѣешъ. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трѣбва да иматъ не само външенъ, но и вѫтрешенъ резултатъ. Днесъ, ние се намираме предъ една нова епоха, която изисква хора съ пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате нѣколко деца, които спятъ. Докато децата спятъ, тѣ нищо не искатъ, защото нищо не ги смущава. Тѣ представятъ човѣкъ съ заспало, непробудено още съзнание. Щомъ се събудятъ, децата веднага започватъ да викатъ: Мамо, дай хлѣбъ! Ако хлѣбътъ не е готовъ, трѣбва ли да се събуждатъ? По-добре, нека поспятъ още малко, до обѣдъ, докато хлѣбътъ се приготви. Като се приготви хлѣбътъ, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоятъ. Нѣкой казва: Време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питамъ: като се пробуди съзнанието ти, хлѣбъ ще искашъ ли? — Ще искамъ. — Имашъ ли? — Нѣмамъ. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвишъ хлѣба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трѣбва да имаме необходимата за него храна. Нѣмаме ли нужната храна, страдания ни очакватъ. И тъй, първото положение, което трѣбва да спазвате въ живота си, е следното: похлопа ли хлѣбътъ на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво въ стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трѣбва да спазвате, е следното: вглеждайте се въ живота на извора и всѣкога постѫпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. Отъ хиляди години насамъ Бѣлитѣ Братя сѫ такива, каквито днесъ ги знаемъ. Тѣ се раждатъ готови души, а не ставатъ такива на земята. Мнозина казватъ: Ние, Бѣлитѣ Братя... — Вие още не сте Бѣли Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бѣли Братя. Сега сте само сѣнки на Бѣлитѣ Братя. Нѣкой казва: Азъ искамъ да видя единъ Бѣлъ Братъ. Знаете ли, какво ще произведе въ васъ срѣщата ви съ единъ такъвъ братъ? Представете си, че вашиятъ стомахъ е малко слабъ, нѣженъ, не е пригоденъ за силна храна. Обаче, вие виждате нѣкѫде хубава, добре приготвена баница съ орѣхи, масло, захарь и силно желаете да си хапнете отъ нея. Най-после, вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате отъ тази баница. Не се минава дълго време, и стомахътъ ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вѫтре, и докато не изхвърлите баницата навънъ, никакво спокойствие нѣмате. Казвамъ: Каквото разстройство причинява орѣховата баница на слабия стомахъ, сѫщо такава дезорганизация представя срѣщата на обикновения човѣкъ съ единъ Бѣлъ Братъ. Бѣлитѣ Братя не искатъ да причиняватъ никому страдания, но често пѫти, въ желанието си да направятъ нѣкакво добро, получаватъ се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не сѫ готови за такива срѣщи. За готовитѣ хора срѣщата съ единъ Бѣлъ Братъ е голѣмо щастие. Ще приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да се увѣрите, че неподготвениятъ човѣкъ, не може разумно да се ползува отъ великитѣ Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете“. Всички желания на това дете се изпълнявали. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце“. Бащата билъ ученъ човѣкъ, философъ и много богатъ. Между хората той минавалъ за виденъ магъ. Когато умрѣлъ, той оставилъ на жена си голѣмо наследство — пари и нѣколко магически предмети: пръстенъ, тояжка, чаша и кесия. При смъртьта си, той ѝ казалъ да се ползува отъ паритѣ всѣкога, когато ѝ се яви нужда, а магическитѣ предмети да задържи за тежки дни въ живота си. Докато детето било малко, то седѣло при майка си. Щомъ пораснало, станало голѣмъ момъкъ и пожелалъ да отиде въ свѣта, тамъ да поживѣе малко. Майка му се съгласила, приготвила го за пѫть, като му дала голѣма торба съ пари, да не прекарва труденъ животъ. Синътъ отишълъ въ съседното царство и спрѣлъ да пренощува въ една странноприемница. Въ една отъ съседнитѣ стаи той чулъ да се говори, че царьтъ на това царство, ималъ много красива дъщеря, и който искалъ само да я зърне отдалечъ, трѣбвало да даде една голѣма кесия, пълна съ злато. Който искалъ да я види отблизо и да се разговаря съ нея, трѣбвало да даде единъ чувалъ съ злато. Като чулъ това, младиятъ момъкъ пожелалъ да види царската дъщеря и си казалъ: Още утре ще отида да видя красивата царска дъщеря. Станалъ той рано сутриньта, приготвилъ се, взелъ съ себе си пълна кесия съ злато и се запѫтилъ къмъ двореца. Влѣзълъ вѫтре и казалъ на слугитѣ: Искамъ да видя царската дъщеря. Далъ кесията съ златото на единъ отъ дворцовитѣ слуги, който го завелъ въ една стая, отдето презъ една малка дупчица, трѣбвало да види царската дъщеря. Навелъ се той предъ дупчицата и успѣлъ да види само очитѣ и устата ѝ. Върналъ се въ странноприемницата, но въ него вече силно растѣло желанието да види изцѣло царската дъщеря и да се поразговори съ нея. Обаче, за реализирането на желанието си, той нѣмалъ достатъчно пари, затова се върналъ при майка си, да иска отъ нея пари. Започналъ да разправя на майка си, че се заелъ съ нѣкакво голѣмо търговско предприятие, за което му сѫ нужни много пари. Майка му казала: Синко, пари нѣмамъ, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече отъ всички пари. Тя има свойството, като я натискашъ, започва да пуща пари. Синътъ взелъ кесията и отишълъ пакъ въ царството на красивата царска дъщеря. Започналъ той да натиска кесията, докато напълнилъ единъ вагонъ съ злато. Следъ това, тръгналъ къмъ двореца, да види добре царската дъщеря. Отишълъ въ двореца и казалъ на сѫщия слуга: Искамъ да видя царската дъщеря! Въвели го при нея — цѣла потънала въ великолепие и красота. Като го видѣла, тя се зачудила, отде може този младъ човѣкъ да разполага съ толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си нѣкой царски синъ? — Не съмъ.— Тогава, отде имашъ толкова много злато? — Имамъ една особена кесия, съ такова свойство, че като я натискашъ, тя все пуща злато. — Донеси, да видя кесията! Той далъ кесията на царската дъщеря, само да я разгледа, но тя я задържала за себе си, а него - изпѫдила. Значи, младиятъ момъкъ видѣлъ красивата царска дъщеря, но загубилъ чудната кесия. Питамъ: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галениятъ синъ взелъ отъ майка си и другитѣ магически предмети, но като не билъ разуменъ, всичко изгубилъ. Докато човѣкъ върши глупости въ живота си, той всѣкога ще губи кесията си. Пѫтьтъ, по който сега вървите, иска хора съ будни умове, които да познаватъ Бѣлитѣ Братя. Ако единъ отъ тѣзи Братя дойде при васъ, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а васъ ще изпѫди навънъ. Въ този разказъ, майката представя единъ отъ Бѣлитѣ Братя. Паритѣ пъкъ, представятъ разумностьта въ човѣка. Това значи: за да видишъ единъ Бѣлъ Братъ, ти трѣбва да имашъ правилни мисли, желания и постѫпки. Имате ли тѣзи три качества въ себе си, Бѣлиятъ Братъ ще остави въ душата ви нѣщо възвишено и красиво. Нѣмате ли тѣзи качества, той ще произведе въ васъ обратни резултати, ще вземе кесията ви, а васъ ще изгони навънъ. По тази причина, именно, нѣкои хора не могатъ да намѣрятъ истината. За такива хора, при съзнанието, въ което се намиратъ, по-добре е да не знаятъ истината, защото тя ще имъ създаде голѣми страдания. Като привеждамъ този разказъ, това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ истината. Напротивъ, той трѣбва да работи, да се занимава съ нѣщо, да търси истината по начинъ, който намира за най-добъръ. Единъ день той все ще се добере до истината, която ще го направи свободенъ. Засега хората още не сѫ свободни, вследствие на което иматъ изпитания. Физическиятъ животъ не може безъ изпитания. Обаче, дойдатъ ли изпитанията въ вашия животъ, вие трѣбва да ги разглеждате научно. Нашитѣ изпитания сѫ предметно обучение за други сѫщества. Когато ние страдаме, други се радватъ. И обратно: когато ние се радваме, други страдатъ. Когато ние започваме една работа, други сѫщества я свършватъ. Такива връзки и отношения сѫществуватъ между разумнитѣ сѫщества и явления въ природата. Не схващате ли така нѣщата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи редъ и порядъкъ, въ който Той действува. И тогава, всѣка неправилна мисъль за Бога, ще се отрази вредно върху васъ. Причината за това, не се крие въ Бога, но въ вашитѣ неправилни мисли за Него. Неправилнитѣ мисли се връщатъ пакъ къмъ васъ, и вие изпитвате тѣхнитѣ лоши последствия. Лошото, нечистото, не може да отиде до Бога. По сѫщия начинъ, добритѣ и чиститѣ мисли, отправени къмъ Бога, пакъ ще съ върнатъ къмъ васъ, и вие ще изпитате тѣхното благотворно действие. Каквито мисли хранимъ къмъ Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислимъ, че Богъ е всемѫдъръ, съвършенъ и справедливъ, такива ще станемъ и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но нѣма да се избавите отъ последствията на вашитѣ мисли. Сега, като знаете, че всѣки носи отговорность за своитѣ добри и лоши мисли, и чувства, това не подразбира всичко да се върши подъ страхъ. Какво ще роди страхътъ? — Пакъ страхъ. — Какво произвежда любовьта? — Любовь. Съ страхъ, или безъ страхъ, всѣки трѣбва да работи върху себе си. Ако ти самъ не работишъ върху себе си, други ще работятъ върху тебе; ако ти самъ не се присадишъ, други ще те присадятъ; ако ти самъ не ядешъ, други ще ядатъ заради тебе; ако ти самъ не учишъ, ще станешъ предметно обучение за други. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-малки до най-голѣми, иматъ свое предназначение. На всички хора предстои сега, да свършатъ по една работа за Бѣлото Братство, т. е. за идването на Царството Божие на земята. Апостолъ Павелъ казва: „Горко ми, ако не проповѣдвамъ!“ Това подразбира: ако човѣкъ не оре и не сѣе, гладенъ ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, голъ и босъ ще ходи; ако не си съгради кѫща, ще бѫде изложенъ на всички природни стихии. Човѣкъ трѣбва да си съгради една кѫща за физическия свѣтъ, друга — за умствения и трета — за духовния свѣтъ. Щомъ си е съградилъ жилище за всички свѣтове, той ще се избави отъ страданията, които могатъ да го сполетятъ. Нѣкой казва: Господъ ще ни уреди работитѣ. Питамъ: Като си съграждашъ кѫща, съ това не уреждашъ ли работитѣ си? Не е достатъчно само да има човѣкъ кѫща, но тя трѣбва да бѫде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя не бѫде съградена споредъ хигиената? Каква полза ще му принесе неговата кѫща, ако тя бѫде слаба и всѣки моментъ може да се събори отгоре му, и да го затрупа? Какъ ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя бѫде тѣсна, тъмна и влажна? — Това не е кѫща, но затворъ. Ако човѣкъ съгради добре кѫщата си въ физическия свѣтъ, той ще я съгради добре и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. И обратното е вѣрно: не може ли човѣкъ да съгради добре кѫщата си въ физическия свѣтъ, той не ще може да я съгради добре и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свѣтъ, сѫществуватъ известни отношения. Мнозина казватъ: Не струва да си гради човѣкъ кѫща. Това подразбира: не струва да градите кѫща, която да давате подъ наемъ. Съградишъ ли си кѫща, живѣй самъ въ нея, не я давай подъ наемъ. Смѣшно е, да съмъ шивачъ, да шия на хората дрехи, а самъ да нѣмамъ хубави дрехи. Ако съмъ шивачъ, азъ трѣбва да нося най-хубавия костюмъ. Азъ ще съмъ реклама за себе си. Нѣма защо да казвамъ: Вижте, какъвъ костюмъ ушихъ на този, или на онзи господинъ. Ще кажа: Вижте моя костюмъ! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че азъ съмъ майсторътъ на тия дрехи. Майсторъ-шивачъ е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме въ свѣта? — Обущаритѣ шиятъ хубави обуща на хората, а за себе си не могатъ; шивачитѣ шиятъ хубави дрехи на хората, а за себе си не могатъ. Законътъ, обаче, изисква, човѣкъ да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другитѣ ще бѫде еднакво добъръ майсторъ. Казано е въ единъ отъ стиховетѣ на Писанието: „Дадоха имъ бѣли дрехи да се облѣкатъ“. Това се отнася за ония сѫщества, които не знаятъ да шиятъ. Обаче, всѣки, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, той трѣбва да научи изкуството да шие. Ангелитѣ сами си шиятъ дрехитѣ. Съвременнитѣ художници, никѫде не рисуватъ Христа облѣченъ съ дрехи. Вземете картината, която представя възкресение Христово, и ще видите, че и тамъ Христосъ не е облѣченъ. Това показва, че художницитѣ сѫ дошли до истината, какво Христосъ самъ шие своитѣ дрехи, които никой не е видѣлъ. Христосъ още не е далъ моделъ, какви трѣбва да бѫдатъ дрехитѣ на хората. Църквата представя Христа въ различни дрехи, но никоя отъ тѣхъ не му прилѣга. Както днесъ църквата облича Христа, така успѣшно вървятъ работитѣ ѝ. Тъй щото, не сѫ важни дрехитѣ, които човѣкъ може да си представи въ въображението, но важни сѫ онѣзи дрехи, които той изработва съ своята мисъль, съ своето чувство и съ своето действие. Тази дреха, никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, сѫществена дреха на човѣка. Нѣкой казва: Да имамъ и азъ една такава чудна кесия, много нѣщо бихъ направилъ. — Какво бихте направили съ тази кесия? Ще отидете съ нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а васъ ще изпѫди навънъ. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да задържа въ себе си хубавото, което придобива. Представете си, че нѣкой ви даде тази чудна кесия, да разполагате съ нея, както разбирате. Първо, вие се чувствувате силенъ, мощенъ, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имамъ ли тази кесия въ рѫката си, цѣлиятъ свѣтъ е мой! Следъ това, пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате самъ срѣдъ пѫтя, въ лишения и мѫчнотии. Какво ще правите? — Това, което галениятъ синъ е направилъ. Той се принудилъ да отиде на единъ самотенъ островъ, далечъ отъ хората, далечъ и отъ майка си, отъ която взелъ всичко, което имала. Въ този островъ растѣли ябълки и смокини. Хапналъ той една отъ ябълкитѣ, но какво било очудването му, когато се видѣлъ съ рога? Значи, отъ ябълкитѣ му израснали рога. После хапналъ отъ смокинитѣ, и забелязалъ, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две голѣми кошници отъ тия плодове: едната кошница да напълни съ ябълки, а другата — съ смокини. Сега вече той намѣрилъ начинъ, какъ да си отмъсти на царската дъщеря. Единъ день, той се качилъ на параходъ и отпѫтувалъ съ него за царството, дето живѣла красивата царска дъщеря. Влѣзълъ въ столицата на царството и отишълъ въ дома на една стара баба, дето оставилъ кошницата съ смокинитѣ, и следъ това излѣзълъ изъ града съ кошницата, въ която имало ябълки. Обикалялъ той около двореца и продавалъ ябълкитѣ си, хубави, едри, червени, каквито нѣмало никѫде въ царството. Царскитѣ слуги видѣли продавача и го извикали въ двора, да купятъ и тѣ отъ тѣзи хубави ябълки. Сложили отъ тѣхъ на масата предъ царя, и всички ги опитали: царьтъ, жена му, дъщеря му, както и много отъ неговитѣ придворни. Веднага следъ това, израсли рога на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Царьтъ издалъ заповѣдь да намѣрятъ продавача на ябълкитѣ, но всички усилия отишли напразно — никѫде не могли да го намѣрятъ. Царьтъ се видѣлъ въ чудо и започналъ да вика единъ следъ другъ лѣкари да махнатъ рогата на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Никой отъ лѣкаритѣ, не могълъ да направи това. Една следъ друга падали главитѣ на лѣкаритѣ, но рогата още седѣли върху царскитѣ глави. Най-после, царьтъ обещалъ да даде дъщеря си и половината царство на онзи лѣкарь или ученъ, който може да имъ снеме рогата. Презъ това време галениятъ синъ си пусналъ дълга брада, да не го познае никой, и отишълъ въ двореца, дето се представилъ на царя, като ученъ, като великъ магъ. Той казалъ на царя: Чухъ, че вие, и много хора около васъ, страдате отъ нѣкаква особена болесть. Азъ съмъ ученъ човѣкъ и се наемамъ да ви излѣкувамъ. Които го видѣли, че влиза при царя съ такава сериозна задача, поглеждали се и казвали: Горкиятъ човѣкъ! И неговата глава ще отиде като на другитѣ. Навѣрно нѣщо му е дотегналъ животътъ. Учениятъ човѣкъ продължилъ: Азъ видѣхъ много хора въ вашето царство съ рога, както и тукъ, въ двореца, но владѣя изкуството да снемамъ рога. Мѫчно е това изкуство, цѣла наука е, но разбирамъ отъ нея. За цельта, обаче, ми сѫ нужни нѣколко пособия: първо, имамъ нужда отъ една кесия. Царьтъ заповѣдалъ да му донесатъ нѣкоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. — Не такава. Донесли му втора, отъ нѣкаква особена материя, цѣла обсипана съ диаманти. — И тази не може да се употрѣби. Най-после, царьтъ отишълъ при дъщеря си и намѣрилъ чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата взелъ кесията и я далъ на учения лѣкарь. Той поискалъ още нѣща: пръстенъ, чаша и една тояжка, и то тѣзи, именно, които царската дъщеря взела отъ него. При това, той казалъ на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начинъ, лѣкарството ще може да действува. Като получилъ исканитѣ предмети, той далъ отъ смокинитѣ на царя и на царицата. Тѣ изяли по една смокиня, и рогата имъ паднали. Като дошло редъ до царската дъщеря, лѣкарьтъ казалъ на царя: Вашата дъщеря има много грѣхове и за да ѝ подействува лѣкарството, тя трѣбва предварително да се изповѣда. Следъ като се изповѣдала царската дъщеря, той снелъ и отъ нея рогата. Значи, галениятъ синъ трѣбвало да изгуби всичко, за да стане уменъ, ученъ човѣкъ. Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трѣбва да използувате тази година разумно, за да можете презъ 30-та година, която иде, да си вземете изгубенитѣ нѣща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Азъ ви желая да придобиете вѫтрешно състояние на миръ; ако не може да придобиете този миръ въ себе си, пазете поне красивото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза въ Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човѣкъ влѣзе неподготвенъ въ Царството Божие, той пакъ ще излѣзе. Всички трѣбва да работятъ и върху себе си, и върху ближнитѣ си. Животътъ на земята трѣбва коренно да се преобрази. Затова, обаче, се изискватъ разумни работници. Всички, които искатъ да бѫдатъ работници, трѣбва да използуватъ днешния моментъ — той е най-важенъ. Какво сте работили въ миналото, това е свършенъ фактъ; какво ще работите въ бѫдеще, и то е хубаво, но днешниятъ моментъ е най-важенъ. Каквото свършите днесъ, то представя условия за бѫдещата наука. И тъй, желанието на вашитѣ напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влѣзете въ връзка съ нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисълъ на всички явления въ цѣлата природа. И тогава, дето и да минете, всѣко мѣсто ще бѫде живо за васъ. Не сте ли въ връзка съ живата природа, ще бѫдете слѣпи и за най-хубавитѣ мѣста въ природата. Запитате ли единъ банкеръ, какво е било времето днесъ, той нищо не би могълъ да ви каже.— Защо? — Защото презъ цѣлия день, той е билъ наведенъ надъ тевтеритѣ си, правилъ смѣтки и изчисления. Какво особено е придобилъ отъ тия смѣтки? Запитайте нѣкой виденъ бактериологъ, какво особено е придобилъ, следъ като цѣли 20 години е посветилъ изключително върху изследването на бацила на чумата? — Нищо друго, освенъ славата на ученъ човѣкъ. Какво значение ще има този бацилъ единъ денъ, когато хората ще бѫдатъ съ съвършено чиста кръвь? Бацилитѣ живѣятъ само въ хора съ нечиста кръвь. Докато хората водятъ нередовенъ, неразуменъ животъ, бактериологията има смисълъ, но щомъ заживѣятъ разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човѣкъ трѣбва смѣло да изучава пѫтищата на злото. Казвамъ: Молитвата е необходимъ актъ за духовния човѣкъ. Докато човѣкъ се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трѣбва да се моли, той не е на правъ пѫть. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се запитва: защо трѣбва да пия вода? Или, защо трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ? Защо не трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ? Защо трѣбва да бѫде сиромахъ? Защо не трѣбва да бѫде сиромахъ? Всѣки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силенъ човѣкъ. Приеме ли човѣкъ богатството, той трѣбва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трѣбва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия нѣща вървятъ паралелно. Такъвъ е законътъ. Кои сѫ дълбокитѣ причини за сѫществуването на този законъ въ Битието, не зная, обаче, този вѫтрешенъ паралелизъмъ, сѫществува навсѣкѫде въ свѣта. Човѣкъ не може да разреши задачитѣ въ живота си само съ събиране; той не може да ги разреши и само съ изваждане; той не може да ги разреши и само съ умножение, нито пъкъ само съ дѣление. При решаване на житейскитѣ задачи, трѣбва да се прилагатъ и четиритѣ действия. Така, човѣкъ ще се добере до вѫтрешния смисълъ на живота. Всѣко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човѣкъ събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пъкъ събира болни хора около себе си, той ще има единъ резултатъ. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има другъ резултатъ. Най-доброто събиране е, когато учительтъ учи само способни, талантливи деца. Може ли учительтъ да направи това събиране, той вече излиза отъ закона на пертурбациитѣ. Когато се говори за молитвата, подразбираме будность на съзнанието. И тогава, всѣки човѣкъ ще съзнае, че той живѣе за всички, и всички живѣятъ за него. Първиятъ моментъ на истинския, на съзнателния животъ, започва съ молитва. Пробуждането на съзнанието, започва съ молитва. Следъ пробуждане на съзнанието, се проявява мисъльта, после — чувството и най-после действието. Молитвата е личенъ актъ. Човѣкъ се моли за себе си по свой вѫтрешенъ потикъ, а не за това, че хората го принуждаватъ. Само човѣкъ може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на сѫщества съ будно съзнание. Мнозина мислятъ, че ученитѣ хора не се молятъ. — Самъ Христосъ се молѣше. Той отиваше на планината да се моли. Питамъ: Ако е вѣрно твърдението, че ученитѣ не се молятъ, защо Христосъ се молѣше? Ние знаемъ, че всички учени, всички велики хора се молятъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ молитвата на човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Този човѣкъ има вече правилна мисъль, правилни чувства и правилни действия. Това сѫ три области, отъ които човѣкъ черпи своитѣ богатства. Мѫдростьта се проявява въ мисъльта, любовьта — въ чувствата, а истината — въ действията. Не се ли молимъ правилно, нищо не можемъ да постигнемъ. Щомъ разберемъ дълбокия смисълъ на молитвата, ще знаемъ, че Богъ мисли, чувствува и действува чрезъ насъ. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човѣкъ трѣбва да се моли, за да се проявятъ и заработятъ чрезъ него, Божиитѣ мисли, чувства и действия. Сега иде вече новото въ свѣта, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щомъ дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи съ себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане въ човѣка, той се наема съ красива и сериозна работа. Затова и Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. За да намѣримъ този пѫть, ние се нуждаемъ отъ свѣтлина, отъ мѫдрость. За да дойдем до истината, ние се нуждаемъ отъ красиви действия. И най-после, за да дойдемъ до живота, ние се нуждаемъ отъ чисти и възвишени чувства и желания. Придобиемъ ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, съ която ще можемъ да работимъ. 4. Беседа отъ Учителя, държана на 22 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛИНИИТѢ НА ПРИРОДАТА. ( текстът е обработен за сайта от Георги Касапов ) Въ висшия съзнателенъ животъ сѫществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да съпоставя многобройнитѣ и разнообразни, на видъ независими едно отъ друго явления, за да създаде отъ тѣхъ една стройна система, каквато въ сѫщность прѣдставлява цѣлата вселена. Ако съврѣменнитѣ хора разбираха този законъ, отъ линиитѣ, които очъртаватъ устнитѣ на нѣкой човѣкъ, тѣ биха могли да изкаратъ цѣла наука. Който разбира отъ линиитѣ, съ които природата си служи, би могълъ да изнесе нѣщо красиво, или нѣщо опасно, споредъ това, какво означаватъ разнитѣ огъвания и прѣчупвания на тия линии. Ако побутнете човѣка на мѣсто, дѣто трѣбва, отъ устата му ще потече медъ и масло. Който разбира тѣзи нѣща, той медъ и масло ще събира въ своята чинийка. Побутнете ли го дѣто не трѣбва, отъ устата му ще се излѣятъ най-страшнитѣ думи въ свѣта. Кривитѣ линии въ природата се наричатъ магнетични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на женския принципъ. Правитѣ линии пъкъ сѫ електрични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на мѫжкия принципъ. Който разбира езика на линиитѣ, той може да чете това, което природата е написала по своитѣ върхове и долини, по своитѣ канари и полета. Когато учениятъ туристъ минава покрай нѣкоя планинска мѣстность, той разглежда цѣлата линия, която е очъртала планината въ своето образуване, и може да чете по нея, като по книга. Геолозитѣ казватъ: едни отъ пластоветѣ на тази планина сѫ начупени, други сѫ нагънати. Ние ще наречемъ това начупване и огъване на пластоветѣ „съпоставяне на линиитѣ“. Кривитѣ линии образуватъ наклонъ. Какво показва наклона въ една планинска мѣстность? — Всѣки наклонъ, изобщо, показва, че е изгубенъ нѣкѫдѣ центърътъ на тежестьта. Щомъ се изгуби центъра на тежестьта въ нѣкое тѣло, веднага става извѣстно натежняване на едната, или на другата страна въ това тѣло. Когато измѣрвате нѣщо на вѣзни, ако едното или другото блюдо натежнѣе, значи, прѣдметътъ, който теглите, още не е уравновѣсенъ съ теглилкитѣ: или той е по-тежъкъ, или грамоветѣ сѫ повече. Вие трѣбва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измѣрите теглото на прѣдмета. Сѫщото може да правите и въ планинскитѣ мѣстности. Когато отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, вие може да съпоставите линиитѣ ѝ по такъвъ начинъ, че да опрѣдѣлите, на коя страна е натежняването. Отъ мѣстностьта пъкъ, въ която живѣятъ хората, може да се опрѣдѣли и тѣхниятъ характеръ. Характерътъ на хората ще съотвѣтствува на кривинитѣ, на огъванията и прѣчупванията, които планинитѣ сѫ прѣтърпѣли. Запримѣръ, хора, които живѣятъ въ долинитѣ, коренно се различаватъ по характеръ отъ тия, които живѣятъ по планинитѣ. Слѣдователно, за правилното сформируване на човѣшкия характеръ, се изисква идеална обстановка. Нѣма ли даденъ човѣкъ идеална обстановка, тогава организмътъ и характерътъ на този човѣкъ ще съотвѣтствуватъ на окрѫжаващата мѣстность. Въ блатиститѣ мѣста, напримѣръ, се развиватъ въ голѣмо количество комари, които прѣдизвикватъ блатна треска въ населението около тѣзи мѣста. Въ гѫститѣ гори пъкъ много се въдятъ диви звѣрове, които водятъ помежду си постоянна борба за сѫществуване. И между дърветата въ тия гори сѫщо тъй се явява такава борба за надмощие, кое отъ тѣхъ да излѣзе по-високо надъ другитѣ, да се ползува отъ благотворнитѣ слънчеви лѫчи. Причината на тази борба се заключава въ желанието на звѣроветѣ, както и на дърветата да живѣятъ. Много животни и растения сѫ дошли изведнъжъ, и всички искатъ да живѣятъ, а нѣма условия за всички. Трѣбваше само една десета часть отъ тѣхъ да дойде най-напрѣдъ, а останалитѣ да чакатъ своето врѣме. Сѫщото нѣщо може да се каже и за хората. Напримѣръ: много хора искатъ да отидатъ наведнъжъ на нѣкой планински връхъ, като на Мусалла, Черни връхъ и други. Казвамъ: всѣко врѣме неблагоприятствува еднакво за всички хора. Условията на нѣкой връхъ днесъ може да сѫ благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човѣкъ, ако отиде на Мусалла при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че нѣма да спечели, но характерътъ му дори може да се изопачи. Човѣкъ трѣбва да ходи по планинскитѣ върхове само тогава, когато му липсва нѣщо, за да се обогати, да има нѣкаква придобивка. Освѣнъ това, излизането по планинитѣ трѣбва да се обуславя съ научна цѣль, да се изучаватъ причинитѣ за нарушение равновѣсието въ тѣхъ. Казвамъ: всѣка идея прѣдставлява единъ планински връхъ. Въ това отношение идеитѣ иматъ извѣстно съотношение помежду си и могатъ да се съпоставятъ, както и планинскитѣ върхове. И когато една идея не се възприеме на врѣме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съврѣменнитѣ хора липсватъ много нѣща. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята, но земята бѣше неустроена и пуста“. Обаче, земята и до днесъ още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планинитѣ прѣтърпѣватъ извѣстни промѣни. Прѣдполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще прѣтърпи още редъ промѣни, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бѫде въ състояние да изпълни волята Божия. Промѣнитѣ, които ставатъ сега на земята, се дължатъ на нейната материя, която прѣтърпѣва вѫтрѣшно прѣустройство. Всички тия промѣни, това прѣустройство, което става съ материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерътъ на хората зависи не само отъ планинитѣ и долинитѣ, около които тѣ живѣятъ, но и отъ направлението на водитѣ, на тѣхнитѣ течения. Теченията на рѣкитѣ не сѫ произволни; и тѣ се обуславятъ отъ извѣстни закони. Ако течението на рѣката въ нѣкое село е отъ югъ къмъ сѣверъ, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е отъ сѣверъ къмъ югъ, ще има друго влияние; ако пъкъ течението е отъ изтокъ къмъ западъ, или отъ западъ къмъ изтокъ, ще има съвсѣмъ други влияния. Който не разбира тѣзи закони, минава покрай нѣкоя рѣка, погледне я и казва: голѣма е тази рѣка! Каква е дължината ѝ, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, рѣката е една отъ основнитѣ чърти, по която може да се познае характерътъ на хората около нея. — Каква е посоката, по която тече р. Искъръ? — Отъ югъ къмъ сѣвѣръ. — Какви сѫ по характеръ хората, които живѣятъ покрай Искъра? — Тѣ сѫ студени хора, неотзивчиви, безъ култура. Слѣдователно, тѣ вървятъ отдолу нагорѣ. И затова, всѣки човѣкъ, който се качва нагорѣ, не може да носи много нѣща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много нѣща. Качването нагорѣ подразбира желание на човѣка да стигне до нѣкой високъ планински връхъ въ материалния свѣтъ. Такова желание е, напримѣръ, стремежътъ на човѣка къмъ богатство, да стане милионеръ, да бѫде ученъ. Човѣкъ мисли, че като придобие голѣми богатства, или много знания, ще стане щастливъ. — Не, материалнитѣ блага не правятъ човѣка щастливъ. Животътъ не се заключава въ материалнитѣ блага. Тѣ сѫ само условия, които иматъ смисълъ и цѣна само тогава, когато могатъ да се използуватъ за благото на човѣшката душа. Какво струватъ силата, богатствата и знанието на човѣка, ако той не може да ги използува за благото на своята душа? Какво ще се ползува стариятъ човѣкъ, който нѣма зѫби, отъ прѣсната пита, или отъ добрѣ припечената и вкусна баница? Мнозина казватъ: трѣбва да се приематъ новитѣ идеи, новото учение. Казвамъ: всѣко учение е храна, която трѣбва да се сдъвче добрѣ, послѣ да се прѣработи и най-послѣ да се асимилира отъ всички удове на организма, като се извадятъ отъ нея потрѣбнитѣ сокове, а непотрѣбнитѣ се изхвърлятъ навънъ. Значи, всѣко учение трѣбва да се прѣчисти отъ излишнитѣ, отъ непотрѣбнитѣ въ него елементи. Много отъ страданията и противорѣчията въ живота се дължатъ, именно, на нечистотиитѣ, на примѣсенитѣ и непотрѣбни елементи въ съврѣменната религиозна и научна мисъль. Съврѣменниятъ ученъ и религиозенъ свѣтъ се нуждае отъ рициново масло, да прѣчисти червата си, за да може стомахътъ правилно да функционира. Когато въ ума на човѣка се натрупватъ много излишни, непотрѣбни мисли, тѣ създаватъ извѣстно подпушване, и мисъльта не може правилно да се проявява. Тогава човѣкъ не може да вади правилни заключения за причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Вземете, запримѣръ, европейскитѣ народи, които минаватъ за културни, просвѣтени хора, въ 1914 г. прѣдприеха разни позиции, искаха да постигнатъ голѣми блага, но никой отъ тѣхъ не мислѣше за послѣдствията на своитѣ дѣйствия. За много нѣща мислѣха, потрѣбни и непотрѣбни, но положението имъ се влоши, и днесъ не могатъ да намѣрятъ начинъ, какъ да го подобрятъ. Сега седятъ, мислятъ, какъ да закърпятъ отворенитѣ дупки. Оттукъ кърпятъ, оттамъ кърпятъ, но съ кърпене работа не става. Разумниятъ свѣтъ изисква отъ съврѣменнитѣ хора ново начало. Нека старото здание седи на своето мѣсто! Нека отъ врѣме на врѣме то да се кърпи, но съвършено ново здание трѣбва да се създаде. Нека се създаде нова религия, съ нови хора. Тия нови хора трѣбва да бѫдатъ светии, гении. Какви сѫ съврѣменнитѣ религиозни хора? — Болни, хилави хора. Днешната религия е мѣсто за болни, а не за здрави хора. Тя лѣкува болнитѣ. Ами на здравитѣ какво дава? — Тѣ трѣбва да почакатъ малко, да се разболѣятъ, да изгубятъ имането си, или да изгубятъ нѣкои отъ своитѣ близки, че тогава да потърсятъ Бога, да Го познаятъ. Какъвъ смисълъ има такова познаване на Бога? Ако е вѣрно, че трѣбва да познаешъ Бога въ нещастието си, познай Го и въ щастието си! Ако Го познаешъ въ сиромашията, познай Го и въ богатството! Ако Го познаешъ въ болестьта, познай Го и въ здравето! Ако Го познаешъ въ невѣжеството, познай Го и въ ученостьта! Казвамъ: новата религия, новата наука трѣбва да бѫде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислятъ, че сѫ господари на своитѣ мисли и чувства, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че не е така. Мнозина мислятъ, че сѫ културни, учени хора, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че нѣматъ култура, нѣматъ знания. Мнозина мислятъ, че сѫ религиозни, че иматъ силна вѣра, но при единъ сериозенъ изпитъ пропадатъ. Питамъ: кои сѫ основнитѣ чърти на културата? Кои сѫ основнитѣ чърти на науката? Кои сѫ основнитѣ чърти на вѣрата? Разболѣете се нѣщо, езикътъ ви побѣлѣе, и вие веднага се уплашите, викате лѣкарь. Той ви даде нѣкакво лѣкарство, да прѣмахне бѣлината на езика. На какво се дължи побѣляването на езика? — На неправилно храносмилане. Вие сте яли мѫчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъмъ; вие сте спали, когато не трѣбва; ставали сте, когато не трѣбва; мислили сте, когато не трѣбва; чувствували сте, когато не трѣбва. Тѣзи сѫ причинитѣ за бѣлия цвѣтъ на езика. Срѣщате другъ човѣкъ, който се оплаква, че очитѣ му сѫ малко пожълтѣли. Вие го съвѣтвате да отиде при лѣкарь. Прѣглежда го лѣкарьтъ и констатира появяването на жълтеница. Значи, черниятъ дробъ на този човѣкъ е разстроенъ. Лѣкарьтъ му прѣдписва нѣкакви лѣкарства, но причинитѣ за разстройството на черния дробъ се криятъ другадѣ. Този човѣкъ се е хранилъ при голѣмо безспокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъль и своитѣ чувства. Заеме се за нѣкоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа. Прѣдприеме друга, и за нея казва: и отъ тази работа нищо нѣма да излѣзе! Ако река да се оженя, и отъ женитбата ми нищо нѣма да излѣзе. Ако имамъ дѣца, и отъ тѣхъ нищо нѣма да стане. Знания имамъ, но и тѣ не ме ползуватъ. На църква ходя, но и отъ църквата нищо не очаквамъ. Лѣга, става, яде, движи се този човѣкъ, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човѣкъ съ такава отрицателна мисъль? — Нищо добро, освѣнъ това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вѣра трѣбва на този човѣкъ. А той какво прави? Като каже, че нищо нѣма да излѣзе отъ неговата работа, махне правата линия на буквата „В“. — И тази работа нѣма да я бѫде! — махне правата линия на буквата „Ѣ“. — И отъ това нищо не очаквамъ! —махне правата линия на буквата „Р“. — И на това не се надѣя! — махне правата линия и на буквата „А“. Тукъ затрие, тамъ затрие, докато най-послѣ не знае, какво да прави, животътъ му се обезмисля, и той изпада въ пълно отчаяние. Казвамъ: слушай, приятелю, ето какво трѣбва да направишъ. Кажи: ще стане тази работа! — тури правата линия на буквата „В“, — И тази работа ще се уреди! — тури правата линия на буквата „Ѣ“. — И тукъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „Р“. — И тамъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „А“. Какво ще придобиешъ? — Вѣра. Вѣрата е импулсъ, който дава движение, направление на човѣка къмъ извѣстна посока. Тази посока може да бѫде нагорѣ, къмъ върха на планината, или надолу — къмъ долината. Слѣдователно, всички хора, които слизатъ отъ планинския връхъ, прѣдставляватъ течность. Тѣ сѫ хора на чувствата. Опасностьта не седи въ това, че тѣ слизатъ надолу, но въ туй, че могатъ да залѣятъ цѣлата мѣстность, прѣзъ която минаватъ. Отъ тѣхъ се изисква разумность, да прокопаятъ каналъ, въ който да се влива водата. Ония пъкъ, които се качватъ на планинския връхъ, тѣ сѫ хора на мисъльта. Тъй щото, човѣкъ може да живѣе и върху кълбо, защото въ всѣко нѣщо, което се изживѣва, трѣбва да има двѣ течения: едно нагорѣ, а друго — надолу. Въ това кълбо може да се направи единъ разрѣзъ, като врата за влизане и излизане отъ условията на външния животъ. Подобно нѣщо прѣдставлява човѣшката уста. По двѣтѣ устни минаватъ теченията на живота: по горната устна — горното течение, а по долната — долното течение. Ученитѣ, които се занимаватъ съ физиогномията, знаятъ причинитѣ, защо горната устна на хората е извита, защо у нѣкои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно сѫ отчъртани устнитѣ, толкова по добрѣ. У нѣкои хора горната устна е издадена напрѣдъ. Това показва положителенъ, активенъ характеръ, който винаги е готовъ да прѣдприеме крачка напрѣдъ. По горната устна се опрѣдѣля състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добрѣ сформирувана, толкова и умътъ на този човѣкъ е по-добрѣ развитъ. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умътъ на този човѣкъ сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата „Р“, безъ правата линия. Какво трѣбва тогава на този човѣкъ? — Трѣбва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р“. За да се завърши една мисъль, една идея, тя се нуждае отъ спомагателни срѣдства. Ако една идея нѣма спомагателнитѣ сили на електричеството, тя не може да се тури въ дѣйствие. Древнитѣ философи сѫ казали: „Познай себе си!“ За да се познае човѣкъ, той трѣбва да се проучава, да знае, какво има, и какво му липсва. Напримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава, както своитѣ вѣжди, така и вѣждитѣ на другитѣ хора. Казватъ, че когато вѣждитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ наклонени надолу, той прѣдставлява човѣкъ съ стари идеи. Той е прѣгърбенъ отъ голѣмия материаленъ товаръ, който носи и казва: какво трѣбва да правя? — Снеми часть отъ товара си. Освободи ума, сърцето и волята си отъ излишния багажъ. Изправи всички свои погрѣшки, напусни старитѣ идеи и започни новъ животъ. Ученикътъ на новата култура, на новото учение трѣбва всѣки день да се ражда. Направи ли днесъ една погрѣшка, утрѣ трѣбва да се новороди, да си създаде новъ организъмъ. Опетни ли днесъ дрехата си, утрѣ трѣбва да се облѣче въ нова, чиста дреха, свободна отъ всѣкакви грѣшки и прѣстѫпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита съ грѣхове и прѣстѫпления, той никога нѣма да се освободи отъ грѣха. Щомъ може да създаде дреха на прѣстѫпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, съ която да се облѣче. Когато напишете нѣкому едно обидно писмо съ вашето перо, това перо е вече опетнено. Прѣзъ него е минала лошата мисъль, отправена до този човѣкъ. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и съ него продължавайте да пишете по-нататъкъ. И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ наука за „вѫтрѣшна чистота“. Всѣка погрѣшка, направена съзнателно или несъзнателно, трѣбва да се изправи. Нѣкой иска да се помоли на Бога, но прѣди всичко не вѣрва въ силата на молитвата; послѣ, не знае, какъ да се моли, и колко врѣме да се моли. Изправи се той прѣдъ лицето на Бога и не знае, какво да прави. Да се молишъ, това не подразбира нито много, нито малко врѣме. За колко врѣме се нахранвате? Ако сте отъ бързитѣ хора, може да се нахраните за 10—15 минути; ако сте отъ срѣднитѣ — за 25 минути; ако сте отъ аристократитѣ, ще се нахраните за 45 минути, а може и за единъ часъ. Безъ да е аристократъ човѣкъ, ако той яде по всички правила на храненето, единъ часъ не е много. Ако човѣкъ се храни правилно, въ врѣме на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за сѫществата, които сѫ взели участие въ приготвянето ѝ. Мисли ли така, той ще се свърже съ хората, които сѫ приготвили храната, и ще може да използува тѣхната енергия. Фурнаджията, който мѣси хлѣбъ, внася часть отъ своята енергия въ него; орачътъ на нивата внася часть отъ своята енергия въ земята; и воденичарьтъ внася часть отъ своята енергия, макаръ и отрицателна. Той е бирникъ, който не носи добро. Камънитѣ, съ които се мели брашното, сѫщо така внасятъ часть отъ своята отрицателна енергия въ брашното. И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начинъ, какъ да възприеме добритѣ енергии, внесени въ хлѣба, и какъ да се освободи отъ отрицателнитѣ енергии, останали въ него. Който не разбира този законъ, той ще приеме хлѣба съ всичкитѣ енергии въ него, добри и лоши, и ще усѣща шума на воденичнитѣ камъни въ стомаха си, а послѣ въ сърцето и въ ума си. Ще срещнете този човѣкъ и ще го чувате по цѣлъ день да говори и да се оплаква: кой е създалъ този лошъ свѣтъ? Всички хора сѫ крадци и разбойници, обиратъ държавата. Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Остарѣхъ, всичко загубихъ. Никѫдѣ не мога да намѣря миръ: нито вънъ, нито вѫтрѣ. Отивамъ дома си, жена, дѣца, всички викатъ, само искатъ „дай-дай“ — нищо друго не чувамъ. Легна си, и тукъ нѣмамъ миръ: бълхи, дървеници, комари — и тѣ не ми даватъ покой! Казвамъ: този човѣкъ прилича на празна воденица. Питамъ: ако поставятъ този човѣкъ на мѣстото на Господа, ще може ли той да даде новъ планъ за създаване на свѣта? Може ли той да оправи свѣта, но не само на думи, а на дѣла? Всѣки, който критикува Бога, нека създаде новъ свѣтъ, безъ страдания и мѫчнотии. Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото учение, и всѣки да заработи върху себе си. Ако ти не можешъ да работишъ върху себе си, ако не можешъ правилно да мислишъ, ти не си човѣкъ; ако не чувствувашъ правилно, ти и животно не си; ако не знаешъ, да правишъ добро, ти и ангелъ не си. Щомъ не си ангелъ, не си човѣкъ, не си животно, не си камъкъ, тогава какво си? Ще кажешъ че си човѣкъ. Може ли да се нарича човѣкъ онази восъчна статуя съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши и уста поставени на нея? Каква полза отъ това, че тази восъчна фигура наподобява човѣкъ? Въ едно събрание, напримѣръ, седатъ много хора: едни отъ тѣхъ внимателно слушатъ оратора, а други спятъ. Дойде отвънъ нѣкой, приближи се до единъ отъ заспалитѣ и тихо пошепва на ухото му: дѣдо ви оставилъ 100,000 долари. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вънъ. Значи, само тия хора могатъ да се считатъ за живи, за разумни, които въ даденъ случай сѫ будни за извѣстни идеи. Защо? — Защото могатъ да ги разбиратъ, възприематъ и прилагатъ въ живота си. Нѣкой човѣкъ философствува, казва, че животътъ не струва нищо, че е празна работа, че нѣма смисълъ да се живѣе, че по-добрѣ да умре човѣкъ, отколкото да кара такова жалко сѫществуване и т. н. Въ този моментъ на размишления идва отвънъ нѣкой и извиква: „Пожаръ!“ — Тъй ли? Какъ, кѫдѣ?— И веднага философътъ почва да бѣга. Питамъ: защо този философъ бѣга? Нали животътъ нѣма смисълъ? Прѣди единъ моментъ искаше да умре, а сега бѣга. Нека бѫде послѣдователенъ въ своитѣ разбирания. Това значи да говори човѣкъ за нѣща, които нито разбира, нито е опиталъ. Когато нѣкой сиромахъ казва, че иска да умре, азъ тълкувамъ думитѣ му въ другъ смисълъ: той иска сиромашията му да умре. Когато нѣкоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да ѝ отпусне кредитъ, защото ѝ дотегнало вече да слугува по чужди кѫщи. Тя иска да се облѣче, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде нѣкой при нея, и тихо ѝ пошепне: дѣдо ти умрѣлъ и ти оставилъ 200,000 лева наслѣдство. — Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пѣе — животътъ вече придобива смисълъ. Какъ нѣма да се осмисли животътъ при 200,000 лева наслѣдство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвамъ: за да се осмисли животътъ на човѣка, той трѣбва да се заинтересува отъ нѣщо. Тъй както животътъ се развива, той не стои на едно мѣсто, но постоянно тече и се развива. Въ него се забѣлѣзва непрѣкѫснатъ процесъ на движение. Сега става голѣмо прѣустройство на материята. Всичко прѣтърпява промѣна. Планинитѣ въ цѣлия Балкански полуостровъ, па и въ цѣла Европа, постоянно измѣнятъ своя центъръ. Цѣлиятъ континентъ се движи къмъ екватора. Слѣдъ хиляди години слънцето ще изгрѣва на сѣверъ. Тогава сѣверъ ще бѫде сегашниятъ изтокъ, и свѣтътъ ще стане по-добъръ. Въ човѣшкия свѣтъ сѣверъ показва егоизма на човѣка, а въ Божествения свѣтъ сѣверъ означава Истината. Щомъ сѣверъ стане изтокъ, отъ този полюсъ ще потече благотворна енергия за човѣка, и той ще стане истински духовенъ. Понеже осьта на земята е наклонена на 23°, съврѣменнитѣ хора нѣматъ правилна идея за Бога. Веднъжъ тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичкитѣ имъ възгледи и разбирания. Тѣ казватъ, че Богъ е Любовь, но щомъ не имъ хареса нѣщо, започватъ да казватъ, че това не е право, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва и т. н. Това показва, че хората не разбиратъ идеята за Бога, нито идеята за Любовьта. Щомъ човѣкъ разсѫждава по този начинъ, веднага неговата ось се наклонява. Питамъ: кѫдѣ е нормата, съ която опрѣдѣляме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не. Всички съврѣменни хора говорятъ за любовьта и казватъ, че я разбиратъ. Прѣдставете си, че нѣкой ми се обяснява въ любовь, но азъ съмъ великъ адептъ, имамъ способностьта да се прѣвръщамъ въ разни животни, прѣдмети и редъ други нѣща. Тъкмо ми се обяснява въ любовь, и азъ се прѣвърна въ една добрѣ изхранена кокошка. Този човѣкъ, като види кокошката, въ него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добрѣ изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията ѝ, кръцне, и скоро въ тенджерата. Щомъ излѣза отъ това състояние, азъ зная вече, каква е неговата любовь. Слѣдъ това той пакъ продължава обясненията си: много те обичамъ, безъ тебе не мога да живѣя. Въ това врѣме азъ се прѣвръщамъ въ торба, пълна съ златни английски лири. Щомъ види торбата, този човѣкъ веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега азъ пакъ провѣрявамъ неговата любовь. Човѣкъ, който истински люби, не постѫпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговиятъ любимъ. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата съ златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господарь. Докато човѣкъ има вѫтрѣшно стѣснение, вѫтрѣшно ограничение и ламтежъ къмъ всичко чуждо, той не разбира любовьта, не намира смисълъ въ живота. Започне ли да критикува свѣта, че не е направенъ, както трѣбва, отъ този човѣкъ гений не може да стане. Съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ своята религия и наука, съ своитѣ изкуства и занаяти. Вѣрно е, че човѣчеството е постигнало много нѣщо, но трѣбва да се направи крачка напрѣдъ. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислятъ и чувствуватъ, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съврѣменната наука, напримѣръ, съпоставя извѣстни факти, но въ това съпоставяне нѣма пълно единство. Ученитѣ изучаватъ живота на микробитѣ, търсятъ начини да имъ противодѣйствуватъ; тѣ изучаватъ състава на хранитѣ и тѣхното употрѣбление въ живота; изучаватъ и редъ още въпроси, но тѣ не могатъ да намѣрятъ единъ съотвѣтенъ методъ, съ който да покажатъ на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Обаче, сѫществува една положителна, абсолютна наука, отъ никого независима, която разкрива всички факти и явления въ тѣхния дълбокъ смисълъ и въ тѣхната сѫщина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всѣки човѣкъ, който е въ правилна връзка съ Бога. Божествениятъ свѣтъ е пъленъ съ възвишени, любещи, крайно дѣятелни сѫщества. Що е умора, скръбь, отчаяние, тѣ не познаватъ. Когато човѣкъ е въ връзка съ този възвишенъ свѣтъ, той напълно може да разчита на тѣхната помощь. Ако се намирашъ прѣдъ нѣкоя дълбока рѣка, безъ мостъ, и не знаешъ, какъ да минешъ, едно отъ тия разумни сѫщества ще ти нашепне: на разстояние единъ километъръ оттукъ, рѣката се стѣснява. Иди тамъ и ще прѣминешъ. Другъ пѫть изпаднешъ въ нѣкое непознато село, не знаешъ, дѣ да прѣнощувашъ. Дойде нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ и ти нашепва: на края на това село живѣе една бѣдна вдовица съ нѣколко дѣца; иди тамъ, тя ще те приеме. Както виждате, тѣзи сѫщества ви изпращатъ при бѣдни, а не при богати хора. Защо? — Богатитѣ хора нѣматъ врѣме да се занимаватъ съ услуги къмъ този-онзи. Тѣ сѫ заети съ разходки, съ обличания за разни приеми, съ приготовления за балове, концерти и т.н. Що е богатството? Що е сиромашията? — Нито богатството, нито сиромашията могатъ да опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка въ свѣта. Защо? — Защото има външно богатство, има и вѫтрѣшно богатство; има външна сиромашия, има и вѫтрѣшна сиромашия. Остави ли се човѣкъ, отвънъ да го правятъ богатъ, като му даватъ разни служби, добрѣ платени, той не е на мѣстото си. Ще направятъ човѣка царь, свещеникъ, владика, министъръ, че ще го обогатятъ. Царьтъ трѣбва да се роди такъвъ; свещеникътъ трѣбва да се роди такъвъ; художникътъ, музикантътъ трѣбва да се родятъ такива. Остане ли човѣкъ, отвънъ да му налагатъ разни положения, или въ какво да вѣрва и въ какво не, свършена е неговата работа. Човѣкъ трѣбва да се роди съ опрѣдѣлено, положително вѣрую въ себе си, което никой да не е въ състояние да разклати. Всѣко вѣрую е сѣме въ човѣшката душа, което никой отвънъ не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и послѣ да го култивира. Сѣмето носи въ себе си силата за своето бѫдеще развитие. Питамъ: трѣбва ли да се сърдите на човѣка, че се е родилъ съ извѣстенъ стремежъ? Помнете слѣдното: никога човѣкъ не се ражда съ стремежъ къмъ нѣщо лошо. Той се ражда съ добри стремежи, но може доброволно, или несъзнателно да изопачи своитѣ добри стремежи. Запримѣръ, всѣки човѣкъ се ражда съ стремежъ да яде, да се храни. Този стремежъ е естественъ законъ въ природата. Обаче, човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмѣни този законъ, и започва да туря въ стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е прѣдвидено. И двата метода, обаче сѫ врѣдни. И двата метода не сѫществуватъ въ природата. Всѣки трѣбва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахътъ има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахътъ разбира повече и отъ съврѣменнитѣ химици. Дадете ли му нѣкоя несъотвѣтна за него храна, той я изхвърля навънъ и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-послѣ обяви стачка на господаря си и казва: или ще живѣешъ, както Богъ иска, или повече нѣма да ти работя! Прѣстане ли стомахътъ да работи, това съдружие пропада, ликвидира съ смѣткитѣ си, и тази фирма изчезва отъ тевтера на търговцитѣ. Стомахътъ отива да работи при другъ господарь, който знае начинъ, методи за правилно хранене. Казвамъ: който иска да живѣе правилно, нека проучава и прилага новитѣ методи. Ние не рушимъ, но градимъ. Ние не се занимаваме съ старото, но съ новото. Старитѣ хора нека си живѣятъ, нека умиратъ, нека се погребватъ едни други. Ние нѣмаме врѣме да погребваме. Христосъ казва: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ мъртви“. Този направилъ нѣкакво зло, онзи направилъ нѣкаква погрѣшка — това не ни интересува; този падналъ нѣкѫдѣ и се окалялъ — и това не ни интересува. Нѣма защо да ми разправятъ за неговото оцапване. Като дойде при мене този човѣкъ, ще го хвана за дрехата, ще го потопя въ бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко въ тази вода, докато се изчистишъ. Слѣдъ 10-15 минути го изваждамъ, виждамъ го чистъ, освѣженъ като другитѣ. Такъвъ е резултатътъ на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто въ свѣта, и злото, само по себе си, ще си отиде. Възъ основа на този законъ, посѣй въ ума си една Божествена мисъль и я остави да работи. Тази мисъль има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатитѣ. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го прѣзирай. Посѣй го въ сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плодъ. Безпокойствията, смущенията на хората показватъ, че тѣ не разбиратъ Божия законъ. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно врѣме, макаръ че прѣзъ лѣтото си гледалъ на нея съ прѣзрѣние. Зимно врѣме тази клечка може да извърши това, което и голѣмитѣ дървета не могатъ да извършатъ. Важностьта на кибритената клечка се дължи на онзи елементъ, който е на главичката ѝ. Безъ него тя нищо не би прѣдставлявала. Важно е връхчето на клечката. Всѣка Божествена мисъль, която влиза въ ума на човѣка, на връхчето си съдържа единъ мекъ елементъ, който произвежда добри резултати. Въ съврѣменното общество има единъ механически начинъ на работа. Всѣки уповава на други, които да работятъ вмѣсто него. Синътъ очаква отъ майка си и баща си; тѣ пъкъ очакватъ отъ обществото, отъ държавата; тя пъкъ очаква отъ гражданитѣ си, и по този начинъ свѣтътъ не може да се поправи. Обществото е създадено отъ хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляватъ, сѫ добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единицитѣ, които влизатъ въ него, не сѫ добри. Само по себе си общество не сѫществува. То е колективенъ резултатъ отъ дѣйностьта на много индивиди. Нѣкой казва: какво мога да направя азъ самичъкъ? — Ти не се безпокой за това. Единъ човѣкъ може да създаде цѣло общество. Кой създаде цѣлото човѣчество? — Адамъ. Какво човѣчество създаде Адамъ? — Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излѣзе отъ първия Адамъ. Сега въ свѣта иде вториятъ Адамъ, който ще създаде новото човѣчество. Сегашнитѣ хора вървятъ по пѫтя на стария Адамъ. Той казва: и тебе обичамъ, но себе си — повече; и за тебе мисля, но за себе си — повече; и тебе искамъ да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искамъ и ти да бѫдешъ ученъ човѣкъ, но азъ — по-ученъ; искамъ и ти да бѫдешъ силенъ, но азъ — по-силенъ. Тази философия проповѣдваше стария, Адамъ. Той искаше навсѣкѫдѣ и въ всичко пръвъ да бѫде, но послѣденъ остана. Дойде нѣкой при мене и ми казва: азъ вѣрвамъ въ Бога, разговарямъ съ Него, виждамъ, какво става въ другия свѣтъ. Не е въпросъ за критика, но казвамъ: онзи човѣкъ, който вѣрва въ Бога и се разговаря съ Него, който знае, какво става въ другия свѣтъ, е даровитъ, способенъ човѣкъ. Той знае да свири, да пѣе, знае много науки, разбира живота, разговаря се съ природата, знае нейния езикъ и т. н. Изваждамъ цигулката си и казвамъ на този човѣкъ: посвири малко да те чуя, какъ свиришъ. — Азъ не зная да свиря. Отварямъ една математическа книга и му казвамъ: обясни ми тази формула. — Азъ не съмъ училъ математика. Ами това цвѣте можешъ ли да нарисувашъ? — И рисуване не съмъ училъ. Гледамъ този човѣкъ и се чудя на думитѣ му: съ Бога се разговарялъ, при ангелитѣ ходилъ, всичко видѣлъ и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира отъ математика и т. н. Не говорете нѣща, които не разбирате. Който се хвали съ нѣща, които никога не е видѣлъ и чулъ, той се намира въ положението на онзи шопъ отъ софийскитѣ села, който единъ пазаренъ день дошълъ въ София и могълъ да разгледа само „битъ пазаръ“, но като се върналъ въ селото си, започналъ да разправя, че билъ въ София, всичко чулъ и видѣлъ, и много нѣща разбралъ. — Какво видѣ въ София? — запитвали го съселянитѣ му. — Какво ли невидѣхъ? — Стари дрехи, стари обуща, хора съ дълги бради, всички викатъ, крѣщатъ, все евтино продаватъ. — Това не е София. Да видите една малка часть отъ цѣлото, това не е наука, това не е никаква вѣра. Истинската вѣра се прѣвръща въ положителна наука. Човѣкъ трѣбва да знае не само едно изкуство, но най-малко десеть изкуства. Светията трѣбва да знае всичко: и да свири, и да пѣе, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трѣбва да знае, дѣ има хубава вода, дѣ има високи планини, дѣ има най-хубави мѣста въ природата. Знае ли човѣкъ всичко това, той има правилни отношения съ Първичната Причина. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да владѣе човѣкъ нѣкакво изкуство въ съвършенство! Приятно е да слушате единъ пѣвецъ съ добрѣ разработенъ гласъ. Приятно е да слушате единъ великъ музикантъ. Когато слушате нѣкой идеенъ пѣвецъ или музикантъ, гласътъ му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрѣзъ тоноветѣ, чрѣзъ гласа му. Мнозина отиватъ да слѣдватъ по музика или пѣние въ Италия, Франция и другадѣ. Добрѣ е да имашъ за учитель нѣкой великъ талантъ, но важно е и това, което криешъ въ себе си. Ако поставите единъ немузикаленъ човѣкъ въ музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имало нѣкѫдѣ въ Европа единъ господинъ, необикновено музикаленъ, съ тънко разбиране на музиката и съ силно желание да пѣе, но голѣмото му нещастие се заключавало въ това, че ларинксътъ му билъ поврѣденъ, не могълъ да пѣе. Тогава той срѣща една красива мома, която нѣмала музикални дарби, не могла да пѣе, но имала здравъ ларинксъ. Той правилъ слѣдния опитъ: тя излизала на сцената, а той седѣлъ задъ нея и силно съсрѣдоточвалъ мисъльта си къмъ момата, да пѣе. И дѣйствително, тя пѣела отлично. Обаче, единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ нея заради пѣнието ѝ, като мислилъ, че тя самата пѣе тъй хубаво. Младиятъ момъкъ, отъ ревность къмъ диригента, който я направлявалъ, гръмва единъ день срѣщу него и го убива. Отъ този моментъ момата изгубва способностьта си да пѣе. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената безъ гласъ, безъ дарби къмъ пѣние. Слѣдователно, много отъ дарбитѣ на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на такива странични влияния отъ природата. Докато сѫ въ връзка съ нея, тѣ проявяватъ своитѣ дарби, сили и способности. Скѫсатъ ли връзката съ нея, тѣ изгубватъ своитѣ дарби и способности. Този законъ се спазва и въ отношенията ни съ Първичната Причина. Докато Божествената мисъль е насочена къмъ насъ, ние всичко можемъ да направимъ. Нарушимъ ли нѣкакъвъ Божественъ законъ, тази връзка се прѣкѫсва, и ние ставаме обикновени хора. Въ Бога сѫ всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човѣка или на всички по-малки отъ него сѫщества. У Бога има желание, всички сѫщества да се ползуватъ отъ Неговитѣ блага. Всичко, което сѫществува въ Него, Той иска да се реализира и навънъ. Отъ това гледище Богъ иска отъ хората да развиватъ своитѣ дарби и способности. Казватъ: да бѫдемъ добри! — Въ какво седи добротата на човѣка? Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да ти е приятно да го гледашъ. Като погледнешъ очитѣ му, да виждашъ дълбочина въ тѣхъ— цѣлото небе, съ всичкитѣ звѣзди да се оглежда тамъ. Като погледнешъ устата му, да прѣдвкусвашъ разумното слово, което излиза отъ нея. Като погледнешъ ухото му, да те прѣнася въ свѣтъ на музика и хармония, да виждашъ въ него човѣка на възвишената мѫдрость и знание. Това ухо трѣбва да схваща и най-тихитѣ нашепвания и да ги разбира. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да има още силна и възпитана воля. Едноврѣменно той ще се проявява и като силенъ, и като слабъ човѣкъ; и като уменъ, и като глупавъ. Съ умния ще се постави като уменъ; съ глупавия — като глупавъ, но безъ да го разбере глупавиятъ. Умниятъ човѣкъ има свойството да прави глупавия уменъ; глупавиятъ пъкъ може да направи обикновения човѣкъ, съ обикновени дарби, глупавъ Ще ви приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да видите, какъ глупавиятъ прави другитѣ хора глупави. Единъ старъ български попъ, като челъ Евангелието, намѣрилъ страницата, въ която се говорѣло за св. Богородица, и понеже трѣбвало да чете въ църквата нѣщо за св. Богородица, за да не изгуби страницата, турилъ на това мѣсто, като бѣлѣгъ единъ празъ. Прѣди да тръгне на църква, попадията вижда праза въ Евангелието и си казва: навѣрно дѣдо попъ обича много празъ. Чакай тогава да му туря още нѣколко праза, че да има, когато му потрѣбватъ. Туря тя на десетина мѣста въ книгата по едно парченце празъ и излиза отъ стаята му. Дѣдо попъ тръгва за църква, взима книгата и влиза въ олтаря. Излиза прѣдъ паството си. Отваря книгата, но за негово очудване, той вижда, че нѣкой турилъ празъ на десетина мѣста изъ книгата. На кое мѣсто бѣше писаното за св. Богородица — не знае. Объркалъ се дѣдо попъ въ своята служба. Питамъ: кои отъ правилата на съврѣменнитѣ хора не приличатъ на праза, който си е поставилъ този старъ попъ? И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ положително знание, безъ никакви прѣдубѣждения и прѣдразсѫдъци. Всички хора се нуждаятъ отъ знание, което почива на съвършената Любовь, на съвършената Мѫдрость и на съвършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и дѣйствия. Бесѣда отъ Учителя, държана на 27 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.

От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА (обработена от Георги Касапов ) Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко дѣйствие иматъ двѣ страни, двѣ проявления въ живота. Сѫщото може да се каже и за изкуствата и занаятитѣ, съ които съврѣменнитѣ хора се занимаватъ. Опитниятъ желѣзарь, напримѣръ, знае и двѣтѣ страни на своето изкуство: да размекчава и да втърдява желѣзото. Ако желѣзарьтъ знае само да втвърдява желѣзото, то ще стане крѣхко и ще се троши; ако пъкъ той знае само да го размеква, ще получи меко желѣзо, отъ което ще прави само единъ родъ издѣлия. Човѣкъ трѣбва да бѫде майсторъ въ своето изкуство! Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той запитва, напримѣръ, ученицитѣ си: що е злото? — Неодѣланъ камъкъ. Що е доброто? — Одѣланъ камъкъ. Дадатъ ли злото въ рѫката ти, т. е. дадатъ ли ти единъ неодѣланъ камъкъ, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дѣлай, докато го направишъ гладъкъ. Гладкиятъ, одѣланиятъ камъкъ е доброто. Значи, доброто се намира подъ злото. Като изгладите камъка, отгорѣ му слагате мозайка, и той отново става грапавъ. Грапавината на камъка въ този случай е пакъ зло, но въ друга форма. Слѣдъ това взимате другъ, специаленъ камъкъ за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира надъ злото. По този начинъ, именно, се смѣнятъ злото и доброто въ живота: нѣкога злото е отдолу, а доброто отгорѣ. Растенето и развитието на човѣка се заключава въ усилието, което той прави, да постави доброто надъ злото. Често хората ограждатъ двороветѣ и градинитѣ си съ бодливъ телъ. Въ това отношение бодливиятъ телъ прѣдставлява злото. Който смѣе да се доближи до този телъ, той непрѣменно ще остави часть отъ дрехата си на нѣкой отъ зѫбцитѣ му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумниятъ човѣкъ правилно използува злото, като сила въ своя животъ. Ето защо, на разумния човѣкъ злото се подчинява, а на неразумния — противодѣйствува. Ножътъ, който човѣкъ държи въ рѫката си, сѫщо така е зло, което разумниятъ използува за добро, а неразумниятъ — за пакости, за нещастия и на себе си, и на другитѣ. Перото въ рѫката на човѣка е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми заповѣдашъ, ще напиша. Ако ми заповѣдашъ да напиша смъртната присѫда на нѣкой човѣкъ, ще я напиша; ако ми заповѣдашъ да напиша оправдателенъ документъ на нѣкого, и това ще изпълня. Въ дадения случай перото е така безотговорно, както и нѣкои хора сѫ безотговорни. Когато човѣкъ извърши прѣстѫпление подъ влияние на извѣстни сили въ себе си, отговорностьта пада върху самия човѣкъ, него сѫдятъ. Дойде ви нѣкоя лоша мисъль, която ви нашепва да прѣдприемете нѣкаква работа, като ви обѣщава голѣми печалби. Казва ви: като започнете работата, въ първо врѣме ще имате малка загуба, но ще свършите съ печалба. Въ какво се заключава тази печалба? — Въ края на краищата ще ви набиятъ малко, но отъ всичко това ще придобиете голѣми опитности. Казвате: трѣбва ли да се подаваме на лошитѣ мисли? Трѣбва ли да вѣрваме на лошитѣ, на злитѣ хора? Казвамъ, че и лошиятъ, и добриятъ човѣкъ говорятъ истината, само че лошиятъ човѣкъ я изнася по такъвъ начинъ, че хората не я разбиратъ. Знаете ли, каква е истината на лошия човѣкъ? Той казва: когато азъ говоря, мога да заобикалямъ истината, но когато на мене говорятъ, абсолютно никаква лъжа не допущамъ. Човѣкътъ на доброто е длъженъ да ми говори истината, а азъ, като човѣкъ на злото, имамъ право да заобикалямъ истината. Лъжата е моя стока, която ще ви продавамъ, а вие ще ми давате равноцѣнното на тази стока — истината. Слѣдователно, и лошиятъ човѣкъ обича истината. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира отношенията, които сѫществуватъ между злото и доброто, между истината и лъжата. Разумниятъ човѣкъ се ползува даже отъ опитноститѣ и съвѣтитѣ на дѣцата. На единъ знаменитъ философъ донасятъ нѣколко глави твърда, мѫчнотопима захарь, която на турски наричатъ келле-шекеръ. Професорътъ не могълъ да използува захарьта, защото нѣмалъ зѫби да я дъвче, и трѣбвало дълго врѣме да се смучи. Идва едно дѣте при професора и му казва: нѣмашъ ли нѣщо сладко за ядене? — Нѣмамъ. — Ами това какво е? — Келле-шекеръ. Азъ не я употрѣбявамъ, защото е много твърда. — Дай я на мене, да видя, каква е. То я взима, полива я отгорѣ съ вода и я оставя малко настрана, докато омекне. Слѣдъ това започва да яде. Това показва, че понѣкога дѣцата разбиратъ живота по-добрѣ, отколкото старитѣ хора, които съ години държатъ келле-шекера въ долапа си, безъ да го употрѣбяватъ. Щомъ дойдатъ малкитѣ дѣца, тѣ ще имъ покажатъ, какъ да размекнатъ този келле-шекеръ. И тъй, всѣко нѣщо въ живота има двѣ страни: положителна и отрицателна. По отношение на доброто и злото, на любовьта и умразата, доброто е отрицателна сила, а злото — положителна; любовьта е положителна сила, умразата — отрицателна. Доброто е проява на физическия животъ, а всички добродѣтели въ физическия свѣтъ сѫ все отрицателни сили. Любовьта пъкъ е проява на духовния животъ, а всички добродѣтели въ духовния свѣтъ сѫ все положителни сили. Обаче, между отрицателнитѣ добродѣтели на земята и положителнитѣ добродѣтели на небето има извѣстно съотвѣтствие. Злото се ражда само тогава, когато се сблъскатъ интереситѣ на два живота, единиятъ отъ които е низшъ, а другиятъ — висшъ. Всѣкога низшето става поводъ да се роди злото, защото не спазва законитѣ и правилата на висшето. Дали ще произведете добро или зло въ живота си, това зависи отъ самитѣ васъ. Напримѣръ, ако направите една чешма, отъ васъ зависи, дали тя ще тече, или нѣма да тече. Ако затворите крана ѝ, тя нѣма да тече; ако го отворите, ще тече. Значи, всѣки човѣкъ може да разполага само съ това, което той самъ е създалъ. Обаче, вие не сте въ състояние да отпушвате или да запушвате гърлото на нѣкое дѣте, нито пъкъ сте въ състояние да го заставите да върши това, което то не иска. Дѣтето ще отваря и затваря своята чешма, когато само пожелае. То само ще отваря и затваря своята бакалница, когато пожелае. Дѣтето е бакалинъ, който разпродава стоката си, както намира за добрѣ, безъ да държи смѣтка за това. Майката, която се грижи за неговото отглеждане и възпитание, трѣбва да държи смѣтка за търговскитѣ му операции. Дѣтето оперира съ своитѣ стоки, като господарь, а майката, като слуга, който държи въ изправность смѣткитѣ на господаря си. Питамъ: има ли нѣкакъвъ моралъ въ търговскитѣ операции на дѣтето? Ако нѣкой професоръ би постѫпвалъ като това дѣте, какъ би се произнесълъ свѣта за него“? Въ морално отношение много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на това дѣте. Това, което дѣтето върши въ физическиятъ свѣтъ, хората вършатъ въ умствения и сърдечния свѣтъ. Слѣдователно, ако дѣтето има добра майка или добъръ баща въ умствения свѣтъ, тѣ ще му се притекатъ на помощь, ще държатъ въ изправность неговитѣ търговски смѣтки. Сираче ли е това дѣте въ умствения свѣтъ, търговскитѣ му смѣтки сѫ осѫдени на фалиране. Дѣцата на съврѣменнитѣ хора правятъ това, което малкитѣ на птицитѣ не правятъ. Ако надникнете въ гнѣздото на нѣкоя птица, която има малки, ще видите, че тамъ цари голѣма чистота. Птицитѣ чистятъ най-грижливо гнѣздата си, като не оставятъ дори никаква нечистотия да попадне тамъ. Надникнете ли, обаче, въ люлката на малкото дѣте, отдалечъ ще усѣтите неговата немощь и некултурность. Въ това отношение малкитѣ птиченца сѫ по-културни, отколкото дѣцата на съврѣменнитѣ хора, които минаватъ за културни. Гнѣздото на птицитѣ, съ тѣхнитѣ малки, прѣдставлява едно сѣмейство, едно малко общество, каквото и хората образуватъ. Както хората съ своя непорядъченъ животъ, съ своитѣ лоши мисли и желания сѫ въ състояние да опетнятъ сѣмейството и обществото, така и птицитѣ, ако не пазятъ нужната чистота, ще изцапатъ гнѣздата си. Затова, именно, отъ хигиеническо гледище, птицитѣ не позволяватъ на малкитѣ си да оставятъ своитѣ извержения въ гнѣздата си. Кога се научиха тѣ на изкуството да пазятъ чистота и хигиена въ гнѣздата си? Питамъ: ако едно малко птиченце е толкова разумно, че пази чистота и хигиена въ своето гнѣздо, защо съврѣменнитѣ културни хора, които говорятъ и проповѣдватъ за Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които знаятъ редъ науки, като математика, философия и тѣмъ подобни, не спазватъ нужната чистота и хигиена въ жилищата си? Нѣкой философъ разрѣшава най-важния въпросъ — какъ трѣбва да се живѣе, а щомъ го запитатъ, сѫществува ли Богъ, той казва, че Богъ не сѫществува. Каже ли така, този философъ е оставилъ вече своитѣ извержения въ гнѣздото си. Запитватъ го послѣ: ами тогава, какъ се е създалъ свѣтътъ? — Отъ само себе си. Хората пъкъ се създаватъ по сѫщия начинъ, както воднитѣ капки се създаватъ. Не, хората не се създаватъ като воднитѣ капки, нито пъкъ свѣтътъ се е създалъ самъ. Само като се прилага Божията Любовь, тя дава добъръ плодъ. Не се ли прилага тя, въ живота се явяватъ обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърть. Първо се е явило богатството въ свѣта, а послѣ сиромашията; първо се е явило здравето, а послѣ болестьта; първо е дошълъ животътъ, а послѣ смъртьта; първо е дошла добродѣтельта, а послѣ грѣхътъ; първо е дошла любовьта, а послѣ умразата; първо се е родила мѫдростьта, а послѣ глупостьта. Значи, всички добродѣтели сѫ на първо мѣсто, а слѣдъ тѣхъ, като резултатъ на неправилни отношения, се явяватъ отрицателнитѣ прояви на живота. Ние, обаче, не искаме да оперираме съ отрицателни величини въ живота. Запримѣръ, кой отъ васъ би желалъ да има минусъ два или минусъ десеть милиона лева? Въ такъвъ случай, за прѣдпочитане е, този човѣкъ да има нула лева, безъ никакъвъ минусъ, отколкото да има милиони левове съ знака минусъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ плюсъ два милиона, или плюсъ десеть милиона лева. Минусътъ прѣдставлява отрицателнитѣ прояви въ живота, като съмнѣние, безвѣрие, малодушие, нетърпѣние, невъздържание и т. н. Обаче, нито съмнѣнието, нито малодушието, нито безвѣрието, нито своенравието, нито нетърпѣнието сѫ въ състояние да подигнатъ човѣка. Само положителнитѣ качества подигатъ човѣка. Слѣдователно, дойде ли човѣкъ до нѣкоя отрицателна чърта на своя характеръ, той, като разумно сѫщество, трѣбва веднага да я замѣсти съ нѣкоя положителна чърта. Това е наука! Коя е положителната чърта на завистьта, на ревностьта? — Любовьта. Напримѣръ, ако вие обичате нѣкое лице, тази любовь ще събуди въ друго лице ревность. Това е неизбѣженъ законъ. Той се проявява навсѣкѫдѣ въ живота. Ако нѣкои родители иматъ нѣколко дѣца, и едно отъ дѣцата е по-любимо на родителитѣ си, тази любовь непрѣменно ще прѣдизвика ревность въ останалитѣ дѣца, колкото и да сѫ добри тѣ. Ревностьта понѣкога се прѣвръща въ зависть. Тия състояния въ науката се наричатъ естествени послѣдствия. Тѣ се наричатъ така, защото не търпятъ никакви обяснения. Далечнитѣ причини на тѣзи прояви могатъ да се обяснятъ, но каквито обяснения и тълкувания да се даватъ, самата проява днесъ не може да се разбере. Защо? — Съзнанието на съврѣменния човѣкъ не е готово да схваща и разбира тѣзи нѣща. То още не може да прониква въ далечнитѣ причини на явленията въ живота. Запримѣръ, всѣки човѣкъ има прѣдстава за сладостьта на захарьта, защото я опиталъ и може да я понася. Ако степеньта на нейната сладость се увеличи сто пѫти, човѣкъ започва мѫчно да я понася. Увеличи ли се, обаче, степеньта на сладостьта хиляда пѫти, човѣкъ вече абсолютно не може да я понася, не може да я приема въ стомаха си. Вземе ли само единъ милиграмъ отъ нея, веднага я повръща назадъ. Така става и съ всѣка идея, за която съзнанието на човѣка не е готово. Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Има герои въ свѣта, които никакъвъ куршумъ не може да свали на земята. Защо? — Този куршумъ по сила се равнява на сладостьта въ обикновената захарь, която той приема свободно въ стомаха си. Намѣри ли се този юнакъ прѣдъ погледа на мома, чието сърце е пълно съ любовь, краката му се прѣкѫсватъ, свѣтъ му се завива, той изгубва съзнание и пада на земята — не може да издържа този погледъ на любовьта. Този погледъ е толкова силенъ, както, ако биха му дали нѣщо хиляда пѫти по-сладко отъ обикновената захарь. Значи, този голѣмъ юнакъ не може да издържа картечния огънь на тази мома. Като я види, той бѣга и казва: на бойното поле бѣхъ, градъ отъ куршуми се сипѣха надъ главата ми, но азъ не бѣгахъ, на всичко издържахъ; погледне ли ме тази мома, не мога да издържамъ. По-страшна артилерия, по-ужасенъ картеченъ огънь отъ този, не съмъ виждалъ! Не зная, дали нѣкой отъ васъ е ималъ подобна опитность, да е падалъ отъ картечния огънь на една мома. Много хора, които сѫ участвували въ послѣдната война, казватъ, че германцитѣ си служили съ особени газове и течности, лесно запалителни и избухливи. Това сѫ нѣкакви нови изобрѣтения въ войната. Момитѣ пъкъ отдавна знаятъ това изкуство, да хвърлятъ такива леснозапалителни газове и течности къмъ момцитѣ и съ тѣхъ да палятъ чергитѣ имъ. Като види такава мома, момъкътъ бѣга и казва: горя, горя, цѣлъ се стопихъ! — Така е, топи се, гори този човѣкъ. Това не е само иносказателно, но дѣйствителенъ фактъ. Кои сѫ причинитѣ, че този момъкъ се топи? — Това стопяване и горение е естествено послѣдствие на несъотвѣтна любовь. Момъкътъ и момата въ дадения случай сѫ сѫщества отъ различни категории, отъ различно развитие. Едно животно, напримѣръ, не може да издържа вибрациитѣ на висшата любовь. Ако нѣкой обикне едно животно, като човѣкъ, то непрѣменно ще умре. Ако единъ ангелъ обикне човѣка по ангелски начинъ, т. е. съ вибрациитѣ на ангелската любовь, този човѣкъ непрѣменно ще умре. Съ други думи казано: този човѣкъ ще пристане на ангела. Той ще напусне тѣлото си, и всички хора около него ще кажатъ: Богъ да прости този човѣкъ! Прѣсели се въ вѣчностьта. Затова, именно, ангелитѣ не идватъ често на земята, за да не причиняватъ смърть на хората. Ако трѣбва да дойдатъ, тѣ се обличатъ въ човѣшка форма, за да не причиняватъ страдания на хората. Казвате: добрѣ е и ние да имаме ангелска любовь, или да ни обича нѣкой, както ангелитѣ обичатъ. Казвамъ: не желайте това, защото тази любовь ще ви донесе смърть. Вие не сте готови за такава любовь. Щомъ искате да ви обичатъ, намѣрете нѣкой подобенъ на васъ, той да ви обича. Когато Богъ ни обича, Той изразява своята любовь чрѣзъ нѣкои отъ нашитѣ ближни: чрѣзъ майка ни, или чрѣзъ баща ни, или чрѣзъ сестра ни, или чрѣзъ брата ни — изобщо, чрѣзъ нѣкое лице, подобно на насъ. Дойдемъ ли до положението, направо да приемаме Божията Любовь, ние ще се разтопимъ, ще изгоримъ и ще се слѣемъ съ Бога. Цѣльта на Бога, обаче, не е въ сливането ни съ Него, защото ние бѣхме веднъжъ въ Него и сега сме излѣзли навънъ. Веднъжъ излѣзли вънъ отъ Бога, Той знае, защо е допусналъ това. Може-би формата, която ни е далъ първоначално, не е тази, която Той е замислилъ нѣкога, и сега ни изпраща въ свѣта, да работимъ, да се развиваме, докато се усъвършенствуваме. Само по този начинъ ние ще дойдемъ до онази първична форма, която е прѣдвидена въ първоначалния Божественъ планъ. Слѣдователно, подъ „сливане съ Бога“ се разбира пълно, съзнателно хармониране съ Великия законъ на Любовьта, чийто образъ е Истината. Сега вие живѣете на земята, която е пълна съ противорѣчия, които вие трѣбва да разрѣшите правилно. Напримѣръ, дойде при васъ единъ младъ човѣкъ и ви иска 1,000 лв. на заемъ. Вие го питате, защо му сѫ тѣзи пари. Той ви казва, че иска да си купи съ тѣхъ единъ костюмъ дрехи и единъ чифтъ обуща, за да постѫпи на работа. Казвамъ: азъ зная, защо този човѣкъ иска отъ васъ 1,000 лева. Той е младъ, 21 годишенъ момъкъ, иска тия пари не за да слѣдва нѣкакво училище, нито да изучава нѣкакъвъ занаятъ, но да се облѣче и обуе хубаво и да се яви прѣдъ нѣкоя мома, да го хареса. Питамъ: за колко врѣме ще може да се прѣдставлява той прѣдъ момата? Утрѣ дрехитѣ и обущата му ще се скѫсатъ. Какво ще прави тогава? Може да си прѣдставите и друго положение. Допуснете, че момата, съ която той се е запозналъ, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и въ нѣколко дни той задлъжнѣе около нея съ 2,000 лева. Какво ще направи той тогава? — Ще заложи дрехитѣ си, обущата си — всичко, каквото има — и ще остане голъ-голеничъкъ, безъ дрехи и обуща и безъ петь пари въ джоба си. Какво важатъ думитѣ и похвалитѣ на момата, която до вчера се възхищаваше отъ него, като добрѣ облѣченъ и елегантенъ господинъ, а днесъ вече той е голъ и босъ, безъ счупена пара въ джоба си? И тъй, ако вървите по пѫтя на сегашното възпитание, вие нѣма да излѣзете на добъръ край, защото то се намира на единъ съвършено старъ и кривъ пѫть. Съврѣменното възпитание е дало вече своитѣ плодове и не може да даде нѣщо повече. Старото е отживѣло своето врѣме и си заминава. Стариятъ свѣтъ е пъленъ съ обѣщания, които не могатъ да се изпълнятъ. Всѣки, който е далъ нѣкакви обѣщания, и да иска, не може да ги изпълни — това не зависи отъ него. Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Прѣди всичко този човѣкъ не говори Истината. Той не може да обича. Защо? — Защото днесъ Любовьта не може да има приложение на земята. Казвате: защо не може да се приложи Любовьта между хората. Прѣдставете си, че сърцето ви е счупено, скършено нѣщо, или пъкъ краката ви сѫ счупени, и азъ, който ви обичамъ, искамъ да ви разходя изъ града съ автомобилъ. Питамъ: при това положение можете ли да бѫдете щастливи? Човѣкъ може да бѫде щастливъ само тогава, когато и сърцето, и краката му сѫ здрави. Докато човѣкъ има счупено сърце, или счупени крака, той не може да бѫде щастливъ. Сега се проповѣдва ново учение, нова наука на хората. Какво се разбира подъ думитѣ „ново учение“? — То подразбира да се отпусне на хората новъ кредитъ, съ който да прѣустроятъ, да създадатъ нови хора отъ себе си. Новиятъ човѣкъ подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Стариятъ човѣкъ трѣбва напълно да се изостави, да се тури въ архивата. Засега у човѣка функциониратъ едноврѣменно три живота: единиятъ животъ е физически, въ който се проявяватъ редъ отрицателни качества, присѫщи на животнитѣ. Този животъ се нарича още и животински. Това, което у животнитѣ се счита най-възвишено, което прѣдставлява цвѣта на тѣхната култура, се срѣща и у човѣка. Честолюбие, гордость, своенравие, щестлавие и редъ още отрицателни качества, които човѣкъ проявява, сѫщеврѣменно сѫ качества и на животнитѣ. Като се срещнатъ два вола или два елена, тѣ се сбиватъ за своята възлюбена. И този отъ тѣхъ ще бѫде прѣдпочетенъ, който покаже по-голѣма сила и юначество. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и между птицитѣ, а дори и между хората. Два момъка се състезаватъ за една мома и, който отъ тѣхъ надвие, той ще спечели момата. Питамъ: дѣ е човѣкътъ тогава? Значи, въ животинското царство правото е на страната на силния, а кривото — на страната на слабия. Дойдемъ ли до живота на човѣка, този процесъ е обратенъ: правото е на страната на слабия, а кривото — на страната на силния. Въ това се познава човѣкътъ. Въ Божествения животъ пъкъ правото е на всички. Божествениятъ животъ е регулаторъ, който регулира всички явления. Когато нѣкой иска да регулира своя животъ, той трѣбва да тури Божествения принципъ за основа на всички свои дѣйствия. Човѣшкото не може да регулира живота. Човѣшкото така съпоставя нѣщата въ физическия животъ, че на всѣка стѫпка подържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие въ човѣка, той казва: какъ тъй, азъ, силниятъ, да се подчиня на еди-кого си! Азъ ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начинъ човѣкъ може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употрѣби физическа сила, той не е нищо друго, освѣнъ едно животно: риба, волъ, конь, а най-много може да достигне до слонъ. По-горѣ отъ слона той не може да отиде. Съ девиза, че правото е на силния, човѣкъ може да мине прѣзъ всички животински форми, прѣдъ и слѣдъ потопа, но до човѣка не може да достигне. Защо? — Защото въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Дойде ли до този принципъ, съ него човѣкъ не може да отиде въ свѣта на ангелитѣ, защото тѣхниятъ принципъ е съвършено различенъ отъ този на човѣка. Човѣкътъ се ражда слабъ, ангелътъ се ражда силенъ. Когато единъ ангелъ се ражда, той е толкова силенъ, колкото и голѣмиятъ ангелъ, който е живѣлъ много години. Слѣдователно, ако нѣкой иска да знае, какво прѣдставлява Божествениятъ свѣтъ, казвамъ: Божествениятъ свѣтъ е мѣрка, която регулира правото и въ тритѣ свѣта — правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силниятъ, че търси своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като животно; каже ли слабиятъ, че иска своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като човѣкъ. Желае ли правото на всички, невидимиятъ свѣтъ го изпраща въ ангелския, въ Божествения свѣтъ. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: какъ така, азъ, почтениятъ, високоблагородниятъ човѣкъ, да влѣза въ царството на животнитѣ? — Ти самъ избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човѣкъ става. Който иска всички сѫщества да бѫдатъ добри, той е между ангелитѣ вече. Вие не може да разберете напълно цѣлокупния животъ, ако не съпоставите паралелно тия три положения въ живота. Тѣ се рѣзко различаватъ едно отъ друго, но между тѣхъ има извѣстно съотношение, извѣстна връзка. Обаче, Истината е една. Човѣкъ трѣбва да знае, какво иска отъ Бога. Защото, ако те обичатъ като животно, това е едно положение, ако те обичатъ като човѣкъ, това е друго положение и ако те обичатъ като ангелъ, това е съвсѣмъ особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обичь. Нѣкой казва: обидиха ме. Питамъ: като животно, като човѣкъ или като ангелъ те обидиха? Ако сѫ те обидили като човѣкъ, и ти искашъ да станешъ силенъ, да си отмъстишъ, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратятъ въ животинското царство: тебе ще направятъ вълкъ или хъртъ, а него — заекъ. Ти ще го гонишъ, а той ще бѣга. Цѣлъ день ще викашъ „ха-ху, ха-ху“, ще гонишъ заека. Защо? — Защото сѫ те обидили. Ние знаемъ, че животнитѣ само се обиждатъ. Копоятъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ за другъ пѫть, какъ се обижда копой“. Заекътъ пъкъ казва: „Втори пѫть копой не обиждамъ“. Защо? — Това знае само този, който е билъ гоненъ отъ копой. Ако пъкъ си обиденъ като слабъ човѣкъ, който не иска никакво отмъщение, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати и двама ви въ човѣшкото царство: тебе ще постави като господарь, а противника ти — като слуга, и ще ти каже: сега, като господарь, изправи погрѣшката на твоя противникъ. Слѣдъ това ще те наблюдава, какъ постѫпвашъ. Опиташъ ли се да разрѣшишъ въпроса, както копоятъ постѫпва спрѣмо заека, веднага ще приемешъ неговата форма. Това е неизбѣженъ законъ. Постѫпкитѣ на хората опрѣдѣлятъ тѣхната форма. Подържашъ ли правото на силния, ти си животно; подържашъ ли правото на слабия, ти си човѣкъ; подържашъ ли правото на всички, ти си ангелъ. Ако правото е на слабия, какво трѣбва да правятъ силнитѣ? Въ животинското царство силнитѣ гонятъ слабитѣ, а между хората слабитѣ трѣбва да служатъ на силнитѣ. Ако силниятъ, т. е. господарьтъ се рѫководи отъ Христовото учение, ето какъ трѣбва да постѫпи той съ слугата си. Когато слугата, който е работилъ цѣлъ день на нивата, се върне у дома си, господарьтъ ще му сложи да яде, като му каже: заповѣдай, Стояне, наяжъ се добрѣ, почини си! Радвамъ се, че добрѣ свърши работата си. При това, господарьтъ трѣбва да извърши всичко туй не отъ снизхождение къмъ слугата си, но тъй искрено, че послѣдниятъ да се почувствува равноправенъ съ своя господарь. Какво струва на богатия, на силния да се приравни съ слабия? Вижте, напримѣръ, положението на нѣкой знаменитъ, виденъ професоръ, който е ангажиранъ, като възпитатель и учитель на царския синъ. Царскиятъ синъ е малко, слабо още дѣте, но отъ благоволението му къмъ този професоръ ще зависи оставането на професора въ университета. Лѣкарьтъ лѣкува болни, слаби хора, но отъ мнѣнието на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорътъ и лѣкарьтъ, които минаватъ за силни хора, познаватъ добрѣ своята наука и я прилагатъ на мѣсто, тѣ ще иматъ благоволението на слабитѣ хора, на царския синъ. Успѣхътъ имъ ще зависи отъ тѣхното благоволение. Значи, въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Мнозина казватъ: да имаме власть, ние ще изколимъ, ще избѣсимъ всички, които сѫ причина за неуредицитѣ въ свѣта. Всѣки, който мисли, че съ власть, съ насилие ще оправи работитѣ, той влиза въ животинското царство. Знаете ли, какви клещи има за този, който злоупотрѣбява съ силата си? Ще изясня мисъльта си съ баснята: „Човѣкъ, лъвъ и лисица“ Върви единъ лъвъ въ гората, и кракътъ му случайно попада въ единъ капанъ и се заклещва. Той иска да извади крака си отъ капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвътъ да реве, да вика за помощь. Въ сѫщата гора, наблизо нѣкѫдѣ, дърварь сѣкълъ дърва. Като чува този отчаянъ ревъ, отива по звука на рева, да види, какво е станало. Приближава се до мѣстото дѣто билъ капана и вижда лъвъ, уловенъ въ капанъ. Приближава се до него, хваща внимателно клещитѣ на капана, разтваря ги — и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободенъ, лъвътъ, вѣренъ на своя инстинктъ, хвърля се върху човѣка, иска да го разкѫса. Въ тозъ моментъ пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Азъ съмъ сѫдията! Кажете ми, какъ стана всичко по редъ“. Лъвътъ започналъ: „Както вървѣхъ изъ гората, не забѣлѣзахъ, че тукъ нѣйдѣ имало отворенъ капанъ. Кракътъ ми попадна вѫтрѣ и се заклещи. Азъ взехъ да рева. Дочу ме отнѣкѫдѣ този човѣкъ и дойде да ме освободи“. Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака въ капана, да видя, какво е било положението“. Лъвътъ туря крака си. — Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракътъ отново му се заклещва и остава вѫтрѣ Слѣдъ това лисицата се обръща къмъ човѣка и му казва: „Продължи сега пѫтя си, и втори пѫть не освобождавай отъ страдания тѣзи, които могатъ да те изядатъ. Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ взиматъ единъ човѣкъ отъ улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човѣшката, нито даже животинската любовь, ще му кажатъ нѣколко принципа отъ Христовото учение и на бърза рѫка ще го произведатъ почетенъ членъ и организаторъ на нѣкое общество. Прѣди всичко, този човѣкъ трѣбва да има свое свободно, свещено убѣждение. Той трѣбва да разбира още и основитѣ, върху които е построенъ неговиятъ животъ. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законитѣ ѝ. Който търси своето право, като силенъ, тя го изпраща въ животинското царство, дѣто законитѣ сѫ желѣзни. Въ животинското царство нѣма абсолютно никаква свобода; тамъ нѣма и закони. Тамъ страхътъ владѣе надъ законитѣ. Той взима надмощие надъ всичко въ тѣхния животъ, вслѣдствие на което животнитѣ нѣматъ воля. Волята у тѣхъ е напълно атрофирана. Напримѣръ, вземете единъ слонъ, който е грамадно животно, обърнете го нѣколко пѫти съ гърба къмъ земята, и той ще стане кротъкъ, като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонътъ, значи, се страхува. Страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ. Единствената форма, въ която се заражда воля, е човѣкътъ. Животнитѣ нѣматъ брада, както човѣкъ, затова нѣматъ и воля. У хората долната челюсть се завършва съ брада. За да се подигнатъ животнитѣ отъ състоянието, въ което се намиратъ днесъ, трѣбва да се изминатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде специална вълна за тѣхъ, да ги подеме. И да искатъ, тѣ не могатъ да се подигнатъ сега, понеже нѣма благоприятни условия за тѣхъ. Каквито усилия и да правите днесъ съ едно животно, за него нѣма още условия да се прѣвърне въ по-висока форма. Сега иде нова фаза, нова вълна, която ще подеме човѣчеството и ще му създаде по-висока форма. Затова, именно, всички съврѣменни хора трѣбва да се рѫководятъ въ живота си отъ идеята на ангелитѣ, че правото е на всички. Не се ли движатъ отъ тази идея, новата вълна не може да ги подеме. И тогава, споредъ законитѣ на разумната природа, тѣ ще се намѣрятъ въ невъзможность да влѣзатъ въ Царството Божие. Тѣ, като петьтѣ неразумни дѣвици, ще намѣрятъ вратата на Царството Божие затворена и ще кажатъ: Господи не разбрахме законитѣ Ти. Нѣкои казватъ: нали Господъ може всичко да направи? Защо тогава, Той не прѣобрази цѣлия свѣтъ изведнъжъ? Питамъ: когато нѣкой човѣкъ рѣши да пѫтува отъ София до Варна, трѣбва ли да се изпраща при него специаленъ чиновникъ да му казва, въ колко часа тръгва тренътъ? — Ако отиде на гарата на врѣме и си купи билетъ, той ще замине за Варна. Ако закъснѣе, тренътъ нѣма да го чака нито моментъ, ще си замине, а той ще остане да чака другъ тренъ. По сѫщия начинъ постѫпва и природата. Тя е създала свой редъ и порядъкъ, и всѣки трѣбва да спазва и зачита този редъ. Ще си купишъ билетъ и на врѣме ще отидешъ на гарата да чакашъ трена. Не очаквай да изпратятъ за тебе специална делегация, да дойде нѣкой ангелъ отъ небето, да те подкани да тръгнешъ. Рѣшите ли да заминавате нѣкѫдѣ, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има тренъ за мѣстото, дѣто отивате, купете си билетъ и бѫдете на врѣме на гарата. По-добрѣ да почакате малко на гарата, докато тренътъ тръгне, отколкото да се надѣвате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тѣзи изяснения, за да се освободите отъ редъ противорѣчия въ живота. Натъкнете ли се на нѣкои противорѣчия, ще знаете, че сте или въ животинското, или въ човѣшкото царства. Казвамъ: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, нѣма защо да се връщате назадъ. Сега ще търсите правото на всички. Врѣме е вече да се изучава и прилага Божествениятъ законъ, като мѣрка на всички прояви въ живота. Само по този начинъ хората ще се освободятъ отъ противорѣчията, които ги спъватъ въ живота имъ. Сега, за да се разбератъ и приложатъ тия положения въ живота, хората се нуждаятъ отъ обяснения и упѫтвания. Иначе, има опасность за тѣхъ да се проявятъ по животински начинъ. И въ този случай, ако силниятъ човѣкъ не е разуменъ, той ще се прояви като животно; ако слабиятъ пъкъ е разуменъ, той ще се прояви като истински човѣкъ. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички сѫщества. Този човѣкъ ще може да направи това, което мечката, вълкътъ, тигърътъ, змията, паякътъ и редъ още животни правятъ. Този човѣкъ ще прилича на силенъ порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нѣщо непостоянно. Слабиятъ, но разуменъ човѣкъ прилича на малка бистра рѣчица, която дѣто минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т. н. Нѣкой казва: ако имамъ пари, ако съмъ силенъ, цѣлиятъ свѣтъ ще оправя! Казвамъ: ако свѣтътъ може да се оправи съ сила и съ пари, азъ бихъ далъ на този човѣкъ, колкото пари иска, и то съ условие да оправи не цѣлия свѣтъ, но само малката България. Който се наема да направи този опитъ, не само на думи, но на дѣло, нека дойде при мене. Даде ли веднъжъ обѣщание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи свѣта, не е лесно да се оправи и цѣлъ народъ, както не е лесно да се изправи и единъ човѣкъ само. За потвърждение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. Близо до двореца на единъ отъ индускитѣ царе живѣлъ единъ светия. Царьтъ забѣлѣзалъ, че светията ималъ една хубава крава, която грижливо наглеждалъ. Той хвърлилъ око на нея и казалъ на светията: искамъ да взема твоята крава, защото ми харесва. — Никому не я давамъ, азъ не мога безъ тази крава. — Ще ти дамъ вмѣсто нея една отъ моитѣ. — По никой начинъ не я смѣнявамъ. — Тогава ще ти я платя богато. — И на това не съмъ съгласенъ. — Въ краенъ случай ще я взема насила. — Опитай се! Зачудилъ се царьтъ, защо светията не дава кравата и рѣшилъ да го наблюдава, какъ живѣе. Наблюдавалъ го 1,000 години и вършилъ всичко, каквото и той правилъ. Наблюдавалъ го 2,000 години, наблюдавалъ го 2,000 години, докато най-послѣ станалъ силенъ като светията. Щомъ постигналъ тази вѫтрѣшна сила, царьтъ прѣстаналъ вече да желае кравата на светията. Казвамъ: кравата прѣдставлява човѣшката душа, която никога и никому не трѣбва да продавате. И цѣлия свѣтъ да ви дадатъ, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човѣкъ, но не и душата си. Душата е Божествениятъ принципъ, Божественото начало въ човѣка. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога, и той остава безъ нея. Човѣкъ безъ душа е подобенъ на животно. И тогава правото е вече на негова страна. Отъ този моментъ, обаче, той става най-нещастно сѫщество — нийдѣ не може да намѣри миръ. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др.. Голѣма вѫтрѣшна тѫга иматъ и животнитѣ. Вие срѣщате вълкъ и казвате: видѣхъ единъ вълкъ. Повече отъ това нищо не знаете. Защо вълкътъ има дълга муцуна — не знаете. Защо опашката му е дълга — сѫщо не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка опрѣдѣлятъ неговата интелигентность. Той е една закѫснѣла, изостанала душа въ своето развитие. Първата буква отъ името му „Вълкъ“ — на български езикъ „der Wolf“ — на нѣмски, разгледана кабалистически, не означава нѣщо лошо. Вълкътъ, по естество, обича да си служи съ лъжа, но буквата „W“ въ нѣмски езикъ, както и буквата „В“ въ български езикъ, която не е нищо друго, освѣнъ „W“ пакъ, свързано съ единица, влиза като елементъ въ Истината. Затова, вълкътъ и като лъже, пакъ Истината казва. Тази буква е свързана съ закона на Истината. Втората буква „Ъ“ означава топузъ, което показва, че вълкътъ си служи съ топузъ. И тъй, животинското и човѣшкото царства, както и геометрическитѣ фигури и тѣла, сѫ създадени по строго опрѣдѣлени правила и закони. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и редъ още фигури, както и кубътъ и други още тѣла, прѣдставляватъ точно опрѣдѣлени геометрически величини, съ точно опрѣдѣлено предназначение и смисълъ. Щомъ е така, не е безразлично, каква фигура, или какво тѣло ще се създаде. Всичкитѣ фигури и тѣла съставляватъ необходимость за физическия свѣтъ. Тѣ сѫ полета на дѣйствуващи сили, всѣка отъ които извършва специфична работа. Щомъ напишемъ единъ триѫгълникъ, веднага си прѣдставяме високъ планински връхъ, отъ който енергиитѣ на разтопенитѣ снѣгове и ледове потичатъ надолу къмъ основата, вслѣдствие на което тя е всѣкога широка. Слѣдователно, силитѣ, енергиитѣ на триѫгълника се проявяватъ въ основата му, а върхътъ показва посоката, отъ която иде енергията. Възъ основа на това, когато си прѣдставяме човѣка въ триѫгълника, ще знаемъ, че силата, която той проявява въ живота си, иде отгорѣ, отъ главата, а главата е неговиятъ умъ. И затова, докато има снѣгове на върха на триѫгълника, докато тѣ се топятъ и пращатъ енергията си къмъ основата, дотогава човѣкъ ще бѫде силенъ и ще може да дѣйствува. Когато прѣстане силата на върха, ще прѣстане силата и на основата. Съ други думи казано: докато Богъ дѣйствува, и човѣкъ ще дѣйствува; прѣстане ли Богъ да дѣйствува, и човѣкъ прѣстава да дѣйствува. Богъ е върхътъ, т. е. цѣльта, посоката, къмъ която човѣкъ се движи. Всичко, което човѣкъ придобива, иде отгорѣ. Ако обърнемъ сега този триѫгълникъ съ върха надолу, ще се намѣримъ въ обратния процесъ. Тогава човѣкъ се поставя на мѣстото на Бога. Енергията, която тече отъ върха на този триѫгълникъ, отива надолу, въ центъра на земята, въ коренитѣ на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на нѣкое шише. Значи, енергията може да излиза отъ два центъра: единиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, въ който върхътъ А е горѣ. Тамъ е мѣстото на горния Господъ. Другиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, който е обърнатъ съ основата си нагорѣ. Значи, върхътъ А въ този триѫгълникъ е мѣстото на долния Господъ. Между горния и долния Господъ има извѣстно съотношение. Горниятъ Господъ запитва долния: „Човѣкътъ, на когото дадохъ сила и богатство, разработи ли този капиталъ, върна ли го назадъ?“ Каквото напише долниятъ Господъ за човѣка, такъвъ ще бѫде и неговиятъ кредитъ. Отъ този отговоръ зависи, дали човѣкъ ще се повиши или понижи. Каквото вземе човѣкъ, той може да го задържи само за извѣстно врѣме. Прѣзъ това врѣме той трѣбва да тури този капиталъ въ движение, да придобие отъ него нѣкаква печалба и слѣдъ това, когато дойде падежътъ му, да го върне назадъ. Нищо не се дава за вѣчни врѣмена. Понеже човѣкъ, по естество е прогресивенъ, той трѣбва да ликвидира съ капитала, който му е даденъ: той ще заплати за всичко, което е ялъ и пилъ, а спечеленото ще върне въ касата на горния Господъ. Той държи смѣтка за всичко, което е далъ на хората и казва: на еди-кого си дадохъ петь таланта; на еди-кого — три, а на еди-кого — единъ талантъ. Този е естествениятъ редъ на нѣщата. И затова, всички страдания въ свѣта се явяватъ като естествени послѣдствия отъ неразумното използуване на благата, които Богъ ни е далъ. Мнозина отиватъ до крайность въ своитѣ разбирания и казватъ, че ако човѣкъ не изплати задълженията си, може да дойде до стѫпалото на животно. — Не, произволно човѣкъ не може да стане животно. Само по необходимость, споредъ закона на инволюцията, на всѣки човѣкъ прѣдстои да мине и прѣзъ животинското царство. Погледнато на животинското царство отъ по-високо стѫпало, по сѫщина то прѣдставлява единъ възвишенъ свѣтъ. Ако се влѣзе въ невидимия свѣтъ, тамъ животнитѣ сѫ разумни сѫщества, подобни на ангели, съ които напълно може да се разбирате. Щомъ слѣзатъ на земята, тѣ ставатъ животни. Единъ митъ прѣдава историята на Луцифера по слѣдния начинъ. Въ невидимия свѣтъ той билъ единъ отъ свѣтлитѣ, възвишени ангели, който седѣлъ до трона на Господа. Единъ день у него се родило желанието да стане силенъ, като Бога и си казалъ: „Врѣме е вече и азъ да потърся своята сила, да възстановя своето право!“ Отъ тозъ моментъ той се намѣрилъ между животнитѣ. Затова днесъ рисуватъ Луцифера въ човѣшки образъ, но съ копита и рога. Ето защо животнитѣ сега сѫ изложени на вселяване въ тѣхъ на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красивъ свѣтъ. То не е такова, каквото външно прѣдставлява. Обаче, за да се влѣзе въ човѣшкото царство, трѣбва да се мине прѣзъ животинското. Животинското и човѣшкото царства сѫ два противоположни свѣта. Въ животинското царство господствуватъ страха и страститѣ, а въ човѣшкото царство — мисъльта и чувствата. Когато човѣкъ успѣе да се освободи отъ животното въ себе си, той вече не може да прави зло. Животното въ човѣка прави злото. То казва: не съмъ ли въ състояние азъ да направя нѣкакво зло? Щомъ направите една погрѣшка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у васъ, и затова кажете: сега пъкъ ще дамъ ходъ на човѣшкото въ себе си. Вие знаете, че въ животинското царство правото е на силния, въ човѣшкото царство — на слабия. Възвишеното, благородното въ човѣка е слабиятъ принципъ. Ако вие отдадете правото на малкото дѣте, като на слабо сѫщество, вие сте истински човѣкъ. Така постѫпва само честниятъ човѣкъ, въ когото нѣма абсолютно никаква лъжа. Само силниятъ краде. Той може да бѫде поетъ, писатель, ученъ или философъ, но на животинското царство. Поетътъ на животинското царство възпѣва силнитѣ, бурни чувства. Той описва подвизитѣ на нѣкой голѣмъ юнакъ, изразени въ убийства и грабежи. Поетътъ на човѣшкото царство възпѣва живота на цвѣтята — на най-нѣжното, най-слабото нѣщо въ свѣта. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е отличенъ философъ. На кое царство е философъ този човѣкъ: на животинското, на човѣшкото или на Божественото? Човѣкъ трѣбва да прави вѫтрѣшна разлика въ всички прояви на живота. Когато ви обича нѣкой, сѫщо така трѣбва да различавате, какъ ви обича този човѣкъ: по животински, по човѣшки или по Божественъ начинъ. Когато любовьта има само външни проявления, като цѣлувки, пригрѫдки и приставания, това е животинска любовь. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избѣга отъ баща си и майка си, ще пристане на нѣкой момъкъ, който я лъже, и слѣдъ това ще мисли, че ще бѫде щастлива. Когато нѣкой момъкъ обича момата възвишено и идеално, той трѣбва да бѫде готовъ на всѣкакви услуги и жертви къмъ нея. Въ идеалната любовь има пълно безкористие. Казвамъ: разбирайте добрѣ това, което ви се говори. Ние говоримъ за сѫщината на живота. Човѣкъ трѣбва да слѣди за своитѣ мисли и чувства, както майката слѣди за малкото си дѣтенце. Въ постѫпкитѣ му не трѣбва да сѫществува никаква лъжа, никакво користолюбие. Вие трѣбва да проучавате качествата на вашата обичь и любовь, защото каквато е обичьта и любовьта, такива ще бѫдатъ и нейнитѣ резултати. Когато Божията Любовь се прилага въ живота, тя дава свои специфични плодове; човѣшката любовь пъкъ дава свои особени плодове; животинската любовь сѫщо тъй дава специални плодове. Всѣка любовь има свои естествени послѣдствия. Приложението на животинската любовь не може да даде резултати на човѣшката любовь. Приложението на Божествената любовь сѫщо така не може да даде резултати на човѣшката любовь. Божественото дава Божествени резултати; човѣшкото — човѣшки, а животинското — животински. По този въпросъ човѣкъ може да философствува, колкото иска, но въ края на краищата, той ще се убѣди, че Истината е само една. Тѣзи дефиниции, които ви се даватъ тукъ, нѣма да ги намѣрите въ никаква литература. Тѣзи нѣща сѫ провѣрени и на земята, и на небето. Тѣ сѫ провѣрени и между животнитѣ, и между хората, и между ангелитѣ. Вслѣдствие на това тѣ не прѣдставляватъ нѣкакви теории, а сѫ дѣйствителни факти. Вие ще кажете, че всѣки човѣкъ може да провѣри тия факти. Да, Истината дава право на всѣки чистосърдеченъ човѣкъ да провѣрява нѣщата. Има специаленъ законъ, съ помощьта на който могатъ да се провѣряватъ отношенията между всички сѫщества. Който знае този законъ, той може да провѣри и проучи тѣзи отношения; не знае ли закона, нищо не може да направи. Ако азъ правя това, което Богъ иска, правото е на моя страна; ако правя това, което азъ искамъ, между Бога и мене настава разногласие. Върша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички сѫщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, въ края на краищата, трѣбва да се подчинятъ на Божественото начало въ себе си, безъ никакво съпротивление. Никой не може да се мѣри съ Божественото. Въ Него нѣма никакво противорѣчие. Най-много и най-голѣми противорѣчия сѫществуватъ въ животинския свѣтъ, а най-малки — въ ангелския. Въ Божествения свѣтъ цари пълно единение, пълно примирение и разбиране между всички сѫщества. Нѣкога човѣкъ отдава правото на силния, нѣкога — на слабия, а нѣкога — на всички сѫщества. Въ послѣдния случай той живѣе въ Божествения свѣтъ. Тѣзи обяснения сѫ необходими помагала при сегашния животъ на съврѣменното човѣчество. Съврѣменнитѣ хора иматъ много знания, но не могатъ да ги прилагатъ. За тази цѣль имъ сѫ нужни лостове. Пръвъ важенъ лостъ, който трѣбва да се приложи къмъ знанията имъ, е прѣсѣването. Всички тѣхни знания, възгледи и теории трѣбва да се прѣчистятъ, да се прѣсѣятъ, да остане най-хубавото и най-възвишеното. Въ нашитѣ възгледи, запримѣръ, има остатъци отъ животинското царство, но всичко нечисто трѣбва да се прѣчисти. Човѣкъ не може абсолютно да се освободи отъ животинското въ себе си, но да остане отъ него поне най-красивото, най-благородното. И животнитѣ иматъ благородни качества. Ние сме възприели отъ тѣхъ нѣкои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния животъ. Запримѣръ, благодарение на животнитѣ ние знаемъ да ядемъ. Ако скѫсаме връзкитѣ си съ животнитѣ, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като послѣдствие на това ще се измѣни и здравословното ни състояние. Нѣкой казва: азъ искамъ да се освободя отъ животинското въ себе си. — Освободишъ ли се абсолютно отъ животинското, ще прѣкѫснешъ връзката си съ стомаха. Животнитѣ подържатъ стомашната система. Всѣки, който иска да има здрава и добрѣ урегулирана стомашна система, трѣбва да бѫде разуменъ, да създаде правилни отношения съ животнитѣ. Бѣлиятъ дробъ е свързанъ съ човѣшкото царство. Бѣлитѣ дробове подържатъ порядъка въ човѣшкия свѣтъ. Мозъкътъ е свързанъ съ ангелския, съ Божествения свѣтъ, дѣто правото е на всички. Значи, има три свѣта на порядъкъ: порядъкъ на животнитѣ, порядъкъ на хората и порядъкъ на ангелитѣ. Тѣзи три свѣта се намиратъ въ извѣстно вѫтрѣшно съотношение, въ извѣстна зависимость. Слѣдователно, стомахътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ бѣлитѣ дробове, а бѣлитѣ дробове — съ мозъка. Значи, мозъкътъ, като най-висша инстанция, ще регулира първитѣ два свѣта. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелитѣ; като се говори за бѣлия дробь, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животнитѣ. Както виждате, животинското царство е възвишенъ свѣтъ. Безъ него нашето сѫществувание не би било възможно. Що се отнася до тънкитѣ и дебелитѣ черва, ние още нищо не говоримъ. Тѣ прѣдставляватъ по-низъкъ свѣтъ и отъ този на стомаха. Тѣ сѫ адътъ, чистилището. До стомаха животътъ е нормаленъ; отъ стомаха надолу — червата — прѣдставляватъ животъ на единъ ненормаленъ свѣтъ. Ние се занимаваме съ нормалния животъ, какъвто срѣщаме въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха. За въ бѫдеще и дѣцата ще се занимаватъ съ живота на тънкитѣ и дебелитѣ черва, защото и въ тѣхъ се крие извѣстна тайна. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае вѫтрѣшнитѣ съотношения, които сѫществуватъ между неговитѣ удове. Иначе той ще се изложи на голѣми спънки. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да държи тѣлото си въ изправность. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправилъ отношенията си съ животнитѣ; ако урегулира дробоветѣ си, изправилъ е отношенията си съ хората; ако урегулира мозъка си, изправилъ е отношенията си съ ангелския свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ пъкъ регулира всички свѣтове. Тамъ Богъ царува. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ здрави и щастливи. Мнозина искатъ да се освободятъ отъ животинското. Смисълътъ, обаче, не е въ това, да се освободятъ отъ животинското въ себе си, но да го урегулиратъ. Прѣди всичко човѣкъ не трѣбва да се безпокои отъ това, че въ него се е породило нѣкакво животинско чувство. Най-първо той трѣбва да анализира своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, да види къмъ коя категория се отнасятъ, дали къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. И послѣ слѣдъ като разбере, че дадено чувство се отнася, напримѣръ, къмъ животинскитѣ, той трѣбва да потърси начинъ, какъ да се справи съ него. Нѣкои окултисти и теософи казватъ: „Убий всѣко желание въ себе си!“ — Не, това е неправиленъ методъ. Желанията не трѣбва да се убиватъ, но трѣбва да се култивиратъ, да се възпитаватъ. Божествената наука не прѣпорѫчва никакъвъ родъ убийства, но тя казва, че низшето трѣбва да се подчини на висшето, за което дава разни методи които трансформиратъ енергията на низшитѣ чувства и желания. Значи, всѣко низше чувство може да се трансформира въ висше, понеже между тѣхъ има извѣстна зависимость. Тѣ не могатъ да сѫществуватъ едно безъ друго, тъй както тѣлото не може да функционира безъ мозъкъ, безъ дробове и безъ стомахъ. Главата е прѣдшествувала бѣлитѣ дробове, а тѣ — стомаха. Извѣстно е, че отъ зачеването на човѣка, докато е въ утробата на майката, той минава прѣзъ всички фази на живота, но се ражда въ този моментъ, именно, когато човѣшкиятъ принципъ вземе надмощие надъ всички останали. Слѣдователно, при процеса на раждането на кое и да е сѫщество, всѣкога човѣшкиятъ принципъ господствува. Не може да се роди едно сѫщество, ако човѣшкиятъ принципъ не дѣйствува. Значи, само човѣкътъ може да произвежда. Той е производителниятъ принципъ въ свѣта. Ако се спре производителниятъ процесъ у човѣка, всички растения и животни ще спратъ развитието си, ще почнатъ да изсъхватъ. Растенето зависи отъ човѣка. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да запази този процесъ въ себе си. За да се запази производителностьта въ човѣка, той трѣбва малко да сѣе, малко да жъне, малко да яде. И тъй, отъ човѣшкия принципъ зависи, дали ще се роди човѣкъ или друго нѣкакво сѫщество. И животнитѣ се раждатъ по човѣшкия принципъ, но като не знаятъ методитѣ, какво трѣбва да направятъ, за да се родятъ човѣци, тѣ се раждатъ животни. Слѣдователно, животнитѣ минаватъ и прѣзъ човѣшкия принципъ, но се раждатъ като животни. Хората пъкъ се раждатъ по човѣшкия принципъ, защото тѣ знаятъ методитѣ, какъ да се раждатъ човѣци. Казано е, че всѣко желание е дадено отъ Бога. Обаче, има случаи въ живота, когато желанията на хората се изразяватъ въ животинска форма. И ще видите, че у нѣкой човѣкъ има силно желание да убива. Това силно желание въ своя зародишъ е имало другъ стимулъ; то е било подтикнато отъ нѣщо възвишено и благородно, но тъй като човѣкъ не е знаялъ, какъ да го култивира и възпита въ себе си, то е взело животински образъ. Мислитѣ и желанията въ човѣка се раждатъ по сѫщия начинъ, както и самиятъ човѣкъ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да ражда своитѣ мисли и желания правилно, по човѣшки, за да услужва съ тѣхъ и на другитѣ хора. Този законъ има голѣмо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ животинскитѣ форми. Животинското въ него трѣбва да се подчини на висшето. Ядешъ ли, не прѣяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска защото, по атавистически начинъ, той понѣкога може да поиска месо, или друга нѣкаква храна, която днесъ не му понася. Ако стомахътъ настоява да му се даде месо, ето какъ трѣбва да се постѫпи съ него. Сварете малко картофи. Прѣсувайте ги, прибавете къмъ тѣхъ всичко, каквото е нужно, за да имъ се придаде приятенъ вкусъ. Направете отъ тази смѣсь кюфтета. Опържете ги въ хубаво, чисто масло; турете отгорѣ имъ малко прѣсенъ магданозъ и му ги прѣдложете. Кажете на стомаха си: заповѣдай, хапни си отъ тѣзи кюфтенца! Надали нѣкога си ялъ по-крѣхко месо отъ това. Стомахътъ ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари. Сега вие ще кажете: не лъжемъ ли по този начинъ стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пакъ отъ трѣва? Вълкътъ се храни главно съ овци, а вие знаете, че овцитѣ сѫ трѣвопасни животни. Слѣдователно, вълкътъ, като се храни съ овци, по косвенъ пѫть и той е трѣвопасно животно. Обаче, по-добрѣ е да възприемаме храната въ нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме отъ фабрикитѣ. Месото на овцата не е нищо друго, освѣнъ консервирана трѣва, приготвена по особенъ фабриченъ начинъ. Опасностьта отъ вегетариянството за нѣкои хора се заключава въ това, че тѣ иматъ животински потици, а искатъ да живѣятъ по човѣшки. У такива хора се явява извѣстно стълкновение въ стомаха, и тѣ казватъ: не ни понася нѣщо вегетариянството. Човѣкъ трѣбва да бѫде вегетариянецъ по убѣждение. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема. Освѣнъ това, животното въ човѣка трѣбва да вѣрва въ него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не вѣрва ли животното въ човѣка, въ своя господарь, по между имъ ще се яви извѣстна дисхармония. Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отвлѣчена за васъ. Тя не може да се изчерпи само съ говорене. Вие трѣбва да градите върху нея, докато си създадете новъ начинъ на самовъзпитание. И слѣдъ това, като я приложите въ живота си, ще имате отлични резултати. Азъ съмъ правилъ редъ години опити съ нея. Тѣзи опити сѫ бавни, но сигурни; тѣ сѫ микроскопически, но колкото повече врѣме минава, толкова по-мощни сѫ и резултатитѣ. Никоя сила не е въ състояние да спре човѣка отъ желанието му да направи този опитъ. Всички движения се подчиняватъ на извѣстни правила и закони. Напримѣръ, ходътъ на човѣка сѫщо така се обуславя отъ извѣстни закони. Когато човѣкъ тръгва за нѣкѫдѣ, първо трѣбва да постави дѣсния си кракъ напрѣдъ, а послѣ лѣвия. Освѣнъ това, той трѣбва да стѫпва леко на пръсти, а не както нѣкои стѫпватъ първо на петата, а послѣ на пръститѣ си. При това, слѣдете, какви сѫ резултатитѣ отъ работата на човѣка, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро, и работата му назадъ остава. Правилно е, човѣкъ да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си. Постѫпва ли така, на края той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Въ всички свои проявления природата има опрѣдѣленъ редъ и порядъкъ. Въ Божествения свѣтъ има пълна разумность. Щомъ прѣдприемашъ нѣкаква екскурзия, най-първо ще обмислишъ добрѣ въпроса, съгласна ли е тази екскурзия съ Божествения свѣтъ, съ човѣшкия свѣтъ и съ животинския свѣтъ. И ако тя е съгласна съ всички тия свѣтове, тогава ще я прѣдприемешъ. Слѣдъ това ще поставишъ дѣсния си кракъ напрѣдъ, и то главно пръститѣ, а послѣ останалата часть отъ стѫпалото. Пръститѣ на крака прѣдставляватъ ангелското поле на дѣйствие; долната часть на стѫпалото — човѣшкото поле на дѣйствие, а петата — животинската область. Който стѫпва първо на петитѣ си, той търси правото на силния. Въ човѣшкия животъ правото е на разумния, а въ ангелския — на любещия. Божествениятъ свѣтъ обхваща правото на всички сѫщества. Всѣки, който разбере тия три свѣта, той ще има ясна прѣдстава за величието на жителитѣ отъ Божествения свѣтъ. Ангелитѣ, напримѣръ, сѫ въ съсѣдство съ хората. И тѣ иматъ свои училища, църкви, градини, като нашитѣ, но ако влѣзете между тѣхъ, само тогава ще разберете, що е култура, що е редъ и порядъкъ, що е чистота и любовь. И тѣ иматъ забави и развлѣчения, като насъ, но съ съвсѣмъ различенъ характеръ отъ нашитѣ. Въ тѣхното царство болести нѣма и смърть не сѫществува. Ще кажете: да заминемъ веднъжъ отъ земята, че да поживѣемъ и ние малко спокоенъ и красивъ животъ. — Не се отива изведнъжъ въ ангелския свѣтъ. Слѣдъ заминаването си отъ земята, непробуденитѣ души минаватъ прѣзъ единъ прѣходенъ свѣтъ, дѣто нѣма още истински редъ и порядъкъ. Тукъ тѣ прѣстояватъ извѣстно врѣме, споредъ степеньта на своето развитие. Пробуденитѣ души, обаче, минаватъ и заминаватъ този свѣтъ, безъ да се спиратъ. Оттукъ тѣ отиватъ въ ангелския свѣтъ — свѣтъ на разумность, свѣтъ на истина и красота, свѣтъ на любовь, свѣтъ на вѣчна свѣтлина. Сега, да оставимъ настрана горното небе. Тамъ, наистина, е много хубаво, но нека се опитаме да свалимъ това небе въ себе си. Ако вие се заемете да работите съзнателно върху себе си, да прѣустроите живота си, отъ невидимия свѣтъ ще ви дойдатъ на гости сѫщества на Любовьта. Тѣ сѫ много внимателни и се интересуватъ отъ всѣко сѫщество, което иска да работи, да учи. Рѣши ли нѣкой човѣкъ да учи, тѣ му изпращатъ учитель. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя святия си Духъ да ги учи“. Въ момента, когато човѣкъ рѣши да служи на Бога по новъ начинъ и се заинтересува отъ Божията Любовь, веднага Духътъ иде на помощь и урежда работитѣ му. Казано е още: „Когато пѫтищата на нѣкой човѣкъ сѫ Богоугодни, Богъ изпраща Духа си да му услужи, и Той го примирява съ всички врагове“. Всички хора ставатъ благосклонни къмъ този човѣкъ и казватъ: омекналъ е нѣщо този нашъ познатъ. И наистина, всичко наоколо му съдѣйствува за негово добро. Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение положението на човѣкъ, който рѣшава да служи на Бога. Вие сте бѣденъ човѣкъ, нѣмате пари, никой не ви поглежда, никой не ви почита, минавате самъ-самичъкъ въ живота, като чужденецъ. Обаче, вие имате богатъ дѣдо нѣкѫдѣ въ Америка, и той умира, като ви оставя голѣмо наслѣдство, около 100,000 долари. Вие взимате паритѣ и се чувствувате самостоятеленъ, отъ никого независимъ. Обличате се добрѣ, храните се добрѣ, и веднага хората, които по-рано не ви обръщаха внимание, започватъ да се интересуватъ отъ васъ: почитатъ ви, кланятъ ви се, щастливи се считатъ, че могатъ да се разговарятъ съ васъ. Изгубите ли паритѣ си, отново всички ви изоставятъ. Каквато е силата на паритѣ за материалния свѣтъ, такава е и духовната сила на човѣка, когото посѣщаватъ велики, разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Докато живѣете въ физическия свѣтъ, силата ви е отвънъ; влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, силата ви е отвѫтрѣ. Тогава обичатъ човѣка заради самия него; и това, което той има, никой не може да му го отнеме. Най-много падания има въ физическия свѣтъ; въ ангелския свѣтъ има малко падания, а въ Божествения свѣтъ нѣма абсолютно никакви падания, понеже нѣма изкушения! Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да уредите разумно живота си. Въ душата на всѣкого има заложени нѣкакви дарби, нѣщо хубаво и добро. Всѣки има желание да направи нѣщо хубаво, но като не знае законитѣ, методитѣ, какъ да постѫпва, той разваля хубавото, което е прѣдприелъ. Напримѣръ, нѣкой иска да изчисти едно петно отъ дрехата си, но вмѣсто да го изчисти, скѫсва дрехата. Желанието му е добро, но той не познава химията и мисли, че по механически начинъ ще успѣе. Ти искашъ да реформирашъ нѣкой човѣкъ, да го освободишъ отъ единъ недѫгъ, но като го тласкашъ натукъ-натамъ, вмѣсто да го освободишъ отъ този недѫгъ, ти скѫсвашъ кожата му. По-добрѣ го остави съ недѫга му, но съ здрава кожа, отколкото безъ недѫгъ и съ одрана кожа. Има нѣща, които могатъ лесно да се поправятъ, но има такива, за които се изисква повече врѣме. Въ това отношение се иска разумность. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ. Направи ли той една погрѣшка да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповѣда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трѣбва да анализира себе си, да разбира, кои прояви сѫ животински, кои — човѣшки и кои — ангелски. И тъй, първото правило, което трѣбва да спазвате: раждайте желанията си по човѣшки. Второто правило: всѣка сутринь, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, но поседете около 10-15 минути въ размишление, докато се уравновѣсите. Имате ли нѣкакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го прѣвърнете въ човѣшко. Не успѣете ли да направите това, прѣзъ цѣлия день работата ви нѣма да върви успѣшно. Обърнете се къмъ Бога съ молба да прѣвърнете вашето желание въ по-благородно, и докато не почувствувате миръ въ душата си, не започвайте никаква работа. Слѣдъ това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щомъ успѣете да уравновѣсите състоянието си, вие ще наредите всичкитѣ си работи по-добрѣ, отколкото ако бързате и не успѣете да се уравновѣсите. Тогава работитѣ ви ще се объркатъ много повече. Единъ нашъ познатъ разправяше слѣдния нещастенъ случай, който го сполетѣлъ. „Всѣка сутринь азъ се молѣхъ на Бога и слѣдъ това започвахъ работата си. Една сутринь, обаче, трѣбваше да замина за нѣкѫдѣ, и като се бояхъ да не пропусна трена, казахъ си: тази сутринь ще мине безъ молитва, и тръгнахъ за гарата. Тази сутринь, именно, моето дѣте пострада. Въ играта си едно негово другарче, по невнимание, му извади окото: Казвамъ: не бързайте! Не започвайте работата си, прѣди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днесъ го пропуснете, утрѣ пакъ има тренъ. Тренътъ и утрѣ можешъ да хванешъ, но изваденото око не можешъ да върнешъ. Направете това, което е необходимо за душата ви. Окото веднъжъ се дава на човѣка. Добра мисъль, добра дума, само веднъжъ се дава. Любовьта ще похлопа сутринь само веднъжъ на вратата ти. Ако станешъ да ѝ отворишъ, добрѣ си направилъ; не ѝ ли отворишъ, цѣлия день ще минешъ безъ любовь. Тогава и да плачешъ, и да се молишъ, втори пѫть тя не иде. Слѣдъ Любовьта ще дойде Мѫдростьта, а най-послѣ Истината. И тѣ ще потропатъ само веднъжъ на вратата ти. Не имъ ли отворишъ веднага, никакви сълзи не сѫ въ състояние да ги върнатъ назадъ. Ще чакашъ втория день и ще бѫдешъ буденъ. Питамъ: какво прѣдставлява животътъ безъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Какво прѣдставлява човѣкъ безъ тѣхното посѣщение? Истински човѣкъ е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и веднага имъ отваря. Само този човѣкъ може да каже: чухъ гласа на Любовьта, когато похлопа на сърцето ми; чухъ гласа на Мѫдростьта, когато похлопа на ума ми; чухъ гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облѣче душата ми. Подъ Истина разбираме образа на човѣшката душа. Душата носи Истината въ себе си. Богъ е въ душата на човѣка. Казано е въ Битието: „Вдъхна дихание въ човѣка, и той стана жива душа“. Който разбере закона на Истината, той ще влѣзе въ областьта на далечното бѫдеще, дѣто хората ще бѫдатъ крилати, като ангелитѣ: крилати по умъ и сърце, а мощни по душа и по духъ. Сега отъ васъ се иска приложение въ малкитѣ работи. Започнете отъ отношенията си къмъ животнитѣ. Бѫдете внимателни и снизходителни и къмъ тѣхъ, за да не се изродите въ своето развитие. Ако бѫдете снизходителни къмъ животнитѣ, ще имате правилни отношения и къмъ хората. По този начинъ само ще разберете и слѣднитѣ Христови думи: „Ако ме любите, ще упазите и моя законъ“. Слѣдователно, ако ние любимъ Бога, ще проявимъ Божията Любовь и ще разберемъ и упазимъ законитѣ, които Той е поставилъ. Прѣстѫпваме ли Божиитѣ закони, не можемъ да имаме Неговата любовь. Въ какво се проявява любовьта ни къмъ Бога, ако ние разрушаваме свѣта, който Той е създалъ? Казвамъ: анализирайте своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, и слѣдете къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. Ще прочета псаломъ 119, буква Г — Гимелъ и ще направя единъ малъкъ разборъ на нѣкои стихове. „Дигни отъ мене укоръ и прѣзрѣние, защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — (22ст.). Първата часть на този стихъ е отъ областьта на животнитѣ, а втората часть „защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — е отъ областьта на човѣцитѣ. „Князове, наистина, седнаха и говорѣха противъ мене“ — отъ животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше въ Твоитѣ повелѣния“ — отъ човѣшкото царство — (23 ст.). „Твоитѣ свидѣтелства, наистина, сѫ наслаждение мое и съвѣтници мои“. — Това е заключението. То е отъ ангелското царство. „Стори добро на раба си, за да живѣя и да упазя словото Ти“ — (17 ст.). Споредъ сегашнитѣ врѣмена, този стихъ може да се прѣведе въ слѣдната форма: „Сторилъ си добро на раба си, и азъ пазя Словото Ти“. Бѫдещитѣ врѣмена, за които Псалмопѣвецътъ е писалъ, сѫ вече настоящи врѣмена за насъ. Богъ е сторилъ вече доброто на раба си. Сега не остава нищо друго, освѣнъ рабътъ на Бога да пази и изпълнява Словото Му. „Отвори очитѣ ми, и ще гледамъ чудесата на Твоя законъ“ — (18 ст.). Когато Псалмопѣвецътъ е писалъ тоя стихъ, очитѣ му сѫ били затворени, но сега може да се даде другъ прѣводъ на стиха: „Отваряшъ очитѣ ми, и азъ постоянно гледамъ чудесата на Твоя законъ“. „Пришлецъ съмъ азъ на земята; не скривай отъ мене заповѣдитѣ Си“ — (19 ст.). Псалмопѣвецътъ казва: „Пришлецъ съмъ азъ на земята“, а ние очакваме врѣмето да станемъ наслѣдници на небето. И тъй, като четете 22 стихъ, кажете въ себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигашъ отъ мене укоритѣ и прѣзрѣнието Си. Благодаря Ти и за знанието, което ми давашъ. Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, а сега виждамъ ясно. Бесѣда отъ Учителя, държана на 26 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.

Методи за самовъзпитание "Методи за самовъзпитание", Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.). Първо издание, София, 1941 г. Второ издание, 1994 г. Книгата за теглене на PDF (1941) (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: 1. Методи за самовъзпитание, 6.02.1931 - Проверено от Rositsa Mihaylova 2. Нѣколко необходими нѣща, 13.02.1931- Проверено от Rositsa Mihaylova 3. Животъ и радостъ, 20.02.1931- Проверено от Rositsa Mihaylova 4. Живитѣ сили въ Природата, 27.02.1931- Проверено от Rositsa Mihaylova 5. Ханизе, 6.03.1931- Проверено от Rositsa Mihaylova 6. Справедливость, 13.03.1931- Проверено от Rositsa Mihaylova 7. Действия на силитѣ, 20.03.1931- Проверено от Rositsa Mihaylova 8. Знание и прилагане, 27.03.1931- Проверено от Rositsa Mihaylova 9. Тригонъ, 3.04.1931 10. Човѣшкитѣ идеали, 10.04.1931 11. Разумность и свѣтлина, 17.04.1931 12. Опитности въ живота, 24.04.1931 13. Разумно прилагане, 1.05.1931 14. Обикновени и необикновени идеи, 8.05.1931 15. Новата епоха, 15.05.1931 16. Скрититѣ таланти, 22.05.1931 17. Правилна преценка, 29.05.1931 18. Тритѣ отношения, 5.06.1931 19. Неизбеженъ пѫть, 12.06.1931 20. Свиване и разширяване, 19.06.1931 21. Красивитѣ линии, 26.06.1931

Пѫть къмъ живота „Пѫть къмъ живота“, 1-21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.). Първо издание, София, 1941 г. Второ издание, 1993 г. Книгата за теглене на PDF (1941) (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: 1. Пѫть към живота, 5.09.1930 2. Свѣтъ на правата линия, 12.09.1930 3. Силата на доброто, 19.09.1930 4. Милосърдие и користолюбие, 26.09.1930 5. Нов мирогледъ, 10.10.1930 6. Единица мѣрка, 17.10.1930 7. Движение на силитѣ, 24.10.1930 8. Правилни отношения, 31.10.1930 9. Постижими и непостижими нѣща, 7.11.1930 10. Разумни промѣни, 14.11.1930 11. Влизане и излизане, 21.11.1930 12. Крѫгово движение, 28.11.1930 13. Елементи на планетитѣ, 5.12.1930 14. Две реалности, 12.12.1930 15. Езикътъ на Природата, 19.12.1930 16. Любовь и Милосърдие, 26.12.1930 17. Съединителнитѣ нишки на живота, 2.01.1931 18. Четиритѣ положения, 9.01.1931 19. Колелото на съзнанието, 16.01.1931 20. Разумното слово, 23.01.1931 21. Разумностьта, 31.01.1931

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божествениятъ день Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е евангелистъ на мекотата. Безъ мекота никакъвъ градежъ не може да стане. Само мекитѣ нѣща се поддаватъ на възпитание и самовъзпитание. Изпѣйте пѣсеньта: „Имаше человѣкъ“. Истинскиятъ животъ зависи отъ възприемането и предаването на онова, което човѣкъ е придобилъ и научилъ. За оня, който разбира, възприемането и предаването сѫ два важни процеса. Нѣкога даваме повече, нѣкога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме ; ако даваме повече, обедняваме. Богатиятъ и бедниятъ се различаватъ въ следното ; богатиятъ има какво да яде, но не знае, какъ да яде; бедниятъ знае, какъ да яде, но нѣма какво да яде. Казватъ за нѣкого, че е беденъ. – Защо е беденъ? Нѣкой е ученъ. — Защо е ученъ? — Училъ се е човѣкътъ. Нѣкой е невежа. – Защо? —Не е училъ. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е ученъ. Дадено му е, но даденото трѣбва да се храни. Да запаметявашъ нѣщата, това не показва, че си ученъ. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена въ гардероба; важна е дрехата, която носишъ на гърба си. Каква полза имате отъ дрехитѣ, които стоятъ закачени? Показвашъ дрехитѣ на приятеля си и казвашъ: Мои сѫ тия дрехи, но нека стоятъ, да не се цапатъ. А вънъ е студено, ти треперишъ отъ студъ. Кое е по-добре: дрехитѣ да бѫдатъ нови, а ти да треперишъ, или да ги обличашъ и да се ползувашъ отъ тѣхната топлина. Защо на нѣкого се дава повече, а на нѣкого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приелъ повече, и кой е далъ повече. Оня, който взима повече, надтежава; който дава повече, олеква. Като претеглишъ човѣка, ще знаешъ съ колко е надтежалъ и съ колко е олекналъ. Има чувствителни везни — Божественитѣ, съ които се теглятъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Такива везни на земята не сѫществуватъ. Едни мисли сѫ леки, а други — тежки. Като се събератъ нѣколко тежки мисли въ главата, човѣкъ чувствува тежесть, тежи му нѣщо. Мислишъ, че си сиромахъ — това е тежка мисъль. Тя се трупа въ главата на човѣка, както Плюшкинъ събиралъ различни нѣща, да задоволи чувството на стяженолюбие въ себе си. Нѣкои сиромаси сѫ Плюшкиновци, събиратъ разни вещи, да се осигурятъ. Други нищо не събиратъ и постоянно се оплакватъ, че нѣматъ. Сегашнитѣ хора носятъ въ ума, въ сърдцето и въ душата си много мисли, чувства и желания, нѣкои отъ тѣхъ съвсемъ ненуждни. Казвашъ; Тоя човѣкъ е здравъ, и азъ искамъ да бѫда като него. — Ти имашъ всички условия да бѫдешъ здравъ. Върви следъ тоя човѣкъ и вижъ, какъ живѣе, какъ се облича, какъ се храни, какво чете, какви мисли го интересуватъ. Ще научишъ нѣщо отъ него, но здравето му не можешъ да вземешъ. За да бѫдешъ здравъ, трѣбва да дойдешъ въ съгласие съ природата. Тя ще ти даде свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Много нѣща сѫ нуждни, за да бѫде човѣкъ здравъ. Какво е придобилъ цигуларьтъ, ако години наредъ свири пѣсеньта „Цвѣте мило, цвѣте красно?“ Цвѣтето е мило и красно, но той не е милъ и красенъ. Има много цигулари въ свѣта, но нѣкои спрѣли на едно мѣсто, като пѫпка, и не мърдатъ — все джуджета ще си останатъ. Гледамъ, на Изгрѣвъ, между високитѣ и дебели дървета, е израстналъ единъ орѣхъ. До едно време расълъ и, додето стигналъ, тамъ спрѣлъ — не може повече да расте. — Защо? — Голѣмитѣ дървета поглъщатъ всичкитѣ хранителни сокове, за него нищо не остава: нѣма достатъчно свѣтлина, въздухъ, вода и храна, нѣма и кой да го обича. Всичкитѣ го гледатъ недоволно, пѫдятъ го, и той нѣма какво да яде. Никой не се сѣща да го пренесе далечъ оттукъ, да не е между голѣмитѣ си братя. Мнозина искатъ да иматъ голѣми братя. И това може, но джуджета ще останатъ. Ако имашъ голѣмъ братъ, требва да стоишъ най-малко на сто километра разстояние отъ него. Само така ще се ползувашъ отъ благата. Тая идея изглежда странна, но така е въ цѣлата природа. Богъ е предвидилъ всичко, затова е поставилъ слънчевитѣ системи на грамадно разстояние една отъ друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова голѣмо, че свободно могатъ да се поставятъ три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието отъ най-близката слънчева система до нашата е толкова голѣмо, че сѫ нуждни три години, докато дойде свѣтлината ѝ на земята. Знаете, съ каква бързина се движи свѣтлината — съ 300 хиляди километра въ секунда. Питатъ: Защо слънчевитѣ системи сѫ на грамадно разстояние една отъ друга? Не могатъ ли да бѫдатъ наблизо? – Не може. Наблизо сѫ джуджетата, а надалечъ — слънчевитѣ системи. Ако си надалечъ, човѣкъ ще станешъ, ако си наблизо, нищо нѣма да стане отъ тебе. — Да бѫдемъ близо до Бога! — Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата воля; който ходи по съвета на Божия Духъ; който слави Божието име. Близостьта не е нѣщо материално. На физичния свѣтъ може да сте близо, но близостьта има отношение къмъ съзнанието. Казвашъ: Държа единъ човѣкъ въ ума си. Всѣки държи нѣкого въ ума си. Защо го държи? Има за какво. Четешъ една книга, въ която авторътъ писалъ нѣщо за любовьта. Ти държишъ тоя човѣкъ въ ума си, за да научишъ нѣщо за любовьта. Другъ писалъ за мѫдростьта — и него държишъ въ ума си. Трети писалъ за истината, за живота. Четешъ книгитѣ му и го държишъ въ ума си. Нѣкои писали за знанието, за свободата. Като четешъ книгитѣ имъ, ти ги държишъ въ ума си — ще научишъ нѣщо отъ тѣхъ. Провидението иска отъ сегашнитѣ хора да се разтоварятъ. Всички сѫ натоварени съ нѣщо и пъшкатъ подъ своя товаръ. Нѣкой е натоваренъ съ голѣма сиромашия, а другъ — съ голѣмо богатство. Какво се иска отъ тебе? Да знаешъ, какъ да разтоваряшъ съзнанието си. — Кога се товари съзнанието? — Когато носишъ едновременно две идеи, две мисли или две желания. Искашъ да следвашъ, но не можешъ да се опредѣлишъ, кѫде да отидешъ — въ Германия, или въ Англия. При сегашнитѣ условия, дето и да отидешъ, нѣма да бѫдешъ спокоенъ. Ще се страхувашъ отъ бомби, щe четешъ въ вестницитѣ, колко хора сѫ убити, колко парахода потънали, кои войски напредватъ, кои оставатъ назадъ. Като четете Писанието, спирате се върху евангелисть Иоанъ, върху апостолъ Петъръ и ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петъръ е голѣмъ националистъ, а Иоанъ — свободомислещъ — човѣкъ на любовьта. Оня, който обича повече народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Оня, който обича повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народътъ е голѣмъ, има какво да се вземе отъ него. Единъ човѣкъ не прилича на единъ народъ; единъ народъ не прилича на единъ човѣкъ. Народътъ е голѣмо дърво, което ражда много плодове. Човѣкъ е малко дърво, едва посадено, което ще израсте въ бѫдеще и ще стане голѣмо. Коя прежда е за предпочитане: дебелата, иди тънката? — Зависи отъ времето. Тънката прежда е лѣтото, дебелата — за зимата. Ако облѣчешъ зимно време тънка дреха, ще треперишъ. Ако облѣчешъ лѣтно време дебела дреха, ще се изпотишъ. Жена, която преде тънко, има предъ видъ лѣтото; която преде дебело, има предъ видъ зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И дветѣ сѫ на мѣстото си. Не казвайте за нѣкого, че е грубъ — дебело преде човѣкътъ. Той се готви за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете отъ дебела прежда. Не мислете, че дебелата прежда не струва нищо. Лѣтно време не струва, но зимно време нѣма по-добра отъ нея. И тънката прежда не е добра за зимата, но презъ лѣтото нѣма по-добра отъ нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде нѣкой при мене, оплаква ми се, че животьтъ му е тежъкъ. — Дебело предешъ, за зимата се готвишъ. Лѣто е, никой не търси дебелата прежда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуватъ дебела прежда. Тогава ще ти олекне. Кога олеква на човѣка? Ако си скръбенъ, ти си тежъкъ. Намѣри човѣкъ по-скръбенъ отъ тебе, и ти ще забравишъ своята скръбъ — ще ти олекне. Ако си тѫженъ и намѣришъ веселъ човѣкъ, ще ти стане по-мѫчно. Защо ти е мѫчно? Защото си облѣкълъ тънка дреха презъ зимата. Трѣбва да смѣнишъ тънката дреха съ дебела. Ако си търговецъ и предешъ дебело, причината е външна. Казвашъ, че имашъ нѣкакъвъ идеалъ. Оставете настрана вашия идеалъ. На физичния свѣтъ всички нѣща сѫ материални. И като проповѣдвашъ, пакъ имашъ предъ видъ нѣщо материално: търсишъ клиенти, да продадешъ стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинътъ, толкова по-известенъ става. Сѫщото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, толкова по-знаменить става. И цигуларьтъ е толкова по-знаменитъ, колкото повече хора го слушатъ. Казано е: „Не прави връзка съ грѣшния“. Като изхождатъ отъ тоя стихъ, нѣкои се страхуватъ да се свързватъ съ хората, страхуватъ се отъ всичко, което означава нѣкаква връзка. Въ това отношение, религиознитѣ сѫ много страхливи. Нѣкой иска да носи пръстенъ, но се страхува. Въпрѣки това, никой не може да се ожени безъ пръстенъ. За да се ожени момата, пръстенъ трѣбва. За да се ожени момъкътъ, пакъ трѣбва пръстенъ. Той е емблема, както паспортътъ. Ако тръгнешъ отъ България за Америка, пръстенъ трѣбва. Паспортътъ е пръстенъ. Отъ значение е, колко трѣбва да платишъ за паспорта. Име евтини и скѫпи пръстени. Нѣкоя бедна мома иска да се жени, но нѣма петь пари. Тя търси богатъ момъкъ, да се влюби въ нея, да ѝ направи пръстенъ. Ако царскиятъ синъ се влюби въ тая мома, тя веднага се повдига предъ цѣлия народъ. Преди това никой не ѝ обръщалъ внимание, а сега всички ѝ се кланятъ. И обратното се случва. Нѣкой свѣтски човѣкъ е уважаванъ отъ всички. Щомъ стане набоженъ, близкитѣ му се отдалечаватъ отъ него, не го уважаватъ. — Защо не го уважаватъ? — Защото царскиятъ синъ не се е влюбилъ въ него, не се е сгодилъ още. Царскиятъ синъ минава край дома му, но още не се отпуща, не иска да му даде пръстенъ. Той го изпитва. Хората казватъ, че царскиятъ синъ го залъгва. Не разчитайте на царски синъ, който само ви посещава, безъ да ви даде пръстенъ. — Какво означава пръстенътъ? - Право, да напуснешъ дома си, да отидешъ отъ едно мѣсто на друго. Мнозина гледатъ на пръстена като символъ на любовьта. Любовьта е първото условие, при което съзнанието може да върви напредъ. За да могатъ умътъ и сърдцето да се движатъ, да вървятъ напредъ, тѣ трѣбва да иматъ подбудителна причина. Тая причина е любовьта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напредъ. Види ли, че нѣкой се обезсърдчилъ, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свиришъ, азъ ще те слушамъ. Любовьта говори на човѣка и отвѫтре, и отвънъ, и сѫщевременно го слуша. Единъ виденъ проповѣдникъ въ Америка — Муди, разправя своята опитность, какъ достигналъ до това положение. Той билъ обущарь, но пожелалъ да стане проповѣдникъ. Посещавалъ различни черкви и събрания, съ желание и той да излѣзе на амвона да говори. Колкото пѫти се опитвалъ да говори, всѣкога го прекѫсвали. Той не се отчайвалъ, продължавалъ да посещава видни протовѣдници, да се поучава отъ тѣхъ. Единъ день отишълъ да слуша единъ знаменитъ проповѣдникъ, но преди това се наялъ добре съ шунка. Когато проповѣдникътъ говорѣлъ, той заспивалъ и нищо не могълъ да чуе. На излизане отъ събранието, той казалъ на единъ отъ приятелитѣ си: Когато отивашъ на проповѣдь, не викай едновременно и другъ да ти проповѣдва. Нищо не чухъ отъ днешната проповѣдь, защото слушахъ два проповѣдника: единъ отвънъ, и другъ — отвѫтре — шунката. Научихъ единъ добъръ урокъ. Вѫтрешниятъ бѣше голѣмъ критикъ; той ме приспа. Въ края на краищата, Муди станалъ виденъ проповѣдникъ, прочулъ се и въ цѣла Англия. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, е единъ отъ двамата проповѣдници. Той постоянно говори въ човѣка и всичко критикува: Това не е на мѣсто, онова не е на мѣсто. Всички знаемъ, кое е на мѣсто, и кое не е на мѣсто. Всички знаемъ, кои хора сѫ лоши, и кои сѫ добри. Ако знаемъ, че десеть цигулки сѫ лоши, знаемъ, че поне една отъ тѣхъ е добра. Коя отъ тѣхъ ще ни помогне: десеттѣ лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулка, лошитѣ не ни трѣбватъ. Казвамъ: Не се занимавайте съ лошитѣ хора. — Много сѫ лоши! — Колкото и да сѫ лоши, тѣ сѫ на мѣстото си. Тѣ сѫ чукове, които трошатъ камънитѣ. Дето има градежъ, тамъ сѫ нуждни чукове и наковални. Слушайте, какво ви говорятъ лошитѣ хора, но търсете добритѣ, както търсите свѣтлината на звездитѣ. Намѣрете най-близката звезда отъ земята, чиято свѣтлина достига до васъ за три години. Мислите ли, че е лесно да намѣрите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намѣрите Бога? За да Го намѣрите, първо ушитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намѣришъ Бога, трѣбва да имашъ здрави очи, да виждашъ добре; трѣбва да имашъ здрави уши, да чувашъ добре; трѣбва да имашъ здравъ стомахъ, добре да асимилирашъ храната. Като отидешъ при Бога, Той ще те нагости. Какъвъ гостъ ще бѫдешъ, ако стомахътъ ти е разстроенъ? За да намѣришъ Господа, трѣбва да имашъ схватливъ умъ, добре да възприемашъ и предавашъ. Колкото малко да възприемате, бѫдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела отъ единъ кошеръ и трѣбва да прекарате зимата съ 12 килограма медъ? Каква дажба ще ви се пада дневно? Въ единъ обикновенъ кошеръ има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко медъ ви се пада дневно. Пчелата нѣма чиния, нѣма вилица. Тя туря хобота си въ една малка килийка и, колкото медъ вземе, това е нейната дажба. И тя пакъ е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелитѣ. Ако ядешъ медъ умѣрено, здравъ ще бѫдешъ. Ядешъ ли повече, отколкото трѣбва, ще се разболѣешъ. Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ щастливъ животъ. Опасно нѣщо е щастието. То води къмъ голѣмо състезание. Всички спорове и недоразумения въ свѣта ставатъ все за щастието. Материално нѣщо е щастието. Даже ангелитѣ се съблазняватъ отъ него. Ако река да доказвамъ това, трѣбватъ дни и месеци. Въ древностьта единъ царь пожелалъ да му разкажатъ една приказка безъ край. Явили се различни учени и философи, да му разкажатъ такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до нѣкакъвъ край. Най-после се явилъ единь философъ, който обещалъ да разкаже на царя такава приказка. Той започналъ: Царю честити, въ миналото живѣлъ единъ царь, който направилъ голѣма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторитѣ оставили една малка дупчица. Напълнили хамбара съ жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечерь влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Втората вечерь щурчето пакъ влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Царьтъ запиталъ философа: Какъвъ е краятъ не тая приказка? — Почакайте, Царю честити, когато щурчето изнесе навънъ всичкото жито, тогава ще дойдемъ до края на приказката. Колко хиляди години сѫ нуждни, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Безъ разнообразие нѣма щастие. Въ музиката, щастието се заключава въ разнообразието на тоноветѣ. Пѣсень отъ единъ-два тона е еднообразна. Има такива български пѣсни „ди-ди-ди“. Оня, който не може да пѣе, е отъ тия пѣсни ,ди-ди-ди“. Нѣма по-хубво нѣщо въ живота на човѣка, когато умътъ му започне да работи, да има свѣтлина. Нѣма по-приятно нѣщо отъ това, да гледашъ красотата въ свѣта. Нѣма по радостно нѣщо отъ това, да бѫдешъ здравъ. Нѣма по-сладко нѣщо отъ първата хапка. Ядешъ ли съзнателно, всѣка следваща хапка става по-сладка. Като дойдешъ до оная, която е най-сладка, трѣбва да спрешъ. Ако не спрешъ тамъ, ще дойде обратниятъ процесъ: всѣка следваща хапка ще започне да губи сладостьта си. Който не разбира Божиитѣ блага, страда. Причина за страданията е човѣшката лакомия. Соломонъ, най-мѫдриятъ царь на земята, показа голѣмо лакомства. Той не се задоволи съ една - две жени, но взе 300 жени и 900 наложници. Най-после той разбра, че триста жени не могатъ да го обичатъ. Всѣка жена има по единъ мѫжъ въ ума си, когото търси. Тя търси оня, който Богъ е опредѣлилъ за нея. — Обичатъ ли ме хората? — Само единъ може да те обича. Ти трѣбва него да намѣришъ. — Кой е той? — Той е Оня, Който те е създалъ. Погрѣшката на Ева се заключава, именно, въ това, че тя искаше да има двама приятели да я обичатъ. Тя не се задоволи само съ Адама, който ѝ бѣше опредѣленъ отъ Бога. Адептътъ дойде при Ева и каза: Твоятъ другарь не е ученъ, въ него нѣма никаква философия. Той се занимава съ зоология, дава имена на животнитѣ. Каква наука има въ това, да давашъ име на заяка, на коня, на вола? Вижъ твоята наука е друга. Ти се занимавашъ съ растенията и цвѣтята, изучааашъ ботаниката. Приятельтъ ти, вмѣсто да оцени твоята работа, взима отъ твоитѣ плодове и ги дава на животнитѣ. Ти ще разберешъ, каква сила се крие въ растенията. Питате ме: Ти тамъ ли бѣше тогава? — Предполагамъ, че е било така. Нали и вие предполагате нѣкои нѣща? Виждате младъ човѣкъ се разговаря съ млада мома и предполагате нѣщо. Младиятъ човѣкъ може де е лѣкарь. Той разпитва младата мома за състоянието на болната ѝ майка. Той я пита: Какъ е майка ви? — По-добре е. — Има нѣщо между тия млади. — Нищо особено нѣма между тѣхъ освенъ нѣкаква търговска работа. Младиятъ човѣкъ може да е професоръ, а тя — негова студентка. Той я пита нѣщо върху предмета, който преподава. Той може да е цигуларь, а тя — цигуларка. Говорятъ нѣщо върху музиката. Като не знаете истината, вие предполагате все любовни работи. Кои работи сѫ любовни? — Които излизатъ отъ Бога. Любовьта е начало на нѣщата, тя ражда живота. Значи, ние излизаме отъ живота и влизаме въ свѣта, създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ трѣбва да се изучава. Цѣлъ день нѣма да седишъ вкѫщи. Ще отидешъ въ гората между дърветата; ще отидешъ при изворитѣ; вечерь ще излизашъ на открито да наблюдавашъ звездитѣ и да ги изучавашъ; сутринь ще посрѣщашъ изгрѣването на слънцето. Ще видишъ, какво ще приемешъ отъ дърветата, отъ изворитѣ, отъ звездитѣ и отъ слънцето. Отъ всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, можемъ да възприемаме. Въ това се крие благото на свѣта. Ако не приемемъ по нѣщо отъ това, което Богъ е създалъ, нищо не можемъ да постигнемъ. Колко цвѣтя трѣбва да посетятъ пчелитѣ, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ? Споредь изчисленията на нѣкои, 30 хиляди пчели трѣбва да посетятъ 500 хиляди цвѣтове, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ. Сегашнитѣ хора сѫ неблагодарни на малкото. Въ сѫщность, малкото расте и се развива, а голѣмото се намалява. Малката любовь расте и се разширява, а голѣмата — се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голѣмото. Следователно, не търсете голѣми нѣща — голѣмо богатство, голѣма любовь, голѣмо добро. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото. За човѣка, при сегашния порядъкъ на живота, е полезно малкото, което расте. Голѣмото има отношение къмъ другъ порядъкъ на нѣщата. Това не значи, че трѣбва да ограничите своитѣ голѣми желания. Стремете се къмъ голѣмитѣ работи, но прилагайте малкитѣ. Бѫдете свободни въ стремежитѣ си, както и въ прилагането на нѣщата. Добре е да свирите Бетовенъ, Моцартъ, но започнете отъ малкитѣ работи. Много музиканти свирятъ Бетовенъ и Моцартъ, но малцина даватъ вѣренъ преводъ на тѣхната музика. Слушалъ съмъ такива музиканти, и намирамъ, че нѣкои мѣста не сѫ вѣрно преведени. Животътъ, презъ който минаваме сега, е преводъ на Божествения животъ. Колкото по-вѣренъ е преводътъ, толкова по-добъръ е животътъ. И Бетовенъ, и Моцартъ сѫ превеждали отъ Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдатъ. Новиятъ вѣкъ ше донесе нови музиканти, които ще пишатъ като Бетовена. Той е започналъ отъ малкото и постепенно е вървѣлъ къмъ голѣмото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички нѣща, които се смаляватъ, вървятъ по пѫтя на инволюцията; тия, които растатъ, вървятъ по пѫтя на еволюцията. Какъвъ е пѫтьтъ, по който човѣкъ е вървѣлъ? — Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и започналъ съ голѣми работи. Съ влизането си въ свѣта, той постепенно е слизалъ надолу и дошълъ до крайния предѣлъ, отдето повече нѣма кѫде да слиза. Тукъ е трѣбвало да направи завой, да започне да възлиза. Въ слизането и възлизането си човѣкъ изучавалъ закона на любовьта. Какво трѣбва да направи човѣкь, за да го обичатъ? — Той трѣбва да плати, т. е. да даде нѣщо отъ себе си. Никой не може да те обича, ако не си далъ нѣщо. Любовьта даромъ не се дава. Когато хората се обичатъ, между тѣхъ става правилна обмѣна. Хората ще те обичатъ за нѣщо, което си далъ. Всѣки обича честния търговецъ. Всѣки обича честния дрехарь. Никой не обича нечестния човѣкъ. И ние обичаме Бога заради онова, което ни е далъ. Какво ни е далъ той? Далъ ни е богатъ умъ, който хиляди години ще изучаваме; далъ ни е отлично сърдце, което хиляди години ще изучаваме; далъ ни е необятна душа, която съ никакво богатство не може да се сравни; далъ ни е мощенъ духъ, който хиляди години ще ни подържа. Какво още можемъ да очакваме? Има ли за нѣщо да плачемъ и съжаляваме? Плачешь, че нѣкой обичалъ нѣкого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачешъ. Hе плачи, и той иска да го обичатъ. Казвашъ, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обичашъ. Защо и двамата не се обичате? Защото и двамата искате едно и сѫщо — да вземете нѣщо. И двамата сте еднородни. Знаемъ, че еднороднитѣ нѣща се отблъскватъ, а разнороднитѣ се привличатъ. Положителнитѣ сили се отблъскватъ, отрицателнитѣ — сѫщо се отблъскватъ. Обаче, положителни и отрицателни сили се привличатъ. Следователно, за да се обичате, единиятъ трѣбва да даде, а другиятъ да вземе. Ако искате да свържете приятелство съ единъ човѣкъ, намѣрете най-добрата чърта въ характера му и я дръжте винаги въ себе си. При това, ще подхранвашъ тая чърта: всѣки день ще я поливашъ, ще ѝ давашъ храна да расте. Като израсте, ще намѣришъ друга добра чърта въ него, която всѣки день ще подхранвашъ. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Държишъ ли нѣкоя лоша чърта на човѣка въ себе си, знай, че никакво приятелство не може де сѫществува между васъ. Започнешъ ли отъ добритѣ чърти на приятеля си и постепенно се спирашъ на лошитѣ, приятелството ви непремѣнно ще се развали. Приятельтъ ти ще изпадне въ положението на бакалинъ, който продалъ всичката си стока, и вече никой не го търси. Захарь нѣма, масло нѣма, сирене нѣма, смокини нѣма. За какво ще го търсятъ хората? За хубавитѣ му дрехи, обувки или шапка? Отъ бакалина искатъ стока — нищо повече. Обичайте приятеля си, подхранвайте доброто въ него, за да става все по-добъръ. Искайте отъ него хлѣбъ, дайте му условия да го омѣси и опече, да го ядете, докато е още топълъ. Да бѫдемъ носители на топлия хлѣбъ, който Богъ ни изпраща сега. Най-добриятъ хлѣбъ е тукъ. Всѣки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хлѣбъ и да го опита. — Хубавъ ли е хлѣбътъ? — Вземи и го опитай. Голѣма философия не е нуждна. Нѣщата трѣбва да се опитватъ. Преди да си опиталъ хората, не говори за тѣхъ, че не сѫ умни, или не сѫ добри. — Еди-кой си не е добъръ. — Опита ли го? — Не съмъ го опиталъ, но така казватъ другитѣ. — За тѣхъ може да е така, но не и за тебе. Какъ живѣятъ хората и въ какво вѣрватъ, това е добре за тѣхъ; за мене е важно, какъ азъ живѣя и въ какво вѣрвамъ. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, това е било за тѣхъ; важно е днесъ, какъ ние живѣемъ. Съвремеиннтѣ хора приличатъ на воюващитѣ. Всички говорятъ за волята. Всѣки казва : Трѣбва да наложишъ волята си. Така е, но волята ражда бой, борба. Когато дѣлятъ ябълка, хората се каратъ, всѣки иска повече. Дѣлбата ражда споръ. Дето нѣма изобилие, споръ се ражда. Единъ иска повече, другъ е недоволенъ отъ малкото. Единъ взелъ едно кило, другъ — половинъ кило — каратъ се, недоволни сѫ. За да бѫдатъ доволни, всѣки трѣбва да вземе толкова, колкото му е нуждно за единъ день. За другия день Богъ ще се погрижи. Единъ е Божиятъ день. Въ Бога сѫществува само единъ день. Изгрѣвътъ на тоя день е любовьта. Зенитътъ на тоя день е мѫдростьта. Залѣзътъ е истината. Що е залѣзъ? — Отдалечаване. Като се нахранишъ, яденето се отдалечава отъ тебе, отива да се смѣли. Следъ време пакъ ще те посети. Въ изгрѣването и залѣзването на слънцето се изявява Божествениятъ порядъкъ. Каква е разликата между човѣшкия и Божествения порядъкъ? Въ човѣшкия порядъкъ законътъ управлява. Далъ си на нѣкого пари, ще му кажешъ: Върни паритѣ ! Ако не ги върнешъ, законътъ ще дойде. Въ Божествения порядъкъ любовьта управлява. Щомъ си далъ веднъжъ, нѣма да искашъ да ти върнатъ даденото — пакъ ще дадешъ. Който дава, взима; който никога не е давалъ, никога не може да вземе. Който дава въ името на любовьта, има право изобилно да получава. Тамъ, дето си сѣлъ, имашъ право да получавашъ. Сѣлъ си въ една градина, израствали сѫ дървета, поливалъ си ги — имашъ право да си вземешъ единъ-два плода. Ако не си сѣлъ, нѣмашъ право да взимашъ, ще чакашъ благоволението на хората. Законъ е: Можешъ да взимашъ само отъ онова, което си давалъ. Отъ Бога, Който живѣе въ всички хора, всѣкога можешъ да взимашъ. Пожелаешъ ли да вземешъ нѣщо отъ човѣка, ти взимашъ отъ Божественото въ него. Докато си на земята, ще взимашъ отъ човѣшкия порядъкъ, както и отъ Божествения. Божественото всѣкога дава, а човѣшкото всѣкога взима. На човѣшкото ще гледашъ като на човѣшко, нѣма да търсишъ въ него Божественото. А въ Божественото нѣма да търсишъ човѣшкото. Само така може да става обмѣна между човѣшкото и Божественото. Професорѣтъ предава своята лекция, а студентътъ възприема и учи. После студентътъ разказва наученото, а професорътъ слуша, поправя и допълва. Ако студентътъ нищо не е училъ, професорътъ нѣма да го слуша — между него и студента не може да стане обмѣна. Какво ще говоримъ, като отидемъ при Господа? Трѣбва ли да Му говоримъ за грѣховетѣ си? Господъ не се нуждае отъ грѣшни хора. Ще Му говоримъ ли за своето невежество, за своята сиромашия и болесть? Богъ не се интересува отъ нашето невежество, отъ нашата сиромашия, нито отъ нашитѣ болести. Той се интересува за онова, което сме научили за любовьта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорятъ. Въ това отношение, азъ харесвамъ цигуларитѣ. Цигуларьтъ дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова по-добъръ цигуларь е той. Какво ще разправя цигуларьтъ, при кого е училъ. Не е важно при кого е училъ; важно е, какво е научилъ. Важно е онова, което си научилъ отъ Бога, т. е, отъ любовьта, да го предадешъ по всичкитѣ правила на любовьта. Добре е да свиришъ, но по всичкитѣ правила на музиката, Нѣкои свирятъ, но не спазватъ тия правила. На сѫщото основание, ще любишъ по правилата на любовьта и ще направишъ хората щастливи. Каква любовь е тая, която не може да направи човѣка щастливъ? Тя не е Божествена любовь, не е истинска. Ако моята любовь не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе миръ въ душитѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе свѣтлина въ умоветѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе потикъ въ човѣшкитѣ сърдца, да ги накара да научатъ нѣщо, тя не е истинска. Не е въпросъ, какъ гледатъ хората на моята любовь; важно е, какъ давамъ и какво давамъ. Азъ самъ се радвамъ на онова, което давамъ. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде плодъ, и плодътъ ще узрѣе. Ябълката, която посаждамъ, ще израсте, ще даде плодъ, и плодътъ ѝ ще узрѣе. Ще каже нѣкой, че цѣлувалъ ябълката. Цѣлувай ябълката, когато израсте и даде плодъ. Ако не израсте, какво ще цѣлувашъ? Има смисълъ да цѣлувашъ дървото, което расте, изворътъ, който извира, хлѣбътъ, който се пече. Цѣлувашъ ли дърво, което не расте, изворъ, който не тече и хлѣбъ, който не се пече, ти самъ се петнишъ. Дойде единъ човѣкъ при мене — азъ се отнасямъ добре съ него. — Защо? — За¬щото неговото дърво расте въ моята градина. Дойде другъ човѣкъ — не се отнасямъ добре съ него. — Защо? Неговото дърво не расте, не мога да очаквамъ никакъвъ плодъ отъ него. Може ли да обичамъ еднакво тия дървета? Ако п вториятъ иска да го обичамъ^нека наглежда дървото си, посадено въ моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, азъ ще го обикна, както и първото дърво. Щомъ тоя човѣкъ дойде при мене, ще му кажа: Вижъ, твоето дърво е израстнало вече. И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумнитѣ хора. Между глупавитѣ обходата не е правилна. — Защо? — Защото нѣматъ нищо; тѣ не носятъ благата. Иоанъ Кръститель казва: „Не нося азъ благата на човѣчеството, но Тоя, Който иде следъ мене. Той е Христосъ, Синъ Божи.“ Христосъ посади сѣмената на любовьта. Да се радваме на Божията Любовь, която Христосъ донесе на човѣчеството. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. И никой не може да отиде при Отца, ако азъ не му покажа пѫтя.“ Христосъ показа пѫтя къмъ Бога — пѫтьтъ къмъ вѣчния животъ. Безъ Христа никой не може да намѣри Бога. — Какъ познавате, кой е влѣзълъ въ тоя пѫть? — Който влѣзе въ пѫтя, той се отрича отъ себе си. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ баща си и майка си и отъ своя животъ, не може да бѫде мой ученикъ.“ Това сѫ мистични, вѫтрешни нѣща, които трѣбва да се изучаватъ. Малко отъ съ временнитѣ християни сѫ дошли до вжтрешния, мистиченъ смисълъ на християнството. Какво означаватъ думитѣ „да се отречешъ отъ своя животъ“? Това значи: да се отречешъ отъ своя животъ на безлюбието; да се отречешъ отъ своя животъ на невежеството; да се отречешъ отъ своя животъ на ограничението. Отъ много човѣшки нѣща може да се отречешъ. Отречи се отъ онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичашъ цвѣтята за уханието имъ; обичашъ хлѣба за съдържанието му; обичашъ водата за живота, който носи въ себе си; обичашъ свѣтлината за простора, който се открива предъ тебе. Радвай се на най-малкото благо въ живота. Радвай се на най-малкия лѫчъ на Божествената свѣтлина. Ако се радвашъ на най-малкото, ти можешъ всичко да постигнешъ. Задоволявай се съ малкото, за да постигнешъ голѣмото. Христосъ казва: „Когато отидешъ нѣкѫде, седни на последното мѣсто. Остави домакинътъ да те покани на първото мѣсто.“ Само домакинътъ може да опредѣли твоето мѣсто. Само добриятъ учитель - музикантъ може да опредѣли твоя гласъ. Само той може да даде истинския тонъ и да опредѣли метода, по който трѣбва да свиришъ. He е лесно да поставишъ пръститѣ си на опредѣленитѣ мѣста на цигулката. Отъ пръститѣ на добрия - музикантъ излизатъ кѫси вълни, които поставятъ пръститѣ точно на мѣстата имъ. Отъ пръститѣ на неопитнитѣ музиканти излизатъ дълги вълни. Кой е най-добриятъ професоръ въ свѣта? — Богъ. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годишно момиче, отъ Новопазарско, получило отъ дѣдо си едно малко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евангелието, момичето го турило на дъното въ сандъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро следъ това то се оженило. Родило момче, което порасло, станало 15 —16 годишно. Добро било момчето, радвало майка си. Случило се, че заболѣло отъ тежка болесть, която не могло да издържи. Майката се отчаяла отъ живота, не знаела, какво да прави оть скръбь. Единъ день, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което дѣдо ѝ подарилъ. Отворила го и започнала да чете. Всѣки день чела по малко, докато се увлѣкла въ него, и то ѝ станало необходимость. Cегa разбрала тя смисъла на живота и съжалявала, че не го чела по-рано. Тя си казала: Ако бѣхь чела Евангелието, момчето ми нѣмаше да умре. Започнала да събира съседкитѣ си и да имъ чете Евангелието — професорътъ на живота. Тя казвала: Четете Евангелието, да не изпаднете въ моето положение. Азъ го чета днесъ, но сърдцето ми е скръбно. Гори ме нѣщо вѫтре. Четете го и вие навреме, за да не губите своитѣ възлюбени. Сегашнитѣ хора губятъ добритѣ условия на живота, понеже не четатъ Евангелието, не прилагатъ малкото добро, не оценяватъ малката любовь. Ако трѣбва да приемешъ малката любовь, приеми я съ благодарность; ако трѣбва да я дадешъ, дай я доброволно. Дай пѫть на любовьта, да се прояви въ най-малъкъ размѣръ, но доброволно, както тя желае. Не туряйте никакъвъ законъ на любовьта. Тя сама е законъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Азъ казвамъ: Не се самоосѫждайте! Не казвай, че си простъ. Опитвалъ ли си ти обидата на учения? Азъ съмъ опитвалъ обидата и на учения, и на простия. Учениятъ ще ти даде единъ сухаръ, който и съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Простиятъ ще ти даде сухъ хлѣбъ, който сѫщо съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Разликата е само въ това, че учениятъ ще ти даде сухаръ, а простиятъ — хлѣбъ. Азъ не се нуждая нито отъ сухара, нито отъ сухия хлѣбъ. Азъ се нуждая отъ любовьта и на учения, и на простия, даже и въ микроскопичната ѝ проява. Въ любовьта, всички хора — и учени, и прости сѫ еднакви. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Нѣма по-велико нѣщо отъ любовьта. „Да възлюбишъ Господа“ — това е изгрѣвътъ на Божията Любовь — началото на живота. „Да възлюбишъ ближния си“ —това е зенитътъ на Божията Любовь. „Да възлюбишъ себе си“— това е залѣзътъ на Божията Любовь. Следователно, любовьта къмъ Бога е началото на живота. Любовьта къмъ ближния е зенитътъ на живота. Любовьта къмъ себе си е залѣзътъ на живота. Ако въ любовьта къмъ себе си не разберешъ истината, ти не си позналъ любовьта ; ако въ любовьта къмъ ближния си не придобиешъ знание, ти не си позналъ любовьта; ако въ самата любовь не познаешъ любовьта, ти не си позналъ Бога. Смисълътъ на живота се крие въ любовьта къмъ Бога, къмъ ближния и къмъ себе си. Въ тая любовь се изявява Божествениятъ день. * 13. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 9 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София, — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Възприемане и предаване Сѫществуватъ два вида силни хора: еднитѣ сѫ силни въ възприемането, другитѣ — въ предаването. Въ главата за блаженствата Христосъ има предъ видъ ония хора, които възприематъ добре и предаватъ добре. Човѣкъ, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е училъ да свири добре, не може и да предава добре. Младиятъ има здрави очи, добре вижда, но не всѣкога разбира добре. Стариятъ не вижда добре, но разбира добре. Нѣкога е по-добре човѣкъ да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майсторъ-цигуларь е оня, който не прави погрѣшки и взима правилно тоноветѣ. Всѣки неговъ тонъ се отличава съ чистота, мекота, точность и съдържание. Слушашъ нѣкой цигуларь, не си доволенъ отъ него. Тоноветѣ му сѫ сухи, безсъдържателни, стипчави. Често говоримъ за любовьта, мѫдростьта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ. Не е въпросъ научно да ги знаете — научнитѣ работи не ни интересуватъ. Нѣкой не вижда добре, но знае, какво нѣщо е свѣтлината, какви сѫ трептенията ѝ, съ каква бързина се предава. Предпочитамъ да виждамъ свѣтлината, отколкото да зная научно, какво нѣщо е тя. Нѣкой казва, че познава любовьта, но не може да каже, какво е въ сѫщность тя. Любовьта е нѣщо, за което не може да се говори. И азъ нѣма да говоря за любовьта. Тя е нѣщо, безъ което никой не може да живѣе. Тя не е нито въздухъ, безъ който не можешъ да живѣешъ; нито вода, безъ която не можешъ; нито хлѣбъ, безъ който не можешъ; нито дреха, безъ която не можешъ. Въ момента, въ който любовьта престава да влиза въ човѣка и прекѫсва отношенията си съ него, той се вкисва, и животътъ му се обезсмисля. Вие не сте се вкисвали още, не знаете, какво значи, да се вкиснешъ. Да се вкиснешъ малко, това всѣки е опиталъ, но изцѣло да се вкиснешъ, това е страшна работа. Всѣки е опиталъ малкото недоволство, но голѣмото недоволство малцина сѫ опитали. Нуждна е способность на човѣка да приема нѣщата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Учениятъ е натоваренъ конъ съ различни теории, нѣкои отъ които нѣматъ никакво прилагане. Какво придобива адвокатътъ, който знае всичкитѣ закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива сѫдията, който знае да сѫди хората, а нѣма кого да сѫди? Ако хората живѣятъ добре, сѫдията ще бѫде безъ работа. Сѫдията сѫди лошитѣ хора, а не добритѣ. Какво придобива той? Освенъ че нищо не придобива, но губи. Днесъ издаде една присѫда, утре – друга, но осѫденитѣ не сѫ доволни отъ него и го кълнать. Тия недоволства му причиняватъ голѣми пакости. Казвамъ на сѫдиитѣ: Ако искате да не ви кълнатъ, никого не осѫждайте. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Ако имате ключъ отъ затворитѣ, отворете широко вратитѣ и пуснете затворницитѣ на свобода, да ви благославятъ. Кажете на затворницитѣ: Излеѣзте вънъ, на свобода, и повече не грѣшете. Радвайте се на тѣхната свобода, и тѣ да се радватъ на свободата си. Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако пуснемъ затворницитѣ на свобода? Питамъ: Какво ще стане съ васъ, ако не ги пуснете? Казвашъ: Какво ще стане съ мене, ако направя едно добро? — Все ще стане нѣщо. — Ако не го направя? — Пакъ ще стане нѣщо. Ако правишъ добро, ще придобиешъ нѣ¬що; ако не правишъ добро, ще изгубишъ нѣщо. При злото законътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. —- Какво да правя съ злото? — Не прави зло, за да печелишъ. Разумниятъ печели и отъ доброто, и отъ злото. Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата — злото. Като правишъ добро, ще печелишъ; като не правишъ зло, пакъ ще печелишъ. Това носи новата година. Чрезъ нея Господъ иска да научи народитѣ да правятъ добро, за да печелятъ; да не правягъ зло, пакъ да нечелятъ. Сага народитѣ се биятъ – правятъ зло. Казвамъ: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пакъ ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече отъ това е отъ лукавия. Другъ е въпросътъ, вѣрно ли е това. Вѣрно е 101%, безъ никакво изключение. Единъ абсолютенъ законъ гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя законъ, иска да се махне злото отъ свѣта. Махне ли се злото, половината свѣтъ ще изгубите. Злото е потрѣбно, но трѣбва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за васъ ще оставите злото да работи. Досега вие сте били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господарь, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, какъ да служите на доброто. Има нѣщо, което всѣко живо сѫщество знае и може да прави. И пиленцето знае, какъ да яде. Кокошката се обажда на неговия езикъ, и то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. — Какъ да се въздържаме отъ злото? — Не питайте, вие знаете това. Турете запалена свѣщь предъ едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне съ пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пѫти. Следъ това, достатъчно е майка му да каже „гъшъ!“, за да не смѣе да тури пръста си въ запалената свѣщь. И на васъ, като кажатъ „гъшъ“, ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвамъ научно, защо да не туряте пръста си въ пламъка на злото, пръстътъ ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъшъ“. Свѣтътъ се нуждае отъ добри работници, отъ хора съ здрави очи, съ здрави уши, съ здравъ носъ, съ здрава уста, съ здрави рѫце и крака. Устата трѣбва да бѫде здрава, сладко да говори; ушитѣ да бѫдатъ здрави, хубаво да слушатъ; очитѣ да бѫдатъ здрави, добре да виждатъ; рѫцетѣ да бѫдатъ здрави, да работятъ: краката да бѫдатъ здрави, да ходятъ. Човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, здрави гърди, здравъ мозъкъ. Косата му да бѫде мека. – Каква трѣбва да бѫде косата на мѫжа и каква — на жената? Ако мѫжътъ е съ черна коса, жената трѣбва да бѫде съ бѣла; ако жената е съ черна, мѫжътъ трѣбва да бѫде съ бѣла коса. Бѣлиятъ цвѣтъ дава, черниятъ – взима. Който има черна коса, трѣбва да знае, възприема ли добре; който има бѣла коса, трѣбва да знае, дава ли добре. Ако нѣкой е беденъ, бѣлата коса не е на мѣсто; ако е богатъ, бѣлата коса е на мѣсто. На бедния косата трѣбва да бѫде черна, да взима; на богатия косата трѣбва да бѫде бѣла, да дава. За бедния бѣлиятъ цвѣтъ не е на мѣсто; за богатия черниятъ цвѣтъ не е на мѣсто. Ако косата на богатия е черна, трѣбва да я боядиса бѣла. Какво разбираме подъ „боядисване“? Да боядисашъ нѣщо, значи, да прекарашъ презъ него това, отъ което се нуждаешъ. Това значи, да прекарашъ инсталация въ кѫщата си. — Нѣмамъ време. — Ще намѣришъ малко време, да направишъ нѣщо. Съвременнитѣ хора сами се заблуждаватъ. Тѣ постоянно измѣнятъ своитѣ теории и учения. Тѣ искатъ да прикриватъ нѣщата. И това е добре, но когато става на мѣсто. Да носишъ лѣтно време чадъръ — разбирамъ, но зимно време чадърътъ не е на мѣсто. Вмѣсто чадъръ, природата е турила коса. Като пада свѣтлината на главата, космитѣ я разлагатъ, и тя става безопасна. Ако носишъ чадъръ, за да се пазишъ отъ слънцето, ти се лишавашъ отъ слънчевата енергия. Сегашната мода лишава човѣка отъ много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракътъ до кожата, да влиза поне малко въздухъ. Ако си направишъ тѣсни обувки, съ остри върхове, ти ще наранишъ краката си. И високитѣ токове на обувкитѣ не сѫ удобни. Обикновено, низкитѣ госпожици носятъ обувки съ високи токове, да изглеждатъ високи. Който коси високи токове, нѣма висока идея. Ако токътъ е три-четири сантиметра високъ, на мѣсто е, но какъвъ смисълъ има да носишъ токове, високи 12-15 см? Не съмъ противъ модата, но се водете по модата на природата. Подъ „мода“ разбирамъ завършена форма, която допринася нѣщо на човѣка. Всѣка форма, която добре възприема и предава Божиитѣ блага, е на мѣсто. Всѣка форма, която препятствува на доброто възприемане и предаване, не е на мѣсто. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които сѫ добри приемници и добри предаватели, сѫ на мѣсто. И космитѣ на човѣшката глава сѫ добри приемници и предаватели. Човѣкъ е здравъ, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човѣкъ заболява. Докато очитѣ приематъ и предаватъ добре свѣтлината, казваме, че сѫ здрави. Ако ушитѣ приематъ и предаватъ добре звука, тѣ сѫ здрави. Ако носътъ приема и предава правилно миризмитѣ, и той е здравъ. Щомъ удоветѣ престанатъ правилно да възприематъ и предаватъ, явява се вѫтрешенъ дисонансъ. И тъй, за да бѫдете здрави, трѣбва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Нѣкога човѣкъ приема повече енергия, отколкото трѣбва, а нѣкога дава повече, отколкото трѣбва. Ако за доброто давашъ повече, на мѣсто е. Но цѣлъ день да се занимавашъ съ ядене, това не е на мѣсто. Преди нѣколко деня отидохъ съ приятели до село Симеоново. Спрѣхме въ една кръчма да си починемъ. Гледамъ, кръчмарътъ се навелъ, рѣже месо. Както го рѣжеше, месото изглеждаше крехко. Запитахъ го защо рѣже толкова месо, какво ще прави съ него. —Ще го пека; тая вечерь ще дойдатъ много гости, ще ядатъ и пиятъ. — Не може ли безъ месо? — Не може, така винцето върви повече. Пъкъ и моята работа върви добре. — Сегa е постъ, защо ядатъ месо? — Въ цѣлото село е останалъ само единъ, който пости; всички останали ядатъ месо. Наблюдавахъ известно време кръчмаря и виждамъ, какъ си мисли за занаята. Сѫщевременно виждамъ и последствията, които го очакватъ отъ ядене на месо. Помислихъ си, да му кажа ли нѣщо за лошитѣ последствия, които го очакватъ, но решихъ, че така ще бѫде по-добре. Когато единъ човѣкъ страда, сто души се ползуватъ отъ неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдатъ. Вие искате обратното: да предупредите единъ за последствията, които го очакватъ, за да не страда. На васъ казвамъ: Не рѣжете месото. Така предпазвамъ и васъ, и ония сто души, които ще ядатъ. Като предпазвамъ едното, едновременно предпазвамъ още сто души. Защо ви говоря за любовьта? — За да бѫде добре и за васъ, и за ония, които идатъ следъ васъ. Единствената мощна сила, чрезъ която човѣкъ може да постигне своя идеалъ, е любовьта. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и желаешъ да имашъ добри клиенти, обичайГоспода. Ако обичашъ Господа, и като адвокатъ, ще имашъ добри клиенти, които ще ти помагатъ. Прилагайте навсѣкѫде любовьта. Ако любовьта нѣма приложение въ живота, тя е безпредметна. Азъ се интересувамъ само отъ ония нѣща, които се прилагатъ. Когато възприемамъ и предавамъ любовьта правилно, та дава изобилно своитѣ блага. Единъ любовенъ погледъ спасява човѣка. Една любовна дума спасява човѣка. Една любовна постѫпка спасява човѣка. Едно парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява човѣка. Любовьта, въ всички свои действия, се изявява като велика, мощна, творческа сила. Сега се явява въпросътъ: Истина ли е това? Първо опитайте любовьта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичатъ хората. Не се самозаблуждавайте въ това, че един те обича повече, а другъ — по-малко. Да мислишъ, че единъ те обича повече, а другъ — по малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемешъ отъ любовьта. Нѣкой те обича повече, отколкото очаквашъ, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любовь. Ти се сърдишъ, че малко ти е далъ. Кой е виновенъ? Нѣмашъ по-голѣмъ бинлякъ. Шишето ти е малко, съдържа едва единъ килограмъ. Причината е въ тебе, не въ него. Ако не възприемаме всичката любовь, която ни се дава, причината е въ насъ, а не въ природата. Това се дължи на нашитѣ недѫзи. Нѣкой казва, че природата го спъва. Това не е вѣрно. Трѣбва да бѫдемъ справедливи! — Искамъ да обичамъ нѣкого повече. — Какъ ще го обичашъ, когато шишето му е малко? И да искашъ да го обичашъ много, не можешъ. Ако бинликътъ му е отъ 12 килограма, толкова любовь ще му сипешъ. Ако шишето му е отъ единъ килограмъ, толкова ще му сипешъ. Има шишета отъ половинъ килограмъ, отъ сто грама, а даже и по-малки. Каквато е голѣмината на шишето, толкова съдържание ще влѣешъ въ него. Казвашъ: Много съдържание съмъ вложилъ въ тоя човѣкъ. — Вложилъ си споредъ голѣмината на шишето му. Отъ него зависи да вложишъ повече, или по-малко. Законъ е: Колкото приемате, толкова трѣбва да давате. Ако искашъ да приемашъ повече, трѣбва да си готовъ да давашъ повече. Ако давашъ повече, ще приемашъ повече. Ако си търговецъ, ще спазвашъ сѫщия законъ: дрехата трѣбва да отговаря на сумата, която получавашъ за нея. Ако дадешъ по долнокачествена дреха, а получишъ по-голѣма сума, ще се създаде дисхармония. Купувачътъ ще остане недоволенъ и ще каже: Излъга ме тоя търговецъ! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачътъ ще каже - Скѫпо платихъ, но хубава дреха купихъ. Изпрати ли ти нѣкой една хубава мисъль, отговори му съ едно хубаво чувство. Твоето чувство трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Мисъльта представя монетата, съ която купуваме чувството т. е. материала, стоката. Материалътъ трѣбва да има отношение къмъ паритѣ. Ако на отличнитѣ мисли на нѣкого не отговоришъ съ отлични чувства, ти не оценявашъ неговитѣ мисли; ако ти му дадешъ отлични чувства, а той ти отговори съ обикновени мисли, не е оценилъ чуствата ти. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Разправятъ за единъ богатъ човѣкъ, 45 годишенъ, че не знаелъ, какво нѣщо е благодарность. Каквото добро, или услуга му правѣли, той на никого и за нищо не благодарѣлъ. Случило се единъ день, като вървѣлъ по улицата, изкълчилъ единия си кракъ и падналъ на земята. Въ това време край него минала една млада, красива мома. Като видѣла, че човѣкъ лежи на земята, веднага му се притекла на помощь. Намѣстила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръвъ пѫть той благодарилъ на момата; за пръвъ пѫть почувствувалъ, какво значи благодарность. Той често си повтарялъ: благодаря на тая мома, намѣсти крака ми, и азъ можахъ да ходя. Казвамъ: За всичко трѣбва да благодаримъ! Да благодаримъ на Господа, който се спира предъ всички и помага. Какво представя Богъ и какъ се изявява? Споредъ мене, младата мома, която намѣстила изкълчения кракъ на богатия, е проявениятъ Богъ. Чрезъ нея Богъ му далъ единъ добъръ урокъ, научилъ го да благодари. Доброто въ човѣка е Богъ. Любовьта въ човѣка е Богъ. Разумностьта въ човѣка е Богъ. Силата въ човѣка е Богъ. — Какво съмъ тогава азъ, човѣкътъ? — Какво съмъ азъ, съ тоя въпросъ не се занимавамъ. Щомъ Богъ се проявява въ мене, това съмъ азъ. Когато азъ се проявявамъ, това е Богъ. Какво съмъ азъ, и какво е Богъ? Ето единъ важенъ въпросъ. Азъ съмъ малкото добро. Богъ е голѣмото добро. Азъ съмъ малката любовь. Богъ е голѣмата Любовь. Азъ давамъ трошици, колкото да се нахранятъ птичкитѣ. Богъ дава изобилно, да се нахранятъ всички живи сѫщества на земята — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Моята канализация е малка, а Божията — голѣма, дава на всички изобилно. Азъ съмъ ситно сито, по-малко давамъ. Богъ е дармонъ, изобилно дава. Българинътъ си служи и съ дветѣ. Когато иска да пресѣва бѣло брашно за бѣлъ хлѣбъ, той си служи съ ситното сито. Брашното се пресѣва много добре — трицитѣ оставатъ въ ситото. Хубавъ е хлѣбътъ отъ това брашно, но, споредъ ученитѣ, не е хранителенъ. Въ брашното трѣбва да има малко трици, да стане хлѣбътъ по-хранителенъ. Когато хората издребнѣятъ въ живота си, тѣ започватъ да си служатъ съ ситни сита. Тия сита сѫ малки, лесно се носятъ. Когато селянинътъ иска да си свърши работата по-скоро, служи си съ дармона. Ако рече да пресѣва съ ситно сито, трѣбва му много време. При това, колкото повече пресѣва, повече трици се отдѣлятъ. Сегашнитѣ хора, които си служатъ съ ситни сита, иматъ много трици за продаване. Години наредъ тѣ ще продаватъ своитѣ трици. Когото срещнешъ днесъ, все за трици говори.—Не обичамъ еди-кого си. — Това сѫ трици.— Едикой си ми причини пакость. — Това сѫ трици. — Работата ми не върви добре. — Това сѫ трици. — Нѣмамъ обувки, дрехи. — Това сѫ трици. — Какво да се прави? — Вземи дармона и съ него пресѣвай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае отъ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ това брашно — и презъ ситно сито и презъ дармона, и въ двата случая е едно и сѫщо. Като знаешъ това, не си губи времето, да го прекарвашъ презъ ситно сито. Ти мислишъ, че ако прекарашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото. Божественото жито и брашно не търпятъ нито дармонъ, нито сито. Можешъ да го пресѣвашъ презъ каквото искашъ. Едно ще знаешъ: ако го прекарвашъ презъ ситно сито, ще изгубишъ повече време. Само въ това е разликата. Кѫде може да се приложи ситното сито и кѫде — дармонътъ? Ако искамъ да позная, какъвъ е моятъ съседъ, показвамъ му и ситното сито, и дармона. Ако вземе като мѣрка ситното сито, отказвамъ се отъ него; ако вземе дармона, приемамъ го за съдружникъ. Мога да го изпитамъ и съ хлѣба. Ако му дамъ цѣлъ хлѣбъ, и той го раздѣли така, че по-голѣмата часть задържи за себе си, отказвамъ се отъ него. Той мѣри съ ситно сито. Той служи само на себе си. Човѣкъ, който услужва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и на другитѣ, той носи дармонъ. Ако Богъ постѫпваше като насъ, какъвъ щѣше да бѫде нашиятъ животъ? Ако по отношение на нашитѣ погрѣшки прилагаме ситното сито, какво би станало съ насъ? Ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора, какво ни очакваше тогава? Богъ постѫпва еднакво справедливо и съ добритѣ, и съ лошитѣ хора. Що се отнася до човѣшкия животъ, като ограниченъ животъ, и ситното сито, и дармонътъ сѫ на мѣсто. При сегашнитѣ условия и двете нѣща сѫ добри. Какво означава думата „дармонъ“? Тя е съставена отъ две думи: даръ и монъ. Значи, имашъ даръ, който си получилъ само веднъжъ. Когато иска да направи нѣщо, българинътъ прекарва нѣщата презъ дармонъ. Той направилъ дупкитѣ на дармона два пѫти по-голѣми, отколкото трѣбва. — Кога си служи съ тоя дармонъ? — Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употрѣбява дармона, а за хората — ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонътъ се отдалечилъ много отъ първичния образъ. Когато грѣшишъ, ти не виждашъ своята погрѣшка, но виждашъ погрѣшката на своя ближенъ. За своята погрѣшка казвашъ: Малка е – и я заличавашъ. Сѫщата погрѣшка, направена отъ ближния ти, веднага я виждашъ и казвашъ, че е голѣма. За себе си туряшъ дармона, а за другитѣ — ситното сито. Значи, имашъ две мѣрки. Щомъ си служишъ съ две мѣрки, отношенията съ близкитѣ ти не сѫ прави. Казватъ за нѣкого, че е прикритъ човѣкъ. Кой е прикритъ, и кой —откритъ? Прикритъ е оня, който мисли зло. Той, и като говори, и като мълчи, все е прикритъ. Откритъ е тоя, който всѣкога има предъ видъ доброто. И като мълчи, и като говори, той е всѣкога откритъ. Въ любовьта нѣма прикрити нѣща. Въ свѣта на любовьта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. Въ любовьта всѣки може да знае; важно е да знае да чете. Въ такъвъ случай, ще знае, колко струва любовьта, която не може да се плати съ нищо. Мислите ли, че синътъ и дъщерята могатъ да ценятъ любовьта на майка си и грижитѣ, които тя е положила за тѣхъ? Могатъ ли да оценятъ тѣ грижитѣ и любовьта на баща си? Какъ ще оцените усилията, които нѣкой е направилъ, за да ви обърне къмъ Бога? Знаете ли, колко енергия е изразходвалъ той? Знаете ли, отде е дошълъ тоя духъ, за да ви помогне? Той е напусналъ своето блаженство, само да ви повдигне. Какъвъ човѣкъ си ти, ако следъ това кажешъ, че той нищо не е направилъ за тебе. Всѣко добро, колкото и да е малко, има велика цена. Вие трѣбва да оценявате доброто, което ви се прави. Трѣбва да оценявате любовьта на всички сѫщества, които идатъ отъ далечни свѣтове, за да ви помогнатъ. За Христа се казва, че е билъ богатъ, но, като слѣзълъ между хората, раздалъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Следъ като взеха всичкото Му богатство, поругаха се съ Него, и най-после Го разпнаха. Така Го изпратиха на оня свѣтъ. Трѣбва ли и ние да постѫпваме по сѫщия начинъ? Като дойде между васъ човѣкъ, който ви обича, вие трѣбва да постѫпите съ него добре. Той иде да помага. Новата година не търпи хора, които не оценяватъ любовьта на ония, които идать да се жертвуватъ. Тая година вие искате миръ. Какъ мислите, ще има ли миръ, или не? Пита ме единъ, ще се ожени ли, или не. Казвамъ – Искашъ ли да се оженишъ? — Искамъ. — Ще се оженишъ. И сѣмето пита, ще изникне, или не. То носи възможноститѣ въ себе си. Щомъ му дамъ условия, то непремѣнно ще изникне. Въ тоя смисълъ, и женитбата зависи отъ него, а не отъ мене. Възможноститѣ сѫ въ него, а Богъ му дава условия. И доброто зависи отъ насъ. Ние носимъ възможноститѣ, а Богъ ни дава условия да го проявимъ. Въ това се заключава нашата свобода. Когато имашъ условия да направишъ доброто, а казвашъ, че не знаешъ, какъ да го направишъ, ти си несправедливъ къмъ себе си. Другъ е въпросътъ, ако нѣмашъ условия. Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя Божествената мѫдрость и Божественото знание, които се придобиватъ мѫчно. Втората четворка представя Божествената истина и свобода, безъ които човѣкъ не може да живѣе. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратътъ, върху който може да се гради кѫща. Значи, то е основа на нѣщата. Ако основата е добра, цѣлъ градъ може да се достави на нея. Ако не е добра, каквото си построилъ, лесно ще се развали. Четворката представя още и семейството: бащата, майката, синътъ и дъщерята. Ако всички сѫ умни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако сѫ глупави, по-лошо число отъ четворката нѣма. Затова нѣкои хора се страхуватъ отъ това число. Какво виждамъ днесъ въ свѣта? Много хора сѫ запушили дупкитѣ на своитѣ дармони. Има солнички, на които дулкитѣ сѫщо така сѫ запушени. Разтръсвашъ солничката, но не можешъ да осолишъ яденето. Трѣбва да вземешъ игла, да отпушвашъ дупкитѣ. Тая година изисква отъ хората да си взематъ игли и да отпушатъ дупкить на своитѣ дармони. Вината не е въ васъ, но въ времето. Вънъ е влажно, сольта овлажняла и запушила дупкитѣ. Оставете всички дупки отворени, да могатъ Божиитѣ блага свободно да излизатъ навънъ. Вие сте оставили отворена само една дупчица и се чудите, защо сѫществува такава дисхармония въ свѣта. Дармонътъ е музикаленъ инструментъ, както цигулката. Когато цигуларьтъ свири, то новетѣ излизатъ презъ дупкитѣ на цигулката. Ако нѣмаше дупки, никакъвъ тонъ нѣмаше да излѣзе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонътъ вече се разваля. Благодарете за красивия умъ и за красивото сърдце, които ви сѫ дадени. Тѣ сѫ инструменти, които трѣбва да пазите, да не се запушатъ дупкитѣ имъ. Оставете отворени прозорцитѣ на вашия умъ, да влиза повече свѣтлина презъ тѣхъ. Оставете отворени отдушницитѣ на вашето сърдце, да влиза отвънъ чистъ въздухъ и да излиза навънъ димътъ, да става горението пълно. Ако горението не е пълно, явяватъ се сажди, пушекъ, които причиняватъ голѣми нещастия. Трѣбва да извикаме коминочистачъ, да отвори комина, да се подобри горението. Коминътъ трѣбва да бѫде направенъ добре, че какъвто вѣтъръ да духа, горението да става правилно. Печката въ моята стая тегли добре; само единъ вѣтьръ не ѝ благоприятствува. Като влѣза въ стаята, познавамъ, кой вѣтъръ духа. Ако духа тоя, който не ѝ понася, стаята е пълна съ димъ. Ако духатъ другитѣ вѣтрове отъ три посоки, тя гори добре. Дойде ли четвъртиятъ вѣтъръ, тя започва да дими. Азъ уподобявамъ четиритѣ вѣтрове на четиритѣ темперамента въ човѣка. Единиятъ темпераментъ наричамъ източенъ вѣтъръ — Божията Правда. Вториятъ темпераментъ е северниятъ вѣтъръ — Божията Истина. Третиятъ темпераментъ е южниятъ вѣтъръ — Божественото добро. Четвъртиятъ темпераментъ е западниятъ вѣтъръ — добрата обхода. — Какво е изтокъ? — Справедливостьта. — Западъ? — Добрата обхода. — Северъ? — Истината и свободата. — Югь? — Доброто, което всѣки човѣкъ трѣбва да приеме и предаде. Между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората трѣбва да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви. Истина безъ добро не може да се прояви. Добра обхода безъ правда и безъ добро не може да се прояви. Първо човѣкъ започва съ правдата. Тя е потикъ, движение напредъ. Правдата е тонътъ „ре“ — потикътъ, движението. Човѣкъ трѣбва да има потикъ, да възприеме нѣщо. Ако не възприемашъ добре и не предавашъ добре, ти не можешъ да се ползувашъ. Ако не дишашъ правилно и не издишашъ правилно, не можешъ да се ползувашъ отъ чистия въздухъ. Ако и твоята мисъль не може да приеме въздуха, който е миналъ презъ дробоветѣ, нищо не се ползувашъ. Свръхсъзнанието извлича живота отъ въздуха чрезъ мозъка и чрезъ дробоветѣ. Ако не дишашъ правилно и ако мозъкътъ не възприема правилно енергията отъ въздуха, ти си осѫденъ на заболяване. Ако дишашъ и благодаришъ на Бога за въздуха, който приемашъ, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухътъ носи, и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемашъ въздуха, и като го изпущашъ. Сегашнитѣ хора благодарятъ, само когато приематъ, а не и когато даватъ. Ще благодаришъ и когато приемашъ, и когато давашъ. Можешъ ли да дадешъ хлѣбъ, ако не приемешъ брашно? Можешъ ли да пиешъ вода ако не ти е дадено? Първо трѣбва да възприемешъ Божественото и после да дадешъ. Не Го ли възприемешъ, нищо не можешъ да направишъ. Сегашнитѣ хора искатъ да преобразятъ свѣта, да направятъ нѣщо ново. Това е невъзможно. Безъ образецъ, тѣ нищо не могатъ да направятъ. — Кѫде е образецътъ? —Въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ може само да се води по образеца на онова, което Богъ е направилъ. Ако следвашъ българско училище, нѣма да създавашъ нѣщо ново, но ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Въ Франция ще учишъ това, което французитѣ сѫ създали. Въ Англия ще учишъ това, което англичанитѣ сѫ създали. Ако отидешъ въ Русия, ще учишъ това, което руситѣ сѫ създали. Ти си дошълъ на земята. Следователно, ще учишъ това, което Богъ е създалъ. Ти нѣма да давашъ тонъ на нѣщата, но ще учишъ това, което е създадено вече. — Азъ имамъ особено мнение. За себе си казвамъ: Азъ нѣмамъ особено мнение. Моето мнение за нѣщата е такова, каквото е мнението на Бога. Какво мнение ще имамъ азъ? Искамъ да направя хората щастливи. Какъ ще ги направя щастливи, когато не зная нуждитѣ имъ? Азъ не зная, какво тѣ обичатъ да ядатъ, какви книги четатъ, въ какви кѫщи искатъ да живѣятъ. Сготвя хубаво ядене, но не го харесватъ. Какъ ще ги направя щастливи? И тъй, бѫдете вѣрни на себе си. Не се отклонявайте отъ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Богъ ви е далъ, и което всѣки день ви дава. Слънцето всѣки день носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви сѫ дадени отъ Бога. Тая година приложете онова, което носите въ себе си, за да бѫдете полезни и на другитѣ. Всѣки да прояви свободно Божественото въ себе си. Нѣкой има стремежъ къмъ музика — нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старитѣ да свирятъ класически парчета, а младитѣ — весели, игриви. После ще се смѣнятъ: старитѣ ще свирятъ весели, игриви парчета, а младитѣ — класически. Младиятъ възприема, а стариятъ предава. Щомъ е така, младиятъ трѣбва да възприема добре, а стариятъ — да предава добре. Младиятъ и стариятъ трѣбва да живѣятъ заедно. Когато умътъ възприема добре, сърдцето трѣбва да предава добре; когато сърдцето възприема добре, умътъ трѣбва да предава добре. Това е правилниятъ процесъ, който трѣбва да се извършва въ всѣки организъмъ. Всички хора сѫ дошли на земята да се учатъ. Нѣкои не искатъ да учатъ. Тѣ мислятъ, че знаятъ много и казватъ: Не ни трѣбва повече знание. Казвамъ: Вие още не сте започнали да учите. Сега сте едва въ забавачницата, много още има да учите. Ако ви дамъ темата, какво нѣщо е любовьта, какъ ще я развиете? Или, какво е добродетельта въ своето приложение? Ако ви дадатъ задачата, да влѣзете между лоши хора и да ги направите свои приятели, какъ ще решите тая задача? Единъ американецъ се хваналъ на басъ, че може голъ да обиколи свѣта. Той съблѣкълъ дрехитѣ си, отишълъ въ една баня, окѫпалъ се добре и отъ една тънка, но жилава хартия си направилъ елече и панталони, които облѣкълъ. Тѣ прилепнали плътно къмъ тѣлото. Така той изглеждалъ съвършено голъ. Тръгналъ отъ една фирма на друга, съ цель да ги рекламира изъ цѣлия свѣтъ. Всѣка фирма му дала голѣмо възнаграждение. Така той обиколилъ свѣта, рекламиралъ всички фирми и издържалъ баса, че може голъ да обходи цѣлия свѣтъ. Може ли да влѣзешъ въ едно общество, безъ да се скарашъ съ нѣкого? Влѣзешъ въ единъ домъ, дето обичатъ червения цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Други обичатъ синия, или черния цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Различнитѣ хора обичатъ различни цвѣтове. Обикновено младитѣ носятъ свѣтли дрехи, а старитѣ — тъмни. Значи, младитѣ даватъ, а старитѣ възприематъ. Въ сѫщность, не е така. Младитѣ трѣбва да възприематъ, а старитѣ да даватъ. Затова старитѣ трѣбва да носятъ бѣли дрехи. Какво означава червениятъ цвѣтъ? Който носи червенъ цвѣтъ, той се нуждае отъ животъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Като възприеме достатъчно животъ въ себе си, човѣкъ не се стреми вече къмъ червения цвѣтъ. Единъ свещеникъ разправяше, че като юноша обичалъ червения цвѣтъ. Той се чуди, отде идѣло това желание. Това се дължи на стремежа му къмъ живота. Всѣки цвѣтъ символизира нѣщо. Когато иска да се нндивидуализира, човѣкъ се стреми къмъ оранжевия цвѣтъ; когато иска да забогатѣе, стреми се къмъ зеления цвѣтъ; когато иска да поумнѣе, стреми се къмъ жълтия цвѣтъ; когато иска да усили вѣрата си, стреми се къмъ синия цвѣтъ. Дали хората знаятъ това, не е важно. Обикновениятъ човѣкъ не знае тия нѣща, но посветениятъ знае всичко. Има нѣща, които не трѣбва да се знаятъ. Какво прави майката, когато пече питата? Понеже децата сѫ нетърпеливи, тѣ искатъ да знаятъ, кога ще се опече. Докато се опече питатата, майката приспива децата си. Ако не ги приспи, тѣ ще я безпокоятъ. Едно следъ друго ще се изреждатъ и ще я питатъ: Мамо, кога ще се опече питата? За да бѫде спокойна, майката казва: Легнете си, мама. Щомъ ги приспи, тя свършва работата си спокойно и следъ това ги събужда: станете мама, питата е готова. Много хора приличать на малкитѣ деца; постоянно питатъ, кога ще постигнатъ желанията си. Ако си като децата, легни да спишъ. Като се събудишъ, всичко ще бѫде готово. Дрехата ти ще бѫде ушита, и ти само ще я облѣчешъ. Когато идатъ свѣтли праздници, бащата купува дрехи, обувки, шапка на детето си и, като дойде очакваниятъ день, детето пита баща си: Татко, имамъ ли нови дрешки? — Имашъ. — Нови обувки? — Имашъ. — Нова шапка? — Имашъ. Детето се облича съ новитѣ дрехи и се радва, че е дошълъ свѣтлиятъ день. Всѣка нова година човѣкъ пожелава да придобие нѣщо. Тая година пожелайте да възприемете добре любовьта и да я предадете добре. Да възприемете добре мѫдростьта и знанието и да ги предадете добре. Да възприемете добре истината и свободата и да ги предадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добре. Да възприемете правилно добрата обхода и да я предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Небесно“. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследять земята.“ „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ.“ Желая ви да бѫдете нищи духомъ, за да влѣзете въ Царството Небесно. Желая ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Желая ви да бѫдете миротворци и да се наречете Синове Божии. Благодарете за миналото, което се реализира. Благодарете за настоящето, което сега става. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. * 12. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 2 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божията воля Ще прочета 1. Псаломъ. Малко хора търсятъ причината на неразположението си. Нѣкой мисли, че е неразположенъ, защото нѣма пари. Другъ мисли, че е неразположенъ, защото нѣма кѫща. Въ сѫщность, това не сѫ сѫществени причини за неразположението. Една отъ причинитѣ, която спъва хората, произтича отъ факта, че тѣ не приематъ достатъчно свѣтлина; не приематъ достатъчно въздухъ — дихание Божие; не знаятъ, какъ да пиятъ вода и какъ да ядатъ хлѣбъ. Свѣтлина, въздухъ, вода и хлѣбъ — ето сѫщественото, отъ което хората се нуждаятъ. Искашъ да се облѣчешъ хубаво, да имашъ нови обувки и шапки — това е мода, не е необходимость. Какво сѫ допринесли на човѣка обувкитѣ и дрехитѣ? Птицитѣ носятъ ли обувки? Млѣкопитаещитѣ обличатъ ли дрехи? Съ каквито обувки и дрехи дохождатъ, съ такива си отиватъ. Ще започнете да философствувате върху живота на птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, но философията още не подразбира абсолютната истина. Казвамъ: Който говори много, показва своитѣ слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за нѣща, които не сѫ станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видятъ. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя часть отъ София ще нападнатъ самолетитѣ. Нѣкой иска да знае, коя часть на града ще нападнатъ. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировкитѣ, виждате, колко слабо сѫщество е човѣкътъ. Въ известни случаи той е послабъ отъ комара. Комарътъ е доста издръжливъ. Сѫщевременно, човѣкъ е страхливъ и неустойчивъ. Той е неустойчивъ и въ мислитѣ, и въ чувствата – въ любовьта си, въ взимането и даването. Затова е казано въ Писанието: „И разкая се Богъ, че направи човѣка.“ Често хората уповаватъ единъ на другъ, а после се разочароватъ. На четири нѣща може да уповава човѣкъ: на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Подъ „вода“ разбирамъ живота; подъ „хлѣбъ“ разбирамъ Духа Божи, за който е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който слиза отъ небето.“ Мѫчно ще разберете, какво нѣщо е хлѣбътъ, както младата мома мѫчно разбира живота. Щомъ се яви въ нея желание да се жени, тя не иска вече да живѣе въ бащиния си домъ: майка ѝ, баща ѝ, братята и сестритѣ ѝ вече не сѫ ѝ мили, и тя ги напуща. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ женитбата. Оженишъ се, родишъ деца, които едно следъ друго умиратъ. И кокошката измѫти пиленца, на които отрѣзватъ главичкитѣ и ги изяждатъ. И тебе, човѣка, следъ 120 години най-много, ще те хванатъ, ще ти оголятъ коститѣ, ще ти взематъ, каквото си спечелилъ, и ще кажатъ: Хайде, иди сега да работишъ ! Ще дойдешъ отново на земята, но следъ време пакъ ще те обератъ, ще оставятъ само коститѣ ти и ще ти кажатъ пакъ да дойдешъ да работишъ. Ще печелишъ, ще те обиратъ — край нѣма тая история. Казвате : Да си наредимъ живота.Какъ ще го наредите? Момичето, като стане па 19 години, а момчето на 21, започватъ да мислятъ да се оженятъ, да си родятъ едно момченце или момиченце, и напущатъ родителитѣ си. Кѫде остава любовьта имъ къмъ тѣхъ? Въ първо време тѣ се обичатъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ; ако родителитѣ имъ не позволяватъ да се оженятъ, животътъ имъ потъмнява. Като се оженятъ, животътъ имъ пакъ потъмнява и се питатъ, какво да правятъ сега. Ще ви кажа една истина: човѣкъ може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женятъ за дявола. — Какъ го познаватъ? — Лесно се познава дяволътъ. Въ Ню-Йоркъ, единъ американецъ, милиардеръ, далъ обявление въ вестницитѣ, че търси касиеръ. Явили се около 20 младежи съ голѣми препорѫки. Той хвърлилъ погледъ къмъ тѣхъ и казалъ: Ще ви имамъ предъ видъ. Единъ день влѣзълъ въ кантората единъ младъ момъкъ, безъ никаква препорѫка, и, още при влизането си, видѣлъ на земята една книжка; навелъ се, вдигналъ я и внимателно я турилъ на масата. Следъ това се обърналъ почтително къмъ банкера и казалъ: Четохъ въ вестницитѣ, че търсите касиеръ за кантората си. Азъ съмъ готовъ да върша всѣкаква работа, но нѣмамъ препорѫка. Можете да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерътъ отговорилъ: Ти носишъ най-добрата препорѫка въ себе си. Нѣкой религиозенъ казва: Азъ се моля по три пѫти на день. И ученикътъ казва: Азъ уча по три пѫти на день: сутринъ, на обѣдъ и вечерь. По три пѫти чета урока си. — Важно е, какво запомни. Нѣкой чете урока си по 20 пѫти, за да го запомни. Учене трѣбва! Ще четешъ урока си, докато го разберешъ и запомнишъ. Като го запомнишъ, да не го забравяшъ. Много пророци и пророчици съмъ срѣщалъ въ България, все имъ казва по нѣщо Духътъ, но забравили, какво имъ е казано. Питамъ: какъвъ пророкъ, или какъвъ човѣкъ си, ако забравяшъ това, което Господъ ти казва? Ще кажешъ, че Богъ ти открилъ нѣщо, но си го забравилъ. Щомъ забравяшъ, твоята кесия е скѫсана. Лошо е, когато забравяшъ. Мома, която има двама кандидати, непремѣнно ще забрави единия. На два коня едновременно не можешъ да ездишъ. Кой човѣкъ може да си тури краката на два коня? Азъ имамъ две идеи въ ума си. — Това е невъзможно. Една идея трѣбва да има човѣкъ. Дветѣ идеи раждатъ злото. Какво нѣщо е злото? Азъ не искамъ да опредѣлямъ злото. Само казвамъ, че методитѣ на доброто и на злото коренно се различаватъ. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма, а най-после и коститѣ ти ще използува. То използува всичко до конецъ. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубавъ платъ, който ще продаде скѫпо. Ако следъ това те срещне доброто и види одраната ти кожа, то знае вече, какъ да постѫпи. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетитѣ блага на човѣка, е добро. Това, което взима всичкитѣ блага на човѣка, е зло. Доброто дава Божиитѣ блага, а злото ги отнема. Щомъ злото и доброто нѣматъ еднакви отношения къмъ Божиитѣ блага, тѣ представятъ сили отъ различенъ характеръ. Вземете една цигулка и наблюдавайте, какъ е направена. Обърнете особено внимание на метематичната линия въ срѣдата на цигулката. Ако всичкитѣ части на цигулката иматъ еднакво отношение къмъ тая линия, тя звучи хармонично. Звуковетѣ, тоноветѣ се събиратъ отъ дветѣ страни на цигулката. Ако това не става едновременно, въ тона на цигулката има нѣщо дисхармонично. Това зависи отъ майстора, който правилъ цигулката, а не отъ цигуларя. Тонътъ на цигулката зависи и отъ струнитѣ, отъ тѣхното качество и дебелина. Отъ значение за това е и нагласяването на струнитѣ. Като говоря за тоноветѣ, правя аналогия: тонътъ „солъ“ представя човѣшкия духъ, „ре“ е човѣшката душа, „ла“ е човѣшкиятъ умъ, „ми“ — човѣшкото сърдце. Споредъ сегашния строежъ на човѣка, „солъ“ е основниятъ тонъ на живота. Тонътъ „солъ“ дава условия за разцъвтяване на нѣщата. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може да цъвне. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може и да напѫпи. Безъ тоя тонъ нищо не може да се посѣе. Безъ тоя тонъ нищо не може да израсте. Следователно, щомъ дойдете до духа, ще знаете, че безъ него нищо не може да цъвти. Следъ цъвтенето иде другиятъ процесъ — разнасянето на уханието изъ пространството. Насѣкомитѣ усѣщатъ това ухание и влизатъ въ цвѣта. Това прави душата. Тя възприема уханието, което иде отъ цвѣта на духа. Тя отправя насѣкомитѣ, малкитѣ сѫщества, къмъ уханието на красивитѣ подбуди и желания, като естествени цвѣтя. Тя имъ казва: Търсете уханието и нектара на естественитѣ цвѣтя, а не на нзкуственитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ изкуствени цвѣтя. Нѣкой туря една Божествена мисъль въ заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъль, но не е турена на мѣсто. Съ заповѣдь хората не могатъ да се обичатъ. Да се обичаме! — това е заповѣдь, законъ. Единственото нѣщо, което не се подчинява на закона, е любовьта. — Защо?— Защото тя сама е законъ. Ако любовьта би повѣрвала въ закона, тя щѣше да направи престѫ пление. Законътъ е подчиненъ на любовьта. Тя сама е законъ на себе си, нѣма нужда отъ други закони. Това, което тя прави, е законъ. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трѣбва да дадете на тая мисъль „Да се“, ако буквата „с“ присъединимъ къмъ частицата „да“, получаваме нѣмската дума „das“ — това. Предметъ ли е любовьта? Като говоря зa любовьта, азъ не искамъ да произведа противоречие въ умоветѣ ви. И безъ това, вие сте пълни съ противоречия. Ако река да разбъркамъ вашитѣ противоречия, само каль ще направя. Ако искамъ да открия доброто въ васъ, първо ще се оцапамъ съ кальта ви. Вашето добро е покрито отгоре съ каль. Много трѣбва да се ровя въ кальта, докато дойда до доброто. Казвате: Трѣбва да дойдешъ до дъното. Азъ не се интересувамъ отъ дъното на кръчмарскитѣ бъчви. Мнозина ме питатъ, ще се познаваме ли въ оня свѣтъ. Тия хора приличатъ на оня турчинъ, който ходилъ въ Багдатъ и, като се върналъ въ Дели Орманъ, разказвалъ на близкитѣ си, че въ Багдатъ прескачалъ трапове 20 м. широки. Единъ ходжа му казалъ: Ефенди, прескочи и тукъ такъвъ трапъ. — Не може, тукъ хавата не позволява. Невъзможно е да прескачашъ 20 м. широкъ трапъ. Можешъ да прескочишъ трапъ, но не 20 м. широкъ. Това е преувеличено. Източнитѣ народи обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Единъ турчинъ казалъ: Имаше около сто милиона посто милиона войници, събрани на едно мѣсто. Единъ българинъ му възразилъ: Това е невъзможно ! И орѣхи да сѫ, пакъ не могатъ да се събератъ толкова на едно мѣсто. Така не се говори. Добре е това, но често хората страдатъ отъ крайното преувеличаване на нѣщата. Въ Варненско, единъ младъ момъкъ дошълъ да иска дъщерята на единъ богатъ чифликчия. Той казалъ на момата: Ако се оженишъ за мене, ще ти взема две слугини, ще ти купя хубаво кожухче съ лисича кожа — ще бѫдешъ като царица при мене. Тя повѣрвала на думитѣ му и се оженила за него. Мислите ли, че той изпълнилъ обещанието си? — Нито слугини ѝ взелъ, нито кожухче ѝ купилъ. Презъ цѣлия си животъ тя работила сама, никаква слугиня не ѝ помагала. Дветѣ слугини представятъ дветѣ рѫце. Тя работила съ рѫцетѣ си и на тѣхъ разчитала. Следователно дойде ли нѣкой да ви обещава нѣщо, за да се ожени за васъ, отхвърлете тая женитба. Да се оженишъ, това значи, да дадешъ условия на една душа да се развива. Тя слиза отъ Бога, иде на земята, и ти трѣбва да я упѫтишъ. Ще ѝ кажешъ: Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещаватъ ли ѝ много, ще я излъжатъ: ще вземать всичкитѣ ѝ пари, да ѝ направятъ кѫща, но ще ги изядатъ и изпиятъ. Въ края на краищата, тя ще остане и безъ пари, и безъ кѫща. И тукъ, единъ братъ излъга другъ. Купи му кѫщата и обеща да му направи хубавъ апартаментъ. Пари не му даде, апартаментъ и доднесъ не му направи и го остави на пѫтя, безъ пари и безъ кѫща. Азъ не вѣрвамъ въ човѣшки обещания. Вѣрвамъ само въ онова, което Богъ е написалъ. Какъ ще вѣрвашъ въ човѣшкитѣ заблуждения? Дошълъ нѣкой реформаторъ да оправя свѣта. Ще описватъ неговата външность. Това не ме интересува — самиятъ реформаторъ ме интересува. Той написалъ нѣкаква книга. Не ме интересува книгата му; животътъ му, неговата мисъль ме интересува. Не ме интересува неговото вино, налѣто въ бъчви; интересува ме неговото грозде. Казва се: Да вѣрваме въ Бога! Какво представя вѣрата? Тя е пѫть, който води къмъ Божествената Любовь. Питате: ще се познаваме ли въ оня свѣтъ? Ще постигнемъ ли своитѣ желания? Ако не зачиташъ своя духъ, ако не зачиташъ своята душа, ако не зачиташъ своя умъ и ако не зачиташъ своето сърдце, нищо не можешъ да постигнешъ. Кое ще ви препорѫча въ невидимия свѣтъ? Само духътъ, душата, умътъ и сърдцето препорѫчватъ човѣка. Човѣкъ се препорѫчва чрезъ духа, душата, ума и сърдцето си. Като отидете въ другия свѣтъ, никой нѣма да ви сѫди за погрѣшкитѣ. Ако сте прилагали закона на насилието, следъ васъ ще тръгнатъ десетки кокошки, агнета и прасета, съ отрѣзани глави. Какъвто животъ сте минали на земята, това ще се представи въ картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили — и това ще бѫде написано. Какво ще правите предъ тая peалность? Какъ ще се оправдавате? Никой няма да ви сѫди, но делата ви ще вървятъ следъ васъ — тѣ ще ви сѫдятъ. Отъ всички се иска чистъ животъ. Освободете се отъ нечиститѣ нѣща въ живота си, както чистите лещата. Като заливате лещата съ вода и хвърляте водата, тя се освобождава отъ много примѣси и нечистотии. Оризътъ, обаче се чисти зрънце по зрънце. Не допущайте нито една фалшива мисъль въ ума си, нито едно фалшиво чувство въ сърдцето си, нито една неблагородна постѫпка въ душата си. Нищо нечисто не допущайте въ себе си. Често цитиратъ стиха отъ Писанието: „Вълкътъ и агнето ще живѣятъ заедно.“ Може ли сега човѣкъ да живѣе заедно съ вълка? Ако е вълкъ, може, но ако е агне, по никой начинъ не може. Вълкъ, който не яде агне, не е вълкъ. Той се е преобразилъ и започналъ да пасе трева, както агнето. Тогава вълкътъ и агнето могатъ да живѣятъ заедно. Преди години, въ Варненско се яви една голѣма пророчица гадателка, която предсказваше на хората много нѣща. При нея идѣха и вълци, и агнета — отъ дветѣ категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечерь влѣзоха въ кѫщата ѝ крадци и я обраха. Тя бѣше събрала много пари; крадцитѣ задигнаха всичкитѣ ѝ пари. Питамъ: Какъвъ гадатель е оня, който не може да оправи своя животъ? Азъ не вѣрвамъ въ пророци, които не могатъ да оправятъ своя животъ. Азъ не обичамъ ония пророци, които говорятъ лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбардиратъ София. — Ще бомбардиратъ ли София? — Може да я бомбардиратъ, може и да не я бомбардиратъ. Питатъ ме, защо ходя на планината. — Отивамъ при Господа. Той е на планината. Ако софиянци сѫ безъ Господа, зная, какво ще стане съ София. Каквото стана съ Содомъ и Гоморъ, това ще стане съ София. Господъ не е между грѣшнитѣ хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намѣрите на Витоша, на планината. Нѣкои не обичатъ да се качватъ по планинитѣ, мързи ги, не имъ се ходи. Други минаватъ за герои, затова ходятъ. Трети ходятъ отъ страхъ. Не е лесно всѣки день да извървявашъ по 18—20 клм. пѫть нагоре и надолу, да се качвашъ и слизашъ отъ планината. Оставаше ли Христосъ вечерь въ Ерусалимъ? Той отиваше на планината. Всѣка сутринь, като отивамъ на планината, срѣщамъ единъ младъ свещеникъ, който ме поздравлява любезно. Той слиза въ София и се чуди, какво правя на планината. Споредъ мене, София е праздна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нѣщо въ нея. — Трѣбва да почиваме. — Докато си въ почивка, ще седишъ вкѫщи. Щомъ се свърши почивката, ще излеѣзешъ, ще отидешъ въ духовния свѣтъ. — Какво ще стане съ София? — Да не изкушаваме Господа. Когато Господъ реши да погуби Coдомъ и Гоморъ, прати ангели при Аврама да му съобщатъ тая весть. Тогава Аврамъ запита : Господи, ако има сто души праведни, ще погубишъ ли тия градове? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 80? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 50? — Нѣма да ги погубя. — Ако има десеть души праведни? — Нѣма да ги погубя. Понеже нѣмаше десеть души праведни, Coдомъ и Гоморъ изгорѣха. Сега нѣкои питатъ, какво ще стане съ София. — Ако въ София има десеть души праведни, кожата ѝ ще остане здрава. Ако нѣма десеть души праведни, ще ѝ одератъ кожата. Лошото, което става въ България, е за непослушанието на българитѣ. Отъ 30 — 40 години говоря на българитѣ, но тѣ не сѫ готови да изпълнятъ Божията воля. Азъ имъ говоря, а тѣ хвърлятъ каль върху мене. Заблуждавалъ съмъ хората. Азъ не създадохъ свѣта. Следователно, всички трѣбва да се подчинявате на онова, което Богъ е вложилъ въ васъ — на Божественото. Вие се занимавате съ чуждитѣ работи, а своитѣ оставяте настрана. Значи, занимавате се съ мѫчнитѣ работи, а леснитѣ оставяте настрана. Питате се, кого обичамъ повече. Ако дойде нѣкой боленъ при мене, азъ го претеглямъ и намирамъ, че е доста тежъкъ. Ако олекне, обичамъ го; ако не олекне, не го обичамъ. Ти си богать, пакъ си тежъкъ. Ако олекнешъ, обичамъ те; ако не олекнешъ, не те обичамъ. Който иде при мене, трѣбва да е доста олекналъ. Азъ обичамъ тежкитѣ хора, когато започнатъ да олекватъ. Обичамъ и лекитѣ хора, когато започнатъ да натежаватъ. Кое дете носи майката на рѫцетѣ си? — Слабото, малкото дете. Коя майка носи на рѫцетѣ си 21 годишния си синъ или дъщеря? Срѣщамъ единъ човѣкъ, който се нуждае отъ помощь. Мисля си, какъ да му помогна. Съ мене върви другъ и ми казва: Тоя човѣкъ не заслужава никаква помощь. — Защо не заслужава? — Защото той има предъ видъ другъ, на когото иска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дамъ на единия, нѣма да остане за другия, или по-малко ще остане. Казвамъ му: Знай, че колкото дамъ на единия, толкова ще дамъ и на другия. Помнете: Малкитѣ нѣща въ природата растатъ и ставатъ голѣми. Малкото зрънце става голѣмо. Отъ малката сѣмка става голѣма диня. Разчитай само на онова, което расте. Всѣка Божествена мисъль има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъль е въ духа, въ душата, въ ума, или въ сърдцето на човѣка, не е важно — тя всѣкога и навсѣкѫде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голѣмо. Който не разбира Божественото, несъзнателно грѣши. Той взима човѣшкото вмѣсто Божественото както неопитниятъ взима фалшивата монета за чиста. Нѣкой забелязва, че сѫ му дали фалшива монета, но гледа да я прокара нѣкакъ. Погрѣшката му е съзнателна. — Какво трѣбва да направи? — Да отдѣли монетата настрана. Така ще изправите погрѣшката на другитѣ. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете въ земята, но не правете опитъ да я прокарате. Сега ви казахъ нѣщо отъ моя животъ, което не обичамъ. Не е въпросъ да кажа, че обичамъ човѣка. Важно е, да видя, какво мога да направя за него, да му помогна въ това, въ което той самъ не може да си помогне. Важно е да помогна на човѣка така, че да се прояви Божественото въ него. Азъ не мога да свърша всичкитѣ му работи, но мога да съдействувамъ, да се проявятъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Всички трѣбва да си съдействуваме за проява на онова, което Богъ е вложилъ въ насъ. Всѣки трѣбва да помага на ближния си да се прояви Божественото въ него. Ще дойде день, когато благото на едного ще бѫде благо за всички. Всички нѣща ще станатъ общи, а сега сѫ частни. Докато сѫ на нивата, житнитѣ класове сѫ поотдѣлно. Когато земедѣлецътъ овършее нивата, всичкитѣ класове отиватъ на едно мѣсто. Нѣкога всичкитѣ блага ще бѫдатъ събрани въ общи, голѣми хамбари. Тогава Божиитѣ блага ще бѫдатъ общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, всѣки стръкъ трѣбва да расте, да завърже и да даде добъръ плодъ. Ще страдашъ, че вѣтъръ те духалъ, че дъждъ или снѣгъ те валѣлъ. Това не трѣбва да те смущава. Отъ тебе се иска да си създадешъ хубаво зърно. Представи си, че се намирашъ предъ единъ чистъ, планински изворъ. Трѣбва ли да напѫтвашъ хората, какъ да пиятъ отъ неговата вода? Когато човѣкъ се намира предъ чистия изворъ, не му давай никакви съвети. Добриятъ и чистъ изворъ не причинява никакви пакости. При чистия изворъ ще пиешъ толкова вода, колкото трѣбва. Човѣкъ грѣши, само когато се намира при лошъ и нечистъ изворъ. Какво трѣбва да правишъ, когато отивашъ при Бога, като при чистъ планински изворъ? Три нѣща може да направишъ: Да прославишъ името Божие. Да прославишъ Царството Божие и Неговата Правда. Да вършишъ съ любовь Божията воля. Преди години ме срещна единъ свещеникъ отъ Варненско, уменъ, но доста сприхавъ човѣкъ. Той ме спрѣ и нервно запита: Защо разваляшъ тоя народъ? Азъ го оставихъ да се изкаже и спокойно го изслушахъ. Следъ това му отговорихъ: Ти мислишъ, че азъ пакостя на хората. Правъ си, ако не съмъ предалъ Божията Любовь на тоя народъ, ако не съмъ предалъ Божията Правда, ако не съмъ му посочилъ начинъ за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съмъ сторилъ, не си правъ. Като се срещнемъ втори пѫть, ще се разберемъ по-добре. Следъ петь-шесть месеца той иде при мене, навелъ си малко главата и ми говори по-мекичко. По-рано говорѣше строго, заповеднически, а сега омекналъ. Какво ли е станало съ него? Оказва се, че единъ день пѫтувалъ за Варна. Той носѣлъ нѣколко голѣми куфари. По пѫтя станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голѣмо. Куфаритѣ паднали върху главата му и го контузили силно. Като ученици, вие трѣбва да се отличавате съ чистотата си, да бѫдете чисто злато. Отвънъ и да имате каль, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия животъ по духъ, по душа, по умъ и по сърдце да бѫде чисто злато. Давайте отъ онова, което Богъ ви е далъ. Някой пѫть се сърдите единъ на другъ, не можете да се търпите. — Защо не се търпите? — Краката ви сѫ нечисти, трѣбва да се измиятъ. Ако измиешъ краката си и пакъ не те търпятъ, погрѣшката не е твоя. Ако измиешъ краката си, и нѣкой не може да те търпи, погрѣшката е въ него. Ако не измиешъ краката си, и той не може да те търпи, погрѣшката е въ тебе. Когато отивате въ нѣкой магазинъ да си купите нѣщо, не се пазарувайте. Колкото ви искатъ, толкова дайте. Ако ви искатъ дессть лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намѣрили. И 20 или 30 лева да ви искатъ, дайте и благодарете. Въ миналата война, когато германската марка падна много, германцитѣ плащаха за единъ обѣдъ милиони марки, даже единъ милиардъ. Толкова скѫпъ бѣше животътъ тотава, че германцитѣ не можеха да се справятъ, не можеха да оправятъ смѣткитѣ си. Какво представя днесъ десеть лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, че стойностьта на лева или на марката е била различна отъ сегашната. Казвамъ: Всички хора се различаватъ по нѣщо. Право е, и музикантитѣ, и пѣвцитѣ се различаватъ. Нѣкой казва, че може да свири и да пѣе. Може, но има разлика между него и опитнитѣ музиканти. Слушашъ нѣкой музикантъ да свири и на душата ти става тѫжно; продължавашъ да го слушашъ, тѫгата ти изчезва. Слушашъ другъ музикантъ, мисъльта ти се прояснява, свѣтло ти става въ съзнанието; слушашъ го още, тъмнина се явява въ съзнанието ти. Добъръ музикантъ е оня, който вдига болнитѣ отъ леглото. Тѣ оздравяватъ и започватъ да работятъ. Добриятъ музикантъ отваря сърдцата на скѫперниците. Тѣ отварятъ кесиитѣ си и започватъ да даватъ. Оня музикантъ, отъ свиренето на когото болнитѣ не ставатъ отъ леглата си и не оздравяватъ, богатитѣ не отварятъ кесиитѣ си и не даватъ, той не е добъръ, не свири хубаво. Питамъ: Колко души отъ вашето свирене станаха отъ леглата си, и колко богати развързаха кесиитѣ си? Сегашнитѣ хора сами създаватъ нещастието си. Господъ те е пратилъ на земята да посадишъ една добра мисъль, но ти не я посаждашъ – мѫчишъ се. Трѣбва да прило жишъ едно желание, да се повдигнешъ, но не го прилагашъ — мѫчишъ се. Вложено е нѣщо въ душата ти, което трѣбва да реализирашъ, но го отлагашъ — пакъ се мѫчишъ. И следъ това се оплаквашъ, че работитѣ ти не вървятъ. Много естествено, не изпълнявашъ това, което трѣбва. Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Случи се въ живота ми нѣщо, което ме доведе до голѣма нѣмотия — останахъ само съ единъ левъ въ джоба си. Вървя и пипамъ лева, на него разчитамъ. Мисля, си, какво да правя. Какъ да излѣза отъ това трудно положение? Пакъ пипна джоба си, да видя, стои ли левътъ. Седнахъ въ градината на една скамейка и обмислямъ положението си. Ето, задава се единъ просякъ, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право къмъ мене иде. Спрѣ се, погледна ме, иска помощь. Нѣщо отвѫтре ми казва: Дай лева на тоя просякъ. Не мислихъ много, бръкнахъ въ джоба, извадихъ лева и го дадохъ на просяка. Последниятъ ми левъ отиде! Нищо не ми остана. Започнахъ да мисля и си казвамъ: Голѣмъ нехранимайко съмъ. Има нѣщо лошо въ мене. Въ това време виждамъ единъ мой приятель, съ когото не бѣхме се срѣщали десеть години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Кѫде се губишъ? Откога те търся? Върви съ мене! Заведе ме у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имашъ нужда отъ мене, азъ съмъ на твое разположение. Приятно ми е, че те видѣхъ следъ толкова дълга раздѣла. Казвамъ: Когато извадите последния левъ отъ джоба си и нѣма на какво да уповавате, Господъ ще ви се изяви. Докато уповавате на последния левъ, вие спъвате Бога, и Той не може да дойде при васъ. Освободете се отъ всичко човѣшко, на което уповавате. Когато Богъ ти каже да дадешъ нѣщо отъ себе си, дай и не съжалявай. Нѣкой казва : Ще раздамъ всичко, което имамъ да спечеля доброто мнение на Господа. Това е изкушение. Не трѣбва да изкушаваме Господа. Ако нѣмамъ пари, а съмъ здравъ, ще отида да копая. Нѣма да се моля на Господа да ми прати пари, но ще отида да работя и ще си изкарамъ хлѣба. Младиятъ момъкъ казва: Отиде и последното, на което разчитахъ! Какво ще прави? — Ще работишъ! Като четете Стария Заветъ, натъквате се на стиха: „Да се не кланяшъ на слънцето.“ Ако се кланяшъ на слънцето и не работишъ, грѣшишъ. Казано е още да не уповавашъ на хората. Това значи: не прави хората божества, за да не изпадашъ въ изкушение. Обаче, Богъ може да ти помогне чрезъ хората. Не мислете, че човѣшката любовь е като Божията. Споредъ мене, само една любовь сѫществува, но въ обикновения човѣкъ тя се проявява по единъ начинъ, а въ добрия и праведния — по другъ начинъ. Въ цѣлото Битие сѫществува една любовь. Дето влѣзе, любовьта смекчава и облагородява. Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе; ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророкъ Илия остана самъ въ пустинята, гарванъ му носѣше хлѣбъ. Обичаше го тоя гарванъ. Единъ българинъ, въ миналата война, останалъ далечъ отъ своята часть, подъ неприятелскитѣ куршуми. Едва успѣлъ се скрие въ една пещера, дето прекаралъ три деня, лишенъ отъ парче хлѣбъ. Дошло му на ума да се обърне къмъ Бога, макаръ, че не вѣрвалъ въ Него. Той казалъ: Господи, покажи ми по нѣкакъвъ начинъ, че сѫществувашъ. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хлѣба, който носѣла въ устата си, и продължила своя пѫть. Една костена жаба го накарала да повѣрва въ Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човѣкъ да не я върши? Сега всички се страхуватъ да не падне отнѣкѫде нѣкоя бомба, да не ви бомбардиратъ. Когато изхвърляте бомби отъ устата си, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10—20 души. Да скарашъ нѣколко души само съ една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казвашъ за пѣкого: Не вѣрвай на тоя човѣкъ, той е голѣмъ лъжецъ. Това не е ли бомба? Не говори задъ гърба на човѣка. Ако искашъ да му кажешъ нѣщо, бѫди смѣлъ, кажи му го въ очитѣ. Първо се помоли на Господа да го просвѣти; после му кажи, каквото си намислилъ. Кажи му: Не искамъ да говоря лошо за тебе предъ другитѣ. Казвамъ ти направо, че това, което вършишъ, не е добро. Казвамъ на всички: Блажени сте, ако познавате пѫтищата Господни. Днесъ всички хора сѫ поставени на изпитъ, сами да разбератъ, доколко познаватъ Господнитѣ пѫтища. Досега бомбардираха София нѣколко пѫти. Три пѫти бѣхъ въ града, единъ пѫть на Витоша и единъ пѫть вънъ отъ града. Ако българитѣ бѣха ме послушали, София нѣмаше да пострада. Не казвамъ, че мене трѣбва да слушатъ — Господа трѣбва да слушатъ, да приложатъ учението на Христа. Да оставимъ настрана това, което азъ говоря. Приложете това, което Христосъ е говорилъ. Ако българитѣ, англичанитѣ, руситѣ, германцитѣ, италианцитѣ бѣха приложили Христовото учение, нищо лошо нѣмаше да имъ се случи. Божието Слово, преди две хиляди години и сега, е едно и сѫщо. Въ всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божественитѣ нѣща никога не губятъ цената си. Колкото ценни сѫ били едно време, толкова ценни сѫ и сега. Едно време Божественото е било пѫпка, сега е цвѣтъ, следъ време ще бѫде зрѣлъ плодъ. Не е въпросъ за грѣховетѣ на хората. Азъ говоря за живия Богъ — Богъ на любовьта. Зная, че Той е единствениятъ, Който обича грѣшницитѣ. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“. Сега, предь ужаса на бомбитѣ, всички хора сѫ готови да жертвуватъ. Страхътъ ги прави щедри. Човѣкъ трѣбва да бѫде еднакъвъ и въ лошитѣ, и въ добритѣ времена. Обещае ли нѣщо, трѣбва да го изпълни. Трѣбва ли да приличате на оня циганинъ, който извадилъ нѣколко косерчета отъ едно гнѣздо и, като се явила буря, уплашилъ се и обещалъ да си раздѣли косерчетата съ Бога. Съ това той искалъ да омилостиви Бога, да не го накаже. Като престанала бурята, той слѣзълъ отъ дървото и казалъ: Господи, защо ти сѫ косерчета? Жена нѣмашъ, циганчета нѣмашъ, нека всички косерчета останатъ за мене. Доброто, което сте обещали да направите, изпълнете го безъ отлагане. Всѣка добра мисъль и всѣко добро чувство, колкото и да сѫ малки, приложете ги. Така ще имате една опитность, която никой не може да ви даде. Пророцитѣ, като помагаха на хората, минаха презъ голѣми изпитания, но придобиха голѣми опитности. Никой не може да мине по пѫтя, презъ който пророцитѣ сѫ минали. Обикновениятъ човѣкъ грѣши и не забелязва, че е направилъ погрѣшки. Когато пророкътъ сгрѣши, той изпитва голѣмо страдание. Христосъ казва – „Ако кажа, че не познавамъ Господа, ще бѫда подобенъ на васъ. Азъ Го познавамъ и волята Му изпълнявамъ.“ Първата задача на човѣка е да изпълни Божията воля по любовь, а не по законъ. Много нѣща изпълняватъ хората, но по законъ. Кой човѣкъ не е правилъ милостиня? Кой не се е женилъ? Това не е Божествено. Младиятъ момъкъ се жени, защото намѣрилъ красива, богата и здрава мома, която ще му роди нѣколко здрави и красиви деца. Това е користолюбиe. Ако мѫжътъ не носи нищо вкѫщи, жената започва да се сърди, недоволна е. Изкуство е, при това положение, тя да не каже нито дума, да счита, че това е въ реда на нѣщата и да го приема като гостъ, да го изпраща като гостъ. Коя жена постѫпва така? Тя се чуди, какво да мисли за него и казва: Азъ съмъ разочарована отъ мѫжа си, повече нѣщо очаквахъ отъ него. Не очаквайте хората да правятъ по-гоѣмо добро отъ васъ. Бѫдете въ доброто първи, а въ злото — последни. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Не обичайте вашитѣ идоли, вашитѣ фалшиви мисли и чувства. Откажете се отъ тѣхъ, както се отказвате отъ фалшивитѣ монети. Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърдцето си. Любете Бога, Който се проявява въ вашия духъ, въ вашата душа, въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Изпълнявайте волята Му безъ никакво раздвояване въ себе си. Бѫдете внимателни едни къмъ други, безъ да се стремите да угаждате на човѣшкото. Мнозина угаждатъ на хората и така изоставятъ работата си. Дойде нѣкой при тебе, нека да си поговорите, но ти трѣбва да отидешъ на нивата. Кажи на госта си: Хайде да отидемъ на нивата. Ще вървимъ и ще говоримъ. — Не може така, остани да си поприказваме. — Работата не чака. Другъ отива на Витоша; нѣкой го спира, иска да го върне назадъ, да му каже нѣщо. Кажи: Тръгналъ съмъ за Витоша и не мога да се върна. — Страхъ ли те е да се върнешъ? — Не ме е страхъ, но днесъ Господъ минава презъ Витоша, искамъ да Го види. Богъ минава само за моментъ, не се спира. Достатъчно е да Го зърна, да почувствувамъ Неговата благость и любовь — повече не ми трѣбва. Казватъ нѣкои, че Богъ праща бомбитѣ да възпитаватъ хората. Това е заблуждение. Оня, който убива и разрушава, не е Богъ. Оня, Който лѣкува, помага и повдига, е Богъ. Оня, който лъже и заблуждава, е единъ. Оня, Който всѣкога говори истината, е другъ. Единствеаиятъ, Който обича, е Богъ. Единствениять. Който дава животъ, знание и свобода, е Богъ. Дето минава Той, душата усѣща наслада и готовность за всѣкакви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но не се отказвайте отъ Божественото. Единъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене. Взелъ го съ клюна си, качилъ се на едно дърво и, въ момента, когато се готвѣлъ да го изяде, подъ дървото минала една лисица. Тя погледнала къмъ пѣтела и казала: Пѣтльо, много си красивъ! Райска птица си. Какъвъ ли е гласътъ ти? Попѣй малко, да те чуя. Поласканъ отъ думитѣ ѝ, пѣтелътъ отворилъ устата си и изкукуригалъ. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на пѣтела: Много хубаво пѣешъ. — Хубаво пѣя, но сиренето отиде въ твоята уста. Пѣтелътъ научилъ единъ урокъ. На другата година той пакъ намѣрилъ парче сирене. Качилъ се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видѣла, похвалила го за хубавия му гласъ, но той първо изялъ сиренето и после изкукуригалъ. Лисицата казала : Тая година не пѣешъ толкова хубаво, както миналата. Казвамъ: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършимъ работата за Господа, тогава можемъ да седимъ, да пѣемъ и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъль въ свѣта, между хората, а после кажете: Сега съмъ на ваше разположение. Каквото искате, ще направя. Да изпълнимъ първо Божията воля, а после волята на хората. * 11. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 26 декемврий, 5. ч. с. 1945 г. София.—-Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Блажени нищитѣ Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да яде. Значи, едно и сѫщо нѣщо се повтаря много пѫти. Привидно процесътъ на храненето е еднообразенъ, но въ самата храна има голѣмо разнообразие. Ще прочета пета глава отъ Евангелието на Матея. Често съмъ ви давалъ закуска отъ тая глава. „И като видѣ многото народъ, възлѣзе на гората; и щомъ седна, пристѫпиха при Него ученицитѣ Му.“ (— 1 ст.). „И отвори устата си, та ги поучаваше, и говорѣше“. (— 2 ст.). Тия хора сѫ само слушали, нищо не сѫ разбирали. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ (— 3 ст.). Кои сѫ нищи духомъ? Може ли да яде човѣкъ, на когото зѫбитѣ сѫ развалени и стомахътъ разстроенъ? Блаженъ е оня, на когото стомахътъ е здравъ. За него е яденето. Той сѣда и започва сладко да яде. Подъ „нищи духомъ,, нѣкой разбира слабъ, боленъ, беденъ човѣкъ. Не е така. Небето не се нуждае отъ болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищи духомъ е кроткиятъ и смирениятъ, но силенъ човѣкъ. Какво представя силата, малцина знаятъ. Едно време старитѣ турци отивали на ловъ съ своитѣ хрътки, особена порода кучета, Когато хрътката успѣвала да догони заека, ловецътъ ѝ казвалъ: Хайде, чоджумъ, ха напредъ ! — давалъ ѝ различни гальовни имена. Щомъ заекътъ поемалъ върха, а хрътката оставала назадъ, той ѝ казвалъ: „Ха домусъ, ха гяуръ!“ — наричалъ я съ лоши имена. Заекътъ и хрътката се напредварватъ, но и ловецътъ взима участие въ това надпрепускане. Ако загуби премията, господарьтъ ѝ ще я кръсти съ най-лоши имена. И вие, като дойде хрътката ви при неблагоприятни условия, кръщавате я съ най-лоши имена. Нѣма човѣкъ, който да не е казалъ нѣщо лошо на хрътката. „Блажени нищитѣ духомъ“, т. е. блажени ония, които сѫ работили дълго време и сѫ огладнѣли. Като се върнатъ вкѫщи, сѣдатъ предъ хубавото ядене. Блажени сѫ, защото за тѣхъ е яденето. Щомъ има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за тѣхъ. Понеже сѫ работили, даватъ имъ се добри условия. Четете често петата глава отъ Матея, докато я разберете. Тогава ще бѫдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не сѫ разбрали тая глава. Нѣкой казва: Като отида на оня свѣтъ, тамъ ще се уча. Нѣма защо да чакашъ това време, да умрешъ, че тогава да учишъ. Това е заблуждение. — Азъ умирамъ за тебе. — Нѣма защо да умирашъ, да плачешъ за мене, да ме погребвашъ — ще живѣешъ за мене. Знаешъ ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Нѣкога хиляди, а нѣкога милиони лева. Всички искатъ най-лесното — да умратъ. После оттукъ ще имъ правятъ поменъ. Тежко ти, да чакашъ оттукъ да ти изпратятъ четири—петь пѫти презъ годината по единъ колетъ. Ще чакашъ да дойде задушница, да се събератъ душитѣ на едно мѣсто и да раздаватъ за тѣхъ. За просвѣтения човѣкъ идеята за раздаване за душитѣ е заблуда. Когато нѣкой замине за другия свѣтъ, първо го турятъ на работа, а после му даватъ да яде. Ако нѣкой ялъ и пилъ на земята, безъ да е работилъ, въ другия свѣтъ го турятъ на работа. Пращатъ го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питагь го: Какъ не ти дотегна на земята да ядешъ и да пиешъ? Тамъ пи винце, ракия, но тукъ нѣма такива нѣща. Тукъ има грозде, което никога не ферментира. Тукъ има и вино, но сладко — никога не опива. Тукъ всички живѣятъ по закона на любовьта, но такава любовь, отъ която никой не плаче. Често се говори, че нѣкой умрѣлъ отъ любовь. Какъ е възможно да умрешъ отъ любовь? Мома обича момъкъ и плаче, че той не я обича. Какъ е възможно да обичашъ и да не те обичатъ? Ако обичашъ и не те обичатъ, има причини за това. — Коя е причината? Сѣдът, въ който сипватъ маслото, е пробитъ. Ти носишъ празенъ сѫдъ. Хората те обичатъ. Който те срещне, сипва масло въ сѫда ти. Радвашъ се на маслото, но следъ известновреме то изтича, и сѫдътъ ти пакъ остава празенъ. — Защо? — Пробитъ е нѣкѫде, дупка има. Маслото е любовьта, която хората влагатъ въ тебе. Преди нѣколко деня отидохме на екскурзия. Носѣхме чайникъ да сваримъ вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе да изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сваримъ вода. Чучурката може да се залепи, но ще минатъ нѣколко деня. Какво да се прави сега? Една сестра взе малко хлѣбъ, запуши дупката на чайника, и водата заврѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Нѣкой ти се усмихва, не си доволенъ. Иска да ти каже нѣколко думи, пакъ не си доволенъ. Казвашъ, че не знае, какъ да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората сѫ болни. Това е болезнено състояние. Университети си свършилъ, пакъ си недоволенъ. Искашъ да ездишъ, купувашъ си конь, пакъ си недоволенъ. Казвашъ: Моятъ конь не е хубавъ. Преди всичко, коньтъ не е твой. Богъ създаде коня. Ти само го ездишъ, но той не е твой. Коньтъ е на кобилата. Точни трѣбва да бѫдемъ въ думитѣ си. „Блажени нищитѣ духомъ“. Снаха пере дрехитѣ на свекърва си и, понеже не я обича, изкарва яда си на тѣхъ. Пере ризата й, мачка я и казва: Изедница ! Свекървата облича ризата и възприема лошитѣ чувства, които сна¬гата е внесла въ нея. Така отношенията не се подобряватъ. Единъ день иде при мене тая млада жена и се оплаква отъ свекърва си. Казахъ ѝ: Ще ти дамъ единъ съветъ. Ако го приложишъ, ще имашъ резултатъ. Тя пожела да чуе съвета ми. Казахъ ѝ, когато пере дрехитѣ на свекърва си, да мисли добре за нея, да отправя къмъ нея хубави чувства и разположение. Тя се усмихна и реши да направи опитъ. Следъ нѣколко месеца тя дойде пакъ при мене, доволна, че съветътъ далъ добъръ резултатъ — отношенията съ свекървата се подобрили. Лесно се развалятъ отношенията между хората, но и лесно се подобряватъ. Иде приятельтъ ти при тебе, и ти му давашъ единъ плодъ. Рѫцетѣ ти сѫ нечисти, оцапани отъ нѣщо. Приятельтъ ти взима плода, помирисва го и остава недоволенъ. Казвашъ: Колко е неблагодаренъ! Вината не е въ приятеля ти, но въ твоята неразумность. Защо не изми рѫцетѣ си, и тогава да подадешъ плода? Лошото е вънъ отъ тебе, но ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ, да измиешъ рѫцетѣ си. Когато давашъ плодъ на нѣкого, измий рѫцетѣ си добре, съ топла вода и сапунъ, и тогава го подай. Ако пишешъ писмо на нѣкого, напиши нѣщо хубаво. Отъ какво страдатъ сегашнитѣ хора? Отъ недобре написани любовни писма. Нѣкой вземе писмовника, препише едно любовно писмо и самъ се възхищава отъ него. Оженишь се за една млада мома, която нищо не знае. Ти трѣбва да я учишъ, да ѝ предадешъ първия урокъ, да се научи да яде правилно. Азъ съмъ учитель. Първо, ще наблюдавамъ ученицитѣ си, какъ се хранятъ, какъ отварятъ и затварятъ устата си, какъ дъвчатъ, какъ държатъ главата си. Това е важно. Човѣкъ не е пратенъ на земята да се жени, да става господарь, да управлява свѣта. Човѣкъ не е пратенъ на земята да го товарятъ като конь, да го дѣлатъ като дърво, да го чукатъ като камъкъ. Нѣкой извърши поестѫпление, а другъ обвиняватъ и го турятъ въ затворъ, дето го биятъ по нѣколко пѫти на день. После се извиняватъ, че направили погрѣшка. Едно се иска отъ човѣка: да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Нѣкой очаква да отиде при Господа и да опредѣли отношенията си къмъ Него. Той ще отиде при Господа, но важно е, какъ ще го посрещнатъ. Ако Богъ се яви при него като мирови сѫдия, лесно ще мине. Ако го посрещне като сѫдия отъ окрѫжния сѫдъ, отъ апелативния или отъ касационния сѫдъ, може да заведе противъ него углавно дѣло. Какво ще прави, ако веднага го осѫдятъ? Ще каже: Сѫдба е това ! Какво означава думата „сѫдба“? — Да се даде на всѣкиго това, което му трѣбва. Който нѣма цигулка, цигулка му се дава; който си нѣма жена, жена му даватъ; който нѣма дечица, дечица му даватъ; който нѣма обувки и шапка, това му се дава; който нѣма дрехи, дрехи му даватъ; който не е ездилъ на конь, конь му се дава; който не се е возилъ на файтонъ, на файтонъ се качва; който не е билъ министъръ, министъръ ще стане. Кой каквото пожелае, ще му дадатъ, да бѫде доволенъ. Това е сѫдба, а не да затворишъ човѣка, да го осѫдишъ на доживотенъ затворъ или на смърть. Това не е разрешаване на въпроситѣ. Понеже хората не сѫдятъ правилно, Богъ ще ги сѫди и ще разреши всички въпроси. Хората ще бѫдатъ доволни отъ Неговата сѫдба. Казвате: Да се оправятъ работитѣ ни! Вашитѣ работи нѣма да се оправятъ, докато цѣлиятъ свѣтъ не се оправи. Кажи: „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята. Да се прослави името Ти, както на небето, така и на земята. Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята“. Подъ „небето“ разбирамъ вашия умъ. Всѣки човѣкъ, който мисли, е горе на небето. Всѣки човѣкъ, който не мисли, е долу на земята. Ти мислишъ, че ако отидешъ горе, ще умрешъ. — Какво означава умирането? — Събличане на старата дреха. Следователно, не можешъ да мислишъ, т. е. да влѣзешъ въ умствения свѣтъ, ако не съблѣчешъ дрехата си, направена отъ гѫста материя. Въ умствения свѣтъ се криятъ възвишенитѣ и свѣтли мисли, които можешъ да възприемешъ чрезъ ума си. На физичния свѣтъ, дето се хранятъ много хора, не може да има хармония. Готвишъ за 15—20 души въ една тенджера. На първитѣ сипвашъ отгоре, съ повече масло, а на последнитѣ — отъ дъното - постно. Постното ядене не е много вкусно. Въ Божествения свѣтъ за всѣки човѣкь се готви въ специална тенджерка. Всѣки плодъ е отдѣлна тенджерка. Дадешъ на нѣкого една ябълка, или круша, давашъ му я заедно съ тенджерата, дето се е готвила. Хората се чудятъ, добре готвятъ, а въпрѣки това, страдатъ. Погрѣшката е въ това, че готвятъ за много души. Ще готвишъ само за едного и въ отдѣлна тенджерка. Ако съмъ на ваше мѣсто и отида на гости при една мома, която не е опредѣлила тенджерка за мене, втори пѫть не стѫпвамъ въ дома ѝ. Видя ли, че е приготвила тенджера специално за мене, казвамъ: Добъръ гостилничарь е тая мома. Това изисква реалниятъ животъ. И тъй, за моитѣ очи е нуждна специална свѣтлина. Не мога да се ползувамъ отъ свѣтлина, която е минавала отъ едни очи въ други. Азъ ще възприема оная свѣтлина, която иде направо отъ слънцето. Хубаво е това, което излиза направо отъ Бога и влиза въ нашето сърдце, въ нашата душа и въ нашия духъ. Да говоришъ за нещо, което не си опиталъ, значи, да говоришъ за музиката, безъ да я познавашъ и разбирашъ. Не е само да говоришъ за яденето, но да знаешъ да готвишъ — ще готвишъ само за единъ човѣкъ. Не е достатъчно да отидешъ при крушата, но да знаешъ, какъ да си направишъ изборъ. Не е само да имашъ високо мнение за себе си, но да отговаряшъ на това мнение. Когато си горе, имашъ високо мнение за себе си, но какво ще правишъ, като слѣзешъ долу? Какво направи Христосъ, като се видѣ въ рабски образъ? — Смири се. Като Синъ Божи, трѣбваше да Го посрещнатъ навсѣкѫде като царь, но условията на земята изискваха смирение. Като слѣзе на земята, Той получи най-голѣми укори. Казвате: Да бѫдемъ като Христа. Това е неразбиране на въпроса. Въ едно отношение, азъ не искамъ да бѫда като Христа, да страдамъ на кръста като Него. — Защо?—Единъ пострада за всички, нѣма защо хиляди хора да страдатъ като Христа. Когато богатиятъ даде достатъчно храна и срѣдства за всички, нѣма защо ти, бедниятъ, да искашъ да раздавашъ като него. Не разваляй неговата работа. Той е далъ най-хубавия хлѣбъ. Ще дойде нѣкой да раздава като Христа. Не разваляй работата на Христа. По-добре научи хората да ядатъ хлѣба, който Христосъ е далъ, а не да раздавашъ като Него. Яжъ живия хлѣбъ, даденъ отъ Христа. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ човѣшкия хлѣбъ. Преди години дойде при мене една мома да се оплаква, че не ѝ върви въ живота. Искала да стане учителка, не могла; искала да вземе друга служба, пакъ не могла. Пита ме, не може ли да намѣри нѣкой, да се ожени. Казвамъ ѝ: Ти си родена за пѣвица. Не ти върви въ живота, защото взимашъ чужда длъжность, а не твоята, за която си опредѣлена. Ти не можешъ да готвишъ, значи, не си годна за женене. Ще станешъ пѣвица и, като свършишъ тая работа, тогава ще замислишъ друга. Първо ще пѣешъ предъ малко хора, нѣма да излизашъ на голѣма сцена. — Истина ли е това, което ми говоришъ? — Истината говоря. Чудни сѫ хората. Като не имъ върви въ живота, мислятъ, че окрѫжаващитѣ сѫ лоши. Казватъ за нѣкого, че е лошъ човѣкъ. Ако си на негово мѣсто, и ти ще бѫдешъ лошъ. Въ едно земедѣлско училище имало единъ бикъ, който билъ кротъкъ по характеръ. Единъ день бикътъ се разлудѣлъ, започналъ да прави пакости. Като не могли да се справятъ съ него, решили да го убиятъ. Единъ отъ слугитѣ могълъ да се разговаря съ животнитѣ, разбиралъ езика имъ. Той казалъ: Не бързайте, не убивайте бика. Приближилъ се до него и започнали да се разговарятъ. Бикътъ му казалъ: Моля ти се, помогни ми! Въ задния ми кракъ е влѣзълъ голѣмъ трънъ, който ме прави да лудѣя. Извади тръна и азъ ще се успокоя. Слугата се навелъ, извадилъ тръна отъ крака на бика, намазалъ болното мѣсто съ дървено масло и го превързалъ. Следъ единъ часъ бикътъ билъ съвършено тихъ и спокоенъ. Нѣкога ще ви говоря за любовьта, която се присажда. Не е лошо да присаждашъ любовьта, но майсторъ трѣбва да бѫдешъ. Срѣщамъ една мома дивачка, виждамъ, че трѣбва да се присади съ калема на любовьта, да се облагороди. Единъ туря присадката — не се хваща; втори туря присадката — не се хваща; трети туря присадката, пакъ не се хваща. Най- после цѣлото дърво изсъхва. Когато присаждашъ човѣка, трѣбва да си майсторъ. На сто присаждания едно да не се хване, а 99 да се хванатъ, разбирамъ; обаче, 99 да не се хванатъ, а едно да се хване, това не разбирамъ. Съ каква мѣрка трѣбва да ви мѣри Господъ сега? Съ каква мѣрка мѣрятъ добритѣ хора? Съ каква мѣрка мѣрятъ лошитѣ хора? Мѣрката за добритѣ хора се различава отъ тая за лошитѣ. Съ каква мѣрка мѣрятъ ония, които иматъ добъръ езикъ? Учитель и ученикъ се разговарятъ. Учптельтъ е благороденъ, разуменъ човѣкъ. Изведнъжъ той удря една плесница на ученика. — Защо? — Защото ученикътъ казва на учителя си: Ти си простакъ, не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Така не се говори. И вие получавате такива удари; неочаквано нѣкой ви удари една плесница. — Защо? — Цѣлъ день мърморишъ въ себе си, недоволенъ си. Така ти смущавашъ невидимия свѣтъ. Никакво мърморене! Ако сте въ гората, имате право да мърморите. Изваждате ножа отъ джоба си, рѣжете бъзъ; тукъ клъцнете, тамъ клъцнете, свободни сте — никой не ви сѫди. Влѣзете ли съ ножа вкѫщи и започнете да мушкате тоя - оня, веднага ще ви накажатъ. Че си сѣкълъ бъзъ, никой не те държи отговоренъ, но позволишъ ли си да мушкашъ хората съ ножъ, веднага ще те сѫдятъ. Започнешъ ли да критикувашъ тоя - оня, ти мушкашъ съ ножа си. Като говоришъ лошо за другитѣ, все едно, че за себе си говоришъ; като говоришъ добро за дру-гитѣ, все едно, че за себе си говоришъ. Хората се плашатъ едни други, казватъ: Ако говоришъ лошо за мене, ще те накажатъ; ако говоришъ добре, ще те възнаградятъ. Правете всичко не по законъ, отъ страхъ, но по свобода. Прави добро за самото добро. Понякога и злото е на мѣсто. На десеть добрини едно зло е на мѣсто, и на десеть злини едно добро е на мѣсто. Сега, да дойдемъ до положителната страна на живота. Всички искате да живѣете добре, да имате Божието благословение. И това е възможно. — Кога? — Когато изпълните своето предназначение. Ти си създаденъ за пѣвецъ, а не искашъ да пѣешъ. Какъ ще угодишъ на Бога? Ти си създаденъ да свиришъ, да шиешъ дрехи или обувки, но не искашъ да изпълнишъ тая работа. Наистина, не е лесно да правишъ обувки, но ако работишъ съ любовь, като ушиешъ обувки на нѣкой човѣкъ, ще го улеснишъ, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Ако не работишъ съ любовь и ушиешъ обувки на нѣкого, ще му причинишъ страдания. Ти не си добъръ майсторъ, не си истински обущарь. Казвашъ: Не ме приематъ хората. — Защо не те приематъ? — Защото не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ако знаешъ, какъ да се отнасяшъ съ хората, навсѣкѫде ще те приематъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ, иска вода, гърлото му е засъхнало отъ жажда. Бѫди уменъ, веднага вземи една чаша чиста, прѣсна вода и му дай, да утоли жаждата си. Дай на жадния отъ най-чистата вода. Кажи на скръбния най- ободрителната дума. Тоза значи, да носишъ Божието благословение. Така постѫпва Богъ. Той дава на всѣка душа отъ най-хубавото, което носи въ себе си. Ако искашъ да бѫдешъ подобенъ на Бога, давай на близкитѣ си отъ най-хубавото, което носишъ въ себе си. — Не мога да давамъ отъ най-хубавото. — Щомъ не можешъ, ти не вървишъ по Божия пѫть. Турете настрана глагола „не мога“. Единъ день отивахме на Витоша. Едва тръгнахме, започна да роси, капнаха нѣколко капки. Като изгрѣ слънцето, яви се хубава, голѣма дѫга. Какво показва дѫгата? Тя опредѣля отношението на човѣка като личность къмъ другитѣ хора. Тя опредѣля, колко богатъ, уменъ и духовенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Когато човѣкъ е вѫтрешно богатъ, уменъ и духовенъ, явява се дѫгата, като доказателство на това, че нѣма да стане потопъ. Потопътъ стана, когато хората се отклониха отъ правия пѫть. Той тури край на старата култура. Тя мина презъ вода, а сегашната култура минава презъ огънь. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгрѣващето слънце, което ще дава на хората най-красивото, най-хубавото, отъ което тѣ иматъ нужда. Свѣтъть не трѣбва да се потопи, но да мине презъ огънь и да се пречисти. Има нѣща, които трѣбва да се изгорятъ; има нѣща, които не трѣбва да минатъ нито презъ вода, нито презъ огънь. Когато плодътъ зрѣе, нито презъ вода се прекарва, нито презъ огънь. Какъ постѫпватъ сегашнитѣ хора? Нѣкой те обиди. Ти искашъ да се махне — това е пѫтьтъ на потопа. — Да се накаже, да изчезне — това е пѫтьтъ на огъня. Не трѣбва да искашъ нито потопъ, нито огънь. Навсѣкѫде имаме огънь — сегашната война постоянно създава огънь. Вземешъ пушката въ рѫка, жегнешъ нѣкого — ето огънь. Достатъчно картечници има човѣкъ въ себе си — въ своя умъ, въ своето сърдце и въ своята воля. Сега воюватъ съ модерна артилерия, съ модерни самолети, отъ които пущатъ тежки бомби. Страшни сѫ бомбитѣ, които излизатъ отъ човѣшката уста. Единъ благороденъ господинъ ми се оплака, чс се пропилъ. — Защо се пропилъ? — Отъ една тежка дума, която жена му казала. Той искаше да ми каже думата, но азъ го спрѣхъ. Каже ли ми тая дума, ще се оцапамъ, не искамъ да се калямъ и после да се чистя. Ако самъ попадна на тая дума, по-малко ще се окалямъ. Казвамъ му: Ще ти дамъ единъ съветъ, да се справишъ съ тежката дума. Ще напишешъ на жена си едно любовно писмо, съ което ще ѝ благодаришъ за думата, която ти причинила най-голѣмата скръбь, но и най-голѣмата радость. Считай, че тая дума ти е казана отъ Господа. Той ти казва, че си даровитъ човѣкъ, но трѣбва да работишъ, да се усъвършенствувашъ. Ти си изпратенъ при своята жена, като при професоръ, да те учи Богъ те пита: Харесвашъ ли тоя професоръ? Ако го харесвашъ, постѫпвай като него. Човѣкъ е неблагодаренъ. Той е получилъ толкова благословения отъ Господа и пакъ е недоволенъ. Цѣлъ день роптае, че умътъ му не е такъвъ, какъвто трѣбва; сърдцето му не е такова, каквото трѣбва; волята му не е такава, каквато трѣбва; кѫща нѣмалъ, пари нѣмалъ — отъ всичко е недоволенъ. Настигамъ единъ день трима млади, една мома и два момъка — и двамата я обичатъ. Единиятъ кара велосипедъ, бавно върви — разговарятъ се тримата. По едно време момата взе да се оплаква, че се уморила, краката я заболѣли. Момъкътъ, който караше велосипеда, предложи на момата да седне предъ седалището; следъ това и той се качи и тръгнаха. И двамата бѣха на опасно мѣсто, можаха главитѣ си да счупятъ, но тѣ не мислѣха за опасностьта. Другиятъ момъкъ съжаляваше, че нѣма велосипедъ, и той да повози момата. Така се стекли обстоятелствата. Ходили на екскурзия и се уморили. И двамата момци сѫ внимателни единъ къмъ другъ. Важно е въ всичко да виждате доброто. Всѣко добро, което иде чрезъ хората, е изразъ на Божието благословение. Като не виждате това, тълкувате нѣщата криво и сами си създавате страдания. Христосъ казва: „Ако обичате ония, които ви обичатъ, какво повече правите отъ фарисеитѣ?“ Коя крава не обича теленцето си? Ние трѣбва да се отличаваме съ своята любовь. Какво правимъ, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблѣчемъ, понеже сме изпотени. Като хвърлямъ потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грѣе, но е студено. Питатъ ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявамъ, да изхвърлямъ нечистата поть, за да държа отворени седемтѣ милиона пори въ организъма си. Чрезъ тѣхъ приемаме Божието благословение. Затворятъ ли се тия седемь милиона прозорци, нищо не може да приемемъ. Нѣкои казватъ, да вземемъ автомобилъ, но азъ разчитамъ само на моя мотоциклетъ, съ две колела. Той ми е даденъ отъ Бога и съ него си служа. Ако има автомобилъ, това е случайно нѣщо. Всѣки си има по единъ мотоциклетъ само за себе си. Никаква мома не може да качи на него. Да разчиташъ на случайни нѣща, това е човѣшка работа. Ще разчиташъ на Божественото. Да давашъ отъ благата си само на едного, това е човѣшка работа. Въ свѣта има два милиарда хора. Къмъ всички трѣбва да бѫда еднакъвъ. Каквото отношение имамъ къмъ себе си, такова отношение трѣбва да имамъ къмъ всички. Подъ „себе си“ разбирамъ Бога, Който живѣе въ мене. Най-голѣмото благо, което имамъ, се дължи на Него. Съ всички искамъ да постѫпвамъ така, както Богъ постѫпва. Какъвто е Богъ въ мене, такъвъ е и въ другитѣ хора. Той е навсѣкѫде единъ и сѫщъ. Навсѣкѫде виждамъ Божието съвършенство. Отношението на човѣшката душа къмъ Бога се опредѣля по вѫтрешенъ пѫть. Никой не може да научи това отвънъ. Ако рече нѣкой да те учи, какъ да любишъ, нищо нѣма да научишъ. Любовьта сама учи хората. Казано е въ Писанието: „Духътъ ще ни научи на всичко“. Това, което научишъ отъ Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Това, което научишъ отъ любовьта, то остава за цѣлата вѣчность. То никога не се разваля, не се губи. Единственото нѣщо, което не се разваля, е това, което излиза отъ Бога. Той е изворъ, Който никога не се размѫтва. По брѣговетѣ на тоя изворъ нѣма никаква каль, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя изворъ не се вижда. То е дълбоко и покрито съ чистъ, кристаленъ пѣсъкъ. Водата му е чиста и освежителна. Който пие отъ тая вода, той придобива животъ въ себе си. Изправяйте отношенията си къмъ Бога, безъ да се самоосѫждате. Радвайте се на оная благость и доброто, които Богъ проявява чрезъ хората. Радвайте се на всѣки човѣкъ, като на запалена свѣщь — проява па слънцето. Колкото по-силенъ е токътъ на инсталацията, толкова по-силно свѣти свѣщьта. Пазете инсалацията си, никой да не се докосне до нея. Никой нѣма право да бута Божествената инсталация. Опасно е, ако се развали тая инсталация. Дойдемъ ли до човѣшкото сърдце, само Богъ може да го поправя. Вложѝ сърдцето си въ рѫцетѣ на Бога и не се страхувай. Оставишъ ли сърдцето си въ рѫцетѣ на човѣка, знай, че той не може да го поправи. Сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тѣхъ. Всѣко живо сѫщество се нуждае отъ Бога. Отдалечишъ ли се отъ Бога, ще замръзнешъ; приближишъ ли се при Него, ще се стоплишъ. Докато обичашъ Бога, ще живѣешъ въ изобилие; щомъ престанешъ да Го обичашъ, изобилието се прекратява. Въ една мѣстность имало двама градинари. Плодоветѣ на единия градинарь били доброкачествени, а на другия — лоши. Единъ човѣкъ се разсърдилъ на добрия градинарь и казалъ: Не искамъ да ямъ отъ твоитѣ плодове. — Щомъ не искашъ отъ добритѣ плодове, ще ядешъ отъ лошитѣ. Никой не може да се сравни съ добрия градинарь. Никой не може да даде това, което Богъ дава. Никой не може да направи това, което Богъ прави. Павелъ казва: „Нито на ума, нито на сърдцето на човѣка е дохождало това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ.“ Да дойдемъ до положителното учение. Да изучаваме свѣтлината въ нашия умъ, топлината въ нашето сърдце, силата въ нашата душа и добродетелитѣ, скрити въ нашия духъ. Да изучаваме и методитѣ за прилагане на свѣтлината, топлината, силата и добродетелитѣ. Прилагайте добродетелитѣ въ живота си. Ценете малкитѣ нѣща и радвайте се на тѣхъ. Видишъ една малка пеперуда, обърни се къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благослови я! Видишъ едно дърво, помоли се и за него, Богъ да го благослови. Видишъ единъ изворъ, пожелай и той да се благослови. Срещнешъ едно малко дете, пожелай и то да се благослови. Най-после, помоли се, Богъ да благослови и тебе. Бѫди доволенъ и благодаренъ за всичко, както пеперудката е доволна. „Блажени нищитѣ духом“ . Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ пеперудитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ изворитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ плоднитѣ дървета. Блажени нищитѣ духомъ, които се учать отъ скѫпоценнитѣ камъни. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ златото. — Кое е главното свойство на златото? - Не се окислява. То е устойчиво. При това, за него е безразлично, въ кой джобъ ще влѣзе: въ джоба на бедния, или въ джоба на богатия; въ кесията на простия, или на учения. Златото се радва на онова, което съдържа въ себе си. И ние трѣбва да се радваме на благата, които сѫ вложени въ насъ, както и на благата, вложени въ нашитѣ ближни. Вие още не сте съзнали, колко много блага ви е далъ Богь. Затова, именно, хората лесно се заблуждаватъ. Често ме питатъ, какъ трѣбва да се говори на хората. Ще говоришъ естествено. Ще имъ говоришъ, както свѣтлината имъ говори, както въздухътъ имъ говори, както водата имъ говори и както хлѣбътъ имъ говори. Нѣкога, като не си доволенъ отъ обувкитѣ си, събувашъ ги и оставашъ по чорапи. Ако те питатъ, защо ходишъ по чорапи, не казвай, че обувкитѣ ти сѫ лоши, но кажи, че краката ти сѫ уморени, искашъ да си починатъ. Казвашъ, че не можешъ да ходишъ босъ. Не можешъ, защото имашъ обувки. Какво ще правишъ, ако нѣмашъ обувки? Ще ходишъ босъ. Единственитѣ добри обувки сѫ човѣшкитѣ крака — добродетелитѣ на човѣка; единственитѣ добри рѫкавици сѫ човѣшкитѣ рѫце — справедливостта на човѣка; единствениятъ хубавъ погледъ е погледътъ на свѣтлината, която излиза отъ човѣшкитѣ очи; единствената хубава речь е топлината, която излиза отъ човѣшката уста; единствениятъ хармониченъ тонъ е тоя, който се възприема отъ човѣшкото ухо. Като правѣхъ своитѣ научни изследвания изъ България, срещнахъ една стара, 85 годишна жена, която ми каза: Синко, моята работа е свършена вече. Едно време, като млада, друго бѣше. Рече тия думи и се усмихна. — Азъ зная изкуството да подмладявамъ. Мога да те подмладя, да станешъ 19 годишна мома. Какъ би постѫпвала съ момцитѣ? Тя изведнъжъ се изправи, погледна ме и каза: Може ли да бѫде това? — Може. Казвамъ: Отсега нататъкъ вие трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ на своитѣ младини. Нито бабата се отнасяла добре съ младитѣ момци, нито тѣ се отнасяли добре съ нея. Какво представя любовьта на младитѣ? Тѣхната любовь е мѫчение, не е истинска любовь. Сега иде новиятъ животъ. Сега иде оная любовь, споредъ която е приятно да срещнешъ човѣка. — Защо? — Знаешъ, какъ да ностѫпвашъ. Каквото правишъ, става съ разположение и любовь, а не съ насилие. Едно правило: Никога не стой задъ коня. Той нѣма довѣрие въ никого. Усѣти ли, че нѣкой стои задъ него, веднага започва да рита, Ако трѣбва да застанешъ задъ коня, запази известно разстояние, да не те докосне. Коньтъ е щедъръ, но въ ритането. Не всѣки оценява тая щедрость. Въ едно богато семейство, което имало четири дъщери, дохождалъ единъ младъ офицеръ. Тѣ го посрѣщаля внимателно, гощавали го добре. При всѣко посещение, тѣ правѣли баници, да го задоволять. Той произхождалъ отъ добро, но крайно пестеливо семейство. Младиятъ момъкъ се оженилъ за една отъ дъщеритѣ. Единъ день я срещнахъ и я попитахъ, доволна ли е отъ живота си. Тя веднага се оплака, че мѫжътъ ѝ билъ много стиснатъ. Единъ подаръкъ, едно внимание не е показалъ къмъ нея досега. Каквото поискамъ, все отлага. Значи, не прилича на оня момъкъ, когото гощавахте щедро съ баници. Ти трѣбваше да знаешъ това още отначало. Той идѣше въ вашия домъ като на гостилница. Ако имаше приятелско отношение къмъ васъ, трѣбваше да донесе нѣщо отъ себе си. Брашното, маслото, сиренето трѣбваше да бѫдатъ отъ него, а трудъть оть васъ. Ще кажете, че новото учение изисква отъ човѣка щедрость. И дветѣ страни трѣбва да бѫдатъ щедри, а не само едната. Живота, който сме развалили, сами трѣбва да го изправимъ. Всичко трѣбва да се изпере и очисти. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ни трѣбва да се изчистятъ, да заживѣемъ, както Богъ изисква. Богъ казва едно, вие правите друго. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Може ли обществената безопасность да оправи нѣщата? Тамъ могатъ да те простратъ на земята, да ти ударять 25 тояги, но пакъ нѣма да те оправятъ. Само любовьта може да оправи човѣка. Тя внася свѣтлина въ него; той вижда погрѣшкитѣ си и се изправя, Не е достатъчно само да бѫдешъ любезенъ и внимателенъ къмъ едного. Да бѫдешъ майка, това не значи, да бѫдешъ добра само къмъ своитѣ деца, но и къмъ другитѣ. Здравето на нейнитѣ деца е въ зависимость отъ разположението ѝ къмъ чуждитѣ деца. Здравето на единъ домъ зависи отъ достѫпа на чистия въздухъ въ него. Колкото по-голѣми сѫ прозорцитѣ и по-често се отварятъ, толкова по-здрави сѫ хората въ тоя домъ. Ако прозорцитѣ сѫ малки и не се отварятъ често, въздухътъ въ кѫщата е разваленъ, нечистъ, и хората боледуватъ. Всички искатъ да бѫдатъ здрави, да живѣятъ добре, но не могатъ да изпълнятъ желанието си. Нѣкога човѣкъ прави погрѣшки несъзнателно. Вижда, че нѣкой грѣши, и той му прави строга бележка. После съжалява, че е постѫпилъ строго. Строгостьта е методъ, но ако се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, енергията се е изразходвала напраздно. Методитѣ на природата сѫ крайно економични. Природата е щедра, тя дава изобилно, но не разточително. Срѣщашъ единъ човѣкъ, спирашъ го на пѫтя и му казвашъ грубо: Мини оттукъ, пѫтьтъ е каленъ, ще се окаляшъ. Понеже му казвашъ грубо, той не те слуша, върви въ пѫтя си. Защо не кажешъ на човѣка меко, внимателно? Грубиятъ тонъ изразходва повече енергия. Кажи меко, спокойно на човѣка: Мини отдѣсно; пѫтьтъ, по който вървишъ, е каленъ. Всѣки човѣкъ има желание да помогне на ближния си, но не знае, какъ да направи това. Когато слънцето грѣе, не стойте вкѫщи на затворено. Изложете гърба си на слънце, да използувате слънчевитѣ лѫчи. Когато плодоветѣ узрѣятъ, не чакайте да ви донесатъ наготово; идете при дърветата, тамъ да ги видите, и сами да си откѫснете. Не очаквайте други да ви готвятъ. Ако нѣма кой да ви наготви, гответе си сами. Кой е по-добъръ готвачъ: жената, или мѫжътъ? Днесъ жената готви, но е недоволна, дотегнало ѝ. Тя готви при трудни условия: масло нѣма, олио нѣма. Ако се намѣри отнѣкѫде, трѣбва да се плати скѫпо, по 300—350 лв. килограма. Хубавитѣ работи струватъ скѫпо. Професоръ по музика предалъ единъ урокъ на единъ американецъ, за което взелъ голѣмо възнаграждение. Следъ това той запиталъ ученика: Искашъ ли да взимашъ още уроци? — Достатъчно ми е единъ. Уроцитѣ на виднитѣ професори сѫ скѫпи. И уроцитѣ на доброто сѫ скѫпи. Ако си способенъ, ще вземешъ само единъ урокъ и ще платишъ, колкото ти искатъ. Ако платишъ за два урока, това показва, че не си способенъ. Питате: Какво е нуждно на човѣка? – Само единъ урокъ отъ любовьта. Вземе ли два урока, той ще фалира. Кой може да плаща на урокъ по десеть хиляди долара? Скѫпи сѫ уроцитѣ на любовьта ! Тя внася свѣтлина въ човешкия умъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ тъмнина. Тѣ трѣбва да отворятъ прозорцитѣ си и да се научатъ да гледатъ, да познаватъ пѫтя, по който вървятъ. Когато дойдохъ за пръвъ пѫть въ София, единъ приятель обеща да ме заведе на Черния връхъ. — Знаешъ ли пѫтя за тамъ? — Зная го добре, ходилъ съмъ четири-петь пѫти. Единъ день тръгнахме за Черния връхъ. Той върви напредъ, азъ следъ него. Вървѣхме три-четири часа изъ планината, но никакъвъ връхъ не се виждаше. Питамъ приятеля си: Защо не се вижда още върхътъ? — Ще се види скоро. Вървѣхме още малко, и той започна да се оглежда. После каза: Объркалъ съмъ пѫтя. Казвамъ му: Виждашъ ли тоя знакъ на небето? Той е надъ Черния връхъ, сочи къмъ северо-западъ. Приятельтъ ми видѣ знака, но не повѣрва, че по него можемъ да се ориентираме. Казахъ му да следваме тоя знакъ, и той се съгласи. Тръгнахме по тая посока и скоро видѣхме върха. Тогава той казва: Чудно, какъ се заблудихъ! Той се заблудилъ, но отгоре не се заблуждаватъ. И човѣкъ, когато тръгва въ правия пѫть, къмъ Бога, може да обърка пѫтя и да се заблуди. — Какво трѣбва да прави? — Да погледне нагоре, да види знака на небето, който що го ориентира. Погледни нагоре, ще видишъ знака, който сочи правия пѫть. Единъ вашъ братъ тръгва въ града да свърши нѣкаква работа. Поглеждамъ къмъ небето, виждамъ две успоредни линии, а между тѣхъ едно малко облаче. Казвамъ му: Ще имашъ едно малко препятствие въ работата си. — Не ми се вѣрва. Какво отношение има облачето къмъ моята работа? – Ще видишъ, самъ ще се убедишъ. Той отиде въ града и вечерьта се върна. Казва: Работата се свърши, но съ едно препятствие. Както каза, така стана. Разумниятъ свѣтъ показва на човѣка, какво ще му се случи. Ако е уменъ, ще се ползува отъ това, което му се дава. Единъ день пѫтувахъ отъ Казанлъкъ за Карлово, дето искахъ да спра за нѣколко часа, да държа една сказка. Времето бѣше хубаво, небето ясно, нито едно облаче по него. По едно време на небето се яви единъ тъменъ черенъ облакъ. Въ сѫщото време видѣхъ на небето две успоредни линии. Разбрахъ, че трѣбва да замина направо за София, да не се отбивамъ въ Карлово. Защо не трѣбваше да се отбивамъ въ Карлово? Оказа се, сѫщата вечерь салонътъ въ Карлово билъ заетъ отъ военнитѣ, които презъ деня го поправяли. По невнимание на слугитѣ, както горѣла печката въ салона, паднали кюнцитѣ, и часть отъ дюшемето изгорѣло. Понеже не разполагахъ съ другъ день за сказката, вьрнахъ се направо въ София. Ще кажете, че не можахъ да държа сказката си. Какво отъ това? На много мѣста съмъ държалъ сказки, а въ Карлово не можахъ — нищо не загубихъ. Мислите ли, че ако държите една сказка, ще оправите обърканитѣ работи на хората? Радвайте се на това, което Богъ ви дава. Радвайте се на доброто въ себе си. Служете на доброто, и не се смущавайте отъ нищо. Все ще се случи поне единъ пѫть въ живота ви, военнитѣ да наематъ салона, въ който се държатъ сказки. Добре, че тѣ сѫ го наели, защото иматъ възможность да го поправятъ. Ако днесъ не можете да свършите една работа, ще я свършите на другия день. Радвайте се, че имате възможность да я свършите. Ако тоя животъ не можете да свършите работата си, другия животъ ще я свършите. Вториятъ день е по кѫсъ отъ първия — отъ човѣка зависи, какъ ще го използува. Често хората се дѣлятъ на стари и млади. Това е все едно, да отдѣлятъ дѣсната рѫка отъ лѣвата и дѣсния кракъ отъ лѣвия. Дѣсниятъ кракъ и дѣсната рѫка иматъ отношение къмъ ума, а лѣвиятъ кракъ и лѣвата рѫка — къмъ сърдцето. Какъ ще отдѣлишъ ума отъ сърдцето? Значи, дѣсниятъ и лѣвиятъ кракъ, както дѣсната и лѣвата рѫка, ще застанатъ успоредно и ще започнатъ заедно да работятъ. Дѣсното око има отношение къмъ ума, а лѣвото — къмъ сърдцето, но дветѣ заедно изразяватъ душата и духа на човѣка. Дѣсната рѫка дава свѣтлина, а лѣвата — топлина. Лѣвиятъ кракъ създава плодоветѣ, а дѣсниятъ ги раздава. Както двата крака, дветѣ очи, дветѣ рѫце вършатъ заедно една работа, така млади и стари трѣбва да работятъ заедно, да вървятъ напредъ. Ако срещнете единъ старъ цигуларь, не го критикувайте, но дайте му импулсъ да свири. Доведете една млада мома предъ него, да го вдъхновява. Той ще поглежда къмъ нея и ще свири. Младиятъ дава импулсъ, а стариятъ използува живота. Стариятъ никога не може да даде импулсъ, а младиятъ никога не може да използува живота. Ето защо, стари и млади трѣбва да се събератъ заедно; младитѣ да даватъ импулсъ, старитѣ да използуватъ живота. Ако нѣмашъ потикъ, извикай единъ младъ човѣкъ да те импулсира. Ако имашъ импулсъ и не знаешъ, какъ да го използувашъ, извикай единъ старъ човѣкъ да го импулсирашъ. Младата мома, пълна съ импулсъ, е недоволна, че не дойде нѣкой младъ човѣкъ да ѝ свири. Тя нѣма ухо, не може той да ѝ свири. Музикантътъ свири само на оня, който има ухо и може да слуша и да възприема. Такъвъ е законътъ. Ако си добъръ, доброто е за тебе; ако си уменъ, разумностьта е за тебе; ако си истинолюбивъ, истината е за тебе; ако си любещъ, животътъ е за тебе; ако обичашъ мѫдростьта, знанието е за тебе. „Блажени нищитѣ духомъ.“ — Защо сѫ блажени? — Защото е тѣхно Царството небесно. Сега и на васъ казвамъ: Всички сте добри, но не сте проявили доброто. Вие държите доброто въ хамбара си, чакате благоприятни времена да го проявите. И това не е лошо, но по-добре е да извадите и най-малкитѣ сѣменца отъ хамбара си и да ги посѣете на нивата. Може да ги посадите на видно мѣсто, а може и на нѣкое незабелязано мѣсто — важно е да ги посадите, да имъ дадете животъ. Ако сега не проявите вашето добро, кога ще го проявите? Ако сега не помогнешъ на ранения на бойното поле, кога ще му помогнешъ? Трѣбва ли да чака той съ часове и дни, за да му се помогне? Всѣки има нужда отъ нѣщо въ дадения моментъ. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, то да се прояви. То е девата въ човѣка, а външниятъ човѣкъ е слугата или слугинята ѝ. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ, кажи му: Твоятъ господарь е много добъръ, поздрави го. Ако срещнешъ жена, кажи ѝ: Твоята господарка е много добра, поздрави я. Вие сте обезценили Божественото въ себе си, поради което обезсмисляте живота си и преждевременно остарявате. Човѣшкото остарява, а Божественото — никога. И въ младия, и въ стария, Божественото е всѣкога младо. Човѣшкиятъ свѣтъ започва съ младостьта, а свършва съ старостьта. Божествениятъ свѣтъ започва съ младостьта и върви къмъ вѣчно подмладяване. Подмладяването е Божественъ импулсъ, който води къмъ усъвършенствуване. Казано е: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Бѫдете добри, както е добъръ Отецъ вашъ небесни. Бѫдете любещи, както е любещъ Отецъ вашъ небесни. Услужвайте на хората, както Богъ услужва. Това е най-хубавото, което човѣкъ може да направи. Турете надписъ на своята градина: Тукъ има хубави плодове. Който мине, може да спре, да си почине и да си откѫсне единъ плодъ. Защо Богъ ни даде очитѣ? — Да виждаме добре. — Защо ни даде ушитѣ? — Да слушаме добре. — Защо ни даде устата? — Да говоримъ добре. — Защо ни даде носа? — Да възприемаме уханието на цвѣтята. — Защо ни даде рѫцетѣ? — Да вършимъ хубави работи. — Защо ни даде краката? — Да ходимъ въ пѫтя на доброто. Хиляди блага ви е далъ Богъ, а вие седите на едно мѣсто като инвалиди и очаквате да дойдатъ съ носилки да ви мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Желая да ви видя въ хубави градини, при благата, които Богъ е далъ: при чиститѣ извори и полянки, при високитѣ върхове. Да ви видя сами да се качвате по плннинитѣ, не съ носилки и автомобили. При това, всѣки самъ да си услужва. Това, което хората правятъ, и ти можешъ да го направишъ. Всѣки да си опита силитѣ, какво може да направи. Малко работи, но каквото направишъ, да бѫде хубаво. Цигуларьтъ да свири хубаво. Шивачътъ да шие добре; обущарьтъ да прави хубави обувки; бакалинътъ да продава добра стока. Всѣки въ занаята си да бѫде добъръ майсторъ. Затова Богъ ни далъ умъ и сърдце, да изразяваме чрезъ тѣхъ най-хубави нѣща. Умътъ и сърдцето представятъ голѣмо богатство, съ което Богъ е надарилъ човѣка. Голѣмо съкровище се крие въ тѣхъ. Сега всички хора се молятъ за миръ на земята. Ние не сме за този миръ. Той не е действителенъ. Сънувате вечерь, че ви гонятъ мечки, вълци. Като се събудите сутриньта, успокоявате се, нищо нѣма. Това, което ви е плашело на сънь, е заблуждение — не е реално. Хората страдатъ отъ нереални нѣща. Единъ царь миналъ покрай единъ беденъ човѣкъ, който седѣлъ на улицата и свирѣлъ на цигулка. Като разбралъ, какво е положението му, царьтъ го съжалилъ и казалъ на единъ отъ министритѣ си да се погрижи за него, да му дадатъ нѣкаква сума, да се помогне на дечицата му. Бедниятъ човѣкъ взелъ паритѣ и започналъ нѣкаква търговия. Въ скоро време той забогатѣлъ. Царьтъ се заинтересувалъ отъ положението на тоя човѣкъ и пожелалъ да го види. Отишълъ въ дома му и го намѣрилъ на легло. Запиталъ го отъ какво е боленъ и колко време лежи. — Три месеца вече, откакъ съмъ на легло. Като вдигахъ топоветѣ въ магазина, единъ топъ памукъ падна върху рамото ми и заболѣхъ. Царьтъ се замислилъ за положението на търговеца, който добавилъ: И азъ се чудя, какво ми стана. Едно време и камъкъ да паднѣше върху гърба ми, нищо не ми ставаше, а сега единъ топъ памукъ ме тури на легло. Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма вече да ги помена“. Направете и вие сѫщото. Вземете оня тевтеръ, въ който сте писали, какво има да взимате, и заличете всичко. Турете кръстъ на стария животъ и го изгорете. Следъ това вземете новъ тевтеръ и пишете всѣки день: Днесъ слънцето изгрѣ много хубаво. Днесъ азъ, жена ми и децата ми се нахранихме отлично — весели и разположени сме. Слава Богу, днесъ ни дойде най-голѣмото благословение. Досега Богъ ни е благославялъ, отсега нататъкъ ние ще Го благославяме. Ще служимъ на Господа съ нашия умъ, съ нашето сърдце, съ нашата душа и съ нашия духъ, както Той иска. Ще служимъ на Господа съ всичко, което Той ни е далъ. Казано е: „Когато ме потърсите съ любовь, съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ, ще ме намѣрите.“ Когато ме търсите съ знанието на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите. Когато ме потърсите съ свободата на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите.“ Да потърсимъ Господа съ любовьта, съ мѫдростьта, съ истината, и да бѫдемъ всички свободни. * 10. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 19 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Най-великата наука Ще прочета 60 гл. отъ Исаия и 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ. Всѣко нѣщо, което се чете, трѣбва да се разбира. Сѣмето не може да се разбере, докато не се посѣе, не изникне, не израсте, не цъвне, не даде плодъ, и плодътъ му не се опита. Докато сѣмето е въ хамбара, нищо не ни ползува. То трѣбва да се посѣе. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка“. (— 1 ст.)... „Ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.“ Значи, неразуменъ ще бѫда. „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Какво особено има въ това, че човѣкъ премѣства една гора или една планина? Какво ще придобиешъ, ако премѣстишъ единъ тежъкъ камъкъ, или една планина отъ едно мѣсто на друго? Само енергията си ще изразходвашъ - нищо повече. Важно е любовь да имашъ. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.). „Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ (—4 ст.). Значи, любовьта е силна. Не мислете, че търпението е слабость. Търпеливиятъ е силенъ човѣкъ. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Той е най-силниятъ. Най-великата наука въ свѣта е да се научи човѣкъ да живѣе споредъ закона на любовьта. Това е най-лесното нѣщо, а сѫщевременно и най-мѫчното. Мислите ли, че живѣете по любовь? Вашата любовь е външенъ гримъ, гримирани сте отвънъ съ любовьта. Тя не е проникнала още въ живота на сегашнитѣ хора. Животътъ имъ е пъленъ съ страдания и смущения. Вчера бѣхъ въ дома на единъ отъ нашитѣ братя. Той разказваше, че отнѣкѫде му дошло едно куче, което проявява голѣма ревность. Братътъ има кози. Ако рече да погали козитѣ въ присѫтствие на кучето, последното се хвърля върху козитѣ, лае ги — ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козитѣ, и кучето. И кучето, и козитѣ му сѫ еднакво любими. Често и хората изпадатъ въ сѫщото състояние — и тѣ ревнуватъ. Човѣкъ мисли, че ако погладятъ нѣкого въ негово присѫтствие, него ще забравятъ. Какъ ще гладишъ едновременно и козитѣ, и кучето? Ще дойде редъ да се пагали и кучето. Какво означава думата „куче“? Казватъ „куче, кучи“. Значи, кучето учи, както всичко въ свѣта се учи. Питатъ ме, какво означава момата? Обърнете сричкитѣ на думата „мома“, ще получите „мамо“. Следователно, мома, която не може да стане „мамо“, не е мома. Учете се да се освобождавате отъ заблужденията. Често наблюдавамъ, какъ постѫпватъ художницитѣ, музикантитѣ, философитѣ. Всѣки гледа да направи това, което може и знае. Всѣки е специалисть въ известна область. Цигуларьтъ свири това, което добре знае и обича. Художникътъ рисува това, което знае. Философътъ разсѫждава върху това, което разбира. И азъ искамъ да свиря това, което обичамъ. Измѣни ли на себе си, човѣкъ прави грѣшки. Три закона опредѣлятъ нѣщата: законъ на мислитѣ, законъ на чувствата и законъ на постѫпкитѣ. Тия закони показватъ, кое е начало на нѣщата и кое — край, кое е първо и кое — последно. Говоришъ на нѣкакъвъ езикъ, държишъ речь. Първо трѣбва да имашъ гласъ, да говоришъ; после, словото трѣбва да бѫде съдържателно. Най-после, трѣбва да нареждашъ думитѣ така, че да предавашъ мисъльта си правилно, да те разбератъ хората. Кои думи се явиха първи въ речьта? Първи се явиха съюзитѣ, после глаголитѣ, прилагателнитѣ, мѣстоимената. Последни се явиха сѫществителнитѣ. Това сѫ доказали ученитѣ опитно. Когато нѣкой заболѣе мозъчно, първо забравя сѫществителнитѣ имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сѣче. Не казва конь, но това, което се езди. После забравя мѣстоимената. Единъ американски професоръ, филологъ, като предавалъ на студентитѣ си за мѣстоимената, преживѣлъ нѣкакво затъмняване въ съзнанието си и забравилъ, кой е. Разказвалъ за личнитѣ местоимена „азъ, ти той“, и като се запиталъ въ себе си, кой е, кое лице е той, не могълъ да си отговори, азъ ли е, ти ли е, той ли е, или другъ нѣкой. Прекѫсналъ лекцията и отишълъ у дома си, да пита жена си, кой е. Ще кажете, че това е болезнено състояние. Не, съ него е станало нѣкакво психично объркване. Кои сѫ тритѣ лица въ семейството? Първото лице въ семейството е бащата, второто лице е майката, а третото е синътъ, или дъщерята. За себе си Богъ казва: Азъ съмъ. Това „азъ“ има едно значение. Когато ние се обръщаме къмъ Господа, казваме: Ти си, Господи. Това има друго значение. Когато се казва, че Богъ създаде всичко, разбираме, че Той носи бремето на цѣлата вселена. Въ Него всичко се движи и живѣе. Кажа ли „Ти си, Господи“, трѣбва да изпълня Божията воля. Човѣкъ може да изпълни Божията воля, но не може да носи цѣлата вселена на гърба си, не може да носи грижитѣ на всички хора и да задоволи нуждитѣ имъ. Богъ задоволява нуждитѣ не само на хората, но на всички живи сѫщества. Като не е въ сила да задоволи даже своитѣ нужди, човѣкъ се обръща къмъ Великия съ думитѣ: „Ти, Господи!“ Единственъ Той може да ни помогне. За да ни помогне Богъ, ние трѣбва да спазваме закона на любовьта. Помнете: Както сѫ опредѣлени тоноветѣ на китарата, мандолината и пианото, така е опредѣлено човѣкъ да живѣе по закона на любовьта. Обаче, малко пианисти има, които свирятъ хубаво. Изкуство е да знаешъ, какъ и колко да натиснешъ клавиша. Нѣкой пианистъ свири по нѣколко часа на день, и то, следъ като е свирилъ 10—15 години. — Защо свири толкова? — Да не загуби техниката си. Следователно, малко хора изпълняватъ Божията воля. Малко хора се молятъ, както трѣбва. Нѣкой се моли по нѣколко пѫти на день и мисли, че молитвата му е приета. Молишъ се, но молитвата ти трѣбва да даде плодъ. Ти казвашъ, че си посѣлъ едно сѣме, но плодъ нѣмашъ. Минали сѫ вече три - четири години, и сѣмката не е израсла. Да посѣешъ едно сѣме, това значи, да израсте, да цъвне, да даде плодъ и да опиташъ плода му. Щомъ не си опиталъ плода му, ти нито си посѣлъ сѣмката, нито си я позналъ. И за човѣка се казва, че по плода му ще се познае. Плодътъ на човѣка сѫ неговитѣ дѣла. Значи, човѣкъ се познава по дѣлата си. — Набоженъ човѣкъ съмъ. - Ако твоята набожность не даде плодъ, както растенията и дърветата, не си набоженъ. Плодоветѣ, съ своята сладчина и вкусъ, опредѣлятъ дѣлата на растенията. Като ядешъ единъ плодъ, виждашъ, какво е сърдцето на плодното дърво. Ако плодътъ на една ябълка или круша е сладъкъ, значи, сърдцето ѝ е добро. Това дърво обича Господа, и Господъ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вкусътъ и сладчината на плода изразяватъ съдържанието на неговата любовь. Като слушатъ да говоря така, нѣкои казватъ, че не разбиратъ, какъ е възможно растението да обича Бога. Ако си вързалъ очитѣ си съ кърпа и казвашъ, че не виждашъ, това не показва, че всички не виждатъ. Ти авторитетъ ли си? Който не разбира, да отиде на опашката; който разбира, да излѣзе напредъ, на главата. Който свири добре, да излѣзе напредъ. Който рисува добре, да излѣзе на първо мѣсто. Нѣкой иска да излѣзе напредъ, да се прослави. Истинската слава е слава на Цѣлото. Ще кажешъ, че искашъ да бѫдешъ блаженъ. Ако искашъ само ти да бѫдешъ блаженъ, никога нѣма да постигнешъ блаженството. Когато блаженството стане достояние на всички хора, тогава имаме истинско блаженство. — Защо Богъ изгори градоветѣ Содомъ и Гоморъ? — За лошия животъ на хората, да не се увеличи злото въ свѣта. Обаче, злото отъ Содомъ и Гоморъ достигна и до нашитѣ времена. Всички хора се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Въ единъ домъ се биятъ майката и бащата, братята и сестритѣ, и всички се питатъ, кой ще победи. Щомъ всички се биятъ, тоя домъ е мѣсто на раздоръ. Казватъ, че въ нѣкой домъ пѣе кокошка, а въ другъ — пѣтелъ. Така не се говори. Да пѣешъ, значи, да давашъ разумно. Пѣтелътъ никога не пѣе за лошо. Той е единственото живо сѫщество, което всѣкога дава. Пѣтелътъ не пѣе, когато човѣкъ умира, обеднява или пропада на изпитъ. Изобщо, когато нѣкѫде става зло, пѣтелътъ не пѣе. Става ли нѣкѫде добро, пѣтелътъ пѣе. Това значи пѣтелъ. Не трѣбва ли тогава да пѣе пѣтелъ вкѫщи? Не трѣбва ли мѫжъ да пѣе вкѫщи? Подъ „пѣене“ не разбирамъ крѣкане, викане, да се чуватъ праздни думи. Не е мѫжъ оня, който само крѣка. Пѣенето на пѣтела не е крѣкане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисълъ на думата „кукурига“. Азъ бихъ желалъ пѣтелътъ всѣкога да кукурига. Българинътъ не се е вслушвалъ въ кукуригането, да чуе, колко различни тонове има. Единъ пѣтелъ пѣе басъ, другъ пѣе сопранъ, трети — между двата гласа. Голѣма разлика има въ гласа на пѣтлитѣ. Цельта на моитѣ беседи не е да изнасямъ недѫзитѣ на хората. Да знаешъ недостатъцитѣ на хората, нищо не те ползува. Да критикувашъ, това е голѣмо изкуство. Да бѫдешъ критикъ, значи, да си ученъ и светъ човѣкъ. Ако не си ученъ, ако не си светия, ще мълчишъ, нѣма да давашъ мнението си. Ако свиришъ и пѣешъ хубаво, дай мнението си; ако не знаешъ нито да свиришъ, нито да пѣешъ, кажи: Нѣмамъ мнение. Всѣки, който си дава мнението, дето не трѣбва, губи. Защо ще критикувашъ, кое е право и кое — криво? Търси важното, сѫщественото и, като го намѣришъ, тогава си кажи мнението. Качеството на дрехата се опредѣля отъ качеството на плата. Ако носишъ дрехата си десеть години, и платътъ не се изтърка, косъмъ не пада отъ него, дрехата е добра. Обувкитѣ ти сѫ добри, ако следъ десетгодишна употрѣба запазватъ формата си. — Какъ е възможно това? —Вижте, какво става съ крилата и краката на птицата. Цѣлъ животъ хвърка и кацва отъ клонъ на клонъ, но нито крилата, нито краката се изхабяватъ. Какво виждаме въ човѣка? Какво казва той за себе си? Едно време бѣхъ младъ, обичахъ; ето, остарѣхъ вече и не обичамъ. Лошо е, че си остарѣлъ. Какво направи? Защо остарѣ? Причината на остаряването не се крие въ годинитѣ. Мине нѣкой край тебе, и ти казвашъ: Не мога да търпя тоя човѣкъ, не мога да го нося. Чудно нѣщо, едно време майка ти те носѣше —~ това бѣше добре за тебе. Ти считаше, че това е въ реда на нѣщата. Не е ли въ реда на нѣщата и ти да носишъ нѣкого? Като те е носила майка ти, не ти ли е дала примѣръ? Както тя е носила товаръ, така и ти трѣбва да носишъ. Единъ трудолюбивъ българинъ се върналъ вечерьта вкѫщи, уморенъ отъ работа и трудъ. Цѣлъ день копалъ, сѣлъ на нивата, изложенъ на горещото слънце. Надвечерь завалѣлъ силенъ дъждъ. Уморенъ и цѣлъ мокъръ, той бързалъ по-скоро да се прибере, да се изсуши и почине. Жена му, изнѣжена и ленива, прекарвала повече вкѫщи, да не чернѣе на слънцето, да не се изморява отъ тежкия трудъ. Като видѣла, че мѫжътъ ѝ пристига мокъръ, тя го посрещнала съ думитѣ: И така си мокъръ, вземи котлитѣ и донеси вода. Той взелъ единъ котелъ, донесълъ вода и го изсипалъ върху жена си. — Сега, жена, и ти си мокра, можешъ да донесешъ вода. Наквасването не е поводъ, мѫжътъ да отиде за вода, а тя да седи вкѫщи, да не се мокри. Това не разрешава въпроса. Трудътъ трѣбва да минава отъ единъ човѣкъ на другъ. Всички трѣбва да се трудятъ! Ако речемъ да тълкуваме тоя примѣръ, ще се явятъ две тълкувания. Мѫжетѣ ще подържатъ страната на мѫжа, ще кажатъ: Каква жена! Вмѣсто да услужи на мѫжа си, тя го кара да отива за вода. Женитѣ ще подържатъ страната на жената, ще кажатъ: Колко грубъ мѫжъ I Да залѣе жена си съ единъ котелъ вода. Споредъ мене, тая жена имала добъръ умъ, лошо сърдце, а мѫжътъ — добро сърдце, лошъ умъ. Ако жената имаше добро сърдце, като види, че мѫжътъ иде уморенъ отъ работа, веднага щѣше да отиде за вода, нѣмаше да го използува. Ако мѫжѣтъ имаше добъръ умъ, нѣмаше да накваси жена си. Мѫжъ съ лошъ умъ и жена съ лошо сърдце не могатъ да се споразумѣятъ. Въ тѣхния животъ водата ще се разлива и двамата ще накваси. Работа се иска отъ всички, а не само молитва. Казвате: Толкова години вече се молимъ за България. Какво е издѣзло отъ вашата молитва? Трѣбва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Азъ нѣма защо да се моля за България. Азъ се моля за ония българи, които обичатъ Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. За тия българи се моля и на тѣхъ съдействувамъ. Какъ постѫпиха евреитѣ съ Христа, Който дойде между тѣхъ? Освенъ, че не Го приеха, тѣ Го разпнаха. Единъ българинъ овчарь слушалъ свещеника въ черква да проповѣдва за Христа, какъ евреитѣ Го измѫчвали, какъ Го разпнали. На излизане отъ черквата, овчарьтъ видѣлъ единъ евреинъ, вдигналъ кривака си срещу него и го запиталъ: Ти защо разпна Христа? Евреинътъ отговорилъ: Това бѣше преди две хиляди години, други Го разпиеха, а не азъ. Хвърлятъ се минувачи, хващатъ кривака на овчаря и спасяватъ евреина. Казватъ му: Тоя не е виновенъ. — Тоя хванахъ, него ще бия. Едно трѣбва да се знае: Въпросътъ не се свърши съ разпятието на Христа. Той прости на евреитѣ, които пе Го приеха. Отъ евреитѣ, Христосъ мина вь Римската империя. И тамъ Го поругаха чрезъ инквизицията. Тѣ казваха на Христа: Ние работимъ за Тебе, проповѣдваме Словото Ти, но искаме парички. И Той имъ даде парички. Сега иде редъ на славянитѣ. Христосъ ги пита: Вие какво искате? Съ пари ли ще работите? Другитѣ, преди васъ, въртѣха търговия. Тѣ казваха: Ако ни дадешъ нѣщо, ще работимъ за Тебе. Сега и вие се питате, кой е избраниятъ народъ. Оня цигуларь е избранъ, който знае да свири всички класически парчета, които сѫществуватъ отъ памти-вѣка досега. Оня народъ е избранъ, който свири въ гамата на любовьта. Такъвъ човѣкъ може да учи. Каже ли нѣкой, че не може да учи, не вѣрвамъ на думитѣ му. Човѣкъ, който може да яде, може и да учи. Щомъ ядешъ, всичко можешъ да правишъ; щомъ не ядешъ, всичко не можешъ да правишъ. Щомъ пиешъ вода, всичко можешъ да правишъ. Щомъ дишашъ, всичко можешъ да правишъ. Щомъ приемашъ свѣтлината, всичко можешъ да правишъ. Нѣкой казва: Това азъ не мога да направя. — Все ще го направишъ нѣкакъ. Никой не трѣбва да върши нѣщата по законъ. Единъ законъ сѫществува за всички хора, но всѣки ще го разбере посвоему. Единъ е законътъ на любовьта, но ти ще го приложишъ, както знаешъ. Всички говорятъ за народа, казватъ: Милиятъ народъ. Въпрѣки това, казватъ, че тоя е невежа, оня е невежа. Значи, милиятъ народъ отъ невежи и простаци. Кой е милиятъ народъ? Божественото прави народа милъ. Онова, което расте и се развива и което при всички условия остава едно и сѫщо, е Божественото начало. То е мощно и прави народа милъ. Единъ български офицеръ ми разправяше една своя опитность: До сръбскобългарската война азъ мислѣхъ, че българинътъ е простъ, невежа. Случи се, че сърбитѣ ме раниха, ротата ми се пръсна, и азъ останахъ самъ. Единъ отъ моитѣ войници излѣзе отнѣкѫде, взе ме бързо на гърба си и каза: Господинъ капитанъ, не бой се. Като ме носѣше на гърба си, азъ се запитахъ: Ако той бѣше раненъ, щѣхъ ли да го нося? Всичкитѣ войници се оттеглиха, а тоя ме носѣше. По едно време проговори: Азъ ще те нося, ще те занеса, дето трѣбва, а Богъ ще ме напѫтва. Изнесе ме човѣкътъ. Днесъ азъ дължа живота си на тоя войникъ. Той е милиятъ народъ, който носи. Това е Божественото въ човѣка, което насърдчава. То казва: Не бой се, азъ ще те нося. Сега, като говоря за молитвата, може да се яви споръ между молещитѣ. Всички казватъ, че се молятъ. Какво е допринесла молитвата имъ? Ще кажете, че праведнитѣ се молятъ и осигуряватъ бѫдещия си животъ. Доброто отваря пѫтя на човѣка за другия свѣтъ. Нѣкой казва, че ще се хване за крака на праведния и па добрия човѣкъ и съ него заедно ще влѣзе въ другия свѣтъ. Краката сѫсимволъ на доброто. Следователно, правъ е човѣкъ, като мисли да се хване за крака на праведния. Значи, той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне. Единъ богаташъ заминалъ за оня свѣтъ. Той мислѣлъ, че е много праведенъ и ще влѣзе направо въ рая. Спрѣли го предъ райската врата и го завели въ ада. Тамъ го запитали: Какво добро си направилъ на земята, за което да не ти е платено? Само това добро може да ти помогне. Като помислилъ, дошло му на ума, че единъ день купилъ моркови. Спрѣла го една бедна жена и му поискала единъ морковъ. Той ѝ далъ единъ морковъ, безъ да види нѣкой и да му благодари за това добро. Господъ прегледалъ въ книгитѣ и видѣлъ, че това добро е отбелязано. Тогава заповѣдалъ да вземать тоя морковъ и да му дадатъ да се хване за него, да излѣзе отъ ада, да не се мѫчи тамъ. Той се хваналъ за моркова, но за краката му се заловили нѣколцина, съ желание и тѣ да излѣзатъ отъ ада. Богаташътъ се обърналъ къмъ тѣхъ и казалъ: Защо сте се хванали за краката ми? Морковътъ е мой! Въ тоя моментъ морковътъ се скѫсалъ, и богатиятъ отново падналъ въ ада. Такъвъ морковъ не може да спаси свѣта. Никакво заливане на жената съ вода нѣма да спаси свѣта. Кой е виновенъ за това? Казвать: Сѫдба има въ свѣта. Какво се постига, като осѫдятъ нѣкого? Ще го осѫдятъ, ще го турятъ въ ада, т. е. въ затворъ. Докога ще го държатъ затворенъ? Каква култура носи оная държава, която има хиляди затворници? Покрай тѣхъ, трѣбва да се плаща на стотици пазачи, да ги наблюдаватъ и следятъ. Затворницитѣ трѣбва да се възпитаватъ. Въ това отношение, истинскитѣ християни не говорятъ за ада. Тѣ се спиратъ върху стиха, дето се казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя.,, Адътъ е временно нѣщо. Ще дойде день, когато адътъ ще се преобрази, ще стене мѣсто за добъръ животъ. Не само адътъ е мѣсто за мѫчение. И на земята има мѫчение. Майката даде една ябълка на детето; после тя иска ябълката, то не я дава. Майката натисне рѫката му, вземе ябълката и го набие. То плаче, сърди се. И майката се мѫчи, и детето се мѫчи. Щомъ майката поиска ябълката, детето трѣбва да я даде. Ако майката трѣбва да бие детето, да натиска рѫката му и така да вземе ябълката, това е старата култура. Следъ всичко това ще се говори за старозаветницитѣ, какъ сѫ се били, какъ сѫ побеждавали, какъ старитѣ пророци сѫ проповѣдвали. И това не е лошо, но какво ще говоря за малкото момиченце, или момченце, когато е било на една година? Всички знаете, какво може да прави детето на една година. И азъ мога да ви кажа, какво прави детето като се роди. Мога да ви кажа, какво прави момиченцето на десетгодишна възрасть. И следъ десетгодишната му възрасть пакъ мога да кажа, какво прави. Каквито работи и да прави малкото дете — момиченце, или момченце, майката мълчи, на никого нищо не казва. Тя окѫпе детето, изчисти го добре, преоблѣче го и следъ нѣколко часа, или на другия день — споредъ възрастьта му, то пакъ е нечисто. Майката вика ли съседитѣ си да имъ разказва, какво е направило момиченцето, или момченцето ѝ? Каквото и да прави, тя си мълчи. Това е добъръ примѣръ. Гледамъ, нѣкой окѫпалъ нѣкого, изчистилъ го и дохожда да ми разправя, какво направилъ. Казвамъ: Не постѫпвашъ като майката. При сегашнитѣ бомбардировки хората дадоха достѫпъ на различни слухове. Дойде единъ познатъ при мене и ми каза: Нашитѣ свалили 30 неприятелски самолети. Следъ него дойде другъ, който донесе официално съобщение, че нашитѣ свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не сѫ едно и сѫщо. Нѣкои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за нѣща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и, въпрѣки това, ни бомбардиратъ, каква молитва е моята? Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Ако българинътъ иска да стане човѣкъ, готовъ ли е да даде сърдцето си на Бога? Готови ли сѫ българитѣ да направятъ всичко, каквото Богъ имъ каже? Не говорете за нѣща, които не знаете и които не сѫ станали. Азъ ходя на планината, но вие не знаете причината за това. Вие не знаете, защо излизамъ вънъ отъ града. Нѣкое цвѣте има силенъ ароматъ. Азъ се отдалечавамъ отъ него. – Защо? — Искамъ да намѣря крайния предѣлъ, додето стига уханието на това цвѣте. Ако се приближавамъ до нѣкое цвѣте, искамъ да усѣтя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавамъ отъ хората, азъ се приближавамъ къмъ Бога, за да кажа нуждитѣ на тия хора. Значи, искамъ да имъ помогна. Отдалечавамъ се отъ хората, за да възприема нѣщо отъ Бога, което да имъ дамъ после. Въ тоя смисълъ, отдалечаването и възприемането иматъ една и сѫща крайна цель — даването. Като се приближавамъ къмъ Бога, приемамъ нѣщо; като се отдалечавамъ отъ хората, работя. Това означава излизане отъ кѫщата и влизане въ кѫщата. Излизането е едно нѣщо, влизането — друго. Много съмъ говорилъ за любовьта, но тя пакъ остава неразбрана. Нѣкой казва на другитѣ, че не обичатъ Господа. Съ това той иска да каже, че него не обичатъ. Какъ ще го обичатъ? Какъ трѣбва да проявятъ любовьта си къмъ него? Ако той е мома, или момъкъ, може да му се помогне трояко: да му намѣрятъ подходещо лице да се ожени, да му се помогне въ духовния свѣтъ или въ умствения, т. е. да му се даде възможность да прояви доброто чрезъ сърдцето, или чрезъ ума си. Момата иска да се ожени, да има слугиня, да ѝ работи, а тя само да заповѣдва. Тоя моралъ не е правъ. Какво даватъ господарьтъ и господарката на слугата си, че искатъ да ги слуша? Паритѣ, които му даватъ, не сѫ тѣхни; храната, която му даватъ, не с тѣхна; думитѣ, които му говорятъ, и въздухътъ, който излиза отъ устата имъ, сѫщо не сѫ тѣхни. Само едно нѣщо е тѣхно — усилието, което правятъ, да му говорятъ. И отъ мене искатъ много нѣща. Прави сѫ хората, трѣбва да искать, но да знаятъ, колко могатъ да носятъ. Нѣкой иска пъленъ чувалъ, сто килограма тежъкъ. Съгласенъ съмъ да му дамъ, колкото иска, но при условие самъ да носи товара си. Той едва може да носи десеть килограма, а иска сто килограма. Защо му сѫ толкова много? Гладна година идѣла, трѣбвало да се осигури. Тамъ, дето хората не се обичатъ, гладъ има; тамъ, дето хората не се обичатъ, жажда има; тамъ, дето хората не се обичатъ, страдание има. Страданията се дължатъ на паднали духове — ангели, които не обичатъ хората. Ангелитѣ, които обичатъ хората, причиняватъ радости. Това е една истина. Дали е сто на сто вѣрна, ще я провѣрите. Изобщо, който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. Съ други думи казано: Обичамъ Бога, причинявамъ радость; не обичамъ Бога, причинявамъ скръбь. Само Богъ е съвършенъ. Ако отправите къмъ Него една добра, свѣтла мисъль, Той я приема, и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъль, Той я връща обратно къмъ васъ, и вие страдате. Като знаете това, не питайте, защо се радвате и защо скърбите. Нѣкои казватъ: Ние сме лоши хора. Не се говори така. Лошъ човѣкъ е оня, който има повече, отколкото му трѣбва, и го задържа за себе си. Той е материалистъ. Нуждаешъ се оть десеть лева, имашъ 20 лв. — ти си лошъ човѣкъ; нуждаешъ се отъ сто лева, имашъ 500 лв. — лошь човѣкъ си. Трѣбва ти една кѫща, имашъ две — лошъ човѣкъ си. Трѣбва ти една служба за прехрана, имашъ две служби — лошъ човѣкъ си. Любовьта се заключава въ вѣчното движение. Разказватъ, че германцитѣ открили нѣщо ново, съ което могли въ 24 часа да разрушатъ Лондонъ. Това, което англичанитѣ направили съ Хамбургъ, тѣ могли да го направятъ съ Лондонъ, но не искали. Не е въпросъ да се разруши единъ градъ. Като приложатъ Мойсеевия законъ „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“, всичко се постига. Тѣ искали да постѫпятъ така, че англичанитѣ да забравятъ да имъ пакостятъ. Дали е вѣрно това, дали германцитѣ сѫ казали така, не е важно. Важно е, може ли да стане това и по какъвъ начинъ ще стане. Възможно е само при условие, германцитѣ да се обърнатъ къмъ Бога. Той ще смекчи сърдцата имъ, и войната ще се прекрати. Значи, ако германцитѣ се обърнатъ къмъ англичанитѣ съ любовь, всички въпроси ще се разрешатъ лесно. Сѫщото се отнася и до англичанитѣ, французитѣ, италианцитѣ, руснацитѣ и японцитѣ. — Какъ ще се изяви любовьта? — Чрезъ доброто въ човѣка. Да приложимъ доброто въ живота си, както го е приложилъ единъ отъ героитѣ на полския писатель Сенкеевичъ. Единъ голѣмъ полски велможа билъ хванатъ отъ враговетѣ си, които, за отмъщение, му извадили очитѣ. Следъ време враговетѣ на велможата попаднали въ негови рѫце. Запитали го, какъ ще отмъсти на врага си. Той отговорилъ: Не искамъ да си послужа съ закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Ще постѫпя по Христовия законъ: „Ако ти ударятъ една плесница, дай и другата страна“. Обърналъ се къмъ врага си съ думитѣ: Иди си, братко. Богъ да те благослови! И тъй, всѣки, който подържа Христовия законъ, е цигуларь. Ако свири една пѣсень на първата позиция на цигулката, и тя не излиза добре, ще обърне другата страна, т. е. третата позиция, на нея ще свири. На третата позиция се свири добре. Цигуларитѣ свирятъ на седемь позиции. Първата позиция е майката, втората позиция е бащата — най-трудната позиция, останалитѣ позиции сѫ братята и сестритѣ. Както виждате, бащата и майката сѫ създали много синове и дъщери. Тѣ образуватъ трио, квартетъ, даже и цѣлъ оркестъръ. Старитѣ еврейски царе сѫ имали много синове и дъщери. Знае се за Соломона, че ималъ 300 жени и 900 наложници. Ако отъ всѣка жена ималъ по едно дете, ще излѣзе, че Соломонъ ималъ 1200 деца. Веднъжъ ме запитаха, каква е била сунамката, въ която Соломонъ се влюбилъ. Тя била овчарка, както и Соломонъ. Тия 1200 жени при Соломона бѣха овце, които той пасѣше. Сунамката казваше на Соломона: Азъ не давамъ моитѣ овце за твоитѣ. Моитѣ овце сѫ възпитани по другъ начинъ, не както ти възпитавашъ твоитѣ. Ти не си добъръ овчарь, не постѫпвашъ, както трѣбва. Разбиране, философия е нуждна на човѣка, за да се справи съ толкова жени. Овцетѣ на Соломона били отъ различни породи: 300 били отъ царска порода, отъ обработенъ материалъ — изпредена прежда; 900 били отъ обикновена порода, необработенъ материалъ — непредена прежда. Казвате: Кажи нѣщо за оня свѣтъ. — Оня свѣтъ е музика, трѣбва да имашъ уши — да чувашъ и очи — да виждашъ. Трѣбва да разбирашъ езика на невидимия свѣтъ. Споредъ Сведенборга, ако отидете на небето, трѣбва да минете презъ първото, второто и третото небе, дето ще срещнете ангели, на които трѣбва да разбирате езика. Ангелитѣ отъ първото небе не виждатъ ангелитѣ отъ второто небе, то е затворено за тѣхъ. И ангелитѣ отъ второто небе не виждатъ тия отъ третото небе. Ако ангелитѣ не могатъ да минаватъ отъ едно небе въ друго, колко по-малко това е достояние на хората. Тѣ схващатъ Божествения свѣтъ като свѣтлина. — Какво има въ Божествения свѣтъ? — Само свѣтлина. Никакви форми нѣма въ Божествения свѣтъ. Следователно, никакви противоречия не сѫществуватъ тамъ. И въ нашия животъ нѣма по-хубаво нѣщо отъ свѣтлината; нѣма по-хубаво нѣщо отъ въздуха, който дишаме; нѣма по-хубаво нѣщо отъ водата, която пиемъ; нѣма по-хубаво нѣщо отъ храната, която ядемъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ онова, което виждаме и чуваме. Слушамъ, нѣкой пѣе хубаво. Азъ говоря за такова пѣене, което повдига болния отъ леглото, прави, го веселъ и радостенъ. Като чуешъ гласа на любовьта, ти оздравявашъ, ставашъ радостенъ и веселъ. Слушайте, когато любовьта пѣе и свири, когато яде, пие вода, диша чистия въздухъ и приема свѣтлината. Това е истинскиятъ животъ. Една вечерь стояхъ на тъмно въ стаята си и гледахъ, какъ сестритѣ се молятъ; тѣ правѣха молитвата си, придружена съ движения за дишане — очистителни движения. Почувствувахъ силата на молитвата и започнахъ да размишлявамъ върху думитѣ, съ които Богъ сътвори свѣта. Той каза: „Да бѫде виделина“, и стана виделина. „Да бѫде суша“, и стана суша. „Да се яви вода“, и яви се водата. „Да се явятъ растенията“, и явиха се растенията. „Да се явятъ рибитѣ“, „Да се явятъ животнитѣ“, и явиха се. Най-после Богъ каза: „Да се яви човѣкътъ“. Да го направимъ по образъ и подобие свое. Сега и азъ казвамъ: Да отдѣлите всички ония нѣща отъ миналото, които ви спъватъ Имате много препятствия въ ума, въ сърдцето и въ волята cи, които и доднесъ ви спъватъ — отдѣлете ги. Нѣкои се спъватъ отъ най- малкитѣ препятствия, като мухитѣ. Достатъчно е мухата да се докосне до паяжината, за да се спъне. Често правя наблюдения надъ мухитѣ. Гледамъ, една муха весело бръмчи и хвърка. По едно време чувамъ, че жално бръмчи. Поглеждамъ, кацнала на една паяжина и се оплела. — Какво търсишъ тамъ? — Искахъ да разбера, какво мисли паякътъ за мене. — Нѣма защо да се интересувашъ за мнението на паяка. Той не ти мисли доброто. Всичко, което е вънъ отъ тебе, не ти мисли доброто. Което е вѫтре въ тебе — Божественото, има предъ видъ твоето добро. Не разчитай на това, което говори отвънъ. Ако разчиташъ на него, всичко ще изгубишъ. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвѫтре. То е Божественото въ тебе — него ще слушашъ. Христосъ опита глаca на оня, който говори отвънъ, и на Оня, Който говори отвѫтре. Въ външния гласъ Той позна ония, които не Го обичаха. Тѣ Му казваха, че Богъ не Го обича, затова Го е изоставилъ. И Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, защо си ме оставилъ“? Haй-после, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля!“ Съ тия думи Христосъ победи. Въ победата е силата на Христа. Тогава Богъ проговори на Христа отвѫтре, и следъ три деня Той възкръсна. Така Христосъ разбра силата на думитѣ, които идатъ отвѫтре. Вслушвайте се въ тихия гласъ, който ви говори отвѫтре. Помнете: Ония, които не ви обичатъ, сѫ отвънъ. Тия, които ви обичатъ, сѫ отвѫтре. Ония, които не ви обичатъ, говорятъ отдолу, отъ подъ пѫпа. Тия, които ви обичатъ, говорятъ отвѫтре и отблизо. Божественото не е въ ума, но нѣкѫде подъ лъжичката. То се проявява по различни начини. Единъ день наблюдавахъ, какъ една котка си играеше съ мишка. Хванала мишката, не иска изведнъжъ да я изяде, играе си съ нея. Мисля си: Кой може да спаси мишката отъ устата на котката? Докато мислѣхъ по тоя въпросъ, котката се унесе и заспа. Въ това време мишката избѣга и се скри въ едно сандъче. Котката се събуди, помириса мишката и я извади отъ сандъчето. Тя си мисли: Нѣма да избѣгнешъ отъ мене. Поигра си съ мишката и пакъ се унесе. Мишката избѣга и отново се скри въ сандъчето. И тоя пѫть котката я хвана. После пакъ се унесе, но третиятъ пѫть мишката се скри между купчина камъни, и котката не я намѣри. Значи, има кой да помага. Въ тоя случай, камънитѣ представятъ доброто въ човѣка, което помага. Сандъкътъ не може да помага. Влѣземъ ли въ нѣкой сандъкъ, котката ще ни намѣри тамъ и ще ни изяде. Да влѣземъ между камънитѣ, въ доброто, което ще ни изведе на сигуренъ пѫть. И тъй, това, което може да ни помогне въ сегашнитѣ времена, е Божията Любовь. Трѣбва да чувствуваме, дали Божията Любовь се проявява, или не. Трѣбва да знаемъ, Божията воля ли изпълняваме, или нашата. Казваме : Да бѫде Божията воля, но ни е страхъ. — Може да умра. — Да бѫде Божията воля! — Да не се простудя. — Да бѫде Божията воля! Като се кѫпешъ, ще съблѣчешъ дрехитѣ си, и голъ ще влѣзешъ въ банята. Като се окѫпешъ и изчистишъ добре, ще облѣчешъ чиститѣ си дрехи и така ще излѣзешъ вънъ. Не се страхувайте да съблѣчете старитѣ си мисли и желания. Ще ги съблѣчете, ще се окѫпете и ще се облѣчете въ нови, чисти мисли и желания. — Какво ще остане отъ насъ? — Оставете тоя въпросъ настрана. Съблѣчете старото, окѫпете се и облѣчете нови дрехи. — Ще ни взематъ дрехитѣ. — И това става. Нѣкой отиде на баня да се окѫпе, съблѣче дрехитѣ си, но излиза голъ — задигнали дрехитѣ му, нѣма какво да облѣче. Сега всички хора се страхуватъ отъ бомбитѣ. Не може безъ страхъ, но страхътъ трѣбва да остане отвънъ, а любовьта отвѫтре. И вие, които живѣете на Изгрѣва, сѫщо се страхувате. Всички искатъ да бѫдатъ близо до мене. Дървото, за да израсте, да цъвне и да завърже плодъ, трѣбва да бѫде далечъ отъ слънцето. То е на разстояние 150 милиона километра отъ слънцето. Важно е дървото да бѫде въ такова положение къмъ слънцето, че правилно да възприема свѣтлината. Важно е, какво положение има човѣкъ къмъ Божията Любовь. Ако застанешъ хоризонтално къмъ любовьта, ти си на северния полюсъ; ако застанешъ наклонено къмъ любовьта, ти си на умѣрения поясъ; ако застанешъ перпендикулярно къмъ любовьта, ти си на екватора, въ горещия поясъ. Далечъ ще бѫдете отъ слънцето, но важно е да имате плодъ. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моята заповѣдь“. Това значи, да възлюбите Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Това значи, да възлюбите ближния си като себе си. „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие пребъдвате въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и азъ ще ви се изявя“. Това е новата — най-великата наука. Това е новото небе и новата земя. — Трѣбва да се живѣе! — Вие още не сте живѣли. Казано е въ Писанието: „Радвай се на Неговата обетована земя“. Земята отсега нататъкъ ще се разкрие, както се разкрива приятельтъ ви, когато ви покани въ своя домъ. Той ви гощава, разговаря се съ васъ приятелски, запитва ви за жена ви, за децата ви, и най-после ще си кажете „довиждане“. Сегашнитѣ хора живѣятъ все въ „довиждане“. Богъ казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя“. Да създаде Богъ ново небе и нова земя, това значи, да тури новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Новото изисква да не се мисли за старото. Старитѣ да се подмладятъ, а младитѣ да не остаряватъ. Млади и стари трѣбва да уповаватъ на Господа и да Му служатъ. Сега ще прочета отъ 6—10 ст. отъ 42 гл. на Исаия. Желая ви да се освободите отъ товара си, да не носите повече отъ десеть килограма на гърба. Силнитѣ в да носятъ най-много по десеть килограма, слабитѣ — по единъ килограмъ, а срѣднитѣ — отъ единъ до десеть килограма. Да прославимъ името Божие въ себе си. Да търсимъ първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великитѣ блага на живота. Да изпълнимъ Божията воля. Днесъ, въ свѣта се вдига голѣмъ шумъ. Това да не ви смущава. Шумътъ е мѫтна вода, която трѣбва да се избистри. Мѫтната вода не може да оправи свѣта. Топещиятъ се ледъ не може да оправи свѣта. Когато мѫтната вода се избистри, свѣтътъ ще се оправи. Когато ледътъ се стопи, и водата се пречисти, свѣтътъ ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте отъ нея нѣщо? Когато зимата мине, цвѣтята и тревитѣ ще израстатъ. Сегашната зима трѣбва да мине, да дойдатъ пролѣтьта и лѣтото. Като дойде лѣтото, ще работишъ. Ако не работишъ, погрѣшката е въ тебе. Лѣтото ще мине, безъ да го използувашъ. Ако презъ зимата не можешъ да работишъ, погрѣшката е въ зимата, а не въ тебе. Не се занимавайте съ погрѣшкитѣ на зимата, но изправяйте своитѣ погрѣшки. Какъ ще ги изправите? Като работите презъ лѣтото. Иде вече пролѣтьта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всѣкиго има възможности да служи на Бога. — Какъ ще служимъ на Бога? — Като туримъ духа си на работа. — Какво представямъ азъ, единъ човѣкъ въ свѣта? Да задавашъ такъвъ въпросъ, това е все едно, малкиятъ пръстъ на рѫката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмътъ отъ главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нѣщата. Косъмътъ, малкиятъ пръстъ сѫ части отъ тѣлото. Въ Божествения свѣтъ единъ косъмъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. И пръстътъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. Въ човѣшкия свѣтъ и хиляда косми нищо не струватъ. * 9. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Безопасниятъ пѫть Ще прочета 23. Псаломъ. Често се говори за истината. Да се говори за истината, това значи, да се говори за свободата и за любовьта. Понѣкога се говори за любовьта, както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познаватъ ябълката, но вѫтрешно малцина я познаватъ. Външното знание не е сѫществено. Казватъ за нѣкого, че успѣва въ живота си. Кой човѣкъ успѣва? По какво се познава това? Казвамъ: Само оня успѣва въ живота си, когото придружаватъ хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Само оня побеждава, който е въ съюзъ съ хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, който да е победилъ безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина. — Правото е на моя страна. — Кога? — Когато хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината сѫ на твоя страна. Нѣкой стои, разглежда нѣщата отвънъ и е недоволенъ отъ живота. — Защо? — Защото нѣма ясна представа за живота. Съ своитѣ мисли и желания, той дотѣга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бѫдешъ недоволенъ, но трѣбва да работишъ, да се справишъ съ причинитѣ на недоволството. Ти не си виновенъ, че си недоволенъ. Недоволството носи началото си още отъ първитѣ човѣци. Днесъ всички, които те обикалятъ, сѫ недоволни. Ти трѣбва да се справишъ не само съ своето недоволство, но и съ недоволството на окрѫжаващитѣ. Какъ можемъ да се справимъ съ недоволството? Ще направите връзка съ светлината, защото Богъ е свѣтлина. Ще направите връзка съ въздуха, защото диханието на Бога е въ въздуха. Ще направите връзка съ водата, защото тя е носителка на живота. Ще направите връзка съ хлѣба, защото е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Хората приематъ нѣщата по два начина: чрезъ закона и чрезъ любовьта. Законътъ е принудителенъ начинъ — той е за децата. Като стане човѣкъ възрастенъ, законътъ трѣбва да отстѫпи на любовьта. Това, което стѣснява и ограничава човѣка, е законътъ. Той го ограничава и въ разбирането, и въ прилагането. Дето е законътъ, тамъ е насилието и злото. Представете си, че счупите едно шише на малки парченца, които нахвърляте на земята. Това шише е вече опасно за човѣка. Достатъчно е да стѫпи босъ на земята, за да се нарани. Въ тоя смисълъ, злото не е нищо друго, освенъ дребни парченца стъкла, пръснати по земята. Всѣка мисъль, раздробена на много мисли, пръснати въ свѣта, безъ прилагане, безъ служене на Бога, става опасна. Всѣки човѣкъ, който не приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е опасенъ. Всѣки човѣкъ, който приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е безопасенъ и добъръ. Днесъ всички хора се запитватъ, кой ще победи въ сегашната война. Ще победятъ ония, съ които е хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина не може да има никакво развитие нито въ индивидуалния животъ на човѣка, нито въ семейния, нито въ обществения, нито въ общочовѣшкия. Това трѣбва да се разбере отъ всички. — Азъ мисля. — Какво е твоето мислене? Ако мисъльта ти е силна, кажи нѣщо и, каквото кажешъ, да го направишъ. Ще напишешъ нѣкоя книга. Какво отъ това че си написалъ една книга? — Ще я четатъ хората. — Ще я четатъ, ако знаятъ да четатъ; ако не знаятъ да четатъ, какво ще ги ползува книгата? Който не знае да чете и вѣрва въ нея, ще я използува като лѣкарство, но самъ ще се убеди, че тая книга не може да лѣкува. Истинското лѣкарство за човѣка се крие въ хлѣба, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. — Какво представя хлѣбътъ? — Живиятъ хлѣбъ е Богъ. Чистата, животворна вода е Богъ. Чистиятъ въздухъ и свѣтлината, това е проявениятъ Богъ. Нѣма по-хранително нѣщо въ живота отъ хлѣба, по-чисто отъ водата, по-приятно отъ въздуха и по-красиво отъ свѣтлината. Идете на северния полюсъ, да прекарате тамъ шесть месеца нощь, да разберете, какво нѣщо е свѣтлината. Голѣма радость изживява душата, когато, следъ шестмесечна нощь, види изгрѣващето слънце. Следователно, каже ли нѣкой, че е радостенъ, това показва, че той е видѣлъ изгрѣването на слънцето следъ дълга нощь. Само при радостьта човѣкъ познава силата и красотата на Божествената свѣтлина. Радостьта се дължи на изгрѣващето слънце въ духовния свѣтъ. Свѣтлината прави човѣка смѣлъ и решителенъ. Тя го повдига, дава му криле. Вечерь, като залѣзе слънцето, човѣкъ става страхливъ. Безъ свѣтлина, пространството се изпълва съ неприятели. Тогава човѣкъ чувствува, че нѣщо се оттегля отъ него, губи смѣлостьта си и започва да се страхува. Приятно е да ходишъ въ свѣтлина. Какь трѣбва да се живѣе? Иди при плодоветѣ, тамъ ще се научишъ. Когато обикне хората, ябълката започва да дава хубави плодове. Когато момата обикне единъ момъкъ, тя започва да се облича хубаво, постепенно се разхубавява. Тя става внимателна, любезна съ хората, разговаря се съ всички — добра обхода има. Щомъ любовьта я напусне, тя отново се затваря, нищо не я интересува. Сега цѣлото човѣчество е въ края на вѣка. Иде новата епоха, която носи едно здравословно състояние за всички. Нѣма по-приятно състояние за болния човѣкъ, когато постепенно започва да се подобрява и очаква деня, да стѫпи на краката си и да напусне своето легло. Знаете ли, каква сила се влива въ човѣка, когато реши доброволно и съ любовь да изпълни Божията воля? Всички да изпълнимъ Божията воля съ любовь, безъ да ни се говори, безъ да ни убеждаватъ! Ако постоянно ни се казва да любимъ Бога, да изпълняваме волята Му, това значи да се отегчимъ. — Да свиримъ, да пѣемъ! — И това не става съ говорене. Хиляди години вече, какъ хората говорятъ за любовьта, но какво сѫ разбрали оть нея? Ако се натъкнатъ на най-малкия изпитъ на любовьта, тѣ не могатъ да издържатъ. По какво се отличаватъ добритѣ и любещитѣ хора? Ако носи кошница, пълна съ грозде, и срещне нѣкой човѣкъ, любещиятъ е готовъ да му даде най-голѣмия гроздъ. Оня, който не носи любоввта въ себе си, като срещне нѣкого, пакъ може да му даде единъ гроздъ, но най-малкиятъ. Бутне единъ гроздъ, види, че е голѣмъ, оставя го; бутне втори, трети и, като намѣри най-малкия, дава го. Да благодаримъ, че и това дава. Когато се състезаватъ въ първенство, кой да заеме първо мѣсто, хората ставатъ по-щедри. Добре е човѣкъ да бѫде пръвъ, но трѣбва да отговаря на известни качества. Пръвъ е оня, който носи свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ душата си. Казвамъ: Ако си пръвъ на физическия свѣтъ, ти можешъ да свършишъ най-тежката работа; ако си първъ между ученитѣ, ти можешъ да решишъ най-трудната задача; ако си пръвъ между добритѣ, та си готовъ на най-голѣмата жертва за своя ближенъ. Нѣкой музикантъ е виденъ, защото свири най-трудни парчета. Който свири обикновени, леки парчета, той е обикновенъ музикантъ. Добре е да бѫдешъ пръвъ, но въ възможноститѣ, които се криятъ въ твоята душа, а не да седишъ на първо мѣсто. Простиятъ, и на първо мѣсто да седне, пакъ простъ си остава. Учениятъ, и на последно мѣсто да е, пакъ е ученъ. Дето и да седне даровитиятъ, все е на първо мѣсто. Обикновено силнитѣ хора оставатъ назадъ, а слабитѣ излизатъ напредъ. И въ природата, между дърветата, виждаме сѫщото. Малкитѣ, слаби клончета излизатъ отпредъ и нагоре, а голѣмитѣ и силни клоне оставатъ назадъ и надолу. Тѣ държатъ тежеститѣ. Въ свѣтскитѣ общества децата сѫ на първо мѣсто, а възрастпитѣ — назадъ. Въ духовнитѣ общества възрастнитѣ сѫ напредъ, а децата — назадъ. И едното, и другото е добре. Като шиешъ една дреха, ще си послужишъ съ малка игла, а не съ губерка. Деликатнитѣ работи се вършатъ съ малки, нѣжни инструменти. Малкитѣ работи ще шиешъ съ малка игла, а голѣмитѣ работи — съ голѣма игла. Думитѣ „голѣмо и малко“ иматъ другъ смисълъ, а не такъвъ, какъвто досега сѫ имали. Голѣмото не подразбира нѣщо физически голѣмо — Защо? — Защото физически голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а физически малкитѣ растатъ. Това, което се смалява, не е голѣмо; и това, което расте, не е малко. Голѣма ли е прѣспата, висока 10—20 м, която презъ лѣтото се стопява и нищо не остава отъ нея? Малка ли е сѣмката, която покълва, расте, развива се и дава плодъ? Мощна сила се крие въ малкото сѣменце. Дето е Духътъ Божи, тамъ е силата. Защо ви сѫ десеть кибритени кутии, ако кибритенитѣ клечки сѫ влажни? Цъкашъ една, втора, десеть, но никоя не се запалва. За предпочитане е една суха кибритена клечка предъ десетъ влажни кибритени кутии. Една мисъль съ Божествено съдържание е за предпочитане предъ сто мисли съ човѣшко съдържание. Човѣшкитѣ упорити и своенравни мисли отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Следъ това той се моли на Бога, да го направи даровитъ. Опасно е това. Да бѫдешъ преждевременно даровитъ, значи, да излѣзешъ на първо мѣсто като нѣкой паразитъ. И въшката излиза на първо мѣсто, снася гниди, които се нанизватъ по космитѣ като броеници. Дълго време трѣбва да се чисти човѣкъ, докато се освободи отъ тия гниди. Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ голѣма часть отъ времето си, да криятъ нѣщата. Не всичко трѣбва да се крие, но и всичко не може да се изнася предъ свѣта. Какъ ще разкриешъ сърдцето си предъ хората, да покажешъ процеситѣ, които ставатъ въ него? Какъ ще разкриешъ мозъка си? Ако отворишъ мозъка си, ще нарушишъ порядъка, който сѫществува тамъ. Понеже вънъ и вѫтре въ мозъка има голѣмо налѣгане, за да издържи на това налѣгане, природата го е поставила въ здрава, яка обвивка. Черепътъ запазва мозъка отъ голѣмото напрежение на мисъльта. Ако се наблюдаватъ процеситѣ на мисъльта и отражението, което правятъ въ мозъка, ще забележите голѣми повдигания и спадания въ нѣкои мозъчни центрове. Накарайте упорития да каже нѣщо, което той не иска да изнесе вънъ. На каквито мѫчепия и да го подлагатъ, той не казва нищо, но отъ напрежение, мѣстото на главата, дето е центърътъ на твърдостьта, започва да се повдига. Да се върнемъ къмъ любовьта, като нѣщо реално. Не е достатъчно да кажешъ на човѣка, че го обичашъ. Човѣкъ не се нуждае само отъ думи. И Богъ не се нуждае само отъ думи. Да обичашъ нѣкого, това значи, да направишъ нѣщо реално за него. Богъ възлюби човѣка и създаде заради него свѣта. Той предвидѣ и създаде всичко, отъ което хората се нуждаятъ. Това е любовь. Любовьта носи за човѣка хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина. Оть тия блага произлизатъ всички останали. Говоришъ за любовьта, но какво си допринесълъ на хората съ своята любовь? Ако хората изпълняваха Божията воля, малцина щѣха да боледуватъ, да бѫдатъ бедни, неучени и прости. Като не изпълняватъ Божията воля, хората вършатъ работи, съ които се излагатъ. Въ една отъ гимназиитѣ въ България дошълъ министърътъ на Просвѣтата да прегледа училището. Заедно съ директора, той посетилъ единъ отъ класоветѣ, да види, какъ се работи. Директоръгь се разговарялъ любезно съ министра, но, като се обръщалъ къмъ ученицитѣ, свивалъ вежди, заканвалъ имъ се, да не направятъ нѣщо, съ което да го изложатъ. Повечето хора иматъ две лица: като се обърнатъ къмъ Господа, показватъ свѣтлото си лице — разположени сѫ; като се обърнатъ къмъ хората, показватъ сърдитото си лице — не сѫ разположени. Богъ гледа на всички хора еднакво. Той иска да види, готови ли сѫ да покажатъ и на ближния си своето весело, засмѣно лице, което показватъ на Него. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Всички трѣбва да се измѣнимъ, не по закона на насилието, но по свободата. Всички говорятъ за свобода, но малцина я разбиратъ. Кѫде е свободниятъ човѣкъ? Има ли свобода въ семействата? Като отида въ нѣкое семейство, виждамъ, че или мѫжътъ не е свободенъ, или жената. Ако жената е красива, съ хубави чърти на лицето, съ благородно сърдце, мѫжътъ я ограничава, следи я, кѫде гледа и какво прави. После поглежда къмъ мене, да не би да взема нѣщо отъ нея. Азъ поглеждамъ къмъ двамата и казвамъ : И двамата сте добри, разумни хора. Обичайте Бога, работете за Него, за да се ползувате отъ благословението Му. На мѫжа мислено казвамъ, да не бѫде толкова недовѣрчивъ. Погледътъ на жена му е чистъ. Тя е справедлива и честна, никога нѣма да му измѣни. Жена ти е една хубава книга, която трѣбва да четешъ. Ползувай се отъ нея, защото тя нѣма да остане завинаги при тебе. Ако мислишъ, че можешъ да задържишъ тая книга само за себе си, тя скоро ще те остави. И на жената казвамъ сѫщото. И мѫжътъ е хубава книга, която жената трѣбва да чете. Ако и двамата искатъ да ставатъ господари, животътъ имъ ще се развали. Мѫжътъ трѣбва да вижда въ жена си Господа. Жената трѣбва да вижда въ мѫжа си Господа. И заради Господа тѣ трѣбва да си дадатъ единъ на другъ свобода. Безъ Бога ние не знаемъ, какъ да се отнасяме съ хората. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ приятель. Ако си боленъ и срещнешъ човѣкъ, който може да ти бѫде приятель, ти ще оздравѣешъ. Приятельтъ предава нѣщо отъ себе си. Всички хора сѫ носители на Божиитѣ блага. Радвайте се, когато срѣщате човѣкъ, който не крие тия блага, а е готовъ да ги сподѣли съ своитѣ близки. Да бѫдемъ извори, които даватъ, изобилно отъ своитѣ блага и на другитѣ. Да бѫдемъ проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. Останалитѣ въпроси сѫ задача на Бога. Той решава труднитѣ въпроси, а не ние. — Какво ще стене съ свѣта? — Това не е ваша работа. Който е създалъ свѣта, Той има грижа за него. Въ края на краищата, всичко ще се нареди така, както трѣбва. Ти седишъ и мислишъ, какво да правишъ, какъ ще свършишъ училището, кога ще отидешъ на оня свѣтъ. Това не е важно. Отъ тебе се иска да учишъ и да бѫдешъ способенъ ученикъ. Какъ ще свършишъ училището, ако не учишъ? Ти не мислишъ за твоята работа, но се произнасяшъ, че нѣкой не живѣе добре. Ако видишъ, че приятельтъ ти не живѣе добре, не изисквай отъ него добъръ животъ, не го критикувай, но се обърни къмъ Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живѣя добре. Неговата погрѣшка е моя погрѣшка. Щомъ азъ изправя живота си, и той ще изправи своя. Ако въ дюкяна на своя приятель си поставилъ лошъ слуга, въ кого е погрѣшката? Смѣни лошия слуга съ добъръ, и работата ще се оправи. Никога не поставяй лошъ слуга въ своя дюкянъ, или въ дюкяна на своя приятель. Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, защото мислятъ статично. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ добри. Въ сѫщность, друго се иска отъ тѣхъ: да проявятъ Божията Любовь, т. е. да бѫдатъ проводници на любовьта. Често хората се обичатъ, но взаимно се изкористватъ. Слугата е внимателенъ, добъръ къмъ господаря си, съ цель да му увеличи заплатата. И господарьтъ се отнася добре съ слугата си, увеличава заплатата му, съ цель да го разположи, повече и по-добре да му работи. И двамата сѫ користни единъ къмъ другъ. И това е добре, но истинскиятъ животъ изисква друго нѣщо отъ човѣка. Ако слугата не работи на господаря си като за себе си, и ако господарьтъ не плаща на слугата като на себе си, и двамата не се обичатъ. Да работя за другитѣ като за себе си, и тѣ да ми плащатъ като на себе си, това е идеалното въ живота. При това положение, не може да има недоразумение между хората. На това иска Богъ да ни научи. Казвамъ: Трѣбва да познаваме Бога, Който живѣе въ храната, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. Ако приемате хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината и не сте доволни, какво повече искате? Какво повече искате отъ плода като храна за вашия организъмъ? Една свѣтла мисъль е плодъ, който човѣкъ създава въ умствения свѣтъ; доброто чувство е плодъ, който човѣкъ създава въ сърдечния свѣтъ; добрата постъпка е плодъ, който човѣкъ създава на физическия свѣтъ. Радвай се, ако нѣкой опита плодоветѣ на твоя умъ, на твоето сърдце и на твоята душа и каже: Добри сѫ тия плодове. Само така се разбира стиха, който Христосъ е казалъ: „Всѣко растение, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Или „Всѣко дърво, което не ражда споредъ закона на любовьта, не може да се благослови,,. Ето защо, животътъ ни трѣбва да се насочи къмъ използуване свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, като блага на живота. Малцина знаятъ, че въ въздуха е диханието на Бога, въ водата е животътъ, въ хлѣба е словесното млѣко. Въ всѣко външно благо се крие вѫтрешно благо, което трѣбва да се използува. Представете си, че Богъ зададе на хората въпроса, какъ могатъ да оправятъ свѣта. Какво ще отговорятъ? Какао ще кажа, ако зададе на мене тоя въпросъ? Азъ нѣма да говоря за оправянето на свѣта, но понеже виждамъ, че съмъ снѣжна прѣспа, ще помоля Господа да ме стопи и да потека. Съ мене заедно ще се стопятъ всички хора и заедно ще потечемъ. Докато сме снѣжии прѣспи, ще стоимъ на едно мѣсто и нѣма да мърдаме. Като се стопимъ, ще се раздвижимъ, животъ ще се създаде около насъ. Днесъ всѣки се е свилъ, затворилъ се е, страхъ го е да не го обератъ. Обмѣна трѣбва да става между всички, да се движатъ нѣщата. Дойде ли една Божествена мисъль въ тебе, не я задържай дълго време. Пусни я на работа, да свърши нѣщо, и следъ това да се върне пакъ при тебе. Не задържайте и чувствата си — нека отиватъ на работа. И вие не стойте на едно мѣсто. Какво правятъ военнитѣ съ своитѣ войници? По цѣлъ день ги упражняватъ. Щомъ научатъ военното изкуство, нека ги пуснатъ по домоветѣ имъ, да помагатъ на близкитѣ си. Щомъ дойде жетва, всички войници трѣбва да бѫдатъ по домоветѣ си, да жънатъ. И офицеритѣ могатъ да отидатъ на жътва. Ако офицерътъ може да се бие, защо да не жъне? Ако върши по-мѫчна работа, защо да не върши по-лека? Сегашнитѣ хора вършатъ по мѫчни работи, а леснитѣ изоставятъ. Понѣкша става обратно: занимаватъ се съ лекитѣ работи, а мѫчнитѣ изоставятъ. Лесно е да счупишъ едно шише, но мѫчно се залепва. Да вземешь счупенитѣ парченца и едно по едно да ги лепишъ, това не е лесно. Правете упражнения, да не отвиквате на оня редъ, който природата изисква. Ето, това лѣто не правихъ екскурзии и сега, мѫчно се ходи. Но, казвамъ си: Ще ходя. Като ставамъ сутринь, виждамъ, че съмъ отвикналъ, но тръгвамъ, за да бѫда полезенъ на себе си и на другитѣ. Нѣкои искатъ да знаятъ, какво правя на планината. Радвамъ се на планината и търся причината за лошевината на хората. Дошълъ съмъ до две положения по тоя въпросъ. Човѣкъ става лошъ, когато му давашъ повече, отколкото трѣбва, или когато му давашъ по-малко, отколкото трѣбва. Който е получилъ повече, отколкото трѣбва, не може да го носи и започва да търси човѣкъ или животно да му го носи. Така той създава злото. Ние товаримъ ума си съ ненуждни мисли, сърдцето си — съ ненуждни чувства и тѣлото си — съ ненуждни постѫпки. Така си създаваме голѣмо напрежение. Човѣкъ не може да работи въ свѣта, докато самъ не се учи отнѣкѫде. — Какво се иска отъ насъ сега? — Единственото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да намалите товара си. Надигналъ си голѣмъ товаръ, казвамъ: Намали товара си! Безпокоишъ се, казвамъ: Не се безпокой! Срѣщамъ една мома, тревожи се, че късметътъ ѝ не може да излѣзе. Годявала се нѣколко пѫти и се разгодявала, обезсърдчила се вече. Казвамъ: Радвай се, че си свободна. За когото да бѣше се оженила, щѣше да те измѫчва. Провидението иска да те освободи отъ мѫчение, а ти се свързвашъ. Ще чакашъ, не е дошълъ още твоятъ часъ. Чрезъ тебе ще дойдатъ души, които ще помагатъ на хората. Богъ казва на една мома да чака, а тя бърза, иска по-скоро да се ожени. Баща ѝ и майка ѝ сѫщо бързатъ, искатъ да я наредятъ, да се задоми. Ако съмъ на мѣстото на тая мома, ще стана слугиня. Щомъ ми излѣзе късметътъ, ще се оженя. Въ тоя случай, слугуването е на мѣсто. Когато не ме викатъ да копая, ще взема цигулката да свиря, или книгата да чета. Младитѣ моми и момци иматъ нужда отъ музиканти, да свирятъ на хорото. Виждалъ съмъ понѣкога да свирятъ трима музиканти заедно: единиятъ свири на цигулка, вториятъ на гайда, третиятъ на гадулка, и хорото се върти. Казвамъ: Вадете поука отъ всичко. Като видишъ една ябълка, или какъвъ и да е плодъ, разгледай формата му и вижъ, каква поука ще извадишъ отъ него. Кажи си: Искамъ да бѫда като тоя плодъ. Всѣко хубаво нѣщо заслужава да послужи за примѣръ. Като вадишъ поука отъ всѣко нѣщо, ще се научишъ да ценишъ и малкитѣ нѣща. Нѣкой вземе единъ косъмъ, подхвърли го и казва: Косъмъ е това! Косъмъ е, но Богъ е работилъ за него. Гледайте на живота съ нуждната сериозность. Първо отдѣлеиие да свършишъ, това значи, да минешъ цѣлъ курсъ, презъ което време земята прави едно обръщане около слънцето. Така минаватъ година следъ година, и ти придобивашъ все нови и нови знания. Да свършишъ курса на гимназията, това показва, че си придобилъ нѣщо. Изучавайте живота, но знайте, че безъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина нищо не се постига. Ти не можешъ да разберешъ нѣкого, ако не го обичашъ. Обичьта предшествува нѣщата. Тя води човѣка къмъ истинското знание. Като се говори за любовьта, нѣкой казва: Можешъ да обичашъ, но трѣбва да познавашъ човѣка, да знаешъ, заслужено ли го обичашъ, или не. Изкуство е да обичашъ човѣка, да му дадешъ любовьта си безкористно, да не мислишъ, заслужава ли той това, или не. Само така ще видишъ последствията на твоята любовь. Всѣко живо сѫщество заслужава да бѫде обичано. Докато давашъ любовьта си съ мѣрка, всѣкога ще гледашъ нѣщата по форма и ще се въздържашъ. Любовьта изключва всѣкакви форми. Обичашъ нѣкого за самия него, а не за неговитѣ хубави очи, носъ или уста. Преди два деня тръгнахъ съ двама приятели за Витоша. По едно време започна да роси, явиха се нѣколко росни капки. Бѣхъ говорилъ вече за роснитѣ капки, като Божие благословение. Вървимъ нагоре и предъ насъ се яви дѫгата, въ видъ на голѣма, широка врата по направление отъ западъ къмъ изтокъ. Цѣли два часа дѫгата вървѣше предъ насъ и ни придружаваше. Ние вървимъ, дъждецътъ ни мокри слабо, но не се страхуваме отъ него. Радваме се, че дѫгата е предъ насъ и ни казва, че потопъ нѣма да стане. Отъ насъ зависи да дойде мирътъ, да се оправятъ работитѣ. Ако не изтръсваме роснитѣ капки, мирътъ ще дойде по скоро. Тѣ носятъ благословението въ свѣта. Милвали ли сте роснитѣ капки, да опитате благото, което тѣ носятъ? Това не става по задължение, но по свобода. Росната капка крие въ себе си електричество и магнетизъмъ, които трѣбва да се използуватъ разумно. Като знаете това, не изтръсвайте дъждовнътѣ капси отъ дрехата си. Не се страхувайте, че дрехата ще се развали. Напротивъ, цвѣтътъ на дрехата става по хубавъ. Другъ е въпросътъ, ако дъждовнитѣ капки сѫ смѣсени съ прахъ и сажди — тѣ развалятъ дрехата. Обаче, чистата росна капка носи благословение. Оня, който има силно обоняние, усѣща уханието на роснитѣ капки. Ние продължихме да вървимъ нагоре и, колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-разположени бѣхме. Така опитахме благата на дѫгата и на роснитѣ капки. Казвамъ: Радвайте се и на малкитѣ блага, дадени отъ Бога. Великото се крие въ малкитѣ блага. Всѣки самъ трѣбва да дойде до това заключение. Не казвай на човѣка, какво да яде и какъ да яде, но дай му единъ плодъ и го остави самъ да се справи съ него. Ако цени малкитѣ блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори съ него и следъ това ще си позволи да отвори плика, да види, какво е скрила природата въ него. Въ всѣки плодъ природата е написала нѣщо хубаво. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, Богъ да бѫде нашъ Баща. Казвашъ: Ава Отче ! Той е далечъ отъ насъ, а не както другитѣ бащи. Богъ стои далечъ отъ насъ, за да не ни плаши. Той иска да бѫдемъ свободни: всичко, каквото правимъ, да изтича отъ любовьта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направимъ нѣкаква погрѣшка. Следъ това тихо ни нашепва: Сгрѣшилъ си, но ще изправишъ погрѣшката си. Да изправяме погрѣшкитѣ си, безъ да съжаляваме! Да се радваме, че има, какво да изправяме. Да се радваме, когато направимъ нѣщо споредъ Божията воля. „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това е животъ вѣченъ, да възлюбишъ всички хора заради Бога; да видишъ, какво е вложилъ Той въ всѣки човѣкъ. — Какво е човѣкътъ? — Листъ отъ великата Божествена книга, върху който Богъ е написалъ ценни нѣща. Всѣки листъ е на мѣстото си. Като четешъ тая книга и видишъ, че нѣкой листъ липсва, трѣбва да го намѣришъ и да прочетешъ това, което Богъ е написалъ на него. Разбирайте листата, въ които Богъ е вложилъ вѣчнитѣ блага на живота. Ценете всѣки листъ, за да разбирате Господната молитва: „Отче нашъ, Който си на небето, да се освети името Ти.“ — Кѫде е името Божие? — Въ умоветѣ ни. „Да дойде Царството Твое.“ — Кѫде? — Въ сърдцата ни. „Да бѫде волята Твоя.“ — Кѫде? — Въ душитѣ ни. „Не ни въвеждай въ изкушение, но избави насъ отъ лукавия, защото е Твое царството, и силата, и славата завинаги, аминъ!“ Изкушението дохожда въ живота на хората, когато станатъ нехайни. Като не оценявашъ богатството, което ти е дадено, ще те поставятъ на изпитъ, да видишъ, какво нѣщо е беднотията. Ако не си доволенъ отъ богатството, ще ти изпратятъ сиромашията; ако не си доволенъ отъ сиромашията, ще ти изпратятъ богатството. Богатството е единъ родъ изпитание, а сиромашията — другъ родъ. Като забогатѣешъ, създавашъ си неприятели и започвашъ да се страхувашъ да не изгубишъ имането си, тоя - оня да не ти направятъ нѣкакви пакости. Неразбраното богатство е мѫчение; неразбраната сиромашия е мѫчение. Разбраното богатство е благо; разбраната сиромашия е благо. Затова е казано: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Какъ ще разберете това, отъ васъ зависи. Всѣки ще разбере и приложи тая истина по особенъ начинъ. Всѣки човѣкъ прилага любовьта по особенъ начинъ. Въ това се крие красотата на живота. Нѣма по-деликатенъ въпросъ отъ тоя, да приложишъ любовьта и при най-дребния случай по свой, специфиченъ начинъ. Може да си подражавате, но не и да се копирате. Проявявайте любовьта така, както Богъ ви напѫтва, въ оная форма, която на васъ подхожда. Божествената красота се заключава въ хармоничното съчетаване на разнообразнитѣ форми на любовьта. Да бѫдемъ носители на Божията Любовь! Да бѫдемъ носители на Божията Мѫдрость! Да бѫдемъ носители на Божията Истина! Да бѫдемъ носители на Божия животъ, на Божието знание, на Божията свобода! Да бѫдемъ носители на Божественото движение, на Божественото учение и на Божествената работа! Да изпѣемъ пѣсеньта: „Азъ мога да любя.,, Христосъ казва: „Вамъ е дадено да разберете тайнитѣ на Царството Божие.“ Какво означаватъ тия думи? — Когато едно цвѣте или дърво израсте, дадено му е да разбере тайната на свѣтлината. За онова, което не е израсло, е нуждно време, за да разбере тайната на свѣтлината — Какво ще стане съ тия растения? Какво ще стане съ другитѣ хора? Ние говоримъ за ония, които сѫ израснали вече, за тѣхъ свѣтлината е разбрана. Тѣ трѣбва да използуватъ свѣтлината, да не се обръщатъ назадъ. Вие се обръщате назадъ, гледате, какво ще стане съ свѣта. Ще се намѣрите въ положението на Лотовата жена, на която бѣше казано, като напуща Содомъ и Гоморъ, да не се обръща назадъ, да гледа, какво става. Не гледайте, какво става съ свѣта. Съ свѣта Богъ ще се разправя, както знае. — Защо да не гледаме? — Има нѣща, които не могатъ да се гледатъ. Сутринь може да гледашъ слънцето, но на обѣдъ не можешъ. Ония нѣща, които можемъ да възприемаме и прилагаме въ живота си, можемъ да гледаме; обаче, ония нѣща, които не можемъ да възприемаме и прилагаме, не можемъ да гледаме. — Какво ще стане съ свѣта? — Това не е твоя работа. Ако любишъ, въ рая ще бѫдешъ; ако не любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Ще бѫда ли въ рая? —Ако любишъ Господа, въ рая ще бѫдешъ; ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Нѣма ли другъ пѫть за влизане въ рая? — Азъ не зная, може да има и другъ пѫть. Единствениятъ безопасенъ пѫть за влизане въ рая е да обичашъ Бога. Ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. По-ясно отъ това нѣма. — Да направя едно добро. — Можешъ да направишъ добро, но това още не показва, че ще влѣзешъ въ рая. Христосъ казва: „По-лесно ще мине камила презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.“ Мислишъ ли, че ако се натоваришъ съ знание като камила, ще влѣзешъ въ Царството Божие? Съ човѣшко знание не се влиза въ рая. Тамъ ученитѣ иматъ друго знание. Наблюдавайте, какъ свирятъ музикантитѣ въ симфоничния оркестъръ. Тѣ свирятъ съ часове и не правятъ никакви погрѣшки. Нѣкога тѣ свирятъ безъ капелмайсторъ и пакъ не правятъ погрѣшки. Никой не е чувалъ какъ свирятъ музикантите въ рая. Тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съвършени. Дадатъ ли имъ нѣщо ново, на пръвъ погледъ още тѣ свирятъ безпогрѣшио. Новацитѣ въ музиката правятъ много погрѣшки. Между тѣхъ има споръ, дисхармония. Казвамъ: Учете се да свирите, да станете виртуози. Свирете за Господа. Ако жената работи на мѫжа си 20—30 години и се учи отъ него, защо да не работи 20 — 30 години за Господа? Мѫжътъ ѝ се кара, пѫди я, нарича я съ разни епитети — тигрица, змиорка, и тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Вие сте служили на много господари, всочки сѫ ви лъгали, затова и на Господа не вѣрвате. Казвате: Не знаемъ, какъ ще постѫпи съ насъ новиятъ господарь. Много работи, които хората вършатъ, сѫ все заблуждения. Тѣ учатъ много работи, които знаятъ. Влизатъ въ казармитѣ, учатъ се да маршируватъ, да се обръщатъ налѣво - надѣсно. Не знаятъ ли това? Знаятъ го, но за най-малкото непослушание ги турятъ въ арестъ. Всичко, каквото става въ свѣта, е добро. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ добри; само нѣкои нѣща, при известни условия, сѫ лоши. Здравото шише е безопасно. Щомъ се счупи, частицитѣ му се разпръсватъ, и тѣ ставатъ опасни. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ на мѣсто; щомъ частитѣ на тоя животъ се отдѣлятъ настрана, като отдѣлни, самостойни прояви, тѣ ставатъ опасни. Частицитѣ отъ счупеното шише, както и отдѣлнитѣ прояви на цѣлокупния животъ, ще туримъ настрана, като противоречия. Псалмопѣвецътъ казва: яДобре ми стана, че пострадахъ.“ Ако страдашъ и не виждашъ добрата страна, ти не разбирашъ страданието. Днесъ не разбирашъ страданието, но следъ две - три години ще разберешъ, че всичко, което си миналъ, е било за твоя полза. Помнете: Всичко, което се случва въ живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали презъ страдания, които сѫ ви обогатили съ опитности за новия животъ. Не се смущавайте. Ако се смущавате, да не се смутите; като се оскърбявате, да не се наскърбите. Вечерь, като пѫтувашъ презъ гора, дръжъ рѫката си предъ очитѣ, да не се ударишъ въ нѣкой клонъ. Щомъ усѣтишъ, че предъ тебе има клоне, наведи се малко. — Не съмъ навикналъ да се навеждамъ, да правя поклони. Щомъ пѫтувашъ презъ гора, ще се покланяшъ. Каквото и да срещнешъ въ живота си, не казвай, че това или онова не мога да направя. Богатъ човѣкъ съмъ. Срѣщамъ единъ, който ми казва: Раздѣли богатството си. — Веднага ще изпълня желанието ти. Колко искашъ? — Еди-колко си. — Заповѣдай! Той казва: Обрахъ го. — Не ме е обралъ. Като обере мене, той обира себе си, но не знае закона. Сега нѣкои обиратъ хората, а мислятъ, че не обиратъ себе си. Въ сѫщность, като даватъ откупъ за нѣщо, тѣ обиратъ себе си. Нова мисъль е нуждна на човѣчеството. Хората проповѣдватъ Словото по старъ начинъ. Казватъ: Колко е страдалъ Христосъ! Тѣ желаятъ да следватъ Неговия пѫть, да бѫдатъ като Него. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа, но безъ да ги разпъватъ на кръстъ, безъ да забиватъ рѫцетѣ и краката имъ съ гвоздеи. Такива Христосовци не признавамъ. Геройство е онова, презъ което Христосъ мина. Азъ проповѣдвамъ вече учението: Долу гвоздеитѣ на Христа, които държаха рѫцетѣ и краката Му заковани! Да туримъ гвоздеитѣ настрана и да разберемъ възкресението. Богъ освободи Христа отъ гвоздеитѣ и прояви своята Любовь къмъ Него. Нѣкои плачатъ, че Христосъ билъ закованъ. Да мине любовьта презъ вашитѣ сърдца и да разтопи леда! Христосъ и днесъ е разпнатъ и закованъ. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеитѣ трѣбва да се стопятъ ! Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ свободни! Човѣкътъ трѣбва да слѣзе отъ кръста и да служи на Бога! Не сѫ нуждни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растатъ. Истинскиятъ кръстъ е любовьта, която расте, която въздига човѣшкия умъ, въздига човѣшкото сьрдце, въздига и човѣшката душа. Тя изважда мъртвитѣ отъ гробоветѣ. Това е Любовьта, това е Богъ, Който се проявява. Да станемъ едно съ Бога! Да възприемемъ любовьта, която изтича отъ Бога, и да се освободимъ отъ ненужднитѣ терзания. Това значи, да станемъ безсмъртни. Да приемемъ любовьта и да раздаваме отъ нейнитѣ блага. Какво лошо има въ това, ако срещнешъ на пѫтя си единъ гладенъ човѣкъ? Когато Христосъ минаваше презъ изгладнѣлия свѣтъ, даваше му отъ хубавитѣ плодове, които носѣше. Сега и ние, като минаваме по Христовия пѫть, има какво да ядемъ. Христовиятъ пѫть е обрасълъ вече съ плодове. Когато Той минаваше по тоя пѫть, нѣмаше нито едно дръвче. Мнозина тръгваха по тоя пѫть, но дохождаха до едно мѣсто и се връщаха назадъ. Пръвъ Христосъ мина презъ тоя пѫть. Днесъ Неговиятъ пѫть е обсипанъ съ блага. Да се радваме, че минаваме по пѫтя, който Христосъ е приготвилъ. Сега пѫтьтъ ни е още по-добѣръ. До времето на Христа нѣмаше, кой да държи ключа на ада. И праведнитѣ, и грѣшнитѣ влизаха заедно. Христосъ заключи ада, да не влизатъ праведнитѣ въ тоя затворъ. Апостолъ Петъръ държи ключа на рая, нѣма опасность да влизатъ грѣшнитѣ тамъ. Опасното мѣсто е адътъ, но нѣма опасность вече за праведния да влѣзе тамъ. Опасно е да влѣзешъ въ астралния свѣтъ на заблужденията. Да се радваме, че пѫтьтъ, по който вървимъ, е безопасенъ. Да снемемъ знамето на любовьта отъ гърба си и да го вдигнемъ високо. Нѣма по-смѣли хора отъ тия, които живѣятъ въ любовьта. Нѣма по-страхливи хора отъ тия, които живѣятъ въ безлюбието. Най-голѣми герои сѫ хората на любовьта. Най-страхливи сѫ хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народъ да стане знаменитъ, оня народъ да стане знаменитъ. Сега ние желаемъ Господъ да внесе миръ между народитѣ, и тѣ да слушатъ, какво Той имъ говори. Всички народи трѣбва да изпълнятъ Божията воля, и мирътъ да дойде по Божественъ пѫть, както Господъ иска. * 8. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Човѣшка и Божествена любовь Ще прочета 12 гл. отъ Исаия и часть отъ 9 стихъ отъ 11 гл. на Исаия. „Земята ще е пълна съ знание за Господа“. (—9 ст.). Тоя стихъ изразява материално една истина. На всички е ясно, какъ се пълни нѣщо материално. Важенъ е духовниятъ смисълъ на стиха. Значи, ще дойде день, когато всички хора ще знаятъ, какъ да служатъ на Бога. Въ сегашния християнски свѣтъ малко хора разбиратъ дълбокия смисълъ на Христовото учение. Всѣки християнинъ казва: Азъ вѣрвамъ въ Христа. Всички вѣрватъ, но малцина разбиратъ и прилагатъ Христовото учение правилно. Кой не вѣрва въ слънцето? Има хора, които вѣрватъ въ слънцето и умиратъ; други вѣрватъ въ слънцето и живѣятъ. Нѣкои вѣрватъ въ слънцето, но сѫ бедни; други вѣрватъ въ слънцето и сѫ богати. Едни вѣрватъ въ слънцето и сѫ прости; други вѣрватъ и сѫ учени. — Защо е така? — Само невежиятъ пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на рѫце, както по-рано е правила. Майката носѣла детето си цѣли деветь месеца въ скришната си стаичка и следъ това го изваждатъ навънъ. Това е голѣма привилегия. Следъ излизането на детето отъ тая стаичка, майката казва: Кракътъ ти повече нѣма да стѫпи тукъ. Много естествено. Ако за деветь месеца детето не е научило това, което майката крие въ себе си, и за 90 месеца нѣма да го научи. Числото деветь е краенъ предѣлъ на нѣщата. Като дойдешъ до това число, ще се боришъ: или ти ще биешъ, или тебе ще биятъ; или ще свършишъ училище, или нѣма да свършишъ — никакво отлагане не се позволява. Числото осемь е строгата майка, презъ която минавашъ най-после. Числата 2, 5 и 8 представятъ майката. Ако при числото осемь — последната майка, не станешъ човѣкъ, при никоя друга майка нѣма да станешъ. Числото деветь е последниятъ синъ. Той е марсианецъ, всѣкога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчинявашъ на Бога? — Азъ любя Бога. — Любишъ ли Го? Ако Го любишъ, трѣбва да бѫдешъ готозъ на всички жертви за Него. Жертвата има отношение къмъ здравия, силния, учения и богатия. Болниятъ не може да прави жертви. Той казва: Азъ те обичамъ. — Какво допринася той съ своята любовь? Има смисълъ да те обича здравъ човѣкъ, все ще ти даде нѣщо. Да те обича боленъ, това значи, да вземе нѣщо отъ тебе. Здравиятъ има здрава мисъль, здрави чувства, отъ които болниятъ се ползува. Какво означава здравата мисъль? Да мислишъ здраво, това значи, да бѫдешъ последователенъ въ всичкитѣ си работи. Преди години бѣхъ вь Шуменъ. Тамъ срешнахъ единъ нашъ познатъ, добъръ евангелистъ. Той бѣше обущарь. Попитахъ го, може ли да ми ушие едни хубави обувки. Казахъ му, че досега сѫ ми шили обувки все свѣтски обущари. Тоя пѫть искамъ евангелистъ да ми ушие обувки, да видя, каква разлика ще има между еднитѣ и другитѣ. Той се съгласи. Отидох въ работилницата, взе ми мѣрка, показа кожата, отъ която ще ги направи, и обеща да ми ушие хубави обувки. Наистина, обувкитѣ бѣха отлични: хубава форма, добре легнаха на краката ми — само кожата не бѣше изпитана. Носихъ ги единъ месецъ, и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание, обущарьтъ каза, че вината е въ мене — много съмъ ходилъ съ тѣхъ, затова се напукали. Като помислихъ малко за обувкитѣ, намѣрихъ, де се крие погрѣшката. Обущарьтъ е добъръ майсторъ, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожитѣ. Другъ пѫть пакъ ще си зарѫчамъ при него обувки, но преди това ще потърся човѣкъ, който разбира отъ кожи, та обувкитѣ ми да траятъ поне десеть месеца, а не само единъ месецъ. Нѣкои хора приличатъ на тоя евангелистъ — много нѣща знаятъ, добре ги правятъ, но трайностьта имъ е малка — само за единъ месецъ. Двама влюбени — Стоянъ и Драганка се разхождали въ една гора и любовно се разговаряли. Стоянъ носѣлъ въ джоба си единъ револверъ и, за да покаже, колко е вѣренъ въ чувствата си, казалъ на Драганка: Видишъ ли тоя револверъ? Докато е въ мене, никой не може да те бутне. Увлѣчени въ разговора, тѣ навлѣзли вѫтре въ гората; насреща имъ се задала една голѣма мечка. Като видѣлъ мечката, Стоянъ изтръпналъ отъ страхъ — едва успѣлъ да се качи на една стара круша. Драганка останала подъ крушата и, за да се спаси отъ мечката, дошло ѝ на ума да се престори на умрѣла. Легнала на земята и се притаила. Стоянъ ѝ казалъ: Драганке, не се страхувай, азъ ще цъкамъ отгоре. Мечката се приближила къмь тѣхъ и започнала да души Драганка. Оттукъ я подушила, оттамъ я подушила и продължила пѫтя си. Като отминала, Драганка се вдигнала отъ земята и се готвѣла сама да продължи пѫтя си. Стоянъ веднага слѣзълъ отъ дървото и я запиталъ: Драганке, какво ти говори мечката? —Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ съ такъвъ герой като тебе. Следователно, когато нѣкой казва, че ме обича, азъ зная, защо ме обича. Обича ме за паритѣ, които съмъ вложилъ въ банката. Той не се интересува отъ мене, отъ паритѣ се интересува. Той се интересува да не пропадне банката, а съ нея заедно и паритѣ. Ако пропаднатъ моитѣ пари, и неговитѣ ще пропаднатъ. Той трепери за банката и си казва: Защо вложихъ паритѣ си въ тая банка? Правъ е човѣкътъ. Това е човѣшка банка. Единъ день чоьѣшкитѣ банки все ще пропаднатъ. Досега не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да не е фалиралъ. Не съмъ чувалъ, човѣшка банка да не е фалирала. Нѣкоя мома пита своя възлюбенъ: Обичашъ ли ме? — Обичамъ те. — Докога ще ме обичашъ? Като се оженятъ, докато сѫ млади, живѣятъ добре. Щомъ започнатъ да остаряватъ, тя го нарича „дъртия“, той я нарича ,,дъртата“' Всѣки мисли за себе си, казва, че очитѣ му не виждатъ, краката му не държатъ. Тя поглежда къмъ него и се чуди, какъ е могла да се влюби въ тоя човѣкъ. Той се чуди, какъ е могълъ да се влюби въ нея. Тѣ ставатъ посмѣшище единъ за другъ. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на любовьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на мѫдростьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на истината. При сегашното разбиране па човѣка, отслабването и остаряването сѫ на мѣстото си. Човѣкъ живѣе и грѣши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрѣшкитѣ му щѣха да се увеличатъ толкова много, че никога не би могълъ да ги изправи. Опасно е сегашниятъ човѣкъ да бѫде вѣчно младъ и силенъ. Слабостьта и старостьта сѫ спасителни пѫтища за сегашния човѣкъ. И смъртьта спасява човѣка. Тя го освобождава отъ задълженията му. Въ тоя смисълъ, само младиятъ има право да обича. Той има задължения: кѫща прави, ниви и градини обработва — иска да се ожени, да има деца. Стариятъ е свободенъ отъ тия задължения. И той обича, но неговата любовь има особенъ характеръ, коренно се различава отъ любовьта на младия. И стариятъ гради кѫщи, но въ умствения свѣтъ; и той говори за любовьта, че трѣбва да се обичаме, да се жертвуваме, но самъ не може да прояви нито любовьта, нито жертвата. Какво, въ сѫщность, е жертвата, и кой може да се жертвува? Само богатиятъ може да се жертвува, Той може да принесе сърдцето и ума си въ жертва. Той може да принесе душата и духа си въ жертва. Това значи, доброволно служене. Да жертвувашъ сърдцето си, не значи да го унижишъ. Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ — Защо иска сърдцето, а не ума? — Защото сърдцето е работило много, изцапало се е, и днесъ трѣбва да дойде нѣкой да го очисти. Само Богъ може да очисти човѣшкото сърдце и да го напълни. Нѣкой казва на ближния си: Дай ми кесията си. Защо иска той кесията му? — За да я изпраздни. Вземи кесията на своя ближенъ, изпраздни я, за да си услужишъ, но върни я пълна. Какъвъ човѣкъ си, ако не можешъ да напълнишъ кесията, която си изпразднилъ? Човѣкъ изпразва кесиитѣ, а Богъ ги пълни. Какво нѣщо е Божията Любовь и какво — човѣшката? Божията Любовь пълни човѣшкото сърдце, човѣшкия умъ, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Човѣшката любовь изпразва човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Това е разликата между едната и другата любовь. Не можешъ да кажешъ, че човѣшката любовь е Божия, и Божията — човѣшка. И човѣшката любовь има добра страна. Тя изпразва, приготвя условия за пълнене. Дето намѣри праздни кесии, Богъ ги пълни. И Христосъ, като дойде между хората, трѣбваше да се изпраздни, да се приготви за приемане на Божията Любовь. Като те обича нѣкой, ти трѣбва да давашъ. Отъ нѣколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизамъ вънъ отъ града, крия се отъ бомбитѣ. Въ сѫщность, въпросътъ е поставенъ другояче. Ако следите, кога ставатъ бомбардировкитѣ, ще видите, че тѣ ставатъ, когато съмъ въ града, а не когато излизамъ на планината. Много естествено, крадцитѣ и разбойницитѣ не търсятъ бедни хора, но богати, защото има какво да взематъ отъ тѣхъ. Тѣ търсятъ мене. Когато мене обератъ, и вие губите. Докато съмъ богатъ, вие се ползувате отъ моето богатство; щомъ обеднѣя, и вие губите. Не говорете нѣща, които не разбирате. Трѣбва да разбирате любовьта. Човѣшката любовь е на мѣстото си като човѣшка. Божията Любовь е на мѣстото си, и нищо не може да я измѣсти. Човѣшката любовь е мѫтна вода, която се пречиства само отъ Божията Любовь. Очисти ли се отъ утайкитѣ и кальта, човѣшката любовь се повдига. Не е страшна кальта въ водата, защото тя е примѣсь, не е нейна съставна часть. Както се пречиства водата, така се пречиства и човѣшката любовь, а именно, по пѫтя на ума и на сърдцето. Умътъ се пречиства чрезъ светостьта, а сърдцето — чрезъ страданието. Казватъ за нѣкого, че е светъ човѣкъ, а за другъ, че е чистъ. Светиятъ човѣкъ е уменъ, а чистиятъ — добъръ. Не смѣсвайте светостьта съ чистотата. Свѣтлина има въ ума, чистота — въ сърдцето. Добриятъ работи съ чисти, звонкови монети. Той никога не дава фалшивитѣ монети за истински. Ако въ рѫката му попадне фалшива монета, той никога не прави опитъ да я прокара. Какъ ще се оправдаешъ предъ себе си, като я дадешъ вмѣсто истинска, звонкова монета? Че на тебе я дали, това не ти позволява да я дадешъ на други. Нѣкой те моли да му услужишъ. Ти казвашъ: Говорихъ вече за тебе, работата ще се нареди. Оказва се, че нищо не си говорилъ. — Ще говоря нѣкога. — Това не е услуга. Важно е онова, което можешъ да направишъ за човѣка въ даденъ моментъ. Колкото и да е малка една работа, свърши я на време. Падналъ единъ листъ на земята — наведи се и го вдигни. Нѣкой ти иска нѣколко стотинки или единъ левъ — дай му ги веднага, не отлагай за другия день. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой ти иска хиляда лева. Щомъ нѣмашъ пари, нѣма да му дадешъ. При това, има случаи, нѣкой иска пари, за да дава на други, да минава за благодетель. Българската пословица казва: „Съ чужда пита поменъ не се прави.“ Божественъ законь е: Като обичашъ нѣкого, ще работишъ за него и каквото придобиешъ, ще му го дадешъ. Като любишъ, ще проявишъ оная любовь, която е вложена въ тебе, а не чуждата любовь, опасана въ романитѣ. Ще се откажешъ отъ подражаването. Ще проявишъ своята любовь, а не чуждата. Всѣки трѣбва да прояви своята любовь, своята мѫдрость, своята истина. Нѣкой иска да прояви Христовата любовь, да бѫде като Христа. И това е възможно, но той трѣбва да мине презъ страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готовъ ли си и ти да бѫдешъ закованъ като Него? Тежки бѣха гвоздеитѣ, съ които заковаха рѫцетѣ и краката на Христа. Нѣкой се оплаква, че го обидили. Какво представя обидата?— Голѣма е разликата между обождане сь игла и пробождане съ гвоздей. Има и голѣми обиди, като пробождане съ гвоздей, но тѣ рѣдко се случватъ. Такива обиди човѣкъ съ години не може да забрави. Защо човѣкъ не може да забрави нѣкои обиди, това е въпросъ, върху който не трѣбва да се говори. Ако открия тоя въпросъ, ще причиня пакость първо на себе си. — Защо? — Нѣма да ме разберете. Много съмъ говорилъ върху любовьта и съ това съмъ си причинилъ пакость. Колко души сѫ ме разбрали? Отъ ония, които сѫ ме разбрали, печеля; за ония, които нищо не сѫ разбрали, плащамъ. Какво печеля, ако на хиляда души подпиша полици по хиляда лева? При това, само десеть души плащатъ, а за останалитѣ азъ плащамъ. Предъ тѣхъ минавамъ за благодетель. Трѣбва ли следъ това да разправямъ, че тия хора ме подядоха? По-добре нищо не давай на хора, които не плащатъ, отколкото да се оплаквашъ, че те подяли. Какъ постѫпвамъ въ такъвъ случай? Понеже съмъ богатъ, давамъ и на добритѣ платци, както и на ония, които не плащатъ. И на еднитѣ давамъ по единъ левъ, както и на другитѣ. Законъ е: като дойдешъ до единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата пакъ ще се върне при мене. Никой не може да задържи единицата въ себе си. Нѣма сила въ свѣта, която може да я задържи. И тъй, когато се говори за Божията Любовь, разбирамъ числото едно, единицата, която никой не може да задържи. Единицата е мощно число; тя никога не се размножава. Казваме: Единниятъ Богъ и Троеличниятъ Богъ, т. е. Богъ на многото лица. Подъ „Единния Богъ“ разбираме идеята, че само Богъ има едно лице. Въ едното си лице Богъ е съвършенъ. Това съвършенство никой не го познава. Знаемъ само, че въ Бога нѣма никаква промѣна. Казваме ли, че Богъ е троеличенъ, разбираме лицата на всички хора въ Бога. Въ едното лице на Бога е безграничната любовь, а въ тритѣ лица — граничната любовь. Въ граничната любовь се явяватъ противоречия. Затова нѣкои се питатъ, защо Богъ постѫпилъ така? Като не познаватъ великата Божия Любовь, хората искатъ да играятъ ролята на Господа, но сами се спъватъ. Не може несъвършениятъ да замѣсти или прояви съвършения. Ние не познаваме Единната любовь, затова грѣшимъ. Казвашъ: Обичамъ даденъ човѣкъ. Обичашъ го, защото ти дава повече отъ другитѣ. Когато обичашъ нѣкого повече отъ другитѣ, това показва, че той ти дава повече отъ тѣхъ. Ако повече взима, по-малко го обичашъ. Каже ли нѣкой, че обича известенъ човѣкъ, или че не го обича, зная вече причината на това. Обичашъ го, защото въ миналото нѣкога, или днесъ, ти дава повече отъ другитѣ. Не го обичашъ, защото, освенъ че нищо не ти дава, но взима отъ тебе. Нѣкой говори лошо за тебе — не го обичашъ; говори добре за тебе, обичашъ го. Нѣкой ти услужилъ, обичашъ го; не ти услужилъ, не го обичашъ. Всички хора искатъ да ги обича Богъ. Какво сѫ направили за Него? Богъ проявява любовьта си къмъ всички — за себе си прави това. Като люби, Той печели. Ако ние любимъ, ние печелимъ. Безъ любовь нѣма печалба. Да очаквашъ на подаяние, това значи, да се ползувашъ само отъ половината на живота „Чуждото и на Великдень се взима“. Така казва практичниятъ българинъ. Ако разчиташъ само на любовьта на майка си и на баща си, ти си загубилъ половината отъ своя животъ. Тѣ ще те обичатъ, докато сѫ живи. Какво ще правишъ после? Кой ще те обича? Сега азъ не искамъ да влизамъ въ противоречие съ вашия животъ. Какви сте вие и какъ живѣете, тоя въпросъ оставямъ настрана. Какъвъ съмъ и кой съмъ, сѫщо оставямъ настрана. Азъ не очаквамъ на това, което вие знаете за мене. Радвамъ се на това, което зная за себе си. Радвамъ се на това, което давамъ. Радвамъ се, когато човѣкъ благодари за това, което е получилъ. Радвамъ се на великата Божия Любовь и на нея разчитамъ. Радвамъ се, че обичамъ хората. Радвамъ се на моята и на тѣхпата радость. Ако азъ не живѣя като Бога и като добритѣ хора, и ако вие не живѣете като мене, какво представятъ моятъ и вашиятъ животъ? Ще кажете, че хората се оплакватъ отъ живота си. Не е лошо, че се оплаквашъ. Оплакването подразбира нѣкаква мѫчнотия — не можешъ да решишъ задачата си. Щомъ решишъ задачата си, оплакването престава. Нѣкой се оплаква, че има нива, но сѣме нѣма, волове нѣма, не може да я изоре. Ти обичашъ тоя човѣкъ и веднага предлагашъ помощьта си. Имашъ два вола, жито и му казвашъ: Дай нивата на мене, да я изора и засѣя. Презъ лѣтото, когато житото роди, ще дѣлимъ печалбата наполовина. Можешъ ли да дѣлишъ благата съ нѣкого, ако нищо не си работилъ? Българинътъ е практиченъ: две трети отъ благата иска да задържи за себе си, а за ближния си — една трета. Една трета е малка часть, наполовина трѣбва да се дѣлите. Не е лесно да разберешь смисъла на едната трета. Бащата е единицата, майката е двойката, а детето — дъщерята и синътъ — тройката, т. е. едната трета отъ цѣлото. Ако детето е момиче, майката е вложила повече капиталъ отъ бащата. Последниятъ се ползува отъ лихвитѣ на тоя капиталъ. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синътъ — майка си. Ако едни родители иматъ само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза въ дъщерята, тамъ продължава да живѣе. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако въ едно семейство се роди момче, бащата е вложилъ капитала си, а майката го използува. Синътъ обича майка си. Съ любовьта си къмъ сина и дъщерята, майката и бащата ще научатъ значението на едната трета. Ако жената не стане майка, и мѫжътъ не стане баща, тѣ никога нѣма да разбератъ значението на числата едно и две. Единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да има нива, а другиятъ — жито и волове, да изоре нивата и после да я посѣе. Нивата е майката, а воловетѣ и житото — бащата. Той ще изоре и посѣе нивата и, каквото получи, ще го дѣли наполовина. Какво дава нивата? Чрезъ слънчевата енергия и елементитѣ, които се намиратъ въ нея, тя възраства житото. И нашето слънце черпи енергия отъ друго слънце. Да не отивамъ но нататъкъ, да се спъвате. Важно е да благодаримъ, че нивата е богата. Азъ говоря за една богата, наторена нива, която естествено получава Божието благословение. Ако нивата е бедна, не сѣй на нея, докатo не я наторишъ. Не работи на бедна земя. Не сѣй на пѣсъкъ. Сѣй на богата, на здрава почва. Ако искашъ да четешъ, избери богата, хубава книга. Ако е романъ, трѣбва да е първокласенъ. Чети такава книга, въ която нѣщата да сѫ сто на сто вѣрни, а не само едно на сто. Нѣкои се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Ако човѣкъ върви по негативния пѫть на живота, черенъ ще стане. Достатъчно е четири поколѣния хората да се отдалечатъ отъ Божествения пѫть, за да почернѣятъ. Достатъчно е четири поколѣния да живѣятъ по закона на любовьта, за да побѣлѣятъ и красиви да станатъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, красивъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, грозенъ ставашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, здравъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, заболявашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, уменъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, оглупявашъ. Въ сегашната война неприятельтъ устройваше различни примки. Нѣкѫде пущаха отъ самолетитѣ различни предмети: писалки, бонбонери за деца, играчки. Но всѣка играчка или писалка струваше единъ животъ. Тѣ бѣха пълни съ взривни вещества. Едно докосване до тѣхъ причиняваше голѣмо нещастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятельтъ ви е подхвърлилъ. И въ човѣшкия животъ има мисли и чувства, които съдържатъ взривни вещества. Достатъчно е да се докоснешъ до тѣхъ, за да експлодиратъ. Тѣ сѫ турени на пѫтя ти отъ чернитѣ братя. Много хора страдатъ отъ такива малки пера или писалки. Като ги намѣрятъ, турятъ ги въ джоба си, а после се чудятъ, защо ги боли сърдцето. Нѣкоя мома срещне единъ красивъ момъкъ, влюби се въ него и се оженятъ. Той има слабость да пие. Какъвъ ще бѫде тѣхниятъ животъ? Може ли тя да го измѣни? — Не може. Той всѣки день експлодира и причинява пакости. — Кой е виновенъ за това? — Виното. Любовьта къмъ виното разваля живота. Единственото нѣщо, което не разваля живота, е водата. Божественото не разваля живота, човѣшкото го разваля. Божествената мисъль не разваля живота — човѣшката го разваля. Чистото никога не разваля нѣщата — нечистото ги разваля. Като говоря за нечистото, никого не сѫдя. Естествено е, че който е слѣзълъ на земята и работи, все ще се окаля. Това е въ реда на нѣщата, но облѣчи работната си дреха, че и да се окаляшъ, да има какво да облѣчешъ. Ще съблѣчешъ работната си дреха и ще облѣчешъ чиста. — Кога? — Когато свършишъ работата си. Не можешъ да очаквашъ, рѫцетѣ на работния човѣкъ да бѫдатъ гладки, меки — все ще има по нѣколко мазоли по тѣхъ. Има ли нѣщо лошо въ мазолитѣ? Мазолитѣ показватъ, че човѣкъ работи. — Груби рѫце има тоя човѣкъ. — Груби сѫ рѫцетѣ му, но той работи, излиза нѣщо отъ тѣхъ. Единъ човѣкъ живѣлъ 30 години споредъ Божиитѣ закони и придобилъ голѣма чистота и светость. Той прекарвалъ повече въ планината. Единъ день решилъ да отиде на черква, да се помоли на Бога заедно съ хората. Като слизалъ отъ планината, срещналъ го единъ разбойникъ, главатарь на банда, погледналъ го и го спрѣлъ да му каже нѣщо. Слушай братко, много хора съмъ срѣщалъ, но ти ми харесвашъ. Искамъ да те оставя замѣстникъ за известно време, да управлявашъ моитѣ хора. Решилъ съмъ да отида на черква, а нѣма кой да ме замѣсти. Ето орѫжието ми, предавамъ го на тебе и спокойно слизамъ въ града. Ще постѫпвашъ, както намирашъ за добре, азъ имамъ вѣра въ тебе. Светиятъ човѣкъ се замислилъ, какво да прави, да приеме главатарството, или не. Най после решилъ да направи тая жертва, да вземе орѫжието и да стане главатарь. Така ще се избѣгнатъ престъпленията, които главниятъ разбойникъ би направилъ. По едно време довели при светията единъ богатъ човѣкъ, съ цель да го обератъ. Той го погледналъ и казалъ: Ти ще останешъ при насъ, нѣма да те убиваме, но ще вземемъ паритѣ ти и ще ги раздадемъ на бедни. Въ Божия законъ е писано: Когато богатиятъ не прилага любовьта, богатството му се взима. Следъ това довели при главатаря единъ беденъ човѣкъ, погрѣшно хванатъ. Разбойницитѣ мислѣли, че той има пари, но останали излъгани. Главатарьтъ се приближилъ къмъ бедния и му казалъ: Не се страхувай, нищо нѣма да ти направятъ. Твоето наказание ще бѫде леко. Ти ще получишъ часть отъ паритѣ на богатия. Дълго време си молилъ Бога да се подобри положението ти. Молитвата ти е чута. Сега ще си отидешъ, ще благодаришъ на Бога и ще живѣешъ добре. Следъ това и богатиятъ, и бедниятъ били пуснати на свобода. Казвамъ: Презъ деня човѣкъ трѣбва да бѫде беденъ, да работи. Вечерь трѣбва да бѫде богатъ, да почива. Като работишъ презъ деня, ще срещнешъ различни хора: едни ще те изнудватъ да работишъ безъ пари; други ще ти платятъ добре и ще се раздѣлите приятелски. Ще благодаришъ и за едното, и за другото; вечерьта ще се приберешъ щастливъ, че си паучилъ нѣщо отъ живота, и можешъ спокойно да си починешь. Само така човѣкъ може да реши задачитѣ си правилно. — Трѣбва да се плаща. — Вѣрно е, че трѣбва да се плаща, но нѣкѫде получавашъ даромъ. Какво плаща ученикътъ на учителитѣ си, които го учатъ? Ходишъ на училище, връщашъ се у дома си, учишъ, придобивашъ знания и опитности, безъ да плащашъ нѣщо. Благодари за всичко, което придобивашъ въ живота. — Искамъ да бѫда щастливъ. На земята щастие нѣма. Въ бѫдеще, щастието ще дойде на земята, но при сегашнитѣ условия е невъзможно. Хората воюватъ, когато опитватъ силата на четири - петтоннитѣ бомби? Защо става война между народитѣ? — Защото не обичатъ Бога. Ако народитѣ, както и отдѣлнитѣ хора, обичаха Бога, войната никога нѣмаше да стане. Всички проявяватъ любовьта си по свой начинъ. Германцитѣ проявиха любовьта си къмъ англичанитѣ по свой начинъ — 600 пѫти бомбардираха Лондонъ. Сега англичанитѣ имъ отговарятъ съ своята любовь. Тѣ започнаха да бомбардоратъ Берлинъ. Всички воюващи прилагатъ Мойсеевия законъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Следъ всичко това, хората разискватъ върху въпроса, кой народъ е правъ. Отъ Божествено гледище, никой не е правъ. Право има само Божията Любовь. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се разрешава. Това е законъ, който се отнася, както за отдѣлния човѣкъ, така и за всички народи, за цѣлото човѣчество, за цѣлото небе. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се постига. Дръжте се за Божията Любовь, като условие за истинския животъ. Човѣшката любовь е на страха, а Божията любовь — на свободата. Ако искашъ да се освободишъ отъ страха, трѣбва да станешъ слуга на Божията Любовь. Човѣшката любовь може да се повдигне, когато започне да служи на Божията Любовь. Само Божията [...]ва да знае и да го изисква отъ себе си, а не отъ другитѣ. Ще кажете, че е мѫчно да любите Бога. За едного е мѫчно, за другиго е лесно. Мѫчно е да обичашъ оня, който нищо не ти е далъ. Не е мѫчно, обаче, да обичашъ Оня, Който всичко ти е далъ. Какъ ще разчиташъ на човѣшката любовь, съ която една дреха не можешъ да ушиешъ? Божията Любовь представя дебело вѫже, образувано най-малко отъ десеть хиляди здрави конци. Човѣшката любовь е единъ отъ тия конци. Заедно съ другитѣ, той върши работа, но самъ нищо не може да направи. Въ това отношение, човѣшката любовь е десеть хиляди пѫти по-слаба отъ Божията. Тя е по-слаба даже отъ паяжината. Неустойчива е човѣшката любовь. Опасно е да се държишъ само за човѣшката любовь. Тя може да заведе човѣка въ черната ложа. Любовьта па чернитѣ братя е по-слаба и отъ водата, и отъ въздуха. Защо ни е любовь, която нѣма никаква устойчивость? Защо ни е любовь, която не издържа ни като водата, ни като въздуха? Да се обърнемъ къмъ Господа и да благодаримъ за всичко, което ни е далъ, и за всичко, на което ни е научилъ. — Какво сме научили? — Ако можешъ да постѫпвашъ, както азь постѫпвамъ, много нѣщо си научилъ. Напримѣръ, азъ не давамъ на човѣка по-малко отъ една стотинка, отъ единъ левъ. Азъ работя изключително съ единицата. Петь или десеть стотинки не давамъ; петь или десеть лева не давамъ, но по единъ левъ съмъ готовъ да дамъ на всички хора. Една круша, една ябълка, единъ хлѣбъ мога да дамъ на човѣка, но не и две ябълки, две круши или два хлѣба. Единъ день мога да работя за човѣка, но два — никога. Единъ месецъ или една година мога да работя за човѣка, но два месеца или две години — никога. Щомъ изтече годината, прекратявамъ работата. Милиони да ми даватъ, не работя нито единъ день отъ втората година. Единицата, едното, това е идеята любовь къмъ Бога. Който люби Бога, има вѫтрешенъ миръ, спокойствие и радость. Като дойдоха бомбитѣ надъ София, всички се уплашиха, треперѣха отъ страхъ. Нѣкѫде се събираха по много души заедно, да си даватъ куражъ. Тѣ не знаятъ, че така привличатъ вниманието и могатъ да пострадатъ повече, отколкото, ако човѣкъ остане самъ. При това, не забравяйте, че отъ невидимия свѣтъ е опредѣлено, де да падне бомбата. Мислите ли, че за Христа не бѣше опредѣлено, да бѫде разпнатъ? Христосъ се моли, ако е възможно да се отмѣни горчивата чаша. Не е лесно да съзнавашъ, че си Синъ Божи и да бѫдешъ разпнатъ като най-голѣмъ грѣшникъ. Най-после, като мина презъ голѣми страдания, Христосъ се подчини на единъ законъ, който ще изучавате въ бѫдеще. Знаете ли, какво нѣщо е да те изостави Богъ? Изложенъ на голѣми страдания, на поруганието на хората, Христосъ се обърна къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си ме оставилъ? Дойдохъ да помагамъ на хората, но, вмѣсто да придобиятъ нѣщо, тѣ ме разпъватъ. Страданията, които Христосъ преживѣ, се разбиратъ едва днесъ — две хиляди години следъ разпятието. Христосъ разреши своята задача съ думитѣ: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля !“ Той знаеше, че въ Божията Любовь нѣма промѣна. Сега и на васъ казвамъ: Каквото и да се случи въ живота ви, не се обезсърдчавайте. Ще дойдатъ скърби и страдания — не се смущавайте. Ако не знаете нѣщо и не го разбирате, благодарете и за това. Ако мислите криво, сами се спъвате. Ако мислите право и не работите, пакъ се спъвате. Нѣкой мисли, че азъ мога да му помогна, да свърша неговата работа. Мога да му помогна, но ако и той работи. Който очаква да получи всичко наготово, самъ се спъва. Човѣкъ трѣбва да уповава на Бога и да работи. Това значи, да постѫпи като двамата слуги, единиятъ отъ които получилъ два таланта и спечелилъ още два, и вториятъ, който получилъ петь таланта и спечелилъ още петь. Третиятъ слуга получилъ единъ талантъ и го заровилъ въ земята. Когато господарьтъ му дошълъ и поискалъ смѣтка за неговата работа, той казалъ: „Зная, господарю, че си строгъ; жънешъ, дето не си сѣлъ, затова заровихъ таланта въ земята, като се върнешъ, да ти го дамъ.“ Господарьтъ му отговорилъ; Като знаешъ, че съмъ строгъ, защо не даде таланта подъ лихва, да принесе нѣщо? Слугата не е билъ искренъ. Той не заровилъ таланта за господаря си, но за себе си; ако господарьтъ му не се върне, той ще го извади отъ земята и задържи за себе си. Не заравяйте богатството си въ земята. Вложете го въ обръщение, да се умножава. Така ще се ползувате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Помнете: Никой не може да зарови любовьта въ земята. Безъ любовь нѣма животъ. Любовьта всѣкога дава. Това е нейното отличително качество. Единъ младъ момъкъ срещналъ на пѫтя си млада, красива мома, на която лицето било опръскано съ киселина. Като видѣлъ страданието ѝ, той веднага измилъ лицето ѝ и го изтрилъ съ кърпичката си. Следъ това доставилъ отнѣкѫде чисто дървено масло, съ което намазалъ лицето на момата, да не изгори. Тя се обърнала къмъ момъка и благодарила за помощьта, която ѝ оказалъ. Момъкътъ помогналъ на момата, безъ да пожелае нѣщо отъ нея. Неговата постѫпка е чиста, безкористна. Той дава отъ себе си, безъ да взима нѣщо. Благословенъ е оня, който дава, безъ да очаква нѣщо. Има смисълъ да взимашъ, но отъ Оня, Който носи изобилието. Взимай отъ слънцето. Когато взимашъ отъ подобния си, ще взимашъ по-малко, ще давашъ повече. Това е Божественъ законъ. Отъ човѣшката любовь ще взимате по-малко, а отъ Божията Любовь — повече. Божията Любовь представя златни, звонкови монети, а човѣшката — книжни пари. Нѣкога книжнитѣ пари се равняватъ на златнитѣ, но въ повечето случаи тѣ сѫ по-долу отъ златнитѣ. Има случаи, когато единъ златенъ левъ е равенъ на сто или на хиляда книжни лева. Божествената Любовь никога не губи стойностьта си, а човѣшката се промѣня. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не събира много книжни пари. После ще се чуди, какво да прави съ тѣхъ, де да ги вложи. Той иска да купува ниви, кѫщи, но тогава хората не сѫ готови да продаватъ имотитѣ си, защото паритѣ сѫ обезценени. Преди години, единъ нашъ приятель турилъ въ Библията си десеть хиляди лева, да ги употрѣби за Бога. Случило се, че при ядене той се задавилъ и умрѣлъ. Никой отъ домашнитѣ му не знаелъ за тия пари и така останали — обезценили се. Ще дойде день, когато човѣшката любовь, на която разчиташъ, ще се обезцени. Днесъ тоя те обича, оня те обича, обсипватъ те съ подаръци, но всичко това нищо не струва. Това сѫ залъгалки, съ които чернитѣ братя заблуждаватъ хората. Тѣ имъ говорятъ за хубави работи, за идеали, но вмѣсто да ги повдигнатъ, спъватъ ги; вмѣсто да ги оправятъ, объркватъ ги. Само вѣчностьта оправя човѣка. Чернитѣ братя сѫ майстори да представятъ нѣщата въ благовидна форма, за да не виждашъ лошото. Двама приятели се срещнали следъ няколкогодишна раздѣла. Единиятъ отъ тѣхъ билъ много шеговитъ. Той често си служелъ съ лъжи и съ измислици. Другиятъ билъ сериозенъ, но понѣкога обичаль да слуша шегитѣ на приятеля си. Като се срещнали, сериозниятъ казалъ на приятеля си: Кажи ми една отъ твоитѣ лъжи. — Остави се, братко, отдавна забравихъ лъжитѣ. Животътъ ме налегна, отказахъ се отъ шегитѣ. — Какво става съ тебе? — Остави се, баща ми умрѣ и нѣмамъ срѣдства да го погреба. Прпятельтъ му се трогнадъ, извадилъ хиляда лева и му ги далъ. Той взелъ паритѣ и казалъ: Ето, тая е последната лъже, която ти казахъ. Тоя примѣръ е известеиъ и между турцитѣ. Султанътъ казалъ единъ день на единъ отъ шегобийцитѣ си : Кажи ми една лъжа, каквато не си казвалъ другъ пѫть. — Не мога повече да казвамъ лъжи. — Защо? — Такъми сѫ нуждчи за лъжитѣ, а нѣмамъ срѣдства за това. — Колко пари трѣбватъ? — Около 250 лири. Сулганътъ му далъ 250 лири и очаквалъ да се снабди съ такъмитѣ и да му каже нѣкаква лъжа. Минали два деня, шегобиецътъ не се явилъ въ двореца. На третия день пристигналъ при султана и казалъ: Не можахъ да намѣря такъми. — Защо? — Защото това бѣше последната лъжа, която ти казахъ. Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ любовьта — да обичашъ и да те обичатъ. Любовьта е извънъ всѣкакви закони. Не можешъ да сѫдишъ нѣкого, че те обича, или че не те обича. Нѣкой обещалъ да те обича цѣлъ животъ, а не издържалъ на обещанието си. Това става по свобода. Въ любовьта само Богъ е вѣченъ, съвършенъ, неизмѣненъ и безграниченъ. Любовьта на Бога е неизчерпаема. Да се страхуваме, че Богъ ще престане да ни обича, това е неразбиране на любовьта. Нѣкой се страхува, че Богъ ще обикне другъ, а него ще изостави. И това е неразбиране на любовьта. Може ли изворътъ да дава само на единъ човѣкъ? Въ Варненско има една чешма, наречена харла. Водата ѝ е толкова изобилна, че кара воденица. Единъ день ме заведоха да видя харлата. Казаха ми, че се страхували да не се намали водата на харлата, понеже мнозина черпѣли оть нея. Тоя страхь не е на мѣсто. Хиляди хора могатъ да черпять оть харлата, и водата ѝ да не се намали. Това е все едно, да се страхува човѣкъ да не взематъ любовьта му. Колко любовь трѣбва на човѣка? Едно малко шише. Не се страхувайте, никой не може да вземе харлата ви. И доднесъ още харлата кара воденица. Едно се иска оть васъ, да приложите любовьта и да покажете на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Всѣки да се обърне къмъ Бога съ молба, да му се помогне, да служи на Божията Любовь толкова, колкото е служилъ и на човѣшката. Какво е придобилъ, като е служилъ на човѣшката любовь? Колко пѫти се е раждалъ и умиралъ, колко пѫти се е прераждалъ и, въ края на краищата е свършвалъ съ разочарование. Колко нѣща е придобивалъ и изгубвалъ! Човѣшката любовь клони къмъ западъ, а Божията Любовь — къмъ изтокъ. Богъ казва на човѣка : Не отивай на западъ, дето слънцето залѣзва. Обърни се къмъ изтокъ, дето слънцето изгрѣва. Въ човѣшката любовь има залѣзъ, тъмнина, а въ Божествената — изгрѣвъ, свѣтлина. Това, което изгрѣва въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа ни, е Божествената Любовь. Това, което залѣзва въ насъ и ни причинява страдания, е човѣшката любовь. Да благодаримъ, че живѣемъ и въ човѣшкия, и въ Божествения порядъкъ, за да се учимъ. Човѣшката любовь е обвивка на Божията. Така тя запазва нейната чистота. Да туримъ човѣшката любовь въ служене на Божията Любовь. Да тръгнемъ въ пѫтя, въ който изгрѣва Божията Любовь. Да оставимъ залѣза за ония, които нѣматъ опитностьта отъ него. Хубави сѫ картинитѣ на залѣза, но тѣ не сѫ за насъ. Ние ще рисуваме картинитѣ на изгрѣва. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Не сѫдете нито човѣшката, нито Божията Любовь. Въ човѣшката любовь ще минете презъ разочарование, смърть, раждане и прераждане. Въ Божията Любовь ще разберете смисъла на стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ За оня, който носи Божията Любовь въ себе си, е казано: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Той излѣзъль отъ областьта на смъртьта и влѣзълъ въ областьта на вѣчния животъ. Божията Любовь прави нечиститѣ нѣща чисти, а човѣшката оцапва чиститѣ. „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени.“ — Кога човѣкъ не сѫди? — Когато обича. Ако не обича, всѣкога е готовъ да сѫди. Обичьта означава свѣтлина. Като не обичашъ, ти си въ почивка. Като обичашъ, вършишъ всичко, както трѣбва. Въ Божията Любовь нѣщата ставатъ, както трѣбва. Въ човѣшката любовь нѣщата ставатъ, както не трѣбва. Да заработимъ така, както трѣбва, а не така, както не трѣбва. Сега, да се молимъ, да не ни намѣрятъ бомбитѣ. Ако вървимъ по пѫтя па човѣшката любовь, ще ни намѣрятъ. Ако вървимъ по пѫтя на Божията Любовь, нѣма да ни намѣрятъ. Да се молимъ на Господа: Господи, избави ни, за да можемъ отсега нататъкъ да се посветимъ, да служимъ на Твоята Любовь. Ако не се молите, бомбитѣ ще ви посещаватъ. Тия посещения показватъ, че още сте въ човѣшката любовь. — Какво трѣбва да се прави, за да не ни посещаватъ бомбитѣ? — Молете се. Кажете: Избави ни, Господи, отъ злото, за да Ти служимъ! Кога ще дойде мирътъ? — Когато пожелаемъ — отъ насъ зависи. Мирътъ ще дойде по новъ начинъ — по Божия пѫть. Единствениятъ, Който може да донесе мира въ свѣта, е Богъ. Когато се обърнемъ къмъ Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила, мирътъ ще дойде. Когато всички народи се обърнатъ къмъ Бога и Го възлюбятъ, мирътъ ще дойде. „Да възлюбимъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ * 7. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 28 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Право мислене Често хората говорятъ за другия свѣтъ, но мислятъ, че ще го разбератъ, когато отидатъ тамъ. Да мислите така, това значи, да вѣрвате, че плодното дърво, което виждате въ гората, може да ви последва. Въ сѫщность, може ли плодното дърво да дойде съ васъ? Кога може да стане това и по кой начинъ? Като вкусите плода на дървото, сѣмката може да дойде съ васъ, но не и самото дърво. Човѣшката душа е плодъ на живота. Само тя е въ състояние да влѣзе въ другия свѣтъ и да го разбере. Страданието представя изяждане на плода, за да се извади сѣмката и посади. Въ страданието се крие любовьта на онова сѫщество, което изяжда плода. Че въ страданието е скрита любовьта, това малцина знаятъ. Следователно, не можешъ да обичашъ човѣкъ, който не е страдалъ. Страданието преобразява човѣка. Който не разбира това, мисли, че и безъ страдание може. Това е заблуждение, което произтича отъ статичното положение на човѣшката мисъль, че човѣкъ е форма, която не се измѣня. Това е невъзможно. — Защо? — Могатъ ли панталонкитѣ на тригодишното дете да му послужатъ и въ юношеската възрасть? Щомъ порасне, панталонкитѣ ставатъ тѣсни и му причиняватъ страдание. Само дрехата на любовьта може да се стѣснява и разширява, т. е. да се нагажда къмъ различнитѣ възрасти на човѣка. Ако носите мисъль, чувство или постѫпка, които не се на гаждатъ къмъ васъ, тѣ не сѫ истински. Понеже Богъ ни обича, нагажда се къмъ нашитѣ условия. Ако и ние Го обичаме, трѣбва да се нагодимъ къмъ Него. Обаче, досега малко хора сѫ се нагаждали къмъ Бога. — Какво виждаме въ живота си? — Че Богъ се е нагаждалъ къмъ нашитѣ желания: каквото сме пожелавали, Той го е правилъ за насъ. Цѣлиятъ козмосъ представя реализирани желания на всички сѫщества — отъ малкитѣ до голѣмитѣ. Днесъ Богъ иска нѣщо отъ насъ, не съ законъ, но доброволно. Богъ иска всѣки човѣкъ да има отличенъ умъ, чрезъ който Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлично сърдце, чрезъ което Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлична душа и отличенъ духъ, чрезъ които Той да се проявява. Понеже човѣкъ още нѣма правилни отношения къмъ Бога, раждатъ се редъ противоречия въ живота. Това виждаме и въ отношенията на децата къмъ родителитѣ. Майката се грижи за децата си: облича ги, кѫпе ги, храни ги, радва имъ се. Тѣ растатъ, развиватъ се, живѣятъ. Обаче, тѣ не отговарятъ на любовьта на майка си, затова тя преждевременно остарява и умира. Ако питате, защо дъщерята и синътъ живѣятъ, казвамъ: Децата живѣятъ, защото родителитѣ имъ ги обичатъ. — Защо родителитѣ умиратъ преждевременно? — Защото децата имъ не ги обичатъ. Ние живѣемъ и се радваме на дълъгъ животъ, когато обичаме Бога. Ако не Го обичаме, животътъ ни е кратъкъ. Въ широкъ смисълъ на думата ,,смърть“ подразбирамъ да възлюбишъ Господа и да се освободишъ отъ заблужденията въ живота. Да живѣешъ, това значи, да обичашъ чисто, безкористно. Свѣтътъ е създаденъ само отъ любовь. Всичко видимо е изразъ на великата любовь, на възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Сѫщото се отнася и за небето. Казано е, че Богъ създаде и небето, и земята. Значи, и небето, и земята сѫ създадени отъ любовьта. Кой е най-важниятъ моментъ презъ деня? — Изгрѣването на слънцето. Има ли день безъ слънце? Ако слънцето не изгрѣе, и день нѣма да има. Може ли умътъ да действува безъ свѣтлината и сърдцето безъ любовьта? Свѣтътъ, въ който умътъ се проявява, е свѣтлината. Свѣтътъ, въ който сърдцето се проявява, е любовьта. — Какъ да мисля? Какъ да любя? — Това не е твоя работа. Сѣмето пита ли ви, какъ да расте? То се нуждае само отъ условия — земя, вода, въздухъ и свѣтлина. Твоя работа е да го посадишъ и полѣешъ. Останалото ще завършатъ свѣтлината и въздухътъ. Следователно, тури ума си въ полето на свѣтлината и сърдцето си — въ полето на любовьта и не питай, какъ ще мислишъ и какъ ще любишъ. Като не разбиратъ тия закони, мнозина се съмняватъ, дали ги обича нѣкой, или не ги обича. Какво значи, да те обичатъ? Да те обича човѣкъ, това значи, да не вижда погрѣшкитѣ ти. Тъй щото, не питай, обичатъ ли те хората; питай, виждатъ ли погрѣшкитѣ ти. Ако виждатъ погрѣшкитѣ ти, не те обичатъ. Ако не ги виждатъ, обичатъ те. Какво представя любовьта? Свѣтътъ на красотата е свѣтъ на любовьта. Красотата има отношение къмъ свѣтлината. Отсѫтствието на свѣтлината прави нѣщата грозни. Ако пѫтувашъ въ тъмна нощь, ти се блъскашъ, спъвашъ се и казвашъ, че свѣтътъ е грозенъ. Красивъ е свѣтътъ, но свѣтлина трѣбва, за да видишъ истинската му красота. Обикни нѣщата, и свѣтлината ще дойде. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ. Майката обича детето си, затова то расте, както цвѣтето расте и се развива на свѣтлината. Ако детето не обича майка си, тя ще умре преждевременно. Детето трѣбва да знае, че и него очаква сѫщата участь. Ще порасне, ще се ожени, но и неговото дете нѣма да го обича. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Само така ще се оправи свѣтътъ. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото сѫ користолюбиви. Представете си, че единъ шивачъ ви е ушилъ една хубава дреха. Ако сте користолюбивъ, вие не желаете и други да иматъ такава дреха. Питатъ ви, кой шивачъ ви уши дрехата, не казвате. Кѫде живѣе, пакъ не казвате. Защо мълчите? Искате само вие да бѫдете добре облѣченъ. Това нѣма да ви направи щастливъ. Щастието е достояние на всички, а не само на едного. Ако всички сѫ щастливи, и ти ще бѫдешъ щастливъ ; ако всички сѫ здрави, и ти ще бѫдешъ здравъ. Когато майката кърми детето си, то расте и се развива правилно. Това дете е здраво. Давай отъ себе си и на другитѣ, за да бждатъ и тѣ здрави. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако детето не се храни съ млѣкото на майка си, не може да живѣе. Понеже то приема млѣкото на майка си, има животъ въ себе си. Нещастие е за детето, ако майката нѣма млѣко. Когато майката има млѣко и сама кърми детето си, то става здраво и красиво. Болната майка храни детето си съ болно млѣко, затова и детето не е здраво. Каквото е майката за детето, това сѫ близкитѣ ни за насъ. Ако не се ползуваме отъ мислитѣ и чувствата на своитѣ близки, нѣмаме животъ въ себе си. „ Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие,,. Новораждането подразбира любовьта на Бога къмъ човѣка, проявена по новъ начинъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се роди изново. Какво ще стане съ едно плодно дърво, ако го извадите отъ лошата почва и го посадите въ по-добра? Ще се подобри ли качеството на неговитѣ плодове? — Ще се подобри. Това става и съ човѣка, ако го извадимъ отъ лошитѣ условия на живота и го поставимъ при по-добри условия. Това наричаме „новораждане“. Бѫдещето носи добритѣ условия за човѣка. Бѫдещето носи условия за преобразоването на човѣчеството. — Защо се биятъ сегашнитѣ хора? — Защото се стремятъ къмъ новото. Тѣ искатъ да преобразятъ свѣта. Ония, които идатъ съ самолетитѣ надъ голѣмитѣ градове, казватъ: Повече свѣтлина е нуждна на хората! Отворете голѣми прозорци на кѫщитѣ си, отворете покривитѣ си да влѣзе повече свѣтлина. Така разбиратъ тѣ идването на новата култура и хвърлятъ бомби. Както бомбитѣ разрушаватъ физическитѣ кѫщи на хората, така и Божественото учение разрушава старитѣ форми на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫлки. Съ това Богъ обръща вниманието на хората, че е време вече да напуснатъ старитѣ форми и да създадатъ нови, красиви форми. Въ бѫдеще ще живѣемъ между хора, които ни обичатъ и които ние обичаме. Въ бѫдеще децата нѣма да умиратъ, но и родителитѣ нѣма да умиратъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да има любовь къмъ Бога. — Де е Богъ? — Навсѣкѫде, но никѫде не може да Го намѣрите. — Защо? — Не знаете, де и какъ да Го търсите. Да търсите Бога, това е все едно да търсите захарьта въ водата. Ако турите захарь въ вода, въ скоро време захарьта ще изчезне. Въпрѣки това, тя е предала едно отъ качествата си на водата — сладчината. По вкуса на водата познаваме, че въ нея има захарь. Качество на водата е мекотата. Следователно, сладчината се проявява само при мекотата. Говоримъ за стари и нови форми. Обаче, трѣбва да се знае, че Божественото начало не се ограничава отъ външнитѣ форми. — Защо? — Защото то само ги е създало. Формитѣ, обаче, ограничаватъ човѣшкото начало, даже и самия човѣкъ. Затова се казва, че формитѣ не правятъ човѣка щастливъ. Всѣка форма е ценна, когато съдържанието ѝ е ценно. Ето защо, дойде ли въ ума ви една свѣтла мисъль, въ сърдцето ви — благородно чувство и въ волята ви — добра постѫпка, вие трѣбва да имъ дадете подходяща форма, за да намѣрятъ мѣстото, дето могатъ да се проявятъ. Значи, съдържанието се нуждае отъ съответна форма, а формата — отъ мѣсто, дето да се прояви. Като тръгнахме за планината, видѣхте, какво бѣше времето — облачно, мъгливо и вѣтровито. Като стигнахме на бивака, яви се слънце, мъглитѣ и вѣтърътъ изчезнаха. Сега пакъ идатъ мъглитѣ. Ще кажете, че времето се развали. Не е така. Наши приятели отъ невидимия свѣтъ изпратиха отново мъглитѣ, да ни представятъ красиви картини, да ни забавляватъ съ тѣхъ. Разбиране е нуждно на сегашнитѣ хора — да разбиратъ по новъ начинъ и живота, и природата. * 6. Утринно Слово отъ Учителя, дьржано на 21 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. Витоша.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Бѫдете съвършени Матея, 5 гл. Прочете се беседата „Бѫдете съвършени“ отъ книгата „Слава Божия“. Тая беседа е държана въ 1926 г., седемь години следъ приключване на европейската война. Европейскитѣ народи, на които Христосъ проповядваше да бѫдатъ съвършени, казватъ: Ние не сме съвършени; само Богъ е съвършенъ. Но Той ни подбужда да се стремимъ къмъ съвършенство. Ние трѣбва да проявимъ Божието съвършенство, а не нашето. Ако искаме да проявимъ нашето съвършенство, това никога нѣма да стане. Фотографътъ снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които сѫществуватъ, но не и такива, които не сѫщсствуватъ. По никой начинъ той не може да фотографира образъ, който не сѫществува въ природата. Никой не може да създаде новъ образъ. Казвашъ: Искамъ да бѫда съвършенъ. — Искашъ, но не си съвършенъ. Бѫди доволенъ, че не си съвършенъ. Ще работишъ за своето усъвършенствуване. Богъ, Който живѣе въ тебе, е съвършенъ. Ти си сѣме, което ще се посади въ земята. Следъ време ще покълнешъ, ще израстешъ, и съвършенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте сѣмена, които трѣбва да се посадятъ въ земята, да израснать и постепенно да проявяватъ съвършенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвършенство. Бѫдете искрени предъ себе си. Кой човѣкъ е искренъ? — Който не се прикрива, но се показва такъвъ, какъвто е въ действителность. Нервниятъ човѣкъ е искренъ. Той се показва такъвъ, какъвто е. Нервниятъ е горещъ и не се прикрива. Близкитѣ му взиматъ предпазителни мѣрки и така се приближаватъ до него. Нѣкой носи нѣщо опасно въ себе си, но го скрива, да не го видятъ окрѫжаващитѣ. Той прилича на ловеца, който дебне вълкъ или мечка въ гората. Ловецътъ направилъ на нѣколко мѣста голѣми дупки, покрилъ ги съ пръсть и храсте, та като стѫпи животното отгоре, да падне вѫтре. Хората често говорятъ за съвършенство, но постѫпватъ като ловеца — правятъ капани. Който стѫпи на единъ отъ тия капани, пада вѫтре. Това е човѣшко съвършенство. И децата устройватъ капани на птичкитѣ. Тѣ турятъ житни зрънца подъ нѣкое корито, което закрепватъ така, че да бѫде полуотворено. Зрънцата примамватъ птичкитѣ; щомъ влѣзатъ вѫтре, коритото се захлупва, и тѣ оставатъ подъ него. Съ такъвъ капанъ една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всѣка вечерь въ курника ѝ и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видѣла, че вратата на курника е затворена, не може да влѣзе, както другъ пѫть, и започнала да обикаля натукъ-натамъ. Най-после забелязала дупката на горната часть на курника, подскочила и влѣзла вѫтре, дето намѣрила богата трапеза — хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила нѣколко отъ тѣхъ и решила да ги задигне. Когато трѣбвало да излѣзе отъ курника, видѣла, че е попаднала въ капанъ — не могла да излѣзе отъ дупката. Сутриньта стопанката погледнала презъ дупката и останала доволна — лисицата била вече въ рѫцетѣ ѝ. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Съвършениятъ влиза свободно и съ позволение презъ вратата на курника. Несъвършениятъ влиза презъ горната дупка на курника, дави кокошкитѣ, но остава тамъ — самъ влиза въ капана. Когато хората грѣшатъ, тѣ не мислятъ, какво правятъ, и сами влизатъ въ капана, както лисицата въ курника. Тѣ мислятъ, че ще минатъ безнаказано. Нѣма да минатъ леко, ще платятъ за изяденитѣ кокошки, т. е. за погрѣшкитѣ си. Сега, каквото и да се говори, погрѣшкитѣ не могатъ да се избѣгнатъ. Човѣкъ грѣши даже въ яденето. Той грѣши и като оре земята, и като сѣе житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добре ли е сготвено яденето и дачи е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядешъ, трѣбва правилно да възприемашъ и асимилирашъ хранителнитѣ сокове. Казвате: Каква философия има въ яденето? Въ храненето има такава философия, каквато има въ музиката, въ поезията, въ художеството. Музиката носи животъ, поезията носи животъ, изкуството носи животъ. Всички хубави нѣща носятъ животъ въ себе си. Душата опитва красотата и се ползува отъ живота, който носи тя. И науката носи животъ. Питате, каква наука е химията. — Наука за любовьта. Човѣкъ, който се занимава съ любовьта, трѣбва да бѫде химикъ. Когато се обичатъ, хората се съединяватъ; когато не се обичатъ, тѣ се карать, раздѣлятъ се и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Химикътъ знае, коя любовь е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуватъ устойчиви съединения, и кои образуватъ неустойчиви съединения. Сегашнитѣ хора сѫ голѣми химици, могатъ да образуватъ устойчиви съединения, могатъ да образуватъ и неустойчиви съединения. Като разлагатъ неустойчивитѣ съединения, тѣ предизвикватъ голѣми експлозии. Всички вещества и елементи, които сѫ лишени отъ животъ, отъ свѣтлина и отъ свобода, сѫ експлозиви. Тия вещества не могатъ да стоятъ затворени дълго време. Веднъжъ приготвени, тѣ трѣбва да се изразходватъ. Иначе, сами ще експлодиратъ и ще причинягь по-голѣми пакости, отколкото въ войната. Тази е причината, дето народитѣ се въорѫжаватъ едни срещу други и започватъ да воюватъ. И човѣкъ съдържа въ себе си взривни вещества, които не могатъ да издържатъ повече отъ 15 години. Ако до това време не ги изразходва, тѣ сами ще избухнатъ. Като се гнѣви, човѣкъ постепенно изразходва тия вещества и се предпазва отъ по-голѣми разрушения. Тъй щото, можешъ да се гнѣвишъ най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайниятъ предѣлъ на гнѣва — по-далечъ отъ него не можешъ да отидешъ. Числото 15 е вѫжето на гнѣва, съ което дяволътъ е вързалъ човѣка. Той знае силата на гнѣва и, като види, че нѣкой се гнѣви, стои далечъ отъ него. Щомъ се освободи отъ експлозивитѣ въ себе си, човѣкъ казва, че вѫжето на гнѣва въ него е скѫсано вече. На опитнитѣ химици казвамъ: Разбутайте вашитѣ бомби, да експлодиратъ предъ васъ, да не причиняватъ по-голѣми пакости. Въ Скопие наскоро паднала една бомба, но не експлодирала; следъ нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българскитѣ механици, разтворили бомбитѣ и така научили тѣхното устройство. Пазете се отъ бомбитѣ на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнатъ въ рѫцетѣ ви. Само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да ви избавятъ отъ бомбитѣ на живота. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си“. — Защо? — Защото тѣ носятъ бомби, съ които убиватъ. Не можешъ да избѣгнешъ бомбитѣ на своя врагъ, ако не го обичашъ. Безъ любовь нѣма прогресъ; безъ любовь не можешъ да решишъ задачитѣ си. Безъ любовь животътъ е тежъкъ и пъленъ съ мѫчнотии. — Какво да правя, като не съмъ съвършенъ? — Можешъ да бѫдешъ съвършенъ. Праздното шише може да се напълни, и пълното може да се изпраздни. Като се изпраздни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпрѣки това, човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. — Защо? — Защото само съвършениятъ може да се ползува отъ Божиитѣ блага. За несъвършения животътъ носи мѫчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползува отъ благата на живота. „Бъдете съвършени!“ — Какво представя съвършенството? — Методъ за използуване на Божиитѣ блага. Какъ ще използувашъ яденето, ако стомахътъ ти е разстроенъ? Какъ ще говоришъ, ако дробоветѣ и гърлото ти сѫ болни? — Защо стомахътъ, дробоветѣ и мозъкъть на хората сѫ болни? — Защото нѣматъ любовь, свѣтлина и топлина въ себе си. Човѣшкиятъ организъмъ боледува, когато е лишенъ отъ вѫтрешна свѣтлина, топлина и сила. Всички удове на човѣшкия организъмъ трѣбва да се импулсиратъ отъ любовьта. Клеткитѣ на тѣлото се разможаватъ по законитѣ на любовьта, истината и свободата. По тоя начинъ клеткитѣ отъ едни удове минаватъ въ други: следъ години, клеткитѣ на краката се качватъ въ мозъка, а мозъчнитѣ клетки слизатъ въ краката. Така тѣ смѣнятъ ролитѣ си. Това може да стане следъ хиляди години. Обмѣната на веществата и смѣната на службитѣ въ организмитѣ е неизмѣненъ природенъ законъ. Нѣкоя мозъчна клетка казва: Въ крака ли да слѣза? Ще слѣзешъ въ крака, а следъ години ще се качишъ въ мозъка. — Азъ съмъ въ главата. — Ще слѣзешъ въ крака. Краката на хората сѫ глави на животнитѣ. Краката на ангелитѣ сѫ наши глави. Краката на Бога сѫ глави на ангелитѣ. Значи, краката иматъ условия да станатъ глави. Това е процесъ на усъвършенствуване. „Бѫдете съвършени като Бога,,. — Какъ се постига съвършенството? — Чрезъ страданията. Така човѣкъ слиза въ гѫстата материя да се учи. Ако не страда, нѣма бѫдеще. И ако не се радва, пакъ нѣма бѫдеще. Чрезъ радостьта човѣкъ слиза въ скръбьта; чрезъ скръбьта той се качва въ радостьта. Скръбьта е ровъкъ материалъ, който трѣбва да се обработи. Щомъ се обработи, човѣкъ се качва въ радостьта. Когато мѫченицитѣ отиваха на кладата, радваха се. Тѣ знаеха закона, че скръбьта имъ ще се превърне на радость. Тѣ горѣха въ огъня и пѣеха — знаеха, че смърть не сѫществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарятъ. Има деца, които плачатъ, когато ги изпращатъ на училище; има случаи, когато децата искатъ да ходятъ на училище, а родителитѣ имъ не желаятъ да ги учатъ. Въ първия случай, децата не разбиратъ благата, които ги очакватъ; въ втория случай, родителитѣ не разбиратъ, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителитѣ му трѣбва да настояватъ да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятствува. Щомъ детето иска да учи, бащата трѣбва да е съгласенъ съ него. Това е най-доброто положение. И двамата сѫ прави: и детето, и бащата. „Да бѫдемъ съвършени!“ — Кой иска нашето съвършенство? — Богъ, нашиятъ Баща. Той иска отъ насъ да ходимъ на училище, да се учимъ. Нѣкой не иска да учи, но отвѫтре нѣщо му казва: Ще учишъ! Следователно, желанието на Бога да учимъ, трѣбва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станемъ съвършени, трѣбва да бѫде и наше желание. Да вървимъ по пѫтя, по който Богъ ни подтиква. Да не се противимъ на Бога. Нашата воля да бѫде въ хармония съ Божията. Да се стремимъ къмъ съвършенството, къмъ което Богъ ни напѫтва. Това е новото, което иде въ свѣта. Отъ насъ се иска: Да прославимъ Името Божие съ любовь. Да въдворимъ Царстврто Божие съ мѫдрость. Да въдворимъ Царството Божие и Неговата Правда съ мѫдрость и истина. Да изпълнимъ Божията воля съ истина. * 5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 14 ноемврий, 5 ч. с., 1943 г. София. — Изгрѣвъ.