Jump to content

Ани

Moderators
  • Мнения

    2562
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от Ани

  1. 1932_01_17 Освободени

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Освободени Ще прочета часть отъ първата глава на Евангелието отъ Лука, отъ 67-ми стихъ. Ще взема само нѣколко думи отъ 71-ви стихъ: „Освободени отъ рѫката на враговетѣ наши.” Животътъ има една драматична страна. Тази драматична страна не се разбира и по нѣкой пѫть се превръща въ трагедия. Ако младата булка, която носи своитѣ бѣли дрехи, не внимава на онази горяща свещъ, съ прекрасния воалъ, съ който е обвита, сватбата може да се обърне на едно нещастие. Ако онзи, който се храни, не обръща внимание на храната, която яде, може една отъ хапкитѣ да се превърне въ нещастие. Онзи юнакъ, който е тръгналъ по пѫтя, ако не обръща внимание, една отъ стѫпкитѣ му може да се превърне въ негово нещастие. Или онзи воененъ, който носи своето орѫжие, и то може да се обърне за негово нещастие. Онзи, който пише писмо, ако не внимава, една отъ думитѣ може да произведе цѣло нещастие. Ако онзи, който носи жито на воденица, не внимава, може да стане нещастие, ако отъ нѣкоя малка дупка се изсипе житото. Сега съвременната наука трѣбва да се занимава съ тия посторонни въпроси. Ние не сме призвани да уреждаме живота, споредъ тѣзи опасности, които може да се превърнатъ въ цѣли трагедии. Ние трѣбва да ги предвидимъ и да ги отстранимъ. Булката може да се вѣнчае и безъ свещи, но обичаятъ е, нѣколко свещи да има. Пъкъ колко булки сѫ се изгаряли съ тѣзи свещи! Може яденето нѣкой пѫть да се свърши много добре, човѣкъ не трѣбва да бръщолѣви, но той като яде - става, говори и погледнешъ - свърши работа; смѣхътъ при яденето се превърне въ една трагедия, случи се нѣкое нещастие. Казватъ: „Много свещи има да му горятъ.” Безъ свещи може, и безъ смѣхъ може, и безъ закачки може. Сериозни въ работата! Като се наядешъ, тогава се смѣй, говори; булката, докато се вѣнчава, никаква свещъ не й трѣбва; като се вѣнчае, вечерно време, да запали една свещъ, да чете. Тя като се вѣнчава, много свещи горятъ наоколо, а като се вѣнчае, изгасва всичкитѣ свещи. Безъ свещи да се вѣнчае. Разбира се, това сѫ символи, алегории; тѣ не се отнасятъ до васъ, понеже ние говоримъ за миналото, не говоримъ за настоящето. Настоящето ще бѫде, когато Любовьта дойде въ свѣта и всички хора се разбиратъ. Какъ ще се разбиратъ? Какво разбирателство може да има човѣкъ съ единъ врагъ? Разбирателство ще имашъ, и пранги,[1] и букаи[2] на краката, гривна и белегчета на рѫцетѣ си, вѫже на врата си, може и нѣкоя дупка по тѣлото. Това е оправия, изходенъ пѫть нѣма. Какъ може да се справи една овца съ своя врагъ? Вие ще приведете стиха: „Любѣте враговетѣ ваши”. Тогава приложете туй Христово учение на овцетѣ и вълцитѣ. Има лесни задачи въ свѣта, които малкитѣ деца разрешаватъ, но я се опитайте вие да разрѣшите квадратурата на крѫга. Защо досега не е разрѣшена? Понеже крѫгътъ е една незавършена форма. Всички незавършени форми не могатъ да се разрешатъ. Следователно ти не можешъ да разрешишъ единъ процесъ, докато той не се завърши. Какво заключение може да извади единъ сѫдия, когато процесътъ не е завършенъ, наполовина е разгледанъ? Трѣбва да се разгледа цѣлия процесъ, за да може да се произнесе сѫдията. Квадратътъ е завършена форма. Следователно, ако вие искате да изчислите, точно на какво се равнява единъ крѫгъ, не ще можете, понеже все ще намѣрите едно малко отвърстие, единъ малъкъ остатъкъ. Туй, което не се разрешава, е единъ новъ пѫть, който трѣбва да се извърви. Ако вие живѣете въ една форма на крѫгъ, трѣбва да знаете, че имате дълъгъ пѫть. Ако живѣете въ единъ квадратъ, трѣбва да знаете, че въ четиритѣ кьошета има по единъ врагъ. Туй правило не е една аксиома. Тогава кажете ми, всички ония, които живѣятъ въ квадратъ, живѣятъ ли въ миръ? Може да е едно съвпадение, може да е една случайность, но всѣкога казватъ, че кѫща, въ която хора живѣятъ, безъ димъ не можело, безъ врагъ не можело. Та казвамъ: трѣбва да знаете, че на всѣко едно кьоше има по единъ врагъ. Онзи, който изучава квадратурата, той трѣбва да знае мѣстата на тия враговѣ и да вземе предохранителни мѣрки. Не събуждайте врага си преждевременно. Защото, ако ти събудишъ своя врагъ, той иска като тебъ да живѣе. Понеже едно сѫщество на крайнитѣ, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непремѣнно ще тѣ изяде, нищо повече. Не знаете ли онзи анекдотъ, дето единъ човѣкъ освободилъ единъ лъвъ; лъвътъ му обѣщалъ, че нѣма да му прави никаква пакость, ще му бѫде признателенъ. Но следъ като го освободилъ, казва: „Обѣщахъ ти да не тѣ изямъ, но какъвъ смисълъ има разрешаването на такава задача? Въ капана щѣхъ да умра, сега като си ме освободилъ, пакъ ще умра, отъ гладъ. Поне като направи добро, направи го докрай, дай да тѣ изямъ.” Питамъ сега: има ли право човѣкъ да прави добро на единъ лъвъ, който е хванатъ въ капанъ? Едни ще кажатъ, че има право, друга категория хора ще кажатъ, че нѣма. Може да направишъ добро на лъва, може да освободишъ лъва отъ капана, но ще му отрѣжешъ ноктитѣ, ще му извадишъ зѫбитѣ. Ако той се съгласи да му извадишъ зѫбитѣ - всичкитѣ; да му отрѣжешъ ноктитѣ, тогава отвори капана и го пусни. Но питамъ: кой лъвъ ще се съгласи да му отрѣжешъ ноктитѣ и да му извадишъ зѫбитѣ? Това сѫ форми, алегории, които сѫ вѫтрѣ въ живота. Имаме ние нѣщо, което ни мѫчи. Всѣки човѣкъ има безброй враговѣ, съ които трѣбва да се справи. Нещастието въ живота, въ всички негови форми, се дължи на тия враговѣ, които сѫ разумни. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ микроскопични, не имъ обръщашъ внимание, но сѫ крайно хитри и лукави. Вземете враговетѣ на охтиката: много малки сѫ, микроскопични, не можешъ да ги видишъ; когато се заселятъ нѣкѫде, живѣятъ си, изяждатъ дробоветѣ на човѣка на общо основание. Лѣкаритѣ идватъ, какви ли не цѣрове се препорѫчватъ, а тѣ - по малко, по малко ядатъ, и както таралежътъ, като хване нѣкоя змия - изяжда я, така, погледнешъ, и човѣкътъ свършилъ. Той най-първо се смѣеше, но тия враговѣ се умножиха, изпоядоха го. Имашъ нѣкой малъкъ врагъ, хване тѣ за крака, за колѣното. Най-първо, усѣщашъ едно малко бодване, нищо не е, но като се минатъ една-две години, то е свършено; съвършено не можешъ да станешъ отъ кревата. Казвашъ: „Този ставенъ ревматизъмъ мѫчно се лѣкува.” - Врагове дошли вѫтрѣ. Този ставенъ ревматизъмъ ще се пренася, докато дойде въ сърдцето, и тогава, взема въ него всичкото наследство, вземе ти живота, пъкъ тебе пуща на хаджилъкъ. Нѣкой казва, че го пратилъ при Бога. Когато единъ съвремененъ апашъ обере нѣкой богаташъ, той туря паритѣ въ банката, безъ нѣкой да знае. Ако единъ день се окаже, че сѫ откраднати, тогава може да го откриятъ. Онѣзи враговѣ, които обиратъ на общо основание, сѫ толкозъ хитри, че турятъ паритѣ въ Божественитѣ банки, докато не се узнае, че нѣкой е извършилъ престѫпление. Ти можешъ да плачешъ, колкото искашъ. Когато дойде такъвъ нѣканенъ гостъ у тебе, по нѣколко пѫти викашъ, не излиза отъ кѫщи; понеже онзи законъ, за гостоприемството, не позволява да изпѫдишъ госта си, трѣбва да му покажешъ, че не е гостъ. Азъ съмъ виждалъ хора, които страдатъ отъ ревматизъмъ по две-три години, не могатъ да докажатъ, че не сѫ приятели съ ревматизма. Седи той по закона, а споредъ закона - щомъ е гостъ, има право да седи при тебъ мѣсецъ, два, три, година, две, три - ти ще го хранишъ на общо основание. Щомъ се окаже, че е врагъ, изпѫди го веднага навънъ! По нѣкой пѫть, докато докажешъ това, ще минатъ 4 ÷ 5 години, и 10 години по нѣкой пѫть. А лѣкаритѣ, които се явяватъ, тѣ следствие правятъ, да докажатъ, че ревматизмътъ е врагъ, неприятель. Следователно лѣкаритѣ ги викатъ да докажатъ, че болеститѣ сѫ враговѣ, неприятели. Онзи лѣкарь, който може да открие, че известна болесть не е приятель на човѣка, той може да изпѫди болестьта. Туй е въ преносенъ смисълъ казано, защото ние, по нѣкой пѫть, може да разглеждаме болеститѣ като резултатъ. То е така, както разглеждаме дупката, която е образувалъ единъ ножъ - тя е единъ резултатъ. Но причината на онова нещастие, което е произведено, е разумна. Има нѣкой пѫть неразумни причини, но въ повечето случаи, разумни сѫ причинитѣ. Да кажемъ, ти се качвашъ на планина, имашъ амбицията да се качишъ на нѣкой високъ връхъ, да вземешъ нѣкое цвѣте, да пишатъ вѣстницитѣ, че другъ туристъ като тебе нѣма. Паднешъ нѣкѫде, счупишъ си крака на тия камъни. Ето резултатътъ на твоята глупава амбиция. Трѣбваше ти този алпийски цвѣтъ, ти доби слава, но си счупи крака. Казвашъ: „По невнимание се плъзнахъ, ако не бѣха тия камъни, ако да бѣше вода, нѣмаше да си счупя крака.” Но се случи, че не бѣше вода. Та, всѣки единъ отъ васъ, при нещастията е като тоя туристъ, който ходи по високитѣ върхове отъ амбиция да откѫсне нѣкое рѣдко цвѣте. Нѣкои отъ васъ сте мореплаватели, направили сте двадесетъ крачки въ морето, но искате да се покажете, да отидете нѣколко километра навѫтрѣ, да кажатъ хората, че сте голѣмъ плувецъ. Тогава ви завари нѣкое нещастие. Нѣкои отъ васъ сте работници, искате да се покажете, че сте много работни, не искате да работите по два-три часа, но работите по 10 часа, копаете много - осакатявате рѫцетѣ си. Нѣкои сте лозари, отивате да рѣжете лозето, погледнете - отрѣзали сте си пръста. Казвате: „Тия лози да не бѣха”! Не, не, будно съзнание е нужно! Сегашното предназначение на живота ви е: да живѣете въ съгласие съ онѣзи вѫтрешни закони, които сѫ установени. Коя религия е дала досега, ония съвършени закони на държавата, при които, нейнитѣ поданици да сѫ свободни отъ болести? Нито една държава нѣма такива закони. Не, че държавата е виновна. Коя религия е дала закони, при които онѣзи, които вѣрватъ, да не страдатъ? Всички вие вѣрвате въ Бога, но страдате. Разрешавате единъ въпросъ неразрѣшимъ. Вие може да обясните страданието, може да обясните резултатитѣ на страданието, но не причинитѣ. Произходътъ на злото ние не знаемъ, откѫде е дошло и какъ ще се завърши. Знаемъ, че единъ день човѣчеството ще се освободи отъ сегашното свое нещастие, но откѫде е дошло злото, кѫде ще иде, това не знаемъ. Има една психологическа проява: вие обичате нѣкого, който и да е отъ васъ, младъ или възрастенъ, но дойдете до една фаза на вашата обичь, дето у васъ се заражда едно чувство на ревность; вие искате този човѣкъ да ви бѫде приятель само на васъ. Ако го видите, че той има приятелство съ други, става ви криво, започвате да се дразните, считате, че той ви е измѣнилъ. Питамъ: Откѫде се прѫкна туй чувство? У васъ, най-първо, имаше едно хубаво чувство, следъ туй се яви ревностьта. Откѫде иде тя? Ревностьта е обща въ цѣлото органическо царство, не само между хората, но и между много по-напреднали сѫщества отъ хората. Произходътъ на ревностьта откѫде е? Фактъ е, тя сѫществува. Какъ трѣбва да се справишъ съ нея? Ако две тѣла се приближаватъ много наблизо и сѫ въ движение, ще има търкане. Щомъ има търкане, какво ще се образува? Ще се образува електричество. Но при търкането има и изтъркване. Разправяше ми единъ познатъ: „Отивамъ на банята и казвамъ на телѣка, хубаво да ме изтрие. Оттамъ насетне рѣшихъ, телекъ да не ме трие! Охлузи ми гърба, нѣколко мѣсеца страдахъ отъ това триене. Изтри ме така, че и кожата ми охлузи.” Желанието у телѣка е хубаво; онзи, който искалъ да го изтриятъ, хубаво мислилъ, но телакътъ не билъ досѣтливъ, търкалъ така, че му изтрива и кожата. Казва му човѣкътъ: „Чакай, недѣй толкозъ да ме триешъ.” „Не, не, казва, азъ ще ти изтрия кирта.” Изтрилъ кирта, но изтрилъ и кожата. Та, по нѣкой пѫть, въ всичкитѣ форми на живота, и въ религиозната форма, има известни теляци. Билъ ли си на нѣкоя религиозна баня, че да ти четатъ молитви, че да видишъ, какво е да ти изтриятъ кожата? Като излезешъ отъ такава религиозна баня, не мислишъ вече да отивашъ втори пѫть. Гледамъ хора, дето бѣгатъ, напускатъ религиознитѣ форми - такива теляци сѫ ги накарали да бѣгатъ; казватъ: „Не ни трѣбватъ такива работи!” Интересно е, когато болниятъ започва да лѣкува боленъ. Азъ разбирамъ, когато здравиятъ лѣкува боленъ, както и да е, но когато боленъ тѣ лѣкува, това е смѣшно. Та сега, въ прочетения стихъ се казва, че въ единъ день Провидението ще освободи хората отъ сегашнитѣ враговѣ. Защото нѣма човѣкъ на земята, който да е щастливъ. Ние имаме много враговѣ - болеститѣ. Най-после, дойде голѣмиятъ врагъ - дойде смъртьта. Следъ това насъ ни утѣшаватъ, че човѣкъ отива въ оня свѣтъ, при Бога. Съгласенъ съмъ, ако отива при Бога, по-хубаво нѣщо отъ това не може да има. Но сега, като започватъ да се съобщаватъ съ невидимия свѣтъ, идатъ редъ писма - положението на умрелитѣ хора не е тъй хубаво, както, ако сѫ при Бога. Не може всички при Бога да сѫ и да сѫ гладни, да сѫ боси, гологлави, искатъ дрехи, искатъ житце, казватъ, че ги забравили домашнитѣ. Щомъ искатъ такива нѣща, не сѫ били при Бога. Идва ми наумъ онзи примѣръ, за единъ английски проповѣдникъ, който проповѣдвалъ, че всички, които умиратъ, отиватъ все при Бога. Единъ американски търговецъ, милионеръ, на когото умрела единствената дъщеря, става и пита проповѣдника, кѫде е сега дъщеря му; нему е много тежко и иска да знае, при Бога ли е тя. Проповѣдникътъ казва, че е при Бога. „Не ми е писала, не ми е съобщила, не се обажда, че е при Бога.” Става другъ ясновидецъ въ църквата и казва: „Твоята дъщеря не е при Бога, но е тукъ.” Започва да я описва: еди каква си, на толкозъ години, лицето й такова. „Ето какво иска отъ тебе.” Започва да разправя за нейнитѣ нужди, какво иска на баща си. Питамъ сега: тази публика, какво ще мисли за проповѣдника и какво ще мисли за онзи ясновидецъ? Единиятъ казва едно, другиятъ казва друго. Онзи, като описва дъщерята, бащата разбира, че това е неговата дъщеря. Той не я вижда въ църквата. Казва: „Какъ може умрелъ човѣкъ да бѫде между насъ?” Ние казваме, че той е при Бога, но не знаемъ кѫде е Богъ. Посочваме горе въ небето. Ако Господъ е горе на небето, както посочваме съ рѫката нѣкѫде, то е едно заблуждение. Споредъ сегашнитѣ научни данни, нагоре - значи къмъ слънцето. Ами когато вечерно време земята се обърне, че ние сме надолу, тогава, като сочимъ нагоре, то е не нагоре, то е надолу. Но всичката погрѣшка е, че не знаемъ кѫде е мѣстото на Бога. Затова правимъ погрѣшки. Ние Го търсимъ тамъ, дето не е, и си създаваме своитѣ религиозни идеи. Може да ги създадемъ, имаме право да ги създадемъ, но тъй не може да се освободимъ отъ страданията. Всичкитѣ страдания произхождатъ отъ тамъ, че ние не знаемъ мѣстото на Бога. Поне опитната наука показва това. Ако човѣкъ не излиза и не се грѣе на слънцето, ако той не възприема достатъчно количество свѣтлина и топлина отъ слънцето, неговата работа е свършена. Въздухътъ, който ние дишаме, е носитель на слънчевата енергия. Въздухътъ е единъ акумулаторъ на складирана слънчева свѣтлина и топлина. А пъкъ самата свѣтлина и топлина, това сѫ акумулатори на складирана животворна енергия. Най-първо трѣбва да възприемемъ въздуха, свѣтлината и топлината; свѣтлината и топлината ще освободятъ въ тебъ живота. Ако можешъ да извършишъ този процесъ, ще бѫдешъ здравъ, ако не можешъ да извършишъ този процесъ, ще хабишъ енергията напразно. Сега, по нѣкой пѫть, ние се молимъ на Бога като на човѣкъ. Боли тѣ кракътъ, казвашъ: „Господи, не знаешъ ли, че ме боли кракъ?” Господъ не може дори да предположи какъ тѣ боли кракъ. Той като тѣ е направилъ съвършенъ, сега и да Го убѣждавашъ, че има погрѣшка въ Неговата работа, е кѫсно. Ти като казвашъ, че си боленъ, искашъ да убедишъ Бога, че работата, която е направилъ, не е както трѣбва. Ти казвашъ: „Господи, живѣхъ много добъръ животъ, но се разболѣхъ.” Искашъ да убедишъ Господа. И Господъ седи сега и мисли, дали говоришъ истината. Най-първо въ молитвата искате да убѣждавате Господа, че не искате да Го лъжете, но така сѫ ви научили. Той се чуди и мисли, мисли, дълго време мисли Господъ. Той взема факта, както ти го казвашъ. Той ще се спре, нѣма да каже, че Го лъжешъ, но ще се върне назадъ милиони години, ще започне да преглежда цѣлия процесъ, както си създаденъ, и ще види, направилъ ли е погрѣшка. Докато Господъ провѣри тази работа, ти ще чакашъ, бързо не става, ще провѣри туй точно, и следъ две години вече ще имашъ отговоръ на молитвата. Ти всѣка сутринь все се молишъ, Господъ казва: „Прегледахъ въпроса, нѣма погрѣшка - туй, което пише, туй направихъ.” Започва се единъ споръ между тебе и Господа. Господъ казва: „Втори пѫть пакъ ще прегледамъ.” Но ти ще опѫвашъ каиша, втори, трети, четвърти, пети. Нѣкой казва: „Въ този свѣтъ нѣма оправия.” Така не се разсѫждава сега. Въ сегашния неразуменъ свѣтъ се изисква ние да бѫдемъ крайно разумни. Разумность се изисква! Една пълна разумность трѣбва, като съзнаваме тия факти, които сѫществуватъ, трѣбва да видимъ причинитѣ кѫде се криятъ, тия, близкитѣ причини на ония голѣми нещастия, които сполетяватъ окрѫжаващитѣ. Всѣка една опасность, която сполети твоя ближенъ, единъ день може да сполети и тебъ. Та казвамъ: ние сме въ предвечерието, въ свършването на една епоха, на единъ Божественъ день. Господъ вече готви слънцето, звѣздитѣ. Той ще каже: „Стана утро, стана вечерь, день първи.” Но следъ като залѣзе слънцето, вие има да работитѣ въ себе си единъ процесъ. После ще започне вториятъ день. Вториятъ день, това е разбирането. Всѣки единъ день ти трѣбва да научишъ една добродетель и презъ вечерьта да се върнешъ дома. Нали хората вечерь се връщатъ въ своя домъ. Следъ като стане утро, пакъ излезатъ, работятъ дълго време вънъ, като стане вечерь, отново влизатъ вкѫщи. Тогава, ние имаме понятия само за деня какво е станало. Направилъ Богъ свѣта, станало утро, станало вечерь, но презъ вечерьта какво става, не знаете. Вие казвате: „Презъ вечерьта ще спимъ.” Нѣма спане. Спането, това е болесть. Всѣки човѣкъ, който спи много, е изложенъ на болести. Всѣки, който спи, може да го сполети голѣмо нещастие. За немарливия се казва: „Спалъ е този човѣкъ.” Ще се намѣрите въ друго противоречие: „Какво трѣбва да правимъ, да не спимъ?” Ти като спишъ, очитѣ ти трѣбва да бѫдатъ отворени. Или казано на другъ езикъ: съвременнитѣ хора сѫ крайно лековѣрни, крайно подозрителни. Крайно лековѣрни, че като взематъ нѣкой билетъ отъ лотарията, мислятъ, че ще спечелятъ. Азъ съмъ виждалъ религиозни хора, и нерелигиозни, взематъ единъ билетъ - вѣрватъ и се надяватъ, следятъ вѣстницитѣ, кога ще се тегли лотарията. Следъ като се тегли лотарията, чудятъ се, какъ така - да не имъ се падне нищо. Нѣкой казва: „Какъ е възможно да не ми се падне нищо!” После, когато ние страдаме, мислимъ: „Какъ е възможно тази болесть върху насъ да дойде? Да сме живѣли лошъ животъ, не е; молили сме се по три пѫти, въ Бога сме вѣрвали, не знаемъ, не можемъ да си представимъ какъ е станало!” Казваме: „Онзи човѣкъ грѣши, прави престѫпления, него болесть не го хваща; а насъ, какво ли не ни хваща? Чакай, казваме, ще хванемъ неговия пѫть.” На мнозина съмъ казвалъ за оня гръцки попъ, който обичалъ да яде каймакъ. Сега говоря за гръцкитѣ попове, не за българскитѣ. Само за изяснение турямъ, той да е попъ. Той обичалъ каймакъ и жена му обичала каймакъ, повече отъ него. Той купи едно-две кила млѣко, подкваси го, дойде - намѣри обранъ каймака. Година, две, три, все нѣкой ще изяжда преди него каймака. Най-после казва: „Нѣма да го държа вкѫщи, трѣбва да има тука магия”, и започва да затваря млѣкото въ църквата. Подкваси го тамъ, но и въ църквата нѣкой изяжда каймака. Жена му била хитра, единъ день, следъ като яла, нацапала мустацитѣ на Свети Никола. Той като го видѣлъ, извикалъ: „Разбрахъ каква е работата, толкозъ години тебъ ти служа, ти да ядешъ този каймакъ!” Затваря църквата, не иска вече да служи на Свети Никола. Тръгва той по свѣта, да намѣри нѣкѫде работа, дето каймакъ може да се яде. По пѫтя го срѣща единъ старецъ, казва: „Синко, кѫде?” Той му разправя. Пъкъ старецътъ билъ Свети Никола. Разправя попътъ своитѣ убѣждения, вѣрвания, казва: „Изневѣри ми единъ светия, толкозъ години не можахъ да хапна каймакъ, изяде ми всичкиятъ каймакъ”. „Синко, ще му простишъ.” „Какъ да му простя, светия да яде каймакъ! На мене подобава да ямъ, като на попъ, но не и на него!” „Ела, казва старецътъ, съ мене, азъ ще се потрудя, като обичашъ толкозъ каймакъ, да ти намѣря отнѣкѫде.” Влѣзли въ една кѫща, дето имало деца; едно отъ децата било болно. Свети Никола казва: „Донесѣте болното дете, азъ ще го излекувамъ.” Вика свещеника, затваря вратата, взима детето, измива го, после взима ножъ, отрѣзва главата, отрѣзва рѫцетѣ, краката, нарѣзва го на части детето. Свещеникътъ гледа и си казва: „Този човѣкъ е нѣкой престѫпникъ!” Иска да бѣга, но затворено, заключено. Казва си: „Каймакъ не можахъ да ямъ, пъкъ сега и затворъ ме чака.” Свети Никола измива всичкитѣ удове[3] и поставя всичко на мѣсто; духва и детето става, оздравело. Идватъ родителитѣ и питатъ: „Какво да ви дадемъ?” „Ако имате малко каймакъ.” „А, имаме, имаме каймакъ.” Попътъ си хапналъ добре каймакъ. Научилъ изкуството отъ Свети Никола, казва: „Лесна работа! Що ми трѣбваше, толкозъ години каймакъ не можахъ да ямъ, то вижъ, колко било лесно.” Сутриньта казва на стареца: „Много бързамъ, много работа имамъ, не мога съ тебе да вървя.” „Синко, казва, ако се намѣришъ въ затруднение, повикай ме.” Отива попътъ въ друго съсѣдно село, въ една богата кѫща. И тамъ детето болно; той казва: "Донесѣте го." Мисли си, че каймакъ ще яде. Заключва, взима коритото, измива детето, отрѣзва главата, краката, умива всичко. Туря главата - не се залепва, туря рѫцетѣ - не се залепватъ, духа - детето не оживѣва! Започва да вика, вика човѣкътъ Свети Никола пакъ да го избавя, че му казва: „Правъ си, Свети Никола каймакъ не яде.” Сега да преведа този анекдотъ. Всички вие си имате известни слабости, не сѫ слабости, но желания, които трѣбва да се изпълнятъ - едно желание да ядешъ каймакъ, въ какъвто и да е смисълъ. Искашъ ученъ да станешъ, искашъ щастливъ да бѫдешъ, искашъ да си богатъ, да си знаменитъ. Всички тия желания, които човѣкъ има, сѫ на мѣсто. Нѣма желание въ човѣшкия животъ, което да не е на мѣстото си. Туй, което не е на мѣсто, то е чрезмѣрностьта. Силенъ да бѫде човѣкъ, ученъ да бѫде, богатъ да бѫде, всичко туй е на мѣсто, но има работи, които сѫ несъвмѣстими; искашъ много повече, отколкото ти трѣбва. Казватъ нѣкои: „Не можеше ли Господъ да създаде свѣта, безъ да ядемъ?” - Не можеше. Ако можеше, щѣше да го създаде. Но какъвъ животъ щѣше да бѫде безъ ядене? - Не можеше ли Господъ да създаде свѣта, безъ да дишатъ хората? - Можеше, но какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ безъ дишане? Тогава отивамъ по-далече. Не можеше ли да направи човѣка, безъ да мисли? Какъвъ щѣше да бѫде този свѣтъ? Онзи, който казва, че свѣтътъ не е хубавъ, съгласенъ съмъ съ него, но какъвъ щѣше да бѫде нашиятъ идеаленъ свѣтъ? Тогава, ние ще се намѣримъ въ онова противоречие, въ което се намѣрилъ единъ гръцки зидарь, който вѣрвалъ въ Зевса. Качилъ се той на една църква, но падналъ, че си счупилъ крака. Обърналъ се къмъ Зевса и рекълъ: „Досега мислѣхъ, че си единъ отъ най-разумнитѣ богове, отъ най-силнитѣ, но сега познахъ, че си направилъ свѣта не тъй, както трѣбва.” Цѣла седмица се занимава съ това, говори. Зевсъ казва: „Какво искашъ?” „Искамъ да направишъ единъ свѣтъ, дето хората да не си чупятъ краката.” „Иди си, както искашъ, тъй ще стане, лесна работа.” „Не е, казва, това свѣтъ.” Следъ една седмица зидарьтъ билъ здравъ; взима си чуковетѣ, отива да работи на едно здание. Започва да забива гвоздеи, удря - нито единъ гвоздѣй не влиза. Гредитѣ всички леки като перце, не може да ги събере. Цѣлиятъ день да чука, нищо не може да свърши. Излиза отъ търпение, хвърля чука - той увисналъ въ въздуха, хвърлилъ шапката - и тя увиснала, хвърлилъ дрехата - и тя увиснала. Станалъ той, иска да подскочи, да хване чука - и той увисналъ - день, два, три. Чака го жена му, не се връща. Зидарьтъ пакъ започналъ да вика: „По-голѣмо безобразие отъ това има ли?” Зевсъ казва: „Какво искашъ? Онзи законъ, който троши крака, замѣнихъ, по-спокойно може да седишъ, краката ти ще бѫдатъ здрави.” Тогава зидарьтъ казва: „Виждамъ, че първото положение е по-добро, отколкото второто.” Та и ние, по нѣкой пѫть сѫдимъ въ себе си и мислимъ за единъ идеаленъ свѣтъ, като този гръцки зидарь. Мислимъ за животъ безъ страдания, съ всички удобства, но ще бѫдемъ окачени въ въздуха като този зидарь. Ако на всѣки единъ отъ васъ биха му се задоволили идеитѣ, както той иска, той не щѣше да има никакви добродетели, той щѣше да бѫде изолиранъ отъ всичкитѣ хора, даже изолиранъ отъ самия себе си. Питамъ: всѣки единъ човѣкъ, вънъ отъ хората, какъвъ щѣше да бѫде неговиятъ животъ? Представи си, че не ядешъ, че не дишашъ, не чувствашъ, не се движишъ - въ какво ще седи животътъ? Представи си, че ти не приемашъ нито едно любовно писмо отникѫде, нито единъ милъ погледъ, слънцето е загаснало, звѣздитѣ сѫ загаснали, нищо нѣма, ще настане абсолютенъ мракъ въ душата ти, питамъ тогава, какво ще бѫде положението ти? Съвременнитѣ хора искатъ щастието на абсолютния мракъ. То е най-голѣмото страдание, което може да има единъ човѣкъ, една душа вѫтрѣ въ себе си. Ти да съзнавашъ, че си спрелъ всички условия, и живота си, въ който можешъ да се изявишъ, това е най-голѣмото робство. А пъкъ въ сегашния животъ имаме надежда, че е процесъ на освобождение отъ робството, въ което сега се намираме. Вие сте имали ваши възлюбени, баща ви, майка ви, братъ ви, мнозина отъ вашитѣ братя сѫ заминали. Отивате на гробища, разравяте - само кости, мускули нѣма, останалъ само черепътъ. Питамъ: де е баща ви? То е едно криво разбиране. Както, ако идете при нѣкой автомобилъ, а шофьорътъ го нѣма. Питамъ: кѫде е шофьорътъ? Тѣлото е външната страна, автомобилътъ; едно такси, съ което вие си служитѣ. Единъ день, когато се строшатъ колелата на това такси, вие ще го напуснете, ще си купите другъ автомобилъ. Онова сѫщество, което търси свободата, то не трѣбва да я търси отвънъ, то трѣбва да търси свободата отвѫтрѣ. Човѣкъ самъ трѣбва да стане господарь на своята свобода. Тази свобода той може да постигне по два начина. Единъ отъ начинитѣ е да изучава живата природа, това е сегашното положение; другото положение е да изучава вѫтрешната страна на живота, та чрезъ закона на Любовьта да живѣе безъ законъ. Да живѣешъ съ законъ, това е отношение съ всичкитѣ хора, да съзнавашъ нуждитѣ, които всѣки човѣкъ има, и да бѫдешъ крайно уменъ, за да задоволишъ нуждитѣ имъ. Другиятъ законъ на Любовьта е изобилието, свободата, въ която човѣкъ трѣбва да се прелива. Какъ ще разберете вие, да се прелива единъ човѣкъ? Вие може да вземете единъ литъръ вода и да я прелѣете, да станатъ два литра. Но питамъ: ако вие раздѣлите водата на малки капчици, тя умира ли? Водата никога не умира. По сѫщия законъ и човѣкъ трѣбва да мяза на водата. Така и неговата външна форма може да се измѣни. Ние винаги сме поддържали тая хипотеза, че сегашната ни форма ще се измѣни. Че такива форми човѣкъ е измѣнялъ съ хиляди. Дарвинъ е внесълъ своята сегашна теория. Еволюцията показва пѫтя, по който човѣшката душа е минала. Тя най-първо имала много микроскопична форма, въ която живѣела. Много малка колибка имала, съ която душата се задоволявала, оттамъ гледала свѣта и се радвала; после литература имала, изкуства имала, картини е изписала. Въ природата тия картини сѫществуватъ. Сега хората мислятъ, че тия, микроскопичнитѣ организми, никаква култура нѣматъ, но се лъжатъ. Отъ наше гледище е така, но всѣка култура, отъ най-нисшитѣ форми до най-висшитѣ, има цѣли музеи въ природата. Нѣкои отъ васъ казватъ, туй да го докажа. Нѣма да го доказвамъ, защото, какво ще спечеля, ако го докажа? За да го доказвамъ, трѣбва да съмъ търговецъ. Нѣкой казва: „Да докажемъ, че има Господъ.” Казвамъ: азъ не съмъ търговецъ, азъ не доказвамъ, че Господъ сѫществува. Да се доказва, че Господъ сѫществува, въ моитѣ очи е търговия. Азъ казвамъ: „Нѣмамъ платъ да продавамъ.” Нѣкой пита: „Ти вѣрвашъ ли?” Казвамъ: съ търговия не се занимавамъ. Азъ не продавамъ вѣрата си. - Ти въ какво вѣрвашъ? - Съ търговия не се занимавамъ. Не продавамъ вѣрата си. Вѣрвамъ, че може и безъ насилие, вѣрвамъ, че може и безъ да се краде; азъ вѣрвамъ, че може и да не се лъже. - Въ какво друго вѣрвашъ? - Вѣрвамъ, че всичко, което сѫществува, ще изчезне. - Ама докажи го. - То само ще се докаже. Нѣщата, сами по себе си, се доказватъ. Чудни сѫ хората като мислятъ, че сѫ много умни. Единъ художникъ пише, че азъ съмъ отъ тия художници, дето могатъ да тѣ нарисуватъ въ огледало. Азъ държа едно огледало, казвамъ: „Виждашъ ли се, харесвашъ ли се?” Но не продавамъ тази картина на огледалото. Азъ имамъ огледало, което никога не се продава; продадешъ ли своето огледало, ти ставашъ робъ на условията. Защо тия нѣща ставатъ? Продалъ си огледалото си. „Ти, казва нѣкой, дали като ме нарисувашъ, нѣма да ме продадешъ?” Казвамъ: азъ съмъ много честенъ човѣкъ; ела отъ другата страна на огледалото, изгаси своята лампа, безъ свѣтлина виждашъ ли нѣщо? - Виждамъ. - Докато слънцето е задъ гърба ти, ти може да виждашъ; докато е слънцето задъ гърба ти, може да се образуватъ тия впечатлѣния, но когато изолираме слънчевата свѣтлина, която не идва ни отзадъ, ни отпредъ, никакъвъ образъ нѣма да дойде. Казвамъ: ти си човѣкъ, който живѣешъ съ огледала, въобразявашъ си въ себе си, че ще бѫдешъ красивъ, ще бѫдешъ уменъ, ще бѫдешъ министъръ, ще бѫдешъ князъ. Това сѫ илюзии на живота. Ако ти досега не си станалъ князъ, отсега нататъкъ никакъвъ князъ нѣма да станешъ. Ако сега не си богатъ, никога нѣма да станешъ. Ако сега не си човѣкъ, та отсега нататъкъ ли ще станешъ? Тогава, какъ ще сравнимъ това положение, съ онази философия на Писанието, което казва, че направилъ Богъ човѣка по образъ и подобие свое? Преди хиляди години го направилъ, по свой образъ. Хората още не могатъ да повѣрватъ, че така е направенъ човѣкъ; казватъ, че Богъ малко му далъ. Та какъ да ги сравнимъ тия дветѣ нѣща? Азъ мисля така. Малкитѣ нѣща сѫ далечни нѣща, голѣмитѣ нѣща сѫ близки нѣща. Туй, което ти никога не разбирашъ, то е много далечно отъ твоето съзнание. Туй, което ясно разбирашъ, то е близо до тебе, до твоето съзнание. Има единъ законъ: голѣмото, което виждашъ - не може да имашъ знание за него, не може да го изучишъ. Отъ най-голѣмата сфера ти виждашъ малка часть. Казва единъ човѣкъ: „Азъ виждамъ Стояна, Драгана.” Въ какво седи това виждане? Казва: Много интелигентенъ човѣкъ. - Тогава дай му да ти направи една кѫща. - Ама вижъ, много е музикаленъ. - Дай му да ти изсвири нѣщо. - Ама пише много хубаво. - Може случайно да пише хубаво, дай му книга, да напише нѣщо. Сега не е важно какво ние мислимъ. Ние мислимъ нѣкой пѫть това-онова, но Провидението подлага всичко на изпитъ. Туй, което ти можешъ да направишъ, това си ти. Ако ти не можешъ да издържишъ една малка болесть, една малка тежесть, кѫде ти е силата? Защото нѣкои болести сѫ умни сѫщества. Когато нѣкой ангелъ дойде отъ Небето, той стѫпи на краката ви, а васъ ви боли, но не знаете защо. Този ангелъ знае какво да направи - една игла, много остра, че я тури той, съ всичката си тежесть, сѣдне на върха, на ушитѣ на иглата - обича тѣ човѣкътъ. Ако всички болести сѫ такива хубави сѫщества отъ Небето, които идватъ да ви посѣтятъ! Понеже, като чули за великото дѣло на Бога и дошли да видятъ, тѣ дошли съ своитѣ столове, турили ги на иглитѣ, стѫпили на ушитѣ на иглитѣ. Вие не можете да издържите единъ - два часа, а день и нощь се молите, да дойде нѣкой ангелъ. Той като дойде, носи столъ, тури го на рамото или на врата ви нѣкѫде. Най-после, вие казвате: „Никакъвъ ангелъ да не идва!” Това е само обяснение на нѣщата. Че туй е така - най-хубавитѣ нѣща въ свѣта произвождатъ най-голѣми нещастия. Вземете единъ беденъ човѣкъ; нѣма нищо, но стане милионеръ - какво нещастие е да стане богатъ! Той постоянно мисли, не може да спи, день и нощь мисли - какво става въ свѣта, иска да знае - какво става съ банката, въ която е вложилъ паритѣ. Нѣкой пѫть се случва и да полудява. Учениятъ човѣкъ день и нощь мисли, знае редъ научни теории, следи литературата, да види - какви нови теории има, пише друга книга, защитава старата теория дотогава, докато единъ день отстѫпи, казва: „Новото трѣбва да приемемъ.” Богословитѣ и досега още защитаватъ твърдението, че Господъ създалъ въ шесть човѣшки дни свѣта. Но така ли е? Въ шесть дни ли е създаденъ? Въ едно изгрѣване и едно залѣзване? Това е човѣшко разбиране. Но свѣтътъ не е така създаденъ. Сега, това приемамъ като аналогия въ живота. Ние имаме известни схващания, теории; имаме схващането, като богословитѣ, че въ шесть дни Богъ създалъ свѣта, имаме и схващането, че ние трѣбва да живѣемъ добре. Трѣбва да живѣемъ, но трѣбва и да постѫпваме добре, трѣбва и да разбираме добре живота. Вземете сега съвременнитѣ европейски народи, какво богатство сѫ, никога свѣтътъ не е ималъ толкова културни хора, както сега, това сѫ най-културнитѣ народи. Вземете всичкитѣ - американци, французи, англичани, германци, италианци - всички тия сѫ най-просвѣтенитѣ държави, културни държави. При това, съ тѣхъ сѫществува и най-голѣмото противоречие. Какъ ще го обясните сега? Не, че тѣ сѫ виновни, но всичкото противоречие седи въ това, че всѣка една държава иска да бѫде велика сила въ свѣта. Велики можемъ да бѫдемъ, но въ едно нѣщо. Колко велики хора може да има? Само единъ. На едно тѣло колко глави може да има? Азъ турямъ само една. Ако туримъ десетина-двайсетъ глави, ние имаме хидра. Съвременниятъ общественъ животъ има много глави. Тогава казвамъ: изрѣжете всички глави и оставете само една. Да се изрѣжатъ всичкитѣ религиозни глави и да остане само една глава, да остане само Христосъ - Любовьта. Въ държавата да остане само една глава. Казвате: „Ще се развали обществениятъ животъ.” Хидритѣ развалятъ обществения животъ - многото глави развалятъ. И въ индивидуалния животъ е така; ти като имашъ едновременно много глави, ти трѣбва да се установишъ върху нѣщо, което е разумно. Ако твоятъ животъ служи за нещастието на твоитѣ ближни, тѣзи ближни, които искатъ да живѣятъ, тѣ могатъ да тѣ очистятъ единъ день, нищо повече. Но ако рекатъ да очистятъ ония елементи, които сѫ въ държавата, вѫтрѣ и сѫ опасни за нея, ще бѫде трудно. Не сѫ враговетѣ отвънъ, а отвѫтрѣ сѫ голѣмитѣ враговѣ. България не се застрашава толкозъ отвънъ, а отвѫтрѣ. Англия не се застрашава отвънъ, а отвѫтрѣ. Всичкитѣ държави се заплашватъ отвѫтрѣ. Когато се направи една кѫща отъ негоденъ материалъ, съ нищо не може да се спаси. Ние говоримъ за единъ животъ. Една кѫща, направена отъ здравъ материалъ, на здрава почва, е хубава кѫща. Но ако този материалъ, съ който кѫщата е направена, не е здравъ, не е на здраво мѣсто, каквито поправки и да направимъ, тази кѫща е непоправима, трѣбва наново да я направимъ. Ние считаме за материалъ мислитѣ на човѣка, неговитѣ чувства, неговитѣ постѫпки. Тѣ трѣбва да бѫдатъ здрави, тогава съ човѣка може да ставатъ реформи. Човѣкъ трѣбва да мисли здраво, здраво да чувства и здраво да постѫпва. Може да станатъ известни преобразувания, но образецътъ за правилнитѣ мисли въ свѣта сѫществува. Сѫществува въ свѣта една мѣрка - туй, което ние наричаме Богъ. То е абсолютна мѣрка. Че, ако ние добиемъ едно правилно познание за Бога, или една мѣрка, ние наричаме тази мѣрка - разуменъ животъ; или Любовь, или Разумность, или Мѫдрость, или Свобода, или Истина - тѣ сѫ думи синоними. Туй е, което дава разрѣшение за всички ония хора, които страдатъ въ дадения случай. Сега, не е въпросъ само, да отмахнемъ страданията за днешния животъ. Ние трѣбва да внесемъ здравето като една най-важна задача. Здрави да бѫдемъ, умни и добри. Ако религията бѣше едно учреждение, отъ което да не сѫ заинтересувани хората, никой нищо да не имъ плаща за тѣхнитѣ вѣрвания, тогава ще видимъ, колко хора биха били религиозни. Какво ще ми плащатъ хората за моята вѣра? Че азъ вѣрвамъ въ Бога, какво ще ми плащатъ! Срамота е една майка да ражда деца, че да й се плаща. Че, ако туй е философия, рибитѣ трѣбва да възнаградимъ, по 300 000 раждатъ. Че една майка родила шесть-седемь деца, да дадатъ пари на тази майка, че е производителна! Дайте тогава възнаграждение на рибитѣ, по 300 000 иматъ. Не е въ многото, а въ малкото. Питамъ: отъ тѣзи шесть-седемь деца, колко живи ще останатъ? Колко отъ тѣхъ ще бѫдатъ полезни на ближнитѣ въ свѣта? Съвременнитѣ хора употрѣбяватъ ножа. Ножътъ е една емблема. Казватъ: „Сабята и топоветѣ ще ни освободятъ.” Азъ съмъ съгласенъ. Но работата е, че следъ като победятъ, хората турятъ сабитѣ на мѣсто и тѣ ръждясватъ. Сега всички саби и всички топове се оплакватъ. Всички топове, които вземаха участие въ превземането на Одринъ, кѫде сѫ? Плачатъ нѣкѫде ръждясали. Казватъ: „Така, докато бѣхме млади - помогнете; като свършиха работата, взеха победата, насъ захвърлиха.” Та казвамъ: сабята, това е разумното слово, това е неговиятъ езикъ. Въ думата „пушка” е вложена сила. Ако имената на всички орѫжия, които хората иматъ, ги преведемъ на единъ разуменъ езикъ, какво щѣхме да разберемъ? - Имашъ ли ти пушка; наточенъ ли е ножътъ ти; кобуритѣ какъ сѫ; пушката ти добра ли е; барутъ имашъ ли; скоро война ще има ли? Сега, можемъ да говоримъ на такъвъ страненъ езикъ, но ако ще отидемъ на тая война, и ни биятъ, и обърнемъ гръбъ, че бѣгаме, войната не е излезла както трѣбва. Азъ бихъ желалъ да сме въ една война, въ която никога да нѣма бѣгащи. Позволява се малко бѣгане, отстѫпление по стратегически съображения. Но всѣкога да отстѫпваме въ живота, нѣма никакъвъ смисълъ. Да отстѫпвашъ въ религиозно отношение, разбирамъ, но въ научно отношение, въ обществено отношение, отвсякѫде да отстѫпвашъ, питамъ тогава - какъвъ смисълъ има? Че, ако жената постоянно отстѫпва, ако мѫжътъ постоянно отстѫпва, ако децата постоянно отстѫпватъ, какъвъ ще бѫде животътъ? Жената не всѣкога трѣбва да отстѫпва, нѣкой пѫть трѣбва да отстѫпва, а после трѣбва да напада. Кого? Мѫжа си. Нѣкѫде мѫжътъ трѣбва да отстѫпва, после трѣбва да напада. Тогава, щомъ мѫжътъ напада, жената трѣбва да се оттегли по стратегически съображения. Щомъ мѫжътъ има право да напада, жената ще отстѫпва. Ако неговата мисъль е права, ако неговитѣ чувства сѫ прави, ако той ще донесе благо на цѣлия домъ, тогава жената да отстѫпва. Щомъ жената мисли право, чувства право, мѫжътъ да отстѫпва за благото на дома. Ако жената напада, ако синътъ напада, ако дъщерята напада, всички ония хора, които може да ни нападнатъ, ако тѣхната мисъль е права, на мѣсто е тѣхното нападение. Следователно, вие гледайте на нападението, което имате, право ли е или не. Че ни нападатъ, то е единъ въпросъ; дали нападението има съобразность, то е другъ въпросъ. Кой не е нападнатъ отъ болести, кой не е нападнатъ отъ разочарования въ живота? Погледнете - нито царьтъ е свободенъ, нито владицитѣ, нито проповѣдницитѣ; и най-великитѣ хора, какви ли нападения не сѫ имали. Ако вие сте нападани, трѣбва да изучавате причинитѣ на това нападение. Казва се въ този стихъ: „Ще ни освободи отъ враговетѣ.” Кога? Когато ние станемъ учени хора, когато ние употрѣбимъ закона на Любовьта и да знаемъ, какъ да си служимъ съ своитѣ чувства, съ огъня. Разправяше ми една млада българка: „Азъ, казва, много добре живѣя съ мѫжа си, но съмъ изучила характера му. Щомъ го видя малко тъй, да напада нѣщо, ще донеса нощвитѣ, ще взема да сѣя брашно, ще наточа хубава баница съ масло. Като го нахраня, погледнешъ - поусмихне се. Веднага примиря тоя врагъ, превзема го, сключимъ миръ.” Всѣкога, когато се точи баница или се готви нѣщо хубаво, има нападение. Нѣма какво - ще сѣднешъ, ще наточишъ баница и онова горчиво чувство, онова строго лице, ония мускули, готови да се нахвърлятъ - поомекнатъ; човѣкъ стане мекичъкъ. Жената казва: „Азъ зная, че това се дължи на баницата; ако не бѣхъ разточила баница, лошо щѣше да стане.” Сега, преведете вие тая „баница”. Все ще трѣбва да се разточи нѣкаква баница. Българитѣ колеха кокошки, баници правѣха на всички турци и така спасяваха гърба. Ще се научишъ да точишъ баница. Ако си сиромахъ, богатъ ще станешъ, ако нѣмашъ вино, ще напълнишъ бъчвите съ най-хубавото 15 ÷ 20 годишно вино, ще насипешъ, ще черпишъ. Ще изтъчешъ най-хубавия платъ, ще направишъ най-хубави ризи, най-хубави дрехи, най-хубави обуща и т. н. То е вѫтрѣшно. То е една временна постѫпка, не е вѣчна постѫпка, защото, въ вѣчнитѣ процеси на нѣщата, работитѣ другояче сѫ сложени. При сегашния строй на нѣщата, трѣбва да изучавашъ. Единъ учитель ти далъ известенъ урокъ - ще го учишъ, иначе ще има цель скандалъ. Ти не си научилъ урока - ще минавашъ за слабоуменъ. Ти не ходишъ въ църква, не палишъ свещи, не се кръстишъ - ще минавашъ за безбожникъ. Такъвъ е сегашниятъ редъ и порядъкъ. Казвамъ: най-първо, временниятъ животъ, който е въ насъ, трѣбва да се хармонизира, после вѣчниятъ. Има една философия въ живота, дето работитѣ се разрешаватъ другояче. Разрешаватъ се по два начина. Азъ ще ви приведа следния примѣръ. Въ една кѫща, дето майката възпитава децата по всичкитѣ правила на съвременната педагогика и на всичкитѣ педагози, тия деца станали малко немирни, не усѣщатъ, че ще имъ дойде нѣщо много лошо. Единъ день й идва на умъ - да ги сплаши тия деца. Съ тояга ги плаши - не върви. Тогава, майката направила една страшна гугла, турила я на главата си; сѣдятъ петь деца, каратъ се, вдигатъ шумъ. Като влиза съ тази страшна гугла, като писватъ децата, тя махва само съ рѫката, после излиза; веднага хвърля гуглата и всичкитѣ деца се нахвърлятъ, казватъ: „Мамо, влѣзе едно страшно чудовище, щѣше да ни изяде!” Държатъ се за майка си. Ако ние сме отъ онѣзи непослушни деца, майката ще влѣзе съ своята гугла. То е една истина. Страшна е гуглата, ти не знаешъ, какво се крие задъ нея. Причината, дето е влѣзло злото - то е единъ признакъ, че има непослушни деца. Злото е, което стрива всички хора. Нито единъ отъ васъ не мисли, защо трѣбва, онова жито, да го стриемъ на камъкъ. Всички казвате, че е хубаво да се мѣли брашно на камъкъ. Отъ хиляди години, най-голѣмото нещастие е, че мелимъ брашното. Азъ може да ви го докажа, но не искамъ да доказвамъ, и да го докажа, е безпредмѣтно. Всички хора, които ядатъ така стрито на хромелъ[4] жито, и тѣ така, по сѫщия начинъ, се триятъ. Вие носите дрехи, ушити на машина, но всѣки день и вие се дупчите, както сѫ вашитѣ дрехи надупчени. Може да има нѣщо общо, може да нѣма. Рѣжете съ ножици, то е хубаво, то е творчество, но казвамъ: шитите дрехи не разрешаватъ крайнитѣ въпроси на живота, мляното брашно не разрешава крайнитѣ въпроси на живота. То е едно вѫтрѣшно състояние, което трѣбва да премелимъ. Туй, което сега мислимъ, туй, което сега вѣрваме, то е едно вѫтрѣшно състояние, не е онова състояние, което трѣбва да повдигне човѣка, да го направи свободенъ. Туй трѣбва да знаемъ ние. Не, че то е лошо. Временно заради насъ е добро, но за утрешния день е лошо. Ако това смлѣно брашно го държимъ мѣсецъ, два, година, две, то ще се развали, ще се вгорчи. Но, ако държимъ житото несмляно, и шесть хиляди години може да го държишъ, ще запази своята сила. Ако вземемъ твоитѣ мисли, чувства и желания, да ги направимъ на брашно, ще се вкиснатъ. Ти ще оставишъ всѣка твоя мисъль да бѫде цѣлокупна, и следъ шесть хиляди години да има сѫщата сила, та като посѣешъ, да израстне житото въ време на нужда. Всѣки единъ отъ васъ ще смѣли своитѣ чувства, но когато се мелятъ чувствата, когато ние се приспособяваме къмъ хората - ти мелишъ брашно; по тоя начинъ и ти постѫпвашъ като тѣхъ, мислишъ като тѣхъ, чувствашъ като тѣхъ. Брашното е смлѣно, хубаво е за сега, за днесь ти разрешавашъ въпроса, но утре, следъ 10 ÷ 15 години, туй смлѣно брашно ще се вгорчи. Положението ти тогава ще бѫде като на онзи българинъ, когото срѣщнали разбойници, взели му паритѣ, набили го много хубаво, освободили го и казватъ: „Да си вървишъ съ здраве.” Срѣщатъ го други разбойници, хубаво го набили и тѣ, защото не задържалъ, не скрилъ четири-петь кесии за тѣхъ. Той казва: „Де да зная, че и васъ ще намѣря.” Днесь насъ ни биятъ, че не сме задържали петь кесии за другитѣ, които ни обиратъ. Ти не си ясновидецъ, отде да ги знаешъ, че ще дойдатъ - не си задържалъ петь кесии за тѣхъ. Сега, ние се намираме въ положението да търсимъ свободата въ свѣта; желанието на всички съвременни хора е свободата. Всички съвременни хора търсятъ свобода; хиляди и хиляди хора измиратъ за свобода. Но какъвъ е този стремежъ на човѣшката душа, не сѫ разбрали. Една борба има въ религията. Навсѣкѫде има борба. Естествено е туй положение, при което, всички хора да живѣятъ добре, да бѫдатъ здрави, да иматъ достатъчно храна да ядатъ, да иматъ достатъчно свѣтлина, да ги освѣтява, да си иматъ кѫщица, обуща, дрехи. Туй е положението. Но въ свѣта трѣбва да идатъ толкозъ хора, за колкото има провизии, да може да живѣятъ. Въ сегашния свѣтъ, има повече сѫщества дошли, отколкото трѣбва. Тѣ сѫ неканени гости, и тамъ е нещастието. Изчисляватъ, колко души трѣбвало да има на земята. Хората не разбиратъ, какво нѣщо е живота. Криво имъ е, че има смърть. Два милиарда души сѫ много за Земята. По мои изчисления, тя може да храни едва 100 милиона души, два милиарда сѫ много. Всичкото нещастие е, че много сѫ хората на Земята. Ако станатъ четири милиарда, ще бѫде четири пѫти по-лошо, ако станатъ шесть милиарда, ще бѫде шесть пѫти по-лошо. Ако въ тебе твоитѣ мисли, желания и постѫпки прогресивно се увеличаватъ, не сѫ въ съгласие съ условията, при които живѣешъ, ти ще създадешъ нещастие въ себе си. Ти искашъ да бѫдешъ като нѣкой ангелъ; че ти трѣбва да ходишъ да помагашъ, нѣма да бѫдешъ само като нѣкой български министъръ, да приемашъ, да влизатъ и да излизатъ хора. И при менъ, нѣкой пѫть, идватъ хора. Азъ съжалявамъ, че си губятъ времето като дойдатъ при мене. Като му кажа нѣщо, казва: „Това го зная.” Той иска да ме лъже, че знае. Азъ казвамъ на себе си: „Ти, ако знаеше, щѣше да бѫдешъ здравъ, щѣше да бѫдешъ богатъ, щѣше да бѫдешъ уменъ, щѣше да можешъ да оправишъ свѣта. Понеже търсишъ другъ да тѣ оправя, тамъ е твоето невежество.” Дошълъ и пита: „Кажи ми, кѫде мога да намѣря Бога?” – „Ще Го намѣришъ тамъ, дето никога не се намира.” – „Кѫде?” – „Като тѣ турятъ въ гроба, тамъ ще Го намѣришъ.” За да идешъ при нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да идешъ по закона на Любовьта. Идва той при менъ да ме изпитва, казва си: „Тамъ се явилъ единъ ясновидецъ.” Иде при менъ, или при който и да е. Ти отивашъ при нѣкой ясновидецъ, но по-невежи хора отъ ясновидцитѣ нѣма. Защото, единъ ясновидецъ нѣма да ти каже, какъ живѣешъ и какъ ще живѣешъ за въ бѫдеще, той ще ти разказва този животъ, който вече си живѣлъ. Да кажемъ: 10 ÷ 15 прераждания си живѣлъ престѫпенъ животъ, въ този животъ си пратенъ да страдашъ. Това не е никаква философия, една буболечка може да ти го каже. Азъ наричамъ ясновидецъ онзи, който може да създаде нѣщата, не да ги предсказва. Ще ти каже истината и ти ще му платишъ 50 ÷ 100 лева. Други пъкъ ще отидатъ при нѣкой хиромантъ. Хиромантията е наука, въ която има много нѣща за чистене. Тия линии на рѫката изразяватъ моя миналъ животъ, новата рѫка азъ градя сега. Когато единъ физиономистъ започналъ да разправя на Сократъ: „Ти си билъ такъвъ и такъвъ”, Сократъ казалъ: „Това бѣше така, но всичко това азъ го преживѣхъ, сега вече азъ съмъ другъ Сократъ. Азъ съмъ онзи Сократъ, когото жена му го поля съ легена отгоре и той бѣше въ състояние да каже: Дето има гръмъ, има и дъждъ, дъждътъ е благословение.” - Ама не е хубаво да имашъ една жена, която всѣки день да ти пѣе, не е хубаво да имашъ единъ мѫжъ, който е капелмайсторъ. - Какво има отъ това? Хванешъ едно дърво, раздрусашъ го; хванешъ единъ мѫжъ, радвашъ се; мѫжътъ тѣ хваналъ, раздрусалъ тѣ - ще види, дали сѫ узрѣли плодоветѣ ти, дали ще падне нѣкой плодъ. Ако падне, много хубаво, ако не падне, нищо не значи - зеленъ е още; ще узрѣе. Тълкуването - то е за васъ. Казвате: „Подиграва живота.” Да подигравамъ живота, значи да подигравамъ себе си. Ние криво тълкуваме нѣщата. Нѣкой пѫть човѣкъ е съ най-хубаво намѣрение да ти каже нѣщо, ти се обидишъ. Единъ мѫжъ, който обича жена си, то е хубаво, но криво е тълкуванието. Въ кривото тълкувание се ражда свадата. Една жена се оженила за единъ капелмайсторъ. Да се не обиждатъ музикантитѣ. Мѫжетѣ създадоха такта въ музиката, а женитѣ създадоха нотитѣ. Понеже мѫжътъ й обичалъ да маха, тя обличала слугинята си хубаво и той на нея „преподавалъ”, а после отивалъ да се извинява на жена си, казвалъ й: „Ще извинишъ, прекалихъ.” И тя го извинявала, за смѣтка на гърба на слугинята. Той мислѣлъ, че жена си бие, то се оказало, че слугинята. Но и господарката била умна, че като седѣла слугинята десеть години, казва: „Тази слугиня е много добра, тя е една отъ най-добритѣ слугини, ще й дадемъ 30 000 лева възнаграждение за добрата услуга.” „Да й дадемъ.” Тя опитала такта на господаря си. Слугинята, това е плътьта; като дойде капелмайсторътъ, нека се разправя. Щомъ се свърши този тактъ, нека дойде вашиятъ духъ - сѫщинскиятъ човѣкъ да се изрази. Тъй ще се изразятъ доброто и злото въ свѣта. Тѣ сѫ едно разрѣшение въ свѣта. Така, ние ще намѣримъ истинския начинъ, какъ трѣбва да живѣемъ. Сега вие мислите, че като кажете на единъ човѣкъ, че трѣбва да направи нѣщо, той ще го направи. Никога не спирайте единъ човѣкъ въ неговитѣ намѣрения и желания! Никога не го спирайте и не му налагайте: така трѣбва да направишъ. Кажѣте: „Много хубаво, отлично.” Не го спирайте, какво ще го спирате, нека той отъ себе си да се научи. Той пита: „Харесвашъ ли това нѣщо?” „Много добре, много хубаво.” При мене, преди десеть години, дойде единъ български поетъ. Следъ като ми чете своята поезия, стихове, казва - да си дамъ мнението. Азъ му направихъ една много малка, деликатна бележка, съ една много малка игла. И досега той ми се сърди, че съмъ му направилъ бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървятъ, както знаятъ, по пѫтя. Ние страдаме отъ критикари. Кажи: „Много хубаво, отлично е стихотворението.” После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четатъ хората, кажи: „Тѣ ще тѣ разбератъ следъ време, следъ десеть-двадесетъ години.” Казватъ: „Не струва това нѣщо.” Не, кажи: „Хубаво е.” Нека всѣки човѣкъ да се прояви, както Богъ го е наредилъ. Не давайте тонъ на извора. Нека всѣки изворъ извира тъй, както извира, не можешъ да го научишъ другояче. Има нѣщо въ човѣка, което не можешъ да заприщишъ, то е изворъ. Може после водата, която извира, да я канализирашъ, но не ограничавай изворитѣ, не ходи да ги заграждашъ, остави ги свободни. Сегашнитѣ хора все ограждатъ и развалятъ изворитѣ. Ние ставаме неспособни да проявимъ това, което е вложено въ насъ отъ Бога. Единъ-други се коригираме. Не се коригирайте, кой е правъ - и двама сте прави. Разберете: магическата сила на човѣшкия животъ седи въ живота и любовьта. Любовьта, отъ която произтича изобилието. Животътъ е проява на любовьта. Животъ, който изобилно тече, отъ него може да се явятъ изобилно мисли, изобилно чувства. Дето има изобилно мисъль, ще има и свобода. Ако ти не въздействашъ на първия процесъ на Божествения животъ, този животъ, самъ по себе си, ще се нареди; спасението въ свѣта ще дойде. Не мисли, че ние ще оправимъ свѣта. Всичкитѣ хора, каквито и да сѫ, колкото и да сѫ видни, трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото. Всичкото заблуждение е, дето ние мислимъ, че допринасяме по нѣкакъвъ начинъ, за изменението на нѣщата съ критиката. Азъ направихъ опитъ съ тоя български поетъ, който се обиди. Той е казалъ на другъ: „Имаше право, но не трѣбваше да ми го каже.” Правъ е, не трѣбваше да го казвамъ. Азъ сега коригирамъ поведението си. Божията Любовь никога не коригирай! Каквато и погрѣшка да направи Провидението отъ ваше гледище, не коригирай, понеже ще си навлечешъ пакость на главата. Не коригирай Бога въ Неговитѣ постѫпки, не Го отричай! Живѣй съгласно съ Него. Че единъ си говори, че има Господъ; другъ - че нѣма Господъ - въ себе си което мисли, то е важно; то е вѣрую. Туй, което мисля за Бога, не е толкова важно, какъ живѣя - то е моето вѣрую. Това, което говорятъ отвънъ, то е другъ въпросъ. Всѣки единъ отъ васъ, доколкото той живѣе по Бога, доколкото прилага Неговитѣ закони, дотолкова е правъ. Каквито и да сѫ неговитѣ вѣрвания, азъ не се мѣся. Не коригирайте човѣка въ неговитѣ вѣрвания, вѫтрешни или външни! Или, казано другояче, не коригирайте Бога въ неговитѣ постѫпки, защото човѣкъ така постѫпва, както може. Сега законътъ е - не коригирайте! Не само вие всички не коригирайте, но и не казвайте: „Защо Господъ направи свѣта така?” А има единъ свѣтъ, създаденъ отъ насъ, отъ заблуждение. Вложете въ живота си новата любовь. Новата любовь азъ наричамъ днешното слънце, което изгрѣва. Преди хиляди години какъ е изгрѣвало слънцето, то е другъ въпросъ. Слънцето, което днесь изгрѣва, тази свѣтлина, която изпраща, ако вие я разбирахте и възприемахте както трѣбва, учени глави бихте станали. Съ закона на свѣтлината, ако съвременнитѣ учени хора се заемеха да го изучатъ, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ако вие разбирахте закона на свѣтлината, вашитѣ работи щѣха да се оправятъ. Вие, за примѣръ, виждате червенъ цвѣтъ; ако можете да го динамизирате - да стане активенъ, да го очоплите като единъ плодъ, ще потече отъ него благодатенъ сокъ, изворъ ще излезе. Но червениятъ цвѣтъ, ако дойде въ дома ви, може да ви накара и да плачете. Зависи съ кой нюансъ на червеното си служите. Всичкитѣ враговѣ на червения цвѣтъ - отъ четиритѣ кьошета на дома - ще се втурнатъ вѫтрѣ. Но вие, ако знаете какъ да го посрѣщнете, ще бѫде добре. Ще наточите една баница по български съ точилката, тогава той ще ви донесе най-хубавото благо. Ако вие разбирате червения цвѣтъ и го използвате, както трѣбва, въ него има такива трептения, чрезъ които, съвременнитѣ учени хора могатъ да се домогнатъ до безсмъртие. Въ червения цвѣтъ има единъ видъ трептения, азъ ги наричамъ - трептения на безсмъртието; това сѫ ритмични трептения, тѣ ви носятъ безсмъртие, но трѣбва да знаете точно времето за тѣхното възприемане. Тѣзи животворни лѫчи на червения цвѣтъ, тѣзи трептения сѫществуватъ и идватъ точно навреме. Дойдатъ ли тѣзи лѫчи на слънцето, лѫчитѣ на безсмъртието, изложи се на тѣхното действие. Понѣкога тѣ произвеждатъ една обратна реакция и ти казвашъ: „Стига ми вече!” Не, точно тогава ще останешъ. Напуснешъ ли съ една секунда по-рано, и болестьта си остава. Или пъкъ обратно: една секунда само да стоишъ повече подъ въздействието на тѣзи лѫчи, болестьта пакъ остава. Навреме, и съзнанието ти да присѫства. Въ даденъ случай, когато тия вълни действатъ, който мисли за друго нѣщо, не може да ги възприеме. Умътъ ти ще бѫде концентриранъ, за нищо нѣма да мислишъ, да схванешъ тия трептения. Схванешъ ли ги, имашъ всичкото богатство, не ги ли схванешъ, ти ще ходишъ да дивѣешъ по гората. Туй е за червенитѣ лѫчи. Сега ние всички търсимъ тия трептения. Като наближатъ, тѣ обикновено влияятъ. Ако можешъ да прекарашъ тия именно червени лѫчи надъ единъ мършавъ, веднага той ще стане. Това е наука, която Христосъ разбираше и си служеше съ нея. Когато плюна, прогледа слѣпиятъ. Но кога плюна? Вие може да плюете, ама не знаете кога да плюете. Когато плюна Христосъ, то не бѣше на пѫтя, на улицата. На кое мѣсто бѣше? После Той не остави това изкуство, занесе го съ себе си. Свѣтътъ още не е готовъ за една велика наука. Ако сегашнитѣ лѣкари можеха така да плюятъ, чудеса щѣха да правятъ, но не знаятъ. Ако Христосъ дойде, тѣ първи ще бѫдатъ наоколо, да видятъ, по кой начинъ плюна и какъ се мажатъ тия очи. Като изучатъ това изкуство, ще кажатъ: „Да си върви, той не е специалистъ.” Има задачи, които ни сѫ дадени, за нашето щастие. Вие искате да бѫдете здрави, вие искате да бѫдете умни. Днешниятъ день носи всичкитѣ блага, но цивилизацията затвори цѣлото небе съ мъгла. Тука сте въ мъгла, горе - на Витоша, е свѣтло, чисто, и по-топло. Ако не вѣрвате, идете на Витоша, като излезете на 1500 метра, ще се увѣрите, че е ясно, има 22° топлина. Но понеже тукъ се говори, туриха пердета. Мъгла има, когато атмосферата е дисхармонична. Хубаво, ако сте силни, разпръснете мъглата! Ако вие сте силни, ако имате знание, сега, въ единъ моментъ, можете да отворите небето - да просвѣтне. Направете опитъ да се изясни съвсемъ, да изгрѣе слънцето. Сега седи тая мъгла и заповѣдва. Такава мъгла има въ умоветѣ на хората. Мъглата се разпръсва при вѣтъръ. Вѣтърътъ е мисленето. Ако твоята глава не мисли, мъглата ще седи. Щомъ седи тази мъгла, не можешъ да възприемашъ лѫчитѣ на слънцето, както трѣбва. Като изучавашъ свѣтлината на червенитѣ лѫчи една година, тъй както трѣбва, ще видишъ колко мощно и целебно е тѣхното действие. Ще почувствашъ живата, безсмъртната природа чрезъ тѣзи червени лѫчи, ще ги видишъ така, както никога не си ги виждалъ. Ако този хубавъ, ярѫкъ червенъ цвѣтъ можешъ да го видишъ, никога не можешъ да го забравишъ. Всѣкога, щомъ си спомнишъ за него, състоянието ти ще бѫде такова, като че си придобилъ цель свѣтъ. Богъ е оставилъ една велика тайна въ тия червени колебания, въ тия чудни трептения. Има една есенция, затворена отъ хиляди години въ този цвѣтъ и Богъ очаква децата Му да бѫдатъ досетливи и умни, че всѣки да си вземе толкова благо отъ него, колкото му е необходимо. Ние почти я отминаваме тази свѣтлина и постоянно се обръщаме и викаме за помощь. Той пакъ изпраща. Ние викаме, че нѣмаме животъ и умираме при голѣмото изобилие, което Богъ изпраща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходимъ горе да се учимъ, пакъ ще се връщаме, ще ходимъ, ще се учимъ, ще се връщаме. Ще се връщаме, докато въ насъ остане истинското познание за благата, които ни заобикалятъ. Спасението въ свѣта зависи отъ нашето разбиране на онова, което вече сѫществува въ природата. Сега, ако ви кажа да бѫдете свободни, то значи да ви залъгвамъ, баница да ви правя. Да ви кажа да имате вѣра, то е пакъ залъгване. Вие вѣра имате, даже имате повече вѣра, отколкото трѣбва; дори страдате отъ излишна вѣра. Вие вѣрвате въ това, въ което не трѣбва да вѣрвате. Вѣрвате, че нѣкога, за вбѫдеще, ще бѫдете спасени. Азъ наричамъ туй голѣма вѣра, толкозъ силна вѣра азъ нѣмамъ. Азъ вѣрвамъ за днешния день, за утре - дали ще живѣя - това е голѣмъ наученъ въпросъ. Какви ще бѫдатъ отношенията за въ бѫдеще, то е велика тайна за мене. Отношенията, които Богъ ги има днесь, азъ ги зная, но какви отношения ще има за въ бѫдеще, това е великъ въпросъ. Желая днешнитѣ отношения, които имате къмъ Бога, да сѫ прави. Повдигнете се надъ срѣдата, забравете всички несгоди въ живота и кажете: „Всичко въ свѣта е за добро!” Иначе, какъ ще се оправдае у насъ онзи стихъ, дето казва апостолъ Павелъ: „Въ Бога живѣемъ, движимъ се и сѫществуваме”. Какъ е възможно въ Бога да живѣемъ и да се движимъ, и пакъ да бѫдемъ нещастни? Ние сме хора, които постоянно продаваме, успѣваме, взели сме повече, отколкото трѣбва. Хората страдатъ отъ изобилието. Вложете сега малкото въ себе си, вложете закона на червения цвѣтъ, който носи животъ. Отъ него всички се плашатъ. Христосъ казва: „Дойдохъ да запаля огънь.” И какво искате, ако се е запалилъ? Този огънь е вѣчниятъ животъ. Ако въ този животъ хората започнатъ да оживяватъ, какво има да се плашимъ - какво ще стане въ свѣта? Всички разумни хора трѣбва да оживѣятъ. Това е разбирането. Ако този огънь се е запалилъ, още по-добре. Дето има живъ огънь, хората живѣятъ, дето огъньтъ е изгасналъ, хората умиратъ. Тамъ, въ топлината, дето има по-голѣмъ огънь, има животъ, дето нѣма огънь, има страдание. Следователно щомъ имашъ огънь въ своята мисъль, щомъ имашъ огънь въ своитѣ чувства и постѫпки, ти живѣешъ; щомъ изгасне твоятъ огънь, щомъ изгасне този, червениятъ цвѣтъ, иде и свършването. Миналитѣ поколѣния, които нѣмаха топлина и свѣтлина, свърши се съ тѣхъ, тѣ оставиха само претенции. Сега не искамъ да правя изводъ, вѣрвамъ, че вие нѣма да бѫдете като това минало поколѣние. Азъ нѣмамъ право да предполагамъ и то ще бѫде престѫпно отъ моя страна, ако кажа, че и вие ще бѫдете като тѣхъ. Сегашното виждамъ, то не е за бѫдещето. Онзи, който може да ви гадае за 50 лева, много евтино гадае и малко казва. „Азъ ти плащамъ за невѣрнитѣ нѣща, които каза.” Всѣка една лъжа не струва повече отъ петдесетъ, сто, двеста лева най-много. Всички ония ясновидци и учени хора трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото, трѣбва да носятъ връзката на живота. Казва Писанието - да се освободимъ отъ нашитѣ враговѣ. Нашитѣ враговѣ сѫ онѣзи, които заблуждаватъ, които спиратъ мисъльта, които спиратъ чувствата, които спиратъ добритѣ постѫпки, които ни залъгватъ съ бѫдещето. Настоящето, онова, което Богъ е вложилъ въ насъ, е важно. Вие познавате Бога. Всички Го познавате. И умирате, защото Го познавате, ако не Го познавахте, не щѣхте да умирате. Всички хора умиратъ, защото познаватъ Бога. Защо умира този, който познава Бога? Щомъ познавашъ Бога, Той ще тѣ подложи на единъ опитъ: нѣма да ядешъ отъ плода на познанието на доброто и злото. Тогава, като не изпълнявашъ закона, умирашъ. Казва Адамъ: „Чухъ гласа Ти, но убояхъ се, уплашихъ се.” Чулъ гласа на Бога и се скрилъ. Казвамъ, може да ви се вижда противоречие. Ако човѣкъ познае Бога и не носи Любовьта, и не живѣе въ Любовьта, той ще умре; ако познаешъ Бога и носишъ Любовьта, ще имашъ животъ. Ако познаешъ Бога и не носишъ Любовьта, ще умрешъ. Ако Го познавашъ и не Го обичашъ, ще умрешъ; ако Го познавашъ и Го обичашъ, ще живѣешъ. 16 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 17 януари 1932 г., София, Изгрѣвъ. [1] пранга (остар. ит. - тур.)- верига, окова. [2] букаи (остар. тур.)- окови. [3] Удъ (остар.) - телесенъ членъ, крайникъ. [4] хромелъ (гр.)- камъкъ на рѫчна мелница.
  2. 1932_01_10 Вземи детето

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вземи детето „А следъ отиването имъ, ето, Ангелъ Господенъ явява се на сънь Йосифу и казва: Стани, та вземи детето и майка му, и бѣгай въ Египетъ, и бѫди тамъ до когато ти река; защото Иродъ има да потърси детето да го погуби.” (Евангелие отъ Матѣя 2:13) Ще взема само нѣколко думи отъ 13 стихъ: „Вземи детето и майката”. Туй изречение се повтаря два пѫти въ сѫщата глава. Първиятъ пѫть - да вземе детето и майката и да иде въ Египетъ. Вториятъ пѫть - да вземе детето и майка му и да се върне въ Йерусалимъ, въ Израилъ. Да описваме известни събития, които сѫ станали преди две хиляди години, като една история и да не можемъ да извадимъ нѣкаква поука, то е само едно забавление, театрално забавление. Присѫтствувате вие на нѣкой концертъ, на нѣкое представление; следъ като излезете отъ представлението, може да си дадете единъ отчетъ какво сте придобила преди да идете на представлението се теглите на везни колко тежите, и като се върнете отъ представлението, пакъ се премѣрите на точни везни, да видите придобихте ли нѣщо или изгубихте. Ако искате да имате конкретна представа за придобивката, всѣкога когато човѣкъ трѣбва да придобие нѣщо на земята, той трѣбва да придобие единъ грамъ или една хилядна отъ грама, да има едно измѣнение въ неговата тежесть. Ние наричаме туй реалность. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нѣщо сте научили и има промѣна въ теглото ви. Другъ пѫть може да идете и да се върнете съ една загуба - не ви е харесало, и паритѣ сѫ отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявамъ”, но пакъ се утѣшавате, че сте придобили една опитность. Опитностьта на онзи, който се е изгорилъ на печката, каква е? Той има белегъ на рѫката, който всѣкога напомня, че печката, при всичката своя добрина по нѣкой пѫть, ако не знаешъ какъ да се отнесешъ съ нея, малко по своему, като професоръ, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмѣрно съ нея. Нѣкои хора иматъ навикъ, особено като отидатъ въ село, постоянно да човъркатъ огъня; но това не е нѣщо важно, то си е тѣхна работа. Че други ходятъ на представление, и то си е тѣхна работа. Дали губятъ или печелятъ, то е тѣхна работа. Има едно взаимно отношение, което сѫществува въ свѣта, то ни интересува насъ Може нѣкое събитие преди хиляди години да е станало, но туй събитие е важно за менъ, въ дадения моментъ решава моята сѫдба Казвате: „Какъ така?” Много естествено, много проста работа Просто е за онзи, който разбира, но сложно за онзи, който не разбира. Води се едно дѣло отъ 25 години за 100 000 000 лева Ето последния моментъ, когато трѣбва да се рѣши туй дѣло. Менъ то ме интересува, защото и азъ съмъ единъ отъ наследницитѣ. Може въ началото да не ме е интересувало, но въ края, понеже идатъ известни облаги за менъ, казвамъ: Отъ това дѣло зависи моята сѫдба. „А следъ отиването имъ...”. Когато този ангелъ се явява на сънь на Йосифа и казва: „Вземи детето и майката и иди въ Египетъ”, тамъ думата на български е преведена „бѣгай”. Думата „бѣгай” е интензивна, много сериозна. „Иди” значи може да идешъ, може и да не идешъ. Като се каже „бѣгай” значи ще бѣгашъ, нищо повече, ти не може да не бѣгашъ. Въ английския езикъ има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бѫдеще време или за изразяване на намѣрение: „shall” и „will”. Нѣкой англичанинъ казва: „I shall go” - значи: азъ ще ида. Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непремѣнно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всѣки езикъ си има свои свойства. Езикътъ, то е разумното въ човѣка. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди кой си човѣкъ не знае да говори правилно. Действително, човѣкъ трѣбва да знае да говори правилно, но три качества има, съ които речта е свързана: права мисъль, право чувство и права постѫпка; това значи право говорене. Не може човѣкъ да говори право, т. е. да говори перфектно единъ езикъ, ако не мисли правилно. Ако въ него има правилни чувства, правилни постѫпки, той не може да говори правилно, езикътъ му не може да е изященъ. Нѣкой може да каже, че лошитѣ хора говорятъ красноречиво. Не, единъ лошъ човѣкъ не може да говори красноречиво. Ония хора, на които музикалнитѣ чувства не сѫ развити, може да говорятъ, но следъ като слушашъ единъ човѣкъ да говори, следъ като каже нѣколко изречения ще знаешъ мисли ли правилно, чувства ли правилно, може ли да говори правилно. Речьта му, говорътъ му ще опредѣли какво е неговото вѫтрѣшно състояние. Тогава този човѣкъ, каквото и да ти каже, или както казватъ българитѣ, звѣзди да ти снема отъ небето, ти ще знаешъ мисли ли правилно, или не. Българинътъ има едно качество: той преувеличава нѣщата, за да бѫдатъ разбрани. Казва: „бѣга като куршумъ”, „бѣга като свѣткавица”, или „яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне”. То има мѣсто много хиляди и хиляди яйца да паднатъ, но тъй казва. Туй чувство е развито у българина, едно чувство на учудване. Сѫществуватъ въ главата ни два центъра наблизо, свързани съ него, не сѫ отпредъ на голата часть на челото, но подъ коситѣ сѫ скрити. Туй чувство спада къмъ тъй нареченитѣ морални чувства на човѣка. Ние се учудваме на величието Божие, на свѣта, на звѣздитѣ. Едно благородно чувство е то. Човѣкъ, който нѣма туй чувство, не е доволенъ. Той не може да преувеличава. Българина, колкото и да е силенъ въ преувеличението, ако му кажешъ: „Ти, който знаешъ да преувеличавашъ, кажи ми колко е голѣмо слънцето”, той ще каже: „Голѣмо е колкото цѣла Европа”. То е едно умаление. Въ неговия умъ Европа седи като нѣщо голѣмо. Може би у васъ има едно притѣснение. Вие се намирате като предъ единъ гадатель. Отивате при нѣкой да ви врачува на кафе, на бобъ, или пъкъ на восъкъ, или пъкъ на нѣкоя мида, разни гадатели има. Вие искате да знаете какво ще ви каже гадательтъ. Очаквате да ви каже нѣщо много хубаво. Но всѣки като иде при гадателя, има едно скрито желание: дано да му каже това, което той си мисли. Преди десетина години две сестри отъ Братството бѣха ходили при единъ гадатель й следъ като имъ врачувалъ, най-после имъ казалъ: „Ние имаме едно дружество, подарете 500 лева на нашето дружество”. Не е лошо човѣкъ да ходи при гадатели, но той и самъ може да си гадае. Гадатель всѣки може да стане. Ако ти сутринь ставашъ рано, можешъ да си гадаешъ. Ето какъ може да си гадаешъ, азъ да ви кажа-едно просто гадание. Излезъ и вижъ слънцето на ясно ли изгрѣва, или задъ облакъ. Ако изгрѣва на ясно, нѣма никакво облаче, цѣлиятъ день работитѣ ще ти вървятъ добре; ако има черни облаци, ако е намръщено, него день работата ти ще мяза на небето. Или като излезете сутринь и има вѣтъръ, вижте откѫде духа. Ако духа отъ изтокъ, ще има спънка. Ако е студено, пакъ ще има спънка. Ако нѣма никакъвъ вѣтъръ, работитѣ ще вървятъ добре. Ако духа задъ гърба, ще има попѫтенъ вѣтъръ, работата ще бѫде още по-добра. Тогава като тръгнете по пѫтя, ще гледате кого ще срѣщнете. Ако срѣщнете млада мома и тази мома е красива, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако срѣщнете нѣкоя грозотия, работитѣ ще се оплетатъ. По всичко може да се гадае. Ако срѣщнете една баба съ патерица, и вашата работа ще бѫде такава. Срѣщнете нѣкой дѣдо, натоварилъ колата - и работата ви ще бѫде по сѫщия начинъ, и вие трѣбва да напълните колата. Като работите, да мислите. Но колата трѣбва да се напълни. Ще си гледате сами. Гледате - порой завлекълъ моста, отдето трѣбва да минете. Тогава времето ви казва: „Ще чакашъ, времето за твоята печалба не е дошло”. Ще наблюдавате колко време ще мине, докато направятъ моста - толкова време ще чакате, докато спечелите това, което мислите. Това сѫ правила за гадаене, сами да си гадаете. Пъкъ ако отивате при нѣкой гадатель, да знаете, че той нѣкой пѫть може да не си нареди бобовитѣ зърна както трѣбва. Азъ съмъ гледалъ какъ нѣкой гадатель не знае да нарежда зърната геометрически и затова не може да ви каже точни работи. Има линии ефимѣрни, отражения, и ако по линията на лъжата върви и нарежда зърната, а не по реалнитѣ линии, и заключенията му не сѫ права. Или пъкъ хвърля карти, но и това хвърляне има известни закони, а той не знае какъ да нарежда картитѣ; той не е билъ въ школата на гадателитѣ, научилъ нѣщо отъ дѣдо си, отъ баба си, но тѣ не сѫ знаели хубаво, нито дѣдото, нито бабата не сѫ имали това изкуство. Хвърля гадательтъ картитѣ, но. на 100 предсказания едва 10 се сбѫдватъ, 90 не се сбѫдватъ. Така е и при астролозитѣ: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбѫдватъ. Има нѣщо крива. Не че самата наука не е права, но ония данни, съ които борави, всички трѣбва да се преобразятъ. Астрологията е цѣла наука. Може да се предсказва какво има да става въ живота съ голѣма точность, но не всѣки знае. Майката може да знае какво има да става съ нейното дете, тя може да знае и историята му. Най-добрата гадателка, това е майката. Ако тя си записва всички свои състояния откакто е бременна докато се роди детето, тя ще знае историята. На туй дете и какво ще стане съ него. Това е когато съзнанието е будна. Ако тя като бременна си записваше и своитѣ сънища, и тѣ щѣха да й предскажатъ. Всѣки човѣкъ, който не е вещь въ тѣзи науки, ще изпадне въ суевѣрие. Суевѣрието е заблуждение, незнание, невежества. За примѣръ ти винаги искашъ гадательтъ да ти каже нѣщо хубаво. Азъ да ви кажа: Въ основата на всѣка душа Богъ е вложилъ нѣщо много хубаво, безъ изключение. Но животътъ отпосле се е развалилъ. Азъ имамъ една максима. Тя е следната: Миналитѣ добродетели сѫ настоящи престѫпления, и настоящитѣ престѫпления сѫ бѫдещи добродетели. Това е единъ законъ. Нѣкой дойде и казва: „Еди кой си е извършилъ едно голѣмо престѫпление”. Казвамъ: Извършилъ е едно престѫпление по силата на своитѣ добродетели. Тия престѫпления за въ бѫдеще пакъ ще се превърнатъ въ добродетели. Всѣко престѫпление, което е продиктувано отъ една добродетель, то е последствие, причината е доброто за едно лошо последствие. Туй последствие за въ бѫдеще, като се върне при своята причина, пакъ ще има сѫщитѣ резултати. Има единъ законъ въ Писанието, който казва, че всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, ще се превърне за добра. Вие ще кажете: Какъ може да бѫде нашитѣ минали добродетели да сѫ сегашни престѫпления? Да ви приведа единъ примѣръ. Представете си, че до четири поколѣния, или 500 години назадъ, кой да е отъ васъ е билъ майка, ималъ дъщери и синове; вие сте ги обичали тъй добре, нѣжно, че сте били образецъ на окрѫжаващитѣ, сочатъ ви и казватъ: „Това е майка!”, всички ви похваляватъ. Обаче съ течение на времето майката остарява, умира, и децата умиратъ. Следъ четири поколѣния като дойдешъ на земята, твоитѣ деца не се раждатъ въ твоя домъ, но се родятъ въ другъ домъ; синъ ти и дъщеря ти сѫ станали вече 20-годишни, красивъ момъкъ и красива дъщеря въ нѣкое друго семейство. И ти си красива. Като влѣзешъ въ този домъ, тебе ти мръдне сърдцето като видишъ този момъкъ. Въ тебъ има желание като майка да го прегърнешъ. А бащата и майката на момъка казватъ: „Какво играятъ очитѣ на тази изедница”. И после става цель скандалъ, единъ небивалъ скандалъ, цела история. Значи любовьта на миналото е престѫпление въ настоящето. Защото материалнитѣ условия сѫ се промѣнила. Измиратъ тия хора. И тѣ бѣха красиви, и онѣзи бѣха красиви. Какъ стана това? Но да не ти дава Господъ. Следъ едно поколѣние целата тази фамилия идва отново, тази мома е пакъ майка, събиратъ се нейниятъ синъ и нейната дъщеря, събиратъ се бащата и майката, и тѣзи, които казваха, че е изедница, ставатъ нейни дъщери и синове. Тя ги прегръща, милва - примиряватъ се. Онзи, който знае, ще каже, че голѣмиятъ скандалъ на любовь се превръща, сега се прегръщатъ, гощаватъ се. Невежитѣ философи, които нищо не знаятъ, казватъ: „Това може ли да бѫде така?” Това за глупавитѣ не може, за ученитѣ може. За онѣзи, които знаятъ истината, може; за онѣзи, които, не знаятъ, не може. За онѣзи, които знаятъ мѫдростьта, може; за които не знаятъ, не може. Въпросътъ е дали човѣкъ се преражда или не. Смисълътъ на живота е въ прераждането. Вземете го въ букваленъ и въ преносенъ смисълъ. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да се прераждамъ”. То не зависи отъ тебъ. Другъ казва: „Азъ не искамъ да гледамъ”. Но гледането осмисля живота. При силната свѣтлина ти си затваряшъ очитѣ. Но смисълътъ на живота е да имашъ очи. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да слушамъ”. Но смисълътъ на живота е въ слушането. По нѣкой пѫть може да затворишъ ушитѣ сѫ Хората материално сѫ заинтересовани отъ гледането. „Ако човѣкъ се преражда, тогава напразно е дошълъ Христосъ да умира заради хората”. То е крива философия. Ти не разбирашъ защо Христосъ е дошълъ на Земята, ти не разбирашъ защо човѣкъ се ражда, не знаешъ защо Богъ е създалъ свѣта така. Това не е произволенъ законъ. Това е законътъ на Битието. Въ свѣта всичко се преражда безъ изключение, и не само веднъжъ, но милиони пѫти се преражда Нѣкой пита: „Като се прероди единъ човѣкъ, той ще прилича ли на сѫщия човѣкъ отъ миналия животъ?” Жабата като се прероди волъ, нѣма да бѫде жаба, на волъ ще мяза. Волътъ като се прероди въ човѣкъ, на човѣкъ ще мяза. Човѣкъ, ако се прероди на волъ, нѣма да мяза на човѣкъ, но на волъ ще мяза, и обратното. Азъ сега не защитавамъ истината не си позволявамъ да я защитавамъ, азъ изнасямъ истината Една истина, която се нуждае отъ моята защита, тя е стара баба. Истината нѣма нужда отъ защита. Истината е най-силното нѣщо въ свѣта. Всѣки, който иска да прогресира, трѣбва да се развива за себе си. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, не да я защитава. Азъ като човѣкъ другояче не мога да раста Истината за мене е едно условие, за да раста правилно. Въ туй отношение, ако се откажа отъ нея, азъ ще осакатя себе си, пъкъ ще осакатя и своитѣ ближни. Затова именно трѣбва да говоря истината За какво ще защитавамъ свѣтлината? Тя сама се защитава Тази свѣтлина е тъй необходима за моето растене, какво ми коства да кажа, че свѣтлината иде отъ слънцето? Нѣкой ще ме убѣждава, че свѣтлината иде отъ свещьта, че тази свѣтлина, която имамъ, била отъ лампитѣ. Само на менъ не може да ми каже, че тази свѣтлина е отъ лампитѣ, тя отъ лампитѣ не може да дойде. Свѣтлината идѣла отъ лампитѣ, отъ огъня, отъ свещитѣ. Излиза отъ тѣхъ нѣкаква свѣтлина но тя не иде отъ лампитѣ, свѣтлината иде само отъ едно мѣсто. Следователно тази свѣтлина има свой проводникъ; може да има хиляди и милиони отражения, то е другъ въпросъ. То е свѣтлината на отраженията, тя не е онази истинска свѣтлина. Истинската свѣтлина оживѣва човѣка. Тази свѣтлина, ако падне върху мъртъвъ човѣкъ, той ще оживѣе. Тази свѣтлина, като падне върху ума, човѣкъ започва да мисли. Като падне тази свѣтлина върху сърдцето, ти веднага чувствувашъ, че си въ Царството Божие, свѣтлината е вѫтрѣ. Споредъ свѣтлината, която хората иматъ, е и философията имъ. Западнитѣ народи мислятъ, че сѫ по-умни отъ източнитѣ. Източнитѣ народи въ нѣкои отношения сѫ по-умни отъ западнитѣ. Източнитѣ народи съгрѣшиха въ друго. Тѣ не се водиха споредъ свѣтлината, която имаха, но когато придобиха знанието въ тази вѣчната свѣтлина, въ тѣхъ се роди най-голѣмиятъ егоизъмъ, яви се факирството, йогийството, поискаха да станатъ йоги, адепти, учители. Ако идешъ на Изтокъ, ще видишъ цѣли общества отъ факири, чудесии правятъ споредъ европейцитѣ. Пъкъ то какви чудесии, нѣма никакви чудесии. Чудесиитѣ на единъ факиръ се равняватъ на какво? Ако азъ взема една гумена ластична топка и я надуя, тя стане голѣма, но като излезе въздухътъ, тя спадне; онзи, който не знае може да мисли, че е нѣкакъвъ фокусъ. Но въ факирството никакви чудесии нѣма. Просто ще напълнишъ питката съ въздухъ и тя ще се увеличи. Тия чудесии, които ги правятъ факиритѣ, това сѫ сѣнки на реалностьта. Реалностьта има три качества, които вървятъ съ нея. Реалностьта носи животъ, носи свѣтлина, реалностьта носи и свобода. Всѣко едно явление въ свѣта, отъ какъвто и да е характеръ, което не носи тия тритѣ качества, то е фиктивно, то не е реално. Нѣкой човѣкъ тѣ увещава: „Азъ следъ 10 години ще имамъ голѣмо наследство и на тебъ ще дамъ единъ милионъ”. Какъ ще познаешъ дали това ще стане? Азъ зная, че следъ 10 години той нѣма да има 10 милиона, това сѫ въображаеми нѣща. Азъ считамъ реално само туй, съ което въ даденъ моментъ разполагамъ, а не това, съ което за въ бѫдеще ще разполагамъ. Не считамъ за реални и тѣзи нѣща, съ които съмъ разполагалъ въ миналото. Това сѫ относителни нѣща. Реалностьта е нѣщо, съ което сега разполагамъ, туй, което никой не може да ми го вземе въ даденъ случай. То е тази Божествена реалность въ свѣта, съ която мога да оперирамъ. „Стани, та вземи детето и майка му...” Детето, това е реалностьта. Туй дете е човѣшкото „азъ”. Въ момента, въ който съзнавашъ, че си „азъ”, едно живо разумно сѫщество, туй дете въ тебъ се е родила. Това е новиятъ човѣкъ. Ти ако не съзнавашъ въ себе си новото, новиятъ човѣкъ не е роденъ. Не е въпросъ имашъ ли душа или не. Ти мислишъ, че душата е вънъ отъ тебъ. Всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тебъ, то не е реално. Твоята кѫща вънъ отъ тебъ ли е? Тя не е реална, понеже е вънъ отъ тебъ. Следъ време ще се разруши. Следъ година, две, три, десеть, двадесетъ, тридесетъ, сто, двеста години самото време ще я разруши и нищо нѣма да остане отъ нея. Ще дойдатъ други, ще преустроятъ твоята кѫща; ако дойдешъ следъ 400 ÷ 500 години, нѣма да има нищо. Даже тѣлото, което имашъ, и то не е реално. Виждашъ, твоята кѫща се измѣня. Малкото дете е все около майка си, после расте, расте и ето го момъкъ, ще му израстватъ мустачки. Ако мустачкитѣ сѫ вирнати нагоре, това е добъръ признакъ, този момъкъ е здравъ. Ако мустацитѣ сѫ надолу, той е загазилъ вече. Ако е мома, коситѣ й ако сѫ дълги до петитѣ, тя е здрава, пълна съ чувства, тази мома е съ богати чувства. Щомъ започнатъ да осиромашаватъ чувствата, коситѣ почватъ да намаляватъ. Чувствата на човѣка сѫ свързани съ неговитѣ коси. Неговата интелигентность е свързана съ гладкостьта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човѣкъ е по-уменъ. Това помнете. Колкото лицето е по-грубо, толкова неговитѣ мисли сѫ по-груби. Колкото коситѣ му сѫ по-груби, толкова той е неодѣланъ. Богатъ е той, но и чувствата му сѫ такива. То сѫ общи работи. Дългитѣ коси показватъ богатството на чувствата, туй е правило. Чувствата при единъ отличенъ умъ могатъ много добре да се разбератъ. При това зависи, красивото лице когато е хармонично съпоставено, тогава и умътъ, и сърдцето добре сѫ работили. За примѣръ ако сѫ доставени добре, съразмѣрно бузитѣ, вѣждитѣ, устата, очитѣ, ушитѣ - всичко това показва вѫтрешната доброта на човѣка. Всѣки човѣкъ е основанъ на нѣщо разумно. Нѣма линия въ човѣшкото лице, която да е излишна. Всѣка линия, точка, размѣръ, цвѣтъ на човѣшкото лице говорятъ за качества или недѫзи, за вѫтрѣшенъ животъ. Нѣкои линии сѫ неподвижни, понеже съотвѣтнитѣ способности, съотвѣтнитѣ чувства не сѫ започнали да функциониратъ. Но щомъ почналъ да функциониратъ способноститѣ и чувствата, тия линии ставатъ подвижна. Има линии на лицето, които сѫ подвижни. Когато хората сѫ много чувствителни, близо около устата имъ има едно едва забележимо движение. Когато нѣкой е много чувствителенъ, едно мърдане има на устата. Или когато нѣкой е нервенъ, има мърдане на лицето, има свиване или разпущане на лицевитѣ мускула Азъ съмъ забелязалъ много пѫти музиканти, които учатъ музика; учатъ добре, но и тѣ, и професорътъ имъ правятъ такива гримаси, които сѫ неприятни. Има движения, съ които може да се изрази нѣщо велико, идейно, но безъ да се правятъ гримаси. Нѣкой цигуларь си чупи тѣлото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения съ тѣлото и главата, прави гримаси; може да е добъръ цигуларь, не го отричамъ, но съ такова свирене не може да даде концѣртъ между ангелитѣ и светиитѣ. Тѣ ще кажатъ: „Иди най-първо да се научишъ главата какъ да си държишъ, после цигулката си какъ да държишъ и лѫка какъ да го теглишъ”. Има едно теглене на лѫка, което е специфично за добрия цигуларь. Казвамъ: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи въ лѫка, после седи въ тона. Родениятъ цигуларь знае какъ да тегли лѫкъ, прави едно особено движение на лѫка така, че цѣлата публика е въ възторгъ. Но туй движение на лѫка съотвѣтствува на неговия умъ. Ако той не знае какъ да движи лѫка, тоноветѣ не сѫ правилни. Азъ правя опити по музика, да видя какво влияние има лѫкътъ. Не искамъ да дамъ своето изкуство. Взимамъ човѣшката рѫка. Всѣки единъ човѣкъ е артистъ. Азъ взимамъ цигулката въ широкъ смисълъ. Дѣсната рѫка, това е лѫкътъ, лѣвата рѫка, това е рѫката която свири, ще даде изразъ на тона. Ако ти не знаешъ какъ да движишъ рѫцетѣ си, ще загазишъ. Много нещастия въ свѣта зависятъ отъ неправилното движение на рѫцетѣ. Много щастливи случаи зависятъ отъ махането на рѫката. Онѣзи, които сѫ изучавали науката за движението, а това сѫ индускитѣ учени и адептитѣ, иматъ такива движения, че като сѫ между свирѣпи животни, само съ едно вдигане на рѫката по известенъ начинъ, безъ да говорятъ, стѫписватъ се животнитѣ. Махането на рѫката трѣбва да образува едно особено движение, което е въ съгласие съ Природата. Щомъ махнешъ по този начинъ, ти предизвиквашъ всичкитѣ силови линии и тѣ по този начинъ ти помагатъ. И ти имашъ цѣлата разумна Природа на своя страна. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Защо трѣбва да живѣя?” За да знаешъ, какъ да ходишъ отмѣрено. За примѣръ: вие не сте изучавали отмѣрения ходъ на краката. Едно дете като го пращате на училище, още съ тръгването, отъ първитѣ три, четири, десеть крачки може да разберете ще има ли успѣхъ този день или не. Не че това е нѣщо злокобно, но въ него вече сѫществуватъ тия движения на неговата мисъль. Детето върви несъзнателно, естествено, но вѫтрѣ въ него вече е заложено какво ще бѫде днесь положението и то се движи споредъ вѫтрешнитѣ импулси. Ако съ излизането отъ вратата почва да тича припрено, нѣма да има успѣхи. Туй дете може да го спаси само нѣкой добъръ човѣкъ, добъръ учитель, който да му обърне внимание. Ако не се яви такъвъ човѣкъ, така ще се свърши деньтъ безъ придобивки. Другъ примѣръ: когато се направи нѣкоя бомба, този, който я е направилъ, я е направилъ така, че при най-малко експлозивъ да направи известна пакость. Значи тази бомба е силна, когато се докоснешъ до нея. Учениятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ може да обезврѣди тази бомба, като извади отъ нея запалителнитѣ, взривнитѣ вещества. Въ всѣки единъ човѣкъ по нѣкой пѫть се складиратъ известни взривни вещества и той, безъ да знае това, се чуди, че нѣкоя бомба нѣкой день за дребно нѣщо е експлодирала. Може никой да не види, но вие съ години не можете да забравите нѣщо, което сте преживѣли. Не само отвънъ, но и вѫтрѣ ставатъ силни експлозии. Или рѣшишъ въ себе си, въ своята мисъль, да поправишъ нѣщо; години минаватъ, не можешъ да поправишъ живота си, въпреки, че мислишъ и искашъ да оправишъ нѣкой недостатъкъ. Истинската наука, Божествената наука има пѫть, по който може да се постигнатъ положителни резултати, добри условия за земята и за небето. Само тази Божествена наука може да ни изправи, че даже въ този неустойчивъ вѫтрѣшенъ животъ ние може да използуваме пѫтя на тази наука. Тукъ човѣкъ може да уреди своя животъ, ако, бѫде крайно разуменъ. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, дето сѫществува най-разумното Сѫщество, но предъ лицето на Бога всѣки день какви ли глупости не вършимъ. Тѣзи глупости, които хората не виждатъ, има други сѫщества, които ги изваждатъ на явѣ и ни коригиратъ. При това въ насъ не се заражда желание да се изправимъ, но си правимъ оглушки. Това е въ реда на нѣщата. Да допуснемъ, че вие седите така. Нѣкои отъ васъ, както виждамъ, имате една поза много неестествена. Нѣкои отъ васъ ще ме разбератъ много криво. Срѣщатъ единъ старъ българинъ, който не дочува, и го питатъ: „Дѣдо, кѫде си ходилъ?” - „Купихъ си новъ калпакъ.” „Кѫде отивашъ?” - „Хубавъ, лошъ - купихъ го вече, ще го нося.” Той е съсрѣдоточенъ въ калпака, той мисли, че го питатъ за калпака. Другиятъ дори не подозира, че дѣдото си е купилъ новъ калпакъ. Онзи, който е измислилъ калпака, философия е ималъ. Защо турятъ хората калпакъ или шапка на главата? Женитѣ носѣха шамии[1] понеже разбраха че съ шамии тази работа нѣма да стане - това означава подчиненость - започнаха да носятъ шапки като мѫжетѣ. После почнаха да си стрижатъ коситѣ. Дългитѣ коси показватъ подчиненость, подчинени трѣбва да бѫдатъ. Но мѫжътъ криво разбира подчинението, и жената го разбира криво. Човѣкъ разумно трѣбва да се подчини, не глупаво да се подчинява. Ти ще се подчинишъ разумно. Единъ чувалъ отъ 100 килограма не можешъ да го вдигнешъ, да го пренесешъ, ще повикашъ нѣкой силенъ човѣкъ; ще отстѫпишъ, този човѣкъ ще го вземе на гърба си. Ти ще благодаришъ, че той е силенъ и може да го носи. Ще благодаришъ, че той въ дадения случай ти помага, че носи чувала. Може да ти каже: „Малка е силата ти.” Ще признаешъ, че е малка. Ако този юнакъ вдигне чувала, то е за негова слава. Ако той съ единъ юмрукъ тѣ прострѣ на земята, питамъ, неговата сила на мѣсто ли е? По нѣкой пѫть ние идваме до друга философия. Казваме: „На силния трѣбва да се създаде нещастие, за да не прострѣ другия на земята.” Много добре, съгласенъ съмъ. Нѣкой пѫть пожелаватъ да полежи една-две години на легло; следъ като е билъ нѣкого, битиятъ ще каже: „Господи, три години да лежи, да знае той кога е билъ юнакъ.” Ако искашъ нѣкой слабъ човѣкъ, който нѣма тази сила, да лежи на гърба си три години, нѣма никакъвъ смисълъ въ това. Слабиятъ трѣбва да стане силенъ” а силниятъ трѣбва да стане разуменъ. Слабиятъ най-първо трѣбва да стане силенъ” когато стане силенъ” той трѣбва да стане разуменъ. Щедриятъ трѣбва да стане първо богатъ” после да стане щедъръ. Богатъ като стане, въ богатството ще се прояви неговата щедрость. Онзи, който трѣбва да се научи на закона на икономията, трѣбва да стане сиромахъ. Защото сиромашията ще го научи на великата икономия, отъ малкото въ даденъ случай да може да пести така че добре да живѣе. Нѣкой казва: „Азъ не Съмъ наученъ.” Ще се научишъ. Въ богатството нѣма нужда отъ икономия, но въ сиромашията има нужда отъ икономия. Когато богатиятъ стане икономистъ, когато сиромахътъ стане щедъръ, то не е въ реда на нѣщата, но външниятъ свѣтъ е обърнатъ съ главата надолу. Сиромаситѣ хора сега на теория сѫ много щедри, тѣ даватъ. Всѣки единъ отъ васъ знае, че мнозина казватъ: „Да стана азъ богатъ, това ще направя, това ще направя”, това, онова, какво ли не правятъ. Но щомъ станете богати, вземете друго правило, обръщате другъ листъ, казвате: „Другояче трѣбва да се живѣе.” Човѣкъ, когато стане богатъ, тогава трѣбва да дойде тази идея въ него, тогава той трѣбва да дава. Ако не дава богатиятъ, ще му се случи най-голѣмото нещастие. Всичкитѣ богати хора, които страдатъ, страдатъ по единствената причина, че не даватъ. Всички сиромаси хора страдатъ по единствената причина, че не икономисватъ. Ако сиромахътъ не икономисва и ако богатиятъ не дава, и двамата еднакво ще пострадатъ. Сега, да направимъ една вѫтрѣшна връзка. Всичко въ свѣта си има свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Казва ангелътъ: „Вземи детето си.” За Христа казваме, че Той е пратенъ отъ Бога, но Христосъ е единъ символъ, или единъ идеалъ за човѣка, за онова Божественото, което ще се роди въ всѣка душа. Душата единъ день ще бѫде майката, тя ще роди едно дете. Нѣма да остане никой бездетенъ. Онѣзи, бездетнитѣ хора сѫ осѫдени на смърть. Помнете това нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да се женя.” Оставете вашата женитба. Ти ще раждашъ! Нѣма да се женишъ, сватба нѣма да има, попове нѣма да тѣ вѣнчаватъ, но ще раждашъ. Бащата нѣма да го има. Безъ баща ще родишъ. Вие въ вашата мисъль ще кажете: „Кѫде е бащата?” Майката е тамъ, бащата го нѣма. На онова, което се роди, ние не търсимъ бащата, важно е онова, което се роди, каква благость ще донесе въ свѣта. Кѫде бѣше бащата на Христа? Когато Му казватъ, че майка Му и баща Му се смущавали, Тай казва; „Азъ зная кой е баща ми. Баща ми не е тукъ на Земята.” Ако мислишъ, че твоятъ баща и твоята майка сѫ тукъ на Земята, ти живѣешъ въ една лъжа. Ако баща ти и майка ти ги нѣма, ти си въ Пѫтя на Истината. Баща ти и майка ти не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто, да вдигатъ скандалъ. Но пакъ ме разбирайте добре, да не влѣзе въ ума ви една крива идея. Подъ думитѣ „майка” и „баща” всѣкога се разбира една вѫтрѣшна цѣлокупность. Бащата и майката сѫ на едно мѣсто и двамата. Ангелъ Господенъ явява се на сънь на Йосифа и му казва: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ.” Когато ти слушашъ вѫтрешния гласъ, то гласътъ на твоя Баща е, Който говори. Майката е тукъ. Всичкитѣ хора наоколо представляватъ твоята Майка. Това, което изпитвашъ въ себе си, то е онзи невидимъ Баща, Който говори, и когато хората слушатъ Неговия гласъ, Той ги благославя. Когато не Го слушатъ, тогава имъ дава най-голѣмитѣ страдания. Въ Него нѣма лицеприятие. Най-малката погрѣшка, която може да направишъ, веднага дойде този гласъ отвѫтрѣ и може да ти каже: „Ти си направилъ това, но нѣма нищо, така трѣбва да бѫде!”. Не, не. Има единъ животъ, който трѣбва да бѫде идеаленъ, върху който се обуславя нашето бѫдеще. Направишъ ли погрѣшка, веднага ще я изправишъ. Ако пъкъ ти си щастливъ, направи така, че и другитѣ да сѫ щастливи. Този животъ, който го имаме, ще го изгубимъ. Нѣма да се минатъ 30, 40, 50 години, всичко ще изгубимъ. Питамъ тогава, каква е реалностьта на сегашния вашъ животъ? Опитностьта, която ще имате. Всички възвишени сѫщества сѫ преживѣли това. Нѣкои отъ васъ може да иматъ тази опитность. Тази опитность - да направите другитѣ щастливи, да ги зарадвате съ нѣщо - да бѫде едно рѫководно правило за васъ. Ние нѣкой пѫть се самозаблуждаваме отъ временнитѣ нещастия, които ни сполетяватъ, отъ временнитѣ страдания, които идватъ, но всичко ще дойде и отмине, живѣемъ въ единъ свѣтъ преходенъ. Не сме само ние въ свѣта, не е само нашето благо важно въ свѣта, но благото на толкозъ. Милиарди сѫщества, които може да взематъ участие въ нашия животъ, както и ние въ тѣхния. Следъ като съмъ щастливъ, азъ трѣбва да работя за щастието на всички други сѫщества около мене. Казва се: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ, и бѫди тамъ, докато ти река.” Вземи детето на твоята душа, твоето „азъ”, туй, което е съзнанието, че си човѣкъ, туй, което за въ бѫдеще ще живѣе, туй, което трѣбва да расте и да се развива въ насъ - то е новиятъ човѣкъ. Ние го наричаме свещена идея, свещена мисъль, свещено чувство, свещена постѫпка; туй е човѣкътъ въ миниатюръ, който за въ бѫдеще ще се развие. Всичкото бѫдеще е за него. Туй е може би най-малкото детенце не знае още какъ да говори, но бѫдещето е за него, не е за тебъ, стария. Ти, ако си старъ човѣкъ, ти си Йосифъ. Ти, който вземашъ сега детето на физическия свѣтъ, ти си Йосифъ, който вземашъ грижата. Ще хванешъ магарето, ще качишъ детето и ще идешъ въ Египетъ. Но туй дете за въ бѫдеще ще обърне вниманието на свѣта, не неговата майка, не Йосифъ, но самото дете. Словото, силата, която излиза отъ него, то ще обърне свѣта. Именно въ това дете е силата, която ще повдигне твоята душа. Отъ него каквото дойде, всѣка душа ще се въздигне, защото всѣка душа се повдига отъ „аза”, който „азъ” расте и се развива. Душата сама по себе си не може да се въздигне, ако не рода. Казвате: „Душата е само майка.” Ти си майка; ако нѣмашъ деца, тогава защо се наричашъ майка? Щомъ искашъ да бѫдешъ майка, роди него, което да го отхранишъ, че като идешъ въ другия свѣтъ да занесешъ едно дете. Всѣки единъ отъ васъ като иде въ небето, ако носи дете, ще го приематъ, ако не, ще го върнатъ назадъ, нѣма да го приематъ. Тогава, ще кажете, всички жени, които сѫ родили деца, ще се спасятъ, а всички мѫже и ония жени, които сѫ бездетни, какво ще правятъ? То е криво разбиране на въпроса. Въ раждането на едно дете, или въ раждането на „азъ” въ нашата душа взиматъ еднакво участие и сърдцето, и умътъ; туй „азъ” го наричамъ Божественото съзнание, туй, което опредѣля нашето битие като човѣкъ; въ раждането му взиматъ участие нашиятъ умъ и нашето сърдце. Тѣ сѫ слугитѣ, които служатъ на това дете. Тогава какво ще стане, ако умътъ потупва детето и ако сърдцето потупва детето? И ако майката го остави да ходи навсѣкѫде - по театри, концѣрти, забавления, по любовни работи? Ние хората отъ любовни работи умираме Твоятъ възлюбенъ отвънъ нѣма да тѣ спаси, ти ходишъ да гонишъ Михаля. Това, което тѣ спасява, е твоятъ Господъ вѫтрѣ, туй, което е родено въ твоята душа. Че възлюбената е нѣкаква жена или възлюбениятъ нѣкакъвъ мѫжъ, това сѫ заблуждения. Ще се женишъ за една жена, за втора, трета, четвърта и най-после ти отивашъ, свършвашъ съ тѣхъ заедно. Питаха Христа: „На кого отъ тѣзи седмината братя ще бѫде жената?” - „Не разбирате. Въ възкресението нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ”. Идеята е детето, което трѣбва да се роди. Душата ми ще бѫде майката, а отвънъ - това сѫ временни отношения, не се лъжете. Ако вѫтрѣ нѣма бракъ, външниятъ е лъжливъ. Ако вѫтрѣ нѣма дете, и външнитѣ деца сѫ лъжлива Ти вѫтрѣ нѣмашъ нищо родено, отвънъ имашъ. То сѫ кукли. Колко момиченца иматъ по 4 ÷ 5 кукли, значи че петь деца иматъ. Кога сѫ ги родили? Че тия кукли иматъ бащи - ония, които сѫ ги направили. Колкото е реална куклата на малкото дете, толкова е реално и детето на една майка, която го родила. Отношението е сѫщото. Ако въ твоето съзнание е родено детето, усѣщашъ, че има нѣщо въ тебъ, което живѣе, и ти се радвашъ на живота, не се обезсърдчавашъ, има нѣщо, за което ти живѣешъ, чувствувашъ една неопредѣлена радость въ себе сѫ. Всичкитѣ жертви, всичкитѣ страдания сѫ на мѣсто, чувствувашъ, че има защо да страдашъ. Сега си бездетенъ - нѣма защо да страдашъ, да живѣешъ. Сега, азъ оставямъ външното. Вашитѣ възгледи сѫ неправилни, искамъ да дамъ насока на вашитѣ възгледи. Ако искате да знаете смисъла на вѫтрешния животъ, силата се крие тамъ - въ детето. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да щади, да почита това дете. Като видишъ, че единъ човѣкъ има това дете, почитай! Защото ще направишъ крайно престѫпление, ако не зачиташъ това, което е родено въ името Божие въ душата, защото ако не вземешъ участие въ тази работа, ако не я зачиташъ, ти ще понесешъ най-голѣми последствия. Ако само се опиташъ да наврѣдишъ на него, ти ще изчезнешъ отъ лицето на земята. Ако се опиташъ да наврѣдишъ на детето, както Ирода, ще изчезнешъ. Туй дете ще остане! Бѫдещето е на него. Писанието казва: „Ако не се родите изново отъ вода и духъ.” Казвамъ: Ако въ васъ туй новото,” Божественото не се роди въ вашата душа, ако вие не се почувствувате въ положението на една майка, че да имате нѣщо, за което да живѣете, то нѣма да бѫде една проста мисъль, едно просто чувство, една проста постѫпка, то ще бѫде нѣщо реално. Тогава вашето лице ще се освежи, ще имате мощь. Даже, въ природата, онази страхливата кокошка, която и отъ сѣнката бѣга, когато има дѣчица, тя се опери на нѣкой волъ, като подскочи, клъвне го по носа и волътъ се отбие, Върне се назадъ. Казва: „Деца има тази кокошка. Ако не щадя децата, лошо ще пати главата ми.” Казвамъ: Уменъ е този волъ, връща се назадъ. Всички хора, които сѫ пострадали въ свѣта като мѫченицитѣ, тѣ имаха деца. Когато Христосъ бѣше на кръста, имаше дете въ себе сѫ. Нѣкои, като не разбиратъ смисъла на живота, искатъ да се женятъ. Сегашниятъ бракъ се е обезсмислилъ, сегашната любовь се е обезсмислила по единствената причина, че хората сѫ забравили дълбокия смисълъ, защо сѫ дошли въ свѣта. Другитѣ нѣща сѫ преходни. Ако двама души сѣднатъ и ядатъ заедно, смисълътъ не е въ яденето. Двама души може да пиятъ отъ чучура вода, смисълътъ не е тамъ. Може да четатъ една книга, и тамъ не е смисълътъ. Въ какво седи великото добро? Ти ще познаешъ твоята възлюбена само въ време на изпитания, когато нѣкѫде слѣзешъ въ нѣкой кладенецъ, че нѣма кой да дойде да ти помогне, тя трѣбва да тѣ извади. Въ дадения случай онзи човѣкъ, който може да ти съдействува да израсне твоето дете въ тебъ, той е твой ближенъ. Детето е мѣрка за любовьта отвънъ. Една майка, която не е родила дете, тя нѣма любовь. Въ този смисълъ всѣки трѣбва да бѫде една майка. Азъ ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраамъ роди Исака” Едно време и мѫжетѣ, и женитѣ раждаха. Въ отрицателния периодъ женитѣ раждатъ. Пакъ ще се смѣнятъ. Ту женитѣ, ту мѫжетѣ раждатъ. Сега мѫжетѣ не се женятъ, само женитѣ се женятъ, затова и тѣ раждатъ. Ще дойде време, когато женитѣ ще се подмладятъ, мѫжетѣ ще се женятъ, тогава мѫжетѣ ще раждатъ. По на 10 ÷ 20 години сѫ всички мѫже на земята, тѣ не се женятъ, деца сѫ още. Сега женитѣ сѫ възрастни, тѣ се женятъ, а пъкъ мѫжетѣ минаватъ само за сватове. Вземете това въ чистия смисълъ. Нѣма никакви мѫже въ свѣта, все жени има. Следъ време ще има само мѫже, никакви жени нѣма да има. Женитѣ ще бѫдатъ момичета по на 10 ÷ 12 години. Въ този периодъ женитѣ раждатъ, ще дойде време у мѫжетѣ ще се роди туй съзнание. Или казано на другъ езикъ: когато женитѣ и мѫжетѣ, когато женскиятъ и мѫжкиятъ принципъ се съединятъ въ едно тѣло, както сѫ били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположниятъ принципъ на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие въ душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степень Детето винаги трѣбва да остане дете. Вие казвате: „Детето става мѫжъ, или туй малкото дете става мома за женене” - то не е дете вече, изгубва се свещеното. Въ вѣчния животъ онова красивото дете, то е идеалъ, то е неопорочено. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката да работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме бащи и майки, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички, се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушание.” Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте.” Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме майки и бащи, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога Живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата - за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушаше”. Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте”. Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Тукъ въ България преди двадесетъ години се случи единъ анекдотъ. Хващатъ нѣкого за едно престѫпление, завеждатъ дѣло, ще го сѫдятъ. Той ималъ адвокатъ, който го защитава предъ сѫда, казва: „Господа сѫдии, моятъ довѣреникъ нѣмалъ никаква умисълъ да направи престѫпление, той взелъ само хиляда лева, а тамъ имало още 50 хиляди, той взелъ малкото, другитѣ пари оставилъ, нѣмалъ никаква умисълъ”. По едно време виждатъ подсѫдимия да плаче, помислили, че той се разкайва, че съжалява. Пита го сѫдията: „Защо плачешъ?” Казва: „Изгоря ми душата, съжалявамъ, че не можахъ да видя 50-тѣ хиляди”. Адвокатътъ искалъ да го оправдае, а той казва, че му изгорела душата, какъ да не види тия 50 хиляди лева! Ние въ свѣта плачемъ не отъ съзнание. Всѣки плаче, но защо? Азъ съмъ изследвалъ плача, колко души сѫ идвали при мене, плачатъ. Нѣкой плаче, че братъ му взелъ нивата и че никакъ не живѣели добре. Жената плаче, че мѫжътъ не се обхожда добре съ нея. Мѫжътъ плаче, че жената не се обхожда добре. Плаче слугата, че господарьтъ билъ гордъ; плаче господарьтъ, че слугата билъ лошъ. Всички плачатъ, все нѣщо сѫ изгубили. По нѣкой пѫть, понеже имамъ друго схващане, поусмихна се малко, а тѣ казватъ: „Види се, ти не си страдалъ, какви страдания имамъ, пъкъ ти се смѣешъ.” Казвамъ: Какво правите? Заявление, ще даватъ нѣкого подъ сѫдъ, изигралъ ги единъ мошеникъ. Обѣщалъ да донесе брашно два чувала. Единиятъ му далъ 50 лева, другиятъ му далъ 150 лева, нищо не донесълъ. Този младъ момъкъ искалъ да се жена Отива при проповѣдника и казва: „Ще ти дамъ брашно.” Отива при адвоката, и на него обѣщава да донесе брашно, и взима 150 лева, че отива и се оженва Азъ ги гледамъ, поусмихвамъ се. „Защо се смѣешъ? Тебе не сѫ тѣ изиграли, та затова ти е смѣшно.” Казвамъ: Азъ се чудя на вашия умъ. Честно трѣбва да постѫпи човѣкъ. Колко ви дължи? „40 лева”. Давамъ му 40 лева. Азъ решавамъ въпроса казвамъ: Заповѣдайте 40 лева Ако ви плати този момъкъ, ще ми ги върнете. Този момъкъ се е женилъ, трѣбватъ му пари за жената, за неговата възлюбена. Съ много малко, все пакъ се е оженилъ. Доволни ли сте? Ако би върне паритѣ, ако искате, може да ми ги върнете, ако не, считайте този въпросъ за уреденъ. Пъкъ сега ще го давате подъ сѫдъ, ще се кълнете. Казвамъ на адвоката: На тебъ колко дължи? „Не, не, моля, не искамъ. И азъ ще постѫпя като тебъ, не искамъ. И азъ ликвидирамъ по сѫщия начинъ.” Защо ще се хули името Божие? Защото, ако търсимъ натънко, нѣма нѣкой да не е закачилъ нѣкого. Може даже като сме най-праведни, нѣкой пѫть по закона на съзнанието хиляди погрѣшки да сме направили. Та казвамъ: Онова, което осмисля живота ни, то е онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ. Човѣкъ ще стане силенъ като придобие това съзнание. Само тогава може да се предаде тази наука. Има една наука, която може да се предава само на хора, които иматъ деца. Ако вие нѣмате деца, по никой начинъ онази Истина не мога да ви кажа. И да ви я кажа, ще бѫде неразбрана за васъ. Вие ще кажете: „Какъ така?” По сѫщия законъ: Единъ цигуларь може да е най-голѣмиятъ виртуозъ въ свѣта, гениаленъ човѣкъ може да е, но нѣма цигулка, нѣма лѫкъ, съ какво ще свири? Това е мощното, то е инструментътъ. Този цигуларь когато има цигулка, тогава всички ще разбератъ, че той е първиятъ цигуларь, като тегли лѫка, изкарва такива тонове, че на всички хора се отваря сърдцето. Такова нѣщо е човѣкътъ. Съ твоята цигулка - съ твоето дете, като теглишъ лѫка, въ цѣлата природа, дето идешъ, и камънитѣ ще оживѣятъ, и ще проговорятъ. Христосъ казва: „Ако тѣ млъкнатъ, камънитѣ ще проговорятъ.” Казвамъ: Когато децата въ свѣта дойдатъ, камънитѣ ще проговорятъ, дърветата ще проговорятъ, вѣтърътъ ще проговори, свѣтлината ще проговори, всички ще проговорятъ. Като проговорятъ, ще дойде спасението на свѣта. Това е нѣщо реално, не е нѣщо отвлѣчено. Питатъ ме: Ти жененъ ли си? Казвамъ: Сега азъ искамъ да се оженя, досега съмъ се женилъ, разженвалъ, женилъ, разженвалъ. По нѣкой пѫть жененето е като яденето, съжалявамъ, че съмъ го ялъ. Колко пѫти съмъ ялъ ядене и съмъ съжалявалъ, че съмъ го ялъ. Азъ сравнявамъ жененето съ яденето. Женитбата е единъ обедъ, неестественъ обедъ, следъ който се съжалява, че си ялъ, че си се оженилъ. Ако женитбата считашъ за тайнство, ако е тайнство, нека децата бѫдатъ Божествени. Нѣма никакво тайнство въ такъвъ единъ бракъ въ свѣта на безлюбието. Ако е тайнство, нека деца да се раждатъ, но сега нѣма нито единъ бракъ както трѣбва. Ама той се влюбилъ въ една жена. Туй е едно криви разбиране. Въ ума на жената има една крива идея, тя казва: „Ти ще носишъ, азъ ще ямъ.” Добре, трѣбва да яде, но не е смисълътъ въ яденето. Тукъ е и въпросъ за детето, което трѣбва да се отхрани. Ако дойде детето, ще има преизобилно, ако нѣма дете, сиромашията ще е до немай кѫде. Казвамъ: Детето - това трѣбва да бѫде идея, вложена въ васъ, ако искате да разберете смисъла. Това е то Божественото въ свѣта Тогава ще дойдатъ страданията Но онзи, който има дете, той не умира вече. На такъвъ е Царството Божие. „Вземи детето и иди въ Египетъ”. Значи човѣкъ ще влѣзе въ Египетъ. Това е земята, това е материалниятъ свѣтъ съ всички възпитателни срѣдства. Ще минешъ една дисциплина, на всѣко едно страдание ще се поусмихнешъ. Сегашнитѣ ваши престѫпления може да бѫдатъ добродетели за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ваши престѫпления ще бѫдатъ ваши бѫдещи добродетели, когато се роди това дете. Всички лоши нѣща ще се превърнатъ на скѫпоцѣнни камъни, ще разберете смисъла имъ. Тогава онази идея ще бѫде въ васъ, и ще кажете: „Слѣпъ бѣхъ едно време, а сега вече разбирамъ.” Тогава ще имаме една наука, мощна наука въ свѣта, и човѣчеството, което ще дойде, трѣбва да проучва тази велика наука. Децата ще дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ съединителното звено. Само децата ще повдигнатъ жената, и само жената и децата ще повдигнатъ мѫжа. 15 беседа, държана отъ Учителя на 10 януари 1932 г., недѣля, 10 ч. съ, София, Изгрѣвъ. [1] шамия (аръ.-туръ.) - тънка женска кърпа за глава
  3. Вземи детето Дънов, Петър Константинов. Вземи детето. Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Няма намерени издания от преди 1944 г. Книгата е подготвена в стар правопис от Георги Касапов с помощта на програма. Текстовете са проверени и коригирани в съответствие с действащия за тогавашното време правописен речник. 1. Вземи детето, 10 януари 1932 г. 2. Освободени, 17 януари 1932 г. 3. Доведете ми го, 24 януари 1932 г. 4. Проява на живата светлина, 31 януари 1932 г. 5. Тѣзи малкитѣ, 7 февруари 1932 г. 6. Да известятъ на ученицитѣ Му, 14 февруари 1932 г. 7. Моята Любовь нѣма да премине, 21 февруари 1932 г. 8. Следъ това, 28 февруари 1932 г. 9. Въ последното време, 6 март 1932 г. 10. Приложете Добродетель, 13 март 1932 г. 11. Що да сторя, 20 март 1932 г. 12. Вѣрниятъ въ малкото, 27 март 1932 г. 13. Наклали огънь, 3 април 1932 г.
  4. Паневритмия 1938

    Паневритмия 1938 БЕИНСA ДУHО ПАНЕВРИТМИЯ РАЗУМНА ОБМѢНА СЪ СИЛИТѢ НА ЖИВАТА ПРИРОДА. СОФИЯ, 1938. Съдържание I ЧАСТЬ ПАНЕВРИТМИЧНИ УПРАЖНЕНИЯ ОПИСАНИЕ Уводни думи 1. Пробуждане 2. Примирение 3. Даване 4. Възлизане 5. Дигане 6. Отваряне 7. Освобождение 8. Плѣскане 9. Чистене 10. Летене 11. Еверá 12. Скачане 13. Тъкане 14. Мисли! 15. Аумъ 16. Изгрѣва слънцето 17. Квадратъ 18. Красота 19. Подвижность 20. Побеждаване 21. Радостьта на земята (Люлѣене) 22. Запознаване 23. Хубавъ день 24. Колко сме доволни 25. Стѫпка по стѫпка 26. На ранина 27. Дишане 28 Промисълъ Прибавка : Пентаграмъ II. ЧАСТЬ ПАНЕВРИТМИЧНИ УПРАЖНЕНИЯ МУЗИКА 1. Пробуждане 2. Примирение 3. Даване 4. Възлизане 5. Дигане 6. Отваряне 7. Освобождение 8. Плѣскане 9. Чистене 10. Летене 11. Еверá 12. Скачане 13. Тъкане 14. Мисли 15. Аумъ 16. Изгрѣва слънцето 17. Квадратъ 18. Красота 19. Подвижность 20. Побеждаване 21. Радостьта на земята (Люлѣене) 22. Запознаване 23. Хубавъ день 24. Колко сме доволни! 25. Стѫпка по стѫпка 26. На ранина 27. Дишане 28. Промисълъ Прибавка: Пентаграмъ III ЧАСТЬ ПРИНЦИПИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА
  5. Слънчеви лъчи 1942г.

    Слънчеви лъчи СЛЪНЧЕВИ ЛѪЧИ МУЗИКА, ДВИЖЕНИЕ И ГОВОРЪ ОТЪ УЧИТЕЛЯ СОФИЯ 1942 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Музика 2. Принципи 3. Описание
  6. Слънчеви лъчи 1942г.

    OПИCAHИE Участвуващитѣ се нареждатъ по двойки въ 12 лѫча, насочени къмъ общъ центъръ. Въ всѣки радиусъ има 6 двойки. Разстоянието между двамата въ двойката е около единъ метъръ; разстоянието между двойкитѣ — сѫщо. Около лѫчитѣ има крѫгъ, съставенъ сѫщо отъ двойки. Разстоянието между лѫчитѣ и външния крѫгъ е нѣколко метра (вижъ отвѫдната скица). Участвуващитѣ въ лѫчитѣ сѫ обърнати съ лице къмъ центъра, а тия въ външния крѫгъ — съ лѣвото рамо къмъ центъра. Напредването на лѫчитѣ е движение къмъ центъра, а връщането имъ е въ обратна посока. А напредването и връщането въ външния крѫгъ става по линията на самата окрѫжность. Движението винаги започва съ дѣсния кракъ. Въ лѫчитѣ лицата се нареждатъ по ръстъ: по-низкитѣ въ преднитѣ редове, а по-високитѣ въ заднитѣ. Ако участвуващитѣ сѫ малко на брой, то въ лѫчитѣ могатъ да влизатъ по-малко двойки; въ такъвъ случай и въ външния крѫгъ може да има по една двойка срѣщу всѣки лѫчъ. Заб. Когато упражненията се правятъ при участието на музикални инструменти, пѣнието почва отъ музикалния мотивъ № 7, а при липса на инструментъ то почва отъ началото. I. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ успоредни, съ изправени пръсти, се поставятъ въ страни отъ дѣсно, малко надолу. Дѣсниятъ кракъ назадъ. I. Фигура. Напредване. Музика: Музикаленъ мотивъ № 1 се изсвирва единъ пѫть. 1. Дѣсниятъ кракъ напредъ. Рѫцетѣ грациозно се изнасятъ успоредно, съ наклонъ нагоре 45 градуса, малко въ лѣво, съ леко плѣскане. Въ момента на плѣскането дѣсниятъ кракъ стѫпва напредъ, а лѣвиятъ се вдига на мѣсто (първитѣ два такта). 2. Рѫцетѣ описватъ дѫга все успоредни и отиватъ отъ лѣва страна съ наклонъ надолу 45 градуса. Въ момента, когато тѣ сѫ въ крайното положение, лѣвиятъ кракъ стѫпва на мѣстото си. Цѣлото тѣло се полюлѣва леко малко назадъ. Дѣсниятъ кракъ се вдига и се прегъва при колѣното, като пръститѣ сѫ наклонени къмъ земята (трети тактъ). 3. Дѣсниятъ кракъ стѫпва. Рѫцетѣ се изнасятъ напредъ. При движението си напредъ, въ момента, когато рѫцетѣ минаватъ предъ гърдитѣ, лѣвиятъ кракъ прави крачка напредъ и стѫпва; дѣсниятъ се вдига на мѣсто. Презъ това време рѫцетѣ отиватъ напредъ, малко въ дѣсно, съ наклонъ нагоре 45 градуса, успоредни, съ длани надолу, безъ плѣскане (четвърти и пети тактъ). 4. Рѫцетѣ описватъ дѫга и успоредни отиватъ отъ дѣсна страна на тѣлото, както въ изходното положение (6-ти тактъ). Следъ това се повтаря сѫщото движение до края на музикалния мотивъ. Презъ време на цѣлия музикаленъ мотивъ рѫцетѣ отиватъ три пѫти въ лѣво съ плѣскане и два пѫти въ дѣсно безъ плѣскане. При последния тактъ на мотива дѣсниятъ кракъ остава напредъ. II. Фигура. Връщане. Музика: Музикаленъ мотивъ № 1 се изсвирва единъ пѫть. 1. Рѫцетѣ слизатъ леко на кръста. Това положение на рѫцетѣ се запазва до края на музикалния мотивъ. Дѣсниятъ кракъ прави полукрѫгъ и застава задъ лѣвия. 2. Следъ това лѣвиятъ кракъ прави полукрѫгъ и застава задъ дѣсния и пр. — това продължава до края на музикалния мотивъ № 1. При всѣка стѫпка се прави леко подскачане (пружиниране). Всѣки полукрѫгъ се извършва за единъ тактъ на музикалния мотивъ. Правятъ се всичко 15 дѫгообразни стѫпки назадъ (полукрѫгове). II ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ продължаватъ да сѫ на кръста. Тежестьта на тѣлото е на лѣвия кракъ. I. Фигура. Напредване. Музика: Музикаленъ мотивъ № 2 се изсвирва веднъжъ (всичко 33 такта). 1. Дѣсниятъ кракъ, който въ края на предходната фигура остава назадъ, отива въ полукрѫгъ предъ лѣвия кракъ, малко въ лѣво отъ него, докосва съ пръсти земята, връща се въ полукрѫгъ задъ лѣвия, и въ това време тежестьта на тѣлото е все на лѣвия кракъ. Туй движение на дѣсния кракъ се повтаря два пѫти (това обхваща първитѣ четири такта на музикалния мотивъ). 2. Дѣсниятъ кракъ прави крачка напредъ и стѫпва; въ сѫщото време лѣвиятъ кракъ се вдига отъ земята (пети тактъ). Сѫщитѣ движения се повтарятъ съ лѣвия кракъ сѫщо за 5 такта и т. н. — до края на музикалния мотивъ. Това движение се повтаря четири пѫти съ дѣсния кракъ и три пѫти съ лѣвия. Последното — четвърто — движение съ дѣсния кракъ е непълно и става така : Той прави единъ полукрѫгъ напредъ, единъ назадъ, единъ напредъ и следъ това вече непосрѣдствено почва връщането. II. Фигура. Връщане. Музика: Музикалниятъ мотивъ № 3 се изсвирва единъ пѫть (20 такта). Връщането става тъй, както е описано при втората фигура на първото движение. Правятъ се всичко 20 стѫпки назадъ. При последния тактъ лѣвиятъ кракъ остава назадъ. III. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ си оставатъ на кръста. I. Фигура. Напредване Музика: Изсвирва се музикалниятъ мотивъ № 4 съ пълнитѣ репетиции всичко два пѫти. 1. Тежестьта на тѣлото е на лѣвия кракъ. Дѣсниятъ кракъ съ леко прегънато колѣно се изнася напредъ при, слабо ритмично пружиниране на лѣвия кракъ. Презъ това време дѣсниятъ кракъ два пѫти съ пръсти докосва земята, като при третия пѫть стѫпва малко по-напредъ и поема тежестьта на тѣлото (първитѣ 3 такта). 2. Следъ това лѣвиятъ кракъ прави сѫщитѣ движения пакъ за 3 такта. Това се повтаря 6 пѫти съ дѣсния кракъ и 6 пѫти съ лѣвия. При последния тактъ дѣсниятъ кракъ остава назадъ, но той прави бързо полукрѫгъ напредъ и съ това се приготвя за връщане. II. Фигура. Връщане Музика: Музикаленъ мотивъ № 5 се изсвирва веднъжъ. Връщането става тъй, както е описано при втора фигура на първото движение. Правятъ се всичко 13 стѫпки назадъ. Следъ това дѣсниятъ кракъ се прибира при лѣвия, и така лицето се подготвя за следната фигура. IV. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Краката прибрани. I. Фигура. Единично въртение Музика: Първата часть на музикалния мотивъ № 6. Лѣвиятъ партньоръ на всѣка двойка съ почване на музиката съ 10 отмѣрени люлѣещи се стѫпки описва крѫгъ около дѣсния. Крачкитѣ сѫ плавни, съ леко прегънато колѣно. Стѫпва се леко на пръсти съ едва забележимо люлѣене на тѣлото. Крѫгътъ се описва по такъвъ начинъ, че лѣвиятъ партньоръ се обръща въ дѣсно, минава отъ предната страна на другия, после завива задъ него и следъ това застава на първоначалното си мѣсто. Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4 удара о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята. После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4 удара, като при четвъртия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. V. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Единично въртение. Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6. Дѣсниятъ партньоръ на всѣка двойка прави сѫщото движение около лѣвия (както е описано въ първата фигура на предходното движение). Той започва да описва крѫгъ около лѣвия, като минава предъ него, завива задъ него и следъ това застава на първоначалното си мѣсто. Всичко това се извършва въ 10 стѫпки. При своето въртение той стѫпва леко на пръсти, при едва забележимо люлѣене на тѣлото. Презъ това време лѣвиятъ партньоръ прави сѫщитѣ движения, които сѫ описани за дѣсния при първата фигура на предходното движение. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто. Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички правятъ сѫщитѣ ритмични удари, както при фигура втора на IV. движение. VI. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Двойно въртение Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6. Въ десеть музикални такта, съ 10 стѫпки, лѣвиятъ и дѣсниятъ партньори на всѣка двойка описватъ плавно крѫгове. Всѣки описва крѫгъ по начина, по който се е движилъ при единичното въртение, като се има предвидъ следното: Когато двамата минаватъ отпредъ, дѣсниятъ партньоръ описва външния полукрѫгъ, а после, когато минаватъ отзадъ, лѣвиятъ описва външния полукрѫгъ. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички правятъ сѫщитѣ ритмични удари, както при фигура втора на IV. движение. Забележка. Следъ изкарване на движения IV, V и VI, сѫщитѣ се повтарятъ още веднъжъ. VII. ДВИЖЕНИЕ Музика: Музикаленъ мотивъ № 7. Участвуващитѣ въ всѣка двойка се приближаватъ единъ къмъ другъ, хващатъ се за рѫцетѣ, като вѫтрешнитѣ имъ рѫце се издигатъ високо надъ главата, а външнитѣ имъ рѫце сѫ хванати низко долу, тъй че хванатитѣ рѫце образуватъ красивъ вѣнецъ. При такова положение всички пѣятъ музикалния мотивъ № 7. VIII ДВИЖЕНИЕ Музика: Изсвирва се музикалниятъ мотивъ № 8. Съ почването на мотива, който се състои отъ 20 такта, въ началото на всѣки тактъ рѫцетѣ леко плѣскатъ малко по-високо предъ гърдитѣ, като дѣсната рѫка е по-активна отъ лѣвата. Следъ плѣскането тѣ се разтварятъ леко и се повдигатъ още малко нагоре. Въ това движение на рѫцетѣ се крие принципътъ на освобождението. Въ сѫщото време всички изпѣватъ музикалния мотивъ № 8: „Рай, рай, рай“ и пр. IX ДВИЖЕНИЕ I. Фигура. Музика: Първата часть на музикалния мотивъ № 9. Изпѣватъ се два пѫти думитѣ: „Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две.“ 1. Дветѣ рѫце сѫ поставени една върху друга съ длани обърнати надолу, при което дѣсната е отгоре. Презъ това време се изпѣва думата: „Кажи.“ 2. После, при изпѣване на думата „ми“ рѫцетѣ се разтварятъ дѫгообразно подобно на цъвналъ цвѣтъ, като всѣка отъ тѣхъ описва полудѫга малко повече отъ 90 градуса. Това движение изразява разцъвтяване. Сѫщитѣ движения се повтарятъ до края на музикалния мотивъ, при което става смѣна на рѫцетѣ: най-първо дѣсната се поставя отгоре, после лѣвата, пакъ дѣсната и т. н. При всѣка нечетна дума на горния текстъ рѫцетѣ сѫ една надъ друга, а при всѣка четна дума тѣ се разтварятъ. Само при последната дума „две“ се правятъ и дветѣ движения едно следъ друго. II. Фигура. Музика: Втората часть на музикалния мотивъ № 9. Всички пѣятъ думитѣ: „Твойтѣ думи две, сладки думи две“ (2 пѫти). Дветѣ рѫце се поставятъ по описания по-горе начинъ една надъ друга, съ длани обърнати надолу, при което дѣсната е отгоре. При това положение на рѫцетѣ се изпѣватъ думитѣ: „Твойтѣ думи две.“ При разтваряне на рѫцетѣ се пѣятъ думитѣ: „сладки думи две.“ Всичко това се повтаря два пѫти. При повторението лѣвата рѫка е надъ дѣсната. X. ДВИЖЕНИЕ Музика: Изпълнява се музикалниятъ мотивъ № 10. Всички изпѣватъ думитѣ: „Туй е рай“ (3 пѫти) и единъ пѫть думитѣ: „Туй е рай, рай“. Презъ това време рѫцетѣ сѫ поставени хоризонтално отстрани на височина на рамената и правятъ 5 вълнообразни движения, подобно на летение. Пѣсеньта и петтѣ движения се повтарятъ още веднъжъ. Забележка: Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да се даде пълна идея за движенията при тѣхъ, тъй като тѣ сѫ по естество непрекѫснати и плавни. Ето защо, желателно е, оня, който ще прави упражненията, преди всичко да ги види и направи, следъ което настоящиятъ текстъ ще му служи за припомняне.
  7. Слънчеви лъчи 1942г.

    ПРИНЦИПИ Когато първитѣ пролѣтни цвѣтя разтворятъ своитѣ вѣнчета и пѣснитѣ на първитѣ прелетни птички ни донесатъ поздравъ отъ топлия югъ, каква радость трепва въ всички сърдца! Тѣзи ранни предвестници ни говорятъ, че е близка чудната пролѣть, великиятъ праздникъ въ живота! Тогава той се окичва съ всичкия си блѣсъкъ и великолепие, щедро разкрива богатствата, които крие въ своитѣ недра. Но човѣчеството не минава ли презъ сѫщия процесъ ? Има съответствие въ разнитѣ области на живота. Много признаци ни говорятъ, че иде космична пролѣть. Една нова вълна залива днесъ свѣта. Въ душата се засилва копнежътъ и усѣтътъ за единъ новъ свѣтъ. Въпрѣки трѣсъка на днешнитѣ събития, буднитѣ души съ радостно предчувствие долавятъ първитѣ лѫчи на новото, което иде. Настоящитѣ упражнения, наречени не напраздно „Слънчеви лѫчи“, сѫ именно като предвестници на новия день, който съ тихи стѫпки пристѫпва къмъ насъ; тѣ ни говорятъ съ свой езикъ за красотата му. И може ли съ една дума да се характеризира великото, което днесъ се ражда въ душитѣ? Любовьта е новото, което днесъ иде въ свѣта! Отъ нѣколко вѣка преди Христа нейната нѣжна свѣтлина е почнала да озарява душитѣ. Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря въ душитѣ въ яръкъ пламъкъ, който ще освѣти свѣта. Вълната на любовьта работи вече на земята. И тя е непобедима. Едничката сила въ свѣта, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се съ всички мѫчнотии, едничката всепобедна сила е тя. Днесъ настѫпва оная фаза въ историята на човѣчеството, когато по законитѣ на развитието тя се разцъвтява въ човѣшката душа. Човѣшкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота— прозрение за великата идея, че всичко е Любовь! Тя е създала всички нѣща. Ние сме потопени въ нея. Тя иде отъ звездитѣ, отъ всѣки слънчевъ лѫчъ, отъ всѣки плодъ. И ние доброволно трѣбва да приемемъ любовьта отвънъ и отвѫтре. Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. Новото разбиране, което днесъ се ражда въ душитѣ, е: Всѣко нѣщо, което се прави безъ любовь, е престѫпление ; то не дава никакъвъ плодъ. Тя е като скѫпоцененъ камъкъ, който дълги години е стоялъ заровенъ въ земнитѣ недра подъ голѣмо напрежение и налѣгане, издържалъ ги е и е излѣзълъ вече на свобода и просторъ, за да поеме рѫководството. Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования. Любовьта ще научи човѣка на нѣщо велико. До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта. Именно тая велика идея за раждането на новъ, красивъ свѣтъ на земята лежи като основна идея въ тия упражнения. Музиката, движението и говорътъ имъ сѫ проникнати отъ нея. Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ изразъ, своя отгласъ въ тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава презъ тѣхъ отъ началото до края. *** Движението е изразъ на живота. Водата до като се движи, запазва своята свежесть и свършва работа. Ако стои на едно мѣсто, никаква работа не може да върши. Всичко въ природата се движи; напримѣръ, имаме движение на небеснитѣ тѣла, на облацитѣ, свѣткавицитѣ, духането на вѣтъра, люлѣенето на дърветата, течението на рѣкитѣ. И само тия движения сѫ ценни, които сѫ взети изъ природата. Движенията, които не сѫ взети отъ нея, не сѫ хармонични ; тѣ вредятъ на човѣка. Напримѣръ, нѣкой пѫть човѣкъ прави неестествени движения или взема неестествена поза. Чрезъ тѣзи движения той влиза въ едно низходещо течение. Хората страдатъ отъ неестествени движения. Красивитѣ, естественитѣ движения осмислятъ живота, вливатъ нови сили въ него; тѣ ползуватъ човѣка, освобождаватъ го отъ ограничения. Всѣки видъ движение е свързано съ известни сили въ природата и човѣка и ги събужда къмъ дейность, активность. Всички движения сѫ говоръ, особенъ езикъ. Има линии на движение за всѣка добродетель, за всѣко психично състояние. Напримѣръ, какъ може да се изрази въ движение, че единъ отива къмъ нѣкого съ добро намѣрение? Има специални линии за милосърдие и пр. Всѣка идея, всички страдания и радости иматъ особени линии на движение. Движенията въ настоящитѣ упражнения „Слънчеви лѫчи“ сѫ взети изъ самата природа. Тѣ съдържатъ въ себе си въ чистъ първиченъ видъ слънчевия ритъмъ. Той е вложенъ въ музиката и движенията имъ. Тия упражнения сѫ взети отъ светилището на посветенитѣ, свалени сѫ отъ висшитѣ области на природата. *** Движенията при тия упражнения не трѣбва да бѫдатъ рѣзки; тѣ трѣбва да иматъ известна мекота, красиви линии, грациозность; при ходене да се стѫпва по възможность по-рано на пръсти и после на петата. Ако се стѫпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение въ гръбначния мозъкъ, и при това тогава стѫпкитѣ сѫ по-груби, механични, нервни. Стѫпването по-рано на пръсти подтиква мисъльта къмъ активность; то има връзка съ по-финнитѣ сили на душата. При правене на тия упражнения цѣлото тѣло трѣбва да вземе участие при всѣко движение. Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта. Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание. Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр. При пѣнието презъ време на тия упражнения енергията трѣбва да слѣзе отъ главния мозъкъ въ слънчевия възелъ и отъ тамъ да отиде въ ларинкса, а това ще каже следното: при пѣние енергията трѣбва да мине презъ сферитѣ на Любовьта и така оживотворена, придобила магична мощь да претворява, да пресъздава, да мине презъ ларинкса. Съ други думи, при изпълнение на тия упражнения човѣкъ трѣбва да пребивава съ съзнанието си въ възвишения свѣтъ на Любовьта. *** Едни участвуващи се нареждатъ въ 12 лѫча, насочени къмъ центъра, а други образуватъ външния крѫгъ около първитѣ. Изпърво лѫчитѣ се движатъ по радиуситѣ, а външнитѣ — по окрѫжностьта. После почва въртение на лѣвия около дѣсния и обратно, и двойно въртение. Следъ това членоветѣ на всѣка двойка се залавятъ за рѫце и пѣятъ думитѣ: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила“ и т. н. После идатъ плѣскане, движение, подобно на разцъвтяване и летение. Ще кажемъ по нѣколко думи за всѣки единъ отъ тия моменти. Дванадесеттѣ лѫча представятъ дванадесеть врати, презъ които влиза животътъ въ насъ. Това сѫ дванадесеттѣ врати на живота. Тѣ по другъ начинъ сѫ изразени въ тъй нареченитѣ 12 зодии. И въ Откровението (21, 12) се говори за дванадесеттѣ врати. Има две течения въ природата: едно течение на енергии отъ Божествения Изворъ на живота навънъ и друго течение, което връща енергиитѣ отново къмъ центъра. Първото е изразено съ приближаването на дванадесеттѣ лѫча къмъ центъра. Тѣ отиватъ, за да взематъ божественитѣ сили и следъ това се връщатъ, за да ги влѣятъ въ външния крѫгъ, който се привежда въ движение. Външниятъ крѫгъ представя колелото на живота. Той е привежданъ въ движение чрезъ силитѣ, които се получаватъ чрезъ дванадесеттѣ лѫча отъ Божествения центъръ, отъ Великото Разумно Начало въ свѣта. Този процесъ има своето отражение, своитѣ аналогии въ всички полета на живота. Напримѣръ, въ човѣшкото тѣло има две течения: артериално и венозно. Първото отива отъ центъра къмъ периферията съ чиста кръвь, а второто — отъ периферията къмъ центъра съ венозна, за да се пречисти и отново влѣзе въ крѫговрата на живота. Този космиченъ процесъ има своето отражение, напримѣръ, и въ слънчевата система. Земята се върти около слънцето. Земната орбита въ случая представлява външния крѫгъ. Движението по 12-тѣ лѫча означава въ случая електромагнитнитѣ течения отъ слънцето къмъ земята и обратно. Първото течение — отъ слънцето къмъ земята — можемъ да наречемъ артериално. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можемъ да наречемъ венозно. То носи електромагнитни енергии, които сѫ изгубили на земята своя първиченъ ритъмъ; тѣ минаватъ презъ земния центъръ и отново се връщатъ на слънцето, за да добиятъ първоначалния ритъмъ. И тъй, въ движението на дванадесеттѣ лѫча къмъ центъра и обратно е изразенъ общиятъ космиченъ процесъ, който става въ малкото и голѣмото, въ единичното и колективното, въ частитѣ и въ цѣлото. Той става въ всѣки организъмъ, въ колективното човѣчество, въ слънчевата система и въ цѣлата природа. Този процесъ подържа колелото на живота. Това е великиятъ ритъмъ на живота. Плѣскането съ дѣсната рѫка върху лѣвата при първото напредване къмъ центъра означава предаване на положителната енергия на дѣсната рѫка на отрицателната лѣва рѫка. Така дветѣ рѫце се хармонизиратъ, и въ това състояние можемъ да направимъ крачка напредъ. Това именно е изразено съ движенията на рѫцетѣ въ лѣво безъ плѣскане — нѣщо като полетяване напредъ. Значи, докато не уравновесимъ енергиитѣ си, не можемъ да полетимъ, да отидемъ напредъ. Връщането става съ движение на нозетѣ въ полукрѫгови, изпъкнали линии. Значи това, което е взето отъ центъра, сега се предава на външния крѫгъ. Линиитѣ на нозетѣ при второто напредване къмъ центъра изразяватъ магнетичнитѣ сили — силитѣ на сърдцето. Движенията при третото напредване къмъ центъра изразяватъ уравновесяване на електромагнитнитѣ сили — тѣ изразяватъ волята. *** Благодарение на този вѣченъ космиченъ процесъ човѣчеството върви напредъ: отъ неорганизиранъ животъ къмъ организиранъ. Въ следващитѣ фигури на „Слънчевитѣ лѫчи“ е представенъ именно този историченъ пѫть на човѣчеството къмъ просвѣтление. Въ движения № 4, 5 и 6 — именно въ въртението — е представена оная фаза въ историчния ходъ на човѣчеството, когато то е въ затворения крѫгъ на гѫстата материя и нѣма никакъвъ изходъ. Ако проследимъ развитието на човѣчеството отъ четвърта раса насамъ, ще видимъ, че човѣшкото съзнание постепенно потъва въ материята, изгубва духовнитѣ ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалностьта на висшитѣ области на духа е изгубено. Въ тая фаза човѣчеството работи предимно съ материалнитѣ сили и закони. Силитѣ на духа сѫ ограничени. Човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ. Това е изразено именно въ въртението. Въртението е единично и общо; значи човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ, както въ индивидуалния животъ, тъй и въ колективния. Но ето, идва моментътъ на освобождение отъ ограничението на затворения крѫгъ. Въртението престава. Членоветѣ на двойкитѣ се залавятъ за рѫце и пѣятъ пѣсеньта „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила.“ Този процесъ, презъ който минава човѣчеството, до известна степень е изразенъ и въ българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пѫтя на народната душа. Пѫтьтъ, по който върви българската народна душа, е изразенъ въ българската народна музика. Кое е характерно въ последната? То е копнежътъ по нѣщо изгубено. Въ нѣкои свои пѣсни българинътъ изразява тѫгата си за нѣщо изгубено: той е въ затворенъ крѫгъ; и по нѣкога идва до просвѣтление, проблѣсва въ него надежда за освобождение. И това личи въ музиката ; но после пакъ идва мотивътъ за скръбьта по нѣщо изгубено. Този процесъ е общочовѣшки. „Слънчеви лѫчи“ можемъ да изразимъ и така: Това е пѫтьтъ на човѣчеството отъ затворения крѫгъ къмъ свободата. До като човѣкъ се смущава въ себе си, той е въ старото, той се върти въ единъ крѫгъ, обикаля по него и като дойде на старото мѣсто, казва : „Нѣма ли изходенъ пѫть?“ Докато е въ затворенъ крѫгъ, човѣкъ е като конь, който вършее. И като намѣри врата да излѣзе отъ този крѫгъ, той се зарадва. Излизането отъ затворения крѫгъ, това е пробуждане на душата — освобождение. Днесъ е епохата, когато това предстои като колективенъ процесъ въ човѣчеството. Пробудениятъ човѣкъ разбира своето естество, предназначение, мисия и работа въ свѣта. Той излиза отъ свѣта на терзанията, ограниченията и сълзитѣ, влиза въ единъ музикаленъ свѣтъ и радостно пѣе: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила, уменъ да бѫда, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая“. Това е свѣтлиятъ праздникъ, който очаква и за който копнѣе човѣшката душа презъ вѣковетѣ. Това е онуй тържество, което виждаме и въ деветата симфония на Бетховенъ — когато следъ дълги, мѫчителни борби, страдания и разочарования, у човѣка идва свѣтлина, проблѣсъкъ за неговото мѣсто въ живота. Упражненията „Слънчеви лѫчи“ — това е великата драма въ пѫтя на човѣка и човѣчеството. И тия ритмични упражнения иматъ въ себе си силата, да тласнатъ напредъ този процесъ, да съдействуватъ за преминаването отъ сферитѣ на затворения крѫгъ въ радостьта на освобождението! И кой е моментътъ, когато човѣкъ скѫсва веригитѣ на затворения крѫгъ и влиза въ широкия свѣтъ на свободата? Когато въ него проблесне първиятъ лѫчъ на любовьта! Следъ дълги борби, външни, и вѫтрешни, прозвучава тържествената пѣсень на освободения отъ веригитѣ на миналото. Това е изразено съ думитѣ на пѣсеньта: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила“. Оковитѣ сѫ паднали за винаги отъ него. Той по-съвсемъ новъ начинъ разбира вече живота. Да си представимъ човѣкъ, когото следъ дългогодишенъ затворъ пущатъ на свобода. Съ каква радость той се приближава до най-малката тревичка; какъ всѣки слънчевъ лѫчъ, всѣко полъхване на вѣтреца, всѣка гледка на звездитѣ е за него великъ изворъ на радость! Или да си представимъ сѣмка, заровена въ студената влажна земя, притисната въ тъмнината на черната пръсть. Но силитѣ на сѣмката сѫ по-мощни. Тѣ преодоляватъ всички препятствия, и новиятъ стръкъ се издига горе на слънце, просторъ и свобода. Нѣщо аналогично е, когато за пръвъ пѫть проблесне първиятъ лѫчъ на любовьта въ човѣшката душа! Това е излизане отъ дълъгъ, тъменъ тунелъ въ засмѣна, слънчева, цвѣтна поляна. Въ пѣсеньта се говори за майката. Тукъ е думата за Великата Свѣтовна Майка — Разумната Природа — отъ която излиза човѣшката душа. Следъ изкарване на училището, последната отива при Майка си съ плодове, събрани отъ учението, и готова да служи. Плѣскането, което следва, е изразъ на радостьта отъ влизането въ новия свѣтъ, който сега се ражда на земята. Това е връщане въ живота на рая. А раятъ — това е пребиваване въ любовьта! Слагането на рѫцетѣ една върху друга — това е хармонизиране на дветѣ течения — топлото и хладното, магнетичното и електричното. Долната часть на рѫката означава топлото течение, сърдцето, а горната часть — хладното течение на ума. Следъ хармонизирането на дветѣ течения, рѫцетѣ се отварятъ настрани като цвѣтъ. То означава готовность за приемане : душата се разцъвтява и приема силитѣ, нуждни за нейното повдигане, както цвѣтътъ се отваря, за да приеме слънчевитѣ лѫчи. После рѫцетѣ правятъ движения, подобно на летение. Това е пѫтьтъ на свѣтлината. Туй символизира зрѣенето на плодоветѣ. Човѣкъ влиза въ пѫтя на всички възможности за постижение, свободенъ отъ всички ограничения. Това именно символизира летението. Това е излизане изъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на Великата Реалность. *** При всѣка правилна мисъль, чувство или движение човѣкъ трѣбва да придобие нѣщо, трѣбва да има известни постижения. Само това, което носи придобивки, е ценно. Мѣрило за правилностьта, красотата и хармоничностьта на едно движение е радостьта, която се чувствува при изпълнението му. Човѣкъ, който прави тия упражнения, чувствува радость, освежаване, общъ подемъ на всичкитѣ си сили — физични и духовни. Тия упражнения иматъ лѣчебно, здравно действие и то по две причини : 1. Събуждатъ спещитѣ сили на организма. 2. Свързватъ човѣка съ живитѣ сили на природата. Чрезъ тия движения ние влизаме въ съгласие съ законитѣ на природата, за да ни даде тя това, което ни е нуждно, и ние да ѝ дадемъ това, което ней е потрѣбно. Тия упражнения обновяватъ и подмладяватъ; тѣ лѣкуватъ не само болеститѣ, но и всички тѣлесни и душевни неразположения; при тѣхъ цѣлиятъ човѣшки организъмъ трепти музикално. А въ музикалния свѣтъ нѣма болести, нѣма и смущения. Ето защо, чрезъ тия упражнения човѣкъ излиза изъ свѣта на смущенията, разочарованията, недоволствата, тревогитѣ и безпокойствата и влиза въ единъ свѣтъ на хармония. Този, който играе една година тия упражнения съзнателно, ще бѫде здравъ, ще се освободи отъ много болести или ще ги предотврати чрезъ повдигане жизненото ниво на организма. Днесъ хората страдатъ отъ застой въ малкитѣ мускули на тѣлото, които не се движатъ, а това разстройва кръвообращението. Тия упражнения иматъ между другото за цель да раздвижатъ всички мускули на тѣлото и то не само чрезъ външни движения, но и чрезъ трептенията на музиката. Тая музика раздвижва материята на тѣлото, и тогава електромагнитнитѣ сили протичатъ свободно презъ слънчевия вѫзелъ и презъ цѣлото тѣло. А това лѣкува и обновява. Въ бѫдеще ще има специална лѣчебна музика за разнитѣ болести — за всѣка болесть ще има специфична музика. Знае се законътъ за възприемчивостьта спрѣмо вълни съ опредѣлена дължина и бързина на трептението. Ако нагласимъ една антена да възприема вълни съ опредѣлена дължина, то тя ще ги възприеме, а другояче ще бѫде безчувствена къмъ тѣхъ. Тия упражнения привеждатъ организма и съзнанието въ състояние на възприемчивость спрѣмо висшитѣ слънчеви енергии, които сѫ необходими за повдигането на цѣлото човѣчество. Чрезъ тия упражнения човѣкъ влиза въ връзка съ Разумното въ свѣта и получава ценни дарове. Условията, които се създаватъ чрезъ тия упражнения, улесняватъ обмѣната съ Разумното въ свѣта. Човѣкъ влиза [въ една по-висока гама. Чрезъ тия упражнения става обмѣна съ напредналитѣ Сѫщества; тѣ се съединяватъ съ насъ. Тогава тѣ сѫ въ насъ и ние — въ тѣхъ. Тия упражнения освобождаватъ човѣка отъ всички вериги, отъ всички наслоени идеи на миналото, и човѣкъ влиза въ свѣта на Истината. Той добива своята свобода. Тѣ събуждатъ дарбитѣ, скрити въ човѣшката душа и чакащи своето развитие. Тия упражнения носятъ миръ на земята! Природата е изобилна съ блага, които оставатъ неизползувани, понеже хората не знаятъ нужднитѣ методи. При всички тия богатства въ природата, земята е долина на сълзитѣ! Това е поради неразумнитѣ методи, които хората прилагатъ. Тия упражнения сѫ подготовка на тѣлото и душата за една нова култура. Въ всѣко населено мѣсто, въ всички градове и села трѣбва да се правятъ тия упражнения отъ 22. мартъ нататъкъ. Тѣ ще допринесатъ за внасяне на единъ новъ елементъ въ човѣчеството. Ще бѫдатъ свѣтълъ лѫчъ въ днешния животъ, ще внесатъ небивалъ подемъ въ физическия животъ на обществото, ще събудятъ мощнитѣ сили на възхода. Желателно е, ония, които искатъ доброто на народа, да внесатъ тия упражнения въ училището и въ обществото на възрастнитѣ. Това е за благоденствието на обществото. Тѣхното въвеждане въ училищата и въ обществото на възрастнитѣ ще донесе едно ценно благо: ще имаме здраво и умно поколѣние, което е готово за работа!
  8. Слънчеви лъчи 1942г.

    СЛЪНЧЕВИТѢ ЛѪЧИ ВЪ НАЧАЛОТО НА ПРОЛѢТЬТА СѪ ПРЕДВЕСТНИЦИ НА БОЖЕСТВЕНИТѢ БЛАГА, КОИТО ТѢ НОСЯТЪ ЗА ВСИЧКИ СѪЩЕСТВА.
  9. Слънчеви лъчи 1942г.

    СЛЪНЧЕВИ ЛѪЧИ МУЗИКА
  10. Паневритмия 1941г.

    Паневритмия 1941 ПАНЕВРИТМИЯТА Е НАУКА ЗА ПРИЕМАНЕ РАЗУМНИТѢ ДВИЖЕНИЯ НА ПРИРОДАТА. ПРИ ПАНЕВРИТМИЯТА ЧОВѢКЪ ПОСРѢЩА И ВЪЗПРИЕМА БОЖЕСТВЕНОТО И МОЩНОТО, КОЕТО ГРАДИ ВСЕЛЕНАТА, И ОТИВА ДА РАБОТИ ЗА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ НА ЖИВОТА. Съдържание: Уводни думи Учителятъ: Основи на паневритмията Първиятъ день на пролѣтьта: 1. Пробуждане 2. Примирение 3. Даване 4. Възлизане 5. Дигане 6. Отваряне 7. Освобождение 8. Плѣскане 9. Чистене 10. Летене 11. Евера 12. Скачане 13. Тъкане 14. Мислѝ 15. Аумъ 16. Изгрѣва слънцето 17. Квадратъ 18. Красота 19. Подвижность 20. Побеждаване 21. Радостьта на земята 22. Запознаване 23. Хубавъ день 24. Колко сме доволни! 25. Стѫпка по стѫпка 26. На ранина 27. Дишане 28. Промисъль Пентаграмъ
  11. Паневритмия 1941г.

    ПЕНТАГРАМЪ Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души. Ний сме слънчеви лѫчи на любовьта, дошли въ свѣта, зло да победимъ, миръ да въдворимъ. Съсъ благость, свѣтлина, нѣжна любовь новъ животъ на милостьта въ свѣта да въдворимъ. (повтаря се 2 пъти) Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души.
  12. Паневритмия 1941г.

    28. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ (ПРОМИСЪЛЬ) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божия- та радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (три пѫти).
  13. Паневритмия 1941г.

    26. НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2 пъти) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре. Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2 пъти) Бодра гимнастика, разъ, два, три. Подвижи се и спри. Смѣло пакъ тръгни напредъ, радвай се на Божий свѣтъ.
  14. Паневритмия 1941г.

    25. СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди. Мисли красиви вредомъ посѣваме. Любовь свѣта да победи. Пѫтека свѣтла е предъ насъ и нова чудна свѣтлина. Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь. (повтаря се 4 пъти) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода. Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси. (повтаря се 2 пъти)
  15. Паневритмия 1941г.

    24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ Упражнението може да се изпълни и по следния начинъ; първитѣ две части се изпълняватъ два пѫти. Колко сме доволни, че въ свѣта живѣемъ; като птички волни чудни пѣсни пѣемъ. (повтаря се 2 пъти) Сутринь мило слънце посрѣща ни рано. То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази. Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста. (повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ. Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти. Тъй презъ всичкитѣ години бѣгай, тичай и лети.
  16. Паневритмия 1941г.

    23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта. Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога любовьта, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“
  17. Паневритмия 1941г.

    22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти)
  18. Паневритмия 1941г.

    21. РАДОСТЬТА НА ЗЕМЯТА Ликува цѣлата земя и се радва отъ сърдце, и тича тя по своя пѫть като девица възлюблена. Тя жадува слънцето и къмъ него се стреми. То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“.
  19. Паневритмия 1941г.

    20. ПОБЕЖДАВАНЕ Деньтъ пристига следъ нощьта и радость иде следъ скръбьта. Вървиме ний по свѣтлий пѫть. Прегради нѣма да ни спратъ. Тъй безспирно ще вървиме съ вѣра и любовь въ гърдитѣ, къмъ победи ще летиме, до катъ гледатъ ни очитѣ. Бодро вдигаме чела, смѣло тръгваме напредъ! Дори въ неволя и беда за насъ е хубавъ Божий свѣтъ. Милва ни тихиятъ зефиръ. Пѣятъ ни птички съ веселъ гласъ. Лѣй се въ душата еликсиръ при изгрѣвъ слънце въ раненъ часъ.
  20. Паневритмия 1941г.

    18. КРАСОТА 19. ПОДВИЖНОСТЬ Всѣка сутринь въ раненъ часъ слънцето посрѣщаме. (Лѫчи, въздухъ и роса радватъ нашитѣ сърдца.) (повтаря се 2 пъти) Вдъхновени мисли да потекатъ и красиви чувства да растатъ. Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ. Грѣйнали лѫчи навредъ. Бистро изворче шурти. (Радость блика въ цѣлий свѣтъ. Птичка весело лети.) (повтаря се 2 пъти)
  21. Паневритмия 1941г.

    17. КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи. Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй. (повтаря се 2 пъти)
  22. Паневритмия 1941г.

    16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти)
×