Jump to content

Ани

Moderators
  • Мнения

    2550
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Относно Ани

  • Ранг
    Advanced Member

Profile Information

  • Gender
    Female
  • Отговорете на въпроса
    1864
  1. "По Бога направени" Съборни бесѣди 1929 г. "По Бога направени", Съборни бесѣди дадени отъ Учителя на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срещата имъ въ гр. София, Изгрева, прѣзъ лѣтото на 1929 год. Първо издание: София, 1929 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev и Георги Касапов ) Съдържание: По Бога направени, 25 август 1929 г. Започва да проверява Георги Такев Положителни и отрицателни страни на живота, 26 август 1929 г. Започва да проверява Георги Такев Линиитѣ на Природата, 27 август 1929 г. Започва да проверява Георги Такев Абсолютна чистота, 21 август 1929 г. Започва да проверява Георги Такев Духовното у човѣка, 22 септември 1929 г. Започва да проверява Георги Такев
  2. 1929_09_22 Духовното въ човѣка

    Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание "По Бога направени", съборни беседи - 1929 г. Първо издание: София, 1929 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Духовното въ човѣка. „И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Него една жена, хваната въ прелюбодейство“. Иоана 8:3 Човѣкъ вижда своитѣ грѣшки, както и тия на другитѣ, само когато има свѣтлина. Докато нѣма свѣтлина, той не може да вижда никакви грѣшки. И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Христа една блудница, и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Тѣ казваха: „Мойсей повелѣ намъ таквизъ съ камъни да ги убиваме. Ти що казвашъ?“ Значи, когато човѣкъ има нѣкаква рана или нѣкакъвъ туморъ, веднага трѣбва да му се направи операция, да се изхвърли болната часть навънъ. Христосъ имъ отговори: „Който е безгрѣшенъ, той пръвъ нека хвърли камъкъ върху нея“. Съ други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежиятъ да мълчи и да не се проявява. Сега, като четете Библията и Евангелието, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: Много нѣща прочетохме.— Въпросътъ не седи въ многото четене, но въ това, което човѣкъ запомни и приложи. Смисълътъ на яденето не седи въ многото ядене, но въ това, което човѣкъ асимилира и задържа въ себе си; смисълътъ на ученето не седи въ многото учене, но въ това, което човѣкъ задържа въ ума си и прилага въ живота си. Като слушатъ да се проповѣдва едно учение, нѣкои казватъ: Ние знаемъ тия работи, повече знания не ни сѫ нужни. — Не е така. Материалътъ, отъ който може да се направи една колиба, не е достатъченъ за направата на единъ палатъ. Отъ знанието, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка. При това, тази колибка може да има само два метра широчина и три метра дължина. Ако въ нея влѣзатъ двама души, тѣ нѣма кѫде да се обърнатъ. Само единиятъ, ще заеме пространство отъ два метра дължина и единъ метъръ широчина. Кѫде ще се помѣсти вториятъ? Колко квадратни метра има тази колибка?— Всичко шесть квадратни метра. — Колко души могатъ да се помѣстятъ въ нея? — Двама души, а въ краенъ случай и трима, но тѣ ще бѫдатъ много притѣснени. Кой е виновенъ за това? Всѣки самъ си е виновенъ. Колкото сѫ знанията му, толкова голѣма ще бѫде и стаята му. Вследствие на тази тѣснота, въ човѣка се ражда известно недоволство. Лишението на човѣка отъ външенъ просторъ, отъ широта се дължи на вѫтрешно тѣсногрѫдие. Човѣкъ може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи — това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамаднитѣ пространства земи, съ които тѣ разполагатъ. Тия грамадни пространства сѫ добри условия за тѣхното развитие. Сиромахътъ може да си купи само 200—300 кв. м. земя. Какво ще направи той съ толкова малко мѣсто? Ще направи кѫща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно мѣсто. Какво ще сѣе на 200 метра и какъ ще се прехранва? По нѣмане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, азъ нѣмамъ достатъчно земя, но еди-кой си има, отъ него ще взема на заемъ. Дойде ли човѣкъ до положение да взима земя, пари и други нѣща на заемъ, той е загазилъ вече. Обаче, сѫществува едно общочовѣшко разбиране, което почива на известно вѫтрешно суевѣрие, на известно невежество. Споредъ това разбиране, нѣкой казва: Объркалъ съмъ се много, но ще се оправятъ работитѣ ми. Този човѣкъ мисли, че работитѣ сами по себе си ще се оправятъ. Вѣрно е, че работитѣ всѣкога се оправятъ сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правишъ, докато дойде това време? То е все едно да кажешъ, както мнозина казватъ, че пролѣтьта ще дойде! — Да, пролѣтьта ще дойде, но какво ще правишъ, докато дойде тя? Че ще дойде пролѣтьта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага да дойде пролѣтьта по-скоро. Като кажешъ една истина, съ това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролѣтьта дойде, работитѣ на човѣка се уреждатъ, но мѫчно е, докато дойде тя. Казвашъ: Не говоря ли истината? — Ти говоришъ истината, но тя се отнася за бѫдещето, а не за настоящето. — Азъ сега я казвамъ. — Ти сега я казвашъ, но тя ще се реализира въ бѫдеще. Днесъ не можешъ да се ползувашъ отъ тази истина. Съзнанието на съвременния човѣкъ е дошло до положение, да изисква и разбира истината по три начина. Запримѣръ, дойде нѣкой при тебе и казва: Миналата година ти дадохъ хиляда лева. — Това е първиятъ начинъ за изказване на истината. Какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си въ миналото, ти е далъ хиляда лева? Ти, още тогава си изхарчилъ тия пари и си ги забравилъ вече. Следъ това дойде другъ човѣкъ при тебе и казва: Въ бѫдеще, когато пролѣтьта дойде, азъ ще ти дамъ хиляда лева. — Това е вториятъ начинъ за изказване на истината. Какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си ще ти даде въ бѫдеще хиляда лева, когато ти днесъ, именно, се нуждаешъ отъ тѣзи пари? Най-после, дойде при тебе трети, изважда отъ джоба си пари и казва: Заповѣдай, давамъ ти хиляда лева! — Този е третиятъ начинъ за изказване на истината. Питамъ: Кой моментъ е най-важенъ? — Последниятъ моментъ е най-важенъ, защото човѣкъ иде при тебе, изважда паритѣ и ги дава. Значи, най-важенъ моментъ въ живота на човѣка е настоящиятъ, защото въ него се постигатъ нѣщата. Сѫщитѣ три положения, три момента, ние виждаме и въ процеса на разбирането. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ разбрахъ тази работа. Действието е станало въ миналото. Какво се ползува човѣкъ отъ това, че нѣкога нѣщо е разбралъ? Другъ казва: Азъ ще разбера тази работа. Действието се отнася за бѫдещето. И този моментъ не е много утешителенъ. Най-после трети казва: Разбирамъ тази работа. Действието става сега. Значи, настоящиятъ моментъ въ разбирането, въ даването, въ ученето, въ яденето и въ редъ още процеси, е най-важенъ. Важенъ е сегашниятъ день; важно е усилието, което днесъ, въ този моментъ правишъ. Че нѣкога си правилъ усилия, че ще правишъ усилия въ бѫдеще, това не е толкова важно. На днешнитѣ условия се надявай, отъ тѣхъ очаквай плодове! На всички е известно, че глаголътъ има три основни времена: сегашно, минало и бѫдеще. Тѣ характеризиратъ три епохи на човѣчеството — настоящата епоха, миналата и бѫдещата. Тѣзи три времена, т. е. три епохи, иматъ връзка една съ друга, но реалностьта на живота, седи въ настоящата епоха. Казвамъ: Нѣкой човѣкъ живѣе само съ миналото, другъ — съ бѫдещето, а трети — съ настоящето. Човѣкътъ на миналото казва: Добъръ човѣкъ съмъ билъ. — Да, въ миналото си билъ добъръ. Човѣкътъ на бѫдещето казва: Добъръ ще стана. — Да, въ бѫдеще ще станешъ добъръ човѣкъ. Какво трѣбва да каже човѣкътъ на настоящето? — Добъръ човѣкъ съмъ. Сега, като говоримъ за истината, ще ви дамъ единъ примѣръ, който обяснява причинитѣ на известни страдания и мѫчнотии, които сполетяватъ хората. Представете си, че сте гладували три деня и никой не се е сѣтилъ за васъ; отникѫде не сте получили помощь. Какво ще направите? — Заключвате се въ стаята си, да не ви смущава никой, и започвате да се молите на Бога, да ви помогне. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ви и казва на хлѣба: Иди на гости у еди-кой си човѣкъ! Той те вика. Тръгва хлѣбътъ на пѫть, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите, да влѣзе въ стаята ви. Обаче, вие не прекѫсвате молитвата си, продължавате да се молите и питате: Кой е тамъ? Нѣма защо да питате, кой е тамъ, но станете, отворете на хлѣба и го поканете вѫтре. Хлѣбътъ ще похлопа три пѫти на вратата ви, и ако не му отворите, ще се върне назадъ. Вие още продължавате да се молите и казвате: Чудно нѣщо, защо не дойде никакъвъ отговоръ на молитвата ми! — Защото не ставате да отворите на хлѣба, който чака вънъ. Казвате: Много дълго се молихъ, но отговоръ не получихъ. Каже ли човѣкъ така, азъ разбирамъ вече, доколко уменъ е билъ той. Нѣма защо да се моли човѣкъ толкова много време. Като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговоръ. Въ него трѣбва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хлѣба. Той трѣбва да бѫде на щрекъ, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хлѣба въ стаята си. Щомъ го покани, ще му стане слуга. Станете ли слуга на хлѣба, той ще помисли, съ какво още да ви помогне. А вие седите на стола, като нѣкой аристократъ, и като чуете, че се хлопа, казвате: Влѣзъ! Какъ ще влѣзе хлѣбътъ, като сте заключили стаята си отвѫтре съ ключъ? — Не, станете, отключете вратата на стаята си, отворете и поканете хлѣба на гости. Щомъ хлѣбътъ влѣзе въ стаята ви, ще каже: Изпратиха ме отъ невидимия свѣтъ, като специалистъ, да уредя вѫтрешния безпорядъкъ въ стомаха ви. Следователно, когато Божиитѣ благословения идатъ въ свѣта, вие трѣбва да отворите вратата на стаята си и да ги поканите да влѣзатъ вѫтре. Всѣки човѣкъ има три врати, презъ които посрѣща своитѣ гости: едната врата е за обикновени гости — отъ материалния свѣтъ; втората врата е за гости отъ духовния свѣтъ — за ангелитѣ, а третата врата е за гости отъ Божествения свѣтъ — за възвишенитѣ сѫщества. Нѣкой казва: Много мислихъ по тази работа, но нищо не излѣзе. — Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Нѣма защо да се молишъ много, нито да мислишъ много. Чуешъ ли, че нѣкой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ, да ти донесе нѣкакъвъ отговоръ, съ който да оправишъ работата си. Ако се молишъ много, ако мислишъ много и ако чувствувашъ много, а не отворишъ вратата си на този, който хлопа отвънъ, никой нѣма да влѣзе при тебе, и работитѣ ти ще останатъ неуредени. Не мога да отворя, работа имамъ, моля се. Молитвата работа ли е? Да взимашъ пари на заемъ, работа ли е това? Да мислишъ, работа ли е това? Да чувствувашъ, работа ли е това? Човѣкъ всѣкога трѣбва да прави вѫтрешенъ анализъ на идеитѣ, които функциониратъ въ съзнанието му, за да се ползува отъ тѣхъ. Не прави ли такъвъ анализъ, това показва, че той нѣма правилни разбирания, и работитѣ му всѣкога оставатъ неуредени. Днесъ хората мѫчно разбиратъ нѣщата. Срѣщате хора, които сѫ свършили нѣколко факултета и разбиратъ много сложни въпроси, а не разбиратъ най-елементарни работи въ живота. Тѣ се натъкватъ на истини, които и децата разбиратъ, но тѣ не могатъ да ги разбератъ. Запримѣръ, нѣкой учени не могатъ да разбератъ, защо човѣкъ трѣбва да се моли. Молитвата е актъ на сърдцето, а не на ума. Тя принадлежи къмъ особенъ свѣтъ. Понеже ученитѣ живѣятъ въ съвсемъ другъ свѣтъ, тѣ трѣбва да правятъ преводъ, да разбератъ, какво представя истинската молитва. Учениятъ казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искамъ нѣщо отъ Него. Трѣбва ли да занимавамъ Бога съ себе си? Учениятъ е правъ само въ едно отношение, което ще изразя съ следния въпросъ: трѣбва ли богатиятъ човѣкъ да се моли на фурнаджията за хлѣбъ? — Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хлѣбъ, колкото му трѣбва. Богатиятъ нѣма да се моли на хората да му направятъ кѫща. Той ще извади пари отъ джоба си, ще извика нѣколко работника, и кѫщата му ще се направи. Обаче, бедниятъ трѣбва да се моли, защото нѣма пари; невежиятъ се моли, защото не знае и не разбира нѣщата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човѣкъ до това състояние, той трѣбва да се моли. Понѣкога човѣкъ не трѣбва да се моли, не трѣбва да смущава Божественото съзнание. — Защо? — Защото, или Богъ е занятъ съ нѣщо, и молитвитѣ нѣма да стигнатъ до Него, или пъкъ, не трѣбва да се моли за нѣща, които утре ще му донесатъ разочарования и нещастия. Тогава Богъ не обръща внимание на никакъвъ плачъ, на никакви сълзи и викове. Трѣбва ли рѣката, която се втича въ океана, да се интересува отъ това, дали Господъ забелязва, че тя върши нѣкаква работа? Рѣката казва: Много вода влѣхъ въ океана.— Права е рѣката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела отъ него? Ако направи единъ балансъ въ търговскитѣ си смѣтки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Сѫщитѣ отношения на взимания и давания сѫществуватъ и между хората. Бедниятъ казва: Азъ се молихъ. — На кого? — На банкера. — За какво? — Да ми даде нѣколко хиляди лева на заемъ. Какво му обѣща? — Че въ най-скоро време ще ги върна. Той се моли и взима пари. Следъ това, не отива вече при банкера да му се моли. Сега банкерътъ отива при него. — Защо? — Чака месецъ, два, три — не получава паритѣ си. Тогава той пише една бележка на бедния човѣкъ: Господине, на еди-коя си дата, Вие взехте отъ мене толкова и толкова лева на заемъ. Моля Ви, въ най-кратъкъ срокъ да изплатите задължението си. Значи, молитвата има две страни: нѣкога ние се молимъ да придобиемъ нѣщо, а нѣкога се моли този, който ни е далъ нѣщо, иска да му го върнемъ назадъ. И момата, и момъкътъ се молятъ. Първо момата се моли да се ожени, да намѣри добъръ момъкъ. Тази молитва подразбира взимане пари на заемъ. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ѝ и изпраща единъ момъкъ да я вземе за жена. Момъкътъ е капиталъ, който се дава на момата въ заемъ. Следъ нѣколко години се раждатъ деца. Тѣ представятъ лихвитѣ на взетия капиталъ. Не се минава много време, и едно отъ децата заболява. Майката пакъ започва да се моли. Тя не иска вече другъ мѫжъ, но се моли за детето, да оздравѣе, т. е. да се подобри капиталътъ ѝ. Както виждате, невидимиятъ свѣтъ има голѣмо довѣрие къмъ младата мома, защото ѝ дава на разположение голѣмъ капиталъ, който тя пуща въ обръщение. Сѫщото се отнася и за момъка. Това не сѫ само отношения между мѫжъ и жена, или между дъщеря и синъ, както се представятъ външно, но това сѫ отношения между две души. И тъй, който не разбира вѫтрешнитѣ връзки, вѫтрешнитѣ отношения въ живота, той казва: Взелъ съмъ, ще взема, взимамъ; или: далъ съмъ, ще дамъ, давамъ; живѣлъ съмъ, ще живѣя, живѣя. Да говори човѣкъ за тия форми, само като за известни действия, безъ да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, това значи, да се намѣри въ положението на поговорката: „Теле дойдохъ, волъ си отивамъ“. Ако върви по пѫтя на съвременната философия, човѣкъ ще се намѣри въ безизходно положение. За да се реализиратъ нашитѣ мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правимъ въ живота си, ще иматъ добри резултати. Работимъ ли съгласно законитѣ на разумната природа, ще можемъ правилно да градимъ; не работимъ ли съгласно тия закони, ще се родятъ редъ противоречия вѫтре и вънъ отъ насъ: единъ ще каже, че е далъ пари; другъ ще каже, че нѣкога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Прави сѫ тия хора. Който е далъ пари на заемъ, той трѣбва да си ги вземе. Следъ това ще дойде нѣкой при васъ да иска пари на заемъ, и вие ще му дадете. После пъкъ, вие ще отидите при него да му се молите, да ви върне паритѣ назадъ. Сега ще видите, дали този човѣкъ ще ви слуша, както вие го слушахте. Който казва „давамъ”, той трѣбва да бѫде готовъ да даде тия пари. И тъй, който се е молилъ нѣкога, или който сега се моли, той трѣбва да знае, какъ и на кого да се моли. Нѣкой се моли, но самъ не вѣрва, дали молитвата му ще бѫде чута. — Защо? — Защото не познава характера на онзи, на когото се моли. Ето защо, човѣкъ първо трѣбва да проучи характера на онзи, отъ когото ще иска пари. Срѣщамъ едного, който иска пари на заемъ отъ единъ банкеръ, и го питамъ: Какъвъ човѣкъ е този банкеръ? Познавашъ ли го? — Познавамъ го. Той е добъръ, справедливъ, честенъ човѣкъ. Значи, ти предварително си събралъ сведения за банкера, и сега вече смѣло пристѫпвашъ къмъ него за услуга. — Защо? — Има данни, на които той разчита. Това подразбира, че касата на този банкеръ е пълна. Молишъ ли се на банкеръ, когото познавашъ, той казва: Влизамъ въ положението ти, готовъ съмъ да ти услужа. Бръква въ касата си, изважда нѣколко звонкови и ти наброява. Следъ това, взима една полица, написва я, опредѣля срока на изплащането ѝ и дава да се подпишешъ. Банкерътъ постѫпва умно, понеже е научилъ характера на своитѣ длъжници. Съвременнитѣ религиозни хора изпадатъ и въ друго положение. Тѣ се молятъ на Господа, безъ да Го познаватъ, безъ да знаятъ, кѫде е Той. Питамъ едного: Какъ се молишъ на Бога, Когото нито си виждалъ, нито знаешъ кѫдѣ е? — Азъ зная, че трѣбва да се моля, а кѫде е Господъ, не зная. — Съгласенъ съмъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Човѣкъ трѣбва да иска пари. Обаче, какъвъ смисълъ има да се молимъ по нѣколко пѫти на день предъ празна каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всѣки беднякъ, който иска пари отъ банкеръ, когото никакъ не познава. Като не получи нищо отъ банкера, бедниятъ казва: Не струва да се моли човѣкъ! — Съгласенъ съмъ съ това. Престанете да се молите предъ празнитѣ каси! Молете се предъ пълнитѣ каси на банкеритѣ, и то по всички правила на учтивостьта. Молите ли се по този начинъ, ще получите, каквото искате. Нѣкой казва: Унизително е за човѣка, да се моли за пари на този — на онзи. Съ това, той ограничава свободата си. — Вѣрно, унизително е човѣкъ да иска пари на заемъ, но не е ли унизително да взима всѣки день отъ природата по нѣколко чека? Това не ограничава ли свободата му? Свободенъ човѣкъ е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това? Има сѫщества, които дъвчатъ въздуха сѫщо така, както ние дъвчемъ хлѣба. Трѣбва ли да се доказва, че въздухътъ може да се дъвче? Съвременнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до вѫтрешно просвѣтление, до вѫтрешно разбиране на нѣщата. За да се постигне това, тѣ трѣбва да работятъ върху себе си и да се молятъ. Нѣкой се изправилъ предъ празна каса и се моли, прави изчисления, колко може да му даде тази каса. — Нищо нѣма да ти даде. Оставете настрана молитвитѣ предъ празната каса! Молете се предъ пълната каса, съ будно съзнание и разбиране на това, което искате. Другъ нѣкой казва: Азъ мога да се моля и въ кѫщи, мога да се моля и въ църква. — Ако се молишъ само по форма, нито въ кѫщи е приета молитвата ти, нито въ църквата. На сѫщото основание богатитѣ родители казватъ: Ние можемъ да учимъ децата си и въ училище, можемъ да ги учимъ и въ кѫщи. — Не е въпросъ, кѫде ще учатъ децата, но какъ ще учатъ. Ако детето прекара седемь-осемь години въ училище, а нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казватъ, че знанието ще изникне само по себе си, животътъ ще го донесе. — И това е възможно. Има случаи, когато нѣкой хора никѫде не сѫ учили, но знаятъ много нѣща отъ живота. Обаче, знание, така придобито, предизвиква вѫтрешно страдание въ човѣка. — Защо? — Защото това знание не е поставено на своето мѣсто. Вследствие на това, много отъ страданията и противоречията на съвременнитѣ хора се дължатъ на обстоятелството, че нѣщата въ живота, не сѫ поставени тамъ, дето трѣбва. Щомъ е така, трѣбва да приемемъ, че причината за всички страдания и противоречия въ живота, сме ние сами. Дойде нѣкой човѣкъ и ти даде нѣкаква книга или пари. Ти набързо ги туришъ нѣкѫде и не помнишъ, кѫде сѫ паритѣ. На другия день търсишъ, не можешъ да ги намѣришъ, не помнишъ, кѫде си ги турилъ. Не ги ли намѣришъ, започвашъ да се смущавашъ. Това показва, че ти нѣмашъ заведенъ редъ, или система, да поставяшъ всѣко нѣщо на своето мѣсто. Разумниятъ човѣкъ ще постави и книгата, и паритѣ на такова мѣсто, че като ги потърси, да знае, кѫде сѫ. И тъй, ще знаете, че добритѣ хора, дето и да сѫ, иматъ следното свойство: Тѣ всѣкога сѫ и близо, и далечъ. Това значи: тѣ сѫ близо за себе си, далечъ — за хората; близо за тѣзи, които ги обичатъ, далечъ — за онѣзи, които не сѫ разположени къмъ тѣхъ. Като слушате тия нѣща, вие попадате въ свѣта на приказкитѣ „отъ хиляда и една нощь“. Това е така за онѣзи, които не сѫ работили въ миналото съзнателно върху себе си. Ако бѣха работили, тѣ щѣха да прилагатъ тия нѣща и да ги разбиратъ. Ако, обаче, сега работите съзнателно, ще сте годни въ бѫдеще да прилагате всичко онова, което днесъ ви се вижда като приказка и невъзможно. И тогава човѣкъ ще може да се моли, дето иска и както иска, безъ да се смущава отъ нѣщо. Истинската, дълбока молитва подразбира единъ кратъкъ моментъ. Този моментъ, обаче, продължава дълго време. Той е като Божествениятъ лѫчъ, който минава-заминава, но остава последствията си за дни и години, за вѣкове и хилядолѣтия. Следователно, отъ Божествено гледище, молитвата представя велико нѣщо. Тя е Божественъ лѫчъ, който излиза отъ душата на всѣки човѣкъ. Щомъ е така, този лѫчъ непременно трѣбва да мине презъ душитѣ на всички хора, отъ най-малки до най-голѣми, които живѣятъ по лицето на земята. Като направи този крѫгъ, лѫчътъ пакъ се връща при човѣка, отъ когото е излѣзълъ. Това време може да трае минута, часъ, день, а може и месеци, и години — зависи отъ интенсивностьта, съ която молитвата е изпратена въ пространството. До това време, човѣкъ постоянно трѣбва да се моли, да подържа силата на този лѫчъ, за да направи той своята обиколка. Нѣкои мислятъ, че като се помолятъ веднъжъ за нѣщо, това е достатъчно. — Не, хванешъ ли се веднъжъ на хорото, и да искашъ вече да се пуснешъ, не можешъ. — Защо? — Законътъ е такъвъ. Помолишъ ли се веднъжъ, твоята молитва трѣбва да мине презъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата на всички хора, и следъ това, пакъ да се върне при тебе. Щомъ се върне при тебе, ти вече си свободенъ. Нѣкой човѣкъ, като се помоли веднъжъ и получи веднага отговоръ, казва: Нѣма да се моля вече. Обаче, помолилъ ли се е веднъжъ, природата го заставя да продължи молитвата си. Той носи вече последствията на своята молитва. Тя е тръгнала изъ пространството и пѫтува. Той седи спокойно, забравилъ е, че нѣкога се е молилъ, и току изведнъжъ чува нѣкой да дрънка на телефона му: Моля, изкажи се по-ясно, не разбрахъ, какво искашъ. Едва се справи съ него, другъ нѣкой го вика по телефона: Моля, не се чува добре, по-ясно говори, искамъ да разбера, какво е твоето желание. Следъ него, на телефона дрънка трети, четвърти и т. н. Той е длъженъ да обяснява на всички, които искатъ освѣтление; иначе, или молитвата му ще се предаде криво, или той самъ ще спре предаването ѝ. Понеже всички хора подематъ неговата молитва, той не може да се освободи отъ нея, докато тя отново не се върне при него, съ известенъ отговоръ. Той трѣбва да чака да се изредятъ два милиарда хора, и тогава да се освободи. Затова, ако човѣкъ иска по-скоро да получи отговоръ, молитвата му трѣбва да бѫде кратка, ясна, чиста и интенсивна. Който е отправялъ неправилно молитвата си, той казва: Повече не се моля! Тази работа нѣма край. — Така казватъ безвѣрницитѣ. Обаче, това е едната страна на молитвата. Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава въ правилно предаване на мислитѣ, желанията и чувствата. Който се моли по този начинъ, той е разбралъ вѫтрешния смисълъ на живота; той е разбралъ вѫтрешната връзка, която сѫществува между всички хора на земята. Питамъ: Знаете ли, кога, запримѣръ, се е родила мисъльта, която въ даденъ моментъ минава презъ ума ви? Ще кажете, че тази мисъль се е родила сега, въ настоящия моментъ. — Не, като знаете, какво нѣщо е молитвата, въ нейния дълбокъ смисълъ, ще знаете, че всѣка мисъль, която минава въ даденъ моментъ презъ ума на човѣка, се е родила преди него. Както вашитѣ мисли минаватъ презъ ума на всички хора, така и тѣхнитѣ мисли, минаватъ презъ вашия умъ. Значи, както твоитѣ мисли иматъ свободенъ пѫть да минатъ презъ умоветѣ на другитѣ хора, така и тѣхнитѣ мисли ще минатъ презъ твоя умъ. Въ това, именно, седи красотата на живота. По този начинъ, ти изучавашъ мислитѣ на другитѣ хора, а тѣ изучаватъ твоитѣ. Понѣкога презъ вашия умъ минаватъ велики, възвишени мисли, които сѫ изпратени отъ разумни, велики сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трѣбва да опитатъ и провѣрятъ. Нѣкой казва: Това може да сѫ само предположения, които подлежатъ на щателно проучване и доказване. — Не, ние не говоримъ по предположения. Когато говоря за единъ изворъ, азъ съмъ билъ при него, пилъ съмъ отъ водата му, изследвалъ съмъ я и я познавамъ. На връщане азъ напълвамъ шишето си отъ водата на извора и я донасямъ предъ васъ, като казвамъ: Азъ бѣхъ на извора и нося този вода оттамъ. Много отъ съвременнитѣ хора седатъ, чакатъ наготово да имъ дойде нѣщо. — Нѣщата не могатъ да дойдатъ наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налѣете отъ него чиста, кристална вода. Казвате: Като се молимъ, все ще се наредятъ нѣкакъ работитѣ ни. Ако не знаете правилно да се молите, работитѣ ви нѣма да се наредятъ. Молитвата не седи въ механическо произнасяне на думи. Когато човѣкъ се моли, или когато мисли, въ ума му все трѣбва да остане нѣщо отъ тази молитва, или отъ тази мисъль. Ако човѣкъ е кюнецъ, презъ който водата само минава, безъ да остави нѣщо, този кюнецъ следъ време ще се изтрие. Въ съзнанието на човѣка всѣкога трѣбва да остава нѣщо, и то най-хубавото, и най-красивото. Такъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Когато отива при нѣкой изворъ, той трѣбва да напълни шишето си отъ главата на извора. Той трѣбва пръвъ да напълни своето шише. Напълни ли го по този начинъ, той става изворъ и за другитѣ хора. Напълни ли шишето си отъ опашката на извора, той става чешма за другитѣ хора. Въ първия случай човѣкъ ще разбере едно нѣщо, въ втория случай — друго. Който не разбира този законъ, той ще каже: Много скѫпо ми излѣзе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвамъ: Споредъ мене, скѫпо излиза шишето, което е напълнено отъ опашката на извора. Сега вие се молите на Бога, пѣсни Му пѣете, но какви сѫ резултатитѣ отъ вашитѣ усилия? Ставате, лѣгате, пакъ ставате и всѣка сутринь забелязвате по единъ новъ бѣлъ косъмъ на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, намѣсто да заякватъ, започватъ да отслабватъ, да треперятъ. Намѣсто да ставате по-здрави, вие губите силитѣ си и заболѣвате. Казвате: Защо става така? Отъ толкова години вѣрвамъ въ Бога, постоянно се моля, а получавамъ обратни резултати. Побѣлѣхъ, остарѣхъ, хората престанаха да ме зачитатъ. — Ако живѣете съ старитѣ възгледи, никакви молитви нѣма да ви помогнатъ. Истинска молитва е тази, отъ която почерняватъ коситѣ на стария човѣкъ. Когато пъкъ младиятъ се моли, коситѣ му трѣбва да побѣлѣятъ. Ако стариятъ се моли, и коситѣ му не почерняватъ, той не се е молилъ, както трѣбва. И ако младиятъ се моли, а коситѣ му не побѣляватъ, и той не се е молилъ, както трѣбва. Нѣкой казва: Азъ много се молихъ на младини. — Побѣлѣ ли косата ти? — Не. — Тогава не си се молилъ. Другъ нѣкой казва: Азъ много се молихъ на стари години.— Почернѣ ли косата ти? — Не. — Тогава и ти не си се молилъ, както трѣбва. Това се вижда малко смѣшно на хората, но смѣшнитѣ нѣща сѫ вѣрни. Всички хора трѣбва да дойдатъ до дълбоко, вѫтрешно разбиране на молитвата, да разбератъ, че тя съдържа три качества въ себе си. Истинската молитва трѣбва да остави въ ума на човѣка поне една положителна мисъль, въ сърдцето му — поне едно положително чувство и въ душата му — поне единъ малъкъ потикъ, къмъ възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави въ човѣка тия три нѣща едновременно, тя е реализирана вече, изминала е цѣлиятъ крѫгъ. Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на човѣка онзи капиталъ, който очаква той. И когато Господъ не отговаря веднага на вашитѣ молитви, причината за това е, че тѣ не сѫ минали още презъ умоветѣ на всички хора, не сѫ направили пълния крѫгъ на движение. Когато молитвата на нѣкого се препраща въ пространството, тя минава презъ умоветѣ на всички хора, и на тѣхъ се предоставя правото да се произнесатъ, дали трѣбва да се даде това, за което се моли той. Значи, произвежда се единъ видъ референдумъ. Всички хора гласуватъ: едни за васъ, други противъ васъ, и отъ болшинството на гласоветѣ зависи, какъвъ ще бѫде отговорътъ на вашата молитва. Ако повечето не сѫ гласували въ ваша полза, вие пакъ ще работите върху себе си, пакъ ще се молите, докато единъ день получите положителенъ отговоръ. Значи, вашата молитва е реализирана вече. Природата си служи съ сѫщия законъ и въ процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза въ устата, не се сдъвче добре, тя и въ стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако въ стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и отъ бѣлитѣ дробове; ако и бѣлитѣ дробове не я използуватъ правилно, и мозъкътъ не може да я възприеме и преработи, както трѣбва. По този начинъ възприета, храната не може да ползува човѣка. Въ този смисълъ, храносмилането е важенъ вѫтрешенъ процесъ. Не е достатъчно само да се нахрани човѣкъ и да мисли, че процесътъ е завършенъ. Той трѣбва да държи съзнанието си будно, докато цѣлиятъ процесъ въ него се завърши. И следъ това, ако е ялъ правилно, той ще почувствува въ себе си вѫтрешенъ гладъ, едно приятно разположение къмъ яденето. Не е ли извършенъ процесътъ правилно, той ще седне предъ трапезата да се храни и ще каже: Ще ямъ, защото трѣбва да се яде, но не съмъ разположенъ нѣщо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човѣкъ може да изчисли, следъ колко години ще се яви нѣкакво разстройство, нѣкаква дисхармония въ организъма му. Ето защо, съвременнитѣ хора трѣбва да проучаватъ новитѣ разбирания за храносмилането. При изнасяне на тия истини, човѣкъ понѣкога се намира предъ опасность да изгуби присѫтствие на духа. Който губи присѫтствие на духа си, той се намира въ положението на онзи юнакъ, когото товарятъ прѣко силитѣ. Турятъ на гърба му най-напредъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи единъ юнакъ на гърба си? Надмине ли товарътъ сто килограма, юнакътъ чувствува вече тежестьта му. Всѣки трѣбва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умниятъ човѣкъ познава своята сила. Въ това отношение, той прилича на изворъ, който постоянно се излива. Защо се излива изворътъ? — За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата въ него, той започва да прелива. Както се товари единъ изворъ съ вода, така и човѣкъ трѣбва да се товари. Той не трѣбва да взима товаръ повече, отколкото може да носи. Изворътъ представя една естествена мѣрка. Нѣкой казва: Какъ трѣбва да върша работата си? — Както изворътъ. — Колко трѣбва да се товаря?— Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да давамъ? — Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да взимамъ? — Колкото изворътъ. — Кѫде трѣбва да се вливамъ? — Въ най-голѣмото море. — Отде трѣбва да мина? — Отдето искашъ, но въ най-голѣмото море се влѣй. — Все направо ли трѣбва да вървя? — И направо, и накриво върви, навсѣкѫде можешъ да лѫкатушишъ, но гледай на време да се върнешъ и въ морето да се влѣешъ. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трѣбва да иматъ не само външенъ, но и вѫтрешенъ резултатъ. Днесъ, ние се намираме предъ една нова епоха, която изисква хора съ пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате нѣколко деца, които спятъ. Докато децата спятъ, тѣ нищо не искатъ, защото нищо не ги смущава. Тѣ представятъ човѣкъ съ заспало, непробудено още съзнание. Щомъ се събудятъ, децата веднага започватъ да викатъ: Мамо, дай хлѣбъ! Ако хлѣбътъ не е готовъ, трѣбва ли да се събуждатъ? По-добре, нека поспятъ още малко, до обѣдъ, докато хлѣбътъ се приготви. Като се приготви хлѣбътъ, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоятъ. Нѣкой казва: Време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питамъ: като се пробуди съзнанието ти, хлѣбъ ще искашъ ли? — Ще искамъ. — Имашъ ли? — Нѣмамъ. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвишъ хлѣба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трѣбва да имаме необходимата за него храна. Нѣмаме ли нужната храна, страдания ни очакватъ. И тъй, първото положение, което трѣбва да спазвате въ живота си, е следното: похлопа ли хлѣбътъ на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво въ стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трѣбва да спазвате, е следното: вглеждайте се въ живота на извора и всѣкога постѫпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. Отъ хиляди години насамъ Бѣлитѣ Братя сѫ такива, каквито днесъ ги знаемъ. Тѣ се раждатъ готови души, а не ставатъ такива на земята. Мнозина казватъ: Ние, Бѣлитѣ Братя... — Вие още не сте Бѣли Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бѣли Братя. Сега сте само сѣнки на Бѣлитѣ Братя. Нѣкой казва: Азъ искамъ да видя единъ Бѣлъ Братъ. Знаете ли, какво ще произведе въ васъ срѣщата ви съ единъ такъвъ братъ? Представете си, че вашиятъ стомахъ е малко слабъ, нѣженъ, не е пригоденъ за силна храна. Обаче, вие виждате нѣкѫде хубава, добре приготвена баница съ орѣхи, масло, захарь и силно желаете да си хапнете отъ нея. Най-после, вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате отъ тази баница. Не се минава дълго време, и стомахътъ ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вѫтре, и докато не изхвърлите баницата навънъ, никакво спокойствие нѣмате. Казвамъ: Каквото разстройство причинява орѣховата баница на слабия стомахъ, сѫщо такава дезорганизация представя срѣщата на обикновения човѣкъ съ единъ Бѣлъ Братъ. Бѣлитѣ Братя не искатъ да причиняватъ никому страдания, но често пѫти, въ желанието си да направятъ нѣкакво добро, получаватъ се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не сѫ готови за такива срѣщи. За готовитѣ хора срѣщата съ единъ Бѣлъ Братъ е голѣмо щастие. Ще приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да се увѣрите, че неподготвениятъ човѣкъ, не може разумно да се ползува отъ великитѣ Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете“. Всички желания на това дете се изпълнявали. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце“. Бащата билъ ученъ човѣкъ, философъ и много богатъ. Между хората той минавалъ за виденъ магъ. Когато умрѣлъ, той оставилъ на жена си голѣмо наследство — пари и нѣколко магически предмети: пръстенъ, тояжка, чаша и кесия. При смъртьта си, той ѝ казалъ да се ползува отъ паритѣ всѣкога, когато ѝ се яви нужда, а магическитѣ предмети да задържи за тежки дни въ живота си. Докато детето било малко, то седѣло при майка си. Щомъ пораснало, станало голѣмъ момъкъ и пожелалъ да отиде въ свѣта, тамъ да поживѣе малко. Майка му се съгласила, приготвила го за пѫть, като му дала голѣма торба съ пари, да не прекарва труденъ животъ. Синътъ отишълъ въ съседното царство и спрѣлъ да пренощува въ една странноприемница. Въ една отъ съседнитѣ стаи той чулъ да се говори, че царьтъ на това царство, ималъ много красива дъщеря, и който искалъ само да я зърне отдалечъ, трѣбвало да даде една голѣма кесия, пълна съ злато. Който искалъ да я види отблизо и да се разговаря съ нея, трѣбвало да даде единъ чувалъ съ злато. Като чулъ това, младиятъ момъкъ пожелалъ да види царската дъщеря и си казалъ: Още утре ще отида да видя красивата царска дъщеря. Станалъ той рано сутриньта, приготвилъ се, взелъ съ себе си пълна кесия съ злато и се запѫтилъ къмъ двореца. Влѣзълъ вѫтре и казалъ на слугитѣ: Искамъ да видя царската дъщеря. Далъ кесията съ златото на единъ отъ дворцовитѣ слуги, който го завелъ въ една стая, отдето презъ една малка дупчица, трѣбвало да види царската дъщеря. Навелъ се той предъ дупчицата и успѣлъ да види само очитѣ и устата ѝ. Върналъ се въ странноприемницата, но въ него вече силно растѣло желанието да види изцѣло царската дъщеря и да се поразговори съ нея. Обаче, за реализирането на желанието си, той нѣмалъ достатъчно пари, затова се върналъ при майка си, да иска отъ нея пари. Започналъ да разправя на майка си, че се заелъ съ нѣкакво голѣмо търговско предприятие, за което му сѫ нужни много пари. Майка му казала: Синко, пари нѣмамъ, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече отъ всички пари. Тя има свойството, като я натискашъ, започва да пуща пари. Синътъ взелъ кесията и отишълъ пакъ въ царството на красивата царска дъщеря. Започналъ той да натиска кесията, докато напълнилъ единъ вагонъ съ злато. Следъ това, тръгналъ къмъ двореца, да види добре царската дъщеря. Отишълъ въ двореца и казалъ на сѫщия слуга: Искамъ да видя царската дъщеря! Въвели го при нея — цѣла потънала въ великолепие и красота. Като го видѣла, тя се зачудила, отде може този младъ човѣкъ да разполага съ толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си нѣкой царски синъ? — Не съмъ.— Тогава, отде имашъ толкова много злато? — Имамъ една особена кесия, съ такова свойство, че като я натискашъ, тя все пуща злато. — Донеси, да видя кесията! Той далъ кесията на царската дъщеря, само да я разгледа, но тя я задържала за себе си, а него - изпѫдила. Значи, младиятъ момъкъ видѣлъ красивата царска дъщеря, но загубилъ чудната кесия. Питамъ: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галениятъ синъ взелъ отъ майка си и другитѣ магически предмети, но като не билъ разуменъ, всичко изгубилъ. Докато човѣкъ върши глупости въ живота си, той всѣкога ще губи кесията си. Пѫтьтъ, по който сега вървите, иска хора съ будни умове, които да познаватъ Бѣлитѣ Братя. Ако единъ отъ тѣзи Братя дойде при васъ, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а васъ ще изпѫди навънъ. Въ този разказъ, майката представя единъ отъ Бѣлитѣ Братя. Паритѣ пъкъ, представятъ разумностьта въ човѣка. Това значи: за да видишъ единъ Бѣлъ Братъ, ти трѣбва да имашъ правилни мисли, желания и постѫпки. Имате ли тѣзи три качества въ себе си, Бѣлиятъ Братъ ще остави въ душата ви нѣщо възвишено и красиво. Нѣмате ли тѣзи качества, той ще произведе въ васъ обратни резултати, ще вземе кесията ви, а васъ ще изгони навънъ. По тази причина, именно, нѣкои хора не могатъ да намѣрятъ истината. За такива хора, при съзнанието, въ което се намиратъ, по-добре е да не знаятъ истината, защото тя ще имъ създаде голѣми страдания. Като привеждамъ този разказъ, това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ истината. Напротивъ, той трѣбва да работи, да се занимава съ нѣщо, да търси истината по начинъ, който намира за най-добъръ. Единъ день той все ще се добере до истината, която ще го направи свободенъ. Засега хората още не сѫ свободни, вследствие на което иматъ изпитания. Физическиятъ животъ не може безъ изпитания. Обаче, дойдатъ ли изпитанията въ вашия животъ, вие трѣбва да ги разглеждате научно. Нашитѣ изпитания сѫ предметно обучение за други сѫщества. Когато ние страдаме, други се радватъ. И обратно: когато ние се радваме, други страдатъ. Когато ние започваме една работа, други сѫщества я свършватъ. Такива връзки и отношения сѫществуватъ между разумнитѣ сѫщества и явления въ природата. Не схващате ли така нѣщата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи редъ и порядъкъ, въ който Той действува. И тогава, всѣка неправилна мисъль за Бога, ще се отрази вредно върху васъ. Причината за това, не се крие въ Бога, но въ вашитѣ неправилни мисли за Него. Неправилнитѣ мисли се връщатъ пакъ къмъ васъ, и вие изпитвате тѣхнитѣ лоши последствия. Лошото, нечистото, не може да отиде до Бога. По сѫщия начинъ, добритѣ и чиститѣ мисли, отправени къмъ Бога, пакъ ще съ върнатъ къмъ васъ, и вие ще изпитате тѣхното благотворно действие. Каквито мисли хранимъ къмъ Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислимъ, че Богъ е всемѫдъръ, съвършенъ и справедливъ, такива ще станемъ и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но нѣма да се избавите отъ последствията на вашитѣ мисли. Сега, като знаете, че всѣки носи отговорность за своитѣ добри и лоши мисли, и чувства, това не подразбира всичко да се върши подъ страхъ. Какво ще роди страхътъ? — Пакъ страхъ. — Какво произвежда любовьта? — Любовь. Съ страхъ, или безъ страхъ, всѣки трѣбва да работи върху себе си. Ако ти самъ не работишъ върху себе си, други ще работятъ върху тебе; ако ти самъ не се присадишъ, други ще те присадятъ; ако ти самъ не ядешъ, други ще ядатъ заради тебе; ако ти самъ не учишъ, ще станешъ предметно обучение за други. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-малки до най-голѣми, иматъ свое предназначение. На всички хора предстои сега, да свършатъ по една работа за Бѣлото Братство, т. е. за идването на Царството Божие на земята. Апостолъ Павелъ казва: „Горко ми, ако не проповѣдвамъ!“ Това подразбира: ако човѣкъ не оре и не сѣе, гладенъ ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, голъ и босъ ще ходи; ако не си съгради кѫща, ще бѫде изложенъ на всички природни стихии. Човѣкъ трѣбва да си съгради една кѫща за физическия свѣтъ, друга — за умствения и трета — за духовния свѣтъ. Щомъ си е съградилъ жилище за всички свѣтове, той ще се избави отъ страданията, които могатъ да го сполетятъ. Нѣкой казва: Господъ ще ни уреди работитѣ. Питамъ: Като си съграждашъ кѫща, съ това не уреждашъ ли работитѣ си? Не е достатъчно само да има човѣкъ кѫща, но тя трѣбва да бѫде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя не бѫде съградена споредъ хигиената? Каква полза ще му принесе неговата кѫща, ако тя бѫде слаба и всѣки моментъ може да се събори отгоре му, и да го затрупа? Какъ ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя бѫде тѣсна, тъмна и влажна? — Това не е кѫща, но затворъ. Ако човѣкъ съгради добре кѫщата си въ физическия свѣтъ, той ще я съгради добре и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. И обратното е вѣрно: не може ли човѣкъ да съгради добре кѫщата си въ физическия свѣтъ, той не ще може да я съгради добре и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свѣтъ, сѫществуватъ известни отношения. Мнозина казватъ: Не струва да си гради човѣкъ кѫща. Това подразбира: не струва да градите кѫща, която да давате подъ наемъ. Съградишъ ли си кѫща, живѣй самъ въ нея, не я давай подъ наемъ. Смѣшно е, да съмъ шивачъ, да шия на хората дрехи, а самъ да нѣмамъ хубави дрехи. Ако съмъ шивачъ, азъ трѣбва да нося най-хубавия костюмъ. Азъ ще съмъ реклама за себе си. Нѣма защо да казвамъ: Вижте, какъвъ костюмъ ушихъ на този, или на онзи господинъ. Ще кажа: Вижте моя костюмъ! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че азъ съмъ майсторътъ на тия дрехи. Майсторъ-шивачъ е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме въ свѣта? — Обущаритѣ шиятъ хубави обуща на хората, а за себе си не могатъ; шивачитѣ шиятъ хубави дрехи на хората, а за себе си не могатъ. Законътъ, обаче, изисква, човѣкъ да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другитѣ ще бѫде еднакво добъръ майсторъ. Казано е въ единъ отъ стиховетѣ на Писанието: „Дадоха имъ бѣли дрехи да се облѣкатъ“. Това се отнася за ония сѫщества, които не знаятъ да шиятъ. Обаче, всѣки, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, той трѣбва да научи изкуството да шие. Ангелитѣ сами си шиятъ дрехитѣ. Съвременнитѣ художници, никѫде не рисуватъ Христа облѣченъ съ дрехи. Вземете картината, която представя възкресение Христово, и ще видите, че и тамъ Христосъ не е облѣченъ. Това показва, че художницитѣ сѫ дошли до истината, какво Христосъ самъ шие своитѣ дрехи, които никой не е видѣлъ. Христосъ още не е далъ моделъ, какви трѣбва да бѫдатъ дрехитѣ на хората. Църквата представя Христа въ различни дрехи, но никоя отъ тѣхъ не му прилѣга. Както днесъ църквата облича Христа, така успѣшно вървятъ работитѣ ѝ. Тъй щото, не сѫ важни дрехитѣ, които човѣкъ може да си представи въ въображението, но важни сѫ онѣзи дрехи, които той изработва съ своята мисъль, съ своето чувство и съ своето действие. Тази дреха, никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, сѫществена дреха на човѣка. Нѣкой казва: Да имамъ и азъ една такава чудна кесия, много нѣщо бихъ направилъ. — Какво бихте направили съ тази кесия? Ще отидете съ нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а васъ ще изпѫди навънъ. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да задържа въ себе си хубавото, което придобива. Представете си, че нѣкой ви даде тази чудна кесия, да разполагате съ нея, както разбирате. Първо, вие се чувствувате силенъ, мощенъ, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имамъ ли тази кесия въ рѫката си, цѣлиятъ свѣтъ е мой! Следъ това, пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате самъ срѣдъ пѫтя, въ лишения и мѫчнотии. Какво ще правите? — Това, което галениятъ синъ е направилъ. Той се принудилъ да отиде на единъ самотенъ островъ, далечъ отъ хората, далечъ и отъ майка си, отъ която взелъ всичко, което имала. Въ този островъ растѣли ябълки и смокини. Хапналъ той една отъ ябълкитѣ, но какво било очудването му, когато се видѣлъ съ рога? Значи, отъ ябълкитѣ му израснали рога. После хапналъ отъ смокинитѣ, и забелязалъ, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две голѣми кошници отъ тия плодове: едната кошница да напълни съ ябълки, а другата — съ смокини. Сега вече той намѣрилъ начинъ, какъ да си отмъсти на царската дъщеря. Единъ день, той се качилъ на параходъ и отпѫтувалъ съ него за царството, дето живѣла красивата царска дъщеря. Влѣзълъ въ столицата на царството и отишълъ въ дома на една стара баба, дето оставилъ кошницата съ смокинитѣ, и следъ това излѣзълъ изъ града съ кошницата, въ която имало ябълки. Обикалялъ той около двореца и продавалъ ябълкитѣ си, хубави, едри, червени, каквито нѣмало никѫде въ царството. Царскитѣ слуги видѣли продавача и го извикали въ двора, да купятъ и тѣ отъ тѣзи хубави ябълки. Сложили отъ тѣхъ на масата предъ царя, и всички ги опитали: царьтъ, жена му, дъщеря му, както и много отъ неговитѣ придворни. Веднага следъ това, израсли рога на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Царьтъ издалъ заповѣдь да намѣрятъ продавача на ябълкитѣ, но всички усилия отишли напразно — никѫде не могли да го намѣрятъ. Царьтъ се видѣлъ въ чудо и започналъ да вика единъ следъ другъ лѣкари да махнатъ рогата на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Никой отъ лѣкаритѣ, не могълъ да направи това. Една следъ друга падали главитѣ на лѣкаритѣ, но рогата още седѣли върху царскитѣ глави. Най-после, царьтъ обещалъ да даде дъщеря си и половината царство на онзи лѣкарь или ученъ, който може да имъ снеме рогата. Презъ това време галениятъ синъ си пусналъ дълга брада, да не го познае никой, и отишълъ въ двореца, дето се представилъ на царя, като ученъ, като великъ магъ. Той казалъ на царя: Чухъ, че вие, и много хора около васъ, страдате отъ нѣкаква особена болесть. Азъ съмъ ученъ човѣкъ и се наемамъ да ви излѣкувамъ. Които го видѣли, че влиза при царя съ такава сериозна задача, поглеждали се и казвали: Горкиятъ човѣкъ! И неговата глава ще отиде като на другитѣ. Навѣрно нѣщо му е дотегналъ животътъ. Учениятъ човѣкъ продължилъ: Азъ видѣхъ много хора въ вашето царство съ рога, както и тукъ, въ двореца, но владѣя изкуството да снемамъ рога. Мѫчно е това изкуство, цѣла наука е, но разбирамъ отъ нея. За цельта, обаче, ми сѫ нужни нѣколко пособия: първо, имамъ нужда отъ една кесия. Царьтъ заповѣдалъ да му донесатъ нѣкоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. — Не такава. Донесли му втора, отъ нѣкаква особена материя, цѣла обсипана съ диаманти. — И тази не може да се употрѣби. Най-после, царьтъ отишълъ при дъщеря си и намѣрилъ чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата взелъ кесията и я далъ на учения лѣкарь. Той поискалъ още нѣща: пръстенъ, чаша и една тояжка, и то тѣзи, именно, които царската дъщеря взела отъ него. При това, той казалъ на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начинъ, лѣкарството ще може да действува. Като получилъ исканитѣ предмети, той далъ отъ смокинитѣ на царя и на царицата. Тѣ изяли по една смокиня, и рогата имъ паднали. Като дошло редъ до царската дъщеря, лѣкарьтъ казалъ на царя: Вашата дъщеря има много грѣхове и за да ѝ подействува лѣкарството, тя трѣбва предварително да се изповѣда. Следъ като се изповѣдала царската дъщеря, той снелъ и отъ нея рогата. Значи, галениятъ синъ трѣбвало да изгуби всичко, за да стане уменъ, ученъ човѣкъ. Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трѣбва да използувате тази година разумно, за да можете презъ 30-та година, която иде, да си вземете изгубенитѣ нѣща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Азъ ви желая да придобиете вѫтрешно състояние на миръ; ако не може да придобиете този миръ въ себе си, пазете поне красивото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза въ Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човѣкъ влѣзе неподготвенъ въ Царството Божие, той пакъ ще излѣзе. Всички трѣбва да работятъ и върху себе си, и върху ближнитѣ си. Животътъ на земята трѣбва коренно да се преобрази. Затова, обаче, се изискватъ разумни работници. Всички, които искатъ да бѫдатъ работници, трѣбва да използуватъ днешния моментъ — той е най-важенъ. Какво сте работили въ миналото, това е свършенъ фактъ; какво ще работите въ бѫдеще, и то е хубаво, но днешниятъ моментъ е най-важенъ. Каквото свършите днесъ, то представя условия за бѫдещата наука. И тъй, желанието на вашитѣ напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влѣзете въ връзка съ нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисълъ на всички явления въ цѣлата природа. И тогава, дето и да минете, всѣко мѣсто ще бѫде живо за васъ. Не сте ли въ връзка съ живата природа, ще бѫдете слѣпи и за най-хубавитѣ мѣста въ природата. Запитате ли единъ банкеръ, какво е било времето днесъ, той нищо не би могълъ да ви каже.— Защо? — Защото презъ цѣлия день, той е билъ наведенъ надъ тевтеритѣ си, правилъ смѣтки и изчисления. Какво особено е придобилъ отъ тия смѣтки? Запитайте нѣкой виденъ бактериологъ, какво особено е придобилъ, следъ като цѣли 20 години е посветилъ изключително върху изследването на бацила на чумата? — Нищо друго, освенъ славата на ученъ човѣкъ. Какво значение ще има този бацилъ единъ денъ, когато хората ще бѫдатъ съ съвършено чиста кръвь? Бацилитѣ живѣятъ само въ хора съ нечиста кръвь. Докато хората водятъ нередовенъ, неразуменъ животъ, бактериологията има смисълъ, но щомъ заживѣятъ разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човѣкъ трѣбва смѣло да изучава пѫтищата на злото. Казвамъ: Молитвата е необходимъ актъ за духовния човѣкъ. Докато човѣкъ се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трѣбва да се моли, той не е на правъ пѫть. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се запитва: защо трѣбва да пия вода? Или, защо трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ? Защо не трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ? Защо трѣбва да бѫде сиромахъ? Защо не трѣбва да бѫде сиромахъ? Всѣки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силенъ човѣкъ. Приеме ли човѣкъ богатството, той трѣбва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трѣбва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия нѣща вървятъ паралелно. Такъвъ е законътъ. Кои сѫ дълбокитѣ причини за сѫществуването на този законъ въ Битието, не зная, обаче, този вѫтрешенъ паралелизъмъ, сѫществува навсѣкѫде въ свѣта. Човѣкъ не може да разреши задачитѣ въ живота си само съ събиране; той не може да ги разреши и само съ изваждане; той не може да ги разреши и само съ умножение, нито пъкъ само съ дѣление. При решаване на житейскитѣ задачи, трѣбва да се прилагатъ и четиритѣ действия. Така, човѣкъ ще се добере до вѫтрешния смисълъ на живота. Всѣко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човѣкъ събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пъкъ събира болни хора около себе си, той ще има единъ резултатъ. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има другъ резултатъ. Най-доброто събиране е, когато учительтъ учи само способни, талантливи деца. Може ли учительтъ да направи това събиране, той вече излиза отъ закона на пертурбациитѣ. Когато се говори за молитвата, подразбираме будность на съзнанието. И тогава, всѣки човѣкъ ще съзнае, че той живѣе за всички, и всички живѣятъ за него. Първиятъ моментъ на истинския, на съзнателния животъ, започва съ молитва. Пробуждането на съзнанието, започва съ молитва. Следъ пробуждане на съзнанието, се проявява мисъльта, после — чувството и най-после действието. Молитвата е личенъ актъ. Човѣкъ се моли за себе си по свой вѫтрешенъ потикъ, а не за това, че хората го принуждаватъ. Само човѣкъ може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на сѫщества съ будно съзнание. Мнозина мислятъ, че ученитѣ хора не се молятъ. — Самъ Христосъ се молѣше. Той отиваше на планината да се моли. Питамъ: Ако е вѣрно твърдението, че ученитѣ не се молятъ, защо Христосъ се молѣше? Ние знаемъ, че всички учени, всички велики хора се молятъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ молитвата на човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Този човѣкъ има вече правилна мисъль, правилни чувства и правилни действия. Това сѫ три области, отъ които човѣкъ черпи своитѣ богатства. Мѫдростьта се проявява въ мисъльта, любовьта — въ чувствата, а истината — въ действията. Не се ли молимъ правилно, нищо не можемъ да постигнемъ. Щомъ разберемъ дълбокия смисълъ на молитвата, ще знаемъ, че Богъ мисли, чувствува и действува чрезъ насъ. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човѣкъ трѣбва да се моли, за да се проявятъ и заработятъ чрезъ него, Божиитѣ мисли, чувства и действия. Сега иде вече новото въ свѣта, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щомъ дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи съ себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане въ човѣка, той се наема съ красива и сериозна работа. Затова и Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. За да намѣримъ този пѫть, ние се нуждаемъ отъ свѣтлина, отъ мѫдрость. За да дойдем до истината, ние се нуждаемъ отъ красиви действия. И най-после, за да дойдемъ до живота, ние се нуждаемъ отъ чисти и възвишени чувства и желания. Придобиемъ ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, съ която ще можемъ да работимъ. 4. Беседа отъ Учителя, държана на 22 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. 1929_08_27 Линиитѣ на Природата

    От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛИНИИТѢ НА ПРИРОДАТА. ( текстът е обработен за сайта от Георги Касапов ) Въ висшия съзнателенъ животъ сѫществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да съпоставя многобройнитѣ и разнообразни, на видъ независими едно отъ друго явления, за да създаде отъ тѣхъ една стройна система, каквато въ сѫщность прѣдставлява цѣлата вселена. Ако съврѣменнитѣ хора разбираха този законъ, отъ линиитѣ, които очъртаватъ устнитѣ на нѣкой човѣкъ, тѣ биха могли да изкаратъ цѣла наука. Който разбира отъ линиитѣ, съ които природата си служи, би могълъ да изнесе нѣщо красиво, или нѣщо опасно, споредъ това, какво означаватъ разнитѣ огъвания и прѣчупвания на тия линии. Ако побутнете човѣка на мѣсто, дѣто трѣбва, отъ устата му ще потече медъ и масло. Който разбира тѣзи нѣща, той медъ и масло ще събира въ своята чинийка. Побутнете ли го дѣто не трѣбва, отъ устата му ще се излѣятъ най-страшнитѣ думи въ свѣта. Кривитѣ линии въ природата се наричатъ магнетични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на женския принципъ. Правитѣ линии пъкъ сѫ електрични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на мѫжкия принципъ. Който разбира езика на линиитѣ, той може да чете това, което природата е написала по своитѣ върхове и долини, по своитѣ канари и полета. Когато учениятъ туристъ минава покрай нѣкоя планинска мѣстность, той разглежда цѣлата линия, която е очъртала планината въ своето образуване, и може да чете по нея, като по книга. Геолозитѣ казватъ: едни отъ пластоветѣ на тази планина сѫ начупени, други сѫ нагънати. Ние ще наречемъ това начупване и огъване на пластоветѣ „съпоставяне на линиитѣ“. Кривитѣ линии образуватъ наклонъ. Какво показва наклона въ една планинска мѣстность? — Всѣки наклонъ, изобщо, показва, че е изгубенъ нѣкѫдѣ центърътъ на тежестьта. Щомъ се изгуби центъра на тежестьта въ нѣкое тѣло, веднага става извѣстно натежняване на едната, или на другата страна въ това тѣло. Когато измѣрвате нѣщо на вѣзни, ако едното или другото блюдо натежнѣе, значи, прѣдметътъ, който теглите, още не е уравновѣсенъ съ теглилкитѣ: или той е по-тежъкъ, или грамоветѣ сѫ повече. Вие трѣбва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измѣрите теглото на прѣдмета. Сѫщото може да правите и въ планинскитѣ мѣстности. Когато отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, вие може да съпоставите линиитѣ ѝ по такъвъ начинъ, че да опрѣдѣлите, на коя страна е натежняването. Отъ мѣстностьта пъкъ, въ която живѣятъ хората, може да се опрѣдѣли и тѣхниятъ характеръ. Характерътъ на хората ще съотвѣтствува на кривинитѣ, на огъванията и прѣчупванията, които планинитѣ сѫ прѣтърпѣли. Запримѣръ, хора, които живѣятъ въ долинитѣ, коренно се различаватъ по характеръ отъ тия, които живѣятъ по планинитѣ. Слѣдователно, за правилното сформируване на човѣшкия характеръ, се изисква идеална обстановка. Нѣма ли даденъ човѣкъ идеална обстановка, тогава организмътъ и характерътъ на този човѣкъ ще съотвѣтствуватъ на окрѫжаващата мѣстность. Въ блатиститѣ мѣста, напримѣръ, се развиватъ въ голѣмо количество комари, които прѣдизвикватъ блатна треска въ населението около тѣзи мѣста. Въ гѫститѣ гори пъкъ много се въдятъ диви звѣрове, които водятъ помежду си постоянна борба за сѫществуване. И между дърветата въ тия гори сѫщо тъй се явява такава борба за надмощие, кое отъ тѣхъ да излѣзе по-високо надъ другитѣ, да се ползува отъ благотворнитѣ слънчеви лѫчи. Причината на тази борба се заключава въ желанието на звѣроветѣ, както и на дърветата да живѣятъ. Много животни и растения сѫ дошли изведнъжъ, и всички искатъ да живѣятъ, а нѣма условия за всички. Трѣбваше само една десета часть отъ тѣхъ да дойде най-напрѣдъ, а останалитѣ да чакатъ своето врѣме. Сѫщото нѣщо може да се каже и за хората. Напримѣръ: много хора искатъ да отидатъ наведнъжъ на нѣкой планински връхъ, като на Мусалла, Черни връхъ и други. Казвамъ: всѣко врѣме неблагоприятствува еднакво за всички хора. Условията на нѣкой връхъ днесъ може да сѫ благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човѣкъ, ако отиде на Мусалла при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че нѣма да спечели, но характерътъ му дори може да се изопачи. Човѣкъ трѣбва да ходи по планинскитѣ върхове само тогава, когато му липсва нѣщо, за да се обогати, да има нѣкаква придобивка. Освѣнъ това, излизането по планинитѣ трѣбва да се обуславя съ научна цѣль, да се изучаватъ причинитѣ за нарушение равновѣсието въ тѣхъ. Казвамъ: всѣка идея прѣдставлява единъ планински връхъ. Въ това отношение идеитѣ иматъ извѣстно съотношение помежду си и могатъ да се съпоставятъ, както и планинскитѣ върхове. И когато една идея не се възприеме на врѣме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съврѣменнитѣ хора липсватъ много нѣща. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята, но земята бѣше неустроена и пуста“. Обаче, земята и до днесъ още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планинитѣ прѣтърпѣватъ извѣстни промѣни. Прѣдполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще прѣтърпи още редъ промѣни, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бѫде въ състояние да изпълни волята Божия. Промѣнитѣ, които ставатъ сега на земята, се дължатъ на нейната материя, която прѣтърпѣва вѫтрѣшно прѣустройство. Всички тия промѣни, това прѣустройство, което става съ материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерътъ на хората зависи не само отъ планинитѣ и долинитѣ, около които тѣ живѣятъ, но и отъ направлението на водитѣ, на тѣхнитѣ течения. Теченията на рѣкитѣ не сѫ произволни; и тѣ се обуславятъ отъ извѣстни закони. Ако течението на рѣката въ нѣкое село е отъ югъ къмъ сѣверъ, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е отъ сѣверъ къмъ югъ, ще има друго влияние; ако пъкъ течението е отъ изтокъ къмъ западъ, или отъ западъ къмъ изтокъ, ще има съвсѣмъ други влияния. Който не разбира тѣзи закони, минава покрай нѣкоя рѣка, погледне я и казва: голѣма е тази рѣка! Каква е дължината ѝ, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, рѣката е една отъ основнитѣ чърти, по която може да се познае характерътъ на хората около нея. — Каква е посоката, по която тече р. Искъръ? — Отъ югъ къмъ сѣвѣръ. — Какви сѫ по характеръ хората, които живѣятъ покрай Искъра? — Тѣ сѫ студени хора, неотзивчиви, безъ култура. Слѣдователно, тѣ вървятъ отдолу нагорѣ. И затова, всѣки човѣкъ, който се качва нагорѣ, не може да носи много нѣща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много нѣща. Качването нагорѣ подразбира желание на човѣка да стигне до нѣкой високъ планински връхъ въ материалния свѣтъ. Такова желание е, напримѣръ, стремежътъ на човѣка къмъ богатство, да стане милионеръ, да бѫде ученъ. Човѣкъ мисли, че като придобие голѣми богатства, или много знания, ще стане щастливъ. — Не, материалнитѣ блага не правятъ човѣка щастливъ. Животътъ не се заключава въ материалнитѣ блага. Тѣ сѫ само условия, които иматъ смисълъ и цѣна само тогава, когато могатъ да се използуватъ за благото на човѣшката душа. Какво струватъ силата, богатствата и знанието на човѣка, ако той не може да ги използува за благото на своята душа? Какво ще се ползува стариятъ човѣкъ, който нѣма зѫби, отъ прѣсната пита, или отъ добрѣ припечената и вкусна баница? Мнозина казватъ: трѣбва да се приематъ новитѣ идеи, новото учение. Казвамъ: всѣко учение е храна, която трѣбва да се сдъвче добрѣ, послѣ да се прѣработи и най-послѣ да се асимилира отъ всички удове на организма, като се извадятъ отъ нея потрѣбнитѣ сокове, а непотрѣбнитѣ се изхвърлятъ навънъ. Значи, всѣко учение трѣбва да се прѣчисти отъ излишнитѣ, отъ непотрѣбнитѣ въ него елементи. Много отъ страданията и противорѣчията въ живота се дължатъ, именно, на нечистотиитѣ, на примѣсенитѣ и непотрѣбни елементи въ съврѣменната религиозна и научна мисъль. Съврѣменниятъ ученъ и религиозенъ свѣтъ се нуждае отъ рициново масло, да прѣчисти червата си, за да може стомахътъ правилно да функционира. Когато въ ума на човѣка се натрупватъ много излишни, непотрѣбни мисли, тѣ създаватъ извѣстно подпушване, и мисъльта не може правилно да се проявява. Тогава човѣкъ не може да вади правилни заключения за причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Вземете, запримѣръ, европейскитѣ народи, които минаватъ за културни, просвѣтени хора, въ 1914 г. прѣдприеха разни позиции, искаха да постигнатъ голѣми блага, но никой отъ тѣхъ не мислѣше за послѣдствията на своитѣ дѣйствия. За много нѣща мислѣха, потрѣбни и непотрѣбни, но положението имъ се влоши, и днесъ не могатъ да намѣрятъ начинъ, какъ да го подобрятъ. Сега седятъ, мислятъ, какъ да закърпятъ отворенитѣ дупки. Оттукъ кърпятъ, оттамъ кърпятъ, но съ кърпене работа не става. Разумниятъ свѣтъ изисква отъ съврѣменнитѣ хора ново начало. Нека старото здание седи на своето мѣсто! Нека отъ врѣме на врѣме то да се кърпи, но съвършено ново здание трѣбва да се създаде. Нека се създаде нова религия, съ нови хора. Тия нови хора трѣбва да бѫдатъ светии, гении. Какви сѫ съврѣменнитѣ религиозни хора? — Болни, хилави хора. Днешната религия е мѣсто за болни, а не за здрави хора. Тя лѣкува болнитѣ. Ами на здравитѣ какво дава? — Тѣ трѣбва да почакатъ малко, да се разболѣятъ, да изгубятъ имането си, или да изгубятъ нѣкои отъ своитѣ близки, че тогава да потърсятъ Бога, да Го познаятъ. Какъвъ смисълъ има такова познаване на Бога? Ако е вѣрно, че трѣбва да познаешъ Бога въ нещастието си, познай Го и въ щастието си! Ако Го познаешъ въ сиромашията, познай Го и въ богатството! Ако Го познаешъ въ болестьта, познай Го и въ здравето! Ако Го познаешъ въ невѣжеството, познай Го и въ ученостьта! Казвамъ: новата религия, новата наука трѣбва да бѫде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислятъ, че сѫ господари на своитѣ мисли и чувства, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че не е така. Мнозина мислятъ, че сѫ културни, учени хора, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че нѣматъ култура, нѣматъ знания. Мнозина мислятъ, че сѫ религиозни, че иматъ силна вѣра, но при единъ сериозенъ изпитъ пропадатъ. Питамъ: кои сѫ основнитѣ чърти на културата? Кои сѫ основнитѣ чърти на науката? Кои сѫ основнитѣ чърти на вѣрата? Разболѣете се нѣщо, езикътъ ви побѣлѣе, и вие веднага се уплашите, викате лѣкарь. Той ви даде нѣкакво лѣкарство, да прѣмахне бѣлината на езика. На какво се дължи побѣляването на езика? — На неправилно храносмилане. Вие сте яли мѫчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъмъ; вие сте спали, когато не трѣбва; ставали сте, когато не трѣбва; мислили сте, когато не трѣбва; чувствували сте, когато не трѣбва. Тѣзи сѫ причинитѣ за бѣлия цвѣтъ на езика. Срѣщате другъ човѣкъ, който се оплаква, че очитѣ му сѫ малко пожълтѣли. Вие го съвѣтвате да отиде при лѣкарь. Прѣглежда го лѣкарьтъ и констатира появяването на жълтеница. Значи, черниятъ дробъ на този човѣкъ е разстроенъ. Лѣкарьтъ му прѣдписва нѣкакви лѣкарства, но причинитѣ за разстройството на черния дробъ се криятъ другадѣ. Този човѣкъ се е хранилъ при голѣмо безспокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъль и своитѣ чувства. Заеме се за нѣкоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа. Прѣдприеме друга, и за нея казва: и отъ тази работа нищо нѣма да излѣзе! Ако река да се оженя, и отъ женитбата ми нищо нѣма да излѣзе. Ако имамъ дѣца, и отъ тѣхъ нищо нѣма да стане. Знания имамъ, но и тѣ не ме ползуватъ. На църква ходя, но и отъ църквата нищо не очаквамъ. Лѣга, става, яде, движи се този човѣкъ, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човѣкъ съ такава отрицателна мисъль? — Нищо добро, освѣнъ това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вѣра трѣбва на този човѣкъ. А той какво прави? Като каже, че нищо нѣма да излѣзе отъ неговата работа, махне правата линия на буквата „В“. — И тази работа нѣма да я бѫде! — махне правата линия на буквата „Ѣ“. — И отъ това нищо не очаквамъ! —махне правата линия на буквата „Р“. — И на това не се надѣя! — махне правата линия и на буквата „А“. Тукъ затрие, тамъ затрие, докато най-послѣ не знае, какво да прави, животътъ му се обезмисля, и той изпада въ пълно отчаяние. Казвамъ: слушай, приятелю, ето какво трѣбва да направишъ. Кажи: ще стане тази работа! — тури правата линия на буквата „В“, — И тази работа ще се уреди! — тури правата линия на буквата „Ѣ“. — И тукъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „Р“. — И тамъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „А“. Какво ще придобиешъ? — Вѣра. Вѣрата е импулсъ, който дава движение, направление на човѣка къмъ извѣстна посока. Тази посока може да бѫде нагорѣ, къмъ върха на планината, или надолу — къмъ долината. Слѣдователно, всички хора, които слизатъ отъ планинския връхъ, прѣдставляватъ течность. Тѣ сѫ хора на чувствата. Опасностьта не седи въ това, че тѣ слизатъ надолу, но въ туй, че могатъ да залѣятъ цѣлата мѣстность, прѣзъ която минаватъ. Отъ тѣхъ се изисква разумность, да прокопаятъ каналъ, въ който да се влива водата. Ония пъкъ, които се качватъ на планинския връхъ, тѣ сѫ хора на мисъльта. Тъй щото, човѣкъ може да живѣе и върху кълбо, защото въ всѣко нѣщо, което се изживѣва, трѣбва да има двѣ течения: едно нагорѣ, а друго — надолу. Въ това кълбо може да се направи единъ разрѣзъ, като врата за влизане и излизане отъ условията на външния животъ. Подобно нѣщо прѣдставлява човѣшката уста. По двѣтѣ устни минаватъ теченията на живота: по горната устна — горното течение, а по долната — долното течение. Ученитѣ, които се занимаватъ съ физиогномията, знаятъ причинитѣ, защо горната устна на хората е извита, защо у нѣкои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно сѫ отчъртани устнитѣ, толкова по добрѣ. У нѣкои хора горната устна е издадена напрѣдъ. Това показва положителенъ, активенъ характеръ, който винаги е готовъ да прѣдприеме крачка напрѣдъ. По горната устна се опрѣдѣля състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добрѣ сформирувана, толкова и умътъ на този човѣкъ е по-добрѣ развитъ. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умътъ на този човѣкъ сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата „Р“, безъ правата линия. Какво трѣбва тогава на този човѣкъ? — Трѣбва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р“. За да се завърши една мисъль, една идея, тя се нуждае отъ спомагателни срѣдства. Ако една идея нѣма спомагателнитѣ сили на електричеството, тя не може да се тури въ дѣйствие. Древнитѣ философи сѫ казали: „Познай себе си!“ За да се познае човѣкъ, той трѣбва да се проучава, да знае, какво има, и какво му липсва. Напримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава, както своитѣ вѣжди, така и вѣждитѣ на другитѣ хора. Казватъ, че когато вѣждитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ наклонени надолу, той прѣдставлява човѣкъ съ стари идеи. Той е прѣгърбенъ отъ голѣмия материаленъ товаръ, който носи и казва: какво трѣбва да правя? — Снеми часть отъ товара си. Освободи ума, сърцето и волята си отъ излишния багажъ. Изправи всички свои погрѣшки, напусни старитѣ идеи и започни новъ животъ. Ученикътъ на новата култура, на новото учение трѣбва всѣки день да се ражда. Направи ли днесъ една погрѣшка, утрѣ трѣбва да се новороди, да си създаде новъ организъмъ. Опетни ли днесъ дрехата си, утрѣ трѣбва да се облѣче въ нова, чиста дреха, свободна отъ всѣкакви грѣшки и прѣстѫпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита съ грѣхове и прѣстѫпления, той никога нѣма да се освободи отъ грѣха. Щомъ може да създаде дреха на прѣстѫпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, съ която да се облѣче. Когато напишете нѣкому едно обидно писмо съ вашето перо, това перо е вече опетнено. Прѣзъ него е минала лошата мисъль, отправена до този човѣкъ. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и съ него продължавайте да пишете по-нататъкъ. И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ наука за „вѫтрѣшна чистота“. Всѣка погрѣшка, направена съзнателно или несъзнателно, трѣбва да се изправи. Нѣкой иска да се помоли на Бога, но прѣди всичко не вѣрва въ силата на молитвата; послѣ, не знае, какъ да се моли, и колко врѣме да се моли. Изправи се той прѣдъ лицето на Бога и не знае, какво да прави. Да се молишъ, това не подразбира нито много, нито малко врѣме. За колко врѣме се нахранвате? Ако сте отъ бързитѣ хора, може да се нахраните за 10—15 минути; ако сте отъ срѣднитѣ — за 25 минути; ако сте отъ аристократитѣ, ще се нахраните за 45 минути, а може и за единъ часъ. Безъ да е аристократъ човѣкъ, ако той яде по всички правила на храненето, единъ часъ не е много. Ако човѣкъ се храни правилно, въ врѣме на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за сѫществата, които сѫ взели участие въ приготвянето ѝ. Мисли ли така, той ще се свърже съ хората, които сѫ приготвили храната, и ще може да използува тѣхната енергия. Фурнаджията, който мѣси хлѣбъ, внася часть отъ своята енергия въ него; орачътъ на нивата внася часть отъ своята енергия въ земята; и воденичарьтъ внася часть отъ своята енергия, макаръ и отрицателна. Той е бирникъ, който не носи добро. Камънитѣ, съ които се мели брашното, сѫщо така внасятъ часть отъ своята отрицателна енергия въ брашното. И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начинъ, какъ да възприеме добритѣ енергии, внесени въ хлѣба, и какъ да се освободи отъ отрицателнитѣ енергии, останали въ него. Който не разбира този законъ, той ще приеме хлѣба съ всичкитѣ енергии въ него, добри и лоши, и ще усѣща шума на воденичнитѣ камъни въ стомаха си, а послѣ въ сърцето и въ ума си. Ще срещнете този човѣкъ и ще го чувате по цѣлъ день да говори и да се оплаква: кой е създалъ този лошъ свѣтъ? Всички хора сѫ крадци и разбойници, обиратъ държавата. Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Остарѣхъ, всичко загубихъ. Никѫдѣ не мога да намѣря миръ: нито вънъ, нито вѫтрѣ. Отивамъ дома си, жена, дѣца, всички викатъ, само искатъ „дай-дай“ — нищо друго не чувамъ. Легна си, и тукъ нѣмамъ миръ: бълхи, дървеници, комари — и тѣ не ми даватъ покой! Казвамъ: този човѣкъ прилича на празна воденица. Питамъ: ако поставятъ този човѣкъ на мѣстото на Господа, ще може ли той да даде новъ планъ за създаване на свѣта? Може ли той да оправи свѣта, но не само на думи, а на дѣла? Всѣки, който критикува Бога, нека създаде новъ свѣтъ, безъ страдания и мѫчнотии. Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото учение, и всѣки да заработи върху себе си. Ако ти не можешъ да работишъ върху себе си, ако не можешъ правилно да мислишъ, ти не си човѣкъ; ако не чувствувашъ правилно, ти и животно не си; ако не знаешъ, да правишъ добро, ти и ангелъ не си. Щомъ не си ангелъ, не си човѣкъ, не си животно, не си камъкъ, тогава какво си? Ще кажешъ че си човѣкъ. Може ли да се нарича човѣкъ онази восъчна статуя съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши и уста поставени на нея? Каква полза отъ това, че тази восъчна фигура наподобява човѣкъ? Въ едно събрание, напримѣръ, седатъ много хора: едни отъ тѣхъ внимателно слушатъ оратора, а други спятъ. Дойде отвънъ нѣкой, приближи се до единъ отъ заспалитѣ и тихо пошепва на ухото му: дѣдо ви оставилъ 100,000 долари. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вънъ. Значи, само тия хора могатъ да се считатъ за живи, за разумни, които въ даденъ случай сѫ будни за извѣстни идеи. Защо? — Защото могатъ да ги разбиратъ, възприематъ и прилагатъ въ живота си. Нѣкой човѣкъ философствува, казва, че животътъ не струва нищо, че е празна работа, че нѣма смисълъ да се живѣе, че по-добрѣ да умре човѣкъ, отколкото да кара такова жалко сѫществуване и т. н. Въ този моментъ на размишления идва отвънъ нѣкой и извиква: „Пожаръ!“ — Тъй ли? Какъ, кѫдѣ?— И веднага философътъ почва да бѣга. Питамъ: защо този философъ бѣга? Нали животътъ нѣма смисълъ? Прѣди единъ моментъ искаше да умре, а сега бѣга. Нека бѫде послѣдователенъ въ своитѣ разбирания. Това значи да говори човѣкъ за нѣща, които нито разбира, нито е опиталъ. Когато нѣкой сиромахъ казва, че иска да умре, азъ тълкувамъ думитѣ му въ другъ смисълъ: той иска сиромашията му да умре. Когато нѣкоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да ѝ отпусне кредитъ, защото ѝ дотегнало вече да слугува по чужди кѫщи. Тя иска да се облѣче, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде нѣкой при нея, и тихо ѝ пошепне: дѣдо ти умрѣлъ и ти оставилъ 200,000 лева наслѣдство. — Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пѣе — животътъ вече придобива смисълъ. Какъ нѣма да се осмисли животътъ при 200,000 лева наслѣдство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвамъ: за да се осмисли животътъ на човѣка, той трѣбва да се заинтересува отъ нѣщо. Тъй както животътъ се развива, той не стои на едно мѣсто, но постоянно тече и се развива. Въ него се забѣлѣзва непрѣкѫснатъ процесъ на движение. Сега става голѣмо прѣустройство на материята. Всичко прѣтърпява промѣна. Планинитѣ въ цѣлия Балкански полуостровъ, па и въ цѣла Европа, постоянно измѣнятъ своя центъръ. Цѣлиятъ континентъ се движи къмъ екватора. Слѣдъ хиляди години слънцето ще изгрѣва на сѣверъ. Тогава сѣверъ ще бѫде сегашниятъ изтокъ, и свѣтътъ ще стане по-добъръ. Въ човѣшкия свѣтъ сѣверъ показва егоизма на човѣка, а въ Божествения свѣтъ сѣверъ означава Истината. Щомъ сѣверъ стане изтокъ, отъ този полюсъ ще потече благотворна енергия за човѣка, и той ще стане истински духовенъ. Понеже осьта на земята е наклонена на 23°, съврѣменнитѣ хора нѣматъ правилна идея за Бога. Веднъжъ тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичкитѣ имъ възгледи и разбирания. Тѣ казватъ, че Богъ е Любовь, но щомъ не имъ хареса нѣщо, започватъ да казватъ, че това не е право, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва и т. н. Това показва, че хората не разбиратъ идеята за Бога, нито идеята за Любовьта. Щомъ човѣкъ разсѫждава по този начинъ, веднага неговата ось се наклонява. Питамъ: кѫдѣ е нормата, съ която опрѣдѣляме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не. Всички съврѣменни хора говорятъ за любовьта и казватъ, че я разбиратъ. Прѣдставете си, че нѣкой ми се обяснява въ любовь, но азъ съмъ великъ адептъ, имамъ способностьта да се прѣвръщамъ въ разни животни, прѣдмети и редъ други нѣща. Тъкмо ми се обяснява въ любовь, и азъ се прѣвърна въ една добрѣ изхранена кокошка. Този човѣкъ, като види кокошката, въ него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добрѣ изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията ѝ, кръцне, и скоро въ тенджерата. Щомъ излѣза отъ това състояние, азъ зная вече, каква е неговата любовь. Слѣдъ това той пакъ продължава обясненията си: много те обичамъ, безъ тебе не мога да живѣя. Въ това врѣме азъ се прѣвръщамъ въ торба, пълна съ златни английски лири. Щомъ види торбата, този човѣкъ веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега азъ пакъ провѣрявамъ неговата любовь. Човѣкъ, който истински люби, не постѫпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговиятъ любимъ. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата съ златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господарь. Докато човѣкъ има вѫтрѣшно стѣснение, вѫтрѣшно ограничение и ламтежъ къмъ всичко чуждо, той не разбира любовьта, не намира смисълъ въ живота. Започне ли да критикува свѣта, че не е направенъ, както трѣбва, отъ този човѣкъ гений не може да стане. Съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ своята религия и наука, съ своитѣ изкуства и занаяти. Вѣрно е, че човѣчеството е постигнало много нѣщо, но трѣбва да се направи крачка напрѣдъ. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислятъ и чувствуватъ, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съврѣменната наука, напримѣръ, съпоставя извѣстни факти, но въ това съпоставяне нѣма пълно единство. Ученитѣ изучаватъ живота на микробитѣ, търсятъ начини да имъ противодѣйствуватъ; тѣ изучаватъ състава на хранитѣ и тѣхното употрѣбление въ живота; изучаватъ и редъ още въпроси, но тѣ не могатъ да намѣрятъ единъ съотвѣтенъ методъ, съ който да покажатъ на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Обаче, сѫществува една положителна, абсолютна наука, отъ никого независима, която разкрива всички факти и явления въ тѣхния дълбокъ смисълъ и въ тѣхната сѫщина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всѣки човѣкъ, който е въ правилна връзка съ Бога. Божествениятъ свѣтъ е пъленъ съ възвишени, любещи, крайно дѣятелни сѫщества. Що е умора, скръбь, отчаяние, тѣ не познаватъ. Когато човѣкъ е въ връзка съ този възвишенъ свѣтъ, той напълно може да разчита на тѣхната помощь. Ако се намирашъ прѣдъ нѣкоя дълбока рѣка, безъ мостъ, и не знаешъ, какъ да минешъ, едно отъ тия разумни сѫщества ще ти нашепне: на разстояние единъ километъръ оттукъ, рѣката се стѣснява. Иди тамъ и ще прѣминешъ. Другъ пѫть изпаднешъ въ нѣкое непознато село, не знаешъ, дѣ да прѣнощувашъ. Дойде нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ и ти нашепва: на края на това село живѣе една бѣдна вдовица съ нѣколко дѣца; иди тамъ, тя ще те приеме. Както виждате, тѣзи сѫщества ви изпращатъ при бѣдни, а не при богати хора. Защо? — Богатитѣ хора нѣматъ врѣме да се занимаватъ съ услуги къмъ този-онзи. Тѣ сѫ заети съ разходки, съ обличания за разни приеми, съ приготовления за балове, концерти и т.н. Що е богатството? Що е сиромашията? — Нито богатството, нито сиромашията могатъ да опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка въ свѣта. Защо? — Защото има външно богатство, има и вѫтрѣшно богатство; има външна сиромашия, има и вѫтрѣшна сиромашия. Остави ли се човѣкъ, отвънъ да го правятъ богатъ, като му даватъ разни служби, добрѣ платени, той не е на мѣстото си. Ще направятъ човѣка царь, свещеникъ, владика, министъръ, че ще го обогатятъ. Царьтъ трѣбва да се роди такъвъ; свещеникътъ трѣбва да се роди такъвъ; художникътъ, музикантътъ трѣбва да се родятъ такива. Остане ли човѣкъ, отвънъ да му налагатъ разни положения, или въ какво да вѣрва и въ какво не, свършена е неговата работа. Човѣкъ трѣбва да се роди съ опрѣдѣлено, положително вѣрую въ себе си, което никой да не е въ състояние да разклати. Всѣко вѣрую е сѣме въ човѣшката душа, което никой отвънъ не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и послѣ да го култивира. Сѣмето носи въ себе си силата за своето бѫдеще развитие. Питамъ: трѣбва ли да се сърдите на човѣка, че се е родилъ съ извѣстенъ стремежъ? Помнете слѣдното: никога човѣкъ не се ражда съ стремежъ къмъ нѣщо лошо. Той се ражда съ добри стремежи, но може доброволно, или несъзнателно да изопачи своитѣ добри стремежи. Запримѣръ, всѣки човѣкъ се ражда съ стремежъ да яде, да се храни. Този стремежъ е естественъ законъ въ природата. Обаче, човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмѣни този законъ, и започва да туря въ стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е прѣдвидено. И двата метода, обаче сѫ врѣдни. И двата метода не сѫществуватъ въ природата. Всѣки трѣбва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахътъ има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахътъ разбира повече и отъ съврѣменнитѣ химици. Дадете ли му нѣкоя несъотвѣтна за него храна, той я изхвърля навънъ и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-послѣ обяви стачка на господаря си и казва: или ще живѣешъ, както Богъ иска, или повече нѣма да ти работя! Прѣстане ли стомахътъ да работи, това съдружие пропада, ликвидира съ смѣткитѣ си, и тази фирма изчезва отъ тевтера на търговцитѣ. Стомахътъ отива да работи при другъ господарь, който знае начинъ, методи за правилно хранене. Казвамъ: който иска да живѣе правилно, нека проучава и прилага новитѣ методи. Ние не рушимъ, но градимъ. Ние не се занимаваме съ старото, но съ новото. Старитѣ хора нека си живѣятъ, нека умиратъ, нека се погребватъ едни други. Ние нѣмаме врѣме да погребваме. Христосъ казва: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ мъртви“. Този направилъ нѣкакво зло, онзи направилъ нѣкаква погрѣшка — това не ни интересува; този падналъ нѣкѫдѣ и се окалялъ — и това не ни интересува. Нѣма защо да ми разправятъ за неговото оцапване. Като дойде при мене този човѣкъ, ще го хвана за дрехата, ще го потопя въ бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко въ тази вода, докато се изчистишъ. Слѣдъ 10-15 минути го изваждамъ, виждамъ го чистъ, освѣженъ като другитѣ. Такъвъ е резултатътъ на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто въ свѣта, и злото, само по себе си, ще си отиде. Възъ основа на този законъ, посѣй въ ума си една Божествена мисъль и я остави да работи. Тази мисъль има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатитѣ. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го прѣзирай. Посѣй го въ сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плодъ. Безпокойствията, смущенията на хората показватъ, че тѣ не разбиратъ Божия законъ. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно врѣме, макаръ че прѣзъ лѣтото си гледалъ на нея съ прѣзрѣние. Зимно врѣме тази клечка може да извърши това, което и голѣмитѣ дървета не могатъ да извършатъ. Важностьта на кибритената клечка се дължи на онзи елементъ, който е на главичката ѝ. Безъ него тя нищо не би прѣдставлявала. Важно е връхчето на клечката. Всѣка Божествена мисъль, която влиза въ ума на човѣка, на връхчето си съдържа единъ мекъ елементъ, който произвежда добри резултати. Въ съврѣменното общество има единъ механически начинъ на работа. Всѣки уповава на други, които да работятъ вмѣсто него. Синътъ очаква отъ майка си и баща си; тѣ пъкъ очакватъ отъ обществото, отъ държавата; тя пъкъ очаква отъ гражданитѣ си, и по този начинъ свѣтътъ не може да се поправи. Обществото е създадено отъ хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляватъ, сѫ добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единицитѣ, които влизатъ въ него, не сѫ добри. Само по себе си общество не сѫществува. То е колективенъ резултатъ отъ дѣйностьта на много индивиди. Нѣкой казва: какво мога да направя азъ самичъкъ? — Ти не се безпокой за това. Единъ човѣкъ може да създаде цѣло общество. Кой създаде цѣлото човѣчество? — Адамъ. Какво човѣчество създаде Адамъ? — Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излѣзе отъ първия Адамъ. Сега въ свѣта иде вториятъ Адамъ, който ще създаде новото човѣчество. Сегашнитѣ хора вървятъ по пѫтя на стария Адамъ. Той казва: и тебе обичамъ, но себе си — повече; и за тебе мисля, но за себе си — повече; и тебе искамъ да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искамъ и ти да бѫдешъ ученъ човѣкъ, но азъ — по-ученъ; искамъ и ти да бѫдешъ силенъ, но азъ — по-силенъ. Тази философия проповѣдваше стария, Адамъ. Той искаше навсѣкѫдѣ и въ всичко пръвъ да бѫде, но послѣденъ остана. Дойде нѣкой при мене и ми казва: азъ вѣрвамъ въ Бога, разговарямъ съ Него, виждамъ, какво става въ другия свѣтъ. Не е въпросъ за критика, но казвамъ: онзи човѣкъ, който вѣрва въ Бога и се разговаря съ Него, който знае, какво става въ другия свѣтъ, е даровитъ, способенъ човѣкъ. Той знае да свири, да пѣе, знае много науки, разбира живота, разговаря се съ природата, знае нейния езикъ и т. н. Изваждамъ цигулката си и казвамъ на този човѣкъ: посвири малко да те чуя, какъ свиришъ. — Азъ не зная да свиря. Отварямъ една математическа книга и му казвамъ: обясни ми тази формула. — Азъ не съмъ училъ математика. Ами това цвѣте можешъ ли да нарисувашъ? — И рисуване не съмъ училъ. Гледамъ този човѣкъ и се чудя на думитѣ му: съ Бога се разговарялъ, при ангелитѣ ходилъ, всичко видѣлъ и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира отъ математика и т. н. Не говорете нѣща, които не разбирате. Който се хвали съ нѣща, които никога не е видѣлъ и чулъ, той се намира въ положението на онзи шопъ отъ софийскитѣ села, който единъ пазаренъ день дошълъ въ София и могълъ да разгледа само „битъ пазаръ“, но като се върналъ въ селото си, започналъ да разправя, че билъ въ София, всичко чулъ и видѣлъ, и много нѣща разбралъ. — Какво видѣ въ София? — запитвали го съселянитѣ му. — Какво ли невидѣхъ? — Стари дрехи, стари обуща, хора съ дълги бради, всички викатъ, крѣщатъ, все евтино продаватъ. — Това не е София. Да видите една малка часть отъ цѣлото, това не е наука, това не е никаква вѣра. Истинската вѣра се прѣвръща въ положителна наука. Човѣкъ трѣбва да знае не само едно изкуство, но най-малко десеть изкуства. Светията трѣбва да знае всичко: и да свири, и да пѣе, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трѣбва да знае, дѣ има хубава вода, дѣ има високи планини, дѣ има най-хубави мѣста въ природата. Знае ли човѣкъ всичко това, той има правилни отношения съ Първичната Причина. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да владѣе човѣкъ нѣкакво изкуство въ съвършенство! Приятно е да слушате единъ пѣвецъ съ добрѣ разработенъ гласъ. Приятно е да слушате единъ великъ музикантъ. Когато слушате нѣкой идеенъ пѣвецъ или музикантъ, гласътъ му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрѣзъ тоноветѣ, чрѣзъ гласа му. Мнозина отиватъ да слѣдватъ по музика или пѣние въ Италия, Франция и другадѣ. Добрѣ е да имашъ за учитель нѣкой великъ талантъ, но важно е и това, което криешъ въ себе си. Ако поставите единъ немузикаленъ човѣкъ въ музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имало нѣкѫдѣ въ Европа единъ господинъ, необикновено музикаленъ, съ тънко разбиране на музиката и съ силно желание да пѣе, но голѣмото му нещастие се заключавало въ това, че ларинксътъ му билъ поврѣденъ, не могълъ да пѣе. Тогава той срѣща една красива мома, която нѣмала музикални дарби, не могла да пѣе, но имала здравъ ларинксъ. Той правилъ слѣдния опитъ: тя излизала на сцената, а той седѣлъ задъ нея и силно съсрѣдоточвалъ мисъльта си къмъ момата, да пѣе. И дѣйствително, тя пѣела отлично. Обаче, единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ нея заради пѣнието ѝ, като мислилъ, че тя самата пѣе тъй хубаво. Младиятъ момъкъ, отъ ревность къмъ диригента, който я направлявалъ, гръмва единъ день срѣщу него и го убива. Отъ този моментъ момата изгубва способностьта си да пѣе. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената безъ гласъ, безъ дарби къмъ пѣние. Слѣдователно, много отъ дарбитѣ на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на такива странични влияния отъ природата. Докато сѫ въ връзка съ нея, тѣ проявяватъ своитѣ дарби, сили и способности. Скѫсатъ ли връзката съ нея, тѣ изгубватъ своитѣ дарби и способности. Този законъ се спазва и въ отношенията ни съ Първичната Причина. Докато Божествената мисъль е насочена къмъ насъ, ние всичко можемъ да направимъ. Нарушимъ ли нѣкакъвъ Божественъ законъ, тази връзка се прѣкѫсва, и ние ставаме обикновени хора. Въ Бога сѫ всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човѣка или на всички по-малки отъ него сѫщества. У Бога има желание, всички сѫщества да се ползуватъ отъ Неговитѣ блага. Всичко, което сѫществува въ Него, Той иска да се реализира и навънъ. Отъ това гледище Богъ иска отъ хората да развиватъ своитѣ дарби и способности. Казватъ: да бѫдемъ добри! — Въ какво седи добротата на човѣка? Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да ти е приятно да го гледашъ. Като погледнешъ очитѣ му, да виждашъ дълбочина въ тѣхъ— цѣлото небе, съ всичкитѣ звѣзди да се оглежда тамъ. Като погледнешъ устата му, да прѣдвкусвашъ разумното слово, което излиза отъ нея. Като погледнешъ ухото му, да те прѣнася въ свѣтъ на музика и хармония, да виждашъ въ него човѣка на възвишената мѫдрость и знание. Това ухо трѣбва да схваща и най-тихитѣ нашепвания и да ги разбира. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да има още силна и възпитана воля. Едноврѣменно той ще се проявява и като силенъ, и като слабъ човѣкъ; и като уменъ, и като глупавъ. Съ умния ще се постави като уменъ; съ глупавия — като глупавъ, но безъ да го разбере глупавиятъ. Умниятъ човѣкъ има свойството да прави глупавия уменъ; глупавиятъ пъкъ може да направи обикновения човѣкъ, съ обикновени дарби, глупавъ Ще ви приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да видите, какъ глупавиятъ прави другитѣ хора глупави. Единъ старъ български попъ, като челъ Евангелието, намѣрилъ страницата, въ която се говорѣло за св. Богородица, и понеже трѣбвало да чете въ църквата нѣщо за св. Богородица, за да не изгуби страницата, турилъ на това мѣсто, като бѣлѣгъ единъ празъ. Прѣди да тръгне на църква, попадията вижда праза въ Евангелието и си казва: навѣрно дѣдо попъ обича много празъ. Чакай тогава да му туря още нѣколко праза, че да има, когато му потрѣбватъ. Туря тя на десетина мѣста въ книгата по едно парченце празъ и излиза отъ стаята му. Дѣдо попъ тръгва за църква, взима книгата и влиза въ олтаря. Излиза прѣдъ паството си. Отваря книгата, но за негово очудване, той вижда, че нѣкой турилъ празъ на десетина мѣста изъ книгата. На кое мѣсто бѣше писаното за св. Богородица — не знае. Объркалъ се дѣдо попъ въ своята служба. Питамъ: кои отъ правилата на съврѣменнитѣ хора не приличатъ на праза, който си е поставилъ този старъ попъ? И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ положително знание, безъ никакви прѣдубѣждения и прѣдразсѫдъци. Всички хора се нуждаятъ отъ знание, което почива на съвършената Любовь, на съвършената Мѫдрость и на съвършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и дѣйствия. Бесѣда отъ Учителя, държана на 27 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.
  4. От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА (обработена от Георги Касапов ) Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко дѣйствие иматъ двѣ страни, двѣ проявления въ живота. Сѫщото може да се каже и за изкуствата и занаятитѣ, съ които съврѣменнитѣ хора се занимаватъ. Опитниятъ желѣзарь, напримѣръ, знае и двѣтѣ страни на своето изкуство: да размекчава и да втърдява желѣзото. Ако желѣзарьтъ знае само да втвърдява желѣзото, то ще стане крѣхко и ще се троши; ако пъкъ той знае само да го размеква, ще получи меко желѣзо, отъ което ще прави само единъ родъ издѣлия. Човѣкъ трѣбва да бѫде майсторъ въ своето изкуство! Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той запитва, напримѣръ, ученицитѣ си: що е злото? — Неодѣланъ камъкъ. Що е доброто? — Одѣланъ камъкъ. Дадатъ ли злото въ рѫката ти, т. е. дадатъ ли ти единъ неодѣланъ камъкъ, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дѣлай, докато го направишъ гладъкъ. Гладкиятъ, одѣланиятъ камъкъ е доброто. Значи, доброто се намира подъ злото. Като изгладите камъка, отгорѣ му слагате мозайка, и той отново става грапавъ. Грапавината на камъка въ този случай е пакъ зло, но въ друга форма. Слѣдъ това взимате другъ, специаленъ камъкъ за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира надъ злото. По този начинъ, именно, се смѣнятъ злото и доброто въ живота: нѣкога злото е отдолу, а доброто отгорѣ. Растенето и развитието на човѣка се заключава въ усилието, което той прави, да постави доброто надъ злото. Често хората ограждатъ двороветѣ и градинитѣ си съ бодливъ телъ. Въ това отношение бодливиятъ телъ прѣдставлява злото. Който смѣе да се доближи до този телъ, той непрѣменно ще остави часть отъ дрехата си на нѣкой отъ зѫбцитѣ му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумниятъ човѣкъ правилно използува злото, като сила въ своя животъ. Ето защо, на разумния човѣкъ злото се подчинява, а на неразумния — противодѣйствува. Ножътъ, който човѣкъ държи въ рѫката си, сѫщо така е зло, което разумниятъ използува за добро, а неразумниятъ — за пакости, за нещастия и на себе си, и на другитѣ. Перото въ рѫката на човѣка е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми заповѣдашъ, ще напиша. Ако ми заповѣдашъ да напиша смъртната присѫда на нѣкой човѣкъ, ще я напиша; ако ми заповѣдашъ да напиша оправдателенъ документъ на нѣкого, и това ще изпълня. Въ дадения случай перото е така безотговорно, както и нѣкои хора сѫ безотговорни. Когато човѣкъ извърши прѣстѫпление подъ влияние на извѣстни сили въ себе си, отговорностьта пада върху самия човѣкъ, него сѫдятъ. Дойде ви нѣкоя лоша мисъль, която ви нашепва да прѣдприемете нѣкаква работа, като ви обѣщава голѣми печалби. Казва ви: като започнете работата, въ първо врѣме ще имате малка загуба, но ще свършите съ печалба. Въ какво се заключава тази печалба? — Въ края на краищата ще ви набиятъ малко, но отъ всичко това ще придобиете голѣми опитности. Казвате: трѣбва ли да се подаваме на лошитѣ мисли? Трѣбва ли да вѣрваме на лошитѣ, на злитѣ хора? Казвамъ, че и лошиятъ, и добриятъ човѣкъ говорятъ истината, само че лошиятъ човѣкъ я изнася по такъвъ начинъ, че хората не я разбиратъ. Знаете ли, каква е истината на лошия човѣкъ? Той казва: когато азъ говоря, мога да заобикалямъ истината, но когато на мене говорятъ, абсолютно никаква лъжа не допущамъ. Човѣкътъ на доброто е длъженъ да ми говори истината, а азъ, като човѣкъ на злото, имамъ право да заобикалямъ истината. Лъжата е моя стока, която ще ви продавамъ, а вие ще ми давате равноцѣнното на тази стока — истината. Слѣдователно, и лошиятъ човѣкъ обича истината. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира отношенията, които сѫществуватъ между злото и доброто, между истината и лъжата. Разумниятъ човѣкъ се ползува даже отъ опитноститѣ и съвѣтитѣ на дѣцата. На единъ знаменитъ философъ донасятъ нѣколко глави твърда, мѫчнотопима захарь, която на турски наричатъ келле-шекеръ. Професорътъ не могълъ да използува захарьта, защото нѣмалъ зѫби да я дъвче, и трѣбвало дълго врѣме да се смучи. Идва едно дѣте при професора и му казва: нѣмашъ ли нѣщо сладко за ядене? — Нѣмамъ. — Ами това какво е? — Келле-шекеръ. Азъ не я употрѣбявамъ, защото е много твърда. — Дай я на мене, да видя, каква е. То я взима, полива я отгорѣ съ вода и я оставя малко настрана, докато омекне. Слѣдъ това започва да яде. Това показва, че понѣкога дѣцата разбиратъ живота по-добрѣ, отколкото старитѣ хора, които съ години държатъ келле-шекера въ долапа си, безъ да го употрѣбяватъ. Щомъ дойдатъ малкитѣ дѣца, тѣ ще имъ покажатъ, какъ да размекнатъ този келле-шекеръ. И тъй, всѣко нѣщо въ живота има двѣ страни: положителна и отрицателна. По отношение на доброто и злото, на любовьта и умразата, доброто е отрицателна сила, а злото — положителна; любовьта е положителна сила, умразата — отрицателна. Доброто е проява на физическия животъ, а всички добродѣтели въ физическия свѣтъ сѫ все отрицателни сили. Любовьта пъкъ е проява на духовния животъ, а всички добродѣтели въ духовния свѣтъ сѫ все положителни сили. Обаче, между отрицателнитѣ добродѣтели на земята и положителнитѣ добродѣтели на небето има извѣстно съотвѣтствие. Злото се ражда само тогава, когато се сблъскатъ интереситѣ на два живота, единиятъ отъ които е низшъ, а другиятъ — висшъ. Всѣкога низшето става поводъ да се роди злото, защото не спазва законитѣ и правилата на висшето. Дали ще произведете добро или зло въ живота си, това зависи отъ самитѣ васъ. Напримѣръ, ако направите една чешма, отъ васъ зависи, дали тя ще тече, или нѣма да тече. Ако затворите крана ѝ, тя нѣма да тече; ако го отворите, ще тече. Значи, всѣки човѣкъ може да разполага само съ това, което той самъ е създалъ. Обаче, вие не сте въ състояние да отпушвате или да запушвате гърлото на нѣкое дѣте, нито пъкъ сте въ състояние да го заставите да върши това, което то не иска. Дѣтето ще отваря и затваря своята чешма, когато само пожелае. То само ще отваря и затваря своята бакалница, когато пожелае. Дѣтето е бакалинъ, който разпродава стоката си, както намира за добрѣ, безъ да държи смѣтка за това. Майката, която се грижи за неговото отглеждане и възпитание, трѣбва да държи смѣтка за търговскитѣ му операции. Дѣтето оперира съ своитѣ стоки, като господарь, а майката, като слуга, който държи въ изправность смѣткитѣ на господаря си. Питамъ: има ли нѣкакъвъ моралъ въ търговскитѣ операции на дѣтето? Ако нѣкой професоръ би постѫпвалъ като това дѣте, какъ би се произнесълъ свѣта за него“? Въ морално отношение много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на това дѣте. Това, което дѣтето върши въ физическиятъ свѣтъ, хората вършатъ въ умствения и сърдечния свѣтъ. Слѣдователно, ако дѣтето има добра майка или добъръ баща въ умствения свѣтъ, тѣ ще му се притекатъ на помощь, ще държатъ въ изправность неговитѣ търговски смѣтки. Сираче ли е това дѣте въ умствения свѣтъ, търговскитѣ му смѣтки сѫ осѫдени на фалиране. Дѣцата на съврѣменнитѣ хора правятъ това, което малкитѣ на птицитѣ не правятъ. Ако надникнете въ гнѣздото на нѣкоя птица, която има малки, ще видите, че тамъ цари голѣма чистота. Птицитѣ чистятъ най-грижливо гнѣздата си, като не оставятъ дори никаква нечистотия да попадне тамъ. Надникнете ли, обаче, въ люлката на малкото дѣте, отдалечъ ще усѣтите неговата немощь и некултурность. Въ това отношение малкитѣ птиченца сѫ по-културни, отколкото дѣцата на съврѣменнитѣ хора, които минаватъ за културни. Гнѣздото на птицитѣ, съ тѣхнитѣ малки, прѣдставлява едно сѣмейство, едно малко общество, каквото и хората образуватъ. Както хората съ своя непорядъченъ животъ, съ своитѣ лоши мисли и желания сѫ въ състояние да опетнятъ сѣмейството и обществото, така и птицитѣ, ако не пазятъ нужната чистота, ще изцапатъ гнѣздата си. Затова, именно, отъ хигиеническо гледище, птицитѣ не позволяватъ на малкитѣ си да оставятъ своитѣ извержения въ гнѣздата си. Кога се научиха тѣ на изкуството да пазятъ чистота и хигиена въ гнѣздата си? Питамъ: ако едно малко птиченце е толкова разумно, че пази чистота и хигиена въ своето гнѣздо, защо съврѣменнитѣ културни хора, които говорятъ и проповѣдватъ за Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които знаятъ редъ науки, като математика, философия и тѣмъ подобни, не спазватъ нужната чистота и хигиена въ жилищата си? Нѣкой философъ разрѣшава най-важния въпросъ — какъ трѣбва да се живѣе, а щомъ го запитатъ, сѫществува ли Богъ, той казва, че Богъ не сѫществува. Каже ли така, този философъ е оставилъ вече своитѣ извержения въ гнѣздото си. Запитватъ го послѣ: ами тогава, какъ се е създалъ свѣтътъ? — Отъ само себе си. Хората пъкъ се създаватъ по сѫщия начинъ, както воднитѣ капки се създаватъ. Не, хората не се създаватъ като воднитѣ капки, нито пъкъ свѣтътъ се е създалъ самъ. Само като се прилага Божията Любовь, тя дава добъръ плодъ. Не се ли прилага тя, въ живота се явяватъ обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърть. Първо се е явило богатството въ свѣта, а послѣ сиромашията; първо се е явило здравето, а послѣ болестьта; първо е дошълъ животътъ, а послѣ смъртьта; първо е дошла добродѣтельта, а послѣ грѣхътъ; първо е дошла любовьта, а послѣ умразата; първо се е родила мѫдростьта, а послѣ глупостьта. Значи, всички добродѣтели сѫ на първо мѣсто, а слѣдъ тѣхъ, като резултатъ на неправилни отношения, се явяватъ отрицателнитѣ прояви на живота. Ние, обаче, не искаме да оперираме съ отрицателни величини въ живота. Запримѣръ, кой отъ васъ би желалъ да има минусъ два или минусъ десеть милиона лева? Въ такъвъ случай, за прѣдпочитане е, този човѣкъ да има нула лева, безъ никакъвъ минусъ, отколкото да има милиони левове съ знака минусъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ плюсъ два милиона, или плюсъ десеть милиона лева. Минусътъ прѣдставлява отрицателнитѣ прояви въ живота, като съмнѣние, безвѣрие, малодушие, нетърпѣние, невъздържание и т. н. Обаче, нито съмнѣнието, нито малодушието, нито безвѣрието, нито своенравието, нито нетърпѣнието сѫ въ състояние да подигнатъ човѣка. Само положителнитѣ качества подигатъ човѣка. Слѣдователно, дойде ли човѣкъ до нѣкоя отрицателна чърта на своя характеръ, той, като разумно сѫщество, трѣбва веднага да я замѣсти съ нѣкоя положителна чърта. Това е наука! Коя е положителната чърта на завистьта, на ревностьта? — Любовьта. Напримѣръ, ако вие обичате нѣкое лице, тази любовь ще събуди въ друго лице ревность. Това е неизбѣженъ законъ. Той се проявява навсѣкѫдѣ въ живота. Ако нѣкои родители иматъ нѣколко дѣца, и едно отъ дѣцата е по-любимо на родителитѣ си, тази любовь непрѣменно ще прѣдизвика ревность въ останалитѣ дѣца, колкото и да сѫ добри тѣ. Ревностьта понѣкога се прѣвръща въ зависть. Тия състояния въ науката се наричатъ естествени послѣдствия. Тѣ се наричатъ така, защото не търпятъ никакви обяснения. Далечнитѣ причини на тѣзи прояви могатъ да се обяснятъ, но каквито обяснения и тълкувания да се даватъ, самата проява днесъ не може да се разбере. Защо? — Съзнанието на съврѣменния човѣкъ не е готово да схваща и разбира тѣзи нѣща. То още не може да прониква въ далечнитѣ причини на явленията въ живота. Запримѣръ, всѣки човѣкъ има прѣдстава за сладостьта на захарьта, защото я опиталъ и може да я понася. Ако степеньта на нейната сладость се увеличи сто пѫти, човѣкъ започва мѫчно да я понася. Увеличи ли се, обаче, степеньта на сладостьта хиляда пѫти, човѣкъ вече абсолютно не може да я понася, не може да я приема въ стомаха си. Вземе ли само единъ милиграмъ отъ нея, веднага я повръща назадъ. Така става и съ всѣка идея, за която съзнанието на човѣка не е готово. Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Има герои въ свѣта, които никакъвъ куршумъ не може да свали на земята. Защо? — Този куршумъ по сила се равнява на сладостьта въ обикновената захарь, която той приема свободно въ стомаха си. Намѣри ли се този юнакъ прѣдъ погледа на мома, чието сърце е пълно съ любовь, краката му се прѣкѫсватъ, свѣтъ му се завива, той изгубва съзнание и пада на земята — не може да издържа този погледъ на любовьта. Този погледъ е толкова силенъ, както, ако биха му дали нѣщо хиляда пѫти по-сладко отъ обикновената захарь. Значи, този голѣмъ юнакъ не може да издържа картечния огънь на тази мома. Като я види, той бѣга и казва: на бойното поле бѣхъ, градъ отъ куршуми се сипѣха надъ главата ми, но азъ не бѣгахъ, на всичко издържахъ; погледне ли ме тази мома, не мога да издържамъ. По-страшна артилерия, по-ужасенъ картеченъ огънь отъ този, не съмъ виждалъ! Не зная, дали нѣкой отъ васъ е ималъ подобна опитность, да е падалъ отъ картечния огънь на една мома. Много хора, които сѫ участвували въ послѣдната война, казватъ, че германцитѣ си служили съ особени газове и течности, лесно запалителни и избухливи. Това сѫ нѣкакви нови изобрѣтения въ войната. Момитѣ пъкъ отдавна знаятъ това изкуство, да хвърлятъ такива леснозапалителни газове и течности къмъ момцитѣ и съ тѣхъ да палятъ чергитѣ имъ. Като види такава мома, момъкътъ бѣга и казва: горя, горя, цѣлъ се стопихъ! — Така е, топи се, гори този човѣкъ. Това не е само иносказателно, но дѣйствителенъ фактъ. Кои сѫ причинитѣ, че този момъкъ се топи? — Това стопяване и горение е естествено послѣдствие на несъотвѣтна любовь. Момъкътъ и момата въ дадения случай сѫ сѫщества отъ различни категории, отъ различно развитие. Едно животно, напримѣръ, не може да издържа вибрациитѣ на висшата любовь. Ако нѣкой обикне едно животно, като човѣкъ, то непрѣменно ще умре. Ако единъ ангелъ обикне човѣка по ангелски начинъ, т. е. съ вибрациитѣ на ангелската любовь, този човѣкъ непрѣменно ще умре. Съ други думи казано: този човѣкъ ще пристане на ангела. Той ще напусне тѣлото си, и всички хора около него ще кажатъ: Богъ да прости този човѣкъ! Прѣсели се въ вѣчностьта. Затова, именно, ангелитѣ не идватъ често на земята, за да не причиняватъ смърть на хората. Ако трѣбва да дойдатъ, тѣ се обличатъ въ човѣшка форма, за да не причиняватъ страдания на хората. Казвате: добрѣ е и ние да имаме ангелска любовь, или да ни обича нѣкой, както ангелитѣ обичатъ. Казвамъ: не желайте това, защото тази любовь ще ви донесе смърть. Вие не сте готови за такава любовь. Щомъ искате да ви обичатъ, намѣрете нѣкой подобенъ на васъ, той да ви обича. Когато Богъ ни обича, Той изразява своята любовь чрѣзъ нѣкои отъ нашитѣ ближни: чрѣзъ майка ни, или чрѣзъ баща ни, или чрѣзъ сестра ни, или чрѣзъ брата ни — изобщо, чрѣзъ нѣкое лице, подобно на насъ. Дойдемъ ли до положението, направо да приемаме Божията Любовь, ние ще се разтопимъ, ще изгоримъ и ще се слѣемъ съ Бога. Цѣльта на Бога, обаче, не е въ сливането ни съ Него, защото ние бѣхме веднъжъ въ Него и сега сме излѣзли навънъ. Веднъжъ излѣзли вънъ отъ Бога, Той знае, защо е допусналъ това. Може-би формата, която ни е далъ първоначално, не е тази, която Той е замислилъ нѣкога, и сега ни изпраща въ свѣта, да работимъ, да се развиваме, докато се усъвършенствуваме. Само по този начинъ ние ще дойдемъ до онази първична форма, която е прѣдвидена въ първоначалния Божественъ планъ. Слѣдователно, подъ „сливане съ Бога“ се разбира пълно, съзнателно хармониране съ Великия законъ на Любовьта, чийто образъ е Истината. Сега вие живѣете на земята, която е пълна съ противорѣчия, които вие трѣбва да разрѣшите правилно. Напримѣръ, дойде при васъ единъ младъ човѣкъ и ви иска 1,000 лв. на заемъ. Вие го питате, защо му сѫ тѣзи пари. Той ви казва, че иска да си купи съ тѣхъ единъ костюмъ дрехи и единъ чифтъ обуща, за да постѫпи на работа. Казвамъ: азъ зная, защо този човѣкъ иска отъ васъ 1,000 лева. Той е младъ, 21 годишенъ момъкъ, иска тия пари не за да слѣдва нѣкакво училище, нито да изучава нѣкакъвъ занаятъ, но да се облѣче и обуе хубаво и да се яви прѣдъ нѣкоя мома, да го хареса. Питамъ: за колко врѣме ще може да се прѣдставлява той прѣдъ момата? Утрѣ дрехитѣ и обущата му ще се скѫсатъ. Какво ще прави тогава? Може да си прѣдставите и друго положение. Допуснете, че момата, съ която той се е запозналъ, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и въ нѣколко дни той задлъжнѣе около нея съ 2,000 лева. Какво ще направи той тогава? — Ще заложи дрехитѣ си, обущата си — всичко, каквото има — и ще остане голъ-голеничъкъ, безъ дрехи и обуща и безъ петь пари въ джоба си. Какво важатъ думитѣ и похвалитѣ на момата, която до вчера се възхищаваше отъ него, като добрѣ облѣченъ и елегантенъ господинъ, а днесъ вече той е голъ и босъ, безъ счупена пара въ джоба си? И тъй, ако вървите по пѫтя на сегашното възпитание, вие нѣма да излѣзете на добъръ край, защото то се намира на единъ съвършено старъ и кривъ пѫть. Съврѣменното възпитание е дало вече своитѣ плодове и не може да даде нѣщо повече. Старото е отживѣло своето врѣме и си заминава. Стариятъ свѣтъ е пъленъ съ обѣщания, които не могатъ да се изпълнятъ. Всѣки, който е далъ нѣкакви обѣщания, и да иска, не може да ги изпълни — това не зависи отъ него. Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Прѣди всичко този човѣкъ не говори Истината. Той не може да обича. Защо? — Защото днесъ Любовьта не може да има приложение на земята. Казвате: защо не може да се приложи Любовьта между хората. Прѣдставете си, че сърцето ви е счупено, скършено нѣщо, или пъкъ краката ви сѫ счупени, и азъ, който ви обичамъ, искамъ да ви разходя изъ града съ автомобилъ. Питамъ: при това положение можете ли да бѫдете щастливи? Човѣкъ може да бѫде щастливъ само тогава, когато и сърцето, и краката му сѫ здрави. Докато човѣкъ има счупено сърце, или счупени крака, той не може да бѫде щастливъ. Сега се проповѣдва ново учение, нова наука на хората. Какво се разбира подъ думитѣ „ново учение“? — То подразбира да се отпусне на хората новъ кредитъ, съ който да прѣустроятъ, да създадатъ нови хора отъ себе си. Новиятъ човѣкъ подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Стариятъ човѣкъ трѣбва напълно да се изостави, да се тури въ архивата. Засега у човѣка функциониратъ едноврѣменно три живота: единиятъ животъ е физически, въ който се проявяватъ редъ отрицателни качества, присѫщи на животнитѣ. Този животъ се нарича още и животински. Това, което у животнитѣ се счита най-възвишено, което прѣдставлява цвѣта на тѣхната култура, се срѣща и у човѣка. Честолюбие, гордость, своенравие, щестлавие и редъ още отрицателни качества, които човѣкъ проявява, сѫщеврѣменно сѫ качества и на животнитѣ. Като се срещнатъ два вола или два елена, тѣ се сбиватъ за своята възлюбена. И този отъ тѣхъ ще бѫде прѣдпочетенъ, който покаже по-голѣма сила и юначество. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и между птицитѣ, а дори и между хората. Два момъка се състезаватъ за една мома и, който отъ тѣхъ надвие, той ще спечели момата. Питамъ: дѣ е човѣкътъ тогава? Значи, въ животинското царство правото е на страната на силния, а кривото — на страната на слабия. Дойдемъ ли до живота на човѣка, този процесъ е обратенъ: правото е на страната на слабия, а кривото — на страната на силния. Въ това се познава човѣкътъ. Въ Божествения животъ пъкъ правото е на всички. Божествениятъ животъ е регулаторъ, който регулира всички явления. Когато нѣкой иска да регулира своя животъ, той трѣбва да тури Божествения принципъ за основа на всички свои дѣйствия. Човѣшкото не може да регулира живота. Човѣшкото така съпоставя нѣщата въ физическия животъ, че на всѣка стѫпка подържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие въ човѣка, той казва: какъ тъй, азъ, силниятъ, да се подчиня на еди-кого си! Азъ ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начинъ човѣкъ може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употрѣби физическа сила, той не е нищо друго, освѣнъ едно животно: риба, волъ, конь, а най-много може да достигне до слонъ. По-горѣ отъ слона той не може да отиде. Съ девиза, че правото е на силния, човѣкъ може да мине прѣзъ всички животински форми, прѣдъ и слѣдъ потопа, но до човѣка не може да достигне. Защо? — Защото въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Дойде ли до този принципъ, съ него човѣкъ не може да отиде въ свѣта на ангелитѣ, защото тѣхниятъ принципъ е съвършено различенъ отъ този на човѣка. Човѣкътъ се ражда слабъ, ангелътъ се ражда силенъ. Когато единъ ангелъ се ражда, той е толкова силенъ, колкото и голѣмиятъ ангелъ, който е живѣлъ много години. Слѣдователно, ако нѣкой иска да знае, какво прѣдставлява Божествениятъ свѣтъ, казвамъ: Божествениятъ свѣтъ е мѣрка, която регулира правото и въ тритѣ свѣта — правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силниятъ, че търси своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като животно; каже ли слабиятъ, че иска своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като човѣкъ. Желае ли правото на всички, невидимиятъ свѣтъ го изпраща въ ангелския, въ Божествения свѣтъ. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: какъ така, азъ, почтениятъ, високоблагородниятъ човѣкъ, да влѣза въ царството на животнитѣ? — Ти самъ избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човѣкъ става. Който иска всички сѫщества да бѫдатъ добри, той е между ангелитѣ вече. Вие не може да разберете напълно цѣлокупния животъ, ако не съпоставите паралелно тия три положения въ живота. Тѣ се рѣзко различаватъ едно отъ друго, но между тѣхъ има извѣстно съотношение, извѣстна връзка. Обаче, Истината е една. Човѣкъ трѣбва да знае, какво иска отъ Бога. Защото, ако те обичатъ като животно, това е едно положение, ако те обичатъ като човѣкъ, това е друго положение и ако те обичатъ като ангелъ, това е съвсѣмъ особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обичь. Нѣкой казва: обидиха ме. Питамъ: като животно, като човѣкъ или като ангелъ те обидиха? Ако сѫ те обидили като човѣкъ, и ти искашъ да станешъ силенъ, да си отмъстишъ, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратятъ въ животинското царство: тебе ще направятъ вълкъ или хъртъ, а него — заекъ. Ти ще го гонишъ, а той ще бѣга. Цѣлъ день ще викашъ „ха-ху, ха-ху“, ще гонишъ заека. Защо? — Защото сѫ те обидили. Ние знаемъ, че животнитѣ само се обиждатъ. Копоятъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ за другъ пѫть, какъ се обижда копой“. Заекътъ пъкъ казва: „Втори пѫть копой не обиждамъ“. Защо? — Това знае само този, който е билъ гоненъ отъ копой. Ако пъкъ си обиденъ като слабъ човѣкъ, който не иска никакво отмъщение, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати и двама ви въ човѣшкото царство: тебе ще постави като господарь, а противника ти — като слуга, и ще ти каже: сега, като господарь, изправи погрѣшката на твоя противникъ. Слѣдъ това ще те наблюдава, какъ постѫпвашъ. Опиташъ ли се да разрѣшишъ въпроса, както копоятъ постѫпва спрѣмо заека, веднага ще приемешъ неговата форма. Това е неизбѣженъ законъ. Постѫпкитѣ на хората опрѣдѣлятъ тѣхната форма. Подържашъ ли правото на силния, ти си животно; подържашъ ли правото на слабия, ти си човѣкъ; подържашъ ли правото на всички, ти си ангелъ. Ако правото е на слабия, какво трѣбва да правятъ силнитѣ? Въ животинското царство силнитѣ гонятъ слабитѣ, а между хората слабитѣ трѣбва да служатъ на силнитѣ. Ако силниятъ, т. е. господарьтъ се рѫководи отъ Христовото учение, ето какъ трѣбва да постѫпи той съ слугата си. Когато слугата, който е работилъ цѣлъ день на нивата, се върне у дома си, господарьтъ ще му сложи да яде, като му каже: заповѣдай, Стояне, наяжъ се добрѣ, почини си! Радвамъ се, че добрѣ свърши работата си. При това, господарьтъ трѣбва да извърши всичко туй не отъ снизхождение къмъ слугата си, но тъй искрено, че послѣдниятъ да се почувствува равноправенъ съ своя господарь. Какво струва на богатия, на силния да се приравни съ слабия? Вижте, напримѣръ, положението на нѣкой знаменитъ, виденъ професоръ, който е ангажиранъ, като възпитатель и учитель на царския синъ. Царскиятъ синъ е малко, слабо още дѣте, но отъ благоволението му къмъ този професоръ ще зависи оставането на професора въ университета. Лѣкарьтъ лѣкува болни, слаби хора, но отъ мнѣнието на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорътъ и лѣкарьтъ, които минаватъ за силни хора, познаватъ добрѣ своята наука и я прилагатъ на мѣсто, тѣ ще иматъ благоволението на слабитѣ хора, на царския синъ. Успѣхътъ имъ ще зависи отъ тѣхното благоволение. Значи, въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Мнозина казватъ: да имаме власть, ние ще изколимъ, ще избѣсимъ всички, които сѫ причина за неуредицитѣ въ свѣта. Всѣки, който мисли, че съ власть, съ насилие ще оправи работитѣ, той влиза въ животинското царство. Знаете ли, какви клещи има за този, който злоупотрѣбява съ силата си? Ще изясня мисъльта си съ баснята: „Човѣкъ, лъвъ и лисица“ Върви единъ лъвъ въ гората, и кракътъ му случайно попада въ единъ капанъ и се заклещва. Той иска да извади крака си отъ капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвътъ да реве, да вика за помощь. Въ сѫщата гора, наблизо нѣкѫдѣ, дърварь сѣкълъ дърва. Като чува този отчаянъ ревъ, отива по звука на рева, да види, какво е станало. Приближава се до мѣстото дѣто билъ капана и вижда лъвъ, уловенъ въ капанъ. Приближава се до него, хваща внимателно клещитѣ на капана, разтваря ги — и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободенъ, лъвътъ, вѣренъ на своя инстинктъ, хвърля се върху човѣка, иска да го разкѫса. Въ тозъ моментъ пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Азъ съмъ сѫдията! Кажете ми, какъ стана всичко по редъ“. Лъвътъ започналъ: „Както вървѣхъ изъ гората, не забѣлѣзахъ, че тукъ нѣйдѣ имало отворенъ капанъ. Кракътъ ми попадна вѫтрѣ и се заклещи. Азъ взехъ да рева. Дочу ме отнѣкѫдѣ този човѣкъ и дойде да ме освободи“. Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака въ капана, да видя, какво е било положението“. Лъвътъ туря крака си. — Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракътъ отново му се заклещва и остава вѫтрѣ Слѣдъ това лисицата се обръща къмъ човѣка и му казва: „Продължи сега пѫтя си, и втори пѫть не освобождавай отъ страдания тѣзи, които могатъ да те изядатъ. Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ взиматъ единъ човѣкъ отъ улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човѣшката, нито даже животинската любовь, ще му кажатъ нѣколко принципа отъ Христовото учение и на бърза рѫка ще го произведатъ почетенъ членъ и организаторъ на нѣкое общество. Прѣди всичко, този човѣкъ трѣбва да има свое свободно, свещено убѣждение. Той трѣбва да разбира още и основитѣ, върху които е построенъ неговиятъ животъ. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законитѣ ѝ. Който търси своето право, като силенъ, тя го изпраща въ животинското царство, дѣто законитѣ сѫ желѣзни. Въ животинското царство нѣма абсолютно никаква свобода; тамъ нѣма и закони. Тамъ страхътъ владѣе надъ законитѣ. Той взима надмощие надъ всичко въ тѣхния животъ, вслѣдствие на което животнитѣ нѣматъ воля. Волята у тѣхъ е напълно атрофирана. Напримѣръ, вземете единъ слонъ, който е грамадно животно, обърнете го нѣколко пѫти съ гърба къмъ земята, и той ще стане кротъкъ, като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонътъ, значи, се страхува. Страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ. Единствената форма, въ която се заражда воля, е човѣкътъ. Животнитѣ нѣматъ брада, както човѣкъ, затова нѣматъ и воля. У хората долната челюсть се завършва съ брада. За да се подигнатъ животнитѣ отъ състоянието, въ което се намиратъ днесъ, трѣбва да се изминатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде специална вълна за тѣхъ, да ги подеме. И да искатъ, тѣ не могатъ да се подигнатъ сега, понеже нѣма благоприятни условия за тѣхъ. Каквито усилия и да правите днесъ съ едно животно, за него нѣма още условия да се прѣвърне въ по-висока форма. Сега иде нова фаза, нова вълна, която ще подеме човѣчеството и ще му създаде по-висока форма. Затова, именно, всички съврѣменни хора трѣбва да се рѫководятъ въ живота си отъ идеята на ангелитѣ, че правото е на всички. Не се ли движатъ отъ тази идея, новата вълна не може да ги подеме. И тогава, споредъ законитѣ на разумната природа, тѣ ще се намѣрятъ въ невъзможность да влѣзатъ въ Царството Божие. Тѣ, като петьтѣ неразумни дѣвици, ще намѣрятъ вратата на Царството Божие затворена и ще кажатъ: Господи не разбрахме законитѣ Ти. Нѣкои казватъ: нали Господъ може всичко да направи? Защо тогава, Той не прѣобрази цѣлия свѣтъ изведнъжъ? Питамъ: когато нѣкой човѣкъ рѣши да пѫтува отъ София до Варна, трѣбва ли да се изпраща при него специаленъ чиновникъ да му казва, въ колко часа тръгва тренътъ? — Ако отиде на гарата на врѣме и си купи билетъ, той ще замине за Варна. Ако закъснѣе, тренътъ нѣма да го чака нито моментъ, ще си замине, а той ще остане да чака другъ тренъ. По сѫщия начинъ постѫпва и природата. Тя е създала свой редъ и порядъкъ, и всѣки трѣбва да спазва и зачита този редъ. Ще си купишъ билетъ и на врѣме ще отидешъ на гарата да чакашъ трена. Не очаквай да изпратятъ за тебе специална делегация, да дойде нѣкой ангелъ отъ небето, да те подкани да тръгнешъ. Рѣшите ли да заминавате нѣкѫдѣ, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има тренъ за мѣстото, дѣто отивате, купете си билетъ и бѫдете на врѣме на гарата. По-добрѣ да почакате малко на гарата, докато тренътъ тръгне, отколкото да се надѣвате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тѣзи изяснения, за да се освободите отъ редъ противорѣчия въ живота. Натъкнете ли се на нѣкои противорѣчия, ще знаете, че сте или въ животинското, или въ човѣшкото царства. Казвамъ: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, нѣма защо да се връщате назадъ. Сега ще търсите правото на всички. Врѣме е вече да се изучава и прилага Божествениятъ законъ, като мѣрка на всички прояви въ живота. Само по този начинъ хората ще се освободятъ отъ противорѣчията, които ги спъватъ въ живота имъ. Сега, за да се разбератъ и приложатъ тия положения въ живота, хората се нуждаятъ отъ обяснения и упѫтвания. Иначе, има опасность за тѣхъ да се проявятъ по животински начинъ. И въ този случай, ако силниятъ човѣкъ не е разуменъ, той ще се прояви като животно; ако слабиятъ пъкъ е разуменъ, той ще се прояви като истински човѣкъ. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички сѫщества. Този човѣкъ ще може да направи това, което мечката, вълкътъ, тигърътъ, змията, паякътъ и редъ още животни правятъ. Този човѣкъ ще прилича на силенъ порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нѣщо непостоянно. Слабиятъ, но разуменъ човѣкъ прилича на малка бистра рѣчица, която дѣто минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т. н. Нѣкой казва: ако имамъ пари, ако съмъ силенъ, цѣлиятъ свѣтъ ще оправя! Казвамъ: ако свѣтътъ може да се оправи съ сила и съ пари, азъ бихъ далъ на този човѣкъ, колкото пари иска, и то съ условие да оправи не цѣлия свѣтъ, но само малката България. Който се наема да направи този опитъ, не само на думи, но на дѣло, нека дойде при мене. Даде ли веднъжъ обѣщание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи свѣта, не е лесно да се оправи и цѣлъ народъ, както не е лесно да се изправи и единъ човѣкъ само. За потвърждение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. Близо до двореца на единъ отъ индускитѣ царе живѣлъ единъ светия. Царьтъ забѣлѣзалъ, че светията ималъ една хубава крава, която грижливо наглеждалъ. Той хвърлилъ око на нея и казалъ на светията: искамъ да взема твоята крава, защото ми харесва. — Никому не я давамъ, азъ не мога безъ тази крава. — Ще ти дамъ вмѣсто нея една отъ моитѣ. — По никой начинъ не я смѣнявамъ. — Тогава ще ти я платя богато. — И на това не съмъ съгласенъ. — Въ краенъ случай ще я взема насила. — Опитай се! Зачудилъ се царьтъ, защо светията не дава кравата и рѣшилъ да го наблюдава, какъ живѣе. Наблюдавалъ го 1,000 години и вършилъ всичко, каквото и той правилъ. Наблюдавалъ го 2,000 години, наблюдавалъ го 2,000 години, докато най-послѣ станалъ силенъ като светията. Щомъ постигналъ тази вѫтрѣшна сила, царьтъ прѣстаналъ вече да желае кравата на светията. Казвамъ: кравата прѣдставлява човѣшката душа, която никога и никому не трѣбва да продавате. И цѣлия свѣтъ да ви дадатъ, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човѣкъ, но не и душата си. Душата е Божествениятъ принципъ, Божественото начало въ човѣка. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога, и той остава безъ нея. Човѣкъ безъ душа е подобенъ на животно. И тогава правото е вече на негова страна. Отъ този моментъ, обаче, той става най-нещастно сѫщество — нийдѣ не може да намѣри миръ. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др.. Голѣма вѫтрѣшна тѫга иматъ и животнитѣ. Вие срѣщате вълкъ и казвате: видѣхъ единъ вълкъ. Повече отъ това нищо не знаете. Защо вълкътъ има дълга муцуна — не знаете. Защо опашката му е дълга — сѫщо не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка опрѣдѣлятъ неговата интелигентность. Той е една закѫснѣла, изостанала душа въ своето развитие. Първата буква отъ името му „Вълкъ“ — на български езикъ „der Wolf“ — на нѣмски, разгледана кабалистически, не означава нѣщо лошо. Вълкътъ, по естество, обича да си служи съ лъжа, но буквата „W“ въ нѣмски езикъ, както и буквата „В“ въ български езикъ, която не е нищо друго, освѣнъ „W“ пакъ, свързано съ единица, влиза като елементъ въ Истината. Затова, вълкътъ и като лъже, пакъ Истината казва. Тази буква е свързана съ закона на Истината. Втората буква „Ъ“ означава топузъ, което показва, че вълкътъ си служи съ топузъ. И тъй, животинското и човѣшкото царства, както и геометрическитѣ фигури и тѣла, сѫ създадени по строго опрѣдѣлени правила и закони. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и редъ още фигури, както и кубътъ и други още тѣла, прѣдставляватъ точно опрѣдѣлени геометрически величини, съ точно опрѣдѣлено предназначение и смисълъ. Щомъ е така, не е безразлично, каква фигура, или какво тѣло ще се създаде. Всичкитѣ фигури и тѣла съставляватъ необходимость за физическия свѣтъ. Тѣ сѫ полета на дѣйствуващи сили, всѣка отъ които извършва специфична работа. Щомъ напишемъ единъ триѫгълникъ, веднага си прѣдставяме високъ планински връхъ, отъ който енергиитѣ на разтопенитѣ снѣгове и ледове потичатъ надолу къмъ основата, вслѣдствие на което тя е всѣкога широка. Слѣдователно, силитѣ, енергиитѣ на триѫгълника се проявяватъ въ основата му, а върхътъ показва посоката, отъ която иде енергията. Възъ основа на това, когато си прѣдставяме човѣка въ триѫгълника, ще знаемъ, че силата, която той проявява въ живота си, иде отгорѣ, отъ главата, а главата е неговиятъ умъ. И затова, докато има снѣгове на върха на триѫгълника, докато тѣ се топятъ и пращатъ енергията си къмъ основата, дотогава човѣкъ ще бѫде силенъ и ще може да дѣйствува. Когато прѣстане силата на върха, ще прѣстане силата и на основата. Съ други думи казано: докато Богъ дѣйствува, и човѣкъ ще дѣйствува; прѣстане ли Богъ да дѣйствува, и човѣкъ прѣстава да дѣйствува. Богъ е върхътъ, т. е. цѣльта, посоката, къмъ която човѣкъ се движи. Всичко, което човѣкъ придобива, иде отгорѣ. Ако обърнемъ сега този триѫгълникъ съ върха надолу, ще се намѣримъ въ обратния процесъ. Тогава човѣкъ се поставя на мѣстото на Бога. Енергията, която тече отъ върха на този триѫгълникъ, отива надолу, въ центъра на земята, въ коренитѣ на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на нѣкое шише. Значи, енергията може да излиза отъ два центъра: единиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, въ който върхътъ А е горѣ. Тамъ е мѣстото на горния Господъ. Другиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, който е обърнатъ съ основата си нагорѣ. Значи, върхътъ А въ този триѫгълникъ е мѣстото на долния Господъ. Между горния и долния Господъ има извѣстно съотношение. Горниятъ Господъ запитва долния: „Човѣкътъ, на когото дадохъ сила и богатство, разработи ли този капиталъ, върна ли го назадъ?“ Каквото напише долниятъ Господъ за човѣка, такъвъ ще бѫде и неговиятъ кредитъ. Отъ този отговоръ зависи, дали човѣкъ ще се повиши или понижи. Каквото вземе човѣкъ, той може да го задържи само за извѣстно врѣме. Прѣзъ това врѣме той трѣбва да тури този капиталъ въ движение, да придобие отъ него нѣкаква печалба и слѣдъ това, когато дойде падежътъ му, да го върне назадъ. Нищо не се дава за вѣчни врѣмена. Понеже човѣкъ, по естество е прогресивенъ, той трѣбва да ликвидира съ капитала, който му е даденъ: той ще заплати за всичко, което е ялъ и пилъ, а спечеленото ще върне въ касата на горния Господъ. Той държи смѣтка за всичко, което е далъ на хората и казва: на еди-кого си дадохъ петь таланта; на еди-кого — три, а на еди-кого — единъ талантъ. Този е естествениятъ редъ на нѣщата. И затова, всички страдания въ свѣта се явяватъ като естествени послѣдствия отъ неразумното използуване на благата, които Богъ ни е далъ. Мнозина отиватъ до крайность въ своитѣ разбирания и казватъ, че ако човѣкъ не изплати задълженията си, може да дойде до стѫпалото на животно. — Не, произволно човѣкъ не може да стане животно. Само по необходимость, споредъ закона на инволюцията, на всѣки човѣкъ прѣдстои да мине и прѣзъ животинското царство. Погледнато на животинското царство отъ по-високо стѫпало, по сѫщина то прѣдставлява единъ възвишенъ свѣтъ. Ако се влѣзе въ невидимия свѣтъ, тамъ животнитѣ сѫ разумни сѫщества, подобни на ангели, съ които напълно може да се разбирате. Щомъ слѣзатъ на земята, тѣ ставатъ животни. Единъ митъ прѣдава историята на Луцифера по слѣдния начинъ. Въ невидимия свѣтъ той билъ единъ отъ свѣтлитѣ, възвишени ангели, който седѣлъ до трона на Господа. Единъ день у него се родило желанието да стане силенъ, като Бога и си казалъ: „Врѣме е вече и азъ да потърся своята сила, да възстановя своето право!“ Отъ тозъ моментъ той се намѣрилъ между животнитѣ. Затова днесъ рисуватъ Луцифера въ човѣшки образъ, но съ копита и рога. Ето защо животнитѣ сега сѫ изложени на вселяване въ тѣхъ на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красивъ свѣтъ. То не е такова, каквото външно прѣдставлява. Обаче, за да се влѣзе въ човѣшкото царство, трѣбва да се мине прѣзъ животинското. Животинското и човѣшкото царства сѫ два противоположни свѣта. Въ животинското царство господствуватъ страха и страститѣ, а въ човѣшкото царство — мисъльта и чувствата. Когато човѣкъ успѣе да се освободи отъ животното въ себе си, той вече не може да прави зло. Животното въ човѣка прави злото. То казва: не съмъ ли въ състояние азъ да направя нѣкакво зло? Щомъ направите една погрѣшка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у васъ, и затова кажете: сега пъкъ ще дамъ ходъ на човѣшкото въ себе си. Вие знаете, че въ животинското царство правото е на силния, въ човѣшкото царство — на слабия. Възвишеното, благородното въ човѣка е слабиятъ принципъ. Ако вие отдадете правото на малкото дѣте, като на слабо сѫщество, вие сте истински човѣкъ. Така постѫпва само честниятъ човѣкъ, въ когото нѣма абсолютно никаква лъжа. Само силниятъ краде. Той може да бѫде поетъ, писатель, ученъ или философъ, но на животинското царство. Поетътъ на животинското царство възпѣва силнитѣ, бурни чувства. Той описва подвизитѣ на нѣкой голѣмъ юнакъ, изразени въ убийства и грабежи. Поетътъ на човѣшкото царство възпѣва живота на цвѣтята — на най-нѣжното, най-слабото нѣщо въ свѣта. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е отличенъ философъ. На кое царство е философъ този човѣкъ: на животинското, на човѣшкото или на Божественото? Човѣкъ трѣбва да прави вѫтрѣшна разлика въ всички прояви на живота. Когато ви обича нѣкой, сѫщо така трѣбва да различавате, какъ ви обича този човѣкъ: по животински, по човѣшки или по Божественъ начинъ. Когато любовьта има само външни проявления, като цѣлувки, пригрѫдки и приставания, това е животинска любовь. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избѣга отъ баща си и майка си, ще пристане на нѣкой момъкъ, който я лъже, и слѣдъ това ще мисли, че ще бѫде щастлива. Когато нѣкой момъкъ обича момата възвишено и идеално, той трѣбва да бѫде готовъ на всѣкакви услуги и жертви къмъ нея. Въ идеалната любовь има пълно безкористие. Казвамъ: разбирайте добрѣ това, което ви се говори. Ние говоримъ за сѫщината на живота. Човѣкъ трѣбва да слѣди за своитѣ мисли и чувства, както майката слѣди за малкото си дѣтенце. Въ постѫпкитѣ му не трѣбва да сѫществува никаква лъжа, никакво користолюбие. Вие трѣбва да проучавате качествата на вашата обичь и любовь, защото каквато е обичьта и любовьта, такива ще бѫдатъ и нейнитѣ резултати. Когато Божията Любовь се прилага въ живота, тя дава свои специфични плодове; човѣшката любовь пъкъ дава свои особени плодове; животинската любовь сѫщо тъй дава специални плодове. Всѣка любовь има свои естествени послѣдствия. Приложението на животинската любовь не може да даде резултати на човѣшката любовь. Приложението на Божествената любовь сѫщо така не може да даде резултати на човѣшката любовь. Божественото дава Божествени резултати; човѣшкото — човѣшки, а животинското — животински. По този въпросъ човѣкъ може да философствува, колкото иска, но въ края на краищата, той ще се убѣди, че Истината е само една. Тѣзи дефиниции, които ви се даватъ тукъ, нѣма да ги намѣрите въ никаква литература. Тѣзи нѣща сѫ провѣрени и на земята, и на небето. Тѣ сѫ провѣрени и между животнитѣ, и между хората, и между ангелитѣ. Вслѣдствие на това тѣ не прѣдставляватъ нѣкакви теории, а сѫ дѣйствителни факти. Вие ще кажете, че всѣки човѣкъ може да провѣри тия факти. Да, Истината дава право на всѣки чистосърдеченъ човѣкъ да провѣрява нѣщата. Има специаленъ законъ, съ помощьта на който могатъ да се провѣряватъ отношенията между всички сѫщества. Който знае този законъ, той може да провѣри и проучи тѣзи отношения; не знае ли закона, нищо не може да направи. Ако азъ правя това, което Богъ иска, правото е на моя страна; ако правя това, което азъ искамъ, между Бога и мене настава разногласие. Върша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички сѫщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, въ края на краищата, трѣбва да се подчинятъ на Божественото начало въ себе си, безъ никакво съпротивление. Никой не може да се мѣри съ Божественото. Въ Него нѣма никакво противорѣчие. Най-много и най-голѣми противорѣчия сѫществуватъ въ животинския свѣтъ, а най-малки — въ ангелския. Въ Божествения свѣтъ цари пълно единение, пълно примирение и разбиране между всички сѫщества. Нѣкога човѣкъ отдава правото на силния, нѣкога — на слабия, а нѣкога — на всички сѫщества. Въ послѣдния случай той живѣе въ Божествения свѣтъ. Тѣзи обяснения сѫ необходими помагала при сегашния животъ на съврѣменното човѣчество. Съврѣменнитѣ хора иматъ много знания, но не могатъ да ги прилагатъ. За тази цѣль имъ сѫ нужни лостове. Пръвъ важенъ лостъ, който трѣбва да се приложи къмъ знанията имъ, е прѣсѣването. Всички тѣхни знания, възгледи и теории трѣбва да се прѣчистятъ, да се прѣсѣятъ, да остане най-хубавото и най-възвишеното. Въ нашитѣ възгледи, запримѣръ, има остатъци отъ животинското царство, но всичко нечисто трѣбва да се прѣчисти. Човѣкъ не може абсолютно да се освободи отъ животинското въ себе си, но да остане отъ него поне най-красивото, най-благородното. И животнитѣ иматъ благородни качества. Ние сме възприели отъ тѣхъ нѣкои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния животъ. Запримѣръ, благодарение на животнитѣ ние знаемъ да ядемъ. Ако скѫсаме връзкитѣ си съ животнитѣ, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като послѣдствие на това ще се измѣни и здравословното ни състояние. Нѣкой казва: азъ искамъ да се освободя отъ животинското въ себе си. — Освободишъ ли се абсолютно отъ животинското, ще прѣкѫснешъ връзката си съ стомаха. Животнитѣ подържатъ стомашната система. Всѣки, който иска да има здрава и добрѣ урегулирана стомашна система, трѣбва да бѫде разуменъ, да създаде правилни отношения съ животнитѣ. Бѣлиятъ дробъ е свързанъ съ човѣшкото царство. Бѣлитѣ дробове подържатъ порядъка въ човѣшкия свѣтъ. Мозъкътъ е свързанъ съ ангелския, съ Божествения свѣтъ, дѣто правото е на всички. Значи, има три свѣта на порядъкъ: порядъкъ на животнитѣ, порядъкъ на хората и порядъкъ на ангелитѣ. Тѣзи три свѣта се намиратъ въ извѣстно вѫтрѣшно съотношение, въ извѣстна зависимость. Слѣдователно, стомахътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ бѣлитѣ дробове, а бѣлитѣ дробове — съ мозъка. Значи, мозъкътъ, като най-висша инстанция, ще регулира първитѣ два свѣта. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелитѣ; като се говори за бѣлия дробь, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животнитѣ. Както виждате, животинското царство е възвишенъ свѣтъ. Безъ него нашето сѫществувание не би било възможно. Що се отнася до тънкитѣ и дебелитѣ черва, ние още нищо не говоримъ. Тѣ прѣдставляватъ по-низъкъ свѣтъ и отъ този на стомаха. Тѣ сѫ адътъ, чистилището. До стомаха животътъ е нормаленъ; отъ стомаха надолу — червата — прѣдставляватъ животъ на единъ ненормаленъ свѣтъ. Ние се занимаваме съ нормалния животъ, какъвто срѣщаме въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха. За въ бѫдеще и дѣцата ще се занимаватъ съ живота на тънкитѣ и дебелитѣ черва, защото и въ тѣхъ се крие извѣстна тайна. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае вѫтрѣшнитѣ съотношения, които сѫществуватъ между неговитѣ удове. Иначе той ще се изложи на голѣми спънки. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да държи тѣлото си въ изправность. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправилъ отношенията си съ животнитѣ; ако урегулира дробоветѣ си, изправилъ е отношенията си съ хората; ако урегулира мозъка си, изправилъ е отношенията си съ ангелския свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ пъкъ регулира всички свѣтове. Тамъ Богъ царува. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ здрави и щастливи. Мнозина искатъ да се освободятъ отъ животинското. Смисълътъ, обаче, не е въ това, да се освободятъ отъ животинското въ себе си, но да го урегулиратъ. Прѣди всичко човѣкъ не трѣбва да се безпокои отъ това, че въ него се е породило нѣкакво животинско чувство. Най-първо той трѣбва да анализира своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, да види къмъ коя категория се отнасятъ, дали къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. И послѣ слѣдъ като разбере, че дадено чувство се отнася, напримѣръ, къмъ животинскитѣ, той трѣбва да потърси начинъ, какъ да се справи съ него. Нѣкои окултисти и теософи казватъ: „Убий всѣко желание въ себе си!“ — Не, това е неправиленъ методъ. Желанията не трѣбва да се убиватъ, но трѣбва да се култивиратъ, да се възпитаватъ. Божествената наука не прѣпорѫчва никакъвъ родъ убийства, но тя казва, че низшето трѣбва да се подчини на висшето, за което дава разни методи които трансформиратъ енергията на низшитѣ чувства и желания. Значи, всѣко низше чувство може да се трансформира въ висше, понеже между тѣхъ има извѣстна зависимость. Тѣ не могатъ да сѫществуватъ едно безъ друго, тъй както тѣлото не може да функционира безъ мозъкъ, безъ дробове и безъ стомахъ. Главата е прѣдшествувала бѣлитѣ дробове, а тѣ — стомаха. Извѣстно е, че отъ зачеването на човѣка, докато е въ утробата на майката, той минава прѣзъ всички фази на живота, но се ражда въ този моментъ, именно, когато човѣшкиятъ принципъ вземе надмощие надъ всички останали. Слѣдователно, при процеса на раждането на кое и да е сѫщество, всѣкога човѣшкиятъ принципъ господствува. Не може да се роди едно сѫщество, ако човѣшкиятъ принципъ не дѣйствува. Значи, само човѣкътъ може да произвежда. Той е производителниятъ принципъ въ свѣта. Ако се спре производителниятъ процесъ у човѣка, всички растения и животни ще спратъ развитието си, ще почнатъ да изсъхватъ. Растенето зависи отъ човѣка. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да запази този процесъ въ себе си. За да се запази производителностьта въ човѣка, той трѣбва малко да сѣе, малко да жъне, малко да яде. И тъй, отъ човѣшкия принципъ зависи, дали ще се роди човѣкъ или друго нѣкакво сѫщество. И животнитѣ се раждатъ по човѣшкия принципъ, но като не знаятъ методитѣ, какво трѣбва да направятъ, за да се родятъ човѣци, тѣ се раждатъ животни. Слѣдователно, животнитѣ минаватъ и прѣзъ човѣшкия принципъ, но се раждатъ като животни. Хората пъкъ се раждатъ по човѣшкия принципъ, защото тѣ знаятъ методитѣ, какъ да се раждатъ човѣци. Казано е, че всѣко желание е дадено отъ Бога. Обаче, има случаи въ живота, когато желанията на хората се изразяватъ въ животинска форма. И ще видите, че у нѣкой човѣкъ има силно желание да убива. Това силно желание въ своя зародишъ е имало другъ стимулъ; то е било подтикнато отъ нѣщо възвишено и благородно, но тъй като човѣкъ не е знаялъ, какъ да го култивира и възпита въ себе си, то е взело животински образъ. Мислитѣ и желанията въ човѣка се раждатъ по сѫщия начинъ, както и самиятъ човѣкъ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да ражда своитѣ мисли и желания правилно, по човѣшки, за да услужва съ тѣхъ и на другитѣ хора. Този законъ има голѣмо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ животинскитѣ форми. Животинското въ него трѣбва да се подчини на висшето. Ядешъ ли, не прѣяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска защото, по атавистически начинъ, той понѣкога може да поиска месо, или друга нѣкаква храна, която днесъ не му понася. Ако стомахътъ настоява да му се даде месо, ето какъ трѣбва да се постѫпи съ него. Сварете малко картофи. Прѣсувайте ги, прибавете къмъ тѣхъ всичко, каквото е нужно, за да имъ се придаде приятенъ вкусъ. Направете отъ тази смѣсь кюфтета. Опържете ги въ хубаво, чисто масло; турете отгорѣ имъ малко прѣсенъ магданозъ и му ги прѣдложете. Кажете на стомаха си: заповѣдай, хапни си отъ тѣзи кюфтенца! Надали нѣкога си ялъ по-крѣхко месо отъ това. Стомахътъ ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари. Сега вие ще кажете: не лъжемъ ли по този начинъ стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пакъ отъ трѣва? Вълкътъ се храни главно съ овци, а вие знаете, че овцитѣ сѫ трѣвопасни животни. Слѣдователно, вълкътъ, като се храни съ овци, по косвенъ пѫть и той е трѣвопасно животно. Обаче, по-добрѣ е да възприемаме храната въ нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме отъ фабрикитѣ. Месото на овцата не е нищо друго, освѣнъ консервирана трѣва, приготвена по особенъ фабриченъ начинъ. Опасностьта отъ вегетариянството за нѣкои хора се заключава въ това, че тѣ иматъ животински потици, а искатъ да живѣятъ по човѣшки. У такива хора се явява извѣстно стълкновение въ стомаха, и тѣ казватъ: не ни понася нѣщо вегетариянството. Човѣкъ трѣбва да бѫде вегетариянецъ по убѣждение. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема. Освѣнъ това, животното въ човѣка трѣбва да вѣрва въ него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не вѣрва ли животното въ човѣка, въ своя господарь, по между имъ ще се яви извѣстна дисхармония. Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отвлѣчена за васъ. Тя не може да се изчерпи само съ говорене. Вие трѣбва да градите върху нея, докато си създадете новъ начинъ на самовъзпитание. И слѣдъ това, като я приложите въ живота си, ще имате отлични резултати. Азъ съмъ правилъ редъ години опити съ нея. Тѣзи опити сѫ бавни, но сигурни; тѣ сѫ микроскопически, но колкото повече врѣме минава, толкова по-мощни сѫ и резултатитѣ. Никоя сила не е въ състояние да спре човѣка отъ желанието му да направи този опитъ. Всички движения се подчиняватъ на извѣстни правила и закони. Напримѣръ, ходътъ на човѣка сѫщо така се обуславя отъ извѣстни закони. Когато човѣкъ тръгва за нѣкѫдѣ, първо трѣбва да постави дѣсния си кракъ напрѣдъ, а послѣ лѣвия. Освѣнъ това, той трѣбва да стѫпва леко на пръсти, а не както нѣкои стѫпватъ първо на петата, а послѣ на пръститѣ си. При това, слѣдете, какви сѫ резултатитѣ отъ работата на човѣка, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро, и работата му назадъ остава. Правилно е, човѣкъ да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си. Постѫпва ли така, на края той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Въ всички свои проявления природата има опрѣдѣленъ редъ и порядъкъ. Въ Божествения свѣтъ има пълна разумность. Щомъ прѣдприемашъ нѣкаква екскурзия, най-първо ще обмислишъ добрѣ въпроса, съгласна ли е тази екскурзия съ Божествения свѣтъ, съ човѣшкия свѣтъ и съ животинския свѣтъ. И ако тя е съгласна съ всички тия свѣтове, тогава ще я прѣдприемешъ. Слѣдъ това ще поставишъ дѣсния си кракъ напрѣдъ, и то главно пръститѣ, а послѣ останалата часть отъ стѫпалото. Пръститѣ на крака прѣдставляватъ ангелското поле на дѣйствие; долната часть на стѫпалото — човѣшкото поле на дѣйствие, а петата — животинската область. Който стѫпва първо на петитѣ си, той търси правото на силния. Въ човѣшкия животъ правото е на разумния, а въ ангелския — на любещия. Божествениятъ свѣтъ обхваща правото на всички сѫщества. Всѣки, който разбере тия три свѣта, той ще има ясна прѣдстава за величието на жителитѣ отъ Божествения свѣтъ. Ангелитѣ, напримѣръ, сѫ въ съсѣдство съ хората. И тѣ иматъ свои училища, църкви, градини, като нашитѣ, но ако влѣзете между тѣхъ, само тогава ще разберете, що е култура, що е редъ и порядъкъ, що е чистота и любовь. И тѣ иматъ забави и развлѣчения, като насъ, но съ съвсѣмъ различенъ характеръ отъ нашитѣ. Въ тѣхното царство болести нѣма и смърть не сѫществува. Ще кажете: да заминемъ веднъжъ отъ земята, че да поживѣемъ и ние малко спокоенъ и красивъ животъ. — Не се отива изведнъжъ въ ангелския свѣтъ. Слѣдъ заминаването си отъ земята, непробуденитѣ души минаватъ прѣзъ единъ прѣходенъ свѣтъ, дѣто нѣма още истински редъ и порядъкъ. Тукъ тѣ прѣстояватъ извѣстно врѣме, споредъ степеньта на своето развитие. Пробуденитѣ души, обаче, минаватъ и заминаватъ този свѣтъ, безъ да се спиратъ. Оттукъ тѣ отиватъ въ ангелския свѣтъ — свѣтъ на разумность, свѣтъ на истина и красота, свѣтъ на любовь, свѣтъ на вѣчна свѣтлина. Сега, да оставимъ настрана горното небе. Тамъ, наистина, е много хубаво, но нека се опитаме да свалимъ това небе въ себе си. Ако вие се заемете да работите съзнателно върху себе си, да прѣустроите живота си, отъ невидимия свѣтъ ще ви дойдатъ на гости сѫщества на Любовьта. Тѣ сѫ много внимателни и се интересуватъ отъ всѣко сѫщество, което иска да работи, да учи. Рѣши ли нѣкой човѣкъ да учи, тѣ му изпращатъ учитель. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя святия си Духъ да ги учи“. Въ момента, когато човѣкъ рѣши да служи на Бога по новъ начинъ и се заинтересува отъ Божията Любовь, веднага Духътъ иде на помощь и урежда работитѣ му. Казано е още: „Когато пѫтищата на нѣкой човѣкъ сѫ Богоугодни, Богъ изпраща Духа си да му услужи, и Той го примирява съ всички врагове“. Всички хора ставатъ благосклонни къмъ този човѣкъ и казватъ: омекналъ е нѣщо този нашъ познатъ. И наистина, всичко наоколо му съдѣйствува за негово добро. Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение положението на човѣкъ, който рѣшава да служи на Бога. Вие сте бѣденъ човѣкъ, нѣмате пари, никой не ви поглежда, никой не ви почита, минавате самъ-самичъкъ въ живота, като чужденецъ. Обаче, вие имате богатъ дѣдо нѣкѫдѣ въ Америка, и той умира, като ви оставя голѣмо наслѣдство, около 100,000 долари. Вие взимате паритѣ и се чувствувате самостоятеленъ, отъ никого независимъ. Обличате се добрѣ, храните се добрѣ, и веднага хората, които по-рано не ви обръщаха внимание, започватъ да се интересуватъ отъ васъ: почитатъ ви, кланятъ ви се, щастливи се считатъ, че могатъ да се разговарятъ съ васъ. Изгубите ли паритѣ си, отново всички ви изоставятъ. Каквато е силата на паритѣ за материалния свѣтъ, такава е и духовната сила на човѣка, когото посѣщаватъ велики, разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Докато живѣете въ физическия свѣтъ, силата ви е отвънъ; влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, силата ви е отвѫтрѣ. Тогава обичатъ човѣка заради самия него; и това, което той има, никой не може да му го отнеме. Най-много падания има въ физическия свѣтъ; въ ангелския свѣтъ има малко падания, а въ Божествения свѣтъ нѣма абсолютно никакви падания, понеже нѣма изкушения! Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да уредите разумно живота си. Въ душата на всѣкого има заложени нѣкакви дарби, нѣщо хубаво и добро. Всѣки има желание да направи нѣщо хубаво, но като не знае законитѣ, методитѣ, какъ да постѫпва, той разваля хубавото, което е прѣдприелъ. Напримѣръ, нѣкой иска да изчисти едно петно отъ дрехата си, но вмѣсто да го изчисти, скѫсва дрехата. Желанието му е добро, но той не познава химията и мисли, че по механически начинъ ще успѣе. Ти искашъ да реформирашъ нѣкой човѣкъ, да го освободишъ отъ единъ недѫгъ, но като го тласкашъ натукъ-натамъ, вмѣсто да го освободишъ отъ този недѫгъ, ти скѫсвашъ кожата му. По-добрѣ го остави съ недѫга му, но съ здрава кожа, отколкото безъ недѫгъ и съ одрана кожа. Има нѣща, които могатъ лесно да се поправятъ, но има такива, за които се изисква повече врѣме. Въ това отношение се иска разумность. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ. Направи ли той една погрѣшка да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповѣда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трѣбва да анализира себе си, да разбира, кои прояви сѫ животински, кои — човѣшки и кои — ангелски. И тъй, първото правило, което трѣбва да спазвате: раждайте желанията си по човѣшки. Второто правило: всѣка сутринь, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, но поседете около 10-15 минути въ размишление, докато се уравновѣсите. Имате ли нѣкакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го прѣвърнете въ човѣшко. Не успѣете ли да направите това, прѣзъ цѣлия день работата ви нѣма да върви успѣшно. Обърнете се къмъ Бога съ молба да прѣвърнете вашето желание въ по-благородно, и докато не почувствувате миръ въ душата си, не започвайте никаква работа. Слѣдъ това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щомъ успѣете да уравновѣсите състоянието си, вие ще наредите всичкитѣ си работи по-добрѣ, отколкото ако бързате и не успѣете да се уравновѣсите. Тогава работитѣ ви ще се объркатъ много повече. Единъ нашъ познатъ разправяше слѣдния нещастенъ случай, който го сполетѣлъ. „Всѣка сутринь азъ се молѣхъ на Бога и слѣдъ това започвахъ работата си. Една сутринь, обаче, трѣбваше да замина за нѣкѫдѣ, и като се бояхъ да не пропусна трена, казахъ си: тази сутринь ще мине безъ молитва, и тръгнахъ за гарата. Тази сутринь, именно, моето дѣте пострада. Въ играта си едно негово другарче, по невнимание, му извади окото: Казвамъ: не бързайте! Не започвайте работата си, прѣди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днесъ го пропуснете, утрѣ пакъ има тренъ. Тренътъ и утрѣ можешъ да хванешъ, но изваденото око не можешъ да върнешъ. Направете това, което е необходимо за душата ви. Окото веднъжъ се дава на човѣка. Добра мисъль, добра дума, само веднъжъ се дава. Любовьта ще похлопа сутринь само веднъжъ на вратата ти. Ако станешъ да ѝ отворишъ, добрѣ си направилъ; не ѝ ли отворишъ, цѣлия день ще минешъ безъ любовь. Тогава и да плачешъ, и да се молишъ, втори пѫть тя не иде. Слѣдъ Любовьта ще дойде Мѫдростьта, а най-послѣ Истината. И тѣ ще потропатъ само веднъжъ на вратата ти. Не имъ ли отворишъ веднага, никакви сълзи не сѫ въ състояние да ги върнатъ назадъ. Ще чакашъ втория день и ще бѫдешъ буденъ. Питамъ: какво прѣдставлява животътъ безъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Какво прѣдставлява човѣкъ безъ тѣхното посѣщение? Истински човѣкъ е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и веднага имъ отваря. Само този човѣкъ може да каже: чухъ гласа на Любовьта, когато похлопа на сърцето ми; чухъ гласа на Мѫдростьта, когато похлопа на ума ми; чухъ гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облѣче душата ми. Подъ Истина разбираме образа на човѣшката душа. Душата носи Истината въ себе си. Богъ е въ душата на човѣка. Казано е въ Битието: „Вдъхна дихание въ човѣка, и той стана жива душа“. Който разбере закона на Истината, той ще влѣзе въ областьта на далечното бѫдеще, дѣто хората ще бѫдатъ крилати, като ангелитѣ: крилати по умъ и сърце, а мощни по душа и по духъ. Сега отъ васъ се иска приложение въ малкитѣ работи. Започнете отъ отношенията си къмъ животнитѣ. Бѫдете внимателни и снизходителни и къмъ тѣхъ, за да не се изродите въ своето развитие. Ако бѫдете снизходителни къмъ животнитѣ, ще имате правилни отношения и къмъ хората. По този начинъ само ще разберете и слѣднитѣ Христови думи: „Ако ме любите, ще упазите и моя законъ“. Слѣдователно, ако ние любимъ Бога, ще проявимъ Божията Любовь и ще разберемъ и упазимъ законитѣ, които Той е поставилъ. Прѣстѫпваме ли Божиитѣ закони, не можемъ да имаме Неговата любовь. Въ какво се проявява любовьта ни къмъ Бога, ако ние разрушаваме свѣта, който Той е създалъ? Казвамъ: анализирайте своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, и слѣдете къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. Ще прочета псаломъ 119, буква Г — Гимелъ и ще направя единъ малъкъ разборъ на нѣкои стихове. „Дигни отъ мене укоръ и прѣзрѣние, защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — (22ст.). Първата часть на този стихъ е отъ областьта на животнитѣ, а втората часть „защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — е отъ областьта на човѣцитѣ. „Князове, наистина, седнаха и говорѣха противъ мене“ — отъ животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше въ Твоитѣ повелѣния“ — отъ човѣшкото царство — (23 ст.). „Твоитѣ свидѣтелства, наистина, сѫ наслаждение мое и съвѣтници мои“. — Това е заключението. То е отъ ангелското царство. „Стори добро на раба си, за да живѣя и да упазя словото Ти“ — (17 ст.). Споредъ сегашнитѣ врѣмена, този стихъ може да се прѣведе въ слѣдната форма: „Сторилъ си добро на раба си, и азъ пазя Словото Ти“. Бѫдещитѣ врѣмена, за които Псалмопѣвецътъ е писалъ, сѫ вече настоящи врѣмена за насъ. Богъ е сторилъ вече доброто на раба си. Сега не остава нищо друго, освѣнъ рабътъ на Бога да пази и изпълнява Словото Му. „Отвори очитѣ ми, и ще гледамъ чудесата на Твоя законъ“ — (18 ст.). Когато Псалмопѣвецътъ е писалъ тоя стихъ, очитѣ му сѫ били затворени, но сега може да се даде другъ прѣводъ на стиха: „Отваряшъ очитѣ ми, и азъ постоянно гледамъ чудесата на Твоя законъ“. „Пришлецъ съмъ азъ на земята; не скривай отъ мене заповѣдитѣ Си“ — (19 ст.). Псалмопѣвецътъ казва: „Пришлецъ съмъ азъ на земята“, а ние очакваме врѣмето да станемъ наслѣдници на небето. И тъй, като четете 22 стихъ, кажете въ себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигашъ отъ мене укоритѣ и прѣзрѣнието Си. Благодаря Ти и за знанието, което ми давашъ. Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, а сега виждамъ ясно. Бесѣда отъ Учителя, държана на 26 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.
  5. Методи за самовъзпитание "Методи за самовъзпитание", Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.). Първо издание, София, 1941 г. Второ издание, 1994 г. Книгата за теглене на PDF (1941) (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: 1. Методи за самовъзпитание, 6.02.1931 2. Нѣколко необходими нѣща, 13.02.1931 3. Животъ и радостъ, 20.02.1931 4. Живитѣ сили въ Природата, 27.02.1931 5. Ханизе, 6.03.1931 6. Справедливость, 13.03.1931 7. Действия на силитѣ, 20.03.1931 8. Знание и прилагане, 27.03.1931 9. Тригонъ, 3.04.1931 10. Човѣшкитѣ идеали, 10.04.1931 11. Разумность и свѣтлина, 17.04.1931 12. Опитности въ живота, 24.04.1931 13. Разумно прилагане, 1.05.1931 14. Обикновени и необикновени идеи, 8.05.1931 15. Новата епоха, 15.05.1931 16. Скрититѣ таланти, 22.05.1931 17. Правилна преценка, 29.05.1931 18. Тритѣ отношения, 5.06.1931 19. Неизбеженъ пѫть, 12.06.1931 20. Свиване и разширяване, 19.06.1931 21. Красивитѣ линии, 26.06.1931
  6. Пѫть къмъ живота „Пѫть къмъ живота“, 1-21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.). Първо издание, София, 1941 г. Второ издание, 1993 г. Книгата за теглене на PDF (1941) (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: 1. Пѫть към живота, 5.09.1930 2. Свѣтъ на правата линия, 12.09.1930 3. Силата на доброто, 19.09.1930 4. Милосърдие и користолюбие, 26.09.1930 5. Нов мирогледъ, 10.10.1930 6. Единица мѣрка, 17.10.1930 7. Движение на силитѣ, 24.10.1930 8. Правилни отношения, 31.10.1930 9. Постижими и непостижими нѣща, 7.11.1930 10. Разумни промѣни, 14.11.1930 11. Влизане и излизане, 21.11.1930 12. Крѫгово движение, 28.11.1930 13. Елементи на планетитѣ, 5.12.1930 14. Две реалности, 12.12.1930 15. Езикътъ на Природата, 19.12.1930 16. Любовь и Милосърдие, 26.12.1930 17. Съединителнитѣ нишки на живота, 2.01.1931 18. Четиритѣ положения, 9.01.1931 19. Колелото на съзнанието, 16.01.1931 20. Разумното слово, 23.01.1931 21. Разумностьта, 31.01.1931
  7. Закони на доброто "Закони на доброто". Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.). Първо издание, София, 1940 г. Второ издание, 1993 г. Книгата за теглене на PDF (1940) (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) * Съдържание на томчето: 1. Закони на Доброто, 28.02.1930 2. Идеалниятъ човѣкъ, 7.03.1930 3. Дисонанси въ живота, 14.03.2012 4. Възпитателни методи, 23.03.2012 5. Органична и неорганична материя, 28.03.1930 6. Огъната плоскость, 04.04.1930 7. Хармониченъ изборъ, 11.04.1930 8. Направления въ живота, 18.04.1930 9. Свѣтлина и знание, 25.04.1930 10. Показване, 2.05.1930 11. Състояние на материята, 9.05.1930 12. Линията на живота, 16.05.1930 13. Музика и работа, 23.05.1930 14. Къртица, славей и пчела, 30.05.1930 15. Основна мисъль, 6.06.1930 16. Методи за самовъзпитание, 13.06.1930 17. Работа, музика и мисъль, 20.06.1930 18. Превръщане и съпоставяне, 27.06.2012 19. Освобождаване, 4.07.1930 20. Влияние на свѣтлината и топлината върху човѣка, 11.07.1930 21. Обикновени, талантливи, гениални и светии, 18.07.1930 22. На Езерата, 1.08.1930 23. Първиятъ день, 8.08.1930 24. Упѫтвания и наставления, 15.08.1930
  8. 1944_01_09 Божествениятъ день

    „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Текстът ще бъде добавен
  9. 1944_01_02 Възприемане и предаване

    „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Текстът ще бъде добавен
  10. 1943_12_26 Божията воля

    „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Текстът ще бъде добавен
  11. 1943_12_19 Блажени нищитѣ

    „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Текстът ще бъде добавен
  12. 1943_12_12 Най-великата наука

    „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Текстът ще бъде добавен
  13. 1943_12_05 Безопасниятъ пѫть

    „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Текстът ще бъде добавен
  14. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Текстът ще бъде добавен
  15. 1943_11_21 Право мислене

    „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Текстът ще бъде добавен
×