Jump to content

Ани

Moderators
  • Мнения

    2486
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Относно Ани

  • Ранг
    Advanced Member

Profile Information

  • Gender
    Female
  • Отговорете на въпроса
    1864
  1. Жива речь "Жива речь", 19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, държани отъ Учителя П.Дѫновъ. 5-та година, т.III, (1926 г.). Пѫрво издание - София, 1937 г. Второ издание - 1996 г. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF (Пѫрво издание, 1937 г.) (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: 19. Жива речь, 21.03.1926 20. Добро и свобода, 28.03.1926 21. Групиране на сили, 4.04.1926 22. Малкото съпротивление, 11.04.1926 23. Качества на здравия човѣкъ, 18.04.1926 24. Работа на съзнанието, 25.04.1926 25. Влияние на цветоветѣ, 2.05.1926 26. Мѣсто на добродетелитѣ, 9.05.1926 27. Здраво мислене, 16.05.1926 28. Склонности и разнообразие, 23.05.1926 29. Окултни познания, 30.05.1926 30. Музикално упражнение, 6.06.1926 31. Произход на страданията, 13.06.1926 32. Нови типове, 27.06.1926
  2. 1932_04_03 Наклали огънь

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наклали огънь Ще взема само две думи отъ 18-та глава, 18-ти стихъ отъ Евангелието на Йоана: „Наклали огънь”. Учениятъ човѣкъ се познава по това, че той се занимава съ неизвѣстни работи; простиятъ, неучениятъ човѣкъ се познава по това, че той се занимава съ извѣстни, съ понятни работи. Простиятъ търговецъ който продава на битъ-пазаръ, се занимава съ вехтории. Учениятъ човѣкъ е единъ шивачъ, който шие все нови дрехи; като дойде нѣкой при него, той му взима мѣрка, скроява дрехата и я ушива. Нѣкои хора много обичатъ битъ-пазара; тѣ казватъ: „дайте ни единъ катѣхизисъ на живота”! Ако искате катѣхизисъ, идѣте на битъ- пазаръ. Ако свѣтътъ можеше да се оправи съ катѣхизисъ, тогава вземете единъ будически, единъ католически, единъ православенъ или другъ нѣкакъвъ - навсѣкѫде има катѣхизиси, нѣма защо да търсимъ нови - и вижте доколко свѣтътъ може да се оправи съ тѣхъ. Сега, отъ това не трѣбва да разбирате, че не трѣбва да се мисли правилно. Мисъльта е единъ прогресивенъ процесъ. Ние едва сме започнали да мислимъ. Човѣкъ едва е преминалъ въ границитѣ на човѣшкото състояние. Той едва сега преминава отъ животинското въ човѣшкото състояние - това е авангардътъ. Човѣкъ едва е преминалъ отъ животинското въ човѣшкото царство. Тѣлото на цѣлото човѣчество е почти въ животинското царство. Това е единъ преходенъ периодъ, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиитѣ, спорътъ, тѣ сѫ достояние на животнитѣ. Отъ тѣхъ е започналъ спорътъ. Виждате два пѣтела въ нѣкой дворъ, спорятъ, биятъ се. Защо? Иматъ стотина кокошки, дѣлятъ ги помежду си. Защо му сѫ на единъ пѣтелъ толкова кокошки. Ще кажете, че му трѣбватъ. Питамъ: какъ ще ги храни толкова кокошки? Ако пѣтелътъ рече да храни всѣка кокошка, какъ ще ги изхрани? Ако кокошката очаква пѣтелътъ да я храни, какво ще стане съ нея? Нѣкой пѫть вие се произнасяте, мислите, че животътъ не е нѣщо идеално. Да, сегашниятъ животъ е чергарски, той е преходенъ животъ. Сегашната култура е чергарска, така е поне въ моитѣ очи. Това е мое мнѣние. Вие не трѣбва да се обиждате отъ това. Чергарски е този животъ по отношение на едно състояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били въ новата култура, ще се съгласите напълно, че този животъ и тази култура сѫ чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човѣчеството, казвате: отлична е тази култура. Какво ще ми кажете за тази култура която въ 1914 година избиха само въ продължение на четири години около 25 милиона хора, направиха ги на пастърма и то най-културнитѣ хора - ученитѣ, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и т. н. - всички отидоха. Защо? Какво допринесоха съ тѣзи убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нѣщо. Азъ не отричамъ това: допринася и войната нѣщо, но тя не е единъ методъ, който трѣбва да се прилага. Войната е единъ изключителенъ методъ. Тъй щото въ природата има постоянни методи, има и изключителни методи. Войната е единъ отъ изключителнитѣ методи. Когато двама души не могатъ правилно да разрешатъ единъ въпросъ, тѣ прибѣгватъ до война. Следователно, въ всѣка война силниятъ има правото, а не умниятъ или добриятъ. Който има сила, той има правото, а може да е кривъ. Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да му вземе паритѣ, а той нищо не трѣбва да казва. Напротивъ, той ще каже: както кажешъ, така ще направя. Слабъ е човѣкътъ. И следъ всичко това хората говорятъ за законность. Хората трѣбва да направятъ разлика между власть и права въ свѣта. Споредъ мене, властьта е Божественъ атрибутъ, а управата е човѣшки атрибутъ. Нѣкѫде управата може да бѫде съгласна съ властьта, а нѣкѫде тя е минусъ, никакъ не върви съ властьта. Следователно, мнозина смѣсватъ тѣзи две нѣща, казватъ, че управлението е власть и намиратъ, че така трѣбва да бѫде. Не, не е така. Да управлявашъ, това не е Божествено, това е човѣшко. Споредъ Божествената власть на всѣки човѣкъ е дадено право самъ да се управлява, а властьта е обща за всички - всички трѣбва да властвуватъ. Всѣки пъкъ самъ трѣбва да управлява себе си. Въ сегашния животъ, споредъ човѣшкитѣ разбирания, всѣки има власть надъ себе си, управата има власть надъ всички. Точно обратно е измѣненъ законътъ. Казвамъ: какъ ще се оправи свѣтътъ? Турете властьта върху всички, а всѣки самъ да се управлява, както той си знае. Нѣкои ще кажатъ: какъ е възможно това, какъ ще се управляватъ сами? Казвамъ: ако имате едно неразумно сѫщество, което не е надарено съ разумъ, което не е надарено съ сърдце, съ воля, то има нужда други да го управляватъ, но единъ ученъ професоръ, има ли нужда да му казвате какъ да разрѣши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той самъ да я разрешава по какъвто начинъ си иска. Достатъчно е задачата да е правилно рѣшена, а после той ще изпита и нейнитѣ резултати. Сега всички хора искатъ да иматъ свобода. Свобода може да има само онзи човѣкъ, който има три Божествени атрибути: когато неговата буква „Л” е въ трета степень; когато неговата буква „М” е въ четвърта степень и когато неговата буква „И” е въ пета степень. Това значи абсолютна свобода. Ако вие наредите човѣшката азбука споредъ великия Божественъ законъ, споредъ който тя действително е наредена, като следватъ знацитѣ плюсъ и минусъ, плюсъ и минусъ, после минусъ и плюсъ, минусъ и плюсъ, да дадете на всѣка буква нейното опредѣлено мѣсто, вие ще имате единъ процесъ. Такъвъ процесъ имате и въ аритметиката, дето има различнитѣ знаци. Когато се турятъ тѣзи знаци, трѣбва да знаете съ какъвъ процесъ ще работите, дали съ изваждане или събиране, дали съ умножение или дѣление, и после има извѣстни правила за събиране на числата. Числата иматъ извѣстни свойства, които трѣбва да знаете: трѣбва да знаете, дали дадено число е положително или отрицателно. При това, трѣбва да знаете, че всѣко число има и посока на движение. Всѣко число е резултатъ на извѣстни разумни сили. Следователно, отъ резултатитѣ на числата вие ще знаете интелигентностьта на това сѫщество, което е задъ този резултатъ. Вземете, за примѣръ, много отъ съвременнитѣ учени казватъ, че окултнитѣ науки били отвлѣчени. Не, ни най-малко тѣ не сѫ отвлѣчени. Тѣ сѫ обективни науки, които сѫществуватъ за онѣзи, които ги разбиратъ, а за онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ наистина сѫ отвлѣчени. Всѣка наука, която не разбираме, е отвлѣчена, а всѣка наука, която разбираме, е обективна, положителна. Сега всички хора сѫ физиогномисти. За примѣръ, щомъ видятъ единъ човѣкъ, тѣ веднага се произнасятъ, казватъ, че даденъ човѣкъ не ви харесва или по лицето, по свѣтлината му, или по неговия ходъ, движение и т. н. Вие имате единъ инстинктъ, като нѣкое животно, съ който познавате човѣка. Защо е добъръ, защо не е добъръ, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като нѣкое животно, намирате си пѫтя и нищо повече. Така е за васъ, но за единъ ученъ физиогномистъ не е така. Единъ ученъ, като види човѣка, той най-първо ще тури различни знаци по тѣлото му, плюсъ, минусъ, ще извърши редъ процеси и като постави всички знаци на своето мѣсто, тогава ще може да се произнесе. Напримѣръ, ако човѣкъ на челото си има минусъ, той не разполага съ всички сили на своята мисъль. Ако неговиятъ носъ има минусъ, този човѣкъ не разполага съ всичката си енергия на своята интелигентность. И ако на неговата брада седи минусъ, и той не разполага съ всичката сила на своята воля. Следователно, този човѣкъ е единъ отъ тѣзи, въ които споредъ химицитѣ, металоиднитѣ, иматъ преодоляващо влияние. Той нѣма никаква активность, всичко въ него е въ застой. Този човѣкъ се нарича флегматикъ. Той е едно блато, въ което не приижда прясна вода, и цѣлиятъ день жабитѣ крѣкатъ въ него. Ние наричаме този човѣкъ блато на жабитѣ. И той има извѣстна култура, но тя е жабешка. Обаче това може да се смѣни. Ако дѣсната страна на челото има плюсъ, а лѣвата има минусъ, вие имате единъ правиленъ процесъ. Ако дѣсната страна на скулитѣ има минусъ, а лѣвата плюсъ, пакъ ще имате правиленъ процесъ. И най-после, ако дѣсната страна на брадата има плюсъ а лѣвата минусъ, вие пакъ ще имате правиленъ процесъ. Плюсъ и минусъ плюсъ и минусъ това е единъ естественъ ходъ на нѣщата. Ако навсѣкѫде имате плюсове, каквото сѫ плюсовѣтѣ, това сѫ и минуситѣ. Въ минуситѣ жабитѣ вдигатъ врѣва, култура има тамъ. И въ плюсовѣтѣ може да се вдига шумъ, навсѣкѫде има пожаръ. Следователно, тамъ има революция. Този законъ е вѣренъ и въ свѣта. Когато навсѣкѫде има плюсове, тамъ революцията е неизбѣженъ процесъ въ живота. Когато минуситѣ взиматъ надмощие, тамъ е смъртьта вече. Минуситѣ показватъ, че всичко е изгорѣло вече. И като нѣма какво повече да гори, навсѣкѫде виждаме само пепель. Казвате; да сме активни. Питамъ: въ каква посока ще се движите? Нѣкой казва: трѣбва да осигуримъ живота си! Знаете ли какво нѣщо е осигуровката? Въ каква посока трѣбва човѣкъ да се осигурява? Въ Америка всички американци имаха тъй нареченитѣ спасителни банки, въ които се осигуряваха беднитѣ хора. Беднитѣ влагаха паритѣ си все въ такива банки, но въ тази криза и банкитѣ се спасиха, и хората отидоха. Де отидоха и паритѣ, и беднитѣ хора, не се знае, но всички казватъ: криза има сега. Да, криза има, но де отидоха паритѣ на беднитѣ? Пари поне не се ядатъ. Паритѣ не се явяватъ, казватъ само: банката е пропаднала. Добре, банката пропаднала, но де отидоха паритѣ? Умниятъ човѣкъ ще извади следното заключение: хората не могатъ да спасяватъ. Де сѫ онѣзи, които спасяватъ хората? Тѣ сѫ спасителитѣ на човѣчеството. Тѣ умиратъ на кръста, за да ги спасятъ. Тогава, азъ си представямъ въпроса така. Единъ индиецъ минавалъ за голѣмъ адептъ на окултнитѣ науки. Той отишълъ въ Парижъ, въ Севилъ; дето попадналъ между най-висшето общество и следъ като имъ проповѣдвалъ много отъ учението на йогитѣ, единъ день казалъ: всичката теория мога да ви покажа много лесно. Азъ имамъ голѣма сила въ себе си: И най-голѣмиятъ и бързъ влакъ мога да го спра, дето искате. Най-виднитѣ парижани по това време били заинтересувани да видятъ това чудо. Той имъ казалъ: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашитѣ скѫпоцѣнни огърлици, скѫпоцѣнни камъни и диаманти. Тѣ дали своитѣ огърлици, и се спрели предъ трена да наблюдаватъ, какво ще направи този магъ. За голѣмо тѣхно учудване, експресътъ не спрялъ, но и адептътъ изчезналъ съ него. Той имъ казалъ, че щѣлъ да се хвърли отъ трена и той моментално щѣлъ да спре. Какво е станало после съ този адептъ, не се знае - може да сѫ го хванали, а може и да сѫ го прибрали мъртавъ. Доколко е вѣрно това, не се знае, предаватъ го като анекдотъ. По такъвъ начинъ, именно, се спасяватъ хората, като имъ се проповѣдватъ .чудесиитѣ на свѣта. Това не показва, че тѣзи хора мислятъ лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите нѣколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не сѫ съгласни да изтича водата отъ шишето. Въ такъвъ случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича отъ него? Не, всички останали части на шишето не сѫ виновни, че водата изтича отъ него. Следователно, всички кризи въ свѣта произтичатъ отъ факта, че все нѣкѫде има дупки. Кризитѣ ставатъ, дето има дупки въ живота. Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, отъ което изтича всичкото злато навънъ. Обаче, то не е загубено, то пакъ остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вѣрваха, че сѫ спасени. Та всички до сега имаха надежда въ тѣзи спасителни банки, че въ време на мѫчнотия, въ време на гладъ и на сиромашия ще има отъ де да си помогнатъ. Обаче, тѣ сега се убедиха въ истината, че това е било една лъжлива надежда. И тѣзи бедни хора почнаха да вѣрватъ другояче, а именно: че не е този пѫтьтъ, че не сѫ хората, които спасяватъ, а Богъ спасява хората. Не сѫ лѣкаритѣ, които лѣкуватъ болнитѣ, не сѫ проповѣдницитѣ, които обръщатъ хората къмъ Бога, не сѫ управляващитѣ, които управляватъ свѣта. Ние можемъ да мислимъ, че е така, но въ края на краищата ще се убедимъ въ истината. Всѣки баща може да каже на сина си, че е неговъ баща, обаче той трѣбва да каже: синко, азъ на земята съмъ ти само възпитатель. Твоятъ истински баща е на друго мѣсто. Каже ли бащата на сина си така, той ще помисли нѣщо съвсѣмъ лошо, ще си помисли най-малкото, че е тѣхенъ храненикъ. Ако майката каже на сина си: синко, азъ не съмъ ти майка, тукъ на земята азъ съмъ само твоя възпитателка, твоята истинска майка е на друго мѣсто. Какво ще си помисли този синъ? Той ще си помисли, че е взетъ за тѣхенъ храненикъ отнѣкѫде. Когато единъ човѣкъ влѣзе презъ нѣкоя врата въ единъ домъ, вратата ли го създаде? Не, вратата е само едно условие, да може този човѣкъ да влѣзе вѫтрѣ. И когато този човѣкъ излѣзе отъ вратата навънъ, вратата ли го създаде? Когато свѣтлината влиза презъ очитѣ и отива въ мозъка, дето се разлага, очитѣ ли я създадоха? Не, тѣ само я трансформираха. И когато тази свѣтлина се връща назадъ, като една идея, пакъ по сѫщия пѫть, отъ мозъка презъ очитѣ, тѣ ли я създадоха? Въ приемането и връщането на свѣтлината има два процеса. Единиятъ процесъ е външенъ, възприемане на свѣтлината отъ вънъ навѫтрѣ и разлагането й въ мозъка, а другиятъ процесъ е вѫтрѣшенъ, отвѫтрѣ навънъ, то е това, което ние виждаме външно. Тогава свѣтлината излиза отвѫтрѣ навънъ. Сега, азъ нѣма да се спирамъ върху зрѣнието. Зрението е единъ сложенъ процесъ. Когато свѣтлината влиза презъ очитѣ въ човѣшкия мозъкъ и създава мисъльта, едновременно съ това мисли и цѣлата природа. Какъ мислятъ ученитѣ, какъ мислитѣ вие, то е ваша работа, но азъ предпочитамъ моята теория предъ теорията на ученитѣ хора. Азъ предпочитамъ моята теория, защото ми дава повече свѣтлина. Когато азъ виждамъ тази свѣтлина, зная, че едновременно съ менъ и всички планети, като слънцето, луната и останалитѣ, както и всички сѫщества по цѣлата вселена виждатъ свѣтлината по единъ и сѫщъ законъ. Законитѣ за възприемането на свѣтлината сѫ едни и сѫщи. Когато свѣтлината влиза въ мозъка на една муха, и тя вижда по сѫщия начинъ, както и азъ. Обаче, нейното разбиране за свѣтлината е съвсѣмъ друго отъ моето. Съвременнитѣ хора или всѣки човѣкъ отделно, за да мине въ по-високо състояние, трѣбва съзнанието му да се пробуди. Ние трѣбва да знаемъ върху какво почива щастието на човѣка. Щастието на човѣка зависи отъ извѣстни числа. Въ нѣкои отношения щастието зависи отъ бащата, а въ нѣкои отношения - отъ майката. Азъ взимамъ бащата като едно условие. Въ нѣкои отношения щастието на сина зависи отъ бащата. Въ нѣкои отношения то зависи отъ майката. Нѣкога бащата и майката не вървятъ по една и сѫща линия. Има една положителна страна на щастието, както има една отрицателна страна на щастието. Значи, има положително-отрицателна страна, както и отрицателно-положителна. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако баща ти не е билъ щастливъ. Ти не можешъ да бѫдешъ нещастенъ, ако майка ти не е била нещастна.- И обратното е вѣрно. Ако ти вървишъ по линията на майка си, ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако майка ти не е била щастлива; или ти не можешъ да бѫдешъ нещастенъ, ако майка ти не е била нещастна. Този законъ е законътъ за вѫтрешното съчетание на семейството. Въ това отношение семейството трѣбва да се постави на съвсѣмъ друга основа. Ако ти търсишъ щастието, това показва, че си нещастенъ. Ако мѫжътъ търси една жена, значи той е нещастенъ, той е гладенъ. Следователно, жената трѣбва да върви по линията на щастието. И обратно: ако една жена търси единъ мѫжъ, тя е нещастна. Следователно, мѫжътъ трѣбва да върви по линията на щастието. Като не разбирате закона, вие казвате: да оженимъ тази мома! Като ожените двама нещастни, какво ще стане? Ще имате минусъ и минусъ, които даватъ плюсъ подъ нулата. Ако имате минусъ и плюсъ, пакъ ще имате минусъ. Но азъ предпочитамъ минусъ и плюсъ, отколкото два минуса. Въ нѣкои отношения азъ предпочитамъ изваждането предъ събирането. Ако събера минусъ две хиляди лева и минусъ десеть хиляди лева, ще получа минусъ 12 хиляди. Въ този случай предпочитамъ едно изваждане, предъ това събиране. Напримѣръ, предпочитамъ да имамъ плюсъ десеть хиляди лева и минусъ петь хиляди. Въ първия случай онзи човѣкъ е по-богатъ отъ втория, само че той има да дава тия пари, а въ втория случай ще има да взима поне петь хиляди лева. Следователно, отрицателнитѣ процеси въ природата всѣкога ограничаватъ човѣка, а положителнитѣ го освобождаватъ. Нѣкой казва: и безъ добродетели може въ живота. Не, всички добродетели въ природата, въ Божествения свѣтъ сѫ все положителни знаци: плюсъ минусъ, плюсъ минусъ и т. н. Тѣ вървятъ по този начинъ. Щомъ имате два плюса, тогава ще се заемете да разрѣшите въпроса. Отъ страна ще турите по единъ минусъ. И тогава, понеже двата плюса ще се отблъснатъ, тѣ ще отидатъ къмъ минуситѣ и ще имате едно съчетание. Азъ лесно мога да примиря двама момци или две животни. Всѣко животно си има свой вѫтрѣшенъ стремежъ. Азъ ще ги примиря, като зная посоката на тѣхнитѣ стремежи, както и силитѣ, които сѫ впрегнати въ тѣхъ. За примѣръ, нѣкой човѣкъ обича да се гнѣви и казва: азъ обичамъ да се гнѣвя. Причината за това е, че у този човѣкъ се е събрала извѣстна енергия въ мозъка, която търси изходенъ пѫть. Като наблюдавате този човѣкъ, какъ се готви да избухне, ще забележите, че въ единъ отъ ѫглитѣ на устата се вижда едно трептение. Ако не можете да отпуснете крана, да изтече тази енергия навънъ, той веднага ще избухне и ще започне да движи рѫцетѣ си, да отваря и затваря устата си и т. н. Като маха рѫцетѣ си на една и на друга страна и удря съ тѣхъ, той иска да каже: кажи ми на коя посока да вървя, назадъ или напредъ, въ тази или въ друга посока? Ако той рече да тѣ удари, ти му кажи: надѣсно отъ тебе, на четири крачки разстояние има едно гърне съ злато, заровено въ земята. Той веднага ще спре и ще отклони вниманието си. Или можешъ да му кажешъ: на еди-кое си мѣсто, подъ еди-кой си камъкъ има заровено гърне съ десеть килограма злато. Той веднага ще спре да се гнѣви, ще отправи погледа си къмъ посоката, която му опредѣляшъ. Който не разбира закона казва: Какво право имашъ да ме биешъ? Обаче, той ще го удари. Следъ това този благочестивъ човѣкъ, който е пострадалъ, ще напише едно заявление до сѫдилището, съ което ще се оплаче предъ сѫда и ще се започне процесъ. Ти ще вземешъ адвокатъ, който да защитава дѣлото. Ще се събератъ хора, които ще разрешаватъ въпроса, какъ станало това, че еди - кой си вдигналъ дѣсната рѫка и ударилъ нѣкого по лицето. И следъ това сѫдътъ ще се произнесе, че този човѣкъ контузилъ втория и го осѫжда на нѣколко мѣсеца затворъ, като му казватъ, че той нѣма право да бие хората. Това сѫ външни резултати, но тѣ ставатъ тайно въ душата на човѣка и спиратъ неговия прогресъ. Много такива процеси спиратъ мисъльта, спиратъ чувствата, спиратъ волѣвата енергия. Ние сме хора, които често себе си самоубиваме. Азъ гледамъ какъ млади хора се самоубиватъ. Виждамъ по лицето му, какъ се самоубива. Сега казвате: да спасимъ младото поколѣние! За да се подобри и спаси младото поколѣние, най-първо трѣбва да му се покаже пѫтя на любовьта, посоката, въ която трѣбва да върви, дали налѣво или надѣсно. При това, въ този пѫть на възпитание, възпитатели на младитѣ момци могатъ да бѫдатъ само младитѣ моми учителки. И обратно: при възпитанието на младитѣ моми, възпитатели могатъ да бѫдатъ само младитѣ момци учители. Споредъ мене, при новото възпитание на младитѣ момичета бихъ поставилъ учители само мѫже, а на младитѣ момци бихъ поставилъ за учители само моми. И въ едната, и въ другата гимназия за изключение може да има само една учителка или единъ учитель. Значи, ще прехвърля учителитѣ въ женската гимназии, а учителкитѣ въ мѫжката гимназия. Ще кажете: ами учителитѣ нали сѫ мѫже, какъ могатъ въ дѣвически гимназии? Така ще бѫде по-добре и за учителитѣ, и за тѣхнитѣ ученици. Учителитѣ при младитѣ момичета ще се възпитаватъ, пъкъ и учителкитѣ при младитѣ момци ще се възпитаватъ. Сѫщевременно и самитѣ момичета и момчетата ще се възпитаватъ. Хората не разбиратъ това нѣщо, тѣ гледатъ само на отрицателната страна. Жената е единъ минусъ, мѫжътъ е единъ плюсъ, тѣ сѫ живи процеси. Два минуса правятъ едно равенство. Като съберешъ две жени на едно мѣсто, тѣ образуватъ едно равенство. Ако искашъ да разберешъ какъвъ е резултатътъ въ единъ домъ, ти трѣбва да съберешъ две жени на едно мѣсто. Ти двама мѫже не можешъ да туришъ за резултатъ. Ако пъкъ искашъ да намѣришъ една посока, въ която човѣкъ може да се избави, ти трѣбва да туришъ двама мѫже на едно мѣсто. Та когато въ математиката се поставятъ знаковѣтѣ плюсъ и плюсъ при събирането, това показва едновременно посоката на новото движение. Ти искашъ да вършишъ работа съ единъ човѣкъ. Преди всичко ти не знаешъ дали той е плюсъ или минусъ. Ако търсишъ единъ другарь, който е плюсъ, ти трѣбва да бѫдешъ минусъ. Ако той е плюсъ, тогава ти ще намѣришъ посоката на мисъльта въ твоя животъ. Това е практическо правило. Вие можете да не знаете това нѣщо, но тѣ сѫ правила. Напримѣръ, единъ учитель обяснява съ плюсъ и минусъ числата 1, 2, 3, 4, и т. н., какъ може да се работи съ тѣхъ. Както сега живѣемъ, ние нѣмаме ясна представа за самия животъ. Гостилничарьтъ не прави изложение, но той храни хората. Хлѣбарьтъ не прави изложение, но той пече хлѣбъ. Дрехарятъ не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникътъ, музикантътъ, всичко това не е изложение на тѣхнитѣ произведения, но тѣ хранятъ хората. Има изложения въ свѣта. Въ едно музикално произведение има храна. Въ една дреха, въ всичко това, до което се докосвашъ, има нѣщо, което или може да вземе отъ тебъ или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: единъ тѣхенъ роднина заболѣва отъ апоплѣксия и умира. Неговитѣ роднини намиратъ, че новитѣ му дрехи, които облекълъ само веднъжъ или нѣколко пѫти, може да се продадатъ по-евтино, и ако иска нѣкой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видѣлъ, че продаватъ доста евтино, купилъ ги. Сестрата, като се научила за това нѣщо, казала на баща си: Татко, не трѣбваше да купуващъ тѣзи дрехи. Не е хубаво отъ боленъ човѣкъ да се купуватъ дрехи. - Това е суевѣрие. Обаче, не минава много време и този човѣкъ, бащата, заболѣва почти отъ сѫщата болѣсть. Той се чуди, отде му е дошла тази болѣсть. Казватъ: дрехитѣ сѫ причина за това. Ако нѣкоя сифилистична жена или нѣкоя болна отъ проказа шие дрехи на царската дъщеря, тази проказа или сифилисъ ще преминатъ въ тѣлото и на царската дъщеря. Ако единъ писатель пише едно писмо и има проказа въ ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа въ думитѣ, които пише, въ перото си, въ мастилото, въ което топи, и който чете неговото писмо, ще заболѣе отъ тази проказа. Днесь всички хора проповѣдватъ истината, но да имъ дамъ азъ нѣколко правила: вѣрата въ лъжата е смърть въ истината; вѣрата въ истината е животъ въ лъжата. Какво ще кажете на това отгоре? Който вѣрва въ истината, той и въ лъжата ще има животъ. Който вѣрва въ лъжата, той въ истината умира. Нѣкой казва: защо да не вѣрвамъ въ лъжата? - Ще умрешъ - нищо повече. Вѣрата въ злото е смърть, а вѣрата въ доброто е животъ. Вѣрата въ безлюбието е смърть, а вѣрата въ любовьта е животъ. Всѣко нѣщо, което носи животъ въ себе си, то е положително. Всѣко нѣщо, което носи смърть въ себе си, то е отрицателно. Нѣкой казва: азъ искамъ да умра. Азъ не зная какво значи да умре човѣкъ. Това е само едно изречение въ цѣлата човѣшка раса. Всички, които искатъ да умратъ, подразбиратъ друго нѣщо. Българинътъ, който казва, че иска да умре, той има предвидъ друго нѣщо. Изобщо, всѣки народъ се изразява по различенъ начинъ. Българинътъ, напримѣръ, казва: нѣмали да отидешъ еди - кѫде си? Англичанинътъ казва: ще отидешъ ли? Българинътъ казва: нѣма ли да дойдешъ? Англичанинътъ казва: ще дойдешъ ли? Ние, съвременнитѣ хора, търсимъ истината въ онзи, който иска да умре. Азъ зная защо той иска да умре. Всички, които иматъ да даватъ, искатъ да умратъ; всички, които сѫ съгрѣшили, искатъ да умратъ. Болниятъ иска да умре, да се освободи отъ болѣстьта. Това значи, че той иска болѣстьта му да умре, а не той самиятъ. Той казва: болѣстьта в мене да умре, а азъ да живѣя. Понѣкога това изречение излиза лъжливо, понеже като умре болѣстьта, завлича и човѣка заедно съ себе си. Ето защо, човѣкъ въ такива случаи трѣбва да тури и една положителна мисъль въ даденото изречение. „И наклали огънь”. Какво показва това? Щомъ въ една кѫща се накладе огънь, това показва, че отвънъ има студъ, условията вънъ сѫ много лоши. Щомъ се накладе въ една кѫща огънь и се готви на него, хората се нуждаятъ отъ този огънь. Дето нѣма нужда, нѣма и огънь. Сега азъ правя едно заключение. Какво показватъ всички тѣла, които горятъ, като слънцето? - Че има нужда отъ тѣзи тѣла. Ако нѣмаше нужда, тѣ нѣмаше да горятъ. Ние сме слуги, които се печемъ на слънцето. Огъньтъ отвънъ е запаленъ. За кого? За насъ. Защо? Защото, ако слънцето не гори, ние сами не бихме били въ състояние да издържимъ на външния студъ, който сѫществува въ свѣта. Сега можете да забележите, че слънцето носи щастие. Да, вие очаквате щастието да дойде по единъ много произволенъ начинъ. Ще се спра малко върху този въпросъ. Представете си, че вие искате да си купите единъ лотариенъ билетъ, да видите ще спечелите ли нѣщо. За да спечелите, изискватъ се нѣколко условия. Най-напредъ, онзи, който е устроилъ лотарията, трѣбва да е минусъ; после онзи, който ви е донесълъ лотарийния билетъ, сѫщо трѣбва да е минусъ; ако деньтъ, въ който вземете билета е минусъ, както и паритѣ, които давате сѫ отрицателно число, тогава и резултатътъ ще бѫде минусъ. Затова, преди да купите билета, вие трѣбва да се информирате, какъвъ е онзи, положително или отрицателно число, който е устроилъ лотарията. После трѣбва да се информирате за лицето, което ще би донесе билета, за деня, въ който ще го купите, за паритѣ, които ще дадете и най-после и вие самъ трѣбва да бѫдете отрицателно число, ако искате да спечелите. Онзи, който иска да прибере при себе си това богатство, той не трѣбва да бѫде положителенъ, трѣбва да бѫде минусъ. Така и онѣзи хора, които се молятъ на Бога и искатъ да придобиятъ нѣщо, тѣ трѣбва да бѫдатъ отрицателни. Какво става обаче? Тѣ, като се молятъ на Бога, заповѣдватъ Му, а съ това ставатъ положителни. И Богъ е положителенъ, и тогава Той имъ дава точно това, което тѣ искатъ, т. е. Той имъ взима и това, което иматъ. Щомъ вие ставате положителни, Богъ заема вашитѣ мѣста. За да нѣма споръ, Той казва: направихъ така, както ми казахте. Така могатъ да се обяснятъ и страданията на Йова отъ научно гледище. Това е окултно гледище. Йовъ бѣше наистина праведенъ човѣкъ и искаше да покаже на Господа, че като него другъ нѣма. Когато синоветѣ му правѣха угощение, Йовъ принасяше жертва на Господа и казваше: Господи, това да направишъ, онова да направишъ. Тогава Господъ направи, както Йовъ искаше: взе му овцитѣ, добитъка, синоветѣ, лозята, прати вѣтъръ, който събори кѫщата му и го остави безъ нищо. Тогава Йовъ започна да спори, да се разправя съ Господа. И като се видя въ трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: Господи, то нѣма да бѫде така, но моля Тѣ, оправи моята работа! Азъ съвсѣмъ забъркахъ тази работа. И когато въ съзнанието му проникна мисъльта, че той самъ объркалъ работата си, тогава започна вѫтрѣшно да разсѫждава. Сега ще ви приведа единъ примѣръ за единъ боленъ човѣкъ въ търновската болница. Той заболѣва отъ нѣщо, но лѣкаритѣ не могатъ да му помогнатъ другояче, освѣнъ съ операция. Той заболѣлъ отъ нѣщо, вследствие на което и кракътъ му се заразилъ. Събиратъ се на съвѣтъ четирима-петима лѣкари и най-после казватъ на болния: твоята болѣсть е много опасна. За да не отидешъ на онзи свѣтъ, кракътъ ти трѣбва да се отрѣже, да спре заразата, да не се разпространи изъ цѣлото тѣло. Ако не отрѣжемъ дѣсния ти кракъ, въ една седмица ще свършишъ. - Не, господинъ лекарю! Кракътъ си не давамъ! Какво ще правя съ единъ кракъ? Ако Господъ иска единъ кракъ само, азъ съмъ готовъ да Му дамъ цѣлото си тѣло, но само единъ кракъ не давамъ. Ако е да дамъ нѣщо, ето, нека вземе цѣлото ми тѣло и да прави съ него каквото иска, но единия кракъ само не давамъ! Лѣкаритѣ му казали; ние искаме да ти направимъ едно добро, но като си толкова твърдоглавъ, Богъ да ти е на помощь. Той излиза отъ болницата и следъ петь-шесть мѣсеца се връща въ болницата, съвършено оздравѣлъ. Отива при лѣкаритѣ. Като го видѣли, тѣ се учудили, че е здравъ и го запитали: какъ се излѣкува? - Ходихъ при Господа да Го питамъ, защо Му трѣбва единия ми кракъ, но Той ми каза: азъ казахъ на лѣкаритѣ друго нѣщо, но тѣ криво сѫ ме разбрали. - Какъ се излѣкува? - Господъ ми каза никому да не казвамъ това нѣщо, особено на лѣкаритѣ, защото тѣ ще взематъ това срѣдство като монополъ, ще го забранятъ на другитѣ да се лѣкуватъ, тѣ ще разполагатъ съ него. Ние често казваме: Христосъ каза това, Христосъ каза онова. Когато Христосъ говорѣше и на мѫже и на жени, Той имаше въ ума си вложена една идея, споредъ която всѣки човѣкъ да бѫде на мѣстото си, т. е. да заема това положение, за което Богъ го е изпратилъ въ свѣта. За примѣръ, вие искате любовьта да дойде у васъ. Прави сте, но за да дойде любовьта у васъ да работи, затова се изискватъ редъ условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при извѣстни условия; вие искате да бѫдете свободни, но свободата може да работи само при извѣстни условия. Ако вие поставите всѣки законъ на мѣстото си, само тогава той може да работи. Човѣкъ не трѣбва да изпада въ положението на онзи американецъ, който единъ пазаренъ день си купилъ една пуйка и искалъ да я занесе до дома си, но нѣмало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искатъ по петь-шесть долара, а този богатъ човѣкъ билъ много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходилъ насамъ-натамъ, не може да намѣри нѣкой да му занесе пуйката. Вижда го единъ господинъ, хубаво облѣченъ, чува, че търси нѣкой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - Отъ толкова време търся нѣкое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искатъ много скѫпо. - Азъ мога да ви услужа. Тръгва богатиятъ търговецъ напредъ, а господинътъ, който билъ предсѣдательтъ на Съединенитѣ щати, върви следъ него. Дохожда до дома си и спира. Изважда отъ джоба си единъ доларъ и го подава на господина. - Той се отказва да вземе паритѣ: благодаря, не искамъ. - Защо? И ти ли искашъ толкозъ много, като другитѣ? - Не, азъ безъ пари ви донесохъ пуйката. Изважда отъ джоба си една визитна картичка и му я подава. Сбогомъ - казва, и си заминава. Нѣкои сѣдятъ, като този богатъ човѣкъ въ свѣта и си казватъ: азъ да отида да работя на този, на онзи, да се унижавамъ?! Господъ се е унижилъ като е слѣзълъ между хората да имъ помага, да ги спасява, а ти само седишъ и плачешъ. Да, но все ще получишъ такава една картичка. Ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи великитѣ, на гробоветѣ на които има велики надписи: Тукъ почива еди-кой си великъ царь или князъ, или владика, или проповѣдникъ, поетъ, писатель, философъ и т. н. И това сѫ все велики хора на минуса. За тѣзи хора Христосъ казва за въ бѫдеще, че които чуятъ гласа Му, ще оживѣятъ. Какъ ще дойде спасението на свѣта? Кой ще го спаси? Ще се тури единъ плюсъ. Онѣзи хора, които трѣбва да спасятъ свѣта, тѣ непремѣнно трѣбва да бѫдатъ живи. Ако нѣкой е умрѣлъ даже и преди хиляди години, ние можемъ да го извикаме още сега. Като бѣхъ въ Англия, дето правихъ своитѣ научни изследвания съ медиуми, явява се единъ умрѣлъ, който отдавна вече е въ задгробния свѣтъ, и съобщава нѣкои нѣща, но не можаха англичанитѣ да повѣрватъ въ задгробния животъ. Той даже бѣше фотографиранъ, но и това не можа да ги убеди. И досега се явяватъ редъ учени, които казватъ: какъ можемъ да повѣрваме въ задгробния животъ? Ние трѣбва да убѣждаваме ученитѣ хора, че наистина има задгробенъ животъ. То е все едно да убѣждавате ученитѣ хора, че има жени въ свѣта, или че има мѫже въ свѣта, или че има деца въ свѣта. Ще кажете, че затова нѣма нужда отъ убѣждаване, понеже ние сме виждали жени. Питамъ: кой досега е виждалъ жена? Нима сѣнката на жената е самата жена? Ако е така, азъ мога да ви направя жени отъ восъкъ, колкото искате. Кой досега е видѣлъ мѫжъ? Ако е така, азъ мога да ви направя отъ восъкъ, колкото мѫже искате. Когато една жена види единъ мѫжъ, а е мъртва, тя ще оживѣе. И ако единъ мѫжъ види една жена, ако той е умрѣлъ, ще възкръсне. Жена, която не може да възкреси мѫжа, тя не е жена; и мѫжъ, който не може да възкреси жената, той не е мѫжъ Това е мое разбиране. Господарь, който не може да възкреси своя слуга, той не е господарь; и слуга, който не може да възкреси своя господарь, той не е слуга. Какво ще кажете на това отгоре? Слугата е слуга само ако може да възкреси своя господарь. Ако ви оставятъ да правите изборъ между дветѣ положения, коя сила бихте предпочели, тази на господаря, който възкресява своя слуга, или силата на слугата, който възкресява своя господарь? Де е плюсътъ? Слугата всѣкога е по-силенъ и по умъ отъ господаря си. И Христосъ казва: Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но да послужи. Слугата всѣкога е по-силенъ отъ онзи, който господарува. Сега ние виждаме, че всички хора искатъ да господаруватъ. Това показва, че тѣ нѣматъ ясна представа за господарството. Тѣ търсятъ силата въ отрицателното. Азъ не отричамъ това. И отрицателни величини трѣбватъ, трѣбватъ и минуси въ свѣта. Безъ господари въ свѣта не може, но безъ слуги съвсѣмъ не може. Безъ жени не може, но безъ мѫже съвсѣмъ не може, така седи въпросътъ. Това сѫ сѫщини, които трѣбва да лѣгнатъ въ основата на новата култура на човѣчеството, да се преобрази човѣкъ, да започне право да мисли. Казвате: толкова изчисления сѫ направени. Не, важно е азъ да зная какво положение трѣбва да вземамъ всѣки день по отношение на слънцето. Всѣки день не трѣбва и не мога да заемамъ едно и сѫщо положение спрямо слънцето. Ако вие не знаете всѣки день какво положение да заемате спрямо слънцето, вие нищо не можете да получите отъ него. Ако вие не знаете какво положение да заемате всѣки день спрямо Бога, вие нищо не можете да вземете отъ Него. И ако всѣки день не знаете какво положение да имате спрямо хората, вие нищо не можете да вземете отъ тѣхъ. Кога една жена може да обича единъ мѫжъ? Ако той разбира нейното .сърдце, тя ще го обича; ако той не разбира сърдцето й, тя не може да го обича. И обратното е вѣрно: както е за мѫжа, така е и за жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, братътъ и сестрата сѫ сѫщо два елемента, слугата и господарьтъ сѫ пакъ два елемента - това е законъ на поляризиране. После, като дойдете до физическия свѣтъ, тамъ ще срѣщнете елементи, които сѫ еднородни. Плюсъ и минусъ, обаче образуватъ равенства. Изобщо, има различни методи, чрезъ които вие можете да достигнете великата цель въ живота си, която търсите. Който не разбира закона, той гони щастието, което никога не може да го постигне. Съ онова, което ще може да достигне за въ бѫдеще, той трѣбва да направи поне единъ малъкъ опитъ. Постижимото за въ бѫдеще сѫществува като една малка реалность. Това, което искаме да постигнемъ, то вече е постигнато. Ние се стремимъ къмъ идеалъ, който е постигнатъ. Той нѣма защо сега да се създава, той сѫществува въ свѣта. Има сѫщества, които живѣятъ споредъ този идеалъ, а за насъ той трѣбва да се доказва. Азъ мога да ви докажа цѣлата формула за това. Колкото единъ въпросъ е по-неразбранъ, толкова повече знаци и формули трѣбва да се употрѣбятъ за него. Въ математиката при рѣшението на единъ въпросъ могатъ да се поставятъ толкова знаци, че да се уплашите. Като видите буквата v, при една формула, тя вече означава силата на движението на свѣтлината. Ако пъкъ срѣщнете буквата H, тя означава силата на частицитѣ на материята, които действуватъ въ даденъ случай въ извѣстна посока. Изобщо, правятъ се изчисления за бързината и силата на движението на свѣтлината, съ каква скорость пѫтува свѣтлината. Определя се енергията на свѣтлината и силата, съ която се движатъ частицитѣ на материята. После ученитѣ опредѣлятъ масата и палѣто, презъ което ще минаватъ силитѣ, които действуватъ въ окрѫжаващитѣ тѣла. Следъ това взиматъ предвидъ и самитѣ тѣла, които ще дѣйствуватъ, както виждате, това е единъ сложенъ въпросъ. Ако вие сте единъ честенъ човѣкъ, но който се е заблудилъ въ пѫтя си, и азъ излѣза да ви свѣтна съ една свѣщъ, тази свѣщъ непремѣнно ще предизвика голѣма радость за васъ, и очитѣ ви доволно ще се усмихнатъ. Обаче, ако вие сте апашъ, който сте влѣзли нѣкѫде да крадете и азъ отворя вратата и пусна малко отъ тази свѣтлина, тя непремѣнно ще предизвика неприятно трепване и чувство въ сърдцето ви. Питамъ: защо въ единия случай свѣтлината предизвиква радость въ очитѣ ви, а въ другия случай тя предизвиква неприятность за очитѣ ви? Защото, който има нѣкаква користолюбива мисъль, свѣтлината у него се пречупва по особенъ начинъ отъ тази, у когото нѣма користолюбива мисъль. При двата случая става различно пречупване на свѣтлината, което произвежда два вида съединение. Може да се опредѣли даже, какво съединение е станало въ мозъка на единия и на другия човѣкъ отъ свѣтлината на моята свѣщъ. Апашътъ ще се уплаши отъ тази свѣтлина и ще каже: този човѣкъ ни развали работата съ своята свѣщъ. Ако изгася свѣщьта си, този апашъ ще се зарадва. Обаче, ако азъ изгася свѣщьта си за онзи, който се е заблудилъ въ пѫтя си, той ще съжалява. Защо изгасването на свѣтлината при апаша предизвиква радость? Защото тогава именно той се намира въ своето естествено положение. Изгасването на свѣщьта за онзи, който е изгубилъ пѫтя си, предизвиква отчаяние, той изгубва всѣкаква надежда и потъва надолу. Веднага донасямъ свѣщъ и кибритъ, запалвамъ свѣщьта, и той се зарадва, защото намира пѫтя си. Той ще каже: много благодаря за тази свѣтлина, защото намѣрихъ пѫтя си. Апашътъ, като дойде до мене, който нося запалената свѣщъ, ще каже: кой ти даде право да палишъ тази свѣщъ? Ти нали знаещъ че имамъ работа, защо ме смущавашъ? „И запалиха огънь”. Защо? Въпреки голѣмото престѫпление, което искаха да извършатъ, трѣбваше да запалятъ огънь, да иматъ свѣтлина, да се отпечата единъ процесъ на сѫдба, който ставаше преди две хиляди години. И благодарение на този огънь, който бѣше запаленъ да се грѣятъ, слугитѣ имаха тази свѣтлина. Иначе нѣмаше защо да се пали този огънь. Тѣ казваха: този огънь не можемъ да го изгасимъ. Не може безъ огънь, наистина. Ако го изгасимъ, всички ще умремъ. Този огънь показва, че учението на Христа нѣма да изгасне. Това учение ще гори между хората, и макаръ че нѣма да го приематъ всички, обаче хората ще се грѣятъ въ тази тъмна нощь, тя ще бѫде за насърчение въ човѣшкия умъ и въ човѣшката душа. Това сѫ изводи, върху които трѣбва да се разсѫждава. За мене е така, а за васъ - и вие можете да мислите. Може да е така, може и да не е така за васъ. Казвамъ; азъ ще ви дамъ хиляда лева. Но вие сте материалистъ и си казвате: може да дойде, може и да не дойде, я даде, я не даде. Щомъ ви дамъ, веднага казвате, че сте се надявали. Това не е вѣра. Силата на човѣка седи въ неговата вѣра. Сега да вземемъ другъ единъ процесъ, който става въ природата. Ако вие имате десеть килограма жито и ги посѣете на една нива, вие имате единъ минусъ, това жито е изгубено за васъ. Знаете ли, обаче, колко милиона зрънца ще се родятъ отъ това жито? Вие можете да пресмѣтнете това. Приблизително поне можете, защото това зависи отъ нивата, отъ почвата, отъ самото жито, отъ свѣтлината, топлината, влагата, отъ начина, по който сте го обработили и отъ редъ още условия, отъ пожънването му, отъ овършаването и т. н. Оттукъ изваждамъ единъ законъ: който започва съ отрицателнитѣ процеси, той завършва съ положителнитѣ - безъ изключение. Сега ще ви дамъ другъ примѣръ. Имате десеть килограма жито, но отивате съ тѣхъ на кръчмата и ядете, пиете, докато ги изхарчите. Какво остава въ хамбара ви? И хамбарътъ е празенъ, и джобътъ е празенъ. Придобилъ ли е този човѣкъ нѣщо? Нищо, той само се е удоволствувалъ. Ние казваме, че този процесъ е равенъ на нула. Този човѣкъ е дошълъ до едно неестествено положение, изгубилъ е всичко. Всички онѣзи, които сѫ започнали съ положителнитѣ процеси, сѫ нещастни, тѣ въ края на краищата, винаги свършватъ нещастно. Такъвъ е законътъ на земята. Понѣкога вие питате, като това жито, което е посадено въ земята: защо трѣбва да страдамъ? За да свършишъ съ щастие. Щастието е резултатъ на онзи процесъ който човѣкъ е започналъ. Той е резултатъ, който никой не може да отнеме. Ако човѣкъ е посадилъ нивата, т. е. ако е започналъ съ отрицателенъ процесъ, никой не може да му вземе, т. е. да го лиши отъ крайния резултатъ. Ако човѣкъ пие и изпие всичкото жито, а нивата остане не посадена,тамъ ще порастатъ само тръни и бодили. Нищо не е въ състояние да спаси този човѣкъ. Ако този човѣкъ се надява на добри хора въ свѣта, това не може да му помогне. Да вѣрваме въ доброто на хората, това сѫ странични, второстепенни въпроси, тѣ сѫ основани на закона на вѣроятноститѣ. Знаете ли какво нѣщо е вѣроятность? Въ 999 случаи може да има само единъ добъръ случай, напримѣръ, само единъ добъръ човѣкъ. Ако добритѣ хора можеха да оправятъ свѣта, то досега трѣбваше да го оправятъ, както сѫ се надявали. Обаче, свѣтътъ не е оправенъ. Засега свѣтътъ е пъленъ само съ хора, които страдатъ, по единствената причина, че не вървятъ по правилния пѫть на развитие. Богатитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, и сиромаситѣ не искатъ да бѫдатъ сиромаси. Ето де е спорътъ. Богатството не се туря като условие да могатъ хората да живѣятъ, а се поставя като условие на лекъ, охоленъ животъ. Всѣки казва: азъ да бѫда силенъ. Сиромахътъ пъкъ казва: ако имамъ пари като съмъ богатъ, ще съмъ щастливъ. Казвамъ: при сегашнитѣ условия всички не могатъ да бѫдатъ богати, но и всички не могатъ да бѫдатъ сиромаси. Не, такъвъ законъ не сѫществува. При сегашнитѣ условия има повече сиромаси, отколкото богати хора. Защо? Това е единъ естественъ процесъ, понеже работници трѣбватъ повече. Сиромаситѣ сѫ работни сили въ свѣта, които ни трѣбватъ за работа. Тѣ трѣбва да работятъ разумно, да разбиратъ разумно. И когато хората правилно разбератъ този строй, тогава единствениятъ строй на обществото ще бѫде този именно. Обществениятъ строй ще се съгради по този начинъ. Тогава всѣки човѣкъ ще се остави свободно да върви въ своя пѫть. Това не значи, че нѣма да има управление. И управление ще има, но такова управление, което ще създаде работа на повече хора. Засега злото седи въ чрезмѣрното разплодѣване на хората. Въ бѫдещето, въ бѫдещия строй разплодѣването ще бѫде умѣрено. Това е доказано съ редъ статистики. Вземете, напримѣръ, между микробитѣ. Въ 24 часа една микроба се размножава съ милиони. Тамъ е злото, тамъ е нещастието. Въ това положение нищо не създадоха. Тогава тѣ се превърнаха въ риби, и като риби намалиха своето размножение. Въ единъ часъ тѣ снасяха яйца около 300 хиляди. Но съ това тѣ създадоха своето най-голѣмо нещастие. Следъ това си казаха: ще станемъ на птици и ще раждаме най-много по 12 пиленца въ годината. Но и тамъ се спряха. Тѣ казаха: сега ще станемъ на млѣкопитаещи, да раждаме по-малко. Най-после станаха на хора, и като такива раждатъ по две, три, четири, шесть деца, и рѣдко повече отъ шесть. Обаче, въ бѫдещата култура нѣма да се раждатъ повече отъ две деца: едно момче и едно момиче. Тъй щото, бѫдещето щастие на човѣчеството зависи отъ малкото размножаване. Добре, че българитѣ не се размножаватъ много, но ако при тѣзи граници, съ които разполагатъ, станатъ нѣколко милиона още отъ това, което сѫ, тѣхното икономическо състояние ще бѫде невъзможно. Казвате: да се размножаватъ хората. Не, силата на единъ народъ не е въ неговото размножение, но въ неговото безсмъртие. Който живѣе, да не умира. Всички разумни хора, всички хора съ благородни чувства и съ силна воля, азъ наричамъ хора, които могатъ да оправятъ своя свѣтъ. Това е законъ, споредъ който бѫдещето общество може да се преустрои. Затова трѣбва работа, трѣбва знание, а не хората да се размножаватъ. Ако днесь единъ баща има четири-петь деца, ще му трѣбватъ около четири-петь милиона, за да ги възпита и образова. Какво ще прави, като нѣма тѣзи пари? Той ще трѣбва да отидѣ да краде. Казвате: ако хората не се размножаватъ, тѣ нѣма да успѣватъ. Питамъ: като се размножаватъ сега хората много, успѣватъ ли? Статистиката показва, че отъ сто родени деца днесь едва десеть доживяватъ. Голѣма е смъртностьта между децата. Остава да живѣе само онова, което има условие за животъ. Всичко друго заминава, не може да живѣе. Питамъ: защо трѣбва да раждаме хора, за които нѣма храна? Сега азъ говоря на разбранъ езикъ, за да се даде възможность на хората да живѣятъ споредъ разумната жива природа, нѣщата да ставатъ разумно, за да се избѣгнатъ ненужднитѣ страдания, които сега сѫ създадени въ свѣта. И затова този законъ отъ органическия свѣтъ трѣбва да пренесемъ въ човѣка. Ако въ човѣшкия умъ се наплодятъ чрезмѣрно мисли и то все фантастични, и ако въ човѣшкото сърдце се наплодятъ чрезмѣрни желания, и ако въ човѣшката воля се наплодятъ чрезмѣрни постѫпки, той не може да бѫде човѣкъ. Вие трѣбва да имате най-много четири - петь мисли и то цѣнни. Имайте две желания, две дъщери, на които, като погледнешъ, да разчиташъ. Сега вие имате много желания, които постоянно гракатъ, като гарги: дай, дай, дай! Кой ще имъ даде толкова? Господъ е отъ тѣзи, които даватъ и взиматъ. Той дава животъ, и взима животъ. И благодарение, че дава, всѣка година се раждатъ приблизително 40 милиона хора, споредъ моитѣ изчисления, може би само съ нѣколко единици разлика, а всѣка година заминаватъ около 35 милиона хора. Следователно, всѣка година има единъ придатъкъ отъ петь милиона. Това, че заминаватъ 35 милиона, това е отъ насъ. Господъ не трѣбва да праща повече отъ петь милиона хора на земята. Ако ние водехме разуменъ животъ, Господъ щѣше да изпраща само по петь милиона. Сега взима 35 милиона, а изпраща 40 милиона, за да даде ходъ на всички сѫщества да се проявятъ. Сега всѣки иска да дойде на земята само за театъръ, всѣки иска да види по едно представление поне за петь-шесть години. Работата е, че нѣкой пѫть актьоритѣ плачатъ въ театъра. То е противоположната страна. Майката, която ражда деца, и тя плаче. Защо плаче? - Защото не се е женила, както трѣбва. Не е раждала, както трѣбва. Радва ли се майката, казвамъ: тя се е женила както трѣбва, раждала е както трѣбва. Ако боледува, пакъ не се е женила както трѣбва; не се е раждала както трѣбва, не е живѣла както трѣбва. Тѣзи процеси споредъ менъ вървятъ така. Какво да се прави? Изправете знацитѣ на лицето си, както трѣбва. И следъ това си попѣйте малко. Не ти стига ума за нѣщо, тури плюсъ. Страхъ тѣ е отъ кръста, напримѣръ. Православнитѣ турятъ кръста дето трѣбва и не трѣбва. Кръстътъ никога не бива да се туря на челото. Кръстътъ означава посока на движение, а хората днесь разбиратъ, че нѣкой ще умре и се страхуватъ отъ него. Не, кръстътъ означава да намѣришъ посоката на своята мисъль: единъ неразрѣшенъ въпросъ. И тогава нѣма да туришъ кръста на срѣдата на челото, нито пъкъ съ три пръста да се кръстишъ, както сега се прави. Кръстътъ не се прави съ три пръста. Такъвъ кръстъ направиха евреитѣ на Христа и казаха: такава е задачата на кръста. Кръстътъ е сѫществувалъ и преди християнството, но християнитѣ го взеха като символъ. Важенъ е живиятъ кръстъ, на който трѣбва да се разбира смисъла. Той е цѣла наука. Кръстътъ се взима като посока на движение. Ако отъ страданията влизашъ въ добродетельта, кръстътъ си е на мѣстото, но ако страданията тѣ вмъкнатъ въ престѫпление, кръстътъ не е на мѣстото си. Ако чрезъ мѫченията вкараме човѣка въ престѫпление, това страдание не е на мѣстото си. Ако разтривашъ човѣка и поставишъ крака му на мѣсто, това разтриване е на мѣстото си. Но ако го разтривашъ и не наместишъ крака му, това разтриване не е на мѣстото си. Да осакатишъ човѣка, това не е на мѣстото си. Ако хранишъ човѣка и той расте и се развива добре, тази храна е на мѣстото си, но ако го хранишъ и му отнемешъ живота, това хранене не е на мѣсто. Нѣкой пита: ти кръстишъ ли се? Кръстя се. Подъ думата „кръстене” азъ разбирамъ, че всѣки день мисля, чувствувамъ, вървя, не се спирамъ на едно мѣсто. Пѫтникъ съмъ. Нѣкой казва: да започнемъ една работа, но да викаме Господа. На мене ли остана да викамъ Господа? Значи, Господъ трѣбва да си остави всичката работа и да дойде при менъ, защото Го викамъ съ моята молитва. Господъ, който е заетъ съ цѣлото битие, трѣбва да спре работата си и да обърне внимание на менъ, защото азъ се моля и Го викамъ. Та въ това време милиони като тебъ се молятъ на Господа. Тогава, на кого трѣбва Той да обърне внимание? На кого учительтъ обръща внимание? На кого Господъ обръща внимание? Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той обръща внимание на способния ученикъ, който решава всичкитѣ си задачи, приятно му е, че има такъвъ ученикъ. Но като погледна на онзи съ празната торба и съ неразрешенитѣ задачи, такъвъ ученикъ не ми трѣбва. Всѣка молитва предъ Бога трѣбва да бѫде една разрѣшена задача. Като отида да се моля на Бога, да съмъ свършилъ една работа и да искамъ да ми даде друга нѣкоя. А така, ти си изпилъ и изхарчилъ всичкитѣ си пари, а като отивашъ при Господа, лъжешъ Го и казвашъ: Господи, азъ посяхъ нивата, дай ми още десеть килограма жито. Каква молитва е тази? Ядешъ и пиешъ, всичко изпохарчишъ, а после искашъ по десеть кила жито: житарска мѣрка, около 80 крини килото. Въ такъвъ случай, прави сѫ, които възставатъ противъ Господа и казватъ: Нѣма такъвъ Господъ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Нѣма такъвъ Господъ, наистина. Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свършихъ работата, която бѣше ми опредѣлилъ. Той ще ти даде една свѣтла мисъль и докато я занесешъ, ти ще пораснешъ съ единъ милиметъръ. Макаръ и съ една хилядна отъ милиметъра, но ти ще пораснешъ. Нѣма ли растене, нѣма никаква добродетель. Има ли растене, макаръ и съ една хилядна отъ милиметъра, има и добродетели. Казвате: толкова малко растене! Че какъ могатъ съвременнитѣ учени да измѣрватъ голѣмината на такива малки величини като атомитѣ, като йонитѣ, като електронитѣ? Нѣкои отъ тѣхъ сѫ по-малки и отъ една хилядна отъ милиметъра, тѣ сѫ около една десетомилионна часть отъ милиметъра. А пъкъ единъ йонъ - това е една милиардна часть отъ милиметъра. И тѣзи частици сѫществуватъ, движатъ се, иматъ направление. Питамъ сега: кой е онзи вѫтрѣшенъ законъ, който регулира материята въ свѣта? Нѣкой отъ васъ ще попитатъ: какъ ще се оправятъ съвременнитѣ социални въпроси? Всички социални въпроси сѫ разрѣшени. Азъ съжалявамъ, че тѣзи въпроси ги разрешаватъ въ камарата. Не! Въ камарата трѣбва само да се види какъ сѫ разрѣшени, а тѣ ги създаватъ и разрешаватъ. Тѣ ги разрешаватъ въ английската, въ българската камара. Тѣзи въпроси сѫ разрѣшени отъ памти вѣка. При мене нѣкога сѫ идвали нѣкои български изобретатели, и нѣкой отъ тѣхъ казва: азъ измислихъ еди-какъвъ си аеропланъ. Казвамъ: този аеропланъ отдавна вече французитѣ го иматъ. - Ама измислихъ нѣщо ново. - Англичанитѣ отдавна вече сѫ го намислили. Ти по-добре иди при тѣхъ да усъвършенствашъ твоя уредъ. Ако пъкъ откриешъ нѣщо ново, гледай да не го е открилъ другъ нѣкой преди тебе. Когато Дарвинъ откри своята теория за еволюцията, сѫщевременно съ него и други нѣкои учени работиха по този въпросъ, но Дарвинъ издаде по-рано своята теория, тогава тѣ казаха: Така е, както Дарвинъ казва. Но не издадоха своитѣ теории. Въпросътъ за развитието е разрѣшенъ. Начинътъ, по който трѣбва да мислимъ, този въпросъ е разрѣшенъ. Начинътъ, по който трѣбва да чувстваме, този въпросъ е разрѣшенъ и най-после, начинътъ, по който трѣбва да действуваме, този въпросъ е разрѣшенъ. Сега ти казвашъ: чакай да помисля малко, да видя какъ трѣбва да постѫпя. Какъ ще постѫпишъ? Ако ти никога не си ималъ любовь, ако ти никога не си ималъ сърдце, ти никога не можешъ да имашъ умъ. Ако ти никога не си ималъ единъ умъ, никога не можешъ да имашъ и едно сърдце. Какво ще разберете отъ това? Съ други думи казано: ако въ твоя организъмъ никога не е било едно сърдце, никога не може да има и единъ мозъкъ. Сърдцето е дошло по-напредъ, като условие за проявяване на мозъка, за разрѣшение на въпроситѣ. Сега у мнозина се явява въпросътъ: какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ - мѫжъ или жена? Най-първо ще бѫдешъ жена, после ще бѫдешъ мѫжъ или най-първо ще бѫдешъ мѫжъ, а после ще бѫдешъ жена. Най-първо, когато слѣзешъ отъ Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдешъ жена, за да станешъ после мѫжъ. Когато се качвашъ нагоре къмъ Бога, ти най-първо ще бѫдешъ мѫжъ, а после ще бѫдешъ жена. И най-после, когато мѫжътъ и жената се съединятъ заедно, тѣ ще образуватъ това, което се нарича човѣкъ - човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Ако нѣма мѫжъ и жена, не може да има и човѣкъ. Затова всѣки човѣкъ си търси половината. Всѣка жена и всѣки мѫжъ си търсятъ половината. Като намѣрятъ една половина, тѣ я премѣрятъ и като видятъ, че не имъ уйдисва, не могатъ да се оженятъ за нея. Казвамъ: ще намѣришъ една половина, ще я премѣришъ и като не ти уйдисва, ще я оставишъ. Щомъ не ти уйдисва, напусни я. Ще я търсишъ изъ цѣлия свѣтъ и като я намѣришъ, ще се оженишъ за нея. Това е бракътъ, това е цѣлиятъ човѣкъ. Иначе, ако не стане така, тогава въ жененето си хората се намиратъ въ положението на онзи американецъ, който дошло му на умъ да се жени и казалъ на единъ свой познатъ: отивамъ да се жега. Този му казва: Господине, не се казва жега - Не, най-важното въ свѣта е жеженето. Не се казва жежене, но женене. - Каква разлика има между жежене и женене? Когато ние не разбираме брака, това е жежене, а когато го разбираме, това е съчетание, това е любовь, това е свобода, това е разбиране единъ за другъ, разбранъ животъ. Мѫжетѣ, женитѣ сѫществуватъ въ свѣта, за да се направятъ щастливи. Тѣ сѫ проводници на Бога. Когато Богъ иска да направи единъ мѫжъ щастливъ, той му изпраща една жена като слугиня, която казва: Господъ ме изпрати да ти послужа. Когато Господъ иска да направи една своя дъщеря много щастлива, Той й изпраща единъ мѫжъ добъръ, който казва: Господъ ти изпраща чрезъ менъ единъ подаръкъ. Твоятъ възлюбенъ Баща ти изпраща този подаръкъ. Той ще се поклони, ще си свърши работата и ще се върне назадъ. Защо сѫ женитѣ? За да направятъ щастливи Божиитѣ синове. Защо сѫ мѫжетѣ? - За да направятъ щастливи Божиитѣ дъщери. Какъвъ другъ смисълъ могатъ да иматъ мѫжетѣ и женитѣ? Това е идейното учение, така трѣбва да се разбира. Нѣкой казва: азъ ще слугувамъ. - Ако ти слугувашъ и си проводникъ на великата Божия Любовь, следъ това Господъ ще тѣ повиши, ще тѣ направи да разбирашъ вѫтрешния смисълъ на живота. Ако слугувашъ, ще ти слугуватъ; ако не слугувашъ, нѣма и да ти слугуватъ. „И накладоха огънь”. Азъ желая този огънь да се накладе и у васъ. Подъ този накладенъ огънь азъ разбирамъ любовьта и всички онѣзи, които се грѣятъ на тази любовь. Този огънь, това сѫ ученицитѣ, които се учатъ. Всички онѣзи, които треперятъ това сѫ хората, които търсятъ свободата. Свободенъ е човѣкъ да трепери, никой не може да му забрани. Като треперя, азъ съмъ свободенъ. Когато човѣкъ е страхливъ и бѣга, азъ го облажавамъ, той обича истината. Свободенъ е човѣкътъ, бѣга. Ако не бѣгаше, той не щѣше да бѫде свободенъ. Щомъ той види мечка, бѣга, свободенъ е и ще се освободи. Ако не можеше да бѣга, тогава? И тъй, свободата въ свѣта зависи отъ това, което можешъ да направишъ, да направишъ по изборъ. Доброто, което можешъ да направишъ, направи го - свободенъ си тогава. Щомъ можешъ да направишъ доброто, това показва, че имашъ любовь, имашъ и знание. Щомъ не можешъ да го направишъ, нѣмашъ нито любовь, нито мѫдрость, нито знание, нито свѣтлина, нито свобода. Затова, именно се изисква ново разбиране на живота. Сега е дошло времето да се повдигнемъ, понеже предъ насъ седи едно велико бѫдеще. Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на земята. Като умрете, като отидете на онзи свѣтъ, ще ви прекаратъ презъ една зона, дето ще оставите всичко непотрѣбно придобито, а съ васъ ще вземете само малкото посѣто сѣменце. Съ тази малка торбичка ще отидете въ другия свѣтъ. Сега, азъ не зная колко сѣмена ще останатъ, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете къмъ това малкото, вие ще кажете: слава Богу, че е останало това малкото вѫтрѣ. И тъй, като ставате сутринь, хванете дѣсната страна на челото си и кажете: азъ искамъ въ дѣсната страна на челото ми да царува мѫдростьта, а въ лѣвата - любовьта. После хванете носа си и кажете: азъ искамъ въ дѣсната страна на носа ми да царува любовьта, а въ лѣвата - мѫдростьта. После хванете брадата си и кажете: азъ искамъ въ лѣвата страна на брадата ми да царува любовьта, а въ дѣсната - мѫдростьта. Ако досега бихте направили това, вие щѣхте да бѫдете най-малко талантливи хора. Това, което обикновениятъ човѣкъ изкарва за една година, талантливиятъ го изкарва за единъ мѣсецъ, това което талантливиятъ изкарва за единъ мѣсецъ, гениалниятъ го изкарва за единъ день. Светията, като работи единъ день, той изкарва работа за една година. Тъй щото, ако сте обикновени хора, ще изкарвате работа за една година, която работа светията ще изкара за единъ день. Казано е, че когато жената преде една година, тя може да носи подъ мишца това, което е изпрела. Ако сте талантливи, това, което изкарвате за единъ мѣсецъ, ще се равнява на работа за една година; ако сте гениални, това, което изкарвате за единъ день, ще се равнява на работа за единъ мѣсецъ. Ако сте светия, работата за една година ще свършите въ единъ день. И тъй, пожелавамъ работата за една година да свършите въ единъ день. Плюсъ и минусъ, две противорѣчия раждатъ едно равенство. Два плюса раждатъ едно отблъскване. Два минуса сѫщо се отблъскватъ, но единъ минусъ и единъ плюсъ се привличатъ. Следователно, любовьта и безлюбието се привличатъ; злото и доброто се привличатъ; вѣрата и безвѣрието се привличатъ. Щомъ знаете това, не се обезсърчавайте отъ противоположнитѣ състояния на вашия животъ, понеже тѣ сѫ условия за работа. Това е вашето поле, въ което всички вие трѣбва да работите. За да работите, трѣбва да накладете огънь. Сега азъ ви оставямъ, огъньтъ е накладенъ край васъ, и вие знаете какво трѣбва да правите. Както ви виждамъ, огъньтъ е накладенъ у васъ, всички се грѣете, сърдцата ви туптятъ, мозъкътъ ви мисли, и въпреки всичко това, казвате: какво ще стане съ насъ? Казвамъ: преди две хиляди години туриха Христа на кръста, а сега се решава въпросътъ всички кръстове да се изгорятъ. Този е въпросътъ, който сега се решава: всички кръстове, на които сѫ страдали учителитѣ на земята, трѣбва да се изгорятъ, за да нѣма никаква спънка въ пѫтя на човѣчеството. И всички хора да обикнатъ Бога, да тръгнатъ напредъ, да си подадатъ рѫка и да заживѣятъ братски. 27-ма недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 3-ти априлъ 1932 г. София - Изгрѣвъ.
  3. 1932_03_27 Вѣрниятъ въ малкото

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣрниятъ въ малкото Ще взема 16 глава отъ Евангелието на Лука, 10 стихъ: „Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ.” Има слово положително и отрицателно. Азъ ще говоря върху положителнитѣ страни. Можемъ да поставимъ и друго едно положение: Състоянието на човѣка зависи отъ неговия духъ, отъ неговия животъ. То е положителното. Отрицателната страна на живота зависи отъ неговата материя и силитѣ, съ които той е свързанъ. Следователно постояннитѣ величини въ живота сѫ, които произтичатъ отъ духа, отъ живота. Това сѫ величини, въ които измѣнения нѣма, защото въ тѣхъ работи животътъ. Реалностьта е създадена отъ тѣхъ. Подъ думата „реалность” ние разбираме изявления на нѣщата и на тѣлата, които сѫществуватъ. Защото, сегашнитѣ хора иматъ едно друго понятие за реалностьта, тѣ искатъ да имъ е приятна кѫщата, да иматъ достатъчно за ядене и пиене, да преживѣятъ единъ спокоенъ животъ. Азъ не разбирамъ, какъвъ спокоенъ животъ може да има човѣкъ, ако се самозаблуждава. Азъ бихъ искалъ отъ историята да ми покажете единъ човѣкъ, който да е живѣлъ спокойно и да е заминалъ за другия свѣтъ щастливъ, или да е оставилъ въ своята биография, че е доволенъ. Всички хора, безъ изключение, отъ 8 хиляди години насамъ, все сѫ свършили по сѫщия начинъ; съ малки изключения. Вие може да кажете, че ще направите изключение. Сѫщото нѣщо може да бѫде и съ васъ - въ една или друга степень, както и да си мислите, каквото и да ви предсказватъ гадателитѣ, пророцитѣ. Ако се яви единъ пророкъ между кокошкитѣ, той може да имъ предскаже, какво ще имъ се случи на тѣхъ и тѣхнитѣ деца. Той ще предскаже точно - кога всѣка кокошка ще умре; ще предскаже: кое яйце - кога ще бѫде изпържено; или опечено; или продадено. Кокошкитѣ ще се чудятъ на този възвишенъ пророкъ, на това пророчество. Ние се намираме въ единъ свѣтъ неустойчивъ. Нѣкой пѫть си правимъ илюзии, казваме, че нѣкой ималъ голѣмо влияние въ свѣта. Азъ не зная какво разбирате подъ думата „влияние”. Влияние има. Златото и среброто иматъ сега по-голѣмо влияние, отколкото единъ професоръ, отколкото единъ знаменитъ проповѣдникъ. Той може да проповѣдва това и онова, но нѣкой човѣкъ може да каже, че това сѫ празни работи; ако извади нѣколко звонкови, като подрънкатъ тѣзи златни пари - много краснорѣчива е тѣхната речь - и човѣкътъ се убѣждава. Когато нѣкой тѣ повика, да му служишъ съ любовь, ти казвашъ: „Ако е за любовь, не служа никому”. Но ако ти даде 3, 4, 5, 6, 10 хиляди лева, веднага ще отидешъ. Колкото повече се увеличава златото, толкова повече си готовъ да служишъ на този господарь. Коя е причината? Подбудителната причина за твоето служене е онази, грубата материя, която не подозира, въ какво седи твоето щастие и нещастие. Ти като видишъ такъвъ господарь, въодушевявашъ се отъ него и си готовъ да му служишъ. Туй важи за безбожния и за набожния, за вѣрващия и за невѣрващия, за младия и за стария, за владици и попове, за проповѣдници - всички вие, каквито и да сте, имате благоговѣние предъ паритѣ. И право казватъ хората: „не може безъ парици”. „Парице, парице, всѣсилна царице” - казва Славейковъ. И действително, голѣма царица е тя. Сега, не мислете, че менъ ме интересува това. Това не е единъ подбивъ, защото азъ не разбирамъ думата „подбивъ”. Никога не може да намѣришъ цената на единъ предмѣтъ. Ти може да мислишъ, че нѣщо си подценилъ, но нѣщата каквато цена иматъ, тѣ не могатъ да се подценятъ. Скѫпоценнитѣ камъни си оставатъ скѫпоценни и фалшивитѣ си оставатъ фалшиви, само че, въ нашия умъ си остава идеята, че можемъ да направимъ нѣкѫде подбивъ. Това е лъжа. Но ако лъжата има съдържание въ себе си, то онзи, който я е създалъ, трѣбваше да обича своето произведение. Но когато дяволътъ е създалъ лъжата, научилъ едно малко дяволче на това изкуство. Това дяволче излъгало учителя си, а дяволътъ му казалъ: „Азъ тѣ научихъ да лъжешъ другитѣ, а не мене. На менъ ще говоришъ истината”. Нѣкой казва: „Безъ лъжа не може.” Безъ лъжа за другитѣ - да, но за тебе? Тогава, каква е разликата между една реалность и една нереалность, или между една истина и една лъжа? Въ истината животътъ се увеличава, а въ лъжата животътъ се намалява. Въ истината безсмъртието продължава, а въ лъжата се намалява. Въ истината щастието идва, пъкъ въ лъжата нещастието царува. Защо тогава хората обичатъ лъжата? Ще кажешъ: „Безъ лъжа не може въ живота.” Че не може, не може - тъй както е устроенъ сега свѣтътъ, навсѣкѫде се шири лъжата. „Има и бѣли лъжи.” Тогава, въ какво седи една бѣла лъжа? Ще ви приведа единъ анекдотъ за единъ американски проповѣдникъ. Той обичалъ да преувеличава нѣщата. Веднъжъ държалъ речь за Самсонъ, който билъ навързалъ опашкитѣ на лисицитѣ и ги пусналъ, съ запалени свѣщи, по нивитѣ на филистимцитѣ. Проповѣдникътъ искалъ да убеди своитѣ слушатели, че тѣзи лисици имали дълги опашки, по шесть метра. Това чувство у него - да преувеличава, било толкова силно, че казалъ на приятеля си: „Когато се увлека да преувеличавамъ нѣщата, направи ми единъ знакъ съ пръста си.” Когато проповѣдникътъ казалъ, че опашкитѣ на лисицитѣ били дълги 6 метра, приятельтъ му направилъ единъ знакъ. Той рекълъ: „Предполагамъ, че 6 метра е много, може би 4 метра сѫ били”. Вижда, че приятельтъ му прави пакъ знакъ. – „Намирамъ, че и това е много, но два метра имаха опашкитѣ”. Онзи пакъ му направилъ знакъ. Проповѣдникътъ казалъ, че опашкитѣ били до половинъ метъръ, както на нашитѣ лисици. Онзи далъ пакъ знакъ, но проповѣдникътъ казалъ: „Не смалявамъ повече.” Нѣма какво да смалявашъ, като дойдешъ до истината. Щомъ дойдешъ до единъ фактъ, то този фактъ нѣма какво да го смалявашъ. Казва Христосъ: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.” Единъ е законътъ. Човѣкътъ на истината не се блазни, той не се измѣня отъ външнитѣ обстоятелства.Когато външнитѣ условия могатъ да произведатъ единъ ефектъ въ човѣка, този човѣкъ е материалистъ. Защото само животътъ, само духътъ е независимъ отъ условията. Духътъ и животътъ използватъ външнитѣ условия за своето развитие и сѫ независими отъ материалнитѣ условия. Когато материалнитѣ условия сѫ неблагоприятни, животътъ и... липсващи фрази благоприятни условия. Когато реалностьта не се проявява вече, казватъ, че тя е изчезнала. Не, не е изчезнала, но тя е престанала да се проявява. Ако нѣкой човѣкъ не може да се прояви, това ни най-малко не показва, че нѣма възможность да се прояви, но условията сѫ неблагоприятни. Той чака по-добри условия. Та, на насъ ни трѣбватъ здрави схващания. Онѣзи, които сѫ дошли до постоянни схващания, търсятъ смисъла на живота. Защото смисълътъ на живота не седи въ сегашнитѣ схващания. Въ сегашнитѣ условия седятъ страдания, мѫчения, несгоди. Въ този животъ, тъй както е сега, бѫдете увѣрени, че въ него не може да бѫдете щастливи. И въ цѣлата история, ако я прегледате отъ единия край до другия, ще видите, че хората не сѫ били, а и сега не сѫ щастливи. Вземете единъ отъ най-щастливитѣ царе - Соломонъ, най-мѫдриятъ царь; или единъ отъ най-силнитѣ еврейски царе - Давидъ; прочетете тѣхната история. Соломонъ е казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”. Тъй е, суета е този животъ, който живѣятъ хората. Не че животътъ е суета, не че животътъ нѣма смисълъ. Има смисълъ животътъ. Суетностьта на единъ човѣкъ не е суетность на другиго. Когато единъ предмѣтъ се измѣня, това не показва, че всички предмѣти се измѣнятъ. Когато единъ човѣкъ умира, това не показва, че всички хора ще умратъ. Това показва, че ако хората вървятъ по този пѫть, по който върви този човѣкъ, който умира, и тѣ ще умратъ. Но ако тѣ измѣнятъ своя пѫть, веднага ще дойдатъ други условия. Защото виждамъ, че смъртьта, която сега сѫществува въ свѣта, е едно вмѣтнато явление. Първоначално, човѣкъ бѣше създаденъ да живѣе вѣчно, значи - да живѣе единъ щастливъ животъ. Но, понеже човѣкъ не можа да разбере тѣзи закони - Адамъ не бѣше вѣренъ въ малкото - Богъ му каза: „Бѫди доволенъ отъ този животъ, който има въ Райската градина.” Когато му казаха, че има единъ по-великъ животъ, той се рѣши да престѫпи условията на договора, който имаше съ Бога. Той погледна звѣздитѣ и каза: „Азъ не се задоволявамъ да бѫда въ Райската градина простъ градинарь и да гледамъ животнитѣ, азъ мога да бѫда господарь на вселената.” Затова и той прати жена си при този адептъ, да се учи. Азъ сега турямъ друга една повѣсть, не такава, каквато има въ Библията. Той чете тази книжнина, чете тѣзи книги и прати жена си да се учи, да направи единъ експериментъ при Дървото за познаване доброто и злото, да направи единъ опитъ, както правятъ сега опити по физика и химия. Тя направи опитъ при Дървото за познаване доброто и злото, но той излезе много несполучливъ, ретортата се пръсна и Ева се върна съ изгорѣли дрехи, едва се спаси. Сега вие казвате: „Какъ да разберемъ въпроса, буквално или не?” Най-първо, вие не сте виждали, какво нѣщо е човѣкътъ. Нѣма човѣкъ на Земята, който да е видѣлъ, всѫщностъ, какво нѣщо е човѣкътъ. Това, което виждате, това не е човѣкътъ. Това е неговата кѫща. Той има две очи, това сѫ органи, съ които приема свѣтлината; има единъ носъ, който приема като станция въздуха и му служи за обонянието; рѫцетѣ, краката, това сѫ все органи, сѣтива, съ които си служи. Де е човѣкътъ? Какво нѣщо е мозъкътъ? Той е единъ органъ, една станция, която оперира; когато се умори човѣкъ нѣкой пѫть, затвори тази станция като единъ чиновникъ, излиза, ходи насамъ-натамъ и сутриньта се върне. Остави нѣкой слуга да работи тамъ. Казвате за нѣкого: „Видѣхме Стояна, бѣше малко веселъ.” Въ какво седи веселостьта? Че устата се повдигне малко нагоре. За другъ казватъ: „Тѫженъ е.” - Ѫглитѣ на устата му сѫ малко надолу; или потъмнѣли очитѣ му. Казватъ за нѣкого: „Боленъ е този човѣкъ”. Дойде лекарьтъ, иска да стане болниятъ - кракътъ му е боленъ, но човѣкътъ не е боленъ. Крака си счупилъ, куца - човѣкъ ли се е счупилъ? Когато колата скърца, господарьтъ не скърца. Но щомъ скърца едно колело, господарьтъ туря друго колело. И на човѣка може да се счупи осьта нѣкой пѫть - господарьтъ на това човѣшко тѣло прави сѫщото. Вие имате една представа за вашето тѣло, както вашитѣ баби и дѣди нѣкога сѫ ви учили: „Синко, ти гледай да си уредишъ работитѣ, да си направишъ кѫща, да си туришъ пари въ банката, да имашъ жена, дѣчица, да живѣешъ, както Господъ е далъ.” Какъ е далъ Господъ? Като заживѣе, както Господъ е далъ, ще има кокошки, говеда, овце; тѣ ще блѣятъ, ще крѣкатъ, той ще ги дои, ще имъ взема вълната. Ще кажете, че той, по образъ и подобие на Бога, живѣе благочестиво, има резултатъ. Азъ питамъ: Де е самоличниятъ подписъ на Бога, че е подписалъ тѣзи закони? Всички закони, които сѫществуватъ на Земята, сѫ човѣшки закони, временни закони. Една държава живѣе съ извѣстни закони сто-двеста години, после се измѣнятъ. Мойсей създаде закони, които бѣха валидни за времето си, но сега не сѫ валидни. Казвамъ: Въ свѣта на духа, въ свѣта на живота има други закони, които отначало сѫществуватъ и за въ бѫдеще ще сѫществуватъ. Върху тѣхъ ние трѣбва да си изградимъ бѫдещия животъ. Сега ще кажете: „Каква е разликата между тѣзи закони и сегашнитѣ?” Сегашнитѣ закони умъртвяватъ човѣка. Сегашнитѣ закони всѣкога произвеждатъ една тревога у васъ. А пъкъ онѣзи, Божественитѣ закони, всѣкога внасятъ миръ, спокойствие, доволство, радость, веселие. Божествениятъ законъ внася прогресъ. Ако вие боледувате, не сте въ връзка съ Божиитѣ закони, а сте въ връзка съ човѣшкитѣ закони, защото човѣшкитѣ закони иматъ отражение върху природата като последствие. И въ храната, напримѣръ: нѣкое растение може да е отровно; нѣкоя крава яла отъ тази трѣва и млѣкото се заразява, който го пие, ще пострада; нѣкой фурнаджия е боленъ отъ заразна болѣсть, пипа хлѣба, който ти ще ядешъ, и споредъ закона, ти ще се разболѣешъ. Нѣкой лѣкарь тѣ лѣкува, направи погрѣшка, може да ти даде едно лѣкарство, съ което може да се отровишъ. Пъкъ нѣкой пѫть, може да се отровишъ като онзи манафъ - въ Мала Азия. Предписва му единъ лѣкарь лѣкарство и му казалъ, въ малки дози да го взима - по една лъжичка за нѣколко дена. Манафътъ започналъ да разсѫждава: „Ако това шише изпия за 3 ÷ 4 дена и оздравѣя, поне да го изпия изведнъжъ и изведнъжъ ще оздравѣя.” Изпива изведнъжъ цѣлото шише и умира. Колкото повече, толкова по-зле; колкото по-малко, толкова по-добре. Колкото по-малко дългове имашъ, толкова по-добре; колкото повече дългове имашъ, толкова по-зле. Колкото по-малко богатство имашъ, по-добре; колкото по-голѣмо имашъ, толкова по-зле. Кѫде ще бѫде злото? Ще тѣ преследватъ апаши; както въ Америка сега задигнали детето на единъ американецъ, искатъ милиони въ откупъ. Сега цѣла Америка е въ тревога. Кѫде е неговото дете? Пари искатъ тѣзи разбойници. Човѣкъ не е свободенъ - днесь детето е задигнато, утре ще задигнатъ жена ти, децата ти, брата ти; ти ще трѣбва да плащашъ. Сега, това е външната страна на богатството. Богатство азъ наричамъ това, което никой не може да ти го вземе. Богатството седи въ ума, въ сърдцето, въ душата, въ духа. Или съ две думи: твое богатство е това, което винаги носишъ съ себе си. Въ духа и живота на човѣка седи богатството му. Представете си сега единъ човѣкъ, който разбира законитѣ на духа и живота. По какъвъ законъ той ще се води? Сегашнитѣ хора си позволяватъ да пробиятъ земята на хиляда метра, на 1500 метра, за да извадятъ черни вѫглища, да извадятъ сребро, да извадятъ злато, и не питатъ никого, казватъ: „Туй злато е наше.” Казвамъ: Може ли да действа така този човѣкъ, който разбира закона на духа? Духътъ не сѫществува вънъ отъ човѣка, или човѣкъ не сѫществува вънъ отъ духа, отъ живота. Животъ, човѣкъ и духъ, това сѫ едно и сѫщо нѣщо. Ще кажешъ, че животътъ е нѣщо външно, че душата е нѣщо външно, че духътъ е нѣщо външно, че това сѫ нѣща материални. Душата е нѣщо нематериално. Духътъ е нѣщо, което стои по-високо въ своето развитие отъ материята. Материята всѣкога хвърля една сѣнка върху битието. Материалниятъ животъ хвърля сѣнка върху битието. По това се отличава материята. Тя има и редъ други качества, които ще намѣрите въ коя да е физика. Азъ казвамъ: материята хвърля сѣнка върху битието и вследствие на тази сѣнка се явяватъ всичкитѣ нещастия и несгоди въ живота. Тамъ, дето има сѣнка, има страдания, недоразумѣния, нещастия и всички отрицателни черти. Духътъ никаква сѣнка не хвърля. Ако отворите пета глава отъ Посланието на апостолъ Павелъ къмъ Галатянитѣ, ще видите, кои сѫ тѣзи отрицателни качества на материалния животъ, които човѣкъ ги е създалъ. Защото и злото човѣкъ постепенно го е складиралъ. Ако отидете при нѣкой френологъ въ Америка или въ Лондонъ, той по главата ви ще познае, дали има нѣкои наслоявания отъ тази материя, или не. Ако материята е натрупана близо до слѣпитѣ очи, имате чувство на стяженолюбие. Всички хора, които обичатъ да бѫдатъ богати, туй чувство у тѣхъ е крайно развито. Богатството за тѣхъ е цель, смисълъ на живота. Не само хората сѫ роби на това чувство. Има животни, у които това чувство е много силно развито; има други, у които е много слабо развито. Вземете кокошката - следъ като й хвърлите царевица да яде, тя ще кълве и ще разрови; ако дадете на катерицата, тя, следъ като яде, ще го скѫта нѣкѫде. Цель шиникъ да турите на една кокошка, тя ще се качи отгоре, ще се наяде, а другото съ краката си ще разхвърли и ще си замине. Кокошката за утре не мисли, тя казва: „Добъръ е Господъ за днесь”; каквото може да изяде, ще го изяде, каквото не може да изяде, ще го разхвърли. Азъ не препорѫчвамъ кокошката, защото е много разточителна, тя всѣкога рита крината. Катерицата е демократъ, тя събира. Богатитѣ хора сѫ разточителни - кокошки; сиромаситѣ хора сѫ катерици, които само събиратъ. Не е въ събирането щастието на човѣка, но щастието е положено въ самия духъ на човѣка. Ако този човѣкъ не седи по-високо отъ условията, въ които е поставенъ, ако той не разбира добре тѣзи условия, той не може да бѫде щастливъ. Мощниятъ човѣкъ, онзи, който има мощна мисъль и сила на духа, може да остави кѫщата си отворена и нито единъ разбойникъ нѣма да влѣзе въ нея. Той ще има предъ вратата си електрически токове, никой не ще може да влѣзе. Неговата каса е оградена съ такива токове, такива невидими жици има, че който се приближи и ги бутне, веднага ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие. Казвате: „Господъ да ни пази.” Какъ пази Господъ хората? Господъ тѣ пази, като ти казва: „Развивай своя умъ, развивай своя духъ.” Сегашнитѣ хора защо страдатъ? Тѣ вѣрватъ въ човѣшкия умъ и сърдце. Въ човѣшкия духъ едва сега се учатъ да вѣрватъ. Въ сърдцето и ума вѣрватъ, но дали има душа или духъ, за тѣхъ това е въпросъ. Та казватъ, че душата е сборъ на мозъчни функции. Научно ето какъ седи въпросътъ. Реалностьта нѣма нужда отъ защита, нито да я утвърждавамъ, нито да я отричамъ. Реалностьта не се нуждае отъ никаква защита отъ никого. Ето де е погрѣшката. Казватъ, че въ свѣта нищо не се губи, нищо не се създава. Значи количеството на материята и количеството на силата не се губи. Питамъ тогава, ако единъ човѣкъ умре, кѫде ще отиде? Казвате, изгуби се. Никѫде не се е изгубилъ той. Какво нѣщо е смъртьта? Нима една фабрика като престане да работи, тя е умрѣла? Спряла фабриката, спрели котлитѣ. Но на утрешния день видишъ, че котлитѣ отново работятъ и колелата се въртятъ. Или може да се премѣсти на друго мѣсто. Онзи, който е създалъ фабриката, той е факторъ; не е важно дали тя върви, но важно е, дали тя има господарь, който може да я кара. Материята, сама по себе си, не може да върви. Сега се казва, че човѣкъ щомъ умре, всичко се свършва съ него. Нищо нѣма да се свърши. Човѣкъ, следъ като умре, или като престане да работи тази работа, той ще се убеди, че неговитѣ възгледи за живота сѫ били лъжливи. Въ туй ще се убеди. Какво прави човѣкъ, следъ като умре? Хората, следъ като умратъ, коригиратъ своитѣ погрѣшки. Азъ виждамъ въ онзи свѣтъ. Не казвамъ, вие да го видите, нито да вѣрвате въ това, което азъ виждамъ. Даже, ако вѣрвате въ това, въ което азъ вѣрвамъ, вие може да напакостите на себе си. Защо? Защото, вие не можете да гледате, както азъ гледамъ. Двама учени хора разрешаватъ една и сѫща задача; по нѣкой пѫть единъ гледа на рѣшението по единъ начинъ, другъ пѫть по другъ начинъ. За примѣръ: ученитѣ хора казватъ, че между две точки може да се прекара само една права. Но ученитѣ хора сѫщо казватъ, че точката е непространствена. Значи, между две непространствени точки може да се прекара една права линия, за която казватъ, че нѣма никаква дебелина. Две прави не могатъ да се прекаратъ между две точки. Относително е вѣрно това. Питамъ, ако правата линия е пѫть отъ една точка до друга, презъ този пѫть колко точки могатъ да минатъ, други точки не могатъ ли да минатъ? Следователно, ако една точка се движи къмъ друга, тя образува права линия; ако друга точка се движи следъ нея, не може ли да образува пакъ сѫщо права линия? Следователно между две точки може да теглимъ много прави линии. Тия линии не сѫ такива, каквито ние си ги представяме. Отчасти е така. За материалния свѣтъ, това е вѣрно. За свѣта на духа - нѣщата трѣбва да се коригиратъ. Презъ две точки могатъ да се прекаратъ много прави линии. Разбира се, за това не може да има доказателство. Така както е писано въ математиката, това е вѣрно, но по отношение на духовния свѣтъ законитѣ сѫ други. Има учени хора, които твърдятъ сѫщото, не го твърдя само азъ. Но това нищо не значи. Вие не може да теглите една права линия между две мъртви точки. Само между две разумни сѫщества може да теглите една права линия. Всѣка една сила е въ зависимость отъ една разумность. Въ дадения случай, материята е, отъ която се образуватъ формитѣ, а пъкъ силата се образува отъ движението. Причината на туй движение е разумностьта. Ако една точка се движи къмъ друга точка и се образува права линия, това е защото правата линия е отношение между две сѫщества, или азъ казвамъ: Правата линия е правото отношение между две разумни сѫщества. Идейно е това. Щомъ се измѣни това отношение, тази линия вече не е права линия, но е крива линия. Следователно, по този законъ, две сѫщества, които се обичатъ, се приближаватъ; две сѫщества, които си приличатъ, се отблъскватъ. Тогава двама души, като ги оставите свободни, по външната имъ обхода азъ мога да опредѣля - обичатъ ли се или не се обичатъ. Ако турите двама души въ единъ салонъ, ще видя кой кѫде сяда; ако взема геометрическата линия между тѣхъ; азъ ще опредѣля колко се обичатъ. Колкото повече се обичатъ, толкова сѫ по-близо, колкото по-малко се обичатъ, сѫ по-далече. Ако не се обичатъ, единиятъ е на единия край, другиятъ е на другия край. Защо сѫ седнали така? Любовь нѣма тамъ. Въ този смисълъ, геометрията е наука, която може да покаже разумнитѣ отношения между хората. Ако двама души се намиратъ въ отношение на права линия, или въ отношение на квадратъ, или на кубъ, това показва, какви сѫ тѣхнитѣ взаимни отношения. Това е по отношение на идейния свѣтъ, върху тази база е основано гаданието по лицето. Сегашнитѣ изследователи, американски и английски учени хора, проектиратъ единъ ѫгълъ - отъ ухото къмъ носа и по него опредѣлятъ, на каква степень на развитие човѣкъ се намира. По моитѣ изследвания, азъ проектирамъ три ѫгъла, които иматъ еднакви граници. И тритѣ ѫгъла излизатъ отъ ухото. Единиятъ ѫгълъ е за челото, другиятъ е за носа, третиятъ е за брадата. По съотношението на тѣзи три ъгли и по съотношенията на линиитѣ, които се проектиратъ като прави линии, се сѫди, въ кой свѣтъ човѣкъ спада. Тѣ опредѣлятъ разумностьта му, интелигентностьта му и физически - човѣкъ на каква степень е. Физическиятъ човѣкъ е брадата, носътъ е умствениятъ човѣкъ, интелигентностьта, а челото е Божествениятъ свѣтъ. Нѣкои хора, въ Божествения свѣтъ едва сега сѫ започнали да работятъ. Едно ниско чело показва, че този човѣкъ сега е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Нѣкои иматъ два-три сантиметра високо чело, нѣкои иматъ 7 ÷ 8 см. високо чело. Най-малко 10 ÷ 12 см. широчина трѣбва да има челото. Ако е така, този човѣкъ е живѣлъ въ Божествения свѣтъ. Колкото носътъ е по-кѫсъ, толкова човѣкъ е по-любопитенъ, като малко дете, и е още въ едно нисше, недоразвито състояние. Колкото носътъ е по-дълъгъ, по-дълго време той е живѣлъ въ умствения свѣтъ. Дължината на брадата показва, колко е живѣлъ въ материалния свѣтъ. Ако вземете човѣка, колкото е по-масивенъ, толкова повече е живѣлъ въ физическия животъ. Но това не е човѣкътъ, това е материалниятъ животъ и резултатитѣ, набрани отъ миналото. Въ лицето на всѣки човѣкъ сѫ отпечатани хиляди поколѣния, дѣди и прадѣди, които сѫ живѣли, строили. Нѣкой пѫть казвашъ: „Чакай да видя какъ е живѣлъ дѣдо ми, да направя нѣщо като него. Той е билъ механикъ.” И ти започвашъ да се занимавашъ съ механика. Дойде ти нѣкоя друга мисъль, че дѣдо ти е билъ музикантъ, и ти решавашъ да се позанимавашъ малко съ музика. Баба ти се е занимавала съ поезия и ти казвашъ: „Чакай да видя какво е писала въ книгитѣ”; и започвашъ да описвашъ живота, занимавашъ се съ поезия, започвашъ да пишешъ стихове. По нѣкой пѫть азъ чета поетитѣ, виждамъ реалностьта, която описватъ, усмихвамъ се, защото тѣ описватъ това, което не е никакъвъ животъ. Тѣ описватъ една мома: че очитѣ й били свѣтли, че устнитѣ й червенички, че тя била стройна, или тантуреста, че гримаси правѣла, че обходата й нѣщо лѫкатуши. Това лѫкатушене не е животътъ. Че кой не лѫкатуши? Движението е изразъ на живота, но не е само това животътъ. Животътъ е съвсѣмъ друга реалность. Казвате: „Нѣщо отлично е тази мома.” Но това, отличното, после се замрачава. Не се минаватъ 4 ÷ 5 мѣсеца и казвашъ: „Азъ съмъ се излъгалъ.” Момата, дето си описвалъ, я нѣма тамъ. Никой не се е докосвалъ до тази мома. Вие казвате за нѣкого, че ограничава жена си. Не приказвайте така. Какви ли не въпроси засѣгате. Сега, наскоро, идва единъ приятель, разправя ми, че дошълъ единъ ясновидецъ при него и му казва: „Жена ти има любовни отношения съ единъ младъ момъкъ.” Той ще полудѣе. Ти се безпокоишъ, но ти не познавашъ още жена си. Оттамъ насетне, той си създаде една болѣсть и го лѣкуваха. Казвамъ: Ти извади тази мисъль отъ ума си, не се занимавай съ жена си. Ако е по любовь, то е Божия работа, не се занимавай. Зле пише за тебе, ако така правишъ. Но той я подозира въ какви ли не работи, казва: „Близо до ума е това” - билъ намѣрилъ нѣкакви доказателства. Казвамъ: Това не е никакво доказателство и за менъ не е имало никакво доказателство. Откакъ онзи човѣкъ тури тоя бръмбаръ въ главата ти, отъ тогава ти се разболя. Най-после ми казаха, че той заминалъ за другия свѣтъ, да научи тази истина. Отгоре ще я види. Истинскиятъ човѣкъ не живѣе на земята, живѣе въ Божествения свѣтъ. Тукъ живѣе неговата сѣнка. Растението съ своитѣ корени живѣе, но животътъ му се проявява въ клонищата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ. Така трѣбва да разбирате цѣлото битие. Човѣкъ е последната фаза на това Дърво на живота. Азъ гледамъ, нѣщата съвсѣмъ другояче. Между растенията и хората не намирамъ голѣмо различие. Има различие, но въ духовно отношение човѣкъ е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията. Ние го виждаме, че е отделно нѣщо, но той е последна фаза. И тогава Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ.” Какъ ще обясните това? „Всѣка прѫчка въ Мене, която не дава плодъ, отсича се.” Сега, нѣма какво да ви говоря на васъ, вие знаете истината. Всѣки единъ отъ васъ има една вѫтрѣшна интуиция и знае истината. Азъ поддържамъ, че всѣки човѣкъ знае истината, но той не иска да приложи тази истина, понеже дѣди и прадѣди не му позволяватъ да я приложи. При менъ сѫ идвали много мѫже - герои и сѫ ми казвали: „Много хубаво е това учение, но ако научи жена ми, че ходя въ него, цель скандалъ ще направи.” Не е въпросътъ за моето учение, но това е въпросътъ за истината, върху която се гради цѣлиятъ животъ. Всѣки единъ човѣкъ, който говори, стѫпвайки върху това, върху което се гради животътъ, говори истината. Ако ти обичашъ истината и жена ти вдига скандалъ, нека вдига скандалъ, колкото иска. Но ти искашъ да се наживѣешъ на земята и се оправдавашъ съ жена си. Жена ти не е виновна. Тя даже не подозира, тя ще се радва, ако тръгнешъ по този пѫть, но на тебъ не ти оттърва, защото, ако се рѣшишъ да вървишъ въ този пѫть, ти трѣбва да уредишъ всичкитѣ си въпроси съ своитѣ ближни. Този си оплелъ, онзи си оплелъ, на този имашъ да давашъ, на онзи имашъ да давашъ, и като дадешъ последнитѣ си пари, ще останешъ последенъ голтакъ. Азъ не съмъ отъ тѣзи, които ще тѣ учатъ да се молишъ. Следъ като останешъ последенъ голтакъ, тогава самъ, щешъ-нещешъ, ще се научишъ какъ да се молишъ. Следъ като останешъ последенъ голтакъ, тогава азъ ще тѣ науча, какъ да се обличашъ по новия начинъ. Една сестра разправяше - вѣстницитѣ били писали, че единъ индусъ подарилъ на папата едно оризено зърно, на което написалъ цѣла поема. Какъ е станало това, не знаемъ. После другъ му подарилъ единъ платъ, изтъканъ отъ самитѣ буби, които той отхранвалъ. Тѣ сами изтъкали този платъ. Разбирамъ, ако хората тъкатъ платно, но бубитѣ, безъ участието на човѣка, платъ не могатъ да направятъ. Ако разглеждате сегашния човѣкъ, ще видите, че това не е истинскиятъ човѣкъ. Този човѣкъ е красивъ отвѫтрѣ, но ако го разглеждате отъ всѣка гледна точка, ще видите, че той е една грозотия. Вие имате едно много криво понятие за човѣка. Ако търсите поета въ книгата, която той е написалъ, вие ще се лъжете. Четете книгата, но тамъ не е поетътъ. Мислите, че човѣкътъ е вѫтрѣ въ това тѣло, което виждате. Колкото поетътъ е въ книгата, толкова и човѣкътъ е тукъ. Само че тази книга, която човѣкътъ е писалъ, е по-жива. Жива е тази книга, тѣлото на човѣка е жива книга, постоянно функциониратъ силитѣ, постоянно дава. Този поетъ, който е „издалъ” тая жива книга, постоянно прави реклами за себе си, движи се, отваря си очитѣ, той постоянно рекламира човѣка. Казва: „Ученъ човѣкъ е този.” Но той не е господарьтъ, това сѫ слугитѣ, които рекламиратъ. Господарьтъ седи надалече. Когато свѣтътъ ще повѣрва напълно въ него, тогава той ще дойде. А вие мислите, че той е тукъ. Нѣкой казва: „Фалирахъ, не ме почитатъ хората.” Ти самъ себе си не почиташъ, какъ ще тѣ почитатъ хората? Ако ти самъ лъжешъ, какъ ще тѣ почитатъ хората? Ако ти самъ не обичашъ истината, ако въ тебъ нѣма тази разумность, какво уважение ще имашъ и на какво отгоре ще разчиташъ? Въ нашия свѣтъ трѣбва да има нѣщо, което да представя човѣка, да се не лъже. Нѣкой пѫть, като ме срѣщне нѣкой, като говори, започне да си стиска краката, рѫцетѣ, мисли да се представи предъ менъ по-другъ, страхува се да не го разгадая. Той преди да е дошълъ при менъ, азъ го зная какъвъ е. За менъ не е необходимо да срѣщна човѣка, за менъ е достатъчно да пипна една хартия, която той е пипалъ, за да го нарисувамъ този човѣкъ такъвъ, какъвто е. Като минавамъ по единъ пѫть, азъ зная, дали по този пѫть е миналъ вълкъ, мечка, дали сѫ изяли нѣкого или не. За менъ това не е голѣмо знание. Да предскажатъ бѫдещето на единъ човѣкъ, съ това се занимаватъ децата на онзи свѣтъ, които нѣматъ работа. Пъкъ въ този свѣтъ туй се счита за голѣма работа, за голѣмо откритие. Когато единъ ученъ човѣкъ твърди, че на слънцето има кислородъ, водородъ, това се счита за голѣмо откритие. Всички елементи, които ги има на земята, има ги и на слънцето, понеже земята е излязла отъ слънцето. Всички планети, които излязоха отъ слънцето, иматъ сѫщитѣ елементи, както и то. А ученитѣ сега доказватъ чрезъ дедукция, чрезъ индукция, че това било, че онова било. Този, Който е създалъ цѣлата вселена, Той е турилъ извѣстни закони. Ние не трѣбва да се заблуждаваме. Нѣма нужда да знаемъ цѣлото битие, но понеже животътъ върви по особенъ пѫть, отъ материално гледище, постепенно се събужда нашето съзнание. Вие може би искате да знаете, какво има на слънцето. Какво ще ви ползва това и да го знаете? Животътъ на слънцето е най-идеалниятъ животъ въ цѣлата слънчева система. Ако нѣкои жители на планетитѣ искатъ да копиратъ идейния животъ, трѣбва да отидатъ на слънцето, да го видятъ. Азъ вѣрвамъ, че на повърхнината на слънцето, въ неговата фотосфера има 10 ÷ 15 ÷ 20 милиона градуса топлина, а нѣкѫде достига да 50 милиона и повече. Понеже има опасность едно слънце да нападне друго слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защищава отъ нападения. Понеже сѫществата на слънцето сѫ много напреднали, нѣкой пѫть може да стане нашествие, да нападнатъ слънцето, вследствие на това тѣ турятъ такива голѣми укрепления, за да отблъснатъ тѣзи неприятели. Нѣкой пѫть може и отъ земята да ги нападнатъ. Това засега сѫ предположения. Казвамъ, че на слънцето има една область, толкова благоприятна, има една область, дето има идеаленъ животъ. Нашата земя е представена тамъ. Цѣла една земя има въ слънцето, която живѣе и тамъ, и е подобна на нашия земенъ идеалъ. И Венера е представена тамъ, и Марсъ е представенъ, и Юпитеръ е представенъ, всички планети въ слънцето иматъ отличенъ животъ. Ако искате, може да провѣрите това, само че, дали ще ви пуснатъ сега отъ земята до слънцето, понеже границитѣ сѫ затворени, а и много пари трѣбватъ. Ако нѣмате пари да отидете до Франция или Германия, кѫдето сѫ нуждни 4 ÷ 5 хиляди лева, знаете ли колко милиарда ще ви трѣбватъ, до слънцето да отидете? При това, като отидете, тамъ има една граница, ще ви питатъ - какво е вашето вѣрую, въ какво вѣрвате. Вие ще кажете: „Въ нищо не вѣрвамъ.” Тогава казватъ: „Обратно, върнете го назадъ, да отиде тамъ, дето въ нищо не вѣрватъ.” Ще кажете, че сте православенъ, че сте евангелистъ – „Върнете го при православнитѣ”; казватъ: „Върнете го при евангелиститѣ.” На слънцето нѣма православни, нѣма и евангелисти, има подобни само. Казвате: „Азъ съмъ анархистъ”. - Върнете го при анархиститѣ. „Ама болшевикъ съмъ.” - Върнете го при болшевикитѣ. Ако кажете: „Българинъ съмъ, французинъ, англичанинъ, тѣ ще кажатъ: „Върнете го при българитѣ, при французитѣ, при англичанитѣ.” Като отидете въ Америка, ще ви питатъ, какво мислите за Америка. И като отидете на слънцето - и тамъ ще ви питатъ - какво мислите за слънцето. Ако вие сте готови да приемете гражданството на слънцето, да се отречете отъ цѣлия земенъ животъ, ще ви приематъ. Иначе ще ви върнатъ назадъ. Тѣ не искатъ да иматъ такива анархисти, каквито тукъ сѫществуватъ. Тамъ не може да има анархия. Тамъ има толкова много земя за обработване, пари има толкова много, че може да ги носите съ магарета. На слънцето нѣма многоженство, моногамия сѫществува тамъ, ако имате идеята за много жени, веднага ще ви изпѫдятъ навънъ. Ако на слънцето носите нѣкаква икона или идолъ, ще ви върнатъ назадъ. Никакви вѣстници, никакви икони, никакви фотографии. Ако искате на слънцето да фотографирате нѣкого, той ще ви дойде на гости и ще каже: „Вижте ме самъ”, но нѣмате право да го фотографирате; ако фотографирате, ще ви изгонятъ на общо основание. После, на слънцето нѣма клозети като нашитѣ. Тамъ има висока температура, при която, извѣрженията веднага се пречистватъ и нѣма никаква миризма. Ти ще отидешъ най-малко на сто километра и ще се върнешъ чистъ. Въ тази орбита всичко се очиства. Нѣкои учени хора пишатъ въ своитѣ бележки какво има на слънцето. Азъ още не говоря какво има въ онзи свѣтъ, азъ говоря за единъ физически свѣтъ, който е напредналъ и е близо до духовния свѣтъ. Следъ като преминете презъ всички слънчеви системи на материалния свѣтъ, ще влѣзете въ слънцето и оттамъ-насетне може да бѫдете кандидати за Божествения свѣтъ. Следъ като научите всичкитѣ науки на слънцето, може да се върнете на земята и да живѣете, както трѣбва. Тогава ще имате единъ образецъ. Вие казвате, че трѣбва да живѣете по любовь, по мѫдрость и истина. Но въ какво сѣдятъ любовьта, мѫдростьта и истината - не знаете. Всѣки си има свой образецъ. Когато отидете нѣкога на слънцето, ще ви станатъ ясни тѣзи понятия. Това е за свѣдение само. Не искамъ да вѣрвате. Единъ день, когато нѣкой отъ васъ отиде на слънцето, вие ще си спомните, че съмъ ви говорилъ, ще кажете: „Вѣрно е.” Когато видите, тогава да вѣрвате, сега е за свѣдение. Много нѣща сте чели, чели сте „Хиляда и една нощь”. Чели сте Шекспиръ, чели сте Кантъ, чели сте нѣкои стари класици, но хубаво е да знаете и това, че на слънцето нѣма клозети, нѣма боклуци, нѣма торене по нивитѣ. Тамъ е всичко чисто, тамъ всички хора сѫ идеални. Тамъ нѣма гробища; и като нашитѣ църкви нѣма. Всички иматъ едно убѣждение. Има друго нѣщо, което тамъ сѫществува. Тѣ представятъ нѣкой пѫть, какъ хората живѣятъ на земята, представятъ - какъ живѣятъ на Венера и на Марсъ, и на Юпитеръ. После, въ тѣхъ се заражда една мисъль, какъ да помогнатъ на хората. Идея иматъ тѣзи хора на слънцето. Тѣ изнасятъ нѣщата точно, както сѫ и нѣма лъжливи нѣща и факти, които да ги преувеличаватъ. Тамъ героинята отъ нѣкой романъ никога нѣма да припадне, да умре на колѣнетѣ на своя възлюбленъ. Единъ авторъ иска да ме убеди, че героятъ му умрѣлъ отъ голѣма любовь. Това не може да бѫде. Отъ любовь човѣкъ не умира, отъ любовь човѣкъ оживѣва, а отъ безлюбие умира. Когато нѣкоя възлюблена е умрѣла, тя е умрѣла отъ безлюбие. Когато нѣкоя мома се влюби въ нѣкой момъкъ и докаже любовьта си, постигнала е най-високо положение на любовьта. Ако следъ това каже: „Ако азъ го изгубя?”, въ този моментъ тя припада и умира. Въ нейната душа става едно раздвояване, въ нейнитѣ чувства се явява едно раздвояване; момата може да умре, да полудѣе. Отъ кѫде се прѫкна тази мисъль, че този, който я обича, ще й измѣни? То е идея отъ една баба отъ миналото. Тази идея се явява като единъ микробъ, който при извѣстни условия се съживѣва, почва да се разплодява и внася тази отрова. Какъ е възможно да обичамъ нѣкого и следъ това да му измѣня? Да измѣня на нѣкого, значи да измѣня на Бога. Да измѣня на другаря си, значи да измѣня на себе си. И обратното е вѣрно: щомъ измѣня на себе си, и на ближния си, азъ измѣнямъ и на Бога. Азъ съмъ свързалъ тѣзи три нѣща въ едно. Следователно, не допущамъ въ себе си никакво измѣнение, никаква измѣна. Любовьта не може да се измѣни. Понеже, ако азъ измѣня на моето убѣждение, на любовьта, смъртьта ще дойде въ менъ, нищо повече. Дали на себе си измѣнямъ или на ближния си, непремѣнно смъртьта ще бѫде единъ резултатъ, или едно нещастие. Такъвъ е законътъ въ живата природа. Дали го приемашъ, е другъ въпросъ, но всичкитѣ нещастия въ свѣта произтичатъ отъ двата фактора: отъ несъгласието на постѫпкитѣ съ нашия духъ и отъ несъгласието съ живота. Азъ взимамъ онзи истински животъ, въ който смъртьта не царува. Това е разумното въ свѣта. Духътъ и животътъ сѫ, които създаватъ всичкитѣ материални блага, които хората иматъ. Следователно, каква е цѣльта на единъ човѣкъ, който говори? Той, казвате, иска да заблуждава хората. Ако азъ искамъ да ги заблуждавамъ умишлено, или ако неумишлено ги заблуждавамъ, то това води смърть за мене. Питамъ тогава: Какво се ползвамъ азъ, който изневѣрявамъ на онзи великъ законъ въ битието? Нищо. Или какво се ползвамъ азъ, ако заблуждавамъ хората да вѣрватъ въ това, въ което азъ вѣрвамъ? Най-първо, ако вѣрвамъ въ едно учение, азъ го прилагамъ въ себе си, гледамъ какви резултати може да произведе въ мене. Азъ съмъ миналъ презъ една дисциплина. Въ младини бѣхъ толкова слабъ, че очаквахъ вече деньтъ, когато ще дойде да ме опѣе свещеникъ, и да ме заровятъ. Борилъ съмъ се съ смъртьта. Казваха: „Скоро ще свърши той”. Азъ вѣрвахъ въ едно: Щомъ престана да живѣя, както Богъ изисква, ще свърша веднага. Та когато казвамъ нѣкому, че, за да е здравъ, трѣбва да повдигне мислитѣ си, съзнанието си, азъ съмъ опиталъ това. Здравето на човѣка зависи отъ единъ моментъ. Ако повдигнете мисъльта си къмъ онази велика мисъль, която прониква въ цѣлия животъ, въ съзнанието на хората, въ всички растения, въ всички животни, въ съзнанието на камънитѣ, на свѣтлината, вие ще оздравѣете. Свѣтлината има съзнание. Свѣтлината е толкова реална, колкото азъ съмъ реаленъ. Казвате: „Свѣтлината е механическа.” Ако свѣтлината носи животъ за менъ, ако топлината носи животъ за менъ, ако всѣка една мисъль носи животъ, значи животътъ е скритъ въ тази форма - въ свѣтлината, въ топлината, въ мисъльта. И дотолкова, доколкото азъ разбирамъ хората, дотолкова мога да взема този животъ, да се свържа съ свѣта. Защото всѣки единъ човѣкъ е проекция на Бога. Всѣки отъ васъ е проекция на Бога. Дотолкова, доколкото разбирамъ тѣзи хора, дотолкова Богъ се е проектиралъ. Да не спъвамъ Бога, който работи въ човѣка. Щомъ азъ обичамъ Бога, азъ му съдѣйствамъ. Дойде единъ човѣкъ, за да не го спъвамъ, отнасямъ се съ уважение, защото виждамъ проекцията на Бога. Ако нѣкой вижда проекция на Бога въ менъ, и той не трѣбва да ме спъва. Ако всѣки човѣкъ остави Богъ да се проектира, ако нѣщата дойдатъ като единъ съзнателенъ законъ, тогава ще разполагате съ всичкото богатство на земята. Какво заставя тѣзи жители на слънцето, които, отъ сутринь до вечерь, се занимаватъ съ своята цивилизация и култура, да намиратъ време да изпращатъ богатство, блага на хората отъ земята? Цель бюджетъ има слънцето за земята. Тамъ се събира едно събрание, което опредѣля бюджета на цѣлата земя. На всички други се изпраща грамадно количество свѣтлина, топлина, после храна, енергия. Всичкитѣ храни все отъ слънцето идатъ. Казватъ хората: „Господъ създаде свѣта.” Азъ не зная какво хората разбиратъ подъ Господъ. Господъ е създалъ свѣта, но кѫде е той? По неговитѣ външни изявления не знаемъ кѫде е Богъ. За примѣръ, нѣкой човѣкъ говори; казватъ: Много сладко говори. Това сѫ други вибрации, които измѫчватъ ухото. Това е мое схващане. Мърда си устата. Дамъ му малко хлѣбецъ. Казвамъ: Много хубавъ е хлѣбътъ. Има нѣщо въ хлѣба, което е музикално, чрезъ него влизамъ въ връзка съ Божествената реалность. Трѣбва, обаче, дълго време да го дъвча. По нѣкой пѫть ние виждаме хубавото въ човѣка. Има единъ моментъ - 1/10, 1/5, 1/20 отъ секундата или 1/50 отъ секундата, азъ съмъ забелязалъ - това е единъ моментъ много кратъкъ - има нѣщо много хубаво у човѣка, и после премине. Гледамъ, че се отвори нѣщо, и после се изгуби. Въ очитѣ му гледашъ, че се разкрие една реалность, и после се изгуби. Чудишъ се следъ това, вѣрно ли е било. Нѣкой пѫть очитѣ сѫ като врата, екранъ, виждашъ една реалность, после тя изчезне. Това е човѣкътъ тамъ. Този човѣкъ го виждашъ честенъ, справедливъ, благороденъ. Този човѣкъ, у когото ние забелязваме тѣзи качества, всѣкога следъ време ще се измѣни тукъ-тамъ. Нѣкой казва: „Ти какъвъ човѣкъ си?” Наблюдавайте ме нѣкой пѫть. Ако може да видите, че моитѣ очи се отварятъ, може да разчитате. Наблюдавайте, за това не се изисква много. Достатъчно е да погледнешъ човѣка само за 1/5 отъ секундата и да знаешъ вече, дали горнитѣ качества ги има или не. За 1/5 отъ секундата може да видишъ нѣщо, което за сто години не може да научишъ. За 1/5 отъ секундата ще видишъ този човѣкъ какъ е вървѣлъ, какъ е живѣлъ, ще видишъ цѣла една история. Казвамъ: Въ това време виждамъ всичко за него, нищо не го питамъ. Следъ това, като единъ обикновенъ човѣкъ, той ще започне да се движи, ще си почесва главата. Това сѫ актьорски представления. Азъ се усмихна, и той се усмихне. Азъ говоря, а той ще се почеше. Какво изразява човѣкъ, когато се почесва по главата? Когато не може да мисли правилно, той се почесва. Когато мѫчнотията седи въ неговитѣ чувства, той се почесва отзадъ; когато мѫчнотията седи въ неговото користолюбие, той се почесва надъ ухото; когато мѫчнотията седи въ неговитѣ религиозни убѣждения, той се почесва отгоре на главата; когато мѫчнотиитѣ сѫ въ ума му, той се почесва по челото, търси нѣкакъвъ ключъ - да се отвори, да може да разрѣши този въпросъ. Почесването не е нищо друго, освѣнъ търсене на ключа, на едно разрѣшение. Следователно, като се почесва отзадъ, той иска да завърже приятелство и не знае какъ. Отзадъ на главата има единъ центъръ, той търси тамъ ключа, какъ да си намѣри партньора. Нѣкой иска да се моли, но не знае какъ и се почесва горе, най-високо на главата, за да види - дѣдо му, баба му какъ сѫ се молили; не може да го намѣри. Това е фигуративно казано. Научно мога да ви представя тѣзи нѣща, но нищо нѣма да ви ползва. Понеже, ако човѣкъ знае много, много бѣли си създава на главата. Ако сте физиогномисти или френолози, вие бихте си турили шапката на главата и бихте бѣгали изъ горитѣ. Представете си, че самъ сте се оплелъ въ една неприятность, но изучавате нѣкоя отъ тѣзи окултни науки; какъ бихте си помогнали? Или имате единъ събратъ, толкова упоритъ, че не можете да го поправите по никакъвъ начинъ; тогава, съ тѣзи науки, бихте ли могли да му помогнете, или пъкъ на себе си да помогнете? Какво ще правите тогава? Ще опъвате каиша до второ разпореждане. Ако сте воененъ и имате началникъ, упоритъ генералъ, вие сте подчиненъ, какво ще правите? На този генералъ ще му изучавате слабоститѣ. Ако той е тщеславенъ, ще обичате да го хвалите, ако той е много тщеславенъ и гордѣливъ, ще гледате да не го обидите. Много внимателни ще бѫдете съ генералитѣ. Нѣкои обичатъ да бѫдатъ генерали, но добре, че има и такива, които не обичатъ да бѫдатъ генерали. На тѣхъ имъ се е втръснало генералството. Които се отричатъ отъ генералството, тѣ сѫ го имали и имъ е втръснало отъ него, и искатъ да се освободятъ. Други, които нѣматъ, искатъ да бѫдатъ генерали. Малкото дете иска да бѫде като дѣдо си, но като стане като дѣдо си, втръсне му се. Малкото дете казва: „Да имамъ бѣла брада като дѣдо си!” Гледа голѣмитѣ само, но като стане дѣдо, разбира, че нищо не допринася бѣлата брада. Казватъ: „Изкуфялъ е този дѣдо, остарѣлъ е, не е способенъ за никаква работа.” Детето се разочарова въ дѣдо си. Но ние имаме едно криво разбиране за дѣдото. Дѣдото, следъ като остарѣе, стане на 120 години, трѣбва да прилича на едно малко дете, да знае туй изкуство, да става като малко дете. Като дойдатъ децата, да си смъкне брадата и да си поиграе съ тѣхъ, като излязатъ тѣ, да си тури пакъ брадата - за предъ възрастнитѣ. Такъвъ дѣдо виждали ли сте? Ако имате такъвъ дѣдо, ако бихте намѣрили този дѣдо, той може да ви даде всички съвѣти и да разчитате на него. Той може да бѫде като малкитѣ деца. Така и бабата да поиграе съ малкитѣ деца. Защо се срамува старата баба да играе като малкитѣ деца? Значи, да лежи тази баба, да измѫчва децата съ философия, не я е срамъ, а да стане като малкитѣ и да поиграе съ тѣхъ, я е срамъ. Каква философия е това? Тя казва: „Азъ съмъ поживѣла.” Какво е видѣла тя? Че десеть момци я обичали, това знание ли е? Че единъ грънчарь направилъ десеть грънци и ги счупилъ, това занаятъ ли е? Че единъ търговецъ е спечелилъ десеть милиона и после ги изгубилъ, това търговия ли е? Че единъ професоръ училъ десеть години, направилъ такава теория, която за нищо не е, това професорство ли е? Въ всичкитѣ ни теории трѣбва да има една положителна страна, трѣбва да има единъ положителенъ резултатъ. Ако всичкитѣ ни резултати сѫ все отрицателни, това не е професорство. Поне най-малко половината на това, което имаме, да е положително. Най-после, какъвъ ще бѫде резултатътъ на сегашния животъ? Казвате: „Сега ако умремъ, ще отидемъ въ другия свѣтъ.” Че може да отидете въ онзи свѣтъ, това го знаемъ; че ще научите много нѣща, като отидете въ онзи свѣтъ, и това го знаемъ. Но, че сега не учите, на този свѣтъ, и това го знаемъ. Защо не посвѣщавате свободното време, което ви остава, за онзи свѣтъ, за разумния свѣтъ, отъ който зависи сегашниятъ ви животъ? Онзи свѣтъ е тѣсно свързанъ съ сегашния животъ: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.” Малкото вѣра, която се отнася до Реалното, ако нея разработвате, вие, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще бѫдете готови работници. Ако този свѣтъ, физическия, не разбирате както трѣбва, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще срѣщнете други препятствия. Законътъ е единъ и сѫщъ. Вие и тамъ като влѣзете, ще намѣрите единъ свѣтъ, който е създаденъ по подобие на земния животъ. Ако запитате единъ духъ, какво има въ онзи свѣтъ, той ще ви изясни последната теория. Той казва, че всѣки единъ предмѣтъ си има единъ етеренъ двойникъ. Все едно, че вие имате единъ столъ на земята, на който седите. Отъ невидимия свѣтъ виждатъ етерния двойникъ, който не се разрушава. Докато ние обичаме единъ предмѣтъ, той седи въ невидимия свѣтъ, но ако сме развалили този предмѣтъ съ омраза, той изчезва и въ небето. Значи двойникъ има столътъ, и по този двойникъ сѫдятъ, какъвъ е столътъ на земята. Когато вашиятъ столъ въ небето изчезне, това показва, че вие сте фалирали на земята. Тогава, ето какъ познаватъ отъ невидимия свѣтъ, какво става съ васъ тукъ. Когато образътъ на вашия синъ въ небето изчезне, когато образътъ на вашата жена въ небето изчезне, когато образътъ на вашия приятель въ небето изчезне, тѣ знаятъ, че вие съвършено сте фалирали. Всѣки единъ човѣкъ, когото вие обичате на земята, етерниятъ му двойникъ седи тамъ; ако намразите единъ човѣкъ, единъ вашъ приятель, той не сѫществува за васъ - не сѫществува вече и тамъ. По него тѣ сѫдятъ за вашето състояние. Затова казва Писанието: „Дѣлата ти подиръ тебе ходятъ.” Каквото правите, въ небето е живо. Когото вие обичате, той е тамъ, когото не обичате, нѣма го тамъ. Имате приятели, мѫже и жени, тѣ сѫ проектирани на небето - и тамъ има мѫже и жени. Този, земниятъ животъ, е създаденъ по прилика на онзи Божественъ свѣтъ. Не е тъй въ туй, кривото разбиране, както ние мислимъ. Защото подъ „мѫжъ” и „жена”, положителна и отрицателна енергия, въ природата се разбира друго. Женственото въ природата е туй, което съгражда, което събира нѣщата около себе си. Женитѣ създаватъ земитѣ, женитѣ създаватъ слънцата, женитѣ създаватъ слънчевитѣ системи, планетитѣ. Пространството го владѣятъ мѫжетѣ. Пространството между земята и слънцето го владѣятъ мѫжетѣ. Въ всички празни пространства между планетитѣ живѣятъ мѫжетѣ. Всичкиятъ материаленъ свѣтъ е на женитѣ, които само градятъ. Материалниятъ свѣтъ принадлежи на женитѣ. Когато тѣ минаватъ отъ единъ домъ въ другъ, тогава мѫжетѣ ги допущатъ. Когато женитѣ не обичатъ мѫжетѣ, тогава тѣ не допущатъ женитѣ да си ходятъ на гости. Това е единъ отъ старитѣ изводи, и сегашнитѣ изводи сѫ сѫщитѣ. Това е отношение. Разумни сѫщества живѣятъ и въ междупланетното пространство, дето материята е съвършено прозрачна. Най-разумнитѣ сѫщества живѣятъ въ най-прозрачната материя, каквато е свѣтлината, пъкъ въ гѫстата материя на Земята живѣятъ по-нисши сѫщества. Най-разумнитѣ, най-напредналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, живѣятъ въ етера, въ „празното” пространство. То е така населено! Трѣбва да идете тамъ, за да видите какво нѣщо е. Единъ день вие всички ще бѫдете тамъ, може следъ 10 хиляди години, следъ сто хиляди, следъ единъ милионъ, два милиона, сто милиона години, или като турите едно число съ 50 нули - все ще бѫдете тамъ. Туй е единъ Великъ просторъ. Едва сега реалностьта е предъ васъ. „Вѣрниятъ въ малкото”. Малкото е духовното, което имаме. Цѣлото небе, не само слънцата, които свѣтятъ, това сѫ все реалности. Видимото въ свѣта, това е жената. Невидимото, това е Божествената разумность. Казватъ: „Празно пространство.” Пространството не е празно. Това е животъ, въ който живѣятъ такива напреднали сѫщества, за които, едва ли хората иматъ нѣкакво понятие, но единъ день ще иматъ. Както мравитѣ нѣматъ понятие за този свѣтъ, както мравитѣ нѣматъ понятие за насъ, така и ние нѣмаме понятие за тия разумни сѫщества. Ние сме като мравитѣ, които живѣемъ въ такива малки съжителства и мислимъ, че като нашия свѣтъ нѣма другъ. Като свѣта на мравитѣ нѣма другъ - за тѣхъ, и като свѣта на хората нѣма другъ, и като свѣта на ангелитѣ нѣма другъ. Сега азъ ви въведохъ въ една область, което е само външната страна. Все едно, че ви описвамъ една мома какъ е облѣчена: съ накититѣ, съ коприненитѣ дрехи, съ диаманти, съ пръстени, съ автомобилъ, съ слугитѣ си - това е външната страна. Има една страна, въ която вие може да имате почитанието на всичкитѣ хора. Всѣки отъ васъ може да стане виденъ въ единъ моментъ, въ единъ моментъ може да стане гениаленъ на земята. Ако човѣкъ има едно чувство на любовь, едно радио, въ което да проникнатъ енергиитѣ на любовьта, дето и да минава, всички хора ще се стичатъ около него, ще бѫдатъ на негово разположение, и отъ него, и отъ тѣхъ ще изтича любвеобилность и разположение. Въ единъ моментъ може да стане това. Ще ме запитате: „Възможно ли е това?” За свещеното невѣжество - не е възможно. Никога единъ ученъ човѣкъ не може да го заровите въ гроба. Той не е толкова простъ, че да се зарови. Тамъ се заравятъ тѣхнитѣ дрехи, които сѫ турени. Оплакватъ ги, но нѣма ги тамъ. Животътъ, духътъ, не може да ги туришъ въ гроба. Духътъ не е нѣщо материално. И човѣкъ не е нѣщо материално. Казвате: „Какъ така, въ Орландовци е пълно съ заровени.” Магарето може да заровятъ въ Орландовци. Тогава каква разлика има между магарето и човѣка, щомъ и двамата ги заравятъ въ земята? Азъ наричамъ човѣкъ това, което не се заравя въ земята. Всѣко нѣщо, което се заравя въ земята, не е човѣкъ. Това е духътъ. Свещена книга е духътъ, една велика, истинска наука. Туй, което не умира, не се заравя. Свобода трѣбва да се даде на хората! Защото, ако хората сѫ свободни, тѣ сѫ хора, ако не сѫ свободни, тѣ сѫ животни. Въ най-голѣмитѣ мѫчнотии на живота да си свободенъ! Казвашъ: „Гладенъ съмъ, ще умра отъ гладъ.” Ти си човѣкъ, какъ ще умрешъ гладенъ? Най-първо ти не трѣбва да вѣрвашъ, че гладенъ ще умрешъ. Ти казвашъ: „Ще ме уморятъ хората.” Никога хората не може да тѣ уморятъ. Ти самъ въ себе си трѣбва да умрешъ. Не трѣбва да вѣрвашъ, че има нѣкой, който може да тѣ умори. Ще застанешъ на този принципъ: Кѫдето и да си, може да заемашъ най-долното положение, кѫдето и да си, отъ това положение може да се издигнешъ. Имашъ приятели, които могатъ да ти помогнатъ. Въ Дѫблинъ свири Крайслеръ като малко момче. Минава единъ и чува свиренето, мисли, че е нѣкой виденъ цигуларь. Иска да види този цигуларь, но вижда едно малко момче на 15 ÷ 16 години. Той го взима при себе си, кара го да свири едно парче и казва: „Ето единъ талантъ.” Той дава съдѣйствието си на туй момче. Талантъ има то! Ако въ вашата душа дѣйства Божествената Любовь, то който и да ви види, ще каже: „Има нѣщо въ този човѣкъ.” Това е спасението въ свѣта. Така е за напредналитѣ души, но не се отнася това и за ненапредналитѣ души. Изходниятъ пѫть е този, нѣма друга свобода. Вие чакате Христосъ да дойде отвънъ. Никога нѣма да дойде Христосъ, ако тъй вие го очаквате. Ще дойде да ви се усмихне, или да ви каже: „Елате вие, благословени”. Много се заблуждавате въ това вѣрване. Христосъ така, както го очаквате, отвънъ да дойде, нѣма да дойде. Тогава, защо да не вѣрвате въ мене, ако е така? Или ще кажете, че азъ съмъ антихристъ? Разумностьта се отличава съ едно нѣщо: онзи, който иде, той носи свобода и животъ за всички хора, нищо повече. А онзи, който носи свобода въ Името Божие, той трѣбва така да живѣе, той трѣбва да има една любовь, която да не се поколебава въ нищо. Неговиятъ животъ да бѫде животъ за другитѣ. Въ който и народъ да дойде Христосъ и да се прояви по този начинъ, вие можете да станете проводници на Христа. Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата свѣтлина, така умътъ и сърдцето на човѣка могатъ да станатъ отражение на Словото Божие. Ние трѣбва да бѫдемъ отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие може да кажете: „Възможно ли е това, азъ достоенъ ли съмъ?” Вие петните Името Божие. Ако вие не бѣхте достоенъ, Богъ нѣмаше да ви изпрати на земята. Щомъ сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казват”: „Азъ съмъ много грѣшенъ.” Какво отъ това? Че кой дяволъ ти тури въ ума мисъльта, че си много грѣшенъ? Ти като имашъ грѣхове, може и да ги изправишъ. Въ това седи твоето достойнство! Понеже тѣ сѫ грѣхове на твоитѣ дѣди и прадѣди, които трѣбва да носишъ съ хиляди вѣкове, и ти трѣбва, като нѣкой юнакъ, да изчистишъ онази сметь, онзи боклукъ на хилядитѣ поколѣния, че като тѣ види дѣдо ти, да каже: „Много се радвамъ, че ти ни освободи отъ това робство.” Нѣмате право да се съмнявате въ себе си! Съ това позорите Името Божие. Азъ ви говоря като на приятели. Азъ считамъ за унижение, за позоръ да ви говоря това, което не е истина. Азъ не искамъ да позоря Името Божие, да позоря Онзи, Който ми е далъ живота. Искамъ и вие да бѫдете свободни. Азъ искамъ да бѫдете такива, каквито Господъ ви е пратилъ на Земята. Както азъ познавамъ Бога, искамъ и вие така да Го познавате. Другояче не може да Го познаете. Искамъ да минете по сѫщия пѫть, по който азъ съмъ миналъ. Може да провѣрявате, колкото време искате, колкото дни и часове искате, но да минете по другъ пѫть е невъзможно. Свобода имате въ минаването, но ще минете по сѫщия пѫть, по който азъ съмъ миналъ. Богъ е казалъ: Единъ е пѫтьтъ. Той е пѫтьтъ за въздигането на човѣшката душа. Този пѫть азъ го наричамъ свещениятъ пѫть на Любовьта, свещениятъ пѫть на Мѫдростьта, свещениятъ пѫть на Истината. Той е свещениятъ пѫть, по който всички души, всички хора на земята ставатъ свободни. 26 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 27 мартъ 1932 г., 10 ч. с. София, Изгрѣва.
  4. 1932_03_20 Що да сторя

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Що да сторя „И нѣкой си голѣмецъ го попита и рече: Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?” (Лука 18:18) Ще прочета 30 глава отъ Притчитѣ, отъ 4 стихъ. Днешната беседа азъ я кръщавамъ „Що да сторя.” - Що да сторя? Тукъ има три букви, които изразяватъ смисъла: Щ, Д, С. „Щ”-то означава една активна сила - трѣбва да работишъ. „Д”-то показва смисъла на работата, „С”-то означава всичкитѣ условия. Значи трѣбва да се опретнешъ да работишъ. „Що да сторя?” Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено отъ утробата на майката, какво ще правишъ? Ще слушашъ, ще ядешъ храната, която ти даватъ. Нѣма да давашъ правила какъ трѣбва да се хранишъ. Ще се подчинишъ на условията. После нѣма да учишъ майка си накѫде да тѣ носи, нѣма да я карашъ да създава нови условия. Ти ще се учишъ само на едно изкуство - да ядешъ добре. – Що да сторя? Ще мислишъ правилно, ще чувствашъ и ще дѣйствашъ правилно. Сега мнозина мислятъ, че разбиратъ. Всѣко нѣщо, което се разбира, може да се направи, всѣко нѣщо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислишъ, че можешъ да правишъ нѣщо е едно, а да го правишъ е друго. Защото има друго право. Ниското сѫщество, то е срѣдата. Щомъ мислишъ право, можешъ да направишъ нѣщата; нѣкога не можешъ да мислишъ право, тогава е изключена възможностьта да направишъ нѣщата както трѣбва. Сѫщото е и въ науката; нѣкой знаменитъ професоръ по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трѣбва. Сѫщото е и въ науката; нѣкой знаменитъ професоръ по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитиятъ професоръ не може да рѣши и най-простата задача. Да обясня. Нѣкой пѫть ти виждашъ добре, нѣкой пѫть не виждашъ. Защо? Виждашъ, когато имашъ свѣтлина, не виждашъ, когато нѣмашъ свѣтлина. Въ многото свѣтлина нѣма да се луташъ, въ малкото свѣтлина много ще се луташъ. Човѣшкиятъ мозъкъ не всѣкога приема еднакво количество свѣтлина отвънъ. Може да има мнозина отъ васъ, които тепърва трѣбва да се занимаватъ съ въпроса за свѣтлината, която прониква въ човѣшкия мозъкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ едно задръстване на свѣтлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нѣщо. Когато единъ царь попиталъ единъ философъ кое е най-лошото нѣщо, той отговорилъ, че най-лошото нѣщо въ свѣта е да се задръсти човѣкъ. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това. Той доказалъ това на царя и царьтъ призналъ, че задръстването е най-лошото нѣщо. Задръстване наричатъ, когато нѣма изходенъ пѫть, когато не виждашъ разрѣшение на задачата, която тѣ безпокои. Не само сега, всѣка една точка, отъ която тръгваме, трѣбва да има свое разрѣшение, да има излазъ нѣкѫде. Започвашъ една работа - трѣбва да я довършишъ. Всѣка една работа, която има начало, трѣбва да има край, да се довършва. Всѣко нѣщо, което има начало, а нѣма край, то е опасно за човѣка. Всѣко нѣщо, което нѣма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи сѫ тѣзи, които иматъ начало и край. Опасни работи сѫ, които иматъ начало, а нѣматъ край или иматъ край, но нѣматъ начало. Съ тия възможности се занимаватъ боговетѣ, които разполагатъ съ много време. За хората които разполагатъ съ малко време, тѣзи задачи се изключватъ. По нѣкой пѫть и човѣшкиятъ животъ се обезсмисля отъ постоянно еднообразие. Има еднообразие въ свѣта, което е царството Божие за нѣкои сѫщества; има сѫщества, за които еднообразието, това е пъкълътъ, това е мѫчението. Раятъ за едни е пъкълъ, за други пъкълътъ е рай. Казвате: „Какъ да го разберемъ?” разбирайте го, както вие намѣрите за добре. Вашиятъ рай не е рай за другитѣ, вашиятъ пъкълъ не е пъкълъ за другитѣ. Това което вие не разбирате, други го разбиратъ; това което вие мразите, други го обичатъ; това, което вие обичате, нѣкои го мразятъ. Това сѫ философскитѣ работи. Както старитѣ кабалисти сѫ разбирали математическитѣ работи, и днесь има учени, които ги разбиратъ. За простия човѣкъ всичко е просто, той всичко отрѣзва изведнъжъ, казва: „Това не сѫществува. Това не може да бѫде свършено. Това не е право.” Ами защо не е право? „Това е право.” Ама защо е право? Той твърди: „Моето право е право за всички хора!” Когато ние говоримъ за живота, когато изхождаме отъ еднолично гледище, ние трѣбва да знаемъ, че всѣки човѣкъ има своето право. Въ свѣта нѣма двама души, които иматъ едно и сѫщо право. Законъ за правото има, но едно и сѫщо право не сѫществува въ свѣта. Това е мое мнѣние. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искатъ да възстановятъ едно право въ свѣта, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казватъ, че искатъ правото, защо свѣтътъ страда? Често привеждатъ приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрѣжете всичкитѣ глави, да остане само една глава. Каква философия иматъ многото глави? Коя бѣше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненуждни глави, отъ туй гледище? Казватъ, една глава трѣбва да има въ свѣта, за да се оправи; трѣбва само единъ умъ, да се оправи свѣтътъ. Ако въ свѣта трѣбваше само единъ умъ, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичатъ толкова разногласия въ стремежитѣ! Хубаво, възможно ли е да се изрѣжатъ главитѣ на всичкитѣ хора? Нѣкои казватъ: „Всичко е възможно.” Но да се изрѣжатъ главитѣ на всичкитѣ хора то е невъзможно. Всѣка глава като изрѣжешъ, на мѣстото й ще се явятъ десеть глави; десеть глави като изрѣжешъ, ще се явятъ сто; стотѣ като изрѣжешъ, ще се явятъ хиляда; хилядата като изрѣжешъ, ще се явятъ десеть хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искашъ. То е единъ законъ, който работи у самитѣ насъ. Ние искаме да разрѣшимъ нѣкое противорѣчие въ своята душа въ своя умъ, като мислимъ да го изхвърлимъ. Ти казвашъ за нѣкого: „Азъ този човѣкъ не го обичамъ.” Какво разрешавашъ? „Ама азъ го обичамъ.” Ако го обичашъ и ако не го обичашъ, то е едно и сѫщо нѣщо. Ако го обичашъ, ти давашъ начало, творишъ нѣщо въ свѣта; ако не го обичашъ, ти имашъ единъ излазъ. Едновременно ти не можешъ да обичашъ всичкитѣ: половината ще обичашъ, половината ще мразишъ. Това е вече друго разбиране. Единъ човѣкъ не ти е симпатиченъ, но той не е симпатиченъ, защото нищо не ти дава. Огъньтъ не ти е симпатиченъ, защото тѣ изгаря. Но безъ туй, което тѣ гори, макаръ да не ти е симпатично, не можешъ. Колкото да не ти е симпатиченъ огъньтъ при извѣстни условия, но той е симпатиченъ при други. Като си много близо, не е симпатиченъ, но като се доставишъ на извѣстно разстояние, по-симпатиченъ отъ него нѣма. Като каже нѣкой за нѣкого, че не му е симпатиченъ, разбирамъ, че е много близо до него. Ако се тури на извѣстна дистанция, много ще му е симпатиченъ. Ако нѣкой каже за нѣкого, че го обича, казвамъ: той се е поставилъ на мѣстото дето трѣбва. Какъ трѣбва да разбираме това? Азъ го разбирамъ научно. Човѣкъ да се постави на мѣстото, дето трѣбва, значи да вземе една позиция, която природата му е опредѣлила. Защото има и неблагоприятни условия. Всѣки човѣкъ може да се постави въ едно или друго отношение съ хората. Не съ всички хора, съ които сме се поставили въ даденъ моментъ, ние сме въ хармония, и не съ всички хора ние сме въ дисхармония. Сега ще кажатъ, че тѣзи отношения се опредѣлятъ отъ миналото. Така изясняватъ нѣщата индуситѣ; то е донѣкѫде обяснение, но не докрай. Казватъ: кармически е така. Що е кармата? Това сѫ само последствия на причинитѣ. За разумнитѣ има линия на поведение. Щомъ се поставишъ на тази линия, всичкитѣ нѣща иматъ отношение къмъ тебе въ единъ крѫгъ. Ако не се поставишъ на нея, ще дойдешъ въ вѫтрѣшно противорѣчие. Вие често ставате сутринь неразположени духомъ, мѫчи ви нѣщо, всички хора ви се виждатъ не дотамъ добри: баща ви ви се вижда не добъръ, майка ви не е добра, братъ ви, сестра ви не е добра, считате всѣки за опъкъ, негоденъ. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извънъ границитѣ на възможноститѣ, които природата е турила въ дѣйствие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможноститѣ, които тя е турила. Защото човѣкъ по нѣкой пѫть мисли, че той не може да направи повече отъ природата. Може. Ако Господъ на васъ ви каже: „Направете единъ новъ човѣкъ”, какъ ще го направите? Не по неговия образецъ, нали искате нѣщо ново? Какъ ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъвъ, какъвто Господъ го е направилъ, вие копирате. Казвате: „Този човѣкъ не ми се харесва.” Тогава дайте единъ моделъ, какъвто Господъ никога не е мислилъ. Да копирате нѣщата, да ги правите по сегашния теркъ, всѣки знае. Но безъ теркъ да ги направите е въпросътъ. Майсторъ е онзи, който самъ създава терка. Азъ виждамъ много ученици, знаменити, като турятъ картината на джама, рисуватъ, тоесть прекопирватъ отгоре и после казватъ, че тѣ сѫ го рисували. Майката казва: „Моето дете рисува”, хвали го. На джама рисува, но безъ джамъ не може да рисува. Сега, нѣкой пѫть вие казвате: „Учительтъ ни занимава съ такива едни работи, нѣщо по-сѫществено да каже.” Най-сѫщественитѣ работи въ сегашния свѣтъ, тава сѫ паритѣ; най-сѫщественото въ този свѣтъ е службата; най-сѫщественото въ този свѣтъ е облѣклото; най-сѫщественото въ този свѣтъ е кѫщата, въ която трѣбва да живѣешъ; най-сѫщественото нѣщо е мекото легло съ пружина; най-сѫщественото нѣщо сѫ лаченитѣ обуща; най-сѫщественото е меката капела на главата; най-сѫщественото сѫ дрехитѣ. Най-сѫщественото това е вече яденето. Това е въ реда на нѣщата, че човѣкъ трѣбва да яде. Азъ съмъ слушалъ да казватъ: „Не можеше ли Господъ да направи хората безъ да ядатъ?” Можеше. Следъ като умрешъ нѣма да ядешъ вече. Следъ като умрешъ, ти ще ходишъ при хората, ще гледашъ, тѣ ядатъ, на тебъ ти се яде, но не можешъ да ядешъ. На всички трапези ще гледашъ, всички ще виждашъ какъ ядатъ, но нищо не можешъ да вкусишъ. Само ще живѣешъ съ преживяванията на миналото. Речешъ да вдигнешъ лъжицата, не можешъ. Трѣбватъ ти нѣколко хиляди души да вдигнатъ една лъжица и да я турятъ въ устата. Докато я вдигнатъ, ще се минатъ три-четири седмици, яденето ще се развали. Нѣкои мислятъ, че душитѣ сѫ много силни. Силни сѫ въ едно отношение, но крайно слаби въ друго отношение. Тѣ не могатъ да вдигнатъ една човѣшка лъжица. Понеже ако рекатъ да вдигнатъ човѣшката лъжица, тѣ ще се вплетатъ въ кармичния законъ за причина и последствие. Нѣкой се чуди какъ единъ духъ да не може да вдигне една лъжица. Какъ ще вдигнешъ, има единъ водовъртежъ, ако речешъ да го прескочишъ, ще идешъ въ дупката, нѣма нищо да остане отъ тебе; този водовъртежъ не можешъ да го прескочишъ. Та нѣкои не разбиратъ този законъ. Не само една душа, но и хиляди души да се събератъ, пакъ не могатъ да вдишатъ една лъжица. А единъ човѣкъ вдига не една, но колкото иска. Въ друго отношение душитѣ сѫ силни. Една душа може да тѣ вдигне и да тѣ пренесе отъ едно мѣсто на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, кѫщата може да вдигне. Казвамъ: Това сѫ противорѣчия. Защо и за какво, тѣ сѫ математически отношения. Математическитѣ работи сѫ явления, които има тепърва да се разрешаватъ. Дадатъ ви една такава задача: какво представлява точката отъ само себе си. Сѫществуваше една култура въ свѣта, която смѣташе, че движение не трѣбва да има, - Богъ създаде точката да седи на едно мѣсто. Следъ туй сѫществуваше друга култура, която мислѣше, че точката не трѣбва да стои на едно мѣсто, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господъ създаде правата линия - направи точкитѣ да се движатъ. Но точката не може да се движи въ една посока. Нищо не може вѣчно да се движи въ една права посока, такова движение въ свѣта не сѫществува. Сѫществува движение въ права линия, но движение въ една и сѫща посока безъ никакво отклонение, не сѫществува. Сега, мисъльта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото отъ васъ по-учени хора има, и тѣ не го разбиратъ. Ако вие го разбирате, ще стане упрекъ; ако и вие не можете да го разберете, ще минете съ ученитѣ. Пъкъ ако го разберете, много прости ще бѫдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочутъ адвокатъ въ Европа, който водилъ едно дѣло, протакалъ го 30 години. Възпиталъ дъщеритѣ си и най-после, като оженилъ по-голѣмата дъщеря, далъ го наследство на зетъ си, който сѫщо билъ адвокатъ. Зетятъ още първата година разрѣшилъ дѣлото и казалъ на бащата: „Туй, което ти не можа 30 години да разрешишъ, азъ за една година го свършихъ.” Казва му стариятъ адвокатъ: „Много си будала, азъ цѣли 30 години се прехранвахъ отъ това дѣло, ти сега съ какво ще се прехранвашъ?” При сегашнитѣ условия, ако грѣхътъ изчезне, - както едно адвокатско дѣло, ако го разрешатъ - всичкитѣ проповѣдници, всичкитѣ сѫдии, адвокати, какво ще правятъ? Тѣ гладни ще умратъ. Щомъ се разрѣши грѣхътъ, проповѣдницитѣ нѣма да проповѣдватъ, грѣшни хора нѣма да има, престѫпници нѣма да има, стражари нѣма да има, това-онова нѣма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдатъ до разрѣшението, казватъ: „Този въпросъ не го бутайте, понеже икономически ще ни засѣгне.” Тѣ знаятъ какъ се разрешава, но не го разрешаватъ. Умни сѫ, и прави сѫ. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Да се освободимъ отъ грѣха!” Не е въ вашъ интересъ да се освободите. Тѣ сѫ мои лични разсѫждения. Азъ разсѫждавамъ обективно, съпоставямъ нѣщата, тъй както сѫ, не че хората тъй ги виждатъ. Има едно разрѣшение. Има много научни теории сега въ свѣта, които сѫ много по-прави отъ досегашнитѣ теории. Но ако тѣ се приематъ, трѣбва да стане едно преустройство въ науката, пъкъ то е грамадна работа. Даже въ православната църква, която бѣше въ Русия, ставаше въпросъ да приематъ западния календаръ, но за това трѣбваше да се измѣнятъ празницитѣ. Отказаха въ църквата да приематъ новото лѣточисление, понеже трѣбва да стане едно такова преустройство. Така е и съ новитѣ възгледи, съ новитѣ теории, съ новиятъ моралъ. Защо се повдига гонение противъ едно учеше? Защото трѣбва да стане преустройство. Прави сѫ въ туй отношение хората. Но все таки, свѣтътъ трѣбва да разрѣши този въпросъ. Частично поне трѣбва разрѣшение, за да не дойде тогава друго противорѣчие. Силната вода тече, нѣкои брѣгове подкопава, създава противорѣчие. Ако новото учение мяза на една рѣка, която минава и подкопава брѣга, изкоренява дървета и много трѣви, брѣгътъ се рони - добре е. Но другата опасность е, ако тази вода остане въ застой или съвсѣмъ пресъхне. Тогава ще дойдемъ до онази поговорка: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.” Новото е всѣкога за предпочитане предъ старото, при всичкитѣ несгоди, понеже то е законъ въ природата. Вие казвате: „Ако можеше по стария начинъ, както ние мислимъ.” Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрѣва веднъжъ, защо постоянно изгрѣва, залѣзва, изгрѣва, залѣзва, да изгрѣе веднъжъ и да седи на едно мѣсто. Въпросътъ е сега: „Що да сторя?” Азъ поставямъ въпроса: Ти обичашъ нѣкого, защо? Не обичашъ нѣкого, защо? Любовьта и омразата си имай две величини: плюсъ и минусъ. Омразата за едного е любовь за другиго, и любовьта за едного е омраза за другиго. То е смѣна на състоянията. Любовьта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любовь за небето. Дали го разбирате вие, то е другъ въпросъ, но така си е. Сега, ако туй учение нѣмаше извѣстно съотношение къмъ строежа на сегашния нашъ животъ, къмъ сегашното наше състояние, то щѣше да е безполезна работа да говоришъ за нѣщо, което хората не разбиратъ; но всичко, което се говори, има отношение къмъ сегашния животъ. Ти ще разберешъ, че злото на вашъ езикъ е единъ преводъ. Злото, това е неразбрана любовь. Неразбраната любовь за едни е зло за други. Разбраната любовь, то е благото, това е животътъ. Върху себе си като пренесемъ закона, то значи, че всѣкога, когато не разберемъ извѣстно положение въ природата, създаваме си омраза въ насъ, а всѣкога, когато разберемъ извѣстно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любовь. Когато разберемъ това благо, явява се въ насъ свѣтлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберемъ, явяватъ се тѫжни работи. Казва се: човѣкъ не е въ духа си. Тѣ сѫ обща положения. Не е въ духа си значи, че не е разбралъ. Като кажемъ, че не е въ духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоесть ние разбираме нѣщата по механиченъ начинъ. Всичката погрѣшка е тамъ. Механически се разрешаватъ само завършенитѣ процеси. Но има процеси въ свѣта, които не сѫ завършени, има процеси, които едва сега започватъ. Съ завършенитѣ процеси разбирамъ, лесно може да се справишъ, но когато единъ процесъ е незавършенъ, когато единъ процесъ е въ проекции? Сега, вие може да построите единъ домъ върху завършенитѣ процеси; азъ ви казвамъ тогава, съ изключение едно на сто, че този домъ може да успѣе. Но може да построите единъ домъ върху незавършенитѣ процеси - съ изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успѣе. Ако го построите върху процеситѣ въ проекция, отъ този домъ нищо нѣма да стане. Не че сѫдбата мисли нѣщо лошо, но основа нѣма. Ако вие градите една кѫща съ устойчивъ материалъ, тя ще устои; но ако материалътъ не е здравъ - тухлитѣ печени-недопечени, гредитѣ слаби, отъ слаби дърва направени, какво здание може да стане? Въ единъ критически свѣтъ може да направите туй отъ паяжина, една кѫща, каквато паяцитѣ правятъ, но най-малката буря или нѣкакво стълкновение и вашата кѫща ще се събори. Туй е вѣрно и по отношение на вашия животъ. Туй е вѣрно и по отношение на вашитѣ идеи, които създавате. Нѣкой пѫть седимъ и мислимъ, правимъ красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичкитѣ идеи, остане празно цѣлото мѣсто. Всички твои вѣрвания, възгледи изчезнатъ, остане само нѣкоя малка кость и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за въ бѫдеще и за хиляди години ще се намѣрите въ сѫщитѣ процеси. Но това не е насилие. Нѣма да казвашъ, че Господъ е направилъ това. Направиха го другитѣ хора. Господъ е далъ нѣщо на заемъ въ тази работа. Ти може да съградишъ една теория, нѣкакъвъ моралъ. Отъ моето гледище нѣкой пѫть, както разглеждамъ морала, той е относителенъ моралъ. Тогава въ какво седи истинския моралъ въ свѣта? Азъ наричамъ истински морална постѫпка тази, която едновременно и навсѣкѫде да е еднакво валидна, дето и да я вложишъ, да нѣма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъль има еднаква стойность презъ всичкитѣ вѣкове, презъ които мине. Тя остава еднаква въ невидимия свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, тя не губи своята стойность. Такива мисли сѫществуватъ, тѣ сѫ отъ Божественъ произходъ у насъ. Но ние много пѫти се заблуждаваме съ второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които иматъ прилика съ тѣхъ и ние нѣкой пѫть на тѣхъ приписваме Божественъ произходъ. Тамъ е всичката драма на нашия животъ. Азъ имамъ писмо на една англичанка, още като видѣхъ нейния почеркъ отдалече, казвамъ: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждамъ, че е написано писмото, опредѣлямъ една вѫтрѣшна доброта, нейниятъ умъ опредѣлямъ, на каква възрасть е тя. Защото всички Божествени процеси, тѣ сѫ завършени. При тѣхъ нѣма треперене; треперенето, неустановениятъ почеркъ показва, че има едновременно много мисли и желания, които не сѫ въ хармония. На нѣкой човѣкъ трепери рѫката - седналъ той, ще подписва документъ за пари, пъкъ мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; редъ разсѫждения се мотаятъ въ главата му. Въ едно такова положение неговиятъ почеркъ е неустановенъ, капилярнитѣ сѫдове сѫ сбити, ритмусътъ на сърдцето е неправиленъ. Скѫперникътъ по това ще го познаешъ, - ако туришъ рѫката си на сърдцето му и чуешъ какъ неравномѣрно удря. На скѫперника пулсътъ е неравномеренъ, той нѣма нормаленъ пулсъ. Онзи човѣкъ, който е разрушителенъ, неговиятъ пулсъ следъ 10 редовни удара въ експлозия има 9 ÷ 10 нередовни. Всички възможности въ характера на човѣка се изразяватъ съ различни числа въ пулса. Пулсътъ не е установенъ. Съ различни числа се опредѣля колко удара има. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ забелязватъ, че пулсътъ не е равномеренъ, но не знаятъ произхода, причината за това. На различнитѣ болѣсти по пулса може да се опредѣли причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ се е простудилъ. Може преди десеть години той да е намразилъ нѣкого. Тази негова болѣсть сега се дължи на нѣкогашната омраза. Преди десеть години! Той дори е забравилъ за това, но последствията сега се проявяватъ. Може една-две години да се мѫчи съ тази болѣсть, тя сега е последствие, резултатъ. Не всѣко простудяване се дължи на омразата. Но казвамъ, че въ основата си тѣзи заболявания иматъ омразата и мрачнитѣ мисли. Сега азъ правя тѣзи обяснения, за да ви дамъ общия законъ: какво отношение има между човѣшкитѣ мисли вѫтрѣ въ строежа на чувствата, въ волѣвитѣ дѣйствия. Защото ако нѣма тия отношения, другото е забавление. Човѣкъ има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измѣрвамъ топлината съ градуси, имамъ термометъръ, съ който измѣрвамъ топлината на тѣлото на три мѣста. Азъ дѣля топлината на човѣка: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробоветѣ, тя е чисто ангелскиятъ свѣтъ и най-после третата топлина - подъ бедрата отдолу, то е човѣшкиятъ свѣтъ. Три температури взимамъ предвидъ - X, Y и Z, тогава заключавамъ за отношенията. Всѣки отъ васъ може да измѣри своята топлина. Азъ ще ви дамъ единъ методъ, вие сами да си правитѣ своитѣ наблюдения. Когато нѣкой день имате най-хубави, свѣтли мисли, може би за половинъ часъ, за единъ часъ се проясни умътъ ви, та сте радостни, направете едно измѣрване. Турете единъ термометъръ на слѣпитѣ очи и вижте каква е топлината. Отбележетѣ я. Следъ нѣколко дни имате хубаво разположение отвѫтрѣ, не горе въ главата, но въ чувствата, тукъ подъ лъжичката усѣщате една приятность, като че живѣете въ небето. Измѣрете топлината на гърдитѣ си, но не туряйте термометъра подъ мишницитѣ, а въ тази хлътнина, която има на гърдитѣ - турете тамъ термометъра и пакъ отбележете. Другъ день разположението идва отъ друго чувство: Яли сте нѣщо и казвате: „Славна работа, цѣла седмица сънувахъ това ядене, много ми е приятно.” Турете термометъра на пѫпа, измѣрете, пакъ отбележете. Презъ годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдатъ тия състояния, вижте тази температура каква ще бѫде. Тѣ сѫ научни данни. Това ще хвърли по-голѣма свѣтлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето ученитѣ хора на слънцето може да иматъ думата. Ние знаемъ за него дотолкова, доколкото неговата свѣтлина и топлина се отнасятъ до насъ. Има свѣтлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава нѣкой пѫть презъ земята транзитъ. Обикновенитѣ учени хора мислятъ, че слънцето изпраща всичката свѣтлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но нѣкѫде мрѣжата на земята не е толкова гѫста, и часть отъ енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нѣмаме. Може би въ бѫдеще тази мрѣжа ще бѫде по-ситна, земята като се сгѫстява, образува нова мрѣжа, ще има тогава нѣкакви радиоактивни сили, които сега се проявяватъ, но не ги знаемъ. Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човѣшкиятъ мозъкъ. Ако ти въ твоя мозъкъ не можешъ да направишъ една мрѣжа по-ситна отъ тази, която имашъ, ти не разбирашъ закона. Всѣка година човѣкъ трѣбва да построява по една мрѣжа, въ която да се разбива слънчевата енергия. Единъ светия, следъ като живѣе 20 години въ пустинята, създава нѣщо такова въ ума си, той долавя нѣща, за които обикновениятъ човѣкъ нѣма хаберъ, и има извѣстни сили, понеже съ тази мрѣжа хваща енергията и може да я тури въ работа. Сегашнитѣ учени хора иматъ клѣтки да хващатъ енергията, но тѣ търсятъ нови пѫтища и начини да схванатъ скритата енергия, която е въ природата. Нѣкѫде схващатъ, нѣкѫде не могатъ да схванатъ, но въ сравнение съ миналото има едно подобрение. Но вѫтрѣ въ насъ, въ нашия личенъ животъ всѣки трѣбва да прави усилие да открие тази свѣтлина и топлина. Когато намѣри законитѣ на своя умъ, тогава ще изследва и други умове, които сѫ въ хармония съ неговия. Ще ги изследва не само тукъ, на земята, но ще проследи всичкитѣ звѣзди. На всѣка звѣзда, споредъ туй учение, има едно сѫщество, което е въ съгласие съ тебе. На мѣсечината има едно такова сѫщество, на Марсъ, на Венера, на Меркурий, на Нептунъ, на Сатурнъ, на Уранъ, на Плутонъ, на Слънцето има, на Сириусъ, на всичкитѣ слънца, планети, звѣзди и съзвѣздия има. Това сѫ сто милиона слънца само въ нашата галактика и на всѣко слънце има по една душа, свързана съ тебъ. Значи сто милиона души има, които си хармониратъ съ тебъ, само отъ Слънчевата система. Всѣки день тѣ по радиото тѣ викатъ и чакатъ да се обадишъ. Всѣки день пращатъ на станцията блага за тебъ и чакатъ да се обадишъ. Ти седишъ и казвашъ: „Какво ли мислятъ за менъ?” Ти само мислишъ и самъ не знаешъ какво. Мислишъ да се женишъ, или да тѣ назначатъ професоръ нѣкѫде, да ти дадатъ нѣкаква важна работа или да вземешъ нѣкаква служба, или се приготвяшъ да погребешъ нѣкого. Мислишъ такива второстепенни работи. Женитбата въ този смисълъ е едно забавление. Защото ако бѣше много сериозна работа, хората никога не трѣбваше да се развеждатъ. Види се, не е сериозна, щомъ се развеждатъ. Ако тази работа - животътъ - бѣше сериозна, трѣбваше хората да не умиратъ. Защото като се ожени жената, направи мѫжа си за Господъ и започне да му се кланя. Но другъ Господъ дойде единъ день, изпрати го. Или мѫжътъ направилъ жена си за Господъ, дойде Господъ, духне, той остане самъ. Естествено, тамъ по звѣздитѣ го викатъ, какво се разправя съ жена си! Жената има толкова право на него, колкото и тѣ. Нѣкой казва: азъ имамъ симпатия. Ти на земята може да имашъ само една симпатия, споредъ тая теория. Двама души не може да тѣ обичатъ. Единъ има на земята, който може да тѣ обича, но въ вселената сто милиона има, които тѣ обичатъ. Питамъ: колко души има, които ви обичатъ? На земята има само единъ. Кой е той? Ще го намѣрите. - Ама азъ толкова хора обичамъ. - Лъжешъ се. Всѣки има само по единъ, когото обича. Това е основенъ законъ. Така трѣбва да се мисли. Нѣкой казва: „Азъ всѣкиго мога да обичамъ.” Ти може да си мислишъ така. Всичкитѣ банки по улицата не сѫ за тебъ. Всичкиятъ въздухъ на земята не е за тебъ. Въ дадения случай приемешъ отъ едно мѣсто въздухъ. Всичката свѣтлина не е за тебъ; всичкиятъ хлѣбъ не е за тебъ; всичката вода не е за тебъ. Едно мѣсто има, отъ дето въ даденъ случай може да почерпишъ. Азъ не искамъ да ви турямъ въ противорѣчие, но ви изнасямъ една истина, съ която азъ работя и досега не съмъ намѣрилъ противорѣчие. Работи отлично тая теория. Казвашъ: какъ само единъ да ме обича? Не само единъ, още сто милиона сѫщества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, тѣ сѫ единъ милиардъ и 200 хиляди. А пъкъ всѣка планета има сателити, както мѣсечината. Тъй щото намиратъ се десеть, петнадесетъ милиарда сѫщества, които мислятъ за тебе. Тѣзи сѫщества отвсякѫде мислятъ, пъкъ ти си се обезсърдчилъ, мислишъ да се самоубиешъ. Тѣзи, които разбиратъ онзи свѣтъ, казватъ: да вѣрваме въ Господа. Какво разбиратъ тѣ подъ думитѣ „да вѣрваме въ Бога”. - Да вѣрваме въ Бога разбираме вѣчно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вѣчно множество и вѣчно единство. Законитѣ за единството сѫ едни и законитѣ за множеството сѫ други. Следователно, ние отъ Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашитѣ работи. Така всички мислятъ. Тогава туй схващане, че Богъ трѣбва да мисли постоянно за насъ е несъобразно. Кога Господъ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичкитѣ мисли, какво ще стане съ нея? Не й даватъ почивка, тя день и нощь все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10, 15, 20, 40, 50 часа да изкара, следъ туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пѫтя като вървятъ, заспиватъ. Даже въ строя клѣкне нѣкѫде малко да дремне. Другъ върви и заспи. „Що да сторя?” Ние искаме отъ Бога закона на единството. Сѫщевременно и Богъ иска отъ насъ. Богъ спрямо насъ има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди сѫщества, това е отношението въ множеството на Бога къмъ насъ въ своето разнообразие. Пъкъ спрямо насъ отъ времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение къмъ насъ. Вѫтрѣ въ вѣчното битие туй отношение къмъ насъ никой не може да го знае, между насъ и Бога никой не може да бѫде. Изнесешъ ли го, ти ще умрешъ. Ако ти може да изкажешъ туй, което Богъ има спрямо тебъ, то ще бѫде сѫщото да вземешъ да разрѣжешъ сърдцето и да го покажешъ, да вземешъ дробоветѣ да ги покажешъ на хората. Или да вземешъ да разрѣжешъ мозъка да го покажешъ. Ако ти вземешъ главата и я разрѣжешъ и покажешъ на хората, какво ще остане отъ тебе? Ако ти отворишъ главата, ако ти отворишъ сърдцето, ако ти отворишъ дробоветѣ, какво ще стане съ тебе? Въ туй единство на Бога, главата всѣкога седи на мѣсто. Значи, главата ми е за Бога, сърдцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пъкъ моятъ проявенъ животъ то е множество за резултатитѣ, които излизатъ, за моята глава, за моята душа, за онова множество, въ което се изяснява на насъ. Тогава има законъ за преплитане на нѣщата: ако ти нѣмашъ право отношение къмъ Бога, ти не може да имашъ право отношение къмъ вѣчното множество; ако ти нѣмашъ право отношение къмъ вѣчното множество, не може да имашъ право отношение къмъ вѣчното единство. Тѣ сѫ две нѣща, които сѫ въ отношение въ тѣсна зависимость. Ако не разбирашъ свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имашъ понятие за правата линия; ако нѣмашъ разбиране за правата линия, ти не може да имашъ понятие за точката. Казвамъ: Ако ние вземемъ старитѣ кабалисти тѣ сѫ развивали закона за сефиротитѣ, една наука, която по своему сѫ разбирали, но преведена въ единъ модеренъ езикъ, то е единъ свѣтъ само една степень на едно измѣрение. Представете си единъ свѣтъ отъ едно измѣрение, азъ говоря за първичния свѣтъ, който има едно отношение, свѣтъ на вѣчно успокоение. Това е законътъ на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката въ дадения случай показва закона на правата линия съ една проекция въ плоскостьта. Раждането на тройката. Тройката сѫщевременно показва закона на плоскостьта съ нейното движение извънъ тази плоскость на трето измѣрение. Следователно, 1, 2, 3, това сѫ числа отъ свѣта на тритѣ измѣрения. Следъ туй имаме другъ единъ свѣтъ, който започва. Каквото е отношението на точката къмъ правата линия, на правата линия къмъ плоскостьта, на плоскостьта къмъ тѣлото, такова е четвъртото измѣрение, петото, шестото измѣрение. Защото четвъртото измѣрение е пакъ точка въ единъ свѣтъ. Значи всичко е концентрирано, има отношение къмъ четвъртото, петото, шестото измѣрение. Имаме втори свѣтъ. Има другъ свѣтъ, който започва съ седемь - свѣтъ на седемь измѣрения, на осемь, на девѣть. Влизаме на една граница, на онзи Божественъ свѣтъ, въ който само Богъ се проявява. Тъй както е спремо себе си, спремо ангелитѣ, спремо човѣцитѣ. Защото свѣтътъ на тритѣ измѣрения е свѣтъ на хората, свѣтътъ на четиритѣ измѣрения е свѣтъ на духоветѣ. Това е гледане отдолу, първиятъ свѣтъ. Ако гледаме на живота отгоре отъ едно до три е Божествениятъ свѣтъ, отъ четири, петь, шесть - това е ангелскиятъ свѣтъ, а отъ седемь, осемь, девѣть - то е нашиятъ свѣтъ. Ако гледаме обратно отъ земята нагоре къмъ небето, тамъ имаме обратния процесъ. Едно, две, три, то е човѣшкиятъ свѣтъ. Четири, петь, шесть, това е духовниятъ свѣтъ; седемь, осемь, девѣть е Божествениятъ свѣтъ. Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичкитѣ учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трѣбва да се мисли, че всѣко нѣщо, за което говоримъ, трѣбва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбранитѣ работи, за разбранитѣ работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и кѫде е? Вие мислите за ангелитѣ, но и тѣхъ не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щомъ знаете едно нѣщо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трѣбва да имаме. Да имаме само едно разбрано нѣщо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бѫдатъ неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другитѣ звѣзди не ги знаете, неразбрани работи сѫ. Вие казвате: дали е вѣрно или не. То е другъ въпросъ. Дали е вѣрно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вѫтрѣ не я интересува, но казва, че има писмо отъ еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвамъ: Тази мома не разсѫждава. Следъ като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишатъ ли се? Хвърля писмото. Тази мома има извѣстни разбирания, но разбиранията на момата не може да бѫдатъ разбирания на момъка. Ако момъкътъ пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише въ писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трѣбва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щомъ го разбере, тази работа нѣма да иде на добре. Нека остане нѣщо неразбрано, такъвъ е законътъ въ природата. Ние искаме всичкитѣ работи да бѫдатъ разбрани, да бѫдемъ наредени свѣтийски като ангели. Такъвъ животъ е въображаемъ, той не може да сѫществува. Азъ изхождамъ отъ нашето гледище. Може такъвъ животъ да сѫществува нѣкѫде, но на земята не може да сѫществува. Нѣма нѣща, за които ти може да помислишъ и то да не сѫществува. Сѫществува, но не тукъ. А пъкъ за насъ съ това разбиране, което имаме, има реални нѣща, които сѫществуватъ тукъ. То е много дребенъ свѣтъ. Въ единъ свѣтъ на микробитѣ на една игла отгоре милиони микроби може да ги туришъ. Тѣхнитѣ учени хора и философи ще измѣрватъ, че има километри. Ще говорятъ за грандиозенъ свѣтъ, а за насъ той е толкова дребенъ, милиони сѫщества може да се турятъ на една игла. Даже тия милиони микроби тѣ сѫ празна работа за насъ. Отъ гледището на тия сѫщества, за които съзнанието е така повдигнато, всичкитѣ хора сѫ като микроби. Ние за тѣхъ имаме толкова важность, колкото микробитѣ. Отъ Божествено гледище важни сме, но не представляваме чакъ толкова голѣма важность. Казватъ: трѣбва да туримъ микроскопа да ги видимъ. Ние мислимъ за себе си грандиозни работи, какъ тъй. Обаче ако тия микроби се поставятъ вѫтрѣ въ нашето тѣло, веднага ще се покажатъ, че тѣ иматъ грамадна сила. Сега: Що да сторя? Ще работишъ, ще мислишъ, ще чувствашъ, нѣма да искашъ да уреждашъ живота си. Щомъ ти искашъ да уреждашъ живота си, ти се поставяшъ на лъжлива основа, значи животътъ не е уреденъ, че ти ще го уреждашъ. Може би относително да е вѣрно. Но по отношение на природата, всичката наша погрѣшка е тамъ, че ние искаме да уредимъ живота, да го подобримъ. Нѣма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме. Що да сторя? - Ще ядешъ, ще пиешъ, ще спишъ, ще казвашъ: всичко е добро. Или просто казано: ще учишъ. Ще станешъ сутринь, нѣма да кажешъ, че животътъ е лошъ, ще се учишъ и ще считашъ, че всичко е на мѣстото си. Ако има нѣкой да мисли, нека му мисли Господъ, какво ще му мисля азъ? Защо да мисля за Божествения свѣтъ. Както Господъ го е направилъ, е добъръ. Този свѣтъ Господъ го е направилъ. Той мисли съвсѣмъ другояче за работитѣ, не както ние мислимъ. Ако за мене Божествениятъ свѣтъ е неразбранъ, то е другъ въпросъ. Но ако азъ считамъ, че свѣтътъ е неуреденъ, неразбранъ, това не е така. Свѣтътъ е неразбранъ за мене. Свѣтътъ ни най-малко не е неуреденъ и неразбранъ. Този свѣтъ е уреденъ. Вие забележете този пѫть, по който вървятъ всички животни. Отъ милиони години, пчелитѣ почти никакъвъ прогресъ не сѫ направила въ килийкитѣ на своитѣ пити. Защото тѣ казватъ: свѣтътъ е уреденъ, нѣма какво да го уреждаме. Тѣ си правятъ килийки, събиратъ медъ. Казватъ: ако ние искаме да го уредимъ, трѣбва да напуснемъ своята форма. Щомъ искаме да го уредимъ, можемъ. Ако пчелата иска да уреди своя животъ, трѣбва да напусне кошера; ако човѣкъ иска да уреди своя животъ, трѣбва да напусне човѣшката форма. Но като човѣкъ трѣбва да седи въ тѣзи граници, въ които е поставенъ. Не да не мисли, да не разсѫждава, да каже: дотегна ми този животъ. Нѣма какво да му дотѣга. Казва: много съмъ мислилъ. Въ мисъльта не е нещастието. Мисъльта е привилегия. Даже най-нещастната мисъль е едно голѣмо богатство. Страданията на човѣка, това сѫ капитали отъ нѣколко милиарда. Когато нѣкой пѫть му дотегне животътъ, тогава отива при Господа, други сѫщества купуватъ тѣлото му. Щомъ ти не работишъ дойдатъ други сѫщества и купятъ тѣлото. Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ продаване тѣлото. Защото щомъ не работишъ, не уреждашъ живота. Има сѫщества, търговци въ вселената, дойдатъ и тѣ купятъ нѣщо, единъ день тѣ изпѫждатъ навънъ, взематъ всичкия материалъ, ти ще останешъ търговецъ безъ дюкянъ, безъ стока, безъ пари. Ти ще ходишъ, ще въздишашъ, казвашъ: кажи, какъ бѣше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви сѫ задълженията на ангелитѣ? При сегашното състояние на ангелитѣ, можете да търсите единъ ангелъ, колкото си искате, но той е човѣкъ на длъжность, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъль, напуска веднага своето мѣсто, отива да изпълни Волята Божия. Щомъ Богъ го изпраща, напуска грандиозната си работа въ вселената и отива дето и да е, въ слънчевата система. Може да е долу на земята, безъ значение, кѫдето го изпратятъ. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пакъ Божествената мисъль, пакъ напусне работата. Нѣма нужда да му казватъ, че трѣбва да отива на еди-кое си мѣсто. Като схване Божествената мисъль, веднага я изпълнява. Единъ ангелъ, мислитѣ вие, едва ли ще се занимава съ васъ, да си напусне неговата работа, да дойде за вашитѣ дребни работи. Дребнитѣ работи сѫ велики работи. Въ една дребна работа се крие цѣла една слънчева система. Една човѣшка душа по нѣкой пѫть става образецъ за цѣла вселена. Върху нея единъ день ще се построи цѣла вселена. Сега ние отидохме надалече, тѣ сѫ неразбрани работи. Азъ се радвамъ, че сѫ неразбрани. За днесь стои въпросътъ: що да сторя? Блажени невежитѣ, защото на тѣхъ се падатъ страданията. Блажени невежитѣ, защото тѣ иматъ преимущество да страдатъ. Отъ страданията ще извадите хубавитѣ работи. Вие не считайте, че всичко е излезло отъ Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излезло отъ Бога, де е лошото въ свѣта? Вземете падналитѣ духове, грѣшнитѣ хора, где е лошото? Лошото е въ неразбирането. Но въ най-лошитѣ духове, въ падналитѣ души има друга вѫтрѣшна възможность. Богъ другояче гледа на нѣщата. Но по отношение на сегашния процесъ има разногласие, дето тия разумни сѫщества за тѣхно собствено добро, трѣбва да измѣнятъ начина на своята мисъль, понеже тия сѫщества искатъ да наложатъ своето вѣто на Бога, да мисли и Той като тѣхъ. Най-първо великитѣ духове се опитаха да наложатъ своята мисъль и Той да мисли като тѣхъ. Ние се опитахме да наложимъ нашата мисъль на духоветѣ и това не става. Духоветѣ слѣзоха на земята, ние слѣзохме подъ духоветѣ надолу. Всѣки единъ отъ васъ се стреми да наложи своето вѣто. Виждамъ нѣкой приятель минава покрай мене неразположенъ духомъ. Азъ му се радвамъ, казвамъ: този е отъ блаженитѣ. Той ми се сърди сега, какъ да не влизамъ въ положението му. Азъ казвамъ: ами азъ кому да се сърдя? Този недоволниятъ казва: Учительтъ не трѣбва тъй да говори. Че какъ трѣбва да говоря. Азъ както говоря съмъ правъ и ти както мислишъ, си правъ. Ти трѣбва да се сърдишъ, пъкъ азъ трѣбва да се посмѣя. Утре азъ ще се сърдя, пъкъ ти ще се посмѣешъ. Туй е разнообразие. Ти си недоволенъ. Пъкъ азъ съмъ доволенъ. Утре азъ ще бѫда недоволенъ, пъкъ ти ще бѫдешъ доволенъ. Какво има въ това, че той е недоволенъ. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не тѣ разбира. Ако тѣ разбира, съвсѣмъ ще изчезне отъ свѣта. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме. Що да сторя? - Азъ Отговарямъ неопредѣлено: да се обичаме. То е неразбрано нѣщо. Любовьта е най-неразбраното нѣщо въ свѣта, но и най-щастливото нѣщо. Това е едно противорѣчие. Искате да направите любовьта разбрана. Вие искате да създадете адъ за себе си. Щомъ стане любовьта разбрана, ще създадете ада. Онѣзи духове, които разбраха любовьта, създадоха ада, онѣзи духове, които не разбраха любовьта, създадоха рая. Що да сторя? Азъ изнасямъ тия нѣща предъ васъ, но не ви казвамъ: Вѣрвайте. Това сѫ факти. За мене не е вѣрата, вие може да вѣрвате въ каквото искате, за мене то е другъ въпросъ. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има единъ законъ: винаги ли когато се мисли една мисъль е права? Азъ изнасямъ нѣща, които нѣкога сѫ преувеличени, има нѣкои нѣща, които сѫ намалени. Има нѣща, които не сѫ тъй вѣрни, за да ви изпитамъ. Азъ ви изпитвамъ, но и вие ще ме изпитате. Не че нѣщата не сѫ вѣрни, има нѣща, които ги засѣгамъ и сѫ абсолютно вѣрни, но перспективно не сѫ вѣрни, буквално може да сѫ вѣрни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотинъ хиляди километра въ диаметъръ? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето единъ малъкъ дискъ. Трѣбва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако бѣше голѣмо, колкото е въ действителность, то щѣше да ни изплаши. Слънцето, за да бѫде обичано, то знае психологията, че като го видимъ, казваме; да го хванемъ, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пакъ нѣма да ни е обично. Най-хармоничниятъ дискъ, който сѫществува въ природата, това е дискътъ на слънцето, формата на слънцето представлява единъ отъ най-хармоничнитѣ дискове, които сѫществуватъ въ природата. По-хармониченъ дискъ нѣма. За въ бѫдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще измѣня своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е въ съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме крѫга правиленъ. Азъ говоря за този крѫгъ, който се явява въ съзнанието. Когато искате да внесете хармония въ себе си, може да предизвикате формата на слънцето въ съзнанието си, за да се образува и въ съзнанието хармония. Нѣкой пѫть следъ слънцето иде втора луната, следъ луната иде Венера, после иде Юпитеръ по форма. Отъ звѣздитѣ най-хармониченъ дискъ има Сириусъ, после всичкитѣ тия отъ първа величина деветнадесетъ звѣзди. И тѣ, сѫ хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави нѣща. Нѣкои хора сѫ меланхолични, ако сте свързани съ тѣзи звѣзди отъ първа величина, меланхолията ще изчезне. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае по нѣщо за деветнадесеттѣ звѣзди. Вие не сте ги изучавали. Та казвамъ: небето, това е една книга разтворена отъ хиляди години и тия жители на вселената чакатъ жителитѣ на земята да се занимаятъ съ главнитѣ черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириусъ. Да се занимавате съ Сириусъ, значи да внесете нѣщо ново въ вашата душа. Сега азъ бихъ отишълъ много далече, да ви запозная съ тѣзи свѣтове, но много работи спъватъ основната идея. Ако дойдете до материалния свѣтъ, вие казвате: какво трѣбва да мислимъ най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на нѣкой философъ, споредъ съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за единъ художникъ отъ картинитѣ му. За единъ музикантъ ще мислите по онова, което е написалъ или отъ неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направилъ. Или за човѣка ще си съставите понятие отъ онова, което самъ върши. Човѣкъ е едно отъ най-великитѣ произведения. Ако вземете само тѣлото на човѣка въ дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по нѣкакъвъ начинъ да можехте да се фотографирате всѣки день, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всѣки день се фотографирате и снимкитѣ ги нареждате подъ система, какво познание щѣхте да имате. Та не само това, азъ не искамъ да говоря за нѣкои научни работи, защото при сегашнитѣ условия да се говори за наука, може да се дойде до суевѣрие. Суевѣрието произтича отъ онѣзи факти, когато не разбираме нѣщата. Ние мислимъ, че нѣщата може да станатъ произволни. Нѣщата може да станатъ разумно. Има единъ законъ, който опредѣля. Азъ зная идущата година какво ще стане. Но единъ законъ има само въ годината; има само единъ начинъ, когато мислимъ нѣщо, може да стане тъй, както мислимъ. Само единъ день има, когато нѣщата може да станатъ, както ние мислимъ, другитѣ 364 дни ще станатъ нѣщата, както не мислимъ. Туй не е противорѣчие, ще стане, както другитѣ сѫ мислили. Но този день, единиятъ день има или поне една секунда въ всѣки день на годината, когато нѣщата нѣма да станатъ. Въ всѣки единъ часъ има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нѣщата ще станатъ точно тъй, както азъ искамъ. Въ всѣка минута има една частица за мене отъ времето. Въ всѣки часъ, въ всѣки день, въ всѣка седмица, въ всѣка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и въ голѣмитѣ, и въ малкитѣ работи има малка часть, която е опредѣлена само за менъ. Колко внимателно е небето къмъ човѣшката душа, че е предвидило това време, освѣнъ всичкитѣ други работи. Отъ тебе се изисква най-първо да намѣришъ въ деня кой е часътъ, който е за тебе. Цѣль часъ не е за тебе. Въ този часъ ще намѣришъ минутата, въ минутата ще намѣришъ секундата. Когато вече можешъ да се справишъ съ тия, ти ще бѫдешъ човѣкъ, който предвижда бѫдещето. Сега ще кажешъ: какво стана съ мене? - Казвамъ: нищо нѣма да стане. Казва: азъ ще умра. Не, ще ти продадатъ кѫщата, после ще ходишъ подъ кирия. После ще ти направятъ друга кѫща, после пакъ ще тѣ кредитиратъ, ще станешъ виденъ търговецъ. Следъ това пакъ ще фалирашъ, пакъ ще ти продадатъ кѫщата, после пакъ ще ходишъ по разходки. Тъй нѣкои хора се мислятъ за много учени, но все питатъ: после какво ще стане? Единъ негърски проповѣдникъ, следъ като му задавали разни въпроси ученитѣ негри, най-после казватъ: Ти си проповѣдникъ. Какво правѣше Господъ преди да бѣше създалъ свѣта? Той имъ казва: Имаше една брадва и сѣчеше прѫти. Докато създаде земята, тѣзи прѫти ги приготовляваше за хора като васъ, които не разбирате. Той доста умно имъ е казалъ. Така е, когато човѣкъ дойде въ противорѣчие съ онѣзи творчески сили на природата, много прѫти ще се стоварятъ на гърба му. Пъкъ ако разбирашъ, тогава съ прѫти нѣма да тѣ биятъ. Ти тогава ще замязашъ на онзи българинъ, който влѣзълъ въ една турска баня, съблекълъ се, тѣлото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: рѫка не го е бутала. Единъ турски бей седи, мие се на единъ чучуръ, става, отива да сѣдне на мѣстото на българина. Българинътъ казва: Ефенди, заповѣдай! - и отива на друго мѣсто. Пакъ казва: Рѫка не го е бутала. Беятъ му казва: Ха да се махашъ и отъ тука. Българинътъ рекълъ пакъ: заповѣдай, ефенди. Така обикалятъ банята три-четири пѫти. Най-после беятъ му казва: Уменъ човѣкъ си, досега не сѫ тѣ бутали, нѣма и да тѣ бутатъ. Земята е пълна съ извори, отвсякѫде може да пиешъ. Не ти позволяватъ отъ едно мѣсто, иди на второ, трето, четвърто, широкъ е свѣтътъ. Какво си седналъ и си навелъ глава, че Господъ ще оставилъ да страдашъ. Запей тогава: „Заплакала е гората.” Ама заплакала гората, мислишъ, че преводътъ не е пъленъ. Плакала тя отъ мѫжа си, тя казва: ходилъ ми е по друмове, по клисури, пъкъ ми е донесълъ кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постѫпвалъ, както трѣбва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачатъ, гората то сме ние. Подъ думата „гора” се разбиратъ всичкитѣ хора по земята. Ти ходишъ между хората, но всѣки е погълнатъ съ своята работа. Хората сѫ като дърветата. Ти ходишъ съ високо съзнание, вдъхновенъ си нѣщо, но хората около тебе нищо не мислятъ. Защо минавашъ отъ тукъ хичъ не искатъ ида знаятъ. И благодари, че не се интересуватъ, иначе ще започнатъ да ти казватъ отде трѣбва да минешъ. Защо минавашъ оттукъ, отъ друго мѣсто трѣбва да минешъ. Ти може да минавашъ отдето искашъ, само тукъ-тамъ нѣкой стражарь ще тѣ срѣщне и може да ти каже по-точно отъ кѫде да минешъ. Благодарение, че на хиляда души единъ стражарь тѣ срѣща. Ако всѣки, който тѣ срѣща, ти казва: не оттукъ, но оттамъ мини, ти презъ града не може да минешъ. Що да сторя? Казвамъ: Въ новата философия на живота не мисли за старото, никакъ не мисли за него! Старитѣ хора отиватъ при старитѣ хора, старитѣ листа отиватъ при старитѣ листа. Старитѣ отгоре надолу слизатъ, младитѣ се качватъ нагоре. Младиятъ човѣкъ е цвѣтъ, който цъфти; този цвѣтъ ще завърже, ще даде плодъ. Стариятъ кой е? Стариятъ е узрѣлиятъ плодъ; ще го турятъ въ коша, ще го изядатъ. Благодарете, че старитѣ хора хранятъ свѣта. Младитѣ ходятъ, разхождатъ се, старитѣ опѫватъ каиша. Всѣки плодъ, който е въ коша, той е старъ плодъ. Така старитѣ хора умиратъ, заравятъ ги въ земята, а младитѣ ходятъ навсѣкѫде. Тогава законътъ, за да не остарѣва човѣкъ е - както въ Писанието се казва - че онѣзи, които чакатъ Господа, тѣхната сила ще се обнови. Преведено: Онѣзи, които разсѫждаватъ и възприематъ нѣщата, както сѫ наредени, и въ съгласие съ вѣчното множество и вѣчното единство, всѣкога ще бѫдатъ щастливи. Тъй седи онази наука въ свѣта, върху която трѣбва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората подъ вашия знаменатель. Нагласете се вие себе си да подведете подъ този знаменатель, подъ който трѣбва. Но не се стремете да подведете хората подъ вашия знаменатель, понеже надъ васъ има други сѫщества, които сѫ турени, и тѣ искатъ да измѣнятъ вашия знаменатель, да ви подведатъ точно подъ този знаменатель, който ви подхожда. Вие нѣма да намѣрите вашия знаменатель именно защото не сте само вие факторитѣ въ свѣта, но има и други фактори, тѣ ще се намѣсятъ. Отъ това, което ти си направилъ, нищо нѣма да остане. Отъ най-великитѣ хора кои сѫ останали? Не е за обезсърчение, но следъ 10 ÷ 15 хиляди години кѫде ще бѫдете? Тази култура съвсѣмъ ще изчезне, тя ще се пренесе на друго мѣсто. Тази книжнина кѫде ще остане? Тя ще остане за онѣзи, които ще дойдатъ да наследятъ Земята. Тогава великитѣ имена на нашитѣ хора кѫде сѫ? Планинитѣ създадоха великитѣ души въ миналото. Ученитѣ хора още не знаятъ какъ се е създалъ планинскиятъ връхъ Еверестъ, или какъ се е създалъ Мусала, или какъ се е създалъ Монбланъ. Създадени сѫ, но кой именно ги е създалъ? Имената сѫ записани. Монбланъ кой го е създалъ? Братството на Европа създаде Монбланъ. Кой създаде Еверестъ? Братството въ Индия създаде Еверестъ. А пъкъ египтянитѣ, като нѣмаха връхъ създадоха пирамиди, по-високи мѣста, понеже е забелязано, че въ една равнина, въ която нѣма издигнато мѣсто, човѣкъ не може да мисли. Следователно за да може да мисли човѣкъ, непремѣнно трѣбва да има височина. Ако мислишъ еднообразно, ти си на плоскость. Трѣбва да имашъ планински връхъ. Египтянитѣ най-после създадоха нѣколко пирамиди нависоко - създадоха само единъ идеалъ да си осмислятъ живота. Най-малко единъ идеалъ трѣбва да имашъ въ себе си. Сега, не искамъ да привеждамъ най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко сѫщества има въ свѣта, които мислятъ за васъ, постоянно ви хлопатъ. Казвате: „Мислимъ сега, много сме заети.” Тѣ сѫ живи сѫщества, които хлопатъ въ твоето съзнание, но ти не знаешъ, толкова си оплетенъ, че питашъ: „Какво да правя?” Що да сторя? - Ще се разговаряшъ съ тѣхъ любовно, писма ще имъ пишешъ на всичкитѣ отъ сутринь, като станешъ, до вечерь, все ще пишешъ. Ти намѣришъ единъ възлюбленъ на земята и изгубишъ всичкото си време по него. Този човѣкъ не може да тѣ обича, понеже него го обичатъ 15 милиарда сѫщества. Ти казвашъ: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.” - Чудни сте. Петнадесетъ милиона сѫщества има приблизително, които иматъ дѣлъ въ него. Каква часть отъ твоята жена е твоя? Каква часть отъ деня тя е заета съ тебъ? Тя едва ли мисли толкова за тебъ. Не че не мисли, но нѣкои сѫ ми казвали: „Азъ постоянно мисля за тебъ.” Пъкъ азъ зная колко мисли. Вие мислите за менъ, колкото азъ мисля за васъ. Азъ не искамъ отъ хората нищо. Че тѣ мислятъ за менъ, то е отношение къмъ множеството. Нѣкой казва: „Азъ съмъ готовъ всичко да сторя.” Азъ зная какво значи всичко, то е нѣщо много опредѣлено. А пъкъ азъ търся въ свѣта дума, която не е опредѣлена. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, опитай ме, вижъ въ момента което мога да направя, то е.” Опитай какво можешъ да направишъ. Туй, което въ даденъ случай мога да направя, то е силата на човѣшкия характеръ. Когато тѣ изпитватъ и издържишъ, това е силата на твоята вѣра, на твоето знание. Съ най-малкото изпитание, на което тѣ поставя, този Разумниятъ, невидимиятъ свѣтъ веднага тѣ изпитватъ докѫде си достигналъ. Тѣзи разумни сѫщества иматъ красиво чувство къмъ насъ, искатъ да знаятъ външната ни форма каква е, интересуватъ се докѫде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плодъ, така и тѣ ни се радватъ, че едно сѫщество цъфнало и дало плодъ. Тѣхъ това ги радва. Всѣко сѫщество взема участие въ процеситѣ на растенето, цъфтенето и зрѣенето на дървото и човѣка, понеже всички участвуватъ въ Дървото на Живота, всѣки се ползва отъ туй Дърво. Изнасямъ това за Божествения день. Нова видѣлина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислятъ за васъ. Вие очаквате да видите само тѣзи, които познавате. Но тѣзи, които вие познавате, отъ тѣхъ произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човѣшкия стомахъ - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото въ този смисълъ е вѣчното, което никога не умира. То не може да бѫде нито отвънъ, нито отвѫтрѣ, то си има само отношение къмъ тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство. „Що да сторя?” Ще работите, ще развивате вашия умъ, ще образувате тази новата мрѣжа, за да схванете новата свѣтлина. Нѣкой пѫть вие ще мязате на единъ рибарь; ще си оплетете хубава мрѣжа, ще идете да се учите отъ рибаритѣ на тѣхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате какъ правятъ рибаритѣ мрежитѣ. Има два вида мрежи: еднитѣ, като се хвърлятъ въ широчина, тѣ се свиватъ; има и други, които потъватъ, тѣ сѫ съ куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вѫтрѣ. Каквото остане въ мрѣжата, каквото хване, то е на рибаря. Всѣки день ще излизате като рибаря отвънъ, ще гледате какъ хвърля мрѣжата и какъ колкото хване, туря въ торбата. Два пѫти не трѣбва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрѣжата. Нали знаете, Христосъ като срѣщна Петра, Петъръ му каза: „Господи, цѣла нощь се мѫчимъ, нищо не уловихме.” Христосъ му каза: „Хвърлете за мене.” Петъръ погледна недовѣрчиво, той бѣше рационалистъ малко. Като хвърлиха мрѣжата, толкова много риба се хвана, че трѣбваше да викатъ други лодкари да я изнесатъ. Божественото е: като хвърлишъ мрѣжата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрѣжата. По човѣшки ще хвърлите мрѣжата, но нищо нѣма да уловите. По човѣшки нищо не се постига. Или казвамъ: разсѫждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: „Тоя животъ дали да го живѣемъ или не, нищо не струва.” Вие много обезценяватѣ Онзи, Който ви е създалъ тѣлото, Онзи, отъ Когото сте излезли, Който е вдѫхналъ духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Богъ е вложилъ въ тебъ една душа, единъ умъ, едно сърдце, а ти мислишъ по този начинъ. Значи не мислишъ правилно. По-добре се помоли, кажи: „Господи, прости ми, че голѣмо богатство си ми далъ, а азъ не съмъ работилъ нито день за Тебе.” Че какво искате повече отъ това, което имате? Несметни богатства имате. Азъ намирамъ изобщо всички хора за непризнателни. Всички искатъ да бѫдатъ царе и князе. Всички до единъ сѫ царе и князе - какво отъ това? То е като зѫбцитѣ въ едно колело. Едно голѣмо колело има 200, 300, 500, 1 000, зѫбци, тия зѫбци сѫ скачени съ други. Когато единъ зѫбецъ потегли другъ, той е царь. Като мине този зѫбецъ, ще дойде другъ, всички ще дойдатъ единъ пѫть да потеглятъ тѣ първи. Като завъртятъ колелото ще царуватъ, после ще дойдатъ други. Когато единъ човѣкъ царува въ свѣта, никога единъ не царува, царуватъ всичкитѣ едновременно. То е мое схващане. А туй, че само единъ царува, то е само ваше схващане. Всички други царуватъ. Върти се това Божествено колело, животътъ тече и вие се радвате. Когато нѣкой царува, радвайте му се! „Що да сторя!” - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бѫдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесетъ милиона въ вселената. Какво мисли Господъ за васъ не разправяйте на хората, да остане тайна и за васъ дори. „Какво мислите за Бога?” Нищо не мисля. „Какво мислите да направите заради Него?” Нищо не мисля да направя. Отъ какво ще се нуждае Господъ, азъ да му направя? Да му принеса въ жертва агне - то е Негово. Да му направя кѫща или нѣкой храмъ - камънитѣ сѫ Негови. Има едно нѣщо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: „Господи, макаръ да не Тѣ познавамъ, искамъ да Тѣ обичамъ по своему. Азъ не зная какъ. Искамъ да тѣ обичамъ!” Това е най-хубавото, което можешъ да направишъ. Не питай кѫде е Господъ, дали си Го обичалъ досега - ти си мисли да обичашъ Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любовь да излезе, да тече къмъ Бога. Когато Богъ тѣ обича, Той оставя животътъ да тече. Дали ти го разбирашъ или не разбирашъ, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Въ всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не тѣ смути. Той казва: „Пообмисли, всѣкога, щомъ си недоволенъ измѣни начина на мисленето.” Пакъ си недоволенъ - причината ще се пише въ книгата. Това дадохъ, недоволенъ е, онова дадохъ, недоволенъ е - хиляда години Господъ е писалъ на тефтера. Тукъ веднажъ ще се покаже, че си билъ доволенъ, че станала работата, както искашъ. То става въ хилядата години само веднъжъ. Само веднъжъ на хиляда години работитѣ ставатъ тъй, както ти мислишъ. Следъ като си живѣлъ десеть хиляди години, десеть пѫти работитѣ сѫ ставали, както ти си мислилъ. Това ще бѫде такова тържество! Ще оставимъ дали туй е вѣрно. Като казвамъ хиляда години, вие казвате: „Посъкрати ги.” Колкото работитѣ се продължаватъ, е по-добре, колкото се съкращаватъ, е по-зле. Ако се съкращава бюджетътъ лошо е за васъ, но ако се увеличава е много добре. На васъ да бѫде добре, за менъ е по-добре да го съкращаватъ. Сега всички съкращаватъ бюджета. Ама пенсиитѣ като се съкращаватъ, заплатитѣ като се съкращаватъ отъ четири хиляди на две хиляди, отъ две хиляди на хиляда, после ще ги подѣлятъ на четири части, на осемь, на десеть - тогава не е добре. Когато се продължава животътъ е по-добре; колкото животътъ е по-кѫсъ, по-зле. Колкото мисъльта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължаватъ е по-добре, които сѫ мимолетни е по-зле. Злото иде въ кѫситѣ вълни. Който държи прави работитѣ, иска светия да стане за една година, азъ да ви кажа какво ще стане отъ него: той апашъ може да стане, но не светия. За да стане светия, трѣбватъ ти тридесетъ години животъ, по 10, 15, 20 часа да работишъ, да се молишъ. Ако искашъ бързо светия да станешъ, за една година отгоре, злото ще дойде. Въ злото творчество нѣма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори. Сега, това е само за обяснение, бързитѣ и кѫситѣ работи въ свѣта не носятъ добри резултати. Нѣкои искатъ нѣкои работи да не сѫ дълги. Онѣзи хора, които по-дълго време страдатъ, иматъ по-добъръ характеръ. Онѣзи хора, които не могатъ да издържатъ на страданията, за менъ тѣ нѣматъ характеръ. Азъ виждамъ нѣкого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва „не мога”. Силата на твоя характеръ ще се опредѣли, когато дойде една болѣсть, да я изкарашъ. Болѣстьта е жива. Тя трѣбва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можешъ на най-голѣмия пристѫпъ да устоишъ, ти си силенъ. Ако ти още при първитѣ атаки не можешъ да издържишъ, каква ти е силата? „Ама боли ме главата.” Нѣма нищо! „Боли ме крака”. Нѣма нищо! „Хрема имамъ.” Нѣма нищо! Въ Варненско имало единъ случай, 12 души майстори се мѫчатъ да вдигнатъ единъ камъкъ, да го турятъ отгоре като плоча на една чешма. Идва нѣкой българинъ, пита: „Какво правите?” „Мѫчимъ се да повдигнемъ тоя камъкъ.” „Стойте.” „То не е за тебе.” Той хваща камъка, вдига го, казва: „Де искате да го турите?” Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онѣзи дванадесеттѣ души се пънкатъ, ще трѣбва да имъ платятъ. 12 души работятъ, а този човѣкъ за половинъ часъ го взема, туря го на мѣстото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пъкъ който не знае, 12 души трѣбва да работятъ и пакъ нищо не могатъ да свършатъ. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само единъ, слиза отъ колата и свършва работата, Мощното въ васъ, то е духътъ. Туй, което вашиятъ духъ може да свърши, 12 души не могатъ да го свършатъ. Туй е сега мисъльта. „Що да сторя?” Обичайте Господа. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Той ви е далъ, пъкъ за въ бѫдеще има толкова хубави работи! Като дойдатъ, вие ще ги научите. 25 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 20 мартъ 1932 г. София, Изгрѣва.
  5. 1932_03_13 Приложете Добродетель

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Приложете добродeтeль Ще прочета часть отъ 24 глава на Притчитѣ до 15 стихъ. Ще взема нѣколко думи отъ Второто послание Петрово, отъ първата глава, 5 стихъ: „Приложете на вѣрата си добродeтeль”. Въ какво седи прилагането на добродeтeльта? Много пѫти се говори за добродeтeльта за вѣрата. Вѣрата е една установена сила за човѣка на земята, - съ която той започва, съ която започватъ не само хората, но и всички най-малки, най-дребни животинки. Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, всички започватъ съ вѣрата. И най-голѣма вѣра иматъ най-малкитѣ животинки, най-слаба вѣра има човѣкътъ. Туй е по отношение на вѣрата. Животнитѣ иматъ най-малко знание, а човѣкъ има най-голѣмо знание. И туй знание той го е добилъ благодарение на малкитѣ животни, които съ вѣрата сѫ достигнали тѣзи факти. И той се намира много ученъ човѣкъ. Тъй щото, ако искате да научите какво нѣщо е вѣрата ще го научите при най-малкитѣ животни. Ако искате да научите какво нѣщо е търпението, ще го научите при дърветата. По-търпѣливи сѫщества отъ дърветата нѣма. На човѣка му трѣбватъ още хиляди години, докато дойде до търпението на дърветата. И затова се казва че човѣкъ става дърво. По-голѣмо дърво отъ човѣка нѣма. Всички дървета, които се отказватъ отъ търпението, изсъхватъ. Всѣко дърво, което се отказва отъ търпението, умира. Тъй щото наказанието на всѣко дърво, което не търпи, и на всѣко малко сѫщество, което се отказва отъ вѣрата е, че тѣ изчезватъ. Такъвъ е законътъ. Сѫщевременно изчезва всѣки човѣкъ, който се отказва отъ знанието - обезумява. И тъй растенията изсъхватъ, безвѣрнитѣ отъ малкитѣ животни изчезватъ, а онѣзи хора, които се отказватъ отъ резултатитѣ на вѣрата - знанието е резултатъ на вѣрата отъ по-висшъ свѣтъ - тѣ обезумяватъ. Въ Писанието се казва: „Рече безумниятъ въ сърдцето си: Нѣма Богъ.” „Нѣма Богъ” значи: азъ съмъ господарь, нѣма всѣки да ми заповѣдва. Той самъ себе си ражда, нѣма кой да му заповѣдва. Нѣму всички му заповѣдватъ! Една бълха му заповѣдва да си тури рѫката въ пазвата, да се почеше. Единъ цирей, който е излезълъ на гърба му, му заповѣдва да си тури рѫката. Той казва, че е господарь, а цирѣятъ му заповѣдва! Падне една капка кръвь на крака му и тя му заповѣдва: „Измий си крака!” Той казва: „Азъ съмъ свободенъ човѣкъ, каквото искамъ правя.” Като дойде цирѣятъ, той му казва какъ да го лѣкува. Като дойде бълхата, тя казва какъ да я изпѫди; заповѣдватъ му какъ да яде, какъ да се облѣче и т. н. Азъ не зная каква свобода има въ това. Сега, азъ взимамъ фактитѣ така както сѫ, не за присмѣхъ. Защото човѣкъ като не изпълни закона на природата, той става за присмѣхъ. За присмѣхъ е всѣки листъ, който е падналъ отъ дървото. Всичката култура за него е свършена. Той пожълтява. Листата тактика иматъ. За да покажатъ, че ужъ сѫ завършили своята еволюция, слизатъ отъ дървото жълти; ако сѫ зелени, не сѫ завършили своята еволюция. Но за да покаже причината, че слиза отъ дървото, листътъ пожълтява - значи тази култура на дървото не е за него. И хората като гледатъ този учения листъ, въ огъня го изгарятъ. Той се повдигне горе. Затуй казваме: ученитѣ хора все изъ въздуха ходятъ. Това сѫ редъ разсѫждения. Дали така мислятъ, то е другъ въпросъ. Но мисля, че съмъ правъ въ своя изводъ. Не е работата какъ човѣкъ разсѫждава, а какво ще придобие. Не е научно онова, което учениятъ човѣкъ доказва, напримѣръ какви хранителни вещества има въ ситното зърно; научно е само това, което, следъ като го приемешъ, остава въ тѣлото ти и можешъ да се ползувашъ. Това е наука. Онѣзи научни данни какъ можешъ да ги използувашъ, това е въпросътъ, другитѣ сѫ фиктивни числа. За примѣръ, колко бѣлтъчни вещества има въ боба? Ученитѣ хора казватъ, че има бѣлтъчни вещества, но колко бѣлтъчни вещества може да влѣзатъ въ твоя организъмъ? Човѣкъ като яде месо го хваща подагра, но и като яде бобъ пакъ го хваща подагра, бобена подагра има. Защото бобътъ е голѣмъ аристократъ. Ако ти не знаещъ какъ да се обхождашъ съ него, той ще ти даде да разберешъ, че нѣмашъ насрѣща си единъ простъ бобъ. Той казва: „Не е така, както ме кръщавашъ. Азъ мога всѣкиго да кръщавамъ, както мене ме кръщаватъ и азъ кръщавамъ.” Подъ думата „кръщение” се разбира страдание. Сега, подъ „кръщение” се разбира и друго. Кръщението всѣкога подразбира една задача, която трѣбва да разрешишъ. Една трудна задача на сърдцето, не на ума. Има задачи на ума, не на сърдцето. Не само външно да се облѣчешъ по модата, да отидешъ на балъ, да играешъ на хорото - българско забавление е то. Да изплатишъ единъ дългъ, да изнесешъ единъ чувалъ отъ сто килограма на Витоша, то е дългъ на сърдцето, не на ума. Умътъ е, когато ти проектирашъ, напримѣръ, желѣзница да направишъ. Лесно е съ ума да проектирашъ нѣщо, но когато не проектирашъ съ ума си, нѣщата ставатъ мѫчно. Сега, апостолъ Петъръ казва, че трѣбва да се приложи на вѣрата добродeтeль. Много работи трѣбва да се приложатъ на добродeтeльта. За да стане вѣрата устойчива, трѣбва да има добродeтeль. Безъ добродeтeль вѣрата не е устойчива, нѣма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вѣрата. Дотолкова, доколкото ти вѣрвашъ, че вѣрвашъ, че вѣрата ти е въ твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна. Ако вѣрата дойде въ подсъзнанието, тя е силна; ако дойде въ съзнанието, е силна; дойде ли въ самосъзнанието, тя е слаба. Много пѫти се работи въ дветѣ области и работитѣ не ставатъ тъй както очакваме. Вѣрата не се е изразила. Когато се работи въ подсъзнанието, каквото пожелаешъ, става. Но туй вѣрване въ подсъзнанието, то е опредѣлено, а всички опредѣлени работи ставатъ. Не се осѫществяватъ онѣзи работи, които не сѫ опредѣлени Щомъ едно знание не е опредѣлено въ човѣшкия животъ, туй знание не става. Казвашъ: „Ама азъ не мислѣхъ така.” Може, но природата мисли другояче. Онова, което вѣрата дава, то се прилага на онова, което природата дава. То се излага на показъ на всички разумни сѫщества. Следователно ти никога не можешъ да приемешъ отъ природата или отъ Бога нѣщо, което не е разумно. Нѣщата ще станатъ по онова, което ти мислишъ и което ти вѣрвашъ, но тази вѣра не е проникнала въ цѣлото битие. Има нѣщо, което ти не вѣрвашъ. Има нѣщо, което трѣбва съвършено да изключишъ отъ вѫтрешния си животъ. Ти като вѣрвашъ въ тия нѣща, които сѫ необходими, нѣма нужда да ги опитвашъ. Ти може да опиташъ само тия нѣща, които не знаешъ, а туй, което знаешъ, отъ него никога не можешъ да се отречешъ. Нѣкой може да възрази: „Какъ тъй?” Ти може да отречешъ себе си, да кажешъ: „Азъ не живѣя.” Но живота си не може да отречешъ. Следователно, единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е че живѣе. Той нѣма защо да отрича това нѣщо. Онѣзи нѣща, които той отрича, той не ги знае. Тъй седи въпросътъ научно. Всички други нѣща, които човѣкъ отрича, той се съмнѣва въ тѣхъ. Съмнѣнието е признакъ на невѣжество. - Ама съмнѣвамъ се - Невежа сѫ - Ама азъ не вѣрвамъ. - Първокласенъ невѣжа си. - Какъ тъй? - Тъй е, нищо повече, първокласенъ невѣжа си. Ако кажа, първокласенъ ученъ човѣкъ си, това значи имашъ да учишъ. Тази работа не е тъй лесна - да отричашъ: това не сѫществува, онова не сѫществува. Вземете въ сегашния вѣкъ: въпросътъ за душата. Не сѫществува въ много умове. Тя сѫществува, само че не я признаватъ. Душата често я смѣсватъ съ човѣшкото сърдце, смѣсватъ я и съ човѣшкитѣ чувства, правятъ единъ процесъ, единъ експериментъ, съмнѣние въ това, въ онова. Понятието на сегашнитѣ учени за душата - не на всички учени, но на повечето отъ тѣхъ, които иматъ материалистическо схващане за душата, мяза на следното. Американски студенти направили много майсторски единъ бръмбаръ отъ 15 ÷ 20 части на други бръмбари и го даватъ на своя професоръ да го опредѣли къмъ кой видъ спада, къмъ кое семейство. Той като го погледналъ, казва: „Това е хъмбъкъ, значи не може да се опредѣли, това е ваша измислица. Не сѫществува такъвъ бръмбаръ.” Та сега често понятието за душата е такъвъ бръмбаръ, сборъ отъ функции, функцията е единъ процесъ. Следъ като се свърши този процесъ, свършва се и това дѣйствие. А душата е единъ непреривенъ процесъ въ свѣта. Пространството и времето въ природата се включватъ въ душата. Душата е пространствена и безъ друго е материална. Тя включва въ себе си пространството, включва въ себе си и времето, включва въ себе си всички форми, но и възприемането на тѣзи форми. Всѣка една форма представлява едно ограничено пространство, едно пространство, което може да се ограничи. Всѣко едно по-низше пространство може да се ограничи отъ по-висше пространство. Две точки ограничаватъ правата линия, или правата линия е една точка, която може да се движи къмъ друга точка. Тази права линия е толкова малка, че съ микроскопъ не може да я видишъ. Между две точки може да се вземе само една права линия. Има едно малко пространство между едната точка и втората. Но за да се движи извѣстна точка въ една посока, тази точка трѣбва да е разумна. Въ свѣта никой не може да образува движение, ако нѣма разумность въ себе си, движение вънъ отъ разумностьта не може да сѫществува. Дето има разумность, има движение, то е качество на разумностьта. Следователно по движението, по това въ каква линия и плоскость се проявява, ние можемъ да сѫдимъ за степеньта на тази разумность. Това сѫ вѣчни научни работи. Има извѣстни линии, които показватъ разумностьта И на човѣшкото лице има извѣстни линии, които показватъ добродeтeльта. Човѣкъ, който има такива линии, на него може безъ всѣкакъвъ записъ да му повѣришъ сто хиляди лева, единъ милионъ лева, той ще ги донесе точно навреме. Но у когото тази линия отсѫствува, той все ще намѣри едно извинение, на него не можешъ да разчиташъ. Върху тѣзи линии се обуславя физиогномиката. Тя изучава линиитѣ, плоскоститѣ въ човѣшкото лице и въ какво направление тѣ се движатъ, да кажемъ, носътъ въ какво направление се движи. И въ хиромантията е сѫщото, тя изучава основнитѣ линии на рѫката въ какво направление се движатъ. Линиитѣ на сърдцето се движатъ въ една посока, линиитѣ на ума се движатъ въ друга посока. Разни сѫ посокитѣ на движението. Хиромантикьтъ има извѣстни правила, по които изучава посоката и правилностьта на туй движение, той разрешава математически нѣщата Това е проста работа За примѣръ, човѣкъ когато се занимава съ научна работа той е много внимателенъ, ако е малко невнимателенъ, той може да обиди хората. Въ алгебрата и въ аритметиката има извѣстни правила; при нѣкои дѣйствия „плюсъ” и „минусъ” се унищожаватъ, при други дѣйствия „плюсъ” и „минусъ” даватъ „минусъ". „Плюсъ” и „плюсъ” даватъ „плюсъ"; „минусъ” и „минусъ” пакъ даватъ „плюсъ” - правилото е едно. Но азъ казвамъ да вземемъ една такава задача: Имаме, да кажемъ, три лица; едното лице има да дава 25 лева, второто лице има да взима 25 лева отъ първото лице. А третото лице има да дава на друго лице 25 лева. Значи първото лице има „минусъ”, има да дава, второто има „плюсъ”, и третото има „минусъ”. Следъ като извършите това дѣйствие, ще кажете, че плюсъ и минусъ се унищожаватъ, но у двамата джобоветѣ ще бѫдатъ празни, а у втория ще има вече 25 лева. Значи знацитѣ се унищожаватъ, но числата не се унищожаватъ. Знацитѣ се смѣнятъ. Ако знацитѣ се смѣнятъ или се унищожаватъ, то е въ реда на нѣщата. Смѣна или унищожение значи, че извѣстенъ процесъ е станалъ. То е право. Но числата, силитѣ, чрезъ които природата функционира, тѣзи числа си оставатъ еднаква. Та азъ казвамъ, че има три вида числа, чрезъ които човѣкъ трѣбва да работи: рационални числа на физическото поле, рационални числа въ духовния свѣтъ, абсолютни или положителни числа въ Божествения свѣтъ. Въ рационалнитѣ числа процеситѣ на знацитѣ се смѣнятъ, а въ абсолютнитѣ числа не става никаква смѣна, тамъ нѣмаме никакви отрицателни числа, никакви отрицателни процеси. Въ духовния свѣтъ и въ физическия свѣтъ сѫществува поляризация - положителни и отрицателни числа, въ Божествения свѣтъ нѣма. Но сега не мога да ви разправямъ за този свѣтъ, той е бамбашка, особенъ свѣтъ. Ще кажете, какъ може да бѫде така. Тъй не може да се мисли. Не може да се пита, какъ може да бѫде това. Щомъ питашъ, ти си единъ невѣжа, нищо повече. „Какво нѣщо е любовьта?” Невежа си! Най-малкитѣ микроби, най-малкитѣ буболечици знаятъ, могатъ да държатъ дисертация за любовьта. Малкитѣ микроби знаятъ повече за любовьта а ти я отричашъ, доказвашъ я. Ти си въ знацитѣ. Понеже тебъ не тѣ обичатъ, ти мислишъ, че любовь нѣма. Щомъ тѣ обичатъ, има любовь. Ние казваме: „Нѣма любовь въ свѣта” - По отношение на насъ, ние се считаме като центъръ, по отношение на менъ нѣма любовь, а по отношение на другитѣ има любовь. Може по отношение на менъ да нѣма-свѣтлина, но по отношение на другитѣ да има свѣтлина Азъ може да съмъ въ нѣкое подземие, дето нѣма свѣтлина; другитѣ, които сѫ на повърхностьта, има свѣтлина за тѣхъ. Туй знание, което имате, къмъ него трѣбва да притурите това, което сте придобили. Казвате: „Тѣзи работи ние ги знаемъ.” Знание е да се приложи на твоята вѣра добродeтeль, за да бѫде твоята вѣра устойчива. Знание е придобитото богатство да можешъ да го запазишъ да остане въ тебе. За примѣръ, имашъ едно свѣто чувство; единъ день ти получишъ силата на любовьта и казвашъ: „Не искамъ нищо повече отъ това.” Мислишъ, че си разрѣшилъ въпроса. Не се минава единъ день, туй чувство изчезва. Какъ ще го докажешъ на хората? Ти си билъ готовъ на всички жертви за туй чувство и ето че тѣ поставятъ на кръстъ. Де остана това чувство? Сега си го изгубилъ, усѣщашъ една вѫтрѣшна празнота, едно вѫтрѣшно безсмислие. Нѣкой ти говори за любовьта, ти казвашъ: „Не ми говори.” Защото ти имашъ една опитность, изгубилъ си нѣщо много хубаво. Кѫде си го изгубилъ? Физически не е. Казвашъ, че си го изгубилъ. Може да се е изгубило въ пространството нѣкѫде, но на кое мѣсто е заминало то? Трѣбва ни единъ новъ езикъ за размишление понеже всѣкога, когато говоря за знанието, казвате: „Азъ това го зная.” Радвамъ се да знаемъ. Азъ бихъ желалъ всички да сте запознати съ висшата математика и тогава бихте говорилъ много по-добре. Бихъ желалъ всички да сте запознати съ геометрия и бихъ ви говорилъ за човѣшката глава, за човѣшкото тѣло, за човѣшкитѣ пръсти. Математически отношения има, пропорции има, уравновесяване на пръститѣ. Какви отношения иматъ линиитѣ, какъ и кога сѫ се образували? Минава презъ Изгрѣва единъ чужденецъ отъ високо произхождение, спира се при менъ и ме пита, иска да знае произхода на тази работа, какъ се е образувала. Казвамъ: Историята не помни, отъ памти-вѣка бѣше, преди да бѣше създаденъ свѣта, туй нѣщо сѫществуваше. „Туй учение какво е?” Туй учение е, отъ което всички религии, всички науки сѫ произлезли въ свѣта. Природата е поставила знанията на складъ но всичко е резултатъ. Тя е складирала всичко въ себе си, има закони, които могатъ да покажатъ какви сѫ резултатитѣ. Казвамъ, че природата е единъ резултатъ, една дѣятелность, която е почнала отъ преди милиони години, която служи за наша полза, за наше възпитание. После, ние трѣбва да се занимаваме съ силитѣ, които работятъ и които сѫ създали всичко туй. Трѣбва да знаете, че всички нѣща сѫществуватъ въ природата, тѣ сѫ складирани, и е хубаво да провѣрявате тѣзи факта Казвамъ на този чужденецъ: Ти си ражданъ при много добри условия, богати сте били, майка ти добра, баща ти добъръ, когато сѫ тѣ раждали сѫ били при добри условия. Ти вървишъ по линията на майка си, имашъ точно нейния характеръ. Казва: „Точно така е.” Майка ти е такава, ти си такъвъ. Казва: „Откѫде знаешъ?” Това се провѣрява по особени закони, става една магия, има извѣстни правила. Тѣзи нѣща сѫ елементарни работа Доказвамъ му, че нѣщата въ природата сѫ отбелязани. Азъ чета въ природата, твоето ражадане е отбелязано. Индуситѣ казватъ, че е записано въ акашовитѣ книги. Чета азъ на еди-коя си страница, еди-кой си роденъ на еди-коя си дата - отбелязано е неговото раждане, какъвъ е баща му, майка му всичко чета. Какви чудесии има записани въ природата! Записано е всичко въ книгитѣ й. И въ България има записани акашови записки. Навсѣкѫде мога да чета. По листата на дърветата мога да чета какви родове сѫ минали, какви племена сѫ минали: хуни, готи, остготи, всичко е отпечатано на листата; по българскитѣ камъни е отбелязано какви войни сѫ се водили, какви животни сѫ живѣли. И на Сѣверния полюсъ всичко туй го има написано. Ако българитѣ можеха да извадятъ всичко това, щѣха да бѫдатъ най-учениятъ народъ. Това е една история, каквато свѣтътъ не е виждалъ. А при това българитѣ минаватъ за много простъ народъ. Нѣкой пѫть ни питатъ защо ходимъ по планинитѣ. Азъ ходя по планинитѣ да чета какво е писано по тѣзи планини и скали, цѣла архива има. Нѣкои работи, които ми трѣбватъ, ги чета, които не ми трѣбватъ, не ги чета. Сега, онѣзи религиозни хора казватъ: „Това е природа, това е работа на дявола.” То не е така. „Ти ще горишъ.” Отъ Бога кое е? Ако туй, което е въ природата, е отъ дявола, значи и човѣкъ е отъ дявола. Той е съгрѣшилъ. Защо се казва въ Писанието, че всичко въ лукаваго лежи. Ако е така, де ще намѣримъ Божественото? То е логическо заключение. Не е право. Има нѣщо отъ дявола, не го отричамъ. Но туй, че всичко е отъ дявола, и то е много. Ето какъ азъ опредѣлямъ нѣщата. Когато вършишъ нѣщо споредъ закона на вѣрата, по Бога, ти нѣма да мислишъ; ще свършишъ работата безъ да мислишъ, че като я свършишъ, тогава ще мислишъ. По Бога тъй седи. Законътъ е такъвъ. По човѣшки като вършишъ една работа, много ще мислишъ, а като я свършишъ, нѣма да мислишъ. Сега хората като вършатъ Божията работа, се напъватъ, много мислятъ, а като я свършатъ, никакъ не мислятъ. Като вършатъ човѣшкитѣ нѣща, никакъ не мислятъ, а като свършатъ работата, казватъ: „Втасахме я. Какво трѣбва да правимъ сега?” Казвамъ: Измѣнете този процесъ. Не мислете въ Божиитѣ работи, мислете въ човѣшкитѣ работи. Върху свършенитѣ Божии работи мислете, върху свършенитѣ човѣшки работи не мислете. Преди да си свършилъ една човѣшка работа, трѣбваше да мислишъ много. Следъ като я свърши, не мисли повече. Питамъ: следъ като си ялъ едно ядене и остане празна паница, какво ще мислишъ, че трѣбва да я миятъ, нѣма какво да мислишъ. Следъ като си разбилъ касата, какво ще мислишъ? Може да мислишъ, докато има пари въ нея, за обраната каса какво ще мислишъ. Азъ говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислимъ отвлѣчено. Хората сѫ смѣшни. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ на строгата наука. Питамъ: Като умре онзи кѫде отива? Туй, въ което ти вѣрвашъ, може да зачекнешъ този въпросъ. Казвашъ: Този човѣкъ умре. Тукъ бѣше той, кѫде отиде. - Логически въпросътъ не е поставенъ както трѣбва. Казвамъ: ето тукъ имаше човѣкъ. Кѫде отиде той? Пъкъ има нѣща, по които той самъ се издава. Ако той каже, че вѣрва въ другия свѣтъ, ще го считатъ за будала. Онзи, който не вѣрва, той е дважъ по будала. Когато управляватъ богатитѣ хора, който е богатъ, е почетенъ човѣкъ. Тогава не съжалява, че е богатъ. Ако единъ день дойде да управляватъ сиромаситѣ, тогава който е богатъ, ще вземе положението на сиромаха, а сиромаситѣ ще заематъ положението на богатитѣ. Тогава всички ще се хвалятъ съ своята сиромашия, а сега казватъ: „Ти знаешъ ли, азъ съмъ богатъ човѣкъ, разполагамъ.” Това сѫ относителни нѣща. Сиромашията и богатството, това сѫ научни термини, смѣнятъ се „плюсъ” съ „минусъ”. Богатството и сиромашията показватъ само процеси на човѣшкия умъ. Когато човѣкъ поумнява, той богатъ става; когато човѣкъ оглупѣва, той сиромахъ става. Азъ взимамъ богатството и сиромашията въ този смисълъ, вѫтрешни промѣни има. Не мисля, че ставашъ богатъ, когато тѣ товарятъ като единъ конь, който носи злато, или че ставашъ сиромахъ, когато тѣ разтоварватъ. Азъ взимамъ богатството като резултатъ на човѣшката разумность. Въ този случай богатството показва степеньта на човѣшкото развитие. Такъвъ единъ богатъ човѣкъ никога нѣма да изневѣри съ своето богатство. Щомъ има добродeтeль, приложена на вѣрата, той никога нѣма да тѣ изнасили съ своето богатства. Онзи, който се готви за кандидатъ за богатия, той непремѣнно трѣбва да има това качество. Защото ако нѣма това качество, той богатъ не може да стане. Сега, да приведа тѣзи нѣща въ по-ясна форма. Всѣки здравъ човѣкъ е богатъ. Като ядешъ, приятно, ти е, доволенъ си, дори веселъ можешъ да бѫдешъ. Всѣки човѣкъ съ разстроенъ стомахъ е сиромахъ. Ще е сгушенъ, не е тъй както трѣбва. Виждамъ, че сиромаситѣ хора сѫ болни хора. Казва: „Не може тази работа, азъ нищо не струвамъ.” Ходи смирено. За него е тази поговорка на дѣдо Славейковъ: „Покорна главица остра сабя не сѣче.” Коя е покорната глава, която сабя не сѣче? Разумната глава сабя не я сѣче. Тъй бихъ го превелъ азъ: разумната глава, добрата глава, главата на единъ светия, главата на Христа, не може да падне отъ рамената му. Туй разбирамъ азъ „покорна глава сабя не сѣче.” Разумната глава сабя не я сѣче никога. Сега, това е изводъ. Този български писатель, когато е писалъ тия нѣща, той е ималъ тази идея, но я е изразилъ по другъ начинъ. Значи той разумѣва, че нѣма какво да се разправя съ хората. Една малка срѣща има той съ тѣхъ. Разумниятъ ще го биятъ, това-онова, и най-после казва: „Може да правите каквото искате, азъ нѣма да се противя.” Разуменъ е този човѣкъ. Та казвамъ: Добродeтeльта е една основа, върху която трѣбва да туримъ всѣка човѣшка вѣра, за да стане стабилна, което произтича отъ дълбочината на човѣшкото сърдце, отъ дълбочината на човѣшкия умъ, на туй, което ти си опиталъ. Тъй щото идеята за Бога не е отвлѣчена идея, но у човѣка има едно разумно съзнание, което го ограничава. Въ всѣки даденъ моментъ то тѣ упѫтва какво трѣбва да правишъ. Ти искашъ да направишъ нѣщо нѣщо дълбоко въ тебъ ти казва: „Почакай малко.” Ама времето. – „Почакай малко.” Ама условията, хората. - „Почакай малко.” Ако почакашъ, всичко ще се оправи, ако не почакашъ, не го послушашъ, ти ще се объркашъ. Туй, което ти казва, то е Божественото вѫтрѣ. Богъ всѣкога говори на човѣка. Дотогава, докато ти си разуменъ, туй Божественото въ тебъ ти говора. Не го слушашъ, отидешъ да направишъ едно престѫпление - туй Божественото тѣ хване, разтърси тѣ хубаво. Нека тѣ разтърси. Хване тѣ ревматизъмъ въ краката. Туй Божественото казва: „Ти нѣмашъ право да буташъ този човѣкъ.” Съвременната статистика показва, че всички събития въ свѣта ставатъ по единъ опредѣленъ законъ. Войнитѣ ставатъ по опредѣленъ законъ, умиранията ставатъ по опредѣленъ законъ, финансовитѣ кризи ставатъ по опредѣленъ законъ, ражданията ставатъ по опредѣленъ законъ. Въ Англия има единъ уменъ човѣкъ, астрологъ, който взелъ вѣрни данни отъ десеть града въ страната и статистически изчислилъ за десеть години колко момчета и колко момичета ще се родятъ. Следъ това за следващитѣ десеть години опредѣлилъ колко момчета и колко момичета ще се родятъ. Това станало, съ едно малко различие отъ нѣколко единици. Законъ е това. И този господинъ отива още по-далече: той изчислява отъ една лотария кои номера ще печелятъ и кои нѣма да печелятъ. Той ги познава, но не злоупотрѣбява съ това знание, не го прилага за себе сѫ. Англичанинъ е той, никога не си позволява да забогатѣе съ своето знание. За другитѣ не го прилага, и за себе си не го прилага. Ако си позволи за себе си да го приложи, той ще изгуби това знание. Сега, азъ не искамъ да ви убѣждавамъ, че такова знание има. Строга е тази наука. Говоря ви само за изяснение. Ако съвременнитѣ учени хора можеха да обявятъ това знание правилно, биха облекчили живота на хората съ тази наука въ всичкитѣ нейни приложения, въ всичкитѣ нейни отрасли, които сѫществуватъ. Може да се помогне на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, или на човѣшката душа и човѣкъ да прекара живота си по-сносно. Всички съвременни страдани произтичатъ отъ факта, че въ свѣта се раждатъ повече хора, отколкото трѣбва. За тия хора нѣма приготвени провизии. Онѣзи, които сѫ на земята, не сѫ готови да ги посрѣщнатъ като добре дошла Тѣзи, които сѫ дошли, сѫ взели всичкото богатство за себе си, и когато дойдатъ тия, за които не е приготвено, и тѣ ще помислятъ за себе си. Въ Лондонъ има повече отъ 50 хиляди души - цель единъ български градъ - кѫдето е най-голѣмата мизерия, най-голѣмиятъ упадъкъ, който човѣкъ може да види. Тамъ можешъ да отидешъ само съ стражарь. Ако отидете въ този кварталъ и влѣзете, да речемъ, като артистъ, като излезете дрехитѣ ви ще бѫдатъ нашарени съ каль. Това сѫ хиляди недоволни хора. Какво ще кажете? Ако отидете въ Америка това не е за осѫждане на американцитѣ, тѣзи хора които сѫ тъй сърдечни - и тамъ ще намѣрите милиони синове и дъщери далече отъ майкитѣ си, ще ги видите като на бойно поле, дошли въ Ню-Йоркъ и Чикаго да забогатѣятъ; съ въшкитѣ си дошли, но сѫ забогатѣли, кой по какъвто начинъ е могълъ. То е единъ упадъкъ; и затова трѣбва знание. Ние, съвременнитѣ хора не сме почерпили знание отъ опитноститѣ на миналитѣ вѣкове и цивилизации, на миналитѣ култури, които сѫ сѫществували. Ние сме забравили и искаме да повторимъ пакъ сѫщитѣ страдания. Нѣкой пѫть казваме, че човѣкъ трѣбва да страда. Азъ съмъ съгласенъ съ разумнитѣ страдания, но не съмъ за глупавитѣ страдания. Да се избиватъ хората за нѣкаква велика цель или преобразувание, разбирамъ, но да се избиватъ безразборно, за нищо, това не разбирамъ. На съвременнитѣ хора сѫ дали една привилегия, която е чисто Божествена: тѣ мислятъ, че иматъ право да убиватъ човѣкъ. Тогава върнете се при Мойсѣевия законъ. Споредъ него, човѣкъ ако събира сѫчки въ сѫботенъ день, трѣбва да се убие съ камъни. Туй е по буквата на нѣщата. Съ това не се разрешаватъ въпроситѣ. Ние, съвременнитѣ хора живѣемъ по този законъ на Мойсѣя. Христосъ казва: „Иде време, и сега е, всѣки, който би убилъ, да мисли, че служба принася на Бога.” Хората, които вѣрватъ въ Бога, които проповѣдватъ Бога, казватъ: „Този е врѣденъ, да се премахне, той ще разврати свѣта.” Свѣтътъ не се развращава сега, но падението на свѣта се дължи на една обща причина. Не е тъй причината, както се тълкува. Когато хората дойдатъ до сѫщото мѣсто, дето сме паднали, и отъ тамъ се започне едно повдигане постепенно, все ще има положителенъ резултатъ. Ние вървимъ по една крива линия въ една орбита цѣли 8 хиляди години. Наближаваме да направимъ единъ полукрѫгъ. Ние ще дойдемъ по закона на инволюцията въ тази точка, дето сме паднали и по закона на еволюцията ще дойдемъ до противоположната точка и ще имаме другъ Изгрѣвъ. Ще дойде възходътъ, спасението на цѣлото човѣчество. Като минемъ този пѫть, отъ сегашния грѣхъ нищо нѣма да остане. Ще бѫде както при гѫсеницата, която яде листа и осакатява дърветата; като дойде до противоположния полюсъ, веднага щомъ тази гѫсеница се превърне на пеперуда, тя престава да яде листа. Дърветата казватъ: „Слава Богу, отървахме се.” Мнозина, които вѣрватъ, които иматъ знание, които иматъ добродетели, сѫ въ друга степень на развитие, но мнозинството се мѫчи въ съмнѣния. Не сме свободни отъ злобата, омразата, не сме свободни отъ завистьта. Даже онѣзи, които вѣрватъ, не сѫ свободни. Трѣбва да се освободимъ! Това е истинската наука - да се освободимъ. Като срѣщнемъ единъ човѣкъ, да видимъ, че той е свободенъ отъ всички тѣзи минали наслоявания на човѣшката душа. И тогава, ако ние образуваме едно управление отъ такива възвишени хора въ една държава, съвсѣмъ други закони ще има, друго царство ще има. Ако професоритѣ сѫ такива въ единъ университетъ, ако учителитѣ сѫ такива, съвсѣмъ по другъ начинъ ще се възпитаватъ хората. Раждането и възпитанието на хората по съвсѣмъ другъ начинъ трѣбва да върви. Ако хората въ свѣта вървятъ тъй, както сега вървятъ, нѣма никакво избавление, нѣма изгледъ за подобрение. Черната раса показва мѣстото на човѣшкото падение. Човѣшкиятъ оттенъкъ, краската е дошла на човѣшкото лице на мѣстото, дето човѣкъ е падналъ. То е равноденствие на човѣшкото падение. Човѣкъ не пада въ пролѣтьта на своя животъ, но той е падналъ въ есеньта на своя животъ, въ септември, въ туй равноденствие. Следователно цѣлото падение е на земята. Ние наближаваме вече туй равноденствие, оставатъ ни още до него две хиляди години. Научно ви говоря. Оставатъ още две хиляди години, но пролѣтьта е вече толкова близо, че всичко се топа. Две хиляди години оставатъ до това равноденствие. Тогава ще има знамена, пѣене, веселие, такава радость, каквато досега не сте виждали никога. Две хиляди години, това сѫ два дни; две хиляди години човѣшки, това сѫ два дни - не Божествени, въ на духовния свѣтъ. То зависи отъ интензивностьта на мисъльта. Азъ съмъ привеждалъ и другъ пѫть примѣра за онзи отшелникъ, който търсѣлъ Бога 30 години, дошелъ до старини и казва: „Толкова време търсихъ Бога и не съмъ Го намѣрилъ. Вече остарѣхъ, кѫде да ида, какво да правя!” Единъ ангелъ му казалъ: „Ела съ менъ, ти не си избралъ хубаво мѣсто. Ела съ менъ!” Завежда го на едно мѣсто, показва му една дупка и му казва: „Оттамъ ще гледашъ онзи свѣтъ, погледай и после ела при менъ.” Онзи, стариятъ човѣкъ гледалъ 250 години и когато ангелътъ го повикалъ, той казва: „Чакай да погледамъ, азъ едва погледнахъ, много си нетърпѣливъ!” „Че ти гледашъ вече 250 години!” 250 години гледа и му се видѣло като единъ мигъ. Това е до интензивностьта на свѣтлината въ човѣшката мисъль. Ние вземаме духовния животъ въ положителенъ смисълъ. За да се подобри животътъ ни, по нѣкой пѫть искаме да станемъ богати, да станемъ свѣтии, да станемъ щастливи, искаме това-онова. Но другъ начинъ има за живѣене въ свѣта. Азъ казвамъ: Има единъ методъ, който всички трѣбва да спазваме, той е еднакво валиденъ за всички. Никога не отказвай на една Божествена мисъль, която е въ душата ти, онова което иска отъ тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъль. Колкото и да е малка тази Божествена мисъль, изпълни я, глава нѣма да тѣ боли. Тя ще опредѣли една нова епоха въ твоя животъ. Като дойде една Божествена мисъль, не отказвай - изпълни я, за да не се роди единъ день съжаление. Ние мязаме на другъ единъ българинъ, който билъ беденъ. Жена му казвала: „Яде ми се медъ.” „Ще купимъ, жена” „Яде ми се пилешко.” „Ще купимъ, жена.” Тя това искала, онова искала, и той все купувалъ. Тя умрѣла и тогава той взелъ да раздава за Богъ да прости, да си вкуси жена му. Следъ като умре човѣкътъ, тогава ние подаваме за Богъ да прости, а докато е тукъ, остава съ едно незадоволено желание. Той казва: „Ще купимъ”, а като умрѣ тя, другитѣ ще ядатъ. Ние, следъ като сме отказали на една Божествена мисъль, другитѣ, непотрѣбнитѣ мисли ще ги угостимъ, дано Богъ се задоволи съ тѣхъ. Споредъ менъ има едно правило. Ако ти не нахранишъ жена си, никого не можешъ да нахранишъ. Ако ти съ жена си не си водилъ единъ добъръ животъ, съ никого не можешъ да водишъ единъ добъръ животъ. За менъ това е едно правило, за другитѣ дали е правило, не зная. Като казвамъ, „жена ти”, нѣмамъ предвидъ твоята избраница, но тази жена, съ която си роденъ, съ която ти си слѣзълъ отъ небето. Човѣкъ е слѣзълъ отъ небето съ жена, той не е излезълъ самъ. Онзи мѫжъ, който е слѣзълъ отъ небето безъ жена, той е единъ изгнаникъ, никаква култура не може да има, нищо не може да му се обѣщава. Казвамъ: Ти си изгнаникъ, да се върнешъ назадъ и да вземешъ жена си! Когато Христосъ бѣше при кладенеца, на тази жена, самарянката, Той каза: „Иди и повикай мѫжа си.” „Кой отъ тѣхъ?”, запита тя. Той й каза: „Право казвашъ, петь мѫжа си имала, и този, който сега имашъ, и той не ти е мѫжъ.” Нѣма го мѫжътъ. Казва нѣкоя жена: „Не ми върви”, - Мѫжътъ го нѣма. Да дойде този мѫжъ, безъ него нищо не може. Сега, отъ гледището на жената, когато на мѫжа не му върви, казвамъ: Жена ти я нѣма, децата ги нѣма. Слушай, иди и вземи жена си да дойде и тя. Единственитѣ две велики величини, съ които небето работи, това сѫ мѫжътъ и жената. Единственитѣ фактори за насаждането на нѣкаква култура, това сѫ мѫжътъ и жената. Вторитѣ фактори сѫ братътъ и сестрата. Третитѣ фактори сѫ Учителитѣ и ученицитѣ. Най-после, накрая на опашката сѣдятъ господаритѣ и слугитѣ. Но факторитѣ сѫ мѫжътъ и жената. Когато се образува това правилно отношение, ще се разбере, какво нѣщо е жената и какво нѣщо е мѫжътъ въ своята чистота; не въ това състояние, въ което ги виждаме сега да живѣятъ въ своята нехигиенична кѫща, но мѫжътъ и жената които живѣятъ въ своята хигиенична кѫща или въ своя просвѣтенъ умъ, въ своето просвѣтено сърдце, въ своята благородна воля. Мѫжътъ съ своето просвѣтено съзнание, това азъ наричамъ мѫжъ и жена. Човѣкъ може да прави нѣкой опитъ въ свѣта, то е външното проявление на тѣлото. Мекотата и силата на тѣлото, това сѫ нѣща относителни. Има една вѫтрѣшна мекота. Въ мекотата има животъ, въ силата има растене. Животътъ, за да се завърши, непремѣнно трѣбва да има мекота. Тъй трѣбва да се развива. Безъ мекота животътъ не може да се развива, но и безъ сила растене не може да има. Растенето става въ силата. Следователно, за да поддържашъ живота си, трѣбва да бѫдешъ мекъ; за да расте твоятъ животъ, да прогресира, трѣбва да бѫдешъ силенъ. Сега ние измѣняме тия условия. Ние искаме съ своята мекота да накараме животътъ да върви. То не може. „Приложете на вѣрата си добродeтeль.” Добродeтeльта, това е едно отъ основнитѣ разбирания, и човѣкъ трѣбва да се интересува отъ себе си. Съвременнитѣ хора би трѣбвало да се интересуватъ, да изучаватъ своя организъмъ, своето сърдце, своята глава, даже да изучаватъ формитѣ. Като се пипне косата на човѣка, може да се познае дали той прогресира, или регресира. Само като се пипне косата, може да се знае вече какво представлява даденъ човѣкъ. Нѣкой пѫть косата се нахохори нагоре, нѣкой пѫть улегне, когато е нахохорена, много електричество има, сила има, а когато косата е много улегнала, човѣкъ е мекъ. Само съ мекота не става, както и съ сила само нищо не става. Нѣкой пѫть косата може да е нахохорена, повдигната, нѣкой пѫть може да е гладка, да има пѫть. Ако ти вчешешъ косата си, оставилъ си да има пѫть, но косата ти не се подчинява, това значи, че умътъ е много напрегнатъ, и че ти само донѣкѫде се подчинявашъ на своитѣ дѣди и прадѣди. Тъй казва дѣдо ти, баба ти - тѣ сѫ дошли и се проявяватъ. Кѫдрава е косата ти, ти искашъ гладка коса, а тя е кѫдрава; нѣкой пѫть косата на баба ти е мека, тя признава само туй, което е било въ миналото. И така е съ цѣлото наше лице, очитѣ ни, ушитѣ ни - ние още не сме господари на себе си, ние сме още наемници на чужди нѣща. Носътъ ти не е твой, очитѣ ти не сѫ твои, вѣждитѣ ти не сѫ твои, сърдцето ти не е твое, всичко ти е дадено подъ наемъ. Питамъ: Де е човѣкътъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който има свои нѣща. Когато умътъ е свободенъ, сърдцето свободно, волята свободна, човѣкъ е свободенъ и прави различие между своитѣ желания. А ако нѣкой пѫть не е свободенъ, то е въ ущърбъ на самия него, азъ не говоря за това, но той вѣрва въ своята свобода. Въ една държава въ Африка, въ Либерия, се констатира преди 3 години робство. Онѣзи роби, които сѫ ходили въ Америка, сѫ подчинили другитѣ негри. И други се намѣсватъ. Цѣли села се изтрѣбватъ, продаватъ се хората и английскитѣ вѣстници пишатъ за робството въ Либерия. Въпросътъ се отнася до Обществото на народитѣ. Казвамъ: Ето една задача на Обществото на народитѣ. Виждатъ, че има една дисхармония и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ нея. Не е лесно да се възпита човѣкъ. Тия хора не сѫ всѣсилни, тѣ иматъ всичката добра воля, но съ какви срѣдства ще ги заставятъ да изпълняватъ законитѣ? Тѣ иматъ силата да ги заставятъ да изпълнятъ тия закони. Ние мислимъ отъ наше гледище, че нѣкои работи изведнъжъ могатъ да станатъ. Нѣкой българинъ казва: „Да ме направятъ менъ министъръ, ще ги избеся всичкитѣ!” Това никакво разрѣшение не е, да избесишъ хората. Другъ казва: „Азъ ще ги изколя всичкитѣ!” Не става така. Така не се разрешава въпросътъ. Казвамъ: При съвременното възпитание трѣбва да се предизвикатъ най-първо всички онѣзи възвишени мисли, ония благородни чувства у религиознитѣ хора. Чудя се на коравосърдечието на религиознитѣ рѫководители. Азъ за примѣръ съмъ въ България толкова година и досега на менъ се приписватъ какви ли не нѣща, отъ съвсѣмъ други съображения. Тѣ мислятъ, че азъ имамъ нѣкаква задна цель, да изтикамъ поповетѣ и владицитѣ. Азъ нѣмамъ никаква такава цель! Свѣтътъ не съмъ го създалъ азъ, той си има свой господарь. Не сѫ само българитѣ, които разрешаватъ въпроситѣ. Има англичани, французи, американци, руси, италианци, сърби, японци, китайци, това сѫ повече отъ два милиарда хора, които разрешаватъ въпроситѣ въ свѣта. Окултиститѣ казватъ, че има още 58 милиарда други човѣшки души които разрешаватъ въпроситѣ. Ще кажете, кога сѫ ги броила. Не зная кога сѫ ги броила. Има кой да ги брои. Въ невидимия свѣтъ всѣки десеть години ги броятъ. Та статистиката казва горе-долу това. Преди десеть години ако сѫ били 60 милиарда, следъ десеть години ще се увеличатъ. Тия данни не ги измислямъ азъ, това сѫ учени хора, които казватъ, че толкова души сѫществуватъ. Дали вѣрвате или не вѣрвате, то е другъ въпросъ. Туй, което сѫществува въ природата, то си сѫществува, независимо отъ това дали ти вѣрвашъ или не вѣрвашъ. Ако слънцето грѣе, то и грѣе, независимо дали ти вѣрвашъ или не. Човѣшката душа сѫществува, дали ти я признавашъ или не, тя упражнява влияние върху тебе. Човѣшкиятъ духъ сѫществува, дали ти вѣрвашъ или не, може да става въпросъ. Душата е всичко въ свѣта. Тя е жената, онази жена, за която азъ говоря. Човѣшката душа я отричатъ, казватъ, че нѣмало душа въ свѣта Ако въ свѣта нѣма душа, съвременната култура е осѫдена на смърть. Иде тя въ свѣта иде тази жена. Тя ще дойде тъй тържествено, както свѣтътъ никога не е виждалъ. Никога откакъ е създадена, не е слизала една душа съ по-голѣма тържественость, отколкото тази душа която сега иде. Ще ви приведа единъ примѣръ, който е станалъ може би преди повече отъ десеть години въ единъ градъ въ Англия. Единъ пчеларь молилъ да му изпратятъ една царица пчела. Той писалъ въ една фирма, откѫдето му отговарятъ, че царицата пристига. Веднага това се пише въ вѣстницитѣ въ града всички вѣстници пишатъ, че царицата пристига. Излизатъ съ знамена, съ вѣнци, съ цвѣтя. Най-после виждатъ едно малко куфарче. Единственъ случай една малка пчелна царица да бѫде така посрѣщната. Всички удрятъ на смѣхъ. Казвамъ: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видятъ хората тази, която е била причината за тѣхното сѫществуване – душата. Тя е, която ги е избавила отъ всички тѣхни нещастия. То е човѣшката душа. И горко на оногова, който не вѣрва въ нея. Да вѣрвашъ въ любовьта на твоята душа която иде! Въ Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ.” Нѣма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голѣмото тържество въ свѣта. Сега ние седимъ и мислимъ за второстепенни работи, колко ще живѣемъ. Ако вѣрвашъ въ душата си, вѣчно ще живѣешъ. Ако я отричашъ, 40 ÷ 50 години, до 120 години ще живѣешъ, следъ туй ще станешъ робъ на земята, робъ на растенията. Тѣ ще тѣ разкѫсатъ, ще тѣ изядатъ, отъ тебе нѣма нищо да остане. Въ Варненско единъ вълкъ си позволилъ лѣтно време да влѣзе въ едно голѣмо стадо говеда че хваналъ едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичкитѣ говеда и съ рогата си удряли вълка и го разкѫсали. Говедата казватъ: „Този нехранимайко, не го е срамъ!” Азъ не зная какво би станало съ съвременнитѣ хора които отричатъ човѣшката душа. Най-голѣмиятъ позоръ на съвременната култура е отричането на човѣшката душа. Тамъ именно е всичкото. Когато човѣкъ е падналъ, нищо нѣма въ него. Човѣшката душа навсѣкѫде прониква. Писанието казва: „Вдъхна Богъ дихание на животъ въ ноздритѣ на човѣка и той стана жива душа.” Казалъ. Богъ отъ себе си дума и Неговото Слово внесло животъ навсѣкѫде. Въ насъ душата - е туй, разумното. Азъ сега говоря за онова вѣрую, до което ние сме достигнали. Всички хора сѫ имали свое вѣрую споредъ степеньта на своето развитие. Въ сегашния, 20-ти вѣкъ работи едно просвѣтено разбиране за душата, едно просвѣтено разбиране за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, или - да знаешъ какъ да постѫпишъ. Сега, ние ще кажемъ, че Христосъ училъ това, училъ онова. Не зная колко отъ учението на Христа се изпълни. Христосъ на земята ще дойде, но Той нѣма да дойде, както вие мислитѣ. Сега човѣшката душа иде да ревизира онова отъ учението на Христа, което е приложено. Тя ще дойде, това е човѣшката душа, която иде. „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.” - това е човѣшката душа. Това е обективната страна на Бога. Въ нея ние живѣемъ и се движимъ, и сѫществуваме. Всѣки има право да каже: „Азъ имамъ душа, значи въ менъ сѫществува това безсмъртното и никой нѣма право да ме ограничава.” Казвамъ: „Ти имашъ право да живѣешъ, ти имашъ право да бѫдешъ свободенъ въ душата.” Едновременно душата казва на богатия: „Ти бѫди мекъ, справедливъ.” На бедния казва: „Ти бѫди свободенъ да работишъ, бѫди достоенъ затова, което иде, на тебъ ще дамъ това.” Единъ день душата ще даде на всичкитѣ души това, което желаятъ. Нѣма да остане нито единъ незадоволенъ, нѣма да остане нито едно сѫщество, което е очаквало нѣщо и да остане онеправдано. Като дойде това равенство, може би следъ две хиляди години ще бѫде. Ако не стане тогава, като ме намѣрите, питайте ме. Тъй сѣдятъ работитѣ, азъ не мога да ги укривамъ. Казвамъ: десеть години. Всѣка моя година е равна на 200 години. Азъ употрѣбявамъ „десеть години”, защото „десеть” е едно щастливо число, а ако кажа „две хиляди години”, това е едно нещастно число. Единственото щастливо число за менъ е десеть години. Затова го казвамъ на хората Ако кажа „20 ÷ 30 години”, това сѫ нещастни числа. Азъ познавамъ всѣко едно число. Следъ две хиляди години - значи следъ сто години това ще бѫде. Затова, приготвѣте знамената. Отсега ги приготвѣте, че като дойде този день, само ще ги вдигнете. Две хиляди години, това сѫ два дни. Може да се каже, че следъ два дни най-после всичко това ще бѫде. Човѣкъ не трѣбва да взима миналото за идеалъ, но трѣбва да мисли за бѫдеще, когато всичко ще се реализира. Всичко онова, което човѣкъ ще реализира, то е вложено въ неговата душа, той го има. Миналото и бѫдещето, това сѫ условия, при които човѣшкитѣ души могатъ да се разкриятъ. Човѣкъ трѣбва да познава физиогномиката. Но ако всички бѣхте физиогномисти, щѣхте да се хванете за коситѣ. Ако сте ясновидци, вие ще видите такива страшни работи, ще можете да четете човѣшкитѣ мисли, ще има такива дандании, спорове, ще се хванете за коситѣ, ще бѣгате, ще идете въ гората. Ако видите какво мисли синъ ви, дъщеря ви за васъ, приятелитѣ ви - ще благодарите на Бога, че не сте ясновидци. Но задъ тази тъмнота седи една свѣтла страна, туй е привидно само така. Човѣкъ, който е станалъ ясновидецъ отъ Божественъ погледъ, той трѣбва да излезе извънъ рамкитѣ на земята, да види онѣзи свѣтли души, да каже: „Това е човѣкътъ.” Всѣки отъ васъ познава, че .има свѣтли души. Туй, което ние наричаме съвѣсть у човѣка, това сѫ свѣтли души, които знаятъ работата и казватъ: „Не прави това, ще спънешъ своето развитие.” Първо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ човѣшкия духъ като Божественъ; трѣбва да вѣрва въ човѣшката душа като Божествена; трѣбва да вѣрва въ човѣшкия умъ като Божественъ и трѣбва да вѣрва- въ човѣшкото сърдце като Божествено. Въ какво трѣбва да вѣрва? Въ човѣшкия духъ, но не тъй както се проявява привидно. Човѣшкиятъ духъ - това е, което е най-възвишено, най-благородно. Азъ разбирамъ, това е човѣкътъ, който го носи. Въ човѣшкия духъ, въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има желание да се развивате; да бѫдете меки, да бѫдете едновременно и силни. Та човѣкъ е това новороденото, което се ражда. Човѣкъ нито е още духъ, нито е още душа, нито е още умъ, - нито е още сърдце, той се нарича „азъ” - новороденото дете, на което човѣшкиятъ духъ служи, на което човѣшката душа служи, на което човѣшкиятъ умъ служи и на което човѣшкото сърдце служи. Това е бѫдещиятъ човѣкъ. Това е бѫдещиятъ човѣкъ, и ако искате да знаете, туй е малкото сѫщество на Истината. Вѫтрѣ въ битието човѣкъ не е още духъ. Защото се казва въ Писанието: „Ще изпратя Духа си и ще оживѣятъ.” Казва се още: „Направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое” - Богъ изпраща духа, душата, ума и сърдцето да служатъ. Туй е Азътъ, а всички тия помагатъ за нашето развитие. Туй, малкото „азъ” не е гражданинъ на земята. Единъ день, когато ние се сѫбудимъ, когато минемъ границата на земята, когато минемъ отъ смъртьта къмъ безсмъртието, оттамъ ще дойдемъ въ общение съ ума и сърдцето, ще дойдемъ на тази земя, която нѣма да бѫде такава каквато е сегашната. На всѣки ще му бѫде приятно да живѣе, колкото иска на нея. Тогава нѣма да има тия противорѣчия, които сега сѫществуватъ. Но не трѣбва да пренебрѣгвате настоящето. Настоящето е условие, а. бѫдещето - цель, която трѣбва да се постига. Ние искаме да постигнемъ тази цель - много работи трѣбва да работимъ. Трѣбва да се радвате, че имате условия. Едва започвате да учитѣ въ свѣта. Предъ васъ седи едно велико бѫдеще. Отсега нататъкъ вие ще служитѣ, ще срѣщате онѣзи великитѣ хора. Вие още не сте били въ нѣкоя обсерватория да видитѣ небето какво представлява, гледано съ нѣкой телескопъ. Вие не сте били въ лабораторията на нѣкой химикъ, когато той борави съ елементитѣ, въ лабораторията на нѣкой физикъ, който сега прави опити за постигането на минусъ 270° студъ, дето мислятъ, че животътъ престава. Вие не сте били въ онѣзи области на окултната наука, дето могатъ да правятъ пѫтешествия извънъ земята. Окултната наука е една отъ онѣзи науки, въ която знаятъ методитѣ и пособията, по които човѣкъ може да Отиде на земята, на слънцето, на мѣсечината, на Сириусъ. Най-напредъ може да отиде до слънцето и оттамъ нататъкъ може да пѫтува дето иска. Това е наука. Нито единъ отъ васъ не е ходилъ на слънцето, нито единъ отъ васъ не е ходилъ на мѣсечината. И ако сте ходили, може би сте забравилъ. Но казваме: реално е това - човѣкъ се е родилъ и ще умре. Не въ свѣта той трѣбва да стане гражданинъ на онова велико Божествено Царство съ всички тѣзи възвишени сѫщества, дето може да се оправи, да черпи знания и поука. Всѣки день като си погледнешъ рѫката, да знаешъ каква работа има да вършишъ, да знаешъ колко години ще живѣешъ, да знаешъ ще стане ли нѣщо отъ тебе или нѣма да стане. Какво е опредѣлено въ живота ти? Сега погледнешъ, кажешъ: „Я ми кажи нѣщо.” Мѫчно е. Има нѣщо, което не е опредѣлено да се каже, Въ рѫката сѣдятъ такива велики тайни! Ако ги знаете, сърдцето ви ще бѫде радостно. Написани сѫ хиляди нѣща. Но тия нѣща, умре ли човѣкъ, изгнива и рѫката му, всичко отива. Погледнешъ си рѫката и казвашъ: „Нѣкои линии има начертани на рѫката отъ много работа, отъ много страдания.” Не, отъ много работа не се образуватъ линии. Тѣзи линии на рѫката сѫ образувани отъ много висши сѫщества. Това е геометрия. За създаването на човѣшката рѫка сѫ работили такива възвишени сѫщества, каквито даже и не подозирате. Тѣ сѫ употрѣбили усилия да се начертае човѣшката рѫка, да се построи красива, да се начертаятъ линии и знаци съ голѣмо вѫтрѣшно значение. Всичкото това Царство отъ живи души, тѣ сѫ въ тѣлото. Тѣзи живи клѣтки да ги накарашъ да начертаятъ тия линии, никакъ не е проста тази работа. Ако вие знаете какъ да я миете тази рѫка, какъ да я движите, какви упражнения да правите съ нея, бихте имали голѣми резултати. Ако отидете при единъ банкеръ, да искате пари, и единъ красивъ жестъ съ рѫката е достатъченъ, за да каже той: „Дадено!” Азъ не искамъ да ви убѣждавамъ въ това. Считамъ го дори това като едно забавление. То е като онзи турчинъ, който ходилъ въ Цариградъ и като се върналъ, дошълъ при него турскиятъ ходжа, имамина и го пита: „Какво ново има въ Цариградъ?” „Тебе тѣ готвятъ за шейхъ юлъ ислямъ.” „Не ме подигравай.” Следъ извѣстно време имаминътъ пакъ го срѣща и пакъ го пита: „Какво казватъ въ Цариградъ?” Дори и да не е вѣрно, на човѣка е приятно да му се каже нѣщо похвално. Нѣкой пѫть като хванете нѣкой човѣкъ за рѫката, трѣбва да знаете какъ да се рѫкувате, колко да стиснете рѫката, въ какво положение да я поставите. Единъ разуменъ актъ е то, но да знаешъ какъ. Ние взимаме нѣщата все въ материаленъ смисълъ. Казвашъ: „Азъ да зная това, цель день ще стискамъ рѫце на богати и видни хора.” Изискватъ се много спокойни хора, не превзети. Човѣкъ може да бѫде простъ, може да бѫде ученъ, да има знания, които ние всички носимъ въ себе си, но важно е какво вършимъ и какъ го вършимъ. Има нѣщо, което ние сега можемъ да придобиемъ. Човѣкъ трѣбва да има смирение. Всѣки може да свири, но отъ свирене до свирене разлика има. Нѣкой свири, взима правилно тоноветѣ, чистота на тона има. На какво се основава това? Този човѣкъ има истината въ душата си. Единъ цигуларь, на когото душата не може да влѣзе въ рѫчката на цигулката, той е простъ цигуларь. Като излезе душата му и влѣзе въ рѫчката, цѣлата публика може да плаче. Той мисли вече. А нѣкой пѫть душата не е въ рѫчката на цигулката, той свири, свири, напъва се и нищо не излиза. Единъ американецъ дошълъ да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини, тя свирѣла „Съньтъ на живота.” Той казва: „Въ този моментъ азъ бѣхъ готовъ да се примиря съ цель свѣтъ, да раздамъ всичко.” Цѣлата музикална критика казва сѫщото: въ този моментъ, когато тя свиреше, всѣки е готовъ да се примири съ цѣлия свѣтъ и да раздаде всичко на хората. Нѣкои казватъ, че при еди-кой си бемолъ, еди-кой си диезъ, на еди-кой си бекаръ било нѣщо божествено, изключително. Казвамъ: Има една музика вънъ отъ всѣка критика, вънъ отъ техническата страна. Има едно значение, което въ знацитѣ не може да се тури. Има една музика вънъ отъ физическия свѣтъ. Когато единъ цигуларь влѣзе въ тази музика, ти не мислишъ дали право свири или не, но казвашъ: свири човѣкътъ. Като свири, да остане у васъ една основна мисъль, едно хубаво, приятно чувство, да се вдъхновите така, че да обикнете всичко. Такава музика има въ изгрѣва на слънцето, такава музика има въ звѣздитѣ, такава музика има въ цъфтежа на растенията. Пролѣтно време, когато растатъ растенията, може да чуете този пукотъ. Нѣкой ще каже: „Какво, ако си туря ухото и чуя?” Като чуешъ това въ тебе ще се зароди едно високо благоговѣние. Ще чуешъ нѣщо, което съ човѣшки езикъ никога не може да ти го кажатъ, и ти никому нѣма да го кажешъ. Има нѣщо въ природата, което и ученитѣ хора не сѫ слушали. Има единъ шепотъ въ канаритѣ, въ планинитѣ. Лѣтно време може да отидете да послушате този шепотъ. И канаритѣ иматъ единъ говоръ. Който го е слушалъ, казва: „Не сѫ камънитѣ, като че живи сѫщества излизатъ отнѣкѫде.” Общо е това, и то е най-сѫщественото. Всичко е живо. Въ природата всичко е живо за живитѣ, всичко е мъртво за мъртвитѣ. Колкото повече ти се оживявашъ, всичко оживѣва. Иматъ смисълъ нѣщата. Та вие усилено трѣбва да притуряте на вашата вѣра добродeтeльта. Бѫдете всички бодри, юнаци, пъкъ като дойде скръбьта, като дойде страданието, турете го на гърба си, пъкъ си поиграйте съ него. Вдигнете го изъ въздуха, поиграйте си съ него и всичко ще мине. Сега питате: „Какво да правимъ съ страданието?” Поиграйте си съ него. „Ама много сме обезсърчени.” Поиграйте си съ обезсърчението. „Много сме отчаяна.” Поиграйте си съ отчаянието. Благодарете на Бога, че сте сиромаси. Нѣма по-голѣмо благословение отъ сиромашията. Нѣма по-голѣма придобивка отъ богатството. Благословението е въ сиромашията, а придобивката е въ богатството. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде сиромахъ, за да има благословение, а трѣбва да бѫде богатъ, за да има придобивка. Относителенъ смисълъ иматъ нѣщата. Нѣма по-голѣмо добро отъ невѣжеството, нѣма по-голѣмо добро отъ знанието, отъ мѫдростьта. При невѣжеството човѣкъ се благославя, а въ знанието той придобива. Какъ се благославя? Биятъ го, но въ този бой има благословение. Когато дойде при тебъ една приятелка и тѣ потупа по гърба, и каже: „Отличенъ човѣкъ ще стане отъ тебе!”, боятъ не е приятенъ, но това, че тѣ потупа и ти каза, че човѣкъ може да стане отъ тебе, тѣ окуражава. И Господъ по сѫщия начинъ тѣ потупва и казва: „Не бой се, човѣкъ отъ тебе може да стане, върви напредъ въ живота!” Та казвамъ: Въ противорѣчията може да турите вѣрата. То значи - човѣшката душа. Като погледнешъ човѣшката душа, кажи: „Заради тебъ азъ мога да нося всичко това.” Работи, мисли! На работа за днешния день, за тази майка - то е смисълътъ. Пъкъ за бѫдещата майка нѣщо друго ще намѣримъ. 24 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 13 мартъ 1932 г., 10 ч. с. София, Изгрѣвъ.
  6. 1932_03_06 Въ последното време

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ последното време 12-та глава отъ Данаила. Въ всѣка една работа най-важенъ е краятъ. Важно е началото, но важенъ е и краятъ. Има нѣколко положения. Въ науката каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Но има и други твърдения: каквото е началото, нѣма да бѫде такъвъ и краятъ, и каквото не е началото, нѣма да бѫде и краятъ. При сегашнитѣ условия, при които хората живѣятъ, има една мисъль по-широка, по-свѣтла. Защото въ каквато кѫща живѣешъ, такъвъ и ще станешъ, т. е. временнитѣ условия повлияватъ на човѣка. Даже и най-красноречивиятъ проповѣдникъ, ако го боднете съ една голѣма губерка 5 см. вѫтрѣ въ тѣлото му нѣкѫде, той ще изгуби цѣлата си речь. Даже и най-напредналиятъ християнинъ, който се моли по три пѫти на день, като му се каже, че паритѣ му, вложени въ банката, на които разчита, сѫ пропаднали и банката е фалирала, това ще му повлияе, въпреки неговата вѣра. Казватъ, че човѣкъ е свързанъ съ четири конеца, двата - сѫ съзнателни, двата подсъзнателни. Дали го приема или не, свързанъ е. Свързанъ е, но какъ е свързанъ не се знае. И дали го съзнава или не, то е другъ въпросъ. Та нѣкой пѫть човѣкъ като се освободи отъ двата конеца, оставатъ другитѣ два и той усѣща, че има едно противоречие. Но какъ да се справишъ съ едно противоречие, на което не знаешъ нито началото, нито края? Чувствашъ това противоречие, но не го знаешъ. Сега всички съвременни хора, всички учени хора учатъ, всички сѫ турени на работа да разгадаятъ една велика задача. Едни искатъ да възпитатъ човѣка, други искатъ да му дадатъ нова насока. Всички поети, философи, музиканти, писатели, художници, майки, бащи - това сѫ пионери на новото, които искатъ да дадатъ нова насока на човѣчеството. Но често новата насока се повлиява отъ външнитѣ явления. Температурата се измѣня. Ако момитѣ сѫ облечѣни съ тънки дрехи и температурата се намали до минусъ 25 ÷ 30°, тѣ трѣбва да се върнатъ у дома си, да се преоблѣкатъ наново. Ако сѫ отишли на хорото и сѫ облечѣни съ кожуси, а температурата се повиши до 25 ÷ 30° топлина, трѣбва да се върнатъ, да си свалятъ кожуситѣ, съ тѣхъ не се играе на хорото при такава температура. Сега почти половината животъ на човѣка се състои въ това да се облича и съблича. Вечерь се съблѣчешъ понеже е топло, а сутринь като станешъ, ще се облѣчешъ споредъ условията, при които живѣешъ. Сега, при какви условия трѣбва да се живѣе? По старому не може да се живѣе, всѣкога ще живѣешъ по новому. Младиятъ, който се е проявявалъ, всѣкога остарява, а стариятъ, който никога не се е проявявалъ, всѣкога е младъ. Може да го разбирате, както искате. Казала водата на огъня: „Азъ мога да тѣ загася, но ме е страхъ, че ще замръзна. Азъ бихъ изгасила огъня, имамъ сила, но боя се, че ще замръзна”. Питамъ: Ако водата загаси огъня, какво печели? Защо трѣбва да го загасява? Огъньтъ е независимъ отъ водата, той си има свой животъ, има си своя работа. Тѣ понѣкога се срѣщатъ. По принуда нѣкой пѫть турятъ водата въ огъня. Той не иска тя да дойде. Бои се отъ нея. Казва: „Върви си, тукъ не ти е мѣстото, ти не можешъ да поддържашъ горенето.” Той казва, че може да разложи водата и тя ще изгуби своята сила. Като говоримъ за водата и огъня, какво трѣбва да разбираме? Това сѫ общи положения, общи понятия, философитѣ мислятъ, че тѣхната философия е права. Всички научни теории и всички философски разбирания отчасти сѫ прави, но ако тѣ когато си въ нужда не ти помагатъ, какво тѣ ползуватъ? Отъ осемь хиляди години хората се борятъ съ грѣха като съ една неизцѣрима болѣсть, пъкъ и съ какви ли не болѣсти се борятъ, и все не успѣватъ да победятъ болеститѣ. Викатъ лѣкари, но и тѣ не помагатъ. Туй, което наричатъ грѣхъ, е една епидемия, която е влѣзла въ живота на хората и лесно не може да се ликвидира. Кои донесоха тази епидемия? Тази епидемия е покварила човѣшкитѣ сѣтива, човѣшкитѣ мисли, човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ сърдца и следователно човѣшкитѣ сѣтива не функциониратъ правилно, човѣшкитѣ чувства не функциониратъ правилно, човѣшкитѣ мисли не функциониратъ, правилно. За примѣръ нѣкой философъ разсѫждава върху нѣкоя научна теория за това, какво имало въ слънцето. На какво основание ще докажемъ, че имало кислородъ въ въздуха? Какво отношение има къмъ насъ това, ако той докаже, че имало кислородъ въ въздуха, че имало кислородъ въ слънцето, или ако докаже каква е температурата на слънцето. Какво ни интересува насъ, че имало кислородъ на слънцето, какво е доказалъ съ това. Предположение има, че температурата на слънцето е отъ 5 хиляди до 100 ÷ 200 хиляди, единъ милионъ, 35 ÷ 45 милиона градуса. Нѣкои ще кажатъ: „Посмали, манго”. Върналъ се единъ мѫжъ, който бѣгалъ отъ гората, съ празна кола. Пита го жена му: „Защо се връщашъ”? „Имаше много мечки, може би повече отъ сто, едва избѣгахъ”! „Посмали малко, сто мечки кѫде ще се събератъ”? „Не зная, но предполагамъ, може да е имало 80”. „Много сѫ”. „Може да сѫ били 60, тъй ми се сториха”. Намалявалъ, намалявалъ, докато най-после казалъ: „Шумна нѣщо, но какво бѣше не зная”. При такова едно състояние, когато чувствата не функциониратъ правилно и сѣтивата не възприематъ правилно външнитѣ прояви въ природата, какви заключения ние можемъ да правимъ? При тѣзи заключения ние може да сме близо до истината, но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на слънцето. Ставатъ постоянни промѣни. Каквото е било преди милиони години, не е това, което е днесь. Съвсемъ друго е сега. И законитѣ сѫ се измѣнили. Вие ще кажете, че законитѣ сѫ нѣщо постоянно. Нѣма по-непостоянно нѣщо отъ закона. Законътъ е една изкривена дума отъ хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нѣмало законъ, затова било беззаконие. Че какво лошо има въ това, ако човѣкъ живѣе безъ законъ? Тамъ, дето има законъ, значи има престѫпление. Каква честь е за една държава, че има закони? Престѫпници има въ нея, щомъ има закони. Тамъ, дето нѣма никакъвъ законъ, тѣзи хора сѫ светии. Кое е по-хубаво: за престѫпници съ законъ или за светии безъ законъ? И ако нѣкой направи така, че престѫпницитѣ да живѣятъ безъ законъ между светиитѣ, той е единъ глупакъ. Законътъ е за престѫпницитѣ. И ако въ природата сѫществува законъ, той сѫществува само за престѫпницитѣ. Единъ законъ не е мѣродавенъ за хората. „Ама той е точенъ законъ”. Законътъ е за физическитѣ тѣла, защото физическитѣ тѣла сѫ престѫпници. Знаете ли какво е законътъ? Ако нѣмаше законъ, нашата земя би офейкала. Понеже има законъ, отдалечъ й църкатъ само. Ако Марсъ нѣмаше законъ, той би разрушилъ нашата земя. По нѣкой пѫть, макаръ че е на толкова далечно разстояние, той праща своитѣ агитатори - за война или каквато и да е кавга въ дома, все Марсъ е причината. За война, за крамоли, все той е майсторъ. Даже най-изящната богиня, богинята Венера, толкова е ревнива спрямо земята, че досега би изчезнала земята, ако нѣмаше законъ; но законъ има. И Венера изпраща своитѣ агитатори - кара хората да пиятъ винце, да живѣятъ единъ разпуснатъ животъ, възпитава ги, тя си има цѣли. Защото хората като живѣятъ нашироко, нейнитѣ агитатори ги обиратъ и каквото има по земята, тѣ го носятъ горе. Сега, дали това е тъй или не, то е една научна теория. То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че оттукъ до слънцето има 92 милиона мили. Вѣрностьта е такава, че единъ ученъ казва, че има 92 милиона мили, а другъ казва, че сѫ 93 милиона мили - една разлика отъ единъ милионъ мили, като една миля е равна приблизително на единъ километъръ и половина. Питамъ, каква научна стойность има въ това изчисление? Казватъ, че свѣтлината пѫтувала съ 300 хиляди километра въ секунда. Не е точно. Свѣтлината не пристига навреме. Доказателство за това е, че много пѫти хората, които сѫ високо развити, на които лицето трепти много бързо, не могатъ да бѫдатъ фотографирани, защото навреме не пристига свѣтлината, тъй щото лицето на нѣкой светия излиза като лице на нѣкой разбойникъ и лицето на нѣкой разбойникъ излиза като лице на нѣкой светия. Това сѫ данни, които не може да ги вземете като абсолютно вѣрни. Това сѫ предположения, които сѫ вѣрни донѣкѫде. Има нѣщо, което е вѣрно по отношение на единъ вѫтрѣшенъ свѣтъ. Каквото сѫ изучавали ученитѣ хора е вѣрно, не по отношение на вѫтрешния свѣтъ, но по отношение на външния свѣтъ. Всички научни данни, които сѫществуватъ, сѫ невѣрни. За примѣръ по разстоянието до нѣкоя звѣзда, отъ 30 милиона или отъ 36 хиляди свѣтлинни години, ученитѣ изчисляватъ каква е била голѣмината на тази звѣзда. Но разстоянието отъ 30 ÷ 40 хиляди свѣтлинни години е предположение. Азъ може да му туря още 10 милиона такива, но въпросъ е дали туй е фактъ въ природата. Мога да твърдя, че на слънцето има жители, нѣма кой да ми забрани, мога да кажа, че тамъ има 10 милиона градуса температура, но това фактъ ли е? Единъ ученъ човѣкъ може да създаде една теория, не е грѣхъ това, обаче въпросъ е дали тази теория съотвѣтствува на онази велика истина, която е въ сѫщината на природата. Една жена вижда мѫжа си по улицата, който поглежда една красива мома, и после му казва: „Азъ тѣ видѣхъ днесь, какъ гледаше една красавица. Но азъ зная защо я погледна”. Това е вече една теория. Че я погледналъ, е фактъ; защо я погледналъ, то е теория, по-точно хипотеза може да бѫде; но всѫщностъ не е така, тя не знае подбужденията. Ще ви кажа единъ анекдотъ отъ християнската епоха. Единъ светия, който се казвалъ Масиони, римлянинъ, живѣлъ въ пустинята повече отъ 30 години, за да се освободи отъ женския ликъ, понеже вѣрвалъ, че всичкитѣ нещастия въ свѣта все се дължатъ на женския образъ и ако човѣкъ може да се освободи отъ женския образъ, той ще може да влѣзе въ Царството Божие. И затова той не допущалъ жена да припари около него. Всичко женско хвърлялъ. Единъ день явява се единъ ученикъ, който се наричалъ Курциусъ, който се отличавалъ съ свѣтла мисъль, и светията го приема. Но този Курциусъ билъ една млада мома, която се облѣкла, въ мѫжки дрехи. Светията всѣкога му казвалъ да се пази отъ женитѣ, тѣ сѫ опасни, ако се поддаде на женитѣ, не може да влѣзе въ Царството Божие. „Да, учителю, слушамъ, ще се пазя, но бѫди увѣренъ, че по-добъръ ученикъ отъ мене нѣма да намѣришъ. Азъ никога нѣма да се съблазня отъ женитѣ, отъ мѫжетѣ може да се съблазня. То е невъзможно отъ женитѣ да се съблазня, но опасявамъ се отъ мѫжетѣ. Мѫжетѣ сѫ опасни”. Това е теория. Мѫжетѣ представляватъ опасность за женитѣ, женитѣ представляватъ опасность за мѫжетѣ. Това сѫ тѣхни хипотези. Причината не е нито у мѫжетѣ, нито у женитѣ, тя е навсѣкѫде. Тя се дължи на онѣзи физически отношения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отъ тѣхъ се изкушава мѫжътъ, отъ тѣхъ се изкушава жената, отъ тѣхъ се изкушаватъ господаритѣ и слугитѣ, отъ тѣхъ се изкушаватъ царетѣ. Всѣки се изкушава отъ външнитѣ условия. Когато войникътъ, нарамилъ пушка, отива да се бие на бойното поле, той си има нѣкаква идея, нѣкакво подбуждение. Когато единъ търговецъ се нарами съ пари и отива да купува стока, и той воюва. Когато единъ ученикъ се нарами съ книги и отива въ училището, той е търговецъ. Проповѣдникътъ взима своята свѣтийска книга и отива да проповѣдва - той е търговецъ. Ученитѣ хора иматъ стремежъ, майката има стремежъ, братътъ има стремежъ. Хубавъ е този стремежъ, не е лошото въ стремежа, но въ неразбирането: защо съмъ търговецъ защо съмъ учитель, защо съмъ проповѣдникъ, защо съмъ майка, баща, слуга, господарь - въ неразбирането. Защото ако азъ приема извѣстно ядене и то ми причини болка, значи не разбирамъ живота. Азъ трѣбва да разбирамъ това ядене. Като го приема, да ми причини приятно впечатлѣние и да остави онази необходима сила въ моя организъмъ. Следователно, ако азъ ямъ и въ яденето не добивамъ сила, тогава разбирамъ, че яденето не е естествено. Та казвамъ: всичкото сегашно знание, което сѫществува въ свѣта, то е извинително, така трѣбва да бѫде. Така е и въ красотата. И въ заблуждението има извѣстна красота. То е едно оптическо отношение: ти не виждашъ нѣщата такива, каквито сѫ, понеже има една оптическа измама. Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Единъ човѣкъ отдалече ти го виждашъ младъ, отблизо - голѣмъ, а много отдалече - още по-младъ. Туй, което азъ наричамъ заблуждение, то може да бѫде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Като се намѣсватъ тѣзи елементи, даватъ различни гледания на живота. Благодарение на тѣхъ ние отъ гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, отъ гледището на съзнанието - друго, отъ самосъзнанието - съвсемъ друго и отъ свръхсъзнанието - друго, непонятно за човѣка. Та когато нѣкой ми каже истината, трѣбва конкретно да се знае какво подразбира подъ думата „истина”. И Христа запитаха какво нѣщо е истината, и Той не отговори. Истината сѫществува като единъ фактъ. Тя не може да се обясни. По отрицателенъ пѫть може да се обясни, но по положителенъ пѫть никой не може да обясни какво нѣщо е истината. Досега нѣкой видѣлъ ли е истината? Не я е видѣлъ. Отношения сѫ това. Истината като една конкретна реалность никой не я е видѣлъ. Нѣкой казва „абсолютната истина”. Истината като фактъ сѫществува, но каква е по форма, по съдържание и по смисълъ, какво е нейното вѫтрѣшно съдържание, ние не можемъ да я опишемъ; но тя за насъ е една реалность. Та вземете, както сѫ наредени числата въ аритметиката. Ние казваме 1 -1, 2 -2, 3 -3, 10 -10; но ако туримъ знакъ + или минусъ предъ едно число, получава се разлика: -1 и +1 не сѫ равни, -2 и +2 не сѫ равни; -3 и +3 не сѫ равни. Но има и други отношения: 1 е, равно на 2, 2 е равно на 4, 4 ,е равно на 8 , 5 е равно на 10. Може да кажете: „Това не е така”. Това сѫ отношения вече. Ние идваме до раздробяването на цѣлитѣ числа. Защото въ свѣта сѫществува само едно цѣло число. Единицата е цѣло, а всички други числа - 2, 3, 4 до 10 - това сѫ части. Числото 2 показва, че единицата е раздѣлена на две части; числото 3 показва, че единицата е раздѣлена на три части; 4 показва, че единицата е раздѣлена на четири части; 5 показва, че единицата е раздѣлена на петь части; 10 показва, че едно цѣло число има, което е раздѣлено на 10 равни части. Следователно, когато ние казваме, че единицата е по-малка отъ 2, това е вѣрно въ извѣстенъ смисълъ, но въ другъ смисълъ не е вѣрно. Дветѣ полушария на земята сѫ равни на цѣлата земя. Единицата на земята,, ако я раздѣлимъ на десеть парчета, тия десеть парчета сѫ равни на цѣлата земя. Противоречията, ако сѫществуватъ, тѣ сѫществуватъ, отвѫтрѣ. Вземете онѣзи, които изучаватъ астрономия; тѣ мислятъ, че земята е наклонена на 23° къмъ плоскостьта на своята орбита. Предполага се, че земята нѣкога е била отвѣсна спрямо тази плоскость, тя е била перпендикулярна на своята орбита. Единъ ученъ човѣкъ отъ древностьта искалъ да обясни на какво се дължи отклонението на земната ось и намѣрилъ, че мѣсечината е причината за това отклонение отъ 23°. Той казалъ, че нѣкога си на мѣсечината сѫществувала отлична култура. Тогава земята не била населена. Жителитѣ на мѣсечината рѣшили да направятъ единъ походъ, да могатъ да пренесатъ всичкото богатство отъ мѣсечината на земята. Този ученъ човѣкъ доказва, че много отъ богатствата на земята се дължатъ на мѣсечината. Ученитѣ хора на мѣсечината направили една малка погрѣшка, като изчислявали силитѣ на земята - осьта се наклонила, понеже въ едното полушарие земята станала по-тежка, отколкото въ другото и благодарение на това се измѣнило това равновѣсие. Трѣбва да се дадатъ редъ математически формули, какъ е станало това. Нѣма да ви давамъ тѣзи формули, защото нѣкои нѣща могатъ да се изяснятъ съ формули, нѣкои нѣща даже и ученитѣ хора съ формули не могатъ да ги изразятъ. Любовьта съ формули не може да се изрази, Мѫдростьта въ формули не може да се изрази, Истината съ формули не може да се изрази. Даже човѣшкитѣ чувства не могатъ да се изразятъ съ формули. Единъ човѣкъ тръгва по пѫтя си, не можешъ да опредѣлишъ съ формули ли ще се върне или нѣма да се върне. Каква формула ще му опредѣлишъ? Този човѣкъ тръгва, той е числото Пи. Какъ ще опредѣлишъ ще се върне ли или нѣма да се върне? Този човѣкъ нѣма никаква цель. Казвашъ, че ще се върне. Не се минаватъ и петь минути, и той се връща. Казвате, че това е една случайность. Единъ пѫть случайность, два пѫти случайность, три пѫти случайность, сто пѫти случайность - тогава ще се яви извѣстенъ законъ. Този, който върви по пѫтя, вие може да го върнете много лесно. Даже ако вашиятъ умъ е по-силенъ, ще видите, че ако нѣкой се е засилилъ въ пѫтя си и вие кажете въ съзнанието си: „Кѫде ли отива този човѣкъ, кѫде се е засилилъ”, той ще се спре. После пакъ казвате: „Защо ли е тръгналъ сега той”? Гледате; той поседи, поседи и се върне назадъ. Другъ нѣкой, който гледа тази сцена, не може да си обясни защо така прави този човѣкъ, но който е казалъ мислено онова изречение, той вижда и знае защо се връща назадъ, той знае причината каква е. Понеже онзи, като е излезълъ отъ кѫщи, неговата жена вижда, че времето е влошено, а той е тънко облѣченъ, и казва: „Студено му е, дано се върне”! Нѣкой го срѣща на пѫтя и му казва да се върне. Всѫщностъ той възприема мисъльта на жена му и казва: „Жена ти каза да се върнешъ въ кѫщи”. И той се връща. Казвате: „Така ли е”? Така е теоретически. Вънъ отъ теорията не е право, но съобразно съ теорията е много право. Вънъ отъ теорията можешъ да кажешъ какви сѫ причинитѣ да се връща този човѣкъ назадъ: може да се връща, защото е дошълъ до една стѣна; може да е дошълъ до брѣга на морето и се връща назадъ, отива до нѣкоя рѣка, която е много дълбока и се върне назадъ. Ще изкриви пѫтя си, ще намѣри нѣкое мѣсто, дето е по-плитко, оттамъ да мине. Въ свѣта противоречията ние ги създаваме. Въ природата сѫществува една вѣчна хармония, вѣчно единство, ние го чувстваме. Който и да е отъ васъ, когато е най-разтревоженъ, ако може да остане само за мигъ спокоенъ, ще види, че вѫтрѣ въ душата си той е развълнуванъ малко. Нѣкой пѫть му иде да се хвърли отъ нѣкѫде, да се самоубие, да направи една глупость. Ако остане само за единъ мигъ спокоенъ, ще види, че има единъ свѣтъ тихъ и спокоенъ. Но изведнъжъ нѣщо пакъ дойде, той пакъ мисли нѣщо, пакъ се развълнува, после пакъ утихне. Та казвамъ: ако този законъ на вѣчната хармония не сѫществуваше, ни единъ човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Туй да ви го докажа сега. Ще ви изнеса единъ фактъ. Ако не вѣрвате, провѣрете го. То е следното. Когато се вълнува океанътъ така, че има вълни отъ 15 ÷ 20 метра, питамъ, цѣлиятъ ли океанъ до дъното се вълнува? Ученитѣ хора сѫ забѣлѣзали до 50 метра вълни, а долу всичко е тихо и спокойно. Значи ако ти се вълнувашъ, вълнува се у тебъ само повърхностьта на твоя животъ, долу въ дълбочинитѣ всичко е тихо и спокойно, всичко живѣе въ миръ и спокойствие. Ти казвашъ: „Господъ е направилъ така”. Господъ не е направилъ така. -Това е работа на океана. Когато е тихъ, той мълчи, а когато работи, той е развълнуванъ. Какво е направилъ океанътъ, като е потопилъ нѣколко кораба? Той е работилъ. Той казва: „Дето ще ви мандахератъ (т. е. размахватъ бавно) вълнитѣ, горе хората ще ви крадатъ, а долу на дъното ще сте на сигурно, никой разбойникъ нѣма да задигне това богатство”. Че какво лошо има, че нѣкой параходъ потъналъ съ всичкото богатство? Де е престѫплението? Всички нѣща, които сѫ излезли отъ земята, отиватъ въ земята, а онѣзи, които отиватъ на слънцето, тѣ сѫ слѣзли отъ слънцето. Питатъ нѣкой пѫть: „Какво ще стане съ насъ”? Казвамъ: Едни ще се върнатъ на земята, други ще идатъ на слънцето. Които сѫ дошли отъ земята, ще отидатъ на земята; които сѫ дошли отъ слънцето, на слънцето ще отидатъ; който е дошълъ отъ онзи свѣтъ, въ онзи свѣтъ ще отиде; който е отъ този свѣтъ тукъ ще остане. Това е цѣла наука. Има хора отъ този свѣтъ, има хора отъ онзи свѣтъ. Какъвъ е този свѣтъ? Този свѣтъ е такъвъ, какъвто не е онзи свѣтъ. Тогава да ви обясня малко по-ясно. Каква е разликата между твърдата почва и водата? Твърдата почва е такава, каквато не е водата. Водата не е такава, каквато е твърдата почва. Забелязано е, че въздухътъ не е такъвъ, каквато е водата и водата не е такава, каквато е твърдата почва. Има ли противоречие? А при това водата е единъ добъръ проводникъ за твърдата почва. И въздухътъ е единъ добъръ проводникъ. После, има и друго едно състояние, етерно. Това сѫ състояния на материята, или състояния на силитѣ, или азъ ги наричамъ състояния на Разумния животъ, който функционира въ цѣлото битие. Ако не разбираме това битие, ще имаме съвсемъ друго понятие. Който разбира нѣщата, обяснява ги. За примѣръ, ако влѣзете въ едно учено мравешко общество, тамъ човѣкътъ ще си го представятъ като една голѣма мравя, съ голѣма глава, бамбашка. Ще кажатъ: „Това е човѣкъ”. Това понятие за най-голѣмата мравя е смѣшно. Даже отъ най-голѣмата мравя човѣкъ е десеть милиона пѫти по-голѣмъ. Това сѫ тѣхнитѣ научни понятия. Тѣ иматъ една оптическа измама по отношение на човѣка. Ние, съвременнитѣ хора въ нѣкои отношения на нашето развитие мязаме на мравитѣ. Питатъ ме нѣкои: „Кѫде е онзи свѣтъ”? Онзи свѣтъ е тамъ, отъ дето ти си излезълъ. Ти дошълъ ли си отъ тамъ? Ако не си дошълъ, не ме питай за него. Синътъ има право да ме пита за баща си; майката има право да ме пита за дъщеря си; но никой нѣма право да ме пита за онзи свѣтъ. Ученикътъ има право да ме пита за своя учитель, но онзи, на когото кракътъ не е стѫпвалъ въ училище, нѣма право да ме пита за никакво училище. Онзи, който вѣрва, има право да ме запита за Бога, но който не вѣрва въ Бога, нѣма право да ме пита за Него. Богъ нѣма .никакво отношение къмъ туй, което имашъ на тебе, но къмъ туй, което си. Тъй както си натоваренъ, ще стане както съ едно магаре, което казало: „Много икони носихъ на Исуса Христа, много икони на светии пренасяхъ”. Но магарето светия не станало, пакъ магаре си останало. Много хора въ свѣта могатъ да носятъ своитѣ идеи, но тѣ си оставатъ като икони на гърба на магарето. Една идея, когато стане плъть и кръвь на човѣка, тогава той ще влѣзе въ новия животъ, да се интересува какъ ще живѣе, какво ще яде днесь. Ако си гѫсеница, листа ще ядешъ. Ако си червей, земята ще ровишъ. Ако си вълкъ, овцетѣ ще ядешъ. Ако си овца, трѣва ще ядешъ. Ако си човѣкъ, ще ядешъ печенъ лукъ, варени картофи. Азъ взимамъ яденето въ широкъ смисълъ. Не е лошото въ яденето, лошото е, когато човѣкъ яде и не благодари, или яде повече отколкото трѣбва. Всичкото престѫпление седи въ невземането на онова количество храна, което е потрѣбно. Това всѣкога се наказва. Ако ядешъ повече, се наказва; ако ядешъ по-малко, пакъ се наказва. Ако ядешъ толкова, колкото трѣбва, се възнаграждава. Не мога да ви докажа тѣзи нѣща. Не е въпросъ само колко ще ядешъ, а и какво ще ядешъ. Този въпросъ вие го знаете, нѣма какво азъ да ви уча какво да ядете. Ако овцата знае да си избира храната - трѣвата, ако малката птичка знае съ какво да се храни, чудни сѫ съвременнитѣ хора, които по три пѫти на день се молятъ и не знаятъ какво да ядатъ. - Хлѣбъ! Ще ме питатъ нѣкои какъ да дишатъ. Дишай, както знаешъ. Птицитѣ знаятъ какъ да дишатъ. - Ама какъ, да си напълня ли дробоветѣ? - Чудно нѣщо, като идешъ съ стомната за вода, питашъ ли дали да си напълнишъ стомната? Отъ тебе зависи. Казвамъ: Ако си силенъ човѣкъ, напълни си стомната да прелѣе отгоре, ако си отъ слабитѣ, не я пълни. Ако носишъ празна стомна, азъ зная какво нѣщо си, нищо повече. Ако срѣщна човѣка, азъ гледамъ пълни ли сѫ му стомнитѣ или празни. Азъ съмъ билъ въ село и гледамъ нѣкоя мома какъ носи котлитѣ. Казва: „Какво ме гледашъ”? Ако котлитѣ й сѫ догоре пълни, тя е кротка. Нѣкоя носи до половината котлитѣ - тя е много сприхава. Пъкъ другата върви тиха и спокойна. Нѣкоя като върви, изпразнила котлитѣ два -три пръста, поляла прашнитѣ улици. Научни данни имамъ, виждамъ кой колко може да носи. Казватъ ми: „Какво ще гледашъ въ котлитѣ”. Гледамъ този котелъ празенъ ли е или е пъленъ, плиска ли момата като носи котлитѣ или не. Нѣкой пѫть изследвамъ човѣка, гледамъ - навелъ глава, отподирѣ го гледамъ и виждамъ, че е закѫсалъ. Другъ нѣкой гледамъ - върви като войникъ, казвамъ: Върви му. Нѣкой си смусилъ лицето, сериозенъ станалъ. Та нима Господъ се нуждае отъ такъвъ свѣтъ? Той се нуждае отъ хора вѣсели. Че сме скръбни и плачемъ, това е наша работа. Какво се ползува Господъ отъ нашитѣ сълзи, какво се ползува Господъ отъ нашитѣ въздишки, отъ нашитѣ страдания? Ти казвашъ: "Господъ не знае ли”? Господъ всичко знае, което Му трѣбва. А всичко онова, което не Му трѣбва, Той го оставя на насъ, ние да го учимъ. И следователно ние на земята сега учимъ онова, отъ което Господъ не се нуждае да учи. Ние учимъ това, което Господъ не иска да учи. Ние казваме: „Господъ не знае ли това”? Той знае. Иде единъ при менъ и ми се оплаква, казва: „Счупи ми се кръста днесь”. Защо? „Имамъ една кѫща, избата ми се напълни съ вода и цѣлия день съ кофи изваждахъ водата”. Казвамъ му: Онзи човѣкъ, който е направилъ канализацията, знае едно копче, като го бутне, отваря се едно отвѣрстие и всичката тази вода щѣше да изтече надолу. Той като не знае, цѣлия день изхвърля водата. Той е единъ глупакъ. Като влѣзе въ тази кѫща, той не пита: - „Моля ти се, господине, ако случайно дойде вода, има ли нѣкакво копче, което като натисна, да спре водата”? Гледамъ, нѣкой влѣзълъ въ тѣлото си, но не знае какъ най-правилно да регулира канализацията, която има. Знае само да се облича, но не е животътъ въ обличането. Ако знаете всичкитѣ копчета на канализацията, като дойде една мѫчнотия, ще натиснете съотвѣтното копче и мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ. „Въ последното време”. Споредъ менъ „последното време” е, когато всичко се разкрие, че всичко въ свѣта е отлично, че всички научни теории, всички свѣтски теории, всички свѣтийски теории и всички други теории сѫ относителни нѣща, относителни истини, не съставятъ никаква реалность. Защо ние се водимъ по ума на ученитѣ хора? Ние мислимъ, че има 92 милиона мили до слънцето. Ако възъ основа на това твърдение ти тръгнешъ да идешъ на слънцето, ти може да останешъ насрѣдъ пѫтя на единъ и половина километра разстояние отъ земята въ пространството нѣкѫде. Че на тебъ храната ти трѣбва! За колко време можешъ да изходишъ това пространство? Сега, другата страна. Колко време може човѣкъ да живѣе на земята, туй трѣбва да го знаете. Въ Писанието се говори за единъ отъ еврейскитѣ царе. Явява се при него Исайя и му казва: „Приготви се за другия свѣтъ”. Този царь се обръща къмъ стѣната и почва да се моли, казва: „Господи, азъ не съмъ си свършилъ работата. Ти знаешъ колко работа имамъ”! Много се молилъ. Исайя пакъ отива при него и му казва: „Господъ чу молбата ти и още съ 15 години продължава живота ти”. Питамъ: Ако този човѣкъ не бѣше се молилъ, щѣше ли да продължи живота му? Нѣмаше. Питамъ: Ако човѣкъ не мисли трѣзво, може ли да се промѣни неговиятъ умъ? Чудни сѫ хората, днесь сѫ толкова оковани. Човѣкъ седи и казва: „Каквото Господъ даде”. Хубаво е каквото Господъ даде, но следъ като сме работили. Туй разбирамъ вече: навреме да сме работили, навреме да сме мислили, навреме да сме учили, навреме да сме дишали, навреме да сме яли, навреме да сме чели и тогава да кажемъ: „Каквото Господъ даде”. Но безъ да сме работили, безъ да сме чели, опасна е тази работа. Пророкътъ ще дойде и ще каже: „Приготви се, защото тѣ викатъ отъ другия свѣтъ”. Трѣбва да дойде това „последното време”, да се освободите отъ набралитѣ се заблуждения на вашитѣ теории, не само отъ този животъ, но и отъ хилядитѣ животи на вашитѣ дѣди и прадѣди; съ тѣхнитѣ теории и досега сте живѣли. За примѣръ, кой отъ васъ не е мечталъ да е милионеръ, а умира сиромахъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде поетъ или писатель, а умира като единъ обикновенъ човѣкъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде единъ красноречивъ говоритель, а умира като обикновенъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде царь или царица, кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде на мѣстото на нѣкой прочутъ светия? Всички сте мечтали, но криете въ себе си тѣзи мечти. Даже, кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде близо до Христа? Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ близо до Христа. Хубаво е да бѫдешъ близо до Христа, но като отивашъ близо до Христа, кръстъ има Христосъ. Туй положение, въ което сега се намира Христосъ, до него Той не отиде по гладъкъ пѫть, но отиде по пѫтя на страданията въ Римската империя, и тамъ намѣри кръста. Ти искашъ да отидешъ до Него, да Го зърнешъ. Ти ще Го зърнешъ така, че ще съжалявашъ десеть пѫти, че си отишълъ. То е лесно да отидешъ въ църквата и да Го зърнешъ. Това сѫ заблуждения, които спъватъ благородството на нашата душа. Иска се отъ насъ да бѫдемъ разумни. Ако нѣкой рече да каже истината, ще кажете: „Не е за доброто на народа”. Че кое е за доброто на народа? Доброто на народа е всички да бѫдатъ щастливи, всички да бѫдатъ здрави, децата да не умиратъ, малкитѣ деца да иматъ всичко, да сѫ здрави, въ всички домове да има здраве, веселие, да има свирене, пѣене, ядене. Туй разбирамъ. Но въ единъ домъ на раздѣление, на смърть, на страдание добро нѣма. И затова азъ по нѣкой пѫть искамъ да ви утешавамъ, виждамъ едно противоречие и казвамъ: Нѣма нищо, за добро е то, - ако ме разбирате, но ако не ме разбирате, на зле е. Защото онзи, който не разбира има двойно страдание. Ако не разбирашъ, двойно по-голѣмо страдание имашъ. За примѣръ, нѣкой пита: „Има ли Господъ въ свѣта или нѣма”? Че ти запитай: „Азъ сѫществувамъ ли въ свѣта или не сѫществувамъ”? Но ти трѣбва да разберешъ идеята за Бога „Ама азъ ще умра”. Ти за умиране не говори. Като умрешъ, запитай човѣка, живъ ли е или не. Защото всѣко нѣщо трѣбва да се опита въ говоренето. Ти като умрешъ, ще видишъ, че е празно твоето съзнание. Туй състояние е както въ съня. Човѣкъ въ съня ходи, разхожда се по планини и долини. Съ какво се разхожда? Тѣлото му тамъ спи, а той казва, че е ходилъ на гости. Азъ съмъ привеждалъ онзи примѣръ за една 85- годишна българка стара баба, на която баща й на времето не далъ да се ожени за този, когото обичала. Сега тя казва на свещеника: „Снощи бѣхъ съ своя любовникъ, яла съмъ и пила”. Съ кое тѣло е била? Съ онова старческо тѣло тя се усѣща като млада мома. Съ кой умъ, съ кое тѣло е правила това? Това сѫ факти. Има единъ животъ, въ който човѣкъ никога не остарява, единъ животъ на вѣчнитѣ промѣни. Въ вѣчнитѣ промѣни седи младостьта. Когато вие дойдете при единъ изворъ, въ всѣки следващъ моментъ този изворъ не е сѫщиятъ, водата не е сѫщата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Какъ ще ми опредѣлите какво нѣщо е чешмата? Не може да опредѣлите, то е вѣчно движение. Водата, която постоянно тече и изтича, това е вѣчно движение. И човѣкъ, самъ по себе си, въ своя животъ е единъ изворъ. Вие не сте днесь това, което сте били вчера, но се заблуждавате и казвате: „Азъ съмъ сѫщиятъ”. Не, не. Вчерашниятъ бѣше другъ и днешниятъ е другъ. Има нѣщо изменено. Ти бѣше едно дете безъ мустаци и брада, сега косата ти е побѣлѣла, носътъ сѫщиятъ, но лицето ти се е набръчкало, ти си другъ човѣкъ. Такива промѣни ставатъ и на сцената. Ти насила си остарѣлъ. Азъ наричамъ старостьта актьорство. Искашъ не искашъ, ти играешъ ролята на стария човѣкъ. Отвѫтрѣ си младъ, отвънъ си старъ. Нѣкой пѫть хванатъ единъ старъ човѣкъ и му казватъ: „Ти ще играешъ ролята на младъ”. Иска не иска, ще играе ролята на младъ. Нито младиятъ е младъ, нито стариятъ е старъ - и двамата сѫ актьори. Казвате: „Какъ може да бѫде така, ние не го виждаме”. Че вие какво виждате? Ако направя една млада кукла и една стара кукла, какво виждате? То е моята идея: искамъ стара кукла - стара си направя, искамъ млада кукла - млада си направя. Ако вие разбирате закона, въ 24 часа можете да измѣните лицето си, да станете едно дете на 15 ÷ 20 години. Ако знаете, можете да се поставите въ магнетиченъ сънь и да кажете: „На 85 години съмъ, мога да се подмладя съ 20 години, да стана на 65”! Станешъ на 65, виждашъ, че има една промѣна. Следъ една седмица пакъ се поставишъ въ магнетиченъ сънь, заспишъ и кажешъ: „Искамъ сега да бѫда на 49 години”. Връщашъ се назадъ. Така може този сънь да продължи още 24 часа и да се събудишъ на 35 години. Следъ това другъ опитъ, заспишъ и кажешъ: „Искамъ сега да стана на 25 години”. Ако искашъ още назадъ да се връщашъ, брадата и мустацитѣ ще изчезнатъ, ще станешъ младъ момъкъ. Ако искашъ, още по-назадъ може да се върнешъ, да станешъ малко дете. Туй е,. което правятъ предцитѣ, старитѣ, това е родътъ, който иска да се върнешъ назадъ. Или тѣ, тѣ турятъ въ единъ сънь и ти внушаватъ, че си на 20 години, следъ това че си на 35 години, после на 45, после на 60, прекѫсватъ ти всичката жизненость и ти трѣбва да се върнешъ при тѣхъ. Ако иска човѣкъ да разбере закона за подмладяването, той трѣбва да се освободи отъ влиянието на своитѣ глупави прадѣди и на своитѣ неразумни прадѣди. Защото следъ като се родишъ, тѣ казватъ: „Синко, ти си грѣшенъ човѣкъ; ти трѣбва да имашъ пари за черни дни, за това, за онова. Че има Господъ, че трѣбва да се живѣе по любовь, че трѣбва знание, тѣзи работи после ще ги научишъ”. Какво ще научи той въ затвора? Че има бой. Какво ще научи въ нѣкой изправителенъ домъ, дето храна не даватъ? Гладъ има. Какво ще научи въ една пустиня? Ще научи закона на жаждата. Въ живота човѣкъ кѫдето и да е поставенъ, той изучава само условията на този животъ. Данаилъ, единъ отъ най-виднитѣ хора на миналото, казва: Въ последното време, когато хората ще се освободятъ отъ всички свои криви схващания за живота, тогава възкресение ще има. Ще възкръснатъ хората. Сега всички се стараятъ още този редъ да запазятъ. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне. Нѣма да намѣрите едно перце отъ тоя редъ и порядъкъ, който сега сѫществува. Не че сега азъ го искамъ, но както отъ честния кръстъ нито едно малко парченце нѣма да намѣрите, така всичко ще се измѣни. Казва Писанието: Всичко ще мине презъ огънь и отъ тази култура и архитектура всичко ще бѫде пометено, всичко ще се измѣни, ще остане въ човѣка само онова отъ културата, което ние сме задържали въ себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди новата култура която ще бѫде хиляди пѫти по-висока отъ сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега предъ вратата. Предъ насъ е една култура, която седи хиляди пѫти по-високо отъ досегашната. Тази култура отъ дълъгъ пѫть идва. Когато се събуди съзнанието на човѣка, като тѣ срѣщне нѣкой на пѫтя, нѣма да гледа дали си комунистъ, дали си анархистъ, дали си религиозенъ, или православенъ българинъ, или евангелистъ - това сѫ относителни нѣща. Човѣкъ въ рая какъвъ бѣше? Въ рая Богъ бѣше съ него, той бѣше човѣкъ и половина. Но когато Богъ му говорѣше „въ време” и „въ полъ време”, Адамъ разбираше, знаеше да дѣли времето. Който разпредѣли на цѣли седмици времето, той не разбира нищо отъ време. Да имате ясна представа за една стотна отъ секундата. Азъ имамъ три барометъра, единъ отъ кристали, единъ отъ анероидъ и пишещъ барометъръ; най-после имамъ и единъ живъ барометъръ - една котка. Този котаракъ азъ го наричамъ приведенъ зетъ. Когато искамъ да провѣря всичкитѣ си барометри, азъ го повиквамъ, нагостя го и гледамъ каква поза ще заеме около накладената соба - какъ ще си постави главата, лѣвия кракъ или дѣсния си кракъ ще постави напредъ. Отъ това азъ сѫдя за времето. Съ него правя изследвания. Той е цель авторитетъ по метеорологията. Като погледна другитѣ барометри, показватъ само за 24 часа какво ще е времето, а този съ седмица напредъ показва. Тукъ преди нѣколко седмици предсказа за идването на тази вълна, която въ момента имаме. Обърна си гърба и седя около 15 минути, после си обърна корема, пакъ гърба. Казвамъ: следъ около 15 дни ще се промѣни времето. Сега го наблюдавамъ, пакъ гърба си ли ще тури. Това сѫ научни изследвания. Вие ще кажете: „Отде накѫде”? Човѣкъ като нѣма работа, трѣбва да си създаде работа. Работа, която е важна - искамъ да зная времето какво ще бѫде, когато ще излеза на разходка. Азъ като излеза, искамъ да зная ще вали ли, снѣгъ ли ще вали, ще има ли буря, колко градуса ще бѫде температурата. Никога не ме е изненадвало времето. Азъ го очаквамъ и ми е приятно. Като отида на екскурзия, стане точно тъй, както съмъ го предвидилъ - стане ми приятно. Излеза, вали - приятно ми е. Снѣгъ вали - приятно ми е. Ако не се случи, както очаквамъ, никакъ не съжалявамъ, провѣрявамъ дали е станало точно както азъ зная. Нѣкои работи не ставатъ точно както азъ зная. Тогава казвамъ: Това е една широка область. Има нѣщо по-сложно вѫтрѣ въ природата. Пакъ се радвамъ. Нѣкой пѫть се предсказва, че времето ще бѫде лошо, но то се измѣни, не стане лошо, изненада ни. Това сѫ изключения, които се дължатъ на нѣщо. Нѣкой пѫть изключенията се дължатъ 75 % на мѣсечината. За примѣръ вѣтроветѣ, влагата, промѣните на земята нѣкой пѫть се дължатъ на пълнолунието. Каквото е положението на мѣсечината спрямо земята въ пълнолуние, отъ това ще зависи за извѣстенъ периодъ какво ще бѫде времето. Има влияние; нѣкой пѫть има по-далечно влияние, но нѣкой пѫть има едно съвпадение. Казвамъ: Външното знание трѣбва да служи като едно възпитателно срѣдство за разбирането на вѫтрешния животъ, за възможноститѣ, които се криятъ въ всѣки едного отъ васъ, да имате извѣстно постижение. Не се стремите да имате туй, което другитѣ сѫ постигнали, винаги имайте стремежъ да постигнете само това, което е въ вашитѣ възможности. Другитѣ нѣщата сѫ ги постигнали при специфични за тѣхъ условия. Вие искате да бѫдете като Христа. Никога не може да бѫдете като Христа. Христосъ е станалъ такъвъ при по-специфични условия. Казвате: „Като Христа да бѫдемъ”! Вие 10 хиляди чифта цървули да скѫсате, не можете да станете като Него, понеже нѣмате тѣзи специфични условия. Любовьта, съ която Христосъ е разполагалъ, знанието, съ което Христосъ е разполагалъ, истината, всички добродетели, съ които Христосъ е разполагалъ, може да разполагате съ тѣхъ, но вие да станете като Него, да имате сѫщото отношение къмъ Бога, това не може да бѫде. Защото двама души не могатъ да иматъ сѫщото отношение, всѣки ще има специфично отношение. Защото Богъ е едно сѫщество, което има различни отношения. Ако ти постигнешъ своето отношение, ти си човѣкъ. И апостолъ Павелъ не можешъ да бѫдешъ. Не сѫ нуждни двама такива. Ако ти искашъ да бѫдешъ като апостолъ Петъръ, двама не може да бѫдете. Единиятъ може да бѫде мѫжъ, другиятъ може да бѫде жена, и двамата ще бѫдатъ човѣци. Ако Павелъ дойде, единиятъ ще бѫде мѫжъ, другиятъ ще бѫде жена. Казвате: „Какъ ще бѫде това”? Не искамъ да ви обяснявамъ тѣзи работи какъ може да бѫдатъ. Ще ви задамъ другъ въпросъ: Свѣтътъ може ли да бѫде само съ мѫже? Може. Свѣтътъ може ли да бѫде само съ жени? Може. Но този свѣтъ какъвъ ще бѫде? Мѫжътъ и жената вие не разбирате какви сѫ. Това е едно и сѫщо сѫщество, което минава поляризиране, два полюса има. Човѣкъ въ даденъ случай може да бѫде и мѫжъ, и жена. Поляризира се. Въ даденъ случай човѣкъ е жена, въ другъ случай човѣкъ е мѫжъ. Следователно зачитай човѣка въ мѫжа, зачитай човѣка въ жената. Това е правилно разбиране. Ако искате да знаете какво нѣщо е жената, то е човѣкътъ въ този полюсъ, понеже той едновременно функционира и като мѫжъ и като жена. Човѣкъ строи свѣта тогава. И децата се раждатъ по сѫщия законъ: едни се раждатъ на единия полюсъ – момичетата, други се раждатъ на другия полюсъ – момчетата. Тогава едни ставатъ господари, други - слуги. Сѫщиятъ законъ функционира навсѣкѫде. Вие поставяте въпроса защо Господъ създаде свѣта. Но защо Господъ създаде свѣта не е ваша работа. Изучавайте го, тъй както е създаденъ. Детето и жената какво трѣбва да правятъ въ свѣта? Бѫдете като жената. Казвате: „Ама азъ искамъ да бѫда мѫжъ”. Въ това сѫществувание не може да бѫдешъ, въ друго сѫществувание може.да бѫдешъ. Пъкъ и сега може да бѫдешъ. Има случаи, дето жената е станала мѫжъ. Въ древностьта има примѣръ, дето единъ мѫжъ станалъ жена. Въ този животъ може да станешъ жена. Имало е примѣри въ медицината, до 15 години е младъ момъкъ, следъ 15 ÷ 20 години стане жена. Това е хроникирано, че може да стане. Щомъ дойдемъ до друго сѫществувание, казватъ: „Какъ може”? Това е само за просвѣтенитѣ, за ученитѣ, които вѣрватъ въ Бога. Нѣма никакво противоречие. За другитѣ хора не е важно. Човѣкъ се преражда колкото пѫти е опредѣлено. Който иска, може да се преражда въ невидимия свѣтъ. Ако не иска да се преражда, Господъ го оставя въ онзи свѣтъ въ единъ голѣмъ хамбаръ и като му дотегне да стои тамъ, Господъ го пита: „Дотегна ли ти? Готовъ ли си да се прераждашъ, „Готовъ съмъ”. Праща го Господъ нѣкѫде. Питате има ли прераждане. Ако искате да прогресирате, има прераждане, ако искате да седите на едно мѣсто, нѣма. Този въпросъ за прераждането сѫ го засѣгали мнозина, но много повърхностно. Казватъ нѣкои: „Тогава напразно е умрѣлъ Христосъ, ако има прераждане”. Казвамъ: Напразно е умрѣлъ Христосъ, ако нѣма прераждане. Колкото едното е вѣрно, толкова и другото. Чудно е, когато казватъ, че напразно е умрѣлъ Христосъ, ако има прераждане. Христосъ умря, за да ни покаже прераждането. Ако вземемъ въ тѣсенъ смисълъ прераждането, ще стане една галимация. Но ако вземемъ правата мисъль, любвеобилностьта, че Богъ иска да ни освободи отъ всички мѫчни условия въ живота и да ни подобри живота, тогава е съвсемъ друго. Ти си закѫсалъ въ единъ животъ отъ разни болѣсти; най-после умирашъ, напуснешъ тѣлото си, избавишъ се. Ти въ това тѣло не можешъ да функционирашъ, Господъ ти даде друго тѣло, прати тѣ пакъ на земята. Какво зло има въ това, че Господъ тѣ пратилъ пакъ на земята. Има нѣкаква богословска теория, че Господъ не е създалъ свѣта така. Е какво лошо има? Нѣкой съветникъ на Бога билъ ли е? Чудни сѫ тѣзи дървени философи. Всѣки философъ гледа свѣта, както е създаденъ отъ гледна точка на своята философия. Тъй както мислятъ богословитѣ, философитѣ, то ли е вѣрно? Ами следъ хиляди години, когато имаме други факти събрани, какво ще бѫде нашето понятие за свѣта? Ами когато мѫжетѣ и женитѣ се повдигнатъ на по-високъ уровенъ, какви възгледи ще имаме за живота? Нѣкой пѫть ние остаряваме и казваме: „Азъ остарѣхъ, азъ съмъ на 45 години”. На 45 години ти си едно малко яйце, турено нѣкѫде да дрѣме. Нищо не значатъ 45 години. Ако ти имашъ една трезва мисъль въ твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, разбирамъ такъвъ единъ животъ. Но единъ животъ, въ който ти си вегетиралъ само, какво значение има, че земята се обърнала 45 пѫти, какво отношение има земята? На 45 лазарника, казвашъ, съмъ. Какво отъ това? Та мисъльта, която искамъ да ви кажа, е следната. Освободете се отъ всички ваши превзети възгледи, които имате за природата, за Бога, за религията. Приемете онази религия, която сѫществува въ природата. Ако се опитате да я разберете, тя ще ви допадне. Тя не е религия, каквато проповѣдницитѣ проповѣдватъ. Тя е една религия, въ която човѣкъ се ражда. Има една философия сѫщо така проста. Има нѣщо въ живота, което е самобитно, не зависи отъ нищо отвънъ. Азъ ви казвамъ: Върнете се къмъ тази самобитность, която зависи отъ Бога. Азъ не гледамъ на временното. Че майка ви може да ви е повивала въ пелени, че може да ви е кърмила съ биберонъ, дръжте това нѣщо въ паметьта си, но да го носите цель животъ въ съзнанието си има ли смисълъ? Сега най-добритѣ условия за васъ сѫ други. Какъ ще ядете, какъ ще дъвчете? Най-добритѣ ви дрехи сега нѣма да бѫдатъ повои. Майка ви едно време много добре е направила, но сега вие като човѣкъ какво можете да направите, то е важно. „Въ последното време”. Вие казвате: „Ще умремъ”. Ако сте отъ глупавитѣ, ще умрете. Ако сте отъ разумнитѣ, ще живѣете. Питате: „Ще се повдигнемъ ли”? Ако вървите по Божията Любовь, ще се повдигнете на високъ уровенъ, дето „нито око е видѣло, нито ухо е чуло”, нито на сърдцето на човѣка е дадено да усѣти какво очаква тѣзи, които чакатъ Господа. И нѣма да остане нищо, което сте пожелали, да не получите. Но въпросътъ е при сегашното разбиране, при най-голѣмитѣ страдания да виждаме любовьта на Бога. Туй значи нищо да не е въ състояние да измѣни идеята ни за Бога. Никога не мислете, че Богъ е жестокъ. Страданията сѫ единъ изпитъ за васъ. Въ най-голѣмитѣ страдания да кажете: Всичко е отъ Онзи, Който е благъ. Ако живѣете само въ грубостьта, отде идва тогава импулсътъ да искате да бѫдете щастливи? Значи Богъ не е онова, което да не можете да чувствате. Онзи вѫтрѣшенъ импулсъ за възвишеното, той е Божественото. Богъ казва: Ти не се смущавай отъ вълнението на морето, не се смущавай отъ вѣтъра, не се смущавай, че този умрѣлъ, онзи умрѣлъ, не се смущавай, че огъньтъ гори, че тази кѫща изгорела. Какво ще се смущавате отъ единъ грънчарь, който прави стомни и гърнета. Какво ще плачете за тѣзи гърнета, нека ги мачка както иска, да ги прави както иска. Че то е философия. Какво ще плачете, че нѣкое гърне се счупило? Ново ще се направи. Ама разлела се водата. - По-хубава вода ще се налѣе. - Ама изгубихъ си младостьта. - По-хубава младость ще дойде, нищо повече. Така трѣбва да гледа онзи, възвишениятъ човѣкъ въ свѣта. Човѣкъ е и мѫжъ, и жена. Като ги срѣщнете, да видите, че въ всѣки човѣкъ се проявява образътъ на Бога. Ти въ лицето на мѫжа и въ лицето на жената не можешъ да видишъ лицето на Бога. И въ лицето на мѫжа, и въ лицето на жената ще видишъ лицето на човѣка. Тъй седи въпросътъ. Нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ ли образа на Бога”? Нѣмашъ ти образа на Бога докато търсишъ една жена. Нѣмашъ ти образа на Бога, докато търсишъ единъ мѫжъ. Не е лошо, че търсишъ образа на човѣка. Ти търсишъ единъ мѫжъ да ти слугува, ти търсишъ една жена да ти слугува. Казвашъ: „Самъ не се живѣе”. Човѣкъ, който живѣе самъ, той живѣе съ Бога. Ако ти съ своята жена не можешъ да живѣешъ добре, ако ти съ своя мѫжъ не можешъ да живѣешъ добре, какъ ще живѣешъ съ човѣка? Ти като дойдешъ до човѣка, тогава ще се научишъ какъ да живѣешъ съ Бога. Защото само като дойдешъ до положението на човѣка, ще имашъ отношение къмъ Бога. Нѣкоя жена казва: „Дотегна ми този мѫжъ”. Но ти погледни, че той е човѣкъ. Кажи му единъ день да си размѣните ролитѣ. Ако вие бѣхте единъ магъ, и не сте доволенъ отъ мѫжа си, че не се отнася добре съ васъ, вие можете като заспи той, да му прочетете една формула, и вие да станете мѫжъ, а той да стане жена. Размѣните си ролитѣ, после на него му дотегне - той прочетѣ формулата и пакъ се промѣнятъ работитѣ. Това сѫ възможности, вѣроятности. Казвате: „Да вѣрваме ли”? Но туй е нѣщо, което може да стане. Ти можешъ да си въздѣйствувашъ въ даденъ случай жената у тебъ да стане мѫжъ. Понеже ако твоето физическо тѣло е женско, твоето духовно тѣло е мѫжко; тогава твоето Божествено тѣло отгоре е човѣкъ. Ако на физическото поле тѣлото ти е мѫжко, въ духовния свѣтъ тѣлото ти е женско. Следователно тури твоето мѫжко тѣло на физическия свѣтъ въ хармония съ женското тѣло въ духовния свѣтъ. Вие искате да оправите работитѣ само на земята. Сега като ви говоря така, вие се объркахте. Мѫжкото тѣло на земята, това го разбирате, но мѫжкото тѣло въ духовния свѣтъ, това не го разбирате. Турете разумното въ свѣта. Ти си мѫжъ, понеже имашъ такова разбиране на физическото поле. Ти си жена, защото имашъ такова разбиране. Знанието тѣ направи жена. Туй тѣ е турило въ нѣгативна мисъль. Жената на физическото поле е „минусъ”, мѫжътъ е „плюсъ”. Обаче животътъ се проявява тамъ, дето е отрицателниятъ полюсъ, тамъ ставатъ всичкитѣ прояви, всичкитѣ течения ставатъ въ отрицателния полюсъ. Значи всичката култура е въ женитѣ. Женитѣ носятъ културата. Мѫжътъ живѣе въ Алфа, жената живѣе въ Омега. Жената е краятъ. Къмъ тази посока е насочена всичката енергия. Тогава да пренесемъ тѣзи разсѫждения къмъ човѣка. Сърдцето на човѣка е мѣстото, отдето всичко изтича навънъ. Ако той не разбира закона на своето сърдце, ако разбира само законитѣ на своята мисъль, но не знае накѫде да ги насочи, ако неговото сърдце не е така благородно, той ще се намѣри въ противоречие съ себе си. Та казвамъ: Новото разбиране на религията е съвсемъ друго. Ние не искаме унищожение на сегашната религия. Тя е за децата. А новата религия въ свѣта, религията на шестата раса, трѣбва да бѫде религия на любовьта. Азъ я наричамъ религия на любовьта, въ която хората се усѣщатъ свободни да живѣятъ, да иматъ само единъ законъ. Не много закони, но само единъ законъ да иматъ. Ще дойде мѫжътъ предъ жената, ще каже: „Моля, за менъ това можешъ ли да направишъ? Може ли да разчитамъ на твоята дума”? - и си замине. Жената дойде, и тя казва: „За менъ можешъ ли да направишъ това”? „Мога”. „Да разчитамъ ли на твоята дума”? Сестрата ще каже на брата: „Това за менъ можешъ ли да направишъ”? Братътъ ще отиде при сестрата и ще каже: „Можешъ ли това да направишъ за менъ”? Сестрата ще разчита на брата, братътъ ще, разчита на сестрата, слугата - на господаря, господарьтъ - на слугата, навсѣкѫде на думата ще си разчитатъ. Всичко ще върви тъй, както никога не е вървѣло. Сега за да накарате нѣкой да направи нѣщо, колко души трѣбва да вървятъ подирѣ му, какви ли не разноски се правятъ. При това думата нѣма никакъвъ резултатъ. Всичко това се заличава, както написаното на морския брѣгъ. Всичката наша култура като минава времето се заличава. Де е египетската култура, де е вавилонската култура, де е сирийската култура, де е еврейската култура? Има едно малко продължение, остане нѣщо малко за продължение. Единъ день ще бѫде така и съ нашата култура. Туй не ви го казвамъ за обезсърчение, но да знаете. Въ свѣта има нѣщо хубаво, велико, на което всички можете да бѫдете граждани. Казвамъ: Натисни това копче въ себе си. Тогава нѣма да изхвърляшъ водата отъ избата. Ще отидешъ при единъ кладенецъ, ще натиснешъ едно копче и водата ще потече. Ако знаешъ, само ще натиснешъ копчето и всичко ще дойде. Пъкъ ако не знаешъ какъ да натиснешъ, тогава магаре ще бѫдешъ, ще пренасяшъ иконитѣ отъ едно мѣсто на друго. Сега нѣкой ще каже: „Какъ тъй магаре”! Че азъ имамъ уважение къмъ магарето. Хората уважаватъ човѣка и ги е срамъ, че съмъ турилъ магарето за изяснение. Че хората сѫ по-долу отъ магарето! То поне не се напива! Трезво е винаги. После, никога нѣма да го накарашъ да пие нечиста вода. Дето пие магарето, пий и ти отъ тази вода. После много е скромно въ яденето, каквото намѣри, яде, казва: „Каквото Господъ даде”. Нѣма претенции. Като го турите да кара овцетѣ, камилитѣ, то върви напредъ и казва: „На васъ ви показвамъ пѫтя”. То иска да покаже, че не е тъй глупаво, както хората го мислятъ, и е много услужливо. Показва каква вода да пиете, и казва: „Яжте като мене. Ушитѣ ми сѫ малко дълги, рева по нѣкой пѫть, но отъ себе си рева”. Товаръ колкото му сложите, носи. Магарето е много скромно сѫщество. Магарещината му седи въ това, че е много гордѣливо и малко инатъ. Единствената му погрѣшка е голѣмата му гордость. Най-голѣмиятъ му недостатъкъ е това, гордѣливо е, не е тщеславно. Та хубаво е да имаме и ние отъ добритѣ качества на магарето. Хубаво е да имаме и отъ хубавитѣ качества на вълка. И той си има добро. Хубаво е да имаме отъ добритѣ качества на паяка, хубаво е да имаме отъ качествата на дървото. Ако магарето е лошо, защо сѫществува, защо Господъ го създаде? Нѣмаше Господъ да допусне магарето въ свѣта, ако бѣше лошо. А то има цель бюджетъ. Царско крѣсло има. Английската кралица Виктория имала едно магаре, на което слугували четирима доктори, треперели надъ него. Четирима души съ висше образование за едно магаре! Като се разболѣе, треперятъ. Ако една Виктория може да почита едно магаре, да тури четирима души доктори, защо ние да не гледаме малко по-снизходително? Английската кралица азъ я уважавамъ, казвамъ й браво! Нека нейното магаре знае, че при кралица е живѣло. „Въ последното време”, когато истината озари хората и въ сърдцето дойде любовьта, ще дойде тази свѣтлина да разбираме живота, да разбираме, че има нѣщо не привидно, но сѫществено, къмъ което ние трѣбва да се стремимъ да го намѣримъ. И като го намѣримъ, всички да участваме въ това благо. Да разберемъ Бога така, че всички да бѫдемъ доволни отъ нашето разбиране. Азъ искамъ всички да имате една религия, едно вѣрую. Че туй е вѣрно, азъ го зная, тъй както слънцето изгрѣва, тъй както вѣтърътъ духа, тъй както земята работи. Дръжте се за новото вѣрую! И старото го дръжте, не го изхвърляйте, но новото сега търсете, защото въ него ще възкръснатъ мъртвитѣ. 23-та недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 6 мартъ 1932 г. отъ 10 ч. София - Изгрѣвъ.
  7. 1932_02_28 Следъ това

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Следъ това Ще прочета 2 глава отъ пророкъ Йоилъ. Ще взема само две думи отъ 28 стихъ: „И следъ това”. При самитѣ мѫчнотии въ живота, човѣкъ трѣбва да опредѣли своето положение. Той си има единъ естественъ стремежъ, както всѣко живо сѫщество се стреми да намѣри своето мѣсто и условия, при които може да живѣе и да се проявява; то е единъ вѫтрѣшенъ, естественъ процесъ. Азъ го наричамъ Божественъ процесъ, помощь на човѣка да живѣе, понеже животътъ, това е изразъ на Божествения животъ; само тамъ, дето е Богъ, има животъ; дето го нѣма Богъ, нѣма животъ. Какво нѣщо е животътъ? Въ присѫствието на Бога е животътъ. Тамъ, дето Богъ го нѣма, нѣма животъ. Съвременнитѣ хора все спорятъ - дали има Богъ или не. То е схоластично разглеждане. Въпроситѣ: дали има вода или не, и дали има Богъ или не, сѫ различни; съвсемъ другъ е смисълътъ на тѣзи понятия. Дали тамъ има вода или не, сѫществува отначало едно предположение; и следъ като провѣрите, ще извадите единъ изводъ, че нѣма вода тамъ, провѣрено е опитно, нѣма вода; това е така наречениятъ логически изводъ. Логическитѣ изводи, това сѫ отражения на нѣкакви истини, но отражението въ едно огледало не е никаква действителность. Въ огледалото има ли нѣкаква реалность? Виждате, човѣкъ се мърда въ огледалото, но въ огледалото нѣма никаква дължина, нѣма никакъвъ свѣтъ - сѫществува, но нищо не сѫществува. Сѫществува едно - отражението. По огледалото можемъ да намѣримъ реалностьта, точно обратно перпендикулярно, въ противоположна посока. Тогава, когато ние казваме „всичко е суета на свѣта”, това е отражението. Споредъ индуската философия, този свѣтъ е отражение; Майя - значи, реалниятъ свѣтъ е въ обратна посока на материалния. Материалниятъ свѣтъ е резултатъ, една проява, той е дотолкова реаленъ, доколкото се отразява вѫтрѣ въ огледалото. Следователно може да поставя нѣкакво противодействие и да не остане отражението. Ако отражението го нѣма въ огледалото, това ни най-малко не показва, че реалностьта не сѫществува. Сѣнката може да изчезне, но реалностьта ще остане; но никога въ свѣта не може да има сѣнка, задъ която нѣма реалность. Тъй щото онѣзи, които казватъ, че „всичко е суета”, както е казалъ Соломонъ, не сѫ прави. Трѣбва да изтълкуваме - какво значи суета. Суета значи - да не разбирашъ нѣщо. Търсишъ реалностьта на нѣщата тамъ, дето я нѣма - суетишъ се. Търсишъ живота въ удоволствията на земята - тамъ никога нѣма да го намѣришъ. Въ удоволствието животъ нѣма. Сега, когато азъ говоря така, ще кажете: „Човѣкъ не трѣбва ли да има удоволствия?” Той не трѣбва да се заблуждава въ удоволствията, ние идваме до крайность. Нѣкой твърди, че трѣбва да се яде много. Не, не трѣбва да се яде много. Нѣкой казва, че никакъ не трѣбва да се яде - и той не е правъ. Ще ядешъ умѣрено, толкова, колкото трѣбва. Единъ законъ има, споредъ който, всѣки единъ знае, колко трѣбва да носи. Всѣки единъ човѣкъ знае, колко трѣбва да яде. Затова не се иска никакво педагогическо наставление, защото малкитѣ птици и животинкитѣ, които нѣматъ учители по педагогия, знаятъ какъ да се хранятъ много добре. Птицитѣ не знаятъ ли какъ да ядатъ? Инструктори нѣматъ за това, но тѣ сѫ много досетливи. Когато майката кълве, тѣ броятъ, колко пѫти удря въ земята и отъ туй кълване изваждатъ своето заключение, колко трѣбва да ядатъ. Следователно тѣ знаятъ да разбиратъ туй хлопане, да го дешифриратъ, както стенографитѣ дешифриратъ; всичката педагогия е тамъ. Следъ като се влюбишъ, какво ще стане? Тамъ е сега, че ти още не си се влюбилъ. Ти още не знаешъ какво нѣщо е влюбването. „Азъ виждамъ едного, че се е влюбилъ.” Нищо не си видѣлъ. Туй нищо не значи. Може да знаешъ това, което си билъ; това, което не си билъ, никога не може да го знаешъ, ти само предполагашъ, че знаешъ. За примѣръ, нѣкой казва: „Азъ разбирамъ отъ хиромантия, отъ физиогномия, разбирамъ отъ математика, отъ геометрия”. Създаденъ си да разбирашъ, но като казвашъ, че разбирашъ математика, много казвашъ. Не разбирашъ какво нѣщо е математика и не си разбралъ положението, защото, ако ти знаешъ математика, ти ще бѫдешъ единъ великъ човѣкъ. Ако знаешъ геометрия, ти ще бѫдешъ единъ гениаленъ човѣкъ. Щомъ не си нито едното, нито другото, ти не разбирашъ нито математика, нито геометрия. Математиката е наука за разумнитѣ сили, които функциониратъ въ времето. Геометрията е наука за материята, отъ която всичко се създава. Геометрията се занимава съ материята. Математиката се занимава съ силитѣ. Туй не е въ противоречие съ сегашното опредѣление, сегашнитѣ учени хора отиватъ въ сѫщата посока. Вземете единъ физиогномистъ. Ако му представите нѣкой човѣкъ, който има носъ, дълъгъ 7 см., веднага ще каже, че този човѣкъ има силенъ умъ, но ако му дадете широчината - отдолу на носа - 5 см., той ще каже, че този човѣкъ е здравенякъ, че има плътно тѣло. Веднага ще извади заключение, че тѣлото е плътно, но че и умътъ е силенъ. Широкиятъ носъ не показва силенъ умъ, но показва плътно тѣло. Дългиятъ носъ показва силенъ умъ. Сега нѣкой ще каже: „Докажи това”. Ако вие вземете една окрѫжность и въ нея впишете единъ квадратъ, ще видите, че той се допира въ 4 точки на окрѫжностьта, въ другитѣ точки не се опира. Питамъ: вписаниятъ квадратъ въ окрѫжностьта равенъ ли е на самата окрѫжность? Не е равенъ. Ако вие впишете една окрѫжность въ единъ квадратъ, тогава окрѫжностьта ще докосне ония части на квадрата, които, въ първия случай не се допиратъ до окрѫжностьта. Защо има различие? Онзи, който не знае, ще иска механически да го обясни, но то е само по отношение пространството. Перспективно нѣщата какъ се представятъ? Една линия се показва дълга, понеже е близо, друга се показва, че е кѫса, понеже е далече. Слънцето, за примѣръ, се показва, че е много малко; тогава, ако вие заключавате невѣрно, ще се чудите, какъ е възможно, това малко слънце да освѣтява цѣлата земя. Кѫде е реалностьта? Не, отъ дължината на слънчевитѣ лѫчи се заключава за силата на слънцето. Лѫчитѣ показватъ разумностьта на слънцето, съ които то освѣтява земята. Следователно, отъ това гледище, слънцето представя разумна сила, която Богъ е поставилъ въ пространството, направилъ го то да свети на земята. Може да ви свети само разумниятъ човѣкъ, когато постави една свѣщь нѣкѫде. Тази свѣщь не е дошла сама да свети, тя може да свети, но задъ нея седи нѣкой, който иска да ви свети. Нѣкой ще ви постави трапеза, ще ви сложи хлѣбъ, но задъ хлѣба седи този, който иска да ви услужи. Следователно всичко въ материалния свѣтъ е изразъ на една Разумность, която седи задъ материята. Задъ всичко туй има нѣкой, който обича хората на земята. Задъ земята седи Единъ - по човѣшки говоря - Когото вие не виждате. Такава е обстановката и вие трѣбва дълго време да я търсите, да я изучавате. Този, който ви обича, той ще направи туй заради васъ. Питамъ сега: какъвъ е смисълътъ на живота? Вие имате глава, защо ви е вашата глава? Или защо ви сѫ вашитѣ гърди? Защо ви е стомахътъ? Защо ви сѫ краката, рѫцетѣ? Сега ще направя сравнение. Въ една окрѫжность имате два диаметъра, които сѫ равни, но въ една елипса двата диаметъра не сѫ равни. Единиятъ е по-дълъгъ, другиятъ е по-кѫсъ. Какво означава това? Човѣкъ нѣма крѫгла форма, но има елипсовидна форма. Следователно дължината на човѣка спрямо земята е перпендикуляръ. Човѣкъ е перпендикуляръ спрямо центъра на слънцето и центъра на земята. Туй показва неговата интелигентность. Дължината на тази елипса показва неговата разумность, а широчината показва неговата чувствителность. Животнитѣ иматъ обратния процесъ. Тѣхнитѣ чувства сѫ по-широки, отколкото тѣхната интелигентность. Животнитѣ се отличаватъ по това отъ хората, че иматъ повече чувства, отколкото имъ трѣбватъ, а иматъ по-малко умъ, отколкото имъ трѣбва. Въ човѣка има повече умъ, отколкото му трѣбва и по-малко чувства, отколкото му трѣбватъ. И тогава, между животнитѣ и човѣка трѣбва да има едно отношение, една обмѣна. Човѣкъ, като не знае какъ да направи тази търговска обмѣна, той почва да коли животнитѣ, да ги яде. Той яде животнитѣ, за да вземе тѣхнитѣ чувства, т. е. туй, което не му достига, да го вземе. Но той е хваналъ кривия пѫть, неразбиране е това. Отъ друга страна, животнитѣ, като имъ трѣбва още интелигентность, и тѣ изяждатъ човѣка, за да придобиятъ това, което имъ липсва. Животнитѣ ядатъ човѣка и човѣкътъ яде животнитѣ. Но нито животнитѣ сѫ станали по-умни, нито хората сѫ станали по-чувствителни. Това сѫ общи разсѫждения. Азъ не искамъ да ви кажа да вѣрвате въ това. То е само единъ показалецъ. Азъ имамъ три барометъра, единъ пишещъ барометъръ, единъ обикновенъ и единъ отъ кристали, и намирамъ, че този, отъ кристалитѣ, е по-чувствителенъ, единъ отъ най-хубавитѣ, които имамъ. Той 10 часа по-рано показва промѣните, които ще станатъ. Понѣкога пишещиятъ барометъръ показва, че времето ще бѫде лошо, а кристалниятъ показва, че следъ единъ часъ времето ще се подобри. Кристалитѣ сѫ се изгубили, а другиятъ още продължава да показва, че времето е лошо. Сега, азъ тълкувамъ това, разговарямъ се съ барометъра. Казвамъ: „Какво казвашъ ти?” Той казва: „Онзи професоръ не е довършилъ наукитѣ си. Това, което азъ зная, той не го знае. Макаръ да има 8 барабана, това сѫ 8 секретаря, но той не знае, което азъ зная.” Тѣзи кристали сѫ живи вѫтрѣ, тѣ иматъ своята интелигентность, само че интелигентностьта имъ е извънъ физическия животъ. А другиятъ барометъръ е направенъ съ лостове. Интелигентностьта е и въ другия, и въ този свѣтъ. И затова той по нѣкой пѫть се влияе и казва: онзи е извънъ, но и съ кристалитѣ се влияе. Сега да обяснимъ нѣщата. Външниятъ свѣтъ има за насъ дотолкова смисълъ, доколкото ние можемъ да обяснимъ нашия животъ и да си послужимъ съ туй знание за напредването на нашия умъ и за облагородяването на нашитѣ чувства. Трѣбва да живѣемъ, а ние не сме живѣли още на земята. Най-великитѣ хора сѫ казали, че 8 хиляди години досега, хората не сѫ живѣли. Туй е било животъ на вѣчни страдания и промѣни. Има радости, но, въ края на краищата, всичката радость, която ще добиемъ, всичко туй ще се вземе и ние ще се върнемъ обратно у дома си, безъ петь пари. Ти ще дойдешъ на земята, ще направишъ изобилно грѣхове, престѫпления; ще се върнешъ при Бога, да се разкайвашъ, ще искашъ пакъ новъ кредитъ. Ти казвашъ: „Пропадна търговията.” Господъ ще тѣ погледне, ще тѣ погледне пакъ, ще се поусмихне и ще каже: „Дайте му малко кредитъ. Пратете го пакъ на земята, наново да учи.” Нѣкой ще каже, че училъ по математика, по геометрия, музикантъ билъ, поетъ билъ, художникъ билъ и т. н., но работата не е вървѣла. Тѣзи нѣща трѣбва добре да се разбиратъ. Да ви приведа единъ митъ за паяка. Азъ сега нѣма да се спирамъ върху произхода на паяка. Сиязъ Спанзу билъ единъ царски синъ, който се занимавалъ съ окултната наука и дълбокото познание. Като Соломона и той искалъ да разкрива тайнитѣ на природата, да достигне до крайното познание, да нѣма познание, което да не знае. И му останала само една точка да разрѣши, една отъ великитѣ задачи въ свѣта. Да тури редъ и порядъкъ въ живота си. Но едно нещастие се случва. Единъ день, той вървѣлъ замисленъ и изгубилъ пѫтя си - не може да се ориентира, накѫде да тръгне. Срѣща една млада мома, много красива, една отъ най-красивитѣ моми. Като я погледналъ, затупкало сърдцето му. Казва й: „Можешъ ли да ми покажешъ пѫтя, изгубихъ се.” Тя му показва пѫтя, но той като се върналъ, вече загубилъ точката. Рече да разрѣши великата тайна на живота, дойде до последната точка - не може да прочете; рече да мисли - момата изпѫкне въ ума му. Туй, което хората наричатъ „влюбилъ се е”. Отива той при момата и казва: „Слушай, ти ми показа онзи пѫть, по който се загубихъ, на менъ ми остава само една точка да разреша, но ти седишъ на тази точка отгоре, не зная какво да правя, азъ се влюбихъ въ тебе. Този въпросъ искамъ да го разреша. Ти какво казвашъ? На моята любовь не можешъ да откажешъ.” Тя му казва: „Може, само при едно условие.” „Какво е туй условие?” „Ще направишъ една нишка, една тънка нишка; да бѫде толкова тънка, че по-тънка отъ нея да не сѫществува. И тази нищка да се не кѫса, никой да не е въ състояние да я скѫса. Когато образувашъ тази нищка, ела при менъ, ти ще имашъ моята любовь.” Излезълъ той замисленъ и оттамъ насетне, този Сиязъ Спанзу, все ходѣлъ и мислѣлъ, какъ да усвои туй тъкачество. И досега той не може да намѣри начинъ, да образува такава тънка нищка, която да не се кѫса. И досега човѣкъ, отъ хиляди години, не може да направи тази нищка. Влюбилъ се е, но нѣма тази нищка. Ние, съвременнитѣ хора, се намираме въ туй положение. Направили сме тази нищка, много тънка е тя, но се кѫса. Но има нѣщо въ насъ, което се кѫса. Или туй, което ние наричаме неустойчивость въ любовьта. Туй го наричамъ неустойчивъ човѣкъ, не може да разчиташъ на него. Дълга е нищката, тънка е, хубава, но не е устойчива, кѫса се. Като направишъ тази тънка нищка, която да се не кѫса, въпросътъ е разрѣшенъ. И Писанието ето какво казва: „И следъ това ще излея Духа си надъ всѣка плъть, и ще пророчествуватъ синоветѣ и дъщеритѣ ви, старцитѣ ви ще видятъ сънища, юношитѣ ви ще видятъ видения.” Сега онзи, който разбира великия вѫтрѣшенъ смисълъ, не е човѣкъ, който да се влюби. Защото всѣко начало има край и всѣки край има свое начало. Ако твоето начало не образува единъ край, ти не си на правата посока, но ако твоятъ край не образува едно начало, ти си пакъ на кривата страна. Писанието казва: „Азъ съмъ Алфа и Омега” - другиятъ край е едно ново начало. Всѣко ново начало води къмъ единъ край. Подъ „край” разбирамъ завършване, разрешаване на една задача. За да се яви на друго мѣсто началото. Другата задача е следната. Вие сте се влюбвали не само веднъжъ, и много пѫти ще се влюбвате, докато дойдете дотамъ - да се влюбите въ Онзи, Който ще ви даде тази задача. Вие казвате: „Да обичаме Господа”. Може. Сега когото и да обичате, за въ бѫдеще тази програма трѣбва да се приложи, и когато направите една тънка нищка, тогава ще имате моята любовь. Така казва момата. Момъкътъ и той ще каже сѫщото. Питамъ тогава, колко хора ще има, които биха се оженили? Хората тогава ще бѫдатъ дѣвствени. Понеже сега не сѫ направили тази нищка, както трѣбва, женятъ се, кѫсатъ се нищкитѣ и домътъ не е устойчивъ. Кой е кривъ? Създадешъ единъ домъ, една нищка, която се кѫса - ти не си разрѣшилъ задачата. Ти разрѣши задачата, както я разрѣши Сиязъ Спанзу. Ти имашъ право да се женишъ; това е единъ изводъ на старата мѫдрость. Не изводъ, да се обезсърдчавате. Обезсърчението вие си го носите, въ това отношение сте специалисти. Ако е за обезсърчение, азъ съмъ готовъ да се уча отъ васъ. Но, ако е да не се обезсърдчавате, вие трѣбва да се учитѣ отъ мене. Да не се обезсърдчава човѣкъ - то е цѣла наука; вие ще дойдете при менъ да я учитѣ. Щомъ наближи да умирате, вие се обезсърдчавате. Щомъ осиромашавате, пакъ се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ студа, вие се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ огъня, се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ височина, отъ дълбочина, отъ паякъ, отъ лъвъ, отъ тигъръ - отъ какво ли не се бои човѣкъ - вие се обезсърдчавате. Слабостьта на човѣка е обезсърдчението. А при това, човѣкъ е казалъ, че е много срѫченъ герой. Азъ ги гледамъ, носятъ кръстъ за храбрость. Нѣкой пѫть казвате: „Много сѫ храбри тия страхливци.” Единъ храбъръ човѣкъ, споредъ менъ, той е герой, може да помогне на своя народъ. Ако е храбъръ въ науката, пакъ може да помогне. Това е задача на героя. Всѣка една майка трѣбва да бѫде храбра и героиня. Всѣки баща трѣбва да бѫде храбъръ, да помогне. Азъ не вземамъ сегашното положение. Но азъ говоря за онова положение, което е въ природата, което се изработва отъ сѫщества, минали една еволюция, която човѣкъ не е сънувалъ. Апостолъ Павелъ като се пренесълъ въ тѣхния свѣтъ, не вижда сѫщества, но казва: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.” Има единъ свѣтъ, който ви чака и вие даже не можете да предполагате, какъвъ е този свѣтъ. Сѣнката не може да влѣзе въ огледалото, но това не показва, че този свѣтъ го нѣма. Това не е наука, да отричате нѣщо, което не виждате или не разбирате. Отричането не е наука. Съмнѣнието не е наука. Безвѣрието не е наука. Вѣрата - да. Вѣрата е единъ завършенъ резултатъ въ свѣта. Единъ отъ великитѣ резултати, който нѣкога е образуванъ въ свѣта, то е вѣрата. Безъ този разуменъ резултатъ не можешъ да служишъ на Бога. Не да вѣрвашъ въ обикновенитѣ работи. Ти въ обикновеното не може да вѣрвашъ, ти може да вѣрвашъ само въ необикновеното. Може да вѣрвашъ само въ разумното. Питамъ, въ какво може да вѣрвашъ? „Въ смъртьта.” Кой отъ васъ е виждалъ смъртьта? По какво се отличава смъртьта отъ живота? Ученитѣ казватъ, че сърдцето на човѣка при смъртьта спирало. Може сърдцето да спре и човѣкъ да живѣе въ тѣлото. Тази дръжка (Учительтъ показва лупата), клеткитѣ на туй дърво сѫ живи. Ако тѣ умратъ, тя ще се разпадне, тогава тази дръжка нѣма да бѫде на моята лупа. Този металъ и той умира, и той ще се разпадне. Но докато има сцепление, всѣко сцепление показва, че има извѣстенъ вѫтрѣшенъ, разуменъ стремежъ. Какъвъ е? Може този стремежъ да не е като нашия. Но все има единъ стремежъ, единъ животъ има. И ние мислимъ, и Богъ има мисъль, но Божиитѣ мисли се различаватъ отъ нашитѣ мисли. Богъ като мисли, Той мисли за всички едновременно; ние когато мислимъ, мислимъ само за себе си, тази е разликата. Мислимъ само за себе си. Богъ мисли за всички, понеже въ него живѣятъ и се движатъ всички. Сега, като говоря върху този предмѣтъ, азъ не искамъ вие да изоставите нѣкои ваши възгледи. Казвате: „Трѣбва ли да напуснемъ този животъ?” Когато казвамъ, че трѣбва да се напуснатъ извѣстни възгледи, разбирамъ, че трѣбва да напуснете въ себе си извѣстни болѣзнени състояния, да се освободите отъ болеститѣ, да остане истинскиятъ животъ. Болестьта се дължи на чужда материя, на чуждъ животъ, на по-нисшъ животъ, който се е вмъкналъ у васъ. Той е паразитъ. Всѣка една болесть е паразитно състояние въ човѣка. Всичкитѣ болести, кѫдето и да сѫ - въ мускулитѣ, въ коститѣ, въ нервната система, въ стомаха - дето ги наричатъ язви - това сѫ все живи сѫщества, които изтеглятъ соковетѣ на вашия животъ. Следователно трѣбва да се освободите отъ този нисшъ животъ, да го турите на мѣсто, той нѣма право да живѣе у васъ като паразитъ; и грѣха, въ туй отношение, азъ го считамъ за единъ отъ голѣмитѣ паразити, които всѣкога сѫ сѫществували. Може да сѫществува. Грѣхътъ е единъ голѣмъ паразитъ. Сега, не искамъ да се спирамъ и да говоря върху злото, защото туй, за което човѣкъ мисли, отъ него нѣкой пѫть се заразява. Грѣхътъ, този паразитъ, ужасно се размножава. Само тъй, като се докосне вѫтрѣ, е ужасно. Съ най-малкото докосване - съ мисъль, съ чувство, съ пипане, по който и да е начинъ, грѣхътъ се предава. Той е по-страшенъ отъ проказата, по-страшенъ е отъ сифилиса. Ако ти дадешъ на единъ човѣкъ, който е престѫпникъ, да ушие булчинската дреха на една мома, тази булка ще свърши нещастно, трагично. Ако вие дадете на единъ шивачъ - престѫпникъ дреха на единъ младъ момъкъ, който встѫпва въ бракъ, и той ще свърши фатално. Ако дойде въ кѫщата ви единъ свещеникъ, свързанъ съ грѣха, вие ще свършитѣ фатално, или ако е боленъ отъ проказа, вие ще свършитѣ фатално. Ако четете една книга, написана отъ писатель, заразенъ отъ проказа, вие ще свършитѣ фатално. Казвате: „Какво трѣбва да се прави?” Споредъ менъ, единъ поетъ, когато пише, трѣбва да бѫде изпълненъ съ най-възвишени чувства и мисли. Когато единъ художникъ рисува, трѣбва да свещенодейства. Единъ говоритель - когато говори, свещенъ трѣбва да бѫде неговиятъ езикъ. Единъ човѣкъ, който отива да прави добро, или, който гледа една жена, свещени трѣбва да бѫдатъ неговитѣ очи, свещени трѣбва да бѫдатъ неговитѣ уши. Това е дълбокиятъ смисълъ на живота. Ще каже нѣкой, може ли да бѫде това? Може. Ние сме се отклонили отъ онзи, правия пѫть и вървимъ по единъ пѫть на смъртьта. Всѣки тѣ учи да вървишъ въ единъ пѫть, по който ще изгубишъ и последното богатство, което имашъ. Казвашъ: „Трѣбва да се живѣе на Земята.” Че животътъ, който сега живѣешъ на Земята, то е едно голѣмо робство! Ти, отъ сутринь до вечерь, се мѫчишъ за какво ли не. Пари нѣмашъ, стая нѣмашъ, вѫглища нѣмашъ, отвънъ е студено, чакашъ нѣкое благотворително дружество да ти помогне. Тия нѣща сѫ хубави, не сѫ лоши, може нѣкой да се притече за твоитѣ нужди, нѣкои се притичатъ. Пристигналъ онзи, младиятъ момъкъ, при своята възлюбена, когато неговиятъ врагъ отрѣзва главата й; тя си отваря очитѣ и казва: „Кѫсно е!” Питамъ, отрѣзаната глава какво ще прави? Ако имашъ знанието на нѣкой светия, да туришъ главата, може да зарасне, но ако нѣмашъ знанието? Не се ли случва нѣкога, единъ човѣкъ, който е живѣлъ честенъ животъ, да измѣни възгледитѣ си за живота и да каже: „Отсега нататъкъ нѣма да живѣя тъй както досега, оставямъ честния животъ, ще живѣя другояче.” Тогава питамъ, какво се добива? Нищо не се добива. Ти изгубвашъ и последното, което имашъ - разумностьта. Тукъ ние ще дойдемъ до едно противоречие. Казваме: трѣбва ли да работимъ за човѣчеството? Трѣбва да работимъ, но какъ трѣбва да се работи за човѣчеството? За обществото, за дома? По този начинъ, по който ние работимъ, много сѫ малки резултатитѣ. Две хиляди години, откакъ е християнската култура, но всички християни сѫ се отдалечили отъ онова, което Христосъ е проповѣдвалъ преди две хиляди години. Хората сѫ се отдалечили отъ методитѣ, които Христосъ е препорѫчвалъ. Църквата проповѣдва едно учение, но то е далече отъ това, което проповѣдва християнството. Свещеницитѣ проповѣдватъ всичко, но не и това, което Христосъ е училъ. Никѫде не се проповѣдва любовь къмъ Бога. Що значи любовь къмъ Бога? Да бѫде човѣкъ проводникъ на Божията мисъль, на Божиитѣ добродетели, да бѫде човѣкъ проводникъ на Божията Мѫдрость, на Истината, да има еднакво отношение къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Това разбирамъ една религия, която може да помогне на своя народъ. Ако хората разбиратъ така, да бѫдатъ проводници на доброто, положението въ свѣта ще се подобри. Ако всѣки поетъ проповѣдва това, ако всѣки философъ проповѣдва това - проводници да бѫдете на Божественото, сигурно свѣтътъ би ималъ другъ видъ. Сегашниятъ животъ въ съгласие ли е съ строя на природата? Казвате, несъобразно е моето учение. Хубаво, но сегашнитѣ работи съгласни ли сѫ съ великия законъ на Живата природа, отъ която всичко черпимъ, съгласенъ ли е сегашниятъ животъ съ законитѣ на Бога? Когато проповѣдвате, че Той направилъ небето и земята, съгласенъ ли е Той? България има единъ представитель въ Божието Царство. Англия си има едно посолство, Америка си има посолство. Де е посолството на Царството Божие? Нѣма никакво посолство. Значи, скѫсани сѫ отношенията. Както съ Съвѣтска Русия. Не само въ България е така. И Англия нѣма посолство. Духовенството иска да каже, че ние сме една религия. Тѣ казватъ, че ние сме „посолство”, но какъ тъй: Едно посолство, което е посолство на небето, българското посолство, да има нужда отъ българска държава. Тогава, английското посолство, ще има ли нужда България да го издържа? Англия издържа своето посолство. Ако една държава не издържа своето посолство, тя е закѫсала съвсемъ. Ако духовенството, което представя Небето, се нуждае държавата да го поддържа, то е закѫсало. Моятъ изводъ е това. Искаме да правимъ истински изводи, една истина да се изнесе, както трѣбва. Казвате: „Не е право туй учение!” Съгласенъ съмъ. За менъ е право учението. Задъ логическото заключение има една друга истина, която трѣбва да излезе. Всѣко едно заключение трѣбва да има единъ изводъ, но трѣбва да има и свое приложение, и единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Този опитъ всички вие можете да имате. Ще правите опити. Нѣкой иска чудеса. Оставете голѣмитѣ чудеса, които Христосъ е правилъ, но има малки чудеса и вие съ тѣхъ трѣбва да започнете. Имате тайната, Богъ ви я е далъ, знаете какъ да си помогнете, а вие се смущавате, страхувате се, ходите и викате лѣкарь да ви нацърка съ инжекции. И това не е лошо, но най-после ще прибѣгнете до лѣкарь, когато самъ не можете да си помогнете. Разбира се, когато полудѣе човѣкъ, трѣбва да го свържатъ съ вѫжето. На престѫпника трѣбва да му турятъ букаи, да го затворятъ, но така се правятъ голѣми разноски, то не е практиченъ методъ. Ти се безпокоишъ, не знаешъ какъ да се успокоишъ, забравилъ си какъ сѫ се успокоявали хората едно време. Ако азъ съмъ учитель въ едно училище или въ една гимназия, ето какво бихъ препорѫчалъ на ученицитѣ. Всѣки единъ ученикъ въ десния джобъ да си има една най-чиста кърпа, съвършенно чиста; съ нея леко, нѣжно да пипнете носа си, не да го хванете грубо и да се секнете грубо, че всички да ви чуятъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се научатъ, да знаятъ какъ да си пипатъ носа. Една отъ най-великитѣ тайни е тази, какъ да пипате носа. Искате да знаете кѫде е Разумниятъ свѣтъ. Вие имате една станция, едно радио за връзка съ него - това е носътъ. Ще го хващате леко. Нѣкой пѫть нѣкой българинъ казва: „Сърби ме носътъ.” Казвамъ: като го сърби носътъ, или ще се ядосва, или пари ще му искатъ, или нѣщо друго. Мене, щомъ ме сърби дясната ноздра, пари вземамъ. Другъ казва, че носътъ сърби ли го, непремѣнно се ядосва. А пъкъ менъ, сърби ли ме носътъ, следъ нѣколко дни получавамъ една сума. Откѫде знае този носъ, че паритѣ ще дойдатъ? Носътъ е станция; отъ Разумния свѣтъ казватъ, че сега ще имашъ единъ чекъ. Питамъ сега: тази велика, хубава станция, която Господъ е поставилъ на лицето ти, защо ти да не си благоразуменъ, ами теглишъ насамъ-натамъ носа си, чоплишъ го, дърпашъ го - ти нарушавашъ единъ редъ. Нѣмашъ право да се държишъ невнимателно съ носа си! Ти ще имашъ всичкото уважение къмъ него, като че се намирашъ предъ нѣкой владика; съ благоговение ще погледнешъ тази станция и ще кажешъ: „Моля да благоволите, имамъ да разрешавамъ сложенъ въпросъ, какво трѣбва да се направи въ дадения случай? Ще туришъ рѫката си на носа, ще я подържишъ, и нѣма да се мине дълго време, и ще дойде великата мисъль, ще ти свѣтне въ душата и ти ще си разрешишъ въпроса. Ти ходишъ този да питашъ, онзи да питашъ. Попитай носа си! Той ще ти каже по-лесно. Попитай носа си, защото той е свързанъ съ твоя умъ. Ще каже нѣкой, това е заблуждение. По-голѣмо заблуждение е да питашъ този-онзи, което тѣ не знаятъ. Какво трѣбва да бѫде възпитанието на разумнитѣ хора? Ние имаме велико благо - човѣшкото лице. Имаме една картина. Питамъ: какъвъ е този образъ, това човѣкъ ли е? Писанието казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Казвамъ: не е човѣкъ това. „Че какъ да не е?” Този човѣкъ, образъ на Бога ли е? Ти се мислишъ за Господъ. Всички хора трѣбва така да живѣятъ, че образътъ имъ наистина да прилича на Божий. Образътъ на всички хора е образъ на Господа. Кѫдето и да го видите, Богъ е въ тѣхъ. На кого е този образъ? Казвамъ, не е мой. То е честность. Щомъ кажа, че е мой, значи е частна собственость. Нѣкой казва: „Ти не искашъ да кажешъ истината.” Казвамъ: човѣкъ, за да намѣри своята истина, той трѣбва да измѣни начина на своитѣ разсѫждения, да не е никакъ заинтересованъ. Азъ, въ дадения случай, не съмъ заинтересованъ, менъ съвсемъ други работи ме интересуватъ. „Следъ това” какво? Ти ще признаешъ, че онова, което имашъ, то не е твое. Нищо повече. Ще признаешъ, че си часть, или удъ, или органъ, или чувство, или душа, или духъ. Мисли каквото искашъ, но ти влизашъ въ една система, въ единъ организъмъ разуменъ, имашъ свое предназначение, своя работа, своя функция. Мисли както искашъ. Но дотолкова, доколкото ти изпълнявашъ правилно ония наредби, които ти сѫ дадени, ти си на почтено мѣсто. Въ деня, въ който ти започвашъ да мислишъ, че ти си всичко, вече си въ кривата посока въ свѣта. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Тѣ трѣбва да се обичатъ едни други, за да сѫ щастливи. Казвате: „Този се е влюбилъ въ еди-коя си жена.” Азъ го срѣщамъ, хващамъ го за рѫката и казвамъ: Много се радвамъ, че си се влюбилъ въ еди-коя си жена, но залюби всички жени и ще бѫдешъ по-щастливъ. „Може ли?” Може. Богъ ти показва, че както обичашъ едната жена, така можешъ да обичашъ всичкитѣ жени. Той не е, който обича, Богъ обича. Защо се противите на Божията работа? Богъ обича всички. Защо ще противодействате на Божията Любовь, на Божието проявление? Може да услужвате. Нека Богъ да се прояви. Стига Богъ да сe проявява чрезъ васъ - какво по-хубаво? Вие затворите този изворъ, искате да го спънете, казвате за нѣкого, че той не трѣбвало да обича, или, че щѣлъ да я вземе. Щомъ я вземе, ще покаже, че неговата любовь не е любовь. Коя любовь, която влиза въ него, е завладѣла човѣка? Всѣка вода влиза, услужва на човѣка и си отива. Кой хлѣбъ е завладѣлъ свѣта? Всѣки хлѣбъ влиза у насъ, да ни помогне, помага и си отива, нѣма желание да ни завладѣва. Да завладѣешъ, това е частна собственость, това сѫ такива амбициозни изречения, такива мъгливи идеи, дето казватъ гърцитѣ - завладѣлъ свѣта. Утре умира, завладѣлъ ли е свѣта? Себе си не могълъ да завладѣе, ще владѣе хората! Свѣтътъ отъ никого не се владѣе! Единствениятъ владетель въ свѣта, това е Богъ, а подъ думата „Богъ” разбираме Любовьта. Любовьта е, която завладѣва свѣта, Знанието е, което завладѣва свѣта, Истината е, която завладѣва свѣта. Защото въ Истината ние разбираме широкия просторъ, въ който човѣкъ може да действа. Знанието, силитѣ, качествата сѫ, които действатъ вѫтрѣ въ менъ, а Любовьта, това е великиятъ животъ, който прониква въ цѣлото Битие. Въ всичко има животъ. Подъ думата „Богъ” азъ разбирамъ туй Сѫщество, което навсѣкѫде се проявява. Като видишъ едно дърво, да ти трепне сърдцето, да се зарадвашъ, че Богъ се проявява. Да видишъ, че твоятъ Господъ и Господъ на дървото е единъ и сѫщи. Той ще ти каже: „Направи ми една услуга, на Мене,” - ти ще полѣешъ дървото и ще се радвашъ, че си могълъ да помогнешъ. Като минешъ покрай изсъхнало цвѣте - полѣй го. Да се радвашъ, че си направилъ една услуга. Ако ти не си въ състояние да помогнешъ на една мушица, която се дави и има нужда отъ твоята помощь, питамъ тогава, на кого ще помогнешъ? Ти, за да помогнешъ на своя приятель, трѣбва да влѣзешъ въ него, да видишъ, каква нужда има. Ти може да му купишъ обуща, а той има нужда отъ шапка, може да има нужда отъ обуща, а ти да му купишъ палто. Може да нѣма нужда отъ палто, но да има други нужди. Той има една нужда - ти трѣбва да проникнешъ въ душата му и когато намѣришъ неговата нужда, да я задоволишъ. Тогава той казва: „Човѣкъ е този.” Това разбирамъ любовь. Та ние, съвременнитѣ хора, трѣбва да се разбираме. Въ човѣка има две естества, едното естество е добро. Нѣкой пѫть азъ ще ви говоря върху доброто естество на човѣка. Има и едно лошо естество у човѣка. Какво е лошото естество? Тѣ сѫ оплѣтени, свързани сѫ тѣ. Единъ законъ има, и нищо не може да тѣ освободи отъ него: докато си на земята и живѣешъ, и едното тѣ кредитира, и другото тѣ кредитира. Всѣки ще плаща. Доброто иска своитѣ лихви, и злото иска своитѣ лихви. Великъ законъ е това. Ти не можешъ да се освободишъ отъ него. Нѣкой казва: „Азъ ще се освободя отъ злото.” Така говори, защото не разбира. Щомъ дойде доброто естество на човѣка, той има едно възходящо състояние, мисли за небето, всичко е широко, умътъ има цель. Другото естество на човѣка е обратно: ти мислишъ да завладѣешъ хората; затвори правишъ, букаи имъ слагашъ на затворницитѣ; искашъ да ги бѣсишъ, да ги колишъ, на пастърма да ги правишъ. Това е лошото естество на човѣка. Минавамъ азъ покрай месаритѣ и гледамъ, окачени тия сѫщества, а тѣ сѫ радостни, че има стока, че търговията ще върви. Веднъжъ гледамъ - благородна, красива дама влиза въ саламджийницата. Преди да купи саламъ, чертитѣ й бѣха изопнати, напрегнати, малко приличаше на уплашено животно, въпреки че бѣше красива. Следъ като взе салама, пакъ се измѣни лицето й, тури маската, изразътъ й се успокои. Дойде нѣкой въ името на Бога, моли се, но гледа паритѣ ти кѫде сѫ. Следъ като ти задигналъ паритѣ, и той се изпарилъ, нѣма го никѫде. Този животъ въ човѣка, това е лошото естество. Човѣкъ, който мисли само за себе си, е лошъ. Какъ не му мине презъ умъ да бръкне въ джоба си, или да отвори кесията си и да тури въ джоба на нѣкой беденъ, или на нѣкоя вдовица, нѣкой левъ; но де каквото има, туря го въ своя джобъ. Питамъ: какво разбиране има животното относно даването? Вземамъ това въ много широкъ смисълъ. Виждамъ единъ човѣкъ, който е щастливъ, усмихнатъ, но на менъ не ми е приятно да го виждамъ, въпреки че е засмѣнъ, че е развеселенъ. Не ми е приятно. Каже нѣщо хубаво, пакъ не ми е приятно. Бащата казва за сина си: „Той много-много да се не вдига.” Бащата го е страхъ отъ сина, да не се възгордѣе, майката я е страхъ отъ дъщерята, защото дъщерята, като се възгордѣе, ще каже: „Майко, ти си много проста.” Синътъ като се научи много, ще каже, че баща му е простъ. Синътъ не може да бѫде по-ученъ отъ баща си никога, и дъщерята не може да стане по-учена отъ майка си. Сега, азъ вземамъ майката въ положителенъ смисълъ. Ако вие турите едно сѣме въ земята, земята не е майка на сѣмето. Ако вземете едно яйце отъ една кокошка и го турите подъ нѣкоя гѫска, да го излюпи, гѫската не е майка на туй пиле. Вие искате да направите гѫската майка, но и тя се чуди - за майка минава - заведе малкитѣ патета въ водата и казва за пилето отъ кокоше яйце: „Не е мое това дете.” Като че ли другитѣ сѫ нейни. „Майка” и „баща” е само Онзи, Който е далъ първоначалния подтикъ, отдето сме произлезли. Този, отъ който сме взели всичкитѣ тѣзи стремежи, дарби и способности, Той е бащата, Той е майката всѫщностъ. Тѣзи, временнитѣ работи, които минаватъ и отминаватъ, то е - както земята минава за майка на сѣмето, както гѫската минава за майка на кокошето яйце. Излюпятъ се тия яйца и едни отиватъ по водата, а други по сушата. Ако ти имашъ единъ синъ и той не върви въ твоитѣ пѫтища, тогава какво трѣбва да мислишъ? Сега, азъ не искамъ да пръскамъ противоречие въ свѣта. Цельта ми не е това. Но казвамъ: Ние сме измѣнили цѣлия естественъ ходъ на нѣщата. Има едно голѣмо противоречие въ самитѣ насъ. Ние се боримъ. И досега се боримъ, дали е нѣкой въ правия пѫть или въ кривия пѫть, дали служи на Бога или не служи на Бога, дали има Господъ или нѣма Господъ. Постоянно има хора, които се мѫчатъ. Нѣкой мисли, че е на правия пѫть. Нѣкой пѫть казвате: „заблудиха ме”. Постоянно промѣни ставатъ, но главното въ живота не е само вѣрата въ Бога. Защото Богъ не е едно сѫщество механическо, отвънъ, то е самиятъ Животъ. Да разбирашъ смисъла на човѣшкия животъ, да разбирашъ смисъла на твоитѣ мисли, на твоитѣ чувства, да разбирашъ смисъла на любовьта, на знанието, на истината - туй е да се домогнешъ до онова истинско понятие за Бога. Ако въ свѣта се проявява единъ Господъ, тогава трѣбва да се проповѣдва, че въ свѣта трѣбва да се тури редъ и порядъкъ, и този порядъкъ трѣбва да бѫде еднакъвъ по възможность за всички. Всички нѣма да бѫдатъ на една степень, но да се даде една възможность на природата; всѣки да има възможность и да му се покаже пѫтя, по който трѣбва да работи. Въ природата този законъ е така. Засега той сѫществува извънъ земята, сѫществува този редъ, но на земята хората иматъ малко обикновени възгледи. Та казва Писанието: Този пророкъ преди три хиляди години е предвидилъ това, което сега ще стане, и то ще стане, той е видѣлъ тия картини. Нѣкой казва: „Какъ ще бѫде?” Ще го видите, но всичко туй, което ще дойде, то е животътъ. Животътъ не седи въ свѣтлината, животътъ не седи въ една революция, животътъ не седи въ една промѣна. Животътъ седи въ туй, новото, което ще дойде да се прояви. Новото, което ще дойде, ще засѣгне и насъ. Чистиятъ въздухъ е важенъ до толкова, доколкото може да има отношение къмъ мене, доколкото мога да се ползвамъ отъ него. Храната е важна до толкова, доколкото мога да се ползвамъ отъ нея. Следователно, отъ всички блага, които сѫществуватъ въ свѣта, ние трѣбва да се ползваме. Не само общо да казваме: „Трѣбва да бѫдемъ добри.” Това е много общо казано. Азъ опредѣлямъ доброто: То не е нѣщо механическо. Доброто, това е основа на живота. Ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, понеже безъ доброто не можешъ да живѣешъ. Ти ще направишъ добро, доброто не е вънъ отъ тебе, доброто е основа на живота. Следователно, ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, за да имашъ онзи животъ, който търсишъ. Ти трѣбва да любишъ, понеже, ако ти не любишъ, животътъ не може да дойде у тебе. Ти трѣбва да имашъ любовь къмъ мѫдростьта, понеже, ако нѣмашъ любовь къмъ тази мѫдрость, знанието нѣма да дойде и свѣтлина не може да имашъ. Ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, да обичашъ истината, понеже, ако не обичашъ истината, свободата нѣма да дойде. Най-първо, ние всички трѣбва да се освободимъ. Да имаме една пълна, вѫтрѣшна свобода въ живота. Свобода не отвънъ, но отвѫтрѣ. Туй е възможно. Ако не знаешъ какъ да пипашъ носа си, ще създадешъ своето робство. Носътъ е толкова важенъ, нѣма да го пипате грубо! Чрезъ носа Богъ вдъхва дихание въ човѣка. Чрезъ диханието човѣкъ става жива душа. Ако Богъ чрезъ носа е благоволилъ да прати своето дихание, какъ смѣешъ ти да си чоплишъ носа, или да го пипашъ грубо? Отъ него зависи твоята интелигентность. Ако ти хванешъ тъй грубо носа си, цѣлата философия, цѣлиятъ вѫтрѣшенъ апаратъ разваляшъ. Трѣбва да имашъ почить, като опѫвашъ носа си. Твоятъ носъ е отражение на Небето; като изгубишъ носа си, изгубвашъ цѣлото Небе. Носътъ е една проекция на твоя умъ. Милиони години сѫ били нуждни на природата, докато се образува този носъ, „туй, малкото носле.” Благодари, че не е голѣмъ сомунъ, благодари, че е малъкъ, че въ него има голѣма сила. Ако ти знаешъ какъ да се отнасяшъ съ него, съ своя носъ, ти ще бѫдешъ отъ голѣмитѣ щастливци, ти ще бѫдешъ гениаленъ, ще бѫдешъ поетъ, ще бѫдешъ музикантъ, ще бѫдешъ силенъ, всичко ще направишъ. Сега, какъ ще ме разберете? Вие ще питате какъ да пипате носа си. Не да го галите. Най-първо ще се помолите, ще кажете: „Господи, благодаря ти, че си ми далъ носъ.” Вие ще кажете, че носътъ ви е кѫсъ. Оставете вашитѣ заключения. Като започнете да мислите така, носътъ ще стане точно такъвъ, какъвто трѣбва да стане, а като не мислите така, затова не е станалъ правиленъ. Едно сѣме има възможность да стане добро; ако му дадешъ условие, то ще стане. Напримѣръ, ти имашъ сбутанъ носъ - развалилъ си носа си съ твоитѣ мисли, съ твоитѣ желания, съ твоето бутане. Носътъ не е само да образува секрети. Колкото повече секрети има въ носа, това показва, колко излишни нѣща има да се изхвърлятъ навънъ. Тѣзи секрети сѫ филтъръ, презъ който минаватъ всички нечистотии отвънъ; ако не бѣше този филтъръ, досега хората биха изчезнали. Вие не оцѣнявате носа си, не оцѣнявате ушитѣ си, не оцѣнявате очитѣ - това огромно богатство, не оцѣнявате вашето лице. Донѣкѫде само нѣкои хора оцѣняватъ лицето. А ушитѣ, брадата, рѫцетѣ - могатъ да се изучаватъ. Рѫцетѣ сѫ отлични, краката сѫ отлични. Но носътъ е единъ положителенъ центъръ, цель университетъ е; университетъ, въ който свещени работи се криятъ - дори не усѣщате какво притежавате. Много нѣщо зависи отъ човѣшкия носъ. Следъ това - човѣшката уста е изразъ на онова, което умътъ е създалъ. Устата е единъ изразъ на онова, което мисленето е оформило и тогава, нашата уста ще бѫде такава, каквато носътъ я е направилъ. Цѣла наука сѫществува, въ която се изучаватъ устата, носътъ, вѣждитѣ, коситѣ, очитѣ и т. н. Високо напреднали сѫщества се занимаватъ съ носа ни, съ устата, съ линиитѣ на устата, съ брадата. Всичко говори за степеньта, за развитието на човѣшкия умъ. Вие не сте изучавали устата каква дебелина има, после, какъвъ цвѣтъ има. Следъ туй ще дойдатъ очитѣ, челото на човѣка. Челото е мѫдрецътъ. Носътъ е младиятъ човѣкъ на 33 години. Отъ носа надолу, това е малкото дете. Брадата, това е малкото дете, което припка още. Челото е стариятъ човѣкъ на 120 години, който има знания. И всичко туй съставя едно цѣло въ придодата. Въ природата, стариятъ по нѣкой пѫть носи мозъкътъ, но не показва нищо навънъ; така както, вечерно време, стариятъ човѣкъ си снема брадата и я туря на масата - отдолу е единъ младъ момъкъ; сутринь пакъ си тури брадата - предъ хората той е старъ, а отдолу е младъ, а пъкъ онзи, възрастниятъ, той съжалява, че не е достигналъ до онова изкуство, че може да тури мозъка и да го носи. Той казва: „Единъ день и азъ ще мога да бѫда младъ. Да остарѣя, значи другитѣ хора да знаятъ, че азъ съмъ старъ, а пъкъ азъ да зная, че съмъ младъ.” Старитѣ хора вечерно време отиватъ да помагатъ. Любовни работи вечерно време търсятъ. Вие ще кажете: „Ходятъ по гуляи, срѣщи съ младитѣ моми, любовни работи правятъ, пишатъ любовни писма, цѣла нощь не спятъ.” Какъ ще ме разберете съ вашия умъ? Когато си младъ, вечерно време какво правишъ? Чудни сте. Пишешъ любовно писмо и пишешъ отъ дълбочината на сърдцето: „Обичамъ тѣ. Готовъ съмъ да се жертвамъ за тебе.” Като обичашъ, ще обичашъ, да нѣма думата други значения. Обичашъ или не обичашъ. Сега, азъ искамъ да остане у васъ чистата човѣшка мисъль и какво трѣбва да бѫде чистото човѣшко сърдце. Всѣкога да се освобождаваме отъ изопачени мисли и отъ изопачени познания, които сега навредъ се ширятъ. Човѣкъ, като се освободи отъ заблужденията, ще почувства, че сякашъ е смъкналъ единъ товаръ, ще се намѣри въ единъ свѣтъ красивъ, поетиченъ, безъ никакви противоречия. Това ще бѫде, може би, бѫдещата жива религия на хората, която ще ги обедини въ една цель. А следъ това, когато достигнатъ до това познание, Богъ ще изпрати Духа Си. Духътъ е Божественото Начало. Ще се съединимъ и нищката на този, царския синъ, тогава нѣма да се скѫса. Ще се намѣри тази нищка, която не се кѫса. Връзката между всички хора ще бѫде здрава и така устойчива, че смъртьта нѣма да може да я скѫса и хората нѣма да могатъ да умиратъ. Азъ ви оставямъ сега съ мисъльта - да имате голѣмо уважение и почитание къмъ вашия носъ, да си носите по една хубава носна кърпичка, копринена, да не пипате грубо, но като помислите, да кажете: „Свѣто мѣсто е носътъ.” Като помислишъ нѣщо лошо или искашъ да направишъ нѣщо лошо, помисли за носа си, пипни го съ нужното уважение и гледай какво носътъ ще каже - той ги усѣща, помирисва нѣщата и право оцѣнява. Всѣко едно престѫпление въ свѣта се отбелязва въ тази станция, както въ барометритѣ се отбелязва времето. Вие ще попитате: алегорично или въ букваленъ смисълъ говоря. Точно тъй, както ви го казвамъ. Спасението на човѣка е отъ Бога. Богъ действа вѫтрѣ въ насъ, а не отвънъ. Отвънъ свѣтътъ, както е създаденъ, той е завършенъ свѣтъ - съ слънцето, земята и сѫществата, които сѫ минали. Ние действаме въ единъ много малъкъ крѫгъ, но въпреки това, трѣбва да свършимъ своята наука. Трѣбва да влѣземъ въ по-висши рамки. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдемъ свободни. Сега какво ви очаква? Нѣма разрѣшение. Погледнете се въ огледалото и казвате: „Остаряхме.” Хубаво, щомъ сте остарѣли, по-хубаво отъ това не може да има, но като остарявашъ, вечерно време да излизашъ отъ тѣлото навънъ. Като остарѣешъ и не можешъ да излезешъ, ти си инвалидъ. Вечерно време ще напуснешъ тѣлото, ще се разходишъ, ще излезешъ, прикритъ като младъ момъкъ, ще се видишъ съ своитѣ приятели, ще направишъ визита. Ще кажешъ: „Снощи той идва при мене, той се подмладилъ, каза си името, хвърлилъ си брадата.” Хората вечерно време виждатъ дѣдо си. Една сестра ми разправяше, че нейниятъ синъ много обичалъ баща си. Бащата заминава за другия свѣтъ. На другата вечерь, явява се засмѣнъ на сина си и му казва: „Слушай, азъ съмъ много добре, ходя навсѣкѫде, ти за менъ не се безпокой.” Имаше отъ Чирпанъ единъ господинъ, началникъ бѣше, той ми разправяше. Заминава майка му; насънъ му казва: „Азъ съмъ тукъ, въ този свѣтъ, много добре, да не безпокоишъ съ твоитѣ плачовѣ. Трѣбва да се заемешъ да живѣешъ много добъръ животъ, да напуснешъ туй пиянство. Тукъ живѣемъ по другъ начинъ, не както живѣятъ на земята.” Сега, азъ не искамъ да проповѣдвамъ единъ площаденъ моралъ. Азъ не искамъ да проповѣдвамъ едно външно благочестие, азъ съмъ за онзи моралъ: каквото мисли човѣкъ, това да чувства и така да постѫпва. Моралътъ да бѫде еднакъвъ: и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ, свободно. Щомъ направишъ една погрѣшка - коригирай се; защото човѣкъ непремѣнно ще направи погрѣшка. Азъ за погрѣшкитѣ на хората не държа никакъвъ отчетъ, но за онѣзи благородни стремежи, които има у насъ, да вървимъ въ правия пѫть. Младото поколѣние или всички религиозни хора така трѣбва да се възпитаватъ. Тѣ чакатъ Христосъ да дойде на земята. Като дойде Христосъ, какво ще учи хората? Той казва: „Ако ме любите, ще опазите моя законъ.” Казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.” „Азъ съмъ пѫть на Онзи, Който говори въ мене”. „Туй слово не е мое, но на Онзи, Който ме е пратилъ.” Нѣкой пѫть ще дойде Христосъ и ще ви пита: „Познаватѣ ли ме?” Вие какво ще кажете? Ще започнете да се съмнявате и да казвате: „Мяза на Христа.” Писанието казва: „Като свѣткавица ще дойде.” Христосъ като свѣткавица ще дойде, но трѣбва да бѫдемъ разумни. Онзи Христосъ, който дойде на Земята, той нѣма да стане богаташъ, милионеръ, патриархъ, царь. Той нѣма да има предвидъ никакви титли. Ако това желае, той не е Христосъ. Христосъ ще дойде да спаси свѣта съ любовь, да помогне, всички да се повдигнатъ и да бѫдатъ братя и сестри помежду си. „Онзи, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е майка, братъ, сестра.” Туй значи братъ. Такъвъ единъ широкъ замахъ и такова вѫтрѣшно разбиране е ималъ за нѣщата! Това е Христосъ! Като дойде Христосъ, ще се измѣни цѣлиятъ ти животъ и възгледитѣ ти сѫщо. Ти ще станешъ силенъ човѣкъ, духовенъ човѣкъ и ще можешъ да направишъ не само малкитѣ работи, но и голѣмитѣ работи ще направишъ. Следъ това? „Следъ това” ще се влюбишъ. „Следъ това”, ще тѣ изпѫдятъ навънъ като единъ новаторъ и ще кажатъ: „Той вече не е българинъ”. Значи онѣзи, които вѣрватъ криво, сѫ българи, а тия, които вѣрватъ право, не сѫ българи. Азъ съжалявамъ единъ народъ, който има криви хора. Всѣки единъ народъ въ свѣта, който и да е, всички хора трѣбва да бѫдатъ прави, всички трѣбва да бѫдатъ хора на Любовьта. Това е патриотизъмъ. Другото е кудкудякане. Кокошката снесе яйце, пѣтелътъ кукурига. Единъ направилъ доброто, другитѣ кудкудякатъ. Такова кудкудякане въ природата не се позволява. Както жената мисли, така и мѫжътъ трѣбва да мисли. Азъ съмъ говорилъ доста за издигането на жената, дори - да има такава специална беседа: „Издигнете жената”. Следъ като се повдигне жената, тогава ще говоря за повдигането на мѫжа. Следъ като се повдигне жената, тогава ще имаме основа да се повдигне мѫжътъ. Следъ като се повдигне сестрата, бихъ говорилъ какъ да се повдигне братътъ. Следъ като се повдигне братътъ, бихъ говорилъ какъ да се повдигне слугата. И следъ това - какъ да се повдигнатъ господаритѣ. Това е наука, постепенно повдигане трѣбва, изведнажъ нѣма да стане. То не може съ единъ замахъ, не е разрѣзване на Гордиевия вѫзелъ. Участва вѫзелътъ въ свѣта. Трѣбва да се сплотите, да направите една силна основа. Азъ съмъ за червисване и то - съ любовь. Турете бѣлило, но свѣтлината турете за бѣлило. Червисвайте се, бѣлосвайте се, но червилото свържете съ любовьта, бѣлилото свържете съ свѣтлината, да ви обичатъ всички. Бѫдете свободни, покажете се като жени въ свѣта. Ева значи - дъщеря на Бога. Адамъ, значи, е обикналъ дъщерята на Бога. Тогава ималъ всичкото вдъхновение. Намѣрилъ я за отлична, затупкало сърдцето му. Той ималъ любовь къмъ Ева. Вие се смѣете. Много голѣма любовь ималъ Адамъ, че като съгрѣшилъ, казалъ на Господа: „Кѫдето пратишъ нея и азъ ще ида”. Господъ го изпитвалъ. Но той не можелъ да се откаже отъ нея, казва: „Каквато е нейната сѫдба и моята ще бѫде такава.” Господъ, като казалъ на жената да си върви, и Адамъ тръгналъ подиръ нея, и плакалъ. Обича я. Права ли е Ева, да се оплаква отъ Адама и отъ любовьта му? Той, осемь хиляди години, върви подиръ нея и плаче. Жената поглежда, върви напредъ. Герои сѫ и двамата. Жената пада, и той следъ нея пада. Азъ бихъ желалъ сега да видя мѫжа - герой въ въздигането на жената. Казвамъ: Тази е сериозна работа. Въ падането на жената виждамъ геройството на мѫжа. Сега трѣбва да видя геройството на мѫжа и въ въздигането на жената. Да обърнемъ единия листъ: Издигнете жената, за да се издигне и мѫжътъ. Следъ това? Следъ това, като се издигне жената, ще се издигне и мѫжътъ. 22 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 28 февруари 1932 г., 10 ч. с. София - Изгрѣвъ.
  8. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Моята любовь нѣма да премине Ще взема 24–та глава отъ Матѣя, 35-ти стихъ. „Небето и земята ще преминатъ, но моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Много пѫти се говори за истината. Какво нѣщо е истината? Азъ бихъ далъ единъ наученъ отговоръ. Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човѣка. Първото положение: истината е това, което ограничава човѣка. Това е, което въ старата философия наричатъ инволюция, то е отиване отъ свободата къмъ ограничението, слизане. Това ученитѣ хора го знаятъ. Онѣзи, които не сѫ учени, тѣ не знаятъ, за тѣхъ трѣбва да се обяснява. Другото положение, сегашното: истината е това, което освобождава човѣка отъ ограничението, отъ инволюцията. Това е еволюцията, възлизането на духа. Така че, еволюцията е нѣщо друго: човѣкъ започва отъ най-долното мѣсто, додето е достигналъ, надолу отъ това положение той повече не може да отиде. Следователно всѣки човѣкъ се връща тамъ, отдето е излезълъ. Всѣки трѣбва да слѣзе тамъ, дето е билъ по-рано. Защо е това слизане и качване? Нѣма защо да се обяснява. То може да се обясни така: имате една кѫща на два етажа, имате стълба, по нея ту ще се качвате, ту ще слизате. Защо? Защото имате работа и на двата етажа. Вие живѣете на втория етажъ, имате работа - ще слизате на земята; като свършите работата на земята, ще се качвате на горния етажъ. Това сѫ все условия. На другия день пакъ ще слѣзете и ще се качите. Всѣкога ще има слизане и възлизане. Та тѣзи промѣни, които ставатъ въ живота сѫ естествени. Нѣкой пѫть вие искате да не се направи нѣкаква промѣна. То е невъзможно. И самиятъ животъ иска промѣни. Промѣнитѣ сами по себе си сѫ едно отъ Божественитѣ качества на живота. Да се промѣнятъ нѣщата хармонично, то е щастие, да се промѣнятъ дисхармонично, то е нещастие. Следователно дали човѣкъ е щастливъ или нещастенъ, ние казваме: нѣкои хора влизатъ отъ щастието къмъ нещастието, а други отъ нещастието къмъ щастието. Защото нѣщата винаги носятъ въ себе си ограничения. Може да се запитате, не може ли другояче свѣтътъ да се създаде. Така е създаденъ. Нашиятъ свѣтъ е така създаденъ. Има други свѣтове, които сѫ създадени по другъ начинъ. Въ природата не сѫществува само единъ начинъ. Ние мислимъ, че като хората на земята нѣма други. Така е по отношение на нашата земя, а по отношение на другитѣ земи ние сме само едно разнообразие, което е на мѣстото си. Сега, ние може да мислимъ, че като човѣшката култура нѣма друга, това е наше лично схващане, обаче дали е така, то е другъ въпросъ. Христосъ казва: „Небето и земята ще преминатъ, но моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Божиитѣ думи, онова, което Богъ е намислилъ да извърши, то трѣбва да стане тъй, нѣма изключение въ онова, което трѣбва да стане. Сега, трѣбва да се разбере онзи основенъ законъ на живота. Може да е личенъ, семеенъ, общественъ, държавенъ. Законътъ, който регулира живота, е единъ и сѫщъ навсѣкѫде. Туй, което се отнася за единъ човѣкъ, се отнася за всѣки другъ, за всѣки домъ, за всѣко общество, понеже всѣки домъ е направенъ отъ живи сѫщества, които трѣбва да живѣятъ. Две сѫщества образуватъ единъ домъ. Ако единъ народъ е отъ 5 милиона, другъ е отъ 10 милиона или 100 милиона, нѣкои народи сѫ още по-голѣми, китайцитѣ напримѣръ, сѫ 400 ÷ 500 милиона; и всѣки отъ тѣзи народи, всички тѣзи сѫщества се регулиратъ отъ единъ и сѫщъ законъ. Всички тѣзи народи съставятъ едно разнообразие, макаръ че това разнообразие повидимому изглежда като еднообразие. Който изучава ботаника ще види, че едно растение като расте измѣня формата си, разнообразие има, обаче всички клончета съставятъ едно цѣло, една и сѫща сила регулира всичко. И ако започнатъ отгоре да заболѣватъ клончетата, листата, туй показва, че това е състояние на цѣлото дърво. Когато листата сѫ зелени и клончетата сѫ зелени, туй показва, че цѣлото дърво е добро. Така и хората и обществата боледуватъ. Когато единъ народъ започне да боледува, така и цѣлото човѣчество може да боледува. Сега цѣлото човѣчество минава презъ една фаза, която е неизбѣжна. Нищо не е въ състояние да измѣни този ходъ. Причинитѣ сѫ отъ далечното минало. Нѣкой може да каже, че ние, хората сме причина за това. Не сме само ние причината. Че ставатъ земетресения, има и хиляди други причини. Ние може да допринесемъ нѣщо за земетресенията, но причинитѣ сѣдятъ още по-далече. Може донѣкѫде ние да допринасяме за земетресенията, но какви сѫ причинитѣ всѫщностъ? И най-ученитѣ хора, философитѣ, не сѫ могли да ги разгадаятъ. Понеже ако биха могли да ги разгадаятъ, ако знаеха причинитѣ, би могло да се намѣри лекъ за тази болесть. Отъ Божествено гледище има лекъ. Отъ Божествено гледище има цѣръ и сега ние отиваме къмъ излекуване. Невидимиятъ свѣтъ е приготвилъ мѣсто за избавление. Сега въ пространството ние се намираме въ най-неблагоприятнитѣ условия. Мѣстото, дето се намираме въ пространството, то ражда този безпорядъкъ. Ние се намираме сега въ едно мѣсто на разрушение. Тѣзи нѣща, които ставатъ, се дължатъ на извѣстни отломъци. Отъ пространството падатъ патрони, снаряди върху Земята, и всѣка година се посрѣщатъ по десетина милиона такива снаряди. Единъ день ще дойдемъ въ по-хубаво мѣсто и тогава ще настане миръ. Въ туй пространство, въ което сега пѫтуваме, ние се намираме въ опасность, то е както въ Атлантическия океанъ, презъ който пѫтуватъ параходи и се намиратъ въ опасность отъ леденитѣ планини. Сега се изисква онази вѫтрѣшна вѣра, която да даде стабилность на човѣка. Човѣкъ не трѣбва да се бои отъ външнитѣ прояви, които ставатъ, нѣма какво да се боимъ отъ една буря, отъ промѣните на бурята. Дали е 35° студъ, или 40°, или 50°, нѣма какво да се боимъ отъ измѣненията на температурата, които ставатъ въ природата. Когато на едно мѣсто температурата се повдига, на друго мѣсто спада. Когато на едно мѣсто на Земята има приливъ, на друго мѣсто има отливъ. Когато въ една страна е день, въ друга е нощь. Противоположности има. Когато едни хора сѫ щастливи, други страдатъ, бедствуватъ. Така е било винаги. Когато Римската империя е достигнала до върха си, много други народи сѫ страдали. Можемъ да кажемъ, че сегашната епоха на човѣшкото развитие се намира подъ най-благоприятнитѣ условия, понеже всички народи иматъ гори-долу малко свобода. За въ бѫдеще ще иматъ по-голѣма свобода. Въ съзнанието на хората се заражда една нова идея на човѣщина, че всички народи трѣбва да иматъ извѣстна социална свобода, за да може всѣки да се развива правилно. Всички резултати, които се зараждатъ въ сегашното време, тѣ сѫ най-важното, за което може да се говори. Има нѣща, които представятъ увлѣчение за човѣшкия умъ. За примѣръ, може да ви чета нѣкой разказъ, нѣкой романъ за нѣкоя млада мома или нѣкой младъ момъкъ, или романъ за нѣкой старецъ или нѣкоя стара баба, или романъ за нѣкой царь или царица. Разни романи има. Всѣки човѣкъ може да създаде романъ за своя животъ, но да е реаленъ. Всѣки единъ разказъ, който обяснява човѣшкия животъ, донѣкѫде е реаленъ. Казвамъ: има извѣстни познания, които насъ не ни интересуватъ, или ни интересуватъ само до извѣстна степень. Какво тѣ ползува цель хамбаръ пъленъ съ жито, ако ти не можешъ да се ползувашъ отъ това жито? Какво тѣ ползува печениятъ хлѣбъ по фурнитѣ, ако ти не употрѣбявашъ този хлѣбъ? Та нѣщата сѫ дотолкова реални за насъ, доколкото иматъ отношение къмъ подобрението на живота. Тази е основната идея, която Христосъ прокарва навсѣкѫде - че трѣбва да изпълнимъ волята Божия. Единственото реално нѣщо, то е волята Божия, върху която почива човѣшкиятъ животъ, върху която почива семейството, домътъ, народътъ, върху която почива цѣлото човѣчество. Богъ е туй великото, въ което ние живѣемъ и се движимъ, и сѫществуваме. Но въпреки тази реалность, ние нѣмаме ясна представа какви сѫ отношенията на Бога спрямо насъ и какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Него и къмъ ближнитѣ ни. Ние нѣмаме още една правилна философия, опредѣлена. Разнитѣ религии до извѣстна степень даватъ едно упѫтване, но то е временно. Въ най-древнитѣ времена, за да умилостивятъ Бога сѫ принасяли човѣшки жертви, следъ това сѫ принасяли въ жертва животни. Сега ние минаваме съ по-малко разноски, съ много малко разноски, дотамъ сме достигнали. А за да се служи на Бога, изисква се едно приложение, не такава жертва, а трѣбва да се принесе въ жертва човѣшкото сърдце. Не туй човѣшко сърдце да се изгори, не да се унищожи, но да се посвѣти на Бога. Единствената култура за въ бѫдеще ще бѫде културата на въздигнатото и очистено човѣшко сърдце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнемъ човѣшкия умъ. Културата на ума е необходима, понеже умътъ може да бѫде помощникъ за въздигането на сърдцето. Ако четете свещенитѣ книги, ще видите, че никѫде не се казва: „Сине мой, дай ми ума си,” но се казва: "Дай ми сърдцето си”. Умътъ е отъ една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърдцето на човѣка загазва, всичкитѣ противоречия, съблазни, зависти, омраза - всичко това произтича отъ човѣшкото сърдце. Сега, подъ думата „небе” Христосъ разбира онзи възвишенъ животъ, а подъ „земя” разбира земния животъ. „Небето и земята ще преминатъ” - това значи, че земниятъ животъ единъ день ще има друго отношение къмъ насъ, тъй както бащата измѣня отношението си къмъ своя синъ. Докато е малко детето, бащата има едно отношение, щомъ стане възрастенъ, отношението става по-разумно. Значи единъ день отношенията на Небето спремо Земята ще се измѣнятъ! Засега отношенията на Невидимия свѣтъ сѫ достатъчно строги по отношение на Земята. Ние казваме: война. Най-ужасна война има въ свѣта. Всѣка година измиратъ 35 милиона хора, въ 10 години това сѫ 350 милиона, а въ хиляда години! А нѣкои говорятъ за миротворство. Умиратъ тия 35 милиона души, и не само стари хора, но и млади, деца по на единъ мѣсецъ, по на една година, на десеть години, млади и стари - 35 милиона! Защо? Никой не знае. Сега се проповѣдва да нѣма война. То е палеативна работа. Докато смъртьта въ свѣта не се махне, ние всѣкога ще бѫдемъ изложени на тази постоянна война. Когато азъ говоря, че ние сме противъ войната, това значи, че ние сме противъ грѣха. Трѣбва да се премахне грѣха! Сѫществува ли грѣхътъ, никакви външни ограничения не сѫ въ състояние да отмахнатъ войната. Казвамъ: миротворството въ свѣта ще дойде само тогава. Защото въ една война като Европейската 6 милиона хора бѣха избити. Какво сѫ 6 милиона въ сравнение съ 35 милиона, които умиратъ всѣка година? Казватъ, че имало още 25 милиона загинали, 25 милиона плюсъ 6 милиона, ставатъ 31 милиона. Тази война принесе толкова жертви! И като прибавимъ тѣзи отъ Общоевропейската война - за 4 години се избиха 35 милиона, и всѣка година измиратъ по 35 милиона, ще пресмѣтнете колко сѫ станали, като си отидете въ кѫщи. Ние сме за онази идея, която ще внесе у насъ великия животъ, разбирателството. Защо? Трѣбва ли да живѣемъ или трѣбва да умремъ? Като умремъ, трѣбва ли да бѫдемъ мъртви или да оживѣемъ? Питамъ, ако Богъ ни е създалъ и ако ни е далъ животъ, защо нѣкой трѣбва да ни лиши отъ този животъ? Писанието казва така: „Богъ не благоволява въ смъртьта на грѣшника”. Той я допуща като една необходимость по причина на човѣшката свобода. Но отъ гледището на Бога свободата седи въ това, че Той постоянно има работа да възкресява тѣзи хора. Богъ постоянно ги възкресява. Всѣка година Господъ възкресява по 40 милиона. Значи петь милиона възкресява повече, отколкото смъртьта задига. Тъй, щото животътъ има надмощие. Та казвамъ: Възкресението отдавна е започнало, частично възкресение, а ще дойде и общо възкресение, когато ние ще можемъ да бѫдемъ свободни отъ онази вѫтрѣшна зараза, която сега произвежда голѣмата дисхармония. Всичко се дължи на грѣха. Вземете единъ домъ, става извѣстно смущение, извѣстно недоразумѣние между майката и бащата, между братята и сестритѣ. Въ едно общество, въ една държава имате извѣстенъ редъ; но започватъ потайно да работятъ, искатъ да снематъ правителството, нѣкой пѫть по законенъ редъ, нѣкой пѫть по незаконенъ редъ, ставатъ революции. Въ свѣта сѫ ставали хиляди революции и свѣтътъ си върви по сѫщия начинъ. Хората вѣрватъ, че като стане една революция, ще стане нѣщо по-добро. Ще измратъ повече хора, повече ще бѫдатъ избити, ще се създаде повече работа, Господъ да ги съживи отново. Никаква революция не постига това, което Богъ изисква. Защото и онѣзи, които властватъ, и онѣзи, които искатъ да снематъ властващитѣ, нито еднитѣ, нито другитѣ изпълняватъ волята Божия. Онѣзи, които искатъ да снематъ една власть, не сѫ питали Господа съгласенъ ли е съ това, такава ли е Божията воля. И онѣзи, които управляватъ, и тѣ не сѫ питали, съгласно ли е всичко това, което се върши, съ волята Божия. Той ги гледа отгоре. И въ най-тайнитѣ мѣста Той вижда какво се върши. Нищо скрито-покрито нѣма предъ Него. Той вижда и разбира. И нѣма да остане нито едно престѫпление въ свѣта, което да се не изправи. Да оставимъ тѣзи нѣща на страна. Религиознитѣ мислятъ, че като сѫ религиозни, това стига. Не само човѣкъ да е религиозенъ, да носи само единъ надписъ, или да носи диплома, че е свършилъ медицина, а като го викатъ, не може да излекува болния. Защо му е тази диплома? Казва Христосъ: „Небето и земята ще преминатъ”. Значи този редъ, който сега сѫществува, ще мине, ще се замѣсти съ единъ редъ по-добъръ. Идването на всички велики Учители въ свѣта е, за да се обнови сегашниятъ свѣтъ, да му се даде едно ново направление. Какъ човѣкъ може да се обнови? За примѣръ, вие седите въ този салонъ, всички дишате, нѣкой пѫть се набира повече вѫглена киселина. Какво се изисква да се направи? Да се отворятъ прозорцитѣ, да дойде повече въздухъ. Или ходите въ една тъмна нощь, какво се изисква? Повече свѣтлина. Щомъ дойде външната свѣтлина, веднага вие се ориентирате. Та човѣшката душа сега се нуждае отъ повече свѣтлина. Ние не поддържаме извѣстенъ редъ на нѣщата съ думи; ние поддържаме, че има единъ естественъ редъ, има единъ Божественъ редъ на нѣщата, споредъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се изявява свободно. И цѣлото човѣчество върви по единъ опредѣленъ законъ. Всички философи трѣбва да поддържатъ това. Има единъ Божественъ пѫть, по който трѣбва да се върви. И този пѫть е еднакъвъ за всички безъ разлика. Той не е за едного единъ, за другиго другъ. Но въ Божествения пѫть по-голѣма отговорность носятъ онѣзи, които знаятъ. Единъ светия носи по-голѣма отговорность, отколкото едно дете. Ако детето направи една погрѣшка, и светията направи погрѣшка, светията ще бѫде повече наказанъ отколкото детето. Когато Богъ изпрати Йона въ Ниневия да проповѣдва, и като не изпълни наказанието си, Господъ каза на Йона: „Има повече отъ 15 хиляди деца, които не знаятъ коя е лѣвата и коя дѣсната рѫка, заради тѣхъ трѣбваше да се спаси Ниневия”. А пъкъ Йона бѣше недоволенъ заради своитѣ лични чувства, да не говорятъ хората: ето, яви се единъ самозванъ пророкъ, лъжецъ който ни изплаши. Каквото каза, не стана. Изплашиха се и царь, и деца, и изправиха се. Йона казва на Господа: „Като си искалъ да ги прощавашъ, нѣмаше нужда да ме пращашъ да проповѣдвамъ”. Тогава Господъ го изпита. Огря го слънцето, израстна една тиква и Йона си каза: „Да има поне листъ на тиквата, да ми направи сѣнка” Господъ заповѣдва на единъ червей да прояде тиквата и тя изсъхна. Йона започна да протестира: „Едно малко наслаждение имахъ, единъ листъ и ни го взе и него”. Господъ му каза: „Тебе ти е жаль за единъ листъ, а азъ не трѣбваше ли да пожаля толкова деца”? Та сега ние съвременнитѣ хора, имаме разни понятия за изпълнението на волята Божия. Старитѣ възгледи сѫ стари, миналото си е минало, то си е донесло своето. Настоящето и бѫдещето сѫ най-важнитѣ. Робството минало, богатството минало, славата минала, и е допринесла нѣщо, но тя нѣма повече да ни ползува. Единъ човѣкъ, който вчера е ялъ, ако днесь не яде, утре не яде, той вече не се интересува, че вчера е ималъ хубавъ обедъ. И днесь трѣбва да има. Каква трѣбва да бѫде настоящата храна? Отъ онѣзи удове, които ние хранимъ въ себе си, зависи нашето благодѣнствие. Има извѣстни мисли, извѣстни желания, извѣстни постѫпки въ свѣта, които носятъ животъ въ себе си. Мислитѣ, които ние възприемаме, тѣ не се създаватъ отъ насъ. Има мисли, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, отъ напредналитѣ сѫщества, които сѫ безсмъртни. Тѣ ни изпращатъ своитѣ мисли, своитѣ желания, своитѣ постѫпки като единъ даръ. Ако разбираме този вѫтрѣшенъ законъ, ние можемъ да използуваме тѣхната мисъль, можемъ да използуваме тѣхнитѣ желания и постѫпки, за да туримъ въ себе си редъ и порядъкъ, по сѫщия начинъ, както вие взимате камъни отъ Витоша и знаете какъ да си направите кѫща! Ако знаете закона, ще знаете какъ да си турите основи, или отъ дървета ще си направите греди. Ако ние знаемъ този вѫтрѣшенъ законъ на тия мисли, на тия чувствувания, трѣбва да създадемъ нѣщо по-хубаво отъ това, което създаваме. Често ние не използуваме тѣзи Божествени мисли, а използуваме тѣзи ограниченитѣ, които сѫ изостанали отъ разни човѣшки култури. Защото нѣкой пѫть, когато човѣкъ умира, той оставя своята мъртва мисъль, мъртво чувство и мъртва постѫпка на земята. Възприемешъ ли неговитѣ мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постѫпки, ти веднага почвашъ да чувствашъ онова голѣмо нещастие вѫтрѣ въ себе си. Съвременнитѣ изследователи показватъ, че черничевитѣ и сливовитѣ дървета, които сѫ около гробищата, често сѫ заразени: болеститѣ на заровенитѣ тамъ хора се предаватъ на тази материя, която всмукватъ дърветата чрѣ(езъ коренитѣ си и минаватъ въ плодоветѣ. При сегашнитѣ условия злото е тамъ, кѫдето хората не го съзнаватъ. Ако на земята се увеличатъ грѣшнитѣ, тѣ като умиратъ, оставятъ своитѣ мисли въ растенията, и растенията, които ги възприематъ отъ тѣхъ, заразяватъ се. Та грѣшнитѣ като умиратъ, оставятъ проказата си тукъ, до извѣстна степень тѣ се ползуватъ, но за живитѣ хора става зле. Сега нѣкои сѫ дошли до идеята да изгарятъ умрелитѣ. По-хубаво е това. Мисля, това е една по-хубава философия. Но на земята да се изгарятъ и да се събере и дима имъ, защото има друга опасность тогава, че като се изгори проказата, тя заразява чрезъ своя димъ. Тази пещь тъй трѣбва да бѫде направена, че газоветѣ не трѣбва да влизатъ въ въздуха, да не дишатъ хората заразенъ въздухъ. Споредъ менъ нито трѣбва да ги горятъ умрелитѣ, нито да ги заравятъ въ земята. Ако мене биха попитали, азъ бихъ казалъ всички умрѣли да се поставятъ на студъ 270°. Още не сѫ дошли хората до такъвъ студъ, наближаватъ до 200°. Туй ще бѫде едно спасително срѣдство. Колко звѣрове вѫтрѣ ще останатъ! Единъ день, както казва Писанието, когато дойде времето, цѣлата земя ще се запали и изгори, тогава ще се ликвидира съ всичко. Ние нѣма да бѫдемъ на земята. Но при сегашнитѣ условия - на студъ. Ние не сме за горинето на хората. По-безопасно е горинето, защото при заравѣнето по-лесно се предава заразата. Но и единиятъ, и другиятъ методъ нищо не допринасятъ. То е външна форма. Трѣбва да се проповѣдва една нова философия - по кой начинъ хората могатъ да се избавятъ отъ смъртьта, по кой начинъ може да се продължи животътъ! За да се продължи животътъ, необходимо е сегашнитѣ страдания да се понамалятъ. Ние страдаме чрезмѣрно, съ което разрушаваме своята нервна система. После, условията на живота сѫ толкова лоши, че се зараждатъ въ насъ най-лошитѣ мисли и желания за отмъщение; изгубваме вѣрата си. Въ туй отношение не разбирамъ да подозирашъ всички хора въ престѫпление. Това е едно анормално състояние. Въ природата сѫществува една наука, която за въ бѫдеще трѣбва да се тури въ приложение. Пуснете единъ апашъ въ една тъмна стая, веднага въ него ще се зароди желание да задигне нѣщо, понеже е тъмно. Почнете да пущате свѣтлина. Колкото повече се увеличава свѣтлината, той ще почне да се безпокои. Щомъ прозорцитѣ сѫ отворени, щомъ свѣтлината е непоносима, той почва да се озърта, тази свѣтлина попада въ неговата мисъль. Значи всѣко престѫпление, всѣко зло може да се роди при недоимъкъ на свѣтлина въ човѣшкия умъ. Вие може да направите единъ опитъ. Единъ човѣкъ, който е тръгналъ да извърши престѫпление, внесете малко свѣтлина въ неговия умъ - той веднага ще почне да се спира, да се озърта, дали сѫ го видѣли. Щомъ нѣма свѣтлина, той е смѣлъ, рѣшителенъ въ пѫтя си. Та казвамъ: Престѫпленията въ свѣта почиватъ върху една разумна сила, която първоначално е влѣзла въ свѣта. Всѣки единъ, който върши престѫпление, той мисли, че може да подобри живота си. Това е лъжа, самоизмама. Нѣма престѫпникъ, който да не мисли, че като свърши престѫпление, ще подобри своя животъ. Ако вие можете да премахнете тази самоизмама, ако можете да премахнете тази илюзия въ ума на човѣка, той може да живѣе по-трезвъ животъ. Всички престѫпления ставатъ по единствената причина, че човѣкъ мисли, че ще подобри живота си. А животътъ чрезъ престѫпления не може да се подобри. Защото всѣко престѫпление е нарушение на великия Божественъ законъ на хармонията. Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за тѣсната връзка, която сѫществува въ цѣлата природа. Защото всички живи сѫщества, растения, животни, тѣ сѫ изложение. Вие минавате презъ една мѣстность, край нѣкой изворъ виждате едно цвѣте много красиво, у васъ се заражда желание да откѫснете това цвѣте, мислите да го занесете на вашата майка; на баща си, или на нѣкой вашъ приятель, или на нѣкой вашъ възлюбенъ. Или видитѣ нѣкое животно лежи, мислитѣ туй животно да го занесете на нѣкой вашъ близъкъ. Но тѣзи цвѣтя, тѣзи животни сѫ изложение: велики художници, невидими за насъ, тукъ сѫ изложили своитѣ художествени произведения. Много пѫти се случва, че за откѫсването на едно цвѣте, нѣкои хора сѫ плащали съ живота си. Ти ще занесешъ цвѣтето на майка си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на баща си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на сестра си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на брата си, но ще платишъ съ живота си. Комуто и да го занесешъ, ще платишъ съ живота си. Хората казватъ, че това е една случайность, и вие ще кажете, че това е една случайность. Но знаете ли за тѣзи живи алпийски рози колко хора сѫ станали жертва? За да могатъ една такава алпийска роза да я снематъ, плащатъ съ живота си. Питамъ тогава, защо ни е едно растение или едно животно, за което ще заплатимъ съ живота си? Въ дадения случай чий животъ е по-скѫпъ - на това животно ли или твоятъ животъ е по-цѣненъ? Ти ще откѫснешъ едно цвѣте, но веднага ще има смъртна присѫда, четатъ ти присѫдата. Както единъ разбойникъ може да тѣ окошари - има пушка, ще тѣ отвлѣче, .ще тѣ обере, ще ти вземе братството, така и ти като откѫснешъ едно цвѣте, може да тѣ изхукатъ. Това сѫ изключителни условия. Така сѫщо е и съ престѫплението. За примѣръ, при бащата е изпратенъ синътъ. Бащата нѣма право да се разпорежда съ него, както иска. Той нѣма право да го бие за каквото и да е. Абсолютно справедливъ трѣбва да бѫде. Синътъ, като направи едно престѫпление, може да го накажатъ за една погрѣшка, но да има една справедлива идея. Ако и на майка му дойде на умъ за каквото и да е да го наказва, тя ще пострада. Много бащи като наказватъ синоветѣ си, плащатъ съ живота си. Защото този синъ, който е изпратенъ на земята, той има и други, които се грижатъ за него. Христосъ казва: „Пазѣте тѣзи малкитѣ, защото тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на Бога”. Ти имашъ синъ, ако постѫпишъ несправедливо, ти разрушавашъ неговия животъ - ще платишъ съ живота си. Ще се лишишъ отъ своята свобода. И обратното отношение е вѣрно. Ако синътъ упражни насилие върху баща си, той ще плати съ живота си. Ако синътъ или дъщерята упражнятъ насилие върху майка си, и на тѣхъ се случва сѫщото. Та казвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ онѣзи велики отношения между синове и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между дъщери и майки, между господари и слуги, между слуги и господари. Слугата може да изнасили господаря си, но ще плати съ живота си. Законътъ еднакво действува въ природата. Богъ изисква редъ и порядъкъ навсѣкѫде. Туй е за разумнитѣ хора. Много хора, които сѫ разумни, спасяватъ живота си. Мене ми разправяха за единъ български ловецъ. Иде една мечка насрѣща му. Той вдига пушката си, тя се спира, гледа го; тя иска да му каже: какъ искашъ, азъ ли да се отбия или ти да се отбиешъ отъ пѫтя. Тя като се спира, той вдига пушката си, после тя минава, спуща се, хваща го, откѫсва му рѫката и заминава. Наказание е това, нищо повече, Но какво се постига съ пушката? Изгубва рѫката си. Не бѣше ли по-добре за този ловецъ да се отмести нѣкѫде въ гората и да каже на мечката: Заповѣдай. Ще каже той, че има достойнство, има пушка. Но ти като човѣкъ съ достойнство, защо позволи да ти откѫснатъ рѫката? Не стана ли по-лошо за тебе? Въ свѣта има редъ. Всичкитѣ нещастия, които сега ни сполетяватъ, причинитѣ имъ сѫ отдавнашни, наследствени сѫ отъ дѣди и прадѣди. И ние още търпимъ туй нарушение, неспазването на Божия законъ. Казва Писанието: „Моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Значи всичко туй, което Богъ е написалъ, ще се изпълни. Богъ изисква отъ всѣки единъ човѣкъ, въ когото е вдѫхналъ дихание, да живѣе както трѣбва. Не живѣе ли ще му даде всичкитѣ нещастия - може да бѫде ангелъ, може да бѫде грѣшникъ. Ако рече да поправи живота си, неговата сѫдба ще почне да се измѣня. Щомъ се намираме въ единъ прогресивенъ периодъ въ развитието на човѣчеството, всѣки день трѣбва да допринася нѣщо въ живота. Има нѣща законни, има нѣща незаконни. Законно е туй, което допринася благо и на менъ самия, и на другитѣ. Ако моята любовь допринася благо на менъ и на окрѫжаващитѣ, тази любовь е законна; ако моята любовь не е законна, тя не допринася нищо на другитѣ. За примѣръ, имамъ желание да пия вино, но моята любовь къмъ виното, моето пиянство не допринася нищо на домашнитѣ ми - на баща ми и майка ми, на брата ми, на сестра ми, на децата ми, ако съмъ баща, на цѣлия домъ тя не допринася никакво благо. Тогава кръчмарьтъ нѣма защо да продава виното. Законътъ е: да се приложи Божията Любовь въ живота. Та сега, за вѣрващитѣ е този законъ. Вѣрващитѣ очакватъ да се поправи свѣтътъ. Чудно е, че сегашнитѣ хора вѣрватъ и очакватъ свѣтътъ да се поправи, Богъ да го поправи. А Богъ очаква най-първо религиознитѣ хора да се поправятъ, добритѣ хора, разумнитѣ хора да се поправятъ, че да дойде едно цѣлокупно добро въ живота. Трѣбва да дойде единъ идѣенъ животъ. Защото българинътъ казва: „Съ единъ камъкъ кѫща не става”. Съ единъ добъръ човѣкъ свѣтътъ не се поправя. И съ десеть души не се поправя. Но когато всички хора решатъ да живѣятъ добре, свѣтътъ може да се поправи. Оправянето на свѣта разбирамъ, че ние може да живѣемъ единъ добъръ животъ. Нѣма да има тогава нещастни хора въ свѣта, нѣма да има смърть, нѣма да има плачъ, нѣма да има войни. Какво ще има тогава? Войнитѣ ще бѫдатъ замѣстени съ дѣятелность, съ подемъ. За въ бѫдеще пакъ ще има войни, но какъ? Ще се събератъ, ще направятъ една война, ще стрѣлятъ съ празни куршуми. Следъ това нѣма да има нито единъ убитъ, ще се прекрати всичко и ще кажатъ: Много добре свърши войната. И азъ ви казвамъ: Преди години, въ миналото столѣтие, така е рѣшилъ въпроса единъ китайски адмиралъ. Между руситѣ и китайцитѣ имало едно несъгласие. Руската флота била въ китайски води. Срѣщатъ се дветѣ флоти и адмиралътъ веднага изпраща единъ свой адютантъ при руснацитѣ, казва: „Може да разрѣшимъ войната много добре. Ще се биемъ, но ще гърмимъ съ празни снаряди, ще свършимъ добре работата и ще се оттеглимъ”. Сега хората не сѫ още готови за такава война. Ако единъ хвърля празни фишеци, а другъ пълни, тогава не върви. Хората още нѣматъ съзнание. Защото всѣки народъ иска да стане великъ на гърба на другитѣ народи. Азъ не искамъ да зная, че величието на единъ народъ можело да бѫде величие на цѣлото човѣчество, на цѣлия свѣтъ. Едно съчетание, една пропорционалность трѣбва да има. Ако моята рѫка стане голѣма за смѣтка на другитѣ части на тѣлото, тогава се получава една анормалность. Рѫцетѣ трѣбва да бѫдатъ толкова голѣми, колкото имъ е опредѣлено. Щомъ едната рѫка е по-малка отколкото трѣбва, то е пакъ анормално състояние. Ако човѣшката глава тежеше 50 кг, какво би станало съ васъ? Човѣкъ нѣма да бѫде въ състояние да носи такава глава. Ако тѣлото стане толкова голѣмо, колкото на старовременнитѣ мамонти, а главата голѣма колкото на една муха, какво би станало? Често съмъ слушалъ да казвате: „Не си струва човѣкъ много да мисли”. Но ти ще мислишъ правилно, за да поддържашъ формата на своята глава. Ти ще поддържашъ идеята за красотата, ще поддържашъ идеята за добротата, ще поддържашъ идеята за всички добродетели. Тѣ сѫ строителни сили, които строятъ. Ти ако поддържашъ доброто въ себе си, ще подпомогнешъ строежа на твоето тѣло. Здравето на твоя стомахъ зависи отъ доброто ти. Здравето на твоитѣ дробове зависи отъ твоята любовь. Човѣкъ обича ли съ нормална любовь, никога не може да заболѣятъ гърдитѣ му. Единъ човѣкъ, който е справедливъ, той никога не може да изгуби силата на ума си, да полудѣе, да се разстрои нервната му система. Само ако е несправедливъ, той може да се разболѣе, да заболѣе мозъкътъ му и нервната му система. Ако ти мислишъ доброто, ако разбирашъ онзи редъ на нѣщата, по който вървятъ добродетелитѣ, ти ще знаешъ какъ да съграждашъ въ себе си своето тѣло. Несправедливъ ли си, рѫцетѣ ще заболѣятъ. Нѣмашъ ли добродетели, краката ще сѫ болни. Да кажемъ, че имашъ любовь къмъ Бога. Но любовьта къмъ Бога не трѣбва да погълне цѣлия ти животъ - ти тогава ще разбирашъ по човѣшки. Ако ти се влюбишъ въ Бога и забравишъ всичко, и ако се влюбишъ въ една мома и забравишъ всичко, това е равносилно. Всичко - колкото трѣбва. Всѣко прекалено нѣщо не е нормално. Нѣкой се влюби въ Бога и за нищо друго не мисли. Нѣкой се влюби въ една мома и за нищо друго не мисли. Тогава по какво се отличава тази любовь отъ Божията любовь? По това, че като обичашъ една мома, ако тя е безсъвѣстна, ще тѣ накара да работишъ заради нея. Ти ще й дадешъ всичкото си имане, тя пакъ ще е недоволна и ще казва: „Това ми купи, онова ми купи”. Ти ще давашъ, ще давашъ и единъ день като нѣма какво да давашъ, тя ще тѣ натири и ще каже: „Стига, азъ съмъ сита, нека дойде другъ да ме обича”. Тази любовь подразбира да има какво да дадемъ. Казвамъ: Ние като се влюбимъ въ Бога, ние ли трѣбва да Му дадемъ, или Той трѣбва да ни даде? Щомъ се влюбимъ въ Бога, трѣбва да се яви у насъ желание да Му служимъ, да работимъ за Него. Яви ли се туй желание, любовьта въ насъ е активна. Не се ли роди това желание, любовьта ни къмъ Бога не е естествена, даже въ закона на молитвата. Сега, ние искаме да изнесемъ закона на молитвата. Тъй както се изнася сега, не е нѣщо вѣрно. Да си разправяшъ предъ Бога своитѣ грѣхове, не зная каква молитва е тя. Каква нужда има Богъ да му разправяшъ своитѣ грѣхове? Счупи ти се кракътъ, защо ще разправяшъ на Господа, че кракътъ ти се счупилъ? „Заболя ме главата, Господи”! „Заболяха ме дробоветѣ, Господи”! Това ме заболя, онова ме заболя - като погледнешъ, Господъ е пъленъ съ молитви за счупени крака, за болни глави, за болни дробове, за изкьлчени рѫце. Не зная, обаче, колко молитви може да се намѣрятъ, съ които човѣкъ благодари на Господа, съ които да каже: „Господи, благодаря Ти за всичко, отъ сърдце и отъ душа Ти благодаря”! Все ще има единъ недоволенъ. Едва на десеть милиона ще се намѣри единъ, който да благодари, отъ сърдце и душа да е благодаренъ. Недоволството е -характерно за човѣка. Благодарностьта е едно велико качество. Нѣкой иска да намѣри последната теория. Последната теория е приложението на любовьта въ живота. Всѣка любовь, която усилва съзнанието и дава повече свѣтлина, е правилна любовь. Всѣка любовь, която помрачава човѣшкия умъ, е неправилна. Всѣко знание, което увеличава любовьта, е правилно знание. Това сѫ диагнози. Казвате: „Едно време имахъ повече любовь, а сега нѣмамъ”. Значи знанието ви не е правилно, защото между любовьта и знанието има извѣстно отношение. Знание безъ любовь, то никога не може да се приложи. Ако пъкъ нѣма знание, любовьта какъ ще се приложи? Все трѣбва да има знание. Знанието е едно срѣдство, съ което ти можешъ да повдигнешъ живота си. За да се повдигне този животъ, непремѣнно най-първо ти трѣбва да преустроишъ главата си. За примѣръ, като ходитѣ, нито единъ отъ васъ не мисли какъ трѣбва да ходи; не ходишъ, както иска Господъ да тѣ види. Има една поза, която човѣкъ трѣбва да държи - винаги изправенъ. Отидешъ при .Господа съ наведена глава надолу, отидешъ при Господа съ наведена глава надѣсно или налѣво, отидешъ при Господа съ наведена глава назадъ. Това сѫ четири активни положения, това сѫ отклонения. Като тѣ види Господъ така, вижда, че ти си въ едно развълнувано море. За да се постави главата ти налѣво, твоитѣ чувства сѫ взели надмощие въ тебе. За да се постави главата ти надѣсно, твоятъ активенъ умъ е взелъ надмощие. За да се постави главата назадъ, твоитѣ лични чувства сѫ взели надмощие; за да се постави главата ти напредъ и надолу, твоята крайно користна любовь е взела надмощие. Значи, ако си наведенъ напредъ, ти си користолюбивъ, ако е наведена назадъ главата, ти си гордѣливъ, ако е надѣсно, твоятъ умъ е взелъ надмощие, ако е налѣво, ти мислишъ само да се удоволствашъ. Това може да е по наследство само. Нѣкой казва: "Гледай му ти ума. Наведена глава налѣво, женска работа е туй." Иска да каже: Не си навеждай главата така настрани, нищо нѣма да направишъ. Хубаво трѣбва да се изправишъ - стѣгнатъ, чистъ, спретнатъ, опънатъ, пластиченъ. Българинътъ иска да каже: "Дигни си главата, какво си тръгналъ така, ще се препънешъ нѣкѫде". Онзи, който не разбира законитѣ, казва: "Туй нищо не значи, важно е правилно да мисля". Ти не можешъ да мислишъ правилно, ако главата ти е налѣво, или ако е надѣсно, или назадъ. За да мислишъ правилно, ти трѣбва да изправишъ главата си, да е точно между слънцето и земята, да е перпендикулярно поставена спремо земята. Като има тази посока, ти ще намѣришъ въ духовния свѣтъ една точка, която ще образува триѫгълника на твоята мисъль. Щомъ намѣришъ тази точка, веднага въ твоето съзнание ще се яви една мисъль. Въ съзнанието си веднага ще почувствувашъ едно просвѣтление. Щомъ човѣкъ придобие туй вѫтрѣшно равновѣсие, той е радостенъ и веселъ. Щомъ като изгуби туй равновѣсие въ себе си, той не знае къмъ коя посока да се движи. Ние, съвременнитѣ хора губимъ туй вѫтрѣшно равновѣсие. Погледнемъ се нѣкой пѫть, наведемъ главата си, плачемъ. Поолеква ни малко. Децата като поплачатъ, поплачатъ, поолеква имъ, но следъ часъ пакъ изгубятъ своето равновѣсие. Като казва Христосъ: „Преминаването на земята”, това е нашиятъ правиленъ животъ, „Преминаването на небето”, това е нашиятъ Божественъ животъ. Ще се смѣнятъ тия двата живота, но думитѣ, Разумното Слово, което гради въ насъ, то нѣма да премине, докато всичко не уреди и изпълни тъй, както трѣбва. Та мисъльта, която искамъ да внеса у васъ, е следната: Едно практическо приложение! Допуснете, че ви заболи корема; неразположението произтича отъ земята, отъ една неестествена храна. Коремътъ може да тѣ заболи отъ прекръстосването на две неестествени желания въ слънчевия вѫзелъ; прекръстосването на две неестествени мисли може да произведе пакъ коремоболие. Тѣ се различаватъ по степеньта. Ако чувствата действатъ, болкитѣ сѫ много силни, ако мислитѣ действатъ, може да пиешъ малко топла вода и изведнъжъ коремоболието може да се премахне. Може да се премахне коремоболието, но болката не е изчезнала отъ твоето тѣло. Тази болка ще се пренесе въ твоята глава; нѣкой пѫть ще се пренесе въ слѣпитѣ очи, другъ пѫть може да получишъ мигрена, отпредъ половината глава да тѣ боли. Какъ ще се освободишъ? Тия вещества отдолу, тѣзи течения, които сѫ произвели болката въ корема, по нервната система произвеждатъ сѫщото напрежение гори, въ мозъка. Ще дойде лѣкарь, ще вземешъ единъ прахъ, два, три, ще настане едно вѫтрѣшно притѫпяване на нервната чувствителность, после като мине действието на лѣкарството, болката ще се усили. За да се освободишъ отъ болката, ти трѣбва да измѣнишъ живота си. Изменението на живота седи въ следното. Ще ви дамъ едно просто обяснение. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого десеть лева. Тия пари сѫ употрѣбени; този човѣкъ е беденъ, закѫсалъ, всичко сѫ му продали, съ трънъ да забодешъ въ кѫщи, нѣма какво да вземешъ. Какво трѣбва да правишъ въ дадения случай? Вземи тефтера си и зачеркни дълга на този човѣкъ, прости му. Той е закѫсалъ, ако ти го държишъ въ ума си, той винаги ще произвежда въ тебъ едно нещастие. Ти зачеркни дълга и кажи: „Хайде, оставямъ ги, за Господа, единъ подаръкъ. Подарявамъ му ги”. Кажи: „Подарявамъ на този човѣкъ десеть хиляди лева, Господъ да го благослови”. Не само нѣма да искашъ паритѣ, но считай едно щастие че си ги подарилъ на този човѣкъ. Какво ще стане? Ще изчезне главоболието, ще изчезне коремоболието. Ако коремоболието не изчезва, то е по причина, че не искашъ да простишъ паритѣ на този човѣкъ. Ако е богатъ, дай го подъ сѫдъ, искай му ги съ лихвитѣ, не му прощавай. Ако е беденъ, прости му. Богатиятъ трѣбва да се научи на редъ и порядъкъ, понеже има да плати. Този, сиромахътъ, остави на Господа. Казва Господъ: „Той закѫсалъ съвсемъ, остави му ги сега”. Господъ ще ти ги плати. Отъ този день, понеже ти освѣщавашъ Божия законъ, постѫпвашъ справедливо, и Богъ ще постѫпи съ тебъ справедливо, ще измѣни живота ти. Следъ като простишъ, не спомѣнавай вече, че имашъ да взимашъ отъ човѣка, да не тѣ сполети нѣщо друго. Но най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да забравишъ погрѣшкитѣ на хората. Това е най-мѫчната работа! Мѫчно е да забравишъ. Нѣкой пѫть пакъ ще дойде този дяволъ, ще изскочи въ ума ти, ще наруши мира ти поне за день, два, три. Този законъ сѫществува сѫщо между народитѣ, между обществата, повдига се омраза между много хора, или въ едно семейство, или въ единъ човѣкъ. Тогава, въ сегашния животъ трѣбва да бѫдемъ силни да се справимъ съ омразата. Любовьта къмъ Бога трѣбва да вземе връхъ надъ всички недѫзи. Но не отъ страхъ. Понеже ти си богатъ, допусни, че имашъ сто души длъжници, които иматъ да ти даватъ по хиляда лева - сто хиляди лева. Ти си наследилъ едно наследство отъ сто милиона лева, какво ти коства да простишъ сто хиляди лева? Ако искашъ да вземешъ стотѣ хиляди лева, това е неправилно приложение на закона на любовьта. Ти на онѣзи, които иматъ да ти дължатъ, като имъ простишъ, прати имъ още по хиляда лева и кажи „Менъ Господъ ме е благословилъ, прощавамъ ви и ви изпращамъ още по хиляда лева”. Тогава ти ще имашъ единъ придатъкъ въ себе си. Този законъ, ако така го приложишъ, ако го прилагашъ всѣки единъ день, не само лично на тебъ ще се оправи животътъ, но и на цѣлия ти домъ. Но въ момента е важно дали се изпълнява волята Божия. Всѣки день това може да се провѣрява. Какво нѣщо е умирането? Като почнешъ да умирашъ, почвашъ да забравяшъ, почватъ да се стѣсняватъ крѫговетѣ, докато дойдешъ до единъ тѣсенъ крѫгъ, дето сѫ майка ти, баща ти, братъ ти, сестра ти; най-после и тѣхъ ще забравишъ, ще дойдешъ до единъ още по-тѣсенъ крѫгъ, дето си самъ, остава само твоето съзнание, като че нищо не сѫществува друго въ свѣта. Тогава предъ тебъ, ще изпѫкнатъ всички твои постѫпки, желания, онѣзи отношения, които си ималъ къмъ всички хора; цѣлия си животъ, който си прекаралъ на земята, ще видишъ като на филмъ: Ще се чудишъ отде изпѫкна този твой свѣтъ, хемъ съ всички подробности. Нито баща, нито майка - ти самъ гледашъ своя животъ, което не може да си обяснишъ. Ти влизашъ въ другия свѣтъ и мислишъ, че ще тѣ посрѣщнатъ ангелитѣ, светиитѣ. Такова посрѣщане има, но за онѣзи, които сѫ разбрали разумния животъ, които сѫ вървѣли по Божия пѫть. Има посрѣщане съ вѣнци, съ музика, съ модерни таксита, съ небесни колесници. Има и такива работи, още отъ земята да ви взематъ съ огнена колесница, като Илия. Тогава нѣма да има нужда да ви заравятъ както сега въ земята. Сега за умрѣлия казватъ, че той отива да си почине. Едно противоречие: ние вѣрваме, че този човѣкъ отива въ другия свѣтъ, но едновременно вѣрване, че той е въ тѣлото си тукъ, въ земята. Ние пущаме тѣлото въ земята, за да може земята да го изпрати въ небето. Защото най-благоприятното мѣсто, това е небето. Ако вие заровите единъ светия, следъ десеть дни нѣма да намѣрите нищо отъ тѣлото, но ако заровите единъ грѣшникъ, ще видите, че нѣма кой да му занесе тѣлото, всичко ще остане тукъ. За тѣлото на светията има кой да се грижи, той ще си го вземе. Та идеята, която трѣбва да остане у васъ, е следната. Има единъ опитанъ начинъ за човѣшката мисъль при сегашното състояние, за да се освободимъ до извѣстна степень отъ онова анормално състояние, което ни измѫчва. Не само обикновенитѣ хора, но и религиознитѣ хора постоянно се измѫчватъ за нищо и никакво. Много пѫти мислишъ, че Богъ е неразположенъ спремо тебъ. Това не е неразположение на Бога, но нѣкой човѣкъ е неразположенъ спремо тебъ, той е толкова силенъ въ мисъльта си, че неразположението му спремо тебъ, неговата мисъль тѣ измѫчва. Вижте онзи влюбения момъкъ - при най-малкото неразположение на неговата възлюбена, цѣлата кѫща се върти ту на една, ту на друга страна, свива го сърдцето, боли го, опасна работа. Най-малкото неразположение на онзи, когото обичате, може да произведе цель адъ у васъ. Следователно любовьта е само тогава любовь, когато не произвежда никакво страдание. Онази любовь, която произвежда страдание, тя не е истинската любовь, която ние очакваме. Онази мисъль, която произвежда страдание, не е мисъль. Онази мисъль, която произвежда безпокойство, не е мисъль. Ако вие имате единъ приятель, въ когото се съмнявате, отношенията между васъ и вашия приятель не сѫ хармонични, нито вие го разбирате, нито той ви разбира. Но ако вие имате въ него пълна вѣра, ако той въ васъ има пълна вѣра, любовьта ви е нормална. Ние казваме, че Господъ ще оправи свѣта. Кога ще го оправи? Щомъ ние искаме да го оправи, би трѣбвало да Му съдействуваме, а не да гледаме безучастно. За сега сме зрители само. Какъ се оправя единъ човѣкъ? Проследете този процесъ. Вижте какъ се измѣня неговото лице, изразътъ на лицето, очитѣ другояче говорятъ. Онзи човѣкъ, който служи на Бога, има нѣщо друго, особено въ тона си, въ движенията си, отличава се отъ другитѣ. Когато дойде единъ човѣкъ да би иска своитѣ пари, гласътъ му е единъ, но когато дойде да ви услужи, носи нѣщо въ торбата си, гласътъ му е другъ, другояче говори. Като дойде да вземе нѣщо, поставя се като господарь, казва: „Господине, вие ми обѣщахте това, онова” - започне да ви чете цель помѣникъ. Когато иде като единъ братъ, който иска да ви помогне, въ държанието му се крие една деликатность; вие се усѣщате разположенъ, и действително, цѣлиятъ ви домъ ще бѫде радостенъ и веселъ. Той носи благословение съ себе си. Казвамъ: ние всички можемъ ли да бѫдемъ носители на тази доброта, която Богъ има, или на туй богатство, което Той има? За примѣръ, мнозина отъ васъ искате да бѫдете богати. Може да ви направимъ богати. Отивате при единъ царь съ молба, той веднага ви подписва и казва: „Дайте му два милиона”! Единъ подписъ и работата е веднага свършена. Но следъ като ви подпише, какво ще направите съ тѣзи пари? Ако на васъ биха ви дали десеть милиона, какво ще направите съ тѣхъ? Отде ще започнете най-първо? Помислете, ако ви дадатъ десеть милиона, какво ще направите? Разрешите тази задача. Азъ не зная колко души отъ васъ ще разрешатъ правилно тази задача. Нѣкои отъ васъ най-първо ще си направите хубава кѫща, други ще си направите хубави дрехи, трети ще си направите хубави обуща, шапки; други ще си купите книги, други ще си купите автомобилъ, други ще си купите билетъ да ходите въ Америка, други ще си купите аеропланъ да отидете въ Шанхай. Но това не е разрѣшение на въпроса. Десеть милиона ако получите, какво трѣбва да направите? Десеть милиона златни, то е ценность! Десеть милиона въ злато! Златото е живо, то е равноценно на извѣстни разумни сѫщества, които сѫ работили. Нѣмаме право да разполагаме съ златото, както искаме. Голѣмото нещастие въ съвременния свѣтъ е, че хората не знаятъ какво да правятъ съ златото. Голѣмо нещастие е, че тѣ не знаятъ какво да го правятъ и го турятъ въ земята, а употрѣбяватъ книжни пари. Но положението още повече се влошава. За тази книга има да разправятъ, че тази книга се дължи на живи сѫщества, тѣ сѫ отговорни за тази книга, на която сѫ написани всички престѫпления. Нѣкой човѣкъ се моли на Бога; другъ казва: „Да изобличимъ другитѣ, държавата трѣбва да уредимъ”. На Бога трѣбва да се молимъ, но трѣбва ни едно истинско знание, какъ трѣбва да постѫпимъ спремо Бога. Ако ние считаме Бога като нашъ баща, отношенията ни къмъ Него трѣбва да бѫдатъ като на синъ къмъ баща. Задачата на сегашнитѣ хора е да опредѣлятъ отношенията си къмъ Бога! Както единъ синъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ баща си, така всѣки единъ религиозенъ човѣкъ трѣбва да опредѣли своитѣ отношения къмъ Бога. Тогава каквото и да му се случи, нѣма да се яви нито сѣнка отъ съмнѣние, че то е за негово добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случва на онѣзи, които любятъ Бога, ще се превърне за тѣхно добро”. Кой отъ васъ вѣрва въ това? Четете го, но като дойде една неприятность, казвате: „Какво ли съмъ сгрѣшилъ предъ Господа, какво ли съмъ направилъ?” При сегашнитѣ условия мѫчнотиитѣ сѫ изпитателно срѣдство, да ни опитатъ любовьта, доколко обичаме Господа. Изпитана е нашата любовь, на млади и стари. Жени се младъ момъкъ за млада мома - изпитва го Господъ какъ ще се отнесе къмъ момата. Жени се млада мома за младъ момъкъ - опитва я Господъ какъ ще се отнесе къмъ момъка. Раждатъ дете - изпитва ги Господъ, какво възпитание ще му дадатъ. Изпитва Господъ единъ слуга, да види какъ ще се отнесе къмъ господаря си. Всички положения въ свѣта, каквито и да сѫ, сѫ само изпитания. Ученикъ си, изпитва тѣ учительтъ. Далъ ти е Господъ единъ учитель, да види какъ ще оцѣнишъ този свой учитель, да види какъвъ манталитетъ имашъ, какво е твоето разбиране. Често ти ставашъ като едно божество, казвашъ: „Свѣтътъ е лошъ, майка ми е лоша, баща ми, учителитѣ, братътъ, сестрата сѫ лоши”. Значи ти остана единственъ светия въ свѣта. Отношение трѣбва да имаме, да получимъ силата на Божията Любовь. Сега ще дойде другата слабость: ние мислимъ, че като се влюбимъ въ Господа всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюбите въ Него, Той ще ви лиши отъ всичкото ви богатство. Ако сте най-голѣмъ богаташъ, Той ще ви направи последния сиромахъ. Като вземе отъ васъ всичко, ще почне по малко да ви дава и вие непремѣнно ще имате историята на Йова. Йовъ най-първо мислѣше: „Не съмъ ли азъ, който върша волята Божия?” Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йовъ даде угощение на приятелитѣ си, и пошушна на единъ отъ тѣхъ: „Нѣма на земята другъ, който да обича тъй Господа, както азъ”. Пъкъ дяволътъ го дочулъ. Като имало съвѣтъ при Господа, дошла тази весть до Бога, че на земята нѣма другъ човѣкъ, който да обича Господа като Йова. Дяволътъ искалъ да обърне внимание на това. Казва му Господъ: „Ти ходилъ ли си да видишъ тази работа, че нѣма другъ човѣкъ да ме обича като Йова?” Той казва: „Ти не си го поставилъ на изпитъ да видишъ любовьта му. Дай го на мене, азъ да го изпитамъ този самохвалко”. Една хвалба на Йова, „азъ обичамъ Господа”, какво му струваше? Отиде имането му, отиде кѫщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса, казва: „Мислехъ, че обичамъ Господа, а Неговата любовь къмъ мене кѫде е? Съвсемъ ме забрави”. Той се колебаеше, искаше да приказва съ Него. Та работата е тамъ, че и вие казвате: „Колко обичамъ Господа! Щомъ ви чуятъ, веднага ще отиде имането ви, кѫщата ви. Страшно нѣщо е да се изпитва любовьта на човѣка. Нѣма по-голѣмъ изпитъ. Той може да изгори. Затова преждевременно не се изпитвайте, не подлагайте вашата любовь на изпитъ. Нека остане най-после. Като изпитате всичко и нѣма какво да изпитвате, тогава последно опитайте това. Кажѣте: „Обичамъ Господа, както никой другъ”. Кажѣте това и ще имате една опитность. Дойде времето и пакъ наново рече Богъ да изпита Йова. На вториятъ пѫть като дошълъ, Йовъ далъ пакъ угощение на приятелитѣ си, но казва: „Колкото за любовьта си къмъ Бога, ще си помисля малко дали да се изкажа”. Разбралъ той и казва: „За Любовьта си къмъ Бога ще помисля дали да говоря”. Има нѣщо вѫтрѣ въ него. Казалъ му Господъ: „Не говори за свещени работи, но само ти да си ги знаешъ”. Когато обичашъ Бога, това е актъ само между твоята душа и Бога, на хората не казвай. Кажешъ ли го на хората, ще патишъ. Нека само между Бога и тебе да сѫществува този актъ. На хората не казвай нищо, не се произнасяй. Та казва Христосъ: „Небето и земята ще преминатъ, но моята любовь нѣма да премине, докато всичко това не се сбѫдне”. 21-ва недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 21-ви февруари 1932 г. 10 ч. София, Изгрѣвъ.
  9. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Да известятъ на ученицитѣ Му Ще взема последнитѣ думи отъ 8 стихъ на 28 гл. отъ Евангелието на Матѣя: „Да известятъ на ученицитѣ Му.” Не е въ многото, въ малкото е скрито богатството. Не е въ богатството, въ сиромашията е животътъ. Не е въ здравето, въ болестьта е животътъ. Контраститѣ трѣбва да се разбиратъ. Трѣбва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти сѫществуватъ по причина на самата реалность. Ако нѣма животъ, нѣма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултатъ на живота, и сиромашията е резултатъ на живота. Защо човѣкъ трѣбва да се оплаква? И здравето, и болестьта сѫ резултатъ на живота. Не е въпросъ само да се констатира болестьта, и тя си има свой смисълъ. Ако теглимъ единъ човѣкъ и се увеличава неговото тегло, ние знаемъ, че той забогатѣва, като го теглимъ и той олеква, знаемъ, че той осиромашава. Има сѫщо една норма, едно тегло на нормалното здраве и отъ това дали се увеличава или се намалява, знаемъ човѣкъ здравъ ли е или не. Ако теглото на човѣка е подъ тази норма, започватъ болеститѣ. Всѣка болесть има специфични мѣрки, по теглото може да се знае болестьта. И здравето си има мѣрки; здравето не е отъ едно качество, то е отъ разни качества, всѣко здраве има различни мѣрки. Ние казваме: той е здравъ човѣкъ. Но отъ какво качество е здравето му? Или казваме: той е боленъ. Каква е специфичната болесть, трѣбва да има мѣрки. Тия мѣрки сѫ необходими, тѣ сѫ важни. Защото ако знаешъ мѣркитѣ, тежеститѣ, ти си ученъ човѣкъ. Ако не знаешъ мѣркитѣ, и да си здравъ, ти си невѣжа. Ти чувствашъ, че си здравъ, но не знаешъ защо си здравъ; боледувашъ, не знаешъ защо боледувашъ - ти си първокачественъ невѣжа. Казватъ: той е богатъ. Но той не знае защо е богатъ. Сиромахъ е - не знае защо е сиромахъ; ученъ е - не знае защо е ученъ; невѣжа е - не знае защо е невѣжа; лошъ е - не знае защо е лошъ; добъръ е - не знае защо е добъръ. Та казвамъ: най-хубавото нѣщо е да се извести. „Известете на ученицитѣ.” Известието е отъ разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. Въ единия и въ другия случай човѣкъ се различава. Радостниятъ човѣкъ прилича на свѣщь, най-първо не гори, но като му кажатъ радостната весть, той веднага свѣтне, свѣщьта се запалва. А скръбниятъ човѣкъ е горяща свѣщь, грѣе, и като му кажатъ скръбната весть, той изгасва. Единиятъ се запалва, другиятъ изгасва. Скръбнитѣ хора горятъ, радостнитѣ не горятъ. Всѣки радостенъ човѣкъ като му кажатъ скръбьта, съвсемъ изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледътъ му става мѫтенъ, главата си навежда, не е така бодъръ, върви като пияница, вкѫщи е неразположенъ, не може да говори, не е въ духа си. „Оставете ме, казва, на спокойствие, искамъ да размишлявамъ.” Каква мисъль има, той нѣма никаква мисъль. Каква е мисъльта на скръбния човѣкъ? Нѣкой казва, че въ скръбьта човѣкъ мисли. Какво ще мислишъ, когато ти се забие нѣкой трънъ въ петата? Ще мислишъ само за него. Ходишъ, не можешъ да извадишъ тръна, мислишъ за тръна. Всичката философия е тамъ. Или си осиромашалъ, казвашъ: „Изгубихъ паритѣ си, осемь хиляди, десеть хиляди!” - повтаряшъ все едно и сѫщо. После, изпѫдили тѣ като чиновникъ, ще разправяшъ налѣво и надѣсно, не туй станало причина, онуй станало причина. Едно и сѫщо нѣщо повтаряшъ, повтаряшъ. Какво има да го разправяшъ? Нѣкой свири на сцената и не излезе както трѣбва, започва да разправя, че времето било влажно, публиката не го разбрала, салонътъ не билъ отопленъ - разправя, разправя. Като не може първия пѫть, опитай втори пѫть! Съвременниятъ свѣтъ е свѣтъ на разочарованитѣ деца. Понеже имъ обѣщали куклички за Великденъ, но станало чудо, не дошли кукличкитѣ, сега цѣлиятъ въпросъ е за куклитѣ. Шумъ се вдига навсѣкѫде, всѣки се оплаква, че не му достига яденето, или че не било на мѣсто, дрехитѣ не били на мѣсто, шапката не била на мѣсто, връзката, общественото положение, после, не го признали своитѣ - навсѣкѫде разочарования. Обаче има една радостна весть въ свѣта. Тя е магическа. „Идете известете на ученицитѣ Му.” - радостната весть, че Учительтъ имъ, който билъ мъртъвъ, оживѣлъ! Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и земята. Отсега, каквото искате, ще бѫде. Досега не можеше, но отсега на васъ, моитѣ ученици, каквото искате, ще ви бѫде.” Питамъ: това не е ли радостна весть? Не е ли радостно за онзи, който е закѫсалъ, да му кажатъ: „Нѣма плащане, кредитъ има отпуснатъ.” Веднага си изправя главата. Нѣкой учитель закѫсалъ, назначаватъ го директоръ нѣкѫде въ нѣкоя гимназия. Нѣкой музикантъ закѫсалъ - назначаватъ го въ операта нѣкѫде, или професоръ въ музикалната академия. На нѣкой писатель му даватъ голѣма премия. Нѣкоя майка е тѫжна, казватъ й: „Талантливо е детето ти, гениално е” - майката се радва. Радостни вести има. Най-радостната весть въ свѣта е, когато единъ човѣкъ, който е билъ осѫденъ на смърть, го освобождаватъ и му даватъ граждански права. Казва ангелътъ: „Идете и известете на ученицитѣ Му.” Та при сегашния животъ има една наука, съ която всички трѣбва да се занимавате. Всички други нѣща сѫ временни, нищо не се постига съ тѣхъ. Раждането има смисълъ само съ разбирането на ония отношения, които сѫществуватъ между човѣшката душа и най-великото. Трѣбва да се домогнете до сѫществения животъ. Сѫщественото въ свѣта е това: да имашъ пълна самоувѣреность, не само временна, външна, но самоувѣреность вѫтрѣ въ ума си, самоувѣреность въ сърдцето си, самоувѣреность въ волята си. По нѣкой пѫть ние сме самоувѣрени, но нашата самоувѣреность е механична - ти уповавашъ на външни причини, които не сѫ сигурни. Сегашниятъ физически свѣтъ е толкова изменчивъ, че нищо не е сигурно. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, въ който нищо не е сигурно - нито кѫщата е сигурна, нито здравето, нито честьта, нищо абсолютно не е сигурно. Досега не съмъ срѣщалъ нито единъ човѣкъ, който да се е осигурилъ. Има едно осигуряване, но ние се намираме въ временнитѣ залъгвалия на живота. Хубаво е както ни залъгватъ, така залъгватъ и животнитѣ, и кокошкитѣ, така залъгватъ и хората, така се залъгватъ всички. Ти може и като учитель да се залъгвашъ. Станешъ учитель, учишъ хората, единъ день обаче заминешъ, уволнятъ тѣ отъ гимназията; следъ туй дойде последното уволнение - четатъ ти една надгробна пѣсень, нѣколко попа тѣ опѣятъ, държатъ речи, турятъ надгробенъ надписъ: „Тукъ почива единъ великъ герой.” Азъ не зная какъ може герой да почива въ земята. Сега на васъ ще ви дамъ нѣколко сравнения. Изнесълъ съмъ една нова представа за живота. Представете си единъ милиардеръ, отъ тѣзи голѣмитѣ американски милиардери, нѣколко души сѫ тѣ. Умира тоя милиардеръ, че му направятъ чисто злато ковчегъ, окичатъ го съ чисто златни пръстени, диаманти, всичко туй; ковчегътъ затворенъ. Всѣки, който гледа си казва: „Въ какъвъ ковчегъ сѫ го турили, да ми падне поне частица отъ това злато!” Умира другъ, голѣмъ беднякъ, турили го на четири дъски, даже не сѫ рендосани, той съ скѫсани дрехи лежи въ сандъка. И богатиятъ милиардеръ лежи и слуша какво хората говорятъ - само за сандъка, и бедниятъ и той слуша какво говорятъ, казватъ: „Горкиятъ човѣкъ, въ какъвъ сандъкъ сѫ го турили, пъкъ дрехитѣ му какви сѫ скѫсани!” Питамъ: какво го ползва богатия, че сандъкътъ му е златенъ, и какво го ползва онзи бедния неговиятъ беденъ сандъкъ? И двамата сѫ затворници. Кажѣте ми, какво е разрѣшението на въпроса? Тия двамата души сѫ били нѣкога ученици на нѣкой великъ Учитель и сѫ го напуснали, казвайки: „Неговото учение не може да донесе щастие въ свѣта, ние ще осиромашѣемъ, ако го приложимъ.” Напуснали го. Защо единиятъ е въ златенъ ковчегъ, а другиятъ въ дървенъ? Защото тоя въ златния ковчегъ има повече знания, другиятъ по-малко, но и двамата сѫ напуснали Учителя си. И онзи, който знае много, и онзи, който знае малко, и двамата сѫ въ сандъци - заради славата на свѣта. Казватъ: „Какво ще ходимъ да страдаме, да проповѣдваме ново учение, ние нѣма да ходимъ да гонимъ Михаля” - по български говоря. Хубаво, не гонятъ ли тѣ Михаля, вѫтрѣ въ сандъка? Туй е по-лошо отъ Михаля. Сега кажете, какъ ще се разрѣши този въпросъ? Идва единъ отъ тѣхнитѣ братя, отъ тѣзи, които много знаятъ, при богатия, изправя се при него и казва: „Слушай, давашъ ли ми този сандъкъ, ако ти дамъ животъ и тѣ извадя отъ него?” И чува гласъ, който му отговаря : „Давамъ сандъка, само ме извади изъ него!” Той го изважда и му взема сандъка. Тогава отива при другия ученикъ и казва: „Давашъ ли своя сандъкъ, трѣбва ми.” „Давамъ сандъка и всичко каквото имамъ, само ме извади!” И двамата излизатъ изъ сандъцитѣ навънъ. Но бедата е, че въпросътъ не се е разрѣшилъ още. Понеже има едно дѣло, заведено противъ престѫпленията имъ, хващатъ ги и двамата за тѣхнитѣ престѫпления, осѫждатъ ги на вѣченъ затворъ - милиардера за сто години и бедния за сто години. Турятъ имъ окови по десеть килограма на краката, само че на богатия турятъ златни вериги, а на сиромаха турятъ вериги отъ желѣзо. Турятъ и двамата въ една килия, разхождатъ се тамъ. Онзи богатиятъ е тщеславенъ, казва: „Моитѣ букаи сѫ златни, твоитѣ сѫ отъ желѣзо, има кой да ти ги направи.” Но въпросътъ е тамъ, че разрѣшението не седи и въ тия букаи. Питамъ: какво го ползватъ богатия милиардеръ едни букаи отъ десеть килограма злато, когато туй злато не може да го употрѣби? Той спи съ тѣхъ, става съ тѣхъ, дрънкатъ, само дето дрънкането на златото е малко по-друго, отколкото на желѣзото. Обаче идватъ двама тѣхни приятели и единиятъ пита богатия: „Азъ ще тѣ освободя отъ затвора, но какво ще направишъ съ своитѣ букаи?” Онзи мисли. Ако рече, че като излезе на свобода ще стане банкеръ, той ще намѣри отново затвора. Но ако каже: „Като излеза отъ затвора ще продамъ букаитѣ и колкото пари взема ще ги дамъ на беднитѣ” - въпросътъ съ него е разрѣшенъ. Този богатиятъ разрешава въпроса - той раздава паритѣ и отива да работи. Идва приятельтъ при другия, съ желѣзнитѣ букаи, казва: „Азъ ще тѣ освободя, но какво ще направишъ съ своитѣ букаи?” Ако каже, че ще направи орѫжия, повече да се биятъ хората, той пакъ ще намѣри затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрѣшилъ въпроса. Желѣзото трѣбва да оре земята, златото - да помага на беднитѣ. Преведете вие тѣзи символа. Ще кажете: „Парички да има.” Съгласенъ съмъ, безъ пари не може. Единъ свещеникъ ми каза: „Безъ пари и умрелъ човѣкъ не се погребва, не му се четатъ молитви. Много лесно се четатъ, когато има пари, колкото повече даватъ, по-лесно се четатъ молитви.” Знание, трѣбва на хората. Знание, което да облекчи страданията на беднитѣ. Тия страдующитѣ хора не сѫ бедни, но сѫ невѣжи. Невежи сѫ, защото когато сѫ бедни разбиратъ живота по единъ начинъ, а когато сѫ богати - по другъ. Неразбирането на съвременнитѣ богати е създало ада. Нито богатитѣ разрешаватъ въпроса, нито беднитѣ. Богатиятъ казва: „Туй богатство Господъ ми го е далъ, ще ямъ и ще пия.” Бедниятъ казва: „Тази сиромашия е отъ Бога.” Щомъ богатството ти е дадено отъ Бога, употрѣби го за Него! Че сиромашията е дадена отъ Бога, това е право, но че сиромахътъ е недоволенъ, тамъ е неразбирането на въпроса. Защото законътъ въ свѣта е: никой не може да стане богатъ, който не е билъ сиромахъ; никой не би могълъ да стане здравъ, който не е билъ боленъ; никой не би могълъ да стане светия, който не е билъ грѣшникъ, и никой не може да стане грѣшникъ, който не е билъ светия; никой не може да стане сиромахъ, който не е билъ богатъ. Така седи въпросътъ. Така трѣбва, това не е произволно. Той е единъ актъ, трѣбва да се разреша. Ние седимъ и се оплакваме отъ сиромашията. Сиромашията е цѣла наука, богатството е цѣла наука, страданието това е наука; радостьта това е наука. Това сѫ елементи, съ които човѣкъ трѣбва да борави. Да кажемъ, ти си лошъ човѣкъ. Лошевината въ какво седи? Ония сили, които Богъ ти ги е далъ, не знаешъ какъ да ги употрѣбишъ. Може да идешъ на бойното поле да се биешъ, може да биешъ ученицитѣ като учитель, може да гонишъ зайцитѣ. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но нѣкой казва: „Не ми се мре. Не е така. Азъ не харесвамъ сегашнитѣ герои, тѣ не сѫ герои на бойното поле, всичкитѣ насила ги заставятъ да идатъ на бойното поле. Азъ бихъ желалъ единъ, който умира за отечеството, самъ да иде. Сега искашъ не искашъ, трѣбва да умрешъ. Това не е геройство. Когато нѣкой влиза въ затвора, казва: „Влизамъ.” Влизашъ, защото тѣ заставятъ, самъ не отивашъ вѫтрѣ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ сиромахъ.” Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Нѣкой е богатъ - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелилъ, останалъ е отъ баща му този товаръ. Азъ не разбирамъ богатъ човѣкъ натоварения. Човѣкъ трѣбва самъ да течели това богатство. Питамъ сега: кой милионеръ, може да спечели нѣкакво грамадно богатство? Богатството е колективенъ трудъ на души, които сѫ вървѣли по известна траектория, единъ отъ тѣхъ е представитель на този животъ. Туй богатство не е за тебе. Ти имашъ богатство - то е разрешаване на единъ духовенъ въпросъ. То не е щастие. Щастието седи въ разумното употрѣбление на туй богатство. Ако разбирашъ закона на богатството, трѣбва да имашъ знание; ако имашъ знание, трѣбва да имашъ мѫдрость, да знаешъ какъ да го употрѣбишъ. Задъ мѫдростьта трѣбва да седи онази любовь, съ която сърдцето ти трѣбва да се отвори. Казвамъ, законътъ е такъвъ: въ богатството животътъ всѣкога се съкращава, въ сиромашията животътъ се продължава. Следователно, сиромашията сѫществува като благоприятно условие на живота. Богатството пъкъ на всѣки единъ човѣкъ зависи отъ страданието. Ще кажете: какъ така? Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и коренитѣ на едно дърво. Отъ здравината на коренитѣ зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията съ коренитѣ, на богатството съ клонитѣ, не разбирате правилно въпроситѣ. Сочностьта на клонищата зависи отъ сочностьта на коренитѣ. Най-първо започватъ коренитѣ, после клонищата. Въ живота най-първо излизатъ коренитѣ. Най-първо сѫществува сиромашията въ свѣта, най-първо сѫществува невѣжеството. Ние ще оставимъ сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъжъ като философъ, невѣжа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нѣщо, и следъ колко години дойде вашето съзнание? Де бѣхте тогава, вие не си задавате въпроса, откѫде сте дошли и какъ се събудихте. Отъ какво се събуди този човѣкъ? Казвамъ: за да разбирате сега живота, трѣбва да разберете мѣстото си въ него, вашия социаленъ животъ или вашето предназначение не тъй, както българитѣ разбиратъ. Всѣки народъ има свое разбиране, свое право на сѫществуване, едно правилно разбиране на живота, една вѫтрѣшна правилна философия, съ която човѣкъ може да разполага. Ти не може да имашъ единъ щастливъ животъ, докато въ тебъ сѫществува една неприязнени мисъль, която носи отрова въ себе си. Ти не може да вървишъ смѣло въ пѫтя, ако въ петата ти има забитъ трънъ. Трѣбва този трънъ да го извадишъ. Или имашъ едно знание - трѣбва да знаешъ начина какъ да бѫде огрѣнъ твоя умъ, че да нѣма въ него нито една лоша мисъль. Нека сѫществуватъ лошитѣ мисли отвънъ. Щомъ една мисъль може да наруши спокойствието на твоя умъ, ти си слабъ човѣкъ, ти си убоденъ отъ тръна; щомъ едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърдце, ти си убоденъ; щомъ една постѫпка може да наруши решимостьта на твоята воля, ти си слабъ човѣкъ. Нѣкой казва: „Богъ ще оправи работитѣ.” Оправя ги Господъ. За глупавитѣ, за невежитѣ, за упорититѣ, за своенравнитѣ, за онѣзи, които не искатъ да изпълнятъ Божия законъ - тѣ сѫ създали ада. Нѣкой мисли, че като умре човѣкъ ще иде въ ада. Той и сега е въ ада. Кой отъ васъ не е ходилъ въ ада? После, искашъ да бѫдешъ въ небето. Щомъ си добъръ, щомъ имашъ свѣтли, хубави мисли и желания, ти си въ небето - ти си радостенъ, веселъ. Небето е мѣсто на любовь. Щешъ имашъ едного да любишъ, ти си на небето, като нѣма кого да любишъ, ти си въ ада. Когато всички тѣ обичатъ въ кѫщи, небето е тамъ. Когато тѣ мразятъ въ кѫщи, адътъ е тамъ. Когато въ една държава навсѣкѫде тѣ гонятъ, адътъ е тамъ; когато пѫтьтъ ти е отворенъ и навсѣкѫде тѣ обичатъ, раятъ е тамъ. Има една истина, но въпросътъ за истината не може да се разрѣши така както е туренъ. Въпросътъ не е правилно поставенъ. Ние въ свѣта очакваме една свобода, но тази свобода нѣма да дойде. Ние вървимъ по единъ кривъ пѫть на разбиране. Свободата въ свѣта нѣма да дойде по този начинъ, както ние очакваме. Вземете младия момъкъ, който очаква една мома да го обича; какво му дава поводъ да мисли, че тя ще го обича? Кое трѣбва да обича въ него? Или момата очаква момъкътъ да я обича. Кое момъкътъ трѣбва да обича въ момата? Синътъ очаква бащата да го обича; майката очаква синътъ да я обича, но кое до му даде поводъ да обича майка си? Азъ вземамъ общо, не вземамъ ония криви разбирания. Въ живота на съвременното семейство не се разбира единъ основенъ законъ. „Радостното известие”. За да дойде Христосъ, да възкръсне, радостната весть трѣбва да се разпространи навсѣкѫде, трѣбва да не остане мѣсто, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момъкъ кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейниятъ възлюбенъ. Туй е моето мнѣние, азъ ще ви го докажа. Въ дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженилъ, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макаръ да знае, че нейниятъ мѫжъ е ревнивъ. Ако прегърне нѣкой мѫжъ отвънъ, ще има скандалъ, но тъй като нейниятъ възлюбенъ е дошълъ въ едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радватъ. Когато се родятъ една дъщеря и единъ синъ, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбенъ. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на рѫце, при сърдцето си го държи. Нѣкой пѫть, ако се случи бащата да обича сина повече, азъ зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: „Много е хубава”. Но той се пази отъ сина. Вие трѣбва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсимъ щастието тамъ, дето не сѫществува. Така и между сестра и братъ има взаимна любовь. Ако въ единъ домъ имате две деца, синъ и дъщеря, които се обичатъ, ако тѣхната любовь е чиста, непремѣнно и любовьта между майката и бащата ще бѫде чиста. Децата ще заставятъ родителитѣ да се обичатъ. Ако братътъ и сестрата не се обичатъ,зная, че между мѫжа и жената има нѣщо. Азъ не зная дали има нѣкакво изключение отъ това правило. Та казвамъ: въ всѣки единъ домъ, преди да се оженятъ, хората трѣбва да се молятъ на Бога. Въпросътъ е сега като се оженятъ, дали по-напредъ да се роди мѫжко дете или женско. Най-първо въ свѣта се роди мѫжко - Адамъ бѣше първото дете, което се роди въ Божествената фамилия, Ева бѣше второто дете, което се роди - сестрата. Има единъ еврейски митъ, който кабалистически нѣма да ви разяснявамъ. Този митъ поддържа, че жената се е образувала на гърба на мѫжа, и Адамъ дълго време я носилъ на гърба си; и колкото и да искалъ да я види, все не можелъ, била съ лицето обърната на обратната страна. Цѣли 21 години той я носилъ на гърба си. Господъ единъ день го приспалъ и тамъ дето били споени, скѫсалъ тая нишка. Адамъ, като я видѣлъ, зарадвалъ се и рекълъ: „21 години тѣ носихъ, но не съжалявамъ, струва си.” Това е едно еврейско предание. Сега ще оставимъ другото противоречие, отъ онова неразбиране, което се заражда между хората въ свѣта, поради което се разрушава домътъ. Ако се зароди споръ между ума ти и твоето сърдце, веднага твоятъ домъ, твоята воля ще се осакати. Защото въ дадения случай волята играе роля на дете. Сърдцето е майката, умътъ е бащата, волята е детето. Казватъ, че човѣкъ чрезъ волята прави всичко. И въ живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощенъ, работи, майката е мощна, всички работи вършатъ въ името на детето. Тамъ дето нѣма деца казватъ, че животътъ нѣма никакъвъ смисълъ. Но всѣки единъ човѣкъ ражда, тъй е направенъ свѣтътъ, че никой въ свѣта не е бездетенъ. Всѣки човѣкъ, който не иска да люби, той е бездетенъ; всѣки човѣкъ, който не обича истината, той е бездетенъ. И тогава казвамъ: всѣки единъ, който обича любовьта и търси любовьта, той не е бездетенъ, въ този домъ има дете. Всѣки единъ, който обича, който е добродетеленъ, въ дома му се е родило дете. И обратна посока има. Въ втория родъ по наследство престѫпленията раждатъ деца на престѫпление, любовьта ражда деца на добродетели. Следователно отъ хората зависи, отъ тѣхнитѣ мисли. Злото въ свѣта всѣкога произтича отъ факта, когато човѣкъ започне да живѣе за себе си. Това е създало злото въ свѣта. Питамъ: ако кракътъ живѣе за себе си, ако колѣното живѣе само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракътъ, колѣното, рѫцетѣ, живѣятъ за цѣлото и после живѣятъ за себе си. Когато се казва, че трѣбва да живѣемъ за Бога, това е идеята - Той е цѣлото въ свѣта, отъ което зависи нашето щастие. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако тая идея за Бога е вънъ тебе, ако въ себе си ти не Го съзнавашъ. Ако ти не съзнавашъ Бога въ себе си, ще мязашъ на единъ сухъ клонъ, тогава ще разберешъ, че знание не може да имашъ, нищо не може да тѣ интересува. Ще тѣ интересува само твоята личность. Ще се гледашъ въ огледалото за дрехитѣ, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бѫде тогава като на Настрадинъ Ходжа, който казва: „Като умре жена ми, половината свѣтъ ще се свърши, като умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ умира.” Сега, въпросътъ седи другояче. Въ свѣта смъртьта е привидна. Смъртьта е лишаване отъ граждански права. Смъртьта е затворъ, лишаване отъ всички възможности. Смъртьта подразбира: сѫществувашъ въ битието, но нѣмашъ никаква възможность да се проявишъ. То е смъртьта. Животътъ е да придобиешъ своитѣ граждански права и да можешъ да се проявишъ. Животътъ носи най-добритѣ блага. Ти въ живота имашъ всичкитѣ възможности. Ако можешъ да обикнешъ Този, Който ти е далъ тоя животъ, ти по права линия можешъ да постигнешъ всичко, което желаешъ. Питамъ: за въ бѫдеще какъ би се създалъ домътъ, та любовьта между хората да се не наруши? Или, любовьта въ семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици какъ ще се създаде? Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободенъ. „Идете и кажете на моитѣ ученици.” Този редъ на нѣщата мина, стариятъ редъ мина – „идете и научѣте ги на новото учение.” Християнството трѣбваше да се проповѣдва, всичкитѣ проповѣдници трѣбваше да го научатъ. Обаче тѣ проповѣдваха какво учение? Сега сѫ основали една църква, която е за малцинството. Всѣки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грѣшникътъ мисли за себе си, свещеникътъ мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички въ църквата мислятъ само за себе си. Постоянно има плачъ, страдания, плачъ, страдания, моления, въздишка. Това не е смисълъ на живота, това не е християнство? Дойде нѣкой при мене измѫченъ, изтормозенъ и казва: „Съгрѣшихъ” Казвамъ: Браво! Ако бѣше единъ боленъ човѣкъ, инвалидъ, ти не можеше да съгрѣшишъ. Казва: „Какво трѣбва да правя?” Поправи каквото си направилъ, тогава ще ти кажа два пѫти „браво”. Всѣки, който прави грѣхъ, е силенъ, а който изправя грѣха си, е два пѫти по-силенъ. Може да ме пита нѣкой: „Защо трѣбва да греша?” - За да познаешъ силата си. Ние предполагаме, че има безгрѣшенъ свѣтъ. Дайте ми единъ човѣкъ, който не е грѣшенъ. Отде се прѫкна грѣхътъ въ райската градина? Богъ ги създаде така, че имаше възможность, човѣкъ имаше сила да направи единъ грѣхъ. Богъ казва: „Направихте грѣха, идете да го поправите.” Като ги изпѫди изъ райската градина, имъ каза: „Поправете грѣха, и като го поправите, Азъ ще ви приема”. Ние сме вънъ отъ рая, за да изправяме прегрѣшението. Сега се разкайваме за това прегрѣшение. Преводътъ не е правиленъ. Ако азъ бихъ превелъ Библията, ще кажа тъй: „Изпрати ги Господъ вънъ да поправятъ грѣшката си и да се върнатъ въ Райската градина”. Хубаво, не е лошо, който разбира, все сѫщиятъ законъ е. Тъй седи великата истина. Ние питаме: защо дойде грѣхътъ въ свѣта? - За да се покаже нашата сила - А защо трѣбва да се разкайваме? - За да увеличимъ силата, да бѫдемъ два пѫти по-силни. Животътъ седи въ двойната сила. Човѣкъ, който не е двойно силенъ, човѣкъ, който нѣма достатъчно сила да изправи своята погрѣшка и да остане още толкова сила за едно добро, той е слабъ човѣкъ. Тогава казвамъ на другитѣ: Браво, че си сгрѣшилъ, но ако не изправишъ грѣха си, зле си направилъ. Казва нѣкой: „Ама защо да страдамъ?” - Защото не си изправилъ грѣха. Вие философствате, казвате: "Трѣбватъ условия.". Какви бѣха условията въ Райската градина дето накараха хората да грешатъ? Питамъ: когато една жена има единъ възлюбенъ и като види другъ момъкъ, залюбва го, кой дяволъ я кара да върши това? Каквото намѣри въ единия, и въ другия ще намѣри, и въ единия има толкова любовь, колкото и въ другия. Всичкитѣ мѫже сѫ направени по единъ калѫпъ, и всичкитѣ жени сѫ направени по единъ калѫпъ. Мѫжътъ най-първо ще ти покаже най-хубавата си страна, въ края ще покаже всичкото лошо. И жената е сѫщата, нищо повече. Животътъ е тъй, че ние въ началото изказваме най-хубавото, като се срѣщнемъ сме учтиви, а накрая започваме да си потриваме рѫцетѣ и казваме на гостенина: „Мислите ли да седите дълго време?” Много жени съмъ слушалъ да казватъ за мѫжетѣ си: „Окешилъ се е въ кѫщи, стои, какво да го правя;” „Окешилъ се” не е литературна дума, този, който се е окешилъ, все при огнището стои, той все седи на кьоше. Казвамъ положителната философия на живота е: да отговаряме на онова, за което хората ни любятъ. Като дойде нѣкой при менъ, азъ искамъ да му кажа, че не трѣбваше да се залюбва. Често нѣкой ми казва: „Азъ много Ви обичамъ.” Казвамъ: какво ми обичате? Той като ми казва, че ме обича, азъ зная защо. Дойде нѣкой, говори за любовьта, че трѣбва да се живѣе братски. Зная защо говори така. Погледна - обущата скѫсани, шапката скѫсана. Като говори за любовьта, той вече има нѣщо въ ума си. Ако бѣше богатъ, хичъ нѣмаше да говори за любовьта. Ако е милиардеръ, ще иска да покаже богатството си, хичъ не иска да говори за любовьта. Когато говоримъ за любовьта, ние сме сиромаси; когато не говоримъ за любовьта, ние сме богати. Когато сме недоволни отъ любовьта, ние сме онѣзи сиромаси, които не я разбираме. Когато умниятъ отъ мѫдрость стане надутъ, и той не разбира мѫдростьта. Трѣбва да се разбира любовьта въ свѣта и трѣбва да се разбира мѫдростьта въ свѣта. Нѣкой казва: „Азъ съмъ свършилъ училище.” Че като си свършилъ какво има, азъ преди тебе свършихъ. „Азъ 20 години се подвизавамъ въ християнския животъ.” Азъ четиридесетъ родини се подвизавамъ, какво има въ четиридесетъ години, има други, които сто, сто и двадесетъ години се подвизаватъ. Адамъ деветстотинъ години се подвизава, той имаше знания, не бѣше невѣжа човѣкъ. Ние съжаляваме, че умре преждевременно, не можа да остави изкуството на дългия животъ. Тогава хората на 50 ÷ 60 години бѣха малки деца, тѣ бѣха щастливи, майкитѣ ги носѣха на рѫце деветдесетъ години; на 120 години детето бѣше като на 12 години наши. Пъкъ сега вече ще се измѣни цѣлиятъ законъ, детето още две-три годишно иска да се освободи, а птицитѣ и още по-малки. Сега, вие сте заети съ сегашното разбиране на живота и живѣете съ илюзиитѣ, но това сегашно схващане е голѣмо разочарование за всички - и за вѣрующи, и за невѣрующи. Защото вѣрующитѣ започватъ да се съмнѣватъ дали има Господъ или нѣма. После, единъ младъ човѣкъ мѫчно се моли, но и стариятъ като поостарѣе мѫчно се моли, потрие се, погледне, казва: „Ако имаше Господъ, щѣше да ми помогне, молихъ се, молихъ се, побѣля ми главата, нѣма го” - и сърди се той нѣкому, отрича и Бога, и всичко, понеже нѣмало кой да му помогне. Ако и вие така мислитѣ, една опасность има. И стариятъ трѣбва да се моли, както и младиятъ. Представете си, дойде нѣкой при васъ и каже: „Азъ видѣхъ Учителя.” Мнозина като идатъ около мене, приказватъ: „Видѣхъ Учителя.” Следъ туй ги гледамъ - биятъ се. „Видѣхъ Учителя” и въ сѫщото време казва: „Ти имашъ да ми давашъ, да ми върнешъ паритѣ.” „Видѣхъ Учителя”, - а се женятъ и следъ единъ мѣсецъ и двамата разочаровани. Това не е никакво виждане на Учителя! Има едно свещено виждане въ свѣта: ти ще живѣешъ, ще престанешъ да умирашъ, смъртьта трѣбва да изчезне. Ти като видишъ Учителя, всичкитѣ бръчки на лицето ти ще изчезнатъ, твоитѣ отрицателни мисли ще изчезнатъ, твоитѣ отрицателни желания ще изчезнатъ, въ тебъ ще остане една мощна сила, каквото кажешъ, ще стане. Когато видишъ Учителя, ако твоето небе е тъмно като нощь, слънцето ще изгрѣе. Ще изгрѣе слънцето, понеже ти ще се повдигнешъ, ще го видишъ. Защото слънцето не обикаля около земята, слънцето се върти отгоре надъ нея, слънцето прави отгоре единъ крѫгъ, понеже земята е наклонена на 23°, тя се върти около своята ось, слънцето и то се върти, тази работа така може да отива, но има мѣсто, на което ще дойде до една точка, дето ще има всичкитѣ положения, нѣма да имате изтокъ, западъ, югъ. Кѫщитѣ ще се огрѣватъ отвсякѫде. Казвамъ: има едно вѫтрѣшно прозрѣние въ душата, когато човѣкъ става като ясновидецъ - той вижда кѫде е слънцето; той всѣкога вижда слънцето, нѣма залѣзъ за него. Той знае какво ще бѫде неговото бѫдеще, Знае какво е било миналото, знае настоящето. Той вижда нѣщата както сѫ и не се плаши отъ тѣхъ никакъ. Той не се плаши отъ вълка, защото знае какво означава вълкътъ. Всички вълци въ свѣта, всички месоядни сѫ резултатъ на едностранчивото разбиране, че трѣбва да живѣятъ само за себе си. Вълкътъ е емблема на крайния човѣшки егоизъмъ, който изповѣдва сегашното човѣчество. Вълкътъ изяжда всичко възвишено и благородно. Какво нѣщо е овцата? Това сѫ алтруистичнитѣ чувства, туй, което жертва отъ себе си. Нѣкой казва: „Човѣкъ не трѣбва да жертва всичко.” Тогава трѣбва ли да разполага съ всичко? Кой човѣкъ, живѣлъ само за себе си, какъвто и да е, е станалъ безсмъртенъ? Даже ония напреднали сѫщества, които измѣниха на своето първоначално състояние, и помислиха, че могатъ безъ Бога, изгубиха туй първично състояние. Първитѣ хора отъ Рая искаха да живѣятъ самостоятелно вънъ отъ Бога, да бѫдатъ като Него самостоятелни - това бѣше изкушение, оттамъ дойде голѣмото нещастие въ свѣта. Ние искаме да се върнемъ при Бога, но по търговски начинъ. Ние искаме Господъ да ни стане единъ слуга, каквото пожелаемъ, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, и ще се молимъ, но каквото поискаме, Той трѣбва да го направи; ако не го направи, тогава не вѣрваме въ Него. Питамъ: защо сѫ на Господа тия поклони? Защо ти е едно дете, което ще ти заповѣдва това да правишъ и онова да правишъ? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповѣдва отъ сутринь до вечерь, да иска да се изпълняватъ неговитѣ капризи? Кой баща и коя майка ще искатъ такова дете? Или кой учитель ще иска да има ученици, които да учатъ каквото тѣ искатъ, тѣ да му диктуватъ какво трѣбва да направи? Не е така. Ние не създадохме свѣта, свѣтътъ е създаденъ по единъ опредѣленъ начинъ. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, свѣтътъ не го създадохме ние. Ти искашъ, имашъ претенции, но запитай се: какво съмъ създалъ азъ? Всѣки единъ отъ васъ да каже това. Не да се обезсърдчишъ, но да признаешъ какво си създалъ въ свѣта. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора сѫ работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикантъ; но всичко, което имате е наготово, свирите и пѣете наготово, лично нищо не сте допринесълъ за музиката. Имате голѣми претенции, казвате: „Азъ разбирамъ отъ музика.” Какво разбирате отъ музика? Азъ казвамъ, че разбирамъ отъ музика, ако когато засвиря, дърветата започнатъ да играятъ, или когато започна да свиря, се махнатъ всички облаци; азъ разбивамъ отъ музика, ако когато започна да свиря, умрелите станатъ. Кой може да свири така? Никой. Азъ разбирамъ единъ музикантъ като започне да свири, ако се каратъ хората, да престанатъ. Разправятъ за древностьта, имало такива хора, които като засвирятъ, воюващитѣ страни преставатъ да се биятъ, всѣки споръ престава. Това е музика, това е пѣене. Или, дойде мѫжътъ малко неразположенъ - жената да запѣе. Запей му една пѣсень, а не да му викнешъ. Ти викнешъ сега така, сякашъ барабанъ биешъ. Да викнешъ, но като Адѣлина Пати, та още отдалече който тѣ чуе, да му трепне сърдцето, и ако твоятъ мѫжъ идва отъ работа мраченъ, той ще се развѣсели веднага. Пъкъ ти не пѣешъ. И мѫжътъ като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли споръ въ кѫщи тогава, я ми кажете? Вие сега казвате: „Господъ всичко ще оправи.” Какъ ще поправи Господъ свѣта, я ми кажете? За да поправи свѣта, трѣбва да прати своитѣ ангели съ тѣхнитѣ арфи. Като дойде единъ такъвъ ангелъ въ кѫщи, кѫдето се скарали мѫжътъ съ жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведатъ, започнатъ да плачатъ, казватъ: „Съгрѣшихме.” Ангелътъ свири, прегърнатъ се двамата докато е той при тѣхъ. Като замине ангелътъ мѫжътъ казва: „Не е тази, която търсихъ въ живота”; като дойде ангелътъ, казва: „Тази е”. Въ свѣта въ всѣка една кѫща непремѣнно има единъ ангелъ, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате азъ виждалъ ли съмъ го. Въ всѣка една кѫща любовь безъ пѣене и безъ свирене не може да има. Музика трѣбва! Да обичашъ нѣкого, значи да го виждашъ като ангелъ. Често той се проявява не само като ангелъ, но важното е да влага въ всичко изкуство, красота и да пръска навредъ красотата. Този когото обичашъ, той има Божествена дарба въ себе си. Що е красотата въ свѣта? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има единъ ангелъ у васъ, който свири. Като престане ангелътъ да свири около васъ, вие сте грозенъ. Докато свири ангелътъ около васъ, вие сте добъръ, престане ли да свири, вие сте лошъ. Казватъ въ такъвъ случай: „Духътъ дошълъ.” Този духъ като дойде, той работи, пѣе, свири вѫтрѣ. Писанието казва; „Пѣйте и възпѣвайте Господа!” Но най-първо ние се срамуваме да пѣемъ. Сега, въ Евангелието по съвсемъ другъ начинъ е разправѣна тая история. А азъ ще ви приведа онзи примѣръ, който и другъ пѫть съмъ го казвалъ. Случката е изъ американския животъ. Едно малко, 12-годишно момче ходѣло на съживителни събрания. Тамъ богомолцитѣ обичатъ да пѣятъ, всѣки се показва такъвъ какъвто е, нѣма лицеприятие. Върнало се момчето, пѣе. Казва на баща си, старъ консерваторъ: „Татко, защо не пѣешъ?” „Азъ, казва, синко, се утвърдихъ, на млади години съмъ пѣлъ.” Детето се чуди, какъ се е утвърдилъ. Единъ день качва се бащата заедно съ сина на единъ кабриолетъ; по едно време коньтъ се спира, не върви. „Татко, казва детето, коньтъ се утвърди.” Всички ние искаме да пѣемъ, но да ни платятъ. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днесь Богъ се е проявилъ! Публика не търси. Публиката е посторонно нѣщо. Дойде ти наумъ на пѫтя да пѣешъ - пѣй! „Какво правишъ?” „Пѣя.” „Ще тѣ слушатъ хората, ще ти се смѣятъ.” Чудни сте вие! Че какво има, нека се смѣятъ. Азъ ще пѣя, тѣ да се смѣятъ. Убѣждение трѣбва да има човѣкъ. Онзи, който има туй убѣждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смѣятъ, защото сте тщеславни. Казва нѣкой: „Азъ мога да направя това.” Можешъ, ако имашъ вдъхновението. Ако дойде въ тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъль, приеми я въ твоя умъ. Дойде въ ума ти нѣщо възвишено: „Не живѣй както досега си живѣлъ, бѫди малко по-добъръ”. - Ти почвашъ да споришъ съ себе си, казвашъ: „Условията сѫ такива. Ако откажа съвѣта, който ти ми давашъ, какво ще стане съ мене?” Днесь реагирашъ, утре реагирашъ, и туй сѫщество отъ невидимия свѣтъ се оттегли; и ти кажешъ: „Животътъ нѣма смисълъ”. Когато дойде тази фаза, кажи: „Дошълъ е Учительтъ.” Кой е дошълъ? Сега ще ви приведа другъ примѣръ. Въ единъ американски параходъ двама американци се каратъ за една голѣма торба злато. Влиза единъ отъ капитанитѣ и казва: „Какво правитѣ?” „Не можемъ да се разберемъ за паритѣ, кому принадлежатъ.” „Параходътъ потъва, господа. Следъ два часа параходътъ ще потъне!” Тѣ решаватъ въпроса за кесията, кой да вземе паритѣ, а параходътъ потъва. Ти седишъ, разрешавашъ единъ въпросъ. Ако дойдатъ да кажатъ, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питамъ тогава, всичкото недоволство кѫде ще иде? Нали преди 20 година мина Халѣевата комѣта, изплашиха се хората, че може да засѣгне земята. Откакто мина и земята хаиръ не видя, всичкитѣ тия раздори настанаха. Но иде друго въ свѣта: дъщерята, която е мъртва, ще оживѣе; синътъ, който билъ мъртъвъ, ще оживѣе; всички твои приятели ще оживѣятъ, ще дойдатъ; онова знание, което си загубилъ, ще се завърне. Всичкиятъ този свѣтъ ще се изпълни съ живота, който трѣбва да се завърне, да се завърне въ онова положение, въ което нѣкога сме били. Казвате: старость. Знаете ли какво нѣщо е старостьта? То е натрупване на излишенъ материалъ върху човѣшката душа, върху онова, което сѫществуваше изначално въ човѣка. Дѣдо ти, прадѣдо ти казватъ: „остарѣхме”; баба ти, прабаба ти казватъ: „остарѣхме”; хиляди поколѣния казватъ „остарѣхме, остарѣхме” - и ти започвашъ да мислишъ така. Казватъ: „Ти, синко, ще остарѣешъ”. Най-после и ти казвашъ: „остарѣхъ”, - ако не можешъ да се справишъ съ всичкитѣ тия поколѣния, съ това знание. Най-първо ние трѣбва да се убедимъ, че въ Любовьта седи безсмъртието. Дойдешъ ли до положението да се зароди въ тебъ онзи чаровенъ моментъ - да почувствувашъ какво нѣщо е Любовьта, единъ моментъ да преживѣешъ само въ нея ти е достатъчно за цель животъ. Вие сте го преживявали, нѣма нѣкой отъ васъ - азъ говоря една истина, - който да не го е преживявалъ само за нѣколко минути, когато е билъ готовъ да се примири съ цѣлия свѣтъ. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалность, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате въ тая реалность. Бащата казва: „Ти съ тия глупави работи не се занимавай”. Умнитѣ работи сѫ, отъ които остаряваме ние. Умнитѣ работи сѫ, отъ крито идатъ всички караници, спорове, недоразумѣния. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животътъ въ насъ на какво се е обърналъ - на едно вѫтрѣшно нещастие. Да оставимъ външнитѣ препятствия, едно вѫтрѣшно нещастие постоянно ни трови. Казва нѣкой: „Има единъ другъ свѣтъ.” Казва единъ старецъ: Знаешъ, синко, тъмно е, нищо не виждамъ. Казватъ, че има другъ свѣтъ, но азъ не зная има ли го, нѣма ли го. Сега, въпросътъ за оня свѣтъ е въпросъ за една опитность. Христосъ е възкръсналъ. Този е единъ отъ философскитѣ въпроси. Възкръсналъ е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човѣкъ отъ ограниченията на смъртьта. Следъ като се връща Христосъ, казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята.” Който слуша това учение, който е мой ученикъ, той върви по този пѫть на Христа. И бѫдещитѣ наши учения може да ги уредимъ споредъ любовьта, която имаме къмъ Бога. Въ всинца ни трѣбва да поставимъ идеята да имаме отношения къмъ Този, Който ни е далъ живота. Не тъй, както сѫ го кръстили хората. Има едно вѫтрѣшно разбиране за Бога, което всѣки носи въ душата си, азъ апелирамъ къмъ него, не къмъ вашитѣ понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рѣдко идва то. Дръжте се за туй вѫтрѣшно разбиране. На всинца въ душата ви има едно - вие търсите нѣкой да ви обича. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не иска да го обичатъ. Свещено право е да искате да ви обичатъ. Трѣбва да признаемъ, че трѣбва да има нѣкой да ни обича. Понеже ние живѣемъ, значи има нѣкой да ни обича. Безъ любовь не можемъ да живѣемъ; безъ огънь дървата не могатъ да горятъ, безъ свѣтлина растенията не могатъ да растатъ, безъ вода рѣкитѣ не могатъ да текатъ. Знанието, което имаме, животътъ, който се проявява въ насъ - всичко това е, защото има нѣкой, който да ни обича. На тази обичь ние дължимъ сегашния животъ. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Този, Който ни обича? И ние трѣбва да го обичаме. Обичьта ражда обичь. Ако ние се научимъ да обичаме Този, Който пръвъ ни обича, тогава нашата любовь къмъ окрѫжаващитѣ по единъ естественъ пѫть ще се проява. Ако любовьта ни къмъ Бога е правилна, и любовьта ни къмъ нашитѣ ближни ще бѫде правилна; ако любовьта ни къмъ Бога е неправилна, и къмъ ближнитѣ ни нѣма да бѫде. Казвамъ една радостна весть: има кой да ви обича! Този, който ви обича, може да ви извади отъ златния ковчегъ; този, който ви обича, може да ви извади отъ затвора. Този, който ви обича, може да ви извади отъ сиромашията, болеститѣ и всичкитѣ недѫзи, които имате въ свѣта. Той е въ сила да ви извади отъ всѣка мѫчнотия. Тогава откѫде ще дойде спасението? Ние вече въ Евангелието имаме нѣколко примѣра. Апостолъ Петъръ имаше желѣзни вериги; като дойде ангелътъ, каза: „стани!” и като бутна веригитѣ, тѣ паднаха. Като дойдоха при вратитѣ, отвориха се. Казва му ангелътъ: „Иди сега и не се връщай въ затвора”. Дойдешъ до едно отчаяние въ живота, мислишъ, че нѣма смисълъ да живѣешъ - защо не опиташъ вѣрата си? Нѣкой дойде при менъ, казва: „Учителю, помоли се за мене”. Азъ съмъ майсторъ, азъ зная да се моля, но и вие трѣбва да се научите. Мога да помогна нѣкому, но въпросътъ седи въ туй, че той самиятъ трѣбва да знае да се моли. Защото единъ учитель като предаде една лекция на ученицитѣ, ако тѣ не залѣгатъ да я изучатъ, какъ ще знаятъ? Учительтъ нищо нѣма да научи отъ лекцията, но ученикътъ ще научи. Казвамъ: всички трѣбва да бѫдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любовь, която идва въ васъ. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любовь се пръска, не може да проникне въ насъ и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме отъ гладъ. При голѣмата Любовь, която сѫществува въ свѣта, умираме отъ безлюбие. Ти чакашъ нѣкой милъ погледъ. Кѫде търсишъ любовьта? Ще ви държа нѣкой пѫть една лекция, какво трѣбва да правите. Ако никой не тѣ обича, дошло е време ти да обичашъ. Щомъ сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на рѫцетѣ си да работитѣ. Мѫжътъ, щомъ не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паницитѣ, да измете кѫщата, да каже: „Каквото заповѣдвашъ, това ще направя.” И каквото му заповѣда съ всичкото смирение да го направи. Другъ може да каже: „Азъ като работя така, ще ми падне престижа.” Какво ще ти падне престижътъ? Ако любишъ, твоятъ престижъ ще се повдигне; ако любишъ, твоитѣ цѣнни книжа ще се повдигнатъ. Нѣкой казва, че билъ герой. Геройство вънъ отъ Любовьта не признавамъ. Нѣкой ще каже, че билъ свободенъ. Вънъ отъ Любовьта никаква свобода не сѫществува. Ако ти не обичашъ, нищо не можешъ да проявишъ. Туй за менъ е една аксиома. Сѫществуватъ анормални нѣща, но има и истинско знание. Азъ съмъ срѣщалъ хора отъ едната и отъ другата категория. Има хора, на които сърдцето е запалено, иматъ знание. Любовьта седи вѫтрѣ въ тѣхъ. Азъ съмъ срѣщалъ богати хора, на които сърдцата сѫ запалени отъ любовь, готови сѫ хората, изработени сѫ вече. Наскоро, преди години, единъ американецъ раздава всичкия си имотъ на беднитѣ, отишълъ да живѣе по другъ начинъ, съ трудъ да изкарва хлѣба си. Една американка го последвала, и тя раздала имането си. Отиватъ и й съобщаватъ: „Голѣмо наследство имате, отъ 15 ÷ 20 милиона”. Тя казва: „Защо ме безпокоите съ това?” Ще кажете, колко е глупава. Не зная. Какво по-голѣмо богатство отъ съкровището на една душа? Ако имашъ единъ човѣкъ, който да тѣ обича, ти струвашъ повече, отколкото най-богатия царь. Ако имашъ единъ човѣкъ, на който въ всички случаи на живота си да разчиташъ - разбирамъ обичь не външно - той въ васъ да вижда свѣтълъ ангелъ въ небето, да има за васъ отъ най-хубавитѣ, възвишени мисли - туй е повече отъ всѣко богатство, то е животътъ! Вие въздишате за небето - това е то небето. Когато Христосъ бѣше на земята, Любовьта Му къмъ човѣчеството бѣше такава, че всичко каквото имаше, даде го. И досега Христосъ, при всичкитѣ тия престѫпления, които сѫществуватъ на земята, не се е поколѣбалъ въ ума си, да каже: „Тия хора сѫ лоши, не заслужаватъ моята любовь.” Две хиляди години вече, азъ както виждамъ, Христосъ не се е разколебалъ. Той вѣрва, че хората не знаятъ Божественото, но единъ день ще познаятъ, че туй, което ги е училъ, тъй както е живѣлъ, за тѣхъ е добъръ примѣръ, че туй е животътъ, че този е пѫтьтъ да се изпълни Волята Божия. Той казва: „Азъ не дойдохъ да направя своята воля, но Волята на Този, Който ме е изпратилъ.” Този, който разполагаше съ всичко, нѣмаше като слуга где глава да подслони. Обущата му не бѣха много хубави, само по еврейски, една малка подмѣтка съ нѣколко ремѫчета; имаше и една тога еврейска; но бѣше вглѫбенъ въ една мисъль - да направи всичко за благото на човѣчеството. Всичкитѣ страдания, които ще дойдатъ въ свѣта, сѫществуватъ отъ сегашното безлюбие. Христосъ казва: „Намѣрихъ разрѣшението за безлюбието, идете и известѣте на моитѣ ученици, че отсега задачата е разрѣшена”. Ако нѣкой отъ васъ не знае какво е разрѣшението, може да му покажемъ едно мѣсто. Но азъ зная, че вие го знаете. Вие ще кажете: вѣрата. Не е вѣрата. Вие ще кажете: знанието. Не е знанието. Войникътъ може да има пушка, може да има ножъ, може да има всичко, но войникътъ има едно качество въ себе си, благодарение на което всички тия орѫжия маже да се употрѣбятъ - онази сила, която е скрита въ него, съ която той може да употрѣби орѫжието. Ако тази сила въ себе си нѣма, ако не знае какъ да го употрѣби, всичкото орѫжие може да има, каква полза? Има нѣщо скрито въ човѣка, което вие трѣбва да разкриете. Туй наричамъ разумното, Божественото въ човѣка, то е хубавото, то е вѫтрѣ въ васъ. Следователно, не търсете отвънъ Любовьта. Събуди ли се Любовьта, срѣдствата ще дойдатъ. „Радостната весть” е тази: Онзи, който ви обича, е живъ, той е излезълъ изъ гроба! Споредъ менъ има една детска радость, когато децата скачатъ; това не е радость. Има и една особена радость, която е достояние на всички сѫщества, тя е пълна съ благость. Тази, особената радость за менъ е най-важна. Никога въ нея нѣма абсолютно никакво противоречие. Човѣкъ може да е скръбенъ и пакъ да е радостенъ. Човѣкъ може да е недоволенъ и пакъ да е радостенъ. Човѣкъ може да е лошъ и пакъ да е радостенъ. Този човѣкъ, като е самъ, има спорове вѫтрѣ въ себе си, има нѣщо въ живота, което разрешава; но като дойде при него едно сѫщество, душата му се прелива, пъленъ е съ любовь, готовъ е да направи най-голѣмото добро. Като замине това сѫщество, пакъ разрешава въпроситѣ си добре. Който и да дойде, богатъ, сиромахъ, еднакво е разположена неговата душа. Азъ мога да кажа, че неговата радость е, както радостьта на слънцето. Слънцето като види една мома, поусмихне се; като види малка глиста, поусмихне се; като види заекъ, растение, поусмихне се; и на стари, и на млади, на всички се усмихва слънцето. Едно уподоблѣние знаемъ, по-добро уподоблѣние нѣма: нашата радость трѣбва да бѫде като радостьта на човѣкъ, който може да извести: „Изгря слънцето, дойде пролѣтьта, дойде свободата, дойде любовьта, дойде мѫдростьта, дойде безсмъртието!” Тѣ сѫ новитѣ вѣсти, които сега идатъ въ свѣта. Казва Христосъ: „Идете известѣте на моитѣ ученици да ме срѣщнатъ въ Галилѣя”. Галилѣя, това е възвишеното, разумното, това е мѣстото на човѣшката душа. Сега казвамъ: всички вие трѣбва да имате туй разбиране, великото, хубавото разбиране. Да бѫдете омели, рѣшителни, не да очаквате като пишете, да ви напълнятъ отвънъ. Вие чакате да станете добри. Вие сами трѣбва да станете добри. Добъръ е този, който може да направи добро. Споредъ менъ ето въ какво седи доброто, силата въ какво седи. Ти седишъ, дойде ти една мисъль: „Стани и направи едно добро.” Кому ще направишъ добро посрѣдъ нощь? Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ще взема стомната, ще ида до чешмата, ще ида до едно дърво, ще излея стомната и пакъ ще се върна. Или ще дойде пакъ мисъль: „Стани, направи добро.” Срѣднощъ, всичкитѣ хора спятъ, но азъ имамъ куче, което зъзне; ще взема коматъ хлѣбъ, ще му дамъ, или ще му туря малко слама да лѣгне. То е добро. Изведнъжъ нѣма да го туря въ стаята, то нѣма да разбере, за да разбере силния контрастъ, потрѣбно е друго. Като му дамъ хлѣба, ще разбере, че има отношения. Азъ искамъ кучето да бѫде свободно, азъ не искамъ да измѣня неговитѣ условия. Въ кѫщи сега може да се радва, но утре като го изнеса вънъ ще бѫде по-нещастно. Като му дамъ хлѣбъ, ще кажа: „Ти си по-голѣмъ герой, отколкото азъ.” Като го потупамъ, това куче ще бѫде доволно. Това е сѫщество, на което е приятно да стои предъ кѫщата, то има двойна енергия да издържи студа, има специфична сила, съ която си пази топлината. Човѣкъ нѣма тия специфични сили, птицитѣ ги иматъ, растенията сѫщо. Човѣкъ само при рѣдки случаи може да издържа лоши условия. Казвамъ: ще му помогна при неговитѣ условия на живота. Ние трѣбва да бѫдемъ силни въ малкитѣ работи, не въ голѣмитѣ работи. Представете си, идва при васъ единъ човѣкъ, иска ви хиляда лева. Следъ като вземе паритѣ, разправя: „Не може ли азъ да не плащамъ?” И двамата сте християни. Какво трѣбва да се прави? Онзи, който взема паритѣ, трѣбва да ги върне, нищо повече. Азъ съ даването на паритѣ образувамъ дисхармония. Този човѣкъ, на когото съмъ заелъ паритѣ, той се огрѣши, азъ съмъ го турилъ въ пѫтя на изкушението. Той трѣбва да ми даде хилядата лева. Азъ ако искамъ истински да му услужа, ще му ги изпратя по нѣкакъвъ начинъ, безъ да знае той, че азъ му ги изпращамъ, да не се усѣща, че е задълженъ. Тогава и той ще се издигне, и азъ. Единъ день азъ мога да кажа: „Сега отъ мене да мине, хайде, вече ти ги прощавамъ.” Тия пари не сѫ мои. Пари не се прощаватъ. Туй е дълбоко вѫтрѣшно разбиране. Въ любовьта се изисква, когато направимъ една услуга нѣкому, да не засегнемъ неговата свобода; неговата душа да не се усѣща накърнена. Ако азъ не постѫпя спрямо него както спрямо себе си, тогава моята любовь не е съвършена. Ще каже нѣкой, че на менъ Господъ не ми говорѣлъ. Хубаво, азъ ви казвамъ: азъ съмъ роденъ отъ Господа. Ако така говоримъ, всинца сме родени отъ Господа, но има отъ насъ и дважъ родени. Ти си веднъжъ роденъ, азъ съмъ дважъ роденъ. Какво ще кажете ? Тѣ сѫ непонятни работи. Хората ни залъгватъ въ сегашния животъ, че ние умираме въ страдания, турятъ паметникъ. Но ние не знаемъ защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече нѣкой да каже истината, всички ще се опълчатъ противъ него. Защо се опълчватъ хората? Азъ да ви кажа защо. Защо се опълчватъ красивитѣ моми противъ онази мома, която се жени за най-красивия момъкъ? Не че я мразятъ, но всѣка мома иска да вземе този момъкъ за себе си. Когато искашъ да кажешъ истината на хората, казватъ: „Не си ти, азъ трѣбва да кажа истината.” Ти ще кажешъ, азъ ще кажа, кажете и вие - всички ще кажемъ. Но трѣбва да я кажемъ. Азъ позволявамъ и двадесетьтѣ моми да обичатъ момъка, ако могатъ да се разбератъ и двадесетьтѣ моми може да се оженятъ за единъ момъкъ. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живѣятъ на едно дърво, туй е едно цѣло. Но ако една отъ тѣхъ иска момъкътъ да бѫде само за нея, другитѣ и тѣ ще искатъ. Ако всички се окачатъ, че станатъ клонища, той ще стане дънеръ, тѣ хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбятъ и той се ожени за всички тѣхъ, той ще стане дърво, ще тури главата отвѫтрѣ въ земята, ще ражда най-хубавитѣ сочни плодове. Казвамъ: това е едно дърво, за което се ожениха тѣзи 20 красиви моми и сега ражда плодъ. Има ли тогава смисълъ? Има смисълъ. Ама какъ може да се оженятъ така? Тогава и 20 момци може да се оженятъ за една мома, пакъ ще бѫдатъ дърво. Момата ще бѫде долу въ земята. Това е една дълбока философия на живота. Ако ти за любовьта не си готовъ да пожертвашъ всичко въ свѣта, ти не можешъ да разбирашъ живота. Това не е любовь. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертва. Не да напусне живота, а въ всичкитѣ противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живѣятъ лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Азъ ви зная. За примѣръ, нѣкой пѫть седи при мене нѣкоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Нѣкой пѫть азъ закачамъ нѣкоя баба. Искамъ да ви изнеса една истина. Една баба казва: „Дотегна ми животътъ, много съмъ лъгана.” Казвамъ: „Сега бабо, представи си, че Господъ тѣ направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена съ пръстени, а азъ съмъ царски синъ.” Бабата току се поухили. Може да имате вѣра въ мене. „Синко, казва, дали това може да бѫде?” Че това е именно въ живота. Две души може да се слѣятъ въ едно. Че това е любовь. Когато две души се слѣятъ въ едно, ражда се гений. Когато се сливатъ душитѣ, раждатъ се гениалнитѣ хора въ свѣта. Като се слѣятъ три души заедно, образуватъ светия. Като се слѣятъ хиляди души въ едно, ражда се тогава Учитель. Съ сливането на ония възвишени души, чрезъ които Богъ се проявява въ свѣта, образувана цѣлата вселена. Любовьта въ свѣта е потрѣбна за спасението му. Любовьта е само, която иде спаси човѣчество. Това е новото Учение. Като дойде Любовьта, хлѣбъ ще има, свобода ще има. Всичкитѣ ще ги научи Господъ. Идете, известѣте на моитѣ ученици, нека идатъ да научатъ всичкитѣ народи на това Учение на Любовьта. 20 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 14 февруари 1932 г. София, Изгрѣвъ.
  10. 1932_02_07 Тѣзи малкитѣ

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тѣзи малкитѣ Ще прочета 18-та глава отъ Евангелието на Матѣя. Ще прочета и часть отъ 10-ти стихъ, 18-та глава отъ Евангелието на Матѣя: „Не презирайте никого отъ тѣзи малкитѣ.” Животътъ самъ по себе Си е най-красивото съчетание на една велика разумность. Животътъ е резултатъ на нѣщо. Задъ живота седи нѣщо непостижимо, за което човѣшкиятъ умъ нѣма понятие, но ние се занимаваме само съ този резултатъ отъ непонятното, което е задъ насъ. Следователно туй най-хубавото, макаръ че се оплакваме отъ него, най-хубавото е животътъ. Най-хубавото нѣщо, това е животътъ въ свѣта. И най-лошото е животътъ, споредъ както го мислятъ хората. Всички страдания се раждатъ все отъ живота. Раждане и смърть, падане и ставане - всичкитѣ противоречия сѫ все въ живота. Съвременнитѣ хора сѫ безгрижни по отношение на живота. Богатитѣ иматъ едно понятие, сиромаситѣ иматъ друго понятие за него; ученитѣ хора иматъ едно понятие, невежитѣ хора - друго; добритѣ хора иматъ едно понятие за живота, лошитѣ иматъ друго понятие; силнитѣ иматъ едно понятие, слабитѣ иматъ друго. Всѣки разбира живота отъ своето становище, и всичко това наричатъ „животъ”. Ученитѣ хора сѫ се старали да дадатъ разни дефиниции на живота, но не съмъ намѣрилъ нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалность, понеже животътъ е единъ резултатъ. Самиятъ резултатъ не можешъ да го познаешъ, докато не знаешъ причината, отъ която той произтича. Ние сѫдимъ за живота споредъ последствията, които се явяватъ у насъ. Нѣкой пѫть мислимъ, че животътъ е лошъ. Защо? Така го виждаме. Нѣкой пѫть мислимъ, че животътъ е добъръ. Защо? Така ни е достѫпенъ. Следователно животътъ трѣбва да се постави на нѣкоя философия, и на нѣкое дълбоко познание. За да познаешъ живота, не е нужно да бѫдешъ великъ философъ, или нѣкой светия, или нѣкой поетъ, или талантъ. Може да бѫдешъ обикновенъ човѣкъ, много простъ човѣкъ и пакъ да имашъ правилно понятие за живота или за човѣка, да кажешъ: „Добъръ е този човѣкъ”. Така сѫщо учениятъ и невежиятъ, и двамата се отличаватъ въ разбирането на своето щастие. Учениятъ човѣкъ разбира едно, а невежиятъ разбира друго. Учениятъ човѣкъ разбира отъ какво иде плодородието на земята, а простиятъ не разбира. Детето може да се радва на млѣкото, което майка му дава, и майката може да се радва, но между радостьта на майката и тази на детето има голѣма разлика. Майката се радва за едно, детето за друго. Нѣма двама души, които да разбиратъ живота еднакво. Изключение ще е, ако има такива. Нѣма двама души, които могатъ да се радватъ еднакво за едно и сѫщо явление. Пъкъ радостьта и скръбьта сѫ единъ резултатъ на самия животъ. Животътъ е причина за две последствия: скръбь и радость. Защо трѣбва да скърбишъ? Защото живѣешъ. Защо трѣбва да се радвашъ? Защото живѣешъ. Ами после? Ще скърбишъ и после ще се радвашъ. Ами после? Ще скърбишъ. Който може да даде друго опредѣление, нека даде. Може да се дадатъ много дефиниции. Ти се радвай, то е резултатъ на живота. Защото въ твоята радость нѣкой скърби, и въ твоята скръбь нѣкой се радва. Следователно твоята скръбь въ дадения случай не е скръбь за всички, а за нѣкои е радость. И твоята радость не е радость за всички, а е скръбь за нѣкои. Едновременно половината хора се радватъ, а другата половина скърбятъ. Но всѣкога радостьта е по-голѣма отъ скръбьта. Деньтъ е по-голѣмъ отъ нощьта. Туй нѣма да ви го доказвамъ. Но ако се занимавате съ математика, ако премѣрите количеството на тъмнината, защото тъмнината има тежесть, ще се убедите въ това. За една нощь се иждивѣва (т. е. – изразходва) единъ грамъ тъмнина за да се покрие цѣлото земно кълбо съ нея. А въ единъ день се иждивѣва половинъ грамъ свѣтлина. Следователно свѣтлината е повече. Но вие ще кажете: „Отде го намѣри, че е така?" Попитайте ученитѣ хора. Когато говорятъ за атома, кѫде сѫ го намѣрили? Чудни сѫ, питатъ ме, де съмъ го намѣрилъ. Че какъ ученитѣ хора хванаха атомитѣ? Атомитѣ иматъ йони, протони и още много частици, но още по-малки отъ тѣхъ има, които само имена още нѣматъ. За въ бѫдеще нѣкога ще ги кръстятъ. Това, което не е кръстено, ще му сложатъ име. Родено е, но име нѣма. Не го знаемъ кѫде е, но сѫществува. Нѣкой пѫть вие седите и гледате много мрачно на живота. Питате: „Защо съмъ се родилъ, защо живѣя? Защо умирамъ?” Защото животътъ ражда едновременно раждането и смъртьта. Единъ день животътъ намира, че твоята форма не съотвѣтствува на неговото изявление. Животътъ казва: „Да се донесе въ фабриката да се ремонтира”. Ремонтирането го наричатъ „смърть”.. Следъ като го ремонтиратъ, става малко годенъ за живота, веднага отново се роди. Вие не мислете, че само единъ животъ има. Ние на живота не сме фактори, ние сме само гости, поканени на тази велика трапеза, и каквото ти дадатъ, яжъ. Втори пѫть господарьтъ, който тѣ е поканилъ, едва ли при сѫщитѣ условия пакъ ще тѣ покани. Вториятъ пѫть ще седишъ отвънка, ще гледашъ, когато другитѣ ядатъ и пиятъ, ти само ще надниквашъ презъ прозореца, да видишъ кои сѫ тамъ. Ако вие разбирате, животътъ има хиляди други проявления, и именно въ тѣзи проявления е неговата хубость. За примѣръ, вие растете, възприемате живота чрезъ растенето. Докато растете, искате да бѫдете млади. Що е младостьта? Качество на живота на щастливия човѣкъ. Началото на живота е младостьта. Остаряването е качество на разумния животъ. Остарялъ си - дошълъ си на разумното. Ти като мислишъ по младенчески, мислишъ, че старостьта е едно нещастие, понеже имашъ възгледитѣ на младия. Защо като остарѣешъ мислишъ, че си нещастенъ? Казвашъ: „Младитѣ години отидоха”. Ти гледашъ на живота отъ друго гледище. Като остарѣешъ разбирашъ, че животътъ има не само младость, но той има и старость - погледнешъ го и отъ дветѣ гледища. Младиятъ се движи, стариятъ чете, той има свѣтлина. Защо младиятъ се движи? Съвременната наука казва, че движението произвежда огънь, свѣтлина. Следователно младиятъ човѣкъ, следъ като произведе огънь, който трѣбва въ живота, той остарява. А старостьта не е нищо друго, освѣнъ да започнешъ да мислишъ, да четешъ. Казвате: „Не ни трѣбва старость”. Да, но това значи да четете хубави, велики работи. Вие казвате за нѣкого: „Този човѣкъ е остарѣлъ, но не е разбралъ живота”. Стариятъ като разбере живота, тогава има смисълъ старостьта. Защото нѣкои стари хора, следъ като сѫ произвели огънь, сѫ го изгасили съ вода, и повече като нѣматъ сила да запалятъ огъня, зъзнатъ на студа. Защото въ живота има единъ великъ студъ. Недоволството, нещастието, това е студътъ въ живота. Не 35° студъ, но студъ 270° - тъй както ученитѣ хора го казватъ. А азъ казвамъ, че това е студъ 3 000 000°, разбирате ли? За земята е това. Сега не мога да ви го докажа, но ще го вземете за вѣрно. Ако вѣрвате, добре. Дали ще го вѣрвате или не, то не може да се докаже. Турцитѣ казватъ „ола бѣлиръ” - може да е тъй. Дали е тъй или не, то е въпросъ, който остава за бѫдещето; понеже всичко, каквото хората говорятъ, за въ бѫдеще ще се провѣри. Единъ день вие ще видите моитѣ беседи вѣрни ли сѫ или не. Пъкъ единъ день ще видите дали сте живѣли добре или не. Всичко това ще бѫде, ще го видите като на картина. Нѣкой пѫть въ бѫдещитѣ вѣкове ще ви дадатъ едно кино, ще видитѣ кой де е и какъ е. Сега вие ще кажете: „Значи има нѣща невѣроятни”. Възможно е отъ Ваше гледище така да е, възможно е половината да не е вѣрно, възможно е три четвърти да не е вѣрно и една четвърть да е вѣрно, 25 % допустимо. Азъ допущамъ всичко. Онзи, който има пари, всичко може да отпуща, може да отпусне хиляда лева, 2, 3, 4, хиляди и повече, а онзи, който нѣма, нищо не може да отпуща. Той може да вѣрва може и да не вѣрва, но азъ нѣмамъ нужда отъ това. Какво ще ми важи дали вѣрватъ хората, или не? Азъ най-добрата публика съмъ намѣрилъ. По-добра публика отъ себе си досега не съмъ намѣрилъ, а вие сега сте ми гости, искамъ да ви дамъ едно забавление. Може нѣкой пѫть това, което съмъ ви представилъ, да не ви хареса. Ако повикате на гости единъ американецъ и му направите една българска лютеница съ шопски пиперки, онзи американецъ ще обиколи за секунда цѣлата ви кѫща. Една несъобразность е това. Туй въ България се случва. Единъ американецъ, продавачъ на библии, билъ поканенъ отъ единъ българинъ на гости и следъ като Му далъ и една лютеница само отъ люти пиперки, той извикалъ: „Вай, вай!” Българинътъ рекълъ: „Нѣма нищо”. Далъ му после зелева чорба да пие малко. Той седи и се смѣе: „Азъ досега не знаѣхъ какво нѣщо сѫ тѣзи люти чушки”. Въ Америка четохъ, че имало люти краставички, по-люти отъ шопскитѣ чушки. Носятъ ги въ малки шишенца и когато стомахътъ на нѣкого е малко разваленъ, ще откѫсне малко отъ краставичкитѣ като специалитетъ, който лѣкаритѣ даватъ. Единъ проповѣдникъ ималъ слабъ стомахъ, на Западъ нѣкѫде се случило това, носѣлъ си шишенце; извадилъ си малко веднъжъ и съ апетитъ го изялъ. Единъ господинъ до него казалъ: „Господине, може ли да ми услужите съ вашето шишенце?” „Може, на драго сърдце”. Той мислѣлъ, че онзи е достатъчно опитенъ въ тази работа, изглеждалъ единъ доста практиченъ човѣкъ. Вториятъ откѫсва едно голѣмо парче, запълва му се устата и пламва отъ лютивото. Едва могълъ да попита: „Господине, ти какъвъ си? Проповѣдникъ ли си?” – „Че проповѣдникъ съмъ”. „Азъ много пѫти съмъ мислилъ за онзи проповѣдникъ, който носѣлъ огнени камъни. Ти си първиятъ отъ тѣзи, когото виждамъ. Огнени камъни носишъ въ шишенцето". Това е анекдотъ. Има и другъ примѣръ съ двама водители на племена въ Америка, единиятъ младъ, на 25 години, другиятъ старъ. Слагатъ имъ блюдо, турятъ имъ сокъ, нѣщо като нашия хрѣнъ. Американецътъ следъ като вземе месо или нѣщо друго, ще вземе отъ този сокъ да върви месото по-лесно. Младиятъ взелъ малко отъ него и като хапналъ, поизпотилъ се малко. Стариятъ го пита: „Какъ е, хубаво ли е?” „Отлично е”. Стариятъ взима отъ сока, но повече. Започватъ да капятъ сълзи отъ очитѣ му. Пита го младиятъ: „Защо ти текатъ сълзи?” „Спомнихъ си, че миналата година баща ми се удави въ Голоновското езеро.” „Не плачи, защото и ти ще се удавишъ съ баща си.” Съвременнитѣ хора искатъ навсѣкѫде природата да си отвори всичкитѣ врати и всичко да имъ бѫде ясно, понятно. Не, всичкитѣ врати на Природата сѫ затворени, понеже тя е въ движение. Когато нѣкой тренъ се движи, вратитѣ му сѫ затворени. Когато нѣкой параходъ се движи, вратитѣ му сѫ затворени. Когато нѣкой аеропланъ се движи, всичко е затворено. Когато нѣкой човѣкъ излиза отъ кѫщи, той си затваря вратата, затваря си всичкитѣ врати. Но когато тренътъ спре на нѣкоя главна станция, тогава вратитѣ се отварятъ, да излезатъ пѫтуващитѣ вънъ. Та питатъ, когато вратитѣ сѫ затворени, какво трѣбва да прави човѣкъ? Той трѣбва да върши една отъ най-великитѣ работи - той трѣбва да учи, да прави своитѣ наблюдения. Христосъ казва: „Пазѣте тѣзи малкитѣ.” Защо? Защото тѣ живѣятъ на земята, но ангелитѣ имъ живѣятъ при Бога. Следователно, ако туй малкото игнорирашъ, то има задъ себе си единъ великъ принципъ, и тогава ти може да пострадашъ. Ако ти презирашъ живота, значи презирашъ Бога, защото животътъ е едно проявление на Бога. То е най-разумното, което сѫществува. Ако ти презирашъ живота въ неговото проявление, ти се поставяшъ противъ онзи великъ законъ, който ще ти даде голѣмото благо. Ти може да имашъ опитностьта на тѣзи двамата, да плачешъ. Защо? Защото си взелъ малко. Ти искашъ да вземешъ голѣмо парче, но голѣмото повече люти. Първо трѣбва да вземешъ по-малко, докато се приспособишъ. Вземете елементитѣ въ въздуха, човѣкъ се е научилъ да ги понася. Едно сѫщество, което не е свикнало да диша нашия въздухъ, може да се отрови. Човѣкъ постоянно трѣбва да се приспособява къмъ онѣзи отрови, които сѫ въ въздуха. Сѫщо и като се учимъ, ние почваме да се тровимъ. За примѣръ ти имашъ едно знание и казвашъ „наука.” - Науката трѣбва да бѫде другояче построена. Ти когато дишашъ, трѣбва да имашъ едно хармонично съчетание на мислитѣ. Защото ако мисъльта ти не е хармонична, въздухътъ нѣма да тѣ ползува. Мисъльта ти трѣбва да бѫде въ хармония съ чувствата и съ волята. Онѣзи хора, които се разгнѣвяватъ, дишатъ много бързо, у тѣхъ има едно дисхармонично движение на нервната система, която е разстроена. Въ живота човѣкъ трѣбва да изучава новитѣ положения, какъ трѣбва да живѣе. Вие седите и казвате: „Нали така Господъ е направилъ човѣка?” Изучавали ли сте какъ Господъ е направилъ човѣка? Проучили ли сте направения отъ каль човѣкъ, да видите елементитѣ и силитѣ, които сѫ скрити въ него, кои сѫ скрититѣ чувства у него, какво представлява неговата воля, какво представляватъ неговитѣ мисли? Вие казвате: „Това е човѣкъ, който се движи”. Това ни най-малко не е човѣкъ. Туй, което се движи и ходи на два крака като една кукла, това още не е човѣкъ. Неговата глава се върти, за да пази равновѣсие. Ако престане да мисли правилно, той веднага пада на земята. Всѣко падане, всѣко подхлъзване, всѣко преждевременно остаряване въ живота се дължи на една неправилна мисъль, на неправилни чувства и неправилни постѫпки. - Ама другояче не може ли да действуваме? - То е другъ въпросъ, ако можешъ. Но за твоето благо, ако искашъ по-дълго време да си младъ, ти непремѣнно трѣбва да проучвашъ законитѣ на Бога, въ които животътъ седи като единъ резултатъ; понеже този животъ не иде всѣкога тъй изобилно. Ако вие иждивите силитѣ на живота си, после ще усѣтите колко е мѫчно да ги възстановите. Никой не може да ви заеме нѣщо. Никой никому не може да даде. Човѣкъ може да даде хлѣбъ на стомаха, но ако не стане смилане, тази храна е отрова за него. Ти може да дишашъ, но дробоветѣ сѫ толкова нѣжни, въздухътъ трѣбва да е стопленъ, ако не, ти ставашъ инвалидъ. Като затворишъ вратата си, ти ще се учишъ отъ Бога и ще Му благодаришъ за живота, който ти е далъ. Ще искашъ да ти даде едно знание да живѣешъ на земята, както и Той. То е най-хубавото нѣщо! Сега ние като се погледнемъ, виждаме, че сме направили живота си нещастенъ. Земята за напредналитѣ сѫщества е едно отлично забавление. Нарича се забавачница. Най-хубавата забавачница е земята, по-хубава забавачница въ цѣлата слънчева система нѣма. Отлична е. И когато на нѣкой ангелъ нѣкой пѫть му стане много мѫчно, той идва на земята да се повесели. Тѣ идатъ да се повеселятъ съ хората. Като видятъ, че нѣкой плаче - нѣкой мѫжъ, нѣкое дете, или жена, или философъ плаче, взематъ едно шишенце отъ тѣхнитѣ сълзи, че отиватъ въ небето и ги разглеждатъ. „Взехъ, казва ангелътъ, тази вода отъ едно сѫщество на земята, тя изтичаше отъ очитѣ му”. И други ангели се събиратъ и ги разглеждатъ. Тѣ знаятъ причинитѣ защо е текълъ този изворъ. Сега вие казвате, че отъ нещастие плачели хората. Лъжете се, и безъ нещастието човѣкъ плаче. Защото хората плачатъ и въ радостьта. Казвате: „Защото съмъ скръбенъ, затова плача.” „Ами при радостьта защо плачете?” Но причината за плача не е нито радостьта, нито скръбьта. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да плачете; не да ревѣте. Не спъвайте плача, но рева. Ревътъ е нѣщо второстепенно. Плачътъ е нѣщо възвишено, благородно. Когато човѣкъ иска да изрази най-хубавитѣ си чувства, най-възвишенитѣ, ще му потекатъ сълзи. Ако ти си изразъ на великото, ще плачешъ. То е най-великото разрѣшение. Казвате за нѣкого: „Каква баба е, да плаче за нищо”. Онзи, който не плаче, не билъ баба. Именно трѣбва да съжалявате онзи, който не плаче, защото бабата най-малко плаче. На планинскитѣ върхове пращатъ най-много влага. Нали отъ онѣзи склонове, на които сѫ събрани много снѣгове, като дойде слънцето, ще потече тази влага. Ако изсъхнеха тѣзи върхове, какво щѣше да бѫде положението на долинитѣ? Всичкиятъ прогресъ въ тази забавачница се дължи само на сълзитѣ, не на рева. Азъ не искамъ да вѣрвате въ това. Едно опредѣление: плачътъ е подтикъ на една нова култура. Когато хората престанатъ да плачатъ, ставатъ жестоки, култура вече въ тѣхъ нѣма. Защото култура има тамъ, дето има влага. Култура има тамъ, дето има топлина. Култура има тамъ, дето има свѣтлина. Свѣтлина, топлина и влага, това сѫ тритѣ елемента, които вървятъ заедно. Сълзитѣ, това е влагата на живота. Най-първо имате свѣтли мисли, свѣтли чувства и имате плача на волята. Когато плачътъ е свързанъ съ човѣшката мисъль, съ човѣшкитѣ чувства, тогава той е единъ добъръ резултатъ. Волята ще дойде като единъ разуменъ актъ, който обира плодоветѣ отъ дървото на живота. Колко сѫ подобри тѣзи плодове, които сѫ излезли отъ свѣтлината или отъ човѣшката мисъль, които сѫ излезли отъ човѣшкитѣ чувства и които сѫ излезли отъ човѣшкия плачъ! Обикновено човѣкъ, когато страда или скърби, плаче. Плачътъ е външенъ изразъ на вѫтрешната скръбь, която е свързана съ мислитѣ и съ чувствата. Сега вие искате да живѣете безъ скръбь и безъ страдание, нали така? Такъвъ животъ не може да сѫществува. Той е неразбранъ. Вие не искате едно отъ най-великитѣ блага. Вие считате плача за една слабость. Едно отъ най-великитѣ блага е страданието, скръбьта. Скръбьта, страданието е единъ видъ измѣнение, сгѫстяване. Страданието е най-малкото състояние на човѣшката душа. Човѣшкиятъ духъ слиза на земята да вземе малко скръбь. То е единъ резултатъ, то е една дреха, която духътъ трѣбва да облѣче. Ще знаете, че човѣкъ е създаденъ отъ една субстанция, отъ една есенция. Както и да мислите, той е съставенъ отъ много елементи, макаръ че философитѣ поддържатъ, че човѣкъ е съставенъ отъ една субстанция. Тѣ не знаятъ каква е субстанцията. По субстанция е еднообразенъ, но по проява е много разнообразенъ. Сега, това е въпросъ, по който ученитѣ хора може да спорятъ. Хубаво е, че има за какво да спорятъ и какво да доказватъ. Но ние нѣмаме време за споръ. Когато ядемъ, когато сме на обедъ, нѣма какво да споримъ. Ние ще ядемъ, понеже имаме единъ опитъ въ лабораторията. Вие ще ядете и следъ това ще. правите своитѣ умозаключения, своитѣ спорове дали яденето е било хубаво сготвено или не. Сега ще се усмихвате; ще кажете една дума, ще вземете вилушката, ще хапнете, пакъ ще погледнете въ чинията, пакъ ще вземете една хапка, ще я сдъвчите. И философи, и светии все дъвчатъ. И светията дъвче по сѫщия начинъ. Единъ дъвче отлѣво надѣсно, другъ дъвче дѣсно налѣво и това го считате за нѣщо обикновено. Вие не виждате млѣкопитаещитѣ преживни животни. Когато единъ волъ яде, той преживя, размишлява. Цель процесъ протича въ този волъ докато преживя. Най-хубавото състояние на вола е, когато седне да преживя. Този волъ е великъ философъ, който не е могълъ да разрѣши въпроса въ небето и дошълъ въ забавачницата. Като преживя, казва: „Лесна е тази работа. Тамъ имаше принципи, а тука е резултатъ”. Като преживя, той разрешава въпроса. Като го разрѣши, веднага хвърля рогата, копитата, кожата тукъ, на земята и вече е единъ ангелъ. Тукъ той е билъ единъ ескимосъ, а като отиде въ небето, е нѣщо друго. Вие казвате: „Нашето волче”. Като го погледнете, поусмихнете се малко: „Ди, ди”. Знаете ли какво значи „ди-ди” ? Въ Америка на единъ докторъ богословъ даватъ титлата „диди”. Значи по американски вие сте го произвели вече въ волъ. Всички волове българитѣ сѫ ги произвели въ „диди”. Всѣки български волъ е „диди” - докторъ на орането, докторъ на труда. Българинътъ безъ да знае, го прави. Казва: „Ди, синко”. Много хубава дума е взелъ, за да подкара волътъ да работи – „диди”. Ние, съвременнитѣ хора, трѣбва да обърнемъ внимание на онази вѫтрѣшна красота, която сѫществува въ живота. Този пѫть, по който сега искаме да разрѣшимъ въпроситѣ, то е губене на време. За примѣръ, може да се мажешъ отвънъ, да се червисвашъ. Азъ намирамъ, че е хубаво това нѣщо. То е най-лесно да се бѣлосашъ и червисашъ. Една кѫща, като се намаже съ варь, добре е. Нѣкой казва: „Червисала се е”. Не е лошо. Българскитѣ моми нали си бѣлосватъ кѫщитѣ, взематъ малко червено, сложатъ отдолу. Който ходи да се жени за нѣкоя мома, гледа какъ е боядисала и нашарила кѫщата си. Казва: „Много хубаво е замазана кѫщата, кенари е турила за пердета и тя сама си боядисала кѫщата”. Имаше тукъ една Султана, тя си мажеше лицето. Една сестра ми разправяше следния случай. Имала една книга, подвързана съ хубава червена кожа. Гледа, че книгата губи червения цвѣтъ. Пита се, кѫде отиде червениятъ цвѣтъ? А тя имала една слугиня, която си мажела устнитѣ съ червеното отъ книгата. Цѣла година си червила устнитѣ и развалила книгата. Казвамъ: Това е износенъ, практиченъ методъ. Азъ не правя никакъвъ упрекъ. Този е стариятъ методъ, най-износенъ. Има право всѣки да си боядисва кѫщата. Казвате, нацапалъ се. Може да се е нацапалъ, но той си се харесва така. Момитѣ си нацапатъ устнитѣ и излезатъ на разходка. После, българитѣ обичатъ бѣли и червени моми. Онази мома, която има червени устнички, веднага всички я харесватъ. Има единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ живота, по-хубавъ, по-устойчивъ. Защото човѣкъ единъ день нѣма да има червило отвънъ. Тогава и боя нѣма да има. Сега, докато има боя, много хубаво сте боядисани, но единъ день нѣма да има варь, пъкъ и червило нѣма да има. Какво ще правите тогава? Сега на васъ, българитѣ, лаборатории трѣбва да имате, да започнете сами да си произвеждате вашето червило и бѣлило, и да ги туряте на мѣсто. Азъ харесвамъ всѣка мома, която се черви. Азъ харесвамъ повече онѣзи, които се червисватъ, отколкото тѣзи, които не се червисватъ. Азъ ги харесвамъ по това, че сѫ спретнати, не сѫ лениви моми, кѫщата имъ е замазана. Онѣзи, които не сѫ спретнати, кѫщитѣ имъ не сѫ замазани, неглиже ходятъ. Азъ харесвамъ свѣтскитѣ моми, че сѫ спретнати. Другитѣ сѫ лениви, не обичатъ да се докарватъ. Азъ се чудя нѣкой пѫть на философията на хората. Сега правя сравнение, търся причинитѣ. Понеже тукъ е забавачница има какво да се занимавамъ. Когато нѣкоя мома се влюби въ единъ момъкъ, тя се облича, гледа се въ огледалото, вчесва се, отлично работи. Тя на своя възлюбенъ иска да му каже: „Виждашъ ли ме, азъ като влѣза въ дома ти, ще го уредя, вижъ, че съмъ спретната, чиста, не съмъ тъй проста. Зная какъ да уреждамъ. Както себе си уреждамъ, така и тебе ще уреждамъ”. Чудно нѣщо: онзи, който се влюби въ Бога, за нищо не мисли, нито се вчесва, заплеснатъ става. Казва, че се заплѣсва отъ голѣма любовь. Не е вѣрно, любовьта всичко може да направи, но заплѣсване въ любовьта нѣма. Любовьта е единствената сила, въ която човѣкъ не може да се заплесне. Ти не можешъ да се заплеснешъ. То е все едно да ми кажатъ, че гладниятъ като види яденето, може да се заплесне и да не яде. Не може това! Той като види яденето, ще му се отворятъ очитѣ, ще го погледне оттукъ, оттамъ, ще вземе на върха на лъжицата и пакъ ще го остави. Казвамъ: този човѣкъ не е гладенъ, нищо повече. Това не е любовь. Сега, да говоримъ по принципъ. Ти като обичашъ Бога, може да си спретнатъ, може да си хубаво облѣченъ. Азъ ще ви кажа защо, ще ви дамъ едно тълкувание по отношение на живота, защо нѣкои хора сѫ лоши и защо нѣкои сѫ добри. Лошевинитѣ и добринитѣ, това сѫ моди въ небето. Не смѣсвайте. То е външна дреха, съ която ще се облѣчете. Когато нѣкой човѣкъ се влюби въ нѣкого, той го лъже, той се облича хубаво. Който не се е влюбилъ въ Бога, той се облича въ отрицателни качества, въ него ще има зависть, злоба, омраза, хитрина, лукавство - всички тѣзи качества ги носи и си прави черни дрехи. Черно носи да изгори сърдцата на хората. Туй е мода. Когато нѣкой се влюби въ Бога, той ще почне съ добродетелитѣ: той е добъръ, миротворецъ, облѣченъ е хубаво, ще си направи косата, ще се покаже, че не е старъ. Това сѫ две моди. Първата мода въ свѣта считамъ, че е отживѣла работа. И лошитѣ хора сѫ влюбени, и добритѣ хора сѫ влюбени. Защото и онзи, който прави зло, е влюбенъ въ нѣщо. Той прави зло заради любовьта, има нѣкого да обича. Онзи вълкъ, който хойка, 20 кошари обикаля, кой го кара да обикаля кошаритѣ. Онзи разбойникъ, който ходи да обикаля съ своята пушка кѫщитѣ, той казва: „Заради нея всичко ще направя”. Любовь гори сърдцето му. Всѣки, който не дава, му тегли куршума. Та въ това отношение момитѣ трѣбва да предупреждаватъ своитѣ възлюбени. Но и момитѣ сѫ два сорта. Или да преведа: всѣки човѣкъ, който се удоволствува, той служи на злото. Всѣки човѣкъ, който служи на трезвия животъ, той служи на доброто. Щомъ искашъ да се удоволствувашъ, непремѣнно паденията ще дойдатъ. Ти искашъ да бѫдешъ младъ, това е удоволствие. Искашъ да бѫдещъ богатъ, това е удоволствие. Друго нѣщо е стремежътъ въ тебе да добиешъ богатство въ пълния смисълъ - богатство въ своитѣ мисли, богатство въ своитѣ чувства и богатство въ своята воля; после ще имашъ и материални богатства - това е въ реда на нѣщата. Но когато ти искашъ да добиешъ едно материално богатство, безъ да имашъ богатство на твоята мисъль, на твоитѣ чувства и воля, и ще накарашъ другитѣ хора да работятъ за тебе - това е удоволствие. Следъ време тѣ ще станатъ по-умни отъ тебе и ще почнатъ да тѣ измѫчватъ. Вие може да станете нещастни. Психологически е така. Вие искате да имате сега едни установени правила, които обаче не могатъ да оправятъ сегашния животъ. Има единъ неразбранъ животъ въ свѣта, който е произлезълъ отъ любовьта, но единъ животъ, който нѣкога е сѫществувалъ. Злото въ свѣта зависи отъ една много стара култура, която е сѫществувала преди появата на човѣка и на земята сѫ сѫществували други сѫщества. Следъ туй земята е била преобразена, но материята, съ която тѣ сѫ работили, е останала. Следователно ние като сме се облѣкли съ тази материя, тя придава свойства и качества и на насъ, тъй както тѣ сѫ творили. Вие сега ще кажете: „Какво е писалъ Мойсей?” Но Мойсей не е казалъ всичко. Сега религиознитѣ хора се спиратъ върху това какво е казалъ Мойсей. Много малко е казалъ Мойсей. Ученитѣ хора каквото сѫ казали е право. Пророцитѣ каквото сѫ казали е право. Пророцитѣ много малко сѫ казали. Христосъ е казалъ много малко. Казватъ: „Какъ смѣешъ да казвашъ, че е така?” Самъ Христосъ е казалъ: „Има много нѣща да ви кажа, но сега още не сте готови, за въ бѫдеще когато дойдатъ благоприятнитѣ условия, когато вашето съзнание се повдигне, когато Азъ дойда пакъ на земята съ своитѣ избрани, тѣзи нѣща ще бѫдатъ тогава разбрани”. Казвате: „Ние вѣрваме сега буквално”. Ако нѣщо не е съгласно съ евангелието? Има нѣща, които трѣбва да бѫдатъ съгласни, има нѣща, които не трѣбва да бѫдатъ съгласни. Ако туй е законъ, че трѣбва да сме съгласни съ старото, питамъ: Христосъ бѣше ли съгласенъ съ старото? Нѣкѫде бѣше съгласенъ. Мойсей казваше: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ”. До Мойсей бѣше така – „Око за око, зѫбъ за зѫбъ”, има си причини, за да е било така. Христосъ идва и казва: „Ако ти извадятъ едното око, ти дай и другото. Ако тѣ ударятъ отъ едната страна, ти обърни и другата”. Ще преведете сега смисъла: „Ако тѣ ударятъ отъ едната страна, ти обърни и другата”. „Ако ти взематъ горната дреха, дайте си и другата”. Преведете това. Ние придаваме само материаленъ характеръ на казаното. Въпросътъ е и за нашитѣ мисли, за нашитѣ чувства и за нашитѣ постѫпки. Тогава резултатитѣ ще иматъ едно съотвѣтствие, както животътъ е резултатъ на нѣщо разумно. Ние не го знаемъ какво е, но отъ самия резултатъ на живота, който дава радость и страдание, може да предположимъ тѣзи велики сили, които функциониратъ, какви сѫ. Ти имашъ едно страдание, не си доволенъ отъ нѣщо. Запитай се най-първо, защо не си доволенъ. Всичко ти е дадено даромъ. Майка ти тѣ храни даромъ, баща ти тѣ храни даромъ, навсѣкѫде всичко даромъ получавашъ. Ти седишъ цель день и правишъ въпросъ, че не си щастливъ. Ти не си щастливъ въ тази забавачница, а ангелитѣ биха се радвали на твоето мѣсто. Десеть ангела биха се поставили на твоето мѣсто, и ти пакъ си недоволенъ. Тѣ като тѣ гледатъ казватъ: „Да идемъ да го замѣстимъ”. Но Господъ казва: „Не, това дете ще остане”. Дохождатъ да Го убѣждаватъ. Той се гнѣви. Въ тази забавачница има вѣрую, има и безвѣрие. Има любовь, детинска - любовь на куклитѣ, любовь на кончетата. Питамъ каква любовь ще има едно момченце, което е възсѣднало кончето? Любовь може да има между две разумни души, които еднакво схващатъ нѣщата. Щомъ човѣкъ е гладенъ, ти участвувашъ въ този гладъ, като го нахранишъ. Този човѣкъ ти е признателенъ. Ако ти не познавашъ неговия гладъ, може да му дадешъ една храна, която не му съотвѣтствува. За примѣръ ако единъ човѣкъ е постилъ 10 ÷ 20 дни и ти му дадешъ една тежка храна, ще му направишъ най-голѣмото зло. Ти ще му дадешъ най-деликатната храна. Въ Германия, като пости нѣкой 30 ÷ 35 дни, най-първо лѣкаритѣ ще му дадатъ едно зърно грозде, дори ще го раздѣлятъ на четири и една четвърть ще му дадатъ първо, после ще дадатъ второ, трето и постепенно ще увеличаватъ храната. Неговитѣ черва, които сѫ били въ инертно състояние, трѣбва да се събудятъ, да започнатъ животъ. Постътъ е много хубавъ методъ за лѣкуване на болести, и на онѣзи болести, които не се поддаватъ на никакво лѣкарство, даже проказа, сифилисъ - ако човѣкъ може да пости по 30 ÷ 35 дни, той ще се пречисти и никакъвъ сифилисъ нѣма да остане у него. Но да издържи 35 дни. Общиятъ гладъ ще развие динамическа сила въ организма. Следъ 35 дни съвсемъ нѣма да ви познаятъ. Казвате: „Ама ще умра”. И безъ това проказата пакъ ще ви умори, но ако постите най-малко 20 ÷ 25 дни, ще живѣете повече. Но какъ да се направи постенето? За всѣко нѣщо има начинъ. Постътъ не може да се установи за всички еднакво. За всѣки човѣкъ има специфиченъ начинъ. Всички хора не може еднакво да постятъ. Всички хора въ едно и сѫщо време не може да започнатъ да постятъ. Защото ако на нѣкой човѣкъ организмътъ му е въ възходящо състояние, той не трѣбва да пости. Организмътъ когато е въ нисходящо състояние трѣбва да почине. Тогава е най-добриятъ постъ, да се освободи отъ всички влияния. Когато човѣкъ е неразположенъ, страда, недоволенъ е, той има нѣгативно състояние. Щомъ имашъ неразположение, волята ти е отслабнала. Страданието показва, че волята ти е отслабнала. Страданията идватъ за тониране, нищо повече. Отъ моето гледище това е тониране. Ако разбирашъ туй, което тѣ тонира, ти ще влѣзешъ въ връзка съ всички ония разумни сѫщества, които тѣ заобикалятъ. Тѣ сѫ невидими. Ще кажете: Има ли невидимъ свѣтъ? - Разбира се. Какво нѣщо е невидимиятъ свѣтъ? Не мислете, че невидимите нѣща, не се виждатъ. За тѣзи, които виждатъ, нѣма невидими нѣща. Понеже тѣ сѫ въ една обстановка по-особена, не всички могатъ да ги виждатъ. Представете си единъ параходъ, който е на 100 ÷ 200 километра отъ васъ, какъ ще го видите? Грамаденъ е той, но далечно е разстоянието. Казватъ, че въздухътъ е невидимъ. Невидимъ е, защото е на далечно разстояние, но ако той слиза на земята, ще го видишъ. Той е грандиозенъ, снаженъ, такъвъ изразъ има на очитѣ, на мускулитѣ, той е грандиозно нѣщо. Той като се намѣри предъ нѣкоя канара отъ десеть тона, съ една рѫка само може да я вдигне. Канарата може да е като Витоша, но въздухътъ само съ едно дихание може да я катурне. Какво нѣщо е въздухътъ? Вашата кѫща като я бутне, ще отхвръкне. Това е въздухътъ. Сила има въ него. Вие считате въздуха нѣщо нѣжно. Въздухътъ е най-мощното, най-силното, най-разумното въ свѣта. И въ него има такива мощни и едновременно толкова нѣжни духове на любовьта, любовьта имъ е толкова силна, че тя не е за насъ. Но сега нѣкой пѫть тѣ чрезъ слънчевитѣ лѫчи изпращатъ любовьта си навънъ. Всѣки единъ лѫчъ тебъ тѣ огрѣва, милва, лѣкува, и ако не бѣше този въздухъ за да ни пази, ние бихме се стопили отъ топлината на слънчевитѣ лѫчи. Какво е лѫчътъ? Едно любовно писмо. Той казва: „Много тѣ обичамъ. Откакъ съмъ тѣ видѣлъ, сърдцето ми тупти”. Ти четешъ писмото и казвашъ: „Какво ли значи това?” Дойде ти една хубава мисъль, изхвърлишъ я. Защо? Всѣки день получавашъ писма и не забелязвашъ колко е хубаво това. Отъ забавачницата на Земята се интересуватъ горе. Вие казвате: „Нещастни хора сме”. Не е вѣрно. Вие сте най-щастливи на земята, това е истината! Най-щастливи сте, понеже Богъ се занимава съ васъ. Ако Богъ, Този най-мощниятъ, най-силниятъ, който е направилъ свѣта, ако Той кѫделя отъ времето си за васъ, тогава защо вие се считате нещастни? Богъ ви обръща внимание, погледне къмъ васъ и казва: „Не бойте се, азъ съмъ намислилъ нѣщо много хубаво за васъ”. Прати ви на друго мѣсто. Като свършитѣ туй училище, Той ви прати въ друго. Погледнете - не Го виждате. Дойде пакъ съмнѣнието, мѫчи ви онзи дяволъ, брадатиятъ. Голѣма брада има той, до пѫпа му е. Космитѣ му сѫ черни, вѣждитѣ му сѫ черни, три пръста дебели, голѣмо лице, а пъкъ устнитѣ му сѫ три пръста дебели и като се изпѫчи, казва: „Слушай, ти тази брада виждашъ ли я?” Има нѣщо въ свѣта, което васъ ви забавлява, и то така, че изгубвате най-хубавитѣ работи. Та ще ви приведа онзи примѣръ. Минава една лисица покрай единъ пѣтелъ, който държи сирене и му казва: „Петльо-дай ми това сирене”. „Защо?” „То не е измито. Ти ще изгубишъ своята красота. Дай ми го, азъ ще го измия въ една вода и като го донеса и хапнешъ отъ него, ти ще станешъ най-великата птица”. Пѣтелътъ дава сиренето, тя го взима и дава на пѣтела малко парченце. Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на пѣтела. Пѣтелътъ казва: „Слушай, по този новия начинъ азъ взехъ да гладувамъ вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: „Знаешъ ли, че тази вода разтопява сиренето. По-добре е като се измива сиренето, вижъ че съвсемъ се намали парчето”. Най-после пѣтелътъ казва: „Благодаря, азъ дойдохъ до положението да ямъ немито сирене”. Насъ това не ни занимава, дали е станало точно тъй или не. Туй, което е станало, е станало, въ края на краищата свѣтътъ е една забавачница. По стария начинъ нищо нѣма да придобиемъ. Мислите ли другояче, е самоизмама. Ти ще се мѫчишъ, ще страдашъ, това - онова, ще раждашъ деца, и на стари години ще живѣешъ за Бога. Туй е детинска самоизмама. Ти всѣки день живѣй за Бога, ти и децата ти! Не чакай да си направишъ кѫща, да се оженишъ, че овце да си купишъ, че кончета. Свѣтътъ може да мисли така, то е забавление за свѣта, но за разумнитѣ хора то е губене на време. Ти не знаешъ какъ ще свършишъ своя животъ. Сега, ние мислимъ, че животътъ е борба. Това е една дяволска лъжа. Въ свѣта може да е. Че земята е юдолъ (т. е. – долина) на страдание, може да е, но ние хората образуваме страданията. Вижте днешния день. Свети свѣтлината. Щомъ почнахъ да говоря за истината, времето е съгласно съ мене и грейна слънце. Азъ ви говоря истината. Времето съотвѣтствува на свѣтлината, на Истината и носи всичкитѣ блага отвънъ. Въздухътъ е хубавъ, всички вие сте добри, ама по стария навикъ. Знаете ли кой е стариятъ навикъ човѣкъ да бѫде добъръ? Кой е стариятъ навикъ. Пияницата като седи, казва на приятеля си: „Имамъ много сериозна работа. Следъ малко ще дойда”. Нѣму се запалило гърлото. Следъ 5 ÷ 10 минути се върне вече малко кефлия. После пакъ за малко излиза, и пакъ се напие - това е стариятъ навикъ. Вие казвате: „Върна се въ кръчмата на дявала”. Като пие той една чаша мастика или една чаша винце, и стане кефлия. Като пие една чаша мастика, тя може да му даде сила. Досега всички хора сѫ пили - това е стариятъ навикъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ виното, даже като се напиятъ, хората ги уважавамъ, че сѫ се напили. Като вървя въ София, срѣщамъ нѣкой пиянъ, блъсне се. Казва: „Извинете, господине, напилъ съмъ се като магаре. Ще ме извините”. Казвамъ: „Магаретата не пиятъ. Много тѣ харесвамъ, много хубаво вървишъ, свободенъ си въ ходенето, не оставашъ хатъръ на улицата, отъ едната страна на улицата до другата вървишъ. Ти си много учтивъ и много добъръ човѣкъ, говоришъ истината. Пийналъ си малко, виното е много хубаво, нали?” Казва: „Хубаво е, отлично е това вино”. „На добъръ пѫть, съ здраве. Гледай, запомни две нѣща: вечерно време да не правишъ инженерство по пѫтя, вечерно време не мѣри улицата. Понеже ако вечерно време го правишъ, нищо нѣма да ти платятъ, че нѣма какво да правишъ после.” Казва: „Разбирамъ, ще работя, искамъ да се отуча отъ това нѣщо. Нѣма да мѣря улицитѣ, разбирамъ.” Всичкитѣ удоволствия, които имаме въ свѣта, ние може да сравнимъ съ удоволствието на една пияница. Има едно неразбиране въ живота, има пияни хора, има религиозни - пияни хора. Въ какво вѣрватъ, и тѣ не знаятъ. Има религиозни по форма само. Въ Бога не вѣрватъ, въ Христа не вѣрватъ. „Братко, ти не си билъ въ моето сърдце, да знаешъ въ какво вѣрвамъ”. Това е неразбиране на работата. Ела съ менъ да ядемъ. Единъ православенъ ми казва; „Ти не си православенъ.” Казвамъ: „Азъ тѣ приемамъ, че ти си много православенъ, радвамъ се, ела сега да сѣднемъ двамата да ядемъ”. Казвамъ му: „Сега ще ядешъ по православному, нали имашъ една нова религия. Азъ искамъ да видя какъ ядешъ. Въ какво седи туй новото. Искамъ нѣщо сѫществено да видя въ тебе”. „Ама месо не ямъ, постя, не разбирашъ ли”. „Хубаво, бобъ ще сваримъ, леща. Искамъ да видя какъ ще вземешъ лъжицата, какъ ще я държишъ, хлѣба какъ ще го дъвчишъ”. „Бързо трѣбва да ядешъ, да ти пращятъ ушитѣ”. „Не, моитѣ уши пращятъ само когато мисля, когато ямъ, никога не пращятъ”, казвамъ азъ. Богъ не е направилъ ушитѣ ми да пращятъ при яденето! Не, полека трѣбва да ядемъ и малко трѣбва да ядемъ. Виждашъ ли този хлѣбъ? Ти вѣрвашъ въ Христа, но Христосъ е въ този хлѣбъ. Не тѣ ли е срамъ да ти пращятъ ушитѣ и да дъвчешъ този хлѣбъ? Ще му дадешъ всичкото уважение и почитание”. „Ама ти не вѣрвашъ въ Христа”. „Ти виждалъ ли си Христа, ти съ Христа приказвалъ ли си? Пъкъ азъ и сега се разговарямъ съ Него и съмъ билъ на угощение съ Него, като нахрани онзи хиляденъ народъ.” Казвамъ: Не сме пратени на земята да споримъ, но трѣбва да служимъ на Бога. Този хлѣбъ ти и азъ го ядемъ тъй, както знаемъ. Но ще благодаримъ на Бога, че имаме единъ Баща, че имаме Учитель, че имаме свѣтлина, че имаме топлина, че имаме вода; ще благодаримъ, че майкитѣ сѫ ни обичали и сѫ ни разбирали. Нито една майка не иска детето й да умре. Казвамъ: православни въ рая нѣмаше; Райската градина имаше една религия. Всичкитѣ тия различия излезоха следъ като изпѫдиха хората отъ рая. Тогава дойдоха всичкитѣ религии, всичкитѣ учения. Но въ рая имаше живи икони. Тамъ нѣмаше никакви свѣщи. Споредъ менъ въ църквата иконитѣ трѣбва да бѫдатъ живи, да нѣма никакви икони нацапани, не искамъ грозни икони, най-красивитѣ жени ще ги турятъ да ги цѣлуватъ, най-красивитѣ мѫже ще ги турятъ да ги цѣлуватъ. Предъ живитѣ икони ще се прекръстимъ, насрѣща имъ. Ако имаме икони, православна да е иконата, ако ти си православенъ. Казва нѣкой: „Много далече отиде”. Азъ съмъ дошълъ много близо. Ако ти не почиташъ туй, което Богъ е създалъ, не може да почиташъ и онова, което човѣкъ е създалъ. Той иска да ме убеди да се възхищавамъ отъ една човѣшка картина. Той не говори истината. Единъ човѣкъ, който не се възхищава отъ това, което Природата е направила, той не може да се възхищава отъ човѣшкото изкуство. Азъ се възхищавамъ отъ единъ художникъ, който е изразилъ една идея на платното, изразилъ е една добродетель на платното - имаме една реалность. Радвамъ се, че той е могълъ да нанесе реалното на платното. Туй ме радва. Неговата картина е написана. Азъ се радвамъ на единъ писатель, че той е могълъ да предаде чрезъ слово това, което вижда и чувствува. Красиви сѫ тѣзи писма. Ако не оценяваме външния животъ, който Богъ е създалъ, какъ ще оценяваме живота на хората вѫтрѣ? Ако не оценяваме всичко въ себе си, какъ ще оценяваме живота на другитѣ хора? Да се радвашъ, че си едно дете въ забавачницата, излезло да поздрави слънцето, да поздрави изворитѣ. Видишъ една звѣздица - поздрави я, кажи й: „На добъръ пѫть!” Сега, казвашъ: „Това е форма, това е камъкъ, това е волъ, това е конь”. Така не се говори. Всѣко едно дърво е една свещена форма, която Богъ е поставилъ и отъ това свещено дърво се хранятъ хората. Всѣко едно животно е свещено, понеже то помага, работи. Не гледай съ презрѣние на тѣзи форми. Богъ ги е направилъ съ своето Слово. То е дѣло на Бога. Богъ е казалъ, тѣ да бѫдатъ. Единъ день ти туришъ петно на картината. Какво ще ти каже художникътъ? – „Господине, не цапай картината.” Мислишъ ли, че единъ день Богъ нѣма да тѣ хване, да ти каже: „Кой ти даде право да цапашъ вола, да цапашъ коня?” Това е на Бога! Ние мислимъ, че имаме право, че всичко ни е дадено. Именно за бѫдещата култура трѣбва само едно възпитание. Това азъ наричамъ християнство. Най-после, като нѣмаме никакво уважение и почитание къмъ човѣка, който носи образа и подобието Божие, единъ човѣкъ, въ когото Богъ е вложилъ своя Духъ, съ какво можемъ да се похвалимъ? Всѣки човѣкъ е плодъ. Кажи му: „Братко, не падай, ти не вървишъ както Богъ тѣ е направилъ”. Азъ не искамъ да ви наведа на мисъльта, че вие не сте добри, както сѫ ви създали. Този свѣтъ е свѣтъ на доброто. Не казвайте, че сте грозни. Не казвате истината. Хубави сте. Единъ ангелъ сте за въ бѫдеще. Като тѣ срѣщна, ще имашъ сила, мощь. „Сега ние сме малки деца”. Нищо не значи. Трѣбва ли да плаче детето, че не е възрастно? Ще плаче, че има нѣщо долно. Нѣща, които лесно се постигатъ, сѫ долни. Не желайте да постигнете нѣщата изведнъжъ. Тѣ иматъ смисълъ, когато постепенно се придобиватъ. Искамъ да остане въ ума ви една мисъль: да благодарите на вашия Баща, Който е направилъ тази земя, че ви е пратилъ тукъ да ядете и пиете, да се радвате, да дишате чистия въздухъ, свѣтлината. Да Му благодарите, днесь да Му напишете едно любовно писмо. Да кажете: „Татко, благодаримъ Ти за всички грижи, които си поелъ за насъ. Много сме добре. Благодаримъ за грижитѣ, които си далъ. Поздрави мама и братята”. Тъй ще напишете. Туй е великото, туй е човѣшкото - да признаемъ, че имаме единъ Баща, да Му благодаримъ за голѣмитѣ грижи, съ които ни е обградилъ, а не само да философствуваме. Има едно учение въ свѣта, което трѣбва да даде импулсъ за наука, за изкуство, за музика, въ всички области, и въ религиозно, и въ божествено отношение, и въ морално. Това е онази велика сила, която ни повдига, за да не бѫдемъ стари, но да бѫдемъ любими деца. Азъ не искамъ вие да станете стари и възрастни, не ви желая това. Азъ искамъ всички вие да бѫдете разумни деца, да бѫдете вѣсели, желая всички да припкате. Нѣма за какво да се грижите откѫде ще вземете хлѣбъ. Онова дете, което е на гърба на майка си, не трѣбва да скърби че хлѣбъ нѣма. Майка му ще му даде. Послушание се изисква отъ всички, нищо повече. Туй е новата философия, така трѣбва да се разбира. А всичко онова, което сега учите, то е остарѣло, то е било важно за нѣкога. Това е новото, което Богъ казва на хората. Казано е въ Писанието: „Ще сътворя нѣщо ново и чудно”. Вие ще се зачудите. „Дѣва ще роди.” „Коя е дѣвата?” Това е човѣшката душа. За бѫдещата култура говорятъ пророцитѣ, за онова братство, за онова велико разбиране, което сѫществува въ свѣта. Тия войни, тия спорове, тѣ сѫ начини за уреждане на въпроситѣ споредъ сегашното разбиране. Сиромаситѣ и богатитѣ - това е тѣхно разбиране. Щомъ се измѣнятъ вѫтрешнитѣ разбирания на хората, и цѣлиятъ животъ, и цѣлиятъ строй ще се измѣни. Първото нѣщо е човѣкъ да съзнава, че има единъ Баща, Който го обича, и да му напише едно любовно писмо. Ако той на баща си не пише любовното писмо, на никого не може да го напише. Къмъ всичкитѣ хора ще имате сѫщитѣ отношения. Единъ човѣкъ, който нѣма това разбиране, и за себе си той ще бѫде нещастенъ. - Тогава защо трѣбва да скърбимъ? Безполезна е нашата скръбь. - Не, скръбьта ви е на мѣсто. Безполезно е вашето твърдение за страданието и скръбьта. Казано е: „Радвайте се”. Страдашъ. Защо? Защото живѣешъ. Радвашъ се. Защо? Защото живѣешъ. Това е най-хубавото опредѣление. Защо скърбя? Защото живѣя. Защо трѣбва да се трудя? Защото живѣя. Защо паднахъ? Защото живѣя. Защо ставамъ? Защото живѣя. Всичко ще опитамъ, но животътъ е мощното въ мене, което може да създаде онзи великъ импулсъ. Нѣма препятствие, което животътъ да не може да преодолѣе. Следователно онова, което е задъ живота, азъ го наричамъ съ една дума, която не изразява самата реалность; азъ го наричамъ любовь. Но думата „любовь” донѣкѫде само показва пѫтя, въ който животътъ иде. Тази дума показва единъ пѫть. И когато хората казватъ „любовь”, тази дума не е понятна. Като кажатъ „любовь”, да пламнатъ хората! Ако тази дума бѣше силна, ако вие разбирахте думата „любовь”, като я произнесе нѣкой, вие трѣбва да пламнете всички, да станете горящи, да свѣтнете. Докато не се запалите, да почнете да горитѣ, вие все ще бѫдете стари. Като се запалите и почнете да горитѣ, тогава вие ще бѫдете млади. За васъ ще дойде Царството Божие, въ което Христосъ ще пребѫдва. 19-та недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 7 февруари 1932 г., отъ 10 ч. София, Изгрѣвъ.
  11. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проява на живата свѣтлина Ще прочета 5 глава отъ Евангелието на Матѣя - глава за блаженствата. Ще взема само една дума: „Блажени”. Тя е най-положителната дума въ българския езикъ. Съ качествата, които тя изразява, сѫ свързани и други думи: блажени нажаленитѣ, кроткитѣ, гладуващитѣ. Гладътъ е положителна дума. Вие, разбира се, искате да кажа това, което вие искате. Не мога да ви го кажа, нито мога да кажа това, което азъ искамъ. Искамъ да кажа въ дадения случай туй, което трѣбва да бѫде. Защото всѣки единъ човѣкъ си има свои лични възгледи - или сегашни, или на миналото, или на срѣдата, и той мисли, че сѫ негови. И да се потвърди, че туй, което вѣрва, което знае, е право - може, хубаво е. Ако моитѣ възгледи сѫ прави, ако моитѣ мисли сѫ прави, ако вашитѣ мисли сѫ прави и т. н., има единъ законъ: тогава страданието е несъвмѣстимо, нещастието е несъвмѣстимо, противоречието е несъвмѣстимо, беднотията е несъвмѣстима, смъртьта е несъвмѣстима. Казва нѣкой: „Азъ съмъ това, азъ съмъ онова.” Не, страдашъ ли, ти нѣмашъ вѣрую; умирашъ ли, ти нѣмашъ вѣрую. Ще каже нѣкой: Трѣбва да умираме. - Богъ не е Богъ на мъртвитѣ. Че ти като умирашъ какъвъ Господъ имашъ? - Трѣбва да умремъ. - Който грѣши, той умира. Тъй седи въпросътъ. Сега казватъ: „И праведниятъ, и грѣшниятъ трѣбва да умратъ.” - Не, не говорите истината. – „Христосъ умря.” - Христосъ умря заради грѣховетѣ на хората. Ако единъ човѣкъ фалира, фалира заради нѣкога. Нѣкой отъ васъ дойде при мене и казва: „Ти не влизашъ ли въ моето положение, не знаешъ ли, че азъ съмъ нещастенъ човѣкъ?” - Ако ти си последниятъ нещастенъ човѣкъ, моя длъжность е да ти помогна, понеже азъ като уредя твоето нещастие, Царството Божие ще дойде на Земята. Но ти не си последниятъ, следъ тебе идатъ хиляди, мисля за всичкитѣ тѣхъ. Ако уредя само твоитѣ работи, нищо нѣма да уредя. Ако е тъй, кой баща не урежда работитѣ на своя синъ или дъщеря, коя държава не урежда работитѣ на своитѣ поданици? Ако е да пишешъ хубави писма, кой баща не е писалъ хубави писма на своя синъ и дъщеря, но свѣтътъ не се е оправилъ. Какви ли не такива слова на високи хора сѫ казани, и Христосъ е казалъ, но свѣтътъ не се е оправилъ. И защо не се оправи? Защо Господъ не иска да оправи свѣта? Защото е Любовь. Затова не иска да го оправи. Ако не бѣше Любовь, щѣше да го оправи. Вие тогава не разбирате закона. Тъй да се оправи свѣтътъ, както вие искате, то е механически законъ, все едно да се турятъ обрѫчи на кацитѣ. Кацитѣ сѣдятъ правилно, докато сѫ обрѫчитѣ. „Блажени”. - Свѣтътъ не може лесно да се оправи. - По-лесна работа отъ тази нѣма. Но най-лесната работа е най-мѫчна, понеже е работа на всички. Ако всички не се съгласятъ единъ съ другъ, свѣтътъ не се оправя. И свѣтътъ не се оправя по единствената причина, понеже всички сѫщества - и хора, и растения, и животни и риби - всички не сѫ съгласни, нѣматъ едно мнѣние. Рибитѣ мислятъ едно, животнитѣ мислятъ друго, растенията мислятъ трето; и между хората е сѫщото: едно общество мисли едно, друго общество - друго. Ако всичкитѣ хора се съгласятъ, да мислятъ едно, Царството Божие ще дойде. Понеже иска да вземе мнѣнието на всички, Господъ чака. Той иска да види своето Царство, но далъ е разпореждане, всички трѣбва да гласуваме - има законъ, че всички трѣбва да гласуватъ за Царството Божие. Ако всички гласуватъ, ще дойде; ако има единъ, който да не гласува, Царството Божие ще чака. Ето кѫде е мѫчнотията. Господъ не може да престѫпи закона. Казвате тогава: „Да ги намѣримъ колкото души има въ свѣта, които не сѫ гласували, да ги убедимъ.” Сега, туй е проповѣдване. Азъ ви проповѣдвамъ да намѣрите този последния да гласува тия правила, да дойде Царството Божие. Ако не гласува, Царството Божие нѣма да дойде. Ако можеше, то щѣше да дойде. „Блажени.” Въ блаженствата нѣма противоречие. Има единъ отрицателенъ животъ, който сега го имаме. И той е хубавъ, той е животъ за упражнение. Малкитѣ деца трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо, но следъ като тия детински упражнения отминатъ, ще дойдатъ упражнения въ училище, да се учимъ. Сега е дошълъ периодътъ на учението. И то не сѫ ни потрѣбни излишни знания, но сѫществени. Ще говоримъ за блаженитѣ. Казватъ: „Той е нисшь духомъ.” Какъвъ е нисшиятъ духомъ ? Нисщиятъ е свободенъ отъ всичкитѣ грѣхове, той нѣма нищо, той седи и мисли въ ума си кой е този последниятъ, който не е гласувалъ за Царството Божие; жаль му е, ходилъ да му говори, пролива сълзи. Онзи казалъ: „Азъ ще си помисля.” Той жали за този последния, той страда - всички гласували, единъ останалъ, не може да го убеди. Блаженъ е, който жали за този последния, който не е гласувалъ за Царството Божие. Вие казвате: „Защо ще жалимъ?” Тоя жали не за себе си, но за другитѣ. Той жали, че хиляди и милиони чакатъ - чакатъ да видятъ какво е мнѣнието, съгласенъ ли е последниятъ да гласува или не. Той мисли дали трѣбва или не трѣбва да се гласува, какви сѫ законитѣ, какви сѫ правата, да не би да дойде нѣщо по-лошо, отколкото е сега. Сега, вие какво мислите, вашето мнѣние какво е? Тази мисъль никому не е идвала на ума, тази мисъль е нова за всинца ви. Близо сме до истината сега, Господъ седи при вратата и казва: „Гласувай, ти си последниятъ.” Ти казвашъ: „Господи, какво може да стане, какво ще направя азъ? Азъ съмъ такова малко сѫщество!” - Отъ тебе зависи, ти като гласувашъ, Царството Божие ще дойде, ти си последниятъ! Ти казвашъ: „Но тази работа кой я знае, нѣкой лошъ духъ има въ менъ, азъ не съмъ толкозъ важенъ въ свѣта.” Ако си последенъ въ едно дѣло, ти си най-важенъ. Когато всички дърва сѫ готови на огнището, най-важна е една малка клѣчка - тя като се драсне, всички дърва се запалватъ. И тогава всичко става: и хлѣбъ се пече, и вариво се вари, и яденето става, и хората се стоплятъ - всичко се нарежда. Ние сега умуваме въ своитѣ размишления - измѣнила се е нашата права мисъль, ние нѣмане една права мисъль за живота. Три фази има, които отличаватъ човѣка въ опита му да познае Истината. Той нѣщата може и да ги вижда по форма, но не може да знае отношението между една форма и друга. Защото въ всички форми има вѫтрѣшно съдържание. И всичкитѣ форми не сѫ изпълнени съ едно и сѫщо съдържание. После, важенъ е смисълътъ, който е туренъ въ туй съдържание - то има смисълъ, и той се различава. Силата - и тя се различава. Казвамъ: въ всѣка една дума, която вие може да изкажете, въ всѣко ваше желание, въ всѣка постѫпка има три фази. Презъ тия три фази трѣбва да минаватъ постѫпкитѣ ви, желанията ви и мислитѣ ви. Тази ваша мисъль трѣбва да придобие форма, външно да стане красива. Това е обаче само една трета отъ Истината. Тази ваша мисъль, следъ като постигне своята форма, трѣбва да придобие съдържание и най-после да дойде вѫтрешниятъ смисълъ. Тѣ сѫ три фази, които сѫ необходими; има и други, но за сегашния животъ, който така не мисли, той не може да се добере до Истината, не може да бѫде благоугоденъ на Бога. Не че Богъ не ни обича, но отношение не можемъ да имаме. Ще кажете: „Какъ да нѣмаме отношение къмъ Бога?” Да кажемъ, единъ цигуларь започне да свири нѣкое класическо съчинение, но вѣрно не свири, нѣма отношение къмъ онзи творецъ - ако Бетховенъ, да кажа, или Бахъ го чуе да свири неговото произведение, той ще направи една гримаса, ще каже: „Не взима вѣрно, не изразява моята идея.” Следователно ние сме хората въ свѣта, които трѣбва да изразимъ Божественитѣ идеи. Искаме ние да изпълнимъ това, което Богъ е написалъ. Ти си единъ изпълнитель - ще изпълнишъ тая часть, която ти е дадена, и добре да я изпълнишъ. Казвашъ: „Постарахъ се да я изпълня.” Нѣма какво да се стараешъ, хубаво ще свиришъ, по всичкитѣ правила, безпогрѣшно. Ще каже нѣкой: „Може ли безъ погрѣшка?” Може, който се учи; който не се учи, не може. „Може” и „не може” сѫ думи относителни. Подъ думитѣ „онзи, който не може” разбираме единъ човѣкъ, който е инвалидъ. Не може да ходи кой? Който има ревматизъмъ въ краката, който има болка въ корема. Не може да ходи кой? Който има болка въ гърдитѣ си. Не може да ходи кой? Който има болка въ мозъка си. Казва: „Какво трѣбва да се прави?” Ревматизмътъ трѣбва да се изхвърли изъ колената; коремоболието трѣбва да се изхвърли изъ стомаха; и болката въ гърдитѣ трѣбва да се изхвърли изъ дробоветѣ; и болката изъ главата трѣбва да се изхвърли. Какъ - то е наука. Много лесна работа, ще отворишъ вратата, ще кажешъ: „Моля, излезте навънъ на чистъ въздухъ, слънцето е изгрѣло, нѣма да ви храня повече; досега бѣхте говеда хранехъ ви съ слама, сега има трѣва.” На този махна юларя, на онзи хомота, пратя ги въ гората, азъ ще остана самъ да изчистя дома. Идущата година ще си помисля дали да ги приема. Вие философстватѣ, какво морално право има ревматизмътъ да ви мѫчи. Човѣкътъ сила има, затова той идва и казва: „Ти си благодетель, научихъ, че си богатъ, имашъ много пари”; сѣдне въ нѣкое шише - въ колѣното, и казва: „Ще платишъ.” „Нѣмамъ време, шишето е затворено.” „Не, ще платишъ, докато не платишъ, не се мърдамъ.” Ще викашъ лѣкарь, лекарьтъ е посрѣдникъ, той ще го убѣждава: „Излезъ вънъ.” Но ревматизмътъ не мърда. Човѣкътъ казва: „То не е твоя работа, остави,” лекарьтъ замине; болниятъ му плати, а болестьта остане. Втори пѫть дойде лекарьтъ, пакъ увещава болестьта да излезе. Най-първо иде съ шише, но болестьта казва: „Не се плаша азъ.” Дадатъ едно лѣкарство, болестьта не излиза. Има единъ начинъ, по който всички болести излизатъ. Той е онзи на „блаженитѣ”. Като дойдешъ при болестьта, казвашъ: „Блажена си ти, сестра, блажена си, че си дошла въ моя домъ.” Като кажешъ: „блажена, че си дошла въ моя стомахъ; блажена, че си дошла въ моитѣ гърди; блажена, че си дошла въ моята глава”, болестьта ще излезе. Ако не й кажешъ „блажена”, болестьта нѣма да излезе. Този новъ начинъ, начинъ непонятенъ, начинъ неразбранъ. Какъ е възможно да кажешъ „блаженъ” на единъ човѣкъ, който тѣ мѫчи! Ако лѣкувашъ единъ човѣкъ, на който се е забила цѣла игла нѣкѫде въ дебелинитѣ на крака, пъкъ тебъ тѣ е страхъ да изтеглишъ иглата навънъ да излезе, ти връзвашъ рѫцетѣ, краката, теглишъ иглата, той вика, небето цепи, вика „оле-ле!” Питамъ: този, когото си лѣкувалъ по тоя начинъ, какво зло си му направилъ? Че всѣка една болесть е такова теглене. Азъ не съмъ виждалъ нито една болесть да е дошла за зло. Всѣка болесть носи благословение въ свѣта. Следъ всѣко боледуване, човѣкъ става по-благоразуменъ, по-досѣтливъ, по-благороденъ, влиза въ положението на другитѣ хора. Всички хора сега се оплакватъ отъ болестьта. Нѣкога нѣкой боледува и ново просвѣтление е дошло въ ума му. При сегашнитѣ условия, тъй както живѣемъ, болеститѣ сѫ само единъ резултатъ, отъ който трѣбва да извадимъ единъ правиленъ изводъ. Не че това е смисълътъ на живота, това е нѣщо посторонно. Но всѣки човѣкъ може да се освободи отъ една лоша мисъль, която го мѫчи. Една лоша мисъль може да се превърне на каква да е болесть. Първитѣ хора нѣмаха никакви болести, но се даде само една заповѣдь, каза Господъ: „Отъ дървото на познанието на доброто и злото нѣма да ядете!” После имъ каза какви ще бѫдатъ резултатитѣ: „Въ който день хапнете, ще умрете" - ще започнатъ страданията. Страданията сѫ признакъ, че човѣкъ трѣбва да се освободи отъ единъ старъ редъ на нѣщата, който сѫществува. Ние страдаме и умираме поради тоя старъ редъ на нѣщата. Туй старо разбиране трѣбва да се замѣни. Ние украсяваме мѣстото на онѣзи, които за заминали. Мѫжътъ, докато била жива жена му, нищо не й давалъ, не изпълнявалъ нейнитѣ желания, много пѫти се каралъ, казвалъ некрасиви думи. Следъ като умре, ще тури на камъка вѣнци, ще ходи, ще туря цвѣтя, ще прелива съ вода, ще прелива съ вино, ще пророни нѣколко сълзи, ще казва: „Добра бѣше, хубаво готвѣше.” Ще плаче сега. Каква нужда иматъ умрелитѣ отъ нашитѣ сълзи? Плачи за живия човѣкъ, когото си наскърбилъ, плачи за него, кажи: „Братко, не бѣхъ отъ блаженитѣ!” Кой е блаженъ? Има една дума, която Христосъ е оставилъ да разберемъ. Вие трѣбва да намѣрите тая дума, изгубената дума. „Блажени нисшитѣ духомъ.” Има една изгубена дума, който я намѣри, то ще е разрѣшение на ребуса, ще се осмисли животътъ. Ако всички въ свѣта гласуваха, той щѣше да се оправи. Има нѣщо изгубено въ свѣта. Пише ти единъ твой приятель писмо, едро отлично писмо, ти четешъ, дойдешъ до края, спрешъ се на една мисъль, яви се у тебъ една малка сѣнка. Казвашъ си: „Дали този приятель върху туй, което е писалъ е мислилъ, или така е писалъ да ме залъже?” Не е само външната форма. Ти си поетъ, писатель си, музикантъ, нѣкой пѫть самъ намислишъ нѣщо, напишешъ нѣщо хубаво. Най-първо се въодушевишъ, защото всѣки единъ писатель, всѣки единъ поетъ мисли, че туй, което е написалъ като го публикува, свѣтътъ ще се оправи. И право е. Но после, следъ като го пусне въ свѣта, той почне да се съмнѣва въ тая мисъль. Кога ще се оправи свѣтътъ? Свѣтътъ ще се оправи, когато ти обърнешъ онзи последния, който не е гласувалъ. Твоята поезия още не е достигнала до последния. Всички трѣбва да я възприематъ. Пишешъ за любовьта, но ти си писалъ само до едного, тази любовь не е достигнала до последния, той седи тамъ и не иска да гласува да дойде Царството Божие; и тогава всички страдаме. Ти се усъмнишъ въ себе си, казвашъ: „Какво може да излезе отъ мене, азъ не съмъ ученъ човѣкъ, да бѣхъ свършилъ четири факултета!” Ти си мислишъ, че щѣше да оправишъ свѣта? Азъ да ви посоча, че тия, които сѫ свършили четири факултета, не сѫ оправили свѣта. Ти си правъ като казвашъ, че не си свършилъ; но и онѣзи, които свършиха, мислѣха да оправятъ свѣта, но после казаха: „Знанието нѣма край.” Именно, знанието нѣмаше да бѫде неоцѣнимо, ако имаше край. Да благодаримъ, че знанието нѣма край. Въ туй седи хубостьта на знанието. Туй, което не можемъ да постигнемъ, то е реално. Туй, което всѣкога постигаме, то не е реално. Едно противоречие е това. Философски противоречива е тази мисъль. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Ако си намѣрилъ балканския изворъ, не мисли, че ти трѣбва да го изпиешъ. Това значи, че като идешъ, ще пиешъ колкото ти се пие, хиляди хора ще дойдатъ, този изворъ все ще извира. Да разрешишъ въпроса на вѣчностьта, значи да изпиешъ всичката вода. То е невъзможно. Океанътъ не е могълъ да събере всичката вода на едно мѣсто, защото има много вода, има вода събрана въ пространството, и океанътъ казва: „стига толкозъ”, постоянно тече. Ако вие имате знанието на древнитѣ мѫдреци, ще видите, има постоянно слизане и качване на водата. Горе въ пространството има много по-голѣми океани, отколкото на земята. Вие ще кажете: „Покажете ни ги тия океани кѫде сѫ.” Най-първо идете и вижте Атлантическия и Великия океанъ на земята, идете, пребродете ги; после идѣше на Северния и Южния полюсъ, да видите и тамошнитѣ океани, и като дойдете, ще ви кажа и другитѣ кѫде сѫ, да се разходите и до тѣхъ. Вие питате: „Какво е Божествената Любовь?” Сѫщиятъ законъ. Ти още съ любовьта въ дома не си се запозналъ, какво нѣщо е, пъкъ искашъ да разрешишъ какво нѣщо е Божията любовь. - Я ми покажи Божията любовь. - Ти съ любовьта на своитѣ деца, съ любовьта на своята другарка, на своитѣ приятели не си се справилъ, пъкъ изведнъжъ - какво нѣщо е Божията Любовь. Казвамъ: Братко „блаженъ”, ти си единъ отъ блаженитѣ. - Този въпросъ, казва, азъ не съмъ го разрѣшилъ. Азъ му казвамъ: Отъ блаженитѣ сѫ - Какъ, казва, отъ блаженитѣ? Ама азъ искамъ да го разреша. - Тогава ти ще станешъ нещастенъ. Отъ разрѣшението на този въпросъ вие страдате, Ние мислимъ, че сме разрѣшили въпроса, но какъ го разрешаваме? Следъ като сте изследвали дълго време Божията Любовь, учили сте, учили, вие казвате: „Нѣма любовь, то е празна работа, яжъ и пий.” - и разрешавате въпроса. Отъ този день разрѣшихте въпроса, но сте нещастенъ, ходите, нѣма смисълъ животътъ. Защо нѣма смисълъ животътъ? Защото си разрѣшилъ въпроса, че нѣма любовь. Вдигни глава, яжъ и пий - така не може да се разрѣши въпросътъ. Та мислите ли вие, че ако днешната криза се разрѣши, хората ще бѫдатъ щастливи? Въ съвременнитѣ народи, въ съвременното общество, въ съвременния строй, на всички религиозни вѣрвания имъ липсва едно нѣщо. Тѣ нѣматъ единство въ разбирането си за Бога. Тѣ казватъ, че Богъ е Любовь, но всѣка религия по форма живѣе за себе си. Православието живѣе въ православието; протестантството живѣе въ протестантизма; баптиститѣ живѣятъ въ баптизма; социалиститѣ живѣятъ въ социализма; комуниститѣ живѣятъ въ комунизма; българитѣ живѣятъ въ българщината; англичанитѣ живѣятъ въ англичанството; французитѣ живѣятъ въ французщината. Така свѣтътъ не може да се оправи. То е сегашното положение. Ако искате да дойде Царството Божие, така не може. Нѣма да оправятъ англичанитѣ свѣта и българитѣ нѣма да оправятъ свѣта, и руситѣ нѣма да оправятъ свѣта, и американцитѣ нѣма да оправятъ свѣта, никой нѣма да го оправи. Свѣтътъ ще се оправи, когато цѣлото човѣчество отъ начало до край, всички гласуватъ за идването на Царството Божие на земята, въ една мисъль се съединятъ. Тогава ще ви приведа единъ митъ изъ древностьта. Това се случило нѣколко хиляди години преди Христа, въ епохата на единъ знаменитъ владетель, който се е наричалъ Бенъ-Азуръ - това е преводъ. Работитѣ въ царството не вървѣли и повикалъ Бенъ-Азуръ всичкитѣ десеть мѫдреци да уредятъ неговата държава. Тогава се явяватъ трима мѫдреци при него. Първиятъ мѫдрецъ билъ Хазуръ-Менъ, вториятъ - Азонъ-Фа, третиятъ - Кияронъ-Ра. Тѣзи трима сѫ най-важнитѣ. Тѣ му казватъ: „Трѣбва да напуснешъ царството, да тѣ заведемъ въ единъ замѫкъ и оттамъ ще давашъ своитѣ разпореждания. На народа ще пишешъ, че отивашъ на едно дълго пѫтешествие, да обиколишъ земята, ще оставишъ управлението на насъ.” Тия тримата мѫдреци имали още седемь души помощници. Съгласилъ се тоя владетель, когото закарали въ храма и го затворили, и му казали: „Ще правишъ това, което ние ти кажемъ; туй, което правишъ, ще бѫде за твоя полза и за полза на твоето царство. Ако право издавашъ заповѣди, и положението на народа ще се подобрява, и твоето положение ще се подобрява. Ако заповѣдитѣ иматъ лоши резултати, положението на народа ще се влошава и твоето положение ще се влошава.” Сега, да направимъ единъ малъкъ преводъ. Когато вашето положение въ живота се влошава, какво показва това? Ако вашето положение се подобрява, отношенията ви къмъ Бога сѫ се подобрили, и къмъ цѣлото човѣчество; ако вашето положение се влошава, отношението ви къмъ цѣлото човѣчество се е влошило. Та казвамъ: този владетель разбралъ какъ трѣбва да се изпълни Волята Божия. Той казалъ на своитѣ мѫдреци: „Бихъ желалъ, но нѣмамъ достатъчно знания да изправя тая работа, както вие разбирате. Ще ида да уча, и когато свърша своитѣ науки, ще дойда пакъ.” Оттамъ насетне той оставилъ цѣлото управление на тия десеть души мѫдреца. Той отишълъ да следва и досега не се е върналъ, и мѫдритѣ хора управляватъ. Казваме: „Кога ще се оправи свѣтътъ?” Когато Бенъ-Азуръ се върне. Той казалъ: „Като науча цѣлата истина, ще дойда да я приложа както трѣбва, сега не съмъ въ състояние да я приложа.” Казвамъ: ако въ душата на всѣки едного отъ васъ се зароди идеята и вие като Бенъ-Азуръ да идете да следвате, колко години ли ще следвате? Вие често казвате, че трѣбва да се самоотречете. Какво нѣщо е самоотричането? Ти трѣбва да бѫдешъ щедъръ. Какво нѣщо е щедростьта? Ти трѣбва да бѫдешъ справедливъ. Какво нѣщо е справедливостьта? Може отъ твоето гледище да си справедливъ самъ за себе си, но за другитѣ да не бѫдешъ справедливъ. Ти можешъ да бѫдешъ справедливъ. Да бѫдешъ справедливъ къмъ другитѣ - то е Божественото Начало, което трѣбва постоянно да функционира у насъ. Вие всички се постарайте да станете членове въ Царството Божие. Въ Царството Божие никой не може да влѣзе, който не е гласувалъ за неговото идване на земята. Умрешъ, идешъ тамъ, питатъ тѣ: „Гласувалъ ли си за Царството Божие?” „Не”. Върнатъ тѣ наново на земята. Трѣбва да се гласува за идването на Царството Божие на земята, всичкитѣ хора трѣбва да иматъ идеалъ да живѣятъ добре въ свѣта. Сега навсѣкѫде сѫществува едно подозрѣние. Ние сме за изправѣнето на свѣта, за внасянето на единъ Божественъ редъ на нѣщата: да се не избиватъ хората, да се не измѫчватъ хората, да бѫдатъ справедливи онѣзи, които управляватъ и съ управляванитѣ да иматъ разумни отношения, едната и другата страна. Силниятъ трѣбва да бѫде силенъ, за да помага на слабия. Слабиятъ не трѣбва да злоупотрѣбява съ слабостьта си, само съ него да се занимаватъ. Въ душата на слабия трѣбва да има единъ идеалъ, да не е единъ вѣченъ инвалидъ, той трѣбва да оздравѣе. Казвамъ: въ свѣта ние се нуждаемъ отъ здрави хора въ всѣко отношение - и въ физическо, и въ умствено отношение; мислитѣ трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ, желанията трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ и постѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ. Ние започваме много добре, но казваме после: „Тази работа нѣма да се свърши, вижъ какъ хората си живѣятъ.” - Хората станатъ идеалъ. Какъ живѣятъ въ свѣта? Всѣки единъ знае какъ живѣе. Всѣки живѣе тъй, както разбира. Не считайте, че другиятъ е несправедливъ. Но отъ Божие гледище всичкитѣ тия хора не сѫ изпълнили още закона на Любовьта. Ние досега изучаваме свѣта по отношенията му. Да кажемъ, орачътъ оре, но той още не е орачъ, той още не се е научилъ да печели, той граби още земята. Иманярьтъ копае дълбоко въ земята, изважда злато, но той изважда чуждото скрито богатство, обсебва го. Казва: „Забогатѣхъ.” То не е истинско богатство, то е вземане на придобитото, на готовото. Да се научишъ да придобивашъ ти самъ отъ съкровището, отъ Бога, тукъ е въпросътъ, а така наготово всѣки знае. Умниятъ човѣкъ може да придобие, само че кога? Въ свѣта не може да има истинско придобиване безъ закона на Любовьта. Какъ ще спечелишъ една душа? Много пѫти християнитѣ казватъ: „Да придобиемъ една душа.” Какъ ще я придобиешъ? Не може да се придобие една душа, която не забогатѣва, която е въ бездействие. Трѣбва да я научишъ да живѣе чисто, свободно, тази душа да почувствува свободата. Нѣкой казва: „Азъ придобихъ своята свобода” - Ти си за мене идеалъ. Ние търсимъ Бога защо? Понеже тоя животъ, който го имаме, той е даденъ отъ Него. Като ни е далъ Богъ живота, Той не иска ние да бѫдемъ роби. Христосъ казва какви сѫ отношенията тукъ. Едни ще се нарекътъ Синове Божии. Кои ще се нарекътъ Синове Божии? Миротворцитѣ ще се нарекътъ Синове Божии. Редъ отношения има вече. Съ тази беседа не искамъ да ви морализирамъ, държа я, за да ви науча какво да правите. Споредъ менъ вие всички знаете какво да правите, много учени хора сте. Официално не сте учени, нѣмате дипломи, но споредъ менъ официалната наука е съвременната наука, а има наука, съ която човѣкъ се ражда. Има хора, които сѫ се родили ясновидци, има хора, които виждатъ презъ стѣнитѣ, иматъ развито шесто чувство, надалече виждатъ, предсказватъ бѫдещето, знаятъ кога ще стане земетресение: могатъ да ви кажатъ, че въ еди-кое си време, въ еди-кой си край ще стане земетресение. Обясняватъ го и не могатъ да го обяснятъ, казватъ, че става по сѫщия начинъ, както барометърътъ се измѣня; когато налѣгането е силно или слабо, въ него живакътъ спада или се вдига. Отъ спадането и вдигането на живака сѫдимъ, че има известни промѣни въ външния свѣтъ. Да кажемъ, ти си при единъ човѣкъ, веднага въ тебе се яви гнѣвъ, чувство на отмъщение за нѣщо. Коя е причината? Ти си скѫсалъ връзката съ Бога, мислишъ, че всичкитѣ хора сѫ ти враговѣ. Твоятъ синъ и дъщеря може да ти станатъ враговѣ по сѫщия начинъ. Дъщерята може да мисли, че бащата е врагъ, кога? Когато бащата не изпълнява всичкитѣ условия, които дъщерята и синътъ искатъ. Щомъ като дъщерята каже „дай”, и бащата даде всичко, синътъ и дъщерята казватъ: „Баща ни е много добъръ.” Защо е добъръ бащата? Понеже изпълнилъ всичкитѣ прищѣвки на сина. Когато не изпълни всичкитѣ прищѣвки, бащата не е добъръ. Да допуснемъ, че и бащата иска нѣщо отъ сина, моментътъ е такъвъ. Най-първо синътъ казва: „Дай”. Бащата ще даде. После бащата казва: „Синко, дай.” Синътъ ще даде. Бащата дава, и синътъ дава, тогава има правилна обмѣна. Ако само бащата дава, имаме порядъкъ не на мѣсто. Какъвъ е сегашниятъ порядъкъ? Ученитѣ хора, философитѣ искатъ, каквото тѣ кажатъ да става. То е половината на истината, всичко да стане. Онѣзи хора, къмъ които се отнася тази заповѣдь, тѣ ще дадатъ своето. Само съ думи работитѣ не ставатъ въ свѣта. Всѣки трѣбва не само да каже, но трѣбва да вземе участие въ работата, която сега става. Тази работа въ свѣта става по отношение и на нисшитѣ тѣла, защото единъ день тѣлата, които имаме, ще се освободимъ отъ тѣхъ. Други ще дойдатъ, трети, четвърти, ще се освободимъ отъ тѣзи тѣла; тогава кѫде ще бѫдемъ? Ние искаме да оправимъ живота на земята. Животътъ на земята лесно ще се уреди. Като гласуваме за Царството Божие, свѣтътъ ще се оправи. Но при сегашния строй работитѣ стоятъ другояче. Следъ като умремъ кѫде отиваме, какво става съ насъ? Нѣкой казва: „Следъ като умремъ, насъ не ни интересува нищо.” Какъ да не ви интересува? Вие не разсѫждавате както трѣбва. Ти си единъ милионеръ, имашъ десеть милиона златни английски лири въ една банка. Считашъ, че това е сегашниятъ редъ на нѣщата. Тебъ тѣ интересуватъ тѣзи милиони. Ако тия пари се изгубятъ, кѫде ще бѫдешъ тогава? Ще се измѣни мѣстото. Ти ако си въ Англия, ще бѫдешъ лордъ въ Камарата на лордоветѣ; ако си въ Америка, ще бѫдешъ нѣкой сенаторъ въ Сената. Следъ като обеднѣешъ, нѣма да бѫдешъ никакъвъ сенаторъ, и лордъ. нѣма да бѫдешъ въ Камарата, ще бѫдешъ на друго мѣсто. Нѣма ли да сѫществувашъ? Ще сѫществувашъ, но ще има различие въ твоята мисъль. Като лордъ ще мислишъ по единъ начинъ, като изгубишъ богатството, искамъ да зная какъ ще мислишъ. Да допуснемъ, че сте богати, мислите по единъ начинъ, следъ като осиромашѣете какво ще правите, кажете ми. Тогава ще дойдете до онова вѣрую - не искамъ да го изнасямъ точно какъ е. Ще кажете: „Подиграва се съ чувствата.” Дошълъ нѣкой отъ умрелитѣ насънъ и казалъ: „Синко, дай нѣща”. Бащата се нуждае синътъ да му даде нѣщо, че дано да го пренесатъ въ другия свѣтъ, да се нахрани. Ако иде отъ тукъ въ другия свѣтъ, докато го преведатъ, не знамъ колко време ще е нужно, та да получи яденето. Сега, да ви преведа единъ примѣръ, който се е случилъ въ Ихтиманско. Единъ българинъ на срѣдна възрасть, около 40 години, баща му иде насънъ и казва: „Синко, да ми направишъ курбанъ.” Става синътъ на сутриньта, заколва единъ хубавъ овенъ на баща си. На другата вечерь бащата казва: Такъвъ курбанъ не искамъ, курбанъ истински искамъ.” Синътъ се чуди: „Заклахъ най-хубавия овенъ, какво иска? Отива при единъ старъ човѣкъ, разправя му: „Не зная, нашиятъ баща отиде въ оня свѣтъ, недоволенъ е нѣщо, курбанъ иска. Заклахъ му овенъ, гълча ме.” „Синко, вземи едва овца съ едно агне, дай я на нѣкоя бедна вдовица да си куснатъ отъ млѣкото децата й, може баща ти тогава да е доволенъ.” Той взема една хубава овца съ агне и я подарява на една вдовица. Иде на третата вечерь бащата, казва: „Хубаво, това искамъ, това е курбанъ.” Изисква се въ свѣта една идея да имаме всички: да нѣма гладуващъ човѣкъ! Ние седимъ и мислимъ за пОправянето на свѣта. Да нѣма нито единъ човѣкъ гладенъ, да нѣма нито единъ човѣкъ, който вечерно време да си лѣгне гладенъ, да вдигне очи и да каже: „Нѣма братство, нѣма човѣщина!” Да нѣма нито единъ гладуващъ човѣкъ, така да сѫ будни съзнанията на хората, че всички вдовици, сираци, всичкитѣ хора да иматъ необходимия хлѣбъ, жилище - това значи да се изпълни Волята Божия на земята. И когато народътъ съзнае това, то може да се приложи, по който и да е начинъ. Не чрезъ насилие да нѣма гладни хора въ свѣта, да има работливи хора, всички да взематъ еднакво участие - тогава ще има култура на блаженства. Трѣбва разбиране. А сега насила нѣкой става богатъ. Законътъ е другъ. Когато единиятъ става богатъ, другиятъ става сиромахъ; когато единиятъ става ученъ, другиятъ става невежа. Знанието, богатството трѣбва да бѫдатъ достояние на всичкитѣ хора свободно. Всѣки е призванъ въ свѣта да знае, всѣки е призванъ въ свѣта да бѫде богатъ. Ако ние мислимъ, че не сме богати, ние сме на кривъ пѫть. Несметни сѫ богатствата, които сѫ въ насъ. Но сегашниятъ редъ на нѣщата ни е довелъ до бедно положение, ние мислимъ, че нищо нѣмаме. Какво по-хубаво нѣщо отъ живота? Какво по-хубаво нѣщо отъ твоята свѣтла мисъль? Какво по-хубаво нѣщо отъ твоитѣ свѣтли чувства? Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Ти като излезешъ отвънъ и погледнешъ на изгрѣващото слънце, какво по-хубаво нѣщо отъ това? Чрезъ слънчевата свѣтлина, чрезъ духането на вѣтъра, Богъ тѣ поздравлява. Срѣщнешъ нѣкого: „Добъръ день!” Казва: „Откѫде ме познавашъ?” Англичанинъ ако тѣ срѣщне, ще каже: „Гудъ монингъ!” Какво иска да ми каже? Ако въ лицето на всѣки единъ човѣкъ не можешъ да видишъ проявлението на Бога, ти не разбирашъ живота. Срѣщнешъ куче, замаха опашка насрѣща. Ако въ туй куче не можешъ да видишъ проявлението на Бога, не си разбралъ живота. Казвашъ: „Какво размахало опашка?” А кучето ти казва: „Не зная да говоря, ако бихъ могло да говоря съ думи, щѣхъ да кажа защо сега махамъ опашка.” Ти като не можешъ да се разговаряшъ съ единъ твой приятель, размахашъ се съ рѫката, казвашъ: „Сбогомъ, на добъръ пѫть, на добъръ часъ!” Кучето, като маха опашка, тѣ поздравлява, казва: „Накѫдето отивашъ, Господъ животъ и здраве да ти даде.” Ти не разбирашъ - вземешъ камъкъ, хвърлишъ. Кучето си отвори устата, започне да лае подирѣ ти. Често мислимъ, че животътъ за насъ е безсмисленъ. Това идва донѣкѫде отъ тая крива философия, на която ние се учимъ. Бащата казва: „Синко, ти си опичай ума! Гледай да си уредишъ живота.” Майката казва на дъщерята: „Дъще, гледай да си уредишъ живота.” Всички искаме да си уредимъ живота. Всички сме си уредили живота, но има нѣщо, което липсва, недоуредено нѣщо има вѫтрѣ. Държавата следи поданицитѣ, много се интересува отъ тѣхъ; има си специални хора, които сѫ опредѣлени за това. Стражаритѣ сѫ най-учтивитѣ хора, като го срѣщнешъ, ще тѣ поздрави, и като направишъ нѣкое велико дѣло, той ще каже: „Заповѣдайте въ нашия домъ, въ участъка, искамъ да зная отде сте родени, какво сте учили, годинитѣ ви, ще ги запишемъ въ книгата, много се интересуваме кога сте дошли въ България.” Ако си въ Англия - по сѫщия начинъ. Ако не разбирашъ нѣщата и се противишъ на установения редъ, ще тѣ викатъ въ този домъ. На насъ ни се вижда смѣшно, понеже искаме онѣзи установени процеси, механически процеси въ свѣта съ единъ замахъ да ги премахнемъ. Невежитѣ въ свѣта лесно уреждатъ нѣщата: на менъ да ми дадатъ власть, казватъ, всички ще ги избеся. Като избѣсишъ хората, кой ще остане? Невежитѣ хора все съ бѣсилка уреждатъ, а умнитѣ хора си мълчатъ и гледатъ. Като питашъ умния, той казва: „Не зная, не съмъ рѣшилъ този въпросъ.” Невежитѣ веднага решаватъ, а умниятъ казва: не зная. Не че не знае той. Казвамъ: какъ ще се оправи свѣтътъ? Най-лесното нѣщо е да се оправи свѣтътъ, а най-мѫчното - ние да оправимъ свѣта. Свѣта ние го оправяме, а други го развалятъ. Тамъ е всичкото: едни го поправятъ, други го развалятъ. Затуй имаме единъ свѣтъ на постоянно вдигане - слагане, вдигане - слагане. Ще ви приведа единъ примѣръ на какво мяза съвременното човѣчество. Единъ английски художникъ нарисувалъ планински връхъ, съ нѣкакъвъ великъ идеалъ горе. Безброй хора сѣдятъ долу и всички гледатъ къмъ този идеалъ и чакатъ реда си. Всѣки иска да се качи горе на върха. Тамъ има складирано голѣмо богатство. Долу се забелязва борба: единъ като потегли да се качи, той рече да излезе напредъ, другъ го тегли за палтото. Теглятъ се единъ другъ, никой не може да се качи горе. Всички искатъ да идатъ при Бога, но единъ потегли, другъ казва: „Чакай, ти не си първиятъ.” Другъ рече да върви, и него потеглятъ: „Ти не си първиятъ.” Сега не може да се рѣши кой ще бѫде първиятъ. - Пуснете единъ; който и да е, и всички тръгнете, когато той замине! За менъ този въпросъ е толкова ясенъ, че и децата могатъ да го разрешатъ. Този изворъ е грамаденъ, до този изворъ на богатства всички ще стигнатъ. Пуснете ги наредъ, кой откѫдето иска да се качи, единъ по единъ. Нѣкои хора по единъ пѫть, други - по другъ пѫть, по трети, четвърти, въ края на краищата за всички ще има горе блага, всички ще се качатъ. Но сега въпросътъ е, кой да се качи пръвъ. Като идешъ пръвъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ първиятъ, който се качихъ!” Безъ разлика е първи или втори. Въпросътъ е да идешъ и да утолишъ жаждата, защото достатъчно за всѣки ще има. Знанието ще внесе онзи миръ въ душата ти, ще имашъ онази радость, ще станешъ членъ на цѣлата земя, ще започнешъ да се разговаряшъ съ всички души. Когато дойде любовьта, ще започнатъ да работятъ хилядитѣ радиоапарати въ свѣта. Вие не сте чували едно радио; тия, които вие имате, тѣ сѫ едно хубаво забавление, но слушали ли сте едно радио на светия? Слушали ли сте едно радио отъ мозъка на единъ великъ светия, този огънь на мозъка? Тогава вие ще се захласнете, знаете ли какъ? Да ви приведа единъ примѣръ. Въ древностьта било, въ християнската епоха; единъ отшелникъ 20 години се подвизавалъ въ пълно служене на Бога, постилъ, молилъ се, плакалъ. Най-после явява се единъ старей, казва: „Какво искашъ, синко?” „Моля се на Бога, викамъ, плача, не ме чува; 20 години се мѫча. Господъ не ме чува.” „Може да не си разбралъ хубаво, не си избралъ хубаво мѣсто. Господъ иска хубаво мѣсто.” Повиква го старецътъ и го завежда въ една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: „Гледай презъ дупката, какво виждашъ?” „Много хубаво!” „Презъ тази дупка всичко ще видишъ. После азъ ще дойда, следъ нѣколко часа, да тѣ взема.” Колко време седѣлъ тамъ този отшелникъ? 250 години гледалъ. Дошълъ старецътъ и, казалъ; „Хайде, стига ти толкова.” „Едва започнахъ да гледамъ, търпение нѣмашъ.” „Не, приятелю, ти седя 250 години, азъ имахъ търпение да тѣ чакамъ, но повече не мога.” Въ Божественото време и пространство нѣма. При сегашния редъ на нѣщата, ако се открие Божествения свѣтъ, всичко ще замре. Онзи манифактуристъ ще го намѣришъ въ едно положение, владиката, проповѣдникътъ, майката - всички ще се забравятъ, нѣма да има оране, копане на земята. Нѣкой ще каже: „Извѣянитѣ хора отидоха нагоре, нѣма никаква дѣятелность на земята.” Сега, Божественото го уподобявамъ на туй положение, при което се разрешава онзи най-важенъ въпросъ, който е въ моя умъ. То става на следното основание. Онази млада мома - млада мома коя е, млади моми има тукъ, за тѣхна полза говоря; за младитѣ моми говоря, но младитѣ моми да се не възгордѣятъ, старитѣ да не се обидятъ... Младата мома седи; баща й благороденъ, майка й благородна, братъ й благороденъ, гледатъ я като писано яйце. Седи тя, добре облѣчена, после иде на прозореца, погледне. Майката пита: „Какво гледашъ?” „Гледамъ какъ минаватъ хората.” После дойде пакъ на прозореца. Не вижда тя хората, нѣкого търси. Много хора минаватъ, но него го нѣма. Поглежда день, два, три, въздъхва - нѣма го. Минава князътъ. Като го види, върне се весела. Майка й се чуди, като че слънцето изгрѣло. „Видѣхъ го”, казва. То е небето. Нищо повече. Да го види отвънъ, то е една фаза, но той трѣбва да дойде въ дома. Когато ще идва въ кѫщи, тичане ще има. Сега не само момата гледа презъ прозореца, но и бащата гледа и синътъ гледа, майката гледа, сестрата гледа. Като се отвори вратата, князътъ съ всичкото си величие влиза; гости наредени, ядене, пиене има. То е Царството Божие - да дойде избраникътъ. Тогава ще има ядене и пиене, че въ туй ядене да участвува не само единъ, цѣлото човѣчество да участвува, да нѣма човѣкъ гладенъ. Тогава ще дойде Онзи, Когото толкозъ дирехме презъ прозорцитѣ отъ хиляди години, и когото чакаме. Отъ прозорцитѣ надникнемъ - нѣма Го; въ църквата идемъ, надникнемъ - нѣма Го; въ училището надникнемъ - нѣма Го, въ свѣта надникнемъ - нѣма Го. Единъ день ще дойде, ще Го зърнемъ, ще се зарадваме и когато дойде вкѫщи, всички ще се зарадваме. Туй е законътъ на Любовьта - по човѣшки да ви обясня. Когато вкѫщи дойде Живата Любовь, тогава всички взиматъ участие, всички ще бѫдатъ радостни, нѣма да има хилави. Онази баба инвалидъ, и тя, горката, стане като млада мома. Казва: „Дойде, дойде!” Краката й се развързватъ, и тя сяда на трапезата, като Го погледне радва се: „Дойде вече!” Казвамъ: когато Любовьта дойде въ свѣта, всички хора ще се подмладятъ, всички хора ще станатъ богати, всички хора ще станатъ щастливи. Блажени онѣзи, при които Любовьта е дошла! Блажени онѣзи, които сѫ познали Любовьта! Блажени онѣзи, които работятъ съ великия законъ на Любовьта! То е разрѣшението на въпроса. Туй е искалъ Христосъ да каже, когато е говорилъ за блаженстваща. Казвамъ: искамъ вие днесь да гласувате за Царството Божие. Следъ туй да намѣрите всички ваши приятели, които не сѫ гласували, да гласуватъ. Едно „окрѫжно” изпратете по цѣлия свѣтъ, който иска сега да гласува. Пратете го, както искате, пратете го на книга, пратете го съ мисъль, както искате, то ще отиде на предназначението. Блажени, които познаватъ Любовьта! Блажени, които Любовьта е посѣтила! Блажени сѫ онѣзи, които сѫ на обедъ съ Любовьта, въ ядене и пиене! Блажени всички онѣзи, дето нѣма нито единъ гладенъ, всички сѫ сити! Блажени сѫ всички, които служатъ на Бога отъ Любовь! 18 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 31 януари 1932 г. София, Изгрѣвъ.
  12. 1932_01_24 Доведете ми го

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доведете ми го Ще прочета 17 глава на Евангелието отъ Матѣя. Ще взема 17 стихъ „А Исусъ отговори и рече: О, роде невѣрни и развратени, докога ще бѫда съ васъ? До кога ще ви търпя? Доведете ми го тука.” Този стихъ се нуждае отъ едно превеждане на съвремененъ, модеренъ езикъ. Класическиятъ езикъ не е езикътъ на мѫдростьта. Класически ще изкажешъ една своя тѫга. Това е грубость. Всичко онова, което не е естествено въ свѣта, то е класическо. Следователно всички онѣзи поети, които сѫ възпели миналото, сѫ класически. Въ моитѣ очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто нѣма минало, то нѣма и бѫдеще. Злото има минало. Казвамъ: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всѣкога се помни една обида? Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро нѣма. Затова законътъ въ това отношение не е вѣренъ. Докато любишъ, ти си добъръ. Щомъ престанешъ да любишъ, ти вече си човѣкъ на миналото. Казвате: „Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислѣхме добро за себе си.” „Едно време”. Щомъ говорите за едно време, азъ вече разбирамъ единъ свършенъ резултатъ. Злото винаги се изключва въ миналото. То нѣма мѣсто въ настоящето. Злото въ настоящето не сѫществува. Въ Бога зло нѣма. Въ Първата Причина, която е създала свѣта, нѣма зло. Понеже тя сѫществува сега, тя се проявява. Злото сѫществува въ миналото. Всѣко нѣщо, което е станало лошо, то е въ миналото. Следователно, то се изхвърля отъ този Божественъ процесъ. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататъкъ ще трѣбва да го уреждате, много сте закѫснѣли. Ако нѣкой отсега почне да ме обича, той е закѫснѣлъ. Любовьта нѣма свое начало и нѣма свой край. Ако нѣкой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовьта му е едно начало, той е човѣкъ на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудятъ какъ тѣхната любовь е изчезнала и какъ тѣхната любовь не се проявява. Чудно е какъ туй, което нѣма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което нѣма начало и край, азъ го вземамъ въ философски смисълъ: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промѣни, нито да се измѣни, а само се проявява тъй както е. Или казано на наученъ езикъ: туй е абсолютното добро, абсолютната любовь, която човѣкъ търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всѣки единъ въздиша. Защото когато видя единъ човѣкъ, който плаче за доброто, азъ разбирамъ едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа. Голѣмо нещастие станало, голѣма философия, плаче и казва: „Дали ще се върне?” Та казвамъ: трѣбва едно ново схващане въ свѣта. Съвременнитѣ философи нѣкой пѫть мислятъ правилно, нѣкой пѫть не мислятъ правилно. Това е една вѫтрѣшна аномалия, която си има своята причина. Сѫществува единъ времененъ фактъ: здравиятъ човѣкъ да се разболѣе. Това е една аномалия. Коя е причината? Може надълго и нашироко лѣкаритѣ да обясняватъ, че това или онова е причината. Разболѣлъ се е човѣкъ, това е аномалия. Щомъ се е разболѣлъ, това не е сѫщиятъ човѣкъ. По-рано е билъ веселъ, разположенъ, щомъ се е разболѣлъ, става неразположенъ, недоволенъ, киселъ, става претенциозенъ, не му се мърда, свѣтътъ му е кривъ, вижда изопачени хора, несимпатични, домашнитѣ му се виждатъ грозни, вика, крѣска и т. н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашитѣ съвременни понятия за Божествения свѣтъ, за Бога сѫ анормални понятия. Ние се измѣняме и вследствие на това всичкитѣ ни понятия за Бога се измѣнятъ. Ние мислимъ, че Той се е промѣнилъ. Ако наблюдаваме външния, обективенъ свѣтъ, виждаме: рѣкитѣ текатъ по сѫщия начинъ, слънцето грѣе по сѫщия начинъ, вѣтърътъ духа по сѫщия начинъ, животнитѣ живѣятъ по сѫщия начинъ, дърветата растатъ по сѫщия начинъ - външниятъ свѣтъ, обективниятъ свѣтъ, който има своята реалность, не се измѣня. Но реалниятъ свѣтъ не може да се прояви въ едноизмѣрния свѣтъ, нито въ двуизмѣрния свѣтъ, нито въ триизмѣрния свѣтъ. Вие запитайте математицитѣ кѫде се проявява реалниятъ свѣтъ. Реалниятъ свѣтъ включва всичко въ себе си. Богъ е реалность. Всички други реалности произтичатъ отъ Него. Нѣкой може да ви каже: абсолютенъ свѣтъ. Какво разбирате подъ думата „абсолютенъ свѣтъ”? Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявамъ, въ съзнанието ви остава нѣщо непонятно. За примѣръ думата „понятие”; английската дума „кънсепшънъ” (conception) съдържа повече смисълъ, отколкото българската дума „понятие”. Тази дума е интересна. Тя има туй свойство, че има единъ слогъ, който се повтаря два пѫти – „ън” или „он”. На френски е „консепсионъ” (conception) Англичанитѣ пишатъ думата по сѫщия начинъ, но изговарятъ „кънсепшънъ”. Защо тѣ измѣнятъ „т”-то въ „ш”? Иматъ си свои причини. Азъ не се занимавамъ съ филология. Тя е доста трудна дума. Основниятъ слогъ е „он”. Въ единия и въ другия езикъ „кънсепшънъ” значи туй, което е знанието, значи идея, замисълъ, понятие. Значи и зачатие. Туй, което е заченато, ако не се роди какво става? Раждането е процесъ на зачатието, растенето е процесъ на раждането. Защото ако не се зачене, ако не се роди и ако не расте, нѣма връзка между зачатието и раждането. Това сѫ процеси, които азъ свързвамъ съ думитѣ „мисъль”, „чувство” и „постѫпка”. Мисъльта, това е зачатието, чувството е вече раждането, а постѫпката, това е растенето. Това сѫ три процеса, които сѫ свързани единъ съ другъ. Ако твоята мисъль не може да се превърне въ едно чувство, ако твоето чувство не може да се превърне въ една постѫпка, или другояче казано, ако твоята мисъль не може да даде ходъ да се прояви едно чувство, и ако твоето чувство не може да даде ходъ да се прояви твоята постѫпка, има нѣщо чуждо, внесѣно въ този вѫтрѣшенъ процесъ, ражда се едно неестествено състояние. Всѣкога болеститѣ се раждатъ отъ вмѣтнати чужди „вещества” между мисъльта и едно чувство, или между едно чувство и една постѫпка. Та ние имаме три свѣта. Ние се занимаваме съ физическия свѣтъ, който наричаме свѣтъ на постѫпкитѣ. Той е единъ резултатенъ свѣтъ. Че е станалъ този резултатъ, ние не искаме да знаемъ. Казваме, че това е единъ фактъ. Фактътъ е нѣщо, което може да се вземе като истина. Станалото вече има единъ резултатъ. Житото се е родило, но ние не искаме да знаемъ кой го е садилъ. Искаме да го продадемъ, да си купимъ дрехи, да се облѣчемъ, да ядемъ. Нѣкой казва: „Азъ намѣрихъ истината въ главата си”. Истината не може да се намѣри въ главата. Имашъ една глава която е единъ резултатъ; не е само твоята глава хиляди глави има: има човѣшки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духоветѣ. Истината се намира въ цѣлото битие. Въ свѣта сѫществува само една глава, а всички други глави на земята сѫ клончета на тази глава тѣ сѫ само отражение на тази голѣма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето нѣколко милиона пѫти, вие сте го уголѣмили? Каква нужда има това, което е голѣмо, да се увеличава? Ученитѣ хора на Земята съ своитѣ телескопи се мѫчатъ да увеличаватъ слънцето. Следъ като го увеличатъ по този начинъ, Слънцето уголѣмява ли се? Постоянно говорятъ, че го увеличаватъ 4 ÷ 5 пѫти въ диаметъръ. Смѣшно е това увеличение на слънцето, което нашитѣ астрономи правятъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ една грандиозна идея, като мѣсечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постѫпка”. Де е тази постѫпка? Все грандиозни работи имаме, отъ които всички страдаме. Въ кѫщи като влѣземъ, все грандиозни идеи ни вълнуватъ, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нѣщо сѫществено липсва на хората. Религията е грандиозна, вѣруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума. Какво значи „грандиозно”? Една чужда дума е. Ще намѣрите въ нѣкой филологически речникъ обяснението. Сега азъ нѣма да обяснявамъ, понеже голѣмото си е голѣмо. Грандиозното и голѣмото сѫ равносилни, „грандъ” – „андъ” е коренътъ. „Андъ” значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голѣмо. Защото за вселената всички тѣзи звѣзди, слънца и планети въ нашата Слънчева система, не сѫ нищо друго, освѣнъ плодове. И нашата земя е голѣмъ плодъ. Очакватъ я всички да узрѣе и като узрѣе, ще я изядатъ. Пъкъ и слънцето единъ день ще узрѣе, ще го откѫснатъ и ще го изядатъ. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плодъ. Нашата земя е малъкъ плодъ. Тя е малка, тя расте, единъ день тя ще порасне. Това сѫ фигуративни обяснения на нѣщата. Съгласенъ съмъ съ ученитѣ хора, които казватъ, че единъ день работитѣ на земята ще престанатъ да се развиватъ. Значи земята ще престане да се развива, ще узрѣе. Какво ще стане съ нѣя ? Ще я откѫснатъ отъ дървото, ще я изядатъ. Единъ день, казватъ, слънцето ще угасне. Азъ тълкувамъ: ще узрѣе и ще го изядатъ. То нѣма да умре, но ще влѣзе нѣкѫде. Туй ще оставимъ настрана, не искамъ да остане слънцето въ умоветѣ ви, понеже е много голѣмо. Ако остане тамъ, ще ви задръсти. Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти. Тѣзи нѣща трѣбва да ги извадя навънъ, да се освободятъ възгледитѣ ви. Туй, което ние виждаме въ природата, то е единъ завършенъ резултатъ. А има задъ завършенитѣ резултати и незавършени нѣща, които сега започватъ. Тази връзка, която сѫществува между видимия и невидимия свѣтъ, ние трѣбва да я разберемъ. Отъ неразбирането на връзката между видимото и невидимото идватъ противоречията. Подъ „видимото” разбираме туй, което не може да се измѣни. Казватъ, нѣма зло, което да сѫществува. Споредъ вашитѣ идеи нѣщата може да сѫществуватъ. Сѫществува вашиятъ дългъ отъ 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалность, да знаете, че този дългъ отъ 20 хиляди лева сѫществува? Вие трѣбва да го плащате. Въ дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима отъ васъ, за него реалностьта е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вѣрвате въ реалностьта, за васъ тази реалность е отрицателна. Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, отъ онзи, който има да дава? Тѣ се отличаватъ по единъ резултатъ. Ако ги туримъ на едни везни, тѣ ще тежатъ еднакво, тѣ иматъ една и сѫща тежесть, тѣ сѫ въ една плоскость. Единиятъ казва на другия: „Ти имашъ да ми плащашъ”. Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първиятъ ще натежи, ще слѣзе долу, а пъкъ онзи, който е платилъ, ще се вдигне горе. Тогава азъ изяснявамъ единъ фактъ: едни хора има, които слизатъ надолу, а други, които се качватъ нагоре. Еднитѣ наричамъ грѣшници, а другитѣ праведници. Всѣки единъ човѣкъ, който е платилъ дълга си, е праведникъ, отива нагоре, а всѣки, който е взималъ нѣщо отъ съсѣда си, той е грѣшникъ, той отива надолу. То е само думата. Думитѣ „грѣшникъ” и „праведникъ” азъ ги взимамъ като една специфична форма, за да изясня само нѣщата. Грѣшниятъ човѣкъ е станалъ малко по-тежъкъ. Грѣшнитѣ сѫ по-тежки отъ праведнитѣ. Вземете единъ обикновенъ светия и единъ банкеръ, претеглете ги, ще видите, че банкерътъ тежи два пѫти повече отъ светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатилъ дълга си на банкера. Какво трѣбва да прави грѣшникътъ? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мѣстото на светията, той си плаща дълга и олеква. И тогава виждаме, че едни хора слизатъ надолу, а други се качватъ нагоре. Това е само единъ процесъ. Въ природата сѫществува единъ законъ. Всѣкога когато човѣкъ изпълнява своя дългъ, своето задължение, той е въ възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съсѣда си и прочѣе, той се намира въ едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща. Ако и този, който още не е платилъ плати, тогава и двамата сте на една и сѫща плоскость, ще кажете, че сте платили дълговетѣ си. Вие сте въ едно равенство. Въ математиката имате равенство. Тамъ има цель единъ процесъ: равенството го обръщатъ въ неравенство. Докато задачата не е рѣшена, е равенство. Щомъ се рѣши, станало е неравенство. Това е отъ мое гледище. Щомъ се разрѣши въпросътъ, то е неравенство. Всички казватъ, че трѣбва да бѫдемъ равни. Неравенство трѣбва да има въ свѣта! Ние страдаме отъ равенства. Никой не иска да плаща, всѣки иска да взима. Въ природата сѫществуватъ два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъвъ е законътъ. Какво е между насъ, то е другъ въпросъ. Единъ банкеръ може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можешъ да дадешъ на 10 души пари, нито да вземешъ едновременно отъ 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е единъ длъжникътъ, това е единъ процесъ. И въ края на краищата ние мислимъ, че много хора иматъ да ни дължатъ. Не, въ свѣта ние дължимъ само на едного. И когато нѣкой човѣкъ дойде при мене и казва „ти ми дължишъ”, азъ казвамъ, че онзи господарь, който дойде преди хиляди години, той ме е чакалъ; поздравете, казвамъ, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайнитѣ услуги, които ми е направилъ; а този банкеръ, който е сега при мене, той е единъ разсиленъ, който иде. Той е разсиленъ, той само може да даде видъ на кредиторъ; като онзи богаташъ французинъ, индустриалецъ, който произвежда автомобили като Фордъ, отива въ Америка и мисли, че ще го посрѣщнатъ съ почитание. Американцитѣ сѫ малко особени хора. Той влиза въ стаята на Фордъ, но той не го поглежда, французинътъ си мисли: „Навѣрно слугата не го е предупредилъ, че французинъ индустриалецъ ще го посѣти.” Фордъ му казва: „Вземете си единъ столъ и сѣднете.” Той се чуди; какъ така азъ да си взема столъ! „Ама ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ еди-кой си индустриалецъ”. „Щомъ е така, вземете си два стола.” Нѣкой пѫть и ние като влизаме въ природата, мислимъ, че тя знае кои сме. Тя казва: „Вземете си единъ столъ.” Ние се чудимъ какъ така. „Ама не знаете ли кой съмъ?” „Тогава вземете си два стола.” Понеже столътъ не е туренъ на мѣсто, ние се чувствуваме отдалечени отъ живота. То е едно крайно разбиране. При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдимъ и да не се сърдимъ, да се одумваме, животътъ си тече по единъ и сѫщи начинъ, ще си върви по единъ и сѫщи начинъ. Ако нашето вѣрую бѣше на мѣсто, както трѣбва, животътъ щѣше да има другъ резултатъ. Единъ човѣкъ мислѣлъ, че много хубаво пише. Единъ день пише едно писмо на своя приятель, но приятельтъ му не могълъ да прочетѣ писмото. Пише му: „Малко ми е неудобно, но не можахъ да прочета.” Ние не се досѣщаме, струва ни се, че е така, че сме го направили така както трѣбва едно писмо, пъкъ то не е така. Азъ напоследъкъ имахъ разговоръ съ единъ господинъ. Разговаряхме се върху нѣщо отъ Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиилъ. Той ми казва: „Наскоро четохъ Библията и разбрахъ нѣщо.” Какво разбралъ? Че като умрелъ Елисей, явилъ се при него единъ другъ пророкъ и Господъ му далъ още 10 години да живѣе. „Но ти си преплелъ две събития.” Има нѣщо такова, азъ зная единъ еврейски царь, който се разболѣлъ и на когото Исайя казалъ, че може да продължи живота му. Господъ му продължилъ живота още съ 20 години. Той сега се чуди какъ дошло това преплитане въ неговия умъ. И въ нашия животъ става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга свѣтлина. Въ насъ често става преплитане между доброто и злото. Направишъ една постѫпка лоша, мислишъ, че е добра. Всички я съзнаватъ за лоша, а ти казвашъ, че си направилъ най-голѣмото добро. Преплитане на два фактора. Въ резултатъ - не можешъ да различишъ единия факторъ отъ другия. Дълго време трѣбва да мине. Въ сегашния животъ има едно преплитане на фактитѣ. То, всичкитѣ учени хора иматъ желание да разплетатъ тѣзи факти и да ни обяснятъ живота. Сега съвременнитѣ философи, писатели иматъ туй желание, да разплетатъ фактитѣ и да разрешатъ тази задача. Тя частично може да бѫде разрѣшена. Изцѣло не може да се разрѣши, защото всѣко едно разрѣшение трѣбва да бѫде пълно. Въ нашия животъ има известенъ родъ явления, кѫдето ние започваме съ разрешаването на една задача, а свършваме съ неразрешението. А нѣкѫде започваме съ неразрешението, а свършваме съ разрѣшението. И тъй, трѣбва да почнемъ съ неразрешението и да свършимъ съ разрѣшението. Неразрешението да остане като единъ процесъ. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и въ началото, и въ края трѣбва да бѫде реалностьта. Или другояче казано: и въ началото ние трѣбва да започнемъ съ любовьта, и въ края да свършимъ съ любовьта. И въ началото трѣбва да започнемъ съ знанието, и въ края да свършимъ съ знанието. И въ началото трѣбва работата да започне съ свободата, истината трѣбва да бѫде тамъ, и въ края да бѫде истината. Това сѫ граници на единъ завършенъ процесъ. Ако така си работилъ, нѣма да има никакво изключение. Но ако си започналъ съ любовьта, а си свършилъ безъ любовь, нѣма никакво разрѣшение. Нѣма постоянно разрѣшение. Станалъ си търговецъ, искашъ да спечелишъ. Освѣнъ че нѣма да спечелишъ, но и ще загубишъ. Ходишъ да се учишъ, но не ти върви. Искашъ да станешъ лѣкарь, или си свършилъ по медицина. Турилъ си табѣлата, но хората не идватъ. Лѣкувашъ единъ, но не можешъ да го излекувашъ, втори сѫщо. Седишъ съ докторската титла, но не можешъ да лѣкувашъ. Какво тѣ ползува докторската титла? Или си адвокатъ да защищавашъ хората, но не идватъ да ги защищавашъ. Едно дѣло загубишъ, второ - не върви. Докторъ по правото, но нѣмашъ клиенти. Може да ви наведа редъ факти отъ този родъ. Докторитѣ, лѣкаритѣ, тѣ опѫватъ каиша. Кои сѫ причинитѣ, които направиха женитѣ да станатъ майки, кои сѫ причинитѣ, които направиха мѫжетѣ да станатъ бащи, кои направиха едни да сѫ господари, други слуги? Като вземете цѣлия строй, кои сѫ причинитѣ за това? Този нашъ съвремененъ строй сѫществува ли въ самата реалность, въ битието, сѫществува ли въ първоначалната чистота? Не сѫществува. Той е една аномалия. Има нѣщо естествено, но има и една крайна аномалия, болѣзнено състояние. Има чужди елементи, внесени вѫтрѣ въ цѣлия строй. Туй хората го приематъ като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това сѫ общи думи. Злото, ако е зло, какъ, по кой начинъ да извадимъ туй чуждо сѫщество отъ човѣка? Като дойде лѣкарь, той или ще тури инжекция, или ще се мѫчи чрезъ храната да изпѫди навънъ болестьта, която е била въ човѣка, и да се освободи човѣкъ отъ това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъль. Често една мисъль поражда една болесть, едно чувство поражда една болесть, или една постѫпка поражда една болесть. Следователно единъ правиленъ процесъ е, да се отмахне тази мисъль, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постѫпката, която е причината за болестьта. Като ги отмахнемъ, ще дойде онзи чистиятъ животъ, който е свободенъ отъ тѣзи нѣща. И този животъ се отличава по това, че въ него нѣма нѣщо чуждо, което не е присѫщо на човѣшката душа. Ти си нѣкакъ притѣсненъ, което не можешъ да си обяснишъ. Стѣгатъ тѣ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ, коремътъ. Въ медицината кръщаватъ тѣзи състояния съ различни имена. Не е лошо да се кръщаватъ всички тѣзи състояния; и въ морално отношение пакъ има кръщаване, и въ субстанционално отношение пакъ има кръщаване. Ти може да кръстишъ човѣка ангелъ, но той ангелъ ли е? Ти може да го кръстишъ дяволъ, но той дяволъ ли е? Той си остава такъвъ, какъвто си е. Може да го кръстишъ светия, но той си остава такъвъ, какъвто си е. Ти може дявола да го кръстишъ светия, но той пакъ дяволъ си остава. Нашето заблуждение е тамъ, че като кръстятъ нѣкого светия, мислимъ, че е светия. Единъ светия като насади тръни, тръни ще растатъ. Единъ грѣшникъ като насади жито на нивата, то пакъ жито ще расте, нѣма да измѣни своето естество. Само че за светията и за грѣшника има една разлика въ мисъльта: светията като види, че е посадилъ единъ трънъ, той мисли какъ да поправи своята погрѣшка, нѣма да мисли какъ да го изкорени - той е уменъ човѣкъ, но гледа какъ да го присади. Следъ време ще израстне отъ тръна едно хубаво дръвче съ сѣмена. А на грѣшника като му се роди житото, ще каже: „Чакай да ида да го продамъ, да се напия.” Тази е разликата. И светията, и грѣшникътъ ще употрѣбятъ живота - единиятъ по единъ начинъ, другиятъ по другъ начинъ. Следователно ние сѫдимъ отъ резултатитѣ на нѣщата, какви сѫ хората. Христосъ казва: „Доведете ми го”. Кого? Доведете ми този трънъ на светията. Пита го защо е влѣзълъ тукъ. „Посади ме единъ светия”. Тогава той казва на единъ отъ ученицитѣ си: „Дайте единъ ножъ да го присадимъ.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънътъ е грѣшникъ. Онзи, който е продавалъ житото, той трънъ ще остане. А онзи светия, който присадилъ тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. Въ Божествения свѣтъ Богъ не изхвърли грѣшника, но Той го присажда - единъ на другъ. Нѣкой пѫть присажда дивото върху питомното, а нѣкой пѫть присажда питомното върху дивото. Апостолъ Павелъ казва, че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъвъ е този, който присажда дивата маслина на питомната? Богъ присажда нѣкой пѫть. Това е правиленъ методъ, за да облагороди дивата, макаръ че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда. Въ сегашния животъ лошитѣ хора сѫ присадени върху добритѣ. Лошитѣ хора ядатъ и пиятъ. Единъ день лошитѣ ще слѣзатъ долу, а добритѣ ще се качатъ горе, ще се обърне процесътъ. Свѣтътъ е едно колело на движение, на растене, на облагородяване. Въ този процесъ трѣбва една правилна мисъль за разбиране. Да допуснемъ, че вие се намирате въ единъ свѣтъ само съ едно измѣрение. Азъ наричамъ едноизмѣренъ свѣтъ граничния свѣтъ. Какво наричаме едноизмѣрно? Туй, което опредѣля една граница, каквото и да е то, то е едноизмѣренъ свѣтъ. Едноизмѣренъ свѣтъ какъ ще го видишъ? Да кажемъ, че живѣешъ въ единъ свѣтъ само съ едно измѣрение, нѣмашъ понятие за плоскостьта, за дебелината, за височината на тѣлата. Какъ ще си ги представишъ? Въ едноизмѣрния свѣтъ може ли да видишъ правата линия? Правата линия може да бѫде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видишъ този свѣтъ само като една точка. Следователно всички ония нѣща, които ние виждаме като една точка, сѫ само едноизмѣрни свѣтове, нищо повече. Когато движението на едноизмѣрния свѣтъ, или съзнанието на едноизмѣрния свѣтъ се измѣни, става едно пречупване. Ние го наричаме въ геометрията една плоскость. Ти ще схванешъ този свѣтъ като плоскость. Тогава вече въ плоскостьта ти ще имашъ възможность да видишъ нейнитѣ граници, но самата плоскость не можешъ да я видишъ. Защото плоскостьта не е нѣщо друго, освѣнъ безброй прави линии, които я образувалъ. Но има и единъ свѣтъ вънъ отъ плоскостьта, тъй наречения свѣтъ на третото измѣрение, или свѣтъ на тѣлото, което има дебелина. Ако пъкъ плоскостьта измѣни своето движение въ каквато и да е посока, границитѣ ще ги опредѣли перпендикулярътъ. Трѣбва да се измѣни движението, въ каквато и да е посока. Всѣко едно измѣрение въ природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туришъ, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минавашъ отъ единъ свѣтъ въ другъ, отъ едно измѣрение въ друго, туй измѣрение все ще бѫде перпендикулярно на плоскостьта, отъ която се отклонява. Ние нѣма да споримъ, защото математицитѣ може да спорятъ върху този въпросъ. Не е лошо и това. Спорътъ е единъ процесъ на разсѫждение. Въ нашия умъ може да има естественъ въпросъ за реалностьта на нѣщата. Всѣко измѣнение на правата линия може да бѫде плоскость. Щомъ се измѣни правата линия, тя може да бѫде вече плоскость. Може да бѫде права, но резултатитѣ ще бѫдатъ прави или не, разумни или неразумни. Но вече може да има едно измѣрение въ правата линия. То е другъ въпросъ. Подъ „правъ ѫгълъ” винаги разбираме съотношение на две сѫщества, които иматъ разумни отношения. Правиятъ ѫгълъ е като емблема на разумностьта между две сѫщества, на които задълженията сѫ строго опредѣлени. Когато двама души си изпълняватъ задълженията както трѣбва, безъ никакво измѣнение, тѣ сѫ преминали подъ правия ѫгълъ. Щомъ се измѣни ѫгълътъ, на колкото градуса и да е, тогава отношението на хората се измѣня. Затова именно въ кръста, ако вземете тѣзи две линии, които се пресичатъ, имате четири прави ѫгъла. Значи имаме отношение между четири разумни сѫщества, или имаме отношение само между две разумни сѫщества, отъ които всѣко си има две състояния: едно отрицателно и едно положително. Следователно всѣко едно разумно сѫщество разполага съ по два прави ѫгъла, или съ по 180°. Тогава раздѣляме земята на две полушария: едното полушарие, което е освѣтено, а другото, което не е освѣтено. Тѣзи философски, тѣзи отвлѣчени работи, тѣ още, не сѫ ясни, понеже не можете да видите вѫтрешната връзка между единъ правъ ѫгълъ и една постѫпка. Че вие въ живота не може да имате правилни отношения, ако въ ума ви този законъ на правата линия не сѫществува, да знаете всѣки единъ човѣкъ, който идва при васъ, въ какво отношение се намира спрямо васъ. Дойде нѣкой и ми говори за любовьта. Азъ трѣбва да видя, върви ли той по правата линия на любовьта. Той може да ми говори за знанието, азъ трѣбва да видя върви ли той по правата линия на знанието. Тъй както сега е устроена човѣшката глава, тя трѣбва да се измѣни отвънъ. Природата прави голѣми усилия да се преустрои човѣшката глава; но не само костьта, костьта не е факторъ, но да се промѣни мозъчното вещество и силитѣ, които функциониратъ вѫтрѣ. Азъ разбирамъ: да се измѣнятъ силитѣ, мозъчното вещество и самиятъ черепъ отвънъ. Три нѣща разбирамъ да се измѣнятъ. Човѣшката мисъль трѣбва да се измѣни съ силитѣ, които функциониратъ вѫтрѣ въ мозъка, човѣшкитѣ чувства - съ съдържанието, което е вѫтрѣ, а човѣшкитѣ постѫпки – съ коравата кость, която служи като изразъ на онова, което е у насъ. Човѣшкиятъ черепъ е единъ отпечатъкъ на безброй процеси, на хиляди вѣкове, на хиляди поколѣния на миналото. Човѣшката глава не е още завършена. Има много нѣща още да се измѣнятъ. Нѣкой пѫть ми говорятъ за красива глава. Азъ досега не съмъ срѣщалъ една идеална глава. Френолозитѣ сѫ измѣрвали черепа на човѣка и не сѫ намѣрили идеална глава. И азъ не съмъ намѣрилъ досега идеаленъ черепъ. На Земята още нѣма идеална глава. Художницитѣ сѫ рисували много човѣшката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскость, една идеална глава, не може да се изнесе въ триизмѣренъ свѣтъ. Азъ съмъ виждалъ идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начинъ. Тя е несъвмѣстима съ нашия свѣтъ. На сѫществото може да я видите, да я доловите, азъ мога да ви покажа, всѣки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога нѣма да я забравите. Ще стане цель корененъ превратъ въ живота ви. Може да ви рѣжатъ на парчета - вие ще сте готови да станете мѫченици, като видите какво нѣщо е идеалната глава. Сега, не искамъ да извадите заключение, че отъ усилията, които сега правите, нищо нѣма да стане. Вие сте тикнати въ едно неестествено положение, влѣзли сте въ единъ театъръ, безъ да искате. Единъ французинъ въ Франция искалъ да посѣти Парижъ. Толкова приказвали за „Нотръ дамъ”, искалъ да влѣзе въ църквата, но попада въ единъ театъръ. Чуди се: билети ли взиматъ за „Нотръ дамъ”? Плаща си билета, влиза и сѣда въ театъра. Гледа, чуди се. Събиратъ се всички хора; представя се една драма: какъ единъ престѫпникъ обира единъ богатъ съсѣдъ и го сѫдятъ. Човѣкътъ седи на стола, гледа и се чуди какъ тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда цѣлия процесъ, какъ онзи открадва, какъ го сѫдятъ, и нито единъ отъ публиката не казва нищо! Той не могълъ да се стърпи повече, скача отъ стола си и вика: „Какъ, азъ не тѣ ли видѣхъ, защо лъжешъ всички хора!” Цѣлата публика рѫкоплѣска. Той се обръща и не знае на кого рѫкоплѣскатъ, чуди се. Ние се намираме въ положението на французина; и като си изкажемъ мнението на съвременнитѣ хора, като кажемъ истината, тѣ рѫкоплѣскатъ и казватъ: „Малко смахнатъ е този човѣкъ, ние се забавляваме.” Значи каквото пише единъ философъ е вѣрно, ако е съгласно съ мнението на окрѫжаващата срѣда. Този французинъ, който е влѣзълъ безъ да знае въ театъра, неговата погрѣшка е тамъ, че той търсилъ истината въ „Нотръ дамъ”, а „Нотръ дамъ” значи „Нашата дама”. Всѣки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане съ дамата. Истината не може да се намѣри на Земята, тя е несъвмѣстима съ нашия животъ. И затова всички ония, които сѫ искали да разрешатъ този въпросъ, всѣкога сѫ идвали до крайния предѣлъ - че трѣбва да умремъ, за да намѣримъ истината. Защо човѣкъ трѣбва да умре, за да намѣри туй, което търси? Туй е едно крайно разрѣшение. Всичкитѣ хора сега търсятъ, искатъ да се спасятъ на земята, но всички трѣбва да се подложатъ на смърть. Защо? За да намѣрятъ истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега имъ липсва. Но азъ не говоря за смъртьта, която сега иматъ хората. Защото ако тази смърть разрешаваше въпроса, тогава Христосъ дава примѣра за двамата души отъ еврейския народъ: притчата за богатия и Лазара, който седѣше при портата на богатия, който ялъ и пилъ. Умира Лазаръ и отива въ небето, умира богатиятъ и отива въ ада. Единиятъ ималъ своя рай на земята и своето мѫчение въ другия свѣтъ, а другиятъ ималъ своя адъ на земята, а своя рай на небето. Питамъ, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влѣзете като богатия въ другия свѣтъ, какво може да бѫде положението ви? Не че всички богати ще отидатъ въ пъкъла. Лазаръ билъ въ лоното на Авраама. Авраамъ е билъ единъ богатъ човѣкъ. Той се отличавалъ съ едно качество: беззаветно служене на Бога. Цѣлиятъ му животъ, на тоя богатъ човѣкъ, бѣше изключително посветенъ да служи на Бога, на туй първоначално Сѫщество. Казва: „Господи, всичко, което имамъ, е на Твое разположение. Ти можешъ да разполагашъ съ него.” Виждаме, че този бедниятъ, който се намира въ лоното на Авраама, бѣше приетъ отъ него. Сега, заключението какво е? Едно нѣщо виждаме, че единъ сиромахъ и единъ богатъ сѫ въ небето, а въ ада виждаме само единъ богатъ човѣкъ. Небето и адътъ се отличаватъ по едно качество: че адътъ е пъленъ само съ богати хора, сиромаси нѣма тамъ. Ученитѣ сѫ все, богати. Въ небето има и богати, и сиромаси, заедно сѫ, но въ любовь живѣятъ. Лазаръ живѣлъ и отишълъ при Авраама, който казва: „Синко, този нашъ събратъ, богатиятъ, много зло е сторилъ, но азъ сега искамъ да залича всичкитѣ му грѣхове.” Лазаръ бѣше забравилъ земнитѣ унижения, затова бѣше въ лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза „Отче Аврааме” казва: „Този, който не е изпълнилъ нашитѣ традиции на земята, гърлото му застава.” Но той билъ реформаторъ, този богатиятъ, и искалъ да изпрати Лазара на Земята при своитѣ близки, да имъ каже какъ трѣбва да живѣятъ. Той имъ желаеше доброто. Лазаръ му казва: „Тѣ иматъ Мойсѣя, и да възкръсне нѣкой, пакъ нѣма да му вѣрватъ.” Или казано другояче: не можешъ да убедишъ въ каквато и да е истина единъ човѣкъ, който нѣма любовь въ себе си. Може да му снемешъ звѣзди отъ небето - този човѣкъ. Ще остане съ своитѣ възгледи. Работа, започната безъ любовь, всѣкога ще бѫде безуспѣшна. Или, не се заемай да убѣждавашъ човѣка въ нѣщо, ако нѣма любовь. А всѣки другъ човѣкъ, който има любовь, той може да бѫде вѣрующъ, ти не можешъ да внесешъ каквато и да е нова идея въ него. Любовьта е единствената сила, която отхранва добритѣ мисли, добритѣ чувства и добритѣ постѫпки. Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтикъ на човѣшкия умъ, дава подтикъ на човѣшкото сърдце, на човѣшката воля. Тя е, която обновява човѣшкото тѣло. Че ние не трѣбва да останемъ такива, каквито сме сега! Имашъ една мисъль, която тѣ безпокои, имашъ чувство, което тѣ безпокои, имашъ една постѫпка, която тѣ безпокои. Какво трѣбва да правишъ? Ти ще отидешъ при ученицитѣ Христови, може да ти помогнатъ. Учительтъ го нѣма, Той е горе въ планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнешъ да разговаряшъ съ него. Бащата казва за своето дете, въ което сѫ влѣзли зли духове и го разпъватъ отвѫтрѣ, че въ огъня се хвърля, въ водата, оплаква се бащата на Учителя – Христосъ. Той казва: „Доведете ми го!” И запрети Христосъ на този духъ да мѫчи детето. Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намѣрете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъль, заведете я тамъ и дръжте вашето чувство, вашата постѫпка тамъ! Ние оставаме съ незавършени процеси и ходимъ, търсимъ, и най-после казваме: „Нѣма го тукъ.” Носимъ своето Божествено дете, носимъ своята Божествена мисъль, носимъ своето Божествено желание, носимъ своята Божествена постѫпка - въпросътъ не се разрешава. Тогава оставаме съ една фикция за бѫдещето, че въ едно друго сѫществувание ще се преродимъ и мислимъ, че тогава ще се уредятъ нѣщата ни. Това правятъ хора съ много голѣма вѣра. Въ едно отношение азъ ви похвалявамъ: много голѣма вѣра имате за бѫдещето. Но сте безвѣрници въ настоящето, вѣрвате всички въ бѫдещето. Безвѣрницитѣ вѣрватъ въ това, което може да стане въ настоящето, а вѣрващитѣ - въ това, което може да стане въ бѫдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа въ себе си онова, което ние желаемъ, повече не можемъ да търсимъ. Всѣки единъ отъ васъ доволенъ ли е отъ своя животъ, както е сега? Не е доволенъ. Младиятъ не е доволенъ, иска да расте; стариятъ не е доволенъ, както е живѣлъ, иска да умре. Момата не е доволна отъ баща си; майка й я обича, баща й я обича, братъ й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нѣщо, гледа презъ прозореца, очаква пощаджията, нѣщо очаква отвънъ, очаква отъ нѣкѫде отъ земята. Адвокатътъ очаква да дойде нѣкой, лекарьтъ очаква да дойде нѣкой боленъ, стражарьтъ очаква да хване нѣкого, учениятъ човѣкъ и той очаква, всички ходятъ и търсятъ. Като питашъ нѣкого какво търси, нѣма да ти каже истината, ще тѣ излъже. Онзи проповѣдникъ, и той търси грѣшника да го обърне къмъ Господа. Но следъ като го обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъвъ единъ проповѣдникъ се връща отъ изтокъ въ Парижъ и минава за голѣмо величие, нѣщо като махатма, или адептъ, запознатъ съ всички тайни. Следъ като убедилъ парижкото общество, че притежава мощна сила, той щѣлъ да докаже това, но му липсвало едно нѣщо: ако ималъ скѫпоценности, огърлици съ скѫпоцѣнни камъни, щѣлъ да ги запознае съ всичко онова, което не сѫ видѣли. Тѣ му повѣрвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да имъ покаже, че съ своята мисъль ще може да го спре, но какво било учудването имъ, когато експресътъ не се спрелъ и адептътъ изчезналъ съ скѫпоценноститѣ. Задъ всички благодеяния, които ние правимъ, имаме една скрита мисъль. На този адептъ не му сѫ нуждни скѫпоцѣнни камъни. Трѣбваше ли да турятъ на Христа нѣкаква огърлица, за да изпѫди бѣснуемия? Казва: „Доведете ми го тукъ.” Излиза вънъ, не нарушава Божия свѣтъ, остава това дете да функционира както трѣбва. Сега за да излекуваме нѣкой боленъ, трѣбва да отнесемъ нѣкоя огърлица на лѣкаря. Кой лѣкарь сега лѣкува безъ пари? Кой сѫдия раздава правото безъ пари? Кой синъ, коя дъщеря, правятъ нѣщо безъ пари? Въ умоветѣ на всички, навсѣкѫде седи една идея - да печелятъ пари. То не е за укоръ. Лошото е, че я нѣма любовьта. Защото ако любовьта функционира, срѣдствата, паритѣ ще дойдатъ сами по себе си. Не е създаденъ човѣкъ за пари. Ние не сме противъ богатството. Ние сме противъ онова богатство, което е отрова за човѣшката душа, за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, за човѣшката воля, за човѣшкия организъмъ. Ако ние схванемъ, че богатството въ свѣта, това сѫ добродетелитѣ, знанието, положителнитѣ качества -това е другъ въпросъ. Най-първо ние трѣбва да се заемемъ да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любовь, тогава богатството ще бѫде като единъ резултатъ на земята, ще бѫде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любовь, каквато Христосъ показа, тогава какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ! Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, цѣлото човѣчество ще го направи. Ако всичкитѣ хора решатъ да иматъ едно сърдце, една воля, всички тия сегашни мѫчнотии, които сега сѫществуватъ, ще се премахнатъ. Да ви кажа сега, какво трѣбва да се прави. Всички ние трѣбва да се свържемъ съ Първата Причин