Ани

Условия за разумния човѣкъ „Условия за разумния човѣкъ“, 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF (1930) Съдържание на томчето: 1. Условия за обикновения и за разумния човѣкъ, 5.05.1926 2. Цѣломѫдрие и великодушие, 12.05.1926 3. Методи и пѫтища на идейния свѣтъ, 19.05.1926 4. Пѫтьтъ на желанията, 26.05.1926 5. Съ чия воля?, 2.06.1926 6. Усилване на вѣрата, 9.06.1926 7. Оглашенъ, вѣрващъ и ученикъ, 16.06.1926 8. Срѣда и условия, 23.06.1926 9. Специалниятъ законъ, 7.07.1926 10. Право мисли!, 14.07.1926

Общъ окултенъ класъ - 2-ра година Положителни и отрицателни сили „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: Положителни и отрицателни сили въ Природата, 06.10.1922 Практическо приложение на музиката, 12.10.1922 Влияние на музиката, пѣенето и движенията, 15.10.1922 Окултна музика, 22.10.1922 Влиянието на електричеството, 29.10.1922 Никаква лѫжа, 05.11.1922 Музика и пѣние – срѣдство за постигане на Божественото, 12.11.1922 Музика и пѣние. 19.11.1922 Практическо приложение на окултната музика, 26.11.1922 Окултна музика, 3.12.1922 Значение на гласнитѣ при окултното пѣние, 10.12.1922 Музиката – срѣдство за концентриране, 17.12.1922 Окултна медицина, 24.12.1922 Правилниятъ растежъ на ученика, 02.01.1923 Значение на рѫцѣтѣ и пръститѣ, 07.01.1923 Тъмното петно въ съзнанието, 21.01.1923 Малкитѣ случаи, 05.02.1923 Съмнѣние и воля! 11.02.1923 Двѣтѣ течения: Огнената вълна и вълната на Любовьта, 19.02.1923 Качества на ума, на сърцето и волята, 25.02.1923 Произходъ на правитѣ мисли, 08.03.1923 Влияние на планетитѣ, 12.03.1923 Смисълътъ на противорѣчието, 19.03.1923 Точностьта, 08.04.1923 Окултна медицина, 15.04.1923 Правилни отношения, 22.04.1923 Работа на окултнитѣ сили, 29.04.1923 Правилно разпрѣдѣляне на енергиитѣ, 13.05.1923 Закони за контраститѣ, Малкитѣ погрѣшки, 20.05.1923 Вѣра и съмнѣние, 17.06.1923 Божественото и човешкото. Днес, а не утре, 28.06.1922 Проява на разумнитѣ сили въ Природата, 01.07.1923 Упѫтване, 08.07.1922 Абсолютното малко и Абсолютното велико, 12.07.1923 Ученикътъ трѣбва да разбира, 12.07.1923

От брошурата "Да мисли" лекция на Младежкия окултен клас, 1935 г., Извънредна беседа Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА МИСЛИ! Човѣкъ трѣбва да мисли!—Кога? — Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день. Деньтъ, това е първата, основна мѣрка на нѣщата. Денътъ, въ който човѣкъ е създаденъ, е мѣрка за неговия животъ. Съ тази мѣрка се измѣрватъ всички нѣща. Кои сѫ елементарнитѣ, сѫщественитѣ, първоначалнитѣ нѣща въ живота, които човѣкъ трѣбва да знае? Най-елементарното нѣщо за човѣка е да се научи да мисли. Докато нѣма нѣкакъвъ идеалъ, човѣкъ никога не може да се научи да мисли. Докато не ходи на училище, детето нѣма за какво да мисли. Щомъ тръгне на училище, то има вече за какво да мисли. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да има идея за Бога. Щомъ мисли, това показва, че идеята за Бога е влѣзла вече въ неговия умъ. Да мисли, да има идея за Бога, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Защо? — Защото страхътъ има съвсемъ другъ произходъ, той не е Божествена проява. Щомъ наруши кой и да е Божественъ законъ, човѣкъ започва да се страхува. Въ този смисълъ, страхътъ е естествено последствие на известно нарушаване на Божественитѣ закони. Човѣкъ трѣбва да мисли, но не когато се страхува. Казватъ, че човѣкъ мисли, когато се намѣри въ трудно положение. Не, безъ да се намѣри въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да мисли! Представете си, че насадите една ябълчна семка и очаквате отъ нея плодъ. Кога ще роди тя?—когато е здрава, или когато е болна? — Ябълката ражда, когато е здрава. Кога тече изворътъ? — когато има вода въ него, или когато пресъхне? — Когато има вода. Когато изворътъ пресъхне, никой вече не го посещава. Това значи да констатирате фактитѣ, както сѫ въ действител- ность. Човѣкъ може да констатира фактитѣ, както сѫ, само когато има свободна мисъль. И наистина, мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде свободна, а не наложена отвънъ. Само свободната мисъль може да освободи човѣка отъ всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъль, вие трѣбва да работите, да изучавате растителното царство, както и цѣлото органическо царство; като дойдете до човѣка, ще видите, колко добре е построено човѣшкото тѣло. Но въпрѣки това, човѣшкото тѣло е неустойчиво. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да пази равновесие. Нѣкой върви по пѫтя, спъва се, пада, става. Защо? — Защото не мисли. Щомъ ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щомъ кажете, че сѫд- бата ви е лоша, това показва, че не мислите. Като не искатъ да признаятъ вината си, хората казватъ: Сѫдбата ни е тежка, нещастия ни сполетѣха- — Нещастия, сѫдба сѫществува за онзи, който не мисли. Щомъ не мислите, ще дойдатъ редъ противоречия и нещастия въ живота ви. И тогава хората считатъ че нещастията сѫ резултатъ на човѣшката леность, или на човѣшкото богатство. Мнозина мислятъ, че богатитѣ хора сѫ лениви. Не, единствената причина за нещастията въ живота на хората се дължи на това, че тѣ не мислятъ. И противоречията имъ се дължатъ на това, че тѣ не мислятъ. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. — Нѣма какво да се доказва. Какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ задлъжнѣлъ? Или, какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ заболѣлъ? Когато не мисли, човѣкъ задлъжнява. Когато не мисли, човѣкъ боледува. На всичко това може да се направи следното възражение: какво сѫ извършили онѣзи, които сѫ мислили? Споредъ мене, Единствениятъ, Който мисли, е Богъ. Понеже мисли, Той е щастливъ. Понеже е мислилъ, Той е създалъ съвършенъ свѣтъ. Следователно, ако вървите по Неговия пѫть, по пѫтя на съвършенството, нѣма отъ какво да се оплаквате. Хората се оплакватъ, защото не мислятъ като Бога. Щомъ не мислятъ като Него, тѣ се натъкватъ на редъ нещастия. Не е въпросътъ да философствуватъ, да разискватъ, защо свѣтътъ е направенъ така, а не иначе.—Тъй както е създаденъ свѣтътъ, това говори за правата мисъль на Великия. Значи, ние не трѣбва да питаме, защо свѣтътъ е създаденъ така, а трѣбва да питаме, защо е създаденъ. Защо е създаденъ свѣтътъ? —Да мислимъ. Какво ще търсите погрѣшкитѣ на свѣта? — Богъ е съвършенъ, Той нѣма погрѣшки. Следователно, и свѣтътъ, създаденъ отъ Него, нѣма погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ въ хората. Когато изучавате човѣшкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрѣшки ще направите. Опитайте се да произнесете нѣкои свещени думи, да видите, колко погрѣшки ще направите. Тъй както хората произнасятъ днесъ думитѣ „любовь“, „добро“, тѣ сѫ изгубили своя смисълъ. Като се влюби нѣкой, казвате: Този чо- вѣкъ е замязалъ на оскубана кокошка. — Каква любовь е тази, която прави човѣка подобенъ на оскубана кокошка? Това не е любовь. За да покажешъ, че обичашъ, ти трѣбва да учишъ. Който се учи, той има любовь; който не се учи, той нѣма никаква любовь. Пробниятъ камъкъ на любовьта е учението. Щомъ въ сърцето на човѣка пламне желание да се учи, той нѣма да има никакви страдания. Щомъ нѣма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е въ сила да победи страданията. Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да приемате нѣщата догматически. Ако на думи само казвате, че трѣбва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисълъ на този процесъ. Процесътъ на мисъльта трѣбва да проникне дълбоко въ битието на човѣка, който всѣка сутринь, при ставане още, трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да мисля като Бога, трѣбва да обичамъ тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? — Защото само съ Любовьта, която е проявявалъ, Богъ е творилъ, работилъ, създалъ цѣлата вселена. Само съ Любовьта, която ималъ, Той могълъ да вземе предъ видъ нуждитѣ и на най-малкитѣ сѫщества и да ги задоволи. Всичко въ свѣта, цѣлата вселена е резултатъ на Божията мисъль. Като мислилъ стотици, хиляди и милиони години, Той създалъ нѣщата така, както ги виждаме днесъ. Въпрѣки това, мнозина се осмѣляватъ да казватъ, че много нѣща Богъ не е промислилъ, както трѣбва, че много нѣща е изпусналъ изъ предъ видъ, и оттамъ вадятъ заключение, че сѫ изпратени на земята само за страдания. Това е вѣрно само за онзи, който не учи. Той е дошълъ на земята да страда. Но за онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява въ нѣкои голѣми нѣща, запримѣръ, че нѣкой счупилъ крака, или рѫката си, или друго подобно нѣщо. И най-малкото недоволство отъ положението, въ което се намирате, може да направи човѣка нещастенъ. Представете си, че се събирате нѣкѫде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облѣченъ, по-добре причесанъ и т. н. И туй може да направи човѣка нещастенъ, но това не е мисъль, това сѫ само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външнитѣ нѣща. Щомъ видя единъ човѣкъ, азъ се интересувамъ отъ него, въ смисълъ, дали той обича, дали той мисли. Щомъ обича, щомъ мисли, той ще учи и постоянно ще работи. Който мисли, той дългове не трѣбва да прави; който мисли, той боленъ не трѣбва да бѫде; който мисли, той нещастенъ не може да бѫде. Ако имате дългове, ако сте болни, ако сте нещастни, това показва, че не мислите и не обичате. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ сегашното си положение?—Започнете да мислите добре. Щомъ започнете да мислите добре, правилно, всички тия нѣща ще се стопятъ, както снѣгътъ се топи. — Какво ще стане тогава съ васъ? — Вие ще се намѣрите въ естественото положение на цвѣтята и дърветата, които цъвтятъ, на пло- доветѣ, които зрѣятъ. Всичко около васъ ще се измѣни, и вие ще видите свѣта въ нова свѣтлина. Тогава ще се намѣрите въ истинския човѣшки свѣтъ. Нѣкои отъ съвременнитѣ хора сѫ облѣчени съ дрехи, които Богъ имъ е опредѣлилъ. Мнозина, обаче, сѫ облѣчени съ дрехи, подобни на меча козина. Защо? — Нито кройката, нито цвѣтътъ имъ е на мѣстото си. Тази е причината, поради която дрехитѣ скоро ви дотягатъ. Като ги поносите една година, казвате: Дотегнаха ми тѣзи дрехи, нови ще си направя, по нова мода, новъ кроежъ. Вие намирате, че старитѣ дрехи ви спъватъ нѣкѫде, че не можете да мислите съ тѣхъ. —Щомъ старата шапка ви спъва, свалете я отъ главата си, ходете гологлавъ. Щомъ старото палто ви прѣчи да мислите, свалете го отъ гърба си, ходете безъ палто. Щомъ можете правилно да мислите безъ шапката и безъ палтото си, вие сте на правъ пѫть. За васъ, като ученици, важно е да мислите право, а не да бѫдете хубаво облѣчени. Ако при мене дойде нѣкой ученикъ, азъ нѣма да обърна внимание на дрехитѣ, на шапката му, но ще се спра върху неговия умъ, ще видя, способенъ ли е той, или не. Външнитѣ нѣща сѫ различни бои, които всѣки день се мѣнятъ. Въ тѣхъ нѣма нѣщо постоянно и устойчиво. Отвънъ всѣки може да се боядиса, както иска. Следъ всичко това хората искатъ да бѫдатъ обичани. — Какъ могатъ да ги обичатъ? Ако учительтъ е грубъ къмъ ученицитѣ си, за какво ще го обичатъ? Ако слугата е грубъ къмъ господаря си, за какво ще го обича господарьтъ му? Ако мѫжътъ и жената сѫ груби помежду си, тѣ не могатъ да се обичатъ. При това положение мѫчно може да се обича човѣкъ. Питъмъ: въ какво седи мѫчнотията? — Мѫчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гнѣвътъ, грубостьта, докачливостьта сѫ болести, отъ които човѣкъ трѣбва да се лѣкува. Представете си, че вие предавате на човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ. Той ви погледне и казва: Не виждашъ ли, че кракътъ ми е счупенъ? Какво ми разправяшъ за мисъльта? Нищо не разбирамъ, кракътъ ме боли. Отивате при другъ, започвате да му разправяте за мисъльта, но и той казва: Какво ми разправяшъ за мисъльта? Не виждашъ ли, че се превивамъ отъ болки въ стомаха? Вие ходите отъ човѣкъ на човѣкъ, но виждате, че единъ се оплаква отъ сърце, другъ —отъ стомахъ, трети — отъ глава и т. н. Болеститѣ показватъ, че хората не мислятъ. Beликиятъ, Който е създалъ човѣка, казва: Дете мое, научи се да мислишъ! Да мислишъ, това е най-хубавото, най-красивото, което съмъ опредѣлилъ за тебе“. И когато постави първитѣ човѣци въ рая, Богъ имъ каза: „Отъ дървото, което е всрѣдъ рая, нѣма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповѣдь, трѣбва да мислите.“ Безъ да мислятъ много, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и сгрѣшиха. Ако бѣха мислили, нѣмаше да сгрѣшатъ. Когато върши работи безъ да мисли, човѣкъ всѣкога грѣши. Запримѣръ, нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, пламне отъ огънь и се заканва на този — на онзи, иска нѣкакъ да му олекне. Питамъ: какво ще постигне кравата, която доятъ, ако ритне гърнето съ крака си? — Нищо нѣма да постигне. Тя ще разлѣе млѣкото, господарьтъ и ще я набие, и пакъ ще я издои. Да риташъ гърнето, това не е мисъль. Когато не мислятъ, хората се натъкватъ на редъ недоразумения. Две сестри, запримѣръ, едната млада, другата възрастна, спорятъ помежду си. Най-после и дветѣ дигнатъ рѫце една отъ друга и се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по такъвъ начинъ? — За тѣхъ свѣтътъ не е добре създаденъ, защото и дветѣ не мислятъ право. Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и дветѣ мислѣха, никакви недоразумения между тѣхъ нѣмаше да произлѣзатъ. Правата мисъль изключва всички недоразумения. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да мисли! Ако не мисли, той всѣкога ще схваща нѣщата криво, ще се натъква на противоречия, отъ които самъ ще се спъва. Ученикъ, който не разбира учителя си, ще го обвини въ несправедливость, въ жестокость и т. н. Какво трѣбва да направи този учитель? На такъвъ ученикъ той трѣбва да каже: Мисли добре, за да не грѣшишъ! Азъ съмъ дошълъ да изпълня своята велика мисия и задача, а ти — да служишъ на себе си. — Права ли е тази постѫпка? — Който не мисли, той самъ ще се отдалечи отъ лицето на учителя си. Ако учительтъ е лошъ, несправедливъ, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикътъ мисли. Ако е правъ, учительтъ нѣма какво да се оправдава. Справедливостьта е вѫтрешно качество, а не външно. Когато дойде нѣкой при мене, азъ ще му отдамъ всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вѫ- трешно, а не външно. Вѫтре въ себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Богъ го е поставилъ. Ако дойде при мене нѣкой цигуларь, какъ трѣбва да го приема? — Ще му дамъ най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лѫка, цигулката, той самъ ще опредѣли цената си. А вие какво искате? — Да опитате Христовата Любовь. — Какъ ще опитате тази Любовь? Като Духъ, Христосъ бѣше силенъ, богатъ, но слѣзе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана безъ пара въ джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъвъ човѣкъ, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошълъ; щомъ ни остави богатството си, ние ще ядемъ и ще пиемъ. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ сѫ- щото положение, въ каквото е билъ Христосъ. И той разполага съ богатство — живота, който е вложенъ въ него. Този животъ пъкъ се опредѣля отъ мисъльта му. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да разбира живота, да го цени. Нѣкой казва, че иска да живѣе. — Това подразбира, че той иска да яде и да пие, да се облича добре, и работитѣ му да се нареждатъ по негово желание. Това не е истински животъ. Животътъ, въ пълния смисълъ на думата, изисква права мисъль. Това подразбира вѫтрешенъ животъ. Прогресътъ на човѣка се опредѣля отъ неговата мисъль. Въ това седи философията на живота. Следователно, на всѣки, който не мисли, казвамъ да си върви по пѫтя, да си гледа работата. Този е най-мекиятъ изразъ. Който не мисли, той може да направи много нѣща: и груби думи да каже, и лоши постѫпки да извърши. При това положение той ще изпита последствията на своя животъ, лишенъ отъ мисъль. Ако мисъльта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисъльта ви е крива, ще изпитате нейнитѣ удари на гърба си. Кривата мисъль носи лоши последствия, носи злото въ свѣта. Въ какво седи злото? - Въ непослушанието. — Кой е непослушенъ? — Който не мисли. - Кой е ограниченъ? — Който не мисли. Който мисли, той всѣкога е свободенъ. Когато нѣкой сгрѣши, всички искатъ да знаятъ, кой е той, какъ се казва и т. н. Споредъ мене, не е важно името на онзи, който е сгрѣшилъ. Дали той е Петко, Драганъ, Стоянъ—това е безразлично. Който и да е сгрѣшилъ, това е все нѣкой мой братъ, или нѣкоя моя сестра. Следователно, все едно, че съмъ азъ. Важното е, че всѣки, който нѣма търпение, той грѣши. Нетърпението пъкъ се дължи на отсѫтствието на мисъль. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ на хората, но казвамъ, че по този пѫть, по който сега вървятъ, свѣтътъ не може да се изправи. — Ама да се обичаме, да правимъ добро. — Това сѫ стари методи, по които свѣтътъ не може да се изправи. Свѣтътъ може да се изправи чрезъ мисъль — нищо повече. Ще мислите така, както Богъ мисли. И при най-голѣмитѣ противоречия ще мислите. Когато учительтъ дава една мѫчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича. Той му дава тази задача, за да го накара да мисли. Следователно, нещастията, страданията и противоречията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ мѫчни задачи, дадени отъ учителя ви, да ви застави да мислите. Чувате нѣкѫде едно агне да блѣе и не се замисляте, защо блѣе. Агнето блѣе, защото го колятъ, но съ това то иска да каже на хората, че преди да турятъ ножъ на врата му, тѣ трѣбва да мислятъ. Но хората не искатъ да знаятъ. Тѣ турятъ ножа на врата на агнето и се радватъ, че ще си хапнатъ отъ неговото месце. По нататъкъ не мислятъ. Следователно, ще знаете, че който не мисли, той е изложенъ на страдания, на нещастия, на смърть. Това значи адъ, това значи мракъ, тъмнина въ съзнанието. Които мислятъ, тѣхъ очаква животъ, щастие, блаженство, любовь; тѣхъ очакватъ редъ Божии блага. Това значи да се движи човѣкъ съ свободенъ билетъ, да влѣзе въ рая. Ето защо, турете въ ума си мисъльта тази година да мислите като Бога. Като ставате сутринь, кажете си: Искамъ да мисля като Бога, въ всичко да виждамъ доброто и красивото. Не туряйте въ ума си никаква отрицателна мисъль. Какво ще ви допринесатъ отрицателнитѣ мисли? — Нищо. Какво ще ви допринесе мисъльта, че този мѫжъ е лошъ, или че тази жена е лоша? — Нищо. Затова, мислете единствено върху онова, което Великото Начало въ живота е създало; мислете за звездитѣ, за слънцето, за небето, за чистия въздухъ, за чистата вода, за храната, за растенията и животнитѣ, за човѣка. И тогава, считайте за привилегия, че сте срещнали човѣкъ. Считайте за привилегия, че сте срещнали мечка. Минаватъ двама селяни презъ гората, намиратъ нѣщо въ една торба и започватъ да го дѣлятъ, Единиятъ казва: Азъ ще взема този предметъ, на мене се пада той. Другиятъ казва: Азъ ще го взема; по-старъ съмъ отъ тебе. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ей сега ще те претрепя? — Че и азъ ще те претрепя. Свили, намръщили лица и двамата, огънь, искри излизатъ отъ тѣхъ. Въ това време насреща имъ иде голѣма, страшна мечка. И двамата бързо се качватъ на една круша и се спотайватъ. Минава мечката покрай тѣхъ, спира подъ дървото и започва да души торбата- — Хайде, слѣзъ да претрепешъ мечката. Нали казваше, че предметътъ е твой? —казва единиятъ. Другиятъ му възразява: И ти се хвалѣше, че си юнакъ, слѣзъ да вземешъ торбата. И двамата седатъ на крушата, никой не смѣе да слѣзе, докато мечката не си отиде. Питамъ: ако въ този моментъ тѣ бѣха готови да отстѫпятъ торбата на мечката, защо не бѣха готови да сторятъ това единъ за другъ? Защо трѣбва да се плашите отъ мечка? Мечката е единъ ангелъ, но преоблѣченъ; той нарочно се е дегизираль, да застави човѣка да мисли. И азъ съмъ срѣщалъ такива ангели на пѫтя си. Преди години пѫтувахъ съ единъ евангелски проповѣдникъ по Рила, връщахме се отъ Мусала. Този проповѣдникъ бѣше виденъ, известенъ на своето паство, проповѣдваше на хората за вѣрата, за любовьта, за надеждата, за създаването на свѣта и т. н. Ние минавахме презъ долината на Марица. Въ това време виждаме, че срещу насъ иде мечка: пристѫпва бавно, тежко, като че мисли нѣщо. Като я видѣхъ, казахъ на мой езикъ: Ето, единъ ангелъ иде срещу насъ. Проповѣдникътъ се уплаши, отвори очитѣ си, не знае, какво да прави. Мечката трѣбваше да мине или предъ насъ, или задъ насъ. Азъ тръгнахъ напредъ, съ намѣрение мечката да мине задъ насъ. Обаче, тя се отби малко, отиде къмъ близката рѣка да пие вода. Въ това време проповѣдникътъ помислилъ, че бѣгамъ отъ мечката. Въ сѫщность, азъ искахъ да отдамъ нужното почитание на този ангелъ, да му сторя пѫть да мине. Въ страха си, проповѣдникътъ се спъна въ едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видѣ проповѣдника въ това положение, мечката хукна да бѣга нагоре, по сѫщия пѫть, по който бѣше слѣзла. Съ това тя искаше да се извини, че е уплашила проповѣдника. Защо се уплашилъ той толкова много? — Помислилъ, че азъ съмъ го оставилъ самъ, и мечката го натиска. Защо ви разпрявамъ този случай? Азъ нѣмамъ намѣрение да изложа този пропо- вѣдникъ, но казвамъ, че когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята, между хората, по сѫщия начинъ, и тѣ падатъ на земята отъ страхъ и дигатъ краката си срещу него. Това става съ всички хора, когато тѣ не мислятъ. Какво страшно има въ това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, нѣма по-добро нѣщо отъ това. Тя е много вѣрна. Но и по-страшно нѣщо отъ умраза- та на мечката нѣма. Тя не обича хора, които не мислятъ, и всѣкога е готова да ги нападне, да имъ отмъсти, ако сѫ и направили нѣкакво зло. Тя помни и доброто, и злото, което човѣкъ нѣкога и е направилъ. Преди години, въ карнобатско нѣкѫде, се случило следното нѣщо: една жена намѣрила въ гората малко мече, останало безъ майка, и го прибрала дома си. Докато порасне, тя го кърмила заедно съ своето дете. Като пораснало, пуснала го въ гората на свобода. Единъ день единъ мечкарь го уловилъ, вързалъ го съ верига и започналъ да го разиграва, да печели съ него пари. Десеть години следъ това, тази жена срещнала въ селото си мечкарь, който разигравалъ мечка. Въ този моментъ мечката започнала да се дърпа отъ мечкаря и се приближила до жената, легнала предъ краката и и започнала да се гали, да се умилква около нея, съ което искала да изкаже бла- годарностьта си за времето, презъ което тя я кърмила. Мечкарьтъ се чудилъ, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената, че я отгледала; иначе, безъ нейнитѣ грижи, тя би умрѣла нѣкѫде въ гората. Днесъ я разиграва мечкаря, печели съ нея пари, но поне е жива. Питамъ: ако една мечка може да бѫде признателна на жената за доброто, което нѣкога и направила, защо вие да не бѫдете признателни на Бога за всичкитѣ благословения, които ви е далъ? Трѣбва ли да забравите Бога заради Петко, Стояна, Драгана? Трѣбва ли заради тѣхъ да изгубите своя миръ? Какво правятъ тѣ, какъ мислятъ, това е тѣхна работа. На васъ предстои само да мислите. Мислете за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата душа и за вашия духъ! Мислете за благата, които ви сѫ дадени! Мислете за великото, за красивото поне 35 г. наредъ, ако искате да станете търпеливи. Търпеливъ е онзи човѣкъ, който мисли; който не мисли, той не е търпеливъ. Безъ мисъль нѣма сполука. Христосъ знаеше това. Като дойде на земята, Той прекара голѣми страдания, чрезъ които показа своето търпение. И затова казваше: „Азъ дойдохъ за този часъ“. Въ страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъль. „За този часъ дойдохъ“ — това значи: дойдохъ въ свѣта да мисля. И наистина, страданията ще продължатъ день, два, три и ще минатъ. Казвате, че Христосъ е страдалъ много. — Христосъ дойде на земята да мисли. Чрезъ голѣмитѣ страдания човѣкъ се учи да мисли. Простата философия на живота се заключава въ следното: да се научите да мислите. Когато видя, че нѣкой върши една неестествена постѫпка, казвамъ, че той не мисли. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта? — Чиста. Който мисли, той ще се освободи отъ всички ограничения и страдания. Ако е боленъ, ще оздравѣе; ако е сиромахъ, ра- ботитѣ му ще се уредятъ; ако е уволненъ чивовникъ, отново ще го назначатъ на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човѣкъ право да мисли, за да започнатъ работитѣ му постепенно да се уреждатъ. Правата мисъль е магическа тояжка, съ която всички работи се уреждатъ. — Може ли това да стане въ единъ день? — И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъль. Колкото повече закъснѣватъ благата, които искате, толкова повече мисъльта ви не е права. Нѣкой казва, че се молилъ на Господа, но никакъвъ отговоръ не получилъ. — Значи, не се е молилъ право. Колкото мисъльта ви е по-права, толкова по-бързо ще получите отговоръ на нея. Щомъ отговорътъ забавя, това показва, че мисъльта ви е била бавна. Бързината на мисъльта опредѣля разрешаването на задачитѣ. Много отъ вашитѣ работи не се уреждатъ, понеже мисъльта ви не е права. Какво правятъ нѣкой хора? — Като се натъкнатъ на известно нещастие, страдание, или на нѣкаква болесть, тѣ казватъ, че трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ талисманъ, или да намѣрятъ нѣкакво лѣкарство, часъ по-скоро да се освободятъ отъ това зло. — Споредъ мене, всѣко нещастие, всѣка болесть, всѣко изпитание е добро, или е дадено за добро. Нѣма страдания, нѣма болести въ свѣта. Това сѫ задачи за разрешаване, които ще научатъ хората да мислятъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога, нѣма страдания, нѣма нещастия въ свѣта. Ако нѣкой дойде при васъ и ви обижда, ще знаете, че този човѣкъ не мисли, нито се е научилъ право да говори. За да не чувате обидитѣ на този човѣкъ, вие можете да турите едно парченце отъ специаленъ памукъ въ ушитѣ си, който предпазва човѣка отъ действието на грубитѣ, на обиднитѣ думи. Щомъ обиднитѣ думи престанатъ да се сипятъ върху лицето ви, извадете памука отъ ушитѣ си и слушайте, колко хубаво, колко сладко ще ви говори този човѣкъ. Когато дяволътъ ви говори, туряйте памукъ въ ушитѣ си и мислете. Когато Богъ ви говори, изваждайте памука отъ ушитѣ си и внимателно слушайте. Щомъ дойде до ухото ви нѣкоя добра мисъль, приемете я и я изпитайте. Тя всѣкога носи нѣщо добро. Мома иска да се ожени, да бѫде щастлива. Срѣща я единъ момъкъ и и казва: Опитай ме, да видишъ, че съмъ добъръ. Не, дойдете ли до човѣка, нѣма какво да го опитвате; човѣка трѣбва да помиришете, и отъ миризмата му ще познаете, какво цвѣте е: дали е карамфилъ, роза, теменуга и т. н. За това се изисква добре развито чувство на обоняние. Отъ добрия и правилно мислещъ човѣкъ излиза особено приятенъ ароматъ, особено благоухание. Отъ лошия, отъ неправилно мислещия човѣкъ сѫщо така излиза миризма, но неприятна. Въ това отношение хората се дѣлятъ на правомислещи и на такива, които не мислятъ право. На онѣзи, които не мислятъ, казвамъ да си вървятъ, защото училището не е за тѣхъ. Училището е само за онѣзи, които мислятъ. Докато мислѣше, Адамъ бѣше въ рая. Щомъ престана да мисли, изпѫдиха го вънъ отъ рая, да опита нѣщата; като се научи да мисли, той пакъ ще се върне въ рая. Казвате: Какъ ще се върнемъ въ рая? — Като се научите да мислите. — Кога може да стане това? —Още днесъ, още въ този моментъ. — Съ какво облѣкло ще отидемъ ? Съ какъвъ костюмъ ще бѫдемъ облѣчени?— Съ официаленъ костюмъ. Дрехитѣ, които днесъ носите, сѫ работни, съ тѣхъ не можете да влѣзете въ рая. Тѣзи дрехи ви сѫ дадени, следъ като сте престанали да мислите. Отново трѣбва да започнете да мислите, за да получите новъ костюмъ—костюмътъ на мисъльта. На едного дошълъ гостъ, който гладувалъ три деня, та си мислилъ, дано го нахранятъ нѣкакъ. Обаче, домакинътъ започналъ да му разправя една интересна приказка. Гостътъ слушалъ, слушалъ и си рекълъ: Дано по-скоро свърши приказката, че да се сѣти да ме нахрани!—На сѫщото основание и азъ трѣбва да свърша приказката си. Гладниятъ първо трѣбва да се нахрани, а после да му се говори. Съ какво трѣбва да се нахрани? Умниятъ ще разбере, че този човѣкъ не може да яде бобъ; трѣбва да му се свари пиленце, отъ него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато нѣкой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човѣкъ не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бѫде облѣченъ въ нова дреха? Сега и азъ ви забавлявамъ, докато се приготви пиленцето. Казвате: Ние сме слушали тия работи, искаме нѣщо черно на бѣло. — Какъ мислите вие? По кой начинъ съмъ дошълъ до това положение? Пѫтьтъ, по който съмъ миналъ, не е билъ посланъ съ рози, не е билъ равно, гладко шосе. Дълго време е трѣбвало да мисля, докато си пробия пѫть презъ дракитѣ, презъ джунглитѣ. Ако вие трѣбваше да минете по сѫщия пѫть, много пѫти досега щѣхте да се върнете назадъ. Доброто ще дойде, следъ като минете този пѫть. Затова не се връщайте отъ този пѫть. — Правъ ли е пѫтьтъ, по който вървимъ? — Кой отъ васъ е вървѣлъ по правия пѫть? Нито дѣдо ви, нито баба ви, нито вие още — никой отъ васъ не върви по правия пѫть. Който е нещастенъ, който умира, той не върви по правия пѫть. Азъ желая да бѫдете щастливи. Щастието е законъ на Божествената мисъль, която е вложена въ васъ. Яко тази мисъль не е ценна за васъ, вие ще носите лошитѣ последствия за нейното обезценяване. Истинската, правата мисъль подразбира такова съзнание, което приема сѫществуването на Първичната Причина, Която дълго време е мислила, докато най-после е създала единъ съвършенъ свѣтъ, съ велики блага, които всѣки очаква да получи. Какъ ще намѣрите тѣзи блага? — Като мислите и като учите. Сега, да прочетемъ „Добрата молитва“ съ мисъль. Въ нея има десеть важни нѣща. Тази молитва представя резюме на това, което човѣкъ трѣбва да върши. Въ нея се крие вашето щастие. Ако я четете съ мисъль, вие ще бѫдете щастливи. Казвате:,, Господи, Боже нашъ.“ —Възможно ли е Богъ да е вашъ Баща, а вие да сте сиромаси? Щомъ сте сиромаси, това показва, че Богъ още не е ста- налъ вашъ Баща. И тъй, дадохъ ви вече пѫтя къмъ щастието. Който отъ васъ е готовъ, нека влѣзе въ този пѫть. Който не е готовъ, той е свободенъ да прави, каквото иска. Да мислимъ тогава върху „Добрата молитва“ на живота, която съдържа всички блага въ себе си. * Беседа отъ Учителя, държана 22 мартъ 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Да мисли" Младежки окултен клас Извънредни беседи 1935 г. "Да мисли", единична беседа от специалния (младежки) окултен клас, изнесена от Учителя на 22 март 1935г. Първо издание - 1935, София. Второ издание - 1948 г., София. Трето издание - 1996 г. Беседата е включена в книгите: "Двата университета", „АЛФА-ДАР“ − София, 2005 г. и "Права обхода и права постъпка", издание 2003 г. Първо издание (1935 г.) за теглене на PDF Второ издание (1948 г.) за теглене на PDF Да мисли- 22 март 1935 г.

От книгата "Да живѣемъ за Господа", единична извънредна беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА ЖИВѢЕМЪ ЗА ГОСПОДА. Тъй както сте събрани днесъ, вие очаквате да ви се каже нѣщо ново. Много пѫти новитѣ нѣща не донасятъ такава полза, каквато хората очакватъ. Въ ежедневния практически и реаленъ животъ сѫ важни две нѣща: първо, какъ да живѣете за себе си; второ, какъ да живѣете за ближнитѣ си. Тѣзи две идеи включватъ въ себе си идеята, какъ трѣбва да живѣе човѣкъ за Бога. Не поставяйте тѣзи две идеи въ противоречие съ самия себе, да мислите, че като живѣете добре за себе си, вие живѣете добре и за Бога. Това отчасти само е вѣрно. Сѫщевременно вие мислите, че като живѣете добре за ближнитѣ си, живѣете добре и за Бога. И това отчасти само е вѣрно. Обаче, като живѣе за Бога, човѣкъ живѣе добре и за себе си, и за своитѣ ближни. Това е абсолютно вѣрно. Да живѣе човѣкъ за Бога, това значи да Му служи въ всички свѣтове — и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения. Забелязано е, че когато синътъ е въ съгласие съ баща си и майка си, той всѣкога успѣва. Не е ли въ съгласие съ баща си и майка си, той никога не е успѣвалъ и не може да успѣва. Благословението на майката и на бащата отваря пѫть на децата въ живота. Следователно, докато човѣкъ не е въ съгласие съ Бога, съ Неговия Духъ, той нищо не може да направи. Да бѫдешъ въ съгласие съ Божия Духъ, това значи за всичко да си благодаренъ, за нищо да не роптаешъ. Малко или много ти се даде, всѣкога да благодаришъ. Че не си получилъ очакваното — никога да не роптаешъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде въ положението на баща или майка, на синъ или дъщеря. Като баща, той никога не трѣбва да внася противоречие въ ума на сина си. И като синъ, той никога не трѣбва да мисли, че баща му е несправедливъ. Сега искате да ви се каже нѣщо. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчетъ, какво можете да направите и какво не можете, да не се намѣрите въ положението на онзи нашъ братъ, който взе 90,000 лв. отъ една сестра, съ условие да й направи апартаментъ. Той изяде паритѣ, и нищо не направи. Въ резултатъ, той стана причина сестрата да се разочарова и да излѣзе отъ братството. Сѫщиятъ братъ задигна голѣми суми на братството и въ края на краищата остави единъ братъ да плаща вмѣсто него. Сега той е въ онзи свѣтъ. Пазете се да не попаднете и вие въ сѫщото положение. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ все ще замине за онзи свѣтъ, но да замине неподготвенъ, безъ да е вършилъ волята Божия, това е едно нѣщо. Да замине за онзи свѣтъ, следъ като е вършилъ волята Божия, това е благословение. И тъй, като имате предъ видъ това нѣщо, заемайте се съ малки работи, а не съ голѣми. Малката работа, свършена както трѣбва, е равна на голѣмата. Важностьта на нѣщата не се заключава въ голѣмината, но въ начина на изпълнението имъ. Една чаша вода, дадена на ожаднѣлия пѫтникъ, струва милиони. Следователно, всѣка малка работа, направена на време и на мѣсто, струва повече отъ десеть голѣми работи, свършени безъ любовь и не на време. Стремете се да дадете на човѣка поне една чаша вода. Мнозина мислятъ, че, ако работятъ нѣщо за братството, вършатъ волята Божия. — Не, животътъ не се заключава въ трупане на богатства. Силата на човѣка, както и на братствата, на обществата не седи въ паритѣ, но въ тѣхната вѫтрешна мощь. Силниятъ конь може да носи на гърба си голѣми товари, но слабиятъ, и злато да му турите, щомъ тежи, той не може да го пренесе и до най-близкото разстояние. Разумниятъ свѣтъ не иска да товари никого. Той дава на всѣки човѣкъ толкова товаръ, колкото може да носи. Тъй щото, когато нѣкой се оплаква отъ непосиленъ товаръ, той трѣбва да знае, че самъ се е натоварилъ. Запримѣръ, нѣкой се сили по външенъ пѫть да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трѣбва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпросъ, ще ви запитамъ: Какъ трѣбва да се отнасяте съ изворитѣ? Когато отивате при нѣкой чистъ планински изворъ, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната часть на извора, дето водата изтича. Следователно, когато отивате при нѣкой изворъ, не мийте краката си на мѣстото, дето извира. Спазите ли това правило, по този начинъ вие проявявате любовьта си. Този законъ се отнася и до човѣка. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само отъ главата на извора, а краката си мийте тамъ, дето изворътъ изтича. Богъ е, Който обича хората, а не човѣкъ. Човѣкъ може да бѫде само проводникъ на Божията Любовь. Той не е нищо друго, освенъ касиеръ на Божествената банка. Той е длъженъ да дава на всѣки човѣкъ отъ паритѣ на тая банка по толкова, колкото е опредѣлено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е опредѣлена. Рече ли да намали отъ сумата на другитѣ, за да увеличи своята, директорътъ на банката ще го уволни. Директорътъ на тази банка не сѫди човѣка отвънъ, но отвжтре. Той представя закона на справедливостьта, който е безпощаденъ. И тъй, искате ли работитѣ ви, както и тия на вашитѣ ближни, да вървятъ добре, вършете волята Божия. — Какъ? — Както я разбирате отвѫтре, а не отвънъ. Никой не може да изпълнява волята Божия по законъ, по външно налагане. Новиятъ животъ изисква вие да бѫдете щедри, а не другитѣ. Ако всѣки си каже, че трѣбва отъ него да мине, въпросътъ е разрешенъ. Носете въ себе си мисъльта, никого да не подяждате. Не мислете, че можете да излъжете нѣкого. Човѣкъ не може да лъже нито себе си, нито другитѣ. Никой никого не може да излъже. Докато не очаква на другитѣ, човѣкъ всѣкога ще бѫде свободенъ. Че нѣкой му обещалъ това или онова, той не се лъже. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да не се измѫчва. Щомъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я изправи. — Ама защо сгрѣшихъ? — Не съжалявай, че си сгрѣшилъ, но изправяй погрѣшкитѣ си. Купувате едно вѫже, което ви препорѫчватъ за много здраво. Безъ да го опитате, вие закачвате на него голѣмъ товаръ и го спущате въ кладенецъ. Вѫжето се скѫсва, и товарътъ пада въ кладенеца. За да не повторите сѫщата погрѣшка, купите ли втори пѫть вѫже, предварително го изпитайте и после си служете съ него. Значи, искате ли да не грѣшите, изпитвайте нѣщата и после ги прилагайте. Помнете следното нѣщо: Човѣкъ никога не може да предаде на другитѣ това, което самъ не носи въ себе си. Ти никога не можешъ да предадешъ на хората любовь, милосърдие, справедливость, ако не носишъ въ себе си тия качества. Какъ ще преподавате на хората красноречие, ако не сте красноречиви? Ще кажете, че красноречието е дарба, която на малцина се дава. — Всѣки човѣкъ може да бѫде красноречивъ. Той има гласъ, трѣбва само да се упражнява. Това е въпросъ на вѣра въ себе си и на упражнения. Лесно е да се говори, че Христосъ това направилъ, това казалъ. Знаете ли, какъ е постигналъ Христосъ всичко това? Той се е молилъ по цѣли нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъжъ за нѣщо, повече не се молите. Постоянство се иска отъ човѣка. Христосъ казва: „Жетвата е много, а работницитѣ — малко. Молете се на господаря на жътвата да прати работници!“ Питамъ: Молили ли сте се да ви изпратятъ работници, които да ви помагатъ? Всѣки самъ трѣбва да се моли, да не очаква други да се молятъ за него. Казано е въ Писанието: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Това значи: единъ ще донесе вълната, другъ ще я изпреде. После, първиятъ ще тъче преждата, а вториятъ ще шие плата. Хората не успѣватъ въ много работи, защото не вѣрватъ въ това, което проповѣдватъ. — Защо не вѣрватъ? — Защото не прилагатъ правилно методитѣ. Тѣ взиматъ кутия кибритъ, турятъ я въ джоба си и я забравятъ. Днесъ ги вали дъждъ, утре ги вали, и кутията съ кибрита се намокри. Като имъ потрѣбва огънь, драснатъ една, втора, трета клечка, но тѣ не се запалватъ. Много просто! Кибритътъ е мокъръ, а трѣбва да бѫде сухъ, да стои на сухо мѣсто. Искате ли да имате постижения, прилагайте новитѣ методи. Единъ добъръ и богатъ нашъ братъ често казваше: Човѣкъ може и по петь стотинки да дава, не е въ многото. Той казваше това, защото бѣше голѣмъ скѫперникъ. Споредъ мене, този човѣкъ е правъ въ едно отношение: той може да започне съ петь стотинки, но ако днесъ даде петь стотинки, утре да даде 10 ст., после — 15, 20, 25, 30 стотинки и т. н. — постепенно да увеличава. Обаче, той спрѣ при петтѣ стотинки, и въ края на краищата всичко изгуби. Той бѣше добъръ, справедливъ човѣкъ, но скържавъ. Каквото бѣше спечелилъ, другитѣ го изядоха. Питамъ: Трѣбва ли човѣкъ да скѫпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скѫпи, други ще го ядатъ и пилѣятъ вмѣсто него. Кривата мисъль води къмъ криви последствия. Бѫдете внимателни, изправяйте мисъльта си, да не се намѣрите като мухата предъ затворения прозорецъ и да се чудите, какъ да излѣзете вънъ. Колкото и да се блъска мухата въ прозореца, тя не може да го пробие. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да й помогне. Ако нѣма кой да й помогне, тя ще се убие отъ блъскане. Казвамъ: Не пресилвайте нѣщата, за да не пострадате. Всѣка работа трѣбва да се започне на своето време, и постепенно да й се усилва темпа. Речете ли изведнъжъ да се засилите, ще страдате и нищо нѣма да постигнете. Нѣкой човѣкъ въ младинитѣ си ялъ, пилъ, гулялъ, за работа не мислилъ, а за Бога — още повече, но на края на живота си решилъ да работи за Бога, да се изправи. Късно е вече. Рече ли на старини да бърза, той ще се осакати. Всѣко нѣщо трѣбва да се върши на своето време. — Ама искамъ да служа на Бога! — Ако си роденъ за това, ти ще го направишъ, и то не на старини, но отъ най-ранната си възрасть. — Ама искамъ да обърна еди-кого си къмъ Бога! — Нѣма какво ти да го обръщашъ. Твоята задача е само да похлопашъ на вратата му и да кажешъ: Братко, часътъ е четири. Стани! Щомъ се събуди, той знае вече, какво му предстои да работи и какъ трѣбва да свърши работата си. И моята работа по отношение на васъ е сѫщата: ще похлопамъ на вратата ви, ще ви кажа, че часътъ е четири. — Какво да правя? — Ще отидешъ да посѣешъ нивата си, както знаешъ. Ще насадишъ дървета въ градината си, както знаешъ. Ще възпитавашъ децата, както знаешъ. Ти си училъ, свършилъ си земедѣлие, богословие, естествени науки, философия и т. н. Трѣбва ли азъ да те уча, какъ да работишъ? Ако си бакалинъ, ще бѫдешъ мекъ, любезенъ, внимателенъ. Нѣмашъ ли тѣзи качества, никаква клиентела нѣма да имашъ. Взимайте примѣръ отъ свѣтскитѣ хора. Когато иматъ интересъ отъ нѣкого, тѣ сѫ внимателни, любезни, меки. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на тъмнината сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината“. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Това се иска и отъ васъ. Често съмъ слушалъ да казвате: Детето, докато не се бие, човѣкъ не става. — Това отчасти е вѣрно. Кой се топли на огъня: измръзналиятъ, или стоплениятъ? Кой яде и пие вода: гладниятъ, ситиятъ, или който е задоволилъ жаждата си? На кого трѣбва да проповѣдвате: на праведния, или на грѣшния? Измръзналиятъ се нуждае отъ огънь, отъ топлина. На измръзналия нѣма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вънъ отъ него. Той ще ви благодари, че сте го освободили отъ студа. И въ човѣка има студени мисли, чувства и постѫпки, които трѣбва да се изкаратъ навънъ. Останатъ ли въ него, тѣ го правятъ студенъ. Той е студенъ, но не е мъртавъ. Живъ е този човѣкъ, но се нуждае отъ топлина. Внесете топлина въ него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрѣва измръзналия човѣкъ. Това се иска сега отъ васъ. Вие имате на разположение и дърва, и вѫглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щомъ огъньтъ ви гори, все ще намѣрите нѣкой замръзналъ човѣкъ, когото трѣбва да стоплите. Не щадете дървата и вѫглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влѣзе вѫтре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрость се иска отъ васъ! — Ами да му помогнемъ материално! — Не, този човѣкъ не се нуждае отъ пари. Той има нужда отъ топлина. Стоплете го, сгрѣйте го, и той ще остане за винагн благодаренъ. Топлината, която ще внесете въ него, върши чудеса. Помнете: малкитѣ нѣща въ живота понѣкога сѫ по-важни отъ голѣмитѣ. Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любовь ви липсва. Вие сте влюбени, но любовь нѣмате. Върнете се въ своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва въ ябълката, която вижда отвънъ. Дето мисъльта работи, тамъ любовьта действува. Щомъ мисъльта престане да действува въ човѣка, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава съ кражба. Докато мисли, детето всѣкога е готово да постѫпи съ любовь. То вижда ябълкитѣ въ двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откѫсне една-две ябълки. Щомъ не мисли, то е влюбено въ ябълкитѣ и започва да търси начинъ, какъ да открадне нѣколко. Ще кажете, че нѣма нищо лошо въ влюбването. — Дали има нѣщо лошо въ влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човѣкъ започва да краде. Момъкътъ се влюбва въ мома и я открадва отъ родителитѣ й. Влюбването ограничава човѣка. И вие сте влюбени въ нѣкоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измѫчени. Вашитѣ идеи ви ограничаватъ. Искате ли да бѫдете свободни, трѣбва да приложите любовьта. Влюбването се придружава съ ревность, съ съмнение, съ подозрение. Любовьта, обаче, подразбира правилни отношения между хората. Сега отъ всички се изисква да изпълните волята Божия, както трѣбва. Нѣкой казва: Досега не съмъ изпълнилъ волята Божия, че отсега нататъкъ ще я изпълня! Помнете: Ако цѣлъ животъ не сте изпълнявали волята Божия, и последния день я изпълните, този день ще ви спаси. „Краятъ увѣнчава дѣлото“ — казва поговорката. Ако цѣлъ животъ сте изпълнявали волята Божия, а последния день не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дѣло служи за основа на бѫдещия животъ. Единъ господарь има сто слуги. На 99 отъ тѣхъ редовно плаща. Щомъ дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттукъ! Дотегна ми да се разправямъ съ васъ! Щомъ каже така, този господарь е развалилъ цѣлата си работа. И другъ господарь има сто слуги. Като дойдатъ при него да имъ плаща, той ги прогони отъ себе си, не иска да имъ плаща. Като дойде стотниятъ слуга при него, той се размисли върху постѫпката си, вижда, че е постѫпилъ лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикашъ другаритѣ си, да платя на всички. Следователно, ако последното дѣло на деня е добро, то е въ сила да изправи 99-тѣ лоши дѣла. Ако последното дѣло на деня е лошо, то е въ сила да развали 99-тѣ добри дѣла. И тъй, страданията на хората се дължатъ на неизпълнение на волята Божия. Благуването, радоститѣ имъ се дължатъ на изпълнение на волята Божия. Въ всѣка работа, малка или голѣма, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да изпълнява волята Божия. Работата не повдига човѣка, но човѣкъ повдига работата. Не е важно, каква работа върши човѣкъ. Важно е, какъ я изпълнява. Нѣма занаятъ, професия, презъ която човѣкъ да не мине. Първоначално работитѣ му се налагатъ, а после самъ си прави изборъ. Първо човѣкъ живѣе по закона на необходимостьта, а после — по закона на свободата. Докато не е научилъ уроцитѣ на живота, той изпитва закона на необходимостьта. Щомъ научи уроцитѣ си, тогава живѣе по свобода, по благодать. Докато е въ закона на необходимостьта, човѣкъ неизбѣжно ще прави грѣшки. Грѣхътъ, престѫпленията се дължатъ на безлюбие. Като прилага любовьта, човѣкъ знае, кѫде какъ да постѫпва. Като види меденъ сѫдъ, той казва, че трѣбва да го калаиса. Види ли златенъ предмстъ, той го туря настрана. Затова и на васъ казвамъ: Меднитѣ предмети можете да калаисвате, но златнитѣ — никога. Започнете да работите върху себе си съзнателно, да приложите онова, което е дадено въ беседитѣ. Четете и прилагайте! Има нѣща, които можете да приложите още днесъ. Има нѣща, за приложението на които се иска много време. Когато искате да приложите даденъ методъ, или да направите нѣщо, гледайте да бѫде въ крѫга на вашитѣ възможности, че каквото започнете, да го свършите. Като работите по този начинъ, вие ще си създадете характеръ, постоянство и издръжливость — каквато работа започвате, да я свършвате съ успѣхъ. Мнозина се заематъ съ обръщането на хората къмъ Бога. — Това е най-мѫчната работа, съ която човѣкъ може да се наеме. Докато той самъ не се обърне къмъ Бога, никого не може да обърне. За васъ е важно да намѣрите правиленъ методъ да работите върху себе си. Като четете беседитѣ, спирайте се върху ония мисли, които сѫ ви направили впечатление и които харесвате. Повтаряйте ги по нѣколко пѫти, докато оживѣятъ въ васъ и можете да ги приложите. Четете за себе си, а не за другитѣ. Въ всички положения човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ. Като говори предъ хора, той трѣбва да забравя, че е предъ публика, да мисли, че е самъ. Докато вижда хората предъ себе си и мисли за тѣхъ, той всѣкога ще губи своята естественость. Това значи да бѫде човѣкъ съ юлари. Новото не търпи никакви юлари. Когато говорите на хората, движенията ви трѣбва да бѫдатъ естетествени. Естествено движение е това, чрезъ което човѣкъ дава нѣщо отъ себе си. Добритѣ оратори иматъ естествени движения, вследствие на което влияятъ на публиката. За да успѣвате въ живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрѣшкитѣ на хората. Ако трѣбва да кажете нѣщо, кажете най-доброто. За лошото въ човѣка не мислете. Всѣки самъ трѣбва да види погрѣшкитѣ си. Щомъ ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрѣшкитѣ на човѣка, той веднага ще се опълчи срещу васъ. Мислете добре за човѣка, ако искате да му помогнете. Съзнателниятъ човѣкъ вижда погрѣшкитѣ си и търси начинъ за изправянето имъ. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цѣръ, да се справи съ своя недѫгъ. Внесете въ ума на човѣка положителната мисъль, че той ще се изправи. Нѣма да мине много време, и той наистина ще се освободи отъ погрѣшката си. Дръжте въ ума си положителни мисли и и за себе си, и за своитѣ ближни, и ще ликвидирате съ погрѣшкитѣ си. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. * Беседа отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1937 г. София. — Изгрѣвъ.

"Да живѣемъ за Господа" Извънредна беседа 1937 г. "Да живѣемъ за Господа", единична извънредна беседа, изнесена от Учителя на 23 март 1937г., Първо издание - 1937, София Книгата за теглене на PDF Да живѣемъ за Господа - 23 март 1937 г.

Баща и синъ "Баща и синъ", книжката съдържа две беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Едната е от младежкия окултен клас, другата - извънредна. Първо издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание: 1. Баща и синъ - 1 януари 1937 г. (младежки окултен клас) 2. На своето мѣсто и на своето време - 22 март 1937 г. (извънредна беседа)

"Дигни одъра си" Извънредна беседа 1938 г. (текстовете в стар правопис са обработени за сайта от Георги) "Дигни одъра си", единична извънредна беседа, изнесена от Учителя на 22 март 1938г., Първо издание - 1938, София Книгата за теглене на PDF Дигни одъра си - 22 март 1938 г.

Отношение на проститѣ истини къмъ човѣка „Отношение на проститѣ истини към човѣка“, 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1933 г. Второ издание, 1993 г. Книгата за теглене на PDF (1933) Съдържание на томчето: Отношение на проститѣ истини къмъ човѣка, 22.09.1926 Стремежъ къмъ съвършенство, 22.09.1926 Двата полюса, 06.10.1926 Свободно движение, 13.10.1926 Най-голѣмото веселие и най-малката радость, 20.10.1926 Устойчиви съединения, 27.10.1926 Човѣшкиятъ духъ, 03.11.1926 Доброто сърце, 10.11.1926 Устои на съзнанието, 17.11.1926 Любовь – колективность, 24.11.1926 Говоръ и пѣние, 01.12.1926 Послеѣдната постѫпка, 08.12.1926

Голѣмиятъ братъ, Малкиятъ братъ ИБ Две извънредни беседи, държани от Учителя на 31 декември 1938 г. и 1 януари 1939 г. Издание - 1939 г. Книгата за теглене - PDF (текстовете в стар правопис са обработени за сайта от Георги) Голѣмиятъ братъ - 31.12.1938 г., София Малкиятъ братъ - 1.01.1939 г., София

От брошурата "Голѣмиятъ братъ" и "Малкиятъ братъ" държани на 31.12.1938 г. и 1.01.1939 г. Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малкиятъ братъ Съвременното човѣчество живѣе въ една отъ най-важнитѣ епохи. Тази епоха е важна по своитѣ последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровенъ въ земята. Близкитѣ и роднинитѣ плачатъ надъ гроба му, той чува плача, но нищо не може да имъ каже. Страшно е положението на този човѣкъ. Той мисли, че всичко, каквото е ималъ — знание, слава, богатство, е заровено съ него заедно. Най-важното за него въ този моментъ е да дойде нѣкой отвънъ и да каже: Отворете този гробъ! Чуе ли тѣзи думи, това значи, че е дошълъ часътъ на неговото спасение. Хората заравятъ своитѣ умрѣли на доста голѣма дълбочина, най-малко на единъ метъръ. Житното зърно, обаче, заравятъ на дълбочина единъ-два сантиметра. Ако биха го заровили на единъ метъръ дълбочина, по никой начинъ то не би могло да израсте. Сега азъ искамъ да обясня ценностьта на нѣщата, безъ да изнасямъ нѣкакви нови хипотези или теории, нито да казвамъ, кое е право и кое — криво. Правитѣ и кривитѣ работи сѫ все човѣшки. Въ човѣшкитѣ работи има права, а въ Божественитѣ — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нѣщата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човѣ- ка, тамъ спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понѣкога и кривото е нужно. Запримѣръ, колелото, което се върти, е направено не само отъ прави линии, но и отъ криви. Само при това положение колелото се върти. Въ Божествения свѣтъ кривитѣ работи въртятъ колелото. Тамъ тѣ сѫ поставени отвънъ, а правитѣ — отвѫтре. Дветѣ нѣща, събрани заедно, образуватъ динамо. Обаче, въ човѣшкия свѣтъ не е така. Като не разбиратъ законитѣ на живота, нѣкои хора се смущаватъ отъ закона на без- любието, а други — отъ закона на любовьта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовьта — дава. Ако сиромахътъ се намѣри предъ изобилието на живота, той се радва. Отнематъ ли му това изобилие, той скърби. Въ Божествения свѣтъ е точно обратно. Когато лишаватъ нѣкое същество отъ изобилието, въ което се е намирало, то се радва. Това виждаме и въ живота на плоднитѣ дървета. Човѣкъ, съ кошница въ рѫка, се приближава до нѣкое плодно дърво, увиснало отъ плодове, и започва да бере единъ следъ другъ плодоветѣ му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговитѣ деца да ги прати въ земнитѣ училища и университети да се учатъ. Наистина, плодоветѣ отиватъ на училище. За да ги запишатъ като редовни ученици, тѣ трѣбва да държатъ приеменъ изпитъ по нѣколко предмети. Тѣ влизатъ презъ вратата на първото училище — устата, дето ги посрѣщатъ 32 професори. Тукъ имъ задаватъ различни въпроси, докато комисията се произнесе, че сѫ издържали изпита си успѣшно. Щомъ резултатътъ отъ изпита е добъръ, тогава се отваря друга врата, и тѣ влизатъ въ по-ви- сокъ университетъ, дето ги очакватъ десеть милиона учени, които ги приематъ тържествено, съ ура и съ овации. Този университетъ е стомахътъ на човѣка. Казватъ, че плодоветѣ, т. е. децата на плоднитѣ дървета не отиватъ на училище, но на смърть. Какво представя смъртьта? Смъртьта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влѣзе въ живота, той първо трѣбва да мине презъ стомаха на живота — презъ смъртьта. Тамъ ще го посрещнатъ 32 професори, облѣчени съ бѣли дрехи. Тѣ ще го турятъ на чинъ, като ученикъ, дето трѣбва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могатъ да отло- жатъ изпита му, но временно. Кога да е, той трѣбва да мине презъ тази врата. Другъ пѫть за отиване на небето нѣма. Нѣкои мислятъ, че могатъ да отидатъ на небето по другъ пѫть, да избѣгнатъ смъртьта. Засега историята помни само два случая за специално възлиза- не на небето: единиятъ случай е билъ съ Енохъ, а другиятъ — съ пророкъ Илия, който се възнесе съ огнена колесница. Обаче, Илия пакъ се върна на земята, и този пѫть мина презъ сѫщата врата, презъ която мина- ватъ обикновенитѣ хора. Всѣки човѣкъ може да бѫде приетъ като слушатель въ нѣкое училище, но иска ли да бѫде редовенъ уче- никъ, той непременно трѣбва да мине презъ изпитъ. Да замине човѣкъ за другия свѣтъ безъ изпитъ, съ огнена колесница, това бѣше само едно изключение. Сега, да дойдемъ до ценностьта на нѣ- щата. Три нѣща правятъ живота цененъ и разбранъ: 'любовьта, мѫдростьта и истината. Съ други думи казано: безъ животъ, безъ знание и свѣтлина, безъ свобода, безъ движения, безъ постижения животътъ всѣкога остава неразбранъ. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Любовьта е онзи великъ принципъ, който стимулира духа и го заставя да прояви своитѣ възможности. Животътъ е скритъ въ любовьта, както плодътъ — въ костилката. За да се прояви животътъ на плода, свѣтлината и топлината трѣбва да дойдатъ отвънъ, да действуватъ върху костилката. Хората отри- чатъ, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човѣшката душа — същината на нѣщата. Тя е стояла милиони години въ Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влѣзе въ живота, при условията на любовьта, на мѫдрость- та и на истината, тя не може да узрѣе. Като говоримъ за любовьта, за мѫдростьта и за истината, ние ги разбираме въ тѣхнитѣ динамически, а не статически прояви. Ако дойде въ статическо положение, любовьта се превръща въ безлюбие. Безлюбието всѣкога отнема, а любовьта всѣкога дава. Знанието внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. а невежеството — тъмнина. Свѣтлината освобождава човѣка, а тъмнината го ограничава. Нещастията въ свѣта произтичатъ отъ тъмнината. Въ човѣка сѫ вложени свѣтлина, знание, любовь. Отъ него се иска само едно: да отвори про- зорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да проникне въ тѣхъ любовьта, знанието и свѣтлината. Човѣкъ трѣбва да тури въ действие своя умъ, да разреши всички трудни задачи въ живота си. Умътъ може само да разреши задачитѣ, но не и да ги изпълни. Духътъ е, който изпълнява и прилага нѣщата. Духътъ е великиятъ изпълнитель въ човѣка. Дойдете ли до изпълнение на нѣщата, обърнете се къмъ духа си. Чрезъ ума човѣкъ може да разреши една задача, да знае, какво нѣщо е любовьта, запримѣръ, но това е само знание. Любовьта трѣбва да се приложи. Човѣкъ може да пипне хлѣба, да го близне отвънъ, безъ да си хапне отъ него. Той има външно познаване за хлѣба, но не го е вкусилъ, не го е приложилъ. Следователно, докато работи само съ ума си, човѣкъ има знания; щомъ духътъ започне да прилага тия знания въ живота му, той придобива любовь, свѣтлина и свобода. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение. Тѣ иматъ истината въ себе си, но трѣбва да я приложатъ. Всѣко нѣщо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хлѣбъ, което човѣкъ е приелъ, трѣбва да се приложи, да даде плодъ. Ако парчето хлѣбъ не се превърне въ красиво чувство, чувството — въ свѣтла мисъль, мисъльта — въ доброкачественъ плодъ, яденето нѣ- ма смисълъ. Тѣзи процеси сѫ свързани помежду си. Въ яденето е скрито нѣщо, което човѣкъ не познава. Въ самия човѣкъ е скрито нѣщо, което той не познава. Скритото въ човѣка се проявява само тогава, когато той страда. Съвременниятъ човѣкъ не разбира, какво нѣщо е страданието. Страданието е процесъ на растене. То е признакъ на това, че човѣкъ е вънъ отъ лошитѣ условия. Докато не е поч- налъ да страда, човѣкъ се намира въ робство. Почне ли да страда, той вижда вече свѣтлината въ себе си и вънъ отъ себе си. Щомъ почне да страда, човѣкъ иска да извади коре- нитѣ си отъ земята. Всѣко растение се мѫчи и страда, защото иска да извади главата си отъ почвата. Главата на растението е негови- ятъ коренъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Главата, т. е. мисъльта на човѣка е заровена въ гѫстата материя. Когато майката и бащата се оплакватъ, че децата имъ не ги обичатъ, това показва, че главата имъ е заровена въ гѫстата материя. Когато държавата се оплаква отъ гражданитѣ си, че не се подчиняватъ на законитѣ й, това показва, че главата й е заровена въ земята. Човѣкъ трѣбва да освободи главата си отъ гѫстата материя. По кой начинъ? Много начини има, по които човѣкъ може да се освободи. Първиятъ начинъ за освобождаване на човѣка е любовьта. Обаче, преди да разбере и приложи любовьта, той трѣбва да опита безлюбието. За да разбере любовьта, човѣкъ трѣбва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска отъ човѣка. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цѣли деветь месеца въ утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоишъ вѫтре и ще мъл- чишъ, дума нѣма да кажешъ. Ако си позво- лишъ да кажешъ само една дума, веднага ще те изхвърля навънъ. Щомъ детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навънъ. Това изхвърляне на детето вънъ отъ майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месецъ, то пакъ се ражда. Ако се прояви по-рано отъ седмия месецъ, детето не може да се роди. Днесъ всички хора бързатъ да се родятъ, вследствие на което сѫ нещастни. Тѣ казватъ: Трѣбва да се родимъ! Добре е човѣкъ да се роди, но на време. Велико нѣщо е раждането. Който прибърза съ раждането си и се роди преди деветия месецъ, той не може да живѣе. Който се роди презъ 1939 година, на деветия месецъ, добре ще бѫде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине презъ голѣми изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година отъ тази не сте срѣщали досега въ живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторятъ същитѣ условия. Сега, азъ не искамъ да доказвамъ истин- ностьта на моитѣ думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде единъ концертъ, който трае най-много единъ часъ, цигуларьтъ се упражнява усилено цѣла година. Като свири единъ часъ предъ хората, той доказва, че е свирилъ че се е упражнявалъ дълго време. Всѣко нѣщо, което се изсвири добре, показва, че музи- кантътъ се е упражнявалъ. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявалъ. Като живѣе, човѣкъ ежедневно прави упражнения. Въ това отношение животътъ е музика. По-велика музика отъ живота не съществува. Да живѣешъ, това значи да се упражнявашъ, да изучавашъ законитѣ на ве- ликитѣ добродетели въ свѣта. И тъй, любовьта е основниятъ тонъ на живота — тонътъ do. Мѫдростьта е доминантата — sol. Истината, това е тонътъ si, който дава разрешение на нѣщата. Значи, имате три основни тонове въ живота: do, sol. si. Щомъ дойдете до тона si, вие се намирате въ положение на възлизане, т. е. минавате въ по-висока октава на живота. Влѣзете ли въ по-висока октава, редътъ на нѣщата започва да се измѣня. Въ тона do на първата октава има известно напрежение, какво- то забелязваме въ размѫтеното яйце. Това яйце е стояло известно време подъ квачката и трѣбва да стои докрая, докато се измѫти. Щомъ влѣзете въ тона do на втората октава, нѣма да имате напрежение, но движение. Човѣкъ трѣбва да знае, какво може да извърши, като попадне въ тона do, когато е въ движение. Следователно, когато човѣкъ се намира предъ известни мъчнотии, казваме, че е въ тона do на първата октава. Той се намира въ основния тонъ на материалния животъ. Дето има мъчнотии, разрешението имъ иде отъ физическия животъ. Като се разрешатъ тия въпроси, човѣкъ влиза вече въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ се намира въ динамическо, а не въ статическо положение. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, човѣкъ постоянно плаче, че нѣма дрехи, обуща, пари, кѫща и т. н. На физическия свѣтъ плачътъ е на мѣсто, но не въ духовния и въ умствения. Като дойде про- фесорътъ, започвашъ да учишъ другитѣ тонове — re, mi, fa, sol, la, si и стигашъ до горно do, т. е. влизашъ въ духовния свѣтъ, дето плачътъ не се позволява. Като дойдешъ до тона do на горната октава, плачътъ се превръща въ музика. Тамъ нѣщата се разрешаватъ. Като стигне до духовния свѣтъ, човѣкъ получава свободенъ билетъ, качва се на парахода и тръгва на пѫть. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува отъ материалнитѣ работи. Може ли, като се мѣсти човѣкъ отъ една държава въ друга, да вземе съ себе си кѫщата, имотитѣ, мебелитѣ си ? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне въ пари, въ ценни книжа, които ще пренесе, запримѣръ, отъ българската банка въ нѣкоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичкитѣ си ценности тамъ. Ако се мѣсти отъ Америка въ България, ще пренесе всичкитѣ си ценности тукъ. И тъй, духовниятъ животъ не е нищо друго, освенъ специаленъ пѫть, който показва на човѣка, какъ може да пренесе ценноститѣ си отъ земнитѣ въ небеснитѣ банки. Който знае начинъ за пренасяне на своитѣ ценности въ духовния свѣтъ, той е уменъ човѣкъ. Този човѣкъ е добре приетъ въ духовния свѣтъ. Сѫщото става и на земята. Ако нѣкой чужденецъ отиде въ Америка, веднага ще го запитатъ: Имашъ ли нѣщо въ джоба си? За да живѣе добре въ Америка, човѣкъ трѣбва да има въ джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислятъ, че Богъ е любовь, благость. че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо отъ това, дали иматъ нѣкакви ценности или нѣматъ. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си въ странство да учи, и всѣки месецъ редовно му дава по петь хиляди лева, но презъ всичкото време той яде и пие, безъ да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бѫде недоволенъ и огорченъ. Нѣкои ще кажатъ, че следъ дълго скитане по свѣта, блудниятъ синъ се върналъ при баща си, който го приелъ съ радость. Въ негова честь той закла теле и даде угощение. Блудниятъ синъ се върна при баща си, но следъ като свърши земния университетъ. Той яде и пи съ приятели и съ млади моми, изяде всичкото си богатство и, когато остана последенъ сиромахъ, безъ петь пари въ джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне единъ занаятъ — да пасе свине. Като пасѣше свинетѣ, той наблюдаваше, какво правять тѣ. Съ зурлитѣ си тѣ разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало нѣкое семе отъ дърветата, чрезъ зурлитѣ си едни отъ свинетѣ правѣли дупки въ земята, а други — заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодарение на свинетѣ. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровишъ главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върналъ при баща си, блудниятъ синъ казалъ: Татко, азъ не можахъ да свърша онзи университетъ, който ти искаше, но свършихъ земния университетъ. Сега раз- брахъ, че не съмъ достигналъ такъвъ чинъ, за да ме считашъ свой синъ. Синътъ трѣбва да е училъ много. Понеже не можахъ да уча много, азъ идвамъ при тебе не като твой синъ, но като слуга. Моятъ дипломъ е за една отъ най-малкитѣ служби, каквито давашъ на слугитѣ си. Голѣмитѣ служби нека останатъ за други. Като слушалъ думитѣ на сина си, бащата видѣлъ, че той е дошълъ до дълбоко разбиране на живота, затова го пригърналъ, цѣлуналъ, турилъ му пръстенъ на рѫката и заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ най- угоеното теле за него. Синътъ му се въргалъ отъ странство съ отворени очи, готовъ да се учи при баща си. До това време той никога не виждалъ своя баща, нито го познавалъ та- къвъ, какъвто сега го видѣлъ. Той не виждалъ друго лице въ баща си, освенъ строго, навѫсено, което само заповѣдвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навесеното лице на баща си, единъ день той му казалъ: Татко, искамъ да отида въ свѣта да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искамъ да придобия знания вънъ отъ тебе. Обаче, сега той видѣлъ такава любовь въ баща си, каквато никога не е могълъ да си представи. Бащата го пригърналъ, цѣлуналъ и заповѣдалъ въ честь на неговото връщане да се устрои голѣмо угощение и веселие. Въ това време другиятъ синъ се връ- щалъ отъ нивата и като видѣлъ и чулъ веселби, движения на хора, той запиталъ: Какво става? Защо се прави това угощение ? Бащата отговорилъ: Братъ ти се върна отъ странство, дето е свършилъ земния университетъ. За неговото връщане се дава това угощение. Като чулъ тия думи, по-стариятъ синъ се разгнѣ- вилъ и казалъ: Толкова години вече, какъ ти работя, но ти досега не си далъ за мене такова угощение. Този, който едва ли е научилъ нѣщо, ти го приемашъ съ толкова голѣми почести. На мене не си далъ нито едно теле да заколя, да се повеселя съ приятелитѣ си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и азъ мога да отида въ свѣта да ямъ и да пия като него. Така говорѣлъ по-голѣмиятъ синъ на баща си. Баща му отговорилъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Сега братъ ти ще те замѣсти; той ще работи, а ти ще отидешъ въ свѣта да учишъ. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния синъ и досега още се повтаря въ свѣта, вследствие на което хората сѫ недоволни едни отъ други и се сърдятъ на Господа, на своя великъ Баща, защо едни е облагодетелствувалъ за смѣтка на други, защо на едни е далъ кѫша, пари, добри деца, а други е лишилъ отъ тия блага. Едни не се молятъ, не уповаватъ на Бога, а въпрѣки това иматъ Неговото благословение. Други се молятъ, водятъ добъръ животъ, а въпрѣки това сѫ бедни, болни. Хората се на- тъкватъ на тия противоречия и не могатъ да ги разрешатъ. — Защо? — Тѣ не сѫ се до- могнали до ценноститѣ на нѣщата. Въ какво седи ценностьта на нѣщата? — Въ любовьта. Бащата казва на по-голѣмия синъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Азъ не те лишавамъ отъ нищо Ти трѣбва още да учишъ, да придобиешъ онова смирение, което брать ти е придобилъ. Ти не си още сми- ренъ. Казвамъ: Много благочестиви хора има въ свѣта, но тѣ нѣматъ смирение. Дойде нѣ- кой човѣкь при мене и казва, че ме обича. Много добре. Щомь обичашъ, ти вършишъ една добра работа. Азь оценявамъ любовьта ти. — Но азъ искамъ и ти да ме обичашъ. — Готовъ ли си тогава да оценишъ моята любовь? Като дойде при мене нѣкой златарь, азъ ще извадя предъ него своя скѫпоцененъ камькъ, защото той познава скъпоценнитѣ камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човѣкъ, който не познава скъпоценнитѣ камъни, азъ нѣма да извадя предъ него своитѣ ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голѣмо отчаяние. Единь день, край дома имъ миналъ единъ туристъ, който се отбилъ при тѣхъ да си почине. Като видѣлъ посърналитѣ лица на дѣцата, той поискалъ една цигулка да имъ посвири. Домакинътъ отговорилъ: Никой отъ насъ не свири, но имаме отъ дѣдо си стара цигулка, хвърлена нѣкѫде на тавана. Ще я донесемъ да я опиташъ. Туристьтъ нагласиль добре цигулката, изчистилъ я, разгледалъ я и останалъ очуденъ - това било цигулка Страдивариусъ. Той посвирилъ и останалъ много доволенъ отъ цигулката. Следъ това предложилъ на домакина да му я продаде, ако не му трѣбва. Той казалъ, че цигулката е много хубава, и е готовъ да даде за нея голѣма сума. Домакинътъ се съгласилъ на предложението на цигуларя и му продалъ цигулката. Отъ паритѣ, които получилъ за цигулката, материалнитѣ работи на цѣлото семейство се подобрили. Днесъ всички хора иматъ по една цигулка Страдивариусъ, която сѫ захвърлили на тавана, като непотрѣбна. Единъ день, обаче, ще дойде въ дома ви нѣкой виденъ виртуозъ, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката отъ тавана. Като посвири съ нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че въ цигулката ви се криятъ онѣзи условия, отъ които зависи вашиятъ животъ. Какво повече можете да искате отъ това, да дойде въ дома ви единъ виртуозъ или ученъ и да ви научи да цените ума си, който Богъ ви е далъ, и да го употрѣбявате на мѣсто? Какво по-ценно нѣщо за човѣка отъ това, да знае, какъ да употрѣбява сърдцето си, да знае, какъ да се разговаря съ своята душа? Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря съ нея. Мнозина казватъ, че душата е нѣщо от- влѣчено, невидимо, на което гласътъ не може да се чуе. Споредъ мене, невидимитѣ нѣща, именно, сѫ реални, а видимитѣ сѫ сѣнки на реалностьта. Задъ видимитѣ нѣща седятъ не- видимитѣ, реалнитѣ. Следователно, реалностьта създава видимитѣ нѣща. Реалностьта, сама по себе си, не може да се въплъти въ никаква форма и, следъ като създаде безброй видими форми, тя пакъ остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалностьта не може да се прояви въ своята пълнота. Тя всѣкога ще остане непроявена, все ще има още нѣщо непроявено отъ нея. Това може само да ви радва, защото предъ васъ се отварятъ бѫдещи възможности. Ето, и чо- вѣшкото сърдце не е проявено напълно. Днесъ човѣкъ издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърдцето не издържа, и човѣкъ умира. Нормалната топлина на тѣлото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човѣкъ е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степень. Мине ли тази граница, човѣкъ се разстройва. Всѣки човѣкъ иска да има повече любовь, но не може да издържа високата температура на любовьта. Сѫщо така човѣкъ не може да издържа и високата температура на знанието. Много отъ новитѣ теории сѫ недостѫпни за умоветѣ на всички хора, вследствие на което нѣкои сѫ разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запримѣръ, създаде голѣмо умствено и нервно напрежение на много учени. Щомъ не може да издържи на голѣми напрежения, нервната система се разслабва, както металитѣ се стопяватъ при висока температура. Мнозина се стремятъ къмъ духовенъ животъ, искатъ да го изучатъ, но се натъкватъ на голѣми мѫчнотии. Тѣ говорятъ за духовната любовь, но не знаятъ. каква сила крие тя въ себе си. Хората не мо- гатъ да издържатъ на материалната любовь, а колко повече на духовната. Единъ евангелски проповѣдникъ се молилъ дълго време на Бога да му даде възможность да опита духовната любовь. Следъ това той разказва своята опитность. Една вечерь, както се молилъ, почувствувалъ, че нѣщо приятно, меко се влива въ него и цѣлъ го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той падналъ съ лице къмъ земята и започналъ да рита. Той пакъ продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вѫтрешно напрежение, което едва издържалъ. Голѣмо е напрежението, което Духътъ създава въ човѣка. Малцина издържатъ на това напрежение. Ако нѣкой юнакъ иска да се прояви въ материалната любовь, той може да стисне човѣка така, че коститѣ му да се строшатъ. И тъй, числото деветь въ 1939 г. означава резултатъ на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свѣтъ, всички чувства и мисли на човѣка трѣбва да бѫдатъ съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човѣкъ не може да отиде по-далечъ отъ него. Числото три показва пѫтя, по който човѣкъ може да постигне резултата на числото деветь. За да постигне резултата на числото три, човѣкъ трѣбва да работи съ три велики сили: съ живота, съ знанието и съ свободата. Работи ли съ тия сили, човѣкъ непременно ще има резултатъ на физическия свѣтъ. Всѣки човѣкъ иска да бѫде красивъ, да има красиви вежди, очи, носъ, уста, но за да придобие тази красота, той трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота. Животътъ не е нѣщо празно. Той е велика реалность, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индуситѣ сѫ дошли до два важни процеса: процесъ на разрушаване и процесъ на съграждане. Споредъ тѣзи процеси тѣ сѫ раздѣлили божествата си на две категории: едни, които работятъ съ разрушителнитѣ процеси, а други — съ съграждащитѣ. Съвременнитѣ хора се стремятъ не само къмъ външна красота, но и къмъ вѫтрешна. Вѫтрешната красота подразбира съвършенство. Свѣтскитѣ хора се стремятъ къмъ външна красота, а религиознитѣ и духовнитѣ — къмъ вѫтрешна. Да бѫде човѣкъ вѫтрешно красивъ, това значи да е ликвидиралъ съ своитѣ слабости и погрѣшки. Въ единъ мо- ментъ човекъ може да бѫде съвършенъ. Ако приложи закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината, въ единъ моментъ той може да се освободи отъ погрѣшкитѣ си, да стане съвършенъ. Когато работѣлъ въ лабораторията си, дето правѣль своитѣ опити, Едисонъ често цапалъ дрехитѣ си. За да ги изчисти, той стѫпвалъ на особенъ електрически дискъ и пущалъ токъ върху дрехитѣ си. Въ нѣколко минути дрехитѣ му станали сѫвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите отъ погрѣшкитѣ си стѫпете на диска на любовьта и пуснете нейния токъ да тече върху васъ. Само любовьта е въ състояние моментално да изчисти човѣка и да го върне въ положението на новородено дете. Възрастниьтъ и стариятъ казватъ, че въ грѣхъ ги е заченала майка имъ. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грѣшно и нечисто. Човѣкъ е създаденъ чистъ и безъ погрѣшки. Тъй щото, щомъ е създаденъ съвършенъ, той се ражда такъвъ. За да запази чистотата и съвършенството си, човѣкъ трѣбва да прилага въ живота си Божията Любовь. Така той ще прояви всичко красиво и възвишѣно, което е вложено въ неговата душа. Какво говорятъ хората за васъ, това не трѣбва да ви спъва. Тѣ говорятъ отвънъ и вѫтре въ васъ, но вие трѣбва да различавате тѣхния говоръ отъ този на вашата душа. Запримѣръ, вие решавате да направите едно добро, но нѣщо отвѫтре ви казва: Не бързай да правишъ това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, безъ да се вслушвате въ този гласъ. Това е гласътъ на вашия съседъ. За правене на добро нѣма опредѣлено време. Добро можете да правите всѣкога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалятъ и започватъ да го съветватъ да не прави това. Тѣ намиратъ, че той не постѫпва правилно. — Защо? — Интереситѣ имъ се накърняватъ. Като прави добро вънъ отъ дома си, тѣ се страхуватъ, че ще остане по-малко за тѣхъ, ще се лишатъ отъ известни блага. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Когато човѣкъ прави добро, лѣвата му рѫка да не знае това, което дѣсната прави“. Само Богъ трѣбва да знае за доброто, което човѣкъ е намислилъ да прави — никой другъ Когато обичате нѣкого, когато искате да бѫде- те свободни, само Богъ трѣбва да знае това. Мнозина говорятъ за свободата, търсятъ я, но въпрѣки това не сѫ свободни. Като раз- искватъ върху известни въпроси, хората нами- ратъ, че сѫ свободни да изказватъ мнението си. Да изказвашъ мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободенъ, колкото и онзи, който влиза въ гостилницата безъ пари. Той е свободенъ да влѣзе въ гостилницата да си порѫча едно или две яденета, да си хапне отъ тѣхъ. Рече ли да излѣзе отъ гостилницата, той не е свободенъ. Гостил- ничарьтъ веднага го посрѣща и му казва: Плати! Свободенъ е само онзи, който носи хлѣба въ торбата си и, когато огладнѣе, сѣда и яде. Този човѣкъ е свободенъ, защото яде отъ своя хлѣбъ. Яде ли отъ чуждия хлѣбъ и не може да плати, той не е свободенъ. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наще. Чо- вѣшкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всѣко нѣщо, което ограничава любовьта, знанието и свободата въ човѣка, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му пѫть въ себе си, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Тогава любовьта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и свѣтлина. Далечъ е слънцето, но голѣма е любовьта му. Когото срещне на пѫтя си, слънцето го пригръща и цѣлува съ своитѣ лѫчи. Нѣма сжщество на земята, което да не е било пригръщано и цѣлувано отъ слънцето. То намира и ония сѫщества, които се криятъ въ тъмнина Любовьта на слънцето прониква навсѣкѫде. За слънцето нѣма нищо скрито-по- крито. Всѣки, който се лишава отъ свѣтлината и топлината на слънцето, т. е. отъ неговата любовь, той е осѫденъ на смърть. Свѣтлината и топлината, това е изявление на Божията Любовь. Затова е казано въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Това значи: ние живѣемъ и се движимъ въ свѣтлината и топлината. Тамъ е нашето мѣсто. Отъ свѣтлината произтича знанието. Нѣма ли свѣтлина, нѣма и знание. Сега, като наблюдавамъ лицата на хората, намирамъ, че нѣкои отъ тѣхъ мязатъ по лице на блудния синъ, който се е върналъ при баща си разкаянъ и смиренъ. Затова, именно, баща му го пригръща и цѣлува и въ негова честь дава угощение Лицата на други мязатъ по лице на по-голѣмия братъ, който, като се връщалъ отъ нивата, видѣлъ тържество въ дома на баща си и навѫсилъ лицето си, като разбралъ, че това става въ честь на малкия му братъ, който се върналъ отъ странство. Той останалъ недоволенъ отъ поведението на баща си и го осѫдилъ въ несправедливость. Защо да не свѣтне лицето на този синъ, като чуе, че малкиятъ му братъ се е върналъ живъ и здравъ? Защо и той, като баща си, не се затича къмъ него да го пригърне и цѣлуне? Тази година изисква отъ всички хора да изправятъ мнението и възгледитѣ си, които иматъ за Баща си. Не дръжте въ ума си ми- слитѣ на голѣмия синъ, който не оценява живота, който се отегчава отъ работата си и казва, че животътъ му е дотегналъ. Бѫдете готови, като блудния синъ, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лекъ, повърхностенъ животъ, отклонили сте се отъ правия пѫть, отъ великия законъ на любовьта. Какво е научилъ той отъ женитѣ? Не само че нищо не е научилъ, но даже е из- губилъ свободата си. Жената е чуждо сѫ- щество за човѣка. Сестрата, обаче, това е Божественото, съ което човѣкъ трѣбва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трѣбва ли да я спирате въ работата й? Какво ще й допринесатъ вашитѣ любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. Съ вашитѣ любовни писма вие нѣма да й донесете нито хлѣбъ, нито вода, нито знание. Сѫщото се отнася и до мѫжа. И мѫжътъ е слуга, дошълъ на земята да работи, да свърши нѣкаква работа, да изкара прехраната си. Трѣбва ли да го спирате отъ пѫтя му? Жената трѣбва да гледа на мѫжа като на братъ, а мѫжътъ на жената — като на своя сестра, за да могатъ взаимно да работятъ, да свършатъ дадената имъ работа. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричатъ ангели. Мѫжътъ казва на жената, че е ангелъ, че не може да живѣе безъ нея. И жената казва на мѫжа ангелъ, но докато се ожени за него. И мѫжътъ, и жената сѫ ангели безъ крила. Преди да се оженятъ, тѣ сѫ ангели единъ за другъ. Щомъ се оженятъ, крилата имъ веднага падатъ. Има единъ на- чинъ, по който могатъ да израснатъ крила на човѣка за една година, даже и за деветь месеца. Кой е този начинъ? Като приложатъ любовьта, знанието и свободата въ живота си. Знанието и свободата, това сѫ дветѣ рѫце на човѣка. Като погледне дѣсната си рѫка, човѣкъ трѣбва да знае, че това е истината въ него, която го прави свободенъ. Като погледне лѣвата си рѫка, да съзнава, че разполага съ известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бѫдешъ господарь на сърдцето и на ума си, но да знаешъ, какъ да се обхождашъ съ тѣхъ. Не казвайте, че сърд- цето ви е лошо, но се отнасяйте добре съ него. Не казвайте като Давида, че въ грѣхъ ви е родила майка ви. Не, въ любовь ви роди майка ви, и ще живѣете по любовь. Колкото да е лошъ животътъ на вашето минало, единъ день той ще се превърне въ скѫпоцененъ камъкъ. Нѣма да остане нѣщо въ свѣта, съ което Богъ да не примири човѣка, но затова се изискватъ дълги години. Човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Богъ е съ- здалъ, е велико. Човѣкъ трѣбва да разбере, че отъ нищо не е лишенъ. Стремете се тази година къмъ придобиване на Божествени нѣща, защото само тѣ не произвеждатъ противоречия. Всѣка Божествена идея носи свѣт- лина за човѣшкия умъ и за човѣшкото съзнание. Ако идеята произлиза отъ земята, тя носи тъмнина за човѣшкия умъ. Всѣки гласъ, който иде отъ дълбочината на земята, носи тъмнина за човѣка. Всѣки гласъ, който иде отъ центъра на слънцето, отъ Божественото, носи свѣтлина за човѣшкия умъ. Вие ще бѫдете изпитани чрезъ свѣтлината и тъмнината, въ които се движите. Затова е казано въ Писанието: „Изпитвайте духоветѣ“! Когато гласътъ иде отъ тъмнина, изпитвай го; когато иде отъ свѣтлина, възприемай го и прилагай! Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се противи на дявола, т. е. на злото въ свѣта. Не, не се противете на злото, нито се борете съ него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избѣга. Следователно, щомъ дойде изкушението въ васъ, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението въ огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е свѣтлината на живота. Въ тази свѣтлина ние се оглеждаме. Дето е свѣтлината, тамъ е огледалото. Бѫдете свободни да проявите любовьта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовьта си въ Свѣтлината на живота. Проявете мислитѣ и постѫпкитѣ си въ свѣтлината на живота. Проявете свободата си въ свѣтлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тѣзи условия, безъ да съжалявате нѣкога. Каквото направите, знайте, че има Единъ. Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живѣе въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начинъ, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, животътъ ви ще бѫде изправени, нѣма да има плачъ. Тази година не трѣбва да плачете. Който не се е доизплакалъ, той има право да плаче; който се е доизплакалъ, той трѣбва да пѣе. Желая ви, тази година да се подмладите. Любовьта подмладява човѣка. Тя доставя не- обходимитѣ вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовьта е козметиката въ живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човѣкътъ! Съ други думи казано: Облѣчете се съ хубавата премѣна на любовьта, въ красивия животъ на мѫдростьта и въ удобнитѣ кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очитѣ, на веждитѣ, на носа, на устата на човѣка. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, сѫщитѣ условия ще дойдатъ пакъ, но въ 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-голѣми постижения отъ тия, които сте имали отъ времето на Адама до днесъ. Като мине това време, ще се убедите въ истинностьта на думитѣ ми. Благото, което тази година носи, е резултатъ на Божието Слово, на Великото въ свѣта. Всички трѣбва да работимъ за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда въ нашитѣ умове, сърдца и души. Приложите ли това нѣ- що въ живота си, ще бѫдете радостни и весели. Презъ тази година не се позволяватъ никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите съ свещения огънь на любовьта. Желая ви, ако не можете изведнъжъ да реализирате стремежитѣ на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нѣщо. И тогава, като си замине тази година, да бѫдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нѣщо. За онѣзи, които изпълняватъ изискванията на 39. година, тя ще се продължи и въ следващата. За онѣзи, които не изпълняватъ великитѣ закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края съ нула, съ яйце. Значи, презъ тази година човѣкъ трѣбва отново да мѫти това яйце, докато се излупи. За да реализира своитѣ желания, той трѣбва да чака добри условия на живота, които ще дойдатъ едва презъ 1999 година. За онѣзи, които слушатъ и изпълняватъ това, което имъ се говори, ще бѫдатъ постоянно въ 1939 г. За тѣхъ ще се заколи най-угоеното теле и ще имъ се даде угощение. Всички, които присѫтствуватъ на Божествената трапеза, ще бѫдатъ благодарни за онова, което имъ е дадено. Дръжте въ ума си мисъльта: Пѫтьтъ на Божията Любовь е осѣянъ съ всички възможности и условия за постижение. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрѣвъ.

Неразрѣшеното „Неразрѣшеното“, 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: Неразрѣшеното, 15.12.1926 Обективенъ и субективенъ умъ, 22.12.1926 Проява на музиката въ съзнанието, 29.12.1926 Право разбиране, 05.01.1927 Прѣдназначение, 12.01.1927 Което оправя, 26.01.1927 Стари и нови възгледи, 02.02.1927 Свещениятъ олтаръ, 09.02.1927 Великата задача на човѣка, 16.02.1927 Природнитѣ звукове, 23.02.1927

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЕТО ОПРАВЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на разумната душа.“ Въ една отъ прочетенитѣ теми се казва, че човѣшката душа лѣкува, спасява човѣка; въ друга тема се казва, че душата повдига човѣка. Какво разбирате подъ думата лѣкуване? Може ли душата да лѣкува? Въ живота се употрѣбяватъ думитѣ „разтваряне, разтопяване, изпаряване.“ Питамъ: тѣзи три думи иматъ ли едно и сѫщо значение? Тѣзи думи иматъ три различни значения и се отнасятъ до различни състояния на материята. По сѫщия начинъ човѣкъ измѣня състоянията си и споредъ тѣхъ мѣни и възгледитѣ си върху нѣщата. Когато е радостенъ, той мисли по единъ начинъ; когато е скърбенъ, мисли по другъ начинъ. Въ врѣме на радостьта си, той се произнася за науката, напримѣръ, въ положителенъ смисълъ и казва: Науката ще спаси свѣта, тя повдига хората, поставя ги въ правъ пѫть. Когато е скърбенъ, той казва: Науката ще опропасти свѣта, тя води къмъ погибель. Питамъ: какъ е възможно, едно и сѫщо нѣщо, въ единъ случай да спасява, а въ другъ — да опропастява? Значи, въ първия случай човѣкъ е въ положението на идолопоклонникъ, вѣрва въ науката и се покланя на нея. Въ втория случай той е безбожникъ, отрича науката, счита я за зло въ свѣта. Не, науката не е нѣщо външно, механическо; тя е вѫтрѣшна сила, качество на човѣшкия духъ, което опрѣдѣля отношенията между всички нѣща като живи, разумни единици. Всичко въ свѣта е живо. Щомъ е така, между всички нѣща, като живи, има извѣстно влияние, извѣстно въздѣйствие. Съврѣменнитѣ химици казватъ за кислорода, напримѣръ, че подържа горението, но самъ той не гори. Тѣ го разглеждатъ като елементъ, като просто тѣло, но не го взиматъ за живо сѫщество. Обаче, кислородътъ е жива единица, която указва влияние върху всички тѣла. За водорода казватъ, че гори, но не подържа горението. Азотътъ пъкъ нито гори, нито подържа горението. Такива сѫ свойствата на тия елементи отъ гледището на съврѣменната химия, но какви сѫ тѣхнитѣ вѫтрѣшни свойства, това не е извѣстно. Какво нѣщо е горението? При горението всѣкога се отдѣля топлина и свѣтлина. Тѣлото, което гори, увеличава ли или намалява теглото си? Това сѫ процеси, съ които съврѣменната наука се занимава. При горението на тѣлата въ въздуха, главно на металитѣ, се образуватъ пепели. Обаче, има горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепели. Казано е въ Писанието: „Ще отидете въ вѣчния огънь.“ Значи тамъ се говори за вѣчно горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепель. Огъньтъ, за който се говори въ Писанието, е прѣдизвиканъ отъ сѫщества, които не го разбиратъ. По-рано такова горение не е сѫществувало. Слѣдователно, когато човѣкъ сгрѣши, той самъ създава този вѣченъ огънь. Когато човѣкъ дойде въ противорѣчие или въ стълкновение съ Божията воля, въ него се създава вѣчния огънь. Подъ вѣченъ огънь, вѣчно горение въ широкъ смисълъ на думата се разбира огъня на любовьта, въ който тѣлата горятъ, безъ да изгарятъ. Нѣма по-приятенъ огънь отъ този на Любовьта. Питамъ: въ какво седи вѫтрѣшната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство, като различни области на живота. Мнозина казватъ, че науката, музиката, изкуството ще спасятъ свѣта. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството сѫ въ сила да спасятъ свѣта. Прѣди всичко тѣ сѫ прояви на човѣшкия духъ, които се явяватъ и изчезватъ заедно съ човѣка. Редъ култури, съ своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли свѣта? Какво остана отъ изкуството на атланската раса? Нищо не остана? Мислите ли, че единъ день ще остане нѣщо отъ съврѣменната култура? И отъ нея нѣма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, въ правия смисълъ на думата, се разбира изкуство, което украсява човѣка вѫтрѣшно, съ ония велики добродѣтели, които при никакви положения не изчезватъ. Тѣ оставатъ въ човѣка за вѣчни врѣмена. Това изкуство прѣдава на човѣка истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъвъ човѣкъ е пластично, живо, но винаги се забѣлѣзва на него една постоянна, неизмѣнна чърта, която го отпичава отъ другитѣ хора. Като се мѣни човѣкъ, той винаги запазва тази своя специфична чърта. Като наблюдавате стѫпката, хода му, ще видите, че този човѣкъ се отличава отъ другитѣ. По специфичната миризма на човѣка, кучето познава господаря си. Хиляди хора може да сѫ минали по една улица, но по миризмата на своя господарь, кучето ще познае, дали той е миналъ по тази улица, или не. Казвамъ: съврѣменнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ вече своя възгледъ за изкуство, за наука, за поезия, да не се спиратъ само на тѣхната външна страна и външно въздѣйствие. Тѣ трѣбва да знаятъ, че истинска наука или поезия е онази, която е въ сила да въздѣйствува вѫтрѣшно върху човѣка. Религиознитѣ хора днесъ се подаватъ на врѣменни, лъжливи теории и върху тѣхъ градятъ своя животъ. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човѣкъ да разчита на нея за вѣчни врѣмена. Инжинерътъ, архитектътъ, математикътъ или учениятъ, изобщо, трѣбва да иматъ здрава основа, върху която да градятъ по-нататъкъ. Математикътъ трѣбва да познава специфичната математика на стомашнитѣ, на бѣлодробнитѣ и на мозъчнитѣ клѣтки и да ги разбира. Въ много отношения мозъчнитѣ клѣтки надминвватъ съврѣменнитѣ математици. Тѣ разполагатъ съ изкуство, съ знание да прѣсъздадатъ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, много отъ тѣзи клѣтки работятъ сега върху създаване на безсмъртното тѣло на човѣка. Достатъчно е да се даде импулсъ на тия клѣтки, за да прѣустроять човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ, сърцето на човѣка могатъ съвършено да се прѣустроятъ, но при условие човѣкъ да заживѣе новъ животъ, съвършено чистъ, съобразенъ съ Божиитѣ закони. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да спазва тия закони. Дали той е простъ или ученъ, това не е важно, цѣльта на живота е една и сѫща. По какво се различава простия отъ учения човѣкъ? И двамата могатъ да се намиратъ при едни и сѫщи условия на живота, но различието седи въ възможноститѣ отъ страна на единия или другия, по-добрѣ да използува тия условия. Ако единиятъ работи повече, той ще развие повече способности въ себе си, и силитѣ въ неговия мозъкъ ще се организиратъ по-добрѣ. Нѣкой казва: Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е онзи, който, като влѣзе въ своята лаборатория, може да прѣвръша неблагороднитѣ метали въ благородни. Учениятъ може да прѣвръща вѫглена въ диамантъ. Когато стариятъ човѣкъ дойде при учения, той ще го тури въ една отъ своитѣ реторти, и слѣдъ извѣстно врѣме ще го извади, но вече подмладенъ — младъ, красивъ момъкъ. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това може да направи само истински учениятъ. Съврѣменнитѣ учени, свещеници и проповѣдници, като видятъ нѣкой старъ човѣкъ, започватъ да му четатъ молитви, да му говорятъ за онзи свѣтъ, че като отиде тамъ, ще възкръсне. Питамъ: кой отъ тия учени е билъ при Господа, да знае, какъ и кога възкръсява хората? Казано ли е кой, именно, ще възкръсне? Казано е, запримѣръ, въ Писанието, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето. Обаче, вие знаете ли точно, дали вашитѣ имена ще бѫдатъ написани? Вие прѣдполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашитѣ имена, на Ивана, на Стояна, напримѣръ, ще бѫдатъ написани. Когато се казва, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята прѣдставятъ колективно сѫщество. Слѣдователно, когато се казва, че името на нѣкой човѣкъ е написано на небето, този човѣкъ прѣдставя сборъ отъ разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ образуватъ единъ човѣкъ, едно колективно сѫщество, съ високо съзнание. Името на това сѫщество е написано на небето. Казватъ за Христа, че около Него имало 144,000 души, които, заедно съставяли едно цѣло. И тъй, на небето не може да се напише името само на единъ човѣкъ. Задъ него непрѣменно трѣбва да седатъ много още разумни сѫщества, съ които той да съставя едно цѣло. Ако нѣкой мисли, че името му е написано на небето, нека каже, кои сѫ неговитѣ приятели тамъ. Ако нѣкой твърди, че познава свѣта, нека каже, отдѣ е черпилъ това знание. Прѣди всичко, знанието не е измислено отъ човѣка. Всички научни теории сѫ сѫществували прѣди хиляди години, което показва, че хиляди умове прѣди насъ сѫ мислили въ сѫщото направление и по сѫщитѣ въпроси. Когато Богъ създалъ свѣта, Той ималъ своя теория, която, впослѣдствие, мнозина учени искали да откриятъ. Който е мислилъ по въпроса за създаването на свѣта, той все ималъ нѣкаква теория, по-близо или по-далечъ отъ истината. Всѣки казва: Дойде ми една нова мисъль въ ума, ще създамъ една теория. Казвамъ: добро е всичко това, човѣкъ все трѣбва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощь на човѣка. Истински ученъ е този, който може да се бори съ мѫчнотиитѣ въ живота и да ги прѣодолява. Докато човѣкъ живѣе на земята, той е изложенъ на редъ опасности, спънки и мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолява. Въ миналото си вие сте били заобиколени съ ненапреднали сѫщества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попрѣчили да се проявятъ, да правятъ пакости, вслѣдствие на което днесъ тѣ се опълчватъ противъ васъ, искатъ да ви спънатъ. Съ тѣзи сѫщества вие не трѣбва да се разправяте съ насилие, но съ любовь. Всички тия, ваши познати хлопатъ на вратитѣ ви, искатъ работа, и вие трѣбва да имъ дадете такава. Казвате: Съ кого първо да се разправимъ — съ себе си, или съ тѣхъ? Като се разправяте съ себе си, вие едноврѣменно се разправяте и съ тѣхъ. Когато човѣкъ работи съзнателно върху себе си, едноврѣменно съ това той работи и за другитѣ. За тази цѣль, той трѣбва да бѫде оставенъ на себе си, като нѣкое цвѣте въ пустинята, изложено на вѣтроветѣ да го брулятъ. Докато растението не се изложи на вѣтрове да го брулятъ, то не може да уякне. Ако оставите едно цвѣте въ цвѣтарникъ, на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крѣхко, нѣжно, не може да издържи и на най-малкия вѣтъръ. Сѫщото става и съ хората. Ако нѣкое дѣте расте подъ голѣмитѣ грижи на родителитѣ си, то става нѣжно и не може да издържа на мѫчнотиитѣ въ живота. Въ този смисълъ, като наблюдавамъ методитѣ, които невидимиятъ свѣтъ прилага къмъ хората, намирамъ, че тѣ сѫ много разумни. Тѣзи методи сѫ различни; за всѣки човѣкъ употрѣбяватъ специаленъ методъ. Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какъ си обяснявате страданията? Какъ е възможно Богъ, Който е толкова мждъръ, да допусне хората да се изтезаватъ, да се мѫчатъ, да се опозоряватъ, да воюватъ по между си и т. н.? Защо Богъ допусна всички тия страдания между хората? Вие можете да дадете редъ отговори на тия въпроси, но отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да внесатъ съблазънь. Запримѣрь, ако отъ това гледище оправдавате войната, много хора ще се разочароватъ. Ако пъкъ отричате войната, други ще се разочароватъ. Едни хора подържатъ войната, други я отричатъ. Едни хора искатъ да живѣятъ, а други не искатъ и казватъ: Не ни се живѣе вече. Казвамъ: да не му се живѣе на човѣка, това показва, че той е попадналъ въ чуждо състояние, което е врѣменно. Засега човѣкъ живѣе въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта степень. Щомъ го прѣкаратъ въ магнетиченъ сънъ отъ девета степень, той заминава вече за другия свѣтъ и не може да се върне на земята. Докато се намира въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта или пета степень, той става виденъ човѣкъ, започва да прѣдсказва, какво ще се случи, започва да опрѣдѣля диагнозата на различни болести и да дава лѣкарства за тѣхъ. Той се проявява и като ученъ човѣкъ — философъ, математикъ, естественикъ, богословъ — разбира отъ всички науки. Той знае миналото, знае и бѫдещето на хората. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той отново става обикновенъ човѣкъ. Питамъ: какъ обясняватъ ученитѣ този фактъ? Тѣ не могатъ да дадатъ единъ положителенъ отговоръ, близъкъ до истината. При това, тѣзи опити се правятъ не толкова отъ религиозни и вѣвращи хора, колкото отъ крайни материалисти. Тѣ не могатъ да отрекатъ този фактъ, това явление, но не могатъ да го обяснятъ само по материалистиченъ начинъ. Забѣлѣжете, ако поставите парче злато при температура по-низка отъ тази, при която се топи, то ще се нажежи и ще започне да свѣти. Обаче, тази свѣтлина иде отвънъ, тя не е свѣтлина на златото. На сѫщото основание, има области въ живота, въ които. ако се потопи човѣкъ, той има всички условия да стане ученъ, виденъ. Щомъ излѣзе отъ тѣзи условия, той отново става обикновенъ човѣкъ. На наученъ езикъ казано: причината, задѣто хората изпадатъ въ различни състояния, се дължи на свѣтлината, която не прониква еднакво въ тѣхнитѣ мозъчни центрове. Случва се понѣкога, че въ нѣкои мозъчни центрове се натрупва извѣстно количество млѣчна киселина, която разбърква умоветѣ на хората. Ако такъвъ човѣкъ е писатель, тъкмо започне да пише нѣщо хубаво, и мисъльта му се прѣкѫсва. Много американски проповѣдници сѫ имали такива опитности. Излѣзе нѣкой отъ тѣхъ да проповѣдва и изведнъжъ изгуби мисъльта си. Щомъ мисъльта му се изгуби, и проповѣдьта се прѣкѫсва. Единъ американски проповѣдникъ разправяше слѣдната своя опитность: Цѣла недѣля приготвяхъ своята проповѣдь и бѣхъ я научилъ наизустъ. Когато тръгвамъ за събрание, пипамъ въ джоба си, указва се, че съмъ я забравилъ дома си, бѣхъ я написалъ на листъ, но понеже я знаехъ добрѣ, не искахъ да се връщамъ назадъ. Отидохъ на събранието, качихъ се на амвона и бѣхъ сигуренъ въ проповѣдьта си, защото добрѣ я бѣхъ научилъ. Започвамъ да говоря. Казахъ нѣколко мисли, но изведнъжъ тъмнина покри съзнанието ми, и азъ не можахъ вече дума да си спомня. Спрѣхъ се за моментъ да помисля какво да правя. Рѣшихъ да прѣкѫсна събранието, подъ прѣдлогъ, че не съмъ разположенъ. Въ това врѣме вратата се отваря, влиза единъ човѣкъ и като го погледнахъ, изведнъжъ съзнанието ми се проясни. Въ ума ми блесна свѣтлина, и цѣлата проповѣдь се възстанови въ паметьта ми, като че я виждахъ написана прѣдъ себе си. Продължихъ и завършихъ проповѣдьта си благополучно. Казвамъ: има хора въ свѣта, които, като минатъ покрай нѣкой човѣкъ, внасятъ тъмнина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя отъ черната ложа. Има и такива, които, като минатъ покрай човѣка, внасятъ свѣтлина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя на Бѣлата ложа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае, че той всѣки день се намира на бойното поле. Свѣтътъ е бойно поле, фронтъ, на който ставатъ редъ сражения. Въ това отношение Царството Божие още не е на земята. Човѣкъ всѣки день може да губи и да намира своята мисъль. Като знаете това, вие трѣбва да различавате вашитѣ състояния отъ чуждитѣ. Като се намѣрите въ извѣстно противорѣчие, вие се опълчвате било противъ себе си, било противъ другитѣ, търсите причината за това. Казвате: Азъ искамъ да служа на Бога, но отдѣ ми дойде това противорѣчие? Да служи човѣкъ на Бога, това не е механически процесъ. Той е живъ, съзнателенъ процесъ. Слѣдователно, който служи на Бога, той трѣбва да се интересува отъ всичко живо въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всички прояви на Божественото. То се изразява въ всички побуждения на всичко живо, отъ създаването на свѣта до скончанието му, както и въ всички творчески сили. Ето защо, който е рѣшилъ веднъжъ да служи на Божественото, той не трѣбва да се спира прѣдъ своето недоволство. Единъ важенъ законъ: въ който моментъ съзнаешъ, че всичко въ свѣта е създадено и сътворено отъ Бога, а ти си проява на Неговия творчески умъ, въ тебе се ражда доброто. Въ който моментъ отречешъ тази сила, въ тебе се ражда злото. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е въ връзка съ милиони умове на земята, както и въ онзи свѣтъ. Тъй щото, той прѣдставя частица отъ това колективно общество. И неговиятъ успѣхъ на земята зависи отъ връзката му съ тия сѫщества. Ако тази връзка е правилна, и резултатитѣ на неговия животъ ще бѫдатъ добри. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда гениаленъ човѣкъ. — Гениални има между всички живи сѫщества. И между говедата, и между овцетѣ, и между вълцитѣ, и между птицитѣ, и между рибитѣ има гениални. Значи, ако си овца, или вълкъ, или птица, или риба, бѫди поне най-ученъ, най-гениаленъ между тѣхъ. Ако си лошъ човѣкъ, бѫди поне отъ най-лошитѣ; ако си добъръ, бѫди отъ най-добритѣ. Обаче, човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде гениаленъ и на земята, и на небето. Даже и на земята той не може да бѫде гениаленъ за всички общества. Запримѣръ, какво знаятъ рибитѣ за Шекспира? Или, какво знаятъ африканцитѣ за Толстоя? Значи, истински: ученъ е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква прѣзъ съзнанията на всички сѫщества, и тѣ го чувствуватъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Богъ сѫществува, или не, но това сѫ видоизмѣнения на вашата рѣчь. Въ сѫщность, въ съзнанието си всѣки чувствува, че има една сила надъ него, която управлява, а самъ той не е господарь на положението си. Запримѣръ, нѣкой съ часове седи на едно мѣсто и мисли. Не само това, но като че му се диктува, какво да мисли. Казвате: Ние искаме да служимъ на Бога. Щомъ кажете това, вие се индивидуализирате. Въ какво отношение се индивидуализирате? — Въ начина на служенето. Мѫже и жени, дѣца и родители, ученици и учители, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми — всички иматъ една и сѫщазадача — да служатъ на Бога, но се различаватъ въ начина на служенето си. Дали си праведенъ, или не, ти имашъ една задача на земята, която трѣбва да рѣшишъ. Дали си простъ или ученъ, пакъ трѣбва да разрѣшишъ задачата си. Ако я рѣшишъ като ученъ, това е едно благо; ако я рѣшишъ като простъ, това е друго благо. Каквото положение и да заемате, вие трѣбва да рѣшите задачата си! Питамъ: какво рѣшава човѣкъ днесъ? Той трѣбва да съзнава, че всѣка пробуден душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание, Богъ, Който е всемждъръ, бди върху всѣка душа, върху всѣко съзнание, като върху нѣжно цвѣте, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрѣзъ него. Писанието казва, че ние не живѣемъ, не се учимъ за себе си. Като дойдете до това разбиране, у васъ ще се роди импулсъ да създадете нѣщо. Засега съврѣменнитѣ хора очакватъ на ученитѣ, отъ тѣхъ искатъ да чуятъ нѣщо. Казвамъ: и това е добрѣ. Ние трѣбва да се радваме на това, което ученитѣ сѫ казали, но трѣбва да знаемъ, че сами тѣ нищо не сѫ създали и открили. Казвате, че нѣкой ученъ е създалъ нова теория за вселената. Другъ ученъ пъкъ създалъ нѣкаква теория за бѫдещето състояние на земята. Питамъ: тѣзи учени били ли сѫ при създаването на земята и небето? Или, могатъ ли тѣ да се прѣнесатъ съ мисъльта си въ бѫдещето, да знаятъ, каква ще бѫде тогава земята? Това могатъ да направятъ само адептитѣ. Иначе, какъ бихте си обяснили стиха, дѣто Христосъ казва: „Прослави ме съ славата, която имахъ въ Тебе прѣди създаването на свѣта.“ Значи, Христосъ помни състоянието, въ което е билъ нѣкога. Питамъ: какво е заставило Христа, Който ималъ такава велика слава, да слѣзе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образъ и да пострада отъ тогавашнитѣ учени? И въ врѣмето на Христа е имало учени, като сегашнитѣ. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървѣли слѣдъ Христа и водѣли наученъ споръ съ Него. Тѣ Му казвали: „И ние разбираме отъ кабалата, имаме голѣми познания и виждаме, че ти заблуждавашъ хората.“ Христосъ отговарялъ: „Вие държите ключоветѣ на Царството Божие, но нито вие влизате вѫтрѣ, нито другитѣ пущате да влѣзатъ.“ И съврѣменнитѣ учени, свещеници, управници сѫ взели ключоветѣ на Царството Божие въ рѫцѣтѣ си и казватъ: Ако ни слущате, добрѣ ще ви бѫде; ако не ни слушате, нѣма да ви бѫде добрѣ. Ученитѣ хора се дѣлятъ на два лагера: еднитѣ сѫ истински учени, които знаятъ повече, отколкото сѫ писали и казали. Тѣ знаятъ много нѣщо за създаването на вселената, но нищо не казватъ по това. Тия учени иматъ всичкото смирение въ себе си. Въ всѣко свое начинание, въ всѣка своя работа тѣ уповаватъ на Бога, на разумния свѣтъ. За тия учени се казва, че иматъ връзка съ Бога, съ великитѣ сѫщества. Другитѣ учени сѫ тия, които копиратъ първитѣ. Тѣ само възпроизвеждатъ онова, което първитѣ учени сѫ казали. Ако тази вечерь ви обясня, какъ се е създалъ свѣтътъ, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете. Ако ви обясня, какъ е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреитѣ, какъ Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть? Обаче, това знание направи ли евреитѣ по-добри? Ученитѣ хора и тогава не повѣрваха, и днесъ не вѣрватъ на тази теория и казватъ: Господъ има ли рѫцѣ? Господь има рѫцѣ, и при това много хубави. Ако съберете рѫцѣтѣ на всички хора, едва ли ще можете да направите отъ тѣхъ единъ пръстъ отъ Божията рѫка. Смѣшно е да се пита, има ли Господъ рѫцѣ, очи, уши, носъ. Значи, Онзи, Който прави рѫцѣ, самъ рѫцѣ нѣма. Очи прави, а самъ Той очи нѣма. Уши прави, а самъ Той уши нѣма. Смѣшно е да се говорятъ такива абсурди. Такива заключения говорятъ за частичното знание на хората. Когато човѣкъ дойде до вѫтрѣшното знание, той ще има ясна прѣдстава върху нѣщата. При сегашнитѣ си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Богъ вижда. Въ единъ мигъ само Той вижда цѣлата вселена прѣдъ себе си, разбира всички отношения на сѫщестата, малки и голѣми, всички съчетания на сили, и знае, какви пермутации могатъ да станатъ между тѣхъ. Това знание слиза постепенно въ напредналитѣ сѫщества, които наричатъ богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-послѣ дойде до най-малкитѣ сѫщества, които възприематъ живота, както го прѣживяватъ. Като знаятъ това, хората се стремятъ къмъ повдигане, като се занимаватъ първо съ въпроса за спасението си, послѣ съ въпроса за посвещението си и най-послѣ пристѫпватъ къмъ въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо Господъ създаде слънцето, луната и звѣздитѣ? Тѣ сѫ символи, които трѣбва да се разбератъ. До четвъртия день слънцето не сѫществуваше, а на четвъртия день Господъ създаде слънцето, заедно съ другитѣ небесни свѣтила. Ще кажете, че слънцето, луната и звѣздитѣ сѫ създадени да свѣтятъ. Да, това е едната страна, но тѣ иматъ и друго, вѫтрѣшно значение. Всѣки човѣкъ има специфично отношение къмъ слънцето, както и къмъ Бога. И Богъ има специфично отношение къмъ всѣка душа. Това отношение е най-важно. Ако човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той никога не може да разбере безпрѣдѣлното, необятното, великото въ живота. Съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, отъ себе си, искатъ да бѫдатъ талантливи, да се проявятъ. Човѣкъ може да бѫде талантливъ, силенъ, като се постави въ четвърта степень на магнетически сънъ. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изисква будность на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсѣяно, тѣ привидно слушатъ, а въ това врѣме сѫ заети съ свои лични работи: единъ мисли за кѫщата си, която строи, трѣбвали му 60,000 лв., за да я довърши; другъ нѣкой е студентъ, мисли за изпититѣ си. Казвамъ: който е дошълъ въ класъ, той трѣбва да остави всичкитѣ си работи навънъ: кѫща, камъни, тухли, пари, изпити, болести — всичко това трѣбва да оставите навънъ, и да влѣзете безъ никакви раници, безъ никакви смущения. Само свободниятъ човѣкъ може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте въ класъ, не трѣбва да позволявате на никакви смущения да хлопатъ на сърцето и на ума ви. Щомъ излѣзете отъ класъ, тогава можете пакъ да вземете раницата си съ смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнѣкѫдѣ да ми дойде свѣтлина, да разрѣша задачитѣ си. Значи, вие искате по нѣкакъвъ лесенъ начинъ, отвънъ да дойде разрѣшението, да капне като круша отъ нѣкое дърво. Не, който иска правилно да разрѣши задачитѣ на своя животъ, той трѣбва да работи, да мисли дълбоко върху нѣщата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, въ края на краищата, вие ще опитате вашата обикновена философия. Единъ философъ седѣлъ подъ сѣнката на една круша и размишлявалъ. Близо до него имало една тиква. Той поглеждалъ ту къмъ тиквата, ту къмъ крушата, сравнявалъ ги и размишлявалъ: Чудно нѣщо! Господъ, Който е толкова мѫдъръ, на такава малка дръжка на тиквата поставилъ такъвъ голѣмъ плодъ, а на такова голѣмо дърво, каквото е крушата, поставилъ такива малки плодове! Като размишлявалъ по този начинъ, философътъ задрѣмалъ подъ сѣнката на крушата. Въ това врѣме се явилъ вѣтъръ, който започналъ да люлѣе клонищата на крушата. Една круша се откѫснала отъ дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усѣтилъ болка на носа си, философътъ се събудилъ, видѣлъ крушата, която го ударила по носа и казалъ: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щѣще да бѫде положението ми, ако плодоветѣ на крушата бѣха голѣми като тиквитѣ? Богъ знае работитѣ си. Той е добрѣ промислилъ всѣко нѣщо, което е създалъ. Много хора страдатъ отъ своето щестлавие. Тѣ разсѫждаватъ като този философъ, казватъ: Защо на насъ, великитѣ хора, сѫ дадени такива малки плодове? За да ви освободи отъ този недѫгъ, Богъ ви дава плодове като тиквата. Въ скоро врѣме вие завързвате плодъ, и въ шесть мѣсеца узрѣвате. Щомъ плодътъ ви узрѣе, вие умирате. Слѣдователно, който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго врѣме живѣе. Въ това седи философията на живота. Ето защо, не се стремете къмъ голѣми придобивки за малко врѣме. Гледайте всѣки мигъ, всѣки часъ, всѣки день да придобивате по нѣщо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начинъ, въ нѣколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, съ което разполага всѣки човѣкъ, е придобито по този начинъ, именно, капка по капка. Има случаи, когато човѣкъ може да придобие много знания, но то е въ зависимость отъ паметьта. Нѣкои хора иматъ толкова силна паметь, че каквото прочетатъ или чуятъ прѣзъ деня, всичко запомнятъ. За усилване на паметьта има редъ методи, които човѣкъ може да приложи и да види резултатитѣ имъ. Казвамъ: човѣкъ желае много нѣща, но има нѣщо сѫществено въ живота, което той трѣбва да постигне. То е слѣдното: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли правилно и да се стреми къмъ реализиране на малкитѣ нѣща. Всѣки день човѣкъ трѣбва да направи нѣщо, колкото малко да е то, да види, че и той е полезенъ съ нѣщо въ живота. Вие трѣбва да знаете, че скѫпо струвате на невидимия свѣтъ. Вие нѣмате прѣдстава, какъвъ грамаденъ бюджетъ се отпуща за всѣки човѣкъ съ идването му на земята. Когато отидете на небето, тамъ веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прѣгледа, да види, какъ сте въ физическо, въ здравословно отношение. Ако забѣлѣжатъ най-малката болесть, или най-малкото неразположение у васъ, тѣ веднага ще ви върнатъ на земята. На небето болни хора не приематъ. Тамъ не търпятъ абсолютно никаква болесть. Тѣ ще ви запитатъ: защо сте болни? Пари ли нѣмахте, храна ли нѣмахте, въздухъ ли нѣмахте, вода ли нѣмахте? Всичко това ви е дадено въ изобилие, но вие не сте го използували, както трѣбва, вслѣдствие на което се връщате болни. Хайде, сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползувате отъ благата на живота. Религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ абсолютно здрави — здрави по тѣло, по сърце, по умъ. Придобиване на здравето трѣбва да бѫде идеалътъ на съврѣменния човѣкъ. Въ Писанието е казано: „На онѣзи. които чакатъ Господа, силата ще се възобнови“. Нѣкои хора се мислятъ за много учени, но като се натрупа повече млѣчна киселина въ мозъка имъ, тѣ не могатъ сами да си помогнатъ и забравятъ името си даже. Единъ знаменитъ американски професоръ отишълъ единъ день на пощата да получи нѣкакъвъ париченъ записъ, издаденъ на негово име. Когато чиновникътъ запиталъ за името му, той не могълъ да си спомни, какъ се казва. Постоялъ така нѣколко секунди, помислилъ малко, но не могълъ да се сѣти, какъ се нарича. Той се извинилъ прѣдъ чиновника, че ще излѣзе за малко и скоро ще се върне, а въ себе си рѣшилъ да отиде набързо дома си и да запита жена си за името си. Едва що излѣзълъ на улицата, срещналъ го единъ познатъ и му казалъ: Добъръ день, господинъ Шмитъ! Какво правите? Той се зарадвалъ, че чулъ името си и веднага се върналъ на пощата, да получи записа. Когато чиновникътъ повторно го запиталъ за името му, той казалъ: Азъ съмъ професоръ Шмитъ. Вие ще кажете, че този професоръ е билъ малко смахнатъ. Не, той не е билъ смахнатъ; причината за състоянието, въ което той изпадналъ, се крие на друго мѣсто. Казвамъ: положението, въ което е изпадналъ този ученъ, въ което може да изпадне всѣки човѣкъ, азъ сравнявамъ съ слѣдния примѣръ: прѣдставете си, че влизате въ единъ голѣмъ салонъ, добрѣ освѣтенъ, но веднага всичкитѣ лампи изгасватъ, и вие оставате на тъмно. Въ това положение ви даватъ Библията, искатъ да четете. Вие взимате Библията, взирате се въ една, въ друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щомъ се запалятъ лампитѣ, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената свѣтлина е необходима за всички. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да се стреми да запази връзката си съ Бога. Човѣкъ не трѣбва да дава надмощие на своитѣ чувства. Той трѣбва да се свързва съ Божиитѣ мисли, чувства и дѣйствия, ако иска да има непрѣривенъ импулсъ въ живота си. Само при това положение човѣкъ ще бѫде готовъ всѣкога да учи съ радость и постоянство. Едно е важно, обаче, човѣкъ никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намѣрите правия пѫть на живота. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Безъ мене нищо не можете да направите. Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ.“ Какъ ще си обясните тѣзи думи? Съ тѣзи стихове Христосъ изнася единъ великъ законъ. Докато човѣкъ не е на тази лоза, като часть отъ нея, той ученъ не може да стане; той служитель Божи не може да бѫде. Между американскитѣ проповѣдници има споръ по въпроса за учението: онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ свършили университетъ, които иматъ образование, подържатъ, че безъ наука, безъ знание не може да се служи на Бога; онѣзи пъкъ, които не сѫ учили, нѣматъ образование, казватъ, че и безъ наука може да се служи на Бога. Вѣрно е, че може да се служи на Бога и безъ да си свършилъ университетъ, обаче, който иска да служи на Бога, той непрѣменно трѣбва да бѫде ученъ, да има знания. Който на врѣмето си не е могълъ да придобие знания, той самъ, при специални за него условия, трѣбва да работи за своето самообразование. Ако нѣкой е свършилъ университетъ, нека другитѣ, които не сѫ имали тази възможность да свършатъ, да се радватъ на първия. Тѣ трѣбва да кажатъ: Братко, радваме се, че ти си ималъ възможность да учишъ, да придобиешъ знания. Единъ день, когато и ние се намѣримъ прѣдъ благоприятни условия, ще си набавимъ това, което днесъ ни липсва. Всички трѣбва да се стремите къмъ учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за васъ. Знанието дава стабилность, радость на човѣка. Каквото прѣдставятъ звонковитѣ пари въ живота на човѣка, такова нѣщо е и знанието. Съ звонковитѣ златни пари човѣкъ навсѣкѫдѣ може да отиде: и въ Франция, и въ Англия, и въ Германия — навсѣкѫдѣ ще бѫде добрѣ дошълъ. Ако сте виденъ лѣкарь, и можете да лѣкувате най-тежкитѣ и мѫчно лѣчими болести, като туберкулоза, живеница, епилепсия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ ще ви приематъ съ отворени обятия. Ако сте нѣкой знаменитъ възпитатель, достатъчно е да турите рѫцѣтѣ си върху нѣкои отъ центроветѣ на дѣтската глава, за да може това дѣте да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсилъ такъвъ възпитатель? Докато Божественото въ човѣка не се е пробудило, той мисли, чувствува и дѣйствува по човѣшки, по обикновенъ начинъ; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живѣе по Божественъ начинъ — всичко въ него се измѣня, прѣобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Духъ въ човѣка, който извира, тече по опрѣдѣлени закони, както тече и водата въ природата. Мнозина искатъ и очакватъ да дойде Духа въ тѣхъ по механически начинъ, отвънъ, което е невъзможно. И като не успѣватъ по този начинъ, тѣ сѫ готови да се обезсърдчатъ, да критикуватъ и т. н. Казано е, обаче: „Не огорчавайте Духа, съ Който сте запечатани!“ Това означава: Не изгасвайте Духа, Който ви рѫководи, Който ви учи! Като се обезсърдчите, вие казвате: Нищо не можемъ да направимъ. Не, това не е право. Разумнитѣ хора всичко могатъ да направятъ. Всички трѣбва да работите съзнателно, добррволно, отъ любовь, а не съ насилие. Всѣко насилие е механически пррцесъ. Като говоря така, азъ ни най-малко не засѣгамъ васъ, вашитѣ копнежи и желания, но казвамъ, че и царски синове да сте, вие пакъ трѣбва да учите. Когато влѣзе въ училището, царскиятъ синъ ще учи, както и простиятъ овчарь. И ангелитѣ слизатъ на земята да учатъ, като обикновени дѣца. Нѣкой ангелъ на небето може да е мощенъ, ученъ, да управлява цѣла слънчева система, но слѣзе ли веднъжъ на земята да учи, той сѣда на чина съ всичкото си смирение, като малко дѣте, и слуша, какво учительтъ прѣподава. Щомъ научи нѣщо, той пакъ отива на небето и заема мѣстото си. Казвате: Възможно ли е това нѣщо? — Възможно е. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Ангелътъ може да слѣзе на земята да учи само чрѣзъ смирение. Какъвъ си билъ въ миналото, е едно нѣщо; какъвъ си сега, е друго нѣщо. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, да не влиза въ съприкосновение съ хората. Обаче, това е невъзможно. Ако се откаже да влиза въ съприкосновение съ хората, той нѣма да разбере пѫтищата, по които Духътъ работи. По този начинъ той не може да добие свободата си. Много ангели слизатъ на земята, но и тѣ още не могатъ да разбератъ, какво се върши на земята. Най-послѣ Христосъ трѣбваше да дойде на земята, да разрѣши една отъ най важнитѣ задачи и да покаже на хората, какъ трѣбва и тѣ да я разрѣшатъ. Питамъ: по кой начинъ мислите вие да разрѣшите задачата си? Ще кажете, че като вѣрвате въ Бога. Не, да вѣрвате въ Бога, въ Христа, това още не е достатъчно, за да рѣшите задачитѣ на своя животъ. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Въ това седи истинската наука, съ помощьта на която човѣкъ може да рѣши задачитѣ си. Значи, ако разумното слово прѣбѫдва въ васъ, Богъ и Христосъ ще направятъ жилище въ васъ. Човѣкъ навсѣкѫдѣ трѣбва да вижда разумното слово. Въ всѣка научна книга вие трѣбва да намирате мисли, които самиятъ авторъ даже не е подозиралъ. Въ всѣка книга, колкото отрицателна да е, се крие нѣщо Божествено. То седи, именно, въ онова невидимото, ненаписаното, което се чете между редоветѣ. Обаче, това може да намѣри само будната, съзнателната душа. Само тази душа е въ състояние да разчисти пѫтищата и да намѣри онази посока, която води къмъ Божественото. Ето защо, всички се нуждаете отъ ново знание, отъ знанието на Духа, отъ знанието на Любовьта. Азъ не говоря за прѣходната любовь, но за онази любовь, която е неразривно свързана съ мѫдростьта и съ истината. Животъ, свѣтлина и свобода сѫ сѫщо така свързани. Ти не можешъ да имашъ животъ, ако нѣмашъ свѣтлина; ти не можешъ да имашъ свѣтлина, ако нѣмашъ свобода. Щомъ имашъ животъ, ще имашъ и свѣтлина; щомъ имашъ свѣтлина, ще имашъ и свобода. Слѣдователно, щомъ имашъ любовь, ще имашъ и мѫдрость; щомъ имашъ мѫдрость, ще имашъ и истина. Сега, дръжте въ ума си основната мисъль, че има само единъ животъ, само единъ Учитель, само единъ Богъ. Слѣдователно, всички закони, всички прояви въ живота се дължатъ, именно, на Бога. И когато казваме, че Богъ, Учительтъ живѣе въ насъ, имаме прѣдъ видъ човѣшката душа. Душата е ефирна, тя ту посѣщава тѣлото, ту излиза вънъ отъ него. Когато казватъ, че душата е въ тѣлото на човѣка, това е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че човѣкъ живѣе въ кѫщата си. Когато търсимъ нѣкой човѣкъ, казватъ ни, че той е въ своята кѫща, но това ни най-малко още не значи, че той е въ стѣнитѣ на тази кѫща, или въ всичкитѣ й стаи, или въ огнището нѣкѫдѣ. Сѫщо така, когато се казва, че човѣкъ живѣе въ тѣлото си, това подразбира, че той е въ тѣлото си може би за 15—20 минути или единъ часъ най-много, и послѣ излиза вънъ отъ него. Дохождате слѣдъ това при този човѣкъ и виждате, че той е неразположенъ, кара се, сърди се, вика. Това не е той — господарьтъ на кѫщата. Господарьтъ е отишълъ нѣкѫдѣ по работа, като оставилъ въ кѫщата си слугитѣ, които въ негово отсѫтствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира кѫщата си въ безпорядъкъ, всичко изядено и изпито, направени голѣми пакости и щети. Вика той слугитѣ си, прѣглежда смѣткитѣ си, изпраща невѣрнитѣ слуги вънъ, въ свѣта, а задържа само вѣрнитѣ, добритѣ слуги, съ които образува ново съдружие. Добрѣ е господарьтъ да остава за по-дълго врѣме въ кѫщата си! Когато господарьтъ отново прѣчисти кѫщата си и въведе първоначалния редъ и порядъкъ въ нея, тогава Богъ ще го посѣти. Великъ е моментътъ, когато Богъ посѣщава душитѣ, но много рѣдъкъ е този моментъ. Да ви посѣти Богъ, Божественото, това е цѣла епоха въ вашия животъ. Това е незабравимъ моментъ, който, веднъжъ само прѣживянъ, е въ сила да внесе вѣчна радость и веселие въ душата на човѣка. Когато Божественото посѣти човѣка, отъ този моментъ той може вече да мисли, да чувствува, да дѣйствува право; отъ този моментъ той може да пѣе, да свири, да рисува — каквото пожелае, може да направи. Ето защо, той трѣбва да запази този моментъ, да задържи спомена си за него. Той трѣбва съ всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за врѣмето, да казва, че го е изгубилъ напразно. Който живѣе въ стремежъ къмъ постигане на Божествения животъ, той никога не губи врѣмето си. Вѣчностьта е прѣдъ него; той има много врѣме на разположение, да постигне всичко, каквото желае. Нѣкой казва: Азъ остарѣхъ. — Не е въпросътъ, че си остарѣлъ, но като си остарѣлъ, поне да поумнѣешъ. Другъ казва: Азъ съмъ младъ. — Не е въпросътъ, че си младъ, но силата, която имашъ, трѣбва да бѫде разумно употрѣбена. Младиятъ трѣбва да употрѣби своята младость и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубихъ се вече, не зная, какво да правя. — Чудно нѣщо, въ свѣта дошълъ, а не знае, какво да прави! Често свѣтскитѣ хора сѫ по-смѣли отъ, духовнитѣ. Нѣкой свѣтски човѣкъ минава за ученъ: вземе перото — тръсъ, тръсъ — напише нѣкакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само нѣкакви пермутации на думи. Отъ високо научно гледище, това съчинение не издържа критика, но смѣлъ е този човѣкъ, пише. Дойде нѣкой на власть, вземе управлението въ рѫцѣтѣ си, създава закони, какъ да живѣятъ хората добрѣ. Питамъ: кой ще застави тия хора да живѣятъ добрѣ? Въ това отношение този управникъ ще се намѣри въ положението на мишката, която прѣдложила на своитѣ другарки — мишки, които живѣли задружно въ единъ житенъ хамбаръ, да закачатъ звънецъ на котката, та като иде, отдалечъ да я чуватъ и да бѣгатъ. Всички единодушно приели това прѣдложение, но не могли да избератъ онази мишка, която ще се осмѣли да закачи звънеца на врата на котката. И хората казватъ: Да закачимъ звънецъ на лошия животъ! Не, това не е разрѣшаване на въпроса. Човѣкъ трѣбва да се откаже да грѣши; човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ излишни желания и да започне новия животъ. Какво направи блудниятъ синъ? Слѣдъ като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си, да му работи като послѣденъ слуга. Много хора искатъ да живѣятъ по новъ начинъ, но не знаятъ, трѣбва ли да ходятъ по театри, по концерти. Казвамъ: ако имашъ пари, иди на театъръ, на концертъ, посѣти нѣкой великъ артистъ или музикантъ, все ще придобиешъ нѣщо. Обаче, нѣмашъ ли пари, не ходи. Нѣма смисълъ да взимашъ пари на заемъ и така да посѣщавашъ театритѣ. Ако театърътъ може да спаси хората, нека направятъ безплатенъ театъръ, всѣки да се ползува отъ него. Театърътъ е създаденъ само за нѣкои хора. Опрѣдѣлено е, колко хора трѣбва да бѫдатъ духовни и колко — свѣтски; колко хора трѣбва да посѣщаватъ театри, концерти и т. н. Всичко въ свѣта е точно опрѣдѣлено. На когото е опрѣдѣлено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театритѣ и ще се учи отъ тѣхъ. За такива хора театърътъ е подобенъ на богослужение. Тѣзи дни бѣхъ на концерта на единъ виденъ музикантъ, дѣто се бѣше събралъ елита на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питамъ: кой се проявява чрѣзъ този музикантъ? Вие слушате нѣкой музикантъ, възхищавате се, но не знаете, кой е истинскиятъ вдъхновитель. Който свири на сцената, той е изпълнитель само, а задъ него седи истинскиятъ музикантъ, който вдъхновява, дава импулси. Единъ познатъ ми разправяше една своя опитность. Двѣ вечери наредъ, въ сънно състояние, той слушалъ да свири нѣкакъвъ великъ музикантъ, когото никога нѣма да забрави. Бетховенъ нищо не билъ прѣдъ него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нѣщо особено, нито съ думи, нито съ перо могла да се прѣдаде. Казвамъ: този приятель е попадналъ въ свѣта, отдѣто музикантитѣ черпятъ вдъхновение и сила. Ако отидете на такъвъ концертъ, или на такова прѣдставление, вие коренно ще се измѣните — ще настане нѣкаква промѣна въ вашето естество. Вие ходите сега по 20 пѫти прѣзъ сезона на театри, на концерти, гледате, какъ героятъ, или героинята умиратъ, и като излѣзете оттамъ, почвате да критикувате автора, защо така написалъ тази драма. Съврѣменната драма е изразъ на живота, който сегашнитѣ хора живѣятъ. Както живѣятъ, така пишатъ. Кой отъ съврѣменнитѣ хора не е герой на нѣкоя драма? Той излиза на сцената, играе нѣкаква роля, а послѣ умира. Въ това отношение, всички хора, които умиратъ, сѫ все герои. Да, има два вида герои въ свѣта: еднитѣ умиратъ, а другитѣ възкръсватъ. Значи, и въ геройството, както въ всички други нѣща, има степени. Сега, като говоря по този начинъ, у васъ ще се яви желание да бѫдете отъ великитѣ герои, да бѫдете мощни, силни. Казвамъ: ако живѣете по стария начинъ, нищо нѣма да придобиете. Въ края на вѣка човѣкъ все трѣбва да придобие мощь и сила въ себе си, да се слѣе съ великото въ свѣта. Затова вие трѣбва да се стремите къмъ свобода на духа. Христосъ е казалъ: „Безъ мене нищо не можете да направите.“ Вие пъкъ ще кажете: Съ Христа, съ Бога всичко мога да направя. При това, не само на думи да го казвате, но да чувствувате силата на тѣзи думи. Мнозина говорятъ за Христа и се питатъ, дѣ е училъ Той, дали въ Индия, въ Египетъ, или другадѣ. Това не е важно за васъ. За васъ е важно да придобиете Божественото въ себе си, да направите връзка съ всички велики, разумни сѫщества, които живѣятъ, както на земята, така и на небето. Човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ който поетъ, философъ, ученъ или музикантъ иска, стига да бѫде въ хармония съ него. Можете ли да си спомните, какво е казалъ, напримѣръ, Шекспиръ? Кой е този, който припомня на човѣка? Христосъ казва: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви припомни и научи.“ Това е една отъ великитѣ истини. Когато Духътъ, т. е. Божественото дойде въ човѣка, Той ще му припомни не само това, което Христосъ е казалъ, но и всичко онова, което великитѣ хора до Христа и слѣдъ Него сѫ казали. Човѣкъ не може да си припомни всичко изведнъжъ, но постепенно. Христосъ е казалъ: „Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъжъ.“ Това подразбира, че умоветѣ и сърцата на хората още не сѫ готови да възприематъ всичко изведнъжъ. Каквото днесъ не възприематъ, то ще остане за бѫдещитѣ врѣмена. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че мнозина отъ васъ мислятъ, че много знаятъ. Тѣ се самоизлъгватъ. Нѣма по-опасно нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, че много знае, или че малко знае. Всѣки трѣбва да се познава и да каже: Нѣкои нѣща зная, защото съмъ ги провѣрилъ; други нѣща не зная, но сега ги уча — единъ день ще ги приложа въ живота си. Човѣкъ трѣбва да знае, че има много задачи, които не е рѣшилъ, но трѣбва да рѣши. Тѣ ще му бѫдатъ дадени като вѫтрѣшни задачи за разрѣшаване. Всѣки ще се стреми да разрѣши тия задачи въ живота си, защото тѣ ще го повдигнатъ. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 м. платно да тъче, а изтъкава 10 м. Значи, тя е изработила една часть, но има още да тъче. Тя не трѣбва да се обезсърдчава, но да работи, да изтъче платното си. Краятъ увѣнчава работата. Вие ще бѫдете свободни, само слѣдъ като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюиия. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на редъ противорѣчия, съмнѣния, подозрѣния, ще се блъскате на една и на друга страна, и нищо нѣма да придобиете. Мнозина ще дохождатъ при васъ и ще ви казватъ, че не вървите въ правия пѫть, че нѣмате ясна прѣдстава за Бога. Каква трѣбва да бѫде прѣдставата ви за Бога? Богъ не е нѣщо, което може да се опрѣдѣли съ думи. Богъ е Любовь. Когато дойдете въ връзка съ тази Любовь, когато изпълните Божията воля, ще имате Неговата свѣтлина. Когато човѣкъ разбере Бога като любовь, за него е безразлично, чрѣзъ кого Богъ му се е изявилъ, дали чрѣзъ нѣкой ангелъ, или чрѣзъ най-обикновения човѣкъ. За него е важна Божията дума, а чрѣзъ кого е дошла, това не важи. Това значи да бѫде човѣкъ смиренъ. Всѣко Божие Слово е въ състояние да отвори ума и сърцето на човѣка, да го направи свободенъ, силенъ, да понася всички трудности и мѫчнотии въ живота. Човѣшкото щестлавие иска да чува Божиитѣ слова направо, а смирениятъ е доволенъ, че Богъ му е проговорилъ, безъ да се запитва, чрѣзъ кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиитѣ думи отъ човѣшкитѣ. Всѣка Божия дума носи животъ, свѣтлина и свобода на човѣка. Когато Богъ проговори на нѣкой човѣкъ, всички ангели, всички възвишени сѫщества се радватъ. Този човѣкъ казва: Сега разбирамъ живота; сега намирамъ въ него идеалъ, смисълъ да се живѣе. Безъ Бога животътъ нѣма смисълъ, нѣма никаква цѣль. И тъй, пазете Божественото въ себе си! Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони съ една милионна часть отъ пѫтя къмъ Божественото, за да се подложи на голѣми страдания. Казано е въ Писанието: „Които ме чакать, които ме търсятъ, тѣ ще ме намѣрятъ.“ Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“ Сега, желая на всички Божиитѣ думи да прѣбѫдватъ въ васъ, да бѫдете силни, мощни, да разбирате Истината, безъ да я доказвате отвънъ. Истината не се нуждае отъ никакви външни доказателства. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 26 януари, 1927 г. — София.

"Нашето мяѣсто" Томъ II Рилски бесѣди - 1931 г. "Нашето мѣсто", бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера прѣзъ лѣтото на 1931 г. Томъ II. Пѫрво издание, София, 1931 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание: 1. Нашето мѣсто, 30 юли 1931 г. 2. Чистене на съзнанието, 31 юли 1931 г. 3. Обичь, разумность и истинолюбие, 1 август 1931 г. 4. Цѣнното в малкото, 2 август 1931 г. 5. Хигиена на живота, 2 август 1931 г. 6. Съчетание, приложение и изпълнение, 3 август 1931 г. 7. Мѣстото на Бога, 5 август 1931 г. 8. Тѣзи три нѣща, 6 август 1931 г. 9. День на Божието изявление, 7 август 1931 г. 10. Запечаталъ е, 8 август 1931 г. 11. Соковетѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, 9 август 1931 г. 12. Които чакатъ Господа, 10 август 1931 г.

Четиритѣ крѫга „Четиритѣ крѫга“, 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: Четиритѣ крѫга, 11.05.1927 да се оправи Общи упѫтвания, 18.05.1927 да се оправи Постѫпки, 25.05.1927 Съзвучно движение, 01.06.1927 да се оправи Основни мисли, 08.06.1927 Връзка на съзнанието, 15.06.1927 да се оправи Отличителни чърти, 22.06.1927 Класическата книга на Любовьта, 29.06.1927 Въ живота, 06.07.1927 Равни страни, 13.07.1927 Работа на природата, 20.07.1927

Ключътъ на живота „Ключътъ на живота“, 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1937 г. Второ издание, 1993 г. Трето издание, 1994 г. Книгата за теглене на PDF (1937) Съдържание на томчето: 1. Ключътъ на живота, 22.08.1928 2. Ограничаване и освобождаване, 29.08.1928 3. Планински върхове, 5.09.1928 4. Много знания, 12.09.1928 5. Разумни наредби, 19.09.1928 6. Акустика на съзнанието, 26.09.1928 7. Безъ прегради, 3.10.1928 8. Какво сѫ разбрали, 10.10.1928 9. Възприемане и предаване, 17.10.1928 10. Връзки на сърдцето и на ума, 24.10.1928 11. Накѫде, 31.10.1928 12. Дадено по нѣщо, 7.11.1928

Добри и лоши условия „Добри и лоши условия“, 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1937 г. Второ издание, 1995 г. Книгата за теглене на PDF (1937) Съдържание на томчето: 1. Добри и лоши условия, 2.05.1928 2. Създаване на нови органи, 9.05.1928 3. Разумни отношения, 16.05.1928 4. Плащане и прощаване, 23.05.1928 5. Придобиване на щастие, 30.05.1928 6. Божествена светлина, 6.06.1928 7. Задна стража, 20.06.1928 8. Елипса и парабола, 27.06.1928 9. Началото на добродетельта, 4.07.1928 10. Единство и общност, 18.07.1928 11. Единство на съзнанието, 25.07.1928 12. Правилно хранене, 1.08.1928

Реалности и сѣнки „Реалности и сѣнки“, 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1941 г. Второ издание, 1994 г. Книгата за теглене на PDF (1941) Съдържание на томчето: Реалности и сѣнки, 11.03.1931 Законъ на числата, 18.03.1931 Основна мисъль, 25.03.1931 Смѣна на силитѣ, 1.04.1931 Събиране и изваждане, 8.04.1931 Специфична работа, 15.04.1931 Възстановяване, 22.04.1931 Хиксъ, игрекъ, зетъ, 29.04.1931 Правата посока, 6.05.1931 Свещениятъ трепетъ, 13.05.1931 Музикални прояви, 20.05.1931 Разбрани нѣща, 27.05.1931 Сѫществено и несѫществено, 3.06.1931 Свобода на съзнанието, 10.06.1931 Музикален живот, 17.06.1931 Осмисляне на живота, 24.06.1931

Форми въ природата „Форми въ природата“, 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: 1. Форми въ Природата, 20.02.1929 Готово - Ilonka Georgieva 2. Отношение между числата, 27.02.1929 Готово - Ilonka Georgieva 3. Първата буква, 6.03.1929 Готово - Ilonka Georgieva 4. Правилни изводи, 13.03.1929 Готово - Ilonka Georgieva 5. Непреривно движение, 20.03.1929 Готово - Ilonka Georgieva 6. Втръсване, 27.03.1929 Готово - Ilonka Georgieva 7. Противоположни процеси, 3.04.1929 Готово - Ilonka Georgieva 8. Спорни въпроси, 10.04.1929 Готово - Ilonka Georgieva 9. Трудни задачи, 17.04.1929 Готово - Ilonka Georgieva 10. Постижения на богатия и на сиромаха, 24.04.1929 Готово - Ilonka Georgieva 11. Пѫтьтъ на слабия и на силния, 1.05.1929 Готово - Ilonka Georgieva 12. Аксиома на живота, 8.05.1929 Готово - Ilonka Georgieva 13. Абсолютна реалность, 16.05.1929 Готово - Ilonka Georgieva 14. Битие и откровение, 22.05.1929 Готово - Ilonka Georgieva

Опредѣлени движения „Опредѣлени движения“, 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: 1. Опредѣлени движения, 29.05.1929 2. Вѣрни положения, 5.06.1929 3. Стари навици, 12.06.1929 4. Естествени връзки, 19.06.1929 5. Външни линии на красотата, 26.06.1929 6. Двата стълба, 3.07.1929 7. Господарь и слуга, 10.07.1929 8. Законъ на отношения, 24.07.1929 9. Постоянни и преходни нѣща. Козметика, 31.07.1929 10. Промѣни въ свѣта, 7.08.1929 11. Пробниятъ камъкъ, 14.08.1929 12. Абсолютна чистота, 21.08.1929

Смѣни въ природата „Смѣни въ природата“, 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: 1. Смѣни въ Природата, 14.11.1928 2. Постоянни и непостоянни величини, 21.11.1928 3. Насока на живота, 28.11.1928 4. Смѣна на състоянията, 5.12.1928 5. Разбиране на живота, 12.12.1928 6. Изразъ на живота, 19.12.1928 7. Направление на истинския животъ, 26.12.1928 8. Вториятъ день, 2.01.1929 9. Законъ за възможности – законъ опуленсъ, 9.01.1929 10. Самоопредѣление на съзнанието, 16.01.1929 11. Личность, общество и свѣтъ, 23.01.1929 12. Знайно и незнайно, 30.01.1929 13. Дветѣ съзнания, 6.02.1929 14. Силни и слаби желания, 13.02.1929

Степени на съзнанието „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1939 г. Второ издание, 1994 г. Книгата за теглене на PDF (1939) Съдържание на томчето: 1. Степени на съзнанието, 25.12.1929 2. Личность и душа, 1.01.1930 3. Проява на Любовьта, 8.01.1930 4. Свѣтли и тъмни действия, 15.01.1930 5. Опитна школа, 22.01.1930 6. Махалото, 29.01.1930 7. Новите веяния, 5.02.1930 8. Съчетания на числата, 12.02.1930 (Липсва краят на беседата в сканирания pdf на томчето.) 9. Новото в живота, 19.02.1930 (Липсва началото на беседата в сканирания pdf на томчето.) 10. Доброто значение, 26.02.1930 11. Термометърътъ на човѣка, 5.03.1930 12. Идейната обичь, 12.03.1930 13. Правилни форми, 19.03.1930 14. Съзнателниятъ животъ, 26.03.1930 15. Права мисъль, 2.04.1930 16. Значение на числата, 9.04.1930 17. Хваление, 16.04.1930

Доброто орѫжие „Доброто орѫжие“, 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1939 г. Второ издание, 1994 г. Книгата за теглене на PDF (1939) Съдържание на томчето: 1. Доброто орѫжие, 23.04.1930 2. Положително знание, 30.04.1930 3. Претръпване и притѫпяване, 7.05.1930 4. Добриятъ день, 14.05.1930 5. Стойность на нѣщата, 21.05.1930 6. Правилно разбиране, 28.05.1930 7. Точность, 4.06.1930 8. Двата принципа, 11.06.1930 9. Абсолютна вѣра, 18.06.1930 10. Законъ и принципъ, 25.06.1930 11. Морални правила, 2.07.1930 12. Форма и съдържание, 9.07.1930 13. Проява, връзка и причина, 16.07.1930 14. Интуиция, 23.07.1930 15. Скришната стаичка, 30.07.1930 16. Задължително право, 6.08.1930 17. Начало и край, 13.08.1930

Събуждане „Събуждане“,14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.). Първо издание, София, 1944 г., стар правопис. Второ издание, 1994 г. Книгата за теглене на PDF (1944) Съдържание на беседите от томчето: 1. Събуждане, 30 септември 1931 г. 2. Оставената торба, 7 октомври 1931 г. 3. Проводници на любовьта, 14 октомври 1931 г. 4. Разбраната скръбь, 21 октомври 1931 г. 5. Предназначението на носа, 28 октомври 1931 г. 6. Правилниятъ тонъ, 4 ноември 1931 г. 7. Двоенъ дѣлъ. 11 ноември 1931 г. 8. Материални прояви на живота, 18 ноември 1931 г. 9. Разтоварване на съзнанието, 25 ноември 1931 г. 10. Непреодолимо желание, 9 декември 1931 г. 11. Правиленъ животъ, 16 декември 1931 г. 12. Сила, животъ и здраве, 23 декември 1931 г. 13. Истинско познаване, 30 декември 1931 г. 14. Граници въ живота, 6 януари 1932 г.

"Езикътъ на любовьта" Рилски беседи - 1939 г. "Езикътъ на любовьта", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание: Езикътъ на Любовьта, 12.07. Отличителни качества на мисъльта, 12.07. Реалностьта на живота, 16.07. Основни правила на хигиената, 19.07. И въ Мене, 21.07. Вратата на Любовьта, 23.07. Любовь и почитание, 23.07. Пѫть къмъ живота, 26.07. Божествена свѣтлина, 30.07. Ценни придобивки, 30.07. Уменъ, добъръ и силенъ, 2.08. Търпение, 4.08. Свѣтлина, топлина и сила, 6.08. Постоянното въ живота, 6.08. Плодътъ на Духа, 9.08. Служене, 11.08. Опознаване, 12.08. Вѣчниятъ животъ, 13.08. Гласътъ на Любовьта, 13.08. Разнообразието въ живота, 14.08. На своето мѣсто, 15.08. Възможности на Любовьта, 16.08. Не дири своето си, 17.08. Новиятъ законъ, 18.08. Новораждане, 19.08. Относителни и абсолютни разбирания, 20.08. Малката молитва, 21.08. Царь и служитель, 22.08. Три ценни нѣща, 26.08. Запалката на Свещения огънь, 27.08. Еднообразие и разнообразие, 27.08. Близо и далечъ, 22.09.