Jump to content

hristo

Administrators
  • Мнения

    435
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    3

Всичко публикувано от hristo

  1. ЛЕКЦИИ ОТЪ УЧИТЕЛЯ на ОБЩИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАСЪ ГОДИНА XI (1931 — 1932). Законътъ и любовьта
  2. Отъ книгата, "Единственото богатство". Общъ окултенъ класъ. XIX година (1939–1940). Томъ I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска кѫща „Жануа-98“, 1999 Отъ книгата "Къмъ обѣтованата земя", Общъ окултенъ класъ. Година 19, т.1, (1939 − 1940) Издателска кѫща „АЛФА-ДАРЪ“ − София, 1999 г. Музикална задача 5 ч сутриньта (Врѣмето мъгливо. Небето лѣко покрито.) „Отче нашъ“ „Давай, давай“ „Духътъ Божи“ Има нѣкои работи, които трѣбва да се повтарятъ. Казватъ: „Повторението е майка на знанието.“ Повторението е майка и на невѣжеството. Та, желателно е много работи да не се повтарятъ. Навсѣкѫдѣ, въ всички общества настава едно обезличаване. Най-първо хората се интересуватъ много. Докато човѣкъ е младъ, има идеалъ, взема участие въ живота. Като почне да остарява, почва да мисли за другия свѣтъ. Той мисли за другия свѣтъ, но е недоволенъ. Нѣкой пѫть старитѣ сѫ недоволни отъ младитѣ. Не че сѫ недоволни отъ слабостьта на младитѣ, но понеже тѣ не могатъ да участвуватъ въ живота на младитѣ, ставатъ недоволни. Животътъ на младитѣ е естественъ. Има три пѫтища, три пѫтища, по които човѣкъ върви – три училища. Физическиятъ пѫть е пѫть на физическото тѣло, за клеткитѣ, за желанията на Земята. Тѣ сѫ естествени. Нѣкой пѫть ние се нахвърляме на свѣтския животъ. Това трѣбва да оставимъ. Най-първо майката казва на дѣтето си: „Ти нѣма да дружишъ съ това дѣте, съ онова дѣте.“ А пъкъ послѣ го праща на училище и му казва: „Ще дружишъ съ всички дѣца въ училището.“ Вториятъ пѫть е пѫть на човѣшкото сърдце. Човѣкъ трѣбва да избере този пѫть, за да може да се развива човѣшкото сърдце. Третиятъ пѫть е пѫть на човѣшкия умъ. И той си има пѫтища. Всѣки пѫть си има своитѣ упражнения. И Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Какъ бихтѣ прѣвели тѣзи думи? Какво мѣсто ще дадете на „пѫтя“? Въ даденъ случай той произтича отъ мѫдростьта. Христосъ казва: „Новиятъ пѫть е пѫть на Божествената мѫдрость.“ Той казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. Пѫтьтъ, но който вѣрва; и вие трѣбва да трѫгнете по него. Въ втората часть Христосъ казва: „Азъ съмъ Истината“. То е зенитътъ. Началото е пѫтьтъ. Знанието, свѣтлината сѫ пѫтьтъ. Сега, знанието не е само отъ единъ свѣтъ. Нѣкои хора сѫ учили за физическия свѣтъ само. Въ човѣшкото тѣло областьта при веждитѣ, долната область на челото, е физическиятъ свѣтъ. Срѣдната часть на челото е духовниятъ свѣтъ. А горната му часть е Божествениятъ свѣтъ. Умътъ въ долната область отговаря на физическия свѣтъ; умътъ въ срѣдната область отговаря на духовния свѣтъ; и умътъ на горната область отговаря на Божествения свѣтъ. Човѣкъ има и три вида чувства: чувства на физическия свѣтъ, духовния свѣтъ и Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ е правилно развитъ – когато тритѣ тѣзи свѣта сѫ правилно застѫпени – той има една пропорция въ главата. Има извѣстни отношения между частитѣ на главата. Теглишъ една линия отъ ушната дупка хоризонтално. a – проницателность, b – милосърдие, c – благоговѣние, d – твърдость. И отъ тая линия се тегли отвесно нагорѣ, додѣто дойде до височината на главата. Тая отвѣсна линия показва какъ сѫ застѫпени способноститѣ въ човѣшката глава. Въ цѣлото човѣчество въ единъ вѣкъ главата се повдига нагорѣ съ една десета отъ милиметъра. Отъ друга страна главата се развива и напрѣдъ (черепътъ). Физическиятъ свѣтъ има физическа материя и физически сили, които трѣбва да се изучаватъ. И духовниятъ свѣтъ си има духовна материя, духовни сили, които трѣбва да се изучаватъ. И Божествениятъ свѣтъ си има Божествена материя и Божествени сили, които трѣбва да се изучаватъ. Индуситѣ я наричатъ „акаша“. А пъкъ българитѣ иматъ думата „каша“. Значи, нѣщо забѫркано и не се знае какво е. По нѣкой пѫть вие се намирате въ едно противорѣчие, заболѣва кракътъ ви. Вие не разбирате законитѣ на физическата материя. Нѣкой пѫть вие искате да лѣкувате нѣкой човѣкъ, но не знаете какъ да го лѣкувате. Има си начинъ за лѣкуване. Хората ще му турятъ компреси, ще му направятъ разтривки съ масло, спиртъ, ще му наложатъ тѣсто съ вощина, съ трици и пр. Но всичкитѣ болѣсти произтичатъ отъ това, че човѣкъ изгубва физическата топлина на тѣлото си. Тогава болѣститѣ идватъ. Болѣститѣ произтичатъ отъ 3 причини. Има болѣсти, които произтичатъ отъ постѫпкитѣ на хората въ физическия свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ чувствения свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ мислитѣ на човѣка. Всички нервни разстройства, които иматъ хората, се дължатъ на това, че мислитѣ не сѫ въ хармония. Не искамъ да ви занимавамъ съ болѣзнени работи. Но понеже сте доста напрѣднали, вие сте като затворени езера. И нѣмате излазъ. Ходите, ходите, искате да направите нѣщо. Тази насъбрана енергия въ васъ трѣбва да излѣзе навѫнъ. Най-първо сѫ проповѣдвали на хората, че трѣбва да се пазите отъ свѣта. Нѣма какво да се пазите отъ свѣта. Ако е за пазене, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ васъ, а не ние отъ свѣта. А сега казватъ обратното. Не, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ насъ. Казватъ: „Пазѣте се отъ дявола.“ Не, дяволътъ трѣбва да се пази отъ насъ! Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ дявола, ти си страхливъ. А пъкъ щомъ дяволътъ трѣбва да се пази отъ тебе, той е слабъ. Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ него, той е по-силенъ отъ тебе. А щомъ той се пази отъ тебе, той е по-слабъ отъ тебе. Ние сме по-силни отъ дявола. Това го имайте прѣдвидъ! Само че дяволътъ нѣкѫдѣ е по-майсторъ: той е майсторъ въ лъжитѣ. Като дойде, образува единъ долапъ, както паяка, който хваща нѣкоя муха. Но съ хитрина, не съ сила. Сега не искамъ да ви говоря много за дявола, защото не трѣбва да обиждаме. Той знаете ли колко главоболие има! Той е забѫркалъ една каша, та се чуди какво да направи. Той счита, че всички хора сѫ виновни. И ви казва: „Вие сте виновни за всичката каша, която забѫркахте.“ Той търси да си помогне на себе си. Той не е правъ. Самъ се е забѫркалъ той въ една каша и търси сега причината отвънъ. Да оставимъ сега дявола. Той си върши много добрѣ работата. Азъ му харесвамъ една черта: много е прилеженъ, нѣма сѫщество по-прилежно отъ него. Ако го изпѫдишъ отъ вратата, той влиза прѣзъ комина. Ако го изпѫдишъ отъ комина, той ще влѣзе прѣзъ нѣкоя малка дупчица. Сто пѫти да го изпѫдишъ, пакъ ще дойде. Ще каже: „Добъръ день, какъ сте?“ Той е много учтивъ. И е много слабъ. Много ще те хвали. Всѣки, който много хвали, е много малъкъ. Ще те запали отъ четиритѣхъ страни. Че ще горишъ. Той има да взема нѣщо отъ тебе. Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениаленъ. Като тебе сѫщество нѣма въ свѣта. Не съмъ виждалъ като тебе.“ И слѣдъ като си свърши своята работа, да каже: „По-голѣмъ серсеминъ отъ тебе не съмъ виждалъ.“ Ще те накара нѣкой пѫть да направишъ нѣщо и ще ти каже: „Нѣма нищо, помѫчи се. Направи на хората нѣкоя църква, оттукъ-оттамъ вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обралъ, нѣма нищо – ще направишъ църква! Ще станатъ хората по-добри.“ А пъкъ щомъ направишъ църква, той ще вдигне адвокати, сѫдии да те хванатъ и да те турятъ натѣсно. Слѣдъ това ще те озлоби и ще каже: „Не разбиратъ хората каквото правишъ.“ Това сѫ негови прийоми. Дяволътъ, като направи погрѣшка, счита, че е направилъ добро. И като направи добро, счита, че е направилъ погрѣшка. И когато похвали нѣкого, той послѣ казва: „За тѣзи похвали азъ ще му натрия носа.“ И за да си изкупи грѣха, той ще ти натрие носа. И той ще мисли, че е направилъ най-голѣмото добро. То сѫ негови разбирания. Да не му кажете сега това. Та казвамъ: Вие трѣбва да развивате въ себе си физическитѣ сили. Човѣкъ до стари години има какво да развива въ тѣлото си. И ако вие бихте слѣдвали законитѣ на природата, човѣкъ би живѣлъ много естествено. Сега крайниятъ прѣдѣлъ е 120 години. Има 12 зодии. Значи въ всѣка зодия по 10 години, тѣ сѫ 120 години. Но човѣкъ не може да направи единъ крѫгъ. Но живѣятъ нѣкои само единъ мѣсецъ, нѣкои една година, 10, 20, 30, 50, 60, 70, 80. На 80 години почватъ да мислятъ, че сѫ остарѣли и казватъ, че трѣбва да вървятъ за другия свѣтъ; нѣматъ съ какво да се занимаватъ повѣче на физическото поле. Та казвамъ: Трѣбва да имате винаги съ какво да се занимавате. На първо мѣсто, турѣте силитѣ на тѣлото си въ естествено положение. На второ мѣсто не губѣте силитѣ на сърдцето си, не губѣте усѣта. Най-малката печалба, която добиете, да те радва. Послѣ, не губѣте вашитѣ хубави мисли. Като ви дойде една хубава мисъль, радвайте се на нея. Като почувствувашъ малко повѣче сила или имашъ приятно чувство, или нѣкоя хубава мисъль, да се радвашъ. Да се радвашъ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Защото, като влѣзете въ другия свѣтъ, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви вървятъ съ васъ. Вие въ другия свѣтъ ще видите, че физическиятъ свѣтъ ще се затвори за васъ, но вие ще имате само картини на физическия свѣтъ. Реалниятъ свѣтъ ще се затвори, но ще имате картини за физическия свѣтъ. Сега нѣкой пѫть вие се смущавате, като че нѣмате какво да правите на Земята. Напримѣръ единъ актьоръ може да изпѫлнява много работи, може да се мълви за много работи. Но единъ слушатель, който отива на театъръ, ще вземе билетъ, ще сѣдне и ще гледа какъ актьорътъ си играе ролята. Или даватъ опера. Операта е свѣтътъ. То е нѣщо подобно. То е за свѣта. Свѣта азъ наричамъ хора […]. И то е за възпитание. Искатъ да прѣдставятъ живота въ операта или въ драмата. Прѣдставятъ живота, въ дѣйствителность както не е въ живота. Публиката като гледа, прѣдставлението дѣйствува възпитателно. Религиознитѣ хора, които не разбиратъ широкия планъ, който има БОГЪ, мислятъ, че всичко, което се върши въ свѣта, е грѣшно. Грѣхътъ го има навсѣкѫдѣ. И въ свѣта, и у духовнитѣ хора, и между ангелитѣ. То е нѣщо индивидуално. Всѣки може да направи една погрѣшка. И да се радвате, че можете да направите една погрѣшка. Това показва, че сте свободни. Като пѣешъ, можешъ да направишъ погрѣшка. Можешъ да вземешъ единъ тонъ съ половинъ тонъ погрѣшно. Като се качвашъ, може да вземешъ погрѣшно; и като слизашъ. Но това не значи нищо. Една погрѣшка не е погрѣшка. Тя е само единъ контрастъ. Всѣка погрѣшка е само единъ стимулъ, за да разбирашъ работитѣ по-добрѣ. Та казвамъ: Между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на взаимно почитане и уважение. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да уважава другитѣ, да уважава въ другитѣ това, което БОГЪ имъ е далъ. Въ живота зачитайте тѣлото на единъ човѣкъ, което БОГЪ му е далъ; зачитайте сърдцето, което БОГЪ му е далъ; зачитайте неговия умъ. Въ новата култура трѣбва да се зачитатъ хората. И не се мѣсѣте много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Колко нѣща има да се изправятъ. Вие наблюдавали ли сте? Да допуснемъ, че вие сте единъ касиеръ въ нѣкоя банка. Прѣзъ васъ сѫ минали днесъ 100–200 души. Колко пѫти можете да изгубите своето равновѣсие. Или сте въ пощата и продавашъ марки. Или сте бакалинъ и раздавашъ захарь. Колко пѫти можете да изгубите равновѣсието. Или може да си адвокатъ, учитель, майка. Като майка колко пѫти ще изгубишъ своето равновѣсие! Дѣтето ни най-малко не влиза въ твоето положение. То изисква, настоява. Десеть пѫти може да плаче, ще те вдигне. Никакъ не гледа, че ти може да си уморенъ. Религиознитѣ и духовнитѣ хора сѫ по-чувствителни и въ тѣхъ страданията сѫ по-интензивни. Та, чувствителностьта трѣбва да върви съразмѣрно; човѣкъ не трѣбва да развива много своята чувствителность. Щомъ се е развила много чувствителностьта, той трѣбва да знае какъ да пази своето сърдце. Много страдания идатъ отъ прѣкомѣрната чувствителность. Напримѣръ нѣкой не те е погледналъ добрѣ. И ти казвашъ, че той е станалъ студенъ. Но да се повърнемъ къмъ въпроса: топълъ и студенъ. Хладината е приятна, но и студътъ си има своята служба. Но много болѣсти се дължатъ на студа. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ, че вие сте се простудили, изгубили сте температурата на вашето тѣло И слѣдъ това се свивате. Тогава ви турятъ топли компреси, разтриватъ ви и като ви турятъ топли компреси, васъ ви е приятно. Каква е философията на тая приятность? Когато имате едно възпаление отвънъ, отвънъ е топло, но ако вѫтрѣ е студено? Въ пространството между молекулитѣ на тѣлото вѫтрѣ сѫществува студъ. И слѣдователно, когато се туря топлината, за да проникне въ това пространство, то е, за да възстанови тая топлина, която тѣлото има. И щомъ се запѫлни това пространство съ топлина, васъ компресътъ вѣче ви е приятенъ. Щомъ се стопятъ всички ледове и се прѣвърнатъ на вода, казвате: „Не искамъ вѣче компресъ. Стига.“ Ако повишавате, ще стане обратно. Та, по нѣкой пѫть чувствата на човѣка могатъ да се заледятъ. Тогава усѣщате една голѣма неприятность. Тогава трѣбва да турите топлина. Когато говоримъ за любовьта, трѣбва да знаемъ, че чрѣзъ закона на Любовьта, чрѣзъ закона на Обичьта ние влагаме нормална топлина, която тѣлото изисква. Ти трѣбва да обичашъ, защото иначе ще изгубишъ своята топлина. А пъкъ щомъ изгубишъ топлината на духовното си тѣло, ти не можешъ да имашъ добро разположение на сърдцето И умътъ си има своята топлина. Докато умътъ има тази свѣтлина, която трѣбва да има, той има и нормална топлина. Щомъ свѣтлината се намали, ще се намали и топлината му. Всѣка мисъль, която е права, тя носи свѣтлина; всѣко чувство, което е право, носи топлина вѫтрѣшна. Тази топлина я наричатъ „миръ“, „радость“, какво ли не. Но казвамъ, че то е топлина. Азъ вземамъ думата „топлина“, понеже тази дума е понятна. Ето какво значатъ понятнитѣ думи. Ако вие влѣзете въ единъ театъръ и кажете: „Любовь“, ще кажатъ, че на този му е мръднала дъската. Но ако кажете: „Пожаръ!“, тогава всички разбиратъ какво значи тази дума. Думата „пожаръ“ е мощна сила. Та, ние нѣмаме за любовьта дума, силна като думата „пожаръ“. Като ви кажатъ „любовь“, вие казвате: „Праздна работа е любовьта, тя е играчка.“ Но ако кажешъ нѣкому „страдания, мѫчение“, онзи почва да трѣпери. Като кажатъ „мѫчение“, ти разбирашъ тая дума. Страданието е само сѣнка на любовьта, само сѣнка на тази топлина. Защо страдате? Страдате да не изгубите топлината на вашето духовно тѣло Всѣко едно страдание възстановява вѫтрѣшната топлина. Безъ страдание хората щѣха да изстинатъ, щѣха да замръзнатъ, щѣха да се вкочанятъ. Искате да не страдате. За да не страдашъ, трѣбва да излѣзешъ отъ физическия свѣтъ. А пъкъ да отидете на онзи свѣтъ не сте готови. Тамъ нѣма да ви приематъ въ училището. И за слуги нѣма да ви приематъ. Могатъ да ви приематъ за слуги. Въ Варненско една сестра, 60-годишна, сънувала, че отива въ другия свѣтъ. Тя не знаела да чете. На една маса сѣдѣли 24 старци, облѣчени въ бѣли дрѣхи. На масата имало книги. И тѣ пишели. Тя казала: „Какво правите тукъ?“ Тя искала да знае тѣ какво правятъ. Тѣ ѝ казали: „Бабо, знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная.“ „Тогава тукъ вода ще носишъ.“ Значи, вода ще носи, отъ А, Б ще почне. „Нѣма да се мѣсишъ въ тази работа, която ние правимъ, но ще учишъ А, Б.“ Физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтове сѫ свързани. Въ новата култура ще има едно равновѣсие. Сега духовниятъ човѣкъ трѣбва да стане по-сериозенъ. Сериозностьта не зависи отъ неговитѣ мускули. Но духовниятъ свѣтъ трѣбва да привлича ума му. Той да вижда красотата на духовния свѣтъ. И физическиятъ свѣтъ си има своя красота. И Божествениятъ свѣтъ си има своя красота. Тѣзи три свѣта съставляватъ една цѣлокупность. Ако ти нѣмашъ красотата на физичѣското тѣло, ще липсва нѣщо на духовното ти тѣло. Ако нѣмашъ красота на духовното ти тѣло, ще липсва нѣщо на умственото ти тѣло. Здравето трѣбва да бѫде въ тѣлото, чувствата и мисъльта. И тогазъ казваме: свѣтли мисли, топли чувства и силни постѫпки. Тѣзи нѣща ще ви сѫ потрѣбни. Искате да живѣете. Какво значи това? Съ колкото повѣче хора, съ душитѣ на хората, влѣзете въ връзка и се запознаете, толкозъ по-добрѣ. Ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ умове, не може да имате добро разположение. Ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ сърдца, сѫщо не може да имате добро разположение. Сѫщо така, ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ тѣла. Ще забѣлѣжите, че щомъ се доближавате до извѣстни хора, вие ги обичате, понеже отъ тѣхнитѣ тѣла излиза топлина и тѣзи хора ви сѫ приятни. А пъкъ нѣкои хора сѫ много бѣдни. Тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ хора, а пъкъ тѣ сами сѫ бѣдни. Човѣкъ, който иска да помага на БОГА, на другитѣ, трѣбва да бѫде богатъ и по тѣло, и по сърдце, и по умъ! А пъкъ който не е богатъ, той трѣбва да работи, за да забогатѣе. Писанието казва: „Събирайте си съкровища.“ Чрѣзъ физическото си тѣло ще влѣземъ въ съобщение съ хората на Земята. Трѣбва да влѣземъ въ съобщение съ тѣхъ. А пъкъ съ духовното тѣло ще влѣземъ въ връзка съ душитѣ имъ – значи чрѣзъ нашето сърдце. Ако нашето сърдце не е развито, нѣма да можемъ да влѣземъ въ общение съ душитѣ на хората. А пъкъ ако умътъ ни не е въ съотвѣтното състояние, нѣма да може да влѣземъ въ връзка съ духоветѣ на хората. Подъ „духове“ разбирамъ най-високото положение, чиститѣ, напрѣднали души, съвършенитѣ души. Подъ „духъ“ азъ разбирамъ една душа, която е завършила своето развитие, а пъкъ подъ „душа“ разбирамъ душа, която служи на човѣчеството. Подъ „духъ“ разбирамъ душа, която чертае бѫдещето на хората. Духътъ е, който чертае бѫдещето. А пъкъ душата е, която реализира това, което духътъ чертае. А пъкъ умътъ и сърдцето сѫ, които прилагатъ вѣче това, което е вѣче начертано. Като говоримъ за музика, трѣбва да знаемъ, че има различни методи. Вие, старитѣ сестри, пѣете ли? Младитѣ да пѣятъ. Има нѣкое врѣме, когато хората не могатъ да пѣятъ, напримѣръ, когато ядатъ или когато спятъ. Когато обвинили едного, че е голѣмъ пияница, единъ казалъ: „Грѣшка имате, азъ го зная, че е трѣзвенъ човѣкъ: когато спи никакъ не пие.“ Сега, тѣ сѫ основни нѣща, които трѣбва да ги вземете прѣдвидъ. Тѣ сѫ за сегашното ви възпитание. Трѣбва да работите. Има други нѣща, които постепенно ще ви се разкриятъ. На всѣкиго единъ отъ васъ, споредъ степеньта на развитието му, ако е готовъ, ще му се разкрива. Тѣ сѫ вѫтрѣшни, духовни придобивки, които сѫ специално само за васъ. Всѣка ваша придобивка ще я държите. Не ходѣте да се хвалите съ нея, понеже могатъ да ви я откраднатъ. Ти си видѣлъ нѣщо въ духовния свѣтъ и ходишъ да разправяшъ, а онзи казва: „Ти каквото си видѣлъ, такива работи нѣма.“ Не разправяйте. Ти мислишъ, че цѣлиятъ свѣтъ знае тѣзи работи. Песеньта „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ е пѣсень за ума. „Махаръ Бену“ е пѣсень за сърдцето, а пъкъ „Давай, давай“ е за тѣлото И строежътъ имъ е особенъ. Има особенъ строежъ на пѣснитѣ. Въ „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ имате прима, послѣ има кварта. Послѣ нагорѣ отива секунда. Послѣ пакъ секунда и терца. Какво означава въ музиката една терца? Терцата дава една мекота на единъ тонъ. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мѫжка линия. Тя е мощна. Когато нѣкой е болѣнъ, дава се кварта. Послѣ имате квинти. Квинти и терци си приличатъ. Терцата дава секста. Секундата дава септима, ако се издигне. Философията на музиката е много трудна работа. Защото да пѣешъ, не само трѣбва да събудишъ твоя музикаленъ центъръ тукъ, на челото, но трѣбва да събудишъ и редъ чувства, които сѫ свързани съ музиката. Ако чувствата ти не взематъ участие, ти не можешъ да пѣешъ. И ако събудишъ тия чувства отгорѣ и пѣешъ правилно, веднага ще почувствувашъ една малка топлина подъ лъжичката, едно разположение и ставашъ веселъ. „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ започва съ ре. Но ако можехте да пѣете съ по-високъ гласъ, ако можехте да приемате двѣ и половина октави, азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да почвате тая пѣсень съ солъ. Тукъ почва съ ре. Ако е басистъ нѣкой, може да пѣе отъ долно солъ. Другъ може да пѣе отъ срѣдно солъ. А нѣкои отъ васъ може да изпѣятъ отъ горно солъ. (Изпѣ се тази пѣсень, като се почна отъ срѣдно „солъ“; втори пѫть се почна, като се почна отъ долно „солъ“; слѣдъ това се изпѣ, [както] е нотирана, отъ „ре“.) Ре е движение. Когато ставате сутриньта, правѣте си едно музикално упражнение. Приготвѣте си за сутриньта единъ музикаленъ репертоаръ, вашъ. Вземѣте си една дума. И по нея си съчинѣте една мелодия. Тѣзи пѣсни сѫ модели, по които трѣбва да си композирате пѣсни. Всѣка пѣсень си има своето врѣме. Понеже всички не можете да бѫдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички може да пѣете. И грѣхота е, ако не пѣете. На всѣки човѣкъ БОГЪ е далъ гласъ. И като не пѣе, грѣхота е. Органътъ на гласа, ларинксътъ, е най-хубавиятъ инструментъ, който човѣкъ има. А пъкъ цигулката знаете ли колко е своенравна? Нѣкой пѫть скрибуца, че и тонъ не може да издава. (Учительтъ свири на цигулката и пѣе: „сила, усѣтъ, мисъль“ и всички съ него изпѣха тия думи съ разнообразни извивки.) Вие не можете да бѫдете голѣми артисти на сцената, но ще се учите да пѣете. И като изпѣете нѣщо, втори пѫть по-хубаво ще пѣешъ. Въ думата „сила“ ла е хубава сричка, понеже изразява Божествени енергии, съ които си натоваренъ. А означава товаръ. Имашъ товаръ, но Божественъ товаръ – една идея, която е Божествена, та тебе ти е приятно да носишъ тѣзи несгоди на живота. Или може да изпѣете: „пѫть, истина, животъ!“ (Учительтъ изпѣ нѣколко пѫти тѣзи думи.) Запомнихте ли мелодията? Може да се нотира. „Добрата молитва“ 6.15 ч сутриньта (На полѣната направихме упражненията 13-а школна лекция на Общия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 27. декември 1939 г., София – Изгревъ.
  3. File Name: Учебник по старобългарски език за 5 клас на средните училища 1925г File Submitter: hristo File Submitted: 01 юни 2017 File Category: Други книги със стар правопис Учебник по старобългарски език за 5 клас на средните училища 1925г Click here to download this file
  4. File Name: Остомировско Евангелие 10 в File Submitter: hristo File Submitted: 14 апр 2017 File Category: Други книги със стар правопис Най-древната библия на старобългарски език от 10 век, съхранена в Русия. Изнесена е там от български монаси. Click here to download this file
  5. Здравейте, приятели. С радост искам да ви покажа сканираните списания, извадани и редактирани от един от първите трима ученици на Учителя - д-р Мркович. Списанието "Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата" е издавано 5 години от 15 апр. 1891г. до 15 март 1896г. Имаме сканирана само 3-та годнина на списанието, издавано от 15.04.1893г. до 15. 03.1894г., която представлява 12 книжки, но с обща номерация на страниците общо 384 страници. Издиравм за сканиране и липсващите години 1-1891г., 2-1892, 4- 1895. и 5-1896. Последната 5-та година излиза заедно с 3-та година на списание "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" и двете списания излизат под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация. Линковете на сканираните списания може да видите от тук- Книга 1 (от стр.1 до 32 ст.) Книга 2 (от стр.33 до 64 ст.) Книга 3 (от стр.65 до 96 ст.) Книга 4 и 5 (от стр.97 до 160 ст.) Книга 6 (от стр.161 до 192 ст.) Книга 7 (от стр.193 до 224 ст.) Книга 8 (от стр.225 до 256 ст.) Книга 9 и 10 (от стр.257 до 320ст.) Книга 11 (от стр.321 до 352ст.) Книга 12 (от стр.353 до 384ст.) Има липсващи две страници 130 и 131 от 4-тата книга. Списанието е едно от първите в страната издание за окултизъм, спиритизъм и хомеопатия. Публикува материали, най-често преводни, за магнетизма, медиумите, ясновидството, телепатията, сомнамбулизма, хипнозата. Разисква въпроси по хигиена и природосъобразени методи на лечение. Под номера и датата на всяка книжка е изписано: "Настоящото списание се посветява на съвестта и разума", а всяка годишнина започва с един цитат от Нарада:" Трябва да се изучава, за да се узнае; да се узнае, за да се разумее; да се разумее, за да се съди." За д-р Миркович може да прочетете повече тук. https://bg.wikipedia.org/…/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D… Благодаря много на Нели от Бургас, която ми изпрати материалите. Надавам се да намерим и сканираме и другите години. Поздрави.
  6. File Name: Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста File Submitter: hristo File Submitted: 26 окт 2016 File Category: Други книги със стар правопис Наука и знание 1 Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста Василъ Миковъ Печатница Хр. Г. Дановъ София 1943 Click here to download this file
  7. File Name: Беседи ,обяснения и упътвания - 1921 File Submitter: hristo File Submitted: 01 окт 2016 File Category: Беседи - нови издания със стар правопис Беседи ,обяснения и упътвания - 1921 Click here to download this file
  8. http://petardanov.com/index.php/files/file/1152-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/#gsc.tab=0
  9. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/299-%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80-1824/
  10. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/298-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-1862/
  11. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/297-%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-1899%D0%B3-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BA%D1%8A/
  12. Български старини 1906 Добрейшово Четвертоевангелие Среднобългарски паметник от 18 век
  13. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/291-%7B?%7D/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/292-%7B?%7D/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/293-%7B?%7D/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/294-%7B?%7D/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/295-%7B?%7D/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/296-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%8A-%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8A-%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D1%8A%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9-%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA-1895-%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/
  14. ПИСМЕНИК Общополезен на секиго ЕДИНОРОДНАГО МИ БОЛГАРИНА 1835 http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/290-%7B?%7D/
  15. File Name: Наставления - от тефтерче на Учителя File Submitter: hristo File Submitted: 06 фев 2016 File Category: Нови издания със стар правопис Наставления - от тефтерче на Учителя Click here to download this file
  16. http://petardanov.info/Knigi/Otlichitelni_cherti_na_choveka.pdf Отличителнитѣ чърти на човѣка. Издание на просвѣтния комитетъ. София — 1927. Въ свѣта има три важни нѣща. Този човѣкъ, който ги знае, е щастливъ, а който не ги знае, е нещастенъ. Този, който ги изучава, просвѣщава се, а който ги заминава, безъ да имъ обръща внимание, невѣжа остава. Може да запитате: кои сѫ тѣзи три важни нѣща? — Тѣ иматъ много имена, но никой още не е казалъ сѫщинското имъ име. Тѣхъ кръщаватъ съ различни псевдоними. Когато земледѣлецътъ пълни хамбаря си съ жито, за кого прави това? Когато бакалинътъ пълни бъчвитѣ съ маслини, а кошницитѣ съ ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и редъ други плодове, за кого прави това? — Все за нѣкого се върши всичко това. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ хамбаря на земледѣлеца, или въ нѣкоя бакалница, този земледѣлецъ, както и този бакалинъ веднага прѣдлагатъ услугитѣ си. Защо? Защото купувачътъ носи едно прѣпорѫчително писмо. Търговецътъ отваря прѣпорѫчителното писмо и споредъ него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужливъ, туря отъ стоката си на вѣзнитѣ, тегли и казва: пакъ заповѣдай! Кое е това прѣпорѫчително писмо за човѣка? — Неговото сърце. Нѣмате ли това прѣпорѫчително писмо, бѫдете увѣрени, никѫдѣ въ свѣта нѣма да ви приематъ. При който бакалинъ и да отидете, съ който земледѣлецъ и да се срещнете, вие ще получите нѣщо отъ тѣхъ, само ако имате това прѣпорѫчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишъкъ въ свѣта нѣма. Онѣзи пъкъ, които нѣматъ прѣпорѫчителни писма, ще чакатъ, докато се раздаде на първитѣ, и ако остане нѣщо, то ще бѫде за тѣхъ. Мнозина питатъ: животътъ не може ли да се развива и по другъ начинъ? — Животътъ може да се развива само по единъ начинъ. Развиването въ много посоки не е правилно развиване. Животътъ е изложба на великото цѣло. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, вие търсите въ него само една отличителна чърта, не повече. Ние любимъ въ човѣка малкото, а не многото, което той съдържа. Човѣкътъ не седи въ много знания, нито въ много добродѣтели, нито въ много сладки думи, които може да изкаже. Нѣкой човѣкъ може да напише само двѣ думи и да му повѣрватъ, когато другъ може да напише хиляда думи и пакъ да не му вѣрватъ. Значи, не е въ многото. Нѣкой човѣкъ като те погледне, повѣрва те и те обикне. Коя е причината затова? Той казва: въ лицето на този човѣкъ има нѣщо спокойно, тихо. Дѣ е това спокойното, на кое мѣсто въ човѣка седи то? Слѣдователно, има три нѣща, които отличаватъ човѣка. Числото три е живо число. Азъ го раздѣлямъ на три части: единицата, творческиятъ принципъ на това число е горѣ въ челото; двойката е въ носа, тройката е въ подбрадника, т. е. самата брада у човѣка. Сѫщинскиятъ човѣкъ е поставенъ въ челото; растенията сѫ поставени въ носа, както и въ самото му лице. Подъ думата „носъ“ разбирамъ и областьта на скулитѣ. Животнитѣ сѫ поставени подъ носа, въ брадата именно. Когато човѣкъ се умори, иска да си почине подъ нѣкое сѣнчесто дърво. Това сѣнчесто дърво у човѣка е неговиятъ носъ. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете подъ вашето сѣнчесто дърво. Когато човѣкъ се оглежда, не иска да го виждатъ други хора. Той търси скрито мѣсто да се оглежда, защото тамъ, дѣто има много свѣтлина, човѣкъ не може да се види добрѣ. Ако свѣтлината прониква всички области на вашето тѣло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трѣбва да има нѣщо тъмно, върху което образътъ ви да се отрази. Та когато ние казваме, че въ живота на човѣка трѣбва да има скрити нѣща, то е съ огледъ на това, скритото да послужи като сѣнка, върху която образътъ може да се отразява. Безъ сѣнка хората на земята не могатъ да се познаватъ. Въ живота трѣбва да има силни контрасти. Сега хората често говорятъ, че трѣбва да бѫдатъ добри. Добритѣ хора живѣятъ въ силни контрасти. Тѣ сѫ хора на противоположноститѣ. Като казвамъ, че тия хора се движатъ въ противоположноститѣ, въ двата полюса на живота, не разбирайте, че тѣ сѫ въ положението на воденицата, която като мѣли брашното дрънка, работи и слѣдъ това спира. Когато воденицата прѣстане да работи, тя вече е умрѣла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Азъ не говоря за тѣзи двѣ състояния, въ които има прѣминаване отъ животъ въ смърть и обратно. Въ живота на противоположноститѣ не трѣбва да има смърть. Кое нѣщо е воденицата въ човѣшкия животъ? — Това е неговиятъ стомахъ, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цѣла музика, Оттукъ ние казваме, че листата на растенията въ природата говорятъ само за необходимостьта отъ храна, която необходимость е присѫща и на човѣка. За да бъде човѣкъ щастливъ, той всѣкога трѣбва да се храни. Човѣкъ е едно всеядно животно, което постоянно яде. Нѣма даже една секунда въ живота на човѣка, прѣзъ която той да не яде. Всѣко знание, всѣка мисъль, всѣко чувство у човѣка, това е единъ обѣдъ. Нѣкои казватъ: ние сме отъ тѣзи хора, които не ядатъ много. Не, всеядно животно е човѣкътъ, той всичко яде. Хората страдатъ, понеже не си дояждатъ, а не си дояждатъ, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичашъ нѣкой човѣкъ? Защо не го харесвашъ? — Не е хубаво сготвилъ. Четешъ нѣкой философъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво. Четешъ нѣкой поетъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво, не описва добрѣ нѣщата. Всѣка поетическа мисъль, въ която има форма, съдържание и смисълъ, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповѣдници, и майки, и бащи съ кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото въ мастилото и пише. Отъ такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искашъ ли да напишешъ нѣщо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши съ свѣтлина! Нека тя ти служи вмѣсто мастило. Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всѣкога ще се намираме въ едно вътрѣшно противорѣчие. Въ сегашния животъ има недоимъкъ, отъ който хората страдатъ. Въ свѣта има достатъчно Любовь, но малко хора има, прѣзъ които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдатъ отъ недоимъкъ. Такъвъ недоимъкъ сѫществува и въ умствения, и въ волевия животъ на човѣка. Въ тия три нѣща именно се различаватъ хората едни отъ други. Вие ,запримѣръ, имате приятель, когото обичате. Какво именно обичате въ него? Нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговото чело, неговиятъ умъ; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговиятъ носъ, неговото сърце; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговата брада, неговата воля. Нѣкога, обаче, отличителната чърта на вашия приятель може да бѫде ръката му. Въ този смисълъ ръката прѣдставлява волева проява. И въ рѫката сѫщо ще намѣрите числото три: отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката, отъ китката до края на пръститѣ. Като разглеждате пръститѣ, и въ тѣхъ ще намѣрите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятель е неговата отличителна чърта, къмъ която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната часть на главата. Защо? Защото отличителната имъ чърта е на това мѣсто. Вие разглеждате какъ е устроена задната часть на главата му. Казвате: тази глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъвъ трѣбва да бѫде погледа ви? — Хората отправятъ единъ къмъ другъ различни погледи. Ще ви запитамъ: споредъ тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте сѫщиятъ човѣкъ, който бѣхте вчера? Коя е отличителната ви неизмѣнна чърта? Едно врѣме гласътъ ви бѣше тънъкъ, слабъ, вие бѣхте дѣте. Сега гласътъ ви е станалъ дебелъ, рѫцѣтѣ ви сѫ измѣнени, а при това твърдите, че сте все сѫщиятъ човѣкъ. Ако сте сѫщиятъ човѣкъ, у васъ ще остане една неизмѣнна основна черта. Коя е тази основна чърта? Човѣкъ се познава по двѣ нѣща: като стане сутринь, той съзнава за себе си, че е станалъ по-добъръ, или по-лошъ. Туй му служи за мѣрка. Ако нѣма тѣзи двѣ точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Единъ отъ виднитѣ американски философи, професоръ Браунъ, като прѣподавалъ веднъжъ на студентитѣ си, объркалъ се и забравилъ, кой билъ, дали е той, или не. Като анализиралъ извѣстна философска мисъль, изпадналъ въ забрава и взелъ да си мисли: дали съмъ азъ професоръ Браунъ, който прѣподавамъ на тѣзи студенти? Като се явява такова съмнѣние въ него, той напуща аудиторията. Послѣ влиза отново въ аудиторията и запитва студентитѣ: кога и прѣди колко часа влѣзе при васъ професоръ Браунъ? Тѣ му казватъ кога влѣзълъ и кога излѣзълъ изъ аудиторията. Питамъ: защо този професоръ Браунъ се съмнѣва? По сѫщия начинъ и у васъ се явяватъ подобни съмнѣния. Нѣкой пѫть вие съзнавате, че сте лошъ. Щомъ станете лошъ, не сте професоръ Браунъ. Послѣ казвате: азъ не съмъ лошъ, добъръ човѣкъ съмъ. Щомъ сте добъръ, вие сте професоръ Браунъ. Какъ е възможно човѣкъ едноврѣменно и на едно и сѫщо мѣсто да бѫде и добъръ и лошъ? Слѣдователно, добротата и лошевината сѫ двѣ състояния, двѣ краски на човѣшкото сърце или на човѣшката душа, чрѣзъ които човѣкътъ се познава. Въ сѫщность, душата нѣма такива краски, тя не може да бѫде нито лоша, нито добра. Въ този смисълъ въ душата не може да сѫществуватъ контрасти. Тя седи надъ лошевината и надъ добротата. Азъ казвамъ: нѣма доброта вънъ отъ Любовьта. Когато съврѣменнитѣ хора казватъ, че доброто може да сѫществува вънъ отъ Любовьта, това не е вѣрно. Когато хората проявяватъ Любовьта и живѣятъ по нейния законъ, тѣ ставатъ добри. Когато казвате, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, азъ подразбирамъ, че той е човѣкъ безъ любовь. Този човѣкъ казва самъ за себе си: азъ съмъ милостивъ човѣкъ, давамъ милостиня на хората. Казвамъ: ти правишъ милостиня, ти си справедливъ човѣкъ, защото не искашъ да се урони твоя престижъ. Ти си честенъ, не отъ любовь къмъ честностьта, но защото искашъ да имашъ повече клиенти въ дюкяна си. Ти можешъ да работишъ въ какво и да е направление, но докато мисъльта ти е чисто материална, ти не можешъ да свършишъ тази работа, както трѣбва. Тогава ще те питамъ: ти професоръ Браунъ ли си? За да наречемъ нѣкого човѣкъ, той трѣбва най-първо да бѫде разуменъ. Въ какво седи разумностьта на човѣка? — Той трѣбва да съпоставя нѣщата правилно. Запримѣръ, никога не трѣбва да тълкувате криво поведението и постѫпкитѣ на хората. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ взима извѣстно направление въ живота си. Щомъ си разуменъ, ти не трѣбва да тълкувашъ неправилно тази негова постѫпка. Дигнешъ ли рѫката си, трѣбва да знаешъ защо я вдигашъ. Дигна ли азъ рѫката си, ти трѣбва да знаешъ защо правя това. Казвашъ: този човѣкъ си вдига рѫката, защото тъй пожелалъ. Не, това сѫ прѣдположения. Ако мръдна окото си, или вѣждата си, ти като разуменъ човѣкъ, трѣбва да знаешъ чиститѣ мотиви на тия движения. Казвашъ за нѣкого: той е много смиренъ човѣкъ, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Прѣдставлява се за много смиренъ, а всичко вижда. Пъкъ като го сравнявате съ божа кравица, питамъ ви: каква интелигентность може да има въ една божа кравица? Най-послѣ Господъ нуждае ли се отъ такива божи кравици? Въ този смисълъ подъ божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовьта. Кравата е символъ на Любовьта. Хората, като изгубили Любовьта, създали тази малка кравичка. Когато извѣстно желание или извѣстна мисъль у човѣка е абсолютно безкористна, човѣкъ намира едно удоволствие въ нея. Колкото и да е дребна една мисъль, т. е. дали тя е проявена къмъ нѣкое растение, животно или човѣкъ, щомъ е безкористна, вие винаги ще почувствувате радость. Това е споредъ закона на Любовьта. И тъй, ние сме свързани съ растенията, понеже тѣ сѫ съединителната нишка между човѣшкия животъ и този на животнитѣ. Човѣкътъ и животнитѣ прѣдставляватъ два противоположни полюса. Разрушителнитѣ сили у човѣка, силитѣ, които творятъ и алчностьта у животнитѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ растенията. Като знаете това нѣщо, вие трѣбва да пазите вашия носъ, защото той е вашата интелигентность. Носътъ прѣдставлява горитѣ въ вашия организъмъ, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всѣка дѣятелность у васъ, всѣка мисъль, всѣко чувство ще прѣстанатъ. Тогава вашиятъ носъ или ще се вглъбне, като охлювъ, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие извѣстна анормалность. Стане ли нѣкакво деформиране на носа ви, това показва, че горитѣ у васъ не растатъ правилно. Щомъ не растатъ правилно, вашата интелигентность се намалява, и вие нѣмате вече разумна връзка съ живата природа. Ето защо невидимиятъ свѣтъ сѫди за нашето развитие и разумность по състоянието, въ което се намиратъ нашитѣ гори въ сърцето. По отношение на невидимия свѣтъ всички наши чувства прѣдставляватъ долини съ ароматни цвѣтя и хубави гори съ чисти, кристални извори. Човѣшкото сърце е отличенъ оазисъ. Когато нѣкой висшъ духъ слѣзе на земята, той влиза въ човѣшкото сърце да си почине. А когато иска да посѣти нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горѣ въ челото, по високитѣ планински върхове. Иска ли най-послѣ да знае, каква е икономията въ живота ни, какъ прѣживѣваме при домашнитѣ си, той слиза долу въ брадата. Слѣдователно, всички висши духове, които искатъ да провѣрятъ, какъ живѣемъ, ще кацнатъ на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. Въ това отношение и мухитѣ знаятъ този законъ. Тѣ кацватъ на човѣшкия носъ. Защо? — Понеже мухата е чрѣзмѣрно активна, търси такова мѣсто, дѣто да остави своята енергия. Какъ се освобождаватъ мухитѣ отъ своята енергия? — Като жилятъ. По жилата на мухитѣ се събира излишъкъ отъ енергия, която като не могатъ да задържатъ въ себе си, жилятъ и така се освобождаватъ отъ нея. Тѣ оставятъ по този начинъ тази излишна енергия въ нашитѣ тѣла. Това става най-често при промѣна на врѣмето. Въ живота ние срѣщаме хора, които обичатъ да се каратъ. Защо се каратъ тѣ? — По сѫщата причина, по която мухитѣ жилятъ. Когато у тѣхъ се събере много излишна енергия, тѣ търсятъ мѣсто да я прѣнесатъ. Какъ я прѣнасятъ? — Чрѣзъ езика си. Езикътъ на човѣка е неговото жило. Тамъ се събира излишната енергия, която прѣдизвиква отварянето на устата, и човѣкъ започва да вика, да се кара. Така се прѣнася тази енергия. Има и друго мѣсто, дѣто може да се натрупва енергията. Запримѣръ, тази вечерь се прочетоха много хубави работи. Колко отъ изказанитѣ мисли можахте да възприемете? Много отъ изказанитѣ работи бѣха за вашия умъ, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомахъ. Питамъ ви: когато вие говорите за любовьта на земята, какво подразбирате? Отъ ваше гледище, по какво се отличава човѣка на Любовьта? Той е човѣкъ съ прѣкрасенъ умъ, съ прѣкрасно сърце и съ прѣкрасна воля. Когато се явите при човѣка на Любовьта за нѣкаква услуга, той нѣма да ви откаже, всѣкога е готовъ да ви приеме и услужи. Човѣкътъ на Любовьта никога не се налага. И когато ви услужва въ нѣщо, той постѫпва така, че съ нищо не уронва вашия престижъ. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богатъ, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучавахъ живота си, разбрахъ, че вие сте били мой братъ. Още отъ прѣди десеть години азъ получихъ отъ баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадешъ 50,000 лева отъ тѣзи пари на брата си. И ето, толкова години вече какъ ви търся, едва днесъ ви намѣрихъ. Вземете тѣзи пари отъ брата си“. Той ще ви убѣди напълно въ това, че сте неговъ братъ. Какъ? — Ще ви докаже това нѣщо като окултенъ ученикъ. И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че нѣкой ангелъ отъ невидимия свѣтъ ще слѣзе да се занимава съ васъ, вие ще чакате дълго врѣме. Ако пъкъ чакате да стане нѣщо отвѫтрѣ въ тѣлото ви, сѫщо тъй има да чакате много. Туй, което ще стане съ васъ, трѣбва да се извърши извънъ тѣлото ви. Апостолъ Павелъ ималъ такава опитность. Той казва: „Бѣхъ прѣнесенъ въ небето, не зная, дали това бѣше въ тѣлото ми, или извънъ тѣлото ми, но имамъ такава опитность, която желалъ бихъ всички да изпитате“. Нека у всинца ви се зароди желание да се познавате. Сутринь, като станете, нека изпѫкнатъ въ съзнанието ви слѣднитѣ три нѣща: вашата мисъль, вашето чувство и вашата сила, въ какъвто размѣръ Богъ ви ги е далъ. Значи, станете ли сутринь, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъль е вложена въ вашия умъ; послѣ, какво ново чувство се появява въ вашето сърце и най-послѣ, каква нова сила се проявява въ вашата воля. Това трѣбва да става всѣка сутринь обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете единъ малъкъ прѣгледъ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посѣтило прѣзъ нощьта. Ако не схванете тази нова мисъль, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прѣкарате цѣлия день въ единъ вѫтрѣшенъ безпорядъкъ, и вечерьта, като се върнете дома си, нѣма да бедете доволенъ отъ себе си. Тази сутринь, напримѣръ, какво ни показа изгрѣва на слънцето? — Че и душитѣ ни трѣбва да бѫдатъ така ясни, отворени. Вие видѣхте, колко хубавъ бѣше този день! Имаше ли облаци? — Не. Облацитѣ показватъ мисли отъ грубъ характеръ. Днесъ нѣмаше такива мисли, затова небето бѣше чисто, ясно, и слънцето изгрѣ свободно, безпрѣпятствено. Слѣдъ това къмъ обѣдъ то достигна до своя зенитъ, пакъ така чисто и ясно и най-послѣ залѣзе. Слънцето на физическия свѣтъ залѣзе, но остави у васъ впечатления, които вие трѣбва да разработвате прѣзъ тази година. Слънцето днесъ казва на всинца ви: „Вие трѣбва да имате въ себе си такова ясно слънце, безъ никакви облаци! Вѫтрѣ вие трѣбва да имате ясенъ день, безъ никакви облаци и безъ никакъвъ вѣтрецъ. Не че нѣма да има никакъвъ вѣтрецъ, но той не трѣбва да измѣня посоката на вашето движение. Вѣтърътъ духа, водата тече, а дърветата оставатъ перпендикулярно къмъ земята. Твърдитѣ прѣдмети запазватъ своето перпендикулярно положение къмъ земята. Слѣдователно, когато човѣкъ се движи перпендикулярно къмъ земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течноститѣ показва живота на растенията, а движението на вѣтроветѣ показва проявлението на мисъльта. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на вѣтъра; той трѣбва да разбира законитѣ на водата и най-послѣ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, които дѣйствуватъ въ самия него. Споредъ тази наука твърдитѣ, течнитѣ, въздухообразнитѣ и огненитѣ вещества трѣбва да бѫдатъ въ извѣстна пропорция, или въ извѣстно съотношение у човѣка. Никога не трѣбва да загасявате свещения огънь на вашия животъ! Кажете ли, че сърцето ви е истинало, това означава, че вие сте загасили свещения огънь на вашия олтарь. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещенъ огънь? Каквото и да става въ свѣта. слънцето може да изгрѣва и да залѣзва хиляди пѫти, но казвамъ ви: не изгасвайте свещения огънь на живота си! Огъньтъ всѣкога трѣбва да гори, свѣщьта всѣкога трѣбва да свѣти и въ духовния свѣтъ трапезата всѣкога трѣбва да бѫде сложена, никога да се не вдига! Тамъ нѣма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всѣкога трѣбва да се яде. Казахъ ви по-рано и пакъ ще ви кажа: ако въ духовния свѣтъ изпиете всичката вода отъ чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши. Сега, да дойдемъ до качественото знание, съ което трѣбва да прѣкарате тази година. Не може да се побѣди каква и да е мѫчнотия безъ единъ свѣтълъ умъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ и разуменъ. Не може да побѣдите каква и да е мѫчнотия безъ едно добро и устойчиво сърце. Не може да побѣдите каквато и да е мѫчнотия безъ една волева сила. Тия три нѣща трѣбва да имате. Когато нѣкой ви обикне, той ви обича за тия три нѣща именно: за вашия умъ, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а нѣма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъжъ, дълго врѣме ще ви обича, а Любовьта ще дойде отпослѣ. Знаете ли кога ще дойде Любовьта? Споредъ васъ кога идва Любовьта? Да възлюбишъ нѣкого, значи да го обожавашъ. Когато вие казвате нѣкому, че трѣбва да ви люби, азъ разбирамъ, че той трѣбва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбишъ нѣкого, ти започвашъ да го обожавашъ. Египтянитѣ обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако нѣкой се осмѣляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовьта изисква правилно разбиране на нѣщата. Нѣкой ви люби, но при това вижда всичкитѣ ви погрѣшки. Това не е Любовь. Любовьта изключва всѣкакво подозрѣние, всѣкакво съмнѣние, всѣкакво недоволство. За онзи, когото любишъ. ще жертвувашъ абсолютно всичко. И когато казваме, че Богъ ни люби, ние виждаме проявенъ сѫщинския законъ: Богъ жертвува всичко заради насъ. Той е създалъ този свѣтъ за насъ, и каквото ни трѣбва за всѣки день, доставя ни го. Отъ толкова милиарди години, всѣки день Богъ ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичкитѣ ни недоволства. И почти е сполучилъ да ни задоволи. Вие не можете да намѣрите животъ по-хубавъ отъ този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, безъ да разбирате закона на Любовьта, вие сте на крива посока. Въ това именно седи разочарованието на двама души. Тѣ трѣбва да се обожаватъ, безъ да виждатъ своитѣ погрѣшки и недѫзи, но сѫщеврѣменно да не виждатъ и своитѣ добродѣтели. Когато любишъ нѣкого, ти не трѣбва да виждашъ нито добродѣтелитѣ му, нито недѫзитѣ му. Тогава какво ще любишъ въ него? — Неговия умъ, неговото сърце, неговата сила. Това е човѣкътъ. Доброто у човѣка се изразява чрѣзъ извѣстни постѫпки. Не мислете, че ако азъ направя едно добро дѣло, това трѣбва да даде поводъ да ме обичате. Утрѣ пъкъ може да набия нѣкого. Трѣбва ли въ този случай да ме намразите? Ако въ първия случай ме обикнете, а въ втория случай ме намразите, и въ двата случая не сте прави. Сега ще се върна къмъ главната си мисъль. Ще гледате, кое указва прѣобладаваще влияние въ всѣки едного отъ васъ: дали ума, сърцето или волята. У нѣкой отъ васъ умътъ надделява, и той казва: мисъль трѣбва! У нѣкой надделява сърцето, и той казва: човѣкъ трѣбва да има сърце! У нѣкой надделява силата, и този човѣкъ казва: азъ трѣбва да работя! Човѣкъ, който говори само за работа, той е волевъ човѣкъ. Човѣкъ, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човѣкъ, който говори само за мисъльта, тон подразбира хората. Но свѣтътъ не е създаденъ само отъ хора. Днесъ, при самовъзпитанието на човѣка не се изисква голѣмо усилие. Стариятъ методъ за самоизмѫчване, за самоосѫждане е билъ врѣмененъ методъ само, той не е донесълъ добри резултати за човѣчеството. Да се хвалишъ или да се самоосѫждашъ, това сѫ два различни методи, които не даватъ добри резултати. Въ свѣта или ще хвалятъ човѣка, или ще го укоряватъ, или ще бѫдатъ индиферентни къмъ него. Третото състояние е най-лошото, което човѣкъ може да прѣживѣе. Въ всѣки даденъ случай азъ трѣбва ясно да съзнавамъ, какво мога да направя съ своя умъ, какво мога да направя съ своето сърце и какво мога да направя съ силата на своята воля. За всичко това азъ трѣбва да си дамъ правиленъ отчетъ. Никога не трѣбва да се нагърбваме съ работа, която не можемъ да свършимъ. Запримѣръ, вие какво очаквахте да придобиете отъ днешния день? Благословение ли очаквахте? Питамъ ви: вие, напримѣръ, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи синъ, когото люби. Той даже рѫката си не туря върху онзи синъ, когото не люби. Кого благослови Яковъ? Кого благослови Христосъ? — Той вдигна рѫцѣтѣ си и благослови своитѣ ученици, които любѣше. Христосъ любѣше Иоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Иоанъ вѫтрѣшно разбираше своя Учитель. Близостьта седи въ разбирането. Да любишъ нѣкого, значи да го разбирашъ. А да оцѣнявашъ любовьта му, значи да не злоупотрѣбявашъ никога съ нея. Ще помните слѣдния законъ: ако имате единъ приятель, той ще ви обича отъ сутриньта до обѣдъ, а вие ще възприемате; отъ обѣдъ до вечерьта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия день полюситѣ на любовьта ще се измѣнятъ: отъ сутриньта до обѣдъ вие ще го обичате, той ще възприема; отъ обѣдъ до вечерьта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понѣкога вие очаквате само да ви обичатъ, търсите човѣкъ да ви обича. И намирате такъвъ човѣкъ. Но за да не изгубите Любовьта, трѣбва да знаете, че въ понедѣлникъ сутриньта вие ще обичате, въ вторникъ сутриньта ще ви обичатъ, въ срѣда сутриньта ще дойде другъ нѣкой да ви обича и т. н. Затова, всѣка сутринь като ставате, ще се запитвате: какво трѣбва да правя тази сутринь, да обичамъ ли, или да ме обичатъ? Ще видите, че този законъ е вѣренъ. Вие казвате: единъ день, като дойде Христосъ на земята, ще ни научи, какъ да се любимъ. Христосъ по два пѫти нѣма да дохожда на земята. Той дойде веднъжъ и още не си е заминалъ. Отъ какъ е дошълъ, Той не е напущалъ земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христосъ трѣбва да дойде втори пѫть на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия законъ на Любовьта, която Христосъ е вложилъ въ сърцата на хората. Всѣки, който ви люби, ще запали или вашия умъ, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгорѣ! Казвамъ: зависи кой ви е запалилъ и какъ ви е запалилъ. Ако сте барутъ или динамитъ и ви запалятъ, ще избухнете, ще експлодирате и отъ васъ нищо нѣма да остане. Но ако ви запалятъ по всички правила на паленето, както Христосъ запалва сърцата на хората, отъ васъ ще излиза мека, приятна свѣтлина и топлина. Вие казвате: боли ме нѣщо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всѣки човѣкъ се радва, че у него вече гори свещения огънь на Любовьта. Нѣма по-красиво нѣщо отъ този свещенъ огънь! И тъй, азъ ви желая да добиете този свещенъ огънь на Любовьта, съ който да се запалятъ вашитѣ умове, вашитѣ сърца и вашата воля или вашитѣ причинни тѣла! Прѣзъ тази година азъ искамъ да станете не отъ мекитѣ хора, но отъ кроткитѣ хора, да наслѣдите земята. Кроткиятъ човѣкъ е човѣкъ на Любовьта. Ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете кротки хора. Кротостьта е качество на Любовьта. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е кротъкъ, ние знаемъ, че той е придобилъ Любовьта, той е придобилъ земята въ наслѣдство. Та каквито мѫчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си! Може ли нѣкой отъ васъ да каже, каква бѣше главната идея въ стихотворенията, които се четоха тази вечерь? Кое отъ тѣхъ ви се хареса най-много? Въ първото стихотворение се чете за щастието. Какъ мислите, сѫществува ли щастие на земята? Азъ ви говорихъ за щастието и ви казахъ, че ако чакате щастието да дойде въ кѫщата ви, то никога нѣма да дойде, вие трѣбва да отидете при него. Който дири щастието, може да бѫде щастливъ, но който го чака на крака да му дойде, никога щастливъ не може да бѫде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине. Това стихотворение, въ което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, въ който Христосъ казва: „Ново вино не се туря въ стари мѣхове“. При това, новото вино не трѣбва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментиратъ, тѣ сѫ въ състояние да пукнатъ мѣховетѣ. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трѣбва да ферментира! Тъй и човѣкътъ никога не трѣбва да ферментира. Той трѣбва да си остане винаги младъ. Ако човѣкъ отъ раждането до смъртьта си остане все сладъкъ, това показва, че той никога не е ферментиралъ. Ако пъкъ се вкисва въ живота си, това показва, че той е ферментиралъ. И религиознитѣ хора могатъ да ферментиратъ. Когато искатъ да ги запазятъ отъ ферментация, турятъ ги въ бутилки, запушватъ ги, за да не влѣзатъ въ тѣхъ тия бацили, които сѫ причина на ферментацията. Има извѣстни мисли у човѣка, които съдържатъ въ себе си такива сокове, които лесно ферментиратъ. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ казваше: „Остарѣхме ние вече!“ Защо е остарѣлъ? — Понеже не може да люби, пъкъ и нѣма кого да люби. Това означава старостьта. Щомъ стариятъ има кого да люби, подмладява се. Любовьта подмладява хората. Та когато нѣкой човѣкъ каже, че е остарѣлъ, това показва, че той е изгубилъ своитѣ мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освѣнъ да чака смъртьта си. Това е най-лесното. Смъртьта не дава петь пари за човѣка. Тя не само че не го цѣни, но ще накара близкитѣ му да му направятъ ковчегъ, да го приготвятъ за онзи свѣтъ. Близкитѣ му, обаче, ще кажатъ: сега ли намѣри да умира? Да, но смъртьта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвамъ: не е врѣме за умиране. Човѣкъ тъй трѣбва да се прѣсели отъ този свѣтъ, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горнитѣ си дрехи, а съ себе си ще вземе най-сѫщественото. Но да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ алегорични работи. Човѣкъ трѣбва да люби! Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да люби, не се плашете. Вие трѣбва да разбирате правилно Любовьта; трѣбва да я освободите отъ всички посторонни възгледи, отъ всички качулки, панделки, съ които сте я натоварили. Въ Любовьта има свѣтла мисъль, свѣтло сърце и свѣтла сила. По това именно се отличава Любовьта. Тази свѣтла мисъль ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлото сърце ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлата сила ще извърши всичко заради васъ. И тъй, запомнете всичко това, което ви казвамъ. Вие питате: обича ли ме този човѣкъ? Щомъ ви обича, Богъ е, Който обича, не се съмнѣвайте! Помнете слѣдното нѣщо: човѣкъ не може да обича. Човѣкътъ не е Любовь. Той още не се е научилъ на този законъ. Човѣкътъ може да те обича, но той е само носитель на Любовьта! Само Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато казвате, че обичате нѣкого, тогава ще подразбирате, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ. Когато нѣкой ви обича, пакъ сѫщиятъ законъ дѣйствува. Ще знаете, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ и нѣма да се съмнѣвате. Господъ казва: „Утрѣ, като се явятъ облацитѣ и засѣнчатъ слънцето, вие не можете да обичате. Лѫчитѣ не могатъ да проникнатъ прѣзъ облацитѣ“. Който има любовь, трѣбва да се качи надъ облацитѣ. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си домъ и отива при него. По сѫщия начинъ, ако ти обичашъ Бога, ще напуснешъ земята, твоята бащиния и ще се качишъ надъ облацитѣ. И тогава нѣма да се страхувашъ, че слънцето ще се засѣнчи. Ти си у дома си вече. Като ви говоря за Любовьта, вие си прѣдставлявате като обектъ на тази любовь нѣкой човѣкъ. Затова нѣкоя сестра, напримѣръ, ще каже: едно врѣме имахъ единъ възлюбенъ, но го изгубихъ вече. Не, това не е било никаква любовь. Той е билъ единъ актйоръ на сцената. Ако този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ не е готовъ да сподѣли съ тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човѣкътъ, който ви обича, дѣто и да се намира, въ Америка, въ Африка било, всѣкога ще ви изпраща своята мисъль, своята сила. За Любовьта врѣмето и пространството нѣматъ никакво значение. За онзи, който люби врѣме и пространство не сѫществуватъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляватъ нѣщо красиво. Моето желание е да се зароди у васъ красива мисъль. Та като се събудите сутринь, схванете най-малкото въ себе си, но това, което е мощно: мощната мисъль, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: азъ не искамъ да бѫда подъ влиянието на когото и да е, искамъ да бѫда господарь. — Никога не можете да бѫдете господарь. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде господарь въ свѣта, непрѣменно ще бѫде робъ. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой човѣкъ свободенъ. Нѣма свободни хора въ свѣта. Никой царь не е свободенъ. Никой ученъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата седи въ слѣдното: Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога. И Христосъ казва така: ,,Азъ съмъ въ Отца си, и Отецъ ми е въ мене“. Това е великата свобода на живота. Човѣкъ трѣбва да подържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза въ едно отъ стихотворенията тази вечерь: „Ако съмъ поетъ, бихъ възпѣлъ скръбьта и страданията“. Да, така е, скръбьта и страданията се понасятъ само съ Любовьта. Тъй мисли само любещия човѣкъ, а човѣкъ, който нѣма любовь, даже и съ малкия си пръстъ да го докоснете, ще каже: втори пѫть не искамъ да те видя! Та сега смѣло мога да ви кажа, че днешниятъ изгрѣвъ на слънцето е отъ извънреднитѣ. Отъ какъ е започнало нашето дѣло, почти не е имало такъвъ изгрѣвъ. Той е епохаленъ. Ще видимъ какъвъ ще бѫде изгрѣвътъ слѣдната година. Каквото успѣхте да възприемете тази сутринь, то ще бѫде за васъ благословение. Азъ мога да уподобя днешния изгрѣвъ на Божията Любовь. Желая на всички ви да мязате на днешния день, да носите благата на този день и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днесъ. И тъй, бѫдете увѣрени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бѫде. Като казвамъ, че ще бѫде всичко, което искате, какво подразбирамъ? — Ще бѫде всичко онова, което ние искаме, и което Господъ иска. Ако ние правимъ всичко онова, което и Господъ прави, ще бѫде. И най-послѣ, всичко онова, на което Богъ е турилъ начало въ свѣта, на което и ние сме турили начало, ще бѫде. Правилно трѣбва да разбирате, какво значи да искате и да се осѫществи вашето искане. Значи, ще бѫде, т. е. ще се реализира само онова, въ което има съгласие между Бога и васъ. Искате ли това, което Богъ иска, ще бѫде! Вършите ли заедно съ Бога това, което Той върши, ще бѫде! Туряте ли начало на нѣщо, на което и Богъ туря начало, ще бѫде! Когато се реализира всичко онова, което Богъ е намислилъ да направи, ще опитате думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Нито око е видѣло това, което Богъ има да направи; нито въ ума на човѣка е идвала мисъль за това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. Днесъ всички съзнателни хора се приготовляватъ за този славенъ день. Ако Любовьта ви посѣти сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържамъ! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовьта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите отъ нея като лоена свѣщь. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да свѣтите. Топенето на свѣщьта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите безъ да изгаряте и отъ васъ да излиза топлина и свѣтлина. Азъ ви поздравлявамъ съ новата година на Любовьта! Желая ви да бѫдете тъй ефирни, както Любовьта, и слънцето на душата ви да изгрѣва и да залѣзва тъй, както днешното слънце изгрѣ и залѣзе! Само Божията Любовь е Любовь. Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 Мартъ — духовната година — 1927 г., въ гр. София.
  17. http://petardanov.com/PDF/Vechniat_zavet_na_Duha.pdf Скрижалитѣ на Духа Беинса Дуно ВЕЧНИЯТЪ ЗАВЕТЪ НА ДУХА Послание къмъ ученицитѣ ИЗДАТЕЛСТВО «БЯЛО БРАТСТВО» София '94 Стенографирала и поднася за учениците от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство Савка Керемедчиева Изгрев, 22.ІІІ.1939 г. © Духовно общество «Всемирно Бяло Братство» ISBN 954-8091-22-4 СВЕЩЕНИ ДУМИ ОТЪ УЧИТЕЛЯ КЪМЪ УЧЕНИКА КЪМЪ ДУШИТѢ, КОИТО ЧАКАТЪ Това, за което копнѣете, иде! Това, което хранитѣ в душитѣ си, е реалностьта на утрешния день! Елате въ страната на вѣчната пролѣть! Елате въ страната на вѣчното подмладяване! Елате в страната на Радостьта! Елате въ страната на Любовьта! Тя е тъй близо до васъ! Тамъ нѣма болести и смърть. Елате да приемете съкровищата, които ви се падатъ. Елате в страната, дето ще намѣрите тия, които ви познаватъ, и които вие познавате. КОГАТО СЛЪНЦЕТО ГРѢЕ Когато слънцето грѣе, земята се пробужда, изворите протичатъ, вѣтроветѣ духатъ, цвѣтята цъфтятъ, дърветата даватъ своя плодъ и човѣкъ почва да мисли. Тая книга е за ученика. Тая книга е за всички! Защото всѣки човѣкъ е дошълъ на земята, за да се учи. Всѣки човѣкъ е дошълъ на земята, за да стане ученикъ. Тая книга е за всички! Животното се е научило да чувствува. А човѣкъ е дошълъ на земята, за да мисли. Вселената е предметно учение заради него, за да се учи. „Направилъ го е малко по-долу отъ ангелитѣ.“ Човѣкъ се учи, а ангелитѣ служатъ. Това, което тѣ са учили, сега го провѣряватъ, като слугуватъ. Хората са ученици, а пъкъ ангелитѣ — служители. Нѣкой трѣбва да е билъ ученикъ, за да може да слугува. Служенето е по-високо от учението. Небесниятъ слуга седи по-горе от земния ученикъ. „Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, а да послужи.“ ТОЙ ИДЕ! Цѣлата природа говори за Него и Го очаква съ Любовь. И въздухътъ, и свѣтлиятъ лѫчъ, и небето говорятъ за Него. Вѣтърътъ, който минава край тебе, ти шепне тихо: ТОЙ ИДЕ! Ручеятъ, който шумоли до тебе, ти говори на своя езикъ: ТОЙ ИДЕ! Вслушай се въ тихата свѣтлина на звѣздитѣ. Тѣ говорятъ тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовьта. Новото слиза безшумно в душитѣ като пролѣтенъ лъхъ, като музика, като велика хармония, като мекота и нѣжность, като Любовь, която въздига душитѣ отъ смъртъ въ животъ, извежда ги отъ мракъ на свобода и просторъ. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като пѣсеньта на утринната зора, като тържеството на изгрѣващото слънце. Отворете съ радость душитѣ си за Него! Запалете свѣтилницитѣ си! Облѣчете се съ свѣтлитѣ дрехи на чистотата, украсете се съ злато и скъпоцѣнни камъни, за да Го посрещнете. Той носи цѣнни дарове. Приемете ги, и огнени струи ще потекатъ презъ васъ. Той носи нова запалка — ДАРЪ от Мировото Сърдце — за вашия умъ, вашето сърдце и вашата воля. Работа нова те чака! Ще орешъ, ще копаешъ, ще сѣешъ и ще жънешъ съ Любовь! И ще чуешъ гласа Му — като гласъ на хилядострунна арфа, като гласъ на много води, като радостна пѣсенъ. Тоя гласъ ти е тъй познатъ, тъй близъкъ и свой! И ще проблѣсне въ тебе свѣтълъ споменъ за твоята родина. И сухитѣ разпръснати кости ще се скачатъ една съ друга, ще се облѣкатъ съ плъть и кожа, и Духътъ ще ги съживи. И нѣма да виятъ вече чакали изъ развалинитѣ и пустинитѣ. И тамъ, дето не е имало вода, ще потекатъ буйни благодатни извори. И изсъхналата лоза отново ще се раззелени и ще дава изобиленъ плодъ. Пригответе Пѫтя на Мощния, Силния, Който иде сега! ГОЛѢМИЯТЪ ПРАЗДНИКЪ Ликува душата! Душата е изворъ. Бистри води изтичат отъ нея. Тя е градина, въ която растатъ най-хубавитѣ плодни дървета. Ангели ги отглеждатъ. Тя е свѣтилище, въ което гори вѣчниятъ неугасимъ пламъкъ, устояващъ и на най-голѣмитѣ бури. Душата е Радость, която иде отъ Безграничния. Душата е Царството на Мира. Душата е Любовь! Усърденъ молитвенъ зовъ на душата се възнася нагоре презъ вѣковетѣ: — Ти, Безграничниятъ, Сѫщина на всички сѫщини, Силниятъ въ силнитѣ и Силниятъ въ слабитѣ, Безсмъртниятъ въ безсмъртнитѣ и Безсмъртниятъ въ смъртнитѣ, Любещиятъ въ любещитѣ и Любещиятъ въ безлюбнитѣ, ела и ме поведи въ пѫтя на Свѣтлината! Той е, Който е билъ, е и ще бѫде! Той презъ всичкитѣ вѣкове те е пазилъ, обгръщалъ те е съ Любовьта Си и ти е говорилъ по хиляди начини. Той иде да направи жилище въ тебе. Стенитѣ му ще сѫ отъ сапфиръ, смарагдъ и рубинъ; от топазъ, хризопразъ и ясписъ; отъ халкидонъ, сардониксъ и хризолитъ; отъ берилий, якинтъ и аметистъ. Той иде като огънь всепроникващъ, който ще се докосне до душата и тя цѣла ще се запали и превърне въ пламъци, които ще осветятъ свѣта. Елате всички на праздника на душата! И въ нова свѣтлина тя ще прозре вечното си предназначение въ живота. И ще чуешъ гласъ: — Мина вече старото за винаги! Никога нѣма вече да бѫдешъ поругавана и потисната. И ще станешъ камъкъ живъ въ Моя Храмъ. И ще побеждавашъ съ меча, който излиза изъ устата ти. И ще влѣзешъ въ наследие на Вечното, което Любовьта е приготвила за тебе преди създание мира. Посрещнете Онзи, Който иде въ душитѣ като ярка свѣтлина, като мощна сила, като огънь всепроникващъ! Той иде! Днесь е праздникътъ на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМЪ УЧЕНИЦИТѢ Велика музика е животътъ. Блаженъ е оня, който знае да свири всепобеждаващия химнъ на живота. Животътъ е Свѣтлина. Блаженъ е оня, на когото свѣтилникътъ свѣти. Подъ крилата на Безграничния всѣки може да живѣе, когато пълната Божия Любовь въ него цари и пѣе. Текуща вода е животътъ. Ученикътъ понякога може да има въ ума си много противоречия, отъ които идатъ като последствия редъ разочарования. Но може ли животътъ да има вътрешенъ смисълъ безъ истинско разбиране? Когато дойде денятъ, противоречията на нощьта изчезватъ. Праздната стомна, сухиятъ изворъ могатъ ли да задоволятъ жадния пѫтникъ? Изгасналитѣ фарове могатъ ли да покажатъ пѫтя на странствующия корабъ? Когато ученикътъ минава презъ противоречия, трѣбва му свѣтлина. Днесъ мнозина живѣятъ въ избитѣ, дето свѣтлината не прониква. Излѣзте изъ дълбокитѣ изби да ви погалятъ слънчевитѣ лѫчи и да подишате свежия въздухъ! Добре е да сте предъ лицето на животворното Слънце, да сте въ връзка съ пламтящитѣ животворни лъчи на Видѣлината. Хиляди пѫти и по-добре да слушате тихия гласъ на Бога, който се разнася въ природата, въ нейнитѣ малки гънки, въ свѣтлитѣ ручейчета, отколкото грубия ревъ и ламтежъ на потъмнѣлия свѣтъ въ неговитѣ дълбоки изби. * НАВСѢКѪДЕ ДУХЪТЪ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГЪ ГОВОРИ. Той внася миръ и радость в душитѣ, Любовь къмъ всичко живо. Там, дето Неговиятъ погледъ е насоченъ, Истината живѣе, Свѣтлината работа, Чистотата сърдцето краси. Много пѫти Лѫчитѣ на Живото Слънце еднакво падатъ на праведни и грѣшни. И когато познаешъ Неговия говоръ, живитѣ струи на Любовьта ще потекатъ въ душата ти. Само Богъ е Любовъ. И когато тази свѣтлина озарява, само Той я познава. И тогазъ ще познаешъ своята задача на земята. Защото всѣка душа е дошла на земята да донесе нѣщо на свѣта. Душата трѣбва да бѫде будна и съзнателна за своята задача и мисия. * Съхранявайте Божествения Пламъкъ въ васъ като най-цѣнното за човѣшкия духъ. Въ този Пламъкъ израстватъ всички добри мисли и чувства. Въ Него тѣ растатъ, цъфтятъ и зрѣятъ. Само въ него човѣшката душа добива възвишеното, благородното: Любовьта и Мъдростьта въ тѣхнитѣ Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цѣлата Вселена сѫ само външна проява, носи на избранитѣ души, които се вслушватъ въ гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това сѫ живитѣ процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва къмъ честенъ трудъ и благородна работа. Вслушвайте се разумно въ Тоя Гласъ. Разумявайте правилно Неговитѣ упѫтвания съ радость и веселие на душата. Събирайте сладкия нектаръ на живота отъ Божественитѣ цвѣтя като трудолюбиви пчели, които сѫ избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовьта. * Търси Свѣтлината, при която можешъ да четешъ. Търси топлината, която не изгаря нѣщата, но при която тѣ зрѣятъ. Тѣ сѫ приятното в живота. Тѣ сѫ носителкитѣ на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното въ всѣка душа. Любовьта е първиятъ плодъ на Духа. А Мъдростьта е силата, която организира нѣщата. Любовьта никога не спи, не заспива; тя всѣкога въ Истината будна стои. * Човѣкътъ на Любовта е въ Истината. Не оня, който говори за Любовьта, но който я има въ своята душа. Човѣкътъ на Мъдростьта е въ Свѣтлината. Не оня, който говори за Мъдростьта, но който я има въ своя Духъ. Човѣкътъ на Добродетельта е въ творческата Мирова Воля. Не оня, който говори за Добродетельта, но който я има въ своето сърдце. * Де е Истината? Тамъ, дето душата, духътъ и сърдцето сѫ свободни! Любовьта изтича отъ Бога и носи животъ. Тя носи всичко въ себе си. Всички цѣнни неща въ живота идатъ като резултатъ отъ нея. Въ изявената Любовъ, която носи миръ, радость, свѣтлина, топлина, чистота, истина въ живота, е Божията Любовь. Мисли, чувства и действия, заченати въ нея, иматъ смисълъ. Въ нея живѣйте, за да разберете Божията Мисъль за самитѣ васъ. * Само презъ страдание човѣкъ чистъ става и Любовьта въ него се проявява. Любовь, която се проявява и вѣчно остава, която при всички положения вѫтрешно еднакво остава, е Любовь! Като чуешъ гласа ѝ, ще станешъ, ще оживѣешъ, ще възкръснешъ и ще познаешъ Истината. Любовьта не се мами и никого не мами. Отъ сърдцето на тая Любовь извира най-чистата вода; отъ душата ѝ излиза най-малката свѣтлина. Въ нея лъжа не живѣе. Въ нея има миръ, който превъзхожда всѣко знание; и радость, която свѣтътъ не е вкусилъ още и не познава. * Да бихте били всѣкога будни, какво не бихте видѣли! Тамъ е великиятъ стремежъ, великото Благо, което всичко дава. Блаженъ е оня, който гладува и жадува за тая Любовъ. Въ нея Безграничниятъ живѣе! Тя е свѣтлина надъ всички свѣтлини и носи живота на всегдашната Истина, която никога нито се промѣня, нито се измѣня. Великиятъ Законъ на живота се мѣни, безъ да се измѣня; изявява се, безъ да се изяви. * Дано единъ Лѫчъ отъ тая Любовь достигне до твоята душа, до твоето сърдце — до тебе и до всички! Какво по-добро отъ чистата вода на живота, от чистата свѣтлина на Мъдростьта, от чистата Любовь на Божествената Сѫщина! Човѣкъ трѣбва да развие въ себе си възприемчивостъ къмъ нея. Защото свѣтлината е за оня, който има очи; любовьта е за оня, който има сърдце възприемчиво; животътъ е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вѣрата — разума, а Любовьта — вѣчния потикъ въ глѫбинитѣ на душата. Любовьта иска изявление; Мъдростьта — приложение; Истината — осѫществяване. Само чистата Божествена Любовь прави душитѣ съвършени. „Чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“ * Великото и малкото сѫ въ хармония само въ Любовьта, въ която Богъ се изявява. Любовьта говори на душитѣ за радости и скърби. Речьта ѝ е кратка и съдържателна. Любовьта е пълна съ Миръ и Вѣра, която превъзхожда всѣки умъ. Богъ е Любовь безгранична и свята. Тая Любовь е абсолютно разумна, чиста отъ всѣкакъвъ примѣсъ. Чистотата и Любовьта сѫ синоними на разумность и благородство. Не всичко, което може да се нарече любовь, е Любовь. Любовьта познава само оня, Който живѣе въ нея. * Сигурностьта въ живота на ученика седи въ учението на разумната Любовь, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любовь — това е сѣнка на живота. Имай вѣра жива, неизмѣнна, постоянна. Любовь безгранична, която не отпада. Любовь, която непреривно не расте — отпада. Оня, който има Любовь, която непреривно расте, е отъ НОВОРОДЕНИТѢ. А само когато се роди човѣкъ отново, той не грѣши. Той живѣе въ радостьта, въ която Богъ обитава. А радостьта от Бога носи вѣчния животъ въ себе си. Любовьта не се петни. Въ вѣчната Любовь другояче действуватъ законитѣ на живота. Човѣкътъ на Любовьта е ограденъ съ жива свѣтлина. Благодатьта на цѣлото небе се изявява въ Любовьта! * Знайте, че два пѫтя водятъ къмъ Бога: пѫтьтъ на Любовьта и пѫтьтъ на Мѫдростьта. Пѫтьтъ на Любовьта е приятенъ за ходене. По него и децата ходятъ. Но пѫтьтъ на Мѫдростьта е стръменъ, скалистъ и пъленъ съ препятствия. Той минава презъ най-високитѣ планински върхове, де буря цари. Презъ този пѫть ученикътъ може да мине само съ своя Учитель. Оня, който мине по пѫтя на Любовьта, е подготвенъ да възприеме Великата Божествена Мѫдрость. Любовьта е най-добрата подготовка за възприемане на Мѫдростьта. Затова се казва: Любовьта носи Свѣтлина! * Приложете живия Огънь на Любовьта, живата свѣтлина на Мѫдростьта и живата сила на Истината. Любовь, отъ която блика животъ, е сѫщинска Любовь. Мѫдрость, отъ която блика свѣтлина, е истинска Мѫдрость. Истина, отъ която иде Свободата, е самата Истина. Тамъ Духътъ цари! Тамъ, дето има свѣтлина, тамъ дето има чистота духовна и свобода Божествена, Духътъ се изявява. В изявената, проявена и осѫществена Любовь на Бога душата разкрива своитѣ най-благородни черти. Имай животъ и любовь въ душата; свѣтлина и мѫдрость въ ума; чистота и мекота въ сърдцето; свобода и истина въ Духа. Умътъ съ свѣтлина се озарява и съ мисли се населява. Водната повърхностъ на сърдцето съ зеленина и животъ се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовьта; ангелската свѣтлина на Мѫдростьта; чистотата на сърдцето и силата на Духа. И ти влизашъ в пѫтя на растежа на своята душа. * Блажена е всѣка душа, която ходи по свѣтлия пѫть на всегдашното Благо на вѣчния животъ. Приеми чистотата въ сърдцето си и Любовьта ще дойде въ своята пълнота. Вложи правдата въ живота си и тя ще внесе яснота въ решенията ти. Вложи добродетельта въ силата си и тя ще внесе въ тебе неизмѣнна вѣрность, и Духътъ на Бога ще обитава въ тебе. Ти ще бѫдешъ подъ Неговитѣ крила, предъ очитѣ на Неговата МИЛОСТЬ. * Доколко сърдцата ви сѫ чисти, нека Любовьта да говори; доколко умоветѣ ви сѫ озарени, нека Мѫдростьта да свидетелствува; доколко душитѣ ви сѫ свободни, нека Истината да каже. Свѣтлината съ рѫка не се хваща, но съ очи се вижда и съ умъ се разбира. Тази свѣтлина води изпадналата душа презъ тъмнината. Когато презъ най-тъмната нощь на живота предъ душата се яви една малка свѣтлинка, душата се изпълва съ радость. Тази свѣтлинка почва постепенно да расте, докато всичко става свѣтло наоколо ти. Въ тази Свѣтлинка душата чува Гласа на Оня, Който я води! * Рѫката може да хване само образувалия се плодъ отъ Свѣтлината; окото може да види слугата, който го донася; и умътъ може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещениятъ плодъ на живота трѣбва съ всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трѣбва да е обхваната отъ свещения трепетъ на Божествения Духъ. Само съ тая чистота и съ тоя трепетъ ученикътъ може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПѪТЬ на Любовьта. * Великитѣ идеи живѣятъ въ благороднитѣ души; свѣтлитѣ мисли — въ свѣтлитѣ умове; и чиститѣ желания — въ чиститѣ сърдца. Съвършениятъ е вънъ отъ всѣка съблазънь. За него сѫ чужди нисшитѣ човѣшки прояви. Душата му е пълна съ Любовь, Мѫдрость и Истина. Богъ е Свѣтлина, въ която зрѣятъ плодоветѣ на Добродетельта. * Само Богъ е Любовь. Учительтъ носи тая Истина! Той е дошълъ да възстанови падналата чистота. Божията Любовь на всичко издържа. За нея се държи Учительтъ. Въ човѣшката любовь всичко замира. Добре дръжте изпита на вашето сърдце, душа и духъ. Тогава ще се отворятъ Царскитѣ Врата на Божията Истина. И Любовьта сама ще ви посрещне въ предверието на Новия животъ, който Христосъ носи въ свѣта. Тогава вашата душа ще се зарадва и изпълни съ Божията Благодать. * Въ време на изпита си ще опиташъ Божията Милость. — Безъ страхъ и безъ тъмнина, съ животъ и Свѣтлина. Напредъ въ Любовьта безгранична! Научи законитѣ какъ да превъзмогнешъ изпититѣ, които можешъ да минешъ. Тѣ раждатъ нови потици, будятъ нови сили, нови хоризонти, и така чертаятъ Свѣтлитѣ бѫднини, определени отъ Великата Любовъ на Вѣчния. Тѣ носятъ растежа на всѣка душа. Страданията сѫ мѫкитѣ на раждането на единъ висши животъ въ душата. Те я събуждатъ за една нова срѣда, въ нови условия, за нова дейность. Тя влиза въ единъ новъ свѣть! И силата на всѣки човѣкъ седи въ минатитѣ изпити и страдания. * Силата на ученика се познава при изпитание. При страданията изгаря всичко натрупано презъ вѣковетѣ, и душата застава съ своята невинность и чистота, и съ ново прозрение за пѫтищата на Бога. Вѫгленътъ, подложенъ на висока температура и силно налѣгане, добива красотата и чистотата на диаманта, който пречупва слънчевитѣ лѫчи сѫ яръкъ блѣсъкъ, и ги отразява въ хиляди багри. Може да се допусне да минешъ презъ известни изпити и скърби, за да се кали духътъ ти. Скърбитѣ сѫ привилегия за разумния човѣкъ, а радоститѣ сѫ благо за него. Тѣ вѫрвять заедно. Знай: отъ мѫки и страдания се излиза съ Мѫдрость и Любовь! Дръжъ изпита си добре въ всѣко отношение. Имай вѣра! А вѣрата е изразъ на Любовьта. * Праведниятъ седемъ пѫти пада и става. Падналиятъ нѣма приятели освенъ Бога. При най-голѣмитѣ изпити мисли, че никога не си самъ и изоставенъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде герой, който следъ като пада и става много пѫти, продължава своя пѫть нагоре, дето Истината го зове! Богъ е вдигналъ хиляди паднали души, които сѫ уповали на Него! Не оставяй да мине изпита неиздържанъ отъ тебе. Свѣтлината, Мирътъ и Любовьта да те крепятъ и пазятъ и да те изведатъ на ПОБЕДА. * Любовьта на Учителя е изпитана. Въ нея нѣма изключения. Изпитва се любовьта на ученика. Ако той мѣни своитѣ учители — той не е позналъ своя Учитель; неговото сърдце нѣма прозрението на Любовьта. Той още е въ външния животъ. Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърдцето и волята на ученика — могатъ ли да устоятъ на съблазнитѣ. Ако устояватъ, той съ право заслужава Любовьта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикътъ е въ Свѣтлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПѪТЬ, а не въ измамата на майя. Щомъ стоите въ Свѣтлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любовь, въ която нѣма измѣна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама. Въ нея има вѣчна радость и блаженство, дето Свѣтлината не потъмнява, но вѣчно остава като Божествена нѣжна милувка на душата. И ти ще се увѣришъ въ Едната, Вѣчна Истина, която е Богъ на Любовьта! * Това, което разкрива живота, е Любовь. Това, което разкрива знанието, е Свѣтлина. Това, което разкрива силата, е Свобода. Този, Който те рѫководи, е Вѣренъ и истиненъ въ всичкитѣ Си пѫтища. Той е Учитель въ Вѣчната Свѣтлина, на Проявената Безгранична Любовь! Натоварениятъ да се разтовари; и обременениятъ да снеме бремето си. * Ученикътъ самъ в живота си ще покаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВѢЧНАТА ИСТИНА — доколко обича Учителя на своята душа. * Две нѣща трѣбва да има ученикътъ: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ. Ученикътъ самъ трѣва да се сѫди, преди да е дошълъ сѫдътъ отъ вънъ. Той не трѣбва да прави бързи заключения за нѣща, съ които не е опознат добре. Той трѣбва да познава всѣка душа на мѣстото, дето тя се намира. Защото на свѣтлината едни нѣща растатъ, други цъфтятъ, трети вързватъ, а четвърти зрѣятъ. Ученикътъ въ Великия Пѫть на Свѣтлината се вдъхновява отъ нѣщо по-възвишено, отколкото човѣкъ може да мисли. Той трѣбва да покаже, че въ него Безграничниятъ е вложилъ нѣщо добро. * Всичко така да бѫде, както Господъ е казалъ! Ученикътъ трѣбва да изнесе товара си до край. И да го занесе даръ на Бога и даръ на дома си. Духътъ му не трѣбва да отпада. Онова, което отличава човѣка, е да бѫде винаги вѣренъ и истиненъ! Той трѣбва да живѣе въ великия Животъ, де Любовьта, Мѫдростьта и Истината царятъ. * Ти ще учишъ, ще търпишъ, ще се радвашъ, ще мислишъ, ще работишъ, ще вѣрвашъ и ще благодаришъ на Бога за най-великото въ твоя животъ. Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! * Учительтъ е всѣкога абсолютно истиненъ къмъ ученика си! Ученикътъ трѣбва да познава своя Учитель съ абсолютна вѣра. Него Учительтъ познава презъ вѣчностьта въ цѣлия му развой и пѫть. Този, който се учи, всѣкога трѣбва да бѫде вѣренъ къмъ оня, който го учи. Ученикътъ знае и е абсолютно убеденъ, че Учительтъ желае и работи само за неговото върховно добро и напредъкъ въ живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкътъ на ученика. Скѫпоценнитѣ камъни, изработени въ душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като даръ любовенъ, най-светъ и чистъ, предъ стѫпитѣ на Безграничния, за Вѣченъ Заветъ между тѣхъ! И тѣзи камъни ще блестятъ вѣчно като сияйни звѣзди по небесната твърдь — предъ Лицето на Безграничния. Тѣ ще говорятъ за Славата на Вѣчния! Едничката цель на Учителя е да се прослави Богъ въ човѣшкитѣ души. Затова е Той дошълъ Самъ. * Така се ражда НОВИЯТЪ ЧОВѢКЪ НА НОВАТА РАСА, СВѢТЯЩАТА. Той ще разбира езика на Девитѣ; и очитѣ му ще се отворятъ да види какъ ангели слизатъ до него и възлизатъ. Когато минава покрай плодни дървета, клонитѣ ще се навеждатъ, за да си вземе отъ плода имъ, и после пакъ ще се изправятъ. Птичките ще кацатъ довѣрчиво на рамената му. И животнитѣ нѣма да имат боязънь отъ него. Това ще бѫде едно Ново Изявление на Животъ, Красота и Радость. Красотата ще се изрази въ нови форми. Навсѣкѫде, дето има едно леко докосване на Божествения Духъ, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемитѣ богатства на Духа. Тя ни разкрива тайнитѣ на Духа. За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВЬ И ВИСШАТА ИСТИНА сѫ едно и сѫщо нѣщо. Тѣ сѫ езикъ на Божия Духъ! Чрез тѣхъ се прославя Богъ! Винаги се вслушвай в свещения шепотъ на Бога. * Да се съмнява ученикътъ въ своя Учитель, това е да позори себе си. А пъкъ да се съмнява въ Бога, това е да изгуби живота си. Да познаешъ Бога и Учителя — това е начало на Вѣчния Животъ. Тѣзи Думи сѫ за трудолюбивитѣ ученици. На тѣхъ ще се проговори съ зрящитѣ Лѫчи на Видѣлината, въ присѫствието на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Да бѫде тъй, както Единиятъ, Вѣчниятъ е казалъ! „Азъ и Отецъ ми ще дойдем и ще направим жилище въ васъ.“ Той ще даде всичкото свое съдействие на своитѣ добри ученици, които ходятъ въ пѫтя на Благостьта. Любовьта, Мѫдростьта и Истината да бѫдатъ съ васъ сега и всѣкога презъ всичкитѣ вѣкове. Тѣ да топлятъ и озаряватъ всичко добро и възвишено въ васъ. * ТОВА СѪ ДУМИТѢ НА ЖИВОТА! Учительтъ е всѣкога на страната на добрите ученици. Ученикътъ, който се учи добре, може всѣкога да разчита на Любовьта на своя Учитель. * Блажени любещитѣ, защото ще иматъ изобиленъ животъ. Блажени ходящитѣ въ Мѫдрость, защото ще пребиваватъ въ Свѣтлината. Блажени живущитѣ въ Истината, понеже отъ тѣхъ ще паднатъ всички вериги на ограничението. * Любовьта да бѫде съ васъ — Любовь, която носи Миръ, Радость, Чистота, Разумность и Търпение Божествено. Любовьта на Духа Свети да ви озарява. Бѫдете весели духомъ. Слънцето на живота еднакво грѣе всѣкога. Мирътъ да бѫде съ всички васъ, които носите Божията Чистота. Свѣтлината и Обичьта еднакво да пребѫдватъ съ всички ви — ученици на живота! ТОВА Е ВѢЧНИЯТЪ ЗАВЕТЪ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТЪ НА ВЕЛИКИТѢ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА Земниятъ животъ представлява една велика школа, въ която душитѣ се възпитаватъ да усвоятъ пѫтя на Истината, която води къмъ Първото Начало на Живота — Бога. Искай Любовьта! Търси Мѫдростьта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи тамъ! Гдето свѣти Мѫдростьта — мисли тамъ! Гдето е Любовьта — живѣй тамъ! Не преставай да работишъ! Радвай се на най-малката своя придобивка. И благодари на Бога, че те е удостоилъ да видишъ Великото на живота, скрито въ малкото! Радвай се, че си намѣрилъ своя Учитель. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрѣе. Вѣрвай въ непостижимото! Вѣрвай въ невъзможното! Вѣрвай въ това и ще видишъ Вѣчната Реалность на Живота — Бога! Вѣрвай в тяхъ и ще дойдешъ до тѣхната постижимость. Богъ е Богъ на непостижимото, на невъзможното. Той е създалъ свѣта за това. Съ Своето Слово Той разкрива небесата с милиардитѣ слънца! Ако търсимъ възможното и постижимото — ние търсимъ човѣшкото; ако търсимъ невъзможното и непостижимото — ние търсимъ общуване съ Бога — Божественото! А това е пълнотата на Живота! Пѫтятъ на невъзможното и непостижимото е Пѫть на реалнитѣ блага — пѫть на всички ценности въ живота. Истинно е: Любовьта е Любовь на непостижимия Животъ; Мѫдростьта е Мѫдрость на непостижимата Видѣлина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мѫчнотиитѣ сѫ граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждатъ въ Царството на необхватната и непресъхваща радость и ни разкриватъ Изворитѣ на безконечнитѣ дарувания на Духа ТОВА Е ИДЕАЛЪТЪ НА ВЕЛИКИТѢ ДУШИ! — Души, които служатъ на Господа на всичката Пълнота, Животворящиятъ огънъ въ всичко. Тѣ не търсятъ постижимото и възможното. За тѣхъ това е дѣло на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дѣло на бѫдещето — великия копнеж на душитѣ имъ! За тѣхъ настоящето, дейностьта имъ и Животътъ е Любовьта, Видѣлината, Истината, Свободата. Това сѫ пѫтищата, методитѣ, по които непостижимото и невъзможното ни разкриватъ красотата и простора на вѣчните обиталища на Духа, дето пребѫдватъ творческите сили на Космоса. Отъ тамъ иде силата на Живота, свѣтлата мисъль на Духа! Въ Него се вмѣстватъ всички велики блага! Това е пѫть на Едного, пѫть на Съвършенното. Това е пѫть на недостижимото — пътьтъ къмъ Свещенитѣ Извори на Живота! Така се открива, изявява Вѣчниятъ, Безграничниятъ: Азъ съмъ Пѫть на Любовьта! Азъ съмъ Пѫть на Мѫдростьта! Азъ съмъ Пѫть на Истината! Гдето е Животътъ, Видѣлината, Свободата, тамъ съмъ. КЪМЪ ИЗВОРИТѢ НА ЖИВОТА Красивъ е Пѫтьтъ на Възхода! Човѣшката душа върви по него. Нѣкѫде стѫпва по остри камъни. Нѣкѫде пѫтьтъ е стръмень, и главоломни пропасти сѫ отъ дветѣ му страни. Понѣкога пѫтьтъ е тѣсенъ като острието на ножъ. Лицето ѝ я свѣтли. Въ очитѣ ѝ се чете една чудна свѣтлина на възторгъ и умиление. Ярка звѣзда блѣсти надъ главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. И всѣкога ходи съ нея. Тя пръска лѫчитѣ си наоколо и освѣтлява пѫтя ѝ. Грамадни сѣнки отъ околните канари играятъ край нея. Пѫтьтъ е труденъ, но тя не усѣща умора. Нѣма никакъвъ товаръ на гърба си, но се чувствува богата и силна! Тя е радостна. Едно Слънце грѣе въ нея. Сърдцето ѝ е сгрѣно отъ единъ вѫтрешенъ Огънь! Тя мисли за тия, които сѫ долу въ долината. Изкачва се нагоре къмъ шеметни висини за тѣхъ. Всички долу ѝ сѫ мили и близки. Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича. Чувствува, че не е сама. Усѣща около себе си присѫствието на хиляди свѣтли сѫщества, които я обичатъ и които тя обича. На върха има единъ Изворъ, чиито води иматъ вълшебна сила. Тѣ иматъ чудната сила да лѣкуватъ всѣкакви болни, да подмладяватъ стари, да съживяватъ умрѣли. Тя отива нагоре само за хилядитѣ свои близки долу въ долината: болни, немощни, слаби, остарѣли и умирающи. Близо е вече Върхътъ! Като се върне, ще имъ занесе отъ кристалнитѣ струи на живота. И ще имъ покаже Пѫтя. И хиляди ще тръгнатъ по него! КРАСИВЪ Е ПѪТЬТЪ НА ВЪЗХОДА! Душата върви по него. НА РАБОТА! Пробудената душа казва: — Мина дългата нощь. Дигнатъ е воалътъ отъ моитѣ очи и азъ разбирамъ вече: Всичко е Красота! Всичко е Радость! Всичко е Чистота! Всичко е Любовь! Азъ обичамъ всички, понеже Красотата, Радостьта, Чистотата и Любовьта сѫ въ тѣхъ. Ще отида при обезвѣренитѣ, за да имъ дамъ отъ Свѣтлината, въ която живѣя. Ще отида при плачущитѣ, за да имъ дамъ моята радость. Ще отида при отчаянитѣ, за да ги утѣша. Ще отида при обремененитѣ, за да имъ дамъ отъ моята Любовь. Ще отида при всички, за да се раздамъ на света! И въ това е моята Радость! Защото всички тѣ сѫ въ менъ, и азъ въ тѣхъ. Азъ отивамъ да служа.
  18. Неделни беседи стар правопис за слагане в новия сайт Бележка: Линковете на книгите, които са за сканиране, водят към сайта: Библиотека - Петър Дънов 01. НБ, 1-ва серия,Сила и Живот - "Ето... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 02. НБ, 2-ра серия, Сила и Живот, "Духъ... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 03. Сила и живот, НБ III серия, "Солта... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 06. "Все що е писано", беседи от Уч... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 07. "Дали може", беседи от Учителя,... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 09. Великите условия на живота (1919), Софи... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) 10. "Трите основи на живота" Три бе... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 14. Сила и живот, IV серия, "Братя и се... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 15. Сила и живот, V серия, "Защо твоитѣ... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 19. Двата природни метода, VI серия (1923-1... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 21. "Настанало е Царството Божие",... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 22. "Послѣдното мѣсто", Недѣлни бес... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 25. Заведоха Исуса, Недѣлни бесѣди, VIII се... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 26. Саваатъ-Амонъ-Ра, Недѣлни бесѣди, VIII... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 27 Ще ми изявишъ (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 28. Затова се родих, Неделни беседи, IX сер... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 29. Влизане, Сила и живот, IX серия, т.2 (1... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 30. Праведният, Сила и живот, IX серия, т.3... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 31. Сила и живот, IX серия, Ветхото прѣмина... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 32. Мнозина казваха, Сила и живот, X серия,... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) Пресканирана но ила липсващи страници към края 33. Ни мъж, ни жена, Сила и живот, X серия,... (сложена за теглене) Започва да я обработва Атанас 7.02,2016 34. Синове на възкресението, Сила и живот,... (сложена за теглене) 35. За съдба дойдох, Сила и живот, XI серия, т.1 (19... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) 36 Учителю Благи, Сила и живот, XII серия,... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) 37. Който има невестата, Сила и живот, XII... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) 38. Голямото благо, Сила и живот, XII серия, т.3 (19.. (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) 39. Крадецът и пастирят, Сила и живот, XIII... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) 40. Да ви даде, Сила и живот, XIII серия, т... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) 41. Делата Божии, Сила и живот, XIII серия,... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) 43. "Учителю, да прогледам!", е... (сложена за теглене), 44. Новата Ева. Издигнете жената! 3 нед... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 47. Вечно подмладяване, Неделни беседи, XX... (сложена за теглене) (съдържанието е налично в сайта) Явление на Духа - Неделна беседа 20.04.1914.. (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) Истината, Бъдете съвършени., Неделни беседи (сложена за теглене), (в сайта е сложена само „Истината“) Жал ми е за народа, неделна беседа (06.12.1... (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) Видѣлината, три недѣлни бесѣди, изд. 1925 г (сложена за теглене), (съдържанието е налично в сайта) 45. Баща и синъ (две беседи, 1937 г.) (сложена за теглене), (в сайта е сложена само Баща и син, от 2 беседи)
  19. Помощен списък Беседи нови издания със стар правопис (отбелязала съм кои ги има в сайта и кои – не) Беседи, обяснения и упътвания от Учителя (1919), д... (ДА) Беседи и напътствия държано от Учителя (1920), дад... (ДА) Науката и възпитанието - Варна 1896 (ДА) Призвание към народа ми – български (8.10.1... (ДА) Послание към учениците ДА За учениците на Всемирното Бяло Братство (к... НЕ МОЛИТВИ ФОРМУЛИ ПѢСНИ НЕ Младежки събори НЕ Новитѣ схващания на ученика (ДА) съдържание Абсолютна справедливост (ДА) Всекийдѣнь по една добра мисъль(ДА) Аз го създадох, т.2 (ДА) Аз го създадох, т.1 (ДА), Двата тома са обединени в един, пак издание на Жануа, 2003 "Да им дам живот" Съборни беседи 19... (ДА), книгата не е разчетена. Божественитѣ условия (ДА) съдържание Правъпѫть(ДА) Беседи обяснения и упътвания от Учителя 1920г. (ДА) Ето Човекът (ДА) НБ, 2-ра серия, Сила и Живот, "Духът и... (ДА) "Все що е писано", беседи от Учител... (ДА) Сила и живот, НБ III серия, "Солта"... (ДА) Новият човек (ДА) "Братя и сестри на Христа" - 4-ва с... (ДА) "Защо Твоите ученици ядат и пият"-... (ДА) Поучаваше ги (ДА) Настанало е Царството Божие - 7 ма серия (ДА) Последното место 7 ма серия Том 2 (ДА) Заведоха Исуса (ДА) Саваатъ-Амонь-Ра - осма серия, том 2 НЕ (но беседите ги има в книгата Заведоха Исуса) –тази книга е някаква част от „Заведоха Исуса“…? Новата мисъл НЕ (книгата не е разчетена) "Новият живот", СБ, 1922 г., изд.... НЕ(книгата не е разчетена) Изново, Сила и Живот. 15 серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992) обработена в стар правопис от Георги Касабов (ДА) Вземи детето (1932 г.), Издателство "Сила и Живот", Бургас, 1993 г. обработена в стар правопис от Георги Касабов (ДА)
  20. File Name: "Новият живот", СБ, 1922 г., изд. "Виделина", 1999 г. File Submitter: hristo File Submitted: 03 яну 2016 File Category: Беседи - нови издания със стар правопис Новият живот Съборна беседа, 19 август, 1922 г. Второ издание, изготвено без изменение от първото, София, ИК "ВИДЕЛИНА", 1999 г., ISBN 954-8925-18-4 Новият живот 19 август 1922 г. Click here to download this file
  21. File Name: 13. "Свещеният огън", съборни беседи от Учителя, София, 1926 г. File Submitter: hristo File Submitted: 03 яну 2016 File Category: Съборни беседи "Свещеният огън" Съборни беседи 1926 г. "Свещеният огън", Съборни беседи дадени от Учителя на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в град Търново през лятото на 1926 год. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание: Отвънъ и отвѫтрѣ 22 август 1926 г. Свѣтлиятъ пѫть на знанието 22 август 1926 г. Раждане на свободата 23 август 1926 г. Да не бѫдете сѫдени! 24 август 1926 г. Имената ви сѫ записани 25 август 1926 г. Свещениятъ огънь 27 август 1926 г. Правосѫдие 28 август 1926 г. Ще се изкоренятъ 29 август 1926 г. Добро и съвършенство 29 август 1926 г. Нарядъ - 1926 22-29 август 1926 г. Click here to download this file
  22. File Name: 06.1 Лекции на младежкия окултен клас - IV година, т.2, лекции: 10,11,12,13 и 14 (1924 г. - 1925 г.) File Submitter: hristo File Submitted: 03 яну 2016 File Category: Младежки Окултен клас Младежки окултен клас - 4 година Лекции на младежкия окултен клас - 2-ри том "Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.",. 31 лекции на Младежкия окултен клас, държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки),. Издание на просветния комитет, София, 1927-1928 г. Изданието е в 5 книжки, според каталога на Елена Андреева. В предложеният за теглене PDF, са обединени всичките беседи от тази година. Книгата за теглене на PDF Съдържание II том, издание 1927 г. 10. Божественото буталце, 21.12.1924 11. Закон за внушение и закон за равновесие, 28.12.1924 12. Направление на енергиите, 4.01.1925 13. Квадратура на кръга, 11.01.1925 14. Двете възможности, 18.01.1925 Click here to download this file
  23. File Name: 43. "Учителю, да прогледамъ!", една неделна беседа, 1931 г. - стар правопис File Submitter: hristo File Submitted: 03 яну 2016 File Category: Неделни Беседи "Учителю, да прогледамъ!" "Учителю, да прогледамъ!", Книжката съдържа една неделна беседа, държана на 21 юни, 1931 г. изд. София, 1931 г., по стенографски записки. Стар правопис. Click here to download this file
×
×
  • Създай нов...