Jump to content

Цялата активност

Този поток се обновява автоматично

  1. Earlier
  2. БЕИНСА̀ ДУНО̀ И УКРАСИХА СВѢТИЛНИЦИТѢ СИ София 2023 Настоящата беседата: „И украсиха свѣтилницитѣ си“ е часть отъ цикъла „Недѣлни бесѣди“, произнесена 15.01.1933 г. отъ Учителя Петъръ Дѫновъ - Беинса̀ Дуно̀ въ София. Цикълътъ, озаглавенъ „Недѣлни бесѣди” прѣдставлява бесѣди, изнасяни въ 10 часа сутриньта въ недѣля. Публичното изнасяне и документиране на „Недѣлни бесѣди“ започва прѣзъ 1914 г. Обикновено започватъ съ опрѣдѣленъ стихъ или стихове отъ Библията и продължаватъ съ тълкуване, давайки отговоръ на актуални човѣшки проблеми. Стилътъ е максимално достѫпенъ за слушателя; прѣдназначенъ е за широка аудитория. Истинитѣ на живота сѫ илюстрирани съ множество притчи и примѣри. Има голѣма широта въ обхвата на бесѣдитѣ, като всѣка отъ тѣхъ засѣга разнообразни подтеми. За правилното възприемане и прилагане на Словото Божие е необходимо духовно знание и дълбоко разбиране на вѫтрѣшния му смисълъ. Недѣлнитѣ бесѣди сѫ безцѣненъ изворъ на свѣтлина по тѣзи въпроси. Централно е мѣстото на Христовото послание за Божественото съвършенство и приложението му въ живота отъ отдѣлния човѣкъ и обществото. Основата на Божественото учение сѫ принципитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Въ първитѣ шесть тома на „Недѣлни бесѣди”, нарѣчени “Сила и Животъ”, по собственитѣ думи на Учителя Беинса̀ Дуно̀, се съдържатъ основитѣ на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бѣло Братство. Всички бесѣди, достигнали до нашето съврѣмие сѫ достѫпни въ електроненъ вариантъ на: https://beinsa.bg/ И украсиха свѣтилницитѣ си „Отче наш“ „Въ начало бе Словото“ „Фир-фюр-фен“ Тогазъ се раздигнаха всички онѣзи дѣвици и украсиха свѣтилницитѣ си. (Евангелие отъ Матея 25:7) Онова реалното, което може да се разбере въ свѣта, то е конкретното, видимото. Подъ думата видимо се разбира знайното, това, което нашето съзнание може въ даденъ моментъ да разбере и узнае. Само онѣзи неща сѫ видими, които ние разбираме. Вие може да кажете, че сте видѣли много работи – това е само една илюзия на вашия умъ. Видимо е само онова, което вашето съзнание разбира, и остава впечатление отъ него. Вие много нѣща виждате, които оставатъ въ съзнанието ви впечатления, но не ги разбирате. Не е необходимо да знаете всичко. Най-голѣмото нещастие за човѣка ще бѫде да знае всичко. И най-голѣмото нещастие за човѣка ще бѫде да не знае нищо. Това сѫ две антитези. Първо, да знаешъ малко, да не знаешъ много, за да има какво да учишъ. Разбира се, и най-виднитѣ хора на земята – даже поети, писатели и философи, иматъ свои слаби страни. Всѣки човѣкъ има нѣщо да учи. Защо? Липсва му нѣщо. Когато единъ писатель описва единъ характеръ, повидимому той си го прѣдставя въ неговата свѣтлина, въ неговата свѣтла страна и така го изнася, но всѣки характеръ има си една отрицателна страна, която писателитѣ не сѫ описали. Тѣ не сѫ ги описали, но сами по себе си се разбиратъ. И нѣма защо да ги описватъ, нито пъкъ ние ще ги описваме. Всѣ нѣкой ще ги опише. Изобщо, докато хората сѫ живи, описватъ имъ все лошитѣ страни; като заминатъ отъ земята, започватъ да описватъ добритѣ имъ страни. И защо и за какво – това е единъ вѫтрѣшенъ навикъ. Казвамъ, нѣколко нѣща има, които всѣкога трѣбва да държимъ въ ума си. Една малка стая може да се освѣтява съ едно малко прозорче, но една голѣма стая не може да се освѣтява съ малъкъ прозорецъ. На голѣмата стая трѣбва голѣмъ прозорецъ. Едно малко сѫщество като комара може да се задоволи съ малко храница, но едно голѣмо сѫщество като човѣка не може да се задоволи съ храната на комара. Слѣдователно невъзможно е да се прѣпорѫчватъ идеитѣ на комара за човѣка и невъзможно е да се прѣпорѫчватъ идеитѣ на човѣка за комара. Слѣдователно разуменъ човѣкъ е онзи, който туря всѣко нѣщо на мѣстото му. Има писатели, поети, философи, които мислятъ добрѣ, но тѣ искатъ да прѣдставятъ цѣлата истина изведнъжъ. Немислимо е цѣлата истина да се прѣдстави въ една епоха. Докато дѣтето е въ утробата на майка си, то не може да разбира живота извънъ нея. Дотогава то е въ едно пасивно състояние и прѣживява живота точно на майка си. Каквото майката мисли, такова и то мисли. Майката само всажда въ него и като свърши всичката работа, която трѣбва да извърши, тя го пуща на свобода. Тя му отваря вратата и казва: „Хайде, сега да се разходишъ свободно, но не много далечъ отъ мене, само на нѣколко педи разстояние, нито даже на единъ или два метра разстояние.“ Тя го туря близо до себе си, въ нѣкоя люлка. Ако се отдалечи отъ нея, очаква го нѣкаква опасность. Та ние, съврѣменнитѣ хора, сме замязали на някои разгалени дѣца. Има два вида хора: еднитѣ азъ наричамъ изпѫкналитѣ хора, а другитѣ – вдлъбнатитѣ хора въ свѣта. Еднитѣ сѫ съ изпѫкнали очи, а другитѣ сѫ съ вдлъбнати. Еднитѣ сѫ съ издути устни, а другитѣ сѫ съ тънки устни; еднитѣ сѫ съ голѣми уши, а другитѣ сѫ съ малки; еднитѣ сѫ съ голѣми ръце, а другитѣ сѫ съ малки. Това сѫ двата вида хора, но това още не е научно изяснение. На сѫщото основание има и два вида науки: едната е за забавление, за упражнение, а другата е истинската наука, която ни дава директива, посока въ живота, какъ трѣбва да живѣемъ, какъ трѣбва да прѣустроимъ живота си. Тази наука едва сега иде на земята. Запримѣръ нѣкога ни казватъ какъ трѣбва да се хранимъ, каква храна трѣбва да употрѣбяваме и коя е по-хигиеничната храна. Въ това отношение има две мнѣния: едното мнѣение е мнѣнието за месната храна, а другото мнѣние е идеята за растителната храна. И за едната, и за другата храна има поддръжници. Поети, писатели и философи поддържатъ напримѣръ месната храна като отлична храна за организма, че който се храни съ такава храна ще има добрѣ развити способности и дарби, ще бѫде интелигентенъ човѣкъ и т.н. И за другата идея се явяватъ поети, писатели, доктори и философи, които казватъ, че който се храни съ растителна храна, той ще има добро здраве, висока нравственость, голѣми способности и т.н. Тѣ привеждатъ за примѣръ слона. И еднитѣ поддръжници на месната храна, и другитѣ – на растителната храна, сѫ заинтересовани. И двата типа хора страдатъ на общо основание. Съвременната растителна храна е оцапана. Тя е полурастителна. И съвременнитѣ плодове споредъ най-новитѣ изслѣдвания не сѫ чисто растителна храна, тѣ иматъ примѣси отъ месни елементи. Всички плодове, които се хранятъ отъ земята, възприематъ отъ елементитѣ на месото, на кръвта, защото самата земя е оросена съ кръвь. Вижтe напримѣръ онази черница, която е посадена на гроба на някой умрѣлъ. Съ какво се храни тя? Тя се храни съ мазнинитѣ отъ умрѣлия човѣкъ, отъ неговитѣ сокове, които влизатъ въ пръстьта и слѣдъ това хората ядатъ отъ плодоветѣ, отъ бобонкитѣ на тази черница и казватъ: „Много вкусна е тази черница!“ Нѣкой казва: „Азъ съмъ вегетарианецъ.“ Не, ти още никакъвъ вегетарианецъ не си. Подъ вегетарианска храна азъ разбирамъ такава, която нѣма абсолютно никакъ месни примѣси и сокове още въ своето първично състояние. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ е билъ въ рая, когато растенията не сѫ били още покварени, както въ нашитѣ врѣмена. Вегетарианцитѣ правятъ изслѣдвания да видятъ колко калории топлина съдържа растителната храна и колко месната. Слѣдователно вегетарианската храна трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Не само това, но и въздухътъ, който дишаме днесъ, не е толкова чистъ. При такава храна и при такъвъ въздухъ и ние не можемъ да бѫдемъ толкова здрави, както се изисква. Месната храна съдържа такива вещества, които подпушватъ поритѣ. Това подпушване, което хората наричатъ запекъ, често създава смъртьта имъ. Когато половината отъ поритѣ на клеткитѣ на човѣшкия организъмъ се подпушатъ, той вече е кандидатъ за онзи свѣтъ. И ние можемъ да кажемъ, че онѣзи животни, които могатъ да послужатъ като образци на дълъгъ животъ, не сѫ месоядци, а вегетарианци. Каквото и да говорятъ ученитѣ, азъ бихъ могълъ да ви прѣдставя редъ образци на дълъгъ животъ, и то все отъ такива, които се хранятъ съ растителна храна. Има много растения, които сѫ прѣдставители на дълъгъ животъ, при това тѣ не сѫ месоядци. Растенията знаятъ законитѣ на дългия животъ и тепърва хората трѣбва да учатъ отъ тяхъ какъ да живѣятъ дълъгъ животъ. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че тѣ не живѣятъ разумно. Какъ може да не водятъ разуменъ животъ? Въ растенията ставатъ цѣлъ редъ химически процеси. Растенията знаятъ какъ да си избиратъ храна отъ почвата и какъ да я усвояватъ. Тѣ знаятъ какви газове да взематъ отъ въздуха и какъ да ги прѣработватъ, да прѣустроятъ цѣлия си организъмъ. Казватъ, че растенията се отличаватъ по своя плодъ. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бѫдемъ първитѣ глупци въ свѣта. Благодарение на интелигентностьта на растенията и ние придобиваме разумность. Слѣдователно разумностьта и нашата интелигентность до извѣстна степень се дължи на растенията. Онѣзи, които не разбиратъ първичния окултенъ езикъ, тѣ не знаятъ, че Богъ чрезъ Словото създаде свѣта. Значи Словото прѣдшества човѣка. Слѣдователно човѣкъ отпослѣ се създаде по образъ и подобие на Словото. Човѣкъ се храни съ Словото. И още хиляди години човѣкъ ще се храни съ Словото. Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко съ присмѣхъ къмъ тѣхъ и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трѣбва да знаемъ, че всѣко растение, всѣко дърво има интелигентность, която въ извѣстно отношение надминава човѣка. И Христосъ не се срамува да казва: „Азъ съмъ лозата, вие – прѫчкитѣ.“ Той не казва: азъ съмъ слонътъ, а вие слончета или азъ съмъ лъвътъ, а вие лъвчетата, или азъ съмъ сомътъ, а вие сомчетата, или азъ съмъ голѣмиятъ китъ, а вие китчетата, но казва: „Азъ съмъ лозата, а вие – прѫчкитѣ.“ Ще кажете, че Христосъ не е билъ ботаникъ. Не, Христосъ имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всѣки съврѣмененъ ботаникъ. Това е мое мнение, но азъ имамъ доста доказателства, отъ които се увѣрявамъ, че Христосъ е билъ много по-добъръ ботаникъ, отъ сегашнитѣ видни ботаници. Ако Христосъ би написалъ една ботаника, азъ бихъ прѣдпочелъ да уча неговата ботаника, отколкото тази на съврѣменнитѣ, даже и най-видни, ботаници. Сега азъ искамъ да ви наведа на една мисъль, която често се срѣща у васъ. Запримѣръ вие често говоритѣ за свѣтлината, за маслото, което носили петьтѣ дѣвици въ свѣтилницитѣ си. Подъ думата свѣтлина се разбира съзнанието на човѣка. Свѣтлината на петьтѣ разумни дѣвици подразбира свѣтлината на човѣшкото съзнание, т.е. разумното начало у тяхъ. Петьтѣ неразумни дѣвици нѣмали масло въ кадилницитѣ си и т.е. нѣмали достатъчно свѣтлина въ съзнанието си. Тъй щото подъ думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и свѣтлина. Значи тя поддържа горѣнето. Неразумнитѣ девици, които нѣмали масло, нѣмали тѣзи благородни чувства, които даватъ топлина на човѣка. Всѣки човѣкъ, който нѣма сърдце, нѣма благородни чувства въ себе си, минава къмъ страната на глупавитѣ хора. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да има умъ. Умъ безъ сърдце не може да се прояви. На сѫщото основание човѣшкиятъ духъ не може да се прояви безъ любовь. Любовта е дѣтето на духа. Ние познаваме духа чрѣзъ дѣтето. Апостолъ Павелъ, единъ отъ виднитѣ учени на врѣмето си, казва: „Плодътъ на духа е любовта“. Какво разбираме подъ думата плодъ? Отъ дѣтето ти ще познаешъ каква е майка му, какъвъ е баща му. Слѣдователно любовьта е обективната страна на непонятното. При сегашнитѣ условия единственото понятно нѣщо за насъ е любовьта. Когато говоримъ за разумностьта, даже и за най-голѣмата разумность, каквато можемъ да си прѣдставимъ, ние винаги я свързваме съ любовьта. Дѣто любовьта влиза въ живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадемъ редъ примѣри. Запримѣръ онѣзи прѣдмети, които обичаме, ние ги учимъ по-добре, отколкото онѣзи прѣдмети, които не обичаме. Онѣзи прѣдмети, които ни сѫ любими, тѣ ни сѫ и понятни. Когато обичаме единъ човѣкъ, той ни е повече понятенъ и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятенъ и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нѣщата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването имъ зависи отъ нашата любовь къмъ тяхъ. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпросъ зная малко нѣщо.“ Малкото знание е всѣкога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влѣзе и до гушата въ водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влѣзе и до колѣнѣ въ водата. Слѣдователно онзи, който иска да влѣзе въ живота, той трѣбва да има знания, той трѣбва да разчита на силитѣ, които се намиратъ въ него. Сега какво виждаме въ свѣта? Едни отричатъ Бога, а други го приематъ. Сега нека остане у васъ конкретната мисъль: единственото реално нѣщо, което знаемъ въ свѣта, това сме ние самитѣ. Вънъ отъ себе си ние нищо друго не познаваме. Понѣкога напримѣръ вие говорите за ангелъ, но въ края на краищата вие на този ангелъ все ще му дадете човѣшки образъ. Ако пъкъ живѣехте въ врѣмето на египтянитѣ, на този ангелъ бихтѣ дали образъ или на Аписъ, или на нѣкой бикъ, или на волъ, или на лъвъ, или на орелъ и т.н. Нѣкои даватъ образитѣ на херувимитѣ, и то слѣднитѣ четири образа: единиятъ мязалъ на човѣкъ, вториятъ на лъвъ, третиятъ на орелъ, а четвъртиятъ на волъ. Това сѫ херувимитѣ, които имали крила. Това е изобщо цѣлото творение, което е познато на насъ. Но то прѣдставя всичкитѣ фази, прѣзъ които сме минали. Нѣкой казва: „Азъ да съмъ билъ орелъ!“. Ами, ако единъ ангелъ носи орелско лице и не го е срамъ, защо тебе да те е срамъ? Ако единъ ангелъ носи лицето на единъ волъ и не го е срамъ, защо тебе да те е срамъ? Ти не искашъ да носишъ лицето на единъ волъ, а като човѣкъ правишъ прѣстѫпления. Въ някое отношение единъ волъ стои по-високо отъ единъ човѣкъ. Волътъ съзнателно нѣма да направи никакво прѣстѫпление, той нѣма да окраде някого, той нѣма да убие нѣкого. Въ какво тогазъ волътъ седи по-ниско отъ човѣка? Ама волътъ нѣма интелигентностьта на човѣка, ще кажете вие. Та въ какво се заключава човѣшката интелигентность? Та ти като човѣкъ, който мислишъ, че си интелигентенъ, и правишъ прѣстѫпления, въ какво се проявява твоята интелигентность? Интелигентностьта се заключава само въ това, което човѣкъ може да твори, да създава. Ако ти само разрушавашъ, това не е никаква интелигентность. Та кой не знае да разрушава? Дойде единъ заекъ, обѣли коритѣ на дърветата и нищо повече. Дойде единъ молецъ, нападне дрехитѣ, направи дупки въ тѣхъ – това знание ли е? Това е една глупость, която нѣкога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всѣко сѫщество, което руши. Ако нѣкой намѣри молеца въ сандъка, веднага го осѫжда на смъртно наказание. Сега ние, хората отъ този вѣкъ, се намираме въ едно особено положение, разрѣшаваме единъ отъ важнитѣ въпроси – да вѣрваме или да не вѣрваме. Чудни сѫ хората, които разрѣшаватъ такъвъ единъ въпросъ – да вѣрватъ или да не вѣрватъ. Да вѣрвамъ ли, че азъ сѫществувамъ, или да не вѣрвамъ, че азъ сѫществувамъ? Сега азъ оставямъ идеята за Бога. Нѣкой казва: „Има ли Богъ, или нѣма?“ Казвамъ, малко хора ще се намѣрятъ, които да отговорятъ на този въпросъ. Важно е да се постави конкретно въпросътъ, дали азъ сѫществувамъ, или не. Всѣки за себе си да си постави този въпросъ. Щомъ азъ сѫществувамъ, има ли другъ животъ, или нѣма? Азъ зная този животъ, въ който сега живѣя. Единъ день, като мина въ другия животъ, оттамъ, отъ този животъ, ще съобщя какво има тамъ. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържашъ понятието за онзи свѣтъ. Нѣкой казва: „Като умре човѣкъ, какво става съ него?“ Сега азъ ще ви поставя въ друго положение. Ще ви поставя сѫщия въпросъ отъ друго гледище. Прѣдставѣте си, че иматѣ двѣ кани или двѣ шишета. Едното шише е пълно съ вода, а другото е празно. Слѣдъ това вие прѣливате водата отъ пълното въ празното шише. Питамъ, какво стана съ водата, която беше въ първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е прѣлѣла отъ едното въ другото шише. Ами човѣкътъ дѣ е? Какво прѣдставя човѣкътъ? Този въпросъ си задавате вие. Като ви давамъ примѣра съ шишетата и водата, казвамъ, такъвъ човѣкъ, какъвто вие си прѣдставляватe, той не сѫществува въ природата. Хиляди шишета сѫществуватъ като първитѣ двѣ, направени отъ грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода въ едно отъ тия шишета, че тази вода е единствената, която сѫществува въ едно отъ тия шишета и живѣе. Това сѫ ваши заблуждения. Слѣдователно разумниятъ животъ едноврѣмeнно живѣе въ всички сѫщества. И вие питате: „Като умремъ, дѣ ще отидемъ?“ Нѣма да умрете. Ако се излѣете отъ формата, въ която сте били поставени, вие ще отидете въ истинския животъ, отдѣто сте излѣзли. И Христосъ казва: „Излѣзохъ отъ Отца си, отъ голѣмия изворъ и се връщамъ пакъ при него да живѣя.“ Като ме слушатъ, мнозина ще направятъ отъ думитѣ ми цѣлъ въпросъ и ще кажатъ – той не вѣрва въ това, не вѣрва въ онова. Питамъ, въ какво да вѣрвамъ? Вѣрвамъ въ единството на живота, вѣрвамъ, че всички хора иматъ единъ произходъ. Всички хора иматъ толкова животъ, колкото могатъ да събератъ. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. Въ качествено отношение по животъ между хората нѣма абсолютно никаква разлика, но тѣ се различаватъ въ количествено отношение. Обаче съврѣменната философия внася между хората толкова различие, вслѣдствие на което между тѣхъ се насаждатъ чувства на омраза, на неразположение и тѣ започватъ да спорятъ помежду си кой въ какво вѣрвалъ. Единъ вѣрвалъ въ Христа, че билъ Синъ Божи, другъ вѣрвалъ въ Богъ Отецъ, въ троеличието и т.н. И вслѣдствие на това различие въ вѣрванията имъ тѣ създаватъ помежду си едно голѣмо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси сѫ толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тяхъ. Колкото философи и писатели съмъ челъ досега, нито единъ отъ тяхъ не може да твърди и да каже, че е ходилъ на онзи свѣтъ освѣнъ Сведенборгъ, който съ положителность твърди, че се е разговарялъ съ Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другитѣ философи, тѣ правятъ своитѣ изводи по единъ логиченъ пѫть, тѣ казватъ – ако това е така напримѣръ, другото ще бѫде иначе. Тѣ излизатъ отъ причини къмъ послѣдствия. Въ свѣта причинность нѣма. Причинностьта ние сами я създаваме. Въ Бога не сѫществува никаква причинность. За да има нѣкаква причина за нѣщо, все трѣбва да бѫде човѣкъ заставянъ отъ нѣщо друго. Нѣма причина, която може да застави Бога да създаде единъ свѣтъ. И не е било врѣме, когато свѣтътъ да не е сѫществувалъ. Азъ не говоря за нашия свѣтъ, но изобщо за Битието. Ако е било врѣме, когато свѣтътъ да не е сѫществувалъ, тогава можемъ да говоримъ за причината, поради която не е сѫществувалъ, и за причината, която е заставила Бога да създаде свѣта. Това сѫ всe наши умозаключения, които не могатъ да дадатъ никакви резултати. Пакъ по причини и послѣдствия индускитѣ философи говорятъ за кармата. Тѣ казватъ, че причината за кармата е грѣхътъ. А коя е била причината, която заставила човѣка да грѣши? Тогава тѣ дохождатъ до едно заключение: отъ две добрини винаги се ражда едно зло и отъ две злини, се ражда едно добро. Какъ ще разберете това нѣщо? Разберѣтe го както искате. Или между десеть добри хора винаги ще се роди единъ лошъ и между десеть лоши винаги ще се роди единъ добъръ човѣкъ. Обаче не сѫществува законъ, споредъ който отъ десеть лоши хора да се родятъ десеть лоши и отъ десеть добри да се родятъ десеть добри. Всякога десеть добри хора сѫ въ състояние да родятъ единъ лошъ човѣкъ. Това значи – единиятъ лошъ човѣкъ прѣдставя каналъ, прѣзъ който ще минатъ нечистотиитѣ на добритѣ хора. А добриятъ човѣкъ между десетьтѣ лоши прѣдставя отдушникъ, прѣзъ който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за въ бѫдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората прѣдставятъ кандидати или за канали, или за отдушници. Това е изводътъ. Казвате: „Какъ е възможно това?“ Казвамъ, когато хората умиратъ и ги заравятъ въ земята, дѣто започватъ да гниятъ, тогава тѣ не се питатъ какъ е възможно това. Ще кажатъ сега, че е сѫдено на човѣка така – да умре. Не е сѫдено на човѣка да умре. Нима, когато убиватъ единъ човѣкъ, че е сѫдено да го убиватъ? Не, хората си прѣдполагатъ така. Нима, когато една майка помѣтне дѣтето си, че така е сѫдено? Не, това сѫ наши заблуждения. Ние си мислимъ така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни отъ послѣдствията, които могатъ да дойдатъ въ нашия животъ. Та това сѫ философски разсѫждения, които нѣма да ви ползватъ, понеже вие сте съ установени възгледи. Някои отъ васъ сѫ така установени, че казвате: „Повече отъ това не ни трѣбва.“ За изяснение на тази мисъль ще ви приведа единъ примѣръ отъ американския животъ. Едно десетьгодишно дѣтe отива на църква съ баща си, дѣто проповѣдникътъ говори за Христовото учение, като казва, че трѣбва да живѣемъ съобразно него и да бѫдемъ винаги весели и доволни, винаги да пѣемъ. То гледа баща си всѣкога сериозенъ, замисленъ, не пѣе – установенъ християнинъ. Единъ день то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пѣешъ?“ – „Е, татковото, азъ съмъ установенъ, то е за васъ, неустановенитѣ, вие трѣбва да пѣете.“ Дѣтето си помислило малко, въздъхва дълбоко въ себе си и казва: „Кога ли азъ единъ день ще стана установенъ като татко си?“ Единъ день бащата тръгва на разходка съ кабриолета съ сина си. По едно врѣме коньтъ спира и не мърда отъ мѣстото си. Бащата го удря, но той не се мърда. Тогава синътъ казва: „Татко, както виждашъ, коньтъ се е установилъ, не иска да върви напредъ“. Казвамъ, установенитѣ възгледи не сѫ правитѣ възгледи въ живота. Тѣ прѣдставятъ единъ изопаченъ животъ. Изопаченъ животъ на нашитѣ мисли, на нашитѣ чувства. Ние правимъ раздѣление на едно отъ друго и като мразимъ нѣкого, казваме: „Защо Господъ не махне този човѣкъ? Какъ го търпи?“. Мислите ли, че Господь, който е направилъ свѣта, носи вашия умъ? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другитѣ ще кажатъ за тебе: „Какъ Господь търпи този, че не го махне?“. Ако Господь постѫпва споредъ както ние искаме, тогава той би трѣбвало да прѣмахне повече отъ насъ. Тогава какво ще стане съ свѣта? „И украсиха свѣтилницитѣ си.“ Та ако ние искаме да поправимъ живота си, трѣбва да дойдемъ до това положение, да се пробуди нашето съзнание. Сега не е въпросътъ за морала въ свѣта. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тукъ, на земята, а не на небето, вие трѣбва да слѣдвате този пѫть. Човѣкъ може да бѫде на земята блаженъ и щастливъ, но той може да бѫде и на небето блаженъ и щастливъ. Щастието и блаженството на единъ домъ, на единъ човѣкъ, на цѣлото човѣчество зависи отъ насъ. Ние можемъ да бѫдемъ щастливи, когато пожелаемъ. Повечето хора желаятъ да бѫдатъ щастливи, други не желаятъ, вслѣдствие на което между тяхъ се явяватъ раздори. Сега ние туряме закона. Питамъ, какъ ще си обясните живота и отношенията между мѫжа и жената въ единъ домъ, които, прѣди да се оженятъ, сѫ си писали приятелски, божествени писма, обичали сѫ се и сѫ си писали, че единъ безъ другъ не могатъ да живѣятъ, че тяхното щастие и блаженство зависи отъ тяхното събиране, а слѣдъ като се събератъ, едва сѫ се изминали две години и тѣ не могатъ вече да живѣятъ заедно. Какъ ще си обясните това положение? Кое става причина за този вѫтрѣшенъ раздоръ? Причината е, че има много мѫже и много жени. Слабата страна на мѫжа сѫ многото жени и слабата страна на жената сѫ многото мѫже. Тъй си прѣдставямъ азъ положението – другаде не мога да видя причината. Някой казва, че жената го сѫблазнява. Казвамъ, ами като си на масата прѣдъ винцето, тамъ кой тѣ сѫблазнява? Жената го съблазнява, виното го съблазнява, паритѣ го съблазняватъ, ами кѫдѣ е тогазъ човѣкѫтъ. Кое е онова, което не тѣ съблазнява? Ти се съблазнявашъ отъ това-онова, но питамъ, ами ако и отъ тебе хората се съблазняватъ, какво ще кажешъ тогава? Кой е виновенъ тогава? Когато ти се съблазнявашъ, виновни сѫ тѣзи, които те съблазняватъ, но когато ти ставашъ причина хората да се съблазняватъ, коя е причината тогава? Турцитѣ иматъ една поговорка, споредъ която нито единъ турчинъ досега не си е далъ отговоръ за това. Ще кажатъ няколко приказки отгорѣ на това и нищо повече. Като запитали единъ отъ източнитѣ видни философи защо Господь е направилъ така свѣта, той отговорилъ: „Когато Господь създаде всички умни работи въ свѣта, най-послѣ той искалъ да си има една играчка и затова направилъ хората, да си играе съ тяхъ“. Безъ хората, безъ тия играчки не може. Всички разумни сѫщества, които вземали участие въ създаването на свѣта, като се отегчавали, трѣбвало да си поиграятъ съ нѣщо, вслѣдствие на което Богъ имъ създалъ хората като играчка, като забавление слѣдъ трудната и сериозна работа. Тѣ служили като кукли на разумнитѣ сѫщества. И като запитали другитѣ турци може ли това, тѣ казали: „Може да е така, може да е правъ този философъ“. Обаче единъ отъ западнитѣ философи може да даде съвсѣмъ другъ отговоръ на този въпросъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има единъ възгледъ, който може да бѫде най-силенъ за неговия животъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ възгледи, но за онѣзи възгледи, които да прѣдставятъ една сила, на която всѣки човѣкъ да уповава. Възгледитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ единъ вѫтрѣшенъ капиталъ. Както паритѣ, които човѣкъ има въ банката, му даватъ едно вѫтрѣшно спокойствие, така и знанието, което има за изяснение на живота, така и силата, която има въ себе си, трѣбва да внасятъ единъ вѫтрѣшенъ миръ въ душата му. Въ миналото столѣтие, когато излѣзе на бѣлъ свѣтъ сегашната френология, до врѣмето на Гала всички вѣрваха, че човѣкъ е само интелѣктъ, чувство и воля. Дѣ се намиратъ тия интелектъ, чувство и воля, никой не знаеше. Обаче този германски ученъ дойде да докаже на хората, че умѫтъ функционира въ човѣшкия мозъкъ и слѣдъ това той доказа, че въ мозъка на човѣка има много способности, които сѫ локализирани на специални за тяхъ мѣста. И той доказа мѣстата на тия способности и чувства въ мозъка. Той доказа точно дѣ се намиратъ точно способноститѣ на разсѫдъка, на паметьта и на редъ още чувства. За тази цѣль раздѣли челото на три части, сѫщо така и на главата посочи мѣстата на различнитѣ способности. Опитниятъ френологъ може съ завързани очи само съ пипане на челото да покаже какви способности и чувства сѫ развити въ човѣка. Толкова опити се правиха въ Амѣрика и въ Англия, но нито амeриканцитѣ, нито англичанитѣ не повѣрваха въ тази наука. Тѣ и досeга още не сѫ поставили тази наука като една обоснована наука въ училищата си. Въ нѣкои частни училища обаче френологията се изучава като отдѣленъ прѣдметъ. Като изучаваме черепитѣ на по-нисшитѣ сѫщества отъ човѣка и стигнемъ постепенно до човѣка, ще видимъ тамъ постепенното прогресиране въ това отношение, въ това развитие. Всѣки отъ васъ може да направи единъ малъкъ опитъ въ това отношение. Ако вземете единъ човѣшки черепъ или черепа на кое и да е друго животно, и го освѣтите съ свѣщь вечерно време, ще видите, че ония мѣста отъ черeпа, дѣто човѣкътъ или животното е работило най-много, костьта на черепа тамъ е най-тънка. Запримѣръ, ако човѣкъ е чрезмѣрно религиозенъ, горната часть на черепа е много тънка. Ако пъкъ този човѣкъ е билъ философъ и е много мислилъ въ живота си, тогазъ ще забѣлѣжите, че черепътъ му отпрѣдъ на двѣ мѣста на челото е най-тънъкъ, тамъ свѣтлината прониква най-много. Ако пъкъ нѣкой човѣкъ е билъ много грубъ, много жестокъ, тогава черепътъ при ушитѣ му ще бѫде най-тънъкъ. Значи ония места отъ черепа, които сѫ най-тънки, показватъ, че на тия места именно, човѣкътъ е функциониралъ най-много. Та ученитѣ хора съ разни опити сѫ доказали, че мозъкътъ на всички мѣста въ човѣка не е еднакво развитъ, вслѣдствие на което и черепътъ не е навсѣкѫдѣ еднакво развитъ – дебелъ или тънъкъ. Ние питаме защо някой човѣкъ не разбира извѣстни работи. Има хора, които и слѣдъ сто години, а други и слѣдъ двѣста години, едва биха могли да разбератъ това, което днесъ се прѣподава. Запримѣръ има музиканти, които могатъ да свирятъ, да създадатъ нѣщо, но тѣ не разбиратъ дълбоко музиката. Сѫщото може да се каже и за нѣкои художници. Тѣзи музиканти и художници не могатъ да се сравнятъ съ гениалнитѣ художници и музиканти, които иматъ гениални черепи. Гениалниятъ черепъ е гениаленъ самъ по себе си: и по устройство, и по структура, и по вещество на мозъка, както и по рѫба на черѣпа. Шевоветѣ на този черепъ сѫ много деликатни. Ако се наблюдава черепътъ на единъ обикновенъ и единъ гениаленъ човѣкъ, ще се види грамадната разлика: и въ вещество, и въ структура на самото вещество, и на самитѣ нишки на мозъка, а сѫщо така тѣ се различаватъ и по силитѣ, и по способноститѣ, които функциониратъ въ технитѣ черепи. На пръвъ погледъ е така, както наблюдавате единъ сѫдъ, който грънчарьтъ е направилъ отъ фина, отъ хубава каль, и единъ сѫдъ, който е направенъ отъ обикновена глина. Фактътъ е тамъ, че за да бѫде единъ човѣкъ добъръ въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да има единъ отличенъ организъмъ, една отлична глава, или съ други думи казано: бащата или майката на този човѣкъ, т.е. неговитѣ родители, трѣбва да иматъ организми, създадени отъ най-фина материя, за да могатъ да прѣдадатъ своитѣ качества и на дѣцата си, а сѫщо така и външнитѣ условия, и цѣлиятъ народъ, къмъ който той се числи, трѣбва да бѫдатъ разумни. Забѣлѣжѣте всички онѣзи велики хора, които сѫ се раждали било въ Египетъ или въ Вавилонъ, или въ Гърция, или въ Индия, условията за тяхъ сѫ били много благоприятни. Тѣ сѫ имали добра срѣда тамъ. По какво се отличаватъ тѣ? Сравнѣте кавказката раса съ другитѣ раси. Като вземете една кавказка глава, да ви е приятно да гледате. Черепътъ на бѫдещата раса ще бѫде още по-съвършенъ. Въ симпатичната нервна система на сегашната раса има нѣщо, което е недоразвито, което ѝ липсва. Сегашната бѣла раса се отличава отъ другитѣ раси по това, че по чувство тя седи много по-високо отъ тяхъ. Въ бѣлата раса липсва още нѣщо благородно. Запримѣръ при сегашната раса, особено въ време на войната, се забѣлязва това нѣщо – тѣ могатъ да обѣсятъ единъ човѣкъ, безъ да имъ трепне окото, или могатъ да поставятъ единъ човѣкъ на столъ, прѣзъ който минава силенъ електрически токъ, и да го поставятъ на голѣми страдания, безъ да имъ трепне окото за това. Тѣ не съжаляватъ и казватъ – този човѣкъ трѣбва да умре. Китайцитѣ въ това отношение сѫ още по-жестоки. Бѣлитѣ въ сравнение на миналитѣ раси сѫ по-напрѣднали, но и тѣ иматъ още недоразвито нѣщо въ това благородното, възвишеното. Запримѣръ колко пѫти у васъ, които принадлежите на бѣлата раса, се зараждатъ лоши, неприятни чувства и мисли. Разправяше ми една млада мома, учителка някѫдѣ въ България, какво лошо чувство се зараждало въ нея, което я поставяло на положението на животно. „Имахъ – казваше тя – една другарка, която никакъ не обичахъ. Нѣкой пѫть, като я гледахъ, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство къмъ нея, че азъ бѣхъ готова да я прѣбия, да хвърля нѣщо върху нея – да я прѣбия.“. Казвамъ, това е едно атавистическо чувство, което се явява въ сърдцето ѝ като остатъкъ отъ онова животинско състояние на миналитѣ вѣкове или остатъкъ отъ миналитѣ раси, съ които ние тепърва има да се боримъ. Това е атавизъмъ, наслѣдствени черти отъ миналото, съ които ние сега трѣбва да се боримъ, да ги облагородимъ. Понѣкога ние мислимъ, че сме ангели. Не, далечъ сме още отъ да сме ангели. Далечъ сме даже да бѫдемъ отъ разумнитѣ хора въ свѣта. Запримѣръ, ако вие държите една статистика за вашата обхода съ хората, ще видитѣ колко на сто сте били деликатни въ отношенията си къмъ тяхъ. Азъ всѣка вечерь правя наблюдение въ това отношение и съмъ дошълъ до заключение, че българинътъ на сто случаи едва десеть пѫти е показалъ благородна обхода. У женитѣ е 12 на сто, а у мѫжетѣ е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъвъ е просторътъ на жена и какъвъ на мѫжа. Този законъ е най-много 25 процента. Това вземамъ за себе си. Българинътъ е дошълъ едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имамъ въ себе си, азъ трѣбва да приложа поне 25 процента. Това азъ считамъ законъ, въ който нѣма никакво изключение. Значи 25 процента прѣдставятъ едно урегулирано положение, а 50 процента сѫ изключенията. Това показва какъвъ грамаденъ запасъ има въ човѣка отъ необработена материя. Казвате – този човѣкъ е лошъ, онзи човѣкъ е лошъ. Та само хората не сѫ лоши. Въ какво седи лошавината на хората? Минавамъ покрай едно дърво и у менъ се явява желанието да хвана единъ клонъ и да го отчупя. Тази е лошата страна у човѣка. Какво прави това дърво? Ти трѣбва да го съжалишъ, да не го поврѣждашъ. Или минавашъ покрай единъ чистъ планински изворъ и въ тебе се заражда желанието да си измиешъ въ него краката. Какъ така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миешъ краката си въ нея. Имай прѣдвидъ, че утре ще мине някой човѣкъ и ще се наведе да пие отъ тази вода. Ти съ твоитѣ крака ще окаляшъ тая вода. Ще си измиешъ краката малко по-далече отъ главата на този изворъ. Ще кажете, че това е дребнавости въ живота. Питамъ, кои нѣща сѫ сѫщественитѣ, които създаватъ характера на човѣка? Истински човѣкъ е онзи, който е внимателенъ въ най-малкитѣ микроскопически добродѣтели и ги спазва напълно. Единъ день, като правя своитѣ изслѣдвания, минава покрай мене единъ господинъ и ми разправя положението си. Жена му била болна, дѣцата му болни, нѣма петь пари въ джоба си да ги нагледа, да имъ купи хлѣбъ. Азъ му вѣрвамъ, че е така. Изваждамъ отъ джоба си една сума и му давамъ да си помогне. Азъ обичамъ да наблюдавамъ. Прослѣдихъ този човѣкъ въ публиката дѣ ще отиде. Виждамъ, че този човѣкъ отиде въ кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тукъ сега!“. Казвамъ: „Разбрахъ сега какви били неговитѣ жена и деца“. Слѣдъ нѣколко часа той пакъ ме срѣща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощь!“. И започна да разправя сѫщата история. Той не ме позна, но азъ го познахъ. Питамъ го: „Какъ така, ти досега не си ли си ходилъ у дома си?“. „Какво искате да кажете?“. Казвамъ му: „Ти отиде въ крcчмата и тамъ изпи жена си и дѣцата си. Ти ме забрави, но азъ съмъ онзи човѣкъ, на когото прѣди нѣколко часа разправяше сѫщата история.“. „Не, вие имате грѣшка.“. „Погрѣшката е моя, а не твоя. Въ това отношение азъ никога не правя погрѣшки. Сега, като искашъ да ме излъжешъ още единъ пѫть, погрешката е въ тебе. Хайде, сeга азъ искамъ да дойда съ тебе до дома ти, искамъ да помогна на твоитѣ дѣца и на твоята жена, но не на тѣзи дѣца твои и на тази ти жена, които сѫ въ кръчмата.“. „ Ще ме извините тогава, жена ми умрѣ.“ „Ами дѣцата ти?“. „Тѣхъ изпратихъ на занаятъ тук-тамъ – нѣма ги.“. Слѣдъ това азъ си тръгнахъ по пѫтя. Казвамъ, така не се разрѣшаватъ социалнитѣ въпроси въ живота. Ние не трѣбва да се лъжемъ. Понякога ние разрѣшаваме единъ социаленъ въпросъ за народа си и по този начинъ всѣки минава за патриотъ. Всѣки минава за защитникъ на една религия, за защитникъ на онзи свѣтъ, за защитникъ на Бога. Каква нужда има Богъ да го защитавамъ? Каква нужда има една религия отъ мене да я защитавамъ? Единъ Господa, който има нужда азъ да го защитавамъ, и една религия, която има нужда азъ да я защитавамъ, азъ се отказвамъ отъ тяхъ. Азъ себе си не мога да защитавамъ, че Богъ ще защитавамъ. Какъ ще го защитавамъ? Да бѫда проводникъ на божественото, това разбирамъ. Богъ самъ се защитава. Той е най-силното, най-разумното сѫщество, което нѣма нужда отъ абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бѫдатъ носители на божественитѣ идеи въ свѣта и проводници. Това е единственото нѣщо, което можемъ да направимъ. Вѣрата ни трѣбва да се свежда до това отношение: да бѫдемъ носители на божественото. А божественото, като минава въ насъ, то ще внесе новата култура. Ако прѣзъ тебе не може да мине една божествена мисъль или едно божествено чувство, или една божествена постѫпка, която ти да чувствашъ, ти не можешъ да бѫдешъ културенъ човѣкъ. Не е въпросътъ да защитаваме онова старото, въ което хората сѫ вѣрвали, но въпросътъ е да дойдемъ до това, което ние знаемъ за себе си въ този моментъ. Христосъ проповѣдвалъ ли е това, което въ Стария завѣтъ се проповѣдваше: „Око за око и зѫбъ за зѫбъ“. Не, Христосъ проповѣдваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнѣте и другата да ви удари“. Добрѣ, но ако Христосъ дойде сeга въ нашия вѣкъ, той ще проповѣдва съвсѣмъ друго нѣщо. Око за око, зѫбъ за зѫбъ, това значи: ако изкоренишъ едно дърво, посади друго. Но Христосъ казва така: ако някой пожелае да посади въ твоята градина едно дърво, ти му дай мѣсто да посади двѣ дървѣта. Това е казаното въ стиха: ако ти ударятъ една плесница, обърни и другата си страна. Въ това има смисълъ вече. Ако вземете този стихъ въ букваленъ смисълъ, той нѣма нищо въ себе си. Каква нужда ще има най-послѣ единъ философъ да се остави на невѣжитѣ да му удрятъ плесници? Защо учителитѣ биятъ ученицитѣ си? За тѣхното невѣжество. Слѣдователно, ако единъ философъ се остави на този, на онзи да му плѣскатъ по една плесница, това показа, че той е невѣжа човѣкъ. На основание на най-великото въ свѣта, ние казваме – нѣма по-красиво нѣщо отъ това, човѣкъ да познава себе си. Гръцкитѣ философи сѫ казали: „Познай себе си!“. Но тѣ сѫ поставили това правило на такава база, че нищо не сѫ могли да научатъ. Тѣ казаха: „Познай себе си въ красотата“. Слѣдователно тѣ дадоха мѣсто на красотата. Красотата е изразъ на човѣшката разумность. Всички съврѣменни хора се възхищаватъ отъ гръцката скулптура, но въ моитѣ очи липсва нѣщо въ тази скулптура, а главно въ нея липсва висшата разумность. Тѣ поставиха правия ѫгълъ на своитѣ богове добрѣ, но главно тѣ изкривиха ѫгъла при ушитѣ. Геометрически тѣ не поставиха ушитѣ на своитѣ богове на мѣстото си. Въ цѣлата скулптура на гърцитѣ ушитѣ имъ не сѫ на мѣстото си. Тѣ поставиха разумностьта добре, ѫгълътъ ѝ е на 90 градуса, но на тази разумность тѣ не дадоха импулсъ, подтикъ. Ухото дава подтикъ. И онзи художникъ, който не може да постави ухото на мѣстото си, не може да постави намѣсто камперовия ѫгълъ, той не разбира законитѣ, по които мѣри нещата. Ако искате да знаете какво е вашето чело, трѣбва да разгледате първия си пръстъ и по една отъ фалангитѣ да познаете какво е челото ви, на каква степень на развитие се намира. Ако двата ви пръста сѫ еднакви, една несъразмѣрность въ вашето развитие има. То не е лошо, но нѣма да бѫдетe слънчевъ типъ, нѣма да бѫдетe единъ прогресивенъ типъ, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освѣнъ това важно е и какъ сѫ поставени пръститѣ ви. Колкото палецътъ слиза надолу, толкова моралнитѣ и умственитѣ чувства въ човѣка сѫ по-силно развити. Значи има извѣстна мѣрка за това. Когато палецътъ е горѣ, пакъ има извѣстно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислѣте, че тия неща сѫ произволни. Тѣ сѫ мѣрки, които за въ бѫдеще ще се изучаватъ и въ училищата даже. Тѣ сѫ една архива. Ако хората сѫ учени въ този смисълъ, когато умре майката или бащата на някой човѣкъ, той ще вземе коститѣ имъ и ще ги изучава да ги измѣрва. Тѣ трѣбва да бѫдатъ за тяхъ свещени кости. Като ги пипашъ, ще кажешъ: „Татко, колко си билъ хубавъ.“ Ако гръдниятъ кошъ е силно развитъ, гърдитѣ широки, това показва, че чувствата у тия хора сѫ силно развити – иматъ дълбочина. Ако пъкъ гърдитѣ сѫ сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не сѫ силно развити. Засега въ съврѣменнитѣ хора коремчето е най-добрѣ развито отъ всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънѣе, ще бѫде съвсѣмъ лошо за тия хора. Не е лошо човѣкъ да има добрѣ развита стомашна система. Когато човѣкъ яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде съ приятность и въ стомаха му се образува излишъкъ отъ киселини, това вече е лошъ признакъ. Когато въ стомаха се отдѣлятъ повече киселини, трѣбва да ядете червенъ лукъ, пиперки, чесънъ, да се изпотявате повечко. Тѣзи лютиви български пиперки сѫ за прѣпорѫчване. Яденето е най-нисшиятъ животъ на мисълта. Не отдѣляйте процеса на яденето отъ процеса на мисълта. Не отдѣляйте процеса на дишането, както и на цѣлата ви нервна система отъ мисъльта. Тѣзи три процеса: яденето, дишането и мисъльта, сѫ свързани тѣсно. Ако ядете добрѣ, ако дишате добрѣ и ако мислите добрѣ, и умътъ ви ще се развива добрѣ, както трѣбва. Ако ти не можешъ да се спрешъ прѣдъ едно парче хлѣбъ съ благоговѣние, безъ да го разгледашъ малко ли е, или е голѣмо, и можешъ да се вглѫбишъ съ благодарность къмъ това, което природата е създала, и да кажешъ: „Господи, благодаря ти за този животъ, който си създалъ и който въ момента ще приема въ себе си“ и въ резултатъ на това – усѣтишъ едно голѣмо удоволствие, значи, че си приелъ тази храна както трѣбва. И ако слѣдъ това не се спрешъ съ такова благоговѣние прѣдъ въздуха, който приемашъ отвънъ, и не благодаришъ за него, ти, ти не можешъ да се ползвашъ както трѣбва отъ този въздухъ. Обаче, ако го приемешъ съ благоговѣние и съ благодарность, и дишането ще стане въ тебе правилно. По сѫщия начинъ трѣбва да постѫпишъ и съ мисълта, когато трѣбва да приемешъ една мисъль. Но ако, като имашъ една глава, и започнешъ да я удряшъ въ стената и казвашъ: „Главо, главо!“ кой е виновенъ за положението ти – главата или ти самъ? Не, като си пипнешъ челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голѣмо богатство, което ми е далъ и което не съмъ обработилъ“. Като го пипнешъ на горната и долната часть, пакъ си кажи: „Благодаря, че имамъ много работа, имамъ да обработвамъ този голѣмъ капиталъ, който ми е даденъ“. Какво правитѣ вие? Седите и мислите за нѣкоя голѣма служба или за послѣдната парижка мода, или за нѣкакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тѣзи работи сѫ хубави, но не сѫ сѫществени. То е все едно, както нѣкои казватъ: „Ние трѣбва да проповѣдваме на хората религиозность, т.е. да бѫдатъ религиозни.“ Не, религиозность насъ не ни трѣбва. Най-първо, насъ ни трѣбва свещена наука за разбиране на човѣшката душа. Послѣ ни трѣбва наука за разбиране на човѣшкия духъ. Азъ оставямъ сега този въпросъ настрана. Духътъ, това е той, а душата, това е тя. Важно е за насъ сега, че умътъ се проявява и сърдцето се проявява, а останалитѣ двѣ нѣща ще дойде въ бѫдеще врѣме и за тѣхъ. Духътъ, това е силата на човѣка. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия духъ. Вие стѣ благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърдце зависи отъ това, доколко вие съзнавате присѫствието на вашата душа въ себе си. Силата на вашия умъ зависи отъ това, доколко вие съзнавате присѫствието на вашия духъ. И доколкото вашиятъ духъ работи, дотолкова и вашиятъ умъ ще работи. Ако се съмнявате и колебаете въ вашия духъ, и умътъ ви ще се колебае. Ако се колебаетe въ душата си, и сърдцето ви ще се колебае. Ако сърдцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бѫде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нѣмате; я имате духъ, я нѣмате. Азъ не поддържамъ нѣща, които не сѫществуватъ. Споредъ мене ние не можемъ да мислимъ за нѣща, които не сѫществуватъ въ свѣта. Всички неща въ природата и въ живота ние не можемъ да ги обяснимъ само съ ума и сърдцето си. Тѣзи неща ние можемъ да обяснимъ само съ духа и душата въ човѣка, като най-възвишени и благородни прояви. Тѣзи явления сѫ отъ естество много по-високо отъ това, което ние съзнаваме. Въ животнитѣ е проблемъ дали иматъ умъ, или нѣматъ. Тѣ съзнаватъ само, че иматъ сърдце, иматъ и тѣло, но дали иматъ умъ, по това нищо положително не знаятъ. Ако запитате единъ философъ отъ животнитѣ дали иматъ умъ, тѣ ще кажатъ: „Нашитѣ учени досега не сѫ си дали мнѣнието още по този въпросъ. За въ бѫдеще ще проучимъ този въпросъ“. Та и ние сега още споримъ дали имаме духъ, или нѣмаме. Духътъ не е нѣщо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултатъ на духа. Духътъ е самиятъ човѣкъ. Това, което сте вие въ вашето съзнание, това е духътъ. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизмѣнно при всички условия, това наричатъ съзнание на човѣка. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на дѣятелностьта на човѣшкия духъ. Това неизмѣнното у насъ, което вие съзнавате, то е човѣшкиятъ духъ. И вие сте неизмѣнни дотолкова, доколкото чувствате, че у васъ присѫства едно разумно начало, на което вие всякога можетѣ да се осланятѣ. Та сeга ние не проповѣдваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървимъ отъ видимото къмъ невидимото, и обратно. Като погледнете една човѣшка рѫка, вие намирате на нея написано много нѣщо, по което можете да гадаете. На пръститѣ на рѫката, на носа, на очитѣ, на веждитѣ, на очитѣ на човѣка сѫ написани много нѣща, по които може да се чете. Ако вземете единъ косъмъ, и по него можете да четете цѣлия характеръ на човѣка. Достатъчно е да дадете единъ косъмъ на някой чувствителенъ, силно сензитивенъ човѣкъ, за да ви опише по него характера на този човѣкъ. За васъ единъ косъмъ нищо не значи, а за учения човѣкъ, като прѣкара този косъмъ по пръститѣ си, по него той може да чете цѣлия характеръ на човѣка. Вие не разбиратѣ значението на космитѣ и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космитѣ си, да се прѣдставите прѣдъ хората по-благороденъ, по-уменъ и нищо повече. Слѣдъ това ще си изопнете малко мускулитѣ, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. Слѣдъ това набръчкате малко веждитѣ си, да покажете, че сте дълбоко замислени. Ако всичко това е право, ако този човѣкъ мисли философски, азъ го облажавамъ, но азъ виждамъ, че той взема само поза, че той е актьоръ на мисълта. Разправяха ми единъ интересенъ случай за двама американски гадатели френолози. Единиятъ отъ тѣхъ си туря рѫката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира. Слѣдъ това той му казалъ: „Много ще ми бѫде приятно, ако ми позволите и азъ да пипна вашата глава“. „Можете“. Той започналъ слѣдъ това да му разправя такива работи, които само той знаелъ за себе си. И послѣ му казалъ: „Слушай, нѣма какво да разправяшъ тѣзи нѣща на другитѣ хора. Нали знаешъ – всѣки човѣкъ си има слабости“. И послѣ и двамата се засмѣли и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се прѣдставяме прѣдъ хората, благодарение че космитѣ ни покриватъ всичко“. Сега ние трѣбва да дойдемъ до онова вѫтрѣшно знание, което имаме въ себе си. Днесъ се прѣдава едно знание, което нѣма никакво приложение. Азъ не съмъ за откриване на цѣлата азбука изведнъжъ, нито пъкъ за откриване на цѣлата азбука на човѣшкия характеръ, но поне две букви. Ако се открие цѣлата азбука изведнъжъ, това би внесло голѣмъ смутъ въ душата на хората. На сегашната раса могатъ да се откриятъ поне две букви, а имѣнно за тяхното чело и за мозъка имъ. За човѣшката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човѣшкото чело и за носа, а естественицитѣ се занимаватъ и безъ това съ мозъка. Всѣки трѣбва да знае какъ да уравновеси носа съ челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могатъ да се раждатъ за въ бѫдеще такива дѣца, които да бѫдатъ носители на новитѣ идеи. По този начинъ, както днесъ се раждатъ хората, едва ли слѣдъ 2500 години ще могатъ да носятъ новитѣ идеи. Трѣбва да стане една коренна промѣна въ ражданията и женитбитѣ на хората. Сегашната култура трѣбва съвършено да се измѣни. Днесъ, въ каквото и да вѣрвате и каквото и да проповѣдвате на единъ човѣкъ, вие не можете да внесете въ него нѣщо ново. Той може съ тебе заедно да се моли, но това още не е молитва. Въ тази молитва има нѣщо скрито, нѣкакво скрито желание има въ него. Азъ съмъ виждалъ въ Америка въ някои религиозни общества, събиратъ се на молитва около 400–500 души да се молятъ и слушатъ тия хора съ най-голѣмо внимание. Тѣ слушатъ, защото иначе обѣдъ нѣма да имъ се даде. Тъй щото, за да има обѣдъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Осигурѣте, първо, яденето на човѣка, за да може и другитѣ работи да си върши искрено. Съврѣменната бѣла раса трѣбва да разрѣши единъ важенъ въпросъ – въпросътъ за храненето на човѣка, въпросътъ за хлѣба. Разрѣшението на този въпросъ е социаленъ, но той може да бѫде и общочовѣшки. И ако днесъ ставатъ толкова прѣстѫпления, тѣ ставатъ по единствѣната причина, че ние не сме се заинтересували да осигуримъ насѫщния хлѣбъ на хората. Всѣка държава трѣбва да осигури хлѣба на своитѣ поданици. И богатитѣ хора трѣбва да се заематъ да работятъ, за да се осигури насѫщниятъ хлѣбъ, за да не бѫде изложенъ човѣкъ на явна смърть отъ гладъ. Днесъ и младитѣ моми, и момци, и сестри, и братя, всички сѫ изложени на голѣма опасность само за хлѣба. И затворитѣ днесъ сѫществуватъ по единствената причина, че хората крадатъ за хлѣбъ. Всички казватъ: „Хлѣбътъ трѣбва да се уреди, да се достави“. Хлѣбътъ въ човѣка казва: „Вие трѣбва да уредитѣ въпроса съ хлѣба, тъй както азъ съмъ го далъ“. Ние очакваме този въпросъ да се уреди отвънъ. Ние очакваме Господь да дойде отвънъ и той да уреди този въпросъ. Той е дошълъ въ държавницитѣ, въ мѫжетѣ, въ женитѣ. Казватъ: „Гладни сѫ тѣзи хора. Да видимъ какъвъ е бюджетътъ.“ Бюджетътъ е даденъ отгорѣ. Житото е дадено отгорѣ. Всичкитѣ блага на единъ народъ сѫ дадени отгорѣ. А при това, когато единъ човѣкъ иска хлѣбъ, казвамъ му, че трѣбва да търпи. Добрѣ, ако ще търпятъ, и богати, и сиромаси еднакво да търпятъ, но ако еднитѣ трѣбва да търпятъ, а другитѣ да се прѣсищатъ, тогава? Каква е разликата между богати и сиромаси? Ако ние проповѣдваме единъ Богъ, който наистина сѫществува, трѣбва да знаемъ, че неговитѣ отношения къмъ всички човѣшки сѫщества сѫ еднакви. Поне за насѫщния хлѣбъ сѫ еднакви. Мислитѣ ли, че Богъ ще остане доволенъ, ако влѣзе въ една богата кѫща и види какви пищни обѣди се слагатъ, когато въ друга кѫща нѣма насѫщния. Ще бѫде ли той доволенъ отъ единъ обѣдъ, какъвто единъ китайски мандаринъ далъ на единъ американецъ? На обѣда трѣбвало да минатъ 40 най-пищни блюда, когато китайцитѣ сѫ единъ много беденъ народъ. Кой спрѣ китайската култура? Тяхната култура е една отъ най-старитѣ, но тя пропадна, защото тѣ не уредиха правилно въпроса за яденето. Тѣ сѫ единъ народъ крайно егоистиченъ. Този егоизъмъ ги е напълно потисналъ. Тѣ откакъ се родятъ, докато умратъ, мислятъ само за яденето. Казвамъ, ние сега очакваме да дойде Христосъ на земята. Питамъ, вие, религиознитѣ, ако очаквате само на Христа, защо сте дошли тогава на земята? Защо сѫ дошли българитѣ на земята? Да развиятъ само национализъмъ ли? Българитѣ сѫ дошли на земята да уредятъ работитѣ си. Всѣки българинъ трѣбва да гледа на другитѣ като на свои братя. Това значи българинъ. Сега ще сѫдятъ някого, че се проявилъ въ нѣщо. Въ какво се провинилъ човѣкътъ? Сега, които ме слушатъ, ще кажатъ, че това е несъобразно съ съврѣменния строй, съ съврѣменното общество, съ законитѣ на държавата. Какви сѫ основнитѣ закони на държавата? Ако азъ не се храня съ подходящата храна на своя организъмъ или ако не дишамъ чистъ вѫздухъ, или ако не мисля право, какъвъ ще бѫде моятъ животъ? Азъ зная какъвъ ще бѫде. Ако една държава нѣма разумни закони, ако тя не се погрижи за нуждитѣ на своя народъ, какво ще бѫде бѫдещето на този народъ? По статистика днесъ въ България се извършватъ най-много убийства. Нѣма друга страна като България, въ която да се вършатъ толкова убийства и прѣстѫпления, както въ България. Слѣдъ България, може би да иде Америка. Нека оставимъ сега мисълта, дали вие стe отговорни за това, но всѣки трѣбва да има въ себе си импулсъ да бѫде искренъ, а не да дѣли хората на вѣрващи и невѣрващи, или безвѣрници. Най-първо, хората трѣбва да се дѣлятъ на такива, които мислятъ, и такива, които не мислятъ. Споредъ мене хората трѣбва да се дѣлятъ на такива, които мислятъ, и такива, които не мислятъ, и на хора съ сърдце и безъ сърдце. Всѣки трѣбва да влиза въ положението, въ нуждитѣ на другитѣ хора и да може да имъ помогне. Изобщо нуждитѣ на всички хора трѣбва да бѫдатъ задоволени. Когато има храна въ изобилие, нуждитѣ на всички дѣца трѣбва да бѫдатъ задоволени. Когато виде единъ човѣкъ босъ, гологлавъ и безъ дрехи нови, азъ не го съжалявамъ, но го съжалявамъ, когато го чуя да въздиша, да ходи гладенъ, да обикаля тук-тамъ за едно парче хлѣбъ. Сѫщественото е хлѣбътъ. Ако е въпросъ за обуща и шапки, и животнитѣ ходятъ боси, и птицитѣ ходятъ гологлави. И птицитѣ, и гѫсеницитѣ, и пеперудитѣ си намиратъ храна, а хората често ходятъ гладни, лишени отъ насѫщния хлѣбъ. Ние, културнитѣ хора, виждаме единъ човѣкъ да умира отъ гладъ, и то не въ една езическа страна, но въ една християнска страна, каквито сѫ днесъ повечето държави. При това туй става при голѣмото изобилие, въ което се намираме. Сега хората се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи, а при една вѣрваща страна ще видитѣ хора, които умиратъ отъ гладъ и казватъ: „Това е Волята Божия, този човѣкъ е грѣшникъ и той трѣбва да умре гладенъ“. Когато Христосъ е билъ на земѣта, той е проповѣдвалъ сѫщия въпросъ – за хлѣба. И единъ день, когато народътъ дошълъ да го слуша, Христосъ казалъ: „Не искамъ да ги пусна гладни, да не прѣмалѣятъ по пѫтя“. И той беше принуденъ по някакъвъ начинъ да имъ даде, да имъ достави хлѣбъ. Казвамъ, силата у васъ седи да станете проводници на разумното въ себе си. Онѣзи, които вѣрватъ въ Бога, трѣбва да станатъ проводници на божественото въ себе си. Или пъкъ станѣте проводници на разумното въ себе си, или най-послѣ станѣте проводници на идеитѣ на вашитѣ ближни. Трѣбва да се взематъ едно отъ тритѣ тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вѣрвашъ въ Бога, бѫди носитель на Божиитѣ идеи. Ако вѣрвашъ въ себе си, бѫди носитель на своитѣ идеи, но не на своитѣ изопачени идеи, а разумни идеи. И най-послѣ, ако вѣрвашъ въ своитѣ ближни, бѫди носитель на тѣхнитѣ идеи. Това не е йерархия, това е редъ и порядъкъ. Вие седитѣ и си казватѣ: „Да, но въ свѣта никой не живѣе за себе си“. Ако ние сме въ това голѣмо учреждение, въ което засега се намираме, то всѣки отъ васъ си има своето прѣдназначение. Казвамъ, кой е билъ младоженикътъ, за когото дѣвитѣ се приготовлявали? Той е човѣщината, той е обществото, човѣшкото, непроявеното. Този братъ прѣдставя общото, човѣшкото, всички човѣшки души, които се познаватъ и между които влиза любовьта, да ги свързва въ едно цѣло. И тогава всѣки ще поглежда на човѣка като свой братъ, роденъ отъ една майка и отъ единъ баща. Така всички хора ще се чувстватъ близки помежду си. Азъ не казвамъ, че трѣбва да вземете цѣлия товаръ на човѣчеството, за това даже не трѣбва да се безпокоите, но казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде запалена свѣщь. Трѣбва да изпрати въ свѣта по една добра мисъль и по едно силно желание, които да се реализиратъ. Азъ мисля, че ако християнскиятъ свѣтъ би турилъ въ дѣйствие своята силна мисъль и силни желания за подобрение на човѣчеството, досега той би достигналъ нѣщо. Сега вие сте закѫсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христосъ, той всичко ще уреди“. Че Христосъ дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбиратъ уреждане на нѣщата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. Послѣ Христосъ дойде въ 1914 година, но шесть хиляди хора измряха. Той имъ каза: „Не се бийтѣ, а тѣ не го послушаха“. Той ще дойде въ слѣдващата война. Хората сега се приготовляватъ и ако се отвори една война, ще измратъ около 50 милиона хора. Ако и тогава не проумѣятъ, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, въ която ще умратъ 550 милиона хора. Това не го искамъ азъ, но казвамъ, че човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки опредѣлѣтъ тази война, въ която ще измратъ не по-малко отъ 50 милиона хора. Ако и тогава не проумѣятъ, ще дойде по-страшната война. Слѣдъ нея тѣ вече нѣма да воюватъ, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не сѫ очаквали. Тогава ще се прѣкѫснатъ всичкитѣ съобщения, желѣзници, телеграфи, телефони и ще трѣбва да се минатъ най-малко сто години, за да могатъ да се възстановѣтъ отношенията на единъ народъ съ други. До това време тѣ ще бѫдатъ съвършено изолирани. Това не го прѣдсказвамъ азъ, но пророцитѣ отъ цѣлия свѣтъ: отъ Англия, отъ Амѣрика, отъ Германия, отъ Франция, Китай, Япония, отвсѣкѫдѣ прѣдсказватъ това, което ще стане. Казвате – тѣ сѫ смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тѣзи, които пророкуватъ, да сѫ смахнати хора, но възможно е и тѣзи, които слушатъ, и тѣ да сѫ смахнати. Щомъ допускамъ едното, азъ допускамъ и другото. Ако пророкътъ говори нѣщо, което става, той не е смахнатъ, той знае законитѣ и разбира. Но ако някой пророкува нѣща, които не ставатъ, може да кажете, че е смахнатъ. Когато нѣкой човѣкъ казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човѣкъ не е смахнатъ, той прѣдвижда нещата, той е уменъ човѣкъ. Въ смахнатостьта нѣщата не ставатъ, а въ разумностьта ставатъ. Сега ние разсѫждаваме кои сѫ причинитѣ или какъ ще станатъ нѣщата. Казвамъ, ако учениятъ намѣри онази запалка, съ която може да запали цѣлия въздухъ на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цѣлата сегашна култура ще изчезне. Ако днесъ нѣкои хора знаеха това, тѣ биха запалили земята, безъ да му мислятъ много. Сега, като ви говоря това, мнозина отъ васъ се плашатъ, прѣдставятъ си нѣщата страшно. Казвамъ, не мислѣте, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това сѫ само проекти. Въ една драма нѣщата се прѣдставятъ драматически, но тѣ не сѫ дѣйствителни. Има извѣстни пророчества, които сѫ прѣдсказани още въ старо врѣме, но не сѫ се сбѫднали. Има пророчества, прѣдсказани днесъ, и тѣ не сѫ се сбѫднали. Въпросътъ е какъ можемъ да се избавимъ отъ тѣзи пророчества, т.е. отъ това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневенъ редъ. Сега ние се страхуваме за послѣдствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само въ това: ако човѣкъ умира съ страхъ, ще се мѫчи повече; ако умира безъ страхъ, нѣма да се мѫчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трѣбва да запалите свѣщицата си – само да мислите. Има нѣща, които могатъ да поправятъ нашия животъ. Азъ не съмъ за личния животъ, или за личното благо. За мене поправянето на единъ човѣкъ е поправяне на цѣлото човѣчество и покварянето на единъ човѣкъ е покваряне на цѣлото човѣчество. Такъвъ е принципътъ: принципътъ на цѣлото е принципъ на единичното, и обратното. Защото всѣки човѣкъ е удъ на цѣлото човѣчество. Нали вие знаете, ако се охлузи единъ отъ вашитѣ удове, ще ви боли цѣлиятъ организъмъ. Цѣлиятъ организъмъ ще страда, докато заздрави мѣстото. Колко дълго врѣме се изисква, докато понякога се заздрави мѣстото. Та ако сегашнитѣ хора при сегашнитѣ си разбирания мислятъ като хората отпрѣди двѣ хиляди години, азъ не зная каква култура бихте имали. Сега азъ гледамъ и двѣтѣ страни на човѣчеството: и еднитѣ, които вѣрватъ, и другитѣ, които не вѣрватъ, и намирамъ, че и въ еднитѣ, и въ другитѣ има нѣщо, което не е право. Учениятъ човѣкъ, въ който умътъ е взелъ надмощие, е останалъ гордѣливъ, грубъ, надмененъ. Въ него сърдцето малко работи. Онзи пъкъ, въ когото сърдцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но азъ ще си поживѣя“. И нито еднитѣ сѫ полезни, нито другитѣ сѫ полезни. Полезни хора сѫ само онѣзи, които мислятъ за общото повдигане и въ които има съчетание между ума и сърдцето. Повдигането на цѣлото човѣчество, това е идеалътъ на тия хора. Повдигне ли се цѣлото човѣчество, тогава и народитѣ, и обществата, и отдѣлниятъ човѣкъ ще се повдигнатъ. Това е новата религия, която иде въ свѣта. Тя е религия на човѣшкото братство. Тя трѣбва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вѣрата въ Бога само, тя е другъ въпросъ. Ние учихме вѣрата вече. Братство ни трѣбва насъ. Щомъ трѣбва да бѫдемъ братя, една основа ни трѣбва насъ. Щомъ човѣкъ се ражда въ свѣта, той трѣбва да има баща и майка. Неговиятъ баща трѣбва да бѫде най-разумниятъ отъ всички и неговата майка трѣбва да бѫде най-благородната отъ всички. Ако азъ бихъ ималъ единъ баща, бихъ желалъ той да бѫде най-разуменъ. И ако имамъ една майка, бихъ желалъ тя да бѫде най-благородна. По-голѣмо богатство отъ това не мога да искамъ. Имамъ ли това нѣщо, азъ съмъ въ състояние да се справя съ своя животъ, да си проправя пѫтя въ живота. Мощнитѣ сили седятъ скрити въ самия човѣкъ. Ако вѣрвате въ това, има единъ законъ въ природата, който може да провѣрите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пѫтищата за уреждане на вашия животъ, тя може да задоволи нуждитѣ на човѣка за насѫщния му хлѣбъ, изобщо за най-сѫщественитѣ нужди, но никога не задоволява нуждитѣ на човѣка за пари, за богатство и за редъ други второстепенни работи. За всѣки човѣкъ има само единъ установенъ пѫть, по който той трѣбва да мине. При това за него има единъ опрѣдѣленъ бюджетъ, отпуснатъ отъ природата, съ който той може да разполага. Още отъ раждането си той трѣбва да знае този пѫть и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роденъ човѣкъ, въ това направление трѣбва да върви и той не трѣбва да се отклонява нито на йота отъ своя пѫть, не трѣбва да се изкушава отъ нищо. Онзи, който не се отклонява отъ своя пѫть на призванието си, той е въ положението на онѣзи разумни дѣви, които имали масло въ свѣтилницитѣ си. Онзи пъкъ, който не знае своя пѫть и не върви въ него, той е въ положението на глупавитѣ дѣви, които нѣмали масло въ свѣтилницитѣ си. Този човѣкъ, като се намѣри при лошитѣ условия на живота, не знае какъ да постѫпва. Та единственото нѣщо, на което сега трѣбва да се осланяте, то е да имате тилъ. Тилъ могатъ да ни бѫдатъ нашитѣ майки, нашитѣ бащи, нашитѣ братя и сестри, нашиятъ народъ, цѣлото човѣчество и най-послѣ тилъ може да ни бѫде и цѣлата природа, или всички ония разумни сѫщества, които сѫ минали по този пѫть. Питамъ сега, всички тия разумни сѫщества, които отъ осемь хиляди години насамъ сѫ идвали и сѫ заминавали отъ земета, дѣ сѫ тѣ сега? Тѣ прѣдставятъ едно грамадно множество, ако направимъ изчисление на тѣхния брой. Изчезнали ли сѫ тѣ? Не, тѣ не сѫ изчезнали. Тѣ сѫ потопени въ този животъ, тѣ сѫ между насъ, постоянно работятъ съ насъ заедно. Изобщо нищо въ свѣта не се губи. Казвамъ, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното. Сегашната култура зависи отъ това, какъвъ ходъ ще ѝ дадемъ. Каквото направление ѝ дадемъ сега, това ще стане. Христосъ казва: „Ако се сберете двама или трима въ мое име и попросите нѣщо, ще ви се даде“. Каквото разумно вържите на земята, ще бѫде вързано и на небето. Отъ разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане. Казвамъ, сега всички вие трѣбва да бѫдете носители на новото въ свѣта, съ което хората трѣбва да се подобряватъ, за да се прѣмахне онова ожесточение. То не може да се прѣмахне насила. Разумно трѣбва да се постѫпва въ свѣта. Въ разумното нѣма лицемѣрие, нѣма лицеприятие. Три нѣща трѣбва да се застѫпятъ въ живота: любовь безгранична, разумность, въ която нѣма никаква тъмнина, и свобода безъ ограничения. Тази любовь трѣбва да бѫде застѫпена отъ всички. Сѫщо така и разумностьта и свободата трѣбва да се застѫпятъ отъ всички. Това трѣбва да бѫде достояние на всѣка култура, която се повдига сега въ свѣта. Това е новото начало, което трѣбва да се постави въ живота. При това разбиране на живота ние почти нѣмаме кредитъ отъ природата. „Благословенъ Господь, Богъ наш“ (3 пѫти) Тайна молитва 12 часа по обѣдъ, 15 януари 1933 г. 17 недѣлна бесѣда, София – Изгрѣвъ
  3. Майката на врѣмето "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене 1.Майката на врѣмето 1.01.1932г. София 2.Единниятъ животъ, 22.03.1932г. София
  4. Просвѣтено съзнание „Просвѣтено съзнание“, 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.), по стенографски записки.Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: Просвѣтено съзнание, 3.12.1930 Разумни отношения, 10.12.1930 Умствени прояви, 17.12.1930 Единица време, 24.12.1930 Условия и възможности, 31.12.1930 Новата епоха, 7.01.1931 Гредитѣ на живота, 14.01.1931 Дишането на човѣка и на животнитѣ, 21.01.1931 Прояви на човѣшкото съзнание, 28.01.1931 Свѣтлиятъ образъ, 4.02.1931 Изразъ на Божественитѣ идеи, 11.02.1931 Зенитътъ на живота, 18.02.1931 Причини за несполуки, 25.02.1931 Послушание, 4.03.1931
  5. "Опорни точки на живота" Рилски беседи - 1942 г. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание: Опорни точки на живота, 21 юни 1942 г. Единното и недѣлимото, 22 юни 1942 г. Възходящият пѫть, 23 юни 1942 г. Живитѣ числа, 25 юни 1942 г. Прилагане на живитѣ числа, 26 юни 1942 г. Новиятъ пѫть, 27 юни 1942 г. Новиятъ свѣтъ, 28 юни 1942 г. Козмичната любовь, 28 юни 1942 г. Красота и благость, 1 юли 1942г. Новата култура, 1 юли 1942г. Красотата на живота, 2 юли 1942г. Домъ на блаженството, 3 юли 1942г. Самовъзпитание, 2 август 1942 г. Ценни добродетели, 5 август 1942 г. Наследници на Земята, 9 август 1942 г. Силнитѣ, 12 август 1942 г. На зазоряване, 16 август 1942 г. Тайната стаичка, 19 август 1942 г. Устойчиви връзки, 26 август 1942 г. Постоянна благодарность, 28 август 1942 г. Любовь и обичь, 29 август 1942 г. Опознаване, 30 август 1942 г. Добриятъ животъ, 30 август 1942 г. Смисълътъ на живота, 20 септември 1942 г. Малки възможности, 20 септември 1942 г.
  6. Божиятъ гласъ „Божиятъ гласъ“, 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1940 г. Второ издание, 1993 г. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание на томчето: Божиятъ гласъ, 26.08.1930 Две категории хора, 3.09.1930 Отличителна чърта, 10.09.1930 Общи и специфични идеи, 17.09.1930 Съзнание, точка и права линия, 24.07.1930 Права мисъль, 1.10.1930 Вѫтрешни прояви, 8.10.1930 Опредѣлено време и мѣсто, 15.10.1930 Единъ и сѫщъ, 22.10.1930 Правилно разрешаване, 29.10.1930 Четиритѣ полета, 5.11.1930 Правилно отношение къмъ числата, 12.11.1930 Основа на живота, 19.11.1930 Точка на равновесие, 26.11.1930
  7. "Двѣ свещени положения" Съборни беседи 1925 г. "Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание: Двѣтѣ свещени положения, 23 август 1925 г. На отворено и на затворено, 23 август 1925 г. Търпѣние и вѣра, 24 август, 1925 г. Подпушване на свѣтлината, 24 август 1925 г. Високиятъ върхъ, 25 август 1925 г. Живитѣ образи, 26 август 1925 г. Истинната врата, 28 август 1925 г. Дѣто и да идешъ, 29 август 1925 г. Кѫсиять пѫть, 6 септември 1925 г.
  8. "Възможности за щастие" Съборни беседи - 1941 г. "Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София PDF за теглене Съдържание: Възможности за щастие, 24 август 1941 г. Сѫщината на човѣка, 24 август 1941 г. Тя иде, 25 август 1941 г. Новиятъ пѫть, 26 август 1941 г. Зората на живота, 27 август 1941 г. Правилно дишане, 29 август 1941 г. Служение съ Любовь, 31 август 1941 г. Предназначението на човѣка, 31 август 1941 г. Прави възгледи, 3 септември 1941 г. Гладътъ, 5 септември 1941 г. Което не е, 7 септември 1941 г. Малкиятъ опитъ, 10 септември 1941 г. Вѫзелътъ, 10 септември 1941 г. Тритѣ перпендикуляра, 12 септември 1941 г. Единственото нѣщо, 14 септември 1941 г. Двама или трима, 14 септември 1941 г. Четиритѣ положения, 17 септември 1941 г. Красивото въ живота, 19 септември 1941 г. Царството Божие, 21 септември 1941 г. Знание и сила, 21 септември 1941 г. Отъ северъ къмъ югъ, 22 септември 1941 г.
  9. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Д-ръ Ст. Кадиевъ Ние, учението и животътъ Понятието ,,ние“ има широкъ и тѣсенъ смисълъ. Въ широкия смисъль на думата, това сѫ ония съзнати души, които сѫ почувствували Божествената искра въ себе си, които сѫ различили възвишената сѫщина, зовеща ги къмъ Доброта, Благородство, къмъ Бога, минавайки прѣзъ трудния пѫть на безвъзвратната жертва на низшето. Това сѫ души, които живѣятъ извънъ врѣмето и пространството, които сѫ били и ще бѫдатъ ,,сольта на земята“, „видѣлината на свѣта“, факленосцитѣ, които безшумно сѫ освѣтлявали пѫтя на човѣчеството. Понятието „ние“, въ тѣсенъ смисълъ на думата, изразява послѣдователитѣ на г-нъ Дѫновъ, т. е. ученицитѣ на окултното учение въ България прѣзъ нашето врѣме, споредъ методитѣ на сѫщия. Окултизмътъ е ималъ всѣкога учители, които въ разнитѣ врѣмена, съ огледъ на народитѣ и епохитѣ, сѫ го прѣподавали, като сѫ си служили съ различни методи на работа. На „ние“, въ тѣсния смисълъ на думата, прѣдстои да изиграе велика роля, специално въ славянската раса. И нѣма сила на свѣта, която може да спре неговия пѫть. Всичкитѣ несъвършенства на сегашното Братство сѫ само обикновенитѣ недѫзи на всѣка идея, която добива форма. Формата нѣма какво да ни смущава. И въ тая насока, въпрѣки всичко, намъ ни трѣбва само оптимизъмъ. Да не си правимъ илюзия, че ние и учението сме едно и сѫщо нѣщо. То ще прѣмине надъ главитѣ ни, принадлежайки на вѣковетѣ, и за насъ ще остане това малко, което сме могли да използуваме отъ него. Животътъ около насъ ни чака. На менъ се струва, че нѣма личность и срѣда, която да не се ползува отъ учението. Защото всички човѣци сѫ души, които дирятъ свѣтлина и всѣкога трепватъ, когато се налучка правия пѫть, за да имъ се покаже тя. * * * ================ Ст. Неновъ Едно кратко изяснение за понятието „ние“. Отъ безбройнитѣ сѫществуващи „ние“, има едно „ние“, което се е поселило въ нашитѣ души като единъ великъ идеалъ. То изразява: ние, които живѣемъ въ любовьта; ние, които имаме знанието; ние, които знаемъ да мислимъ правилно, които живѣемъ въ вѣченъ день на радость и никога не захождаме въ силата на младостьта си; ние, които носимъ благодатьта на Христа и славимъ името Божие на земята. Христовиятъ ученикъ приема това „ние“ въ душата си, като свой идеалъ, и изоставя всички други ние, които сѫществуватъ. И тъй, това ние застава по отношение на ученика като неговъ идеалъ. Второто отношение на ученика е къмъ науката, т. е. къмъ това, съ което живѣятъ тѣзи „ние“. Ученикътъ трѣбва да приеме, да усвои тази наука. И слѣдъ като влѣзе въ реда на това „ние“ и приеме неговата наука, иде третото положение, или отношението му къмъ живота. Той става единъ работникъ на новия животъ въ по-долнитѣ степени на съзнанието за животъ. * * * Съборътъ свърши съ концертъ.
  10. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Б.Боевъ. Новото учение и съврѣменнитѣ задачи на живота. Всѣко движение има значение дотолкозъ, доколкото то отговаря на нуждитѣ на живота и доколкото е въ хармония съ посоката на еволюцията. По това се мѣри и жизнеспособността на едно движение. Докато е въ хармония съ законитѣ на еволюцията, то притежава жизнеспособность, крие въ себе си онази вѫтрѣшна сила, която побѣждава всички прѣпятствия. Днесъ, слѣдъ материалистичната култура, се събуждатъ по-високитѣ духовни сили въ човѣка. Затуй Метерлинкъ говори за „пробуждането на душата.“ Това е именно причината за духовната вълна, която забѣлѣзваме днесъ навсѣкѫдѣ. Значи, тя не е случайно явление. Слѣдователно, новата култура, която иде, си има дълбокитѣ причини въ законитѣ, по които се развива човѣчеството. Поради това, духовното разбиране на живота днесъ е толкозъ нужно, колкото възвухътъ, който дишаме. Това, което несъзнателно търсятъ, за което несъзнателно копнѣятъ днесъ всички, въ сѫщность то е Новото учение. Коя е причината за днешния хаосъ ? Защо днешната култура е пълна съ страдания, катастрофи, разрушения? Защото днесъ владѣе фалшиво разбиране на живота. Учительть каза въ днешната бесѣда: ,,Всички прѣстѫпления започватъ отъ кривитѣ положения, кривитѣ мисли.“ ,,Ти казвашъ че разбирашъ живота, а при това си нещастенъ. Това не е разбиране на живота. Ако ти разбираше отъ какво страдашъ, щѣше да се излѣкувашъ.“ Само правата мисъль, т. е. мисъль безъ абсолютно никаква погрѣшка, може да ни даде онази мощь да прѣустроимъ разумно живота. Какъ може едно фалшиво разбиране на живота да донесе нѣщо добро, красиво, хармонично ? Ето защо, това отъ което днесъ човѣчеството най-много се нуждае, то е правата мисъль. Правилно разбиране на живота. За да се дойде до нея, природата трѣбва да се изучи по форма, съдържание и смисълъ. Какво ще каже, напр., изучването на растението по форма, съдържание и смисълъ? Можемъ да изучимъ въ растението това, което е достѫпно за външно наблюдение: коренъ, стъбло, листа, цвѣтове и пр. Това е изучване на формата. Можемъ да изучимъ електричеството, магнетизма и по-висшитѣ енергии на растението. Това е изучване на съдържанието. Можемъ да изучимъ психичното, което лежи задъ формата и работи върху нея. Това е изучване на смисъла. Какви широки перспективи се отварятъ за медицината, ако се изучатъ проблемитѣ ѝ отъ това тройно гледище! Сѫщо и за астрологията и за всички други науки. Трѣбва да се изучи новото, което се внася въ всички области на науката, философията, изкуството и въ всички други области на живота чрѣзъ новото учение. Какво обширно поле за работа — теоретическа и практическа! Всички проблеми на естествознанието, астрономията, математиката, езикознанието, психологията, историята, музиката, живописьта, науката за хранене, спане, гимнастиката, духовниятъ растежъ, обществениятъ животъ и пр., трѣбва да се разглеждатъ отъ това тройно гледище. Чрѣзъ правата мисъль ще стане възможно прѣминаването въ една по-висока култура.
  11. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание М. Тодорова. Ние, Учението и животътъ. Както ви е извѣстно, темата, върху която сме се събрали да обмѣнимъ мисли прѣзъ този съборъ е : ,,Ние, Учението и животътъ.“ Прѣди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трѣбва да установимъ, какво се разбира подъ всѣка дума отъ поставеното заглавие. Учительтъ прѣди малко изказа мисъльта, че този съборъ прѣдставлява с е д м а т а м и н у т а, въ която трѣбва да опрѣдѣлимъ посоката на нашитѣ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата Причина. Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бѫдатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ. Подъ ,,ние“ не се разбиратъ хората, които сѫ оковани въ веригитѣ на робството, които сѫ играчка на природнитѣ стихии и въ които шумътъ на неразумнитѣ сили е толкова голѣмъ, че не сѫ въ състояние да чуятъ собствения си гласъ. Подъ „ние“ се разбиратъ човѣцитѣ на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тѣ сѫ готови всичко да пожертвуватъ: да прѣминатъ прѣзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. Тѣзи хора трѣбва да си подадатъ рѫка. За какво ? — За да учатъ, за учението. Кое учение? — Не учението, което носи свѣтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всѣкакви земни блага. Не учението, което раздѣля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бѣдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорѣчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свѣтлината, онова учение, което е о б щ о за всички, което като слънце раздава на всички своитѣ блага, на което еднакво сѫ способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бѣдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорѣчия и подъ свѣтлината на което хората съ радость си подаватъ рѫка и влизатъ въ живота. Кой животъ? — Не този стария, изпълненъ съ ревность, зависть, съмнѣния и подозрѣния животъ, който хората досега сѫ живѣли. Не този животъ, който е охлузилъ човѣшкитѣ сърца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вѫтрѣшна свѣтлина, вѫтрѣшна чистота, вѫтрѣшна радость — без користниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожертвувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. Така като разберемъ тѣзи думи, ще можемъ да разискваме върху тѣхъ, безъ да се натъкнемъ на противорѣчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитѣ начинания, каквито и да сѫ тѣ, малки или голѣми, ще се увѣнчаятъ съ успѣхъ. Разберемъ ли тѣзи думи по стария начинъ, тъй както досега човѣчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитѣ печални резултати, на които сме свидѣтели днесъ, и дѣлото, за което Учительть ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительть ни учи, ще успѣемъ въ всичко и ще образуваме единъ силен организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свѣтла, както сѫ слънчевитѣ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. * * * Д. ГАРВАЛОВЪ — Чете доста обширенъ рефератъ, въ който изтъкна нѣкои лични и общи дефекти, които е необходимо да се корегиратъ, като очерта и реалния идеаленъ образъ на всѣки ученикъ. Л. ЛУЛЧЕВЪ. За да говоримъ за насъ — трѣбва да знаемъ положително това, което въ дѣйствителность сме. Школата не започва отъ сега. И тя и ние сме сѫществували. Разнороднитѣ, дори противорѣчиви възгледи въ нашето братство сѫ само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която сѫществува и ни обединява въпрѣки всичко. Растенето и разширението на братството сочи отъ само себе си реалнитѣ съотношения на силитѣ, които сѫ вложени въ него. Дефинирането на капиталнитѣ въпроси за Бога, Кармата и пр. сѫ велики цѣли на човѣшката мисъль. Разнообразието тукъ е онова, което дава красотата, когато въ него може да се съзрѣ вѫтрѣшното единство. Въздѣйствието на нашето братство върху обществото е много по-голѣмо, отколкото се прѣдполага, само че не върви по обикновенитѣ пѫтища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповѣдници. Механическото влизане и излизане на нѣкой братъ отъ братството не разрѣшава въпроса за неговото собствено дѣйствително положение или за сѫдбата на видимо физическо братство. Христосъ бѣ приживѣ изоставенъ отъ ученицитѣ си, а слѣдъ смъртьта му милиони вървятъ слѣдъ Него. Тъй че въпросъ е, дали само физическата личность на Учителя е която ни свързва и групира сега, Нѣщата, които сега ставатъ сѫ врѣменни фази и състояния и тѣ си иматъ свое обяснение — но не могатъ да се смѣтатъ като изходенъ пунктъ, който разрѣшава въпроситѣ. Сестритѣ сѫ правили и правятъ жертви за дѣлото, такива съ каквито ние, братята, едва ли може да се похвалимъ и заради които ние трѣбва да извинимъ нѣкои тѣхни ексцентричности. Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живѣе. Това, което прилагаме въ даденъ моментъ, то е нашето окултно знание. Ние сме подъ мѫдро рѫководство и всичко си има свой смисълъ, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбимъ единъ другъ, много неразсѫдности ще прѣстанатъ да сѫществуватъ.
  12. "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание И обхождаше Исусъ всичка Галилея „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ, и проповѣдваше благовѣстието на царството, и изцѣляваше всѣка болесть и всѣка немощь между народа.“ (Ев. Матея 4:23) Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта. Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа. Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне. „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“. На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ. Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени. Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!“ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише? Писатель нѣма да става! Не се занимавайте съ този въпросъ! Остави тѣзи нѣща, не махай съ рѫката си! Нека тази мушичка се наяде! Това е благородство на душата. Пъкъ ако искашъ да не те смущаватъ мухитѣ, тогава не ги пущай въ кѫщата си! Да се занимавашъ съ дребни работи въ живота си, това е една велика опасность. Тази опасность не е въ сила да ни поврѣди, но тя, по причина на неразбиране основния законъ на живота, усилва нашитѣ страдания и ги прѣвръща въ мѫчения. Богъ, Който е създалъ свѣта, създалъ го е за своитѣ дѣца и Му е приятно, като гледа всички тия хора, всички тия мушички, че сѫществуватъ. Богъ се радва на всичко. Той не гледа на нѣщата тъй, както ние гледаме. Ние може да прѣзираме нѣкой волъ може да прѣзираме нѣкой конь, да кажеме: е, този конь, този волъ! За Бога, обаче, тази душа, която е затворена въ форма на конь, на волъ, има смисълъ, има съдържание. Богъ гледа бѫдешето. Ако вие разгледате развитието на човѣка отъ първоначалния моментъ до послѣднята му стадия като човѣкъ, и прослѣдятъ всичкитѣ 400,000 форми, прѣзъ които е миналъ, нѣма да намѣрите никакъвъ признакъ отъ сегашната му човѣка форма. Ако се спрете именно на първия моментъ отъ неговото развитие и го сравните съ послѣдната му форма, когато се е опрѣдѣлилъ като човѣкъ, нѣма да намеритѣ нищо, което да напомня сегашното му състояние. Отъ тази първоначална форма, докато се дойде до сегашното развитие на човѣка, сѫ се минали милиарди години, а този милиарденъ животъ сега се е съкратилъ на деветь мѣсеца. За въ бѫдеще този деветь-мѣсеченъ периодъ може да дойде само до една минута. Значи, за въ бѫдеще човѣкъ може да мине всичката своя еволюция не въ деветь мѣсеца, а само въ една минута. Тъй че цѣлото му развитие ще бѫде съ интенсивность равна на една минута. Вие ще кажете: какъвъ ще бѫде този животъ въ една минута? Тази минута е Божествена. Знаете ли отъ колко хиляди векове се състои такава една минута? Въ Божествения часовникъ хиляди наши години съставляватъ само една такава Божествена минута въ живота. Интенсивна е тя! „И обхождаше Исусъ Галилея“. Галилея значи разумния животъ. Защо обхождаше Исусъ Галилея? – Исусъ обхождаше Галилея, за да види всички несъобразности въ живота и да ги изправи. Христосъ е дошълъ на земята, да види, защо хората страдатъ и защо умиратъ. Всички съврѣменни хора все роптаятъ. Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь. „И обхождаше Исусъ Галилея“ – разумния животъ. Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ. „И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?“ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо. „И обхождаше Исусъ Галилея“. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща. Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ части показватъ, че трѣбва да се сглобяватъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло. Въ тази жива математика числата нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Тѣ не се събиратъ, а при това въ тѣхъ има събиране. Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане. Тѣ не се умножаватъ, а при това въ тѣхъ има умножение. Тѣ не се дѣлятъ, а при това въ тѣхъ има дѣление. Това сѫ разумнитѣ събирания, изваждания, умножения и дѣления. И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ радость въ себе си. Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ. Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай тозъ камъкъ! Светията пакъ си помислилъ: дали не ми говори нѣкой дяволъ? Гласътъ повторно му казва: „Дай този камъкъ на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе, азъ 20 години го държа“. И ако при васъ дойде нѣкой вашъ бѣденъ братъ, който страда, дайте му този камъкъ, нека го продаде, да откупи сина си. Но вие всѣкога трѣбва да провѣрявате, кой ви говори. Вие всѣки пѫть може да знаете, дали ви говори Истината или не, дали моята бѣседа е права или не. Всѣки музикантъ, всѣки виртуозъ може да знае, дали свири право, или не. Музикалното ухо не лъже никога. Човѣшкото сърдце не лъже никога. Човѣшкиятъ умъ не лъже никога. Човѣшката душа не лъже никога. Човѣшкиятъ духъ не лъже никога. Това сѫ обши положения, разбирате ли? Вие казвате: нашиятъ умъ е развей прахъ. Не е така. Умътъ, който Богъ ни е далъ, е Божественъ, разбирате ли? Извѣяни сме ние, които не разбираме, които не знаемъ, какъ да го нагласяваме. Казвате: сърдцето ни е развалено. Не е така. Има едно сърдце, което не е развалено. Ако това сърдце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце? Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ. „И обхождаше Исусъ Галилея, та благовѣствуваше Царството Божие“. Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ него заедно. „И обхождаше Исусъ Галилея“. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление. „И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си!“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля!“ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му, приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята. Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь. Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно. Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ. Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога. Азъ не казвамъ, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето. Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни. Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ. Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии. Нека отворимъ сърдцата си за тази свѣтлина, която иде отгорѣ, защото чрѣзъ нея Богъ действува въ насъ. Нека създадемъ една нова форма и да покажемъ на съврѣменното общество, че ние седимъ по-горѣ отъ него и по умъ, и по сърдце, и то не само привидно, а фактически. Азъ мога да раздамъ всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е единъ вѫтрѣшенъ актъ. Да се пожертвуваме вѫтрѣшно, това значи ние да отворимъ душата си за цѣлия свѣтъ. Разумностьта е нѣщо вѫтрѣшно. Само между двѣ души, които се обичатъ, може да се възстанови онази връзка на Любовь. Не казвамъ, че трѣбва да прѣзирате другитѣ хора, но казвамъ, че трѣбва да обходите всичка Галилея, да обходите всички разумни души. Затова именно сте дошли въ свѣта. Да не мислите, че сте дошли само да се родите и да умрете, да ви погребатъ, да ви турятъ единъ надписъ отгорѣ, или пъкъ да напишете нѣкоя книга за човѣчеството. Не, най-важното нѣщо за всѣки едного отъ васъ въ живота ви е да изпълните волята Божия. Тъй както Христосъ е отишълъ въ Галилея да изпълни волята Божия, така и вие трѣбва да носите тая свѣтлина. Онѣзи отъ васъ, които сѫ разумни, могатъ да изпълнятъ волята Божия, а онѣзи, които считатъ, че не сѫ разумни, могатъ да кажатъ, че не сѫ въ състояние да изпълнятъ волята Божия. За тѣхъ въпросътъ седи малко по-другояче. И тъй, трѣбва да схванемъ, че мощното въ свѣта, това е Богъ, а Богъ е Любовь, която не се мѣни. Богъ всѣкога мисли заради насъ. Пакъ ще ви потвърдя, че въ Бога има такова силно, непрѣривно желание ние да израснемъ, да се развиваме, да имаме непрѣодолимъ стремежъ за знания, и то, не привидни знания, но такива, чрѣзъ които да разбираме живота. Въ Бога има непрѣривно желание да сме свободни и тогава да дѣйствуваме. Дѣто и да отида азъ, трѣбва да имамъ тази истинска свобода въ себе си, че да я прѣдамъ и на другитѣ. Тогава, дѣто отида азъ, и Богъ да бѫде съ мене. Човѣкъ, който отива да проповѣдва нѣщо, а Богъ не е съ него, това не е проповѣдване. Тази проповѣдъ нищо не струва. Ако азъ служа на Бога, а Богъ не е съ мене, това не е никакво служене. Значи, ние трѣбва да бѫдемъ навсѣкѫдѣ съ Бога. Дѣто отидемъ, Духътъ Божий трѣбва да бѫде съ насъ, и ний трѣбва да бѫдемъ съ Духа. Само тогава думитѣ ми ще иматъ смисълъ. И сега думитѣ, които азъ ви говоря, иматъ смисълъ. Та повтарямъ: нашитѣ грѣхове, нашитѣ заблуждения не сѫ въ сила да измѣнятъ Любовьта на Бога къмъ насъ. Той е готовъ мигновено да заличи грѣховетѣ ни, стига да има такова желание и въ самитѣ насъ. Щомъ има въ насъ това желание, Богъ всѣкога ги заличава. Въ това може да бѫдете увѣрени. Но ако вие грѣшите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви. Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя. Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове. Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате. Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще. И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове. Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“ И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!“ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“ „И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ. Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си! Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години. Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомнитѣ, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день. Нека днешниятъ день остави върху насъ своето благословение на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина! Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 5 юли, 1925 г. въ гр. София.
  13. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание П. К. Пенковъ. ЗА СВОБОДАТА НА УЧИТЕЛИТѢ. Говори се за свободата на учителя. Свободата е нѣщо, което трѣбва да се спечели отъ учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дѣте между взривове, защото е опасно, то не знае тѣхното естество. Не може да е свободенъ учитель, който работи по теркове. Не сѫ законитѣ и правилницитѣ главната прѣчка на учителевата свобода, а — неговото невѣжество. Болшинството отъ насъ не познаваме човѣшката душа и въ частность дѣтската такава, не притежаваме качествата, които ще будимъ въ дѣтската душа. А общеизвѣстна истина е, че не можемъ да дадемъ това, което нѣмаме. Дѣтето отъ малко да насочваме да се опира въ живота на три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Всѣки намира мѣстото си на софрата, намира и това на почивката, трѣбва да намѣри и това на труда. Както физическото тѣло, за да стои устойчиво, трѣбва на три точки най-малко да се опре, така е и човѣшкия животъ съ тия три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Който пропусне една отъ тия три опорни точки, пада. Днесъ дѣцата сме натоварили съ голѣмъ книженъ баластъ — денѣ и нощѣ четене, учене на паметь. По този начинъ се откѫсватъ отъ живота и приучаватъ да живѣятъ на бащинъ и майчинъ гръбъ, а „дървото се прѣвива, докато е младо“. Потрѣбно е да се намали книжното учение, за да се дава възможность дѣцата да участвуватъ въ живота и съ труда си въ дома, училището и обществото. Учительтъ всѣкога да е въ връзка съ главата на живота — живата природа, за да изтича прѣснота отъ ума му, душата му, сърцето му, цѣлостния му животъ. По този начинъ той ще способствува на дѣтето да се разцъвти човѣкътъ въ него.
  14. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Ст. Русевъ. СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ. Съврѣменното училище мисли, че душата на дѣтето е табула раза (бѣла книга), на която училището може всичко да пише. Споредъ това то реди своитѣ програми и методи на прѣподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своитѣ ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на дѣтето е табула-раза, нито пъкъ всѣко знание е за всички дѣца. И така има много конфликти. Често пѫти извѣстенъ брой ученици отъ класа или отдѣлението съвършено не се интересуватъ отъ прѣподадения урокъ (независимо отъ подлога). А и онѣзи ученици, които ужъ се интересуватъ, само паметно заучаватъ уроцитѣ — голѣма часть отъ прѣподаденото имъ остава чуждо. Затова по-често излетѣва и става нужда за повторение, прѣповторение и зубрене. И, понеже съврѣменното у-ще учи, не каквото дѣцата интересува, не и онова, за което сѫ готови да възприематъ, но онова, което извѣстна програма прѣдписва, азъ бихъ нарекълъ това учение, донѣкѫдѣ, насилническо. Дѣцата не обичатъ съврѣменното учение. Тѣ съ радостъ започватъ 1-во отдѣление, но бързо се разочароватъ. Новото училище трѣбва дъ се сложи върху базата, че дѣтето иде на земята като въ една специална лаборатория, за да провѣри знанията, които носи въ себе си потенциално. Тогава едно тукашно у-ще ще бѫде като едно справочно бюро, винаги готово съ разполагаемитѣ свѣдѣния, класифицирани и подредени по възходяща степень на всѣки клонъ отъ науката. Методитѣ на новото училище, съобразно прѣнадзначението на у-щето, трѣбва да бѫдатъ обяснителни. Ученицитѣ ще питатъ за онова, което не знаятъ, а учительтъ ще обяснява. Учительтъ нѣма да говори прѣдварително лекцията си, нито пъкъ ще има слаби ученици. Всѣки ученикъ ще знае всичко, каквото го интересува. (Да не се забравя, че азъ говоря за едно по-далечно бѫдеще.) Обучението ще става всрѣдъ природата, а за прѣдметъ на урока ще се взима всичко видѣно и чуто, всѣко събитие, всѣко явление, всѣка случка, всѣки прѣдметъ. Учительтъ на едно отдѣление, или класъ, трѣбва да има силна връзка съ духовния свѣтъ, за да може да добива бързо и точно всички свѣдѣния по въпроситѣ, които ще обяснява. А директорътъ на училището непрѣменно трѣбва да е френологъ или ясновидецъ, за да разпрѣдѣля дѣцата въ паралелки по степеньта на индивидуалното имъ развитие.
  15. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание По втори рефератъ: „СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧИ НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ“ говориха: Б. Боевъ, Ст. Русевъ и П. К. Пенковъ. * * * Б. Боевъ, Общение на дѣтето съ живата природа. Както въ всички области на живота новото учение носи нѣщо ново, така то носи ново и въ областьта на възпитанието. Ще говоря само за единъ конкретенъ въпросъ отъ тая область, именно за общението на дѣтето съ живата природа. Прѣзъ втория възпитателенъ периодъ (отъ 7-14 г. възрасть) свързването съ силитѣ на живата природа, трѣбва да стане изходна точка на цѣлото обучение. За това има слѣднитѣ основания: 1) При възпитанието на дѣтето трѣбва да се излиза отъ физичното. То е по-достѫпно за него. И слѣдъ това, отъ физичното можемъ да се издигнемъ до по-висшитѣ истини. 2) Вториятъ периодъ се характеризира съ прѣдимното развитие на етерното тѣло, което съдържа строителнитѣ, жизненитѣ сили на организма. То организира физичното тѣло. За да е въ съгласие възпитанието прѣзъ този периодъ съ дѣтската природа, дѣтето трѣбва да се занимава само съ това, въ което има движение, животъ. Ето защо, прѣзъ този периодъ то трѣбва да има работа съ цвѣтя, трѣви, дървета, извори и пр. 3) Този начинъ на обучение е въ съгласие съ законитѣ на общочовѣшкото развитие. Биогенетичниятъ законъ гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото“. Отъ окултизма се знае, че човѣкъ въ миналото е ималъ по-близки връзки съ цѣлата природа. За него растението е било нѣщо повече отъ това, което то прѣдставлява за днешния човѣкъ. Той е билъ въ общение съ по-дълбокитѣ сили, които работятъ въ цвѣтята, дърветата, планинитѣ, изворитѣ, минералитѣ и пр. По-послѣ, съ потъването на човѣшкото съзнание въ материята, той е изгубилъ тази способность. 4) Днесъ у човѣка се събуждатъ нови сили, спящи до сега. И чрѣзъ тѣхното събуждане той ще влѣзе въ по-близъкъ контактъ съ живата природа. Ето защо този начинъ на обучение е въ съгласие и съ посоката, по която върви човѣчеството въ своето развитие. 5) Работата всрѣдъ природата укрѣпява физически и духовно. Ученикътъ вмѣсто да живѣе въ прашни стаи, неподвиженъ, ще бѫде на чистъ въздухъ и слънце, ще упражнява своитѣ сѣтива, мускули, бѣлъ дробъ и пр. Що е „жива природа“? За материалиста природата е единъ слѣпъ механизъмъ, но за окултиста тя е жива. Това не е само единъ поетически образъ, но една дѣйствителность. Окултистътъ подъ ,,жива природа“ разбира съвокупностьта отъ разумнитѣ сѫщества, които стоятъ задъ видимата природа. Послѣдната е само изразъ на тѣхната дѣйность. Така човѣкъ може да се свърже съ духовнитѣ сили, които работятъ въ природата. Даже простото съзерцание на едно цвѣте не внася ли въ душата свѣтлина, висши идеи, хармония? 6) Чрѣзъ този начинъ на обучение ще се развие и естетичния вкусъ на дѣтето, понеже то ще живѣе постоянно въ единъ миръ на красота, хармония, разумность, които проникватъ цѣлата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства въ човѣшката душа. Дѣтето нѣма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно всрѣдъ нея ще бѫде изходна точка на цѣлото обучение. И тая дѣйность отъ начало ще бѫде срѣдна между игра и работа и постепенно ще прѣминава къмъ работа. Тя може да бѫде разнообразна: 1) Чистене на пѫтищата отъ клѣчки, камъчета и пр. 2) Чистене на извори. 3) Садене на цвѣтя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лѣхи и пр. И тукъ то ще проявява творчество: въ избора на цвѣтята, въ тѣхното съчетание, въ фигуритѣ, образувани отъ тѣхъ, въ формата на лѣхитѣ и пр.. Тая дѣйность ще развие волята му, творческитѣ му сили, а живитѣ сили на природата пъкъ ще се прѣливатъ въ него. Отъ друга страна, всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа, като чистене извори, садене цвѣтя и др., прѣведени на другъ езикъ, сѫ символи на извѣстни духовни процеси. Всѣки видъ такава дѣйность ще се прѣвежда отъ дѣтето. Въ това отношенйе, всички тѣзи дѣйности могатъ да иматъ ва-женъ възпитателенъ характеръ. Единъ примѣръ: както дѣтето чисти пѫтя въ гората отъ камъчета, клѣчки и пр., така у него ще се яви стремежъ да чисти своитѣ мисли и чувства. Така всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа ще събужда съотвѣтнитѣ стремежи и импулси въ душата му. И ако този начинъ на възпитание се въведе въ училищата, какво би станало съ България за нѣколко години само? Като знаемъ, че въ България има повече отъ 700,000 ученици, можемъ да си прѣдставимъ, въ колко скоро врѣме голитѣ склонове и върхове ще бѫдатъ покрити съ овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у дѣцата ще бѫде събудено. Окултизмътъ е за трудовото училище, но на горѣпосоченитѣ основи. Днесъ отъ мнозина криво се разбира трудовиятъ принципъ. Напр. Кершенщайнеръ говори повече за занаятчийски (рѫченъ) трудъ. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характеръ на училището, колкото може, но за изходна точка взима рѫчния трудъ въ работилницата. А Дюи, покрай рѫчния трудъ, дава голѣмо мѣсто и на индустриялния (машинния) трудъ. Изобщо, трудовиятъ принципъ: — „Обучение чрѣзъ дѣйность“ е добъръ, но приложението му не е въ съгласие съ дѣтската природа. Даже нѣкои искатъ да направятъ дѣтето „малъкъ индустриалецъ“. Съ машини, изобщо съ мъртви прѣдмети, дѣтето нетрѣбва да работи или да се занимава до 14-тата си година. Физичниятъ трудъ трѣбва да бѫде по 1-2 часа на день. А другото врѣме ще се употрѣби за обработка на придобитото, прѣживѣното. Обучението по разнитѣ прѣдмети може да става, като се изхожда отъ полската работа. Това е очевидно, прѣди всичко за естествознанието. Дѣтето ще може да го изучава паралелно съ своята работа. И колко дълбоко ще вникне то въ всички факти, понеже това ще бѫде въ връзка съ дѣйностьта му! Сѫщо така красиво ще могатъ да се свържатъ смѣтането и геометрията съ работата му всрѣдъ природата. То ще брои лѣхитѣ, дръвчетата въ редоветѣ, вѣнечнитѣ листа въ цвѣта, зърната въ царевичния кочанъ и пр. Чрѣзъ тѣзи наблюдения то ще вниква въ извѣстни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цвѣтоветѣ, на лѣхитѣ и пр. По този начинъ ше се запознае съ всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивитѣ форми, които то е наблюдавало въ природата, или е добило чрѣзъ собствено творчество, ще будятъ у него извѣстни духовни сили. Окултизмътъ изтъква вѫтрѣшната връзка между извѣстни фигури и извѣстни сили на душата. Сѫщо така и за география, история, езицитѣ, музика и пр., работата му всрѣдъ природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: въ пѣснитѣ ще се говори за слънчевия лѫчъ, за извора, за цвѣтята, за трѣвицата и пр., и всичко това слѣдъ туй може да се смѣта като дълбока алегория, явления изъ вѫтрѣшния животъ, като алегория за висши духовни истини и закони. Отъ друга страна, всички тѣзи картини, като се свържатъ съ музика, ще бѫдатъ прѣживѣни по-дълбоко. И гимнастическитѣ упражнения могатъ да се свържатъ съ работата всрѣдъ природата и да послужатъ като срѣдство за влизане въ контактъ съ силитѣ на живата природа. Сѫщото се отнася и за рисуването. Трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ висшитѣ разумни сили, които работятъ въ природата. Изхождайки отъ формитѣ на природата, дѣтето може да твори нови форми: тукъ има безкрайно поле на творчество. Има нѣкои опитни училища, въ които е приложенъ земледѣлския трудъ, но днесъ се чуватъ гласове на разочарование отъ тѣхъ. Защо? Защото въ тѣхъ е липсвалъ духовниятъ елементъ. Не е достатъчно дѣтето само да работи всрѣдъ природата, но този елементъ трѣбва да прониква цѣлата му работа. Неговата работа не трѣбва да е механична. Духовниятъ елементъ ще внесе идея въ работата му: 1) Прѣди всичко трѣбва да чувствува любовь къмъ цвѣтята, дърветата, трѣвитѣ и пр. То ще ги счита за живи сѫщества, у които намира отзвукъ любовьта му къмъ тѣхъ. Малкото дѣте чувствува цѣлата природа одушевена, но послѣ фалшивото възпитание я прѣвръща въ мъртва за него. Чрѣзъ подходящо отнасяне къмъ природата, дѣтето ще знае, че и най-малката трѣвица, дърво, цвѣте, мушичка, бръмбарь и пр., иматъ съзнание, разумность, както и то, само че на друга степень въ развитието си. И тогазъ дѣтето ще има съвсѣмъ друго отношение къмъ природата. Тогазъ то нѣма да иска вече на връщане отъ екскурзия да кѫса цвѣтята за букети. Това има и важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му къмъ хората. По-горѣ се каза, че става прѣливане на животъ отъ живата природа въ насъ. Само когато чувствуваме разумностьта, която прониква цѣлата природа и имаме правилни отношения къмъ разумнитѣ сили, които работятъ въ нея, можемъ да се свържемъ съ тѣхъ. 2) Другъ случай отъ проникване духовния елементъ въ дѣйностьта на ученика е слѣдниятъ: всички явления въ природата ще се разглеждатъ като символи, алегории, притчи, загатвания за закони отъ вѫтрѣшния животъ. Този символизъмъ ще внесе поезия, художественъ елементъ въ дѣтския животъ, понеже символизмътъ винаги е важенъ източникъ на красота. Този символизъмъ ще събуди художественитѣ дарби у дѣтето. Отъ друга страна, той ще прѣдстави на дѣтето въ достѫпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевиятъ изгрѣвъ, поникването на житното зърно, извирането на водата, посѣването и поливането на едно цвѣте или дръвче, всичко това въ живата природа може да се вземе като символъ. Тогазъ, колко разбираеми ставатъ великитѣ истини за дѣтето! И въ каква красива форма облѣчени то ще ги изучава! 3) Има и другъ случай за проникване на духовния елементъ въ дѣтската дѣйность. Дѣтето ще съзнава, че работи, за да причини радость на другитѣ. Неговата работа при подходящо възпитание ще прѣдставя служене на другитѣ. И това ще става по вѫтрѣшенъ импулсъ, а не чрѣзъ натрапване отвънъ. Въ „служене“ дѣтето може да се възпита още отъ малко: още отъ 3 — 4 годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр.. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другитѣ е източникъ на висша радость. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човѣшкия животъ, е когато той прѣдставлява служене на Бога. И тогазъ, всѣка работа, проникната отъ такова съзнание, става свещенодѣйствие. Въ връзка съ работата си всрѣдъ живата природа, дѣтето ще изучи постепенно и методитѣ на природосъобразния животъ: разумно ползуване отъ слънцето, отъ планинитѣ, отъ изворитѣ, отъ рѣкитѣ; послѣ, то ще изучи постепенно разумнитѣ методи на хранене, дишане, спане, докато най-послѣ дойде до методитѣ за разумното нареждане на живота въ хармония съ по-дълбокитѣ духовни закони на живата природа. При правилно отношение къмъ природата, задъ всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувствуваме единството си съ всички сѫщества и ще бѫдемъ свързани съ тѣхъ съ връзкитѣ на Любовьта.
  16. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 6 ч. с. ИДЕАЛЪТЪ НА УЧЕНИКА. I. Останала сама, загубила всичко, изгнанна отъ всички, тя не е най-нещастна. Това е пѫтьтъ ти, душа, къмъ Бога! Една Искрица има у тебе. Ти живѣешъ, защото Тя е вѫтрѣ, вѫтрѣ въ тебе. Ти съзнавашъ себе си като душа, а Нея, тази малка Искрица наричашъ Богъ, и добивашъ всичко. Сега тя мълчи, защото сърцето й е изпълнено. Ти любишъ само Бога — ти живѣешъ. II. Тя спѣзе отъ планината, дѣто първиятъ Небесенъ лѫчъ я огрѣ, дѣто тя остави своитѣ нещастия и дѣто тя намѣри Бога. Тукъ срѣщашъ Човѣкътъ, който носи Високиятъ Идеалъ. Съзнавашъ себе си като ученикъ, а Човѣкътъ, който носи Великата свѣтлина на живота, наричашъ свой Учитель и тръгвашъ подирѣ Му. Ти живѣешъ, ти се учишъ, защото имашъ Бога въ душата си, имашъ учитель на пѫтя си. Сега тя благодари, защото умътъ й се изпълня. Това е пѫтьтъ ти, ученико, къмъ Вѣчното! III. Събуди се отъ сънь, ти, който и да си. Отвори сърцето си и намѣри тази малка Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспиръ и ти ще срещнешъ Учителя си, който ще те води въ пѫтя на познанието и въ пѫтя на Истината. Така ще намѣришъ Бога — тамъ е домътъ ти. Ще срещнешъ Учителя си — тамъ е пѫтьтъ ти. Ще носишъ винаги туй съзнание свѣтло и будно въ себе си. Това си ти — ученикътъ на живота. Съзнай себе си като душа, съзнай себе си като ученикъ, съзнай себе си като часть отъ общото битие! Това е най-висшето благо, което може да носи една душа, говори Духътъ. Къмъ Бога, къмъ Учителя, о, ученико въ вѣчностьта! * * * 7 ч. с. Д. Кутевъ „Нашитѣ обществени задачи“. Разисквания върху реферата.
  17. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Хр. Койчевъ. Будность. Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кѫдѣто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитѣ, зарѣяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрѣдь обширенъ лѣсъ, кѫдѣто пѫтникътъ спира, за да отпочине, да смѣни мисъль и кѫдѣто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ. Прѣзъ цѣлата година ние сме живѣли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трѣбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смѣлость, още увѣреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, коетд ни движи, сплотява, рѫководи. Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владѣятъ идеитѣ съ всичкитѣ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитѣ. Той най-послѣ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни — несъзнателно свързване съ сѫщноститѣ на нѣщата, при други — съзнателно. Твърдѣ съзерцателенъ, твърдѣ внедренъ въ себе си трѣбва да бѫде човѣкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човѣшкия умъ, човѣшкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вѫтрѣшната сѫщина на нѣщата. Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сѫщность на човѣшката душа! Сѫщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мѫдростьта на човѣка, който изразява Истината. Единъ отъ най-голѣмитѣ съврѣменни виртуози, слѣдъ като се проявилъ като твърдѣ способенъ и обѣщаващъ музикантъ, отива при единъ учитель, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко билъ той разочарованъ, когато трѣбвало отъ сутринь до вечерь непрѣкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мѣсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се вече и за настоящй идиотъ. И що? — На първия концертъ слѣдъ своето обучение, той добилъ всичката извѣстность и слава, която вече никой не му отрекьлъ. Нѣщо съвсѣмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикновенъ начинъ придобилъ — то било изразътъ . Може би на насъ именно, прѣдстои тази опитность: идеитѣ, които ни вълнуватъ, сѫ ясни за насъ; ние имаме убѣждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживѣятъ и дадатъ изразъ. Въ сегашния, тъй усложненъ животъ, нашитѣ разбирания, нашитѣ методи, нашитѣ сили отиватъ въ противовѣсъ на общото течение на мисъльта, на методитѣ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпоставимъ и да видимъ най-послѣ, че външното благополучие никакъ не отговаря на вѫтрѣшното такова, че външната начетеность не означава още духовность или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродѣтели. Затова, когато нѣщата и отношенията въ живота сѫ тъй разновидни и противорѣчиви, ученикѣтъ трѣбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразноститѣ. Потрѣбенъ е единъ методъ, провѣренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ. Въ свѣта сѫ дадени различни методи, обаче опората, стимулътъ на всички безъ изключение е една — това е б у д н о с т ь т а. За всички ученици будностьта е начало, задача, цѣль, а впослѣдствие, тя става пѫть. Будностьта е дѣте на врѣмето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитѣ математични величини; въ една милиардна часть оть секундата се рѣшава сѫдбата на цѣлъ човѣшки животъ, на цѣлъ народъ, на цѣла раса, а и на цѣлото човѣчество. Затова будни, всѣки при свѣтилника си! (Единъ девизъ, повтарянъ отъ хиляди години). На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрѣзъ магичностьта на думитѣ и силата на желанието прѣпорѫчватъ на своитѣ ученици постижението на задачитѣ и идеалитѣ си. Ако една цѣль, едно духовно томление се оживи, като една вѫтрѣшна нужда, то тя възпламенена би освѣтила пѫтьтъ къмъ себе си. И тъй, ако въ скръбьта и въ радостьта,въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си. Така ще притежаваме тайната на ученичеството. Тъй ще изразимъ живота въ Любовьта. Тъй ще изразимъ пѫтя въ Мѫдростьта. Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота. Да изразимъ Будностьта!
  18. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с. К. Паскалевъ. Идеалътъ на окултния ученикъ. Животътъ на единъ окултенъ ученикъ може да бѫде разгледанъ отъ двѣ страни: външна и вѫтрѣшна. Ученикътъ, както и всѣки човѣкъ, живѣе въ едно общество. Той има извѣстни връзки съ членоветѣ на това общество, и при различнитѣ условия на своя животъ се проявява по единъ или другъ начинъ. Всички тия отношения, постѫпки, дѣйствия и т. н. Съставятъ външната страна на неговия животъ. Този животъ е явенъ, той може да бѫде описанъ отъ всѣкиго. Въ това отношение въ окултната литература има изнесени много разкази за окултни ученици въ различнитѣ епохи, съ цѣль да се даде единъ образецъ за подражание. Такива срѣщаме и въ Библията. Но въ живота на окултния ученикъ има и една вѫтрѣшна страна, която никой не познава, за която никой не е писалъ. Нея познава само той. Това е неговиятъ вѫтрѣшенъ животъ, това сѫ всички ония вѫтрѣшни прѣживѣвания, чувства, мисли, идеи и т. н., с които той прѣминава прѣзъ периода на ученичеството. Тая страна остава завинаги скрита за чуждия погледъ. Въ тоя моментъ менъ ме интересува именно тая страна, тъй като това е областьта, въ която ученикътъ твори, въ която съгражда новото въ себе си. И всѣка негова постѫпка не е нищо друго, освѣнъ единъ резултатъ на това, което е съградилъ тамъ. Като окултни ученици, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ се пораждатъ редъ въпроси отъ различенъ характеръ: религиозенъ, наученъ, практиченъ и т. н. Всички тѣ дирятъ своето разрѣшение Обаче, има единъ въпросъ, който често остава на заденъ планъ, но разрѣшението на който обуславя разрѣшението на останалитѣ, а именно: какъвъ е идеалътъ на окултния ученикъ? Къмъ какво се той стреми? Разбира се, че всѣки човѣкъ си има свои идеали, които го вдъхновяватъ, даватъ му импулсъ за работа въ живота. Ако оставимъ за моментъ окултния ученикъ и разгледаме обикновения ученикъ, ще видимъ, че въ неговото съзнание стои единъ ясно очертанъ идеалъ — да изучи науката въ различнитѣ й отрасли, да се запознае съ законитѣ на природата и т. н. Явява се въпросътъ: какъвъ конкретно очертанъ идеалъ стои въ съзнанието на окултния ученикъ? Да допуснемъ, че желае да изучи природата съ нейнитѣ закони. Но подобенъ идеалъ иматъ и съврѣменнитѣ учени: естественици, химици и пр. Тогава, кое е специфичното за окултния ученикъ? Когато той изучава природата, по какво се отличава отъ единъ ученъ? Да кажемъ, че изучава окултнитѣ закони. Но тукъ думата „окултенъ“ не е сполучлива. Тя нѣма едно опрѣдѣлено съдържание. Какво значи окултенъ? — Скритъ, таенъ, неизвѣстенъ. Но и за единъ ученъ, който не познава единъ законъ и желае да го открие, тоя законъ е скритъ, таенъ, окултенъ. Да разгледаме другъ идеалъ: да се освободи отъ своитѣ недостатъци, погрѣшки. Но състоянието на недостатъци е едно болезнено състояние въ живота на ученика и то е врѣменно, както е врѣменна и една болесть. Дѣйствително, за болния човѣкъ здравето става идеалъ, но оздравѣе ли — тоя идеалъ изчезва. Никой здравъ човѣкъ не си поставя за идеалъ здравето. Или пъкъ желае да добие извѣстни способности. Но спосбностьта за единъ ученикъ е само едно условие за постигане на по-високи идеали, тя нз може да бѫде негова крайна цѣль. Или желае да заработи между хората и създаде едно идеално общество. Но идеалното общество е само една благоприятна срѣда за неговото развитие, но не крайния идеалъ. Ако погледнемъ на въпроса отъ чисто практично гледище, трѣбва да признаемъ, че въ първитѣ фази въ своето развитие, ученикътъ навлиза въ единъ свѣтъ крайно неустойчивъ, свѣтъ на постоянни промѣни. Въ неговото съзнание започватъ да изпжкватъ редица идеали. Въ нѣкои минути той започва да мисли, че му прѣдстои една голѣма мисия: да се издигне, да заработи и повдигне цѣлото човѣчество и пр. Въ други случаи се заражда обратния идеалъ: той замечтава за единъ тихъ и спокоенъ животъ — животъ на постоянно размишление и съзерцание. Въ нѣкои случаи той изпада въ едно крайно религиозно настроение: започва да гледа и на най-дребната случка въ своя животъ, като едно откровение на невидимия миръ. Има, разбира се, и противоположни моменти, въ които идеалътъ на ученика слиза на земята — той започва да се съмнѣва, явява се безвѣрие, разочарование и т. н. Така постоянно се редятъ все нови и нови идеали, единъ отъ другъ по-хубави, но все непостоянни, промѣнчиви. Ученикътъ не трѣбва да се спира на врѣменния идеалъ. Той трѣбва да потърси вѣчния идеалъ — тоя, който се реализира прѣзъ цѣла вѣчность. А кой е той? — Ученикътъ трѣбва прѣди всичко да потърси Бога. Да потърси Оня, Който прѣзъ всички вѣкове на неговия животъ е бдѣлъ надъ неговитѣ сѫдбини, Който въ най-труднитѣ минути на отчаяние и страдание го е подкрѣпялъ, вдъхвалъ му е вѣра и упование, Който въ всички минути на тъмнина му е освѣтявалъ пѫтя, Който винаги го е напѫтвалъ къмъ добро, свѣтлина, истина. Само Нему ученикътъ може напълно да уповае, че ни при единъ моментъ, при каквито и да е условия на живота, не ще измѣни своитѣ отношения къмъ него. Това е идеалътъ, който е стоялъ като нѣщо най-свещено въ всички велики души, който ги е вдъхновявалъ прѣзъ цѣлия имъ животъ, каралъ ги е да понасятъ съ едно безгранично търпѣние всички страдания на живота и когато ставало нужда, да се жертвуватъ за него. Веднага, обаче, възниква въпроса: какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? — На пръвъ погледъ, най-напрѣдъ би трѣбвало да Го опознае и слѣдъ това да се свърже съ Него. Това наистина е логично, но не е правдоподобно. Може ли ограниченото, чийто възможности за познание сѫ толкова бѣдни, да познае Безграничното, Абсолютното? Безспорно, че не. Единствениятъ методъ — това е Любовьта къмъ Бога. Само тя единствена е въ състояние да го свърже съ Него. Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, въ своето развитие е достигналъ до такава степень, че той е изгубилъ всѣкаква опитность за Него, а е останало само едно понятие. И кога се каже Любовь къмъ Бога, тия думи прозвучаватъ безъ едно опрѣдѣлено съдържание. Обаче окултниятъ ученикъ трѣбва да надживѣе това състояние, т. е. да навлѣзе въ една нова область, която съставя мистичната страна на ученичеството. Тая область не подлежи на описание, тя само се живѣе. Само ония ученици, които сѫ навлизали въ нея, знаятъ, че да обича човѣкъ Бога, това значи да се свърже съ единъ вѣченъ и неизчерпаемъ източникъ на животъ, свѣтлина, на всичко най-възвишено и най-благородно. Всички тѣ знаятъ, че любовьта къмъ Бога за тѣхъ е тъй необходима, както е необходимо дишането за тѣхния организъмъ. И както безъ въздухъ биха се задушили, така и безъ нея биха се задушили всрѣдъ ония крайно неблагоприятни условия, въ които обикновено сѫ поставени да се развиватъ. Въ това отношение, ако прослѣдимъ живота на всички окултни ученици, ще видимъ, че пробниятъ камъкъ, съ който се е познавала тѣхната сила, е когато сѫ били поставени въ състояние да видятъ разрушени всичкитѣ си обикновени идеали, всичко онова, което имъ е давало нѣкаква подкрѣпа и е оставала само връзката съ Бога. Ако сѫ могли да я запазятъ — тѣ сѫ издържали своя изпитъ; ако ли не — пропадали сѫ. Живи примѣри въ това отношение ние виждаме въ Стария Завѣтъ въ лицето на Йова, Давида, Данаила и т. н. Въ окултната литература има изтъкнатъ единъ законъ, който опрѣдѣля отношението на всички сѫщества въ битието. Споредъ него, всѣко сѫщество се намира въ отношение на пасивность(възприемчивость) спрѣмо по-възвишенитѣ отъ него, а въ отношение на активностъ спрѣмо по-нисшитѣ. Отъ тоя законъ може да се направи една аналогия по отношение дѣйностьта на ученика. Връзката му съ Бога и по-напрѣдналитѣ сѫщества съставя пасивната страна на неговата дѣйность. Тукъ думата пасивенъ употрѣбявамъ въ смисълъ възприемателенъ. Любовьта къмъ Бога дава на ученика всички условия, за да се прояви, но самото проявление е вече негово лично дѣло. Тукъ е именно полето, въ което той се явява като творецъ. И въ това отношение той трѣбва да влѣзе въ контактъ съ два свѣта: единиятъ — неговиятъ собственъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, другиятъ — външниятъ свѣтъ. Тукъ трѣбва да признаемъ, че колкото Любовьта къмъ Бога го свързва съ единъ съвършенъ свѣтъ на вѣчна хармония, миръ и блаженство, толкова неговото творчество го свързва съ два свѣта крайно дисхармонични, пълни съ противорѣчия и противодѣйствия. Да разгледаме, напримѣръ, вѫтрѣшния свѣтъ. При извѣстни условия ученикътъ пожелава да свърши едно дѣло. Веднага се появяватъ двѣ противорѣчиви мисли. Нѣщо го съвѣтва да постѫпи по единъ начинъ, друго го съвѣтва да постѫпи тъкмо по противоположния. Кого да послуша? Кой е добриятъ гласъ? Ето единъ отъ важнитѣ въпроси, съ които още въ началото се сблъсква. Отъ друга страна, той попада подъ силното дѣйствие на закона за смѣнитѣ на настроението. Въ извѣстенъ моментъ чувствува себе си мощенъ, изпълненъ съ творчески енергии, струва му се, че е въ състояние да прѣустрои цѣлия свѣтъ. Въ другъ случай настѫпва тъкмо противоположното състояние: чувствува себе си слабъ, немощенъ. При това, всѣко прѣминаване отъ едно състояние въ друго е съпроводено съ голѣми страдания. Както е дисхармониченъ вѫтрѣщния свѣтъ, така е дисхармониченъ и външния. Ученикътъ е поставенъ да се развива при крайно материалистична срѣда, изпълнена само съ противорѣчия. Той вижда, че навсѣкѫдѣ цари една жестока борба за сѫществуване, въ която силниятъ изнасилва слабия и живѣе за негова смѣтка. Постоянно въ своя животь той срѣща само крайно егоистични хора. Въ обществото вижда отъ една страна хора, крайно обрѣменени, потънали въ нещастия, а отъ друга — хора прѣтоварени въ излишества. Веднага въ неговото съзнание възниква идеята за нарушение Правдата въ свѣта, и той се залавя да я възстанови. Но скоро се убѣждава, че за това е необходимо не само желание, но и методи, които той не притежава. Оть друга страна, въ отношенията си съ хората, постоянно се натъква на много други противорѣчия. Той знае, че всички хора сѫ братя помежду си, и че къмъ всички трѣбва да се отнася съ еднаква обичь. Но въ дѣйствителность, по нѣкога срѣща хора, къмъ които безъ никакъвъ поводъ чувствува едно отблъскване, една антипатия. Какъ да примири това противорѣчие? Отъ всичко това се вижда, че въ първитѣ фази на своето развитие, ученикътъ се натъква на редъ противорѣчия, както вѫтрѣ въ себе си, така и извънъ себе си. Прѣдъ него се изправя една много сериозна задача, разрѣшението на която се изкупва съ цѣната на много страдания. И ние виждаме, тамъ дѣто нѣкои ученици отъ миналото заговарятъ по тоя въпросъ, отъ тѣхнитѣ думи лъха една голѣма болка, една голѣма скръбь. Това е тѣсниятъ пѫть, за който говорятъ всички свещени книги, за който споменава и Христосъ — пѫть труденъ, мѫчителенъ, но той трѣбва да се измине. Така е наредила Природата. Разбира се, че за изминаването му сѫ необходими редъ качества: прѣди всичко едно будно съзнание, едно абсолютно безкористие, смѣлость и т. н. Мнозина, които четатъ окултната литература, често срѣщатъ описания за разни изпити на ученици изъ миналото, и въ тѣхъ се заражда идеята да чакатъ сѫщо такива специални условия, за да се проявятъ и тѣ. Това е така, но такива специални условия сѫ една рѣдкость. За да се появятъ, необходими сѫ извѣстни изработени вече качества — плодъ на личнитѣ усилия на ученика. Нека напр. разгледаме живота на единъ ученикъ изъ дълбоката древность — Йовъ. Той живѣе единъ добъръ, богоугоденъ животъ, но за да мине въ една по-висока фаза на развитие, трѣбва да бѫде подложенъ на единъ изпитъ. Както навсѣкѫдѣ, така и тукъ, подлага се на изпитание неговата вѣра въ Бога. Почва изпитътъ: отнематъ му се богатства, синове, дъщери, здраве и остава безъ всѣкаква подкрѣпа, от дѣто и да било, остава му само едно — вѣрата въ Бога. Но въпрѣки всичко това устоява и ние виждаме, какъ всичко изгубено му се възвръща въ двойна степень. Веднага тукъ възниква вьпроса: възможно ли е една такава вѣра да бѫде едно случайно явление въ Йовъ? Възможно ли е до тогава да е водилъ единъ обикнозенъ, дребнавъ животъ и изведнъжъ да прояви една такава силна вѣра? — Безспорно не. За да се създаде въ човѣка една такава вѣра, необходими сѫ дълги усилия, много работа. Единъ тъкмо противопоженъ типъ въ по-нови врѣмена прѣдставлява Фаустъ. Между тия два типа азъ виждамъ една аналогия. Йовъ върви по пасивния пѫть — пѫтьтъ на вѣра и прѣданость къмъ Бога. Фаустъ върви по активния пѫть — пѫтьтъ на личното творчество. И двамата биватъ подложени на изпитъ. Изпитътъ на Йова върви по низходящъ пѫть — отъ него се отнема, а на Фаусть — по възходящъ — дава му се. Първиятъ — побѣждава, вториятъ пропада. Защо пропада Фаустъ? Въ него липсва живата вѣра въ Бога, а вмѣсто нея съмнѣнието е започнало да засѣнява неговия умъ. Но да се върнемъ къмъ идеала на окултния ученикъ. При неговото реализиране, почти въ всички ученици се забѣлѣзва едно голѣмо нетърпѣние, едно желание, колкото е възможно по-скоро да се реализира. И всѣко забавяне е свързано еъ тревоги и безпокойства. Това е едно неправилно схващане на въпроса. За реализирането на тоя идеалъ, ученикътъ не е единственъ факторъ. Тукъ работи и природата, а ние знаемъ, че тя твори много бавно. Ето защо, въ реализирането на своя идеалъ, ученикътъ трѣбва да вложи една голѣма ширина. Да работи съ едно абсолютно безкористие и прѣданность. Да върви непрѣстанно по тоя свещенъ пѫть, и той ще го заведе при неговия Идеалъ — при Бога.
  19. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. К. Тулешковъ. Идеалътъ на ученика. Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресението е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитѣ изби на материалния свѣтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всѣки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрѣзъ подчиняване на вѫтрѣшната и външна природа, е цѣльта на живота. Постигнете го чрѣзъ работа, чрѣзъ молитва, чрѣзъ психическо подчинение, чрѣзъ философия само чрѣзъ единъ, чрѣзъ нѣколко, или чрѣзъ всички тия методи, и бѫдете свободни! S. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извѣстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всѣка форма, независимо отъ какво естество е тя, прѣдставлява отъ себе си постигната цѣль — идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или по-вече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзможенъ. Ако си прѣдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всѣка вѣра въ възможноститѣ за постигане на нѣщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прѣдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смѣняващи се идеали — цѣли. Това сѫ факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сѫществата — хора, или си създаватъ идеали, или тѣ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срѣдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засѣга мислитѣ и чувствата му, или като дѣйствува чрѣзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тѣсенъ смисълъ казано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сѫщества сѫ ученици на единъ учитель — скритиятъ безкрайно разуменъ животь. Идеалитѣ на не ученика сѫ наложени отъ външнитѣ условия, които въздѣйствуватъ на неговитѣ инстинкти и чувства. Тѣзи идеали непрѣстанно се мѣнятъ, а често си противорѣчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човѣкъ прави впечатление на неориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вѣченъ. Той самъ по себе си никога не уголѣмява величината си; остава винаги задъ границитѣ на личното домогване. Той расте по сила не вънъ, а вѫтрѣ. Гоненъ непрѣстанно вънъ, въ външнитѣ обекти, той се реализира равномѣрно въ всичкитѣ си посоки, но вѫтрѣ. Всѣка създадена форма се стреми да го реализира поне отчасти, но въпрѣки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прѣзъ всичко сѫществуващо, задъ всичко сѫществуващо, но не и въ всичко сѫществуващо. Той може да се съзре и задъ цѣлата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ нѣкое отдѣлно свое творение, или чрѣзъ всичкитѣ купно, да долови и прѣдаде неговия образъ. Образитѣ се мѣнятъ. Слѣдователно, и природата като човѣкъ — ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границитѣ на нейнитѣ постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едва ли не недѣйствителенъ, затова обикновено е прѣнебрегнатъ. Нѣма по-дѣйствителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свѣти надъ небосклонитѣ на всички сѫщества и на цѣлата природа до скончанието на вѣковетѣ. Ще се въплощава въ разни форми, били тѣ физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тѣзи, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнатъ съ врѣмето, а той ще надживѣе и врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пѫть, по който тече великия животъ. Ученикътъ тъй схваща идеала, тъй живѣе съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че ученикътъ и идеалътъ сѫ едно, но не по сѫщина, а въ непрѣривния процесъ на реализиране на идеала въ ученика прѣзъ вѣчностьта. Какъ ще бѫдатъ разрѣшени ония въпроси, които се слагатъ за разрѣшение прѣдъ стѫпкитѣ на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пѫть? Тия въпроси сѫ много, ще взема два-три.— 1. Дѣйность или бездѣйствие. Дѣйностьта, движението, смѣната на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуславятъ еволюцията. Несполучливитѣ опити въ живота каляватъ воля, характеръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дѣйностьта създава плодове, които обвързватъ дѣеца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия двѣ положения? Само вѣщия, прозиращиятъ прѣзъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дѣйностьта съ огледъ на резултатитѣ и ще я прѣвърне въ дѣйность — непрѣривно вѣчно реализирване на вѣчностьта въ всѣки настоящъ мигъ. Подъ такава свѣтлина практическитѣ въпроси и задачи ставатъ пакъ практически, но отъ единъ по-вѫтрѣшенъ характеръ. За ученика сѫществата изобщо и хората въ частность сѫ едно нѣщо, а именно частично реализиранъ и непрѣкжснато реализиращъ се вѣченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ обществото? Какъ би се поставилъ тамъ? — Много ясно става отъ горѣказаното. Тъй разрѣшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сѫществува само единъ въпросъ: „дали всѣки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вѣчния идеалъ?“ Идеалътъ на ученика е вѣченъ. Той никога се не мѣни по сѫщина. Прѣслѣдванъ вънъ, той непрѣстанно се реализира вѫтрѣ. Той непрѣстанно се въплощава въ мислови и физически Форми, непрѣстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитѣ тѣ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врѣмето, а той ще надживѣе врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пѫть, по който тече великия животъ.
  20. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Срѣда, 8 юли. На „Изгрѣвъ“ 8 ч. с. Закриване на събора Поде се въпроса за „просвѣтенъ фондъ“. Мнозина говориха въ единъ и сѫщъ духъ. Прие се единодушно тази идея, съ реализирането на която обѣщаваме да се снабди братството съ едно мощно орѫдие за разпространяването на нашитѣ свѣтли идеи всрѣдъ мрака на народнитѣ маси, които, въ една или друга форма, по единъ или другъ начинъ, съ готовность биха ги приели. Думата бѣше за работнитѣ народни маси. Причинитѣ за оснотаването на фонда сѫ слѣднитѣ: липса на освѣтление въ обществото по въпроситѣ отъ „нашето учение“, както въ столицата така и въ провинцията. Това още повече се отнася до ония, които сѫ далечъ въ провинцията, и слѣдователно нѣматъ възможность да слушатъ бесѣди, или да влизатъ въ непосрѣдствени разговори съ Учителя. Цѣлитѣ му: слѣдъ като се закрѣпи достатъчно, да подпомага за издаването на брошури, книги и пр., цѣлещи пръскането на новата свѣтлина, разбира се, споредъ цѣльта, носяща съотвѣтния популяренъ духъ. При едно благоприятно стечение на обстоятелствата, засилване на нашата печатница и поставянето й въ основата на просвѣтното дѣло. Срѣдствата си фондътъ първоначално ще почерпи отъ доброволнитѣ вноски на всички братя и сестри. Като вторъ източникъ е печатницата. Избра се централенъ касиеръ въ София, комуто ще се внасятъ сумитѣ всѣки 3 мѣсеца: чрѣзъ мѣстнитѣ касиери отъ провинцията, и направо отъ братята и сестритѣ отъ София. За правилното използуване срѣдствата на фонда се избра просвѣтна комисия, състояща се отъ трима братя и три сестри. * * * Изпѣ се пѣсеньта „Богъ е Любовь“. Мото: Доброта, Истина, Красота, това е Любовьта! Съборътъ се закри въ присѫтствието на Учителя и на всички братя и сестри.
  21. Ани

    1925_07_07 Общи въпроси

    От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ, 7 юли, 3 ч. сл. обѣдъ Общи въпроси Постави се на дневенъ редъ разискване върху списанието. Г. Томалевски говори върху духа, въ който е било списвано „Житно Зърно“, причинитѣ, които сѫ наложили подържането на тоя духъ. Засегна накратко въпроса и за финансовото положение на списанието. Помолени бидоха братята и сестритѣ отъ провинцията и София да изкажатъ своето мнѣние и това на братята и сестритѣ, които прѣдставятъ това списание, като изтъкнатъ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни въ досегашната му програма, като заедно съ това дадатъ едно общо очертание на насоката, къмъ която то би трѣбвало да се насочва занапрѣдъ. Почти отъ всички краища на България говориха прѣдставители и всестранно се произнесоха. Въ резултатъ се прие, че списанието принципно има добра насока, която е желателно да се спази. Могатъ да се внесатъ извѣстни корекции само въ реда, по който се излага материята, като, при това се засегнатъ и нѣкои по-назрѣли въпроси, като напр. изъ областьта на педагогията и пр. Подигнатъ биде отъ бр. Хр. Христовъ отъ Арбанаси въпроса за образуване на „просвѣтенъ фондъ“. „Този въпросъ, обаче, биде оставенъ да се рѣши въ срѣда на „изгрѣвъ“ 5 ч. слѣдъ обѣдъ. * * * КОНЦЕРТЪ.
  22. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Вл. Кузмановъ. Окултното ученичество въ нашето врѣме*) Думата ученикъ се употрѣбява обикновено въ троякъ смисълъ. Ученикъ е дѣтето или младежътъ, който посѣщава нѣкое училище. Ученикъ е всѣки човѣкъ, въ тоя смисълъ, че всѣки, както казва общопознатата поговорка, се учи, докато е живъ. И най-сетнѣ, ученикъ може да бѫде човѣкъ на нѣкоя окултна школа, или Учитель (въ окултния смисълъ на тази дума). Първитѣ два вида ученичество сѫ нѣщо твърдѣ естествено и попѫтно за днешния обикновенъ мислитель. Третиятъ видъ обаче, се явява като нѣщо по-особено, по-трудно разбираемо и за мнозина дори съвсѣмъ ново, макаръ че окултни Учители и ученици е имало прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Това противорѣчиво, нагледъ, явление си има исторически причини и се обяснява обширно въ окултната литература. Окултното ученичество изобщо е единъ голѣмъ въпросъ, който при сегашното състояние на нашитѣ схващания едва ли може да разгледаме въ неговата пълнота. Защото тукъ се кръстосватъ стотици въпроси, научни и философски, малки и голѣми — като се започне съ близкитѣ, до тоя за началото и смисъла на битието и се свърши съ мъничкитѣ въпросчета отъ личния животъ на всѣко по отдѣлно. — Хората, които ние отъ обикновено гледище считаме за гении, водители на човѣчеството въ историята, стоящи на недосегаема висота — сѫ били само напрѣднали окултни ученици. И обратното — и въ миналото, и днесъ може би — много напрѣднали окултни ученици и Учители, живѣятъ незабѣлѣзано, като най-обикновени хора, и вършатъ винаги творческа работа за духовния напрѣдъкъ на човѣчеството. Отъ друга страна, отъ окултната история знаемъ, че е имало случаи, когато напрѣднали ученици, до степеньта на адепти, въ края на своята еволюция, за една малка погрѣшка, сѫ бивали деградирани и повръщани съ вѣкове назадъ. Горното показва едно — че окултното ученичество е нѣщо твърдѣ сериозно и се държи въ прѣдѣлитѣ на вѣкове и сфери, които излизатъ далечъ отъ границитѣ на нашето обикновено схващане за врѣмето, пространството и развитието на човѣка въобще. Отъ това широко окултно гледище, да можешъ въ даденъ животъ да разберешъ окултенъ ученихъ ли си, на кого и коя степень отъ своето развитие се намирашъ, за да направишъ нѣщо малко нагледъ, но най-необходимото и най-разумното при днешнитѣ условия — и това крие въ себе си голѣма красота и величие. Ние всички знаемъ и отъ книгитѣ, и отъ своя личенъ опитъ, че въ окултното ученичество дѣйствително има нѣщо необикновено, нѣщо особено, което най-вече се отнася до нашия вѫтрѣшенъ подемъ и растежъ. Въ мистичнитѣ и окултни школи на изтока, необикновеното въ окултното ученичество има и типични външни форми и изрази: отдалечаване отъ хората, задълбочаване въ себе си, постъ, молитва, търсене Учителя прѣзъ планини и пустини, церемонии при приемане ученика — това сѫ все външни характерни черти за ученичеството на изтока. И западнитѣ изслѣдователи, проучвайки външнитѣ форми на източнитѣ религии и школи (до вѫтрѣшната имъ сѫщина и смисълъ тѣ рѣдко стигатъ) — ги намиратъ за твърдѣ странни и невъзможни за човѣка на запада, поне при съврѣменнитѣ условия, при които той е поставенъ. И подъ влияние на това западноевропейско схващане се намира и нашето обществено мнѣние, което често е настроено критически къмъ подобни на нашитѣ разбирания. А окултни школи сѫ възможни не само подъ тоя имъ видъ, както ги знаемъ въ древна и днешна Индия, и изтока изобщо, а и по много други начини. Защото основнитѣ закони на живота по сѫщество сѫ едни, но по форма могатъ да се видоизмѣнятъ, споредъ расовитѣ, национални, битови и природни особености и условия — стига да има мѫдри и опитни рѫководители. Живо потвърждение на това е нашатга окултна школа. Като се изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на природата и човѣшката душа — въ нея ни се посочватъ най-подходящитѣ за нашитѣ условия форми на приложение. За това и характерното за външнитѣ отношения у насъ не сѫ церемониитѣ и външното подчинение, (както е, може би, свойствено за изтока) а свободното и непринудено отдаване почить единъ на другъ — нѣщо по-естествено за насъ. Природата и животътъ сѫ щедри, но и строги и справедливи спрѣмо ония, които нарушаватъ или спазватъ тѣхнитѣ закони. Изключение за никого не се прави. И нашиятъ успѣхъ, като окултни ученици, се обуславя отъ това, до колко ние познаваме и съблюдаваме тия закони. Понеже сме облѣчени още въ плъть и кръвь и живѣемъ до голѣма степень прѣдимно на физическото поле, както и другитѣ хора, ние имаме да се справяме въ нашия животъ съ всички економически, социални, научни, философски, морални и др. въпроси, които озадачаватъ и занимаватъ цѣлото мисляще човѣчество. Върху тѣхъ Учительтъ се е изказвалъ твърдѣ обширно въ своитѣ бесѣди и лекции. и всѣки който се интересува, може да се отнесе направо до тѣхъ. Ще поменемъ на кратко само нѣколко отъ тия въпроси. Економическиятъ въпросъ засѣга прѣко или косвено всички, затова и почти всички иматъ опрѣдѣлено становище по него. Едни сѫ материалисти, други идеалисти, трети застѫпватъ нѣкакви срѣдни гледища, повече или по-малко егоистични или алтруистични и т. н. У насъ личниятъ економически въпросъ се обуславя отъ вѣрата (не религиозно вѣрване, а дълбока вѣра, тъй както я разбира новото учение). Учительть казва: „Погледнете птицитѣ небесни . . .“ или „Богъ е далъ отъ всичко за всички прѣизобилно . . .“ или „Никой, който изпълнява волята Божия, не може да умре отъ гладъ. . .“ и т. н. А кой би могълъ да ни научи да вѣрваме, освѣнъ ние самитѣ? По отношение на колективния економически въпросъ, у насъ постепенно се създаватъ условия за едно ново и оригинално разрѣшение, което не се срѣща, може би, у никое отъ сѫществуващитѣ до сега економически теории, съ изключение до нѣкѫдѣ на така наречената синархия. Изобщо, отъ чисто окултно гледище е еднакво трудно да се прѣодолѣятъ извѣстни материялни несгоди, както и разумно да се справи човѣкъ съ извѣстно натрупано материялно богатство. Но и въ единия, и въ другия случай, материялнитѣ условия нѣматъ рѣшающе значение за нашия растежъ като ученици. Върху въпроса за държавата днесъ се пише и говори твърдѣ много отъ разни страни. Ние можемъ да приложимъ нашето учение, безъ да влѣземь въ външенъ конфликтъ съ държавата, и безъ сѫщеврѣменно да имаме нужда отъ нейната помощь. Нашето учение се отличава отъ всички сѫществуващи идеалистични учения по своя вѫтрѣшенъ характеръ. Нашата първа задача, като ученици, е да изправимъ нашитѣ лични недостатъци. А това се постига не чрѣзъ търсене причинитѣ отвънъ, а чрѣзъ интенсивна вѫтрѣшна работа. Правилниятъ вѫтрѣшенъ духовенъ животъ никога нѣма да почувствува нужда да се изрази навънъ чрѣзъ протести, демонстрации и резолюции — нѣща, отъ които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвънъ, а активни отвѫтрѣ. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за насъ. У насъ често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяватъ нѣкои — кои сѫ „учени“ и кои „прости“. Учительть много пѫти се е изказвалъ за съврѣменната наука, и нагледъ често доста противорѣчиво. Веднъжъ той казва: „Днешната наука е уводъ въ окултната. Колкото повече знаете отъ нея, толкова по-добрѣ“. Другъ пѫть обратно, той иронизира ученитѣ и казва, че съ днешната наука въ Царството Божие не се влиза. Какво показва това? — Че колкото по-добрѣ познаваме днешната официална наука, толкова по-добрѣ ще се ориентираме въ обществото и външния свѣтъ. Но вънъ отъ тая ориентировка, отъ чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днешната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А намь учени не ни трѣбватъ. Ние вече ги имаме. Учительтъ ни прѣподава едно по-висше и сѫщеврѣменно по-практично знание. Той изхожда отъ познанието на единъ невидимъ за сега за насъ, но реаленъ и разуменъ свѣтъ, който регулира цѣлия ни животъ, и въ контактъ съ който можемъ да влѣземъ не съ срѣдствата на днешната наука, а само съ вѫтрѣшнитѣ методи, които се прѣподаватъ въ окултната школа, и които сѫ достѫпни еднакво за всички. И „учени“, и “прости“ ние сме прѣди всичко, както и Учительтъ казва, души, които еволюиратъ, и при днешнитѣ условия еднакво имаме нужда едни отъ други. Когато става дума за моралъ, по липса на нови и подходящи думи, Учительтъ употрѣбява старитѣ религиозни и етични термини — Богъ, душа, добро, зло, грѣхъ и затова нашето учение не прѣдставлява нагледъ като че ли нѣщо ново за повърхностния изслѣдователь. Ако се вникне, обаче, по-внимателно задъ тия прости и обикновени думи, тъй както ги употрѣбява Учительтъ, ще се види, че въ тѣхъ се крие съдържанието на единъ новъ и дълбокорелигиозенъ моралъ — особено по отношение на традационния християнски моралъ на външно и фалшиво благочестие. Една отъ характернитѣ черти на новия моралъ е искреностьта и прямотата. Примѣри имаме много. Окултизмътъ, особено заучениятъ отъ книгитѣ, може да създаде условия за много съзнателни или несъзнателни илюзии и заблуждения. Тѣ сѫ понѣкога доста поучителни. Но въ края на краищата, нищо скрито-покрито не остава, по силата на строгия законъ на Правдата. Нашиятъ моралъ се подлага често на критика отъ така нареченото обществено мнѣние. Ние всички познаваме днешното общество, неговитѣ разбирания и неговитѣ добри и лоши страни. Въ обществото има умни, учени и интелигентни хора, и въобще много и много работи, които трѣбва да ни служатъ за примѣръ. Но малцина сѫ въ обществото ония, които сѫ си поставили за задача да реализиратъ безкористно нѣкоя отъ малкитѣ „незнайни“ добродѣтели и съ нея да вършатъ добро само прѣдъ лицето на Оня, Който присѫтствува въ всички моменти на всички мѣста и съ малкитѣ нѣща и добрини крѣпи цѣлата вселена. А стремежъ къмъ това у насъ има, и той е не по-малко важень и на по-малко цѣненъ, отъ която и да било друга обществена работа. И затова погрѣшното обществено мнѣние не трѣбва да ни смущава. Върху поменатитѣ по-горѣ бѣгло въпроси се е писало и пише, говорило и говори твьрдѣ много и отъ учени, и отъ философи, и отъ моралисти. Но отъ чисто окултно гледище, и отъ това, което е казалъ до сега Учительтъ, едно е ясно — че за невидимия свѣтъ тия въпроси сѫ разрѣшени или най-малко не сѫществуватъ подъ тоя имъ видъ, както сѫществуватъ за насъ хората. Па и тѣхното правилно разрѣшение ще се постигне не чрѣзъ дълги разисквания и умувания, а чрѣзь едно разумно приближаване къмъ невидимия свѣтъ, който е около насъ и вѫтрѣ въ насъ. А методитѣ за това ни сѫ вече посочени. Ние всички сме се движили и въ други обществени и идейни срѣди, и както знаете, всички постоянно сме констатирвали и констатирваме едно: че у насъ, ако и всичко да е просто и обикновено нагледъ, и дори съ недостатъци понѣкога, има и нѣщо особено, нѣщо хубаво, което никѫдѣ другадѣ не се срѣща. Какво е то — мѫчно може да се опрѣдѣли — но всички го чувствуваме. Когато сме заедно, то не ни прави впечатление, но когато се отдалечимъ единъ отъ другъ и попаднемъ въ чужда срѣда, тогава започваме да го схващаме и цѣнимъ по-добрѣ. Единъ братъ, който е пѫтувалъ и въ Австрия, и въ Германия, и въ Франция — разправяше, че е посѣтилъ много отъ сѫществуващитѣ за сега окултни общества въ за-адна Европа и видѣлъ много красиви и хубави работи навсѣкѫдѣ — но все пакъ никѫдѣ не по-чувствувалъ и не изпиталъ това, което може да се почувствува и изпита между насъ. Горното показва едно — че ние имаме условия за духовно развитие — на каквито малцина се радватъ. И кой може да ни попрѣчи да ги из-ползуваме, освѣнъ самитѣ ние? Днесъ на всѣкиго отъ насъ, и на всички заедно, се дава възможность да изпълнимъ една малка нагледъ, но величава мисия. При това разложение и хаосъ въ духовния животъ на днешнитѣ хора, които търсятъ и чакатъ нѣщо, безъ сами да знаятъ отъ кѫдѣ, всѣки отъ насъ, отъ първия до послѣдния може да направи много. Тукъ скоро единъ писатель чете отъ името на теософското общество въ Военния клубъ три лекции — „Мистика и безвѣрие“, „Блѣнъ ли е свърхчовѣкътъ“ и „Копнежътъ на народитѣ“. Слушатели имаше много. Тамъ се казаха работи нови, но за другитѣ, а не и за насъ. Въпроситѣ за мистиката, вѣрата, свърхчовѣка ние отдавна ги знаемъ, но сме прѣстанали да ги теоритизираме, защото за насъ тѣ се прѣвръщатъ вече въ жива дѣйствителность, въ живо дѣло. 3 — 5 ч. сл. обѣдъ. __________________________ *) Съкратено изложение отъ рефератъ, четенъ прѣдъ III-я млад. окултенъ съборъ — София, юли, 1925 г.
  23. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание О. Славчева. Мисли за ученика. Ученикътъ, въ своитѣ постѫпки и дѣла. трѣбва да върви по стѫпкитѣ на свърхчовѣка. Той самъ себе си ограничава, самъ себе си управлява и самъ себе си сѫди. Ученикътъ на Великата Божествена щкола не е вече дѣте бозайниче, което да възприема готова храна и да расте въ люлката при майка си. — Той вече е мѫжъ — човѣкъ — отговоренъ прѣдъ Бога за всичко. Той е оная фиданка, отъ която сѫ махнати вече всичкитѣ подпорки и трѣбва самъ, съ своя жизненъ устой, да се противопоставя на всички виелици и бури, които непрѣменно ще се извиятъ надъ главата му. Да, той е оставенъ самъ. Самъ съ себе си, съ онова Божественото, което е недѣлимо отъ него. Могатъ да му отнематъ всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя съ всички мѫчнотии. Законитѣ на Бога вече сѫ написани въ сърцето му и тежко му, ако се отклони. Ако той не изпълни Божественитѣ слова, които се мълвятъ въ неговата душа, то тѣ замлъкватъ едно по едно и, тогава въ човѣка се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърть! Мойсей изведе отъ Египетъ множество народъ. . . Но колко отъ тѣхъ пристигнаха въ Ханаанъ? — Всичко онова, което не устоя на свещенитѣ си къмъ Бога задължения, изчезна като димъ отъ трѣва, а всичко, което пристѫпваше съ сигурни стѫпки къмъ Високия Идеалъ на Вѣчното добро — отиде, влѣзе въ красивата и плодородна земя, въ която, слѣдъ толкова мѫчения и страдания, достойното плѣме влѣзе, за да се весели съ пѣсни и свирни. Братя и сестри, въ Бога е и нашата участь! Ние живѣемъ въ 20 вѣкъ, но носимъ прѣдопрѣдѣлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сѫ стояли прѣдъ свои вѫтрѣшни дилеми; и тогава сѫ плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на воля и сѫ настѫпвали истински празници, когато нѣкой Шела е прославялъ Бога. Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блѣстятъ лѫчитѣ на слънцето. . . . Нѣма сѣнка, дѣ да се подслонишъ. Сложи ржцѣтѣ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе — ще ти направи сѣнка. Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трѣва, додѣто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голѣмия Изворъ. Утоли глада си съ нѣколко житни зрънца, които сѫ малки, но съдържатъ цѣненъ животъ въ себе си, и ти нѣма да гладувашъ съ тѣхъ, макаръ и самъ да си — на край свѣта. И когато нагледъ всички те оставятъ, тебъ, тебъ, който си вече мѫжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отново свещения пѫть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прѣодолявашъ спънки. Тогава ще бѫдешъ настигнатъ отъ други, които сѫщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тѣ ще направятъ сѫщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ - малцинство у мнозината. Тогава самитѣ природни стихии ще ви съдѣйствуватъ и ще се яви не звѣзда, а изгрѣващето слънце на надеждата. Работа, работа и пакъ работа! Ето истинското прѣдназначение на човѣшкия умъ; ето храната му, безъ която той измѣня своята насока и губи своята сила. Чрѣзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лѣкува своитѣ братя. Всѣки единъ отъ насъ има въ себе си онова философско камъче, съ което може да измѣня неблагоприятнитѣ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смѣлость. На него сѫ отпечатени словеса Божии, и то трѣбва да се намѣри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцѣнниятъ бисеръ, който свѣти въ душата и я прави мѫдра, силна и обична. Трѣбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нѣщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човѣкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински върхъ, кѫдѣто душитѣ сѫ пропити отъ свѣтлина, а мислитѣ — отъ чистота. Ние всички имаме еднакви вѫтрѣшни условия за работа. Подобно землевладѣлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитѣ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градината имъ. И ето, въ рѫцѣтѣ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдѣ и какъ да я разпрѣдѣли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря — така и отъ съзнанието и умѣнието на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина — та чрѣзъ работата да дойде още по-голѣма свѣтлина въ ума и видѣлина въ сърцето, да види ясно, хубаво онзи Божественъ свѣтъ, населенъ съ висши, разумни сѫщества, които ще го приематъ, като свой съработникъ и братъ. Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врѣмето е злато. Всѣки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послѣ, съ удвоени сили трѣбва да се възстанови опрѣдѣлената ни работа. Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравняватъ набързо придобититѣ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсѣда си. Прѣди всичко търпѣние и вѣра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!
  24. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Паскалевъ. Основни въпроси на ученичеството. Основниятъ въпросъ, който се поставя на разглеждане въ тази годишната ни братска срѣща, е въпросътъ за окултния ученикъ. Ние всички сме ученици на една школа, и тоя е единъ отъ първитѣ въпроси, който се изпрѣчва прѣдъ насъ. Наистина, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ лежи по единъ образъ на идеалния ученикъ, който ние се стремимъ да реализираме въ себе си, но за да стане този образъ по-реаленъ, по-близъкъ до живота, необходимо е неговитѣ черти да станатъ по-опрѣдѣлени, по-ярки. Оня младежъ, който постѫпва въ единъ университетъ, за да слѣдва, напримѣръ естественитѣ науки, въ неговото съзнание е ясно поставена идеята, че той желае да се запознае съ природата — да изучи законитѣ, които регулиратъ развоя на живота, формитѣ, които той взима и т. н. Водимъ отъ това желание, той постѫпва въ университета, за да му даде необходимитѣ условия да направи това. Явява се въпросътъ: каква идея стои въ съзнанието на онзи ученикъ, който постѫпва въ една школа? Какво желае той отъ нея? Какъвъ е неговиятъ идеалъ? Дали той желае тази щкола да му даде необходимитѣ методи, за да издигна себе си - да се освободи отъ своитѣ недѫзи, да добие добродѣтели и пр., или желае да получи повече познания, за да разшири своя мирогледъ? Или търси да се свърже съ Бога? Или най-послѣ търси нѣщо друго? Ето единъ въпросъ, за който заслужава да се мисли. Който трѣбва да се изясни въ съзнанието на ученика. Сега нека се спремъ върху понятието ученикъ. Самата дума ясно показва, че това е човѣкъ, който учи. Обаче съдържанието, което днесъ се влага въ това понятие, не е напълно идентично съ онова на окултния ученикъ. Днесъ обикновено, подъ „ученикъ“ се разбира човѣкъ, който изучава нѣщата, които сѫ извънъ него. Окултниятъ ученикъ върви по другъ пѫть — той започва отъ себе си, отъ своя вѫтрѣшенъ миръ и върви навънъ. Но какво собствено намира въ себе си? Отъ една страна цѣлъ единъ свѣтъ на неговото минало — тукъ влизатъ редъ отрицателни качества, редъ недѫзи, които сѫ се трупали въ него отъ редица сѫществувания. Отъ друга страна се издига нѣщо свѣтло, възвишено. Това е неговиятъ идеалъ, новото, което се е родило въ него, и къмъ което той се стреми. Ученикътъ стои между тия два свѣта. Той чувствува въ себе си единъ непрѣодолимъ стремежъ да се доближи до това възвишено. Отъ друга страна той чувствува, че нѣщо здраво го прикрѣпя къмъ старото, като че ли многобройни нишки го свързватъ съ него, и при всѣки опитъ да ги скѫса, вижда, че тѣ сѫ нѣщо живо, органическо и кѫсането имъ е болезнено, причинява страдания. Тукъ, именно, възниква първиятъ конфликтъ, за разрѣшаването на който е необходимо голѣма морална сила и себепожертвуване. Другъ въпросъ, който възниква въ връзка съ понятието „окултенъ ученикъ“ е именно въпросътъ: гдѣ ученикътъ учи, гдѣ е неговата школа? Мѣстото, гдѣто той прилага на опитъ своитѣ познания, е неговиятъ собственъ животъ. Животъть му е, така да се каже, неговата лаборатория. Единъ неуспѣхъ, една неблагоприятна случка, едно радостно чувство и т. н. — ето прѣдмети, които той проучава. Ученикътъ навсѣкѫдѣ учи — и въ благоприятни и въ неблагоприятни условия, и въ щастие и въ нещастие. По такъвъ начинъ животътъ на ученика добива новъ смисълъ, съвършено незнаенъ до тогава отъ него. Той става приятенъ, не защото мѫчнотиитѣ изчезватъ — напротивъ, тѣ още повече се увеличаватъ, но защото той започва да гледа на тѣхъ по другъ начинъ. Една мѫчнотия за единъ обикновенъ човѣкъ е едно брѣме, противъ което той непрѣстанно роптае, когато за ученика е единъ прѣдметъ за проучаване. Разбира се, че това състояние не се постига така лесно, както лесно се описва. Нека се спремъ сега за малко върху така нареченитѣ първи стѫпки на ученичеството. Трѣбва да признаемъ, че въ началото тия стѫпки сѫ твърдѣ трудни и неувѣрени. Ученикътъ навлиза въ една срѣда напълно неизвѣстна нему, срѣда крайно дисхармонична. Психичното му състояние започва де се движи въ двѣ крайно противоположни посоки. Въ извѣстни моменти той се чувствува силенъ, мощенъ — готовъ да побѣди цѣлия свѣтъ; въ други — крайно слабъ и немощенъ. Въ едни моменти той чувствува себе си готовъ да обича всички сѫщества, да обгърне цѣлия свѣтъ; въ други — всичко му става ненавистно. По нѣкога той е потиснатъ отъ силни страдания, съмнѣния и пр.; другъ пѫть — една необяснима вѣра и радость го обхващатъ. Отначало ученикътъ стои смутенъ, безсиленъ да излѣзе отъ това неблагоприятно състояние. Той само страда, безъ да може да намѣри изходъ. Но той не е изоставенъ самъ. Въ тия трудни моменти има нѣщо, което бди надъ него, което всѣкога е готово да му посочи правия пѫть и което никога не го изоставя, дори и тогава, когато всички сѫ го изоставили. Само че то е така тихо, така нѣжно, щото не винаги ученикътъ може да долови неговото желание и да го изпълни. Това тихото именно е, което гради въ живота на ученика, и той трѣбва да се вслушва въ него, то да бѫде неговото рѫководно начало. За да може растенето на единъ окултенъ ученикъ да става правилно, необходими сѫ редъ качества. Прѣди всичко нему е необходима една абсолютна вѫтрѣшна искреность. Това значи да констатира въ себе си нѣщата така, както си сѫ, безъ да ги надцѣнява. Това е първото условие, да може да изправи себе си. По-нататъкъ сѫ необходими и много други качества. Той трѣбва да притежава голѣма морална сила и готовность за жертва, да надделѣе въ себе си нисшето. Нему е необходимо едно абсолютно послушание къмъ Висшето, което говори вѫтрѣ въ него и т. н. На всички тия качесгва нѣма да се спираме. Ще кажа нѣколко думи само за едно, което считамъ за най-важно. Има моменти въ живота на ученика, въ които той чувствува себе си самъ, като че ли изоставенъ отъ всички сѫщества. Това сѫ моменти на една страшна самота, отъ която никое качество не е въ състояние да го освободи, освѣнъ едно: абсолютна и безпрѣдѣлна вѣра и упование въ Великото, Абсолютното; вѣра твърда и несъкрушима отъ нищо; вѣра, която да бѫде за ученика една малка свѣтлинка, която, въ тази тъмна и бурна нощь на неговия животъ, да му сочи пѫтя къмъ оная свещена земя, дѣто той ще може да реализира своя идеалъ — да намѣри Бога.
  25. Тихиятъ гласъ Беседа изнесена от Учителя срещу новата година - 1929 (31. декември - 1 януари 1929) Книгата за теглене "Ето една брошура, която също липсва в пакетите, които пуснах. Тя е отпечатана в отделна брошурка 1929г. Води се извънредна беседа и е изнесена в полунощ на нова година 31.12.1928 и 1.01.1929. в София, Изгрев. Изданието е ценно, защото е със стария ръкопис, по-късните отпечатвания са с нов." Христо Вътев Тихиятъ гласъ - 1 януари 1929 г.
  26. Първи младежки съборъ „Разцъвтяване на човѣшката душа“ Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF I. МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ НА УЧЕНИЦИТѢ ОТЪ ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО, 1-5-VII-1923 г. СОФИЯ. Съдържание: Понедѣлникъ.,2 юли, 1923 г., 7 ч. с. ОТКРИВАНЕ I МЛАДЕЖКИ СЪБОРЪ НА УЧЕНИЦИТѢ ОТЪ ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. Хубавъ слънчевъ день; приятно, засмѣно утро! Небе чисто, свободно отъ всѣкакви облаци. . . . Младитѣ братя и сестри, отъ София и отъ провинцията, събрани, точно на врѣме въ салона, очакватъ откриването на младежкия съборъ. „Благославяй, душе моя, Господа!“ Прочете се: „Добрата молитва“. Кратка бесѣда отъ Учителя върху: „Разцъвтяването на човѣшката душа“ 1. Разцъвтяване на човѣшката душа, (Учительтъ), 2 юли, 1923 г. 2. Ученичество (Д. Гарвалов) , 2 юли, 1923 г. 3. Братско общежитие (Г. Радев) , 2 юли, 1923 г. 4. Разисквания върху рефератите , 2 юли, 1923 г. 5. Анархизмът и новото учение (М. Константинов) , 2 юли, 1923 г. 6. Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров) , 2 юли, 1923 г. 7. Разисквания върху рефератите, 2 юли, 1923 г. 8. Двѣ думи!, (Учительтъ), 2 юли, 1923 г. Вторникъ., 3 юли 9. Окултизъм и наука (Б. Боев), 3 юли, 1923 г. 10. Окултни науки (К. Кузманов) , 3 юли, 1923 г. 11. Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова) , 3 юли, 1923 г. 12. Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев) , 3 юли, 1923 г. 13. Общи въпроси, 3 юли, 1923 г. 14. Първото правило, (Учительтъ), 3 юли, 1923 г. Срѣда, 4 юли. Екскурзия на цѣлъ день, за всички млади, братя и сестри, по Витоша. _________________________ Четвъртъкъ, 5 юли. 15. Общи въпроси 5 юли, 1923 г. 4 — 6 ч. сл. об. Концертъ. Прочете се „Добрата молитва“. Съборътъ се закри, въ присжтствието на Учителя, и на всички млади братя и сестри. Забележка: Всички реферати и разисквания сѫ прѣдадени въ резюме.
  1. Зареди още активност
×
×
  • Създай нов...