Jump to content

1925_06_21 Проявленията на ума


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ПРОЯВЛЕНИЯТА НА УМА*

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

Размишление.

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.”

 

MOK-04J-27-1.GIF

 

За да имате ясна прѣдстава за силитѣ, които дѣйствуватъ въ човѣка, азъ ще ги прѣдставя графически, посрѣдствомъ прави линии. Положителнитѣ и отрицателнитѣ сили биватъ два вида: положителни сили въ низходяща степень (ПнА)и положителни сили въ възходяща степень (ПвВ); отрицателни сили въ низходяща степень (ОнП) и отрицателни сили въ възходяща степень (ОвТ). Силитѣ, които иматъ възходяще направление, всѣкога творятъ; силитѣ, които иматъ низходяще направление, понеже се движатъ въ гѫста материя, всѣкога разрушаватъ.

 

Сега ще ви дамъ друго разпрѣдѣление на силитѣ въ човѣшкия умъ. Споредъ живота на човѣка и дѣйностьта на неговия умъ, различаваме: естественъ, природенъ, разуменъ, мораленъ, личенъ и индивидуаленъ умъ. Естествениятъ умъ се занимава съ прости факти. Природниятъ умъ е творчески, събирателенъ. Неговото мѣсто е въ срѣдата на челото. Разумътъ въ човѣка е висшето проявление на умственитѣ му сили. Моралнитѣ сили на ума се изразяватъ въ моралния животъ на човѣка. Личнитѣ и индивидуалнитѣ сили на ума се изразяватъ въ личния и индивидуалния животъ на човѣка.

 

При естествения животъ човѣкъ не чувствува никакви страдания, никакви нещастия - нищо не може да го засегне. Той е дѣте на природата, тъй дребно, тъй малко, че може да минава прѣзъ всичкитѣ дупки на природата, безъ тя да го улови. Естествениятъ умъ е подготовление за природния.

 

При природния животъ човѣкъ започва да твори, да събира и природата вече започва да му иска смѣтка за всичко сторено. Вслѣдствие на това, клѣткитѣ въ организъма се събиратъ въ общества и започватъ да функциониратъ съзнателно. Това се дължи на женския елементъ, на женския принципъ въ природата, който събира и дѣйствува, проявява се отвѫтрѣ навънъ. Въ природния умъ се намира подсъзнанието на човѣка.

 

На трето мѣсто иде разумниятъ животъ, въ който влиза самосъзнанието на човѣка.

 

Моралниятъ животъ на човѣка се отнася къмъ една морална область, дѣто той е свързанъ съ сѫщества, които по развитието си седятъ по-високо отъ сегашнитѣ хора.

 

Дойдете ли до индивидуалния животъ на човѣка, трѣбва да подразбирате това състояние, когато човѣкъ иска да се прояви като самостоятелно сѫщество, което търси своето щастие, своето благо. Въ моралния животъ човѣкъ има общение не само съ сѫществото, при което живѣе, но и съ цѣлата разумна природа.

 

Щомъ дойдете до личния животъ на човѣка, той вече се проявява въ обществото като личность. Направете единъ опитъ, да видите, ще можете ли да различите въ себе си своя естественъ умъ. За да познаете това ваше състояние, трѣбва да се освободите отъ всѣка грижа, да си прѣдставите, че сте едно малко дѣте или още повече една малка бубулечица, “божа кравица” и се движите съ нейното съзнание, съ нейното разбиране за живота, съ нейнитѣ нужди. Ще можете ли да се смалите така? Ще кажете, че не можете. Питамъ: ако едно възвишено сѫщество или единъ ангелъ, който е завършилъ своята еволюция, идва да ви рѫководи, той не е ли една малка “божа кравица”? Както виждате този ангелъ, това възвишено сѫщество се смалява. Ето защо и вие трѣбва да напра вите този съзнателенъ опитъ, да влѣзете въ положението на божата кравица най-много за петь минути. Най-добъръ моментъ за опита е врѣмето, когато мислите за голѣми, за велики работи. Наблюдавайте тогава какво може да направите, ако сте въ съзнанието на тази малка божа кравица. Защо е нуженъ този опитъ? - Защото всѣки човѣкъ, който не може да слѣзе въ положението на една божа кравица, той не ще може да се качи и въ положението на единъ ангелъ. Когато у васъ се заражда желание да слизате надолу, вие изучавате вече великия законъ на инволюцията. Слѣдъ това вие ще бѫдете готови да се качвате нагорѣ и да изучавате великия законъ на еволюцията. Вие не трѣбва да забравяте тѣзи два процеса на развитие, прѣзъ които е миналъ човѣкътъ. Инволюционниятъ процесъ помага на еволюционния процесъ въ вашето развитие. Вие постоянно трѣбва да помните тия два процеса, които ставатъ у васъ. Когато искате да прѣвърнете едно неприятно чувство въ приятно, искате напримѣръ да прѣвърнете злобата или умразата въ положително чувство, вие трѣбва да слѣзете въ вашия естественъ умъ или въ вашия индивидуаленъ животъ. Само при такова състояние ще може да трансформирате събралата се отрицателна енергия у васъ. Такива сѫ законитѣ на висшата разумна природа.

 

И тъй вие вече сте минали първия етапъ на вашия умъ, т.е. минали сте прѣзъ естествения умъ. Сега сте въ природния, въ творческия умъ, дѣто сѫ складирани всички ваши възпоменания, мисли и желания на миналото. Въ разумния животъ, изобщо прѣодоляватъ кривитѣ линии. Тѣ се виждатъ ясно по челото на разумния човѣкъ. По него се забѣлѣзватъ много изпѫкналости.

 

MOK-04J-27-2.GIF

 

Тия хора, у които е развитъ природния умъ, прѣдната часть на челото имъ, фиг.2(3) понѣкога е вдлъбната, а нѣкой пѫть е издадена фиг. 3(3) Вдлъбнатината про-изтича отъ това, че двѣтѣ страни на мозъка (1,2) сѫ повече развити (фиг.2). Понѣкога става обратното: челото въ срѣда-та е много издадено (3), а двѣтѣ му страни (1, 2) сѫ вдлъбнати (фиг.3). Такива хора сѫ много паметливи, тѣ могатъ да учатъ добрѣ история, добри историци сѫ, хубаво помнятъ събитията и датитѣ имъ.

 

MOK-04J-27-3.GIF

 

Ако се раздѣли челото на три части, долната часть прѣдставлява естествения, умъ (е); срѣдната - природния умъ (п), а горната - разума (р). Вдлъбнатината на челото у всички хора не е точно въ срѣдата. Хората, у които челото е вдлъбнато въ срѣдата, спадатъ къмъ категорията на отрицателнитѣ типове въ възходяща степень на природния умъ. Въ тѣхъ работи творческиятъ умъ. Тѣ иматъ логика, но като разсѫждаватъ, ползуватъ се отъ опитностьта, която сѫ добили. Хора, у които естествениятъ умъ е силно развитъ, срѣдната часть на челото имъ, именно е силно издадена навънъ. Тѣ сѫ отъ положителнитѣ типове, които като се събератъ съ хора отъ първата категория, ставатъ много активни: тѣ вадятъ ножа си и навсѣкѫдѣ си пробиватъ пѫть. Това сѫ двѣ състояния, необходими за природата. На дадена височина въ природата всѣкога отговаря и дадена низина. Това, което срѣщаме въ природата, има отражение въ цѣлия човѣкъ, а специално и въ неговия черепъ. Въ това отношение именно, хората се взаимно допълватъ.

 

И сега, като се изучаватъ гънкитѣ въ мозъка на човѣка, забѣлѣзва се, че тѣ не сѫ еднакви у всички хора. При подробно изучаване на човѣшкия мозъкъ, ясно се вижда голѣмото различие въ нагъването на мозъчното вещество у различнитѣ хора. Малко естественици днесъ изучаватъ човѣшкия мозъкъ тъй, както трѣбва. Освѣнъ това, нужно е частично изучаване челата на хората. За интелигентностьта на човѣка напримѣръ, не се сѫди отъ цѣлия мозъкъ, а само отъ неговото чело или по-право отъ съотвѣтния центъръ, който заема опрѣдѣлено мѣсто и часть на челото. За да се достави необходимата материя за създаване органа на правата мисъль, отъ човѣка се изисква нормаленъ природосъобразенъ животъ. Само така човѣкъ ще стане добъръ проводникъ на чистата природна мисъль. Ето защо, съврѣменнитѣ хора трѣ бва да развиватъ, да обработватъ своя мозъкъ. Когато се разработва човѣшкия мозъкъ, въ първо врѣме се забѣлѣзва набиране на извѣстна енергия, която прави човѣка нервенъ, привидно недоволенъ отъ живота. Това стѣгане, това ограничение, което и вие изпитвате, създава у васъ потикъ да вървите нагорѣ. Сега вие искате да се разширявате. Не, вие имате достатъчно разширение, сега ви е нужно движение нагорѣ. Нагорѣ трѣбва да се движите! Движението ви нагорѣ ще се отрази и върху вашето чело. То ще почне да се развива правилно, т.е. гънкитѣ на мозъка ще почнатъ да се разработватъ.

 

Рекохъ, вие трѣбва да наблюдавате кога се намирате въ естествено състояние на вашия умъ, кога дѣйствува природниятъ умъ, кога - разумътъ и кога - моралнитѣ сили на мозъка. Понѣкога всички качества или сили на ума се проявятъ едноврѣменно. Такива хора се наричатъ нормални. За да бѫде човѣкъ нормаленъ, необходими сѫ тия шесть елемента на ума. Тази е нормата, съ която ние мѣримъ постѫпкитѣ на хората. Когато естествениятъ умъ, природниятъ умъ, разумътъ, моралнитѣ сили, личниятъ умъ и индивидуалниятъ умъ у човѣка функциониратъ правилно, ние имаме правилно или нормално развитъ човѣкъ въ умствено отношение. Щомъ едно отъ тия качества липсва у нѣкой човѣкъ, ние имаме вече отклонение отъ нормата.

 

Разумната природа разполага съ редъ начини и методи, когато иска да изправи хората, когато иска да посочи грѣшкитѣ имъ. Напримѣръ ако ти направишъ една малка погрѣшка въ естествения умъ, тя ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грѣшката ти е въ природния умъ, тя ще ти изпрати треска, придружена съ силна температура. Ако грѣшката ти е въ разума, тя ще ти изпрати болестьта коременъ тифъ или петнистъ тифъ. Колкото по-нагорѣ се качвашъ и грѣшишъ, толкова и болеститѣ, които природата ти изпраща, сѫ по-лоши. Ако грѣшишъ при моралнитѣ чувства, ще страдашъ отъ такава ужасна неврастения, каквато медицината не познава. Ако грѣшишъ въ личнитѣ чувства, много ще се дразнишъ. Тогава Сатурнъ ще има влияние върху тебе и ти ще виждашъ само обратнитѣ, отрицателнитѣ чърти на живота. И най-послѣ, ако грѣшишъ въ индивидуалния си животъ, нѣма да постигнешъ нищо отъ това, което желаешъ.

 

И така, всѣки човѣкъ, който иска да успѣва въ живота си, трѣбва да има тия шесть ключа на ума, понеже тѣ сѫ свързани съ извѣстенъ родъ сили, необходими за неговото развитие. За да бѫде човѣкъ мораленъ, трѣбва да има тия сили, организирани въ себе си. За да бѫде човѣкъ разуменъ, трѣбва да има тия сили, организирани въ себе си. За да прояви човѣкъ правилно природния си умъ, трѣбва да има тия сили, организирани въ себе си. Такива хора се отличаватъ съ едно естествено благоразумие. Тѣ иматъ добра обноска спрѣмо всички хора и винаги сѫ любезни. Хора, у които е добрѣ развитъ естествения умъ, тѣ се проявяватъ като дѣца: тѣ налюдаватъ нѣщата отгорѣ, повърхностно, не отиватъ много надълбоко. Такива хора разсѫждаватъ плитко, но не сѫ глупави.

 

MOK-04J-27-4.GIF

 

Направете единъ опитъ, за извѣстно врѣме да провѣрите въ себе си, какви чувства изживѣвате и ги опрѣдѣлете къмъ коя категория умствени сили се отнасятъ. Тревожите се нѣщо, напримѣръ. Вижте къмъ коя категория спадатъ вашитѣ тревоги. (-Къмъ личнитѣ чувства.) Когато се засегнатъ личнитѣ ви чувства, ще се лѣкувате съ природния си умъ (2); когато се засегнатъ индивидуалнитѣ ви чувства, ще се лѣкувате съ естествения си умъ (1); когато се засегнатъ моралнитѣ ви чувства, ще се лѣкувате съ разума (3). Проявитѣ на ума сѫ свързани двѣ по двѣ помежду си. Като се знае това нѣщо, то може да се използува като начинъ за правилно трансформиране на енергиитѣ у човѣка.

 

Забѣлѣжете, въ много отъ животнитѣ, у кучетата напримѣръ личнитѣ чувства сѫ силно развити. И когато нѣкое куче иска да подчъртае своето достойнство, то завива опашката си на колело. Това показва, че то е доволно отъ себе си. Обаче хванете ли опашката му, то веднага се озѫбва, показ ва, че е недоволно. Защо прави така? - Понеже чрѣзъ гръбначния му стълбъ става силно изтичане на енергия. Това изтичане на енергията започва отъ главата, минава прѣзъ гръбначния стълбъ и отива къмъ центъра на земята. Така става съ всички млѣкопитающи. Слѣдователно при всѣко побутване на животнитѣ, ние ги подпушваме, при което въ тѣхъ се образува едно болезнено, неприятно състояние.

 

Този процесъ става и съ човѣка, само че подпушването у него се произвежда въ носа. У кучето става въ опашката, а у човѣка - въ носа. И затова българитѣ често казватъ за нѣкого: “Надулъ носъ!” Щомъ се подпушите и енергията ви се събере на върха на носа, какъ ще се лѣкувате? Има единъ психически начинъ за лѣкуване. Щомъ се подпушишъ или си недоволенъ отъ нѣщо, хвани носа си и кажи: “Нѣма нищо!” Не се ли отпушишъ, пакъ хвани носа си отгорѣ до долу съ рѫката три - четири пѫти, изговори гласно името си, кажи: “Нѣма нищо!” Можешъ да хванешъ носа и съ двѣтѣ си рѫцѣ. По този начинъ ти ще утихнешъ. Та рекохъ, направете този опитъ, когато сте въ раздразнено състояние, да видите дали законътъ ще проработи. Това е опитъ за лесно трансформиране на енергиитѣ. Другояче може да се мине цѣла седмица докато силитѣ ви се уравновѣсятъ. Когато течението на силитѣ у човѣка става правилно, нормално човѣкъ чувствува въ себе си лекота, радостно чувство, като че отъ гърба му се е снелъ нѣкакъвъ товаръ.

 

Добрѣ е, ако учителитѣ въ училищата практикуватъ този методъ върху своитѣ ученици. Когато нѣкое дѣте въ училището се раздразни, нека учительтъ поглади леко носа му и каже: “Нѣма нищо!” Този методъ има отлично възпитателно въздѣйствие върху дѣцата. Той прѣдставлява начинъ за отпушване пѫтищата, прѣзъ които тече енергията. Направите ли единъ малъкъ масажъ на носа си и енергията протича. Ако нѣкой отъ васъ е подпушенъ, като се върне дома си, нека направи този опитъ. Защо трѣбва да масажирате носа си? Понеже носътъ е единъ върхъ на човѣшкото лице, на който понѣкога се събира излишно количество елекричество и магнетизъмъ, които го подпушватъ. Когато излишнитѣ енергии се събиратъ въ мозъка, артериалната и венозната система се подпушватъ, много венозна кръвь се събира въ слѣпоочната область и пулсътъ започва да бие усилено. Когато имате такова подпушване, ще вземете малко квасъ и отъ вечерьта ще го наложите на слѣпитѣ си очи. На сутриньта ще бѫдете вече въ нормално състояние, подпушването се е трансформирало.

 

Опасни сѫ подпушванията въ гърдитѣ, защото тѣ произвеждатъ охтика. Подпушването въ стомаха прѣдизвиква неправилно храносмилане. Само пълнитѣ хора страдатъ отъ коремоболие. Тѣ иматъ излишна енергия, която трѣбва да се отнеме. На слабитѣ хора, когато се подпушатъ, трѣбва да се прѣдаде енергия - тѣ страдатъ отъ недоимъкъ на енергия. Значи сухиятъ човѣкъ може да отнима енергия отъ пълния. Онзи човѣкъ, на когото мозъкътъ е подпушенъ, трѣбва да се лѣкува отъ нѣкой дебелъ, пъленъ човѣкъ, съ здравъ, свѣтълъ мозъкъ, за да му прѣдаде енергия. Ако при него отиде нѣкой хилавъ, сухъ човѣкъ, съ боленъ мозъкъ, той ще стане двойно по-хилавъ.

 

На онѣзи отъ васъ, които се готвятъ за лѣкари, бихъ прѣпорѫчалъ да спазватъ слѣднитѣ правила при лѣкуването: ако вие сте пъленъ и лѣкувате нѣкой сухъ, боленъ човѣкъ, като лѣкарь сте на мѣсто, ще можете да го излѣкувате. Но ако и болниятъ е пъленъ, като васъ, вие не ще можете да го излѣкувате, затова трѣбва да вземете съ себе си нѣкой вашъ другарь, здравъ, но слабъ по натура. Той ще ви придружава, като асистенътъ, ще вземе дѣсната или лѣвата рѫка на болния, ще я подържи малко и така ще му помогне. Правете опити, за да се убѣдите въ истинностьта на тази теория. Ако нѣкой пъленъ човѣкъ страда отъ коремоболие, нека повика единъ свой близъкъ познатъ слабъ, но здравъ човѣкъ и го помоли да тури дѣсната си рѫка на слънчевия му вѫзелъ, да я подържи така 5-10 минути и коремоболието ще изчезне. Пъкъ ако нѣкой сухъ човѣкъ страда отъ главоболие, нека намѣри нѣкой пъленъ, здравъ човѣкъ и го помоли да подържи челото му при слѣпитѣ очи съ едната или съ двѣтѣ си рѫцѣ, и главоболието ще изчезне. По този начинъ хората могатъ взаимно да си помагатъ.

 

Рекохъ, природата обича енергиитѣ й да вървятъ правилно. Между земята и човѣка винаги трѣбва да става правилна обмѣна. Освѣнъ между земята и човѣка, обмѣна трѣбва да става и между Слѣнцето и човѣка. Човѣкъ всѣкога трѣбва да спазва връзката си съ центъра на Земята и съ центъра на Слънцето. Между духовния свѣтъ и човѣка сѫщо тъй трѣбва да има правилна обмѣна на енергиитѣ. Човѣкъ може да влѣзе въ духовния свѣтъ само слѣдъ като се изчисти отъ излишъка на своитѣ енергии. Тѣ не сѫ нужни за неговото развитие.

 

Когато човѣкъ има нѣкакъвъ дефектъ въ своя разумъ, той ще бѫде тѣсногрѫдъ; може да бѫде мораленъ човѣкъ, но фанатикъ, какъвто е билъ апостолъ Павелъ, прѣди обръщането си въ християнството. Апостолъ Павелъ, билъ философъ човѣкъ, но тѣсногрѫдъ и затова прѣслѣдвалъ всички, които не вѣрвали и не разбирали Божественото, както той го разбиралъ. Слѣдъ възприемане на Христовото учение, той поправилъ погрѣшката си. Обаче, много хора и до днесъ подражаватъ на апостолъ Павла, който казва: “Всичко считамъ за изметъ, за да позная Христа.” То значи: “Всичко считамъ за изметъ, за да позная Любовьта.”

 

Каква е разликата между личния и индивидуалния животъ? - Когато човѣкъ се индивидуализира, т.е. живѣе индивидуаленъ животъ, той навлиза вѫтрѣ въ себе си, мисли за себе си. Личниятъ животъ има отношение повече къмъ външнитѣ хора. Такъвъ човѣкъ се спира повече върху това, какво мислятъ другитѣ хора заради него. Човѣкъ съ силно развитъ личенъ животъ, като напише една книга, ще мисли какво ще кажатъ критицитѣ за него. Изчезне ли обществото прѣдъ такъвъ човѣкъ и личниятъ животъ изчезва. Индивидуалниятъ животъ е по-дълбокъ отъ личния. При личния животъ човѣкъ търси доброто мнѣние, приятелството на цѣлото общество, не се задоволява съ единъ приятель. Такъвъ човѣкъ почти нѣма приятели. Хора, които базиратъ живота си върху личния умъ, не могатъ да завързватъ приятелство. Тѣ могатъ да правятъ познанство, но не и приятелство. Само човѣкътъ на индивидуалния животъ може да завързва приятелство и да задържа приятелитѣ си. Ако индивидуалниятъ, личниятъ и моралниятъ животъ сѫ правилно развити у човѣка, може да става дума за приятели и приятелство. Ако индивидуалниятъ умъ у човѣка е нормално развитъ, тогава и личниятъ, и моралниятъ умъ ще бѫдатъ нормално развити. Тѣ сѫ свързани помежду си.

 

Ако личниятъ животъ на човѣка е силно развитъ, главата му отзадъ на темето е висока. Ако моралниятъ животъ на човѣка е силно развитъ, темето на главата отгорѣ е високо издигнато. При личния животъ сѣмейнитѣ чувства сѫ слабо развити. Такъвъ човѣкъ води чергарски животъ, нѣма свой домъ. У него е силно развитъ стремежътъ къмъ пѫтешествия. Обаче отъ скитничество човѣкъ малко се учи.

 

При естествения животъ, челото на човѣка или е вдлъбнато навѫтрѣ или е издадено навънъ. Хора, у които челото е вдлъбнато навѫтрѣ, сѫ като дѣца, тѣ нѣматъ външни наблюдения, но интуитивно, вѫтрѣшно схващатъ нѣщата. Наблюдателностьта у човѣка се образува, слѣдъ като се развие природниятъ умъ. Тогава естественитѣ чувства иматъ по-добри изрази. Нѣкои смѣсватъ природния съ естествения умъ и казватъ: “Този човѣкъ има отличенъ природенъ умъ.” Всѫщность тѣ подразбиратъ неговия естественъ умъ. Ако природниятъ умъ е нормално развитъ въ нѣкой човѣкъ, той е досѣтливъ. У художницитѣ и у музикантитѣ природниятъ умъ е силно развитъ, защото музиката спада въ областьта на природния умъ. Математиката пъкъ спада въ областьта на естествения умъ. Слѣдователно онзи, който иска да бѫде математикъ, сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде и музикантъ. Ако той не е музикантъ, не може да бѫде и математикъ. Математиката прѣдставлява коренитѣ на музиката. Естествениятъ умъ започва отъ математиката и върху нея се гради музиката. Значи, тя е основа. Върху музиката се гради разумниятъ животъ.

 

Върху разумния животъ се гради въображението - область, на която трѣбва да се даде ново име. Азъ я наричамъ гениалностьта у човѣка. Нѣкои смѣсватъ гениалностьта у човѣка съ творчеството. Не, у гениалния човѣкъ нѣма творчество въ този смисълъ, какъвто съврѣменнитѣ хора разбиратъ. Гениалниятъ човѣкъ изразява само онова, което живата, разумната природа е създала, сътворила. Той е огледало на тази природа. Въображението, гениалностьта у човъка е почвата, върху която се създаватъ най-хубавитѣ, най-красивитѣ нѣща въ живота. Когато умътъ на човѣка е силно развитъ въ тази насока, забѣлѣзватъ се вълни, които се отразяватъ по цѣлото му тѣло и оставатъ извѣстни отенъци. Това сѫ все течения, които идватъ отъ живата природа, минаватъ прѣзъ ума на човѣка, прѣзъ гръбначния му стълбъ и слизатъ надолу. Въ човѣка постоянно циркулиратъ два вида течения: отгорѣ надолу и отдолу-нагорѣ. Ако хората не подпушваха теченията на силитѣ въ природата, досега щѣха да бѫдатъ избавени отъ много злини. Въ съврѣменнитѣ народи, въ съврѣменното човѣчество тия сили сѫ подпушени и като слѣдствие отъ това се явяватъ войнитѣ.

 

Та рекохъ, никога не се стремете къмъ унищожение. Нищо въ природата не може да се унищожи. И въ живота нищо не трѣбва да се унищожава, но само да се трансформира. Не се противопоставяйте срѣщу проявленията на природата. Нѣма по-интелигентно, по-умно сѫщество отъ природата! При това тя ограничава сѫществата. Вие не можете да я подчините, но тя ще ви се наложи, тя ще ви ограничи. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. При всичката негова интелигентность, и той трѣбва да си наложи извѣстни ограничения и то по съвсѣмъ други закони. Никой не може да седи надъ природата. Тя налага ограничения на всички сѫщества не отъ зла воля, но по необходимость. Тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Отъ тия ограничения зависи и вашето правилно развитие. Защо става това, има редъ причини. Вие трѣбва да вложите всичкото си довѣрие въ разумната природа въ нейния умъ, въ нейния промисълъ. Мислите ли, че въ природата нѣма разумъ, всички разумни сѫщества, които влизатъ въ нея, колективно ще се опълчатъ срѣщу васъ и ще ви въздѣйствуватъ, докато се поправите. Това не върши самата природа, но законитѣ и силитѣ въ нея, срѣщу които вие реагирате. Вие искате да ги подчините въ себе си, но тя ви казва, че слабиятъ трѣбва да се смирява.

 

Нищо въ природата не може да се унищожи! Въ теософската литература често се цитира изречението: “Убий всѣко желание въ себе си!” Това е неправиленъ прѣводъ на едно отъ индускитѣ изречения, който говори за неразбиране окултизма. Въ индуската литература мисъльта е съвсѣмъ другояче поставена. Нѣма защо човѣкъ да убива желанията си. Апостолъ Павелъ въ посланията си употрѣбява почти сѫщитѣ думи: “Да умъртвимъ тѣлото си.” Азъ взимамъ думата “умъртвяване” въ смисълъ на трансформиране на енергията. Ние трѣбва да смекчаваме, да намаляваме силната дѣятелность на експулсивната енергия, а не да я унищожаваме. Така постѫпваме и когато искаме да намалимъ силното течение на водата, която завлича и унищожава всичко, каквото срещне на пѫтя си; ние измѣняме наклона й да стане по-малъкъ, за да се ползуватъ всички отъ нейнитѣ блага. По сѫщия законъ, ако насочите силна струя вода върху цвѣтята на една градина, вие ще ги изкорените. За да се намали нейната енергия, вие трѣбва да турите на пѫтя едно прѣпятствие. Искате ли да дадете силенъ напоръ на водата, махнете наклона й, прѣмахнете прѣпятствието отъ пѫтя й и всички капчици ще се събератъ въ крѫгъ, ще стане силно изтичане на водата.

 

Слѣдователно когато искате да измѣните вашия животъ, ще увеличавате или намалявате наклона, а споредъ това ще се увеличава или намалява струята на вашата енергия. Вие можете или да разпръснете своята енергия въ много капчици или да я съберете въ една силна струя. Прѣди да измѣните наклона на енергията си, ще трѣбва да се спрете, да обмислите добрѣ, какъ да постѫпите. Често казвате: “Азъ не мога да търпя това безчестие!” И започвате да се гнѣвите, да негодувате. Това показва, че сте събрали всички капки въ една силна струя. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ гнѣва? Разпръснете тази струя. Тя е излишна. Въ случая тя само ще ви поврѣди, ще загубите мира си. Прѣди всичко това ваше състояние е хипнотическо. Отвънъ никой не може да направи човѣка безчестенъ! Ако той мисли за себе си, че е такъвъ, то е другъ въпросъ, но ако той не е безчестенъ, цѣлиятъ свѣтъ може да говори за него, каквото иска, той нѣма да стане такъвъ. Ако азъ самъ не се сѫдя, никой не може да ме сѫди! Сѫденето подразбира да освѣтлишъ съзнанието на нѣкого, да изправи погрѣшкитѣ си. Такъвъ е законътъ. Ако вие искате да сѫдите нѣкого, трѣбва да седите поне три пръста по-високо отъ него и тогава ще можете да го сѫдите. Може да ме сѫди само онзи, който седи по-високо отъ мене. Само великиятъ художникъ - учитель може да даде мнѣнието си за нѣкоя хубава картина, но начинаущиятъ ученикъ нѣма право да дава мнѣнието си. Затова нека не ви смущава мнѣнието на другитѣ. Вие ги изслушвайте, но не отбивайте струята на вашата енергия от своя пѫть.

 

Всѣки човѣкъ има едно мнѣние за себе си, по-близо или по-далечъ отъ истината. Нѣкога ти мислишъ, че си даровитъ човѣкъ. Вѣрно е това, но щомъ си даровитъ, постарай се да напишешъ едно малко стихотворение, за себе си само, безъ да го изнасяшъ прѣдъ другитѣ. Слѣдъ 2 - 3 деня пакъ го прочети и вижъ дали ти причинява радость, ако ти причинява радость, ти си даровитъ човѣкъ. Четешъ ли го и на другитѣ хора, тѣ да го харесатъ, хубавото ще изчезне. Който те слуша, да четешъ своето малко стихотворение, ще каже: “Колко е глупаво!” Той те измѣрва съ други майстори и си мисли: “Колко по-хубави стихотворения отъ това съм челъ!” Така е, но като твоето стихотворение именно, той не е челъ. Колкото и да е глупаво това стихотворение, то е unicum и като него нѣма друго; то е нѣщо особено, другъ не може да каже сѫщото нѣщо, макаръ и глупаво. И въ глупавото стихотворение има философия.

 

Вие имате особена прѣдстава за сегашнитѣ гениални хора. Сегашнитѣ гениални хора единъ день ще минаватъ за прости хора, а сегашнитѣ прости хора ще станатъ за въ бѫдеще гениални хора. Това може да се докаже съ факти. Сѫщото нѣщо виждаме и въ самата природа, затова не се обезсърдчавайте, вървете напрѣдъ!

 

Нѣкои хора, като правятъ погрѣшки, виждатъ имъ се “квадратни глупости”. Щомъ тѣхнитѣ погрѣшки сѫ “квадратни глупости”, това е добро, защото върху тѣхъ може да се съгради цѣла философия. Питамъ: разумностьта, мѫдрос тьта могат ли да бѫдат квадратни глупости? Не, разумностьта не може да бѫде квадратна, но глупостьта може да бѫде квадратна. Чули ли сте да казватъ за нѣкой човѣкъ, че говори “квадратни умности”? Има ли такова изречение? - Не. Само за проститѣ хора, обаче казватъ така. Както виждате проститѣ хора прилагатъ математиката много добрѣ. За тѣхъ се казва, че говорятъ “квадратни глупости”. Но и глупоститѣ сѫ относителни нѣща.

 

Каква е разликата между глупавия и умния човѣкъ? Единствената разлика седи въ слѣдното: глупавиятъ не съзнава, че е глупавъ; умниятъ или съзнава, че е глупавъ, или съзнава, че е уменъ. Ако запитамъ най-глупавия човѣкъ какво има на Слънцето, той ще ми отговори, че не знае. Ако запитамъ най-умния, какво има на Слънцето, той ще каже: “Господь знае това.” Този човѣкъ е уменъ, защото знае, че ако той не може да отговори на този въпросъ, Господь ще отговори. Право е, че Господь знае, а обикновениятъ човѣкъ още не знае. Ако запитатъ умния човѣкъ, колко заплата получава, той ще каже: “Моята заплата, заедно съ тази на прѣдседателя е 10 000 лева.” Ако зададете на глупавия сѫщия въпросъ, той ще каже: “Моята заплата е 60 лева мѣсечно.” Първиятъ мисли, че като прибави паритѣ на прѣдседателя къмъ своитѣ, това ще го повдигне прѣдъ очитѣ на другитѣ хора. Глупавиятъ отговаря направо на въпроса, безъ да мисли. Глупавиятъ отговаря бързо, безъ да мисли. Умниятъ, прѣди да отговаря, мисли. Една българска пословица казва: “Два пѫти мѣри, веднъжъ крой!” Азъ рекохъ, два пѫти обмисли, веднъжъ кажи. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

27 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 21.VI.1925 годъ

въ гр. София

 

---------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Проявленията на ума.

 

„Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.“

 Размишление.

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.“

MOK-04J-27-1.GIF

  За да имате ясна прѣдстава за силитѣ, които дѣйствуватъ въ човѣка, азъ ще ги прѣдставя графически, посрѣдствомъ прави линии. Положителнитѣ и отрицателнитѣ сили биватъ два вида: положителни сили въ низходяща степень (ПнА) и положителни сили въ възходяща степень (ПвВ); отрицателни сили въ низходяща степень (ОнП) и отрицателни сили въ възходяща степени (ОвТ). Силитѣ, които иматъ възходяще направление, всѣкога творятъ; силитѣ, които иматъ низходяще направление, понеже се движатъ въ гѫста материя, всѣкога разрушаватъ.

  Сега, ще ви дамъ друго разпрѣдѣление на силитѣ въ човѣшкия умъ. Споредъ живота на човѣка и дѣйностьта на неговия умъ, различаваме: естественъ, природенъ, разуменъ, мораленъ, личенъ и индивидуаленъ умъ. Естествениятъ умъ се занимава съ прости факти. Природниятъ умъ е творчески, събирателенъ. Неговото мѣсто е въ срѣдата на челото. Разумътъ въ човѣка е висшето проявление на умственитѣ му сили. Моралнитѣ сили на ума се изразяватъ въ моралния животъ на човѣка. Личнитѣ и индивидуалнитѣ сили на ума се изразяватъ въ личния и индивидуалния животъ на човѣка.

  При естествения животъ човѣкъ не чувствува никакви страдания, никакви нещастия — нищо не може да го засегне. Той е дѣте на природата, тъй дребно, тъй малко, че може да минава прѣзъ всичкитѣ дупки на природата, безъ тя да го улови. Естествениятъ умъ е подготовление за природния.

  При природния животъ човѣкъ започва да твори, да събира, и природата вече започва да му иска смѣтка за всичко сторено. Вслѣдствие на това, клѣткитѣ въ организъма се събиратъ въ общества и започватъ да функциониратъ съзнателно. Това се дължи на женския елементъ, на женския принципъ въ природата, който събира и дѣйствува, проявява се отвѫтрѣ навънъ. Въ природния умъ се намира подсъзнанието на човѣка. 

 На трето мѣсто иде разумниятъ животъ, въ който влиза самосъзнанието на човѣка.

  Моралниятъ животъ на човѣка се отнася къмъ една морална область, дѣто той е свързанъ съ сѫщества, които по развитието си седятъ по-високо отъ сегашнитѣ хора.

  Дойдете ли до индивидуалния животъ на човѣка, трѣбва да подразбирате това състояние, когато човѣкъ иска да се прояви като самостоятелно сѫщество, което търси своето щастие, своето благо. Въ моралния животъ човѣкъ има общение не само съ сѫществото, при което живѣе, но и съ цѣлата разумна природа.

  Щомъ дойдете до личния животъ на човѣка, той вече се проявява въ обществото като личность. Направете единъ опитъ, да видите, ще можете ли да различите въ себе си своя естественъ умъ. За да познаете това ваше състояние, трѣбва да се освободите отъ всѣка грижа, да си прѣдставите, че сте едно малко дѣте, или още повече, една малка бубулечица, „божа кравица“, и се движите съ нейното съзнание, съ нейното разбиране за живота, съ нейнитѣ нужди. Ще можете ли да се смалите така? Ща кажете, че не можете. Питамъ: ако едно възвишено сѫщество, или единъ ангелъ, който е завършилъ своята еволюция, идва да ви рѫководи, той не е ли една малка, божа кравица“? Както виждате, този ангелъ, това възвишено сѫщество се смалява. Ето защо, и вие трѣбва да направите този съзнателенъ опитъ, да влѣзете въ положението на божата кравица най-много за петь минути. Най добъръ моментъ за опита е врѣмето, когато мислите за голѣми, за велики работи. Наблюдавайте, тогава, какво може да направите, ако сте въ съзнанието на тази малка божа кравица. Защо е нуженъ този опитъ? — Защото всѣки човѣкъ, който не може да слѣзе въ положението на една божа кравица, той не ще може да се качи и въ положението на единъ ангелъ. Когато у васъ се заражда желание да слизате надолу, вие изучавате вече великия законъ на инволюцията; слѣдъ това вие ще бѫдете готови да се качвате нагорѣ и да изучавате великия законъ на еволюцията. Вие не трѣбва да забравяте тѣзи два процеса на развитие, прѣзъ които е миналъ човѣкътъ. Инволюционниятъ процесъ помага на еволюционния процесъ въ вашето развитие. Вие постоянно трѣбва да помните тия два процеса, които ставатъ у васъ. Когато искате да прѣвърнете едно неприятно чувство въ приятно, искате, напримѣръ, да прѣвърнете злобата или умразата въ положително чувство, вие трѣбва да слѣзете въ вашия естественъ умъ или въ вашия индивидуаленъ животъ. Само при такова състояние ще може да трансформирате събралата се отрицателна енергия у васъ. Такива сѫ законитѣ на висшата разумна природа.

  И тъй, вие вече сте минали първия етапъ на вашия умъ, т. е. минали сте прѣзъ естествения умъ. Сега сте въ природния, въ творческия умъ, дѣто сѫ складирани всички ваши възпоменания, мисли и желания на миналото. Въ разумния животъ, изобщо, прѣодоляватъ кривитѣ линии. Тѣ се виждатъ ясно по челото на разумния човѣкъ. По него се забѣлѣзватъ много изпѫкналости.

MOK-04J-27-2.GIF

  Тия хора, у които е развитъ природния умъ, прѣдната часть на челото имъ, фиг. 1(3), понякога е вдлъбната, а нѣкой пѫть е издадена — фиг. 2(3). Вдлъбнатината произтича отъ това, че двѣтѣ страни на мозъка (1, 2) сѫ повече развити (фиг. 1); понѣкога става обратното: челото въ срѣдата е много издадено (3), а двѣтѣ му страни (1, 2) сѫ вдлъбнати (фиг. 2). Такива хора сѫ много паметливи: тѣ могатъ да учатъ добрѣ история — добри историци сѫ — хубаво помнятъ събитията и датитѣ имъ.

MOK-04J-27-3.GIF

  Ако се раздѣли челото на три части, долната частъ прѣдставлява естествения умъ (е), средната — природния умъ (п), а горната — разума (р). Вдлъбнатината на челото у всички хора не е точно въ срѣдата. Хората, у които челото е вдълбнато въ срѣдата, спадатъ къмъ категорията на отрицателнитѣ типове въ възходяща степень на природния умъ. Въ тѣхъ работи творческиятъ умъ. Тѣ иматъ логика, но като разсѫждаватъ, ползуватъ се отъ опитностьта, която сѫ добили. Хора, у които естествениятъ умъ е силно развитъ, срѣдната часть на челото имъ, именно, е силно издадена навънъ. Тѣ сѫ отъ положителнитѣ типове, които, като се събератъ съ хора отъ първата категория, ставатъ много активни: тѣ вадятъ ножа си и навсѣкѫдѣ си пробиватъ пѫть. Това сѫ двѣ състояния, необходими за природата. На дадена височина въ природата всѣкога отговаря и дадена низина. Това, което срѣщаме въ природата, има отражение въ цѣлия човѣкъ, а специално и въ неговия черепъ. Въ това отношение, именно, хората се взаимно допълватъ.

  И сега, като се изучаватъ гънкитѣ въ мозъка на човѣка, забѣлѣзва се, че тѣ не сѫ еднакви у всички хора. При подробно изучаване на човѣшкия мозъкъ, ясно се вижда голѣмото различие въ нагъването на мозъчното вещества у различнитѣ хора. Малко естественици днесъ изучаватъ човѣшкия мозъкъ тъй, както трѣбва. Освѣнъ това, нужно е частично изучаване челата на хората. За интелигентностьта на човѣка, напримѣръ, не се сѫди отъ цѣлия мозъкъ, а само отъ неговото чело, или по право, отъ съотвѣтния центъръ, който заема опрѣдѣлено мѣсто и часть на челото. За да се достави необходимата материя за създаване органа на правата мисъль, отъ човѣка се изисква нормаленъ, природосъобразенъ животъ. Само така човѣкъ ще стане добъръ проводникъ на чистата природна мисъль. Ето защо, съврѣменнитѣ хора трѣбва да развиватъ, да обработватъ своя мозъкъ. Когато се разработва човѣшкия мозъкъ, въ първо врѣме се забѣлѣзва набиране на извѣстна енергия, която прави човѣка нервенъ, привидно недоволенъ отъ живота. Това стѣгане, това ограничение, което и вие изпитвате, създава у васъ потикъ да вървите нагорѣ. Сега вие искате да се разширявате. Не, вие имате достатъчно разширение, сега ви е нужно движение нагорѣ. Нагорѣ трѣбва да се движите! Движението ви нагорѣ ще се отрази и върху вашето чело. То ще почне да се развива правилно, т. е. гънкитѣ на мозъка ще почнатъ да се разработватъ.

  Казвамъ: вие трѣбва да наблюдавате, кога се намирате въ естествено състояние на вашия умъ, кога дѣйствува природния умъ, кога — разума и кога — моралнитѣ сили на мозъка. Понѣкога всички качества или сили на ума се прояватъ едноврѣменно. Такива хора се наричатъ нормални. За да бѫде човѣкъ нормаленъ, необходими сѫ тия шесть елемента на ума. Тази е нормата, съ която ние мѣримъ постѫпкитѣ на хората. Когато естествениятъ умъ, природниятъ умъ, разумътъ, моралнитѣ сили, личниятъ умъ и индивидуалниятъ умъ у човѣка функциониратъ правилно, ние имаме правилно или нормално развитъ човѣкъ въ умствено отношение. Щомъ едно отъ тия качества липсва у нѣкой човѣкъ, ние имаме вече отклонение отъ нормата.

  Разумната природа разполага съ редъ начини и методи, когато иска да изправи хората, когато иска да посочи грѣшкитѣ имъ. Напримѣръ, ако ти направишъ една малка погрѣшка въ естествения умъ, тя ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грѣшката ти е въ природния умъ, тя ще ти изпрати треска, придружена съ силна температура. Ако грѣшката та е въ разума, тя ще ти изпрати болестьта коременъ тифъ или петнистъ тифъ. Колкото по-нагорѣ се качвашъ и грѣшишъ, толкова и болеститѣ, които природата ти изпраща, сѫ по-лоши. Ако грѣшишъ при моралнитѣ чувства, ще страдашъ отъ такава ужасна неврастения, каквато медицината не познава. Ако грѣшишъ въ личнитѣ чувства, много ще се дразнишъ. Тогава сатурнъ ще има влияние върху тебе, и ти ще виждашъ само обратнитѣ, отрицателнитѣ чърти на живота. И най-послѣ, ако грѣшишъ въ индивидуалния си животъ, нѣма да постигнешъ нищо отъ това, което желаешъ.

  И така, всѣки човѣкъ, който иска да успѣва въ живота си, трѣбва да има тия шесть ключа на ума, понеже тѣ сѫ свързани съ извѣстенъ родъ сили, необходими за неговото развитие. За да бѫде човѣкъ мораленъ, трѣбва да има тия сили организирани въ себе си. За да бѫде човѣкъ разуменъ, трѣбва да има тия сили организирани въ себе си. За да прояви човѣкъ правилно природния си умъ, трѣбва да има тия сили организирани въ себе си. Такива хора се отличаватъ съ едно естествено благоразумие. Тѣ иматъ добра обноска спрѣмо всички хора и винаги сѫ любезни. Хора, у които е добрѣ развитъ естествения умъ, тѣ се проявяватъ като дѣца: тѣ наблюдаватъ нѣщата отгорѣ, повърхностно, не отиватъ много надълбоко. Такива хора разсѫждаватъ плитко, но не сѫ глупави.

 MOK-04J-27-4.GIF

  Направете единъ опитъ за извѣстно врѣме, да провѣрите въ себе си, какви чувства изживѣвате и ги опрѣдѣлете, къмъ коя категория умствени  сили се отнасятъ. Тревожите се нѣщо, напримѣръ. Вижте, къмъ коя категория спадатъ вашитѣ тревоги. (— Къмъ личнитѣ чувства). Когато се засегнатъ личнитѣ ви чувства, ще се лѣкувате съ природния си умъ(1); когато се засегнатъ индивидуалнитѣ ви чувства, ще се лѣкувате съ естествения си умъ (2); когато са засегнатъ моралните ви чувства, ще се лѣкувате съ разума (3). Проявитѣ на ума сѫ свързани двѣ по двѣ помежду си. Като се знае това нѣщо, то може да се използува като начинъ за правилно трансформиране на енергиитѣ у човѣка.

  Забѣлѣжете, въ много отъ животнитѣ, у кучетата, напримѣръ, личнитѣ чувства сѫ силно развити. И когато нѣкое куче иска да подчъртае своето достоинство, то завива опашката си на колело. Това показва, че то е доволно отъ себе си. Обаче, хванете ли опашката му, то веднага се озѫбва, показва, че е недоволно. Защо прави така? — Понеже чрѣзъ гръбначния му стълбъ става силно изтичане на енергия. Това изтичане на енергията започва отъ главата, минава прѣзъ гръбначния стълбъ и отива къмъ центъра на земята. Така става съ всички млѣкопитающи. Слѣдователно, при всѣко побутване на животнитѣ, ние ги подпушваме, при което въ тѣхъ се образува едно болезнено, неприятно състояние.

  Този процесъ става и съ човѣка, само че подпушването у него се произвежда въ носа. У кучето става въ опашката, а у човѣка — въ носа. И затова българитѣ често казватъ за нѣкого: „Надулъ носъ!“ Щомъ се подпушите и енергията ви се събере на върха на носа, какъ ще се лѣкувате? Има единъ психически начинъ за лѣкуване. Щомъ се подпушишъ или си недоволенъ отъ нѣщо, хвани носа си и кажи: „Нѣма нищо!“ Не се ли отпушишъ, пакъ хвани носа си отгорѣ до долу съ рѫката три-четири пѫти, изговори гласно името си и кажи: нѣма нищо! Можешъ да хванешъ носа и съ двѣтѣ си рѫцѣ. По този начинъ ти ще утихнешъ. Та казвамъ: направете този опитъ, когато сте въ раздразнено състояние, да видите, дали законътъ ще проработи. Това е опитъ за лесно трансформиране на енергиитѣ. Друго яче може да се мине цѣла седмица, докато силитѣ ви се уравновѣсятъ. Когато течението на силитѣ у човѣка става правилно, нормално, човѣкъ чувствува въ себе си лекота, радостно чувство, като че отъ гърба му се е снелъ нѣкакъвъ товаръ.

  Добрѣ е, ако учителитѣ въ училищата практикуватъ този методъ върху своитѣ ученици. Когато нѣкое дѣте въ училището се раздразни, нека учительтъ поглади леко носа му и каже: нѣма нищо! Този методъ има отлично възпитателно въздѣйствие върху дѣцата. Той прѣдставлява начинъ за отпушване пѫтищата, прѣзъ които тече енергията. Направите ли единъ малъкъ масажъ на носа си, и енергията протича. Ако нѣкой отъ васъ е подпушенъ, като се върне дома си, нека направи този опитъ. Защо трѣбва да масажирате носа си? — Понеже носътъ е единъ върхъ на човѣшкото лице, на който понѣкога се събира излишно количество електричество и магнетизъмъ, които го подпушватъ. Когато излишнитѣ енергии се събиратъ въ мозъка, артериалната и венозната система се подпушватъ, много венозна кръвь се събира въ слѣпоочната область, и пулсътъ започва да бие усилено. Когато имате такова подпушване, ще вземете малко квасъ и отъ вечерьта ще го наложите на слѣпитѣ си очи. На сутриньта ще бѫдете вече въ нормално състояние — подпушването се е трансформирало. Опасни сѫ подпушванията въ гърдитѣ, защото тѣ произвеждатъ охтика. Подпушването въ стомаха прѣдизвиква неправилно храносмилане. Само пълнитѣ хора страдатъ отъ коремоболие. Тѣ иматъ излишна енергия, която трѣбва да се отнеме. На слабитѣ хора, когато се подпушатъ, трѣбва да се прѣдаде енергия — тѣ страдатъ отъ недоимъкъ на енергия. Значи, сухиятъ човѣкъ може да отнима енергия отъ пълния. Онзи човѣкъ, на когото мозъкътъ е подпушенъ, трѣбва да се лѣкува отъ нѣкой дебелъ, пъленъ човѣкъ, съ здравъ, свѣтълъ мозъкъ, за да му прѣдаде енергия. Ако при него отиде нѣкой хилавъ, сухъ човѣкъ, съ боленъ мозъкъ, той ще стане двойно по-хилавъ.

  На онѣзи отъ васъ, които се готвятъ за лѣкари, бихъ прѣпорѫчалъ да спазватъ слѣднитѣ правила при лѣкуването: ако вие сте пъленъ и лѣкувате нѣкой сухъ, боленъ човѣкъ, като лѣкарь сте на мѣсто, ще можете да го излѣкувате. Но ако и болниятъ е пъленъ, като васъ, вие не ще можете да го излѣкувате, затова трѣбва да вземете съ себе си нѣкой вашъ другарь, здравъ, но слабъ по натура. Той ще ви придружава, като асистентъ, ще вземе дѣсната или лѣвата рѫка на болния, ще я подържи малко, и така ще му помогне. Правете опити, за да се убѣдите въ истинностьта на тази теория. Ако нѣкой пъленъ човѣкъ страда отъ коремоболие, нека повика единъ свой близъкъ познатъ слабъ, но здравъ човѣкъ и го помоли да тури дѣсната си рѫка на слънчевия му вѫзелъ, да я подържи така 5-10 минути, и коремоболието ще изчезне. Пъкъ, ако нѣкой сухъ човѣкъ страда отъ главоболие, нека намѣри нѣкой пъленъ, здравъ човѣкъ и го помоли да подържи челото му при слѣпитѣ очи съ едната или съ двѣтѣ си рѫцѣ, и главоболието ще изчезне. По този начинъ хората могатъ взаимно да си помагатъ.

  Казвамъ: природата обича енергиитѣ ѝ да вървятъ правилно. Между земята и човѣка винаги трѣбва да става правилна обмѣна. Освѣнъ между земята и човѣка, обмѣна трѣбва да става и между слънцето и човѣка. Човѣкъ всѣкога трѣбва да спазва връзката си съ центъра на земята и съ центъра на слънцето. Между духовния свѣтъ и човѣка сѫщо тъй трѣбва да има правилна обмѣна на енергиитѣ. Човѣкъ може да влѣзе въ духовния свѣтъ, само слѣдъ като се изчисти отъ излишъка на своитѣ енергии. Тѣ не сѫ нужни за неговото развитие.

  Когато човѣкъ има нѣкакъвъ дефектъ въ своя разумъ, той ще бѫде тѣсногрѫдъ; може да бѫде мораленъ човѣкъ, но — фанатикъ, какъвто е билъ апостолъ Павелъ, прѣди обръщането си въ християнството. Апостолъ Павелъ, билъ философъ човѣкъ, но тѣсногрѫдъ и затова прѣслѣдвалъ всички, които не вѣрвали и не разбирали Божественото, както той го разбиралъ. Слѣдъ възприемане на Христовото учение, той поправилъ погрѣшката си. Обаче, много хора и до днесъ подражаватъ на апостолъ Павла, който казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да позная Христа“. То значи: всичко считамъ за изметъ, за да позная Любовьта.

  Каква е разликата между личния и индивидуалния животъ? — Когато човѣкъ се индивидуализира. т. е. живѣе индивидуаленъ животъ, той навлиза вѫтрѣ въ себе си, мисли за себе си. Личниятъ животъ има отношение повече къмъ външнитѣ хора. Такъвъ човѣкъ се спира повече върху това, какво мислятъ другитѣ хора заради него. Човѣкъ съ силно развитъ личенъ животъ, като напише една книга, ще мисли, какво ще кажатъ критицитѣ за него. Изчезне ли обществото прѣдъ такъвъ човѣкъ, и личниятъ животъ изчезва. Индивидуалниятъ животъ е по-дълбокъ отъ личния. При личния животъ човѣкъ търси доброто мнѣние, приятелството на цѣлото общество, не се задоволява съ единъ приятель. Такъвъ човѣкъ почти нѣма приятели. Хора, които базиратъ живота си върху личния умъ, не могатъ да завързватъ приятелство. Тѣ могатъ да правятъ познанство, но не и приятелство. Само човѣкътъ на индивидуалния животъ може да завързва приятелство и да задържа приятелитѣ си. Ако индивидуалниятъ, личниятъ и моралниятъ животъ сѫ правилно развити у човѣка, може да става дума за приятели и приятелство. Ако индивидуалниятъ умъ у човѣка е нормално развитъ, тогава и личниятъ, и моралниятъ умъ ще бѫдатъ нормално развити. Тѣ сѫ свързани помежду си.

  Ако личниятъ животъ на човѣка е силно развитъ, главата му отзадъ на темето е висока. Ако моралниятъ животъ на човѣка е силно развитъ, темето на главата отгорѣ е високо издигнато. При личния животъ, сѣмейнитѣ чувства сѫ слабо развити. Такъвъ човѣкъ води чергарски животъ, нѣма свой домъ. У него е силно развитъ стремежа къмъ пѫтешествия. Обаче, отъ скитничество човѣкъ малко се учи.

  При естествения животъ, челото на човѣка или е вдлъбнато навѫтрѣ или е издадено навънъ. Хора, у които челото е вдлъбнато навѫтрѣ, сѫ като дѣца; тѣ нѣматъ външни наблюдения, но интуитивно, вѫтрѣшно схващатъ нѣщата. Наблюдателностьта у човѣка се образува, слѣдъ като се развие природниятъ умъ. Тогава естественитѣ чувства иматъ по-добри изрази. Нѣкои смѣсватъ природния съ естествения умъ и казватъ: този човѣкъ има отличенъ природенъ умъ. Въ сѫщность тѣ подразбиратъ неговия естественъ умъ. Ако природниятъ умъ е нормално развитъ въ нѣкой човѣкъ, той е досѣтливъ. У художницитѣ и у музикантитѣ природниятъ умъ е силно развитъ, защото музиката спада въ областьта на природния умъ. Математиката пъкъ спада въ областьта на естествения умъ. Слѣдователно, онзи, който иска да бѫде математикъ, сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде и музикантъ. Ако той не е музикантъ, не може да бѫде и математикъ. Математиката прѣдставлява коренитѣ на музиката. Естествениятъ умъ започва отъ математиката и върху нея се гради музиката. Значи, тя е основа. Върху музиката се гради разумния животъ. Върху разумния животъ се гради въображението — область, на която трѣбва да се даде ново име. Азъ я наричамъ гениалностьта у човѣка. Нѣкои смѣсватъ гениалностьта у човѣка съ творчеството. Не, у гениалния човѣкъ нѣма творчество въ този смисълъ, какъвто съврѣменнитѣ хора разбиратъ. Гениалниятъ човѣкъ изразява само онова, което живата, разумната природа е създала, сътворила. Той е огледало на тази природа. Въображението, гениалностьта у човѣка е почвата, върху която се създаватъ най-хубавитѣ, най-красивитѣ нѣща въ живота. Когато умътъ на човѣка е силно развитъ въ тази насока, забѣлѣзватъ се вълни, които се отразяватъ по цѣлото му тѣло и оставатъ извѣстни отенъци. Това сѫ все течения, които идватъ отъ живата природа, минаватъ прѣзъ ума на човѣка, прѣзъ гръбначния му стълбъ и слизатъ надолу. Въ човѣка постоянно циркулиратъ два вида течения: отгорѣ надолу и отдолу нагорѣ. Ако хората не подпушваха теченията на силитѣ въ природата, досега щѣха да бѫдатъ избавени отъ много злини. Въ съврѣменнитѣ народи, въ съврѣменното човѣчество тия сили сѫ подпушени, и като слѣдствие отъ това се явяватъ войнитѣ.

  Та казвамъ: никога не се стремете къмъ унищожение. Нищо въ природата не може да се унищожи. И въ живота нищо не трѣбва да се унищожава, но само да се трансформира. Не се противопоставяйте срѣщу проявленията на природата. Нѣма по-интелигентно, по-умно сѫщество отъ природата! При това тя ограничава сѫществата. Вие не можете да я подчините, но тя ще ви се наложи, тя ще ви ограничи. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. При всичката негова интелигентность, и той трѣбва да си наложи извѣстни ограничения, и то по съвсѣмъ други закони. Никой не може да седи надъ природата. Тя налага ограничения на всички сѫщества не отъ зла воля, но по необходимость. Тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Отъ тия ограничения зависи и вашето правилно развитие. Защо става това, има редъ причини. Вие трѣбва да вложите всичкото си довѣрие въ разумната природа, въ нейния умъ, въ нейния промисълъ. Мислите ли, че въ природата нѣма разумъ, всички разумни сѫщества, които влизатъ въ нея, колективно ще се опълчатъ срѣщу васъ и ще ви въздѣйствуватъ, докато се поправите. Това не върши самата природа, но законитѣ и силитѣ въ нея, срѣщу които вие реагирате. Вие искате да ги подчините въ себе си, но тя ви казва, че слабиятъ трѣбва да се смирява.

  Нищо въ природата не може да се унищожи! Въ теософската литература често се цитира изречението: „убий всѣко желание въ себе си!“ Това е неправиленъ прѣводъ на едно отъ индускитѣ изречения, който говори за неразбиране окултизма. Въ индуската литература мисъльта е съвсѣмъ другояче поставена. Нѣма защо човѣкъ да убива желанията си. Апостолъ Павелъ въ посланията си употрѣбява почти сѫщитѣ думи: „Да умъртвимъ тѣлото си.“ Азъ взимамъ думата „умъртвяване“ въ смисълъ на трансформиране на енергията. Ние трѣбва да смекчаваме, да намаляваме силната дѣятелность на експулсивната енергия, а не да я унищожаваме. Така постѫпваме и когато искаме да намалимъ силното течение на водата, която завлича и унищожава всичко, каквото срещне на пѫтя си; ние измѣняме наклона ѝ, да стане по-малъкъ, за да се ползуватъ всички отъ нейнитѣ блага. По сѫщия законъ, ако насочите силна струя вода върху цвѣтята на една градина, вие ще ги изкорените. За да се намали нейната енергия, вие трѣбва да турите на пѫтя едно прѣпятствие. Искате ли да дадете силенъ напоръ на водата, махнете наклона ѝ, прѣмахнете прѣпятствието отъ пѫтя ѝ, и всички капчици ще се събератъ въ крѫгъ, ще стане силно изтичане на водата.

  Слѣдователно, когато искате да измѣните вашия животъ, ще увеличавате или намалявате наклона, а споредъ това ще се увеличава или намалява струята на вашата енергия. Вие можете или да разпръснете своята енергия въ много капчици, или да я съберете въ една силна струя. Прѣди да измѣните наклона на енергията си, ще трѣбва да се спрете, да обмислите добрѣ, какъ да постѫпите. Често казвате: азъ не мога да търпя това безчестие! — и започвате да се гнѣвите, да негодувате. Това показва, че сте събрали всички капки въ една силна струя. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ гнѣва? — Разпръснете тази струя. Тя е излишна. Въ случая тя само ще ви поврѣди, ще загубите мира си. Прѣди всичко това ваше състояние е хипнотическо. Отвънъ никой не може да направи човѣка безчестенъ! Ако той мисли за себе си, че е такъвъ, то е другъ въпросъ, но ако той не е безчестенъ, цѣлиятъ свѣтъ може да говори за него, каквото иска, той нѣма да стане такъвъ. Ако азъ самъ не се сѫдя, никой не може да ме сѫди! Сѫденето подразбира да освѣтлишъ съзнанието на нѣкого, да изправи погрѣшкитѣ си. Такъвъ е законътъ. Ако вие искате да сѫдите нѣкого, трѣбва да седите поне три пръста по-високо отъ него и тогава ще можете да го сѫдите. Може да ме сѫди само онзи, който седи по-високо отъ мене. Само великиятъ художникъ - учитель може да даде мнѣнието си за нѣкоя хубава картина, но начинающиятъ ученикъ нѣма право да дава мнѣнието си. Затова, нека не ви смущава мнѣнието на другитѣ. Вие ги изслушвайте, но не отбивайте струята на вашата енергия отъ своя пѫть.

  Всѣки човѣкъ има едно мнѣние за себе си, по-близо или по-далечъ отъ Истината. Нѣкога ти мислишъ, че си даровитъ човѣкъ. Вѣрно е това, но щомъ си даровитъ, постарай се да напишешъ едно малко стихотворение, за себе си само, безъ да го изнасяшъ прѣдъ другитѣ. Слѣдъ 2 — 3 деня пакъ го прочети и вижъ, дали ти причинява радость; ако ти причинява радость, ти си даровитъ човѣкъ. Четешъ ли го и на другитѣ хора, тѣ да го харесатъ, хубавото ще изчезне. Който те слуша да четешъ своето малко стихотворение, ще каже: колко е глупаво! Той те измѣрва съ други майстори и си мисли: колко по-хубави стихотворения отъ това съмъ челъ! Така е, но като твоето стихотворение, именно, той не е челъ. Колкото и да е глупаво това стихотворение, то е unicum, и като него нѣма друго; то е нѣщо особено, другъ не може да каже сѫщото нѣщо, макаръ и глупаво. И въ глупавото стихотворение има философия. Вие имате особена прѣдстава за сегашнитѣ гениални хора. Сегашнитѣ гениални хора единъ день ще минаватъ за прости хора, а сегашнитѣ прости хора ще станатъ за въ бѫдеще гениални хора. Това може да се докаже съ факти. Сѫщото нѣщо виждаме и въ самата природа, затова не се обезсърдчавайте, вървете напрѣдъ! 

  Нѣкои хора като правятъ погрѣшки виждатъ имъ се „квадратни глупости“. Щомъ тѣхнитѣ погрѣшки сѫ „квадратни глупости“, това е добро, защото върху тѣхъ може да се съгради цѣла философия. Питамъ разумностьта, мѫдростьта могатъ ли да бѫдатъ квадратни глупости? — Не, разумностьта не може да бѫде квадратна, но глупостьта може да бѫде квадратна. Чули ли сте да казватъ за нѣкой човѣкъ, че говори квадратни умности? Има ли такова изречение? — Не. Само за проститѣ хора, обаче, казватъ така. Както виждате, проститѣ хора прилагатъ математиката много добрѣ. За тѣхъ се казва, че говорятъ „квадратни глупости“. Но и глупоститѣ сѫ относителни нѣща.

  Каква е разликата между глупавия и умния човѣкъ? Единствената разлика седи въ слѣдното: глупавиятъ не съзнава, че е глупавъ; умниятъ или съзнава, че е глупавъ, или съзнава, че е уменъ. Ако запитамъ най-глупавия човѣкъ какво има на слънцето, той ще ми отговори, че не знае. Ако запитамъ най-умния, какво има на слънцето, той ще каже: Господъ знае това. Този човѣкъ е уменъ, защото знае, че ако той не може да отговори на този въпросъ, Господъ ще отговори. Право е, че Господъ знае, а обикновениятъ човѣкъ още не знае. Ако запитатъ умния човѣкъ, колко заплата получава, той ще каже: „Моята заплата, заедно съ тази на прѣдседателя е 10,000 лева“. Ако зададете на глупавия сѫщия въпросъ, той ще каже: моята заплата е 60 лева мѣсечно. Първиятъ мисли, че като прибави паритѣ на прѣдседателя къмъ своитѣ, това ще го повдигне прѣдъ очитѣ на другитѣ хора. Глупавиятъ отговаря направо на въпроса, безъ да мисли. Глупавиятъ отговаря бързо, безъ да мисли. Умниятъ прѣди да отговаря, мисли. Една българска пословица казва: „Два пѫти мѣри, веднъжъ крой!“ Азъ казвамъ: два пѫти обмисли, веднъжъ кажи. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ.

 

      „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.“

 

27 лекция на младежкия окултенъ класъ,

ържана отъ Учителя на 21 /VI 1925 год.

въ гр. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...