Jump to content

1925_02_01 Чуднитѣ прѣдположения


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЧУДНИТѢ ПРѢДПОЛОЖЕНИЯ*

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

Размишление.

 

Прочете се резюме отъ темата: “Тритѣ стълба на знанието.”

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Най-важната буква въ азбуката” .

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху тема №15: “Кое е първото растение, което се появило на зeмята?” Разгледайте цѣлото растително царство и кажете, кое растение, споредъ васъ, се появило първо на земята.

 

Сега вече вие минавате прѣзъ една нова фаза, намирате се на границата на физическото и духовното. Вие ще си служите съ духовнитѣ и реалнитѣ числа, както въ математиката. Духовнитѣ числа сѫ въображаемитѣ числа въ математиката. Всички нѣща, които сѫ несъизмѣрими съ мѣркитѣ на земята, наричаме духовни.

 

Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: възможно ли е човѣкъ да живѣе извънъ врѣмето и пространството? То е все едно да питаме, може ли рибата да живѣе извънъ водата? На този въпросъ може да се отговори по два начина: Тя не може да живѣе извънъ водата, но ако измѣни своята форма, ще може да живѣе извънъ водата.

 

Какъ опрѣдѣлятъ ученитѣ хора врѣмето? (-Кантъ опрѣдѣля врѣмето, като категория и казва, че то е вложено само въ нашето съзнание, като необходимость за мисъльта. Отвънъ врѣмето не сѫществува.) Ако споредъ закона на вѣроятноститѣ, допуснемъ, че дѣлението е безкрайно, тогава какво пространство ще заеме онази най-малка точица, получена отъ дѣлението на частица, която заема най-малко пространство? Между музикалнитѣ тонове има извѣстни интервали и всѣки тонъ има опрѣдѣлено врѣме на траене. Въ една секунда отъ врѣмето вие може да изпѣете два тона. Тия тонове сѫществуватъ ли въ врѣмето? - Сѫществуватъ. Значи много нѣща сѫществуватъ, безъ да заематъ пространство. Сѫществуването на нѣщата не се свързва всѣкога съ пространството. Въ този смисълъ има сѫщества, които сѫ въ пространството и извънъ пространството. Има други сѫщества, които сѫ и въ врѣмето, и извънъ врѣмето. Такова сѫщество напримѣръ е човѣкътъ. Той е въ врѣмето и извънъ врѣмето; и въ пространството и извънъ пространството.

 

Какво разбирате подъ думата “пространство”? Пространството подразбира, че нѣщо се простира, проточва. Пространството не може да бѫде нѣщо абстрактно, все се обосновава на нѣщо. Ако подъ това понятие се разбира нѣкаква идея, пространството може ли да сѫществува? Нѣкои казватъ, че пространството не сѫществува. Обаче, ние не можемъ да говоримъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Въ това нѣма никаква логика. Казватъ, че врѣмето не сѫществува като нѣщо реално вънъ отъ човѣка, но сѫществува само вѫтрѣ въ човѣка. Питамъ: какъ може да сѫществува само въ човѣка, ако го нѣма и отвънъ? Знаете ли, на какво мязатъ тия ваши разсъждения? То е все едно да кажете, че водата извира само отъ земята, а горѣ въ пространството я нѣма. Всѫщность не е така. Водата сѫществува и горѣ въ пространството, само че въ друго състояние, въ сравнение съ тази въ земята. Ако се качите високо въ пространството, на около 100-200 километри, нѣма да намѣрите вода, но нейнитѣ съставни части - водородъ и кислородъ. Ако се качите на още по-голѣма височина, ще намѣрите кислорода и водорода сгѫстени, въ течно състояние. Това сѫ прѣдположения само. Ако пъкъ се качите на височина 5 000 километра надъ земята, тамъ ще попаднете въ една зона, дѣто водородътъ и кислородътъ сѫ въ сгѫстено състояние, като водата на океана, но съ низка температура. Кой какъ мине прѣзъ това мѣсто, замръзва, не може да върви по-нататъкъ, освѣнъ ако е много тънъкъ, та да може да се промъкне прѣзъ шуплитѣ на тази течность.

 

Какво ще кажете за това? И туй е прѣдположение. Ако отивате още по-нагорѣ, ще намѣрите по-голѣми чудесии. Тамъ вече водородътъ и кислородътъ не сѫ елементи, но сѫ разложени на други съставни части. Съврѣменната химия допуща, че това сѫ йони и електрони, но и тѣ още не сѫ крайнитѣ, недѣлими частици, които се получаватъ отъ елементитѣ.

 

Съврѣменната окултна наука приема, че сѫществуватъ четири категории етеръ въ пространството. Етерътъ се счита като най-рѣдка въздухообразна материя. Той се отличава съ голѣма лекость и ефирность. Слѣдъ като прѣминете четиритѣ категории етеръ, надъ тѣхъ се намира другъ свѣтъ, съ съвсѣмъ друго естество. Той се нарича Духовенъ свѣтъ. Въ този свѣтъ нѣщата се прѣживѣватъ тъй бързо, че впечатленията, изживѣванията отъ милиони години могатъ да се събератъ въ една година. Това, което е прѣживѣно прѣзъ милиони години животъ на Земята, може да се прѣживѣе само въ една година. Слѣдователно цѣлиятъ земенъ животъ и цѣлата еволюция на едно сѫщество, на единъ човѣкъ въ Духовния свѣтъ ще прѣмине като мигновение. Тогава какъ ще опрѣдѣлите този свѣтъ? - Той е свѣтъ извънъ врѣмето и пространството. Въ Духовния свѣтъ има другъ мащабъ, съ който се мѣрятъ нѣщата.

 

Това сѫ въпроси за разсѫждение само, които ако се изнесатъ на нѣкой човѣкъ съ по-слабъ умъ, не ще може да ги асимилира. Вашиятъ умъ обаче, не трѣбва да се разбърква, но да мисли повече. Всички тия нѣща, които ви говоря, вие може да считате като приказки отъ “1001 нощь”. Ако се събератъ въ едно всички епохи, прѣзъ които е минала Земята досега, едва ли ще може да се направи една земя като нашата, но затова въ нея ще има събрана толкова много енергия, отъ която за въ бѫдеще биха могли да се образуватъ безброй свѣтове.

 

Засега човѣшката мисъль, човѣшкото развитие е свързано съ врѣмето и пространството. Тъй, както човѣшкиятъ организъмъ е създаденъ, днесъ човѣкъ не може да се развива извънъ врѣмето и пространството. Извънъ тия условия той не би могълъ да се ориентира. Дѣйствително, ако вие сте ясновидецъ и прѣминете въ Духовния свѣтъ, вие ще се намѣрите въ най-голѣмо противорѣчие съ себе си, защото опорнитѣ точки на този свѣтъ значително се различаватъ отъ тия на физическия. Като се върнете на Земята, вие ще помните само, че сте били нѣкѫдѣ, но дѣ сте били, нѣма да знаете. Да сте били на Земята - не; да сте били на Мѣсечината - не; да сте били на Слънцето - не. Били сте нѣкѫдѣ, но дѣ? Този свѣтъ, въ който сте попаднали, е много реаленъ, не може да го отречете, но не знаете дѣ сте били. Той е толкова различенъ отъ физическия свѣтъ, че това голѣмо различие ще произведе противорѣчие въ вашия умъ.

 

Ето защо, първо човѣкъ трѣбва много добрѣ да се запознае съ физическия свѣтъ, та всѣко ново явление, което влезе въ съзнанието му, да не го смущава. Всѣко ново явление трѣбва да се разгледа, къмъ коя категория да се отнесе. Не трѣбва да ви смущаватъ нито положителнитѣ, нито отрицателнитѣ мисли въ живота. Тѣ не трѣбва да хвърлятъ никаква сѣнка въ ума ви. Запримѣръ ако четете нѣкое философско съчинение, което е силно логически и добрѣ аргументирано, доказва, че цѣлиятъ свѣтъ и всичко около него е плодъ само на човѣшкото въображение и че извънъ човѣка нищо не сѫществува, вие ще се смутите. Питамъ: Този философъ какъ е придобилъ всички тия данни? Той привежда редъ автори: този казалъ така, онзи казалъ така. Но ако попитате тия автори, отъ дѣ знаятъ това нѣщо, ще видите, че нито единъ не е сигуренъ въ това, което доказва. То е нѣкаква отвлѣчена теория. Всички крайни заключения въ свѣта се дължатъ на извѣстенъ родъ разочарования. Всѣки човѣкъ, който прѣтърпява нѣкакво голѣмо разочарование, пише за нѣщата въ отрицателенъ смисълъ, казва, че въ свѣта не сѫществува никаква закономѣрность. Всѣки човѣкъ, на когото животътъ вър ви гладко и щастливо, той пише въ другъ духъ. Слѣдователно закономѣрностьта въ свѣта и отсѫтствието на тази закономѣрность много пѫти се дължи на опитностьта, прѣзъ която хората сѫ прѣминали. Нѣкой пѫть тѣзи твърдения сѫ вѣрни, а нѣкога не сѫ вѣрни.

 

Въ физиката има единъ законъ, споредъ който, когато се срещнатъ двѣ вълни съ еднакви дължини, но въ противоположни посоки, тѣ се взаимно унищожаватъ. Защо се унищожаватъ? Какво става съ тѣзи енергии? Понѣкога енергиитѣ се трансформиратъ. Питамъ: кое може да спре трансформирането на енергиитѣ отъ едно състояние въ друго? Имайте прѣдъ видъ слѣдния законъ: Трансформирането на енергиитѣ подразбира разумность. Смѣна на енергиитѣ, трансформиране на енергиитѣ, сгѫстяване и разширение на енергиитѣ, това сѫ форми на единъ разуменъ животъ извънъ човѣшкия. Дръжте тази мисъль въ ума си, като абсолютенъ законъ. Вие може да мислите каквото искате, но знайте, че всички промѣни, които ставатъ въ природата, се дължатъ на единъ разуменъ животъ. И когато животътъ въ една область замира, всѫщность той не замира, но се трансформира отъ едно състояние въ друго. И туй, което хората наричатъ смърть въ едно отношение, въ друго отношение произвежда животъ. Смъртьта е процесъ, който приготовлява почва за новия животъ. Вие трѣбва да схванете този процесъ въ съзнанието си.

 

Човѣкъ има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото или обикновеното съзнание човѣкъ има обикновени разбирания за живота. Той има единъ вѫтрѣшенъ страхъ, плаши се отъ смъртьта и затова мисли, че трѣбва само да яде и да пие, да заема извѣстно обществено положение и т.н. Ако нѣма тия нѣща, той мисли, че не може да живѣе. Понѣкога и вие разсѫждавате така. Нѣкои отъ васъ сѫ на 20 години, други - на 21, на 22 и повече. Питамъ ви: дѣ бѣхте вие прѣди 30 години? Дѣ бѣше цѣлото човѣчество прѣди 40 милиона години? Нѣкои учени твърдятъ, че човѣчеството е сѫществувало само отъ прѣди 18 милиона години. Най-послѣ азъ питамъ: дѣ бѣха всички растения, цѣлото растително царство прѣди 50 милиона години? Всички растения, както и животнитѣ, все дойдоха отнѣкѫдѣ. Въ окултната наука сѫществува едно твърдение, че въ свѣта има течения, които идватъ отъ разни слънчеви системи. Когато трѣбва да се насели нѣкоя отъ тия системи, които постепенно се оформяватъ въ известни форми на животъ и започватъ своето развитие, всичко това става подъ влиянието на извѣстенъ родъ закони, съ които е свързанъ цѣлия козмосъ. И вие сте свързани съ тия закони. Нѣкои окултисти, които разбиратъ добрѣ законитѣ, знаятъ колко години слѣдъ завършване своето развитие на Земята, човѣкъ е свободенъ отъ тия връзки. Тѣ знаятъ още, дѣ ще бѫдете слѣдъ това - дали ще останете нѣкѫдѣ изъ Слънчевата система или ще излѣзете вънъ отъ нея.

 

Тия нѣща ви се виждатъ чудни, но това което е чудно за едного, не е чудно за другиго. Запримѣръ вземете системата Сириусъ. Въ духовно отношение тя седи по-високо, отколкото слънчевата система. Отъ чисто физическо гледище, ако речете да отидете на Сириусъ, изискватъ се много години, трѣбва да направите едно дълго пѫтешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие въ Слънчевата система, се изисква малко врѣме. Тя пѫтува съ голѣма бързина. Не е важно да разрѣшите въпроса за колко врѣме ще отидете до Сириусъ, но да знаете, че въ свѣта сѫществуватъ разумни закони. Мислите ли така, противорѣчията, мѫчнотиитѣ въ живота ви нѣма да ви спъватъ, нѣма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо вие всѣкога трѣбва да бѫдете въ съгласие съ тия разумни закони. Дръжте постоянно въ ума си мисъльта, че всичко въ свѣта е разумно. Отивашъ нѣкѫдѣ, спънешъ се, паднешъ, ударишъ главата си, кажи: “Разумно е това падане.” Има редъ учени хора, които при падане сѫ разрѣшили много важни въпроси.

 

Азъ мога да ви приведа редица такива случаи, дѣто учени хора сѫ разрѣшавали много трудни въпроси при падане. Какво става тогава? Като падне човѣкъ, става извѣстно сътресение и нѣкаква мисъль блѣсва въ ума му. Ще знаете: пад нете ли, разрѣшавайте въпроса философски. Ако падне уменъ човѣкъ, той все ще разрѣши нѣкой важенъ въпросъ, но ако падне нѣкой простъ човѣкъ, той ще каже: “Сега ли трѣбваше да падна?” Той не разбира защо е падналъ. Всѣко падане е на мѣстото си. Ако на духовния човѣкъ се случи нещастие, той изведнъжъ ще се домогне до нѣкоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога. Ако на глупавия се случи нѣкакво нещастие, той ще каже: “Все на менъ ли се случватъ такива работи?” Той ще роптае противъ сѫдба, противъ условия на живота и т.н. Това зависи отъ културата на човѣка. Обаче, ако вие мислите, че сѫдбата е по-снизходителна спрѣмо едни хора, а по-жестока спрѣмо други, вие не разбирате нищо. Има законъ, който обяснява тия нѣща. Той казва: Който знае да плува, не се дави; който не знае да плува, той се дави. Питамъ: какво търси въ водата този, който не знае да плува? Той нека си седи на края. То значи: онзи човѣкъ, който има слабъ умъ, да не влиза въ свѣта на наукитѣ, да не се занимава съ философски въпроси. Който е плувецъ, нека влѣзе въ бурното море, да го опита и да се върне назадъ. Той не може да прѣплува цѣлия океанъ, но поне може да плува. Най-послѣ той може да стане на риба, да прѣплува цѣлия океанъ. Той може още да стане и на птица, да прѣхвръкне надъ океана отъ едно мѣсто на друго. Днесъ хората, съ своитѣ аероплани, могатъ да летятъ надъ цѣлия океанъ.

 

Всичко въ свѣта зависи отъ колективната човѣшка мисъль, насочена въ дадена посока. Въ това отношение мисъльта на всинца ви трѣбва да бѫде хармонична, да не си противодѣйствувате. Не мислете, че нѣкой може да ви засѣнчи. Пазете се отъ тази мисъль. Да допуснемъ, че вие сте едно растение, което расте и пораства, става голѣмо. Питамъ: малкитѣ трѣвички около него могатъ ли да го засѣнчатъ? У васъ веднага се явява мисъльта: “Тѣзи малки трѣвички нищо не даватъ. Какво струватъ тѣ?” Рекохъ, не имъ противодѣйствувайте! Тия трѣвички, макаръ и малки, иматъ свое прѣдназначение. Тѣ служатъ за храна на овцитѣ, на добитъка. Безъ тѣхъ животнитѣ не могатъ да живѣятъ. Въ този случай голѣмото дърво не може да помогне на овцитѣ. Слѣдователно всички растения не сѫ опрѣдѣлени да станатъ голѣми дървета.

 

Най-послѣ, не мислете, че при голѣмата ученость, човѣкъ може да придобие нѣщо. Голѣмата ученость прѣдставлява голѣмо прѣдпотопно дърво, високо 100-200 метра и широко 50 метра въ диаметъръ. Питамъ: какво може да стане отъ това дърво? - Вѫглища. Освѣнъ това, хората постоянно изсичатъ голѣмитѣ дървета и си правятъ отъ тѣхъ кѫщи. По аналогия на това, какво могатъ да направятъ ученитѣ хора? Ако ти си виденъ лѣкарь, лѣкувашъ всички болести, можешъ ли най-послѣ да освободишъ нѣкого отъ смъртьта? Значи смъртьта е по-силна отъ тебе. Ако ти си виденъ педагогъ, учишъ хората, давашъ имъ методи за възпитание, при тази твоя педагогия и ти ще свършишъ като всичкитѣ хора. Ти си виденъ богословъ, учишъ хората за Бога, проповѣдвашъ имъ това - онова, но най-послѣ, всичкото ти учение рухва. Защо? - Знанието, което сега имате, не почива на здрава основа.

 

Като казвамъ това, не разбирамъ, че трѣбва да се опълчимъ противъ науката, но казвамъ, че на сегашното знание липсва нѣщо. И въ съврѣменната медицина има елементи, които й липсватъ. Единъ день тѣзи празнини ще се запълнятъ. Като влѣземъ въ новия животъ, въ висшата култура, ще имаме лѣкари, които ще си служатъ съ елексира на живота. Тогава хората ще носятъ вѣчния животъ въ шишенца. Напримѣръ нѣкой човѣкъ е на умиране, но иска да живѣе още. Какво ще направи? - Ще отвори едно отъ шишенцата, ще вземе нѣколко капки отъ “елексира на живота”, ще си направи една инжекция и ще живѣе колкото иска. Ако пъкъ искашъ доброволно да напуснешъ този свѣтъ, да си заминешъ, отъ тебе ще зависи. Тогава богословътъ, като дойде при тебе, нѣма да ти проповѣдва, както сега съ думи, но ще ти направи една инжекция въ главата и ще придобиешъ богословието. Педагогътъ нѣма да те учи какъ да възпитавашъ, но ще ти направи една инжекция въ сърцето и ще придо биешъ педагогията. По този начинъ врѣмето ще се съкрати. И азъ тази вечерь нѣма да се занимавамъ съ васъ, да ви доказвамъ това - онова, но ще ви кажа: “Елате тука!” И ще направя нѣкому инжекция на главата, нѣкому на сърцето и всички ще излѣзете прѣобразени. Като направя тия инжекции, животътъ ще започне отново, ще се движимъ въ една съвсѣмъ нова область. Ако туй, което учимъ сега, нѣма връзка съ бѫдещето, защо ще губимъ врѣме? Не, туй, което учимъ сега, е основа на бѫдещата наука, която иде. Затуй трѣбва да поставите здрава основа на идеитѣ и чувствата си. Казвате: “Защо трѣбва да вѣрваме?” - Вѣрата е стълбъ. “Защо трѣбва да любимъ?” - Любовьта е основа на живота. “Защо трѣбва да се надѣваме?” - Надеждата е Божествена форма.

 

И тъй, поставете единъ стълбъ, една основа и една форма въ живота си. Тия нѣща сѫ необходими, както за сегашното ви развитие, така и за бѫдещето. Не е важно дали ще вѣрвате или не, но трѣбва да имате тия три основни елемента. Питамъ: можете ли да прѣодолѣете несгодитѣ въ живота си безъ любовь? - Не можете. Любовь се изисква! Любовьта е капитала въ живота. Напримѣръ вие искате да слѣдвате университетъ. Можете ли да го свършите безъ капиталъ, безъ срѣдства? - Не. Благодарение на срѣдствата, вие си доставяте храна отъ гостилницата, хлѣбъ отъ фурната, дрехи отъ магазинитѣ и т.н. Това е фактъ. Ти св®рши университета благодарение на фурнаджията. Вие казвате: “Азъ свършихъ университета.” И по-нататъкъ не се замисляте, какъ свършихте университета и кому трѣбва да благодарите. Затова, минешъ ли покрай нѣкой фурнаджия, спри се и кажи: “Много ти благодаря, безъ тебе не бихъ могълъ да свърша университета.” Като минешъ покрай нѣкоя нива, спри се прѣдъ житото и кажи: “Много ти благодаря! Ако ти не бѣше израсло и не бѣше вързало плодъ, азъ не бихъ свършилъ университетъ. Ако ти не бѣше израсло, азъ и въ Бога не бихъ вѣрвалъ. Благодарение на тебе, азъ вѣрвамъ въ въ Бога.” Тъй седи великата Истина. Малкитѣ нѣща ни учатъ на великитѣ проявления на живота.

 

Вие казвате: “Азъ съмъ независимъ ” - Не, прѣди всичко, ти си зависимъ отъ фурнаджията. Другъ казва: “Азъ искамъ да бѫда самостоятеленъ.” Самостоятеленъ ли? Човѣкъ иска да бѫде самостоятеленъ, за да не го владѣятъ хората. Но трѣбва да знаете: човѣкъ не може да не владѣе, човѣкъ не може да не заповѣдва. Тогава кой заповѣдва? - Хлѣбътъ заповѣдва. Ти имашъ за господарь нѣкой човѣкъ, който ти заповѣдва. Той ти заповѣдва благодарение на хлѣба. Ако той не държеше хлѣба въ рѫцѣтѣ си, щѣше ли да ти заповѣдва? И ако ти нѣмаше нужда отъ хлѣбъ, щѣше ли да го слушашъ? Туй и свѣтскитѣ хора знаятъ.

 

Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта да обръщате внимание на малкитѣ нѣща въ живота си. Ние прѣнебрегваме малкитѣ нѣща - житото, ръжьта, въздуха, слънцето, абстрахирваме се отъ тѣхъ, но това не е философия, това е криво разбиране на живота. Не трѣбва да мислите така, но като минавате покрай тия малки нѣща, спрѣте се и кажете: “Азъ благодаря на всички малки нѣща, тѣ съставляватъ основата на моя животъ.” Имашъ ли уважение, благоговение и почитъ къмъ житото, къмъ царевицата и къмъ всички плодове, ти ще можешъ да почиташъ и всичко около себе си. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ моралъ. Не поставите ли този моралъ за основа въ живота си, отъ васъ нищо нѣма да стане. Ще бѫдете такива, каквито сте и сега. Вие ще се раждате и умирате, а тия малки братчета ще ви разлагатъ, ще изсмукватъ соковетѣ ви и ще ви учатъ на самопожертвуване. Вие ще минавате отъ единъ житенъ класъ на другъ и сами ще учите този законъ, докато най-послѣ се освободите отъ тази стара философия. Докато узрѣе вашата глава, вие ще минавате послѣдователно отъ живота на растенията въ тоя на животнитѣ, докато най-послѣ минете въ живота на човѣка. Тогава ще провѣрите теорията за прѣселението на душитѣ и ще видите, че тази теория е вѣрна. Само така ще разберете, че животътъ на житното зърно е тъй свещенъ, както и вашиятъ. Всѣки човѣкъ, който не почита житното зърно, не може да почита душата. Житното зърно е излѣзло отъ Бога, тъй както ти си излѣзълъ отъ Него.

 

Азъ ви давамъ тази мисъль не за обезсърдчение, но да вложите новия моралъ въ себе си, да бѫдете твърди и рѣшителни, да прѣвъзмогнете всички мѫчнотии, които срѣщате въ живота си, тъй както морскитѣ вълни се разбиватъ въ здраво построения корабъ. Корабътъ ви трѣбва да пѫтува безъ никакъвъ страхъ въ бурния океанъ, а вълнитѣ ще се разбиватъ въ едната и въ другата му страна. Ще има малъкъ тласъкъ, ще има сътресения, но корабътъ ви трѣбва да устои. Не е ли здравъ корабътъ ви, по-добрѣ не минавайте прѣзъ океана.

 

Първото нѣщо: отъ всинца ви се изисква да внесете въ себе си, въ душата си единъ мекъ елементъ. Прѣди всичко трѣбва да започнете отъ житото, да си съставите ясна прѣдстава за него. Започнете съ морала на житото. Ще ви дамъ слѣдната задача: ще вземете десеть хубави житни зърна и ще ги разглеждате внимателно, подробно съ увеличително стъкло день, два, три, докато у васъ се роди извѣстна идея за житото, отъ която да извадите поне едно малко морално заключение. Слѣдъ това накратко ще опишете вашитѣ наблюдения и резултатитѣ, до които сте дошли.

 

Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъвъ е резултатътъ отъ житното зърно. Прѣдставете си, че вие страдате отъ огница, имате силно възпаление, висока температура и повиквате единъ лѣкарь, втори, трети, дано ви помогнатъ. Тѣ ви правятъ инжекции, даватъ ви лѣкарства, но положението се усложнява. Всички лѣкари вдигатъ рѫцѣ, не знаятъ какво да правятъ и най-послѣ казватъ: “Такава е Волята Божия!” Въ това врѣме единъ господинъ идва при васъ, прѣдлага ви едно житно зърно и ви казва: “Сдъвчи това зрънце добрѣ!” То е нѣщо подобно на екстрактъ отъ прана. Вие сдъвквате добрѣ житното зрънце и температурата спада, болестьта изчезва и вие се чувствувате напълно здрави. Питамъ: какво ще бѫде сега вашето отношение спрѣмо това малко зрънце? Нѣма ли да го оцѣнявате? То не седи ли по-високо отъ всички лѣкари, които бѣха наоколо ви? Въ дадения случай, кой извърши по-висока служба: житното зрънце ли или лѣкаритѣ? - Житното зрънце.

 

Слѣдователно житното зрънце свърши най-важната работа. Не е само житното зрънце, което може да извършва такава работа. Въ природата има растения, много сѣмена, които могатъ да се употрѣбяватъ за лѣкуване. За въ бѫдеще новата медицина ще си служи съ тѣхъ. Само че тия лѣкари, които ще си служатъ съ новата медицина, сами ще трѣбва да събиратъ всички тия сѣмена и растения и то въ опрѣдѣлени часове, дни и мѣсеци прѣзъ годината. По този начинъ, тия лѣкарства ще произвеждатъ голѣмъ прѣвратъ въ човѣшкия организъмъ. Житното зрънце съдържа въ себе си потенциална енергия, която като влѣзе въ организма на човѣка, се прѣвръща въ кинетическа.

 

Та рекохъ, дребнитѣ нѣща, които сега ви се виждатъ нищожни, съдържатъ голѣма сила въ себе си. Въ житното зърно се съдържа скрита енергия, която иде за ваша услуга. Затова, ако искате да се развивате, да вървите напрѣдъ, трѣбва да я използувате разумно. Сегашниятъ ви животъ се дължи именно на тия малки житни зрънца. Човѣкътъ трѣбва да започне живота си отъ тѣхъ. Житото се е явило на земята прѣди човѣка. Досега житото е прѣминало прѣзъ три фази. Сегашната му фаза е третата. За въ бѫдеще то ще прѣмине още една фаза на подобрение, отъ което ще се подобри и човѣшкиятъ организъмъ.

 

И тъй, като основа на новия моралъ ще турите закона за най-малкитѣ нѣща. Напримѣръ у васъ се зароди едно малко желание или една малка мисъль, дребни като житното зърно. Какво трѣбва да правите? Ще ги отхранвате, ще ги пазите свещено въ себе си. Отъ тѣхъ ще се родятъ велики работи. Великитѣ мисли и желания сѫ сборъ отъ множество малки мисли и желания. Дребнитѣ желания азъ считамъ за найнужни и необходими, а голѣмитѣ, великитѣ желания служатъ като потикъ, тѣ ви каратъ да бѫдете интенсивни. Тѣ сѫ като нѣкой силенъ, голѣмъ порой, който завлича всичко. Когато у човѣка се появи нѣкое дребно желание или нѣкоя малка мисъль, това сѫ нѣжни Божествени проблѣсъци въ съзнанието ви. Ако у васъ се породи желание да направите нѣкое дреб207 но, микроскопическо добро, направете го, не го отхвърляйте. Напримѣръ вие имате едно малко тефтерче, въ което сте писали хубави мисли или една малка, цѣнна за васъ книжка, които обичате. ПоглЎднете ги, отворите ги, но виждате, че по тѣхъ има малко прахъ. Казвате си: “Нека си свърша работата, че тогава ще ги изчистя.” Не, прѣкѫсни работата си, но ги изчисти. Не ги ли изчистишъ веднага, ще изпаднешъ въ грѣшка. Вашата слугиня нѣма да изчисти книжката ви тъй добрѣ, както вие сами. Изчистишъ ли книжката си, която азъ наричамъ “малкото свещено желание”, ти ще придобиешъ една малка свѣтлинка въ съзнанието си. Тази книжка е цѣнна само за тебе, само ти можешъ да я изчистишъ най-хубаво.

 

И тъй, дойде ли у васъ нѣкое малко желание или нѣкоя малка мисъль, не ги отблъсквайте, но ги реализирайте. Ако не изпълните най-малкото си желание, може да развалите цѣлата работа. Напримѣръ разкопавашъ лозето си, но около единъ отъ чуканитѣ оставашъ мѣстото неразкопано. Ти забѣлѣзвашъ това нѣщо, но си казвашъ: “Кой ще се връща сега да разкопава този чуканъ?” Не се ли върнешъ да го разкопаешъ, за въ бѫдеще той ще развали всичката ти работа. Тази твоя небрѣжность, въ първо врѣме незначителна, въ послѣдствие ще докара лоши резултати. Послѣ ти ще съзнаешъ погрѣшката си и много ще съжалявашъ. Затова забѣлѣжите ли, че сте пропуснали една работа, колкото малка да е тя, върнете се да я поправите! Нека това бѫде за васъ едно важно правило въ живота ви.

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

16 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 1.II.1925

 

----------------------------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Чуднитѣ прѣдположения.

 

  „Любовьта ражда доброто“.

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темата: „Тритѣ стълба на знанието“.

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Най-важната буква въ азбуката“.

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 15: „Кое е първото растение, което се появило на земята?“ Разгледайте цѣлото растително царство и кажете, кое растение, споредъ васъ, се появило първо на земята.

  Сега вече вие минавате прѣзъ една нова фаза, намирате се на границата на физическото и духовното. Вие ще си служите съ духовнитѣ и реалнитѣ числа, както въ математиката. Духовнитѣ числа сѫ въображаемитѣ числа въ математиката. Всички нѣща, които сѫ несъизмѣрими съ мѣркитѣ на земята, наричаме духовни.

  Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: възможно ли е човѣкъ да живѣе извънъ врѣмето и пространството? То е все едно да питаме, може ли рибата да живѣе извънъ водата? На този въпросъ може да се отговори по два начина: тя не може да живѣе извънъ водата, но ако измѣни своята форма, ще може да живѣе извънъ водата.

  Какъ опрѣдѣлятъ ученитѣ хора врѣмето? (— Кантъ опрѣдѣля врѣмето, като категория и казва, че то е вложено само въ нашето съзнание, като необходимость за мисъльта. Отвънъ врѣмето не сѫществува). Ако, споредъ закона на вѣроятноститѣ, допуснемъ, че дѣлението е безкрайно, тогава, какво пространство ще заеме онази най-малка точица, получена отъ дѣлението на частица, която заема най-малко пространство? Между музикалнитѣ тонове има извѣстни интервали, и всѣки тонъ има опрѣдѣлено врѣме на траене. Въ една секунда отъ врѣмето вие може да изпѣете два тона. Тия тонове сѫществуватъ ли въ врѣмето? — Сѫществуватъ. Значи, много нѣща сѫществуватъ, безъ да заематъ пространство. Сѫществуването на нѣщата не се свързва всѣкога съ пространството. Въ този смисълъ, има сѫщества, които сѫ въ пространството и извънъ пространството. Има други сѫщества, които сѫ и въ врѣмето, и извънъ врѣмето. Такова сѫщество, напримѣръ, е човѣкътъ. Той е въ врѣмето, и извънъ врѣмето, и въ пространството, и извънъ пространството.

  Какво разбирате подъ думата „пространство“? Пространството подразбира, че нѣщо се простира, проточва. Пространството не може да бѫде нѣщо абстрактно, все се обосновава на нѣщо. Ако подъ това понятие се разбира нѣкаква идея, пространството може ли да сѫществува? Нѣкои казватъ, че пространството не сѫществува. Обаче, ние не можемъ да говоримъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Въ това нѣма никаква логика. Казватъ, че врѣмето не сѫществува като нѣщо реално вънъ отъ човѣка, но сѫществува само вѫтрѣ въ човѣка. Питамъ: какъ може да сѫществува само въ човѣка, ако го нѣма и отвънъ? Знаете ли, на какво мязатъ тия ваши разсѫждения? То е все едно да кажете, че водата извира само отъ земята, а горѣ въ пространството я нѣма. Въ сѫщность не е така. Водата сѫществува и горѣ въ пространството, само че въ друго състояние, въ сравнение съ тази въ земята. Ако се качите високо въ пространството, на около 100-200 километри, нѣма да намѣрите вода, но нейнитѣ съставни части — водородъ и кислородъ. Ако се качите на още по-голѣма височина, ще намѣрите кислорода и водорода сгѫстени, въ течно състояние. Това сѫ прѣдположения само. Ако пъкъ се качите на височина 5,000 километра надъ земята, тамъ ще попаднете въ една зона, дѣто водородътъ и кислородътъ сѫ въ сгѫстено състояние, като водата на океана, но съ низка температура. Кой какъ мине прѣзъ това мѣсто, замръзва, не може да върви по-нататъкъ, освѣнъ ако е много тънъкъ, та да може да се промъкне прѣзъ шуплитѣ на тази течность. Какво ще кажете за това? — И туй е прѣдположение. Ако отивате още по-нагорѣ, ще намѣрите по-голѣми чудесии. Тамъ вече водородътъ и кислородътъ не сѫ елементи, но сѫ разложени на други съставни части. Съврѣменната химия допуща, че това сѫ йони и електрони, но и тѣ още не сѫ крайнитѣ, недѣлими частици, които се получаватъ отъ елементитѣ.

  Съврѣменната окултна наука приема, че сѫществуватъ четири категории етеръ въ пространството. Етерътъ се счита като най-рѣдка въздухообразна материя. Той се отличава съ голѣма лекость и ефирность. Слѣдъ като прѣминете четиритѣ категории етеръ, надъ тѣхъ се намира другъ свѣтъ, съ съвсѣмъ друго естество. Той се нарича духовенъ свѣтъ. Въ този свѣтъ нѣщата се прѣживѣватъ тъй бързо, че впечатленията, изживѣванията отъ милиони години могатъ да съ събератъ въ една година. Това, което е прѣживѣно прѣзъ милиони години животъ на земята, може да се прѣживѣе само въ една година. Слѣдователно, цѣлиятъ земенъ животъ и цѣлата еволюция на едно сѫщество, на единъ човѣкъ въ духовния свѣтъ ще прѣмине като мигновение. Тогава какъ ще опрѣдѣлите този свѣтъ? — Той е свѣтъ извънъ врѣмето и пространството. Въ духовния свѣтъ има другъ мащабъ, съ който се мѣрятъ нѣщата.

  Това сѫ въпроси за разсѫждение само, които, ако се изнесатъ на нѣкой човѣкъ съ по-слабъ умъ, не ще може да ги асимилира. Вашиятъ умъ, обаче, не трѣбва да се разбърква, но да мисли повече. Всички тия нѣща, които ви говоря, вие може да считате като приказки отъ 1001 нощь. Ако се събератъ въ едно всички епохи, прѣзъ които е минала земята досега, едва ли ще може да се направи една земя като нашата, но затова въ нея ще има събрана толкова много енергия, отъ която за въ бѫдеще биха могли да се образуватъ безброй свѣтове. Засега човѣшката мисъль, човѣшкото развитие е свързано съ врѣмето и пространството. Тъй, както човѣшкиятъ организъмъ е създаденъ, днесъ човѣкъ не може да се развива извънъ врѣмето и пространството. Извънъ тия условия той не би могълъ да се ориентира. Дѣйствително, ако вие сте ясновидецъ и прѣминете въ духовния свѣтъ, вие ще се намѣрите въ най-голѣмо противорѣчие съ себе си, защото опорнитѣ точки на този свѣтъ значително се различаватъ отъ тия на физическия. Като се върнете на земята, вие ще помните само, че сте били нѣкѫдѣ, но дѣ сте били, нѣма да знаете. Да сте били на земята — не; да сте били на мѣсечината — не; да сте били на слънцето — не. Били сте нѣкѫдѣ, но дѣ? Този свѣтъ, въ който сте попаднали, е много реаленъ, не може да го отречете, но не знаете, де стѣ били. Той е толкова различенъ отъ физическия свѣтъ, че това голѣмо различие ще произведе противорѣчие въ вашия умъ.

  Ето защо, първо човѣкъ трѣбва много добрѣ да се запознае съ физическия свѣтъ, та всѣко ново явление, което влѣзе въ съзнанието му, да не го смущава. Всѣко ново явление трѣбва да се разгледа, къмъ коя категория да се отнесе. Не трѣбва да ви смущаватъ нито положителнитѣ, нито отрицателнитѣ мисли въ живота. Тѣ не трѣбва да хвърлятъ никаква сѣнка въ ума ви. Запримѣръ, ако четете нѣкое философско съчинение, което е силно логически и добрѣ аргументирано, доказва, че цѣлиятъ свѣтъ и всичко около него е плодъ само на човѣшкото въображение и че извънъ човѣка нищо не сѫществува, вие ще се смутите. Питамъ: този философъ какъ е придобилъ всички тия данни? Той привежда редъ автори: този казалъ така, онзи казалъ така. Но ако попитате тия автори, отдѣ знаятъ това нѣщо, ще видите, че нито единъ не е сигуренъ въ това, което доказва. То е нѣкаква отвлѣчена теория. Всички крайни заключения въ свѣта се дължатъ на извѣстенъ родъ разочарования. Всѣки човѣкъ, който прѣтърпява нѣкакво голѣмо разочарование, пише за нѣщата въ отрицателенъ смисълъ, казва, че въ свѣта не сѫществува никаква закономѣрность. Всѣки човѣкъ, на когото животътъ върви гладко и щастливо, той пише въ другъ духъ. Слѣдователно, закономѣрностьта въ свѣта и отсѫтствието на тази закономѣрность много пѫти се дължи на опитностьта, прѣзъ която хората сѫ прѣминали. Нѣкой пѫть тѣзи твърдения сѫ вѣрни, а нѣкога не сѫ вѣрни.

  Въ физиката има единъ законъ, споредъ който, когато се срещнатъ двѣ вълни съ еднакви дължини, но въ противоположни посоки, тѣ се взаимно унищожаватъ. Защо се унищожаватъ? Какво става съ тѣзи енергии? Понѣкога енергиитѣ се трансформиратъ. Питамъ: кое може да спре трансформирането на енергиитѣ отъ едно състояние въ друго? Имайте прѣдъ видъ слѣдния законъ: трансформирането на енергиитѣ подразбира разумность. Смѣна на енергиитѣ, трансформиране на енергиитѣ, сгѫстяване и разширение на енергиитѣ, това сѫ форми на единъ разуменъ животъ извънъ човѣшкия. Дръжте тази мисъль въ ума си като абсолютенъ законъ. Вие може да мислите, каквото искате, но знайте, че всички промѣни, които ставатъ въ природата, се дължатъ на единъ разуменъ животъ. И когато животътъ въ една область замира, въ сѫщность той не замира, но се трансформира отъ едно състояние въ друго. И туй, което хората наричатъ смърть въ едно отношение, въ друго отношение произвежда животъ. Смъртьта е процесъ, който приготовлява почва за новия животъ. Вие трѣбва да схванете този процесъ въ съзнанието си.

  Човѣкъ има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото или обикновеното съзнание човѣкъ има обикновени разбирания за живота. Той има единъ вѫтрѣшенъ страхъ, плаши се отъ смъртьта и затова мисли, че трѣбва само да яде и да пие, да заема извѣстно обществено положение и т. н. Ако нѣма тия нѣща, той мисли, че не може да живѣе. Понѣкога и вие разсѫждавате така. Нѣкой отъ васъ сѫ на 20 години, други — на 21, на 22 и повече. Питамъ ви: дѣ бѣхте вие прѣди 30 години? Дѣ бѣше цѣлото човѣчество прѣди 40 милиона години? Нѣкои учени твърдятъ, че човѣчеството е сѫществувало само отъ прѣди 18 милиона години. Най-послѣ азъ питамъ: дѣ бѣха всички растения, цѣлото растително царство прѣди 50 милиона години? Всички растения, както и животнитѣ, все дойдоха отнѣкѫдѣ. Въ окултната наука сѫществува едно твърдение, че въ свѣта има течения, които идватъ отъ разни слънчеви системи. Когато трѣбва да се насели нѣкоя отъ тия системи, които постепенно се оформяватъ въ извѣстни форми на животъ и започватъ своето развитие, всичко това става подъ влиянието на извѣстенъ родъ закони, съ които е свързанъ цѣлия козмосъ. И вие сте свързани съ тия закони. Нѣкои окултисти, които разбиратъ добрѣ законитѣ, знаятъ, колко години слѣдъ завършване своето развитие на земята, човѣкъ е свободенъ отъ тия връзки. Тѣ знаятъ още, дѣ ще бѫдете слѣдъ това — дали ще останете нѣкѫдѣ изъ слънчевата система, или ще излѣзете вънъ отъ нея.

  Тия нѣща ви се виждатъ чудни, но това, което е чудно за едного, не е чудно за другиго. Запримѣръ, вземете системата Сириусъ. Въ духовно отношение тя седи по-високо, отколкото слънчевата система. Отъ чисто физическо гледище, ако речете да отидете на Сириусъ, изискватъ се много години, трѣбва да направите едно дълго пѫтешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие въ слънчевата система, се изисква малко врѣме. Тя пѫтува съ голѣма бързина. Не е важно да разрѣшите въпроса, за колко врѣме ще отидете до Сириусъ, но да знаете, че въ свѣта сѫществуватъ разумни закони. Мислите ли така, противорѣчията, мѫчнотиитѣ въ живота ви нѣма да ви спъватъ, нѣма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо, вие всѣкога трѣбва да бѫдете въ съгласие съ тия разумни закони. Дръжте постоянно въ ума си мисъльта, че всичко въ свѣта е разумно. Отивашъ нѣкѫдѣ, спънешъ се, паднешъ, ударишъ главата си, кажи: разумно е това падане. Има редъ учени хора, които при падане сѫ разрѣшили много важни въпроси.

  Азъ мога да ви приведа редица такива случаи, дѣто учени хора сѫ разрѣшавали много трудни въпроси при падане. Какво става тогава? — Като падне човѣкъ, става извѣстно сътресение, и нѣкаква мисълъ блѣсва въ ума му. Ще знаете: паднете ли, разрѣшавайте въпроса философски. Ако падне уменъ човѣкъ, той все ще разрѣши нѣкой важенъ въпросъ, но ако падне нѣкой простъ човѣкъ, той ще каже: сега ли трѣбваше да падна? Той не разбира, защо е падналъ. Всѣко падане е на мѣстото си. Ако на духовния човѣкъ се случи нещастие, той изведнъжъ ще се домогне до нѣкоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога. Ако на глупавия се случи нѣкакво нещастие, той ще каже: все на менъ ли се случватъ такива работи? Той ще роптае противъ сѫдба, противъ условия на живота и т. н. Това зависи отъ културата на човѣка. Обаче, ако вие мислите, че сѫдбата е по-снизходителна спрѣмо едни хора, а по-жестока спрѣмо други, вие не разбирате нищо. Има законъ, който обяснява тия нѣща. Той казва: който знае да плува, не се дави; който не знае да плува, той се дави. Питамъ: какво търси въ водата този, който не знае да плува? Той нека си седи на края. То значи: онзи човѣкъ, който има слабъ умъ, да не влиза въ свѣта на наукитѣ, да не се занимава съ философски въпроси. Който е плувецъ, нека влѣзе въ бурното море, да го опита и да се върне назадъ. Той не може да прѣплува цѣлия океанъ, но поне може да плува. Най-послѣ той може да стане на риба, да прѣплува цѣлия океанъ. Той може още да стане и на птица, да прѣхвръкне надъ океана отъ едно мѣсто на друго. Днесъ хората съ своитѣ аероплани могатъ да летятъ надъ цѣлия океанъ.

  Всичко въ свѣта зависи отъ колективната човѣшка мисъль, насочена въ дадена посока. Въ това отношение мисъльта на всинца ви трѣбва да бѫде хармонична, да не си противодѣйствувате. Не мислете, че нѣкой може да ви засѣнчи. Пазете се отъ тази мисъль! Да допуснемъ че вие сте едно растение, което расте и пораства, става голѣмо. Питамъ: малкитѣ трѣвички около него могатъ ли да го засѣнчатъ? У васъ веднага се явява мисъльта: тѣзи малки трѣвички нищо не даватъ. Какво струватъ тѣ? Казвамъ: не имъ противодѣйствувайте! Тия трѣвички, макаръ и малки, иматъ свое прѣдназначение. Тѣ служатъ за храна на овцитѣ, на добитъка. Безъ тѣхъ животнитѣ не могатъ да живѣятъ. Въ този случай голѣмото дърво не може да помогне на овцитѣ. Слѣдователно, всички растения не сѫ опрѣдѣлени да станатъ голѣми дървета.

  Най-послѣ, не мислете, че при голѣмата ученость, човѣкъ може да придобие нѣщо. Голѣмата ученость прѣдставлява голѣмо, прѣдпотопно дърво, високо 100-200 м. и широко 50 м. въ диаметъръ. Питамъ: какво може да стане отъ това дърво? — Вѫглища. Освѣнъ това, хората постоянно изсичатъ голѣмитѣ дървета и си правятъ отъ тѣхъ кѫщи. По аналогия на това, какво могатъ да направятъ ученитѣ хора? Ако ти си виденъ лѣкарь, лѣкувашъ всички болести, можешъ ли най-послѣ да освободишъ нѣкого отъ смъртьта? Значи, смъртьта е по-силна отъ тебе. Ако ти си виденъ педагогъ, учишъ хората, давашъ имъ методи за възпитание, при тази твоя педагогия и ти ще свършишъ като всичкитѣ хора. Ти си виденъ богословъ, учишъ хората за Бога, проповѣдвашъ имъ това-онова, но най-послѣ, всичкото ти учение рухва, Защо? — Знанието, което сега имате, не почива на здрава основа. Като казвамъ това, не разбирамъ, че трѣбва да се опълчимъ противъ науката, но казвамъ, че на сегашното знание липсва нѣщо. И въ съврѣменната медицина има елементи, които ѝ липсватъ. Единъ день тѣзи празнини ще се запълнятъ. Като влѣземъ въ новия животъ, въ висшата култура, ще имаме лѣкари, които ще си служатъ съ елексира на живота. Тогава хората ще носятъ вѣчния животъ въ шишенца. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е на умиране, но иска да живѣе още. Какво ще направи? — Ще отвори едно отъ шишенцата, ще вземе нѣколко капки отъ „елексира на живота“, ще си направи една инжекция и ще живѣе, колкото иска. Ако пъкъ искашъ доброволно да напуснешъ този свѣтъ, да си заминешъ, отъ тебе ще зависи. Тогава богословътъ, като дойде при тебе, нѣма да ти проповѣдва, както сега, съ думи, но ще ти направи една инжекция въ главата и ще придобиешъ богословието. Педагогътъ нѣма да те учи, какъ да възпитавашъ, но ще ти направи една инжекция въ сърцето, и ще придобиешъ педагогията. По този начинъ врѣмето ще се съкрати. И азъ тази вечерь нѣма да се занимавамъ съ васъ, да ви доказвамъ това — онова, но ще ви кажа: елате тука! — и ще направя нѣкому инжекция на главата, нѣкому на сърцето, и всички ще излѣзете прѣобразени. Като направя тия инжекции, животътъ ще започне отново, ще се движимъ въ една съвсѣмъ нова область. Ако туй, което учимъ сега, нѣма връзка съ бѫдещето, защо ще губимъ врѣме? Не, туй, което учимъ сега, е основа на бѫдещата наука, която иде. Затуй, трѣбва да поставите здрава основа на идеитѣ и чувствата си. Казвате: защо трѣбва да вѣрваме? — Вѣрата е стълбъ. Защо трѣбва да любимъ? — Любовьта е основа на живота. Защо трѣбва да се надѣваме? — Надеждата е Божествена форма.

  И тъй, поставете единъ стълбъ, една основа и една форма въ живота си. Тия нѣща сѫ необходими, както за сегашното ви развитие, така и за бѫдещето. Не е важно, дали ще вѣрвате, или не, но трѣбва да имате тия три основни елемента. Питамъ: можете ли да прѣодолеете несгодитѣ въ живота си безъ любовь? — Не можете. Любовь се изисква! Любовьта е капиталътъ въ живота. Напримѣръ, вие искате да слѣдвате университетъ. Можете ли да го свършите безъ капиталъ, безъ срѣдства? — Не. Благодарение на срѣдствата, вие си доставяте храна отъ гостилницата, хлѣбъ отъ фурната, дрехи отъ магазинитѣ и т.н. Това е фактъ. Ти свърши университета благодарение на фурнаджията. Вие казвате: азъ свършихъ университета. И по-нататъкъ не се замисляте, какъ свършихте университета и кому трѣбва да благодарите. Затова, минешъ ли покрай нѣкой фурнаджия, спри се и кажи: много ти благодаря, безъ тебе не бихъ могълъ да свърша университета. Като минешъ покрай нѣкоя нива, спри се прѣдъ житото и кажи: много ти благодаря! Ако ти не бѣше израсло и не бѣше вързало плодъ, азъ не бихъ свършилъ университетъ. Ако ти не бѣше израсло, азъ и въ Бога не бихъ вѣрвалъ. Благодарение на тебе, азъ вѣрвамъ въ Бога. Тъй седи великата Истина. Малкитѣ нѣща ни учатъ на великитѣ проявления на живота.

  Вие казвате: азъ съмъ независимъ. — Не, прѣди всичко, ти си зависимъ отъ фурнаджията. Другъ казва: азъ искамъ да бѫда самостоятеленъ. Самостоятеленъ ли? Човѣкъ иска да бѫде самостоятеленъ, за да не го владѣятъ хората. Но трѣбва да знаете: човѣкъ не може да не владѣе; човѣкъ не може да не заповѣдва. Тогава кой заповѣдва? — Хлѣбътъ заповѣдва. Ти имашъ за господарь нѣкой човѣкъ, който ти заповѣдва. Той ти заповѣдва благодарение на хлѣба. Ако той не държеше хлѣба въ рѫцѣтѣ си, щѣше ли да ти заповѣдва? И ако ти нѣмаше нужда отъ хлѣбъ, щѣше ли да го слушашъ? Туй и свѣтскитѣ хора знаятъ.

  Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, да обръщате внимание на малкитѣ нѣща въ живота си. Ние прѣнебрегваме малкитѣ нѣща — житото, ръжьта, въздуха, слънцето — абстрахирваме се отъ тѣхъ, но това не е философия, това е криво разбиране на живота. Не трѣбва да мислите така, но като минавате покрай тия малки нѣща, спрѣте се и кажете: азъ благодаря на всички малки нѣща; тѣ съставляватъ основата на моя животъ. Имашъ ли уважение, благоговение и почитъ къмъ житото, къмъ царевицата и къмъ всички плодове, ти ще можешъ да почиташъ и всичко около себе си. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ моралъ. Не поставите ли този моралъ за основа въ живота си, отъ васъ нищо нѣма да стане. Ще бѫдете такива, каквито сте и сега. Вие ще се раждате и умирате, а тия малки братчета ще ви разлагатъ, ще изсмукватъ соковетѣ ви и ще ви учатъ на самопожертвуване. Вие ще минавате отъ единъ житенъ класъ на другъ и сами ще учите този законъ, докато най-послѣ се освободите отъ тази стара философия. Докато узрѣе вашата глава, вие ще минавате послѣдователно отъ живота на растенията въ тоя на животнитѣ, докато най-послѣ минете въ живота на човѣка. Тогава ще провѣрите теорията за прѣселението на душитѣ и ще видите, че тази теория е вѣрна. Само така ще разберете, че животътъ на житното зърно е тъй свещенъ, както и вашиятъ. Всѣки човѣкъ, който не почита житното зърно, не може да почита душата. Житното зърно е излѣзло отъ Бога тъй, както ти си излѣзълъ отъ Него.

  Азъ ви давамъ тази мисъль не за обезсърдчене, но да вложите новия моралъ въ себе си, да бѫдете твърди и рѣшителни, да прѣвъзмогнете всички мѫчнотии, които срѣщате въ живота си тъй, както морскитѣ вълни се разбиватъ въ здраво построения корабъ. Корабътъ ви трѣбва да пѫтува безъ никакъвъ страхъ въ бурния океанъ, а вълнитѣ ще се разбиватъ въ едната и въ другата му страна. Ще има малъкъ тласъкъ, ще има сътресения, но корабътъ ви трѣбва да устои. Не е ли здравъ корабътъ ви, по-добрѣ не минавайте прѣзъ океана.

  Първото нѣщо: отъ всинца ви се изисква да внесете въ себе си, въ душата си единъ мекъ елементъ. Прѣди всичко трѣбва да започнете отъ житото, да си съставите ясна прѣдстава за него. Започнете съ морала на житото. Ще ви дамъ слѣдната задача: ще вземете десеть хубави житни зърна и ще ги разглеждате внимателно, подробно, съ увеличително стъкло день, два, три, докато у васъ се роди извѣстна идея за житото, отъ която да извадите поне едно малко морално заключение. Слѣдъ това накратко ще опишете вашитѣ наблюдения и резултатитѣ, до които сте дошли.

  Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъвъ е резултатътъ отъ житното зърно. Прѣдставете си, че вие страдате отъ огница, имате силно възпаление, висока температура и повиквате единъ лѣкарь, втори, трети, дано ви помогнатъ. Тѣ ви правятъ инжекции, даватъ ви лѣкарства, но положението се усложнява. Всички лѣкари вдигатъ рѫцѣ, не знаятъ, какво да правятъ, и най послѣ казватъ: такава е волята Божия! Въ това врѣме единъ господинъ идва при васъ, прѣдлага ви едно житно зърно и ви казва: сдъвчи това зрънце добрѣ! То е нѣщо подобно на екстрактъ отъ прана. Вие сдъвквате добрѣ житното зрънце, и температурата спада, болестьта изчезва, и вие се чувствувате напълно здрави. Питамъ: какво ще бѫде сега вашето отношение спрѣмо това малко зрънце? Нѣма ли да го оцѣнявате? То не седи ли по-високо отъ всички лѣкари, които бѣха наоколо ви? Въ дадения случай, кой извърши по-висока служба, житното зрънце ли, или лѣкаритѣ? — Житното зрънце. Слѣдователно, житното зрънце свърши най-важната работа. Не е само житното зрънце, което може да извършва такава работа. Въ природата има растения, много сѣмена, които могатъ да се употрѣбяватъ за лѣкуване. За въ бѫдеще новата медицина ще си служи съ тѣхъ. Само че тия лѣкари, които ще си служатъ съ новата медицина, сами ще трѣбва да събиратъ всички тия сѣмена и растения, и то въ опрѣдѣлени часове, дни и мѣсеци прѣзъ годината. По този начинъ, тия лѣкарства ще произвеждатъ голѣмъ прѣвратъ въ човѣшкия организъмъ. Житното зрънце съдържа въ себе си потенциална енергия, която, като влѣзе въ организма на човѣка, се прѣвръща въ кинетическа.

  Та казвамъ: дребнитѣ нѣща, които сега ви се виждатъ нищожни, съдържатъ голѣма сила въ себе си. Въ житното зърно се съдържа скрита енергия, която иде за ваша услуга; затова, ако искате да се развивате, да вървите напрѣдъ, трѣбва да я използувате разумно. Сегашниятъ ви животъ се дължи, именно, на тия малки житни зърна. Човѣкътъ трѣбва да започне живота си отъ тѣхъ. Житото се е явило на земята прѣди човѣка. Досега житото е прѣминало прѣзъ три фази. Сегашната му фаза е третата. За въ бѫдеще то ще прѣмине още една фаза на подобрение, отъ което ще се подобри и човѣшкиятъ организъмъ.

  И тъй, като основа на новия моралъ ще турите закона за най-малкитѣ нѣща. Напримѣръ, у васъ се зароди едно малко желание, или една малка мисъль, дребни като житното зърно. Какво трѣбва да правите? — Ще ги отхранвате, ще ги пазите свещено въ себе си. Отъ тѣхъ ще се родятъ велики работи. Великитѣ мисли и желания сѫ сборъ отъ множество малки мисли и желания. Дребнитѣ желания азъ считамъ за най-нужни и необходими, а голѣмитѣ, великитѣ желания служатъ като потикъ, тѣ ви каратъ да бѫдете интенсивни. Тѣ сѫ като нѣкой силенъ, голѣмъ порой, който завлича всичко. Когато у човѣка се появи нѣкое дребно желание, или нѣкоя малка мисъль, това сѫ нѣжни Божествени проблѣсъци въ съзнанието ви. Ако у васъ се породи желание да направите нѣкое дребно, микроскопическо добро, направете го, не го отхвърляйте. Напримѣръ, вие имате едно малко тевтерче, въ което сте писали хубави мисли, или една малка, цѣнна за васъ, книжка, които обичате. Погледнете ги, отворите ги, но виждате, че по тѣхъ има малко прахъ. Казвате си: нека си свърша работата, че тогава ще ги изчистя. Не, прѣкѫсни работата си, но ги изчисти. Не ги ли изчистишъ веднага, ще изпаднешъ въ грѣшка. Вашата слугиня нѣма да изчисти книжката ви тъй добрѣ, както вие сами. Изчистишъ ли книжката си, която азъ наричамъ „малкото свещено желание“, ти ще придобиешъ една малка свѣтлинка въ съзнанието си. Тази книжка е цѣнна само за тебе — само ти можешъ да я изчистишъ най-хубаво.

  И тъй, дойде ли у васъ нѣкое малко желание, или нѣкоя малка мисъль, не ги отблъсквайте, но ги реализирайте. Ако не изпълните най-малкото си желание, може да развалите цѣлата работа. Напримѣръ, разкопавашъ лозето си, но около единъ отъ чуканитѣ оставашъ мѣстото неразкопано. Ти забѣлѣзвашъ това нѣщо, но си казвашъ: кой ще се връща сега, да разкопава този чуканъ? Не се ли върнешъ да го разкопаешъ, за въ бѫдеще той ще развали всичката ти работа. Тази твоя небрѣжность, въ първо врѣме незначителна, въ послѣдствие ще докара лоши резултати. Послѣ ти ще съзнаешъ погрѣшката си и много ще съжалявашъ. Затова, забѣлѣжете ли, че сте пропуснали една работа, колкото малка да е тя, върнете се да я поправите! Нека това бѫде за васъ едно важно правило въ живота ви.

 

  „Любовьта ражда доброто.

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.“

 

16 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана

отъ Учителя на 1. II. 1925 г.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...