Jump to content

1924_12_21 Божественото буталце


Ани

Recommended Posts

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

БОЖЕСТВЕНОТО БУТАЛЦЕ

 

Любовьта ражда доброто!

 

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

Шесть души прочетоха темитѣ: “Ролята на съзнанието”. Прочете се резюме отъ темата: “Защо благоухаятъ цвѣтята?”

 

Тема 9: “Защо се ражда и умира човѣкъ?”

 

Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили? (-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте? (-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме. Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ? Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.

 

Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ? Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище? Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина.

 

 

1924-12-21-19_fig1.png

Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този зат воръ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели. Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ. Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.

 

Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ. Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде? Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това. Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява?” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята!” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъ-машина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина. Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.

 

Рекохъ, въ сегашното си положение вие всички трѣбва да се стремите да имате единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Всѣки единъ отъ васъ, отъ младитѣ, трѣбва да имате единъ опитъ. Самиятъ животъ безъ опитъ не върви въ права посока. Наймалко единъ опитъ, два три трѣбва да имате, които трѣбва да бѫдатъ рѫководяща звѣзда, да имате нѣщо, на което да разчитате. А такъвъ опитъ всѣки единъ отъ васъ може да има. Запримѣръ колцина отъ васъ иматъ опитностьта да знаете, че имате нѣкой приятель извънъ земята, единъ рѫководитель, ангелъ-хранитель го наричатъ, единъ добъръ приятель, а нѣкои го наричатъ “Азъ”. Едно сѫщество, което взима много дълбоко участие въ вашия земенъ животъ. Интересува се отъ всичко и всѣкога, въ най-голѣмитѣ мѫчнотии, туй сѫщество иде да ви помогне. То е пръвъ и послѣденъ въ вашия животъ. Сега, туй като едно философско твърдение мнозина отъ васъ го приематъ, възможно е да е тъй, като една вѣроятность, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.

 

Сега вие ще кажете: “Ние сме млади още, не сме остарѣли.” Но младитѣ виждатъ повече отколкото старитѣ. Споредъ моитѣ разсѫждения очитѣ на младитѣ виждатъ по-надалечъ, отколкото на старитѣ хора, нали е така? Старъ човѣкъ, въ окултенъ смисълъ, е проявения човѣкъ. Когато иска нѣкой да стане по-възрастенъ на години, че да е по-уменъ, това е криво разсѫждение. Да не мислите, че прѣминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено врѣме, който чака да стане на 33 години, че да поумнѣе, то е изгубено врѣме - “изгубена Станка”. Не трѣбва да мислите, че слѣдъ като остарѣете ще станете по-умни. Не. Азъ искамъ въ ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсѫждавате. Ще бѫдете умни сега. Сега, ако не никога! Туй, което азъ зная: Сега или никога. Защото, ако азъ се силя да докажа, че нѣкои нѣща за бѫдеще ще станатъ, тѣ сѫ станали вече. Ако азъ не посѣя сѣмето днесъ, какъ ще дочакамъ то утрѣ да изникне. Значи туй, което е станало днесъ и утрѣ ще стане, това е непреривность на нѣщата.

 

Та въ вашия умъ всѣкога идеитѣ трѣбва да бѫдатъ по ложителни. Когато дѣйствуватъ окултнитѣ сили, тѣ дѣйствуватъ сега, веднага, днесъ. Отложите ли за утрѣ, работата е свършена - т.е. никога нѣма да я направишъ. И този фактъ може да го провѣрите. Нѣкой пѫть сънувате много хубавъ сънь, събуждате се следъ това, искате да го запишете, но отлагате за утрѣ. Като станете, всичко е забравено вече. Втори пѫть то нѣма да се яви вече. Ти веднага ще станешъ и ще запишешъ съня, ако трѣбва. Този законъ дѣйствува и въ живота. Една добра мисъль, като дойде, приеми я, не казвай: “Като имамъ повече врѣме.” Не, не, ако сега не я запишешъ, ти нѣма да я запишешъ никога. Напиши двѣ думи само, но напиши нѣщо. Защото нѣщата трѣбва да се завѣряватъ едновременно и въ трите свѣта. Тази свещена мисъль се е проявила въ свѣта на мисъльта. Тя се е проявила и на физическия свѣтъ и слѣдъ като й дадешъ форма, тя ще придобие сѫществувание. Тя е дошла днесъ, ти кажешъ: “Днесъ не съмъ разположена, утрѣ.” Но утрѣ тя намира друго мѣсто, втори пѫть не се връща при тебе.

 

Затуй трѣбва да бѫдете внимателни, законътъ дѣйствува много рѣзко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи въ настоящето дѣйствуватъ Божественитѣ идеи. Въ настоящето Богъ ни говори. А Богъ не повтаря. Той говори веднажъ на ума и говори ли втори пѫть - на сърцето и трети пѫть - на волята. А ти, като не си слушалъ, не си възприелъ и въпросътъ е свършенъ. Тази идея ти не можешъ да възприемешъ другъ день. Тя е само за днесъ. За другъ день - друга [идея]; трети день - трета идея, четвърта, пета, шеста. Въ края на краищата въ цѣлъ единъ цикълъ на живота си отъ 5060 години като съберешъ всичкитѣ Божествени идеи, които си възприелъ, отъ тѣхъ може да се оцѣни какъвъ е билъ твоя характеръ на земята.

 

Пита нѣкой: “Какъ да прогресирамъ?” Рекохъ, колко Божествени идеи си възприелъ отъ Бога? Въ това сѣди ценностьта на твоя характер. Идеитѣ по число и качество - тѣ определятъ характера ти. Ще дойде една Божествена идея, това е единъ знаменитъ день, то е единь великъ день. Щомъ възприемешъ една Божествена мисъль, нѣма нищо по-велико отъ това. Тазъ идея може да се разрасте дотолкова, че да направи отъ тебе една велика душа.

 

Сега, всинца страдате отъ немарливость - едно; отъ отлагане - двѣ. Каква е разликата между немарливость и отлагане? Немарливиятъ казва: “И безъ това може.” А, който отлага, казва: “Сега съмъ заетъ, че като свърша работата си, тогава ще го направя.” Не, не. Божественитѣ идеи, които проникватъ въ нашата душа, на тѣхъ трѣбва да отдадемъ всичкитѣ си идеи, докато ги реализираме. А сега такава една идея, като проникне въ вашия умъ, вие я напишете и кажете: “Азъ написахъ тази и тази идея.” Вие не признавате, че тази идея е дошла отъ нѣкѫдѣ, не признавате авторитета й, а мислите, че отъ вашия умъ е излѣзла и тръгнете да се хвалите съ нея, но нѣма да се минатъ една-двѣ седмици и ще ви покажатъ, че тази идея не е израстнала отъ вашия умъ. Значи, Божествените нѣща всѣкога трѣбва да ги отбѣлѣзваме въ себе си и да признаемъ, че тѣ сѫ отъ Бога, че тогава тѣ ще бѫдатъ Божествени. И за тѣхъ трѣбва да имаме въ душата си особено мѣсто. Дойде ли тази идея, да бѫдемъ готови да жертвуваме всичко. Дойде ли до Божественото за насъ нѣма въпросъ: да или не, въпросътъ е свършенъ, въпросътъ е рѣшенъ вече! Значи за Божественото човѣкъ трѣбва всѣкога да е готовъ да жертвува живота си. Не да го изгуби, да го пожертвува. Защото всѣкога пожертвуванъ живота за една Божествена идея, този животъ се усилва, става по-интензивенъ. И всичкитѣ велики хора и герои дължатъ своето геройство на този принципъ. И тѣ сѫ били затваряни тъй херметически.

 

Сега вие сте въ такава гѫста материя, страдате всички, нали? Кой отъ васъ не страда? Нѣкой не е разположенъ духомъ. Защо не е разположенъ? Ако азъ взема едни клещи, че да ви стисна рѫката, ще бѫдете ли разположенъ? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бѫдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря. Въобще, отнема нѣщо, което вие обичате и съ което вие сте свързани, веднага ще измѣня вашето настроение и прави сте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Всѣки обича свободата, но и всѣки трѣбва да пази свободата си.

 

Сега, отговорете ми, защо ви навеждамъ къмъ тия мисли. Вие сте сега въ Египетъ, при Йосифъ. Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте Божественото богатство. Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържате този гладъ. Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да можете да издържате. Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ да бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ себе си трѣбва да изпитва. Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато найпослѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. Така ще добие вече вѣра въ себе си. Когато прѣплавамъ водата веднажъ, два - три пѫти, добия силна вѣра, тогава мога да кажа: “Тази рѣка азъ мога да я прѣплавамъ.” Но, ако азъ тъй седя до рѣката и казвамъ: “Азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, безъ да съмъ правилъ опитъ и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това? (-Къмъ въображаемите числа.) Нѣкои казватъ: “Наистина, азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, но какъ - само мислено. Като дойдемъ до опита, тѣ казватъ: “Азъ потънахъ въ водата.” Е, какъ тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говоримъ истината, той да каже тъй: “Азъ само мислено прѣплавамъ тази рѣка.”

 

Сега въ живота всинца имате този опитъ! На мнозина се схващатъ рѫцѣтѣ и после трѣбва да имъ помагаме. Нали сте били ученици въ училището? Нѣкой учи до трети класъ, остане и казва: “И безъ знание мога, и безъ учение мога.” Че можешъ безъ учение, можешъ, разбира се. Тогава другъ човѣкъ казва: “Господь ми направи двѣ очи, защо ми сѫ двѣ и съ едно мога.” - Извади едното. “И двѣ уши имамъ”, вземе и пробие едното си ухо. Послѣ казва: “Два крака, защо ми сѫ, съ единъ кракъ мога.” Питамъ: на каква карикатура ще замяза човѣкъ съ такива разсъждения? Нѣкой казва: “Човѣкъ не трѣбва да бѫде набоженъ.” Смѣшни сте, набожностьта, това е едно качество на човѣка, едно благородно чувство е то. Казва: “И уменъ не трѣбва да бѫде човѣкъ.” Е, хайде, и уменъ не трѣбва да бѫде човѣкъ, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начинъ на разсѫждение.

 

Сега, какви изводи може да си направите отъ това? Това не сѫ лични забѣлѣжки; това сѫ принципални нѣща, начини за разсѫждение. Значи вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ изискватъ отъ васъ вие да се учите; вашите приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ ви пратили тукъ, искатъ вие да бѫдете духовни и религиозни; вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ искатъ вие да бѫдете умни, да бѫдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добрѣ изпититѣ си, да бѫдете носители на Божественитѣ идеи, да пръскате свѣтлина, да утѣшавате страждающи, бѣдни, немощни, да си състрадавате единъ другъ, и още хиляди нѣща, хиляди други работи изискватъ отъ васъ. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате тѣхнитѣ изисквания, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна радость, душата ви ще се разшири, умътъ ви сѫщо, като че нѣщо тайнствено става у васъ, като нѣкоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тѣхното благоволение. И тѣ ви казватъ: “Вървете напредъ и ние ще ви помагаме.” Пъкъ щомъ не изпълните тѣхнитѣ изисквания, вие се разклатите и най-послѣ станете [...]. Нѣкой сѣди и казва: “Какво да правя сега, не зная какво да правя.”

 

Сега, младитѣ какво трѣбва да правятъ? Наблюдавайте ако идете въ село, ще видите младитѣ моми и момци играятъ на хорото. Тѣ играятъ, а единъ кавалджия или гайдарджия на срѣдата свири имъ; опити правятъ тѣ, търсятъ се единъ другъ. Обаче, следъ като се ожени нѣкой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходилъ, а сега не ходи, а казва: “Това сѫ глупави работи.” Значи ти си поумнѣлъ, ама отъ глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голѣмо участие? (-Краката.) Какво означаватъ въ този случай краката? Младиятъ казва: “Съ краката си азъ мога всичко да направя.” А слѣдъ като се ожени, казва: “Азъ криво съмъ разсъждавалъ.” Не само съ краката трѣбва да се тропа, но и съ главата трѣбва да се мисли. Т.е. всѣка една постѫпка на човѣкъ трѣбва да бѫде разумна. Всѣко едно упражнение, всѣко едно движение, каквото и да вършите, все трѣбва да е умно, да е обосновано на нѣкакъвъ законъ.

 

И тъй, въ Божествения свѣтъ вие ще се стремите къмъ слѣдующия законъ: Всичко онова, което ви е опрѣдѣлено отъ Бога, вие трѣбва да го реализирате! Всичко на васъ е опрѣдѣлено. Всѣки трѣбва да разбира защо е дошълъ. Програмата за васъ, която е въ вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма отъ природата и живота ви ще тече като масло. Сега мнозина се спиратъ на идеята, казватъ: “Защо съмъ се родилъ азъ на земята?” Споредъ менъ, това е единъ смѣшенъ въпросъ. Отивамъ въ училището да се уча и питамъ защо съмъ дошълъ. - Да уча. Имамъ геометрия, първия пѫть не разбирамъ нищо, но постепенно ще науча геометрията. Съ какво започва учительтъ геометрията? (- Съ точката.) Хубаво, азъ нищо не зная, това не е срамота. Второто нѣщо, учительтъ каже: “Точката образува правата линия. Сетнѣ, правата линия образува плоскостьта, кубътъ и т.н.” Този учитель е белалия, не се спира само съ точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюсъ, минусъ, дѣли и умножава, тури скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото цѣлиятъ животъ се състои все отъ задачи, отъ математически закони. Даже, ако всѣки день се съсрѣдоточавате, вие ще намѣрите една по-велика задача въ живота, тъй че и геометрия, и математика сѫ приложени напълно въ нашия организъмъ.

 

Химията е приложена сѫщо въ живота на човѣка. Не само химически процеси ставатъ тамъ, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човѣшкиятъ мозъкъ, такава, каквато въ свѣта нѣма. И всичкитѣ химикали, шишенца, съ всичкитѣ елементи сѫ тамъ. Пъкъ и всичкитѣ инструменти сѫ толкова деликатни, за всичко ги бива. Тукъ на земята да съставятъ такава една лаборатория, трѣбва да похарчатъ нѣколко милиарда. Тъй щото, вѣ тази лаборатория трѣбва да влизате по-често. Да кажемъ, имате една мисъль, искате да я изпъдите. Вие сте смѣшни. Махате съ рѫка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: “Излѣзъ де!” Не излиза. Ти ще влезешъ въ лабораторията, ще разгледашъ отъ каква категория е тази мисъль, ще я хванешъ съ щипцитѣ си, тя ще се подчини и ще я извадишъ. Или има извѣстни киселини, ще вземешъ, само ще я побутнешъ, ще излѣзе и оттатъкъ ще мине. Наука трѣбва тукъ. А ти махашъ съ рѫка, казвашъ: “Не искамъ да мисля за нея.” Въпросътъ не е тамъ да не мислишъ, ще мислишъ, но положително ще мислишъ. Правилно ще мислишъ. Ще кажешъ тъй: “Дойде ми на умъ една мисъль, но азъ ще влѣза въ своята лаборатория, еди на кое си шкафче имамъ една киселина”, ще отворишъ вратата и ще й кажешъ: “Излѣзъ навънъ!” Тогава запиши деньтъ и часътъ точно кога тя е излѣзла.

 

Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие отъ немислене дойдохте до този халъ. Нѣкои казватъ: “Отъ много мислене, че полудѣлъ.” Не, хората полудяватъ отъ малко мислене. Отъ много мислене човѣкъ никога не полудява и отъ много учене човѣкъ никога не се съсипва. Нѣма примѣръ въ историята такъвъ. Но отъ малко учене, отъ невѣжество много хора сѫ полудявали. Онзи, който е ученъ, той знае закона, не го е страхъ, той има условия по всѣки начинъ да избѣгва мѫчнотиитѣ. А невѣжиятъ човѣкъ, като не знае по кой пѫть да мине, той се уплаши и ума му изтръпне.

 

Та, сега на всинца ви трѣбва силенъ и крѣпъкъ духъ, че като влѣзе тази свѣтла, Божествена идея, която се отправя къмъ васъ, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнатъ въ васъ, приемете ги. Бѫдете всѣкога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате. И материалното учение ви е потрѣбно.

 

Станете да направим едно упражнение.

 

И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность. Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ. Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ. И човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който да отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

IV година, 10 окултна лекция на

I младежки окултенъ класъ

21.ХII.1924 година

София

 

--------------------------------------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА

 

Какво нѣщо е живота самъ по себе си?

Първото чувство, което може да изпита едно затворено сѫщество въ единъ крѫгъ, при побутването отъ едно друго велико сѫщество.

Божественото е туй, което осмисля живота.

Всички трѣбва да имаме една вѫтрѣшна, духовна опитность.

Двата недостатѫка: немарливость и отлагане.

При пожертвуването животътъ става по-интензивенъ.

Отъ Божественитѣ идеи, които човѣкътъ е записалъ въ душата си, може да се сѫди за неговия характеръ.

Разсѫжденията ни трѣбва да бѫдатъ смислени.

Всичко, което е далъ Богь за насъ, то е необходимо.

Трѣбва да изпълнимъ Божествената програма, дадена ни отъ природата.

Мозъкътъ - една съвършена химическа лаборатория.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Божественото буталце.

 

  „Любовьта ражда доброто!“

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Ролята на съзнанието“.

 

  Прочете се резюме отъ темата: „Защо благоухаятъ цвѣтята“.

 

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 9: „Защо човѣкъ се ражда и умира?“

 

  Прѣдставете си, че тази вечерь единъ благодѣтель ви завѣщае една сума отъ 10 милиона лева злато. Въ какво бихте ги употрѣбили? (— Азъ бихъ си платилъ дълговетѣ, а останалитѣ бихъ раздалъ на други, които иматъ дългове). Всички съгласни ли сте съ това? (— Азъ бихъ се отказалъ отъ тия пари). И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се отказваме, но има нѣща, отъ които не можемъ да се отказваме. Запримѣръ, кой отъ васъ би се отказалъ отъ това, да му подарятъ единъ добъръ животъ? Ако бащата и майката ви дадатъ единъ отличенъ животъ, това вече е голѣмъ капиталъ.

 

1924-12-21-19_fig1.png

 

  Сега, каква е вашата представа за живота? Азъ не ви питамъ, какво е философското схващане за живота, но ви питамъ, какво вие мислите за живота, какво прѣдставлява той отъ ваше гледище? Вие трѣбва да си съставите една ясна прѣдстава за живота. Допуснете, че крѫгътъ С, на чъртежа, прѣдставлява единъ затворъ, въ който вие сте херметически затворенъ още отъ дѣтинство, безъ каквото и да е съобщение съ хората. Въ това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствувате, а само съзнавате, че сте затворени. Прѣдставете си, че у васъ има единъ вѫтрѣшенъ копнежъ да излѣзете вънъ отъ този затворъ, но накѫдѣ, не знаете. Какъ ще разрѣшите задачата? Допуснете слѣдъ това, че извънъ този затворъ едно малко сѫщество ви побутва чрѣзъ едно малко буталце М, и вие почувствувате за пръвъ пѫть това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичанитѣ казватъ въ такива случаи: това ще бѫде юбилеенъ день за мене. Това е най-голѣмата радость, която вие можете да почувствувате въ тази черупка. То ще бѫде такава радость, такова скачане, каквото човѣкъ не може да си прѣдстави. Когато човѣкъ очаква нѣщо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть се намирате въ такава херметически затворена черупка и чувствувате отчаяние, изолирани сте отъ цѣлия свѣтъ. И слѣдъ това чувствувате, като че нѣкой ви побутва съ пръста си само. Тогава въ съзнанието ви влиза извѣстна свѣтлина, и вие се ободрявате. Чрѣзъ 5-тѣ си чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия чувства интелигентни сѫщества ни побутватъ. Бутнатъ ли ни тѣ, ние се радваме и веселимъ. Щомъ не ни побутнатъ, ние се чувствуваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата у човѣка сѫ това нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече.

 

  Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ. Като излѣзете отъ него, какво ще бѫде първото ви дѣйствие? Едно американско магаре, слѣдъ като прѣкарало 10 години въ рудницата, изкарали навънъ. То излѣзло на бѣлъ свѣтъ, започнало да се търкаля, да реве. Защо? — Почувствувало, че на свѣтлината е по-хубаво; то оцѣнило това. Вие ще кажете: какво може да оцѣни това магаре, като знае само да реве и да се търкаля? Магарето казва: „Ужасенъ затворъ бѣше моятъ животъ долу въ земята!“ Питамъ: какво нѣщо е свободата? По нѣкой пѫть и вие се смѣете на магарето, но често влизате въ такива дълбоки рудници, като него, и прѣкарвате по цѣли 20 години въ рудокопачество. Това е животътъ на „човѣка-машина“, който се отдалечилъ отъ Божествената свѣтлина. Подъ „Божественото“ азъ разбирамъ туй, що осмисля живота. Безъ Божественото, обаче, човѣкъ идва до пълно отчаяние.

 

  Та казвамъ: въ сегашното си положение всички вие трѣбва да се стремите да имате единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Самиятъ животъ безъ опитъ не върви въ права посока. Трѣбва да имате най-малко единъ, два, три и повече опити, които да бѫдатъ рѫководеща звѣзда въ живота ви. На тѣхъ ще можете да разчитате. Такива опити всѣки отъ васъ може да има. Запримѣръ, колцина отъ васъ имате опитностьта, да знаете, че нѣкѫдѣ извънъ земята, имате единъ добъръ приятель, единъ рѫководитель, единъ ангелъ-хранитель, или, както нѣкой го наричатъ азъ-тъ? Той е онова сѫщество, което взима голѣмо участие въ вашия земенъ животъ. Той се интересува отъ всичко около васъ и всѣкога, въ най-голѣмитѣ мѫчнотии, ви идва на помощь. Той е първиятъ и послѣденъ приятель въ живота ви. Това нѣщо мнозина отъ васъ приематъ като едно философско твърдение, като една вѣроятность, но дали е абсолютна Истина, не знаете.

 

  Вие ще кажете: ние сме още млади, не сме остарѣли, за да имаме такива опитности. Не, младитѣ виждатъ повече отколкото старитѣ. Споредъ моитѣ наблюдения, очитѣ на младитѣ виждатъ по-надалече, отколкото очитѣ на старитѣ хора.  „Старъ човѣкъ“ въ окултенъ смисълъ е проявениятъ човѣкъ. Когато нѣкой мисли, че трѣбва да бѫде по-възрастенъ, за да го признаятъ за по-уменъ, това е криво разсѫждение. Да не мислите, че като прѣминете повече години, ще станете по-знаещъ. Който чака да стане на 33 години, за да поумнѣе, това значи да изгуби врѣме. Това е състояние на „изгубена Станка“. Не трѣбва да мислите, че слѣдъ като остарѣете, ще станете по-умни. Азъ искамъ да имате положителна философия за живота, да разсѫждавате положително. Ще бѫдете умни още сега! Ако не, никога нѣма да бѫдете умни. Това зная азъ. Сега, или никога! Ако азъ се силя да докажа, че нѣкои нѣща ще станатъ за въ бѫдеще, тѣ сѫ станали вече. Ако азъ не посѣя сѣмето днесъ, какъ ще го дочакамъ да изникне утрѣ? Значи, туй, което е станало днесъ и утрѣ ще стане. Това е непрѣривность на нѣщата.

 

  Та въ вашия умъ идеитѣ всѣкога трѣбва да бѫдатъ положителни. Когато дѣйствуватъ окултнитѣ сили, тѣ дѣйствуватъ сега, веднага, днесъ. Отложите ли за утрѣ, работата е свършена, т. е. никога нѣма да я направите. Вие може да провѣрите този фактъ. Нѣкой пѫть сънувате много хубавъ сънъ, събуждате се, искате да го запишете, но отлагате за другия день. Отложите ли, всичко е забравено вече. Сѫщото нѣма да се яви втори пѫть. Ако трѣбва, ти веднага ще станешъ и ще запишешъ съня си. Този законъ дѣйствува навсѣкѫдѣ въ живота. Като ти дойде една добра мисъль, приеми я, не казвай: ще я изпълня, когато имамъ повече врѣме. Не, ако сега не я запишешъ, ако сега не я изпълнишъ, ти нѣма да я изпълнишъ никога, ти нѣма да я запишешъ никога. Напиши, не отлагай, защото нѣщата трѣбва да се завѣряватъ едноврѣменно и въ тритѣ свѣта. Всѣка свещена мисъль се проявява въ свѣта на мисъльта, послѣ въ астралния свѣтъ и най-послѣ на физическия свѣтъ. Слѣдъ като ѝ се даде форма, тя придобива сѫществувание. Тя дойде днесъ, ти казвашъ: днесъ не съмъ разположенъ, утрѣ ела! Утрѣ вече тя намира друго мѣсто. Втори пѫть не се връща при тебъ. Законътъ дѣйствува много рѣзко, затуй трѣбва да бѫдете внимателни.

 

  И тъй, настоящето е Божественото. Значи, Божественитѣ идеи дѣйствуватъ въ настоящето. Богъ ни говори въ настоящето, но Той никога не повтаря. Той говори веднъжъ на ума, втори пѫть на сърцето и трети пѫть — на волята. Ти ако не си слушалъ, ако не си възприелъ, въпросътъ е свършенъ. Тази идея ти не можешъ да възприемешъ другъ день. Тя е само за днесъ. За другъ день друга идея: за трети день — трета идея и т. н. Въ края на краищата, като съберешъ всички Божествени идеи, които си възприелъ въ единъ цикълъ на животъ отъ 50 — 60 години, отъ тѣхъ ще може да се оцѣни, какъвъ е билъ твоятъ характеръ на земята. Пита нѣкой: какъ да прогресирамъ? Казвамъ: доколко си прогресиралъ, ще познаешъ по това, колко Божествени идеи си възприелъ отъ Бога и колко отъ тѣхъ си реализиралъ. Въ това седи цѣнностьта на човѣшкия характеръ. Качествата на идеитѣ и броятъ имъ опрѣдѣля характера ти. Дойде ли при тебе една Божествена идея, това е единъ знаменитъ день, това е единъ великъ день, ако я възприемешъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това. Тази идея може да се разрасне дотолкова, че да направи отъ тебе една велика душа.

 

  Днесъ всички вие страдате отъ немарливость и отлагане на нѣщата. Каква е разликата между немарливость и отлагане? Немарливиятъ казва: и безъ това може. Онзи, който отлага, казва: сега съмъ много заетъ, но като свърша работата си, тогава ще го направя. Не, не е така. На Божественитѣ идеи, които проникватъ въ нашата душа, трѣбва да отдадемъ всичкото си внимание, докато ги реализираме. А сега, като проникне въ вашия умъ една такава идея, вие я написвате и казвате: азъ написахъ тази идея. Вие не признавате, че тази идея е дошла отнѣкѫдѣ, не признавате авторитета ѝ, а мислите, че е излѣзла отъ вашия умъ и тръгвате да се хвалите съ нея, но не се минава една - двѣ седмици, показватъ ви, че тая идея не е израснала отъ вашия умъ. Значи, всѣкога трѣбва да различаваме Божественитѣ нѣща въ себе си и да признаваме, че съ отъ Бога. Само тогава тѣ ще бѫдатъ Божествени. И за тѣхъ трѣбва да имаме особено мѣсто въ душата си. Дойде ли такава идея въ ума ви, трѣбва да бѫдете готови да жертвувате заради нея всичко. Дойде ли до Божественото, за насъ не сѫществува въпросътъ „да“ или „не“. Въпросътъ е рѣшенъ вече. Значи, за Божественото човѣкъ трѣбва всѣкога да е готовъ да жертвува живота си. Не казвамъ да го изгуби, но да го пожертвува. Защото, пожертвуванъ ли е животътъ ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интенсивенъ. И всички велики хора и герои както на миналото, така и днесъ, дължатъ своето геройство и величие на този принципъ именно. И тѣ нѣкога съ били затваряни херметически.

 

  Сега всички вие се намирате въ една гъста материя и страдате. Кой отъ васъ не страда? Нѣкой не е разположенъ духомъ. Защо не е разположенъ? Ако азъ взема едни клѣщи и съ тѣхъ ви стегна рѫката, ще бѫдете ли разположени? Ако азъ взема една игла и ви бодна съ нея, ще бѫдете ли разположени? Ако азъ изгоря една ваша хубава книга, която обичате, ще бѫдете ли разположени? Въобще, ако ви отнема нѣщо, което вие обичате и съ което сте свързани, вашето настроение веднага ще се измѣни. Прави сте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Всѣки обича свободата, но и всѣки самъ трѣбва да пази свободата си.

 

  Отговорете ми сега, защо ви навеждамъ къмъ тия мисли? Вие сега сте въ Египетъ, при Йосифа. Казвамъ ви: ще има седемь плодородни години. Сѣйте и прибирайте жито! Пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ седемь гладни години. Та когато имате благоприятно врѣме, събирайте Божественото богатство. Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страдания и изпитания, а тѣ ще дойдатъ, трѣбва да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържите глада. Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да ги издържите. Като ви се говори за изпитания, нѣкои казватъ: неприятни нѣща сѫ тия, да бѫде човѣкъ на изпитания. Не, не сѫ неприятни. Човѣкъ самъ даже трѣбва да се изпитва. Ами ако азъ не изпитвамъ себе си, мога ли да се позная? Ако азъ само кажа, че мога да плавамъ, но не се опитвамъ да плавамъ, това знание ли е? Ако нѣкой ми каже да направя единъ опитъ, и азъ веднага се бухна въ рѣката, мога да се удавя. Значи, въ менъ има съмнѣние, неувѣреность, че мога да плавамъ. Затова азъ трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ, два, три, четири, петь и повече пѫти, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплавамъ рѣката. Така ще добия вѣра въ себе си. Като прѣплавамъ веднъжъ, два до три пѫти, ще добия силна вѣра въ себе си и тогава ще мога да кажа: азъ мога да прѣплавамъ тази рѣка. Ако азъ седя до рѣката и казвамъ, че мога да я прѣплавамъ, безъ да съмъ правилъ опити, и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това мое знание? (— Къмъ въображаемитѣ числа). Нѣкои казватъ наистина, азъ мога да прѣплавамъ рѣката. Какъ? — Мислено само. Като дойде до опита, тия хора казватъ: азъ потънахъ въ водата. Какъ тъй? — Схванаха ми се краката. Не, трѣбва да си говоримъ Истината. Такъвъ неопитенъ човѣкъ трѣбва да каже: азъ прѣплавахъ тази рѣка мислено само. Въ живота всинца имате този опитъ. На мнозина се схващатъ рѫцѣтѣ и послѣ трѣбва да имъ помагаме. Нали сте били ученици въ училището? Нѣкой учи до трети класъ, но оставя училището, напуща го и казва: и безъ знание мога, и безъ учение мога. Можешъ безъ учение, разбира се. Другъ нѣкой казва: Господъ ми даде двѣ очи. Защо ми сѫ двѣтѣ? И съ едно око мога. Изважда едното. Имамъ двѣ уши. Защо ми сѫ и двѣтѣ? Отрѣже едното си ухо. Послѣ казва: имамъ два крака. Защо ми сѫ и двата? И съ единъ кракъ мога. Питамъ: на каква карикатура ще замяза човѣкъ съ такива разсѫждения? Нѣкой казва: човѣкъ не трѣбва да бѫде много набоженъ. Смѣшни сте! Набожностьта е качество на човѣка, тя е едно благородно чувство. Другъ казва: човѣкъ не трѣбва да бѫде и уменъ. Да, може да не бѫде и уменъ, но на какво ще се обърне тогава? Това, обаче, не е правиленъ начинъ на разсѫждение.

 

  И тъй, какви изводи може да направите отъ всичко това? Туй не сѫ лични забѣлѣжки, но това сѫ принципални нѣща, начини за разсѫждение. Значи, вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ ви пратили тукъ, искатъ да бѫдете духовни и религиозни; вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ искатъ да бѫдете умни, да бѫдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате изпититѣ си, да бѫдете носители на Божественитѣ идеи, да пръскате свѣтлина, да утѣшавате страждущи, бѣдни, немощни, да си състрадавате единъ другъ. И още хиляди други работи тѣ изискватъ отъ васъ. И когато вие се съгласите съ всичко това и започнете да изпълнявате тѣхнитѣ изисквания, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна радость. Душата ви ще се разшири, умътъ ви сѫщо. Ще забѣлѣжите, като че нѣщо тайнствено става у васъ, чувствувате се като нѣкоя птичка, която се вдига нагорѣ съ крилата си. Това показва, че имате благоволението на тия висши приятели. Тѣ ви казватъ: вървете напрѣдъ, и ние ще ви помагаме! Пъкъ щомъ не изпълнявате тѣхнитѣ изисквания, вие се разклащате, разстройвате се и животътъ ви се обезсмисля. Нѣкой седи, не знае, какво да прави и казва: не зная, какво да правя.

 

  Ще ви запитамъ, обаче: младитѣ какво трѣбва да правятъ? Наблюдавайте ги! Ако идете въ нѣкое село, ще видите, че младитѣ моми и момци играятъ на хоро. Тѣ играятъ, а единъ кавалджия или гайдарджия влиза въ срѣдата на хорото, свири имъ. Тѣ правятъ опити, търсятъ се единъ другъ. Но слѣдъ като се ожени нѣкой отъ тия млади, не ходи вече да тропа на хорото. Защо по-напрѣдъ е ходилъ, а сега прѣстава? Казва: това сѫ глупави работи. Значи, ти вече си поумнѣлъ. Питамъ: отъ глупаво нѣщо може ли да се роди умно? Кое взима най-голѣмо участие при хорото? (— Краката). Какво означаватъ въ този случай краката? Младиятъ казва: съ краката си азъ мога да направя всичко. Но слѣдъ като се ожени, казва: азъ криво съмъ разсѫждавалъ. Не само съ краката трѣбва да се тропа, но и съ главата трѣбва да се мисли. Това значи, че всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да бѫде разумна. Всѣко упражнение, всѣко движение, всѣко дѣйствие, каквото и да е то, трѣбва да е разумно, да е обосновано на нѣкакъвъ законъ.

 

  И тъй, щомъ сте въ Божествения свѣтъ, ще се стремите къмъ слѣдния законъ: вие трѣбва да реализирате всичко онова, което е опрѣдѣлено отъ Бога. Всѣки трѣбва да разбира защо е дошълъ. Изпълнете програмата, която е дадена за васъ и не се бойте! Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма, която е опрѣдѣлена отъ природата, и животътъ ви ще тече по медъ и масло. Мнозина се спиратъ прѣдъ идеята, защо сѫ се родили на земята. Споредъ мене, това е смѣшенъ въпросъ. Отивамъ въ училището да се уча и питамъ, защо съмъ дошълъ. — Да уча, разбира се. Имамъ геометрия. Първиятъ пѫть не разбирамъ нищо, вториятъ пѫть сѫщо, но третиятъ пѫть вече започвамъ да разбирамъ. Съ какво започва учительтъ геометрията? (— Съ точката). Да, но азъ не зная нищо. Това не е срамота. Второ нѣщо: учительтъ казва, че отъ движението на точката се образува правата линия. Правата линия пъкъ образува плоскостьта; плоскостьта образува куба и т. н. Този учитель е белалия, не се спира само на точката, линията и куба, ами туря и букви а, в, с, туря и знаци плюсъ и минусъ. Той дѣли, умножава, туря скоби, но всичко е само за развиване на ума. Тъй щото, цѣлиятъ животъ се състои все отъ математически закони и задачи. Ако вие всѣки день се съсрѣдоточавате, ще намѣрите една по-велика задача въ живота си. Значи, и геометрията, и математиката сѫ напълно приложени въ нашия организъмъ. Химията е сѫщо тъй приложена въ живота на човѣка. Въ човѣшкия организъмъ ставатъ не само химически процеси, но тамъ има и чудна лаборатория! Човѣшкиятъ мозъкъ е такава лаборатория, каквато никѫдѣ въ свѣта нѣма. И всичкитѣ химикалии, всичкитѣ елементи сѫ тамъ. Пъкъ и всички инструменти тамъ сѫ толкова деликатни, за всичко ги бива. Да създадатъ такава лаборатория тукъ на земята, трѣбва да похарчатъ нѣколко милиарда лева.

 

  Тъй щото, вие трѣбва да влизате по-често въ тази лаборатория. Да кажемъ, че имате една неприятна мисъль, която искате да изпѫдите. Какво правите тогава? Вие махате съ рѫка, мислите, че може да я изпѫдите. Казвате: излѣзъ, де! Тя не излиза. Не, ти ще влѣзешъ въ лабораторията, ще разгледашъ отъ каква категория е тази мисъль и слѣдъ това ще я хванешъ съ щипцитѣ си. Само така тя ще се подчини и ще излѣзе навънъ. Има извѣстни киселини, отъ които като капнешъ върху тази мисъль, ще я изпѫдишъ навънъ. Наука трѣбва тукъ! А ти махашъ съ рѫка, казвашъ: не искамъ да мисля за тебъ. Въпросътъ не е тамъ, дали ще мислишъ, или не. Ще мислишъ, но положително, правилно ще мислишъ. Ще кажешъ: дойде ми на умъ една неприятна мисъль, но лесно ще се справя съ нея. Какъ? — Ще влѣза въ своята лаборатория, въ еди-кое си шкафче имамъ една киселина, ще взема отъ нея, ще капна върху мисъльта, ще отворя вратата и ще ѝ кажа: излѣзъ навънъ! Слѣдъ това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъль е излѣзла. Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие отъ немислене дойдохте до това положение. Казватъ за нѣкого, че полудѣлъ отъ много мислене. Не, хората полудяватъ отъ малко мислене. Отъ много мислене човѣкъ никога не полудява. И отъ много учене човѣкъ никога не се съсипва. Нѣма такъвъ примѣръ въ историята. Отъ малко учене, обаче, отъ невѣжество много хора сѫ полудявали. Онзи, който е ученъ, той знае закона, не го е страхъ, той има условия по всѣкакъвъ начинъ да избегне мѫчнотиитѣ. Невѣжиятъ човѣкъ, като не знае по кой пѫть да мине, уплашва се и умътъ му се взима.

 

  Та сега на всинца ви трѣбва силенъ и крѣпъкъ духъ, че като влѣзе една свѣтла Божествена идея въ ума ви и се отправи къмъ васъ, както буталцето (М), да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага. Приемете всички свещени идеи, които проникватъ въ васъ. Бѫдете всѣкога трѣзви, да ги използувате. И тогава, учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате. За всинца ви е потрѣбно и материалното учение.

 

  Сега всички ще се стремите да развиете духъ не будность, да имате бодъръ и веселъ духъ. Всички трѣбва да бѫдете вѫтрѣшно бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви дохождатъ. Корабътъ, който върви въ океана, не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отлѣво и отдѣсно. Той трѣбва само да гледа къмъ своята посока и да върви напрѣдъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ характеръ сѫ тѣ.

 

  „Любовьта ражда доброто!“

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

10 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя, на 13.XII. 1924 год

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...