Jump to content

1937_03_14 Приложение на Вѣрата, Надеждата и Любовьта въ живота


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВѢРАТА, НАДЕЖДАТА И

ЛЮБОВЬТА ВЪ ЖИВОТА

 

15-то Недѣлно Утринно Слово отъ Учителя,

държано на 14 мартъ, 1937 г. 5 ч. с. меко, приятно врѣме.

ИЗГРѢВЪ

 

Нарядъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Въ начало бѣ Словото. Ще прочета часть отъ 13 глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 20- 38 стихъ.стр.495

 

Много дарби има въ човѣка недоразвити. Много чувства има въ човѣка, които стоятъ въ спѣщо състояние. Човѣкъ не може да разбере състоянието на Исуса. Колкото и да се сили да го разбере, мѫчно е, защото не е миналъ презъ неговото състояние. Докаточовѣкъ не мине презъ опитноститѣ на Христа, той никога не може да Го разбере. Каквото и да чуете да ви се говори, вие не можете всичко да разберете, защото умътъ ви е заетъ съ други нѣкои работи. Тогава умътъ ви е заетъ съ близки работи, съ близки предмети. Понѣкогачовѣкъ е заетъ съ своето тѣло: боли го кракъ, гръбнакъ, глава, или стомахътъ му нѣщо разтроенъ. Макаръ че човѣкъ носи своето тѣло отъ хиляди години, обаче едва сега той е започналъ да изучава причинитѣ на тѣзи прояви. Случва се, че човѣкъ хълца съ часове. Лесно е да се справи съ хълцането. Какъ? - Като пие малко гореща вода или като поеме дълбоко въздухъ. Причината за хълцането се дължи на едно малко подигане на диафрагмата. Щомъ се свали и дойде на своето положение, хълцането престава. Диафрагмата е покривъ на стомаха. Когато покривътъ се дигне много високо, тогава подътъ трѣбва да слѣзе малко надолу. Другояче казано: когато човѣкъ не мисли право, той започва да хълца. Когато не чувствува, той пъкъ почва да плаче. Има единъ естественъ плачъ, но има и много плачове, които не сѫ естествени.

 

Казвамъ: Спрете се върху думата “Вѣра” и помислете, какво представя тя. Казвате, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, но вѣрата има много методи, които вие не можете да приложите въ живота си. Вие трѣбва да различавате, кога вѣрата действува у васъ.Въ Писанието е казано: “ Ако имате Вѣра колкото синапово семе, като кажете на една планина да се прѣмести, тя ще се премѣсти. Горитѣ,планинитѣ представятъ мѫчнотиитѣ въ живота. Ако има вѣра, човѣкъ може да се справи съ мѫчнотиитѣ си лесно. Това значи да премѣства планини и гори отъ едно мѣсто на друго. Задава се въпросъ: Какъ се добива вѣрата? Вѣрата не може да се добие по механически начинъ. Христосъ уподобява вѣрата на синапово зрънце. Това значи, че както синаповото семе се развива, така и вѣрата има условия да се развива.

 

Сега ще ви представя три положения. Допуснете, че единъ вашъ приятелъ иска да ви направи три подаръка: да ви даде две кила злато, две кила барутъ или две кила жито. Кой подаръкъ отъ тритѣ бихте предпочели? При сегашнитѣ условия на живота вие бихте предпочели дветѣ кила злато, защото ще свършите много работа съ тѣхъ. Обаче, ако сте воененъ, вие ще предпочетете дветѣ кила барутъ, защото съ тѣхъ ще свършите много работа. За дветѣ кила жито малко ще се замислите да го приемете или не. Защо? - Защото е нѣщо достѫпно. Щомъ имате пари, жито всѣкога можете да си купите. Но нека се преведатъ тия работи. Какво ще ви даде златото? - Условия за работа. Съ златото можете да започнете търговия, можете да си направите кѫща и т. н. Какво ще ви донесе барутътъ? - Съ него можете да разчупвате камъни, да търситѣ скъпоценности, можете да отворите сражение. Но какво сѫ две кила ? Като свършатъ дветѣ кила, нищо нѣма да остане отъ тѣхъ. Колко сѫ две кила? И най - после остава житото. Какво можете да направите съ него? - Можете да го сварите, да си направите хлѣбъ, като го смѣлите, а може да си направите една хубава баница. Може, обаче, и да се посѣе. Тогава ще имате по - добри резултати. Съ паритѣ ли можете да станете най богатъ, съ барута или съ житото? Какъ мислите? Отъ ваше гледище най - богатъ можете да станете съ паритѣ. Съ тѣхъ можете да си купите много ниви. Сега ние разрешаваме въпроса на златото, на барута и на житото. Въпросътъ на житото представя закона на любовьта. Златото представя закона на вѣрата, а барута - законътъ на надеждата. Ако турите барута и житото на едно мѣсто и ги размѣсите, вие ще получите обратни резултати. При златото ти трѣбва да имашъ вѣра. Златото принадлежи на слънцето, отдето иде свѣтлината. Значи вѣрата се занимава съ свѣтлината. Надеждата съ какво се занимава? Надеждата се занимава съ земята. Щомъ имашъ надежда, ти се свързвашъ съ земята. Надеждата се подхранва отъ земята. А откѫде се подхранва житното зърно? - То се подхранва отъ Любовьта. Това е законътъ на Духа.

 

Сега като слушате тия нѣща, казвате: Тия нѣща не ни сѫ ясни. - Не е въпросъ въ яснотата или въ неяснотата на нещата. Работата седи въ онази вѫтрешна придобивка, която човѣкъ може да има. Нѣкой може да има инструментъ, цигулка или пиано, за да знае неговата история какъ се е създалъ, да знае да свири на него, но като се изгуби инструмента, и музиката ти съ него заедно изчезна. Така всѣки човѣкъ може да си служи съ хлѣба, както хлѣбаритѣ днесъ го правятъ. Но това не е негово изкуство. Единъ денъ хлѣбарьтъ го нѣма. Какво ще правите тогава? Кой ще ви прави хлѣбъ? Четешъ една книга, какъ светиитѣ сѫ страдали. Ти се насърчишъ, но като оставишъ книгата и дойдешъ до твоята вѣра, отново се обезсърчишъ, изгубвашъ вѣрата си. Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на животъ вие се нуждаете отъ голѣма свѣтлина и вѣра, а не като тази, която сега имате. Тази свѣтлина не допринася много. Тя е като барутъ. Врътнешъ ключа, тя светне. Завъртишъ ключа, тя изгасне. Свѣтлината, която излиза отъ лампитѣ, съ които днесъ си служимъ, не е добра за очитѣ ни. Тѣ не сѫ приспособени къмъ нея, и затова трѣбва много да се пазимъ отъ нея, да пазимъ очитѣ си. Понѣкога свѣтлината на нашитѣ електрически лампи е много ослѣпителна и трѣбва да се пазимъ отъ нея. Когато четете нѣкой романъ, вие се възхищавате отъ героя и отъ героинята, но не знаете, че авторътъ ги е представилъ такива, каквито не сѫ въ действителностъ. Така той е представилъ и останалитѣ си действуващи лица. Героятъ винаги трѣбва да има такива качества, каквито обикновенитѣ хора нѣматъ. Тогава всички хора, които се женятъ, сѫ все герои. Тѣ сѫ първитѣ герои въ свѣта. Нежененитѣ хора сѫ слабодушни, тѣ не сѫ герои. Въ тѣхъ нѣма никакво геройство. Следователно, който се жени, той е на бойното поле. Като се оженятъ, още първата вечерь мѫжътъ и жената се дуелиратъ и следъ това мѫжътъ се оплаква, че жената го ръгнала въ сърдцето. Нѣкѫде пъкъ жената се оплаква, чемѫжътъ я ръгналъ въ сърдцето. Така се тѣ дуелиратъ. Женитбитѣ на земята между мѫже и жени не сѫ нищо друго, освенъ дуели. И следъ това се питатъ кой ще пѣе - пѣтелъ или кокошка? Какво ще ми кажете на това отгоре? Каква идея може да има едно семейство, което разрешава въпроса пѣтелъ ли ще пѣе или кокошка. Кокошката казва на пѣтела: ти ще кукуригашъ, а пъкъ азъ ще куткудякамъ. Ако кокошката не може да куткудяка, а пѣтелътъ не може да пѣе, тѣ нищо не могатъ да направятъ. Когато кокошката куткудяка, тя е свършила една добра работа. И когато пѣтелътъ пѣе, и той е свършилъ една добра работа. Когато пѣтелътъ сутринь рано каже “ кукуригу”, слънцето веднага изгрѣва. Пѣтелътъ никога не кукурига, безъ да е изгрѣло слънцето. Щомъ слънцето залѣзва, пѣтелътъ пакъ пѣе. Когато изгрѣе слънцето, пѣтелътъ казва: Кукуригу, днесъ господарьтъ ще бие господарката. Казвате: Защо пѣтелътъ пѣе?

 

Сега азъ оставямъ настрана живота на пѣтела, но казвамъ: Опишете каква роля вие играете. Вие играете роля като хора, но на сцената на самия животъ. Щомъ излѣзете на сцената, вие не сте вече нито Иванъ, нито Драганъ, нито Стоянъ, но играете роля нѣкаква. Вие играете ролята на Отелло, единъ отъ героитѣ на Шекспирова драма. Та като актьоръ човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ.

 

Казвате: Не трѣбва да вѣрваме въ Христа. - Че вие вѣрвате въ Христа, вие постоянно се дуелирате съ Него. Вие се осъмнявате по десеть пѫти на день. Казвате: Кѫде ще ни изведе Той? Кѫде съмъ тръгналъ по Неговия пѫть? Ако тръгна по Неговото учение, всичко ще пропадне. Ако се откажа отъ майка си и отъ баща си, отъ всички хора, какво ще правя самъ въ свѣта? Да се мисли така, това значи да разбирате нѣщата буквално. Христосъ говори за вѫтрешния животъ на човѣка, а не за външния. Той не говори за външнитѣ отношения между хората. Когато Христосъ казва: “ Азъ съмъ лозата, а вие прѫчкитѣ,” Той ни най-малко не разбира сегашнитѣ лози и прѫчки. Това е само едно уподобление. Вие не сте правили опитъ да видите каква е любовьта на лозата. Нѣкои лози даватъ много грозде, а нѣкои не даватъ. Защо? Когато лозата обича господаря си, тя му дава много плодъ. Когато не обича господаря си, тя не му дава никакъвъ плодъ. Тъй щото, когато влѣза въ едно лозе и видя, че това лозе нѣма плодъ, казвамъ, че то не обича господаря си. Когато влѣза въ едно лозе, което дава плодъ, казвамъ, че това лозе обича господаря си. Следователно, въпросътъ се свежда къмъ любовьта. Само въ живота на любовьтаима прогресъ. Не е въпросъ до разочарованията въ любовьта. Въ какво се разочарова човѣкъ? Казвате, че този, когото обичате, единъ день ще се разочаровате въ него. Това е единъ голѣмъ изпитъ. Вие влизате въ живота, понеже това е единъ порядъкъ на нѣщата. Богъ е казалъ: Не е добре човѣкъ да бѫде самъ. Това е единъ порядъкъ, който е отъ Бога. Порядъкътъ, който човѣкъ е създалъ, се различава отъ този, който Богъ е създалъ. Нѣкой пѫтъ ние влизаме въ човѣшкия порядъкъ на нещата и му даваме название Божественъ порядъкъ. Погрѣшката е въ названието. Понѣкога пъкъ на Божествения порядъкъ туряме название човѣшки порядъкъ. Всѣко семейство, което не се основава на закона на любовьта, на закона на вѣрата и на закона на надеждата, не може да има никакво бѫдеще. Значи, семейството трѣбва да бѫде основано на закона на любовьта, въ който влиза закона на вѣрата и на надеждата. Основано върху закона на любовьта, това е присѫствието на Божия Духъ. Основано върху закона на вѣрата, това е присѫствието на свѣтлината, на слънцето, на всички разумни сѫщества. Основано върху закона на надеждата, то е основано върху земния животъ, върху отношенията, които ние имаме на земята. Много отношения има човѣкъ, но надеждата му показва какъ трѣбва да постъпва човѣкъ съ земнитѣ работи. Вѣрата му показва какъ трѣбва да постѫпва съ духовния свѣтъ, а любовьта показва какви отношения трѣбва да има човѣкъ къмъ Божествения свѣтъ. Тѣзи три нѣща трѣбва да се съединятъ, за да образуватъ едно цѣло. Така именно животътъ се осмисля. Защото всички блага, които сѫ скрити въ земята ставатъ явни, само следъ като дойде свѣтлината. Ако животъ на земята не дойде, тѣ не могатъ да се организиратъ. Казано е въ Писанието, че Богъ отъ нищо създаде земята. Обаче не се казва, че отъ нищо Богъ създаде човѣка. Зачовѣка се казва, че Богъ взелъ пръстъ, размѣсилъ я съ малко вода, образувалъ калъ и отъ нея направилъ човѣка. Какво ще разберете отъ тѣзи думи, че Господъ взелъ малко прахъ, смѣсилъ го съ вода и направилъ човѣка, на когото вдъхналъ своето дихание. Значи въ тази пръстъ, въ тази земя има нѣщо Божествено, има и нѣщо човѣшко. Тази земя станала жива душа. За да може да живѣе човѣкъ,Богъ му създалъ и растенията, и животни, които поставилъ да живѣятъ при него. Така той ималъ задачи, които да разрешава. Богъ ни говоричрезъ външнитѣ нѣща, чрезъ свѣтлината, чрезъ тъмнината, чрезъ растенията и животнитѣ, чрезъ нашитѣ близки, но направо никогане ни говори. Следъ всичко това човѣкъ дохожда до онова вѫтрешно дълбоко разбиране на нѣщата. Рѣдко Богъ говори отвѫтре. Нѣкой казва, че Богъ му е проговорилъ. Когато Богъ проговори на човѣка, това съставя за него цѣла епоха. Животътъ му коренно се измѣня. Щомъ Богъ проговори на човѣка, той минава отъ смърть въ животъ. Ако му е проговорилъ и не се измѣня, това вече е другъ въпросъ. Тогава се явява съмнение, дали Господъ му е говорилъ. Богъ може да говори на човѣка и чрѣзъ духоветѣ, а тѣ сѫ отъ различни иерархии. Духоветѣ биватъ отъ деветь различни иерархии. Като ти говорятъ духоветѣ, ти най - после ще дойдешъ до Божественото.

 

Сега, като ви говоря по този начинъ, нѣкои ще кажатъ “Значи Богъ никога не ни е говорилъ”, и ще се обезсърчатъ. - Говорилъ ви е, но азъ ще ви запитамъ: Като ви е говорилъ Господъ, какво научихте? Ако при мене дойде единъ музикантъ и започне да ми разправя за музиката, за различнитѣ музикални теории, азъ ще го слушамъ, но после ще му кажа меко: Има една особена класическа музика. И ще искамъ да ми изпѣе едно отъ парчетата на тази музика. - Каква е тази пѣсенъ? Тя е следната: “Любовь, която носишъ животъ; Вѣра, която носишъ знание и Надѣжда, която носишъ облѣкло. “ Както и да се опитва този музикантъ, той не може да пѣе на Любовьта. Вие пѣли ли сте нѣкога на Любовьта? Вие пѣли ли сте пѣсента “ Богъ е Любовь”, както трѣбва? Да се пѣе тази пѣсень монотонно, това не е никаква любовь. Това е сѣнка на любовьта. Какви резултати ще имате, ако пѣете пѣсеньта”Богъ е Любовь” както трѣбва, мъртвитѣ трѣбва да станатъ отъ гробоветѣ си и да оживѣятъ. А тъй, да пѣете “Богъ е Любовь,” а хората около васъ да умиратъ и да не ставатъ отъ гробоветѣ, това не е никаква любовь. Това е човѣшко разбиране на любовьта. Вие пѣете Богъ е Любовь, а всичко у васъ е мъртво. Вие пѣете Богъ е любовь, а всичко у васъ е само съмнения, подозрения, обезсърчения - това не е никаква любовь.Като запѣете Богъ е Любовь, предъ очитѣ ви трѣбва да свѣтне. Пѣете тази пѣсень, а като излѣзете вънъ се карате. Това е любовь отъ която страдатъ всички хора, - и религиозни, и свѣтски. Днесъ всички хора, православни, католици, евангелисти, окултисти все за любовьта говорятъ. И жената, и децата, и мѫжътъ - всички говорятъ за любовьта, но любовьта я нѣма въ домовѣтѣ. Една млада сестра ми разправя, че не обичала майка си. Какъ ще я обича, когато и майката не обича дъщеря си. Защо майката не обича дъщеря си? - Защото върви по линията на бащаси. По сѫщата причина и дъщерята не обича майка си. Ако майката и дъщерята бѣха моми, а бащата - момъкъ, тѣ щѣха да се каратъ за него. Като ви говоря за семейството, вие разбирате тъкмо това, което не е никакво семейство. Нима въ семействата на животнитѣ нѣма сѫщи такива семейства? Между говедата има отношения на семейства. Между кокошкитѣ - също има такива семейства. Де е бащата между говедата? Де е бащата между кокошкитѣ? Тамъ майката е на лице, но бащата отсѫствува. Понѣкога само пѣтелътъ се явява между кокошката и пиленцата и започва да ги кътка, да имъ предлага зрънца. Въ това отношение той постъпва кавалерски. Понѣкога ги пѫди далечъ отъ себе си. Женитѣ ще кажатъ - До какъвъ халъ, до какво положение сме дошли ние женитѣ. Грѣшката седи въ това, че като сте играли на сцената роли на царе и царици , мислите,че и въ живота сте на сѫщото положение. - Не, никакви царе и царици не сте въ живота. Като играете пиесата на нѣкой авторъ, казвате: Великъ, уменъ драматургъ е билъ този писателъ. Какви хубави роли е избралъ, роля на царь и царица за своитѣ герои. Ние играемъ ролитѣ на неговитѣ герои, но не сме никакви царе и царици. Помнете, че не сте никакви царе и поставете въ ума си идея, да съзнавате истинското си положение, което ви е дадено на земята. Нѣкой християнинъ казва: Азъ съмъ Синъ Божий. Питамъ го: Ти осиновенъ ли си отъ Бога? Ти трѣбва да съзнавашъ, че играешъ само роля на Синъ Божий, но още не си истински Неговъ синъ. Не трѣбва да си служишъ нито съ бѣли, нито съ черни лъжи. Мнозина ме питатъ кой съмъ. Казвамъ: За себе си азъ зная кой съмъ, но ако вие искате да знаете кой съмъ, това е ваша работа. Ако непременно искате да знаете кой съмъ, тогава намѣрете историята ми и започнете да я проучвате. Ако азъ искамъ да зная за васъ кои сте, азъ ще намѣря историята ви и ще почна да я проучвамъ. Ако се интересувамъ отъ историята на кокошката, на славеитѣ и на другитѣ птици, азъ нѣма да ги питамъ тѣхъ какво знаятъ за себе си, но ще взема историята имъ и ще я проучавамъ. Кокошката, славеятъ и другитѣ птици за мене не сѫ такива, каквито външно ги виждамъ. Днесъ кокошката е много изопечна / изопачена/, отъ първото положение, въ което е съществувала. Тя е претърпѣла голѣми кризи, голѣми несполуки. Отъ голѣмо непослушание тя всичко е забравила, каквото нѣкога е знаела. Каквото има въ сърдцето си, тя всичко го дава навънъ. Тя постоянно рови, постоянно търси, нищо не задържа за себе си. И между хората има кокошки. Нѣкой чете много, но нищо не остава въ ума му. Той е въ това отношение подобенъ накокошката. И цѣла крина жито да дадете на кокошката, тя ще я разпръсне. Тя казва: Каквото има за днесъ, а утре господарьтъ пакъ ще даде. Тя има вѣра, но не е разбрала още отношението си къмъ Бога. Така и вие се залъгвате често. Казвате: Ние въ този животъ не можахме да достигнемъ това, което желаехме, но въ идния ще го постигнемъ. Това показва, че имате голѣма вѣра. Отде знаете, че въ идния животъ ще имате по - добри условия? На какво се основава вашата вѣра?

 

Сега като изследвамъ вашия животъ и дохождамъ до едно отъ миналитѣ ви сѫществувания, виждамъ, че вие сте имали висока идея, очаквали сте да дойдете втори пѫть на земята и да изпълните това, което сте си предначертали. Ето , сега имате сѫщата програма, имате и условия, но не я изпълнявате. Защо? Защото нѣмате една вѫтрешна връзка, отношенията ви не сѫ правилни. И когато питате кѫде е Богъ, казвамъ: Богъ е горе въ главата ви. Кѫде е Вѣрата?Вѣрата е въ дробоветѣ ви. Кѫде е Надеждата? - Надеждата е въ стомаха ви. Мозъкътъ, дробоветѣ и стомахътъ, това сѫ тритѣ възприемателни органи на физическия свѣтъ, чрѣз които човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ Божествения свѣтъ. Въ мозъка е човѣшкия умъ. Извънъ мозъка, извънъ човѣшкия умъ седи единъ непознатъ възвишенъ свѣтъ за васъ. Извънъ дробоветѣ, извънъ духътъ, който функционира въ тѣхъ, вие не можете да имате представа за вѣрата. Ако не дишате правилно, вие не можете да имате Вѣра. И ако не се храните правилно, вие не може да имате Надежда.

 

Сега ще ви дамъ едно правило. Дали ще вѣрвате въ него, то е другъ въпросъ, но можете да направите единъ опитъ. То е следното: Ако ядешъ добре, ще усилишъ надеждата си; ако дишашъ добре, ще усилишъ вѣрата си; ако мислишъ добре, ще усилишъ любовьта си. Защо носите тази глава? Вие очаквате да умрете, да се изпразни главата ви и като отидете на другия свѣтъ, тамъ да научите нѣщата. Значи голѣмите блага, които Богъ ни е далъ, ние ги оставяме настрана, а очакваме на единъ бѫдещъ животъ, който впоследствие ще дойде. Апостолъ Павелъ казва: “Всички нѣма да умремъ, но ще се изменимъ”. Знаете ли, при какви условия е казалъ апостолъ Павелъ това изречение? Въ какво отношение може да се измѣни човѣкъ? Сега азъ не искамъ да дойдете до вашитѣ стари разбирания. Вашитѣ стари възгледи и разбирания сѫ наслоявания, които ви спъватъ. Знаете ли на какво мязатъ вашитѣ стари възгледи? Те сѫ така заразителни,както сѫ заразителни черешитѣ и сливитѣ, които хората садатъ по гробищата. И най - добритѣ череши да посадите на гробищата, тѣ ще всмукватъ отъ соковетѣ на мъртвитѣ, и по този начинъ ще предаватъ заразата и на всички ония, които ги употрѣбяватъ. Акочерешитѣ сѫ приели отъ соковетѣ на добри хора, вие ще приемете тѣхното добро. Но ако соковетѣ сѫ били взети отъ гробоветѣ на разбойници, съ черешите заедно ще приемете и тѣхнитѣ отрицателничърти. Следователно, ако поставите една череша при добри или при лоши условия, при добри или лоши хора, тя ще приеме отъ тѣхнитѣ влияния, и по този начинъ ще предаде това влияние и на всички ония, които я употребѣватъ. Влиянието на добритѣ хора или на лошитѣ хора ще мине отъ растителното царство въ хората. Сега азъ искамъ да ви наведа на това, за да мислите правилно, да знаете, че много причини има, които могатъ да създадатъ редъ наслоявания въ човѣшкия мозъкъ, въ дробоветѣ и въ стомаха му. Щомъ става такова напластяване, наслояване въ вашия мозъкъ, вие ще развалите любовьта си; Щамъ става такова наслояване въ дробоветѣ ви, вие ще развалитѣ вѣрата си и най - после, щомъ става такова наслояване въ стомаха ви, ще развалите надеждата си. Следователно нито вѣрата, нито надеждата, нито любовьта ви ще могатъ правилно да функциониратъ.

 

И тъй, не очаквайте сега втори пѫть да дойде Христосъ на земята, за да донесе новата наука. И на времето си още Христосъ е казалъ: “ Нова заповѣдъ ви давамъ.” Тази нова заповѣдъ трѣбва да функционира у васъ. Едно отъ спомагателнитѣ срѣдства на новата заповѣдь е вѣрата. Почвата на вѣрата, това сѫ дробоветѣ. Значи, трѣбва да дойде надеждата да помага на вѣрата, а почва на надеждата, това е човѣшкиятъ стомахъ. Дръжте стомаха си не отдѣлно, но свържете го съ ония възвишени сѫщества, които се хранятъ сѫщо, както и човѣкъ се храни. Христосъ казва:” Не само съ хлѣбъ ще се храни човѣкъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Отца. Който не знае какъ да се храни, той ще изгуби надеждата си. Ако не знаешъ колко и какви прозорци да туришъ на кѫщата си, ти ще осакатишъ своята вѣра. Като осакатишъ вѣрата си, ти ще създадешъ въ себе си редъ песимистични настроения. И тогава, ако предприемашъ нѣкаква работа, ще кажешъ: Тази работа нѣма да я бѫде. Ако се женишъ, ще кажешъ: Жена ми нѣма да ме обича. Ако имашъ синове, ще се усъмнишъ въ тѣхъ. Въ кои хора можете даимате вѣра? Въ богатия човѣкъ можешъ ли да имашъ вѣра? Когато богатиятъ каже, че ще ти даде пари, можешъ ли да се съмнявашъ въ него? Може да има малки изключения, но той разполага съ пари, може да ти услужи, щомъ веднъжъ ти е обещалъ. Сиромахътъ и да обещае една сума отъ хиляда лева, той не може да издържи обещанието си, защото нѣма петь пари въ джоба си. Ето защо на сиромаха не може да се вѣрва. Ако сиромахътъ каже, че ще ти даде сто лева и ако богатиятъ каже, че ще ти даде сто лева, въ кого ще вѣрвашъ отъ двамата? Срѣщашъ едного, който едва обръща Евангелието и ти казва, че може да те научи нѣщо. Какво ще те научи? - Ще те науча да любишъ Бога. Ти трѣбва да знаешъ, че трѣбва да любимъ Бога.Това не е никаква наука. Какъ ще покажешъ на хората, че имашъ любовь къмъ Бога? Отивашъ въ единъ домъ и намирашъ, че детето на хората отъ този домъ е умрѣло. Ако имашъ любовь къмъ Бога, ти ще кажешъ на това дете да се върне при майка си, и то ще се върне. Ще му кажешъ, че на онзи свѣтъ нѣматъ нужда отъ него, и то трѣбва да се върне при майка си. Влизашъ въ другъ домъ и виждашъ,че слугата намислилъ да убива господаря си. Ти му казвашъ: Слушай, ти си намислилъ да направишъ нѣщо лошо, едно престъпление. Мисли, какво ще правишъ, защото ще увиснешъ на вѫжето. За да не става това, не убивай господаря си. Господарьтъ ти е много добъръ човѣкъ. Единъ день той ще ти даде нѣщо отъ своето богатство. Ако всичко това, което ти казвамъ, не стане, ела при мене, азъ ще ти дамъ тази сума, за която ти казвамъ, че господарьтъ ти ще я даде. Ти почакай малко, направи единъ опитъ и ще видишъ, че вѣрно ти говоря. Този твоя господарь ще измѣни отношенията си къмъ тебе: Ще ти плаща добре, ще се отнася добре къмъ тебе. Ще ти дава почивка. Ако не стане така, както сега ти казвамъ, ще ти намѣря по - добъръ господаръ отъ твоя.

 

Така ходимъ ние при Господа, искаме това - онова отъ Него и казваме: Господь ще направи това, което искаме. И следъ това седимъ и очакваме. Ако не се сбѫдне очакването ни, ние се разочароваме. Въ това отношение ние даваме директива на Господа, като че сме господари. Казваме, че Господъ ще направи нѣщо, Той не го направя. Не, това показва, че хората нѣматъ къмъ Бога онова отношение на смирение. Всѣки минава за господарь. Нѣкой казва: Знаешъ ли, че вчера се помолихъ на Господа за дъждъ, и днесъ валѣ дъждъ. Чуденъ е този човѣкъ?Защо трѣбва да мисли, че като се епомолилъ, и дъждътъ е дошълъ? Този день не се е молилъ само той. Съ него заедно сѫ се молили Иванъ, Стоянъ, Драганъ, Петко, най - малко стотина души сѫ се молили. На кого отъ тия сто души се е чула молитвата? Отде знаете, че вашата молитва, именно, се е чула? Че днесъ хората и по изкуственъ начинъ могатъ да докаратъ дъжда. Има случаи, когато безъ да се молятъ хората на Бога, дъждътъ идва. Тѣ изпратятъ една - две гранати въ въздуха, и дъждътъ дохожда. А ти, който си религиозенъ, молишъ се на Господа за дъждъ , но дъждътъ не иде. Кой дъждъ е по добъръ: Този, който иде следъ молитвата начовѣка, или който иде следъ изхвърляне на гранатитѣ въ въздуха? И единиятъ, и другиятъ начинъ е добъръ, само че чрезъ молитвата дъждътъ е по - евтинъ, а чрезъ гранатитѣ - по-скѫпъ. Важно е, че дъждътъ може да се образува и по другъ начинъ, по изкуственъ начинъ. Едно добро дѣло може да стане по много начини, но най - добро дѣло е онова, което става безъ никакви разноски. Или поне съ наймалкитѣ разноски. Любовь, която е много разточителна, тя не е вѣрна любовь, не може много да издържа. И тя е добра донѣкъде, но истинската любовь идва съ най - малко разходи. Истинска надежда е онази, която идва въ живота съ най - малко разходи. Обаче има и вѣра, и надежда, и любовь, които идватъ въ живота съ голѣми разходи, съ голѣми разноски. Азъ съмъ виждалъ хора, които, за да придобиятъ любовьта на нѣкого, правятъ голѣми разходи. Той ще направи кѫща, ще харчи пари за това - онова, но тогава най малка вѣроятность има за идване на любовьта.

 

Единъ денъ, като се разговаряли боговетѣ въ съвета на ложитѣ, единъ отъ учителитѣ на тъмната ложа взелъ думата по поводъ това, което говорилъ съ Бога. Богъ го запиталъ: Обърналъ ли си внимание на любовьта на моя рабъ Иовъ, да видишъ, че нѣма другъ подобенъ на него? - Неговата любовь се обосновава на имане: Той има ниви, лозя, кѫщи, овце, говеда, дъщери и синове. Всичко си му далъ въ изобилие. Остави го на мене, азъ да го изпитамъ, тогава да видимъ каква е неговата любовь. Като му се вземе всичко, ако остане сѫщата любовь, тогава може да се говори за него. Тъй щото, когато питате защо идатъ изпитанията въ свѣта, казвамъ: Изпитанията идатъ, за да се види каква е любовьта на човѣка и на каква основа е поставена. Когато дойдемъ до живота на Христа, мнозина казватъ,че така било определено. Не, въ любовьта на Христа имаше пълно безкористие. Христосъ претърпѣ най - голѣми страдания, за дапокаже любовьта си, и оттамъ да научи хората какъ да обичатъ. Христосъ, Който има образъ и подобие Божие, който имаше всичкото богатство на свѣта, даде всичко за човѣчеството, отказа се отъ всички свои материални блага.Той прие образа на последенъ, прие рабски образъ и понесе всички страдания заради хората. Той показа любовьта си къмъ Бога, показа какъ любовьта работи. Ако въ душата, въ ума и въ сърдцето на Христа нѣмаше любовь, Той не би могълъ да издържи на тѣзи голѣми страдания. Не само да минатъ тѣзи страдания, но тѣ, именно, показватъ, че работата, която Христосъ свърши, бѣше обоснована на любовьта. Три нѣща застъпи Христосъ: Вѣрата, Надеждата и Любовьта. Той изпълни закона на Надеждата, затова раздаде всичкото си богатство, което имаше на земята. Той изпълни и закона на Вѣрата. Вѣрата се показа чрезъ пълното самоотричане, което Христосъ направи. Това самоотричане не бѣше външно, да покаже на хората, че се е самоотрекълъ. Човѣкъ може да се самоотрече, но после да съжалява. И воинътъ се самоотрича, като отива на бойното поле, но това самоотричане не става доброволно, но на сила. Ако не отиде да се бие, той ще бѫде застрелянъ. Ако ти си заставенъ на сила да изявишъ любовьта си, това е едно нѣщо, но ако по свобода изявишъ любовьта си, това е съвсемъ друго нѣщо.

 

Сега, като ме слушате, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: Чудно нѣщо! Нима досега не сме свършили нищо? - Не че не сте свършили нищо, но у васъ нѣма разбирания. Представете си, че въ една долина има много скѫпоценни камъни отъ различна големина, но вие сте толкова скроменъ, че сте взели отъ най - малкитѣ скѫпоценни камъни и сте ги турили въ торбичката си. Питамъ: Защо взехте толкова малки скѫпоценни камъни? - Да има и за другитѣ. Това не е скромность, това е незнание. Щомъ сте попаднали въ тази долина, вие трѣбваше да си вземете скѫпоценни камъни, които сѫ на голѣмина като кокоши, пачи или камилски яйца. - Азъ не ги видѣхъ. Умниятъчовѣкъ ще си вземе едно яйце отъ скъпоценнитѣ камъни, голѣмо като камилското, като яйцето на Любовьта. Умниятъ човѣкъ ще си вземе единъ скѫпоцененъ камъкъ, голѣмъ като пачето яйце, като яйцето на Вѣрата. Умниятъ човѣкъ ще вземе единъ скѫпоцененъ камъкъ голѣмъ като кокошето яйце, като яйцето на Надеждата. Камилското яйце по голѣмина се равнява на 24 кокоши яйца. Тогава идва извинението. Този човѣкъ, който е взелъ отъ малкитѣ скѫпоценни камъни, ще каже: И другитѣ хора правятъ като мене. - Че и тѣ сѫ като тебе. И тѣ сѫ толкова умни като тебе. Какъвъ свѣтъ е този, ако ти не можешъ да намѣришъ единъ човѣкъ, въ сърдцето на когото да има единъ скѫпоцененъ камъкъ, голѣмъ като камилско яйце? Казвате,че всички хора били лъжливи. Какво показва това? - Това показва,че вие не сте намѣрили човѣкъ, въ сърдцето на когото да има единъ скъпоцененъ камъкъ, голѣмъ поне като просено зърно. Не че такива хора не сѫществуватъ, но вие не сте ги намѣрили. Срѣщате единъчовѣкъ и казвате, че не го обичате. - Какъ да не го обичате, щомъ Господъ го е създалъ? Тогава вие се поставяте сами въ противоречие. И следъ това ще ме държатъ отговоренъ, че азъ не се произнасямъ за една картина, както трѣбва. Всѣки, който не обича нѣкого, той не се произнася добре за тази картина, и затова ще го държатъ отговоренъ. Първитѣ хора сѫ създадени отъ Бога. Така намирамъ азъ. Но сегашнитѣ хора сѫ създадени отъ хората. Въ Писанието е казано,че ние тепърва трѣбва да се родимъ отъ Бога. Затова е казано още, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Казано е нѣкѫде въ Писанието,че Богъ е родилъ първитѣ хора. Апостолъ Павелъ казва за себе си: Азъ ви родихъ въ Христа. - Това е по човѣшки казано. Когато се казва,че Богъ ни е родилъ, това се отнася до вѫтрешното съзнание въ човѣка. Това се дължи на Божественото съзнание, което е събудено вече въчовѣка. Само при Божественото съзнание човѣкъ може да схваща, че е частица отъ Бога. Когато искаме да познаемъ дали сме родени отъ хората, ще забележимъ въ себе си една вѫтрешна несамоувѣреность. Тогава и като се раждаме се колебаемъ, и като умираме се колебаемъ. Това остава като единъ неразрешенъ въпросъ. Следователно казвате,че за да живѣете единъ правиленъ животъ, вие трѣбва да се откажете отъ всичко. Когато Христосъ дойде на земята, отказа ли се отъ всичко? Отказа ли се той да обикаля хората, да обикаля земята, да помага на беднитѣ, на страдащитѣ, на болнитѣ да ги лѣкува? Нѣкои казватъ, че не искатъ да иматъ никаква работа съ хората. Това не значи още отричане отъ всичко. Да се самоотрече човѣкъ отъ всичко, това значи да се отрече отъ онова, което спира неговия прогресъ.Човѣкъ трѣбва да се самоотрече само отъ онова, което спира развоя на неговата любовь, на неговата вѣра и на неговата надежда. Това значи истинско отричане. Значи, да се откаже отъ всичко това и да възприеме само онова, което помага за развиване на неговата любовь, на неговата вѣра и на неговата надежда. Тѣзи нѣща се криятъ въ самия животъ. Следователно, човѣкъ може да живѣе като последенъслуга, да прислужва на всички, но да живѣе така,че да развива своята любовь, своята вѣра и своята надежда.

 

Та казвамъ: Всичко въ свѣта служи за развиване. Въ свѣта има три вида женитби. Ти се женишъ, за да служишъ така, че да развивашъ или своята вѣра, или своята надежда или своята любовь. Когато нѣкой ми казва, че се е оженилъ, азъ зная вече защо се е оженилъ и тогава му казвамъ: Да те благослови Господъ да работишъ, за да развивашъ своята надежда. Другъ ми казва, че се е оженилъ. Казвамъ му: Да те благослови Господъ да се развивашъ въ своята вѣра. И когато трети ми каже, че се е оженилъ, казвамъ: Да те благослови Господъ да работишъ за развиване и придобиване на любовьта. Сега всички вие сте женени. Нѣма човѣкъ между васъ, който да не е жененъ. Когато нѣкой настоява, че не е жененъ, казвамъ: Ти още не си мислилъ нито за вѣрата, нито за надеждата, нито за любовьта, затова не си жененъ. Нежененитѣ сѫ младитѣ, които още нищо не разбиратъ, а старитѣ, които сѫ разбрали нѣщата, тѣ сѫ вече женени. Има нѣкои стари хора овдовѣли. И на такива хора казвамъ да не се препорѫчватъ за нищо. Щомъ мѫжътъ на нѣкоя жена умре и тя остане вдовица, казвамъ: Между мѫжа и жената не е имало никаква любовь. Нито жената трѣбва да умира, нито мѫжа. Но кога? - Когато сѫ женени по закона на вѣрата, на надеждата и на любовьта. Щомъ умре единиятъ отъ тѣхъ, това показва, че тѣ не сѫ развили никаква вѣра, нито надежда, нито любовь въ себе си. Сега това може да не ви засѣга, да не ви интересува, но азъ ви давамъ идея какво представя брака.

 

Въ сегашния си животъ вие трѣбва да развивате три нѣща: Вѣрата, Надеждата и Любовьта си . За да ги развива, човѣкъ трѣбва да мине по Божествения пѫть. Казвате на нѣкого : Не се жени. - Не, вие трѣбва да му кажете: Ако се женишъ, трѣбва да знаешъ, какво да развивашъ - Любовьта, Вѣрата или Надеждета си. Защо дойде Христосъ на земята? Той дойде, за да ви покаже своята Любовь. Любовьта е онази сила, която иде да помага на страдащитѣ, които сѫ изгубили своя пѫть, да ги върне къмъ Бога. Христосъ казва: “ И ще упазя овцетѣ, които ми даде.” Значи, нѣкои отъ овцетѣ сѫ били изгубени, и Христосъ трѣбвало да ги намѣри, да упази живота имъ. Тѣ сѫ се изгубили, защото сѫ се отдалечили отъ Бога. И Христосъ дойде на земята да даде на хората онова, което имъ липсва. На всички хора липсва вѣчниятъ животъ, както и онази постоянна радость, постояненъ миръ, постоянна свѣтлина. Често вие говорите затази свѣтлина, но тя се смѣня у васъ: Ту си разположенъ, ту не си разположенъ; ту имашъ свѣтлина, ту нѣмашъ свѣтлина. Говорите за любовь, но тази любовь се смѣня у васъ.

 

Казвамъ: Ние, обаче, говоримъ за нѣща, които никога не се смѣнятъ, нито се промѣнятъ. Ние се стремимъ къмъ единъ животъ, въ който царува Вѣрата, Надеждата и Любовьта. Единъ день, когато дойдете на земята и когато я напуснете, ще видите, че безсмъртното тѣло е външната страна на Любовьта. Надеждата и Вѣрата ще представятъ облѣклото на Любовьта. Бѫдещето ви тѣло нѣма да умира, то ще бѫде създадено по законитѣ на Вѣрата и Надеждата. Всички функции въ това тѣло ще ставатъ правилно. За да се прояви вѣчния животъ въ човѣка, неговото тѣло трѣбва да функционира по закона на Любовьта. Тъй щото, когато Надеждата, Вѣрата и Любовьта се съединятъ въ едно, тогава ще се създаде бѫдещето тѣло на човѣка, което ще бъде безсмъртно, и въ което всички функции правилно ще се извършватъ. Апостолъ Павелъ казва: “ Ще се разруши нашето земно тѣло, и ние ще останемъ съ духовното си тѣло, нерѫкотворено. Всички трѣбва да се стремимъ да се облѣчемъ въ новото си тѣло”.

 

Всички вие, които сега сте дошли на земята, трѣбва да се облѣчете въ Надеждата, да се обгърнете съ Вѣрата и да се изпълните съ Любовьта. Това е предназначението на всѣки единъ, който иска да бѫде чадо Божие. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да мине.

 

Отче нашъ.

 

Въ Божията Любовь е благото на човѣка / три пѫти/.

 

Гимнастически упражнения.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...