Jump to content

1936_10_04 Важността на черния дробъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВАЖНОСТЬТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБЪ

 

2-ро Нѣделно Утринно Слово.

4.10. 1936г. 5ч.с.

Небето малко облачно. Тъмно е. Времето прохладно.

ИЗГРѢВЪ

 

Добрата молитва. При Хвалата Учитѣльтъ, седна. Трѣбва да я научите добре да я четете. Да я казвате въ хармония. Когаточовѣкъ не чете хубаво, той не е влѣзналъ въ хармония съ себе си. Научете я хубаво!/за молитвата Хвалата./

 

Всичкитѣ хора изпускатъ нещо отъ предъ видъ. Ако хората не растѣха, ако седѣха все на едно положение, въпросътъ щѣше да се реши лесно; но понеже сме въ движение, всѣка областъ, въ която влизаме е нова, и вследствие на това произтичатъ въ живота тия противоречия. Всички растете, и всѣки денъ сте на друго мѣсто, и отношението, което имате е друго. И не можете да разчитате изключително само на него. Сега имате редъ разсъждения. Едно дете докато е малко, се задоволява съ малко храна; но стане мѫжъ на 21 година, какъ можете да го накарате да яде толкова, колкото въ детството си. Или да му турите сѫщитѣ дрехи, които тогава е носило? Това не може. Или пъкъ тъй любовно да го носите на рѫцетѣ си, да го прегръщате, да го стискате? Нѣкой пѫть вие искате да имате извѣстни отношения, които сѫ на малките деца. Може би преди 20 години така бѣше, но 20 години отъ после? Та и въ всичките области, и въ религията е сѫщото. И тамъ е всичкото заблуждение. Едно време, когато Мойсей проповядваше, условията бѣха тогава други, и сега три хиляди години отъ Мойсея условията сѫ други. И три хиляди години отъ сега нататъкъ, хората ще сечудятъ на насъ, какъ ние сме разбирали. За примеръ вие имате вѣра въ другия свѣтъ. Тъй. На колцина отъ васъ тази вѣра е ясна? Да кажемъздравъ сте. Имате едно разбиране. Но изгубите здравето, имате друго разбиране. Богатъ сте, имате едно разбиране; осиромашѣете,- друго разбиране.И хиляди други състояния има. Но представете си едно положение, което не се мѣни. То е постоянно. Вземете простата формула, имате единъ центъръ на една окръжностъ. Този центъръ той е постояненъ центъръ ако вие сте на повърхностьта, вие трѣбва да обикаляте. И не може да не обикаляте. Ако сте въ областьта на радиуса, който излиза отъ центъра, вие ще се движите по радиуса навънъ. А въ периферията щомъ бѫдете, съвсемъ друго положение ще имате.

 

Сега новитѣ нѣща, които могатъ да оправятъ живота ви. Защото всичко се отнася до човѣшкия животъ. Каквото и да говорятъ хората, всичко се отнася до човѣшкия животъ. Вие до толкова ще разбирате свѣта, доколкото разбирате ония отношения, които въ васъ има. Сега да ви занимая, вземете въ сегашното пѣние; преди три хиляди години пѣнието на земята се е проектирало, не отдавна се е създалъ този центъръ. Другояче сѫ пѣли хората. Вие може да видите въ мученето на вола, и то е пѣние. Пѣние е то. И той е пѣвецъ. Толкова знае, мучи той. И по нѣкой пѫтъ, когато той иска да изкаже своето чувство, съ пѣние така. Коньтъ цвили, и то е пѣние; или кучето, което лае; то е пакъ музикално. Музикаленъ е, оперенъ значи. Сега азъ мога да кажа ОПЕРЕНЪ, и оперенъ. Защото еднаimageчужда дума, когато минава отъ едно състояние въ друго състояние, измѣня положението си. Въ английски езикъ ударението е на едно мѣсто, на български е на друго мѣсто. Акопреведете една чужда дума, кѫде ще туритеударението? Казвашъ БАЛКОНЪ, французка tдума, кѫде е ударението?/ на последната сричка/. На български кѫде ще бѫде? / пакъ сѫщо/. Казвате ДИНЕ, пакъ французка дума, кѫде ще турите ударението? / на последната сричка/. Но нѣкѫде казвате: дръндаутъ, тамъ вече е измѣнено. Не е така, както въ английски. Въ английски е ДРЕНД НАУТ,- дрендъ е страхъ, а наутъ,който не се страхува. Имате единъ параходъ, който не се страхува. Българинътъ казва дръндаутъ, но и той не знае значението му какво е. Или да вземемъ научната дума ТАНГЕНТНА. Тия многото кръгове,тѣ сѫ условия. Понеже въ природата единъ кръгъ не седи въ едно състояние. Ние като го начертаемъ, то е механически така, но въ природата кръгътъ се мѣни. А тангентната има само една допирна точка отъ вънъ.И какво трѣбва да правишъ съ единъ човѣкъ? Имашъ само една допирна точка .То е единъ кръгъ. Има една допирна точка; и той като дойде до тази точка, ще знае, че има нѣщо отъ вънъ, което засяга неговото съзнание. Но какво е, не знае.Имашъ едно неприятночувство или едно приятно чувство, то е тангентна. Да кажемъ, ако вие като единъ кръгъ се движите и дойдете до тази тангентна, ако тя е гореща, винаги ще ви опари; и като минете, и ще се свърши. Ще зависи, ако останете на пѫтя по-дълго време, действието ще бѫде повече, ако останете по-малко.Та казвамъ,научно като разбирате живота, лесно ще се разбератъ въпросите и ще се уредятъ.Но тогава трѣбва пакъ приложение.

 

Сега какво трѣбва да правите? Представете си, че вие сте се обидили. Обидилъ ви е нѣкой. Върнете се вие, страшно сте възмутенъ: какъ той да ви обиди? Вие отъ ваше гледище сте много правъ, че не трѣбва да ви обиди. Но вие не знаете причината вѫтре, какво е мислилъ той, като ви е обидилъ. Вие не знаете това. Вие отъ ваше гледище го туряте на единъ педиесталъ, че той трѣбва да бѫде като единъ светия. Езикътъ му трѣбва да е избранъ, хубавъ, така трѣбва да бѫде. Е, кѫде се крие туй противоречие? Противоречието се крие въ ЧЕРНИЯ ДРОБЪ. Нищо повече! Идете въ медицината, тамъ, въ съвременната физиология, въ анатомията, като изучаватъ черния дробъ, той е единъ органъ, въ стомаха изпраща извѣстни сокове. Той извършва една доста важна работа за храносмилането. И когато туй храносмилане не стане тъй както трѣбва, какво ли не става начовѣка. Нѣкой пѫтъ той пожълтява, черниятъ дробъ е виноватъ. Нѣкой пѫтъ почернява, черниятъ дробъ е виноватъ. Нѣкой пѫть въ кожата не може да се побере човѣкъ.-Черниятъ дробъ. Нѣкойчовѣкъ говори, говори, кара се съ жената. -Черниятъ дробъ. Оправичерниятъ дробъ, веднага се изменя състоянието на този човѣкъ. Той е любезенъ вече, прегърне те, целуне те. Казвашъ: Какъ да ме целуне? - Оправенъ е черния дробъ. И двамата вече се разбиратъ. Но не те иска той, тикне те назадъ. Оправи се черния дробъ. -Веднага прегръща те, обикне те. Щомъ нѣкой не му се яде, казва: Не ми се яде. -Черниятъ дробъ е причината. Сега и религиознитѣ казватъ: Не съмъ разположенъ. Той е песимистъ, не вѣрва въ нищо. Всичко еотъ черния дробъ.

 

Единъ малъкъ органъ, който има грамадно влияние върху психическото състояние на човѣка. Ти ще търсишъ причината. Тя не е тамъ, но една отъ главнитѣ причини ще намѣришъ, черниятъ дробъ се влияе. Вие седите сега и гледате тѣлото си; нѣкои си гледате лицето си. Но всѣка една частъ на лицето, тя има извѣстно отношение къмъ единъ другъ свѣтъ, който вие не виждате. Но тия свѣтове, които сѫ далечъ отъ тѣлото, сѫ свързани съ тѣлото. Вие сега виждате само вашето физическо тѣло. Въ окултната наука има астрално тѣло, то има две области- нисша областъ и висша областъ. Азъ наричамъ нѣкой пѫтъ астралното тѣло духовно тѣло; понеже е тѣло на чувствата, то не е на човѣшката мисълъ. Този свѣтъ, той е подобенъ на водата. Всичкитѣ сѫщества живѣятъ като рибитѣ. Но то е много общо казано, като рибитѣ. Вие мислите, че рибитѣ сѫ много глупави. Не. Рибитѣ сѫ много умни. Рибитѣ, които живѣятъ въ астралния свѣтъ, сѫ много умни. Следъ туй имаме едно тѣло, съ което сте тукъ на земята. Казвате: То е умно.То принадлежи начовѣшкия умъ, на човѣшкия свѣтъ. И после има другъ единъ свѣтъпричиненъ го наричатъ те. Това сѫ, четири тѣла има. Тия свѣтове иматъ своята материя. И те сѫ образувани отъ 4 вида материя. Тогава вашиятъ свѣтъ е свързанъ; Черниятъ дробъ е свързанъ съ астралния свѣтъ, съ духовния свѣтъ и съ чувствата. Всичкитѣ тия най-нисши чувства се регулиратъ отъ черния дробъ. После има и други прояви. Много сприхавъ е черния дробъ. Службата му, каква дума да кажа, не е отъ най-благороднитѣ. Да. Всичкитѣ отрови има, ако ти не внимавашъ, може да те отрови. До него е и жлъчката. Пъкъ нѣкой пѫтъ, като се съюзятъ двамата, погледнешъ, като пуснатъ тия сокове. И всѣки денъ вие се тровите. Разсърдишъ се. Знаешъ какво става тогава? Или кажешъ: Азъ ще се самоубия.Азъ не искамъ да живѣя вече.Черниятъ дробъ е започналъ вече да говори въ тебе. Не ти вървятъ работитѣ. Черниятъ дробъ се е разсърдилъ. На лѣво на дясно реже. Сега черниятъ дробъ е свързанъ съ извѣстни сѫщества на нисшите области на астралния свѣтъ, които иматъ друго разбиране на живота. И тѣ отъ тамъ започватъ да ти внасятъ една нова философия. Казватъ:Защо си толкова глупавъ да страдашъ? Я си тегли единъ куршумъ. Тѣ се съюзятъ. Ама друго има сега. Има другъ единъ свѣтъ отъ нисшето поле, той е пакъ отъ духовния свѣтъ, който е свързанъ съ умственото тѣло. Той е аристократъ. Тозиотдолу е, азъ го наричамъ въ рода на пролетарий. Пролетарий е пакъ турска дума. Какво значи “пролетарий”? Бѣдни хора, неорганизирани хора, които искатъ да събератъ двата края на едно мѣсто. Силни хора сѫ, но не сѫ организирани. И за свѣта иматъ много просто разбиране. Пролетариитѣ, като се събератъ, казватъ: Този да го убиемъ! Той е изедникъ. Това направилъ, онова направилъ.И не му мислятъ много.

 

Та казвамъ, въ васъ тия дветѣ течения, черниятъ дробъ е опасенъ понеже е много силенъ, а неорганизиранъ.А нѣма по - опасни хора въ свѣта отъ неорганизиранитѣ хора. Тѣ нѣматъ никакви отношения. Той отъ дето мине разрушава, кѫщи, това - онова. Нѣма да съгради. Казва: Менъ не ми трѣбва това нѣщо. Пъкъ умнитѣ хора сѫ организирани. Та казвамъ, когато дойдете до тия състояния, които ви измъчватъ, вие сте неорганизирани, сте въ една областъ неорганизирана. И следователно въ тази областъ вие не можете да разсъждавате друго яче. Ама, че не можешъ да се смѣешъ, когато те биятъ, то е едно състояние неорганизирано.- Ама търпи.- Не мога да търпя. За да търпи, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Слабиятъчовѣкъ не може да търпи. Него ще го карашъ да търпи. Търпението, това е единъ човѣкъ, който е организиранъ. И той знае какво ще стане. А какъ ще търпите? Вие не знаете какво ще стане. Вие не може да търпите. Трѣбва да бѫдете организирани. Тия сега състояния психически азъ съмъ ги изучавалъ, изучавалъ. Какво нѣщо е една неорганизирана материя, и какво е една организирана. Азъ подразбирамъ, въ неорганизираната съзнанието по единъ начинъ се проявява, а въ организираната- по другъ начинъ. Като говоримъ за светиитѣ, тия хора сѫ имали отличенъ черенъ дробъ. Че англичанитѣ се отличаватъ; туй мощното въ англичанитѣ азъ наричамъ отличенъчеренъ дробъ,- организиранъ черенъ дробъ.

 

Седи единъ английски лордъ съ своя слуга въ една обѣдна стая на единъ хотелъ. Заръчва ядене за себе си и за слугата си. Ядатъ и двамата. Единиятъ отъ едната страна, другиятъ отъ другата страна. На слугата следъ първата порция му става нѣщо лошо, пада и умира. Лордътъ седи и продължава да яде. Слугата изялъ една порция. Той не се занимава съ слугата си. Не се тревожи. Иска да се наяде, че тогава да иде да види какво му е станало. Иде келнерътъ и му дава смѣтката, колко сѫ изяли двамата? Казва: Г-не, слугата ми изяде само една порция, при другата той припадна и умре.- Корегирасмѣтката. Вие ще кажете: Това е безчувствие. Той разсъждава друго яче. Слугата му значи отишълъ на работа. Лордътъ ни най- малко не се смущава. Казва: Господъ повикалъ човѣка. На добъръ му пѫтъ! И той седи и спокойно гледа, ни най-малко не мисли, че е умрялъ. Заминалъ е нѣкѫде. А вие ще кажете: Колко е безчувственъ. Че каква умностъ може да бѫде. Нѣкой не е живѣлъ добре съ жена си. Вземете сега у българитѣ какъ е. Като умре жена му, той почне да плаче, вижда нейното добро. Ще я погребе, после ще прави деветини, после ще и направи 40-тини; ще направи една година. Питамъ каква идея седи въ умъ му? Той българинътъ го е страхъ, понеже жена му отива въ онзи свѣтъ, ще се оплаче на Господа. И той казва: Опасна работа! Тя може да се оплаче горе. И той и прави това погребение и всичко това. Казва: Моля, да не казвашъ на Господа, че лошо съмъ се отнасялъ съ тебе. Да си мълчишъ. Сѫщото и за мѫжа, и жената плаче. Тя го е мъчила. Ама черниятъ дробъ е причината. Тя, горката, като замине мѫжътъ, защото законътъ е все сѫщиятъ. Вие мислите, погребали нѣкого. Другитѣ сега философствуватъ. Казватъ: Кой е ходилъ на онзи свѣтъ? Кой е видѣлъ Господа? Това е говоръ на черния дробъ. Тази работа не е организирана. И ви казвамъ, ония хора, които въ нищо не вѣрватъ, азъ ги наричамъ доста интелигентни хора сѫ тѣ. Вѣрующите сѫ малко по- будали, а невѣрующите сѫ по-умни. Невѣрующитѣ - туй да си го признаемъ - сѫ по-умни. Тия невѣрующитѣ вѣрватъ. Тѣ друга вѣра иматъ. Онѣзи будалата иматъ по-висока вѣра: И ония невѣрующитѣ сѫ по-умни. И тѣ вѣрватъ нѣщо. И тѣ иматъ пакъ нѣщо полезно.

 

Тукъ преди две седмици иде една госпожа, много интелигентна, искаше да ме види тя. Тя чувала такива голѣми противоречия, а иска тя да провѣри. Казвамъ и: Занятъ съмъ сега. Но тя казва - само малко искамъ, отъ думите му, които ще ми каже, азъ ще го разбера. Казвамъ: Нека влѣзне. Още като влиза, ми казва: Ще ме извинишъ, азъ въ Бога не вѣрвамъ, и въ онова, което вие проповѣдвате, и въ него не вѣрвамъ. Азъ сега не правя никаква обструкция. Казвамъ: За пръвъ пѫтъ една жена, която отлична вѣра има. Ти си една голѣма вѣрующа. Ти въ Бога не вѣрвашъ, Който хората е създалъ, но вѣрвашъ въ едно нѣщо, имашъ друга вѣра. Азъ, казва, вѣрвамъ въ паритѣ. Сега пъкъ да и обърна вниманието: Но паритѣ сѫ единъ резултатъ на човѣшкия умъ организиранъ. А паритѣ сѫ единъ резултатъ, едно средство. А умътъ е, който е създалъ. Ако дойде сега да ти подаряватъ паритѣ и умътъ,кое ще изберешъ? Хубаво е да има човѣка и дветѣ, но ако дойде да изберешъ, кое ще изберешъ? -Е, умътъ. Е, твоятъ умъ е господаръ, а паритѣ сѫ единъ слуга. Ти обичашъ господарьтъ, а обичашъ и слугата му. Пъкъ ти си се влюбилъ въ слугата му. Но и господарьтъ трѣбва да държишъ на своето положение.

 

Та казвамъ, нѣкой ще дойде, ще каже: Азъ отъ пари не се нуждая. -Ти криво разсѫждавашъ. Щомъ отричашъ парите, ти отричашъ ума си. Ама Христосъ е казалъ: На двама богове не може да служите. Не прави паритѣ Богъ за себе си. Понеже ти си ги създалъ. А туй, което си създалъ, не го отричай. Направилъ си една кола. И казвашъ: Азъ нѣмамъ нужда отъ кола: То е неправилно разсѫждение. Колата ти е потрѣбна. Но нѣма да разсѣждавашъ, че тази кола може всичко да направи за тебе. Паритѣ сѫ единъ слуга. Единъ много добъръ слуга, много учтивъ.И този слуга навсѣкѫде може да те препорѫча. Ти държишъ този слуга въ джоба си. Идешъ на гарата, кажешъ на този твой слуга да иде при този, който издава билети, и той веднага ще ти даде единъ билетъ. Ти като вземешъ това, което ти е далъ този, при когото ти си изпратилъ твоя слуга, ти го носишъ съ себе си, и като идешъ тамъ, веднага ще те пуснатъ да се качишъ на влака. После ще дойде другъ, който ще провѣрява; ти ще извадишъ билета си и ще останешъ. Да допуснемъ нѣкой пѫтъ ти бързашъ, не си извадилъ билета, дойде този, който провѣрява, и веднага те глобява. Ще си платишъ билета, може и двойно. И слугата излѣзе отъ джеба ви и урежда работитѣ. Азъ, казва нѣкой, не искамъ много пари, искамъ да имамъ само толкова, колкото за преживяване. -Нѣма какво да искашъ пари. Ти ще създадешъ паритѣ. Нищо повече. Вие не искайте отъ Господа пари. Богъ е, Който осиромашава и обогатява. Искай отъ Богъ единъ отличенъ умъ! Богъ е далъ умътъ. Не искай отъ Господа пари. А единъ отличенъ умъ! А умътъ като дойде, той е майсторъ на тия работи. УМЪТЪ КАТО ДОЙДЕ, ТОЙ ОРГАНИЗИРА ЧЕРНИЯДРОБЪ. Черниятъ дробъ, това е единъ отличенъ слуга на сърцето, на този сърдеченъ свѣтъ, най-главенъ е той. Той като спре у човѣка да работи, на човѣка всичката му работа е свършена.

 

Сега разбира се азъ се отдалечихъ, но ви казвамъ, имате единъ черенъ дробъ, имате едно състояние, нервенъ сте; и неврастенията се дължи на разстройство на черния дробъ. Вие може да считате, че англичанитѣ сѫ хора съ много голѣмо въздържание. Особени са англичанитѣ, въ всяко едно отношение тѣ иматъ навицидобити сега. И можемъ да се върнемъ назадъ, да видимъ кога сѫ добили тия навици. Седи единъ англичанинъ въ трена и гледа - на единъ господинъ се запалило палтото отъ цигарата. Той си седи и не му казва нищо. Мисли сега какъ да му помогне? Той вижда до него седи единъ другъ господинъ, казва: Този г-нъ познавашъ ли го? - Познавамъ го. - Моля, запознайте ме съ него. И той го запознава. Двамата се рѫкуватъ, следъ туй му казва: Г-не, палтото ви гори. А вие видите на нѣкого палтото му гори, развикате се, крѣскате, и всичко(...) Запазете си, кажете: Г-не, палтото ви гори. И той ще ви каже - благодаря. Сега този примеръ е само за обяснение. Но въ англичанина има друга крайностъ. Въ тѣхъ има тази черта, това е черниятъ дробъ, който произвожда. Понеже англичанинътъ е човекъ много горделивъ. Макаръ че англичаните да са стигнали до висока степенъ на цивилизация, да се владатъ, обаче гордостта на тѣхъ, много пѫти въ политиката тѣ разтакатъ, разтакатъ работите така,та единъ методъ, втори, та трети, ще ти даде другъ единъ заемъ, ще каже: Докато разрешите въпроса. Много разтакатъ политически. Отива единъ много богатъ англичанинъ въ Италия, седи въ хотела, гледа другъ единъ италианецъ отъ срѣща съ револверъ седи.Туря го до слепите очи, снеме го; тури го до сърдцето си, снеме го. Разхожда се, вземе го, остави го на масата. Два три пѫти вземе револвера и го остави. Отива англичанинътъ, казва: Виждамъ, вие имате нѣкое голѣмо нещастие. Италианецътъ му разправя своето нещастие, какъ е заборчнелъ, има много да дава, иска да се самоубие, но иска и да живѣе. Този му казва: Колко имашъ борчъ?- Е, 25 хиляди английски лири ми трѣбватъ. Този изважда чекъ, написва му единъ чекъ отъ 25 хиляди английски лири. Дава му го, казва: Дай ми револвера, да ти покажа какъ. И казва: Не бѫди баба. Туря револвера и гръмва. Е, това е глупаво у англичанитѣ. Човѣкъ трѣбва да има достойнство да се самоубие. Туй е гордостъ. Неорганизирана гордостъ. Човѣкъ, който е горделивъ, неговитѣ мисли и неговитѣ чувства не сѫ организирани.

 

Та казвамъ, сега у всинца ви, вие по нѣкой пѫтъ сте като англичанитѣ.- Ще си теглите куршума. Но питамъ сега, какво се постига? Доколко е вѣрно туй? Но все сѫ станали такива случаи. Нѣма нѣщо въ свѣта, всичкитѣ нѣща, които романиститѣ са създали, сѫществуватъ. Станали сѫ нѣкѫде. Нѣма въ свѣта проява, която да не е сѫществувала. Може би формата, въ която сѫ изнесени, да не е вѣрна, но всичко е вѣрно! Но казвамъ, неразположението, коетоимате сега - вие сте боленъ, неразположенъ духомъ, черниятъ дробъ е виноватъ. Свършете работата, но отъ черния дробъ ще дойдатъ всички разгадавания. Щомъ черниятъ дробъ се организира, вашата вѣра ще бѫде друга. Пъкъ има начини да знаете ще ви върви ли. Има начини, по които вие може да констатирате, ще ви върви ли или не. Богъ е турилъ, не е оставилъ хората да се лутатъ въ тъмнина. Ако нѣма нѣкого да питашъ, всѣкога можешъ да провѣришъ. Но не трѣбва да бѫдешъ боленъ ти. Ако работитѣ на единъ човѣкъ ще тръгнатъ на добре, той въ себе си усѣща едно разположение на миръ. Тъй. Не трѣбва да мисли той много време. То е разположение вѫтрешно. И когато работитѣ му почнатъ да се развалятъ, има нѣщо, което дълбоко ще почне да те безпокои. И тогава вече трѣбва да вземешъ мѣрки. Тѣ го наричатъ сега интуиция. По интуитивенъ начинъ можешъ да знаешъ следъ 5 години, следъ 10, следъ 15, 20. И най-после можешъ да знаешъ кога ще умрешъ, кога ще идешъ въ онзи свѣтъ. Можешъ да знаешъ всичко туй. Умниятъ може да знае, а онзи, който не вижда работите, другояче седи.

 

Та сега вие сте ученици, трѣбва да учите. Най - първото нѣщо въ свѣта е учението. Следъ туй, следъ учението, ще наредите всичкитѣ ваши длъжности, които имате. Понеже имате много длъжности. Много нѣща сте взели, много предприятия. Зависи отъ знанието, което имате; и какъ трѣбва да постѫпите. Думата знание, знанието е отъ Господа. Азъ като говоря за знанието, не разбирамъ, че много научно нѣщо. То значи за менъ едно знание отъ Господа. Научилъ ме е Господъ и постѫпвамъ умно. Знанието, което иде отъ Господа, урежда всичко. А щомъ не може да уреди работитѣ, нѣмамъ знание. И постоянно се намирамъ въ противоречие съ себе си. Това не е знание. Знанието урежда работитѣ. Седи единъ и казва5 по 5 колко прави? Сега го е турилъ 5 по 5. Турцитѣ какъ ще го сметнатъ? Смѣтането какъ отива на турски; на английски? Има различни методи; сега петъ значи, едно число е умножено на едночисло. Можешъ да го умножишъ два пѫти. Значи, ще знаешъ закона. Пет го умножавашъ съ 2, съ 3. Можешъ да го умножишъ съ 4, можешъ да го умножишъ съ себе си, на 6, на 7, на 8 - това сѫ отношения. Това сѫ хора петъ да кажемъ е числото въ тази система, средноточисло, средата. Значи 1, 2, 3, това сѫ отношения. Едни отношения. А умножавашъ съ 6,7, 8, 9, сѫ други отношения. И ти не можешъ да имашъ сѫщите резултати. При умножението на 3, то е нисшеimageсъстояние. А като минешъ туй, което е надъ тебе, то дава други резултати. Следователно, ако вие се занимавате, има едно знание, като умножавате, знание което е подъ васъ; и то ще ви помогне, но туй знание не разрешава ония висшитѣ въпроси, които васъ ви интересуватъ. То е надъ васъ туй знание- 6, 7, 8, 9. Въ окултната наука 6 е едно число, ако го познавате, тѣ го считатъ число на илюзии. Но 6 съдържа една философия. Шестъ показва пѫтя на влизането и пѫтя на слизането. Шестѣ това показва. Ако умножавашъ съ 2, съ 3, съ 5. Този триѫгълникъ може да бѫде обърнатъ така съ основата си нагоре, а неговиятъ върхъ ще бѫде обърнатъ къмъ земята. Какво показва този триѫгълникъ така обърнатъ надолу? Туй състояние показва,че всичкитѣ твои стремежи сѫ къмъ земята. А имате и друго състояние. Триѫгълникътъ е съ върха нагоре. Туй показва стремежътъ ви къмъдуховния свѣтъ. Единиятъ триѫгълникъ показва една неорганизирана материя. А другиятъ- крайно организирана. Единиятъ показва, че благородство и интелигентностъ тамъ нѣма. Тѣ го наричатъ сѣнка. Неорганизирана сѣнка. Този триѫгълникъ, който слиза съ върха надолу, тамъ сѫ всичкитѣ противоречия. Ти не можешъ да живѣешъ съ такъвъ човѣкъ. Между такива хора ти не можешъ да живѣешъ добре. Не че тѣ сѫ лоши, но тѣ не са организирани; и не виждатъ нѣщата тъй, както ти ги виждашъ. Да кажемъ единъ човѣкъ, на когото рѫката е груба, а ти имашъ деликатна рѫка. Неговото здрависване съвсемъ друго ще бѫде. Той като се здрависа веднъжъ съ рѫката си, втори пѫтъ нѣма да искашъ да се здрависашъ съ него. Не че е лошъ. Но рѫката му е груба. Тази рѫка ако единъ денъ се облагороди, здрависването ще бѫде приятно. Ама че сега съ вашия езикъ вие не сте изучавали, ако идете въ Америка, ще видите колко сѫ по- фини американцитѣ. Тѣ иматъ една ирония такава, каквато вие не подозирате даже. Той ще те подиграе така деликатно, че хичъ нѣма да се усѣтишъ. Запримеръ у тяхъ има ирония, подиграватъ нѣкой проповѣдникъ. Много пѫти иронизиратъ проповѣдницитѣ тъй тънко, че не сѫ умни. Седи проповѣдникътъ отъ амвона и казва на всичкитѣ приятели, както вие. - Приятели, казва, нашиятъ братъ, еди кой си Джонъ, се е поминалъ. Обявява, всички да знаятъ. И следъ туй казва: Станете да изпѣемъ Славословието къмъ Бога! Значи умрялъ, отървахме се отъ него. Туй значи. Тънка ирония. А тозипроповѣдникъ е недосѣтливъ,- той горе отъ амвона да казва: Еди кой си братъ умрялъ. А този го иронизира, понеже славословието има съвсемъ друго предназначение. Но туй докосване, ирония- помина се.- Този бѣше едно шило за насъ, но слава Богу, че се отървахме отъ него! Но не се докачатъ. Като седнатъ на масата ядатъ и пиятъ, но иматъ тази тънка ирония, подигравка и тънка ирония. Че едва ще я забелѣжишъ. Казвамъ, какво се ползуватъ? Туй наричаме, всеки единъ народъ си има различни начини. И французитѣ иматъ така. И германцитѣ и тѣ си иматъ начини. Ако идете въ Германия, ще видите ботушъ има. Още като влѣзнете, атмосферата тамъ,ще видите, че нѣма свобода. Всичко е механическо. Трѣбва да се подчинявашъ. Че мнение имашъ, това нѣма. Но и като седнешъ при германцитѣ, ще му видишъ неговата чаша тамъ съ бира. Той я дига. И всѣки като стане, самъ плаща. Черпене като насъ нѣма. Българинътъ дигне чашата, изпие я, и после плаща за всичките. Туй у насъ благородната частъ. Той ще плати за всички. Този, който плаща, въ туй отношениечерниятъ дробъ е организиранъ. А германецътъ, всеки като си плаща, и неговиятъ дробъ е много организиран. Дробътъ на германцитѣ е организиранъ въ друго направление.

 

Сега пренасяме ние въ вашитѣ религиозни вѣрвания, вие не можете да имате едно вѣрую тъй. Трѣбва да бѫдете оптимисти, не тъй да говорите само. При най- голѣмитѣ неприятности въ живота, които може да ви постигнатъ, да отправите умъ си къмъ Бога! Макаръ живота да виси на косъмъ, да знаете, че има нѣщо реално! И всичко ще се оправи! Има нѣщо. Защото ние живѣемъ въ единъ свѣтъ разуменъ. Но този свѣтъ има отношение къмъ насъ. Въ две направления.- Ако сме готови да служимъ, да Му служимъ. И ако сме готови да Го слушаме. То сѫ дветѣ нѣща. Тия две нѣща се изискватъ отъ насъ. Ако си готовъ да слушашъ този разуменъ свѣтъ; и трѣбва да си готовъ да го възприемешъ. И после, да слушашъ онова, което ти кажатъ, да го приложишъ. Тогава нѣма да питашъ, защо работитѣ сѫ наредени така? Следъ като го направишъ, ще видишъ,че е така. И нѣма да философствувашъ, да бъркашъ работитѣ. Има работи, които сѫ опасни да ги приемешъ. Ти не можешъ да изследвашъ една напълнена бомба. Ти ще я вземешъ и много внимателно ще я носишъ. Ако я вземешъ и така я чоплишъ, работитѣ ставатъ лоши. Въ Божествения свѣтъ не искатъ чоплене. Питате вие, защо трѣбва да вѣрваме? Кажете, може ли нѣщо да стане въ свѣта безъ вѣра? Не може. И Писанието казва тъй.- Безъ вѣра не може да се угоди на Бога.Ще вѣрвашъ, ако искашъ да ти върви. Трѣбва да имашъ вѣра. Ама защо трѣбва да вѣрвамъ? За да ти върви. Защо трѣбва да имашъ вѣра? За да можешъ да живѣешъ. Тъй е. То сѫ положенията. И ще оставите онази вѣра сега, каква вѣра сѫ имали вашитѣ дѣди и предѣди. Е, каква вѣра сѫ имали? Ти не можешъ да знаешъ каква вѣра е ималъ дѣдо ти. То е предположение. Сѫщинската вѣра, която вие може да имате, то е онази ваша вѣра,която сега проповѣдвате. Дойде при васъ единъ братъ. Да допуснемъ, че ви поиска 10 хиляди лева на заемъ. И казва: тия пари, 10 хиляди лева, ще ги върне. Ще му дадешъ паритѣ, и нѣма да вземешъ записъ и нищо. Ще вѣрвашъ, че каквото е казалъ той, ще го направи. Вие ще дойдете и казвате: Отъ де да знаешъ сега? Вѣрата знае. Ако ти тия пари ги давашъ съ вѣра, този братъ ще ги донесе. Ако имашъ едно малко съмнение въ душата си, ще стане нѣщо, и той ще закъснѣе. Ако имашъ вѣра, не може да не станатъ нѣщата. Туй, което Богъ е казалъ, понеже то иде отъ Божия законъ, тъкмо че кѫдето и да е въ свѣта, даже и да е организиранъ свѣта. Азъ съмъ виждалъ свѣтски хора, а не сѫ свѣтски. Нѣкои по- високо седатъ. Духовни сѫ. Човѣка може да не е членъ на нѣкоя църква или общество, може да не е повидимому вашъ, но срещнете го, даде ви 10 хиляди лева. И каже: Азъ вѣрвамъ, че ти ще ги върнешъ. Та този е единъ братъ, който не се е проявилъ. Той е отъ нашитѣ. Всѣки човекъ, който може да направи това, той е отъ нашитѣ. Че срещне те, повика те въ дома си, угощава те. Та той е отъ нашитѣ. Нищо повече! Не питайте вие отъ нашитѣ ли е? Азъ гледамъ челото му, черепа му, и веднага казвамъ: Той е отъ нашитѣ. Щомъ има една свѣтла мисълъ, отъ нашитѣ е. Щомъ има едно добро чувство, отъ нашитѣ е. Тъй гледайте вие. Щомъ нѣма добра постѫпка, може да е членъ нѣкѫде,-черниятъ му дробъ не постъпва добре. Азъ не го сѫдя, но казвамъ: Не е организиранъ черния дробъ. Ето азъ какъ гледамъ. Дойде единъчовѣкъ, не е готовъ да направи една услуга. Боленъ е човѣкътъ, лежи на легло. Казвамъ: Щомъ черния дробъ е разстроенъ, не върви тази работа. Щомъ се поправи черния дробъ, той е готовъ и на нивата да иде, и да ти даде, каквото искашъ. И всичко да направи за тебе. Или туй, което християнитѣ наричатъ- нѣма общение. Щомъ се разстроичерния дробъ, човѣка нѣма общение съ Бога. Нѣмашъ телефонъ, съ който да говоришъ, нѣмашъ звънецъ, съ който да повикашъ. Ти си затворенъ. Изолиранъ си отъ свѣта. Това подразбирамъ. Като се поправи черния дробъ, всичкитѣ тия съобщения съ невидимия свѣтъ се оправятъ. И Господъ казва: Преди да поискате, Азъ ще ви дамъ.Това е отговоръ! Господъ знае значи преди да поискашъ. И на часа щомъ поискашъ, и всичко ще бѫде на ваше разположение.

 

Та това е сега, за да успѣвате. Мислите за организирането на вашия черенъ дробъ! Туй, което имате, е добро. Има да се справите още. Има нѣща, които вие си знаете, всѣки единъ отъ васъ. Има едно състояние, едно разположение. Имашъ разположение, готовъ си да направишъ всичко. Нѣмашъ разположение, ти се сърдишъ, казвашъ: Азъ не вѣрвамъ вече въ хората не искамъ да правя добро. Отъ тамъ е дошла поговорката: Направи добро, за да намеришъ зло. Такова нѣщо въ свѣта нѣма. Но ние сме го измислили. Та бихъ ви превѣлъ много други примери. Нѣма да ви ползуватъ. Но мислете: Да бѫдете организирани! Черниятъ ви дробъ да не е разстроенъ. Разгнѣвишъ се. Ще се обърнешъ къмъ Господа и ще му кажешъ: Господи, азъ искамъ знание и свѣтлина да се поправи черния ми дробъ. Не можешъ да живѣешъ съ хората.- Черниятъ дробъ. Не ти върви.- Черниятъ дробъ. Не може да се учите. - Черниятъ дробъ. Да ви го кажа. Туй сѫ нѣща, които съмъ изследвалъ. Разстройва всичко. И умствени способности, и духовни, и чувства разстройва; и навсѣкѫдечерниятъ дробъ е вѫтре. Значи, този нисшиятъ свѣтъ, азъ казвамъчерния дробъ. Този нисшия свѣтъ, като влезне въ черния дробъ, тѣ сѫ термити, изпоядатъ всичко, развалятъ всичко. Та казвамъ сега, вие седите и по нѣкой пѫтъ казвате: Защо да не го направимъ? Защото трѣбва да знаешъ, какъ да го направишъ. И да кажемъ, който и да е отъ васъ, ако ви каже тъй: Я, станете и да изпѣете “ Цвѣте мило, цвѣте красно”. Ама като го изпѣешъ тъй да ме трогнешъ, че сълзи да изкочатъ отъ очитѣ ми. Колцина отъ васъ ще го изпѣятъ тъй? “Цвѣте мило, цвѣте красно” можете да го изпѣете тъй./ Учителятъ пѣе “цвѣте мило, цвѣте красно”/. Може всѣки единъ отъ васъ да пѣе. За да пѣешъ, не е много голѣмо изкуство. И казвамъ сега: Ако твоя умъ стане тъй, всичко ще просвѣтне; ако твоето сърдце така, и то ще просвѣтне; и ако волята, душата ти ще просвѣтнатъ. Ти тогава ще пѣешъ така. И всичко излиза вече отъ пѣнието. Онзи великиятъ пѣвецъ, той тука подъ лѫжичката му играе. Като речешъ да пѣешъ, ще усѣтишъ отдолу една малка топлинка. И щомъ пѣешъ тъй, хората могатъ да плачатъ. Но станешъ и никаква топлинка нѣма вѫтре, ще пѣешъ “цвѣте мило, цвѣте красно” тъй провлачено; пъкъ като имашъ топлинка, тогава ще дойде онзи правиленъ тонъ отъ вѫтре. Та зависи отъ съзнанието. И после въ васъ, вие имате сега срамъ. Хубаво е това. Азъ уважавамъ вашия срамъ. То е хубаво чувство, благородно чувство. Срамъ го е човѣка. Азъ го тълкувахъ какъ?Черниятъ дробъ не е организиранъ. Ако не е организиранъ ще направи нѣкоя бѣла. Ще ме извините. Идете при нѣкой, на който черниятъ дробъ е организиранъ, - нѣкой пѫтъ азъ пресилвамъ работитѣ. То е за да станатъ ясни нѣщата. Нѣкой не иска да пѣе. Оставете го, не го бутайте. Черниятъ дробъ още не е организиранъ. Кажешъ на другиго я, пѣй! Изведнъжъ стане. Организиранъ е черниятъ дробъ. - Ама нѣма това ценностъ. Не може да го направя. - Черниятъ дробъ не е организиранъ. Ще каже: Кажи една блага дума.- Не мога.- Черниятъ дробъ не е организиранъ. Примирете се.- Не може.- Черниятъ дробъ не е организиранъ. Не го пресилвайте. Ще дойдешъ до друго положение. Нѣма да кажешъ, този човѣкъ не е билъ организиранъ. Ето азъ какво подразбирамъ подъ неорганизиранъ. Кракътъ му е изкълченъ. Ще стане. Не може да ходи. Казва: Не мога да ходя.- Какъ да не можешъ? Не може човѣкътъ. Намѣри нѣкой другъ, който като те потегли, като намѣсти крака, всичко направи. Вие не можете да разберете какъ тъй? Кракътъ ти е изкълченъ, излѣзешъ, не можешъ да се мръднешъ. Азъ разбирамъ така. Може да е изкълченъ черният дробъ. Казва: Не може да се примиря. Като го потеглишъ отъ едно мѣсто, отъ тука - отъ тамъ, можешъ да го поправишъ. Всѣко нѣщо за да стане, трѣбва да има една побудителна причина. Седи до васъ единъ приятелъ, недоволенъ е, песимистъ. Туй общество, тия хора, тия братя,- дига шумъ. Ама азъ зная причината.- Черниятъ дробъ е разстроенъ. Той се нуждае отъ пари. Има на бакалина, на хлѣбара, на този, на онзи да дава, изваждамъ азъ кесията си съ звонковитѣ, и изведнъжъ черниятъ дробъ се организира. Вече този братъ забрави всичкия си песимизъмъ. Веднага се измѣни състоянието му. Покажи на човѣка нѣщо, което е реално. Единъ г-нъ въ митницата казва: Г- не, законъ има тукъ, не може да пуснемъ стоката. Онзи му показва кесията си. И той казва: Може, може, пуснете го. Сега казватъ ви да се не подкупва човѣкъ. Подкупи го. Нищо повече! Законътъ е човѣшки. Едно куче те залае. Казва: Не може тука да минешъ. Изваждашъ едно парче хлѣбъ, подкупвашъ го.

 

Нѣкои хора минаватъ за много праведни. Азъ казвамъ: Подкупи кучето. Като яде, казва: Може да минешъ отъ тукъ. Ама казва: Не направихъ ли азъ едно престѫпление? Всѣко нѣщо на своето време е позволено. Азъ отивамъ по важна работа, искамъ да се кача на влака казва: Не може да тръгнете съ трена. Смѣшна работа, изваждамъ кесията и казва - може да минете. Сега ще кажете: Ама право ли е? Право е. Ако живѣете за Бога. Нѣщата не сѫ прави самотогава, когато човѣкъ не живѣе за Бога. Като живѣе за Бога, всички нѣща сѫ прави. То е правотата на човѣка. Правотата зависи отъ правото вѫтрешно състояние, отъ онова, което азъ мисля, то е, което разваля човѣка, не онова, което съмъ направилъ. Има една несъобразностъ, вие може да идете съ най- доброто разположение и да занесете най- хубавото ядене на нѣкого. Но неговиятъ стомахъ е толкова разстроенъ, че може да му създадете зло. Нѣкой пѫтъ може да идете при нѣкой вашъ приятелъ, давате му единъ лекъ, който е горчивъ, като единъ специалистъ. И туй горчивото помага. Тъй че зависи отъ ползата. Въ единия случай, туй хубавото ядене не може да принесе полза, а въ другъ случай туй горчивото принася полза. Ако този хапъ е даденъ на време, той ще принесе полза.

 

Та сега казвамъ, какво бѣше най- първо? Вие сега всинца се намирате въ едно противоречие. И запитвате: Защо Господъ направи свѣта? По-добъръ свѣтъ вие никъде не може да намерите. По- добъръ свѣтъ не може да направите, ако разбирате. Но вие още не оцѣнявате. Знаете ли какво струва една гледка, да видишъ Слънцето да изгрѣва? Ако разбирашъ. И да видишъ, когато цвѣтята растатъ. Да видишъ всичко туй. Да вкусишъ водата, когато си жаденъ. Знаете ли, какво велико благо е. Нѣщата, ако ние ги разбираме, съдържатъ едно благо. Вземете онзи финансистъ, азъ наричамъ финансистъ този, който не разбира свѣта. Той седналъ и въ тевтеритѣ си пише разни смѣтки. За него сѫ важни неговитѣ тевтери, че отъ вънъ слънцето изгряло, че хората, туй не го интересува Той като седналъ, и мисли за съвсемъ други работи. Той си прави своитѣ финансиални смѣтки. Че на този щѣло да стане това, на онзи онова. Този човѣкъ не е разбралъ Божия свѣтъ. Туй не принася полза. Вие може да сте финансистъ и трѣбва да знаете, че туй финансиално отношение къмъ кризата може да не е изгодно. Представете си сега спадането на французкия франкъ. Казватъ, че въ Англия имало една печалба отъ 67 милиарда лева. Колко сѫ умни англичанитѣ. Но когато спадна английската лира, онѣзи понамазаха. Сега пъкъ англичанитѣ печелятъ. Като спадна лирата, другитѣ много спечелиха. Сега като спадна французкия франкъ, англичанитѣ печелятъ 67 милиарда. Вземане даване. Сега това не е лошо. Това е единъ процесъ въ свѣта. Единъ пѫтъ благото въ свѣта иде на васъ. А следующето, другъ пѫтъ може да ви дойде отплата, една малка горчевина. Не мислете, че онова, което се случи въ свѣта, е лошо. Туй, лошото, което го считате, следъ време ще ви даде едно голѣмо благо. Въ свѣта има единъ законъ. Две нещастияедно подиръ друго никога не може да дойдатъ. Следующиятъ пѫтъ ще дойде едно благо. Божиятъ законъ е такъвъ. То е поляризиране. Но и две добрини едно подиръ друго не може да дойдатъ. Защото сѫществува единъ нисшъ свѣтъ и единъ висшъ. Сутринъ слънцето идва, а вечеръ си отива. Туй въ живота трѣбва да бѫде законъ. Вие трѣбва да знаете, че като изгрѣе вашето слънце, ще залѣзе. После пакъ ще изгрѣе. И пакъ ще залезе. Туй слънце има свой пѫтъ. Не считайте, че благото , което ви е дадено, всѣкога може да тече. Когато идатъ изобилни години, следъ тѣхъ ще дойдатъ неизобилни години. Вземете съньтъ, който сънува Йосифъ. Той сънува, че 7 години ще бѫдатъ изобилни, а 7 ще бѫдатъ въ немотия. И следователно отъ изобилнитѣ години, когато имате, ще отдѣлите, за да може, когато дойдатъ годинитѣ на немотията, да ги замѣстите.

 

Та сега, защо трѣбва да правите добро? Казвате вие сте добъръ човѣкъ. Това сѫ плодороднитѣ години. Отъ туй добро, което правите на хората, вие складирате всичкото ваше жито въ хамбара, че единъ денъ да може да си помогнете. Лошитѣ хора сѫ гладнитѣ години. Щомъ си лошъ, това сѫ гладнитѣ години; щомъ си добъръ, това сѫ изобилнитѣ години. Така сѫ годинитѣ на живота. Щомъ си лошъ, ти ще идешъ при нѣкой добъръ човѣкъ, ще вземешъ отъ изобилието, и когато дойдатъ при тебе плодороднитѣ години, ти ще се отплатишъ. Отплата навсѣкѫде има. Зло за зло, добро за добро; любов, за любовь, умраза за умраза. Всичкитѣ тия нѣща се редуватъ. Та имате една философия, ако не можете да мислите, ако не можете да оправите вашия животъ, защо ви е мисъльта? Ако пѣешъ, защо пѣешъ? Пѣнието е магическа сила въ свѣта. Ако азъ запримеръ по закона на пѣнието дойда, имамъ нѣкоя голѣма нужда, застана въ стаята, запѣя една пѣсенъ, и този човѣкъ на мене ще ми услужи. Ако изпѣя пѣсента, той ще ме приеме.- Той е приелъ тази музика. И той ще ми помогне. Свѣтътъ може да се обърне съ главата надолу, но той ще ми помогне. Искашъ да идешъ нѣкѫде. Помоли се на Бога тъй отъ душа, и нѣщата ще станатъ тъй, както си ги пожелалъ. Не ставатъ ли нѣщата, никаква молитва не е, нѣма никакво пѣние. Законъ е туй. Умно ще постѫпвате. Умно трѣбва да постѫпвате всѣкога. Не какво сте разбрали, азъ се радвамъ на това, което сте приложили. Не отъ вънъ. Азъ се радвамъ на онова, което хората прилагатъ отъ вѫтре. Безъ хората да видятъ. Онова което вие приложите въ себе си, това ме радва. Казвате: Азъ живѣя добре. - Азъ не се съмнявамъ. За мене важи онова, което е въ вашия животъ. Което ти прилагашъвъ себе си. И за което нѣма никаква сила, никакво давление. Нѣкойчовѣкъ станалъ мисионеринъ, дойде въ нѣкоя бѣдна кѫща. Какво го е заставило да дойде въ нѣкоя бѣдна кѫща? Никой не го е заставилъ да дойде. То е Божественото вѫтре.

 

Сега въ васъ, въ всинца ви трѣбва да дойде Божественото да работи. И Божественото не идва, ако не пѣешъ. Никой нѣма да те слуша. Ако пѣешъ, ще те слуша. Ако се молишъ, въ небето ще те слушатъ. Ще кажешъ, азъ ще се моля. И зѫбъ нѣма да обѣлвашъ. Когато се помолишъ, и туй, за което се молишъ е станало, тогава тази опитностъ ще кажешъ, тогава тази опитностъ можешъ да разкажешъ. Но нѣкой пѫтъ може да се помолишъ и ни гласъ, ни слушание. Ще кажешъ: Азъ се молихъ, молбата ми не сечу. Казвамъ, черниятъ дробъ е билъ разстроенъ. Ти си отворилъ телефона, казвашъ: алоо! Но ни гласъ, ни слушание. Алло! Никой не се обажда отъ станцията - АЛЛО! Всичко е затворено. Щомъ чуешъ отговоръ, дадатъ ти станция, говоришъ. Съобщения трѣбватъ. Вие сте затворили вашите станции, изолирали сте се.

 

Сега ще ви попитамъ: Коя мисълъ остана въ вашия умъ? Всичко не сте разбрали. Сега нѣкои ще мислятъ: какъ тъйчерния дробъ той да върши всичкитѣ тия работи. Ние сме дошли и казваме вѣрата въ Бога. Вѣрата къмъ Бога подразбира единъ добре организиранъ черенъ дробъ. Вѣрата къмъ Бога подразбира единъ добре организиранъ умъ. Вѣрата къмъ Бога подразбира една добре организирана душа! Туй подразбира. Когато говоримъ за вѣрата, подразбирамъ едно Божествено състояние, въ което нѣщата ставатъ. То е Божественото. Не една вѣра, която хората иматъ, която нищо не може да направи. Подъ “вѣра” подразбираме, когато всичко можемъ да направимъ. Съ тази вѣра, дето всичко е организирано,че каквото поискашъ, то ще бѫде. Нѣма да искашъ много. Споредъ Божествената вѣра единъ обѣдъ ще искашъ. И той ще дойде. Нѣма да искашъ за 10 години да се уреди живота ти. Единъ обѣдъ ще поискашъ, и ще имашъ най- хубавия обѣдъ. При Господа ще искашъ една кѫща само за единъ денъ, то е достатъчно.Ти да преживѣешъ единъ денъ, то е достатъчно. Туй е вѣрата! Да искашъ за единъ денъ. За утрешния денъ ти нѣма да мислишъ. Ти въ една кѫща само единъ денъ можешъ да живѣешъ въ Божествения свѣтъ. Втория денъ още по- хубава ще имашъ, третия още по - хубава. Тъй че за 365 дена ще имашъ 365 кѫщи. И като излѣзешъ отъ тази кѫща, ще дигнешъ материала, нищо нѣма да оставишъ. И ти ще идешъ нѣкѫде. Представете си, че всичкитака разбиратъ философията. Даже и хора има,които разбиратъ. Въ една евангелска църква, аристократическа, дето проповѣдвалъ този проповѣдникъ Спърженъ. Една, една отъ най- богатите бабтиски църкви, събиратъ се 12 души съ своя проповѣдникъ на едно събрание, имъ трѣбвало да събератъ една голѣма сума. Единъ отъ тяхъ казва: Да пуснемъ подписка да съберемъ тази сума. Казва: Да се помолимъ Господъ да ни даде тези пари. Става проповѣдника и казва: Братя да не изкушаваме Господа. Ето, братъ Джонъ може да даде толкова; ето азъ давамъ толкова. Ние всички тука като дадемъ 12-тѣ души, може да дадемъ тази сума и можемъ да изпълнимъ Волята Божия и като дадемъ, ще се помолимъ тогава на Господа. Ще кажемъ, че сме изпълнили Волята Божия! Нѣма какво да искаме отъ хората. Който има, той да направи това е Волята Божия. Вѣрата подразбира единъ добре организиранъ черенъ дробъ, единъ добре организиранъ умъ, едно добре организирано сърдце и душа. Всичко туй въ всичкитѣ науки може да се постигне. Човѣкъ, който иска да се учи, знанието е потребно. Изучавайте онова, което може да ви е потребно. Изучавайте наукитѣ сега. Всичкитѣ тия науки сѫ пѫтища, по които Господъ иска да подигне хората. Науката, знанието, всичко е потрѣбно въ дадения случай. Изучавайте нѣщата! Казвате: Туй не е потрѣбно.-Потрѣбно е. Потрѣбна е физиологията, потрѣбна е анатомията, всѣки трѣбва да знае анатомия. Счупи ти се крака, ти трѣбва да разбирашъ анатомия. Да знаешъ какъ да го наредишъ. Искашъ да направишъ нѣкоя услуга. Трѣбва да разбирашъ физиология. Въ всѣка една областъ на науката трѣбва да разбирашъ по нѣщо. Тя не е отъ сега. Милиони и милиони години преди хората е сѫществувала тази наука. Тя е сѫществувала и е създала свѣта и небето и земята. Тази Божествена наука ги е създала. Що е науката? Дето има наука, има и създаване. Дето има Божествено знание, всичко се разрешава. А като престанешъ да се учишъ, ти ще се разрушишъ! За това трѣбва постоянно Божественото знание, Божествената мѫдростъ и Любовь. То е знание- истината. Тя иде чрезъ знанието. Всичко туй като се втече въ тебе, ти растешъ, ти се организирашъ, и единъ денъ ще видишъ, че си струва човекъ да живѣе.

 

Та казвамъ сега: Имайте вѣра. Не да имате вѣра, стремете се къмъ онази вѣра, чрезъ която всичко може да постигнете. Може да мислите. Когато вѣрвашъ, не трѣбва да туряшъ никаква граница. Не го туряй за днесъ. Не го туряй за скоро. Не го туряй заследъ 100 години. Не бързай. Имай вѣра. И трѣбва да знаешъ, туй, което искашъ, ще дойде на време. Туй, което ти трѣбва, ще дойде точно на време. Не се безспокой, ако не идва. Има нѣщо у тебе, като отмахнешъ всичкитѣ препятствия, които сѫществуватъ, непременно онова, отъ което ти имашъ нужда - дали е за твоето здравие, дали е за твоето спокойствие, дали е за доброто на дома ти - то ще дойде точно на време. Туй е опитностьта на вѣковетѣ; опитностьта на всички напреднали души, тѣ сѫ провѣрили този законъ. И вие трѣбва да го провѣрите. Вѣра, чрезъ която всичко ще дойде! Тази вѣра е потрѣбна сега, да се организира нашия черенъ дробъ.

 

/къмъ Симеоновъ: изпѣйте една пѣсенъ./

- “Всичко въ живота е постижимо!”

Сега прочетете ХВАЛАТА!

 

6.30 ч.с.

на поляната евритмическитѣ упражнения.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...