Jump to content

1930_08_10 НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ


Ани

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

 

Ще прочета часть отъ десета глава отъ Евангелието на Лука. Ще взема само думитѣ: „Наближило е Царството Божие.“

 

Това е високиятъ идеалъ, съ който Божествениятъ свѣтъ може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното въ свѣта, това е Царството Божие, което човѣшката душа очаква. Царството Божие е изразъ на вѫтрѣшния животъ. Докато Царството Божие не се въдвори, не може да има свобода на Земята. Наука и култура, това сѫ само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на Земята въ своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съврѣменнитѣ поети, писатели пишатъ. Опознаването не е единиченъ актъ, както нѣкой казва: да се запознаемъ. Познаването е единъ непрѣривенъ актъ въ природата. Да познаваме Бога, за това не се изисква само единъ моментъ, за това се изисква цѣлата вѣчность, за да може да се познае Бога въ Неговата пълнота. И да познаешъ единъ човѣкъ, пакъ се изисква цѣлата вѣчность, не мислете, че [е] лесно да познавашъ човѣка.

 

Та Христосъ, като ги праща, казва: „Наближило е Царството Божие.“ Сега съврѣменниятъ животъ, който е животъ на дѣйствията, на заблужденията, на съврѣменното забавление, съврѣменнитѣ хора мислятъ, че всичко е въ дѣтинството въ тия залъгалки, това което сега имате. Ако това бѣше единъ актъ на Земята, дѣцата нѣмаше да остаряватъ, но понеже тѣ остаряватъ, показва, че това, което дѣцата интересува въ ранната възрасть, послѣ тѣ го захвърлятъ, тѣ захвърлятъ своитѣ играчки, казватъ: „Това е празна работа.“ Значи иматъ единъ по-високъ идеалъ. И въ съврѣменнитѣ наши възгледи има нѣщо дѣтинско, това което задоволявало дѣцата въ тѣхната възрастъ, послѣ не остава. Това не е само една история, това е само едно твърдение. Хората искатъ да бѫдатъ млади, но на Земята човѣкъ не може да бѫде младъ, това е едно разбиране. Човѣкъ на Земята старъ може да бѫде, но никога младъ. Младостьта е нѣщо прѣходно. Когато се радвашъ, ти си младъ, щомъ почнешъ да скърбишъ, ти си старъ човѣкъ. И тъй радостьта и веселието придружаватъ младостьта. Но младостьта е качество на Божествения свѣтъ. Младъ може да бѫде само този човѣкъ, въ който Божествената Любовь постоянно пулсира, а онзи човѣкъ, въ който Божественото не пулсира, той е старъ.

 

Подъ думата „старъ“ разбирамъ хора, които сѫ изгубили смисъла на живота, тѣ казватъ: „Остарѣхме вече, нѣма какво да работимъ.“ За насъ въ този смисълъ нѣма какво да старостьта. По тази наука всички сте учени, свършили сте съ по два диплома. Нѣма какво да се спори, да ви разправямъ за недоволството, по това сте свършили четири факултета. Нѣма какво да говоримъ и за подозрѣнието, за вашия критически умъ - петь факултета сте свършили. Понеже върху тия работи сте завършили, нѣма какво да учите, вие сте дошли до крайния прѣдѣлъ.

 

Единъ американски писатель, като отишълъ на едно събрание и слѣдъ като говорилъ много, попиталъ единъ свой приятель: „Кажи ми какво да правя сега?“ Той му казалъ: „Остава само да си идешъ дома.“ Той въ събранието, слѣдъ като свършилъ рѣчьта между всички списатели, поети, художници, пита какво да направи още. Остава ти едно - да се върнешъ дома. Та, ако съврѣменнитѣ хора питатъ: „Какво да правимъ още?“ Остава само едно: да се върнатъ дома.

 

Та рекохъ, ние сме дошли до онзи прѣдѣлъ на разбирането на живота, въ който се намиралъ единъ отъ знатнитѣ мѫже на Египетъ, който минавалъ своето посвещение при Хермесъ Хрисмагистъръ, като минавалъ прѣзъ единъ голѣмъ изпитъ, прѣкарали го да прѣмине прѣзъ пирамидата. Сега нѣма да ви разправямъ по-нататъкъ, но слѣдъ като прѣминалъ четири свои изпитания, дошълъ до едно мѣсто, дѣто се намиралъ въ единъ затворенъ замъкъ и при всичкото свое знание, което ималъ, не могълъ да мине по-нататъкъ, казва: „Излъга ме моя учитель, изпрати ме тукъ да умра, азъ виждамъ нему му трѣбва моя животъ, но азъ по-добрѣ ще разбия главата си, отколкото да остана въ това подземие и да се откажа отъ своето учение.“ И въ своето отчаяние, той си блъскалъ главата въ вратата и тя се отворила. Та рекохъ, докато вие не си блъскате главата на Божествената врата, тази врата нѣма да се отвори. Това е единъ психологически моментъ, когато дойдатъ най-голѣмитѣ страдания и терзания, човѣкъ счита, че нѣщата сѫ безизходни и непостижими, тогава може да се познае, че има една разумность, която урежда нѣщата. Непостижимитѣ нѣща ставатъ постижими, той вижда висшата разумность. Защото, ако въ живота нѣмаше тази разумность, никакво постижение не би имало. Защото Божествената разумность отъ по-висшето слиза къмъ по-нисшето и се свързва. Има двѣ течения: едно отъ Божествения свѣтъ слиза и прави цѣлъ единъ крѫгъ. Ние се занимаваме съ проучаване на хората, но когато тѣ се свържатъ, ще има едно сближение между всички хора, ще има едно сливане между всички. И нуждитѣ, и страданията на всичкитѣ хора ще бѫдатъ задоволени и тѣхнитѣ копнежи постоянно ще се реализиратъ.

 

Сега не се стремете да реализирате всичко. Хубостьта на живота седи въ даденъ случай въ малкото, което човѣкъ може да реализира. Вземете запримѣръ тази цѣлата мѣстность, тя е една книга написана. Азъ, като гледамъ на планинитѣ тукъ, за мене планинитѣ иматъ другъ съвсѣмъ другъ смисълъ. Другъ човѣкъ, ако мине, той ще види съвсѣмъ друго. Азъ, като гледамъ канаритѣ и на тѣхъ е написано всичко, което е било. Въ тѣзи канари сѫ живѣли сѫщества прѣди милиони и миларди години съ свои идеи и разбирания и всичкитѣ имъ планове сѫ написани тамъ, който разбира. Така е за ученика, за посветения. За невѣжия, той изучава само корицитѣ на книгитѣ. Обикновениятъ ученъ човѣкъ изучава какъ е написана книгата, а посвѣтениятъ човѣкъ учи съдържанието на тази книга.

 

Когато ние започнемъ да изучаваме вѫтрѣшния смисълъ на хората, друго ще разбираме. Много пѫти вие казвате: „Азъ обичамъ нѣкого.“ Като кажете: азъ обичамъ нѣкого, знаете ли какво нѣщо е обичьта? Любовьта това е една велика, Божествена книга, то не е само единъ актъ. Ти да любишъ, това показва, че ти влизашъ въ връзка съ цѣлия космически свѣтъ. И когато двама хора се любятъ на Земята, цѣлото небе и ангелитѣ и цѣлиятъ Невидимъ свѣтъ знае за това. А тукъ на Земята, когато се обичатъ двама, тѣ ще се скриятъ на тъмно, да не ги знае никой, защо? Понеже този свѣтъ е грѣшенъ, свѣтъ на разбойници, а тѣзи, влюбенитѣ хора сѫ намѣрили едно богатство и се криятъ никой да не ги знае. Ако хората бѣха добри, тѣ прѣспокойно щѣха да излѣзатъ свободно, всѣки да ги види. Та вие трѣбва да имате едно ново, едно възвишено понятие за любовьта. Да обичашъ нѣкого, това е най-хубавото, което човѣкъ може да направи. Да мислишъ право, това е най-хубавото, което човѣкъ може да направи. И да направишъ една добра постѫпка, това е най-хубавото, което човѣкъ може да направи.

 

Та казва сега Христосъ: „Наближило е Царството Божие.“ Значи този великъ идеалъ се явява на Земята. Той е наближилъ, наближава на Земята и за бѫдаще ще дойде, ще бѫде постижимъ. Не само вие сте поканени, но всички разумни души, които сѫ минали прѣди васъ и сѫ работили за това, тѣ идатъ отвсѣкѫдѣ, и отъ Земята и отгорѣ и отдолу и единъ день вие ще се озовете между тѣхъ. И сега това небе, което мълчи, единъ день ще започне и то да говори. Сега небето говори съ дъждъ, съ градъ, съ гърмотевици, но не разбирате езика му, а единъ день всички тия гърмотевици ще се прѣвърнатъ на една хубава, звучна рѣчь. Вѣтърътъ и дъждътъ, който слиза сега долу, понѣкой пѫть така прониква земята, че прави порои, но единъ день това ще се прѣвърне въ едно велико благословение. Всички тия бури и вѣтрове на земята единъ день ще измѣнятъ този ходъ и хората, като приематъ тѣхнитѣ благословения, ще бѫдатъ блажени. Но докато дойде това време, трѣбва да стане едно вѫтрѣшно промѣнение въ съзнанието на хората, а тази промѣна така лесно нѣма да стане.

 

То като онзи художникъ, който работи своята картина, постоянно гледа модела си. (Художникътъ) отъ кѫдѣ черпи своитѣ модели? Той гледа отъ канаритѣ, той [гледа] тия канари, рисува съ своята четка и пакъ гледа, постоянно нанася и гледа и тъй откопирва канарата, докато образува цѣлата картина. Сега всички вие имате единъ идеалъ въ себе си, който трѣбва да го въплотите, защото художникъ е само онзи, който може да въплоти своя идеалъ на книга, на платно; списатель е само онзи, който може да изложи своитѣ идеи на книга, великъ, краснорѣчивъ човѣкъ е само онзи, който може да изложи своитѣ идеи навънъ. Ако той само мисли и не изнесе идеитѣ си, той не е краснорѣчивъ човѣкъ. Азъ познавамъ единъ младъ евангелски проповѣдникъ, прѣди години ми казваше: „Много знание имамъ отъ Библията.“ Обаче, слѣдъ като започна да говори, въ двѣ години изчерпи всичкото си знание и вече не знаеше за какво да говори. Азъ наричамъ „мъртавъ животъ“ живота на щернитѣ, той се изчерпва, а онзи, Божествениятъ животъ е неизчерпаемъ. Това сѫ живитѣ извори на живота. Понеже ние влизаме като съграждани на мисъльта на по-напрѣдналитѣ наши братя, ние започваме да черпимъ отъ тѣхната опитность.

 

Та рекохъ, животътъ трѣбва да се реализира не по единъ механически начинъ, не само да казваме: „Азъ вѣрвамъ въ Бога.“ Може би въ миналото е имало нужда отъ това, имало нужда да вѣрвашъ въ Бога, тогава имало смисълъ да се вѣрва въ Бога. Когато азъ съмъ гладенъ, аз бихъ желалъ да видя твоята вѣра, колко ти вѣрвашъ въ Бога. Като дойда въ дома ти, какъ ще ме приемешъ. Ако азъ, слѣдъ като съмъ гладенъ, ти ми отворишъ Библията, започнешъ да четешъ какъ Господь направилъ свѣта и ме държишъ гладенъ, отъ това азъ нищо нѣма да се ползувамъ.

 

Тогава вие ще замязате на онзи евангелски провѣдникъ, който ималъ обичай, слѣдъ като проповѣдвалъ прѣзъ седмицата, отивалъ да намѣри нѣкой бѣденъ, за да го нахрани. Единъ день той намѣрилъ едно малко дѣте, завежда го въ дома си, като дошълъ нѣкой при него, трѣбвало да чете Отче нашъ и послѣ да се нахрани. Той казалъ това на дѣтето, казалъ: „Азъ имамъ едно правило, да прочетешъ Отче нашъ.“ И дѣтето казва: „Отче нашъ, Който си на небесата“, дѣтето мълчи. Казва: „Продължавай, защото иначе нѣма да ядешъ.“ Дѣтето го запитало: „Право ли е, че Богъ е нашъ баща?“ - „Тъй е, нашъ баща е.“ - „Тогава, ти си мой братъ.“ Едва тогава въ главата на този проповѣдникъ влиза една нова идея, че не сѫ само икономическитѣ отношения между хората. Тогава се отваря неговото сърце не само да нахрани малкото дѣте, но и разбира, че други отношения трѣбва да има.

 

Докато ти считашъ единъ човѣкъ по-ниско отъ тебе, ти не го обичашъ. Ти трѣбва да го поставишъ на сѫщата равнина въ душата си, не външно, не да го облечешъ или да го направишъ князъ или царь, но въ сърцето си, въ душата си да го държишъ дѣто си и ти, дѣто Богъ те е поставилъ. Та, нашитѣ отношения трѣбва да бѫдатъ такива не само къмъ хората, но къмъ растенията, къмъ животнитѣ, това е мисъльта: „Наближило е Царството Божие“. Пакъ ви казвамъ: сега се изискватъ хора силни. За нашия вѣкъ сѫ потрѣбни творци. Едно врѣме имаше нужда отъ дѣца, сега има нужда отъ хора работни, не отъ хора философи, да питатъ кой ще уреди Царството Божие. Наближило е Царството Божие, то ще дойде както идатъ топлитѣ вълни и студенитѣ вълни, то иде. Какъ ще дойде? - Както пролѣтьта или както лѣтото, или есеньта, или зимата. Това не е наша работа. Земята, като се върти, то ще дойде. Какъ ще стане сближението на народитѣ, то не е наша работа, тѣзи народи идатъ и се сближаватъ, иде врѣмето, Земята се върти. „Ама, много упорити сѫ тѣ.“ - Богъ има начини и за това. Всички тия народи, които сѫ часть на цѣлото, Богъ си има една пещь за тѣхъ, като ги тури вѫтрѣ и като ги извади навънъ, всички тѣзи народи: и германци, и англичани, и французи ще замязатъ на скѫпоцѣнни камъни и Богъ ще ги тури на една корона, тѣ ще възприематъ тази идея и ще заживѣятъ по новия начинъ.

 

Подъ думата „огънь“ разбирамъ, това е Божествената Любовь! Докато Божествената Любовь не ги озари, всички нѣща сѫ непостижими, невъзможни, но като влѣзатъ въ тази пещь хората, тѣ ще разбератъ. Само Любовьта е, която може да осмисли живота. И слѣдъ това умътъ има една основа, върху която той гради. А, единствената основа въ свѣта, на която можемъ да градимъ, това е Божествената Любовь. Култура, братство, всичко, каквото може да има, се дължи само на тази велика Божествена Любовь.

 

„Наближило е Царството Божие“, всички, които така разбиратъ Царството Божие, не трѣбва да се смущаватъ. Азъ се чудя нѣкой пѫть, хората все за любовь говорятъ, но като видятъ двама души, че се обичатъ, тѣ се смущаватъ. Всички говорятъ, че трѣбва да бѫдемъ богати, като видятъ нѣкой богатъ, казватъ: „Христосъ е казалъ, че богатитѣ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие.“ Богатитѣ, които сѫ крали, нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие, а които сѫ живѣли честно, ще влѣзатъ. Та, Авраамъ бѣше богатъ, но богатитѣ, които сѫ крали, тѣ сѫ камили, които трѣбва да разтоваримъ. И онѣзи богати, които сѫ осиромашѣли, и като бѣдни нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие, докато не забогатѣятъ.

 

Ако ме слуша единъ свещеникъ, той ще каже: „Това право ли е съ църквата?“ Ако ме слуша единъ държавникъ и той ще каже: „Това право ли е съ държавата?“ Та рекохъ, какъвъ авторитетъ сте вие, съ каква мѣрка трѣбва да мѣримъ? Съ вашитѣ работи ли трѣбва да се нареждатъ Божиитѣ работи? Когато Богъ уреждаше свѣта, вие кѫдѣ бѣхте? Попове нѣмаше тогава, държавници имаше ли? Вие благодарение на Царството Божие станахте и попове, и свещеници, и държавници. Идатъ тогава и ученитѣ хора и тѣ говорятъ за философиитѣ. Рекохъ, когато Богъ създаваше свѣта, вие философи и поети, кѫдѣ бѣхте? Вие станахте поети и философи слѣдъ като се създаде свѣта, кѫдѣ бѣхте по-напрѣдъ? Вие дойдохте отпослѣ, а искате да разрѣшите единъ въпросъ прѣди васъ. Любовьта въ свѣта не се разрѣшава съ философия. Тя се възприема като единъ общъ принципъ, който всички трѣбва да възприематъ. Онзи, който само човърка съ любовьта, намира нейнитѣ постѫпки несъобразни, иска да ги корегира, той създава цѣлъ адъ въ себе си. Щомъ се опиташъ да корегирашъ любовьта, ти създавашъ адъ въ себе си. Прѣстани да я корегирашъ. Усъмнишъ ли се най-малко, всичкитѣ тия дяволи около тебе ще се наредятъ. Възприеми я и ще дойде Царството Божие. Вие питате, кой създаде дяволитѣ? Вие ги създадохте. Колкото дяволи има на Земята, все хората ги създадоха.

 

Та наближило е сега Царството Божие. Искамъ да ви внеса въ новата мисъль на приложението. Ние много вѣрваме, правовѣрни сѫ всичкитѣ хора, но да се приложи сега трѣбва Любовьта. Пъкъ това е едно отъ най-мѫчнитѣ изкуства. Да приложишъ Любовьта въ нейната пълнота и красота, това е най-мѫчното изкуство. Който го придобие, той ще бѫде възнаграденъ. Той е постигналъ най-хубавото изкуство, което душата му може да постигне и за което душата му може да бѫде щастлива. Та рекохъ сега, азъ прѣпорѫчвамъ на всинца ви да се опитате да приложите любовьта. Азъ наричамъ хора съвършени да може да се радвашъ, кѫдѣто и да си. Запримѣръ като минешъ покрай единъ изворъ, да се радвашъ, като гледашъ, че тази вода тече и душата ти да трепери, че [водата] тече. Като видишъ,че едно дърво напъпило, да се радвашъ; като видишъ, че една птичка хвърчи, пакъ да се радвашъ; като видишъ и облацитѣ да се движатъ, пакъ тебе да ти стане приятно; че едно камъче се търкаля, да се радвашъ. При всѣко едно движение, ти все да се радвашъ, въ това движение да видишъ, че има една вѫтрѣшна сила, която оживява нѣщата. Тѣзи, мъртвитѣ прѣдмети тя постоянно ги оживява.

 

Сега всичко това наоколо, което виждате, то сѫ все символи. Тѣзи, мъртвитѣ канари, това сѫ мъртвитѣ мисли и чувства, които нѣматъ приложение. Когато нашата мисъль оживѣе и тѣ ще оживѣятъ, има приложение. Когато нашитѣ чувства оживѣятъ, когато постѫпкитѣ ни оживѣятъ, всичко ще оживѣе. Не както сега да се зараждатъ горчивитѣ чувства, които създаватъ неизброимитѣ страдания, защото Царството Божие има за цѣлъ да прѣмахне всичкитѣ страдания и да направи всичкитѣ хора богати и доволни. Богати въ любовь, богати въ мисъль, богати въ свобода. И когато дойдатъ тѣзи, общитѣ принципи, тогава ние ще разбираме тази природа, която сега е затворена и затова ние сме дошли, ние сме излѣзли въ природата да прочетемъ тази написана Божия книга. Като се върнемъ дома си, въ този малкия, дребенъ животъ, азъ наричамъ дребенъ животъ, когато човѣкъ излѣзе отъ дома си и влѣзе въ училището. Нали той тамъ прѣтърпѣва всичкитѣ несгоди въ училището, защото той тамъ трѣбва да учи онзи обширенъ животъ, който отпослѣ трѣбва да живѣе. И понеже прѣдъ васъ седи единъ обширенъ животъ и вие трѣбва да учите. Господь ви е пратилъ на Земята не само да се разхождате, но и да научите, да свършите онази велика работа, която ви е дадена. Ако не сега, за бѫдеще ви прѣдстои това. Ако не тази година, слѣдъ сто или хиляда години, все има една работа, която трѣбва да свършите, а ние казваме: Всѣки день си има своя животъ.

 

Сега всички хора трѣбва да държатъ идеята: „Наближило е Царството Божие.“ Или да изразя на съврѣмененъ езикъ, всички хора търсятъ свобода, всѣки човѣкъ иска да бѫде свободенъ и това е едно право. Но въ свободата да бѫдемъ разумни. Защото свободата само чрѣзъ разумностьта може да се крѣпи, а самата разумность може да се крѣпи само чрѣзъ любовьта. Разумни трѣбва да бѫдемъ, но трѣбва да обичаме. Слѣдователно, любовьта, обичьта е основа на разумностьта, а разумностьта е основа на свободата, а свободата е основа на живота, който трѣбва да се даде на Земята. Слѣдователно тия нѣща ги прѣплитайте, както искате и всѣки день отваряйте сърцата си, както цвѣта отваря своята чашка на Слънцето и възприемайте новото, което Богъ внася въ вашия умъ, за да може да израсте, защото въ растенето е животътъ.

 

Та рекохъ, въ вашитѣ бъчви да имате по-малко оцетъ. Колкото оцетъ имате, изхарчете го и да напълните бъчвитѣ си съ прѣсно вино. Колкото ракия имате, раздайте я и турете прѣсна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги и насадете прѣсни плодове, насадете нивитѣ си и градинитѣ си навсѣкѫдѣ, това е новата култура и тогава вие ще бѫдете свободни по цѣлата земя. Така ще се въдвори Царството Божие. Тогава всички хора ще могатъ да се сближаватъ и това ще бѫде единъ великъ день. И скоро ще бѫде, нѣма да се минатъ повече отъ два Божествени дни, тогава два пѫти Слънцето ще изгрѣе и ще залѣзе.

 

Тогава, наближило е Царството Божие!

 

„Богъ е Любовь“

Добрата молитва

 

 

 

Бесѣда, държана на 10.VIII.1930 год,

въ салона на бивака при Второ езеро

Рила

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...