Jump to content

1936_08_20 Вѫтрѣшната връзка на живота / Вѫтрешна връзка


Ани

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВѪТРѢШНАТА ВРЪЗКА НА ЖИВОТА

 

5 часа сутриньта

Времето меко, приятно, топло. Омара.

Добрата молитва

“Въ начало бѣ Словото”

 

Ще прочета само 11 глава отъ Евангелие на Иоана.

 

“Духътъ Божий”

 

Азъ ще цитирамъ 26 стихъ, отъ 12 глава на Иоана: “Ако слугува нѣкой на мене, мене да последва и дето съмъ азъ, тамъ ще бѫде и слугата ми; и който слугува на мене, него ще почте и Отецъ ми.” Има две разбирания за живота. Едно външно разбиране и едно вѫтрешно разбиране. Имате една хубава, красива мома, която обръща внимание на своята външность; имате една, която не е толкова красива, но е умна. Не вземайте нѣщата тъй както сѫ. Съвременнитѣ хора се спиратъ: “Защо свѣтътъ е такъвъ?” Е, какъвъ можеше да бѫде? То не е единъ произволъ. Има единъ законъ, който опредѣля живота. Понеже човѣкъ е дошълъ да се учи на Земята, който разбира, който не разбира, той ще търси външната страна на живота. Сега човѣкъ не може да бѫде силенъ. Казвашъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. За да бѫде човѣкъ силенъ той трѣбва да има търпение. Не привидно търпение, но дълбоко въ себе си да знае, че търпи. Търпение съ разбиране. И като търпи, той се радва на това, което той разбира.

 

Трудното е тамъ, че човѣкъ не може да дойде тамъ, да разбере туй, сѫщественото въ живота. И казва: “За бѫдеще азъ ще го науча.” Въпросътъ не е за бѫдеще. Въпросътъ е за сега. Нѣкой казва: “Ама вижъ, едно време, като билъ Христосъ на Земята, какъ е проповѣдвалъ.” Не е въпросътъ и тамъ. Защото Христосъ е миналъ вече. Едно време народътъ е вѣрвалъ, туй е станало. И всички се спиратъ на онова, несѫщественото. Всѣки е турилъ въ себе си една цѣна, която не съотвѣтствува. Цѣна, която съотвѣтствува, е тази: Единъ огънь, който не може да изтърпи всичкитѣ работи, той е слабия огънь. Съ него не можешъ да боравишъ. Онова, което имашъ, съ него трѣбва да можешъ да разрешавашъ всичко. И тогава се явява друго едно положение: човѣкъ съзнава въ себе си, че нѣма това, нѣма почва и тогава се явява лицемѣрието, той съзнава, че не е такъвъ, какъвто трѣбва да бѫде. И казва: “Е, сега не съмъ, но за бѫдеще ще бѫда.” Въпросъ не е за бѫдеще. Но трѣбва да се учишъ. По-добре да претърпишъ срамъ, отколкото почитъ. Че ако не знаешъ, ти ще се срамувашъ, че не знаешъ. И ще се признаешъ, че не знаешъ.

 

Та рекохъ, въ новитѣ времена, въ сегашнитѣ времена, човѣкъ трѣбва да дойде до сѫщественото. Да се намѣри въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества. И хората тогава не ги е срамъ, хората не вѣрватъ въ другия свѣтъ. Тѣ говорятъ за духове, за това, за онова, но тѣхната идея е неопредѣлена. Нѣкой пѫть ние схващаме само онова, което хората мислятъ заради* насъ. Де е тогава, ние не искаме да умремъ. Защо? Защото не вѣрваме.

 

Сега нѣма да вземете нѣщата лично за себе си. Защото като сте на 5 години, на 10, на 15, 20, 25, 30 години вашитѣ възгледи се различаватъ. Питамъ сега, въ живота ви кой възгледъ е най-правия? Права е само Истината, въ васъ въ дадения случай. И животътъ ви зависи отъ това, нѣкой пѫть вие мислите да бѫдете късметлии. Късметътъ ви зависи отъ онѣзи, които сѫ въ васъ, които ви разбиратъ. И никой не живѣе за себе си. Да кажемъ, ти си инженеръ, ти за себе си нѣма да учишъ инженерство. Тебе инженерство не ти трѣбва. Значи трѣбва да имашъ вѣра, туй, което знаешъ, да се ползуватъ другитѣ хора. Или може да си музикантъ, ти за себе си знаешъ, навсѣкѫде, кѫдето ти е потрѣбно, може да си служишъ съ нея.

 

Та рекохъ, сега има нѣща отъ единъ времененъ характеръ. И най-мѫчното е човѣкъ да разбере временното. Защото вѣчното не може да се разбере, докато не разберешъ временното. Ние говоримъ за вѣчностьта, говоримъ за другия свѣтъ. Сега ученитѣ хора говорятъ, че толкова милиарда земи, слънца има. Това сѫ само предположения въ съзнанието. Тукъ нѣма една опредѣлена идея, той не е билъ въ тия слънца. Ама, имало хора въ другитѣ свѣтове. И тамъ не е билъ. И той не знае какви сѫ тия хора. Та рекохъ, за да разберемъ, сѫществува едно положение. Вземете на Земята запримѣръ, тия малкитѣ бубулечици, каква служба извършватъ? Ти ще кажешъ: “Менъ не ме интересува това.” Може, на тебе сега не ти трѣбва, но за бѫдеще, ще ти потрѣбва. Има нѣщо, което за бѫдеще ще ти потрѣбва. Има нѣща, които сега ти трѣбватъ. Тебе ще те интересува какво мислятъ хората заради тебе. Какво могатъ да мислятъ хората за тебе? И кое е онова, което ще те ползува въ дадения случай? Понеже хората се научили да не мислятъ, много повърхностно мислятъ тѣ. Тѣ нѣматъ една здрава мисъль, така Божествена мисъль. И тогава се самозаблуждаватъ.

 

Най-първо е важно здравето на човѣка. Тамъ е първиятъ прогресъ. И безъ здравотата нищо не може да се постигне въ свѣта. То е една мѣрка. Ако си здравъ, всичко можешъ да постигнешъ. Като казвамъ, че всичко можешъ да постигнешъ, постижение на тебе, ти, човѣкътъ, който живѣешъ въ тази форма, за да разбирашъ своя животъ, не да разбирашъ живота на другитѣ хора. Защото всички хора изучаватъ условията, при които тѣ живѣятъ. И като научи човѣкъ тия условия, той може да се подигне. Питамъ тогава, вземете единъ учитель, кои ученици му сѫ любими? Които учатъ? Кои ученици сѫ добре дошли? Онѣзи, които знаятъ да работятъ. Не само да работятъ, но и добре да работятъ. Вземете онѣзи, които ще говорятъ. Та рекохъ, онова, което ние ще говоримъ, трѣбва да е добро заради насъ. Защото почитьта на човѣка зависи отъ онова, което ще каже. Не мисли само да кажешъ нѣщата. Но туй, което ще кажешъ, колко време ще трае. Животътъ е като бояджийство, не гледай само да боядисашъ за единъ моментъ отгоре и после да избѣлѣе. Но гледай хасъ* боя да туришъ.

 

Сега, тъй като се разсѫждава, ще кажатъ: “Той е много труденъ, животътъ.” Тебе ти трѣбва само едно нѣщо. Имашъ ли понятие, какво Богъ мисли за тебе? Богъ не е човѣкъ да каже лицеприятие. При Бога като ще идешъ, кой е, който ще те препорѫча? Азъ сега не искамъ да ви говоря върху нѣщо, което да погълне умоветѣ, понеже животътъ се изявява въ една широка площь. И колкото тази площь се разширочава и става за полза на тебе и на човѣчеството, то е правата страна. Та рекохъ, вие сега имате познание. Добре. Ти между малки деца минавашъ за ученъ човѣкъ, ама утре, като се намѣришъ между ученитѣ хора, за какъвъ ще минешъ? Ти, учениятъ човѣкъ ще станешъ обикновенъ човѣкъ. Смирението е тамъ, че не да се смирявашъ, ами да съзнавашъ въ даденъ случай, че има какво да учишъ. Свѣтътъ отъ единия край до другия, ти трѣбва да се смиришъ и ти трѣбва да знаешъ, че нищо не знаешъ. Че туй трѣбва да го знаешъ. Че нищо не знаешъ, то не е право. “Ама, ти нищо не знаешъ.” Така не се говори.

 

Вземете единъ цигуларь, който свири, сега за обяснение го казвамъ това. Зависи отъ онзи тонъ, който ще произведе. Зависи отъ неговитѣ пръсти, кѫде ще ги тури и какви трептения ще произведе, образува. После, вземете въ говора на човѣка. Ти трѣбва да знаешъ, какъ да говоришъ. Не само да кажешъ една дума. Всѣка една дума има своитѣ трептения. Всѣко нѣщо е съ мисъль. И ако ти се научишъ да говоришъ, тъй както трѣбва и за да познаешъ дали говоришъ тъй както трѣбва или не, ти най-първо ще направишъ единъ опитъ, можешъ ли да говоришъ или не. Ако кажешъ нѣщо и стане, ти си разбралъ, но ако кажешъ и не стане, че после почнешъ да го корегирашъ, казвашъ, направилъ си една малка погрѣшка, ама нѣма нищо. Погрѣшката е за тебе. Въ свѣта погрѣшката, думата, която си казалъ, работата, която ти си направилъ, засѣга тебе. Въ съвършения свѣтъ не се допущатъ никакви погрѣшки, никакви аномалии не се попущатъ, не сѫществува[тъ] тамъ. Единъ ученъ човѣкъ, единъ мѫдъръ човѣкъ не можешъ да го излъжешъ съ нищо.

 

И казва сега Христосъ: “Който на менъ слугува.” Едно особено понятие “да слугуваме на Христа”. И постоянно говорятъ: “Светиитѣ тъй живѣятъ.” Светиитѣ живѣятъ за себе си. Какво те ползува тебе, светията, който е живѣлъ за себе си, праведенъ си е. Следователно ти трѣбва да живѣешъ като него. Ако ходишъ въ училище и не рисувашъ както трѣбва? Всѣки день трѣбва да внесешъ нѣщо ново. И въ какво седи подмладяването въ свѣта? Подмладяването седи в новото, което внасяшъ, младостьта и старостьта е човѣшкото. Щомъ остарѣешъ, не въ тази смисъль, има една старость, която трѣбва да остарѣешъ, но има една старость, въ която ти оглупявашъ. То е човѣшкото. И казвашъ: “Едно време азъ бѣхъ много усърденъ.” Едно време, че си билъ много усърденъ, трѣбва да минешъ по този пѫть. “Едно време азъ свирихъ много добре, а сега не свиря.” И съ туй се отлагатъ работитѣ. И тогава отлагаме работитѣ. И тогава идваме до положението, ще влѣземъ нѣкѫде, като нѣкой грамофонъ, казва онзи: “Азъ мога да свиря всички пѣсни.” Че какъ ще ги свиришъ? “На латерна.” Ще взематъ латерната и колко може да свири една латерна? Нека кажемъ 15 20 парчета. То е сегашния механически начинъ.

 

Та рекохъ, човѣкъ трѣбва да разбира вѫтрешната връзка на живота и да се занимава само съ себе си. Който иска да се развива, той трѣбва да се занимава само съ себе си дотогава, докато той се научи. Единъ обущаринъ трѣбва да се занимава съ себе си, съ своя занаятъ. Че обущата, които прави, да ги прави на свѣтъ. Туй сѫ все обяснения. Туй да правишъ, онова да правишъ. Вземете, има една наука за лѣкуване. При сегашнитѣ условия трѣбва да пиешъ цѣръ. Ще пиешъ цѣръ по една капка, по двѣ, по три, по четири, по десеть капки, така се лѣкува. А има единъ начинъ за лѣкуване, пакъ ще вземешъ цѣрь, мислено. Мислено ще вземешъ всичкитѣ нѣща, парчета отъ човѣшката мисъль. Като казвамъ всичкитѣ нѣща, парчета отъ човѣшката мисъль, онази мисъль, която преобразява работитѣ.

 

Е, сега положението е такова. Какво е именно положението? Едновременно вие носите двама живота. Вие мислите, колко сте успѣли. То е хубаво да мислите така. Да търсите уважение и почить е хубаво. Но, за да ви уважаватъ, защото уважението нѣма да дойде отъ свѣта, когато пѫтищата на единъ човѣкъ сѫ благоугодни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му. Защото пѫтищата на всѣки човѣкъ сѫ благоугодни на Бога, и Богъ направи хората да го обичатъ. Щомъ нѣкой пѫть не те обичатъ хората, ти тогава ще знаешъ отъ Писанието, че и Христосъ едно време не Го обичаха. Колко души имаше, които не Го обичаха? Една шепа тамъ еврейски свещеници, сто, двестѣ, души, ще кажатъ: “Не Го обичатъ.” А народътъ Го обичаше. Та рекохъ сега, ние цитираме, че едно време и светиитѣ били тъй. Туй е само за обяснение, но като дойдемъ до науката вѫтре, има не само една наука. Ти не само ще разправишъ урока си, но и ще го направишъ. Има една наука, ти не само ще кажешъ какво нѣщо е музиката, но и ще пѣешъ малко. Важното е тамъ сега.

 

Сега казва Христосъ: “Който на мене слугува”. Той слугува, понеже ако не слугува той нѣма да се научи. Тогава идваме до другото положение: “Е, казва нѣкой, ти ще се помолишъ заради мене.” Хубаво, да се помолишъ, азъ не отричамъ моленето, но да накарашъ другитѣ? Какво можешъ да накарашъ другитѣ? Казва: “Азъ не зная урока си, но ти го кажи заради мене.” Нѣма смисълъ. Та рекохъ, трѣбва едно вѫтрешно разбиране на живота. Тѣ казватъ: “Християнството е една дълбока наука.” Днесъ свѣта вече не се възпитава. Казватъ: “Еди коя кѫща или домъ на Марсъ или на Юпитеръ и т.н.” Но за да се възпиташъ, той, казва, е роденъ въ първия домъ, и т.н. Но знаешъ ли методитѣ, по които човѣкъ може да се възпита? Та рекохъ, винаги трѣбва да търсите хора, които разбиратъ нѣщата. И като ти разправятъ, азъ съмъ гледалъ, нѣкои прости жени, а знаятъ хубаво да готвятъ. Каквото знаятъ, знаятъ да го направятъ хубаво. И учў отъ човѣкъ, който знае. Но въ дадения случай е важно онова, което той ще предаде, да го предаде както трѣбва.

 

Е, сега влизаме въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които нѣматъ време, не искатъ да си губятъ времето. Ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да слушашъ. За да слушашъ, трѣбва да се научишъ. Другото положение. Та рекохъ, ние идваме до положението, казвашъ: “Кога ще се науча?” Никога. Защото туй, което сега знаете, единъ день то нѣма да бѫде нищо. Но то е крайното положение. Въ знанието всѣкога има една страна, дето ти трѣбва да съзнавашъ. Има нѣща, които ти знаешъ, но не ти сѫ ясни на тебе нѣщата. И туй, което ти съзнавашъ, ти него трѣбва да опиташъ. Не какво знаешъ и какво не знаешъ онова, което трѣбва да научишъ. И не трѣбва да си горделивъ. Казва: “Азъ тия работи съмъ ги училъ.” Е, хубаво. Ама, че мѫдриятъ трѣбва да бѫде смиренъ. Мѫдритѣ хора сѫ горделиви, но тѣ не критикуватъ никого. Той слуша, като му разправятъ нѣщо, но той не го прекѫсва. Нищо не казва. Той вижда, че прави погрѣшка, слуша го той и ако вие не сте се научили да слушате тъй, ама вие, като каже нѣщо нѣкой, казвате: “Ама не е право това.” Ти го остави, той да се изкаже. Не го прекѫсвай. Нека изпѣе нѣщо и тогава ще му кажешъ, тъй по приятелски начинъ: “Еди кой си тонъ на еди кое мѣсто не е вѣренъ.”

 

Та рекохъ сега, щастието на човѣка седи въ онова, което той възприема. Ще кажемъ, че прилага. Казва нѣкой: “Духътъ говори вѫтре.” Вие учили ли сте кога говори Духътъ? И какъ говори Духътъ? Де говори Божествения Духъ и де човѣшкия? Ти като научишъ него, трѣбва да бѫдешъ уменъ човѣкъ. Рекохъ, тѣзи сега работи не да ви бѫдатъ за спѫнка. Можешъ да кажешъ, че мислишъ, че много знаешъ, една крайность е това. И можешъ да мислишъ, че нищо не знаешъ друга крайность. Въ дадения случай ще разбирашъ положението, въ което се намирашъ. И тогава, ако се научатъ хората какъ да се обхождатъ, срѣщнешъ единъ човѣкъ, да му дадешъ всичкото уважение и почитание, което му се полага, което му се пада. Срѣщнешъ едно животно, ще му дадешъ всичкото уважение и почитание. Въ Новото учение, ще дадешъ всичкото уважение и почитание. Ти ще кажешъ, че е волъ. Но и на вола ще дадешъ всичкото уважение, а не тъй, както вие разбирате. Туй животно нѣма да го изнасилвашъ. Ще кажешъ: “И то си има извѣстни права.” Ще гледашъ едната и другата страна. Направи така, че отъ едната и другата страна трѣбва да има разбирателство. Защото ако ти, въ дадения случай, не отдадешъ правото на другитѣ хора, и Богъ, въ Когото ти живѣешъ, и Той нѣма да ти даде правото на тебъ, което ти се пада. И ако ти дадешъ правото, и Богъ ще ти даде правото. Понеже всичко се въ Бога изявява.

 

После, трѣбва да се стремите къмъ самовъзпитание, не да се критикувате, вѫтре да се измѫчвате, но да знаешъ въ даденъ случай, че си направилъ онова, което е хубаво. Вие казвате нѣкой пѫть, че сте търпеливи. Вие трѣбва да имате туй търпение на онзи голѣмъ математикъ въ срѣднитѣ вѣкове, който 20 години като е работилъ върху извѣстна задача, писалъ е рѣшението на малки такива листчета, държалъ ги тамъ въ стаята си и винаги държалъ стаята си заключена, затворена. Но единъ день забравилъ да заключи стаята си и излѣзналъ. Слугинята, като влѣзла вѫтре въ стаята, вижда тия листчета, натъпкала ги въ собата* вѫтре и очистила стаята. Като се върналъ той, тя казва: “Очистихъ стаята ви.” Казва: “Какъ?” “Очистихъ ония малки листчета, дето бѣха тамъ, тѣ не ти трѣбватъ.” И той казалъ: “Още веднъжъ да не правишъ това.” Вие мислите, че нѣкои работи сѫ непотрѣбни. Потрѣбни сѫ тѣ. Привидно тѣ нѣматъ изгледъ, но потрѣбни сѫ въ даденъ случай. И ако вие, при сегашното си разбиране, постѫпвате така, вие трѣбва да се справите, да се корегирате. Най-първо трѣбва въ себе си да видишъ, правъ ли си или не си правъ. До какво си дошълъ. Сега туй е, което ти трѣбва.

 

Та казва сега Христосъ: “Който на мене слугува, мене да послѣдва.” Вие ще кажете: “Азъ не искамъ да слугувамъ никому, азъ искамъ да слугувамъ на себе си.” Ако можешъ да намѣришъ тия работи, които ги търсишъ, нѣмамъ нищо противъ туй, че ще слугувашъ на себе си. Но все таки човѣкъ отъ себе си нищо не може да научи. Сега другата крайность. Не можешъ да научишъ нищо отъ себе си, защото нѣщата не произтичатъ отъ себе си и човѣкъ е като едно платно, дето нѣщата се отразяватъ. Платното не създава реалностьта. То е само платно, дето се отразяватъ нещата. Реалностьта е отъ Бога туй, Вѣчното Начало, което подига човѣка.

 

Та рекохъ, тази реалность, Христосъ казва: “Който слугува на мене, мене да последва.” Ти нѣма да слугувашъ на всички хора, ти не можешъ да слугувашъ на всички хора. Ти, като служишъ на Божественото Начало, ти въ даденъ случай ще служишъ на всички хора. Та рекохъ, казватъ сега: “Кой живѣе по-добре?” Азъ опредѣлямъ тази работа тъй: коя соба гори по-хубаво? Която гори по-хубаво, а не онази, която пълни стаята само съ димъ. Че ако ти въ себе си нѣмашъ една права мисъль, азъ говоря за единъ вѫтрѣшенъ животъ. Менъ не ме интересува кой какъвъ е. Дотолкова важатъ за менъ нѣщата, както вѫтре се развиватъ. Тия работи може сега да сѫ желани, живи, може тъй повидимому да не струватъ, но за бѫдеще тия работи, туй, което сега нищо не струва, за бѫдеще може да струва много.

 

Та рекохъ, животътъ е важенъ. Казва нѣкой: “Азъ много се моля.” Не говори така. Тя е твоя работа. “Ама, азъ съмъ много добъръ човѣкъ.” И за своето добро не говори. “Е, за какво трѣбва да говори човѣкъ?” За онова, което е научилъ. За онова, което е научилъ, за него трѣбва да говори той. Не, че той нѣма право да говори, има право да говори, но е губене на време.

 

Та, при сегашнитѣ условия, тъй както е поставенъ човѣкъ, той търси единъ пѫть, дето съ много малко разноски да мине. Кое е по-хубаво сега? Да дойде човѣкъ и да ти се моли, да го угощавашъ или ти да си толкова уменъ, че като видишъ този човѣкъ, да знаешъ отъ какво има той нужда. Кое е по-хубаво? И Богъ, преди да си научилъ нѣщо, ти преди да си поискалъ нѣщо отъ Него, и Богъ е влѣзналъ вече въ твоята нужда. И Той сега е опредѣлилъ, казва Богъ: “Каквото поиска, дайте му.” Та рекохъ сега, вие не вѣрвайте въ старото вѣрване. Да. Да вѣрвате само въ това, което ще ви разправятъ. И после, това, за което говоря, вѫтре въ съзнанието ви нѣма достатъчно свѣтлина, вие не сте разтворили прозореца, да влѣзне Божествената свѣтлина. Нѣщата могатъ да бѫдатъ разбрани, ако иматъ тази, Божествената свѣтлина. Та рекохъ, като ви говоря, няма да казвате: “Ама това го зная.” Е, щомъ го знаешъ, нѣма какво да го учишъ. Едно отъ дветѣ. Въ нѣкой случай ти ще помагашъ и на другитѣ, които учатъ, да разбератъ. Всичкитѣ хора могатъ да се съюзяватъ, да си помагатъ единъ на другъ.

 

Но да дойдемъ до другата, красивата страна на живота. Ти ще си зададешъ въпроса защо си дошълъ. Млада мома си, искашъ да се оженишъ. Ще се попиташъ, като се оженишъ, ще постигнешъ ли това, което търсишъ? Не се жени. Ти си майка, искашъ да родишъ дете. Е, хубаво. Ако родишъ дете, ти ще се подигнешъ ли, ще разберешъ ли? Искашъ да станешъ ученъ човѣкъ. Ако туй учение тебе ще те подигне, азъ сега не говоря да не се учи човѣкъ, азъ говоря сега за начинъ, за методъ, по който човѣкъ трѣбва да ходи и трѣбва да намѣри правия пѫть. Не, че сегашнитѣ пѫтища, по които хората ходятъ, не сѫ криви, отъ човѣшко гледище не сѫ криви; много нѣща следъ време ще се покажатъ, че не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Та, у всинца ви трѣбва да се зароди желание да слугувате. Кое е по-хубаво: да миешъ ли или да изтърсвашъ? Вие сега употрѣбявате нѣкой пѫть единия методъ, другъ пѫть другия методъ. Нѣкой пѫть, вода като нѣмашъ, вие ще изтърсвате. Е, хубаво. А нѣкѫде ти мълчишъ, нищо не казвашъ, изхвърлите нѣщата навънъ и измивате. Туй сега, за да се обясни единъ вѫтрешенъ процесъ на живота. Който разбира живота, или който търси живота, той не се нуждае отъ външнитѣ условия. Защото външнитѣ условия всички ще ги търсятъ.

 

И казва: “Както ме е Отецъ научилъ, така и правя.” Е, сега васъ какво ви е научилъ? Азъ нѣмамъ право да питамъ. Понѣкой пѫть ние се спѫваме въ живота. “Менъ, казва, засега туй нѣщо не ми трѣбва.” Има нѣща, които за днесъ сѫ ви потрѣбни. Сега азъ не искамъ да ви говоря. Азъ разглеждамъ работитѣ малко по-другояче. Ти имашъ единъ предметъ. Не можешъ да го видишъ добре, понеже има завѣса, такива платна има. Рекохъ, ясно не се показва предмета, я отхвърли едното платно. Не можешъ да виждашъ, отхвърли второто, третото, отхвърляй тия платна, дотогава, докато предметътъ се покаже ясно. Ако искашъ да разбирашъ.

 

Та и сега казва Христосъ. Христосъ се спира преди 2000 години. Какво е казалъ Христосъ? И ти нѣма да мислишъ въ живота, преди 2000 години, какво е казалъ Христосъ. Онова, което Христосъ е казалъ, то не може да се сравни и което е извършилъ. Нищо повече. Ама сега ти трѣбва да бѫдешъ чистъ и светъ. Ти трѣбва да се научишъ да живѣешъ, да знаешъ какво нѣщо е чистота и светость. И като си чистъ и светъ, зло никому не можешъ да направишъ. Защото нѣма в тебе ония елементи, съ които ти можешъ да направишъ пакость нѣкому. А пъкъ нали ще се стремишъ да живѣешъ добре и като нѣмашъ тия елементи въ себе си, ти не можешъ да направишъ и доброто. И въ сѫщината вѫтре, ти не можешъ да предадешъ Божията мисъль.

 

Та казва Христосъ сега. Пакъ казвамъ какво е казалъ Христосъ? Онова, което Христосъ ви говори сега. Сега слушайте Него. Ще четешъ Словото. Словото това е подкладка, това е горивото, което трѣбва и което се дава. И туй гориво трѣбва постоянно да се поддържа. Е, сега отъ туй, което ви говоря, азъ не искамъ, то е само едно разбирателство. Азъ не искамъ да напуснете всичко. Но ви казвамъ какво трѣбва да направите. Рекохъ, нѣкой си турилъ сто килограма на гърба си. Какво ще правишъ? Най-първо той казва: “Менъ ми трѣбватъ.” Е, не можешъ да го носишъ. Имашъ единъ приятель, който ти е скъпъ. Ама скъпъ по два начина има, скъпо ти излиза на тебе. Имашъ единъ приятель, който е отличенъ. Та рекохъ, онова, което имате, вие сами го носите. Има нѣща, които васъ ви сѫ потрѣбни. Чукътъ важи при камънитѣ. Перото важи за списателя. Цигулката сѫщо. Всѣко нѣщо на времето има цѣна. Умното е, човѣкъ да знае всѣко нѣщо кѫде да го употрѣби. И като не знае, той ще се намѣри въ противоречие. Ще каже: “Непотрѣбни сѫ всички ония нѣща, съ които въ даденъ случай, нищо не може да се постигне. Онова, което бащата върши, детето не може да го върши; онова, което майката върши, дъщерята не може да го върши. Има нѣща, които на тебе всички нѣща не ти сѫ потрѣбни. Онова, което майката трѣбва да върши, то не е за тебе, но въ дадения случай, ти имашъ нѣщо, което ти трѣбва да вършишъ, туй, което ти можешъ да свършишъ.

 

И казва тукъ: Духътъ Божий, ние за авторитета ще държимъ Духътъ Божий. Защото ако кажемъ: Духътъ Божий, то е, два начина има: да говоришъ за това, което го нѣмашъ и да отказвашъ туй, което го имашъ. Казвашъ: “Туй азъ го имамъ” или: “туй азъ го направихъ.” Та сега ще се зароди мисъльта: “Е, тогава кое учение е право?” Онова учение, което е обосновано на онази вѣра, пълната вѣра, при найголѣмитѣ противоречия въ живота, които може да имате и да не влѣзе ни сѣнка отъ съмнение. И онзи приятель ти е приятель, въ когото имашъ пълна вѣра. Ти не знаешъ какво той ще направи, какъ ще свърши, казвашъ: “Азъ зная, той ще свърши. Каквото и да стане, той ще го извърши.” Та се стремете сега да влѣзнете въ положението. Нѣма какво да разисквате работитѣ, кой е правъ и кой е кривъ. Вие ще мязате като онзи мѫдрецъ, който каквото вземе, цѣнно става. Мѫдрецътъ, като вземе камъкъ, той става цѣненъ. Ост-ви този камъкъ мѫдрецътъ, той пакъ става обикновенъ. Дотогава докато ти вѣрвашъ въ Бога, нѣщата сѫ цѣнни. Като престанешъ да вѣрвашъ, нѣщата се обезцѣняватъ. Сега говоря за онѣзи съ пълната вѣра, въ която трѣбва да ходите.

 

И Който казва: “Пакъ ще дойда. И ако нѣкой на мене слугува, мене да последва.” Но въпросътъ е неразбранъ. Слугувашъ. Слугуването безъ любовь не може. Слугуване да си доволенъ, че можешъ да направишъ нѣщо. И рекохъ: “Ако нѣкой на мене слугува.” Защото слугувашъ само на Великия. “Както, казва, Отецъ ме е научилъ, така Азъ дойдохъ да слугувамъ.” Защото ти можешъ да слугувашъ само на единъ мѫдрецъ. Та за днешния день, да има нѣщо да придобиете. Да кажемъ, вие нѣма да може да промѣните своята форма, нѣма да промѣните своето съзнание, но има нѣщо, което може да направите. Не е голѣмината, която дава цѣна на единъ изворъ, или една чешма. Хубавата вода, която излиза, тя е, която оцѣнява нѣщата, която придава цѣна. Та сега и вие ще турите цѣната въ онова, което излиза отъ васъ. Какво е животътъ, вие нѣма да може да опредѣлите. Хората иматъ едно познание. Нѣкои хора ги считатъ невежи, сиромаси, болни и т.н. А, този, невежия човѣкъ следъ време става ученъ. Слабиятъ става силенъ. Ще имате едно присѫтствие. Какво се крие въ всѣки единъ предметъ или въ всѣка една вещь, или въ всѣко едно сѫщество. Възможноститѣ, които се криятъ вѫтре, на тѣхъ ще обръщате внимание. То е Божественото. На Божественото ще обръщате внимание.

 

И казва тогава Христосъ: “Дето съмъ Азъ, тамъ ще бѫде и слугата ми, дето съмъ Азъ.” Та рекохъ, безъ самоосѫждане. Много трудно е човѣкъ да мисли тъй. Азъ съмъ виждалъ много хора, малки деца има, види нѣкѫде оцапано, леке. Детето казва на майка си: “Азъ ще го очистя.” Нищо не значи това. Животътъ е мѣсто за поправление. Понеже е животъ на работа. А пъкъ умното дете нѣма да каже, че имашъ леке, а туй дете, ако е умно, то трѣбва да дойде, да ти очисти малкото леке, което се явило на дрехата ти. Този е пѫтьтъ на Любовьта. По този начинъ вие може да се въздигнете. Ако вие така не може да гледате, снизходително трѣбва да гледате, съ Любовь. И да благодарите на Бога, че ви е изпратилъ да изправите много работи и да научите много работи. Не да поправите, а да научите работитѣ. И тогава, сегашното положение, въ което може да се намѣрите, нѣкой пѫть вие не знаете какъ да говорите. Ти можешъ да стоплишъ единъ човѣкъ, но може единъ предметъ да е толкова горещъ, че може да го изгоришъ. Да знаешъ именно онова положение, което е потрѣбно. Та сега ще дойдете до положението, не да сте индеферентни и нѣма много да се обезпокоявате. Но да имате една радость, че сте въ пѫтя. Разбиране трѣбва.

 

Затова е казано тамъ: “Ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие.” И сега ние постоянно мислимъ, че сме учени, това знаемъ, че сме учени. Учени, но животътъ на малкитѣ деца е потрѣбенъ за сегашното положение. Да, не е потрѣбно да бѫдемъ светии. Казва: “Азъ не искамъ да бѫда светия.” Какво разбирате подъ думата “светия”? Ти не искашъ да имашъ свѣтлина. Наука е това. Тогава ти оставашъ въ тъмното. Че какво можешъ да видишъ тогава? Че стана вѫтре тъмно. Но то е единъ навикъ отъ миналото. Писанието казва: “Изповѣдайте прегрѣшенията си.” Трѣбва да знаешъ какъ да се изповѣдашъ. И като се изповѣдашъ, не да кажешъ: “Че ти нали ме изповѣда?” Каквото ти разправятъ, да не го казвашъ. А сега вие не спазвате това правило. Азъ съмъ срѣщалъ нѣкой казва: “Този човѣкъ какви работи ми разправи!” Нѣма да разправяшъ никому, понеже като разправяшъ, ти ще осакатишъ другитѣ. Никому нищо! Нѣма да разправяшъ, понеже ще оцапашъ. “Ама той билъ такъвъ.” Не сте на правия пѫть. А вие може да говорите, но нѣма да може да прогресирате. И каквото имате, вие ще го изгубите. Нѣма да разправяте нищо.

 

Станете сега.

 

Само Божията Любовь носи пълния животъ. (три пѫти)

6.27 часа сутриньта

(Слънцето грѣе! На поляната евритмическитѣ упражнения.)

Вторий день отъ Събора

20 августъ 1936г.

Изгрѣвъ   

 

-------------------------------------------------

*заради за (бел.ред.)

*хасъ (ар.-тур.) чистъ, истински

*соба (отъ унг.) стая съ печка, печка

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ВѪТРЕШНА ВРЪЗКА.

„Ако служи нѣкой на мене, мене
да последва; и дето съмъ азъ, тамъ
ще бѫде и слугата ми; и който слугува
на мене, него ще почте Отецъ ми“*)

*) Иоана 12:26

Две разбирания има за живота: външно и вѫтрешно. Външното разбиране на живота е подобно на красива мома, която обръща внимание само на външностьта си. Вѫтрешното разбиране на живота е подобно на мома, която не е много красива, но умна. Тя не обръща голѣмо внимание на своята външность, но работи за развиване на ума и на сърдцето си. Коя отъ дветѣ моми е за предпочитане? — Втората. Първата мома скоро ще изгуби красотата си, и никой нѣма да спира погледа си върху нея. Втората мома ще обръща внимание на хората поради своето вѫтрешно богатство. Ето защо, човѣкъ не трѣбва да се увлича само отъ външния изгледъ на нѣщата, но да ги разглежда въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ.

Съвременнитѣ хора се спиратъ предъ въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ такъвъ, какъвто днесъ го виждатъ? — Какъ трѣбваше да бѫде създаденъ свѣтътъ? — Всички трѣбва да знаятъ, че свѣтътъ не е създаденъ произволно. Великъ законъ опредѣля създаването и сѫществуването на свѣта. За да разбере този законъ, човѣкъ трѣбва да учи. Затова, именно, той е дошълъ на земята. Който разбира това, той ще търси вѫтрешната страна на живота. Който не го разбира, той ще се спре предъ външната страна на живота. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. За да бѫде силенъ, той трѣбва да разбира вѫтрешния смисълъ на живота. А за да дойде до това разбиране, той трѣбва да има търпение. Нѣкой казва, че има търпение, но още не е дошълъ до вѫтрешно разбиране на живота. Този човѣкъ има външно, привидно търпение. Истинското търпение изисква разбиране на нѣщата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира. Мѫчнотиитѣ въ живота се дължатъ на това, че човѣкъ не разбира сѫщественитѣ нѣща, вследствие на което ги отлага за бѫдеще, за по-благоприятни условия. Въпросътъ не е за бѫдещето на човѣка. Важно е, какво той днесъ разбира и какво може да направи днесъ. — Ама Христосъ е проповѣдвалъ едно време, въ далечното минало. — И това не е важно. Миналото е изтекло. Какво сѫ научили хората отъ Христовото учение и какво днесъ прилагатъ, това е важно. Въ миналото е несѫщественото. Важно е настоящето, защото въ него е сѫщественото. Днесъ всѣки се е преценилъ повече, отколкото струва. Отъ значение за човѣка е онази цена, която му отговаря. Огънь, който може да издържи до край, е силенъ; не може ли да издържи до край, той е слабъ. Човѣкъ трѣбва да работи съ силенъ огънь, които разтопява и най-мѫчнотопимитѣ тѣла.

Следователно, човѣкъ може да решава труднитѣ задачи въ живота си съ сѫщественото, което има въ себе си. То представя силния огънь, предъ който всичко отстѫпва. Когато не успѣва въ работитѣ си, човѣкъ съзнава, че му липсва нѣщо сѫществено, че нѣма почва подъ краката си. Той съзнава, че не е такъвъ, какъвто трѣбва да бѫде, вследствие на което започва да лицемѣри и да отлага нѣщата за нѣкакво далечно бѫдеще. Не е въпросъ за отлагане. Човѣкъ трѣбва да учи всѣки моментъ. По-добре е за човѣка да учи и да признае, че не знае, отколкото да минава за знаещъ, хората да го почитатъ, а въ сѫщность да е невежа. Срамътъ предъ незнанието е за предпочитане предъ почитьта на невежеството.

И тъй, цельта на човѣка въ сегашния му животъ е да се домогне до сѫщественото. Щомъ се домогне до сѫщественото, той ще се види въ свѣтъ, обиколенъ все отъ съвършени сѫщества. Тогава той ще разбере и признае сѫществуването на другъ свѣтъ, вънъ отъ него. Хората сега говорятъ за другия свѣтъ, но нито вѣрватъ въ него, нито го признаватъ. Тѣ говорятъ за духове, безъ да иматъ опредѣлена идея, какво нѣщо е духъ. Тази е причината, поради която хората не искатъ да умиратъ. Тѣ не вѣрватъ въ духовния свѣтъ, въ духове и се страхуватъ, не знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ следъ смъртьта имъ.

Сега, като слушате да се говори така, не взимайте нѣщата лично за себе си, защото вашата личность се мѣни въ възгледитѣ, въ разбиранията за живота. А когато се говори за нѣщо, всѣкога се има предъ видъ неизмѣнното, постоянното. Какво може да се каже за човѣка, който е миналъ презъ своята петь, десеть, петнадесеть, двадесеть, тридесетгодишна възрасть? Ако сравните, разбиранията на човѣка отъ пета до тридесетгодишната възрасть, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ. Отъ всички тия възгледи кой е най-правъ? Правъ възгледъ е само. онзи, който почива върху основитѣ на истината. Животътъ на човѣка се опредѣля, именно, отъ тия възгледи. И щастието на човѣка зависи пакъ отъ възгледи, които почиватъ на истината. Щастието на човѣка зависи отъ онѣзи сѫщества, които го обичатъ. Тѣ живѣятъ да него, и той трѣбва да живѣе за тѣхъ. Невъзможно е човѣкъ да живѣе за себе си. Нѣкой е следвалъ за инженеръ. За себе си ли е училъ той? — Не, той е училъ за другитѣ хора, да се ползуватъ отъ неговото знание. Щомъ другитѣ хора се ползуватъ отъ знанието на нѣкой човѣкъ, едновременно съ тѣхъ и той се ползува. Отъ музиката се ползува цѣлата публика, която слуша музиканта, но съ нея заедно и той се ползува.

Човѣкъ трѣбва да разсѫждава върху всичко, което го обикаля, което става около него, за да различи временното, преходното отъ вѣчното. Докато не разбере временното човѣкъ не може да дойде до вѣчното. Ученитѣ говорятъ за вѣчностьта, за другия свѣтъ, за милионитѣ слънца и звезди въ вселената, но за обикновения човѣкъ всичко това остава непознато, докато той не разбере временнитѣ нѣща. Докато не изучи временното, човѣкъ гледа на вѣчното като на предположение. Той казва: Азъ не съмъ ходилъ на тия слънца и не ги признавамъ. — Има хора на тия слънца. — Възможно е, азъ не съмъ ги видѣлъ. За да разберете далечнитѣ, отвлѣченитѣ нѣща, вие трѣбва да изучите и най-малкитѣ бубулечици на земята. Ще кажете, че днесъ тѣзи бубулечици не ви интересуватъ. — Ако днесъ не ви интересуватъ, въ бѫдеще ще ви интересуватъ и ще ви потрѣбватъ. Отъ какво се интересувате днесъ? Повечето хора се интересуватъ отъ това, какво мислятъ другитѣ за тѣхъ. Какво ще спечелятъ, ако знаятъ, какво мислятъ хората за тѣхъ? Нищо нѣма да спечелятъ, но само ще се заблуждаватъ. Съвременнитѣ хора съ нуждаятъ отъ здрава, положителна, Божествена мисъль. Мисъльта на мнозина е повърхностна, вследствие на което изпадатъ въ противоречия.

Какво е нужно на човѣка? — Права мисъль, възвишени чувства и здраво тѣло. Въ това седи неговиятъ прогресъ. Безъ здраво тѣло човѣкъ нищо, не може да постигне. Здравето е мѣрка въ живота. Който е здравъ, той всичко може да постигне. Да постигне човѣкъ всичко въ живота си, това значи, да разбере своя животъ, а не живота на другитѣ. Докато е на земята, човѣкъ изучава условията на своя животъ. Като ги изучава, той постепенно се повдига. Както учительтъ, обича онѣзи ученици, които се учатъ и които могатъ добре да работятъ, така и Богъ обича и повдига онѣзи души, които учатъ и работятъ добре. Тъй щото, има смисълъ човѣкъ да се интересува, какво говорятъ хората за него, ако тѣ говорятъ добро. Да почитатъ човѣка и да говорятъ добро за него, това е едно отъ голѣмитѣ блага на живота. Това благо зависи отъ онова, което човѣкъ говори. Не е достатъчно само човѣкъ да говори, но това, което говори, трѣбва да остава за вѣчни времена. Вѣчнитѣ нѣща сѫ основа на истинския животъ. Докато дойде до истинския животъ, човѣкъ минава презъ различни фази, презъ каквито минава бояджията, който учи изкуството да боядисва. Въ първо време той не знае, какъ да съчетава и закрепва боитѣ, вследствие на което тѣ лесно губятъ цвѣта си. Обаче, колкото повече работи, толкова по-добре той прилага своето изкуство и дохожда до положение на майсторъ - бояджия, чиито бои никога не избѣлѣватъ. Който е дошълъ до истинския животъ, той си служи съ бои, които не избѣляватъ. Като тури една отъ тия бои, съ нищо вече не може да я отнеме.

Мнозина казватъ, че животътъ е тежъкъ. Животътъ е тежъкъ тогава, когато човѣкъ мисли само за хората, а не и за Бога. За човѣка е важно едно нѣщо: той трѣбва да се интересува отъ това, какво Богъ мисли за него. Щомъ държи тази мисъль въ ума си, и животътъ му ще бѫде лекъ. Въ Бога нѣма никакво лицеприятие. Когато отивате при Него, вие не се нуждаете отъ никаква препорѫка. Животътъ ви ще бѫде вашата препорѫка. Като говоря за живота, съ това азъ не искамъ да погълна всичкото ви внимание върху него. Животътъ се проявява върху една широка площь. Колкото повече тази площь се разширява, толкова повече тя се използува, както отъ отдѣлния човѣкъ, така и отъ цѣлото човѣчество. Сѫщото може да се каже и за знанието. Нѣкой човѣкъ минава за ученъ, когато е между децата. Щомъ попадне, въ общество на учени хора, той минава за обикновенъ човѣкъ. Значи, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да съзнава, че има да учи. Въ това седи смирението. Човѣкъ трѣбва да признае въ себе си, че малко нѣща знае и му предстои да учи, да придобива знания. Не е въпросъ да отрича това, което знае, но той трѣбва да съзнава, че всѣки моментъ има какво да учи.

Не е достатъчно човѣкъ да каже за себе си, че знае да говори добре или да свири. Всѣки день човѣкъ трѣбва да придава по нѣщо къмъ своя говоръ, къмъ свиренето си. Всѣка дума, всѣки тонъ трѣбва да се придружава отъ известенъ брой трептения. За да познае дали говори правилно, човѣкъ трѣбва да следи, дали всичко, каквото казва, се сбѫдва. Ако не се сбѫдва, и той започва да  го корегира, говорътъ му още не е правиленъ. Ако музикантътъ свири правилно, всѣки неговъ тонъ действува благотворно върху слушателитѣ. Не действува ли благотворно върху слушателитѣ, той не е още истински музикантъ. Човѣкъ може да грѣши, докато е на физическия свѣтъ. Щомъ влѣзе въ Божествения свѣтъ, тамъ никакви грѣшки не се позволяватъ. — Защо? — Защото обикновениятъ човѣкъ може да се излъже, но съвършениятъ — никога.

Христосъ казва: „Ако слугува нѣкой на мене, мене да последва“. Значи, тукъ става въпросъ за служене на Христа. Да служи човѣкъ на Христа, за това се иска съвършенъ животъ. „Мене да последва“ — това показва, че човѣкъ трѣбва да живѣе като Христа. Да живѣе като Христа, това значи, всѣки день да внася по нѣщо ново въ живота си. Въ това седи истинското подмладяване. Не е въпросъ да се говори за младость и старость. Младость и старость, за които обикновено се говори, сѫ човѣшки работи. Човѣкъ първо е младъ, а после остарява. Тази младость и старость сѫ въ реда на нѣщата, тѣ сѫ неизбѣжни. Но като остарява, човѣкъ не трѣбва да оглупява. Срѣщате едного, който казва: Едно време бѣхъ младъ. Едно време свирѣхъ добре. Щомъ говори за минало време, този човѣкъ не е на правъ пѫть. Той изпада въ закона на отлагането, дето нѣщата губятъ своята младость и сила. Другъ пъкъ ще каже, че знае нѣколко пѣсни, които нѣкога научилъ, и повече нищо не може да възприема. Този човѣкъ е подобенъ на латерна, на грамофонъ, който може да произведе само опредѣленъ брой парчета. Това е механически процесъ на работа.

Човѣкъ трѣбва да учи, да се занимава само съ себе си, докато разбере вѫтрешната връзка на живота. Какво правятъ другитѣ хора, какъ живѣятъ, това не трѣбва да го занимава. Ако иска да се научи да прави хубави обуща, обущарьтъ трѣбва да се занимава само съ своя занаятъ — нищо друго да не го интересува. Това е единъ начинъ за развиване. Той има приложение на физическия свѣтъ. Всѣки день ще прилагашъ по нѣщо ново къмъ своята работа. По сѫщия начинъ човѣкъ може и да се лѣкува: всѣки день ще прибавя по една капка повече отъ лѣкарството, което употрѣбява, докато дойде до опредѣлено число капки. Обаче, има и другъ начинъ на работа, на лѣкуване — чрезъ мисъльта. Чрезъ мисъльта си човѣкъ може да работи върху себе си, да се усъвършенствува; той може по сѫщия начинъ и да се лѣкува. Мислено човѣкъ може всѣки день да взима по нѣколко капки отъ онази своя мисъль, която е въ състояние да лѣкува, да превръща нѣщата. Ще кажете, че днесъ това е невъзможно. Невъзможно е, защото вие едновременно живѣете два живота — старъ и новъ. Тъкмо започнете една работа и веднага казвате: Дали ще успѣя? Щомъ се усъмните, вие влизате въ стария животъ. — Дали хората ще ме почитатъ и уважаватъ? — Това не зависи отъ тѣхъ, но отъ Бога. Богъ примирява човѣка съ враговетѣ му. — Кога? — Когато пѫтищата му сѫ богоугодни. Щомъ пѫтищата на човѣка сѫ богоугодни, хората ще го обичатъ. Ще кажете, че и Христосъ, Който вършеше волята Божия не бѣше обичанъ отъ всички. — Да, Христосъ бѣше обичанъ отъ народа. Малко хора не Го обичаха. Това бѣха едва нѣколко свещеници, книжници и фарисеи. Едно се иска отъ човѣка: каквото говори, да го изпълнява. Не е достатъчно човѣкъ да каже само, че знае да свири, но той трѣбва сѫщевременно да свири и да пѣе. Каквото каже, човѣкъ трѣбва да го изпълни.

Христосъ казва: „Ако слугува нѣкой на мене, мене да последва“. Който иска да се учи, той трѣбва да служи на Христа. Безъ служене нѣма учене. Лесно е да каже нѣкой на другитѣ да се молятъ за него. Всѣки самъ трѣбва да се моли за себе си, както всѣки самъ трѣбва да се учи. Да мисли човѣкъ, че другитѣ могатъ да свършатъ работата заради него, това е неразбиране на живота. — Ама Православната християнска църква се моли за душитѣ на заминалитѣ. — Това е другъ въпросъ. Истинското християнство представя велика наука, за изучаването на която се изисква силенъ стремежъ. Като наука, християнството съдържа въ себе си редъ методи за възпитаване на човѣка. За да се домогне до тѣзи методи, той трѣбва да търси общество на хора, които знаятъ, които сѫ опитали тѣзи методи. Когато предава нѣщо, човѣкъ трѣбва да го предаде правилно, безъ никакво изопачаване. Който иска да се учи отъ хора, които знаятъ, той трѣбва да бѫде готовъ да слуша, да възприема. Дойдете ли до Божествената наука, вие се свързвате съ сѫщества, които сѫ завършили развитието си. За да ви предадатъ знанието си, вие трѣбва да бѫдете готови да слушате, да възприемате и прилагате. Тѣ не губятъ времето си напразно. Ако не се учите отъ тѣзи сѫщества, вие завинаги ще останете въ сегашното си състояние. Следователно, учете и каквото научите, приложете го, за да придадете нѣщо къмъ знанието, което имате. Безъ новото знание, старото нищо не струва. Който иска да придобие истинско знание, той трѣбва да бѫде смиренъ, като мѫдрецъ. Когато се разказва нѣщо на мѫдреца, той слуша внимателно, безъ да критикува, безъ да прекѫсва. Ако забележи нѣкаква погрѣшка, той изслушва до край и после казва, че е видѣлъ една малка погрѣшка, която трѣбва да се изправи.

И тъй, да разбира, да възприема и да прилага нѣщата, въ това седи щастието на човѣка. За да покаже своето превъзходство надъ другитѣ, нѣкой човѣкъ казва, че е придобилъ щастието, защото Духътъ му говори. Питамъ: знае ли този човѣкъ какъ, кѫде и кога говори Божиятъ Духъ и какъ, кѫде и кога — човѣшкиятъ? Само умниятъ, само мѫдриятъ човѣкъ може да говори положително за тия нѣща. Това не значи още, че човѣкъ трѣбва да мисли, че нищо не знае. Колкото е вѣрно, че всичко знае, толкова е вѣрно, че нищо не знае. И едното, и другото сѫ крайности. За всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да разбира положението си, да знае, съ кого се разговаря. Щомъ има вѣрна представа за нѣщата, той ще може да отдаде нужното уважение и почитане на всѣки човѣкъ, на всѣко животно и на всѣко растение. Това изисква новото учение отъ всѣки човѣкъ. И волъ да срещнете, ще му отдадете съответно уважение и почитане. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трѣбва да го изнасилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Богъ ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другитѣ, и вашето нѣма да отдадатъ.

Сега, за да дойдете до тази правилна обхода, вие трѣбва да работите върху своето самовъзпитание. Не е въпросъ да се критикувате, нито да се измѫчвате вѫтрешно, но да се стремите съ търпение да пренасяте всичко. Каквото правите, трѣбва да съзнавате, че е добро. Ще кажете, че имате търпение. Имате ли търпението на онзи виденъ математикъ, чийто 20 годишенъ трудъ билъ изгоренъ въ единъ моментъ, и трѣбвало той да се заеме отново съ сѫщата работа, да дойде до решението на своитѣ задачи? Той работилъ цѣли 20 години върху нѣкои задачи, и листчетата, на които правилъ изчисленията си, оставялъ на масата въ стаята си, която винаги заключвалъ. Единъ день той отишълъ на разходка и забравилъ да заключи стаята си. Слугинята влѣзла въ стаята му и се наела да я чисти, да зарадва господаря си. Като видѣла на масата толкова много и все непотрѣбни листчета, тя ги събрала съ рѫката си, смачкала ги и ги турила въ печката да изгорятъ. Следъ това изчистила добре праха отъ масата, провѣтрила стаята, измила дъскитѣ и заключила вратата. Като дошълъ господарьтъ ѝ, тя го посрещнала засмѣно и му казала: Господарю, днесъ изчистихъ стаята ти много добре. — Какъ я изчисти? — Всички непотрѣбни листчета отъ масата събрахъ и изгорихъ въ печката. Господарьтъ ѝ погледналъ къмъ празната маса и казалъ спокойно: Втори пѫть да не правишъ това. Той седналъ предъ масата и отново започналъ да прави своитѣ изчисления, да възстанови изгоренитѣ листчета.

Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на тази слугиня, като унищожаватъ много нѣща въ живота си. — Защо ги унищожаватъ? — Защото имъ сѫ непотрѣбни. — Не, тѣзи нѣща привидно само сѫ непотрѣбни, но въ даденъ случай ще имъ бѫдатъ потрѣбни. Ето защо, отъ всѣки човѣкъ се изисква дълбоко разбиране на нѣщата, да знае, кога какъ трѣбва да постѫпва. И ако нѣкога постѫпи неправилно, той може да се корегира, да разбере, кое е право и кое — не.

„Ако нѣкой слугува на мене, мене да последва“. Мнозина казватъ, че не искатъ да слугуватъ на Христа, но искатъ да слугуватъ на себе си. Ако при това положение могатъ да придобиятъ ония знания, къмъ които се стремятъ, тѣ сѫ прави; обаче, ако не могатъ да постигнатъ тия знания, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Едно трѣбва да се знае: човѣкъ не може да научи нищо отъ себе си. —Защо? — Защото нѣщата не произтичатъ отъ него. Самъ по себе си човѣкъ представя платно, върху което всички нѣща се отразяватъ. Платното не е реалность. Реалностьта иде отъ Вѣчното начало въ свѣта. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ слугуване. И да иска, той не може да служи на всички хора. Обаче, като служи на Божественото начало, едновременно съ това той ще служи и на хората.

Като наблюдаватъ живота, нѣкои казватъ, че еди-кой си човѣкъ живѣе по-добре отъ другитѣ. Какъ се познава, кой човѣкъ живѣе добре и кой — не? Какъ се познава, коя печка гори по-добре? — Колкото по-пълно е горението въ печката, толкова по-добре ще гори тя. Следователно, който има права мисъль, той живѣе по-добре отъ всѣки другъ, на когото мисъльта не е права. Правата мисъль е свързана съ правилния вѫтрешенъ животъ на човѣка. Изобщо, най-важното нѣщо за човѣка е животътъ. Нѣкой казва: Азъ живѣя добре. — Това е твоя работа. За него не трѣбва да се говори. — Азъ се моля на Бога. — И това е твоя работа. За него не се говори. — За какво трѣбва да говори човѣкъ? — Само за онова, което е научилъ и приложилъ.

И тъй, при сегашното си състояние човѣкъ търси пѫть, по който да мине съ най-малко разходи, съ най-малко спънки и противоречия. Трѣбва ли той самъ да търси този пѫть? Ако не се е предалъ въ рѫцетѣ на Бога, човѣкъ има право да търси лесенъ пѫть, самъ да се грижи за себе си. Но ако се е предалъ въ Божиитѣ рѫце, той нѣма защо да се грижи за себе си, да търси свой пѫть. Следователно, когато човѣкъ се свърже съ Първата Причина на нѣщата, преди да е поискалъ нѣщо, нуждитѣ му ще бѫдатъ задоволени. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Когато обичате нѣкого, вие задоволявате нуждитѣ му, преди още той да се е обърналъ къмъ васъ. Не го ли обичате, нищо не му давате. Това всички ще опитате, а мнозина даже сѫ го опитали. Който не е опиталъ това, той трѣбва да отвори прозорцитѣ си, да влѣзе повече Божествена свѣтлина презъ тѣхъ. Само при тази свѣтлина нѣщата могатъ да бѫдатъ разбрани. Които иматъ повече свѣтлина, тѣ трѣбва да помагатъ на другитѣ. И като си помагатъ едни на други, тѣ заедно ще вървятъ напредъ.

Сега, да дойдемъ до красивата страна на живота. Тя се заключава въ това, да знае човѣкъ защо е дошълъ на земята. Нѣкоя мома иска да се жени. Първо тя трѣбва да се запита: щомъ искамъ да се женя, ще постигна ли това, което търся? Ако съ женитбата си може да постигне това, което търси, нека се ожени; ако не може да го постигне, по-добре да не се жени. Нѣкоя жена иска да роди дете. Нека се запита: ще мога ли да повдигна себе си и детето си? Ако може да придобие това, нека стане майка; ако не може, по-добре да не ражда. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ. Нека се запита, какво ще му придаде ученостьта. Ако тази наука му придаде нѣщо ценно, нека стане ученъ; ако тази наука го спъне въ живота му, по-добре да не става ученъ. Не е въпросъ човѣкъ да не учи, но въ ученето си той трѣбва да намѣри правия пѫть въ живота. Това не значи, че пѫтищата, по които хората днесъ вървятъ, сѫ криви. Обаче, единъ день тѣ сами ще видятъ, че пѫтищата имъ не сѫ били точно такива, каквито е трѣбвало да бѫдатъ. Следователно, за да намѣрятъ правия пѫть, хората трѣбва да се научатъ да служатъ на Бога. По какъвъ начинъ ще служатъ? — По най-правилния. — Кой е най-правилниятъ начинъ за служене? Азъ пъкъ ще ви запитамъ: кой е най-правилниятъ начинъ за изчистване на кѫщата — чрезъ измиване, или чрезъ изтърсване? Ще кажете, че вие си служите и съ двата метода. Когато имате достатъчно вода, вие измивате добре всички стаи, прозорци, врати и мебели; когато нѣмате достатъчно вода, тогава само изтърсвате мебелитѣ и провѣтрявате стаитѣ. Тъй щото, когато иска да служи, човѣкъ ще избере съответенъ методъ за себе си, споредъ условията, при които се намира, и съ него ще си служи.

„Както ме е Отецъ научилъ, така и правя“. Вие запитвали ли сте се, какво ви е научилъ Отецъ? Ще кажете, че това не ви интересува. Защо не ви интересува? — Защото не виждате ясно нѣщата. — Защо не ги виждате? — Защото предъ лицето ви има завеса, която прѣчи да виждате предметитѣ ясно. — Какво трѣбва да направя, за да виждамъ ясно? — Махни завесата предъ очитѣ си. — Махнахъ я, но пакъ не виждамъ. — Щомъ не виждашъ, това показва, че имашъ втора завеса. Махни и нея! — Махнахъ я, но още не виждамъ ясно. — Махни и втората завеса. Махай завеситѣ една следъ друга предъ очитѣ си, докато започнешъ да виждашъ нѣщата съвършено ясно. Щомъ виждашъ ясно, ти си дошълъ до дълбоко вѫтрешно разбиране.

Мнозина казватъ, че знаятъ всичко, което Христосъ е казалъ и направилъ преди две хиляди години. — Какво сѫ придобили отъ това, че знаятъ, какво Христосъ е говорилъ и вършилъ на времето си? Това, което Христосъ е говорилъ, тѣ и до днесъ още не го разбиратъ. Тѣ не могатъ да се сравнятъ съ Христа. За човѣка е важно, не да повтаря Христовитѣ думи, но да има Неговата чистота и светость. Чистиятъ и светъ човѣкъ на никого зло не пра ви. Той не съдържа въ себе си елементитѣ на злото. Който не съдържа въ себе си елементитѣ на доброто, и той не е въ състояние да върши добро. Законътъ е единъ и сѫщъ и за злото, и за доброто.

Следователно, отъ васъ се иска да изучавате Словото Христово, да Го прилагате, а не само да четете. Словото е основа на живота. То е горивото, което постоянно трѣбва да се набавя, за да може огъньтъ на живота непрекѫснато да гори. Като изучавате Словото, това ни най-малко не значи, че всичко друго трѣбва да напуснете. Каквото ви е нужно, ще го държите и ще работите съ него. Онова, което не ви е потрѣбно, ще раздадете на приятелитѣ си. Можете ли да носите сто килограма жито на гърба си? Ако не можете да го носите, часть отъ него ще раздадете на приятелитѣ си, или на беднитѣ. Потрѣбнитѣ нѣща сами ще носите, а непотрѣбнитѣ ще раздавате на своитѣ ближни. Запримѣръ, каменарьтъ се нуждае отъ своя чукъ; писательтъ — отъ перото; цигуларьтъ —отъ цигулката. Всѣко нѣщо е ценно на времето си. Умниятъ човѣкъ знае, кое кѫде да употрѣби. Който не знае мѣстото на нѣщата, той се намира въ противоречие. Значи, всѣко нѣщо, което за даденъ случай и на даденъ човѣкъ не може да услужи, е непотрѣбно. Това, което е потрѣбно за бащата, за детето е непотрѣбно; това, което е потрѣбно за майката, за дъщерята не е потрѣбно. Обаче, това, което въ даденъ случай детето и дъщерята могатъ да направятъ, трѣбва да го изпълнятъ.

Сега у васъ ще се яви мисъльта: кое учение е право? — Право учение е това, което е основано на пълна, на абсолютна вѣра. Това значи: при най-голѣмитѣ противоречия въ живота си, да не допуснете въ съзнанието си сѣнка отъ съмнение въ Бога. Отъ това гледище истински приятель е онзи, въ когото имате пълна вѣра. Вие знаете положително, че каквото започне той, ще го свърши. Какъ, по какъвъ начинъ, не е важно. За васъ е важно, че вие не се съмнявате въ него. Следователно, стремете се да влизате въ положението единъ на другъ, да си вѣрвате, а не да разисквате върху въпроса, кой е правъ и кой кривъ. Постѫпвате ли така, вие ще бѫдете като мѫдреца, който, каквото хване въ рѫката си, ценно става. Камъкъ ли хване въ рѫката си, той се превръща въ скѫпоценность. Щомъ остави този камъкъ настрана, той отново става обикновенъ. Докато човѣкъ вѣрва въ Бога, всички нѣща сѫ ценни за него, всички нѣща добиватъ смисълъ. Щомъ престане да вѣрва въ Бога,, всички нѣща се обезценяватъ, постепенно започватъ да губятъ смисълъ.

„Ако нѣкой слугува на мене, мене да последва!“ Слугува не безъ любовь, безъ доволство не е слугуване, Защо? — Защото човѣкъ слугува само на Великия. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така правя. Азъ дойдохъ да слугувамъ“. Наистина, човѣкъ може да служи само на мѫдреца, на съвършения, у когото Богъ живѣе. Като знаете това, и вие трѣбва да слугувате, за да придобиете нѣщо. Какво ще придобиете? Формата си нѣма да измѣните изведнъжъ, нито съзнанието си, но все ще придобиете нѣщо, колкото малко и да е то. Цената на извора не се заключава въ голѣмината му, но въ чистата вода, която извира отъ него. Следователно, и вашата цена се опредѣля отъ това, което излиза отъ васъ, т. е. отъ живота. Какво представя животътъ, вие не можете да опредѣлите. Вие знаете само да се произнасяте, че еди-кой си човѣкъ е невежа, слабъ или сиромахъ, безъ да се замисляте дълбоко, върху нѣщата. Единъ день невежиятъ ще стане ученъ, слабиятъ — силенъ, сиромахътъ — богатъ. Всичко въ свѣта е подложено на голѣми промѣни. Вие трѣбва да обръщате внимание на възможноститѣ, които се криятъ у човѣка. Въ възможноститѣ е Божественото у човѣка.

„Дето съмъ азъ, тамъ ще бѫде и слугата ми“. Христосъ има предъ видъ истинското служене. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ трудъ, къмъ работа, безъ да се осѫжда и безъ да сѫди другитѣ. Животътъ е мѣсто на изправяне, на работа. Нѣкой се изцапал — нѣма нищо отъ това. Той трѣбва да вземе вода и добре да се очисти. Или другъ нѣкой се оцапалъ пакъ сѫщото. Ще вземете чиста вода и ще му помогнете да се очисти, Този е пѫтьтъ на любовьта. Този е пѫтьтъ на повдигането. Бѫдете снизходителни къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте, и да учите. Като съзнавате това, положението ви ще, се подобри! Човѣкъ трѣбва да се учи правилно да говори. Думитѣ му трѣбва да топлятъ, но не и да изгарятъ.

И тъй, работете спокойно,  безъ да ставате безразлични къмъ работата си. Затова се изисква разбиране. Работете като малкото дете, което за пръвъ пѫть отива на училище. То знае, че е пратено да учи, и всѣки день да придобива по нѣщо ново. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да дойдете до положението на малкитѣ деца, мислете, че всѣки день трѣбва да придобивате по нѣщо, а не че много знаете. За да покаже, че е смиренъ, нѣкой казва: Азъ не искамъ да стана светия. Какво означава думата светия? Да бѫдешъ светия, това значи да имашъ свѣтлина. Който не иска да бѫде светия, той ще остане въ тъмнина. Следователно, всѣки, човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде светия, т. е. да свѣти, а не да минава предъ хората за нѣщо голѣмо, заради което да му се кланятъ. Казано е въ Писанието: „Изповѣдвайте прегрѣшенията си.“ Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да се изповѣдва и какъ да изповѣдва. Каквато изповѣдь чуе отъ ближния си, да я задържи въ себе си, — Защо? — За да не осакатява другитѣ. Пазете ближния си като себе си, ако искате да прогресирате. Това означава стиха, който Христосъ е казалъ: „Любете ближния си като себе си!“

*

2. Съборна беседа, държана на
20 августъ, 1936 г. 5 ч. с.
София. — Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...