Jump to content

1923_12_02 Който люби


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.
Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание



 

 

 

 

Който люби

 

 „Който люби мене, ще

опази моето Слово“ 1).

  

Тия думи Христосъ е изказалъ приблизително прѣди 2000 години. Тия думи сѫществуваха и по-отрано, не се родиха тогава.

 

Любовьта, изявена чрѣзъ животнитѣ, има една форма, единъ начинъ; любовьта, изявена чрѣзъ хората има друга форма, другъ начинъ, а любовьта, изявена чрѣзъ ангелитѣ, и тя се отличава. Когато ние говоримъ за Любовьта, нѣкои казватъ; ние разбираме, какво нѣщо е любовьта. Така биха казали и животнитѣ. Нима мислите, че животнитѣ не любятъ? Като сравнявамъ любовьта на онѣзи телици къмъ своитѣ малки, и тѣ любятъ тъй интенсивно, както майката люби своето дѣте. Разликата е само тази, че дѣтето на телицата остава за по-кратко врѣме при нея, а дѣтето на майката остава за по-дълго врѣме. И послѣ, любовьта, която сѫществува между животнитѣ, е по-кратковрѣмена. Вземете една квачка, докато сѫ малки пиленцата ѝ, тя проявява своята любовь, готова е да жертвува своя животъ за тѣхъ, и ги вика, дава имъ малки зрънца, но щомъ израснатъ, тя ги пропѫжда — туй клъвне, онуй клъвне, пропѫжда ги всички отъ себе си. Питамъ сега съврѣменнитѣ психолози: проучили ли сѫ туй състояние? Тѣ бързо рѣшаватъ: Кокоша работа! Е, мислите ли, че тази работа е маловажна? Кокоша работа било туй явление! Туй не изяснява нѣщата. Мислите ли, че като се каже за нѣщо „е, човѣшка работа“ та туй изяснява нѣщата? Мислите ли, че всичко туй, което хората вършатъ, е разумно? Тази любовь, която хората проявяватъ, разумна любовь ли е?

 

Христосъ, като казва тия думи въ стиха, Той влага нѣщо въ тѣхъ. Казва: „Който ме люби“, но не се спира тамъ. Той се спира върху едно качество на Любовьта: Който ме люби, ще опази моето Слово. Нѣкои казватъ: това ние го знаемъ. „Ще опази моето Слово“. Но Слово може да има само въ едно разумно сѫщество. А самата разумность се отличава съ извѣстни качества. По какво се отличава диамантътъ? — По своята твърдость. Той е най-твърдиятъ отъ всичкитѣ скѫпоцѣнни камъни. Слѣдъ това той се отличава и по цвѣта си. Значи, по двѣ качества се отличава: по твърдость и по цвѣтъ. Но цвѣтътъ самъ по себе си какво значение има? Нѣкои ще кажатъ: ние знаемъ цвѣта му. Не, цвѣтътъ, това е външната страна на нѣщата. Всичкитѣ цвѣтове, това сѫ козмически сили, които проникватъ цѣлия козмосъ. Ние казваме, че на нѣкой човѣкъ се зачервило лицето или потъмнѣло, и тамъ се спираме. Задъ тази червенина се крие нѣщо. Когато онази кѫща избухне отъ огънь, и се обхване отъ тия пламъци, благо ли носи този червениятъ цвѣтъ? Около този пламъкъ се наредили тулумбаджии, и гледашъ, слѣдъ 1—2 часа, отъ този пламъкъ всичко е изядено, всичко е загубено и само нѣколко дирека стърчатъ. А нѣкои казватъ: да съмъ червеничъкъ малко! Мислите ли, че този червениятъ цвѣтъ нѣма да опапа и тебе тъй, както опапа и тази кѫща? Мислите ли, че ако опапа кѫщата, че тебе нѣма да разруши? Всички искатъ да бѫдатъ червени. Майката иска нейното дѣте да бѫде червено. Мѫжътъ иска неговата жена да бѫде червена. Всички хора искатъ все червения цвѣтъ. Умнитѣ хора се спрѣли и мислятъ. Мѫдрецитѣ и пророцитѣ въ миналото сѫ знаяли тия нѣща. Сегашнитѣ хора мислятъ, че като знаятъ да декламиратъ нѣкои думи отъ Писанието, знаятъ какво е искалъ да каже този пророкъ. Но, докато този пророкъ е написалъ тѣзи думи, знаете ли подъ каква дисциплина е миналъ? Апостолъ Павелъ, при все че ималъ онѣзи дълбоки познания по Писанието, той самъ е казалъ, че има откровение, но какъ е добилъ това откровение, самъ си знае. Онѣзи, които иматъ неговата опитность, тѣ сами си знаятъ, какъ се добива туй откровение. Азъ ще ви приведа примѣра за апостола Павла. Апостолъ Павелъ първоначално е проповѣдвалъ едно, но слѣдъ като го биха, слѣдъ като му удариха 5 пѫти по 35 удари, написа едно послание и каза: „Съ много скърби ще влѣземъ въ царството Божие“. Но какво се крие задъ тѣзи удари, на какво се дължатъ тѣ? — На този червения цвѣтъ. Единъ човѣкъ на когото лицето е червено, само той може да те бие. Значи, съ много скърби ще влѣземъ въ царството Божие. Всичкитѣ скърби въ този животъ произлизатъ отъ червения, кървавия цвѣтъ. Азъ се спирамъ върху тия думи, за да наблюдавате вашето лице. Сега, азъ говоря на онѣзи, които ще опазятъ Словото. Тази рѣчь не се отнася до другитѣ, тѣ сѫ свободни; тя се отнася до разумнитѣ, които ще опазятъ Словото. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да наблюдава своето лице. Не само това, но човѣкъ трѣбва да наблюдава и своя умъ, трѣбва да наблюдава своето сърце, трѣбва да наблюдава и своята воля, да знае кой цвѣтъ прѣобладава въ дадения моментъ. Въ Писанието се казва, че Богъ е свѣтлина. Той е онзи възвишенъ свѣтълъ цвѣтъ, който включва всички други цвѣтове. Всички други цвѣтове сѫ видоизмѣнение на Божествената свѣтлина.

 

Азъ говоря върху Любовьта, понеже съврѣменниятъ свѣтъ, съврѣменната цивилизация се намира въ единъ прѣходенъ периодъ, въ края на своето развитие. Когато единъ старецъ дойде до 120 годишната си възрасть, какво го очаква? Всички очакватъ да се прѣсели този старецъ. Всички очакватъ сегашната култура да се подмлади, но тя е остарѣла. И нѣкои иматъ още надежда на тази култура. Не, тя е единъ старецъ на 120 години и, нѣма да се мине дълго врѣме, ще чуете, че този старецъ се е поминалъ. Сегашнитѣ хора се спиратъ, тѣ подържатъ старитѣ истини. Въ старитѣ хора можемъ да търсимъ мѫдрость, но не и любовь. Въ младитѣ хора можемъ да търсимъ сила, но не и любовь. Любовьта не може да се намѣри нито въ старитѣ хора, нито въ младитѣ. Тя се проявява по нѣкой пѫть въ старитѣ хора, по нѣкой пѫть въ младитѣ. Любовьта може да се прояви само въ разумнитѣ сѫщества. Туй трѣбва да го знаетѣ! Само въ разумнитѣ сѫщества се проявява Любовьта. Азъ казахъ въ една отъ миналитѣ си бесѣди, че Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ. Понеже казваме, че Богъ е Любовь, съгласенъ съмъ, Богъ може да се прояви, но само тамъ, дѣто има разумность. Дѣто е Богъ, разумность има тамъ, и животъ има, и Любовь има. Сега, всички съврѣменни хора се стремятъ къмъ животъ, искатъ да бѫдатъ щастливи, да бѫдатъ здрави, учени, силни. Всички улеснения могатъ да ги иматъ, затова е създаденъ свѣтътъ. Но трѣбва да знаятъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, Който е най-уменъ, най-мѫдъръ, най-силенъ. Ние не можемъ да прѣдполагаме, че Богъ, Който е най-разуменъ, може да иска единъ свѣтъ, въ който да сѫществува мизерия, нещастия. Ако сѫществуватъ мизерия, страдания, това се дължи на съвсѣмъ други причини.

 

„Който ме люби, ще опази моето Слово“, казва Христосъ.

 

Кое е Неговото Слово? Майката, за да опази Словото на Христа, трѣбва да отгледа своето дѣте не само физически, но да влѣе въ това дѣте нѣщо отъ себе си, отъ любовьта си, отъ разумния си животъ — трѣбва да го научи на онѣзи велики принципи, върху които е съграденъ самиятъ животъ. Сега, нѣкои отъ съврѣменнитѣ христиани иматъ тази опитность, и не трѣбва да се спирате на нея. Спре ли се човѣкъ на едно мѣсто, не е добрѣ. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че сѫ завършили своето развитие, че всичко знаятъ. Други мислятъ, че като прочетатъ Писанията, всичко сѫ разбрали и казватъ: туй е то всичкото! Не е всичкото въ тази книга. Тази книга е една малка опитность, но гдѣ е опитностьта на ангелитѣ, гдѣ е опитностьта на тѣзи светии? Апостолъ Павелъ е казалъ много малко нѣща. И Христосъ е казалъ много малко нѣща. Гдѣ е онази Любовь, която Христосъ проповѣдваше на кръста? Всички говорятъ за нея, но колко христиани има, които изявяватъ Христовата любовь? Колко майки има, които изявяватъ Христовата Любовь? Тогава азъ опрѣдѣлямъ великия законъ така: Любовьта включва благото на всички сѫщества. Сега, въ разбиране Словото Божие трѣбва дълбока мисъль не само по умъ, но дълбока мисъль, въ която да взима участие сърцето, въ която да взима участие и човѣшката воля. Има нѣкои въпроси, които ще се разрѣшатъ само по единъ опитенъ начинъ. Азъ ще ви приведа слѣдния примѣръ. При единъ великъ индийски адептъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, и добилъ голѣма опитность отъ своитѣ Учители, когато билъ на 18 годишна възрасть, идва единъ день една бѣдна майка, и му оставя своето малко дѣте да го погледа до като се върне, като му казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ, отивамъ на работа, ще пазишъ днесъ дѣтето“. Той се съгласилъ да ѝ услужи. Тя отива на работа и оставя дѣтето въ коритцето си. Както си работи този адептъ, вижда една кобра, която се приближава при дѣтето. У него се събужда желание да избави дѣтето, но веднага си казва: Ами, Брама, който е създалъ туй дѣте, нѣма ли да се погрижи за него? — и веднага се отказва да изпълни желанието си. Обаче, кобрата се приближава, ухапва дѣтето и то умира. Майката се връща вечерьта при адепта, и той ѝ казва: „Една кобра ухапа дѣтето ти и то умря“. Ами защо не го пазихте? — Таквазъ е волята Божия. „Ти положително ли знаешъ, че туй е волята Божия?“ — Ами тъй мисля. Азъ пъкъ мисля обратно, че дѣтето ми трѣбваше да живѣе. Вика го тогава Брама: „Защо ти днесъ не помогна на това дѣте, защо не уби кобрата, за да го спасишъ?“ — Ами защо да я убивамъ, азъ не искахъ да опетнявамъ рѫката си. Ти създаде кобрата, ти създаде и дѣтето. „Ти мислише, че ще изпълнишъ моята воля, като не уби кобрата, и за това не опази дѣтето; ами нѣмаше ли да изпълнишъ волята ми, ако бѣше убилъ кобрата? Въ сѫщность, този адептъ можеше да не убива кобрата, и пакъ да запази дѣтето. Той можеше само да я хване съ двата си пръста, и съ пръчицата да ѝ каже: „Не ти е тукъ мѣстото“.

 

Сега, този червениятъ цвѣтъ у насъ, той е цвѣтътъ, който убива всички хора. Кого не убива и не разваля. — Той разваля и сѣмейства, и държави, и общества, отъ памти-вѣка, всичко разваля. Всички войни се дължатъ на него. Като се дигне червеното знаме, всички хора се убиватъ, и кръвьта започва да се лѣе. Като се избиятъ толкова хора на бойнитѣ полета, останалитѣ се връщатъ окичени съ знамена и знаци. „Е, трѣбва да се биемъ за благото на нашия народъ“. Покажете ми, кой народъ не се е билъ, и като се билъ да е прокопсалъ? Гдѣ сѫ тѣзи народи отъ старата древность: римлянитѣ, египтянитѣ, асирийцитѣ, вавилонянитѣ? Гдѣ сѫ тѣзи народи, които мислятъ, че като се биятъ, ще възстановятъ правото на своя народъ? Да оставимъ ние народитѣ. Та и съврѣменнитѣ домове се биятъ! Ние казваме: трѣбва да пазимъ своитѣ интереси. Любовьта трѣбва да се пази само заради насъ. Я ми кажете една фамилия, която да е запазила поне за 2 — 3000 години своята фирма, да не я загубила! И въ какви илюзии се намираме ние! Въ Любовьта има една непрѣривность. Трѣбва да има една постоянна връзка между Бога и човѣка, не Богъ по форма, а Богъ като Любовь. Казватъ: а, Любовьта. Да, но Любовьта включва разумното слово на човѣка. Сега, когато се запознаемъ съ тази велика Истина, прѣдъ насъ ще се отвори великъ свѣтъ. Всички желаятъ да говорятъ съ единъ уменъ човѣкъ, но никой не желае да отиде въ една лудница, и да се разправя тамъ съ такива хора, които не мислятъ.

 

Казва Христосъ: „Който ме люби, ще опази моето Слово“.

 

Единъ обектъ трѣбва да имаме. Значи, най-първо Богъ се проявява вѫтрѣ въ насъ. Тази Любовь ще дойде. Какъ? — Въ тебе ще се зароди една малка искрица. И, ако ти не загасишъ тази малка искрица, тази Любовь, Богъ ще дойде. Важно е, че Божията Любовь не започва съ червения цвѣтъ. Тя ще се яви въ душата ти като една малка, свѣтла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава къмъ тебе, тя ще те озарява, и подъ нея твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля ще придобиятъ най-добритѣ качества. Тя е свѣтлината, за която Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината, и думитѣ, които азъ ви говоря не сѫ мои, но на Отца ми, Който ме е проводилъ“. Тази свѣтлина ще дойде. Свѣтлината е единъ признакъ на Любовьта. И когато слънцето ни озарява, показва, че Богъ ни изпраща тази свѣтлина. Физическата свѣтлина е признакъ на Божията Любовь. Когато азъ обичамъ нѣкой човѣкъ, сърцето ми трепти, съ фенеръ излизамъ да видя какво прави въ тази бурна, тъмна нощь. Това е Любовьта. Иначе, ако не го обичахъ, бихъ ли излѣзълъ съ фенеръ? Нѣкои казватъ: покажи ни Любовьта! Когато излѣзете вечерно врѣме и видите тѣзи звѣзди по небето, какво показватъ тѣ? Това сѫ фенерчетата, които се явяватъ, и Богъ ви показва чрѣзъ тѣхъ пѫтя, че сте се загубили въ бурята на живота. Казватъ нѣкои: тия звѣзди сѫ далечъ. Е, кое е близо до насъ? Туй, което обичаме въ дадения моментъ, то е близо. Близо и далечъ, това сѫ относителни нѣща. Ако се движа съ бързината на свѣтлината, нѣщата сѫ близо, тия звѣзди сѫ близо, но ако се движа съ бързината на една кола, тѣзи звѣзди сѫ много далечъ. И тогава, ние установяваме нѣщата и казваме: тукъ, на земята, е всичкиятъ животъ. Не, основата на небето, това е Любовьта. Като влѣзете въ небето, ще влѣзете въ онази вѣчна свѣтлина, дѣто нѣма никакви сѣнки. Слънцето тамъ никога не залѣзва. Нѣкои казватъ: онзи свѣтъ е само едно състояние. Да, той е едно състояние, но сѫщеврѣменно е и едно мѣсто. Казватъ: гдѣ е онзи свѣтъ? Когато ние говоримъ за духа, какъвто и да е духътъ, и той има една материална обвивка около себе си. Материята, въ която той обитава и работи, по отношение на неговото битие, е по-гѫста отъ материята на земята. Вие, като хора, нищо нѣма да видите, но като духове, може да видите, че има и друга земя, съ една материя, която не гние, въ която нѣма тъмнина. Нашата материя се различава по това, че нейниятъ цвѣтъ е покритъ съ една черна, съ една тъмно-червена краска. Докато сме тукъ, при тѣзи условия, миръ не може да има. Вие искате да сте на другия свѣтъ. Е, тогава какъ ще изтълкувате думитѣ: „Небето и земята ще потънатъ, ново небе, нова земя ще се явятъ.“ Какво се разбира подъ тия думи? Нова земя се създава сега. Кѫдѣ е тази нова земя? Христосъ казва: „Азъ ще ви взема и ще ви заведа тамъ. Дѣто самъ азъ, ще бѫдете и вие.“ Щомъ говоримъ на хората, че трѣбва да се прѣселятъ отъ едно мѣсто на друго, тѣ започватъ да треперятъ, да се страхуватъ. Казва Посланието: „Тамъ, дѣто е Любовьта, тамъ, дѣто е Богъ, тамъ е нашиятъ животъ. Тамъ, дѣто Го нѣма, тамъ е мѫчение, тамъ е адъ“.

 

Казва Христосъ: „Който ме люби, той ще опази моитѣ заповѣди.“

 

Сега, отъ какъ сте излѣзли отъ Бога, вие сте живѣли толкова хиляди години на земята, но не помните вашето минало: отдѣ идете, какъ сте слѣзли на земята, нищо не помните. Азъ не говоря за вашитѣ тѣла, говоря за вашитѣ души. Нѣкои отъ васъ знаятъ своето минало, но нѣкои не го знаятъ. Нѣкои отъ васъ познаватъ Христа, нѣкои не Го познаватъ и спорятъ кой е Христосъ. Нѣкои мислятъ, че Христосъ ще дойде на земята, и ще Го видятъ, като човѣкъ. Това е до схващането на хората. Има друго едно схващане: Христосъ е проявление на Бога, Той е Любовь. Той ще дойде като една вѫтрѣшна свѣтлина въ умоветѣ и сърцата на хората и тази свѣтлина ще привлѣче всички хора около себе си. Това е истинското схващане. Той казва: „Като отида при Отца си, ще привлѣка всички при себе си.“

 

„Който ме люби, той ще опази моето Слово“.

 

Сега, въ насъ се събужда онази велика мисъль и казваме: „Опазихме ли ние Словото Божие?“ Кое е това Слово? — Живото Слово, Словото на Любовьта, а не изказаното слово само на думи. Христосъ казва: „Азъ ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи.“ Когато дойде този Духъ, каквото ви говори Той, това ще вършите. Има сега вързани човѣшки духове на земята, които заблуждаватъ. Като влѣзе Божиятъ Духъ у васъ, ще опазите Неговото Слово. Нѣкои казватъ, че много знаятъ, че Духътъ говорилъ у тѣхъ. Тогава казвамъ: я ми изпѣйте една пѣсень! Азъ, казва, съ музика не се занимавамъ. Ами съ какво се занимавате? — Съ говоръ. Хубаво, кажи ми едно разумно слово. Въ какво седи Любовьта? Въ цѣлувкитѣ ли седи? Въ стискането на рѫцѣтѣ ли седи? Въ пригрѫдкитѣ ли седи? Въ яденето и въ пиенето ли седи? Въ какво? Азъ мога да те нахраня, но Любовьта не е въ нахранването; мога да те напоя, но Любовьта не е въ напояването; мога да те облѣка, но Любовьта не е въ обличането; мога да ти дамъ знания, но Любовьта не е въ знанията. Всички блага мога да ти дамъ, но Любовьта не е вѫтрѣ въ тѣзи блага. И ние, съврѣменнитѣ хора, се заблуждаваме. Майката, като храни дѣтето си, мисли, че туй дѣте единъ день ще я гледа, но туй дѣте не е въ това тѣло. То се проявява въ тѣлото, но туй тѣло ще се измѣни. Въ туй тѣло има една разумна душа. Ако майката може да влѣзе въ интимни връзки съ душата на дѣтето си, туй дѣте ще я разбере. Ако майката не е въ състояние да влѣзе въ интимни връзки съ душата на дѣтето си, туй дѣте ще я забрави. Причината за тази слаба връзка у животнитѣ е тази именно, че между тѣхъ има само една външна връзка, която се заличава. А у хората, при сегашното имъ развитие, има друга една разумна сила, която ги свързва. Сега ние, съврѣменнитѣ хора, се срѣщаме и се питаме: ти каква народность си? Мислятъ, че българитѣ се обичатъ повече като българи, но не е вѣрно. За интереситѣ си нѣкой пѫть, може. Обаче, Любовьта не признава никаква народнось, Любовьта не признава никаква религия, Любовьта сама създава религиитѣ. Религията е за земята. Божията Любовь седи извънъ всички църкви. Църквата, това е Христовата църква, а главата на тази църква е само Христосъ. Питамъ: въ коя църква се намира днесъ Христосъ, гдѣ се намира Той? Ако ми кажете въ коя църква е, азъ съмъ първиятъ, който ще отида да поприказвамъ съ Него. До колкото зная, Христосъ не е въ никоя църква. Това не е въ ущърбъ на църквата, но азъ говоря една истина. Ще кажатъ нѣкои, че църквата е Божия. Че е Божия, Божия е, но Христосъ да е въ тази църква вѫтрѣ, не е, защото тази църква е облѣчена съ червена дреха. И като четете Писанието, казва се за църквата: „Въ мантия е облѣчена тя.“ То е външната страна. Сега, азъ нѣмамъ нищо противъ вѣрующитѣ, но казвамъ, че църквата, споредъ сегашнитѣ схващания, споредъ сегашното състояние, въ което се намира, не може да направи нищо. Какво може да направи църквата въ тѣзи врѣмена? Ами вижте, Америка, въ която има толкова просвѣтени, повече отъ 150,000 проповѣдници, повече отъ 40 —50,000 души учени, свършили богословие, остана ли поне единъ отъ тѣхъ въ църквата? Не, тѣ дигнаха червеното знаме, и сега учатъ единъ великъ законъ въ свѣта, че и на побѣденитѣ, и на побѣдителитѣ Богъ еднакво налага своя законъ. Сега, ако ние кажемъ на съврѣменнитѣ хора, че сме въ края на вѣка, че въ свѣта идва една велика промѣна, ще кажатъ: туй е заплашване. Ако на японцитѣ прѣди 6 мѣсеца имъ бѣха казали, че ще дойде едно голѣмо землетресение, въ което Япония ще остане като второстепенна държава, щѣха да се присмѣятъ, но сега, това е фактъ. Единъ американецъ е прѣдсказалъ нѣколко землетресения, и каквото е прѣдсказалъ, всичко се е сбѫднало. Не ви казвамъ азъ, той казва: „Въ Европа идва едно землетресение, което ще започне отъ сѣверъ, ще разтърси цѣла Европа така, че ще помни туй землетресение съ хиляди години. Той обяснява и причинитѣ на туй землетресение. Въ стария завѣтъ се казва: „Гледайте да не станатъ вашитѣ дѣла и мисли толкова лоши, че да не може земята да ви търпи вече“.

 

Христосъ казва: „Който ме люби, ще опази моето Слово.“

 

Вие, които ме слушате, всички искате да уредите вашитѣ работи. До колкото виждамъ, вашитѣ материални работи сѫ уредени, но вашитѣ духовни работи не сѫ уредени, заплетени сѫ. Азъ ви прѣпорѫчвамъ още днесъ да уредите вашитѣ полици съ Бога. На какво сѫ тѣзи полици? — На Божествената Любовь. Само тази Любовь е, която ще стане основа на бѫдещата култура. Върху нея ще се въздигне царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори, като учение на Любовьта. Сега, разбира се, азъ не говоря за тази обикновена любовь, но между всички ви, между богати и сиромаси, между учени и прости, между всички ви трѣбва да дойде тази разумна Любовь, да се възпитатъ дѣцата, да се научатъ на тѣзъ велики закони, да ги прилагатъ, но да не ги използуватъ за свои лични облаги. Не, Любовьта подразбира великото благо, при което свѣтътъ може да се възпитава. И първото нѣщо, което Любовьта ще внесе, то е истинското здраве. Туй увеличаване на болеститѣ е признакъ на нередовенъ животъ, т. е царува любовьта съ своя червенъ цвѣтъ. Всѣки гнѣвъ, всѣко възбуждане, всичко туй спира онѣзи възвишени и благородни мисли и прояви у насъ. И ние, като остаряваме постоянно, намѣсто да поумняваме, оглупяваме. Забѣлѣжете, всички стари хора започватъ да се дразнятъ, да оглупяватъ. Защо ? — Днесъ ги дразнятъ, утрѣ ги дразнятъ, и постепенно единъ червенъ цвѣтъ започва да избива на лицето имъ, и тѣзи стари хора оглупяватъ. И ако си списатель или философъ, и по отношение къмъ тебе ще се намѣрятъ сѫщества, които искатъ да те осмиватъ. И ние казваме, че на всички хора имъ трѣбва въздържание. Онѣзи благородни хора, които искатъ да запазятъ своя животъ, трѣбва да контролиратъ онази червена сила на природата. Тѣ всѣкога трѣбва да контролиратъ този цвѣтъ. Ама нѣкой се присмѣлъ надъ тебе! — Нищо. Ако ти дадешъ ходъ на тази червена краска, какво ще придобиешъ? Да допуснемъ, че нѣкой изгорилъ твоята кѫща, и ти неговата, какво се ползувашъ? — Нищо. Ако нѣкой човѣкъ съзнателно изгори твоята кѫща, ти трѣбва да търсишъ причината на туй изгаряне. Това показва, че той не те обича. А щомъ не те обича, трѣбва да има причина за това. Ако ние, съврѣменнитѣ хора, умираме, казано ни е, че умираме отъ нѣмане на любовь.

 

„Който ме люби, казва Христосъ, той ще опази моето Слово.“

 

Нека имаме словото Божие, че тогава ще пазимъ Божията Любовь. Тази Любовь трѣбва дълбоко въ насъ да се загнѣзди. Съврѣменната наука е дала редъ факти, редъ данни за послѣдствията, които излизатъ отъ нередовния животъ. По нѣкой пѫть ме очудва своенравието на нѣкои хора. Онзи моралъ, който днесъ сѫществува, той е даденъ отъ великитѣ Учители, които сѫ имали откровението на цѣлия козмосъ. Този моралъ е даденъ на мѣстото си, но сега, както е внесенъ вѫтрѣ въ свѣта, той е изгубилъ смисъла си. Защо? — Днесъ той е само външенъ. У насъ има само едно външно благочестие. Всѣки има моралъ отъ страхъ. Ние изпълняваме морала, защото има затвори, има стражари. Всички тия принудителни мѣрки ни заставятъ да живѣемъ единъ мораленъ животъ. При такова едно състояние, кой нѣма да е мораленъ? Желалъ бихъ да зная, до колко този моралъ се гнѣзди вѫтрѣ въ сърцата и умоветѣ на хората отъ съврѣменния свѣтъ? За да провѣрятъ какъвъ е съврѣменния моралъ, нека властьта за 10 дни, да се отегли, и да видятъ, кой какво ще направи. И нека тогава да провѣрятъ, въ 10 дни свѣтътъ дали ще бѫде по-културенъ или не. Нека направятъ единъ такъвъ опитъ и да държатъ статистика, по колко прѣстѫпления на день могатъ да се правятъ. Въ Англия, въ Франция, въ Америка има такива статистики, нека и въ България държатъ такава една статистика, та да видятъ, кой народъ има повече любовь. И азъ бихъ желалъ, нека съврѣменнитѣ христиани направятъ този опитъ, не да нѣма власть, но врѣменно властьта, правителствата да се прѣдадатъ, да видятъ какъ ще се прояви човѣшкия духъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, нѣмаме вѣра, страхъ ни е да направимъ този опитъ. Защо? — Защото малко любовь имаме. Знаете ли примѣра за онази царица, която искала отъ мѫжа си властьта, да управлява само три дни. Той ѝ казалъ: „Нѣмамъ вѣра въ тебе.“ Какъ, азъ те обичамъ! „Обичашъ ме отъ страхъ, защото имамъ власть, сила, но ако азъ ти дамъ властьта въ рѫцѣтѣ, ти ще бѫдешъ първата, която въ три дни ще ме обѣсишъ.“ — Не, ти ме крайно огорчавашъ, хайде да направимъ опитъ. Дава ѝ той властьта, но слѣдъ три дни тя го обѣсила. Като го окачватъ на вѫжето, той ѝ казва: „Нали ти казахъ, че ще ме обѣсишъ, правъ съмъ, значи.“ Е, казва тя — съзнала се и си закрила очитѣ. Сега, вие ще кажете: колко жестока е била тази царица! Не е така. Ами онзи мѫжъ и онази жена, които се кълнятъ прѣдъ олтаря, че ще се обичатъ и ще си бѫдатъ вѣрни, издържатъ ли? Послѣ, всѣки отъ тѣхъ си намѣри по-хубавъ мѫжъ или по-хубава жена. Не казва ли ѝ той: е, ще потърпишъ малко, нали знаешъ, че азъ залюбихъ, ще си намѣришъ другъ. Туй не е разбиране на Любовьта. Туй е любовь само по форма, но не и по съдържание. Азъ намирамъ, че този обѣсениятъ царь, и той не е билъ много уменъ. Той не трѣбваше да даде властьта на жена си и да чака, а трѣбваше да си вземе паспортъ и да ѝ каже: „Ще ти дамъ властьта за три дни, но въ това врѣме ще отида въ странство, и, ако има нужда отъ мене, ще ме викашъ, ако нѣма нужда, ще управлявашъ, както знаешъ.“ Уменъ трѣбва да бѫде той! А той седи и чака, какво ще направи жена му. Ето кѫдѣ е погрѣшката. Слѣдователно, ние нѣкой пѫть не проявяваме своята любовь, а очакваме. Мѫжъ, който отъ жена си очаква това благо, е окаченъ на вѫже; и жена, която отъ мѫжа си очаква това благо, е окачена на вѫже. Все на вѫже сѫ окачени.

 

Христосъ казва: „Който ме люби, той ще опази моето Слово“.

 

Нѣкои се чудятъ, защо Христосъ си замина. Той казва: „Който вѣрва въ мене, и по-голѣми чудеса ще прави.“ Той имъ даде своята власть, остави ги на земята, но знаеше какво ще правятъ съ Него. Той имъ даде властьта, и тѣ го разпнаха. Сега седятъ, молятъ Го отгорѣ: „Господи.“ Христосъ пита съврѣменнитѣ христиани: „Има ли нужда отъ мене?“

 

Христосъ казва: „Който ме люби, ще опази моето Слово.“

 

Сега, азъ се обръщамъ къмъ онѣзи ученици, които искатъ да се подигнатъ. Туй учение на Любовьта не е учение за дѣцата. Другитѣ могатъ да живѣятъ както искатъ, но онзи ученикъ, който е училъ четири години въ университета, и държи изпитъ или докторатъ, той трѣбва да застане на нозѣтѣ си и да защищава своята теза, да я доказва. Само така може да получи докторатъ. Онзи ученикъ, който ще държи матура, не трѣбва да написва цифритѣ на рѫкавитѣ или на рѫцѣтѣ си и отъ тамъ да гледа, но трѣбва да има знания, трѣбва да знае общитѣ принципи. Нѣкои отъ тѣзи принципи не сѫ на мѣстото си, но онѣзи, които сѫ необходими за живота, той трѣбва да ги знае, за да издържи изпита си. Ако не може да го издържи първиятъ пѫть, да се яви втори, трети пѫть, но да го издържи. Сега, всинца ще ви поставятъ на изпитъ. Този Отецъ, за Който ви говори Христосъ, Той ще ви постави на изпитъ за Любовьта. Изпитъ идва за всички хора. И слѣдъ като ви прѣсѣятъ, онѣзи, които останатъ, на тѣхъ ще се дадатъ нови условия за развитие. И земята ще се прѣсѣе, ще остане наслѣдството само за добритѣ хора. Ще останатъ само тѣзи, които разбиратъ Любовьта, и които издържатъ изпита на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора ще провѣрятъ единъ законъ: нѣма да остане на земята нито единъ прѣстѫпникъ! Идва една червена вълна отъ този червения цвѣтъ. И понеже всички тѣзи хора сѫ тежки, то по гравитация, всички ще бѫдатъ отнесени тъй, както се отнасятъ прашинкитѣ отъ вѣтъра. И сега нѣкой пѫть ми е чудно, когато добритѣ хора казватъ: „Какво ще стане съ насъ?“ Ами ако вие имате единъ възлюбенъ, който е силенъ, можете ли да го питате какво ще стане съ мене? Има Единъ въ свѣта — Богъ. Той е най-силенъ. Всичко може да прѣмине, всичко може да се разклати, Той никога не се разклаща. Има Единъ въ свѣта, у когото нѣма никаква промѣна, у когото всичко е постоянно. По нѣкой пѫть допущате мисъльта: какво ще стане съ насъ? — Ако вие имате Божията Любовь, съ васъ всичко ще стане тъй, както трѣбва, а не тъй, както не трѣбва. Сега, азъ се обръщамъ къмъ ученицитѣ на Любовьта и казвамъ: опитали ли сте вие силата на Любовьта върху Мѫдростьта? Онзи, който люби, той трѣбва да обича, да иска да придобие Мѫдростьта въ себе си, да стане мѫдъръ. Не желае ли това, Любовьта не дѣйствува. Любовьта се проявява само при едно силно, интенсивно желание да бѫдешъ мѫдъръ. Туй е качество на любовьта. Първото качество на Любовьта е една велика жажда да учишъ. Всичко туй не е алчность, такъвъ човѣкъ не е нехаенъ, но изучава всичко, каквото види въ свѣта. А качеството на Мѫдростьта е точно обратното. Пъкъ, у мѫдрия човѣкъ има желание, най-малкото сѫщество, което види, да обикне, има желание да му направи една услуга. Той като види, че една мравка се мѫчи, ще се спре, ще ѝ направи услуга. Като види, че едно цвѣтенце е затиснато, ще се спре, ще го разрови, ще му направи една услуга. Нему е приятно това. Само мѫдриятъ човѣкъ може да направи туй. Сега, ако дойда въ вашия домъ, азъ мога да позная дали вие търсите Мѫдростьта или Любовьта. Нѣкога мнозина казватъ, че ние трѣбва да говоримъ много сладко. Но въ какво седи сладкото говорене? Ако азъ отида при едно дърво затрупано съ варь и взема да го чопля, да го измивамъ съ вода, злѣ ли правя? Мислите ли, че варьта е една необходимость при условията за неговото развитие? Зимно врѣме то е намазано съ варь за прѣдпазване отъ зайцитѣ, но лѣтно врѣме трѣбва да се освободи отъ тази варь. Ако се яви човѣкъ, който може да ви каже вашитѣ погрѣшки, които съ въ поритѣ на вашата душа и ви спъватъ, какво обидно има въ това? По нѣкой пѫть вие считате за обидно това, че нѣкой ви казалъ погрѣшкитѣ. Азъ считамъ, че първото правило е, човѣкъ самъ да вижда грѣшкитѣ си. Ако не ги вижда, и дойде нѣкой да му ги покаже, тогава трѣбва да му благодари. Иначе, ще се намѣримъ въ слѣдующето положение. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ турчинъ отива въ една българска кѫща и имъ казва: „Слушайте, вие български нѣма да говорите, азъ разбирамъ български. Вие ще говорите на турски. Ако кажете нѣщо лошо, ще ви разбера“. По едно врѣме, той си запалилъ чубука, но една искра паднала отъ чубука, и чалмата му почнала да гори. Бабата като го видѣла, казала му: „Агачо, чалмата гори“. Той ѝ казва: „Не разбирамъ“. Тя пакъ: „Агачо, чалмата гори“. — Не разбирамъ. Най-послѣ, тя му казала на турски. „А, тъй кажи, да те разбера!“ Така и ние, казваме, че разбираме нѣкоя работа. Казватъ ни: „Чалмата гори, чалмата гори“. — Не разбирамъ. Всички говоримъ за Любовьта, но както агата, разбираме тази любовь по турски.

 

„Който ме люби, казва Христосъ, ще опази моето слово.“ Законътъ е такъвъ: трѣбва да любишъ нѣкого въ свѣта. Ако човѣкъ не може да люби онзи първиятъ лѫчъ, който е влѣзълъ въ окото му, той не е човѣкъ. Азъ това наричамъ любовь. Първиятъ лѫчъ, който влѣзе въ твоя умъ, първиятъ лѫчъ, който влѣзе въ твоята душа, първиятъ лѫчъ, който внесе тази радость, ти трѣбва да го обичашъ. Може да е малъкъ този лѫчъ — нищо, ти ще го обичашъ. Мислите ли, че не трѣбва да обичате онази малка божа кравичка, която по нѣкой пѫть може да се качи по васъ и да лази? Вие даже не се спирате да помислите и казвате: нѣмашъ право да ходишъ отгорѣ ми. Мислите ли вие, че сте постѫпили по закона на Любовьта? Азъ се очудвамъ, срѣщамъ много религиозни хора, ученици имамъ, които за една божа кравица казватъ: „Тази божа кравица не трѣбва да лази по мене“. Не, ти не си разбралъ закона. Тази божа кравица щомъ се качи отгорѣ ти казва:

 

„Ти божа кравица ли си като мене?“ Божа кравица, отлично име! — кравица на самопожертвуване. Забѣлѣзали ли сте, какъвъ е животътъ на тази кравица? Тя си има дрешка отгорѣ. Наблюдавали ли сте цвѣта на нейната дрешка? Сега, разбира се, не е въ външната форма. Задъ тази божа кравица седи нѣщо разумно. Ако азъ пратя едно малко дѣте да ви донесе едно каранфилче, то тия отъ васъ, които не ме обичатъ ще кажатъ: е, едно карамфилче! Но я попитайте онѣзи, млада мома или момъкъ, които ме обичатъ, какво ще кажатъ? А, каранфилче! — скачатъ, радватъ се. Защо? — Любовьта говори вѫтрѣ въ тѣхъ! Това е фактъ. И онзи, който има тази велика Любовь въ душата си, за него, тѣзи малкитѣ нѣща внасятъ радость и веселие. И колко пѫти днесъ Господъ ще изпрати едно малко дѣте да ви донесе едно каранфилче! Още като се събуди нѣкой, рано сутриньта, Господъ ще му изпрати едно малко каранфилче. Виждамъ, нѣкой се радва, скача, а нѣкой ще изхвърли каранфилчето, казва: азъ съмъ старъ. Азъ гледахъ, едно дѣте донесе на една стара баба едно каранфилче, тя казва: „Синко, стара съмъ“. Не, не, макаръ и стара, нека вземе туй каранфилче. Тази баба, като казва, че е стара, друго нѣщо подразбира тя. Тя иска да каже: „И когато бѣхъ млада, азъ не любихъ, пъкъ и сега не любя, не съмъ се научила на туй изкуство“. Всички съврѣменни хора ги е срамъ да кажатъ, че любятъ. Не зная на какво мяза тѣхната любовь. Не, герои трѣбватъ. Ние трѣбва да покажемъ на сегашния свѣтъ въ какво седи Любовьта. Мѫжътъ направилъ една погрѣшка, жената трѣбва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видѣла. Онѣзи, които разбиратъ това учение, които вървятъ по Бога, тѣ трѣбва да покажатъ този примѣръ. Тъй разбирамъ азъ! Седите нѣкѫдѣ, нѣкой е казалъ нѣщо несвързано, тихо и спокойно мислете само за Любовьта. А вие мислите само за общественото мнѣние. Мѫжътъ направилъ хубава дреха, жената не я харесва. Да се прави, като че ли нищо не вижда, да я остави настрана. Ето отъ кѫдѣ трѣбва да почнете вие. Но колко сме слаби! Азъ опитвамъ, опитвамъ, правилъ съмъ нѣколко опити, и още резултати не сѫ дали. Азъ, запримѣръ, правихъ опити между двама ученици, и то ученици, които говорятъ за философия по окултизма. Дамъ имъ по двѣ хубави ябълки, и ги гледамъ въ лицата. И двамата казватъ: „А, Учительтъ къмъ насъ е много внимателенъ“. Изваждамъ отъ джоба си още една ябълка, давамъ я на единия, на другия не давамъ. Мръдва сърцето му. Казва си: „Отдѣ накѫдѣ, той по-високо ли стои отъ мене?“ Казвамъ: азъ ви разбирамъ, вие не ме разбирате. Защо му дадохъ другата ябълка? На този, на когото дадохъ другата ябълка, казвамъ: слушай, има единъ боленъ приятель, ще му занесешъ тази ябълка и ще го поздравишъ отъ мене. Въ природата излишъкъ нѣма. Ако Богъ изпрати своитѣ блага излишно, Той казва: „Ще станешъ сутриньта рано, веселъ ще бѫдешъ и ще занесешъ ябълката на болния“.

 

Слѣдователно, Христосъ казва сега: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Опазването на туй Слово не седи въ думитѣ. Нѣкой пѫть може да отидемъ нѣкѫдѣ, да седимъ, да мълчимъ единъ часъ и да занесемъ своето благо. Тъй щото, съ мълчание можемъ да занесемъ много повече. Има два начина на говорене. Като мълчишъ, ще прѣнесешъ туй мълчание въ душата му. Отидешъ при нѣкой боленъ, казва ти: „Много ми е тежко“. Попригърнешъ го, погалишъ го съ рѫцѣтѣ си, той казва: „Какъ ми олекна, този човѣкъ като че ми взе нѣщо“ — доволенъ е. Пъкъ можешъ да отидешъ при нѣкой боленъ и да му говоришъ: „Ти си грѣшенъ човѣкъ, Богъ те наказва, имашъ да страдашъ“ — ти му оставашъ двоенъ товаръ. Мислишъ, че това е любовь? — Не. Сега, вие ще ме запитате, какви сѫ крайнитѣ резултати на Любовьта? — Крайнитѣ резултати на Любовьта, това е да се опознаемъ. Ние още не се познаваме. Знаете ли за какво опознаване говоря азъ? Дойда въ вашия домъ, вие ме познавате, искамъ 1000 лева. Вие на радо сърце ми давате. Вториятъ день дойда, поискамъ 2000 лева, давате ми. Но, като дойде до 10,000 лева, казвате: а, сега вече не мога. Значи, до 10,000 лева ме познавате. Казвате: този човѣкъ иска да ни опропасти. И дѣйствително, ако мисъльта ми е да ви опропастя, да ви взема паритѣ въ името на Любовьта, това е голѣма подлость. Но, ако слѣдъ като ви взема 10,000 лева, искамъ да ви дамъ 100,000 лева, да ви дамъ своето благо, това е любовь. Слѣдователно, Любовьта всѣкога мисли не за своето благо, но за благото на другитѣ. Азъ гледамъ сега, нѣкои, които вървятъ въ това учение, мислятъ, че Богъ ги изпитва. Е, хубаво, ако те изпитва Господъ, не е достатъчно само да издържатъ, но отговори ли правилно при този изпитъ? Първото нѣщо: между ученицитѣ, между братята и сестритѣ отношенията трѣбва да се изправятъ; между майки, синове и дъщери отношенията трѣбва да се изправятъ; между приятели отношенията трѣбва да се изправятъ; между слуги и господари отношенията трѣбва да се изправятъ; между учители и ученици отношенията трѣбва да се изправятъ, да станатъ отношения на любовь. Надъ насъ има по-висши сѫщества, съ които трѣбва да се свържемъ. Тия правилни отношения именно ще ни свържатъ съ този висшъ свѣтъ. Ако ние се свържемъ съ по-нисшитѣ сѫщества, мислите ли, че ще придобиемъ нѣщо? Нѣкой говедарь, който е пасълъ съ години говедата, придобилъ ли е нѣщо? — Нищо не е придобилъ. Ако ние живѣемъ между съврѣменнитѣ хора и не се запознаемъ съ Бога, ние ще останемъ невѣжи. Ако е да бѫдешъ говедарь, бѫди, но въ торбата си трѣбва да имашъ книги, да имашъ връзка съ хората, да знаешъ какво става по свѣта, да си запознатъ съ небето, да си запознатъ съ живота, съ изворитѣ, съ цѣлата природа. Като погледнешъ такъвъ единъ говедарь, да виждашъ въ лицето му единъ отличенъ говедарь.

 

Сега, при днешното възпитание на хората, нѣкои сестри казватъ: „Да бѫдемъ милостиви“. Знаете ли какво е милость? Милостьта има блага не въ врѣмето и пространството, тя има блага въ човѣшката душа извънъ врѣмето и пространството. Сега именно туй разширение всички трѣбва да го имате. И азъ бихъ казалъ: Любовь безъ Мѫдрость не е Любовь. Едно отъ качествата на Любовьта е, че всѣки, който люби трѣбва да е мѫдъръ. Той трѣбва да е много внимателенъ, не прѣдъ външния свѣтъ, но прѣдъ Бога, да върши всичко туй, което Богъ върши спрѣмо насъ. Че какъ мислите, природата прѣдъ насъ мека ли е? Какъ да си обясните студа? Зимно врѣме зъзнешъ, треперишъ. Дойдатъ пожарь, бури, гладъ, землетресения. Езикътъ на природата, това е езикътъ на Бога. Богъ иска да ни събуди отъ единъ дълбокъ сънь, да ни върне отъ единъ хлъзгавъ пѫть, по който сме тръгнали. Забогатѣешъ много — дойде нѣкоя болесть. Затлъстѣешъ — дойде нѣкоя болесть. Направишъ зло — дойде нѣкое наказание. Мислишъ ли, че това е зло? Не, това е Божията Любовь. Всичко, което идва, това е Божията Любовь, която ще тури редъ и порядъкъ между хората. Редътъ и порядъкътъ ще дойдатъ, и хората за въ бѫдеще, може би слѣдъ единъ кратъкъ периодъ, ще се опознаятъ и ще живѣятъ въ братство. Тѣзи идеи за братството ще дойдатъ, и тогава управляващитѣ ще бѫдатъ много умни хора. Учителитѣ, професоритѣ, майкитѣ ще бѫдатъ учени, умни хора, ще бѫдатъ братя и сестри помежду си, и земята ще бѫде едно мѣсто на благословение. Туй нѣщо скоро ще дойде, но докато дойде, хората ще минатъ прѣзъ огънь, прѣзъ бури. Като дойде туй врѣме всичко ще се прѣчисти, всички стари парцали, дрипи, събрани отъ хиляди години, всичко туй ще се тури на ауто-дафе. Примиране ще има. Свѣтътъ ще се прѣчисти съ огънь, изгаряне ще има. И сега азъ ви казвамъ: туй ще стане, ще го провѣрите и тогава ще си кажете, дали е вѣрно или не. Сега не си правете бързи заключения, въздържайте се! Не казвамъ, че това е вѣрно или не, не казвамъ, че туй ще стане или не, но си го запишете, и като дойдатъ тия врѣмена, провѣрявайте. Ще видите, че туй дѣйствително е вѣрно. Съврѣменнитѣ учени хора правятъ своитѣ изчисления и казватъ, че въ развитието на слънчевата система се завършва единъ цикълъ отъ 25,000 години. Всѣкога при една такава промѣна въ слънчевата система ставатъ и външни промѣни. И сега, ученитѣ хора казватъ, че мѣсечината ще се разруши, и всичкиятъ този прахъ отъ мѣсечината ще падне на земята. Понеже хората много оратъ, много консумиратъ, то земята има нужда отъ торъ. Този прахъ ще обнови земята. Питатъ нѣкои: на мѣстото на тази мѣсечина какво ще дойде? Казватъ, че ще се яви нова планета. Тъй си говорятъ хората. Ако дойде новата планета, тя ще бѫде толкова голѣма, че всички ще я видите. Тѣзи учени хора казватъ, че това нѣщо нѣма да бѫде слѣдъ дълго врѣме, скоро щѣло да бѫде. Колко е на близо това врѣме, не се знае.

 

И казва Христосъ: „Който ме люби, ще опази моитѣ заповѣди“.

 

Кога се нуждаемъ отъ вѫжета? Нали когато сме въ кладенеца? Кога се нуждаемъ отъ вода? — Когато сме жадни. Кога се нуждаемъ отъ хлѣбъ? — Когато сме гладни. Кога се нуждаемъ отъ дрехи? — Когато сме голи. Ако има епоха, когато най-много се нуждаемъ отъ любовь, това е сегашната. И никога човѣчеството не е било при такива благоприятни условия за проявяване Любовьта, както сега. Никога Богъ не е говорилъ тъй много, както сега. Той въ миналото е говорилъ, но само на отдѣлни лица. А сега, всички онѣзи хора, които сѫ възмѫжали, почти на всички е почналъ да говори. И ще провѣрите една велика Истина, дѣто Христосъ казва: „Отецъ ми ще ви се изяви“. Щомъ ви възлюби, Той ще ви се изяви. Нѣма по-тържественъ день отъ този, да видишъ Божието лице! Да видишъ Божието лице, не значи Богъ да те уволни, а да ти даде свободенъ билетъ, като на единъ ангелъ. Ще ти даде единъ свободенъ билетъ за пѫтуване, ще прати единъ ангелъ да те вземе на крилѣтѣ си, ще обиколишъ всичкитѣ слънчеви системи, и слѣдъ 100 години ще те върне на земята. Мислишъ ли, че такава една разходка нѣма да ти бѫде приятна? При тази разходка ще научите толкова нѣща, умътъ ви тъй ще се освѣжи, такава култура ще видите, че ще си кажете: колко съмъ билъ простъ! Като се върнете на земята, всички ще забѣлѣжатъ една промѣна у васъ и ще кажатъ: отъ кѫдѣ е тази мѫдрость? Вие ще кажете: който има такъвъ билетъ, винаги става мѫдъръ. Азъ бихъ желалъ за всички ви такъвъ билетъ. И подписътъ на този билетъ ще бѫде „Любовь“. И на кѫдѣто тръгнете съ тази дума „Любовь“ нѣма да бѫде написана на български, нито на француски, нито на английски, дѣто и да отидете, вашиятъ пѫть ще бѫде отворенъ. При изговаряне тази дума „Любовь“, пропускъ навсѣкѫдѣ ще имате, навсѣкѫдѣ ще имате добри условия, ще се почувствувате като у дома си, навсѣкѫдѣ ще ви нахранятъ, ще ви почитатъ и ще разберете, че животътъ има смисъль. А сега, вие мислите, че учени хора има само на земята. Учени хора има навсѣкѫдѣ, разумни сѫщества има навсѣкѫдѣ, и дѣто има любовь между тия сѫщества, навсѣкѫдѣ има разумна обмѣна. Туй е идеалътъ, който трѣбва да имате. За сега любовьта е дошла съ червеникавъ цвѣтъ, съ портокаленъ и съ малко въззеленикавъ, но вашата Любовь трѣбва да има синкавъ цвѣтъ. Този синкавъ цвѣтъ постепенно трѣбва да се прѣвърне на свѣтълъ. Право казватъ духоветѣ: „Само свѣтлитѣ ги пращатъ да служатъ на онѣзи, които ще наслѣдятъ Божествения животъ, вѣчния животъ“.

 

Казва Христосъ сега: „Който ме люби, ще опази моитѣ заповѣди. Който люби мене, и Отецъ ми ще го възлюби. Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у него“.

 

Сега, да не се дезинтересирате, да кажете, че свѣтътъ ще се свърши, нищо не ни трѣбва. Не, когато става едно корабокрушение, всѣки трѣбва да бѫде на брѣга и да помага. Всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде буденъ, готовъ да помага на страждущитѣ, на оскърбенитѣ и да имъ даде утѣха. Казватъ: смъртни сѫ хората. Какво ще стане съ насъ? — Има Единъ, който ще застѫпи вашето право. „Изпоядоха ни, животътъ ни взеха“. Имайте Любовьта и не се плашете! Има Единъ, който се застѫпва за васъ. Той е силенъ. Свѣтътъ ще се поправи, но съ революция. Идва революция, идва картеченъ огънь. Като дойде тази революция въ Европа, цѣла Европа ще се разтърси отъ тази революция, отъ това землетресение. Нѣма да остане нито едно здраво здание на земята, тъй казватъ ученитѣ хора. Високо здание нѣма да остане въ Европа. Всички тѣзи монументи всичко туй ще бѫде смъкнато, нищо нѣма да остане. Туй е една революция, за да ни освободи Господъ отъ всички тия заблуждения. Тогава Господъ ще каже: „Гледайте нагорѣ!“ И ние ще мязаме на онази какавида, която излиза отъ своя пашкулъ, и на онзи човѣкъ, който излиза отъ своя гробъ. Та какво, ние сме въ гробищата! Мислите, че онзи, който копае камъни 1000 метра дълбоко въ земята, му е много приятно? Нима мислите, че онзи огнярь, който е на парахода и на 24 часа се смѣня, му е много приятно? Нима мислите, че онзи работникъ въ онази фабрика, при онзи шумъ, му е много приятно? Тѣзи нѣща сѫ необходими за сега. Но за въ бѫдеще трѣбва да имаме фабрики, да не дигатъ никакъвъ шумъ, та като влѣзешъ въ тѣхъ да ти е приятно. За въ бѫдеще нѣма да има нужда да слизаме долу въ земята, да копаемъ, като къртици, а ще взимаме нужната енергия отъ пространството, съ нея ще се отопляваме и освѣтляваме. Всичко ще се измѣни.

 

„Който ме люби, ще опази моето Слово.“

 

Тогава Богъ ще ни разкрие единъ новъ начинъ. Той ще ни даде новитѣ блага. Сега, ние трѣбва да покажемъ, че у насъ има единъ новъ животъ, новъ принципъ, че можемъ да приложимъ Любовьта. Който и да е отъ васъ, мога да го опитамъ, до колко е неговата любовь, неговата честность. Вие се намирате въ крайна нужда, и азъ ви дамъ да занесете нѣкѫдѣ 100,000 лева, безъ разписка, тъй, само между мене и васъ. По пѫтя ще се замислишъ, ще си кажешъ: да си услужа! Послѣ ще се извинишъ: по пѫтя срѣщнахъ разбойници, нараниха ме. Да, но и вие сте се наранили. Азъ си мълча, замина си. Другъ случай: вашата дъщеря е млада, красива, дѣвствена. Вие я оставите нѣкому да я прѣведе прѣзъ гори и планини. Мислите ли, че нѣма да опитате неговата любовь? Той трѣбва да я пази като нѣщо свещено. А колко пѫти могатъ да се явятъ у васъ тѣзи нечисти мисли! Това не е култура. Любовьта изисква отъ насъ онова свещено чувство — да тачиме живота на хората. И тъй, братя и сестри трѣбва да хранятъ помежду си онова благородно чувство. Приятели, мѫже и жени, трѣбва да иматъ най-благородни чувства помежду си. Синове и дъщери трѣбва да хранятъ най-благородни чувства и мисли къмъ своитѣ близки и приятели. Ами че така е! Ние се намираме прѣдъ единъ свѣтъ, прѣдъ една култура, дѣто всичко ще се разкрие, нѣма да остане нищо неразкрито.

 

Азъ бихъ желалъ, всички вие, които ме слушате, да носите факлитѣ на тази култура запалени, тази свѣтлина да има единъ опрѣдѣленъ принципъ и да кажете: „Любовьта включва благото на всички хора.“ А ние сме носители на туй благо.

 

Сега, ако вие сте вѣрни на думитѣ Христови, то не за въ бѫдеще, но още днесъ вие можете да имате единъ опитъ. Имали сте го, но и днесъ пакъ може да го имате. Тази Любовь ще дойде, у васъ ще има едно прииждане, ще дойде едно разсвѣтление. Съ старитѣ си смѣтки трѣбва да се простите. Азъ, като ставамъ сутринь, често усѣщамъ единъ крѫгъ, наоколо, който ме стѣга. Знаете ли на какво го уподобявамъ? Въ стария завѣтъ има единъ примѣръ за Самсонъ, за този герой, чиято жена искала да знае, гдѣ се крие силата му. Той по нѣкой пѫть я поизлъгвалъ, не ѝ казвалъ, гдѣ се крие силата му. Като заспивалъ, тя го завързвала, но като ставалъ сутриньта, той се освобождавалъ. Сега, станете сутринь, казвате си: стѣга ме нѣщо главата. — Вашата жена ви е вързала. Жената я стѣга нѣщо, мѫжътъ ѝ я вързалъ. Мѫжътъ или жената, все едно, вързалъ те нѣкой. Като станешъ, ще кажешъ: „Богъ е Любовь!“ Или, кажете този стихъ: „Ако ме любите, ще опазите моето Слово“. Всѣка сутринь, като станете, употрѣбявайте тази формула! Имайте прѣдъ видъ, че като произнесете тази формула, тази връвь веднага ще падне и ще дойде свѣтлина въ ума ви. Имате да плащате една полица, умътъ ви е толкова стегнатъ, не знаете какво да правите — произнесете формулата, ще се скѫсатъ връзкитѣ. Скарани сте съ нѣкого — произнесете тази формула. Трѣбва да се скѫсатъ тѣзи връзки, тѣзи вѫжета, съ които сте вързани. Всички сте вързани. Знаете ли съ какви връзки сѫ вързани хората? — Съ дебели черни вѫжета. Казвамъ нѣкому: направете туй нѣщо! Но той не слуша. Скѫсайте тѣзи вѫжета, защото казва Христосъ: „Който ме люби, той ще опази моето Слово.“ А тамъ, дѣто е Словото Божие, тамъ е и силата Божия.

 

И тъй, бѫдете сега носители на Словото Божие, опитайте Го! Азъ искамъ да приложите всѣка една формула въ живота си. Още днесъ можете да направитѣ това. Всички тѣзи недоразумѣния, всички караници, всички тия лоши нѣща, които имате помежду си, всичко туй скѫсайте! Вие ще кажете да дойде Христосъ, че тогава. Не, не, нѣма да оставите нищо лошо въ сърцето си! Азъ, когато се събуждамъ сутринь, гледамъ какъ си прѣпятствуватъ хората. Неразположени сте, кажете си: Богъ е сега разположенъ, всички свѣтове, всички ангели сѫ радостни. Тукъ има нѣкакво заблуждение. Тогава, защо азъ да се спъвамъ? Така си казвамъ азъ, така си кажете и вие.

 

На тази бесѣда, която сега ви държа, вие се усмихвате, казвате: има нѣкои думи, тъй, особени ни се виждатъ. Законътъ е такъвъ: вие ще скѫсате тѣзи връзки! Всички трѣбва да бѫдете разумни! Сега, нѣма да казвамъ да не се критикувате. Това сѫ малки нѣща, обикновени. Станешъ сутринь, кажи: Богъ е Любовь, тѣзи свѣтове сѫ въ щастие, въ блаженство, нѣма нито единъ ангелъ на небето, който да е намръщенъ, защо азъ да съмъ намръщенъ? Ти си въ странство, баща ти е богатъ, не се плаши, ще дойдатъ паритѣ. Нѣма да чакашъ слугитѣ си, ще идешъ да си ги вземешъ отъ банката. Казватъ: Богъ ще уреди нашитѣ работи. А не, Богъ урежда работитѣ на половина. На онѣзи, които оратъ и сѣятъ, Богъ урежда работитѣ; на онѣзи, които учатъ, Богъ урежда работитѣ. Ще станешъ, ще учишъ и хубаво ще учишъ! Тогава ще дойде туй истинското знание. Ще го приложишъ. Ще оремъ и ще сѣемъ. Вие искате да имате приятели. Какъ? — Скърбенъ е вашиятъ приятель, който и да е той, направете му една услуга, безъ да знае той това. Приложете Любовьта! Не ви казвамъ, че Христосъ е между васъ. Не е между васъ. Ще кажете: единъ отъ насъ е, тукъ е, нѣкѫдѣ е седналъ. Не е. Христосъ е... Знаете ли какво значи „е“? Той е на работа сега, не може да дойде между насъ. Той се е стегналъ, и знаете ли какъ работи сега? Знаете ли какво значи работа! Той се е запретналъ и работи тъй, както никога не е работилъ. Той не е като онѣзи българи да се захласва. Никога не се захласва Той. Единъ българинъ отишълъ въ Америка, искалъ да прѣподава тамъ френски езикъ, но не могълъ да се настани. Наематъ го тамъ въ една църква да духа духалото на единъ органъ. Седналъ на духалото, духалъ, духалъ, но като нѣмалъ пари, като билъ затрудненъ материално, замислилъ се и си казалъ: „Какво да правя съ този органъ? Нѣмамъ пари! Да съмъ си сега въ България, единъ учитель да съмъ! Що ми трѣбваше да идвамъ въ Америка?“ Като се замислилъ тъй, забравилъ да движи рѫчката на духалото. Идва клисарьтъ, казва му! „Какво правишъ, духай! Философия не се изисква, духане се изисква“. И азъ ви казвамъ: не се изисква само философия. „Какво да правимъ?“ Любовь, любовь се изисква, какво си забравилъ рѫчката? Тази рѫчка тя ще ти донесе всичкото щастие. Отвънъ органистътъ свири. Духайте, иначе ще развалите службата. Всички сѫщества въ свѣта иматъ нужда отъ любовь. Безъ любовь всички сѫщества умиратъ. Всѣки иска да има единъ любовенъ погледъ. Туй трѣбва да се съзнае. Въ общестото вие трѣбва да дадете единъ добъръ примѣръ на любовь. И като дойде нѣкой при васъ, безъ да му говорите за любовь, да усѣти тази истинска любовь. „Ако ме любите, ще опазите моето слово,“ казва Христосъ. Азъ ви казвамъ: любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. А Неговото Слово носи съ себе си великата Мѫдрость, която въздига и укрѣпява човѣшкия духъ, просвѣщава човѣшкия умъ, облагородява човѣшкото сърце и усилва човѣшката воля, която прави хората свободни, щастливи и блажени. Тамъ е всичкото.

 

Бесѣда, държана на 2/ХІІ 1923 г.

----------------

1) Иоана 14 : 23.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...