Jump to content

1927_02_20 Праведниятъ


Ани

Recommended Posts

"Праведният", Сила и живот, IX серия, т.3 (1927), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 20.02.1927 г. до 27.03.1927 г. Издание 1930 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Праведниятъ

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“

Иоана 12:23

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. —Това е едно отъ важнитѣ изречения на Свещеното Писание. Върху него сѫ говорили много проповѣдници отъ старитѣ врѣмена; върху него говорятъ много проповѣдници и отъ новитѣ, отъ сегашнитѣ врѣмена. Думата „праведенъ“ може да се вземе въ широкъ смисълъ, а може да се вземе и въ тѣсенъ смисълъ. Думата „вѣра“ пъкъ често се употрѣбява въ смисълъ на вѣрвания. Обаче, казано е, че праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ, а не чрѣзъ вѣрванията. Ако съврѣменнитѣ хора разбираха дълбокия смисълъ на живота, тогава нѣмаше защо да бѫдатъ праведни; тогава нѣмаше да се говори нито за Правда, нито за вѣра. Животътъ щѣше да тече и да се развива правилно. Нима вълцитѣ и лисицитѣ, които нѣматъ понятие за Правдата, за вѣрата, не живѣятъ? Вълцитѣ нѣматъ нито храмове, нито владици и папи, нито свещеници и проповѣдници, и въпрѣки това живѣятъ самостоятелно.

 

Нѣкой казва: безъ религия не може да се живѣе. Азъ пъкъ казвамъ: може да се живѣе безъ религия. Когато се казва, че не може да се живѣе безъ нѣщо, това подразбира, че при извѣстни условия само не може да се живѣе. „Може“ и „не може“ сѫ относителни положения. Ако религията прѣдставя система, която държи нѣщата въ известенъ редъ и порядъкъ, то е едно нѣщо; ако религията прѣдставя законность, Правда въ висшия животъ, тогава е друго нѣщо. Обаче, що се отнася до нашитѣ мисли и идеи, до нашия редъ и порядъкъ въ свѣта, тия нѣща не могатъ да бѫдатъ вѣчни. Само Богъ е вѣченъ. Когато философитѣ говорятъ за вѣчнитѣ нѣща, за вѣчностьта, тази идея у тѣхъ е съвсѣмъ неопрѣдѣлена. Човѣшкитѣ мисли нито могатъ, нито трѣбва да бѫдатъ вѣчни, защото вѣчнитѣ нѣща сѫ неопрѣдѣлени, а опрѣдѣленитѣ нѣща сѫ конечни и гранични. Ако на единъ съврѣмененъ човѣкъ се даде безконеченъ, вѣченъ животъ, какво ще придобие той отъ него? Когато се говори за безконечность, това понятие се свързва съ физическия животъ, защото той продължава въ вѣчностьта.

 

Сега азъ се спирамъ върху думата праведенъ. Вълкътъ не може да бѫде праведенъ, защото нѣма тѣзи качества, които се изискватъ отъ праведния, лии които Правдата изисква. И овцата не може да бѫде праведна, защото нѣма тѣзи качества, които се изискватъ отъ праведния, или които изисква Правдата. Праведнитѣ хора трѣбва сега да се създадатъ! Въ този смисълъ, именно, праведниятъ чрѣзъ вѣрата, ще бѫде живъ. Това не подразбира, че въ свѣта нѣма Правда. Има Правда въ свѣта, но въ прочетения стихъ се говори за нѣкаква специфична Правда, която се отнася къмъ Вѣчния животъ. За тази Правда се изисква и съотвѣтстуваща вѣра, а не вѣра на обикновенитѣ хора. Днесъ кой нѣма вѣра? Съврѣменнитѣ духовни хора сѫ толкова вѣрващи, че отиватъ дори до суевѣрие. И най-учениятъ човѣкъ, ако се намира въ затруднено материално положение, може да се убѣди, че на извѣстно мѣсто, още отъ турско врѣме, има заровена тенекия съ злато. И този ученъ човѣкъ, който е свършилъ два факултета, ще остави всичката си работа и ще дойде заедно съ васъ да копае пари. Ако види, че нѣма никаква тенекия съ пари, той нѣма да се усъмни въ истинностьта на вашитѣ думи, но ще каже: навѣрно другъ нѣкой е дохождалъ прѣди мене и е изкопалъ паритѣ. Често ученитѣ хора сѫ много суевѣрни. Обаче, вѣрата, за която се говори въ цитирания стихъ, не се отнася за прѣходнитѣ нѣща въ този свѣтъ. Има специфична правда, която се занимава само съ материални работи; има специфична вѣра, която се занимава само съ материални работи. Има специфична Правда, която се занимава само съ духовни работи; има специфична вѣра, която се занимава само съ духовни работи. Има специфична Правда, която се занимава само съ Божествени идеи; има специфична вѣра, която се занимава само съ Божествени идеи. Тъй щото, всѣки човѣкъ трѣбва да прѣмине прѣзъ тѣзи три гами на правдата и на вѣрата.

 

Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. — Каква вѣра имашъ? Ако имашъ вѣра на материята, тя включва въ себе си всичко видимо и осѣзаемо, всичко живо и мъртво. Нѣкои хора вѣрватъ въ свѣта, а не вѣрватъ въ Бога. Такива хора по отношение на свѣта сѫ праведни и вѣрващи, а по отношение на Бога сѫ неправедни и невѣрници. Другъ нѣкой казва: азъ подържамъ висшата Правда и вѣрвамъ въ Бога. Такъвъ човѣкъ по отношение на свѣта е неправеденъ и безвѣрникъ, а по отношение на Бота е праведенъ и вѣрващъ. Възъ основа на този законъ ние можемъ да си обяснимъ психологически, защо като тръгне нѣкой човѣкъ въ Божия пѫть, колкото и да е ученъ, хората го оплюватъ и наричатъ извѣянъ. Вземете примѣръ съ Толстоя, който бѣше такъвъ виденъ писатель и щомъ изнесе своитѣ убѣждения прѣдъ свѣта, всички казаза: чудно нѣщо, Толстой, който бѣше толкова уменъ и интелигентенъ човѣкъ, като остарѣ, започна да оглупява и да вѣрва въ такива неопрѣдѣлени нѣща! Толстой имъ отговори: азъ живѣхъ вече по правдата и вѣрата на свѣта, т. е. по материалната правда и вѣра, опитахъ ги и зная, какво носятъ тѣ за човѣка. Слѣдъ това живѣхъ по правдата и вѣрата на духовния свѣтъ, и тѣхъ опитахъ, но и тѣ оставятъ човѣка обиденъ, онеправданъ и наскърбенъ. И най-послѣ азъ пожелахъ да живѣя споредъ Правдата и вѣрата на Божествения свѣтъ. Казвамъ: сега, именно, трѣбва да се внесатъ Божествената Правда и вѣра въ свѣта. Божествената Правда иде за пръвъ пѫть на земята. Колкото хора до сега сѫ се опитвали да внесатъ Божествената Правда и Любовь въ свѣта, всички сѫ били разпъвани. Това виждаме въ историята на развитието на човѣчеството. Сега, обаче, свѣтътъ ще бѫде разпнатъ, а Божествената Правда, Божествената вѣра и Любовь ще се въдворятъ.

 

Сега ще приведа единъ малъкъ разказъ изъ индуския животъ. Знаменитиятъ поетъ и мистикъ, Толсида, вглѫбенъ въ своитѣ размишления, тръгва единъ день по течението на рѣката Гангъ да разрѣши единъ важенъ житейски въпросъ. Увлѣченъ въ своитѣ мисли, той дохожда до мѣстото, дѣто индуситѣ изгарятъ своитѣ покойници. До тѣлото на единъ мѫжъ-покойникъ той вижда жена отъ високо произхождение, добрѣ облѣчена и наредена. Като вижда поета, съ изгледъ на светия, жената става отъ мѣстото си, приближава се къмъ него и му казва: Учителю, позволи ми да придружа мѫжа си до небето! Учительтъ-поетъ я поглежда и запитва: Дъще, защо искашъ да напуснешъ земята и да отидешъ на небето? Рано е още за тебе, толкова повече, че не те викатъ оттамъ. Тя му отговорила: Азъ не се интересувамъ толкова за небето и за живота тамъ, но искамъ да отида при мѫжа си и да остана при него. Значи, тази жена не се интересува отъ небето, но тя не искала да се раздѣля отъ мѫжа си. Мнозина запитватъ: има ли мѫже и жени на небето? Казвамъ: тия хора, които задаватъ такъвъ въпросъ, не се интересуватъ изобщо отъ небето, дѣто има възвишенъ животъ, но се интересуватъ отъ това небе, дѣто е тѣхниятъ мѫжъ или тѣхната жена. Значи, дѣто е тѣхниятъ мѫжъ, или жена, тамъ е небето, тамъ има и рай; дѣто не е мѫжътъ или жената, тамъ нѣма небе, нѣма рай. Дѣто има пари, тамъ е небето, тамъ е раятъ; дѣто нѣма пари, тамъ нѣма небе, нѣма рай. Дѣто е службата на човѣка, тамъ е небето, тамъ е раятъ; дѣто нѣма служба, тамъ нѣма небе, нѣма и рай. Изобщо, дѣто нѣма мѫже и жени, дѣто нѣма пари и служба, тамъ нѣма небе, нѣма рай, нѣма никаква вѣра, никаква Правда.

 

Често хората се запитватъ едни други: ти отъ коя вѣра си — отъ православната, евангелската или отъ католическата? Казвамъ: въ свѣта има три вида православни, три вида евангелисти и три вида католици. Къмъ първата категория се отнасятъ вѣрващитѣ въ паритѣ, къмъ втората категория — вѣрващитѣ въ службитѣ, но отъ третата категория малко хора има. Къмъ тази категория спадатъ вѣрващитѣ въ Бога. Веднага ще запитате: тогава, какво нѣщо е Богъ? Ако ви кажа, че Богъ има три лица, това е материаленъ Богъ. Това е опрѣдѣление за Бога по отношение на материалния свѣтъ, даже и по отношение на духовния свѣтъ, но не и по отношение на Божествения свѣтъ. Дойдемъ ли до стиха, че праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ, ние си прѣдставяме Бога безъ лице, за да не се опетнява. Всѣко нѣщо, което има лице, се опетнява. Мислите ли, че лицето на Христа днесъ не е опетнено? Мислите ли, че майка, която родила двѣ — три дѣца, не е опетнена? Мислите ли, че храната, която влиза въ устата и оттамъ прѣзъ цѣлата пищеварителна система, не е опетнена? Всѣко нѣщо, което се е проявило и се проявява на физическия свѣтъ, е опетнено. Когато храната влѣзе въ стомаха, езикътъ, външниятъ инспекторъ, погледне къмъ нея и казва: добро е това нѣщо, може да се приеме. Това значи: добъръ е този законопроектъ, той може да се приложи. Обаче, когато храната слѣзе въ стомаха, въ долната камара, дѣто сѫ депутатитѣ, всички заедно, на чело съ прѣдседателя на камарата, казватъ: не може да се приложи този законопроектъ, мѣстото му не е тукъ! Скоро да се изхвърли навънъ! Слѣдъ дълго разглеждане и разискване върху законопроекта, удобренъ отъ първата комисия, излиза рѣшение на долната камара: законопроектътъ не се удобрява и се изхвърля навънъ.

 

Нѣкои казватъ: трѣбва да се говори по меко на хората, за да на се породи нѣкакво недоволство между тѣхъ. Често недоволството се поражда отъ храната. Кой съврѣмененъ човѣкъ, като седне прѣдъ трапезата да се храни, се вглѫбява въ яденето и се разговаря съ хлѣба и съ всичко, което е сложено прѣдъ него? Той трѣбва да се поразговори първо съ хлѣба, да разбере, какъвъ човѣкъ го е правилъ, послѣ да провѣри, кой воденичарь е млѣлъ брашното, и по този начинъ да прослѣди цѣлия пѫть, прѣзъ който хлѣбътъ е миналъ. Човѣкъ трѣбва да знае, каква храна приема. Жената казва на мѫжа си: добъръ е фурнаджията, отъ който взехъ хлѣба. Фурнаджията е добъръ, но брашното не е добро. Или воденичарьтъ, е добъръ човѣкъ, но селянинътъ, който е сѣлъ и жъналъ житото, не е добъръ. Достатъчно е единъ отъ тия хора, прѣзъ които е миналъ хлѣбътъ, да е внесълъ нѣщо лошо отъ себе си, за да бѫде и самиятъ хлѣбъ опороченъ. Човѣкъ трѣбва да знае Истината, Правдата отъ единия до другия край на живота. Прѣди всичко Правдата, Истината трѣбва да иматъ отношения къмъ разумния, къмъ реалния животъ. Това не значи, че материалния животъ не е реаленъ. Напротивъ, материалниятъ животъ е сѫществениятъ животъ за човѣка. Ако той не може да се справи съ тѣлото си, какъ ще може да се справи съ духовния и съ Божествения свѣтъ, които не вижда? Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ сѫ степени, фази, прѣзъ които съзнанието на човѣка трѣбва да прѣмине. Ако човѣкъ не мине най-напрѣдъ прѣзъ материалния животъ, а послѣ прѣзъ Праздата и вѣрата на духовния животъ, какъ ще разбере той Правдата и вѣрата на Божествения животъ?

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Това значи, че праведниятъ е миналъ вече прѣзъ фазата на материалния животъ, вслѣдствие на което той е господарь на тѣлото си, може да прави съ него, каквото иска. Той може да обнови тѣлото си, както иска и когато иска. И на 120 години да стане, той моментално може да обнови тѣлото си. За обикновения човѣкъ това е чудно, но окултистътъ, който се занимава съ законитѣ на живата природа, разполага съ методи и начини, чрѣзъ които може да се подмладява. За такива хора ние казваме, че тѣ сѫ два пѫти родени. Христосъ казва: „Ако се не родите отъ вода и духъ“. Той не говори за обикновеното раждане на хората. „Ако се не родите отъ вода и духъ“. Родениятъ отъ вода и духъ е свободенъ отъ всѣкакъвъ порокъ било въ тѣлото си, било въ сърцето си, било въ ума си, било въ душата си, или най-послѣ и въ духа си. Той е абсолютно чистъ и съвършенъ човѣкъ.

 

Днесъ много отъ съврѣменнитѣ хора, били тѣ вѣрващи, учени, или философи мислятъ, че подобни на тѣхъ нѣма. Учениятъ мисли, че като неговата научна теория друга нѣма. Религиозниятъ мисл, че като неговото вѣрую друго нѣма. Философътъ мисли, че нѣма друга като неговата философска система. Обаче, не се минаватъ сто години, и ние виждаме, че теорията на учения пропада, вѣруюто на религиозния човѣкъ се замѣства съ друго, философската система на филсофа се обявява за невалидна. Питамъ: могатъ ли да се считатъ за прави тия учения, които само въ продължение на сто години прѣтърпяватъ такова крушение? Онази теория или онова учение могатъ да се нарекатъ донѣкѫдѣ прави, които сѫ изнесли на плещитѣ си поне 6,000 годишенъ животъ. Кажете ми поне единъ философъ, теорията на когото да е прѣживѣла 6,000 години. Има една мисъль, изказана отъ Хермеса, която е прѣживѣла 6,000 години. Тя е слѣдната: „Както е горѣ, така е и долу“. Това значи: какъвто е човѣкъ на небето, такъвъ е и на земята. И обратно: какъвто е човѣкъ на земята, такъвъ е и на небето. Ако облѣчете вълка въ най-добрата човѣшка форма, той пакъ ще си покаже вълчия характеръ. Българитѣ дълбоко вѣрватъ въ тази философия. За потвърждение на тази мисъль, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Въ древностьта единъ царски синъ се разхождалъ единъ день изъ града, дѣто срещналъ една млада, хубава циганка, която, съ дисаги на гърба си, ходилъ отъ кѫща на кѫща да проси. Като я видѣлъ, той я харесалъ и пожелалъ да се ожени за нея, и по този начинъ да я освободи отъ това тежко положение. И, наистина, той се оженилъ за нея и я поставилъ въ положението на царица. Тя имала на разположение и дрехи, и храна, и прислуга, всичко, каквото пожелала. Обаче, скоро слѣдъ оженването си тя почувствувала скръбь за стария си животъ, особено, че не може да проси. Единъ день, въ отсѫтствието на мѫжа си, тя взела извѣстно количество брашно, което насипала по сѫдоветѣ, и тръгнала отъ столъ на столъ да го събира. Така тя подържала въ себе си илюзията, че ходи отъ кѫща на кѫща да проси. Турила това брашно въ дисагитѣ си и направила отъ него една питка. Като хапнала отъ питката, тя си казала: сладка е питката отъ изпросеното брашно.

 

Казвамъ: не е лесно да се откаже човѣкъ отъ своитѣ стари навици, които носи отъ миналото. Той носи тия стари навици отъ хиляди и милиони години на своя животъ, така че въ единъ день не може да се откаже. За да се освободи отъ миналото си, човѣкъ трѣбва да се ражда и прѣражда много пѫти на земята, което индуситѣ наричатъ странствуване на душата. Нѣкои философи криво разбиратъ въпроса за слизането на човѣшкия духъ на земята. Единъ духъ самъ не може да слѣзе на земята. Обикновено слизатъ по нѣколко заедно, свързани единъ съ другъ, въ видъ на верига. Като дойдатъ до нѣкое мѣсто, едни отъ тия духове срѣщатъ срѣда, която не могатъ да прѣминатъ, и затова оставатъ на това мѣсто. Други пъкъ успѣватъ да прѣминатъ тази срѣда и слизатъ по-надолу. Като дойдатъ до тази срѣда, пакъ нѣкои отъ духоветѣ оставатъ на това мѣсто, не могатъ да прѣминатъ тази срѣда, а други я прѣминаватъ. Така се обяснява слизането на духоветѣ на земята. Значи, духоветѣ слизатъ винаги групово и то само до тази срѣда, която тѣ могатъ да прѣодолѣятъ. Има духове, които по никой начинъ не могатъ да прѣминатъ прѣзъ гѫстата срѣда, и затова оставатъ да живѣятъ въ по рѣдка срѣда. По сѫщия начинъ става и качването, т. е. възлизането на душитѣ нагорѣ, или еволюцията имъ. Тѣ пакъ се качватъ групово, при което едни успѣватъ да прѣминатъ по-рѣдката срѣда, а други не могатъ да я прѣминатъ. Всѣка душа спира тамъ, додѣто тя може да прѣодолѣе срѣдата, която се изпрѣчва на пѫтя ѝ. Така се образува непрѣкѫсната верига отъ души и духове, които се намиратъ на различна степень на развитие.

 

Нѣкой казва: азъ мога да се кача или да слѣза изведнъжъ. Така мислятъ само дѣцата. За дѣцата всѣко нѣщо, въ всѣки случай, е възможно, но за мѫдреца има нѣща, които сѫ вѣрни и възможни само при дадени условия. Мѫдрецътъ знае, че това, което е невъзможно за физическия свѣтъ, е възможно за Божествения. Физическиятъ животъ се обуславя отъ Божествения, който трѣбва да се изучава. Който иска да има цвѣтуще здраве, непрѣменно той трѣбва да бѫде свързанъ съ Бога, да има единъ непрѣкѫснатъ притокъ въ себе си отъ Божествена енергия. Ще кажете: ние можемъ и безъ Божественото. — Не е така. Знаете ли, каква хармония ще сѫществува между тѣлото, сърцето и ума на човѣка, ако тѣлото му е свързано съ физическия свѣтъ, сърцето — съ духовния и умътъ — съ Божествения? Тѣлото, сърцето и умътъ на човѣка прѣдставляватъ три категории сили, които той трѣбва да влада. Влада ли тия сили, само тогава той може да се нарѣче истински човѣкъ. Слѣдъ ума нагорѣ идватъ душата и духа — висшето начало у човѣка. И затова, когато се говори за красивото въ човѣка, за ангела, които живѣе въ него, ние разбираме неговитѣ копнежи къмъ познаване на своята душа и духъ. Дѣто нѣма душа, тамъ нѣма и духъ; дѣто нѣма духъ, тамъ нѣма и душа. Дѣто има душа, тамъ има духъ; дѣто има духъ, тамъ има и душа. Духъ и душа, това сѫ двѣ основни положения на Битието. Тѣ не сѫществуватъ едно безъ друго. Тѣ сѫ така свързани, както умътъ и сърцето. Изключимъ ли ума отъ сърцето, имаме безумие; изключимъ ли сърцето отъ ума, имаме безчувствие. За примѣръ, какво ще ни ползува философията безъ чувство?

 

Ще кажѣте: отмѣрената, материалистическата философия има смисълъ днесъ. Казвамъ: въ отмѣренитѣ нѣща нѣма животъ. Ако математиката на материалния животъ, която се занимава само съ неорганическа материя, сравните съ математиката, която се занимава съ величини отъ човѣшкия животъ, ще видите, че тѣ иматъ диаметрално противоположни методи. Въ материалистичната математика всѣко нѣщо е точно измѣрено. Дѣто нѣма животъ, тамъ всички нѣща сѫ точно измѣрени, прецизни. Колкото по-точно сѫ измѣрени нѣщата, това показва, че тамъ дѣйствува материята. Когато материята има прѣдимство надъ духа, тогава разумностьта е по-слаба. Когато нѣкой химикъ изучава отровнитѣ, избухливитѣ газови, той трѣбва да бѫде много точенъ, много прецизенъ, но когато изучава човѣка и проявитѣ на неговото сърце, на неговия умъ и на неговата воля, той не може да приложи сѫщитѣ правила и методи. Тукъ вече взима участие закона на свободата.

 

И тъй, за да може човѣкъ да се ползува отъ законитѣ и правилата на живата математика най-напрѣдъ той трѣбва да е миналъ прѣзъ материалистичната математика, послѣ прѣзъ духовната и най-послѣ прѣзъ Божествената. Значи, има три вида математики въ свѣта, законитѣ и методитѣ на които коренно се различаватъ. И слѣдъ всичко това вие срѣщате единъ духовенъ човѣкъ, който не е проучилъ още тѣзи математики, но се гордѣе съ своитѣ знания и казва: знаете ли, кой съмъ азъ? Знаете ли, че азъ говоря съ Господа? — Кой не говори съ Господа? И вълкътъ, и заекътъ, и малката мушица говорятъ съ Господа, защото и тѣхниятъ животъ е произлѣзалъ отъ Бога. Дѣто има животъ, тамъ е Богъ. И въ растенията, и въ минералитѣ е проникналъ Богъ. Обаче, като говоримъ за сѫщината на Бога, ние разбираме възвишения, красивия животъ, който е проникналъ и прониква въ човѣшкото сърце и въ човѣшкия умъ. Хубавото и красивото въ човѣка се дължи, именно, на този възвишенъ и благороденъ животъ, въ който нѣма смърть, нито разрушения. Нѣкой казва азъ изгубихъ първата си любовь. Казвамъ: това, което се губи, което се опорочава, не е Божествено. Божественитѣ нѣща нито умиратъ, нито се губятъ, нито се опорочаватъ. Дойде ли Божията Любовь у човѣка, всички противорѣчия за него изчезватъ. Човѣкътъ на Любовьта, като види, че нѣкой вълкъ яде овца, той ще го помилва и ще му каже: нѣма нищо въ това, че ядешъ овца. Азъ нѣмамъ право да те сѫдя, но искамъ да ти кажа, че не ядешъ правилно, музикално. Невидимиятъ свѣтъ не сѫди вълкътъ за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно. И музиканта ще сѫдятъ не за това, че не свири, но че не свири правилно. И васъ ще сѫдятъ не за това, че сте направили нѣкакви погрѣшки, но че не сте ги направили по всичкитѣ правила на музиката. Животътъ е музика, въ която не се позволява никаква дисхармония. Ако нѣкой бѣденъ човѣкъ открадне единъ килограмъ хлѣбъ да се нахрани, държавата ще го сѫди за кражба и ще го постави въ затвора. Питамъ: дѣ е онова жито, което Богъ изпраща съ милиони тонове на земята? Богъ е опрѣдѣлилъ, по колко килограма жито се пада на всѣки човѣкъ прѣзъ годината. Получава ли той житото, което му е опрѣдѣлено? Не го получава. Дѣ отива то? Въ хамбаритѣ на търговцитѣ, които чакатъ благоприятни моменти, да поскѫпне житото, и тогава да го продаватъ. Слѣдъ всичко това ние казваме, че имаме държава, която слѣди за реда и порядъка на страната; отъ друга страна ние се хвалимъ съ религия и казваме, че сме християни и вѣрваме въ Христа. Каква е тази държава, която не слѣди за житото на всѣки човѣкъ поотдѣлно? Каква е тази религия, която оставя да взиматъ житото на този или на онзи? Щомъ е така, ще излѣзе, че правилото на Хермеса, какво всичко, което е горѣ, това е и долу, не е вѣрно.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Божията Правда има прѣдъ видъ не само хората, но и всички живи сѫщества, отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ. Богъ е прѣдвидилъ храна за всички сѫщества, и то не само за една година, но за прѣзъ цѣлия имъ животъ. Питамъ: кой човѣкъ отъ свѣта е изпратилъ едно благодарително писмо до Бога за благата, които Той му е далъ? До сега азъ не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, който да е благодарилъ на Бога за всичко, което е получилъ отъ Него. Говорилъ съмъ и съ индуски жреци, и съ владици, и съ свещеници, но нито единъ отъ тѣхъ не е изпратилъ такова благодарително писмо. При това, не е достатъчно само да изпратите своето благодарително писмо, но да получите на него обратна разписка, че въ невидимия свѣтъ дѣйствително е получено такова писмо. И слѣдъ всичко това хората иматъ смѣлостьта да разискватъ, кой билъ Христосъ, защо е дошълъ на земята и т. н. Казвамъ: това, което Христосъ проповѣдваше прѣди 2,000 години, остана неразбрано на врѣмето си. Неговото учение и слѣдъ двѣ хиляди години пакъ остана неразбрано. Отъ учението на Христа хората разбраха тъкмо това, което Той не е говорилъ. Ученицитѣ на Христа често Го запитваха: защо говоришъ на тия хора съ притчи? Христосъ имъ отговарялъ: Азъ имъ говоря съ притчи, за да не разбератъ думитѣ ми, та слѣдъ врѣме да ги изопачатъ. Азъ не мога да дамъ орѫжието си въ рѫцѣтѣ на единъ невѣжа, който утрѣ ще го обърне противъ мене. Докато орѫжието ми е въ рѫцѣтѣ, азъ съмъ силенъ човѣкъ. Орѫжие на заемъ не се дава. Умъ на заемъ не се дава. Сърце на заемъ не се дава. Споредъ Божията Правда пазете ума си неопороченъ, никому не го давайте. Той е свещенъ ножъ, съ който всѣки самъ трѣбва да си служи. Докато човѣкъ е съ ума си, дотогава само той е силенъ. Въорѫжимъ ли се единъ день, ние ще се бранимъ съ своя умъ и съ своето сърце. Имаме ли сърце и умъ неопорочени, нѣмаме нужда отъ никакви други орѫжия. Освѣнъ тѣзи двѣ орѫжия, на помощь иде и волята на човѣка. Нѣма по-страшна бомба отъ сърцето и по-разрушителна сила отъ волята, проявени въ физическия свѣтъ.

 

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да умѣе правилно да манипулира съ силитѣ въ своя организъмъ. За да може да дѣйствува правилно съ тѣхъ, той трѣбва да придобие Божествената Правда и Божествената вѣра. Това значи да придобие човѣкъ Божествения животъ. Тъкъвъ човѣкъ никога не се съмнява, никога не се колебае нито въ себе си, нито въ другитѣ хора. Той знае, кога му се говори истината, и кога не. Когато нѣкой човѣкъ ви говори отъ гледището на земната правда, той ви казва само една трета отъ истината; когато ви говори отъ гледището на духовната Правда, той ви говори двѣ трети отъ Истината и най-послѣ, когато ви казва нѣщо отъ гледището на Божествената Правда, той ви говори цѣлата Истина. При Готама отива единъ младъ човѣкъ и му казва: Учителю, искамъ да слѣдвамъ твоето учение, да ми покажешъ пѫтя къмъ великата Истина. Учительтъ му отговорилъ: много искашъ, млади човѣче. Това учение е само за браминитѣ, за великитѣ и благородни души, които иматъ високъ произходъ. Какъвъ е твоятъ произходъ? Онзи, който иска да намѣри Истината и да я слѣдва, той трѣбва да е отъ царски, а не отъ цигански произходъ. Мнозина отъ васъ, като чуватъ тѣзи думи, протестиратъ въ себе си, но и азъ повтарямъ, че може да слѣдва Истината само онзи, въ жилитѣ, на когото тече царска, а не циганска кръвь. Подъ думитѣ „циганинъ, циганска кръвь“, разбирамъ човѣкъ, който се намира въ паднало, въ грѣховно състояние.

 

Сега, като обърнемъ погледа си къмъ живота на всички хора, млади и стари, виждаме, че всички търсятъ щастие. Да търсите щастието, това е добро нѣщо, но човѣкъ не знае, какво го очаква утрѣшния день. Той не знае, какво му носи животътъ, изобщо. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная своето бѫдеще. — Ти можешъ да не знаешъ своето бѫдеще, но непрѣменно трѣбва да знаешъ пѫтя, по който вървишъ. Този пѫть ще те доведе до прѣдназначението, което имашъ, като човѣкъ, като душа, като часть отъ цѣлото. — Ама азъ се числя къмъ еди-коя си църква. — Това още не е гаранция, че ти си намѣрилъ своя пѫть. Всички хора иматъ крака, но това още не е гаранция, че тѣзи крака могатъ да вървятъ. Краката на много хора могатъ да бѫдатъ парализирани. Всички хора иматъ умове, но това още не е гаранция, че тѣ могатъ да мислятъ правилно. Всички хора иматъ сърца, но това още не е гаранция, че тѣхнитѣ сърца чувствуватъ правилно. Питамъ: какво ни ползватъ свещенитѣ крака на парализиранитѣ хора? Или какво ни ползватъ свещенитѣ умове и сърца на парализиранитѣ хора? Какво ни ползватъ свещенитѣ рѫцѣ на парализиранитѣ хора?

 

Какво означаватъ краката и рѫцѣтѣ на хората? Краката прѣдставляватъ тѣхнитѣ добродѣтели. За да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, той непрѣменно трѣбва да има крака, изтъкани отъ живата материя на добродѣтелитѣ и да бѫдатъ чисти, свети и непорочни. Рѫцѣтѣ на човѣка прѣдставляватъ Божествената Правда. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да познава Божествената Правда, която е мощното начало въ неговия животъ. Въ това отношение рѫцѣтѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ чисти, свети и непорочни. Погледне ли човѣкъ горната часть на рѫката си, на нея той трѣбва да прочете правдата на физическия свѣтъ. Тамъ е написана тя. Погледне ли рѫката си отвѫтрѣ, както и горната часть на пръститѣ си, тамъ е написана Божията Правда. Като погледне на рѫката си, всѣки човѣкъ може да каже, постѫпвалъ ли е правилно въ миналото, постѫпва ли справедливо и днесъ. У всички съврѣменни хора липсва законътъ на Правдата. Отъ единия до другия край на свѣта сѫществува насилие, а насилието ражда всички нещастия въ живота. Насилието не е наложено отъ природата, но човѣкъ, съ своята лакомия, самъ го налага и върху себе си, и върху своитѣ ближни. Ако човѣкъ има желание да стане богатъ, за да облагодѣтелствува своитѣ ближни, това негово желание е на мѣсто, но ако той иска да стане богатъ, за да се удоволствува, неговото желание не е на мѣсто. Този човѣкъ не е разбралъ смисъла на богатството. Ако учениятъ събира знания, за да просвѣщава умоветѣ на своитѣ ближни, неговото желание да стане още по-ученъ е на мѣсто, но ако той събира знания за слава и почести отъ хората, това желание не е на мѣсто. Ако нѣкой иска да стане добъръ, за да се ползуватъ и неговитѣ ближни отъ тази доброта, като ги поощрява въ светость и чистота, това желание е на мѣстото си, но ако той иска да стане добъръ, за да го турятъ като икона въ църква и да му се кланятъ, това желание не е на мѣсто. Божествената Правда изключва всѣкаква слава и почести, всѣкакви богатства и знания за лични облаги. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ учени, философи, поети, музиканти, като тия на земята. Като наблюдавате сѫществата отъ Божествения свѣтъ, вие не можете да кажете, кой е философъ, кой е поетъ, ученъ, музикантъ и т. н. Всѣки гражданинъ отъ Божественото Царство едноврѣменно е и философъ, и поетъ, и ученъ, и музикантъ, тъй щото вие можете да го наречете и съ едно име, а можете да го наречете и съ много имена. Обаче, какви сѫ неговитѣ дарби, вие не можете точно да опрѣдѣлите. Вие казвате за нѣкой човѣкъ: този човѣкъ е много ученъ, той е отличенъ биологъ. За другъ казвате: този е отличенъ астрономъ. За трети: този е отличенъ химикъ. Питамъ: докѫдѣ е стигнала биологията, астрономията, както и химията на тѣзи учени? Ученитѣ казватъ, че на слънцето имало кислородъ и водородъ. Най-новитѣ учени, обаче, отказватъ това. Тѣ казватъ, че, наистина, има кислородъ и водородъ на слънцето, но не така, както нашитѣ учени твърдятъ. Съврѣменната наука опрѣдѣля нѣкои нѣща механически. То е, защото тя разглежда явленията въ материалния свѣтъ, безъ да ги свързва съ тия отъ духовния и отъ Божественитѣ свѣтове. Запримѣръ, съврѣменнитѣ учени химици казватъ, че водата е съставена отъ водородъ и кислородъ. Вѣрно е, че водата е съставена отъ водородъ и кислородъ, но тя сѫществува и независимо тия два елемента. Съврѣменнитѣ естественици пъкъ казватъ, че животътъ се проявява отъ съединението на двѣ клѣтки. Това е толкова вѣрно, колкото и твърдението, че водата е образувана изключително отъ съединението на водорода и кислорода. Животътъ е абсолютно независимъ, той не произтича отъ съединението на двѣ клѣтки. Да мислимъ обратното, то е все едно да кажемъ, че затворникътъ е извършилъ прѣстѫплението въ затвора. Не, той е поставенъ въ затвора само за изправяне, а прѣстѫплението е извършилъ, когато е билъ свободенъ, въ широкия свѣтъ.

 

И тъй, ние трѣбва да знаемъ, отдѣ иде нашиятъ животъ. Ако знаете, отдѣ иде животътъ ви, вие ще гледате на всички хора съ свещенъ трепетъ като на души. Щомъ вие обичате хората като души, и тѣ ще гледатъ по сѫщия начинъ на васъ.

 

Отъ прочетената глава виждаме, че Мария помаза краката на Христа съ миро. Защо? — Защото възкреси брата ѝ. Питамъ: можете ли да отнесете тази нейна постѫпка къмъ Божествената Правда? Коя жена не би помазала нозѣтѣ на своя Учитель, ако той възкреси умрѣлия ѝ братъ? Тя не само, че ще помаже краката му съ миро, но ще ги цѣлува и ще му благодари. Така щото, постѫпката на Мария въ този случай бѣше похвална. Тя бѣше изразъ на голѣма благодарность. Обаче, единъ отъ ученицитѣ на Христа, като видѣ, какво направи Мария, каза: защо трѣбва да се разлива това миро по краката на Христа, когато можеше да се продаде и паритѣ да се раздадатъ на бѣднитѣ? Защо се породи това користолюбие въ него? Съврѣменнитѣ хора все за сиромаситѣ говорятъ. Въ църквитѣ се проповѣдва за грѣшнитѣ. Педагозитѣ говорятъ за непослушнитѣ, за извратенитѣ дѣца. Майкитѣ искатъ да намѣрятъ методи за възпитанието на своитѣ дѣца. И при всичко това свѣтътъ и до днесъ още не е изправенъ. Каква е тази философия? Ако нѣкоя добродѣтелна майка роди дѣте, то може да изпадне въ най-низко и недостойно общество, но нѣма да се опорочи. Има случаи въ живота, когато хората отъ най-низко общество сѫ излизали най-добродѣтелни, и такива отъ най-високо общество сѫ излизали най-безхарактерни и сѫ пропадали. Какъ може да се обясни този фактъ? Добродѣтелниятъ, умниятъ човѣкъ отъ нищо не може да се поквари, съ нищо не може да се подкупи. Като не се спиратъ върху дълбокитѣ причини за падането и за въздигането на човѣка, хората казватъ: отиде младото поколѣние! Развратиха се младитѣ! Споредъ тѣхъ, младитѣ се развалятъ, а старитѣ сѫ светии. Кой покваря младитѣ? Ако старитѣ хора, свещеници, възпитатели, майки и бащи бѣха, наистина, чисти и свети хора, тѣ щѣха да бѫдатъ въ сила да спасятъ младото поколѣние. Днесъ виждаме точно обратното: всички млади хора бѣгатъ отъ църквитѣ. Ако свещеницитѣ и проповѣдницитѣ сѫ свети хора, защо младитѣ бѣгатъ отъ църквата? Ако майкитѣ и бащитѣ сѫ свети хора, защо дѣцата имъ бѣгатъ отъ домоветѣ си?

 

Сега ще приложимъ този законъ по-нататъкъ. Мнозина казватъ: ние не сме обични на нашата срѣда, близкитѣ ни не ни обичатъ. Питамъ: дали ли сте си отчетъ, защо вашитѣ близки не ви обичатъ? Ако въ едно общество не ви обичатъ, нѣколко души това показва, че въ васъ има нѣщо нехармонично, съ което тѣ не могатъ да се справятъ. И отъ тѣхна страна може да има нѣщо нехармонично, но и вие не сте безпогрѣшни. Щомъ съзнаете това, отстранете причината за тази дисхармония, и всичко ще се нареди добрѣ. Често, като се срѣщате, вие се измѣрвате отъ главата до краката. Така измѣрватъ и мене. Не, тъй не се измѣрва човѣкъ. Ако искате моята точна мѣрка, азъ мога да ви я дамъ. Това не е скрито нѣщо, то сѫ физически данни. Азъ бихъ далъ на всѣкиго своята мѣрка, стига той да е въ състояние да направи нѣщо отъ нея. Бихъ ви далъ подробно мѣркитѣ на дължината и широчината на тѣлото си, на краката и на рѫцѣтѣ си, на ушитѣ, на очитѣ, на носа си и т. н. Ще кажете: ние искаме приблизителна мѣрка. Когато искате да се произнесете за единъ човѣкъ, вие трѣбва да имате точни мѣрки за него. Който мѣри нѣщата приблизително и той самъ не знае, защо прави това. Какъ си обяснявате слѣдното явление? Нѣкой измѣрва човѣка отъ главата до краката, и тамъ спира; другъ пъкъ го измѣрва отъ краката до главата. Този, който мѣри отъ главата до краката, съ това той иска да каже: ти отъ кои хора си? Отъ тия, които започватъ съ Божественото и свършватъ съ човѣшкото, или обратното? Този, който мѣри отъ краката до главата, съ това иска да каже: ти отъ кои си? Отъ тия ли, които започватъ отъ човѣшкото и свършватъ съ Божественото? Какъвъ човѣкъ съмъ, ще познаешъ отъ това, какво ще направя, като влѣза у дома ти. Най-напрѣдъ ти ще ме нагостишъ, като човѣкъ, а послѣ ще се поразговоримъ, и азъ ще ти покажа правия пѫть.

 

Сега ще продължа по-нататъкъ разказа за Толсида и вдовицата. На молбата на вдовицата да остане при мѫжа си на небето, Толсида отговорилъ: Върни се дома си и тамъ чакай мѫжа си; той ще се върне слѣдъ единъ мѣсецъ. Тя се върнала дома си малко успокоена и разправила на нѣкои отъ своитѣ близки, че мѫжатъ ѝ ще се върне слѣдъ единъ мѣсецъ. Отъ този день Толсида започналъ да я посѣщава редовно и да ѝ обяснява смисъла на живота, като ѝ посочвалъ правия, истински пѫть, който тя трѣбвало да слѣдва. Слѣдъ изтичането на мѣсеца, Толсида я запиталъ: Какво ще кажешъ сега? Мѫжътъ ти върна ли се? — Върна се. Той живѣе вече въ моето сърце.

 

Казвамъ: докато търсите нѣщата вънъ отъ себе си, вие сте въ материалния свѣтъ, и всѣки може да ви вземе благата, които имате. Влѣзатъ ли благата въ сърцето ви, вие сте намѣрили вече вашия възлюбенъ, както тази вдовица го намѣрила. Това е Божествената Правда, която дава стабилность на човѣка. Въ това се заключава истинскатата философия на живота. Ако нѣкой иска да бѫде истински поетъ, той трѣбва непрѣменно да има въ себе си тази Божествена Правда и Божествена вѣра. Ако нѣкой иска да стане истински художникъ, той трѣбва непрѣменно да живѣе въ Божествената Правда и въ Божествената вѣра, да се шири въ тѣхната безграничность. Живѣе ли по този начинъ, човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ всѣкакви съмнѣния и подозрѣния. Колко мѫже и жени сѫ се огорчавали и обиждали само отъ съмнѣния и подозрѣния! Единъ мѫжъ отишълъ съ жена си на гости, дѣто били поканени други мѫже и жени. По едно врѣме единъ отъ гоститѣ започналъ да говори съ жената на първия. Той ималъ навикъ да намигва съ окото си. Този човѣкъ говорилъ съ жената по единъ, по втори въпросъ, и по свой навикъ намигвалъ. Жената слушала внимателно разговора. Мѫжътъ забѣлѣзалъ това нѣщо и започналъ да се съмнява, че тѣ си правятъ нѣкакви знаци. Не се стърпялъ и казалъ на жена си: какви сѫ тѣзи знаци, тѣзи наговаряния, които правишъ съ този мѫжъ? Докато жената се приготовлявала да каже нѣщо за свое оправдание, събесѣдникътъ ѝ се намѣсилъ въ разговора и казалъ на мѫжа ѝ: извинете, господине, азъ отъ дѣте още имамъ навикъ да затварямъ отъ врѣме на врѣме окото си, за което много пѫти съмъ вече битъ, но не можахъ и до сега да се откажа отъ него. Знайте, че не правя това нарочно, съ зла умисълъ. Често и вие, като този мѫжъ, прибързвате въ своитѣ изводи и давате криви заключени за движенията, за погледитѣ или за постѫпкитѣ на хората. Не бързайте въ заключенията си, но се научете да оцѣнявате дълбокитѣ пориви, които се криятъ въ душата на човѣка. Лесно е да осѫдите човѣка, но азъ виждамъ, какъ и най-голѣмиятъ прѣстѫпникъ вечерь плаче, моли се, съжалява за своята погрѣшка. Значи, има двѣ сѫщества, които живѣятъ едноврѣменно въ човѣка. Единиятъ грѣши, а другиятъ съжалява за това и плаче. Истински човѣкъ е онзи, който самъ осѫжда своитѣ погрѣшки и прѣстѫпления. Сѫдете за хората споредъ тѣхнитѣ дълбоки пориви и виждайте у тѣхъ Божественото. Не гледайте на човѣка само отгорѣ и не се произнасяйте, че той нищо не струва. Дойде ли при васъ нѣкой човѣкъ, кажете му, както Готама каза на своя младъ ученикъ: иди попитай родителитѣ си, отъ какво произхождение си. И, наистина, този младъ ученикъ трѣбваше да отиде при майка си, да я пита за своя произходъ, защото би могълъ да бѫде приетъ за ученикъ, само ако е отъ високо произхождение, ако е произлѣзълъ отъ Божествената Правда и Божествената вѣра.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“, Божествената Правда освобождава човѣшката душа отъ всички пороци. Божествената вѣра пъкъ върви заедно съ Любовьта. Ако Любовьта, вѣрата, надеждата и Правдата се съединятъ въ едно, тѣ ще освободятъ човѣка отъ всички ограничения. Свободниятъ човѣкъ е Божествениятъ човѣкъ. Който има любовь, той има и вѣра; който има вѣра, той има и надежда. Вѣра, надежда и любовь, това сѫ три велики добродѣтели, основа на цѣлокупния животъ. Който има вѣра, той може да разбира всички науки. Азъ не говоря само за тия науки, които днесъ се изучаватъ, но има още редъ науки, който за въ бѫдеще ще се разработватъ. Който има тритѣ основи на живота — вѣрата, надеждата и любовьта, той ще бѫде истински поетъ. Истински поетъ наричаме този, който, слѣдъ като издекламира едно свое стихотворение вечерь, въ тъменъ салонъ, веднага отъ свѣтлината на неговото слово цѣлиятъ салонъ се освѣтли. Отъ слушателитѣ му пъкъ започва да излиза свѣтлина. Това значи да чуете истинската поезия и да я разберете. Не я ли разберете, никаква свѣтлина нѣма да излѣзе отъ главата ви. Когато дойдатъ бѫдещитѣ хора, отъ главитѣ на които ще излиза свѣтлина, свѣтътъ нѣма да се нуждае отъ никакво друго освѣтление. Свѣтлината, която ще излиза отъ главитѣ имъ, ще бѫде по-силна отъ дневната. Така ще дѣйствува и музикантътъ съ своята музика. Първиятъ тонъ ще прѣдизвика запалването на една лампа; вториятъ тонъ — втора лампа; третиятъ тонъ — трета лампа. И колкото повече този музикантъ свири, толкова повече и свѣтлината въ пространството ще се увеличава. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Днесъ е така, но нима всички открития, съ който сега се ползуваме, не сѫ били нѣкога приказки отъ 1001 нощь? Вземете, напримѣръ, грамофона, който Едисонъ е изобрѣтилъ. На врѣмето си това бѣше чудо. И наистина, не е малко чудо да накарашъ една игла да говори. Отъ лѫковетѣ на бѫдещитѣ музиканти и отъ перото на бѫдещитѣ поети и писатели ще излиза свѣтлина, която ще освѣтява цѣлото пространство. Днесъ е вѣкътъ на електричеството; бѫдещето е вѣкътъ на човѣшкото сърце. Енергията, която ще излиза отъ човѣшкото сърце, ще освѣтлява и отоплява свѣта. Божествената Правда, която иде сега въ свѣта, тя ще стопли човѣшкитѣ сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалътъ на човѣшката душа.

 

И тъй, съврѣменнитѣ научни теории и факти за въ бѫдеще ще се развиятъ въ стройна, велика наука. Всички досегашни открития нѣма да отидатъ напразно. За въ бѫдеще ще дойдатъ истински гениалнитѣ хора, които ще използуватъ всички досегашни открития и придобивки на науката, ще ги разяснятъ отъ ново гледище, отъ нова свѣтлина и ще покажатъ на съврѣменнитѣ хора, че тѣ се нуждаятъ главно отъ повече свѣтлина въ съзнанието си. Ще дойде истинската вѣра, която ще обедини всички хора, като братя, като дѣца на единъ Богъ, на единъ Баща. И тогава истински вѣрващъ ще бѫде този, който включва въ себе си три нѣща: изобилие на вѣченъ животъ; изобилие на свѣтлина, която никога не загасва; изобилие на абсолютна свобода, въ която човѣкъ може да мисли, да чувствува и да дѣйствува по Божественитѣ начала, безъ никакво ограничение. Обаче, тази свобода е възможна само при абсолютната Божествена Правда и абсолютната Божествена вѣра.

 

Сега, поставете за основа въ живота си положителната наука и работете въ това направление, безъ да се тревожите. Не мислете, че ако отидете нѣкѫдѣ да прѣкарате въ постъ и молитва, ще придобиете много нѣщо. Само съ постъ нищо не се постига. Не мислете, че ако раздадете имането си на бѣднитѣ, ще постигнете много нѣщо. И съ това много не се постига. Апостолъ Павелъ е казалъ, че има само единъ начинъ за постигане на съвършенство. За тази цѣль, като първо стѫпало на вашия животъ, поставете Божествената Правда, въ която влиза любовь къмъ всички сѫщества: хора, животни и растения. Придобиете ли това, дѣто и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли навредъ доброто, то прѣдизвиква въ душата ви свещенъ трепетъ. Тогава ще кажете, че Богъ царува навсѣкѫдѣ въ живота: и въ мислитѣ, и въ желанията, и въ дѣйствията на всички сѫщества. Слѣдователно, щомъ Богъ царува навредъ, азъ ще живѣя, както Той ми диктува.

 

Казвамъ: само по този начинъ вие ще създадете правилна система за възпитание на младото поколѣние, съвършено различна отъ тази, по която днесъ го възпитаватъ. За въ бѫдеще ще се създадатъ съвършено нови отношения между майки и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между приятели, между учители и ученици. Знаете ли, какво нѣщо е майката и бащата? — Тѣ сѫ символи, които трѣбва да се разгадаятъ. Знаете ли, какво нѣщо е братътъ и приятельтъ и какви отношения трѣбва да имате къмъ тѣхъ? Братътъ е близъкъ по кръвь, а приятелътъ — по чувства. Значи, дѣто братъ ти може да те изостави, тамъ приятельтъ ти може да ти помогне. Затова вие трѣбва да започнете отъ братството и да вървите къмъ приятелството, т. е. отъ краката, отъ материалния свѣтъ и постепенно да вървите къмъ духовния, а слѣдъ това къмъ Божествения свѣтъ, къмъ главата. Слѣдователно, основата на живота трѣбва да бѫде братството и да се върви къмъ приятелството. Братството прѣдставлява кръвьта — чистотата, възвишеното, благородното въ материалния животъ. Ако не започнете отъ брата и отъ сестрата, нищо не можете да постигнете. Втората стѫпка, второто стѫпало на живота е приятелството — разширение на любовьта. Третата стѫпка на живота е мѫдростьта; всички трѣбва да станете мѫдреци, или както ги наричатъ източнитѣ народи — брамини. Брама значи Божественъ човѣкъ, Синъ Божий. Синътъ Божий носи въ себе си абсолютната справедливость и вѣра, изразъ на Божията Любовъ въ свѣта. Днесъ Божията Любовь се опорочава по причина на това, че хората нѣматъ вѣра въ Бога. При най-малката мѫчнотия въ живота си, тѣ ставатъ недоволни. Сиромахътъ е недоволенъ отъ сиромашията си; невѣжата е недоволенъ отъ своето невѣжество; неспособниятъ е недоволенъ отъ своята неспособность и т. н. Какъ ще прѣвърнете недоволството въ доволство? Радвайте се на богатството на другитѣ, като на ваше! Радвайте се на ученостьта на другитѣ, като на ваша ученость! Радвайте се на способноститѣ на другитѣ, като на ваши способности! Радвате ли се на чуждото благо, и вие ще придобиете това. Днесъ вие сте една затворена пѫпка, която утрѣ ще се разцъвти. Едни пѫпки се разцъвтяватъ по-рано, други — по късно. Първата пѫпка е плакала, молила се е, дигала шумъ, но Господъ ѝ казалъ: „Почакай малко, и твоето врѣме ще дойде!“— Боя се, да не пропусна момента. — Не бой се, азъ съмъ до вратата, чакамъ да дойде момента на твоето разцъвтяване, и веднага ще отворя вратата да излѣзешъ навънъ и да се проявишъ. Тогава всички ще знаятъ, че ти си се разцъвтѣлъ и надалечъ разнасяшъ своето благоухание. Това значи роденъ отново.

 

Нѣкой казва: какво ще стане съ менъ? Дали ще се проявя и азъ нѣкога? — Почакай още малко скритъ въ пѫпката си. Господъ чака прѣдъ твоята врата, и когато дойде часа ти, Той веднага ще отвори вратата, ще ти се усмихне и ще те изпрати вънъ, да разнесешъ миризмата на твоя цвѣтъ далечъ отъ тебе. Тогава ще те посѣтятъ безброй мушици, ще забръмчатъ наоколо ти и ще кажатъ: дай ни сега малко отъ твоето благо, което си крилъ до сега въ себе си! За да постигнете този моментъ, трѣбва да поставите за основа на живота си великата Божия Правда и великата Божествена вѣра. Придобиете ли тѣзи добродѣтели, вие ще се освободите отъ смъртьта, отъ всички отрицателни качества и ще влѣзете въ Божествения свѣтъ.

 

Казвате: какъ ще се оправи свѣтътъ? Кажете дълбоко въ себе си: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Какъ трѣбва да произнесете тази мисъль? Като православнитѣ ли? Нито като православнитѣ, нито като евангелиститѣ, нито като будиститѣ, нито като католицитѣ, но тъй както сега ви обяснихъ смисъла на праведния, смисъла на Божествената Правда и Божествената вѣра. При това, съ никого не се сравнявайте, но имайте прѣдъ себе си само единъ великъ идеалъ — Бога, както Той живѣе въ васъ. Слѣдвайте Неговитѣ мисли, Неговитѣ чувства и Неговитѣ постѫпки! Христосъ е казалъ: „Отецъ никого не сѫди“. Когато прѣстанете да сѫдите хората, вие ще добиете тази Правда. Казвате: какъ да не сѫдимъ, когато постѫпкитѣ на хората не сѫ прави? Който иска да намѣри Баща си, той трѣбва да прѣстане да сѫди. Докато сѫдите, вие сте далечъ отъ своя Баща; прѣстанете ли да сѫдите, вие сте близо до вашия Баща. Философствувате ли много, вие сте далечъ отъ Мѫдростьта, отъ своя Учитель; прѣстанете ли да философствувате, вие сте близо до Мѫдростьта, вие сте при нозѣтѣ на своя Учитель. Не сѫдете, за да бѫдете близо до своя Баща. Не философствувайте, за да бѫдете при нозѣтѣ на своя Учитель! Това сѫ закони за праведния, който иска чрѣзъ вѣрата да бѫде живъ.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Нека тѣзи думи се втълпятъ въ ума ви, та когато се намѣрите прѣдъ най-голѣмитѣ мѫчнотии въ живота си, или когато се намѣрите на върха на най-голѣмата опасность, кажете си: слушахъ нѣкога Учителя да казваше: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Направете опитъ съ тѣзи думи! Тѣ сѫ Божествени. Тѣзи думи иматъ смисълъ не когато сте въ добро разположение, но само когато се намирате въ безизходно положение въ живота си. Когато кажете, че праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ, лицето на Кого ще видите? — Нѣма да кажа името. Той е безъ име. Ние Го наричаме Баща, но Той е нѣщо повече отъ Баща. Ние Го наричаме възлюбенъ, но Той е нѣщо повече отъ възлюбенъ. Съ хиляди имена можемъ да Го наречемъ, но нито едно отъ тѣхъ не може да изрази това, което е Той въ сѫщность. Той е повече отъ всичко. За сега Той минава като нашъ Баща, като нашъ възлюбенъ, като нашъ приятель.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Животътъ означава връзка съ Бога. Слѣдователно, Правдата и Вѣрата сѫ необходими за насъ, за да ни дадатъ живота, който изтича отъ нашия Баща.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 20 февруари, 1927 г.  

въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Праведниятъ

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ” Иоана 12:23

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ”. — Това е едно отъ важнитѣ изречения на Свещеното Писание. Върху него сѫ говорили много проповѣдници отъ старитѣ времена; върху него говорятъ много проповѣдници и отъ новитѣ, отъ сегашнитѣ времена. Думата „праведенъ“ може да се вземе въ широкъ смисълъ, а може да се вземе и въ тѣсенъ смисълъ. Думата „вѣра” пъкъ често се употрѣбява въ смисълъ на вѣрвания. Обаче, казано е, че праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ, а не чрѣзъ вѣрванията. Ако съвременнитѣ хора разбираха дълбокия смисълъ на живота, тогава нѣмаше защо да бѫдатъ праведни; тогава нѣмаше да се говори нито за Правда, нито за вѣра. Животътъ щѣше да тече и да се развива правилно. Нима вълцитѣ и лисицитѣ, които нѣматъ понятие за Правдата, за вѣрата, не живѣятъ? Вълцитѣ нѣматъ нито храмове, нито владици и папи, нито свещеници и проповѣдници, и въпрѣки това живѣятъ самостоятелно.

 

Нѣкой казва: безъ религия не може да се живѣе. Азъ пъкъ казвамъ: може да се живѣе безъ религия. Когато се казва, че не може да се живѣе безъ нѣщо, това подразбира, че при извѣстни условия само не може да се живѣе. „Може” и „не може” сѫ относителни положения. Ако религията прѣдставя система, която държи нѣщата въ известенъ редъ и порядъкъ, то е едно нѣщо; ако религията прѣдставя законность, Правда въ висшия животъ, тогава е друго нѣщо. Обаче, що се отнася до нашитѣ мисли и идеи, до нашия редъ и порядъкъ въ свѣта, тия нѣща не могатъ да бѫдатъ вѣчни. Само Богъ е вѣченъ. Когато философитѣ говорятъ за вѣчнитѣ нѣща, за вѣчностьта, тази идея у тѣхъ е съвсѣмъ неопрѣдѣлена. Човѣшкитѣ мисли нито могатъ, нито трѣбва да бѫдатъ вѣчни, защото вѣчнитѣ нѣща сѫ неопредѣлени, а опредѣленитѣ нѣща сѫ конечни и гранични. Ако на единъ съвремененъ човѣкъ се даде безконеченъ, вѣченъ животъ, какво ще придобие той отъ него? Когато се говори за безконечность, това понятие се свързва съ физическия животъ, защото той продължава въ вѣчностьта.

 

Сега азъ се спирамъ върху думата праведенъ. Вълкътъ не може да бѫде праведенъ, защото нѣма тѣзи качества, които се изискватъ отъ праведния, или които Правдата изисква. И овцата не може да бѫде праведна, защото нѣма тѣзи качества, които се изискватъ отъ праведния, или които изисква Правдата. Праведнитѣ хора трѣбва сега да се създадатъ! Въ този смисълъ, именно, праведниятъ чрѣзъ вѣрата, ще бѫде живъ. Това не подразбира, че въ свѣта нѣма Правда. Има Правда въ свѣта, но въ прочетения стихъ се говори за нѣкаква специфична Правда, която се отнася къмъ Вѣчния животъ. За тази Правда се изисква и съответстуваща вѣра, а не вѣра на обикновенитѣ хора. Днесъ кой нѣма вѣра? Съвременнитѣ духовни хора сѫ толкова вѣрващи, че отиватъ дори до суевѣрие. И най-учениятъ човѣкъ, ако се намира въ затруднено материално положение, може да се убѣди, че на извѣстно мѣсто, още отъ турско време, има заровена тенекия съ злато. И този ученъ човѣкъ, който е свършилъ два факултета, ще остави всичката си работа и ще дойде заедно съ васъ да копае пари. Ако види, че нѣма никаква тенекия съ пари, той нѣма да се усъмни въ истинностьта на вашитѣ думи, но ще каже: навѣрно другъ нѣкой е дохождалъ прѣди мене и е изкопалъ паритѣ. Често ученитѣ хора сѫ много суевѣрни. Обаче, вѣрата, за която се говори въ цитирания стихъ, не се отнася за прѣходнитѣ нѣща въ този свѣтъ. Има специфична правда, която се занимава само съ материални работи; има специфична вѣра, която се занимава само съ материални работи. Има специфична Правда, която се занимава само съ духовни работи; има специфична вѣра, която се занимава само съ духовни работи. Има специфична Правда, която се занимава само съ Божествени идеи; има специфична вѣра, която се занимава само съ Божествени идеи. Тъй щото, всѣки човѣкъ трѣбва да прѣмине прѣзъ тѣзи три гами на правдата и на вѣрата.

 

Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. — Каква вѣра имашъ? Ако имашъ вѣра на материята, тя включва въ себе си всичко видимо и осезаемо, всичко живо и мъртво. Нѣкои хора вѣрватъ въ свѣта, а не вѣрватъ въ Бога. Такива хора по отношение на свѣта сѫ праведни и вѣрващи, а по отношение на Бога сѫ неправедни и невѣрници. Другъ нѣкой казва: азъ подържамъ висшата Правда и вѣрвамъ въ Бога. Такъвъ човѣкъ по отношение на свѣта е неправеденъ и безвѣрникъ, а по отношение на Бота е праведенъ и вѣрващъ. Възъ основа на този законъ ние можемъ да си обяснимъ психологически, защо като тръгне нѣкой човѣкъ въ Божия пѫть, колкото и да е ученъ, хората го оплюватъ и наричатъ извѣянъ. Вземете примѣръ съ Толстоя, който бѣше такъвъ виденъ писатель и щомъ изнесе своитѣ убѣждения прѣдъ свѣта, всички казаха: чудно нѣщо, Толстой, който бѣше толкова уменъ и интелигентенъ човѣкъ, като остарѣ, започна да оглупява и да вѣрва въ такива неопредѣлени нѣща! Толстой имъ отговори: азъ живѣхъ вече по правдата и вѣрата на свѣта, т. е. по материалната правда и вѣра, опитахъ ги и зная, какво носятъ тѣ за човѣка. Слѣдъ това живѣхъ по правдата и вѣрата на духовния свѣтъ, и тѣхъ опитахъ, но и тѣ оставятъ човѣка обиденъ, онеправданъ и наскърбенъ. И най-послѣ азъ пожелахъ да живѣя споредъ Правдата и вѣрата на Божествения свѣтъ. Казвамъ: сега, именно, трѣбва да се внесатъ Божествената Правда и вѣра въ свѣта. Божествената Правда иде за пръвъ пѫть на земята. Колкото хора до сега сѫ се опитвали да внесатъ Божествената Правда и Любовь въ свѣта, всички сѫ били разпъвани. Това виждаме въ историята на развитието на човѣчеството. Сега, обаче, свѣтътъ ще бѫде разпнатъ, а Божествената Правда, Божествената вѣра и Любовь ще се въдворятъ.

 

Сега ще приведа единъ малъкъ разказъ изъ индуския животъ. Знаменитиятъ поетъ и мистикъ, Толсида, вглѫбенъ въ своитѣ размишления, тръгва единъ день по течението на рѣката Гангъ да разрѣши единъ важенъ житейски въпросъ. Увлѣченъ въ своитѣ мисли, той дохожда до мѣстото, дѣто индуситѣ изгарятъ своитѣ покойници. До тѣлото на единъ мѫжъ-покойникъ той вижда жена отъ високо произхождение, добрѣ облѣчена и наредена. Като вижда поета, съ изгледъ на светия, жената става отъ мѣстото си, приближава се къмъ него и му казва: Учителю, позволи ми да придружа мѫжа си до небето! Учительтъ-поетъ я поглежда и запитва: Дъще, защо искашъ да напуснешъ земята и да отидешъ на небето? Рано е още за тебе, толкова повече, че не те викатъ оттамъ. Тя му отговорила: Азъ не се интересувамъ толкова за небето и за живота тамъ, но искамъ да отида при мѫжа си и да остана при него. Значи, тази жена не се интересува отъ небето, но тя не искала да се раздѣля отъ мѫжа си. Мнозина запитватъ: има ли мѫже и жени на небето? Казвамъ: тия хора, които задаватъ такъвъ въпросъ, не се интересуватъ изобщо отъ небето, дѣто има възвишенъ животъ, но се интересуватъ отъ това небе, дѣто е тѣхниятъ мѫжъ или тѣхната жена. Значи, дѣто е тѣхниятъ мѫжъ, или жена, тамъ е небето, тамъ има и рай; дѣто не е мѫжътъ или жената, тамъ нѣма небе, нѣма рай. Дѣто има пари, тамъ е небето, тамъ е раятъ; дѣто нѣма пари, тамъ нѣма небе, нѣма рай. Дѣто е службата на човѣка, тамъ е небето, тамъ е раятъ; дѣто нѣма служба, тамъ нѣма небе, нѣма и рай. Изобщо, дѣто нѣма мѫже и жени, дѣто нѣма пари и служба, тамъ нѣма небе, нѣма рай, нѣма никаква вѣра, никаква Правда.

 

Често хората се запитватъ едни други: ти отъ коя вѣра си — отъ православната, евангелската или отъ католическата? Казвамъ: въ свѣта има три вида православни, три вида евангелисти и три вида католици. Къмъ първата категория се отнасятъ вѣрващитѣ въ паритѣ, къмъ втората категория — вѣрващитѣ въ службитѣ, но отъ третата категория малко хора има. Къмъ тази категория спадатъ вѣрващитѣ въ Бога. Веднага ще запитате: тогава, какво нѣщо е Богъ? Ако ви кажа, че Богъ има три лица, това е материаленъ Богъ. Това е опрѣдѣление за Бога по отношение на материалния свѣтъ, даже и по отношение на духовния свѣтъ, но не и по отношение на Божествения свѣтъ. Дойдемъ ли до стиха, че праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ, ние си представяме Бога безъ лице, за да не се опетнява. Всѣко нѣщо, което има лице, се опетнява. Мислите ли, че лицето на Христа днесъ не е опетнено? Мислите ли, че майка, която родила двѣ — три дѣца, не е опетнена? Мислите ли, че храната, която влиза въ устата и оттамъ прѣзъ цѣлата пищеварителна система, не е опетнена? Всѣко нѣщо, което се е проявило и се проявява на физическия свѣтъ, е опетнено. Когато храната влѣзе въ стомаха, езикътъ, външниятъ инспекторъ, погледне къмъ нея и казва: добро е това нѣщо, може да се приеме. Това значи: добъръ е този законопроектъ, той може да се приложи. Обаче, когато храната слѣзе въ стомаха, въ долната камара, дѣто сѫ депутатитѣ, всички заедно, на чело съ председателя на камарата, казватъ: не може да се приложи този законопроектъ, мѣстото му не е тукъ! Скоро да се изхвърли навънъ! Слѣдъ дълго разглеждане и разискване върху законопроекта, одобренъ отъ първата комисия, излиза рѣшение на долната камара: законопроектътъ не се одобрява и се изхвърля навънъ.

 

Нѣкои казватъ: трѣбва да се говори по меко на хората, за да на се породи нѣкакво недоволство между тѣхъ. Често недоволството се поражда отъ храната. Кой съвремененъ човѣкъ, като седне прѣдъ трапезата да се храни, се вглѫбява въ яденето и се разговаря съ хлѣба и съ всичко, което е сложено прѣдъ него? Той трѣбва да се поразговори първо съ хлѣба, да разбере, какъвъ човѣкъ го е правилъ, послѣ да провѣри, кой воденичарь е млѣлъ брашното, и по този начинъ да прослѣди цѣлия пѫть, прѣзъ който хлѣбътъ е миналъ. Човѣкъ трѣбва да знае, каква храна приема. Жената казва на мѫжа си: добъръ е фурнаджията, отъ който взехъ хлѣба. Фурнаджията е добъръ, но брашното не е добро. Или воденичарьтъ, е добъръ човѣкъ, но селянинътъ, който е сѣлъ и жъналъ житото, не е добъръ. Достатъчно е единъ отъ тия хора, прѣзъ които е миналъ хлѣбътъ, да е внесълъ нѣщо лошо отъ себе си, за да бѫде и самиятъ хлѣбъ опороченъ. Човѣкъ трѣбва да знае Истината, Правдата отъ единия до другия край на живота. Прѣди всичко Правдата, Истината трѣбва да иматъ отношения къмъ разумния, къмъ реалния животъ. Това не значи, че материалния животъ не е реаленъ. Напротивъ, материалниятъ животъ е сѫществениятъ животъ за човѣка. Ако той не може да се справи съ тѣлото си, какъ ще може да се справи съ духовния и съ Божествения свѣтъ, които не вижда? Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ сѫ степени, фази, прѣзъ които съзнанието на човѣка трѣбва да прѣмине. Ако човѣкъ не мине най-напрѣдъ прѣзъ материалния животъ, а послѣ прѣзъ Правдата и вѣрата на духовния животъ, какъ ще разбере той Правдата и вѣрата на Божествения животъ?

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ”. Това значи, че праведниятъ е миналъ вече прѣзъ фазата на материалния животъ, вслѣдствие на което той е господарь на тѣлото си, може да прави съ него, каквото иска. Той може да обнови тѣлото си, както иска и когато иска. И на 120 години да стане, той моментално може да обнови тѣлото си. За обикновения човѣкъ това е чудно, но окултистътъ, който се занимава съ законитѣ на живата природа, разполага съ методи и начини, чрѣзъ които може да се подмладява. За такива хора ние казваме, че тѣ сѫ два пѫти родени. Христосъ казва: „Ако се не родите отъ вода и духъ”. Той не говори за обикновеното раждане на хората. „Ако се не родите отъ вода и духъ”. Родениятъ отъ вода и духъ е свободенъ отъ всѣкакъвъ порокъ било въ тѣлото си, било въ сърцето си, било въ ума си, било въ душата си, или най-послѣ и въ духа си. Той е абсолютно чистъ и съвършенъ човѣкъ.

 

Днесъ много отъ съвременнитѣ хора, били тѣ вѣрващи, учени, или философи мислятъ, че подобни на тѣхъ нѣма. Учениятъ мисли, че като неговата научна теория друга нѣма. Религиозниятъ мисли, че като неговото вѣрую друго нѣма. Философътъ мисли, че нѣма друга като неговата философска система. Обаче, не се минаватъ сто години, и ние виждаме, че теорията на учения пропада, вѣруюто на религиозния човѣкъ се замѣства съ друго, философската система на философа се обявява за невалидна. Питамъ: могатъ ли да се считатъ за прави тия учения, които само въ продължение на сто години претърпяватъ такова крушение? Онази теория или онова учение могатъ да се нарекатъ донѣкѫде прави, които сѫ изнесли на плещитѣ си поне 6,000 годишенъ животъ. Кажете ми поне единъ философъ, теорията на когото да е преживѣла 6,000 години. Има една мисъль, изказана отъ Хермеса, която е преживѣла 6,000 години. Тя е слѣдната: „Както е горѣ, така е и долу”. Това значи: какъвто е човѣкъ на небето, такъвъ е и на земята. И обратно: какъвто е човѣкъ на земята, такъвъ е и на небето. Ако облѣчете вълка въ най-добрата човѣшка форма, той пакъ ще си покаже вълчия характеръ. Българитѣ дълбоко вѣрватъ въ тази философия. За потвърждение на тази мисъль, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Въ древностьта единъ царски синъ се разхождалъ единъ день изъ града, дѣто срещналъ една млада, хубава циганка, която, съ дисаги на гърба си, ходилъ отъ кѫща на кѫща да проси. Като я видѣлъ, той я харесалъ и пожелалъ да се ожени за нея, и по този начинъ да я освободи отъ това тежко положение. И, наистина, той се оженилъ за нея и я поставилъ въ положението на царица. Тя имала на разположение и дрехи, и храна, и прислуга, всичко, каквото пожелала. Обаче, скоро слѣдъ оженването си тя почувствувала скръбь за стария си животъ, особено, че не може да проси. Единъ день, въ отсѫтствието на мѫжа си, тя взела извѣстно количество брашно, което насипала по сѫдоветѣ, и тръгнала отъ столъ на столъ да го събира. Така тя подържала въ себе си илюзията, че ходи отъ кѫща на кѫща да проси. Турила това брашно въ дисагитѣ си и направила отъ него една питка. Като хапнала отъ питката, тя си казала: сладка е питката отъ изпросеното брашно.

 

Казвамъ: не е лесно да се откаже човѣкъ отъ своитѣ стари навици, които носи отъ миналото. Той носи тия стари навици отъ хиляди и милиони години на своя животъ, така че въ единъ день не може да се откаже. За да се освободи отъ миналото си, човѣкъ трѣбва да се ражда и прѣражда много пѫти на земята, което индуситѣ наричатъ странствуване на душата. Нѣкои философи криво разбиратъ въпроса за слизането на човѣшкия духъ на земята. Единъ духъ самъ не може да слѣзе на земята. Обикновено слизатъ по нѣколко заедно, свързани единъ съ другъ, въ видъ на верига. Като дойдатъ до нѣкое мѣсто, едни отъ тия духове срѣщатъ срѣда, която не могатъ да преминатъ, и затова оставатъ на това мѣсто. Други пъкъ успѣватъ да преминатъ тази срѣда и слизатъ по-надолу. Като дойдатъ до тази срѣда, пакъ нѣкои отъ духоветѣ оставатъ на това мѣсто, не могатъ да преминатъ тази срѣда, а други я преминаватъ. Така се обяснява слизането на духоветѣ на земята. Значи, духоветѣ слизатъ винаги групово и то само до тази срѣда, която тѣ могатъ да преодолѣятъ. Има духове, които по никой начинъ не могатъ да преминатъ прѣзъ гѫстата срѣда, и затова оставатъ да живѣятъ въ по рѣдка срѣда. По сѫщия начинъ става и качването, т. е. възлизането на душитѣ нагорѣ, или еволюцията имъ. Тѣ пакъ се качватъ групово, при което едни успѣватъ да преминатъ по-рѣдката срѣда, а други не могатъ да я преминатъ. Всѣка душа спира тамъ, додѣто тя може да преодолѣе срѣдата, която се изпрѣчва на пѫтя й. Така се образува непрекѫсната верига отъ души и духове, които се намиратъ на различна степень на развитие.

 

Нѣкой казва: азъ мога да се кача или да слѣза изведнъжъ. Така мислятъ само дѣцата. За дѣцата всѣко нѣщо, въ всѣки случай, е възможно, но за мѫдреца има нѣща, които сѫ вѣрни и възможни само при дадени условия. Мѫдрецътъ знае, че това, което е невъзможно за физическия свѣтъ, е възможно за Божествения. Физическиятъ животъ се обуславя отъ Божествения, който трѣбва да се изучава. Който иска да има цвѣтуще здраве, непрѣменно той трѣбва да бѫде свързанъ съ Бога, да има единъ непрекѫснатъ притокъ въ себе си отъ Божествена енергия. Ще кажете: ние можемъ и безъ Божественото. — Не е така. Знаете ли, каква хармония ще сѫществува между тѣлото, сърдцето и ума на човѣка, ако тѣлото му е свързано съ физическия свѣтъ, сърдцето — съ духовния и умътъ — съ Божествения? Тѣлото, сърдцето и умътъ на човѣка прѣдставляватъ три категории сили, които той трѣбва да влада. Влада ли тия сили, само тогава той може да се нарѣче истински човѣкъ. Слѣдъ ума нагорѣ идватъ душата и духа — висшето начало у човѣка. И затова, когато се говори за красивото въ човѣка, за ангела, които живѣе въ него, ние разбираме неговитѣ копнежи къмъ познаване на своята душа и духъ. Дѣто нѣма душа, тамъ нѣма и духъ; дѣто нѣма духъ, тамъ нѣма и душа. Дѣто има душа, тамъ има духъ; дѣто има духъ, тамъ има и душа. Духъ и душа, това сѫ двѣ основни положения на Битието. Тѣ не сѫществуватъ едно безъ друго. Тѣ сѫ така свързани, както умътъ и сърдцето. Изключимъ ли ума отъ сърдцето, имаме безумие; изключимъ ли сърдцето отъ ума, имаме безчувствие. За примѣръ, какво ще ни ползува философията безъ чувство?

 

Ще кажѣте: отмѣрената, материалистическата философия има смисълъ днесъ. Казвамъ: въ отмѣренитѣ нѣща нѣма животъ. Ако математиката на материалния животъ, която се занимава само съ неорганическа материя, сравните съ математиката, която се занимава съ величини отъ човѣшкия животъ, ще видите, че тѣ иматъ диаметрално противоположни методи. Въ материалистичната математика всѣко нѣщо е точно измѣрено. Дѣто нѣма животъ, тамъ всички нѣща сѫ точно измѣрени, прецизни. Колкото по-точно сѫ измѣрени нѣщата, това показва, че тамъ дѣйствува материята. Когато материята има предимство надъ духа, тогава разумностьта е по-слаба. Когато нѣкой химикъ изучава отровнитѣ, избухливитѣ газови, той трѣбва да бѫде много точенъ, много прецизенъ, но когато изучава човѣка и проявитѣ на неговото сърдце, на неговия умъ и на неговата воля, той не може да приложи сѫщитѣ правила и методи. Тукъ вече взима участие закона на свободата.

 

И тъй, за да може човѣкъ да се ползува отъ законитѣ и правилата на живата математика най-напрѣдъ той трѣбва да е миналъ прѣзъ материалистичната математика, послѣ прѣзъ духовната и най-послѣ прѣзъ Божествената. Значи, има три вида математики въ свѣта, законитѣ и методитѣ на които коренно се различаватъ. И слѣдъ всичко това вие срѣщате единъ духовенъ човѣкъ, който не е проучилъ още тѣзи математики, но се гордѣе съ своитѣ знания и казва: знаете ли, кой съмъ азъ? Знаете ли, че азъ говоря съ Господа? — Кой не говори съ Господа? И вълкътъ, и заекътъ, и малката мушица говорятъ съ Господа, защото и тѣхниятъ животъ е произлѣзълъ отъ Бога. Дѣто има животъ, тамъ е Богъ. И въ растенията, и въ минералитѣ е проникналъ Богъ. Обаче, като говоримъ за сѫщината на Бога, ние разбираме възвишения, красивия животъ, който е проникналъ и прониква въ човѣшкото сърдце и въ човѣшкия умъ. Хубавото и красивото въ човѣка се дължи, именно, на този възвишенъ и благороденъ животъ, въ който нѣма смърть, нито разрушения. Нѣкой казва азъ изгубихъ първата си любовь. Казвамъ: това, което се губи, което се опорочава, не е Божествено. Божественитѣ нѣща нито умиратъ, нито се губятъ, нито се опорочаватъ. Дойде ли Божията Любовь у човѣка, всички противорѣчия за него изчезватъ. Човѣкътъ на Любовьта, като види, че нѣкой вълкъ яде овца, той ще го помилва и ще му каже: нѣма нищо въ това, че ядешъ овца. Азъ нѣмамъ право да те сѫдя, но искамъ да ти кажа, че не ядешъ правилно, музикално. Невидимиятъ свѣтъ не сѫди вълкътъ за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно. И музиканта ще сѫдятъ не за това, че не свири, но че не свири правилно. И васъ ще сѫдятъ не за това, че сте направили нѣкакви погрѣшки, но че не сте ги направили по всичкитѣ правила на музиката. Животътъ е музика, въ която не се позволява никаква дисхармония. Ако нѣкой бѣденъ човѣкъ открадне единъ килограмъ хлѣбъ да се нахрани, държавата ще го сѫди за кражба и ще го постави въ затвора. Питамъ: дѣ е онова жито, което Богъ изпраща съ милиони тонове на земята? Богъ е опрѣдѣлилъ, по колко килограма жито се пада на всѣки човѣкъ прѣзъ годината. Получава ли той житото, което му е опрѣдѣлено? Не го получава. Дѣ отива то? Въ хамбаритѣ на търговцитѣ, които чакатъ благоприятни моменти, да поскѫпне житото, и тогава да го продаватъ. Слѣдъ всичко това ние казваме, че имаме държава, която слѣди за реда и порядъка на страната; отъ друга страна ние се хвалимъ съ религия и казваме, че сме християни и вѣрваме въ Христа. Каква е тази държава, която не слѣди за житото на всѣки човѣкъ поотдѣлно? Каква е тази религия, която оставя да взиматъ житото на този или на онзи? Щомъ е така, ще излѣзе, че правилото на Хермеса, какво всичко, което е горѣ, това е и долу, не е вѣрно.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ”. Божията Правда има прѣдъ видъ не само хората, но и всички живи сѫщества, отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ. Богъ е прѣдвидилъ храна за всички сѫщества, и то не само за една година, но за прѣзъ цѣлия имъ животъ. Питамъ: кой човѣкъ отъ свѣта е изпратилъ едно благодарително писмо до Бога за благата, които Той му е далъ? До сега азъ не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, който да е благодарилъ на Бога за всичко, което е получилъ отъ Него. Говорилъ съмъ и съ индуски жреци, и съ владици, и съ свещеници, но нито единъ отъ тѣхъ не е изпратилъ такова благодарително писмо. При това, не е достатъчно само да изпратите своето благодарително писмо, но да получите на него обратна разписка, че въ невидимия свѣтъ дѣйствително е получено такова писмо. И слѣдъ всичко това хората иматъ смѣлостьта да разискватъ, кой билъ Христосъ, защо е дошълъ на земята и т. н. Казвамъ: това, което Христосъ проповѣдваше прѣди 2,000 години, остана неразбрано на времето си. Неговото учение и слѣдъ двѣ хиляди години пакъ остана неразбрано. Отъ учението на Христа хората разбраха тъкмо това, което Той не е говорилъ. Ученицитѣ на Христа често Го запитваха: защо говоришъ на тия хора съ притчи? Христосъ имъ отговарялъ: Азъ имъ говоря съ притчи, за да не разбератъ думитѣ ми, та слѣдъ време да ги изопачатъ. Азъ не мога да дамъ орѫжието си въ рѫцѣтѣ на единъ невѣжа, който утрѣ ще го обърне противъ мене. Докато орѫжието ми е въ рѫцѣтѣ, азъ съмъ силенъ човѣкъ. Орѫжие на заемъ не се дава. Умъ на заемъ не се дава. Сърдце на заемъ не се дава. Споредъ Божията Правда пазете ума си неопороченъ, никому не го давайте. Той е свещенъ ножъ, съ който всѣки самъ трѣбва да си служи. Докато човѣкъ е съ ума си, дотогава само той е силенъ. Въорѫжимъ ли се единъ день, ние ще се бранимъ съ своя умъ и съ своето сърдце. Имаме ли сърдце и умъ неопорочени, нѣмаме нужда отъ никакви други орѫжия. Освѣнъ тѣзи двѣ орѫжия, на помощь иде и волята на човѣка. Нѣма по-страшна бомба отъ сърдцето и по-разрушителна сила отъ волята, проявени въ физическия свѣтъ.

 

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да умѣе правилно да манипулира съ силитѣ въ своя организъмъ. За да може да дѣйствува правилно съ тѣхъ, той трѣбва да придобие Божествената Правда и Божествената вѣра. Това значи да придобие човѣкъ Божествения животъ. Тъкъвъ човѣкъ никога не се съмнява, никога не се колебае нито въ себе си, нито въ другитѣ хора. Той знае, кога му се говори истината, и кога не. Когато нѣкой човѣкъ ви говори отъ гледището на земната правда, той ви казва само една трета отъ истината; когато ви говори отъ гледището на духовната Правда, той ви говори двѣ трети отъ Истината и най-послѣ, когато ви казва нѣщо отъ гледището на Божествената Правда, той ви говори цѣлата Истина. При Готама отива единъ младъ човѣкъ и му казва: Учителю, искамъ да слѣдвамъ твоето учение, да ми покажешъ пѫтя къмъ великата Истина. Учительтъ му отговорилъ: много искашъ, млади човѣче. Това учение е само за браминитѣ, за великитѣ и благородни души, които иматъ високъ произходъ. Какъвъ е твоятъ произходъ? Онзи, който иска да намѣри Истината и да я слѣдва, той трѣбва да е отъ царски, а не отъ цигански произходъ. Мнозина отъ васъ, като чуватъ тѣзи думи, протестиратъ въ себе си, но и азъ повтарямъ, че може да слѣдва Истината само онзи, въ жилитѣ, на когото тече царска, а не циганска кръвь. Подъ думитѣ „циганинъ, циганска кръвь”, разбирамъ човѣкъ, който се намира въ паднало, въ грѣховно състояние.

 

Сега, като обърнемъ погледа си къмъ живота на всички хора, млади и стари, виждаме, че всички търсятъ щастие. Да търсите щастието, това е добро нѣщо, но човѣкъ не знае, какво го очаква утрѣшния день. Той не знае, какво му носи животътъ, изобщо. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная своето бѫдеще. — Ти можешъ да не знаешъ своето бѫдеще, но непрѣменно трѣбва да знаешъ пѫтя, по който вървишъ. Този пѫть ще те доведе до прѣдназначението, което имашъ, като човѣкъ, като душа, като часть отъ цѣлото. — Ама азъ се числя къмъ еди-коя си църква. — Това още не е гаранция, че ти си намѣрилъ своя пѫть. Всички хора иматъ крака, но това още не е гаранция, че тѣзи крака могатъ да вървятъ. Краката на много хора могатъ да бѫдатъ парализирани. Всички хора иматъ умове, но това още не е гаранция, че тѣ могатъ да мислятъ правилно. Всички хора иматъ сърдца, но това още не е гаранция, че тѣхнитѣ сърдца чувствуватъ правилно. Питамъ: какво ни ползватъ свещенитѣ крака на парализиранитѣ хора? Или какво ни ползватъ свещенитѣ умове и сърдца на парализиранитѣ хора? Какво ни ползватъ свещенитѣ рѫцѣ на парализиранитѣ хора?

 

Какво означаватъ краката и рѫцѣтѣ на хората? Краката прѣдставляватъ тѣхнитѣ добродѣтели. За да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, той непрѣменно трѣбва да има крака, изтъкани отъ живата материя на добродѣтелитѣ и да бѫдатъ чисти, свети и непорочни. Рѫцѣтѣ на човѣка прѣдставляватъ Божествената Правда. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да познава Божествената Правда, която е мощното начало въ неговия животъ. Въ това отношение рѫцѣтѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ чисти, свети и непорочни. Погледне ли човѣкъ горната часть на рѫката си, на нея той трѣбва да прочете правдата на физическия свѣтъ. Тамъ е написана тя. Погледне ли рѫката си отвѫтрѣ, както и горната часть на пръститѣ си, тамъ е написана Божията Правда. Като погледне на рѫката си, всѣки човѣкъ може да каже, постѫпвалъ ли е правилно въ миналото, постѫпва ли справедливо и днесъ. У всички съвременни хора липсва законътъ на Правдата. Отъ единия до другия край на свѣта сѫществува насилие, а насилието ражда всички нещастия въ живота. Насилието не е наложено отъ природата, но човѣкъ, съ своята лакомия, самъ го налага и върху себе си, и върху своитѣ ближни. Ако човѣкъ има желание да стане богатъ, за да облагодѣтелствува своитѣ ближни, това негово желание е на мѣсто, но ако той иска да стане богатъ, за да се удоволствува, неговото желание не е на мѣсто. Този човѣкъ не е разбралъ смисъла на богатството. Ако учениятъ събира знания, за да просвѣщава умоветѣ на своитѣ ближни, неговото желание да стане още по-ученъ е на мѣсто, но ако той събира знания за слава и почести отъ хората, това желание не е на мѣсто. Ако нѣкой иска да стане добъръ, за да се ползуватъ и неговитѣ ближни отъ тази доброта, като ги поощрява въ светость и чистота, това желание е на мѣстото си, но ако той иска да стане добъръ, за да го турятъ като икона въ църква и да му се кланятъ, това желание не е на мѣсто. Божествената Правда изключва всѣкаква слава и почести, всѣкакви богатства и знания за лични облаги. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ учени, философи, поети, музиканти, като тия на земята. Като наблюдавате сѫществата отъ Божествения свѣтъ, вие не можете да кажете, кой е философъ, кой е поетъ, ученъ, музикантъ и т. н. Всѣки гражданинъ отъ Божественото Царство едновременно е и философъ, и поетъ, и ученъ, и музикантъ, тъй щото вие можете да го наречете и съ едно име, а можете да го наречете и съ много имена. Обаче, какви сѫ неговитѣ дарби, вие не можете точно да опрѣдѣлите. Вие казвате за нѣкой човѣкъ: този човѣкъ е много ученъ, той е отличенъ биологъ. За другъ казвате: този е отличенъ астрономъ. За трети: този е отличенъ химикъ. Питамъ: докѫде е стигнала биологията, астрономията, както и химията на тѣзи учени? Ученитѣ казватъ, че на слънцето имало кислородъ и водородъ. Най-новитѣ учени, обаче, отказватъ това. Тѣ казватъ, че, наистина, има кислородъ и водородъ на слънцето, но не така, както нашитѣ учени твърдятъ. Съвременната наука опрѣдѣля нѣкои нѣща механически. То е, защото тя разглежда явленията въ материалния свѣтъ, безъ да ги свързва съ тия отъ духовния и отъ Божественитѣ свѣтове. Запримѣръ, съвременнитѣ учени химици казватъ, че водата е съставена отъ водородъ и кислородъ. Вѣрно е, че водата е съставена отъ водородъ и кислородъ, но тя сѫществува и независимо тия два елемента. Съвременнитѣ естественици пъкъ казватъ, че животътъ се проявява отъ съединението на двѣ клѣтки. Това е толкова вѣрно, колкото и твърдението, че водата е образувана изключително отъ съединението на водорода и кислорода. Животътъ е абсолютно независимъ, той не произтича отъ съединението на двѣ клѣтки. Да мислимъ обратното, то е все едно да кажемъ, че затворникътъ е извършилъ престѫплението въ затвора. Не, той е поставенъ въ затвора само за изправяне, а престѫплението е извършилъ, когато е билъ свободенъ, въ широкия свѣтъ.

 

И тъй, ние трѣбва да знаемъ, отдѣ иде нашиятъ животъ. Ако знаете, отдѣ иде животътъ ви, вие ще гледате на всички хора съ свещенъ трепетъ като на души. Щомъ вие обичате хората като души, и тѣ ще гледатъ по сѫщия начинъ на васъ.

 

Отъ прочетената глава виждаме, че Мария помаза краката на Христа съ миро. Защо? — Защото възкреси брата й. Питамъ: можете ли да отнесете тази нейна постѫпка къмъ Божествената Правда? Коя жена не би помазала нозѣтѣ на своя Учитель, ако той възкреси умрѣлия й братъ? Тя не само, че ще помаже краката му съ миро, но ще ги цѣлува и ще му благодари. Така щото, постѫпката на Мария въ този случай бѣше похвална. Тя бѣше изразъ на голѣма благодарность. Обаче, единъ отъ ученицитѣ на Христа, като видѣ, какво направи Мария, каза: защо трѣбва да се разлива това миро по краката на Христа, когато можеше да се продаде и паритѣ да се раздадатъ на бѣднитѣ? Защо се породи това користолюбие въ него? Съвременнитѣ хора все за сиромаситѣ говорятъ. Въ църквитѣ се проповѣдва за грѣшнитѣ. Педагозитѣ говорятъ за непослушнитѣ, за извратенитѣ дѣца. Майкитѣ искатъ да намѣрятъ методи за възпитанието на своитѣ дѣца. И при всичко това свѣтътъ и до днесъ още не е изправенъ. Каква е тази философия? Ако нѣкоя добродѣтелна майка роди дѣте, то може да изпадне въ най-низко и недостойно общество, но нѣма да се опорочи. Има случаи въ живота, когато хората отъ най-низко общество сѫ излизали най-добродѣтелни, и такива отъ най-високо общество сѫ излизали най-безхарактерни и сѫ пропадали. Какъ може да се обясни този фактъ? Добродѣтелниятъ, умниятъ човѣкъ отъ нищо не може да се поквари, съ нищо не може да се подкупи. Като не се спиратъ върху дълбокитѣ причини за падането и за въздигането на човѣка, хората казватъ: отиде младото поколѣние! Развратиха се младитѣ! Споредъ тѣхъ, младитѣ се развалятъ, а старитѣ сѫ светии. Кой покваря младитѣ? Ако старитѣ хора, свещеници, възпитатели, майки и бащи бѣха, наистина, чисти и свети хора, тѣ щѣха да бѫдатъ въ сила да спасятъ младото поколѣние. Днесъ виждаме точно обратното: всички млади хора бѣгатъ отъ църквитѣ. Ако свещеницитѣ и проповѣдницитѣ сѫ свети хора, защо младитѣ бѣгатъ отъ църквата? Ако майкитѣ и бащитѣ сѫ свети хора, защо дѣцата имъ бѣгатъ отъ домоветѣ си?

 

Сега ще приложимъ този законъ по-нататъкъ. Мнозина казватъ: ние не сме обични на нашата срѣда, близкитѣ ни не ни обичатъ. Питамъ: дали ли сте си отчетъ, защо вашитѣ близки не ви обичатъ? Ако въ едно общество не ви обичатъ, нѣколко души това показва, че въ васъ има нѣщо нехармонично, съ което тѣ не могатъ да се справятъ. И отъ тѣхна страна може да има нѣщо нехармонично, но и вие не сте безпогрѣшни. Щомъ съзнаете това, отстранете причината за тази дисхармония, и всичко ще се нареди добрѣ. Често, като се срѣщате, вие се измѣрвате отъ главата до краката. Така измѣрватъ и мене. Не, тъй не се измѣрва човѣкъ. Ако искате моята точна мѣрка, азъ мога да ви я дамъ. Това не е скрито нѣщо, то сѫ физически данни. Азъ бихъ далъ на всѣкиго своята мѣрка, стига той да е въ състояние да направи нѣщо отъ нея. Бихъ ви далъ подробно мѣркитѣ на дължината и широчината на тѣлото си, на краката и на рѫцѣтѣ си, на ушитѣ, на очитѣ, на носа си и т. н. Ще кажете: ние искаме приблизителна мѣрка. Когато искате да се произнесете за единъ човѣкъ, вие трѣбва да имате точни мѣрки за него. Който мѣри нѣщата приблизително и той самъ не знае, защо прави това. Какъ си обяснявате слѣдното явление? Нѣкой измѣрва човѣка отъ главата до краката, и тамъ спира; другъ пъкъ го измѣрва отъ краката до главата. Този, който мѣри отъ главата до краката, съ това той иска да каже: ти отъ кои хора си? Отъ тия, които започватъ съ Божественото и свършватъ съ човѣшкото, или обратното? Този, който мѣри отъ краката до главата, съ това иска да каже: ти отъ кои си? Отъ тия ли, които започватъ отъ човѣшкото и свършватъ съ Божественото? Какъвъ човѣкъ съмъ, ще познаешъ отъ това, какво ще направя, като влѣза у дома ти. Най-напрѣдъ ти ще ме нагостишъ, като човѣкъ, а послѣ ще се поразговоримъ, и азъ ще ти покажа правия пѫть.

 

Сега ще продължа по-нататъкъ разказа за Толсида и вдовицата. На молбата на вдовицата да остане при мѫжа си на небето, Толсида отговорилъ: Върни се дома си и тамъ чакай мѫжа си; той ще се върне слѣдъ единъ мѣсецъ. Тя се върнала дома си малко успокоена и разправила на нѣкои отъ своитѣ близки, че мѫжътъ й ще се върне слѣдъ единъ мѣсецъ. Отъ този день Толсида започналъ да я посѣщава редовно и да й обяснява смисъла на живота, като й посочвалъ правия, истински пѫть, който тя трѣбвало да слѣдва. Слѣдъ изтичането на мѣсеца, Толсида я запиталъ: Какво ще кажешъ сега? Мѫжътъ ти върна ли се? — Върна се. Той живѣе вече въ моето сърдце.

 

Казвамъ: докато търсите нѣщата вънъ отъ себе си, вие сте въ материалния свѣтъ, и всѣки може да ви вземе благата, които имате. Влизатъ ли благата въ сърдцето ви, вие сте намѣрили вече вашия възлюбенъ, както тази вдовица го намѣрила. Това е Божествената Правда, която дава стабилность на човѣка. Въ това се заключава истинската философия на живота. Ако нѣкой иска да бѫде истински поетъ, той трѣбва непрѣменно да има въ себе си тази Божествена Правда и Божествена вѣра. Ако нѣкой иска да стане истински художникъ, той трѣбва непрѣменно да живѣе въ Божествената Правда и въ Божествената вѣра, да се шири въ тѣхната безграничность. Живѣе ли по този начинъ, човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ всѣкакви съмнѣния и подозрѣния. Колко мѫже и жени сѫ се огорчавали и обиждали само отъ съмнѣния и подозрѣния! Единъ мѫжъ отишълъ съ жена си на гости, дѣто били поканени други мѫже и жени. По едно време единъ отъ гоститѣ започналъ да говори съ жената на първия. Той ималъ навикъ да намигва съ окото си. Този човѣкъ говорилъ съ жената по единъ, по втори въпросъ, и по свой навикъ намигвалъ. Жената слушала внимателно разговора. Мѫжътъ забѣлѣзалъ това нѣщо и започналъ да се съмнява, че тѣ си правятъ нѣкакви знаци. Не се стърпялъ и казалъ на жена си: какви сѫ тѣзи знаци, тѣзи наговаряния, които правишъ съ този мѫжъ? Докато жената се приготовлявала да каже нѣщо за свое оправдание, събесѣдникътъ й се намѣсилъ въ разговора и казалъ на мѫжа й: извинете, господине, азъ отъ дѣте още имамъ навикъ да затварямъ отъ врѣме на врѣме окото си, за което много пѫти съмъ вече битъ, но не можахъ и до сега да се откажа отъ него. Знайте, че не правя това нарочно, съ зла умисълъ. Често и вие, като този мѫжъ, прибързвате въ своитѣ изводи и давате криви заключени за движенията, за погледитѣ или за постѫпкитѣ на хората. Не бързайте въ заключенията си, но се научете да оцѣнявате дълбокитѣ пориви, които се криятъ въ душата на човѣка. Лесно е да осѫдите човѣка, но азъ виждамъ, какъ и най-голѣмиятъ престѫпникъ вечерь плаче, моли се, съжалява за своята погрѣшка. Значи, има двѣ сѫщества, които живѣятъ едновременно въ човѣка. Единиятъ грѣши, а другиятъ съжалява за това и плаче. Истински човѣкъ е онзи, който самъ осѫжда своитѣ погрѣшки и престѫпления. Сѫдете за хората споредъ тѣхнитѣ дълбоки пориви и виждайте у тѣхъ Божественото. Не гледайте на човѣка само отгорѣ и не се произнасяйте, че той нищо не струва. Дойде ли при васъ нѣкой човѣкъ, кажете му, както Готама каза на своя младъ ученикъ: иди попитай родителитѣ си, отъ какво произхождение си. И, наистина, този младъ ученикъ трѣбваше да отиде при майка си, да я пита за своя произходъ, защото би могълъ да бѫде приетъ за ученикъ, само ако е отъ високо произхождение, ако е произлѣзълъ отъ Божествената Правда и Божествената вѣра.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ”, Божествената Правда освобождава човѣшката душа отъ всички пороци. Божествената вѣра пъкъ върви заедно съ Любовьта. Ако Любовьта, вѣрата, надеждата и Правдата се съединятъ въ едно, тѣ ще освободятъ човѣка отъ всички ограничения. Свободниятъ човѣкъ е Божествениятъ човѣкъ. Който има любовь, той има и вѣра; който има вѣра, той има и надежда. Вѣра, надежда и любовь, това сѫ три велики добродѣтели, основа на цѣлокупния животъ. Който има вѣра, той може да разбира всички науки. Азъ не говоря само за тия науки, които днесъ се изучаватъ, но има още редъ науки, който за въ бѫдеще ще се разработватъ. Който има тритѣ основи на живота — вѣрата, надеждата и любовьта, той ще бѫде истински поетъ. Истински поетъ наричаме този, който, слѣдъ като издекламира едно свое стихотворение вечерь, въ тъменъ салонъ, веднага отъ свѣтлината на неговото слово цѣлиятъ салонъ се освѣтли. Отъ слушателитѣ му пъкъ започва да излиза свѣтлина. Това значи да чуете истинската поезия и да я разберете. Не я ли разберете, никаква свѣтлина нѣма да излѣзе отъ главата ви. Когато дойдатъ бѫдещитѣ хора, отъ главитѣ на които ще излиза свѣтлина, свѣтътъ нѣма да се нуждае отъ никакво друго освѣтление. Свѣтлината, която ще излиза отъ главитѣ имъ, ще бѫде по-силна отъ дневната. Така ще дѣйствува и музикантътъ съ своята музика. Първиятъ тонъ ще прѣдизвика запалването на една лампа; вториятъ тонъ — втора лампа; третиятъ тонъ — трета лампа. И колкото повече този музикантъ свири, толкова повече и свѣтлината въ пространството ще се увеличава. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Днесъ е така, но нима всички открития, съ който сега се ползуваме, не сѫ били нѣкога приказки отъ 1001 нощь? Вземете, напримѣръ, грамофона, който Едисонъ е изобрѣтилъ. На времето си това бѣше чудо. И наистина, не е малко чудо да накарашъ една игла да говори. Отъ лѫковетѣ на бѫдещитѣ музиканти и отъ перото на бѫдещитѣ поети и писатели ще излиза свѣтлина, която ще освѣтява цѣлото пространство. Днесъ е вѣкътъ на електричеството; бѫдещето е вѣкътъ на човѣшкото сърдце. Енергията, която ще излиза отъ човѣшкото сърдце, ще освѣтлява и отоплява свѣта. Божествената Правда, която иде сега въ свѣта, тя ще стопли човѣшкитѣ сърдца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалътъ на човѣшката душа.

 

И тъй, съвременнитѣ научни теории и факти за въ бѫдеще ще се развиятъ въ стройна, велика наука. Всички досегашни открития нѣма да отидатъ напразно. За въ бѫдеще ще дойдатъ истински гениалнитѣ хора, които ще използуватъ всички досегашни открития и придобивки на науката, ще ги разяснятъ отъ ново гледище, отъ нова свѣтлина и ще покажатъ на съвременнитѣ хора, че тѣ се нуждаятъ главно отъ повече свѣтлина въ съзнанието си. Ще дойде истинската вѣра, която ще обедини всички хора, като братя, като дѣца на единъ Богъ, на единъ Баща. И тогава истински вѣрващъ ще бѫде този, който включва въ себе си три нѣща: изобилие на вѣченъ животъ; изобилие на свѣтлина, която никога не загасва; изобилие на абсолютна свобода, въ която човѣкъ може да мисли, да чувствува и да дѣйствува по Божественитѣ начала, безъ никакво ограничение. Обаче, тази свобода е възможна само при абсолютната Божествена Правда и абсолютната Божествена вѣра.

 

Сега, поставете за основа въ живота си положителната наука и работете въ това направление, безъ да се тревожите. Не мислете, че ако отидете нѣкѫде да прѣкарате въ постъ и молитва, ще придобиете много нѣщо. Само съ постъ нищо не се постига. Не мислете, че ако раздадете имането си на бѣднитѣ, ще постигнете много нѣщо. И съ това много не се постига. Апостолъ Павелъ е казалъ, че има само единъ начинъ за постигане на съвършенство. За тази цѣль, като първо стѫпало на вашия животъ, поставете Божествената Правда, въ която влиза любовь къмъ всички сѫщества: хора, животни и растения. Придобиете ли това, дѣто и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли навредъ доброто, то прѣдизвиква въ душата ви свещенъ трепетъ. Тогава ще кажете, че Богъ царува навсѣкѫде въ живота: и въ мислитѣ, и въ желанията, и въ дѣйствията на всички сѫщества. Слѣдователно, щомъ Богъ царува навредъ, азъ ще живѣя, както Той ми диктува.

 

Казвамъ: само по този начинъ вие ще създадете правилна система за възпитание на младото поколѣние, съвършено различна отъ тази, по която днесъ го възпитаватъ. За въ бѫдеще ще се създадатъ съвършено нови отношения между майки и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между приятели, между учители и ученици. Знаете ли, какво нѣщо е майката и бащата? — Тѣ сѫ символи, които трѣбва да се разгадаятъ. Знаете ли, какво нѣщо е братътъ и приятельтъ и какви отношения трѣбва да имате къмъ тѣхъ? Братътъ е близъкъ по кръвь, а приятелътъ — по чувства. Значи, дѣто братъ ти може да те изостави, тамъ приятельтъ ти може да ти помогне. Затова вие трѣбва да започнете отъ братството и да вървите къмъ приятелството, т. е. отъ краката, отъ материалния свѣтъ и постепенно да вървите къмъ духовния, а слѣдъ това къмъ Божествения свѣтъ, къмъ главата. Слѣдователно, основата на живота трѣбва да бѫде братството и да се върви къмъ приятелството. Братството прѣдставлява кръвьта — чистотата, възвишеното, благородното въ материалния животъ. Ако не започнете отъ брата и отъ сестрата, нищо не можете да постигнете. Втората стѫпка, второто стѫпало на живота е приятелството — разширение на любовьта. Третата стѫпка на живота е мѫдростьта; всички трѣбва да станете мѫдреци, или както ги наричатъ източнитѣ народи — брамини. Брама значи Божественъ човѣкъ, Синъ Божий. Синътъ Божий носи въ себе си абсолютната справедливость и вѣра, изразъ на Божията Любовь въ свѣта. Днесъ Божията Любовь се опорочава по причина на това, че хората нѣматъ вѣра въ Бога. При най-малката мѫчнотия въ живота си, тѣ ставатъ недоволни. Сиромахътъ е недоволенъ отъ сиромашията си; невѣжата е недоволенъ отъ своето невѣжество; неспособниятъ е недоволенъ отъ своята неспособность и т. н. Какъ ще прѣвърнете недоволството въ доволство? Радвайте се на богатството на другитѣ, като на ваше! Радвайте се на ученостьта на другитѣ, като на ваша ученость! Радвайте се на способноститѣ на другитѣ, като на ваши способности! Радвате ли се на чуждото благо, и вие ще придобиете това. Днесъ вие сте една затворена пѫпка, която утрѣ ще се разцъвти. Едни пѫпки се разцъвтяватъ по-рано, други — по късно. Първата пѫпка е плакала, молила се е, дигала шумъ, но Господъ й казалъ: „Почакай малко, и твоето време ще дойде!” — Боя се, да не пропусна момента. — Не бой се, азъ съмъ до вратата, чакамъ да дойде момента на твоето разцъвтяване, и веднага ще отворя вратата да излѣзешъ навънъ и да се проявишъ. Тогава всички ще знаятъ, че ти си се разцъвтѣлъ и надалечъ разнасяшъ своето благоухание. Това значи роденъ отново.

 

Нѣкой казва: какво ще стане съ менъ? Дали ще се проявя и азъ нѣкога? — Почакай още малко скритъ въ пѫпката си. Господъ чака прѣдъ твоята врата, и когато дойде часа ти, Той веднага ще отвори вратата, ще ти се усмихне и ще те изпрати вънъ, да разнесешъ миризмата на твоя цвѣтъ далечъ отъ тебе. Тогава ще те посѣтятъ безброй мушици, ще забръмчатъ наоколо ти и ще кажатъ: дай ни сега малко отъ твоето благо, което си крилъ до сега въ себе си! За да постигнете този моментъ, трѣбва да поставите за основа на живота си великата Божия Правда и великата Божествена вѣра. Придобиете ли тѣзи добродѣтели, вие ще се освободите отъ смъртьта, отъ всички отрицателни качества и ще влѣзете въ Божествения свѣтъ.

 

Казвате: какъ ще се оправи свѣтътъ? Кажете дълбоко въ себе си: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ”. Какъ трѣбва да произнесете тази мисъль? Като православнитѣ ли? Нито като православнитѣ, нито като евангелиститѣ, нито като будиститѣ, нито като католицитѣ, но тъй както сега ви обяснихъ смисъла на праведния, смисъла на Божествената Правда и Божествената вѣра. При това, съ никого не се сравнявайте, но имайте прѣдъ себе си само единъ великъ идеалъ — Бога, както Той живѣе въ васъ. Слѣдвайте Неговитѣ мисли, Неговитѣ чувства и Неговитѣ постѫпки! Христосъ е казалъ: „Отецъ никого не сѫди”. Когато прѣстанете да сѫдите хората, вие ще добиете тази Правда. Казвате: какъ да не сѫдимъ, когато постѫпкитѣ на хората не сѫ прави? Който иска да намѣри Баща си, той трѣбва да прѣстане да сѫди. Докато сѫдите, вие сте далечъ отъ своя Баща; прѣстанете ли да сѫдите, вие сте близо до вашия Баща. Философствувате ли много, вие сте далечъ отъ Мѫдростьта, отъ своя Учитель; прѣстанете ли да философствувате, вие сте близо до Мѫдростьта, вие сте при нозѣтѣ на своя Учитель. Не сѫдете, за да бѫдете близо до своя Баща. Не философствувайте, за да бѫдете при нозѣтѣ на своя Учитель! Това сѫ закони за праведния, който иска чрѣзъ вѣрата да бѫде живъ.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ”. Нека тѣзи думи се втълпятъ въ ума ви, та когато се намѣрите прѣдъ най-голѣмитѣ мѫчнотии въ живота си, или когато се намѣрите на върха на най-голѣмата опасность, кажете си: слушахъ нѣкога Учителя да казваше: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ”. Направете опитъ съ тѣзи думи! Тѣ сѫ Божествени. Тѣзи думи иматъ смисълъ не когато сте въ добро разположение, но само когато се намирате въ безизходно положение въ живота си. Когато кажете, че праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ, лицето на Кого ще видите? — Нѣма да кажа името. Той е безъ име. Ние Го наричаме Баща, но Той е нѣщо повече отъ Баща. Ние Го наричаме възлюбенъ, но Той е нѣщо повече отъ възлюбенъ. Съ хиляди имена можемъ да Го наречемъ, но нито едно отъ тѣхъ не може да изрази това, което е Той въ сѫщность. Той е повече отъ всичко. За сега Той минава като нашъ Баща, като нашъ възлюбенъ, като нашъ приятель.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ”. Животътъ означава връзка съ Бога. Слѣдователно, Правдата и Вѣрата сѫ необходими за насъ, за да ни дадатъ живота, който изтича отъ нашия Баща.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 20 февруари, 1927 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...