Jump to content

1914_04_27 Талантитѣ


hristo

Recommended Posts

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Талантитѣ.

 

„И едному даде петь таланта,
другиму два, а другиму единъ — всѣкиму
споредъ силата му“.
Мат. 25: 15

Ще ви говоря върху 15.стихъ отъ 25. глава на Евангелието отъ Матея. Нѣма съмнѣние, много пѫти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантитѣ да размишлявате; може-би, сте правили и извѣстни заключения, нѣкои отъ които сѫ били по-близо до истината, други — по-далечъ. Ще взема този стихъ въ неговия обикновенъ смисълъ.

Когато Иисусъ е изказвалъ едно изречение или притча, ималъ е прѣдъ видъ основната божествена мисълъ, божествения законъ, т е. той не е говорилъ, само за да намѣри поводъ да говори, но е изказвалъ извѣстни истини. Сега, може да си зададемъ въпроса: защо на едного е далъ петь таланта, на другиго два, а на послѣдния единъ? Това случайно ли е или е обмислено? Въ природата всички нѣща, които Богъ е създалъ, не сѫ случайни — нищо нѣма случайно. Ние казваме за много нѣща, че сѫ станали „случайно“, когато не можемъ да си ги обяснимъ. Срѣщаме единъ човѣкъ и си казваме, че случайно го срѣщаме. Единъ отъ законитѣ на живота казва, че нашата срѣща се обуславя отъ извѣстни прѣдшествующи причини, които сѫ ни докарали да се срѣщнемъ. Като не знаемъ закона, казваме, че се срѣщаме случайно безъ никаква причина, но това не е така.

Какво трѣбва да разбираме подъ думитѣ: петь таланта, два таланта, единъ талантъ? Има три вида хора: едни, които отговарятъ на петьтѣ, други — на двата, а трети — на едина талантъ. Сега, кои сѫ тия на едина талантъ? Тѣ сѫ ония, които живѣятъ само за себе си. „Да ядемъ по три пѫти на день, да пийнемъ, да си полегнемъ, за да ни стане тѣлото по-гойно, и да се обличаме хубаво — ето за това, казватъ тѣ, сме дошли на тоя свѣтъ“. Тѣ сѫ хора егоисти, безплодни, безсѣменни — хора съ единъ талантъ. А кой сѫ съ два? Човѣкъ, който се е оженилъ — той е единътъ талантъ, а жена му — другиятъ. Събиратъ се двама и спечелватъ още два таланта — раждатъ имъ се дѣца; ставатъ четирма, и казватъ: „Господи, ние използувахме двата таланта; отгледахме дѣца и спечелихме още два“. То е въ първия смисълъ. Въ втория смисълъ, тѣ сѫ хора, които живѣятъ за своя домъ, за обществото, за народа. Ония съ петь таланта притежаватъ вече нѣщо повече. Петьтѣ таланта съотвѣтствуватъ на нашитѣ петь чувства; значи, хора, на които всички чувства — зрѣнието, слухътъ, обонянието, вкусътъ и осезанието — сѫ на мѣстото. Тѣ сѫ хора съ прави сѫждения и заключения за всичко, що Богъ е създалъ: разбиратъ природата, разбиратъ нѣщата, разбиратъ причинитѣ и слѣдствията; Тѣ сѫ учители на свѣта, тѣ живѣятъ за цѣлото човѣчество.

Сега, да направимъ едно малко прѣсмѣтане на даденитѣ таланти: имаме 1+2+5=8 таланта. Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на труда. Писанието казва, че Господь направи свѣта въ 6 дни; на седмия день си почина. Слѣдъ всѣка почивка идва новъ работенъ день. Ние сме въ осмия день. И Господь е казалъ на хората: „Ето, Азъ направихъ свѣта, сега започва вашиятъ день, работете, и Азъ единъ день ще дойда да ревизирамъ вашата работа“. Ние живѣемъ въ осмия день и, понеже не знаемъ какъ да работимъ, правимъ грѣшки. Но Господь казва: „Работете, вървете напрѣдъ, грѣшки, разбира се, ще правите“. Кой учитель не очаква ученицитѣ му да кѫсатъ книги и да нашущавятъ училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия нѣма да се нацапа, като боядисва? Кой човѣкъ, който работи, нѣма да се окирливи и окѫса дрехитѣ си? Въ пѫтя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трѣбва постоянно да очакваме промѣна и изхабяване. Плашите се отъ смъртьта. Но що е смърть? Смъртьта е овехтяване, скѫсване на нашата дреха. Такъвъ е законътъ. Тѣлото постепенно се измѣня. Писанието казва: „Господь направи човѣка по свой образъ и подобие“; да, божествениятъ планъ е такъвъ; но, понеже той е оставилъ на насъ да работимъ, да си създадемъ мозъкъ и сърце, характеръ, да се възпитаме, то при, изпълнение на този божественъ планъ, това, че ще ошушавимъ, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради кѫща, върху мѣстото има разхвърлени камъне, тухли, пѣсъкъ — много работи; но, слѣдъ като се изгради кѫщата, всичко това се очиства, и тогава хората влизатъ да живѣятъ въ нея. Слѣдователно, ние сега сме въ периода на осмия день и градимъ. И въ туй градене три категории хора работятъ: едни, които иматъ по единъ талантъ, други — по два, трети — по петь.

Сега, нека дойдемъ да съберемъ тия таланти на онзи, който е спечелилъ отъ петьтѣхъ още петь — ставатъ десеть, отъ двата още два — четири, ставатъ всичко 14 и съ едина заровенъ въ земята — 15. Добрѣ, отъ това число като извадимъ даденитѣ 8, колко сѫ спечеленитѣ? 7. Какво означава числото 7? Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисъльта, която Христосъ е скрилъ вѫтрѣ, която мисъль схваща само онзи, който знае Писанието — именно, че онзи, който иска да почива, трѣбва да е работилъ и че който не е работилъ, не бива да почива, защото Господь, като е работилъ шесть дена, на седмия е почивалъ. Ние често казваме: „Кога ще си почина!“; още не си почналъ да работишъ, каква почивка търсишъ? Едва си дигналъ мотиката на рамо и искашъ почивка! Слѣдъ като прѣкопаешъ цѣлото лозе, тогазъ трѣбва да искашъ, и ще дойде почивката. Трѣбва да разберемъ основния божественъ законъ, че почивката е резултатъ на работата. Само ония ще бѫдатъ радостни, весели, които сѫ работили; па и Христосъ го казва; „Онѣзи, които сѫ работили, ще влѣзатъ въ радостьта Господня; всички блага, които Азъ имамъ, ще иматъ и тѣ“. А какво е казалъ на онзи, който не е работилъ, а скрилъ таланта въ земята? „Вземете му едина талантъ и го дайте на онзи, който има петь, а него изхвърлете вънъ, въ тъмнината, да се научи тамъ да работи“. Коя е тази външна тъмнота? Червеитѣ, които работятъ долу въ земята. Ако не се научите да работите, Господь ще ви направи червеи и ще ви тури въ земята да работите въ тъмнота, додѣто се научите да работите. Всички ония, които искатъ да философствуватъ върху божествения законъ, ще опитатъ да-ли тия думи сѫ прави или не. Азъ ви говоря тази сутринь върху този основенъ законъ: трѣбва да работимъ. И само когато работимъ за Бога, то е работа; когато работимъ за себе си, то е трудъ.

Работата подразбира знание; онзи, който е взелъ петь таланта, има петь чувства — нему Господь е далъ всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности съобразно съ своитѣ знания. Ще направя още едно сравнение. Съ едина талантъ това е човѣкъ, който мяза на единъ минералъ, който не може да се размножи — той винаги остава единъ. Въ него слънчевата свѣтлина може да се прѣчупва много добрѣ, но той не може да бѫде разумно сѫщество. Когато вашето сърце, се втвърди като минералъ, вие сте човѣкъ, който имате само единъ талантъ. И тамъ се крие опасностьта, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този единъ талантъ трѣбва да се прѣобърне и да почне да ражда и се развива. Другитѣ таланти се подразбиратъ — життото зърно,растителниятъ животъ, който стои малко по-високо отъ минералитѣ и който се размножава и припечелва. Красивитѣ минерали какво могатъ да ни доставятъ въ живота? Бихме измрѣли всички, ако останѣше отъ тѣхъ да живѣемъ. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония петь таланта, способности, които притежава нашиятъ умъ за по-висшъ духовенъ животъ, който показва какъ трѣбва да разработваме благата, които Богъ ни дава, можемъ да се избавимъ отъ много бѣди въ този свѣтъ. Ние трѣбва да си задаваме въпроса, какво значи това „всѣкиму по силата“; то значи, че всѣки отъ насъ трѣбва да знае своята сила. Често хората казватъ: Азъ искамъ да имамъ по-голѣми дарби, по-голѣми способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имашъ, не си използувалъ, не знаешъ какъ да ги разработвашъ, кой ще ти даде повече? Всѣки отъ насъ има толкова дарби, че, ако бихме ги разработили, тѣ сѫ достатъчни да създадатъ основа за петь таланта. А петь таланта малцина иматъ. Азъ вѣрвамъ, че повечето отъ васъ, които ме слушате тукъ, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но, ако прѣвърнете тия два таланта въ четири, ще бѫде друго. А какво означава числото 4? Че трѣбва да намѣрите процеса на прѣчистването на вашия животъ. Имате нужда отъ вода, но тя е мѫтна, на-ли трѣбва да намѣрите срѣдство да я прѣцѣдите? Ако я пиете съ кальта, ще ви поврѣди. Значи, числото 4 е божествениятъ процесъ, чрѣзъ който нашитѣ желания и мисли въ този свѣтъ се прѣцѣждатъ. Онзи, който има два таланта, трѣбва да работи дотогава, докогато направи една цѣдилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте единъ млѣкарь, идете въ една мандра и попитайте онѣзи, които правятъ сирене, какво остава въ цѣдилката. Прѣзъ нея може да излѣзе само суроватката. Вашата цѣдилка е вашиятъ критически умъ, който трѣбва да имате за нѣщата на живота. Когато казватъ за нѣкого, че е критикъ, трѣбва да подразбирате, че той има цѣдилка, въ която, като тури да прѣцѣжда нѣщо, цѣнното остава, а непотрѣбното пада долѣ. Зависи какво прѣцѣждате; ако прѣцѣждате сирене, то остава въ цѣдилката; но, ако прѣцѣждате вода, чистата, бистрата вода ще излѣзе отъ филтъра, а мѫтокътъ ще остане въ него. Цѣдилката ви трѣбва да има двѣ сѫществени качества, значи, два таланта: когато употрѣбите едина талантъ, цѣнното трѣбва да остане въ цѣдилката; когато употрѣбите втория талантъ, цѣнното трѣбва да излѣзе извънъ нея. Ще направя друго сравнение. Цѣдилката съ сиренето — това е вашиятъ житенъ хамбаръ, водата извънъ цѣдилката — това е вашето жито, посѣто вънъ, на нивата — въ живота. Първиятъ талантъ трѣбва да се ползува отъ плода, който ви е далъ Богъ, а втория талантъ трѣбва да посѣете — да работите съ него. Въ свѣта имате разни прѣдназначения; нѣкой пѫть вие въ своитѣ прѣдприятия сполучвате, други пѫть не; това ни най-малко не трѣбва да ви обезсърчава, защото, който има малко таланти и иска да придобие повече, трѣбва повече да работи. Такъвъ е законътъ. Опасно е за онзи, който има единъ талантъ и не е никакъ работилъ съ него. Първото нѣщо, което се изисква отъ насъ, е да знаемъ какъ да работимъ.

Азъ ви казахъ, че вие имате два таланта; ще попитате кои сѫ тѣ. Вашиятъ умъ и вашето сърце — това сѫ два таланта. Но, ще кажете: „Въ какво мога да употрѣбя моя умъ?“ — На нѣкой човѣкъ тамъ на пѫтя му се счупва колата, минавате отъ тамъ, имате знания, поправете му колата; той ще ви бѫде признателенъ, а нѣкога, на реда си, той ще ви помогне. Въ случая и вие печелите. Вториятъ талантъ — то е вашето сърце. Нѣкой човѣкъ е боленъ; вашето сърце трѣбва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта — това сѫ коренитѣ на нашия животъ. Подъ сърце трѣбва да разбираме коренитѣ на нашия животъ, а подъ умъ — клонищата и листата отвънъ. Вие знаете, че въ природата сѫществува едно съотношение между коренитѣ и клончетата. На всѣко клонче съотвѣтствуватъ малки коренчета долу въ земята, и, когато долу изсъхне нѣкой коренъ, изсъхва горѣ и съотвѣтниятъ клонъ. Законътъ, който трѣбва да спазвате, е този; да знаете, че, ако у васъ изсъхне едно желание, ще изсъхне непрѣмѣнно и една мисъль; ако изсъхнатъ двѣ ваши желания, ще изсъхнатъ двѣ мисли, ако изсъхнатъ три желания, ще изсъхнатъ три мисли, и единъ день, когато вашитѣ чувства се атрофиратъ съвършено, ще изсъхнатъ всички клончета, и вие ще се прѣвърнете въ човѣци, които иматъ само единъ талантъ.

Да вземемъ човѣкъ, който има петь чувства зрѣние, слухъ, обоняние, вкусъ и осезание — каква роля играятъ тия чувства въ нашия животъ? Тѣ сѫ петьтѣ врати, прѣзъ които човѣкъ влиза въ тоя свѣтъ, чрѣзъ които ние изпитваме природата, петь области, отъ които можемъ да черпимъ богатства. Човѣкъ, лишенъ въ пълния смисълъ на думата отъ слухъ, е глупавъ човѣкъ; да си лишенъ психически отъ зрѣние, значи да си лишенъ отъ възможность да видишъ истината; да си лишенъ отъ обоняние въ психическо отношение, значи да си лишенъ отъ своя интелектъ; да си лишенъ отъ вкусъ, значи да си лишенъ отъ любовь и т. н. — такива нѣща можемъ изброи доста. Всѣко наше сѣтиво съотвѣтствува на една велика божествена добродѣтель, и всѣки отъ насъ трѣбва да наблюдава да-ли чувствата му сѫ въ хармония съ неговото сърце, да-ли сѫ въ свръзка съ истината. Ако погледнемъ на този свѣтъ, той е облѣкло на истината; видимиятъ свѣтъ е изразъ на истината; въ всѣки листь, камъче, изворъ, скала има велики уроци; вѫтрѣ сѫ скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме — казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвѣте, поокѫсаме листата му и го захвърляме — нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвѣте. Да дойдемъ сега на нашия слухъ; чуемъ думата „любовь“ — тя е едно цвѣте. Разбрали ли сме смисъла на тази дума — какво тя значи? Не. „Що е“, се питаме; — „нищо“, и захвърляме го. Чуемъ думата „истина“ и казваме: „то е празна дума“. Кое е, тогава, най-важно за насъ? „Човѣкъ да си похапне и, слѣдъ като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казватъ нѣкои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вѣрно; но всичко не се заключава въ яденето. Наистина, човѣкъ трѣбва да се храни, но по този законъ за петьтѣ таланта трѣбва да се храни съ петь вида храна — всѣко чувство трѣбва да се храни съ своята съотвѣтна храна; не го ли хранимъ така, то се атрофира.

Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа, съ своитѣ отдѣления, класове, университети, академии, и всѣки, който идва да слуша въ нея, трѣбва да разбира това, което слуша. Азъ не искамъ хора съ единъ талантъ, които сѫ го заровили; въ училището, въ което прѣподавамъ, искамъ хора съ два таланта. Защо? Защото не искамъ да си губя врѣмето въ безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това сѫ сѫществата съ единъ талантъ. Всички паразити сѫ хора съ единъ талантъ, тунеядци, лѣнивци, които живѣятъ само на гърба на другитѣ, които ги очаква голѣмо наказание. Изпитвайте духоветѣ; когато дойде единъ духъ, първо вземете и го изучете; ако е съ два таланта, приемете го и го нагостете; ако е съ единъ талантъ заровенъ, недѣйте го приема; съ единъ талантъ ли е — вънъ: той е въшка, бълха, той е единъ вълкъ, който не можете облагороди. Ама нѣкои казватъ: „Този човѣкъ може да се облагороди“; азъ казвамъ, че той може само въшки да развъжда. Какъ е постѫпилъ господарьтъ съ оня, който е ималъ единъ талантъ? Взелъ и го изпѫдилъ вънъ, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човѣка съ единъ заровенъ талантъ; трѣбва да му кажемъ: „Тебе, приятелю, те очаква най-голѣма опасность въ живота“. Не бива да го лъжемъ, а трѣбва да му кажемъ истината. Често казваме: „нѣма нищо“. Имашъ дѣте; видишъ ли, че има единъ талантъ, изпѫди го вънъ. Нека отиде да се лута изъ свѣта. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?“ Вземете му таланта, защото не е знаялъ да го оползотвори. Имате синъ съ единъ талантъ, пращате го въ странство да слѣдва по философия или медицина или по нѣкое изкуство; той ви пише „Татко, прати ми 4 — 500 лева, защото ми трѣбватъ за това и онова“, а въ сѫщность взема паритѣ и гуляе по шантанитѣ; минаватъ 2 — 3 — 7 — 10 години, синътъ не свръшва, бащата си каза: „ А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20 — 30 хиляди лева и очаква отъ него много нѣщо; слѣдъ 7 или 10 години синътъ се връща, но, освѣнъ дѣто не припечепилъ знания, освѣнъ дѣто похарчилъ толкова срѣдства, той се връща съ 10 градуса по-долу, съвсѣмъ разкапанъ, развратенъ въ мислитѣ и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?“ Да-ли Господь ти го е далъ или ти самъ го взема? Когато единъ крадецъ открадне петачета, които не вървятъ, да-ли онзи, който ги е ималъ, е виноватъ? Не, самъ крадецътъ, който ги е открадналъ. Често, когато нѣкой краде отъ Господа, задига онова, което не струва.

Разбира се, съ своята бесѣда азъ не искамъ да ви плаша, защото моята цѣль не е такава. Когато единъ ученикъ е въ училище, когато той се въвожда въ лаборатория за експеритентални опити, учительтъ трѣбва да му обясни свойствата на разнитѣ нѣща и да му каже, че, ако не внимава, единъ опитъ може да му костува много скѫпо. Защото мнозина отъ невнимание сѫ изгубвали своето зрѣние и други сѣтива.

Нека приложимъ Христовото правило въ обществения животъ. Често ме питатъ: „Защо България страда?“ Ами че вие поставяте начело на
управлението
за министъръ-прѣдседатель човѣкъ съ единъ талантъ, и искате той да оправи България; че какъ ще я оправи? Този човѣкъ, както казва Христосъ, трѣбва да се смъкне и изхвърли вънъ. За поста министъръ-прѣдседатель се изисква човѣкъ съ петь таланта, не даже съ два. Хора съ два таланта би трѣбвало да бѫдатъ жандарми, войници; офицеритѣ трѣбва да иматъ по четири таланта; генералитѣ и министритѣ — по петь, а за царетѣ, които заематъ най-високитѣ мѣста въ държавата, трѣбватъ десеть таланта. България страда. — защото начело на управлението ѝ не се поставятъ хора съ петь таланта; често сѫ поставяни съ единъ, и слѣдъ това ги викатъ и ги сѫдятъ; както виждате, и сега ги сѫдятъ. Тия, които сѫ крали, сѫ глупави, но пъкъ и ония, които сѫ ги турили на власть, сѫ още по-глупави. Единъ човѣкъ уславя негоденъ слуга и очаква отъ него добра работа, а послѣ се чуди какъ не се е свършила работата. Трѣбва да се чудимъ по-скоро на господаря. И сега въ България ние се нуждаемъ отъ хора съ два, четири, петь, десеть таланта. Имаме ли ги, ще бѫдемъ пръвъ народъ въ свѣта; не ще има мѫчнотии и спънки за насъ; дори всички държави да се опълчатъ протвъ българския народъ, нѣма да успѣятъ. Тогава — азъ ви увѣрявамъ — никакво нещастие не би ни сполетило. Затуй молете се да се създадатъ такива хора. Тѣ ще дойдатъ. Да туримъ тия таланти — два, четири, петь и десеть — въ работа.

И най-сетнѣ, питамъ: защо ни е този умъ, който ни е далъ Господь? Най-първо той е една цѣдилка. Прѣцѣдихте ли съ нея млѣкото? Знаете ли какъ да го подквасите и подсирвате? Да приложимъ въ живота тоя законъ за прѣцѣждане. Често се оплакватъ: „Нѣмамъ приятели въ свѣта!“ Защо нѣмате приятели? Когато ми кажете: „Нѣмамъ нито единъ приятель“, азъ вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човѣкъ съ единъ талантъ. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, азъ ще си направя заключение, че сте човѣкъ съ единъ талантъ, който сте заровили всичко божествено въ земята; човѣкъ егоистъ, който живѣе за себе си, заслужва да бѫде безъ приятели, да бѫде вънъ, въ тъмнота. Това е, което казва Христосъ съ тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, съ която трѣбва да работимъ?“ - Вие я имате, но трѣбва да знаете какъ да подквасвате, да подсирвате млѣкото. Ако млѣкото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пакъ не може Трѣбва да спазвате единъ основенъ законъ при подквасването: трѣбва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човѣка съ добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате съ истината, и ако го заквасите съ нея, вие сте хора съ два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи, сте минали прѣзъ закона на Иисуса, прѣзъ процеса на самоусъвършенствуването, очистването отъ лоши желания. Това сѫ двата таланта, които трѣбва да приложите въ живота си.

Може да сте слушали и други проповѣди върху талантитѣ. Тѣ означаватъ пари, способности, сила; тѣ сѫ нѣщо обективно, не субективно. Талантътъ е всѣкога сила, внесена извънъ, която може да ни се даде и пакъ да ни се вземе. Талантитѣ не може да бѫдатъ никога притежание на човѣка, тѣ сѫ принадлежали и принадлежатъ само на Бога, и Той ги дава и взема, споредъ както ние постѫпяме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! ако спечелишъ още два, ще ги умножа, ще ти дамъ петь, ще влѣзешъ въ Моята радость“. Па дори кога ви е далъ само единъ талантъ, и за него има мѣсто въ свѣта: ако такъвъ човѣкъ каже, че иска да спечели още единъ талантъ, ще се избави. И когато виждаме, че такъвъ човѣкъ прави усилия и страда, това показа, че иска да спечели още единъ талантъ, защото, когато човѣкъ страда, въ него страда онова първоначално грѣшно сѫщество, което има само единъ талантъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да мине отъ единицата, отъ своето „азъ“, отъ своя егоизъмъ къмъ божествената любовь и самопожертвоването: Човѣкъ, който има само единъ талантъ, трѣбва да се самопожертвува, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си — това значи да имате два таланта, е петь — да развиете всички ваши чувства въ съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нѣщо е? Мнозина гледатъ, но не виждатъ, слушатъ, но не чуватъ, вкусватъ, но не разбиратъ благото. Напр., когато човѣкъ вкуси хлѣбъ, казва ли нѣкога: „Господи! благодаря Ти за хлѣба, който Си ми далъ, благодаря Ти за живота, който внасяшъ чрѣзъ него въ мене?“ Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нѣщо е вкусъ, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потрѣбна, за да влѣзе въ нея първо животътъ на любовьта, който е основа на всичко.

Задръжте тия мисли въ себе си: Ако Господь ви е далъ единъ талантъ, молете Му се да бѫде съ васъ и да ви даде два — тамъ е спасението. Христосъ дойде да спаси свѣта, да спаси повече ония,
които
иматъ единъ талантъ. Но знаете ли колко скърби Му костуваха тия мързеливци? Много скѫпо. Ако човѣкъ има единъ талантъ, оставете го на Господа; азъ ви казвамъ, изпѫдете го. Защо? Защото само Господь е, въ състояние да го излѣкува, да го спаси; вие не сте въ положение да направите това. Като ви казвамъ; „Изпѫдете го навънъ“, искамъ да му направите съ това добро, за да намѣри Господа, защото, като се държи за васъ, той никога нѣма да работи; като се намѣри изоставенъ, той ще се обърне къмъ Господа и ще бѫде спасенъ. Не му давайте да яде, нека гладува 2 — 3 — 5 дена; нека се помѫчи малко — какво има! Какъ тъй? Дѣтето по колко пѫти плаче прѣзъ деня? Ако не плаче, майка му нѣма да го нахрани. Хора съ единъ талантъ — въ тѣхъ нѣма животъ; колкото мрътвото тѣло може да работи, толкова и човѣкъ съ единъ талантъ. Колкото може единъ скѫперникъ да пожертвува, толкова може да помогне човѣкъ съ единъ талантъ. Казвамъ на всички ви, които сте тукъ, които имате по два таланта; ако замязате на такъвъ човѣкъ и се прѣвърнете въ единъ талантъ, ще направите велико прѣстѫпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намѣри Господь, че работите, и вие му кажете: „Съ двата таланта, които ми даде, Господи, припечелихъ още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влѣзъ въ Моята радость!“.

 

(Бесѣда, държана на 27. априлий 1914 г. въ София).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...