Jump to content

1918_08_04 Доброто вино


hristo

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


 

Доброто вино

 

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Иоана 2:10.

Много отъ съвременнитѣ хора страдатъ отъ лошото влияние на виното върху организма имъ. Учени хора, лѣкари сѫ писали за вредното влияние на виното върху човѣка. Обаче, виното, за което се говори въ Евангелието, е представено като символъ на живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взима като емблемъ на смъртьта, и сладко — емблемъ на живота. Химицитѣ знаятъ състава на сладкото вино. и разбиратъ, защо ферментира то. Гроздената захарь въ сладкото вино, отъ действието на спиртнитѣ ферменти, се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ. Последниятъ излетява, а спиртътъ остава въ виното и му предава упоително свойство. Всички знаятъ, че спиртътъ, който се намира въ виното, е отровенъ: той е причина за вредното действие на виното върху човѣшкия организъмъ. Въ този смисълъ, ферментирането не е нищо друго, освенъ процесъ на разлагане, при който се образуватъ отровни вещества. Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида животъ: сладъкъ, въ който захарьта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментиралъ, въ който захарьта се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ.

Христосъ бѣше поканенъ на сватба въ Кана Галилейска, дето превърна водата въ добро вино. Какво представя сватбата? — Отглеждане на гроздето. Невѣстата и младоженикътъ сѫ лозитѣ, отъ които трѣбва да се роди гроздето. Тѣ трѣбва да внесатъ въ него нови, сладки сокове. Всѣко ново учение се явява въ началото на нова епоха. Създаването на новото учение представя пакъ сватба. Когато се жени нѣкой, хората се радватъ, но женитбата не подразбира само радость. Когато единъ се жени, другъ умира; когато единъ се радва, другъ скърби; ако единъ е сладъкъ, другъ е ферментиралъ.

Христосъ казва: „Не туряйте ново вино въ стари мѣхове”. Старитѣ мѣхове съдържатъ кваса на старото вино, отъ което новото вино започва да ферментира, и мѣховетѣ се пукатъ. Родителитѣ искатъ, синоветѣ и дъщеритѣ имъ да бѫдатъ като тѣхъ. Желанието на родителитѣ не е нищо друго, освенъ наливане на новото вино въ стари мѣхове. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? — Новото вино ще ферментира и ще пукне старитѣ мѣхове.

Какъ познаваме, че нѣкоя течностъ ферментира? — По повръхностьта ѝ се явяватъ мѣхурчета, които се дължатъ на отдѣлянето на нѣкакъвъ газъ; повръхностьта на течностьта първоначално е тиха, гладка, спокойна, а после започва да се гърчи. Този процесъ наричаме „кипение, врение или ферментиране”. Кога се гърчи човѣкъ? — Когато умира. Започне ли течностьта да се гърчи, да ферментира, отъ нея излизатъ нови вещества, които развалятъ вкуса ѝ, т. е. вѫтрешната хармония. Съ превръщането на водата въ вино, Христосъ посочи на човѣка новъ методъ, чрезъ който виното запазва вкуса си и не ферментира. Наистина, ако преварите гроздения сокъ, той става устойчивъ, придобива имунитетъ и не се подава на ферментиране. И да попадатъ ферменти въ него, той не се разлага. Въ този смисълъ, новото учение — учението на любовьта, което донесе Христосъ, представя новъ методъ, чрезъ който човѣшкиятъ животъ се предпазва отъ ферментиране. Какъвъ е стариятъ възгледъ на хората за живота? Тѣ казватъ, че ферментирането е естественъ процесъ въ живота, че човѣкъ трѣбва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни — кокошки, агънца, прасенца. Тѣ намиратъ, че всичко това е въ реда на нѣщата, че така е наредено отъ Бога. Въ сѫщность, на Бога и на умъ не е дохождало да нарежда живота така, както философитѣ го нареждатъ. Така изявенъ, човѣшкиятъ животъ е дѣло на човѣшкия гений, на човѣка — Богъ, а не на Онзи Богъ, Който първоначално е създалъ свѣта. Както сладкото вино се превръща въ ферментирало, подъ влиянието на особени ферменти, попаднали отъ въздуха, така и естествениятъ човѣшки животъ се изопачилъ и ферментиралъ подъ влияние на особени елементи, създадени отъ самия човѣкъ.

Едно трѣбва да се знае: който грѣши, който води лошъ животъ и ферментира, той не е съ Бога. Този животъ е човѣшки, а не Божественъ. Като превърна водата въ вино, Христосъ показа на хората, че има методъ, чрезъ който неустойчивото може да се превърне въ устойчиво и да не ферментира. Ученитѣ знаятъ, че причина за ферментацията на сладкото вино сѫ особенъ родъ микроорганизми, наречени ферменти, които попадатъ отъ въздуха. Такива микроорганизми се съдържатъ и въ новия животъ, въ всѣка нова мисъль и ново чувство. Като проникне новото въ васъ, заедно съ микроорганизмитѣ, то предизвиква известна ферментация, която се изразява въ вълнуване. Новото не трѣбва да предизвиква ферментация, но тя става по причина на неустойчивата материя, отъ която е направенъ човѣшкиятъ организъмъ. Нѣкѫде ферментацията е на мѣсто. Напримѣръ, хората предпочитатъ квасния хлѣбъ предъ безквасния. Първиятъ е по-добъръ за стомаха, по-лесно се смила. Евреитѣ пъкъ предпочитали безквасния хлѣбъ. Квасниятъ билъ даже забраненъ.

Председательтъ на сватбата, на която Христосъ присѫтствувалъ, казалъ на младоженика: „Всѣки человѣкъ първо доброто вино слага, а после лошото; ти си задържалъ доброто вино досега”. Когато момъкъ срещне една мома и я възлюби, говори ѝ само хубави думи. Нарича я ангелъ, гълѫбъ, божество и т. н. Щомъ се оженятъ, и двамата отварятъ старитѣ мѣхове и наливатъ въ тѣхъ новото вино. Тѣ започватъ добре, свършватъ зле. Виното ферментира, започва да действува върху тѣхъ, и тѣ си размѣнятъ обидни и горчиви думи. На земята човѣкъ започва добре, свършва зле; въ духовния свѣтъ започва зле, свършва добре, а въ Божествения свѣтъ започва добре и свършва добре. Ето защо, отъ гледището на по-високитѣ свѣтове, първо се дава лошото вино, а после — доброто. Дръжте въ ума си правилото: който започва добре съ васъ, зле свършва; който започва зле, свършва добре. Не вѣрвайте на хора, които започватъ меко, любезно. Това не е за упрѣкъ, нито за обида, но знайте, че животътъ изпитва човѣка и следъ като го прекара презъ различни изпитания, той самъ ще познае, какъвъ е, но и другитѣ ще го познаятъ. Човѣкъ не е пратенъ на земята, като червея, само да гложди листата, но да учи, да придобива знания и опитности. Споредъ българския обичай, като умре нѣкой, поливатъ гроба му съ вода и вино. Какво се крие въ този обичай? Съ това искатъ да кажатъ на умрѣлия: Като дойдешъ втори пѫть на земята, трѣбва да бѫдешъ чистъ, да не грѣшишъ.

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Сега и на васъ казвамъ: Давайте отъ доброто, отъ сладкото вино на децата си. Тѣ сѫ пили вече отъ старото вино, познаватъ го и носятъ последствията му. Отрано тѣ заповѣдватъ на родителитѣ си, на своитѣ по-голѣми братя и сестри. — Какво трѣбва да правимъ, за да подобримъ живота си? — Като се жените, викайте на сватбата си Христосъ, да внесе въ живота ви такива елементи, които могатъ да го подобрятъ. Той ще ви научи да превръщате отрицателното въ положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. — Какъ се познава силниятъ човѣкъ? — Ако може да се бори съ бикъ. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото искатъ да бѫдатъ богати, безъ да сѫ били сиромаси; искатъ да бѫдатъ добри, безъ да сѫ били лоши. Невъзможно е човѣкъ да бѫде богатъ, безъ да е губилъ, безъ да е миналъ презъ дълбоки вѫтрешни процеси.

Какво направи Христосъ на сватбата? — Той превърна водата въ вино. Да превърнешъ сладкото вино въ ферментирало, това е възможно; да превърнешъ ферментиралото въ сладко, и това е донѣкѫде възможно. Обаче, да превърнешъ водата на вино, това за човѣка е невъзможно. Знаемъ, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Ако турите въ любовьта нѣкакъвъ отрицателенъ елементъ, тя се превръща въ омраза; ако турите въ омразата положителенъ елементъ, тя се превръща въ любовь. Това е законътъ на превръщането, съ който работилъ Христосъ на времето си. И старитѣ алхимици познавали този законъ, и затова сѫ търсѣли методи за превръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни.

Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо не успѣватъ? — Защото търсятъ лекия пѫть. Ако сѫ религиозни, търсятъ лекъ пѫть за влизане въ Царството Божие. Царството Божие е за добритѣ, за смѣлитѣ хора, а не за страхливитѣ, нито за крадцитѣ и престѫпницитѣ. Царството Божие е за живитѣ, а не за мъртвитѣ. Какво ще стане съ човѣка, ако вържете рѫцетѣ и краката му съ здрави вѫжета? — Той ще бѫде като мъртавъ, не ще може да се движи. Както вѫжетата свързватъ човѣка и не му позволяватъ да се движи, така лошитѣ мисли и чувства свързватъ ума и сърдцето и не му позволяватъ да мисли и да чувствува. И тѣ стѣгатъ краката и рѫцетѣ на човѣка, както вѫжетата. Рѫцетѣ и краката представятъ добродетелитѣ, принципитѣ, които движатъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Добритѣ мисли и чувства подтикватъ човѣка къмъ добро, а лошитѣ — къмъ зло. Ако се подаде на лошитѣ мисли и желания, човѣкъ намира затвора. Нѣкой казва, че не може да прави добро, понеже нѣма срѣдства. Както може да прави зло, да обира хората, така може да прави ѝ добро. Да бърка човѣкъ въ чуждитѣ кесии, това значи, да бърка въ умоветѣ и въ сърдцата имъ. Щомъ си позволява да бърка, той трѣбва да внася нѣщо хубаво отъ себе си, а не да изнася. Като влѣзешъ въ едно общество, трѣбва да внасяшъ, а не да изнасяшъ. Христосъ отиде на сватба въ Кана Галилейска и внесе нѣщо — превърна водата въ вино, т. е. Той превърна обикновения, горчивъ животъ въ добъръ, сладъкъ. Водата, която Христосъ превърна въ вино, бѣше символъ, даденъ на младоженцитѣ, да приложатъ новото учение въ живота си. Водата е носителка на новия животъ.

Ще кажете, че е невъзможно да се превърне водата въ вино. За невежия е невъзможно; за учения всичко е възможно. Въ невъзможнитѣ нѣща се криятъ елементи, съ които работятъ само възвишенитѣ и напреднали сѫщества. За тѣхъ смъртьта съдържа елементитѣ на възкресението. — Кой човѣкъ може да възкръсне? — Който може да умре. Умирането не е нищо друго, освенъ потъване на човѣка дълбоко въ земята, докато стигне пѣсъчливи пластове, презъ които да се прецеди и пречисти. Следъ това той излиза на друго мѣсто, като чистъ изворъ, н започва да пѣе пѣсеньта на новия животъ. И младоженцитѣ трѣбва да минатъ презъ пѣсъчливитѣ пластове, да се пречистятъ и да излѣзатъ като два чисти, кристални извора, да се разбиратъ и да прилагатъ Христовото учение. Какво правятъ съвременнитѣ младоженци? Първата имъ работа е да наредятъ кухнята си, да започнатъ да си готвятъ. Като живѣятъ известно време така, животътъ имъ се разваля. Окрѫжаващитѣ казватъ: Какво стана съ тѣзи млади хора, че работитѣ имъ не вървятъ добре? — Тѣ започнаха съ онзи животъ, който ферментира.

И тъй, както Христосъ превърна водата въ добро, сладко вино, което не ферментира, така и вие превърнете вашитѣ лоши и изопачени мисли и чувства въ добри, които не могатъ да ферментиратъ. Приложете този законъ не само къмъ себе си, но и къмъ своитѣ деца. Видите ли, че мислитѣ и чувствата на децата ви ферментиратъ, турете ги въ сѫдъ, да ги варите единъ-два часа на Божествения огънь, т. е. на огъня на любовьта. Това можете да направите и съ новороденитѣ деца. Преди да сѫ се проявили, турете ги на този огънь, да вратъ единъ-два часа, да придобиятъ имунитетъ, за да не се подаватъ на никакви ферменти — външни или вѫтрешни. Божията Любовь прави хората устойчиви. Който е миналъ презъ огъня на Божествената Любовь, той се отличава съ мораленъ устой. Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за любовьта. Тя е положителна сила, която върши чудеса. Тя прави превратъ въ човѣшкия характеръ: лошиятъ става добъръ, слабиятъ — силенъ, мързеливиятъ — прилеженъ. Ако жената може да подобри характера на мѫжа си, тя има любовь; сѫщото може да направи и мѫжътъ съ жена си, ако има любовь въ себе си. Ако децата въ дома ставатъ по-добри, родителитѣ имъ иматъ любовь. Видите ли, че детето ви се вкисва, ще знаете, че нѣмате любовь. Обърнете се тогава къмъ Бога, къмъ разумния свѣтъ, признайте погрѣшката си, че детето ви се вкисва, защото и вие сте ферментирали, и помолете Го да ви даде начинъ да подобрите живота си. Ще кажете, че това е покаяние. Какво е, въ сѫщность, покаянието? — Превръщане на горчивото въ сладко. Ще кажете, че не може безъ зло, безъ лошавина, безъ горчевина. Не е така, това не е въ реда на нѣщата. Лошавината, горчивитѣ елементи сѫ резултатъ на нечистотиитѣ, които ферментиратъ. Всѣки трѣбва да си има по една тайна стаичка, въ която да влиза поне по единъ часъ на день, да се изчиства. Въ този часъ, именно, ще бѫдете поканени на сватба. У нѣкои народи, когато ставатъ женитби, празднуватъ по единъ день, у други народи празднуватъ по три деня. Ако днесъ употрѣбявате по три деня за сватба, ще кажете, че сте изгубили времето си. Особено за англичанитѣ три деня сѫ много време. Тѣ казватъ, че времето е пари. Значи, ако даватъ по три деня за всѣка сватба, тѣ ще изгубятъ много пари. Ако мѣрите времето съ злато, нищо не губите, особено, когато човѣкъ знае, какъ да използува златото. За предпочитане е да бѫде човѣкъ съ добродетели, отколкото да имате много злато и да не можете да го използувате. Добродетелниятъ човѣкъ разбира живота правилно и разумно го използува. За него зло не сѫществува. Зло сѫществува само за неразбрания, за невежия. Ако майката не позволява на детето си да преяжда, зло ли е това? Нѣкой има сто милиона лева, а другъ — по-малко. По-щастливъ ли е първиятъ отъ втория? Нѣкой не е доволенъ отъ своята красота. Ако е красивъ, по-щастливъ ли ще бѫде? Ако красотата и бѣлотата сѫ свързани съ доброта и благость, тѣ сѫ на мѣстото си. Обаче, ако тѣ не правятъ човѣка добъръ и мекъ, за предпочитане е той да бѫде грозенъ.

Като се говори за бѣлота и за чернота, ние имаме предъ видъ две положителни качества въ живота. Черното може да бѫде и добро, и зло; и обратно, и бѣлото може да бѫде и добро, и зло. Бѣлиятъ предметъ може да се боядиса съ черна боя и да мине за черенъ; и черниятъ предметъ може да се боядиса бѣло и да мине за бѣлъ. Значи, не всѣкога черното е черно и бѣлото — бѣло. Съвременнитѣ хора знаятъ това нѣщо и, когато искатъ да покажатъ, че сѫ бѣли, чисти, турятъ си бѣла мазилка отгоре. Такава бѣлота лесно се изтърква. Всѣка неестествена доброта е изложена на ферментиране. Човѣкъ трѣбва да изучава мислитѣ и чувствата си, да знае, кои сѫ устойчиви и кои не и да превръща неустойчивитѣ въ устойчиви. Какъ става превръщането имъ? — Чрезъ пречистване.

Работа се иска отъ всички хора. Да работишъ върху себе си, това значи, да бѫдешъ свободенъ отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, да не давашъ ухо на тѣхъ, да не те засѣгатъ. Кой каквото иска да каже за тебе, да бѫдешъ свободенъ. Каже ли ти нѣкой една обидна дума, не се обиждай, но разгледай я като химикъ, да видишъ, каква положителна сила крие тя въ себе си. Външно може да е обидна, но вѫтрешно тя съдържа цененъ елементъ. Той трѣбва да се извади и разумно използува. Ако нѣкой ти каже, че си несъвършенъ човѣкъ, ти се обиждашъ. Какво означава думата „несъвършенъ”? Противоположна на нея е думата „съвършенъ”. Понеже човѣкъ на земята минава презъ различни състояния, както и луната, казваме, че и той, като нея, на всѣки 14 деня се пълни и празни. Щомъ се пълни, той е съвършенъ. Следователно, ако нѣкой ти каже, че си несъвършенъ, ще направишъ преводъ па тази дума и ще си кажешъ: Понеже сега се изпразвамъ, несъвършенъ съмъ. Следъ 14 деня ще започна да се пълня — тогава ще бѫда съвършенъ. Въ процеса на усъвършенствуването си, човѣкъ започва съ човѣшкото, а свършва съ Божественото. Казватъ за нѣкого, че е въ пълнотата на живота. Това означава процесъ, обратенъ на съвършенството. Тукъ човѣкъ започва съ Божественото, а свършва съ човѣшкото.

Думата „съвършенство” започва съ буквата „с”, която означава процесъ на пълнене и празнене. Положението на тази буква представя луната въ процеса на пълненето ѝ. Думата „пълнота” започва съ буквата „п”, която означава плодъ, който зрѣе. Втората буква на сѫщата дума е „ъ”. Тя означава бременность. Като изучавате думитѣ и буквитѣ, отъ които тѣ сѫ съставени, ще видите, че всѣка дума съдържа въ себе си известни закони. Това показва, че имената на хората, съ които тѣ си служатъ, иматъ дълбокъ смисълъ и значение.

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Когато Христосъ бѣше на сватбата въ Кана Галилейска, майка Му се обърна къмъ Него и рече: „Вино нѣматъ тѣзи хора”. Христосъ ѝ отговори: „Моятъ часъ не е дошълъ още”. И вие се запитвате, защо Христосъ не даде доброто вино още отначало. Съ това Той искаше да покаже, че хората не сѫ готови още за новитѣ идеи. И доднесъ още не сѫ готови. Колко свѣтли и възвишени идеи е изказалъ Христосъ, но едва ли една стотна отъ тѣхъ сѫ приложени. Повечето хора мислятъ, че знаятъ много нѣща, но ако ги накарате да свършатъ нѣкаква работа, виждаме, че или малко знаятъ, или нищо не знаятъ. Това не е за упрѣкъ, но азъ изнасямъ истинското положение на нѣщата. За да придобие истинското, т. е. слънчевото учение, човѣкъ трѣбва да потърси Онзи Учитель, Който може да го научи да превръща лошото въ добро и горчивото въ сладко. Въ слънчевото учение се забелязватъ два процеса: разлагане на свѣтлината и усилване на свѣтлината. За да се създадатъ всички камъни, растения, животни и хора, свѣтлината трѣбва да се разложи на съставнитѣ си елементи. Отъ съчетанието на тѣзи елементи зависи устойчивостьта или неустойчивостьта на тѣлата. Неустойчивитѣ тѣла ферментиратъ, а устойчивитѣ се запазватъ за вѣчни времена. Цвѣтове съ различна гѫстота сѫщо така промѣнятъ състоянията на тѣлата, особено на живитѣ. Напримѣръ, ако къмъ яснозеления цвѣтъ прибавите тъмночервена боя, ще се получи смѣсь, която ще измѣни състоянието ви. Ако покажете на бика дреха, боядисана съ яркочервена боя, той се настройва лошо и започва да боде. И думитѣ, съ които човѣкъ си служи, иматъ цвѣтове, които оказватъ известно влияние върху нервната система. Нѣкои думи оказватъ лошо влияние върху човѣка, и той започва да ферментира. Като знаете това, не казвайте на човѣка, че е нетърпеливъ, нечистъ, немораленъ и т. н. Ако видите, че нѣкой е нетърпеливъ, създайте му такива условия, които да превърнатъ нетърпението въ търпение. Ако мѫжътъ ви е нечистъ, дайте му възможность често да се кѫпе, да махне нечистотиитѣ отъ себе си, да се облекчи състоянието му. Ако мѫжътъ или жената е нечиста, трѣбва да си помагатъ взаимно, да се чистятъ. Изобщо, не си служете съ думи, които съдържатъ отрицателната частица „не”. Видите ли отрицателна проява нѣкѫде, притичайте се на помощь. Ако си служите съ отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човѣка, вие сами се свързвате съ неговия недостатъкъ.

Председательтъ на сватбата запита младоженика: „Ти си задържалъ доброто вино досега?” Да оставяме добритѣ нѣща последни, това е естествениятъ пѫть въ живота. Споредъ мене, не е най-важниятъ въпросъ, защо доброто вино е останало за най-после. По-важенъ въпросъ има отъ този, а именно: какъ може водата да се превърне въ вино. Самъ по себе си, човѣшкиятъ животъ е доста сложенъ. Ето защо, първата задача на човѣка е да превърне горчивитѣ чувства въ сладки, изопаченитѣ мисли — въ свѣтли и прави. Това не е нищо друго, освенъ изкуството, което Христосъ притежавалъ — да превръща водата въ вино. Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи, да превърне човѣкъ живота си въ пѣсень и музика, въ радость и веселие.

Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ, какъвъ ще бѫде краятъ на живота имъ. Азъ ще стана пророкъ и ще отговоря на въпроса, който ви интересува. Ако продължавате да вървите по пѫтя, по който сте тръгнали, следъ сто години най-много, отъ васъ ще останатъ само кости; мислитѣ и желанията ви ще се пръснатъ въ пространството. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще се намѣрите въ положението на блудния синъ: ще ходите окѫсани и боси, гладни и жадни и ще търсите пѫть да се върнете отново на земята. Не е добро положението на грѣшника на земята, но още по-лошо е въ астралния свѣтъ. Докато е билъ на земята, той си е хапвалъ повечко, но въ астралния свѣтъ е осѫденъ на вѣченъ гладъ. Предъ него стоятъ трапези съ богати ястия. Щомъ се приближи до тѣхъ, тѣ веднага се вдигатъ отъ мѣстата си. Той ги гони, тича следъ тѣхъ, но не може да ги достигне. Гладътъ му се усилва, но не може да го задоволи. Ако нѣкой обичалъ да се облича хубаво, като отиде въ астралния свѣтъ, ще гледа богати витрини съ разкошни дрехи, но нито една отъ тѣхъ не ще може да облѣче. Обаче, друго е положението на праведния. Когато пожелае да си хапне, трапезитѣ сами ще се спиратъ предъ него. Каквата дреха пожелае да облѣче, такава ще му се даде. Той ще се разхожда свободно изъ райската градина, ще слуша пѣнието на райскитѣ птички. Ако иска да отиде на концертъ, ще го заведатъ да слуша видни музиканти. Отъ време на време ще посещава лекциитѣ на знаменити професори.

Когато говоримъ за възможноститѣ и условията, които сѫществуватъ въ астралния свѣтъ, ние имаме предъ видъ човѣшкитѣ желания. За такъвъ свѣтъ мечтаятъ хората. Когато Христосъ направи чудото въ Кана Галилейска, Той искаше да покаже, какви възможности сѫществуватъ въ астралния свѣтъ. Той искаше да покаже на хората, съ какви сили борави разумниятъ свѣтъ. За да се приложи астралниятъ свѣтъ на земята, трѣбва да поканятъ Христа, ученицитѣ Му и Неговата майка на сватба. Христосъ представя разумния принципъ, който превръща злото въ добро; ученицитѣ Му представятъ хората, а майката Христова — съединителната връзка между духовния и физическия свѣтъ. Разумниятъ принципъ може да измѣни свѣта, не външно, а вѫтрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено. Майки и бащи пакъ ще има, но ще изпълняватъ предназначението си съзнателно и съ любовь. Всички сегашни професии и занаяти пакъ ще сѫществуватъ, но ще се изпълняватъ добросъвестно и съ любовь. Учители, свещеници, проповѣдници, общественици, министри, търговци ще работятъ въ чистота, безъ измама и лъжа. Ако платътъ, който търговецътъ продава, е смѣсь отъ вълна и памукъ, той ще го продава за такъвъ, а нѣма да го продава за чистъ вълненъ. Всѣка отрицателна мисъль и всѣко отрицателно чувство, съ които хората си служатъ на земята, взиматъ реаленъ образъ въ астралния свѣтъ. Затова се казва, че човѣкъ не може да се освободи отъ дѣлата си нито на този, нито на онзи свѣтъ. Следователно, като мине лоша мисъль презъ ума ви, отправете къмъ нея мѫдростьта; като мине лошо чувство, напримѣръ, омраза, въ сърдцето ви, отправете къмъ него любовьта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете къмъ нея истината. Отправяйте къмъ отрицателното нѣщо положително, съ което да му въздействувате. Ако ви сполети нѣкакво нещастие, мислете за щастието. Ако ви посети нѣкаква болесть, мислете за здравето. Какво правя азъ съ болестьта? Като ме посети нѣкоя болесть, не я пѫдя, но я поканвамъ да си поговоримъ малко. Питамъ я, кѫде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за нѣкѫде, но се отбила и при мене. Тогава азъ ѝ давамъ да си хапне и, като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постѫпвамъ и съ злото. Ако се отнасяте добре съ болеститѣ, съ злинитѣ и нещастията, характерътъ имъ ще се смекчи, и тѣ постепенно ще отслабватъ, докато единъ день изгубятъ силата си. Тѣ ще минаватъ и заминаватъ покрай хората, безъ да ги измѫчватъ.

И тъй, ако искате да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си, прилагайте новото слънчево учение, т. е. учението на Христа. Често се пѣятъ пѣсни за Христа, наричатъ Го слънце на живота, но като дойдатъ страданията, всички започватъ да пъшкатъ, да викатъ „охъ, ахъ!” Охкането означава, че колелото на живота ви е лишено отъ ось. Кажете си: Моето колело трѣбва да има ось и да се върти. Ахкането пъкъ означава, че мисъльта ви не е чиста. Кажете си: Моята мисъль трѣбва да бѫде чиста и света. Ще кажете, че това сѫ прости работи. Въ тѣзи нѣща, именно, се заключава философията на живота. Никога не казвайте „не мога”. Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога азъ, не можешъ ти, не може той — нисходещи. Мога азъ, можешъ Ти, Господи, Който си надъ мене; може Той, великиятъ Духъ — възходещи степени. Както съ помощьта на скрипцитѣ можете да спущате тежки предмети надолу, така сѫщо можете съ тѣхъ и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мѫжътъ спуща жена си долу и казва: Нали си добра, качвай се нагоре! И жената прави сѫщото съ мѫжа си. Обаче, тѣ трѣбва да постѫпватъ точно обратно: и двамата да си съдействуватъ за своето изкачване. Жената се страхува да тури мѫжа си горе, да не би да не се върне. Колкото е възможно да не се върне отгоре, толкова е възможно, и като го пусне долу, да не се върне. Нѣма защо мѫжетѣ да се страхуватъ да не изгубятъ женитѣ си; сѫщо и женитѣ не трѣбва да се страхуватъ за мѫжетѣ си. Човѣкъ е мѫжъ и жена едновременно. Щомъ има умъ и сърдце, той носи въ себе си и мѫжа, и жената.

Стремете се къмъ методитѣ на новото учение, за да решите правилно задачитѣ на живота си. Не мислете, че можете да постѫпвате, както искате, безъ да носите последствията на вашитѣ постѫпки. Ако си огорченъ, не търси виновника за огорчението, но си кажи: Заради Господа мога да превърна горчевината си въ сладость. Заради Господа жената може да възпита и мѫжа, и децата си. Сѫщото може да направи и мѫжътъ. Жена, която очаква на мѫжа си да я храни и подържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си съ мисъльта, тѣ да я гледатъ на старини, нищо добро не може да внесе въ тѣхъ. Такива синове и дъщери ще вървятъ по стария пѫть. Тѣ ще бъркатъ въ джобоветѣ на родителитѣ си, безъ да мислятъ за тѣхъ. Понеже родителитѣ сѫ тѣсно свързани съ децата си, първи тѣ могатъ да имъ дадатъ примѣръ отъ новия животъ. Първо тѣ трѣбва да ги запознаятъ съ великитѣ принципи на живота. Ако между мѫжа и жената въ единъ домъ има несъгласие, децата имъ непремѣнно ще боледуватъ. Децата сѫ здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живѣятъ въ хармония и въ съгласие помежду си. Нѣма ли хармония и съгласие между тѣхъ, никакъвъ лѣкарь, никакъвъ педагогъ не може да помогне на децата имъ. Прилагайте Христовитѣ принципи въ личния, семейния и обществения животъ, не за свои лични, материални нужди, но за подобрение на вашия животъ, както и за подобрение живота на вашитѣ ближни. Ако нѣкой дойде при мене, да ме пита, какъ да оправи личнитѣ си смѣтки и задължения, азъ нѣма да му дамъ никакъвъ съветъ. Моитѣ съвети сѫ за хора, които искатъ да напредватъ умствено и духовно, да повдигатъ душата си.

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Правете и вие добро, ново вино, понеже е необходимо за сегашния животъ. Само доброто вино може да освободи човѣка отъ смъртьта. Какво представя смъртьта? — Робство. Значи, смъртьта, грѣхътъ, страданието заробватъ човѣка. Велико изкуство е да превърнешъ грѣха въ правда, страданието — въ радость, а смъртьта — въ животъ. Който не е придобилъ това изкуство, той счита, че хората сѫ лоши. Мѫжътъ казва, че жена му е лоша, иска да се освободи отъ нея; жената казва, че мѫжътъ ѝ е лошъ, и тя иска да се освободи отъ него. Мѫжътъ мисли, че ще се освободи отъ жена си, като я напусне. И жената мисли по сѫщия начинъ. Мѫжътъ се освобождава отъ жена си, само като не мисли за друга жена. Тогава той работи съзнателно върху себе си и се повдига. Мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива. Така сѫщо той трѣбва да излѣзе и вънъ отъ себе си, отъ своята личность и да мисли за възвишеното. Само така той ще разбере, че нито мѫжътъ е робъ на жената, нито жената — на мѫжа, и ще изпълни своето предназначение. Не само човѣкъ е свободенъ, но и животното. Лошитѣ отношения на хората къмъ животнитѣ сѫ причина на много болести. Бѫдете внимателни и добри къмъ животнитѣ.

Напълнете сѫдоветѣ си съ чиста вода, извикайте Христа, ученицитѣ Му и Неговата майка да присѫтствуватъ на сватбата ви. Когато председательтъ на сватбата, т. е. вашиятъ умъ пие отъ доброто вино, тогава ще разберете смисъла на новото учение, което Христосъ проповѣдва отъ две хиляди години насамъ. Като пиете отъ доброто вино, ще станете радостни, весели и силни. Само силниятъ може да победи и да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Само търпеливиятъ ще издържи докрай. Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ”. Подъ думата „нищъ” не се разбира слабъ човѣкъ. Нищиятъ е силенъ за доброто, за великото въ свѣта, но не и за злото и низкото.

Пожелавамъ ви отъ днесъ да прилагате изкуството на Христа, да превръщате водата въ вино, да възприемете новото учение, а съ него заедно и новия животъ. Не се обезсърдчавайте отъ земния животъ, защото чрезъ него придобивате опитности. Отъ хиляди години насамъ човѣкъ слиза на земята да събира знания и опитности. Единъ день, когато свърши земното училище, Богъ ще каже: Време е вече моятъ синъ да напусне земята и да се върне при мене. Стариятъ казва, че не може да учи. — Нѣма стари хора на земята. Две категории хора познаваме: стари, мѫдри хора, които прилагатъ доброто, и стари, които си служатъ съ злото. Когато се погледнете въ огледалото и кажете, че сте старъ, причината за това се крие въ лошитѣ мисли и чувства, които ви занимаватъ. Добритѣ, възвишени мисли и чувства правятъ човѣка младъ. Лошитѣ мисли и чувства го втвърдяватъ и състаряватъ. Такъвъ човѣкъ е осѫденъ на смърть. Видите ли, че нѣкой клонъ на дървото се е втвърдилъ, той изсъхва. Докато клонетѣ сѫ гъвкави, еластични, казваме, че има животъ въ тѣхъ.

Когато евреитѣ огрубѣха, тѣ станаха жестоки и корави. Христосъ умрѣ, но следъ три деня възкръсна. Следователно, ако родителитѣ искатъ децата имъ да живѣятъ по-дълго време на земята, между тѣхъ трѣбва да цари хармония и съгласие. Ако искате близкитѣ ви да живѣятъ по-дълго време на земята, отношенията ви съ тѣхъ трѣбва да бѫдатъ хармонични. Висшето, т. е. Божественото въ човѣка, това е Христосъ, Когото всѣки моментъ разпъваме. Докато Христосъ е у васъ, превръщайте черното въ бѣло, злото въ добро, загубата въ печалба. Ако днесъ имате загуба, не се обезсърдчавайте, но кажете: Добъръ е Богъ, утре ще ми даде нѣкаква печалба. Когато умре нѣкой отъ домашнитѣ ви, не скърбете, защото той пакъ ще дойде на земята. Човѣкъ умира, за да цъвне отново; пресажда се, за да се облагороди. Въ всичко, което става съ васъ и около васъ, виждайте великата и мощна Божия дѣсница. Тя работи навсѣкѫде.

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Ако вашето вино ферментира, ще знаете, че е отъ земята. Доброто вино, което не ферментира, е отъ небето. Какво трѣбва да се направи съ ферментиралото вино? — Да се превари. Така трѣбва да се проповѣдва на сегашнитѣ хора, да знаятъ, че има вино, което никога не ферментира. Вижте, какъвъ е днешниятъ день. Изтокъ е чистъ, нѣма нито едно облаче на небето. Това показва, че всичко, което ви говоря, може да се реализира. Слънцето казва: Отворете прозорцитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце, и животътъ ви ще се преобрази. Днесъ на фронта умиратъ хиляди хора, за да се родятъ отново. Новото учение приготвя нови условия за идването на добри, умни и благи хора.

Прочетете 20 и 21 глава отъ Откровението, да видите, какво Господъ готви за човѣчеството. Сега азъ проповѣдвамъ на българитѣ, защото Богъ е решилъ да ги благослови. Всички ще се подобрятъ, ще станатъ добри хора. Всички свещеници, проповѣдници, учители, майки и бащи ще проявятъ доброто въ себе си и ще говорятъ на единъ езикъ. Господъ казва: България ще бѫде благословена! Времето ще покаже, истина ли говоря, или не. Всички ще бѫдете носители на новото учение по свѣта. Така е решилъ Богъ, а каквото Той решава, не се разваля. Не се обезсърдчавайте и бѫдете благодарни за това, което Богъ ви е далъ. Всѣка година Той ще ви дава все повече и повече. Той ще ви дава отъ новото вино, отъ което нѣма да се опивате. — Какво ще стане съ България? — За България иде голѣмо добро, което всички трѣбва да приематъ доброволно. Ако не го приематъ доброволно, насила ще го приематъ, но Богъ нѣма да отмѣни решението си. Какво правятъ майкитѣ съ своенравнитѣ си деца? За да приематъ благото, доброто, което имъ даватъ, тѣ ги набиватъ.

Идете сега по домоветѣ си и носете новото учение навсѣкѫде. Когато не сте доволни отъ себе си, не казвайте, че сте лоши, но кажете: Изпразнихъ сърдцето си, за да стана по-добъръ; изпразнихъ главата си, за да внеса въ нея новото и да поумнѣя. Така трѣбва да постѫпва всѣки, който отива на сватба. Той ще бѫде облѣченъ съ нови и чисти дрехи. Каже ли нѣкой, че е старъ, той е на пѫть за подмладяване; каже ли нѣкой, че е младъ, той е на пѫть за възмѫжаване. Богъ е решилъ, старитѣ да подмлади, а младитѣ — да направи умни и добри.

И тъй, пита ли ви нѣкой, въ какво се заключава новото учение, ще отговорите: Новото учение има за цель да превръща водата въ добро вино, което никога не ферментира. Какво означава думата „вино”? Буквата „В” означава съединяване на човѣшката душа съ Бога. Буквата„И” означава слизане на човѣка къмъ страдащитѣ, за да имъ помогне, и после пакъ да възлѣзе къмъ Бога. Буквата „Н” означава примиряване съ противоречията въ живота. Буквата „О” означава използуване на Божественитѣ условия, които сѫ вложени въ човѣка.

8. Беседа отъ Учителя, държана на 4 августъ, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...