Jump to content

1928_09_14 Външни и вѫтрешни влияния


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Външни и вѫтрешни влияния

 

5 часа сутринъта

 

Отче нашъ

 

Допуснете, че ви дадатъ задача за докторатъ по философия, техника или друго нѣщо. И ви зададатъ тема: “По наклонена площь”. Какво разбиратъ отъ думитѣ: по наклонена площь? Той върви по наклонена площь. Въ морално отношение не му върви. Успѣхъ нѣма да има. Де е злото, че върви по наклонена площь? Трѣбва да се опредѣли съ колко е наклонена площьта. Кой наклонъ е най-опасния?

 

MOK_BU_7_1.GIF           

 

Да кажемъ, че той върви по една хоризонтална площь. Значи, при наклонената площь има известна опасность, а при хоризонталната - по-малка е опасностьта. Питамъ сега: ако тѣ сѫ две плоскости, ако едната е планински върхъ, а другото е долина или равнина? Двама души сте вие. Явите се въ свѣта. Тогава ви дадатъ изборъ, да си изберете живота по наклонена площъ или по хоризонтална площь. Сега каква е вѣроятностьта за тѣзи двама души; можете ли да предвидите вие, като трето лице, като арбитъръ, кой кое ще избере въ дадения случай? Тѣ сѫ разгледани нѣщата отъ чисто реалистично гледище.

 

            Мога да ви дамъ едно обяснение. Да допуснемъ, че влѣзете въ единъ класъ отъ стотина души ученици. Обаче въ този класъ има само единъ човѣкъ съ сини очи, а другитѣ сѫ съ черни или кафяви очи. Да кажемъ, че нѣкой влѣзе въ класа, може ли да предскажете, като се сприятели този човѣкъ, кой приятель ще си избере? Какъвъ ще бѫде приятельтъ му? Да избере съ сини очи има само една възможность. А да избере съ кафяви очи има по-голѣма вѣроятность. Първиятъ, като избере съ сини очи, то вториятъ следъ него, нѣма вече изборъ. Но не всички тѣзи съ кафяви очи сѫ еднакви.Онзи, първиятъ има преимущество. Какво да кажемъ, че не върви по наклонна площь, [...]. 50 на сто е вѣрно, че наклонна[та] площь е опасна. Рѣкитѣ по наклонна площь текатъ, а на хоризонтална площь рѣкитѣ не текатъ. Всички рѣки, на които наклонътъ е много голѣмъ, правятъ голѣми издълбавания и дали нѣкой човѣкъ върви по наклонна площь или по хоризонтална, това може да се опредѣли отъ физиогномиститѣ. Тѣ опредѣлятъ условията на живота. Може да се покаже дали човѣкъ върви по наклонена площь или по хоризонтална. Природата е съчетала всички възможности, че да си помагатъ. Всѣка наклонна площь има отношение съ една хоризонтална площь.

 

MOK_BU_7_2.GIF

 

            Питамъ сега: Д е кола, която се движи, предава своитѣ енергии на точката С и чрезъ точка С[1] на предмета В. Всѣкога, при съприкосновение, се предава енергия. Следователно, всѣкога при едно съприкосновение, при каквото и да е съприкосновение въ свѣта, има две възможности: или ще предадешъ или ще дадешъ. Науката въ свѣта седи въ това, да опредѣли пѫтя, по който човѣкъ е дошълъ. Щомъ дойде човѣкъ, той трѣбва да знае по какъвъ пѫть е дошълъ. Ако е дошълъ по една наклонена площь или по една хоризонтална площь, то си има своитѣ причини отъ чисто физическо гледище. Ако у насъ не сѫ развити способности за причини и последствия, по каква площь е дошълъ? По наклонена площь може да се сѣе жито. Вие може да кажете: “Какво отъ това?” Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живѣете въ единъ свѣтъ и че вашитѣ бѫдещи възможности зависятъ отъ житото, отъ царевицата. Да кажемъ, че вашиятъ баща е земледѣлецъ и вие имате желание да следвате. Ако житото и царевицата станатъ, то баща ви ще отпусне, ще отдѣли средства, за да ви прати въ странство. Но, за да стане царевицата, зависи отъ характера на наклонената площь. Всѣкога въ природата единъ характеръ, който е енергиченъ, той върви по наклонената площь. Има слизане, импулсъ има въ неговитѣ движения. А онези хора, които вървятъ по хоризонталната площь, тѣ сѫ флегматици и тѣхната дейность се опредѣля отъ онѣзи, които вървятъ по наклонената площь.

 

Нѣкой казва: “По наклонена площь не трѣбва да се ходи, презъ права, хоризонтална площь трѣбва да се ходи.” Въ това отношение нѣкой може да каже: “Въ моя характеръ има лоша черта, азъ пиша много импулсивно.” Импулсивностьта, това значи една наклонена площь. Трѣбва най-първо да се опредѣли наклона на вашата наклонна площь. Вие не сте опредѣляли силата на вашата импулсивность. Отъ импулсивность до импулсивность има разлика. Нѣкой каже и свърши, направи. Той не говори общо. Напримѣръ нѣкои деца сѫ много импулсивни. Нѣкое дете ще настоява, ще плаче, докато се изпълни желанието му. Нѣкой пѫть може да остане само съ плакането, а нѣкой пѫть може да получи нѣкой подаръкъ. Подаръкътъ може да бѫде двоякъ. Нѣкой пѫть това, което иска детето, му се дава, а нѣкой пѫть бащата може да донесе една тояжка. И тояжката е подаръкъ. Понеже детето е вървѣло по една наклонена площь и тогава енергията отъ пръчката се предава на детето. Минава енергията, тя се трансформира. И отъ детето известна енергия протича въ тоягата. А бащата, понеже е уменъ, то тази енергия протича въ известенъ резервоаръ и бащата я складира за бѫдеще. И ако бащата не прави така, то това дете за бѫдеще нѣма да забогатѣе. Този въпросъ има известна философска страна. Ако вие сте едно дете и бащата слага тояжката нѣкѫде въ васъ, вие ще почувствувате известна енергия. Бащата може да сложи тоягата въ рѫката. Старитѣ учители биеха децата. Първия пѫть, когато го биятъ, детето не знае какво нѣщо е тънката пръчка и подава рѫката си. Но втори пѫть детето си оттегля рѫката.

 

            Въ живота се явяватъ редъ противоречия въ сегашното развитие на човѣка. И ние седимъ и размишляваме защо животътъ е създаденъ по единъ или по другъ начинъ. Той е създаденъ по чисто наученъ начинъ. Имашъ известна мѫчнотия, то е една задача. И задачи ще имашъ. Имашъ нужда да носишъ обуща, шапка, да лѣгашъ, да ставашъ, това е все задача - проблеми въ свѣта.

 

            По какви съображения се яви гладътъ въ свѣта? Не сте си задавали този въпросъ. Гладътъ е най-мощната сила, която кара цѣлото органическо царство. И хората казватъ: “Прегладнѣхъ.” Той гладувалъ, гладувалъ и после не му се яде вече. Дойде до едно състояние и заспи. Прегладнява, значи до едно състояние дохожда на умора. Имашъ само едно желание интесивно и после се уморявашъ и имашъ желание да заспишъ. Предпочиташъ да заспишъ отколкото да ядешъ. Има ли нѣкаква връзка между глада и спането? Да кажемъ, че децата играятъ на лотария. Всичкитѣ билети сѫ 100 и 10 билети печелятъ. 10 души сѫ взели билети, можете ли да опредѣлите научно, кой ще вземе печалбата отъ тѣзи билети? Вие може да кажете, че това върви по произволъ. По видимому така е, вие имате известна ваша мисъль, вие имате една лотария, можете ли да знаете, каква е вѣроятностьта за постижението отъ нея? Вие имате една лотария. Има 10 възможности за печалба. Това сѫ най-щастливитѣ добри условия, при които вашата мисъль може да се реализира. Това представлява първата печалба; втората печалба представляватъ условия, пакъ благоприятни, но не толкозъ и т.н. И най-после ще имате билетъ при най-малка печалба. Т.е. ти си при най-беднитѣ условия, при които може да се реализира вашето желание. Значи има една междина, която ще покаже възможноститѣ. Сега отъ какво зависятъ тѣзи вѫтрешни възможности? Лотарията изкуство ли е или занимание?

 

            По наклонната площь трѣбва да ходятъ умнитѣ хора. Зависи отъ тази площь, каква е? Дали е гладка или е хълмиста? Тази площь си има своитѣ служби. Но има единъ, който върви по наклонната площь, той върви като на хазартна игра. Ако не употрѣбишъ своя умъ и своята воля и се оставишъ по течението, какво ще стане отъ тебе. Че каква лошевина има да се върви по течението? За нѣкои казватъ: “Върви срещу течението.” Нѣкои казва: “Може да се върви срещу течението.” Но тази максима не се потвърдява. Сегашнитѣ параходи вървятъ по течението и срещу течението. Значи, зависи отъ това дали влагашъ своята воля или своя умъ. Нѣкой казва: “Срещу общественото течение не трѣбва да се върви.” Други казватъ друго: “По течението не трѣбва да се върви.” Кое е моралното? Ако си при нѣкоя рѣка и живѣешъ самъ, до града е далече - 40-50 км., или трѣбва да вървишъ съ лодка. Рѣката изтича отъ града и минава покрай твоето жилище. Тогава, когато отивашъ въ града, вървишъ срещу течението, а когато се връщашъ у дома си, вървишъ по течението. А може разположението да е обратно - рѣката минава покрай твоята кѫща и после отива въ града. Тогава ще бѫде обратното. Де е погрѣшностьта на това твърдение? Всѣкога въ природата вървишъ “за” и “срещу”. Но нѣкой ще каже: “Въ свѣта не може ли безъ зло?” - Не може. Свѣтътъ, както е създаденъ сега, за да има течение на една рѣка, за да има каквото и да е течение, трѣбва да има едно малко наклонение.

 

            Допуснете, че когато вие вървите противъ течението, то е зло. А когато вървите по течението, то е добро. Въ първия случай ще харчите повече енергия, а при втория случай, ще печелите енергията и работата по-лесно ще се свършва. Онзи, който работи съ злото, винаги губи. А онзи, който работи съ доброто, той печели. Онзи, който прави добро, и той губи понѣкой пѫть. Когато нѣма никакво зло, тогава нѣма да има никакво движение, никакъвъ импулсъ. Злото въ това отношение е само една възможность. И ако вие не знаете какъ да използувате тази възможность, то ти ще превърнешъ една възможность да стане зло. Да опредѣля, че вие имате една тенджера отъ медь; ти не си запознатъ съ законитѣ на оловото и безъ да калайдисате сѫда, сварите бобъ. Нѣкой ви казва: “Следъ като сварите боба, веднага да го извадите отъ сѫда, бобътъ да не пресѣдява въ този сѫдъ.” Вие ще кажете: “Защо да не седи въ този сѫдъ?” Ако оставите вашия бобъ, какво ще стане? Злото е, че този бобъ ще отнеме нѣщо отъ бакъра. Ще стане една обмѣна на тѣхнитѣ енергии и ще има отравяне.

 

            Следователно, всичкитѣ наши морални правила си иматъ своя произходъ. Казваме: “Не лъжи!” Лъжата си има свой произходъ. Или казваме: “Говори истината. Бѫди твърдъ. Бѫди прилеженъ. Не бѫди ленивъ.” Това сѫ известни правила, които служатъ за успѣха на живота.

 

            Вие искате да бѫдете щастливи. Вие искате да вземете най-хубавото положение - първия билетъ. И казвате: “Да бѫда азъ единъ князъ, богатъ човѣкъ.” Въ единъ вестникъ пише едно антрефиле[2], че единъ българинъ се е оженилъ за една богата американка. Каква вѣроятность има въ това? Той внесълъ една голѣма сума - 5 хиляди долари, да се раздадатъ на 5 души писатели. Ще кажете: “Ето единъ българинъ, който може да оправи работитѣ на България!” Това твърдение на вестницитѣ вѣрно ли е? Това сѫ възможности. Като дойдете въ свѣта, ще приемете живота въ неговото положение. Всѣки единъ човѣкъ да приеме условията, при които се ражда, и да почне да ги изучава. Той трѣбва да изучи окрѫжающата среда, каква е обстановката, дали е поле или планина. Баща му, дѣдо му, баба му какви сѫ били. И ако той е уменъ човѣкъ, той всѣкога ще може да опредѣли какво ще бѫде неговото положение въ свѣта. За какво го е предназначило Провидението?

 

            Вие казвате нѣкой пѫть: “Даже като вѣрвамъ въ Бога, какво ще ми даде Господь?” Тогава азъ ще задамъ този въпросъ: Като свиря на цигулка, какво ще ми даде цигулката? Ако дѣламъ съ тесла като дърводелецъ, какво ще ми даде теслата? Ако зная да дѣламъ, теслата ще ми даде нѣщо, но ако не зная да дѣламъ, нѣма да ми даде нищо. Ако човѣкъ знае да дѣла, всѣки ще го повика; ако не знаешъ да дѣлашъ като майсторъ, тогава кой ще те повика? Ти казвашъ: “Да мисли човѣкъ.” И мисъльта е нѣщо творческо. Ако знаешъ какъ да мислишъ, добре е. Но ако не знаешъ какъ да мислишъ?

 

MOK_BU_7_3.GIF

 

            Това колело да го направятъ на хороскопъ. Да кажемъ, че [въ] единъ хороскопъ при точката А се показва Венера съ едно добро съчетание съ Слънцето и съ Марсъ. Какъвъ ще бѫде този човѣкъ? А да допуснемъ, че Сатурнъ е въ най-високата точка С, на зенита. Той има влияние. Какво влияние ще окаже той на Венера? Сатурнъ е бащата. Да кажемъ, че Венера е дъщерята. Тази дъщеря върви отъ А къмъ С, отива къмъ бащата. По този пѫть има доста красиви момци. Тя е красива мома. Всички тия течения влияятъ на Венера. Понеже той обича дъщеря си и момците я обичатъ. Тогава бащата взима всички предохранителни мѣрки и казва: “Азъ трѣбва да си дамъ думата.” Когато ти се движишъ по известна орбита къмъ баща си, това сѫ вѫтрешнитѣ условия и тамъ има и посторонни влияния.

 

            Да кажемъ, че ние искаме да направимъ нѣщо. И казваме: “Чакай, какво ще каже баща ми, да изпълня неговата воля.” Искаме да сме подъ влиянието на Бога. Това сѫ вѫтрешнитѣ влияния. А има и външни и вѫтрешни влияния. А понѣкой пѫть очистя и махна С, затрия го отъ ума си. Има нѣкои нѣща, които сѫ вѣрни, а други не сѫ вѣрни. Напримѣръ нѣкой казва: “Азъ съмъ безвѣрникъ.” И ти го убеждавашъ. Имашъ ли право да го убеждавашъ. Понеже хората сѫ създали единъ изкуственъ богъ и сѫ накарали хората да вѣрватъ въ единъ лъжливъ богъ. Той, като се освободи отъ вѣрата въ изкуствени богове, тогава не се ли е освободилъ? Тогава азъ, като му кажа: “Ти си безвѣрникъ”, азъ съмъ безбожникъ, защото като вѣрвамъ въ единъ изкуственъ богъ, то вѣрването ми е лъжливо. Да кажемъ, че вълкътъ дохожда и казва, че вѣрва въ Бога и азъ ще му докажа, че вѣрването му е лъжливо. Ако вълкътъ каже, че е роденъ отъ овца, азъ ще му кажа: “Можешъ ли да пасешъ трева?” Агнето дойде и каже, че е родено отъ майка вълчица. И това не е вѣрно.

 

            Това, въ което вѣрвашъ, трѣбва да имашъ качества отъ него. Ако вѣрвашъ въ Бога, ще приличашъ малко на Него. Тогава ще си уменъ. А сегашнитѣ хора мислятъ, че като вѣрватъ въ Бога, ще обезумѣятъ. Кога става това? Той ще си направи единъ господь като идолопоклонникъ и казва: “Малко парици ми трѣбватъ.” На първия день каже така, на втория день - сѫщото и т.н. И най-после му каже: “Не разбирашъ ли ти?” И такъвъ човѣкъ най-после ще обезумѣе. Ти намѣри едно живо сѫщество, а не глупаво сѫщество, което ти си създалъ въ ума си. А Великата реалность, Богъ, като Му кажешъ веднъжъ, Той разбира. И като се молишъ много пѫти и Той не отговаря, тогава ти вървишъ по единъ погрѣшенъ пѫть и ти си създалъ единъ кумиръ. Като идешъ при Него нѣма да плачешъ. Той ще каже да престанатъ сълзитѣ. И ще ти каже причинитѣ, защо си страдалъ. Ти ще Му кажешъ: “Вечерно време въ гората се лутамъ.” Господь ще каже: “Нѣмаше защо да се луташъ вечерно време въ гората. Стой и после, като се съмне, тръгни.”

 

            Природата не търпи еднообразие. Богъ е една Разумность, толкова разнообразна, че всѣки день, всѣка минута, всѣка секунда имаме да видимъ нѣщо красиво въ всичкитѣ Негови прояви. И не само въ този животъ, но и въ цѣлата вѣчность има какво да видимъ въ величието на Бога. Той нѣма да ти се покаже само въ една форма. Само по единъ начинъ. Казватъ за нѣкого: “Той е религиозенъ човѣкъ, но не е уменъ човѣкъ.” Тогава той си е направилъ кумиръ. Напримѣръ единъ цигуларъ, като си създаде идеята, че свири и че като него нѣма другъ. Той е на погрѣшенъ пѫть. У него трѣбва да има непреривенъ процесъ на свирене. Той, като постигне една техника, трѣбва да знае, че предъ него има друга една техника. Напримѣръ по цигулка си виртуозъ, но ако ти дадемъ пиано, ще може ли да свиришъ. Нѣкой казва, че е виртуозъ и че може да свири на латерна.

 

            Знанието, което ние имаме, животътъ, съ който разполагаме, цѣлиятъ нашъ земенъ животъ е забавление за други разумни сѫщества. Ние имъ служимъ просто за развлечение. За умнитѣ сѫщества въ свѣта ние на земята имъ служимъ за забавление. И когато тѣ искатъ да гледатъ театъръ, тѣ идватъ тукъ и гледатъ какъ нѣкой пъшка подъ нѣщо; какъ нѣкой плаче, въздиша, а нѣкой иска да се беси. Какъ нѣкой [...] баща му умрѣлъ, майка му умрѣла и прочие. Нѣкой ангелъ строи една система, уморилъ се и Господь му далъ една малка отпуска, да гледа представление тукъ на Земята. Интересенъ сюжетъ представлява, като гледа какъ тичатъ тукъ и плачатъ. Той има фотография, тъкмо заплачешъ, те фотографира и тури плочата въ торбата си. Искашъ да откраднешъ, той пакъ форографира и тури въ торбата. Него го интересува механическата страна. Онзи, който открадне, какви движения прави?

 

            Онова дете, което се е качило на едно дърво, за да вземе плодове, това по отношение на хората е престѫпление, но по отношение на Първичната Причина не е престѫпление. Нѣкой ще каже, че този моралъ не е валиденъ. Единъ богатъ плантаторъ направилъ градина, дошло едно дете да вземе плодъ отъ градината и слугата започналъ да го налага. Плантаторътъ казалъ на слугата: “Защо го биешъ? Пуснете го!” И му далъ цѣла кошница плодове. И му казалъ: “Втори пѫть, като минешъ, пакъ ела.” А на слугата казалъ: “Нѣма да го биешъ.” Слугата го налага, а господарьтъ му дава. Това е защото слугата разсѫждава по единъ начинъ, а господарьтъ по другъ начинъ. Господарьтъ е свободенъ. Ние въ съвременния моралъ приличаме на този слуга. Нѣкой казва: “Ако даваме постоянно, ще се свършатъ благата.” Не, Божиитѣ блага сѫ нескончаеми. То е както да си при единъ голѣмъ изворъ. Напримѣръ има единъ голѣмъ изворъ и единъ човѣкъ взима отъ него една кофа вода и го налагатъ. Тази вода нѣма ли да изтече, ако не вземешъ кофа вода. Има нѣща, които не могатъ да направятъ частна собственость. Отъ тази вода всѣки день идватъ и взиматъ. Моралътъ е вѫтре, при схващането на Божествения свѣтъ трѣбва да имаме морала на този плантаторъ. Да имаме широко сърдце и само така може да продължи нашия животъ.

 

            Ние всѣки день казваме: “Защо е тази работа така и онази работа?” Вие едновременно трѣбва да знаете да вървите по наклонна площь и по хоризонтална площь. Човѣкъ, който не знае и дветѣ, той не разбира живота. Ученикътъ трѣбва да разбира и дветѣ. Нѣкой върви по наклонна площь. Нѣма нищо лошо отъ това. Има нѣкои, които не само слизатъ по наклонна площь, но и се качватъ по наклонна площь. А нѣкои вървятъ по хоризонтална площь. Най-труднитѣ условия сѫ най-красивитѣ условия. И условията, които не сѫ придружени съ мѫчнотии, и тѣхнитѣ придобивки сѫ малки. Въ това отношение вие трѣбва да учите.

 

            Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае, коя е основната черта на неговия характеръ, на която всѣкога може да разчита. Една задача имате въ този животъ - да намѣрите въ васъ една черта, която никога да се не мѣни. Вие да си я знаете. И когато стѫпите на тая основа, тогазъ въ васъ ще се яви таланта и гениалностьта. Една черта, на която всѣкога можешъ да разчиташъ. И много неуспѣхи въ насъ се дължатъ на това, че нѣма на какво да разчитаме въ себе си. Напримѣръ ти имашъ идеята за Бога. Дойдатъ ти изпитания и тогава казвашъ: “Почвамъ да се съмнявамъ въ Бога.” А щомъ имашъ истинската идея за Бога, идея, на която можешъ да разчиташъ, тогава нѣма да има тази идея за Бога[3] въ тебе при изпитания. Или да кажемъ, че си добъръ човѣкъ. И ако твоето добро не може да издържи до края, тогава остави това добро. Или вземи постоянството. Ако твоето постоянство не може да издържи до край, тогава остави това постоянство.

 

            Казвашъ, че можешъ да изгубишъ вѣрата си. Вѣрата не може да се губи. Или казвашъ: “Богъ ще ме изостави.” Ти тогава не познавашъ Бога, щомъ разсъждавашъ така. Напримѣръ, момата казва: “Моятъ възлюбленъ може да умре.” Че отъ где знае, че той може да умре? Ти казвашъ: “Всички хора умиратъ.” Има изключение. Всички вѫжета, които влизатъ въ кладенеца, все се кѫсатъ отъ дълго употрѣбление. Но вѫжета, които не сѫ влизали въ кладенеца, не се кѫсатъ. Тогава какво ще кажете? Първото нѣщо е: ученицитѣ трѣбва да се освободятъ отъ онѣзи наследствени заблуждения. Сега е редъ за освобождаване отъ заблуждението и да се види какво ще остане, като се освободишъ отъ тѣзи заблуждения. Това е най-малкиятъ капиталъ, съ който можешъ да разполагашъ, при каквито и да е условия.

 

            Разбира се, при сегашнитѣ условия на живота, ще кажете, че е трудно това за приложение. Единъ американецъ отишълъ въ Германия и попиталъ единъ философъ така: “Нѣма ли кѫсъ срокъ за изучаване философията?” Философътъ му казалъ: “Има и кѫсъ срокъ. Може и за 6 месѣци.” И му казалъ още: “Когато Господъ иска да направи тиква, туря срокъ 6 месеца, а когато иска да направи дѫбъ, туря срокъ 100 години.” Има добродетели, които приличатъ на тиква, а други, които приличатъ на дѫбове. Има вѣрвания, които приличатъ на тиква, а други - на дѫбове. Има наука, която прилича на тиква, а друга, която прилича на дѫбъ. За всичко, за всичко може да приложите това правило. Нѣкой казва: “Какъ кратковремененъ е животътъ!” Тогава азъ му казвамъ: “Този е отъ тревитѣ.” Нѣкой бърза, тогава азъ му казвамъ: “Този е от тиквитѣ.” Нѣкой има широко сърдце. Рекохъ, този е дѫбъ. Нека тиквитѣ да бързатъ. Тиквата много бърза. Дѫбътъ израства първата година малко и казва: “Стига толкозъ.” А тиквата я видишъ за 10 дена пуснала цѣло стъбло и мисли, цѣлия свѣтъ е завладяла. Но дойде есеньта и тя увѣхне. А дѫбътъ израстне малко първата година.

 

            Рекохъ, ако вашето вѣрую е вѣруюто на тиквата, тогава вие сте за тенджерата. Ако бързашъ, Господь ще ти каже: “Тукъ ще останешъ.” Господь казва: “Щомъ бърза този човѣкъ, направете го тиква.” Богъ вижда твоя вѫтрешенъ стремежъ. Богъ, като обърне внимание върху тебе: или ти тиква ще станешъ или дѫбъ. Въ първия случай постиженията сѫ малки. Ако иска човѣкъ голѣми постижения, той трѣбва да има устой, при всички мѫчнотии да издържа. И ще имашъ разнообразие. За старата храна говорѝ, но новата яжъ. Кажи: “Дайте на менъ отъ пресната пита!” Велико освобождение трѣбва да дойде отъ всички стари вѣрвания. Умни трѣбва да бѫдете! Не да имаме лакомия. Почнете да прилагате. И най-малкото приложение, всѣкога носи Божието благословение. Евреитѣ работиха 500 години въ Египетъ и въ пустинята събираха манна, но тѣ, понеже я събираха не само за сѫщия день, но я тургаха въ запасъ, тази манна се разваляше. Тѣ всѣки день трѣбваше да ходятъ да я събиратъ. Евреитѣ казваха: “Кой знай дали ще има утре?”

 

            Богъ нито се измѣня, нито се промѣня. Щомъ се промѣни, Той не е билъ Господь. У Него нѣма обратни решения. Като имаме тази творческа вѣра, трѣбва да се освободимъ отъ всички наши криви възгледи за Бога. Всички трѣбва да станете безвѣрници и безбожници, за да влѣзете въ вѣрата, т.е. да се освободите отъ всички стари вѣрвания и заблуждения. Единъ ученикъ казалъ на св. Никола: “Азъ се молихъ толкова на тебе и 10 свѣщи запалихъ за тебе и пакъ пропаднахъ.” Че св. Никола интересува ли се отъ свѣщитѣ му? Какви понятия е ималъ този ученикъ за св. Никола? Св. Никола му казалъ тогава така: “Една малка свѣщь, но почни да учишъ!” А другъ казва: “Азъ нито свѣщи палихъ, нито на св. Никола се молихъ, но издържахъ!” Господь казва: “Ще учишъ! Инакъ и 10 свѣщи да палишъ, нѣма резултатъ.” Ти казвашъ за нѣкой ангелъ: “Да дойде и да ми помогне.” Че единъ ангелъ управлява цѣла слънчева система и да дойде за твоята малка работа ли? Че може да стане нѣкоя катастрофа.

 

            Младитѣ ученици да възприематъ новото, а старитѣ да се освободятъ отъ старото. Щомъ си обезсърченъ, ти си старъ; щомъ вѣрвашъ, ти си младъ. Щомъ учишъ, ти си младъ; щомъ престанешъ да учишъ, ти си старъ. Щомъ имашъ пари въ джоба си, ти си младъ; щомъ нѣмашъ пари в джоба си, ти си старъ. Щомъ си хубаво облѣченъ, ти си младъ; щомъ не си хубаво облѣченъ, ти си старъ.

 

Само Свѣтлиятъ Пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

 

4 лекция на Младежки Окултенъ класъ

 

                                                                                  14.IХ.1928 г., петъкъ,

 

                                                                                                                          Изгрѣвъ

 

---------------------------------------

[1] Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

[2] антрефиле (отъ фр.) - кѫса статия или малко съобщение, между други въ вестникъ, обикновено отъ частно-лично естество.

[3] тази идея на съмнение въ Бога

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Външни и вѫтрешни влияния

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Представете си, че ви дадатъ да развиете тема върху „наклонната площь.“ Какво ще пишете по този въпросъ? Ако развивате темата отъ гледище на физиката, ще пишете едно; ако я развивате отъ гледище на философията, или на моралнитѣ науки, ще пишете друго. Когато казватъ за нѣкого, че върви по наклонна площь въ живота, това значи, че е изгубилъ равновесието си въ морално отношение. Като се говори за наклонна площь, трѣбва да се опредѣли, на колко градуса е наклонена плоскостьта. Колкото по-голѣмъ е наклонътъ, толкова по-опасно е положението на човѣка. Като се намалява наклонътъ, и опасностьта се намалява. Най-после плоскостьта става хоризонтална; съ това и опасностьта отъ падане почти изчезва. Ако ви дадатъ изборъ, да се движите по наклонна или хоризонтална площь, коя отъ дветѣ ще предпочетете? Ако предвиждате опасностьта отъ наклонната площь, непремѣнно ще изберете хоризонталната площь. Онзи, който се движи съ бързината на водата, ще избере наклонната площь. Това става и въ природата: рѣкитѣ се движатъ бавно, когато текатъ въ равнини. Щомъ срещне наклонна площь на пѫтя си, водата започва да тече бързо и, като слиза надолу, завлича всичко, каквото се изпрѣчи на пѫтя ѝ.

Физиогномията, като наука, е дошла до положение, да опредѣли условията, при които човѣкъ живѣе: дали се движи по наклонъ, или по хоризонтална плоскость. Природата е съчетала така всички възможности въ човѣка, че едни на други да си помагатъ. Както въ природата наклонната площь има отношение къмъ хоризонталната, така и въ човѣка двата пѫтя — пѫтьтъ на наклонната и хоризонталната плоскости взаимно си влияятъ и допълватъ. Допълване, изобщо, става при всѣко съприкосновение на две тѣла: едното дава. нѣщо отъ себе си, а другото взима.

Като се говори за двата пѫтя, по които човѣкъ се движи, явява се въпросъ: кой е пѫтьтъ, по който човѣшкитѣ души слизатъ на земята? Това е задача на науката. Тя е доказала, че всички хора не слизатъ и не се движатъ по единъ и сѫщъ пѫть. Нѣкои слизатъ по наклонна площь, а други — по крива линия, докато дойдатъ до хоризонтална плоскость. Защо всички души не слизатъ по единъ и сѫщъ пѫть, за това има много причини. Който е развилъ въ себе си центъра или способностьта за търсене на причини и последствия, той лесно намира пѫтя на своето движение.

Всѣко нѣщо въ живота и въ природата следва или пѫтя на наклонната площь, или пѫтя на хоризонталната площь. Какъ сѣе земедѣлецътъ житото и царевицата: на наклонна, или на хоризонтална площь? Ще кажете, че това не е важно. Кое е важно тогава? — Да има жито и царевица. Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи отъ плоскостьта, върху която сѫ засѣти. Питайте, обаче, сина на земедѣлеца, не е ли важно, върху каква плоскость ще расте житото или царевицата. Отъ плоскостьта зависи плодородието, а отъ плодородието — възможностьта за сина да следва, или да не следва въ странство. Характерътъ на човѣка сѫщо се опредѣля отъ плоскостьта, по която се движи. Енергични, импулсивни характери сѫ онѣзи, които се движатъ по наклонна площь. Ако площьта е хоризонтална, характерътъ на човѣка е повече пасивенъ. Такива хора минаватъ за флегматици. Деца, които се движатъ по наклонна площь, сѫ енергични, живи, подвижни. Когато искатъ нѣщо отъ баща си или майка си, тѣ трѣбва да го получатъ. Не го ли получатъ, плачатъ, сърдятъ се, викатъ. Коя е причината за това? — Наклонътъ е голѣмъ. Разумниятъ баща се противопоставя на тази енергия съ прѫчица. Така той трансформира състоянието на детето: часть отъ енергията му минава въ прѫчицата, а оттамъ въ бащата, който я складира въ себе си като богатство, което ще предаде въ бѫдеще на детето си. Ако бащата не възпитава детето си така, то нѣма да забогатѣе.

Съвременнитѣ хора не разбиратъ значението на плоскоститѣ, по които се движатъ, и изпадатъ въ противоречия. Като не могатъ да разрешатъ противоречията правилно, тѣ се запитватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? Защо сѫществува гладътъ и сиромашията? Тѣ се страхуватъ отъ глада, безъ да подозиратъ, че той е велика, мощна сила, която движи цѣлото органическо царство. Ние говоримъ за глада, като сила, която внася импулсъ, потикъ въ човѣка, а не за онова състояние, въ което човѣкъ гладува известно време, умори се и заспи. Това е прегладняване, а не гладъ. Прегладняването не внася никакъвъ импулсъ въ човѣка, затова трѣбва да се пазите отъ него. Както всѣко пресилване е вредно, така и прегладняването не води къмъ добъръ край.

Кои хора се движатъ по наклонна площь? — Разумнитѣ. Tѣ прилагатъ ума и волята си, за да не попаднатъ по течението на силитѣ, които действуватъ въ тази посока. Страшно е положението на онзи, който нѣма спирачка и се спуща по наклонна площь. Казва се, че човѣкъ не трѣбва да върви по течението на силитѣ, действуващи по наклонъ. Така е за онзи, който е лишенъ отъ спирачка. Параходътъ се движи и по течението, и срещу течението. И човѣкъ може да се движи и по течението, и срещу течението — важно е да си служи съ ума и съ волята — като спирачки на природнитѣ сили. Нѣкои казватъ, че човѣкъ не трѣбва да върви срещу общественото мнение — като течение на живота; други казватъ, че не трѣбва да се върви по течението на обществото. Кое отъ дветѣ положения е по-право? — И дветѣ сѫ прави. Ако живѣешъ покрай рѣка, която е далечъ отъ града, ще се движишъ и по течението ѝ, и срещу течението. Ще вземешъ лодка и ще отидешъ въ града — ще се движишъ по течението на водата; като се връщашъ у дома си, ще се движишъ срещу течението. Докато си на земята, ще се движишъ и по течението, и срещу течението на природнитѣ сили. — Не може ли безъ зло въ свѣта? — Не може. Злото е по голѣмъ, или по-малъкъ наклонъ, който внася енергия, импулсъ, потикъ въ човѣшкитѣ души. Безъ наклонъ нѣма учение, нѣма никакво движение. Наклонътъ на плоскоститѣ наричаме зло.

Зло безъ добро не сѫществува, както и добро безъ зло не сѫществува. Злото подразбира движение срещу течението, а доброто — движение по течението. Въ първия случай се изразходва повече енергия, а по-малко работа се върши; въ втория случай се изразходва по-малко енергия, но повече работа се върши. Който работи съ злото, губи; който работи съ доброто, печели. Има случаи, когато и съ доброто човѣкъ губи, но това е временно. Въ края на краищата, загубата се превръща въ печалба. За да не губи при доброто, човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да го прилага. Сѫщото се отнася и до злото. Разумниятъ може да използува силитѣ на злото за добро. Той еднакво си служи и съ доброто, и съ злото.

Като не разбиратъ доброто и злото, хората избѣгватъ злото, а търсятъ само доброто. Така тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи, да взематъ първото мѣсто — първия билетъ, който печели най-много. Тѣ искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни. Каква е вѣроятностьта да спечели човѣкъ най-голѣмата сума? Понеже вѣроятностьта е малка, той трѣбва да приеме условията на живота такива, каквито му се даватъ, и да започне да ги изучава, да се ползува отъ тѣхъ. После трѣбва да изучи условията на окрѫжаващата срѣда, живота и характера на своитѣ дѣди и баби, на своя баща и на своята майка, за да опредѣли своето истинско положение. Провидението е опредѣлило специфични условия за всѣки човѣкъ и, който познава условията на своя животъ, той ще се ползува. Безъ да мисли много, нѣкой казва: Какво ще спечеля, ако вѣрвамъ въ Бога? — Много ще спечелишъ. Трѣбва ли цигуларьтъ да пита, какво ще спечели, като знае да свири на цигулка? Трѣбва ли майсторътъ да пита, какво ще спечели, като знае да работи съ чукъ и тесла? Трѣбва ли човѣкъ да се пита, защо е нуждно да мисли право? Като мисли право, той може да стане творецъ. Като не мисли право, нищо не може да стане отъ него.

Като се говори за проявитѣ на човѣка, дохождаме до външнитѣ и вѫтрешни влияния, при които той се намира. Казваме, че човѣкъ е изложенъ на влиянието на планетитѣ. Наистина, върху всѣки човѣкъ влияятъ известни планети, като му оказватъ благоприятно или неблагоприятно въздействие. Изучавайте характера на човѣка, съ цель да откривате влиянието на едни или други планети върху него. Какъвъ характеръ ще има човѣкъ, който се намира подъ влиянието на Венера, при добро съчетание на Марсъ, на Слънцето и на Сатурнъ, който е на най-високата точка въ неговия хороскопъ? По отношение на Венера, Сатурнъ се явява като неинъ баща. Като се движи къмъ баща си, Венера срѣща на пѫтя си красиви момци, които ѝ влияятъ. Понеже бащата обича дъщеря си, и момцитѣ я обичатъ. Сатурнъ взима предохранителни мѣрки, да запази Венера отъ лоши влияния. Той счита, че има най-голѣмо право надъ нея и затова иска да се чува неговата дума. Когато се движи по известна орбита къмъ баща си, човѣкъ се натъква на вѫтрешни влияния въ своя животъ, съ които трѣбва да се справя. Тази е причината, че синътъ и дъщерята, при всѣка своя мисъль или предприятие, се съобразяватъ съ волята на баща си. Тѣ искатъ, преди всичко, да чуятъ неговата дума. Когато се свърже съ Бога, като свой Баща, човѣкъ пакъ иска да се намира подъ Негово влияние. Значи, Богъ се явява като вѫтрешно влияние въ човѣка. Покрай вѫтрешнитѣ влияния се явяватъ и много външни. Когато външнитѣ влияния сѫ въ съгласие съ вѫтрешнитѣ, човѣкъ се намира подъ влиянието на Бога. Той може да каже за себе си, че е вѣрващъ. Обаче, ако между външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия на човѣка нѣма съгласие, той говори едно, а проявява друго. Казва, че е вѣрващъ, а въ сѫщность не вѣрва. Той вѣрва въ преходни и лъжливи нѣща, а не въ вѣчнитѣ и истински. Вѣрно ли е твърдението на вълка, че е роденъ отъ овца? Ако пасе трева, вѣрно е, че майка му е овца. Обаче, ако не пасе трева, майка му е вълчица. Вѣрно ли е твърдението на агнето, че е родено отъ вълчица? Ако яде месо, то е, наистина, родено отъ вълчица. Едно твърдение е вѣрно само тогава, когато се подкрепва и отвънъ, и отвѫтре. Между това, въ което човѣкъ вѣрва, и самия него трѣбва да има нѣщо общо. Не може човѣкъ да вѣрва въ Бога, безъ да прилича по нѣщо на Него. Нѣкой мисли, че, като вѣрва въ Бога, ще изгуби ума си, т. е. ще оглупѣе. Човѣкъ оглупява, когато не вѣрва въ Бога, а не когато вѣрва. Мнозина си създаватъ въ въображението нѣкакви богове и мислятъ, че ще постигнатъ нѣщо съ своята вѣра. Не само че нищо не постигатъ, но изгубватъ и това, което сѫ имали. Какво сѫ допринесли идолитѣ на човѣчеството? Тѣ сѫ плакали, молили се, но никакъвъ отговоръ не сѫ получавали. Молете се на Живия Господъ, Който чува и разбира нуждитѣ ви. Той влиза въ положението на всички сѫщества и имъ помага. Нѣкой се оплаква на Бога, че се луталъ по цѣли дни и нощи, безъ да си помогне. Какво ще му каже Господъ? — Щомъ се луташъ, ще знаешъ, че си въ нощьта на своя животъ. За да не се луташъ, влѣзъ въ дома си, прекарай нощьта спокойно и, сутринь, когато се съмне, излѣзъ отъ стаята си и тръгни на пѫть. На дневна свѣтлина нѣщата се виждатъ ясно, и човѣкъ не може да обърка пѫтя си.

Природата не търпи никакво еднообразие. Въ нощьта нѣщата изглеждатъ еднообразни. Следователно, обърнете се къмъ Бога, като къмъ велика Разумность, въ която нѣщата се мѣнятъ всѣка секунда, всѣка минута, всѣки день. Само така човѣкъ може да види величието на Бога. Той не се изявява само въ една форма, или по единъ начинъ. Казватъ за нѣкого, че е религиозенъ, уменъ човѣкъ. — Може да е религиозенъ, но не е уменъ. Щомъ не е уменъ, той самъ си е създалъ идолъ и не може да се освободи отъ него. Докато мисли, че свири хубаво и нѣма като него другъ музикантъ, той е на кривъ пѫть. За да стане добъръ цигуларь, той трѣбва да свири много, да придобие голѣма техника и изпълнение, Обаче, надъ неговата техника има друга, по-съвършена. Човѣшкото знание, както и животътъ на хората е забава за възвишенитѣ сѫщества. Когато искатъ да се забавляватъ, тѣ слизатъ на земята. Нѣкой ангелъ създалъ цѣла слънчева система и, за отмора отъ работата си, слиза на земята. Взима си фотографията и, каквото интересно види, фотографира го. Тукъ вижда, че нѣкой плаче и пъшка, веднага го фотографира — интересува се отъ ѫглитѣ, които се образуватъ на лицето му; тамъ вижда, че нѣкое дете краде плодове, и него фотографира, иска да запечата на плоча движенията, които детето прави, като краде. Ангелитѣ се интересуватъ отъ проявитѣ на хората. Тѣ не ги дѣлятъ на морални и неморални, но изучаватъ психологическата имъ страна. Споредъ тѣхъ, кражбата на детето не е престѫпление. Тѣ иматъ другъ, несравнено по-високъ моралъ отъ човѣшкия.

Едно бедно дете влѣзло въ градината на единъ богатъ плантаторъ да си откѫсне нѣколко ябълки. Слугата го видѣлъ и започналъ да го бие. Господарьтъ чулъ плача на детето и веднага отишълъ при него. — Не бий детето, казалъ той на слугата си, — нека си откѫсне нѣколко ябълки. Следъ това се обърналъ къмъ детето съ думитѣ: Можешъ и другъ пѫть да влѣзешъ въ градината и да си откѫснешъ нѣколко ябълки. Господарьтъ мисли и постѫпва по единъ начинъ, а слугата — по другъ. Защо? — Защото господарьтъ е свободенъ, той разполага съ богатството, но знае, отде иде то; знае сѫщо, че надъ него има другъ господарь.

Моралътъ на нѣкои хора прилича на морала на слугата. Тѣ се страхуватъ да даватъ отъ своитѣ блага, за да не осиромашеятъ. Божиитѣ блага сѫ безкрайни. Давай отъ Божиитѣ блага и не се страхувай. Кражба ли е, ако човѣкъ вземе вода отъ нѣкой планински изворъ? Водата и безъ това тече. Престѫплението не е въ това, че човѣкъ откѫсналъ една ябълка отъ нѣкоя градина или че нагребалъ една кофа вода отъ нѣкой изворъ, но въ нежеланието на човѣка да се обърне къмъ Бога, да поиска позволение отъ Него и, като му се разреши, да Му благодари. Има блага въ свѣта, които никога не могатъ да станатъ частна собственость. Щомъ се натъкнешъ на тѣхъ, вземи си, колкото можешъ да употрѣбишъ въ дадения случай, и благодари на Бога. Живѣйте съ морала на богатия плантаторъ, съ неговото широко сърдце, ако искате да имате дълъгъ животъ на земята.

Стремете се къмъ възвишения моралъ на разумнитѣ сѫщества, които се движатъ и по хоризонтална, и по наклонна плоскость. Тѣ не само слизатъ по наклонна плоскость, но могатъ и да се качватъ. И ученикътъ трѣбва да се движи по дветѣ плоскости. Мѫчно е, наистина, качването и слизането по наклонна плоскость, но е красиво. Мѫчнитѣ и тежки условия сѫ най-красивитѣ нѣща. Колкото по голѣми мѫчнотии срѣща човѣкъ на пѫтя си и ги преодолява, толкова по-голѣми придобивки ще има. Малкитѣ мѫчнотии посятъ малки придобивки. За да преодолява мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да знае, коя е основната чърта въ характера му, за да разчита на нея. Неуспѣхитѣ на хората се дължатъ главно на това, че не познаватъ себе си. Започне ли една работа, човѣкъ трѣбва да знае, на какво, въ себе си, да разчита. Следователно, задачата на всѣки човѣкъ е да намѣри една основна идея въ себе си, на която да разчита при всички условия. Сѫщевременно, той трѣбва да знае, коя чърта отъ характера му е най-силна, за да разполага съ нея при реализиране на основната си идея. Само така той може да развива своитѣ дарби и способности, да стане талантливъ и гениаленъ. Ако идеята на човѣка не издържа при всички изпитания, тя не е истинска; ако добротата му не издържа при най-голѣми напрежения, тя не е истинска; ако постоянството му не може да види резултатитѣ на своя трудъ и работа, и то не е истинско.

За оправдание на своитѣ неуспѣхи, мнозина казватъ, че вѣрата имъ е отслабнала. — Истинската вѣра никога не отслабва. Други пъкъ казватъ, че Богъ ги изоставилъ. Това е неразбиране и непознаване на Бога. Любовьта на Бога е неизмѣнна. А любовьта никога не изоставя човѣка. Това е все едно, момата да казва, че нейниятъ възлюбенъ ще я разлюби, ще умре и ще я остави сама въ живота. Отде знае, че ще стане така? Понеже всички хора умирали, и той ще умре. Не е така, за истинската любовь не сѫществува смърть. Тя продължава и следъ смъртьта, тя е непреривна. За да не изпада въ заблуждения, ученикътъ трѣбва да се освободи отъ всички криви разбирания, отъ всички лоши чърти, получени по наследство. Време е вече хората да се освободятъ отъ заблужденията си, да знаятъ, съ какво разполагатъ. Малъкъ капиталъ да имъ остане, но да знаятъ, че никой не може да имъ го отнеме и да разчитатъ на него при всички условия. Всѣко нѣщо, придобито по изкуственъ начинъ, набързо, е чуждъ капиталъ, не може да се разчита на него.

Единъ младъ момъкъ отишълъ при единъ виденъ германски професоръ по философия и поискалъ да му препорѫча нѣкакъвъ кратъкъ курсъ, за шесть месеца да свърши философия. Професорътъ му отговорилъ: Когато Богъ иска да създаде една тиква, употрѣбява малко време — шесть месеца; когато иска да създаде дѫбъ, употрѣбява сто години. Това, което тиквата придобива, лесно го изгубва; това, което дѫбътъ придобива, е вѣчно и трайно. Ти какво искашъ да станешъ: тиква, или дѫбъ?

Помнете: има добродетели, които се придобиватъ за шесть месеца, като тиквата; има добродетели, които се придобиватъ за сто години, като дѫба. Има знания, вѣрвания, убеждения, които се придобиватъ за шесть месеца; има и такива знания, вѣрвания и убеждения, които се придобиватъ за сто години. Нѣкой се страхува, че животътъ билъ кратъкъ. Това показва, че той е отъ рода на тиквитѣ, съзнава, че ще живѣе малко. Каже ли нѣкой, че животътъ е вѣченъ, той има здрави разбирания, живѣе като дѫбъ. Не ходете по пѫтя на тиквата, въ кратко време да постигнете велики работи. Следвайте пѫтя на дѫба, който работи здраво, съ вѣра и постоянство. Той не бърза, но работи съ постоянство и сигурно. Каквото придобие, запазва го за вѣчни времена. Който бърза да постигне всичко изведнъжъ, тиква става; който работи бавно, последователно и съ прилежание, дѫбъ става. Постиженията на тиквата сѫ малки, а на дѫба — голѣми. Който иска голѣми постижения, трѣбва да има устойчивость, да издържа на всички мѫчнотии и изпитания. Това се постига чрезъ усилена работа, чрезъ постоянство. Не се лакомете, но работете и прилагайте онова, което сте придобили. Най-малкото приложение носи благословението на Бога. Не събирайте храна за повече дни, да се осигурявате. Човѣкъ се нуждае отъ храна само за единъ день. Не постѫпвайте като евреитѣ, които събираха манна за нѣколко деня. Тѣ искаха да се осигурятъ, но манната се разваляше.

Защо се осигуряватъ хората? — Защото не вѣрватъ въ Бога. Тѣ говорятъ за Него, за любовьта Му, но не вѣрватъ на думитѣ. Богъ е неизмѣненъ. Ако се измѣня, Той не е истински Богъ. Откажете се отъ старитѣ си вѣрвания за Бога, за любовьта, за да станете истински вѣрващи, да влѣзете въ областьта на творческата вѣра. Пазете се, да не изпаднете въ положението на онзи ученикъ, който запалилъ 10 свѣщи на св. Никола, за да му помогне въ изпититѣ. Голѣма била изненадата му, когато се явилъ на изпитъ и пропадналъ. Той запиталъ свети Никола: Защо не ми помогна? Запалихъ десеть голѣми свѣщи за тебе. Ученикътъ разсѫждавалъ криво. Той не знае, че св. Никола нѣма нужда отъ неговитѣ свѣщи и не се интересува отъ изпититѣ му. Най-после св. Никола му отговорилъ: По-добре запали една свѣщь и започни да учишъ, отколкото да ми палишъ много свѣщи и да не учишъ. Другъ ученикъ казва: Азъ не палихъ никакви свѣщи, не се молихъ на никакъвъ светия, но учихъ и добре издържахъ изпититѣ си. Значи, ученикътъ трѣбва да учи съ любовь и постоянство, а не да очаква на ангели и на светии. Ангелитѣ сѫ заети съ други работи. Тѣ не могатъ да оставятъ своята работа и да помагатъ на ученици, които не учатъ. Ако оставятъ своята работа, ще създадатъ голѣма катастрофа въ вселената.

Време е вече, младиятъ да възприеме новото, а стариятъ да се освободи отъ старото. Който се обезсърдчава, е старъ; вѣрващиятъ е младъ. Който престава да учи, е старъ; който учи съ любовь, е младъ. Сиромахътъ е старъ, богатиятъ — младъ. Бѫдете, прочее, млади, пълни съ животъ, вѣра и любовь!

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

4. Лекция отъ Учителя, държана на 14 сеп-

темврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...