Jump to content

1917_06_03 Богъ е Духъ


Ани

Recommended Posts

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Богъ е Духъ

 

„Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ,

съ духъ и истина да се кланятъ.

Иоана 4:24

 

„Богъ е Духъ, и съ духъ и истина трѣбва да Му се кланятъ.“ Христосъ е изказалъ тази мисъль още преди две хиляди години. Да се каже тази мисъль на едно събрание, това показва, че хората, които сѫ присѫтствували тамъ, не сѫ били много културни. Тѣ сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога, затова Христосъ имъ отговорилъ. Много начини има, по които човѣкъ може да служи на Бога, но Христосъ посочва единъ отъ правитѣ начини — да се служи на Бога съ духъ и истина. Тукъ думата „кланяне“ е взета въ смисълъ на „служене“.

 

„Богъ е Духъ.“ Думата „Богъ“ е неясна, неразбрана, главно за онѣзи, които разглеждатъ въпроситѣ философски. Обаче, Битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване съ ума, по философски начинъ. Защо? — Защото, споредъ законитѣ на мисъльта, има нѣща опредѣлени и конечни; има нѣща неопредѣлени и безконечни. Едно отъ неопредѣленитѣ понятия е това за Бога. Богъ е сѫщество, което нѣма нито начало, нито край и на което не се знаятъ границигѣ, между които се движи. Той е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ своитѣ отношения.

 

„Които служатъ на Бога, съ духъ и истина трѣбва да Му служатъ.“ Какво означава думата „духъ“? Казватъ за нѣкого, че предалъ Богу духъ, т. е. умрѣлъ. Значи, духътъ е онази разумна сила въ човѣка, която носи животъ. Ако искаме да опредѣлимъ, какво нѣщо е истината, обръщаме се къмъ Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината.“ Значи, словото, чрезъ което се изказваме, представя тѣло на истината. Всѣки знае, какво нѣщо е главата за тѣлото. Най-ценното, най-скѫпото нѣщо за човѣка е вложено въ неговия мозъкъ, въ неговата глава. Затова, именно, човѣкъ се опредѣля по качеството на своя мозъкъ.

 

„Съ духъ и истина да служатъ на Бога.“ Какво въ сѫщностъ е Богъ? Мнозина гледатъ на Бога като на великъ, отвлѣченъ принципъ, за Когото не могатъ да иматъ никакво понятие. Малко нѣщо се иска отъ човѣка, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опитъ, да Му служи съ духъ и съ истина, за да има контактъ съ Него, да намѣри допирнигѣ точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контактъ? — По последствията, а именно: ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравѣете; ако сте невежи, ще се просвѣтите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовъта ще ви посети, ще внесе свѣтлина въ ума ви, и ще осмисли вашия животъ. Въ който моментъ прекѫснете връзката си съ Бога, всичко ще изгубите. Това всѣки е опиталъ, благодарение на което въпросътъ за служенето не е отвлѣченъ, но жизненъ. Който е могълъ да разреши този въпросъ, той се е домогналъ до смисъла на своя индивидуаленъ животъ и си е изработилъ своя лична философия за живота. Много философи сѫ писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано отъ различнитѣ философи. По този въпросъ е писано на различни езици. Вънъ отъ литературата, въпросътъ за служенето има вѫтрешна, опитна страна. Коя отъ дветѣ страни на въпроса е истинската или реалната? Споредъ мене, реалностьта на нѣщата е двояка: външна или обективна, която има форма ; вѫтрешна или субективна безъ форма. Въ сѫщностъ, реални нѣща сѫ тѣзи, които нѣматъ форма. Ще възразите, че е невъзможно реалнитѣ нѣща да нѣматъ форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Тѣ сѫ реални, а, въпрѣки това, нѣматъ форма. Каква форма иматъ чувствата „приятность и неприятность, радость и скръбь“? Каква форма давате на понятието „истина“? Значи, не всѣкога реалнитѣ нѣща сѫ облѣчени въ форма. Въ сегашното развитие на човѣка има нѣща реални, които не се нуждаятъ отъ никакви форми. Ученитѣ ги наричатъ „субективни или вѫтрешни.“ „Които Му служатъ, да служатъ съ духъ и съ истина.“ Това значи: Да служимъ на Бога съ онова дълбоко, вѫтрешно разбиране за живота, което човѣкъ носи въ себе си. Да служимъ на Бога съ онова разбиране за вѫтрешния смисълъ на живота. Всѣки търси истината, познава я и, когато нѣкой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината опредѣля отношенията между душитѣ. Сама по себе си, тя е нѣщо конкретно. Да носишъ истината въ себе си, това значи, да имашъ свѣтлина въ ума и топлина въ сърдцето си, да си свободенъ въ своитѣ вѣрвания в убеждения. Истината внася вѫтрешна свобода и сила въ човѣка. Изгуби ли истината, човѣкъ започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страхъ и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влѣзе, тя осмисля и одухотворява нѣщата. Да говоримъ за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, безъ човѣка, безъ живата представа за него. Името Иванъ е мъртво; свържемъ ли го съ самия човѣкъ, името оживява. Често за истината се говори като за нѣщо Мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Богъ е Истина“, веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината въ себе си, е здравъ, уменъ, щастливъ, красивъ, силенъ човѣкъ. Искате ли да бѫдете красиви, да ви обичатъ хората, приложете истината въ живота си. Нѣкой се оплаква, че е пожълтѣлъ, не знае, какво да прави, да придобие жизненъ цвѣтъ на лицето си. Много просто — той трѣбва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвѣтъ иска. Истината е алхимическиятъ, философскиятъ камъкъ, който превръща нѣщата. Който носи истината въ себе си, той е безсмъртенъ; той е господарь на положението, цѣлата природа го познава и, отдето мине, всичко живо го поздравява: цвѣтя, животни, хора. Даже рѣкитѣ, изворитѣ, канаритѣ и планинитѣ го поздравяватъ. Който не носи истината въ себе си, постоянно се натъква на противоречия и мѫчнотии. Срещнете ли човѣкъ, когото всички нападатъ, ще знаете, че, или той не носи истината въ себе си, или обществото, въ което се движи, стои далечъ отъ нея.

 

Христосъ казва: „Трѣбва да Му се кланяме.“ Думата „кланяне“ има отношение къмъ човѣшката воля. Като работи, човѣкъ трѣбва да се кланя. Какво прави онзи  който копае на лозето, или жъне на нивата? — По цѣлъ денъ се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, сѫщо се кланя. Срѣщате нѣкой познатъ човѣкъ на улицата — мѫжъ или жена, пакъ се кланяте. Вие се кланяте не само въ църква, но и въ живота. Това показва, че човѣкъ се кланя на Бога, дето и да Го види — въ човѣка, въ животното, въ растението, въ храната и водата, отъ които постоянно се нуждае. Тогава стихътъ, който Христосъ е изказалъ за кланянето, взима широкъ смисълъ и означава; „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя съ духъ и истина.“ Въ който домъ влѣзете вижте, дали мѫжътъ и жената се кланятъ на Бога съ духъ и истина. Ако жената не е доволна отъ мѫжа си и отъ децата си, и желае да се освободи отъ тѣхъ, тя не се кланя на Бога съ духъ и истина. Ако и мѫжътъ е недоволенъ отъ близкитѣ си и постоянно ги ругае, и той не се кланя съ духъ и истина. Мнозина искатъ да знаятъ, защо християнството, такова велико учение, не дава онѣзи резултати, които се очакватъ. Много естествено — малцина Го разбиратъ. А между онѣзи, които Го разбиратъ, повечето не Го прилагатъ. Тѣ намиратъ, че, ако приложатъ Христовото учение, интереситѣ имъ ще пострадатъ. Това е неправилно схващане на нѣщата.

 

„Духъ и истина“. Това сѫ два елемента, които могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината — мѫжътъ. Ето защо, всички мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се обединятъ въ духъ и истина. Кланянето, като процесъ, представя идването на детето въ свѣта. Следователно, когато мѫжьтъ, жената и детето се съединятъ въ духъ и истина, тѣ ще се кланятъ на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духътъ, Истината и служенето, тамъ е Богъ. Плодоветѣ на Духа сѫ любовъ, радость, милосърдие, кротость, въздържание. Такива плодове трѣбва да ражда жената. Всѣка жена може да ражда,  но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте отсега нататъкъ да раждате плодоветѣ на Духа — любовъ, радостъ, дълготърпение, миръ, кротость, въздържание, милосърдие, Въ раждането на тѣзи плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човѣкъ? — Които раждатъ сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бѫде обичана, само когато роди любовьта. Жената е символъ на любовьта. Дете, родено отъ любовьта, е обично на всички. Майката се радва, че детето ѝ се ползува отъ любовьта на хората. Но и за майката казватъ: Блажена е тази, която е родила детето на любовьта. Неизмѣнна и вѣчна е любовьта, но и плодоветѣ ѝ сѫ вѣчни. Дайте мѣсто на Духа въ себе си, за да родите любовьта.

 

„Които Му служатъ съ духъ и истина“. Защо е необходимо това? — За да могатъ да се свържатъ съ реалностьта на живота, че, като се съблѣкатъ отъ плътьта си и отидатъ въ другия свѣтъ, да не се почувствуватъ голи. Богъ е центъръ на вселената, Духътъ — изворъ на живота, а Истината — глава на Словото, на разумния животъ. Духътъ и Истината трѣбва да се съединятъ въ едно и така да се върнатъ къмъ Бога, да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Съ това Той иска да каже, че носи въ себе си и двата елемента — Духъ и Истина. Христосъ мина презъ голѣми страдания, но роди плодоветѣ на Духа и показа на хората, какъ трѣбва да живѣятъ и да служатъ на Бога. Да ражда човѣкъ, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца. Да бѫдешъ жена, това значи, да носишъ плодоветѣ на Духа въ себе си — любовь, миръ, радость, дълготърпение, милосърдие, кротость и въздържание. Дали сте жени или мѫже, отъ всички се иска служене съ духъ и истина, а не само по буква, или по форма.

 

Една християнка въ Америка слушала речитѣ на единъ знаменитъ ораторъ, който говорѣлъ противъ християнството. Огорчена въ душата си отъ неговитѣ проповѣди, тя решила да отиде въ дома му и тамъ да си поговори съ него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне къмъ Христа. Ораторътъ я приелъ любезно, оставилъ я свободно да се изкаже и я поканилъ на обѣдъ. Следъ обѣда той ѝ казалъ: Вие виждате, азъ не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланямъ, но кѫщата ми е пълна, имамъ на разположение всичко, каквото ми е нуждно.

 

Ще направите по-добре, ако отидете въ дома на моя съседъ, който се моли на Бога по три пѫти на денъ, но, въпрѣки това, живѣе въ лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае отъ вашата подкрепа, а не азъ.

 

Често религиознитѣ искатъ да обръщатъ хората къмъ християнството по външенъ пѫтъ, по форма. Християнството не се нуждае отъ външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човѣка. Истинското спасяване подразбира права мисълъ, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувствува и не постѫпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вѣрващъ, а въ сѫщностъ не е. Изобщо, мѫчно можете да опредѣлите, кой е вѣрващъ и кой — безвѣрникъ. Нѣкои хора редовно посещаватъ черквитѣ, но не сѫ религиозни; други пъкъ не ходятъ на черква, а сѫ религиозни. Сѫществува една наука, чрезъ която можете точно да опредѣлите, кой е религиозенъ или духовенъ, и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на рѫката му. Достатъчно е да погледнете на тѣзи мѣста, за да се убедите въ религиозностьта, или въ отсѫтствие на това чувство въ човѣка.

 

Двама млади хора влѣзли въ едно кафене и започнали да разискватъ върху въпроса за отношенията между хората. Единиятъ отъ тѣхъ твърдѣлъ едно, вториятъ — друго и, като не могли да дойдатъ до едно разрешение, започнали да спорятъ. Въ това време отвънъ, по тротоара, минавалъ единъ беденъ, старъ човѣкъ, пригърбенъ отъ тежестьта на товара, който носѣлъ на гърба си. Тѣ видѣли това, но продължили спора. Въ това време единъ господинъ отъ съседната маса, който не взималъ участие въ спора, веднага излѣзълъ вънъ и повдигналъ товара на бедния човѣкъ. Като го настанилъ добре на гърба му, той се върналъ пакъ въ кафенето и видѣлъ, че младитѣ хора още продължавали спора. И до днесъ още нѣкои религиозни посещаватъ черквитѣ, разискватъ върху въпроса, кой е вѣрващъ и кой — не, а отвънъ, по улицитѣ, минаватъ бедни, стари хора, натоварени съ своитѣ сандъци, пъшкатъ и се измѫчватъ отъ тежестьта имъ, безъ да дойде нѣкой да имъ помогне. Прекратете спора, напуснете мѣстата си и излѣзте вънъ, да помагате на онѣзи, които пъшкатъ подъ тежестьта на товара си, Тѣ сѫ обременени, страдащи, пълни съ противоречия и мѫчнотии. Помогнете имъ, било съ ващитѣ добри примѣри, или съ добритѣ си съвети и философия.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си: Не критикувайте, не нападайте хората, не имъ говорете върху това, което тѣ мѫчно разбиратъ. Ще кажете: Това, което говоришъ, право ли е, или не. — За мене е право, а за васъ — не зная. Едно нѣщо имамъ предъ видъ, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата — друга. Коя отъ дветѣ религии е по-права? И дветѣ сѫ прави, всѣки изповѣдва своя собствена религия. Следователно, оставете всѣки свободно да изповѣдва религията си; цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодоветѣ да зрѣятъ, а човѣкъ да върши Божията воля. Съ други думи казано: Изворътъ трѣбва да извира, да дава отъ своята чиста, кристална вода. Рѣката трѣбва да бѫде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онѣзи, които хората не обичатъ. Като тече, рѣката пои и залива всичко, каквото срѣща на пѫтя си. Тя не прави разлика между цвѣтята и дърветата, не ги дѣли на красиви и грозни, на полезни и вредни — всички напоява. Тъй щото, ако сте изворъ, раздавайте отъ изобилието си на всички, които ви посещаватъ; ако сте рѣка, напоявайте всички цвѣтя и дървета, които срѣщате на пѫтя си; ако сте цвѣте, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъвтете; ако сте плодъ, зрѣйте; ако сте човѣкъ, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процеситѣ въ живота, човѣкъ трѣбва да знае закона за превръщането. Ако чувате нѣкой да казва, че иска да расте, вие трѣбва да му дадете нужднитѣ условия — влага, топлина и свѣтлина; ако иска да цъвти, той се нуждае отъ топлина и свѣтлина, влага не му е нуждна. Когато зрѣе, нуждна му е сѫщо свѣтлина в топлина. Изкуство е да знае човѣкъ, отъ какво се нуждае въ всѣки даденъ моментъ и да си достави нуждното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиитѣ.

 

Казано е, че Духътъ преобразява нѣщата. Понеже жената представя Духа, тя трѣбва да преобразява, да превръща нѣщата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мѫжъ, но тя трѣбва да го преобрази. Той е плодъ на дървото и трѣбва да узрѣе. За тази целъ, жената трѣбва да го огрѣе, за да узрѣе, да придобие нуждната сладчина. Изобщо, жената трѣбва да познава естеството на мѫжа и, ако е цвѣте, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъвти, да го разкопава и обработва; ако е плодъ на нѣкое дърво, да го огрѣва; ако е човѣкъ, който изпълнява Божията воля, да му съдействува да служи съ духъ и истина. Сѫщото се отнася и до мѫжа. И той трѣбва да познава естеството на жената и да ѝ помага. Ако е цвѣте, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъвти, да я разкопава, но вѣтърътъ и дъждътъ да престанатъ — всички спорове и недоразумения да се прекратятъ; ако е плодъ, който зрѣе, да я огрѣва, т. е. да я обгърне съ любовъ. И най-после, ако е човѣкъ, който изпълнява Божията воля, да ѝ съдействува въ служенето на Бога съ духъ и съ истина. Тогава и двамата ще се разбиратъ, ще живѣятъ въ любовъ и съгласие. Който не разбира процеситѣ на живота, той самъ се излага на мѫчнотии и страдания. Нѣкой цъвти, а вие искате отъ него плодъ. Оставете го спокойно да прецъвти, да завърже и следъ това очаквайте отъ него плодъ. Другъ човѣкъ едва е завързалъ, а вие искате отъ него сладъкъ плодъ. Оставете го свободно да зрѣе. Първоначално плодътъ ще бѫде горчивъ, киселъ, но следъ време ще стане сладъкъ, вкусенъ. Като узрѣе, тогава ще се разберете. Сегашнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, защото не разбиратъ езика, на който се разговарятъ. На какъвто езикъ и да говорятъ хората, важно е навсѣкѫде и въ всичко да виждатъ проявитѣ на Бога. Изкуство е да знае човѣкъ, да отдѣля разумното отъ неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто езикъ и да слуша, той трѣбва да схване, кѫде е Богъ и кѫде не е. Дето е разумностьта, тамъ нѣма никакво колебание и съмнение.

 

Какъ трѣбва да разрешавате въпроситѣ си? Искате ли да разрешите единъ важенъ въпросъ за себе си, изберете моментъ, когато сте тихъ и спокоенъ вѫтрешно.

 

Ако сте гнѣвенъ, неразположенъ, недоволенъ, или се съмнявате въ нѣщо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне, и тогава отправете мисъльта си нагоре, къмъ ума или къмъ душата си, и чакайте отговоръ. Следъ 15—20 минути ще получите отговоръ. Ако бързате, ще направите нѣкаква погрѣшка.

 

Мнозина искатъ нѣщо отъ Бога и бързатъ, поскоро да реализиратъ желанието си. Съ бързане работитѣ не ставатъ добре. Единъ евангелистъ ималъ нужда отъ три хиляди лева и, безъ да мисли много, по какъвъ начинъ да си ги достави, той отишълъ при единъ американски мисионеръ и му казалъ; Богъ ме изпрати при тебе, да ми дадешъ три хиляди лева. — Нѣмамъ пари на разположение, спокойно отговорилъ мисионерътъ. Понеже нѣмамъ пари въ касата си, заключавамъ, че Богъ не те е пратилъ. Ако Той бѣше те изпратилъ, непремѣнно щѣхъ да имамъ пари, за да ти услужа.

 

Следователно, когато човѣкъ се свърже съ Бога, непремѣнно ще има външно и вѫтрешно съчетание между нѣщата. При това положение, хората, къмъ които се отправяте за нѣкаква услуга, ше приематъ заповѣдитѣ на Бога и ще ви се притекатъ на помощь. Ще каже нѣкой, че служи на Бога съ духъ и истина. Ако, действително, той служи съ духъ и съ истина, неговитѣ приятели — мѫже и жени, ще му дойдатъ на помощь. Защо? —Защото Богъ разбира нуждитѣ ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповѣда на приятелитѣ ви, въ които живѣе, да изпълнятъ Неговата воля. Не прави ли сѫщото и бащата? Преди да е заплакало още детето за хлѣбъ, бащата го доставилъ. Чрезъ него Богъ задоволява нуждитѣ на цѣлото семейство.

 

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ усилни, тежки времена и казватъ: Какво ли ще стане съ насъ? —• Нищо лошо нѣма да стане. По-добри времена отъ сеташнитѣ никога не е имало. Защо? — Защото днесъ Богъ лѣкува хората. Когато една болесть се лѣкува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лѣкуването й. По-рано болестьта е сѫществувала въ човѣка, като зародишъ, чакала е само времето да се прояви, а той се мислѣлъ здравъ. По-добре да се отворятъ очитѣ на човѣка за известно заблуждение, отколкото да стои съ затворени очи предъ него. Сегашнитѣ страдания показватъ, че отношенията между хората започватъ постепенно да се оправятъ.

 

Христосъ казва: „Съ духъ и истина“. Това значи: Ако хората служатъ на Бога съ духъ и истина, отношенията имъ ще се оправятъ. Ако не служатъ съ духъ и истина, и оправенитѣ работи ще се объркатъ. Следователно, и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога съ духъ и истина. Откажете се отъ старитѣ си разбирания и прояви, и приложете новитѣ, които любовъта носи. Ако нѣкой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е старъ методъ, който не допринася никакво добро. Христосъ казва: „Направете си приятели отъ неправдата.“ Съ други думи казано: Простете на онѣзи, които ви дължатъ, или които сѫ ви причинили нѣкаква пакостъ.

 

Единъ българинъ лежалъ въ затворъ три години. Следъ излизането отъ затвора решилъ да приложи това, което научилъ тамъ отъ четенето на Евангелието. Той извикалъ своитѣ длъжници и уредилъ смѣткитѣ си по християнски. Какъ постѫпилъ той? — Извикалъ длъжницитѣ си единъ следъ другъ и запитвалъ всѣкиго поотдѣлно: Колко ми дължишъ? — Еди-колко си. — Можешъ ли да изплатишъ цѣлия си дългъ? — Не мога. — Половината? — Не мога. — Четвъртината? — Мога. Плати, колкото можешъ, и бѫди свободенъ. Въ лицето на своитѣ длъжници той спечелилъ приятели, вмѣсто неприятели.

 

Трима братя се сдружили да работятъ заедно. Единиятъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а двамата — православни. Единъ денъ между тѣхъ се явило нѣкакво недоразумение, и тѣ решили да се раздѣлятъ. Всѣки искалъ равенъ дѣлъ, но голѣмиятъ настоявалъ за по-голѣмъ дѣлъ, понеже повече работилъ. Работата дошла до сѫдъ. Голѣмиятъ братъ спечелилъ дѣлото и, за да не го смущаватъ повече братята му, приписалъ всичкия имотъ на жена си. Единъ денъ тя го изпѫдила отъ кѫщата си, и той останалъ на пѫтя. Другитѣ братя решили да намѣрятъ голѣмия си братъ и да се споразумѣятъ по нѣкакъвъ начинъ съ него, да имъ даде, каквото намѣри за добре. Тѣ го намѣрили, но въ окаяно положение. Той имъ казалъ: Късно е вече, и азъ изгубихъ всичко. Така постѫпватъ днесъ всички хора, всички общества и народи. Защо? — Защото не служатъ на Бога съ духъ и истина. Ако продължаватъ да живѣятъ по стария начинъ и не служатъ на Бога съ духъ и истина, тѣ ще изгубятъ всичко, Днесъ жената се оплаква отъ мѫжа си, мѫжътъ — отъ жена си. Жената не иска да живѣе вече съ мѫжа си, защото той ѝ казалъ една обидна дума. Какво ѝ казалъ? Нарекълъ я будала. Тя трѣбва да бѫде разумна, да превръща нѣщата. И мѫжътъ трѣбва да постѫпва по сѫщия начинъ.

 

Какво се крие въ думата „будала“? Буквата ,б“ означава растене, „у“ — цъвтене, „д“ — познаване законитѣ на любовьта, „а“ — разумность, „л“ — любовь къмъ хората и къмъ Бога. Лошо ли е да бѫде човѣкъ будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мѫжътъ нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковетѣ на тази дума и да ги свари, да изкара отъ тѣхъ нѣщо вкусно за ядене. Като опита сладкитѣ сокове на тази дума, тя трѣбва да каже на мѫжа си: Благодаря ти за добрия подаръкъ. Това значи, да служи човѣкъ на Бога съ духъ и истина. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството, да превръща горчивитѣ сокове въ сладки. Това се постига съ силна, разумна воля. Който е приложилъ своята разумна воля въ живота си, той никога нѣма да чуе думата „будала.“ Който го срещне, ще му каже: Ти си красивъ цвѣтъ; ти си дърво, което цъвти; ти си плодъ, който зрѣе; ти си разуменъ човѣкъ, който прилага волята си, за да превръща горчивитѣ сокове въ сладки.

 

Задачата на всѣки човѣкъ е да научи закона за превръщане на енергиитѣ. Жената трѣбва да превръща обиднитѣ думи на мѫжа си въ приятни, и мѫжътъ трѣбва да търси хармония въ обиднитѣ думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажатъ, разложете я, както химикътъ разлага съединенията; извадете горчивитѣ и отровни елементи отъ нея и оставете само ония, които сѫ необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човѣкъ на Бога съ духъ и истина. Служенето е велика наука. Бѫдете алхимици въ живота, да превръщате лошитѣ и обидни думи въ добри. Думитѣ, съ които хората си служатъ, криятъ въ себе си нѣщо ценно, даже и да сѫ обидни външно. Не се спирайте върху външнитѣ форми на човѣщкия езикъ но търсете въ тѣхъ онѣзи елементи, които лѣкуватъ и повдигатъ човѣка. Въ старо време българитѣ криели златото си въ скѫсани торби, въ миризливи гърнета, да не внесатъ съмнение, че тукъ или тамъ има скрито богатство. Така постѫпватъ и добритѣ духове. Когато даватъ на човѣка нѣкакво богатство, тѣ го скриватъ въ нѣкои обидни, лоши думи, да не го намѣрятъ злитѣ сѫщества и да го обсебятъ. Като знаете това, не се огорчавайте отъ обидната дума, която ви е казалъ вашиятъ ближенъ, но започнете да я анализирате, да извадите добритѣ елементи, които се криятъ въ нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Нѣкой обижда, като мисли, че казва истината. Той трѣбва да знае, че истината се отличава съ едно качество — тя носи свобода за човѣшката душа. Когато истината стане глава на Словото, човѣкъ се освобождава и става щастливъ.

 

Днесъ пожелавамъ да дойде Духътъ и да стане глава на жената, а Истината — глава на мѫжа. Тогава и Христосъ ще дойде на земята и ще си направи жилище въ тѣхъ. Кога ще дойде това време? — Когато жената приеме за глава Духа, а мѫжътъ — Истината. Само така ще се оправи свѣтътъ и ще настане единъ прекрасенъ, красивъ животъ. Всѣки самъ трѣбва да приеме Духа и Истината въ себе си и да не очаква отвънъ да му проповѣдватъ за тѣхъ и да му ги налагатъ. Спасението на свѣта се крие въ стиха, който Христосъ е казалъ: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога съ духъ и истина.“ Всички, които служатъ на Бога по този начинъ, ще донесатъ мира въ свѣта. Затова, нека всѣки човѣкъ тури въ ума си мисълъта, че може да донесе мира. Мирътъ иде отвѫтре, а не отвънъ. Затова казвамъ и на българитѣ, и на всички народи: Не губете вѣра въ себе си, уповавайте на Бога, Който живѣе въ васъ, и Който е наредилъ всичко въ свѣта. Уповавайте на вашия духъ и на истината въ себе си. Всичко, което става сега въ свѣта, не е произволно, то е въ реда на нѣщата. Отъ пролѣтата кръвь ще израснатъ пъстри и красиви цвѣтя, хубави дървета, които ще даватъ сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трѣбва да служатъ на Бога съ духъ и истина. Спасението на свѣта зависи отъ всѣки човѣкъ поотдѣлно. Не прави ли сѫщото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, въ продължение на 12 години, то може да изхрани цѣлия свѣтъ. Следователно, когато казваме, че Христосъ спаси свѣта, имаме предъ видъ онази мощна душа, която е проникнала въ всички хора и се проявява навсѣкѫде. Така, именно, тя дава потикъ на цѣлото човѣчество да върви напредъ. Много отъ сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работитѣ си, защото гледатъ отрицателно на всички. Когото видятъ, все ще кажатъ нѣщо за него. Ако всички хора сѫ лоши, отде ще дойде спасението? Всѣки човѣкъ трѣбва да мисли, че Богъ е вложилъ въ ближния му възможности, да бѫде разуменъ, добъръ и силенъ, и условия, за да се прояви, Всѣки човѣкъ има възможность да бѫде мѫдъръ. Мѫдростъта е книга, написана въ всѣкиго. Достатъчно е той да прочете тази книга, за да се домогне до онѣзи истини, които ще го освободятъ отъ ограниченията и ще го направятъ щастливъ. Нека всѣки отвори книгата на своя животъ и прочете написаното въ нея. Ще кажете, че тази работа е мѫчна. —Мѫчнитѣ работи сѫ Божествени.

 

Единъ младежъ отишълъ при единъ германски професоръ съ желание да го посъветва да избере такъвъ отдѣлъ отъ науката, който да му отнеме малко време. Професорътъ го погледналъ и му казалъ: Когато Богъ иска да създаде една тиква, опредѣля ѝ срокъ шестъ месеца; когато иска да създаде единъ дѫбъ, опредѣля му сто години. Значи, ако искате да узрѣете въ шестъ месеца, тиква ще бѫдете; ако искате да узрѣете въ продължение на сто години, дѫбъ ще бѫдете.

 

„Съ духъ и истина.“ Работете върху тази ми€ълъ, да извадите соковетѣ, които се съдържатъ въ нея. Така ще дойдете до вѫтрешно познаване на себе си и на своя ближенъ. Не можете ли да извадите сладкитѣ сокове на тази мисълъ, постоянно ще се съмнявате въ себе си и ще приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който спрѣлъ подъ едно дърво да си почине и завързалъ магарето си за дървото. Въ това време му се доспало, легналъ подъ сѣнката на дървото и заспалъ. Нѣколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щомъ се събудилъ, Стоянъ погледналъ къмъ магарето и, като видѣлъ, че го нѣма, казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Той се усъмнилъ въ себе си и се запиталъ: Стоянъ ли съмъ, или не? За да не изгуби магарето си, той не трѣбваше да спи. Следователно, когато Богъ иде при васъ, трѣбва да ви намѣри будни, както момъкътъ, който очаква своята възлюбена. Човѣкъ трѣбва да търси и да очаква Господа, а не Богъ да търси човѣка. Затова е

 

казано въ Писанието: „Които ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Да намѣришъ Бога, това значи, да си се домогналъ до великата Божествена философия на живота. И всѣки ще я приложи, както може и както разбира.

 

Като дойдемъ до разбиранията на хората, ние виждаме голѣмото различие, което сѫществува въ тѣхнитѣ мисли и чувства по качество, по обемъ и по стойность. Различието въ разбиранията, въ чувствата и мислитѣ на човѣка създаватъ правилнитѣ и неправилни отношения между хората. Напримѣръ, повечето хора се обичатъ за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т. н. Господарьтъ обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнилъ съ нѣщо интереситѣ му. Щомъ му измѣни въ нѣщо, той не го обича вече и го освобождава отъ служба. Мѫжътъ обича жена си, докато е здрава и красива. Щомъ се разболѣе и изгуби красотата си, той престава да я обича. Сѫщото се отнася и до жената. Геройство е да обичате грѣшенъ и грозенъ човѣкъ. Силниятъ може да обича всички хора и да имъ дава потикъ къмъ доброто и красивото въ свѣта. Разчитайте на Божественото въ себе си, както и въ своя ближенъ. Колкото и да е слабо и тънко, то ще ви изведе на спасителния брѣгъ. Всички дяволи да се качатъ на Божествения конецъ, нѣма да го скѫсатъ. Божественото ще изведе всички хора на правия пѫть. То ще оправи даже и дяволитѣ. Азъ вѣрвамъ въ силата на доброто и на Божественото. Вѣрвамъ, че всички хора ще станатъ добри.

 

„Съ духъ и истина.“ Приложете Божественото учение въ домоветѣ си съ духъ и истина, да престане всѣкакъвъ плачъ и страдание. Приложете Божественото учение между мѫжетѣ и женитѣ, да се установятъ между тѣхъ отношения на миръ и съгласие. Нека жената каже на себе си: Азъ съмъ Духътъ. Нека мѫжътъ си каже; Азъ съмъ Истината. Приложете тѣзи формули въ живота си и опитайте, какъвъ резултатъ ще дадатъ.  

 

Беседа отъ Учителя, държана

на 3 юний, 1917 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...