Jump to content

1917_05_13 Богъ е съчеталъ


Ани

Recommended Posts

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Богъ е съчеталъ

 


„И тъй, онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча“.[1])

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ“. Въ този стихъ повидимому Христосъ говори за брака. Въ сѫщность, бракъ ли е това, което хората днесъ правятъ? Две семейства се сближатъ, живѣятъ си добре и следъ време оженватъ децата си. Правилно съчетание ли е това? Сѫществуватъ три вида съчетания. Първото съчетание е онова, което Богъ прави. То е истинското и здраво съчетание. Второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото, онова, което хората правятъ. Всички мѫчнотии, противоречия и страдания на съчетанитѣ произтичатъ отъ последнитѣ две съчетания, За да може единъ човѣкъ, единъ учитель, или една държава да направи известно съчетание правилно, трѣбва да сѫ проникнати дълбоко отъ Божията Мѫдрость, да разбиратъ основния законъ, върху който е съграденъ животътъ. Да разбирашъ основния законъ на живота, това значи, да разбирашъ живота така, както се изразява въ природата. Ето защо, като четете стиха, въ който Христосъ говори за съчетанието, трѣбва да го разбирате основно, въ неговия дълбокъ смисълъ, а не по буква и повръхностно.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча“. Мнозина четатъ и препрочитатъ този стихъ, но не го разбиратъ. Много проповѣдници сѫ говорили върху този стихъ, тълкували сѫ го, но, въпрѣки това, не сѫ засегнали основната истина, която се крие въ него. Защо не е изнесена истината, която стихътъ съдържа въ себе си? — По две причини: отъ една страна невежеството на тѣзи, които говорятъ върху него; отъ друга страна — съзнателното забулване на истината, да не би тя да ги изобличи. Незнанието, невежеството е оправдано. Като не знае нѣщо, човѣкъ говори това, което знае,

 

и така, както мисли. Обаче, да знае човѣкъ истината и съзнателно да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава. Истината е великъ принципъ. Само чистиятъ може да говори истината. Ако нечистиятъ се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Сѫщо така само чистиятъ може да разбере истината. Нѣкой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трѣбва да е готовъ да умре. Съ други думи казано: Не можешъ да чуешъ и да разберешъ истината, ако не си готовъ да се пожертвувашъ за нея. Думитѣ на Христа „Който не е готовъ да се отрече отъ себе си“, подразбиратъ готовностьта на човѣка да се откаже отъ живота си, за да разбере великата Божествена Истина. Много е говорилъ Христосъ върху съчетанието, както и върху по-важнитѣ принципи въ живота, но до насъ сѫ достигнали само откѫслеци, върху които днесъ се правятъ свободни тълкувания, създаватъ се различни теории, които не отговарятъ на абсолютната истина. Права мисъль е само тази, която е приложена и опитана въ самия животъ.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча“. Съчетание сѫществува не само между душитѣ, но и между тоноветѣ. Последното съчетание наричаме хармония. Ако разгледаме цигулката, ще видимъ, че тя е съставена отъ нѣколко части, но така наредени, че всички извивания и ѫгли вървятъ къмъ една права линия, която минава презъ срѣдата на цигулката. Майсторътъ на цигулката така е съчеталъ линиитѣ и ѫглитѣ й, че при докосване до струнитѣ й, всички звукове излизатъ отъ главния отворъ въ хармонично съчетание. И човѣкъ представя инструментъ, подобенъ на цигулката, съ четири добре изопнати струни. Струнитѣ на цигулката се различаватъ не само по дебелина, но и по интенсивность на звука. За да свири на цигулка, човѣкъ се нуждае още и отъ лѫкъ, съ добре изопнати косми, да може при докосване до струнитѣ, да се получаватъ желанитѣ тонове. Да знае човѣкъ да свири на цигулка, това значи, да е придобилъ едно отъ великитѣ изкуства на живота. Когато детето започва да учи цигулка, въ първо време то скърца, взима фалшиви тонове. Колкото повече расте и се упражнява, тоноветѣ ставатъ по-чисти.

 

Животътъ представя музика. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да владѣе изкуството да свири. Човѣшкото тѣло представя инструментъ, специална цигулка, съ която той свири; струнитѣ, това сѫ четиритѣ основни темперамента, чрезъ които човѣкъ се изявява. Четиритѣ основни темперамента сѫ: сангвиниченъ или въздухообразенъ, умственъ или нервенъ, холериченъ и флегматиченъ. Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но тѣ трѣбва да бѫдатъ доброкачествени, да сѫ направени отъ добъръ материалъ, да отговарятъ на известна дебелина. Сѫщото се отнася и до темпераментитѣ. Не е достатъчно да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е сангвиникъ, или умствено нервенъ темпераментъ, но темпераментътъ му трѣбва да бѫде доброкачественъ. За да свири добре, цигуларьтъ трѣбва да е даровитъ, да свири съ душа, да има добра цигулка, добъръ лѫкъ, първокачествени струни. И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове. Нѣкой запитва, какво остава отъ цигуларя, като вложи душата си въ цигулката? Душата се проявява трояко: въ областьта на чувствата, на мислитѣ и на постѫпкитѣ. Когато душата се проявява въ чувствата, последнитѣ взематъ участие въ свиренето: отъ цигулката се изливатъ меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори.

 

Единъ виденъ цигуларь занесълъ цигулката си на поправка при единъ добъръ майсторъ, италианецъ. Майсторътъ поканилъ цигуларя да седне да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова. Като гледалъ, какъ майсторътъ разглобява цигулката съ ножа си, цигуларьтъ изгубилъ съзнание и припадналъ. Защо изгубилъ съзнание? — Защото минаването на ножа по цигулката му причинявало болка — часть отъ душата му била вложена въ цигулката.

 

Христосъ казва: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Какво съчетание е направилъ Богъ? Кои нѣща е съчеталъ Той? Богъ е съчеталъ ума и сърдцето, душата и духа, тѣлото и низшата душа. Трѣбва ли невежиятъ човѣкъ да разваля това, което Богъ е съчеталъ? Кой човѣкъ е невежа?—Който не говори истината, който не разбира мѫдростьта, който не постѫпва споредъ правдата и любовьта. Щомъ знаете това, не постѫпвайте като невежия, да разлѫчвате онова, което Богъ е съчеталъ. Който спазва Божиитѣ закони, той се радва на успѣхъ въ живота си,

 

Селянитѣ на едно село се оплакали на владиката отъ свещеника си, че ги уморявалъ съ службата си, която често продължавала четири петь часа. Нѣкога свършвалъ службата за половинъ часъ, но повечето пѫти държалъ хората въ църква съ часове. Владиката извикалъ свещеника, казалъ му, че има оплакване противъ него отъ енориашитѣ му и го запиталъ, какво ще каже за свое оправдание.—Владико небесни, казалъ свещеникътъ, вѣрно е това, което говорятъ противъ мене. Причината е следната: когато ангелитѣ и светиитѣ ми помагатъ при службата, азъ свършвамъ работата си бързо, за половинъ часъ. Обаче, когато остана самъ, на своитѣ сили, безъ подкрепата на свѣтлитѣ сѫщества, азъ свършвамъ работата си за четири-петь часа.

 

Следователно, когато работитѣ на хората се нареждатъ добре, свѣтлитѣ сѫщества имъ помагатъ; когато работитѣ имъ не се нареждатъ добре, свѣтлитѣ сѫщества сѫ ги изоставили сами на себе си. Съ това си обясняваме, защо нѣкои дървета узрѣватъ рано, а други по-късно. Напримѣръ, дрѣнътъ цъвти пръвъ, а узрѣва последенъ.

 

При създаване на свѣта, Богъ направилъ и растенията, както и плоднитѣ дървета, и далъ право на всѣки духъ да си избере по едно плодно дърво за себе си. Като дошълъ редъ на дявола, той избралъ за себе си дрѣна, като дърво, което първо цъвти. Той си казалъ: Щомъ дрѣнътъ цъвти пръвъ, и ще узрѣе пръвъ. Обаче, останалъ излъганъ: дрѣнътъ узрѣлъ последенъ. И човѣкъ може, като черешата, да узрѣе рано, и като дрѣна, да узрѣе последенъ. Защо едни плодове узрѣватъ рано, а други — късно, и затова има причини. Узрѣването на черешата и на дрѣна представятъ процеси, които се извършватъ и въ човѣшкия животъ.

 

„Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча“. Съ този стихъ Христосъ обръща внимание на хората да не развалятъ това, което Богъ е направилъ. Що се отнася до развалянето, сегашнитѣ хора сѫ майстори. Между който народъ да попаднете, ще видите, че всички хора сѫ майстори въ разваляне на нѣщата. Виждате, какво правятъ нѣкои селяни, като минаватъ край хубава, каменна чешма. Щомъ погледнатъ къмъ чешмата, въ тѣхъ се явява желание да извадятъ ножа или брадвата си, да ги наточатъ на коритото й. Може ли, при това положение, да не се развали коритото? Може ли да не се развали човѣкъ, билъ той свещеникъ, учитель, проповѣдникъ, сѫдия, ако точите брадвитѣ си на тѣхъ? Следъ това казватъ: Не го бива нашиятъ свещеникъ, проповѣдникъ или сѫдия. Какъ ще ги бива, какъ нѣма да се развалятъ тѣзи хора, когато отгоре имъ точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Богъ е създалъ, първо ние не трѣбва да го разваляме. Кои сѫ виновницитѣ за развалянето? Преди да сѫ научили изкуството да точатъ брадвитѣ си на коритата на чешмитѣ, хората трѣбва да сѫ научили закона на хармонията. Нѣкой момъкъ се оженва за една добра, нѣжна, деликатна мома, но следъ нѣколко години той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито. Точи брадвата и нарежда: Ти не трѣбва да бѫдешъ внимателна, деликатна, нѣжна къмъ хората. Днесъ точи брадвата си, утре я точи, докато най-после възлюбената му се развали и огрубѣе, Какъ да не се развали, когато на гърба ѝ постоянно точатъ брадви? Сѫщото става и съ момъка. Нѣма защо да точите брадвитѣ си върху гърбоветѣ на добритѣ моми и момци, да ги изхабявате. Точете ги върху гърбоветѣ на грубитѣ, остри и жестоки хора. Тѣ иматъ нужда отъ претѫпяване.

 

Единъ свещеникъ ималъ обичай да кади темянъ предъ троноветѣ на онѣзи отъ своитѣ енориаши, които постоянно били праздни. Единъ отъ присѫтствуващитѣ запиталъ свещеника: Отче, защо кадишъ предъ празднитѣ столове, а не срещу насъ, които присѫтствуваме на службата? — Вие нѣмате нужда отъ кадене. Щомъ присѫтствувате тукъ, вие сте вънъ отъ всѣкаква опасность. Обаче, онѣзи, които отсѫтствуватъ, тѣ се нуждаятъ отъ кадене, понеже сѫ изложени на голѣми опасности и злини. Бѫдете и вие като този свещеникъ, и ходете тамъ, дето има нужда, а не дето нѣма нужда. Богатитѣ все богати канятъ на угощение, все предъ тѣхнитѣ тронове кадятъ, защото има какво да взематъ отъ тѣхъ. Това не е за упрѣкъ, изнасямъ единъ фактъ. Всѣки казва: Днесъ мене канятъ, азъ пъкъ утре ще каня. Добре е човѣкъ да прави онова, което е хармонично, естествено и разумно, за да възстанови Божествената хармония. Нека да нахранимъ беднитѣ, гладнитѣ, сирачетата, защото такава е Божията воля — да не разваляме онова, което Той е направилъ.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Това е единъ отъ принципитѣ, върху които Христосъ спира вниманието на човѣчеството. Ще кажете, че Христосъ е проповѣдвалъ добре. Защо е проповѣдвалъ добре? — Защото проповѣдитѣ Му даватъ животъ, внасятъ потикъ въ умоветѣ и сърдцата на хората. Истинска проповѣдь е онази, която храни човѣщката душа, дава ѝ сила да се развива. Проповѣдитѣ на Христа сѫ вѣрни и истински, защото изхождатъ отъ живата, разумна природа. Той тълкува явленията въ природата, както сѫ. Който не може да ги тълкува правилно, той самъ се заблуждава, а сѫщевременно заблуждава и другитѣ. Вглеждайте се въ природата, изучавайте я, за да можете да се ползувате отъ нейнитѣ сили. Който се стреми къмъ природата и желае да се свърже съ нея, нека всѣка сутринь, особено презъ месецъ май, да става рано и да излиза на разходка, на чистъ въздухъ, преди да е изгрѣло слънцето. Каква по-велика картина отъ изгрѣването на слънцето! Сѫщевременно, вие ще се ползувате отъ раннитѣ слънчеви лѫчи, които се отразяватъ благотворно върху организма. Ставайте сутринь рано, преди изгрѣването на слънцето, да приемете неговото благословение и следъ това започнете работата си. Възстановете съчетанията между своя организъмъ и слънцето, както между душата си и Бога, които още отначало сѫ направени. Избѣгвайте временнитѣ съчетания съ хората, за да не се натъквате на дисхармонични състояния и противоречия.

 

И тъй, изучавайте природата, изучавайте Божественитѣ прояви, безъ да критикувате. Нѣкой отворилъ една книга, взелъ само единъ откѫслекъ отъ нея и започва да я критикува, да казва, че еди-коя си мисъль не е съгласна съ новитѣ теории за живота. Новитѣ теории съгласни ли сѫ съ Божественото учение и съ Божиитѣ закони? Всички трѣбва да бѫдемъ носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставятъ части отъ Божествения организъмъ, а Богъ изисква Неговото тѣло да бѫде здраво, и всички удове да сѫ въ хармония. Само така човѣкъ може да бѫде радостенъ и веселъ. Ако не е здравъ, той не може да бѫде радостенъ и веселъ; причината за това не е въ Бога. Ако мѫжъ и жена не могатъ да живѣятъ добре, причината не е въ Бога; ако братъ и сестра не се разбиратъ, причината не е въ Бога; ако между управляващи и управлявани не сѫществува довѣрие и съгласие, причината не е въ Бога. Причината за дисхармонията, недовѣрието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Богъ е направилъ. Въ бѫдеще, всички видни хора — учители, писатели, професори, проповѣдници трѣбва да слѣзатъ отъ висотата на своето положение, да влѣзатъ въ свѣта, между проститѣ, беднитѣ, страдащитѣ, да ги научатъ, какъ да живѣятъ. Това иска Христосъ отъ всички хора. Съ слизането си на земята, Христосъ показа на хората, какъ да приложатъ великата, безкористна любовь помежду си. Всички съвременни писатели съзнаватъ, че Богъ работи въ свѣта. Той прави голѣми преобразования въ човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова е казано въ Писанието, че новъ свѣтъ се твори, нови умове и сърдца се създаватъ. Новитѣ хора ще създадатъ новото човѣчество, което ще докаже, че нови сили и енергии работятъ, както въ свѣта, така и въ цѣлата природа.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Между какво е направено това съчетание? — Между стомаха и храната, между дробоветѣ и въздуха, между сърдцето и чувствата, между ума и мислитѣ. Наруши ли се едно отъ тѣзи съчетания, човѣкъ се разстройва. Достатъчно е да се наруши правилното съчетание между стомаха и храната, за да заболѣе човѣкъ и да търси помощьта на лѣкаря. Обаче, ако лѣкарьтъ му помогне, и той втори пѫть развали това съчетание, стомахътъ ще почне да му се противопоставя и въ скоро време ще се откаже отъ своята служба. Щомъ се разстрои стомахътъ на човѣка, и отношенията му съ хората се развалятъ. Всѣки самъ трѣбва да си направи съчетание между стомаха и храната, която приема. Ако съчетанието е правилно, човѣкъ се чувствува здравъ, бодъръ, веселъ и готовъ за всѣкаква работа. Ако следъ това той не се чувствува здравъ, жизнерадостенъ и бодъръ, съчетанието не е хармонично. Като не познава организма си и не може да прави хармонични съчетания, човѣкъ се допитва до мнението на видни учени и лѣкари и прилага тѣхнитѣ съвети. Право е мнението на ученитѣ, но не е еднакво за всички хора, не е едно и сѫщо за различнитѣ възрасти, физическа и духовна. Човѣкъ трѣбва постоянно да мѣни храната си. Отъ промѣната на храната зависи здравословното му състояние.

 

Както неправилното съчетание между стомаха и храната разстройва човѣшкия организъмъ, така неправилното съчетание между сърдцето и чувствата разстройва не само физическото, но и психическото състояние на човѣка. Ще кажете, че хората трѣбва да се обичатъ. Колко момци трѣбва да обичатъ една мома и колко моми — единъ момъкъ? Ако десеть момци обичатъ една мома, тѣ ще я разстроятъ. За предпочитане е единъ момъкъ да обича една мома, а не десеть. Десеттѣ момъка ще разбъркатъ главата й, ще смутятъ сърдцето й, и въ скоро време тя ще заболѣе. Въ сѫщность, само единъ обича, а не двама.

 

Нѣкѫде въ Америка имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който увличалъ слушателитѣ си съ своето красноречие. Дошълъ деньтъ, когато трѣбвало да си замине. Всички негови слушатели и пасоми излѣзли да го изпратятъ, понеже билъ общъ любимецъ. Заедно съ тѣхъ излѣзли и кучетата, и паткитѣ, и гѫскитѣ, да му кажатъ сбогомъ и да му пожелаятъ добъръ пѫть. Най-после той се качилъ на единъ конь и тръгналъ къмъ гарата. На края на града, коньтъ се изправилъ на краката си, хвърлилъ го на земята и казалъ: Сбогомъ, приятелю, ние не се нуждаемъ отъ такива знаменитости. Тѣ не сѫ нуждни за нашето развитие.

 

Кой човѣкъ е знаменитъ? — Който върши Божията воля и, като слънцето, носи благословение за всички живи сѫщества. Дали спишъ, или си станалъ отъ сънь, слънцето изпраща своето благословение и си заминава. Нѣкои мислятъ, че, за да се спасятъ, трѣбва да бѫдатъ правовѣрни. Не е така. Ако ти спишъ, когато слънцето изгрѣва, какъвто и да си, нищо не може да те спаси. Спасението на човѣчеството се крие въ онази велика религия, която обединява всички религии, като удове на едно цѣло. Новата религия е любовьта. Тя обединява всички хора, примирява и разрешава противоречията имъ и внася въ тѣхъ радость и веселие.

 

Да се обединятъ хората, това значи, да иматъ общъ идеалъ, общи стремежи. Обединението, единството дава сила на хората и ги прави мощни. Каквото пожелаятъ, тѣ могатъ да го постигнатъ. Когато Израилскиятъ народъ напусна Египетъ и тръгна съ Мойсея за Обетованата земя, той се раздѣли на 12 племена, и всѣко племе носѣше часть отъ Скинията. Дето спираха, тѣ веднага събираха всичкитѣ ѝ части, построяваха я и отправяха гореща молитва къмъ Бога. Сплотени въ едно, отправяйки молитвата си къмъ Бога, тѣ получаваха Неговото благословение.

 

Какво правятъ сегашнитѣ правовѣрни? И тѣ носятъ частитѣ на Скинията, но и досега още не могатъ да се събератъ на едно мѣсто да я построятъ, и всички заедно да отправятъ благодарствена молитва къмъ Бога. Ако нѣкой запита, какво носятъ, тѣ отговарятъ: Ние сме правовѣрни, носимъ частитѣ на Скинията. Христосъ имъ казва: Съберете се на едно мѣсто, и всѣки да донесе частьта, която носи, за да съградимъ Великата Скиния, и всички заедно да се помолимъ на Бога въ Духъ и Истина. Всички народи да събератъ частитѣ на Скинията въ едно цѣло, това подразбира стиха: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Съ други думи казано: Не изопачавайте великата любовь, която Богъ е вложилъ въ вашитѣ души.

 

Време е вече хората да се обърнатъ къмъ възпитанието на своитѣ умове и сърдца, като първо съчетание, което Богъ е направилъ. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има умъ, който право мисли, и сърдце, което правилно чувствува и да ги съчетае въ едно. Когато умътъ мисли право, и сърдцето чувствува правилно, човѣкъ разбира нѣщата. Той е постигналъ това разбиране по пѫтя на страданията. Въпрѣки това, хората се оплакватъ отъ страданията си. Блажени страдащитѣ, слѣпитѣ, хромитѣ и др. Защо хората сѫ слѣпи, хроми, сакати ?—Защото сѫ минали презъ нѣкаква философия, която ги е осакатила. Тѣ трѣбва да потърсятъ Божията Истина, която носи животъ и показва пѫтя къмъ Господа. Мнозина търсятъ Бога тамъ, дето не е. Излизайте презъ месецъ май сутринь рано, въ четири часа, и ще намѣрите Господа. Участвувайте въ пѣнието на птичкитѣ, въ полъхването на тихия вѣтрецъ, въ клокоченето на изворитѣ, и ще намѣрите Бога. Слънцето кани всички живи сѫщества да излѣзатъ вънъ, да го посрещнатъ, за да имъ предаде Божието благословение. Защо да не благодарите на слънцето, като на Божи слуга, който носи послание отъ Нашия Баща, и да му кажете: Носи нашия поздравъ на Баща ни и кажи Му, че сме решили вече да възстановимъ хармонията, която сме нарушили. Какво правятъ повечето хора? Като се събудятъ, погледнатъ навънъ и, ако видятъ, че има вѣтъръ, а небето е облачно, казватъ: Лошо е времето, не е още за ставане. Не, благодарете за времето, каквото и да е то, и кажете: Хубавъ е деньтъ. Ще стана да се порадвамъ на деня, да благодаря за благата, които той крие въ себе си. Благодарете на вѣтъра, защото той провѣтрява мислитѣ и чувствата ви. Благодарете и на облацитѣ, защото тѣ носятъ влага, чрезъ която се освежаватъ цвѣтята, дърветата и плодоветѣ. Това е правото учение, къмъ което хората се стремятъ. Всичко живо иска да бѫде обичано, да живѣе свободно и да се радва на благата, които природата дава. Като срещна едно куче, то ме погледне, завърти опашката си и ме пита: Да ме биешъ ли мислишъ, или да ме оставишъ свободно да си вървя? — Върви свободно по пѫтя си, азъ нося миръ, а не насилие. Кучето ме повѣрва, завърти отново опашка и тръгва напредъ.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ За да запази тази връзка, човѣкъ трѣбва да е готовъ да приложи учението на Христа. Това значи да спазва закона на хармонията, известенъ подъ името законъ на симпатията. Два закона действуватъ въ свѣта: законъ на симпатията и законъ на антипатията, т. е. законъ на хармонията и законъ на дисхармонията. Когато се обичатъ, хората прилагатъ закона на симпатията, или на хармонията, живѣятъ братски помежду си; когато не се обичатъ, тѣ живѣятъ по закона на антипатията или дисхармонията. Въ този законъ сѫществува отблъскване, а въ първия — привличане. Дето има хармония, тамъ е Богъ. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да се запитва, свързанъ ли е съ Бога, или не. Не търсете Бога отвънъ, като нѣкаква форма, но търсете Го вѫтре въ себе си, като съдържание. Розата и карамфилътъ иматъ външна форма, но важна е миризмата имъ, която човѣкъ възприема вѫтрешно. Тѣ се различаватъ по аромата си. Следователно, Богъ е отвънъ и отвѫтре. Заблуждение е да се мисли, че е само отвънъ. Човѣкъ не трѣбва съзнателно да затваря очитѣ си предъ истината. Всички нѣща, между които има съчетание, сѫ вѫтрешни, Напримѣръ, имате пиано, ноти, пианистъ, но музиката още не се проявила. За да има музика, пианистътъ трѣбва да съчетае всички елементи въ едно цѣло и да се прояви. Вие слушате и възприемате вѫтрешно музиката. Обаче, само онзи може да разбере вѫтрешното съдържание на нѣщата, който се вслушва въ себе си, въ своя вѫтрешенъ гласъ. Това значи, да разбира човѣкъ смисъла на нѣщата.

 

Мнозина се запитватъ, какво представя църквата. — Църквата е пианото, свещенитѣ книги — нотитѣ, а свещеникътъ — пианистътъ. Той трѣбва да седне на пианото и да свири по всички правила на музиката. Ти ще настроишъ слуха си и ще слушашъ, да възприемешъ музиката вѫтрешно и да благодаришъ на Бога, че имашъ възможность да се ползувашъ отъ нея. Радвай се, че можешъ да излѣзешъ вънъ, когато слънцето изгрѣва и да възприемешъ неговитѣ лѫчи. Блаженъ е онзи, който може да разбере съчетанието, което Богъ е вложилъ въ цѣлата природа — между минералитѣ, растенията и животнитѣ. Ще кажете, че минералитѣ и растенията сѫ безгласни. Природата е жива и разумна, нищо не е безгласно въ нея. Който има уши, той може да слуша говора на природата и да я разбира. Всички мистици схващатъ природата като музика, говоръ и пѣсень. Така тя проповѣдва и поучава хората. Нѣма проповѣдникъ въ свѣта, който може да се сравни съ природата.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Богъ е направилъ нѣколко основни съчетания: отъ една страна, между тѣлото, душата и духа, а отъ друга — между ума, сърдцето и волята. Това сѫ условия, презъ които човѣшкиятъ духъ минава, за да се усъвършенствува. Въ физическия свѣтъ човѣкъ изучава закона на движението, въ духовния — качествата на чувствата и тѣхната интенсивность, а въ умствения — смисъла на живота. Когато се говори за възкресение, за вѣченъ животъ, разбираме съчетанието, което сѫществува между човѣшкия духъ и човѣшката душа. Тѣ съдържатъ качествата на Божествения Духъ и на Божествената душа, затова човѣкъ има възможности, каквито и Богъ има. Той трѣбва да съзнава това и да работи върху себе си, да прояви Божественото, което е вложено въ него. Каже ли нѣкой, че не може да направи нѣщо, това показва, че той отрича Божественото въ себе си. Каже ли, че е грѣшникъ, той отрича това, което Богъ е съчеталъ. Богъ ти е далъ много земя, която трѣбва да обработишъ. Мнозина оставятъ сърдцата и умоветѣ си необработени; тази е причината, дето отвънъ попадатъ различни нежелани семена, отъ които израстватъ плѣвели и бодили. Който не обработва това, което Богъ му е далъ, не може да се спаси; той не вижда изходенъ пѫть отникѫде. Който не работи въ съгласие съ Божественото, не може да очаква никакви блага. Всѣки трѣбва да каже: Богъ е вложилъ въ мене известни дарби и способности, и азъ трѣбва да работя, за да ги развия.

 

Ще кажете, че човѣкъ е грѣшенъ, самъ не може да постигне нищо. Грѣшенъ е само онзи, който е нарушилъ съчетанието, което Богъ е направилъ. Обърнете се къмъ Божественото въ себе си, съ желание да възстановите хармонията, която сѫществува между ума и сърдцето ви, между душата и духа ви, и вие ще бѫдете добри, ще се радвате на благата, които ви сѫ дадени. Не казвайте, че хората сѫ лоши, че ви препятствуватъ да се проявите, но потърсете причината за това въ себе си. Приложете вѣра, търпение и любовь и ще видите, че въ скоро време ще постигнете добри резултати. За да познаете ближнитѣ си, свалете горната обвивка отъ тѣхъ, и ще опитате, че вѫтре тѣ сѫ сладки. Зелената обвивка на орѣха е горчива, но ядката му е сладка, вкусна за ядене. Само така можете да познаете качествата на човѣшката душа. Не казвайте, че човѣкъ за: човѣка е вълкъ. Ако мислите така, вие виждате вълчата кожа, въ която той временно се облѣкълъ; вѫтрешно той не е вълкъ. Другъ се облѣкълъ съ кожата на лъва, но вѫтре не е лъвъ. Вие трѣбва да проникнете до вѫтрешното естество на човѣка, за да разберете, че човѣкъ за човѣка е братъ, а не вълкъ. Който е работилъ и продължава да работи върху себе си, той е запазилъ своята чистота, като естествена дреха, дадена му отъ Бога. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, въ неговото лице вие виждате Бога и се радвате, че сте Го видѣли. Вашата задача е да учите, да запазите всичко, което ви е дадено въ далечното минало. Кѫде ще учите? — При Великия Учитель — Господъ, на Когото учението нѣма начало, нѣма и край. То води къмъ възкресение, къмъ вѣченъ животъ. Да възкръснешъ, това значи, да започнешъ отначало да учишъ и да работишъ. Възкръсналиятъ е готовъ да се откаже отъ своя личенъ животъ и да работи и живѣе само за Онзи, Който го е създалъ.

 

Днесъ Христосъ обръща внимание на всички хора, да съзнаятъ, че въ тѣхъ е образътъ на Бога и да се заематъ да Го очистятъ, да възстановятъ първоначалното съчетание въ себе си, съ което сѫ родени. Богъ е далъ здраве на човѣка, което той трѣбва грижливо да пази. За да запазите здравето си, ставайте сутринь рано, особено презъ месецъ май. Въ четири часа трѣбва да сте вънъ отъ леглото си. Това е добре не само за васъ, но за всички хора. Учители, свещеници, майки, бащи — всички трѣбва да започнатъ работата си рано. Като изгрѣе слънцето, кажете: Благословенъ Господъ Богъ нашъ. Който е изпратилъ слънцето, да се ползуваме отъ неговата свѣтлина и топлина. Който цени благата, които природата щедро му дава, само той разбира смисъла на стиха, казанъ преди две хиляди години отъ Христа: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“

 

Като разглеждамъ този стихъ, азъ само подхвърлямъ семенца на вашитѣ ниви. Останалата работа е ваша, вие ще ги отглеждате, както писательтъ взима една тема и я развива. Това значи, да чуе човѣкъ гласа на своя великъ Баща — на Любовьта и да разбере  смисъла на своя животъ и предназначението си на земята. Това значи, да се прероди човѣкъ, т. е. да се новороди. Христосъ казва: „Ако се не родишъ отново, нѣма да влѣзешъ въ Царството Божие.“ Ето защо, който се е родилъ отъ баща и майка, ще се ражда и преражда много пѫти на земята. Глупавиятъ ще се ражда и преражда, докато стане уменъ; обикновениятъ трѣбва да стане талантливъ, гениаленъ, светия, ангелъ и т. н. Ако за всѣко живо сѫщество нѣма условия да се развива, животътъ губи своя смисълъ. Работете, развивайте се, безъ да се борите за първенство. Който иска пръвъ да бѫде, остава последенъ.

 

Въ едно старо предание се разправя, че когато създавалъ свѣта, Богъ натоварилъ слънцето съ великата мисия — да грѣе, да освѣтява и да отоплява. Обаче, въ него се явило желание да изгрѣва първо и да отиде първо при Господа. Като се научилъ за желанието му, Господъ наредилъ така, че всички планети да се движатъ около него, а то — около Бога. Така, именно, слънцето — старшиятъ братъ на небето, било по-далечъ отъ Бога, въ сравнение съ всички по-малки негови братя. Слънцето съзнало погрѣшката си и, за да я изкупи, непрестанно изгрѣва и залѣзва. Останалитѣ планети се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението.

 

Много християни иматъ сѫщото желание, както и слънцето, да бѫдатъ близо до Христа, но новото учение — учението на любовьта изключва користолюбието. „Блажени кроткитѣ и смиренитѣ,“ казва Христосъ. Съ други думи казано: Блажени онѣзи, които заематъ мѣстото, което Богъ имъ е опредѣлилъ. За предпочитане е човѣкъ да заеме последно мѣсто, но да изпълнява Божията воля, отколкото да бѫде пръвъ и да не изпълнява Божията воля. Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото тѣ ще видятъ Бога.“

 

Желая ви да възстановите съчетанието между ума и сърдцето си, както и между духа и душата си, да потекатъ всички енергии у васъ, чиито кранове сте ватворили отъ вѣкове.

 

*

Беседа отъ Учителя, държана

на 13 май 1917 г. София.

 

-------------

[1] Матея 19:6.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...