Jump to content

1917_02_11 Децата


Ани

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). 
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

 

 

image003.png




Дѣцата.

 

Истина ви казвамъ: ако се не

обърнете и бѫдете, като дѣцата, нѣма

да влѣзете въ Царството Небесно“*

 

*) Ев. Матея, 18: 3.

 

За да обясни, кой може да влѣзе въ Царството Небесно, Христосъ взема една обикновена форма, понятна за всички, която сѫществува отъ създанието на свѣта, — дѣцата. Това, което радва домоветѣ, което радва свѣта, то сѫ дѣцата. Домъ безъ дѣца — това е пустиня безъ изворъ, безъ трѣва. Защо човѣкъ трѣбва да стане като малко дѣте, та да стигне Небето? Въ Христовитѣ думи подъ «дѣте» се крие по-дълбокъ смисълъ, отколкото ние разбираме подъ тази дума; Христосъ не казва: ще влѣзешъ въ Царството Божие, ако си нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ, поставенъ на короната на нѣкой царь, ако си нѣкой милионеръ, а казва: «Ако не станешъ, като дѣте, нѣма да влѣзешъ въ Царството Небесно» — Той влага тукъ идеята на смаляване.

Дѣтето е символъ на едно пасивно състояние, или, тъй да се каже, то прѣдставя потенциална енергия, енергия въ спяще състояние. Но тази енергия не е въ бездѣйствие, защото вѫтрѣ въ нея сѫ складирани всички условия за нейното развитие; тя е едноврѣменно въ потенциално и кинетическо състояние. Потенциалната енергия се прѣвръща въ кинетическа и обратно. Кинетическата енергия има по-голѣма сила  на активность,  но нейнитѣ размѣри сѫ по-малки, когато пъкъ потенциалната енергия има размѣри на безгранично развитие. Разликата между дѣтето и възрастния човѣкъ е сѫщата: възрастниятъ човѣкъ е по-малко активенъ и има по-малки размѣри на развитие, отколкото дѣтето. Въ идеята на дѣтето има и другъ смисълъ. Ако дървото не се обърне въ малка сѣмка и не се посади наново въ почвата, не може да започне своето ново развитие. Развитието на дърветата става по два начина: едни се развиватъ, никнатъ чрѣзъ сѣмена, а други — чрѣзъ издънки, присадки. Има голѣма разлика между растение, което се развива чрѣзъ присадка, и онова, което се развива чрѣзъ сѣмка. Когато растението е отъ сѣмка, то съдържа по-голѣма сила отъ онова, което е излѣзло отъ издънка. Христосъ казва: «Ако не се обърнете на сѣме въ живота, нѣма да влѣзете въ Царството Божие», защото тамъ се прѣсаждатъ не дървета, а само сѣмки. Господь нѣма нужда отъ стари хора, въ Царството Божие нѣма стари хора. Думата „старъ“ е синонимна съ човѣкъ безсиленъ; а младитѣ, дѣцата, тѣ сѫ синонимни съ думата „богати“, по умъ и по сърце. Така тълкувамъ и азъ: ако нѣмате ума и сърцето, сир. невинностьта и чистотата на дѣте въ себе си, вие не може да влѣзете въ Царството Божие, защото условията, при които трѣбва да растете, изискватъ, вашиятъ умъ и вашето сърце да съдържатъ Божествения животъ въ себе си. Едно отъ най-голѣмитѣ заблуждения въ съврѣменнитѣ духовни движения е това — да мислимъ, че сме голѣми; у всѣкиго отъ васъ, у самитѣ дѣца даже, които сѫ едва на петь години, има идеята за голѣмство. Често съмъ срѣщалъ дѣца на 5—6 години, у които се е зародила мисъльта, че сѫ голѣми, че сѫ грамадна сила и че могатъ много нѣщо да направятъ. Срѣщалъ съмъ и религиозни дѣца, които мислятъ, че сѫ много голѣми: „Не ме закачайте“, казватъ тѣ, „че, като махна съ пръста, всичко мога да направя“. Такива дѣца, като ги накарате да вдигнатъ нѣкой чувалъ, не могатъ. Защо не могатъ да го дигнатъ? Само защото мислятъ, че сѫ голѣми, когато въ дѣйствителность не сѫ. Ако мислѣха, че сѫ малки, тѣ щѣха да могатъ да го дигнатъ. Това можете да го провѣрите. Останете вѫтрѣ въ себе си въ положението на дѣте, вложете въ ума си една мисъль — ако не се тревожите, тя ще има десеть пѫти по-голѣма активна сила, отколкото, ако се постоянно тревожите. Когато се изправите прѣдъ ключа на електрическа лампа, какво се изисква отъ васъ? Само да завъртите ключа. И тази сила, която ще употрѣбите, е много малка. Свѣтътъ е тъй устроенъ отъ Бога, че ви пращатъ само да завъртите този ключъ. А какво правятъ мнозина? Спиратъ се прѣдъ ключа и започватъ да философствуватъ. Така никаква свѣтлина нѣма да блѣсне. Не ви трѣбва никакво философствуване тукъ — едно движение на рѫката, и свѣтлината - условие за да може да четете — ще блѣсне. Сѫщиятъ законъ е и сутринь, когато се събудите — завъртвате вашия ключъ и казвате „виждамъ“. И душата, като влѣзе въ човѣшкото тѣло, и тя има ключъ и, като го завърти, казва: „Виждамъ слънцето“. Ако забравите да завъртите вашия ключъ, вие ще бѫдете въ тъмнота, сир. умътъ ви ще бѫде смѫтенъ, неспособенъ за работа. Нѣкоя сутринь ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия умъ, и цѣль день животътъ ви е въ безпорядъкъ, намирате, че нѣма никакъвъ смисълъ въ него и т.н. Азъ казвамъ: вие сте въ положението на дѣте съ голѣми идеи, което, като мисли за голѣми работи, забравя да извърши най-малкото — да отвори малкия ключъ, отъ който иде свѣтлината въ свѣта. Постоянно срѣщамъ хора съ незавъртени ключове, съ голѣми идеи, мечтаятъ за много кѫщи и кѫщи съ много етажи, а сѫ слѣпи. Не ви трѣбватъ тѣзи кѫщи, първо завъртете ключа, а слѣдъ това си направете кѫщи. Станете дѣте на послушанието; само тогава Богъ ще заговори, и вие ще разберете отношенията, които сѫществуватъ между Бога и васъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили отношенията си къмъ Бога; мислятъ, че сѫ свободни, че иматъ право да вършатъ това или онова, че иматъ право да критикуватъ дори Бога. Азъ питамъ такъвъ човѣкъ: Като стана тази сутринь, завъртѣ ли ключа? — „Не съмъ“. — Да се върнешъ въ кѫщи да завъртишъ ключа, защото, инакъ, прѣзъ цѣлия день ще бѫдешъ въ тъмнота и не разположение на духа; животътъ дотогава нѣма да има смисълъ за тебе. Този сѫщиятъ законъ е и въ отношенията на хората — завъртѣлъ си ключа, всички те обичатъ; забравилъ си да завъртишъ ключа, всичко върви въ дисхармония; голѣмъ човѣкъ, голѣмо величие си, никой нѣма да те обича. Никой не обича хора, които много искатъ. Законътъ на Небето има символъ въ дѣцата — въ тѣхното безкористие. Да носишъ много на гърба си и да имашъ малко въ стомаха си, сѫ двѣ различни нѣща. Ако носишъ 100 кгр. жито на гърба си и ½ кгр. жито въ стомаха си, дѣ ще бѫде силата? Съврѣменнитѣ икономисти, които товарятъ държавата съ голѣми дългове, вършатъ това, защото не разбиратъ Божествения законъ. Бихъ желалъ по-добрѣ да дадатъ всѣкиму ½ кгр. жито въ стомаха, отколкото 100 кгр. на гърба. За прѣдпочитане е 100 гр. знание въ мозъка, отколкото 100 кгр. товаръ на гърба. Може да има нѣкой 100 тома книги, но 50-тѣ гр. знание въ мозъка, като потенциална и кинетическа енергия, струватъ повече отколкото това, което е извънъ него.

И тъй, подъ думата „дѣте“ Христосъ разбира особено вѫтрѣшно състояние, да бѫдемъ въ съгласие, въ връзка съ духовния свѣтъ, съ всички сили, съ всички сѫщества. Започнешъ ли да мислишъ, че си нѣкое велико сѫщество, изгубвашъ тѣзи връзки. Когато единъ великъ ангелъ отъ небето, който е живѣелъ милиони и милиарди години, който има въ себе си опитность повече, отколкото цѣлото човѣчество, на когото историята е много по-велика, отколкото на цѣлия човѣшки родъ, рѣши да слѣзе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на дѣтенце, ще се смири; оттамъ той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: „Може ли старъ човѣкъ да влѣзе въ Царството Божие? „И ангелъ да е, и Богъ да е, не може. Всѣки, който иска да влѣзе, трѣбва да се смири — да стане като дѣте. Всички вие, които ме слушате тукъ, искате да влѣзете въ Царството Божие, каквито сте си. Не, казвамъ; никога това не е било и нѣма да бѫде. Ако не добиете вѫтрѣ въ себе си свойствата на дѣтето, а именно пластичность на ума и на сърцето, нѣма да влѣзете въ Царството Божие, нѣма да разберете вѫтрѣшния смисълъ на живота. Но вие сте много близо до Царството Божие. Междината, която дѣли този свѣтъ отъ онзи, е една стомилионна часть отъ милиметра — само толкова е разстоянието отъ единия до другия свѣтъ. Когато човѣкъ тръгне въ пѫтя на развитието, той се движи много бавно. Всички, гледамъ, които тръгватъ въ духовния пѫть, тръгватъ, като голѣмитѣ хора, а не като дѣцата. Ако човѣкъ започва да върви съ голѣми крачки, той нѣма да постигне цѣльта си. Видите ли човѣкъ да излиза отъ кѫщи и да бѣга, той нѣма да постигне нищо. Но, ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той ще постигне цѣльта си: той е въ положението на дѣте. Христосъ казва: „Не започвайте работитѣ си съ бързане; движете се като малкитѣ дѣца, — постоянно вървете и ускорявайте хода си съ 2, 3, 4, 5 и 6 и тогава ще намѣрите смисълъ въ вашия животъ“. Докато сте въ положението на малки дѣца, нѣма да дойде никаква болесть, а щомъ сте въ положение на стари,ще ви нападнатъ всички болести. Който е смутенъ, той е старъ; който има тяжесть на сърцето, той е старъ. Станете младъ. Казвашъ: „Тежко ми е на душата“. — Старъ си. — „Какво да правя?“ — Стани младъ. — „Какъ?“ — Не мисли за велики работи въ свѣта. Тури само ½ кгр. хлѣбъ въ стомаха си, 100 гр. знание въ мозъка си и 5 гр. въ сърцето си,— това ти е достатъчно. Моми,когато ги любятъ 10—15 момци, започватъ да се кокорятъ, да се надигатъ и ставатъ нещастни. Прѣди нѣколко години бѣ убита въ София една мома отъ своя годеникъ, защото му изневѣрила. — Защо любите двама? Единъ Ви бѣше достатъченъ. Всѣка мисъль си има своето мѣсто. Ако не любите нѣкого, не го лъжете, кажете му истината, и той ще си намѣри друга. И въ религиозно отношение хората страдатъ отъ сѫщата любовь. Казватъ: „Да любимъ“; но знаете ли какъ се изразява любовьта? Човѣкъ, който желае много, прави грѣхъ, а който направи грѣхъ — страда. Който грѣши, е лошъ човѣкъ, но, който грѣши и не се разкайва, е по-лошъ; който грѣши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лошъ, а такъвъ, който не се разкайва и се моли, е лицемѣръ, а лицемѣрътъ е най- лошъ човѣкъ въ свѣта. Има въ свѣта двѣ лъжи, два вида грѣхове, — като казвате, че любите нѣкого, а го лъжете, постѫпвате, като крокодилитѣ: тѣ, когато обичатъ нѣкого, облѣятъ го съ сълзитѣ си, за да стане по гладъкъ, та да могатъ по-лесно да го глътнатъ. Не такава любовь трѣбва, а любовьта на малкитѣ дѣца. Малко дай, но отъ сърце го дай. Ако мѫже и жени бѣха приложили тази философия въ живота, домоветѣ и обществата щѣха да се измѣнятъ на добро. Бащи, майки, дѣца, учители, свещеници, сѫдии, всички завелики идеи мислятъ, велики хора сѫ на този свѣтъ, по-велики отъ тѣхъ нѣма. И питате ме, защо страда свѣтътъ? Страда отъ „велики“ хора и идеи. «Отличенъ проповѣдникъ е», казватъ, „велики идеи проповѣдва“. Да, отъ „велики“ идеи страдаме всички, Евреитѣ, и тѣ имаха велики идеи, богати да станатъ, възгордѣха се отъ това, че сѫ Избраниятъ народъ, 33.000 обѣщания иматъ отъ Бога, но Христосъ имъ показа, че величието на единъ човѣкъ сѣди въ това — да стане малъкъ като дѣте: само тогава Богъ ще бѫде на негова страна. Не съмъ видѣлъ досега нито една майка да носи въ утробата си нѣкой старъ дѣдо, ако ще би да ѝ заплатятъ и милиони. А едно малко дѣте всѣки го носи, безъ да му платятъ нѣщо. Защо? Защото то носи въ себе си велики блага. Всѣка Божествена идея, колкото малка и да е, като влѣзе, тя носи миръ, радость, величие, ето защо всѣки може да носи малкитѣ дѣца.

Нѣкои отъ васъ мислятъ, че великитѣ идеи раждатъ щастие въ свѣта. За пояснение на тази мисъль, ще ви разкажа една легенда. Единъ осиромашелъ германски принцъ искалъ да се ожени за една красавица; но тя му казала: „Азъ съмъ жена съ голѣми претенции, ще ми построишъ великолѣпенъ палатъ, и, каквото ми се доще, ще трѣбва да ми го набавишъ; ако се съгласявашъ на всичко това, ще те взема; готовъ ли си?“ — „Готовъ съмъ на всичко, защото съ тебе ще бѫда щастливъ“, отговорилъ принцътъ. Оженилъ се той и тръгналъ да търси богатства, чрѣзъ окултизма, да търси духове; намѣрилъ принца на гномитѣ и му казалъ: „Оженихъ се за една много взискателна жена, и ми трѣбватъ много пари, ще можешъ ли да ми услужишъ?. — „ Мога, но съ едно условие: за всѣка кесия пари ти ще ми давашъ по десеть косъма отъ главата си“. — „Достатъчно имамъ, ще ти дамъ повече“. — „Не! само по десеть ми трѣбватъ; всѣки пѫть, като дойдешъ, по една торба злато ще вземешъ“. — „Е, осигурихме се“, рекълъ си той, дойде най-послѣ деньтъ на щастието въ моя домъ. Започва той недѣля слѣдъ недѣля, мѣсецъ слѣдъ мѣсецъ да посѣщава принца на гномитѣ, взема пари - дава косми. Минаватъ се година, двѣ, три, главата му оголѣва. Отива пакъ да вземе пари, но нѣма вече косми. „Да ти дамъ друго нѣщо“, му казалъ той. — „Не, косми, косми ми трѣбватъ“. Само тогава той разбралъ, че въ тѣзи косми се крие човѣшкиятъ характеръ. Малкитѣ нагледъ нѣща той е пожертвувалъ ужъ за по-голѣми. Всѣки косъмъ е благородна мисъль, пожертвувана за нищо и никакво. Ако имате въ продължение на десеть години такъвъ стремежъ, вие жертвувате всичко благородно отъ себе си и оставате една гола пустиня. Тогава вие се прѣвръщате на старо голѣмо сухо дърво, което е символъ на пропадналъ човѣшки характеръ. Да не се обиждаме отъ истината. Азъ зная, че мнозина се обиждатъ, когато имъ се каже истината. Но, всѣкой, който се обижда отъ истината, Богъ го счита за старъ човѣкъ. Такъвъ е законътъ прѣдъ Бога: Господь досега никакъ не се е обиждалъ. Нѣма друго сѫщество, което да е прѣнесло по-голѣми поругания отъ Бога, но Той никога не Си е даже вѣждитѣ навѫсвалъ. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тѣзи дѣца ще разбератъ закона; сега трупатъ грѣхове, и затова ще носятъ този товаръ“. — „Тежко, много е тежко, сиромашия, какво ще правимъ?“ — „Ще работите“. — „Другояче не може ли? “ — „Не може, ще работите“. — „Голѣми сме“. — „Ще се смалите — ще станете дѣца“. Като се върнете дома, опитайте се да станете дѣца и ще видите какъ ще се подмладите. Остарѣли сте — защо? — Защото носите свѣта на гърба си. Когато сте въ единъ параходъ, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате отъ страхуването? Стойте спокойно, имайте довѣрието на едно дѣте. Този, който е направилъ парахода, ще се погрижи за васъ. Параходътъ ще се поклатушка и най-послѣ ще спре. Гръмъ има, буря има, не се бойте. Птицитѣ, които сѫ въ небесното пространство, сѫщо се клатушкатъ, но тѣ разбиратъ много по-добрѣ този законъ, отколкото вие. Ще ме извините за всичко това. Ако сте стари, ще се обиждате, ако сте млади — ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгналъ босъ прѣзъ нѣкое каменисто мѣсто, ще му кажа: обуй си царвули, защото ще ти се наранятъ краката и срѣдъ пѫтя ще се принудишъ да се върнешъ; царвулитѣ ще те спасятъ. Ако е нѣкоя дама, тя би прѣдпочела да се нарани, но безъ царвули да е, за да може нейниятъ любезенъ да я хареса. Опасно е да ходите боси. Дѣцата сѫ всѣкога обути. Вижте и пеперудитѣ, тия малки дѣца на Господа, каква отлична прѣмѣна иматъ; нѣкоя земна царица да би я имала, щѣше да се счете най-щастлива. Тѣзи пеперудки, макаръ и да живѣятъ мимолѣтно, Господь добрѣ ги облича. Защо Господь ги облича така? Защото сѫ дѣца. А защо Господь дава нещастия на хората? Защото сѫ стари. Защо Господь дава благословение на нѣкои? Защото сѫ малки дѣца. Майката прощава на дѣцата си много грѣшки, но, ако мѫжьтъ ѝ направи грѣшка, ще каже: „Този дъртлякъ не го ща вече“. Така и Небето прощава всички грѣхове на малкитѣ дѣца; но къмъ старитѣ то е строго и казва: „Скоро вънъ!“ Тогава, какво се заражда въ насъ? Недоволство, отчаяние и умраза спрѣмо живота, понеже срѣщаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие. За да бѫдемъ обичани отъ Бога и отъ хората, единственото нѣщо е да възприемемъ вѫтрѣ въ себе си тази Божествена идея — да бѫдемъ малки прѣдъ Бога, да имаме умъ и сърце отзивчиви. Любовьта има степени въ своята сила: стоишъ при нѣкоя печка на разстояние два метра отъ нея — усѣщатъ много приятна топлина, но, ако поставишъ рѫката си отгорѣ на нея, ще те изгори. Старитѣ хора сѫ нажежени печки — по нѣкой пѫть изгарятъ. Тѣ сѫ обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за васъ — азъ говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието. Старъ човѣкъ е онзи, който има мисъльта, че е голѣмъ, великъ, и отъ такъвъ човѣкъ именно трѣбва да се пазимъ. Това е проповѣдвалъ Христосъ, когато е казалъ: „Да станете, като малки дѣца“. Като изслѣдвате природата, ще видите, че най-скѫпоцѣннитѣ работи не сѫ голѣми. Напр., брилянтътъ — едно врѣме, веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газъ, който е заемалъ голѣмо пространство и е трѣбвало да се сгѫсти; Господь го е сгѫстилъ, прѣвърналъ го е въ твърдо тѣло, но като сѫщеврѣменно е намалилъ обема му; станалъ е малъкъ по обемъ, но скѫпъ по цѣна. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана въ единъ атомъ? По сѫщия начинъ, по сѫщия законъ и ние трѣбва да се смалимъ, да станемъ малки, като дѣца, защото великъ е само Богъ, и, за да бѫдемъ като Него, трѣбва да научимъ изкуството на прѣходнитѣ нѣща въ битието, стадиитѣ на прѣходния животъ, защо малкитѣ нѣща минаватъ отъ малки къмъ голѣми. Едно узрѣло зрънце, колкото малко и да е, щомъ падне на почва и има условия за своето развитие, израсте въ голѣмо дърво, но единъ листъ, единъ гнилъ плодъ, колкото и да е голѣмъ, падне ли на почвата, из-съхва.

Това е смисълътъ на Христовитѣ думи. Той е говорилъ едно врѣме за хората на просвѣтения вѣкъ, за васъ — за онѣзи, които могатъ да го разбератъ, които могатъ да приложатъ Неговото учение; за онѣзи, които не Го разбиратъ, които не могатъ да приложатъ Неговитѣ мисли, Той не говори. Когато нѣкой великъ музикантъ свири, той свири за онѣзи, които иматъ ухо да го слушатъ; когато нѣкой ваятель извае статуя, той я прѣдлага на онѣзи, които я разбиратъ и оцѣняватъ; когато нѣкой писатель напише книга, тя има значение за онѣзи, които я разбиратъ. Господь е направилъ свѣта и е написалъ Своя законъ за онѣзи, които Го разбиратъ. Онѣзи, които не Го разбиратъ, ще носятъ товара на гърба си и ще бѫдатъ „велики хора“. Едно врѣме, когато Богъ е създалъ свѣта, духоветѣ, които сѫ слѣзли на земята, сѫ искали да бѫдатъ голѣми, велики; затова тѣ сѫ имали грамадни тѣла и затова сѫ били създадени и грамадни животни. Ако грамаднитѣ животни бѣха останали на земята, щѣха да я оголятъ и опустошатъ — да изпоядатъ всичко. Господь е трѣбвало да учи тѣзи въплътени духове, че не трѣбва да иматъ грамадни тѣла, защото величието на едно сѫщество не седи въ грамадното тѣло. Една идея е велика, не когато е голѣма по обемъ, но когато носи нѣщо, което е велико за развитието на другитѣ. Ако посадите единъ орѣхъ, слѣдъ 10—20 години той ще бѫде грамаденъ; но, като умре, той ще дойде пакъ въ първоначалното си състояние. Говоря ви да станете, като малкитѣ дѣца, и да направите опитъ съ това.
          

Внесете тази Христова идея въ ума си, и постарайте се да бѫдете малки прѣдъ Бога. Прѣдставете си, че сега започвате вашия животъ въ Царството Божие. Вие може да мислите, че сте видни, знатни хора; но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно врѣме, за които сега и поменъ нѣма. Ние се заблуждаваме: мислимъ, че хората, които ни заобикалятъ, сѫ много видни, знатни, но при едно нещастие познава се, колко сме знатни. Въ едно село, варненско, имаше прѣди 40—50 години единъ чорбаджийски синъ, много знатенъ; цѣлото село говорѣше за него; като кажеха: „Петранъ чорбаджията“, всички го знаеха; всѣка седмица събираше хора за гуляй, закаляше ягне, и веселбитѣ се продължаваха дълго врѣме. Случи се, че го постигна нещастие, отъ което той изгуби и стана послѣденъ бѣднякъ — всички започнаха да го изоставятъ и да го подтикватъ. Този „Петранъ чорбаджи“ си мислѣше, че е знатенъ човѣкъ. Що е знатенъ човѣкъ? То е мъртъвъ волъ като умре, нахвърлятъ се псета върху него. И тогава пакъ говорятъ за него, но, докато го изядатъ; слѣдъ това нѣма нищо вече да се говори. Хората говорятъ „хау-хау“, докато има какво да ядатъ, какво да имъ дадешъ; като умрешъ и не остане нищо отъ тебе, прѣставатъ да говорятъ за тебе. Това сѫ нещастията на нашия външенъ животъ. Отвънъ ние сме много красиви, но важна е другата красота — на сърцето и ума, затова чистете сърцето и ума си и не се лъжете съ „хау-хау“. Станете малки дѣца, за да влѣзете въ Царството Божие — да наслѣдите новия животъ. Хората на земята сѫ мъртви, изпояждатъ ги псета, гарвани и орли, защото сѫ „велики“. Като прочетете "Откровението“, ще видите, че Господь вика всички орли и имъ казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дѣлъ, елате да се наситите отъ плътьта на юнаци, войводи — все велики хора“. Какво означава това? Когато нѣкой голѣмъ дѫбъ изгние и се прѣобърне на пръсть, Господь изпраща малки сѣменца, трѣви и имъ казва: „Вземете си дѣла отъ този дѫбъ, защото едно врѣме той прѣчеше на вашето развитие“. Затова Христосъ казва: „Ако не станете малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие, Богъ нѣма да вземе вашата страна“. При новитѣ условия, при които живѣете, трѣбва да турите новъ моралъ, нови религиозни принципи, които да сѫ по-силни отколкото сегашнитѣ. Тѣзи принципи, съ които досега сте си служили, сѫ слаби, не могатъ да издържатъ. Имате едно вѫже, което дига 10 кгр., но вие искате то да дигне 100 кгр,; какво трѣбва да направите? — Ще го направите десеть пѫти по-яко. Вѫжето е моралътъ - вие трѣбва да го направите десеть пѫти по-силенъ отъ по-раншния, за да издържи новитѣ условия. Затова именно, по закона на нѣщата, ние трѣбва да измѣнимъ нашитѣ мировъззрѣния. И най-лошиятъ човѣкъ, ако стане малко дѣте, ще се измѣни, и вие ще го залюбите. Между трѣва и дѫбъ не може да има борба, но между два дѫба всѣкога ще има такава. Посадете ги единъ до другъ, ще видите борбата между тѣхъ — кой да стане по-високъ, да види слънчевитѣ лѫчи. Който излѣзе отгорѣ, той ще успѣе, а който остане отдолу, ще каже: „Азъ останахъ малъкъ“. Малъкъ, но съ голѣми идеи! Не че си станалъ малъкъ, а ще чакашъ, докато ти дойде редътъ, и ще кажешъ: „Азъ ще ти стана синъ, жълѫдъ“, а другиятъ ще ти отговори: „Азъ съмъ ти баща“. — „Е, татко, азъ ти благодаря за грижитѣ които ще имашъ къмъ мене“. И този жълѫдъ единъ день ще стане голѣмъ и ще размѣни ролята си съ баща си. Христосъ изисква, щото всѣки отъ насъ да стане единъ видъ дърво и върху това дърво да има плодъ, сѣмка, върху която ще се положи Царството Божие. Ще кажете: „Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени“. Не, вложете тази мисъль: „Азъ искамъ да стана малко Божествено дѣте, затова помогни ми, Боже, да реализирамъ тази си мисъль“. Мислете върху тази мисъль 12 мѣсеца и ще видите, какъ ще се измѣни животътъ ви. Но не трѫбете за това нѣщо: азъ виждамъ, че сте малки. Когато нѣкой голѣмъ букъ дойде и каже: „Азъ съмъ малъкъ“, той не говори истината. Когато нѣкой богатъ каже, че нѣма пари, то е, защото се бои да не го обератъ. Когато нѣкой бѣденъ каже, че има пари, и той лъже. Нека всѣки казва правото. Имайте вѣра въ този великъ Божественъ законъ на това дѣте, и Господь ще бѫде съ васъ. Ако Богъ ви кредитира, Той ще ви направи велики. Но, ако сами се правите велики, вие сте въ положението на единъ лъжливъ търговецъ, който говори, че има пари, а въ сѫщность нѣма.

Това е дълбокиятъ смисълъ на този стихъ; „Да станете малки дѣца“. Не искамъ да остане у васъ мисъльта: „Немà ние нищо не сме?“ Оставете тази мисъль настрана. Какво сте били досега, не е толкова важно, какво ще бѫдете отсега нататъкъ — това е важно. Знае се какви сѫ били хората досега — да спи зло подъ камъкъ. Да бѫдемъ малки Божествени дѣца — ето бѫдещиятъ идеалъ. Желалъ бихъ да бѫдете дѣца на Бога, да използувате великитѣ блага, които Царството Божие ви дава. Желалъ бихъ всички да сте умни, щастливи, добри; казвамъ ви, както виждате, начина, какъ да бѫдете такива. Ще речете: „Какъ да гледаме ей на тази малка капка?“ Не се смущавайте, тя ще порасне: дъждътъ не завалява изеднъжъ, а капка по капка, сетнѣ се усилва; но тѣзи малки капки принасятъ полза на свѣта. Малкитѣ дѣца не знаятъ що е страхъ, бабитѣ имъ ги плашатъ: „Караконджо ще те изяде“. Сѫщо и слугинитѣ, за да се любятъ съ нѣкого отвънъ, плашатъ дѣцата съ караконджо, за да ги накаратъ да заспятъ. Майкитѣ, за да отидатъ на балъ, сѫщо залъгватъ и сплашватъ дѣцата си съ нѣщо. Долу вашитѣ караконджовци, не лъжете малкитѣ дѣца, не лъжете и себе си! Бѫдете откровени спрѣмо себе си и спрѣмо другитѣ — само по този начинъ ще се подмладите и разхубавѣете. Щомъ Божествената идея дойде въ васъ, всичко ще се измѣни — и устни, и вѣжди, всичко. Въ Европа има дегизиране на устни, за да станатъ по-червени, защото червенината показва богатство и чиста кръвь; нека тя дойде по единъ естественъ начинъ. Да бѫдемъ малки дѣца, значи да прѣстанемъ да лъжемъ Бога. Нѣкой не вѣрва въ Бога — може да има сериозна причина за това невѣрие. Нѣкой казва: „Нѣма Богъ“ — не си завъртѣлъ ключа, ще кажа азъ. „Животътъ нѣма смисълъ“ — не си завъртѣлъ ключа. „Ама хората сѫ лоши“ — не си завъртѣлъ ключа. Ключътъ на малкото дѣте е вѫтрѣ. И по-хубава, по-велика идея отъ тая нѣма. Нѣкои искатъ да знаятъ кой е Христосъ? Думитѣ, които Той е казалъ, това е Христосъ; може ли да ви ползуватъ тия думи, да станете щастливи, това е Христосъ. Силата на живота не е въ буквата, а въ духа. Азъ съмъ внимателенъ, съобразявамъ се съ Божествената истина: говоря винаги това, което е вѣрно. Не трѣбва да играемъ ролята на онзи Сократовъ ученикъ, който, за да се покаже смиренъ, отишълъ единъ день при учителя си съ съдрани гащи; учительтъ му, обаче, му казалъ: „Твоята гордость се вижда и прѣзъ съдранитѣ ти гащи“. Ние трѣбва да сме внимателни, и, както виждате, азъ спрѣмо вашитѣ сърца съмъ внимателенъ, никога не съмъ казалъ това, което не е вѣрно. Всѣко нѣщо, което ви казвамъ, е истина, може да го провѣрите. Ако нѣмате резултатъ, азъ ще се спретна заедно съ васъ. Кажете си само: „Тази година искамъ да бѫда малко Божествено дѣте“.

Съ тази идея ще ви пратя да си идете — да бѫдете малки Божествени дѣца. Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ малки Божествени дѣца, всички европейски държави да бѫдатъ такива дѣца: тогава ще дойде истинскиятъ, Божествениятъ миръ въ свѣта.





(Беседа, държана на 11. февруарий 1917 г.)

 

 





image004.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...