Jump to content

1927_08_14 Мислещиятъ човѣкъ (Учителя)


Ани

Recommended Posts

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство,
14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото
на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки)
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Мислещиятъ човѣкъ

„Богъ царува на небето.

Богъ царува въ живота.

Да бѫде името Му благословено!“

Размишление.

Ще прочета първитѣ 15 стиха отъ 5 гл. на Йоана.

Темата, върху която ще ви говоря тази сутринь, бихъ озаглавилъ „Мислещиятъ човѣкъ.“

Да бѫдешъ мислещъ човѣкъ, това е най-великото, което може да се добие. Да мислишъ, това е наука. Въ Писанието се казва: „И ще ви науча“. Сега нѣкои разбиратъ, че Господъ ще ни научи, а ние нѣма да се учимъ. Не, ние сами ще учимъ. Въ учението има процесъ на мислене. Безъ мислене не може да има учение. Щомъ има нѣкой да те учи, ще учишъ. И въобще, всички хора турятъ граница на учението: четири години въ отдѣленията, седемь или осемь години въ гимназията и четири години въ университета. Слѣдъ това, казватъ: свършисе всичкото учение, което можемъ да придобиемъ.

Какъвъ е смисълътъ на сегашния животъ? Когато ние говоримъ за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещиятъ човѣкъ има съзнание. Когато говоримъ за човѣшката мисъль, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. Отъ ваше гледище, или отъ гледището на нѣкои хора специално, ще запитате: какво се разбира подъ думата „условия“? — Земята, запримѣръ, е условие; водата е условие, въздухътъ е условие и огъньтъ е условие. Въ всѣко условие се криятъ извѣстни възможности. За какво? — За човѣшката мисъль. Подъ думата „мисъль“ ние разбираме онзи вѫтрѣшенъ стремежъ, онази вѫтрѣшна разумна връзка, която сѫществува между Първичната причина и човѣка. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть върху този въпросъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаятъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Подъ думата ,,вѣченъ животъ“, Христосъ е разбиралъ пробуждането на мислещия човѣкъ. И като четете Стария или Новия Завѣтъ, ще видите, че това, което отличава човѣка отъ животнитѣ, е учението. Учението произтича отъ Божествената Мѫдрость.

Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили отъ книгитѣ. То е на втора рѫка. Ще елиминирате и онова, което даденъ човѣкъ или хората могатъ да ви кажатъ. И то е второстепенно нѣщо. И най-послѣ, вие може да елиминирате и онова, което чувствувате. Чувствуването още не е знание. То е упѫтване къмъ знанието. Ти чувствувашъ, че имашъ извѣстенъ идеалъ, но това е само далеченъ стремежъ; това не е наука, не е учение. Човѣкъ, за да има пълно развитие, трѣбва да схваща идеитѣ или първичнитѣ форми, съ които мисъльта започва. Човѣкъ не трѣбва да има само прѣдстава за идеитѣ, но трѣова да бѫде въ вѫтрѣшна, непрѣривна връзка съ Първичното начало въ свѣта, съ — Бога. Туй трѣбва да знаете всички ! Щомъ се прѣкѫсне връзката, настава тъмнина. Щомъ настане тъмнина, всѣки процесъ спира. Трѣбва да знаете, че и въ природата има прѣкѫсване на процеситѣ. И най-възвишенитѣ сѫщества изпитватъ туй прѣкѫсване. Това е, което наричатъ „падение“. Падението не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на даденъ процесъ. Щомъ се прѣкѫсне процеса, въ душата на човѣка настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнѣва, не се вижда вече никакъвъ мѣсецъ, никакво слънце, никакви звѣзди. Питамъ тогава: какъ ще опрѣдѣлите своята посока? Това състояние е реална опитность, или реална философия въ живота. И у мнозина отъ васъ често небето потъмнѣва. Такова потъмнѣване става и съ дѣйствителното небе. И най-възвишенитѣ хора — светиитѣ, мѫдрецитѣ сѫ имали такава опитность. Въ всички мислещи сѫщества става извѣстно прѣкѫсване на мисъльта.

Азъ нѣма да обяснявамъ, защо става това прѣкѫсване. То е фактъ, който става навсѣкѫдѣ въ природата. Питамъ: щомъ се прѣкѫсне човѣщката мисъль, какво трѣбва да се прави? Запитайте единъ електротехникъ, какво прави, като се прѣкѫсне тока въ нѣкоя кѫща и свѣтлината изгасне? — Той ще поправи поврѣдата, но сѫщеврѣменно, за да я поправи, трѣбва да има една малка свѣтлинка, една малка лампичка, съ която да отиде до мѣстото, дѣто е станало прѣкѫсването на тока. Онзи, който не разбира, дѣ се крие причината, ще каже, че домакинътъ не е билъ прѣдвидливъ. Не се знае, дали домакинътъ не е билъ прѣдвидливъ. Той може да е уредилъ много добрѣ своята работа, но поврѣдата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, дѣ е станала погрѣшката. Може да е липсвалъ нѣкой отъ елементитѣ на инсталацията, а може да липсва и едно отъ условията въ инсталацията. Слѣдователно, вие трѣбва да наваксате тази липса, да намѣрите дѣ се крие причината на тази поврѣда. Има редъ прѣкѫсвания, причинитѣ на които не седятъ у насъ. И млади, и стари, най първо ще се справите сь вѫтрѣшнитѣ и външнитѣ условия на човѣшката мисъль.

Нѣкои отъ васъ търсятъ само радости въ живота. Нѣкои отъ васъ търсятъ само лесния пѫть. Ще знаете, че въ свѣта има много блага. Всѣкиму се даватъ блага, но човѣкъ трѣбва да ги заслужи. Благата се даватъ само на разумнитѣ хора, при това даромъ. Имайте прѣдъ видъ това! На неразумнитѣ, на грѣшнитѣ, на прѣстѫпницитѣ Богъ не дава абсолютно нищо. Тѣ сѫ осѫдени на смърть. Такъвъ е законътъ. Тѣ сами се осѫждатъ. По човѣшки говоримъ, че Богъ ги осѫжда, но не е така. Тѣ сами се осѫждать. Ще кажете защо е така? Вземете слѣдния простъ фактъ отъ сегашния животъ. Да кажемъ, че вие имате единъ любещъ, добъръ баща, който ви купува всичко, трепери надъ васъ, но вашиятъ стомахъ е разваленъ. Баща ви е донесълъ най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добрѣ, но щомъ ядете, въ стомаха ви става едно прѣвиване. Кой е виновенъ за това? Баща ви ли, който е донесълъ хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? — Вашиятъ стомахъ е виновенъ. Вие, обаче, казвате, че причината е въ майка ви, или въ баща ви. Не, причината не е нито въ майка ви, която сготвила, нито въ баща ви, който донесълъ храната, но въ вашия стомахъ — вѫтрѣшната му инсталация е развалена. Нѣкой казва: азъ развалихъ стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човѣка става едно вѫтрѣшно прѣкѫсване, лошото е тамъ, че не знае, какъ да поправи погрѣшката си, вслѣдствие на което се ражда понѣкога едно вѫтрѣшно размѫтване.

Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли! Мисъльта е единение съ Първичната причина. Богъ мисли, и ние трѣбва да започнемъ да мислимъ. Какъ? — Както Той мисли. Богъ казва: „Моитѣ мисли не сѫ като вашитѣ“. Нѣкой казва: азъ мисля. Тогава азъ запитвамъ: ти мислишъ ли както Богъ мисли? — Не зная. Това показва, че вие нѣмате единица мѣрка, чрѣзъ която да опрѣдѣляте нѣщата. Запитайте, обаче, кой и да е инжинеръ, коя е единицата мѣрка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има извѣстни правила, извѣстна граматика, съ която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето.

Да се повърнемъ сега къмъ Евангелието. Въ прочетенитѣ стихове се казва, че въ кѫпалнята имало петь притвора, прѣзъ които хората влизали. Между тия петь притвора и чувствата на човѣка има едно съвпадение. И човѣкъ има петь притвора, отдѣто могатъ да дойдатъ всички прѣкѫсвания. Напримѣръ, прѣкѫсване на мисъльта може да дойде отъ зрѣнието, може да дойде отъ слушането, може да дойде отъ говоренето, може да дойде отъ обонянието и най-послѣ може да дойде отъ самото чувствуване на човѣка. Азъ говоря за вѫтрѣшния процесъ на човѣшкото съзнание, което е връзка между всички разумни сѫщества. За да бѫдемъ въ свѣта, за да можемъ да мислимъ, за да бѫде мисъльта ни права, ние трѣбва да бѫдемъ въ пълна връзка съ Бога и съ всички разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, т. е. подразбирамъ тия сѫщества, които сѫ започнали да мислятъ право.

Азъ наричамъ „човѣкъ на правата мисъль“ онзи, който не се спъва отъ никакви прѣпятствия въ живота. Прѣпятствията могатъ да бѫдатъ физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида прѣпятствия могатъ да спънатъ човѣшката мисъль. Нѣкой пѫть ние туряме причинитѣ за това спъване въ физическия свѣтъ — възможно е да е така; нѣкой пѫть туряме причинитѣ въ духовния свѣтъ — и това е възможно; нѣкога туряме причинитѣ въ умствения свѣтъ, а най-послѣ търсимъ причинитѣ въ причинния свѣтъ. Всѣко прѣкѫсване на мисъльта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човѣкъ не знае, накѫдѣ води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човѣкъ минава отъ едно състояние на съзнанието въ друго, вѫтрѣ въ него настава помрачение. Онѣзи, които не сѫ запознати съ дълбочинитѣ на живота, както и тия, които не сѫ запознати съ процеситѣ на човѣшката мисъль, считатъ това прѣкѫсване за нещастие. Защо? Защото при това прѣкѫсване на мисъльта се изгубва външната свѣтлина, и човѣкъ остава само съ своята вѫтрѣшна свѣтлина. По това той ще познае, доколко голѣма е неговата вѫтрѣшна свѣтлина. Мѫдрецитѣ, като изгубятъ условията на своята външна свѣтлина, веднага запалватъ вѫтрѣшната си свѣтлина. Когато се прѣкѫсне електричеството въ вашия домъ, нали и вие правите сѫщото нѣщо? — Изваждате изъ килеритѣ си всички стари газени лампи, или нѣкоя свѣщь и ги запалвате. За тѣхъ вие предварително сте казвали: тѣ сѫ отживѣли врѣмето си, не струватъ. Да, но щомъ се прѣкѫсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите съ тѣхъ, докато дойде новата инсталация. Та всѣкога, при прѣкѫсване на една инсталация, става потъмняване. Азъ говоря за физиче скитѣ условия, тъй както сѫ при сегашния животъ. Не мислете, че такива прѣкѫсвания ставатъ и при единъ съвършенъ животъ. Не, прѣкѫсвания има само при сегашнитѣ условия на живота.

И тъй, човѣкъ започва най-първо съ земята, съ твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилность и устойчивость на човѣшкия характеръ. На какво можемъ да уподобимъ твърдата почва? — На мисъльта. Мисъльта дава устойчивость на човѣшкия характеръ. Тя гради неговитѣ условия. Мисъльта прѣдставлява основа, върху която ти самъ, като зидарь, ще градишъ своето здание. Значи, трѣбва да имашъ здрава основа, права мисъль, т. е. твърда почва. Слѣдователно, земята е едно отъ условията за живота. Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ пъкъ, тамъ кое съотвѣтствува на земята? Направете сравнение. Щомъ земята е едно отъ условията на живота, тя прѣдставлява твърдата почва. Нали ти можешъ да туришъ основитѣ на своето здание само върху една канара? Ами въ духовния свѣтъ кое прѣдставлява основа? Мислете и върху тази идея, безъ нѣкакво прѣкѫсване. За менъ не е задача да ви разрѣша тия въпроси. Да се разрѣшатъ въпроситѣ на свѣта на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарьтъ не пуща никого въ гостилницата си, докато не е сготвилъ напълно. До това врѣме той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да рѣже лукъ, налива масло въ всички тенджери, на брой 10— 15 — 20 и всички пръщатъ. Гостилничарьтъ готви, и който похлопа прѣзъ това врѣме на вратата, той му казва: „Не може да се влѣзе сега въ гостилницата.“ Защо? Защото моитѣ тенджери още цъцратъ. Щомъ се сготви яденето, той отваря вратата и казва: ,,3аповѣдайте!“ Но за да влѣзешъ въ гостилницата, има и друго условие — трѣбва да имашъ нѣщо въ кесията си. Гостилничарътъ обича само онѣзи, които иматъ пълни джобове. Тия, на които джобоветѣ сѫ празни, той не приема, казва имъ: „Вие ще дойдете послѣдни. Ако остане нѣщо, то е за васъ“. Затова на първитѣ, които дойдать, джобоветѣ трѣбва да бѫдатъ пълни. Съ какво? Съ звонкови. На другитѣ нищо не взима, но отъ първитѣ злато взима. Съ злато трѣбва да бѫдатъ пълни джобоветѣ имъ!

     Този законъ е вѣренъ и въ природата. Щомъ влѣзешъ въ гостилницата на природата, не можешъ празенъ да влѣзешъ. Вие ще кажете: ами по благодать не може ли? Вие разбирате ли, какво нѣщо е благодатьта? Благодать, значи да си съ пъленъ джобъ. Благодатьта е за разумнитѣ хора. Щомъ природата види такъвъ човѣкъ, казва: „Заповѣдай!“ — и слѣдъ това ще му опрѣдѣли най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадешъ въ гостилницата, е направена отъ самата природа. Ако влѣзешъ въ кое и да е заведение и покажешъ монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти самъ направишъ тази монета, веднага ще намѣришъ затвора. Ние трѣбва да проектираме нѣщата. Онова, което Богъ е създалъ, седи въ твоя джобъ. Ще разбирате правилно. Това сѫ форми, подобия. Въ природата не сѫществуватъ такива джобове. Това сѫ начини, методи за обяснение на нѣкоя мисъль. Знание е това, което ти винаги и навсѣкѫдѣ носишъ съ себе си, но трѣбва да познавашъ начина, какъ да го носишъ. Значи, влѣзешъ ли въ свѣта, ти ще носишъ ума си съ себе си — първото голѣмо богатство, което Господъ ти е далъ. Съ умъ, съ мисъль навсѣкѫдѣ ще те приематъ като добрѣ дошълъ. Безъ умъ, безъ мисъль никѫдѣ не можешъ да отидешъ. Ще те приематъ, но ти ще бѫдешъ послѣдниятъ. Ако искашъ да влѣзешъ нѣкѫдѣ безъ умъ, безъ мисъль, това ще бѫде нѣкоя болница, или нѣкое учреждение.

Та казвамъ на младитѣ: вие започвате една работа, събирате се на съборъ. Азъ не искамъ да опрѣдѣлямъ вашата програма, да опрѣдѣлямъ, какво трѣбва да мислите и какъ трѣбва да стане вашиятъ съборъ, но казвамъ, че събирането ви се обуславя отъ четири причини: отъ земята, отъ водата, отъ въздуха и отъ огъня. Мисъль е само онова, което може да създаде растежъ. Какво разбирате вие подь думата ,,растене“? Вие седѣли ли сте прѣдъ нѣкой великъ скулпторъ, когато той вае върху камънитѣ? Мислите ли, че всѣки ударъ на чука не е една интенсивна мисъль? Мислите ли, че той удря дѣто не иска ? Когато той вае камъка, неговата мисъль е така силна, че прѣдварително опрѣдѣля всѣка рѣзка, върху която чука ще падне. Всѣки ударъ е придруженъ съ извѣстна мисъль. Скулпторътъ знае дѣ удря. Вземете цигуларьтъ, който изпълнява едно класическо парче. Мислители, че той може да свири както иска? — Не, той свири нота по нота. Той слѣди всички знаци и движението на лѫка съ окото си. Всички промѣни, които могатъ да станатъ при неговото свирене, зависятъ отъ ония знаци, които великиятъ майсторъ, създательтъ на тази музика, е турилъ. Казвамъ: великъ изпълнитель е този цигуларь, който може хубаво да слѣди всички ноти и знаци. Слѣдователно, ако ти искашъ да мислишъ, на врѣме трѣбва да мислишъ и по всички правила. Прѣдъ тебе седи едно парче, което Богъ е турилъ за изпълнение прѣди милиарди години. Не казвамъ, че ти си първиятъ, който ще го свиришъ. Туй парче се свири отъ мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато тѣ сѫ завършвали своето развитие. Туй парче може да бѫде дадено днесъ и на тебе. Какъ ще го изсвиришъ?— Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъль е това! Туй е най-красивата музика въ свѣта. Нѣма по-красива музика отъ мисъльта. Нѣкой ще каже: суха мисъль! Мисъльта не може да бѫде суха. Защо? — Защото въ мисъльта има растене, а растенето не може да бѫде сухо. Растенето не може да бѫде твърдо. Растенето не може да бѫде въздухообразно, нито пъкъ може да бѫде огнено. Обаче, растенето се проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Безъ твърда почва нищо не може да расте. Самото растене нѣма никаква твърдость въ себе си. Растенето или мисъльта не мяза на водата, но тя не може да се прояви безъ вода. Водата е необходимо условие за нея.

Мисъльта, която е скрита въ тия думи, е слѣдната: на човѣка първо трѣбва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка въ физическия свѣтъ; отъ тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човѣкъ трѣбва най-първо да опрѣдѣли този центъръ и да види, какви сѫ възможноститѣ, които се криятъ въ него. Каква е първата възможность? — Разширение. Разширението символизира човѣшкото сърце. Само сърцето дава разширение на нѣщата. Щомъ се разширишъ, ти ще имашъ само една плоскость — живота си на земята. Какво ще добиешъ, ако твоитѣ идеи се разширятъ толкова, че могатъ да обхванатъ цѣлия козмосъ? Въ даденъ случай разширението опрѣдѣля посоката на твоитѣ движения. Ако се разширишъ повече, отколкото трѣбва, ти не ще можешъ да се движишъ.

Та ще знаете, че първото условие за човѣшката мисъль е земята, твърдата почва. Второто условие, вториятъ елементъ за човѣшката мисъль е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трѣбва да разбирашъ, какво може да извърши водата заради тебе. Нѣмашъ ли разширение въ живота си, ти ще прибегнешъ къмъ второто условие — водата.

Третото условие за мисъльта е въздухътъ. Въздухътъ дава движение. Четвъртото условие за мисъльта е огъньтъ, топлината. Тя ражда свѣтлината и дава посока на движението. Слѣдователно, за да имашъ мисъль, най-първо трѣбва да имашъ единъ центъръ, отдѣто да започне мисъльта. Този центъръ е твърдата почва. Послѣ, въ твоята мисъль трѣбва да има разширение; слѣдъ това трѣбва да имашъ движение и най-послѣ твоето

движение трѣбва да има опрѣдѣлена посока. Като говоримъ за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тѣзи думи въ тѣхното първично значение. Като казвамъ първично значение, не разбирамъ това, което днесъ тѣ иматъ. Напримѣръ, днесъ съ водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожимь врѣменно, а да намѣримъ онази жива вода, отъ която като пиемъ веднъжъ, повече да не ожадняваме. Съ уталожване на жаждата врѣменно не се разрѣшава въпросътъ. Човѣкъ трѣбва да мисли. Въ мисъльта всѣкога влиза единъ опрѣдѣленъ центъръ, послѣ разширение, движение и осмисляне или посока. Ти първо ще чувствувашъ нѣщата а послѣ иде реализирането имъ. Щомъ искашъ да ги реализирашъ, това показва, че въ мисъльта ти има движение. Знаешъ ли вече посоката, това е мислене. Само при наличностьта на тия четири елемента ще се роди първиятъ Божественъ елементъ. Какво трѣбва да реализирашъ? Какво се разбира подъ думата осмисляне?—Ще се родятъ условията за правата мисъль. Защо ни е дадена мисъльта ?— За да се образува първата връзка между човѣка и Първичната причина. Това наричаме вече ,,зазоряване, осмисляне на живота“. Нѣма по-хубаво, по-красиво, по-велико нѣщо въ свѣта отъ тази първа връзка, която ще може да образува въ тебъ вѫтрѣшна свѣтлина. Само така животътъ ти ще се осмисли, и ти ще можешъ да извършишъ всичко.

Слѣдователно, чрѣзъ мисъльта ние ще започнемъ да изучаваме Божествения езикъ, или, както го наричамъ, „езика на природата“. Научимъ ли този езикъ, ще знаемъ, какъ да свършваме всѣка работа, която започваме на земята. Не казвамъ, че абсолютно не знаемъ да вършимъ работитѣ си, но ги вършимъ неправилно. Турцитѣ казватъ ,,Вечерната работа е посмѣшище на деня“. Това значи работене въ тъмнина, работене безъ мисъль. Нѣкой казватъ, че могатъ да работятъ и безъ мисъль. Не зная, какъ ще могатъ да работятъ безъ мисъль. Работа, направена безъ мисъль, е вечерна работа. Като дойде деньтъ, т. е. сѫщинската мисъль, вечерната работа ще бѫде посмѣщище на деня. Трѣбва да знаете, че красивото въ живота е мисъльта. Прѣкѫсвания въ мисъльта ще ставатъ много често, но не се плашете. Това е вѫтрѣшна смѣна! Кога ставатъ тия прѣкѫсвания? — Когато вие прѣкръстосате орбитата на нѣкое сѫщество. Кое е причината за тия прѣкѫсвания? — Прѣкѫсвания въ живота не ставатъ само поради грѣха, или отъ лошото разположение на човѣка. Прѣкѫсване може да стане и когато нѣкое разумно сѫщество прѣмине вашата орбита. Онзи който не разбира закона, много ще се смути.

Ще ви приведа единъ примѣръ. Да допуснемъ, че вие пѫтувате прѣзъ Европа и носите съ себе си два много цѣнни куфара. Куфаритѣ ви сѫ много добрѣ пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спиратъ ви на митницата, взиматъ ви куфаритѣ и ги отнасятъ вѫтрѣ за прѣгледъ. У васъ настава едно смущение. Защо? — Не знаете законитѣ на митничарството. Ще кажете: отидоха куфаритѣ ми! Не, това е едно малко прѣкѫсване въ мисъльта. Митничаритѣ ще взематъ куфаритѣ ви, ще ги прѣгледатъ и ако нѣма нищо опасно, ще ги затворятъ отново и пакъ ще ви ги върнатъ, безъ да се изгуби нѣщо. Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдния случай. Връща се той отъ странство, дѣто прѣкаралъ цѣли четири години. Оттамъ купилъ двѣ хубави копринени блузи, подаръкъ на майка си и на сестра си. Обаче, изъ пѫтя единъ познатъ му казва: „Слушай, за да се освободишъ отъ мито, облѣчи блузитѣ на себе си и тъй ще минешъ границата, безъ да платишъ стотинка за тѣхъ“. И азъ, казва този младъ българинъ, като никога, обличамъ тия блузи. Като влизамъ въ България, на митницата прѣглеждатъ куфаритѣ ми и почнатъ да ме пипатъ, да не съмъ скрилъ нѣщо въ себе си. Разгръщатъ дрехата ми, и блузи тѣ се показватъ. Питатъ ме: „Какво търсятъ тия блузи у тебъ?“ Взеха ми блузитѣ и отгорѣ на това ме глобиха двѣ хиляди лева. Тъй платихъ първата глоба за лъжата. Питамъ го азъ: колко щѣха да ти взематъ за мито? — До 700 лева най-много. Казвамъ му тогава: плати си това, което природата е опрѣдѣлила. Ако туришъ блузитѣ на себе си, ще платишъ 2,000 лева глоба и блузитѣ ще отидатъ. И сега азъ виждамъ много стари и млади да постѫпватъ по този начинъ, но въ заключение и блузитѣ имъ ще отидатъ, и 2,000 лева глоба ще платятъ. Това е лесниятъ пѫть. Този младъ човѣкъ казва: „Това е първата глоба, която платихъ въ живота си. Втори пѫть не обличамъ блузи“. Този примѣръ е много хубавъ.

Казвамъ: сега ние сме влѣзли въ този великъ Божественъ свѣтъ, да се научимъ дa мислимъ право. Колко е красиво, когато срещнешъ единъ човѣкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. Нѣкои казватъ: ама ти не трѣбва да имашъ суха мисъль. Сухар мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ „мисъль“ азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цѣлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мѫдростьта и най послѣ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нѣкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нѣщо отъ Любовьта, това малко нѣщо отъ Мѫдростьта, и това малко нѣщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нѣщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голѣмото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нѣща, извънъ всички физически сили. Тѣ сѫ само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извѣстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина?

Ще ви прѣдставя слѣдното положение. Като влѣзете въ небето, въ Божествения свѣтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прѣдставитель само на Любовьта. По какво ще го познаете? Послѣ ще срещнете другъ ангелъ само на Мѫдростьта, трети — само на Истината, четвърти — само на Правдата и пети — само на Добродѣтельта. Всички тия ангели сѫ свѣтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? Тѣ извършватъ отдѣлни служби. Нѣкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най-малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. Ангелитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Добродѣтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. Тѣ всички сѫ еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тѣхъ не седи по-високо отъ другитѣ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрѣшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. Послѣ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнѣние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човѣкъ, мисля, че не ме обича. Паритѣ сѫ само изражение на човѣшката интелигентность и разумность, но тѣ не съдържатъ самата разумность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниять човѣкъ може да употрѣби паритѣ, както трѣбва. Дайте пари въ рѫцѣтѣ на единъ неразуменъ човѣкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свѣта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нѣма какво да туряшъ граници на Неговата Любовь и да се съмнѣвашъ въ Бога. Ако хората постѫпватъ, тъй или иначе, това опрѣдѣля отношенията имъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта има една велика задача.

И тъй, за да бѫдемъ справедливи, трѣбва да имаме прѣдъ видъ живота на всички сѫщества, малки и голѣми, и да имъ отдаваме право всички да живѣятъ. Азъ като гледамъ нѣкоя мравя да върви, отварямъ ѝ пѫть. Ще кажете: Учительтъ дошълъ да ни говори за мравитѣ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: „Господине, ти си уменъ човѣкъ, не ми прѣпятствувай въ пѫтя. И азъ имамъ една задача за разрѣшение“. Азъ мога да ѝ туря хиляди прѣпятствия и да осуетя задачата ѝ, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нѣкѫдѣ по работа, затова азъ ще ѝ отворя пѫть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрѣдѣля посоката на моя животъ, опрѣдѣля пѫтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смѣла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитѣ? Въ тѣхъ има редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нѣма. Тѣ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нѣкѫдѣ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тьй, както командантътъ имъ мисли. Тѣ мислятъ самостоятелно и разумно, голѣми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бѫдатъ като мравитѣ. И Писанието казва: „О, лѣнивецо, иди и се научи отъ мравитѣ!“ На какво? — На трудолюбие. Какво е трудолюбието? — То е мисъль. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цѣлъ день. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тѣхната интелигентность. Когато мравитѣ правятъ своя мравунякъ, тѣ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитѣ имъ. Тѣ иматъ цѣла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жилището имъ. Ние, съврѣменнитѣ учени хора, още нѣмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитѣ ги знаятъ. Нашитѣ зимници се наквасватъ, мухлясватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитѣ сѫ всѣкога сухи. При това, тѣхнитѣ стаи сѫ сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, прѣведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитѣ.

Сега азь говоря на младитѣ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. Нѣмате ли мисъль, идете При мравитѣ и при пчелитѣ. Отъ мравитѣ ще научите едно нѣщо, отъ пчелитѣ—друго. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ не е сладъкъ, нѣма благость, нѣма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трѣбва да бѫдемъ благи, трѣбва да отидемъ при пчелитѣ тѣ сѫ пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понѣкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. Дѣто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трѣбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извѣстно прѣдназначение. Тя може да не го употрѣбява на мѣсто, то е другъ въпросъ. Ние нѣма да се спираме върху това, какъ трѣбва да го употрѣбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсѣмъ друго прѣдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намѣри за добрѣ. Когато Господъ даде перото въ рѫката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрѣби за други цѣли, питамъ: перото ли е виновно за това? — Той самъ е виновенъ.

Вие, младитѣ, трѣбва да изучавате четиритѣ условия на живота и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. Нѣмате ли разширение, ще изучавате водата. Нѣмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послѣ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горението и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вѣрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсѣмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човѣшката мисъль. Докато мисъльта нѣма условията на земята, докато нѣма условията на водата докато нѣма условията на въздуха, и най-послѣ, докато нѣма условията на огъня, тя не може да бѫде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нѣма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ—твърдата почва на човѣшката мисъль. И ако мисъльта нѣма още онази вѫтрѣшна свѣтлина на Мѫдростьта и на Истината, както и останалитѣ два елемента, Правдата и Добродѣтельта, тя не може да се прояви.

Азъ искамъ младитѣ да извадятъ богатствата, които сѫ скрити въ тѣхнитѣ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трѣбва да турите правата мисъль като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрѣ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежъ, наслояване е това! Човѣкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. Всѣко камъче трѣбва да се тури на своето мѣсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додѣто е позволено,тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрѣдѣли вашата по-нататъшна дѣйность. Всѣка вечерь става такъвъ единъ прѣгледъ.

Сега, на васъ младитѣ ще кажа да спазвате слѣдния законъ: на всѣки седемь минути шестьтѣ сѫ ваши, а едната, седмата е Божествена. На всѣки седемь часа шестьтѣ сѫ ваши, а седмата е на Бога. На всѣки седемь деня шестьтѣ сѫ за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всѣки седемь седмици шестьтѣ сѫ ваши, а седмата е за Бога. На всѣки седемь години шестьтѣ сѫ за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитѣ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давяте на Бога, употрѣбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитѣ нещастия, за своитѣ несполуки, за болеститѣ, за хиляди други нѣща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдѣ започватъ вашитѣ нещастия: оть минутитѣ ли, отъ часоветѣ ли, отъ днитѣ ли, отъ седмицитѣ ли, отъ мѣсецитѣ ли, или отъ годинитѣ. За вѣковетѣ нѣма да говоримъ, тѣхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живѣятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитѣ на своето нещастие отъ годинитѣ. Сега и азъ се спирамъ на врѣмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (—Въ 6 часа безъ 20 ммнути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (— Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прѣзъ това врѣме? (— седемь минути). За какво ще ги използувате ? — Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа; азъ трѣбва да бѫда въ съгласие съ Богa и съ всички разумни същества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бѫде като Божията мисъль. Ако азъ разсѫждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитѣ отношения къмъ менъ какви ще бѫдатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трѣбва да бѫдатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бѫдатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господъ мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дѣйствува въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проявилъ своята любовь, но радвамъ се, че проявявамъ Божията Любовь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоренето на различнитѣ разумни сѫщества. Нѣма по-хубаво говорене отъ това на Бога I При Неговото говорене всички въпроси въ свѣта лесно се разрѣшаватъ. Когато Господъ говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всѣки, който пие отъ него, ще се радва на това, което тече.

Та казвамъ: първата причина за нещастията въ свѣта е отсѫтствието на правата мисъль, както и прѣкѫсването връзката съ Бога. И за въ бѫдеще да не казвате, че едно врѣме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врѣме, но сега трѣбва да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трѣбва да става постоянно! Слѣдъ всѣки шесть минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прѣкѫсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще по тъмнѣятъ, ти нѣма да разрѣшишъ въпроситѣ и ще се намѣришъ въ чудо. Колко пѫти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрѣшаватъ въпроса, дали да простять нѣкому, или не. Нѣкой казва: обиденъ съмъ Азъ видѣхъ този човѣкъ, еди-какво си мисли за менъ. — Нищо не си видѣлъ. Вижда само умниять човѣкъ, който мисли като Бога. Мислѝ като Бога и всичко прѣдъ тебе ще бѫде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човѣшки, отчасти ще разбирашъ нѣщата и тогава всѣкога ще има едно вѫтрѣшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо ? — Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мѣсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прѣкѫсване, вие ще се намѣрите въ затруднение.

Прѣдставете си, че вие сте единъ добъръ човѣкъ. Дойде при васъ нѣкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убива. Какво ще му кажете? Ще си кажете: слава Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? — Не знаете. Казвамъ ви азъ засѣгамъ този въпросъ, разрѣшете го! Той е единъ отъ практическитѣ въпроси за младитѣ. Вие започвате да разрѣшавате този въпросъ, но като дойде седмага минута, спъвате се. Всѣки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и цѣлото събрание ща се раздѣли на двѣ мнѣния. Започватъ да спорятъ, и Божията минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противорѣчия ще оставите настрана. Прѣзъ тази минута ще разрѣшавате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате; нѣма врѣме за това нѣщо. Не, Богъ е създалъ врѣмето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умнитѣ хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ; да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази прѣходна мисъль азъ наричамъ „астрална каша“. Въ всѣки случай ти трѣбва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сѫщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлѣбъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, трѣбва да се спре за тебе. Ти се докачашъ нѣкой пѫть. че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още прѣди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва „Дайте му хлѣбъ“! — и хлѣбътъ е готовъ. Богъ дава всички нѣща на врѣме. Въ Божествения свѣтъ нищо не закъснѣва. И ако нѣкои работи въ нашия животъ закъснѣватъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ.

И тъй, ако вие искате да бѫдете хора на новото, да ви обичатъ, трѣбва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви обичатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Сьврѣменнитѣ хора се гордѣятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосѫждане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, трѣбва да имате велика мисъль! Трѣбва да мислите право! Като срещна на пѫтя си единъ великъ цигуларь да свири, нѣма ли да се спра да го слушамъ? — Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слущамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пѫтя си единъ цигуларь да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? — Не, нѣма да се спра при него нито половинъ минута.

Каква е задачата сега на васъ младитѣ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситѣ, върху темитѣ, по които ще говорите, трѣбва да се ръководите отъ правата мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човѣкъ ще се учи на тази велика наука — да мисли. Да мислишъ право, това е най-красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свѣта. Тя ще влѣзе въ овчата купель и ще размъти водата ѝ. Учительтъ трѣбва да дойде при водата — при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя — до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трѣбва да изучавате водата и качествата ѝ, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитѣ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви.

Сега пожелавамъ на васъ младитѣ работата ви да бѫде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мѫдростьта и за свѣтило Истината. Три нѣща ви трѣбватъ: Любовь, Мѫдрость и Истина. Имате ли тия три нѣща въ живота си и въ мисъльта си, вѣрвамъ, че ще успѣете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да с в ъ р ж а   в с и н ц а   в и  с ъ   Б о г а. Това е най-хубавото, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча какь да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пѫть, начинъ, какъ да направите връзка съ първата причина на нѣщата въ Божествения свѣтъ. На всѣки седемь минути, на всѣки седемь часа, на всѣки седемь деня, на всѣки седемь седмици, на всѣки седемь мѣсеци и на всѣки седемь години да има непрѣривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи — непрѣкѫснато да излиза свѣтлина отъ васъ. И всѣки, който ви срещне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мѫчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мѫчнотиитѣ задачи на живота, които вие сами трѣбва да разрѣшите. Отъ мѫчнотиитѣ трѣбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. Нѣкога по цѣли часове разрѣшавамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нѣщо прѣдставляватъ задачитѣ. Щомъ разрѣша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. Нѣкой ка зва: той знае всичко. Това е прѣдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слѣдъ като си рѣшилъ задачата съ всичкитѣ ѝ подробности. Прѣди да си я рѣшилъ, ти може да изпитвашъ различни мѫчнотии и затруднения, но слѣдъ като узрѣлиятъ плодъ излѣзе добрѣ отъ посѣтата сѣмка и слѣдъ като го вкусишъ, ще се роди въ тебе една свещена мисъль, която е истинската връзка съ Бога. Само тогава ти си разрѣшилъ и разбралъ добрѣ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога.

Какво мислѣше Богъ, като създаде първия човѣкъ — Не знаемъ. И защо го създаде? — И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ — трудна задача е това. То не показва невѣжество. Какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ ? — И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. Врѣме се изисква, докато я рѣша. Още хиляди години ми трѣбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си ? — И това е една сложна задача. Нея сега разрѣшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? — Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорѣчия. Докато яйцата въ кошника не сѫ се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпатъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всѣко те слѣди, обикаля — храна не си му далъ. Какво трѣбва да направишъ?— Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранищъ — нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трѣбва да бѫде пъленъ съ жито. Господъ ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излѣзешъ слѣдъ това всрѣдъ широкия дворъ и ще хвърляшъ налѣво-надѣсно. Като се наядатъ пилцитѣ, ще приберешъ крината си. Нѣкой пѫть въ селата женитѣ излизатъ по два и по три пѫти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. Прѣведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива!

Сега азъ искамъ да виждамъ младитѣ да излизатъ всѣка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитѣ, както земледѣлецътъ сѣе житото на своята нива. Той като посѣе житото, завлачи го и послѣ поглежда земята, усмихва се и казва: „Господи, благослови сѣмето, което посѣхъ!“ Слѣдъ нѣколко мѣсеца това жито узрѣва, и радостьта на земледѣлеца е голѣма. На младитѣ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитѣ яйца сѫ излюпени. Нахранете ги! Противорѣчия ще имате, но вървете напрѣдъ ! Нѣкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитѣ! Тѣ не сѫ лоши, не мислятъ зло, но казватъ : „Дай ни хлѣбецъ, дай ни храница! Иди ги нахрани! И вие правите сѫщото нѣщо въ вашия животъ, както пилцитѣ правятъ по отношение на васъ. Вие постоянно се молите на Бога, казвате: „Нахрани ни Господи, дай ни хлѣбъ! Главната мисъль, която се прокарва въ Господнята молитва, е „хлѣбъ нашъ насѫщний“... Вие се молитѣ:

     „Отче нашъ. Който си на небесата.

     Да се свети името Твое.

     Да бѫде волята Твоя.

     Както на небето, така и на земята.

  Хлѣбъ нашъ насѫщни,     

  Дай ни го намъ днесъ“ . . .

Безъ този хлѣбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нѣщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлѣбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бѫдемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бѫдемъ. Това е красивото въ живота. По сѫщия начинъ и Богъ всѣка сутринь иде при насъ съ пълна крина: „Кѫти-кѫти!‘—и хвърля навредъ своето благословено сѣме. Ядемъ ли отъ това сѣме, ние ще бѫдемъ Негови послушни дѣца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защо го носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бѫдемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрѣшаваме въпроситѣ, както Господъ ги разрѣшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпѣние. Колко врѣме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко врѣме Той е чакалъ, докато съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитѣ идеи и стремежи не сѫ разбрани, не сѫ реализирани, но ние трѣбва да имаме търпѣнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? — Богъ да живѣе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живѣе у васъ. Той живѣе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увѣрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ - Богъ може да живѣе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живѣе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствувате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увѣрени, дали Богъ живѣе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увѣрени, дали имате връзка съ Него, или не—постоянно се съмнѣвате. Вслѣдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прѣкѫсва.

Та казвамъ: всички ще излѣзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човѣкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човѣкъ съ празна крина. Да видя младъ човѣкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? — Като е нахранилъ пилцитѣ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нѣкой другъ, който е нахранилъ пилцитѣ си. Всѣки трѣбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нѣщата. Да излиза човѣкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си — съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пѫть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитѣ и ще получите Божието благословение. Постѫпвате ли така, всички въпроси ще се разрѣщатъ добрѣ.

Това е учението, което се е проповѣдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бѫдеще ще се разрѣшаватъ всички въпроси. Като разбирате нѣщата така, живогътъ ви ще се осмисли въ всичката своя пълнота. И всѣки човѣкъ самъ за себе си ще разрѣши своята важна задача — задачата на своя животъ — какво трѣбва да прави. Щомъ всички хора разрѣшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Гой прѣдставлява сборъ отъ разумни сѫщества, иерархии, съединени въ едно цѣло. И всички тия сѫщества иматъ своя опрѣдѣлена служба. Слѣдователно, когато ние разрѣшаваме своитѣ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрѣдѣлено мѣсто, опрѣдѣлена служба. Сега ние тукъ сме дѣца, безъ служба, но единъ день всѣки ще заеме приготвеното за него мѣсто и опрѣдѣлената за него служба. Кой е опрѣдѣлилъ това мѣсто и тѣзи служби? — Богъ. Ученикътъ като излѣзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всѣки младъ, който е дошълъ на земята, има опрѣдѣлено мѣсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? — Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? — Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не казвамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човѣшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдѣляме душата отъ себе си. Подъ ,.човѣкъ“ въ своето цѣлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърце и тѣло, неговиятъ умъ и Духъ. Съберете ли всички тия нѣща заедно, ще имате цѣлия човѣкъ. Въ тази идея се съдържа цѣлия човѣкъ. Самъ духътъ не е човѣкътъ, и умътъ самъ не е човѣкътъ. Тѣло, умъ, сърце, душа и духъ — всички заедно прѣдставляватъ цѣлокупния човѣкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисъль. Това е мислещиятъ, разумниятъ човѣкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота.

И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. Въпроситѣ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вѫтрѣшна горещина. Азъ мисля, че този съборъ ще бѫде единъ отъ плодоноснитѣ. Той ще опрѣдѣли отношенията ви за въ бѫдеще. Той е единъ отъ важнитѣ събори — седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (—Пети). Значи, вие сте закъснѣли малко, съ двѣ години. Въ този съборъ ще опрѣдѣлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бѫде права. Опрѣдѣлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитѣ ви останали отношения ще бѫдатъ прави. Затова не губете врѣмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бѫдете крайно снизходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намѣрите въ затруднение, молете се. Да се моли човѣкъ на Бога, това е най-хубавата мисъль. Молитвата е призоваване Б о г а на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трѣбва да разрѣшите, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господъ дойде, свѣтлина ще блесне въ умоветѣ ви. Тогава и най-мѫчнитѣ въпроси се разрѣшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитѣ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани — у васъ ще настане пълно равновѣсие.

Азъ говоря сега на младитѣ. Като казвамъ „млади", азъ считамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свѣтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нѣкои трѣбва да бѫдатъ глава, да вървятъ напрѣдъ, а другитѣ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онѣзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ „боенъ фронтъ“. Тамъ е неприятельтъ, тамъ сѫ картечницитѣ, тамъ сѫ гранатитѣ. Герои, смѣли и рѣшителни хора се изискватъ!

Писанието казва:,,хиляди гранати ще падатъ отлѣво и отдѣсно ти, но неприятельтъ при тебе нѣма да се приближи. Бомба при тебе нѣма да падне и нѣма да експлодира“. Ако ти си свързанъ съ Божията мисъль, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1927_08_14 Мислещиятъ човѣкъ (от Първо издание: София, 1927 г. )
  • Ани changed the title to 1927_08_14 Мислещиятъ човѣкъ (Учителя)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...