Jump to content

1924_07_06 Да възлюбишъ (Учительтъ)


Ани

Recommended Posts

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София,
Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис.
Книгата за теглене на PDF (1940)
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

Да възлюбишъ.

[Първо] Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл.[1]

Въ свѣта сѫществува единъ законъ, неизвестенъ на съвременното човѣчество по своята сѫщина. Този великъ, разуменъ законъ е неизвестенъ, понеже човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ не сѫ дошли на такава степень на развитие да схващатъ неговата висота. Той е предаденъ съ дветѣ велики заповѣди отъ Евангелието, за които Христосъ казва, че върху тѣхъ е построенъ цѣлиятъ свѣтъ. Тѣ сѫ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си!”

За да разберемъ смисъла на тѣзи две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четемъ; тѣ се нуждаятъ, отъ една страна, отъ обяснение на тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, а отъ друга - отъ приложение. За да разберемъ, какво се крие въ житното зърно, или въ семката на какъвъ и да е плодъ, не е достатъчно само да ги видимъ, но трѣбва да ги посадимъ въ земята, да израстатъ, да дадатъ плодъ, и плодътъ имъ да се опита. Безъ тѣзи вѫтрешни процеси четенето на стиховетѣ отъ Евангелието, както и гледането на семената, не водятъ къмъ никакво знание. Тѣ представятъ само факти, лишени отъ вѫтрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти сѫ неизвестни. А всеки фактъ, на който връзкитѣ оставатъ неизяснени, внася съмнение въ човѣка. Тѣзи факти сѫ непроверени, но могатъ да се провѣрятъ. Докато се провѣрятъ, те минаватъ за непроверени истини.

Значи, за да се провѣри нѣщо, трѣбва да се обърнемъ къмъ ония методи, които сѫ съобразни съ законите, вложени въ разумната природа. Не прилага ли тия методи, човѣкъ всѣкога ще се съмнява въ близкитѣ си, въ себе си, даже и въ Бога. Въ този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не сѫществува, човѣкъ всѣкога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камъкъ, който се търкаля надолу, по наклонъ. Камъкътъ може да се търкаля по наклонна площь, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза отъ едно орѫдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. Въ това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкътъ, гранатата могатъ да слизатъ и да се качватъ не по своя воля; обаче, човѣкъ може по своя воля да се качва и слиза. Въ несъзнателните и въ механическите процеси нѣма връзка между отделните факти, но въ съзнателнитѣ тази връзка сѫществува. Като съзнателно сѫщество, човѣкъ намира връзката между фактите въ своя животъ и се учи отъ тѣхъ. Каже ли, че трѣбва да възлюби Господа и ближния си, човѣкъ съзнателно се качва нагоре и се ползува отъ новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трѣбва да се разбере въ своята пълнота. Щомъ се разбере въ своята пълнота, тя внася нови елементи въ живота - разширяване и свобода.

„Да възлюбишъ Господа!” Защо трѣбва да възлюбишъ Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора сѫ излезли отъ Бога, въпреки това, между тѣхъ сѫществуватъ дисхармонични отношения. Какъ е възможно, разумни сѫщества, излезли отъ Великото Битие на Бога, да иматъ разногласия помежду си? Какъ ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняватъ различно. Азъ пъкъ ще я констатирамъ само, безъ да я обяснявамъ, защото всѣко обясняване на нещата подразбира и тѣхното отричане. Трѣбва ли да обяснявате факта, че като отрежете рѫката отъ тѣлото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази рѫка започва да гние? Защото е изгубила връзката си съ цѣлото. На това основание, казваме, че грѣхътъ не е нищо друго, освенъ процесъ на гниене, който показва, че човѣкъ се е отдѣлилъ отъ цѣлото, т. е. отъ Бога. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ грѣха? Той трѣбва да се върне къмъ Бога съ молба, отново да го постави на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ. Върне ли се на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ, съ това заедно се прекѫсва и гниенето. Ето защо, рѫката, като удъ отъ цѣлия организъмъ, трѣбва да стои на мѣстото, дето първоначално е поставена. Семето сѫщо така трѣбва да стои на онова мѣсто, дето се криятъ условията за неговото развитие. Кое е това мѣсто? Почвата. Падне ли въ почвата, семето намира благоприятни условия за животъ и развитие.

„Да възлюбишъ Господа!” Това значи: да възлюбишъ голямото въ малкото. Да възлюбишъ ближния си, това значи, да възлюбишъ малкото въ голямото. - Защо човѣкъ обиква големия орѣхъ? - За малкитѣ орѣхчета, които той ще роди. Като яде тия орѣхчета, човѣкъ придобива нѣщо. Tѣ предаватъ нѣщо на неговия организъмъ. Като яде малкитѣ орѣхчета, човѣкъ обиква и голѣмия орѣхъ, защото отъ него излиза благото, което се крие въ неговитѣ плодове. Като знае това, човѣкъ разбира, че малкото не може да се прояви безъ голѣмото и естествено отправя погледа си къмъ него. На наученъ езикъ казано: ще обикнешъ малкото въ голѣмото и голѣмото въ малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртьта въ живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото въ малкото и малкото въ великото. Приложи ли този законъ, човѣкъ може да възстанови изгубената хармония въ живота си. Следователно, само любовьта е въ състояние да внесе хармония въ живота.

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да различаватъ проявите й въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовьта, т. е. на любовьта, проявена на физическия свѣтъ, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовьта въ физическия свѣтъ и проявите на стомаха, съ които се занимаватъ економиститѣ, има нѣщо общо. Днесъ всички учени разглеждатъ економическия въпросъ за хлѣба. Всеки вика: Хлѣбъ искаме! И въ Господнята молитва е казано: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ.” Обаче, докато мисли само за стомаха си, човѣкъ разбира една трета отъ любовьта. Любовьта на физическия свѣтъ се отличава съ свойството да отделя частите отъ цѣлото. Кой момъкъ, или коя мома, като се влюбятъ, не отдѣлятъ възлюбената или възлюбения си отъ своя домъ, отъ родителите и близките имъ? Момъкътъ казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва сѫщото. Че родителитѣ имъ скърбятъ при тази раздѣла, тѣ не искатъ да знаятъ. Момъкътъ и момата мислятъ, че като се отдѣлятъ отъ родителите си, отъ близките си, проявяватъ велика любовь единъ къмъ другъ. Стремежътъ имъ е правиленъ, но начинътъ, по който постѫпватъ, е кривъ. Красиво е, когато момъкътъ и момата се обичатъ, но не е правилно желанието имъ да се отдѣлятъ отъ близките си и да живѣятъ само единъ за другъ. Въ края на краищата родителитѣ се примиряватъ съ раздалата, но намиратъ, че има нещо неправилно въ тази любовь. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителитѣ си все по-често и да се оплаква отъ своя възлюбенъ. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любовь не задоволява душата й.

Втората проява на любовьта е въ духовния свѣтъ. Тази любовь наричаме духовна. Мѣстото на духовната любовь въ човѣка е въ гърдите. Когато тази любовь се проявява правилно, човѣкъ изпитва известно разширяване въ гърдите. Не се ли проявява правилно, човѣкъ изпитва мѫка, стеснение въ гърдите. Безъ нѣкаква видима причина, той усеща тежесть, стѣгане, мѫка въ гърдите. Тази мѫка се дължи на дисхармония въ чувствата на човѣка. Ако си даде отчетъ за мѫката, човѣкъ ще види, че причината се крие въ съмнението. Той се съмнява въ онзи, когото обича. Изобщо, човѣкъ се съмнява въ хора, които обича. Не обича ли нѣкого, той не се съмнява въ него. Съмнението се поражда между хора, които се обичатъ. Това показва, че тѣ се надѣвали да получатъ нѣщо единъ отъ другъ. Отнематъ ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе съ чувствата ви. Съмнението е признакъ на никаква дисхармония въ чувствата на човѣка. Срещате единъ познатъ и започвате да споделяте съ него своитѣ свещени мисли, своето вѣрую, своитѣ възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава видъ, че разбира и цени възгледитѣ ви. Щомъ се изкажете, той започва да ви се смѣе, да ви нарича глупакъ, простакъ, че можете да вѣрвате въ такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голѣма тѫга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте билъ искренъ, да сподѣлите съ своя приятель най-съкровенитѣ си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря отъ нейния възлюбенъ. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една отъ вашите велики и свещени идеи.

Третата проява на любовьта е въ Божествения свѣтъ. Мѣстото на тази любовь е въ главата на човѣка. Който се е домогналъ до тази любовь, той дава на всички изобилно и не се отдѣля отъ хората. Проявите ли Божествената любовь къмъ нѣкого, не само че не се отделяте отъ него, но ставате удъ отъ неговия организъмъ. Вие се присъединявате къмъ него, съ готовность да му услужвате въ всички случаи на мѫчнотии и страдания. Вие преживявате заедно съ него и радостите, и скърбите му. Божествената любовь осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любовь внася радость и веселие, свобода и просторъ въ човѣшката душа. За да дойде до нея, човѣкъ трѣбва да мине презъ първите две фази на любовьта, като първи стѫпала на живота.

Първото проявление на любовьта на физическия свѣтъ може да се уподоби на движението на кръвьта по артериите. Чистата артериална кръвь се разнася по цѣлото тѣло и го храни. Всѣка клетка приема часть отъ чистата, артериална кръвь и по закона на обмѣната й предава нещо отъ себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръвь, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръвь се връща отново въ сърдцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвьта пакъ се разнася по тѣлото, да предаде отъ своя животъ, т. е. отъ своята енергия, на всѣка жива клетка. Въ процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовьта отъ великото къмъ малкото и отъ малкото къмъ великото. Любовьта, която иде отъ великия Изворъ на живота, е чиста, здрава, пълна съ енергия. Щомъ се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назадъ, да се пречисти. Ако венозната кръвь не се върне въ сърдцето, т. е. въ своя първоизточникъ на живота, не може да се пречисти. Чиста трѣбва да бѫде човѣшката кръвь. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Затова е казано въ Писанието, че само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога. Само тѣ могатъ да се приближатъ къмъ първоизточника на живота, да се пречистятъ и обновятъ.

Мнозина се запитватъ, може ли човѣкъ да живѣе на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човѣкъ се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушаватъ чистотата на неговото сърдце, но той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да се чисти. Първо той трѣбва да намѣри причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идатъ, и следъ това да отиде при великия Изворъ на живота, тамъ да се измие. Както се е оцапалъ човѣкъ, така има възможность да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които сѫ близо до царството Божие. На тѣзи души, именно, Богъ иска да се открие. Tѣ сѫ изпълнили двата закона - любовь на малкото къмъ великото и на великото къмъ малкото. Сега влизатъ вече въ третия законъ - познаване на Бога. Като познае Бога, човѣкъ се домогва до онзи животъ, който може да го направи свободенъ.

Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Какъ познаваме това? Чрезъ живота, който ни е даденъ. Първото нѣщо, чрезъ което Богъ изявилъ любовьта си, е животътъ. Ние виждаме, че животъ е даденъ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ същества. Значи, Богъ проявява любовьта си чрезъ живота и на малкитѣ, и на голѣмитѣ сѫщества. Една отъ отличителнитѣ чърти на великото е тази, че то се проявява и въ най-малкитѣ и слаби форми, чрезъ което изявява своята любовь. Като знаете това, бѫдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Единъ день малкото ще се рззрасте, ще обхване въ себе си и голѣмото. Видите ли, че, въ сравнение съ други сѫщества, животътъ ви е малъкъ, благодарете и за него. И най-малкиятъ животъ произтича отъ Онзи, Който люби всички живи сѫщества, безъ изключение. Не се съмнявайте въ Любовьта на Великия. И въ най-тъмнитѣ, бурни и страшни нощи на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. И въ най-свѣтлитѣ, тихи и красиви дни на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. Божията Любовь е свещената канара, върху която е поставенъ живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бѫдеще. Изгубите ли упованието си въ тази канара, животътъ ви ще се разруши и обезсмисли.

Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора сѫ минали презъ тази опитность. Докато сѫ били свързани съ Бога, животътъ имъ ималъ смисълъ. Щомъ прекѫсвали връзката си съ Бога, животътъ имъ се обезсмислялъ. Лесно е днесъ да цитирате, че еди кой-си пророкъ или апостолъ казалъ това или онова. Лесно се цитиратъ и Христовите думи, но трѣбва да знаете, че за да изнесатъ великите истини на живота, тия хора сѫ минали презъ големи изпитания. Христосъ казва: „Азъ говоря това, на което Отецъ ме е научилъ”. Ако разберете Божиитѣ закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиитѣ закони въ тѣхната дълбочина, вие ще разрешите важните и сѫществени въпроси, които ви измѫчватъ. Това значи, да разбере човѣкъ Божията Любовь, изявена чрезъ живота. Този животъ се гради върху любовьта - храна за душата, и мѫдростьта - потикъ за човѣшкия духъ.

Христосъ казва: „Истината ще ни направи свободни”. Кога? Когато човѣкъ благодари за живота, за любовьта и мѫдростьта, които му сѫ дадени. Казано е, че доволниятъ отъ малкото е доволенъ и отъ голѣмото. Който е доволенъ отъ малкото и благодари за него, той се е домогналъ вече до великата истина на живота, която го прави свободенъ въ всички негови прояви. Да придобие човѣкъ великата истина на живота, това значи, да разбира свѣта, не както ученитѣ и философитѣ го представятъ, но както Богъ го е създалъ. Щомъ разбира свѣта, цѣлата природа, човѣкъ разбира и себе си. Той знае, какво е вложилъ Богъ въ него и какво трѣбва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човѣкъ познава цѣлата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тѣла сѫ направени отъ различна материя. Две тѣла, еднакви по видъ и по форма, се различаватъ по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различаватъ коренно, по материя. Съ това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетитѣ, както и между всички тѣла, изобщо.

Срещате, запримѣръ, двама братя, родени отъ една майка и единъ баща, но единиятъ всѣкога говори истината, а другиятъ обича да полъгва; единиятъ постоянно внася въ къщи по нѣщо, а другиятъ постоянно изнася. Споредъ насъ, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, отъ която сѫ направени. Материята на първия отъ тѣхъ е устойчива, поради силите на доброто, съ което той е свързанъ. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, съ което той е свързанъ. Силитѣ на доброто съединяватъ частиците на материята въ едно цѣло, вследствие на което я правятъ устойчива. Силитѣ на злото разединяватъ частиците на материята, вследствие на което я правятъ неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациитѣ въ свѣта. Явленията въ неустойчивата материя се движатъ между живота и смъртьта. Тамъ всичко се стреми къмъ животъ, а въпреки това свършва съ смърть. Следъ всичко това нѣкои учени казватъ, че смъртьта е методъ за пречистване. Ние, обаче, знаемъ отъ Писанието, че Богъ е казалъ на първия човѣкъ: „Въ който день престѫпишъ моя законъ, ще умрешъ”. Съ други думи казано: Въ който день се отдѣли отъ Бога, човекъ е осѫденъ на страдания и нещастия, на смърть. Значи, смъртьта е резултатъ на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е методъ на пречистване.

Нѣкой казва: Бѣлъ день не видѣхъ въ живота си. Много естествено. Щомъ се отдѣлишъ отъ Бога, отъ цѣлото, бѣлитѣ дни отъ живота ти ще изчезнатъ и ще дойдатъ черни дни. Бѣлитѣ дни сѫ въ Бога. Вънъ отъ Бога всички дни сѫ черни. Може ли момата да бѫде щастлива далечъ отъ своя възлюбенъ? Не може. Докато възлюбениятъ и възлюбената ви сѫ живи, вие ще бѫдете щастливи. Заминатъ ли възлюбенитѣ ви на онзи свѣтъ, заедно съ тѣхъ и щастието ви напуща. Любовьта е единъ отъ великитѣ закони на живота. Вънъ отъ любовьта никакво щастие не сѫществува. Когато двама души се обичатъ, въ единия действува закона на малкото, а въ другия - закона на голѣмото. Тѣзи два закона се преплитатъ взаимно и между тѣхъ се явява животътъ. Единствената сила, която повдига човѣка, е връзката му съ Бога. Затова на всички хора препорѫчваме любовь къмъ Бога безъ никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдатъ, не губете вѣpa въ Бога. Приемайте всичко съ смирение. Намѣрите ли се предъ нѣкое голѣмо нещастие, не казвайте, че Богъ ви е забравилъ. Понякога и Богъ може да забрави човѣка, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бѣга отъ слънцето, и него Богъ забравя. Ако човѣкъ се скрие въ центъра на земята, далечъ отъ слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхностьта на земята, слънцето пакъ ще го обикне. Отъ човѣка зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ любовьта, такива сѫ отношенията и на любовьта къмъ човѣка.

Страшно е положението на човѣкъ, който се е отдѣлилъ отъ Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживѣвала. Сутринь чувствувала, че расте неимовѣрно много. Отъ моментъ на моментъ се увеличавала, ставала голѣма като планина и се страхувала да не се пръсне. Следъ обѣдъ започвала да се смалява все повече и повече. Вечерь ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при нѣколко лѣкари, но не могла да намери цѣръ на своето състояние. Като я изслушахъ, казахъ й, че причината за това й състояние се дължи на отдѣлянето й отъ Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трѣбва да се свърже съ любовьта, съ първоизточника на живота. Докато живѣе съ Бога, човѣкъ постепенно се увеличава, става все по-голѣмъ. Щомъ връзката му съ любовьта се прекѫсне, той се намалява и рискува да изчезне въ пространството. Частиците на материята му се отдѣлятъ една отъ друга и започватъ да се разлагатъ. За да възстанови първото си състояние, тя трѣбва да измени посоката на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху ума, сърдцето и волята. Въ 13 гл. [4 стих] отъ [Първо] Посланието къмъ Коринтянитѣ, апостолъ Павелъ казва: „Любовьта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае”. Значи, който иска да бѫде силенъ, не трѣбва да се съмнява въ Бога. Изгуби ли вярата си въ Бога, човѣкъ става слабъ, немощенъ и нещастенъ. За да се свърже съ Бога, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ своя първиченъ животъ на чистота и вѣра.

Сега ще предамъ накратко единъ разказъ за единъ отъ светиитѣ на древностьта, нѣкой си Апио, който живѣлъ нѣкѫде въ Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живѣели въ местностьта, дето и той живѣлъ. Той прекаралъ цели 20 години въ тази местность и постоянно се молелъ на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавалъ, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трѣбва да разбира езика на животните. Единъ день той се разхождалъ въ гората и чулъ силенъ ревъ на лъвъ. Въ този моментъ между дърветата излѣзълъ единъ лъвъ, съ дигната нагоре лапа, и се отправилъ срещу светията. Като го видѣлъ, Апио се взрѣлъ въ лапата му и забелязалъ единъ голѣмъ трънъ, дълбоко забитъ въ нея. Той решилъ да извади тръна, но преди да направи това, започналъ да се разговаря съ лъва: Ще извадя тръна отъ лапата ти, но съ условие, че нѣма да нападашъ говедата и да ги ядешъ. Ела да живѣешъ при мене, азъ ще се грижа за тебе, като за свой братъ. Лъвътъ се съгласилъ на предложението на светията, който веднага пристѫпилъ къмъ операцията. Извадилъ тръна отъ лапата и повелъ лъва къмъ дома си. Лъвътъ заживѣлъ братски съ човѣка и станалъ неговъ ученикъ. Следъ известно време лъвътъ срещналъ една крава въ гората и казалъ: Ела съ мене при моя господарь, ще живѣешъ при него ще се учишъ на ново знание. Той ми извади трънъ отъ лапата, и отъ благодарность, азъ живѣя съ него, въ братски отношения. Ти ще му давашъ млѣкото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество отъ животни, които заживели помежду си въ миръ и съгласие, по братски. По този начинъ Апио изпълнилъ възложената му задача.

Като ученици, вие трѣбва да прилагате любовьта си и къмъ силния, и къмъ слабия. Когато влѣзе трънъ въ крака на силния, и той става слабъ. Човѣкъ е силенъ дотогава, докато любовьта живѣе въ душата му. Въ който моментъ любовьта го напусне, той става слабъ. Единственото нѣщо, което осмисля човѣшкия животъ, е любовьта. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка любовь, но за онази любовь, която внася идеали въ човѣшката душа, която заставя сърдцето да чувствува правилно, ума да мисли право и волята - да действува разумно. Казано е: „Богъ е Любовь”. За тази любовь говоримъ ние. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духътъ на Истината, това, което отчасти знаемъ, ще се прекрати”. На друго мѣсто той казва: „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ мѫдрувахъ”. Това се отнася до разбиране и прилагане на любовьта. Хората и до днесъ разбиратъ и прилагатъ любовьта като младенци.

Като се говори за любовьта, мнозина казватъ: Възможно ли е при сегашнитѣ условия на живота да се прилага любовьта, или да се води чистъ и светъ животъ? Тѣ задаватъ този въпросъ, защото намиратъ, че е невъзможно да прилагатъ любовьта и чистотата въ живота си. Тѣ сѫ прави само въ едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало безъ майка, да бѫде чисто. Това дете, останало безъ майка и безъ близки, е осѫдено на смърть. То ще умре отъ собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижитѣ на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добъръ и чистъ животъ. За такива хора не е извинение, че не могатъ да водятъ добъръ животъ. За такива хора не е оправдано, че не могатъ да приложатъ любовьта въ живота си. Божията Любовь е приложима навсѣкѫде и на всѣко време. Мислите ли, че орачътъ, който оре нивата си съ любовь, ще има по-малко плодъ отъ другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плодъ, но плодътъ й ще бѫде благословенъ. Мислите ли, че решенията, които съдията издава съ любовь, сѫ по-слаби отъ тия, които не сѫ издадени съ любовь? Неговите решения сѫ по-силни отъ решенията, издадени безъ любовь. Професорътъ, който работи върху научните си трудове съ любовь, стои по-високо въ умствено отношение отъ всички учени и философи, които не работятъ съ любовь. Любовьта е стимулъ, който кара хората да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ правилно. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да го прави съ любовь. Много неща върши човѣкъ безъ любовь, но Богъ търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голѣмо и ще започне да работи съзнателно и съ любовь. Преди да постигне това, детето се забавлява съ играчките си.

Преди години ми зададоха следния въпросъ: Какъ се обясняватъ и оправдаватъ неправдите, които сѫществуватъ въ съвременния свѣтъ? Споредъ мене, свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е разуменъ и хармониченъ. Всички сѫщества, които живѣятъ въ този свѣтъ, прилагатъ Божията Любовь и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живѣятъ, е болница. Който е слѣзълъ на земята, той е дошълъ да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножоветѣ на лѣкаритѣ. Въ бѫдеще, когато хората се излѣкуватъ, ще влѣзатъ въ Божествения свѣтъ и ще видятъ, че той е създаденъ другояче, а не както тѣ сѫ го разбирали. Тѣ ще разбератъ, че правилата за земята не сѫ и за небето, защото земята е болница, въ която се лѣкуватъ болни хора. Въ Писанието е казано: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ лукаваго, т. е. въ грѣха”. И Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми”. Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислятъ, че какъвто е животътъ на земята, такъвъ е на всички планети. Съвременните хора се намиратъ въ болезнено състояние, отъ което единъ день ще се освободятъ. Засега тѣ сѫ болни.

Като казвамъ, че земята е болница, а хората - пациенти на тази болница, нѣкои сѫ недоволни отъ това и се чудятъ, защо имъ говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползува отъ думите ми. Който не разбира, ще остане само съ запитването си. Трѣбва ли да питате, защо изгрѣва слънцето? Слънцето изгрѣва и залѣзва, изпраща свѣтлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грѣе слънцето, ще се ползува отъ енергията му. Който не разбира, той ще остане съ неразбирането си. - Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи въ една или въ друга посока? На този въпросъ слънцето отговаря: Азъ изпълняваме единъ великъ законъ, който ми повелява да се движа въ една или въ друга посока, да изгрѣвамъ и залѣзвамъ. Съвременнитѣ хора се движатъ въ четири посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Тъкмо намисли човѣкъ да направи едно добро дѣло, т. е. да изгрѣе на изтокъ, изведнъжъ дойде нѣкакъвъ вѣтъръ до ухото му и му пошепне: Къде си тръгналъ да правишъ добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за другъ пѫть. Този човѣкъ се подава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назадъ. Не е време сега за добрини. Щомъ каже така, слънцето се скрива отъ неговия хоризонтъ, и той остава въ тъмнина, въ залѣзъ на слънцето, въ запада на живота.

Въ това отношение съвременните хора приличатъ на Настрадинъ Ходжа. Единъ день той си направилъ една хубава пещь и я обърналъ съ устата на изтокъ. Въ това време го срещналъ единъ познатъ и му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо си поставилъ устата на пещьта къмъ изтокъ?- Накѫде трѣбваше да я поставя? - Къмъ югъ. - Добре, ще я поправя. Той поставилъ устата на пещьта на югъ и мислилъ, че всички хора ще бъдатъ доволни отъ поправката. Обаче, въ скоро време другъ познатъ му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо не обърнешъ пещьта си съ устата къмъ северъ? - Ще я обърна и къмъ северъ, казалъ Настрадинъ Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познатъ му казалъ да обърне пещьта си на западъ. И това направилъ Настрадинъ Ходжа. Като видѣлъ, че тѣзи поправки му струватъ пари и пакъ не задоволилъ хората, той направилъ следното: Турилъ пещьта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаятъ хората да обърне пещьта си, да го направи. Така той задоволилъ всички хора.

Казвамъ: Устата на неразумната пещь е отправена въ различни посоки, споредъ желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещь е отправена само къмъ една посока. Тя не се подава на различни мнения. Въ бѫдеще, когато хората изпълняватъ волята Божия съзнателно и съ любовь, нѣма да има нужда отъ никакви пещи. Днес жената мисли съ часове, какво да сготви на мѫжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да готви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидемъ на нѣкое дръвче, да видимъ, какво е приготвило слънцето за насъ. Tѣ кацатъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, отъ плодъ на плодъ, докато задоволятъ глада си. Женската птица не пита мѫжката, отде ще донесе ядене; нито мѫжката пита женската, какво ще готви днесъ. Съвременнитѣ хора на първо мѣсто се запитватъ: Какво ще купимъ днесъ за готвене и какво ще се готви? Засега най-важниятъ въпросъ е яденето. Това е една фаза въ човѣшкото развитие. Въ бѫдеще хората ще се интересуватъ отъ други въпроси. На първо мѣсто ще стои любовьта. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ, непременно ще му сготвишъ. Щомъ той те обича, също така ще ти сготви. При любовьта този въпросъ се урежда лесно. Като обича хората, Богъ имъ е приготвилъ храна: плодове, зърна, семена. Те нѣма за какво да се грижатъ. Единствената мисъль, която трѣбва да занимава човѣка, е какъ по-добре да изпълни волята Божия.

Сегашните хора се оплакватъ отъ живота. Казватъ, че мъчно се живѣе, че нѣма какво да се яде. Казвамъ: Нали хлѣбъ и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете безъ месо. Какъвъ по-вкусенъ обѣдъ отъ този: да вземете парче хлѣбъ, два-три домата и една краставичка. Лѣтно време такъвъ обѣдъ е приятенъ, разхлажда човека. Лѣкъ е животътъ, когато човѣкъ даде ходъ на Божията Любовь въ себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърдцето и волята на човѣка. Тогава той мисли, чувствува и постъпва по особенъ начинъ. Той е доволенъ на всичко, което Богъ му е далъ.

„Да възлюбишъ Господа! Да възлюбишъ и ближния си!” Това значи, да възлюбишъ великото въ малкото и малкото въ великото. Който разбере и приложи този законъ, той се разширява вътрешно и става доволенъ отъ всичко. Не разбере ли този законъ, човѣкъ живѣе въ вечно недоволство, т. е. въ закона на промените. Ако иска да излезе отъ закона на промените, човѣкъ трѣбва да възлюби Господа въ душата си. Който прилага закона на любовьта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувствува, той го превръща въ дело. Въ духовния животъ мислитѣ, чувствата и постъпките се превръщатъ въ дела. Каквото намислишъ да правишъ, добро или лошо, щомъ си въ духовния или въ Божествения свѣтъ, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовниятъ човѣкъ трѣбва да води чистъ и свѣтъ животъ. Ако не обичашъ нѣкого, не търси случай да изкажешъ омразата си, но му дай всичко, отъ което той се нуждае, и се отдалечи. Постѫпишъ ли така, той никога нѣма да те забрави. Ако нѣкой е недоволенъ отъ нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай съ любовь и не се безпокой. Любовьта превръща горчивото и киселото въ сладко, отрицателното въ положително. Затова казватъ, че любовьта върши чудеса.

Единъ религиозенъ човѣкъ отишълъ при свещеника да се изповѣда: Отче, не зная, какво да правя, какъ да си въздействувамъ. Отъ известно време нещо въ мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имамъ, нещо въ мене настоятелно казва: Винце, винце искамъ! Свещеникътъ билъ разуменъ човѣкъ, познавалъ психологията на човѣка, затова му казалъ: Щомъ ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човѣкъ вино, да не стане пияница. Нѣма нищо опасно въ това, защото още въ този моментъ въ него ще се явятъ много противодействуващи сили. Въ него ще се явятъ различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щомъ пие вино, човѣкъ може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало отъ сладката вода на гроздето. Казва се, че Христосъ превърналъ водата въ вино. Това не се разбира буквално. Въ превръщането на водата въ вино има известенъ мистицизъмъ, който трѣбва да се разбира. Виното, което Христосъ направилъ, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днесъ не може да се намѣри човѣкъ, който да превърне водата въ вино, както е направилъ Христосъ преди две хиляди години.

Като ученици, вие трѣбва да приемете разумната любовь въ себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казалъ за васъ, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което въ даденъ моментъ ви се дава, е най-добро за васъ. Вие не знаете, какво е предвидилъ Богъ за васъ, не знаете, каква е Неговата крайна цель. Целиятъ свѣтъ да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Ако вѣрвашъ въ това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато отъ Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днесъ не виждашъ, но утре ще видите. Следователно, дали мѫжътъ или жената, ще бѫдатъ груби съ тебе, не се обезсърдчавай - за добро е. Такава е волята Божия. Въ това се крие нѣкакво благо, което единъ день ще разберешъ. Като слушашъ грубите думи на мѫжа или на жена си, кажи: Колко сѫ хубави тия думи! Има нѣщо съдържателно и ценно въ тѣхъ, което трѣбва да извадя и проуча. Тѣ криятъ никакво богатство въ себе си.

Въ древностьта единъ адептъ носѣлъ съ себе си единъ скъпоцененъ камъкъ. За да не го открадне нѣкой, адептътъ завилъ камъка въ една нечиста, миризлива материя. Който минавалъ покрай него и усѣщалъ неприятната миризма, веднага се отдалечавалъ, отивалъ настрана. Така адептътъ запазилъ скъпоценния си камъкъ. Никой не подозиралъ, че въ нечистата, миризлива материя се крие скъпоцененъ камъкъ.

Следователно, знайте, че въ всѣка обидна дума, която отвънъ мирише неприятно, се крие нѣщо скъпоценно. Каже ли ви нѣкой една обидна дума, не се настройвайте единъ срещу другъ, но вземете тази дума въ рѫцетѣ си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното отъ нея. Като знаете, че човѣкъ живѣе и умира заради Бога, гледайте и на семейнитѣ отношения като на такива, въ които Богъ се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи въ живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията нѣма. Искате ли да видите, какъ работи законътъ на любовьта въ живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия.

И тъй, като ученици, работете върху третия законъ: познаване на Бога въ всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва въ живота, вие ще познаете Бога въ великото и въ малкото. Това значи, да познаете Бога въ Неговата сѫщина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете въ новия животъ, дето отношенията на хората почиватъ на любовьта.

Желая ви да се възцари любовьта въ умоветѣ, въ сърдцата, въ душите и въ духа ви.

Желая ви да приложите любовьта, мѫдростьта и истината въ всички прояви на своя животъ.

*

1. Беседа отъ Учителя, държана

на 6. юлий, 1924 год. — София

______________________________________

[1] В оригинала не е указано от Първо или Второ Послание е тази 13 глава. От поместения по-долу стих се установява, че става дума за Първо Послание.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1924_07_06 Да възлюбишъ (Учительтъ)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...