Jump to content

1935_07_14 Слово и живот


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Слово и животъ

Размишление.

4. глава отъ Иеремия.

Много странности има въ съвременния жи-вотъ. Кои сѫ причинитѣ за тия странности, не се знае. Нѣкой предполагатъ, че причинитѣ се криятъ въ далечното минало; други пъкъ казватъ, че причинитѣ сѫ въ сегашния животъ. Сѫщо така и причинитѣ на страданията се криятъ, споредъ едни — въ далечното минало, а споредъ други — въ настоящето. Кое отъ дветѣ предположения е право, не може да се каже. Едно е вѣрно, а именно: нѣкой страдания се явяватъ като последствия на миналото, а други — криятъ причинитѣ си въ настоящето.

Мнозина четатъ книгата на пророкъ Иеремия, но малцина я разбиратъ. — Защо не могатъ да я разбератъ? — Нѣматъ опитноститѣ, за които пророкътъ е писалъ. Тѣ не познаватъ живота на тогавашнитѣ народи, не знаятъ, какви отклонения сѫ правѣли, за да преживяватъ описанитѣ страдания. Сѫщевременно, пророкътъ предсказва и бѫдещитѣ страдания на народитѣ.

Често хората се запитватъ, защо идатъ страданията. — Това е въпросъ на бѫдещето. — Защо се радва човѣкъ? — Това е въпросъ на настоящето. Значи, като страда и като се радва, човѣкъ се учи. Една отъ причинитѣ на страданията се крие въ неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостьта се смѣнятъ, затова, когато нѣкой разбира нѣщата, радва се, а другъ се обърква и страда; когато нѣкой се обърква отъ неразбиране и страда, другъ пъкъ се радва. Когато нѣкой се ражда, другъ умира. Когато богатиятъ губи богатството си, други печелятъ. Съ една дума, радоститѣ и страданията въ живота се смѣнятъ, поради което всѣки човѣкъ взима участие, както въ общитѣ страдания, така и въ общитѣ радости. Въ този смисълъ, страданието и радостьта сѫ необходимости въ живота. Безъ тѣхъ човѣкъ не може да се развива. Пророкътъ казва, че Богъ е милостивъ и благоутробенъ. — Кѫде се вижда милостьта Божия ? — Въ страданията на човѣка. Като страда, човѣкъ търси помощь. Единствениятъ, Който се притича въ помощь на човѣка, при всички случаи, и го освобождава отъ страданията, е Богъ. — Отъ какво произлизатъ страданията ? — Отъ малки причини. Понѣкога малки причини произвеждатъ голѣми страдания. Запримѣръ, ако напишешь едно писмо безъ препинателни знаци, мисъльта се измѣня. Обаче, ако поставишъ точкитѣ и запетаитѣ на мѣсто, вие разбирате смисъла на писмото и не изпадате въ заблуждение. За една запетая могатъ да обесятъ човѣка, или да го свалятъ отъ бесилката, зависи, какво е съдържанието на писмото.

Помнете: малкитѣ причини произвеждатъ голѣми страдания. Ако зачеркнете само една буква на нѣкоя дума, може да измѣните хода на цѣлата работа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, по които се нареждатъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки; той трѣбва да знае и законитѣ, по които се развиватъ човѣшкитѣ дарби и способности, съ които е надаренъ. Не знае ли тѣзи закони, той ще се намѣри въ голѣмо противоречие. Има тънкости въ живота, които трѣбва да се знаятъ. Който не ги знае, при най-малкото невнимание отъ негова страна, може да произведе цѣла катастрофа. Запримѣръ, ако нѣкой невежа се намѣри предъ единъ ученъ, невежиятъ веднага се чувствува малъкъ, унизенъ и пожелава да се отдалечи отъ учения. Въ ума му става голѣмо смущение, той се обезсърдчава, и животътъ му се обезсмисля. — Защо става това ? — Невежиятъ казва, че учениятъ е виновенъ, унизилъ го. Въ сѫщность, причината е въ невежия. Като мисли, че нищо не знае, учениятъ приема мисъльта му, но понеже не се занимава съ дребнавости, отблъсва тази мисъль, и тя отново се връща при онзи, отъ когото е излѣзла. Защо невежиятъ не се спре предъ учения съ желание да чуе и разбере нѣщо отъ него, а трѣбва да мисли, че нищо не знае и не разбира? За да влизате въ връзка помежду си, дръжте положителни мисли въ ума си и вѣрвайте на възможноститѣ, съ които сте надарени. Държите ли отрицателни мисли въ ума си, вие приличате на човѣкъ, който отправя струя вода нагоре въ въздуха. Каквото и да прави, струята неизбѣжно ще падне върху него. Значи, от- рицателнитѣ мисли, чувства и постѫпки се връщатъ къмъ човѣка, отъ когото сѫ излѣзли, а положителнитѣ се приематъ и задържатъ отъ онзи, къмъ когото се отправятъ, за да се обработятъ и дадатъ добъръ плодъ. Щомъ вържатъ, и плодътъ узрѣе изпращатъ го пакъ при онзи, който е изпратилъ мислитѣ. Като знаете това, изграждайте разумно бѫдещето си. Затова е казано, че човѣкъ самъ твори сѫдбата си, самъ създава щастието си. Отъ човѣка зависи да бѫде щастливъ или нещастенъ. Обичайте, изпълнявайте Божията воля, за да бѫдете щастливи. Ако не обичате и не изпълнявате Божията воля, щастието ще бѫде далечъ отъ васъ. Когато Богъ обича и грѣшнитѣ, както и праведнитѣ, съ това Той учи хората на своитѣ закони. Той казва, че като обичашъ, любовьта ти ще се върне пакъ къмъ тебе. Нищо въ природата не се губи, но само се видоизмѣня. Колкото малка и да е любовьта ви, щомъ я изпратите къмъ нѣкое разумно сѫщество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати отъ нейнитѣ сладки плодове, да ядете и да благодарите.

И тъй, има два закона въ свѣта: законъ на любовьта и законъ на безлюбието. Въ първия законъ влизатъ всички положителни мисли и чувства, а въ втория — всички отрицателни. Първиятъ законъ опредѣля щастието на човѣка, а вториятъ — неговото нещастие. Вториятъ законъ е изразенъ чрезъ българската поговорка: „Който копае яма на другитѣ, той самъ пада въ нея“. Този законъ може да се обясни и чрезъ единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа.

Настрадинъ Ходжа често посещавалъ бо- гатитѣ, да му помогнатъ съ нѣщо, да облекчи материалното си положение, обаче, всички го пѫдѣли. Като не му помагали доброволно, той решилъ насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислѣлъ той. За тази цель, взелъ една пила и презъ една тъмна нощь се спрѣлъ предъ кѫщата на единъ богаташъ и започналъ да пили бравата на вратата. Единъ познатъ миналъ покрай него и го запиталъ: Какво правишъ тукъ, Настрадинъ Ходжа? — Свиря на кимане. — Ами защо гласътъ му не се чува ? — Утре ще му се чуе гласътъ.

Всички хора се намиратъ въ положението на Настрадинъ Ходжа: каквото сѫ свирили въ миналото, днесъ се чува гласътъ му. Добре ли сѫ свирили, или зле, всичко ще се чуе. Ако на времето не се е чулъ гласътъ му, днесъ ще се чуе. Днесъ се жънатъ плодоветѣ на миналия човѣшки животъ, поради което едни казватъ, че животътъ е тежъкъ, а други — че е добъръ. Които сѫ живѣли въ закона на любовьта, се радватъ на добъръ животъ; които сѫ живѣли въ закона на безлюбието, се оплакватъ и казватъ, че животътъ е тежъкъ. Животътъ не е нито тежъкъ, нито лекъ, но последствията отъ живота на хората биватъ добри и лоши. Това не значи, че трѣбва да се проповѣдва на човѣка за ада, за страшния сѫдъ, за мѫчението. Проповѣдвайте на хората любовь, говорете имъ за изпълняване на волята Божия, и ще видите, че никакъвъ адъ, ника-кво мѫчение не сѫществува. Доброто е вложено въ човѣка. Нищо не му остава, освенъ да го прояви. Затова, хората се нуждаятъ отъ разумни проповѣдници и учители. Човѣкъ трѣбва да освободи ума си отъ всички заблуждения, да отвори мѣсто за новитѣ идеи. Не слушайте проповѣдници, които ви говорятъ за вѣчния огънь и за мѫчението, нито такива, които създаватъ своеобразни теории за сътворението на свѣта.

Единъ негърски проповѣдникъ казвалъ на слушателитѣ си, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть и го турилъ на единъ плетъ да го суши. Единъ отъ слушателитѣ го запиталъ: Отде намѣри Господъ плета, на който сушилъ човѣка ? — Това не е твоя работа! Значи, слушательтъ нѣмалъ право да запитва проповѣдника. Вѣрно е, че Богъ сушилъ човѣка, и до днесъ още го суши, но не на плетъ, както проповѣдникътъ казалъ, но като го прекарва презъ страдания. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ страдания, да се пречисти и да свѣтне. Безъ страдания нѣма чистота и свѣтлина. — Какви трѣбва да бѫдатъ страданията ? — Разумни. Само Богъ създава разумни страдания на хората.

Тѣ сѫ неизбѣжни. Нѣма човѣкъ, който може да се освободи отъ тѣзи страдания.

Като четете книгата на пророкъ Иеремия, виждате, че той пише за болнитѣ хора, т. е. за ония, които не изпълняватъ Божия законъ. Той имъ предписва специални рецепти, капки и хапове, които трѣбва да употрѣбяватъ. Отъ тѣхъ здравето имъ нѣма да се подобри, но поне ще придобиятъ опитности, да се научатъ да живѣятъ добре. Това, което пророкъ Иеремия казалъ на съвременницитѣ си, не се отнася за васъ, но трѣбва да знаете, че и вие ще минете презъ мѫчнотии. Вашитѣ изпитания и мѫчнотии ще бѫдатъ различни отъ тия, които хората на миналото сѫ преживѣли. Изобщо, явленията въ природата никога не се повтарятъ. Това, което е изкушавало хората на миналото, днесъ не може да ги изкушава. Изкушенията на сегашнитѣ хора сѫ отъ другъ характеръ и произходъ. За да се освободятъ отъ изпитанията, отъ мѫчнотиитѣ и страданията си, хората трѣбва да се съблѣкатъ отъ старитѣ си възгледи, както Мойсей събу обущата си и тогава стѫпи на мѣстото, което Богъ му посочи. Свето нѣщо е животътъ, даденъ на човѣка, затова той трѣбва да живѣе добре, да изпълнява великитѣ закони на Битието. Че, наистина, старата дреха трѣбва да се хвърли, виждаме отъ новороденото дете. Докато е било въ утробата на майка си, то било въ ризка, намирало се въ ограничителни условия. Тамъ е било подъ законъ, нѣмало право да диша, да издаде звукъ. Съ раждането си то се освобождава отъ ризката, която го ограничавала, т. е. отъ старата си дреха. Най голѣмото робство за детето е било времето, презъ което е прекарало въ майчината си утроба. Като излѣзе оттамъ, отрѣзватъ закона, който го свързвалъ, хвърлятъ мантията на стария му животъ, и то влиза въ новъ животъ, при нови условия. Обаче, по навикъ, хората не го оставятъ голо, свободно отъ ограничения, но веднага го турятъ въ пелени, стѣгатъ го съ повой. Детето започва да плаче и да протестира, че отъ едно ограничение минава въ друго.

Като изучавамъ хората, чудя се, какво става, че сами се натъкватъ на страдания. Отъ една страна Богъ ги освобождава отъ страданията, а отъ друга страна тѣ се натъкватъ на нови страдания. Ще кажете, че страданията идатъ въ свѣта, защото хората грѣшатъ. Това не разрешава въпроса. Не е важно, че хората грѣшатъ; важно е, всѣки самъ да съзнае това. Не е важно, какъ е създаденъ свѣтътъ; важно е, като е създаденъ, да проникнете въ неговия вѫтрешенъ смисълъ, да разберете Божиитѣ пътища и любовьта така, както днесъ се проявява. Това значи, да ходи човѣкъ въ правия пѫть на живота. Рече ли да се занимава съ външната страна на нѣщата, той се заблуждава, влиза въ кривъ пѫть. Като дойдете до човѣка, занимавайте се съ неговия вѫтрещенъ животъ, а не съ външностьта му. Външниятъ човѣкъ не е нищо друго, освенъ автомобилъ, който ту спира, ту се движи, споредъ волята на господаря си. Който не разбира това, отдава всичкото си внимание на автомобила. Като видятъ нѣкой министъръ, кланятъ му се. И това не е лошо, но истинскиятъ министъръ е вѫтре. Него трѣбва да намѣрите и да го поздравите. Майката се радва на детето си, т. е. на неговото автомобилче. Единъ день автомобилчето му изчезва — задигналъ го нѣкой. Майката плаче, страда, търси детето си. Въ сѫщность, детето е около нея и въ нея, но само автомобилчето е изчезнало. Страшно е, ако и детето е изчезнало. Обаче, има случаи, когато, заедно съ автомобила, задигатъ и господаря. Тъй щото, из-учавайте своя вѫтрешенъ животъ, както и този на своя ближенъ. Що се отнася до външния животъ, до външнитѣ неудобства, тѣ сѫ временни, странични явления. Тѣ не трѣбва да влизатъ въ вжтрешния животъ.

Два порядъка сѫществуватъ въ свѣта: Божественъ и човѣшки. Божествениятъ порядъкъ носи всички блага, всички условия за развитие и напредъкъ на хората; човѣшкиятъ порядъкъ носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да отдѣли човѣшкия порядъкъ отъ себе си, да го тури настрана и да се държи само за Божествения. — Какво ще стане съ човѣшкия порядъкъ? — Той трѣбва да се организира по правилата на Божествения порядъкъ и да му се подчини. Като влиза въ училището, детето трѣбва да учи първо буквитѣ, после да ги съчетава въ срички, следъ това — въ думи, докато единъ день се научи да изказва и най-сложнитѣ си мисли. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ на земята, да стане ученъ, да превърне човѣшкия порядъкъ въ Божественъ. Между кой народъ ще се роди, не е важно. Всѣки народъ представя специална школа, въ която ученицитѣ се учатъ по специална програма. Който влѣзе въ това училище, трѣбва да се научи да живѣе добре, за да мине въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Смисълътъ на учението се заключава въ освобождаване на човѣка отъ ограниченията на човѣшкия порядъкъ, за да стане гражданинъ на Божествената държава, както детето става членъ на семейството, въ което влиза. Това означава стихътъ: „Ако не се родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Водата представя човѣшкия порядъкъ, а Духътъ — Божествения. Следователно, човѣкъ трѣбва да мине отъ човѣшкия въ Божествения порядъкъ, за да влѣзе въ Царството Божие, да придобие любовьта. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Който мине презъ тритѣ врати — пѫтьтъ, истината и животътъ, той влиза въ Божествения порядъкъ. Който не разбира този законъ, мисли, че трѣбва да умре и тогава да влѣзе въ Божествения порядъкъ. Не е така. Смъртьта не е нищо друго, освенъ врата за минаване отъ единъ порядъкъ въ другъ. Какво става съ пияницата, който се отказва отъ виното и ракията? Умрѣлъ ли е той? Живъ е, но пиянството, на което по-рано е служилъ, умира. Той се отказва отъ стария си занаятъ и напуща кръчмата. — Кѫде отива ? — Въ църквата. Идете въ църквата да видите какъ се моли. Предъ него стои Евангелие, а не чаша, пълна съ вино.

Ето защо, когато ме питатъ, кѫде отиватъ умрѣлитѣ, казвамъ: Умрѣлитѣ сѫ въ църквата, молятъ се. Значи, който умира за виното, отива въ църквата; който оживява за виното, отива въ кръчмата. Съ други думи казано: Който умира за човѣшкия порядъкъ, влиза въ Божествения. Който умира за Божествения порядъкъ, отново се връща въ човѣшкия. Има случаи, когато мѫдрецътъ, или адептътъ, който живѣе въ Божествения порядъкъ, влиза въ кръчмата да пие една чаша старо вино. Съ това той иска да каже, че въ изключителни случаи, една или половинъ чашка вино може да се употрѣби за цѣръ отъ хора, които иматъ слабъ стомахъ. И Павелъ препорѫчва на хора съ слаби стомаси да употрѣбяватъ по малко винце, по сто грама на день, докато се засили стомахътъ имъ и докато придобиятъ апетитъ.

При сегашнитѣ условия на живота, хората не могатъ за дълго време да се задържатъ въ единъ и сѫщъ порядъкъ. Затова ги виждате ту въ църквата, ту въ кръчмата; ту въ Божествения порядъкъ, ту въ човѣшкия. Докато обича, докато е щедъръ и услужливъ, докато е доволенъ, човѣкъ е въ църквата; щомъ престане да обича, щомъ одумва и критикува хората, щомъ е недоволенъ, той е въ кръчмата. И праведниятъ човѣкъ може да сгрѣши; за една малка погрѣшка да излѣзе отъ църквата и да влѣзе въ кръчмата. Като знаете това, бѫдете предпазливи, да не излизате вънъ отъ Божествения порядъкъ.

Единъ день гръцкиятъ философъ Диогенъ решилъ да се отдалечи малко отъ хората, да отиде на полето да си почине. Той намѣрилъ една круша и се излегналъ подъ нея, спокоенъ, че никой не знае, кѫде е. Обаче, отнѣкѫде се задалъ единъ селянинъ и, отправилъ къмъ него за нѣкакъвъ съветъ. Диогенъ го приелъ строго, съ сърдито лице, като си казалъ: Отде се намѣри този селянинъ, тукъ да ме безпокои? Единъ день не мога да си почина. Въпрѣки всичко, той далъ съветъ на селянина, но после самъ се изобличилъ съ думитѣ: Диогене, това ли е твоята философия ? Нима искашъ въ единъ день да развалишъ това, което си съградилъ въ продължение на толкова години ? Отде знае селянинътъ, че ти имашъ нужда  отъ почивка?

Сега и на васъ казвамъ: Вземете поука отъ Диогена и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бѫде ученикъ, трѣбва да има будно съзнание, да не се подава на изкушения, които могатъ да го изкаратъ отъ Божествения порядъкъ. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Това не е достатъчно. Само съ вѣра не се живѣе. Право разбиране трѣбва да имате. Нѣкой минаватъ за благочестиви, но само външно сѫ такива. При най-малкото изпитание тѣ губятъ своето благочестие. Опитайте се да имъ кажете, че нѣкой говорилъ лошо за тѣхъ, да видите, колко сѫ благочестиви. Тѣ веднага скачатъ на кракъ и турятъ въ действие своята картечница. Какво лошо има въ това, че казали нѣщо за тѣхъ? Ако е вѣрно, нека се изправятъ; ако не е вѣрно, трѣбва ли да се сърдятъ? Какъ ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казватъ за васъ, трѣбва да ги понасяте съ търпение. Лошиятъ човѣкъ е въ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства, трѣбва да го търпите. Кой не е изпиталъ това? Тъкмо се въодушевите отъ нѣкоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но въ ума ви веднага нахлуватъ лоши, страшни мисли, и вие се отказвате отъ идеята си. Това сѫ мислитѣ на лошия човѣкъ въ васъ, който иска да ви спъва. Изслушайте го съ търпение, но не приемайте мислитѣ му като ваши. Щомъ се изкаже, той ще се отдалечи отъ васъ. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до единъ кръстопѫть, до голѣми противоречия и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Единствената сила, която може да освободи човѣка отъ противоречията, е любовьта. Затова е казано да възлюбишъ Бога и ближния си. Много спомагателни сили има любовьта, но тѣ сѫ временни. Само тя остава вѣчна и неизмѣнна. Само любовьта е въ състояние да освободи и да повдигне човѣка, за да постигне всичкитѣ си желания. Ще кажете, че искате да станете царе, князе, министри. И това е възможно следъ време, но не е сѫществено. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате, ако съ една дума сте въ състояние да лѣкувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човѣка отъ сиромашията и несгодитѣ въ живота имъ? Това може да прави само любещиятъ, който е далъ пѫть на Божественото въ себе си.

Има ли такива хора въ свѣта? Има, разбира се. Всѣки може да бѫде такъвъ. Всѣки може да говори меко и сладко, да помага на хората. Ако се отправи позивъ къмъ хората, да се явятъ кандидати за любовьта, всички ще дойдатъ, но се иска хора съ съзнание и разбиране, а не войници, които да чакатъ заповѣди само отвънъ. — Какъ може да придобие човѣкъ любовьта? — Чрезъ Словото.

Казано е въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ. Всичко чрезъ Него стана“. Следователно, когато Словото влѣзе въ човѣка, ще пресъздаде неговия животъ. Казано е въ Битието: „Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣше надъ нея“. — Докато Словото не бѣше се проявило, земята бѣше пуста и неустроена.

Щомъ Словото се прояви, земята започна да се устройва и се оформи въ този видъ, въ който днесъ я виждаме. „Ще изпратя Духа си“. — Кѫде? — Въ човѣка. — Значи, когато Духътъ влѣзе въ човѣка, животътъ му ще се измѣни, както се измѣня лицето на земята.

„Който има уши да слуша, нека слуша“. Това значи: който разбира, малко му се говори; който не разбира, много трѣбва да му се говори. На глупавия ще говоришъ високо, да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нѣжно ще говоришъ.

Възлюби Бога въ себе си ! Възлюби ближния си вънъ отъ себе си. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдрость-та, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

37. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

14. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...