Jump to content

1935_06_23 Човѣк и природа


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Човѣкъ и природа

Размишление.

1. глава отъ Иеремия.

Всички хора говорятъ за разбиране на нѣщата, но тѣ могатъ да бѫдатъ разбрани, само когато се опитатъ. Никой не може да разбере вкуса на хлѣба, докато не го опита. Външно може да изглежда вкусенъ, близкитѣ ти могатъ да го препорѫчватъ, но, докато ти самъ не го опиташъ, не можешъ да имашъ ясна представа за неговия вкусъ.

Защо е нуждно да опитва човѣкъ нѣщата ? — За да не изпадне въ заблуждение, въ лъжа, въ отричане на нѣща, които сѫществуватъ. Запримѣръ, ако самъ не е провѣрилъ, дали нѣкой е свършилъ възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжатъ. Човѣкъ трѣбва или самъ да опитва нѣщата, или да се ползува отъ опитностьта на хората, но въ никой случай да не вади заключения, или да се произнася за нѣща, които не познава. Ако дава мнението си, безъ да е провѣрилъ нѣщо, той изгубва довѣрието на хората, пъкъ и самъ за себе си губи основа. При това положение човѣкъ обърква понятията си, както нѣкой ученици смѣсватъ понятията крѫгъ и окрѫжность. Въ сѫщность, лесно е да се разбере, какво нѣщо е крѫгъ и какво — окрѫжность. Крѫгътъ представя нѣщо, въ което може да се постави нѣкакво съдържание, а въ окрѫжностьта не може да се постави нищо. Крѫгътъ се уподобява на шише съ дъно, въ което може да се сипе нѣщо, безъ да изтече; окрѫжностьта е шише безъ дъно. Каквото сипете въ окрѫжностьта, непремѣнно ще изтече навънъ. Както ученикътъ може да обърка понятията за крѫга и окрѫжностьта, така всѣки може да обърка понятията си въ живота. Запримѣръ, нѣкой казва за себе си, че е християнинъ. — Защо е християнинъ? — Защото вѣрва въ Христа. — Това не е достатъчно. Истински християнинъ е онзи, който е роденъ отъ баща и майка християни, който носи учението на Христа въ кръвьта си.

Сегашнитѣ християни не разглеждатъ само въпроса, кой е истински християнинъ, но тѣ се спиратъ още и върху това, коя вѣра е най-права. Споредъ мене, този въпросъ се решава съ опитъ. Както се опитва степеньта на сладостьта на захарьта, така се опитва и правотата на едно вѣрую. Взимашъ три бучки захарь отъ три различни качества и ги туряшъ въ еднакво голѣми чаши, пълни съ вода. Въ която чаша водата е най-сладка, тази захарь е първокачествена, т. е. първа по сладость. Страданията въ живота иматъ за цель да изпитатъ силата и правотата на човѣшкото вѣрую. Запримѣръ, поставятъ различнитѣ вѣрвания на едно и сѫщо изпитание и гледатъ, кое отъ тѣхъ ще устои, безъ да се разколебае. Щомъ едно вѣрую не се разколебава и отъ най-голѣмитѣ изпитания, то е право и истинско. Ако нѣколко души вѣрващи се заблудятъ въ една гора и прекаратъ въ нея нѣколко деня безъ хлѣбъ, този, който не се разколебае въ вѣрата си и се надѣва, че хлѣбътъ ще дойде отнѣкѫде, е истински вѣрващъ. Неговата вѣра е най-силна. Той вѣрва, че и отъ небето може да падне хлѣбъ, когато другитѣ знаятъ само единъ начинъ за получаване на хлѣба. Не може ли да дойде по този начинъ, тѣ сѫ осѫдени на гладъ.

Единъ англичанинъ разправя една своя опитность за чудния начинъ, по който получили хлѣбъ. Той прекаралъ нѣколко деня съ една група индуси въ една гѫста, мѫчнопроходима гора. Въ това време хлѣбътъ имъ се свършилъ. Единъ отъ индуситѣ ги запиталъ: Какъвъ хлѣбъ искате, европейски или нашенски? Англичанинътъ казалъ, че искатъ европейски хлѣбъ. — Добре, следъ единъ часъ ще имате топълъ европейски хлѣбъ. Наистина, следъ единъ часъ предъ тѣхъ стоялъ топълъ, бѣлъ европейски хлѣбъ. Какъ и отде е дошълъ този хлѣбъ, англичанинътъ не разбралъ. Безъ фурна, безъ брашно и работници, хлѣбътъ стоялъ предъ тѣхъ. Тѣ яли и благодарили на Бога за чудото, което видѣли. На запитванията отде дойде хлѣбътъ, индусътъ мълчалъ, не казалъ нито дума за обяснение.

Нѣкой хора вѣрватъ въ чудеса, а нѣкой не вѣрватъ и искатъ обяснения. Тѣ не вѣрватъ и въ предсказанията. Не е важно, въ какво вѣрватъ хората и въ какво не вѣрватъ. Важно е дали предсказанията се сбѫдватъ. Представете си, че днесъ имате голѣмъ студъ, 35° подъ нулата. Водата е замръзнала, нѣма капка вода за пиене. Казвамъ: Не се безпокойте, утре ще имате вода. — Какъ ще стане това? — Не е важно, какъ ще стане — ще имате вода за пиене. На другия день дойде отнѣкѫде топла вълна, надъ 30°, стопява всичкия снѣгъ и ледъ, и водата започва да тече. Чудите се, какъ стана това. Не е важно, какъ стана; важенъ е актътъ.

Следователно, ако вѣрващиятъ прилага своето вѣрую въ живота си, ще види, че ставатъ чудеса. По този начинъ ще избѣгне много погрѣшки въ живота си. Чудеса сѫществуватъ за безвѣрницитѣ, за невежитѣ; обаче, за истински вѣрващитѣ, за ученитѣ не сѫществуватъ чудеса. Тѣ знаятъ, че всичко, което става въ природата и въ живота, се подчинява на разумни закони. Запримѣръ, двама вѣрващи се каратъ помежду си и съ години се сърдятъ, не могатъ да се помирятъ. Който знае отношенията имъ, не може да вѣрва, че единъ день тѣ ще се примирятъ. Обаче, една топла вълна мине презъ сърдцата имъ, стопли ги, разшири ги, и тѣ си подаватъ рѫка за примирение. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законитѣ, е чудо; за онзи, който разбира Божиитѣ закони, нѣма никакво чудо. Следвайте по тѣзи закони, за да не правите погрѣшки, защото понѣкога и малкитѣ погрѣшки спъватъ човѣка.

Какво представять погрѣшкитѣ? Малкитѣ погрѣшки сѫ малкитѣ междини, които май- сторътъ е оставилъ при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Азъ виждамъ това, обръщамъ му внимание на междината, да я изправи. — Нѣма нищо — казва той — съ маджунъ ще я запълня.—Да, но маджунътъ не държи. Въ скоро време той пада, и междината става по-голѣма. Дъскитѣ трѣбва да бѫдатъ добре споени отвѫтре.

Законътъ за междинитѣ сѫществува и въ човѣшкия животъ. Животътъ на хората е пъленъ съ междини, т. е. съ праздни пространства: нѣкѫде единъ милиметъръ, нѣкѫде два, нѣкѫде три и повече. Природата не търпи праздни пространства. Като види нѣкѫде междина, веднага я заварява. Тя има особенъ родъ спойки, съ които заварява междинитѣ, но ги прилага въ крайни случаи. Изобщо, тя обича нѣщата отначало още да бѫдатъ добре, здраво споени, безъ никакви междини. Законътъ за спояването не е механически. Когато споява нѣщата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човѣкъ присажда нѣ-щата. Правятъ се опити въ това отношение, но още не сѫ постигнати голѣми резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуственъ кракъ на човѣка? Този човѣкъ има кракъ, но изкуственъ, нищо не чувствува съ него.

Органическата и механическа спойка се

различаватъ така, както се различаватъ истинското и фиктивно спасяване на човѣка. Всички проповѣдници, учени говорятъ на хората за спасяване, но и до днесъ тѣ още не сѫ спасени. Фиктивно е тѣхното спасяване. То е все едно, да дадешъ на човѣка хлѣбъ, нарисуванъ на картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мѫдрецътъ може да се ползува отъ философската книга и само художникътъ — отъ красивата картина и да му кажешъ, че може да се нахрани съ него. Иска ли да се нахрани, човѣкъ трѣбва да носи въ рѫцетѣ си истински хлѣбъ, а не книженъ. Книжниятъ хлѣбъ ще го нахрани толкова, колкото, една философска книга въ рѫката на детето, може да го направи философъ.

На какво се дължи правилното развитие на човѣка? — На малко нѣщо. Не се изисква много нѣщо отъ човѣка, за да се развива правилно. Не се изисква много нѣщо отъ човѣка, за да бѫде здравъ. Достатъчно е да знае, какъ да се ползува отъ свѣтлината, отъ чистия въздухъ, отъ водата и отъ елементитѣ на хлѣба, за да бѫде здравъ. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освенъ да приеме съ радость и благодарность това, което му е дадено. Радостьта и благодарностьта сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да се ползува правилно отъ благата на живота. Въ духовно отношение здравето на човѣка зависи отъ доброто състояние на ума, на сърдцето и на волята му. Чиститѣ мисли укрепватъ ума, чиститѣ чувства укрепватъ сърдцето, а чиститѣ и благородни постѫпки укрепватъ волята.

„Да се не убоишъ отъ лицето ми, защото азъ съмъ съ тебе, за да те избавя, говори Господъ“.     (— 8 ст.). — Отъ този стихъ се вижда, че когато Богъ е съ човѣка, всичкитѣ му работи вървятъ добре. Пророкътъ се намиралъ предъ голѣми мѫчнотии, мнозина възставали противъ него, но понеже Богъ билъ на негова страна, работитѣ му вървѣли добре. Не мислете, че, ако Богъ е съ васъ, всичко ще се нареди добре. Ще имате мѫчнотии, изпитания и страдания, но, въпрѣки това, ще успѣете, нѣма да ви погубятъ. Човѣкъ е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловетѣ си и ще отиде на нивата: воловетѣ напредъ, той назадъ, и нивата ще се разоре. Само така човѣкъ ще разбере, че е оралъ зе-мята си и съ радость ще яде плодоветѣ и. На всѣки човѣкъ е даденъ кѫсъ земя — неговото тѣло, което трѣбва да обработва. — Какво е твоето вѣрую? — Това не е важно. — Искамъ да зная. — Моето вѣрую е като твоето. Въ каквото вѣрвашъ ти, въ това вѣрвамъ и азъ. — Отде знаешъ, въ какво вѣрвамъ? — Зная. Запримѣръ, азъ зная, че ти вѣрвашъ въ доброкачествения хлѣбъ, въ чистия въздухъ, въ чи-стата вода, въ свѣтлината, въ добритѣ хора и т. н. — Правъ си, въ всичко това вѣрвамъ. — И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. Щомъ е така, ние сме братя и нѣма причини да се различаваме и да не се разбираме. — Вѣрвашъ ли въ Бога ? — Вѣрвамъ въ всичко, което Той прави. —Можешъ ли и ти да вършишъ всичко, каквото Богъ прави? — Мога. Защо човѣкъ да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащитѣ? Богъ прави това, и азъ мога да го направя. Нали е казано, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие? Докато човѣкъ се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятель е съ Него. Докато кракътъ ми се държи за мене и прави това, което азъ желая, ние сме приятели. Азъ вървя въ правия пѫть, и той върви съ мене заедно. Рече ли да се отдалечи отъ мене и да заживѣе самостоятелно, смъртьта му е подписана. Сѫщото се отнася до рѫката ми, както и до всичкитѣ удове на моя организъмъ. Докато рѫката ми е въ съгласие съ мене и изпълнява моята воля, тя е въ правия пѫть. Откаже ли се отъ мене, тя влиза въ противоречие и въ скоро време изсъхва.

И тъй, правиятъ пѫть подразбира изпъл-няване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползувашъ отъ него въ всѣки даденъ моментъ. Какъвъ смисълъ има високата служба, която заемате като ученъ, ако не можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си? Случайно сте изпаднали въ една планина, прекарвате тамъ два—три деня гладенъ, а не можете отникѫде да си доставите хлѣбъ. Искате да се върнете назадъ, пакъ не можете — условията не позволяватъ. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешаватъ въпроситѣ. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво вѣрую е това, което не може да ви избави отъ изпитанията и мѫчнотиитѣ?

Какво представятъ мѫчнотиитѣ? Тѣ сѫ дебели вѫжета, съ които връзватъ човѣка. Стои единѣ човѣкъ вързанъ съ вѫже и се чуди, какво да прави. Поглежда натукъ-натамъ, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имахъ поне ножици, положението ми щѣше да бѫде добро, но сега, и азъ не зная, какво да правя. Минава покрай него единъ добъръ човѣкъ, вижда мѫчнотията му и казва: Какво правишъ ? — Вързанъ съмъ, помогни ми да се избавя. — Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дамъ единъ съветъ: на дрехата си имашъ една игла. Вземи иглата и кѫсай вѫжето нишка по нишка. То е съставено отъ хиляди нишки, но следъ два-три деня ти можешъ да скѫсашъ вѫжето.

Сега и на васъ казвамъ: Мѫчнотиитѣ представятъ вѫжета, съставени отъ множество малки мѫчнотии. Извадете иглата си — турете ума си на работа, и нишка следъ нишка, разрешавайте мѫчнотиитѣ си една следъ друга. Нѣма да усѣтите, какъ ще се освободите отъ голѣмото дебело вѫже. — На какво се дължатъ мѫчнотиитѣ ? — На човѣшкото безлюбие. Дето е безлюбието, тамъ има голѣми мѫчнотии. Дойде ли любовьта, мѫчнотиитѣ се намаляватъ, и противоречията изчезватъ. Малкитѣ мѫчнотии и противоречия се решаватъ лесно.

Като слушате да се проповѣдва така, нѣкои казватъ: Добре е да вѣрва човѣкъ, добре е да се обичатъ хората, но хлѣбъ трѣбва. Казвамъ: Когато се обичатъ, хората не могатъ да бѫдатъ гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладътъ иде да научи човѣка, какъ да живѣе. Като не разбира това, той мисли, че само до него идатъ мѫчнотиитѣ и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човѣкъ е щеславенъ. Като се оплаква, той прилича на пѫтникъ въ гората, който върви шумно, тропа съ краката си, да наплаши разбойницитѣ, да не го нападнатъ. Съ това той иска да ги предупреди, да не вървятъ следъ него, но да взематъ друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте съ мѫчнотиитѣ си. Съ щеславие нищо не се постига. Дойде ли ви нѣкакво изпитание, премълчавайте.—Защо еди-кой си да се отнася съ мене така ? — Нѣма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при васъ, дайте му единъ добъръ урокъ. По-добре е огъньтъ да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цѣла гора и да избухне пожаръ.

Единъ царь решилъ да изпита министритѣ си, да разбере, доколко сѫ справедливи. За тази цель, той предалъ управлението си на десеттѣ министри и заминалъ за друга държава. Той се преоблѣкълъ като просякъ и посетилъ единъ следъ другъ своитѣ министри. Първиятъ го изхокалъ и му далъ едни скѫсани обуща; вториятъ му далъ най-старитѣ си, скѫсани дрехи; третиятъ — парче сухъ хлѣбъ и т. н. Тѣ изпращали слугитѣ си, да изгонятъ просяка отъ двора имъ, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десеть години странствувалъ царьтъ и, като се върналъ въ царството си, поканилъ министритѣ си на угощение, да имъ изкаже благодарностьта си за доброто управление. Преди да седнатъ на мѣстата си, царьтъ сложилъ на стола на всѣки министъръ онази вещь, която той далъ на просяка. При вида на познатитѣ вещи, министритѣ се ужасили, разбрали погрѣшката си, но било вече късно — царьтъ ги изпиталъ и позналъ, какво се крие въ сърдцата имъ. Ще дойде день, когато Христосъ ще покани всички хора на угощение и, на стола на всѣкиго ще тури точно това, което той е пожертвувалъ за Бога и за своитѣ ближни.

Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Богъ отъ васъ. Това не е вѣрно.

Ако господарьтъ ви даде хиляда лева, да ги дадете на нѣкой беденъ човѣкъ, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трѣбва да предадете цѣлата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човѣкъ не е още въ правия пѫть, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щомъ не мисли за себе си, други ще мислятъ за него. Това, е законъ. — Кой се грижи за малкото дете ? — Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. Въ който день то стане самостоятелно и започне да ми-сли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голѣмъ, самъ можешъ да се грижишъ за себе си. Сѫщото виждаме и въ живота на малкитѣ птиченца. Докато сѫ малки и безъ крилца, майката ги храни. Щомъ израснатъ- крилцата имъ, майката ги напуща. Тѣ хвръкватъ и започватъ сами да се хранятъ. На сѫщото основание казвамъ: Докато човѣкъ уповава на Бога, той се намира подъ Неговитѣ грижи. Стане ли самостоятеленъ, Богъ го изоставя. Ако не разбира този законъ, той казва: Защо Богъ ме изостави ? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.

И тъй, когато се молите и не получавате отговоръ на молитвитѣ си, причината е или въ незнанието ви да се молите, или въ възрастьта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Нѣкой веднага получаватъ отговоръ на молитвата си, а други не получаватъ. На първитѣ всички сѫ готови да услужватъ; по отношение на вторитѣ, сърдцата сѫ затворени. — Защо? — Има нѣкаква причина. Една майка има нѣколко деца. На едно отъ тѣхъ тя е готова да услужва всѣкога и при всички условия; къмъ другитѣ, обаче, е затворена. — Защо? — Първото дете всѣкога разчита и уповава на майка си, а останалитѣ не уповаватъ на нея, не се отнасятъ съ нуждното довѣрие. Така се е създала поговорката: „Богъ дава, но въ кошара не вкарва“. За да дава Богъ, нуждни сѫ условия. Спазва ли тѣзи условия, човѣкъ всѣкога ще се ползува отъ Божието благословение.

И тъй, не питайте, защо идатъ противоречията въ живота ви, но знайте, че, докато кракътъ уповава на тѣлото, всѣкога ще бѫде здравъ и нахраненъ. Пожелае ли да се отдѣли, той скоро ще изсъхне. При това, лѣвиятъ и дѣсниятъ кракъ трѣбва взаимно да си помагатъ, да носятъ тежестьта на тѣлото. Остане ли цѣлата работа само на единия, кракъ положението и на другия се влошава. И, въ края на краищата, цѣлото тѣло изнемогва. Ето защо, видите ли, че нѣкой страда, повдигнете товара му само за единъ моментъ. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пѫтя си. Важно е за човѣка, при всички трудни моменти въ живота си да не се чувствува самъ, но да знае, че и на другия край на свѣта има нѣкой, който мисли за него.

Двама българи следвали въ Америка. — Единиятъ отъ тѣхъ билъ голѣмъ реалистъ. Той вѣрвалъ, че нѣщата на физическия свѣтъ се уреждатъ по материаленъ начинъ, безъ участието на нѣкаква духовна причина. Другиятъ пъкъ билъ мистикъ, вѣрвалъ въ участието на духовното, на Разумното начало въ свѣта. Трѣбвало първиятъ да отиде въ Ню-Йоркъ, тамъ да държи изпититѣ си. По едно време той писалъ на другаря си, че издържалъ изпититѣ си, но му трѣбватъ сто долари, да плати дълговетѣ си. Нѣмалъ познати, отъ които да поиска, и не знаелъ, какъ да излѣзе отъ затруднението. Приятельтъ му веднага отгово- рилъ: Надѣвамъ се, че докато получишъ писмото ми, ти навѣрно ще си уредилъ работитѣ си. Ако не можешъ да наредишъ работитѣ си, пиши ми, веднага ще изпратя нуждната сума. Въ сѫщото време той приготвилъ сто долари, та ако по другъ начинъ не може да му се помогне, да му изпрати паритѣ. Следъ две седмици приятельтъ му писалъ отъ Ню-Йоркъ: Благодаря за грижитѣ и вниманието ти къмъ менъ. Не стана нужда да ми пращашъ пари. Работата ми се нареди, платихъ дълговетѣ си и свободно мога да се върна въ България. Отде сѫ дошли стотѣ долари, той не пише, важно е, че оправилъ смѣткитѣ си. Благода-рете, че реалното се крие въ незнайното, а не-реалното — въ това, което знаете. Значи, човѣкъ всѣкога може да се съмнява въ това, което знае, но никога въ това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нѣщата. Искате ли да успѣете въ нѣщо, не се съмнявайте. Дръжте въ ума си положителни мисли и въ сърдцето си положителни чувства, за да имате всѣкога успѣхъ.

Ще знаете сега, че силата на човѣка се заключава въ изпълняване на Божията воля.

Това значи: Богъ да присѫтствува въ васъ, и вие — въ Него. Въ умствения свѣтъ, този законъ се превежда съ думитѣ: Словото да бѫде въ васъ, и вие — въ Него. На свѣтъ пъкъ казваме: Хлѣбътъ да бѫде всѣкога въ човѣка, и човѣкъ — въ хлѣба. Това сѫ важни мисли, които трѣбва да държите постоянно въ ума си: Богъ въ васъ, и вие въ Него. Словото въ ума и въ сърдцето ви, и вие въ Него. Хлѣбътъ въ васъ, и вие въ него. Въ това се заключава вѫтрешниятъ смисълъ на живота. Това подразбира будно съзнание, въ което нѣщата ставатъ безъ прекѫсване. Това значи, да бѫдемъ постоянно съ Господа, и Той въ насъ, съ своята пълнота и цѣлокупность. Това означаватъ думитѣ, които Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“.

Желая ви сега да отидете при Бога, и Той да дойде при васъ; да изпълнявате волята Му, и Той да изпълнява волята си чрезъ васъ.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко сѫ обединява.

*

34. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 23. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...