Jump to content

1935_06_16 Плащане на дълговетѣ


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Плащане на дълговетѣ

Размишление,

66. глава отъ Исаия.

Тази е последната и заключителна глава, въ която пророкътъ описва епохитѣ, които предстоятъ да дойдатъ. Същевременно описва състоянията на хора, които познаватъ истината, и на хора, които не познаватъ истината, като излага последствията, които ще понесатъ еднитѣ и другитѣ.

Често хората се объркватъ въ живота си и не знаятъ, какво да мислятъ. Запримѣръ, като слушатъ да се говори лошо за нѣкого, добритѣ мислятъ, че това се отнася за тѣхъ. И обратно, когато лошитѣ хора чуватъ да се говори добро за нѣкого, мислятъ, че това се отнася за тѣхъ. Значи, и еднитѣ, и другитѣ се объркватъ. Като наблюдаватъ живота, добритѣ хора се чудятъ, защо работитѣ на лошия човѣкъ се нареждатъ добре, а на добрия не се нареждатъ. Има едно привидно нареждане на работитѣ, което съвсемъ не може да се нарече добро. Запримѣръ, виждате, какъ нѣкой камъкъ слиза безпрепятствено по наклонъ. Нѣкой му е далъ тласъкъ още отгоре, и той продължава да се търкаля. Какво ще срещне на пътя си, не иска да знае. Привидно положението на камъка е добро; работитѣ му се нареждатъ, той отива къмъ цельта си, но тя го води къмъ долината. При това, като слиза съ устремъ, все ще се очука малко. Кое мѣсто е по-добро: да слѣзешъ въ долината, отдето мѫчно можешъ да се качвашъ, или да живѣешъ на планината и да бѫдешъ свободенъ, по желание да слизашъ и да се качвашъ. Опитайте се да заставите камъка, самъ да се качи на планината, отдето се е търколилъ. Колкото и да го бутате нагоре, той все надолу слиза.

Ето защо, за да не изпадате въ заблуждения, не гледайте само на външната страна на живота. Красиви стихове има въ Евангелието, но, ако не се приложатъ, тѣ оставатъ само външно красиви. Запримѣръ, стихътъ „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него,“ говори за силата на вѣрата, но вѣра безъ прилагане е мъртва. Често хората говорятъ за доброто, за морала, за науката, безъ да разбиратъ тѣхната сѫщина, т. е. това, което тѣ представятъ като абсолютни величини. Всѣки разбира доброто и морала споредъ възгледитѣ на епохата, въ която живѣе. Малцина сѫ се издигнали надъ разбиранията на своето време.

Днесъ всички говорятъ за моралъ, за чистота, но малцина прилагатъ това, което говорятъ и изискватъ отъ другитѣ. Кѫде е погрѣшката въ живота на хората? Тѣ се наематъ да чистятъ себе си или своитѣ ближни,

но не свършватъ работата докрай. Ето защо, чистишъ ли нѣщо, ще го изчистишъ напълно, отвънъ и отвѫтре. Искашъ ли отъ хората чистота, първо ти ще я приложишъ. Говоришъ за чистота, а влизашъ въ нѣкой домъ съ кални обуща безъ да се изчистишъ. Ако не се събуешъ, поне изчисти добре обущата си и тогава влѣзъ вѫтре. Защо да не си но- сишъ терлъци и да влѣзешъ съ тѣхъ? Знаете ли, каква чистота ще има по домоветѣ, ако хората се научатъ да събуватъ обущата си и да влизатъ вкѫщи по терлъци ? Питатъ ме нѣкои, какъ ще се оправи свѣтътъ. Споредъ мене, едно отъ условията за оправяне на свѣта е влизането въ домоветѣ съ терлъци. Като не спазватъ това правило, нѣкой казватъ: Не е важно, какъвъ е човѣкъ отвънъ; важно е сърдцето да е чисто. Право е това, но дали сърдцето е чисто? Сърдцето се чисти не само отвѫтре, но и отвънъ. Богато е сърдцето на човѣка, когато е абсолютно чисто. Съ такова сърдце, именно, човѣкъ трѣбва да отиде при Бога; съ такова сърдце трѣбва да отиде и при ближния си. Богатото сърдце подразбира и богатъ умъ.

Като слушатъ да се говори за богатъ умъ и за богато сърдце, нѣкой се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не знаятъ и нищо не сѫ постигнали. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Не е важно Да имашъ много знания, но да прилагашъ това, което знаешъ. Какъвъ смисълъ има да говоришъ върху музиката, да минавашъ за пѣвецъ, а да не можешъ да изпѣешъ една пѣсень, както трѣбва? Минавашъ за даровитъ човѣкъ, а се оплаквашъ, че гласъ нѣмашъ. — Защо нѣмашъ гласъ? — Така съмъ се родилъ. — Това е невъзможно. Не може да надари Богъ човѣка, безъ да му даде условия да прояви дарбитѣ си. Другъ пъкъ казва, че има силна паметь, но я изгубилъ. — На какво се дължи отслабването на паметьта ? Когато умътъ и сърдцето на човѣка се раздвоятъ, паметьта отслабва.

И тъй, за да реализира своитѣ желания и да прояви дарбитѣ си, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина. Азъ не говоря за външната свѣтлина, която, въ сжщность, е сѣнка на истинската свѣтлина. Тя се образува отъ пречупване на реалностьта. Както по физическата сѣнка познавате посоката на слънцето, а оттамъ опредѣляте и часа, така по свѣтлината на слънцето познавате движението на реалностьта. Човѣшкитѣ тѣла сѫщо сѫ сѣнки, по които се опредѣля посоката и движението на реалностьта. Първата проява на човѣка е неговиятъ духъ, втората проява — неговата душа, третата — неговиятъ умъ, а четвъртата — неговото сърдце.

Свѣтътъ е пъленъ съ сѣнки, т. е. съ недей-ствителни образи, които не трѣбва да ви спъватъ. Сиромашията и богатството сѫ сѣнки на реалностьта, чрезъ които се изпитва ума и сърдцето на човѣка. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията си, но не вижда, че мѣстностьта, въ която живѣе, е толкова богата, че въ кратко време може да забогатѣе. Очи сѫ нуждни на човѣка да вижда свѣтлината и да се ползува отъ богатствата, които тя разкрива. Сиромахъ, който не иска да работи, минава за старъ човѣкъ. Представете си, че двама души, старъ и младъ, сѫ поканени на богата трапеза на угощение. Младиятъ сѣда и веднага започва да яде. — Защо? — Здравъ е човѣкътъ — стомахътъ му работи добре, зѫбитѣ му сѫ здрави. Както яде, така добре и работи. Стариятъ, обаче, сѣда предъ трапезата, но се нагажда: това не приема стомахътъ му, онова не може да дъвче, зѫбитѣ му опадали. Не може да яде, но и да работи не може. Значи, младиятъ е богатъ, разполага съ здраве и сила, може да работи. Стариятъ е сиромахъ, не може да работи, краката и ржцетѣ му треперятъ. Обаче, старъ, мѫдъръ човѣкъ е онзи, който е придобилъ голѣми знания и опитности и може да помага на младитѣ, да ги поучава. Младъ пъкъ е онзи, който люби и е готовъ всѣки моментъ на жертви и услуги.

Една богата милионерка се влюбила въ единъ добъръ, виденъ американски проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣма бързина въ говоренето си. Красноречивъ билъ, но толкова бързо говорѣлъ, че никой стенографъ не могълъ да схваща речьта му. Милионерката му писала писмо съ следното съдържание: Готова съмъ да ви дамъ всичкото си богатство, да разполагате съ него, както намирате за добре; давамъ ви и сърдцето си. Той от- говорилъ на писмото съ следнитѣ думи: Вашето богатство принадлежи на сиромаситѣ. Вие сте назначени за секретарь на това богатство и, срещу чекове, подписани отъ Онзи, Който е далъ паритѣ въ ваши рѫце, ще отпущате на приносителитѣ. Сърдцето ви пъкъ принадлежи на Бога. Следователно, дайте паритѣ си на сиромаситѣ, а сърдцето си — на Бога. Азъ не съмъ достоенъ да притежавамъ нито едното, нито другото.

Това е законъ, който трѣбва да имате предъ видъ. Съ него не критикувамъ, но казвамъ, какъ трѣбва да се разрешаватъ въпроситѣ. Ако виждате нѣкаква погрѣшка въ хората по отношение на този законъ, поучавайте се, безъ да критикувате. Лошото не е въ погрѣшкитѣ на хората, но въ неразумната критика. Каквото виждате въ свѣта, добро или лошо, поучавайте се. Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ, да се научи да слуша, да гледа, безъ да дава мнението си. Всичко, което става въ свѣта, е за изпитание, както на отдѣлния човѣкъ, така и на цѣлото човѣчество.

Казано е въ Писанието, че Богъ изпитва хората. —Кѫде е Богъ?—На три мѣста: или въ духа, или въ душата, или въ сърдцето на човѣка. Въ грѣшнитѣ Богъ се проявява чрезъ духа имъ; въ онѣзи, които сѫ се окаляли — чрезъ душата имъ, а въ тѣзи, които сѫ посветили живота си въ служене на Бога — чрезъ сърдцата имъ. Може да ви се вижда чудно, какъ така, въ грѣшнитѣ Богъ да се проявява чрезъ духа имъ. Това, именно, е естественото проявяване на Бога. — Защо ? — Защото духътъ стои най-далечъ отъ човѣка. Най-близо до човѣка е неговото сърдце. Следователно, който се е посветилъ въ служене на Великия, той е далъ сърдцето си въ жертва чиста и света, а това става на физическия свѣтъ. Сърдцето е най-близко до живота. Когато Богъ се проявява чрезъ духа на човѣка, последниятъ има едно разположение; когато се проявява чрезъ душата, човѣкъ има друго разположение; най-после, когато се проявява чрезъ сърдцето му, той има специфично разположение. Обаче, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се проявява Богъ едновременно чрезъ духа, душата и сърдцето му. Докато Божиятъ Духъ не се всели въ сърдцето на човѣка, сълзитѣ му нѣма да престанатъ. Казано е въ Писанието, че Богъ ще изсуши сълзитѣ на човѣка. — Кога ще стане това ? — Когато Духътъ се всели въ човѣшкото сърдце. До това време човѣкъ ще плаче, но и ще се весели. И плачътъ е на мѣсто, и радостьта е на мѣсто. Като се радва, човѣкъ трѣбва да работи и да помага на ближнитѣ си. Когато плаче, не трѣбва да разправя на хората за причинитѣ на своя плачъ.

Защо плачатъ хората ? — Защото сѫ се влюбили едновременно въ Бога и въ свѣта, та не знаятъ, на кого първо да угодятъ. Човѣкъ не може да служи едновременно на двама господари. Казано е въ Писанието, че който люби двама господари, или ще възлюби единия повече отъ другия, или ще възненавиди единия, а другия ще обикне. — Какво представя свѣтътъ?—Сборъ отъ разумни сѫщества, които сѫ живѣли хиляди години и създали много нѣща. Човѣкъ се влюбва въ тѣзи сѫщества, както въ картинитѣ на нѣкой художникъ, и пожелава да ги обсеби, да ги задържи за себе си. Като види, че не може да реализира желанието си, той започва да плаче.— Не се влюбвайте въ картинитѣ на художницитѣ, колкото велики и гениални да сѫ тѣ. И най-великиятъ художникъ бледнѣе предъ природата. Кой художникъ, запримѣръ, може да нарисува изгрѣването и залѣзването на слънцето така, както е въ действителность ? И най-гениалната картина не е нищо друго, освенъ едно състояние, единъ мо- ментъ отъ действителностьта, но не самата дей- ствителность. Картинитѣ, портретитѣ сѫ статически моменти, въ тѣхъ нѣма движение. Обаче, човѣкъ не стои на едно и сѫщо мѣсто. Вие го рисувате, но още въ време на позирането той се мѣни. Въ природата нѣма два еднакви момента. Всѣки моментъ тя промѣня картинитѣ си. Въ това разнообразие, именно, се заключава нейната красота.

Като казвамъ, че природата има надмощие надъ човѣка въ всѣко отношение, това не значи, че картинитѣ на художницитѣ нищо не струватъ. Има художници, чиито картини сѫ вдъхновени. Тѣ сѫ внесли нѣщо живо, безсмъртно въ своитѣ картини. Живото, безсмъртното е взето отъ Бога. Съ това се обяснява, защо едни хора привличатъ повече отъ други. Въ първитѣ Божественото е по-силно проявено, поради което тѣ иматъ по-голѣма привлѣкателна сила въ себе си, отколкото ония, които по-малко привличатъ.

Следователно, срещнете ли добъръ човѣкъ, ще знаете, че той е отворилъ широко сърдцето си за Бога и за своитѣ ближни. Добъръ и уменъ е човѣкъ, когато отваря широко прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Защо, тогава, да не разширявате всѣки день прозорцитѣ си? Тѣ трѣбва всѣки мо-ментъ да се разширяватъ, да влиза повече свѣтлина. Може ли при изобилната свѣтлина човѣкъ да не расте и да не се развива? Като знаете това, разширявайте всѣки моментъ прозорцитѣ си и бѫдете носители на Божията Любовь.

Казвате: Защо неуспѣваме въ живота си? — Защото не плащате редовно дълговетѣ си. Нѣкой казва: Какъ ще плащамъ, когато дълговетѣ ми сѫ много? Мога ли да внасямъ малки суми срещу задълженията си? Вие знаете българската поговорка, че капка по капка виръ става. Щомъ е така, внасяйте всѣки день, безъ прекѫсване, поне по единъ левъ срещу дълга си и ще видите, какъ незабелязано дългътъ намалява, като сѫщевременно ще развивате постоянството си. Който не плаща дълговетѣ си, не може да влѣзе въ Царството Божие. Плащайте и не се страхувайте. По този начинъ ще развиете и чувството на себепожертвувателность. Въ жертвата човѣкъ расте, повдига се и всѣки моментъ прибавя по нѣщо ново къмъ сградата на своето бѫдеще. Човѣкъ не може да бѫде носитель на новото, ако не се научи да дава. Давайте, за да ви се даде. Като давате, вие плащате задълженията си къмъ Бога. И като взимате, пакъ имате отношение къмъ Него. Нѣкой даватъ, но само на приятелитѣ си, на онѣзи, които обичатъ. Това не е разрешение на въпроситѣ. Това правятъ и животнитѣ. Изкуство е човѣкъ да отдѣля часть отъ любовьта си и на онѣзи, които не го обичатъ. Христосъ е казалъ да обичате и врага си, а не само своитѣ приятели.

Като говоря за прилагането на любовьта, не искамъ да станете светии. Не е лесно да стане човѣкъ светия. За това е нуждно усилена и съзнателна работа стотици години наредъ. Човѣкъ може да работи за Бога, да служи на ближнитѣ си, безъ да е светия.

Днесъ пожелавамъ на всички, които ме слушате, да започнете съ плащане на дълговетѣ си. Плащайте дълговетѣ си съ любовь и получавайте съ любовь. По този начинъ ще проявите любовьта си къмъ Бога. Всички се намирате предъ края на една епоха и началото на друга. Това, което днесъ можете да направите, не отлагайте за утрешния день. Днешниятъ день спасява положението. Засега не сте закъснѣли, но ако отлагате, ще закъснѣете. Днеш-ниятъ день решава сѫдбата ви. Ако го използувате добре, той ще опредѣли бѫдещето ви. Днесъ отъ всѣки човѣкъ се иска по нѣщо ново. Това, което всѣки трѣбва да направи, е малко, но то ще помогне, работитѣ му да тръгнатъ напредъ, както задръстениятъ въ пристанището или по пѫтя нѣкѫде параходъ може да се раздвижи. Мръдне ли малко отъ мѣстото си, положението е надеждно. Следователно, мѣстете се всѣки день по малко, за да проявите послушание къмъ Бога и да изпълните Неговата воля.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

33. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 16. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...