1935_06_09 Пѫть къмъ разумностьта

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Пѫть къмъ разумностьта

Размишление.

65. гл. отъ Исаия.

Всички живи сѫщества вървятъ въ два пѫтя: пѫть, който води къмъ разумностьта, и пжть, който води къмъ неразумностьта. Пѫтьтъ къмъ разумностьта може да се уподоби на ясенъ, слънчевъ день, а пѫтьтъ къмъ неразумностьта — на мѫгливъ, облаченъ день. Който ходи въ мъгла, обърква пѫтя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излѣзълъ въ такъвъ день. За да не съжалява, той трѣбваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрѣе, да се разсѣе мъглата. Ако бѣше останалъ у дома си, пакъ щѣше да изгуби нѣщо, но въ мъглата изгуби още повече.

Често хората се запитватъ, защо свѣтътъ е направенъ така. Преди всичко, думата „правя“ има отношение къмъ материалния свѣтъ. Запримѣръ, прави се стомна. Защо грънчарьтъ прави стомна ? — За носене на вода. Много нѣща могатъ да се налѣятъ въ стомната, но главното и предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсѣкѫде, тя може да влѣзе и въ стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при дветѣ положения има противоречия, но за пред-почитане е да бѫдешъ вода, отколкото стомна. Водата е разумното въ живота, а стомната — неразумното, Разумностьта лесно се справя съ противоречията, а неразумностьта — не може. Ако разумниятъ човѣкъ вземе пари на заемъ, лесно ги плаща: всѣки месецъ той отдѣля часть отъ заплатата и плаща дълга си. Ако неразумниятъ вземе пари на заемъ, постоянно отлага изплащането имъ, докато единъ день продадатъ всичкитѣ му вещи. Тогава той се намира въ по-голѣма мѫчнотия, отколкото по-рано. Разумниятъ човѣкъ самъ урежда работитѣ си, а неразумниятъ очаква другитѣ да му ги уреж- датъ.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ жи-вота, затова, каквото нещастие да ги сполети, тѣ веднага се запитватъ, защо, именно, съ тѣхъ се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започватъ да роптаятъ; болесть ли ги сполети, пакъ роптаятъ; страдание ли ги сполети, пакъ сѫ недоволни. Ако пъкъ радостьта дойде при тѣхъ, тѣ се радватъ и желаятъ да я задържатъ по-дълго време при себе си. И когато роптаятъ, и когато сѫ доволни, хората не сѫ на правъ пжть. Тѣ не знаятъ, че сиромашията, болеститѣ, страданията и радо- ститѣ не посещаватъ тѣхъ, но Господа въ човѣка. Тѣ искатъ Него да видятъ, да Му покажатъ, че изпълняватъ работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носятъ въ себе си блага, отъ които човѣкъ може да се ползува. Сѫщо така човѣкъ не може да се убеди, че тъмнината носи нѣкакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човѣка? Като настане нощь, всичкиятъ шумъ, крѣ- съкъ, викъ, престава. Всички хора се прибиратъ въ домоветѣ си, постепенно утихватъ и заспиватъ. Голѣмо благо е почивката за човѣка. Безъ почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.

Како ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ разумностьта въ живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нѣмамъ предъ видъ това щастие, къмъ което обикновенитѣ хора се стремятъ. Споредъ нѣкой щастието се заключава въ печалбитѣ, въ хубавитѣ и голѣми кѫщи, въ новитѣ дрехи, въ пищното ядене и т. н. Това не е щастие. — Защо ? — Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пакъ не сѫ ща-стливи. Докато не сѫ го придобили, мислятъ, че ще бѫдатъ щастливи. Щомъ го придобиятъ, пакъ сѫ недоволни. — Защо сѫ недоволни хората ? — На този въпросъ всѣки самъ ще си отговори. За себе си, азъ мога да кажа, защо съмъ доволенъ и защо — недоволенъ. За другитѣ, обаче, не отговарямъ. Тъй щото, споредъ мене, доволството и недоволството се дължатъ на желанията. Колкото по-малко желания има човѣкъ, толкова е по-доволенъ; колкото повече желания има, толкова е по-недоволенъ.

За предпочитане е да имашъ единъ наполеонъ въ джоба си, отколкото много. Ако си доволенъ отъ единия наполеонъ, той ще донесе следъ себе си втори, трети и т. н. Това става, само когато единиятъ свърши работата си.

Като говоря за малкото желания, това не значи, че човѣкъ е вънъ отъ опасноститѣ на живота. Щомъ е на земята, човѣкъ всѣкога е изложенъ на опасности. И като пръвъ, и като последенъ, все може да се натъкне на нѣкаква опасность. Опасности има навсѣкѫде въ природата: и на полето, и въ долината, и на планината. За да избѣгне опасноститѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да отваря очитѣ си, да вижда, кѫде ходи и какво прави. Не е ли разуменъ, не отваря ли очитѣ си, той самъ си причинява пакости.

Единъ царь намислилъ да изпита пода- ницитѣ си, да види, доколко сѫ честни. За тази цель той поканилъ всичкитѣ си поданици на угощение, което продължило нѣколко месеца, докато се изредятъ всички. Стѫпалата на двореца били направени отъ чисто злато. Царьтъ не поставилъ слуги да пазятъ; всѣки гражданинъ билъ свободенъ да влиза и да излиза отъ двореца. Още първиятъ гражданинъ, като влѣзълъ, харесалъ стѫпалата и решилъ на излизане да си вземе едно отъ тѣхъ и да го замѣсти съ дървено. Следъ това и другитѣ на-правили сѫщото. Въ скоро време цѣлата стълба отъ златна се превърнала въ дървена. Стѫ- палата започнали да гнияатъ и всѣки, който се качвалъ по стълбата, билъ изложенъ на голѣми опасности.

Много отъ сегашнитѣ хора сѫ направили сѫщото, както поданицитѣ на разумния царь. Тѣ сѫ взели по едно отъ златнитѣ стѫпала, които Богъ имъ е далъ, и сѫ го заместили съ дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стѫпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното — неустойчиво, въ скоро време то изгнива, и сѫщевременно лесно се запалва. Срѣщате човѣкъ, крайно недоволенъ отъ живота. — Защо е недоволенъ? — По две причини: или е замѣстилъ едно отъ златнитѣ си стѫпала съ дървено, или е остарѣлъ вече, изгубилъ своята първоначална красота и младость. Като се погледне въ огледалото, той е недоволенъ, че е остарѣлъ, погрознѣлъ и не може да се помири съ това.— Защо остарява и погрознява човѣкъ? — Отъ голѣма лакомия. Лакомиятъ човѣкъ прилича на воденица, която мели жито почти непрекѫснато. Много жито може да смели тя, но, въ края на краищата, пострадва: тукъ и се счупила нѣкаква ось, тамъ камъка и т. н. Следъ това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасятъ. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да има желания, но за всѣки моментъ е достатъчно по едно желание. Желанията не сѫ нищо друго, освенъ сѫщества, крайно деликатни, съ добра обхода и добре облѣчени. Ако можете да угодите на едно отъ своитѣ желания, вие ще постигнете много нѣща. Желанията на човѣка сѫ като царе: стоишъ предъ тѣхъ, цѣлъ треперишъ, не знаешъ, какъ да ги задоволишъ. Ако речешъ да имъ кажешъ нѣщо, не харесватъ езика ти; ако имъ предложишъ нѣщо за ядене, не харесватъ готвенето ти. Затова, именно, трѣбва да бѫдете крайно внимателни къмъ желанията си. Запримѣръ, може ли младиятъ и стариятъ да задоволяватъ еднакво желанията си? Младиятъ може да яде баница, месо, безъ да се страхува, но стариятъ трѣбва да бѫде предпазливъ въ задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трѣбва да се съобразява съ стомаха си, който не издържа на всички храни.

И младиятъ, и стариятъ трѣбва да се пазятъ отъ желанията си. да не ги задоволяватъ безразборно. Ето, Адамъ и Ева бѣха млади, но, като не знаеха, какъ да постѫпватъ съ желанията си, направиха една погрѣшка, отъ която и до днесъ още човѣчеството страда. Богъ имъ каза да ядатъ отъ всички плодове, но само отъ единъ да не ядатъ. Обаче, тѣ пожелаха да опитатъ забранения плодъ, да видятъ, какво действие ще произведе той върху организма имъ. Този плодъ имаше свойството, като влѣзе въ стомаха на човѣка, да ферментира. Тѣ опитаха плода и видѣха мѫчнотиитѣ, които имъ създаде той. — Кѫде седи опасностьта при задоволяване на забраненитѣ желания? — Въ неразумностьта на човѣка. Когато разумниятъ човѣкъ задоволи едно забранено желание въ себе си, съ цель да го опита, втори пѫть той не си позволява това. Неразумниятъ, обаче, като го задоволи единъ пѫть, продължава и втори, и трети пѫть — не може да го спре. Като намѣри барутъ, разумниятъ знае, кога да го запали и въ какво количество. Неразумниятъ не мисли за това, той търси само клечка кибритъ. Намѣри ли кибритъ, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно съ барута, не мисли за това.

Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ взривни вещества. Ако искашъ да запалишъ нѣкое отъ тѣхъ, вземи само единъ грамъ, тури го далечъ отъ цѣлата маса, запали го и веднага бѣгай. Ако искашъ да видишъ, какъ гори цѣлата маса, съ нея заедно и ти ще отидешъ. Като знаете свойствата на взривнитѣ вещества, не правете рисковани опити съ тѣхъ. Човѣкъ носи тѣзи вещества и въ себе си. Докато постѫпва неразумно, той всѣкога се натъква на тѣхъ и после се чуди, защо е неразположенъ. Много естествено. Той се е доближилъ до нѣкое взривно вещество, запалилъ го е и отхвърчалъ далечъ нѣкѫде. И следъ това, като го питатъ, защо е неразположенъ, казва, че нѣмалъ пари. Чудно нѣщо. Човѣкъ живѣе въ единъ свѣтъ съ такива неоценими богатства — въздухъ, вода, свѣтлина, земя, която ражда изобилно, и следъ всичко това казва, че е сиромахъ. Защо си сиромахъ ? Защото нѣмашъ една стомна за вода.

Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човѣкъ може да направи.

Пророкътъ казва: „Потърсенъ бидохъ отъ онѣзи, които не питаха за мене; намѣренъ бидохъ отъ онѣзи, които ме не търсѣха“. (— 1 ст.). — По кой начинъ може човѣкъ да намѣри Бога? Мислите ли, че недоволниятъ може да Го намѣри ? Човѣкъ може да намѣри Бога и като доволенъ, и като недоволенъ, но ще има две различни опитности. Недоволниятъ отива при Бога съ всичката си лакомия. И тотава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. Въ края на краищата лакомията се плаща скѫпо.

Единъ крайно беденъ, но алченъ човѣкъ, чулъ, че единъ татарски князъ раздавалъ земи безплатно. Той отишълъ при княза и въ силни чърти описалъ бедното си положение. Князътъ му казалъ: Давамъ ти даромъ земя, колкото искашъ, но при следното условие — ще излѣзешъ сутринь рано, преди изгрѣвъ слънце, и ще се върнешъ преди залѣзъ. Колкото земя обходишъ презъ това време, твоя ще бѫде. Ако закъснѣешъ една минута следъ залѣзване на слънцето, всичко пропада. — Какъ трѣбва да обиколя земята: пешъ или съ конь? —Пешъ. Сиромахътъ приелъ условието и тръгналъ да обхожда земята. За да обиколи повече земя за опредѣленото време, той решилъ да тича. Деньтъ билъ слънчевъ и много горещъ. Презъ всичкото време той тичалъ, като забравилъ даже да яде. Наближавало вече да залѣзе слънцето и, за да не закъснѣе, ускорилъ тичането си. Стигналъ, наистина, навреме при княза, но едва спрѣлъ, падналъ на земята отъ преумора и издъхналъ.

Днесъ всички хора се изпитватъ по сѫщия начинъ. Богъ е далъ на всѣки човѣкъ достатъчно земя и условия да се развива, но, като е недоволенъ отъ даденото, той прави неимовѣрни усилия да забогатѣе, да придобие повече земя, докато единъ день падне отъ преумора и умре. — Защо умира човѣкъ? — Отъ голѣма алчность и лакомия. Малко земя е нуждна на човѣка. Като я придобие, да благодари. За повече нѣма защо да мисли. Той иска да се осигури съ много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползувайте се само отъ тия блага, които сте придобили по честенъ начинъ, чрезъ съзнателна работа и любовь. Има религиозни и духовни хора, които искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие по лесенъ пѫть. Тѣ четатъ Свещенитѣ книги, излежаватъ се и мечтаятъ за онзи свѣтъ. Обаче, въ онзи свѣтъ приематъ само такива хора, които иматъ на рѫцетѣ си мазоли, станали отъ работа. Нѣматъ ли мазоли на рѫцетѣ, ще ги върнатъ на земята, да се научатъ да рабо- тятъ. На земята човѣкъ може да почива, може и да работи — отъ него зависи. На небето, обаче, приематъ само работници. Следъ всичко това ще цитиратъ стиха, че нѣкой починалъ, отишълъ на онзи свѣтъ при отцитѣ си. Това е криво разбиране на нѣщата. Човѣкъ може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леность. Почива само онзи, който има единъ наполеонъ въ джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахътъ е спокоенъ въ мисъльта си, че нѣма нищо, затова може да почива. Той е вѫтрешно богатъ, съ много желания. Обаче, богатиятъ. въ повечето случаи, е вѫтрешно беденъ, а външно богатъ. Той мечтае за много кѫщи, за много ниви и лозя. Споредъ мене, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ единицата: единъ мѫжъ, една жена, единъ приятель, единъ напалеонъ и т. н. Наистина, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има единъ приятель, на когото всѣкога да разчита.

Като ученици, трѣбва да се освободите отъ вѫтрешнитѣ си заблуждения.—На какво се дължатъ тия заблуждения ? — На пречупване на свѣтлината въ съзнанието. Пречупването на свѣтлината създава особенъ родъ явления. Всѣко пречупване на жицата, по която тече токъ, произвежда известни опасности. Чувате нѣкой да казва: Пречупи се моята воля, пре-чупиха се умътъ и сърдцето ми.— Защо става това пречупване? — Божественото Начало въ човѣка е влѣзло въ гѫста срѣда, поради което не може да се проявява, както трѣбва. Като знаете това, качвайте се на високи мѣста, за да не става пречупване на свѣтлината, която възприемате. Ако не може съвсемъ да избѣг- нете пречупването на свѣтлината, поне да бѫде въ най-слаба степень.

Като не разбиратъ смисъла на страданията, мнозина се питатъ, защо страдатъ, защо желанията имъ не се реализиратъ. Какво направи Христосъ, когато срещна процесията съ умрѣлия синъ на бедната вдовица? Той заповѣда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го съ рѫцетѣ си, и то оживѣ. Ако не бѣше го срещналъ Христосъ, щѣха да го погребатъ. Следователно, когато желанията не могатъ да се реализиратъ, това показва, че Христосъ не ги е срещналъ. Когато страдате, това показва, че нѣщо е умрѣло въ васъ. Молете се да ви срещне Христосъ, да тури рѫка върху желанията ви, за да се реализиратъ, както и върху това, което е умрѣло въ васъ, за да оживѣе. Всѣко страдание представя възможность да срещнете Христа на пѫтя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, погрѣшката е въ васъ. Чрезъ страданията си човѣкъ опитва любовьта и щедростьта на Христа, а чрезъ радоститѣ се опитва човѣшката любовь и щедрость.

И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христа. Той ще ви даде такива познания, каквито въ никоя книга не можете да намѣрите. Това се постига чрезъ свѣтлината, която прониква въ съзнанието на човѣка. Запримѣръ, има много хиромантици въ свѣта, обаче, малцина могатъ да четатъ по непроявенитѣ още линии на рѫката. Ние наричаме тѣзи линии подкожни. Има рѫце, въ които нѣкои линии сѫ изгубени. Следъ време тѣ пакъ могатъ да се проявятъ, но, който може да чете добре по рѫката забелязва и тѣзи линии. Недоволството, голѣмата скръбь сѫ причина за загубването имъ. Всѣко движение на рѫцетѣ, на краката, на главата представя развѣто или сгънато знаме, на което е писано „свобода и смърть.“ Развѣтото знаме носи свобода, а свитото — смърть. Разумниятъ човѣкъ носи развѣто знаме, а неразумниятъ — свито. Първиятъ има полетъ въ живота си, стреми се къмъ нѣкакъвъ идеалъ, а вториятъ живѣе въ преходното, въ свѣта на ограниченията.

Да се върнемъ къмъ въпроса за филосоията на доволството. Да бѫде човѣкъ доволенъ отъ живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви нѣкакво недоволство, то означава потикъ въ човѣка да изправи погрѣшкитѣ си. — Кои погрѣшки ? — Които той самъ вижда. Никой не може да вижда погрѣшкитѣ на човѣка, както той самъ. Много картини виждате, едни отъ тѣхъ харесвате повече, а други — по-малко, но мѫчно можете да намѣрите погрѣшкитѣ имъ. Голѣмитѣ погрѣшки виждате, но малкитѣ, едва уловими, само художникътъ може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човѣка така, както природата го е създала.

И тъй, бѫдете доволни и отъ една усмивка само, но бѫдете доволни и отъ навѫсеното човѣшко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на единъ домъ, а навѫсенето лице— затваряне на тази врата. — Защо е затворена вратата на моя приятель? — На работа отива, заетъ е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете въ дома му, когато е усмихнатъ, т. е. когато е безъ работа. Той ще отвори вратата на кѫщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пѫтя хора, които отиватъ на работа, и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се отъ работа. Това е новото разбиране за скръбьта и за радостьта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. — Защо? — Защото ви е дадена работа, която трѣбва да свършите. — Не се забравяйте въ радостьта си. — Защо? — Защото, следъ добре свършената работа, ви очаква нова. Бѫдете готови да приемете и новата работа съ сѫщата радость, съ която сте свършили зададената.

Сега съветвамъ и васъ да се радвате и въ двата случая: и когато ви даватъ работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Богъ въ васъ, и вие въ Него.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на 

Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

32. Утринно Слово отъ Учителя, държано

28. юний , 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

(според каталога на Лалка Кръстева, беседата е изнесена на 9 юни 1935 г.)