Jump to content

1935_05_26 Възходещиятъ пѫть


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Възходещиятъ пѫть

Размишление

Човѣкъ носи въ себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свѣтъ той се нуждае отъ добро ядене, въ духовния свѣтъ — отъ добро разбиране, а въ Божествения свѣтъ — отъ добро служене. Значи, човѣкъ се нуждае отъ добро ядене, а не отъ много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахътъ му ще се развали. Като яде умѣрено, стомахътъ ще работи повече. Доброкачествената храна пъкъ внася подобрение въ цѣлия организъмъ. И, въ края на краищата, човѣкъ изпитва добро разположение на духа и готовность за служене. Може ли да се нарече вѣрващъ онзи, чийто животъ не се подобрява?

Следователно, дойдете ли до разумнитѣ, Божествени закони, ще знаете, че тѣ не сѫ ме-ханически. Който не може да повдигне сърдцето си, той не познава духовнитѣ закони. — Какъ може човѣкъ да повдигне сърдцето си ? — Чрезъ молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божественитѣ закони. Умътъ пъкъ се повдига чрезъ концентрация.

Много отъ съвременнитѣ хора минаватъ за християни, молятъ се, правятъ добрини, а същевременно спорятъ помежду си. — За какво спорятъ? Истината съ споръ не се доказва. Ако нѣщо е истинно, то не се нуждае отъ доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освенъ защита, а истината не се нуждае отъ защита. Слабиятъ, виновниятъ търсятъ защитници. Адвокатите съ защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорътъ го обвиняватъ и се произнасятъ за виновностьта му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питалъ обвиняемия: Ти имашъ ли да давашъ на еди-кого си ? — Имамъ. — Плати му още сега! Той плаща, и съ това дѣлото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволенъ ли си отъ длъжника си ? — Доволенъ съмъ. И дветѣ страни си отиватъ примирени. Днесъ дѣлата се разглеждатъ съ години, понеже постоянно ги отлагатъ. Съ отлагането имъ тѣ се осложняватъ повече, отколкото съ били по-рано. При това положение, хората се принуждаватъ да взиматъ адвокатъ, да търсятъ пари съ голѣма лихва, за да се справятъ съ дѣлото. Адвокатитѣ имъ взиматъ голѣми суми. Какво се ползуватъ адвокатитѣ отъ това ? Ако е за здраве, съ пари здраве не се купува. Напротивъ, който има много пари, много яде и пие, докато го хване единъ день артериосклероза. Казватъ: Заболѣ този човѣкъ, старостьта го налегна. — Не е причина старостьта, на нередовниятъ животъ. Дайте възможность на човѣка да живѣе нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Старъ е само онзи, който не живѣе правилно.

Когато хората слушатъ да се говори, съзнанието имъ понѣкога е раздвоено, и тѣ чуватъ едно, а друго разбиратъ. Понѣкога това раздвояване иде отвънъ — думитѣ не сѫ употрѣбени на мѣсто. Това показва, че речьта не е построена по законитѣ на истината. Речь, която почива на законитѣ на истината, изключва всѣкаква двусмисленость. Тя си служи съ точно подбрани думи. Запримѣръ, въ такава речь никога не можешъ да употрѣбишъ думата „обичь“ вмѣсто „любовь“. Обичьта означава едно, любовьта — друго. Както стомахътъ подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи съ думи, които иматъ строго опредѣленъ смисълъ. Можете ли да залъжете стомаха си съ външния видъ на яденето? Какъвто и да е билъ външниятъ му видъ, стомахътъ не се подкупва. Щомъ приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назадъ. Така постѫпва и истината. Тя чува думитѣ и веднага ги разпредѣля, кои сѫ за нея и кои не сѫ. Истината никога не си служи съ думи, които сѫ изгубили първоначалния си смисълъ.

Често религиознитѣ казватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Когото срещнете, все това казва: Да живѣемъ добре. Тѣ говорятъ за животъ, а изключватъ смъртьта. Въ сѫщность, думата животъ едновременно подразбира и смърть. Не може човѣкъ да живѣе, безъ да се приближава къмъ смъртьта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искатъ да живѣятъ, безъ да умиратъ и безъ да се раждатъ.

На единъ прочутъ царь отъ древностьта казали: За да успѣе царството ти, трѣбва да намѣришъ за сина си, бѫдещиятъ царь, мома, която не е раждана отъ майка и не е пригръщана отъ баща. Царьтъ се видѣлъ въ чудо, кѫде ще намѣри такава мома. Това била една отъ най-тежкитѣ задачи, която трѣбвало да разреши. Може ли да се реши тази задача? И да се намѣри такава мома, тя ще бѫде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума нѣма да излѣзе отъ устата и.

Такава задача решаватъ много отъ съвре- меннитѣ хора, свѣтски и религиозни, но задачата имъ остава неразрешена. Нѣкой търси такъвъ човѣкъ, който да не е направилъ нито една по- грѣшка въ живота си. Можете ли да намѣрите такъвъ човѣкъ? Преди всичко, той ще бѫде необикновенъ, нито ще говори, нито можешъ да се приближишъ до него. Ако успѣешъ да се докоснешъ до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечишъ, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсишъ, той ще бѣга отъ тебе; когато ти бѣгашъ отъ него, той ще те търси. Въ края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя чо-вѣка да мисли.

Сега, като ви говоря, имамъ предъ видъ да освободя съзнанието ви отъ раздвояване. Обикновеното въ живота внася раздвояване въ съзнанието. Щомъ се раздвои, човѣкъ започва да мисли, че е остарѣлъ, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т. н. Той търси виновника за своето положение вънъ отъ себе си. Наистина, има единъ виновникъ, но никой не може да го намѣри; има и единъ праведникъ, но и него не можете да намѣрите. Има единъ лошъ и единъ добъръ, но и тѣхъ не можете да намѣрите. Виновникътъ, праведникътъ, добриятъ и лошиятъ се различаватъ, затова се проявяватъ на всѣко време и при всички условия. Ето защо, подъ „добъръ човѣкъ“ разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошиятъ пъкъ прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христа, и за Него казваме сѫщото: Търсете Го навсѣкѫде, при всички времена и условия.

Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа по различни начини, но Той нѣма да дойде така, както Го очакватъ. На времето си, Христосъ имаше 12 ученика, и всѣки Го разбираше по различенъ начинъ. Единъ день Христосъ ги запита: „За кого ме мислятъ хората, че съмъ ?“ — Едни те мислятъ за пророкъ Исаия, други — за Иеремия, трети — за Илия. Тогава Той се обърна къмъ Петра и го запита: „Ти за кого ме мислишъ ?“ — Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго, отговори Петъръ. Дълбоко въ себе си Петъръ познаваше Христа. Христосъ му отго-вори: „Това плъть и кръвь не сѫ ти го открили, но Отецъ мой, Който живѣе въ мене“. Обаче, не се мина много време, сѫщиятъ Петъръ, който призна Христа за Синъ Божи, осъмни се и се отказа отъ Него. Христосъ предсказа на Петра, че той три пѫти ще се откаже отъ Него, докато пѣтелътъ пропѣе. Петъръ каза, че това е невъзможно, че е готовъ да даде и живота си за Христа; готовъ е да жертвува всичко за Него, но Петъръ не познаваше, какво се крие въ човѣшкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петра. Слугинята въ преторията го запита: „Да не си и ти отъ Неговитѣ ученици?“—Не съмъ, не Го познавамъ. Като се отрече три пѫти отъ Христа, пѣтелътъ пропѣ. Тогава Петъръ си спомни думитѣ на Христа, съзна погрѣшката си и горко плака. Така видѣ той двойственостьта въ себе си: Божественото, което вижда и разбира нѣщата, което е готово на всички жертви, и човѣшкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.

Такова раздвояване става съ всички хора. Виждате нѣкой тръгналъ въ духовния пѫть, готовъ е на жертви, но следъ време се разколебава и казва: Какво направихъ азъ? Предадохъ се въ служене на Бога, пасохъ говедата на владиката, а хората около мене си направиха кѫщи, купиха си имоти и днесъ разполагатъ съ капитали. Подъ думитѣ „пасохъ говедата на владиката“ разбираме, че про- повѣдвалъ на хората. Значи, той съжалява, че не си създалъ добро материално състояние, а ходилъ да проповѣдва на хората.

Всички хора, учени и прости, добри и лоши, сѫ изложени на голѣми изпитания, при които малцина ще издържатъ, а още по-малко ще запазятъ равновесието си. Праведниятъ мисли, че страданията ще го пощадятъ, т. е. нѣма да го засѣгнатъ. Той мисли, че ще избѣгне смъртьта по нѣкакъвъ начинъ, но и тукъ остава излъганъ — смъртьта го взима, както взима всички обикновени и грѣшни хора. Като вижда всичко това, въ първо време той се разколебава и казва: Кѫде е Правдата, кѫде е Любовьта? Следъ време разбира, че страда-нията и смъртьта сѫ неизбѣженъ пѫть за всички души. Разликата е само въ понасянето: праведниятъ, светията носятъ геройски страданията и изпитанията, а грѣшнитѣ и обикно- венитѣ хора падатъ, ставатъ, колебаятъ се. Единъ день и тѣ ще станатъ праведни и светии, но, докато дойде това време, ще минатъ презъ голѣми изпитания. Следователно, не се страхувайте отъ изпитанията, но молете се да не изгубите вѣрата си. Каже ли нѣкой, че е вѣрващъ, веднага ще му искатъ свидетелство за свършенъ курсъ по вѣрата. — Праведенъ съмъ. — Дай свидетелството си. Който е издържалъ изпититѣ си, напредъ върви; който не ги е издържалъ, трѣбва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.

Като влѣзете въ религиозно общество, на- всѣкѫде чувате да се говори за любовьта, Всѣки казва: Трѣбва да се обичаме! Трѣбва да ме обичашъ. Кажете ли на нѣкого, че трѣбва да ви обича, това показва, че не вѣрвате на този човѣкъ. Влѣзе ли недовѣрието между двама души, любовьта ги напуща. — Трѣбва да обичаме Бога! — И безъ да казвате това, то става. — Защо? — Човѣкъ е удъ отъ Великия Божественъ организъмъ. Следователно, ще не ще, всѣки удъ е привързанъ къмъ цѣлото. Отдѣли ли се отъ цѣлото, той самъ се осѫжда на смърть. Има ли смисълъ рѫката да каже, че трѣбва да обича тѣлото, или тѣлото да каже, че трѣбва да обича рѫката? Така може да се говори на нѣщо отдѣлно, което е вънъ отъ цѣлото. Тъй щото, да говорите за любовь между частитѣ и любовь на цѣлото къмъ частитѣ, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живитѣ сѫщества. За да не изпада въ заблуждения по отношение на любовьта, човѣкъ трѣбва да познае себе си. Щомъ познае себе си, той ще познава и своя ближенъ.

Има много начини, чрезъ които човѣкъ може да познае себе си. Нуждно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искамъ да изпитамъ любовьта на нѣкого, давамъ му единъ голѣмъ хлѣбъ и казвамъ: Отрѣжи за себе си едно парче, колкото ти е нуждно, а другото раздай на близкитѣ си. Следъ това се отдалечавамъ и наблюдавамъ, какво прави той.

Ако отрѣже голѣмо парче за себе си, а на другитѣ даде по едно малко парченце, азъ зная вече, каква е неговата любовь. Наблюдавайте се и вие, да видите, какъ постъпвате. Значи, когато се отнася до нѣкакво благо, човѣкъ рѣже за себе си голѣмо парче, а за другитѣ — малки. Когато се отнася до погрѣшкитѣ на хората, той постъпва точно обратно: за другитѣ —голѣми парчета, а за себе си — малко. Другитѣ осъжда строго, а къмъ себе си е мекъ и крайно снизходителенъ. Който е създалъ хората, той има право да ги съди, а не азъ. — Защо ? — Защото истински те люби само Онзи, Който те е създалъ. Щомъ те люби, Той знае, какъ да съди и какъ да раздава благата.

Казвате: Писано е, обаче, даромъ да се дава. Думата „даромъ“ подразбира даване отъ любовь. Който дава безъ любовь, въ същность не дава. Истинското даване става съ любовь. Който обича, той дава, той прави добро безъ никакви условия и уговорки. Всѣко добро, направено съ любовь, не може да спъне човѣка, нито да съблазни окръжаващитѣ. Като знаете това, давайте съ любовь, взимайте съ любовь, правете добро съ любовь, приемайте доброто съ любовь. Това означава стихътъ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.“

И тъй, да направите добро на човѣка съ любовь, това значи, да не накърните съ нищо неговата воля, неговото сърдце и неговия умъ.

Сега ще ви кажа нѣколко мисли, които водятъ къмъ възходещия пѫть.

Свѣтлината тича, въздухътъ пристѫпва, водата се мѣсти, а почвата стои.

Слънцето грѣе, въздухътъ вѣе, водата чисти, а земята чака семето да поникне.

Свѣтлината озарява, тъмнината помрачава; въздухътъ разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестьта подържа.

Слънцето на ранина сутринь изгрѣва, на работа идва; по обѣдъ деня оповестява, на всички ястие дава, а вечерь залѣзва, на почивка отива, утеха да дава, на отруденитѣ вѣра да вдъхва.

Животътъ здравия радва; смъртьта болния угнетява.

Духътъ отрудения утешава, нему вѣра вдъхва да мисли за Единния, що въ него живѣе. Той ще  време всичко въ добро да превърне, и смъртьта отъ пѫтя му ще премахне.

Познаването на добро и зло въ човѣка смъртьта въведе, да му е господарь, докато достигне познанието на Единния, Истиненъ Богъ, въ Когото животътъ е безъ ограничение. Той е Единниятъ на вѣчната, разумна Любовь — Той — отъ Когото отначало Любовьта заблика — Единното Слово на всевѣчната Мѫдрость, що всичко създаде и постави конець — връзка съ необятната Истина, що всичко съ свѣтлина огради.

Постави Тя свободата за мѣрило, живота за награда и свѣтлината за наслада.

И повика духа на човѣка отдалечъ, постави го да се учи въ този обширенъ свѣтъ, изправи го предъ себе си: „Слушай“, му проговори Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дамъ всичко това, само да слушашъ.

Пази добре мѣрилото на свободата, наградата на живота и насладата на свѣтлината“.

Но човѣкътъ на видимото не постави думитѣ въ сърдцето си: леностьта го хвана — мѣрката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото въ пѫтя го намѣри; за тѣхъ той наградата на живота продаде; славата човѣшка го обхвана и, безъ да мисли той, насладата на свѣтлината на пазара изпрати — слугиня да стане и него да храни.

Прокобни станаха думитѣ на Истината; робството на смъртьта дойде, и господарь на човѣка стана и накара го земята да рови; внесе то всичкитѣ ограничения — свободата да гони, изгуби човѣкътъ силата си; дойде сиромашия, скръбь, страдание и мѫка въ живота внесе.

Уплаши се човѣкътъ, отъ страхъ на лъжата слуга стана; потъмнѣ умътъ на човѣка, понеже изгуби свѣтлината. И остана скиталецъ по земята, той — младиятъ синъ на виделината.

И плака той дълго време въ своето робство. Припомни си той думитѣ на Истината, и разкая се за постъпката си, и пожела да се върне въ Любовьта.

Чу тогава вѫтрешния гласъ на Истината въ него да говори: „Вземи мѣрката на свободата въ рѫката си; постави наградата на живота вѣнецъ на главата си; и тури насладата на свѣтлината огърлица на душата си“.

Любовьта е любовь за свѣтлината на ума.

Мѫдростьта е мѫдрость за живота на душата.

Истината е истина за свободата на духа.

Люби всичкия животъ, всичката свѣтлина, всичката свобода!

Мѫдъръ бѫди, на Истината всѣкога вѣренъ остани !

„Свѣтлината тича, въздухътъ пристѫпва, водата се мѣсти, а почвата стои“. — Свѣтлината представя Божестеното въ човѣка. Въздухътъ представя духовното въ човѣка. Затова, именно, Божественото въ човѣка тича, а духовното, въ сравнение съ Божественото, пристѫпва. Водата сѫ чувствата въ човѣка. Почвата представя физическото въ човѣка. — Това сѫ символи, закони, които трѣбва да се преведатъ, да станатъ понятни и приложими въ живота.

„Животътъ здравия радва, смъртьта болния угнетява“. — Свѣтътъ не е за болни хора, защото смъртьта ги угнетява. Животътъ е за здрави хора, да ги радва.

„Духътъ отрудения утешава“. — Като работи и като учи, духътъ ще утеши отрудения.

„И постави Истината: Свободата за мѣрило, животътъ за награда и свѣтлината за наслада“. — Това сѫ три мѣрки, съ които разумниятъ човѣкъ трѣбва да си служи. Свободата е мѣрилото въ живота. Животътъ, това е дипломътъ, наградата за ученика. Свѣтлината за свѣтило — това е човѣшката мисъль. Правата мисъль е наслада въ живота на човѣка. Човѣкъ трѣбва постоянно да мисли, да раз-бира, кои желания сѫ Божествени, и кои — не. На първитѣ да дава ходъ, а вторитѣ да туря настрана.

„Постави го Тя предъ себе си и започна да му говори“. — Тя подразбира Истината. Истината е мѣрило на живота. Тя носи свободата, която всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си извоюва.

За всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да имате мѣрка. Тази мѣрка трѣбва да бѫде постоянно въ рѫката ви. Животътъ, който ви е даденъ, трѣбва да бѫде вѣнецъ на главата ви. Той е наградата, която имате и която трѣбва да цените. Свѣтлината, знанието трѣбва да бѫдатъ наслада на живота ви. Ако свѣтлината и знанието не сѫ наслада на живота, тѣ не сѫ истински, не сѫ положителни величини.

Три сѫ правилнитѣ мѣрки въ живота: Да мѣря съ принципа на Великата свобода. Да увѣнчавамъ дѣлата си съ Вѣчния, съ Божествения животъ. Да се наслаждавамъ съ Божествената свѣтлина и знание.

„И тури насладата на свѣтлината огърлица на душата си“. — Всѣки може да тури огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия въ живота си чрезъ Божествената свѣтлина. Разрешенитѣ противоречия сѫ огърлица на човѣшката душа.

„Любовьта е любовь за свѣтлината на ума“. — Любовьта се проявява само при свѣтлината на ума. Безъ любовь добро не съществува. Любовьта обхваща цѣлото естестно на човѣка: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.

„Мѫдъръ бѫди, на Истината всѣкога вѣренъ остани“

Вода, която извира, тече. Край нея всичко расте.

Свѣщь, която гори, свѣти. Край нея се чете.

Очи, които гледатъ, виждатъ. Съ тѣхъ по пѫтя се ходи.

Умъ, който мисли, се повдига, и добриятъ животъ издига.

Сърдце, което желае доброто, всичко постига.

Воля, която работи на Любовьта, слуга става.

Необятната Любовь, необятната Мѫдрость, необятната Истина всичко разрешаватъ.

Обичай Онзи, Който те обича!

Мисли за Този, Който всѣкога те има предъ видъ !

Слугувай само на Онзи, Който ти показва пѫтя на Истината!

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ  въ  Мѫдростьтa, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

30. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1935_05_26 Възходещиятъ пѫть
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...