Jump to content

1935_05_12 Правото на любовьта


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Правото на любовьта

Размишление

Ще прочета 61. глава отъ Исаия.

Тази глава е важна, но мѫчно се разбира. Изобщо, за разбирането на важнитѣ нѣща сѫ нуждни специфични условия. Днесъ хората разполагатъ съ повече и по-благоприятни условия за разбиране на великитѣ истини, отколкото въ времето на пророка. — Защо? — Съзнанието имъ е по-будно.

„Духътъ на Господа Иеова е върху мене, защото Господъ ме помаза, за да благовествувамъ на смиренитѣ: проводи ме да изцѣля съкрушенитѣ въ сърдце, да проповѣдвамъ освобождаване на пленницитѣ и на затворницитѣ отваряне на тъмницата“. (— 1 ст.).— Този стихъ има отношение къмъ духовния животъ на хората, но тѣ често го смѣсватъ съ физическия, поради което се объркватъ. Въ сѫщность, духовниятъ свѣтъ се различава коренно отъ физическия. Физическитѣ чувствувания траятъ нѣколко часа, дни или недѣли и следъ това се прекратяватъ. Като не могатъ отново да се запалятъ, човѣкъ изпитва вѫтрешно не-доволство.

Мнозина сѫ правѣли опити да опишатъ духовния свѣтъ, но не сѫ успѣвали. Тѣ иматъ само умствена представа за него, а това не е достатъчно, за да го опишатъ. Трѣбва да сѫ видѣли духовния свѣтъ да сѫ го разбрали и тогава да го описватъ. Следъ това иде умственото виждане, което увеличава свѣтлината на човѣшкото съзнание, и той започва да вижда и разбира нѣщата. Ще кажете, че духовниятъ животъ не ви интересува, че вие искате първо да си наредите физическия животъ, а следъ това ще мислите за отвлѣчени работи. И това е вѣрно, обаче, всѣка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение къмъ другитѣ букви. Ето защо, и физическиятъ животъ е цененъ дотолкова, доколкото има отношение къмъ духовния и Божествения. Много хора живѣятъ въ България, но сѫщевременно изучаватъ и други езици — нѣмски, френски, английски. — Защо? — Все ще имъ потрѣбватъ нѣкога. При това, тѣ могатъ да живѣятъ въ България и да се ползуватъ отъ литературата на другитѣ културни народи. Защо тогава, като жители на физическия свѣтъ, да не се интересувате отъ духовния? Защо, като знаете земния езикъ и земнитѣ работи, да не изучавате духовнитѣ? Ще дойде день, когато ще влѣзете въ духовния свѣтъ и трѣбва да знаете неговия езикъ. Докато дойде този день, можете да се ползувате отъ неговата литература.

И тъй, изучавайте духовния езикъ, за да разбирате отношенията, които сѫществуватъ между живитѣ сѫщества, както граматикътъ изучава не само отдѣлнитѣ букви, но отношенията между тѣхъ, значението имъ въ сричкитѣ, въ думитѣ и въ изреченията. Като изучава отношенията между буквитѣ, сричкитѣ, думитѣ и изреченията, човѣкъ изучава и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Като се стремите да влѣзете въ духовния животъ, не мислете, че трѣбва да придобиете само знания, но тѣ трѣбва да се приложатъ, да се съчетаятъ съ знанията за физическия свѣтъ и така да се осмислятъ.

Представете си, че имате десетки или стотици семена отъ различни плодове, които държите въ кутии, безъ да ги садите. Като дойде нѣкой приятель въ дома ви, вие веднага изваждате семената и му ги показвате: толкова семена имамъ отъ ябълки, толкова отъ круши, отъ дини, отъ пъпеши. После му разказвате, отъ каква порода сѫ семената, при какви условия се развиватъ и т. н. Следъ това пакъ ги туряте въ кутии и ги оставяте настрана. Голѣмо, но неизползувано богатство представятъ тия семена. Докога ще ги държите затворени, и вие не знаете. Най-после решавате, че бъдещето поколѣние, което иде следъ васъ, ще използува семената. Често духовнитѣ хора приличатъ на този съ затворенитѣ семена въ кутии. Тѣ иматъ велики идеи и стремежи, но ги държатъ затворени въ кутии, не ги посѣватъ въ земята да израстатъ, да вкусятъ единъ день отъ тѣхнитѣ плодове. Смисълътъ на живота се заключава въ това, именно, да опитате плодоветѣ на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки.

„Духътъ на Господа Иеова е върху мене“. — Това е идея, която може да стои въ вашия умъ като семка, затворена въ кутия, а може да бѫде семка, посѣта въ земята. Въ първия случай семката ще остане неразбрана за васъ, а въ втория случай тя ще покълне, ще израсте, ще даде плодъ, който следъ време ще узрѣе и ще го опитате. Следователно, истинското познаване на Духа подразбира, че плодътъ е опитанъ. Сѫщо така не е все едно, само да знаете нотитѣ, безъ да пѣете, или да знаете нотитѣ и да пѣете. Въ първия случай нотитѣ представятъ мъртви величини, а въ втория — живи. Нѣкой казва, че има мажорни и миньорни гами и започва да ги изрежда: до мажоръ, ре мажоръ, ла миньоръ и т. н. — Какво разбира той отъ тѣзи гами ?—Нищо особено. Само едно знае, че мажорнитѣ гами сѫ възходещи, а миньорнитѣ — низходещи, Другъ пъкъ навлиза по-дълбоко въ музиката и казва, че не всички тонове въ гамата сѫ еднакво важни. Запримѣръ, въ до мажоръ, тонътъ до е господарьтъ, а останалитѣ—слуги. Като господарь, той има по-вече гласове, а останалитѣ тонове — всѣки по единъ гласъ. Сѫщото е въ ре мажоръ: ре е господарьтъ, съ повече гласове, а останалитѣ тонове — слуги, съ по единъ гласъ. Всички гами сѫществуватъ и въ природата, дето указватъ специфично въздействие върху живитѣ сѫщества. Запримѣръ, гамата до мажоръ, въ която тонътъ до заема първо мѣсто, означава импулсъ, който дава направление въ живота. За да разбере този импулсъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ седемь стѫпала: петь съ цѣли тонове, а две — по половинъ тонъ. Ще кажете, че не разбирате гамитѣ въ природата. — Възможно е. Не е лесно да разбере човѣкъ музиката въ природата, докато не я превърне въ математическо отношение, а после въ геометрически  форми. Това сѫ понятия, мѫчни за разбиране, защото стоятъ далечъ отъ вашето съ-знание.

Съвременнитѣ хора говорятъ за далечни и близки нѣща до съзнанието си, отдето произлиза разбирането и неразбирането на нѣщата. Въ такъвъ случай, кой човѣкъ може да ви бѫде близъкъ и кой — далеченъ ? Близъкъ човѣкъ може да ви бѫде само този, който въ трудни моменти ви се притича на помощь. Не може ли да ви помогне въ такива моменти, той не е вашъ близъкъ. Кой може да бѫде въ помощь на човѣка въ всички трудни моменти на живота му, освенъ Богъ? Значи, Богъ е първиятъ, Който може да се нарече близъкъ на човѣка. Силни- ятъ всѣкога дава на слабия. Той задоволява нуждитѣ му на всѣко време. Затова отъ устата на всички слаби, малки сѫщества чувате думата „дай“. Силниятъ дава, но се ползува съ правото да взима. Какво прави пчеларьтъ, когато иска да вземе медъ отъ кошеритѣ на пчелитѣ ? Той отива при кошеритѣ и се готви да вземе медъ, но ако пчелитѣ не даватъ меда си, той ги опушва, замайва ги и свободно си взима, колкото желае. Ще кажете, че това е насилие. Обаче, господарьтъ казва, че това е негово право.

Въ какво се заключава правото на човѣка ? Ако видишъ, че нѣкой човѣкъ се е натоварилъ толкова много, че пъшка подъ тежестьта на товара си, ти имашъ право да отнемешъ часть отъ теглото му, да го облекчишъ. Или ако видишъ, че нѣкой е олекналъ толкова много и губи равновесието си, ти имашъ право да го натоваришъ малко, за да не се вдигне въ въздуха отъ лекота. Следователно, право е на човѣка да отнеме часть отъ товара на онзи, който се е натоварилъ чрезмѣрно, и да нато-вари онзи, който е олекналъ много и губи естественото си равновесие. Накратко казано: човѣкъ има право да отнеме, има право и да даде. На физическия свѣтъ любовьта се изявява, именно, чрезъ даване и взимане. Който не спазва тѣзи прояви и не знае, какъ да постъпва, той не разбира любовьта. Запримѣръ, нѣкой знае, че любовьта и дава, и взима, но не знае, кога какъ да постъпва, поради което взима, дето не трѣбва, и дава, дето не трѣбва. Като види нѣкой натоваренъ, той го товари още, като мисли, че изпълнява закона на любовьта. Другаде вижда, че нѣкой е олекналъ до крайность, и той отива при него да взима, още повече го разтоваря. Човѣкътъ на любовьта знае, кога да товари и кога да разтоваря, т. е. кога да дава и кога да взема. Често между влюбенитѣ се явяватъ дисхармонични отношения, защото не разбиратъ езика на любовьта и не могатъ да си служатъ съ него. Въ първо време влюбенитѣ сѫ весели, разположени, смѣли, мислятъ, че сѫ разрешили всички въпроси. Това се дължи на особеното опияняване, въ което се намиратъ. Като изтрезнѣятъ и видятъ погрѣшкитѣ си, тѣ сѫ недоволни. Кое е по-добро: да бѫдешъ опияненъ и да не виждашъ истината, или да изтрезнѣешъ и да виждашъ истината? Приятно е да пиете гроздовия сокъ, но ако не е ферментиралъ. Щомъ ферментира, той може да ви развесели, но после ще плащате за погрѣшкитѣ, които сте направили. Влюбениятъ е смѣлъ, вади надѣсно-налѣво пушката си да гърми. Важно е, съ какво гърми—съ куршуми или съ сачми. Ако гърми съ куршуми, може да мине за юнакъ; ако гърми съ сачми, отъ които една ще улучи цельта — това не е геройство. Повечето влюбени сѫ герои отъ втората категория, стрелятъ съ сачми. За тѣхъ се казва, че правятъ дупка въ морето. Има духовни хора, които приличатъ на влюбени и си служатъ съ пушка, пълна съ сачми. Тѣ сѫ опиянени, затова обичатъ да предсказватъ на хората, какво ще имъ се случи. Отъ много предсказания, едва едно ще се сбѫдне. Значи, само една отъ сачмитѣ имъ улучва. Това не сѫ истински гадатели. Истинскиятъ гадатель си служи съ куршуми и, като се прицели, веднага улучва. Той не лъже нито себе си, нито окрѫжаващитѣ. Каквото каже, сбѫдва се.

Сега и вие слушате, какво ви се говори, и си казвате: Кого ли ще улучатъ днесъ? Щомъ мислите така, или вие не сте попаднали на добъръ стрелецъ, или сте опиянени, че не можете да разберете, какво ви се говори. Ако приемете, че куршумътъ има отношение къмъ всички, вие сте на правъ пѫть и ще се ползувате отъ думитѣ на говорителя. Не мислете, че се говори за този или за онзи, но приемете, че всичко е за васъ. Иначе, ще из-паднете въ положението на онзи баща, при когото дошли да искатъ дъщеря му за снаха на неговия богатъ съседъ, но той не разбралъ, какво му говорятъ. — Защо не разбралъ? — Защото или сватътъ не знае добре да стреля, или бащата не е попадналъ на фокуса на стрелянето.

Ще приведа този примѣръ. Единъ селянинъ ималъ красива, добра и разумна дъщеря, а съседътъ му, богатъ чифликчия, ималъ младъ, добъръ синъ. Чифликчията искалъ да вземе дъщерята за жена на своя синъ, но не се решавалъ да отиде самъ, затова изпратилъ единъ свой познатъ, да говори отъ негово име. Сватътъ отишълъ при селянина и решилъ да постѫпи малко дипломатически. Той започналъ: Комшо, имашъ нѣколко ниви, но една отъ тѣхъ много ни харесва. Житото и е добро, вкусно, едро, можешъ ли да ни дадешъ тази нива ? — Нивата не мога да ви дамъ, но като я ожънемъ, ще ви дамъ семе, да си посадите идната година. Не се сѣща човѣкътъ, че нивата е дъщеря му. Следъ това сватътъ продължилъ: Много ни харесва градината ви, съседътъ иска да я вземе. Хубави цвѣтя имате, добре е уредена. — И отъ нея можемъ да ви дадемъ семена, каквито желаете, но градината не си продавамъ — казалъ селянинътъ. — Какво излѣзло отъ сватлъка?—Нищо. Селянинътъ не разбиралъ отъ толкова отвлѣчена дипломация, но и сватътъ не билъ добъръ дипломатъ, не улучвалъ въ цельта.

Следователно, пазете се да не изпаднете въ положението на този дипломатъ, да очаквате само на Бога, Той да ви помага. Богъ помага, но вие трѣбва да посѣете семкитѣ, а не да ги държите въ кутии. Богъ благославя онѣзи, които посѣватъ семето. Като го посѣятъ, Той ще изпрати свѣтлина, топлина и влага, да израсте, да върже плодъ и да узрѣе. Тъй щото, отворете сега кутиитѣ си, въ които отъ години събирате семена, и вижте, кои отъ тѣхъ сѫ годни за посѣване, Щомъ разчитате на тѣхъ, посѣйте ги. Въ духовния свѣтъ всѣко семе представя сѫщество, съ което можете да се свържете. Но и това не е достатъчно. Истинска връзка е тази, на която и дветѣ страни могатъ да разчитатъ: семето на васъ, а вие — на него. Следователно, подържайте онѣзи връзки, при които отношенията сѫ правилни: вие да разчитате на приятеля си, но и той да разчита на васъ.

„Да благовествувамъ на смиренитѣ“. Само онзи може да благовествува, който е готовъ да предаде на хората великата истина, която освобождава. — Отъ какво трѣбва да се освободи човѣкъ ? — Отъ всичко, което се е наслоило въ съзнанието му отъ далечното минало. Това става не само съ обикновенитѣ хора, но и съ светии, съ хора, които посветили живота си на служене. Срѣщате нѣкой светъ, благочестивъ човѣкъ, който служи на Бога отъ сърдце, но се оплаква, че преживява изве-стни изкушения. Моли се, пости, работи, но изкушението го дебне отъ една и отъ друга страна —Защо? — То иде отъ съзнанието му, въ което се е наслоило миналото. Много животи сѫ нуждни, за да се изчисти съзнанието на човѣка. — Азъ живѣя чистъ животъ.— Отъ колко време? — Отъ 20-30 години. — Това не е достатъчно. Огънь е нуженъ, за да изгори нечистото. Иде огъньтъ, който ще пречисти съзнанието на обикновения човѣкъ и на праведния. Всѣки трѣбва да бѫде готовъ да издържи на този огънь.

Защо се мѫчи благочестивиятъ човѣкъ? Трѣбва ли да се изкушава той? Съблазъньта и изкушенията неизбѣжно ще дойдатъ за всички хора — праведни и грѣшни, но трѣбва да знаятъ, какъ да се справятъ съ тѣхъ. Ако праведниятъ се изкушава съ нѣкоя млада, красива мома, той трѣбва да я отхвърли отъ ума си като чуждо имане. Чуждото никога не се взима. Не е страшно, че изкушението иде; страшно е, ако му се подадешъ. Какво лошо има въ това, ако посаденото семе даде лошъ плодъ? Това е негово качество. Щомъ плодътъ е лошъ, ще го туришъ настрана, нѣма да го ядешъ. — Ще изгние. — Ти не мисли за това. Все ще се намѣри нѣкой да го изяде, безъ да му причини нѣкаква вреда. Неговиятъ стомахъ понася такива плодове. За праведния, обаче, който се е предалъ въ служене на Бога, изкушението е лошъ плодъ, който ще разстрои стомаха му. Тогава и той ще страда, и окрѫжаващитѣ ще страдатъ.

Има нѣща въ живота, които не си съот- ветствуватъ. Направите ли опитъ да ги съчетаете, вие ще се натъкнете на най-голѣмитѣ нещастия. Невъзможно е светията да живѣе заедно съ една обикновена, свѣтска мома. Първата му работа ще бѫде да я обърне къмъ Бога. Като я види модерно облѣчена, съ украшения, той ще я посъветва да се облѣче скромно, да хвърли украшенията, да се моли по нѣколко часа на день и така ще я направи не-щастна. Тя не може да разбере, защо да свали модернитѣ си дрехи, защо трѣбва да се моли на Бога по три-четири часа. Това положение е непоносимо за нея. Тя не може да издържи на него и, едно отъ дветѣ и предстои: или да бѣга далечъ нѣкѫде, или да приеме тежкото за нея бреме и да стане нещастна. Като знаете това, не изнасилвайте собствената си душа, не я товарете съ нѣща, които тя не може да направи. Не изнасилвайте и душата на своя ближенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да прави това, което душата му желае. Дето сѫществува насилие, тамъ животътъ е нераз- бранъ. Дето е свободата, тамъ е разбирането.

Какъ трѣбва да постѫпи праведниятъ или светията съ красивата мома? Щомъ я види добре облѣчена, съ украшения и съ грижи само за себе си, той трѣбва да я остави свободна. Ще кажете, че тя върти момцитѣ. — Нека ги върти. Воденицата мели жито, докато се върти воденичниятъ камъкъ. Щомъ престане да се върти, житото не се мели вече. Следователно, докато главата се движи и върти на една и на друга страна, човѣкъ мисли. Щомъ главата престане да се върти, мисъльта изчезва.

Пророкътъ казва: „Духътъ на Господа Иеова е върху мене“. Това значи: Любовьта на Господа е върху мене. Дойде ли любовьта въ душата ти, всичко можешъ да направишъ. Преди още да е влѣзла любовьта въ душата, ти започвашъ да вършишъ нѣща, за които не си готовъ. Какъ ще изправишъ живота си безъ любовь ? Или какъ ще изправишъ ближния си безъ любовь ? Любовьта оправя нѣщата. Следователно, не се бъркай въ Божиитѣ работи. Богъ има предъ видъ нуждитѣ на всички сѫщества и ще ги задоволи на времето имъ. Той има предъ видъ всички хора, и когато дойде времето, самъ ще ги оправи. Не си поставяйте задача да оправяте хората. Оставете ги да се проявяватъ такива, каквито Богъ ги е създалъ. Нека всѣки човѣкъ прояви това, което е вложено въ него. Ако искате вие да го изправите, можете да се опитате, но ще знаете, че, както постѫпвате съ другитѣ, така ще постѫпватъ и съ васъ.

Да се върнемъ къмъ правото на любовьта. Ако обичате единъ човѣкъ, имате право да снемете часть отъ товара му, да го облекчите; ако пъкъ е много олекналъ, имате право да турите нѣщо на гърба му, да не губи почва подъ краката си. Мислите ли, че ако постѫпите съ човѣка така, нѣма да ви обича? Той ще ви обича, защото му давате условия да расте. Съ любовьта си вие го посѣвате, както посѣвате семената, заради което единъ день ще се ползувате отъ плодоветѣ му. Плодътъ казва: Изяжъ ме, но семката ми посѣй. Трѣбва ли, като живѣете въ такова изобилие, да бѫдете недоволни? Вие сте недоволни, че динитѣ, които сте посѣли, не сѫ хубави. — Кой е виновенъ за това? Каквото е семето, такъвъ ще бѫде плодътъ. Ако не сте доволни отъ плода, следната година ще посѣете по-добри семена. — Съжалявамъ, че семената били лоши. Това значи: съжалявамъ, че съмъ обичалъ еди-кого си. — Не съжалявайте, че семената, които сте посѣли, били лоши. Съ други думи казано: не съжалявайте, че сте обичали даденъ човѣкъ. Не е лошо, че сте обичали; лошо е, когато продавате семената на любовьта. Семената и не се продаватъ, но се сѣятъ. Ако първата година не дадатъ добри плодове, втората, третата година ще дадатъ добри плодове. Дойде ли нѣкой въ бостана ви, да си хапне отъ вашитѣ дини, ще му кажете: Ако можешъ да ядешъ отъ динитѣ ми, както азъ ямъ, и ако можешъ да направишъ за тѣхъ това, което азъ правя, седни да ядемъ заедно. Ако не можешъ да направишъ това, ти не си за моитѣ дини, иди на другъ бостанъ.

Прилагайте разумно любовьта, та като за-минете за онзи свѣтъ, да съзнаете погрѣшкитѣ си и да разберете, че тамъ нѣмате условия да ги из-правите. Ето защо, докато сте на земята още, оглеждайте се въ хората и се изправяйте. Кра- сивиятъ човѣкъ е огледало, въ което можете да се видите и да се изправите. Силниятъ човѣкъ е друго огледало. Изобщо, всѣка добродетель е огледало, въ което можете да се гледате и изучавате. Най-доброто огледало за човѣка е любовьта. Като люби, той всичко вижда, но мълчи, нищо не говори. Ето защо, като влѣзете въ областьта на любовьта, трѣбва да мълчите. Каквито противоречия и да имате, трѣбва да виждате красивото и доброто, които се криятъ въ тѣхъ. Задъ всѣко страдание и мѫчение се крие едно велико благо. Който не може да намѣри това благо, той не разбира смисъла на страданията. Ако се бѣше отказалъ отъ страданията, Христосъ нѣмаше да бѫде известенъ на свѣта. Той доброволно прие страданията, които Богъ Му даде, за което, именно, всѣкога ще се ползува съ Божието благословение и съ името Синъ Божи. Не само настоящето, но и бѫдещето е на Христа.

Сега и азъ, като изучавамъ живота на хората, виждамъ, че, наистина, страданията носятъ блага. И досега още не съмъ намѣрилъ изключения отъ това правило. Задъ всѣко страдание се крие радость, и задъ всѣка радость — страдание. Страданието пише върху лицето на човѣка. Нѣма човѣкъ на земята, на чието лице страданието да не е написало нѣщо. Когато Богъ слѣзе на земята, между хората, Той всичко ще заличи. Затова казваме, че Богъ примирява човѣка съ противоречията.

„Така Господъ Иеова ще направи, правдата и хвалата да прозябнатъ предъ всичкитѣ народи“. (—11 ст.).

Като говоримъ за любовьта, това не значи, изведнъжъ да станете светии. Човѣкъ постепенно се повдига. Какво означава светията? Какви сѫ качествата му ? Светията освѣтява пѫтя на хората. Той внася животъ и свобода въ човѣшката душа. Кѫщата на светията има три врати, които всѣкога сѫ отворени. Това сѫ вратитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината, презъ които хората влизатъ и излизатъ.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

29. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 12. май, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...