Jump to content

1935_02_17 Пѫть къмъ Любовьта


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Пѫть къмъ любовьта

Размишление

Ще прочета 2. глава отъ Еклисиастъ.

Въ прочетената глава Соломонъ изнася предъ свѣта две огледала: въ едното огледала се оглежда всѣки човѣкъ поотдѣлно, а въ другото — цѣлото човѣчество. Това, което Соломонъ нѣкога е описалъ, днесъ го опитватъ всички хора поотдѣлно, както и цѣлото човѣчество. Значи, днесъ Соломонъ е навсѣкѫде. Съ други думи казано: философията на Соломона и до днесъ още се шири по цѣлия свѣтъ. Въ тази глава Соломонъ описва живота си и страданията, които ималъ като царь. Всѣки човѣкъ минава презъ страдания. Нѣкои хора познаватъ страданията на Соломона, други сѫ кандидати за тѣхъ, а трети едва влизатъ въ живота, готвятъ се да работятъ, да използуватъ условията и благата, които свѣтътъ имъ предлага, и не подозиратъ, какви мѫчнотии, страдания и разочарования ги очакватъ.

„И наслаждавай се съ благо; и ето, и то е суета“. (— 1 ст.), Младиятъ, който едва влиза въ живота, иска да се наслаждава отъ неговитѣ блага, но, като опита наслаждението, казва: И това е суета. Младиятъ войникъ, който не е влизалъ още въ сражение, тръгва за бойното поле накиченъ, добре стегнатъ, препасанъ съ пушка — гордо пристѫпва. Влѣзе ли въ боя, опита ли куршумитѣ, търколи ли се веднъжъ на земята, изгубва вече своята напетость и самоувѣреность. Който не е страдалъ, лесно говори за атаки и за победи; който е страдалъ, повече мълчи и мисли. Войникътъ, който е опиталъ свойствата на куршумитѣ и на гра- натитѣ, като влѣзе въ окопа, свие се и кротува. Младиятъ го пита: Защо си толкова страхливъ ? — Скоро ще разберешъ. И наистина, като чуе свиренето на куршумитѣ и гранатитѣ около себе си, той моментално се сгушва, скрива се въ окопа. Докато не е раняванъ, войникътъ е смѣлъ, въодушевенъ, мисли, че ще направи нѣщо. Щомъ го ранятъ, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. Така казва и стариятъ човѣкъ, който се е вкисналъ вече. Като се огледа надѣсно налѣво и види, че цѣлъ е потъналъ въ рани, казва: Доста вече смѣлость! Сега ще стоя настрана, далечъ отъ куршумитѣ.

„Рекохъ за смѣха: лудость е; и за веселбата: Що ползува тя?“ (—2 ст.).

„И помислихъ въ сърдцето си: Да веселя плътьта си съ вино, когато още сърдцето ми се упражняваше въ мѫдростьта, и да удържа безумието, доде видя, кое е доброто за человѣ- ческитѣ синове, да го правятъ подъ небето презъ всичкитѣ дни на живота си“. (—3 ст.). — Всичко това Соломонъ е преживѣлъ, понеже му било наложено отъ Провидението. Той билъ окултенъ ученикъ, вследствие на което му дали да разреши известни задачи. Нѣкой задачи той разреши правилно, но нѣкой — не можа. Обаче, той остави своитѣ ценни опитности, отъ които човѣчеството може да се ползува и до днесъ. Соломонъ описва и своитѣ страдания и разочарования, презъ които минаватъ и сегашнитѣ хора. Нѣкой хора искатъ да опишатъ страданията си, но така ги преувели- чаватъ, като че ли нѣма по-голѣми отъ тѣхнитѣ страдания. Като погледнете лицата имъ, виждате, че сѫ закрѫглени, пълнички, като месечина. При това, казватъ, че не сѫ видѣли бѣлъ день въ живота си. Тѣ говорятъ съ хиперболи. Не може човѣкъ да е страдалъ много, и на лицето му да нѣма отпечатъкъ. И Соломонъ е страдалъ, но лицето му било закрѫглено, нѣмало печата на страданията. Той ималъ на разположение много пѣвци и пѣвици, но, въпрѣки това, пакъ билъ недоволенъ. Ималъ много жени, но пакъ билъ недоволенъ.

Често се казва, че нѣкой мѫжъ търси же- нитѣ, иска да има много жени. Казватъ още че нѣкоя жена търси мѫжетѣ, иска да има много мѫже около себе си. Който не мисли право,, той се спира върху външната страна на въпроса и започва да гледа съ лошо око на такъвъ мѫжъ и на такава жена. Въ сѫщность, въпросътъ е поставенъ другояче. Многото жени подразбиратъ много желания, а многото мѫже — много мисли. Следователно, жената е отражение на човѣшкитѣ желания, а мѫжътъ — на човѣшкитѣ мисли. Искашъ ли да имашъ много жени, ти си човѣкъ на много желания. Искашъ ли да имашъ много мѫже, ти си човѣкъ на много и разнообразни мисли.

Тъй щото, когато човѣкъ не мисли право, това показва, че не е влѣзълъ въ живота на страданията и не го разбира. Когато влѣзе въ тази область на живота, човѣкъ започва вече да мисли и да чувствува. Щомъ започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непремѣнно ще го посетятъ. — Не може ли безъ страдания? — Може, но не трѣбва да мислишъ и да чувствувашъ. Докато човѣкъ мисли и чувствува, страданията неизбѣжно ще го следватъ. Дето сѫ страданията, тамъ сѫ и радоститѣ, като естествена смѣна на положението. Понѣкога страданията идатъ като резултатъ на кривитѣ възгледи на човѣка. Нѣкой човѣкъ купува овце, говеда, съ цель да се размножатъ, за да се осигури той. Обаче, не излиза така. Купува овце и говеда, но едно следъ друго тѣ умиратъ и, вмѣсто да се осигури, той изгубва и това, което има.

Единъ български овчарь, голѣмъ безвѣр- никъ, често казвалъ на другаритѣ си, че не вѣрва въ Бога и въ Неговата помощь. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувалъ овце, докато ги докаралъ до две хиляди.—Ще видите, казвалъ той на приятелитѣ си, че отъ мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината отъ овцетѣ ми да иматъ малки, за да забогатѣя. Богатството ми е въ ръцетѣ. Така се разговарялъ съ другаритѣ си и небрѣжно стрелялъ въ въздуха, срещу Господа, чието съще-ствуване не признавалъ. Единъ день между овцетѣ му се явила нѣкаква болесть, отъ която всички умрѣли. Силно разгнѣвенъ, той ги нахвърлялъ една по една въ единъ дълбокъ кладенецъ и напусналъ родното си село. Следъ време единъ отъ приятелитѣ му го срещналъ и го запиталъ: Какво постигна съ замѣрването си срещу Бога ? И ние можемъ да попитаме: Какво постигна този смѣлъ българинъ съ отричането на Първата Причина въ живота?

Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото мислятъ като българския овчарь. Щомъ се натъкнатъ на нѣкоя свѣтла мисъль и възвишено чувство, тѣ гръмватъ три пъти срещу тѣхъ, отричатъ ги съ една дума: Глупава работа е това ! Глупава работа е, но овцетѣ имъ една следъ друга измиратъ, т. е. лишаватъ се отъ благото, което носятъ свѣтлитѣ мисли и благородни чувства. Не е лошото тамъ. Човѣкъ може да прави погрѣшки, но трѣбва да ги изправя. По този начинъ той се учи и самовъзпитава. И Соломонъ правѣше погрѣшки, но не могълъ всички да изправи. Той самъ не се ползувалъ отъ своитѣ опитности. Когато се яви въ него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие въ това желание, каза: Съ една жена човѣкъ не може да бъде щастливъ. Съ други думи казано: съ едно желание човѣкъ не може да бъде щастливъ. Затова той си взе още една жена. Неразбралъ себе си, не придобилъ опитность, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя имъ толкова много, че се натъкна на голѣми противоречия, Единъ день той каза: Не мога да се справямъ съ тѣзи жени, не мога да се грижа повече за тѣхъ. Защо трѣбва той да се грижи за тѣхъ ? Всѣка жена ще се грижи за себе си. Да имашъ много желания, това е все едно, да носишъ чувалъ на гърба си, въ който всѣки день прибавяшъ по единъ килограмъ. Докато чувалътъ тежи два, три, петь, десеть килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайвашъ и казвашъ: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нѣмамъ, слуги нѣмамъ — отказвамъ се отъ него. — Кой те заставя да носишъ този тежъкъ чувалъ на гърба си ? — Трѣбва да се живѣе. Ако не е чувалътъ, гладенъ ще умра. Природата е показала на човѣка, че и съ малко може да живѣе. Достатъчно е да носишъ три килограма на гърба си, т. е. въ стомаха си, Имашъ ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно — повече не ти трѣбва. Държишъ ли въ ума си мисъльта, че трѣбва да носишъ на гърба си чувалъ, тежъкъ сто килограма, скоро ще капитулирашъ. Повече отъ три килограма тежесть не носете. Това е най-многото, съ което умътъ и сърдцето могатъ да се натоварятъ. 

Повечето отъ съвременнитѣ хора минаватъ за млади. — Защо ? — Защото не сѫ изучавали силата на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания, да познаватъ тѣхното мощно влияние върху човѣка. Има случаи, когато една мисъль е по-опасна отъ куршумъ. Той ще те засегне нѣкѫде, ще мине и замине презъ тебе, и нѣма да остане следа. Въ душата ти, въ психиката ти, обаче горчивата мисъль или горчивата, дума може да произведе такъвъ ефектъ, че съ години не можешъ да се освободишъ отъ нея. Който не разбира смисъла на горчивитѣ мисли и чувства, постоянно се пита, защо сѫ допуснати въ живота. За да сѫществуватъ и да се допущатъ, все има нѣкакво основание. Защо българитѣ сами развалятъ чешмитѣ си ? Виждате нѣкѫде една хубава чешма, съ красиво корито, направено отъ хубавъ камъкъ. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитамъ, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днесъ единъ наточи брадвата си, утре — другъ, докато най-после коритото се изхаби, и чешмата изгуби красотата си. — Защо става това ? — Защото въ самия човѣкъ има нѣщо необработено. Кой какъ мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нѣщо, какъ се развали хубавата чешма. Чешмата сама не се разваля — хората сѫ я развалили.

Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Всѣки день тѣ точатъ брадвата си върху своя мозъкъ, върху своето сърдце и после се чудятъ, защо нервната имъ система е разстроена, защо кръвообръщението имъ не е правилно. Много естествено. Тѣ сами развалятъ нервната си система, а после се запитватъ, защо другитѣ хора иматъ здрава нервна система. Чувате нѣкой да казва за себе си, че отъ него нищо нѣма да излѣзе. Днесъ си каже така, утре си каже така, докато единъ день се сбѫдне казаното — отъ него нищо не излиза. Отъ една страна желае да излѣзе нѣщо добро отъ него, а отъ друга — самъ си противодействува Желаешъ ли да постигнешъ нѣщо хубаво, дръжъ въ себе си положителна мисъль. Не точи брадвата си на своя мозъкъ и на своето сърдце. — Ама не мога да се въздържамъ! — Това е другъ въпросъ. Защо не можешъ да се въздържашъ ? Значи, стѫпилъ си върху наклонна плоскость, и обущата ти се хлъзгатъ. При това положение, и най голѣмиятъ юнакъ не може да издържи. Обаче, ако и най-слабиятъ стѫпи на равна плоскость, ще издържи, нѣма да се хлъзне. Докато нѣма петь пари въ джоба си, човѣкъ е тихъ и спокоенъ, съ никого не се кара, на никого не се сърди — нѣма отношения съ хората. Щомъ внесе 100—200 хиляди лева въ банката, веднага започва да се интересува отъ хората, отъ банкитѣ. Той иска да знае, какво е положението на банката, да не би по нѣкакъвъ начинъ да фалира. Като имашъ пари, ще влѣзешъ въ отношение съ този — съ онзи, докато единъ день се скарашъ съ тѣхъ. Какво е станало съ тебе ? Подхлъзналъ си се. — Ама безъ пари не може да се живѣе. — Това е другъ въпросъ.

Казвате: Не може ли човѣкъ да има пари и да не се безпокои? — При днешнитѣ условия това е невъзможно. Не може човѣкъ да има красива дъщеря и да не се безпокои за нея. Този момъкъ я погледналъ, онзи я погледналъ, докато нѣкой я задигне. При това, не е безразлично на бащата, какви момци поглеждатъ къмъ дъщеря му. Ако момъкътъ е угледенъ, красивъ, както и да е; ако е нѣкой простакъ, глупавъ, бащата непремѣнно ще се безпокои и нѣма да бѫде доволенъ. Питамъ: Какъ може да бѫде спокоенъ мѫжътъ, чиято жена е млада и красива? Този мѫжъ я погледналъ, онзи я погледналъ, трети пъкъ се докосналъ до дрехата и. Мѫжътъ и веднага изважда револверъ, иска обяснение, какъ смѣе той да се докосва до дрехата на жена му. Нѣкой взелъ отъ нѣкого сто-двеста лева на заемъ и не му ги върналъ. Какъ си позво- лилъ този човѣкъ да го ощети! Какъвъ животъ можете да очаквате при такова разбиране на хората ? Въ това отношение Соломонъ бѣше по-мѫдъръ отъ много хора, които днесъ минаватъ за умни. Той никога не извади револвера си, да убива, но си постави задача, да наблюдава хората, какъ живѣятъ. Той си изработилъ особена философия и казвалъ: Ако нѣкой се опита да се докосне до жена ми, ще взема втора; ако и нея докосне, ще взема трета. Така той ималъ 300 жени и 600 наложници. По този начинъ той искалъ да се освободи отъ ревностьта. Като забелязвалъ, че ревнува една жена, той взималъ втора; ако и нея ревнува, взималъ трета. Но и при това положение не могълъ да се справи съ ревностьта. Единъ день той срещналъ една млада, красива мома, въ която се влюбилъ, но тя го пренебрегнала. Той не могълъ да понесе този отказъ, вследствие на което изпадналъ въ голѣмо противоречие и казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Съ отказването и животътъ му се обезсмислилъ. Всичкиятъ трудъ, който положилъ за царството си, всичко, което до това време направилъ, се обезсмислило. Той разбралъ, че, освенъ любовьта, нищо друго нѣма смисълъ.

Съвременнитѣ хора страдатъ и се питатъ, защо идатъ страданията. — Много естествено, отказано имъ е нѣщо. Виждате, че нѣкой се вкисналъ, неразположенъ е. — Защо ? — Нѣкой мѫжъ или жена отказала да му даде нѣщо. Помнете: Любовьта съ праздни работи не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Като види, че нѣкой страда, тя духне около него и си заминава. Съ едно духане тя разгонва скръбьта. Като срещне нѣкой гладенъ човѣкъ, тя му оставя единъ хлѣбъ и си заминава. Гладниятъ взима хлѣба и казва: Добре, че ми остави хлѣбъ, да задоволя глада си, но защо не остана при мене, да ми каже нѣщо? Любовьта нѣма свободно време. За единъ хлѣбъ, който струва петь лева, тя нѣма време да се спира, да му разправя, че го обича, че се грижи за него и т. н. Въ дадения случай гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ. Щомъ задоволи глада си, тогава може да става въпросъ за разговоръ, но това е второстепенна работа. Любовьта ще го срещне другъ пѫть, когато нѣма нужда отъ хлѣбъ и ще се спре при него, да му говори за други работи. — Ама защо никой човѣкъ не ми казва, че ме обича ? — Да ти разправя човѣкъ, колко те обича, това сѫ залъгвания. Любовьта не си служи съ залъгвания. Залъгвашъ човѣка, когато искашъ да вземешъ нѣщо отъ него или да го използувашъ. Не прави ли човѣкъ сѫщото и съ коня си? Когато иска да се качи на коня си, той го изважда отъ обора и започва да го тупа по гърба, да му казва, че го харесва. Щомъ тури седлото и се качи на коня, той го удря съ шпоритѣ си и тръгва на пѫть. Като се върне отъ работа, конникътъ слиза отъ коня си, дава му малко храна и пакъ го затваря въ обора. Съ това любовьта му къмъ коня се свършва. Желаете ли и вие такава любовь?

Всички хора търсятъ любовьта, но не сѫ доволни, ако имъ се даде любовь, каквато кон-никътъ дава на своя конь. — Защо не сте доволни отъ такава любовь? — Защото била свързана съ мѫчения. Тогава, за да не се мѫчи, коньтъ трѣбва да бѫде слабъ, изнемощѣлъ, да лежи по цѣли дни въ обора. Но коньтъ не желае това. Той предпочита да носи господаря си, но да бѫде здравъ, силенъ, угоенъ. Щомъ е здравъ, конникътъ го възсѣда и му казва: Хайде, ще вървишъ съ мене въ широкия свѣтъ, да опитваме благата на живота. Азъ ще ямъ хубави храни, а на тебе ще давамъ зобъ. Ще кажете, че положението на коня е тежко. Когато господарьтъ го гледа добре, не е тежко положението му. — Какво представя коньтъ? — Вашето тѣло. Вие впрѣгате тѣлото си на работа и се радвате, когато сте здрави, силни, можете да свършите нѣщо полезно. Умътъ е конникътъ, който се справя съ своя конь. Има ли нѣщо лошо въ това ? Радвайте се, че имате умъ, който управлява тѣлото и се грижи за него. Всѣки день умътъ възсѣда тѣлото, кара го да работи и, следъ като свърши опредѣлената работа за деня, дава му храна, го оставя да си почине.

Това сѫ образи, които иматъ отношение къмъ самия животъ. Вие трѣбва да разбирате тѣзи образи правилно, да се ползувате отъ тѣхъ, както Соломонъ се ползувалъ отъ своитѣ опитности. Отъ преживяванията си на физическия свѣтъ той вади заключения за духовния и вижда, че земниятъ животъ е времененъ и преходенъ. Всѣки човѣкъ минава презъ опитноститѣ на Соломона, т. е. презъ страданията и радоститѣ. Каквото и да прави, той не може да ги избѣгне. Като минава презъ страдания и радости, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Скърбитѣ продължаватъ живота. Тъй щото, безъ страдания човѣшкиятъ животъ щѣше да бѫде по- тежъкъ и по-кѫсъ, отколкото е въ действи- телность. Значи, страданията сѫ спасителенъ пѫть за човѣка. Безъ тѣхъ той щѣше да се намира на такъвъ опасенъ пѫть, какъвто не може да си представи. Дойдете ли до страданията, не ги избѣгвайте, но кажете, както българинътъ казва: „Ела зло, че безъ тебе по зло“. Страданията сѫ за предпочитане  предъ мѫчнотиитѣ и нещастията. Тѣ носятъ нечувани блага за човѣка. Ако Христосъ не пострада, и Той и човѣчеството щѣха да се лишатъ отъ благата на живота. Даже голѣмото страдание е за пред-почитане предъ малкото мѫчение. Страданието е пѫть, който води човѣка къмъ спасение. Мѫчнотията, обаче, се подчинява на други закони. Мѫчението води човѣка къмъ безизходенъ пѫть, а страданието — къмъ спасение. Следователно, попаднете ли въ безизходния пѫть на мѫчението, молете се да дойде страданието, да ви избави отъ този пѫть. Какъ ще гледате тогава на страданието? Като на благо, което освобождава човѣка. Ще кажете, че страданията ви сѫ голѣми. Радвайте се и на голѣмитѣ, и на малкитѣ страдания. На всѣки човѣкъ се даватъ страдания, споредъ степеньта на неговото развитие. Колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка и може да ги издържа, толкова и умътъ му е по-добре развитъ. Страданието показва степеньта на човѣшката интелигентности. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по-интелигентенъ е той. Значи, между интелигентностьта и страданието има известно съотношение. Страданието се явява като признакъ на човѣшката интелигентности То се увеличава порпорционално съ интелигентностьта, т. е. съ развиването на човѣшкия умъ. Днесъ човѣчеството страда повече, отколкото въ миналото, защото е по-развято въ умствено отношение. Колкото повече се развива човѣчеството, толкова повече се увеличаватъ страданията му.

Въ една отъ главитѣ на Откровението се говори за небеснитѣ жители, които били облѣ- чени съ бѣли дрехи. — Защо сѫ облѣчени съ бѣли дрехи ? — Защото сѫ минали презъ страдания. Значи, скърбитѣ и страданията избѣлватъ човѣка, т. е. обличатъ го въ бѣли дрехи. Като минава презъ страдания, човѣкъ развива ума си и започва да разбира смисъла на живота. Каквото и да правите, никой не може да избѣгне страданията. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Пѫтьтъ на страданията е неизбѣженъ; всѣки самъ трѣбва да го извърви и то пешъ, безъ никакви превозни срѣдства. И да ви помогне нѣкой, пакъ на васъ предстои минаването на този пѫть. Както и да ви се помогне, никой не може да влѣзе въ дълбочината на страданията ви. Затова, именно, нѣкой се оплаква, че хората не влизатъ въ положението му. Защо ще влѣзатъ, да се удавятъ ли? Достатъчно е, ако нѣкой ви подаде рѫката си, но да изисквате, заедно съ васъ да влѣзе въ дълбочинитѣ на морето, това не е право. Или пъкъ, какъ можете да изисквате съчувствие отъ човѣкъ, който спи? Той е заспалъ дълбоко, за никого и за нищо не мисли. Тъй щото, благодарете и за най-малката помощь, която хората ви даватъ. Благодарете и за страданията, които ви сѫ дадени, понеже тѣ носятъ известни блага за душата ви.

Помнете: нѣма живо сѫщество на земята, което да не страда повече или по-малко. На всѣки човѣкъ сѫ дадени толкова страдания, колкото може да понесе. Великитѣ хора носятъ велики страдания. Ще кажете, че Христосъ бѣше великъ, носѣше голѣми страдания, но по едно време не можа да ги издържи и хвърли кръста си на земята. — Кога бащата хвърля кръста отъ гърба си ? — Когато иска да даде добъръ урокъ на децата си. Докато още малки и несъзнателни, той ги носи на гърба си. Когато пораснатъ, тѣ започватъ да мислятъ свободно, но ядатъ и пиятъ и продължаватъ да седятъ на гърба на баща си. Последниятъ спира срѣдъ пѫтя и захвърля кръста настрана. Слабъ ли е бащата? Не е слабъ, но той иска да имъ покаже, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ. Отъ този урокъ разумнитѣ деца веднага се стрѣскатъ, съзнанието имъ се пробужда, и тѣ тръгватъ въ правия пѫть. Неразумнитѣ деца, обаче, заспиватъ по-дълбоко, отколкото по-рано, и оста- ватъ на срѣдата на пѫтя. Тѣ не сѫ готови за съзнателенъ животъ, но и бащата не е длъженъ да ги носи цѣлъ животъ на гърба си. И Христосъ, Който се пожертвува отъ любовь за човѣчеството, не е длъженъ да носи на гърба си неразумнитѣ хора, които мислятъ само за ядене и пиене. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой; който не иска да страда и постоянно се оплаква отъ страданията си, той е страхливецъ. Защо трѣбва да се оплаква човѣкъ отъ страданията си? Който страда, човѣкъ става. Безъ страдания нѣма развитие. Страданието е пѫть за освобождаване, за спасение. Този пѫть е опредѣленъ само за човѣка, а не и за животнитѣ. Обаче, като живѣятъ между хората, понѣкога и животнитѣ страдатъ заедно съ тѣхъ.

Едно се иска отъ васъ: да не преувеличавате страданията си, да мислите, че съдбата ви е непоносима, че Провидението е по-жестоко къмъ васъ, отколкото къмъ другитѣ. Това е криво заключение. Ще каже нѣкой, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Това не е вѣрно. Не се самозаблуждавайте. Като живѣе, човѣкъ минава презъ различни състояния, презъ радости и страдания. Следователно, колкото по-голѣми страдания минава човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ радоститѣ му; колкото по-малки сѫ страданията му, толкова по-малки сѫ и радоститѣ. И обратно: голѣмитѣ радости се смѣнятъ съ голѣми страдания, а малкитѣ радости — съ малки страдания. Когато нѣкой казва, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, това се дължи на факта, че по естество, човѣкъ помни повече злинитѣ, отколкото добринитѣ. Запримѣръ, ако нѣкой приятели ви направи сто добрини и едно зло вие забравяте стотѣ добрини, а помните пакостьта, която ви причинилъ само единъ пѫть. Защо не приемете, че пакостьта е случайностъ? Колкото и да е добъръ човѣкъ, все ще се случи поне единъ пѫтъ да причини зло или пакость на нѣкого.

Единъ младъ господарь се разгнѣвилъ на слугата си и въ гнѣва си го замѣрилъ съ камъкъ. Обаче, слугата билъ далечъ отъ него, и той не могълъ да го улучи. Вмѣсто слугата си, той ударилъ жена си, която била скрита въ двора нѣкѫде, между дърветата. Значи, безъ да иска, той ударилъ жена си съ камъкъ. Това се случва често въ живота на хората — вмѣсто неприятеля си да ударишъ приятеля си; понѣкога камъкътъ, съ който замѣрвате неприятеля си, пада върху васъ. Като не успѣва въ живота си, човѣкъ се разочарова, минава презъ опитноститѣ на Соломона и казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“.

Соломонъ казва: „Понеже Богъ дава на угодния предъ него человѣкъ мѫдрости и знание, и радость, а на грѣшния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния предъ Бога. И то е суета и угнетение на Духа“. (—26 ст.) Значи, Соломонъ мисли, че Богъ дава на мѫдрия възможность да придобива знание, мѫдрости и радости, а на грѣшния , опредѣля да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Споредъ Соломона излиза, че това, което се случва на мѫдрия, случва се и на без-умния. Това е повърхностно разбиране. Не е вѣрно, че въ живота на мѫдрия и на безумния се случватъ едни и сѫщи нѣща.

Ще ви предамъ накратко една приказка, въ която се говори за слизането на Бога на земята, между хората. Богъ често слушалъ да се говори за живота на хората и решилъ самъ да слѣзе на земята, да види, какво правятъ тѣ. За тази цель Той взелъ съ себе си единъ младъ момъкъ да го придружава. Като вървѣли известно време, тѣ стигнали до едно пасбище, дето пасли говеда. Богъ ожаднѣлъ и помолилъ говедаря, да покаже, кѫде има изворъ, да пие вода. Говедарътъ свирѣлъ съ кавала си и, вмѣсто отговоръ, посочилъ съ крака си направлението, дето се намиралъ изворътъ. Мо- мъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, какъвъ мързеливъ говедарь не пожела да се мръдне отъ мѣстото си, но съ крака си ни посочи мѣстото на извора. Като задоволили жаждата си, тѣ продължили пѫтя си нагоре и навлѣзли въ една гора. Тукъ тѣ срещнали една млада, красива мома, която носѣла на гърба си вързопъ дръвчета. — Виждашъ ли тази мома ? — казалъ Господъ на момъка, решилъ съмъ да я дамъ на говедаря. — Възможно ли е това нѣщо? — запиталъ очудено момъкътъ. Следъ това двамата пѫтника влѣзли въ едно село. На края на селото тѣ потропали на вратата на една кѫща, отъ която излѣзълъ единъ сърдитъ, недоволенъ селянинъ и извикалъ: Нѣмаме мѣсто за пѫтници. Тѣ потропали на съседната кѫща. Веднага насреща имъ се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила въ стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила млѣко и ги угостила. Пѫтницитѣ пренощували въ дома на вдовицата и на сутриньта продължили пѫтя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видѣли единъ вълкъ. Господъ казалъ на момъка: Ще изпратя този вълкъ да изяде кравата на вдовицата. — Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорилъ мо- мъкътъ. По-нататъкъ тѣ намѣрили едно гърне, пълно съ златни монети. — Ще дамъ гърнето на богатия и сърдитъ домакинъ, който не ни прие въ дома си. — Защо ? Това сѫ неразбрани нѣща. Най-после Богъ завелъ момъка въ една долина и го накаралъ да пие отъ водата, която текла тамъ. Момъкътъ се навелъ и започналъ да пие, но веднага се отдръпналъ съ отвращение. — Какво има, защо се отдалечавашъ отъ водата ? — Горчива е, не може да се пие. Жаденъ съмъ, но не мога да пия тази вода. — Навсѣкѫде ли е такава ? — Да, въ долината водата е навсѣкѫде горчива. — Моля ти се, заведи ме нѣкѫде, дето водата е сладка и приятна за пиене. Богъ го завелъ на едно специално мѣсто, дето живѣели само добри и благородни хора. Тѣ могли сами да трансформиратъ водата, за да не я пиятъ горчива. — Кое е това мѣсто ? — запиталъ момъ- кътъ. — Раятъ. Следователно, мѣстото на долината, дето водата е горчива, е адътъ на земята. Мѣстото пъкъ, чрезъ което се проявява Божията Любовь и Разумность, е раятъ — високото мѣсто въ свѣта. Най-после Богъ добавилъ: Лошото мѣсто, т. е. ада, съ своитѣ богатства, оставямъ на разположение на богатия домакинъ, който не ни прие въ дома си. Хубавото мѣсто, т. е. рая, давамъ на бедната вдовица, да подобри живота си.

И тъй, правилното разрешаване на въпро- ситѣ се заключава въ разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията въ живота. Не е лесно човѣкъ да разбере страданията. Това не става изведнъжъ. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъжъ. Ако искате преждевременно да разберете нѣщата, ще изпаднете въ заблуждения, отъ които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свѣта: свѣтътъ на добритѣ и свѣтътъ на лошитѣ същества. Добритѣ същества ще ви внушаватъ добри мисли, лошитѣ същества — лоши мисли, и вие ще се движите между контрастни състояния. Нѣкога ще мислите, че отъ васъ може да излѣзе много нѣщо, че всичко можете да направите. Нѣкога ще мислите, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. И едното не е вѣрно, и другото не е вѣрно. Вѣрно е, че като работите, отъ васъ може да излѣзе нѣщо. Оставете съществата въ васъ сами да се борятъ, докато се споразумѣятъ, безъ да взимате страната на еднитѣ или на другитѣ.

И тъй, единствениятъ пѫть за влизане на човѣка въ свѣта на любовьта е пѫтьтъ на стра-данието. Първата половина отъ пѫтя, който посветениятъ трѣбва да извърви, е страданието; втората половина на пѫтя е любовьта. Докато дойде до втората половина на пѫтя си, само отъ време на време, посветениятъ ще вижда единъ малъкъ проблѣсъкъ на пѫтя си, който ще раздира тъмнината, която неизбѣжно трѣбва да мине. Този проблѣсъкъ се дължи на лѫчитѣ на любовьта. Свѣтлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човѣка да се стреми и да се надѣва. Той очаква деня, когато любовьта ще се прояви въ своята пълнота. Тогава само ще разбере, какво нѣщо е животътъ на любовьта. Влѣзе ли въ този животъ, всички противоречия ще изчезнатъ отъ пѫтя му. Но, докато дойде до любовьта, противоречията неизбѣжно ще го следватъ, и той постоянно ще се пита, защо това става така, а не иначе. Докато е на земята, човѣкъ постоянно се пита, защо на мене даватъ по-малко хлѣбъ, по-малко вода, а на други даватъ повече. Ако влѣзе въ водата, той не може да пита, защо на мене даватъ по-малко вода, а на други — повече. Рибитѣ, малки или голѣми, иматъ еднакво количество вода на разположение. Тамъ не става споръ за водата. Ако влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ не може да спори, защо на него даватъ по-малко хлѣбъ, а на други — повече. Тамъ храната е друга. Сле-дователно, който иска да избѣгне противоречията на земята, трѣбва да я напусне. Докато е на земята, ще не ще, трѣбва да се примири съ мисъльта, че ще минава презъ противоречия.

Следователно, стремете се къмъ пѫтя на любовьта, дето противоречия не сѫществуватъ. Както рибитѣ не се борятъ за водата, така и душитѣ, които живѣятъ въ свѣта на любовьта, не се натъкватъ на противоречия. Докато е вънъ отъ любовьта, човѣкъ неизбѣжно ще следва пѫтя на закона, който включва противоречията, мѫчнотиитѣ и страданията. — Какъ може човѣкъ да се освободи отъ законитѣ на физическия свѣтъ? — Като приеме закона на любовьта и го изпълни. Нѣкой мислятъ, че сѫ влѣзли въ любовьта. Питамъ: страдашъ ли ? — Страдамъ. — Щомъ страдашъ, ти не си влѣзълъ още въ пѫтя на любовьта. Може да чувствувашъ любовьта, но още не си свързанъ съ нея. Човѣкъ може отъ време на време да се качва въ онзи свѣтъ, да зърне, какво става тамъ, и пакъ да слѣзе, но съзнанието му не е готово още да приложи любовьта. Нѣкой говори за любовьта, а сѫщевременно се безпокои. — Защо ? — Защото е извънъ нея. — Ама ще умра! — Щомъ си вънъ отъ любовьта, непремѣнно ще умрешъ. Ако си въ любовьта, нѣма да умрешъ. Любовьта изключва смъртьта отъ своитѣ предѣли. — Самъ съмъ въ живота си. — Щомъ си самъ, ти си въ пѫтя на страданието. Радвай се, че си дошълъ до страданието, защото отиваш вече къмъ любовта. Любовта пресича пжтя на страданието: ту влиза, ту излиза отъ него, като образува крива линия. Използувайте най-малкитѣ проблѣсъци на любовьта, за да си обясните противоречията. Ще кажете, че на млади години сте имали любовь, а сега сте я изгубили. Това е невъзможно. Любовьта не се губи. Това, което наричате любовь, не е истинска любовь. Това сѫ чувствувания, настроения, разположения, но не и любовь. Любещиятъ и на младини, и на старини има любовь.

Единъ старъ дѣдо вървѣлъ по пѫтя и предъ него се изпрѣчилъ единъ голѣмъ трапъ. Засилилъ се да го прескочи и падналъ въ трапа. Като мислѣлъ, че нѣкой го е видѣлъ, той казалъ гласно: Какви трапове прескачахъ на младини! Но сега, изгубихъ силитѣ си. Като се огледалъ натукъ-натамъ и разбралъ, че никой не го видѣлъ, че нѣма човѣкъ около него, казалъ си: Какъвто бѣхъ на младини, такъвъ съмъ и на старини.

Ние пъкъ казваме и гласно, и въ себе си: Какъвто е човѣкъ на младини, такъвъ е и на старини. Ако на младини е билъ разуменъ, и на старини трѣбва да бѫде разуменъ. Ако на младини ималъ любовь, и на старини трѣбва да има. Положителното остава положително, и отрицателното — отрицателно. Невъзможно е положителното да се превърне въ отрицателно, а отрицателното — въ положително. Добриятъ човѣкъ е всѣкога добъръ, а лошиятъ — всѣкога е лошъ. Съ други думи казано: въ човѣка сѫ вложени известни възможности, които чакатъ времето да се проявятъ. Трѣбва да цъкнете една клечка кибритъ, за да се запали огъньтъ, който носите въ себе си. Възможноститѣ се криятъ въ дървата, а не въ кибрита. Значи, и на младини, и на старини човѣкъ е единъ и сѫщъ, но чакалъ е времето си, да прояви своитѣ възможности. На старини всички дървета, които сѫ вложени въ човѣка, ще се запалятъ, и той ще се прояви. Това не значи, че, като е вече старъ, той се е измѣнилъ. Стариятъ има възможности да прояви всичко, което носи въ себе си отъ младини, но въ никой случай не може да прояви това, което не е вложено въ него. Това, което е вложено въ душата на човѣка, рано или късно, трѣбва да се прояви. Колкото по-дълго време живѣе на земята, той все повече ще се проявява, но нищо ново нѣма да прояви, т. е. той не може да прояви нищо повече отъ това, което носи въ себе си. Всѣки ще се убеди въ тѣзи думи. Като знаете това, обработвайте дарбитѣ и способноститѣ, които сѫ вложени въ васъ, и не очаквайте да дойде нѣщо ново въ живота ви.

Работете върху себе си и помнете, че човѣкъ не може да се развива и проявява безъ участието на Божията благодать и Неговата свѣтлина и топлина. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ любовьта, която носи условия за развиване на човѣшкитѣ дарби и способности. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си“. Безъ Божия Духъ нѣма напредъкъ, нѣма развитие. — Какъ ще се изяви Божиятъ Духъ ? — Чрезъ хората. Следователно, не мислете, че човѣкъ самъ може да постигне всичко. Хората идатъ въ негова помощь, да развие и прояви добродетелитѣ си. Хората сѫ условия, чрезъ които се проявяватъ Божествената свѣтлина и топлина. Затова, именно, никога не пренебрегвайте не само хората, вашитѣ ближни, но и най-малкитѣ сѫщества около васъ. Не мислете, че нѣмате нужда отъ тѣхъ. Всичко, което Богъ е създалъ и на което обръща внимание, и вие трѣбва да го зачитате. Видите ли едно дърво, не го отминавайте, не мислете, че стоите по-високо отъ него. Ако му обърнете внимание, тогава само стоите по-високо отъ него. Всѣка мисъль, всѣко чувство, колкото и да сѫ малки, които се проявяватъ чрезъ васъ, или чрезъ ближнитѣ ви, трѣбва да се зачитатъ. Въ тѣхъ се крие нѣщо Божествено. Само по този начинъ ще дойдете до новото разбиране на страданията и на радоститѣ, каквото ималъ апостолъ Павелъ, който казва: „Ще се похваля съ страданията си“.

Сега и на васъ желая, да се похвалите съ страданията си, както се похвалилъ апостолъ Павелъ. Досега, колкото хора съмъ срѣщалъ, всички искатъ да се освободятъ отъ страданията. На мнозина, които се оплакватъ отъ страданията, съмъ казвалъ, че тѣ още не сѫ страдали, едва започватъ да страдатъ. Тѣ хванали само едното краче на страданието, а то има много крачета. Тѣ мислятъ, че животътъ имъ е пъленъ съ страдания. Досега азъ не съмъ си позволилъ да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Щомъ за себе си не съмъ се молилъ, и за васъ нѣма да се моля. — Защо ? — Не искамъ да ви лиша отъ благото, което страданието носи въ себе си. Благодарете за страданията, които разумниятъ свѣтъ ви дава, но сами никога не си създавайте излишни и ненуждни страдания. Човѣкъ се изпитва чрезъ страданията. Тѣ сѫ пробниятъ камъкъ за изпитване силата и характера на човѣка. Който издържа на страданията, той е силенъ човѣкъ. Не може ли да издържа, той е слабъ, безхарактеренъ човѣкъ. Христосъ казва: „Който не вдигне кръста си и ме последва, не е достоенъ за мене“. Кръстътъ подразбира страданията. Следователно, който не понесе страданията си и не тръгне следъ мене, той не може да наследи вѣчния животъ.

Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоилъ съ страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трѣбва да минете презъ страданията, като пѫть къмъ Любовьта. Другъ пѫть къмъ Любовьта, освенъ страданията, не сѫществува. Влѣзете ли въ областьта на страданията, трѣбва да вървите докрай. Дойдете ли последната крачка, предъ васъ се разкрива хоризонта на Любовьта, и вие влизате въ новия животъ, като граждани на новото царство — царството на Любовьта.

Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Един-ния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

17. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 17. февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...