Jump to content

1934_12_02 Доброто име


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Доброто име.

Ще прочета 22. глава отъ Притчитѣ.

За да разбира Словото, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разположение къмъ него. Какво разбирате подъ думитѣ „вѫтрешно разположение“? Вѫтрешното разположение подразбира разположение на духа. Въ разбирането има толкова елементи, колкото и въ тоноветѣ. Запримѣръ, ако изпѣете единъ и сѫщъ тонъ съ различни букви — а, е, и, о, у, ще имате различни резултати.

Въ първия стихъ на прочетената глава се казва: „По-предпочитаемо е добро име, нежели голѣмо богатство; и добра благодатъ, нежели сребро и злато“. Защо доброто име е за предпочитане предъ голѣмото богатство? Защото принадлежи къмъ единъ възвишенъ свѣтъ. Богатството принадлежи къмъ материалния свѣтъ. При това, всѣки богатъ не е придобилъ богатството си самъ. Той може да е получилъ голѣмо наследство отъ баща си, или отъ чича си, безъ да го е изработилъ самъ. Богатството не е всѣкога лична придобивка, когато доброто име е всѣкога лична придобивка. Всѣки самъ трѣбва да си изработи добро име. То не се придобива по наследство. Никой не може да се ползува съ добро име, ако самъ не го е изработилъ или заслужилъ. Кой го има добро име, той е силенъ човѣкъ, той никога не се обезсърдчава, нито се обезвѣрява. Той обича живота и разумно го използува. Казано е въ Писанието, че всѣки човѣкъ ще има такова име, което само той ще знае и на което всѣкога може да разчита. Днесъ всѣки човѣкъ носи нѣкакво име, но то е неговъ псевдонимъ, а не истинското му име. Той не може да разчита на своя псевдонимъ. Тъй щото, когато се говори за доброто име, ние разбираме име, което е подобно на кибритената клечка. Щомъ драснемъ кибритената клечка, тя веднага се запалва и свѣтва. Следователно, изговорите ли доброто име, пѫтьтъ ви веднага се освѣтява.

Защо е дошълъ човѣкъ на земята? Да спечели добро име. Днесъ всички хора иматъ по едно име, но скоро го изгубватъ. Силата и властьта на това име е подобна на високото положение, което човѣкъ заема на земята. Срѣщате единъ човѣкъ, на когото всички се кланятъ, всички го обичатъ и уважаватъ. Защо? Защото е министъръ председатель. Каквото каже, каквото подпише, всичко става. Следъ три-четири години отниматъ властьта му и, каквото каже, каквото подпише, нищо не става. Защо? Изгубилъ е силата на своето име. Днесъ всички хора сѫ министри председатели само за известно време. Щомъ изгубятъ поста си, заедно съ това губятъ и властьта си. Кой отнима властьта имъ? Смъртьта. Щомъ дойде смъртьта, отъ човѣка нищо не остава. Той се превръща въ обикновенъ гражданинъ.

И тъй, дойдете ли до доброто име вие трѣбва да вѣрвате въ неговата сила, както вѣрвате въ Бога. Доколко вѣрвате въ Бога, ще познаете въ време на мѫчнотии. Ако въ време на мѫчнотии човѣкъ не може да издържа, вѣрата му е слаба. Малко хора иматъ силна вѣра. Тѣ се респектиратъ едни други не съ вѣра, но съ физическа сила, както правятъ животнитѣ. Когато по силно животно погледне къмъ по-слабо, последното свива опашка и отминава далечъ отъ него. Защо? Респектира се отъ силата му. Не правятъ ли сѫщото и хората? Срѣщате единъ гордъ, силенъ човѣкъ, навсѣкѫде ходи съ дигната нагоре глава, и току рѣже съ езика си. Смѣлъ и решителенъ е този човѣкъ, защото се намира при благоприятни условия на живота. Изгуби ли благоприятнитѣ условия, той навежда глава, спуща рѫце надолу и поглежда страхливо хората. Като го питатъ нѣщо, той казва: Оставете ме свободенъ, не съмъ разположенъ духомъ. Мѫ- чи се този човѣкъ. Всички хора се мѫчатъ и ще се мѫчатъ, докато изработятъ доброто си име и разбератъ неговото значение. Да изработи човѣкъ добро име, това е мѫчна задача. Разреши ли задачата си, колкото мѫчна да е била, тя става лесна. Следъ нея, обаче, иде нова задача, пакъ мѫчна. Колкото по горе се качва човѣкъ, толкова по мѫчни задачи му се даватъ.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ блага, но искатъ да ги получатъ по лесенъ начинъ, безъ мѫчнотии и страдания. Това е невъзможно. Ако годината е суха, и житото не може да се развива добре, земедѣлецътъ се моли за дъждъ. Завали ли дъждъ, житото се радва, но улицитѣ се калятъ. Ако сѫщиятъ земедѣлецъ излѣзе вънъ, въ кальта, съ нови, скѫпи обуща, непременно ще ги окаля. Трѣбва ли той да се моли, да дойде суша, да не се каля? Ако иска житото да вирѣе добре, той трѣбва да пожертвува обущата си. Иска ли да запази обущата си, житото ще пострада. Кое отъ дветѣ е за предпочитане: житото ли да се запази, или обущата? За предпочитане е житото да израсте, да цъвне, плодъ да даде, защото много хора ще се хранятъ съ него. Нѣкой религиозни искатъ да станатъ светии, безъ да се калятъ. Това е невъзможно. Искашъ ли да станешъ светия, непременно ще се накаляшъ. За да стане чистъ и светъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Нѣкой иска да се качи на високъ планински връхъ, но не желае да се измѫчва. Стигне донѣкѫде, умори се и казва: Хайде, ще се върна. Като си почина, пакъ ще се опитамъ. Рече отново да се качи, стигне до едно мѣсто, пакъ се върне. Той постоянно се качва и слиза, но върхътъ все далечъ остава. Като види, че нѣма сила и постоянство да го достигне, той си казва: Да има единъ аеропланъ, да се кача на него и така да стигна върха. И съ аеропланъ е добре да се качишъ, но славата ще бѫде на аероплана, а не твоя. Иска ли да придобие знание, сила, богатство, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, да прилага това, което знае.

Кой човѣкъ е ученъ? Ученъ човѣкъ е този, който е придобилъ знанията си съ усилия, съ вѣра съ и постоянство. Той не е придобилъ нѣщата даромъ. Думата „даромъ“ подразбира само даденитѣ условия. Всичко останало човѣкъ придобива самъ, съ трудъ, усилия и работа. „По-предпочитаемо е добро име, нежели голѣмо богатство“. Само вѫтрешно силниятъ човѣкъ има добро име. Казваме за нѣкого, че е именитъ. Значи, именитъ е този, който има добро име, който има имане. Въ обикновения животъ богатиятъ човѣкъ считатъ човѣкъ съ добро име, а сиромахътъ —човѣкъ съ лошо име. Много естествено! Като се намѣри въ голѣми мѫчнотии и затруднения, сиромахътъ тръгва да иска пари оттукъ-оттамъ, докато задлъжнѣе толкова много, че не може да изплати дълговетѣ си, съ което опетнява своето име. Богатиятъ не може да опетни лесно името си, защото, отдето вземе пари, скоро ги връща. Да плаща нѣкой дълговетѣ си, това не значи, че е човѣкъ съ добро име. Важно е, какъ плаща. Нѣкой плаща редовно и навреме задълженията си, защото стражарьтъ седи срещу него. Въ това отношение сиромахътъ, който не плаща, има по-добро име отъ богатия. Той казва: Нѣмамъ пари, не искамъ да плащамъ и нищо повече. Въ желанието си да се освободи отъ сиромашията, отъ ограничителнитѣ условия на живота, той се отказва да плаща, да търси пари оттукъ-оттамъ. Той не иска даже да мисли за дълговетѣ си, иска да се представи за силенъ човѣкъ. Силенъ е, докато не е опиталъ тоягата върху гърба си. Усѣти ли, че тоягата се слага върху гърба му, веднага отстѫпва.

Въ време на турското робство, българитѣ, ограничени отъ турското управление, правили опити да се освободятъ отъ него, но въ края на краищата пакъ отстѫпвали. Когато турски чиновници ходѣли по домоветѣ да събиратъ данъци, българитѣ казвали: Нѣма да плащаме! Оттукъ-оттамъ нѣкой се обаждалъ: Знаете ли, какво направили съ Драгана, съ Стояна? Като не искали да плащатъ задълженията си, турцитѣ ги пребивали отъ бой.—Така ли? Нѣма какво да се прави, ще вземемъ на заемъ отнѣкѫде, ще платимъ. Турско управление е това, ще носимъ теглото и ще мълчимъ.

„По-предпочитаемо е добро име, нежели голѣмо богатство“. Този стихъ се отнася за всѣки човѣкъ—богатъ или беденъ, ученъ или простъ. Доброто име на човѣка се опредѣля , отъ неговия езикъ. По езика ще познаете, добъръ ли е човѣкъ, или лошъ. Който не е изработилъ доброто име, той всѣкога роптае противъ сѫдбата си. Той е недоволенъ отъ всичко и постоянно се оплаква, че Господъ не го защищава, не слуша молитвата му. Кого защищава Богъ? Богъ защищава онѣзи, които сѫ дали пѫтъ на Божественото въ себе си. Това сѫ добритѣ, разумни хора въ свѣта. Това не значи, че и разумниятъ всѣкога ще бѫде покровителствуванъ отъ Бога. Ще дойде день, когато и той ще бѫде изоставенъ. Христосъ, Когото наричаме Синъ Божи, като се намѣри въ голѣмо изпитание, каза: „Господи, Господи, защо си ме оставилъ?“ Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ това изпитание, да научи нѣщо. Докато детето е малко, майка му го носи на рѫце. Започне ли да расте, тя го туря на земята, да се учи да ходи. Като не разбира, защо майката постѫпва така, детето започва да плаче, да протестира. Коя е причината, поради която майката оставя детето си на земята? Тя иска да го научи да ходи, да стане самостоятелно. Кое дава право на детето да плаче и да вика? Може ли майката да носи детето си презъ цѣлия му животъ на рѫце? Докато се научи да ходи, детето се чуди, защо майка му го оставя на земята, да пада и става, да удря главата си. То не подозира, че по този начинъ се учи да ходи, да се калява въ живота. И възрастнитѣ хора, като не познаватъ Божия планъ, чудятъ се, защо Богъ ги е оставипъ на земята сами, да падатъ и ставатъ, да се калятъ, да чупятъ главитѣ си. Трѣбва ли земедѣлецътъ да се оплаква отъ дъжда? Ако не вали дъждъ, житото нѣма да израсте. Като знае това, земедѣлецътъ се радва на дъжда, макаръ, че ще разкаля пѫтищата.

На сѫщото основание можете да се запитате, защо плачете, когато нѣкой отъ близкитѣ ви замине за другия свѣтъ. Заминаването на човѣка за другия свѣтъ не е нищо друго, освенъ събличане на старата дреха и обличане на нова, или посаждането му въ земята, за да израсте отново. Трѣбва ли при такива случаи човѣкъ да губи равновесието си? Да замине човѣкъ за другия свѣтъ, това значи, да напусне кѫщата си и да излѣзе вънъ отъ нея. Казватъ на нѣкого, че трѣбва да напусне кѫщата си, но той се противопоставя. Той иска да знае причината, защо трѣбва да излѣзе вънъ. Въ кѫщата става нѣкаква катастрофа. Казватъ на този човѣкъ да излѣзе часъ по-скоро вънъ. Като не разбира, защо трѣбва да напусне кѫщата си, той се противи, не иска да се подчини. Щомъ доброволно не иска да напусне кѫщата си, ще го заставятъ насила да излѣзе, но съ пукната глава. Човѣкъ трѣбва да се научи да отстѫпва. Докато не се научи да отстѫпва, той не може да настѫпва. Между отстѫпване и настѫпване има известно съотношение. Ако музикантътъ не може да понижава тоноветѣ, той не може и да ги повишава. И обратно: ако не може да ги повишава, той не може и да ги понижава. Истински музикантъ е този, който знае да повишава и да понижава тоноветѣ.

„По-предпочитаемо е добро име, нежели голѣмо богатство“. Силата на разумния човѣкъ е въ доброто име. Като се стреми да придобие доброто име, човѣкъ изучава Божиитѣ пѫтища, изучава законитѣ, които ги управляватъ. Какъ ще познае детето сладостьта на захарьта, ако нѣма слюнка въ устата си? Нѣма ли слюнка, която да разтвори захарьта, никаква сладость не може да се усѣти. Следователно, за да опитате свойствата на тѣлата, вие трѣбва да познавате условията, при които тѣ могатъ да се проявятъ. За да се прояви нѣщо, нужни сѫ известни условия.

Двама души американци, младъ господинъ и възрастна госпожа, отиватъ при единъ богатъ американски банкеръ, да искатъ известна сума на заемъ. Младиятъ господинъ, външно грозенъ и скромно облѣченъ, влиза при банкера и го моли да му даде петь хиляди долари на заемъ. Банкерътъ го поглежда изпитателно и му казва: Заповѣдайте, вземете тази сума, но следъ три месеца непременно да я върнете. Не направите ли това навреме, последствията ще бѫдатъ лоши. Азъ съмъ човѣкъ на реда и на порядъка. Следъ младия господинъ влиза старата жена. Тя се покланя вежливо и го моли за единъ заемъ отъ десеть хиляди долари. — Ще ви услужа, но съ условие да ги изплатите на опредѣления срокъ. Тя взела паритѣ, благодарила и си отишла. Не се минало много време, старата госпожа заболѣла сериозно, вследствие на което не могла да изплати паритѣ въ уречения срокъ. За тази цель дъщеря и, млада и красива мома, отишла при банкера да го помоли да отложи изплащането на полицата. Като я погледналъ, банкерътъ изведнъжъ разбралъ, че въ тази мома се крие нѣщо особено, нѣкаква добродетель, при която веднага отстѫпилъ. Усмивката, обходата на момата го поразили, и той продължилъ срока за изплащане на полицата.

И тъй, ако сте въ положението на младия, но грозенъ господинъ, или въ положението на старата госпожа, законътъ ще бѫде строгъ къмъ васъ, веднага ще ви се наложи да плащате. Ако сте въ положението на красивата мома, работитѣ ви ще се нареждатъ добре.

Значи, човѣшкиятъ разумъ, който нарежда работитѣ добре, представя красива мома. Споредъ духовнитѣ хора, Божественото въ човѣка нарежда работитѣ му. То е красива мома, въ душата на която живѣе любовьта. Даде ли пѫть на Божественото въ себе си, човѣкъ лесно се справя съ противоречията и мѫчнотиитѣ си и никога не се обезсърдчава. Той е изработилъ доброто име. Може ли човѣкъ съ добро име да се обезсърдчава, да се страхува и обезнадежва? На способния, на силния, на добрия и на разумния човѣкъ, пѫтьтъ му е всѣкога отворенъ. Дето отива, всички го приематъ съ радость. Каквото предприеме, всичко му се подава. Той е даровитъ, способенъ човѣкъ. Дарбитѣ показватъ, че той е работливъ. Нищо не се дава даромъ. Изгуби ли условията за растене и развиване, човѣкъ започва да съжалява. Той съзнава, че е пропусналъ времето, но това съзнание не може да му помогне. Има смисълъ да съзнава човѣкъ, че не е придобилъ нѣщо, но ако веднага започне да работи. Ако е нетърпеливъ, той мяза на празенъ параходъ, който се люшка отъ вълнитѣ на морето. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да преодолѣе своето нетърпение? Да се натовари малко, за да добие по-голѣмъ стабилитетъ. Ако е нервенъ, неразположенъ, или недоволенъ, нека си представи добре наредена трапеза, съ вкусни яденета и мислено да си хапне, да се успокои. Нѣкой е недоволенъ отъ положението си, счита се сиромахъ.

За да се справи съ мисъльта за сиромашията, той трѣбва да тури въ ума си точно противоположна мисъль, че е богатъ, че е князъ, или царь, който разполага съ голѣми богатства. Ще кажете, че не можете да си представите това, което не сте. Какъ може актьорътъ да играе на сцената ролята на царь, на князъ, безъ да е такъвъ въ действителность? Ако човѣкъ може да играе на сцената фиктивна роля, защо и въ живота да не играе такава роля, която ще го спаси отъ тежкитѣ състояния на мисъльта му?

И тъй, докато не се научи да вѣрва въ невъзможнитѣ нѣща, човѣкъ нищо не може да постигне. Невъзможнитѣ нѣща сѫ реални, а възможнитѣ — нереални. Каква реалность има въ това, че вѣрвате въ десеттѣ лева, които нѣкой човѣкъ може да ви даде? Какво можете да направите съ десеть лева? Има смисълъ да вѣрва човѣкъ, че ще получи нѣколко хиляди лева, защото може да свърши нѣкаква работа съ тѣхъ. Да вѣрва човѣкъ въ своитѣ възможности, това е реално. Да вѣрва, че чрезъ възможноститѣ на другитѣ хора може да постигне нѣщо, това не е реално. Човѣкъ се ползува най-много отъ това, което самъ може да постигне, а не отъ това, което хората могатъ да направятъ за него. На човѣка сѫ дадени редъ възможности и условия, безброй блага, а въпрѣки това той се счита беденъ. Какви по голѣми блага може да очаквате отъ въздуха, водата, свѣтлината и храната? Който се оплаква, че работитѣ му не се нареждатъ добре, той пресилва нѣщата. Ако днесъ колелото на живота му не се движи, това доказва, че е слѣзло долу, въ низината на живота. Той трѣбва да има търпение, да почака малко, докато колелото гребне отъ благата на живота и отново се дигне нагоре. Ако човѣкъ нѣма търпение да слѣзе до най-низкото мѣсто, да гребне оттамъ нѣщо, и следъ това да се качи горе, въ височинитѣ на живота, колелото на неговия животъ винаги ще бѫде празно. Докато колелото не се върти, докато не слиза и не се качва, градината на човѣка винаги ще бѫде суха. Движи ли се колелото, кофитѣ ще се пълнятъ и празнятъ, зеленчуцитѣ ще се поливатъ, и човѣкъ ще се радва на благата въ живота. Да се пълнятъ и празнятъ кофитѣ на човѣка, това значи, да живѣе добре. Щомъ живѣе добре, нивитѣ. градинитѣ му ще бѫдатъ росни, плодоветѣ и житото ще узрѣватъ добре, а следъ това и хамбарътъ му ще бѫде пъленъ.

Мнозина се оплакватъ отъ мѫчнотиитѣ въ живота си и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да подозиратъ, че щастието се постига при мѫчнотии и страдания. Щастието се постига вънъ отъ благоприятнитѣ условия. Благоприятнитѣ условия сѫ въ дома, въ отечеството на човѣка, въпрѣки това той трѣбва да напусне тия условия и да излѣзе вънъ оть дома и отечеството си, да придобие опитности и знания. Запримѣръ, докато е около майка си и баща си, детето е безгрижно, за нищо не мисли. Иска ли да придобие знание, то трѣбва да излѣзе отъ бащиния си домъ, да отиде на училище, да научи нѣщо. И наистина, детето влиза въ училище, дето година следъ година расте, развива се и придобива все по-голѣми знания и опитности. Наредъ съ придобиване на знания човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии. Като свърши гимназия, ученикътъ отива въ странство, да придобие още повече знания. И най-после, следъ голѣми мѫчнотии и изпитания, той влиза въ живота, като опитна школа за приложение на придобитото знание. Колкото по-добре прилага знанието си, толкова по-щастливъ се чувствува човѣкъ. Каквото става съ човѣка на физическия свѣтъ, сѫщото става и въ духовния свѣтъ. За да придобие духовно знание, човѣкъ трѣбва да мине презъ мѫчнотии и изпитания.

Като се натъква на мѫчнотии, човѣкъ казва, че е грѣшенъ, че въ грѣхъ го е заченала майка му. Ученикътъ не трѣбва да говори за грѣхъ и за зло. Грѣхътъ има отношение само къмъ ленивия ученикъ, а не и къмъ способния. Ленивиятъ се спъва и грѣши, а трудолюбивиятъ и способниятъ върви напредъ и разумно решава задачитѣ си. Той не се стѣснява отъ окрѫжаващата срѣда. Какво превятъ хората около него, това не го интересува. Той има една цель — да стигне върха. Кой върви следъ него, какъ ходи, какъвъ пѫть е изминалъ, той не се интересува. Докато се качва къмъ върха на планината, човѣкъ не трѣбва да се обръща назадъ. Щомъ се качи на върха, той има право вече да се обърне назадъ, да гледа ония, които идатъ следъ него. Той има право и да критикува. Изобщо, само онзи има право да критикува, който се е качилъ вече на върха и познава пѫтищата на възлизане. Докато не се е качилъ на върха, човѣкъ трѣбва да гледа предъ себе си, за да не изразходва енергията си. Спре ли човѣкъ на пѫтя си и започне да критикува хората, той непременно ще се спъне. Всѣко спъване е резултатъ на свързването на човѣка съ слабоститѣ и недѫзитѣ на неговитѣ ближни. Като сте тръгнали къмъ върха, не мислете за отрицателното вь живота. Дали сте пѣвецъ, музикантъ, учитель, художникъ или ученъ, вие вървите къмъ известенъ връхъ. Следвайте пѫтя къмъ върха, за да придобиете известно благо. — Ама жена ми не иска да ме придружи. — И самъ можете да стигнете до върха. Ако двамата пѫтувате, въ единство и пълно съгласие, има смисълъ да бѫдете заедно. Нѣма ли съгласие помежду ви, по-добре вървете сами. Дали самъ ще вървите, или двама заедно, важно е да запазите духа и разположението си.

Често съвременнитѣ хора не успѣватъ въ предприятията си, защото искатъ всичко да бѫде въ единство и хармония и тогава да се заловятъ за работа. Тѣ не сѫ прави. Има смисълъ човѣкъ да се стреми къмъ хармония и единство, но ако е свързанъ съ хора, които сами за себе си сѫ въ хармония съ Бога. Не сѫ ли тѣ сами въ хармония съ Бога, каквито отстѫпки да правите, никога нѣма да се хармонирате съ тѣхъ. Въ такъвъ случай, ако трѣбва да свършите нѣкаква добра работа, никога не отлагайте. Ако цѣлиятъ ви домъ — баща, майка, жена, деца не сѫ съгласни съ васъ, пакъ не отлагайте работата си. Щомъ е Божествена, вървете напредъ. За васъ е важно да имате хармония съ Бога. Ако жена ви не е съгласна съ васъ, оставете я свободна, а вие вършете това, което отвѫтре ви се диктува. Натъкнете ли се на злото въ човѣка, не се мѫчете да го възпитавате. Въ всѣки човѣкъ—мѫжъ, жена, дете има освенъ добро и нѣщо зло, което не се подава на обработване. Докато човѣкъ самъ не съзнава злото въ себе си и не започне да се самовъзпитава, никой не е въ състояние да се справи съ него.

Единъ селянинъ видѣлъ, какъ жената на съседа му малтретирала мѫжа си, добъръ, разуменъ човѣкъ, и се чудилъ, какъ я търпи. Като впрѣгалъ колата си за близкия градъ, той казалъ: Да е моя тази жена, ще я набия така, че да помни, какъ трѣбва да се отнася съ мѫжъ. Жената чула тѣзи думи и решила да отмъсти на съседа си. Привечерь, когато той се връщалъ отъ града, тя го причакала и бързо се качила на колата му. Като се обърналъ назадъ, селянинътъ се изненадалъ, че тя седи въ колата му, и я запиталъ: Какво търсишъ тукъ? Какъ се качи безъ мое позволение? — Отъ кого ще искамъ позволение? Ти си мой мѫжъ, ще ме водишъ дома си. Селянинътъ се уплашилъ, не знаялъ, какъ да постѫпи съ тази сприхава жена. Той се страхувалъ отъ жена си, която била много ревнива, какво ще каже за свое оправдание. За тази цель той започналъ да се моли на съседката си: Моля ти се, слѣзъ отъ колата, не говори глупости. Ти не си моя жена; не ме прави да излизамъ отъ търпение, насила да те сваля отъ колата. — Прави, каквото щешъ, но нѣма да слѣза отъ колата. Опитай се само да ме бутнешъ! Селянинътъ спрѣлъ колата и отново започналъ да я увещава да слѣзе. Най-после тя отстѫпила, сама слѣзла отъ колата и му казала: Втори пжть да не смѣешъ да говоришъ лошо за жена. Каквато да е жената, ти не можешъ да я възпиташъ.

Въ човѣка има две естества: добро и лошо. Той не е господарь нито на едното, нито на другото. Нѣкога човѣкъ направи едно добро дѣло и се чувствува разположенъ, като че той е авторъ на това дѣло. Той не знае, че доброто начало въ него е авторътъ на нѣщата. Въ този смисълъ, дали ще извърши нѣкакво добро, или лошо дѣло, човѣкъ е само изпълнитель; той не е господарь на положението. Едно се иска отъ човѣка: будно съзнание. Като има будно съзнание, човѣкъ разбира, защо върши едно, или друго. Ако върши добро, ще знае, защо го върши, и каква полза ще пренесе на онзи, на когото го прави. Ако върши нѣкакво зло, пакъ ще знае, защо го върши. Разум- ниятъ човѣкъ отговаря за всѣка своя постѫпка, защото предварително знае, какви ще бѫдатъ резултатитѣ отъ нея.

И тъй, понеже живѣете въ свѣтъ, пъленъ съ противоречия и мѫчнотии, отъ васъ се изисква разумность, добре да носите страданията, безъ никакви протести и роптания. Страхътъ самъ по себе си ще дойде, но като предупреждение. Вѣрата, надеждата, любовьта ще дойдатъ сѫщо така, но като помощни сили. Човѣкъ разполага съ много сили въ себе си, които трѣбва да приложи, именно, при голѣми противоречия и мѫчнотии, въ живота си. Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, да знае, кѫде, каква сила да приложи. Страхътъ е отрицателна сила, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я използува.

Не знае ли, какъ да се справи съ страха, той нарушава връзката между добритѣ, помощни сили въ себе си. Казано е въ Писанието  „Страхътъ Господенъ е начало на мѫдростьта“. Кога трѣбва да се страхува човѣкъ: когато е предъ съдията, или когато кредиторътъ го търси въ дома му? Човѣкъ трѣбва да се страхува, още когато се срещне съ кредитора си. Като се уплаши отъ него, той ще обещае, че ще плати дълга си, и веднага ще пристъпи къмъ изплащане на задълженията си. Остане ли да се страхува предъ съдията, работата му не е добра. Съдията ще разгледа дѣлото и ще го осъди да плати. Докато плати, ще го постави въ затворъ. Такова трѣбва да е отношението ви и къмъ Бога. Отъ Бога ще се страхувате, още когато се намирате предъ изкушението, докато не сте сгрѣшили. Сгрѣшите ли, нѣма защо вече да се страхувате. Сега ще очаквате последствията отъ грѣха и престъплението, което сте извършили. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, че прощава грѣховетѣ на хората. Той е милостивъ, но когато постъпвате споредъ Неговия законъ. Не спазвате ли закона Му, ще носите последствията. Сгрѣши ли човѣкъ веднъжъ, колкото да се страхува, страхътъ нѣма да намали страданията му. Намѣришъ ли се предъ съдията, ще чуешъ присъдата си—нищо повече. Азъ мислѣхъ, че може да се отложи плащането на дълга ми.—Плащането е могло да, се отложи преди да се явишъ предъ мене. Веднъжъ си изправенъ тукъ, никакво отлагане не се допуща. Тукъ или се плаща, или въ затворъ се отива.

Следователно, дойдете ли до положение да направите нѣщо, направете го на време. Ако е за плащане, веднага плащайте. Никакво отлагане не се позволява. Страхъ ли ви е отъ изкушението, ще носите последствията му. Нѣкой хора грѣшать отъ страхъ, а други отъ щестлавие. Страхътъ и щестлавието вървятъ рѫка за рѫка, като братъ и сестра. За да не подхранва щестлавието въ себе си, човѣкъ не трѣбва да се подава на ласкитѣ и на похвалитѣ на своитѣ близки. Срѣщате единъ способенъ ученикъ, за когото съученицитѣ. му казватъ, че той е необикновенно надаренъ, че не трѣбва да чете уроцитѣ си. Защо не трѣбва да чете уроцитѣ си? Защото отъ слушане само ги запомнялъ. Колкото да е способенъ ученикътъ, все трѣбва да учи. Има задачи, отъ които и най- способнитѣ ученици могатъ да се спънатъ. Тѣ трѣбва да ги прегледатъ нѣколко пѫти, докато ги решатъ. Лесно е да се каже за нѣкого, че е силенъ математикъ, но никой не знае, какъ е станалъ такъвъ. Той е работилъ по цѣли часове върху известни задачи, докато ги разреши. Щомъ е толкова силенъ математикъ, накарайте го да изчисли, какво ще ви се случи, следъ 20 години.— Ама това не е математика.— Това, именно, е математика.—Ти можешъ ли да решишъ тази задача? — Щомъ я предлагамъ на други хора, разбира се, че мога да я реша.—Какъ ще я решишъ? — Това Не се казва. Какъ ще разберете човѣка, ако не проследите проявитѣ му? Какъ можете да се произнесете за единъ пѣвецъ, ако не го чуете да пѣе? Има нѣща, които, колкото да се разправятъ на човѣка, не могатъ да се раз- бератъ. За да се разбератъ, човѣкъ трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да влѣзе въ контакть съ тѣхъ, да ги чуе и да ги види.

Като ученици, отъ васъ се иска работа, а не само да вѣрвате въ щастливия случай. Добре е човѣкъ да вѣрва на щастието, но то се обуславя отъ предварителна работа. Човѣкъ трѣбва първо самъ да работи, да свърши това, което се иска отъ него, а после да остави другитѣ да свършатъ останалата работа. Това, което зависи отъ другитѣ, е щастливиятъ случай въ живота. Въ всѣка работа взиматъ участие много сѫщества—всѣки има свой специфиченъ дѣлъ. Обаче, ако човѣкъ пръвъ не започне работата, и другитѣ сѫщества нѣма да работятъ. Започне ли той пръвъ да работи, всички останали ще го подкрепятъ. Работи ли човѣкъ върху себе си, всички сѫщества, които сѫ свързани съ него, ще му помагатъ.

Сега, желая ви да имате по едно добро име, съ което всички могатъ да ви познаватъ. Какъ сте изработили това име, никой не трѣбва да знае. То трѣбва да бѫде тайната на вашия животъ. Богъ казва: „Призовете ме!“ Съ кое име трѣбва да призовете Господа? Всѣки човѣкъ трѣбва да призове Господа съ онова име, което излиза дълбоко отъ душата му. Само при този зовъ Богъ отговаря на човѣка. Мнозина викатъ Господа, безъ да знаятъ името Му и се чудятъ, защо не имъ отговаря. Много естествено! Тѣ не Го викатъ на име, тѣ Го назоваватъ съ различни имена, каквито Той не притежава. Само онзи може да извика Господа по име, който самъ е изработилъ своето добро име. Забрави ли свещеното име на Бога, човѣкъ започва да грѣши, обърква посоката на живота си, не знае, кѫде е изтокъ и кѫде—западъ, вследствие на което работитѣ му оставатъ назадъ.

Съвременнитѣ астрономи и учени позна- ватъ четири точки, около които се ориентиратъ: изтокъ, западъ, северъ и югъ. И въ духовния свѣтъ има четири точки, чиито посоки всѣки човѣкъ трѣбва да знае. Първитѣ три точки сѫ: посоката на истината, на доброто и на справедливостьта. Четвъртата точка се опредѣля сама по себе си, т. е. отъ първитѣ три. Знаете ли посоката на истината, на доброто и на справедливостьта, вие никога нѣма да се изгубите. Направите ли най-малкото отклонение въ една отъ тия посоки, вие се намирате вече въ мъгла и обърквате работитѣ си. Върви ли по тия посоки, човѣкъ е намѣрилъ вече щастието си. Пѫтьтъ на истината, на доброто и на справедливостьта сѫ пѫтища, които водятъ човѣка къмъ щастие.

За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Музикалностьта се вижда не само въ пѣнието или свиренето, но и въ говора. Съвременнитѣ хора сѫ изгубили своята музикалность, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия и страдания. Езикътъ на човѣка е лишенъ отъ музикалность, поради което му създава голѣми неприятности. Иска да каже една дума, но тя не излиза, както трѣбва — все засѣга нѣкого. Понѣкога говорите на човѣка за вѣрата, или за любовьта, но той не ви разбира, не иска да ви слуша. Защо? Защото не говорите музикално. Всѣка дума, която не е музикална, нѣма съдържание. Коя дума въ български езикъ е най-музикална? За да познаете, коя дума е музикална, първо трѣбва да я изпѣете. Ако при пѣнието на тази дума се роди друга, която може да се размножава, тази дума е музикална. Не е лесно човѣкъ да познае музикалностьта на думитѣ.

Съвременнитѣ хора пѣятъ свѣтски пѣсни по- добре отъ духовнитѣ. Като дойдатъ до духовнитѣ, гласътъ имъ се губи. Въ свѣтскитѣ пѣсни тѣ влагатъ чувство, мисъль, а духовнитѣ не раз- биратъ. Щомъ не разбиратъ и не чувствуватъ съдържанието на духовнитѣ пѣсни, тѣ не могатъ да ги изпълнятъ, както трѣбва. Въ това отношение тѣ мязатъ на пѣвецъ, който обича виното. Като седне предъ чаша вино, той се разполага вѫтрешно започва да пѣе и казва: Винце, винце, червено винце! Турите ли въ сѫщата чаша брашно, той не пѣе вече. Брашното не му действува, не го вдъхновява. Брашното е по-ценно, отъ виното, но той не може да пѣе, не се насърдчава отъ него. Намѣри ли се предъ чаша вино, веднага се настройва. Значи, брашното може да се уподоби на духовнитѣ пѣсни, а виното—на свѣтскитѣ. Истинскиятъ пѣвецъ пѣе еднакво и на брашното, и на виното. Той живѣе въ пѣсеньта, тя го вдъхновява. А какво ще сложатъ предъ него, това е безразлично. Той знае, че отъ брашното могатъ да се направятъ различни сладкиши. Той възпѣва всичко, понеже музиката е вѫтре въ него.

И тъй, човѣкъ може да пѣе само тогава, когато пѣсеньта е близо до сърдцето и до ума му. За да пѣе човѣкъ, умътъ и сърдцето му трѣбва да взиматъ участие въ пѣнието. Ако сърдцето не подкрепва ума, и ако умътъ не подкрепва сърдцето, никакъвъ гласъ не може да излѣзе. Безъ вдъхновение човѣкъ не може да пѣе. Вдъхновението дохожда само при пълно участие на ума и на сърдцето въ човѣка. При това положение въ него става отпушване на единъ важенъ нервъ въ симпатичната нервна система. Пѣвцитѣ работятъ десетки години върху гласа си, докато раздвижатъ този нервъ. Не се ли отпуши този нервъ, да потече енергия презъ него, пѣве- цътъ остава обикновенъ пѣвецъ. Раздвижи ли се този нервъ и започне да вибрира музикално, пѣвецътъ става гениаленъ. Щомъ този нервъ започне да вибрира музикално, енергията отъ него се предава на ларинкса, и пѣвецътъ се вдъхновява. Голѣми усилия трѣбва да прави човѣкъ, докато раздвижи музикалния нервъ въ симпатичната нервна система. Когато се учи да пѣе, човѣкъ трѣбва да научи известна пѣсень точно, т. е. въ гамата, въ която е дадена, да не минава отъ една гама въ друга. Когато напредне въ пѣнието, тогава може да минава отъ една гама въ друга. За да минава отъ една гама въ друга, човѣкъ трѣбва да бѫде майсторъ—виртуозъ.

Изпѣйте сега упражнението „Вехади“. За да развивате гласа си, вие трѣбва да пѣете всѣки день поне по половинъ часъ. Ако се предадете на грижитѣ въ физическия животъ, вие ще престанете да пѣете и ще изгубите и този гласъ, който имате. Като отидете въ другия свѣтъ, първиятъ изпитъ, на който ще ви поставятъ, е пѣнието. Ако не знаете да пѣете, ще ви върнатъ назадъ. Който иска да пѣе добре, той трѣбва да пѣе за себе си, да задоволи своя вкусъ. Ако той самъ е доволенъ отъ пѣнието си, и другитѣ ще бѫдатъ доволни. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да се свържете съ музикалния свѣтъ, съ музикални сѫщества, които да създаватъ въ васъ потикъ да пѣете и да свирите. Пѣйте безъ да се стѣснявате и подражавайте само на ония сѫщества, които ви потикватъ къмъ пѣние. Само тѣ могатъ да ви послужатъ като образци на истински пѣвци и музиканти. Преди да пѣе, човѣкъ трѣбва да си създаде добро настроение и разположение. Безъ добро разположение, той не може да пѣе. При недоволство, при неразположение на духа, човѣкъ не може да пѣе. Иска ли да успѣва въ пѣнието, човѣкъ трѣбва да заеме положението на дете, което сега започва да се учи.

Като ученици, вие трѣбва да се учите да пѣете. Млади и стари, всички трѣбва да пѣятъ. Обикновено младитѣ пѣятъ повече, понеже иматъ стимулъ. Старитѣ, като нѣматъ стимулъ, преставатъ да пѣятъ. Ако сѫ религиозни и любятъ Бога, тѣ обичатъ да пѣятъ. Любовьта имъ къмъ Бога е стимулъ, който ги заставя да учатъ, да пѣятъ. Докато е младъ, човѣкъ има за кого да пѣе. Докато е религиозенъ и обича Бога, макаръ и старъ, човѣкъ пакъ има за кого да пѣе. Загуби ли младостьта си, той престава да пѣе. Загуби ли вѣрата си, пакъ престава да пѣе. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пѣе, да слави Бога.

Псалмопѣвецътъ казва: „Пѣйте и възпѣвайте Господа!“

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ в мѫдростьта, проявениятъ Дух въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

8. Утринно слово отъ Учителя.

2 декемврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...