1934_11_11 Тънкиятъ конець

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Тънкиятъ конецъ

Всички хора, учени и прости, свѣтски и религиозни, и досега още разисквагъ върху въпроса, какво представятъ доброто и злото, и дали и злото, като доброто, принася нѣкаква полза на човѣчеството. Едни отъ тѣхъ подържатъ възгледа, че и доброто, и злото принасятъ полза на човѣчеството. Други подържатъ възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото. Въпрѣки тѣзи възгледи, въпросътъ остава неразрешенъ. Като не могатъ да дойдатъ до абсолютно разрешение на въпроса, хората казватъ, че трѣбва да се работи. Право е, че човѣкъ трѣбва да работи, но какъ да работи? Нѣкой работи заематъ мѣстото на злото, а нѣкой — мѣстото на доброто. Задава се въпросъ, кои работи могатъ да се уподобятъ на злото и кои на доброто? Ако човѣкъ пренася цѣлъ месецъ, съ чувалъ на гърба си, скъпоценни камъни отъ едно мѣсто на друго, безъ да получи за това нѣкакво възнаграждение, какво печели въ края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силитѣ си. Безъ да е извършилъ нѣкакво престъпление, този човѣкъ е изгубилъ силата, разположението и работоспособностьта си. Другъ нѣкой работи, пренася товаръ отъ едно мѣсто на друго, но господарьтъ му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първиятъ господарь прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всѣки день губи отъ силата си. Вториятъ господарь прилага закона на доброто, заради което слугата му всѣки день прибавя нѣщо къмъ силата си. Много работи, много служби сѫ- ществуватъ въ живота на хората, но въ края на краищата всички хора умиратъ. И свещеникътъ, и учительтъ, и музикантътъ умиратъ. Смъртьта е неизбѣженъ процесъ, но важно е, какъ умира човѣкъ, съ съзнание или безъ съзнание за това, което става съ нeгo. Който е работилъ съ любовь и прилагалъ закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живѣе и следъ Смъртьта си.

Сега, като се говори за работата, човѣкъ трѣбва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вѫтрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелствува едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелствува само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, отъ която се учатъ едновременно и дветѣ страни: и работодательтъ, и работникътъ. Истинска работа е онази, при която човѣкъ може да се справи съ положението, въ което се намира. Дали даденъ човѣкъ е богатъ или сиромахъ, щомъ работи, той ще се справи съ положението Си. Не работи ли, и като богатъ, и като сиромахъ, той ще се намѣри въ мѫчнотии и противоречия, ще дойдатъ редъ болести, страдания. Сиромахътъ нѣма да бѫде нападнатъ отъ разбойници, но гладътъ ще го нападне. Богатиятъ нѣма да гладува, но разбойници ще го нападатъ. Ако богатиятъ е щедъръ, доброволно ще даде на разбойницитѣ известна сума, за да запази живота си поне. Защо сѫществуватъ богати и сиромаси? Не може ли свѣтътъ да бѫде другояче нареденѣ? —Това е въпросъ, на който днесъ не може да се отговори.

Има нѣща, които човѣкъ въ даденѣ моментъ не трѣбва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае, какво ще излѣзе отъ него? Отъ едно яйце може да излѣзе нѣкаква птица, а може да издѣзе и змийче - зависи, какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишътъ на яйцето е затворенъ въ черупката си, никой не знае, какво може да излѣзе отъ него. Тъй щото, когато нѣкой пита, какво може да излѣзе отъ него, това показва, че той е още въ зародишно състояние, не се е излупилъ.— Кога ще излѣзе нѣщо отъ мене? — Когато се излупишъ отъ яйцето си. — Какво ще излѣзе отъ мене? — Това не се знае. —Мога ли да остана за винаги въ яйцето да почивамъ? — Можешъ, но въ края на крайщата ще се отегчишъ. Всѣко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърть. За предпочитане е яйцето да се измѫти, да излѣзе живота отъ него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живѣе, човѣкъ трѣбва да мисли за ядене. Това е въ реда на нѣщата. Обаче, като яде, човѣкъ може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т. н. Безъ храна, животътъ на земята не може да се прояви.

Като ученици, вие трѣбва да се учите, безъ да се смущавате отъ това, че много нѣща не знаете. Понѣкога невежеството е за предпочитане предъ знанието. Запримѣръ, благословение е за човѣка, като минава покрай касата на своя ближенъ, да не знае, какво има въ нея. Какво ще се ползувате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче, има нѣща, които човѣкъ непременно трѣбва да знае. Не ги ли знае, той ще плати съ живота си. Единъ богатъ търговецъ пѫтувалъ презъ една планина. Като се уморилъ, той седналъ до единъ чистъ изворъ да си почине, да се  нахрани и да се освежи отъ бистрата, студена вода на извора. За тази цель той извадилъ отъ торбата си хлѣбъ и маслини и започналъ да яде, като хвърлялъ кокичкитѣ на маслинитѣ на разни страни около извора.

Нѣкой отъ тѣхъ влизали въ чистия планински изворъ. Като се нахранилъ, отново се приготвилъ за пѫть, но билъ спрѣнъ отъ единъ едъръ, черенъ човѣкъ.—Стой! Знаешъ ли, каква пакость ми причини? Отъ кокичкитѣ, които хвърляше на всички страни, една попадна въ окото ми и ме ослѣпи. Сега азъ ще извадя и дветѣ ти очи. — Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаехъ, че ще ти причиня такава пакость. Най-после той се освободилъ отъ черния човѣкъ, но получилъ добъръ урокъ, да не хвърля остатъцитѣ отъ храната си безразборно, дето му падне. Нко знаеше това, нѣмаше да пострада.

Следователно, като ученици, вие трѣбва да се интересувате отъ нѣща, които ще ви ползуватъ още днесъ. Нѣкой искатъ да знаятъ, какво ще бѫдатъ въ следното прераждане. Това знание не ви е потрѣбно днесъ. Православниятъ се интересува отъ въпроса, дали ще бѫде въ рая, но за никакво прераждане не се интересува. Преди всичко той не признава прераждането. Раятъ и Адътъ пред- ставятъ добритѣ и лошитѣ условия на живота. Споредъ православнитѣ, Адътъ е нѣкѫде  подъ земята, мѣсто на огънь и вѣчно мѫчение. Раятъ пъкъ е нѣкѫде горе, нависоко. Той е мѣсто на блаженство и наслада. Споредъ окултиститѣ, обаче, Адътъ е мѣсто на , лошитѣ условия, при които човѣкъ се е родилъ. Раятъ е мѣсто на добритѣ условия, дето човѣкъ е дошълъ да живѣе, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората даватъ различни описания и картини. Както да си представя рая и ада, все пакъ човѣкъ нѣма много да се ползува. Търговецътъ не се интересува за ада и за рая, но за честностьта на хората, съ които има отношения. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ своитѣ мисли, дали сѫ прави или криви. Влѣзе ли една крива мисъль въ ума му, мѫчно може да излѣзе навънъ. Тя се загнѣздва въ него като, че ли е направила договоръ. Отъ такива мисли главитѣ на хората побѣляватъ, безъ да станатъ светии. Има смисълъ да побѣлѣе главата на човѣка, но ако това побѣляване го направи мѫдъръ, уменъ. Не поумнѣе ли, този човѣкъ не е използувалъ живота си, както трѣбва.

Въ осма глава на Битието се казва: „И помена Богъ Ноя и всичкитѣ животни, и всичкитѣ скотове, що бѣха наедно съ него въ ковчега“. Хората грѣшеха, а Ной бѣше поставенъ въ ковчегъ, т. е. въ изправителенъ затворъ. Тамъ Ной прекара почти цѣла година да излежи наказанието си. Ной бѣше затворенъ заедно съ чисти и нечисти животни. И човѣкъ има нечисти животни въ себе си, т. е. своитѣ нечисти желания. Отъ време на време човѣкъ трѣбва да се затваря въ ковчегъ съ своитѣ нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на нѣкакво страдание, човѣкъ влиза въ ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трѣбва да благодари, че е поне вънъ отъ условията на смъртьта. Остане ли вънъ, той е изложенъ на явна смърть. За да разбере, дали водата се е прибрала отъ земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълѫба. Въ време на война хората си служатъ съ войници, както Ной съ гарвана и гълѫба. За да се проучи известна мѣстность или обстановка, на- чалникътъ на дадена войскова часть изпраща единъ огъ войницитѣ да свърши тази работа.

Какво представятъ гарванътъ и гълѫбътъ като символи? Гарванътъ е месоядецъ, яде всичко, а гълѫбътъ е вегетарианецъ, идеалистъ. Гарванътъ казва: Човѣкъ трѣбва да си поживѣе, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито въ ядене, нито въ пиене. Яде ли му се нѣщо, да си хапне свободно. Гарванътъ представя свѣтския живогъ, а гълѫбътъ — духовния. Гарванътъ грачи, а гълѫбътъ гука. Гълѫбътъ има устой въ убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърдъ. Изобщо, каквато е разликата между свѣтския и духовния животъ, такава е разликата между гарвана и гълѫба.

Влизането на Ноя въ ковчега представя ограничителнитѣ условия на Живота. Когато иска да предпази човѣка отъ нѣкакво зло, Провидението го ограничава. Въ този смисълъ, затворътъ, ограниченията сѫ благо за човѣка. Така той се запазва отъ лошитѣ външни условия. Затворътъ, ограничителнитѣ условия сѫ страдания, безъ които животътъ на земята е невъзможенъ. Безъ жертви нито животътъ на отдѣлния човѣкъ, нито този на човѣчеството е изправимъ. Искате ли свѣтътъ да се оправи, трѣбва да бѫдете готови на жертви. Жертвата е доброволенъ актъ, а не насилнически. Чрезъ насилие нищо не може да се извърши—нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладенъ, човѣкъ ще яде безъ никакво насилие. Богатиятъ не се съблазнява отъ богатството, но сиромахътъ, гладниятъ ще се съблазнятъ. За да не се съблазнява отъ външни блага, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно богатъ. Докато дойде до това богатство, човѣкъ все ще се нуждае отъ външни блага: дрехи, обуща, кѫща, пари и т. н.

Като изучавамъ хората, виждамъ, че все имъ липсва нѣщо: нѣкой не си е доспалъ, другъ—не си е доялъ, както трѣбва, трети — нѣма дрехи, обуща, дърва и вѫглища. Запитвате, какво трѣбва да прави човѣкъ, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашнитѣ условия човѣкъ мисли за много нѣ- ща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслонъ и т. н. Докато мисли за много нѣща, човѣкъ не може да мисли за сѫщественото. Законъ е: Ако човѣкъ мисли за сѫщественото, всичкитѣ му работи ще се наредятъ добре. Тогава нѣма да му липсва нищо. Хората не успѣватъ по тази причина, именно, че за всичко друго мислятъ, но не и за същественото.

Единъ крайно беденъ човѣкъ отишълъ при единъ богатъ и му казалъ: Ти си единствениятъ, който можешъ да ми помогнешъ да излѣза отъ трудното положение, въ което се намирамъ. Богатиятъ му отговорилъ: Ще ти помогна на драго сърдце, ако можешъ да минешъ по конецъ, като по мостъ. Минешъ ли по конецъ, ще ти дамъ всичко, каквото пожелаешъ.—За Бога, помогни ми сега!—Никакъвъ Богъ не признавамъ. Минешъ ли по конеца, всичко, каквото имамъ, ще го раздѣля съ тебе.

Сега и азъ ви казвамъ: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане въ старото си положение.—По дървенъ мостъ, или съ лодка не може ли да се мине? — Не, презъ тази рѣка сѫ прекарани само конци. Тя може да се мине само по конецъ. Ако сте птица, можете да прехвръкнете надъ рѣката, но като човѣкъ, имате само единъ пѫть: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любовь, богатство. Какво представя тънкиятъ конецъ?

Единъ турчинъ запиталъ султана, какво трѣбва да прави, за да подобри живота си. Султанътъ му отговорилъ: Свѣтътъ представя голѣмъ казанъ, вързанъ съ седемь дебели вѫжета. Гледай да хванешъ поне едното вѫже. Хванешъ ли го, ти си вече предъ казана, въ който има всичко, каквото пожелаешъ: ядене, дрехи, пари, знание, сила. Каквото представя вѫжето за казана, такова нѣщо е тънкиятъ конецъ за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Вѫжето на казана, тънкиятъ конецъ на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.

Човѣкъ трѣбва да знае, че каквото прави, както да лѫкатуши въ живота, той неизбѣжно трѣбва да мине по тънкия конецъ. Съ други думи казано: Колкото да философствува, въ края на краищата човѣкъ трѣбва да изпълни волята Божия. Нѣкои мислятъ, че за да минатъ благополучно по тънкия конецъ, трѣбва да постятъ, да олекнатъ. Други пъкъ, като виждатъ, че не могатъ да минатъ по конеца, предаватъ се на ядене и на пиене, на широкъ животъ. Както да живѣятъ, хората все трѣбва да минатъ презъ единъ пѫть. Това е пѫтьтъ на тънкия конецъ. Колкото да е страшенъ, той е привидно такъвъ. Въ сѫщность той е най-красивиятъ и безопасенъ пѫть. Достатъчно е човѣкъ да има добро разположение на ума и на сърдцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конецъ да не се изпрѣчва на пѫтя ви. Кѫде ще търсите добро разположение на ума и на сърдцето си, или отворена душа за Божественото?

Като се страхувате отъ конеца, вие изпадате въ положението на едно младо момче, внукъ на една многознаеща баба, която му давала съветъ, какъ да се пази отъ мечка. Внукътъ трѣбвало да мине презъ една гѫста гора, но се страхувалъ отъ мечка. Бабата познавала магията и му казала: Синко, вземи тази бѣла кърпа и, като видишъ, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата отъ джоба си и я размахай предъ нея. Внукътъ погледналъ усмихнато къмъ баба си и казалъ: Бабо, по-добре ми бай, да не ме срѣща мечка. Съ бѣлата кърпа бабата искала да се образуватъ приятелски отношения между внука и мечката.

Сега и азъ казвамъ: Като ви говоря за тънкия конецъ, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бѣлата кърпа отъ джоба си и махайте съ нея. Ако мечката избѣга, ако разбойницитѣ не ви обератъ, добре сте работили. Не можете ли да се справите съ мечката и съ разбойницитѣ и трѣбва да се катерите по дърветата, за да се спасявате отъ тѣхъ, още има да работите. Въ гора ли сте, или въ планина, вървете напредъ и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на нѣкакво противоречие, или ако пиете отъ горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашнитѣ горчевини ще се превърнатъ въ бѫдещи блага.

Единъ младъ, идеалистъ лѣкарь, се отчаялъ отъ живота и решилъ да се самоубие. Дето лѣкувалъ, нищо не му плащали, или толкова малко му плащали, че едва изкарвалъ хлѣба си. Тъй отчаянъ, той тръгналъ изъ града, да обмисли, какъ да се самоубие. Въ това време той видѣлъ на пѫтя, че единъ човѣкъ падналъ и счупилъ крака си. Веднага се затичалъ къмъ него, придружилъ го до дома му, дето намѣстилъ счупения му кракъ и започналъ да го лѣкува. Младиятъ лѣкарь си казалъ: Толкова добрини съмъ направилъ, и тази ще направя. Обаче, пострадалиятъ билъ богатъ човѣкъ и щедро възнаградилъ своя лѣкарь. Отъ този моментъ работитѣ на лѣкаря започнали да се нареждатъ добре. Той често си казвалъ: Благодаря на Бога, че срещнахъ този богатъ човѣкъ да му помогна. Богатиятъ пъкъ съжалявалъ, че счупилъ крака си, вследствие на което работитѣ му останали недовършени.

И тъй, човѣкъ може да се намира или въ положението на богатия, който съжалявалъ за счупения кракъ и за недовършенитѣ си работи, или въ положението на младия лѣкарь, който благодари за срѣщата си съ богатия, да намѣсти счупения му кракъ и да подобри живота си. Какво виждаме въ живота? Когато единъ страда, другъ се ползува отъ неговитѣ страдания. Както виждате, животътъ се изявява разумно. За предпочитане е богатиятъ да извади нѣщо отъ кесията си, отколкото младиятъ лѣкарь да свърши съ живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е опредѣлено да извършите. Това добро ще ви спаси.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

5. Утринно слово отъ Учителя,

14 октомврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.