Jump to content

1942_08_30 Добриятъ животъ


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Добриятъ животъ

Добриятъ животъ е като утринната роса, като утринната зора, като изгрѣващото слънце. Добриятъ животъ е животъ на любовьта.

Какво представя животътъ? За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да се намира въ положението на онзи, който излиза вече отъ затвора, а не на онзи, който влиза въ затвора. Първиятъ има опитности, които му даватъ възможность да разбира нѣщата. За да разберете живота, трѣбва да бѫдете като децата, които сѫ готови да се учатъ и да възприематъ, а не като стария и прегърбенъ дѣдо. Нѣкои мислятъ, че сѫ стари вече и не могатъ да учатъ. Щомъ е така, нека опредѣлятъ, какво нѣщо е старостьта. Не е старъ онзи, на когото косата е побѣлѣла, или краката му сѫ слаби и не държатъ тѣлото му. Бѣлата коса е зимниятъ снѣгъ, който покрива земята. Нѣма по-хубава завивка отъ снѣга, съ който природата покрива растенията, да прекаратъ спокойно своя зименъ сънь. Следователно, щомъ главата ти побѣлѣе, ще спишъ, т. е. ще отидешъ въ другия свѣтъ да учишъ и, като се върнешъ сутриньта, ще разправяшъ на хората, какво си научилъ. Побѣляването на косата не е нищо друго, освенъ дигизиране, както актьоритѣ се дигизиратъ на сцената. Като гледате, какъ играятъ актьоритѣ, вие пожелавате да бѫдете на тѣхното мѣсто. Мислите, че слава и почести ви очакватъ. Отъ ваше гледище, животътъ на сцената е много красивъ, но питайте нѣкой артистъ, той ще ви каже, презъ какви мѫчнотии минава. Играе той, но лицето му не е естествено; при това, играе чужда роля, която не е по неговата воля. Животътъ на хората е актьорство. Ако не можешъ да изиграешъ добре ролята, която ти е дадена, ти не си истински актьоръ. Нѣкой играе ролята на герой, но, като излѣзе на сцената да се бори, другъ, по-силенъ отъ него, дойде и го повали на земята. Какъвъ герой е тогава той? Другъ пъкъ играе ролята на ученъ, но срещу него излѣзатъ по-учени, които веднага го оборять. Какъвъ ученъ е той?

Двама млади англичани решили да си устроятъ една шега, да се подиграятъ съ християнството. Предварително тѣ се наговорили, каква роля ще изиграе всѣки отъ тѣхъ. Първиятъ ще играе роля на безвѣрникъ, ще се мѫчи да доказва на другия, че Богъ не сѫществува. Вториятъ ще играе ролята на вѣрващъ, да убеди другаря си, че Богъ сѫществува. Безвѣрникътъ излѣзълъ пръвъ и започналъ да убеждава приятеля си, че извънъ видимия свѣтъ нищо не сѫществува, че свѣтътъ е само материя, че духътъ е нѣкаква илюзия и т. н. Вѣрващиятъ слушалъ всички доводи на безвѣрието, но останалъ вѣренъ на своето вѫтрешно убеждение. Следъ това вѣрващиятъ излѣзълъ на сцената и започналъ да говори: Какъ не те е грѣхъ и срамъ да не вѣрвашъ въ своя Създатель? Може ли полското цвѣте да расте безъ слънце? Науката не допуща растенето и развитието на цвѣтята безъ слънчева топлина и свѣтлина. Може ли човѣкъ да стане силенъ безъ въздухъ, безъ свѣтлина и безъ храна? Който приема, че може да се живѣе безъ въздухъ, храна и вода, той е най-голѣмиятъ невежа въ свѣта. Знаешъ ли, какво те очаква на онзи свѣтъ? Тамъ ще те горятъ въ вѣченъ огънь, ще те държатъ гладенъ и жаденъ съ години. Като слушалъ приятеля си да говори толкова убедително, най-после безвѣрникътъ навелъ глава и тихо напусналъ сцената. На другия день той срещналъ приятеля си и му казалъ: Знаешъ ли какво стана съ мене? Като те слушахъ да говоришъ за ада, за вѣчния огънь, азъ се уплашихъ, цѣла нощь не можахъ да спя. Повѣрвахъ въ Бога и решихъ да стана християнинъ. — Чудно нѣщо, азъ самъ не зная, какъ съмъ ти въздействувалъ. Можешъ ли и ти да ми проповѣдвашъ така, че и азъ да повѣрвамъ въ сѫществуването на Бога?

Изкуство е, така да проповѣдвашъ на човѣка, че да го убедишъ въ своето вѣрую. Така, хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината проповѣдватъ днесъ на човѣка. Тѣ го убеждаватъ, че Богъ сѫществува и изпраща блага на цѣлото човѣчество. Хлѣбътъ и водата внасятъ животъ въ човѣка; въздухътъ му дава възможность да говори, а свѣтлината го заставя да мисли. Хлѣбътъ, въздухътъ, водата и свѣтлината представятъ реални величини, безъ които животътъ не се проявява. Ще кажете, че реално е всѣко нѣщо, което човѣшкиятъ умъ може да обхване и разбере. Не е реално онова, което умътъ не може да обхване и разбере. Слънцето и земята не можемъ да обхванемъ съ ума си, но това не значи, че не сѫ реални. За да ги обхванемъ и разберемъ, тѣ сѫ поставени далечъ отъ насъ, да ги виждаме малки. Въ този видъ тѣ ставатъ за насъ видими и разбрани. Малкитѣ, микроскопически нѣща пъкъ се увеличаватъ, за да станатъ видими.

Следователно, за да обхване нѣщата, човѣкъ влиза въ опитния свѣтъ, дето всѣко нѣщо се поставя на провѣрка. Първо опитвате топлината на тѣлата, да видите, можете ли да издържите на нея. После опитвате студа имъ. Ще кажете, че имате вѣра, нѣма защо да си служите съ опита. Споредъ менъ, хората още не сѫ дошли до истинската вѣра. Тѣ иматъ вѣрвания, вѣра още нѣматъ. Едва сега тѣ изучаватъ вѣрата, която изключва противоречията. Първитѣ християни били безбожници. Нѣкои отъ тѣхъ вѣрвали въ много божества, други били идолопоклонци. Какво може да се очаква отъ единъ богъ, направенъ отъ човѣка? Божество, което не може да внесе свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ душата, не е никакво божество. Само онова сѫщество можете да наречете Богъ, Което помага на човѣка при всички условия. Онзи, Който повдига човѣка и крепи животнитѣ и растенията, наричаме Богъ. — Какво представятъ ангелитѣ? — За да имате представа за ангелитѣ, вие трѣбва да се върнете къмъ онази епоха, да видите свѣта такъвъ, какъвто първоначално е билъ създаденъ. Тогава и растенията, и животнитѣ, и човѣкътъ не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането всички форми се изопачили, поради което днесъ хората нѣматъ истинска представа нито за себе си, нито за окрѫжаващитѣ. Първитѣ животни заемали мѣстото на човѣка, а човѣкъ е билъ още по-високо. Следъ грѣхопадането човѣкъ заелъ мѣстото на животнитѣ, а тѣ слѣзли по-долу отъ него. Въ всички животни сѫ затворени човѣшки души, изостанали въ развитието си. Когато човѣкъ се издигне на стѫпалото, до което е билъ, и животнитѣ ще се издигнатъ, а съ тѣхъ заедно и затворенитѣ човѣшки души. Чувате, че нѣкой бръмбаръ бръмчи и казвате, че това е бръмбаръ, дребно сѫщество. Не е така. Като бръмчи, той обръща вниманието ви на своето произхождение. Бръмбаръ съмъ, казва той, но произлизамъ отъ Брама, имамъ Божественъ произходъ.

Сегашнитѣ хора минаватъ за умни, за културни, а като умре нѣкой, веднага се обличатъ въ черни дрехи и плачатъ, че сѫ го изгубили. Когато ядете ябълки, дървото не плаче за децата си, но се радва, че влизатъ въ красивия човѣшки свѣтъ. А хората плачатъ за покойницитѣ си. Когато питате ябълката, кѫде сѫ децата ѝ, тя казва: Тѣ влѣзоха въ благоутробието на човѣка, за да посетятъ добрата стаичка на ума и добрата стаичка на сърдцето му. Наистина, като изяде една ябълка, човѣкъ я носи въ мисъльта си и казва: Изядохъ една вкусна ябълка. Помнете: Животътъ, вложенъ въ всички форми, е единъ и сѫщъ. Той само се разлива въ тѣхъ и различно се използува. Недѣлимъ и единенъ е животътъ, затова го наричаме Божественъ. Всички сладки, вкусни, красиви и морални нѣща произлизатъ отъ Божествения свѣтъ. Грознитѣ, неморалнитѣ нѣща криятъ произхода си въ човѣшкия свѣтъ. По произходъ, всички нѣща идатъ отъ едно и сѫщо мѣсто, но, като минаватъ презъ нечисти мѣста, и тѣ ставатъ нечисти. Докато умътъ и сърдцето на човѣка сѫ нечисти и изопачени, Божественитѣ нѣща всѣкога ще приематъ примѣси, които ще ги опетняватъ. Като влѣзе човѣкъ въ нѣкое общество, първата работа е да го поставятъ на изпитъ, да разбератъ, какви сѫ намѣренията му. Ако е издигнатъ, мораленъ и носи нѣкакъвъ идеалъ въ себе си, веднага ще го подозрятъ въ желание да се наложи на другитѣ, да ги хипнотизира. И животнитѣ се хипнотизиратъ едни-други; вие знаете, какъвъ е резултатътъ на хипнотизирането. Змията може да хипнотизира съ погледа си и човѣка, и животнитѣ, и тѣ се сковаватъ на мѣстото си. Коткитѣ се хипнотизиратъ една-друга, и хипнотизираната остава на мѣстото си. Обаче, не можете да кажете сѫщото и за човѣка, който носи въ себе си високъ идеалъ или велика идея. За да се произнасяте за нѣщо, вие трѣбва да имате права мисъль.

Коя мисъль е права? — Която носи свѣтлина, топлина и сила. Правата мисъль и правото чувство освобождаватъ човѣка. Тѣ свалятъ товара отъ гърба на обременения. Тѣ освобождаватъ човѣка отъ сиромашията и нейния гнетъ. Богатството и сиромашията сѫ психически състояния. Както мисли човѣкъ, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромахъ, сиромахъ става; ако мисли, че е богатъ, богатъ става. Отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или сиромахъ. Богъ му е далъ носъ, съ който да помирисва нѣщата отдалечъ, да намѣри златото и да го използува. Съ носа си можете да намирате добритѣ хора въ свѣта. Отъ тѣхъ излиза ароматъ, който привлича хората, както цвѣтята привличатъ пчелитѣ. Ако носътъ ви е повреденъ и не можете да възприемате миризмитѣ, вината е ваша. — Много се молихъ. — При това положение молитвата ти е безпредметна. Ти си далъ сѫщественото на слугата си, а после ще се молишъ да ти даде нѣкакво подаяние. Не, ще хванешъ слугата си, ще го разтърсишъ и ще му кажешъ: Богатството, съ което разполагашъ днесъ, е мое. Азъ ти го дадохъ, за да те изпитамъ. Ако си жаденъ за пари, ще ти дамъ, колкото искашъ, но не ти позволявамъ да ме изнудвашъ. Господарьтъ трѣбва да бѫде разуменъ, силенъ и справедливъ, да не се оставя на слугитѣ, да го използуватъ и да разполагатъ съ него.

Какво ще бѫде положението на обикновения човѣкъ, ако забогатѣе? Какво ще направи той съ богатството си? Ще си купи хубава кѫща, съ голѣмъ, добре уреденъ дворъ, съ плодове и красиви цвѣтя. После ще облѣче децата, жена си въ коприна; ще имъ купи златни украшения, скѫпоценности. Следъ това ще си купи автомобилъ, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайность. Нѣкои хора изпадатъ въ друга крайность. Тѣ се обличатъ съ стари, скѫсани дрехи, и така искатъ да се представятъ за светии. Светийството не е нито въ богатитѣ и скѫпи дрехи, нито въ скѫсанитѣ. Сиромахътъ не вѣрва въ богатитѣ светии, но и богатиятъ не вѣрва въ светии, които се обличатъ съ скѫсани дрехи. Свѣтътъ не може да се оправи съ такива светии. Умътъ не се проявява нито чрезъ скѫпитѣ дрехи и обуща, нито чрезъ скѫсанитѣ.

Свѣтътъ се нуждае отъ богати хора по умъ, по сърдце и по душа. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ“. Това не значи, че нищиятъ е хилавъ, беденъ, слабъ. Напротивъ, той е силенъ по духъ, по съзнание и по разбиране. Казано е още: „Блажени кроткитѣ.“ Кроткиятъ не е слабъ и мекушавъ. Той е силенъ чрезъ кротостьта си и така се налага на злото, на неправдата въ свѣта. Кроткиятъ не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволътъ е допуснатъ въ свѣта, именно, за това, да направи хората силни. Чрезъ него тѣ опитватъ силата си. Като излизатъ на двубой съ него, ако той ги повали на земята, тѣ продължаватъ да се трениратъ, докато най-после го победятъ и сложатъ на земята. Когато дяволътъ започне да се плаши отъ хората и да бѣга отъ тѣхъ, тогава тѣ ще разбератъ, какво значи кротъкъ, нищъ, чистосърдеченъ.

Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Преди нѣколко месеца заболѣхъ отъ разстройство на стомаха, което ме докарваше до полуда. Понѣкога имахъ желание да се самоубия, толкова тежко ми бѣше състоянието. Преди да заболѣя, сънувахъ следния сънь: Сънувамъ, че съмъ самъ въ стаята си и при мене дойде единъ черенъ човѣкъ, съ ножъ въ рѫка. Хвана ме, повали ме на земята и ме мушна съ ножа си въ стомаха. На сутриньта ставамъ отъ сънь, но съ голѣми болки въ стомаха. Легнахъ и цѣли четири месеца боледувахъ. Презъ това време черниятъ човѣкъ ме посещаваше всѣка нощь и се борѣше съ мене. Всѣкога той побеждаваше. Болестьта ми не ме напусна. Азъ се чудѣхъ, какъ да си помогна, отникѫде не виждахъ помощь. Обаче, въ борбата си съ черния човѣкъ, нѣщо въ мене се засилваше — духътъ ми укрепваше, макаръ че тѣлото ми все още бѣше слабо. Всѣка нощь, когато черниятъ ме събаряше на земята, азъ си казвахъ: Азъ ще те науча, ще ти дамъ добъръ урокъ, само ако посмѣешъ да дойдешъ другъ пѫть. Той редовно ме посещаваше. Веднъжъ азъ решихъ да се бия докрай. Дойде черниятъ човѣкъ, азъ скочихъ отъ леглото си и видѣхъ, че имамъ ножъ въ рѫката си. Хвърлихъ се върху него съ всичката си сила; счупихъ ножа му, и той, обезорѫженъ вече, удари на бѣгъ. Той бѣга, азъ следъ него, докато го прогонихъ. По едно време той влѣзе въ единъ домъ, отдето излѣзоха две малки черни човѣчета — негови деца. Ударихъ и тѣхъ съ ножа си и ги насѣкохъ на парчета. Следъ тази победа се успокоихъ, легнахъ и заспахъ дълбокъ, здравъ сънь. Събуждамъ се на сутриньта, но вече здравъ, безъ болки въ стомаха.

Хората страдатъ, защото се страхуватъ отъ болести, отъ сиромашия, отъ смърть. Изхвърлете страха навънъ и отъ нищо не се плашете. Ще кажете, че волята на Бога е човѣкъ да умира. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Следователно, ще се боришъ съ смъртьта. Другъ е случаятъ, ако доброволно пожелаешъ да умрешъ. Истинската жертва е доброволенъ актъ. Само онази овца се жертвува, която доброволно туря главата си подъ ножа на своя господарь. Ако богатиятъ жертвува доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздавашъ богатството си, раздавай го съ разположение и любовь. Тогава богатството на цѣлия свѣтъ ще бѫде въ твои рѫце. Не мислете, че, като раздава богатството си, човѣкъ ще осиромашее. Щомъ вършите всичко съ любовь, сиромашията е изключена. Какво означава раздаването на богатството? То е все едно да имате две голѣми бъчви, пълни съ вода и да раздавате отъ водата на жаднитѣ. Ще изпразните едната бъчва, ще напълните другата. Изворътъ е близо до васъ, ще пълните и ще изпразвате бъчвитѣ и никога нѣма да осиромашавате. Пригответе всички по две бъчви у дома си, за да ги пълните и изпразвате и да раздавате на онѣзи, които се нуждаятъ.

Нѣкои се страхуватъ да раздаватъ благата си, да не обеднѣятъ. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислитѣ, чувствата, богатството, съ които днесъ разполагате, сѫ чужди. Това е богатството на напредналитѣ сѫщества, които сѫ живѣли преди васъ. Когато заминали за онзи свѣтъ, тѣ оставили богатството си на земята, да се ползуватъ отъ него бѫдещитѣ поколѣния. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които днесъ разполагате, принадлежатъ на възвише-нитѣ сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. —- Не знаемъ какъ. — Ще се научите. Затова, стремете се къмъ знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се къмъ знание, което подмладява. Като глътнете единъ отъ неговитѣ хапове, да се подмладите. Има такива хапове, отъ които бръчкитѣ на лицето моментално изчезватъ; побѣлѣлата коса става руса, кестенява или черна. — Възможно ли е това? — Възможно е, това може да се опита.

Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онѣзи, които иматъ нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила въ единъ виденъ американски епископъ и пожелала да се ожени за него. Американскитѣ епископи иматъ право да се женятъ, но нѣкои отъ тѣхъ се посвещаватъ въ служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа съ следното съдържание: Давамъ на твое разположение сърдцето си, рѫката си и всичкото си богатство. Той ѝ отговорилъ: Уважавамъ чувствата и разположението ти, но съветвамъ те да дадешъ сърдцето си на Бога, рѫката си — на онзи, който те обича, а богатството си — на беднитѣ. Защо ще дадешъ сърдцето си на онзи, който нѣма право на него? Защо ще дадешъ рѫката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадешъ богатството си на онзи, който нѣма нужда отъ него? Помагайте на онѣзи, които ви обичатъ и които иматъ нужда отъ васъ. Помагайте на по-слабитѣ отъ васъ — на растенията и на животнитѣ, които работятъ за васъ. Тѣ ще направятъ за васъ това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тѣхъ това, което тѣ не могатъ да направятъ за себе си.

Герои сѫ нуждни за живота, а не хора съ обикновени вѣрвания и убеждения. Истински човѣкъ е онзи, който притежава три качества: умъ свѣтълъ, който мисли право; сърдце любещо, което има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества, и душа силна, широка, която обхваща цѣлата вселена. Той благодари и на най-малкитѣ сѫщества за услугитѣ, които му правятъ. Когато коньтъ му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направилъ. Ще кажете, това е конь, не разбира отъ милване и благодарность. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава отъ човѣка следъ смъртьта му? — Само кости. Главата му се изпразва, сърдцето, дробоветѣ, стомахътъ му изгниватъ. Коститѣ могатъ ли да се нарекатъ човѣкъ? Истински човѣкъ е онзи, на когото умътъ е пъленъ съ свѣтлина, сърдцето — съ топлина, а душата — съ сила. Той вѣчно живѣе. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ пѫтища, които опредѣлятъ живота на човѣка. Сѫщевременно тѣ го опредѣлятъ като човѣкъ. Истински човѣкъ е този, който мисли, люби и действува по вѫтрешенъ потикъ на своята душа. Това значи, да живѣе Богъ въ човѣка. Ако всѣки самъ не вижда Бога въ себе си, никѫде не може да Го види. Щомъ Го види въ себе си, ще Го види и въ ближния си, както и въ цѣлата природа. Ако питате водата, въздуха и свѣтлината, кѫде е Богъ, тѣ ще ви отговорятъ: Като ни приемешъ вѫтре въ себе си, чрезъ насъ ще се изяви Този, Когото търсишъ. Следователно, ще намѣрите Бога въ всичко, което влиза въ васъ и което излиза отъ васъ. То е реалното, т. е. Божественото, чрезъ което Той се проявява. Виждайте Бога и въ всички сѫщества, малки и голѣми, съ които се срѣщате. Какъ трѣбва да гледате на слугата си, който ви работи съ разположение? Той е пратеникъ, служитель на Бога. Той не опредѣля, колко да му плащате, но оставя на вашата добра воля. Ще кажете, че е глупавъ, не застѫпва интереситѣ си. Идея има този човѣкъ, не е глупавъ.

Въ древностьта, въ християнската епоха, единъ отъ ревностнитѣ християни вървѣлъ по улицитѣ и викалъ, че нѣкой го души. Хората минавали — заминавали, не му обръщали внимание. Една майка се спрѣла да го пита, защо вика. — Гладенъ съмъ, гладътъ ме мѫчи. Тя го нахранила и следъ това го запитала: Искашъ ли да ми станешъ робъ? — Искамъ. — Купувамъ те за хиляда драхми. — Съгласенъ съмъ. Тя го завела у дома си, доволна, че го купила евтино. Тя имала две дъщери, които оставила въ рѫцетѣ на роба, той да ги възпитава. Като добъръ християнинъ, той ги възпитавалъ въ духа на Христовата любовь и изкаралъ отъ тѣхъ две добри християнки. Следъ десеть години той казалъ на господарката си: Понеже свършихъ работата си въ вашия домъ, отднесъ искамъ да бѫда свободенъ. Връщамъ ви хилядата драхми, за които ме купихте, и вече съмъ свободенъ. Този светия станалъ робъ, за да спаси дветѣ дъщери на господарката си.

Нека всѣки се запита, колко души е обърналъ къмъ Бога. На колко хора сте дали примѣръ за любовь къмъ Бога, за човѣщина? Ако учениятъ, професорътъ или учительтъ не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвѣти, каква е неговата ученость? Ако майката не може да научи синоветѣ и дъщеритѣ си да обичатъ Бога, каква е нейната любовь? Истинска майка е тази, която може да запознае децата си съ любовьта; истински баща е този, който може да запознае децата си съ мѫдростьта; истински братъ е този, който може да запознае сестра си съ истината. Значи, любовьта има отношение къмъ майката, мѫдростьта — къмъ бащата, истината — къмъ брата. Кой има нужда отъ любовьта? — Който не я е придобилъ още. Богатиятъ не се нуждае отъ богатство, сиромахътъ има нужда отъ него. Слабиятъ се нуждае отъ помощьта на силния.

Единъ светия си въобразилъ, че постигналъ всичко, че се повдигналъ много и нѣмалъ вече работа на земята, затова отишълъ въ другия свѣтъ. Щомъ влѣзълъ тамъ, срещналъ единъ ангелъ и започналъ да му разправя, какво правилъ на земята. Ангелътъ му казалъ: Понеже си свършилъ работата си на земята, ще останешъ тукъ да си почивашъ въ пълно мълчание. Тукъ всички сѫ заети, никой не е свободенъ, да се разправя съ тебе. Светията седѣлъ безъ работа и въ мълчание известно време и започналъ да мисли: Какво да правя тукъ? Работа нѣмамъ, прекарвамъ само въ мълчание, отегчихъ се. Въ това време единъ отъ жителитѣ на земята се приближилъ при него и му казалъ: Слѣзъ на земята между хората, които се нуждаятъ отъ помощь. Разкажи имъ, какъ си работилъ, какво си постигналъ и какво си видѣлъ на този свѣтъ. Кажи имъ, че сѫществата въ този свѣтъ живѣятъ въ любовь и хармония помежду си, че всички работятъ за общото; тукъ нѣма зло, нѣма никакви престѫпления. Наистина, единъ погледъ на любовьта, една сладка дума на мѫдростьта и една благородна постѫпка на истината, струватъ повече отъ всичкото богатство на свѣта. Влѣзе ли любовьта въ сърдцата ви, всичкитѣ ви желания ще се изпълнятъ. На всѣка ваша мисъль, на всѣко ваше чувство и желание веднага ще се притичатъ красиви, свѣтли сѫщества на любовьта, да ви предлагатъ услугитѣ си. Ако искате да се учите, веднага ще ви дадатъ условия за учене; ако искате дрехи, храна, и това ще ви доставятъ; ако искате да се разхождате, ще ви разведатъ, дето искате.

Ще кажете, че това сѫ илюзорни работи. Възможно е, човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ илюзии. Гледате нѣкой търговецъ, седи по цѣли часове въ магазина си, чака клиенти, дано спечели стотина лева.: Това не е ли илюзия? Какво ще продаде и какво ще спечели? Има нѣщо ценно, което придобива. Той се учи на търпение и обхода. Въ сѫщность, само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да услужватъ на човѣка, да му доставятъ това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовьта ще му ги достави; ако търси свѣтлина и знание, мѫдростьта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Ученъ, който не знае законитѣ на тритѣ велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание, предадено по законитѣ на тѣзи принципи — по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, се отпечатва въ мозъка на човѣка. Съ това знание той влиза въ областьта на безсмъртието. Тритѣ принципа, съединени въ едно, раждатъ живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пъкъ даватъ условия на човѣка да работи. Който иска да работи, трѣбва да е миналъ презъ Божествения и ангелския свѣтъ и следъ това да слѣзе на земята. Истинската работа се придружава отъ любовьта.

Едно отъ отличителнитѣ качества на любовьта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбенъ. Така постѫпва Богъ. Като ни обича, Той се оттегля въ себе си и ни дава свобода да се проявяваме и въ любовьта, и въ знанието, и въ движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели въ насъ. Той не се нуждае отъ палене на свѣщи, отъ жертви, отъ милостиня. Едно иска Той отъ насъ: каквото правимъ, да става съ любовь. Всѣка жертва, всѣка милостиня, направена безъ любовь, не е истинска. Всѣка свѣщь, запалена безъ любовь, гори и изгасва; запали ли се съ любовь, вѣчно гори. Животъ, който не гасне, е истински; той е животъ на любовьта. Дето е любовьта, тамъ Богъ присѫтствува. Радвайте се, когато обичате, защото Богъ се проявява чрезъ васъ. Не е важно, какво обичате — камъкъ, дърво, животно или човѣкъ. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е пѫть, чрезъ който Божествената сила влиза въ васъ. Любовьта е пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да стане мощенъ, съ свѣтълъ умъ, съ топло сърдце и съ силна воля.

Сегашнитѣ хора сами създаватъ законитѣ и сами се страхуватъ отъ тѣхъ. Въ бѫдеще законитѣ ще се пишатъ въ човѣшкитѣ сърдца. Иска ли да се изяви въ нѣщо, човѣкъ ще погледне въ сърдцето си, да види, какво е написано тамъ. Ако е написана думата „любовь“, ще постѫпи по закона на любовьта. Ако е написано „мѫдрость“, ще постѫпи по закона на мѫдростьта. Тогава хората ще бѫдатъ сѫдени за доброто, което правятъ, а не за злото. Сѫдбата нѣма да бѫде затворъ или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, споредъ доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голѣмо добро, голѣмо възнаграждение, Ако нѣкой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и азъ ще ти отговоря съ сѫщото. Турете доброто за основа на живота си и вървете въ пѫтя на любовьта. — Кѫде е този пѫть? — Дето е правата мисъль, правото чувство, правата постѫпка. — Кѫде е пѫтьтъ на любовьта? — Дето сѫ добритѣ отношения — отношения на хармония и мелодия, на музика и пѣсень.

Какво ще кажете за единъ домъ, въ който всички сѫ генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мѫжътъ-генералъ, тя непремѣнно трѣбва да заеме мѣстото на войникъ, който да изпълнява всички заповѣди. Не е лесно на тази майка, да ѝ заповѣдватъ петь генерала. Ако изпълни службата си добре, тя ще бѫде призната за героиня. Като отиде на онзи свѣтъ, направо ще ѝ отворятъ вратата за рая.

Желая ви да бѫдете добри войници, да изпълнявате заповѣдитѣ на петтѣ генерала съ любовь. Само така ще ви запишатъ за граждани на Царството Божие. Който може да мине презъ всичкитѣ страдания — презъ огънь, презъ хули и гонения, презъ обиди и огорчения, безъ да мръдне мускулъ на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човѣкъ съ свѣтълъ умъ, съ вѫтрешенъ миръ, съ силенъ и мощенъ духъ. Дето мине, той чува пѣсеньта на възвишенитѣ сѫщества: Великъ е Господъ! Велики сѫ Неговитѣ дѣла!

Блажени любещитѣ.

Блажени сѫ, които обичатъ.

Блажени, които служатъ на Истината.

Превърнете жилищата си въ храмове на Любовьта.

Превърнете вѫгленитѣ въ диаманти, за да се украсявате съ тѣхъ.

*

23. Беседа отъ Учителя, държана на

30 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...