Jump to content

1942_06_21 Опорни точки на живота


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Опорни точки на живота

Размишление.

Днесъ повечето хора се стремятъ къмъ голѣми нѣща. Тѣ знаятъ, че въ механическия свѣтъ голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а въ органическия се увеличаватъ; въпрѣки това, тѣ пакъ се стремятъ къмъ голѣмото. Голѣмото трѣбва да се смалява, за да бѫде достжпно; малкото трѣбва да расте и да се уголѣмява, за да се познае и изучи. Човѣкъ се ражда малъкъ и постепенно расте, става голѣмъ, за да се познае. Семето, което се посажда въ земята, е малко, но следъ известно време то пораства и отъ него излиза голѣмо дърво. Презъ лѣтото пороитѣ се смаляватъ, а семената растатъ, ставатъ голѣми. Когато човѣкъ си въобрази, че е по-голѣмъ, отколкото е въ действителность, той започва да се смалява. Този процесъ се извършва незабелязано. За да стане безболезнено, човѣкъ трѣбва да се смалява съзнателно. Като се обръща къмъ Израилския народъ, Христосъ казва: „Не бой се, мало стадо, Отецъ е благоволилъ да ти даде царство". Той не казва „не бой се, голѣмо стадо", но казва „мало стадо“.

Като знае закона за смаляването и уголѣмяването, човѣкъ не трѣбва да се стреми да стане голѣмъ. Да се стремишъ къмъ голѣмото, това значи, всѣки моментъ да се натъквашъ на противоречия. Всички спорове и недоразумения въ живота ставатъ все между голѣми хора, за голѣми нѣща. Когато спороветѣ и недоразуменията престанатъ, тогава ще дойде любовьта. Затова се казва, че любовьта иде последна. Животъ, който не е озаренъ отъ любовьта, остава завинаги въ тъмнина. Знае се при това, че въ тъмнината нищо не расте. Следователно, искате ли да се ползувате отъ условията на живота, стремете се къмъ любовьта, която всичко озарява и повдига.

„Който не влиза презъ вратата на кошарата на овцетѣ, но прелазя отдругаде, той е крадецъ и разбойникъ“. (Иоана, 10 гл., 1 ст.). На какво може да се уподоби крадецътъ? — На голѣмството въ човѣка. То прави човѣка вѫтрешно недоволенъ и го заставя да краде. Въ човѣка има едно голѣмо сѫщество, което постоянно роптае и критикува. Кой каквото му даде, все недоволно остава. То навсѣкѫде вижда погрѣшкитѣ и казва: Това не е добре направено, не трѣбва да бѫде така. То се спира върху отрицателнитѣ прояви въ живота и ги критикува. Ако рече да се произнася за свѣта, ще каже, че Богъ не го е създалъ добре, не е предвидилъ всичко. Голѣмото има нѣкакъвъ планъ за създаването на свѣта, но заставятъ ли го да приложи своя планъ, вотъ? — Докато любовьта е въ човѣка. За да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да пази любовьта като зеницата на окото си. Не я ли пази, отнася ли се небрежно къмъ нея, тя го напуща. Страшно е положението на човѣка, когото любовьта напуща. Щомъ тя го напусне, животътъ му се прекратява. Това показва, че между живота и любовьта сѫществува тѣсна връзка. Пазете любовьта въ себе си, да не изпаднете въ противоречията на живота, да не изгубите своя вѫтрешенъ миръ и доволство. Кѫде е любовьта? — Навсѣкѫде. Нѣма мѣсто въ свѣта, дето любовьта да не присѫтствува. Нѣма сѫщество въ свѣта, което любовьта да не е посетила. Заблуждението на човѣка се заключава въ това, че той търси любовьта на специфично мѣсто и при специфични условия. Любовьта е навсѣкѫде и въ всичко.

Мнозина се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че любовьта не ги е посетила. Причината за това е въ самитѣ тѣхъ. Тѣ очакватъ любовьта да ги посети, тя да имъ дойде на гости. Това е невъзможно. Любовьта е дошла вече въ свѣта. Който я търси, самъ трѣбва да отиде при нея. Мислите ли другояче, вие сами си създавате противоречия. Да очаквате любовьта да ви дойде на гости, това е все едно да очаквате слънцето да ви посети. Станете рано и го посрещнете. Отворете прозорцитѣ си, и то ще ви озари. Днесъ и вие излѣзохте да посрещнете слънцето, но не говидѣхте — малъкъ облакъ го засѣнчи. Това не е противоречие, защото слънцето изгрѣ и задъ облака. Не сѫ страшни облацитѣ; страшно е, ако слънцето изчезне отъ хоризонта и престане да изгрѣва. Ако днесъ не сте го видѣли, утре ще го видите.

Тази сутринь на върха сте дошли всичко седемь души. Числото седемь представя днитѣ на седмицата. Богъ е създалъ свѣта въ седемь деня. Значи, всѣки отъ васъ представя по единъ день отъ седмицата — отъ днитѣ на сътворяването на свѣта. Колкото и да сте малко сега, любовьта пакъ се проявява. Тя се проявява въ малкитѣ работи; тя се крие задъ малкитѣ нѣща. Малката рѣкичка е проява на голѣмъ изворъ. Отъ голѣмитѣ извори изтичатъ малки поточета и рѣкички. Въ малкитѣ прояви на любовята се крие такава сила, каквато и въ голѣмитѣ. За предпочитане е водата на извора да изтича по малко и постоянно, отколкото много и изведнъжъ. Изтече ли наведнъжъ, изворътъ пресъхва.

Хората искатъ да видятъ голѣмитѣ прояви на любовьта. Това е невъзможно. Любовьта се проявява навсѣкѫде по малко. Който има очи да вижда, ще обхване всичкитѣ малки прояви на любовьта въ едно и ще има предъ себе си проявитѣ на великата любовь. Тя се проявява въ всички сѫщества едновременно. Съберете всички нейни прояви на едно мѣсто, за да си съставите ясна представа за любовьта. Който не схваща отношенията на всичкиѫщества къмъ себе си, като отношения на едно цѣло, той отрича възможноститѣ на любовьта и се запитва: Какво може да направи любовьта въ мене и какво мога да направя азъ въ нея? Той не подозира, че проявитѣ на любовьта въ частитѣ сѫ прояви на Цѣлото. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Събиратъ се животни на едно мѣсто, събиратъ се и хора, и ангели, и арахангели, все въ името на любовьта. Въ резултатъ на тѣзи събирания се твори нѣщо велико, което ще се види въ бѫдеще. Въ работата на любовьта се явяватъ голѣми или малки облаци, които иматъ за цель да ѝ препятствуватъ. Ето, едно малко облаче закри тази сутринь слънцето, и не можахме да го видимъ. Какво представя облачето? — Сегашната война, въ която се биятъ християнски народи. Ще кажете, че войната е противоречие въ живота. Колкото е противоречие облачето за слънцето, толкова е противоречие и войната за хората. Природата допуща войната като естествено последствие на лошия и изопаченъ човѣшки животъ. Чрезъ нея ще изтече злото, което се е натрупало въ човѣшкитѣ сърдца отъ вѣкове. Ще изтече злото, и слънцето ще се издигне надъ облацитѣ, ще свѣтне отново и ще изпрати свѣтлината и топлината си по цѣлия свѣтъ. Тогава противоречията ще изчезнатъ, и хората ще разбератъ, че и безъ война може. Животътъ на безлюбието създава войната. Жиотътъ на хармонията и на любовьта изключва войната. Днесъ хората се биятъ за материални работи, кой повече земя да владѣе, кой да има господството въ свѣта. Единъ день, когато любовьта се прояви въ своята пълнота, всички сѫщества — хора, животни и растения ще се ползуватъ отъ нейното изобилие. Онѣзи, които сѫ подъ нивото на човѣка, ще се ползуватъ отъ неговата любовь. Човѣкъ пъкъ ще се ползува отъ любовьта на онѣзи, които сѫ надъ него. Любовьта е неизчерпаемъ изворъ на. сили и на блага.

Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Значи, азъ, малкото, и Отецъ, Голѣмото, едно сме. Свѣтътъ е малкото начало, а Отецъ — Голѣмото и Великото Начало. Малкото трѣбва да расте и да държи връзка съ Голѣмото Начало, съ Отца. Въ това се заключава силата на човѣка. Както слънцето се движи въ крѫгъ, така и любовьта се движи въ крѫгъ и ни обикаля. Като описва крѫгъ около насъ, тя ни опасва съ своитѣ връзки и по този начинъ ни пази отъ злото. Както сме въ кръга на слънцето, така сме и въ кръга на любовьта. Следователно, докато слънцето е около васъ, и вие въ него, не се страхувайте отъ нищо. Знайте, че любовьта ви обикаля и пази, както земята пази посѣтитѣ въ нея семена. Който се обезсърдчава и мисли, че нищо не може да постигне, той е излѣзълъ отъ кръга на слънцето и отъ кръга на любовьта. Това е невъзможно. Не може човѣкъ да излѣзе отъ орбитата на слънцето; още по-невъзможно е да излѣзе отъ орбитата на любовьта.

Животъ, съ опорна точка на доброто; животъ, съ опорна точка на справедливостьта; животъ, съ опорна точка на разумностьта, това е животътъ на любовьта.

— Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.

*

1. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ

Рилски езера, 21 юний, 5. ч. с. 1942 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...