Jump to content

1941_09_17 Четиритѣ положения


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Четиритѣ положения

Р а з м и ш л е н и е.

Упражнение за дишане: Бавно издигане на рѫцетѣ надъ главата и дълбоко поемане на въздухъ. Съ издигане на рѫцетѣ се повдигатъ и очитѣ нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне рѫцетѣ надолу, издишване и бавно сваляне очитѣ надолу.

Тема за следния пѫть: „Ползата отъ голѣмитѣ и отъ малкитѣ извори“.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ отслабване на очитѣ. Много естествено е, че отслабватъ — не се движатъ. По отношение на очитѣ си хората сѫ крайно нехайни. Тѣлото си трениратъ чрезъ различни движения, упражнения, екскурзии. Дойдатъ ли до очитѣ си, нищо не правятъ за тѣхъ. Когато искатъ да видятъ нѣщо настрана, нагоре или надолу тѣ движатъ главата си, а очитѣ стоятъ на едно мѣсто, като аристократи. Очитѣ заповѣдватъ на другитѣ удове да свършатъ една или друга работа, но сами тѣ не работятъ, поради което малко кръвь приижда къмъ тѣхъ и слабо се хранятъ. Правете упражнения за очитѣ си, да отправяте повече кръвь къмъ тѣхъ. Ето защо, повдигайте често очитѣ си нагоре, отдето слиза свѣтлината, и следъ това ги сваляйте надолу, въ посоката, дето тревитѣ растатъ и никнатъ.

SB_1941_1.JPG

Обърнете внимание на четиритѣ прави ОА, ОВ, OC, OD, които сѫ две по две въ противоположни посоки (фиг. 1). Привидно, тѣ изглеждатъ независими една отъ друга, въ сѫщность, тѣ иматъ обща връзка помежду си, движатъ се въ крѫгъ. За да върви хармонично въ четиритѣ посоки, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който да ги координира. Две отъ противоположнитѣ посоки, запримѣръ, посокитѣ OC, OA представятъ посоки на движение на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Като се движатъ, макаръ и въ противоположни посоки, умътъ и сърдцето образуватъ крѫгъ. Външно тѣ изглеждатъ отдалечени единъ отъ другъ, като два различни свѣта, но въ сѫщность сѫ близо, иматъ допирни точки. Като излиза отъ точка „O“ и върви въ посока OA, умътъ се движи въ две направления — AB, AD, като образува полукрѫгъ. Сърдцето сѫщо излиза отъ точка „O“, върви въ посока OC, като се движи въ направленията CB, CD и пакъ образува полукрѫгъ. Двата полукрѫга се срѣщатъ въ точкитѣ B и D и образуватъ пъленъ крѫгъ. Когато казваме, че човѣкъ живѣе, имаме предъ видъ четиритѣ посоки, които се срѣщатъ въ него. При движението си по тѣзи посоки, той срѣща известни противоречия, които се дължатъ на различно гѫстата материя — причина за движението на човѣка въ крѫгь.

Това, което става съ силитѣ въ физическия свѣтъ, става и съ чувствата и мислитѣ на човѣка. Тази е причината, дето първоначално мислитѣ и чувствата вървятъ въ перпендикулярна посока на земята, но, като срещнатъ известно съпротивление, отвънъ или отвѫтре, тѣ се отклоняватъ надѣсно или налѣво, и образуватъ крива линия — окрѫжность. Запримѣръ, мома и момъкъ се обикватъ и се привличатъ взаимно единъ къмъ другъ, както земята се привлича отъ слънцето. Като по-голѣмо и мощно, слънцето привлича земята съ голѣма сила, но тя не може да се приближи до него, защото срѣща голѣмо съпротивление въ пространството. Въ стремежа си къмъ момъка, момата срѣща съпротивления, отъ една страна отъ родителитѣ си, които не ѝ позволяватъ да дружи съ него, а отъ друга страна, отъ нѣкоя мома, която обича сѫщия момъкъ. Момата започва да се смущава, какъ може да ѝ препятствуватъ на любовьта. Тя мисли, че нейно е правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Погрѣшката не е въ това, че дветѣ моми го обичатъ, но въ мисъльта, която и дветѣ държать въ ума си, всѣка да го привлѣче къмъ себе си. Това е невъзможно. Нито момата може да привлѣче момъка къмъ себе си, нито момъкътъ — момата. Причината за това е проста: момата и момъкътъ излизатъ отъ единъ общъ центъръ — тѣхниятъ господарь, който разполага и съ двамата. Никой човѣкъ не е господарь на себе си, нито на своята сѫдба. Мислите ли, че човѣкъ е господарь на сѫдбата си, вие сте на кривъ пѫть. Човѣкъ само отчасти е господарь на сѫдбата си, но не напълно. Колко време трае обичьта между пиленцата или агънцата? Ако две пиленца или агънца се обикнатъ, и следъ нѣколко деня дойде господарьтъ имъ, хване едното отъ тѣхъ, туря ножа на врата му и го занася въ дома си; останалото започва да плаче, да вика подиръ другарчето си. На другия день още дохожда господарьтъ съ ножа въ рѫка и решава и неговата сѫдба.

Ще кажете, че това е противоречие. Може да е противоречие, но каквото и да се говори за противоречията, все пакъ хората се питатъ, защо сѫществуватъ тѣ. Не е важно, защо сѫществуватъ; важно е, хората да не си създаватъ взаимно противоречия и, ако сѫ си създали вече, какъ да ги изправятъ. Противоречията трѣбва да се обясняватъ на учно. Днесъ повечето хора страдатъ, защото нѣматъ нужднитѣ знания. Чувате нѣкой да изнася известни факти, но не знае дълбокитѣ причини, които произвеждатъ явленията. Тѣ изнасятъ природнитѣ закони, разискватъ върху тѣхъ, но разпокѫсано. И, възъ основа на нѣколко факти и закони тѣ създаватъ научни теории. Едно е нуждно при изучаване на явленията и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ — да се свързватъ всички явления. Като се изучава едно явление отъ физическия свѣтъ, трѣбва да се пренесе и въ духовния, и въ умствения свѣтъ; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокѫсаность, при която сѫществуватъ празднини, както въ науката, така и въ философията. Отдѣлнитѣ явления, закони и принципи не разрешаватъ въпроситѣ. Запримѣръ, не е достатъчно да констатирате факта, че двама души не живѣятъ добре. Важно е, защо не могатъ да живѣятъ. Като проследите условията, при които се намиратъ, виждате, че единиятъ живѣе въ рѣдка срѣда, а другиятъ — въ гѫста. Невъзможно е да заставите рибата да живѣе заедно съ кокошката. Рибата живѣе въ водата, а кокошката — въ въздуха; рибата плава, а кокошката ходи по земята. Рибата може да дойде до брѣга на езерото, да си подаде главата за моментъ, да поприказва съ кокошката, но нито кокошката може да влѣзе въ водата, нито рибата да излѣзе на брѣга.

Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я, но щомъ я намѣрятъ, оплакватъ се отъ нея. Защо се оплакватъ отъ любовьта?—Противоречия имало въ нея. Много естествено. Когато се срѣщатъ две сѫщества отъ различни срѣди и се обикнатъ, непремѣнно ще се натъкнатъ на противоречия. Каква любовь сѫществува между рибата и кокошката? Рибата обича по единъ начинъ, кокошката — по другъ. Тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Това е все едно да говоримъ за ангелска и човѣшка любовь. Ангелътъ обича по единъ начинъ, а човѣкъ — по другъ. За да се разбератъ въ любовьта си, тѣ трѣбва да живѣятъ въ единъ и сѫщъ свѣтъ. Въ сѫщность, това е невъзможно: нито ангелътъ може да живѣе на земята, нито човѣкъ — въ ангелския свѣтъ. Това внася разногласие въ любовьта имъ. Когато говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ сѫщества, които живѣятъ въ единъ свѣтъ и се разбиратъ. Между тѣхъ не сѫществуватъ никакви недоразумения. Затова е казано, че любовьта изключва всѣкакви противоречия.

Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно минава презъ противоречия. Той е слѣзълъ на физическия, или материалния свѣтъ, който не е толкова устойчивъ, както се вижда привидно. Материята, отъ която е създаденъ физическиятъ свѣтъ, сама по себе си, е неустойчива, минава презъ четири състояния: отъ твърдо въ течно, отъ течно въ въздухообразно и отъ въздухообразно въ свѣтлинно. Както физическата материя минава отъ едно агрегатно състояние въ друго, така се мѣни и материята на чувствата. Казваме, че имаме твърди чувства, течни, въздухообразни и свѣтлинни. Всѣки видъ чувства се подчинява на особени закони, но между всички закони има съгласие. Сцѣплението между частицитѣ на твърдата материя е голѣмо, затова тя е неподвижна, устойчива и не може да се мѣсти. Въ течнитѣ тѣла сцѣплението е по-слабо, а въ въздухообразнитѣ — още по-слабо. Тази е причината, дето течнитѣ тѣла сѫ подвижни и лесно се преливатъ отъ единъ сѫдъ въ другъ. Въздухообразнитѣ пъкъ сѫ толкова подвижни, че частицитѣ имъ лесно се разпръсватъ и не могатъ да се държатъ въ отворени сѫдове. Въпрѣки различието между разнитѣ видове материя, при известни условия тѣ минаватъ отъ едно състояние въ друго. Ето защо, когато се натъкне на твърдо чувство въ себе си, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ за превръщане или трансформиране на енергиитѣ: твърдото чувство може да се превърне въ течно, въ въздухообразно и най-после въ свѣтлинно. Промѣни ставатъ съ всички видове материя. Отъ човѣка се иска да знае, какъ и кога да превръща материята, изразена въ мисли, чувства и постѫпки.

Това сѫ научни положения, които всѣки трѣбва да знае, за да може да се освободи отъ противоречията, въ които изпада. Безъ да знае законитѣ за превръщане на енергиитѣ, човѣкъ не може да помогне нито на себе си, нито на другитѣ. Докато не измѣните и оправите своя животъ, по никой начинъ не можете да помагате на другитѣ. Англичанитѣ сѫ правили опита да измѣнятъ живота на индийцитѣ, но всѣкога излизали безрезултатни. Тѣ взимали индийци въ Лондонъ, давали имъ гимназиално и университетско образование, но щомъ се връщали въ Индия, заживѣвали по старъ начинъ, както живѣли бащитѣ имъ. Външното образование и възпитание не сѫ въ състояние да измѣнятъ човѣка. Правили опити съ коне, да ги учатъ да смѣтатъ и донѣкѫде сѫ успѣли. Нѣкои коне се научвали да броятъ, даже да изваждатъ квадратенъ коренъ отъ нѣкои числа, но щомъ се намирали между своитѣ, забравяли математиката. Можете ли да накарате коня да вѣрва въ Бога? Преди всичко, той нѣма религиозно чувство. Въ сѫщото положение ще се намѣрите и съ човѣка, ако религиозното чувство въ него не е развито, а вие искате да го направите религиозенъ. Казватъ, че не е мѫчно да се моли човѣкъ. Ще вдигне рѫцетѣ и очитѣ си нагоре, и молитвата е свършена. Ще излѣзе, че Богъ е само горе. Какъ ще се молишъ, ако си вързанъ съ краката за едно дърво, а главата ти виси надолу? Ще се молишъ ли при това положение? Ще се молишъ, разбира се, макаръ че погледътъ и главата ти сѫ надолу. Значи, не е важно външното положение и външната срѣда; важно е вѫтрешното разположение на човѣка за молитва. Най-естественото положение за молитва е да затворишъ очитѣ си и да се вглъбишъ въ себе си. Да насочишъ погледа си нагоре, това значи, да отправишъ мисъльта си въ умствения свѣтъ, следъ това да слѣзешъ въ сърдцето си, а оттамъ да отидешъ въ душата и въ духа си. Посоката „оа“ означава умствения свѣтъ въ човѣка, „ос“ — сърдечния свѣтъ, „ов“ свѣтътъ на душата и „od“ — свѣтътъ на духа. Тѣзи свѣтове иматъ допирни точки помежду си. Първата и най-важна допирна точка е центърътъ „о“, дето всички се сливатъ и отдето черпятъ своитѣ жизнени сили.

Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за свѣта, създаденъ отъ Бога, поради което често изпадатъ въ вѫтрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисъльта, какво ще стане съ тѣхъ. Ако обичатъ нѣкого или ги обичатъ, страхуватъ се да не изгубятъ любовьта си. Единъ човѣкъ може да те обича толкова, колкото той самъ обича Бога. При това, той ще те познава дотолкова,доколкото ти познавашъ Бога. Той е готовъ да се жертвува за тебе, ако ти се жертвувашъ за Бога. Устойчивостьта и постоянството въ любовьта на другитѣ къмъ васъ зависи отъ вашата любовь къмъ Бога. Любовьта ви къмъ Бога опредѣля любовьта на ближнитѣ ви къмъ васъ. Сигурностьта на живота ви се опредѣля сѫщо така отъ вашата любовь къмъ Бога и отъ Неговата любовь къмъ васъ. Любовьта е единствената сила, която регулира нѣщата. Трѣбва ли следъ това да питате, защо е нуждно да вѣрвате въ Бога и да Го обичате? Нѣкои мислятъ, че, за да вѣрватъ въ Бога и да Го обичатъ, трѣбва първо да Го познаватъ, да Го видятъ. Това е невъзможно. Той е безграниченъ, всеобемащъ, изпълва цѣлата вселена. За да Го видишъ, трѣбва да Го ограничишъ, а това е невъзможно. Той самъ се ограничава, смалява се, става толкова малъкъ, че никой не може да Го види. Обичайте Бога, вѣрвайте въ Него, после ще Го познаете. Детето първо обиква майка си и баща си, после започва да ги познава, да се разговаря съ тѣхъ. Нѣкои си представятъ Бога като човѣкъ, подобенъ на тѣхния баща. Отчасти това е вѣрно. Има бащи на земята, които донѣкѫде могатъ да се уподобятъ на Небесния Баща, но повечето се измѣнили, отклонили сѫ се отъ правия пѫть.

Единъ въпросъ, върху който най-много се е говорило и продължава да се говори, е любовьта. Въпрѣки това, тя и до днесъ още остава неразбрана. Нѣкои смѣсватъ любовьта съ чувствата, други — съ вѫтрешната сила и потикъ, трети — съ благороднитѣ прояви и т. н. Любовьта събужда чувствата, мислитѣ, благороднитѣ прояви, силата и потицитѣ въ човѣка, но тя не е нито чувство, нито мисъль, нито благородна проява, нито сила. Тя е извънъ всички видими и невидими нѣща. Тя е нѣщо необятно, невидимо, неограничено, затова остава неразбрана. Тя минава и заминава край хората, вижда, че плачатъ и се радватъ, но не се спира да скърби и да се радва заедно съ тѣхъ, и да ги утешава. Тя знае причинитѣ за радоститѣ и скърбитѣ на хората. Вижда, че една майка плаче за умрѣлото си дете. Тя погледне къмъ нея, нищо не казва, но изпраща друто дете, подобно на първото. Ако ѝ взематъ и второто, изпраща ѝ трето. Любовьта може да даде на майката, колкото деца иска. Колко деца има рибата? — Стотици хиляди. Хората ядатъ децата на рибата, безъ тя да забележи, колко липсватъ. Тя не знае броя имъ, нито ги познава и различава едно отъ друго. Хората, които минаватъ за паметливи, не боравятъ съ много думи въ речьта си. Направете опитъ, да видите, съ колко думи си служите въ говоримата и въ писмената речь. Обикновенитѣ хора си служатъ най-много съ четири хиляди думи, а писателитѣ — съ около петь, шесть, седемь до осемь хиляди думи. Милтонъ си служилъ съ 8—10 хиляди думи. Шекспиръ — съ 15 хиляди. Даже англичанитѣ, като четатъ Шекспиръ, служатъ си съ речникъ — не знаять всички думи.

Какъ обогатява човѣкъ речьта си? — Съ учене, съ умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се съ отслабване на зрението си. Отъ какво отслабватъ очитѣ? Отъ неправиленъ животъ, отъ неправилни мисли, чувства и постѫпки. За да усили зрението си, човѣкъ трѣбва да подобри мислитѣ и чувствата си не по външенъ, но по вѫтрешенъ, духовенъ начинъ. Когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдатъ, той остава неуязвимъ. И да заболѣе, болестьта ще мине и замине, не оставя никакви следи. Коя е причината за това? — Чистата кръвь.

Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно сь противоречията си, изчистете мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Това е тъй наречената вѫтрешна чистота. Който има тази чистота въ себе си, кръвьта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човѣка се дължатъ на чистата кръвь. Въ това отношение сѫ правени много опити. Вкарвани сѫ холерни бацили въ човѣкъ съ чиста кръвь, но той не заболѣлъ. Вѫтрешната чистота прави човѣка привлѣкателенъ. Нѣма ли тази чистота, той отблъсва хората. Чистиятъ човѣкъ създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистиятъ нѣма такава аура и отблъсва окрѫжаващитѣ. Благоприятната атмосфера се дължи понѣкога на чистотата на мислитѣ, понѣкога — на чистотата на чувствата. Затова, ако погледнете човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите около главата му свѣтло сияние, или ще усѣтите приятна, мека топлина около него. Значи, причината за здравето и разположението на човѣка се крие въ самия него. Който живѣе споредъ законитѣ на Бога, той всѣкога се радва на добро здраве и бодъръ духъ. Такъвъ човѣкъ има малко противоречия. Не живѣе ли споредъ великитѣ закони на Битието, той е недоволенъ отъ себе си, отъ близкитѣ си и, вмѣсто да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си, повече се обърква. Всѣки иска да излѣзе отъ дисхармонията въ живота, но не знае какъ. Той е свързанъ съ хиляди поколѣния преди него, които сѫ грѣшили и предавали своитѣ погрѣшки на бѫдещитѣ поколѣния. Ето защо, за да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да надникне въ миналото, дето се криятъ, както добритѣ и положителни чърти, така и отрицателнитѣ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ работи и върху ония, съ които е свързанъ. Като изправя себе си, той изправя и своитѣ близки. Запримѣръ, въ миналото човѣкъ е работилъ много за развиване на личнитѣ си чувства. Днесь тѣ сѫ спънка при духовното му развитие. Ако не може да се справи съ тѣхъ, човѣкъ започва да страда и мисли, че хората не го уважаватъ, не му се кланятъ, не го зачитатъ. Бѫди изворъ, всички ще те уважаватъ и почитатъ. Да бѫдешъ изворъ, това значи, да давашъ. Давайте на хората отъ богатството на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и тѣ ще ви обичатъ, ще ви бѫдатъ близки. Бѫдете проводници на Божиитѣ блага и енергии, за да ви търсятъ и почитатъ. Всѣки се нуждае отъ нѣщо. Като задоволите нуждитѣ му, той ще ви обича.

Христосъ казва: „Любете враговетѣ си.“ На този зовъ всички възразяватъ: Невъзможно е човѣкъ да люби врага си. Какъ ще любишъ онзи, който ти е причинилъ страдания и пакости? Когато обичате онѣзи, които ви обичатъ, и ви правятъ добро, това е естествено; но да обичате онѣзи, които не ви обичатъ и ви причиняватъ злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христа, човѣкътъ на любовьта. Когато ходите по улицитѣ и се каляте, бързате да изчистите обущата и дрехитѣ си, за да не внесете кальта вкѫщи. Обаче, отъ сѫщата каль растенията вадятъ хранителни вещества, обработватъ ги и даватъ сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравятъ главитѣ си въ черната земя и се ползуватъ отъ нея. Тѣ намиратъ въ земята това, което хората не виждатъ и не знаятъ, какъ да го използуватъ. Растенията стоятъ съ години заровени въ земята и тихо, спокойно работятъ. Ние виждаме едно дърво, окичено съ сладки, зрѣли плодове, но какъ сѫ станали тѣзи плодове, не мислимъ за това.

Срѣщате единъ пѣвецъ, възхищавате се отъ гласа му и пожелавате, и вие да имате такъвъ гласъ. Срѣщате богатъ човѣкъ, пожелавате и вие да бѫдете богати. Добро е желанието ви да имате хубавъ гласъ, да сте богати, но запитайте се, какъ е постигнато това. Всѣка дарба, всѣка способность е резултатъ отъ взаимната работа на човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Тѣ сѫ работили въ съгласие, въ единство, и днесъ човѣкъ се радва на своитѣ плодове. Лесно е да се каже, че нѣкой има силенъ духъ, широка душа, свѣтълъ умъ и благородно сърдце, но какъ ги е координиралъ, какъ е работилъ, не знаете. При това, трѣбва да знаете, кѫде се проявява силата на духа, на душата, на ума и на сърдцето.

Работете съзнателно върху себе си и не се страхувайте, че черната земя ще ви окаля и опетни; не се страхувайте и отъ нечистия въздухъ ; не се страхувайте и отъ нечистата вода. Отъ черната земя излизатъ сладки плодове. Ако нѣма абсолютно чистъ въздухъ, приемете и нечистия. По-добре е да приемете нечистъ въздухъ, отколкото да живѣете безъ въздухъ. Той все ще ви даде нѣщо. Като влѣзе въ дробоветѣ ви, той ще се пречисти. Ако нѣма никаква вода, ще приемете и нечистата. Водата е проводникъ на живота. Съ други думи казано: Не бѣгайте отъ хората, не ги дѣлете на лоши и на добри. Хората представятъ черната земя, отъ която излизатъ всички храни и плодове. Водата представя човѣшкитѣ чувства, а въздухътъ — човѣшкитѣ мисли. Не се страхувайте отъ чувствата и мислитѣ на хората. И да има нѣщо нечисто въ тѣхъ, тѣ носятъ известно богатство въ себе си. Учете се да трансформирате нѣщата, да отдѣляте чистото отъ нечистото. Не гледайте на човѣка като на грѣшникъ. Вие туряте черни очила на очитѣ си и виждате нѣщата черни. Много естествено. Каквито очила туряте на очитѣ си, такива ще виждате предметитѣ. Помнете: противоречията въ живота произлизатъ отъ недоимъка, а не отъ изобилието. Дойде ли изобилието, противоречията изчезватъ.

Като се проповѣдва на хората да се обичатъ, да иматъ любовь помежду си, ние разбираме, да отворятъ широко сърдцата си и да даватъ. Който има широко сърдце, дава еднакво на всички. Той знае, че това, което е право за него, право е и за другитѣ. Какво виждаме днесъ? Вълкътъ напада овцетѣ и затова го преследватъ, убиватъ го. Защо? — Нѣмалъ право да яде овце. Човѣкъ коли овцетѣ и ги яде, но ималъ право. Кой му далъ това право? Ще кажете, че Господъ му е далъ правото да разполага съ всички животни. Ето какъ разбираме ние даденото право. Богъ живѣе въ всички сѫщества и, чрезъ закона на жертвата, позволява на едни да се жертвуватъ за други. Значи, позволено е на овцата да се жертвува, но само за онзи, който придобие нейнитѣ качества — кротость и смирение. Следователно, позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тѣхъ. Остане ли си пакъ вълкъ, не му е позволено. Позволено е на човѣка да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човѣка да придобива богатство, знание и сила, но ако часть отъ придобититѣ блага дава на ближнитѣ си. Задържа ли всичко за себе си, тѣзи блага не сѫ отъ Бога. Нѣма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човѣшкитѣ блага и придобивки сѫ временни, а Божиитѣ — вѣчни. Богъ дава блага на човѣка само тогава, когато е готовъ да ги сподѣли съ своитѣ ближни.

Всички търсятъ любовьта, но като ви каже нѣкой, че ви обича, не вѣрвате въ любовьта му. Защо не вѣрвате? Не е ли по-добре да вѣрвате въ любовьта? Ще кажете, че днесъ ви обича, но утре ще се отрече отъ васъ. Оставете го, самъ да се изпита. Вѣрвайте, че въ дадения моментъ въ него има поне единъ, който ви обича. По-добре ли е да каже, че не ви обича? Понѣкога е по-добре, вълкътъ да не обича овцата. Кога вълкътъ не обича овцата? Когато е болна. Той я побутне тукъ-тамъ, помирише я и казва: Оставямъ те свободна. Като оздравѣешъ, пакъ ще те посетя. Сѫщото се отнася и до човѣшката любовь. Добре е понѣкога да не ви обичатъ хората — ще бѫдете живи. Обикне ли ви нѣкой, непремѣнно ще ви изяде. Страшно е, когато жената обикне мѫжа, или мѫжътъ — жената. Ако мѫжътъ работи нѣкѫде, цѣлиятъ день е като замаянъ. И жената се обърква отъ любовьта на мѫжа. Любовь, която обърква и замотава хората, е човѣшка, користолюбива. Стремете се къмъ онази любовь, която повдига човѣка и го разширява. Тя внася миръ и спокойствие въ човѣшката душа. При тази любовь човѣшкото сърдце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърдцето ви за всички хора, Който ви дава потикъ къмъ всичко разумно, велико и благородно.

Каквито сѫ законитѣ при яденето, такива сѫ и при любовьта. Наблюдавайте, какъ яде гладниятъ и какь - ситиятъ. Когато яде гладниятъ, приятно ти е да го гледашъ и въ тебе се явява желание да ядешъ. Всички движения на устата и на лицето му сѫ хармонични. Той хваща и огъва хлѣба съ красиви  и хармонични движения. Когато ситиятъ яде, въ него се забелязва недоволство: яденето не било достатъчно осолено, маслото било малко, хлѣбътъ не билъ прѣсенъ. Лицето му е навѫсено, веждитѣ — свити. Движенията му сѫ неправилни и дисхармонични. На сѫщото основание, казвамъ: Когато любовьта влѣзе въ душата на човѣка, цѣлиятъ свѣтъ приема за него другъ изгледъ. Дето погледне, всичко му се усмихва. Цѣлата природа се радва и весели съ него. Това е човѣкътъ, който гладува и жадува за любовьта. Не гладува ли вѫтрешно за любовьта, колкото и да говори за нея, човѣкъ е все недоволенъ. Каквото благо и да получи, ще намѣри, че нѣщо му липсва. Цѣлата природа, цѣлиятъ свѣтъ сѫ затворени за него.

Казватъ, че любовьта била неразбрана, но има нѣщо разбрано въ нея. Кои нѣща наричаме разбрани? Които сѫ въ съгласие съ духа, съ душата, съ ума и съ сърдцето на човѣка. Като влѣзете въ връзка съ разбранитѣ нѣща, тѣ ще ви дадатъ нуждната свѣтлина, да разберете неразбранитѣ.

Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново знание, да прилагатъ любовьта правилно. Това подразбира, да се отнасятъ еднакво и къмъ стари, и къмъ млади. Обичайте и старата баба, както младата мома. Старата баба се е маскирала, не виждате красивото ѝ лице, но тя има по-голѣми опитности и знания отъ младата мома. Ще дойде день, когато ще хвърли маската си и тогава ще видите, какво богатство носи тя въ себе си.

Като ученици на живота, стремете се да реализирате идеала, който новото учение поставя като задача на всички. Той се изразява съ една дума — служене на Бога съ духа, съ душата, съ умъ и съ сърдцето. Не отлагайте изпититѣ си за онзи свѣтъ. Тукъ трѣбва да ги издържите. Ако не ги издържите и отидете на онзи свѣтъ, веднага ще ви върнатъ назадъ. На онзи свѣтъ не е позволено да се правятъ погрѣшки. Който направи една погрѣшка, връщатъ го на земята да я изправи. Престане ли да прави погрѣшки, човѣкъ може да остане тамъ. Който поправя погрѣшкитѣ си и не прави нови, той е добъръ пѣвецъ; който прави погрѣшки и не ги изправя, всѣкога го освиркватъ; онзи, който не прави вече погрѣшки, на него рѫкоплѣскатъ.

— Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ.

*

17. Беседа отъ Учителя, държана

на 17. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...