Jump to content

1941_09_14 Единственото нѣщо


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Единственото нѣщо

Р а з м и ш л е н и е .

Ще прочете 13. глава отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ.

Числото 13. е едно отъ опаснитѣ числа. Хората се страхуватъ отъ него. Ако отидете въ странство и вземете стая въ нѣкой хотелъ, ще забележите, че тамъ нѣма стая Nо 13. Ще дойдете до стая № 12, 12 1/2, 14, но никъде нѣма да срещнете числото 13. Ще кажете, че това е суевѣрие. Зависи, какъ гледа човѣкъ на нѣщата. Ако огъньть е голѣмъ, не е суевѣрие, че се страхувате да влѣзете въ него. Ако огъньтъ е слабъ, и децата могатъ да влизатъ и излизатъ отъ него безъ страхъ.

„Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка. (— 1 ст.). — Така е, ако говоря съ человѣчески и ангелски езици. Какво ще бѫде, ако не говоря съ человѣчески и ангелски езици? Тукъ трѣбва да се даде друго сравнение.

„И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.).

Въ Господнята молитва е казано: „Не введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго.“ Въ превода на този стихъ има нѣщо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователность. Щомъ се молимъ на Бога да не ни въвежда въ изкушения, защо трѣбва да се молимъ да ни избави отъ лукавия? Правилно би било така: „И введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи, ако човѣкь не се изпитва, животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ. Чрезъ изкушението човѣкъ се изпитва да познае, колко може да издържа. Като ни поставятъ на изкушения, т. е. на изпитания, има смисълъ да се молимъ на Бога да ни избави отъ рѫцетѣ на лукавия.

„И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.).

„Любовьта дълго търпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ (— 4 ст.). — Защо не завижда любовьта? — Защото нѣма свободно време да се занимава съ този предметъ. Ако нѣкога остане свободна, тя ще се занимава съ завистьта, като наука. Понеже никога не е свободна, любовьта абсолютно изключва завистьта, като предметъ, съ който заслужава да се занимава.

„Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ — И това не влиза въ нейната програма.

„Любовьта не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло.“ ( — 5 ст.). Това сѫ предмети, съ които любовьта не се занимава.

„На неправдата се не радва, а сърадва се на истината“. (— 6 ст.).

„Всичко претърпява, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи.“ ( — 7 ст.). — Значи, дълготърпението е единъ отъ важнитѣ предмети, съ който любовьта се занимава. Ако турите на гърба ѝ единъ товаръ, тя ще го носи съ радость. И втори, и трети товаръ да ѝ турите, и тѣхъ ще носи съ радость. И цѣлата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и на друга страна. Отъ време на време земята ускорява движението си, а нѣкога го забавя. — На какво се дължи това? — На любовьта. Когато любовьта хване земята въ рѫката си, тя забавя движението си; когато я пусне на свобода, дава ѝ тласъкъ, и тя ускорява движението си.

„Любовьта никога не отпада; другитѣ, обаче, пророчества ли сѫ, ще се прекратятъ; езици ли сѫ, ще престанатъ; знание ли е, ще изчезне.“ (—8 ст.). — Следователно, всѣко пророчество, всѣки езикъ, всѣко знание, които не се основаватъ на любовьта, ще престанатъ и ще изчезнатъ. Любовьта се интересува само отъ това знание, въ което тя сама взима участие. Знание, въ което любовьта нѣма достѫпъ, не е истинско. Пророчество безъ любовь нищо не струва. Гадатели безъ любовь не сѫ истински астролози. Въ Англия има много астролози. Срещу нѣколко лири астрологътъ ще каже на тьрговеца, да влѣзе ли въ известно предприятие, или не. Срещу известна сума ще предскаже на младия момъкъ и на младата мома, дали си подхождатъ, или не. Нѣкога предсказанията се сбѫдватъ, а нѣкога — не. Въ България старигѣ баби играятъ роля на астролози. Ще започне бабата да хвали момата предъ момъка: Синко, добра е момата, красива е—веждитѣ ѝ тънки гайтани, очитѣ ѝ—горящи свѣщи. Дето влѣзе, свѣтлина носи. Момъкътъ се запали, замечтае по момата, докато единъ день се оженятъ. После вижда, че съвсемъ не е тъй както бабата предсказала.

Младъ момъкъ се оженилъ за една прехвалена мома. Тя не била добра домакиня, не знаяла да готви, и постоянно запитвала съседката си, какъ се готви едно или друго ядене. Като ѝ обяснявала съседката, младата жена все казвала: И майка ми така готви — не искала да признае, че не разбира отъ готварство. Единъ день мѫжътъ ѝ донесълъ охлюви за готвене. Този пѫть съседката ѝ решила да я изиграе, да я изложи предъ мѫжа ѝ. Тя казала, че като счука охлювитѣ, ще имъ тури оризъ и ще ги сложи въ тенджерата да врятъ. — И майка ми така ги готви. Като сготвила охлювитѣ, мѫжътъ ѝ хапналъ, но останалъ изненаданъ отъ особеното ядене. — Какъ си сготвила охлювитѣ? Това ядене не може да се тури въ уста! — Както майка ми ги готви, казала тя. Сега мѫжътъ ѝ разбралъ, че тя нѣма понятие отъ готварството.

Това е анекдотъ, въ който се изтъква мисъльта, че понѣкога хората боравятъ съ знание, което не е още тѣхно, не е станало тѣхна плъть и кръвь. Преди да се справятъ съ него, тѣ го начукватъ, както младата домакиня счукала охлювитѣ и ги сготвила, но чукани охлюви не се ядатъ.

„Най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта“. (—13. ст.). За съвременнитѣ хора може да се каже : Най-неразбрана отъ тѣхъ е любовьта. Всички хора говорятъ за любовьта, но това, което тѣ наричатъ любовь, е неразбраната любовь. Цѣлата вселена е създадена отъ любовьта. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ сѫ създадени отъ любовьта. Какъвъ е образътъ на любовьта, никой не знае. Никой не я е видѣлъ. Знае се само, че тя се движи много бързо, съ бързината на свѣтлината, затова казватъ, че тя е мимолетна. Тя минава и заминава край човѣка и, следъ като замине и се отдалечи отъ него, едва тогава той започва да мисли за нея. Иска да я схване по нѣкакъвъ начинъ, да я нарисува, но не може. Колкото можете да нарисувате любовьта, толкова ще нарисувате и образа на Христа. Мнозина сѫ правили опити да нарисуватъ Христа, но никой не е могълъ да представи истинския Му образъ. Всѣки Го рисува споредъ своето разбиране, като се стреми да Го нарисува съ красиво и голѣмо чело, съ красивъ носъ, съ добре развита брада и т. н. Обаче, кое чело, кой носъ и коя брада сѫ най-красиви? Ако сте жадни и отидете при нѣкой планински изворъ, ще опишете свойствата на водата по единъ начинъ; ако не сте жадни — по другъ начинъ. Оттукъ вадимъ заключение, че човѣкъ преценява свойствата на всѣки предметъ дотолкова, доколкото предметътъ се отразява на неговото съзнание.

За да дойде до истинското, положително знание, човѣкъ трѣбва да използува всичкитѣ си сѣтива. Ако само едно отъ сѣтивата му взима участие, знанието му ще бѫде много оскѫдно. Съ очитѣ си човѣкъ вижда нѣщата, но не знае, какъ е устроено окото. Сѫщо така той не знае, каква интелигентность иматъ клеткитѣ на неговитѣ очи. Тѣ схващатъ трептенията на свѣтлината, задържатъ ги въ себе си, пречупватъ ги и т. н. Клеткитѣ на ушитѣ пъкъ възприематъ трептенията на звука, и ние чуваме различни тонове, звукове и шумъ. Клеткитѣ на носа възприематъ трептенията на миризмитѣ и ни даватъ представа за тѣхъ. Клеткитѣ на езика възприематъ трептенията на храната и ни даватъ представа за различнитѣ видове храни. Чрезъ кожата ние възприемаме трептенията на топлината и на студа и дѣлимъ тѣлата на топли и на студени. Съ една дума, чрезъ петтѣ сѣтива ние обогатяваме знанията си за външния, обективенъ свѣтъ. Очитѣ виждатъ красотата и я преценяватъ. Ушитѣ възприематъ хармонията и я разбиратъ. Велико нѣщо сѫ красотата и хармонията. Който вижда красотата и чува хармонията, никога не може да ги забрави, никога не прави погрѣшки. Който вижда красотата, никога не се спъва. Очитѣ му сѫ всѣкога отворени за свѣтлината. Тѣ я възприемагъ и разумно използуватъ.

Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да има добра обхода къмъ всички живи сѫщества. Докато сте на земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щомъ замине нѣкой за другия свѣтъ, тогава го оценявате. Бѫдете внимателни къмъ близкитѣ си, да не съжалявате нѣкога, че не сте се оценили. Трѣбва ли да постѫпвате къмъ ближнитѣ си, както стражарьтъ къмъ непослушнитѣ граждани? Трѣбва ли да постѫпвате съ ближнитѣ си, както говедарьтъ съ своитѣ упорити говеда? Като не го слушатъ, той изважда тоягата си и ги бие едно следъ друго. — Какво придобива той, като ги бие? Ако нищо друго не придобие, поне става търпеливъ. Понеже говедата сѫ търпеливи, чрезъ тоягата си, която говедарьтъ вдига и слага на гърба имъ, търпението на говедата минава въ него. Когато говедарьтъ придобие нуждното търпение, той напуща говедарството и започва друга работа. Всѣка работа, дадена на човѣка, има за цель да му предаде нѣщо, да развие нѣкаква чърта въ характера, която му липсва.

Каквото и да се говори на хората за страданията, все ще се намѣри нѣкой да пита, защо сѫ допуснати. Огговорътъ е много простъ: страданията идатъ, за да научатъ хората, какъ да пасятъ мислитѣ и чувствата си. Въ този смисълъ, мислитѣ и чувствата сѫ овцетѣ и говедата, които човѣкъ, като пастирь, трѣбва да пасе. Както има бодливи крави и волове, така и нѣкои мисли и чувства сѫ бодливи и хапливи. Има случаи, когато касапинътъ се бори дълго време съ вола, докато го заколи. Единъ день той се борилъ цѣлъ часъ съ единъ волъ, но не могълъ да го заколи. Най-после му дошло на ума да му извади едното око. Както намислилъ, така направилъ: извадилъ му лѣвото око и, следъ като го обезсилилъ, могълъ да го заколи. Следъ нѣколко деня касапинътъ извадилъ още единъ волъ отъ обора и започналъ да го коли. За да отмъсти за другаря си, волътъ се хвърлилъ върху касапина и му извадилъ лѣвото око съ рога си. Мислите ли, че следъ насилието, което прилага къмъ ближнитѣ си, или къмъ по-низкостоещитѣ отъ него, човѣкъ може да бѫде доволенъ отъ себе си? Мислите ли, че такъвъ човѣкъ може да бѫде разположенъ? Не се питайте, защо сте неразположени и недоволни. Колко мисли и чувства сте изнасилили! На колко отъ тѣхъ сте извадили очитѣ! И следъ всичко това се чу дите, защо веждитѣ на нѣкого сѫ свити, защо устата му е изкривена. Недоволенъ е човѣкътъ отъ себе си. Нѣкой съзнава погрѣшката си, а другъ не я сьзнава, или, ако я съзнава, не иска да си признае. Всичко можете да излъжете, но съвѣстьта не се лъже. Каквото прави човѣкъ, всичко се отпечатва на лицето му. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ тънки устни. Който не разбира значението на тънкитѣ устни, ще каже, че сѫ красиви. Не сѫ красиви. — Защо? — Тѣ показватъ, че любовьта не е посещавала много пѫти този човѣкъ. При това, колкото пѫти го е посещавала, нищо не му е оставила. Любовьта влизала и излизала отъ него, безъ да може той да я задържи известно време въ себе си, да получи нѣщо отъ нея. Хора съ тънки устни сѫ фалирали търговци, тѣ страдатъ отъ недоимъкъ : джобоветѣ имъ сѫ праздни, въ банкитѣ нѣматъ влогове.

Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какво означаватъ веждитѣ, очитѣ, носа, устата, ушитѣ и т. н. Гледате носа си и казвате: Азъ имамъ носъ. Това не е достатъчно. Трѣбва да знаете, колко е дълъгъ и широкъ носътъ ви, какво значение има дължината и широчината му и т. н. Дължината на носа показва, колко мозъчна енергия се кредитира на човѣка. Широчината на носа пъкъ показва, колко сърдечна енергия му се кредитира. Отъ кредита на ума и на сърдцето се опредѣля капиталътъ, съ който всѣки човѣкъ разполага. Като знаете капитала на човѣка, можете точно да опредѣлите, следъ колко време той ще го употрѣби и ще фалира. Щомъ изразходва всичкия си капиталъ, човѣкъ се връща вече въ отечеството си, въ бащиния си домъ, да му отпуснатъ новъ кредитъ. Ако линията на носа е изкривена, човѣкъ може да я изправи чрезъ мисъльта си. Чрезъ правата мисъль той корегира линиитѣ на носа въ дължина, а чрезъ чувствата си, отъ упражнение въ мирисане, носътъ се разширява. Малцина се замислятъ за носа си, да правятъ упражнения въ мирисане. Всѣки день правете упражнения да миришете цвѣтя на разстояние отъ васъ. По този начинъ обонянието се усилва. Да се работи за усилване на обонянието и за моделиране на носа, това за нѣкой е маловажно. Значи, да мислятъ за кѫщи, за апартаменти, това е важно. На земята, човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ за нѣколко години, следъ което пакъ ще се върне въ отечеството си. Защо му е апартаментъ? Всѣки се нуждае отъ една малка шатра, съ която да пѫтува отъ едно мѣсто на друго. Като прекара нѣкѫде десетина деня, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на пѫть. Животътъ на земята не е оседналъ, не се нуждае отъ трайни и неподвижни жилища. Отъ гледището на новата култура, апартаментитѣ представятъ затвори, въ които човѣкъ е принуденъ да живѣе. Идете въ крайнитѣ квартали на голѣмитѣ градове, да видите, какъ живѣятъ тамъ хората. Идете и въ главнитѣ улици, да видите, въ какви здания живѣятъ хората. Тѣ почти не виждатъ слънце. Истинскиятъ животъ не се заключава въ голѣмитѣ или малки кѫщи, но въ правилното разбиране.

И тъй, не питайте, защо страдате, но се пазете отъ личния животъ, който е причина за страданията. Личната любовь носи страдания и нещастия за човѣка. Той мисли само за себе си, на никого не вѣрва — даже и на Бога. Като хване нѣщо въ рѫцетѣ си, счита го за своя собственость и на никого не го дава. Въ това отношение той прилича на малко дете. Майката дава една ябълка на детето си, после я иска назадъ. Детето плаче, сърди се, не я дава. То не вѣрва на майка си, че тя ще му даде друга, по-хубава ябълка. Станете като добритѣ деца. Когато майка ви дава ябълка, приемете я; когато я иска назадъ, бѫдете готови да я дадете. Който дава, и който взима, е единъ и сѫщъ. Богъ дава, и Богъ взима. Когато вземе нѣщо отъ човѣка, следъ време Той пакъ го връщащо по-красиво.

Днесъ на всички хора е дадена задача, да познаятъ себе си, да познаятъ ближния си. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това означава закона на опознаването. Не можешъ да познаешъ качеството на единъ плодъ, ако не го изядешъ. Не можешъ да познаешъ човѣка, ако не го изядешъ. Въ това отношение всѣки човѣкь е плодъ за ядене. Не е лошо, че ще изядете човѣка като плодъ ; лошо е, че не знаете, какъ да ядете. Да изядешъ нѣщо, споредъ законитѣ на разумния свѣтъ,значи, то да си остане живо — да не отнемашъ живота му. Да изядешъ единъ човѣкъ, това значи, така да го преустроишъ въ себе си, че да му дадешъ условия за новъ животъ. Да преустроишъ нѣщо и отново да го съградишъ, трѣбва да имашъ любовь къмь него. Любовьта подтиква човѣка къмъ работа, събужда неговитѣ дарби и способности.

Съвременнитѣ хора се разочароватъ отъ културата, отричатъ я, искатъ нѣщо по-устойчиво. Прави сѫ да искатъ нѣщо по-устойчиво, но, преди всичко, тѣ трѣбва да се вгледатъ въ себе си, въ своитѣ мисли и чувства. Ако мисъльта имъ не е права, култура ли е това? Ако чувствата имъ не сѫ прави, култура ли е това? Докато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ въ стълкновение, не може да се говори за истинска култура.

Единъ професоръ се занимавалъ съ астрология, но се обезвѣрилъ дотолкова, че искалъ да се освободи отъ всички книги, за които далъ много пари. Не вѣрвамъ вече въ тази наука, казалъ той. Намѣрихъ Христа, нищо повече не искамъ. Защо се обезвѣрилъ? Причината за обезвѣряването не е въ астрологията, но въ самия него. Сърдцето му се намира въ стълкновение съ неговия умъ. Той изучавалъ механичната страна на астрологията, въ която, наистина, има нѣща непроучени и непровѣрени. Това не значи, че астрологията е лъжлива наука. Съ отричането на астрологията той не разрешава въпроситѣ на живота. Астрологията е за гениалнитѣ хора, за светиитѣ и за пророцитѣ. И обикновенитѣ хора могатъ да я изучаватъ, но ще се натъкватъ на противоречия. Какво означава думитѣ „астрология“? Тя е съставена отъ думата „астро“ — звезда и „логосъ“ — слово. Значи, астрологията е слово за звездитѣ. Следователно, само онзи може да изучава астрологията и да се ползува отъ нея, който гледа на звездитѣ като на живи, разумни сѫщества, които говорятъ. Ако не можешъ да чувашъ говора на Слънцето, на Венера, на Меркури, на Юпитеръ, на Сатурнъ, на Марсъ, на Луната, ти не си астрологъ, нищо не разбирашъ отъ астрология. Какво понятие ще имате за Карузо, ако слушате гласа му на грамофонна плоча? Голѣма е разликата между гласа му, непосрѣдствено възприетъ, и този, чутъ на плоча. Ще дойде день, когато плочата ще се изтрие толкова много, че нищо нѣма да остане отъ гласа на Карузо.

Време е вече хората да отправятъ и ума, и сърдцето си къмъ науката, но подтиквани къмъ нея отъ любовь. Докато любовьта не стане вѫтрешенъ потикъ въ човѣка къмъ наука, поезия, изкуство, къмъ религия, нищо не може да постигне. Безъ любовь нѣма истинско постижение. Ще каже нѣкой, че слушалъ нѣкаква научна или духовна беседа, но нищо не разбралъ. Щомъ не е разбралъ нищо, той е слушалъ безъ любовь. Който слуша и гледа нѣщата безъ любовь, той отчасти чува и разбира, отчасти вижда. Запримѣръ, често говоря за жената, като служба на девата, а не за самата дева. Дева и жена сѫ две различни понятия. Девата е най-високото положение, което една душа може да изяви. Като дева, тя може да се прояви само въ Божествения свѣтъ. Въ всички останали свѣтове тя върши различни служби: като жена, като майка, като сестра и т. н. Голѣма жертва прави девата, когато слиза на земята като жена, да ражда деца, да ги възпитава и отглежда. Като изгуби жена си, мѫжътъ плаче, казва : Кѫде отиде женицата ми? Дали ще я видя пакъ? — Никога нѣма да я видишъ. Жената е служба, а службата е невидима. Никой не е видѣлъ девата нито на този, нито на онзи свѣтъ. Безъ любовь никой никого не може да види. Нѣмате ли любовь, хиляди години да стоите въ онзи свѣтъ, кракътъ ви нѣма да пристѫпи въ рая. Раятъ е мѣсто на чиста, безкористна, велика любовь. Безъ любовь нѣма животъ. Това, което наричатъ животъ, не е истински животъ. То е нѣщо временно, преходно, съ което хората само се залъгватъ.

Животътъ има две страни: тъмна, наречена Сива и свѣтла — Кришна. Тъмната страна на живота е смъртьта, презъ която всѣки роденъ трѣбва да мине. Който се е родилъ, непремѣнно ще умре. Ще дойде Сива и ще го пита: Кой ти даде право да седишъ тукъ? Скоро на онзи свѣтъ! Ще наточи ножа си и ще отнеме главата ти. За да се освободи отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да познае Бога, да познае Любовьта. Познаването на Бога подразбира придобиване на вѣченъ животъ. Затова е казано въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ“. Значи, само любовьта е въ състояние да избави човѣка отъ смъртьта. Дето любовьта присѫтствува, смъртьта отсѫтствува. Защо трѣбва да люби човѣкъ? За да се освободи отъ смъртьта — най-голѣмото страдание въ свѣта. Търсете Бога, търсете любовьта, и вие ще бѫдете далечъ отъ смъртьта. Всички религиозни говорятъ за Бога, търсятъ Го и, въпрѣки това, смъртьта ги коси. — Защо? — Защато търсятъ Бога безъ любовь. Вложете любовьта въ сърдцето, въ ума, въ волята си, и вие ще бѫдете свободни отъ смъртьта.

Дошло е време, когато всички хора, религиозни и свѣтски, трѣбва да пречистятъ умоветѣ и сърдцата си, да отправятъ нагоре своитѣ чисти мисли и чувства. Чистъ животъ се иска отъ всички. Ще кажете, че не можете да живѣете чисто, понеже постоянно сте изложени на обиди и огорчения. Какво лошо има въ обидата? Нѣкой ви обидилъ, защото минавате на пѫтя му. Не минавайте на пѫтя, дето той върви. Учете се да избирате пѫтищата, презъ които трѣбва да минавате. Отивате въ село, оплаквате се, че кучета ви лаяли. Избѣгвайте пѫтищата, дето лаятъ кучета; избѣгвайте теленитѣ мрежи. Като не внимавате, вие се натъквате на груби хора, на кучета, на телени мрежи и търсите вината вънъ отъ себе си. За всичко сте виновни вие, а не окрѫжаващитѣ. Отъ васъ зависи да вървите безпрепятствено по улицитѣ и да се радвате на всичко, което срѣщате на пѫтя си.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията съ радость. Нѣкои минаватъ за търпеливи, но външно се показватъ такива. Вѫтрешно тѣ роптаятъ, недоволни сѫ отъ положението си. Това, което наричатъ търпение, е неволя. Тѣ носятъ по неволя страданията, а не съ търпение. Нѣкой се моли, но бърза, мисли за друга работа. Това не е молитва. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ постѫпкитѣ си. Затова е казано, че не можешъ да слугувашъ едновременно на двама господари — на Бога и на Мамона. Младата мома не може да бѫде вѣрна на избранника си, ако преди това е държала двама въ ума си. Раздвои ли се въ себе си, тя не може да бѫде вѣрна нито на единия, нито на другия. Ако се ожени за единъ отъ тѣхъ, нѣма да бѫде щастлива и ще търси вината въ него. Търсете причината за погрѣшкитѣ си въ васъ, а не отвънъ. И хората иматъ погрѣшки, но вие не можете да ги изправите. Човѣкъ може да изправи само своитѣ погрѣшки, но чуждитѣ — никога. Отъ хиляди години насамъ Богъ прави опити за освобождаване на човѣка отъ погрѣшкитѣ му, но не успѣва. — Защо? — Защото едни изправя, а нови се трупатъ. Съзнание се иска отъ хората, сами да изправятъ погрѣшкитѣ си, за да се пазятъ, да не правятъ нови.

Хората говорятъ за чистота, но я разбиратъ само външно. Що се отнася до психическата чистота — въ мисли и чувства, малцина я разбиратъ. Нѣкой измие чинията, въ която е ялъ, и казва: Чиста е вече. Относително е чиста, но не абсолютно. Като си служи съ една чиния известно време, тя се прониква отъ частицитѣ на храната и става нечиста. Мѫчно се отстраняватъ малкитѣ частици, които сѫ проникнали въ шуплитѣ на чинията. Сѫщо така и мислитѣ, и чувствата оставатъ следи, както въ съзнанието на човѣка, така и върху предметитѣ, съ които сѫ били свързани. Единъ американецъ разправя една своя опитность. Веднъжъ той си купилъ единъ ножъ. Забелязалъ нѣщо странно: колкото пѫти хващалъ ножа, въ него се явявало желание да убие нѣкого. Заинтересуванъ отъ това неочаквано за него желание, той проследилъ пѫтя, отдето дошълъ ножътъ въ ржцетѣ му. Какво се указало? Ножътъ принадлежалъ на единъ престѫпникъ, който убилъ съ него нѣколко души. Значи, мисъльта на престѫпника за убийство останала върху ножа. Не се измива лесно психическата нечистота. Огънь е нуженъ, за да се пречисти свѣтътъ отъ физическата и психическа нечистота. Като знаете, какво представя нечистотата, пазете ума и сърдцето си отъ мисли и чувства, съ които сѫ извършени престѫпления.

Нека всѣки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално. Нека всѣки се запита и си отговори, такъвъ ли е днесъ, какъвто първоначално е билъ създаденъ. Човѣкъ трѣбва да се преобрази, да отвори сърдцето си за новото — за любовьта. Ще кажете, че първата и най-важна заповѣдь е да възлюбимъ Бога съ цѣлото си сѫщество, да възлюбимъ и ближния като себе си. Какъ трѣбва да обичате Бога и кога да Го обичате? Само когато сте задоволени и когато имате радости? Когато ви сполетятъ страдания и нещастия, обичате ли Го? Благодарите ли Му за всичко, което ви е далъ?

Единъ каменарь чукалъ камъни. По невнимание, той изпусналъ единъ голѣмъ камъкъ върху рѫката си и притисналъ единия си пръстъ. Като вдигналъ камъка, видѣлъ, че първата фаланга на пръста му била откѫсната. Той веднага отправилъ погледа си нагоре и тихо промълвиль: Благодаря Ти, Господи! — За какво благодаришъ? — Благодаря ти, Господи, че не отиде цѣлиять ми пръстъ. Съ малко платихъ за невниманието си.

И тъй, ако човѣкъ не е готовъ да благодари за малкитѣ изпитания и страдания, пѫтьтъ къмъ любовьта е затворенъ за него. Ако не може да понася обидитѣ на хората съ благодарность, пѫтьтъ му къмъ любовьта е затворенъ. Ако не може да носи невежеството съ радость, пѫтьтъ му къмъ любовьта е затворенъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има знания, да бѫде ученъ. Има хора, които не трѣбва да знаятъ много. Понѣкога знанието възгордява човѣка и го спъва, а нѣкога го смущава. Нѣкой иска да знае, какъвъ е билъ въ далечното минало. Нѣма защо да знае миналото си. Какво ще придобие, ако знае, че е билъ нѣкакъвъ престѫпникъ, убийца или кожодеръ? За човѣка е важно да знае, какво днесъ се иска отъ него, а не какъвъ е билъ въ миналото. Днесъ, отъ всички хора се иска да се обновятъ, да се върнатъ къмъ своя първиченъ образъ, за който е казано: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Изучавайте челото, лицето, главата си и вижте, какво ви липсва. Повечето хора сѫ нетърпеливи, нѣматъ милосърдие. Търпението и милосърдието сѫ качества на ума. Човѣкъ трѣбва да развива ума си, за да придобие това, което му липсва. Непрестанно работете върху себе си, да не дойдете до това състояние, което прави човѣка недоволенъ. Като погледнете лицето на стария човѣкъ, виждате, че е набръчкано. — Защо? — Отъ недоволство. Той не е работилъ съзнателно върху себе си, поради което постоянно изпадалъ въ недоволство и обезсърдчаване. Ако не благодари за всичко, което му е дадено, човѣкъ преждевременно остарява. Следователно, ако искате да се подмладите, благодарете за всичко — за мислитѣ, за чувствата, за постѫпкитѣ, които проявявате. Ако днесъ не сте постѫпили, както трѣбва, на другия день ще се изправите. Не се самоосѫждайте, не се критикувайте. Постѫпвайте, както постѫпилъ единъ отъ синоветѣ на Ноя. Като видѣлъ баща си пиянъ, той покрилъ голотата му съ една дреха и се отдалечилъ — не пожелалъ да види неговия срамъ и да го изобличи. Така и Богъ покрива нашата голота. Като чуе, че нѣкой сгрѣшилъ, Той го покрива съ дреха, да не го гледа. Богъ не иска да вижда погрѣшкитѣ на хората, оставя ги сами да се изправятъ.

Бѫдете добри синове и дъщери, да получите Божието благословение. Ще кажете, че Богъ е написалъ човѣка на дланьта си. Написалъ го е, но може и да го отпише. Страшно е, ако Богъ заличи името ви отъ дланьта си. Страшно е, ако се заличатъ красивитѣ линии отъ рѫката на човѣка и останатъ само линиитѣ на страданията. Линиитѣ на ума, на сърдцето и на живота трѣбва да бѫдатъ дълги и добре развити. Скѫсятъ ли се, бѫдещето на човѣка се помрачава. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, има грижа за всички хора. Това е механическо разбиране на нѣщата. Богъ е милостивъ, обича всички хора, грижи се за тѣхъ, но Той изисква отъ всички да се учатъ. Каквото учатъ, съ любовь да учатъ. — Нѣма ли нѣщо добро въ насъ? — Въ всички хора има нѣщо добро, което ще имъ покаже злото, изопаченото въ тѣхъ, но нѣма да ги спаси. Правдата ще имъ покаже кривия пѫть, въ който сѫ попаднали, но и тя нѣма да ги спаси. Единствената сила, която е въ състояние да спаси човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ, е любовьта. Когато се приложи въ човѣшкия животъ, любовьта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. Доброто и правдата само посочватъ на човѣка положението, въ което се намира, но не сѫ въ състояние да му помогнатъ. Като видятъ нѣкой вързанъ човѣкъ, тѣ казватъ: Направи усилия да се развържешъ и освободишъ. Обаче, когато любовьта види вързания, не му дава съвети, не го морализира, не го сѫди, но взима ножъ, прерѣзва връзкитѣ му и казва: Бѫди свободенъ!

И тъй, докато сте недоволни, докато се тревожите, докато боледувате, вие сте вързани. Потърсете любовьта, тя единствена ще ви помогне. Тя ще ви развърже и освободи. Единственото нѣщо, което може да ви освободи, да ви научи да мислите право, да чувствувате и да постѫпвате правилно, да ядете и да пиете, както трѣбва, е любовьта. Единственото нѣщо, което може да ви научи, какъ да прилагате доброто и правдата, е любовьта. Единствената сила, която не ограничава, е любовьта. Каже ли нѣкой, че любовьта ограничава, това показва неразбиране. Любовьта може само да напусне човѣка, но никога не ограничава. Като даде на човѣка работа и види, че не я свършилъ, втори пѫть тя не дохожда при него. Ако му даде блага и не ги изяде на време, пакъ не го посещава. Изобщо, любовьта не позволява на хората да се осигуряватъ съ нейнитѣ блага. Тя изисква отъ всѣки човѣкъ да бѫде благодаренъ на това, което има. Ако богатиятъ е доволенъ отъ богатството си и не ламти за повече, тя го посещава и му дава нѣщо отъ себе си; ако сиромахътъ е доволенъ отъ сиромашията си, и грѣшникътъ — отъ погрѣшкитѣ си, тя ги посещава и ги разтоваря: сиромахътъ освобождава отъ сиромашията, а грѣшникътъ — отъ погрѣшкитѣ му. Казано е за Христа, че понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Той го носѣше съ радость; доволенъ бѣше, че помагаше на хората. Ако Христосъ носѣше чуждитѣ грѣхове и бѣше доволенъ, защо вие да не сте доволни за вашитѣ погрѣшки? Носете погрѣшкитѣ си съ радость, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. Следвайте примѣра на Христа, да можете единъ день и вие да помагате на ближнитѣ си. Отворете очитѣ си за красивото и великото въ свѣта. Отворете ушитѣ си за хармоничнитѣ и чисти тонове.

Гледайте съ любовь, слушайте съ любовь, яжте съ любовь, лѣгайте и ставайте съ любовь, учете съ любовь, мислете съ любовь. Каквото предприемате, правете го съ любовь. Това е животъ вѣченъ, да позная Бога, като изявление на Любовьта, и Христа, като изявление на Божията Любовь.

Избѣгвайте нечиститѣ пѫтища, всѣкога търсете чиститѣ пѫтища. Пийте всѣкога чиста вода. Дишайте чистъ въздухъ. Яжте чиста, здравословна храна.

*

15. Беседа отъ Учителя, държана

на 14. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...