Jump to content

1941_09_10 Вѫзелътъ


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Вѫзелътъ

Размишление.

Какво нѣщо е човѣкъ? Много опредѣления се даватъ за човѣка, но ние ще дадемъ още едно: Човѣкъ е вѫзелъ отъ възможности и условия. Нѣкои разглеждатъ човѣка като съчетание на духъ, душа, умъ и сърдце. Всички признаватъ ума и сърдцето, понеже иматъ съответни органи. Духътъ се признава като нѣщо, което е разпространено навсѣкѫде. Дойдатъ ли до душата, явява се споръ: едни признаватъ съществуването ѝ, други я отричатъ. Не е лошо да се спори. Понѣкога спорътъ решава противоречията. Когато спорятъ двама души, всѣкога силниятъ побеждава. Слабиятъ губи и плаща глоба. Ако слабиятъ мисли, че ще победи, той е на кривъ пѫть. Следъ всичко това се проповѣдва, че Богъ е милостивъ, ще прости на слабитѣ и на грѣшнитѣ хора погрѣшкитѣ, които правятъ. Свѣтътъ не е създаденъ нито за слабитѣ, нито за грѣшнитѣ. Той се нуждае само отъ силни и праведни хора. Затова, именно, проповѣдвайте на слабитѣ да станатъ силни; проповѣдвайте на грѣшнитѣ да станатъ праведни. Обаче, не е простено на силния да стане слабъ, на праведния да стане грѣшенъ, или на учения да стане невежа.

Често хората се запитватъ, защо не успѣватъ въ живота си. Много естествено, неуспѣхътъ се дължи на нездравословнитѣ условия на материалния и социаленъ животъ на хората. Запримѣръ, всички говорятъ за патриотизъмъ, за любовь къмъ отечеството. Споредъ мене, това чувство е естествено въ човѣка. Кѫде е отечеството на житото? — Нивата. Може ли житото да не обича нивата, отъ която извлича хранителнитѣ вещества? Житото обича нивата, но още повече обича господаря на нивата. Ако той не бѣше го посѣлъ, нивата сама нищо не би дала. Сѫщото се отнася и до човѣка. Щомъ обича отечеството си и говори за него, преди всичко, ще обича Господаря на отечеството и ще говори за Него. Не можешъ да обичашъ майка си и баща си, а да не обичашъ мѣстото, дето тѣ живѣятъ. Следователно, щомъ обичашъ онѣзи, които сѫ те родили, непремѣнно ще обичашъ и мѣстото, дето си се родилъ, училъ и живѣлъ. Като обичашъ майка си и баща си, ще обичашъ братята и сестритѣ си, ще обичашъ всички хора.

Сега ние говоримъ за любовьта, но не за преходната и привидна любовь, съ която свѣтътъ е пъленъ. Дето погледнете, все на преходната любовь се натъквате. Достатъчно е да надникнете въ двора на нѣкой стопанинъ, за да видите десетки кокошки добре угоени, свободно се разхождатъ около модерни курници. Отъ време на време стопанинътъ излиза да ги нахрани и самодоволно поглежда къмъ тѣхъ. Ще кажете, че той обича кокошкитѣ. Обича ги, но заради себе си. Единъ день той взима ножа, влиза въ курника, хваща една отъ добре угоенитѣ кокошки и прерѣзва врата ѝ. Какво допринесе стопанинътъ за повдигането на своитѣ кокошки? Освенъ, че нищо не допринесе, но отнима и живота имъ. Какъ постѫпваха едно време българскитѣ пчелари съ пчелитѣ си? За да взематъ всичкия медъ, тѣ запазваха само онѣзи пчели, отъ които могатъ да изкаратъ царици, а останалитѣ избиваха. Днесъ пчеларитѣ сѫ по-човѣколюбиви, тѣ правятъ модерни кошери и, когато трѣбва да вадятъ медъ, опушватъ пчелитѣ само да ги замаятъ. Взиматъ медъ, колкото имъ трѣбва, и оставятъ една часть за пчелитѣ. Въ миналитѣ епохи сѫ постѫпвали жестоко и съ християнитѣ. Всѣки, който признавалъ Христа за Синъ Божи, бивалъ преследванъ и жестоко измѫчванъ. И до днесъ още изпитватъ, въ какво вѣрвашъ, какво мислишъ за Христа. Вѣрвамъ въ това, въ което и ти вѣрвашъ. За Христа зная, че никой не познава Отца, освенъ Синътъ, къмъ Когото Отецъ благоволи.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, добри, разумни, но тѣ трѣбва да знаятъ, въ какво се заключава доброто, силата и разумностьта. Силенъ е онзи, който превъзхожда слабия по умъ, а не по физическа сила. Ако е въпросъ за физическа сила, слонътъ е по-силенъ отъ човѣка, но човѣкъ го управлява и го кара да му служи. Турете едно дете на гърба на слона, дайте му чукче въ рѫката, съ което да удря леко слона, и последниятъ ще слугува на детето. Човѣкъ управлява силния слонъ съ ума си. Първоначално, когато човѣшкиятъ умъ не е билъ развитъ, както днесъ, човѣкъ се намиралъ въ положението на дърво, което расте, развива се, дава плодъ, но остава неподвижно на едно мѣсто. Съ постепенното развитие на ума, човѣкъ проявявалъ по-голѣми възможности, докато е достигналъ сегашното си положение. Единъ день, когато достигне съвършенство, човѣкъ ще мине въ еволюцията на ангелитѣ и ще разполага съ по-голѣми възможности за развитие и работа.

Както и да се проповѣдва на хората, въ края на краищата, тѣ ще се питатъ, защо Богъ е създалъ свѣта такъвъ, какъвто го виждаме днесъ. Само онзи може да си отговори правилно на този въпросъ, който разбира езика на твърдата материя и всички живи сѫщества по нея, на водата, на въздуха и на свѣтлината. Който разбира езика на материята, той влиза въ връзка съ Божия Духъ и се разговаря съ Него. Човѣкъ не може да си представи, че водата, въздухътъ, свѣтлината иматъ езикъ и могатъ да се разговарятъ съ човѣка. Идете край морето, вслушайте се въ вѣтъра, въ морскитѣ вълни, да чуете, какъ тѣ говорятъ. Поетитѣ описватъ този разговоръ въ видъ на речи, по-силни и по-слаби, споредъ нуждитѣ. Вѣтърътъ вѣе, водата се пѣни, плиска се въ камъни и въ брѣгове, и вършатъ своята работа. Ако не се движи, водата ще се вмирише. Следователно, за да не се вмирисва водата, да не стои безъ работа, вѣтърътъ ѝ дохожда въ помощь. Който не разбира езика на разумната природа, отдѣля нѣщата едно отъ друго — свѣтлината отъ въздуха, въздуха отъ водата, водата отъ твърдата материя, и по този начинъ изгубва връзката между явленията на цѣлокупния животъ.

Като разглеждатъ въпроса за създаване на живота, хората казватъ, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие на Бога, а всички останали — камъни, растения, животни, сѫ създадени чрезъ Словото на Бога. Въ сѫщность, и човѣкъ е създаденъ чрезъ Словото. Богъ се посъветва съ Словото, какъ да създаде човѣка, и реши да го направи отъ пръстъ. Той взе пръстъ, направи човѣкъ и вдъхна въ него дихание на жива душа, т. е. вложи въ него Божественото, частица отъ Бога. Днесъ всички искатъ да знаятъ, каква е била материята, отъ която Богъ направилъ човѣка. Ако ви се каже, ще разберете ли? Тя е била съставена отъ множество частици: електрони, протрони, езотрони и неотрони. Първитѣ два вида частици сѫ електроположителни, третиятъ видъ — електроотрицателни, а четвъртиятъ — неутрални. Материята крие въ себе си известна разумность. Човѣкъ трѣбва да изучава проявитѣ на разумностьта въ цѣлата природа. Само по този начинъ той вижда, колко много има да се учи. Достатъчно е да погледне на себе си, да види, колко много нѣща не знае. Той не знае, какъ сѫ създадени очитѣ, носа, устата, веждитѣ, клепачитѣ, ушитѣ му. Той не знае, че за създаване на неговия организъмъ сѫ работили разумни и възвишени сѫщества и то въ продължение на хиляди и милиони години. Не е лесно да се създаде материята за съграждане на човѣшкия организъмъ. Богословитѣ казватъ, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня. Въ шестия день Той направилъ човѣка. Когато турчинътъ слуша да му говорятъ нѣща, които за него сѫ невѣроятни, той казва: И да видишъ, да не вѣрвашъ. Въ Писанието пъкъ е казано: „За Бога тисящитѣ години сѫ като единъ день, и единъ день е като тисящи години“. Следователно, шестьтѣ дни, за които се говори въ Писанието, се равняватъ на шесть Божествени дни. Въ единъ Божественъ день влизатъ милиони години. Споредъ едни учени, отъ създаването на свѣта се изминали осемь хиляди години, споредъ други — два милиарда и 500 милиона години. Кое отъ дветѣ твърдения е вѣрно, не се знае. Важно е, че времето и пространството сѫ относителни величини. За разумнитѣ хора, колкото по-дълго е времето, толкова по-добре. За глупавитѣ хора, колкото по-кратко е времето, толкова по-добре. Времето и пространството сѫ образи на мисъльта. Мравкитѣ не се нуждаятъ отъ голѣми пространства, но за човѣка сѫ нуждни. Ако го затворишъ въ ограничено пространство, той ще направи дупка, но пакъ ще излѣзе на просторъ. Човѣкъ търси простора. Ще дойде день, когато и земята ще му бѫде тѣсна, ще иска да отиде на Слънцето, тамъ да живѣе. Ако може да стане това, той ще се върне обогатенъ, съ голѣми знания. Той ще разправя чудни нѣща за Слънцето, но малцина ще му вѣрватъ. Повечето хора ще го считатъ за фантазьоръ, който разказва приказки отъ „Хиляда и една нощь“.

И тъй, невъзможно е днесъ да се говори на хората за Слънцето. Тѣ не сѫ готови да възприематъ истината. Ако речете да имъ говорите, ще обремените мозъка имъ толкова, както, ако турите на гърба на слабия човѣкъ товаръ отъ 200 — 300 кгр. Той ще изнемогне отъ голѣмата тежесть. Който не е готовъ да възприеме истината, той разглежда нѣщата отвънъ и прави заключения, достѫпни само за неговия умъ. Такова е положението на всѣки, който не разбира Свещената книга на живота. Той се задоволява да гледа външната ѝ страна, не е готовъ още да проникне въ нейното съдържание и смисълъ. Както книгата е жива и съдържателна за онзи, който я разбира, така и Слънцето е жива, разумна книга, която малцина четатъ и разбиратъ. Всѣка сутринь Слънцето изгрѣва и отъ невидимия свѣтъ ви запитватъ: Прочетохте ли днешната страница отъ книгата? Слънцето е книга, върху която всѣки день Богъ пише нѣщо ново. Ще кажете, че Слънцето е неразумно. Какъ е възможно отъ едно неразумно сѫщество да излиза такава свѣтлина, на която плодоветѣ зрѣятъ, цвѣтята цъвтятъ, снѣговетѣ и ледоветѣ се топятъ? Свѣтлината, която Слънцето праща къмъ всички планети, показва, че тамъ живѣятъ високоинтелигентни и разумни сѫщества.

Както и да се разглежда въпроса за Слънцето, за човѣка е важно да се ползува отъ неговата свѣтлина и топлина, да придобие нѣщо. Единъ день очитѣ му ще се отворятъ, и той самъ ще провѣри нѣщата. Затова казваме, че велико бѫдеще очаква човѣка. Засега той се намира въ своето детинство. Много години още трѣбва да работи, да се учи, да минава отъ една планета въ друга, докато дойде до зрѣла възрасть. Той ще бѫде житель не само на Земята, но и на Венера, на Марсъ, на Юпитеръ. Когато мине презъ всички планети и придобие нѣщо ценно отъ тѣхъ, той ще отиде на Сириусъ, дето ще прекара дълго време. Оттамъ той ще отиде на друго Слънце, около което се въртятъ всички слънца на вселената. Това значи, да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, да стане неговъ гражданинъ. Казвате: „Зяй, коньо, за зелена трева.“ Положението на младата мома, на учения човѣкъ не е ли сѫщото? Младата мома чака съ години, да дойде нейниятъ възлюбенъ, да я направи щастлива. Младиятъ ученъ работи съ години, прави научни изследвания и открития, очаква деня, когато ще го признаятъ за великъ ученъ и ще получи висока титла. Какво получава най-после? Следъ години откритията му се опровергаватъ. Това, което твърди сегашната наука, следъ хиляди години нищо нѣма да остане отъ него. Въ бѫдеще и децата ще знаятъ това, което голѣмитѣ учени днесъ знаятъ. Радвайте се, че всичко се развива, върви напредъ. Има какво да учи човѣкъ. Заслужава да се живѣе.

Като ученици на живота, трѣбва да имате свещено чувство къмъ Първата Причина на нѣщата, а оттамъ къмъ всички хора. Нѣмате ли това чувство въ себе си, всичкитѣ ви работи ще оставатъ назадъ. Любовьта къмъ Бога и къмъ ближния прави човѣка силенъ и мощенъ. Само по този начинъ съзнанието му се пробужда, и той вижда, какъ трѣбва да се живѣе, разбира, че е време да се откаже отъ детинскитѣ си схващания. Не е лошо да бѫде човѣкъ дете, но разумно дете, което да възприема новото. Не е лошо да бѫде и старъ, но да не е утвърденъ въ своитѣ възгледи. Младиятъ лесно приема новото, а стариятъ мѫчно се отказва отъ това, което е научилъ. Дойде нѣкой религиозенъ при мене и ми разправя, че знае Библията наизустъ. Той мисли, че всичко знае, но ако го накарамъ да ми изтълкува нѣкой стихъ, ще се откаже. Кой религиозенъ може правилно да изтълкува стиха: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Правилното тълкуване подразбира проникване въ мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха. Две хиляди години се изминали отъ времето на Христа, но малцина могатъ да опредѣлятъ точно, какво означава думата „пѫть“, за който Христосъ е говорилъ. Ще кажете, че въ Библията е писано всичко. Наистина, много нѣща сѫ писани въ Библията, но много още има да се пишатъ. Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ много, но всичко не е написано. Не една Библия, но още много Библии има да се пишатъ, въ които да се вмѣсти това, което Христосъ е говорилъ.

Като говорятъ за Библията, която е писана отъ човѣци, всички я считатъ за свещена книга. Дойдатъ ли до главата, въ която се криятъ нѣща, писани отъ вѣкове, малцина се замислятъ за нея. Споредъ мене, единствената свещена книга, която всѣки човѣкъ има въ оригиналъ, това е човѣшката глава. Освенъ написаното вече, всѣки моментъ въ нея се пише новото, което човѣкъ преживява. Въ това отношение, главата представя Новия Завѣтъ на човѣчеството, а стомахътъ — Стария Заветъ. Всичко, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години, е написано въ главата. Това, което днесъ говори, пакъ се пише въ главата. Съвременнитѣ хора не разполагатъ още съ нуждната свѣтлина, да четатъ и разбиратъ това, което е писано въ главата имъ, както и онова, което всѣки день се пише. Докато има свѣтлина, човѣкъ чете, разбира и минава за ученъ. Щомъ изгуби свѣтлината си, той вече не може да чете, нищо не разбира и минава за невежа. Следователно, ползувайте се отъ свѣтлината на съзнанието си, за да четете въ оригиналъ свещената книга, написана въ главата ви, и чрезъ нея да корегирате свещената книга, вънъ отъ главата ви. Казано е въ Писанието: „Ще напиша закона си въ сърдцето на човѣка“. Значи, самъ Богъ е написалъ закона си въ човѣшкото сърдце. Който има свѣтлина, той чете Божия законъ въ оригиналъ и оттамъ го превежда на хората. И Мойсей написа законитѣ по сѫщия начинъ. Той ги четѣше въ главата и въ сърдцето си въ оригиналъ и ги превеждаше на езикъ, достѫпенъ за онѣзи, които нѣмаха свѣтлина, сами да четатъ и разбиратъ. Оригиналътъ, който се намира въ човѣшката глава и въ човѣшкото сърдце, философитѣ наричатъ „акашови записи“. Когато казваме, че човѣкъ е готовъ да служи на Бога, имаме предъ видъ онзи, който чете въ оригиналъ Божия законъ. Дойде ли съмнението и колебанието въ него, той е изгубилъ оригинала и чете нѣкой преводъ, въ който непремѣнно има грѣшки. Любовь, която внася въ човѣка съмнения, колебания, подозрения, е преходна. Любовь, която изключва съмненията и колебанията, е оригинална, вѣчна. Който носи вѣчната любовь въ себе си, той оценява любовьта на Бога, оценява възможноститѣ и условията, които му сѫ дадени, и благодари за всички блага, съ които се ползува. Кажешъ ли на нѣкого, че го обичашъ, значи: оценявашъ любовьта му, оценявашъ възможноститѣ и условията, съ които се ползувашъ, и благодаришъ за благата, които животътъ ти дава. Благодарете и за най-малката любовь, понеже тя е Божественъ потикъ, който дава условия за развитие. Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нѣщо, а като болни — друго. Болниятъ става мекъ, внимателенъ къмъ себе си и къмъ окрѫжаващитѣ. Като оздравѣе, той започва да цени онова, което по-рано не е ценѣлъ. Ще кажете, че болеститѣ спъватъ човѣка. На физическия свѣтъ не може безъ спънки. Вземете цигулката и вижте, колко спънки има. Отъ единъ тонъ до другъ има малки спънки. Чрезъ тактъ и ритъмъ човѣкъ се справя съ спънкитѣ. Паганини се отличавалъ съ необикновенъ тактъ, ритъмъ, техника, вещина въ свиренето. Той притежавалъ още едно качество: като свирѣлъ, вкарвалъ двойника си въ цигулката и, като свършвалъ, двойникътъ отново влизалъ въ тѣлото му. Благодарение на тази способность, Паганини подражавалъ майсторски човѣшкия гласъ. Когато свирѣлъ, не могло да се познае, човѣкъ ли пѣе, или се свири. Каквито качества сѫ нуждни на добрия цигуларь, такива сѫ нуждни и въ живота на всѣки човѣкъ. Ще дойде день, когато двойникътъ на човѣка свободно ще излиза и влиза въ тѣлото му. Днесъ, обаче, малцина сѫ дошли до това постижение. Опасно е да излѣзе двойникътъ на човѣка отъ тѣлото му и да не може да се върне назадъ.

Единъ виденъ цигуларь занесълъ цигулката си на поправка. Той ималъ цигулка Страдивариусъ. Майсторътъ прегледалъ цигулката, видѣлъ, каква поправка ѝ предстои, и поканилъ цигуларя да седне за малко, докато поправи инструмента. Следъ това той взелъ ножъ и разрѣзалъ цигулката на две части, по дължината, и започналъ да я поправя. Като видѣлъ това, цигуларьтъ изгубилъ съзнание и падналъ на земята. — Защо? — Двойникътъ му билъ въ цигулката. Като разрѣзали цигулката, разрѣзали и двойника му, и той не могълъ да издържи тази операция.

Христосъ казва: „Не се свързвайте съ свѣта.“ Това значи: Обичайте, безъ да се свързвате съ предметитѣ или съ лицата. Свързвате ли се, ще пострадате, особено, ако любимитѣ ви нѣща сѫ неустойчиви. Следователно, ако имашъ цигулка, на която си свирилъ нѣколко години, не я давай въ чужди рѫце. Всѣко нѣщо, съ което си работилъ, или което си употрѣбявалъ, не го продавай, нито на заемъ го давай. Не давай на заемъ нито ума, нито сърдцето, нито тѣлото си. Казано е въ Писанието: „Оставете тѣлата си въ жертва жива, света и богоугодна.“ Значи, изключение може да се прави само за Бога. Той е единствениятъ, за Когото можемъ да пожертвуваме всичко, което ни е дадено — и умъ, и сърдце, и тѣло. Той се е пожертвувалъ за насъ, и ние ще се жертвуваме за Него. На хората ще помагаме отъ любовь, а на Бога ще служимъ и за Него само ще се жертвуваме. Това е новото разбиране на живота.

Казвамъ: Който живѣе за Бога, и Богъ ще му помага. Направете опитъ, да живѣете за Бога, и ще видите, какъ се нареждатъ работитѣ ви. Ако животътъ ви е богоугоденъ, житото ви ще израсте на време, ще бѫде всѣкога полѣто и ще даде добъръ класъ. Като се молите на Бога, молитвитѣ ви ще бѫдатъ чути. Преди години, въ Новопазарско настанало голѣма суша. Цѣли три месеца не паднало капка дъждъ. Дошла есеньта, но земята била много суха, не могла да се разкопае, да се посѣе житото. Селянитѣ отъ 15 турски села се събрали, да се молятъ на Бога за дъждъ. Молитвата имъ била сърдечна, благодарение на което до вечерьта още получили отговоръ — завалѣлъ силенъ, благодатенъ дъждъ. Селянитѣ отъ едно съседно българско село си казали: Нѣма защо и ние да се молимъ за дъждъ. Ако Богъ чуе молитвата на турцитѣ и прати дъждъ на земята, ще прати и на насъ. Какво се случило? На българското село не паднала нито една капка дъждъ. Много естествено, тѣ не сѫ се молили. Ето защо, когато съседътъ ти се моли, моли се и ти, нѣма защо да чакашъ наготово. Детинско разсѫждение е, да очаквашъ на молитвитѣ на другитѣ. Бѫдете деца, но разумни. Не критикувайте нѣщата, но работете. Вижте, какво можете вие да направите, а не критикувайте, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ. По кой начинъ трѣбваше да бѫде създаденъ свѣтътъ? Човѣкъ може да философствува, да разсѫждава върху отвлѣчени въпроси, но да знае, че той самъ не е въ състояние да направи нѣщо повече отъ това, което Богъ е създалъ. Ако си въобразява, че може да направи нѣщо повече, отколкото сѫ възможноститѣ му, той съвсемъ ще се обърка.

Единъ професоръ отъ Бостонския университетъ развивалъ предъ студентитѣ си въпроса за човѣшкото „азъ“ и толкова се увлѣкалъ, че забравилъ името си; забравилъ той ли е, или другъ нѣкой. Трѣбвало да мине известно време, да отиде у дома си и да пита жена си, той ли е професоръ Браунъ, или не е. Страшно е състоянието на човѣка, когато другъ нѣкой влѣзе въ съзнанието му и го измѣсти.

Въ варненско, единъ каруцарь пѫтувалъ отъ едно село до друго, съ своята здрава кола, впрегната съ два силни коня. Трѣбвало за малко време да се отбие въ единъ ханъ. За да не остави колата сама, той далъ юздитѣ на конетѣ въ рѫцетѣ на едно момче, като му казалъ: Качи се на колата и карай бавно, азъ ще те стигна. Момчето се качило на колата, ударило конетѣ, и тѣ започнали да бѣгатъ толкова силно, че не могли да се спратъ. Следъ това трѣбвало каруцарьтъ да тича подиръ колата си часъ и половина, докато я стигне. Ще кажете, че момчето не било разумно. Казвамъ: Не повѣрявайте юздитѣ на своята мисъль на едно неразумно дете. Ако иска да се качи на колата ти, нека се качи, но не безъ тебе. То може да седне на първо мѣсто, а ти на второ, но юздитѣ трѣбва да бѫдатъ въ твоитѣ рѫце. Не повѣрявай юздитѣ на сърдцето си на никого. Следъ всичко това нѣкоя мома казва, че подарила сърдцето си на единъ момъкъ. Това не е вѣрно. Нито момата може да подари сърдцето си на момъка, нито момъкътъ — на момата. Никой не може да живѣе безъ сърдце. Обаче, сърдцата и на двамата могатъ да бѫдатъ въ хармония. Това означава истинска жертва.

 Любовьта се изявява въ хармонията. Тя не търпи никаква дисхармония, никакво двоеумие. Затова е казано, че двоеумниятъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища. Двоумишъ ли се, ти нѣмашъ любовь, не си разуменъ. Разумниятъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Той има критически умъ: разглежда фактитѣ, съпоставя ги и отъ тѣхъ прави вѫтрешенъ изводъ, чрезъ който разбира законитѣ на природата и правилно ги прилага.

Помнете; Любовьта съдържа всички методи, чрезъ които човѣшкиятъ духъ укрепва, човѣшката душа възраства, човѣшкиятъ умъ се просвѣщава и човѣшкото сърдце се повдига и обновява. Любовьта не само обновява и подмладява човѣка, но тя внася новото въ свѣта. Не може ли да направи това, тази любовь е обикновена, човѣшка, преходна. Търсете щастието не по външенъ начинъ, а по вѫтрешенъ. Вѫтрешниятъ начинъ подразбира проява на вѫтрешнитѣ възможности. Вѣрвайте въ себе си, т. е. въ вѫтрешнитѣ възможности, които сѫ вложени въ васъ. Ако срещнете старъ човѣкъ, не казвайте, че ще остарѣете като него; ако срещнете боленъ, не казвайте, че ще се разболѣете; ако срещнете слабъ, хилавъ човѣкъ, не казвайте, че и вие ще станете като него. Не допущайте нищо отрицателно въ себе си.

Дръжте въ ума си само положителни мисли и казвайте: Вѣрвамъ въ младостьта, която изключва старостьта и смъртьта; вѣрвамъ въ мѫдростьта, въ свѣтлината и знанието, които изключватъ глупостьта, тъмнината и невежеството. Старость, която затѫпява човѣка, не е остаряване, но оглупяване. Ние не вѣрваме въ такава старость. Ние вѣрваме въ тази старость, която носи знания, която дава сили и на 120 годишния човѣкъ да работи и да помага на близкитѣ си. Не се подавайте на внушения, които се криятъ въ далечното минало на човѣка. Помнете, че човѣкъ е вѫзелъ, въ който се кръстосватъ хиляди мисли, чувства и желания отъ миналото. По закона на наследственостьта тия мисли и желания, рано или късно, ще се реализиратъ или отъ самия човѣкъ или отъ неговитѣ деца.

Единъ човѣкъ, още въ младинитѣ си, ималъ желание да извърши нѣкакво добро, или едно престѫпление, но по известни причини не могълъ да го реализира. Не се минало много време, едно отъ неговитѣ деца или внучета реализирало неговото желание безъ да знае, защо го извършилъ. Значи, семената на нашитѣ мисли и желания, като зародиши, сѫществуватъ въ даденъ човѣкъ, но намиратъ благоприятни условия за реализирането си въ младото поколѣние, и тамъ се проявяватъ. Тъй щото, сегашнитѣ хора проявяватъ чрезъ внушение потицитѣ на миналитѣ поколѣния. Бѫдещото поколѣние ще прояви потицитѣ на сегашното. За да не се реализира злото на миналото, нито на бѫдещето, превръщайте злото въ добро. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ молитва, чрезъ мисъль, чрезъ добъръ и правиленъ животъ. Когато се намѣрите предъ нѣкоя криза отъ внушения на миналото, молете се на Бога да ви постави на пѫтя на добритѣ внушения, тѣхъ да реализирате. Само по този начинъ ще вървите въ правия пѫть — въ пѫтя на любовьта. Единствената сила, която може да извади човѣка отъ лабиринта на сегашния животъ и да го постави на спасителния брѣгъ, е любовьта.

Бѫдете подвижни като водата, търпеливи като вѣтъра, бързи като свѣтлината и твърди като земята.

Т. м.

*

12. Беседа отъ Учителя, държана на
10. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...