Jump to content

1941_08_31 Служение съ Любовь


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Служене съ Любовь

Размишление.

Природата, отъ която всички хора се интересуватъ, може да се уподоби на необятна книга, за едни — затворена, за други — отчасти отворена, или на грамаденъ складъ, въ който има безброй нѣща, привидно разхвърляни, въ по-голѣмъ или по-малъкъ безпорядъкъ. Тукъ виждате голѣми камъни, тамъ — по-малки. Защо сѫ тѣзи камъни, защо сѫ разхвърляни, не знаете. Какво е целила природата, като ги е създавала, не знаете. За васъ е важно, че вие можете да ги използувате за строежъ на кѫщи, на огради и т. н. Другаде виждате треви, низки и високи, до тѣхъ цвѣтя, дървета, всички съ опредѣленъ стремежъ нагоре, къмъ слънцето. Между тревитѣ, цвѣтята и дърветата се явява споръ, всѣко растение иска да израсте по-високо, другитѣ да не му отнематъ нуждната свѣтлина. Отъ голѣми спорове за свѣтлината тревитѣ сѫ останали низки и слаби. Голѣмитѣ дървета не сѫ обръщали внимание на спороветѣ и недоразуменията, но сѫ расли нависоко, използували сѫ свѣтлината, и днесъ се радватъ на дълъгъ животъ. Пакъ въ природата срѣщате малки и по-голѣми мушици и насѣкоми, които по цѣли дни хвърчатъ отъ едно мѣсто на друго, блъскатъ се въ хората, въ всичко, каквото срещнатъ на пѫтя си. Кѫде отиватъ и се връщатъ, какво е предназначението имъ, не знаете. Жива е природата и дава животъ на милиарди сѫщества: риби, птици, млѣкопитаещи, хора — всичко живѣе и се радва на живота си.

Като влѣзете между хората, и тукъ виждате споръ и недоразумения. Тѣ се дѣлятъ на бедни и на богати. Бедниятъ нѣма кѫща, нѣма мебели, не е добре облѣченъ. Като седне да яде, ще извади само една-две чинии, нѣма повече. Храната му е проста, оскѫдна, едва задоволява глада си. Следъ това отивате въ кѫщата на нѣкой богатъ. На вратата стои слуга, отваря я само за важни и знатни хора. Кѫщата му е добре мебелирана, съ скѫпи килими по пода. Яденето му е богато, пищно. Като се върнете у дома си, сравнявате живота на бедния и на богатия и се питате, защо Богъ е създалъ свѣта така, защо е допусналъ тази неправда. Дали всичко това е наредено отъ Бога, въпросъ е, но питамъ: Какъвъ свѣтъ бихте създали вие? Какъ бихте разпредѣлили благата, които природата ви дава? Ето, всѣки човѣкъ има единъ организъмъ — най-голѣмото богатство въ свѣта, нека си отговори, справедливъ ли е къмъ всички свои удове? Той дава на главата си най-голѣма свобода. Главата се ползува и съ най-голѣми привилегии. По-рано ѝ туряха шапка, днесъ и отъ този товаръ я освободиха. Сега повечето хора, мѫже и жени, ходятъ безъ шапки. Обаче, даватъ ли такава свобода на краката си? Тѣ носятъ обуща, които често пѫти стѣгатъ и нараняватъ краката. Женитѣ пъкъ горятъ коситѣ си съ разни електрически машини, да ги кѫдрятъ. Това свобода ли е? Ще кажете, че правите това, за да бѫдете по-красиви. Който иска кѫдрави коси, да отиде при негритѣ, да научи изкуството, по естественъ начинъ да се кѫдри. Кѫдравитѣ коси иматъ отношение къмъ чувствата на човѣка. Хора, които иматъ кѫдрави коси, сѫ крайно упорити. Намислятъ ли да направятъ нѣщо, никой не е въ състояние да ги разубеди. Както коситѣ имъ не се поддаватъ на гребена, така и тѣ не се поддаватъ на чужди съвети. Не е лесно да се справи човѣкъ съ кѫдравитѣ си коси. Всѣки косъмъ е самостоятеленъ. За да се възпита такъвъ човѣкъ, трѣбва да се възпитатъ всичкитѣ му косми, единъ по единъ. Това сѫ 250,000 косми. Не е лесна гази работа.

Често хората се оплакватъ, че не могатъ да се хармонизиратъ, не могатъ да се разбиратъ. Много естествено. Човѣкъ не може да тури въ хармония космитѣ на главата си, та ще влѣзе въ хармония съ хората. Съ себе си не можешъ да се хармонизирашъ, че съ хората ще живѣешъ въ хармония. Излѣзешъ вънъ, духне те вѣтъръ и разбърка коситѣ ти. Вземешъ гребенъ да ги оправишъ, но вѣтърътъ не иска да знае, пакъ ги разбърка. Той се бори не само съ коситѣ на хората, но и съ дърветата, и съ животнитѣ. Каквото срещне на пѫтя си, разтърсва го. Вземе тояга и започне да удря дърветата едно следъ друго, заставя ги да работятъ, да не стоятъ на едно мѣсто. Понѣкога и човѣкъ изпада въ положението на вѣтъра: вдигне тояга и започва да удря, каквото му падне. Удари едно гърне, второ гърне и, като се види обиколенъ отъ счупени гърнета, започва да мисли, какво е направилъ. Счупеното гърне го погледне, засмѣе се и, като Епиктета, казва: Господарю, ти губишъ сега Ако бѣхъ здраво, щѣхъ да ти върша работа. Сега, нищо друго не ти остава, освенъ да купишъ ново гърне.

Като не разбиратъ законитѣ на живота и непознаватъ себе си, хората се чудятъ, отде идатъ противоречията. Тѣ не подозиратъ, че сами ги създаватъ. Причинитѣ за нещастията, страданията и противоречията на хората се криятъ въ тѣхъ. Тѣ иматъ слабости, недѫзи, които ги отклоняватъ отъ правия пѫть на мислене. Тази е причината, дето хората иматъ различни идеи, различни разбирания. Запримѣръ, нѣкой гледа на Бога като на сѫщество, отъ което може само да изисква. Значи, Богъ е длъженъ само да дава и да помага, а човѣкъ е свободенъ отъ всѣкакво задължение къмъ Него. Да мислишъ така, това значи, самъ да си създадешъ противоречия. Другъ пъкъ гледа на любовьта като на благо, което се отнася само до него. Той мисли, че като обича нѣщо, никой другъ нѣма право да се ползува отъ него. Това разбиране на любовьта е създало робството. Ако обичашъ нѣкой човѣкъ, пазишъ го само за себе си; ако обичашъ нѣкой предметъ — дреха, обуща, книги, пазишъ ги добре, да ти служатъ повече време. Не ги ли обичашъ, ще ги захвърлишъ настрана. Това не е любовь. Истинската любовь внася разширение въ човѣшката душа. Щомъ обичашъ нѣкого, ще го оставишъ свободенъ. Нека и другитѣ хора се радватъ на този човѣкъ. Обичашъ нѣкоя дреха, нѣкоя книга, остави и другитѣ да се радватъ на тѣхъ.

Свѣтътъ се нуждае отъ хора съ широки и благородни сърдца, съ свѣтли умове и съ възпитана воля. Само такива хора могатъ да любятъ Бога и да Му служатъ. На тѣхъ само може да се разчита, тѣ могатъ да победятъ. Всички останали — българи, французи, германци, англичани, руснаци, ако не любятъ Бога, повече ще се заробятъ. Ако слънцето и звездитѣ не вършатъ работата си, както трѣбва, и тѣ ще объркатъ пѫтя си. Ако земята не върви по опредѣления си пѫть, и тя ще се изгуби нѣкѫде. Цѣлиятъ свѣтъ ще се обърка, само Богъ ще действува разумно и ще създаде нова вселена, новъ свѣтъ, новъ козмосъ. Всичко е въ Бога, и всичко отъ Него излиза. — Кой ще победи сега? — Богъ ще победи. Победата е въ рѫцетѣ на добритѣ, разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества, които вървятъ въ Божия пѫть и изпълняватъ законитѣ Му. Едно време ангелитѣ и боговетѣ се биха, но понеже се отклониха отъ правия пѫть, сгрѣшиха и останаха на земята. И до днесъ още тѣ живѣятъ на земята и мѫчатъ хората. Тѣ сѫ лошитѣ ангели. Добритѣ ангели останаха на небето, отдето помагатъ на страдащитѣ и слаби души на земята. Тъй щото, ако следвате пѫтя на ангелитѣ, вървете въ пѫтя на добритѣ, които всѣки моментъ ви се притичатъ въ помощь и ви учатъ, какъ да прилагате доброто и любовьта въ живота си.

Дошло е вече времето за пресѣване на хората. Който служи на Бога и е готовъ да направи жертва за Неговата Любовь, Правда, Милосърдие, Добродетель, добро го чака. Който не е готовъ за никаква жертва, смърть го чака. Ще умре и нѣма кой да го погребе. Божието благословение не може да се излива върху него. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, а не да благува. Царството Божие не е дошло още между хората. Земята е опитно училище, работилница, въ която огънь гори, чукове се вдигатъ и слагатъ; дъски се стържатъ съ рендета, метали се топятъ и т. н. Следъ всичко това хората очакватъ редъ и порядъкъ на земята. Преди да дойде този порядъкъ, тѣ ще минатъ презъ безпорядъка на свѣта. Всѣко нѣщо, което излиза отъ работилницата, трѣбва да бѫде добре направено. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи, за да извае нѣщо хубаво отъ себе си, че, като влѣзе въ духовния свѣтъ, да го приематъ направо, да не го връщатъ назадъ. Можете ли да пуснете една кална, нечиста жаба въ чистия изворъ? Попадне ли въ извора, тя ще го размѫти, и вие не можете да пиете отъ неговата вода. За да се ползувате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ чистия изворъ, трѣбва да извадите жабата навънъ. Духовниятъ свѣтъ е подобенъ на чистия изворъ. Който влиза въ него, трѣбва да бѫде чистъ. Не е ли чистъ, ще го изхвърлятъ навънъ, както изхвърлятъ жабата отъ чистия изворъ.

И тъй, докато сте на земята, работете съзнателно и съ любовь, да се справите съ сѫдбата, която се налага днесъ на свѣта. Работете, докато Божието благословение е надъ васъ. Отнеме ли се Божието благословение, нищо нѣма да остане нито отъ васъ, нито отъ вашитѣ близки. Ще кажете, че при даденитѣ условия не може да не се гнѣвите, да не се сърдите едни на други. Гнѣвете се, но съ любовь; сърдете се, но съ любовь; карайте се, но съ любовь. Каквото правите, съ любовь го правете. Казано е въ Писанието, че и Богъ се гнѣви, но съ любовь. Дето е любовьта, тамъ всичко е добро и на мѣсто. Щомъ любовьта ви напусне, веднага идатъ мѫчението, съмнението, лъжата, злото, и т. н. Докато Адамъ и Ева слушаха Бога и Му се подчиняваха, тѣ живѣеха като деца. Щомъ Ева си позволи да яде отъ забраненото дърво, веднага дойде лъжата. Непослушанието създаде първата драма. Значи, Ева е родоначалница на драмата. Когато и Адамъ яде отъ забранения плодъ, Богъ заповѣда да ги изпѫдятъ отъ рая. Съ излизането имъ отъ рая се създаде трагедията. Като влѣзоха въ свѣта, Ева роди два сина: Каинъ — земедѣлецъ и Авелъ — овчарь. Единъ день двамата братя решиха да принесатъ жертва на Господа, всѣки отъ най-хубавия си плодъ. Каинъ принесе въ жертва най-хубавитѣ си плодове, Авелъ — едно отъ най-угоенитѣ си агнета. Богъ благоволи къмъ Авела и прие жертвата му, а на Каина не прие. Това смути духа на Каина, и той реши да убие брата си. Каинъ си мислѣше: Ако Богъ прие жертвата на Авела — агне, колко повече ще приеме моята. Вмѣсто агне, азъ ще пожертвувамъ брата си — цѣлъ човѣкъ. Обаче, не излѣзе, както мислѣше. Не само че жертвата му не се прие, но той чу гласа на Бога, Който го питаше: Каине, кѫде е братъ ти? — Не съмъ стражарь, Господи, да ходя по следитѣ му. Каинъ направи престѫпление — уби брата си, а следъ това излъга, че не знае, кѫде е. Той чу пакъ Божия гласъ: „Кръвьта на брата ти вика следъ тебе.“ Каинъ се уплаши, да не го убие нѣкой за стореното престѫпление, но Богъ му каза, че който се осмѣли да го убие, ще бѫде седмократно наказанъ. Ти ще живѣешъ и ще носишъ белега на престѫплението, докато се разкаешъ.

Пазете се отъ погрѣшкитѣ на хората. Ползувайте се отъ чуждитѣ погрѣшки, но не се занимавайте съ тѣхъ. Не мислете, че можете да изправите погрѣшкитѣ на хората. Всѣки самъ може да изправи погрѣшкитѣ си. Да се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, това значи, да се свързвате съ дявола, т. е. съ злото въ свѣта.

Въ единъ монастиръ имало единъ игуменъ, който живѣлъ разкошно, харчелъ монастирскитѣ пари, безъ да дава смѣтка, за какво ги употрѣбява. Случило се, че внезапно умрѣлъ и оставилъ смѣткитѣ си неуредени. Новиятъ игуменъ, който го замѣстилъ, започналъ да разглежда смѣткитѣ на стария игуменъ и се видѣлъ въ чудо — не могълъ да се оправи. Отъ страхъ да не падне подъ отговорность, той започналъ да се моли, да се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ, да оправи обърканитѣ си смѣтки. Най-после молбата му била чута. Стариятъ игуменъ дошълъ отъ онзи свѣтъ, оправилъ смѣткитѣ си и си заминалъ, но оставилъ следъ себе си такава нечистота, такъвъ смрадъ, че монастирътъ станалъ необитаемъ. Въ скоро време монастирътъ съвършено запустѣлъ.

Казвамъ: Не се свързвайте съ злото и съ дявола въ свѣта. Който грѣши, той самъ ще оправи погрѣшкитѣ си. Ще кажете, че отъ любовь къмъ работата си вие се бъркате въ чуждитѣ погрѣшки, да внесете редъ и порядъкъ въ свѣта. Самъ човѣкъ това не може да направи. Задача на всѣки човѣкъ е да изправи своитѣ погрѣшки и своя животъ. Ако не спазва това правило, човѣкъ се свързва съ дявола, който го заплашва, и по неволя започва да му служи. Сѫщевременно той обещава голѣми придобивки и блага на човѣка, съ което го примамва къмъ себе си. Когато хората се оплакватъ отъ неуспѣхи и страдания и търсятъ причината за това, казвамъ: Хората не успѣватъ въ живота си, защото служатъ на дявола съ любовь, а на Бога — отъ страхъ. За да се освободятъ отъ страданията, тѣ трѣбва да измѣнятъ начина на живота си: да служатъ на Бога съ любовь, а съ дявола да не ставатъ съдружници. Станете ли съдружници съ него, ще ви сполетятъ най-голѣмитѣ страдания, нещастия и болести. Дяволътъ е майсторъ да разрушава, а не да гради. Той е майсторъ да внася заблуждения въ хората. За това, именно, той живѣе въ тъмнина и увлича хората въ тъмнина. Искате ли да се освободите отъ него, потърсете свѣтлината на живота. Щомъ излѣзе на свѣтло и слънце го огрѣе, дяволътъ бѣга.

Страшно е, когато рѣката се отбие отъ своя пѫть. Страшно е, когато любовьта напусне човѣшката душа. Страшно е, когато Богъ напусне човѣка. Страшно е, когато човѣкъ се откаже отъ Бога. Дето отсѫтствува любовьта, тамъ нещастието и страданието присѫтствуватъ.

Сега хората ще проповѣдватъ, че работитѣ трѣбва да се уреждатъ съ любовь. Право е това твърдение, но който има да взима голѣми суми, самъ не постѫпва съ любовь. Ако нѣкой има да му дава, по десеть пѫти ще праща хора да му ги върнатъ. Ако доброволно не му ги върне, насила ще го заставятъ. Това сѫ услуги, които не сѫ правени съ любовь. Затова, именно, казвамъ: Каквото правите, да е съ любовь. Нѣкой тури въ капанъ парче кашкавалъ или сланина, да залъже мишката, да влѣзе вѫтре. Като влѣзе вѫтре, мишката става жертва на котката. Рибарьтъ пъкъ направи мрежа и я хвърля нѣколко пѫти въ водата, да улови риба. Колкото е по-тежка мрежата му, толкова по-доволенъ е той — повече риба е уловилъ. Така и дяволътъ постѫпва съ човѣка. Първо го привлѣче къмъ себе си, докато го хване. Следъ това го туря на скара, опече го, извади, каквото му е нуждно, а непотрѣбното изхвърля навънъ.

Помнете: всѣка постѫпка, която не се основава на любовьта, не е права, не е Божествена. — Какво направиха евреитѣ съ Христа? — Разпнаха Го. — Отъ любовь ли Го разпнаха? — Отъ ревность. За да запазятъ учението на Мойсея, тѣ разпнаха Христа и казваха: Богъ е говорилъ на Мойсея, но на този не е говорилъ. Отде знаяха тѣ, че Богъ е говорилъ на Мойсея, а на Христа не е говорилъ? Като защищаваха Мойсея, тѣ очакваха да получатъ Божието благословение. Ако искате да получите Божието благословение, вървете въ правия пѫть. Изкривите ли пѫтя си, губи се и благословението.

Днесъ всички хора търсятъ правия пѫть. Много проповѣдници имъ го сочатъ, но, въпрѣки това, малцина вървятъ по него. Дълъгъ и мѫченъ е този пѫть, затова нѣкои обикалятъ, искатъ да избѣгатъ страданията. Колкото и да обикалятъ, както и да го избѣгватъ, въ края на краищата, всички ще минатъ по него. За да се намалятъ страданията на хората, Богъ праща пророци и проповѣдници на земята да имъ покажатъ кратъкъ и правъ пѫть. Затова е казано въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Наистина, безъ Учители, пророци и проповѣдници, страданията на хората щѣха да бѫдатъ по-голѣми. Ако слънцето не грѣеше, мракъ щѣше да скове земята, и никакви растения нѣмаше да сѫществуватъ. — Какъвъ щѣше да бѫде животътъ при това положение? — Какъвто е животътъ на ескимоситѣ. Могатъ ли ескимоситѣ да бѫдатъ вегетарианци? Вегетарианството може да се прилага само при добри условия, а не при лоши. Добриятъ животъ е възможенъ при добритѣ хора. Какъвъ ще бѫде животътъ при лошитѣ хора? Ако господарьтъ на нѣкой слуга е лошъ и го бие по нѣколко пѫти на день, може ли слугата да бѫде усмихнатъ? Може ли болниятъ да бѫде радостенъ и засмѣнъ? Ще кажете, че болеститѣ и страданията идатъ отъ Бога. Ако това е вѣрно, какво ще кажете за стиха, въ който се говори за Бога, че не съизволява въ смъртьта на грѣшника?

Мнозина отричатъ сѫществуването на Бога, но ние твърдимъ, че единственото реално сѫщество е Богъ. Кой създаде свѣта тогава? Кой създаде знанието? Кой дава благата въ живота? Ако човѣкъ е единствениятъ реаленъ факторъ въ свѣта, защо не го изправи? Клинътъ разцѣпва дървото, но той не създаде самото дърво. При това, клинътъ самъ не влиза, трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да го набие. Човѣкъ е клинътъ, съ помощьта на който свѣтътъ може да се оправи. Но трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да забие клина въ дървото. Богъ слиза между хората, забива ги като клинъ въ дърветата и оправя свѣта. Следователно, Богъ сѫществува, както и слънцето сѫществува, но за вѣрващитѣ, т. е. за онѣзи, които иматъ очи да виждатъ изгрѣването на слънцето. За невѣрващитѣ, за лошитѣ хора, за онѣзи, които не виждатъ, слънцето залѣзва. Въ това отношение лошитѣ хора гасятъ свѣщьта, но не знаятъ, какъ да я палятъ. Добритѣ хора палятъ свѣщьта, но не знаятъ, какъ да я гасятъ. Има хора, които знаятъ да палятъ и да гасятъ свѣщи. Тѣ сѫ и добри, и лоши. Да палишъ свѣщь е по-добре, отколкото да гасишъ. Запалишъ ли веднъжъ свѣщьта, не я гаси, остави я свободно да гори. Човѣкъ е запалена свѣщь, която никой не трѣбва да гаси преждевременно. Сегашнитѣ свѣщи се запалватъ и изгарятъ. Бѫдещитѣ свѣщи ще горятъ вѣчно. Важно е да се запали веднъжъ свѣщьта. Запали ли се, вѣчно ще гори. И днесъ има свѣщи, които горятъ и не изгарятъ. Това сѫ човѣшкитѣ мисли и чувства. Мисъль, чувство и постѫпка, които се запалватъ, горятъ и не изгасватъ, сѫ реални.

Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ. Нова заповѣдь ви давамъ: Да имате любовь помежду си.“ Съ други думи казано: Служете на Бога съ любовь. Нека любовьта бѫде подбудителна причина въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви. Само така ще познаете Бога, защото, дето е любовьта, тамъ е Богъ. Само по този начинъ ще дойдете въ съгласие помежду си. Остане ли едни други да се убеждавате, нищо не се постига. Нито се убеждавайте, нито отричайте нѣщата.

Единъ отъ важнитѣ въпроси на съвременнитѣ хора е, кой ще победи въ сегашната война. Казахъ и пакъ ще повторя: Богъ ще победи. — Защо? — Защото воюва съ любовь. Ние сме противъ всички войни, които ставатъ безъ любовь. Ние сме за живота, който се изявява чрезъ любовьта. Блаженъ е онзи, който живѣе и страда съ любовь. Нещастенъ е онзи, който живѣе, мѫчи се и страда безъ любовь. Щомъ прилагате любовьта, свободни сте да правите, каквото искате: ще пиете, но чиста, кристална вода; ще ядете, но чиста, доброкачествена храна. Може ли нѣкой да превърне водата въ вино, той има право да пие отъ него. Обаче, на никого не се позволява да пие вино или ракия отъ чужди кръчмари.

И тъй, искате ли да се разберете като братя, като синове на единъ Баща, приемете любовьта да действува между васъ. — Какъ се постига това? — Като станешъ проводникъ на доброто. Защо да не сте отъ страната на Господа? Всѣки, който се е опредѣлилъ отъ страната на Господа, живѣлъ е съ доволство, съ радость, съ любовь. Той е билъ далечъ отъ отрицателнитѣ прояви на живота.

Желая ви да бѫдете господари на всичко, което правите, и навсѣкѫде да прилагате любовьта. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка да бѫдатъ проникнати отъ любовьта.

Служете съ любовь!

*

7. Беседа отъ Учителя, държана на
31. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...