Jump to content

1940_09_22 В Божественото училище


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Въ Божественото училищ

Матея 12: 18 — 21.

Днесъ считамъ всички присѫтствуващи за ученици, дошли отъ различни училища да ме слушатъ. Щомъ е така, напишете по едно благодарствено писмо на учителитѣ си, че сѫ ви подготвили да можете да ме слушате и разбирате. Ако нѣмахте тази подготовка, нищо не бихте разбирали. Тъй щото, азъ ще ви дамъ обяснения само върху това, което вашитѣ учители сѫ ви преподавали.

Всѣки день носи въ себе си условия за щастието, а не самото щастие; всѣки день носи въ себе си условия за нещастието, а не самото нещастие. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за разумностьта, а не самата разумность; всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за доброто, а не самото добро. Като не знае тия нѣща, човѣкъ се намира въ противоречие и казва: Чудно нѣщо, толкова години уча, и нищо не съмъ научилъ! — Какъ да не си научилъ нищо? Буквата „А“ не си ли научилъ? Животътъ се отваря съ буквата „А.“ Ако човѣкъ не знае буквата „А,“ вратата на кѫщата никога не би се отворила за него. Всѣки човѣкъ, който е бремененъ съ една свѣтла идея, съ едно благородно чувство и съ една добра постѫпка, представя буквата „А.“ Буквата „А“ се открива само на такъвъ човѣкъ. Тя не се открива на онзи, който не познава бременностьта. Ако човѣкъ не познава буквата „А“, за познаване на другитѣ букви въпросъ не може да става. Буквитѣ сѫ свързани помежду си съ голѣма любовь. Ако пренебрегнешъ само една буква, всички други се застѫпватъ за нея. Всички букви търсятъ своето право чрезъ учителитѣ. Нека се опита ученикътъ или студентътъ да изпусне само една буква, да види, какво ще кажатъ учителитѣ за него. Какво мнение ще имате за нѣкого, свършилъ университетъ, ако вмѣсто „любовь“ напише „юбовь“? Всички ще кажатъ, че той не е културенъ.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли на земята да изучаватъ сценичното изкуство. Това изкуство подразбира „огъване.“ Страданията не сѫ нищо друго, освенъ огъвания, т. е. изкуство да се огъва човѣкъ. Когато те боли кракъ, ухо, око, глава, ти се огъвашъ на една или на друга страна, търсишъ начинъ да си помогнешъ. Въ този смисълъ, огъването не е нищо друго, освенъ сценично изкуство. — Не може ли безъ страдания? — Не може. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ играта на актьоритѣ, иска да види, какъ изпълняватъ ролитѣ си. Разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ, не знаятъ, какво нѣщо е животътъ на земята и го изучаватъ чрезъ движенията на хората. Че нѣкого биятъ, тѣ не разбиратъ нищо. За тѣхъ е важно, какви огъвания прави човѣкъ. Колкото по-хармонични сѫ огъванията и движенията на човѣка, толкова по-добре за разумнитѣ сѫщества. Тѣ изучаватъ тия движения и правятъ своитѣ заключения, като казватъ, че нѣщо велико става на земята. Споредъ тѣхнитѣ разбирания, добре е, когато биятъ нѣкого, защото движенията му сѫ красиви.

Ще кажете, че разумнитѣ сѫщества не могатъ да се любуватъ на огъванията на човѣка, когото биятъ. Ще кажете, че сѫществата отъ онзи свѣтъ не сѫ такива, каквито азъ ви описвамъ. Азъ бихъ желалъ да дойде нѣкой, да опише онзи свѣтъ и сѫществата, които живѣятъ тамъ. Челъ съмъ много описания за онзи свѣтъ, но тѣ не отговарятъ на действителностьта. Който е описвалъ онзи свѣтъ, кракътъ му не е стѫпвалъ тамъ. Той го описва наизустъ, безъ да го познава. Той прилича на онѣзи хора, които описватъ животнитѣ, говорятъ за тѣхъ, безъ да сѫ ги видѣли въ действителность. Тѣ говорятъ за кобрата, за тигъра, за хиената, които сѫ видѣли само на картина. Грамадна е разликата между знание, придобито отъ картини и това, което е непосрѣдствено възприето чрезъ наблюдение и опитъ.

Следъ всичко това, хората говорятъ за реалность и нереалность на нѣщата. Сценичното изкуство не е реалность. Запримѣръ, вие виждате огънь, нарисуванъ на платно, но толкова живъ, че имитира истинския огънь. Обаче, ако турите рѫката си върху този огънь, виждате, че той не изгаря, не причинява никаква болка. Той е мекъ, приятенъ на пипане. Но, ако турите рѫката си върху истинския огънь, той ще ви изгори, ще ви причини болка. Следователно, отъ васъ зависи, какъвъ огънь искате да видите: на картина, или истински. Ако искате да видите истински огънь, всѣки е майсторъ да накладе такъвъ огънь, че да се изгорите отъ него. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е изгарялъ, да не познава свойствата на живия огънь.

Като говоримъ за огъня, ние имаме предъ видъ общия, а не личния животъ на човѣка. Ние не разглеждаме живота и природата външно, но спираме вниманието си върху тѣхната вѫтрешна страна. Всѣко нѣщо въ природата, колкото и да е малко, има свой вѫтрешенъ смисълъ и свое предназначение. Всѣко нѣщо въ природата е ценно. Даже и нокътътъ на човѣка е цененъ. По нокъта може да се чете историята на човѣшкия животъ. За да чуе историята си, написана на нокъта, богатиятъ може скѫпо да плати. Ако искате да изучавате историята на вселената, изучавайте окото си. Ако имате телескопъ и познавате астрономията, съ помощьта на телескопа можете да изучавате цѣлото небе, съ звездитѣ и планетитѣ по него. Обаче, за това се изисква обширенъ умъ. А така, чрезъ изучаване на окото по-лесно можете да изучите небето и небеснитѣ свѣтила.

Сегашнитѣ хора изучаватъ окото дотолкова, доколкото то има отношение къмъ свѣтлината, която прониква въ него. Това, обаче, е най-малката служба, която окото върши. Окото възприема не само обикновенитѣ лѫчи. но много още, за които хората нѣматъ никакво понятие. Окото възприема още лѫчитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и др. Достатъчно е единъ отъ тия лѫчи да падне въ човѣшкото око, за да може той да се произнесе, какво нѣщо е любовьта, какво — мѫдростьта, какво — истината и т. н. Нѣма лѫчъ въ природата, който носи свѣтлина въ себе си, да не е приетъ отъ окото. Всички добродетели влизатъ въ окото на човѣка посрѣдствомъ известенъ родъ лѫчи. Безъ тѣзи лѫчи добродетелитѣ оставатъ непознати. Докато не възприеме поне единъ отъ лѫчитѣ на любовьта чрезъ окото си, човѣкъ не познава любовьта. Любовьта може да се познае и чрезъ пипапе, но само отчасти. Искашъ ли да познаешъ красотата на любовьта, ти трѣбва да възприемешъ нейната свѣтлина.

Днесъ много хора се занимаватъ съ астрология. Редица учени сѫ писали върху астрологията, но повечето отъ знанията имъ сѫ повърхностни. Тѣ сѫ писали повече наизустъ, отколкото да се ползували отъ живата астрология. Въ това отношение тѣ приличатъ на онѣзи свещеници, които сѫ написали всички молитви и служби въ специаленъ требникъ. Като имъ потрѣбва нѣкоя молитва, тѣ отварятъ требника си и четатъ. Това не е наука. Всѣка молитва, всѣка служба е формула, която трѣбва да се разгледва, да се открива вѫтрешния й смисълъ. Споредъ мене, най-добре се изучава астрология по човѣшката глава. Ако искамъ да зная качествата на Юпитера, ще го търся горе, на темето. Щомъ го бутна, той веднага ми проговаря. Азъ се разговарямъ съ Юпитеръ, като съ човѣкъ. Ако ми трѣбва Сатурнъ, намирамъ го горе, отъ дветѣ страни на главата. Той е внесълъ страха въ човѣка. Чрезъ страха Сатурнъ е внесълъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Чрезъ страха той заставилъ хората да се подчиняватъ на законитѣ на природата. Ако ми трѣбва Марсъ, ще го търся надъ ушитѣ на човѣка. Достатъчно е да го бутна тамъ, за да извади ножа си и да ми проговори. Той веднага показва, че е марсианецъ. Ако ми трѣбва Венера, ще я търся отзадъ и отпредъ на главата.

Що се отнася до Земята, вие сами ще намѣрите мѣстото й. Вие живѣете на земята, трѣбва да знаете мѣстото й на вашата глава. Месечината пъкъ се намира въ предната часть на главата, а именно — на челото, дето стои като ореолъ. Тя заема важно мѣсто и върши важна служба. Когато мома или момъкъ искатъ да се влюбятъ, тѣ отиватъ при месечината, да я питатъ, какво да лравятъ. Когато поетъ иска да напише нѣ кое стихотворение, той отива при месечината, да се съветва съ нея. Когато държавникътъ иска да създаде нѣкакъвъ законъ, той отива при месечината. Когато философътъ иска да пофилософствува малко, и той отива при месечината. Когато жената иска да стане майка, а мѫжътъ — баща, и двамата отиватъ при месечината, да се съветватъ съ нея. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е ходилъ при месечината, да се съветва съ нея.

Следователно, на месечината, която е около 50 пѫти по-малка отъ земята. е дадена важна служба. Тя показва пѫтя на човѣка къмъ до-брото. Казано е въ Битието, че въ четвъртия день Богъ създаде Слънцето и Луната, да свѣтятъ на земята. Това не подразбира само физическото, външното Слънце и външната Луна. Въ човѣка има по едно вѫтрешно слънце и вѫтрешна луна, които освѣтяватъ неговия пѫть. Месечината е турена въ умствения свѣтъ на човѣка. Тя е студена, но трезва. Месечината не обича да лъже. Когато хората научили това изкуство и почнали да го прилагатъ, месечината престанала да се върти около осьта си. — Защо? — За да не се опорочи. Щомъ види, че нѣкой лъже, тя започва да се разсипва. Ако продължава още да лъже, тя съвсемъ се скрива, не се показва предъ очитѣ ни. Когато човѣкъ започва да се разкайва, да съзнава погрѣшката си, месечината отново се показва на небето и се засмива. Тя се усмихва на всѣки, който говори истината.

Като знаете това, вглеждайте се въ живота си, да видите, презъ какви фази минава вашата месечина. Ако започне да се празни, и въ васъ става изпразване. Провѣрете смѣткитѣ си, да видите, какво трѣбва да правите. Каквито погрѣшки намѣрите въ себе си, изправете ги. Ще кажете, че сте грѣшни, че не можете да не грѣшите. Това сѫ частични разбирания, които нѣматъ нищо общо съ цѣлокупния животъ. Грѣшкитѣ произтичатъ отъ невежеството. Учете се, придобивайте знания, за да не грѣшите.

Какво представя човѣкъ? Много нѣщо може да се каже за човѣка, но това, което го спъва, е неустойчивостьта му. — Защо не устоява човѣкъ? — Отъ страхъ.

Единъ графъ се влюбилъ въ една германка и често й казвалъ, че не може безъ нея, че е готовъ на всички жертви, съ които да покаже любовьта си. Една вечерь графътъ отишълъ при своята възлюбена. да я покани да се разходятъ до едно отъ нейнитѣ имения. За да отидатъ до тамъ, трѣбвало да минатъ презъ една рѣка. Графътъ извикалъ единъ отъ нейнитѣ слуги да ги прекара съ лодката си презъ рѣката. Въ услуга имъ дошълъ тъкмо този слуга, който билъ влюбенъ въ господарката си, но старателно криелъ любовьта си. Той приготвилъ лодката и спокойно загребалъ съ веслата си. Въ това време разбойници ги нападнали, съ цель да ги обератъ. Графътъ скочилъ пръвъ на брѣга и хукналъ къмъ града. Слугата успѣлъ да изкара лодката на брѣга. Възлюбената останала сама и започнала да плаче. Слугата се нахвърлилъ върху разбойницитѣ. Той ударилъ единия, втория, третия и така ги прогонилъ. Като се видѣла вънъ отъ всѣкаква опасность, господарката се успокоила и престанала да плаче. Следъ това слугата я придружилъ съ лодката обратно до дома й. На другия день графътъ пристигналъ въ дома на възлюбената си, да я поздрави за благополучното спасение. Той й казалъ: Азъ отидохъ въ града, да търся помощь и когато се върнахъ на брѣга, не намѣрихъ никого. — Благодаря ти, азъ нѣмамъ вече нужда отъ твоята помощь. Графътъ представя неустойчивото човѣшко естество. а слугата — устойчивото.

Казвамъ: Ние не се нуждаемъ отъ такава любовь, която не е готова да страда заедно съ насъ. На всѣки, който не е готовъ да вземе участие въ твоята сѫдба, ще му кажешъ: Нѣмамъ нужда отъ твоята любовь. Ние не се нуждаемъ отъ хора, които не сѫ готови да сподѣлятъ нашата участь. Нито Богъ се нуждае отъ хора, които не сѫ готови да взематъ участие въ Неговото дѣло. Това е общъ законъ за всички хора, за всички живи сѫщества по земята. Че е така, виждаме по това, че Богъ взима участие въ всички положения на нашия животъ. Той е първиятъ, Който ни се притича на помощь въ всички трудни положения. Той не се явява въ нѣкаква величествена форма, но като последенъ слуга. Той не се явява предъ насъ като графъ, да пѣе химни на любовьта, а въ моментъ на опасность да бѣга отъ насъ. За да ни помогне, Богъ си служи и съ хората, и съ животнитѣ, и съ растенията, и съ въздуха, и съ водата. Всичко е въ Негова услуга.

Като не разбирате този законъ, вие искате да се яви Богъ предъ васъ, да застане въ своето величие и да ви пита: Отъ какво имашъ нужда? Ако имашъ нужда отъ пари, пари да ти даде. Ако имашъ нужда отъ кѫща, кѫща да ти направи. Това никога нѣма да стане. Богъ е вложилъ въ човѣка едно чувство, самъ да открива, кѫде има злато въ природата. Само въ океанитѣ има около десеть милиона разтворено злато. Който има любовь къмъ златото, той може да го намѣри. И при това положение, обаче, всѣки ще получи толкова злато, колкого може да носи безъ да пъшка, безъ да се пригърбва отъ тежестьта му. Следователно, човѣкь има право да иска отъ благата на живота само толкова, колкото е необходимо за неговия умъ, за неговото сърдце, за неговата воля и за неговото тѣло. Човѣкъ има право да иска отъ благата на живота само толкова, колкото може да употрѣби. Казано е въ Писанието: „Всичко, каквото просите въ мое име, ще ви се даде“. Това подразбира само необходимото.

И тъй, стремете се къмъ новото, което може да ви направи щастливи. Приложете онази вѣра, въ която нѣма никакви съмнения и колебания. Приложете онази любовь, въ която нѣма никаква промѣна и измѣна. За промѣнчивата любовь, именно, Павелъ казва: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ За да се домогнете до великата любовь, вие трѣбва да изучавате нейния езикъ. Нѣкой казва, че отъ любовь не може да говори. Това не е вѣрно. Той не може да говори отъ безлюбие, а не отъ любовь. Въ свѣта на любовьта човѣкъ не може да каже една любовна дума, ако преди това не е помислилъ и едновременно почувствувалъ тази дума. Докато е на земята, човѣкъ може да говори, каквото иска и колкото иска, безъ да мисли и чувствува това, което говори. — Защо? — Защото считатъ, че е малъкъ още, има много да учи, докато влѣзе въ свѣта на любовьта. Обаче, влѣзе ли въ свѣта на любовьта, тамъ може да говори само реални нѣща. Когато любовьта посети младия момъкъ или младата мома, тѣ иматъ право да говорятъ за всичко, но не и за любовьта. Поне една година тѣ трѣбва да мълчатъ, да не говорятъ за любовьта. Най-много имъ се позволява да си кажатъ по една дума, и то въ краенъ случай. Сѫщо така и въ писма не се позволява да се пише за любовьта.

Какво виждаме въ живота на съвременнитѣ млади ? Тѣ говорятъ изключително за любовьта, пишатъ си любовни писма, вследствие на което нищо не остава отъ любовьта имъ.— Защо? — Позлатена е тѣхната любовь, позлатени сѫ и писмата имъ. — Какъ се познаватъ позлатенитѣ писма? Азъ ще ви питамъ, какъ се познава, кога момата е червисана и бѣлисана. Достатъчно е да се измие съ топла вода и сапунъ, за да се махне бѣлилото и червилото отъ лицето. Лесно се развалятъ отношенията на младитѣ. Достатъчно е да си кажатъ по една горчива дума, за да се развалятъ красивитѣ отношения помежду имъ. Всѣка горчива дума е въ състояние да измие червилито и бѣлилото отъ лицето на младата мома. За да не се развалятъ отношенията имъ, въ любовьта не трѣбва да има никакво бѣлило и червило. Любовьта и мѫдростьта носятъ въ себе си козметическитѣ срѣдства. Ако момата иска да се червисва, нека използува цвѣта на любовьта; ако иска да стане бѣла, нека използува свѣтлината на мѫдростьта.

Сега, като говоря за червилото и бѣлилото, азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, като козметически срѣдства. Запримѣръ, азъ харесвамъ бѣлосанитѣ кѫщи, но не сѫ практични. Като завали дъждъ, варьта се измива. Добре е кѫщата да се бѣлосва и отвънъ, и отвѫтре, но бѣлилото трѣбва да бѫде устойчиво, да не се измива. Има такова бѣлило. То се крие въ човѣшкия говоръ, въ думитѣ, съ които се изявява любовьта. Една дума на любовьта е въ състояние да червиса устнитѣ и странитѣ на човѣка така, че съ нищо да не се измиятъ. Азъ зная това изкуство, но не го казвамъ, защото търговцитѣ на бѣлило и на червило ще пропаднатъ. Съ бѣлилото и червилото тѣ прехранватъ семействата си. Не е лошо, че хората се червисватъ и бѣлисватъ, но това е временно изкуство. Ако знаеше законитѣ, които управляватъ мисъльта му, човѣкъ би се справилъ съ всички свои недѫзи. Нѣма недѫгъ, който мисъльта да не е въ състояние да изправи. Днесъ и да имате това знание, вие не бихте могли да го използувате. — Защо? — Много естествено. Можете ли да поставите детето на мѣстото на професора? Каквито знания да има детето, не може да става сравнение между него и професора, който е свършилъ нѣколко факултета, който непрестанно работи въ своята область. За учения, който носи истината въ себе си, всички врати сѫ отворени.

Мнозина казватъ, че носятъ любовьта, истината и знанието въ себе си и се чудятъ, зашо никѫде не ги приематъ. Ако, наистина, носятъ истината, любовьта и знанието, всички врати ще бѫдатъ отворени за тѣхъ. Който носи истината въ себе си, той носи свобода за всички хора. Ако влѣзе въ затворъ, вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и затворницитѣ ще излѣзатъ на свобода. Ако влѣзе въ нѣкой домъ, дето хората се каратъ. спорътъ веднага ще утихне. Истината освобождава хората. Ако нѣкой казва, че носи истината въ себе си, а не може да освободи хората, въ сѫщность, той носи факти, а не самата истина.

Сега, като наблюдавамъ живота на хората, виждамъ, че тѣ сѫ актьори, които играятъ различни роли на сцената. Дали се каратъ, биятъ,или примиряватъ, тѣ сѫ актьори, даватъ представление. Тѣхнитѣ дѣди и баби седатъ на столове и гледатъ, какъ играятъ ролитѣ си. Като се свърши представлението, тѣ започватъ да ги примиряватъ. Следъ това виждате, че мѫжътъ иска извинение отъ жена си, децата —  отъ родителитѣ си и т. н. Щомъ актьоритѣ се примирятъ, работитѣ имъ се уреждатъ. Онѣзи, които присѫтствуватъ на представлението, плащатъ скѫпо. Значи, заслужава човѣкъ да даде едно представление, за да получи нѣкаква сума. Докато не измѣнятъ начина на мисленето си, хората нѣма да разбератъ благото, което се крие въ злото, вследствие на което искатъ да се освободятъ отъ него. Човѣкъ никога нѣма да се освободи отъ злото, но трѣбва да го разбере. Злото крие въ себе си известни сили, които трѣбва да се използуватъ разумно. Всичко, което става въ свѣта, е потрѣбно, когато е на мѣстото си. Всѣко нѣщо, което не става на време и на мѣсто, е лошо. Ако говоришъ не на време, не е добре; ако учишъ не на време, не е добре. Можете ли да учите вечерь, когато професоритѣ спятъ? Вечерь и тѣ сѫ уморени, и вие сте уморени — не можете да работите. Всички нѣща, които не ставатъ на време, сѫ причина за неестествения животъ на хората.

Като се натъкватъ на страдания, хората се питатъ, не може ли безъ тѣхъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се пита, не може ли човѣкъ да не диша. Както не може безъ дишане, така не може и безъ страдания. Това е все едно, градинарьтъ да пита, не може ли да сѫществува само влажно време, а керемидчията да иска само сухо време.

Градинарь и керемидчия се молѣли на Бога, да имъ изпрати благоприятно време за работа: градинарьтъ искалъ дъждъ, влага, а керемидчията — сухо време. Господъ имъ отговорилъ: Споразумѣйте се двамата и тогава ми кажете, до какво заключение сте дошли. И до днесъ още тѣ не сѫ намѣрили допирни точки, да примирятъ интереситѣ си. Следъ това тѣ ще се запитватъ, не може ли спорътъ имъ да се уреди по другъ начинъ. Може, но и двамата трѣбва да сѫ готови на отстѫпки. — Защо се явява споръ въ домоветѣ? — Защото и мѫжътъ, и жената искатъ да бѫдатъ господари. Домъ, въ който всички членове сѫ господари, е изложенъ на постоянни спорове и недоразумения. Въ единъ домъ може да има само единъ господарь. Останалитѣ членове ще бѫдатъ слуги. Значи, всички спорове въ свѣта се дължатъ на многото господари. Затова, именно, Христосъ казва: „Никой не може да служи на двама господари.“ Единъ господарь, единъ Богъ трѣбва да има човѣкъ въ себе си.

— Кой е този Богъ? — Богъ на любовьта. Следователно, дето любовьта царува, тамъ има единъ господарь и много слуги.

Ще кажете, че за да се избѣгнатъ спороветѣ, нужно е послушание. Не, за избѣгване на спороветѣ човѣкъ трѣбва да служи отъ любовь. Това е новиятъ начинъ на служене. Правили ли сте опитъ, да видите, можете ли да служите отъ любовь на нѣкого? Единъ день отивахъ въ града. Единъ младъ господинъ ме настигна и ми каза: Моля, връзката на обувката ви се развързала. Едва изрече тия думи, той веднага се наведе и внимателно върза връзката на обувката ми. Азъ се усмихнахъ и му благодарихъ. Въ себе си мислѣхъ: Колко хубаво ще бѫде, ако този господинъ е готовъ да услужва на всички, които се нуждаятъ отъ неговата помощь.

Време е вече всички хора да служатъ отъ любовь. Христосъ казва за себе си: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но да служи.“ Ако е въпросъ за господаруване, Христосъ щѣше да остане горе, да Му служатъ, но Той дойде на земята да приложи изкуството на служене. Да слугувашъ, това е единствениятъ пѫть, по който можешъ да проявишъ своята любовь. Безъ служене любовьта е неразбрана. Всѣка любовь вънъ отъ служенето е любовь на теория, външна любовь. Външната любовь е кратковременна. Вѣчната любовь се основава на служенето. Тази любовь наричаме Божествена. Въ майчината любовь има елементи на Божествената любовь. —  Защо? — Защото майката служи на детето си. Любовьта на майката е толкова по-велика, колкото е по-безкористна.

Съвременнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта отвънъ. Тѣ мислятъ, особено религиознитѣ, че Христосъ ще дойде отгоре, придруженъ съ ангели, и моментално ще оправи свѣта. Това е механическо разбиране. Така свѣтътъ не може да се оправи. За да се оправи една объркана работа, нужно е първо да се разплете. Разплитането на обърканитѣ конци ние наричаме ликвидация. Днесъ свѣтътъ се намира предъ ликвидация. Тази ликвидация наричатъ наказание. Наистина, днесъ свѣтътъ се наказва — бомби падатъ, убиватъ и рушатъ. Въ 1918 г. разумниятъ свѣтъ възложи на една отъ великитѣ сили да въведе новъ редъ и по-рядъкъ въ свѣта, но тя въведе този редъ само за себе си. Тя оправи само своитѣ работи. Значи, тази велика сила не изпълни волята Божия. Днесъ е възложена сѫщата задача на друга велика сила. Ако Наполеонъ, на своето време, разруши феодализма, на тази велика сила е дадена задача да разруши егоизма. Ако и тя не изпълни волята Божия, както трѣбва, и мисли само за себе си, и за нея ще дойде нѣщо страшно. Всички хора, всички народи трѣбва да знаятъ, че днесъ Богъ действува въ свѣта. Всички трѣбва да знаятъ, че Царството Божие не се взима насила. Божественото въ

човѣка трѣбва да се справи съ всички стари разбирания, да внесе новото въ свѣта.

Ще кажете, че това е блѣнъ. Ако е блѣнъ, нѣма да се постигне. Ако не е блѣнъ, ще се постигне. Вие живѣете, и ще бѫдете свидетели на новитѣ времена. Буквата „Б“ въ думата „блѣнъ“ показва, че семето трѣбва да се посади въ земята, да има свѣтлина, топлина и влага, за да израсте. Щомъ има тия условия, блѣнътъ не е блѣнъ, той може да се реализира. Ако носишъ въ себе си единъ блѣнъ, безъ да го посадишъ, безъ да го поставишъ при условия да израсте, самъ по себе си той е илюзоренъ. Ако една мисъль се посади въ земята. при топлина, свѣтлина и влага, непремѣнно ще израсте, ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде. Ето, българитѣ постоянно мислѣха за Добруджа, пѣсни й пѣеха, и Добруджа дойде. Съ българитѣ се случи нѣщо, което никога досега не бѣше се случвало. За пръвъ пѫть тѣ взеха своя земя безъ война. Статистиката показва, че въ продължение на хиляда години българитѣ сѫ имали 150 войни. Тѣ сѫ воинственъ народъ. Българитѣ никога не сѫ очаквали да получатъ нѣщо безъ война. Ние подържаме, че и безъ война може да се получи нѣщо, но малцина вѣрватъ въ това. Българинътъ мисли, че за да получи нѣщо, трѣбва да се въорѫжи отъ главата до краката и да се бие мѫжки.

Нѣкога Наполеонъ направилъ едно шеговито предсказание. Той казалъ, че англичанитѣ сѫ силни по вода, французитѣ — по суша, а германцитѣ — въ въздуха. Какво въ сѫщность представятъ водата, сушата и въздухътъ? — Водата представя човѣшкото сърдце, сушата — волята, а въздухътъ — ума. Досега хората сѫ воювали по вода и по суша, но отсега нататъкъ ще воюватъ въ въздуха, т. е. съ ума. Човѣкъ трѣбва да решава въпроситѣ си съ ума, т. е. съ мисъльта си. Нѣма защо повече да търсите вината въ този или въ онзи, да казвате, че хората сѫ лоши и неразбрани, но трѣбва да мислите, да решавате правилно задачитѣ си.

Сега ние говоримъ за новитѣ хора, за новото човѣчество. Новъ човѣкъ е онзи, който служи на Бога по любовь. Той познава Бога вѫтрешно, не иска да му Го доказватъ по външенъ начинъ. Той не иска да му проповѣдватъ за Бога отъ времето на Адама. Той търси Бога въ ума си и тамъ Го намира. Понѣкога Го търси въ сърдцето си и тамъ Го намира. Понѣкога Го намира и въ тѣлото си, проявенъ чрезъ неговата воля.

Следователно, вѣрвайте въ онова, което Богъ ви говори чрезъ вашитѣ умове. Това, което е въ вашия умъ и въ ума на всички хора, е вѣрно. Когато работите за благото на своитѣ ближни, и когато тѣ работятъ за вашето благо, и дветѣ страни вършатъ волята Божия. Обаче, ако всѣки работи само за себе си, никой не върши волята Божия. Благославяйте и най-малкото добро дѣло. Така постѫпва и Богъ, но Той едновременно дава свобода и на злото. — Защо? — Защото злото е сила, която работи едновременно съ доброто. Въ този смисълъ, Богъ възпира злото, да не се прояви повече, отколкото трѣбва, но не го спира. Ако злото се спре, въ свѣта ще стане нѣщо по-лошо. Запримѣръ, циреятъ е зло, но безъ него злото е по-голѣмо. Когато въ организма на човѣка се събератъ много нечистотии, които не могатъ да излѣзатъ по обикновенитѣ канали, природата образува циреи, чрезъ които нечистотиитѣ излизатъ навънъ. Ние наричаме тия циреи „страдания“. Благодарете, че природата изхвърля нечистотиитѣ отъ тѣлото по пѫтя на най-малкитѣ страдания. Тъй щото, страданията не сѫ нищо друго, освенъ пѫтища, чрезъ които природата изхвърля нечистотиитѣ отъ човѣшкия организъмъ. Като знаете това, благодарете на страданията, защото безъ тѣхъ щѣхте да се отровите. Благодарете на циреитѣ, които природата ви отваря. Ако природата не ви дава страдания, т. е. ако не ви отваря циреи, положението ви щѣше да бѫде още по лошо. Съ циреи е лошо, безъ циреи още по-лошо. Съ страдания е лошо, безъ страдания още по-лошо.

Човѣкъ е дошълъ на земята като ученикъ, да се учи. Ако жената не се научи да обича мѫжа, както трѣбва, и ако мѫжътъ не се научи да обича жената, както трѣбва, тѣ нищо не могатъ да постигнатъ. Това е задача, която мѫжътъ и жената трѣбва да разрешатъ още днесъ, а не въ бѫдеще. Ние говоримъ за динамичната любовь, която се проявява въ даденъ моментъ, а не въ бѫдещия. За мене е важно да проявя любовьта си къмъ човѣка въ дадения моментъ, когато той има нужда, а не въ бѫдеще. Всѣко бѫдеще проявление на любовьта подразбира „статическа любовь“. Ако дойде при мене нѣкой гладенъ човѣкъ, азъ трѣбва да го нахраня още въ момента. Като го нахраня, ще му дамъ възможность да свърши работата си. Всѣки човѣкъ може да помогне на своя ближенъ, макаръ и съ най-малкото.

Нѣкой казва, че нѣма пари, не може да помага на беднитѣ. Помощьта не седи само въ паритѣ. Има много начини, по които можете да помогнете на човѣка. Ако е въпросъ за пари, по принципъ и азъ съмъ противъ паричнитѣ помощи. Къмъ паричната помощь прибѣгвамъ въ крайни случаи. Не е добре, човѣкъ да очаква на парична помощь. Ако пъкъ трѣбва да помогна на нѣкого съ пари, бръквамъ въ джоба си и, колкото извадя, всичкото давамъ. Ама повече съмъ далъ, отколкото трѣбва — не се колебая и не съжалявамъ. Ще кажете, че така ще се опропастите. За да не се опропастите, носете въ джобоветѣ си дребни пари, да имате на разположение. Важно е, каквато монета извадите първия пѫть отъ джоба си, дайте я на бедния човѣкъ, безъ съжаление и колебание. Знайте, че каквото се случва въ живота ви, то е за добро и на мѣсто. —  Ама, дали всичко, което вършимъ, е съгласно съ волята Божия? Това е другъ въпросъ. Не е лесно човѣкъ да знае, въ какво седи волята Божия. Мнозина искатъ да изпълнятъ волята Божия, но по незнание, тѣ грѣшатъ. И това не е лошо. Като грѣшатъ, тѣ ще се домогнатъ до познаване волята Божия.

Като ученици, вие трѣбва да работите, да се упражнявате, да развивате своитѣ способности и чувства. Като работите съзнателно върху себе си, вие имате възможность да развивате чувството на приятелство, на любовь къмъ Бога, къмъ музиката, къмъ науката и т.н. Колкото повече чувства и способности развива човѣкъ въ себе си, толкова по-голѣми възможности има да даде нѣщо и на ближнитѣ си. Колкото повече дава, толкова повече сърдцето му се разтваря за любовьта. Любовьта е буйно, силно течение, което бързо прониква въ човѣка и го обхваща изцѣло.

Днесъ мнозина слушатъ моитѣ проповѣди, но всѣки трѣбва да се запита, какво е придобилъ отъ тѣхъ. Ако ме слушате, и не се подмладявате, нищо не сте придобили. Който чуе една отъ моитѣ проповѣди, трѣбва да се подмлади поне съ една година. Ако чуе 52 проповѣди въ годината, трѣбва да се подмлади съ 52 години. Така ли е въ сѫщность? Както виждамъ, вие не сте се подмладили, и азъ търся причината за това. Казвамъ: За да не се подмладятъ тия хора, или азъ не проповѣдвамъ, както трѣбва, или тѣ не ме разбиратъ.

— Кое подмладява човѣка? — Три нѣща могатъ да подмладяватъ човѣка: любовьта, която носи животъ; мѫдростьта, която носи знание и свѣтлина, и истината, която носи свобода. Любовь, която не носи животъ, не може да подмладява; мѫдрость, която не носи знание и свѣтлина, не подмладява; истина, която не носи свобода, не подмладява. Като знаете това, живѣйте въ онази любовь, мждрость и истина, които постоянно подмладяватъ и обновяватъ.

Иде новъ порядъкъ въ свѣта, за който всички хора трѣбва да бѫдатъ готови. Бѫдете готови да приемете Божиитѣ блага по новъ начинъ, безь никакви доказателства. Ще дойде день, когато сами ще провѣрите нѣщата. Ако човѣкъ не е готовъ да вѣрва, и да му се доказватъ нѣщата, пакъ нѣма да вѣрва. Въ 1914 г. ние казахме, че ще има всеобща война, но малцина повѣрваха. За Добруджа казахме, че ще се вземе безъ война, но пакъ не повѣрваха. Българитѣ не можеха да си представятъ, какъ е възможно да имъ падне плода направо въ устата, безъ да направятъ усилия да го свалятъ отъ дървото. И безъ война може да се даде едно благо на човѣка. Въ сѫщность, българитѣ работиха за Добруджа заедно съ духовния свѣтъ. Това не е дѣло на хората, но на Бога, на разумния свѣтъ, който изпълнява волята Божия. Богъ, Който повелява на Слънцето да изгрѣва и да залѣзва, така нарежда работитѣ, че заставя всички хора да изпълнятъ волята Му. Той казва: Ще дадете нѣщо и безъ война! — и тѣ давать. Каквито усилия и да прави овчарьтъ, вълкътъ задига една отъ овцетѣ му и бѣга, не иска да знае, че господарьтъ й го гони. Обаче, ако овчарьтъ пусне кучетата си следъ вълка, последниятъ оставя овцата и започва да се бори съ тѣхъ. Следователно, искате ли да освободите овцата си отъ устата на вълка, пуснете кучетата следъ него. Той ще остави овцата и ще бѣга. Кучетата могатъ да разрешатъ този въпросъ.

Коя е характерната чърта на кучето? — Вѣрностьта. Както и да се отнася господарьтъ му съ него, то е вѣрно. Кучето обича господаря си. Котката, обаче, е голѣма дипломатка. Като влѣзе въ нѣкой домъ, тя започва да оглежда обстановката. Като види господарката, тя започва да обикаля около нея, мърка, умилква се и казва: Приятно ми е, че мога да се докосна до твоитѣ божествени крака. После започва да обикаля около господаря и на него казва сѫщото. Като се запознае съ тѣхъ, тя сѣда на високо нѣкѫде и казва: Ще ми позволите да ви помъркамъ малко, да ви изпѣя една отъ моитѣ пѣсни. Щомъ започне да преде, веднага ще й дадатъ нѣщо. Съ този характеръ тя лесно си пробива пѫть. Кучето и котката показватъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия въ единъ домъ. Следователно, каквито сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, такива ще бѫдатъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия на не говия животъ. Мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ пособия, чрезъ които той се запознава съ този и съ онзи свѣтъ.

Сегашнитѣ хора трѣбва да се запознаятъ съ този, а не съ онзи свѣтъ. Всички богатства, всички бисери на живота сѫ скрити въ този свѣтъ. Хората трѣбва да придобиятъ богатства още въ този свѣтъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, да има, какво да занесатъ. Човѣкъ може да развива своя умъ и своето сърдце само на земята, а не на онзи свѣтъ. Има добродетели, които се развиватъ само на земята. —  Защо? — Защото почвата на земята е благоприятна за тѣхното развитие. За всѣко нѣщо има специална почва. Каквото развие на земята, човѣкъ го занася въ духовния свѣтъ, като материалъ за обработване. Значи, на земята човѣкъ произвежда материалитѣ, а въ духовния свѣтъ ги обработва. Сѫществата отъ духовния свѣтъ се занимаватъ съ по-високи работи отъ тия на земята. На земята сѫществува наука за готвене, а въ духовния свѣтъ нѣма такава наука.

Какво, въ сѫщность, представя духовниятъ свѣтъ, или, както го наричатъ, онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ е мѣсто на възвишенъ животъ. Да мислимъ добро на ближния си, да се обичаме, да правимъ добро, това е онзи свѣтъ. Който не е готовъ за доброто и за възвишеното, той не е проявенъ още за онзи свѣтъ. Следователно, искате ли да живѣете добре на земята, започнете първо отъ онзи свѣтъ. Щомъ се проявите за онзи свѣтъ, вие ще живѣете добре и на този свѣтъ.

Мнозина казватъ, че докато не видятъ нѣщата съ очитѣ си и докато не ги пипнатъ съ рѫцетѣ си, не вѣрватъ. Значи, докато не пипне парата въ рѫката си, човѣкъ не може да повѣрва. Това не е вѣра. Вѣрвайте само на ония нѣща, които сѫ дадени съ любовь. Само тѣ иматъ сила. Всѣко нѣщо, дадено безъ любовь, нѣма сила въ себе си. Щомъ нѣма сила, не може да му се вѣрва. Това е законъ, който всѣки може да опита. Дайте на човѣка четвъртъ или половинъ хлѣбъ съ любовь или два хлѣба безъ любовь, и вижте, въ кой случай ще се нахрани по-добре. Макаръ и по-малко хлѣбъ, но въ първия случай той ще се нахрани по-добре, отколкото въ втория случай. Той ще изяде и двата хлѣба, и пакъ гладенъ ще остане. Единъ левъ, даденъ съ любовь, е за предпочитане предъ хиляда лева, дадени безъ любовь. Единиятъ левъ носи такова благословение, каквото хилядата лева не носятъ. Като знаете, че Богъ ви изпраща всички блага съ любовь, благодарете за тѣхъ. Още съ ставането си отъ сънь, благодарете за свѣтлината, за въздуха, за водата, за хлѣба, които ви сѫ дадени. Знаете ли, колко сѫщества сѫ работили, за да приготвятъ тия блага? Знаете ли, колко слънчева енергия е погълнало житото, докато узрѣе? Знаете ли, какво нѣщо е свѣтлината, която слиза отгоре?

Казвате, че свѣтлината е особенъ родъ енергия, която се движи съ известна бързина и съ известенъ брой трептения, но това е външната страна на свѣтлината. Какво въ сѫщность е свѣтлината, не знаете. Ако разбирате вѫтрешната страна на свѣтлината, ще разберете и любовьта. Всѣки свѣтълъ лѫчъ, който прониква въ мозъка на човѣка, и всѣки топълъ лѫчъ, който прониква въ сърдцето му, не сѫ нишо друго, освенъ разумни сѫщества, които го обичатъ. Тѣ мислятъ, по какъвъ начинъ да донесатъ на човѣка своитѣ подаръци въ видъ на свѣтли мисли и топли чувства. Тѣ дойдатъ до човѣка, предадатъ му една свѣтла мисъль и едно топло чувство и веднага се връщатъ назадъ. Ако не приеме свѣтлата мисъль и топлото чувство на любещото сѫщество, човѣкъ изпитва отслабване на мисъльта си. Всѣки, който не приема свѣтлитѣ мисли на възвишенитѣ сѫщества, не е въ съгласие съ тѣхъ, вследствие на което всѣки день губи нѣщо ценно отъ себе си. Той се мисли за голѣмъ човѣкъ и не иска да го управляватъ други сѫщества. Който се мисли за голѣмъ, преждевременно остарява. За да не остарява преждевременно, човѣкъ трѣбва да има готовностьта на детето, да възприема отъ всички, за да може да расте и да се развива.

Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ И на васъ казвамъ: Станете малки деца, които постоянно да растатъ, безъ да остаряватъ. Учете се, безъ да роптаете. Плачете, безъ да ви чуватъ хората. Работете съ любовь и поставяйте всѣко нѣщо на своето мѣсто. Обличайте се добре и съ вкусъ, като ангелитѣ. Ако срещнете единъ ангелъ, ще видите, че въ него всичко е въ пъленъ редъ и порядъкъ. Той е спретнатъ и облѣченъ по вкусъ. Ангелитѣ, светиитѣ трѣбва да даватъ примѣръ на хората по животъ, по отношения и по облѣкло. Ще кажете, че светията може да бѫде облѣченъ, както и да е, но важно е да свѣти. Ние не вѣрваме въ светии, които сѫ облѣчени съ скѫсани и нечисти дрехи. Светията не може да бѫде нечистъ. Неговото тѣло е динамо. То изхвърля и най-малката нечистотия навънъ. Нищо нечисто не може да се държи на тѣлото му. Лицето на светията е свѣтло и красиво. Нѣкои мислятъ, че светията е жълтъ, съ хлътнали очи. — Защо трѣбва да бѫде такъвъ? — Защото пости. — Не, светията не пости. Докато стане светия, той е постилъ. Щомъ стане светия, всѣкакъвъ постъ престава. Светията яде всичко, което му се дава, съ любовь. Щомъ нѣщо не е дадено съ любовь, той го туря настрана.

Сега и на васъ казвамъ: Всѣка мисъль, която ви се дава съ любовь, приемете я. Всѣко чувство, което ви се дава съ любовь, приемете го. Всѣка постѫпка, направена съ любовь, приемете я. Всѣко нѣщо, което ви е дадено съ любовь, носи въ себе си Божието! благословение. Благодарете за всѣко нѣщо, което ви е дадено отъ Бога, за да се ползувате отъ благословенията, които идатъ тази година.

Желая ви да имате любвеобилни сърдца и умове, пълни съ свѣтлина, да благовествувате новото, което иде вече въ свѣта!

Нека буквата „А“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашия умъ.

Нека буквата „О“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашето сърдце.

Нека буквата „И“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашата воля.

И тъй, съ буквата „А“ ще знаете, какъ да товарите и разтоваряте ума си.

Съ буквата „О“ ще знаете, какъ да създавате благоприятни условия за сърдцето си.

Съ буквата „И“ ще знаете, какъ да постигнете цельта, къмъ която волята ви се стреми.

*

30. Беседа отъ Учителя, държана на

22. септемврий, 10 ч. пр. об., 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...